Диагностика, лечение и мерки за контрол

на аспергилозата по птиците

Аспергилозата по птиците е неконтагиозно гъбично заболяване, причинено от

гъбички от род Aspergillus, протича със засягане на дихателната система.
Етиология:
Аспергилозата е заболяване етиологично свързано с род Aspergillus. Най-често
заболяването се предизвиква от Aspergillus fumigatus, други представители на рода
предизвикващи заболяване са A. flavus, A. niger, A. glaucus и A. terreus.
Като плесенни гъби те са широко разпространени почвени сапрофити, развиващи се в
оранични материи при наличие на влажност и температура на външната среда над 25°C.
Aspergillus fumigatus дава бърз растеж на Сабуро декстрозен агар, среда на Чапек, или
картофен агар при температури от 25ºC–37ºC. Морфология на колониите: диаметър 3–4
cm за около 7 дни, ш началото колониите са равни и бели, но преминават в синъо-зелени
с узряването на конидиите. С времето зрелите колонии са сиво-зелени, като по
периферията остават бели.

Епидемиология:
Възприемчиви към заболяването кокошки, пуйки, диви птици отглеждани в плен,
водоплаващи (патици и гъски). Най-лесно заразяване се осъществява при младите птици.
Акутната аспергилоза обикновено засяга младите птици и се характеризира с
висока заболяемост и смъртност. Хроничната аспергилоза се среща при по-възрастни
птици, особено пуйки, и понякога при диви птици отглеждани в плен. Въпреки, че
хроничната аспергилоза е по-рядко срещана, са налице значителни икономически загуби
в интензивните ферми.
Аспергилозата не е контагиозно заболяване, а заразяването се свързва с инхалирането на
спори от околната среда. Източник на инфекция са всички органични субстрати, като
контаминирана храна (влажна храна, останала непочистена в хранилките) и постеля
(слама, талаш и др.). Инкубаторите в люпилните са чест и опасен източник на спори,

1
които могат да преминат през черупката или новоизлюпените птици се заразяват при
инхалиране на спори. Яйчните ембриони са доста податливи на инфекция от A. fumigatus
по време на инкубацията. Взривове на аспергилоза при пилета най-често са свързани със
заразяване в люпилнята. Смъртност от 1% -10%. Инфекцията може да се намери в
инкубатори, люпилни, инкубаторни помещения и др. Пилетата на възраст до 2 дни се
заразяват лесно с A. fumigatus, пилетата, по-големи от 3 дни, обикновено са по-устойчиви
на инфекция. Други фактори имащи отношение към изявата на заболяването включват
хроничен стрес, недобра хигиена, пренаселеност, недохранване, недостиг на витамини
(витамин А).

Клинични признаци
Аспергилозата протича в две форми – остра и хронична. Острата форма е типична
за младите птици заразени по врема на инкубация или скоро след излюпването.
Хроничната форма засяга отраснали пилета, пуйчета и патета, както и възрастни птици.
Признаците зависят от броя на спорите, които са навлезнали в дихателната система През
първите 3-5 дни новоизлюпените пилета инфектирани в люпилнята показват много
учестено и затруднено дишане (обструкция на дихателните пътища) с отворена човка.
Пилетата, които преживеят са с намалена двигателна активност, апетита е намален,
повишена жажда. Констатирани са случаи на засягане на нервната ситема – тортиколис
и липса на равновесие.
Острата форма завършва със смърт за няколко дни, докато развоя при хроничната
е със седмици. Смъртността може да бъде много висока като има описани случаи при
пуйчета до 90%. При по-възрастни птици смъртността е ниска. Някои птици могат да
останат субклинично засегнати, но по-късно бавно развиват проблеми с дишането. Това
е така, защото увеличаването на телесното тегло поставя изисквания към намаления
функционален капацитет на белия дроб.
Патологоанатомична находка
При акутната аспергилоза в началото се наблюдава по мембраните на въздушния
торби бели милиарни огнища и сламено-желатинен субплеврален оток. Въздушните
торбички стават все по-плътни и непрозрачни с фокални грануломи, които се увеличават
по размер и променят формата си от повдигнати куполи (1 mm) до плоски плаки (2–5
mm), които имат тенденция към сливане. В белите дробове се наблюдава грануломатозна
пневмония. В горните дихателни пътища се констатира хиперемия на лигавицата и
повкриването и със сиво-жълт ексудат.

Диагностика
Аспергилозата обикновено се диагностицира следсмъртно, често на базата на
идентифициране на характерни казеозни възли в белите дробове или плаки във
въздушните торби на засегнатите птици. Хистологична оценка, културално изследване
за бактерии и гъбички. Въпреки че понякога е възможно да се наблюдава растеж и
спорообразуване на гъбичките върху казеозните възли или плаки, особено във
въздушните торби, трябва да се потвърди чрез изолиране и идентифициране на

2
причинителите. Директна микроскопия на материал от огнищнищните поражения и
посяваки на хранителни среди.

Лечение
Основните мерки при аспергилозата имат превантивен характер, тъй като
лечението е трудно.
Аерозолно приложение на йод.
В храната или водата за 10 дни да се даде калиев йодид 1%.
Фумигация с енилконазол при експериментална инфекция с A. fumigatus намалява
заболеваемостта и смъртността.
Мерки за профилактика и контрол
Контролът на аспергилозата зависи от редуциране излагането на спори и
свързаните рискови фактори. Заразяването при млади пилета и домашни птици може да
се контролира, чрез добра хигиена, вентилация, използването на качества постеля
свободна от плесени и избягване на пренаселеност. Контаминираните инкубатори,
сушилни шкафове и други в люпилните трябва да се почистят и да се фумигират с
формалдехид.