9. Управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894 г.

Желязната ръка на Стамболов

- Изборът на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз внася промени в
характера и развитието на българската криза. Тя загубва своята острота, но продължава
с нов акцент – неуреденото международно положение на страната. Първата грижа на
княз Фердинанд е да формира кабинет. На 20 август 1887 г. е съставено ново
правителство с министър-председател Ст. Стамболов. Останалите са: д-р Г. Странски –
на външните работи, Г. Начович – на финансите, д-р К. Стоилов – на правосъдието, Г.
Живков – на просвещението, и полк. С. Муткуров – на войната, а министър-
председателят е и министър на вътрешните работи.

- Правителството трябва да действа при неблагоприятни вътрешни и външни условия.

Страната отдавна изпитва финансови затруднения, държавната машина се нуждае от
усъвършенстване, опозицията е разстроена, но не е унищожена, в армията има много
привърженици на княз Александър I. Международното положение на България също
не е добро. Германският генерален консул и френският дипломатически агент в София
получават нареждане да се държат резервирано. Останалите представители
установяват официални отношения с правителството, а с княза поддържат частни
връзки.

- Руската дипломация запазва непримиримостта си – присъствието на Фердинанд в

България е обявено за неказонно и всички действия за отстраняването му са оправани и
ненаказуеми. Притиснато от Русия, турското правителство, на 10 август 1887 г. адресира
до българското правителство нота, с която съобщава, че Османската империя и
европейските държави смятат присъствието на Фердинанд в БЪлгария противно на
постановленията на Берлинския договор. Въпреки това великият везир Кямил паша
успокоява княза и уведомява софийските управници, че могат да не отговарят на
нотата. Съветът е послушан.

- Със завиден държавнически нюх и желязна ръка Стамболов се заема да сложи ред в
държавата. Водачите на русофилските партии са преследвани, много от тях емигрират.
На 31 август се извършва погром над дома на П. Каравелов. Не е пощадена и църквата,
която също не признава княза и не може да приеме скъсването на традиционните
връзки с Русия. В софийската митроролия нахлува тълпа, която настоява Климент в
тридневен срок да напусне столицата. В края на 1887 г. в страната нахлуват
въоръжените чети на кап. П. Набоков и кап. П. Боянов, бързо разгромени от властите.

- На 30 август е вдигнато извънредно полжение и са насрочени избори за V ОНС. В

резултат да наложеният строг контрол мнозинството от депутатите са от
привържениците на правителството. Първата редовна сесия на V ОНС е открита на 15
октомври 1887 г. с тронно слово на княз Фердинанд. В него се изтъква, че в страната
цари ред, което е гаранция за спечелване на симпатиите на султана и на Великите сили.
- На 14 август 1887 г. е гласуван Закон за изтребление на разбойничеството. То трябва да
даде правна санкция на усилията да се ликвидира разбойничеството, появило се през
размирната 1886 – 1887 г. Законът предвижда съдене на заловените от военно-полеви
съдилища по късата процедура. В него има и политически оттенък, така според чл. 13
на полеви съдилища са подсъдни всички, които вдигат бунт в държавата. А съгласно чл.
12 селата, които укриват разбойници или отказват помощ при преследването им, се
подлагат на екзекуция, т.е. на тяхна издръжка се изпращат за определен срок войскови
части.

- На 13 декември 1887 г. Народното събрание приема Закон за печата, чийто автор е

министърът на правосъдието на д-р К. Стоилов. Новият закон дава право на всеки
пълнолетен българин с граждански и политически права да бъде издател или редактор.
Той брани от нападки в пресата безопасността на държавата, неприкосновеността на
княза, министрите, народните представители, обществените и правителствените
учреждения, духовните лица, офицерите.

- През 1888 г. режимът обръща поглед и към стопанските и финансовите проблеми на

страната. През лятото на същата година е завършена и пусната в екплоатация жп
линията Цариброд – София – Вакарел, която осигурява пряката връзка с Централна и
Западна Европа. Правителството оценява възможността на събощителните връзки за
развитието на икономиката и прокарва в есенната сесия на V ОНС програма за
построяване на жп линии Ямбол-Бургас, Каспичан-Шумен-Търново-Севлиево-Ловеч-
Плевен-София и София-Кюстендил, както и пристанищата Варна и Бургас.

- Стремежът към ускорено обществено строителство изисква значителни капитали, за

тази цел държавата сключва външен заем. На 5 октомври 1888 г. е сключен първият
външен заем в Лондон, който е свързан със спогодбата за откупуване на жп линията
Русе-Варна от английската компания концесионер. Той е в размер на 46 777 500 лв.

- В края на 1887 г. се внася “Предложение за повдигане на местната народна

промишленост”, подкрепено от 169 депутати. Предложението е програма за
насърчаване на националното производство чрез задължително изкупуване на местни
стоки, отстъпки на блъгарските индустриалци при строеж на фабрики, внос на машини,
сключване на договори за готова продукция и др. То не е прието по
външнополитически ричини – преговорите за външен заем.

- Външнополитическата дейност на Стамболовия кабинет е насочена към преодоляване

на международната изолация на страната чрез подкрепата на Високата порта и
приятелски разположените държави – Англия, Австро-Унгария и Италия. На 13
февруари 1888 г. руският посланик Нелидов с вербална нота до великия везир настоява
Турция като сюзерен да уведоми официално българското правителство и Великите
сили, че присъстивето на Фердинанд в България е в нарушение на Берлинския договор
и затова е незаконно. Посланиците на Англия, Австро-Унгария и Италия посрещат
постъпката с неодобрение.

- През това време българското правителство работи за свързването на жп отсечките по

международния път Виена-Цариград. През лятото на 1888 г. българската линия
Цариброд-Вакарел е готова и правителството настоява да поеме експлоатацията и на
 малката отсечка Вакарел-Белово, построена от дружеството на Ж. Виталис, както и
продължението на Белово-Саранбей. С това щяла да се гарантира сигурността на
трафика по протежението на новопостроената в княжеството линия. Високата порта
обаче отдава отсечката Вакарел-Белово за временна експлоатация на дружеството на
Виталис, с което отново показва, че не признава владетелските права на княза върху
територията на Южна България. Тъй като няма изгледи за разбирателство на базата на
българските искания, Стамболов нарежда на администрацията да завземе насилствено
линията Вакарел-Белово и да започне експлоатацията й със собствен персонал и
вагони. Акцията е извършена на 3 юли, а на 31 юли 1888 г. тържествено е открит
международният трафик по жп линията Виена-Будапеща-Белград-София-Цариград.

- През есентта на 1888 г. правителството на Стамболов предприема акция в подкрепа на

българското население в пределите на Османската империя. След задълбочено
обсъждане в Министерския съвет в София решават да привлекат вниманието на Англия,
Австро-Унгария и Италия върху необходимостта от изпълнение на чл. 23 и чл. 62 от
Берлинския договор за реформиране на македонските вилаети на Османската империя
и да окажат натуск върху султана за издаване на владишки берати за българските
епархии. На екзарх Йосиф I е възложено да подаде прошения до Високата порта от
името на българите във вилаетите. Българските сондажи са посрещнати доста хладно –
Англия, Австро-Унгария и Италия се обявяват против поставянето на македонския
въпрос и съветват България да прояви благоразумие. Вследствие на това княжеството
се стреми към ограничаване на опитите за организиране на борба за освобождение на
Македония и Одриско.

- В края на 1888 г. в София се свиква Св. синод със задача да обсъди някои неотложни
църковни въпроси. Събралите се владици отказват да посетят Фердинанд и Стамболов,
с което показват, че не признават княза. По нареждане на министъра на външните
работи Странски Синодът е насилствено закрит, а митрополитите – върнати под стража
в техните епархии.

- След абдикацията на крал Милан в Сърбия и нарастването на руското влияние в

страната, Виена и Лондон стават по-благосклоно по отношение на България. През март
1889 г. Гр. Начович е назначен за дипломатически агент във Виена. На 11 ноември 1889
г. между България и Великобритания е подписана временна търговско-митническа
спогодба за срок от една година и възможно продължение до 1 януари 1892 г. Това е
първата самостоятелна търговска спогодба на България, чрез която тя се измъква от
наложеното й от Берлинския договор подчинение на договорите, сключени между
Османската империя и Великите сили.

- На следващата година княжеството подписва подобни външнотърговски споразумения

и с Германия, Франция, Италия и Австро-Унгария. Почти по същото време – 1880 г. – е
сключен и външен заем с Лендербанк, Виена, използван за нуждите на жп
строителството и за военни доставки. Постигнатите успехи повишават самочувствието
на управляващите в София. През есента на 1889 г. княз Фердинанд предприема първото
си задгранично пътуване след двегодишния си престой в страната.

- В началото на 1890 г. светът научава, че в София е разкрит и потушен маговор на

българските офицери начело с майор Коста Паница за изгонване на княз Фердинанд и
 сваляне на Стамболов от власт. Намерението на майор Паница е посрещнато с надежди
от руската дипломация. Впоследствие той е осъден на смърт и разстрелян, а
съмнителните офицери, които го подкрепят са изгонени от страната или уволнение.

- Под ръководсвото на Стамболов и с участието на д-р Вълкович за изготвени

българските искания към Поратат, включващи уреждане нависящите въпроси, като
екплоатацията на жп линията Белово-Вакарел, сключване на пощенска и телеграфна
конвенция, назначаване на вакъфски комисар в София и главно даване на берати за
българските владици в Охрид и Скопие. Исканията за изложени със специална нота до
великия везир от 21 февруари 1890 г.

- При последвалият отказ Стамболов заплашва в печата с обявяване на независимост. На

18 май 1890 г. на тържество при откриване на жп линията Ямбол-Бургас с дължина 112
км. Стамболов обявява пред чуждите дипломати, че правителството ще сре
изплащането на източнорумелийския данък, ако портата не удовлетвори българското
искане за берати в Македония.

- На 4 юни 1890 г. е изготвена нова нота на правителството до Портата, връчена на

великия везир на 7 юни. В нея се настоява за признаване на Фердинанд, даване на
берати за екзархийските митрополити в Македония и зачитане на правата на българите
в империята. Нотата поставя турското правителство в затруднение. Срещу нея се
обявяват Гърция и Сърбия. Представителите на Англия, Австро-Унгария, Италия и
Германия изразяват подкрепа на българските искания.

- За да преодолее колебанията на Портата, министър-председателят нарежда да се спре

изплащането на румелийския дълг към Турция и временно да се отложи превеждането
на годишните купонни вноски по изкупуването на жп линия Русе-Варна. В Цариград са
стреснати и на 5 юли 1890 г. излиза султанско ираде, което утвърждава решенията на
Министерския съвет за изпращане на владици в Скопска и в Охридска епархия, за
издаване на екзархийски вестник на български език, за построяване на българска
черква в квартал “Фенер” и за позволение на митрополит Синесий да посещава
свободно българските общини в Одринския вилает.

- Предстоят парламентарни избори за VI ОНС, които трябвало да се спечелят от твърдите

подръжници на следваната политика. Затова режимът взема мерки да си осигури
обществена подкрепа чрез обединение на своите привърженици в политическа партия.
Така в средата на 1890 г. започва оранизационно изграждане на Народно-либералната
артия, известна като Стамболова партия.

- Сериозна заплаха за правителството стават дейците на македоно-одринското

движение, които след разстрела на майор Паница отправят открити заплахи срещу княз
Фердинанд и Стамболов. Стамболов затяга полицейския обръч, но това не спира
атентата срещу него от 15 март 1891 г., в която вместо него, е убит финансовия
министър Христо Белчев. Още същата вечер започват арестите в столицата и
провинцията, в столичните участъци са събрани над 200 души, сред които и П.
Каравелов.
- На 18 юни 1892 г. на подсъдимата скамейка са поставени 18 души – П. Каравелов, д-р Д.
Моллов, Св. Миларов, Тр. Китанчев, Т. Георгиев и др. Междувременно на 16 февруари
1892 г. е убит дипломатическият агент д-р Вълкович. Този пореден атентат на
македонските дейци влошава положението на арестуваните в София – Св. Миларов, Т.
Георгиев, К. Попови А. Карагюлев са осъдени на смърт, П. Каравелов – на 5 години
затвор, Тр. Китанчев – на 3 години затвор, Ив. Бобеков – на 9 години затвор, Г. Великов
– на 15 години затвор и т.н. Смъртните присъди веднага са изпълнени, а Каравелов е
хвърлен в Черната джамия.

- Външнополитическият курс се запазв – демонстрира се лоялност спрямо Портата, с

която се водят даже преговори за сключване на военна конвенция, отблъснато е
предложението на гръцкия политик Хр. Трикупис за антитурско споразумение между
Сърбия, Гърция, България и Румъния. Стига се и до аудиенция между султанът и
Стамболов. Англия и Австро-Унгария продължават да подкрепят княза, като през юни
1891 г. княз Фердинанд е приет от император Франц Йосиф, а през лятото на 1892 г. от
кралица Виктория.

- През 1891 г. се гласува закон за снабдяване на армията с материали за въоръжаване,

облекло, храна и др., предимно домашно производство. Друго важно начинание за
насърчаване на местното производство е организираното в Пловдив Първо българско
земеделско-промишлено изложение, проведено от 15 август до 1 ноември 1892 г. То
трябвало да покаже състоянието на всички отрасли на селското стопанство, занаятите и
индустрията, техните нужди и възможностите за разширяване на търговията.

- Най-важна роля за подпомогане на националното стопанство изиграва земеделско-

промишленият събор, открит на 25 септември 1892 г., под председателството на Ив. Ев.
Гешов. В резултат на обсъжданията са изработени “Постановления на първия български
земеделско-промишлен събор”. Това е първият опит да се формулира цялостна
програма за стопанската политика на държават, към която ще се придържат
следващите правителства. Тя е подчинена на два основни принципа – свобода на
частната инициатива и активен държавен протекционизъм. Постановленията
препоръчват създаване на търговско-промишлени камари, откриване на занаятчийски
училища, отпускане на безлихвени заеми на най-добрите занаятчии. В частта за
селското стопанство се настоява за закон за съставяне на земеделски дружества, за по-
широко използване на машини, внос на семена за индустриални растения и др.

- През 1892 г. с виенската Лендербанк е сключен най-големият до момента външен заем

от 142 780 000 лв. при 6% лихва. Част от сумата е използвана за въоръжаване, строем на
жп линии и пристанища, както и за плащане на текущи сметки. В съгласие с приетия
през 1892 г. закон през 1893 г. е основано и Българско търговско параходно дружество с
основен капитал 2 000 000 лв. Дружеството получава редица облекчения, за да може да
закупи параходи и да осигури редовна морска връзка с Цариград.

- От 14 декември 1891 г. влиза в сила Закон за народното просвещение, който запазва

общообразователната тенденция в образованието, дава системна и пълна организация
на основните и средните училища, засилва централизацията в тяхното ръководство и
въвежда висок ценз за учителите. Важен е и приетият на 17 декември 1889 г. Закон за
издиравне старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия, който съдейства
 за опазване на националното културно богатство и за поощряване на книжовната
дейност.

Последните години на Стамболовото управление

- Видимият стопански подем в страната, издействаните берати в Македония и все по-
благопроятното отзоваване на европейската преса за България повишават
самочувстието на управляващите. Стамболов бърза да стабилизира още повече
положението на страната, като се заема да уреди женитбата на княза и така да създаде
династия, което да обезсмисли всякакви опити за отстраняване на държавния глава.
След сериозни проучвания се спират на княгиня Мария-Луиза Пармска, дъщеря на
Пармския дук Роберт.

- За да се улесни сключването на брака, е необходимо да се изменят някои членове на

Конституцията – за вероизповеданието на престолонаследника, за намаляване броя на
депутатите в Народното събрание, увеличаване продължителността на мандата на
събранието от 3 на 5 години, също така да се допуска гласуването на законопроектите
да става в присъствието на минимум една трета от депутатите. Ключов е чл. 38, според
който престолонаследникът трябва да изповядва източноправославната вяра. А това не
се приема от Пармския херцог и папата, които държат децата от брака да имат
католическо вероизповедание.

- Екзарх Йосиф I мята, че замислената корекция ще засили недоволството на Русия, ще

отслаби позициите на Българската православна църква, ще намали престижа на
монарха през собствения му народ и останалите православни държави. Правителството
отговаря на протестите на духовния глава със заплахата, че ще бъде спряна издръжката
на училищата в Македония, а той самият ще бъде затворен в манастир. Като използва
брутален натиск, режимът не допуска неодобрението на Църквата и на опозицията да
се превърне в съпротива.

- Проектът на Стамболов е внесен в есенната сесия на VI ОНС. На 7 декември 1892 г. е

приет Закон за изменение на конституцията, който трябва да бъде одобрен от ВНС. На 8
април 1893 г. княз Фердинанд се венчава за Мария-Луиза в Пианоре. На 3 май 1893 г. VI
ВНС утвърждава предложените изменения в конституцията.

- По същото време се забелязват и първите признаци на износване на Стамболовия

режим. С намаляване на външнополитическите трудности вниманието на
обществеността се съсредоточава върху въпроса за характера на вътрешното
управление. Диктаторската практике все повече тежи на голяма част от интелигенцията,
затруднява стопанската дейност на предприемачите, отблъсква и някои от
сподвижниците на Стамболов. През лятото на 1892 г., малко преди откриването на
Пловдивското изложение, Стамболов отменя цензурата, което трябва да укрепи
престижа на режима пред чуждия свят. Малко след това в Пазарджик започва да
излиза сп. “Прогрес”, което критикува правителствената политика и настоява за
демократизация на живота в страната.

- Опозиционните настроения се подклаждат и от княз Фердинанд – търканията между

княза и Стамболов зачестяват, защото монархът се чувства вече закрепен на престола и
 иска да управлява. Князът не пропуска случай да се оплаква било пред чуждите
представители, било пред различни български дейци от действията на своя пръв
министър. Това окуражава опозицията, на която съчувства голяма част от офицерите,
усърдно привличани с монаршеско благоволение.

- През лятото на 1893 г. радослависти, тончевисти, бивши консерватори и

южнобългарски съединисти образуват “съединена легална опозиция”. На 13 юни 1893
г. излиза бр. 1 на “Свободно слово” – орган на опозиционните сили. Вестникът започва
яростна атака срещу режима, разкрива вършените от него беззакония, но не засяга
личността на монарха. На различни позиции остават само привържениците на
Каравелов, които смятат, че демократизацията на политическия живот в страната не
трябва да става чрез засилване на монархизма.

- Иначе режимът постига още една голяма победа в реализиране на своята програма по
националния въпрос. В края на 1892 г. и началото на 1893 г. цариградското
правителство посяга на автономията на българските общински училища в Македония и
Одринско, като прави опит да ги превърне в частни и така да ги подчини на турската
местна администрация. То не издава разрешителни за откриване на български
училища, а в същото време улеснява действията на Патриаршията и отварянето на
гръцки и сръбски училища в българските села.

- В резултат на това на 16 декември 1893 г. екзарх Йосиф I връчва изложение до султана с

5 искания: 1. Митрополитите в Скопия и Охрид и председателите на общините, където
Екзархията няма официално ведомство, да изготвят списък на българските училища,
снабден с изискваните от закона програми, учебници, свидетелства на учителите.
Свидителствата на учителите да се издават и утвърждават от Екзархията и
митрополитите, както е това за гърците; 2. Разрешителните за българските общински
училища под ведомството на Екзархията да се издават на митрополитите и
председателите на общините; 3. Българската екзархия, митрополитите, председателите
на общините, самите общини, директорите и главните учители ще имат моралната
отговорност и грижа за религиозното възпитание и реда в училищата; 4. Турското
правителство ще има възможност да ревизира и контролира училищата; 5. При това
положение Екзархията не може да приеме управляваните от нея и от общините
български училища да се превърнат в частни.

- Високата порта реагира с протакане. В този момент се задейства Стамболовото

правителство. Вследствие на това е акцията от 29 януари 1894 г., когато насилствено е
завзета жп станцията Саранбей и с това властите увояват отсечката Белово-Саранбей,
собственост на чуждестранното Дружество за експлоатация на Източните железници.
Всъщност е повторен случаят с жп линията Вакарел-Белово. Правителството веднага
декларира готовност да започне преговори за сключване на две конвенции – за линията
Белово-Саранбей и за съединителната отсечка Вакарел-Белово. Направени са постъпки
във Виена за съдействие при уреждавене на спора. На 8 март 1894 г. е постигнато
съгласие по споразумението, според които българската администрация получава под
наем експлоатацията на двете линии.

- Докато се водят преговорите по жп конвенциите, на 24 февруари 1894 г. външният

министър Греков съобщава на екзарх Йосиф I, че Министерският съвет е решил да
 подкрепи неговото изложение с официална нота до турското правителство.
Преговорите в Цариград отново се проточват и на 5 април 1894 г. агентът Димитров е
инструктиран да съобщи на великия везир, че ако в срок до 15 дни Портата не
удовлетвори исканията на Екзархията за два берата и за училищата, българското
правителство ще отзове представители си в Цариград и ще прекрати преговорите по
подписването на изготвените вече жп конвенции. Още преди да е изтекъл срока, на 12
април 1894 г. излиза султанско ираде, с което се приемат българските предложения за
училищата, издават се берати за български владици във Велешка и Неврокопска
епархия, позволява се на екзарха да закупи здание за Светата екзархия в Пера,
подарява се място за построяване на българско духовно училище в Цариград.

- Докато правителството провежда акцията си в защита на българската кауза, княз

Фердинанд се намира вън от страната. Впечатляващият успях на неговия пръв министър
не го отклонява от решението да се раздели с правителството. Условията за това са
благоприятни – интересът на Великите сили към “българския въпрос” е намалял
“съединената легална опозиция” е в настъпление, подкрепата на армията също е
спечелена, особено след като на 15 април 1894 г. Фердинанд налага за военен
министър предания му полк. Рачо Петров. По повод на една скроена от двореца
интрига на 14 май Стамболов подава на 15 път оставката си. На 18 май 1894 г. князът я
приема и с това се слага край на 8-годишното му управление.