Вал Морисън и Пол Бенет

ВЪВЕДЕНИЕ В ЗДРАВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

П!"#!$!, $!%&'("!) ! $&*%(+!

Трето издание

С&-!), 2013
Преводът е направен по изданието:
V./ M4556748 .89 P.:/ B;88;<<
AN INTRODUCTION TO HEALTH PSYCHOLOGY
Third Edition

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана
или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на „Изток-Запад“.

Copyright © Pearson Education Limited 2006, 2012, All rights reserved

© Людмила Андреева, превод, 2013

© Издателство „Изток-Запад“, 2013

ISBN 978-619-152-187-6
 В=% М&!>?"
П&% Б("(@

П!"#!$!, $!%&'("!) ! $&*%(+!

Трето издание

Превод от английски
Людмила Андреева
Посетете съпътстващия „Въведение в здравната психология“ уебсайт на адрес
www. pearsoned. co. uk/morrison, за да откриете ценни материали за учене, на-
сочени към студентите, включително:
• Въпроси с множествени отговори, за да проверите наученото.
• Връзки към релевантни сайтове в Мрежата.
• Онлайн речник за обясняване на ключови термини.
• Информационни карти за проверка на разбирането ви на ключови термини.
Съдържание
П(FJ&K& ...............................................................................................................................13
С)*+4)+*; <; +=>?<@4; ............................................................................................................................................................. 14
П*@F<;)>G<HJ) .............................................................................................................................................................................. 17

П!W"=@(%"&>@ "= !WF=@(%) ..........................................................................................19

Ф@M+*@ ................................................................................................................................................................................................ 19
Т;?G@Q@ .............................................................................................................................................................................................. 20
Т>4J) 21
С<@R4@ ............................................................................................................................................................................................... 21

– Ч=>@ I –
Д= >! WF=K ! F= &>@="([ @=\?K
Г%=K= 1. Що е здраве? ..........................................................................................................24
У=>?<@ *>F+G);)@
СG>V 4;)H W*H=>)>)> );F@ MG;X;, Y> @R;)> *;F?@*;<> F;:.................................................................................. 24
ПG;< <; MG;X;); ............................................................................................................................................................................ 26
ЩH > FV*;X>?
П*HR><\Y@ J> MG>V<@ )H=4@ ................................................................................................................................................ 26
И<V@X@V+;G<@, 4+G)+*<@ @ ]@)>^J4@ W>*JW>4)@X@ 4_R FV*;X>)H ............................................................ 33
ЩH > FV*;X<; WJ@`HGHM@\? ..................................................................................................................................................... 47
О?H?Y><@> ....................................................................................................................................................................................... 51
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; .................................................................................................................................................... 52

Г%=K= 2. Здравни неравенства ........................................................................................54

У=>?<@ *>F+G);)@ ......................................................................................................................................................................... 54
ПG;< <; MG;X;); ............................................................................................................................................................................ 56
ЗV*;X<@ V@f>*><Q@;G@ ........................................................................................................................................................... 56
М;GQ@<J)X>< J);)+J @ FV*;X> .............................................................................................................................................. 70
ПHG @ FV*;X> .................................................................................................................................................................................... 72
О?H?Y><@> ....................................................................................................................................................................................... 76
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; .................................................................................................................................................... 76

Г%=K= 3. Рисково за здравето поведение....................................................................78

У=>?<@ *>F+G);)@ ......................................................................................................................................................................... 78
ПG;< <; MG;X;); ............................................................................................................................................................................ 80
ЩH > JX_*F;<H J_J FV*;X>)H WHX>V><@>?...................................................................................................................... 80
Н>FV*;XHJGHX>< <;=@< <; `*;<><> .................................................................................................................................. 84
З;)G_J)\X;<> ................................................................................................................................................................................. 86
Тj)j<HW+q><> ............................................................................................................................................................................. 90
6 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)

КH<J+R;Q@\ <; ;G4H`HG .......................................................................................................................................................... 99

Н>H?>FHW;J><H J>4J+;G<H WHX>V><@> ..........................................................................................................................106
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................113
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................113

Г%=K= 4. Предпазващо здравето поведение........................................................... 116

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................116
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................118
П*@V_*];<> ..................................................................................................................................................................................118
ЗV*;XHJGHX>< <;=@< <; `*;<><> ......................................................................................................................................125
Ф@F@=>J4; ;4)@X<HJ) .............................................................................................................................................................130
ЗV*;X>< J4*@<@<M ......................................................................................................................................................................136
ИR+<@F;Q@@ ..................................................................................................................................................................................144
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................148
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................149

Г%=K= 5. Обясняване на свързаното със здравето поведение ........................ 150

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................150
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................152
„Д;G>=<@“ XG@\<@\ X_*`+ JX_*F;<H)H J_J FV*;X>)H WHX>V><@> ................................................................152
СHQ@H4HM<@)@X<@ RHV>G@ <; JX_*F;<H)H J_J FV*;X>)H WHX>V><@> ........................................................160
СHQ@H4HM<@)@X<@ RHV>G@ <; W*HR\<;); <; WHX>V><@>)H .............................................................................163
С);V@;G<@ RHV>G@ <; W*HR\<;); <; WHX>V><@>)H ..............................................................................................179
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................189
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................189

Г%=K= 6. Намаляване на риска от болести: индивидуални подходи ........... 190

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................190
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................192
ПHVWHR;M;<> <; @<V@X@V+;G<H)H FV*;X> .................................................................................................................192
С4*@<@<MHX@ W*HM*;R@..........................................................................................................................................................193
С)*;)>M@@ F; W*HR\<; ;< *@J4HXH WHX>V><@>.........................................................................................................201
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................214
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................215

Г%=K= 7. Популационни подходи към общественото здраве .......................... 218

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................218
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................220
ПHVWHR;M;<> <; FV*;X>)H <; WHW+G;Q@\);...............................................................................................................220
ИFWHGFX;<> <; R;JR>V@@)> ................................................................................................................................................220
ВG@\<@> <; J*>V;); X_*`+ JX_*F;<H)H J_J FV*;X>)H WHX>V><@> ...............................................................227
П*HM*;R@ F; WHVWHR;M;<> <; FV*;X>)H .......................................................................................................................232
ИFWHGFX;<> <; М*>];); ........................................................................................................................................................244
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................245
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................246
В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\ 7

– Ч=>@ II –
Р=W*&%)K="(
Г%=K= 8. Тялото в здраве и болест .............................................................................. 248
У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................248
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................250
ПHX>V><=>J4;); ;<;)HR@\ <; MG;X<@\ RHF_4 ........................................................................................................250
АX)H<HR<; <>*X<; J@J)>R; ................................................................................................................................................252
ИR+<<; J@J)>R; .........................................................................................................................................................................255
Х*;<HJR@G;)>G<;); J@J)>R;..............................................................................................................................................263
С_*V>=<HJ_VHX; J@J)>R; .....................................................................................................................................................269
Д@`;)>G<;); J@J)>R; ..............................................................................................................................................................277
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................280
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................281

Г%=K= 9. Възприемане, интерпретация и реагиране на симптомите ......... 282

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................282
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................284
К;4 HJ_F<;X;R> +J>Y;<@\); F; ?HG>J)? ....................................................................................................................284
В_FW*@>R;<> <; J@RW)HR@)> ............................................................................................................................................285
И<)>*W*>);Q@\ <; J@RW)HR@)>........................................................................................................................................292
ПG;<@*;<> @ W*>VW*@>R;<> <; V>^J)X@>: *>;M@*;<> <; J@RW)HR@)>.....................................................306
З;?;X\<> ..........................................................................................................................................................................................308
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................318
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................318

Г%=K= 10. Консултацията и след нея.......................................................................... 320

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................320
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................322
М>V@Q@<J4;); 4H<J+G);Q@\ ...............................................................................................................................................322
Ф;4)H*@, 4H@)H XG@\\) X_*`+ W*HQ>J; <; 4H<J+G)@*;<> ................................................................................328
О)X_V 4H<J+G);Q@\);..............................................................................................................................................................333
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................348
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................349

Г%=K= 11. Стрес, здраве и болест: теория ................................................................ 350

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................350
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................352
КH<Q>WQ@@ F; J)*>J; ...............................................................................................................................................................352
Т@WHX> J)*>J .................................................................................................................................................................................361
С)*>J_) 4;)H f@F@HGHM@=<; *>;4Q@\...........................................................................................................................370
В*_F4;); J)*>J @ ?HG>J) ........................................................................................................................................................382
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................388
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................388
8 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)

Г%=K= 12. Модератори на стреса и болестта .......................................................... 390

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................390
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................391
Д>f@<@*;<> <; JW*;X\<>)H .................................................................................................................................................392
С)*>J, G@=<HJ) @ ?HG>J).........................................................................................................................................................398
С)*>J @ 4HM<@Q@@ .......................................................................................................................................................................409
С)*>J @ >RHQ@@ ............................................................................................................................................................................414
СHQ@;G<; WHV4*>W; @ J)*>J.................................................................................................................................................416
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................424
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................424

Г%=K= 13. Управление на стреса .................................................................................. 426

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................426
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................428
Т>H*@\ F; J)*>J;: 4*;)_4 H?FH* ........................................................................................................................................428
Т*><@<M WH +W*;XG><@> <; J)*>J; ...................................................................................................................................430
Т>*;W@@ H) )*>);); X_G<; ....................................................................................................................................................434
П*>VH)X*;)\X;<> <; J)*>J; .................................................................................................................................................439
М@<@R@F@*;<> <; J)*>J; X ?HG<@=<; J*>V; ............................................................................................................445
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................449
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................450

– Ч=>@ III –
Б&%(FtK="(
Г%=K= 14. Влияние на болестта върху качеството на живот .......................... 452
У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................452
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................454
БHG>J)); @ 4;=>J)XH)H <; ]@XH); ..................................................................................................................................454
ИFR>*X;<> <; 4;=>J)XH)H <; ]@XH); ...........................................................................................................................470
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................479
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................479

Г%=K= 15. Влияние на болестта върху пациента и неговото семейство .... 482
У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................482
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................484
БHG>J), >RHQ@@ @ W*@JWHJH?\X;<> .................................................................................................................................484
БHG>J));: W*H?G>R <; J>R>^J)XH)H ...............................................................................................................................499
ПHG;M;<> <; M*@]@ ...................................................................................................................................................................500
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................518
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................518

Г%=K= 16. Болка ................................................................................................................... 520

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................520
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................522
В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\ 9

П*>]@X\X;<>)H ?HG4; ............................................................................................................................................................522

Б@HGHM@=<@ RHV>G@ <; ?HG4;); .......................................................................................................................................527
ПJ@`H?@HGHM@=<; )>H*@\ F; ?HG4;); ...........................................................................................................................534
ПHVWHR;M;<> <; `H*;); V; J> JW*;X\) J ?HG4;); ...................................................................................................538
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................550
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................551

Г%=K= 17. Подобряване на здравето и качеството на живота ........................ 552

У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................552
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................554
СW*;X\<> J `*H<@=<;); ?HG>J) ..........................................................................................................................................554
Н;R;G\X;<> <; V@J)*>J; ......................................................................................................................................................555
УW*;XG><@> <; ?HG>J)); ........................................................................................................................................................562
П*>VH)X*;)\X;<> <; <;W*>VX;<>)H <; ?HG>J)); ...................................................................................................572
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................577
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................577

– Ч=>@ IV –
Б?F(x(@&
Г%=K= 18. Бъдещето .......................................................................................................... 580
У=>?<@ *>F+G);)@ .......................................................................................................................................................................580
ПG;< <; MG;X;); ..........................................................................................................................................................................582
Н+]V;); H) *_4HXHV><; H) )>H*@\); W*;4)@4; .....................................................................................................582
В_X>]V;<> <; VH4;F;)>GJ)X;); X W*;4)@4;);........................................................................................................585
О?H?Y><@> .....................................................................................................................................................................................600
ДHW_G<@)>G<; G@)>*;)+*; ..................................................................................................................................................600

Р(y"!\ ................................................................................................................................... 602

П&\=W=%(# ........................................................................................................................... 612

10 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)

С"!+\!
Снимка 1. 1. Инвалидността не е равнозначна на липса на здраве и физическа годност, както показа на света Оскар Писториус 29
Снимка 1. 2. Хората могат да се наслаждават на някои дейности на всяка възраст 45
Снимка 2.1. Деца, които просто се навъртат наоколо.
Как обаче техните житейски обстоятелства влияят върху здравето им (а може би и върху това на другите)? 64
Снимка 3.1. Млада майка пуши с бебето си в скута, което гледа цигарата. Това е предизвикващ емоции пример на пасивно пушене 91
Снимка 3.2. Увеличаването на запоите при тийнейджърите, особено при девойките е наистина тревожно 102
Снимка 4.1. „Ние сме това, което ядем?“ Значението на осигуряването на положителни норми за здравословно хранене на децата 127
Снимка 4.2. Имунизационното поведение от критично значение за общественото здраве, но е повлияно от
редица културни, социални, емоционални и когнитивни фактори. Тук се вижда опашка от майки,
възползващи се от първата възможност да ваксинират децата си срещу морбили, която се предлага в тяхното село 146
Снимка 5.1. Установено е, че социалните норми са важни прогностични фактори за това, дали човек ще започне
да се ангажира в конкретни, свързани със здравето поведения, в този случай пушене и консумация на алкохол 158
Снимка 5.2. Подготовка за здравословно хранене чрез пазаруване, което ще увеличи вероятността за действие 186
Снимка 6.1. Осигуряването на лесен достъп до клиники по отказване от цигарите може да увеличи тяхната ефективност 201
Снимка 6.2. Както гледането на другите, така и практикуването
увеличават вероятността хората да купуват и да използват презервативи 211
Снимка 7.1. Пример на листовка за подпомагане на здравето, насочена към хомосексуални мъже – с чувство на хумор, –
насърчаваща ги да си направят трите ваксинации срещу хепатит, създадена от фондация „Терънс Хил“
[Три убождания. Защо едно просто не е достатъчно? Информация за хепатит В за хомосексуални мъже] 226
Снимка 7.2. За някои интервенциите, свързани с околната среда, съвсем не са сложни. Просто осигуряването
на чиста вода може да предотврати съприкосновението с различни патогени в замърсената вода 233
Снимки 8.1. Тук са показани две клетки: вирус и ракова клетка,
и 8.2. които са атакувани и или погълнати от B-клетки (8.1), или инактивирани от NK клетки (8.2) 258
Снимка 9.1. Този обрив изглежда неприятен, но дали е от горещина, или е нещо по-сериозно? 285
Снимка 9.2. Превръщането на скрининга в по-достъпен чрез такива мобилни
скринингови лаборатории на работното място или в супермаркетите може да увеличи
вероятността от приемането на скрининга. Как би се интерпретирало откриването на бучка? 307
Снимка 10.1. Притежаването на дружелюбно лице и изразяването на емпатия могат да помогнат на пациентите
да се справят с лошите новини. Тук ерготерапевт обсъжда възможности с пациент
с прогресивно мускулно разстройство по напълно неформален и „немедицински“ начин 328
Снимка 10.2. Някои типове контекст на вземане на решения са по-трудни от други. Съвместните решения,
особено ако се ръководят от мастит консултант, е възможно невинаги да са правилни 336
Снимка 11.1. Това е добър пример на „евствес“ – нещо положително и контролирано,
но въпреки това често смятано за стресиращо 359
Снимка 11.2. Събития в средата, например азиатското цунами, имат опустошителни краткосрочни ефекти, но и сериозни дълго-
срочни последици за оцелелите, някои от които стават жертва на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) 363
Снимка 11.3. Показано е, че стресът влияе върху оздравителния процес 378
Снимка 12.1. Колко оптимистични сте? Тази чаша наполовина празна ли е, или наполовина пълна? 402
Снимка 12.2. От ранна възраст социалната подкрепа е могъщ модератор на стресовата реакция 419
Снимка 13.1. Понякога всичко може да стане твърде много – стресирана медицинска сестра в заето хирургично отделение 441
Снимка 13.2. Успокояващото присъствие на родител може да помогне на децата да се отпуснат
и да се справят по-добре с притесненията, които имат по отношение на предстояща хирургична операция 446
Снимка 14.1. Социалната изолация увеличава риска от намалено качество на живота 460
Снимка 15.1. Повечето време, което трябва да се прекарва с партньора в резултат на болестта може да води
до споделяне на дейности, които преди са били загубени заради други изисквания на живота.
Прекарването на „качествено време“ заедно може да засилва някои взаимоотношения. 508
Снимка 16.1. Преживяването на болка се различава в зависимост от контекста. Тери Бутчър (на снимката)
вероятно не е изпитвал болка, когато очевидно е бил наранен, докато играе футбол за Англия.
След мача вероятно нещата вече са стояли по друг начин. 530
Снимка 16.2. За биологичната обратна връзка е показано, че е отлична терапия за конкретна болка заради мускулно напрежение,
например главоболие. В много случаи обаче простата релаксация може да се окаже също толкова ефективна 544
Снимка 17.1. Бягащата пътека може да осигури добър тест за сърдечна годност в безопасните условия на медицинската среда 568
В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\ 11

Снимка 17.2. Социалната подкрепа може да ви поддържа здрави. Понякога просто като имаш някого,
с когото да поговориш. Друг път чрез подкрепа на здравословни поведения – дори и в трудни обстоятелства! 576
Снимка 18.1. Хайде! 587
Фигура 18.1. От теорията към практиката и обратно 591
Снимка 18.2. За да имат все по-голямо значение за здравето на нашата нация, здравните психолози трябва да разпространяват
своите резултати сред широка аудитория, включително здравни професионалисти, педагози и политици. 595

Т=*%!#!
Таблица 1. 1. Сравнение на водещите („физически“) причини за смъртност, 1900–2009 (Англия и Уелс) 32
Таблица 2.1. Средна продължителност на живота в добро здравословно състояние
в години за най-добре и най-зле представящите се страни през 2007 г. 57
Таблица 2.2. Относителен риск за мъжете, умиращи преждевременно
(преди да навършат 65 години) от различни болести в сравнение с жените 73
Таблица 3.1. Смъртни случаи вследствие на свързани с алкохола причини на 100 000 души (всички възрасти) за избрани страни 100
Таблица 3.2. Международни дефиниции на „стандартно питие“ (алкохол в гр.) 101
Таблица 4.1. Имунизационна политика във Великобритания 145
Таблица 5.1. Етапи в транстеоретичния модел и в модела на процеса на приемане на предпазни мерки 183
Таблица 6.1. Някои от общите типове скринингови програми 194
Таблица 6.2. Някои стратегии, които пушачите може да използват,
за да си помогнат да се справят в периода непосредствено след спирането на цигарите 208
Таблица 7.1. Трите нива на интервенции в проекта Stanford Three Towns (Стенфордски проект с три града) 233
Таблица 8.1. Обобщение на отговорите на автономната нервна система на симпатиковата и парасимпатиковата активност 253
Таблица 8.2. Обичайно наблюдавани стойности на кръвното налягане при здрави лица и хипертоници 272
Таблица 9.1. Прототипи на болест 296
Таблица 9.2. Причини, поради които консултиращите се търсят, а неконсултиращите се не търсят медицинска консултация 309
Таблица 1. Средният брой различни типове изказвания на лекарите по време на консултацията за оценка 326
Таблица 11.1. Представителни житейски събития от оценъчната скала
за социално преадаптиране и техните единици житейска промяна (LCU) 353
Таблица 11.2. Свързани с оценката емоции 358
Таблица 11.3. Примери на айтеми за оценка на свързания с работата стрес 366
Таблица
(точна): Обобщение на йерархичните регресионни анализи за тревожност и депресия 369
Таблица 11.4. Специфичен имунитет и типове клетки 375
Таблица 12.1. Измерения на справянето 393
Таблица 12.2. Измерване на оптимизма: тест за житейска ориентация 401
Таблица 12.3. Типове и функции на социалната подкрепа 417
Таблица 13.1. Някои от източниците на стрес за болнични работници 440
Таблица 14.1. Оценяване на качеството на живота: примери от EORTC QLQ-C30 (версия 3) 473
Таблица 15.1. Потенциални причини за дистреса на грижещите се за болен 504
Таблица 16.1. Очертание на типична програма за управление на болката,
в този случай провеждана в Кралската болница на Глостър, Великобритания 549
Таблица 1. Примери на изследвания и теории, които са идентифицирани от изследователската стратегия 597

Ф!Jt!
Фигура 2.1. Години средна продължителност на живота
в добро здраве според индекса на лишения на Карстеър във Великобритания 58
Фигура 2.2. Използване на здравни услуги според нивото на социални лишения в Шотландия през 1999 г. 61
Фигура 2.3.. Някои от професионалните занятия, които попадат в четирите квадранта на модела на Карасек и Теорел 68
Фигура 3.1. Дял на влошеното здравословно състояние,
което може да се припише на поведението или свързани с поведението заболявания 83
Фигура 3.2. Взаимоотношението между индекса на телесната маса
и смъртността при 23-годишно проследяване (Фрамингамско изследване) 87
Фигура 3.3. Тютюнопушене по пол и етническа група, Англия, 1999 г. 93
Фигура 3.4. Конкретните последици, корелирани с различни нива на алкохол в кръвта на човека 99
Фигура 3.5. Кумулативни британски HIV диагнози по път на предаване, за всички години до края на юни 2010. 108
Фигура 3.6. Британски HIV диагнози по път на предаване, 1993–2009 г. 109
Фигура 4.1. Ирландско експериментално изследване 127
12 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)

Фигура 4.2. Процент 15-годишни от 35 страни, които спазват препоръчваните нива на физическа активност
(поне един час умерена или силно интензивна активност в пет или повече дни от седмицата) 135
Фигура 4.3. Генетично семейно дърво 140
Фигура 5.1. Моделът на убежденията за здравето (в първоначален вид плюс добавките в курсив) 163
Фигура 5.2. Теория за планираното поведение 167
Фигура 5.3. Модел на процеса на приемане на предпазни мерки 184
Фигура 7.1. Модел на вероятността от разработване на целящата убеждаване комуникация 222
Фигура 7.2. S-образна крива на разпространение, показваща степента на приемане на иновациите в течение на времето 226
Фигура 8.1. Срез през мозъчната кора на човешкия мозък 251
Фигура 8.2. Латерален изглед към лявата страна на човешки мозък,
представен полупрозрачно, за да се „види” мозъчният ствол вътре 251
Фигура 8.3. Основни компоненти на лимбичната система. Цялата лява половина освен лимбичната система е отстранена 251
Фигура 8.4. Автономната нервна система с прицелните органи и функциите,
изпълнявани от симпатиковия и парасимпатиковия дял 254
Фигура 8.5. Дебелото и тънкото черво и свързаните органи 264
Фигура 8.6. Потокът на кръвта през сърцето 270
Фигура 8.8. Електрокардиограма на електрическата активност на сърцето (вж. текста за обяснение) 271
Фигура 8.7. Електрическа проводимост и контрол на сърдечния ритъм 271
Фигура 8.9. Диаграма на белите дробове, показваща бронхите, бронхиолите и алвеолите 277
Фигура 9.1. Опростен модел на възприемането на симптомите 286
Фигура 9.2. Ситуационни различия в създаването и овладяването на соматичните симптоми 289
Фигура 9.3. Модел на саморегулацията: „основан на здравия разум модел на болестта“ 297
Фигура 9.4. Модел на забавянето 309
Фигура 1. Несъответствия между количеството дадена информация
от всеки пациент и количеството записана информация в медицинските бележки за пациента. 327
Фигура 10.1. Времева скала на стреса, преживяван от здравните професионалисти и пациентите
във връзка с консултация за съобщаване на лоши новини 333
Фигура 11.1. Ранният транзакционен модел на стреса по Лазаръс 356
Фигура 11.2. Закон на Йъркс–Додсън 364
Фигура 11.3. Системата хипоталамус–хипофиза–надбъбречна кора: схематична диаграма,
в която стимулиращите и потискащите пътища са посочени със стрелки и съответно
знаците + или –. CRF представлява кортикотропин-освобождаващ фактор, а ACTH – адренокортикотропен хормон 374
Фигура 12.1. Процесът на справяне 395
Фигура 12.2. Ефектите на издръжливостта като буфер 404
Фигура12.3. Гняв и свързано със здравето поведение 406
Фигура 1. Теоретичен модел, свързващ проактивното справяне, ФН, социалната подкрепа и депресията 421
Фигура 2. Модифициран модел 421
Фигура 13.1. Опростено представяне на процеса събитие–стрес, предложен от Бек и от други когнитивни терапевти 429
Фигура 13.2. Откъс от дневник на стреса, отбелязващ спусъците на стреса,
нивата на напрежение и свързаните поведения и мисли 432
Фигура 14.1. Процесът на качеството на живота преди и след рак на гърдата.
Изходното КнЖ е променено поради въздействието на болестта и терапията върху всяка от областите.
Промените във функционирането след болестта се претеглят и ще доведат до промени в КнЖ след болестта. 471
Фигура 15.1. Възприемани ползи след рак на гърдата или инфаркт 493
Фигура 15.2. Преки и непреки ефекти на вътрешните (Аз-ефективност) и външните (социална подкрепа)
ресурси върху откриването на полза през 12-те месеца след онкологична операция 494
Фигура 15.3. Модел на взаимозависимостта за приспособяването на двойката 515
Фигура 16.1. Пренос на информацията по A и C влакна към gelatinosa substantia в гръбначния мозък и нагоре до главния мозък 535
Фигура 16.2. Схематично представяне на контролния механизъм на вратата, постулиран от Мелзак и Уол 537
Фигура 1. Неприспособена, неотчитаща събитията крива на преживяемостта по време и терапия 561
Фигура 18.1. От теорията към практиката – и обратно 591
 Ïðåäãîâîð
Контекстът на тази книга
Здравната психология е разширяваща се дис-
циплина както на бакалавърско, така и на ма-
гистърско и докторско равнище, но е и вдъх-
новяваща, предизвикателна и награждаваща
тематика за изучаване, а възможностите за из-
граждане на кариера се развиват непрекъснато
в областта на здравните грижи и в академична
среда. Написахме тази книга, защото вярваме,
че е нужен обширен европейски фокусиран
учебник, който не се фокусира предимно върху
здравословните поведения, а обръща еднакво
внимание на проблемите в здравето, болестта
и практиката и интервенциите в системата на
здравеопазването. Някой трябва да е прочел
първите ни две издания, защото от нас беше
поискано да напишем това трето издание, така
че: благодарим ви! Запазили сме пълното от-
разяване на здравето, болестта и здравните
грижи, като сме осъвременили и сме включили
препратки към значими нови изследвания,
усъвършенствали сме някои части, преструк-
турирали сме други и по същество работихме
за превръщането на това ново издание в по-
добро и дори по-силно от предишното!
В началото на това начинание през 2005 г.
вярвахме, че за психолозите и за онези, които
изучават психология като част от обучението
си по медицина или здравни грижи, учеб-
ниците трябва да се ръководят от психологи-
ческата теория и психологическите понятия, а
не от поведението или от болестта. Болестите
може да варират клинично, но говорейки пси-
хологически, те имат много общи неща: на-
пример потенциала за житейска или пове-
денческа промяна, дистрес, предизвикателства
към справянето, потенциал за възстановяване,
участие в здравните грижи и контакт със
здравни професионалисти. Продължаваме да
вярваме в това, а рецензентите на предишните
издания като че ли са съгласни с нас, така че
се придържаме към същия формат и в третото
издание. Силно се надяваме, че ще харесате
това, което сме направили.
Цели на учебника
Цялостната цел на книгата е да ви осигури ба-
лансиран, добре обоснован и всестранен бри-
тански/европейски учебник с достатъчно
широта на материала за въвеждане на сту-
дентите, който обаче осигурява достатъчно
изследователска дълбочина, за да е от полза и
на завършващи студенти или тези, които осъ-
ществяват здравнопсихологически проекти.
Освен представянето на традиционни здрав-
нопсихологически теми като убеждения за
здравето и болестта, поведенията и резул-
татите, включваме теми като социоиконо-
мически влияния върху здравето, биологична
основа, индивидуални и културни различия и
психологически интервенции в здравето, бо-
лестта и здравеопазването, тъй като всички те
са от съществено значение в изучаването на
здравната психология. От обратната връзка и
продажбите във Великобритания и в няколко
други европейски страни знаем, че текстът
ни допринася в обучението на медиците; в
действителност един от нас (ВМ) напоследък
имаше представяне пред голям курс холандски
студенти по медицина, където учебникът ни е
базисен текст, използван в техния курс по пси-
хология! Вие високо ценим това, тъй като то
14 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)  В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\
помага за прехвърляне на мост между биомеди-
цинския и биопсихологическия свят (вж. Глава
1!) по начин, който може единствено да ни е от
полза като пациенти – днес или в бъдеще. Затова
приветстваме с добре дошли нашите читатели
и се надяваме, че книгата ни ще е достъпна за
вас, независимо дали сте психолог, или не!
В това издание се придържаме към
формата, в който главите следват общия
принцип на: първо проблемите, след това те-
орията, на трето място изследователските до-
казателства и накрая – приложението на те-
орията и (където е уместно) ефективността на
интервенциите. Първо изследваме факторите,
които допринасят за здравето, включително
обществените и поведенческите фактори, и
как психолозите и другите специалисти могат
да подобрят или да поддържат здравето на
хората. След това изследваме процеса на раз-
боляването: физиологичните системи, които
може да откажат в болестта, психологическите
фактори, които е възможно да допринасят за
развитието на болестта, как се справяме с бо-
лестта и как медицинската система се справя с
нас, когато се разболеем. И накрая, изследваме
редица психологически интервенции, които
могат да подобрят благополучието, а може
би дори здравето на тези, които имат здраво-
словни проблеми. Например в Глава 3 описваме
връзките между болестта и поведение като
тютюнопушенето; в Глава 5 изследваме емпи-
ричните доказателства за психосоциалните
обяснения на тютюнопушенето въз основа
на общи теории като теорията за социалното
учене и конкретни модели като теорията за
планираното поведение, а след това, в глави 6
и 7, показваме как тези доказателства могат
да се използват както в индивидуални, така и
в групови интервенции. Описването, прогно-
зирането и след това интервенирането са ос-
новните цели на здравните психолози.
Този текст е предназначен да осигури пълно
покритие на базисните теми в съвременната
здравна психология, но и да адресира факта, че
много хора нито остават здрави, нито живеят с
болестта в изолация. Ролята на семейството е
от критично значение и следователно макар да
признаваме ролята на значимите други в много
глави, например във връзка с влиянието му
върху пазенето на диети или тютюнопушенето,
или в осигуряването на подкрепа във времена
на стрес, посвещаваме голяма част от Глава 15
на въздействието на болестта върху значимите
други хора. Друга наша цел в написването на
този учебник е да признаем, че западните те-
оретици не бива да приемат наличието на
междукултурно сходство във възприятията
или поведенията, свързани със здравето и бо-
лестта. Следователно от първото издание до
това трето издание ние интегрираме примери
на теория и изследвания от незападни страни
винаги когато е възможно. В целия текст
присъства темата за разграниченията, неза-
висимо дали са културни, полови, възрастов/
развитиен етап или социоикономически, и –
както признават рецензентите и читателите
на първите две издания – нашата отдаденост
на това ясно се вижда във включването на цяла
глава, посветена на социоикономическите раз-
граничения в здравето.
Структура на учебника
Не сме правили фундаментални структурни
промени в това трето издание, макар че сме
добавили нови характеристики: всяка глава
започва със съвременна тема от медиите,
а няколко глави включват интервюта с ре-
левантни професионалисти, осветляващи
здравната психология на практика. Засилили
сме препратките между главите и сме добавили
символ, за да посочим другите глави, в които се
адресира същото съдържание. В целия учебник
разчитаме както на количествени, така и на
качествени изследвания на срезови данни, но
винаги когато е възможно и ако съществуват
(което невинаги е така), от висококачествени
лонгитюдни изследвания.
Учебникът продължава да е структуриран
в три широки части. Първата, „Да си здрав и
да останеш такъв“, съдържа седем глави, които
изследват първо факторите, които допринасят
за здравето, включително обществени и по-
веденчески фактори, а след това описват как
психолозите и други специалисти могат да по-
добрят или да поддържат здравето на хората.
Глава 1 разглежда какво точно имаме предвид,
когато говорим за „здрав“ или „да си здрав“ и
представя кратка история на дебатите за пси-
хиката–тялото, които лежат в основата на
голяма част от изследванията ни. Разглеждам
в подробности важното влияние на актуалния
П*>VMHXH*
здравен статус, жизнения цикъл, стареенето
и културата върху здравето и правейки това,
илюстрираме по-добре биопсихосоциалния
модел, който е в основата на здравната пси-
хология. Глава 2 описва как фактори като со-
циална класа, доходи и дори пощенският код
могат да влияят върху здравето, поведението и
достъпа на човека до здравни грижи. Всъщност
здравословното състояние на общата по-
пулация е повлияно от социоикономическата
среда, в която живеем и която се различава
както във, така и между страните и културите.
В това издание се опитахме да разсъждаваме
повече върху това разнообразие.
Много от днешните болести „убийци“, на-
пример някои видове рак, сърдечносъдови
болести и мозъчен инсулт, имат поведенчески
компонент. глави 3 и 4 описват как определени
поведения като физическите упражнения имат
подпомагащи здравето ефекти, докато други,
например непридържането към графика на
прием на лекарства, тютюнопушенето или
използването на незаконни дрогиращи ве-
щества, увреждат здравето. Добавени са повече
детайли за две групи поведения: преяждането
и употребата на дрога. Освен осъвременя-
ването на епидемиологичните статистики по
отношение на такива здравословни поведения
и очертаването на актуалната здравна по-
литика и целите там, където съществуват,
продължаваме да осигуряваме доказателства
за различия в продължителността на живота,
културни и полови диференциали в здраво-
словните поведения. Тези поведения са из-
следвани от здравни и социални психолози от
няколко десетилетия, разчитайки на няколко
ключови теории, например тази за социалното
учене и социокогнитивната теория. В Глава 5
описваме няколко модела, които са енергично
проверявани в опит да се идентифицира кои
убеждения, очаквания, нагласи и нормативни
фактори допринасят за здравето или за рис-
ковото поведение. Добавено е по-богато об-
съждане на спазването на препоръките;, както
и на някои по-широки детерминанти на пове-
дението. Тази глава е преработена и за да включи
по-критични разсъждения. Следователно тази
част на книгата представя доказателства за
връзката между поведението и здравето и бо-
лестта, и осветлява област, в която здравните
психолози има какво да предложат от гледна
точка на разбирането или консултирането за
15
индивидуалните фактори, които трябва да се
адресират в интервенциите. Частта завършва
с две глави върху интервенцията. Глава 6
представя доказателства за успешни и не
толкова успешни подходи към промяната на
индивидуалните поведения, които увеличават
риска от болести, докато Глава 7 прилага същия
обзор и критика към популационните подходи
като здравно образование и популяризиране.
Втората част, „Разболяване“, съдържа шест
глави, които превеждат читателя през процеса
на разболяването: физиологичните системи,
които може да „дадат дефект“ в болестта, пси-
хологическите фактори, които нерядко до-
принасят за развитието на болестта, как след
това се справяме с болестта и как медицинската
система се справя с нас, когато се разболеем.
Затова започваме с цяла глава, посветена на
описването на биологичните и телесните
процеси, които са релевантни на соматичното
преживяване на здравето и болестта (Глава 8).
В това трето издание главата покрива по-широк
спектър от болести, както и някои примери от
изследвания на случаи, както и повече обо-
значения на психологическо съдържание, което
може да се открие на други места в книгата.
Глава 9 описва как възприемаме, интерпре-
тираме и реагираме на симптомите, подчер-
тавайки индивидуалните, социокултурните и
контекстуалните фактори, които влияят върху
тези процеси; тя беше цялостно осъвременена
в това издание, за да адресираме изследванията
върху динамичната и променяща се природа на
възприятията и реакциите на болестта. В това
трето издание ще откриете разширена критика
и обсъждане на въпроси като социалното кон-
струиране на болестта. В Глава 10 разглеждаме
представянето пред и общуването със здравни
професионалисти с илюстрации на „добра“ и „не
толкова добра“ практика. Ролята на участието
на пациента във вземането на решения е важна
в днешната здравна политика и практика, и
тук разглеждаме доказателствата за ползите
от ангажираността на пациента. глави 11 и 12
ни водят в областта на стреса – нещо, от чието
изпитване малцина от нас могат да избягат
от време на време! Представяме обзор на те-
ориите за стреса, в които той е дефиниран или
като събитие, или като реакция, или като по-
редица от реакции на събитие, или като тран-
сакция между човека, преживяват и оценяващ
събитието, и неговите действителни характе-
16 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)  В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\
ристики. В третото издание сме добавили по-
богато обсъждане на професионалния стрес
и повече подробности за растящата област
на изследвания психоневроимунология, (т.е.
изследването на това, как психиката влияе
върху тялото чрез промяна на имунното функ-
циониране, което след това на свой ред влияе
върху здравния статус). За да направим тази
част по-ясна и още по-актуална, сме добавили
нова диаграма на един от ключовите участващи
процеси и освен това сме подсилили пред-
ставянето на невроендокринните реакции.
Глава 12 представя изследователските доказа-
телства, имащи отношение към факторите, за
които е показано, че „модерират“ потенциално
отрицателния ефект на видимо стресиращи
събития: от далечни предшественици като со-
циоикономически ресурси, социална подкрепа
и аспекти на личността, чието представяне сме
разширили (например оптимизъм, съвестност),
до конкретни стилове и стратегии на справяне.
Социалното сравнение е въведено в третото
издание, както и по-богато представяне на рас-
тящото движение на „позитивната психология“
– в действителност положителните убеждения
са многократно появяваща се тема, присъстваща
и в глави 14 и 15. глави 11 и 12 осветляват слож-
ността на взаимоотношението между стреса и
болестта, и водят елегантно към Глава 13, която
представя методите за облекчаване на стреса,
където става ясно, че не съществува една тера-
певтична „шапка“ за всички, тъй като описваме
цял спектър от когнитивни, поведенчески и
когнитивно-поведенчески подходи.
В третата част, „Боледуване“, насочваме
вниманието си към въздействието на болестта
върху човека и неговото семейство в рамките
на две глави. В първата от тях (Глава 14) дефи-
нираме и описваме какво се има предвид под „ка-
чество на живота“, изяснявайки в това издание
субективното срещу обективното, и описвайки
изследвания, които показват как качеството
на живота се предизвиква или променя от бо-
лестта. В Глава 15 адресираме други резултати
на болестта: както отрицателни, например
депресия на пациента или изтощение на по-
лагащия грижите, така и положителни, на-
пример новите части върху посттравматичния
растеж и ползите за полагащия грижите. Може
би уникално за този учебник, има голяма част,
посветена на влиянието на осигуряването
на грижи за болен човек в семейството. Това
трето издание допълнително осветлява из-
следвания, които отчитат диадата (най-често
пациент–брачен партньор), демонстрирайки
как такива проучвания могат да засилят раз-
бирането ни на преживяването на болестта
и резултатите за здравето. Една от многото
нови фокусирани върху изследванията части
в това трето издание подчертава тази сфера
на изследвания. Глава 16 адресира явлението,
което обяснява мнозинството посещения при
здравен професионалист – болката, – за която
е показано, че е много повече от соматично
преживяване. Тази глава е единствената, пос-
ветена на конкретна болест, в нашия текст, но
решихме да включим глава върху болката и
да я разположим към края на книгата, защото
като илюстрираме многомерната природа
на болката, обединяваме голяма част от пре-
дходното изложение (от гледна точка на про-
гностични фактори и корелати на болестта,
процеси на здравеопазване и т.н.). Болката
илюстрира изключително добре биопсихо-
социалния подход, който приемат здравните
психолози. По подобен холистичен начин Глава
17 разглежда начини за подобряване на свър-
заното със здравето качество на живота чрез
интервенции като обучение по управление
на стреса, използване на социална подкрепа и
програми за управление на болестта.
И накрая, приключваме третото издание на
този текст по същия начин като предишните:
с Глава 18, която сме нарекли „Бъдещето“.
Тя е значително променена, защото тук има
три ключови фокуса: (а) как редица психоло-
гически теории могат да се интегрират, за да
ръководят психологическите интервенции, (б)
как се развива професията здравна психология
в различни страни и различните начини, по
които се постига растеж, и (в) как психолозите
могат да подпомагат използването на психо-
логически интервенции или психологически
информирана практика в области (както ге-
ографски, така и медицински), в които те не
се използват. Така завършваме книгата чрез
осветляване на сферите, в които здравнопси-
хологическите изследвания вече влияят или в
бъдеще могат да въведат промяна.
Това трето издание съдържа голяма част от
съдържанието, познато на читателите от пре-
дишните две, но вместо просто да осъвременим
материала (всъщност осъвременяването често
е по-трудно, отколкото писането от нулата!), с
П*>VMHXH*
поглед към изключително конструктивната
обратна връзка от няколко отлични евро-
пейски рецензенти, ние направихме следното:
• запазихме същата основна структура, но въ-
ведохме някои нови характеристики, за да
подпомогнем препратките между главите;
• продължихме да конструираме частите и гла-
вите в тях на основния принцип: първо про-
блемите, след това теорията, трето, изследо-
вателските доказателства и накрая – където е
уместно – интервенциите;
• добавихме политически и социален коментар,
където е релевантно;
• засилихме ударението върху критичната пси-
хология от гледна точка на по-критичен по-
глед към някои доминиращи модели в здрав-
ната психология;
• засилихме използването на изследвания на
случаи в опит да направим по-достъпно пре-
живяването на опитите за поддържане на
здравето или разболяването както от лична,
така и от професионална гледна точка;
• засилихме някои от старите характеристики
там, където се оказаха популярни сред чита-
телите и рецензентите (например „ВИЕ какво
мислите?“, „Изследователски фокус“) и доба-
вихме някои нови, които се надяваме, че ще
харесате, например подчертани препратки,
заглавие от медиите н началото на всяка гла-
ва, интервюта с професионалисти;
• засилихме библиографията вътре в текста, а
също и препоръчваната литература в края на
всяка глава;
• осигурихме линкове в края на повечето гла-
ви, които осигуряват връзка с академични и
свързани със здравеопазването сайтове, да-
вайки ви лесен достъп до широк спектър от
ресурси и интересни въпроси отвъд предста-
вените в текста.
Надяваме се, че четенето на тази книга
ще ви достави удоволствие и ще научите от
нея толкова, колкото ние научихме, докато я
писахме. Дано се забавлявате!
Признателност
Този проект беше мащабно начинание, което
изискваше прочита буквално на хиляди ем-
пирични и обзорни статии, публикувани от
17
здравни, социални и клинични психолози по
целия свят, редица книги и глави от книги,
както и много вестници, за да идентифицираме
някои от „горещите“ проблеми. Благодарим
на изследователите, стоящи зад целия този
огромен труд, за приноса им към областта.
На по-лично равнище няколко ключови
изследователи и старши академични фигури
изпълниха ролята и на рецензенти на главите;
някои от тях са с нас от първото издание и по-
казаха огромна отдаденост и търпение! На
всеки етап те ни осигуряваха честна и кон-
структивна обратна връзка, а техните екс-
пертни предложения направиха тази книга
по-добра, отколкото щеше да е без тях! Те от-
криваха и грешки и непоследователност, които
са неизбежни при такъв огромен проект, и
приеха ролята си много сериозно.
Големи благодарности дължим на упорития
редакторски екип в Pearson Education, където
няколко редактори по развитието на проекта
един след друг поемаха ръководството и ни пре-
ведоха през немалкото трудни моменти, когато
академичните изисквания и собствените ни
изследвания ни пречеха да посвещаваме време
на книгата: първоначално Мортън Фуглеванд,
Джейн Пауъл, Пола Париш и Дейвид Кокс; за
второто издание Катрин Мориси и Джейни Уеб;
за третото издание отново Джейни Уеб, Джейн
Лоус и Тим Паркър. Те ни подбутваха, дърпаха,
съветваха и придумваха до момента, в който
предадохме ръкописа на екипа по производ-
ството. Дължим благодарност на Мортън, който
ни осигури съгласието на Pearson за допъл-
нителен цвят; смятаме, че това има значение
и се надяваме и вие да мислите така. На онези,
които бяха по-скрити за нас: дизайнерския
екип, хората, погрижили се за правата върху
снимките, художника-аниматор и публициста,
благодарим ви, че подсилихте нашия текст с
някои отлични характеристики. Благодарим
ви.
И накрая, не онези, които правеха кафе
за нас в малките часове на нощта, носеха ни
вино или поддържаха енергията ни по друг
начин, докато ние блъскахме по клавиатурите
в Северен и Южен Уелс, сърдечно благодарим!
На съпруга ми Дейв, който внезапно обогати
статистиките за сърдечните инфаркти през
декември 2006 г., на голямата ми сестра, която
загуби смелата битка в рака на яйчниците през
2008 г., и на детегледачката, която – да се на-
18 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)  В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\

дяваме – победи рака на гърдата през 2010 г.:
вашите лица ме гледат от многото страници
на статиите, които прочетох: надявам се, че
тази книга по някакъв начин ще повлияе върху
други, засегнати от болестта. На Гил, която сто-
ически се справи с моето отсъствие ден и нощ...
мисля, че ти ги забеляза! Обичам те и ти бла-
годаря, че се грижиш за мен.
Вал Морисън и Пол Бенет
март 2012 г.
 Ïðèçíàòåëíîñò
íà èçäàòåëÿ
Благодарни сме на следните лица и институции
за разрешението да възпроизведем материал,
защитен с авторско право.
Фигури
Фигура 2.1. от ‚Inequalities in health expectancies
in England and Wales: small area analysis from
2001 Census’, Health Statistics Quarterly, Vol. 34
(Rasulo, D., Bajekal, M. and Yar, M., 2007), Crown
copyright 2007; Защитеният с авторско право
материал е възпроизведен с разрешението
на Инспектор, Офис за информация от об-
ществения сектор (OPSI), възпроизвежда се
с разрешението и на автора. Фигура 2.2. от
Fair Shares for All, Edinburgh: HMSO (Scottish
Executive 1999) Report of the National Review of
Resource Allocation for the NHS in Scotland, пред-
седателстван от сър Джон Арбътнот, ректор
и вицеканцлер на Университета Стратклайд.
Защитеният материал се възпроизвежда с раз-
решение според условията на Click-Use License.
Фигура 3.1. от http://ec. europa. eu/health/
archive/ph_determinants/life_style/alcohol/
documents/alcohol_factsheet_en. pdf © European
Communities, 2006, Alcohol-related harm in
Europe – Key data © European Communities,
2006. Фигура 3.2. от Overweight and obesity
as determinants of cardiovascular risk, Archives
of Internal Medicine, Vol. 162, pp. 1867–1872
(Wilson, P. W. F., D‘Agostino, R. B., Sullivan, L.,
Parise, H. and Kannel, W. B., 2002), American
Medical Association. Фигура 3.3. от www.
heartstats. org, с разрешението на Британска
сърдечна асоциация, Изследователска група
за подпомагане на здравето, Оксфордски уни-
верситет; Фигури 3.5., 3.6. от www. avert. org/uk-
transmission-route. htm се възпроизвежда с раз-
решението на AVERT. Фигура 4.1. от ‚Increasing
parental provision and children‘s consumption of
lunchbox fruit and vegetables in Ireland: the Food
Dudes intervention‘, European Journal of Clinical
Nutrition, Vol. 63, pp. 613–618 (Horne, P. J., et al.,
2009). Фигура 4.2. от Световна здравна орга-
низация (2004), www. euro. who. int. Фигура 5.3.
от ‚Self-efficacy in the adoption and maintenance
of health behaviours: theoretical approaches and a
new model’, Self Efficacy: Thought Control of Action
(Schwarzer, R, 1992), Hemisphere/Taylor and
Francis. Фигура 9.1., адаптирана от Social Science
and Medicine, Vol. 57, Kolk, A. M., Hanewald, G. J.
F. P., Schagen, S. and Gijsbers van Wijk, C. M. T., ‘A
symptom perception approach to common physical
symptoms’, pp. 2343–2354, Copyright 2003 – с
разрешението на Elsevier. Фигура 9.2., адап-
тирана от Radley, A., Making Sense of Illness: The
Social Psychology of Health and Disease, Copyright
(© Sage, 1994), и с любезното разрешение на
проф. А. Радли. Фигура 9.3. с любезното раз-
20 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)  В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\
решение на Springer Science + Business Media:
Cognitive Therapy and Research, ‘Illness cognition:
using common sense to understand treatment
adherence and affect cognitive interactions‘, Vol.
16, No. 2, 1992, p. 147, Leventhal, H., Diefenbach,
M., and Leventhal, E.. Фигура 9.4., адаптирана от
‚Determinants of three stages of delay in seeking
care at a medical setting‘, Medical Care, Vol. 7, pp.
1129 (Safer, M. A., Tharps, Q. J. Jackson, T. C. et al.,
1979), с разрешението на Springer и на проф.
Хауърд Левентал. Фигура 10.1., адаптирана от
‚Breaking bad news: a review of the literature‘,
Journal of the American Medical Association, Vol.
276, pp. 496–502 (Ptacek, J. T. P. and Eberhardt,
T. L., 1996). Фигура 10.1. от ‚From patient talk to
physician notes – comparing the content of medical
interviews with medical records in a sample of
outpatients in Internal Medicine‘, Patient Education
and Counseling, Vol. 76, pp. 336–340 (Langewitz,
W. A., Loeb, Y., Nubling, M., et al., 2009), обучение
и консултиране на пациенти от EXCERPTA
MEDICA (FIRM), възпроизведено с разре-
шението на ELSEVIER IRELAND LTD във формат
Списание чрез Copyright Clearance Center. Фигура
11.1., адаптирана от Stress and Health: Biological
and Psychological Interactions Sage (Lovallo, W.
R., 1997) p. 77. Фигура 11.2. от Stress and Health,
Brooks/Cole (Rice, P. L. 1992) p. 5. Фигура 11.3.,
адаптирана от ‚A delay-differential equation
model of the feedback-controlled hypothalamus-
pituitary-adrenal axis in humans‘, Mathematical
Medicine and Biology, Vol. 22, pp. 15–33 (Lenbury,
Y. and Pornsawad, P., 2005), Oxford Journals.
Фигура 12.1., адаптирана от Stress and Emotion:
A New Synthesis, Springer (Lazarus, R. S., 2006) p.
198. Фигура 12.3. от ‚Serum lipid concentrations,
hostility and cardiovascular reactions to mental
stress‘, International Journal of Psychophysiology,
Vol. 28, pp. 167–179 (Vogele, C., 1998), International
Journal of psychophysiology: Official Journal of the
International Organization of Psychophysiology
by ELSEVIER BV. Възпроизвежда се с разре-
шението на ELSEVIER BV във формат Списание
чрез Copyright Clearance Center. Фигура 14.1.
от ‚Quality of life: a process review‘, Psychology
and Health, Vol. 12, pp. 753–767 (Leventhal,
H. and Coleman, S., 1997). Фигура 15.1. от
‚Positive effects of illness reported by myocardial
infarction and breast cancer patients‘, Journal
of Psychosomatic Research, Vol. 47, pp. 537–543
(Petrie, K. J., Buick, D. L., Weinman, J. and Booth,
R. J., 1999), Journal of psychosomatic research by
Leigh, Denis Възпроизвежда се с разрешението
на ELSEVIER INC. във формат Списание чрез
Copyright Clearance Center. Фигура 15.2., адап-
тирана от ‚Turning the tide: benefit finding after
cancer surgery‘, Social Science and Medicine, Vol.
59, pp. 653–662 (Schulz, U. and Mohamed, N. E.,
2004). Фигура 15.3. от ‚Interpersonal emotional
processes in adjustment to chronic illness‘, Social
Psychological Foundations of Health and Illness, J.
Suls and K. A. Wallston (eds), p. 263 (DeVellis, R. F.,
Lewis, M. A. and Sterba, K. R., 2003). Фигура 16.1.,
адаптирана от Biological Psychology, Sinauer
Associates, Inc. (Rosenzweig, M. R., Leiman, A. L.
and Breedlove, S. M., 1996) p. 272. Фигура 17.1. от
The Support, Education and Research in Chronic
Heart Failure Study (SEARCH): a mindfulness-
based psychoeducational intervention improves
depression and clinical symptoms in patients with
chronic heart failure, American Heart Journal, Vol.
157, pp. 84–90 (Sullivan, M. J., Wood, L., Terry, J. et
al., 2009), The American heart journal by AMERICAN
HEART ASSOCIATION. Възпроизвежда се с разре-
шението на MOSBY, INC. във формат Списание
чрез Copyright Clearance Center.
Таблици
Таблица 2.1. е от http://apps. who. int/
ghodata/?vid=720, WHO 2010; Таблица 3.2. от
International Center for Alcohol Policies Report 5,
ICAP (1998); Таблица 9.2. от ‚Reasons consulters
sought, and non-consulters did not seek, a medical
consultation‘, Psychosomatic Medicine, Vol. 62, pp.
844–852 (Cheng, C. 2000), American Psychosomatic
Society; Таблица 10.1. от ‚From patient talk to
physician notes – comparing the content of medical
interviews with medical records in a sample of
outpatients in Internal Medicine‘, Patient Education
and Counseling, Vol. 76, pp. 336–340 (Langewitz,
W. A., Loeb, Y., Nubling, M. et al., 2009), Patient
education and counseling на EXCERPTA MEDICA
(FIRM) Възпроизвежда се с разрешението на
ELSEVIER IRELAND LTD във формат Списание
чрез Copyright Clearance Center; Таблица 11.1.
от ‚The social readjustment rating scale‘, Journal
of Psychosomatic Research, Vol. 11, pp. 213–218
(Holmes, T. H. and Rahe, R. H., 1967); Таблица 11.1.
от Anxiety and depression in cancer patients: The
role of rumination, appraisal and coping (Morrison,
П*@F<;)>G<HJ) <; @FV;)>G\ 21

V., Henderson, B. J., Soulsby, J., Williams, M., Doody,

M., Williams, R., Parry, H., Tapping, H., Stuart,
Снимки
N., 2011), с разрешението на Вал Морисън/ Издателят би искал да благодари на следните
Университет Бангор; Таблица 11.2. от ‚From лица и институции за любезното им раз-
psychological stress to the emotions: a history of решение за възпроизвеждане на техни фото-
changing outlooks‘, Annual Review of Psychology, графии:
Vol. 44, pp. 1–21 (Lazarus, R. S., 1993); Таблица
Alamy Images: Big Cheese photos; Getty
11.3., адаптирана от Stress and Health, Brooks/
Images: Hannah Johnston; Alamy Images: Radius
Coles (Rice, P. L., 1992) pp. 188–192; Таблица
Images; Getty Images: Spencer Platt; Photofusion
13.1. от ‚Effect of a participatory ergonomics
Picture Library: Robert Brook; Tanya Louise
intervention on psychosocial factors at work in
Robinson; Alamy Images: Richard Newton; Alamy
a randomized controlled trial‘, Occupational and
Images: ACE STOCK LIMITED; Shutterstock;
Environmental Medicine, Vol. 67, pp. 170–177
Bangor University: School of Psychology; Getty
(Haukka, E., Pehkonen, 1., Leino-Arjas, P. et al.,
Images: Jacob Silberberg; PhotoDisc; Rex Features:
2010), Occupational and environmental medicine
SUTTON-HIBBERT; Pearson Education Ltd; Getty
на B M J PUBLISHING GROUP. Възпроизвежда
Images: Natalie Kauffman; Alamy Images: Stephen
се с разрешението на B M J PUBLISHING
Dorey; Corbis: Image 100; Getty Images: MCT;
GROUP във формат Списание чрез Copyright
Terence Higgins Trust; Courtesy of Comic Relief
Clearance Center; Таблица 14.1. от EORTC
UK; Getty Images: AFP; Science Photo Library
Quality of Life group http://groups. eortc. be/
Ltd: Eye of Science; д-р Андрейс Липинс; Alamy
qol/questionnaires_qlqc30. htm, за разрешение
Images: Alliance Images; Alamy Images: Bubbles
за използване се свържете с: Quality of Life
Photo Library; Health Screening UK; Getty
Department, EORTC European Organisation for
Images: Thinkstock images; Pearson Education
Research and Treatment of Cancer, AISBL-IVZW,
Ltd; Rex Features: TM & 20th C. Fox I Everett;
Avenue E. Mounier, 83/11, 1200 Brussels,
PhotoDisc; Pearson Education Ltd; Getty Images:
Belgium; уебсайт: http://groups. eortc. be/qol;
Athit Perawongmetha; Alamy Images: Andrew
Таблица 18.1. от ‚Theory-based interventions for
Holt; Alamy Images: Peter Bowater; Tanya Louise
contraception‘, Cochrane Database of Systematic
Robinson; Вал Морисън и Пол Бенет; Alamy
Reviews, 1, CD007249 (Lopez, L. M., Tolley, E.,
Images: Tips Images I Tips ltalia Sri a socio unico;
Grimes, D. A. et al., 2009), ©John Wiley & Sons.
Alamy Images; Science Photo Library Ltd: John
Cole; Getty Images: photolibrary; Corbis: Jerry
Cooke; Getty Images: David Young-Wolff; Corbis:
Reg Charity; Science Photo Library Ltd: David
Mack; Getty Images: David Cannon; Science Photo
Текст Library Ltd: Will and Deni McIntyre; Alamy Images:
Откъсът на с. 318 от ‚Here comes another bride‘, Sandii McDonald; Getty Images: Alvis Upitis; Digital
The Guardian, 29/04/2011 (guardian. co. uk), Vision; Alamy Images: Tetra Images; Corbis: Dave
©Guardian News and Media Limited 2011, Jude and Les Jacobs I Blend Images.
Rogers; вестникарското заглавие на с. 471 от
Всички други снимки © Pearson Education.
‚It‘s good for women to suffer the pain of a natural
В някои случаи не успяхме да проследим
birth‘, The Guardian e-newspaper, 12/07/2009,
собствениците на защитения с авторски права
Copyright Guardian News & Media Ltd 2009; Denis
материал и бихме оценили високо всяка ин-
Campbell.
формация, която ще ни помогне да го направим.
 ×àñò I

Äà ñè çäðàâ
è äà îñòàíåø òàêúâ
Глава 1

Що е здраве?
УЧЕБНИ РЕЗУЛТАТИ
След като прочетете тази глава, ще разбирате:
• ключови модели на мислене за здравето и болестта: биомедицински и биопсихологически;
• как здравето е нещо повече от елементарното отсъствие на болест;
• областите на здравето, които се смятат за важни от различните популации;
• влиянието на възрастта/етапа от живота и културата върху концепциите за здравето;
• ролята на психологията в разбирането на здравето и болестта;
• целите и интересите на дисциплината здравна психология.
Здравето е глобално
През март 2011 г. е представен британският междуправителствен стратегически подход към
постигането на глобално здраве: „Здравето е глобално: рамка на резултатите за глобалното
здраве 2011–2015“. Глобалното здраве се дефинира в доклада като отнасящо се до „спектъра от
свързани със здравето въпроси, повлияни от фактори, които надскачат държавните граници. Това
включва подготвеността за пандемичен грип и нововъзникващи инфекции, климатични промени,
международното развитие и световната здравна индустрия, която е на стойност повече от 3
трилиона долара годишно“. От очертаните десет ръководни принципа, три са особено важни да
бъдат подчертани в контекста на тази въвеждаща глава и в учебника като цяло:

• Спомагане за здравното равенство между страните чрез нашата външна и вътрешна

политика, особено чрез действия, свързани със социалните детерминанти на
здравето.
• Учене от политиките и опита на други страни, за да подобрим здравето и
благополучието на британското население и начина, по който осъществяваме здравни
грижи.
• Базиране на нашата глобална здравна политика и практика на солидни доказателства,
особено такива от общественото здравеопазване, и работа с другите за натрупване
на доказателства там, където не съществуват.

Това подчертава, че здравето е повлияно социално и политически и че – макар като отделни хора
да преживяваме здравето и болестта на лично ниво – културата и социоикономическата среда, до-
миниращото държавно управление и неговите здравни политики, и дори времето, в което живеем,
имат значение. Третият избран принцип подчертава нуждата политиката и практиката да са
основани на доказателства. В този учебник правим преглед на голям брой доказателства, които
могат да подпомогнат образоването на такава политика и практика. Дали ще го постигнем,
зависи от това, което вие като здравни психолози правим с нашите доказателства. Надяваме
се, че в хода на следващите 18 глави ще придобиете задълбочена представа за нашите успехи
и предизвикателства, когато работим в областта на изследванията на здравето, болестта и
здравните грижи.
26 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)  В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\

План на главата
Какво разбираме под „здраве“ и всички ли имаме едно и също нещо предвид, когато използваме
термина? В тази глава разглеждаме различните начини, по които е установено, че хората де-
финират и мислят за здравето: първо, като представим исторически преглед на понятието „здраве“,
който въвежда дебатите за влиянието на психиката върху тялото, и, второ, чрез илюстриране как
системите от убеждения за здравето варират в зависимост от такива фактори като възрастта
и културата. Ще изследваме въпроса за различията в процеса на развитие във възприятията
за здравето и ще изследваме дали децата определят и мислят за здравето по различен начин в
сравнение с човека в зряла възраст или с този в по-напреднала възраст. На този фон на дефини-
рането на здравето и описването на системите от убеждения за него ще представим областта
здравна психология и ще очертаем ключовите и сфери на интерес. Що е здравна психология и на
какви въпроси може да отговори тази психологическа дисциплина?

Що е здраве? противоположни становища за здравето са

Променящи се гледни точки
Стоун (Stone, 1979) посочва, че докато не по-
стигнем съгласие по значението на термина
„здраве“ и как то може да се измерва, няма да
можем да отговорим на въпросите как бихме
могли да предпазваме, да подобряваме и да
възстановяваме здравето. Коренът на думата
здраве (health) е wholeness (цялост) и наистина
holy (свят, свещен) и healthy (здрав) имат един и
същ корен в англосаксонския, което вероятно е
причината толкова много култури са асоциират
едното с другото: например лечителите се асо-
циират и с двете роли. Корените в wholeness
(цялост) внушават и ранното съществуване на
широко становище за здравето, което включва
психични и соматични аспекти. Това становище
не е запазило доминацията си през историята,
както илюстрира следващата част.
Модели на здравето и болестта
Здраве е дума, която повечето от нас използват,
без да осъзнават, че тя може да има различни
значения за отделните хора, в различни
моменти от историята, в различни култури, в
различни социални класи и дори в едно и също
семейство в зависимост от – например – въз-
растта. Някои различни, но не задължително
описани по-долу.
Взаимоотношенията психика–тяло
Археологичните открития на човешки черепи
от Каменната епоха са приписвали малките,
добре оформени дупки, откривани в някои
от черепите, на процеса „трепанация“, чрез
който се пробива дупка, за да се освободят зли
духове, които са влезли в тялото отвън и са
причинили болест. Друга ранна интерпретация
на болестта, срещана в древни текстове на ста-
роеврейски език, е, че болестта е наказание
от боговете (1000–300 г.пр.Хр.), макар че в
Древна Гърция (ок. 500 г.пр.Хр.) разглеждат
здравето и болестта по донякъде различен
начин. Древногръцкият лекар Хипократ (ок.
460–377 г.пр.Хр.) разглежда психиката и тялото
като една единица, но вместо да приписва бо-
лестта на зли духове, я приписва на баланса
между четири циркулиращи телесни течности
(наречени „хумори“): жълта жлъчка, флегма,
кръв и черна жлъчка. Смята се, че когато човек
е здрав, четирите телесни течности са балан-
сирани, а когато са дебалансирани заради
външни „патогени“, се появява болестта.
Телесните течности са свързани със сезонни ва-
риации и условия като горещо, студено, влажно
и сухо, при което флегмата е свързана със
зимата (студено-влажно), кръвта – с пролетта
ГЛАВА 1  ЩH > FV*;X>?
(влажно-топло), черната жлъчка – с есента
(студено-влажно), а жълтата жлъчка – с лятото
(топло-сухо). Нещо повече: смята се, че нивото
на определени телесни течности е свързано с
определени личности: прекомерната жълта
жлъчка е свързана с холеричен или гневен тем-
перамент; черната жлъчка – с тъгата; преко-
мерната кръв е асоциирана с оптимистична или
сангвинична личност; прекомерната флегма
– със спокоен и флегматичен темперамент.
Интересното е, че още по времето на Хипократ
се смята, че здравословното хранене способства
за запазване на баланса на телесните течности,
което показва ранно осъзнаване на взаимо-
отношението между храненето и здравето
(Helman, 1978). Следователно тази хуморална
теория за болестта приписва болестта на те-
лесните функции, но и признава, че телесните
фактори въздействат върху психиката.
Това становище е продължено от Гален (ок.
129–199 г.) – друг влиятелен древногръцки
лекар в древен Рим. Гален смята, че всички за-
болявания (соматични или психически) имат
соматична или патологична основа и е убеден,
че четирите телесни течности лежат в основата
на четирите доминиращи темперамента (санг-
виничен, холеричен, флегматичен и мелан-
холичен), но и че тези темпераменти могат да
допринасят за преживяването на определени
болести. Например той смята, че меланхо-
личните жени е по-вероятно да се разболеят
от рак на гърдата, предлагайки не психоло-
гическо обяснение, а соматично, защото за
самата меланхолия се смята, че се основава на
високи нива на черна жлъчка. Следователно
това становище гласи, че психиката и тялото са
взаимосвързани, но само от гледна точка на со-
матичните и психическите смущения, които се
коренят във физическа причина. Не се смята, че
психиката има някаква роля в етиологията на
болестта. Това гледище доминира в мисленето
в продължение на много векове, но губи попу-
лярността си през ХVІІІ в., когато органичната
медицина и в частност клетъчната патология
се развиват и не успяват да подкрепят хумо-
ралното обяснение. Описанията на Гален на ли-
чностните типове обаче продължават да се из-
ползват и във втората половина на ХХ в. (Marks
et al., 2000: 76–77).
В началото на средновековието (V–VІ в.)
обаче теориите на Гален губят доминиращата
си позиция, тъй като здравето все повече се
27
обвързва с вярата и духовността. Болестта
по онова време се разглежда като Божие на-
казание за злодеянията – подобно на много
ранните становища: резултат от зли духове,
които навлизат в душата на човека. Смята се, че
хората имат ограничен контрол върху здравето
си, докато свещениците – чрез възприеманата
им способност да възстановяват здравето чрез
прогонване на духовете – го имат. Тъй като
църквата е в авангарда на обществото, науката
се развива бавно. По принцип се смята, че пси-
хиката и тялото работят заедно или поне ус-
поредно, но тъй като медицинското разбиране
е ограничено в развитието си заради забраната
на научното изследване, например чрез ди-
секция, преобладават психологическите и
мистичните обяснения на болестта. Такива
каузални обяснения призовават за „лечение“
чрез наказание на себе си, въздържане от грях,
молитва и усилена работа.
Тези религиозни възгледи доминират
векове наред до началото на ХІV и ХV в., когато
започва ерата на „възраждането“ – Ренесанса,
а индивидуалното мислене става все по-до-
миниращо и религиозната перспектива се
превръща в една от многото. Научната ре-
волюция от началото на ХVІІ в. води до огромен
подем в научното изучаване и развитие във
физическата медицина; в резултат на това раз-
бирането на човешкото тяло, а следователно
обясненията на болестта стават все по-ор-
ганични и физиологични, без особено място за
психологически обяснения.
В началото на ХVІІ в. френският философ
Рене Декарт (1596–1650), подобно на древните
гърци, смята, че психиката и тялото са отделни
цялости. Декарт обаче смята, че взаимо-
действието между двете „царства“ е възможно,
макар че първоначално разбирането как могат
да се осъществяват взаимодействията между
психиката и тялото е ограничено. Например
как една мисъл, която няма физически
свойства, да предизвиква телесна реакция (т.е.
излъчване на електрически импулс от неврон)
(Solmes and Turnbull 2002)? Това се определя
като дуализъм, при който психиката се раз-
глежда като „нематериална“ (т.е. необективна
или видима, например мисли и чувства), а
тялото е „материално“ (т.е. изградено от реална
механична, физическа „материя“, например
мозък, сърце и клетки). Материалното и не-
материалното се разглеждат като независими.
28 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)  В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\
Лекарите действат като пазители на тялото,
разглеждано като машина, податлива на научно
изследване и обясняване, докато теолозите
действат като пазители на психиката – нещо, не-
податливо на научно изследване! Внушаваното
общуване между психиката и тялото се въз-
приема като намиращо се под контрола на
епифизната жлеза в средния мозък (вж. Глава
8), но процесът на това взаимодействие не е
ясен. Тъй като Декарт вярва, че душата напуска
човека в момента на смъртта, дисекцията и
аутопсията стават приемливи за църквата, а
ХVІІІ и ХІХ в. са свидетели на огромен напредък
в медицинските познания. Анатомичните из-
следвания, работата с аутопсиите и клетъчната
патология стигат до извода, че болестта е лока-
лизирана в човешките клетки, а не в небалан-
сираните телесни течности.
Теория
Общо убеждение или убеждения за някакъв
аспект на света, в който живеем, или за обита-
телите му, които може да са подкрепени или не
с доказателства. Например жените са по-лоши
шофьори от мъжете.
Етиология
Причината за болестта.
Дуализъм
Идеята, че психиката и тялото са отделни
цялости (срв. Декарт).
Дуалистите разработват идеята за тялото
като машина (механистично гледище), раз-
бираема единствено от гледна точка на неговите
съставни части (молекулярни, биологични, био-
химични, генетични), а болестта се разбира чрез
изучаване на клетъчните и физиологичните
процеси. Лечението през тези векове става по-
техническо, диагностично и фокусирано върху
вътрешността на тялото, а отделните хора ве-
роятно са по-пасивни в сравнение с миналото,
когато са призовавани да се молят или да
прогонват злите демони, за да се върнат към
здравето. Този подход лежи в основата на био-
медицинския модел на болестта.
Биомедицински модел на болестта
В този модел здравето се дефинира като от-
съствие на болест, а всеки болестен симптом
се възприема като имащ подлежаща па-
тология, която – да се надяваме, но това не е
неизбежно – ще бъде излекувана чрез меди-
цинска интервенция. Строгото придържане
към биомедицинския модел би довело до
това защитниците му да се занимават един-
ствено с обективни факти и да приемат на-
личието на пряка каузална връзка между бо-
лестта, нейните симптоми или подлежаща
патология (болест) и възникващото в ре-
зултат приспособяване. Допускането е, че от-
страняването на патологията ще доведе до
възстановено здраве, т.е. заболяването или
инвалидността са резултат от болестта. Това
относително механистично становище за
начина на функциониране на нашето тяло и
неговите органи, как те „излизат от строя“ и
могат да бъдат лекувани не оставя особено
място за субективност. Биомедицинското ста-
новище е описвано като редукционистично:
т.е. основната идея, че психиката, материята
(тялото) и човешкото поведение могат да се
редуцират до и да се обяснят на нивото на
клетките, нервната или биохимичната ак-
тивност. Редукционизмът обикновено пре-
небрегва доказателствата, че отделните хора
реагират по различни начини на една и съща
подлежаща болест заради различия например
в личността, познанието, ресурсите за со-
циална подкрепа или културните убеждения
(вж. следващите глави). Биомедицинският
модел е това, което лежи в основата на редица
успешни терапии, включително имуниза-
ционни програми, които са допринесли за
изличаването на редица заплашващи живота
инфекциозни болести.
Механистичен
Редукционистичен подход, който свежда пове-
дението до нивото на органа или физическата
функция. Свързан с биомедицинския модел.
Биомедицински модел
Становището, че болестта и симптомите
имат подлежащо физиологично обяснение.
ГЛАВА 1  ЩH > FV*;X>?
Снимка 1.1. Инвалидността не е равнозначна на липса на здраве и физическа годност,
както показа на света Оскар Писториус
Източник: Getty Images/Hannah Johnston
Биопсихосоциален модел на болестта
От гледна точка на връзките психика–тяло това,
което вероятно се доближава повече до „ис-
тината“, както я разбираме днес, е становището
на монистите на двата аспекта, които са съ-
гласни, че има един тип „материя“ (монизъм),
но той може да се възприема по два различни
начина: обективно и субективно. Например
много болести имат органични подлежащи
причини, но те предизвикват уникални инди-
видуални реакции заради действието на пси-
хиката, т.е. субективни реакции. Следователно,
макар че аспекти на редукционизма и на дуа-
листичното мислене са били полезни, на-
пример за задълбочаване на разбирането ни
на етиологията и хода на редица остри и ин-
фекциозни болести (Larson, 1999), да речем
коронарната болест на сърцето и СПИН, ние
смятаме, че ролята на „психиката“ в прояв-
29
лението и реакцията на болестта е от критично
значение за задълбочаването на разбирането
ни на сложната природа на здравето и бо-
лестта. Например да разгледаме обширните
доказателства за „фантомната болка“ при
хората с ампутиран крайник – как е възможно
да съществува болка в отсъстващ крайник? Да
разгледаме широкото признаване на плацебо
ефекта – как може неактивно (неистинско) ве-
щество да води до подобни нива на споделяна
болка или друго намаляване на симптоми като
това, споделяно от онези, които получават
активно фармацевтично вещество или терапия
(Глава 16)? Субективността от гледна точка на
убеждения, очаквания и емоции взаимодейства
с телесните реакции, за да играе важна роля в
преживяването на болестта или на стреса (вж.
Глава 9 за възприятието на симптомите и Глава
11 за реактивността на стреса). Този текст има
за цел да илюстрира, че психологическите и
30 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)  В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\
социалните фактори могат да засилват био-
логичните или биомедицинските обяснения и
разбирането на здравето и болестта. Този по-
холистичен модел е известен като биопсихосо-
циален модел и се използва в здравната пси-
хология, както и в няколко свързани здравни
професии, например трудова терапия и във все
по-голяма степен в медицинската професия
(Turner et at., 2001; Wade and Halligan, 2004).
Биопсихосоциален
Становището, че болестта и симптомите
могат да се обяснят чрез комбинация от фи-
зически, социални, културни и психологически
фактори (срв. Engel 1977).
Оспорване на дуализма: психосоциален
модел на здравето и болестта
Доказателствата за промененото мислене са
илюстрирани в уводна статия в British Medical
Journal (Bracken and Thomas, 2002), в която се
предлага идеята, че е време „да надскочим раз-
делението психика–тяло“. Авторите отбелязват,
че просто защото невронауката днес ни помага
да изследваме „психиката“ и нейното функцио-
ниране чрез използването на все по-усъвър-
шенствани сканиращи апарати и измервания,
това не означава, че задълбочаваме разби-
рането си за „психиката“ – мислите, чувствата
и други подобни, които изграждат живота ни
и му придават смисъл. Те коментират, че „кон-
цептуализирането на психичния ни живот
като някакъв затворен свят, живеещ в черепа,
не е коректно спрямо реалността на човешкия
опит“ (p. 1434). Фактът, че тази уводна статия
е успяла да бъде публикувана в медицинско
списание с традиционно биомедицинска
позиция, подсказва, че наследството на Декарт
най-накрая отслабва.
Напрежението между тези, които раз-
глеждат психиката и тялото като отделни
(дуалисти), и онези, които ги виждат като
едно цяло (монисти), е намаляло със задъл-
бочаването на разбирането на двупосочното
взаимоотношение между психиката и тялото.
Психологията е играла значителна роля в тази
променяща се перспектива. Ключово влияние
оказва Зигмунд Фройд през 20-те и 30-те
години на ХХ в., който предефинира проблема
за психиката и тялото като проблем на „съ-
знанието“. Фройд постулира съществуването
на „безсъзнателна психика“ след работата с
пациенти с конверсионна хистерия. Чрез тех-
никите на хипнозата и свободните асоциации
са идентифицирани безсъзнателни конфликти
като „причината“ за соматични нарушения,
например парализа и загуба на усетливост,
наблюдавани при някои пациенти, за които
няма подлежащо физическо обяснение (т.е. хи-
стерична парализа, например Freud and Breuer,
1895).
Фройд стимулира огромна работа в областта
на безсъзнателния конфликт, личността и бо-
лестта, която в крайна сметка води до разработ-
ването на областта на психосоматичната ме-
дицина (вж. по-нататък в текста). Психолозите
осветляват нуждата медицината да стане по-хо-
листична и да отчита ролята на психологическите
и обществените фактори в етиологията, хода и
резултатите от болестта. Биопсихосоциалният
модел представлява разширяване на болестния
или биомедицинския модел на здравето към
такъв, който обхваща и подчертава взаимо-
действието между биологичните процеси и пси-
хологическите и социалните влияния (Engel,
1977, 1980). Правейки това, тя предлага ком-
плексен и многовариативен, но потенциално по-
пълен модел, с който да се изследва човешкото
преживяване на болестта. Неговата популярност
расте в резултат на многото предизвикателства
към биомедицинския модел, както накратко
беше споменато по-горе, но и на засилващото
се признание на ролята на индивидуалното по-
ведение в здравето и болестта. Следователно
здравето е нещо повече от простото отсъствие на
болест. Към това ще насочим вниманието си на-
кратко сега, а ключовите поведения ще бъдат из-
следвани в по-големи подробности в глави 3 и 4.
Поведение и здраве
Драматичното увеличение на средната про-
дължителност на живота в западните страни
през ХХ в., отчасти дължащо се на напредъка в
медицинската технология и терапия, води до
общото убеждение – поне в западните култури
– в ефикасността на традиционната медицина
и нейната способност да изличава болестите.
Това е най-забележимо след въвеждането на
антибиотиците през 40-те години; макар че
ГЛАВА 1  ЩH > FV*;X>?
Флеминг открива пеницилина през 1928 г.,
минават няколко години, преди той и други ан-
тибиотици да станат широко достъпни. Такива
медикаментозни терапии заедно със засиления
контрол на инфекциозните болести чрез вак-
синация и подобрени санитарни условия са
отчасти обяснението за увеличената средна
продължителност във Великобритания от 47
години през 1900 г. на 74.6 години през 1980 г.
(Whelan, 1988). Продължаващо увеличение се
наблюдава и в цифрите за 2008 г.: средната оч-
аквана продължителност на живота при раж-
дането за жените във Великобритания е 82
години, сравнена с 83 години в Швеция и 86
години за жените, родени в Япония. За мъжете
диференциалът варира: 78 години за бри-
танците, сравнени със 79 години за тези, родени
в Швеция или Япония. Тези културни вариации
могат да се обяснят до голяма степен чрез раз-
личията в начина на живот и на хранене, а по-
голямата полова разлика вероятно се дължи
и на културни вариации в здравословните по-
ведения (Глава 3). Голяма част от намаляването
на смъртността, наблюдавано в развития свят,
всъщност предшества основните имуниза-
ционни програми и следователно по-широките
социални и екологични промени, например
развитието на образованието и селското сто-
панство, са това, което е довело до промени в
начина на хранене или развитието на кана-
лизацията и системите за изхвърляне на от-
падъци, до голяма степен отговорни за подо-
бреното обществено здраве (вж. също Глава 2).
Преди сто години десетте водещи причини
за смъртността са инфекциозните болести, на-
пример туберкулоза и пневмония, а болести
като дифтерия и тетанус са изключително
често срещани. Ако хората, живеещи тогава,
бяха питани какво според тях значи да си здрав,
може би щяха да отговорят: „избягване на ин-
фекции, консумиране на чиста вода, живот до
50–60 години“. Смъртта често е резултат от
силно инфекциозна болест, която е станала
епидемична в общностите, непредпазени
чрез имунизация или адекватни санитарни
условия. Същевременно през изминалия век,
поне в развитите страни, има спад в смърт-
ността вследствие на инфекциозни болести,
а „топ убийците“ не са туберкулозата, ко-
ремният тиф или морбилите, а ракът, сърдеч-
носъдовите, белодробните и чернодробните
болести и инцидентите. Таблица 1.1. показва
31
водещите физически причини за смъртността,
регистрирани в различни точки от времето
през последните 106 години. Трябва да се от-
бележи, че деменциите също са сочени като
причина за смърт в значителен брой случаи,
например над 13 000 смъртни случаи през
2006 г. в Англия и Уелс, но таблицата представя
само онези случаи, които се смятат за важащи
за всички възрастови групи. Тези болести имат
поведенчески компонент, защото са свързани
с поведения като тютюнопушене, прекомерна
консумация на алкохол, все по-заседнал начин
на живот и лош начин на хранене (Глава 3).
Оценките са, че приблизително две трети (Doll
and Peto, 1981) до три четвърти (Peto and Lopez,
1990) от смъртността вследствие на рак могат
да се припишат поне отчасти на собственото
ни поведение (забележете, че Пито увеличава
тази оценка през деветте години между двете
цитирани публикации). Увеличаването на
смъртните случаи вследствие на онкологични
заболявания през последните 100 години се
дължи отчасти на факта, че хората живеят по-
дълго с болести, от които преди са умирали,
така че днес те достигат до възраст, на която
заболеваемостта от рак е по-голяма. Макар че
тези цифри не могат да се припишат изцяло на
увеличаването на тютюнопушенето и другите
свързани с рака поведения, собственото по-
ведение на човека наистина увеличава зна-
чително риска от такива болести. В Англия и
Уелс в периода от 1999 до 2009 г. най-голямата
(възрастово стандартизирана) смъртност сред
мъжете и жените е вследствие на сърдечно-
съдови болести независимо от 42-процентното
намаление на броя през този период за мъжете
и 40-процентното намаление при жените.
Постепенно спада и възрастово стандартизи-
раната смъртност от рак (15% по-ниска при
мъжете и 13% по-ниска при жените) и от ре-
спираторни болести (26% при мъжете, 20%
при жените) (Office for National Statistics 2010).
В действителност цялостната възрастово стан-
дартизирана смъртност през 2009 г. е най-
ниската регистрирана в историята и ще следим
статистиките, за да видим дали тази тенденция
ще се запази. От гледна точка на броя смъртни
случаи обаче таблица 1.1. показва, че водещите
причини за смъртността са относително
стабилни през последните две десетилетия (за-
бележете, че това не е възрастово стандарти-
зирана смъртност, а общ брой смъртни случаи).
32 В;G МH*@J_< • ПHG Б><>)  В_X>V><@> X FV*;X<;); WJ@`HGHM@\

Таблица 1.1. Сравнение на водещите (физически) причини за смъртност, 1900–2009 (Англия и Уелс)

Ранг 1900 г. 1995 г. 2000 г. 2009 г.

1. Грип и пневмония Рак Рак (всички) Рак (всички)
2. Туберкулоза, всички форми Сърдечносъдови болести Сърдечносъдови болести Сърдечносъдови болести
3. Гастроентерит Мозъчен инсулт Пневмония Мозъчен инсулт
4. Сърдечносъдови болести Пневмония Мозъчен инсулт Пневмония/грип
5. Мозъчен инсулт Хронична белодробна болест Хронична белодробна болест Хронична белодробна болест
6. Бъбречно заболяване Инциденти Инциденти Инциденти
7. Инциденти Самоубийство Самоубийство Чернодробно заболяване
8. Рак Захарен зиабет Чернодробно заболяване Диабет
9. Болести на ранната детска Чернодробно заболяване Диабет Самоубийство
възраст

• Данните за 1900 г. са от СЗО, www.who.int/countries/gbr.

• Данните за 1995 и 2000 г. са от Министерство на здравеопазването, The Nation‘s Health, www.doh.gov.uk.
• Единственото полово различие през 1995 г. е самоубийството на 7-мо място при мъжете, чернодробно
заболяване – на 7-мо място при жените; през 2000 г. е обръщането на ранговете на диабета и самоубийството
при жените, т.е. диабетът е на 7-мо място. През 2009 г. водещата причина за смъртност при мъжете са
сърдечносъдовите болести, докато при жените е ракът; 2-ата водеща причина при мъжете е ракът, при
жените – инсултът.
• Данните за 2009 г. са от Office for National Statistics (2010), HMSO. Вж. също www.statistics.gov.uk.

пръв път (Murray and Lopez, 1997). Тези автори

Заболеваемост
Броят нови случаи на заболяване, появяващи се в
определен времеви интервал – да не се бърка с
болестност, която се отнася до броя на уста-
новените случаи на заболяване в популацията в
даден момент.
В световен мащаб водещите причини
за смъртност включват сърдечносъдовите
болести, рака, инцидентите и дихателните
болести, като СПИН доминира в много афри-
кански и азиатски страни и глобално е чет-
въртата водеща причина за смъртността.
Световната здравна организация (World
Health Organization, 2002) сочи средна про-
дължителност на живота при раждането в
страните под Сахара в Африка 47 години, но тя
би било приблизително 62 години, ако нямаше
СПИН. Проектираните оценки на световната
смъртност определят сърдечносъдовите
болести, мозъчносъдовите болести, вклю-
чително инсултите, хроничната белодробна
болест (COPD), възпаленията на долните
дихателни пътища и ракът на гърлото и на
белите дробове като петте най-големи убийци
(в отбелязания ред) към 2020 г., като HIV ин-
фекцията влиза в глобалните „топ десет“ за
освен това предвиждат чрез сложно статис-
тическо моделиране, че в света смъртността
от инфекциозни болести, например морбили
и малария, и от перинатални (родилни) и хра-
нителни заболявания значимо ще намалее,
докато свързаните с тютюна болести ще се
увеличат почти трикратно. Такива връзки
между индивидуалното поведение, здравето
и болестта осигуряват ключова причина за
бързия растеж на здравната психология,
имайки предвид нейния фокус върху личните
и социалните влияния върху здравословното
поведение (вж. глави 3 и 4).
Смъртност
По принцип се представя като статистики
за смъртността, т.е. броят смъртни случаи
в дадена популация и/или в дадена година, при-
писвани на определено заболяване/причина (на-
пример брой смъртни случаи вследствие на рак
при жените през 2000 г.).
Може да се очаква – имайки предвид про-
мените в причините, поради които хората
умират, – че становищата за това, що е здраве,
също са се променили в течение на времето.