Моята история

Здравейте! Добре сте дошли на ,,Синдром 21‘‘! Колко от вас

знаят защо са тук? Добре де,аз ще ви кажа...Тук сте,за да чуете
много и различни истории.Тук сте,НЕ,за да ни съдите-а за да се
поставите на нашето място.Тук сте,за да разберете,че не ние сме
проблем-а времето и обществото в което живеем.И така,нека да
започваме...
Както може би се досещате,тук съм,за да разкажа моята
история...Казвам се Михаела Методиева, израснах в това малко
градче. Тези от вас,които ме познават,знаят че съм добър и
сериозен човек,с изразено чувство за хумор, морал и
съпричастност.Но това е, само върхът на айсберга...Това е ,само
част от същността ми.Каква е другата ли?...За да разберете,ще се
наложи да ви разкажа за едно момиченце. То било в 3-ти
клас,когато му се наложило,да израстне по-бързо,умствено от
връстниците си,за да разреши проблемите си.Сега сигурно се
питате, какъв проблем би могло да има едно десет годишно
момиче?То било различно от децата в класа й...Тя била по-
пълничка от тях,косата й винаги била прибрана на две плитки,а
когато се усмихвала очите й изчезвали.Сядала на последния чин в
класната стая,с цел да не бъде забелязана...Но както и сами
можете да се досетите,изобщо не й се получавало...Момиченцето
било подлагано на психически и физически тормоз и вкъщи,и в
училище...Съучениците й се подигравали,за това,че е по-
дебеличка от тях.Често я обиждали,бутали,дори й
посягали...Да,посягали й и да, все още говорим за деца,при това
десет годишни... Семейството й я подлагало на всякакви диети,
ограничавало я от много неща,които всички деца около нея били
яли...Дори я записали на танци и я водели на фитнес,където
всички я гледали странно и със съжаление.Но всичко това било
напразно...Всеки път удряли на камък,просто не се получавало...
Тя разбирала всичко,но си мълчала.Нямало какво да направи,за
това слушала и изпълнявала всичко,което й се казвало.Била
много тъжна от всичко случващо се,но това чувство запазила
само за себе си.Денем била щастлива,а нощем тайно,тихичко
плакъла...С всяка обида по нейн адрес, ставала все по-,
нервна,нетърпелива и несигурна.Затворила се в себе си,издигнала
високи стени,около сърцето си и рядко допускала някого там.С
две думи,станала безчувствена...Лека по-лека по тялото й се
появили стрии,които си има и до ден днешен.Трудно й било
завързването на нови приятелства, притеснявала се от това, какво
мислят за нея... Тогава посегнала към книгите,не към детските,а
към тези за по-възрастни.Намерила своя отдушник в
литературата.
С времето тя пораствала,променяла се,разхубавила се макар,че
останала пълничка.Но се научила винаги да бъде над
нещата...Дори свикала с ограниченията в храненето й и
спортувала активно.Но отново нямало прогрес...Качвала и
сваляла постоянно.
Родителите й се притеснявали от този факт,не могли да я гледат
как се мъчи.Била на шестнайсет години, когато я завели в детска
педиатрия,където й направили куп изследвания.Отначало се
бунтувала,защото се страхувала,но накрая отишла.Оказало се,че е
почти е отключила здравословен проблем,който бил пречка по
пътя й към отслабването.Оттам й дали поредната нова диета и
бонус-лекарства.Но отново резултатът бил за кратко...След
година пак се върнала там,но този път сама,в голямата,мрачна,
столична болница.След като повторили изследванията й
увеличили дозата.
Момиченцето,пардон,вече седемнайсет годишното момиче,се
уморило от целия този несполучлив,омагьосан кръг.Диетите не
помагали,за това решила да гладува.Закусвала,понякога и
обядвала,а вечер пиела течности.Яла под 1100 калории на ден,а
ако си е позволявала повече,се самонаказвала с
тренирови.Спортувала,два пъти по-активно от преди.Отново се
мъчила,но вече било по нейно желание.Тя искала да бъде
здрава.Онези неща, които видяла в болницата,много я
стресирали.Тя не искала никога повече да се връща там.
Родителите й отново се притеснявали за нея.След множество
разговори с хора имащи подобен проблем,я завели на
диетолог.Той постепенно спрял хапчетата ,който
приемала.Оказало се,че те повече й вредели, отколкото да й
помагат.След кратък период от време,прогресът бил на лице.
Днес,тя тежи с 20 кг. по-малко от преди.Старае се да се усмихва
на живота,защото вярва,че и той ще и отвърне със същото.
Ако,все още не сте разбрали аз съм тя и тя е аз. Както казах в
началото, същността ми е разделена на две.В едната съм едно
пораснало,уверено и силно момиче,а в другата
срамежливо,несигурно и затворено в себе си малко
момиче.Комбимацията от това е... брутална,но това съм
аз.Научих се да се обичам такава,каквато съм.Ако вие, не сте
окей с това,знаете къде е вратата... проблемът си е ваш.
Деца(и не само)научете се на толерантност,защото не
знаете,какво преживява човекът срещу вас.С думите и действията
си, може да застрашите живота на някого...
Днес аз съм това,което съм,заради всички хора(влизащи и
излизащи)в моя живот.Посвещавам тази мисъл на вас:
„От грешните хора,стават най-красивите стихове,,.
Днес аз съм това,което съм,заради приятелите,които останаха до
мен и преди,и сега.Мога да Ви кажа само:,,Благодаря,радвам
се,че ви има!‘‘.
И разбира се,днес аз съм това, което съм,заради мойте родители.
Благодаря Ви,че не се отказахте от мен и моето здраве.Може да
не си казваме,че се обличаме-но го правим чрез действията си.
И не забравяте,ако не се научите да обичате първо себе си,няма
как да обичате, някой друг!
Михаела Л. Методиева