Лека промишленост в България

1. Значение и особености
1) Значение:
-Леката промишленост обединява производства за осигуряване на необходимите за човека продукти за
потребление- тъкани, облекла, обувки, хранителни стоки и други. Тяхното развитие и териториална структура се
формират под пълното влияние на пазара. В леката промишленост се преработват много суровини, придобити
главно от селското стопанство.
2) Особености:
1) Производственият процес е сложен и ешалониран, изискващ голямо количество работна ръка,
предимно женска.
2) Повечето производства са мобилни и бързо реагират на потребителското търсене и влиянието на
суровинния фактор.
3) Продукцията на леката промишленост в повечето случаи е малка по обем, но с висока стойност и
дълготрайна.
4) Производствата, отнасящи се към отрасъла, се отличават с относително по-слабо замърсяване
5) Повечето производства предоставят работни места основно за женска работна сила, поради
спецификата на технологията.
6) Производствата от леката промишленост имат повсеместно разпространение.
7) Разходите за суровини в отделните подотрасли се движат между 30% /шивашката промишленост/
и 60% /текстилната и полиграфичната промишленост/.

1) пазари
- Пазарите оказват силно влияние върху производствата от леката промишленост чрез своите специфични
изисквания за качеството и количеството на продукцията. През последните няколко години вътрешните пазари
са значително ограничени, поради спадането на покупателната способност на българското население.
Същевременно стесняването на вътрешните пазари се дължи и на ограниченото използване на редица
суровини в тежката индустрия.
2) доходи на населението
3) важно социално икономическо значение
4) бързооборотни производства
5) заемат основно място сред другите производства от вторичния сектор
2. Фактори за териториално разположение-
1) Природни фактори
-Имат по-малко влияние върху развитието на леката промишленост. Релефът, климатът и полезните изкопаеми
имат непряко влияние, пречупено през социално-икономическите фактори. По съществено влияние имат
водите ,те са необходима суровина за производството на редица напитки и хранителни продукти, но и част от
технологията на редица производства. От естествения животинския свят като ресурс за развитието на леката
промишленост и се използват дивечовите кожи. Този ресурс в България твърде ограничен. В българската лека
промишленост ограничено се използват като суровини морски продукти. Към тях се отнася предимно морският
уров на риба, предназначена за промишлена преработка. Незначително място има и уловът и използването на
миди, раци и рапани.
2) Екологични фактори
- Това са група фактори, свързани с изискванията за съхраняване и опазване на природната среда. По-голямата
част от производствата не замърсяват или слабо замърсяват природната среда. Най-вредно е въздействието
върху течащите води, поради използването на големи количества вода в производствения процес, особено
щавенето на кожите, апретуро-бояджийските дейности на текстилните предприятия, редица отпадни продукти на
хранително-вкусовата промишленост. Влошени са условията за труд в редица производства (предачно и
тъкачно), предприятия и цехове. В тях има много голяма запрашеност на въздуха и производствен шум от
работещите машини за опазване на здравето на работещите.
3) Социално-икономически фактори
-Силното влияние на пазарите върху развитието на леката промишленост се реализира чрез равнището на
потребление и вътрешния пазар, но и чрез участието в международното разделение на труда и международната
конкуренция. След приемането на България в Европейския съюз и свободното движение на стоки и капитали
засили конкуренцията между стокопроизводителите. Потреблението влияе много силно върху развитието на
производството на отраслите на леката и на хранително-вкусовата промишленост. Това става чрез равнището
на потребление, чрез количеството, качеството, асортимента и цените на произвежданите предмети.
3. Структура на леката промишленост в България-
1) Текстилна промишленост
- Обхваща производството на различни видове прежди, тъкани (платове и др.), нетъкани текстилни материали,
подови покрития, трикотажни и пасмантерийни (ресни, гайтани, шнурове и др. подобни) изделия. Тя използва
естествени (растителни и животински) и химични (синтетични и изкуствени) влакна. В периода до 1920 г. се
откриват още четири памукотекстилни фабрики в Сливен, Габрово, Ямбол и Велико Търново.
2) Подотрасли
1) Вълненотекстилна
- Включва предприятия и дейности за производство на вълнени и вълнен тип прежди и тъкани. Отличава се с
добре развити традиции и опит в производството. Основните суровини се доставят от овцевъдството (вълна) и
от химическата промишленост (химични влакна). В структурата на произведента продукция е на второ място
след памукотестилната. Тя осигурява продукция за населението, но и прежди, платове и други материали за
шивашката, трикотажната, мебелната промишленост и други. Основните центрове на вълненотекстилната
промишленост са Сливен Габрово, София Казанлък, Трявна, Самоков Котел и др.
2) Памукотекстилна
- Включва предприятия и дейности, които използват като основна суровина памука. Произвежда прежди, шевни
конци, платове, чаршафи, кърпи и др. памучни изделия. Силно зависима е от вноса на памук.Памукотекстилната
промишленост има най-голям относителен дял в произведената промишлена продукция на текстилната
промишленост. В нея е и най-голям броят на заетите - около 40% от работещите в отрасъла. Отличава се с
голяма концентрация на производството.
3) Коприненотекстилната
- Включва предприятия и дейности за производство на копринени прежди и конци за шев и бродерия, копринени
платове и други копринени тъкани. Това е стар текстилен отрасъл. Коприненотекстилната промишленост има
малък дял в структурата на произведената промишлена продукция и от броя на заетите лица в текстилната
промишленост. Използва естествена, изкуствена и синтетична коприна.
4) Ленено-конопена промишленост
- Включва предприятия и дейности за производство на конопени и ленени изделия с техническо и битово
предназначение - ленени платове, тютюнев амбалаж, канапи, въжета, тапицерска вложка, зебло, ленти,
амбалажни торби и други. Продукцията на ленено-конопената промишленост се използва в шивашката,
тютюневата, мебелната и др. видове промишленост, в търговията и селското стопанство и т.н. Тя използва
предимно естествени суровини - коноп и лен. В близкото минало центрове на ленено-конопената промишленост
бяха Самоков, Провадия, Велинград, Шабла и др.
5) Килимарство
- Включва предприятия и дейности за килими и килимени изделия. Основната използвана суровина е овчата
вълна. Произвеждат се гладки и двулицеви килими. В зависимост от типа килимите биват: ръчнотъкани
(чипровски, котленски, персийски) и машинотъкани. По-ценни са ръчнотъканите.
3) Кожарска и кожухарска промишленост
- Включва предприятия и дейности за производство на изделия от кожа - кожарски, кожухарски, обувни и
галантерийни. Има малък дял в произведената продукция на леката промишленост и сериозен спад на
производството. За развитието на този подотрасъл силно влияе суровинния фактор. В страната има недостиг на
суровини. Собственото производство задоволява незначителна част от необходимите кожи. Това налага значим
внос от чужбина – Аржентина, Индия, Бразилия, Монголия, Казахстан, Иран и др. и др.
4) Обувна промишленост
- Включва предприятия и дейности за производството на различни видове обувки - мъжки, дамски, детско-
юношески, бебешки, спортни и други. Нейната продукция е предназначена почти изцяло за населението,
армията и полицията. Локализацията на тези производства е предимно в потребителските центрове, тъй като
суровините имат три пъти по-малък обем от готовата продукция. Поради това са възникнали обувните фабрики
в София и в Пловдив.
4. Структура на хранителната промишленост
1) подотрасли, преработващи суровини от растителен произход
 Консервна промишленост
- Произвежда плодови и зеленчукови консерви, сокове, замразени зеленчуци, пулпове, готови храни и др.
Плодови консерви и сокове се произвеждат в Ловешко, Габровско, Софийско, Кюстендилско, Силистренско.
Плодови каши се произвеждат в Пазарджик, а пектин в Перник. Производство на детски храни на плодово-
зеленчукова основа има в Асеновград. В България се развиват и специфични производства като замразени
плодове и зеленчуци. То е развито в Берковица, Ямбол , Стара Загора, Хасково , Ловеч , Плевен и др..
Незначително е производството на сушени зеленчуци и сушени плодове.
 Мелничарска промишленост
- Обединява предприятия (мелници) за производство на брашно, тестени изделия и ориз. Основните използвани
суровини са пшеница, ръж и ориз, а продукцията е от стоки от първа необходимост за населението - брашна,
нишесте, грис, булгур. Най-голямо е производството на брашно в София (най-голямата мелница на Балканите),
следвано от мелниците в Бургас, Долна Митрополия, Стара Загора, Велико Търново, Варна, Ямбол, Добрич,
Червен Бряг и други. Производството на тестени изделия обхваща производството на макарони, фиде, юфка,
спагети, кус-кус, звездички и др.
 Захарна промишленост
- обхваща предприятия за производство на захар и захарни изделия (бисквити, вафли, локум, шоколад и др.),
сладкарски изделия (торти, пасти, баклава и др.). Поради това захарните заводи са разположени в основните
райони на отглеждане на захарното цвекло - Северна България, Бургаско (гр.Камено) и Пловдив. Захарните
изделия се произвеждат в захарните заводи и в големите потребителски центрове (София, Бургас, Пловдив,
Стара Загора и др.).
 Производство на растителни масла
- Обединява предприятия и дейности за производство на растителни, хранителни и технически масла.
Преработва семена от маслодайни растения, предимно слънчоглед, но и соя, рапица, лен, памук, коноп и др.
Основната продукция са растителни хранителни масла (нерафинирани, рафинирани, втвърдени, разфасовани и
в наливно състояние), маргарин, майонеза и растителни технически масла (слънчогледово, памучно и др.).
Такива са комбинатите и заводите в: Стара Загора , Бургас, Провадия , Шумен , Попово, Долна Митрополия ,
Кнежа, Полски Тръмбеш, Бойчиновци, Свищов, Харманли.
 Тютюнева промишленост
- Обединява предприятия и дейности за първична обработка и ферментация на тютютн и производство на
тютюневи изделия (цигари, тютюн за лула и др.). Основната суровина са изсушените зрели тютюневи листа.
Използват се предимно ориенталските сортове тютюн. Решаващо влияние за местоположението на
предприятията за първична преработка на тютюна има суровинният фактор. Предприятията са разположени в
основните тютюнопроизводствени райони - Кърджали, Момчилград, Ивайловград, Благоевград, Пещера,
Джебел, Дупница, Хасково, Ямбол и др.
 Прозводство на вино
- Предприятията от този отрасъл произвеждат различни видове вина, концентрирани алкохолни напитки (ракии,
водки, коняци и др), гроздов спирт и т.н.. Суровините, които използват са грозде, сливи и други плодове. Най-
голямо по обем е производството на вино. Главните винарски центрове са: Лясковец, София, Русе, Плевен,
Перущица, Варна, Велики Преслав, Търговище, Видин, Сухиндол, Пазарджик, Сливен, Свищов и др.
2) Подотрасли, преработващи суровини от животновъдството
 Месна промишленост
- Месодобивът включва добив на свинско, телешко, овче, шилешко, агнешко и други видове месо, на свинска
мас и кожи. Той се развива предимно в животновъдните райони на страната. Месопреработката включва
производството на малотрайни и трайни колбаси, месни деликатеси и месни консерви. По-голямата част от
продукцията се произвежда в областите Добричка, Варненска, Плевенска и Великотърновска, т.е. в основните
животновъдни райони. Увеличава се производството в Стара Загора .
 Млекопреработвателна промишленост
- Обединява предприятия за преработката на мляко, производството на мляко за прясна консумация (прясно и
кисело) и на млечни изделия - кашкавал, сирене, краве масло, сметана, сладолед, извара и т.н. Най-големите
млекопреработващи предприятия са разположени териториално в големите потребителски центрове – София,
Пловдив, Варна, Бургас, Русе , Плевен, Добрич, Нова Загора и др.
 Бутилиране на минерални води
- Териториално е разположено в селищата намиращи се край минералните извори - Горна баня, Михалково,
Наречен, Велинград, Девин, Вършец, Банкя и др.. Част от продукцията се изнасят на външния пазар.
5. Строителство: Производство на строителни материали, порцеланово-фаянсови изделия, изграждането
на жилищни сгради-циментова, керамична, гипсова промишленост, варопроизводство, панелни елементи и
др.