Електролитна дисоциация

Според Арениус, електролитната дисоциация е спонтанното разпадане на

електролитите на разноименно заредени йони в разтвори или стопилки.
NaCl Na+ +Cl-
ZnCl2 Zn2+ +2Cl-
AlCl3 Al3+ +3Cl-
a=n/N, 0<a<1
брой на дисоциираните общ брой на молекулите
молекули в разтвора
а- с намаляване на концентрцията расте, а при безкрайно разреждане става равна на
единица.
В зависимост от стойностите на степента на електролитната дисоциация а
електролитите се делят на силни и слаби.
Силни електролити-а=1- добри проводници на електричество-дисоциират се почти
изцяло на йони.
Слаби електролити- а<1-провеждат лошо електричество –малка част от молекулите им
са дисоцирани на йони.
а>30%-силни електролити
а<30%-слаби електролити
3%<а<30%-средни електролити
Всички силни киселини, силни основи и соли са силни електролити.
Теория на Арениус- обяснява експерименталните факти и дава отговор на въпроса
какво е киселина и основа!
Киселина-дисоциация-водородни йони-определят киселините свойства.
Силни киселини-HCl (a=0,91), HNO3, HCIO4 се дисоциират практически напълно,
слаби –CH3COOH (a=0.13), H2CO3-само частично
Основа-дисоциация-хидроксилни аниони-носители на техните общи свойства.
Силни основи са NaOH,KOH(a=0.89),Ca(OH)2, слаба основа – NH4OH
Соли- силни електролити – изградени от йони
NaCl – неутрална сол
Ca(HCO3)2 – кисела сол
Ca(OH)Cl – основна сол
K4 Fe(CN)6 -- комплексна сол
3. Електролитната дисоциация е обратим и равновесен процес – между молекулите и
йоните в електролита се установява равновесие – количествено описание на йонните
равновесия се изразява чрез дисоциационната константа:
МА М+ + А-, Кд= М+ А-
МА

М+ А- МА - равновесни концентрации на катионите, анионите и на

недисоциираните молекули
Дисоциационната константа е количествена характеристика на силата на електролита,
колко по-голяма е нейната стойност, толкова по-силен е дадения електролит.
Фактори, от които зависи степента на електролитната дисоциация а
Природа на дисоцииращото вещество
С най-голяма стойност се дисоциират вещества с ковалентна химична връзка .Вещества
със слабо полярна и неполярна ХВ НЕ ДИСОЦИРАТ
Пример:
1)NaHSO4 – Na+ + HSO4-
2)HSO4- H+ + SO2-
Температура – почти не оказва влияние върху а с изключение на дисоциация на
водата. При нея с повишаване на темп. а расте.
Разтворител-влияе със своята диселектрична константа (епсилон). Колкото е по-голямо,
толкова по-добър ще бъде той и а ще бъде по-голяма. Диселектричната константа на
водата е 81- най-високата ст-ст, затова тя е най-добрият разтворител.
Прибавяне на електролит с общ йон- а се понижава.
Разтвори на слаби електролити
Слабите електролити са съединения, изградени от слабо полярни ковалентни връзки.
Тяхната електролитна дисоциация протича в незначителна степен, защото водните им
разтвори съдържат големи количества цели молекули и малко количество йони в
единица обем.
За слабите електролити електролитната дисоциация е обратим процес. Дисоциираните
йони в разтвора могат да се срещнат и да се съединят, процесът е известен като
моларизация.
Когато скоростите на двата процеса(електролитната дисоциация и моларизация) се
изравнят настъпва динамично равновесие. Динамичното равновесие може да се изрази
с дисоциационна константа Кд. Тя представлява отношението между произведението
на равновесните концентрации на йоните в разтвора и равновесната концентрация на
недосоциираните молекули.
Можем да изразим дисоциационната константа за процеса
МА М+ + А-

Кд= c M+ . c A- / c MA
Кд-дисоциационната константа е постоянна величина при постоянна температура
Съществуват електролити, които се дисоциират на етапи, дисоциационната константа
на първия етап има най-висока стойност. Такъв електролит е фосфорната киселина
H3PO4
H3PO4 H+ + H2PO4-
H2PO4- H+ +HPO42-
HPO42- H+ + PO43-
Фактори влияещи върху дисоциационната константа на
слаби електролити
При електролитната дисоциация на слаби електролити йоните в разтвора са в
постоянно движение. Противоположните йони се срещат и се съединява, протича
процес на моларизация, обратният процес на електролитната дисоциация. При
изравняване на скоростите на двата процеса настъпва равновесие. Според принципа на
Льо Шателие-Браун при въздействие върху равновесието то се измества, така че да
компенсира това въздействие. Променя се степента на електролитната дисоциация и
дисоциационната константа.
Температура- според принципа на Льо Шателие-Браун при повишаване на
температурата електролитната дисоциация намалява за процеси, чиито топлинен ефект
е положителен, но тя расте за реакции, чиито топлинен ефект е отрицателен т.е
необходима им е топлина за протичането.
Електролитната дисоциация на слабите електролити предимно е свързвана с поглъщане
на топлина т.е. ендотермични процеси. Затова при повишаване на температурата
равновесието се измества по посока на електролитната дисоциация т.е. степента на
електролитна дисоциация нараства.
Тъй като се увеличава концентрацията на йони в разтвора, които се записват в
числителя на дисоциационната константа, то тя също нараства.
Разреждане на разтвора- при разреждане на разтвора т.е. намаляване на концентрацията
на слаб електролит се увеличава разстоянието между йоните в разтвора, което намалява
вероятността за тяхната среща и съединение. Моларизацията намалява, а степента на
електролитната дисоциация се увеличава. При постоянна температура
дисоциационната константа е постоянна, затова и при промяна на концентрацията тя
остава постоянна.
 Разтвори на силни електролити
Силните електролити са вещества, които имат йонна или силно полярна ковалентна
връзка. Такива са някои основи, киселини и соли. За тях се смята ,че във водните им
разтвори има само йони, процесът на електролитната дисоциация е необратим и
дисоциационната константа при силни електролити губи смисъл.
Теоретично от това следва, че степента на електролитната дисоциация на силните
електролити трябва да е равна на единица, но това не е така. Експериментално
определени данни показват, че степента на електролитната дисоциация на много
електролити е между 0 и 1.
В разтворите на силни електролити съществуват противоположно заредени йони. Всеки
йон създава електростатично поле, което привлича противоположно заредени йони.
Тази обвивка от противоположно заредени йони се нарича йонен облак или йонна
атмосфера. Всеки йон, който е част от йонната атмосфера е централен йон за друг
йонен облак.
При силно концентрирани разтвори тези йонни атмосфери са много плътни, което
намалява подвижността на йоните в разтвора.
При пропуск на електричен ток през разтвора на силен електролит, йоните започват да
се движат към съответният електрод, но йонните атмосфери пречат на движението, тъй
като противоположно заредените йони се придвижват в различни посоки и се
затрудняват един друг. Това е причината за по-ниската им електропроводимост от тази,
която съответства на пълна дисоциация.