СДРУЖЕНИЕ „ П Е Т Ъ Р Б О Н Е В Т О Ш Е В “

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
ПЕРУЩИЦА

ПЕРУЩИЦА
ГЛАСОВЕ ОТ МИНАЛОТО,
НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО

томи

П Л О В Д И В , 2016
СДРУЖЕНИЕ „П Е Т Ъ Р Б О Н Е В ТОШЕВ“

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

ПЕРУЩИЦА

ПЕРУЩИЦА
ГЛАСОВЕ ОТ МИНАЛОТО,
НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО

ТОМ 11

И здава И М Н -П ловдив

2016 г.
9. НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА КУЛТУРАТА НА
ПЕРУЩИЦА В ПРЕД ОСВОБОДИТЕЛНИЯ ПЕРИОД -
М АГ.П е т я К л и н ко в а ,Пл о в д и в с к и у н и в е р с и т е т
„П .Х и л е н д а р с к и “, И с т о р и ч е с к и ф акулт ет ......................... 126

10. НЕИВЕСТНОТО ЗА ИЗВЕСТНИТЕ СЪБИТИЯ ИЗ ЖИВОТА

В ПЕРУЩИЦА - М А Г . КРЕСА СТОЯНОВА, ПЕРУЩИЦА 137
11 .УЧЕБНИЦИ НА СТЕФАН САВОВ БОБЧЕВ ПО
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ- Г л .А с .Д - Р ПЕТЪР ПЪРВАНОВ,
Ю г о з а п а д е н ун и вер си т ет ,, Н ео ф и т Р и л с к и ”, С т о п а н с к и
факултет, Б л а г о е в г р а д .........................................................................143

П ри ло ж ен и е Съ дъ рж а н и е на учебн и ц и те
на С теф а н С авов Б обчев п о Бъ лга рска
и с т о р и я ................................................................................150

12.ОСВОБОЖДЕНИЕТО, БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ВРЪЗКИ И

ИСТОРИКЪТ ИВАН СНЕГАРОВ -А С . Д-Р ДИМИТЪР
Х р и ст ов, Институт за и с т о р и ч е с к и и з с л е д в а н и я , БАН,
С о ф и я ............................................................................................................ 161

13.ИКОНОМИЧЕСКА КУЛТУРА НА ПЕРУЩИЦА -

М а г . Е л е н а Г е н о в а , Ун и в е р с и т е т за Н а ц о и н а л н о и
С в е т о в н о С т о п а н с т в о , С о ф и я ....................................................... 166

14. ЕТНОГРАФСКИ КАРТИНИ ИЗ ПЕРУЩИНСКО - ПАМЕТ

ЗА ИДЕНТИЧНОСТ -Г л .А С .Д -Р АННИКИРИЛОВА, ИНСТИТУТ
за е т н о л о г и я и ф о л к л о р с Е т н о гр а ф с к и м у з е й , БАН,
С о ф и я ............................................................................................................ 208

15.УЧАСТИЕТО НА ПЕРУЩИНЦИ В БАЛКАНСКИТЕ

ВОЙНИ - М А Г . К р е с а С т о я н о ва , П е р у щ и ц а .........................214
 УЧЕБНИЦИ НА СТЕФАН САВОВ БОБЧЕВ ПО
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Петър Първанов

В първите години след Освобождението историческото

бразование е от особена важност за формирането на българския
-арод. Изготвят се специални програми от Министерството на
-ародното просвещение, по които се съставят учебници по
'ългарска история. Сред най-популярните са и тези на Стефан
Савов Бобчев, които претърпяват по-няколко издания и покриват
зсички класове от българската училищна система. Заради
значението, които учебниците имат за формирането на
българите, те представляват интерес за съвременници на Бобчев
и за изследователи1.
След заселването си в Източна Румелия Бобчев се захваща
да създаде курс по-българска история, който да издаде под
формата на учебник за българските училища. Това свое
намерение осъществява, защото оценява труда на Иречек като
преврат във възгледите за българската история, което прави
старите учебници неизползваеми . Освен да помогне на
българското образование чрез създаването на систематичен курс
по българска история, Бобчев гледа на това свое занимание и
като на начин да изкара допълнителни средства. Така се появява
преработката му на Иречековата „История на българите”3.
Изданието може да се приеме и като основен източник, чрез
който да се разбере отношението на С. С. Бобчев за българското
минало.

143
 Макар и да твърди, през 80"те години на XIX в., когато е
около 30-годишен, че само приспособява Иречековата история
към програмите за обучение по Българска история, действащи в
Княжество България и Източна Румелия и да скромничи, че не е
допринесъл много, а че само превежда директно, Бобчев
всъщност въвежда и други източници при написването на
учебника. Счита, че той не е съвършен, но отдава пропуските на
първото издание на подобен труд и съставянето му за кратко
време4. Смята във второто издание да отстрани някои критически
анализи, за да стане книгата по-достъпна за учениците. Очаква и
справедлива критика от учители и историци, за да подобри
текста. Приема, че за да се достигне европейското качество на
учебниците, трябва да минат няколко издания5.
Трудът на Бобчев не трябва да се възприема като
натъкмяване на Иречековата творба към изискванията на
българското образование, а като самостоятелна работа върху
родното щ минало. В него извежда „есенцията” на Иречековата
творба и представя на читателите само сведенията за българската
история, които е сметнал за важни. Освен нея, като извор
използва съчиненията на М. Дринов, както и сведения, които не е
ясно, от къде е придобил. Така също разчита и на легенди, за да
обясни по-добре и да наблегне на някои моменти от българското
историческо развитие. Явно е, че Бобчев си поставя високи цели
за нивото на учебника, който отпечатва в тясно сътрудничество с
Хр. Г. Данов6. В следващите три издания, авторът продължава
историческия разказ до времето, в което излиза учебникът. Е
продълженията споделя и се ръководи от политическите
обществени си възгледи.
Първото издание на учебника излиза през 1881 г.

144
Пловдив, но е предназначено за използване от всички български
чилища, независимо, къде се намират. Затова и в самото
аглавие е подчертано, че учебникът е съставен „за средните
чилища, според програмите в България”, а като място за
издаването му са посочени: Пловдив, София и Русчук. Така
авторът прокарва възгледа си за единство на българската
бразователна система. Бобчев е за уеднаквяване на изучавания
материал в българските училища. В текста по глави се разглежда
българската история от древността, непосредствено до момента,
в който е написан. В повествованието Бобчев се ръководи от
политическите събития и стриктно се придържа към възгледите
на Иречек7.
Второто издание излиза с твърдението, че се отличава от
първото, тъй като е изцяло преработено и нагласено да служи за
учебник в гимназиите и средните училища. То се появява през
1897 г. и е съобразено с програмите на Министерството на
народното просвещение. Тези указания отново са отбелязани в
заглавието на учебника. Второто издание е с разширен тематичен
обхват, но е намалено като обем. Включени са текстове с по-
дребен шрифт, предназначени за по-подробно запознаване с
различни проблеми. Добавени са глави, които представят
Балканския полуостров. Разширено е съдържанието за културата
на Средновековна България и за Св. св. Кирил и Методий.
Премахната е частта, която разглежда времената на българските
царе след Иван Асен II. Добавени са глави, които представят
изследвания върху историята на България за времето, след което
е излязло първото издание. Към второто издание има и притурка
за книжнината на българите. Авторът прави промяна в
заглавията на някои глави, но изводите и внушенията са същите.

145
Много по-малко са антигръцките текстове и отклоненията от
основното изложение. Разказът е по-кратък и конкретен като се
набляга на моментите от българската история, в които държавата
е във възход. В това издание не публикува извори и премахва
легендите, които присъстват в първото. Отдалечава се от
първоизточника и представя тезите върху българската история на
Иречек като свои, макар в първото издание да ги е представил
коректно. В главите за живота на българите през средните векове
добавя части от свои изследвания. Прецизира терминологията и
пише без излишни емоции. От текста отпадат обвиненията, които
присъстват в първото издание, че европейските сили помагат на
Османската империя по време на възрожденските борби на
българите, но не и на българите. Заради промените в учебника се
получава несъразмерност между старата и новата българска
история. Така съставеният учебник трябва да служи като
помагало за кратко и точно изучаване на българската история8.
Съдържанието на второто издание показва, че Бобчев
избягва от възрожденските проблеми на деня и в учебника има
по-малко пропаганда и повече излагане на факти. Вече пише като
човек със самочувствие на добре запознат с тематиката, която
излага и е с утвърдени възгледи върху материята, която
разглежда. Чрез акцентиране на възходящите моменти от
българската история се опитва да възпита у подрастващите
патриотични чувства, без да насажда омраза към съседните на
българите народи.
Третото издание на учебника е одобрено от МНП с окръжно
№ 10720 от 27 август 1899 г. и излиза през същата година. В него
се твърди, че е „напълно преработено, допълнено и поправено“.
В редактирането Бобчев се ръководи от направените му

146
препоръки от Министерството на народното просвещение.
Съобразява се и с критики, които са му отправени и е приел като
;праведливи9.
В изданието няма съществени промени. По-синтезирано е
от второто, като смислено е обединен текстът, а няма
изброявания. Много материали, които присъстват в първото
издание, но са извадени от второто, са върнати, което прави
изданието по-близко до оригинала. Съкратена е частта за
българите под османска власт и изцяло са премахнати Руско-
турските войни. Съставена е и е добавена таблица с дати по
българската история, които трябва да се помнят, съгласно
програмите на Министерството на народното просвещение10.
Освен като учебно помагало за средните училища и
гимназиите, „История на българския народ” от Константин
Иречек е приспособена от Бобчев и за по-синтезирано изучаване
на българската история във варианта си наречен „Кратък учебник
върху българската история от най-старо време до днес”11. Този
съкратен вариант излиза през 1882 г. в Пловдив и има за цел да
даде възможност „да се изучи най-важното от българската
история за една учебна година в средните училища”. Тази
разработка също е съобразена с програмите в Българско. В нея
основно се набляга на българската история от падането под
османска власт до съвременността, защото според Бобчев „това е
най-важният период от българската история и новата история
трябва да се изучава повече от старата”. Друга причина за по-
обстойното разглеждане на периода е малкото литература за него
към времето, в което излиза учебникът.
Изданието е съкратен вариант на гимназиалния учебник по
Иречек, като са добавени сведения и от „Българското княжество”

147
от същия автор. Вариантът е направен набързо и затова Бобчев се
възприема не като автор, а като съставител. Затова отправя съвет
към учителите, които се ръководят от учебника му, за улеснение
да подготвят уроците си от изданието по Иречек12.
Въпреки, че „Кратък учебник върху българската история от
най-старо време до днес” е много по-беден на сведения за
историята на българите, отколкото „История на българския
народ”, то той явно се радва на по-голяма популярност сред
училищните среди. Свидетелство за това е следващото издание,
което излиза много бързо след първото, още на следващата 1883
г. Този факт изключително много ласкае Бобчев.
Второто издание на „Кратък учебник върху българската
история от най-старо време до днес” е представено като
преработено. Преработването се състои във включването на две
нови глави. Едната за обществения живот у българите 13 , а
другата за историческото развитие на останалите славянски
народи. Добавянето на тази глава показва, че Бобчев възприема
българите като част от славяните и затова българската история
трябва да се разглежда в контекста на цялостното славянско
развитие14.
Третият вариант на българска история, която Бобчев
съставя като учебник, е предназначен за началните училища.
Наречен е „Кратки разкази из Българската история” и излиза през
1883 г. в Пловдив. И този вариант е съставен според програмите
в Българско, за да може да се ползва в Източна Румелия и
Княжество България. Съдържанието му е като това на „Кратък
учебник върху българската история от най-старо време до днес“,
но понеже новият му учебник е насочен към най-малките
ученици, езикът, на който е написан, е максимално точен и ясен

148
Разказът върви като приказка, като се базира на много легенди,
включително и тази за Кубрат и пръчките15. За по-добро
разбиране отделните глави са оформени като разкази, всеки от
които трябва да даде на децата поука, относно българската
история. Разказите са така подредени, че, четейки за отделните
лица и събития, да се получи цялостна представа за историята на
българския народ, но също така могат да се четат и поотделно.
Сам авторът определя, че целта на учебното съдържание е „да
покаже българската история чрез нагледни нравствени и
патриотични примери, които са много важни за възпитанието в
крехката млада възраст”. Той отправя съвет към учителите, които
използват учебника, да не преподават цялото съдържание на
книжката, а само нещата, които сметнат за добре. Споделя, че за
да състави учебника, използва съчиненията на Иречек, Дринов,
Хилфердинг, Венелин и Бобриков, но смята, че е добре
учителите да се подготвят от неговите издания за средния и
горния курс на обучение16.
Представените три учебника по българска история,
съставени от Стефан Савов Бобчев, показват, че той успява да се
превърне в популяризатор на историята на българите сред самите
българи, непосредствено в годините след Освобождението.
Идеите за българската история, които Бобчев лансира,
придобиват голяма популярност сред българското общество,
защото трите вида учебници, покриват всички степени на
българското образование и са разбираеми за ученици и учители и
отговарят на съответните изисквания на Министерството. Много
от сведенията, които дава, остават в учебниците по българска
история и след като изданията на Бобчев престават да се ползват
в системата на българското образование. Въпреки, че учебниците

149
са изготвени предимно по „История на българите” на К. Иречек,
на тях трябва да се гледа като на произведения на самия Бобчев,
които показват мнението му по разглежданите въпроси, защото
освен съчинението на чешкия учен, той ползва при съставянето
на учебниците и други източници, а също така винаги коментира
от своя гледна точка, сведенията, които представя.

Приложение

СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНИЦИТЕ НА СТЕФАН САВОВ

БОБЧЕВ ПО БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

История на българския народ

1881 1897 1899
I. Географически
Глава I. Най- I. Географически
прегледъ на
старите жители прегледъ на
Балканскияполуостров
на Балканский Балканскияполуостров
ъ преди дохожданьето
полуостровъ ъ
на Българите
Г лава II.
Заселванието на II. Най-старите II. Старите жители на
Балканский жители на Балканския Балканския
полуостровъ съ полуостровъ полуостровъ
Славяни

150
 Глава III.
Лохождането на
Аспаруховата
III. Заселваньето
дружина и
Славяните въ
основание на III. Старите славяни
Балканския
българското
полуостровъ
господарство въ
Балканский
полуостров
Глава IV. Отъ IV. Основание на ^.Заселване на
Аспаруха до българското царство славяните въ
покръщаваньет въ Балканския Балканския
о (679 - 864) полуостровъ полуостровъ
Г лава V. V. Дохождане на
V. Първите български
Покръщаването българите и основание
господари: Аспарухъ и
на Българите - на българската
неговите приемници
Борисъ държава
Глава VI. Царъ VI. Първите български
VI. Епохата на Крума
Симеонъ (888 - господари: Аспарухъ и
(802-814)
927) неговите приемници
Глава VII. VII. Покръстванието
Царъ Петръ на Българите и царъ VII. Крумъ
(927-968) Борисъ (842 - 888)
Глава VII.
VIII. Св. Св. Кириллъ
Западното VIII. Покръстването
и Методий и началото
българско на Българите и царъ
на българската
царство - Царъ Борисъ
книжнина
Самуилъ.

151
 Глава IX. Кирилъ и Методий
IX. Векът на царъ
ГХ.Българите и начало на
Симеона (888 - 927)
под Византия българската книжнина
Г лава X.
Основание на
второто
X. Царъ Петръ (927 - X. Векътъ на царъ
българско
968) Симеона (888 - 927)
царство -
Асенъ и Петръ
(1186- 1196)
Глава XI. XI. Царъ Самуилъ и
Калоиванъ Западното българско XI. Царъ Петръ
(1196-1207) царство
Глава XII. XII. Царъ Самуилъ и
XII. България подъ
Царь Иванъ Западното българско
византийска власть
Асенъ II царство
Глава XIII,
XIV, XV.
XIII. Освобождение
Приемниците XIII. България подъ
отъ византийското иго.
на Асеня II. византийска власт въ
- Второто българско
Иванъ Асенъ XI и XII столетия
царство
III. Татарите въ
България

152
 Глава XVI.
Светославъ,
последните XIV. Могъщество и XIV. Освобождение
Тертеровци и разцъвтеванье на отъ византийското иго.
видински второто българско - Второто българско
Шишмановци - царство царство.
Войната съ
Сърбия
Глава XVII. XV. Куманските
XV. Могъщество и
Царъ Иванъ Тертеровци и
отпадъкъ на второто
Александръ Видинските
българско царство
(1331 - 1355) Шишмановци
XVI. Турците въ XVI.KyMaHCKHTe
Глава XVIII.
Европа и първите им Тертеровци и
Последните
завоевания въ Видинските
български царье
България Шишмановци
Г лава XIX. XVII. Окончателното
XVII. Турците въ
Покоряванието подпаданье на
Европа и първите имъ
на България отъ България подъ
завоевания в България
Турците Турците
Г лава XX.
XVIII. Причините за XVIII. Окончателното
Вътрешното
паданьето на подпадане на България
състояние на
Нългарското царство подъ турците
царството

153
 Глава XXI.
Вътрешните XIX. Старобългарски XIX. Политически и
наредби на държавно-културен общественъ животъ на
старото животъ презъ XII - българите през ХПи
българско XVcтoлeтия XV столетия
царство
Глава XXII. XX. Състоянието на
XX. България подъ
България подъ България под турското
турското иго
турското иго. иго
Глава XXIII.
XXI. Размирни
Кърджалийскит XXI. Възраждането на
времена: Кърджалии и
е времена и българския народъ
Пазвантоулу
Пазваноглу
Глава XXIV. XXII. Черковенъ
XXII. Фанариотското
Русски войни Въпросъ и духовно
владичество
съ Турците освобождение
Глава XXV.
Движение за XXIII. Политическо-
XXIII. Войните на
освобождение революционни
Русия с Турция
политическо и движения
черковно
Глава XXVI.
Българскийтъ
XXIV. Възражданьето
черковенъ XXIV. Възстанието и
и неговите по-главни
въпросъ и клането на 1876 г.
дейци
неговитеглавни
деятели

154
 Глава XXVII.
Политическо-
XXV. Руско-турската
революционни XXV. Българский
война за
движения и черковенъ въпросъ и
освобождението на
българската неговите главни дейци
България
революционна
публицистика
Глава XXVIII.
XXVI. Политическо
Възстанието и XXVI. България следъ
революционни
кланьето на освобождението
движения
1876 год.
Глава XXIX.
Сетнини на
кланьето - XXVII. Възстанието и
Сръбска война кланьето за 1876 г.
и Цариградска
конференция
Глава XXX.
Русско-турската
XXVIII. Сръбско-
война. Сан-
турска война и
Стефанский
Цариградска
договоръ и
конференция
Берлинский
трактатъ
Глава XXX
XXIX. Русско-турска
(повторно)
война на 1877 г. - Сан-
Политическо
Стефанский и
устройство на
Берлинский договори
Българско
.

155
 XXX. Българското
княжество и Неточна
Румелия до
съединението
XXXI. Княжество
България. Преди и
подир съединението
Поитувка
XXXII. Кратъкъ
прегледъ върху
просвещението и
книжнината

Кратък учебник върху българската история отъ най-старо

време и до днесъ
1882
I. Старите славяне и Българе
II. Основание на българското
господарство и първи
господаре
III. Крумъ или Каранъ
IV. Борисъ(843 - 906) и
покръстваньто на Българите
V. Св. Св. Кириллъ и Методий
и начало на българската
книжнина
1883
I. Старите Славяни
II. Основание на българското
господарство и първи
господари
III. Господарствено-общински
животъ у Българите
IV. Крумъ или Каранъ
V.Bopncb (843 - 906) и
покръстваньто на Българите
VI. Царъ Симеонъ (888 - 927)
VII. Царъ Петръ (927 - 968)
VIII. Царъ Самуилъ (977 -
1014) и западното българско
царство
IX. Българското царство подъ
византийска власт
X. Освобождение отъ гърците.
Аенъ I и Калоянъ
XI. Иванъ Асенъ II (1218 —
1241) и приемниците му
XII. Тертеровци и
Шишмановци
XIII. Паданьето на българското
царство
XIV. Състояние на България
подъ турското иго
XV. Движение за
освобождение черковно и
политическо
XVI. Погледъ върху
просвещението и новата
книжнина
XVII. Турските зверства
XVIII. Русско-турска война и
свободна България
157
VI. Св. Св. Кириллъ и Методий
и начало на българската
книжнина
VII. Царъ Симеонъ (888 - 927)
VIII.4apb Петръ (927 - 968)
IX. Царъ Самуилъ (977 - 1014)
и западното българско царство
X. Българското царство подъ
византийска власт
XI. Освобождение отъ гърците.
Асенъ I и Калоянъ
XII. Иванъ Асенъ II (1218 —
1241) и приемниците му
Тертеровци и
Шишмановци
XIV. Паданьето на българското
царство
XV. Състояние на България
подъ турското иго
Х\Т.Движение за освобождение
черковно и политическо
XVII. Турските зверства
XVIII. Русско-турска война и
свободна България
 ПРИБАВКИ
XIX. Погледъ върху
просвещението и новата
книжнина
XX. Исторически погледъ
върху другите Славяни

Кратки раскази изъ българската история

1883
I. Старите жители на Балканский полуостров
II. Животъ и обичаи на стьарите Славяни изобщо
III. Аспарухъ
IV. Крумъ
V. Борись и покръстванието
VI. Свети Кириллъ и Методий
VII. Симеонъ
VIII. Разделенье и отслабванье на България
IX. Западно Българско царство
X. Асенъ I (Освободяванье отъ Гърци) и Асенъ II
XI. Иванъ Шишманъ
XII. Покоряванье от Османците
XIII. Състоянието на България подъ Османците
XIV. Възражданье на Българите
XV. Политическо събуждание и последните зверства. Лични
дейци
XVI. Освобождението
XVII. Северна-Южна и Югозападна България

158
ХУШ.Запознаванье съ административнийстрой и съ
Конституцията на Кн. България
XIX. Административни наредби на Неточна Румелия
XX. Бегъл погледъ върху историята на другите славяни

1 Радева, М. Училищното историческо образование в България (1878 -

1944). Методико-исторически анализ. С. 2008, с. 49 - 79; Трифонов, Ю.
Българска история за третий класъ на гимназиите, петокласните и
трикласните училища и за горний курс, втора година, на основните
училища. Съставителъ В. Ненов. Севлиево 1894 год. - В. Мисъл 1895, с.
8 6 4 -8 7 1 .
2 Бобчев, С. С. История на българския народ (по д-р К. Иречек). Съставена
за средните училища, според програмите в България, Пловдив, София,
Русчук, 1881, V.
3 Петров, П. Иречековата „История на българите”, В. Иречек, К. История
на българите. С поправки и добавки от самия автор, С. 1978, стр. 15, второ
издание 1999, стр. 13; Стателова, Е. Източна Румелия (1879/1885),
икономика, политика, култура, С. 1983, стр. 299; Андреев, М., Д. Ангелов.
История на българската феодална държава и право. Трето издание, С.
1968, стр. 59; Задгорска, В. Историческата наука и образование в
политиката на българската държава, С. 2004, 63 - 64.
4 Бобчев, С. С. История на българския народ (по д-р К. Иречек). Съставена
за средните училища, според програмите в България, Пловдив, София,
Русчук, 1881, VI.
5 Пак там, VII.
6 НБКМ-БИА, ИД5122.
7 За съдържанието на различните издания и варианти на учебниците виж
Приложението.
8 Бобчев, С. С. История на българския народ. Учебник за гимназиите и
средните училища според програмите, уредени от министерството на

159
Народното просвещение. Второ преработено и допълнено издание,
Пловдив 1897 г., Към второто издание.
9 Бобчев, С. С. История на българския народ. Учебник за горните класове
на гимназиите и средните училища. Трето, съвсем преработено издание,
Пловдив 1899 г., Към третото издание.
10 Пактам, 198.
11 Училищен преглед, 1898, 372 - 373.
12 Бобчев, С. С. Кратък учебник върху българската история от най-старо
време до днес. За началните и средните училища според програмите в
Българско, Пловдив 1882 г., От съставителят.
13 Бобчев, С. С. Кратък учебник върху българската история от най-старо
време до днес. За началните и средните училища според програмите в
Българско, Второ преработено издание, Пловдив 1883 г., За второто
издание.
14 П актам, 1 2 4 -1 2 9 .
15 Ламбрев, К. Легендата за кан Кубрат и неговите синове, В. Исторически
преглед, 1946/7, кн. 3, 350 - 357.
16 Бобчев, С. С. Кратки разкази из Българската история. Учебник за
началните училища. Пловдив 1883 г., От Съставителя.

160