Критическа философия - план на урока 

Въпроси към темата : 

1. Защо рационализмът  и емпиризмът стигат до резултати ,
които взаимно се изключват ? 
2. Защо тези резултати се свързват с догматизма и
скептицизма?
3. Как критическата философия се опитва да съгласува
сетивността с разума ?
4. Какви са степените на познанието според Кант ?
5. Кои са границите на човешкото познание?
На тези въпроси се опитва да отговори немският философ Имануел
Кант/1724-1804/

1. Трудностите пред познанието 

а) Най важната задача на философията на Новото време е да
обясни и обоснове надеждността на познавателния процес.

б) Рационализмът се доверява само и единствено на разума ,

той се ръководи от вродени идеи . Затова той е наречен
ДОГМАТИЗЪМ .

б) Емпиризмът не приема тезата ,че разумът може да

притежава идеи преди сетивния опит Емпиризмът стига до
релативизъм  и скептицизъм/ Джордж Бъркли /-Esse es
percipi/-съществуването е възприемане / и скептицизма на
Дейвид Хюм 

1. Критиката на Кант 
а)Критика - проверка на собствените възможности за
познание, изследване на познавателните възможности на
разума 

1.  Познавателни способности и форми на познание -

СЕТИВНОСТ -способност за представи 
РАЗСЪДЪК -способност за понятия 
РАЗУМ - способност за принципи и идеи 
Познанието е възможно само тогава , когато сетивност и
мислене се свържат в единство .
 а) Сетивност - Кант в сетивността съществуват
предварително заложени форми.  Кант ги нарича априорни от
латински /a priori - преди / Те предхождат опита 
Форми -времето и пространството
б) Разсъдък -синтез на нагледа с понятието Разсъдъкът също
борави с априорни форми - категории -12 -понятията за
причинност ,  реалност, единство, възможност, необходимост
Съответства на научното познание -науката е синтез на
сетивността и разсъдъка 
в) Разум 
 Цялостна познавателна способност на човека 
 Най-висша степен на познание 
 Той борави с идеи - те очертават теоретичните
рамки на познанието 
 Идеите на разума никога не могат да бъдат
наблюдавани , потвърдени или отхвърляне в опита. 
           г) антиномии на разума 
             Идеите на разума са му необходими като светогледна рамка
- те не могат да бъдат нито догматични /едната да се приема за
вярна , а другата не / нито скептични - т.е недоказуеми .
Всяка от тях може да бъде доказана чрез опровержение на
другата .В тях са пределите на познаващия разум .Той не може
нито да ги пренебрегне , нито да ги преодолее. Кант ги нарича
антиномии .

Въпроси : 
1. Възможно ли е знание без представи ?
Аргументирайте отговора си .

Отговор: Не е възможно без да имаме представи, да имаме

някакво знание, защото нашата способност за представи е нашата
сетивност. Човешкото съзнание се контролира от своя свят ,от
своите мисли, идеи и представи, свързани със своята сетивност,
разсъдък и разум. Ако ние нямаме представи, няма да можем да
познаваме и следователно да имаме някакво знание.

1. Доколко познанието зависи от света и доколко светът

зависи от познанието?

Отговор: Светът е нещо възприемаемо и познаваемо, но все пак

преди да стане такъв, е бил вън от познанието и възприятието,
свят, който се е домогнал до човешкото познание. Продукт на
човешкото мислене е светът на опита, докато познанието се явява
като синтез на материала и категории с априорен характер. Нашият
ум ,след като приеме сетивния материал от околната среда, той
започва да придобива някакво познание и от тук можем да изведем,
че познанието зависи от света. Например разумът не е напълно
развит, защото то още не може да служи с усещанията си,като
материал на познанията са външните условия ,ние познаваме
светът доколкото можем да го опознаем в границите на човешкото
познание

1. С какво науката се различава от метафизиката?