8.2. Отслабване на монохроматично рентгеново лъчение от поглъщащ слой.

Физични основи на рентгеновата диагностика. Основни елементи на

рентгеновия апарат. Рентгенография, рентгеноскопия и флуороскопия.
Радиографски контрастиращи агенти

Физичните основи на рентгеновата диагностика и на

защитата от рентгеново лъчение се изразяват с т.н. закон за
поглъщане на рентгеновото лъчение.
При сноп от монохроматични Ro-фотони (фотони с една и съща
дължина на вълната ) преминава през тънък слой (например
тъкан) с дебелина d, плътност  и ефективен атомен номер Zеф. Част
от падащите фотони ще се погълнат или разсеят от атомите на слоя.
Взаимодействието на падащите фотони с атомите на слоя
зависи от енергията (честотата) на фотоните. В зависимост от тази
енергия различаваме три случая:
1) Ако енергията на фотоните е недостатъчна, те се разсейват от
атомите еластично,т.е., без да променят енергията си.
2) Когато енергията на фотоните е по-голяма те могат да избият
валентен електрон (фотоефект, съпроводен с поглъщане на фотона)
или даже да избият електрон от вътрешните слоеве (нееластично,
некохерентно разсейване на фотона, наречено ефект на Комптон).
3) При още по-висока енергия, фотоните се разсейват от ядрата на
атомите.
Като следствие от разсейването и поглъщането, броят на
преминалите фотони (N) е по-малък от броя No на падащите : N = No.
exp (-.d), където  е линейният коефициетът на отслабване на
лъчението от слоя. Това е законът за поглъщане на Ro-лъчи. От своя
страна,  = k. . 3. Zеф4. От формулата за  следва, че
1) Колкото плътността на слоя е по-голяма, толкова
поглъщането на фотоните ще бъде по-силно.
2) Ro-лъчение с по-малка  (твърдо лъчение) се поглъща много
по-слабо.
 3) При равни други условия, Ro-лъчи ще се поглъщат много по-
силно в тъкани, съдържащи тежки елементи с по-висок Zеф.
Слой с дебелина d1/2, който отслабва два пъти лъчението се
нарича слой на полуотслабване. При защитата от рентгеново
лъчение се използва слой (екран) с дебелина много (достатъчен
брой) пъти по-голяма от тази на слоя на полуотслабване. Защитният
екран се прави от подходящо вещество с висок Zеф и по-голяма
плътност, най-често от олово.
Класическата рентгеновата диагностика се извършва с т.н.
рентгенова уредба (Фиг.8.2.1). Основната част е Ro-тръба,
поставена в защитен оловен кожух с прозорче, което пропуска
тесен сноп Ro-лъчи. Те пролъчват тялото на пациента и създават
сянков образ на вътрешните органи върху екрана. Образът се
създава от онези лъчи, които са успели да преминат през отделните
тъкани на пациента и са отслабени по закона за поглъщане на
рентгеновото лъчение.
Между анода и катода на Ro-тръба се подава постоянно
(ускоряващо, анодно) напрежение, което обикновено има стойност
от 5 до 50 kv. То се създава с помощта на повишаващ
трансформатор, който увеличава напрежението с мрежова честота
(50 Hz) до стойност, близка до тази на необходимото ускоряващо
напрежение. Високото напрежение след трансформатора се
изправя чрез диодна лампа (кенотрон) и се филтрира от маслен
високоволтов кондензатор (фиг. 8.2.1). Най-често се прилага
двупътно изправяне с помощта на два кенотрона, което намалява
пулсацията на ускоряващото напрежение и подобрява контраста на
образа. С помощта на пулта за управление се избира големината на
анодното напрежение и силата на тока в Ro-тръба, което има
значение за качеството на образа.
Поради различното отслабване на лъчите преминаващи през
различните тъкани, върху екрана могат да се различат
изображенията на отделните вътрешни органи. Част от
преминаващите през тялото лъчи обаче се разсейват, т.е., променят
своето направление. При попадането си върху екрана, разсеяните
лъчи създават фон и намаляват контраста на образа. За да се
получи ясен и контрастен образ на екрана, между екрана и тялото
се поставя антидифузионна решетка (Фиг. 8.2.2). Тя пропуща
предимно тези лъчи, които преминават през тялото без отклонение
и поглъща по-голямата част от лъчите, които са се разсеяли. Този
начин на подобряване качеството на лъчите, съответно образа, е
известен като колимация. Екранът е намазан отвън със слой
луминесциращо вещество (цинков сулфид, кадмиев волфрамат) –
Фиг. 8.2.2. Под действие на Ro-лъчи, луминофорът свети, така се
създава видим образ на вътрешните органи на тялото
(рентгеноскопия). Наблюдението се извършва през слой от
прозрачно оловно стъкло, за да се предпази лекаря от действието
на рентгеновите лъчи. При рентгенографията, екранът
представлява
фотоплака, върху
която се фиксира
изображението.

Фиг. 8. 2. 1.
Класическа схема на
рентгенова
установка.

Ярък, контрастен
образ се получава, когато отделните тъкани се различават силно по
своя коефициент на поглъщане . Повечето тъкани (т.н. меки
тъкани) обаче имат почти еднакво Zеф (между 6.5 - 7.5) и плътност,
близка до тази на водата и практически не могат да се различат в
сянковия образ. Най-добре различими в сянковия образ са тъканите
на белия дроб и костите. Първите слабо поглъщат Ro-лъчи поради
ниската си плътност. Костите силно поглъщат Ro-лъчи защото
съдържат значително количество тежки елементи (калций и
фосфор) и от тук имат значително по-голямо Zеф (14-15).
Поглъщането на меките тъкани може силно да се увеличи и те
да станат различими, ако преди пролъчването в тях се вкарат соли
на елементи с високо атомно число Z (барий, калций, йод) -
контрасни вещества. Така, в сянковия образ може да се различат
и други органи - стомах, кръвоносни съдове, бъбреци и др.
(контрастирана рентгеноскопия). Това се прави при
ангиографията, гастрографията и др. Контрастните вещества обаче
са вредни за пациента и те се прилагат само при разрешените за
целта условия. При възможност е желателно да се използват други,
неинвазивни методи и средства за образна диагностика като
ултразвук, ЯМР томография, термография.
Рентгеновите лъчи в рентгеновия апарат са полихроматични,
т.е., съдържат фотони с различна енергия. Това влияе върху
способността на фотоните да проникват в тъканите на пациена, т.е.,
върху качеството на изобразяване, което зависи главно от
средната, ефективна енергия на фотоните.
Качествата на рентгеновата диагностика зависят силно от
интензивността и спектралния състав на Ro-лъчи. Те от своя страна
силно зависят от следните три параметъра на Ro-тръба: сила на
анодния ток Iа, големина на анодното напрежение Uуск и атомното
число на мишената Z. Интензивността на Ro-лъчение J (броят
фотони, излъчени за 1 s от тръбата) се дава с израза: J = k. Iа. Uуск2. Z.
За да се намали експозицията (времето за облъчване на пациента),
необходима за получаване на рентгенова снимка, трябва да се
увеличи интензивността на лъчението J. Това се постига като се
подбират по-високи стойности на посочените по-горе параметри - Z,
Iа, Uуск. Например, анодът се изработва от трудно топим метал с
високо Z (волфрам с Z = 74, молибден с Z = 42, родий с Z = 45). При
избиране на подходящ режим на работа на Ro-уредба трябва да се
помни, че с увеличаване на Iа линейно нараства и потока от
излъчени фотони, обаче енергията на отделните фотони не се мени
(Фиг.8.2.3). С увеличаване на Uуск, потокът на фотоните нараства още
по-силно (поради квадратичната зависимост), като нараства и
енергията на отделните фотони (лъчението става по-твърдо). Освен
това, при по-високо ускоряващо напрежение могат да се появят и
линиите от К-серията на характеристично лъчение (Фиг. 8.2.3).
Обикновено, линиите на L-серията са много слаби и нямат
практическо значение.
В заключение, с нарастване на Uуск, интензивността на
лъчението и средната енергия на фотоните нарастват. Като
следствие, нараства качеството на лъчение и неговата
прониквателна способност.

Фиг. 8. 2. 2. Колимиране на
рентгеновите лъчи с
антидифузионна решетка.

При рентгеновата
диагностика, пролъчването на тъканите с Ro-лъчи има винаги
вреден ефект, който трябва да се минимизира. Това се постига чрез:
1) В рентгеновата уредба се използват твърди Ro-лъчи, които
по-лесно преминават през тъканите на човешкото тяло. Освен
необходимото твърдо лъчение обаче, Ro-тръби излъчват и меко
нискоенергетично лъчение, което би се погълнало още от
повърхностните тъкани (най-вече кожата) и не би допринесло за
получаване на сянков образ. В Ro-уредба то се отстранява чрез
филтър (фиг. 8.2.2) - метална плочка, която поглъща
нискоенергетичните, пропущайки изцяло високоенергетичните
фотони. Част от най-нискоенергетичните рентгенови фотони се
спират още от прозорчето на рентгеновата тръба, която действа
като вътрешен филтър. При мамографските рентгенови тръби,
които използват ниско енергетични фотони, това прозорче се
изработва от берилий, който не поглъща фотони с ниска енергия.
2) За да премине само през изследвания орган, снопът Ro-
лъчи се прави минимално тесен, като се пропуща през отвора
бленда (фиг. 8.2.2). За да се предпази персонала, самата Ro-тръба е
обвита в метален оловен кожух, който поглъща всички странични
лъчи.
3) В класическата рентгенография се използват по-
високочувствителни екрани и фотоплаки за детектиране на
преминалото през пациента лъчение. Това позволява пролъчването
да се извършва с лъчение имащо по-ниска интензивност. Използват
се специални рентгенографски плаки, съдържащи допълнителни
флуоресциращи фолиа (слой от калциев волфрамат), които под
действието на рентгеновите лъчи флуоресцират със синя светлина и
дават голямо почерняне върху фоточувствителния слой. При
радиографията (флуороскопия), образът на екрана, с помощта на
специална оптична система, се проектира и заснема върху
чувствителен фотографски филм. Проявеният рентгенов филм след
това се разглежда под апарат за увеличение. Това дава възможност
да се изследват голям брой пациенти. Рентгеновите тръби на
флуороскопските апарати използват по-слаб аноден ток и
опастността от прегряване на фокалното петно отпада. При най-
чувствителните рентгенови апарати се използва телевизионна
камера (електроно-оптичен преобразовател, която усилва
многократно яркостта на сянковия образ.
4) В съвременните рентгенови апарати образът на екрана се
дигитализира, което дава възможност за неговото допълнително
обработване с помощта на компютърни програми. При т.н.
компютърна дигитализация се използват съществуващите
класически рентгенови апарати като на мястото на фотографската
плака се поставя заредена фосфорна плака. Тя играе ролята на
запомнящ луминофор, върху когото образът се фиксира и също
както при фотографската плака може да се съхранява много дълго
време. «Проявяването» на изображението се осъществява с
помощта на специален скенер с инфрачервен лазер, който активира
луминофора и сканира изображението в паметта на персоналния
компютър. Това е първият въведен в употреба метод за
дигитализация на образа. Този метод е евтин и удобен, защото се
използват наличните конвенционални аналогови рентгенови
апарати.
Директната дигитализация изисква съдършенно нов тип
рентгенови апарати. Образът се създава върху широк екран (43 х 43
cm), съдържащ голям брой тънкослойни транзистори. Всеки
транзистор преобразува потока от падналите върху него рентгенови
фотони в т.н. пикселни стойности (числа). Образът се дигитализира
много бързо, което силно понижава погълната доза радиация от
пациента.  

Фиг. 8. 2. 3. Спектър на излъчените лъчи от Ro – тръба при

различна сила на анодния ток (вдясно) и различно анодно
напрежение (вляво).
 Твърдите рентгенови лъчи ефективно взаимодействат с
атомите и молекулите, като предизвикват тяхното възбуждане,
йонизация и дисоциация, както и генерацията на свободни
радикали. Това има силен цитотоксичен ефект. Такива лъчи с
голяма интензивност се използват за лъчетерапия (умъртвяване на
клетки и тъкани чрез облъчване). При лъчетерапията на тумори с
рентгенови лъчи се използва рентгенова тръба с по-високо
напрежение (150 kV – 300 kV). От тази тръба се получават предимно
твърди рентгенови кванти, но също така и малка част меки лъчи,
които нямат терапевтичен ефект. Полученото от тези тръби лъчение
се насочва към в тази част от тялото, където е локализиран тумора
(терапевтичната зона). Твърдите Ro-лъчи много ефективно
взаимодействат с атомите и молекулите, като предизвикват
йонизация и дисоциация на някои от тях и създават свободни
радикали. Това има цитолитичен ефект в туморната тъкан. Ако
туморът е локализиран в дълбоките тъкани, защитата на кожата от
преминаващите през нея лъчи става като:
(1) Меките лъчи, които по-принцип се поглъщат главно от
кожата, се спират с метални пластини (филтри от алуминий с
дебелина 2 мм).
(2) Използват се рентгенови апарати, чиято рентгенова тръба
се върти пумпалообразно (конвергентно), така че лъчът пресича
кожата по периферията на окръжност, оставайки винаги насочен
към терапевтичната зона.
Времето на облъчване на тумора и получената доза се
пресмятат и измерват с помощта на модели (фантоми), направени
от тъканноеквивалентни материали. Напоследък, при лъчевата
терапия на тумори, рентгеновите лъчи се заменят от още по-
твърдите -лъчи, получени от -радиоактивни източници (60Co,
кобалт–60). Този метод на лъчетерапия е известен като телегама
терапия. При най-съвременните апарати за лъчева терапия се
използват -лъчи, получени в т.н. линейни ускорители на електрони.