Потенциална енергия и сили на взаимодействие между

частиците на веществото.
Молекулен строеж на течните и твърди тела. Полимери и
биополимери. Течни кристали.
Фазови преходи.
Сили на взаимодействие между частиците на твърдата, течна и газообразна материя.
Молекулен строеж на течните и твърди тела.
Между атомите и молекулите на твърдите тела, течностите и газовете действуват
електростатични и дисперсионни сили на привличане и отблъскване.На по-големи разстояния,
силите имат електростатичен характер. На по-малки разстояния действат сили на привличане,
които по името на своя откривател се наричат вандерваалсови. Те отговарят на
взаимодействието между постоянни или индуцирани електрични диполи и намаляват с
разстоянието r. Съществуват 3 основни агрегатни състояния-твърдо, течно и газообразно, които
зависят от съотношението между потенциалната енергия на привличане между частиците и
големината на кинетичната топлинна енергия на частиците. Телата които имат голяма плътност
се обозначават като кондензирана материя.

1. ТВЪРДА МАТЕРИЯ – при твърдите тела потенциалната енергия на привличане между

атомите и молекулите /Епот/ е по-голяма от тяхната кинетична енергия на движение:
Епот>Екин

2. ТЕЧНА МАТЕРИЯ – при течните тела потенциалната енергия на привличане между

атомите и молекулите /Епот/ е приблизително равна на тяхната кинетична енергия на
движение/Екин/:
Епот≈Екин
3. ГАЗООБРАЗНА МАТЕРИЯ - При газообразната материя потенциалната енергия на
привличане между атомите и молекулите /Епот/ е помалка от тяхната кинетична
енергия на движение/Екин/:
Епот˂Екин

При кристалните твърди тела, възлите образуват кристална решетка. Тя съдържа огромен брой
идентични елементарни клетки, които са еднакво ориентирани в пространството. Кристалните
тела имат точно определена температура на топене над която те преминават от твърда в течна
фаза. Този процес се означава като фазов преход от първи род. При охлаждане настъпва
обратния процес - кристализация, когато частиците на течността застават в постоянно
равновесно положение.

Аморфните тела, при които равновесните положения на частиците са хаотично, безпорядъчно

разположени в целия обем на тялото. Аморфните тела при загряване преминават от твърдо в
течно-вискозно състояние. Средната температура на този интервал се нарича температура на
встъкляване, а самият процес се означава като фазов преход от втори род. При охлаждане на
стопилката настъпва процесът встъкляване, когато частиците на тялото застават в случайно
избрани равновесни положения без да изграждат кристална решетка.
Природните и синтетични полимери (гума, плексиглас, тефлон, целофан) представляват
друг важен случай на аморфно тяло. Лесно се оформят, имат високи електроизолационни
качества, влагонепроницаемост и корозионоустойчивост. Използват се за направата на
изкуствени протези, целофанови мембрани за изкуствен бъбрек и д.р.

Биополимерите - кости, мускули и др., съдържат биомакромолекули (главно белтъци) и имат

строеж и свойства междинни спрямо тези на кристалните и аморфни тела. За тях е характерно
свойството, че са виско-еластични. Водните разтвори на биомакромолекули (полизахариди,
белтъци) запазват своята течливост в широк температурен интервал, но при охлаждане
преминават в състояние на гел.

Керамиката е друг пример за твърдо тяло. Приготвя се от прахообразна смес на различни

минерали, която се изпича при висока температура. Получава се частично стопяване и
слепване на минералните частици. Качествата на получената керамика са: термо и
влагоустойчивост, корозионоустойчивост, високо електрично съпротивление, шупливост и др. В
медицината керамиката се използва за направа на различни протези.

Повечето вещества могат да съществуват в едно от трите основни агрегатни състояния –

твърдо, течно и газообразно. Някои органични вещества с умерено удължени полярни (по-
общо, анизотропни) молекули могат да съществуват и в т.н. течнокристално състояние. Това
състояние (течен кристал) е междинна форма между течните и твърди тела и се получава само
в определен температурен интервал. Течните кристали могат да текат, но имат свойства
типични за кристалните тела - анизотропност, точка на топене. Биват три вида - нематични,
смектични и холестерични.

Биомембраните съдържат двоен слой от липидни молекули, който всъщност представлява

течен кристал от смектичен тип.

Течните кристали се използват за измерване на температура, като индикаторни екрани, в

токсикологията. Използват се и при плоските монитори за компютри, преносими телевизори,
билбордове, фотоапарати, в индикаторните скали на много уреди и др.