Преразказ

Аз се повдигнах на пръсти и погледнах през прозореца. В огромната сладкарницата имаше

много хора и свирачи. Един прислужник облечен в бели дрехи обикаляше масите. Казах си, че
трябва да вляза вътре.

Излязоха петима човека и аз се мушнах между тях и влязох без да ме забележат. Свих се в
ъгъла. След това животинчето под палтото ми зашава. Аз му казах да спре. Изведнъж музиката
престана и хората започнаха на ръкопляскат.

Разкопчах палтото си и пуснах кученцето ми Палешко. Казах му да се качи на рамото ми.

Извиках на хората, че е готово. Казах на Палешко, че заповаме. Той застана на крака и ме
слушаше внимателно. Аз си съблякох палтото е поздравих хората. Изведнъж извиках на
Палешко няколко команди и публиката се разсмя. След представлението кучето събра каквото
бяха дали хората. След това прибрах Палешко под палтото си и излязохме навън.

Снегът беше превалял, но духаше студен вятър. Отидохме до една лампа и преброих парите.
Бяха само дванадесет. Неочаквано силен вятър ме удари в лицето. Кученцето ми се сви и аз му
казах да стой там на топло. Тогава покрай нас мина една шейна и за да успокоя още повече
Палешко му казах, че конете ги бият а аз него не.

Когато приключих изречението си видях Миша. Тя беше майката на Палешко. Той веднага я
усети и отиде при нея. След малко грабнах малкото кученце и го сложих под палтото и тъжно
казах на майката, че нямаме къде да спим.