Измерване на разход и налягане на флуид.

Скорост и
налягане на кръвта при различни
по големина съдове на кръвоносната система при човек.
Роля на виско-еластичните
свойства на кръвоносните съдове.
В медицината, разходът J и налягането Р се контролират при изследване на кръвоносната и
дихателната система, при хемодиализа, в апаратите за инхалационна анестезия, сърце-бял
дроб, и др. случаи.

Измерване на налягане. Най-точно налягането на даден флуид може да се измери, като флуида
се свърже пряко с подходящ манометър.

Използват се различни видове манометри: деформационни манометри, електрически

манометри

1. Деформационни манометри - измерваното налягане се подава чрез подходяща тръба

към куха деформируема пружина или силфон, които се разтягат съобразно големината
на налягането. Това разтягане се превръща в отклонение на стрелка по скала,
разграфена в единици за налягане.

2. Електрически манометри - налягането предизвиква деформация на пиезоелектричен

кристал (генерира се пиезонапрежение), на кондензатор

Кръвното налягане при човек най-често се мери неинвазивно по метода на компенсирането,

като се използва възможността кръвоносният съд arteria brachialis да се деформира за кратко
време до пълно затваряне. За целта налягането вътре в arteria brachialis се уравновесява от
налягането в един надуваем маншон, който се обвива около предлакътницата и притиска
arteria brachialis до пълно запушване. При бавно изпускане на въздуха от маншона,
притискането отслабва и кръвоносният съд се разширява. Когато налягането в маншона стане
равно на систоличното кръвно налягане Pсист, съдът се отпушва и се поява течение, което има
турболентен характер (отчита се по появата на шум в слушалките при всеки удар на сърцето).
Когато сечението стане достатъчно голямо, турболентното движение преминава в ламинарно
и шумът изчезва. Тогава налягането в маншона е равно на диастоличното кръвно налягане
Рдиаст. Разликата Pсист – Рдиаст се означава като пулсово налягане.

Измерване на разход на флуид. Количеството флуид, което преминава през сечението на

съда за единица време се означава като разход. Разходът бива масов (J мас ) или обемен ( Jоб).

В медицината се използват следните методи за измерване на разход на флуид:

разходомер с променлив пад на налягането, разходомер с постоянен пад на налягането,

тахометрични разходомери, електромагнитни разходомери, ултразвуков разходомер.

1. Разходомер с променлив пад на налягането. Флуидът тече в съд, в който е

поставено стесняващо устройство (диафрагма). Според уравнението на
непрекъснатостта, скоростта на флуида е по-ниска пред диафрагмата и по - голяма след
 диафрагмата. Съгласно закона на Бернули, от двете страни на диафрагмата се появява
разлика (пад) на статичното налягане Δр, което е толкова по-голямо, колкото е по-голям
разхода през съда. Измервайки този пад на налягането Δр с диференциален
манометър, по определена таблица или скала можем да намерим разхода.
2. Разходомер с постоянен пад на налягането (ротаметър). В конусовиден съд с
поплавък, флуидът тече отдолу нагоре. Скоростта на флуида е по-висока около горната
по-широка част на поплавъка, отколкото около долната по-тясна част. От това възниква
разлика в статичните налягания (подемна сила), уравновесяваща теглото на поплавъка -
колкото по-голям е разхода, толкова по-високо ще се издигне поплавъка.
3. тахометрични разходомери. Това са най-точните разходомери - вътре в тръбата по
която тече флуида се поставя турбинка, перка, овални колела и др., които се въртят при
преминаването на флуида около тях. Броят на завъртанията за единица време е
пропорционален на разхода.
4. Електромагнитни разходомери - напречно на кръвоносния съд в дадена тъкан се
налага постоянно магнитно поле, което действа със сила (сила на Лоренц) върху
движещите се йони на кръвната плазма. Поради различния си заряд, катионите и
анионите се отклоняват в противоположни посоки и се натрупват до противоположните
стени на кръвоносния съд (ефект на Хол). Така, напречно на кръвоносния съд се създава
електрично напрежение, което е пропорционално на скоростта на кръвта.
5. В медицината за измерване разхода на кръвта се използва ултразвуков
разходомер - ултразвук с честота ν о се насочва към движещите се клетки на кръвта.
При отразяване от тях ултразвукът променя честотата си на Δν (ефект на Доплер).

Балистокардиография – пациентът се поставя върху хоризонтална плоча, чийто

трептения по вертикалната ос се записват. При всяка систола, сърцето изтласка един
ударен обем кръв във входа на аортата. Първоначално, изтласканият обем кръв (около 70
ml) се движи почти вертикално нагоре, после завива и тръгва надолу, следвайки хода на
аортата. Тялото на пациента изпитва реактивен откат, първоначално надолу, после - нагоре.
Тези движения се записват и отразяват разхода на кръвта на входа на големия кръг на
кръвообращението.

Разпределение на налягането и средната скорост на кръвта в различните кръвоносни

съдове при човек:

Кръвното налягане Р кр се създава от силата, породена от свиването на сърдечния мускул.

Скоростта на кръвта е най-голяма в големите кръвоносни съдове – артерии и вени.
Обратно, в капилярите скоростта на кръвта е ниска, което подпомага обмяната на
веществата и газовете през стените на капилярите. След капилярите и на входа към
венозната система, кръвното налягане е твърде ниско, само около 8-20 mm Hg стълб. Това
позволява вливането на хранителни и лекарствени течности.

Пулсирането на налягането в артериите довежда до подобна периодична промяна в

кръвонапълването, обема и размерите на тъканите и на тяхното електрично
съпротивление. За дадена тъкан (мозък, мускул, крайник), степента на нейното
кръвонапълване се изследва чрез запис на промените в нейния електричен импеданс –
импедансна плетизмография или реография.

С придвижването си по големите кръвоносни съдове пулсовата вълна предизвиква тяхната

деформация с което се произвежда звук (шум). Във всяка една точка на дадена артерия,
този периодичен звук може да се улови чрез микрофон, усили чрез електронен усилвател и
запише върху диаграма като поредица от периодични импулси. За целта се използва
фонокардиограф, снабден с подходящ микрофон. По параметрите на тези върхове
(амплитуда, ширина, форма) се изчисляват кръвното налягане и вискозността на кръвта.