Аналитична химия 25.02.

2020

Lecture program
WEEK № TOPIC DATE

17 Окисление и редукция. Редокс процеси и редокс уравнения. Електроди, 18.02.19 (ENG)

електроден потенциал. Условен електроден потенциал. Посока на редокс
19.02.19 (BG)
процесите.

Covered topics from the Questionary

QUESTION № THEME

30 Окислително-редукционни процеси. Изравняване на редокс-уравненията - примери. Дефиниции в

електрохимията -проводимост, електрод, електроден потенциал, нормален водороден електрод,
уравнение на Нернст, електрохимична клетка.
31 Условен електроден потенциал. Посока на окислително-редукционните процеси. Равновесна
константа на редокс-процесите.

Contents
ВЪВЕДЕНИЕ .............................................................................................................................................................................................................. 2
ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИ РЕАКЦИИ ............................................................................................................................................................. 2
Пример .......................................................................................................................................................................................................... 3
Решение........................................................................................................................................................... Error! Bookmark not defined.
Изравняване на редокс реакции....................................................................................................................................................................... 3
Задачи ................................................................................................................................................................................................................. 4
ОКИСЛИТЕЛНО РЕДУКЦИОННИ РЕАКЦИИ В ЕЛЕКТРОХИМИЧНИ КЛЕТКИ ........................................................................................................... 6
Електрохимични клетки ..................................................................................................................................................................................... 7
Галванична клетка.............................................................................................................................................................................................. 7
Какво е Солев мост? ..................................................................................................................................................................................... 9
Примери за електрохимични клетки .............................................................................................................................................................. 10
Електролизни клетки ....................................................................................................................................................................................... 12
Схематично изписване на електрохимични клетки ....................................................................................................................................... 14
Защо не можем да измерим абсолютните електродни потенциали ........................................................................................................... 14
ЕЛЕКТРОДНИ ПОТЕНЦИАЛИ ................................................................................................................................................................................. 14
Уравнение на Нернст ....................................................................................................................................................................................... 16
Уравнение на Нернст за полу-реакция ........................................................................................................................................................... 16
Типични електродни полу-реакции и съответните изрази на Нернст .......................................................................................................... 17
Стандартен електроден потенциал, 𝐸0 .......................................................................................................................................................... 18
Условен електроден потенциал ...................................................................................................................................................................... 19
𝑀𝑛𝑂4 −/𝑀𝑛2 + .......................................................................................................................................................................................... 19
𝐵𝑟𝑂3 −/𝐵𝑟 − .............................................................................................................................................................................................. 20
𝐶𝑢2 +/𝐶𝑢 + (𝐶𝑢𝐼) ...................................................................................................................................................................................... 20
Задача ............................................................................................................................................................................................................... 21
Решение ............................................................................................................................................................................................................ 21
Table 1. Стандартни електродни потенциали на различни редокс двойки....................................................................................................... 21

assoc. prof. Yulian Voynikov

ВЪВЕДЕНИЕ
От най-ранни дни на експерименталната наука хората са наблюдавали, че електричеството
взаимодейства по интересен начин с животинските тъкани. Например, преминаването на
електрически заряд води до свиване на мускулитете. Някои животни като рибите Торпедо (Torpedo
са род Електрически скатове) произвеждат електрически заряд по физиологичен начин чрез
специални електрически органи.

Нервни окончания в плоските "крила" на торпедото бързо отделят отвътре навън ацетилхолин.
Това предизвиква нахлуване на натриеви йони през клетъчните мембрани и образуване на
потенциална разлика от двете страни на мембраната. Тази потентциална разлика генерира
електрически ток от няколко ампера в заобикалящата морска вода, който може да се използва за
убиване или зашеметяване плячка, защита срещу врагове, както и за навигация.

ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИ РЕАКЦИИ
При реакциите на окисление/редукция (редокс реакции)
Редукторът отдава
електрони се предават от един реагент към друг. Пример за това е
електрони (процес на
окислението на железни(II) йони от йони на церий(IV):
окисление, редукторът се
𝐶𝑒 4+ + 𝐹𝑒 2+ = 𝐶𝑒 3+ + 𝐹𝑒 3+ окислява и увеличава
степента си на окисление),
а окиселителят приема
При тази реакция се предава електрон от 𝐹𝑒 2+ към 𝐶𝑒 4+ и се електрони (процес на
получат 𝐶𝑒 3+ и 𝐹𝑒 3+ йони. В случая 𝐶𝑒 4+ е окислител, а редуктор редукция, окислителят се
е 𝐹𝑒 2+. За да опишем химичното поведение представено от редуцира и намалява
горното уравнение казваме, че 𝐹𝑒 2+ се окислява от 𝐶𝑒 4+ и 𝐶𝑒 4+ се степента си на окисление).
редуцира от 𝐹𝑒 2+.

Можем да разделим всяко от редокс уравненията на две полу-реакции, които показват кой
вид приема електрони и кой губи. Например, горното уравнение представлява сумата от следните
две полу-реакции

𝐶𝑒 4+ + 𝑒 − = 𝐶𝑒 3+ (редукция на 𝐶𝑒 4+ )

2|Page
 𝐹𝑒 2+ = 𝐹𝑒 2+ + 𝑒 − (окисление на 𝐹𝑒 2+ )

Въпреки че можем да напишем уравнение за полу-реакция в която се приемат или отдават

електрони, не можем да наблюдаваме изолирана полу-реакция експериментално, защото винаги
трябва да има втора реакция, която служи като източник или приемник на електрони. С други думи
индивидуалната полуреакция е само теоретична концепция.

Редокс реакциите могат да се разглеждат по начин, аналогичен на концепцията за киселинно

основите реакции на Brønsted-Lowry. И в двете реакции, една или повече заредени частици се
прехвърлят от донор към акцептор - частиците са електрони в редокс реакциите и протони в
киселинно основните. Когато една киселина отдава протон, тя се превръща в спрегнатата си основа,
която е способна и да приеме протон. По същата аналогия, когато един редуктор отдаде електрон,
той се превръща в окислената си форма, която е способна да приеме електрон. Следователно
можем да напишем обобщено уравнение за редокс реакция като

𝑟𝑒𝑑1 + 𝑜𝑥2 = 𝑜𝑥1 + 𝑟𝑒𝑑2

В това уравнение 𝑜𝑥2 , окислената форма на вещество 2, приема електрони от 𝑟𝑒𝑑1 за да се
превърне в редуцираната форма 𝑟𝑒𝑑2 . Едновременно с това 𝑟𝑒𝑑1 , който е загубил електрони, се
превръща в окислената си форма 𝑜𝑥1 . Ако приемем, че равновесието в горното уравнение лежи
надясно, можем да кажем следното: 𝑜𝑥2 е по-силен електронен акцептор (по-силен окислител)
отколкото 𝑜𝑥1 . По същата аналогия 𝑟𝑒𝑑1 трябва да е по-ефективен електронен донор (по-силен
редуктор) от 𝑟𝑒𝑑2 .

Пример
Следните реакции са спонтанни и протичат надясно, както е написано

2𝐻 + + 𝐶𝑑(𝑠) = 𝐻2 + 𝐶𝑑2+
2𝐴𝑔+ + 𝐻2 (𝑔) = 2𝐴𝑔(𝑠) + 2𝐻 +
𝐶𝑑2+ + 𝑍𝑛(𝑠) = 𝐶𝑑(𝑠) + 𝑍𝑛2+

Как можем да сравним окислително-редукционната способност на 𝐻 + , 𝐴𝑔+ , 𝐶𝑑2+ , и 𝑍𝑛2+?

Втората реакция показва, че 𝐴𝑔+ е по-добър окислител от 𝐻 + ; първата реакция демонстрира,

че 𝐻 + е по-добър окислител от 𝐶𝑑2+ . Третата реакция показва, че 𝐶𝑑2+ е по-силен окислител от
𝑍𝑛2+ . Следователно, можем да подредим реагентите в следния ред с намаляваща окислителна
способност 𝐴𝑔+ > 𝐻 + > 𝐶𝑑 2+ > 𝑍𝑛2+ .

Изравняване на редокс реакции

Правилата за материален баланс на редокс полу-реакциите са същите като тези за други
видове реакции, т.е. броят на атомите на всеки елемент, както и общия заряд от всяка страна на
уравнението трябва да бъдат еднакви.

Пример
𝑀𝑛𝑂4− + 𝑁𝑂2− = 𝑀𝑛2+ + 𝑁𝑂3−

3|Page
 Идентифицираме двете редокс двойки (𝑀𝑛𝑂4− /𝑀𝑛2+ и 𝑁𝑂3− /𝑁𝑂2− ) и балансираме полу-
реакциите. За редокс двойката 𝑀𝑛𝑂4− /𝑀𝑛2+

𝑀𝑛𝑂4− = 𝑀𝑛2+

манганът (𝑀𝑛7+) в перманганатния йон (𝑀𝑛𝑂4− ) приема 5𝑒 − и се редуцира до 𝑀𝑛2+. За да

компенсираме четирите кислородни атома от лявата страна, добавяме 4𝐻2 𝑂 към дясната. За да
балансираме водородните атоми, трябва да прибавим 8𝐻 + към лявата страна:

𝑀𝑛𝑂4− + 8𝐻 + + 5𝑒 − = 𝑀𝑛2+ + 4𝐻2 𝑂

За другата полу-реакция

𝑁𝑂2− = 𝑁𝑂3−

азотът (𝑁 3+ ) от нитритния йон (𝑁𝑂2− ) губи 2𝑒 − и се окислява до 𝑁𝑂3− . Към лявата страна на
уравнението прибавяме 𝐻2 𝑂 за изравняване на кислородите и 2𝐻 + към дясната страна за
балансиране на водородите:

𝑁𝑂2− + 𝐻2 𝑂 = 𝑁𝑂3− + 2𝐻 + + 2𝑒 −
Преди да съберем двете уравнения, трябва да умножим първото с 2, а второто с 5, така че
броят на отдадените електрони да бъде равен на броя на приетите. След това сумираме двете полу-
реакции и получаваме

2𝑀𝑛𝑂4− + 16𝐻 + + 10𝑒 − + 5𝑁𝑂2− + 5𝐻2 𝑂 = 2𝑀𝑛2+ + 8𝐻2 𝑂 + 5𝑁𝑂3− + 10𝐻+ + 10𝑒 −
и след необходимите съкращения

2𝑀𝑛𝑂4− + 16𝐻 + + 10𝑒 − + 5𝑁𝑂2− + 5𝐻2 𝑂 = 2𝑀𝑛2+ + 8𝐻2 𝑂 + 5𝑁𝑂3− + 10𝐻+ + 10𝑒 −
получаваме крайното балансирано уравнение

2𝑀𝑛𝑂4− + 6𝐻 + + 5𝑁𝑂2− = 2𝑀𝑛2+ + 5𝑁𝑂3− + 3𝐻2 𝑂

Задачи
1. /РЕШЕНО/ Напишете пълните реакции и изравнете полу-реакциите:

𝑪𝒖𝟐+ + 𝒁𝒏 = 𝑪𝒖 + 𝒁𝒏𝟐+
𝐶𝑢2+ + 2𝑒 − → 𝐶𝑢 × 1
𝑍𝑛 − 2𝑒 − → 𝑍𝑛2+ × 1

2. /РЕШЕНО/ Изравнете пълната реакция и напишете полу-реакциите:

𝟐𝑭𝒆𝟑+ + 𝑺𝒏𝟐+ = 𝟐𝑭𝒆𝟐+ + 𝑺𝒏𝟒+

𝐹𝑒 3+ + 𝑒 − → 𝐹𝑒 2+ × 2
𝑆𝑛2+ − 2𝑒 − → 𝑆𝑛4+ × 1

3. /РЕШЕНО/ Напишете полу-реакциите, изравнете ги и напишете пълната реакция:

4|Page
 𝐻2 𝑂2 − 2𝑒 − = 𝑂2 ↑ + 2𝐻 + ×5
𝑀𝑛𝑂4− + 5𝑒 − + 8𝐻 + = 𝑀𝑛2+ + 4𝐻2 𝑂 ×2

𝟐𝑴𝒏𝑶− +
𝟒 + 𝟓𝑯𝟐 𝑶𝟐 + 𝟏𝟔𝑯 = 𝟐𝑴𝒏
𝟐+
+ 𝟓𝑶𝟐 ↑ + 𝟏𝟎𝑯+ + 𝟖𝑯𝟐 𝑶

𝟐𝑴𝒏𝑶− +
𝟒 + 𝟓𝑯𝟐 𝑶 + 𝟔𝑯 = 𝟐𝑴𝒏
𝟐+
+ 𝟓𝑶𝟐 ↑ + + 𝟖𝑯𝟐 𝑶

4. /РЕШЕНО/ Напишете полу-реакциите, изравнете ги и напишете пълната реакция:

𝐹𝑒 2+ − 𝑒 − = 𝐹𝑒 3+ ×5
𝑀𝑛𝑂4− + 5𝑒 − + 8𝐻 + = 𝑀𝑛2+ + 4𝐻2 𝑂 ×1

𝑴𝒏𝑶𝟒− + 𝟓𝑭𝒆𝟐+ + 𝟖𝑯+ = 𝑴𝒏𝟐+ + 𝟓𝑭𝒆𝟑+ + 𝟒𝑯𝟐 𝑶

5. /РЕШЕНО/ Напишете полу-реакциите, изравнете ги и напишете пълната реакция:

𝑆𝑏 3+ − 2𝑒 − = 𝑆𝑏 5+ ×3
𝐵𝑟𝑂3− + 6𝑒 − + 6𝐻 + = 𝐵𝑟 − + 3𝐻2 𝑂 ×1

𝟑𝑺𝒃𝟑+ + 𝑩𝒓𝑶− +
𝟑 + 𝟔𝑯 = 𝟑𝑺𝒃
𝟓+
+ 𝑩𝒓− + 𝟑𝑯𝟐 𝑶

6. /РЕШЕНО/ Напишете полу-реакциите, изравнете ги и напишете пълната реакция:

𝐻2 𝐶2 𝑂4 − 2𝑒 − = 2𝐶𝑂2 ↑ + 2𝐻 + ×5
𝑀𝑛𝑂4− + 5𝑒 − + 8𝐻 + = 𝑀𝑛2+ + 4𝐻2 𝑂 ×2

𝟓𝑯𝟐 𝑪𝟐 𝑶𝟒 + 𝟐𝑴𝒏𝑶− +
𝟒 + 𝟔𝑯 = 𝟏𝟎𝑪𝑶𝟐 + 𝟐𝑴𝒏
𝟐+
+ 𝟖𝑯𝟐 𝑶

7. / РЕШЕНО/ Напишете полу-реакциите, изравнете ги и напишете пълната реакция:

+ 𝑪𝒓𝟐 𝑶𝟐−
𝟕 + 𝑯+ = 𝑪𝑶𝟐 + 𝑯𝟐 𝑶 + 𝑪𝒓𝟑+

𝐻8 𝐶3 𝑂3 − 14𝑒 − + 3𝐻2 𝑂 = 3𝐶𝑂2 ↑ + 14𝐻 + ×3

𝐶𝑟2 𝑂72− + 6𝑒 − + 14𝐻 + = 2𝐶𝑟 3+ + 7𝐻2 𝑂 ×7

𝟑𝑯𝟖 𝑪𝟑 𝑶𝟑 + 𝟕𝑪𝒓𝟐 𝑶𝟐− +

𝟕 + 𝟗𝑯𝟐 𝑶 + 𝟗𝟖𝑯 = 𝟗𝑪𝑶𝟐 + 𝟏𝟒𝑪𝒓
𝟑+
+ 𝟒𝟐𝑯+ + 𝟒𝟗𝑯𝟐 𝑶

𝟑𝑯𝟖 𝑪𝟑 𝑶𝟑 + 𝟕𝑪𝒓𝟐 𝑶𝟐− +

𝟕 + 𝟗𝑯𝟐 𝑶 + 𝟗𝟖𝑯 = 𝟗𝑪𝑶𝟐 + 𝟏𝟒𝑪𝒓
𝟑+
+ 𝟒𝟐𝑯+ + 𝟒𝟗𝑯𝟐 𝑶

𝟑𝑯𝟖 𝑪𝟑 𝑶𝟑 + 𝟕𝑪𝒓𝟐 𝑶𝟐− +

𝟕 + 𝟓𝟔𝑯 = 𝟗𝑪𝑶𝟐 + 𝟏𝟒𝑪𝒓
𝟑+
+ 𝟒𝟎𝑯𝟐 𝑶

5|Page
ОКИСЛИТЕЛНО РЕДУКЦИОННИ РЕАКЦИИ В ЕЛЕКТРОХИМИЧНИ
КЛЕТКИ
Много реакции на окисление/редукция могат да бъдат извършени по един от два начина,
разгледани по-долу. В единия случай реакцията се осъществява чрез директен контакт между
окислителя и редуктора в подходящ контейнер (Figure 1). Във втория, реакцията се провежда в т.
нар. електрохимична клетка, в която реагентите не влизат в директен контакт помежду си (Figure
5).

Figure 1.“Сребърно дърво” се получав чрез потапяне на намотка от медна нишка в разтвор на сребърен нитрат

Пример за пряк контакт е експеримента „сребърно дърво“, в който парче мед се потапя в разтвор
на сребърен нитрат, както е показано на Figure 1.

Сребърните йони мигрират към метала и се редуцират по схемата:

𝐴𝑔+ + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠)
Едновременно с това се окислява пропорционално количество мед:

𝐶𝑢(𝑠) = 𝐶𝑢2+ + 2𝑒 −
Умножавайки полу-реакцията на сребро по две и сумиране на двете полу-реакции се получава
пълното йонно уравнение за целия редокс процес:

2𝐴𝑔+ + 𝐶𝑢(𝑠) = 2𝐴𝑔(𝑠) + 𝐶𝑢2+

Уникален аспект на редокс реакциите е, че трансферът на електрони може да се осъществи в
електрохимична клетка в която окислителят и редукторът са физически разделени един от друг.

6|Page
ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО ОТ СПОНТАННИ РЕАКЦИИ
Тъй като в окислително-редукционните реакции се извършва преминаване на електрони от едно
вещество в друго, те имат потенциала да генерират електрически ток. Електрическият ток е потока
на електрически заряд. Електрони, преминаващи през метална нишка или йони преминаващи през
разтвор, представляват електрически ток.

Например, нека разгледаме следната спонтанна реакция:

𝐶𝑑(𝑠) + 2𝐴𝑔+ (𝑎𝑞) → 𝐶𝑑2+ (𝑎𝑞) + 2𝐴𝑔(𝑠)

Когато метален кадмий 𝐶𝑑 е поставен в разтвор на сребърни йони 𝐴𝑔+ , по-голямата склонност на
кадмий да отдава електрони води до неговото окисление и редукцията на 𝐴𝑔+ . Електроните
преминават директно от 𝐶𝑑 към 𝐴𝑔+ . Въпреки че действителният процес е по-сложен можем да си
представим, че на атомно ниво един атом кадмий в кадмиевия метал предава два електрона към
два сребърни йона в разтвор. Атом кадмий става кадмиев йон разтворен в разтвора. Два сребърни
йона приемат двата електрона и се отлагат върху кадмия като твърдо сребро.

Да предположим, че можем да изолираме физически един от друг кадмиевите атоми и сребърните

йони и да променим начина на електронния трансфер - не директно, от атом на кадмий към
сребърен йон, а през метален проводник свързващ двете полу-реакции. Преминаващите през
проводника електрони представляват електрически ток, който може да се използвана за
извършване на електрическа работа.

Електрохимични клетки
Генерирането на електроенергия чрез редокс реакции обикновено се извършва в устройство,
наречено електрохимична клетка, каквито са показани на Figure 4 и Figure 7. Галванична клетка е
електрохимична клетка, която произвежда електрически ток от спонтанна химична реакция, както
е показано на Figure 2. Вторият тип електрохимична клетка, наречена електролизна клетка,
консумира електрически ток за да задвижи химичната реакция в обратна на спонтанната реакция
посока (Figure 8).

Галваничните клетки могат да се използват за съхранение на електрическа енергия. Батериите

например, обикновено се правят от няколко такива клетки, свързани последователно, за да
генерират по-високо напрежение, отколкото може да произведе една клетка. Електролизната
клетка е електрохимична клетка, която води до неспонтанната редокс реакция чрез прилагане на
електрическа енергия.

Електрохимичната клетка има три съставни части: електролит и два електрода (катод и анод).
Електролитът обикновено е воден разтвор, в които са разтворени йони. Пример за електрохимична
клетка е представена на Figure 5.

Докато електролизните клетки превръщат електрическата енергия в химическа, галваничните

клетки превръщат химическата енергия в електрическа.

Галванична клетка
Галваничната клетка използва спонтанна химична реакция за генериране на електричество.
За да се постигне това, един реагент трябва да бъде окислен, а друг редуциран. Двата реагента

7|Page
трябва да бъдат изолирани от директен физически контакт, в противен случаи електроните ще
преминат директно от редуктора към окислителя както е показано на Figure 3. Вместо това,
окислителят и редукторът са физически разделени и електроните са принудени да преминават през
външната верига (метален проводник) (Figure 4). Батериите са галванични клетки, които генерират
електричество вследствие на протичане на спонтанни редокс химични реакции.

Електродът, при който се наблюдава редукция се означава като катод. Анодът е електродът,
при който се извършва окисление.

Във Figure 2, 𝐴𝑔 е катодът, тъй като на повърхността му се осъществява редукция (2𝐴𝑔𝐶𝑙 +

2𝑒 → 2𝐴𝑔 + 2𝐶𝑙 − ), а 𝐶𝑑 е анодът защото той се окислява (𝐶𝑑 → 𝐶𝑑2+ + 2𝑒 − ).
−

Figure 2 показва галванична клетка с два електрода, потопени в разтвор на 𝐶𝑑𝐶𝑙2 . Единият електрод
е кадмий; другият е метал сребро покрит с твърд сребърен хлорид 𝐴𝑔𝐶𝑙. Реакциите могат да бъдат
преставени по следния начин:

Редукция 2𝐴𝑔𝐶𝑙(𝑠) + 2𝑒 − = 2𝐴𝑔(𝑠) + 2𝐶𝑙 − (𝑎𝑞)

Окисление 𝐶𝑑(𝑠) = 𝐶𝑑2+ + 2𝑒 −
Обща реакция 𝐶𝑑(𝑠) + 2𝐴𝑔𝐶𝑙(𝑠) = 𝐶𝑑2+ + 2𝐴𝑔(𝑠) + 2𝐶𝑙 − (𝑎𝑞)

Figure 2. Проста галванична клетка. Потенциометърът измерва напрежението (𝑉, волт). Потенциометърът има
положителен и отрицателен извод. Когато електроните постъпват в отрицателния извод, както е показано на
тази илюстрация, напрежението е положително.

Окислението на металния кадмий 𝐶𝑑 до 𝐶𝑑2+ (aq) осигурява електрони, които преминават

през веригата към сребърния 𝐴𝑔 електрод, както е показано на Figure 2. На повърхността на
сребърната 𝐴𝑔 пластина, 𝐴𝑔+ (от 𝐴𝑔𝐶𝑙) се редуцира до 𝐴𝑔(𝑠). Хлоридът 𝐶𝑙 − от 𝐴𝑔𝐶𝑙 преминава в
разтвора.

8|Page
Какво е Солев мост?
Нека разгледаме клетката показана на Figure 3 в която протичат следните реакции

Редукция 2𝐴𝑔+ (𝑎𝑞) + 2𝑒 − = 2𝐴𝑔(𝑠)

Окисление 𝐶𝑑(𝑠) = 𝐶𝑑2+ (𝑎𝑞) + 2𝑒 −
Обща реакция 𝐶𝑑(𝑠) + 2𝐴𝑔+ (𝑎𝑞) = 𝐶𝑑2+ (𝑎𝑞) + 2𝐴𝑔(𝑠)

Figure 3. Клетка която няма да извършва работа. Разтворът съдържа 𝐶𝑑(𝑁𝑂3 )2 и 𝐴𝑔𝑁𝑂3 .

Общата реакция е спонтанна, но през електрическата верига (през металната нишка на която
има волтметър) протича малко ток, защото сребърните йони 𝐴𝑔+ не са принудени да се редуцират
на 𝐴𝑔 електрода. Разтворените 𝐴𝑔+ могат да реагират директно с 𝐶𝑑(𝑠) на повърхността на
кадмиевата пластина, което води до същата обща реакция, но без поток от електрони през
външната верига.

Можем да разделим физически реагентите на две полу-реакции, ако свържем двете половини
на галваничната клетка с т. нар. солев мост, както е показано на Figure 4. Солевият мост е U-образна
тръба, пълна с гел, съдържащ висока концентрация на 𝐾𝑁𝑂3 (или друг
Солевият мост под-
електролит, който не влияе върху главната редокс реакция). Двата края
държа електронеу-
на солевия мост са потопени в двата електролита и представляват
тралността (без
порести стъклени дискове, които позволяват на йоните да дифундират,
натрупване на
но минимизират смесването на разтворите във и извън моста. Когато
положителен или
галваничната клетка работи, калиеви йони 𝐾 + от солевия мост мигрират
отрицателен заряд) в
в катодното отделение и малко количество 𝑁𝑂3− мигрират от катода към
клетката.
солевия мост. Миграцията на йони компенсира натрупването на заряд
вследствие на окислението на кадмий до кадмиеви йони и редукцията на сребърни йони до
метално сребро. Миграцията на йони от моста към електролитните разтвори е по-голяма от

9|Page
миграцията на йони от електролитните разтвори в моста, защото солевата концентрацията в моста
е много по-висока от тази в електролитните разтвори. От лявата страна на соления мост, 𝑁𝑂3−
мигрират в анодното отделение и малко 𝐶𝑑2+ мигрира в солевия мост, за да предотврати
натрупването на положителен заряд. За реакции, които не включват 𝐴𝑔+ или други видове които
реагират с 𝐶𝑙 − , солевият мост обикновено съдържа 𝐾𝐶𝑙 електролит.

Figure 4. Галванична клетка която може да се използва за извършване на работа—благодарение на солевия мост!

Примери за електрохимични клетки

Нека разгледаме галваничната клетка представена на Figure 5. Когато към веригата е свързан
волтметър с високо вътрешно съпротивление, както е показано, или електродите не са свързани
външно - клетката е в отворена верига. Когато веригата е отворена, в клетката не протича общата
редокс реакция, въпреки че както ще бъде показано, клетката има потенциал за работа.
Волтметърът измерва потенциалната разлика или напрежението между двата електрода във
всеки момент. Това напрежение е мярка за склонността на протичане на редокс реакцията до
достигане на равновесие. Клетката на Figure 5 представя галванична клетка, която показва
потенциал от около +0.412 𝑉 когато все още не протича никакъв ток. Сребърният електрод е
положителен спрямо медния електрод в тази клетка. Медният електрод, който е отрицателен
спрямо сребърния електрод, е потенциален източник на електрони към външната верига, когато
настъпи електрически разряд (внезапното протичане на електрически ток между двата електрода с
различен електрически потенциал).

10 | P a g e
Figure 5. Галванична клетка с отворена верига.

Клетката показана на Figure 7, е свързана така, че електроните да преминават през външна верига
с ниско съпротивление. В този случай потенциалната енергия на клетката се превръща в
електрическа енергия, която може да служи за запалване на лампа, задвижване електрически
мотор или извършване на някакъв друг вид електрическа работа. В клетката показана на Figure 7,
𝐶𝑢(𝑠) от медната пластина се окислява в левия електрод, а сребърните йони се редуцират в десния
електрод, електроните преминават през външната верига от медния към сребърния електрод. С
напредъка на реакцията, електродният потенциал, първоначално +0.412 𝑉 когато веригата е
отворена, намалява експоненциално и приближава нула, когато реакцията достигне равновесие,
както е показано на Figure 6. При достигане на равновесие спира протичането на ток и потенциалът
на клетката е 0.000 𝑉.

Figure 6. Потенциал на галваничната клетка на Figure 7 като функция от времето.

11 | P a g e
 Когато клетката е в равновесие, правата реакция (от ляво на дясно) протича със същата скорост
като обратната реакция (от дясно на ляво) и напрежението на клетката е нула. Подобно на "умряла"
батерия във фенерче или лаптоп, електрохимична клетка с напрежение нула не може да извършва
работа.

Figure 7. Галванична клетка която извършва работа.

Галваничните клетки действат спонтанно, а общата реакция по време на електрическия разряд

се нарича спонтанна електрохимична реакция. За клетката на Figure 7, спонтанната реакция се
представя с израза

2𝐴𝑔+ + 𝐶𝑢(𝑠) = 2𝐴𝑔(𝑠) + 𝐶𝑢2+

Електролизни клетки
Електролизната клетка, за разлика от галваничната, използва външен източник на
електрическа енергия за работа. Клетката представена на Figure 8 може да се управлява като
електролизна клетка чрез свързване на положителния извод на външен източник с по-голямо
напрежение от +0.450 𝑉 към сребърния електрод, а отрицателния извод на източника към медния
електрод. Тъй като отрицателният извод на външния източник на напрежение е богат на електрони,
електроните преминават от този извод към медния електрод, където настъпва редукция на 𝐶𝑢2+
до 𝐶𝑢(𝑠). На десния електрод протича окисление на 𝐴𝑔(𝑠) до 𝐴𝑔+ .

12 | P a g e
Figure 8. Електролизна клетка.

Забележете, че в електролизната клетка посоката на електрическия ток е обратната на тази

в галваничната клетка на Figure 7, и химичните реакции на електродите също са обърнати.
Сребърният електрод е принуден да стане анод, докато медният електрод - катод. Посоката на
общата реакция когато се прилага напрежение по-високо от напрежението на галваничната клетка
(виж уравнението по-долу), е
противоположна на спонтанната
реакция, която би се проявила в клетката
без външен източник на електрическо
напрежение.

2𝐴𝑔(𝑠) + 𝐶𝑢2+ = 2𝐴𝑔+ + 𝐶𝑢(𝑠)

Клетката на Figure 8 е пример за
обратима клетка, в която посоката на
електрохимичната реакция може да се
обрърне, когато се промени посоката на
електронния поток. Оловно-
киселинната акумулаторна батерия в
автомобила е често срещан пример за
поредица от обратими клетки. Когато
външно зарядно устройство или
генератор зареждат батерията, клетките

13 | P a g e
на акумулаторната батерия са електролизни. Когато се използва за захранване на фаровете,
радиото или старт на двигателя, клетките са галванични.

Схематично изписване на електрохимични клетки

По правило, електрохимичните клетки, като тази показана на Figure 5 могат схематично да
бъдат описани по следния начин:

𝐶𝑢|𝐶𝑢2+ (0.0200𝑀)||𝐴𝑔+ (0.0200𝑀)|𝐴𝑔

Една вертикална линия показва фазова граница, а двойната вертикална линия - свързване
чрез солев мост. Алтернативен начин за представяне на клетката от Figure 5 е следния:

𝐶𝑢|𝐶𝑢𝑆𝑂4 (0.0200𝑀)||𝐴𝑔𝑁𝑂3 (0.0200𝑀)|𝐴𝑔

Тук са представени съответните електролити вместо йоните.

Защо не можем да измерим абсолютни електродни потенциали

Невъзможността ни да измерим абсолютните потенциали на полу-клетките не представлява
истинско препятствие, тъй като разликите в потенциалите са също толкова полезни, стига всички
електроди да бъдат сравнени с един и същ референтен електрод.

ЕЛЕКТРОДНИ ПОТЕНЦИАЛИ
Напрежението което би могло да се измери в клетката на Figure 4 е разликата в електродния
потенциал между 𝐴𝑔 електрода отдясно и 𝐶𝑑 електрода отляво. Напрежението ни показва колко
работа може да се извърши от електроните, преминаващи от едната страна към другата.
Потенциометърът (волтметърът) има положителен и отрицателен извод. Когато електроните отиват
в отрицателния извод на волтметъра, както е показано на Figure 4, волтметърът показва
положително напрежение. Ако електроните преминават
в обратната посока, напрежението е отрицателно.

Понякога отрицателният извод на волтметър е

обозначен като общ минус (или common съкр. com). Той
може да бъде оцветен в черно, а положителният - в
червено.

За да се предвиди напрежението, което ще се наблюдава, когато различни полу-клетки са

свързани помежду си, се въвежда стандартният редукционен потенциал, 𝐸 0 , за всяка редокс
двойка. Той се измерва чрез експеримент, показан в идеализирана форма на Figure 9. Едната полу-
реакцията е:

𝐴𝑔+ + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠)
което се случва в полу-клетката вдясно, свързана с положителния извод на потенциометъра.

„Стандартен“ означава, че активностите на всички реагенти са равни на 1 (за простота

на изложението на някои места в текста, вкл. във формулите, вместо активности ще бъдат
използвани концентрации). За горната реакция, при стандартни условия, по дефиниция,
активността на 𝐴𝑔(𝑠) е единица.

14 | P a g e
 Лявата полу-клетка, свързана с отрицателния извод на потенциометъра, е т. нар. нормален
водороден електрод (НВЕ). Той се състои от платинова 𝑃𝑡 пластина в контакт с киселинен разтвор,
в който активността на протоните е единица. Поток от 𝐻2 (𝑔) се пропуска през електрода, насищащ
разтвора с 𝐻2 (𝑎𝑞). Налягането на 𝐻2 (𝑔) се подържа една атмосфера (1 𝑎𝑡𝑚 = 1.01325 𝑏𝑎𝑟) и
съответно активността на 𝐻2 (𝑔) е единица. Реакцията, която достига равновесие на повърхността
на 𝑃𝑡 електрода е
1
НВЕ: 𝐻 + (𝑎𝑞, 𝐶 = 1𝑀) + 𝑒 − = 𝐻2 (𝑔, 𝐶 = 1𝑀)
2
Прието е този потенциал на НВЕ при 25o 𝐶 да бъде равен на 0.

Напрежението, измерено от волтметъра във Figure 9 е функция от следната полу-реакция:

𝐴𝑔+ + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠)
което се случва в дясната полу-клетка. Измереният стандартен потенциал 𝐸 0 = +0.799 𝑉 е
стандартният редукционен потенциал за горната реакция. Положителният знак ни казва, че
електроните текат отляво надясно през волтметъра.

Figure 9. Клетка, използвана за измерване на стандартния потенциал на реакцията 𝐴𝑔+ + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠).

Означаването на потенциала на НВЕ с 0 ни служи като отправна точка от която можем да

измерим други потенциали на други електроди. Същата аналогия е произволното означаване на
0 ℃ като температурата на замръзване на водата. В сравнение с тази точка на замръзване, хексанът
кипи при 69℃, а бензенът при 80℃ . Разликата между точките на кипене е 800 − 690 = 110 . Ако
трябваше да означим температурата на замръзване на водата като 200℃ вместо 0 ℃, то хексанът

15 | P a g e
щеше да кипи при 269 ℃, а бензенът при 280 ℃ . Разликата е все 11 ℃. Независимо от това къде
сме задали нула на скалата, разликите между точките са едни и същи.

Винаги свързваме левия електрод към отрицателния извод на потенциометъра, а дясния електрод
към положителния извод. Напрежението на волтметъра е разликата:

Напрежение (𝑉, волт) = 𝐸+ − 𝐸−

което е потенциала на клетката → 𝐸ЕДН (от електродвижещо напрежение).

Където 𝐸+ e потенциала на положителния електрод, а 𝐸− - на отрицателния. Ако тази

разлика е положителна, то електрохимичната реакция протича в правата посока и левия електрод
е отрицателният анод, а десният - положителният катод.

Нотацията за клетката представена на Figure 9 е

𝑃𝑡(𝑠)|𝐻2 (𝑔, 1 𝑏𝑎𝑟)|𝐻+ (𝑎𝑞, 𝐶 = 1𝑀) ∥ 𝐴𝑔+ (𝑎𝑞, 𝐶 = 1𝑀)|𝐴𝑔(𝑠)

Н. В. Е. ∥ 𝐴𝑔+ (𝑎𝑞, 𝐶 = 1𝑀)|𝐴𝑔(𝑠)
Прието е левият електрод (Pt) да е свързан към отрицателния (референтния) полюс на
потенциометъра, а десният електрод - към положителния.

За измерване на стандартния потенциал на полу-реакцията

𝐶𝑑2+ + 2𝑒 − = 𝐶𝑑(𝑠)
ни е нужна галванична клетка със следната схема

𝑆. 𝐻. 𝐸. ∥ 𝐶𝑑2+ (𝑎𝑞, 𝐶 = 1𝑀)|𝐶𝑑(𝑠)

с кадмиевия електрод свързан към положителния извод на потенциометъра. В този случай
наблюдаваме отрицателно напрежение −0.402 𝑉. Отрицателният знак означава, че електроните
текат от 𝐶𝑑 към 𝑃𝑡, което е в обратната посока на тази на Figure 9.

Уравнение на Нернст
Принципът на 𝐿𝑒 𝐶ℎâ𝑡𝑒𝑙𝑖𝑒𝑟 ни казва, че увеличаването на концентрациите на изходните
реагенти изтегля равновесието надясно, а увеличаването на концентрациите на продуктите води
до изтегляне на реакцията наляво, към получаване на изходните вещества. Общата движеща сила
за реакцията се изразява чрез уравнението на Нернст, чиито два члена включват
електродвижещото напрежение при стандартни условия (𝐸 0 = 𝐸ЕДН когато активностите на всички
реагенти са равни на единица), а другият – отношението между концентрациите на окс и ред
формата.

Уравнение на Нернст за полу-реакция

Нека разгледаме следната полу-реакция

𝑎𝐴 + 𝑏𝐵 + ⋯ + 𝑛𝑒 − = 𝑐𝐶 + 𝑑𝐷 + ⋯
където главните букви представляват формули на участващите видове (атоми, молекули или йони),
𝑒 − е електрон, а малките букви показват броя на моловете от всеки вид с който участва в полу-
реакцията. Електродният потенциал за този процес се дава с уравнението

16 | P a g e
 𝑅𝑇 [𝐴]𝑎 [𝐵]𝑏 …
Уравнение на Нернст: 𝐸 = 𝐸0 + ln ( 𝑐 𝑑 )
𝑛𝐹 [𝐶] [𝐷] …

Където:

𝐸 0 = стандартен електроден потенциал – характерен за всяка полу-реакция

𝑅 = газова константа, 8.314 𝐽 𝐾 −1 𝑚𝑜𝑙 −1
𝑇 = температура в келвини (𝐾)
𝑛 = брой електрони на полу − реакцията
𝐹 = константа на Фарадей (9.649 × 104 𝐶/𝑚𝑜𝑙)
𝑙𝑛 = натурален логаритъм = 2.303 log
Преобразуване на натуралния логаритъм в горните уравнения в базовия десетичен логаритъм и
вмъкване на 𝑇 = 298.15 𝐾 (25 ℃) ни дава най-полезната форма на уравнението на Нернст:

0.059 𝑉 [𝐴]𝑎 [𝐵]𝑏 …

Уравнение на Нернст при 25℃: 𝐸 = 𝐸0 + log
𝑛 [𝐶]𝑐 [𝐷]𝑑 …
Строго погледнато, буквите в скобите представляват активности, но за простота на
изложението, се използват съответните концентрации. Така, ако 𝐴 е вещество което е разтворено,
[𝐴] е концентрацията му в 𝑚𝑜𝑙/𝑙. Ако 𝐴 е газ, [𝐴] в горното уравнение се заменя с 𝑝𝐴 , парциалното
налягане на 𝐴 измерено в атмосфери (1 𝑎𝑡𝑚 = 1.01325 𝑏𝑎𝑟). Ако 𝐴 е чист разтворител, чисто
неразтворено твърдо вещество или течност, то активността на такова щестество се приема за
единица и никакъв член описващ 𝐴 не се включва в уравнението. Горното уравнение е известно
като уравнение на Нернст в чест на немския химик Валтер Нернст, който е отговорен за неговото
създаване.

Типични електродни полу-реакции и съответните изрази на Нернст

0.059 𝑉 [𝑍𝑛2+ ]
𝑍𝑛2+ + 2𝑒 − = 𝑍𝑛(𝑠) 𝐸 = 𝐸0 + log
2 1
Не се включва израз за елементния цинк в логаритмичния член, защото той е неразтворена твърда
чиста отделна фаза. Така електродният потенциал варира линейно с логаритъма на концентрацията
на цинковите йони.

0.059 𝑉 [𝐹𝑒 3+ ]
𝐹𝑒 3+ + 𝑒 − = 𝐹𝑒 2+ 𝐸 = 𝐸0 + log
1 [𝐹𝑒 2+ ]
Потенциалът за тази двойка може да бъде измерен с инертен метален електрод, потопен в разтвор,
съдържащ и двата вида железни йони. Потенциалът зависи от логаритъма на съотношението между
моларните концентрации на тези йони.

0.059 𝑉 [𝐻 + ]2
2𝐻 + + 2𝑒 − = 𝐻2 (𝑔) 𝐸 = 𝐸0 + log
2 [𝑝𝐻2 ]
В този пример 𝑝𝐻2 е парциалното налягане на водорода (𝑎𝑡𝑚) на повърхността на електрода.
Обикновено неговата стойност е същата като атмосферното налягане.

17 | P a g e
 0.059 𝑉 [𝑀𝑛𝑂4− ][𝐻 + ]8
𝑀𝑛𝑂4− + 5𝑒 − + 8𝐻 + = 𝑀𝑛2+ + 4𝐻2 𝑂 𝐸 = 𝐸0 + log
5 [𝑀𝑛2+ ]
В тази ситуация потенциалът зависи не само от концентрациите на мангановите видове, но и от 𝑝𝐻
на разтвора.

0.059 𝑉 1
𝐴𝑔𝐶𝑙(𝑠) + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠) + 𝐶𝑙 − 𝐸 = 𝐸0 + log −
1 [𝐶𝑙 ]
Тази полу-реакция описва поведението на сребърен електрод, потопен в хлориден разтвор наситен
със 𝐴𝑔𝐶𝑙. За да се осигури това условие, винаги трябва да има излишък от 𝐴𝑔𝐶𝑙(𝑠). Тази електродна
реакция е сумата от следните две реакции:

𝐴𝑔𝐶𝑙(𝑠) = 𝐴𝑔+ + 𝐶𝑙 −
𝐴𝑔+ + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠)
Електродният потенциал е независим от наличното количество 𝐴𝑔𝐶𝑙, стига разтворът да се
поддържа наситен.

Стандартен електроден потенциал, 𝐸 0

Разглеждайки уравнението на Nernst виждаме, че константата 𝐸 0 е електродният потенциал
винаги, когато концентрационният коефициент
Стандартният електроден
[𝐴]𝑎 [𝐵]𝑏 …
потенциал за полу-реакция,
[𝐶]𝑐 [𝐷]𝑑 …
Е0 , се определя като
е равен на единица (всъщност коефициента от активностите, ако електродния потенциал,
трябва да сме напълно точни). Тази константа е по дефиниция когато всички реагенти и
0
стандартният електроден потенциал 𝐸 за полу-реакцията. Този продукти от полуреакцията
коефициент е винаги равен на единица когато (по стандартни имат активности равни на
условия) активността на реагентите са равни на единица. единица.

Стандартният електроден потенциал е важна физическа константа, която дава количествена

информация относно движещата сила на един електрод.

Стандартният електроден потенциал измерва относителната сила, насочена към

задвижване на полу-реакцията от състояние, в което реагентите и продуктите са с активност
единица до състояние, в което реагентите и продуктите са в равновесната си активност спрямо
стандартния водороден електрод.

Стандартният електроден потенциал не зависи от броя на моловете реагент и продукт в

изравнената полу-реакция. Например, стандартният електроден потенциал за полу-реакцията:

𝐹𝑒 3+ + 𝑒 − = 𝐹𝑒 2+ 𝐸 0 = +0.771 𝑉

не се променя ако решим да напишем реакцията по този начин:

18 | P a g e
 5𝐹𝑒 3+ + 5𝑒 − = 5𝐹𝑒 2+ 𝐸 0 = +0.771 𝑉

Забележете обаче, че уравнението на Нернст трябва да съответства на полу-реакцията, както е

написана. За първия случай ще бъде

0.0059 𝑉 [𝐹𝑒 3+ ]
𝐸 = 0.0771 + log
1 [𝐹𝑒 2+ ]
А за втория
5
0.0059 𝑉 [𝐹𝑒 3+ ]5 0.0059 𝑉 [𝐹𝑒 3+ ]
𝐸 = 0.0771 + log = 0.0771 + log ( ) =
5 [𝐹𝑒 2+ ]5 5 [𝐹𝑒 2+ ]

5 × 0.0059 𝑉 [𝐹𝑒 3+ ]
= 0.0771 + log
5 [𝐹𝑒 2+ ]
Стандартният електроден потенциал зависи от температурата.

Според стойностите за 𝐸 0 в Table 1 за

𝐹𝑒 3+ и 𝐼3− , кои видове бихте очаквали
да преобладават в разтвор, получен
чрез смесване на железни(III) йони и
йодидни йони? Виж Figure 10.

Figure 10. Реакция между желязо(III) и йодид. Видовете във всяка чаша са обозначени с цветовете на разтворите.
Желязо(III) е бледожълто, йодидът е безцветен, а трииодидът е интензивно червено-оранжев.

Стандартните електродни потенциали дават качествена информация за степента и посоката на

електрохимичните реакции. Например, стандартният потенциал за сребро(I) (+0.799 𝑉) е по-голям
от този на мед(II) (+0.337 𝑉). Следователно медна пластина потопена в сребърен(I) разтвор ще
доведе до редукцията на сребро(I) и окисляването на медта. От друга страна не очакваме реакция,
ако поставим парче сребро в разтвор на мед (II).

Условен електроден потенциал

Тъй като аналитичните реакции често се провеждат при строго определени условия (например при
определена стойност на рН), се въвежда т. нар. условен електроден потенциал. Например:

𝑀𝑛𝑂4− /𝑀𝑛2+
0.059 𝑉 [𝑀𝑛𝑂4− ][𝐻 + ]8
𝑀𝑛𝑂4− + 5𝑒 − + 8𝐻 + = 𝑀𝑛2+ + 4𝐻2 𝑂 𝐸 = 𝐸0 + log
5 [𝑀𝑛2+ ]

𝑀𝑛𝑂4− + 5𝑒 − + 8𝐻 + = 𝑀𝑛2+ + 4𝐻2 𝑂

19 | P a g e
 0.059 [𝑀𝑛𝑂4− ] × [𝐻 + ]8
𝐸 = 𝐸0 + × lg
5 [𝑀𝑛2+ ]

0.059 0.059 0.059

E = E0 + lg[𝐻 + ]8 + lg[𝑀𝑛𝑂4− ] − lg[𝑀𝑛2+ ]
5 5 5

0,06
𝐸0 − 8 𝑝𝐻 𝐸 0′
5

𝐵𝑟𝑂3− /𝐵𝑟 −
0.059 [𝐵𝑟𝑂3− ] × [𝐻 + ]6
𝐵𝑟𝑂3− + 6𝑒 − + 6𝐻 + = 𝐵𝑟 − + 3𝐻2 𝑂 𝐸 = 𝐸0 + × 𝑙𝑔
6 [𝐵𝑟 − ]

0.059
𝐸 0′ = 𝐸 0 − 6 𝑝𝐻
6
𝐶𝑢2+ /𝐶𝑢+ (𝐶𝑢𝐼)
Процеси на утаяване могат да повлияят върху редокс равновесието което влияе и на стойността на
условния електроден потенциал. В уравнението на Нернст виждаме, че 𝐸 се влияе от
концентрацията на реагентите. В следващия пример се образува утайка и концентрацията на йона,
участващ в утайката, трябва да се определи въз основа на стойността на 𝑝𝐾𝑠 .

2𝐶𝑢+ + 𝐼2 = 2𝐶𝑢2+ + 2𝐼 −

𝑬𝒐𝑪𝒖𝟐+ /𝑪𝒖+ < 𝑬𝒐𝐼2 /2𝐼− ; 𝑬𝒐𝐼2 /2𝐼− = 𝟎. 𝟓𝟒𝟎 𝑽 и 𝑬𝒐𝑪𝒖𝟐+ /𝑪𝒖+ = 𝟎. 𝟏𝟓𝟎 𝑽
Следователно реакцията трябва да протече надясно. Но всъщност се случва точно обратното. Това
е така, защото 𝐶𝑢+ образува преципитат с 𝐼 − .

𝐶𝑢+ + 𝐼 − = 𝐶𝑢𝐼 ↓ ; 𝐾𝑠(𝐶𝑢𝐼) = [𝐶𝑢+ ][𝐼 − ] = 1.0 × 10−12

𝑜
0.059 [𝐶𝑢2+ ][𝐼 − ]
𝐸 = 𝐸𝐶𝑢 + log
1 𝐾𝑠(𝐶𝑢𝐼)

𝑜
𝐸 = 𝐸𝐶𝑢 − 0.059 𝑙𝑔𝐾𝑠(𝐶𝑢𝐼) + 0.059 𝑙𝑔[𝐶𝑢2+ ][𝐼 − ]

𝑜′
𝐸𝐶𝑢

И ако има условие, че [𝐼 − ] = 1.00 𝑀, тогава 𝐸 = 𝐸𝐶𝑢

𝑜
− 0.059 log 𝐾𝑠(𝐶𝑢𝐼) + 0.059 log[𝐶𝑢2+ ]

𝑜′
𝐸𝐶𝑢 = 0.150 + 0.680 = +0.830 𝑉

20 | P a g e
В така разгледания случай: 𝑬𝒐′
𝑪𝒖𝟐+ /𝑪𝒖+
> 𝑬𝒐′
𝐼2 /2𝐼−
Следователно реакцията протича в посока към образуване на 𝐶𝑢𝐼(𝑠):

2𝐶𝑢2+ + 4𝐼 − = 2𝐶𝑢𝐼 + 𝐼2
Задача
Изчислете електродният потенциал на сребърен електрод, потопен в 0.0500 𝑀 разтвор на 𝑁𝑎𝐶𝑙
като използваме следните данни:
0 0
(a) 𝐸𝐴𝑔 + /𝐴𝑔 = + 0.799 𝑉 ; (b) 𝐸𝐴𝑔𝐶𝑙/𝐴𝑔 = + 0.222 𝑉.

Решение

𝐴𝑔+ + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠) 𝐸 0 = +0.799 𝑉

(a) Концентрацията на сребърните йони 𝐴𝑔+ в този разтвор може да се определи по следния
начин

𝐾𝑠𝑝 1.82 × 10−10

[𝐴𝑔+ ] = = = 3.64 × 10−9 𝑀
[𝐶𝑙 − ] 0.0500
Замствайки в уравнението на Нернст се получава
1
𝐸 = 0.799 − 0.059 log = +0.299 𝑉
3.64 × 10−9
(b) Можем да намерим същия потенциал използвайки другата константа

𝐸 = 0.222 − 0.059 log[𝐶𝑙 − ] = 0.222 − 0.059 log 0.0500 = +0.299 𝑉

Table 1. Стандартни електродни потенциали на различни редокс

двойки
Reaction 𝑬𝟎 𝒂𝒕 𝟐𝟓℃, 𝑽
𝐶𝑙2 (𝑔) + 2𝑒 − = 2𝐶𝑙 − +1.359
𝑂2 (𝑔) + 4𝐻 + + 4𝑒 − = 2𝐻2 𝑂 +1.229
𝐵𝑟2 (𝑎𝑞) + 2𝑒 − = 2𝐵𝑟 − +1.087
𝐵𝑟2 (𝑙) + 2𝑒 − = 2𝐵𝑟 − +1.065
𝐴𝑔+ + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠) +0.799
𝐹𝑒 3+ + 𝑒 − = 𝐹𝑒 2+ +0.771
𝐼3− + 2𝑒 − = 3𝐼 − +0.536
𝐶𝑢(2 +) + 2𝑒 − = 𝐶𝑢(𝑠) +0.337
𝐻𝑔2 𝐶𝑙2 (𝑠) + 2𝑒 − = 2𝐻𝑔(𝑙) + 2𝐶𝑙 − +0.268
𝐴𝑔𝐶𝑙(𝑠) + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠) + 𝐶𝑙 − +0.222
𝟐𝑯+ + 𝟐𝒆− = 𝑯𝟐 (𝒈) +𝟎. 𝟎𝟎𝟎
𝐴𝑔𝐼(𝑠) + 𝑒 − = 𝐴𝑔(𝑠) + 𝐼 − −0.151
𝑃𝑏𝑆𝑂4 + 2𝑒 − = 𝑃𝑏(𝑠) + 𝑆𝑂42− −0.350
𝐶𝑑2+ + 2𝑒 − = 𝐶𝑑(𝑠) −0.403
𝑍𝑛2+ + 2𝑒 − = 𝑍𝑛(𝑠) −0.763

21 | P a g e