Линейна алгебра

4. Детерминанти. Свойства и пресмятане

специалности: Математика, Бизнес математика, Приложна

математика, I курс

лектор: Марта Теофилова

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Детерминанти – кратка история
Концепцията за детерминанта е формулирана за пръв път от
японския математик Секи Такаказу (Кова) около 1683 г. като
средство за решаване на системи линейни уравнения. Кова не
използва отделен термин за детерминанта, но дава правила за
пресмятане на детерминанти от 2-ри до 5-ти ред и идея за детер-
минанта от n-ти ред.
В периода 1678–1693 немският математик Готфрид Вилхелм Лайб-
ниц, независимо от Кова, дефинира детерминанта от 3-ти ред
отново във връзка с решаването на система линейни уравнения.
И двамата математици достигат до формули за решаване на сис-
теми линейни уравнения с единствено решение, които днес са
известни като формули на Крамер (по името на швейцарския
математик Габриел Крамер, който ги преоткрил около 1750 г.).
През 18-ти век детерминантите са били стандартният апарат за
изследване и решаване на системи линейни уравнения. По-късно
са изместени от матриците (Артър Кейли, Карл Гаус и др.).
Линейна алгебра
4. Детерминанти
Детерминанти – началото
Нека разгледаме системата линейни уравнения

 ax + by = p
(1)


 cx + dy = q.

Чрез еквивалентни преобразувания от нея получаваме

(ad − bc)x = dp − bq, (ad − bc)y = aq − cp.
От горните формули се вижда, че коефициентът ∆ = ad − bc има
съществено значение за броя на решенията на системата. Системата
има единствено решение
dp − bq aq − cp
x= , y= , (2)
ad − bc ad − bc
точно когато ∆ 6= 0.
Формулите (2) са известни като формули на Крамер (за система от
2-ри ред).
Линейна алгебра
4. Детерминанти
Детерминанти от втори ред

Ако формираме квадратната матрица A от втори ред от коефициен-

тите пред двете неизвестни в системата (1), т.е. матрицата
 
a b
A= ,
c d

то числото ∆ = ad − bc се нарича детерминанта от втори ред

(детерминанта на квадратната матрица от втори ред A) и се записва
 
 a b 
det A =   = ad − bc.
c d 

Елементите a и d формират главния диагонал на A, а b и c – втория

диагонал на A. Тогава всяка детерминанта от 2-ри ред е равна на
разликата от произведенията на елементите по главния и втория си
диагонал.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Детерминанти от трети ред

По аналогичен начин, решавайки система от три линейни уравнения

за три неизвестни, както е направил Лайбниц, може да се дефинира
детерминанта от трети ред (и от произволен ред).

Детерминанта от трети ред (т.е. детерминанта на квадратна мат-

рица от трети ред A) се нарича числото
 
 a11 a12 a13 
  = a11 a22 a33 + a12 a23 a31 + a13 a21 a32
 a21 a22 a23  (3)
a  −a13 a22 a31 − a12 a21 a33 − a11 a23 a32 .
 
 a a
31 32 33

Известни са две правила за по-лесно пресмятане на детерминанти от

трети ред – правило на Сарус (по името на френския математик Пиер
Фредерик Сарус) и правило на триъгълниците.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Правило на Сарус за детерминанти от трети ред
След детерминантата се преписват последователно първият и вторият
ѝ стълб. Тогава събираемите, които участват със знак плюс в (3), са
произведенията на елементите от главния диагонал и от двата диаго-
нала, успоредни на него. Събираемите, които участват със знак минус
в (3), са произведенията на елементите от втория диагонал и от двата
диагонала, успоредни на него.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Правило на триъгълниците за детерминанти от трети
ред
Съгласно това правило, събираемите, които участват със знак плюс
в (3), са произведенията на елементите от главния диагонал и още
две произведения, които се получават от елементите във върховете
на двата равнобедрени триъгълника с основи, успоредни на главния
диагонал. Събираемите, участващи със знак минус в (3), се получават
по аналогичен начин от втория диагонал.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Детерминанти от трети ред – примери

Пресметнете детерминантата
 
 1 −2 1  = 1.4.1 + 1.2.(−3) + 3.(−2).(−2)

∆ =  2 4 −2 
 3 −3 1  −1.3.4 − 1.(−2).(−3) − 1.(−2).(−2) = −4.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Пермутации

Всяка наредба (i1 , i2 , ..., in ) на числата 1,2,...,n, сред които няма рав-
ни, се нарича пермутация на тези числа. Пермутацията (1, 2, ..., n) се
нарича нормална.
Броят на пермутациите на n елемента е равен на n! = 1.2.3...n.
Числата i и j в дадена пермутация образуват инверсия, ако i > j, но
i стои в пермутацията пред j. Броят на инверсиите в пермутацията
(i1 , i2 , ..., in ) означаваме с [i1 , i2 , ..., in ].
Пермутацията се нарича четна, ако елементите ѝ образуват четен брой
инверсии, а нечетна – в противен случай.
Броят на четните пермутации на дадени елементи е равен на броя на
нечетните пермутации на същите елементи.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Детерминанти от n-ти ред
Нека A е квадратна матрица от n-ти ред, т.е.
a11 a12 ... a1n
 
 a a ... a2n 
 21 22
A= .

 ... ... ... ... 
an1 an2 ... ann

Детерминанта от n-ти ред (детерминанта на квадратната матрица

A = (aij ) от n-ти ред) се нарича алгебричната сума
X
(−1)[j1 ,j2 ,...,jn ] a1j1 a2j2 ...anjn , (4)
(j1 ,j2 ,...,jn )

разпростряна върху всевъзможните пермутации (j1 , j2 , ..., jn ) на чис-

лата 1, 2, ..., n.
От горната формула, при n = 2 и n = 3 следват формулите за детер-
минанти съответно от 2-ри и 3-ти ред, които разгледахме на предход-
ните слайдове.
Линейна алгебра
4. Детерминанти
Детерминанти от n-ти ред

Детерминантата от n-ти ред е алгебрична сума на от n! събираеми.

Тази сума се нарича развитие на детерминантата, а събираемите ѝ –
членове в развитието.
Формулата (4) е неудобна за пресмятане на детерминанти. Затова
ще разгледаме друга, по-удобна формула (известна като формула на
Лаплас), която в комбинация с прилагането на свойствата на детер-
минантите, дава възможност за по-лесното им пресмятане.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Свойства на детерминантите – транспониране

Транспониране на матрица (детерминанта) се нарича действие, при

което редовете и стълбовете разменят местата си, запазвайки своя
номер. В резултат на транспонирането на матрицата A се получава
нова матрица AT , наречена транспонирана матрица на A.

Твърдение
При транспониране детерминантата не променя стойността си, т.е. за
всяка квадратна матрица A от n-ти ред е изпълнено det AT = det A.

Следователно редовете и стълбовете на една детерминанта са рав-

ноправни. Всяко действие, което е доказано за редовете, е в сила и за
стълбовете.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Траспониране на детерминанта – пример

Разгледайте матрицата A и нейната транспонирана матрица AT и

проверете, че детерминантите им са равни:
   
1 −2 1 1 2 3
A= 2 4 −2  , AT =  −2 4 −3  .
3 −3 1 1 −2 1

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Елементарни операции (действия)

По редовете (стълбовете) на една детерминанта могат да бъдат из-

вършени следните елементарни действия:
Размяна на местата на два реда
Умножаване на всички елементи от даден ред с число
Прибавяне към елементите на даден ред съответните им елементи
от друг ред, умножени с число

На следващите няколко слайда ще видим какви са последствията за

стойността на една детерминанта от извършването на горните дейст-
вия.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Свойства на детерминантите – размяна на местата на
два реда

Твърдение
Ако в една детерминанта се разменят местата на два реда (стълба),
то се получава детерминанта с противоположна стойност.

Следствиe
Детерминанта с два равни реда (стълба) е равна на нула.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Свойства на детерминантите – умножение на ред с число

Твърдение
Ако всички елементи от даден ред (стълб) на една детерминанта се
умножат с някакво число, то цялата детерминанта се умножава с това
число.

Следствиe
Детерминанта, съдържаща нулев ред или нулев стълб (ред или стълб,
чиито елементи са нули), е равна на нула.

Следствиe
Детерминанта с два пропорционални реда (стълба) е равна на нула.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Свойства на детерминантите
Твърдение
Ако всеки елемент в i-тия ред (стълб) на една детерминанта се предс-
тавя като сума aij = a0ij +a00ij за всяко j, то детерминантата е равна на
сумата от две детерминанти, в които всички редове (стълбове), освен
i-тия, са непроменени, а в i-тия ред (стълб) на първата детерминанта
са елементите a0ij , а във втората a00ij .

Следствиe
Стойността на детерминантата не се променя, ако към един ред (стълб)
прибавим друг, умножен с произволно число.

Следствиe
Ако редовете (стълбовете) на една детерминанта са линейно зависи-
ми, детерминантата е равна на нула.
Чрез понятието ранг на матрица ще докажем и обратното твърдение.
Линейна алгебра
4. Детерминанти
Адюнгиран минор и адюнгирано количество на елемент
на матрица (детерминанта)
Адюнгиран минор на елемента aij на детерминантата от n-ти ред
 
 a11 a12 ... a1j ... a1n 

 
 a21 a22 ... a2j ... a2n 

 
 ... ... ... ... ... ... 
det(aij ) = 


 ai1 ai2 ... aij ... ain 

 
 ... ... ... ... ... ... 

 
 an1 an2 ... anj ... ann 

се нарича детерминантата Mij от (n − 1)-ви ред, получена от det(aij )

чрез премахване на i-тия ред и j-тия стълб.
Адюнгирано количество на елемента aij на det(aij ) се нарича чис-
лото Aij = (−1)i+j Mij .
Линейна алгебра
4. Детерминанти
Адюнгирани количества – пример

Нека отново разгледаме детерминантата

 
 1 −2 1 
 
∆ =  2 4 −2 .

 3 −3 1 

Адюнгираните количества на елементите от първия ред на ∆ са:

   
 4 −2
 = −2, A12 = (−1)1+2  2 −2  = −8,
  
A11 = (−1)1+1 
−3 1   3 1 
 
 2 4 
A13 = (−1)1+3   = −18.
3 −3 

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Правило на Лаплас за пресмятане на детерминанти от
n-ти ред

Твърдение (Правило на Лаплас)

Всяка детерминанта det(aij ) от n-ти ред е равна на сумата от про-
изведенията на елементите от произволен неин ред (стълб) със съот-
ветните им адюнгирани количества, т.е.
n
X n
X
det(aij ) = aik Aik , det(aij ) = akj Akj .
k=1 k=1

Пресмятането на детерминанта съгласно правилото на Лаплас се на-

рича развиване на детерминанта по даден ред или стълб.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Правило на Лаплас – пример

Използвайки данните за адюнгираните количества на елементите от

първия ред на ∆, можем да пресметнем ∆, като я развием по първия
ѝ ред. Съгласно правилото на Лаплас имаме ∆ = a11 A11 + a12 A12 +
a13 A13 , т.е.
 
 1 −2 1 

∆ =  2 4 −2  = 1.(−2) + (−2)(−8) + 1.(−18) = −4.
 3 −3 1 

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Правило на Лаплас за пресмятане на детерминанти от
n-ти ред

Както видяхме в примера, чрез прилагане на правилото на Лаплас,

пресмятането на детерминанта от 3-ти ред се свежда до пресмятането
на 3 детерминанти от 2-ри ред.
Аналогично важи и за случая на детерминанта от n-ри ред – чрез
формулата на Лаплас пресмятането на детерминанта от n-ти ред се
свежда до пресмятането на n детерминанти от (n − 1)-ви ред.
Процесът на пресмятане на детерминанта от произволен ред може още
да се опрости, ако не се налага пресмятането на адюнгираните коли-
чества на част от елементите от реда (стълба), по който я развиваме.
Това се случва, когато тези елементи имат стойност нула (в развити-
ето на детерминантата тези нулеви елементи умножават съответните
си адюнгирани количества).

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Пресмятане на детерминанти от n-ти ред

И така, идеята за пресмятане на детерминанти от n-ти ред е следната.

Първо с помощта на трите елементарни действия да бъдат превърна-
ти в нули всички елементи на даден ред (стълб) с изключение на един.
След това този ред (стълб) вече е удобен за развиване съгласно пра-
вилото на Лаплас – детерминантата ще бъде равна на произведението
на единствения ненулев елемент в реда (стълба) и неговото адюнги-
рано количество. Така на всяка стъпка редът на детерминантата се
понижава с единица.
Да разгледаме детерминантата от предишния пример

   
 1 −2 1  (−2) (−3)  1 −2 1   
 1+1
 8 −4 
 2
 4 −2 ←
 −+ = 0
 8 −4  = 1.(−1)
 
 3 −2
 = −4.

 3 −3 1 ←−−−−−− +
  0 3 −2 

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Триъгълни детерминанти

Като непосредствено приложение на правилото на Лаплас получава-

ме, че всяка триъгълна детерминанта е равна на произведението на
елементите от главния ѝ диагонал, т.е.
 
 a11 a12 ... a1n 
 
 0 a ... a2n 
22
 = a11 a22 ... ann .


 ... ... ... ... 
 
 0 0 ... a 
nn

Свеждането на дадена детерминанта до триъгълна (чрез трите еле-

ментарни действия) е още един начин за нейното пресмятане.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Важни приложения на детерминантите
Някои от по-съществените приложения на детерминантите, които ще
разгледаме в този курс по линейна алгебра, са:
За установяване дали n вектора на n-мерно векторно пространс-
тво образуват негова база – точно когато детерминантата от ко-
ординатите им е различна от нула.
Формули на Крамер за решаване на системи линейни уравнения,
които имат единствено решение.
Формула за обратната матрица на дадена неособена квадратна
матрица. Проверка дали дадена квадратна матрица е обратима
(неособена).
Намиране на характеристичния полином на дадена квадратна мат-
рица (линейно преобразувание).
Пресмятане на лице на триъгълник (в равнината Oxy) и обем на
паралелепипед (и тетраедър) – в курса по аналитична геометрия.

Линейна алгебра
4. Детерминанти
Проверка за база – пример
Тъй като една детерминанта е равна на нула, точно когато система-
та от нейните редове (стълбове) е линейно зависима, то можем да
използваме метода на детерминантите, за да установим дали дадена
система от вектори е линейно зависима или независима (разбира се, в
случай, че координатите на векторите формират квадратна матрица).
Нека в R3 дадени векторите v1 (1, 2, 3), v2 (−1, 4, 3), v3 (2, 0, 1). За да
проверим дали тези вектори са линейно независими, съставяме де-
терминантата от техните координати, като ги разполагаме по редове
или стълбове. Ако стойността на тази детерминанта е нула, то векто-
рите са линейно зависими, а ако е различна от нула, то векторите са
линейно независими и тъй като са 3, то ще образуват база на R3 .
 
 1 2 3 

 −1 4 3  = 4 + 12 − 24 + 2 = −6 6= 0.
 
 
 2 0 1 
Следователно {v1 , v2 , v3 } е база на R3 .
Линейна алгебра
4. Детерминанти
Литература
Т. Моллов, Ст. Миховски. Линейна алгебра. Пловдивско универ-
ситетско издателство Паисий Хилендарски, Пловдив, 2008.
П. Балючев, К. Коликов, А. Стоянова. Ръководство за решаване
на задачи по линейна алгебра. Пловдивско университетско изда-
телство Паисий Хилендарски, Пловдив, 1996.
D. C. Lay, S. R. Lay, Judi J. McDonald. Linear algebra and its applications,
5th ed. Pearson, 2016.
G. Strang. Linear algebra and its applications, 4th ed. Nelson Engineering,
2007.
G. Strang, Introduction to linear algebra, 5th ed. Wellesley-Cambridge
Press, 2016, http://math.mit.edu/∼gs/linearalgebra/.
H. Anton, C. Rorres. Elementary linear algebra (applications version),
11th ed. Wiley, 2014.
P. J. Olver, Ch. Shakiban. Applied linear algebra, 2nd ed. Springer,
2018.
T. S. Shores. Applied linear algebra and matrix analysis, 2nd ed.
Springer, 2018.
Линейна алгебра
4. Детерминанти