2.

Изработване, същност и характер на Търновската конституция

Учредителното събрание – 10 февруари 1879 г.

- Решителна крачка в организирането на Княжество България е изработването и
приемането на Търновската конституция. За да подпомогне народните представители,
които трябвало да се заемат с тази задача, руското правителство решава да се подготви
проект за Органически устав. Проектоуставът е изработен от завеждащия съдебния
отдел при ВРУ С. Лукиянов, като за модел служи конституцията на Сръбското княжество
от 1869 г. При обсъждането му в Петербург той претърпява важни промени в либерален
дух, при което редица основни положения са съобразени с установените в
западноевропейските държави парламентарни принципи. По този проектоустав се
ръководи в работата си Учредителното събрание, свикано във Велико Търново на 10
февруари 1879 г.

- Първото българско учредително събрание се състои от 229 народни представители. От

тях 117 са по звание – 12 представители на висшето духовенство и 105 представители
на административните съвети и на съдилищата, 88 – по избор, 5 – представители на
учреждения и дружества, и 19 – назначени от руския императорски комисар. Като
депутати участват почти всички по-образовани и по-известни личности. Повечето от тях
са на 30-40-годишна възраст. Много от народните представители са изявени участници
в църковните и революционните борби, в движението за национална светска просвета,
в Руско-турската война 1877-1878 г., а също и в работата на ВРУ.

- Преди да пристъпят към конкретната си работа учредителите правят опит да се

противопоставят на решенията в Берлин. По време на заседанията си, те обсъждат
възможностите да не се открива Учредителното събрание, докато
западноевропейските държави не се съгласят да дадат свобода на целия български
народ. Опитите им завършват без резултат и все пак 120 представители изпращат
неофициален мемоар до Великите сили с българското искане за единство. Акцията
няма ефект, но е нов израз на всенародната съпротива срещу диктата на Великите сили.

- В средата на март учредителите започват да обсъждат основния държавен закон.

Сблъскват се две идеи за държавно устройство и управление. Групата на д-р Константин
Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков и други, около която се оформя
консервативното течение на събранието, предлага в конституцията да залегнат
консервативни принципи, като постепенно се върви към демократизиране на
управленската система. Тази идея се основава на прекъснатата държавническа
концепция и неподготвеността на българския народ за държавен живот. Те излагат
вижданията си в рапорт, който е изработен от избрана от Народното събрание 15-
членна комисия.

- По-многобройна е групата около Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков и

други, или либералното течение в събранието, което настоява за най-демократични
форми на държавно устройство. Сериозна предпоставка за това са създадените през
Възраждането демократични традиции, непримиримостта на българите към всяко
 неравенство, изостреното им съпричастие към обществените дела. Заедно с това
идеята на либералното течение е популистка и ласкае самочувствието на българското
общество. Именно и заради това мнозинството от депутатите в Учредителното
събрание е подкрепят.

- На 21 март 1879 г. събранието отхвърля рапорта на консерваторите и пристъпват към

разглеждане на конституцията член по член. Водени от стремежа да възприемат най-
доброто от постиженията на европейските държави, българските представители
консултират главно конституцията на Белгия.

Търновската конституция – 16 април 1879 г. Устройство на Княжество България

- Търновската конституция се приема на 16 април 1879 г. Тя установява
буржоазнодемократично устройство и управление на Княжество България. Държавата
се организира на принципа на разделяне на властите – законодателна, изпълнителна и
съдебна, а народният суверенитет е защитен чрез широките права, които са дадени на
Народното събрание (обикновено и велико).

- По форма на управление България е парламентарна монархия, при която парламентът

има действителна власт – законодателна инициатива, правителството да приема
бюджета, да разрешава държавните заеми, да определя данъците и пр.

- Князът е върховен представител и глава на държавата, върховен началник на

въоръжените сили, от негово име се осъществяват международните отношения на
страната. Той има законодателна инициатива, право да разпуска Народното събрание,
да насрочва нови избори, да утвърждава приетите закони. От негово име
конституционното правителство упражнява изпълнителната власт.

- Правителството защитава прерогативите на монарха и представя неговата воля пред

парламента, а заедно с това брани интересите на народното представителство,
ръководи от негово име и се контролира от него. Българският народ се ползва с
всеобщо избирателно право без никакви ограничения, получава свобода на словото, на
печата, на вероизповеданието, на прошения, сдружения и пр., частната собственост е
неприкосновена.

Първи политически партии

- В Учредителното събрание се слага началото на политическите партии в
следосвобожденска България. Очерталите се по време на дискусиите две течения
постепенно се оформят в партии – Либерална и Консервативна.

- Консервативното течение е по-малобройно и с ограничено влияние както заради

откъснатостта на неговите водачи от широката общественост, така и заради идеите,
които застъпва. Неговите конституционни възгледи са умерено консервативни.
Консерваторите се стремят да ограничат участието на народа във властта чрез
въвеждане на избирателен ценз, да поставят главните ресори на държавното
управление в ръцете на монархическия институт и на институции като Сенат и
Държавен съвет. Либералното течение, което се ръководи от известни обществени
дейци, е многобройно и има широко влияние. Неговите лидери демонстрират вярата
си във възможностите на българския народ и затова прокарват в конституцията
принципа на народовластието чрез увеличаване властта на парламента и всеобщото
избирателно право.