Тази сутрин майското слънце се показва радостно от чистото небе ,

няколко дена все облачно и дъждовно. Длъгнестата долина, която се

отваря от Шишманова скала, е много красива, пременена в пролетна
зеленина, прерязана от сребристия пояс на реката, лъсната от лъчите на
слънцето.
Слънцето изгрява. Из пътя откъм Вратца се подава турска конница, а
след нея се вижда безкрайна тълпа хора.
Конницата и пехотата скоро доближават Искър и се спират. Пехотата се
състои от триста души. Пред нея вървят турци башибозуци, въоръжени
със всякакви оръжия. Останалата грамадна част са въоръжени черкези.
След няколко минути конницата пуска черкезите да минат напред.
Тази шумна тълпа е предвождана от прочутия черкезки големец
Джамбалазът, свиреп и кръвожаден разбойник, от тайфата на когото
беше гръмнала пушката, убила Ботев.
Джамбалазът, на кон, се спира срещу челопешката гора, недалеч от
старовремската развалена черква. Отляво на гората се вдигат
непристъпни зъбери и ярове, а отдясно се откриват челопешките ниви и
бостани, дори до другия гол рът. По стръмнината на гората се вижда
уединена кошара, парясана сега от стопанина си.
Всички очи са обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, където
сега се крие бунтовникът. Но потерята не идва за него. Тази нощ е
пристигнало съобщение от Вратца, че един час преди зазоряване една
чета комити се е спуснала от Балкана с намерение да мине Искър и да се
спаси в Стара планина.
Потерята чака заповедта, когато Джамбалазът обсъжда с няколко
башибозуци начина на нападението. Джамбалазът е мургав, висок,
чернобрад четирийсет годишен мъж, с бляскаво черкезко облекло,
въоръжен; погледа му е зверски и лют, светещ от високата му космата
черкезка гугла.
В това време изгърмява пушка от кошарата. Гласове викат, че идват
комитите. Всички поглеждат към кошарата, но виждат само кълбо дим на
входа й. След първото смайване потерята даде страшен изстрел. След
дима се раздават гласове, казващи, че Джамбалъза е убит.
Джамбалаза наистина е повален на земята. Куршум е пронизал гушата
му, а от устата му шурти кръв. Той е ударен, от куршума, дошъл от
кошарата.
Потерята се паникьосва. Тя се отдръпва. Всеки се крие, където намери.
Тялото на Джамбалазът бързо е отнесено. Изчезва и конницата. Друга
пушка не гръмва. След доста време една дружина черкези разбира, че
комитите са избягали, излиза откъм челопешкия път и се разтършува. Тя
намира убит до дънера на един дъб само един бунтовник,
трийсетгодишен мъж, с обрасло с черна брада лице, с ранен крак,
превързан с дрипи. Черкезите разбират, че четата е избягала в
планината.
Един от черкезките куршуми случайно е убил Пера. Когато черкезите
приближават кошарата, забелязват още един труп. Там лежи момък без
мустаци, с продупчена глава. Той е облечен в калугерско расо. , от
чиято разгъната предница се вижда хъшовска носия, обагрена с кръв. По
почернялата му от барут уста, се познава, че той се е самоубил със
пушката, след като е убил Джамбалаза.
Въпреки обичая си в такива случаи, башибозуците не отрязват главата
на бунтовника, за да я разнасят на прът като трофей от победата. Те се
задоволяват само да запалят кошарата, където лежи трупа. Тя дими до
вечерта, когато две потери избиват до един тринайсет бунтовника,
слезли следобед от Балкана с цел да прегазят реката.