Великотърновски университет “Св. Св.

Кирил и Методий”
Педагогически факултет
Филиал Враца

___________________________________________

Учебна дисциплина: Методика на обучението по околен свят в детската градина

доц. д-р Иван Николов Миленски

Реферат на тема: Растенията в живота на детето.

Кулинарни растения. Лечебни растения. Растения-
подправки. Декоративни растения.(Тема 20 от
конспекта)

разработил:
Ивана Трифонова
спец. „Предучилищна Педагогика и чужд език” Курс III,
фак. № 1821011822
гр.Враца
19.12.2020

Растенията в живота на детето. Кулинарни растения. Лечебни растения. Растения-подправки.

Декоративни растения.

В живота на детето природата е от особена важност и заема огромна роля в неговото

ежедневие, ритъм на живот, впечатление, спомени и психика. Според италианската лекарка и
световноизвестна педагожка д-р Мария Монтесори ученето е най-пълноценно, когато е
подкрепено с практически упражнения в натурална среда т.е. сред природата. Най-чистото,
безопасно и естествено място, на което може да расте и да се учи детето е природата.
Темата за растенията в живота на детето е нещо много любопитно, тъй като те са основна част
от неговия бит и тъй като детето е крехко и с неговия организъм и психика трябва да се
отнасяме нежно, растенията присъстват изцяло в живота на детето от деня на неговото раждане.
За такъв пример можем да вземем натуралните масла използвани за лечение на бебешни
обриви, био сапуните , с които изпираме дрешките и измиваме детето, билкови чайове против
колики и т.н. От друга страна е изключително важно да споменем и как детето формира първите
представи за околния свят- именно чрез растенията и животните. Това от своя страна отговаря
за неговото пълноценно психическо развитие. Основните знания за цветове, определния за
тесктури, вкус детето си набавя чрез растенията. То самото опознава вкуса на плодовете и
зеленчуците, цветовете на растенията, аромата на цветята.

Като педагог мога да потвърдя ефективността на метода Монтесори свързан с детското развитие
и възпитание. За голямо съжаление моите наблюдения показват, че в предучилищното
образование по никакъв начин не е направена връзката с природата и още по-малко с бита.
Според Монтесори детето трябва да расте в унисон с природата, защото знанията, които
получава няма да останат трайно в съзнанието му ако не са подплатени с практически опит,
който е поискан от любопитството и любознателността на детето. Това,обаче, е нещо много
лесно ако просто използваме за пример околния свят. Детето трябва да наблюдава, да изследва,
да постави под съмнение това, което му се казва. Нека детето само опознае и запомни
вкусовете на плодовете. Това поражда също и религиозно усещане или поне религиозни
чувства, които могат да бъдат поощрявани. Разбирането за живота на растенията във връзка с
външните фактори на околната среда осигурява голяма помощ за усвояването на знания от
страна на детето. И накрая, събирането на растения и познанието за това как те да бъдат
сготвени добавя още едно средство към общата култура. Детето ще се научи да цени и пази,
едва когато осъзнае,че дори малките билки са много значими и са живи също както сме и ние.
Детето гради и чувства на емпатия, които в краткия си опит като педагог забелязвам. Децата
започват да полагат грижа едно към друго и изненадващо започват да се грижат за растенията в
групата без да имат задължение да го правят.

Следователно от краткото изследване установих, че децата са много по-щастлви когато снате

въпрос за обучение и възприемане на нови знания.

Също така хиперактивните деца в групата по-рядко изпадат в състояние на безконтролно

движение и все по-дълго успяват да останат съсредоточени.

Децата ценят храната, като отбелязват ересни факти за плодовете и зеленчуците, които ядат.

Интересен факт е,че децата не познават предназначението на билките. Те не знаят за какво

служат и дори, че това са растения. Както знаем, децата в ранна детска възраст препорачително
се лекуват от разнообразна симптоматика с хомеопатични средства като лайка, мента,
маточина,липа и т.н. както и тези билки се използват за превенция за редица заволявания.
Хубаво е децата да пият чай от всички тези билки като изрично се обърне внимание на вкуса и
ползите от билката.

Други растения в живота на детето са растенията в кулинарията. Децата ги назовават най-общо

като “нещо зелено в супата”.Тук е мястото но педагога да помогне на детето да опознае
растенията-подправки и да обясни защо всъщност ние ги слагаме в различните блюда, какви са
техните ценни свойства и най-важното- правим връзка с бита на детето, с храненето у дома, с
грижовността на майката, която приготвя храната му. По този начин правим една много ценна
връзка- доверие на детето към институцията, педагога и като цяло към околната среда.
Да поговорим и за декоративните растения- те биха били най-интересната част за децата. За
жалост, обаче най-малко внимание обръщат на тях. Децата понякога не забелязват растинията.
Децата обаче в никакъв случай не са затворени към тях.Самата аз съм виждала замислените
лица на четиригодишни деца, които виждат цветът на голяма червена роза да се отваря във
вазата, в която предишната вечер е имало само пъпка.Със сигурност всички тези демонстрации
на емоция имат огромна възпитателна стойност. Децата могат да получат такова разбиране за
мистериозното чудо, което отдават на силата, за да постигнат комфорт в духовния живот и не
само. Така помагаме на децата да растат с вяра към позитивното и да вярват в мечтите си.

Значението на природата в развитието на физическия и интелектуален живот е още по-голямо

за мен, тъй като когато едно дете е подготвено да наблюдава средата чрез дидактичните
материали, които му давам, неговият интелект се формира в значителна степен. А една от
целите и формите на възпитанието, както се предлага в обхвата на метода Монтесори, който
подкрепям, е детето да бъде насочвано косвено, така че да знае как да наблюдава в най-голяма
възможна степен, след което да очаква последващите спонтанни проявления. За разлика от
други, които използват природата, за да формират духовния живот на детето, аз не съм твърде
директна да уча детето да я наблюдава. Аз се старая да оставям децата да наблюдават сами и се
опитвам само да им предоставям средствата и капацитета за наблюдение, а когато видя, че те
все още не са способни да наблюдават природните факти, не ги насилвам, въпреки че
продължавам работата си по същия начин, която трябва да ги превърне в наблюдатели. Когато
децата успеят в това да бъдат заинтересовани и да наблюдават природните феномени по свой
собствен начин, тогава можем да бъдем сигурни, че природата ще окаже огромно влияние
върху самите тях.

Това е деликатна задача, тъй като ако следваме традиционната практика за описание на цветята
и растенията, те стават безвкусни за децата, понеже те трябва да полагат усилие, за да разберат
подробностите. По този начин ние потискаме у децата възможността евентуално да наблюдават
цветята и растенията. Ако вместо това им дадем принципите, които ще им осигурят възможност
да наблюдават тези цветя, то те ще спрат да наблюдават с изумление всички детайли, свързани с
тези цветя и ще изпитат огромна радост. Ако знаем как да култивираме тази тенденция,
жаждата, която им дава задоволството от откривателството, това е достатъчно, за да свърже
децата с природата и те да я наблюдават. Този много различен критерий включва единствено
специална възпитателна техника, която има тенденцията да подготвя децата да се наслаждават
на природата.

Насладата от природата е привилегия, която не зависи само от това дали човек е свързан с нея.
Това е привилегия, която зависи от вътрешното формиране на човешкия дух.

За щастие, повечето млади педагози са отворени към метода Монтесори, макар че той е
непознат за повечето родители. Този метод лесно може да се опише и обясни като естественото
връщане към природата, към живота на нашите баби и дядовци, но разбира се, съчетан и
съобразен с днешния ритъм на живот и технологии. Аз силно се надявам,че сега когато съм на
старта на своята работа с децата, ще успея да повлияя на тяхното положително развитие и ще
спомогна за цялостното им личностно формиране.Според мен природата и педагогиката вървят
ръка за ръка и както твърди Великата идея за свободата, която Жан Жак Русо детето трябва да
бъде свързано с природата и да бъде оставено на расте под влиянието на нея самата.