Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симон е

италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект. Смятан е за един от тримата титани

на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се
отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота като отражение на идеалите на епохата
за физическа и духовна мощ и трагизъм.

Микеланджело е роден на 6 март 1475 г. в Капрезе (днес Капрезе Микеланджело), селище

край Арецо в Тоскана. В продължение на няколко поколения семейството му притежава малка банка
във Флоренция, но баща му не успява да я управлява добре и е принуден да заема различни
чиновнически постове. По времето, когато се ражда Микеланджело, баща му е съдебен администратор
на Капрезе и управител на съседното градче Киузи. 

Още в ранна възраст Микеланджело започва да учи граматика при флорентинския хуманист Франческо
да Урбино, но младежът започва да се интересува повече от изкуство, копира картини от градските
църкви и се сближава с местни художници. На тринадесет години Микеланджело става чирак на
художника Доменико Гирландайо. Година по-късно баща му успява да убеди Гирландайо да започне да
му плаща, необичайно рано за практиката по това време. Когато през 1489 година фактическият
владетел на Флоренция Лоренцо де Медичи иска от Гирландайо да му изпрати двамата си най-добри
ученици, той избира Микеланджело и Франческо Граначи.

Обрат в живота на Микеланджело предизвиква смъртта на Лоренцо де Медичи. Той трябва да напусне

двора на Медичи и да се върне в дома на баща си. През следващите месеци той работи върху дървено
„Разпятие“ (1493), подарък за приора на църквата „Свети дух“.

През ноември 1497 година френският посланик при Светия престол поръчва на Микеланджело една от
неговите най-известни творби, „Пиета“.

Няколко години по-късно една от градските гилдии поръчва на Микеланджело довършването на,
започната 40 години по-рано от Агостино ди Дучо, монументална статуя на Давид, символ на
флорентинската свобода, която трябва да бъде поставена на площада срещу Палацо Векио. Така през
1504 година той завършва една от най-известните си творби, „Давид“.

Микеланджело умира в Рим на 88 години на 18 февруари 1564 година. Съобразно неговото желание

тялото му е върнато във Флоренция, където е погребано в базиликата „Свети Кръст“.