Пратениците, книга 2ра Животът в Духовния Свят, Шико Шавиер

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НАШ ДОМ
ПРАТЕНИЦИТЕ
КНИГА 2ра ОТ ПОРЕДИЦАТА
ЖИВОТЪТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ
Автор Шико Шавиер

чрез Духа Андре Луис
Превода е подготвен с единствената цел за подпомагане
изучаването на Доктрината на Спиритизма в България.
Съдържание
Въведение от духовния водач на медиума .................................. 3
Глава 1 Обновление ...................................................................... 7
Глава 2 Анисето ........................................................................... 12
Глава 3 В щаба на Пратениците................................................... 17
Глава 4 Историята на Висенте ..................................................... 23
Глава 5 Получаване на инструкции ............................................. 28
Глава 6 Сериозни Предупреждения............................................ 34
Глава 7 Падението на Отавио ...................................................... 40
Глава 8 Нещастието на Аселино .................................................. 47
Глава 9 Слушане на впечатления ............................................... 52
Глава 10 Преживяването на Жоел............................................... 57
Глава 11 Инструкторът Белармино............................................. 63
Глава 12 Разказа на Монтейро ................................................... 70
Глава 13 Съображенията на Висенте .......................................... 75
Глава 14 Подготвителна работа .................................................. 81
Глава 15 Пътуването .................................................................... 86
Глава 16 На Помощната Станция................................................. 91
Глава 17 Романтичната история на Алфредо .............................. 97
Глава 18 Информация и Разяснения – военните конфликти и
масовите смърти........................................................................ 103
Глава 19 Лечебното Дихание.................................................... 109
Глава 20 Укрепления срещу злото............................................. 114
Глава 21 Побъркани Духове ...................................................... 121
Глава 22 Тези, които спят........................................................... 126
Глава 23 Кошмари...................................................................... 132
Глава 24 Молитвата на Исмалия ............................................... 137
Глава 25 Ефекти от молитвата ................................................... 143
Глава 26 Изслушването на служителите – за връзката със
семейството на Земята .............................................................. 148
Глава 27 Клеветникът – лъжата и нейните последствия в
духовния свят ............................................................................. 153
Глава 28 Социален живот - разказът на Баселар за подпомагане
на инкарнираните на Земята..................................................... 159
1
Глава 29 Интересни новини – сравнение между колонии в

нисшите и висшите зони работещи за помощ на духовете след
смъртта....................................................................................... 165
Глава 30 Приятелски разговор – духовния брак на Изаура ...... 171
Глава 31 Сесилия на органа ....................................................... 176
Глава 32 Възвишена мелодия – молитва без думи .................. 181
Глава 33 По пътя към Земната Повърхност ............................... 186
Глава 34 Станция на „Наш Дом“ на Земята ............................... 192
Глава 35 Домашната духовна служба ....................................... 197
Глава 36 Майка и деца .............................................................. 203
Глава 37 В домашното светилище – за сънуването като духовен
обмен ......................................................................................... 209
Глава 38 Усилена работа – още за сънищата като източник на
духовни истини .......................................................................... 214
Глава 39 Безспирна работа – значението на ядрата на духовна
служба на Земята за получаване на помощ от близките ни
духове ........................................................................................ 219
Глава 40 На път към Провинцията - низшите енергийни творения
в градовете ................................................................................ 224
Глава 41 Сред Дърветата ........................................................... 230
Глава 42 Евангелието в селската среда ..................................... 235
Глава 43 Преди срещата – работата на една Спиритистка група
през погледа на духовния наставник ........................................ 241
Глава 44 Помощ – даване на магнетизиращи пасове............... 246
Глава 45 Болен ум - повърхностния духовен изследовател ..... 252
Глава 46 Винаги учейки се – интензивната работа на една
спиритистка среща .................................................................... 257
Глава 47 В активна работа ......................................................... 262
Глава 48 Страха от смъртта ....................................................... 267
Глава 49 Божествена машина у човека ..................................... 273
Глава 50 Дезинкарнацията на Фернандо .................................. 278
Глава 51 На сбогуване ............................................................... 284
2
Въведение от духовния водач на медиума
Четейки тази книга, която описва някои от

преживяванията на Пратениците от света на духа,
много читатели в духа на старите философски
концепции със сигурност ще заключат, че всичко е
само продукт на човешкия мозък, поради
относителната материалност на пейзажите,
наблюденията, службите и събитията, които са
изобразени. Необходимо е все пак да признаем,
че мозъкът е апарат на разума и че
дезинкарнирания човек, в резултат на простия
факт на физическата смърт не навлиза изведнъж в
сферите на ангелите. Напротив, той остава
изправен пред собствената си съвест, борейки се
да осветли своите разсъждения и да се подготви
за по-нататъшно подобрение в едно различна
вибрационна сфера. Никой не може да излъже
законите на еволюцията.
Ако шимпанзето можеше да се издигне до един
дворец и намереше начин да пише на братята си
със същата фаза на еволюцията, нямаше да има
почти никакви фундаментални различия, които да
съобщи. То би им разказало за едно
усъвършенствано животинско съществуване и
може би единственият аспект, който не би могло
да опише, би бил ореолът на разума, който
обгръща човешкия дух. Що се отнася до начина на
живот, разликата не би била така чувствителна.
Грубата животинска козина би намерила
приемственост в съвременните кашмир и
коприна. Природата, която заобикаля грубото
гнездо е същата, която придава стабилност на
3
човешкия дом. Пещерата ще е превърната в

каменна сграда. Зелената поляна ще се оприличи
на култивираната градина. Средствата за
продължаване на вида представляват почти
същото явление. Закона за наследствеността
продължава с незабележими изменения.
Храненето демонстрира същите процеси. Съюза
по кръвно родство разкрива същите силни
характеристики.
По този начин на шимпанзето би му било трудно
единствено да опише проблемите на работата,
отговорността, на облагородената памет, на
пречистеното чувство и духовното израстване;
накратко, на всичко, произтичащо от овладяването
на разума.
Като имаме предвид всичко това, не е оправдано
учудването на онези, които четат съобщенията,
които Андре Луис отправя към ученици, отдадени
на духовното себе-изграждане. Обикновените
хора копнеят да се случи нещо изключително,
забравяйки, че Природата не се стреми да
удовлетворява гледната точка на създанието.
Физическата смърт не е един скок извън баланса;
това е просто една еволюционна стъпка.
Подобно на шимпанзето, което открива едно
облагородено животинско съществуване в
човешката среда, човекът, които след физическата
смърт заслужава да влезе във висшите кръгове на
Невидимото, открива едно по-висше ниво на
човешкия живот. Разбира се, това същество там го
очакват голям брой въпроси, свързани с Висшата
Духовност, изпитателни за неговите разбирания за
върховното издигане към сияйните сфери на
живота. Прогресът не страда от застой и душата
върви непрестанно, привлечена от Светлината на
Безсмъртието.
4
И все пак това, което ни накара да напишем този

прост предговор не са философските изводи, а
необходимостта да подчертаем пред приятелски
настроения читател, свещената възможност за
работа в настоящите дни. Щастливи са тези, които
търсят в Новото Откровение 1 едно място на
служене, което им принадлежи на Земята според
Божията воля. Християнският Спиритизъм не
предлага на човека само една област на
изследване и консултиране, където само редки
учени са способни да вървят достойно; но много
повече от това: той разкрива една работилница за
обновление, в която съзнанието на всеки чирак
трябва да търси своето правилно интегриране в
по-висшия живот чрез вътрешни усилия,
самодисциплина и самоусъвършенстване.
Не доброжелателния работник няма да му липсва
Божествено сътрудничество. И който разгледа
благородното служене на Анисето2, ще признае,
че не е лесно да се осигури духовна помощ на
хората. Довеждането на братското сътрудничество
от по-високите нива до инкарнираните Духове не
е някакъв механичен процес, основан на
принципи на най-малкото усилие. Следователно
става ясно, че за да могат да получат такава
помощ, инкарнираните не могат да избегнат
същите императиви. Важно е да измият съда на
сърцето си, за да получат „живата вода“, да се
отърсят от своето по-нисше наметало и да облекат
„сватбените дрехи“ на вечната светлина.
1
Това е Спиритизма.
2
Анисето е един от главните герои на книгата – духовен
инструктор, който провежда обучения за оказване на
духовна помощ на повърхността на Земята.
5
И така скъпи читателю, ние ти предоставяме

новите страници на Андре Луис, удовлетворени,
че изпълнихме едно задължение. Те
представляват един частичен отчет за една
седмица духовна работа от Пратениците на
Доброто, докато те работят с инкарнирани хора.
Преди всичко те показват образа на един
съзнателен емисар и щедър благодетел в лицето
на Анисето и подчертават нуждите от морално
естество в службата на онези, които се
посвещават на благородните дейности на вярата.
Приятелю мой, ако търсиш духовната светлина,
ако животинското съществуване вече е уморило
сърцето ти, не забравяй, че в Спиритуализма
изследването винаги ще води до Безкрайността,
както по отношение на областта на безкрайно
малкото, така и в сферата на далечните звезди, и
че единствено собствената трансформация в
светлината на Висшата Духовност ще ти даде
достъп до изворите на Божествения Живот. И
преди всичко, не забравяй, че вдъхновяващите
съобщения от Отвъдното не целят да бъдат
единствено един емоционален израз; те са
предназначени преди всичко да те накарат да се
почувстваш като едно Божие дете, така че да
можеш да си направиш един анализ на
собствените постижения и в действителност да
интегрираш отговорността да живееш в
присъствието на Господа.
Еммануел
Педро Леополдо, 26 февруари 1944 г.
Минас Жерайс, Бразилия
6
Глава 1 Обновление
Освобождавайки себе си от по-низшите връзки,

които ме бяха обвързали със земните дела, едно
по-висше разбиране радваше духа ми.
Такова освобождение все пак не беше спонтанно.
Дълбоко в себе си аз знаех колко трудно ми беше
да оставя домашния пейзаж зад себе си, да понеса
неразбирането на съпругата си и несъгласието на
любимите ми деца.
Бях сигурен, че самоотвержени и силни духовни
приятели бяха помогнали на моята бедна и
несъвършена душа в големия преход.
По-рано безпокойството за моята спътница в
живота непрекъснато измъчваше сърцето ми; но
сега, когато видях, че тя е дълбоко свързана с
втория си съпруг, на мен не ми оставаше нищо
друго, освен да преследвам други интереси.
Ето как, с голямо изумление, аз наблюдавах своята
собствена трансформация в хода на събитията.
Изживявах радостта от преоткриването на себе си.
Преди аз бях живял като едно мекотело, прибрано
в черупката си, неотзивчив към великолепния
спектакъл на природата, докато пълзях наоколо в
калта. Сега обаче бях убеден, че болката бе
въздействала върху моята психична конструкция
като една тежка мотика, чиито удари аз не разбрах
веднага. Тази мотика беше пробила през
черупката на стари зависимости в чувствата. Беше
ме освободила; беше изложила духовното ми тяло
на слънцето на Безкрайната Доброта; и аз бях
7
започнал да гледам по-отвисоко, достигайки до

по-далечни разстояния.
За първи път разпределях моите противници в
категория благодетели. Бях започнал да
посещавам редовно семейното гнездо на Земята,
вече не като господар на домашния кръг, а като
един работник, който обича работата си в
работилницата, в която животът го бе назначил.
Аз вече не гледах на светската си съпруга като на
спътницата, която не бе успяла да ме разбере, а
като на сестра, на която трябваше да помогна,
колкото ми е по силите. Въздържах се да
разглеждам втория ѝ съпруг като натрапник, който
беше променил моите планове, а в него виждах
само един брат, който се нуждае от помощта на
моя опит. Повече не считах децата си за своя
собственост, а за много скъпи другари, за които
бях отговорен да разпростирам върху тях ползите
от новите ми знания и да ги подкрепям духовно,
доколкото мога.
След като бях принуден да разруша своите замъци
на неоправдана ексклузивност, аз почувствах един
различен вид любов да се настанява в душата ми.
Аз бях осиротял от земна привързаност. И сега,
когато бях възприемчив към по-висшия замисъл,
който беше начертал различен път към моята
съдба, аз бях започнал да чувам дълбокия и
божествен зов на Вселенското Съзнание.
Едва сега разбрах колко далече бях живял от
възвишените закони, които управляват
еволюцията на създанията.
Природата ме посрещаше с любовни вълнения и
нейните гласове бяха много по-силни от тези на
моите лични интереси. Малко по малко аз
започнах да се наслаждавам на радостта от
8
слушането на тайнствените ѝ уроци във великата

тишина на нещата. Най-простите елементи бяха
започнали да придобиват изключителен смисъл в
моите очи. Духовната колония, която
великодушно ме беше приютила, показваше нови
изрази на неописуема красота: шумоленето на
птичи крила, шепотът на вятъра и слънчевата
светлина сякаш достигаха до душата ми,
изпълвайки мислите ми с удивителна хармония.
Неизразим и красив, духовният живот беше
отворил сияещите си портали за мен. До тогава аз
бях живял в духовна колония Наш Дом3 като един
болен гост в бляскав дворец, толкова изцяло
погълнат от себе си, че не бях в състояние да
забележа неговото очарование и чудеса.
Духовно извисяващият разговор за мен беше
станал незаменим.
В миналото аз обичах да изтезавам собствената си
душа със спомени от Земята. Радвах се на
драматичните разкази на някои спътници в
борбата, припомняйки си своя собствен случай и
опиянявайки се от перспективите да се вкопча
отново в светското си семейство, използвайки по-
нисши връзки. Но сега ... аз напълно бях изгубил
страстта си към по-недостойните неща. Дори
историите, разказвани от пациенти в Залите на
Поправителното 4 не ме интересуваха, както преди.
3
„Наш Дом“ е име на една духовна колония, сцена на
събития и образи описани в едноименната книга на
медиума Шико Шавиер чрез духа на Андре Луис.
„Пратениците“ се явява нейно продължение и разглежда
учебния процес на духа Андре Луис, когато преминава
подготовка и слиза на земната повърхност като дух -
ученик и служител.
4
Залите на Поправителното е вид лечебница и място за
помощ на Духове, които биват довеждани в колонията в
тежко състояние от по-ниските духовни зони Умбрал. Нещо
9
Аз вече не желаех да се информирам за произхода

на злощастните същества, не ги разпитвах за
приключенията, които бяха преживели в Ниските
Зони. Вместо това аз търсех братя и сестри в
нужда. Исках да знам как мога да им бъда
полезен.
Възприемайки тази дълбока трансформация,
Нарсиза един ден ми каза:
- Андре, приятелю, вие преживявате едно
ментално обновление. По време на такива
периоди, изключителни духовни трудности
нападат сърцето ни. Не забравяйте да
размишлявате върху Евангелието на Исус. Аз знам,
че изпитвате неизразима радост от контакта си с
вселенската хармония, след като се отказахте от
капризните си творения, но заедно с розите на
радостта, изправяйки се пред новите пътища на
надежда, които са се отвориха пред вас, аз знам,
че тръните на отегчението очертават краищата на
старите по-нисши пътища, които оставяте зад себе
си. Сърцето е една чаша, осветена от лъчите на
божествената зора, но празна от светските чувства,
които я изпълваха в продължение на много
векове.
Аз самият не бих могъл сам да формулирам
толкова точно определение на моето духовно
състояние. Нарсиза беше права. Върховна радост
наистина заливаше духа ми, но съчетана с едно
необхватно усещане за отегчение, когато се
отнасяше до ситуации от по-нисше естество.
Чувствах се свободен от редица тежки окови,
обаче аз вече нямах дом, съпруга или любими
деца. Често се връщах там да работя за доброто на
всички, но без какъвто и да е стимул. Да,
подобно на Изправителен Дом за по-тежки случаи на

дисбалансирани духове.
10
преданата ми приятелка беше права. Сърцето ми

със сигурност беше една осветена чаша – но все
пак празна. Описанието ѝ ме развълнува.
Виждайки моите безмълвни сълзи Нарсиза
подчерта:
- Напълнете чашата си с вечните води на
Божествения Даряващ. Освен това Андре, всички
ние сме преносители на Христовото растение в
почвата на сърцето си. По време на периоди като
този, през който преминавате, за нас е по-лесно да
се развиваме успешно, ако знаем как да се
възползваме от възможностите. Докато духът на
хората е погълнат само от разсъждения и
пресмятания, Евангелието на Исус им се струва
просто една съвкупност от общи учения. Но когато
се пробудят по-висшите чувства, те откриват, че
уроците на Учителя имат свой собствен живот и
разкриват изразителност, непозната за техния ум,
до степен, в която те полагат усилия да изградят
себе си като Божий инструмент. Когато ние растем
към Господа, неговите учения също растат в
нашите очи. Нека правим Добро, скъпи мой!
Напълнете чашата си с елея на божествената
любов. След като вече сте усетили лъчите на
новата зора, вървете уверено в деня!
И познавайки моя човешки темперамент като
един любител на интензивната служба, тя добави
великодушно:
- Вие работихте достатъчно дълго тук, в Залите на
Поправителното. Аз подготвям завръщането си в
плътта в скорошно бъдеще, така че няма да мога
да ви придружа. Но вярвам, че вие трябва да се
възползвате от новите курсове за служба, които
започват в Министерството на Комуникациите.
Много от нашите сътрудници са обучени да дават
помощ долу на Земята, във видимите и
11
невидимите за човеците сфери, като всички те са

придружавани от достойни инструктори. Вие може
да се насладите на нови опитности, да научите
много и да сътрудничите с прекрасни лични дела.
Защо не опитате?
Преди да успея да благодаря на Нарсиза за това
ценно предложение, тя беше повикана по служба
във вътрешността на Залите, оставяйки ме
завладян от едни различни надежди, в сравнение
с тези, които преди бях имал по отношение на
задълженията си.
Глава 2 Анисето
Съобщих на Тобиас за новите си цели и забелязах

удовлетворението, което струеше от очите му.
- Не се притеснявайте, - каза той любезно, - имате
необходимия брой работни часове, за да
обосновете своята молба. На свой ред ние имаме
голям брой колеги в Министерството на
Комуникацията, така че няма да е трудно да ви
настаним сред приятели инструктори. Познавате
ли се с нашия уважаван Анисето?
- Не съм имал удоволствието.
- Той е бивш колега от службата и за известно
време беше с нас в Министерство на
Възстановяването. След това се посвети на
самоотвержени задачи в Министерството на
Помощта, а днес той е правоспособен инструктор
в Комуникацията, където върши забележителна
работа. Аз ще поговоря с министър Женезио. Не се
безпокойте. Вашето желание, Андре, е много
благородно в нашите очи.
12
Моят уважаван приятел ме остави в море от

неизразимо задоволство. Аз започнах да
разбирам стойността на работата. Приятелството
на Нарсиза и Тобиас беше едно безценно
съкровище, което духа на служението бе разкрил
на моето сърце. Една нова област на борба бе на
път да се разгърне пред мен. Не можех да
пропусна тази възможност. Наш Дом беше пълен с
духове, които копнееха за постижения от такъв
характер. Не беше ли редно да отдам себе с
готовност на едно ново учение? В допълнение,
сигурен за своето връщане към плътта в може би
не твърде далечното бъдеще, такава стъпка би
била постижение от огромен интерес за
цялостното ми самоусъвършенстване. Бях напълно
обзет от една тайнствена радост и една възвишена
надежда озари чувствата ми.
Това изгарящо желание да работя в полза на
другите, което Нарсиза беше запалила в мен,
сякаш изпълваше празния съд на сърцето ми. Да,
аз щях да работя. Щях да опозная
удовлетворението на анонимните сътрудници за
щастието на другите. Аз щях да търся чудната
светлина на братството, посредством служенето
на съществата.
Вечерта Тобиас дойде да ме търси. Винаги
услужлив, той ми донесе успокоение съобщавайки
ми за съгласието на министър Женезио. С топла
усмивка той ме покани да го придружа. Щеше да
ме отведе при Анисето и да можем да обсъдим
въпроса. Силно развълнуван тръгнах за дома на
новата личност, която щеше да бъде дълбоко
свързана с моя духовен живот.
За разлика от Тобиас, Анисето не беше обвързан
със съпруга в Наш Дом. Той живееше редом до
петима приятели, които бяха някогашни негови
13
ученици на Земята, в една удобна постройка,

сгушена сред разлистени и спокойни дървета,
които стояха изглежда да пазят един обширен и
прекрасен розариум. Прие ни изключително
доброжелателно, което ми направи отлично
впечатление. Анисето излъчваше спокойния вид
на човек, достигнал зряла възраст без заблудите
на неопитната младост. Въпреки, че лицето му
изразяваше голяма енергичност, той проявяваше
здравословния оптимизъм на сърце, изпълнено
със свещени идеали. Той слушаше ведро, докато
приемаше обясненията и застъпничеството на
моят благодетел, като от време на време ми
хвърляше приятелски и проучвателни погледи.
Тобиас говори дълго, коментирайки моята
позиция на някогашен лекар на земно ниво, и че
сега съм в пренастройка на ценностите си в
духовния план.
След като ме проучи внимателно, инструкторът
каза:
- Няма какво да попречи, скъпи Тобиас. И все пак
трябва да признаем, че решението зависи от
кандидата. Вие знаете, че тази колония е известна
като „Институция на Новия Човек“.
- Андре е готов и проявява желание, - отговори
моят приятел прочувствено.
Анисето ми погледна с един приковаващ поглед и
ме предупреди:
- Работния отдел, предоставен под наша
отговорност, приема само онези сътрудници,
заинтересовани да открият радостта от служенето,
като взаимно се ангажираме да спрем всеки вид
оплакване. Никой не изисква поименна похвала за
една добре свършена работа и всички са
отговорни за допуснатите грешки. Всички ние тук
14
сме в един процес на унищожаване на старата

лична суета, донесена от телесния свят. В рамките
на йерархичната структура на нашите задължения
ние се интересуваме само от божественото Добро.
Ние считаме, че всяка конструктивна възможност
идва от нашия Отец и това убеждение ни помага
да игнорираме упадъчните искания на нашия
нисш Аз.
Отбелязвайки изненадата ми, Анисето направи
един многозначителен жест и продължи:
- В спешната работа, предназначена за подготовка
на активни сътрудници, аз имам един
допълнителен състав от асистенти, който
разполага с петдесет места за стажанти. В момента
има три вакантни места. Понастоящем се случва
много интензивно обучение, необходимо за
Служители, които ще сътрудничат в Спешната
Помощ на Земята. Някои инструктори биват
придружавани в службите на земната повърхност
от целия обучаващ се персонал, докато вършат
работата си там, но аз използвам един различен
процес. Обикновено разделям класа си на
специализирани групи според професиите, които
са познати на стажантите, за да могат те да ги
възползват най-добре в подготовката и
практиката. В момента имам един
римокатолически свещеник, един лекар, шест
инженера, четирима учители, четири медицински
сестри, двама художници, единадесет сестри,
специализирани в домакинската работа и
осемнадесет други работници.
В Наш Дом, ние колективно извършваме
дейностите, които са ни присъщи; но в дни, когато
работя на земята, не всички мои ученици ме
следват. Разбира се, на инженера или работника
например няма да им бъде отказана
15
възможността да придобият друго познание,

което надминава областта на постижения, която
им е присъща, но подобно проявление трябва да
се случва под формата на спонтанни усилия в
обширното време, което всеки получава за
почивка и развлечения. По отношение на
сегашната служба, ние сме заинтересовани да се
възползваме максимално от нашето време не
само за да сме полезни на онези, които са в нужда
от нашата братска помощ, но също и да помогнем
на себе си по отношение на ефективността.
Аз се възхищавах на любопитния процес, докато
инструкторът замълча за една дълга пауза. И след
като насочи задълбочено цялото си внимание към
мен, сякаш искаше да разбере ефекта от своите
думи, Анисето продължи:
- Този метод не е предназначен да създава повече
задължения за другите. И тук, както и на Земята,
този, който всъщност печели най-добрия дял, не е
ученикът, а инструкторът, който обогатява
наблюденията си и задълбочава своята опитност.
Когато министър Спиридон ме нае на тази
позиция, аз приех при условие, че няма да губя
никакво време за собствено подобрение и
образование. По този начин не трябваше да се
отклонявам в други встъпителни въведения.
Мисля, че засега казах достатъчно. И ако
съответно вие сте готов, аз не мога да откажа да
приема.
- Аз разбирам вашата благородна програма, -
отговорих аз развълнувано. – За мен би било чест
да мога да ви придружа и да бъда на ваше
разпореждане в службата.
Физиономията на Анисето показа израз като на
човек получил желаното решение, и той заключи:
16
- Много добре; може да започнете утре.

И обръщайки се към Тобиас, той добави:
- Утре рано сутринта изпратете нашия приятел в
Центъра на Пратениците. Там ние ще имаме едно
активно учение и ще се погрижа Андре да бъде
награден с бонус-часовете5 според таблиците на
Министерството на Комуникацията.
Изключително доволни ние му благодарихме.
Скоро след това се сбогувах с Тобиас, изпълнен с
едно ново чувство на надежда.
Глава 3 В щаба на Пратениците
На следващия ден след като изслушах дългите

размишления на Нарсиза, аз подадох заявление в
Центъра на Пратениците в Министерството на
Комуникациите. Тобиас услужливо дойде с мен,
въпреки огромния обем работа, която го чакаше в
личния му кръг от занимания. Бях смаян, когато
достигнахме до серия величествени сгради, които
съставляваха управлението на институцията.
Помислих си, че се намирам пред няколко
университета, обединени в едно, толкова голяма
пространство обхващаха. Големи дворове,
залесени с горички и градини, приканваха към
извисяващи размишления. Тобиас ме събуди от
моето омайване като възкликна:
5
Бонус-час е немонетарен стандарт на заплащане на
заслуги в духовна колония Наш Дом. С този ресурс
еквивалентен на надницата от земните професии могат да
се придобиват други блага. Андре ще използва ресурса си
от бонус-часове, придобити от досегашната му служба, за
да бъде допуснат на учебния курс при Анисето.
17
- Центърът е доста обширен. В този отдел на

нашата духовна колония се извършват сложни
дейности. Не приемайте, че институцията се
свежда до сградите пред очите ни. В тази част се
намира само централната администрация и
няколко сгради - павилиони за общо обучение и
подготовка.
- Но ограничена ли е тази огромна организация
единствено до движение на изпратените
съобщения? – попитах аз любопитно.
Моят спътник се усмихна широко и обясни:
- Не мислете, че тук просто се намира една
куриерска служба. Центърът тренира същности за
целта да се превърнат в „живи писма“ за
спасяване и помощ на онези, които страдат в
Ниските Зони Умбрал 6 , на Земната Повърхност и в
Регионите на Мрака 7. Може би повярвахте, че
толкова много работа е предназначена
единствено за обикновеното предаване на
новини? Разширете възгледите си! Тази служба
тук копира множеството други, които се
осъществяват в най-разнообразни духовни
градове от висшите нива. Многобройни спътници
се подготвят тук за разпространението на надежда
и утеха, инструкции и предупреждения в
различните области на планетарната еволюция. Аз
нямам предвид само невидимите пратеници. Ние
6
Ниските духовни Зони „Умбрал“ е: „разположен между
небето и земята, болезнен район на тъмнината, създаден и
култивиран от принципно непокорния и ленив, безумен и
болен човешки ум.“ (Шико Шавиер, от книгата Действие и
Противодействие, глава 19). Книгата Наш Дом стартира с
описание на ниските духовни зони Умбрал, където попада
главния герой духът Андре Луис след смърт от живот на
крайности и прекалявания.
7
Едни от най-тъмните и тежки зони на духовния свят,
описани са в Глава 44 от книга Наш Дом – „Регионите на
мрака“.
18
организираме компактни групи ученици за

прераждане, като медиуми и доктринални
инструктори тръгват от тук със стотици ежегодно.
Натоварени със задачата да дават духовна утеха
един значителен брой духове, квалифицирани от
нашия Център на Пратениците, се отправят към
телесните кръгове.
- Какво ми казвате?! – попитах аз изненадано. -
Според вашата информация, работата по духовно
просветление трябва да е доста напреднала в
света!...
Тобиас ме изгледа особено, усмихна се спокойно
и обясни:
- Скъпи мой Андре, не сте отчели, че тази
подготовка все още не представлява самото
осъществяване. Хиляди пратеници тръгват от тук
готови за служба, но онези, които триумфират са
голяма рядкост. Някои успяват да постигнат
частично изпълнение на задачата, но много други
се провалят във всичко. Истинската служба не е
само една фантазия; тя е едно усилие, без което
работата не може нито да започне, нито да
възтържествува.
Дълги редици медиуми и доктринални
инструктори тръгват от тук за телесния свят с
необходимите насоки, тъй като благодетелите от
Висшите Сфери се нуждаят от себеотрицание и
алтруизъм, за да засилят изкуплението на
човечеството. Когато тези пратеници забравят
своя мисионерски дух и своята отдаденост към
себеподобните, те обикновено стават безполезни
инструменти.
Съществуват медиуми и медиумизъм,
доктринални инструктори и учение, така, както
има и мотика и работници. Мотиката може да е
19
отлична, но ако на култивиращия земята му

липсва духа на служението, единственото, с което
неизбежно ще се сдобие е ръжда. Същото важи и
за психическите способности и големите знания.
Медиумната способност може да е много богата, и
все пак ако притежателят ѝ не успее да види отвъд
собствените си интереси, той неизбежно ще се
провали в задачата, която му е била поверена.
Повярвайте ми, скъпи приятелю, всяка
конструктивна работа носи със себе си
съответните битки. Оскъдни на брой са онези
служители, които понасят трудностите и спънките
на предните фронтови линии. Един огромен
процент остават далеч от силния огън. Безброй
работници се оттеглят, точно когато задачата
предложи най-ценните възможности.
Впечатлен, аз казах:.
- Това силно ме изненадва. Не съм очаквал, че тук
се подготвят определени пратеници за телесния
живот.
- Ах, приятелю! - Възкликна Тобиас усмихвайки се.
- Наистина ли допускахте, че добрите дела се
ограничават до едни прости автоматични
операции? На Земята нашето виждане има
склонност да се пристрастява към външното
поклонение, към религиозната дейност. Там ние
вярваме, че можем да разрешим всички
проблеми, като възприемем молитвена поза.
Обаче колениченето не разрешава
фундаменталните въпроси на духа, както и
простото преклонение пред Божественото не
представлява най-висшето назидание. В
действителност, всеки акт на смирение и любов е
достоен за уважение и свят, и Господ несъмнено
ще ни даде своите благословии; въпреки това ние
трябва да вземем предвид, че поддържането и
20
почистването на съда за да съберем тези

благословии е задължение, което ни помага. Така
че в този Център ние не подготвяме просто
пощальони, а духове, които се превръщат в живи
писма на Исус за инкарнираното Човечество. Поне
такава е програмата на нашата духовна
администрация…
Аз замълчах развълнуван, размишлявайки над
величието на тези уроци. След една дълга пауза
моят другар продължи с наблюденията си:
- Малцина успяват да триумфират, защото почти
всички ние все още сме свързани с едно дълго
минало на криминални грешки, които са
деформирали нашите личности. Във всеки един
нов цикъл, който предприемаме в плътската
сфера, ние вярваме много повече в низшите
тенденции на миналото, отколкото в божествения
потенциал на настоящето, което усложнява
бъдещето. И по този начин ние продължаваме
там, вкопчени в злото и забравили доброто,
понякога достигаме до абсурда да
интерпретираме проблемите си като форми на
наказание, когато всяко препятствие дава една
безценна възможност за растеж за онези, които
вече имат „очи да видят“.
В този момент ние достигнахме до едно огромно
заграждение. Стотици духове влизаха в голямата
сграда и изкачваха стълбите ѝ в оживен разговор.
Характеристиките на чудния атриум ме впечатлиха
с внушителната си красота. Сортове цветя,
непознати за мен до този момент, украсяваха
колонадите, разпръсквайки живи цветове и
приятни аромати.
Прекъсвайки моето удивление, Тобиас обясни:
21
- Различните групи стажанти се насочват към

заниманията си. Нека потърсим Анисето в отдела
на инструкторите.
Преминахме през огромни галерии, постоянно
срещайки срещу себе си истински тълпи от
същности, които търсеха класните си стаи докато
разговаряха оживено. Открихме нашия
великодушен приятел от предния ден като част от
една малка група, която изглежда провеждаше
много поверителен разговор. Той ни прегърна
спокойно усмихвайки се.
- Много добре! - каза той с благост и доволство. -
Очаквах новия ни ученик от сутринта.
И тъй като Тобиас заяви, че много бърза,
благородния инструктор отговори:
- Отсега нататък Андре остава под моите грижи.
Връщайте се спокоен.
Развълнуван аз се сбогувах с моя другар.
Забелязвайки естествената ми плахост, Анисето
нареди на един помощник асистент:
- Бихте ли повикали Висенте от мое име?
И като се обърна към мен, той обясни:
- До момента Висенте е единствения ми стажант
медик. Вие ще бъдете заедно заради
професионалния ви афинитет.
Изминаха по-малко от три минути и пред нас
застана Висенте.
- Висенте - каза Анисето простичко, - Андре Луис е
нашият нов сътрудник. Той също е бил лекар в
телесните сфери. За това вярвам, че двамата ще се
чувствате спокойни, споделяйки еднакъв опит.
22
Висенте ме прегърна, показвайки голямо

великодушие, и след като ме окуражи с едни
красиви насърчителни думи, той попита нашия
наставник:
- Кога трябва да ви потърсим за днешните учения?
Анисето се замисли за момент и отговори:
- Обяснете правилата на нашия нов кандидат и
елате заедно за инструкции след обяд.
Глава 4 Историята на Висенте
Не можех да изразя колко съм щастлив от

новооткритото си приятелство. Висенте, с едно
много спокойно лице, с интелигентен и
просветлен вид и излъчваше обич и доброта,
чувствителност и разбиране. Той ми изказа
радостта си от това, че е намерил лекар за другар
и ме настани в стая в близост до самия себе си,
показвайки изключително братско великодушие.
Той беше първият ми колега от професията ми,
който също току що беше пристигнал от сферите
на земната повърхност, който се обръщаше към
мен по един директен начин. Надълго и нашироко
си споделяхме относно изненадите, пред които се
бяхме изправили. Говорихме за трудностите,
произтичащи от земните заблуди, късогледството
на ограничената наука на планетата, и дълбоките
и завладяващи въпроси, свързани с духовната
медицина. Въпреки, че Висенте все още не беше
правил никакви посещения на нивото на
инкарнираните в качество на служител, той
изпитваше изключително възхищение към
Анисето и ме запозна с безценните проучвания, в
23
които той се беше задълбочил заедно с него. Той

беше изпълнен с възторжени идеи.
След малко повече от час нашата близост
наподобяваше на чувството между двама братя,
които от дълго време бяха обединени от духовни
връзки. Моят нов спътник беше спечелил
безграничното ми доверие.
Показвайки голям такт към моята чувствителност,
той ме попита за ситуацията ми по отношение на
земните роднини, на което аз отговорих с кратката
история на необичайното си приключение, когато
научих за втория брак на вдовицата си. Разказах
историята си с всички възможни акценти като в
процеса станах доста емоционален. С всяка
кулминация на събитията, аз умишлено спирах,
наблягайки върху някогашните си страдания и
свързаните привидно непреодолими
неприятности. Висенте се усмихваше от време на
време, докато слушаше мълчаливо. Когато
приключих с емоционалното си изложение, той
постави дясната си ръка на рамото ми и каза:
- Не трябва да се приемаш за нещастен и
неразбран. Знай, скъпи Андре, че ти всъщност си
имал голям късмет.
- Какво имаш предвид?
- Твоята Зелия те е уважавала като партньор до
последните ти дни и втори брак изобщо не е
изненадващ при такива обстоятелства. В моя
случай обаче нещата бяха много по-зле.
Предвид разбираемата ми изненада, новият ми
приятел продължи:
- Нека обясня.
Той помисли няколко секунди, сякаш подреждаше
спомените си, и след това продължи:
24
- Не можеш да си представиш каква ослепителна

любовна мечта беше моя брак. Скоро след като
получих професионалната си диплома на двадесет
и пет годишна възраст, се ожених за Розалинда,
ликуващ от щастие. Съпругата ми получи не само
една удобна и сигурна финансова ситуация, но
също и съкровищата на моята любов и отдаденост.
Щастието ми не знаеше граници. За кратко време
две малки деца обогатиха щастливия ми дом.
Чувството ми за благополучие беше неизразимо.
Поради моите банкови резерви аз нямах нужда да
специализирам в клинична работа, а вместо това
се посветих страстно на лабораторията. Отдавайки
се на моите наклонности, не ми беше трудно да
спечеля доверието на много колеги и различни
учебни центрове, умножавайки изследванията и
блестящите резултати. Розалинда беше моята
първа и най-добра сътрудничка. От време на
време забелязвах, че се отегчаваше да борави с
епруветки, но моята съпруга знаеше как да
потисне такива малки раздразнения в името на
нашето домашно щастие. Тя изглеждаше, че ме
разбира напълно. В моите очи тя беше една
всеотдайна майка и безупречна съпруга.
- Така изминаха десет години на съпружеско
блаженство, когато брат ми Елеутерио, един
адвокат, ерген, малко по-възрастен от мен, реши
да се установи близо до нас. Розалинда беше
ненадмината в грижите си, вземайки предвид, че
става дума за човек от моето семейство.
Елеутерио влезе в дома ни като брат. Въпреки, че
се беше настанил на хотел, той участваше в
нашите вечери у дома и винаги беше
очарователен и готов да угоди.
Оттогава забелязах, че жена ми започна да се
променя малко по малко. Тя поиска да наема един
помощник, който да я замести в моите дейности,
25
твърдейки, че децата ни се нуждаят от повече

отдадено, майчинско внимание. Аз се съгласих с
радост. В крайна сметка ставаше дума за
обезпечаване в интерес на благосъстоянието на
нашите деца. Трансформацията на Розалинда
обаче започна да става все по-забележима. Тя
започна да не идва в лабораторията, където
толкова много пъти се бяхме прегръщали
щастливо, когато виждахме най-важните ни
експерименти, увенчани с успех. Тя предпочиташе
да ходи на кино или на курорт с Елеутерио. Бях
много натъжен от това, но не можех да се
съмнявам в поведението на брат си. Той винаги е
показвал добра преценка в семейството, въпреки
че в професионалните дейности беше дързък и
егоистичен.
Семейният ми живот, който по-рано беше толкова
щастлив, сега се превърна в една доста горчива
самота, която се опитах да излъжа с упорита и
честна работа.
Нещата продължиха така, когато една особена
трансформация промени живота ми. Една малка
брадавица в едната ми ноздра, която никога не ми
беше създавала проблеми, но след като я нараних
леко, тя придоби характер на едно изключително
тежко състояние. Само за няколко часа тя
прерасна в сепсис. Колегите ми се събраха около
болното ми легло като на едно истинско събрание.
Всичките им грижи обаче бяха безполезни. Най-
добрите опити да ми помогнат бяха напразни. Аз
разбрах, че краят ми бързо наближава. Розалинда
и Елеутерио изглеждаха поразени от скръб и дори
сега виждам техния смаян вид в момента, в който
мъглата на смъртта забули телесните ми очи.
26
В този момент Висенте дълго остана мълчалив,

сякаш се съсредоточаваше върху най-болезнените
си спомени и продължи, по-малко ентусиазирано:
- След период на жалки проблеми в Ниските Зони
и след като вече се озовах възстановен в Наш Дом,
аз си потвърдих цялата истина. Когато се завърнах
у дома ме очакваше голяма изненада: Розалинда
беше омъжена за Елеутерио във втори брак.
- Нашите истории са почти идентични! -
възкликнах.
- Не съвсем, - запротестира той с усмивка. И
продължи: - Друга изненада разкъса сърцето ми.
Едва когато се върнах в дома си, научих, че съм
станал жертва на едно омразно престъпление.
Собственият ми брат беше измислил нечестен и
зъл заговор. Съпругата ми и той се бяха влюбили
безнадеждно един в друг и се поддали на
нисшите плътски изкушения. Без да може да
подаде жалба за развод, а и дори ако законът го
беше позволил, щеше да стане скандал ако
Розалинда ме остави публично за да живее с
девер си. Елеутерио, обаче, си спомнил, че ние
правим лабораторни експерименти и предложил
на Розалинда да ме зарази с определена
микробна култура, която той сам се ангажирал да
набави при първа възможност. Бедната ми
спътничка не се поколебала и, използвайки
безгрижния ми сън, тя вложила в малката, леко
отворена брадавица смъртоносния вирус.
- И ето това е моята история накратко
резюмирана.
Аз бях онемял.
- А престъпниците? - попитах аз.
Висенте се усмихна леко и каза:
27
- Розалинда и Елеутерио живеят привидно доста

щастливи заедно. Те са крайни материалисти и за
момента се наслаждават на голямо богатство и
високо социално положение в преходния свят.
- Ами справедливостта? - попитах ужасен.
- О, Андре - обясни той спокойно, - всичко идва в
своето си време, както доброто, така и злото.
Първо е семето, после са плодовете.
И все пак забелязвайки в мен тъжните
впечатления, Висенте заключи:
- Да не говорим повече за това. Времето за
инструктаж наближава. Нека да се погрижим за
нашите основни нужди, като помагаме на нашите
любими, които все още са на разстояние, в земни
кръгове. Не се впечатлявай. Дървото, за да роди,
не се оплаква от мъртвите листа. За нас днес,
приятелю, злото е просто резултат от невежество и
нищо повече.
Глава 5 Получаване на инструкции
Анисето ни чакаше гостоприемно в голямата

приветлива аудитория. Огромни редици от
асистенти изпълваха обширното пространство.
Мъже и жени на видимо различна възраст
изглеждаха уединени в себе си, но въпреки това
показваха очакване и интерес.
- Днес, - обясни нашият съветник,- обръщайки се
по-специално към Висенте, - ние ще чуем една
лекция на Телесфоро, един бивш мениджър в
Министерството на Комуникациите. Той поиска
присъствието на всички стажанти работещи в
обмена между нас и инкарнираните братя.
28
Седяхме удобно и зачакахме своя ред. След

няколко минути Телесфоро влезе в стаята, под
хармоничните вибрации на всеобща симпатия.
Анисето и други инструктори се настаниха до него
около величествената маса, където се намираше
ръководството на събранието.
След като поздрави огромния брой асистенти и
изказа своите пожелания за мир, той ни насърчи в
изкупителните свидетелства и премина към
основната тема, която го беше довела там.
- Сега - каза той с неподправен авторитет, - ще
говорим за нуждата от представителство на
нашата колония в земните работи. Тук се намират
другари, които се провалиха в най-благородните
си намерения, и има други братя и сестри, които
желаят да сътрудничат в задачите, които са
съвместими с нашите настоящи отговорности.
Имаме предвид трудоемките дейности на
Комуникацията на телесното ниво. На това
събиране ние виждаме голяма част от колегите от
Наш Дом, които са се провалили в мисиите по
медиумизъм и учение, както и много други
колеги, които се подготвят за изпитания от
подобно естество на земната повърхност.
Нашето подразделение насърчава едно голямо
движение в помощ за инкарнираните и
дезинкарнираните братя, които са се показали
неспособни да предприемат каквото и да е
действие отвъд земната повърхност.
Нашата задача е огромна. - Трябва да
разпространяваме нови обучения във връзка с
подготовката на онези, които обитават нашата
колония, като вземем предвид усилията и
постиженията на настоящето и бъдещето.
29
Задължително е да се притечем на помощ на

онези, които с кураж се изправят пред дълбоките
трансформации на планетата.
Фундаменталните промени в живота на Земята
завариха повечето хора напълно неподготвени по
отношение на вечните реалности. Човешкият ум
все повече се отваря за контакт с невидимите
сфери, сред които той функционира и се движи.
Това е един вид еволюционна неизбежност. Ние
желаем и е необходимо да помагаме на земните
същества; въпреки това едни разширяващи се
потоци на неразбиране действат срещу
продължаването на нашето братско
сътрудничество. Ние нямаме предвид единствено
за действието на невежеството и порочността. В
това отношение противоречиво действат голям
брой сили на самия спиритуализъм . Срещу нас се
борят някои Християнски школи, сякаш не си
сътрудничим с Божествения Учител.
Римокатолическата църква класифицира нашето
сътрудничество като дяволско. Реформираното
Лутеранство , в неговите разнообразни нюанси,
преследва нашите добронамерени усилия. И
съществуват спиритуалистични течения с висше
образователно съдържание, които опорочават
нашето влияние, защото искат човеците да станат
съвършени за една нощ, моментално изкупени
(балансирани чрез изкупление) чрез един
мигновен импулс на волята, без методично
осъществяване.
И все пак в сферата на нашето познание за живота
ние не можем да осъдим тези групи за настоящата
им липса на разбиране. Римокатолическата
църква има своите значими причини;
Протестантството е достойно за нашето уважение;
30
спиритуалистичните школи имат забележителни

поучения. Всяко религиозно изразяване е
свещено, всяко по-висше движение на духовно
образование е свято само по себе си. Така, това
което имаме пред себе си е неразбирането на
добрите, което представлява едно горчиво
изпитание за всички искрени работници, защото в
края на краищата ние не вършим индивидуална
работа, а насърчаваме едно освободително
движение на човешкото съзнание, в полза на
самата религиозна идея в света.
Свещениците и теолозите на организираната
религия и философия все още не възприемат, че
духът на Откровението е прогресивен, както
душата на човек. Религиозните концепции се
извисяват заедно с ума на индивида. Много
църкви за момента не разбират, че ние не трябва
да разпространяваме вярата във вечните мъки на
окаяните, а увереността, че съществуват адски
хора, които създават ада за самите себе си.
Ние обаче не можем да губим време да
изследваме упоритостта на другите. Имаме
сложни и широкообхватни служби, за които да се
грижим. И както казахме, земното човечество се
приближава все повече с всеки следващ ден до
сферата на вибрации на невидимите в по-нисше
положение, които го заобикалят във всякакъв
смисъл. Но ние осъзнаваме, че един внушителен
процент от жителите на Земята не са се
подготвили за настоящите еволюционни събития.
И най-мъчителни конфликти се потвърждават на
пътя на човека. Науката напредва с
главозамайваща скорост и въпреки това, докато
страданията на тялото се потискат, то тези на
душата се размножават. Световните вестниците са
пълни с прекрасни новини по отношение на
материалния прогрес. Грандиозни тайни на
31
Природата ни удивляват в областта на морето, на

сушата и във въздуха, но статистиката на
човешката престъпност е стряскаща. Убийствата на
войната разкриват усъвършенстване на
извратеността и беззаконието, далеч надхвърлящи
онези познати ни от по-ранни епохи. Убийствата,
самоубийствата, трагедиите в брака,
емоционалното нещастие, стачките,
революционните импулси нарушаващи
дисциплината, жаждата за деградиращи
експерименти и опитности, сексуалното
безпокойство, неизвестните болести и лудост
нахлуват в човешките домове.
В никоя страна не съществува такава духовна
подготовка, която да е достатъчна за човека да се
справи с физическия комфорт (материалните
изкушения). И въпреки това този комфорт има
тенденцията да се увеличава естествено. Човекът
все повече поема контрол над външния пейзаж,
който съставлява неговото местообитание, макар
че не познава самия себе си. Обръщайки
внимание на тялото, то ще разкрие нуждите на
душата. И сега ние ставаме свидетели как някои
индивиди са затрупани със сериозни проблеми, не
само поради собствените си недостатъци, но и
поради спонтанното психично сближаване с
вибрационната сфера на милионите
дезинкарнирани, които са се вкопчили към
сферите на повърхността, за да обновят
съществуването, което преди това презираха, без
ни най-малка грижа за Божия замисъл.
Строго погледнато, ние също разбираме, че
службата на Комуникациите в света трябва да се
извършва само в нивото на божественото
вдъхновение в земните кръгове, от висшето към
нисшето; Но как да процедираме пред милионите
болни и престъпни индивиди във видимите и
32
невидимите зони на човешката опитност? Чрез

прост външен култ ли, както иска Римската
църква? Единствено и само чрез акта на вярата ли,
както очаква Протестантската Реформация? Чрез
едно обикновено утвърждение на волята, както
някои спиритуалистични школи назидават? Ние не
можем обаче да ограничим оценката си до прост
едностранчив поглед към проблема. Съгласни
сме, че почитта към Отеца, вярата и волята са
основни изрази на божествената реализация у
човека, но ние не трябва да забравяме, че
работата е една основна необходимост за всеки
дух. Останалите наши братя нека упорстват само в
богословските спекулации; и все пак нека ние
гледаме на службата на Господа като на нещо
належащо.
Земното човечество днес е като един голям
колективен организъм, чиито клетки – които са
отделните човешки личности - са обхванати в
един дисбаланс помежду си, в един световен
процес на приспособяване и изкупление.
Колко от нашите сътрудници виждат обхвата и
степента на усложненията, плъзнали като едни
лиани, с които човешкият ум дебатира.
Престъпниците се вкопчват в други престъпници;
болните се свързват с други болни. Ние трябва да
предложим на света адекватните инструменти за
духовна поправка, които да способстват нашите
инкарнирани братя и сестри към едно по-дълбоко
разбиране на Христовия Дух. За да постигнем това
обаче, ние се нуждаем от верни сътрудници, които
не обръщат внимание на условия, компенсации
или дискусии, но които се интересуват от
възвишеността на саможертвата и
себеотрицанието в Господа.
33
В този момент Телесфоро прекъсна текущия урок

и, като насочи пронизващия си поглед върху
публиката, каза с по-силен глас:
- Онези, които не искат да служат, нека потърсят
други видове задачи. Министерството на
Комуникациите не може да си позволи да губи
време в нездравословни експерименти без
сериозна вреда за невнимателните сътрудници. В
други Министерства назначението на работниците
определя прецизно всички, които си сътрудничат с
Божествения Учител. Но тук, все пак, ние имаме
нужда не просто от работници, нуждаем се от
служители, които се отзовават на добра воля.
В този момент той направи още една дълга пауза,
при която забелязах колко силно впечатление
беше направил на слушателите, които се взираха
един в друг с неизразимо удивление.
Глава 6 Сериозни Предупреждения
- Братя и сестри - продължи Телесфоро разпален

от свещено вдъхновение, - може да се чуят
сърцераздирателните вопли на страдащите души
на Земята. Ние имаме нужда от служители, които
искат да се присъединят към евангелската школа
на себеотрицанието. От самото начало, когато
Спиритизмът започна своята задача по
обновяването на света, Наш Дом изпрати няколко
групи да работят по разпространяване на
образователни ценности. Стотици другари духове
заминават от тук годишно, съчетавайки
необходимостта от изкупление с една
пречистваща служба, но все още не сме
постигнали желаните резултати. Някои постигнаха
34
частични резултати в изпълняваните задачи, но

повечето гръмко се провалиха.
Нашите спасителни институции задействаха
необходимите мерки за помощ, но напразно.
Малцина постигнаха някакъв успех що се отнася
до деликатните задължения на медиумизма и
учението.
Други колонии от нашата сфера осигуряват задачи
от същото естество, но много малко са онези,
които си спомнят вечните реалности, когато
веднъж вече са от„ другата страна на воала“ -
невежеството доминира в съвестта на
мнозинството инкарнирани. А невежеството е
майката на нещастията, слабостите и
престъпленията. Когато са облечени във флуидите
на плътта и са изправени пред лицето на
човешките раздори големи учители се плашат на
свой ред и се оттеглят неоправдано в собствените
си схващания. Те забравят, че Исус не е чакал
хората да го достигнат във великолепната му
слава; а вместо това той слезе в нивото на хората
да обича, да поучава и да служи. Той не
изискваше съществата незабавно да станат
еднакви на Него, а по-скоро направи себе си като
тях, за да им помогне при тяхното трудно
издигане.
След една кратка пауза и с един дълбок блясък в
очите, Телесфоро подчерта:
- Ако Божественият Учител е приел тази норма,
какво да кажем за нашите задължения на
създания, които са се провалили? Като се
абстрахираме от огромните нужди на други групи
нека се опитаме да идентифицираме пропуските
на онези, които са ни сродни.
35
Около нас самите личните ни връзки

представляват едно обширно поле на действие за
потвърждение и свидетелство.
За нас спира да съществува концепцията, че
Земята е една мрачна долина, обречен на жалки
падения, защото имаме сигурността, че плътската
сфера е една голяма работилница за изкупителна
работа. Нека се подготвим за едно ефективно и
неизменно сътрудничество. Нека забравим
грешките от миналото и да си припомним нашите
основни задължения.
Главната причина за провала на медиумите е
липсата на чувство за отговорност и на спомен за
дълга, който трябва да бъде изпълнен.
Колко много от вас тук са получили кредит на
доверие от щедри благодетели, които искаха да
ви помогнат, съжалявайки се над вашето жестоко
минало? Колко от вас тръгнаха с ентусиазъм от
тук, давайки огромни обещания? И въпреки това,
вие не бяхте в състояние да се извлечете достойно
най-ценното от урока, за да се научите да служите
според най-висшия замисъл на Вечния. Когато
Господ ви подсигуряваше материални
възможности за необходимото, вие се върнахте
назад с неразумна амбиция; при нарастването на
милостта, каквато е усиления труд, вие избрахте
удобното съществуване; редом до
преживяванията на истинска обич, вие
предпочетохте сексуалните забежки; сред
семейството си вие се върнахте към домашното
потисничество, а интересите на вечния живот вие
отменихте заради по-низшите внушения на
мързела и суетата. Повечето от вас се отдадоха на
безотговорни приказки и въпроси без
проницателност, трупайки куп безполезни
дейности. Като медиуми, много от вас
36
предпочетоха неосъзнатост за самите себе си; като

учители на доктрината, вие формулирахте
концепции за другите, никога за собствена
употреба.
Какви резултати постигнахме?
Големи маси се струпват при изворите на
свещения Спиритизъм, единствено с цел да
замърсят водите му. Не търсят Царството Божие
онези, които със сила се опитват да отворят
портите му, а преследват своя собствен личен
интерес. Те жадуват за един лек живот,
привърженици на най-малкото усилие,
мързеливи и нарушители във всички ситуации,
които искат да чуят дезинкарнираните Духове, но
се страхуват от обвиненията, които им отправя
собствената им съвест. Жлъчта на съмнението
навлиза сред мехлема на вярата в
добронамерените сърца. Копнежът по
неоправдана защита тормози последователите на
безделието. Невежеството и злонамереността се
отприщват в низшите проявления на черната
магия.
Защо е всичко това, братя и сестри мои? Защото
ние не знаехме как да защитим свещения резерв,
защото в нашите телесни усилия ние забравихме,
че Спиритизмът е едно божествено откровение за
съществено обновление на човешките същества.
Ние все още не сме разбрали колко е
наложително да изградим „Царството Божие“
вътре в нас.
Все пак нека не изоставяме задълженията си по
средата на задачата. Нека се върнем на полето, за
да поправим сеитбата. Министерството на
Комуникациите насърчава това обновително
движение. Нуждаем се от доброжелателни
служители, лоялни към духа на вярата. Няма да
37
бъдат допуснати онези, които не желаят да научат

за славата, скрита в кръста на свидетелството,
нито ще посрещнем онези, които са дошли тук с
различни цели ...
Тук всички ние сме другари от Министерството на
Комуникацията, задлъжнели към света, но
обнадеждени за успех в постоянната ни задача.
Нека погледнем нагоре. Ежедневно Господ
обновява нашите благословени възможности за
работа, но за да постигнем прецизни резултати,
наложително е да станем последователи на
освобождаването от низшето. Никой от нас, които
се намираме тук, не е освободен от цикъла на
инкарнации на земната повърхност.
За това всички жадуваме за Вечния Живот.
Следователно нека не забравяме Голготата на
нашия Господ, убедени, че всяко тръгване от по-
ниските нива трябва да бъде едно издигане към
по-висшите сфери. И никой да не очаква да се
издигне духовно без усилие, без пот и без сълзи!...
В този момент лекцията на Телесфоро приключи,
той благослови събранието показвайки един
безкрайно сияен поглед, след което прие ръката
на Анисето за да се отдалечи.
Подвластен на дълбокото впечатление от
пронизителните изявления на инструктора, аз
забелязах, че мнозина от околните плачат
мълчаливо.
Пред моя питащ поглед Висенте обясни:
- Това са служители, които са се провалили.
В този момент Телесфоро и нашият инструктор
Анисето застанаха до нас.
38
Две дами със сериозно изражение на лицето се

приближиха уважително и една от тях се обърна
към Анисето със следните думи:
- Бихме искали да получим информация относно
следващата възможност за служба, която ще се
даде на Отавио.
- Министерството ще даде разяснения - отговори
внимателно Анисето.
- Въпреки това, - каза питащата жена, - ще дръзна
да подновя молбата си. Тъй като Марина, наша
добра приятелка, вече омъжена на Земята от
няколко месеца, ми обеща сътрудничество за да
му помогне, и за мен ще е голямо щастие да
настаня сега моя беден син в нови майчински
прегръдки.
Анисето кимна с разбиране, усмихна се и обясни
прямо:
- Препоръчително е за сега да не правим план,
защото преди всичко ние трябва да узнаем изхода
от процеса за провалените медиуми, в който
процес той е замесен. Едва тогава, сестрице.
Двете жени приеха и се отдалечиха.
Аз погледнах към Висенте, без да крия изненадата
си, и докато дамите се оттегляха смирено, Анисето
се обърна към нас:
- Аз имам някои незабавни дела съвместно с
Телесфоро. Оставям всички да си правят своите
проучвания и наблюдения тук, в Центъра на
Пратениците.
Анисето се оттегли с по-възрастните, а един от
другарите весело заяви:
- Можем да си говорим.
39
- Нашият водач, - обясни Висенте грижливо, -

смята за една полезна работа всички
здравословни разговори, които обогатяват нашите
знания и умения за служене. Следователно, за
нашите духовно конструктивни разговори, ние
получаваме също възнаграждението, което е
дължимо при нормална работа.
Любопитен и изненадан, аз попитах:
- Какво става, ако се опитам да се върна към
нисшите земните дела и забравя за градивния
разговор?
Висенте се усмихна и отговори:
- Загубата ще е твоя, защото тук словото определя
Духа. И ако ти отбягваш светлината на
поучителните разговори, нашите инструктори
веднага биха разпознали твоето поведение,
защото присъствието ти би станало неприятно и
лицето ти би се покрило с една неопределима
сянка.
Глава 7 Падението на Отавио
Отсъствието на Анисето даде възможност за някои

интересни изказвания. Бяха сформирани
приятелски групи за разговори.
Впечатлен от дамите, които бяха поискали
съдействие за Отавио, аз помолих Висенте да ме
запознае с тях, не защото ме водеше недостойно
любопитство, а едно желание да достигна до нови
образователни ценности по отношение на
медиумната работа, която словото на Телесфоро
ме накара да почувствам в различни нюанси.
Моят приятел ми отговори с радост.
40
След няколко минути аз не само се озовах в

компанията на сестрите Изаура и Изабел, но и на
самия Отавио, един блед джентълмен, който
изглеждаше на четиридесет години.
- Аз също съм начинаещ тук, - обясних, - и
положението ми е на лекар, провален в
задълженията, които Господ ми е поверил.
Отавио се усмихна и отговори:
- Може би, приятелю, имате във ваша полза факта,
че сте игнорирали вечните истини в света. Същото
не важи в моя случай, за моя жалост! Аз не бях
невежа по отношение на правилния сценарии,
който Отеца ми беше възложил за борбите на
Земята. Аз не притежавах никакви официални
звания за компетентност; но все пак аз имах една
забележителна евангелска култура, която за
вечния живот в действителност е от по-голямо
значение отколкото интелектуалната култура. Аз
имах великодушни приятели от по-висшите нива,
които ставаха видими за моите очи. Получих
послания, изпълнени с любов и мъдрост, и
въпреки това все пак се провалих отстъпвайки
пред неблагоразумието и суетата.
Забележките на Отавио силно ме впечатлиха.
Когато бях в света, аз нямах никакъв особен
контакт със спиритистките школи и изпитвах
известни затруднения да разбера всичко, което
той искаше да каже.
- Аз игнорирах мащаба на медиумните
отговорности. – каза той.
- Духовните задачи - продължи Отавио, някак
потиснат, - засягат вечните интереси и от там
идват огромните размери на моя провал.
Управителите на душевните блага са надарени с
много тежки отговорности. Учениците, вярващите,
41
симпатизантите в областта на вярата, могат да

пледират за невежество и че са били
възпрепятствани; въпреки това свещениците
нямат извинение. Същото се потвърждава и в
задачата на Медиумизма. Стажантите или
бенефициентите в храмовете на новото
Откровение могат да се позовават на определени
пречки; но мисионерът е длъжен да изпълни
мисията си, защото притежава едно дълбоко
познание за задачата, която трябва да изпълни,
така че той няма извинение да оправдае едно
евентуално падение.
- Но, приятелю – попитах аз, силно впечатлен, -
какво мотивира вашето морално мъченичество?
Вие изглеждате толкова осъзнат за себе си,
толкова превъзходно информиран за законите на
живота, че ми е трудно да повярвам, че имате
необходимост от нови преживявания в този
раздел ...
- Ще разкажа за моето падение и ще видите как аз
пропуснах една прекрасна възможност за
извисяване.
И след по-дълга пауза той продължи тежко:
- След като се бях сдобил с огромни дългове в
телесната сфера в едно друго време, аз дойдох да
почукам на вратите на Наш Дом, където бях
подпомогнат от всеотдайни братя и сестри, които
ми помагаха неуморно. В продължение на
тридесет последователни години се подготвях за
да се върна на Земята да работя в медиумната
задача, нетърпелив да си оправя сметките и да се
издигна в някои отношения. Не ми липсваха
истински възвишени уроци, нито свещено
насърчение за моето несъвършено сърце.
42
Министерството на Комуникациите ме
облагодетелстваха с всичко необходимо и, преди
всичко, шест приятелски духа задвижиха най-
големите ресурси в полза на моя успех. Техници от
Министерството на Помощта ме придружиха до
Земята в навечерието на моето прераждане, като
ми дадоха едно изключително здраво физическо
тяло. Поради великодушието на моите
благодетели тук, на мен щеше ми бъде
предоставена една много определена работа да
давам облекчение, в областта на утехата на
създанията. Аз щях да остана заедно с фалангите
на сътрудниците, отговорни за Бразилия, като
насърчавам техните усилия да подпомагат
останалите наши събратя, невежи,
дисбалансирани или нещастни. Бракът не
трябваше да влиза в реда в мислите ми, не защото
женитбата можеше да попречи на упражняването
на медиумизма, а защото моят конкретен случай
го изискваше. Независимо, че щях да съм
неженен, на двадесет години аз трябваше да
посрещна шестимата приятели, които работиха
толкова усилено за мен в Наш Дом, които щяха да
дойдат в моето обкръжение като сираци.
Моите дългове към тези създания бяха много
сериозни и предвиденото по план щеше да бъде
не само едно приятно спасение за мен, но също и
гаранция на триумфа чрез службата ми в тяхна
помощ. Това на свой ред щеше да предпази
сърцето ми от лековато поведение и
непостоянство, защото тежкото печелене на хляба
за прехраната щеше да ме принуди да не
навлизам в нисшите предложения по отношение
на секса и необузданите амбиции. Беше прието
също така новите ми дейности да започнат с много
саможертви, така че евентуалната обич на друг
човек да не отслаби моята сила за осъществяване
43
и изпълнение, и за да не стане моята задача

подвластна на капризните светски ситуации,
далечни на замисъла на Исус; и най-вече за да се
поддържам безпристрастния характер на моята
служба. По-късно, с течение на годините на моето
изграждане, те щяха да ми изпратят от Наш Дом
материална помощ, всеки път все по-голяма,
успоредно с моето свидетелство за
себеотрицание, непривързаност към краткотрайни
притежания, безразличие към задоволяване на
сетивата, с цел прогресивно да увелича сеенето на
любовта, поверено в ръцете ми.
След като всичко беше съчетано, аз се върнах, като
не само обещах вярност на моите инструктори, но
и се заклех в най-дълбока преданост към моите
шест духовни приятели, на които аз дължа толкова
много досега.
Отавио замълча отново, въздъхна дълбоко и
продължи:
- Но горко ми, защото забравих всичките си
ангажименти! Моите благодетели от Наш Дом ме
поставиха редом до една истинска служителка на
Исус. Моята майка беше християнска спиритистка
от момиче, независимо от материалните
склонности на баща ми, който въпреки това беше
един добър човек. Когато бях на тринайсет години
осиротях загубвайки майка си, а на петнадесет
години за мен започнаха първите повиквания от
висшата сфера. По това време баща ми сключи
втори брак и въпреки добротата и
сътрудничеството, които мащехата ми предложи,
аз започнах да гледам отвисоко на нея, поставяйки
се на едно ниво на фалшиво превъзходство.
Напразно моята родна майка насочваше свещени
призиви към сърцето ми от невидимия свят. Аз
44
живеех гневен, сред неоправдани оплаквания и

съжаления.
Роднините ми ме заведоха в една спиритистка
група с отлична евангелска насоченост, където
моите способности можеха да бъдат поставени в
услуга на нуждаещите се и страдащи; обаче на
мен ми липсваха качествата на един добър
работник и верен другар. Отказът ми да се доверя
на духовните наставници и острата ми склонност
да критикувам действията на другите ме докараха
до неприятен застой.
Уважаемите приятели от невидимия свят ме
насърчаваха да служа, но в болната си суета аз се
усъмних в тях. И тъй като свещените призиви,
които аз тълкувах като халюцинации, продължиха,
аз потърсих лекар, който ме посъветва, че имам
нужда от сексуални преживявания. Тогава бях на
деветнадесет години и преднамерено се отдадох
на злоупотреба на едни сублимни способности. Аз
исках насила да съгласувам нарушаващо законите
удоволствие и духовния дълг, отчуждавайки себе
си все повече от евангелските уроци, които
приятелите от висшата сфера ни преподаваха.
Тъкмо бях преминал малко над двадесетата си
годишнина, когато баща ми беше отнет от
смъртта. С тъжното събитие шест нещастни деца
осиротяха, защото когато мащехата ми се омъжи
за баща ми, беше довела под негова опека трите
си невръстни деца. Напразно бедната вдовица ме
молеше да ѝ помогна. Аз никога не благоволих да
приема изкупителните задължения, които бяха
моя участ.
Две години след второто си овдовяване моята
злощастна мащеха беше отведена в един лагер на
прокажени. Обзет от ужас аз се отдръпнах от
малките сираци. Изоставих ги окончателно, без да
45
вземам предвид факта, че предавам моите

великодушни кредитори от Наш Дом на една
несигурна съдба. След това, давайки път на
безделието, аз извърших едно недостойно деяние
и бях принуден да се оженя насила. Дори тогава,
призванията на невидимия свят продължиха,
разкривайки ми неизчерпаемата милост на
Всевишния. Но тъй като аз пренебрегвах
задълженията си все повече и повече, всеки опит
за духовно постижение ставаше по-труден. И така
продължи да ме измъчва трагедията, която аз сам
бях си създал.
Съпругата, за която бях женен само поради
непреодолими апетити, беше едно същество,
далеч по-нисше спрямо моето духовно ниво и
привлече една чудовищна същност, свързана с
нея, за да поеме ролята на мой син. Аз предадох
на улицата шест любящи деца, с които
съвместното ни съществуване щеше да има
решаващ принос за моралната ми сигурност; но
моята съпруга и синът ми бяха се заели да ми
отмъстят – поне така ми се струваше. И двамата ме
измъчваха до края на живота ми, когато се върнах
тук, едва достигнал четиридесет години, изцеден
от сифилис, алкохол и мъка, без да съм направил
нищо за моето вечно бъдеще. Без да съм изградил
нищо на добра основа ...
Той избърса засрамено очите си и заключи:
- Както виждате, аз изпълних всичките си
проклети желания, но не и желанията на Бог. Ето
защо аз се провалих, утежнявайки старите си
дългове...
В този момент той замълча, сякаш нещо невидимо
свиваше гърлото му.
46
Прегърнах го с братско съчувствие, нетърпелив да

дам на сърцето му едно окуражаване, но Дона
Изаура се приближи, погали челото му и каза:
- Не плачи, синко! Исус ни осигурява достатъчно от
благословията на времето. Имай спокойствие и
смелост...
И разпознавайки нейната обич към него, аз
размишлявах върху Божествената Доброта, която
кара сублимния химн на майчината любов да
отеква дори в регионите отвъд смъртта.
Глава 8 Нещастието на Аселино
Щях да отида отново при Отавио, когато някой се

приближи и заговори с някогашния медиум с
твърд глас:
- Не плачете, скъпи братко. Вие не сте без
подкрепа. Освен това можете да разчитате на
отдадеността на майка си. Аз живея в по-лоши
условия, но не ми липсва надежда. Без съмнение
ние сме в един духовен фалит; и все пак е разумно
да очакваме с увереност един нов заем на
възможности от Божествената Съкровищница. Бог
не е беден.
Аз се обърнах изненадано, но не познах
новодошлия. Дона Изаура любезно ни представи.
Това беше Аселино, който беше преживял една
подобна опитност като Отавио.
С тъжен вид Отавио се усмихна и каза:
- Аз не съм престъпник в очите на света, но аз
банкрутирах пред Бог и пред Наш Дом.
- Но нека да бъдем логични, - каза Аселино, с по-
окуражен вид. – Вие загубихте мача, защото дори
47
не играхте, докато аз го загубих, докато играх

катастрофално. Аз прекарах единадесет години на
мъки в Ниските Зони. Вашата ситуация не
изискваше такива драстични мерки. И въпреки
това, аз се доверявам на Провидението.
В този момент Висенте се намеси и добави:
- Всеки един от нас си има своето собствено
преживяване. Не всички успяват в своите земни
изпитания.
И като се обърна по един специален начин към
мен, той добави:
- Колко от нас лекарите за жалост се провалихме в
битката?
След като се съгласих да споделя собствения си
случай, възразих:
– И все пак би било много интересно да чуя
преживяването на Аселино. И той ли е претърпял
същото нещастие като Отавио? Мисля, че е голямо
предимство да вникнем дълбоко в тези уроци.
Докато бях в света аз не разбирах в
действителност какво представлява духовния
дълг, но тук нашето виждане се променя. Ние
трябва да помислим за своето вечно бъдеще.
Аселино се усмихна и отговори:
- Моята история е много различна. Моето
падение показва едни по-различни
характеристики и според мен е много по-
сериозно.
И отговаряйки на нашето очакване той продължи
да разказва:
- Аз също напуснах Наш Дом през миналия век,
след като получих ценно наследство под формата
на поучение от нашите съветници. Аз продължих
48
напред обогатен с благословии. Една от нашите

достойни Министри на Комуникацията лично
ръководи мерките, свързани с новата ми задача.
Не липсваха ресурси, които осигуриха телесното
ми здраве и психическия баланс. След като дадох
велики обещания към висшестоящите, заминах в
един от големите бразилски градове в служба на
нашата колония. Бракът присъстваше на моята
пътна карта за реализация. Рут, моята всеотдайна
спътница, пое ангажимента да сътрудничи с мен
за по-добро изпълнение на задачите.
След като завърших първата част от програмата,
на двадесет години аз бях призван към задачата
на Медиумизма, получавайки огромна защита от
невидимите благодетели. Все още си спомням
искреното удовлетворение на другарите от нашата
учебна група. Ясновидската способност,
психофонията и психографирането, които Господ
ми беше дал поради своята милост, бяха
решаващи фактори за да са успешни нашите
дейности. Радостта на всички беше ненадмината.
И все пак, въпреки прекрасните уроци по
отношение на евангелската любов, аз бях склонен
да превърна способностите си в източник на
материални доходи. Аз не бях подготвен да чакам
за изобилните ресурси, които Господ щеше ми
изпрати по-късно, след като се докажа в
служенето, за това сам потърсих как да реша
проблема с доходите. Не беше ли моята служба
същата като на другите? Не получават ли
заплащане римокатолическите свещеници за
духовни и религиозни дела? Ако всички ние
плащахме за нуждите на тялото, по какви причини
да избягваме заплащането за нуждите на душата?
Приятели, които бяха невежи по отношение на
свещената природа на вярата, одобриха моите
егоистични изводи. Ние признавахме, че в
49
основата си, съществената част от работата пада

на дезинкарнираните духове, но все пак го имаше
и моето лично сътрудничество като посредник, за
което трябваше да има справедливо възмездие.
Духовните приятели побързаха да ме посъветват
кой е по-добрия път, но без резултат. Напразно
моите инкарнирани другари ме призоваваха
навреме да си изясня нещата. Аз се вкопчих в по-
нисшите си интереси и се придържах към
мнението си. Спрях се окончателно на такса за
съветването. Реших цената на консултациите, със
специални бонуси за бедните и окаяните по съдба.
Офисът ми за консултации се изпълни с хора.
Огромен интерес се появи сред онези, които
желаеха физическо подобрение и да намерят
решение за своите материални дела. Един голям
брой заможни семейства ме приеха за техен
обичаен консултант за всички техни житейски
проблеми. Уроците на висшата духовност,
приятелското общение, изкупителното служение
на Евангелието и поученията на божествените
емисари бяха оставени на дистанция. Училището
на добродетелта, братската любов и висшето
поучение вече не съществуваше. Вместо него
беше търговската конкуренция, законните или
престъпни човешки връзки, прищевки на страстта,
полицейските дела и цял един парад на човешки
нещастия в техните по-недостойни преживявания.
Духовният пейзаж около мен се беше
трансформирал напълно. Заобикаляйки себе си с
престъпници, в името на системно финансово
облагодетелстване, нисшите ментални течения на
моите неспокойни клиенти ме хвърлиха в мрака
на тъмни психически вериги. Стигнах до
престъплението да се подигравам с Евангелието
на нашия Господ Исус, като забравих, че
50
престъпната работа с човеци с покварена съвест

замесва също така едни зловредни същности,
които се интересуват от тях от нивото на
невидимия свят. Аз бях превърнал Медиумизма в
един извор на материални предсказвания и
евтини предупреждения.
В този момент очите на разказвача внезапно се
зачервиха, разкривайки дълбок ужас в зениците
му, сякаш преживяваше отново едно брутално
мъчение.
- Но смъртта дойде, приятели мои, и ме откъсна от
фантазиите ми, - продължи той по-сериозно. - От
момента на големия преход тъмния кръг на
престъпните клиенти, които консултирах и които
ме бяха изпреварили в гроба, ме обградиха,
изисквайки от мен предсказване и насоки от низш
характер. Те искаха новини за инкарнирани
съучастници, за търговски резултати, и настояваха
за решения по отношение на нелегални връзки.
Виках, плаках, умолявах, но бях окован за тях със
зловещи психични вериги в резултат на моето
неблагоразумие в защитата на моето собствено
духовно наследство. В продължение на
единадесет поредни години аз изкупувах грешката
си сред тях, с разкаяние и огорчение.
Аселино замълча с още по-разтърсен вид, съдейки
по изобилните му сълзи.
Дълбоко разчувстван, Висенте каза:
- Какво е това? Не се измъчвайте така. Не сте
извършили убийство, нито сте подхранвали
някакво умишлено намерение да
разпространявате зло. По мое мнение, вие също
сте сбъркали, както толкова много от нас.
Аселино изсуши сълзите си и отговори:
51
- Аз не бях убиец или обикновен крадец; не

чувствах вътрешно желание да нараня някого,
нито показвах непочтителност към дома на
другите. Но аз отидох в телесната сфера за да
служа на Божиите създания, нашите събратя, да
подпомагам духовното им израстване с Исус. Но
вместо това ги направих зависими от религиозната
вяра, едни скрити злосторници, които бяха
осакатени във вярата и парализирани в мисълта.
Нямам извинения, защото бях просветен; Няма
прошка за мен, защото не ми липсваше
Божествена подкрепа.
И след дълга пауза той тежко заключи:
- Можете ли да оцените обхвата на моята вина?
Глава 9 Слушане на впечатления
Оставихме Аселино да разговаря насаме с Отавио,

и бях отведен от Висенте към друг ъгъл на стаята.
Няколко групи бяха ангажирани в интересни и
образователни разговори. Забелязах, че почти
всички коментираха пораженията, които бяха
претърпели на Земята.
- Аз направих, каквото можах, - възкликна
добродушно една стара дама на двамата си
другари, които слушаха с внимание. - Но,
семейните връзки са просто много силни. Винаги
нещо отекваше в мен, с един много висок глас в
духа, предизвиквайки ме да изпълня задачата; но
... ами моят съпруг? Амансио никога не се
съобрази с това. Когато болни хора ме търсеха за
една най-обикновена рецепта , неврастенията му
се влошаваше още повече. Ако спътниците ми по
вяра ме поканеха на Евангелско учение, той се
52
възпротивяваше от ревност. И какво си мислите?

Той стигна дори до там, че да настрои собствените
ми дъщери срещу мен. Как би било възможно при
такива обстоятелства да се погрижа за моите
медиумни задължения?
- И все пак, - размишлява една от дамите, която
изглеждаше най-сигурна в себе си, - ние винаги
намираме средствата и претекста да избягаме от
вината. Нека се изправим пред нашите проблеми с
реализъм. Трябва да се съгласите, че с помощта на
една силна воля човек винаги може да намери
няколко минути през седмицата и няколко малки
възможности за да прави добро. Може би вие
можехте да спечелите разбирането на съпруга си и
привързаното сътрудничество на дъщерите си, ако
бяхте работила в мълчание, показвайки една
искрена готовност за саможертва. Нашите
действия, Мариана, са много по-заразителни от
нашите думи.
- Да, - каза Мариана с различен тон на гласа, -
съгласна съм с това, което казвате. Истината е, че
аз никога не можех да понасям липсата на
разбиране от моето семейство, без да се оплаквам
от това.
- За да работим ефективно - каза тя разумно, - ние
на първо място трябва да се научим да мълчим.
Щяхме да изпълним своите задължения
перфектно, ако самите ние бяхме използвали
всички рецепти за послушание и оптимизъм,
които предлагахме на другите. Да дадеш съвет
винаги е полезно, но прекомерното съветване
може да доведе да забрава на нашите
задължения. Казвам това, защото моят случай,
така да се каже, е доста подобен на вашите. Ние
отидохме във физическия свят за да съграждаме с
Исус, но изпаднахме в глупостта да вярваме, че
53
ходим по Земята, за да обсъждаме своите

капризи. Аз не изпълних своята медиумна задача
поради раздразнението, което ме обзе, предвид
безразличието на семейството ми към духовната
служба. Нашите инструктори тук силно ми
препоръчваха, че за да уча другите добре, е
необходимо да служа за пример по-добре. За мое
нещастие, обаче, аз забравих всичко при
временната си работа на Земята. Ако съпругът ми
представеше съображения, аз ги опровергавах. Не
можех да понасям никое мнение, противно на
моята гледна точка по въпросите за вярата,
неспособна да осъзная суетата и глупостта на
моето поведение. От неразумност се роди най-
голямата ми загуба, при която силно утежних
отговорността си. Жоаким и аз се карахме почти
всеки месец и обменяхме не само нараняващи
обиди, но и отровните флуиди, отделяни от
нашите бунтовни и болни умове. Посред тези
конфликти и техните последствия аз пропилявах
времето си неспособна да върша каквато и да е
извисена духовна работа.
В този момент Висенте привлече вниманието ми
за да ме запознае с един приятел.
До нас една друга група дами разговаряха
оживено.
- В крайна сметка Ернестина, - една от тях попита
най-младата жена, - каква беше причината за
бедствието ви?
- Единствено страха, приятелко. - обясни
Ернестина. - Страхувах се от всичко и от всички.
Това беше най-голямото ми зло.
- Но, това е много шокиращо! Вие бяхте много
подготвена. Аз все още помня нашите уроци
заедно. Инструкторите на Изясняването имаха
54
голямо доверие във вашето съдействие. Вашите

постижения поставяха стандарта за нас
останалите.
- Да, скъпа моя Бенита, но твоите спомени ме
карат да усещам още по-ясно степента на моя
личен духовен фалит. Но все пак не трябва да
бягам от истината. Аз бях виновна за всичко.
Подготвих се достатъчно добре, за да откупя стари
дългове и да изградя нови неща; но не внимавах
толкова, колкото беше нужно. Призивът за служба
отекна в подходящото време, насочвайки
разсъжденията ми към по-голяма яснота; нашите
инструктори ми осигуриха най-светите подбуди,
но аз бях подозрителна към хората, към
дезинкарнираните духове и дори към самата себе
си. В учените от физическия план аз виждах
недобросъвестни хора; в невидимите братя и
сестри аз вярвах, че ще срещна само
подигравателни измамници предрешени като
наставници; а за себе си се страхувах от пагубни
тенденции. Много приятели ме смятаха за
добродетелна поради строгостта на моите
изисквания; все пак, в дълбините си, аз бях само
една доброволно болна пациентка, изпълнена с
безполезни тревоги.
- Това е било много детинско от твоя страна. - каза
друга, - Ти си забравили, че в плътската сфера най-
големият интерес на душата е осъществяването на
нещо полезно за доброто на всички, нещо, което
ще остане в Безкрая и за Вечността. В такава една
задача е неизменно да се вземе предвид
настойчивостта на всякакви враждебни елементи.
Иронията на невежеството, атаките на
безразсъдството, и низшите внушения на нашата
собствена животинска природа, със сигурност ще
възникнат по пътя на всеки отдаден работник.
Тези са логичните и неизбежни обстоятелства на
55
служенето, защото ние не отиваме във физическия

свят за да си почиваме неоправдано, а да се
борим за своето подобрение, въпреки всички
непредвидени препятствия.
- Сега разбирам - каза другата, - и все пак страхът
от измама подкопа моята чудесна възможност.
- Ах, приятелко – отговори събеседничката ѝ, -
вече е късно за съжаления. Ние толкова се
страхуваме от заблуди, че накрая се оказва, че
злоупотребяваме със служенето на Христос.
Аз слушах техния разговор с нарастващ интерес,
но моя спътник ме отведе напред към нови
запознанства.
Аз последвах тези приятни задължения на
обществото на Наш Дом, но за да не пропусна
възможността да се уча, останах внимателен към
разговорите около. Някои господа поддържаха
една дискретна размяна на мнения.
- Аз знам, че се провалих, - каза сериозно един от
тях, - и вече съм изкупил голяма част в по-ниските
Региони. Но сега очаквам Провидението да ми
даде нова възможност.
- Смяташ ли, че ти е липсвало достатъчно
напътствие по пътя? - попита друг приятел.
– Ще обясня, - каза първият, - липсваше ми
подкрепата на съпругата ми. Когато тя беше редом
до мен аз чувствах дълбок баланс в психичните ми
енергии. Нейната компания, без да мога да го
обясня, компенсираше целия ми разход на
медиумна енергия. Моето чувство за баланс беше
в ръцете на любимата ми Аделия. Но въпреки това
забравих, че добрият слуга трябва да бъде
подготвен да служи на Господ във всякакви
обстоятелства. Аз не бях научил науката на
56
подчинението и отстъпчивостта, нито се смирих да

ходя сам по човешките пътища. Когато се
почувствах сам без моята отдадена съпруга, отнета
от смъртта, аз се уплаших, защото се почувствах
извън баланс. Погрешно се опитах да я заместя и
бях наранен. Силно свързана със злонамерени
същества втората ми съпруга с нейните бесове ме
влече в сексуални перверзии, на които никога не
съм мислил, че съм способен. Неусетно се върнах
към съжителство със зли същества и, макар да бях
започнал добре, аз свърших зле. Бедите ми бяха
огромни; и все пак днес, макар че признавам
своите дефекти, разбирам, че триумфът и за в
бъдеще ще ми бъде много труден без любимата
ми спътница.
Разговорът беше станал изключително интересен.
Аз исках да проследя неговото развитие, но
Висенте привлече вниманието ми към друг въпрос
и беше необходимо да го придружа.
Глава 10 Преживяването на Жоел
Придружих Висенте до един ъгъла на стаята,

където той се обърна към един старец с
приятелско лице.
- И така, скъпи мой Жоел, как си? - попита той
внимателно.
С меланхолично изражение Жоел отговори:
- Благодарение на Божествената Доброта аз се
чувствам значително подобрен. Всеки ден
получавам магнитни пасове в Кабинетите за
Подкрепа, в Министерството на Помощта, и се
чувствам по-силен.
57
- Престанаха ли пристъпите на замайване? -

попита Висенте с голяма загриженост.
- Сега те са по-разредени и когато се появят, те не
тревожат сърцето ми толкова интензивно, както
преди.
Висенте ме погледна с ясните си очи и каза,
усмихвайки се:
- Жоел също отиде във физическата сфера със
задача в Медиумизма и може да разкаже едно
много интересно преживяване.
Нашият нов приятел, който изглеждаше като един
болен пациент, който току що е започнал да се
възстановява, се усмихна тъжно и каза:
- Осъществих своя опит на Земята, но не успях.
Битката не беше никак малка, а аз бях твърде слаб.
- Това, което ме впечатлява най-много в неговия
случай, обаче - намеси се с братски Висенте, - е
болестта, която го е придружила до тук и
продължава дори и сега. Жоел е прекосил ниските
зони с изключителни трудности, и след като се е
задържал там доста дълго време, се завръща в
Министерството на Помощта, преследван от
странни халюцинации по отношение на миналото.
- Миналото му? - попитах, изненадан.
-Да, - обясни смирено Жоел, - Моята задача на
медиум изискваше една по-пречистена
сензитивност и когато посветих себе си в
изпълнение на моята служба отидох в
Министерството на Изясняването, където ми беше
предоставено специална терапия, която изостри
моите възприятия. Необходими бяха едни фини
условия за изпълнение на бъдещи ми задължения
(съвършено психично състояние). Приятелски
сътрудници стигнаха доста далеч за да ме
58
облагодетелстват и аз тръгнах към Земята с всички

необходими ресурси за успешното осъществяване
на задълженията ми. За съжаление обаче ...
- Но защо се провалихте в реализацията им? -
попитах аз, - Само заради придобитата
сензитивност ли?
Жоел се усмихна и каза:
- Загубих не заради сензитивността, а заради
злоупотребата с нея.
- Какво имате предвид? – попитах аз учуден.
- Приятелю, вие би трябвало да разберете без
затруднения. Представете си, че с капитал от такъв
вид, вместо да помагам на другите, аз загубих
себе си. Сега си давам сметка, че Бог дава
повишената сензитивност като един вид мощен
обектив или леща, чийто собственик трябва да
използва да определи маршрутите, да фиксира
опасностите и предимствата по пътя, и да
локализира общите препятствия, помагайки на
другите и на себе си. Обаче аз направих точно
обратното. Аз не използвах моята удивителна
леща по правилния начин. Позволих си да бъда
обзет от едно болно любопитство и прилагах
лещата си само за да разширя усещанията си. В
контекста на моята медиумна работа беше
спомнянето на минали съществувания като един
незаменим израз на службата за колективно
просветление и полза за другите, което ми бе
позволено да осъществявам, но съществуваше
една наука, която трябваше да помня, която аз не
уважих, както трябва.
Той прекъсна разказа си за миг, а желанието ми
да узная личната му опитност се изостри докрай.
След това той продължи от същото ключово място:
59
- При първия призив от Висшите Сфери аз

побързах да помогна. Чувствах интуитивно живия
спомен за обещанията, които съм направил в Наш
Дом. Имах сърце изпълнено със свещени
намерения. Щях да работя. Това щеше да
разпространи надлъж и нашир вибрацията на
вечните истини. Въпреки това, веднага щом
започнах работа, моята повишена психическа
възбуда завъртя механизма на спящите в мен
спомени, подобно на плоча под иглата на
грамофона, и аз си спомних всичко за своето
предпоследно съществуване, когато носех расо
под името монсеньор Алехандро Писаро, в
последните години на Испанската Инквизиция.
Тогава аз започнах да злоупотребявам със
свещената леща, за която споменах по-рано.
Чувствеността за силни усещания, които могат да
бъдат толкова вредни, колкото употребата на
алкохола, опияняващ сетивата, ме накара да
забравя и най-свещените си задължения. Бях
вдъхновен с духовна яснота от висш ранг. Моето
ясновидство продължи да се развива, но аз не се
задоволих, докато не видя отново моите видими и
невидими спътници от арената на старите
религиозни борби. Аз си наложих задължението
да установя с времето къде е всеки един от тях,
поставяйки си за цел да възстановя биографичните
им записи, без да ме е грижа за истинската
употреба на дарбата ми в областта на
конструктивната работа.
Способността за ясно чуване у мен стана много
чиста; обаче аз не исках да слушам моите духовни
благодетели за задачи, които биха били
действително полезни, а вместо това ги разпитвах
дръзко по теми за собствено егоистично
удовлетворение. Погълнат в изследвания, касаещи
Испания от моята епоха, аз похабих едно огромно
60
количество време, в което отбягвах духовните си

другари, които идваха да ме молят за работа за
доброто на ближния. Аз изисквах информация от
епископи, от политическите власти на епохата, и от
приятели свещеници, които бяха сгрешили
толкова, колкото и аз самия.
Не липсваха щедри предупреждения. Често колеги
от нашата Спиритистка група обръщаха
вниманието ми към сериозните проблеми на
нашия Център. Страдащи хора чукаха на портите
ни; имаше ситуации, които изискваха Християнско
свидетелстване (да докажеш вярата си на
практика чрез дела). Имахме един проект за
приют за сираци, една току що открита
амбулатория, и, освен всичко това, седмични
служби за евангелско обучение във Вторник и
Петък вечерта. Но какво ме беше грижа! Не исках
да знам нищо, освен за моите лични открития. Аз
забравих, че Господ беше позволил тези спомени,
не за да удовлетворявам суетата си, а за да мога
да разбера обхвата на моите дългове към
нуждаещите се в света и да се отдам на делото по
просветлението и утехата на онези, които съдбата
беше белязала.
Противно на очакването на самоотвержените
приятели, които ми бяха помогнали за
получаването на тази върховна възможност, аз
въобще не бях склонен на братско сътрудничество
и загубих интерес в утешителната Доктрина, която
днес възражда Евангелието на Исус сред хората.
Аз търсех непреклонно единствено онези, които
бяха свързани по някакъв начин с мен в миналото.
В тази сфера аз открих и то с очевидни
доказателства за идентичност, личности, именити
и открояващи се в предишни времена, които са
имали връзка с мен. Аз разпознах г-н Хигино де
Салседо, един голям земевладелец, който беше
61
мой голям защитник пред религиозните власти в

Испания, реинкарниран като един интелигентен и
честен пролетарий, но в една тежка опитност на
лична саможертва. Видях стария Гаспар де
Лоренцо, самотната фигура на един жесток
инквизитор, който ми беше желал най-доброто,
реинкарниран сега като човек парализиран и сляп
от раждането си.
И така, приятелю, аз преминавах през живота, от
изненада на изненада, от силно усещане на силно
усещане. Аз, който се бях преродил с дарбата за
спомняне за да съградя нещо полезно, превърнах
способността в едно пристрастяване към
личността си. Изгубих една благословена
възможност за изкупление и най-лошото е
състоянието на халюцинации, в което живея. В
резултат на моята грешка психиката ми загуби
баланс и психичните смущения са едно болезнено
мъчение. Сега от дълго време преминавам едно
лечение с магнетизиране.
В този момент обаче нашият събеседник внезапно
пребледня. Очите му се отвориха много широко и
започнаха да блуждаят, сякаш се фокусираха върху
впечатляващи сценарии, далеч от онова, което
ние можехме да видим.
Тогава той залитна, но Висенте го хвана веднага и,
като прокара дясната си ръка на челото му, каза с
един твърд глас:
- Жоел! Жоел! Не се поддавайте на впечатленията
от миналото! Върнете се към Божието
присъствие!...
Дълбоко изумен забелязах, че той се възстановява
и вече се връща към нормалното си изражение,
разтривайки очите си.
62
Глава 11 Инструкторът8 Белармино
Уроците бяха изключително полезни. Те ми

донесоха нови знания и най-вече чрез тях аз все
повече се възхищавах на Божията доброта, която
позволяваше на всички нас шанс да обновим
учението си за служби на бъдещето. Много от нас
бяха преминали през Чистилищните Зони на
Сенките и вътрешното мъчение, някои повече,
други по-малко. Въпреки това, беше достатъчно
признанието колко сме малки и осъзнаването на
нашия огромен дълг и ето всички ние пак се
събрахме заедно в Наш Дом, възстановявайки
отслабените енергии и подновявайки работните
планове. Във всички присъстващи другари видях
да разцъфва надеждата. Никой не се чувстваше
безпомощен. забелязах как множество медиуми
продължават ценния обмен на идеи по отношение
на прегледа на техните постижения и чувайки
толкова много да се споменават инструктори,
попитах Висенте с дискретен тон:
- Не би ли било възможно, в името на моето
изграждане и духовен растеж, да се консултирам
от опита на някой инструктор, преминаващ от тук?
Събирането на информация от толкова много
медиуми е голямо предимство. И мисля, че не
бива да пропускам тази възможност.
Висенте помисли за минута и отговори:
- Нека да потърсим Белармино Ферейра. Той е
мой приятел от няколко месеца.
8
Инструктор тук е със значение на някой, който поради
натрупано по-рано познание има отговорността да
преподава своя опит на другите, които са в началните нива
на това познание. За да има задача на инструктор на
земята не е задължително един дух да е висш. Обикновено
задачата му включва изнасяне на лекции, менторство.
63
Аз го последвах през различни групи. Белармино

беше в един ъгъл и разговаряше с приятел. Имаше
сериозно лице, бавни жестове, а смирените му
очи издаваха голяма тъга.
Висенте ме представи мило, давайки начало на
един поучителен разговор. След като размениха
някои концепции, Белармино каза прочувствено:
- И така, приятелю, желаете да узнаете
горчивината на един провален инструктор?
- Не казвам това, - успях да се усмихна, - бих искал
да чуя вашия опит и също да се възползвам и от
вашите поучителни думи.
Ферейра направи една усмивка насила, която
изразяваше цялото огорчение, което все още
изгаряше душата му, и каза:
- Мисията на инструктора е много сериозна за
който и да е човек. Не без причина званието
„Учител“ беше дадено на нашия Господ Исус. Едва
тук успях достатъчно да разгледам тази дълбока
истина. Медитирах много, размишлявах
интензивно и стигнах до заключението, че за да
постигнем едно славно възкресение, за момента
няма друг път освен този, който е вървял
Божествения Учител. Забележително е да
споменем неговото поведение, който се въздържа
от всякакво поробване от земни блага. Не
виждаме ли Господ в Евангелието как прави само
добро, учи на любов, запалва светлината и
разпространява истината. Никога ли не сте
мислили за това? След дълги медитации аз
стигнах до знанието, че в човешкия живот
паралелно с тези, които управляват и тези, които
се подчиняват, има и такива, които преподават.
Това ме отведе до заключението, че в сферите на
64
земната повърхност има икономи, сътрудници и

слуги. Специално тези, които преподават, трябва
да бъдат от последната категория. Разбирате ли,
братко?
Ах, да! Бях разбрал перфектно. Преценката на
Белармино беше дълбока, неопровержима.
Всъщност аз никога не бях чувал толкова красиви
идеи по отношение на образователната мисия.
След една кратка почивка той продължи, отново
сериозен:
- Със сигурно е странно, че се провалих, знаейки
толкова много. Моята мъчна трагедия обаче е
същата, като на всички, които познават Доброто,
но забравят да го практикуват.
Той отново замълча, помисли, помисли и
продължи.
- Преди много години аз напуснах Наш Дом със
задачата да преподавам в областта на Евангелския
Спиритизъм. Обещанията ми тук бяха огромни.
Моята самоотвержена Елиса беше готова да ме
придружи в моята тежката служба. Тя щеше да
бъде моята предана съпруга, благословена
приятелка завинаги. Моята задача щеше да се
състои в усърдна работа по Евангелието на Господ,
по такъв начин, че да възпитавам първо чрез своя
пример, а след това чрез словото.
Две важни колонии в съседство на Наш Дом,
изпратиха мнозина служители като медиуми и
помолиха нашия Губернатор да сътрудничи като
изпрати компетентни мисионери да ги учат и
напътстват.
Независимо от моето изтерзано от вина минало,
кандидатствах за позицията с поръчителство от
министър Жедеао, който не се поколеба да ми
65
помогне. Аз трябваше да изпълнявам дейности,

свързани с моето лично спасение и да помагам в
почетната задача да излъчвам светлина върху
нашите братя от видимите и невидимите равнини.
Преди всичко, поех върху себе си отговорността да
подкрепям медиумни организации, окуражавайки
моите другари в борбата, които бяха поставени на
Земята да служат на идеята за безсмъртието.
Обаче, приятелю, аз не успях да избягам от
вплитащата мрежа от изкушения.
Още от дете родителите ми помогнаха с
успокояващите и градивни представи на
Християнския Спиритизъм. Разнообразни
обстоятелства, които ми се сториха случайни,
доведоха усилията ми до положението на
президент на една голяма Спиритистка група 9.
9
По времето на Кардек за Спиритизма в Бразилия се
знаеше много малко. Нямаше такова нещо като
Спиритистка група. Това бяха семейни събирания. С
течение на времето се появи и Спиритистката група. Всяка
група си има свой Духовния водач. По онова време имало
две различни течения: научно и религиозно.
Последователите на научното течение изучавало само
Книга на Духовете и Книга на Медиумите. Те смятали, че
Евангелието не е необходимо. Интересна подробност е, че
до днес тази научна тенденция е силна във Франция. И до
днес те не се молят при провеждането на сеанси.
Обикновено те се позовават на Върховния Бог и само на
това. Групите се страхуват да говорят за Християнството.
Когато Кардек публикува Евангелието според Спиритизма,
той беше обвинен (от спиритисти), че прави реверанс на
Католическата Църква.
Но точно в този момент Католическата Църква се обърна
по-строго срещу Спиритизма, защото вярваше, че Кардек
се намесва в нейните дела, тъй като смята Евангелията за
територия на Католическата и Протестантската църква.
Дотогава Католическата Църква не беше толкова
ожесточена против Спиритизма. Дори имаше свещеници и
пастори, които изучаваха Спиритизма.
Връщайки се в Бразилия, това научно течение
наподобяваше френските спиритисти и се интересуваше
66
Службите бяха многообещаващи, дейностите бяха

благородни и конструктивни, но аз бях изпълнен с
изисквания, воден от прекомерна привързаност
към позицията си на „капитан на учебния кораб“.
Осем медиума, изключително отдадени на
евангелското начинание, ми предложиха едно
активно сътрудничество; аз, обаче, се опитах да
поставя над всичко научното възприятие за
безпогрешни доказателства. Затваряйки очите си
за закона за индивидуалната заслуга и
пренебрегвайки изискванията за персонални
усилия, изпълнен със суета по отношение на
собствените ми познания по темата, аз започнах
да привличам приятели с един по-низш начин
мислене към нашия кръг, само благодарение на
лъжливата позиция, на която се радваха, във
философската култура и научните изследвания.
Незабележимо, странни егоцентрични цели
започнаха да процъфтяват в моята личност. Новите
ми приятели искаха всякакви по вид
демонстрации и, нетърпелив да привлека
сътрудници в сферата на науката, аз изисквах от
бедните медиуми да предприемат множество
дълги и напрегнати проучвания в невидимите
сфери. Резултатът винаги беше отрицателен,
защото всеки човек ще получава, сега и за в
бъдеще, в съответствие със своите собствени
дела10. Това ме подразни. Съмнението бавно се
само от философията и медиумната практика. Моралните

концепции за тях нямаха никакво значение.
Но съществуваше и другото течение - религиозното, което
мислеше по различен начин. Те смятаха, че Спиритизмът
трябва да започне от моралната трансформация на човека.
- Откъси от лекция на Алтиво Памфиро в Спиритистки
Център Леон Денис, Рио де Жанейро.
10
Простия факт, че сме решили да провеждаме проучване
(независимо поради какви амбиции или цели), не ни прави
автоматично заслужаващи отговор от Духовния свят. Само
67
настани в сърцето ми. В следващия момент

изгубих спокойствието си. Започнах да виждам в
медиумите, които се отдръпваха при моите
капризи, недобронамерени и недобросъвестни
спътници. Нашите събирания продължиха, но от
съмнението аз преминах към разрушителна липса
на вяра.
Не бяхме ли ние една група на взаимообмен
между видимия и невидимия свят? Не бяха ли
медиумите просто едни устройства за употреба от
починалите комуникиращи? Защо не дойдат тези
духове, които могат да отговорят на
непосредствените ни материални интереси? Не би
ли било по-добре да се установи един механичен
и бърз процес за осъществяване на
комуникациите? Защо Невидимия Свят
отхвърляше моите предложения да демонстрирам
категорично стойността на новата доктрина?
Напразно Елиза ме викаше обратно в
религиозната и поучителна сфера, където можех
да облекча измъчения си дух. Евангелието обаче е
една божествена книга и докато ние си оставаме
заслепени от суета и невежество, то не ще ни
открие своите свещени съкровища. По тази
причина аз го обявих за остаряло. Преминавах от
едно бедствие на друго, и преди да се захвана с
мисията си да преподавам, брилянтните ми
според заслугите се получават и резултатите. „На всекиму

според делата му“ е доста често пренебрегван духовен
закон в средите на изследователите на духовното, които
често търсят сензацията и личното облагодетелстване от
духовната информация. Без разрешение и одобрение на
Духовните Водачи никоя информация не може да бъде
дадена, защото те са, които преценяват и знаят по-добре
от нас от по-висша гледна точка кое е полезно и кое не в
дългосрочен план. – бел. на преводача.
68
приятели от нисшето мисловно поле на Земята ме

бяха завлекли към тотален негативизъм.
От нашата Християнска група – където можех да
изградя едни вечни конструкции – аз се
прехвърлих към политиката, но не към онази,
която издига духовно, а към по-низшата политика,
която възпрепятства общия напредък и създава
объркване в инкарнираните Духове. Там аз
останах в застой за дълго време, отклонен от
основните си цели, защото робството на парите
беше преобразило чувствата ми.
И така спрях за дълго време, отклонил се от
основните си цели, защото робуването на парите
беше променило чувствата ми. И така беше докато
не приключих дните си с едно добро финансово
положение в света, успешен и… с едно тяло,
обзето от болести; с един удобен каменен дворец,
но с една пустиня в сърцето. Съживяването на
моята стара низша природа ме свърза отново с
недостойни духове, както в света на
инкарнираните, така и в света на
дезинкарнираните; а за останалото, приятелю
мой, можете да се досетите: мъките, угризенията,
изкупленията ... ”
В заключение той заяви:
- Но, как можеше да е другояче? Как да се учим
без да ходим на училище, без да подновяваме
Доброто и да поправяме злото?
- Да, Белармино – казах аз и го прегърнах, - вие
имате право. И аз съм убеден, че съм дошъл не
само в един Център на Пратениците, но и в един
център на големи уроци.
69
Глава 12 Разказа на Монтейро
- Ученията тук са разнообразни.

Приятелят на Белармино беше взел думата. С
един приятен глас той продължи:
- В продължение на три последователни години аз
ежедневно идвам в Центъра на Пратениците и
винаги има нови уроци за научаване. Оставам с
впечатлението, че благословиите на Спиритизма
са достигнали преждевременно пътя на хората.
Ако упованието ми в Отеца беше по-малко
устойчиво, в действителност бих повярвал на това
заключение.
Белармино, който следеше жестовете на приятеля
си, се намеси и обясни:
- Нашият Монтейро има голям опит по темата.
- Да, - потвърди той, - опит не ми липсва. Аз също
се скитах глупаво из земните полета. Както знаете,
много е трудно да избягате от влиянието на
околната среда, когато сте в борбата в плътта.
Толкова много и толкова големи са изискванията
на сетивата по отношение на външния свят, че аз
също не избегнах болезнената катастрофа.
- Но как? - попитах аз, заинтересуван от

затвърждаване на знанията.
- Многообразието на явленията и особеностите на
Медиумизма обхващат големи изненади за всеки
инструктор на доктрината, който има повече
доводи в главата си, отколкото чувства в сърцето
си. Във всеки момент пристрастяването към
интелекта може да отклони всеки работник, който
70
е по-ентусиазиран отколкото искрен, и това се

случи с мен.
След лека пауза той продължи:
- Не е необходимо да изяснявам, че също напуснах
Наш Дом, в едно друго време, в една мисия на
Духовно Разбиране. Аз не отивах да стимулирам
духовни феномени, а да сътруднича за духовното
просветление на инкарнирани и дезинкарнирани
другари. Това беше огромна служба. Нашият
приятел Белармино може да свидетелства, защото
ние тръгнахме почти заедно. Аз получих цялата
помощ за започване на моята голяма задача и
неописуема радост доминираше в духа ми с
разгръщане на първите служби. Майка ми, която
се беше превърнала в мой отдаден съветник, не
можеше да изрази радостта си. Огромен
ентусиазъм се бе настанил в духа ми.
Под моя пряк контрол бяха няколко медиума на
физическите ефекти11, както и други, отдадени на
психографията12 и инкорпорирането 13.
Очарованието, което работата с невидимия свят
оказа върху мен, беше толкова голямо, че напълно
ме отвлече от моралната същност на
Спиритистката Доктрина.
Ние провеждахме четири срещи на седмица, на
които присъствах абсолютно редовно. Трябва да
си призная, че изпитвах известно удоволствие в
поучението на дезинкарнирани от по-нисък ранг.
За всички тях аз имах подготвени дълги
репетирани вече увещания на върха на езика си.
11
Медиуми на физическите ефекти излъчват специален флуид, който
Духовете използват и с който могат да предизвикват физически
явления като движение на инертни предмети, шумове и др. (Алан
Кардек, Книга на Медиумите)
12
Психография е процеса на писане от Духовете чрез ръката на
медиум.
13
Инкорпориращи медиуми са онези, които правят ченълинг, духовете
канализират информацията през цялото тяло на медиума.
71
На страдащите аз показвах, че страдат поради своя

собствена вина. На измамниците силно
препоръчах да се въздържат от престъпните си
лъжи. Случаите на обсебване спечелиха моето
страстно усърдие. Аз обичах да се конфронтирам с
жестоки обсесори, за да ги принизявам до една
нула в сферата на тежката аргументация.
Друга характеристика, която подчертава моя твърд
маниер на действие, беше доминацията, която
претендирах да упражнявам над няколко бедни
дезинкарнирани римокатолически свещеници,
които бяха в ситуация на невежество по
отношение на божествените истини. Стигнах до
там търпеливо да изучавам дълги пасажи от
Писанието, не за да размишлявам над тях с
разбиране, а да ги назубря, както ми е угодно, и
след това да ги запратя към разстроените Духове,
посред един сеанс, с престъпната идея за лъжовно
духовно превъзходство. Привързаността ми към
външни прояви напълно ме дезориентира. Аз
запалих светлини за другите, предпочитайки
обаче тъмните пътеки и забравяйки самия себе си.
Едва тук, когато се върнах, аз можах да видя
степента на своята слепота.
Понякога, след дълго проповядване на търпение,
като налагах много тежки задължения на
безтелесните духове, аз отварях прозорци на
залата за нашите учебни дейности на групата за да
засрамя децата, които си играеха невинно на
улицата. Призовавах обезпокоените
дезинкарнирани да запазят ведрост и
спокойствие, а само няколко секунди по-късно аз
порицавах скромните присъстващи госпожи,
когато те не можеха да удържат сълзите си за
някое болно детенце.
72
Отнасях се така и към най-дребните неща, защото

моето държание и в търговското ми предприятие
също беше непреклонно. Рядко имаше и месец, в
който аз да не съм подал запис нa заповед за
публична продан в съда. Спомням си някои
търговци на дребно, с по-малко късмет, които ме
молеха за повече време, да ги извиня или за
протекция. Въпреки това, нищо не ме трогваше.
Юристите знаеха моите безпощадни дебати.
Прекарвах дните си в офиса, изучавайки най-
добрия начин да преследвам клиенти просрочили
плащанията си, сред грижи и наблюдения, които
не винаги бяха много етични. А вечер отивах да
уча на любов себеподобните си, на търпение и
мекота, възхвалявайки страданията и трудностите
като благословени пътища на подготовката за Бог.
Аз бях сляп. Не можах да осъзная, че само по себе
си земно съществуване е една постоянна сесия.
Моделирах Спиритизма по свой начин. Цялата
защита и ангажираност на водачите аз отнасях към
себе си, а ценните съвети все едно се отнасяха
единствено за другите. Нещо повече, не можех да
отклоня ума си от външния феномен. Отделно от
практическите сесии моята поучителна дейност се
състоеше от обширни коментари за
наблюдаваните явления, словесни двубои,
разкази на необичайни случки и строга критика
към медиумите.
Монтейро спря за малко, усмихна се и продължи:

- Правех грешка след грешка, когато сърдечния
удар ме откри абсолютно отвлечен от
съществената реалност. Аз дойдох тук като един
луд, нуждаещ се от хоспис. Късно осъзнах, че бях
злоупотребил с възвишените способности на
73
словото. Как може да преподаваме без да даваме

пример, или да ръководим без любов?
Опасни и гневни същества ме чакаха да напусна
физическия план. Но усетих в мен един необичаен
феномен: моят разум искаше Божествена помощ,
но чувствата ми се привързваха към по-низши
цели. Главата ми се насочваше към Небето в
молба, но сърцето ми беше приковано за Земята.
В това тъжно състояние аз се оказах заобиколен от
злонамерени същества, които ми повтаряха дълги
фрази от нашите сесии. С иронично отношение те
ми препоръчваха спокойствие, търпение и прошка
към грешките на другите; също ме питаха и защо
не се отделям от света, след като вече съм
дезинкарниран. Аз виках, умолявах, крещях, но
трябваше да търпя дълго време това мъчение.
Когато моите чувства на привързаност към
физическата сфера отслабнаха, състраданието на
някои добри приятели ме доведе до тук. И само си
представете, братко: моят нещастен дух все още
негодуваше. Аз се чувствах недоволен. Не бях ли
насърчавал сесиите за общуване и обмен между
двете нива на съществуване? Не посветих ли себе
си на разясняване на дезинкарнираните?
Забелязвайки моето нелепо раздразнение,
великодушни приятели ме подложиха на едно
лечение. Аз не бях доволен. Помолих министър
Венеранда да ме приеме, тъй като тя беше
застъпник за моята възможност като инкарниран.
Исках обяснения, които да отговарят на моите
лични прищевки. Министърът е винаги много
заета, но винаги внимателна. Тя отказа да насрочи
изслушване, предвид глупостта на искането; и все
пак, поради своята голяма доброта, тя ме посети в
момент, който беше запазен за нейна почивка. Аз
изтормозих слуха ѝ с оплаквания, плаках горчиво и
74
в продължение на два часа моята благодетелка ме

слуша с феноменално евангелско търпение. В
изразителна тишина тя ме остави да се уморя от
дългото и безполезно изложение.
Когато замълчах в очакване думите да нахранят
чудовището на моето неразбиране, Венеранда се
усмихна и отговори:
„Монтейро, приятелю, причината за поражението
ви не е нито сложна, нито трудна за обяснение.
Прекалено много сте се отдали на практическия
Спиритизъм с хората, нашите братя и сестри, но
никога не се поинтересувахте от истинската
практика на Спиритизма с Исус, нашия Учител.“
В този момент Монтейро направи дълга пауза,
помисли за няколко мига и развълнувано каза:
- Оттогава отношението ми много се промени,
разбирате ли?
Зашеметен от дълбокия урок, аз отговорих,
предъвквайки думите си, като някой, който мисли
повече, за да каже по-малко:
- Да, да, опитвам се да разбера.
Глава 13 Съображенията на Висенте
Не се бях уморил от уроци, но за момента аз бях

научил много. Бях толкова впечатлен от
наблюдаваното, че не настоявах Висенте да
удължава престоя ни в Центъра на Пратениците.
Оставяйки големи групи в оживен разговор, които
възстановяваха плановете и изграждаха наново
надеждите си, последвах моя спътник, който ме
покани да посетя огромните градини. Огромни
75
розови храсти изпълваха с ухание светлата и

кристално ясна атмосфера.
- Силно съм впечатлен - промърморих. - Кой би
могъл някога да си помисли, че тези същества
биха могли да носят толкова много отговорности?
Аз лично не съм познавал нито един медиум или
инструктор на Спиритизма, което оправдава
изненадата ми сега.
Висенте се усмихна и каза:
- Ти, скъпи приятелю, си дошъл от Залите на
Поправителното, където задачите са много
резервирани и ограничени. Може би твоето
впечатление идва от това обстоятелство. Но с
течение на времето ще видиш, че тук има места за
разговори от такъв характер, които се отнасят до
пропуснатите възможности. Вече посещавал ли си
някое от съоръженията на Министерството за
Изясняването?
- Не.
- Там се намират огромните павилиони на
Школите за Майки. Има хиляди сестри, които са
там и коментират нещастието на неуспешното
майчинство, търсейки да възстановят енергиите и
пътищата си (правят планове отново да станат
майки). Там има още и Центрове за Подготовка на
Бащи. Многобройни групи братя изследват
образите на изгубените задачи и си припомнят
през сълзи своето минало, когато са били
безразлични към своя дълг. В същото това
Министерство имаме Отдел по Медицинска
Специализация. Там почитаеми медицински
специалисти, които са пропуснали свещени
възможностите за духовно издигане, обсъждат
своите проблеми.
В този момент го прекъснах, като отбелязах:
76
- И все пак ние сме лекари, а не се намираме там.

- Да, - обясни любезно Висенте, - за съжаление
ние и двамата прекрачихме границата. Не само
като лекари, но и много повече като човеци,
защото ако ти казах какво съм изстрадал, аз все
още не съм ти казал какво направих.
- Вярно, - съгласих се разочарован, като си
спомних за моето положение на несъзнателен
самоубиец.
- В Министерството на Изясняването - продължи
спътникът ми – ние разполагаме с Института на
Администраторите, където образованите Духове
се стремят да възстановят собствените си сили и
да поправят грешките, допуснати в земните
ръководни позиции. В Работните Лагери на
Министерството на Възстановяването има хиляди
работници, които обновяват себе си, за да
подновят големите задачи на послушанието.
- Ние сме многобройни - продължи той,
усмихвайки се, - тези, които сме фалирали при
земните мисии, и трябва да се отбележи, че
всички, които са попаднали в такива области като
духовна колония Наш Дом, трябва да бъдат
причислени към изключителните щастливци. Тук,
в Наш Дом, ние имаме две Небесни Министерства
- на Издигането и на Божествения Съюз - чието
освещаващо влияние повишава нивото на нашите
мисли без нашето пряко осъзнаване. Стажът тук,
Андре, представлява една благословия от Господ
и независимо колкото и да се стараем, ние никога
не бихме могли да изплатим и част от своя дълг
към тази колония. Нашата ситуация е на бежанци
подслонени в един истинския рай, поради
възможността за поучителна служба, която ни се
предлага. Колкото до другите наши спътници...
77
Той направи дълъг интервал и продължи:

- Много от тях преминават през тежки учебни
станции в най-ниските райони. Те са нещастни
затворници един за друг заради веригата на
разкаянието и злите спомени. Що се отнася до
медицината, колегите с духовен фалит са
многобройни. Човешкото здраве е едно
божествено наследство и лекарят е неговият
свещеник. Тези, които получават
професионалното звание в нашата област на
постижения, но не го използват в името на
другите, плащат скъпо за своето безразличие.
Онези, които злоупотребяват с него на свой ред се
озовават в лагерите на престъпността. Исус не
беше само Учителят, той беше също така Лекар. На
света той остави стандарта за изцеление за
Царството Божие. Той оказваше помощ на тялото
и предоставяше вярата на душата. Но ние, скъпи
Андре, в много земни случаи ние не винаги
облекчаваме тялото и почти винаги убиваме
вярата.
Разумните думи на приятеля ми паднаха върху
мен като лъчи светлина. Всичко това беше
истината, проста и красива. Досега все още не бях
мислил наистина за божествената служба на Исус
Лекарят в цялото ѝ величие. Той прогонваше
лошите трески, лекуваше прокажените и слепците
по рождение, вдигаше парализираните, но никога
не оставяше нещата само до там. Той ободряваше
болните, давайки им нови надежди, канеше ги
към разбиране на Вечния Живот.
Бях потънал в едни грандиозни мисли, когато

другарят ми отново заговори.
78
- Аз имам един приятел, наш колега по професия,

който се намираше в Ниските Зони вече няколко
години, измъчван от двама жестоки врагове. Той
се провали много и като човек и като лекар. Той
беше прочут хирург, но веднага щом постигна
известност и обществено уважение, той се
впечатли от материалните печалби и пропадна
катастрофално. В дните на големи финансови дела
той изместваше ума си от почтените си
задължения, като го отправяше на дистанция, в
света на обикновените банкери. Ако не беше
духовна закрила, това негово отношение щеше да
застраши жизнените възможности на много хора.
Лекарския принос на бедния ми приятел беше
станал почти нулев, и някои дезинкарнирани, по
време на хирургическите интервенции, които той
практикуваше, забелязвайки неговата
безотговорност, му приписаха причината за своята
физическа смърт, когато тя беше внезапна и не я
очакваха и се отдадоха на ужасна омраза към
него. Някои от дезинкарнираните приятели на
хирурга дадоха разумни обяснения на мнозина;
все пак двама от тях, по-невежи и зли, упорстваха
в странното отношение и го чакаха на прага на
гроба.
- Ужасно! - възкликнах аз. - Но ако той не е
виновен за дезинкарнирането на тези
незаслужени противници, как може да бъде
измъчван по този начин?
Висенте обясни с един по-сериозен тон:
- В действителност той няма вина за смъртта им.

Той не е направил нищо, за да съкрати
физическото им съществуване. Но той е отговорен
за враждата и неразбирането, създали се в
умовете на тези бедни същества, защото, бидейки
79
несигурен в своите задължения, нито със спокойна

съвест, нашият приятел бе приет за виновен
заради другите си провали, на които той се бе
предал неправомерно. Всяка грешка носи слабост
и колегата ни за момента не е набрал сили да се
освободи от мъчителите си. Следователно пред
лицето на Божествената Справедливост той не
изкупува несъществуващи престъпления, а
поправя определени сериозни грешки и се
научава да опознава себе си, да разбира
благородните задължения и да ги практикува,
разбирайки накрая щастието на онези, които знаят
как да бъдат полезни с една увереност във вярата
си в Бога и в себе си. Представата за добре
изпълнените задължения, Андре, дори когато
всички хора застават срещу нас, е една стабилна
светлина за деня и благословена възглавница за
нощта. Нашият колега, злоупотребявайки с
професията, влезе в едно болезнено изпитание.
- Ах, да! - казах аз, - сега разбирам. Там, където
съществува една грешка, може да имаме много
смущения и нередности; а където изгасим
светлината, можем да попаднем във всяка бездна.
- Точно така.
Приятелят ми притихна, ходеше дълго до мен,
сякаш беше изненадан като мен срещайки алеите
с розите.
След дълги размишления той братски ме покани:
- Да се върнем към нашия Център. Мисля, че би
трябвало да видим Анисето преди края на деня
какво има да ни каже за обичайните ни
задължения.
80
Глава 14 Подготвителна работа
През нощта Анисето дойде при нас, като започна с

думите:
- Утре ние тримата ще заминем на служба в
сферите на Земната Повърхност. Телесфоро ми
препоръча да свършим няколко важни задачи, но
аз сам мога да се погрижа за тях, предоставяйки
междувременно на вас една седмица за
придобиване на опит и служба.
Това ме зарадва силно. Често се бях връщал в
домашното гнездо, бях се връщал в града, където
проведох последната си задача, и въпреки това
досега аз не се бях спирал да проуча широките
възможности за братска подкрепа. От време на
време аз се сблъсквах с трудни ситуации, в които
старите ми съграждани се изправяха пред важни
проблеми; но аз се чувствах неспособен
ефективно да им помогна да намерят едно
желателно решение. Липсваше ми духовна
техника, за да го направя, нито имах достатъчно
увереност в самия себе си.
Давайки ми да разбера, че бе чул моите дълбоки
мисли, Анисето се обърна към мен специално,
уверявайки ме:
- Вие, Андре, все още не бяхте в състояние да
помогнете на инкарнираните си приятели в онзи
момент, защото все още не бяхте усвоили
способността да виждате. Но това е приемливо.
Когато сме в плътта, често сме склонни да
отчитаме само следствията, без да вземаме
предвид причините зад тях. В просяка ние
виждаме само нещастие; при болния - само
физическата разруха. И все пак идентифицирането
на причините е незаменимо.
81
След като размисли няколко минути, той

продължи:
- Ние обаче ще се опитаме да поправим
ситуацията. Утре, рано сутринта, вие с Висенте
трябва да отидете в Департамента за Подпомагане
на Възприятията чрез Магнетизация 14, който е
разположен до Центъра на Пратениците. Ще
издействам мерки с които вие да получите
необходимото подобрение на виждането. Но ви
моля също да потърсите такава помощ и в
молитва. Молете се на Бог да позволи
разширяване на вашите зрителни способности.
Осъзнайте величието на този възвишен дар. И най-
вече, изпратете на Великия Създател една мисъл
на посвещаване на любовта към Него и на
неговите божествени служби. Нямам намерение
да ви подтиквам да действате с фанатизъм и по
един безсъзнателен начин.
Тук ние не можем да злоупотребяваме с
молитвата, според старите си земни навици. В
телесния свят сме свикнали да използваме
молитвата в подчинение на престъпни капризи,
молейки за улеснения, които биха били в ущърб
на нашето собствено просветление. Тук обаче,
Андре, молитвата е един ангажимент на
създанието към Бога, едно задължение
включващо свидетелство, усилия и отдаденост на
по-висши цели. Всяка наша молитва трябва преди
всичко да означава вярност на сърцето. Тези,
които се молят в нашето духовно състояние,
настройват ума си в унисон с по-висшите сфери и
новите светлини озаряват пътищата им.
Пред благородния авторитет на Анисето не посмях
да говоря и дори се страхувах да изразя каквато и
14
Там ще получат магнетизиращи пасове и флуидни устройства в своя
периспирит за усилване на медиумистичните възприятия.
82
да е мисъл. С любезни думи на приятелство и

насърчение нашият великодушен инструктор ни
остави. Двамата с Висенте се наслаждавахме на
великолепните проекти. Ние за първи път
сътрудничихме в полза на инкарнираните като
цяло. Нощната ни почивка беше много кратка. С
нетърпение очаквахме зората, за да можем да
получим магнитната помощ от гореспоменатия
Кабинет.
Рядко съм се молил с такава емоция, както в онзи
час.
Първоначално просветени техници на
институцията ни поставиха в една пряка ментална
връзка с тях, и след това ни подложиха на
различни духовни приложения, които аз все още
не мога да разбера в най-голяма степен и
трансцеденталност. Забелязах обаче, че нашето
сътрудничество на база на магнетизма не ни беше
лишило от усещане за съзнателност, и за това се
възползвах от възможността за една искрена
молитва, която беше по-скоро едно посвещение
на работа, отколкото акт на молене.
След известно време ни беше казано, че сме
свободни да излизаме, когато поискаме.
В началото аз не забелязах нищо изключително,
въпреки че усещах в сърцето си една нова смелост
и различна радост. Изпитвах едно добро
настроение, досега неизвестно за мен.
Усещанията ми за зрение и слух изглеждаха по-
ясни.
Анисето, който изглеждаше много доволен, ни
чакаше в Центъра, и организира заминаването ни
за обед. Аз очаквах насрочения час с нетърпение.
83
Ние не напускахме Наш Дом като земни пътници,

обичайно натоварени с различни провизии и
багаж.
- Тук - каза Анисето весело, - целият ни багаж е
това, което носим в сърцето. На земята са -
куфари, чанти и пакети; но тук ние трябва да
поведем своите цели, енергии, знания и най-вече
искрената готовност да служим.
Някои присъстващи спътници се засмяха от
удоволствие.
В този момент нашият наставник даде някои
препоръки. Той определи колеги, които да
ръководят групите за обучение; установи
програмите за служба и уведоми, че ще се връща
в колонията ежедневно, за по няколко часа,
оставяйки нас, Висенте и мен, в служби на
Повърхността, в изпълнение на работа и
наблюдения, които щеше да продължат цяла
седмица.
Сбогувахме се с другарите си по борба, изпълнени
с надежда. Това беше първата ни обиколка за
обучение и сътрудничество към нашите събратя.
Когато тръгнахме, нашият инструктор отбеляза:
- Мисля, че за вас това пътуване ще бъде
различно. Разбира се вие сте свикнали на
свободно преминаване, което се осигурява от
нашите Висшестоящи за нормалните ни работни
дейности и за нашите просветени братя, които са в
навечерието на прераждането си.
- Как така? - попита учудено Висенте.
- Не знаехте ли? Нисшите Региони, между колония
Наш Дом и кръговете на плътта (физическия свят),
са толкова обширни, че изискват един широк и
добре поддържан път, който също изисква
84
съхранение, както главните земни пътища. Там

има физически препятствия; тук, духовни
препятствия. Нормалните маршрути за предаване
на информация са предназначени за един
незаменим обмен. Онези, които са обвързани в
задачите на нашата свещена рутинна дейност, се
нуждаят от свободно преминаване и онези, които
идват от висшите сфери за да се реинкарнират,
трябва да продължат колкото е възможно по-
хармонично, без директен контакт с вибрациите
от най-нисшите области. Абсорбирането на по-
низши елементи би предопределило сериозен
дисбаланс при тяхното прераждане. Подобни
смущения трябва да се избягват. Ние обаче
тръгваме на една експедиция за учение и опит.
Следователно не трябва да имаме предпочитание
към най-лесните пътища.
Забелязвайки недоумението ни, Анисето завърши
казвайки:
- Представете си една огромна река, разделящи
два различни региона. Съществува едно плитко
място, което предлага бързо пресичане, но има и
няколко прохода през дълбоки клисури.
От изражението на любезният ни инструктор,
заключих, че той можеше да се върне в колонията
по свое желание, без да среща пречки от какъвто
и да е вид, където и да било, поради духовната
сила, която го обгръщаше; но той се бе превърнал
в поклонник като нас, поради своята отдаденост
към мисията на преподаването.
Висенте и аз не разполагахме с адекватното
вибрационно излъчване за такива големи дела.
Бяхме обикновени, както и повечето жители на
нашия духовен град. На свое разположение
имахме само няколко принципа на волитацията ,
но още бяхме много далеч от истинската ѝ сила.
85
Поради това аз никога не бях виждал енергия и

смирение в толкова красив консорциум. Анисето
ни насочваше устойчиво и благонадеждно,
енергичен и мъдър, и не се поколеба да снижи
вибрацията си до нашата, с цел да ни служи като
един отдаден спътник.
Размишлявайки върху възвишения урок, докато
бях в пълна волитация15, забелязах кулите на Наш
Дом, които избледняваха в далечината…
Глава 15 Пътуването
След като използвахме волитация - процеса за

бързо придвижване, пресичайки огромни
разстояния, започна да се появява един не
толкова красив регион. Небето беше покрито с
гъсти облаци и нещо, което не можах да разбера
какво е, ни пречеше да осъществяваме
волитацията с лекота. Не мисля, че нашият
инструктор беше засегнат, но ние с Висенте
полагахме огромни усилия за да го придружаваме.
Анисето веднага забеляза нашите трудности и

каза:
- Може би ще е по-удобно да използваме краката
си за придвижване на този етап. Атмосферата
започва да натежава силно и ние не сме много
далеч от Кампо да Пас16. Макар, че няма да се
наложи да ходим там. Можем да почиваме в
15
Волитация е метод, който Духовете използват за придвижване на
разстояния, летене в пространството.
16
Кампо да Пас е име на Духовна Колония, в буквален превод „полето
на мира“.
86
Помощната Станция. Ще намерим необходимите

ни ресурси там.
- Но какво е това място? - попитах, изумен от
дълбоката промяна в околната среда.
- Ние проникваме в сферата на най-силните
вибрации на човешкия ум. Все още сме на голямо
разстояние от Повърхността, но веднага можем да
усетим менталното влияние на инкарнираното
човечество. Големи борби се водят в тези области
и хиляди себеотрицателни братя тук са избрали
мисията да поучават и утешават страдащите. Няма
място, където да има недостиг на Божествена
закрила.
В този момент стигнахме до върха на една голяма
планина, обгърната в димна сянка. На земята бяха
очертани различни пътеки под формата на добре
оформени лабиринти.
Забелязвайки колко объркани сме ние, Анисето
каза оптимистично:
- Нека продължим!
В този момент, ах Добри Боже! Нещо
непредвидено зарадва сърцето ми. В контраст на
сенките, светлинни лъчи се отделяха интензивно
от телата ни. Душата ми беше обзета от
необикновено вълнение. Висенте и аз
коленичихме едновременно, окъпани в сълзи,
изпращайки дълбоката си благодарност на Вечния
в израз на пламенна радост. Бяхме опиянени от
радост. Това беше първият път, когато бях облечен
в светлина, светлина, която се излъчваше от всяка
клетка на духовното ми тяло.
Анисето, който остана прав и ни гледаше с израз
на радост, каза развълнувано:
87
- Много добре, приятели! Нека благодарим на

Бога за даровете на любовта, мъдростта и
милостта. Нека знаем как да изразим своята
признателност към Отеца. Онези, които не знаят
как да благодарят, не знаят да получават, и още
по-малко знаят как да искат.
Дълго време ние с Висенте останахме в молитва,
изпълнена с радост и сълзи...
След това възобновихме своя ход, сякаш бяхме
облечени във възвишена сияйност.
Изненадите обаче следваха една след друга.
Тези маршрути за комуникация бяха много
различни от онези, които познавах досега. Ние се
бяхме потопили в странен климат, където
преобладаваха студ и отсъствие на слънчева
светлина. Топографията представляваше смесица
от мистериозни пейзажи, които ми напомниха за
фантастични филми от земната кинематография.
Високите върхове приличаха на могъщи стожери
на тъмнината, противодействащи на необятността.
Ние се спускахме все по-надолу и по-надолу, като
пътници заобикалящи мрачни бездни, в една
страна на заплашителна екзотика. Странна
растителност се издигаше от земята на различни
интервали, между големите пропасти. Ужасяващи
на вид птици се появяваха страховито от време на
време, изпълнявайки тишината с тревожни
крясъци. Силен вятър духаше във всички посоки.
Дълбоко слисан, аз добих кураж и бодро попитах
нашия инструктор:
- Какво е всичко това? Не знаех, че има такива
региони между Повърхността на Земята и нашия
духовен град. Усещам пред нас цял един нов свят,
който ми е напълно непознат... Моите уважения,
88
благородни Анисето, аз не питам това от празно

любопитство; но тези земи ме удивляват дълбоко.
Анисето, както винаги мил, усмихна се благо и
отговори:
- Целият този свят, който виждаме е продължение
на нашата Земя. Човешките очи могат да видят
само няколко аспекта на „долината“, докато се
упражняват за едно истинско духовно виждане,
както и ние самите, когато гледаме сега едно
нещо, ние не виждаме еднакво всичко. Това,
Андре, е една различна сфера. Човешкото
възприятие успява да схване само един определен
брой вибрации. Сравнявайки ограничените
човешки възможности с величините на
Безкрайната Вселена, физическите сетива са много
лимитирани. Хората получават ограничена
информация за света, в който се намира домът им.
Вярно е, че с вашата наука сте проумели дълбоки
въпроси. Земната Астрономия знае, че Слънцето
по приблизителни мерки е 1 300 000 пъти по-
голямо от Земята и че звездата Капела е 5 800
пъти по-голяма от нашето Слънце; знае, че Арктур
се равнява на хиляда слънца, като онова, което ни
осветява; информирана е, че Канопус съответства
на 8 760 слънца като нашето, събрани заедно;
измерила е разстоянието между нашата планета и
Луната. Тя проследява определени явления на
Марс, Сатурн, Венера и Юпитер; проучва
милионите слънца, събрани в Млечния път;
познава променливите звезди, спиралните и
дифузни мъглявини. Но човешките наблюдения не
се ограничават до безграничното величие на
Макрокосмоса. Науката също преминава и в
царството на атома, анализирала
материализацията на енергията и движението на
89
електроните. Изучила е обстрелването на атоми и

е изследвала различните корпускули 17.
Но целия този труд, с помощта на лещи с мощен
обхват и генератори от милиони волта, все пак
служи само да идентифицира външните аспекти
на живота. И все пак, Андре, съществуват други,
фини светове, вътре в грубите светове, прекрасни
сфери, които взаимно проникват една в друга.
Човешкото око страда от различни ограничения и
всички физически лещи, взети заедно, не могат да
проникнат в полето на душата, което изисква
развитието на духовни способности, за да може да
бъде възприето. Електричеството и магнетизмът
са два мощни потока, които са започнали да
разкриват на нашите инкарнирани братя и сестри
някои неща от безкрайния потенциал на
невидимото, но е твърде рано да се мисли за
пълен успех. Само на един човек с развити
духовни сетива е възможно да се разкрият някои
детайли от пейзажите пред очите ни.
Множеството от съществата свързани с
Повърхността не разбират тези истини, докато не
загубят най-плътните си физически връзки. Закона
е такъв, че не трябва да виждаме друго, освен
онова, което можем да наблюдаваме и от което
да извлечем полезност.
В този момент Анисето замлъкна. Развълнуван от
инструкциите, аз запазих религиозна тишина. Сега
посред сенките можех да различа няколко черни
фигури, които сякаш бягаха забързани, потъвайки
в мрака на близките пещери.
Нашият съветник предпазливо ни посъветва:
- Нека се опитаме да прекратим сияйния ефект от
нашето духовно тяло. За да стане това ще бъде
17
Малки частици светлина.
90
достатъчно интензивно да помислим за

необходимостта от тази мярка. Ние прекосяваме
една обширна зона, в която се подслоняват много
нещастни създания и не е честно да унижаваме
онези, които страдат, излагайки на показ нашите
придобивки.
Аз се подчиних на съвета му и се доказа незабавен
ефект. Нишките светлина, излъчващи се от тялото
ми, угаснаха, сякаш на магия. Пътешествието стана
не толкова приятно. Спуснахме се като по чудо
през едни разпрострени на дълго скали. Сенките
бяха станали по-гъсти, а вятърът - по-печален и
внушителен.
След известно време на мълчалив ход
забелязахме един голям осветен замък в
далечината. Анисето посочи с показалеца си и
обясни:
- Това е една от Помощните Станции на Кампо да
Пас.
Глава 16 На Помощната Станция
Гледката на превъзходния замък ме заслепи!

Неспособен да изразя възхищението, което ме
обзе, последвах Анисето мълчаливо. За голяма
изненада обаче открих, че великолепната сграда
не е оставена без защити. Масивни стени я
заобикаляха на разстояние, което погледът ми не
можеше да обхване. Всеки, който си е представял
една такава институция, разположена в
невидимите зони, едва ли би могъл да си
въобрази крепостна стена от такъв вид.
Представата за рая и ада, дълбоко вкоренена в
народния ум, не дава да се разбере, че хората
91
като цяло не се променят от физическата смърт,

както да смениш местоживеенето не означава
промяна на личността за обикновения индивид.
С изненада забелязах, че нашият инструктор
позвъни на един почти незабележим звънец,
прикрит в стената. Вярвам, че ако Анисето беше
сам, той нямаше да има нужда от това устройство,
като се има предвид духовната му сила над всяко
плътно съпротивление; обаче ние бяхме в
неговата компания и за пореден път искаше да
дойде на нашето ниво за да постъпи благородно.
Скриването на собствената славата е кодекс на
добрия тон в благородните и свещени духовни
общества.
В отговор двама слуги отвориха изключително
тежката врата, която увисна на пантите си,
подобно на всяка порта на по-стара сграда в
земното ниво.
- Поздрави, пратеници на Доброто! - казаха и
двамата едновременно, вглеждайки се в Анисето с
благоговение.
Анисето вдигна ръката си, която в същия момент
засия, и промълви няколко думи на обич,
отвръщайки на уважителния поздрав. И влязохме
вътре.
Бях изумен! Чудни овощни и цветни градини се
простираха докъдето ми се губеше погледа.
Сянката тук не беше толкова интензивна. Ние се
почувствахме окъпани в мекотата на здрача,
благодарение на мощни излъчватели на лъчиста
светлина. Интериорът представяше неочаквани
характеристики. Едва сега разбрах, че стената
криеше повечето от конструкциите. Многобройни
сгради се изреждаха в една линия, сякаш
гледахме една великолепна образователна
92
институция. Разнообразни групи мъже и жени

бяха отдадени на множество задължения.
Изглежда никой не забелязваше присъствието ни,
поради интересът, който създаваше работата у
всеки един.
Последвахме Анисето през многобройни редици
от старинни дървета, които приличаха на древни
дъбове. Аз обаче забелязах, че в тази
благословена Помощна Станция Природата беше
станала майчинска. Небето беше по-светло и
вятърът беше по-нежен, като шепнеше тихо през
гъстата горичка.
Забелязвайки нашето възхищение, нашият
любезен инструктор поясни:
- Този покой тук отразява психическото състояние
на онези, които живеят на тази станция на братска
помощ. Ние току-що преминахме една зона на
големи духовни конфликти, макар вие да не
можете все още да я възприемете. Природата е
една любяща майка навсякъде, но всяко място
демонстрира влиянието на Божиите деца, които го
обитават.
Обяснението не можеше да бъде по-ясно.
Когато достигнахме централната сграда,
построена в стил на красив европейски замък от
феодални времена, ние се изправихме пред една
изключително симпатична двойка.
- Скъпи мой Анисето! - каза господинът,
прегръщайки нашия съветник.
- Скъпи мой Алфредо! Моя благородна Исмалия! -
отговори Анисето, усмихвайки се.
След топлите поздрави той ласкаво ни представи.
Двойката ни прегърна, показвайки сърдечност и
приятелско внимание.
93
- Нашият скъп Алфредо - продължи Анисето,

изяснявайки, - е отдаденият администратор на
тази Помощна Станция. Вече от много време той
се е отдал на служба на нашите невежи и
заблудени братя.
- О! Не продължавайте - каза мъжът, сякаш за да
избегна комплименти, - аз просто се посветих на
дълга си.
И, сякаш да промени разговора, той продължи
замислено:
- Но каква приятна изненада! Не сме имали
посетители от Наш Дом от много дни! Радвам се,
че дойдохте в ден, когато Исмаилия също е при
мен!
Но защо? - Помислих си вътрешно. Не беше ли
тази дама с красиво лице неговата съпруга? Не
живееха ли тук заедно, както на Земята? Но преди
да успея да стигна до някакво заключение,
Алфредо ни поведе в домашния интериор.
Стълбите, направени от нещо подобно на мрамор,
ме впечатлиха с полупрозрачната си красота. От
голямата величествена веранда, където
колонадите бяха украсени с цветя бръшлян, но
много по-различен от бръшляна, който знаем на
Земята, влязохме в огромна зала, обзаведена в
старовремски стил. Деликатно изваяните мебели
формираха очарователен ансамбъл. С възхита аз
се взирах в стените, от които висяха прекрасни
картини. Една от тях обаче прикова по-специално
моето внимание. Това беше огромно платно,
изобразяващ мъченичеството на свети Дионисий,
Апостола на Галия, който бил грубо измъчван в
първите дни на Християнството, според скромното
ми познание по история.
94
Заинтригуван си спомних, че бях виждал на Земята

една картина абсолютно същата като тази. Не
беше ли това известното произведение на Бона ,
известният френски художник от съвремието? Но
това копието на Помощната Станция беше много
по-красиво. Народната легенда беше красиво
изразена до най-малките детайли. Славният
Апостол, полугол, с отсечена глава и торсът му
увенчан от ореол интензивна светлина, полагаше
върховни усилия да вдигне собствената си глава,
която се бе търкулнала в крака му, докато
убийците му го гледаха обзети от голям ужас; от
високо се виждаше как слиза един божествен
емисар, донасяйки на този Господен Слуга една
корона и една палмова клонка на победата. В това
копие обаче имаше едно дълбоко сияние, сякаш
всяко докосване на четката съдържаше движение
и живот.
Като забеляза възхищението ми, Алфредо каза с
усмивка:
- Всички, които ни посещават за първи път, се
радват да съзерцават тази превъзходна реплика.
- Ах, да! - казах аз, - Оригиналът, по това, което
съм информиран, може да се види в Парижкия
Пантеон.
- Грешите, - обясни моят мил събеседник, - всички
картини, както и всички други велики
произведения на изкуството, в оригинал не се
намират на Земята. Вярно е, че на човешкия ум
ние дължим много възвишени творения; но в този
случай въпросът е по-трансцендентен. Ето
истинската история на това великолепно платно.
То беше замислено и нарисувано от един
благороден Християнски художник, в един
духовен град, силно свързан с Франция. В края на
миналия век , макар и все още обвързан в
95
плътското ниво, духът на великият художник от

Байон (Леон Бона18) посети тази колония в една
нощ на изящно вдъхновение, което той по
човешки успя да класифицира като един
прекрасен сън. От момента, в който видя
платното, Леон Бона не можеше да намери покой,
докато не възпроизведе бледо копие на
картината, която стана известна по целия свят. И
все пак земните копия не притежават тази чистота
на линиите и светлините, както в оригинала. И
дори тази репродукция пред очите ни не
притежава внушителната красота на оригинала,
който някога имах удоволствието за съзерцавам
отблизо, когато тук в Станцията организирахме
простички почитания за достопочтената визита,
която ни оказа великия Христов служител. За да
уредя необходимите уговорки, аз лично посетих
духовния град, за който разказах.
Голямо учудване бе завладяло сърцето ми. Сега аз
видях обяснение за светите терзания на великите
художници, божествено вдъхновени в
създаването на безсмъртни произведения.
Осъзнах, че цялото висше изкуство на Земята е
нещо сублимно, защото предава славните
видения на човека в светлината на по-висшите
нива.
Алфредо, който изглеждаше заинтересован да
допълни мислите ми, каза:
- Конструктивният гений изразява духовно
превъзходство със свободното преминаване
между възвишените източници на живота. Никой
не създава без да види, чуе или почувства, а
художниците на по-висшата менталност често
18
Леон-Жозеф-Флорентен Бона – френски художник (1833-1922) –
картината е The Martyrdom of St. Denis
96
виждат, чуват и усещат най-високите постижения

на пътя към Бога.
Но, обръщайки се приветливо към Анисето, той
възкликна:
- Достатъчно бърборене за сега. Нека седнем. Би
трябвало да сте уморени от вашия труден преход.
Имате нужда да заредите енергиите си и да си
починете известно време.
Глава 17 Романтичната история на Алфредо
След няколко минути, които използвахме в служба

на успокояваща хигиена, Алфредо ни покани на
масата, където Исмалия с изключително щедрост
изпрати да бъдат поднесени различни плодове.
Господарите на замъка нямаше как да са по-мили
от това. Сервиращите идваха и си отиваха с голяма
радост сияеща по лицата им.
Беседата на Алфредо и коментарите на Исмаилия
бяха пълни с интересни и образователни бележки.
- И какво е впечатлението ви от службите като
цяло? - попита Анисето замислено, обръщайки се
към собственика на къщата.
- Отлично по отношение на възможностите за
реализация, които ни се предлагат, - отговори
Алфредо многозначително. – И все пак мнението
ми върху настоящата ситуация е различно. Зоните,
които обслужваме изобилстват от болезнени
новини. Настоящият период за човека е период на
опустошителните конфликти и противоречивите
вибрации, които ни достигат, са от такова естество,
че могат да отслабят всяко по-нерешително сърце.
Дезинкарнирани и инкарнирани участват в
разрушителни битки. Това е много жалко.
97
- Увеличи ли се броят на нуждаещите се, които

прибягват до помощта на Станцията? - продължи
да пита нашия съветник.
- Огромно увеличение има. Нашето производство
на храни и лекарства е изцяло погълнато от
гладните и болните. Разполагаме с петстотин
сътрудници, но понастоящем се чувстваме
неспособни да отговорим на всичките си
задължения. Тълпите страдащи са безбройни. В
едни други времена пейзажът ни се запазваше без
сенки в продължение на много седмици, но ...
В този момент Исмаилия се извини и стана от
масата отправяйки се към вътрешните
помещения.
И тъй като Алфредо насочи поглед към мен, аз се
осмелих да кажа:
- Хубаво е, че имате себеотрицателна спътница до
себе си.
Двамата с Анисето се усмихнаха почти
едновременно и администратора заговори:
- Ах, приятели мои! За момента аз нямам това
щастие по такъв окончателен начин. Съпругата ми
и аз имаме един Божествен ангажимент за вечен
съюз, но аз все още не заслужавам нейното
постоянно присъствие. Тя е небесна доброта, а аз,
човешка реалност.
След кратка пауза той продължи с финес:
- Анисето познава нашата история. Но вие не я
знаете. Затова ще се почувствам щастлив, ако ви
разкажа някои спомени. Това ще има двойна
полза. Ще облекча сърцето си още веднъж, като
разкажа за грешките си, и вие двамата, които
може би имате в скоро време нови служби да
98
вършите на Земята, със сигурност ще имате полза

от някои от моите преживявания.
Исмаилия и аз пазехме едно малко ковчеже на
щастието в света; обаче нечестиви разбойници
дебнеха около нашето щастие. Моята отговорност
в областта на материалните дела беше огромна и
поради това, че бях далеч от разбирането на
възвишените си задължения на съпруг и баща, аз
не се стремях да изпълнявам полагащите ми се
задължения към дома и двете малки деца, които
Бог ми беше изпратил. Исмаилия обаче беше
провиденческата мъдрост в нашата къща. Аз обаче
забравих, че добродетелта по всяко време може
да стане обект на тормоз от покварата и моята
благородна другарка стана плячка на злобата на
един безчестен приятел, с когото имах
многобройни общи интереси във финансовата
сфера. Жена ми страдаше в мълчание от неговото
преследване няколко поредни години.
И когато моят нещастен съдружник видя
безполезността на престъпното си поведение, в
едно неистово отчаяние той се опита да отрови
неподготвения ми дух. Той започна, като ме
предупреждаваше за поведението на Исмалия.
Той ме зашемети, като я замеси в лъжливи
обвинения. Той подкупи домашните ни слуги и
назначи шпиони да следват скъпата ми Исмаилия
в задълженията ѝ на съпруга и майка.
Този мъж упражняваше силно влияние върху мен,
и предвид връзките, които ни обединяваха, моята
спътница никога не почувства достатъчно кураж да
го издаде. Докато се вслушвах в клеветите извън
домашното огнище, аз бях станал нетърпим вътре
в него. Не знаех как да гледам на жена си с
безгрижието и абсолютната увереност както в по-
ранния период. Аз виждах зло в най-малките ѝ
99
жестове и търсех да разкрия скрити мотиви в най-

невинните ѝ фрази. Аз дори я обвиних по един
завоалиран начин. Исмалия се разплака и
замълча.
Накрая нещастният ни преследвач подкупи един
човек в по-ниско положение, който една нощ се
скри до спалнята ни като един обикновен крадец,
и аз бях поставен на най-голямото си изпитание.
Аз влязох в стаята в крайно отчаяние и обвиних на
висок тон, но видях спътницата си дълбоко
спокойна. Исмалия се изправи, опасявайки се за
психическото ми здраве, но аз не отговорих на
нейните молби, търсейки в безумие този, който
осквернява моя чест ... Отворих със сила голям
античен шкаф, претърсвайки стаята.
Точно тогава фигурата на един мъж се прокрадна в
сянката от съседната стая и преди да успея да го
хвана в моята необуздана омраза, той скочи през
прозореца и изчезна в овощната градина на
нашата къща. Аз тичах, отчаян, изстрелвайки
куршуми напразно, но не можах да постигна
нищо. Върнах се в спалнята и, за да разгори
омразната ярост, която изпитвах, непознатият
беше оставил след себе си една елегантна нова
шапка, която да акцентира ужасните ми чувства.
Очите ми преливаха от гняв, бълвах обиди, исках
да унищожа Исмалия, която окъпана в сълзи
лежеше в краката ми; но едно нещо, което никога
не бих могъл да разбера на Земята, парализира
ръката ми, почти извършила убийство. Изригвайки
в богохулства и глух за молбите ѝ, аз излязох от
дома обхванат от ужас.
На следващия ден предявих правото си за

изключително попечителство върху децата и
уредих Исмалия, която се беше превърнала в
100
статуя на скръбта, да бъде върната в бащината си

плантация. Наех една гувернантка за момчетата и
скоро след това взех кораб за Европа, където
останах повече от три години. Аз никога не
потърсих никаква сериозна проверка и
доказателство, и макар духът ми да бе
непрекъснато измъчван, аз задушавах най-
съкровените си чувства, и никога повече не
потърсих новини за оклеветената ми спътница.
Един ден получих едно лаконично писмо от
френския бряг. Един роднина ми даваше
информация за съпругата ми. След две мъчителни
години, изтерзана от копнежа по дома и
изоставянето, Исмалия беше сразена от
туберкулоза и беше умряла в ужасно морално
мъчение. Тогава реших да се върна. Отново се
установих в Рио, образовах децата и спазвах едно
болезнено вдовство в разочарованието на сърцето
си.
Годините минаха една след друга, когато бях
повикан до леглото на умиращия някогашен
съдружник. Пред лицето на смъртта нещастникът
призна своето омразно престъпление, искайки
прошка, която, за нещастие, аз не можах да дам.
Оттогава аз станах един нелечим луд. Уморен и
остарял, потърсих селския имот на свекърите ми,
опитвайки се по някакъв начин да поправя
несправедливостта, но смъртта не ми даде
никакъв шанс и се върнах в царството на
дезинкарнираните в едно плачевно духовно
положение.
В този момент той направи една пауза и продължи

развълнувано:
101
- Излишно е да казвам, че от Исмалия получих

цялата подкрепа, от която се нуждаех. За мое
съжаление все пак бяхме разделени. Аз не
заслужавах благословията на един възвишен съюз.
Исмалия ме следва отблизо, но тя има свое
местообитание в едно по-висше ниво, до което аз
трябва да се стремя да достигна. От дълго време
съм се отдал на службите в нашата Помощна
Станция, посвещавайки себе си на невежите и
страдащите и моята свята Исмалия идва тук
веднъж на месец, за да насърчи духа ми и да ме
подкрепи в моите борби.
- Но не можеше ли тя да се премести тук
окончателно? - попита Висенте, толкова
впечатлен, колкото и аз, от тази трогателна
любовна история.
Алфредо се усмихна и каза:
- Знам, че Исмаилия е работила за това, че
нейният идеал за вечен съюз е идентичен с моя, и
като се има предвид обстоятелството, че
висшестоящият винаги е в положение да даде на
по-нисшия; но също не мога да игнорирам факта,
че бях предупреден от нашите висшестоящи за
моите настоящи нужди от усилия и самота. Трябва
да узная цената на щастието, за да не пренебрегна
отново Божиите благословии. Съпругата ми иска
да слезе тук и окончателно да бъде с мен.
Необходимо е обаче аз да се науча да изкачвам до
нейното ниво и по тази причина все още не сме
получили подходящото разрешение за едно
окончателно духовно партньорство.
Наблюдавайки нашата емоция, той заключи:
- Аз изкупувам престъпления от прибързаност и
необмислени постъпки. Загубих спокойствието си,
дома си и преданата си спътница поради
102
престъпната си импулсивност. Както чухте, аз не

убих и не ограбих никого, но аз отрових сам себе
си. Клеветата е едно невидимо чудовище, което
атакува човешкия слух и зрение поради
неподготвеност и липса на бдителност.
Глава 18 Информация и Разяснения –

военните конфликти и масовите смърти
Връщането на Исмалия в нашата компания

попречи по-нататъшно разискване по въпроса.
Възползвайки се от възможността, Анисето попита
Алфредо:
- Какво ще кажете да продължим сега нашето
пътуване? По наша преценка още днес можем да
стигнем до сферите на Повърхността.
Алфредо ни изгледа със замислен вид и каза:
- Аз чувствам, че нямам право да се намесвам във
вашия план на служба, но би било по-удачно да
пренощувате тук. Нашите устройства сигнализират
за приближаването на голяма магнитна буря и то
за днес. Кървави битки се водят на повърхността
на земното кълбо 19. Онези, които не са на самата
огнева линия, остават да воюват на нивото на
словото и мислите. Онези, които не се борят във
военните действия, са участници в борбата на
идеи, коментирайки ситуацията. Намален брой
мъже и жени продължават да култивират висша
духовност. Поради това е естествено, че из цялата
планета плътните облаци от менталната утайка на
невнимателните инкарнирани по Земната
19
Книгата описва събития по време на Втората Световна
Война.
103
Повърхност се увеличават, умножавайки

разрушителните бури.
Анисето слушаше внимателно.
- Аз не съм притеснен специално за вас Анисето -
продължи Алфредo, обръщайки се към нашия
инструктор лично, - но мисля, че тези двама
приятели биха били неприятно изненадани.
- Имате право, - съгласи се Анисето. И с една
изразителна физиономия, той продължи: - Аз
оценявам саможертвата на нашите духовни
спътници в работите по опазване на човешкото
здраве.
- Те действително са велики служители - каза
господарят на замъка. - От време на време аз
лично наблюдавам центровете на свята дейност.
Човечеството изглежда предпочита да си остане в
състояние на едно вечно дете. То изгражда и
разрушава наследството на цивилизацията, сякаш
си играе с кукли. Нашите приятели работят много
усилено, така че магнитните бури, невидими за
човешкото око, да не излъчват смъртоносни
вибрации, които биха довели до разширяване на
недостига на провизии и безброй епидемии.
Духовните колонии в Европа, особено тези от
нашия ранг, страдат изключително, докато се
опитват да се погрижат за общите нужди. Ние вече
започнахме да приемаме големи групи от
дезинкарнирани в резултат на бомбардировките.
Наш Дом, поради естеството на своята мисия, все
още не може да си представи цялото усилие,
което световният конфликт изисква от нашето
сътрудничество в по-нисшите Зони. Помощните
Станции на различните колонии, свързани към
нас, са препълнени с дезинкарнирани при
насилствена смърт европейци. Ние бяхме
уведомени, че молбите на Европа разкъсват
104
ангелското сърце на най-висшите сътрудници на

нашия Господ Исус Христос. Ужасните
бомбардирания в Англия, Холандия, Белгия и
Франция са последвани от други с не по-малък
обхват. След многократни събрания на нашите
духовни ментори, беше решено да се организира
извеждането на поне петдесет процента от
дезинкарнираните в продължаващата война към
нашите американски центрове. Тук в нашия
концентрационен лагер имаме над четиристотин
дезинкарнирани.
- Но не е ли трудно да се помогне на тези хора? -
попита Анисето с натежал глас. - Ами по
отношение на езика?
- Службите за помощ, макар и интензивно
работещи в Европа, бяха много добре
организирани, - обясни Алфредо - За всяка група
от петдесет нещастни души, колониите от Стария
Континент осигуряват една медицинска сестра-
инструктор, с която можем да общуваме по един
пряк начин. По този начин проблемът не тежи
толкова, защото нашата част от това
сътрудничество се състои в предоставяне на
обслужващ персонал и облекчаващи провизии.
- Не би ли било по-справедливо - попита Висенте, -
дезинкарнираните от този тип да се държат в
самите региони на конфликта?
Алфредо се усмихна и обясни:
- Нашите инструктори от най-висш ранг са на
мнение, че подобни събирания биха били фатални
за колектива от инкарнирани Духове. Те биха
установили заразни огнища от трансцендентен
произход с непредсказуеми резултати. Безброй
наши братя, които губят телата си в опустошените
райони, не успяват да избягат от полето на
105
скръбта; но, когато се покажат възможности за

трансфер тук, в рамките на нашите квоти за
настаняване, те са изтеглени от там без да се губи
време, така че техните изтерзани мисли да не
тежат твърде много върху жизнените източници
на пожертваните региони.
Междувременно Анисето се намеси и изясни:
- Напразно страните по света ще се върнат обратно
към взаимно избиване един на друг. Грешката на
една нация ще повлияе на всички тях, тъй както
стонът на един човек би нарушил доволството на
милиони. Неутралността е един мит, а изолацията
е една измислица на политическата гордост.
Земното човечество е едно семейство на Бог,
точно като милиарди други планетарни семейства
в Безкрайната Вселена. Напразно войната ще
доведе до масови дезинкарнации20. Същите тези
мъртви ще тежат на духовната икономика на
Земята. Докато съществуват раздори между нас,
ние ще плащаме една болезнена цена в пот и
сълзи. Войната омайва психиката на всички
народи, включително и един голям брой центрове
в невидимите сфери. Онези, който не владеят
разрушителни оръжия, все още трудно изоставят
разрушителното действие в сферата на словото и
идеите. Но всички ние ще си платим дължимото.
Един от Божествените закони е да се разбираме и
да се обичаме един друг. Всички ние ще понесем
последиците от забравянето на този закон, но
всеки човек индивидуално ще бъде държан
отговорен за онзи дял от раздора, който той е
донесъл в световното семейство.
20
Дезинкарнация е отделяне на духа от тялото при
физическата смърт.
106
Алфредо, който изглежда сериозно обмисляше

чутите концепции, отбеляза:
- Справедливо е.
Анисето отново се върна към мислите си и след
едно по-продължително мълчание, каза:
- Бях лично миналата седмица в „Алворада Нова“,
която се намира в най-висшите зони и научих, че
напреднали центрове на висшата духовност от
съседните планети, още при първите декларации
за тази война, са определили мерки на
максимална бдителност във вибрационните
граници подържани с нас. Добросъвестните
съседи ни учат, че трябва да си понесем на
собствените плещи всичкото зло, което сами
създаваме. В крайна сметка ние сме голямата
къща, която е задължена да изпере мръсните си
дрехи в своите собствени помещения.
Всички се усмихнахме на това сравнение.
Исмалия, която остана безмълвна, въпреки
дълбоката емоция белязала лицето ѝ, отбеляза
деликатно:
- За съжаление, в колективен смисъл ние все още
сме онзи Йерусалим поробен в грехове. Всеки ден
ние сме изцелени от Исус и всеки ден го
отвеждаме към кръста. Нашите дела се свеждат
почти единствено до едни прости повторения,
които винаги се провалят. Ние не напускаме етапа
на опитността. И за наше нещастие, в света ние
винаги тренираме политика с Цезарите,
правосъдие с Пилатите, религиозна вяра с
Фарисеите, духовенството с равините на
107
Синедриона21, вярата с хора като Яир22, който

вярва и се съмнява в същото време, бизнес делата
с хора като Анна бен Сет и Каяфа 23. На този етап не
можем да предвидим цялостно обхвата на
критичните събития.
Възхитен от определенията, които чух, аз се
осмелих да кажа:
- И все пак колко тревожно е унищожението от
войната!
- В тези времена, обаче - каза любезно Алфредо, -
молитвата е най-интензивната светлина в сърцата
на хората. Правилно се казва, че звездата свети
най-ярко в нощите без светлина. Трябва да знаете,
че с цел да започна да уреждам подготовката за
приемане на отчаяните дезинкарнирани, аз
отидох не веднъж да помагам в европейските
служби за помощ. Преди няколко дни, по време
на мисия от такъв характер, аз и някои мои
другари отидохме в небето над Бристол. Този
21
Синедриона е орган на еврейското самоуправление в
Юдея, съществувал от I век пр. Хр. до V век.
22
Яир - Библейски персонаж описан в Марк 5:21-43, Исус
възкресява неговата дъщеря.
23
Анна бен Сет – виден садукей, първосвещеник на Юдея,
пред който е изправен Исус след ареста му в Гестиманската
градина. Каяфа е негов зет и също първосвещеник, към
който Анна препраща Исус. Дори след оттеглянето си от
първосвещеническия пост, Анна на практика е онзи който
държи реално властта и се разпорежда с постовете в храма
и със съкровищницата му. Според някои богослови,
именно Анна решава съдбата на Исус като бунтар, или по-
точно като „един от онези пророци“ с които Юдея е била
наводнена към онзи момент - борци срещу Рим и
прогнозиращи идването на Месията, посредством който
ще се установи нов космогоничен ред на земята. Всичко
това много плашело юдейските първосвещеници и
директно представлявало заплаха не само за властта им,
но и за живота им. Анна бил член на Синедриона, и по-
късно участва в процесите срещу апостолите Петър
(апостол) и Йоан Богослов. – източник Уикипедия.
108
благороден английски град беше покрит от

прелитащи германски тежки бомбардировачи.
Перспективата за унищожение беше плашеща.
Посред нощ обаче пред духовното ни зрение се
появи един фар на интензивна светлина. Лъчите
му проблясваха в небето, докато бомбите биваха
хвърляни на земята. Началникът на експедицията
предложи да се спуснем към мястото на сиянието.
Аз бях изненадан да открия, че се намираме в
църква, чиято зала трябва да беше почти напълно
тъмна за човешкото око, но силно светеше за
нашите очи. Тогава забелязах, че няколко смели
Християни се бяха събрали там и пееха химни.
Свещеника на богослужението беше прочел
пасажа от Деяния (16:35-40), където Павел и Сила
пяха в полунощ в затвора, а кристалните им
гласове се издигаха към Небесата в нотки на
пламенна увереност. Докато бомбите
експлодираха навън, учениците на Евангелието
пееха обединени в небесната вибрация на живата
вяра. Нашият лидер ни нареди да останем прави
като един знак на уважение и признание пред
онези героични души, които си спомняха
преследваните ранни Християни. Той също се
присъедини към химните и след това ни каза, че
политиците ще изградят убежища против
въздушни нападения, но че Християните ще
построят на Земята убежища против мрака.
- Понякога - заключи господарят на замъка с
изразителен глас – необходимо е да пострадаме,
за да разберем Божествените благословии.
Глава 19 Лечебното Дихание
След някои интересни бележки относно

ситуацията във физическите сфери, Анисето се
109
върна към изследване на нашите нужди за

службата.
С приятелско чувство Алфредо каза:
- Поради настъпващата буря може да прекарате
няколко часа с нас, и утре на разсъмване да
продължите.
И с дълбока изненада го чух да потвърждава:
- Може да използвате колата ми, до зоната, до
която това е възможно. Ще осигуря обучен
шофьор и с тази мярка ще спестите много време.
Аз не можех да скрия учудването си. Въпреки, че
познавах дейността на Самаряните 24 от Колония
Наш Дом, които използваха големи превозни
средства теглени от животни, при спасителни
операции в по-ниските райони и вземайки
предвид основните трудности, с които се
сблъскахме при дългото пътуване до Помощната
Станция, не допусках, че е възможно тази
институция за помощ да разполага с подобен
транспорт. По-късно научих, че системите за
транспорт в районите най-близки до
Повърхността, се базират на трансцендентни
основи на електромагнетизма и са много по-
многобройни, отколкото можем да си представим.
Нашият инструктор, който сякаш обмисляше
сериозно ситуацията, отбеляза със загриженост:
- Ние обаче имаме спешни задачи във
физическите сфери. Висенте и Андре трябва да
започнат своето активно учение.
Алфредо се усмихна любезно, уверявайки ни:
24
Духовни работници, които патрулират в Ниските Зони по-
близки до Земята и прибират нуждаещи се и страдащи
духове, на които може да се помогне в Духовната Колония
Наш Дом.
110
- По отношение на това няма нужда да се

тревожим много. Винаги има нещо за правене на
всяко място. Там, където съществува дух на
сътрудничество у създанието, значи я има и
службата на Бог. Нашите приятели биха могли да
ни сътрудничат още днес в дейностите на
помощта. Те биха могли да ни придружат,
например, в молитвената работа, в която винаги
има много неща за правене и много уроци за
научаване.
- Отлично предложение! - възкликна нашият
инструктор. - Индивидуалната или колективната
молитва винаги е един огромен резервоар от
поучителни уроци.
- Между другото, - каза ласкаво Исмаилия, - не
трябва да се бавим дълго. Почти е дошло време.
В този момент, сякаш внезапно спомнил си за
един сериозен работен ангажимент,
администраторът заговори, обръщайки се към
своята спътница:
- Трябва да предупредим Оливия и Магдалина за
задължителните мерки за през нощта. Ще ни е
необходима колаборацията на още няколко
техници по Дихание. Имаме няколко братя в
сериозно състояние, които са погълнати от по-
силни физически впечатления.
- Техници по Дихание? - попитах изумено, преди
Исмаилия да успее да направи какъвто и да е
коментар относно този тип служба.
- Да, приятелю - отговори Алфред грижовно, -
Лечебното Дихание дори и на Земята е една
възвишена привилегия за човека. Въпреки това,
докато сме инкарнирани, на нас ни отнема много
време, за да овладеем големите съкровища, които
ни принадлежат. Обикновено там живеем като си
111
губим времето във фантазии, вярвайки в

безполезни неща или подхранвайки недоверие.
Всеки сред наземните форми, който би могъл да
разбере пълния обхват на този въпрос би могъл да
създаде в света най-ефективните дихателно-
терапевтични процеси.
- Но дали такова наследство е достъпно за всеки
инкарниран Дух? - попита Висенте, споделяйки
моята изненада.
Нашият събеседник се замисли за миг и отговори
загрижено:
- Както магнетизиращите пасове, които могат да
бъдат изпълнявани от голям брой хора, със
забележими ползи, също така и лечебното
дихание може да бъде използвано от повечето
създания, с огромни предимства. Трябва обаче да
добавим, че във всеки момент и ситуация
индивидуалните усилия са от съществено
значение. Всяко благородно постижение изисква
сериозна подкрепа. Божественото благо, за да се
прояви в действие, изисква човешката добра воля.
Нашите техници в тази работа не бяха веднага
формирани. Те се упражняваха дълго, натрупаха
опит на една висока цена. Във всичко съществува
науката за началото. Те са уважавани служители
поради постиженията, които са постигнали,
печелят значително възнаграждение и се радват
на голямо уважение, но за това, трябва да
поддържат чистотата на устата си и светостта на
намеренията си.
Разбирайки интереса, който думите му
предизвикаха, администраторът продължи след
кратка пауза.
- В плътските кръгове, за да бъде достатъчно
утвърдено Диханието, от съществено значение е
112
човекът да има един здрав стомах, една уста,

свикнала да говори добро, като се въздържа от
злото, и един ясен ум, заинтересован да помогне.
Подчинявайки се на тези изисквания, ще имаме
едно успокояващо дихание, ободряващо,
стимулиращо и лечебно. Чрез него на Земната
Повърхност също могат да се предават здраве,
успокоение и живот.
И тъй като Висенте и аз не можахме да скрием
недоумението си, Алфредо отбеляза:
- Това не е ново. Освен, че докосваше онези, които
изцели, Исус понякога им даваше божественото
дихание. Диханието на живота минава през
цялото Творение. Всяка свещена страница, която
коментира принципа на съществуването, говори за
това. Никога ли не сте мислили за вятъра като за
съзидателното дихание на Природата? Що се
отнася до мен, откакто бях приет в Кампо да Пас,
когато бях прибран от онези ужасни духовни
условия, аз научих прекрасни уроци в това
отношение. Дотолкова, че ръководейки тази
Станция, с възможностите, които ми се предлагат,
аз насърчих подготовката на нови сътрудници в
това отношение, предлагайки компенсация на
тези, които решат да започнат задачата по
специализация, което не винаги е лесно за всички.
По това време Исмалия прие някои важни
сътрудници, подготвящи се за задачата. Впечатлен
от това, което бях чул, следях внимателно
подготовката, която се организираше. И все пак
като се оказах насаме с Анисето, споделих
голямата си изненада, а той ми отговори с
поверителен тон:
- Забравяте ли, че самата Библия, когато говори за
началото на човека, ни казва, че Създателят е
вдишал в създадената форма, предавайки ѝ
113
диханието на живота. Що се отнася до нашите

въплътени братя и сестри, трябва да се признае,
Андре, че дори да идва от несъвършени хора, но с
доброжелателност, всяко дихание, с намерение да
облекчи или изцели, има едно важно значение
сред създанията, защото всички ние сме преки
наследници на Божествената сила. Всъщност
трябва да се отбележи, че ние не сме изправени
пред нещо ексклузивно. Вие самият минахте за
кратко през нашето Министерство на Помощта.
Там имаме един голям институт, специализиран в
тази тема, където благородни сътрудници
посвещават себе си на тази модалност на
сътрудничество. Във физическия план всяка уста с
едно свято намерение, може да осъществи една
ценна помощ, но трябва да се отбележи, че само
великодушните и чисти усти ще бъдат в състояние
да раздават Божествена помощ, излъчвайки
жизнени флуиди на здраве и успокоение.
Очаквах Анисето да продължи, показвайки ми
магнетизиращите качества на диханието, но
Алфредо се приближи до нас, прилежен и
загрижен, възкликвайки:
- Понастоящем сме назначени за работата по
подпомагане и молитва.
- С удоволствие ще ви последваме, - отговори
нашият инструктор, усмихвайки се.
Необходимо беше да прекъснем урока и да се
погрижим за различните си задължения.
Глава 20 Укрепления срещу злото
Слязохме по стълбите и аз застанах пред високите

стени, където можех да наблюдавам цялостно
114
превъзходните укрепления на сградата. Тази

грандиозна конструкция беше далеч по-важна, от
който и да е древен замък, превърнат в една
крепост. Отново навън аз можех да видя в детайли
и с по-голяма точност панорамната гледка. Сега
разпознах, че бяхме влезли в един бастион на
предна линия, различавайки великолепието на
царствената сграда. Очертанията стояха ясни пред
мен.
Преди всичко укрепленията ме впечатлиха.
Виждах Кулата на Съобщенията, която със
сигурност беше посветена на служба на
съпротивата; една висока защитна стена се
издигаше над изкопа, от който беше оставена да
прелива течаща вода; наблюдателната кула се
издигаше стройна внушителна. Наблюдавах пътя
на патрула, водния резервоар, бойниците, а след
това и дървената ограждаща стена и
барбаканите25, разсъждавайки върху сложността
на цялата тази отбранителна техника. А оръжията?
Различих присъствието им в машините,
инсталирани по стените, копие на малките оръдия
познати на Земята. Междувременно с вълнение
забелязах на върха на кулата едно огромно знаме
на мира, много бяло, трептящо на вятъра като
един широк облак сняг ...
Алфредо забеляза почудата, която беше
обхванала Висенте и мен.
- Ясно ми е какво впечатление ви създава нашата
защита, - каза Алфредо, спирайки да обясни.
Вглеждайки се в нас със един много сияен поглед,
той продължи:
25
Барбакан е укрепен преден пост, порта или друга
външна защита на град или замък, използван като защитно
съоръжение.
115
- Разбира се, вие не сте си представяли, че са

необходими толкова много укрепления. Както
виждате, нашето знаме е знаме на съгласието и
хармонията; съществено важно е да имаме
предвид, че се намираме в една служба, която
трябва да защитаваме при всякакви обстоятелства.
Докато не възтържествува универсалният закон на
любовта, съхраняването на царството на
справедливостта е задължително. И тук нашата
Станция е поставена като „овца сред вълци“, и
въпреки че не е наша работа да изтребваме
зверовете, ние трябва да защитаваме делото на
Доброто от неправомерни атаки. Организациите
на нашите посветени на злото братя и сестри са
огромни. Не приемайте хипотезата, че всички те са
невежи или несъзнателни. По-голямата част от тях
се състоят от зли и престъпни духове. Те са
наистина диаболични същности. Не се съмнявайте
в това.
- Боже мой! - възкликна Висенте в почуда, - Но
защо умишлено се организират за зло? Може би
не знаят, че цялото вселенско наследство
принадлежи на Божественото Величество? Не
признават ли Суверенната Сила?
- Ах, приятелю! - каза сериозно Алфредо, - Аз
задавах съвсем същите въпроси, когато за пръв
път пристигнах тук. Отговорите, които получих,
бяха проникновени и заключителни. Бихме могли,
Висенте, да зададем същите въпроси за Земята.
Престъпниците, които създават жертви на
войната, експлоататорите на обществените блага,
свидливите скъперници, онези, които жадуват за
неоправдана власт, и суетните пълни с
безсмислие, всички те знаят толкова добре,
колкото и нашите противници тук, че всичко
принадлежи на Бог, че човекът просто е ползвател
на Божествените блага. Те не са невежи за това, че
116
смъртта е призовала предците им към истината и

им е потърсена сметка, и че те следват същите
пътища; въпреки това обаче те се измъчват на
Повърхността като едни истински безумци,
трупайки възможности за разруха и
злоупотребявайки с най-светите си възможности.
Същото се потвърждава и тук. Те искат да
доминират върху другите, вместо да доминират
над себе си; изискват преди да дадат, и така
влизат в траен сблъсък с Божествения дух на
закона. След като двубоят между тяхната фантазия
и истината на Отеца е установен, тези нещастници
се противопоставят на корекциите на Господа и се
превръщат в едни истински гении на сянката,
докато един ден не решат да тръгнат в нови
посоки.
Заинтригуван от дълбоките забележки, попитах:
- Но как да си обясним основата на такова
поведение? На Земята разбираме определени
измами и грешки, но тук ...
Моят доброжелателен събеседник не ме остави
да завърша и продължи:
- На Повърхността нашите нещастни събратя се
борят за едно икономическо господство, за едни
дисбалансирани страсти, и за надмощието на
лъжливи принципи. В тези зони, непосредствено
разположени до земния ум имаме същите тези
идентични условия. Сред злите и невежи
същности съществуват кооперации на злото,
икономически системи от феодален тип, нисша
експлоатация на определени сили на природата,
тиранични суети, разпространение на лъжи,
поробване на онези, които са по-слаби поради
липса на бдителност, болезнен плен на провалили
се и непредвидливи духове; страсти, които може
би са по-дисбалансирани от земните,
117
сантиментални вълнения, ужасен дисбаланс на

ума, терзаещи отклонения в чувствата. На всяко
място, приятелю, духовните падения пред Господа
са винаги едни и същи, макар и да се различават
по интензитет и оцветяване.
- Ами оръжията? - попитах аз. - Използват ли се?
- И как не? – отговори бързо Алфредо. – Ние
нямаме стоманени куршуми, но имаме
електрически снаряди. Разбира се, ние няма да
нападнем никого. Нашата задача е на помощ, а не
на унищожение.
- Въпреки това, - добавих аз под въздействие на
силно впечатление, - какъв ефект имат тези
снаряди?
- Могат да ви изплашат изключително много - каза
той, усмихвайки се, - и най-вече демонстрират
възможностите за отбрана, която надхвърля
атаката.
- Но само за да ги сплашим? - попитах отново.
Алфредо се усмихна многозначително и добави:
- Те биха могли да причинят едно впечатление за
смърт.
- Какво искате да кажете! – възкликнах аз с
неудържимо учудване.
Администраторът размисли за няколко мига и,
може би обмисляйки тежестта на поясненията,
отговори спокойно:
- Приятелю! приятелю! Щом ние вече не сме в
плътта, нека също така да се стремим да
дезинкарнираме (да откъснем от плътското)
нашите мисли. Съществата, които тук се вкопчват
във физически впечатления, винаги създават
плътност за своите средства на проявление
118
(периспирита), точно както Духовете, посветени на

по-висшите региони, винаги пречистват и
извисяват същите тези средства. Следователно
нашите снаряди прогонват враговете на доброто
чрез вибрации на страх, но те биха могли да
причинят илюзията за смърт, действайки върху по-
плътното тяло на нашите по-малко напреднали по
пътя на живота събратя. Не е ли физическата
смърт на Земята също просто едно впечатление?
Никой не изчезва. Това е само един феномен на
невидимост или понякога на отсъствие. Що се
отнася до отговорността на тези, които убиват,
това е нещо друго. И отвъд това наблюдение,
което е в зоната на действие на Божествената
Справедливост, трябва да вземем предвид, че в
тази сфера плътната модификация на тялото може
да се появява отново всеки ден от менталната
материя, предназначена за неговото
производство, докато има души, които понякога
работят от векове за да получат едно ново
физическото тяло...
Висенте и аз бяхме онемели. Алфредо се усмихна
ведро и попита шеговито:
- Знаете ли хиндуистката легенда за змията и
светеца? - Пред нашето отрицателно изражение
администраторът продължи: - Народните
традиции в Индия разказват, че някога в едно
определено поле имало една отровна змия. Никой
не се осмелявал да мине от там, страхувайки се от
нападение. Но един свят човек в служба на Бога
тръгнал из региона, уповавайки се повече на
Господа, отколкото на себе си. Змията го
нападнала неуважително. Но той я подчинил с
един спокоен поглед и казал:
- Сестро моя, законът гласи да не причиняваме
вреда на никого.
119
Усойницата се оттеглила засрамена. Мъдрият

човек тръгнал по своя път, а змията напълно се
променила. Тя потърсила местата, обитавани от
човека, желаейки да поправи старите си
престъпления. Тя се държала напълно
миролюбиво, но оттогава хората я малтретират.
Когато те видели, че тя е абсолютно покорна,
мъже, жени и деца хвърляли камъни по нея.
Нещастното създание се оттеглило в своето
леговище, разтревожено. Заживяла в огорчение,
уплашена, обезсърчена. Ето обаче, че тогава
светецът се завърнал по същия път и решил да я
посети. Той бил изумен, да я види в такава
разруха. Тогава змията му разказала горчивата си
история. Тя искаше да бъде добра, мила и
грижовна, но съществата я преследваха и я
замерваха с камъни.
Като чу това мъдрият човек помисли, помисли и ѝ
каза:
- Но, сестрице, има една грешка от ваша страна. Аз
ви посъветвах да не хапете никого, да не убивате,
нито да преследвате, но не ви казах да избягвате
да плашите лошите. Не атакувайте съществата на
Бога, нашите братя и сестри по същия път на
живота, но защитавайте своето сътрудничество в
работата на Господа. Не хапете и не пробождайте,
но трябва да държите нечестивите на разстояние,
като им показвате зъбите си и съскате.
В този момент Анисето се усмихна изразително.
Администраторът си направи дълга пауза и
заключи:
- Мисля, че баснята няма нужда от коментар.
120
Глава 21 Побъркани Духове
Множество работници ни придружиха в нашата

служба. Безброй служители се движеха наоколо
пренасяйки товари. Те носеха големи бутилки с
вода, тенджери със супа, кани с лекарствено
вещество, в различни колички.
Отивайки още няколко стъпки по-нататък
забелязах, че стотици духове се помещаваха
заедно в огромни общежития, с блуждаещи очи и
мрачни лица, приличащи на събрание на лудите в
една психиатрия с огромни размери.
Алфредо даде редица служебни указания на една
голяма група техници по лечебно дихание, които
се отклониха от нас поемайки към сгради,
разположени в един различен район. Той любезно
ни обясни, че там благодетелите на Кампо да Пас,
са разположили голям брой болни духове, които
са повече психически неуравновесени, отколкото
наистина покварени. Пациентите, които виждахме
пред погледа си бяха в по-добро състояние. Те
вече се разхождаха наоколо и много от тях вече си
говореха един с друг, въпреки психичния
дисбаланс, който бележеше техните думи и
мисли.
Той ни изясняваше многобройните задължения
на рутинната работа, когато няколко същности се
събраха уважително около нас:
- Сеньор Алфредо – каза един старец с много бяла
брада - аз чакам резултата от моята петиция. Как
са нещата по отношение на моите земи и роби?
Платих добра цена на Кармо Гарсия. Знаете ли,
сеньор, че аз бях преследван в продължение на
много години и не мога да си губя повече време.
Кога се връщам у дома? Вярвам, че вие усещате
121
необходимостта ми да се върна обратно сред

своите. Жената и децата ме чакат.
Като един отличен лекар на душите, Алфредо
обърна най-голямо внимание на стареца и
отговори, сякаш се занимаваше с човек със здрав
разум:
- Да, Малакиас, вие с основание се оплаквате, но
здравето ви не позволява едно бързо връщане
назад. Знаете, че съпругата ви Дона Синия ви
помоли да се лекувате тук както подобава. Мисля,
че тя трябва да е много спокойна за вас. Вашите
идеи обаче, приятелю, не са добре координирани.
Има още някои неща, които да направим. Защо се
тревожите толкова много за земите и робите?
Първо здравето, Малакиас; не забравяйте за
здравето си!
Старецът се усмихна, като един пациент, който се
обляга на твърдостта и оптимизма на своя лекар.
- Признавам, че вашите забележки са
справедливи, но децата ми не се помръдват без
мен, мързеливи са и се нуждаят от моето
присъствие.
Но, поучавайки с финес бедния старец,
администраторът възрази:
- И все пак откъде дойдоха децата в бащините ви
ръце? Не са ли дошли от ръцете на Бог?
- Да, да ... - потвърди старецът, разтърсен и
доволен.
- Ами това е, Малакиас. Има моменти в живота,
когато трябва да върнем на Бога това, което му
принадлежи. Освен това, вашите деца също са
отговорни и, ако бездействат, те ще бъдат
отговорни за злините, които създават около себе
122
си. Засега е важно вие да се обновите, да изясните

идеите си и да успокоите сърцето си.
Старецът се усмихна, утешен, но преди да успее да
заговори отново, един благороден на вид
джентълмен, пристъпи напред и възкликна:
- А решението на моя процес, сеньор Алфредо?
Чувствам се наранен от недобросъвестни
роднини. Братовчедите ми ламтят за моята част от
наследството на бабите и дядовците. Както вече
видях, делът ми е по-висок от делът на
останалите. Научих обаче, че Виконта на Кайру26 е
използвал цялото си влияние срещу мен. Никой не
пренебрегва факта, че той е голям безчестник.
Какво ли не може да направи той с политически
трикове? Но по отношение на мен е погрешно
информиран. Сеньор, изпратихте ли молбата ми
до императора?
- Вече изпратих съобщението - поясни Алфредо с
братска обич - императорът със сигурност ще
вземе предвид молбата.
- И все пак забавянето е много дълго! ... - заговори
господинът, нетърпелив, сякаш беше пред един
прост подчинен.
- Но, скъпи мой Аристарко - отговори
администраторът много спокойно, - вярвам, че вие
сте в изпитание с цел да познаете величието на
Божественото наследство. Каква е стойността на
едно земно наследство в сравнение с нетленното?
Не мислете за това, което сте загубили;
размишлявайте върху възвишените блага, които
можете да достигнете пред Вечния Живот.
Забравете за амбициозните си братовчеди и
26
Виконта на Кайру (1756-1835) – юрист, икономист и
политик от Бахия, той се приема, че представя
икономическия либерализъм в Бразилия.
123
Виконтът, които не ви разбраха. Те ще трябва да

оставят всичко, което притежават в преходния
свят, за да си уредят сметките пред
Божествеността. Никога ли не сте мислили за
това?
Аристарко като че ли загуби тревожността си за
миг, усмихна се широко и отговори:
- Вярно е! Тези мошеници ще умрат някой ден...
Една дама, която изглеждаше отчаяна, застана
пред нас и каза високомерно:
- Сеньор Алфредо, моля ви да не ме задържате
тук. Собственият ми съпруг е враг на моето
семейство. Той обеща да преследва дъщерите ми
веднага щом аз отсъствам от дома. Ако аз остана
тук, сигурна съм, че той ще прахоса активите ни и
ще деморализира името ни. Моля ви, разрешете
връщането ми. Сърцето ми казва, че момиченцата
ми са отчаяни. Аз съм все по-убедена, че болестта
ми е възникнала поради това състояние на
нещата...
- Вече знам, сестро моя, - отговори нашият
приятел със същата грижа – но каква полза би
имало да се върнете, когато сте толкова силно
изтормозена? Не би ли било по-добре да се
излекувате и да успокоите духа си, за да
помогнете на малките си момичета по-ефективно?
- Но аз дори не знам къде се намирам - оплака се
горката дама, мачкайки ръцете си -, вярвам, че ме
доведоха на край света, за да лекувам обикновена
загуба на сетивата!
- Обаче никой не ви малтретира - каза любезно
събеседникът - и случаят ви не е толкова прост,
колкото изглежда. Имайте спокойствие. Кръвните
връзки са духовно поучителни, но над тях вибрира
124
вселенското семейство. Има създания, които носят

бреме, много по-тежко от вашето. Научете се,
доколкото е във възможностите ви, да се
освобождавате от преходните придобивки, за да
спечелите вечните блага.
Нещастната жена не се усмихваше като другите.
Затваряйки се в себе си с мрачно изражение, тя се
отдръпна тежко, очите ѝ проблясващи от гняв,
сякаш умът ѝ се взираше много надалеч,
неспособен на никакво разбиране.
Напред дойдоха и други пациенти, но
администраторът каза на висок глас:
- В момента не мога да помогна на всички. След
утрешния ден вие ще бъдете приети за
разяснения.
И обръщайки се към нас, той обясни усмихнат:
- Във физическата сфера всички те биха били
приети за абсолютно нормални; обаче тук те са
истински луди. Те са дезинкарнирани, които от
дълго време са се вкопчили в нисшите си
проблеми. Те изискват действие по техните лични
казуси, без да говорят за възможността за
просветление, която презират. Те обвиняват
другите, без да си дават сметка за собствените
грешки.
Аз се опитах да ги изслушам, за да ви дам една
представа за нашата работа в сектора на онези,
които са се дисбалансирали психически поради
прекомерно фокусиране към по-низши цели. Не е
престъпление, ако някой се интересува какво се
случва в земите му, за получаването на едно
наследство, или за благополучието на рода им; но,
все пак дълбоко в себе си, старецът, който
изискваше земите и робите си, никога не е мислил
за друго, освен да бъде тиранин на полетата си;
125
господинът, който очакваше наследството си,

искаше да измами братовчедите си; и дамата,
която толкова се интересуваше от домашната
обстановка, се дезинкарнира, когато тайно
възнамеряваше да отрови съпруга си. Знам
техните тактики, на всеки един от тях. Те се
събудиха от един дълъг сън на безсъзнание и
смятат, че все още са инкарнирани, като също така
предполагат, че могат да скрият своите престъпни
претенции.
Аз бях изумен. Изразявайки дълбокото си
възхищение, попитах:
- Тези пациенти остават ли тук за много дълго? Как
пристигнаха в Помощната Станция?
Мил, както винаги, Алфредо отговори:
- Те бяха събрани и докарани тук в най-лошо
състояние. Те бяха в един тежък сън за дълго
време и постепенно си възвръщат паметта, докато
стане възможно да бъдат изпратени до
Институциите по Магнетизация на „Кампо да Пас“,
с цел да получат една по-голяма помощ и
необходимите разяснения.
Глава 22 Тези, които спят
Ние продължихме да вървим пoкрай редици от

гостоприемни горички към огромни сгради, които
показваха уникални архитектурни линии. Без да
мога да си обясня явлението, светлините
постепенно се замъглиха. Какво бе станало?
Висенте и аз се спогледахме, уплашени. Алфредо,
Анисето и другите обаче вървяха без изненада.
Тяхната ведрост ме успокои вътрешно, въпреки
безкрайното ми учудване. Още няколко стъпки и
126
стигнахме до различните павилиони, които се

простираха на площ над три километра, според
моите изчисления. Вътре обаче сенките ставаха
все по-плътни. Успях да различа неясно
интериора, и според това, което виждах, те бяха
просторни болнични отделения с плътни покриви,
но полуотворени по високите стени, позволявайки
свободно движение на въздуха. Десетки предани
и усърдни работници ни последваха в абсолютна
тишина.
Алфредо беше единственият, който говореше. Но
забелязах обаче, че той е станал изключително
дискретен в думите си.
Всичко това ми създаде впечатление, че съм
влязъл в едно тъмно гробище, където
посетителите бяха задължени да поддържат в по-
висша степен уважение към мъртвите. Колкото и
да е странно, забелязах, че един от служителите
беше предал на ръководителя на станцията една
мъничка машина. Алфредо ни я показа и обясни:
- Това е нашето устройство за светлинна
сигнализация. Намираме се в центъра на
Павилионите, отделения, където се подслоняват
събратята, които все още спят. В момента тук
имаме почти две хиляди от тях.
Многобройните сътрудници се насочиха към
зоната на службите, за които отговаряха. След
кратка пауза администраторът заговори
категорично:
- Нека започнем работата по съдействие.
При първия светлинен сигнал на Алфредо светнаха
многобройни електрически светлини и тогава,
овладявайки с трудност първото впечатление на
ужас, видях дълги редици легла на ниво на земята,
всички заети от хора, потопени в дълбок сън.
127
Мнозина имаха ужасно изражение. Малцина от

тях бяха със затворени клепачи и изглеждаха
спокойни. При почти всички в техните изцъклени
очи се четеше изключителен ужас и болезнено
отчаяние от смъртта. Трупната бледност
покриваше лицата им. Припомняйки си древна
литература, се сетих за старите Египетски
гробници. Пред себе си имахме стотици
абсолютни мумии. Почти никой не изглеждаше да
спи естествен сън.
Приближавайки се към нас, Алфредо се обърна
по-специално към Анисето:
- За съжаление, не можем да обърнем внимание
на всички.
- Защо? - попита нашият водач, угрижен.
- Очакваме oбучен персонал. Тук имам
сътрудничеството на осемдесет асистенти за този
тип служба; но всеки от тях обаче не може да
обслужва повече от пет пациента наведнъж. С
оглед на това, от нашите 1980 приютени, аз
отделих 400 най-податливи за следващото
събуждане, за да ги подложим на интензивно
лечение.
- А останалите?
- Те получават по-плътна храна и лекарства
веднъж на ден.
Анисето замълча, замислен.
Дълбоко докоснат от видяното, аз инстинктивно се
приведох към най-близкия лежащ, опитвайки се
да проуча физиологичното му състояние.
Идентифицирах органичната топлина, регулярния
пулс и дихателните движения, въпреки че
установих изключителната твърдост на
128
крайниците, сякаш потопени в каталептична

неподвижност.
Бях обзет от едно неописуемо усещане. Изправих
се, изплашен, обърнах се към Анисето с
максимална дискретност и го помолих:
- Обясни ми, за Бога! Какво виждаме тук? В
някакво местообитание на смъртта след смъртта
ли се намираме?
Инструкторът се усмихна добродушно и обясни с
почти незабележим глас:
- Да, Андре, този сън е наистина една съвременна
картина на смъртта. Тук, с благословията на
приюта, са отседнали няколко хиляди наши братя,
които все още спят. Те са същества, които никога
не са се отдавали на активното и обновяващо
добро около тях, особено такива, които са били
абсолютно убедени, че смъртта означава небитие,
краят на всичко, вечен сън. Вярата във висшия
живот е една непрестанна дейност на душата.
Ръждата атакува мързеливата мотика.
Вцепенението нахлува в празния от творчески
идеали дух. Онези мъже и жени, които във
физическите сфери вярват във вечния живот, дори
когато в същността си не са Християни, развиват
способности за духовно движение и могат да
проникнат в извънземните сфери в оживено
състояние, поне що се отнася до движението и
повече или по-малко точна преценка. Обаче
съществата, които упорстват в умишленото и
абсолютно отричане, въпреки че понякога са
свързани с външни култове на религиозна
дейност, са наистина нещастни, защото не виждат
нищо освен плътта и не желаят никакво духовно
знание. Мнозина проникват в нашите райони на
обслужване като живи ембриони, във вечната
божествена утроба на Природата. Един наш
129
приятел ги нарича „духове фетуси“ според мен

обаче те биха били щастливи, ако бяха в това
първоначално състояние. Сигурни сме обаче, че
мнозина напълно са отказали да имат контакт с
вярата, поради престъпно безразличие към
замисъла на Вечния Отец. Те спят, защото са
магнетизирани от собствените си твърде
негативните възгледи; те остават парализирани,
защото предпочитат тесногръдието пред
разбирането; но въпреки това ще дойде денят, в
който те ще трябва да станат и да платят дълговете
си. Ето защо аз ги приемам за страдащи духове.
Първо те остават в съня, в който са повярвали, и
по-късно се събуждат. Въпреки това, мнозинството
от тях не могат да избягат от болестите и
психичните разстройства, както се случи с
побърканите братя и сестри, които видяхме преди
малко.
Удивлението ми беше голямо. Когато Висенте
също се приближи, за да го чуе, Анисето заговори
за да поясни и на двама ни:
- Искрената вяра е гимнастика за Духа. Онези,
който не упражняват по някакъв начин вярата си
на Земята, умишлено предпочитайки неоправдано
отрицание, по-късно ще се озоват неспособни да
се движат. Такива създания се нуждаят от сън, от
дълбока почивка, докато не се събудят за теста на
отговорностите, които животът носи.
Забелязвайки, че нашият съветник искаше да
избегне дългите коментари, за да можем да
следим работата по подпомагане по-отблизо, аз
възпрях многото въпроси, които изгаряха
съзнанието ми.
С изключение на малка група от няколко дами,
които останаха при Исмалия, всички служители
останаха в състояние на наблюдение, близо до
130
мумифицираните групи. Изкуствената светлина

осветяваше безбройните легла, но забелязах, че
никой от пациентите не реагираше на
интензивната светлина, която светеше. Те останаха
проснати в сковани пози и смъртнобледи. Тогава
забелязах, че Алфредо започва да мести
устройството за сигнализация, за да излъчва
работни нареждания. Всеки сигнал определяше
една различна операция. Видях служителите на
станцията да разпределят малки порции течна
храна и перорални лекарства, в дълбока тишина.
След това те дадоха малки количества
флуидизирана вода 27 на нещастниците, с
изключение все пак на мнозина, които изглеждаха
подготвени да приемат единствено бульон и
лекарства. Две трети от четиристотинте
подслонени души подложени на терапия получиха
магнитни пасове. Няколко от тях получиха
прилагане на лечебното дихание 28. Всички
действия в работата бяха предавани от
светлинната сигнализация, която идваше от
ръцете на администратора, който изглеждаше
заинтересован да поддържа максимална тишина.
Впечатлен от видяното, аз попитах наставника с
тих глас защо някои болни хора изглежда не
получават полза от водата и от новите
подпомагащи сили предадени чрез пасовете и
живителното дихание.
Анисето с изключително добродушие се наклони
към ухото ми с нежността на баща, нетърпелив да
успокои неспокойния си син и каза:
27
Флуидизираната вода се получава при магнетизиране на
обикновена вода чрез енергийни пасове.
28
Лечебното дихание е енергиен метод за оказване на
помощ подобен на даването на магнетизиращи пасове.
131
- Всеки един в живота, скъпи ми Андре, има една

нужда, която е специфична за него. Тук ние
напълно разбираме този закон на Природата.
Глава 23 Кошмари
Докато Алфредо продължаваше да управлява

службите с негово разрешение нашия инструктор
ни заведе до далечните легла, където се
подслоняваха болни, на които не бяха приложени
магнитни пасове.
- Ние трябва да се фокусираме върху опитността и
да се възползваме от възможностите - каза
Анисето, усмихвайки се.
Ние с любопитство го придружихме,
разпознавайки изолирани изражения, болезнени
или ужасени, върху тези гробовни маски.
Когато бяхме на равно разстояние от централната
зона, инструкторът поясни с един сериозен тон:
- Бих искал да се запозная с обхвата на
извлечените за вас ползи от Службата за Магнитно
Подпомагане на Възприятията. За да помагаме
ефективно на нашите инкарнирани приятели, е
необходимо да знаем как да виждаме с яснота и
прецизност.
Посочвайки неподвижните болни, той добави:
- Всички, които спят в тези помещения, се намират
вътре в един лош сън.
- Но може би имаме в духовните зони и такива,
които се намират в добър сън? - рязко попита
Висенте.
132
- Без съмнение - отговори Анисето, загрижено - в

сферата на нашата дейност имаме онези, които си
почиват за кратки периоди, онези праведни
работници, които чакат нощната почивка, със
спокойствието на хора, които знаят как да работят
и да почиват с облекчена съвест.
Той направи една пауза, сякаш изучаваше най-
добрия начин да синтезира нещата, за да не губи
време, и подчерта:
- Но тези духове не трябва да остават, като едни
деца на мрака, в аварийните помещения на
Помощната Станция.
След това той възобнови нишката на урока и
продължи:
- Онези, които спят в дисбаланс, се отдават на
кошмари. Всички тези нещастни братя, които ни
заобикалят, които изглеждат като мъртви, са
плячка на ужасни вътрешни видения. Нека видим
приятели какви уроци ще научите от това. Нека
продължим с едни бързи наблюдения. В миналото
сте се занимавали с анатомично изпитване,
изследване на вътрешностите, научно обследване
на привидно мъртви клетки; а сега е нужно
дълбоко преслушване на душата, проучване на
чувствата, поглед към менталното ниво.
И с решително изражение той категорично
заключи:
- Захващайте се за работа!
Назначавайки ми едно тяло на възрастна жена,
той препоръча:
- Вие, Андре, изследвайте обстойно тази сестра.
Абстрахирайте се от всички съображения на
външно ниво. Наблюдавайте я с всички
133
възможности и възприятия на ваше

разположение.
Искрено заинтересован да се заема аз не
забелязах наставленията, които нашият
инструктор предаде на Висенте.
Опитах се да забравя външния вид, фокусирайки
се върху тази женска маска с всичките си ментални
ресурси. Докато постепенно освободих
съзнанието си от странични неща, аз забелязах
една тъмносива сянка, която се кондензираше
около челото ѝ. Гледката изглежда ми помогна да
мога да се концентрирам. Разпознавайки, че
явлението се усилва, вече не помнех никакъв
външен обект или ситуация. Зашеметен, започнах
да виждам фигури, движещи се в рамките на
малкия тъмен екран.
Появи се една скромна къща в малък град. Имах
впечатление, че минавам през врата. Вътре
имаше една ужасна и тревожна картина.
Една дама на зряла възраст, показваща
равнодушна жестокост на лицето си, се бореше с
един пиян мъж.
- Ана! Ана! В името на Божията любов! Не ме
убивай! – казваше той, умолявайки, неспособен да
се защити.
- Никога! Никога няма да ти простя! - извика
жената, добавяйки с мрачен тон - Тази вечер ще
умреш.
Видях нещастника да пада, изтощен.
- Отрови ме със смъртоносно питие - възкликна
той през сълзи - прости ми, ако съм ти причинил
някакво зло! Аз съм баща! Ана! Трябва да живея
за децата си! Не ме убивай, имай съжаление!
Тя слушаше със студенина и отговори грубо:
134
- Дори и да е така ти ще умреш. Имах нещастието

да те обичам, ти, който принадлежиш на друга
жена! Не искаше да ме последваш и аз трябваше
да си отмъстя!
Гърчейки се на пода, нещастника каза:
- Бог знае, че съжалявам за престъпното си
минало! Искам да живея за добро, Ана! Прости ми
от любов към Вечния Отец! Кой знае, аз мога да
съм в състояние да ти помогна като брат? Помогни
ми, за да мога да ти помогна! Не ме убивай! Не ме
убивай!
Но сякаш, чувайки изражението на добродетелта,
злото у жената се беше засилило, тя взе един
тежък чук и възкликна:
- Бог не съществува! Бог не съществува! Ще умреш
позорно!
И внезапно тя счупи черепа му с тъп удар. Мъжът
издъхна без вик.
Скоро след това аз видях престъпницата да кара
трупът в една ръчна количка по една изоставена
пътека. С интерес проследих стъпките ѝ. Нощта
беше много тъмна, но забелязах спирка до
железопътна линия. Тя проучи околността, увери
се, че се намира на изолирано място и постави
странния товар върху релсите. Видях я да полага
трупа така, че главата да бъде отсечена при
преминаването на влака, а после се оттегли
припряно, откарвайки обратно малката празна
количка назад.
Аз не изчаках влака. Проследих жената, която
изглеждаше неспокойна и замислена. Преди
обаче да остави количката в обширния двор,
видях как очите ѝ се разширяват като на луда,
заобиколена от същества, които приличаха на
135
бандити в черни одежди. Сега тя имаше

изражение странно опиянено от ужас. Тя беше
сразила един беден, невнимателен човек, но по
мое мнение тя щеше да бъде победена от
същества вероятно много по-зли от самата нея.
- Помогнете ми! Помогни ми! – викаше тя,
ужасена.
И сцената продължи, в която нещастницата
напразно отправяше молби.
Аз се почувствах като един зрител, който трябваше
да предприеме каквато и да е помощ.
И, благодарение на Божествената Доброта, аз не
почувствах нищо към нещастна жена, освен едно
най-живо състрадание. При първия импулс за
негодувание срещу извършеното престъпление си
припомних вече получените уроци в Наш Дом и се
замислих за възможността престъпницата да е
някой скъп на сърцето ми човек. Ако в света Ана
беше редом до мен, във фамилията по кръв,
нямаше ли да поискам да ѝ помогна? Защо бих я
обвинявал, ако не познавах цялостно миналото ѝ?
Беше ли ѝ дадено едно образование в детството,
благословията на дома, сигурността от една на
обич без упреци? Кой знае дали не идваше
отдалеч, като един неразбран камък, търкалящ се
в бездните на страданието?
Какви връзки я обединяваха с жертвата, също
толкова заслужаваща братска милост? Как беше
започнала болезнената драма? Не знаех. Виждах
само горката жена, заобиколена от агресивни
сенки, да моли за помощ. Не знаех как да ѝ
помогна, но си спомних, че Ана беше моя сестра,
дъщеря на същия Отец, сестра, която беше
паднала болна в общия път, без аз да мога, поне
за сега, да разследвам причината. Търсех в самия
136
себе си някакъв начин да ѝ помогна, когато някой

изведнъж ме повика.
Това беше Анисето, който мило възкликна:
- Елате, Андре! Висенте и вие показахте, че знаете
как да се възползвате от възможността да научите
неща. Доволен съм. Вашите мисли за братство и
мир помогнаха много на тази нещастна сестра.
Бъдете сигурен в това и продължавайте да търсите
разбирането за да спасявате и помагате успешно.
Тъй като наблюдавахте отблизо, сега знаете, че
всеки от тях спи в един мъчителен сън, преживява
странни кошмари, от които не могат да бъдат
освободени дори за миг. Не е нужно да
коментираме който и да е епизод от тези
съществувания, изживени в противопоставяне на
Божествената Воля. Достатъчно е винаги да
помним, че дългът навсякъде върви заедно с
длъжниците.
И с изразителен поглед той добави:
- Да се върнем в центъра. Трябва да сътрудничим
в молитвата.
Глава 24 Молитвата на Исмалия
Скоро след това се присъединихме към групата.

Администраторът направи един светлинен сигнал
в триъгълна форма, и забелязах, че всички
сътрудници се изправиха в уважителна поза.
- Време е за молитвата в Помощната Станция -
каза Алфредо любезно, сякаш за да ни даде точни
разяснения.
Слънцето беше изчезнало на небесната твърд, но
целият небесен купол отразяваше златния диск,
137
здрачът изпълваше околностите с прекрасни

светлинни ефекти, много видими сега за нашия
поглед, защото Алфредо, без да мога да се досетя
за причината, беше изпратил да изгасят всички
изкуствени светлини преди молитвата.
Поради това в центъра на павилионите мракът
беше станала много интензивен, но новият аспект
на небосвода, окъпан в сублимни тонове, ни
създаде впечатлението, че сме отседнали в един
великолепен дворец, поради огромния син таван,
сияещ в далечината.
Дълбоко впечатлен, опитах се да се сближа повече
с малката група спътници.
От групата на служителите на замъка само няколко
дами останаха с нас, сякаш правеха почетна
компания на благородната Исмалия. Останалите
мъже и жени си останаха на местата на служба,
които им принадлежаха, не далеч от
мумифицираните същества.
Забелязах, че макар подтикван, Анисето избегна
духовното ръководство на молитвата, заявявайки,
че по право тази позиция принадлежи на
преданата съпруга на Алфредо.
Тогава Исмалия с един жест на неопределима
деликатност започна молитвата, придружена от
всички нас, в мълчание, но показвайки, обаче, че
следваме смирената молба, изречение по
изречение, според препоръките на нашия
съветник, който ни посъветва да повтаряме
мисловно всеки един израз, за да отпечатаме
максималния ритъм и хармония на словото, на
звука и на идеята, в една единствена вибрация.
- Господи! - започна Исмалия, трогателно –
благоволи да помогнеш на твоите скромни
ученици, изпращайки ни светлината на твоите
138
освещаващи благословии. Ето ни, готови сме да

изпълняваме твоята воля, искрено желаещи да
подкрепим твоя висш замисъл. При нас, Отче, са
събрани братята, които все още спят, упоени от
духовното отричане, на което са се предали в
света. Събуди ги, Господи, ако това е в твоя мъдър
и милостив замисъл, събуди ги от болезнения и
нещастен сън. Пробуди ги за отговорността, за
понятието на праведните задължения!...
Великолепен Кралю, съжали се над твоите
страдащи поданици; Състрадателен Създателю,
повдигни своите паднали същества; Справедлив
Татко, извини твоите нещастни деца! Позволи
росата на твоята безкрайна любов да падне над
нашата скромна Помощна Станция! ... Нека се
изпълни твоята волята над нашата, но ако е
възможно, Господи, нека нашите пациенти
получат един живителен лъч от Слънцето на
твоята доброта!...
Гласът на Исмалия проникна в дълбините на
сърцето ми.
Наблюдавайки я, за един момент забелязах, че
съпругата на Алфредо се е преобразила.
Диамантени светлини се излъчваха от цялото ѝ
тяло, по-специално гръдния кош, който в
същността си изглеждаше сякаш има запалена
една загадъчна лампа.
Предвид малката пауза, която бе направена в
молитвата, огледах нас останалите и си потвърдих,
че същото явление се е случило и с нас, макар и
по-малко интензивно. Всеки един сякаш имаше
едно прогресивно светло изражение. Дамите,
които придружаваха Исмалия, почти
наподобяваха на нея, сякаш носеха изящни сияйни
костюми, в които преобладаваше синият цвят.
139
След тях по яркост идваше светлината на Анисето,

в едно удивително лилаво. След това имахме
Алфредо, чиято светлина беше на едно меко и
внушително зелено, без да е много ярко. След
него, някои слуги разкриваха на челото си едни
сублимни светлини, изразяващи се в различни
цветове, и малко след това Висенте и аз
показвахме една слабо сияние, което обаче ни
изпълни със силна радост, като се има предвид, че
по-голямата част от сътрудниците в службата
показваха едно тъмното тяло, както се случва в
телесната сфера.
С един бавен и трогателен глас Исмалия
продължи:
- Край нас, Господи, имаме едни нещастни майки,
които не знаейки как да открият възвишеното
чувство на вярата, безразсъдно се подхлъзнаха по
скалите на престъпното безразличие; родители,
които не успяха да преодолеят материалността в
хода на човешко съществуване, неспособно да
видят красивата мисия, която си им поверил;
съпрузи, недоволни от неразбирането на твоите
августовски и щедри закони; млади хора, които са
се отдали с тяло и душа на внушенията на
илюзията!...
Много от тях са затънали в мочурищата на
престъпността, утежнявайки болезнени дългове!
Сега спят, Отче, в очакване на твоите свети
намерения. Знаем обаче, Господи, че този сън не е
проводник на почивка за мисълта ... Почти всички
наши души търсещи убежище са жертви на ужасни
кошмари, защото в материалния свят са забравили
твоите заповеди за любов и мъдрост. Под
привидната неподвижност, техния Дух се вълнува
сред мъчителни страдания, до които понякога не
можем да достигнем. Те са, Отче, твоите бездомни
140
деца и наши спътници в борбата, които се нуждаят

от твоята бащина ръка за пътуването! Почти
всички от тях се отклониха от правия път поради
внушенията на невежеството, което като един
гигантски паяк в плътските кръгове тъче нишките
на мизерията, оплитайки съдби и сърца!
Умолявайки за твоята милост към тях, ние се
молим, също и за нас, за истинско разбиране на
вселенското братство! Научи ни как да
преобразуваме границите на разделението, така
че да виждаме във всеки нещастник един брат,
нуждаещ се от нашето разбиране! Помогни ни да
разберем, така че да загубим всеки импулс за
обвинение по пътищата на живота! Научи ни да
обичаме така, както Исус ни обичаше!
Ние също, Господи, които тук те молим, бяхме
духовно прокажени, слепи за разбирането,
парализирани от волята, блудни синове за твоята
любов!... Ние също сме спали в едни минали
времена в Помощните Станции на твоята
милост!... Ние сме едни прости длъжници,
нетърпеливи да изкупим огромните си дългове!
Знаем, че твоята доброта никога не спира и ние с
увереност очакваме благословията на живота и
светлината!...“
Исмалия направи нова пауза, сега по-дълга.
Избърсах насълзените си очи. Една нежна топлина
ме обзе в душата. Толкова силно беше това ново
усещане за успокоение, че преместих фокуса от
себе си за да се огледам наоколо. Инстинктивно
погледнах нагоре и видях с изумление едно
голямо количество почти бели снежинки, с
различни размери, да падат обилно върху нас,
които се молехме, с изключение на тези, които
спяха. Имах впечатлението, че те се изсипват от
небето пред нас, като падаха със същото изобилие
над всички, от Исмалия до последния от
141
служителите. Още не бях превъзмогнал

възхищението си, когато едно ново явление ме
изненада. Леките снежинки изчезваха, когато ни
докосваха, но от челото и гърдите ни започнаха да
излизат големи светещи мехурчета, с цветът на
светлината, в която бяхме пременени, издигаха се
във въздуха и достигаха до многобройните мумии.
Още там констатирах въпроса с духовната
градация. Светлините, излъчвани от Исмалия, бяха
по-брилянтни, интензивни и бързи, достигайки до
много болни хора от веднъж. След това идваха
тези, излъчвани от нейния личен кръг от дами.
После имахме светлините на Анисето, Алфредо и
на останалите. Служителите с тъмни тела
излъчваха слаби вибрации, но видимо светеха.
Всеки един, в този момент на контакт с висшите
нива, разкриваше собствената си полезност, която
можеше да осигури в сътрудничеството.
Наблюдавайки изумлението ми, Анисето ми
заговори:
- В молитвата откриваме едно напреднало
производство на елементите на силата. Те
пристигат от Провидението в еднакъв брой за
всички тези, които се отдават на божественото
дело по застъпничество, но всеки Дух има една
различна способност да приема. Тази способност
представлява едно индивидуално постижение за
най-висшите. И както Бог помага на човека чрез
човек и се грижи за душата чрез душа, всеки един
от нас единствено може да помогне на
себеподобните си и да си сътрудничи с Господ, с
качествата на извисяването, които вече е усвоил в
живота.
142
Глава 25 Ефекти от молитвата
Светлините на молитвата заляха огромното

оградено място. Сега във всичко пулсираше
една спокойна светлина, блага, сияйна, много
различна от изкуствената светлина. Лъчистите
снежинки, които тръгваха от нас се размножаваха
във въздуха, сякаш се подчиняваха на
мистериозен процес на деление, и през цялото
време падаха върху неодушевените и сковани
тела, създавайки впечатлението, че проникват в
най-вътрешните им клетки.
Аз останах с отворена уста. Не ми беше позволено
да съзерцавам подобни явления в „Наш Дом“. В
действителност аз все още не бях получил
магнитна помощ за разширяване на възприятията
само до преди няколко часа преди пътуването.
Светлината нарастваше и се разширяваше в
невероятен спектакъл. Сега вече ние прекратихме
състоянието на вътрешна затвореност и се
насочихме към концентриране на собствените ни
сили и излъчване на вибриращи енергии. Телата
ни обаче продължаваха да са обгърнати в един
обширен кръг на излъчване. Въпреки това,
продължавайки в една дълбока тишина,
забелязах, че светлината на молитвата става все
по-ясна, по-проникваща. Започнах да виждам,
както в случая с Ана, че всички тези окаяни
скелети имаха едни тъмни ядра, в допълнение
към гробовните си маски, ядра, които отвътре
изглеждаха с много разнообразни форми.
Светещите мехурчета падаха безспирно, но сега,
сякаш насочени по волята на един интелект, почти
всички се концентрираха върху неподвижните
143
чела. Тогава аз можах да наблюдавам нещо

безпрецедентно и немислимо за мен.
Мумиите, защото не мога да дам друго име на
братята, които спяха, започнаха да показват
признаци на живот. Някои от тези нещастници
издадоха мъчителни стенания, други проговориха
силно, давайки отчет за кошмарите, които ги
измъчваха, като сомнамбули готови да се събудят.
Мнозина движеха краката и ръцете си якаш се
стремяха да избягат от болезнения сън.
Изключително изненадан забелязах, че на
разстояние от нас двама се изправиха. Спомних
си, че и двамата бяха част от онези, които бяха
получил всеки вид помощ, включително
лечебното дихание. Те ни гледаха отдалеч, като
луди хора, които са се събудили изведнъж, и
тръгнаха да бягат, ужасени, въпреки
впечатлението за ходещи трупове, което
създаваха у нас.
Учуден, открих, че никой не показваше ни най-
малко желание да ги последва. И когато
инстинктивно предложих аз да го направя,
Алфредо ме спря, възкликвайки:
- Не се безпокойте. Те биха били горчиво
изненадани, ако сега бъдат уведомени за дългия
си престой сред истински мумии. Те вярват, че
сънуват и е по-добре така. Те няма да могат да
избягат от нашите укрепления и ще се върнат да
поискат помощ в други помещения, където ще
бъдат прибрани за адекватно лечение.
Останахме мълчаливи още няколко минути и
забелязах, че светлините започнаха постепенно да
угасват, докато телата заеха отново предишната си
неподвижност.
144
Исмалия обяви нашите молитвени дейности за

приключили и администраторът, след като даде
светлинен сигнал, който уведоми работниците за
края на задълженията им, се приближи към нас и
възкликна:
- Благодаря ви за братската подкрепа.
Осъществихме една красива служба по
застъпничество. От няколко дена никой не е
ставал.
Анисето, осъзнавайки недоумението ни, се обърна
към Висенте и мен, разяснявайки:
- Както видяхте, работата с молитвата е по-важна
от това, което си представят в сферата на
инкарнираните. Не съществува молитва без
отговор. И молитвата, дъщеря на любовта, не е
просто една молба. Тя е едно общение между
Създателя и създанието, като по този начин
съставлява най-мощния магнитен приток, който
познаваме. В допълнение обаче нека отбележим,
тъй като вече коментираме въпроса, че
злонамерената молба също има огромен
потенциал на влияние. Всеки път, когато един Дух
се постави в тази мисловна нагласа, той
установява една връзка на кореспонденция между
него и Отвъдното. Ако молитвата представя една
дейност в Божественото Добро, откъдето и да
идва, тя ще се отправи към Отвъдното във
вертикален смисъл, търсейки благословиите на
висшия живот. Но сме принудени да
предупредим, че на злите им отговарят зли от
Ниските Зони, психически обвързвайки се
помежду си. Разумно е обаче да се отбележи, че
всяка неперсонална молитва, отправена към
Висшите Сили на Доброто, получава незабавен
отговор от тях в името на Бог. За онези, които се
молят в тези благословени задачи, от най-висшите
145
сфери потичат елементите на силата, които

оживяват нашия вътрешен свят, изграждайки в нас
Божествени надежди, и след това излизат навън,
прихванали от нашия личен магнетизъм, в силно
желание да служат на Господ.
И, опитвайки се да материализира мисълта си за
да ни улесни в разбирането, подчерта:
- Вие видяхте елементите, за които ви говоря, да
падат върху нас и наблюдавахте тяхното
изразяване навън със светлината на всеки един от
нас, в полза на братята, които спят и страдат.
Всевишния ни е дал силата да помагаме поравно
на всички, но ние я разпространяваме според
индивидуалните ни възможности и оцветяване.
Исмалия, чиито чувства са по-обширни и
космополитни от нашите, беше в състояние да
получи с повече яснота божествената помощ и я
разпредели по-обилно и ефективно. Тук имаме
един задълбочен урок. Както казах, Отеца
посещава нуждаещите се деца, чрез децата, които
се стремят да го разберат. Не бихме могли да
злоупотребим с Господ, както правим в кръга на
нашите човешки родители. Той не живее по вкуса
на нашите лични капризи. Никога не би могъл да
дойде лично да пресуши плачът на нуждаещия се,
който освен това плаче като последица от
забравянето на Божествените Закони. От
нуждаещия се зависи се да отиде да се срещне с
Него.
Господ обаче винаги се грижи за всички хора с
добра воля, чрез посредничеството на добри хора,
които се поучават в Божествения дом. Всички
наши разумни желания и импулси се обслужват от
бащините благословии на Вечния. Въпреки, че се
спираме задълго в сълзите и страданията, ние
никога не оставаме безпомощни. Освен това
146
трябва да подчертаем, че отговорите на Бог са по-

големи и по-директни, колкото повече се
увеличават нашите заслуги, което ни кара да
признаем, че за подобни отговори са използвани
всички, които носят у себе си светлината на
доброто, или които вече имат заслуги и увереност
да помагат в името на Бог.
Обясненията на Анисето отвориха пред мен нови
полета за размишление. Просветеният инструктор
обаче не сложи край на урока и след една дълга
пауза заключи:
- Тъй като вие се намирате заедно с мен на един
курс по помощна служба, надявам се да се
възползвате максималното от уроците на този час.
Забележете, че в тези павилиони имаме хиляда
деветстотин и осемдесет приютени, които спят.
Всички получават ежедневно храна и обикновени
лекарства, но само на четиристотин се дава
специализирана храна и лекарства, тъй като те се
показват по-податливи на оправдано подобрение.
От тези четиристотин само две трети се показаха
способни да приема магнетизиращи пасове.
Мнозина засега не могат да получават
флуидизирана вода. Малко бяха
облагодетелствани с лечебното дихание и само
двама станаха, и дори така все още дълбоко
дисбалансирани. Когато вече започнете една
работа по братско сътрудничество, не забравяйте
този урок. Нека правим добро на всички, без
никакво безпокойство. Ние сеем винаги и по
всички места, но нека не се спираме в изискване
на резултати. Фермерът може да разпространява
семената по своя воля и навсякъде, но трябва да
признае, че покълването, растежа и продукцията
се отнасят до Бог.
147
Глава 26 Изслушването на служителите – за

връзката със семейството на Земята
Забелязах, че работата в Станцията се извършва в

атмосфера на най-красиво приятелство, въпреки
естественото уважение към разбиранията за
йерархия.
Докато говорехме оживено, Исмалия приемаше
многобройните служители с едно наистина
майчинско отношение, макар че мнозина показаха
едно състарено лице, и приличаха на баба и дядо
на съпругата на администратора. Анисето ни
учеше на ценни уроци, извлечени от едни
привидно незначителни обстоятелства, а Алфредо
приемаше сътрудници във всякакво положение,
не само в дух на солидарност, но също така и на
огромна привързаност. Той се смееше с обич или
даваше становището си, без ни най-малък жест на
нетърпение или раздразнение.
Този климат на съгласие ми действаше много
добре. Всичко вдъхваше ред и разбирателство,
доброта и хармония. Бащинското отношение на
администратора на Помощната Станция, изразено
в енергия и приятелство, организация и
разбирателство, силно ме привлече.
Помолих нашия съветник за разрешение да чуя
разясненията, дадени на тези многобройни
сътрудници.
Приближих се впечатлен.
В този момент един сътрудник приятелски насочи
думите си към него с голям интерес. Беше
възрастен мъж със смирено изражение, който му
говореше демонстрирайки редното уважение.
148
- Господине получихте ли новините?

- Да, Алонсо - отговори началникът без излишна
престореност - нашите пратеници ме
информираха и за най-дребните подробности.
Вашата вдовица продължава да е много
съкрушена, децата се радват на добро здраве, но
се намират в същото безпокойство поради вашето
отсъствие.
Старецът, който изглеждаше много мил, направи
жест на потвърждение и добави:
- Толкова ми липсваха!
В очите му прозираше примирената тъга на онези,
които желаят нещо, но оценяват обхвата на
препятствията.
- Но все пак вие, Алонсо - продължи Алфредо,
трогнат – не трябва да се терзаете. Знам, че сега
вие работите за бъдещето на семейство. На
Земята, като родители, успяваме да предприемем
много стъпки в полза на децата; тук обаче можем
да реализираме определени мерки в тяхна полза,
с по-голяма сигурност. В света ние не винаги
действаме с необходимото разбиране; но тук е
възможно е да усетим по-отблизо неуловимите
интереси на тези, които обичаме. Възвишеното
чувство винаги е праведния път за нашата душа;
обаче не можем да кажем същото за чувствата,
култивирани в областите на Земната повърхност.
Необходимо е вие много да внимавате да не
разстроите ума си. Носталгията, която ни поразява,
ни пречи да се придържаме към Божествената
Воля, и не е нито похвална, нито полезна. Това е
болест на сърцето, която ни хвърля в
неразгадаеми пропасти на мисълта.
149
Алонсо спря да се усмихва, показвайки

навлажнени очи, и заговори с умолителен глас:
- Признавам, г-н Алфредо, адекватността за
вашите наблюдения. Благодарение на Исус аз
започнах да подобрявам своя умствен живот, с
нови задължения, които той ми даде и всъщност
се чувствам духовно обновен. Знам, че вашите
думи не ме предупреждават без причина, но ще
се осмеля да поискам разрешение да посетя
съпругата и децата си.
Вечерно време, когато се съсредоточа върху
обичайните молитви, аз чувствам около себе си
техните мисли. Тези мисли проникват в мен
дълбоко, насочвайки цялото ми внимание към
Земята. Понякога мога да си почина малко, но с
големи трудности. Знам, че съпругата и децата ми
с болка ме викат. Тази сигурност ме разстройва по
някакъв начин. Спрях да чувствам същата
твърдост, която имах в ежедневна работа и бих
искал да излекувам ситуацията. Наясно съм, че
задълженията ми в момента са различни и че
трябва да се съобразявам; признавам обаче, че
моята духовна борба е доста голям. Сигурен съм,
че ще ми простите слабостта. Кой глава на
семейство няма да почувства мъка, слушайки
тревожни призиви от дома, без средства да
отговори, както трябва?
И, разкривайки огромния копнеж на душата си,
той избърса очи и продължи:
- Бих искал да помоля ближните за успокояване и
кураж, изяснявайки, че сърцето ми е все още
крехко и се нуждае от тяхната подкрепа; бих
оценил да мога да ги помоля за тази помощ, за да
мога аз да се погрижа за текущите задължения,
без загуба на сила и дисбаланс. Кой знае, може би
сега ще предоставят необходимото разрешение?
150
Имаме една група приятели Спиритисти много

близо до нашата къща ... може би няма да ми е
трудно да предам няколко думи, дори кратки да
са, в опит да успокоя съпругата и децата! ...
Алфредо остана невъзмутим, но не отговори
отрицателно. Изглеждаше, че разбира цялото
безпокойство на симпатичния и скромен
служител. Видях в очите му много ясно искреното
желание да отговори и с изключителна симпатия
за великодушното му поведение го чух да
размишлява:
- Не мога да не ви удовлетворя, скъпи ми Алонсо!
Нашите емисарите ще могат да ви съпроводят при
общите пътувания; въпреки това, повярвайте като
приятел оставам загрижен за вас, за
поддържането на вашия мир. Аз не мога да
злоупотребявам с властта и знам, че всеки човек
преживява опита, който му подхожда, но вярвам,
че е във ваш жизненоважен интерес да укрепите
сърцето си. От неизменно значение е да се
съобразяваме със замисъла на Вечния. Вие и
вашата съпруга нямаше да сте разделени, ако не
се нуждаехте от нови преживявания. От
трудностите, които тя вгорчава поради
отсъствието ви, страдате и вие, заради раздялата с
нея. Имам впечатлението, Алонсо, че Бог понякога
ни оставя сами, с цел да повторим обучението,
подобрявайки сърцето. Самотата обаче, когато е
добре употребена от душата, предхожда едно
възвишено повторно събиране. Освен това вие не
бива да пренебрегвате, че децата принадлежат на
Бог, че всеки от тях трябва да определи
отговорностите си и да помисли за собствената си
реализация. Засега те живеят плачещи и
обезсърчени. Възмущението посещава
небдителната душа. Установи се един домашен
безпорядък след вашето идване. Но какво да
151
правим освен да молим за тях и за нас

благословията на Вечния? Те има нужда да се
приспособят към справедливата реалност и вие,
които вече сте им дали това, което е било
разумно, също имате нужда да се развивате и
усъвършенствате по новия път, към който сте били
призован. Какво би станало, драги мой, ако бяхте
позволили тоталната инвазия на болезнена
сантименталност във вашите мисли? Вие сте
толкова отдаден на семейство по кръв, че за сега
не ви чувствам добре подготвен да видите всичко
в стария дом, без да пострадате пагубно.
Преди време разреших посещението на двама от
нашите колеги на Земната повърхност, за да
нагледат вдовиците и да прегърнат отново
малките деца; но те бяха толкова грубо
изненадани от ситуацията, че не можаха да се
върнат към своите задължения тук, оставайки там,
заседнали в гнездото, което бяха изоставили. Те
не контролираха емоциите на сърцето както
трябва. Те слушаха твърде много оплакването на
земните роднини, обвиха се в тежки флуиди от
домашната среда и, седмицата след тръгването
си, не бяха в състояние да се издигнат за да се
върнат. Те бяха като птици, пленници в мъглата на
изкушенията. Отговорниците за персоналните
новини се върнаха в Станцията без тях, което беше
огромна изненада за мен. И, честно казано, не
знам кога ще могат да възобновят задълженията
си. Вредата и за двамата е много голяма.
След кратка пауза Алфредо заключи:
- Полетите на голяма височина изискват силни
крила.
Алонсо, който слушаше с широко отворени очи,
каза примирено:
152
- Отказвам се от молбата. Вие сте прав.

Администраторът го прегърна и промълви:
- Бог да просвети вашето разбиране.
Изключително възхитен, забелязах, че се
приближаваха други сътрудници, които молеха за
разяснения, становища, аз се поучих от примера
на любезния администратор, който отговаряше с
твърд и любящ глас, показвайки интерес към
събратята ни.
Глава 27 Клеветникът – лъжата и нейните

последствия в духовния свят
Докато администраторът участваше в

образователни разговори с многобройните
подчинени, Анисето ни повика в една малка
изолирана сграда и каза:
- Ще разгледаме един друг урок.
Придвижихме се към някакви отделени стаи.
Нашият инструктор отвори една врата и видяхме
един луд, който изглеждаше искрено раздразнен.
Той втренчи в нас празен поглед и
извика на висок глас. Анисето обаче пристъпи
напред и го поздрави загрижено:
- Как си, Пауло?
Думите, по това, което усетих, излъчиха известен
магнитен поток и пациентът разкри дълбока
промяна. Той изведнъж се умълча, седна по-
спокойно, макар да беше треперещ и удивен.
- Чувстваш ли се по-добре, Пауло? - попита нашия
съветник, любезно, докосвайки го по рамото.
153
При личния контакт с Анисето пациентът показа

някакъв разум и отговори:
- Подобрявам се, благодаря ...
При вида на сдържания и недовършен израз,
инструкторът проговори с твърд тон сякаш искаше
да помогне на отслабената му воля:
- Довърши…!
Пациентът положи огромни усилия и заключи:
- Благодаря на Бога!
Отбелязвайки неговото страдание и
нерешителност, аз си спомних за болните от
Залите на Поправителното в колония Наш Дом, на
които Нарсиза оказваше широко любящо
сътрудничество. Възприемайки вътрешните ми
размишления, менторът ми каза просветлен:
- Виждате ли разликата между тези, които спят,
тези, които са луди и тези, които страдат? В
колония Наш Дом ние нямаме нито от първите,
нито от тези, които са в състояние на дисбаланс. В
службите на Възстановяването повечето от
настанените изпитват жестоки мъки. Необходимо
е да се признаем, че тези, които пъшкат и страдат,
където и да са те, се подобряват. Всяка искрена
сълза е благословен симптом на обновление.
Онези, които се подиграват и презират, които
иронизират и неуравновесените, които не
регистрират болката, са по-достойна за
съжаление, тъй като остават безчувствени в една
странна скованост в разбирането.
И охарактеризирайки болния пред очите ни, той
заяви:
- Пауло е един пациент на път към положителното
подобрение. Все още той няма точно съзнание за
154
ситуацията, но вече плаче, вече страда от

спомените на тъжното минало.
Аз внимателно приех разяснението. Спомних си,
че в действителност пациентите, довеждани от
Самаряните в Наш Дом, в ежедневната си служба,
бяха едни силно страдащи. Тези, които не
обвиняваха зверските си страдания, разкриваха
необичаен страх от сенките. Единствената същност
с абсолютно безсъзнание за собственото си
мизерно положение, която бях наблюдавал там,
беше на бедния вампир*, който не намери
подслон в Залите на Поправителното.
Нашият инструктор, без притеснение да ползва
болния като опитно зайче за нашия анализ,
препоръча грижовно:
- Фокусирайте способността си за виждане върху
Пауло!
Насърчен от предишния опит, насочих към него
целия си потенциал за наблюдение.
Постепенно пред очите ми се охарактеризира
неговия ментален екран, който изглеждаше
образуван в една плътна нощна сянка. С изненада
видях различни форми, които се движеха. Там се
появиха няколко фигури на жени, предизвиквайки
у мен голямо възхищение. Между тях, забелязах
фигурата на Исмалия, сякаш тя е болна, отслабена,
разтревожена.
Няколко мъже преминаха, също показвайки
безнадеждност и в тези изображения забелязах
самият Алфредо, който изглеждаше уморен и
крайно преждевременно остарял. Чуваха се
загадъчни гласове. Проклятия и богохулства
обсипваха Пауло. Изглеждаше, че жените открито
го обвиняваха; мъжете даваха вид на яростни
преследвачи, скрити във вътрешния свят на този
155
странен болен човек. Отбелязвайки обаче, че

фигурите на Исмалия и Алфредо се движеха в тази
тъмна лента, не можех да понасям повече
любопитството и прекъснах обстойния преглед,
връщайки се отново към разговора с нашия
съветник, като попитах:
- Как да си обясня явлението? Аз съм удивен!
Преди обаче да успея да изразя голямото
учудване, които ме бе обзело, Анисето добави:
- Знам. Вие сте изумен от присъствието на
Исмалия и нейния съпруг в спомените на болния.
И преди моето недоумение, той продължи:
- Помните ли историята на Алфредо? Имаме пред
себе си фалшивия приятел, който съсипа дома му.
Паоло обаче не само прояви неблагодарност, но и
отрови духа на други дами, предаде и други
приятели, и унищожи радостта и спокойствието на
други домашни светилища. Наблюдавайки
измъчената Исмалия и отчаяния Алфредо в
неговите спомените, виждаме образите,
създадени от клеветника, за собствените му очи.
Нашите приятели в тази Станция еволюираха,
преминаха границата на нараняванията, избягаха
от чудовищата на омразата, и днес те са
пременени в светлина; въпреки това Пауло ги
вижда по такъв начин с въображението си, за
наказание на неговите вини. Престъпникът никога
не успява да избяга от истинската вселенска
справедливост, защото носи в себе си извършено
престъпление, навсякъде. Както в плътските
сфери, така и тук, истинският пейзаж за Духа е
гледката на вътрешното поле. В действителност
ние живеем с най-съкровените творения на
нашата душа.
156
Забелязвайки трудността ми да разбере отведнъж,

след малък интервал Анисето продължи:
- За по-добро изясняване, нека си спомним
разпятието на Божествения Учител. Ние знаем, че
Исус влезе във възвишената слава скоро след
върховната болка на Голгота; междувременно ние
все още го виждаме често да виси на кръста, да
понася мъките от нашите грехове, бичуван от
нашите бичове, защото вътрешната визия за това
ни заставя. Осъждането на Учителя беше едно
колективно престъпление и това престъпление ще
бъде с нас до деня, в който се пременим с
Божествена светлина на изкуплението.
Пояснението не можеше да бъде по-ясно от това.
Почувствах се като пред едно благородно
откровение.
- Изпълнението на нашите моралните задължения
привлича благословиите на доверието, но
действията в злото създаващи дълг пред Божия
закон привличат призраците на изплащането –
подчерта сериозно щедрия наставник.
Възвръщайки спокойствието си, попитах:
- Но Пауло случайно ли дойде на тази Станция?
- Не - отговори Анисето, внимателно. – Беше
доведен от самият Алфредо, който изпитваше
нужда да дисциплинира сърцето си. Нашият
приятел, който днес управлява този дом на
любовта, се отдели от света под силната вибрация
на омраза и отчаяние. Той страда много в
началния период, въпреки че никога не бе
изоставян от отдадеността на самоотвержената му
спътница. Алфредо обаче не можеше да види
Исмалия, докато не се развърза и освободи от
ниските прояви на негодувание. Спасен в „Кампо
да Пас“, той разбра собствените си нужди. Веднага
157
след като придоби известни заслуги, той се

застъпи за неверния си приятел, издири го в
дълбините на бездната и така благородно се
посвети на усъвършенстването на себе си, че си
спечели позицията на администратор на една
Помощна Станция.
Той доведе подопечния си със себе си и днес се
отнася към него като към брат. Не мислете, че
съпругът на Исмалия е постигнал тази духовна
победа, само поради факта, че я е поискал. Той я
пожела, той се бори за нея, подхранваше я и сега
се намира в изпълнението ѝ. Вече много години
той разговаря с Пауло всеки ден. В началото той се
приближаваше до болния, тъй като се нуждаеше
от помирение; след това, като милосърдна
личност; по-късно той придоби разбиране,
сравнявайки ситуациите; по-нататък изпитваше
жалост; скоро след това той изпита съчувствие и
понастоящем той е завоювал истинското братство,
възвишената любов на един брат към своя бивш
враг.
Като направи кратка пауза, той поднови като каза
остроумно:
- Както виждате, учението на Исус, когато казва
„почукайте и ще ви се отвори“ е много обширно.
На нивото на плътта ние настояваме за вратата
към външните неща, търсейки улеснения и облаги;
но тук, ние трябва да почукаме на вратата на
самите себе си, за да намерим добродетелта и
истинското просветление.
Висенте, който дотогава мълчеше, попита:
- И все пак Пауло ще остане ли още тук, за
неопределено време?
Нашият инструктор направи значителен жест и
заключи:
158
- Скоро ще се върне на Земята. Исмалия е

направила безброй ходатайства и застъпничество
в негова полза и не желае, когато той възобнови
напълно разума си, да се чувства унижен, с една
полза за самите жертви. Една от сестрите,
наклеветени от него в света, вече се върна във
физическия свят и самоотвержената съпруга на
Алфредо я помоли да приеме Пауло като син,
веднага щом е подходящо.
Глава 28 Социален живот - разказът на

Баселар за подпомагане на инкарнираните
на Земята
През нощта ме изненадаха възвишените аспекти

на небосвода над Помощната Станция. Сапфирена
лунна светлина обгръщаше всички неща. Небето
беше като безкраен юрган от много ясно синьо,
осеян с блестящи звезди. Следобедните облаци
бяха изчезнали.
Съзерцавайки красотата на нощта, Алфредо
подчерта:
- За щастие магнитните явления бяха изместени от
нашият кръг. Устройствата обаче продължават да
регистрират огромен бунт на низши сили.
Тъкмо се канех да коментирам красотата на
небето вземайки предвид наблюдението на
администратора, когато звънецът иззвъня тихо.
Обадиха се от входа. Алфредо и Исмалия се
усмихнаха.
Много добросърдечно, шефът на Станцията заяви:
- Имаме посещение на приятели от „Кампо да
Пас“.
159
И, канейки ни на рецепцията на крепостта, която

беше аванпост, в най-предните редици до врага,
той весело добави:
- Тук също имаме и своя социален живот. И как
не? Необходимо е да знаем как да живеем.
Зарадван от тази весела нотка, аз придружих
собствениците на къщата, разпознавайки с
неописуема изненада, че пред очите ни имаше
една красива карета, теглена от два превъзходни
бели коня. Това беше едно удобно и интересно
превозно средство, почти идентично със старите
обществени карети от времето на Луи XVти, които
бях виждал неведнъж в стари публикации. С
каретата пристигна малко семейство от близката
колония, което според информацията на Анисето
живееше на около три левги29 от Станцията.
Алфредо ни представи хвалебствено, с
изключение на нашият съветник, който беше стар
приятел на новодошлите.
Посетителите включваха брачната двойка Баселар

и две малки дъщери. Водачът на групата
показваше напреднала възраст, разкривайки,
обаче отлична кондиция. Дамата създаваше
впечатление за зрялост, показвайки обаче една
прекрасна жизненост, също както двете момичета.
Радостта беше огромна. Не се забелязваше и най-
малка следа от недостоен конвенционализъм,
както на Земята. В жестовете на всеки един,
простотата, липсата на притеснение и нежните
фрази показваха една чиста искреност.
Поддържахме една социална структура
недостъпна за престореност.
29
Една левга е с дължина 4 км.
160
Връщайки се към домашния интериор, сред

големи прояви на семейна радост забелязах, че
новодошлите са приятели от много отдавна, които
бяха дошли да се срещнат с Исмалия.
Благородната дама ми се стори много щастлива.
Тя изпрати мили съобщения на няколко семейства
от Станцията и след няколко минути замъка прие
много хора, които допринесоха за блясъка на
избраната среща.
Чувствайки се доста незначителен, редом до
новите приятели, се ограничих да слушам и
гледам.
Точно в първите моменти на подробния разговор,
чух Анисето да пита г-н Баселар:
- Как върви службата?
Любезният старец отговори с широка усмивка:
- Добре, винаги добре. Само, че не можем да
спираме твърде много внимание на
инкарнираните спътници.
И добави остроумно:
- От съществено значение е да се научите да
служите и да продължавате напред.
Нашият инструктор също се усмихна и отбеляза:
- Разбирам, разбирам. Всъщност човешкият
прогрес не е въпрос на дни. Нека не си правим
илюзии.
И, осъзнавайки, че ние с Висенте бихме могли да
получим полза от лекцията, Анисето посочи новия
гост на Алфредо, като обясни услужливо:
- Нашият приятел Баселар е ръководител на групи
в помощ на нашите братя в плътските сфери. Той
има дългогодишен опит с човеците и ги познава
161
като никой друг. От наблюденията му може да се

спечели много.
- Не чак толкова, мили мои - възкликна г-н
Баселар, с добро настроение - не толкова. Аз съм
ваш прост спътник, изпълнявайки задълженията
си по божията милост. Не мога да направя много,
поради естествените си недостатъци.
- Сигурни сме в голямата полза от вашите думи -
възрази Висенте, който дотогава мълчеше.
- Всичко, което ни кажете по въпроса за помощта и
какво включва тя, ще бъде ценен урок за нас, -
казах аз на свой ред.
Новият приятел ни погледна интелигентно и
попита:
- Медици ли бяхте в света?
- Да - отговорихме едновременно.
Г-н Баселар се замисли за няколко минути и
подчерта:
- Винаги съм обичал да говоря с приятели,
използвайки символите, предлагани от
професията, която са упражнявали. Но що се
отнася до моите дейности, не бих имал много
какво да кажа на военни лекари.
- Напротив - добавих - вашите разяснения ще
обогатят нашия опит.
Събеседникът се усмихна оптимистично и заяви:
- Не вярвам. Спомнете си вашите обичайни
пациенти. Много рядко си спомнят превантивната
медицина. Почти неизменно те чакат
потвърждението на болестите, за да търсят точния
ресурс. Нуждаят се от упойка, за да помогнат на
скалпела. Избягват режима веднага щом се появи
първото подобрение. Провалят метода на
162
лечение, веднага щом се отчете първия признак

на излекуване. Те мразят болката, която
възстановява баланса. Те са недоволни от
предписанието на очистителни. Те предпочитат
лекарства с приятен на вкус. И преди всичко, те
почти винаги искат да знаят много повече от
лекарите.
Този синтез, приложим за болни тела, в нашата
сфера на обслужване представлява едно резюме
на програмата за помощ за болни Духове,
инкарнирани на Земята, и с основни утежняващи
фактори, тъй като в нашия сектор не можем да
манипулираме душата по начина на хирурга,
който оперира сливиците. Ние сме принудени да
подготвим подходящо ментално поле, да
посяваме нови мисли, да следим покълването, да
помагаме на малките издънки и да чакаме
времето да си свърши работата. Нашата борба не
е проста, защото ако земния лекар винаги намира
любящи членове на семейството, готови да
сътрудничат с него в полза на пациента, това,
което ние откриваме на свой ред, са огромните
легиони от елементи, които са вредни за нашата
възстановителна и лечебна дейност. Като цяло
лекарят в света предоставя помощ на тези, които
желаят да я получат, поне по време на сериозна
опасност; но ние, приятели мои, често трябва да
оказваме помощ на онези, които не я желаят,
защото живеят под завесите на дълбоко
невежество.
- Прав сте - измърморих, чувайки толкова логични
сравнения; - все пак е утешителна сигурността, че
съществуват много колеги инкарнирани в света,
готови да сътрудничат в задачата.
Г-н Баселар възприе многозначително изражение
и разкри:
163
- Не винаги. Сътрудничеството е друг проблем.

Повечето братя, които предлагат да служат, си
тръгват оттук с обещание, но им харесва да си
живеят безгрижно на планетата. Малцина
избягват от общата тенденция. Рядко срещаме
инкарнирани спътници, които са достатъчно
предразположени да обичат работата заради
самата работа, без идея за компенсация. Повечето
търсят незабавно заплащане. При тези условия те
не осъзнават, че умът им остава като една тъмна
стая, затрупана с безполезни елементи. По силата
на покварени разсъждения те също объркват
възприятията си. Те виждат бури, където има
райски пейзажи, планини от камъни, където пътят
предлага славно издигане. Грешка след грешка,
макар и малки, те формират континент от големи
фантазии. Оттук нататък повторението на земните
преживявания ги склонява по-силно към
животинските търсения (притеглянето на
материята) и, достигнали до този момент, те рядко
се връщат към свещения дълг, вземайки предвид
величието на божествените благословии.
Нашият събеседник направи една пауза и каза:
- Ами извиненията? В това поле на духовна помощ
един ден ще видите колко извинения са
измислени от земните създания, за да избегнат
свидетелството на божествената истина, в техните
собствени задачи. Управителите на отговорности
заявяват, че имат крайно много задължения, а
служителите на послушанието претендират липса
на възможности.
Тези, които имат добри финансови възможности,
пазят зад стени наследство си, а тези, които са
получили благословията на бедността от парични
ресурси, слушат съветите на негодуванието и
бунта. Младежите се обявяват за твърде млади, за
164
да култивират възвишените реалности, а

възрастните се обявяват за безполезни да им
служат. Омъжените се оплакват от семейството,
необвързаните се оплакват от неговата липса.
Болните казват, че не могат, а здравите
коментират, че това не им е необходимо. Рядко
инкарнираните спътници успяват да живеят без да
изпадат в противоречие и несъгласие.
Господин Баселар изглеждаше готов да продължи,
но двама млади хора дойдоха да потърсят него и
Анисето, от името на Алфредо, да за да осигурят
решение на личен проблема, за който им бе
казано.
Глава 29 Интересни новини – сравнение

между колонии в нисшите и висшите зони
работещи за помощ на духовете след
смъртта
С оглед на по-близкото представяне на Анисето,

който остави младите жени в нашата компания,
ние започнахме оживено да разговаряме със
Сесилия и Алдонина. Първата беше дъщеря на
Баселар от времето на Земята, а втората беше
племенница на главата на семейството, която
очакваше завръщането на майка си за да си
организират един дом в съседния град.
И двете демонстрираха великолепно умствено
развитие, здрав интелект и забележителна
способност за изразяване. И докато нашите
висшестоящи се държаха настрана, обмисляйки
личен въпрос, аз и Висенте слушахме момичетата,
омагьосани от тяхното благородие и жизненост.
165
Потвърдих си, че картината бе идентична със

социалния пейзаж на Земята, просто се
различаваше по истинските чувства. Нямаше
каквато и да е нотка на фалш в представянето. Във
всичко имаше една чиста радост, една доверчива
простота, една безупречна искреност.
В спонтанното развитие на разговора Сесилия
заговори с духовитост:
- Отдавна вече работя за да спечеля като премия
едно посещение до „Наш Дом“. Моите
висшестоящи обещаха да удовлетворят това през
следващата година ...
И усмихвайки се тя завърши изразително:
- За да го постигна обаче, трябва да поема няколко
важни задължения.
- Добре де! - попита Висенте, възхитен. - Но
толкова ли е необходимо?
- Без съмнение - каза младата жена в добро
настроение – приятелю, може би още не сте се
убедили колко великолепна е настоящата ви
позиция. Да живееш в колония Наш Дом е една
голяма благословия. Не сте ли го разбрали вече?
Всички се усмихнахме. И потвърждавайки
концепцията, Сесилия продължи:
- Според инструкторите, които ни посещават в
„Кампо да Пас”, неговите Министерства са
истински университети за духовна подготовка.
Възможността за образование в тях е огромна. И
стигам до вярването, че за да оцените степента на
благословията, която Исус ви е дал, трябва да
поживеете няколко години в нашата колония,
където непрестанната работата с повишено
внимание и помощта са по-задължаващи, по-
взискателни.
166
- В Наш Дом обаче – възразих аз - ние също имаме

голям брой страдащи. Министерството на
Възстановяването е като един кошер на хиляди
създания.
Събеседничката, обаче, показвайки задълбоченост
и точност в наблюденията, отговори:
- Много добре казвате, когато се позовавате на
аналогията с кошера, което означава възможности
за работа. Вярвайте, страдащите, които достигат
вашата колония вече се намират на пътя към
отлични постижения. Естествено,
неуравновесените братя, които живеят там, вече
се терзаят от бавното пробуждане на съзнанието,
вече изпитват угризения и съжаления, показващи
обновлението. Те са страдащи, които се
подобряват прогресивно, защото нивото на
градската атмосфера е положително. Там, където
мнозинството живее в доброжелателство, злото
на малцинството винаги има склонност да изчезва.
За това Наш Дом, дори и за онези, които плачат,
има забележителни духовни предимства.
Впечатлен от това, което чух, аз си спомних:
- Аз самият работех известно време като
сътрудник в залите на Поправителното.
- Чувала съм различни разкази за тази институция
– възкликна Сесилия, станала център на разговора
- но базирайки се въз основа на докладите на
приятелите ментори, продължавам да поддържам
мнението си.
И, сякаш вече познаваше нашите процеси на
служба, тя потвърди усмихвайки се:
- Вие познавате много страдащи духове там, но в
„Кампо да Пас“ ние познаваме много обсебващи
Духове-обсесори. Там може да съществуват много
167
хора, които все още плачат; но сред нас има много

хора, които се бунтуват. По-лесно е да се излекува
онзи, който хлипа и стене, отколкото да се
справим с негодуващия. В залите, за които
говорим, вие поправяте грешки, които вече са се
появили, болки, които вече са се манифестирали;
но тук, приятелю мой, ние сме принудени да се
борим с невежи и покварени братя, които се
чувстват абсолютно прави в опасните фантазии,
които са възприели, и ние сме длъжни да се
грижим за болни, които не вярват в самата болест.
Аз започвах да разбирам логиката на тази
аргументация и, признавайки невъзможността за
каквото и да е противоречие, младата жена
продължи уверено:
- Всъщност е естествено да е така. Намираме се на
близко разстояние до хората, нашите братя в
плътта. И ние знаем, че на Земната повърхност,
ситуацията не е по-различна. Колко материалисти
там си фантазират като философи? Колко демони
са с мантия на светии? Колко злонамереност,
преструваща се на щедрост и добри намерения?
Влиянието на инкарнираното Човечеството в
нашия център на служба, е силно и неизбежно.
Висенте, който слушаше внимателно, отговори
скромно:
- Аз си правя извода от всички тези много големи
саможертвени прояви, че работата в "Кампо да
Пас" трябва да е много достойна и заслужаваща
похвала.
- Несъмнено - отговори младата жена.
- Историята на основаването е интересна. Някои
благодетели, благодарни на Исус, решил да
организира в негово име една колония в центъра
на Ниските Зони, която да функционира като един
168
институт за незабавна помощ за онези, които са

изненадани на Земната повърхност от физическа
смърт, в едно състояние на невежество или
болезнена вина. Проектът заслужил благословията
на Господ и центърът бил създаден, от тогава са
минали вече два века. Не всички еволюирали
духове обаче оценяват службата на този орган на
постоянната помощ. Повечето успешни
мисионери, когато напуснат Земята, те трябва да
обновят и попълнят енергиите си, поради
естественото право на верния работник, и
менторите с благородна йерархична позиция имат
своите програми за служба, които не трябва да
нарушават, в съответствие със замисъла на Господ.
(т.е. през колонията често преминават духовни
мисии и спират за почивка и освежаване, но
работят по свои програми и не могат да се
включат в местната работа) По този начин нашата
служба е активна, но нашите постижения са бавни
и винаги трябва да чакаме сътрудници, които се
образоват на самата колония за полза на всички.
Получава се отлична компенсация, имаме право
на големи застъпнически ценности 30, но точно
поради тази причина отговорностите ни не са
малки.
Тъй като се знае полезността на онези, които
служат в нашата колония, ние никога не оставаме
без себеотрицателни инструктори, които идват от
Висшите Зони, насърчавайки нашето добро
настроение. Онова, което искаме с праведно
основание никога не се отхвърля; и, ако молбата
се забави, достойните наставници, които
ръководят нашите дейности, предоставят
обяснения, които ни освобождават от всякакви
30
Застъпничество - когато един Дух с достатъчно духовни
заслуги може да се застъпи за друг в по-неизгодно
положение и да измоли за него определена помощ.
169
тревоги докато чакаме. Ето защо нашата група

винаги е сплотена и мнозина предпочитат да
отложат някои възвишени постижения, за да
останат до старите другари, с които ги обединява
една всеотдайна любов.
Разясненията на младата жена ме зарадваха. В
тези няколко думи имаше едно цяло обобщение
на уроците за саможертвата и заслугите, братска
ангажираност и възнаградената солидарност.
- Семейството ви винаги ли е живяло там? -
попитах с интерес.
Младата жена се усмихна и обясни:
- Моят баща преди повече от петдесет години
беше спасен от благодетели на „Кампо да Пас“ и,
след като възстанови духовното си здраве, той се
установи в колонията, от един обясним порив на
приятелство и благодарност. По-късно майка ми
се присъедини към него и точно преди двадесет
години Алдонина и аз бяхме привлечени с любов
и от двамата за да продължи там, в семейното
светилище. По този начин работихме заедно с тях
от първия час.
- А имате ли много програми за бъдещето? –
попитах аз.
Сесилия направи жест, който характеризираше
сърцето ѝ на мечтателка и отговори:
- Имам много проекти и проблеми за решаване,
но съм в очакване на пристигането на някой, който
все още се намира на Земята.
170
Глава 30 Приятелски разговор – духовния

брак на Изаура
Ние се върнахме към приятелския разговор за

красотите на Наш Дом, когато Алдонина се
намеси, добавяйки:
- Някои членове на нашето семейство посещават
вашия град от време на време. Нашата сестра
Изаура, която се омъжи в колония „Кампо да Пас"
преди три години, живее там със съпруга си, който
е служител на Разследващите Служби на
Министерството на Изясняването.
Възприемайки нашето любопитство, той
продължи:
- Той живееше при нас, но от много отдавна беше
призован да служи там, като по-късно дойде да си
вземе булката.
Висенте, който беше в едно очакване, възкликна:
- Докоснахме тема, която буди у мен много
възхищение, откакто се върнах от земните
кръгове. В света нямах ни най-малката идея, че
бихме могли да си помислим за брачни съюзи
след смъртта на тялото. Когато присъствах на
тържества от този характер в Наш Дом, признавам,
че изненадата ми премина в удивление.
Сесилия с бодрост и усмивка подчерта:
- Това също се случи и с нас. Необходимо е обаче
да се признае, че такова състояние на душата е
резултат от пагубния ексклузивизъм, на който ние
се предаваме в плътското ниво, защото ако
човешкият брак е един от най-красивите актове в
съществуването на Земята, защо да спира от
съществуване тук, където красотата винаги е по-
присъща и по-чиста? Освен това е от съществено
171
значение да се има предвид, че ние не живеем

срещу мъдрите и справедливи закони.
- И колко щастливи са тези, които се женят в
нашите нива! - подчерта спътникът, показвайки
тайните стремежи на сърцето си.
Алдонина направи един показателен жест и каза:
- Да, за да притежаваме това щастие тук, трябва да
сме обичали на Земята, задвижвани от най-
благородните импулси на духа. За да пожънем
радостите от това естество, е необходимо да сме
обичали от душа. Тези, които се отдават
изключително на желанията на тялото, не знаят
как да обичат отвъд формата, не са в състояние да
усетят дълбоките духовни вибрации на
безсмъртната любов.
Желаейки да възобновя въпроса относно Изаура,
аз попитах с любопитство:
- Продължете да ни разказвате за сестрата, която
се премести в Наш Дом. Бих искал да знам как се
осъществи съюзът. Ако вие, Сесилия, очаквате
една награда, за да посетите нашия град,
тя как се е омъжила, премествайки се там за
постоянно?
Сесилия се усмихна и отговори:
- Това е друг случай. Изаура не можеше да тича
след младоженеца, тъй като тя беше в положение,
по-ниско от неговото, но Антонио, като по-висш,
може да слезе надолу да я потърси. Не вярвайте
обаче, че бракът беше сключен без каквато и да е
подготовка или изискване. Младоженецът
можеше да го осъществи без никаква формалност,
при условие, че получи дължимото съгласие,
защото беше получил разрешение от властите на
колония Наш Дом, но един от ръководителите на
172
служба посъветва Изаура относно това, като ѝ

обясни, че като администратор на една колония в
по-ниско положение, той не може да се
противопостави на което и да е ембарго, но
помоли булката да подготви себе си в
продължение на шест последователни години, в
колония „Кампо да Пас“, преди окончателното
заминаване, добавяйки благоразумно, че в един
брак между душите, от съществено значение е да
се пречисти чеизът на чувствата. Нашата сестра,
която винаги е била много предпазлива, прие
молбата и през цялото това време работеше в
нашата колония, придобивайки културни ценности
и подобрявайки полето на мисълта.
Приех тази деликатна информация, без да
прикривам огромната си изненада.
- Веднъж отидох да посетя двойката - каза
почитаемата Алдонина - когато спечелих премията
за постоянство и кураж. Прекарах в колония Наш
Дом петнадесет незабравими дена за мен;
въпреки че посетих възвишени институции като
Горичката на Водите, Залата на Божественото
Изкуство, Полето на Благородната Молитва,
признавам, че се върнах, но познанието ми за
огромния град все още беше далеч от цялостно. Аз
обаче ще отида там по-нататък, продължавайки
моята работа. Нашите инструктори винаги
заявяват, че онези, които знаят как да служат на
доброто и работят с надежда трябва да очакват от
съдбата всичкото добро.
Възхитен от красотата на чувствата на тези млади
момичета, попитах развълнуван:
- Но нямате ли подобни институции в "Кампо да
Пас"? Не съществуват ли там храмове на радостта,
отворени за младите?
173
- А! Да - измърмори Сесилия, сякаш не искаше да

бъде неблагодарна към Благословиите на Вечния.
- Господ ни дава много в нашата колония; въпреки
това обаче ние оставаме в съседство с
инкарнираните събратя. Бурите, които ни
връхлитат, ни принуждават на постоянна служба.
Вътрешните картини, които ни заобикалят, са
дълбоко болезнени. Нашият град не притежава
министерства на Божествения Съюз, нито на
Извисяването. Не можем да получаваме висшите
влияния много лесно. Нашата работа в
комуникациите и помощта все още се нуждаят от
много хора, образовани в Евангелието, за да
функционира ефективно. Освен това имаме и
проблем с това, което целим да постигнем.
Нашата колония беше създадена за спешна
помощ. Според нас „Кампо да Пас“ е преди всичко
един напреднал сестрински център, заобиколен от
опасности, защото невежите и нещастни братя
заобикалят усилията ни от всички страни. На всеки
десет километра, в съседните на нас райони,
съществуват Помощни Станции като тази, които
действат като институции за братска помощ и
едновременно с това са активни стражи.
Младата жена направи една по-дълга пауза,
наблюдавайки ефекта от думите си и заключи:
- Когато службата стане по-тежка, обикновено
нашия губернатор заявява, че се намираме на
едно Бойно Поле, с мисията да донесем Мира на
Исус върху тези, които страдат. Няма картина,
която толкова добре да дефинира нашия център,
както тази. Отвън работата е строга и
непрекъсната, но отвътре сред нас съществува
едно спокойствие, което ние самите трудно
можем да разберем.
174
- Службата ограничена ли е до рамките на града? -

попитах.
- Не - работата е многообразна. Аз и Алдонина
например имаме големи задачи за помагане
редом до новоинкарнираните. Нашият град
подготвя средно петнадесет до двадесет
ежедневни прераждания и е от съществено
значение да се помага на спътниците или
настойниците, поне в най-крехкия детски период,
което обхваща първите седем години в телесно
съществуване.
И може би защото прочете в очите ни ярко
възхищение, младата жена продължи нататък,
обяснявайки:
- За щастие обаче имаме добре тренирани умения
за волитация. Рядко срещаме вибрационни
усложнения и точно за това можем да действаме
спестявайки много време. Освен това единствено
нашите инструктори отиват на служба сами. Що се
отнася до нас, ние не излизаме, освен в групи. Ние
имаме нужда от взаимна помощ, не само по
отношение на ефективността, но и по отношение
на магнитната защита.
И, усмихвайки се по изразителен начин, тя
заключи:
- В работата за помощ към другите и защита на нас
самите, ние не можем да се справим без
практикуване на едно напреднало и справедливо
искрено сътрудничество.
175
Глава 31 Сесилия на органа
Няколко пъти, в плътските сфери, бях имал

удоволствието да присъствам на толкова отбрано
събиране.
Всички полилеи бяха великолепно осветени, а
отвън - големи дървета, които сладко се
полюшваха от нежния вятър, изглежда отразяваха
лунната светлина. Грациозни двойки се
разхождаха по дължината на верандата и
обширните стълбища. Замъкът се изпълни с
радост заедно с нарастващия брой гости.
Управителят Алфредо с гордост приветства
преките служители от неговата работа и грациозно
прие приятелите от съседната колония.
Ликуването се показваше на всички лица и аз,
наблюдавайки красотата на спектакъла,
размишлявах върху блаженството на социалния
живот, и атмосферата сред тези, които започваха
да разбират и прилагат „Обичайте се един друг“,
далеч от лицемерието и унизителните условности.
Говорехме оживено, когато Алфредо ни покани в
Музикалната Зала. Усети се едно общо
задоволство. Госпожа Баселар, подавайки ръката
си на благородната Исмалия, изглеждаше
възхитена от подаръка.
Насочихме се към голямата зала, невероятно
осветена от едни меки и брилянтно сини светлини.
Изкусна музика разтърси душите ни. Тогава
забелязах, че един хор от малки музиканти
изпълняваше хармонична композиция,
обграждайки един голям орган, нещо по-различно
от това, което знаем на Земята. Осемдесет деца,
момчета и момичета, се появиха там, в една
оживена, очарователна картина. Петдесет свиреха
на струнни инструменти, а тридесет грациозно
176
пееха. Изпълниха прекрасно и съвършено една

красива баркарола 31, каквато никога не бях чувал в
света.
Дълбоко трогнат, чух администратора да
обяснява:
- Децата на Станцията са нашите живи цветя. Те ни
дават уханието, очарованието, радостта, които
омекотяват целия ни труд.
Приближихме се до органа и всички седнахме на
удобни фотьойли.
Когато децата приключиха, под бурни
аплодисменти, Исмалия помоли Сесилия да
изсвири нещо.
- Аз? - каза младата жена, изчервявайки се, - но
ако дамата идва от високите сфери, където
хармонията е осветена и чиста, как мога аз да
изсвиря нещо за вашите уши?
- Не казвайте това, Сесилия - усмихна се
великодушно съпругата на управителя, -
извисяващата музика е превъзходна навсякъде.
Върви, дъще! Напомни ми за земния дом в най-
красивите дни! ...
И преди младата Баселар да попита коя
композиция предпочита, Исмалия продължи:
- Музикалните служби на Станцията ми напомнят
за старото имение, когато се връщах от
интерната… Родителите ми се възхищаваха на
Европейските произведения и почти всяка вечер
репетираха на пианото...
31
Венецианска лодкарска народна песен с лирично
съдържание, спокойна мелодия и равномерен ритъм на
акомпанимента, който напомня люлеенето на вълните.
177
И вглеждайки се с влажни и искрящи очи в

Сесилия, тя заключи:
- Твоята майка би трябвало да си спомня заедно с
мен любимата музика на моя стар и любящ баща...
Забелязах, че г-жа Баселар каза нещо на дъщеря
си с тих глас и видяхме, че Сесилия върви към
големия инструмент без колебание. С неописуема
емоция я чухме как изпълнява майсторски „Токата
и Фуга в Ре Минор“ на Бах, с акомпанимента на
възторжените деца.
Загледах лицето на Исмалия, забелязвайки по
светлината на погледа ѝ, че мислите ѝ отпътуваха
надалеч, може би около старото домашно гнездо.
Видях я как избърсва дискретните сълзи и
прегърна нежно Сесилия в края на изпълнението.
- Сега, Сесилия, изпей някоя песен, която ти е на
душа! - проговори благородната дама с майчина
нежност - покажи ни сърцето си ...
Господин и госпожа Баселар бяха доволни и
трогнати. В жестовете им се четеше обичта, с която
следяха и най-малките движения на дъщеря си.
Младата жена се усмихна, върна се при
клавишите, но сега сякаш дълбоко преобразена.
Красивото ѝ лице изглежда отразяваше някаква
различна светлина, която идваше от по-високо.
Започна да пее по един тайнствен и трогателен
начин. Музиката сякаш излизаше от дълбините на
сърцето ѝ, потапяйки ни във възвишена емоция.
Опитах се да съхраня думите на прекрасната
песен, но би било невъзможно да ги повторим
изцяло за света на инкарнираните на Земята.
Среднощния мрак не може да предаде блясъка на
зората. Но си спомням нещо, което ще предам тук,
толкова правдиво, колкото е податлива моята
несъвършена памет.
178
Сесилия, сякаш заобиколена от различни светлини

в сравнение с онази, в която ние бяхме облени,
запя с кадифен и галещ глас:
„Запазих ги за вашите очи
Ярките звезди на спокойното небе ...
Запазих ги за вашата душа
Всички чисти лилии на пътищата!...
Любим мой, любим мой,
Колко дълго е пътуването сред опасностите
В този огромен океан от копнеж,
До възвишената лунна светлина на вечността! ...
Напразно, феята Надежда
Запали светлината вътре в мен ...
Защо изчезнахте в света така?
Върнете се, възлюбени!
Дори ако наистина
студени са ръцете ви
А краката ви кървят от болка.
Нося в себе си балсама, нежността,
Върнете се при мен,
Елате отново да дишате в градината
на безсмъртния съюз! ...
Ще излекувам раните ви от горчивина,
Ще ви дам картата за пътя,
Ще обичам тези, които обичате,
За да ме благословите с вашата усмивка.
Върнете се, възлюбени!
179
Забравете болката и сянката от миналото,

Върнете се отново в нашия рай! ...”
Когато тя изпълни последните ноти, видях лицето
ѝ мокро от сълзи, сякаш беше окъпано в бисери от
светлина. Забелязах, че госпожа Баселар, силно
трогната, докосна леко ръката на Исмалия и каза:
- Сесилия никога не го забравя.
Съпругата на администратора, показвайки
изключителна чувствителност, попита:
- Нямате ли новини от Ерминио?
- Горкият живее от падение на падение – обясни
благородната събеседничка - и Сесилия знае, че
не може да разчита на него за дълго време все
още, и поради тази причина пази в себе си много
дълбока мъка. Дъщеря ни обаче не се обезсърчава
и работи непрекъснато, изпълнена с надежда.
В този момент обаче младата жена се връщаше в
семейния кръг, избърсвайки очите си.
Съпругата на Алфредо я прегърна и каза:
- Моите поздравления! Не знаех, че си напреднала
толкова много в божествено изкуство! И каква
красива песен! ...
Сесилия направи срамежлив жест, целуна ръка на
любящата приятелка и отговори:
- Прости ми, скъпа Исмалия, сърцето ми все още
остава много свързан със Земята! ...
Исмалия обаче, с влажни очи и разбирайки
нейното вътрешно страдание, я привлече към
гърдите си и измърмори:
- Да посветиш себе си не е престъпление, добра
моя Сесилия. Любовта е светлината на
180
Бог, дори когато свети в дъното на бездната.
Глава 32 Възвишена мелодия – молитва без

думи
С един благороден жест Анисето помоли Исмалия

да изпълни някакъв музикален мотив от нейната
висша сфера.
Съпругата на Алфредо не чака повече да бъде
умолявана. С изключителна доброта тя седна на
органа, говорейки нежно:
- Посвещавам една мелодия на нашия скъп
Анисето.
И пред нашето вълнение и възхищение, тя започна
да свири прекрасно. Още при първите ноти нещо
ме отведе към възвишеното. Бяхме притихнали в
екстаз. Мелодията, изтъкана от загадъчна красота,
заля умовете ни в порой от Божествена хармония.
Едно поле от много нежни вибрации проникна в
сърцето ми и бях изненадан от абсолютно
неочаквани възприятия. С неописуемо учудване
забелязах, че съпругата на Алфредо не пееше, а в
ласките на музиката имаше молитва, която се
издигаше към възвишеното - молитва, която не
чувах с ушите си, но получавах като изпълваше
душата ми чрез фини вибрации, сякаш
мелодичният звук беше импрегниран в
мълчаливото и съзидателно слово. До дълбините
на духа ми достигнаха ноти на възхвала,
изтръгвайки от мен сълзи на неописуема
емоционалност:
„Господи, Върховен Господар на Всички Светове
И на Всички Същества,
181
Приеми, Господи,
Нашите благодарности
На децата длъжници на твоята любов!
Дай ни твоята благословия.
Подкрепи надеждата ни,
Помогни ни в идеала
По необятния път на живота ...
Нека бъде всеки ден,
Първата ни мисъл за сърцето ти, за любовта!
Нека е за твоята доброта
Нашата радост от живота! ...
Баща на безкрайната любов
Подай ни твоята щедра и свята ръка.
Дълъг е пътят.
Голям е нашия дълг,
Но нашата надежда е неизчерпаема.
Възлюбени Татко,
Ние сме твоите създания,
Божествени лъчи
От твоя Божествен разум.
Научи ни да откриваме
Огромните съкровища,
Които пазиш
В дълбините на нашия живот.
Помогни ни да запалим
Висшия светилник
182
За Търсене на Възвишеното!
Господи,
Ние вървим с теб
Във вечността! ...
В Теб ние се движим завинаги.
Благослови пътеката ни,
Покажи ни Свещената Реализация.
И онази вечна слава
Да пребъде на твоя вечен трон! ...
Безкрайна светлина сияе с теб,
Избликва от твоето милостиво сърце
Суверенният Извор на Любовта,
Пее в твоето Безкрайно творение
Божественият дъх на вечността.
Нека бъде твоята благословия
Яснотата в нашите очи,
Хармонията в нашите уши,
Движението на нашите ръце,
Импулса на нашите крака.
Във възвишената любов на Земята и Небесата! ...
В красотата на всички животи,
В напредъка на всички неща,
В гласа на всички същества,
Да бъдеш прославен завинаги,
Господи."
Каква беше тази мелодия, която се чуваше без
произнасяне на звуците? Не можах да сдържа
183
изобилните си сълзи. Сесилия беше трогнала

нашата чувствителност, напомняйки ни за земни
акорди и човешки привързаности. Исмалия обаче
пое нашия Духа и ни издигна до Върховния Отец.
Никога не бях чувал молитва за хваление като
тази! Освен това съпругата на Алфредо прослави
Господа по един различен начин, неизразим на
човешки език. Молитвата беше докоснала
скритите фибри на сърцето ми и аз осъзнах, че
никога не бях размишлявал върху божественото
величие, както в онзи момент, когато една свята
душа говореше за Бог и за очарованието на
неговите духовни богатства.
И не само аз плачех като дете. Анисето избърса
очите си дискретно, а някои дами вдигнаха
кърпички към лицето си.
Аз разбрах, че молитвата приключи, защото
музиката, която свиреше, се промени. Героичният
характер отстъпи място на очарователната лирика.
Усещайки дълбоко спокойствие в околната
атмосфера, видях, че удивителни светлини
бликаха от Висините върху челото на Исмалия,
обгръщайки я в една преливаща се дъга от
магнитно естество и с възхищение и възторг
забелязах, че красиви сини цветя тръгваха от
сърцето на композиторката, разстилайки се над
нас. Сякаш създадени от една благотворна
синкава мъгла, те се разпадаха, когато леко ни
докосваха, изпълвайки ни с дълбока радост. По-
голяма част паднаха върху Анисето, което ни
накара да си спомним приятелските думи на
посвещението.
Бях дълбоко впечатлен от тези флуидни
венчелистчета във възвишено небесно синьо,
184
които се умножаваха безспир в атмосферата и

проникваха в сърцето ни като листенца, изградени
единствено от цветен парфюм. Чувствах се
толкова щастлив, изпитвах толкова добро
настроение, че не бих успял да предам емоциите
на момента.
Още няколко минути и Исмалия довърши
виртуозната мелодия. Съпругата на
администратора слезе при нас, увенчана с
интензивна светлина. Алфредо пристъпи напред,
целувайки я по бузата, в същото време, когато
Анисето протегна дясната си ръка с благодарност.
- Отдавна не съм чувал толкова възвишена музика,
както тази нощ - възкликна нашият съветник,
усмихвайки се. – Сесилия ни говори за възвишена
земна любов, Исмалия ни отведе до Божествената
небесна любов. Каква прекрасна идея да останем
в Станцията! Ние бяхме също подпомогнати от
светлината на приятелството, която съживи у нас
доброто настроение!
Семейство Баселар се приближиха, видимо
трогнати.
- Какви прекрасни цветя ни подарихте, скъпа
приятелко! – каза майката на Сесилия,
прегръщайки съпругата на Алфредо.
- Ще се върнем на работа, изпълнени с нова
енергия! - добави г-н Баселар, усмихнат.
Голямата стая бе препълнена с коментари на
признание и искрено ликуване. Мелодията на
Исмалия съставляваше един уникален подарък от
Небесата. Радостта и доброто настроение
прозираше от всички лица.
Наблюдавайки, че Анисето се оттегля в ъгъла на
залата, аз го потърсих разтревожен. Желаех да ми
185
изясни явлението на молитвата без думи, с

хармония, със светлини и цветя. Преди въпросите
на стажанта, приятелят съветник се усмихна
приветливо и обясни:
- Познавам ентусиазма ви, Андре. Не е нужно да
питате. Бяхте впечатлени от духовното величие на
благородната спътница на нашия приятел. Няма
да има нужда да изреждам разяснения. Спомняте
ли си Ана, нещастното същество, което спи в
павилионите в жестоки кошмари? Спомняте ли си
Пауло, клеветникът? Не ги ли видяхте да носят
тежък умствен товар? Всеки един от нас носи
личните си архивите със себе си по пътищата на
живота. Докато лошите показват адът, които са си
създали вътрешно, добрите разкриват рая, които
са изградили в собствените си сърца. Исмалия
вече е натрупала много съкровища, които молците
не могат да унищожат. Тя вече може да дава от
безкрайната хармония, на която се е посветила с
доброта и божествена любов. Светлината, която
видяхме е същата, която непрестанно извира от
висшите нива, заливайки пътищата на живота, но
мелодията, молитвата и цветята представляват
възвишено творение на тази свята душа. В този
момент тя сподели с нас една част от нейните
вечни съкровища! Нека се молим на Господа,
приятелю, да не е напразно получаването на тези
възвишените дарове!
Глава 33 По пътя към Земната Повърхност
След като се възстановихме, имайки предвид, че

предстоеше все още дълго пътуване, на сутринта
се сбогувахме развълнувани. Поне що се отнася до
186
мен, мога да потвърдя, че се отдалечих с мъка,

толкова красиви бяха уроците научени там!
Алфредо и съпругата му ни прегърнаха,
разчувствани, пожелаха ни на добър път и успех в
работата.
Присъстваха няколко приятели от предния ден,
които ни поздравяваха радостно. Взехме колата,
приятно изненадани. За мен би било много трудно
да опиша малката машина, която повече
приличаше на малък автомобил с крила, и се
движеше чрез импулса на акумулирани
електрически флуиди.
Винаги внимателен, Анисето обясни:
- Аз приех сътрудничеството на машината, не
защото искам да ви поробвам към най-малкото
усилие, а защото нашия престой, макар и кратък в
Помощната Станция беше една възможност за
най-плодотворно придобиване на необходимите
знания. Вие получихте интензивни уроци по
отношение на нашите размирни и страдащи братя,
както и относно резултатите от молитвата. По този
начин ние сме напреднали в нашите часове, като
се има предвид, че вие и двамата поставяте
задачата за наблюдение и за учене над всичко
останало.
И след кратка пауза той продължи:
- Не си мислете обаче, че можем да се
възползваме от машината до самата Земна
Повърхност. Изчислявам, че ще можем да летим
само до обяд. След това ще продължим пеша.
Анисето замълча за момент, усмихна се на
изражението на лицето ни и подчерта:
- Това обаче ще се случва само докато вие не си
създадете духовни крила, които могат да
187
преодолеят всички вибрационни съпротиви.

Такова постижение може да не е далеч. То ще
зависи от усилията, които желаете да вложите по
работата за придобиването им. Всеки, който
действа и сътрудничи с Дух обърнат към Бога,
винаги може да се надява на най-доброто. Това не
е обещание на приятел. Това е закон.
Малкото устройство ни отведе на огромни
разстояния, винаги във въздуха, но поддържайки
ниска височина над земята. Почти по обяд
паркирахме на едно скромно място за почивка,
предназначено за доставка и ремонт на машини
от този вид, с който бяхме пътували.
Шофьорът се сбогува с нас, пожелавайки ни
безопасно пътуване, и се приготви да се върне.
Тогава пейзажът стана много студен и различен.
Не бяхме на тъмна пътека, но беше много мрачно
и мъгливо. Атмосферата беше станала плътна и
промени дишането ни.
Анисето огледа, заедно с нас, плътната тъмна шир
и заговори със сериозен тон:
- За четири часа ходене ще бъдем на Земната
Повърхност. Забелязахте сенките, които ни
заобикалят, отчетохте и общата промяната. За
съжаление, вибрационните емисии на
инкарнираното Човечество са от толкова низш
характер, тук имаме предвид по-голямата част от
земните същества, и тези региони са изпълнени с
тъмни остатъци от умствения материал на
инкарнираните и дезинкарнираните в нисше
състояние. Ще прекосим големи площи, не
напълно тъмни, но много неясни за нашето
зрение. Но до два часа обаче ще срещнем
признаци на слънчева светлина.
188
Нашето пътешествие, честно казано, беше много

трудоемко и болезнено, и едва тогава оцених
огромната разлика между обикновения път, който
свързва Земната Повърхност с Наш Дом и този,
който сега вървяхме пеша, преодолявайки големи
препятствия. Представих си, развълнуван,
саможертвата на големите духовни мисионери,
които помагат на хората, и тогава разбрах колко
достойна е тяхната служба и как се нуждаят от
специално състояние и изключителен кураж, за да
помагат на инкарнираните същества с
постоянство.
При нашето приближаване едни чудовища
избягаха и се скриха из тъмния заден план на
пейзажа. Те бяха неописуеми, но и подчинявайки
се на решенията на Анисето, аз не мога да повторя
какъвто и да е доклад в този смисъл, с цел да не
създам мисловни образи от по-нисш ред в
съзнанието на този, който може да се случи да
чете тези скромни бележки.
В часа, предсказан от нашия съветник, отново
започнахме да виждаме частично слънчевата
светлина, сякаш бяхме при ясна зора. Този
спектакъл беше великолепен и нов за мен. Леката
топлина започна да ни ободрява.
Анисето се взря в прекрасната картина на лъчите
светлина, които преминаваха през сенките, и
заговори с влажни очи:
- Нека благодарим на Властелина на Световете за
благословията на Слънцето! Във физическата
Природа то е най-висшият образ на Бог, който
познаваме. Имаме го в най-различни комбинации,
според същността на сферите, които обитаваме,
вътре в системата. Слънцето е в Наш Дом, в
съответствие с основните елементи на живота, и
пребивава на Земята според магнитните качества
189
на Земната Повърхност. От Юпитер то се вижда по

различен начин. То осветява Венера с друг режим
на светлината. Слънцето се появява на Сатурн в
една друга брилянтна премяна. Въпреки това, то
винаги е едно и също, винаги един сияен център
на нашите жизнени енергии!
Продължихме развълнувани напред, и след
вървене известно време пред нас се появи една
възвишена звезда в позиция преди залез.
В други случаи винаги пътувах през осветен и
лесен за прекосяване път, от гледна точка на
възможностите за волитация, и не бях обръщал
голямо внимание. Сега обаче, преминавайки през
плътни мъгли, отбелязах дълбоки различия.
На определено разстояние се появи Земята, не в
сферична форма, защото не бяхме далеч от
Земната Повърхност, а като един пейзаж отвъд,
който проникваше в обширните духовни региони.
Слънцето грееше на Запад като една огромна
лампа от злато.
Анисето, който изглежда се зарадва извънредно
много, възкликна:
- Влязохме в зона на директно влияние на Земната
Повърхност. От тук нататък ще можем да
прилагаме волитация, използвайки нашите знания
за трансформиране на центростремителната сила.
Светлината, която ни облива е резултат от
магнитния контакт между положителната енергия
на Слънцето и отрицателна сила на планетарната
маса. Да продължим. Да не бавим влизането ни в
Рио де Жанейро.
В този момент ме налегна желанието да попитам
нещо по отношение на посоката.
190
- Как ще се ориентираме? – попитах с

любопитство.
- Преди всичко - отговори инструкторът, - не
трябва да забравяме, че нашите колонии са
разположени в магнитното поле на Южна
Америка. Отсега нататък всеки компас ще бъде
чувствителен, но в нашия случай е от съществено
значение всеки да обучи мисълта и да се
ориентираме в рамките на енергията, която е
специфична за нас.
Ние отново използвахме способността за
волитация и не след дълго горите на Петрополис
се появиха. Още няколко минути и ние вървяхме
по големите пътни артерии на кариоките. По
предложение на инструктора приближихме до
морето да упражним дишането си с няколко
продължителни дълбоки вдишвания.
Ние с Висенте бяхме положително изтощени.
Разбрахме, че усилията са били значителни за
оскъдните ни сили. Безразлични към нашето
присъствие, минувачите преминаваха забързани, с
ум потънал в материални проблеми.
Препълнени автобуси натискаха клаксони.
Големият залив ни се струваше изпълнен с
подновяващи сили.
Когато се включиха първите електрически
светлини, Анисето любезно ни покани:
- Хайде да си починем! Много сте уморени. Ще ви
покажа, че Наш Дом има също и някои убежища
на Земната Повърхност.
191
Глава 34 Станция на „Наш Дом“ на Земята
Между осемнадесетия и деветнадесетия час

пристигнахме в една обикновена къща в скромен
квартал. По време на дългото пътуване из
оживените улици бях особено изненадан да
открия изцяло нови картини. Сега идентифицирах
присъствието на много дезинкарнирани духове от
нисш ранг, които следваха стъпките на различни
минувачи, или бяха залепени за тях в странна
прегръдка. Мнозина висяха от превозни средства,
други ни гледаха от далечни балкони. Някои се
скитаха по улиците на групи, образувайки
истински тъмни облаци, които внезапно падаха на
земята.
Изплаших се. Не бях забелязвал подобни случаи
при предишните ми пътувания в плътските сфери.
Анисето все пак обясни, че не е била напразна
помощта получена за засилване на духовното ни
виждане. Бяхме в задача по активно наблюдение с
оглед на нашето учение.
Въпреки това не скрих изненадата си. Сенките се
следваха една друга и мога да ви уверя, че броят
на нисшите същества по улиците, невидими за
обикновения човек, беше не по-малко от този на
инкарнираните хора, в едно непрекъснато
движение напред-назад. Тук я нямаше спокойната
среда на колония Наш Дом, нито относително
спокойствие на Помощна Станция Кампо да Пас.
Непредвидени страхове се настаниха в душата ми,
неприятен вътрешен смут жегна сърцето ми, без
да успея да открия техния източник. Имах
отчетливото впечатление, че сме се гмурнали в
един океан от много различни вибрации, където
дишахме с известна трудност.
192
Нашият инструктор изясни, че с времето нашите

съпротивителни сили ще бъдат разширени и че
болезнени усещания, които преживяваме се
дължат на обстоятелството, че това е първият път,
когато слизаме в служба в средата на Земната
Повърхност за по-интензивен анализ. Той ни
препоръча оптимизъм и най-вече да запазим
психичната си сила пред лицето на каквито и да е
смущаващи картини, които се изправяха пред нас
неочаквано.
- За да е ефективна помощта, - възкликна той, - се
нуждаем от постоянно обучение. Не би било
възможно да помогнем на някого, като сме
хванати в слабости от какъвто и да е вид.
Съветите на Анисето успокоиха изненаданите ни и
неспокойни души, и аз направих всичко в сърцето
си, за да се приспособя към подканите на
любезния съветник, дори защото той потвърди, че
различни спътници бяха отложили благородни
постижения, поради прояви на неоправдан страх.
Онази толкова скромна резиденция, до която
стигнахме, сега ми създаде едно топло
впечатление за утеха. Беше красиво озарена от
духовни проблясъци, напомняйки с точност на
нашия град, сега толкова далеч. Дълбоко
изненадан, забелязах, че нашият съветник е спрял.
Забелязвайки възхищението ни, Анисето посочи
бедняшката къща и каза:
- Тук ние имаме наше убежище. Това е една
станция, която представлява "Наш Дом" на Земята.
Дълбоко учудване развълнува сърцето ми, но
нямах възможност за въпроси. Трябваше да
последвам инструктора, който пое по посока на
малката къща. Приближихме се до градината,
която заобикаляше една много проста
193
конструкция и с изумление забелязах, че

многобройни духовни другари се показват на
прозореца, поздравявайки ни щастливо.
Какво означаваше всичко това? Друг път бях
посещавал моят град и моя стар дом, но никога не
бях виждал такова нещо.
Анисето разбра объркването ми и обясни:
- Братята, които ни поздравяват, са духовни
работници, които се подслоняват в тази къща на
любовта.
Един много симпатичен и приветлив джентълмен
ни отвори вратата.
Този детайл беше поредното непредвидено нещо.
Това не се беше случвало, когато се връщах в
старата си земна къща. Затворените врати не
представляваха препятствия за мен. Тук обаче
имаше една вибрационна система за наблюдение,
която дотогава не познавах.
Нашият инструктор обгърна домакина в
приятелска прегръдка и ни представи.
- Ето, скъпи мой Изидоро - каза той, посочвайки ни
любящо – това са нашите приятели Висенте и
Андре, нови сътрудници в службата в „Наш Дом“.
- Много добре! Много добре! - възкликна
Изидоро, прегръщайки ни - нашите активности се
нуждаят от дейни работници. Влезте!
И добави гостоприемно:
- Къщата принадлежи на всички верни на
Христовата служба работници.
За първи път аз видях една духовна същност с
толкова сигурна ръководна роля в един земен
дом. Влязохме в скромна обстановка.
194
Силно изненадан забелязах интериора.

Материалният пейзаж показваше някои прости
мебели, стари маслени картини на белите стени,
стара шевна машина, задвижвана от една млада
жена, която имаше вид на шестнадесет годишна,
едно момченце на около дванадесет години, с
внимание насочено в училищните тетрадки, три
деца на приблизително девет, седем и пет години
и като централна фигура на домашната група една
жена около четиридесетгодишна, която плетеше
една блуза. Забелязах обаче, че от челото, от
гърдите, от очите, и от ръцете на тази жена се
излъчваше една непрекъсната светлина, която ме
накара да не мога да сдържа реакцията си на
възхищение.
Анисето я посочи с уважение и каза:
- Тук имаме нашата сестра Изабел. За човешките
очи тя е вдовица на Изидоро, но за нас тя е една
лоялна служителка в дейностите на вярата.
Забелязах, че Дона Изабел изглежда по някакъв
начин регистрира нашето присъствие, показвайки
известна изненада в погледа си, но Анисето
излезе напред, пояснявайки:
- Нашата приятелка е дама с голямо психическо
ясновидство, но благодетелите, които ни
наставляват в нашите усилия, препоръчват да не
се позволява на нейните медиумистични
способности едно пълно виждане върху
случващото се наоколо. Точното познаване на
духовния пейзаж, в който живее, би могъл да
навреди на нейното спокойствие. За това Изабел
може да види, горе-долу една двайсета част от
духовните служби, в които сътрудничи по един
пряк начин...
195
В този момент Изидоро ни посочи малка стая

отстрани и по-специално заговори на Анисето:
- Извинете ме, но няма да мога да ви придружа в
необходимата почивка. Почивайте си, обаче, на
воля. Аз имам спешни задачи по приема на други
приятели.
Нашият наставник благодари, трогнат, и
придружавайки го достигнахме до една скромна
зала, бедно обзаведена, но почти пълна със
духовни същности, погълнати в градивен разговор.
Във всички ъгли грееха успокояващи светлини.
Там имаше един стар часовник, груба маса с
големи пропорции, дузина столове и няколко
селски пейки.
Доминиращата духовна светлина обаче имаше
прекрасен ефект. Много просветени и
великодушни хора от невидимия за човеците план
се срещаха там. Анисето специално поздрави
групите, които му бяха по-близки, и ни представи
мило както винаги.
Чувствайки нашето възхищение, когато се видяхме
по-уединени в ъгъла на стаята, той ни поясни:
- Ние сме в един клон на колония Наш Дом.
Изидоро и Изабел го изградиха в един акт на
героизъм и вяра, след като бяха напуснали нашия
град за тази задача, и тя продължава повече от
четиридесет години. Слава на Бога, и двамата
спечелиха трудни изпитания по един елегантен
начин, и смело спазиха своите ангажименти за
служба на Земната Повърхност. Преди три години,
Изидоро се върна в нашата сфера и въпреки
всичко, благодарение на алтруизма на съпругата и
връзките на духовната любов, които пазят над
всички физически прояви, те продължават тясно
обединени, както в първия ден на повторната си
196
среща в материалното съществуване. Като се има

предвид това необичайно обстоятелство, властите
на Наш Дом му разрешиха да остане в тази къща
като приятел и съпруг, отдаден баща, бдителен
страж и верен работник.
И може би, наблюдавайки нашата още по-голяма
изненада, Анисето добави:
- Да, приятели, шансът не властва над
отговорностите, нито над сериозните задачи.
Духовното назидание изисква усилия и
всеотдайност. Точно както корабите по света се
нуждаят от стабилни котви, за да се справят
ефективно със своите задачи в пристанищата, ние
също се нуждаем от смели и безкористни братя,
които играят ролята на котви сред инкарнираните
същества, за да могат чрез тях великите
благодетели на Висшата Духовност да направят
своето присъствие да се почувства сред човеците,
които все още са в животинското, невежи и
нещастни.
Глава 35 Домашната духовна служба
В ранните часове на нощта Дона Изабел изостави

иглата и покани децата си за домашната служба 32.
Забелязвайки моя интерес към децата, Анисето
обясни:
- Момичетата са приятелски духове от колония
Наш Дом, които са дошли на Земята за духовна
служба и необходимото действие по спасение.
Същото обаче не се случва с малкото момче, което
идва от ниска духовна зона.
32
Практиката Евангелието у Дома.
197
Всъщност аз отлично разпознах ситуацията -

момченцето не беше пременено в светеща
субстанция и отговори на поканата на майката, не
като някой, който се радва, а като такъв, който се
подчинява.
С такава забележителна естественост всички те
седнаха около масата, че разбрах колко стар е
този благословен семеен обичай. Най-голямата
дъщеря, чието име беше Жоаниня, донесе
тетрадки с бележки и изрезки от вестници.
Вдовицата седна начело и след като медитира за
кратко, препоръча на малката деветгодишна Нели
да направи началната молитва на службата,
молейки Исус за духовно прояснение.
Всички невидими работници седнаха с уважение.
Изидоро и някои от най-близките спътници на
двойката останаха с доня Изабел, а тя забеляза и
чу почти всички.
Веднага щом започна това семейно духовно
служение, околните светлини станаха много по-
интензивни. Дълбоко чувство на мир обгърна
сърцето ми.
Малката Нели с трогателен глас произнесе
молитвата:
- Господи, да бъде твоята воля, както на Земята,
така и в Небеса. Ако е в твоя свят замисъл ние да
получим повече светлина, позволи ни, Господи, да
придобием повече разбиране от това евангелско
учение! Дай ни хлябът на душата, водата на
вечния живот! Бъди в нашите сърца, сега и
завинаги. Да бъде!...
Дона Изабел помоли най-голямата си дъщеря да
прочете една поучителна и утешителна страница и
след това един интересен факт от редовните
198
новини, на което Жоаниня отговори, прочитайки

една малка глава от поучителна Спиритистка книга
по тема безразсъдството, а след това един тъжен
епизод от местния вестник. Първородната дъщеря
на Изидоро, която показваше много благост и
обичливост, изглеждаше доста впечатлена.
Ставаше дума за една млада жена от далечен
квартал, жертва на болезнено самоубийство.
Репортерът беше записал сцената с много силни
характеристики. Читателката се потресе,
разчувствана.
Веднага след като Жоаниня приключи, дона
Изабел отвори Новия Завет, сякаш се движеше на
случаен принцип, но в действителност аз видях, че
Изидоро от нашето ниво, се намесва в операцията,
помагайки ѝ да се фокусира върху темата на
нощта. След това тя насочи поглед към малка
страница и каза:
- Днешният стих и послание, деца мои, е в глава 13
от Евангелието на св. Матей.
И четейки стих 31, тя го произнесе на висок глас:
- „Тогава той им предложи друга притча, която
казваше: - Царството Небесно е подобно на
синапеното семе, което човекът взе и пося в
своето поле."
Тогава наблюдавах едно любопитно явление.
Един духовен приятел, който разпознах, че е от
най-благородно положение по сияйната му
премяна, сложи дясната си ръка на челото на
великодушната вдовица.
Преди да го попитам, Анисето обясни с почти
незабележим глас:
- Това е нашият брат Фабио Алето, който ще даде
духовната интерпретация на прочетения текст.
199
Тези, които са в същото състояние като него, ще

могат да чуят мислите му; но тези, които са в една
по-ниска умствена зона, ще получат негово
тълкуване, както се случва сред инкарнираните,
тоест ние ще получим духовната светлина от
словото на Фабио преведена и материализирана
чрез Изабел.
Нашият наставник не можеше да бъде по-ясен. С
няколко думи той ми беше предоставил резюме
на един обширен урок.
Забелязах, че вдовицата на Изидоро беше влязла в
дълбока концентрация за няколко мига, сякаш
поглъщаше светлината, която я заобикаляше. След
това, показвайки необикновена твърдост в
погледа, започна коментара:
- „Четем днес, деца мои, една страница за
безразсъдството и новината за едно самоубийство
при много тъжни обстоятелства. Вестникът
потвърждава, че самоубилата се млада жена се е
убила от прекомерна любов; все пак, от това,
което сме научили, сме сигурни, че никой не прави
грешки поради истинска обич. Тези, които обичат,
в действителност са култиватори на живота и
никога не разпространяват смъртта. Бедничката
беше болна, разстроена, неразумна. Тя се предаде
на страстта, която обърква разсъжденията и
принизява чувството. И ние знаем, че
разстоянието от страстта до страданието или
смъртта не е голямо.
Нека си спомним обаче тази неизвестна приятелка
с една мисъл на братска симпатия. Нека Исус да я
защитава по новите ѝ пътища. Ние не
преценяваме случая като едно действие, което от
Господ зависи да отсъди, но като един факт, от
чието проявление трябва да извлечем правилния
урок.
200
„Евангелското послание тази вечер утвърждава

чрез словото на нашия Божествен Учител към
учениците, че небесното царство е също „подобно
на синапеното семе, което човекът взе и пося в
сърцето си”.
Трябва да видим, в тази стъпка, деца мои, урока
на малките неща. Плътската сфера, в която
живеем, е изпълнена с безразсъдства от всякакъв
вид. Рядко съществата започват да размишляват
сериозно върху живота и задълженията, пред
леглото на физическата смърт. Не бива да
фиксираме мислите си само на тази млада жена,
която се е самоубила в такива драматични
условия, когато се позоваваме на учението сега.
Във всички квартали има мъже и жени с големи
отговорности, които проявяват вредни и
разрушителни страсти в областта на чувствата, на
бизнеса, на социалните отношения. Умовете,
неуравновесени от безразсъдството, ги има на
този свят почти навсякъде. Ние просто сме
пренебрегнали малките неща. Голям е океанът,
малка е капката, но океанът не е нищо друго освен
масата от обединените капки.
Учителят ни говори в божествена символика за
синапеното семе. Нека си спомним, че полето на
сърцето ни е изпълнено с бодливи храсти,
престоявайки вероятно много векове в една
ужасна стерилност. Разбира се, не бива да
очакваме чудодейни реколти. От съществено
значение е да обработите земята и да се
погрижите за засаждането. Синапено семе, за
което Исус говори, представлява жестът, словото,
мисленето на съществото.
„Има много хора, които говорят много за
смирение, но те никога не показват и един жест на
покорство. Никога няма да осъществим добротата,
201
без да започнем да бъдем добри. Има нещо

мъничко, което трябва да се направи, преди да
изградим великите неща. Господ много пъти ни
учи, че Небесното Царство е вътре в нас.
Следователно в самите нас ние трябва да развием
максимално работата на божествената
реализация, без която няма да станем нищо
повече от много безразсъдни. Гората също
започва от миниатюрни семенца. И ние, духовно
казано, сме живели в плътната гора от злини,
създадени от самите нас, поради липса на
бдителност при избора на духовни семена.
Лекцията на един час, мисълта на един ден,
жестът в един момент, може да представляват
много в нашия живот. Нека бъдем внимателни с
малките неща и да изберем синапените зърна от
Царството на Небесата.
Нека си спомним, че Исус не е преподавал нищо
напразно. Всеки път, когато „уловим“ тези зърна,
според Божественото Слово, и ги посеем във
вътрешното си поле, ще получим от Господа
цялата необходима помощ. Той ще ни осигури
дъжд от благословии, слънцето на вечната любов,
сублимната жизненост на Висшите Сфери. Нашата
сеитба ще расте и в скоро време ние ще достигнем
извисени поучения.
Нека се научим, деца мои, на науката да
поставяме начало, спомняйки си добротата на
Исус във всеки един момент. Учителю наш не ни
изоставяй, следвай ни с любов, вдъхновявай
сърцата ни. Преди всичко нека имаме увереност и
радост!“
Забелязах, че Фабио свали ръката си от челото на
вдовицата и видях, че тя започна да медитира,
сякаш беше усетила отделянето от текущата тема.
202
На събранието имаше голяма суматоха, невидима

за децата, които от своя страна също изглеждаха
впечатлени.
Дона Изабел се вгледа майчински в децата си и
каза:
- Сега, нека се опитаме да поговорим малко.
Глава 36 Майка и деца
По време на коментарите на Евангелието аз

събрах интересни наблюдения. Както при случая
на Исмалия, когато чухме нейната възвишена
мелодия, тълкуването на Фабио беше пълно с
духовни изненади, които надхвърляха
способностите за възприемане на Дона Изабел.
Вдовицата на Изидоро изглежда сякаш хващаше
само една част.
По този начин децата получиха урока според
медиумните възможности на майката, докато за
нас останалите учението беше предоставено в
цялото му красиво съдържание.
Винаги полезен, инструкторът поясни:
- Не се изненадвайте от явлението! Всеки
получава духовна светлина според собствените
си възможности. Има много наши спътници
събрани тук, които отчитат коментара на Фабио с
по-голяма трудност от самите деца. Те все още
изпитват големи ограничения.
Имаше голямо уважение във всички присъстващи
дезинкарнирани. Фабио Алето остана
синхронизиран към Висшето Ниво, докато
Изидоро се настани до жена си, в импулс на
привързаност като един бащата, който подхожда
203
внимателно за мил разговор с любимите си

децата.
В този момент малката Мариета, която
изглеждаше навършила седем години,
възползвайки се от момента на свободно
говорене, с трогателен тон попита майка си:
- Мамо, ако Исус е толкова добър, защото се
храним само един път на ден, тук у дома? В
къщата на Дона Фауста те имат две хранения,
обядват и вечерят. Нели ми каза, че по времето на
татко, ние също сме правили така, но сега ... защо
става така?
Вдовицата се усмихна с една малко тъжна усмивка
и каза:
- Сега, Мариета, ти си много впечатлена от този
въпрос. Не трябва, малка дъще, да подчиняваме
всички мисли към нуждите на стомаха. От колко
време приемаме храненето по веднъж на ден и се
радваме на добро здраве? Колко полза ще
пожънем с тази оскъдност на храната?
Жоаниня се намеси и добави:
- Мама е абсолютно права. Виждал съм как много
хора се разболяват от злоупотреби на масата.
- Освен това - подчерта Дона Изабел, успокоена –
ти трябва да си сигурна, че Исус благославя хляба
и водата на всички същества, които знаят как да
благодарят за божествените дарове. Вярно е, че
Изидоро си тръгна преди нас, но никога не ни е
липсвало необходимото. Ние имаме нашата
къщичка, нашето духовно единение, нашите
добри приятели. Бъди убедена, че татко все още
работи за нас.
В този момент от урока, предвид нашето
вълнение, Изидоро избърса влажните си очи.
204
Наоми, най-малката, проговори с детски глас:

- Точно така, вярно е! Аз видях татко да помага
държейки тортата, която Дона Кора ни донесе в
Неделя.
- И аз го видях, Ноеми - каза Дона Изабел с
оживени и блестящи очи - татко продължава да ни
помага.
И обръщайки се към всички, тя подчерта:
- Когато знаем как да обичаме и да се надяваме,
деца мои, ние не сме отделени от любимите ни
същества, които умират във физическия живот.
Нека бъдем сигурни в защитата на Исус! ...
Мариета, която изглеждаше абсолютно спокойна,
кимна:
- Когато вие говорите, майко, аз чувствам, че
всичко е истина! Колко добър е Исус! Ами ако вас
ви нямаше? Виждала съм малките изоставени
просяци. Може би те не ядат нищо, може би нямат
приятели като нашите! Ах! Колко трябва да сме
благодарни на Небето! ...
Вдовицата, която видимо се утеши, като чу тези
думи, възкликна с дълбока емоция:
- Много добре, дъще моя! Никога не трябва да се
оплакваме, но да възхваляваме винаги. И
вероятно вие нямаше да можете да разберете
това, ако масата ни беше изобилна.
Аз забелязах обаче, че момчето не споделяше
този поток от благословии. Между дона Изабел и
четирите дъщери съществуваше един постоянен
обмен на светлинни вибрации, сякаш се
припознаваха в един същи идеал и бяха
обединени в една единствена позиция; но
205
момченцето оставаше духовно отдалечено,

затворено в един кръг на сенки. От време на
време той се усмихваше иронично, безчувствен
към значението на момента. Възползвайки се от
по-дългата пауза, той попита майката, не толкова
уважително:
- Майко, какво разбирате под бедност?
Дона Изабел отговори, много спокойна:
- Вярвам, сине мой, че бедността е една от най-
добрите възможности за издигане, която ни е
достъпна. Убеден съм, че богатите хора имат една
голяма задача за изпълнение на Земята, но
признавам, че бедните, освен мисията, която имат
в света, са по-свободни и по-щастливи. В
бедността е по-лесно да намерите искрено
приятелство, виждането за Божията помощ,
съкровища на Природата, богатството на простите
и чисти радости. Разбира се, нямам предвид
мързеливите и неблагодарните по земните
пътеки. Имам предвид бедните, които работят и
имат вяра. На човека с големи финансови
възможности ще му е много трудно да различава
между обичта и дребния личен интерес; вярвайки,
че може всичко, той не винаги успява да разбере
божествената защита; поради пристрастеност към
комфорта, на който се предава, през повечето
време той се отдалечава от благословиите на
Природата; и с оглед голямото задоволяване на
собствените си прищевки, той ограничава
способността си да се радва и да се доверява на
света.
Въпреки дълбоката красота на това мнение,
момчето остана безчувствено, отговаряйки нещо в
противоречие:
206
- За съжаление не мога да се съглася с вас. Дори

момчетата от детската градина мислят по друг
начин.
Дона Изабел промени изражението си, прие
позата на човек, които наставляват с чувство на
отговорност и подчерта:
- Ние тук не сме в детска градина, сине мой. Ние
сме в „градината“ на дома, и е подобаващо да
знаем, че цветята винаги са красиви, но животът
не може да продължи без благословията на
плодовете. Защото, където и да отидем по света,
ще получим много отровни лъжи като
предложения. Трябва да наблюдаваме сърцето,
Жоаозиньо, оценявайки благословиите, които
Исус ни изпраща.
Младежът обаче, показвайки огромен вътрешен
бунт, каза:
- Не смятате ли за разумно да дадете под наем
тази стая, с цел да имаме малко повече пари?
Говорих вчера с г-н Масиел, когато дойдох от
училище. Той би ни платил добре, за да държи тук
един склад за мебели.
Дона Изабел отговори енергично и решително без
да се дразни:
- Трябва да знаеш, сине мой, че докато уважаваме
паметта на баща ти, тази зала ще бъде посветена
на нашите евангелски дейности. Аз вече ти
разказах историята на нашето домашно
поклонение и не искам да оставаш сляп за
благословиите на Христос. По-нататък, Жоаозиньо,
когато ти навлезеш пряко в материалната борба,
ако това радва твоя нрав, построй къщи за даване
под наем; но сега, сине мой, от съществено
значение е да приемеш това тихо кътче като нещо
свято за твоята майка.
207
- Но ако аз настоявам? - попита в лошо настроение

гордото момче.
Вдовицата, много спокойна, категорично изясни:
- Ако ти настояваш, ще бъдеш наказан, защото аз
не съм майка, която създава опасни илюзии в
сърцата на малките деца, които Бог ми е поверил.
Ако те обичам много, ще трябва да те наклоня към
правия път.
Малкият искаше да отговори, но светлината,
излъчена от гърдите на Дона Изабел, както ми се
стори, обърка неговия бунтарски дух и го видях да
замълчава с неприязън, мрачен и ядосан. После се
възхитих дълбоко на тази мила жена, която се
обръщаше към най-голямата си дъщеря като към
приятел, към по-малките дъщери като майка, а
към гордият син като една разумна и внимателна
наставница.
Анисето, който също показваше доволство, ни
каза с отличителен тон:
- Евангелието дава баланс на сърцето.
Малката Нели, уплашена, помоли смирено:
- Мамо, не позволявай на Жоаозиньо да даде под
наем стаята!
Вдовицата се усмихна, погали лицето на дъщеря
си и каза:
- Жоаозиньо няма да направи това, той ще
разбере какво съм казала. Но нека не говорим
повече за това, Нели.
И нагласяйки часовника, тя се обърна към най-
голямата:
- Жоаниня, дъще, помоли се с благодарност от
наше име. Времето ни в домашното Евангелие
приключи.
208
Младата жена, с благороден и любящ израз на

лице, благодари на Господ, докосвайки сърцата
ни.
Глава 37 В домашното светилище – за

сънуването като духовен обмен
След края на семейно поклонение, един от

спътниците също поднесе благодарности.
- Да се надяваме, че тези запаси от чувства ще се
умножат, каза Анисето, трогнат. - Светът може да
произвежда нови индустрии, нови небостъргачи,
да издига статуи и градове, но без благословията
на дома, никога няма да има истинско щастие.
- Блажени онези, които култивират домашен мир -
възкликна една мила дама, която присъстваше до
нас, по време на срещата.
Двама колеги от колония Наш Дом ни сервираха
лека и проста храна, която не е подходящо да
уточнявам тук, поради липса на аналогични
термини.
- В подобни отдели като този 33 - обясни любезният
инструктор - е възможно да се запази чистотата на
нашите хранителни вещества. В това светилище
най-нисшите елементи не намират полето, което е
съществено за тяхното разпространение. Имаме
достатъчно светлина, за да неутрализираме всяка
проява на тъмнината.
И докато човешкото семейство на Изидоро ядеше
простичката храна от чай с препечен хляб, в една
малка стая наблизо, ние хапнахме една лека
33
Къщата на вдовицата е клон и станция на колония Наш Дом на
Земята.
209
закуска като същевременно имахме една извисена

и полезна лекция.
Атмосферата остана оживена, в тон на открита
радост.
След 23 часа вдовицата се оттегли с децата си в
една скромна стая.
Нашето чувство на покой не можеше да се опише.
Анисето, Висенте и аз, в компанията на други
приятели, отидохме в малката градина, която
заобикаляше къщата.
Нежните като кадифе цветя замирисаха.
Духовната светлина сякаш биеше сенките на
нощта.
Вдишвайки топлия бриз, който духаше от
Гуанабара, за първи път забелязах едно деликатен
феномен, който не бях наблюдавал дотогава. Едно
мило момиченце, докато майка ѝ говореше с един
приятел, с безгрижие вдигна един ароматен
карамфил с вик на радост. Видях момичето да
обира цветето и да го откъсва от стеблото му, и
едновременно с това материалната част на
цветето изсъхна почти изведнъж. Дамата ѝ се
скара пламенно:
- Какво е това, Реджина? Нямаме право да
нарушаваме реда на нещата. Не го прави отново,
дъще моя! На мама не ѝ харесва!
Анисето, усмихвайки се мило, обясни дискретно:
- Това е нашата сестра Емилия, служителка в
колония Наш Дом, която идва да се срещне със
съпруга си, който все още е въплътен.
- И той ще дойде до тук? - попита Висенте,
любопитен.
210
- Ще дойде през портала на физическия сън, -

добави нашият съветник, усмихвайки се. - Тези
събития, в сферата на Земната Повърхност, се
случват на хиляди хора, всяка нощ. При повечето
инкарнирани братя сънят отразява само
физиологичните или емоционални смущения, на
които те се отдават; обаче има голям брой хора,
които, с повече или по-малка прецизност, са в
състояние да развият този духовен обмен.
Аз бях изненадан. Тази интересна работа, до която
ни доведе Анисето в това място, с толкова широк
спектър на общи услуги, ме направи много
щастлив. На всеки ъгъл предусещах нови
дейности.
Въпреки светлините, които ни заобикаляха,
забелязах, че небето предвещава скорошен дъжд.
Лекият бриз се промени внезапно в един силен
вятър. Въпреки това, усещането на покой беше
много приятно.
- Вятърът на Земната Повърхност винаги е една
небесна благословия, - възкликна Анисето,
разчувстван. - Можем да оценим неговия
божествен характер с оглед на сегашното ни
състояние. Атмосферно налягане върху
инкарнираните духове е приблизително
петнадесет хиляди килограма.
- Интересно е обаче да се отбележи - добави
Висенте – че ние не чувстваме такава тежест на
раменете си.
- Разликата в средствата на проявлението - поясни
Анисето, внимателен. - Нашите тела и тези на
нашите инкарнирани спътници представят
съществени разлики. Представете си сферата на
Земната Повърхност като един океан от кислород.
Земните същества са тежки елементи, които се
211
движат по дъното, докато ние сме капки масло,

които можем да изплуваме, без големи
затруднения, поради качеството на материала,
който ни съставлява.
В този момент на обяснението забелязах, че едни
сенчести форми, някои чудовищни, плъзнаха по
улицата, търсейки удобен подслон. С удивление
забелязах, че мнозина поеха в наша посока, за да
се оттеглят уплашени след няколко крачки. Те
провокираха изумление. Мнозина приличаха на
истински животни бродещи по обществения път.
Признавам, че неудържим страх нахлу в сърцето
ми.
Спокоен, както винаги, Анисето ни успокои:
- Не се страхувайте, - каза той. Винаги, когато има
опасност от буря, скитащи се същества на мрака се
движат наоколо, търсейки убежище. Те са невежи
Духове, които обикалят улиците, поробени от най-
силните усещания на физическите сетива. Те са все
още прилепнали за най-низшите прояви на
земното преживяване и дъждовете им създават
неудобство, както на обикновения човек, далеч от
дома. Те предпочитат да търсят клубовете за
нощен живот, където безделието намира изход в
разпуснатост. Когато това не им е достъпно, те
проникват в отворените жилища, като се има
предвид, че за тях материята на земното ниво все
още притежава същата характерна плътност.
И с интерес да увеличи стойността на урока в този
момент той добави:
- Видяхте ли как се насочиха тук, след което
избягаха изумени и неспокойни. Получаваме още
едно учение за ефектите от молитвата. Никога не
бихме могли да изброим всички ползи от
молитвата. Всеки път, когато се молите в един
212
дом, се подготвя едно подобряване на домашната

среда. Всяка молитва от сърцето представлява
едно електромагнитно излъчване с относителна
мощност. Поради тази причина семейното
поклонение на Евангелието не е просто един курс
на вътрешно просветление, но също така и един
усъвършенстван процес на външна защита чрез
духовните светлини, които засияват наоколо.
Човекът, който се моли, носи на себе си една
неотменна броня. Домът, който възпитава
молитва, се превръща в една крепост, разбирате
ли? Същностите на мрака изпитват голям шок при
контакт със светлинните вибрации на това
домашно светилище, и за това те се държат на
дистанция, търсейки други пътища ...
След миг отново влязохме в благословената зала
на скромния дом.
Сякаш бях влязъл в страната на изненадите, още
един факт предизвика дълбокото ми възхищение.
Изидоро и Изабел дойдоха при нас, с преплетени
ръце, излъчващи блаженство. Бедната вдовица от
скромния квартал сега беше облечена красиво,
въпреки забележителната естественост на нейното
присъствие. Тя се усмихна доволно редом до
съпруга си, видя всички ни и ни поздрави
любезно.
- Приятелите мои - каза тя тихо, - и съпругът ми и
аз имаме едно поучително пътуване за довечера.
Оставям ви нашите деца за няколко часа и ви
благодаря предварително за грижите и
привързаността.
- Вървете, дъще моя! - отговори една възрастна
жена - насладете се на почивката на тялото.
Оставете малките с нас. Тръгвайте спокойна!
213
Двойката напусна с изражение на един възвишен

ангажимент.
Нашият съветник се наведе към нас и каза:
- Виждате ли как се проявява божественото
щастие в сънищата на праведните? Познавам
малко инкарнирани души, които имат щастието на
тази възхитителна жена, която е успяла да изучи
науката на личната саможертва.
Глава 38 Усилена работа – още за сънищата

като източник на духовни истини
В уютния салон на Дона Изабел кипеше усърдна

дейност. Отвън беше започнал силен порой, но
имахме ясното впечатление, че се намираме на
голямо разстояние от проливния дъжд.
Още от ранните сутрешни часове движението
стана интензивно. Много хора идваха и си отиваха.
- Многобройни братя - обясни наставникът – се
намират в този пансион на духовната работа,
което в сферата на инкарнираните биха нарекли
сънуване. Не е лесно да се предават поучителни
послания в тази задача, като се използват
обикновени места, защото те са замърсени от по-
недостойна умствена материя. Все пак в
поучителните работилници като тази, където сме в
състояние да натрупаме по-големи количества
положителни сили от Висшата Духовност, е
възможно да осигурим големи ползи за онези,
които са инкарнирани на планетата.
Усилих наблюденията си, като отбелязах, че много
от новодошлите сякаш бяха в процес на
214
оздравяване, стъпвайки колебливо... Някои стояха

на краката си под закрилата на любящи ръце.
Те бяха инкарнирани приятели, които използваха
частичното отделяне, чрез физическия сън, за да
се присъединят към нас, възползвайки се от
помощта на щедри и отдадени духове. Аз обаче
осъзнах, че повечето от тях не разбираха какво
точно им се казва. Мнозина изглеждаха болни,
неспособни да разберат. Те се усмихваха по
детски, показвайки добра воля при получаването
на съветите, но голяма неспособност да ги
запомнят. Аз изследвах околните картини със
оправдано учудване. Винаги внимателен Анисето
отговори на нашето недоумение.
- Инкарнираните Духове - каза той - веднага щом
се осъществи укрепването на физическите връзки,
стават подвластни на законите доминиращи на
Земната повърхност. Между тях и нас съществува
един плътен воал. Това е една стена от вибрации.
Без временното заличаване на паметта,
възможността не може да бъде подновена. Ако
нашата сфера беше свободно отворена, те биха
забравили неотложните си задължения, биха се
изкушили от безделието, навреждайки на
собственото си развитие. Това е причината те
рядко да бъдат осъзнати от нашата страна на
воала. В повечето случаи край нас те остават
нестабилни, отслабени ...
Вижте онази млада инкарнирана госпожа, която
говори с бабата, която работи с нас, в колония Наш
Дом.
Казвайки това Анисето посочи една по-близка
група. Една възрастна жена с бляскави очи и
решителни жестове прегърна внучката си, която
беше унила и много бледа.
215
- Внучке - възкликна старата жена с твърд тон, - не

отдавай толкова голямо значение на
препятствията. Забрави тези, които те преследват,
не мрази никого. Поддържайте преди всичко своя
духовен мир. Твоята майка не може да те оцени
сега, но тя вярва в приемствеността на нашия
живот. Баба ти няма да те забрави. Клеветата,
внучке, е една отровна змия, която заплашва
сърцето; ако обаче я погледнем прямо, силни и
спокойни, скоро ще видим, че тя няма свой
собствен живот. Това е една усойница играчка,
която се чупи като стъкло, от импулса на нашите
ръце. И след като е победена и отслабена на място
на змията, ще имаме у себе си цветето на
добродетелта. Не се страхувай, скъпа! Не
пропускай свещената възможност да
свидетелстваш за твоето разбирането на Исус! ...
Младата дама не отговори, но полу-осъзнатите ѝ
очи бяха пълни със сълзи. В неопределен жест тя
показа една божествена утеха, облягайки се в
любящата гръд на преданата старица.
- Тази сестра ще запомни ли всичко, когато се
събуди във физическото си тяло?- попитах аз
нашия съветник, заинтригуван.
Анисето се усмихна и поясни:
- Бабата бидейки по-висша и тя по-нисша,
разглеждайки състоянието на житейските
планове, в които двете се намират, младата
инкарнирана жена е под духовната власт на
благодетелката си. Следователно между внучка и
баба съществува един реципрочен магнитен ток,
но трябва да подчертаем, че бабата поради своето
морално превъзходство, оказва едно
положително влияние върху внучката. Внучката не
216
вижда околната среда ясно, нито чува думите

изцяло. Нека не забравяме, че отделянето в
обикновения физически сън е частично и че
зрението и слуха, характерни за инкарнираните,
също са ограничени в него. Следователно
явлението е повече духовен съюз, отколкото от
сферата на сетивните възприятия. Младата жена
получава положителна утеха от Дух на Дух.
Събуждайки се сред най-грубите материални
воали тя няма да си спомни всички подробности
на тази блажена среща, на която току-що станахме
свидетели. Тя обаче ще се събуди окуражена и
благоразположена, без да може да установи
причината за възстановяването на доброто
настроение. Тя ще каже, че е сънувала баба си на
място, където има много хора, без да си спомни в
детайли този факт, добавяйки, че е видяла в съня
си една заплашителна усойница, която скоро се е
превърнала в стъклена змия, счупвайки се от
импулса на нейните ръце, за да се превърне в
едно уханно цвете, от което все още пази аромата
като приятен спомен. Тя ще заяви, че едно
върховно спокойствие е навлязло в душата ѝ и
дълбоко в себе си ще разбере утешителното
послание, което ѝ е било дадено.
- Няма ли да си спомни, все пак, думите, които е
чула? – попита Висенте, любопитен.
- За това трябваше да е придобила дълбока
осъзнатост в областта на физическото
съществуване - продължи да обяснява Анисето - и
трябва да поясня, че тя ще запомни символичните
изображения на усойницата и цветето, защото е в
магнетична връзка с благородната баба,
получавайки от нея излъчени положителни мисли.
Благодетелката не само говори. Тя също мисли
интензивно. Внучката обаче не чува и не вижда
чрез обичайния процес, а ясно възприема
217
умственото творение на възрастната си приятелка

и ще говори за символите, които е видяла и които
са архивирани в нейната истинска и дълбока
памет. По този начин няма да ѝ е трудно да узнае
есенцията на това, което милата баба иска да
предаде на страдащото ѝ сърце, разбирайки, че
когато клеветата рани една спокойната съвест тя
не е нищо друго освен една лъжовна змия, която,
когато се изправи срещу доблестта на ведрия и
Християнски кураж се превръща в цвете на една
нова добродетел.
Урокът беше дълбоко значим за мен. Аз започвах
да придобивам по-широка представи за обмена
между двете сфери. Мислех за продължителните
усилия на онези, които се допитват до света на
сънищата. Какво голямо психично богатство,
податливо за овладяване, ако изследователите
успееха да изместят фокуса на техните
изследвания от сферата на физическите случки до
полето на духовните истини! Сетих се за
психоанализата, за фройдистката теза, за
инстинктивните, низши прояви.
Преданият наставник, възприемайки моите
размисли, насочи думите си към мен по-
специално:
- Фройд – заяви Анисето – беше един голям
мисионер на Науката; той обаче остана, както
всеки инкарниран Дух, под определени
ограничения. Той направи много в сферата на
психическото изследване, но не всичко.
От паузата на нашия инструктор разбрах, че той не
иска да навлиза в детайлно разглеждане на
известната теория. Спомняйки си обаче
изключителното значение, приписвано от великия
учен на по-низшите тенденции, аз попитах малко
срамежливо:
218
- Но все пак съществуват ли центрове за срещи с

духове, дисбалансирани в злото, както се случва
тук, с приятелите интересуващи се от доброто?
Великодушният ментор се усмихна благосклонно
и каза:
- Няма съмнение в това. Чрез магнитните потоци,
податливи на придвижване, когато се случва съня
на инкарнираните, се провеждат низши
обсебвания, постоянни преследвания, психически
изследвания от нисък клас, разрушителен
вампиризъм, разнообразни изкушения. Все още
има относително малко инкарнирани братя, които
знаят как да спят за Доброто ...
И, като направи доста показателен жест, той
заключи:
- Нека Господ ни спаси от повторно падение...
Глава 39 Безспирна работа – значението на

ядрата на духовна служба на Земята за
получаване на помощ от близките ни духове
На разсъмване забелязах, че Анисето приема

многобройни приятели, с които се виждаше
насаме. Уважавания ни съветник ни информира
тактично, че съгласно инструкциите на Телесфоро
бе донесъл със себе си различни задачи, с които
трябваше да се отнесе поверително, и все пак без
да крие от нас той ни каза, че основната цел беше
активната борба с едно голямо сдружение на
невежи дезинкарнирани, обединени в злото.
Докато той се намираше в частен разговор, ние от
своя страна слушахме други приятели на
духовната работа. Сега денят изгря с едно
219
суверенно великолепие. Имахме впечатлението,

че нощният дъжд е отмил небесните сенки. По
броя на духовните работници, които пренощуваха
в скромната къщичка, осъзнах важността на това
ядро на службата, толкова бледо в очите на света.
Една дама, която се беше приближила до нас,
възкликна, трогната:
- Нека Господ възнагради нашата сестра Изабел,
давайки ѝ сили да устои на изкушенията на пътя.
След като си починах в този подслон на любовта,
успях да намеря горката си дъщеря, и да я отклоня
от жестоко самоубийство. Благодарение на
Божественото Провидение!
Неспособен да потисна желанието си да се уча, аз
попитах с любопитство:
- Но как я намерихте, сестро?
- На сън - отвърна милата старица.
- Моята Далва остана вдовица преди три години и
преди единадесет месеца, аз също се
дезинкарнирах и я оставих сама. Горката не
издържа на страданията, както трябваше, и се е
остави да бъде завладяна от злоумишлени
същности, които планираха разрухата ѝ. Напразно
се приближих към нея през деня. С ум погълнат в
дела и материални усложнения тя не можа да
усети моето влияние. Аз трябваше да се срещна с
нея през нощта и това не беше така лесно, защото
аз нямам достатъчно духовно извисяване, за да
действам сама и групата, в която служа, не
можеше да остане на Земната Повърхност една
цяла нощ заради мен. Тогава една приятелка ме
доведе до тази станция на служба на Наш Дом. Тук
си починах и успях да действам с постоянните
работни групи, подпомогната от неуморими
работници на доброто.
220
- И лесно ли постигнахте целта си? - попита

Висенте, заинтересован.
- Благодарение на Исус! - отговори дамата,
показвайки огромно удовлетворение - сега знам,
че моята дъщеря получи моите любящи
майчински предложения и съм сигурна, че тя ще
откликне на молбите ми.
- Чуйте, приятелко - попитах - има ли много
станции на колония Наш Дом, като тази?
- По това, което ме информираха, има постоянен
брой от тях, не само тук, но и в други градове на
страната, в допълнение към многобройните
центрове, които представляват други духовни
колонии сред телесните същества на Земята. В
тези ядра винаги има такива напреднали
възможности, от съществено значение за нашето
снабдяване с провизии за битката.
В този момент двама другари, които ни заговориха
през нощта, предизвиквайки искрена симпатия, ни
поднесоха поздравихте си.
- Но как? - попитах аз - толкова рано ли се
оттегляте?
- Отиваме да работим - отговори ми единият от
тях, - довечера ще се състои учение на
Евангелието и ние трябва да помогнем на
невежите и страдащи братя, които са в състояние
да дойдат до тук.
- Съществува ли подобна задача? - попитах аз
изумен.
- Как да не съществува, приятелю? Самият Исус
още преди векове каза, че реколтата е голяма.
Има работа за всички. И трябва да признаем, че
тази станция на Християнска помощ работи
непрекъснато вече почти двадесет години.
221
- Тогава обаче вие - попитах аз - сте останали тук от

основаването ѝ?
Събеседникът веднага изясни:
- Не. Мнозина, като нас, прекарват тук стажантска
служба. От началото на институцията тук
пребивават само няколко колеги на Изидоро и
Изабел. Останалите обаче не се задържаме на
работата повече от две последователни години.
Станция като тази винаги е активно и свято
училище и онези, които са в дух на добра воля, не
трябва да пропускат възможността да се учат.
- Извинете ме за толкова много въпроси –
отговорих аз - но бих се радвал да узная дали вие
сте единствените с нужните способности да
набирате онези, които са невежи и страдат, за
наставление и утеха.
- Не. Хилдегардо и аз сме помощници само на
няколко квартала в градския център. В този сектор
за помощ сътрудниците са многобройни.
В този момент един от братята, който изглеждаше
част от групата за ориентация на къщата, се
приближи и заговори специално към нашия
събеседник:
- Виейра, препоръчвам на теб и Хилдегардо най-
стриктно спазване на нашите доктринални
критерии. Ще бъде безполезно да се доведете тук
безделни или недоброжелателни субекти,
бидейки насърчени от лични симпатии. Не можем
да си губим време нито с подигравателни и
бездейни духове, нито с тези, които се
приближават до нашето убежище, подхранващи
определени по-низши намерения. Исус ще
осигури на тези хора помощ в подходящото
време.
222
Запомнете, това не е липса на милосърдие, това е

едно разбиране на задълженията. В сектора по
Евангелизация и помощ ние имаме една много
сериозна работна програма, не можем да
злоупотребяваме с това, което ни е поверено от
висшестоящите ни от Висшата Духовност. Онзи,
който приема един ангажиментът не живее без да
дава отчет за него. Колкото и да обичате един
безделен или саркастичен дух, не улеснявайте
неговите злоупотреби.
Помагайте му индивидуално, когато имате време
и възможности за това. Не въвличайте групата в
затруднения. Не забравяйте, че има определени
центрове на задачите за доброволно глухите и
слепите. (Духове, които по своя воля искат да
останат глухи и слепи за учението на Исус.)
Виейра и колегата му бяха много бледи, не
отговориха нито дума.
Когато техния ведър и активен ръководител се
отдалечи, Виейра обясни разочарован:
- Получихме справедливо смъмряне.
И тъй като видя желанието ни да се учим, той
продължи внимателно:
- За съжаление, с Хилдегардо имаме някои
дезинкарнирани роднини в болезнено духовно
състояние. На миналата среща доведохме моя
чичо Хиларио и братовчеда Карлос, въпреки че
знаехме, че и двамата, поради неуважението към
божествените закони, с което действат в ниските
зони, не са подготвени за сериозни размишления.
И двамата обаче се показваха толкова желаещи за
обновление, че ние се вслушахме преди всичко в
личната симпатия, забравяйки нуждата от
подходяща подготовка. Те дойдоха с нас и седнаха
сред многобройните слушатели. Но в разгара на
223
евангелските изследвания те се опитаха да

нападнат медиумните способности на сестра
Изабел, за да предадат едно послание с по-малка
поучителна стойност. Чувствайки нашата
бдителност и изненадани от сътрудниците на тази
свещена станция, те се разбунтуваха, създавайки
голямо безпокойство. Ако не бяха магнитните
бариери на охранителната служба, те щяха да
причинят много сериозни злини. По този начин
срещата беше по-малко ползотворна поради
голямата загуба на време. И естествено, ние бяхме
държани отговорни...
- Боже мой! - възкликна Висенте, изумен – какъв
нов урок!
- А, да, приятелю - каза Виейра, примирен - тук не
трябва да злоупотребяваме с любовта, както в
плътските сфери! Никой не е възпрепятстван да
помага, да желае добро, да се застъпва; всички
можем да помагаме на тези, които обичаме, с
ресурсите, които са ни собствени, но думата
„дълг“ тук има положително значение за онзи,
който иска да върви искрено към Бог.
Глава 40 На път към Провинцията - низшите

енергийни творения в градовете
Почти всички духовни служители тръгнаха по

разнообразни задачи. Само няколко приятели
щяха да останат в резиденцията на Дона Изабел, в
мисия по съдействие и бдителност.
Забелязах, че Анисето продължава да предава
различни инструкции, като се обръщаше по един
поверителен начин към определени спътници по
224
отношение на мисията, която Телесфоро му бе

поверил.
Преди обяд обаче той ни покани да го придружим.
- В станцията - любезно ни каза той – ние
открихме, че ободряването е от съществено
значение за работата. Ние получихме
подкрепления от енергия, което ни подхрани
добре за да продължим в своите усилия, но нека
си признаем, че за много от нас нощта представи
поредица от дълги и изтощителни дейности.
Имаме нужда от малко почивка. Ще се върнем по
здрач.
Накъде отивахме? Не знаех. Спомних си, че
всъщност, ако някой е почивал в домашното
светилище през нощта, мнозинството са работили
интензивно, и достигнах до извода, че ако на
сутринта много бяха се насочили към
задълженията си, други трябва да са потърсили
необходимата почивка.
- Къде отивате? – попита един спътник от групата
по наблюдението и бдителността, който ни беше
станал приятел.
Преди да отговорим, Анисето поясни:
- Отиваме в провинцията.
И, обръщайки се по-специално към Висенте и към
мен, той каза:
- Нека използваме волитацията, след като нямаме
работа в центъра на града.
Забелязах, че сега задействам способностите си за
волитация с нарастваща лекота. Образователната
обиколка с междинно спиране в Помощната
Станция на Кампо да Пас ми беше подействала
много добре. Бях се подобрил в усвояването,
чувствах се подсилен пред вибрациите от по-низш
225
характер, мобилизирах собствените си ресурси без

затруднения. Също така забелязах, че визуалните
ми възможности нарастват чувствително. До сега
при волитация не бях наблюдавал това, което сега
установявах, изключително изненадан. Преди
виждах само закотвени за земята хора, животни,
превозни средства и сгради.
Сега виждането ми се разширяваше. Отдалеч
разпознах значителната тежест на въздуха, който
висеше над повърхността. Имах впечатлението, че
ние плуваме във високата зона на едно море от
кислород, виждайки отдолу, в мътни води,
огромен брой наши братя да пълзят тежко в много
плътни водолазни костюми, на калното дъно на
океана.
- Виждате ли тези тъмни петна по обществения
път? - попита нашият съветник, осъзнавайки
нашето учудване и желанието да научаваме все
повече и повече.
И тъй като не знаехме как да го определим точно,
той продължи да обяснява:
- Това са облаци от разнообразни бактерии. Те
почти винаги плават в компактни групи, спазвайки
принципа на сродството и афинитета. Забележете
онези сенчести арабески...
И той ни посочи определени сгради и определени
градски райони.
- Наблюдавайте големите кафеникави или изцяло
тъмни ядра! ... Те са зони на низша умствена
материя, материя, която се изхвърля непрекъснато
от определен клас хора. Ако се застоим в нашите
изследвания, ще видим също и чудовищата, които
пълзят по стъпките на съществата, привлечени от
самите тях...
226
Отпечатвайки сериозен акцент на думите си, той

добави:
- Облака от разрушителни за физическия живот
бактерии атакува толкова много човеците, колкото
и упоритите форми на сенките, които застрашават
психическото им равновесие. Както можете да
видите, цитатът „молете се и бдете“ от Исус в
Евангелието има дълбока важност във всяка
ситуация и по всяко време. Само хора
положително настроени към сферите на Висшата
Духовност, успяват да преодолеят множеството
влияния от по-недостоен характер.
Заинтересуван, все пак, от допълнителни
разяснения, аз попитах:
- Но умствената материя, излъчвана от ниско
развития човек, има ли собствен живот като ядро
от микроскопични корпускули, от които
произхождат телесните заболявания?
Великодушният наставник се усмихна особено и
подчерта:
- Как да няма? Понастоящем вие не сте запознати,
че земният човек живее в едно психо-физично
устройство. В областта на заболяванията ние не
можем да вземаме предвид единствено самата
физиологична ситуация, но също и психическата
картина на инкарнираната личност. И така, ако
имаме един облак от бактерии, които болното
тяло произвежда, то ние имаме и облак от
умствени ларви, произведени от болния ум, при
същите обстоятелства. По този начин в сферата на
съществата, които са неподготвени и не
забелязват духовните ресурси, телата страдат
толкова, колкото и душите. В бъдеще, по същата
тази причина, лекарството на душата ще
абсорбира лекарството на тялото.
227
В момента на Земята можем да осигурим лечение

на организма от плът. Подобна задача прави
мисията на утехата, на възпитанието и на
облекчението, достойна. Но що се отнася до
истинското изцеление, ние сме принуден да
признаем, че то принадлежи изключително на
човешкия дух.
- Боже мой! - възкликна Висенте, изумен - на какви
опасности е подложен обикновеният човек!
- Поради тази причина - каза Анисето, внимателно
– съществуването на Земята е една славна
възможност за тези, които се интересуват от
опознаване и извисяване на самите себе си. И по
същата причина, ние учим за нуждата от
религиозна вяра сред човешките същества. При
разработването на тази кампания ние не
възнамеряваме да активизираме вредните страсти
на сектантството, но да създадем едно
положително състояние на увереност, оптимизъм
и здрав дух в съзнанието на всеки инкарниран
спътник. Засега само вярата може да осигури тази
реализация. Науките и философиите подготвят
полето; вярата, обаче, която побеждава смъртта, е
жизненоважното семе. Притежавайки вечна
стойност, човек намира достатъчно духовен
динамизъм, за да се бори до пълна победа в
самия себе си.
Разбирайки, че ще трябва да завърши
разяснението, той възкликна след една по-дълга
пауза:
- Всички трябва да знаем как да излъчваме и да
знаем как да получаваме. За да постигнем точката
на баланс в тази задача, инкарнираните хора и ние
останалите се ангажираме в непрекъсната борба.
И след като вече знаем нещо за вечността, не
трябва да забравяме, че всяко падение вреди на
228
постижението на баланс и всяко благородно

усилие винаги помага.
Получените обяснения не можеха да бъдат по-
ясни. Тази гледка, обаче, на улици изпълнени с
тъмни петна, които бавно се придвижваха,
стигайки до хората и машините по обществените
пътища, ме безпокоеше.
Жаден да научавам неща, аз се върнах към темата:
- Урокът за мен има неизмерими ценности. И
когато си помисля за високата репродуктивна сила
на микробната флора ...
Анисето обаче не ми позволи да завърша.
Познавайки предварително естественият ми
въпрос, той прекъсна изречението ми,
възкликвайки:
- Да, Андре, ако не беше много по-голямата мощ
на слънчевата светлина съюзена със земния
магнетизъм, такава мощ, която интензивно
разрушава, за да селектира проявите на живота в
сферата на Земната Повърхност, микробната
флора от по-нисше ниво не би позволила
съществуване дори на един единствен човек на
лицето на земята. Поради тази причина, почвата и
растенията са изпълнени с лечебни и
трансформиращи принципи.
И като поклати глава енергично той заключи:
- Въпреки тази огромна сила - божествен ресурс,
докато хората, наследници на Бога, развиват
нисшата сфера на живота, ще съществуват също и
низши творения, достатъчно на брой за
безмилостната битка, в която автентичните
ценности на еволюцията трябва да спечелят.
229
Глава 41 Сред Дърветата
След няколко минути достигнахме до малък

селски имот, заобиколен от уютна горичка.
Цъфналите портокалови дървета се простираха
докъдето погледа ни стигаше. Банановите дървета
бяха се разгърнали като ветрила, докато дърветата
гуава отдалеч приличаха на отличителни петна
зеленина. Меката трева подканваше за почивка.
А един спокоен вятър преминаваше леко през
листата, прошепвайки нещо.
Анисето пое дълбоко дъх и каза:
- Дезинкарнираните, макар и да не се уморяват
като земните същества, не могат без да спират за
почивка. По принцип нашите операции през нощта
са активни и трудоемки. Само една трета от
духовните спътници в служба на Земната
Повърхност запазват дневна активност.
И, забелязвайки нашето оправдано любопитство,
той каза:
- Всъщност това е разумно. Земният ден е по-
присъщ и принадлежи за служба на инкарнирания
Дух. Човекът трябва да се научи да действа,
давайки едно свидетелство за разбиране на
божествените закони. Поне за определен брой
часове трябва да бъде по-насаме с
преживяванията, които го засягат.
Нашият добронамерен инструктор се усмихна и
забеляза:
- Денят и нощта представляват за човека една
страница от книгата на живота. През повечето
време съществото само пише ежедневна страница
с мастилото на собствените му чувства, в думи,
230
мисли, намерения и действия, а между редовете,

тоест в нощно размишление, ние му помагаме да
подреди уроците и да утвърди преживявания,
когато Господ ни го позволи.
Със замлъкването на наставника ни, нашето
внимание беше насочено изключително към
околната красота. Тази приятелска и гостоприемна
провинция се характеризираше с много
разнообразна среда. Нямаше ги вече тежките
изпарения на големия град, а имаше един лек
вятър, изпълнен с много меки благоухания. Аз
размишлявах върху добротата на Господ, който ни
предлагаше нови ресурси, когато Анисето поднови
разговора:
- Природата никога не е еднаква навсякъде. Няма
две парчета земя с абсолютно еднакъв климат.
Всеки хълм, всяка долина притежават различни
климатични условия. Необходимо е да признаем
обаче, че провинцията, при всякакви условия, в
сферата на инкарнираните, е най-изобилният и
мощен резервоар на жизнени принципи. Като
цяло всички ние, духовните сътрудници, ценим
сутрешния въздух, когато атмосферата също се
намира в покой, свободна от прахообразни
глобули, превърнати в микроскопични балони от
бацили и други по-нисши форми на живот.
Снощните работни ангажименти обаче не ни
позволиха да си починем по-рано ...
Ние си полегнахме на кадифената морава и,
забелязвайки жаждата ни за знания, Анисето
продължи:
- Ще обясня: в гората имаме една силна плътност
(тежки флуиди, поради връзката между плячката и
хищника), поради бедността на еманациите
(много примитивни същества, за това не
231
съществуват изобщо никакви умствени творения

от високо ниво), с оглед на непропускливостта на
вятъра (вятърът трудно може да се движи поради
многото дървета, така че флуидите от нисш
характер се натрупват). Там въздухът обикновено
се превръща в един задушаващ елемент, поради
свръх емисиите от нисшите царства на Природата.
По подобен начин в града, атмосферата е
компактна и въздухът също е задушлив, поради
умствената плътност на най-нисшите човешки
групирания. Ето защо в провинцията ние имаме
идеалното място...
Посочвайки с удоволствие люлеещите се листа,
той подчерта:
- Тук цари относителен и балансиран покой на
земната Природа. Няма я нито жестокостта на
девствената гора, нито задушаването от
човешките флуиди. Провинцията е нашият щедър
централен път, възможната хармония, желаната
почивка.
Обгърнати от гукането на няколко самотни гълъба,
ние си починахме няколко часа, великолепно
приютени в храма на Природата. С първите
нюанси на здрача, Анисето ни покани на една
бърза разходка из околностите. Аз осъзнах, че
вече се чувстваме много по-добре. Само след като
се разходихме няколко минути, аз забелязах, че в
околностите има много духовни работници.
Пред моите запитвания нашият наставник обясни
любезно:
- Провинцията е също и една огромна
работилница за службите на нашето активно
сътрудничество.
И посочвайки служителите, които идват и си
отиват, той добави:
232
- Растителното царство има многобройни

сътрудници. Вие вероятно не знаете, че много
братя се подготвят да получат заслугата на една
нова инкарнация в света, давайки служба в
нисшите царства. Работата с Господ навсякъде е
едно живо училище.
В този момент вниманието ни беше привлечено от
едно значително движение на близкия път.
Насочихме се натам, следвайки стъпките на
Анисето, който сякаш предположи събитието.
Тогава можех да наблюдавам една интересна
картина: един човек лежеше на земята в локва
кръв, до малко превозно средство, поддържано от
едно нетърпеливо муле, показващо признаци на
голямо безпокойство. Двама инкарнирани
спътници помагаха припряно на ранения.
- Необходимо е да го заведем във фермата без
губене на време, - каза един от тях, разтревожен, -
страхувам се, че черепа му е счупен.
Броят на дезинкарнираните, които са помагаха на
малката група, обаче, беше доста голям.
Един духовен приятел, който ми се стори главния в
тази група, прие Анисето и нас с уважение и
симпатия, и бързо обясни какво се е случило.
Каруцарят беше получил един ритник от магарето
и беше необходимо да се помогне на ранения.
След като ситуацията беше уредена, видях
гореспоменатия началник по ранг да вика един
пазител на пътя, като го попита:
- Глисерио, как допуснахте такова събитие? Този
участък от пътя е под вашата пряка отговорност.
Подчиненият отговори с уважение:
233
- Направих всичко възможно, за да спася този

човек, който между другото е един беден баща на
семейство. Усилията ми бяха безуспешни поради
неговото безразсъдство. Отдавна се стремя да го
обграждам с грижи, винаги когато минава оттук;
въпреки това, нещастникът няма ни най-малко
уважение към природните дарове на Бог. Той има
една неизразима грубост с животните, които му
помагат да си печели хляба. Не знае друго освен
да крещи, да се ядосва, да бие и да наранява.
Умът му е затворен за внушения на благодарност.
Той не мисли за нищо друго освен за клетви и за
камшика.
Днес той толкова изтормози горкото муле, което
му помага, толкова много го наказа, че самият той
изглеждаше по-голямо животно ... Когато почти си
изгуби ума, поради крайната си ярост и
неблагодарност, моята духовна помощ стана
неефективна. Измъчван от гневни изблици на своя
водач, смиреното магаре го нападна с копитото
си. Какво можех да сторя? Моето задължение
беше изпълнено...
Началникът, който внимателно изслуша
твърденията, отговори без колебание:
- Прав сте.
И докато гледах Анисето, търсейки одобрение,
нашият съветник заяви:
- Нека помогнем на човека, колкото е по силите
ни, да изпълним своя дълг към Доброто, но нека
не пренебрегваме уроците. Този безразсъден
работник беше наказан по своя вина. Гневът бива
наказан чрез неговите последици. Злото е
последвано от зло. Ако нисшите същества, нашите
братя в големия дом на живота, ни предоставят
ценностите на службата, ние от своя страна трябва
234
да им дадем ценностите на възпитанието. Но

никой не може да възпитава чрез омраза, нито да
изгради нещо полезно с ярост и бруталност.
И, посочвайки групата, която водеше ранения до
една близка къща, той невъзмутимо заключи:
- Като обикновен човек, нашият беден приятел ще
страда много дни, неподвижен на леглото; сред
страданията на семейството му ще му отнеме
известно време, за да възстанови органичния си
баланс; но като вечен Дух, той сега получи един
полезен и необходим урок.
Силно изненадан, забелязах голямото спокойствие
на нашия съветник и започнах да разбирам, че
никой не показва неуважение към Природата без
да получи обратно болезнения шок от
възмездието по всяко време.
Глава 42 Евангелието в селската среда
С утихването на най-ярки коментари по отношение

на неприятния епизод, началникът по ранг на тази
голяма група духовни работници попита
деликатно нашия съветник:
- Благородни Анисето, възползвайки се от
възможността, бихте ли могли да разтълкувате за
нас някои от евангелските уроци днес?
Анисето кимна бързо в съгласие.
Забелязах, че интересът към темата бе огромен.
С голяма изненада видях, че работниците от
полето донесоха на уважавания наставник една
книга, която нямах никакви затруднения да
идентифицирам. Това беше едно копие на
235
Евангелието, което Анисето отвори уверено, сякаш

знаеше къде е урокът на настоящия момент.
Той се вгледа в избраната страница и започна да
медитира, докато възвишената светлина обгради
като ореол челото му. Настъпи дълбоко мълчание.
Всички служители проявиха голям интерес към
словото, което ще се състои. Всичко в Природата
изглеждаше внушително и спокойно. Към нас се
беше приближи едно стадо говеда, привлечено от
магнитни сили, които не можах да разбера.
Няколко смирени мулета също дойдоха отдалеч. И
птиците се успокоиха сред клоните на дърветата,
без да издават и звук. Единственият глас, който
звънеше, беше лекия и нежен глас на вятъра,
нашепващ хармония и свежест. Пейзажът не
можеше да бъде по-красив, облечен в течното
злато на залеза. С изключение на естествената
простота на живата картина, околната среда
напомняше достоверно на зелените зали на
духовна колония Наш Дом.
Анисето потопи погледа си в Свещената книга и
прочете на висок глас стихове 19, 20 и 21 от Глава
8, от Послание до Римляните:
- „Защото с пламенно очакване творението очаква
проявлението на Божиите деца. Тъй като
съществото стана обект на суета, не поради своя
воля, а по причина на този, който го подчини, с
надеждата, че самото творение също ще бъде
освободено от робството на покварата, и ще
премине в славната свобода на Божиите деца.“
После размисли за няколко мига и с очевидно
вдъхновение коментира:
- Братя, нека получим благословията на
провинцията, възхвалявайки Любовта и
Мъдростта на Нашия Отец! Нека издигнем
236
Суверенния Дух на Живота, който вдъхва в нас

вечната сила на непрекъснатото обновление!
Нека размислим върху словото на Апостола на
Добротата, за да извлечем неговото божествено
съдържание! ... Хилядолетия Природата чака
разбирането на човеците. Тя обаче не се
подхранва само с надежда, но живее в пламенно
очакване, изчаквайки разбирането и съдействието
на Духовете, инкарнирани на Земята, които
правилно са считани за деца на Бог. И все пак
природните сили продължават да търпят
потисничеството на всички човешки суети. Това
обаче се случва, приятели мои, защото Господ
също има надежда за освобождаването на
съществата поробени на Земната Повърхност, така
че да се случи славната свобода на хората.
Познавам отблизо самопожертвувателните,
безкористни духовни работници на Земята! Много
от вас остават тук, както в множество региони на
планетата, помагайки на инкарнираните спътници,
приковани към илюзиите на алчността от
материално естество. Колко пъти вашата помощ е
превърната в низша експлоатация в областта на
земните дела? Голямата част от стопаните на
земята изискват всичко, без да предлагат нищо.
„Докато внимателно следите за поддръжката на
основите на живота, вие сте виждали
цивилизацията да функционира като една мощна
шлифовъчна машина, превръщаща хората, нашите
братя, в малки Молохи34 на хляб, месо и вино,
абсолютно потопени в пристрастяването на
чувствата и в излишъците от храна, безгрижни по
отношение на огромния дълг към любящата и
щедра Природа.
34
Молох - зъл западносемитски бог на слънцето и огъня,
на който служели и принасяли в жертва деца.
237
Те потискат нисшите същества, навреждат на

полезните сили на живота, неблагодарни са към
източниците на доброто, те служат на селските
стопанства, но по-скоро от суета и амбиция да
печелят, които са им присъщи, отколкото от дух на
любов и полезност, и не са нищо повече от
нещастни слуги на безумни страсти. Те чертаят
измамни планове за богатства, които водят до
тяхната разруха; пишат трактати за икономическа
политика, които водят до разрушителна война;
развиват търговията с неправомерна печалба,
жънейки така международни усложнения, които
дават ход на мизерията; те доминират над най-
слабите и ги експлоатират, но по-късно се
събуждат сред чудовищата на омразата!
„Към тях, нашите ближни, инкарнирани на
Земната Повърхност, ние трябва да обърнем
поглед с дух на толерантност и братство. Нека
продължим да им помагаме, сега и завинаги! Нека
не забравяме, че Господ има надежди за тяхното
бъдеще! Нека чуем стенанията от творението,
молейки за светлината в човешкия разум, но нека
не забравяме също и сълзите на тези роби на
покварата, в чиито редици пребивавахме до
вчера, помагайки им да събудят божественото си
съзнание за вечен живот! Въпреки, че са
заобиколени от поле на суета и арогантност, нека
все пак да им помагаме. Господ предоставя
възвишени допълнителни активи на еволюцията
на самопожертвувателните същества. Той няма да
забрави полезното дърво, унищоженото животно,
смиреното същество, което е било консумирано в
полза на друго създание! Нека си сътрудничим на
свой ред при пробуждането на хората, нашите
братя, относно нашия дълг към майчинската
Природа.
238
Винаги, когато се връщаме към Земната

Повърхност (за да се реинкарнираме), ние
обгръщаме себе си във флуиди от плътските
кръгове, поемаме твърде много азот.
„Превърнахме в световна трагедия това, което би
могло да представлява едно ведро и поучително
търсене.
„Както знаем, нито един организъм не може да
живее на Земята без това вещество и макар да се
движи в азотен океан, вдишвайки средно по
хиляда литра на ден, човек не може, както и никое
живо същество на планетата, да усвоява азота от
въздуха. Засега Господ не позволява създаването в
живите организми в нашия свят на клетки, които
да абсорбират спонтанно използване на този
първичен елемент за поддържането на живота,
както се случва с обикновения кислород. Само
растенията, неуморими работници на земното
кълбо, успяват да го извлекат от почвата,
задържайки го за укрепване живота на други
същества. Всяко пшенично зърно е една азотна
благословия за поминъка на съществата, всеки
плод на земята е една торбичка със захар и
албумин, пълна с азот, който е от съществено
значение за органичния баланс на живите
същества.
„Всички селскостопански и животновъдни отрасли
по същество не представляват нищо друго освен
организираното и методично търсене на този
ценен елемент на живота. Ако човек успееше да
употреби приблизително десет грама от хилядата
литра азот, които вдишва ежедневно, Земната
Повърхност щеше се трансформира в истински
духовен рай.
Но ако Господ ни дава много, разумно е той да
изисква сътрудничеството от нашите усилия за
239
изграждане на нашето собствено щастие. Дори в

колония Наш Дом все още сме далеч от голямото
постижение на спонтанното и пълно хранене от
атмосферните сили. И човеците, приятели мои,
преобразяват търсенето на азот в движение на
обезумели страсти, наранявайки и бивайки
ранени, обиждайки и бидейки обидени,
поробвайки и ставайки пленници, отделени в
плътен мрак! Нека им помогнем да разберат, така
че да подготвят една нова ера. Нека им помогнем
да обичат земята преди да я експлоатират по лош
начин, да заслужат сътрудничеството на
животните, без да ги унищожават!
В тази епоха кланицата ще бъде превърната в
място за сътрудничество, където човек ще се
грижи за по-нисшите същества и където те ще
посрещат нуждите на човека, а полезните дървета
ще живеят сред уважението, което им се полага.
В тази сублимна ера индустрията ще прославя
добротата и, чувствайки нашето разбиране,
добрата воля и почитането на Божествените
закони, Господ ще ни позволи, поне отчасти,
разрешение на техническия проблем с азотното
извличане от атмосферата. Нека научим нашите
събратя, че животът не е една непрекъсната
кражба, при която растението ограбва почвата,
животното унищожава растението, а човекът
убива животното. Животът е едно движение на
Божествен обмен, на щедро сътрудничество,
което никога не можем да нарушим без сериозно
увреждане на собственото ни положение на
отговорни и еволюиращи същества! Нека не
осъждаме! Нека винаги да помагаме!“
Събранието, както и самите ние, беше под силно
впечатление. Анисето замлъкна, заглеждайки се
със симпатия в близките животни и птици, сякаш
240
отправяше към тях дълбоки мисли на любов, и

след това затвори Свещената Книга, с тези думи:
- В Евангелието наблюдаваме, че творението
очаква с нетърпение проявлението на
инкарнираните деца на Бог! Съгласни сме, че
нисшите създания са понесли тежестта на огромни
неправди! Нека продължим да им помагаме, но
нека не влизаме в напразни спорове. Хората също
очакват нашето духовно проявление! По този
начин нека помагаме на всички, така че да се учим
да напредваме в капацитета си за разбиране.
Глава 43 Преди срещата – работата на една

Спиритистка група през погледа на духовния
наставник
Духовната подготовка за срещата беше активна и

сложна. Пристигнахме обратно в резиденцията на
дона Изабел, когато оставаха само няколко минути
до 18 часа и салона вече беше пълен с активни
работници.
Наблюдавайки с учудване определени операции,
аз зададох няколко въпроса на нашия съветник,
който добродушно ми разясни:
- Осъществяването на една ефективна сесия за
духовна работа не е толкова просто нещо. Когато
открием инкарнирани другари, които са отдадени
на службата с преданост и кураж, освободени от
опасения, нездравословни преживявания и
неоправдано безпокойство, ние мобилизираме
големи ресурси в полза на необходимия успех.
Ясно е, че не можем да подпомагаме инфантилни
дейности в тази област. Онези, които не желаят да
се погрижат за подобни задължения с дължимата
241
сериозност, могат да очакват неизбежна среща с

по-несериозни духове, тъй като физическата смърт
не означава автоматично обновление за онзи,
който не се е стремял да обнови себе си. Там,
където се събират лекомислени души, уви ще има
и лекомислие. В случая с Изабел обаче
конструктивните ѝ усилия трябва да бъдат
подпомогнати. Във всички сектори на еволюцията
естествено е искреният и ефективен работник
винаги да получава все по-обширни ресурси.
Навсякъде, където се открие дейност на доброто,
там ще се установи духовно сътрудничество от по-
висш ред.
Любезният приятел замълча.
Продължих да наблюдавам трудоемките дейности
на някои събратя, които разделяха залата по
уникален начин, използвайки дълги флуидни
ленти. Анисето се притече на помощ на моето
недоумение, като обясни внимателно:
- Тези приятели извършват дейност по опазване и
наблюдение. В работата тази вечер ще бъдат
включени няколко десетки страдащи и е от
съществено значение да бъде ограничена зоната
на влияние в този семеен храм. За това нашите
спътници подготвят необходимите магнитни
разделения.
С възхищение забелязах, че те магнетизират самия
въздух.
Нашият инструктор обаче любезно ни информира:
- Не се впечатлявайте, Андре. В нашите служби
магнетизмът е преобладаващата сила. Ние сме
принудени да го използваме в голям мащаб.
И, усмихнат, той заключи:
242
- Дори жреците на древен Египет са знаели, че за

да постигнем определени ефекти е от съществено
значение атмосферата да се импрегнира с духовни
елементи, насищайки я с положителни стойности
на нашата воля. За разпръсването на светлините
на Евангелието към дезинкарнираните, са
необходими разнообразни и сложни мерки, без
които всичко би довело до увеличаване на
смущенията. Този център е мъничък, погледнат от
материална гледна точка, но за нас духовете има
голямо значение. Необходимо е да сме бдителни,
нека не го забравяме.
Докато дейностите по духовната подготовка
продължаваха да бъдат интензивни, Дона Изабел
и Жоаниня, в друго ниво на службата, пристигнаха
в залата, предприемайки различни
приготовления. Те без да пестят усилия използваха
метлата и четката за прах. Покриха масата със
снежно бяла покривка и донесоха малки съдове с
чиста вода.
По една заповед на един от началниците на този
домашен храм наблюдаващите стражи бяха
разпръснати из простото жилище. И в най-малките
детайли си личеше благородният надзор на
духовните благодетели. Във всичко имаше ред,
служение и простота.
Скоро няколко минути след 18 часа започнаха да
пристигат нуждаещите се от невидимата за
обикновения човек сфера.
Ако на обикновените създания им беше дадено
дори един поглед – колкото и мимолетен да е – да
видят едно събрание на дезинкарнирани духове, в
състояние на безпокойство и страдание,
поведението им доста би се променило в
нормалния живот. В това твърдение трябва да
включим и повечето от самите спиритисти, които
243
редовно присъстват на учебните събрания, но са

чужди на самообразователните усилия, пазейки
една неясна идея за духовността, но загрижени да
се придържат към свойствения им егоизъм.
Картината на индивидуалните поправки, след
смъртта на тялото, е толкова обширна и
разнообразна, че не намерих думи да определя
огромната си изненада.
Тези скелето-подобни лица предизвикваха
състрадание. Разстроени създания пристигаха в
светилището на малки купчинки, последвани от
братски съветници. Приличаха на вдигнати от
смъртното легло трупове. Някои се придвижваха с
големи трудности. Имахме пред очите си една
правдоподобна среща на „куцо и сакато”, според
евангелския символ.
- По-голяма част от тях - обясни Анисето - са
събратя унили и огорчени, които желаят
обновлението, без да знаят как да стартират тази
задача. Тук можем да наблюдаваме единствено
страдащи от такъв характер, защото семейното
светилище на Изидоро и Изабел не е подготвено
да приема умишлено зли същества. Всеки център
има своето предназначение.
Всъщност новодошлите показваха дълбока мъка в
изражението на лицето си. Многобройни бяха
плачещите госпожи. Картината беше
покъртителна. Някои създания държаха ръце
върху корема си или притискаха наранени зони.
Не бяха малко тези, които носеха превръзки и
ленти.
- Много от тях - каза наставникът - все още не
искат да приемат реалностите на телесна смърт. И
всички тези хора, като цяло, са затворници на
идеята за болестта. Съществуват хора, и вие като
лекари сте ги опознали доста добре, които
244
култивират болести с истинско удоволствие. Те се

влюбват в точните диагнози, те следят в тялото с
неописуем плам за проява на патологични
признаци, изучават теорията на болестта, на която
са преносители така, както никога не са
анализирали една справедлива отговорност от
сферата на ежедневните си задължения и когато
не разполагат с информацията от книгите, те се
радват на дългото внимание на лекарите, на
щателните грижи на медицинските сестри и на
дълги дисертации относно болестта, на която са
доброволни затворници.
Оцелявайки от дезинкарнацията за тях е много
трудно да се съгласят с истината, тъй като те
продължават да поддържат главната си идея.
Понякога по сърце те са добри души, отдадени на
кръвната си фамилия и полезни в ограничената
сфера на разбиране, в която действат, но въпреки
това са натоварени психически с лоши навици за
много последователни векове.
И с един различен жест, нашият инструктор
отбеляза:
- На всички ни е нужно време, за да избягаме от
старата обвивка на индивидуализма и
егоцентризма. Визията за Общото Благо струва
висока цена и не винаги сме готови да я платим.
Не искаме да се отказваме от стаите си вкусове,
отбягваме да правим достойни саможертви. При
тези обстоятелства преобладаващия свят за
дезинкарнираната душа, за едно дълго време, е
персоналното царство на нашите нисши творения.
За това онези, които са култивирали болестта с
обожание, се предават на нейната империя.
Логично е, когато сме инкарнирани, да дадем
всичката помощ на физическото тяло, което
работи за нас като една свещена ваза, но
245
лекуването на здравето и пристрастяването на ума

са две по същество антагонистични нагласи
помежду си.
Лекцията беше изключително образователна; и
все пак нарастващият брой на нуждаещите се
създания ни призова за сътрудничество. Мнозина
плачеха тихо, други стенеха с по-силен глас.
След една дълга пауза Анисето предупреди:
- Да отидем на службата. За нас, духовните колеги,
нашата работа вече е започнала. Молитвата и
усилията на инкарнираните спътници ще
представляват границата до където да се
разпростре тази среща за помощ и просветление в
Исус Христос.
Глава 44 Помощ – даване на магнетизиращи

пасове
Пейзажът на страданието, който се разгърна пред

очите ни, ми напомни за атмосферата на Залите на
Поправителното.
Анисето се разбра с Изидоро и заговори
решително:
- Залавяйте се ръце за работа! Нека дадем няколко
магнетизиращи паса за успокоение!
- Но – възразих аз - подготвен ли съм за работа от
такъв характер?
- Защо не? - попита инструкторът с уверен глас –
цялата компетентност и специализация в света, в
сектора на услугите, представлява развитието на
нашата добра воля. Достатъчно е да имаме
искрено желание за сътрудничество и понятие за
246
отговорност, за да бъдем успешно инициирани

във всяка нова работа.
Подобни утвърждения окуражиха сърцето ми.
Спомних си Нарсиза, всеотдайната сестра на
нещастните, която остана в колония Наш Дом,
почти винаги без да почива като затворничка на
саможертвата. Тогава ми се стори, че чух
сестринския ѝ, любящ глас:
„Андре, приятелю, никога не отказвай да помагаш
на страдащите колкото можеш. Стоейки пред
болните, не забравяй, че най-добрия лек е
подновяването на надеждата; ако срещнеш
провалените и съкрушени от съдбата, говори им за
божествената възможност на бъдещето; ако някой
ден те потърсят отклонени и престъпни Духове, не
произнасяй думи на проклятие. Окуражавай,
повдигай, възпитавай, събуждай, без да
нараняваш тези, които все още спят. Бог върши
чудеса посредством работата на добра воля!“
Без повече колебания се залових за работа.
Анисето ми назначи една група от шестима
духовни пациента, акцентирайки:
- Приложи своите ресурси, Андре. С нашето
сътрудничество, приятелите, които вършат
задачата в тази къща ще могат да се заемат с
различни и също така наложителни отговорности.
Най-незабележимите и начинаещи работници на
доброто се радват да дават пример в общите
битки и поучението в Господ Исус, защото нито
едно от техните проявления не се губи в
пространството и времето.
В този момент, в който бяха призован да
предоставя реална помощ, аз не прибягнах
247
към своите научни умения, не се възползвах

просто от техниката на официалната медицина, с
която бях запознат в света, но си спомних тази
скромна и проста Нарсиза от Залите на
Поправителното, отдадена и любяща медицинска
сестра, която постигна много повече с любов,
отколкото с медикаменти.
Приближих се до една дълбоко съкрушена дама,
спомняйки си примера на великодушната
приятелка от „Наш Дом“ и знаейки, че трябва да
помагаме не само като използваме твърдост и
енергия, но също нежност и разбиране.
- Сестрице, - казах аз, опитвайки се да спечеля
нейното доверие, - да направим успокоителен пас.
- Там! там! – отговори жената - Нищо не виждам,
нищо не виждам! Ах! Трахома 35! Колко съм
нещастна! И те ми говорят за смъртта, за един
различен живот... Как да си възстановя зрението?!
Искам да виждам, искам да виждам! ...
- Спокойно - отговорих аз, окуражен - не вярвате
ли в Силата на Исус? Той продължава да лекува
слепите, да осветява пътя за нас, да насочва
стъпките ни!
Едва по-късно си спомних, че в този момент бях
забравил нездравото любопитство, не помислих за
впечатлението, оставено от трахомата в този
духовен организъм, нито се притеснявах за
точното научно наименование на феномена,
виждайки пред мен само една страдаща и
нуждаеща се сестра. И с мерките, които подготвих
в съблюдаване на братска любов, една различна
светлина започна да осветява и затопля челото ми.
35
Заболяване на очите, което може да доведе до
ослепяване.
248
Спомняйки си божественото влияние на Исус,

започнах облекчителния пас над очите на клетата
жена, забелязвайки, че огромен слой тъмнина
тежеше над челото ѝ. Произнасяйки
окуражителни думи, към които обвързвах най-
добрите си намерения, концентрирах своите
възможности за магнетизация в помощ в тази
разстроена област. Само за няколко мига,
дезинкарнираната жена нададе един вик на
учудване.
- Виждам! Виждам! – възкликна тя със смесица от
изумление и радост - Бог е велик! Бог е велик!
И коленичейки, в едно инстинктивно движение, за
да благодари, отправи към мен трогателни думи:
- Кой сте вие, пратеник на доброто?
Обзе ме дълбока емоция, която не можех да
потисна. Бях объркан от добротата на Вечния. Кой
бях аз, за да изцелявам някой? Но радостта на
това същество, освободено от мрака,
потвърждаваше случилото се, на което не исках да
повярвам. Светлината на този дар сякаш като че ли
показваше по-силно контраста с моите
индивидуални несъвършенства и сълзи обляха
бузите ми, без да мога да го задържа в дълбоките
кладенци на сърцето си.
Докато духовната пациентка плачеше със сълзи на
благодарност, аз също бях погълнат от една вълна
от нови мисли. Случващото се ме изненада. Исках
да помогна на болния, който беше наблизо, и
въпреки това бях вплетен в едно уникално
вътрешно очарование.
Тогава обаче Анисето се приближи нежно и
проговори с нисък глас:
249
- Андре, прекомерното съзерцание и възхищение

на резултатите може да навреди на работника. В
такива случаи суетата е склонна да се пробужда
вътре в нас, карайки ни да забравим Господа. Не
забравяйте, че всичко добро идва от Него, Който е
светлината на нашите сърца. Ние сме негови
инструменти в задачи на любовта. Верният слуга
не е този, който се притеснява за резултатите, нито
онзи, който се радва да ги съзерцава, а именно
този, който изпълнява божествена воля на Господ
и преминава нататък.
Тези думи не биха могли да бъдат по-смислени.
Великодушният ментор се върна към службата, на
която се беше отдал, заедно с другите братя и,
използвайки любящото предупреждение, аз се
обърнах към признателната дама, подчертавайки:
- Приятелко моя, благодарете на Исус, а не на мен,
който съм само един неизвестен слуга. По
отношение на останалото не се впечатлявайте
прекалено много от външния аспект на нещата;
обърнете силата на виждането навътре в себе си,
за да може да посветите възвишения дар на
зрението на Господ на Живота.
Забелязах, че слушателката е изненадан от думите
ми, които може би ѝ изглеждаха неподходящи и
трансцендентни, но, отново твърд в разбирането
си за дълга си, аз се приближих до следващия
болен.
Той беше един нещастен брат, който беше
починал в Гамбоа, жертва на рак. Цялата област на
лицето имаше ужасен външен вид. Приложих
облекчаващи пасове, подавайки окуражителни
мисли и думи и забелязах, че клетникът се
почувства обзет от значително подобрение.
Обещах му приятелски да се поинтересувам да
може той да бъде приет в някоя духовна къща за
250
лечение, като му препоръчах да се подготви

психическия за да пожъне такава полза, когато му
дойде времето.
Тогава се погрижих за двама бивши туберкулозни
от Енкантадо, една дама, която се беше
дезинкарнирала в Пиедад, в резултат на един
злокачествен тумор, и на едно момче от Олария,
което беше починало от оперативен шок. Нито
един от последните четири обаче не показа
каквото и да е облекчение. Запазиха се същите
органични заболявания, същите психологични
феномени на страдание.
След задачата, която ми беше поверена, се
присъединих към нашия инструктор и към
Висенте, които ме чакаха в един ъгъл на залата.
- Помощните дейности - възкликна Анисето,
внимателно – протичат така, както ги наблюдаваш
тук. Някои се чувстват излекувани, други чувстват
подобрения, а повечето изглежда остават
недостъпни за подпомагащата служба. Това,
което обаче трябва да ни интересува, е
сеитбата на доброто. Покълването,
развитието, цъфтежа и даването на плод
принадлежат на Господ.
Висенте, който беше силно впечатлен, отбеляза:
- Броят на същностите в смут и объркване е
поразителен. През целия път от колония Наш Дом
до Земната Повърхност ние ги виждаме в
различни степени на дисбаланс.
Анисето се усмихна и заговори сериозно:
- Дължим преобладаващия процент от тези
заболявания на липсата на религиозно
образование. Нямам предвид обаче това, което
идва от духовенството или това, което напуска
251
устата на едно създание за да достигне до ушите

на друго. Имам предвид религиозно образование,
което трансформира човека вътрешно и
задълбочено, но което той системно отказва да си
даде сам.36
Глава 45 Болен ум - повърхностния духовен

изследовател
Винаги наблюдателен и работещ, Анисето каза:

- Тук не присъстват само дезинкарнирани болни.
Забележете, че има също и инкарнирани. Сред
нашия кръг и събранието на инкарнираните братя,
процентът на работниците спрямо броя на
болните и нуждаещите се е почти еднакъв.
Кимвайки към един добре изглеждащ и елегантен
господин, който поддържаше разговор с г-н
Бентес, доктринален инструктор по това време в
групата, той каза:
- Вижте този приятел, заобиколен от сянка, който
разговаря със сътрудника на нашата сестра
Изабел. Чуйте думите му и след това помогнете.
36
Повечето религии учат на добро, но хората вместо да
следват в действителност онова, което добрите религии
твърдят, те все още не полагат усилия да се
самоусъвършенстват и да се променят. Повечето
последователи на религии смятат, че е достатъчно да
присъстват на ритуалите ... но колко наистина полагат
усилия да променят мисленето си и да извършат такава
вътрешна реформа? Религиозното образование има
трансформираща сила, когато сте верни на принципите,
прилагате ги и постъпвате правилно. След няколко години
в една религия трябва да се запитаме: Отнасям ли се по-
братски с околните? По-толерантен ли съм към грешките
на ближния? По-скромен ли съм? и т.н.
252
Наистина посочения господин беше обграден от

малки облачета, предимно около мозъка.
Фиксирайки вниманието си върху него, аз чух
отчетливо:
- Отдавна - уверяваше той категорично - редовно
присъствам на Спиритистки събрания, в търсене
на нещо, което да ме удовлетвори; въпреки това -
и се усмихна иронично - или моето нещастие е по-
голямо от това на другите или сме изправени пред
световна измама.
Внимателен към уважителното отношение на
инкарнирания съветник, той продължи гордо:
- Учил съм твърде много, без да отбягвам ситото
на строгия разум. Вече съм погълнал обширна
литература по отношение на оцеляването на
човешкия дух след смъртта и въпреки това никога
не съм получил едно доказателство. Спиритизмът
е пълен със съблазнителни тези, но тази област
все още се показва изпълнена с въпросителни.
Творчеството на Кардек несъмнено представлява
изключително философско твърдение;
междувременно с (Шарл) Рише срещаме колекция
от нови перспективи. Метапсихиката коригира
много от полетите на въображението, довеждайки
до обществен анализ едни по-задълбочени
наблюдения за непознатите сили на човека. В
тестването на тези научни истини, медиумизма е
редуциран в своите пропорции. Ние имаме нужда
от едно движение за рационализация,
приспособяване на феномените към адекватен
критерий. Въпреки това, скъпи мой Бентес, ние
живеем в пейзаж от фини мистификации, далеч от
прецизни демонстрации.
В този момент събеседникът, много спокоен и
уверен във вярата си, се намеси, посочвайки:
253
- Съгласен съм, д-р Фиделис, че Спиритизмът не

трябва да отбягва от всякакъв вид сериозни
съображения; въпреки това вярвам, че доктрината
е набор от възвишени истини, които са насочени
предимно към човешкото сърце. Невъзможно е да
се изследваме Божественото величие с нашата
несъвършена способност за наблюдение, или да
съберем чистите му води в мръсния съд на нашата
преценка, замърсена с грешките на много
хилядолетия. По отношение на останалото
научихме, че откровението от божествен ред не е
задача, която става автоматично при най-малкото
усилие. Нека си припомним, че мисията на
Евангелието на Учителя, беше предшествана от
много векове човешки усилия. Преди Християните
да умрат по Римските арените на мъченичеството,
колко много предшественици на Исус бяха
пожертвани? Първо, трябва да изградим
приемника; след това ще получим благословията.
Библията, свещената книга на Християните, е една
среща на човешкото преживяване - изпълнено с
пот и сълзи, олицетворено в Стария Завет - с
небесния, възвишен и чист отговор в Евангелието
на Нашия Господ.
Господинът, който отговаряше на името д-р
Фиделис, се усмихна вяло, със смесица от ирония
и засегната суета. Бентес обаче не пропусна
възможността и продължи:
- Ако всяка сериозна работа в човешкото
съществуване е нещо свято в нашите очи, тогава
какво да кажем за божественото проявление в
планетарна работа? И като се има предвид
значимостта на труда в организацията на света,
какво би станало с нас, ако шепа приятелски и
мъдри духове внезапно ни грабнат към една
широката гледка на по-висши планети,
изстрелвайки ни прибързано към тях, само поради
254
факта, че изпитват към нашата личност едно свято

уважение? Бихме ли били готови за радикална
промяна? Ще знаем ли какъв ще бъде живота на
една по-висша планета? Дали ще сме работили
достатъчно, за да разберем Божествения замисъл?
Ами Земята? И нашите хилядолетни дългове към
планетата, която е понасяла нашите
несъвършенства? Как да живеем на най-високите
етажи, без да източим блатата, които лежат
отдолу? Тези съображения се явяват от
съществено значение при разглеждането на
аргументи като вашия, тъй както няма да можем
да предположим с точност щедрите течения на
една пълноводна река, наблюдавайки само
капките, събрани на напръстника на нашите
ограничения.
Настоятелния изследовател показа един ироничен
израз на лицето си и възрази:
- Вие говорите като човек на вярата, забравяйки,
че моите усилията се ръководят от разума и
науката. Искам да се позова на неизбежните
умозаключения от свободното изследване на
медиумните измами на всички времена. Вие сте
информирани, че безброй учени са изследвали
измами с най-известните инструменти на
медиумизма в Европа и в Америка. Ами какво
може да се очаква от доктрина, поверена на
континентални мистификатори?
Бентес отговори, много спокоен и замислен:
- Заблуждаваш се, приятелю. Бихме допуснали
сериозна грешка, ако поставим цялата
доктринална отговорност в медиумните
организации. Медиумите са прости сътрудници в
работата по одухотворяване. Всеки ще отговаря за
това, което е сторил с получените възможности,
както и ние някой ден ще бъдем принудени да
255
дадем необходимите отчети. Не можем да

допуснем абсурда да приписваме концентрацията
на всички Божествени истини единствено в
главите на няколко човека, кандидати за нови
култове на поклонничество. Доктрината, д-р
Фиделис, е един извор възвишен и чист,
недостъпен за индивидуалистичните жадувания
на всеки от нас, извор, от който всеки спътник
трябва да пие водата на собственото си
обновление. Що се отнася до медиумните
измами, на които се позовавате, е необходимо да
признаем, че така претендираната научна
безпогрешност се опита да превърне най-
благородните сътрудници на дезинкарнираните в
големи невротици или в прости лабораторни
мишки. Изследователите, понастоящем кръстени
„метапсихисти“, са странни орачи, които се тълпят
на работното поле без да произвеждат нищо
фундаментално полезно. Те се навеждат към
земята, преброяват зърната пясък и нахлуващите
червеи, определят степента на топлина и проучват
географската дължина, наблюдават климатичните
условия и отбелязват атмосферни вариации, но за
голяма изненада за искрените работници, те
презират семето.
Събеседникът се спря да се усмихва и отбеляза:
- Нека видим, нека видим ... Очаквам съобщение
от моите близки с недвусмислени знаци за
оцеляването след смъртта ...
Анисето ни докосна леко и каза:
- Забелязахте ли как този човек показа един болен
ум? Той е един от онези любопитни инкарнирани
болни. Той има огромна култура и все пак, тъй
като чувствата му са отровени, всичко, което идва
в разсъжденията му, участва в общата
интоксикация. Той е повърхностен изследовател,
256
както правят много хора. Той очаква всичко от

другите, изпитва своя ближен, но не чува и не
поглежда самия себе си. Той иска божествена
реализация без човешкото усилие; протестира за
милост към себе си, а налага изисквания към
останалите; иска житото на истината, без да
участва в сеитбата; той очаква спокойствие чрез
вяра, без да се отдава на работа в делата; уважава
науката, без да се консултира със съвестта;
предпочита лесното, без да поема отговорност и,
живеейки във вихъра на непрекъснати връзки,
придържайки се към по-низши интереси и
удовлетворение на физическите си сетива, по
един абсолютен начин той очаква духовни
послания ...
Бяхме изумени от интересните заключения на
доброжелателния инструктор.
Висенте, който се намираше под силно
впечатление, попита:
- В крайна сметка какво иска този човек?
Анисето се усмихна и отговори:
- Самия той също би имал огромни трудности да
отговори. За нас останалите, Висенте, д-р Фиделис
е един от тези пациенти, които все още не са
склонни да търсят облекчение поради твърде
голяма привързаност към физическите сетива.
Глава 46 Винаги учейки се – интензивната

работа на една спиритистка среща
Според информация от Анисето оставаше повече

от час до началото на евангелската лекция, която,
в сферата на инкарнираните посетители беше под
257
отговорността на г-н Бентес, но на духовно ниво

службата беше станала много интензивна.
За пред човешките очи там се бяха събрали
тридесет и пет земни индивида, макар че в нашия
кръг броят на нуждаещите надвишаваше двеста,
тъй като сега събранието беше увеличено от много
образувания, оформящи дисбалансирания
антураж на повечето от стажантите, събрани там.
За тях беше организирано специално
подразделение, което ми се стори, че е изградено
от елементи с повишена бдителност, предвид че
пристигаха почти по задължение, придружавайки
онези, които търсеха духовна помощ, без
предписание от дежурните съветници по
публичните пътища.
Придвижванията бяха огромни и времето беше
оскъдно за каквото и да е наблюдение, без
активно движение. Всички служители на къщата
останаха по местата си, запазвайки най-голямо
внимание.
Забелязах, че в един ъгъл на голямата маса имаше
многобройни бележки за рецепти и помощ. Там се
изреждаха най-разнообразни имена. Много хора
искаха медицински съвети, ориентация, помощ и
магнетизиращи пасове. Четири духовни лекаря се
движеха усърдно, а в подкрепа на техните
хуманитарни усилия, четиридесет преки
сътрудници идваха и си отиваха, събирайки
информация и обогатявайки с допълнителни
детайли.
Приближихме се към големия брой именувани
листове хартия и, докато аз любопитно се опитвах
да ги разгледам, Анисето обясни:
- Тук имаме молби на хора, които заявяват нужда
от подкрепа и незабавна помощ.
258
- Но те получават ли всичко, което поискат? -

попита Висенте, любопитен.
Нашият наставник се усмихна и отговори:
- Получават това, от което се нуждаят. Мнозина
искат изцеление на тялото, но ние сме принудени
да анализираме тяхната ситуация (в рамките на
законите за дълга, заслугите и милостта) до каква
степен можем да им бъдем полезни, в
спецификата на техните желания; други изискват
различни насоки, принуждавайки ни да
балансираме нашето сътрудничество за да не
пречим на индивидуалната им свобода. Земното
съществуване е активен курс на духовна
подготовка и, почти никога в училище не липсват
мързеливи ученици, които си губят времето,
вместо да се възползват от него, нетърпеливи за
измамните постижения на най-малкото усилие.
Поради това по линията на насоките по-голямата
част от молбите не са подпомогнати. Искането за
терапия за поддържане на физическо здраве, от
тези, които наистина се интересуват от духовно
подпомагане, винаги е оправдано; обаче по
отношение на съветите за обикновения живот,
задължително е много внимание от наша страна,
изправяйки се пред молбите на онези, които
доброволно отказват свидетелствата на
Християнското поведение. Евангелието е пълно
със свещени духовни норми и ученикът, поне пред
собствената си съвест, трябва да се счита длъжен
да ги опознае.
Доброжелателният инструктор направи кратка
пауза, промени тона на глас, сякаш за да
подчертае думите силно, и каза:
- Възможно е да възразите, че всеки въпрос
изисква отговор и всяка молба заслужава
решение; в този случай обаче за да изясним
259
определени молби на нашите инкарнирани

спътници, често пъти трябва да прибегнем до
мълчание. Как да препоръчаме смирение на
онези, които го проповядват на другите; как да
преподаваме търпение към тези, които го съветват
към ближните си, и как да посочим балсамът на
работата на онези, които вече знаят да осъждат
чуждото безделие? Това не би ли било
безсмислица? Да прочетем правилата на живота
за слепите и невежите е една достойна работа, но
да ги повтаряме на онези, които вече са напълно
информирани, няма ли да е омаловажаване
ценността на времето? Нито една душа сред
различните религиозни деноминации на
Християнството не получава новини от Исус без
причина за това.
И така, ако всяко условие за назидателна работа
води до ангажимент на създанието, цялото
познание на Христос вменява отговорност.
Следователно всеки ученик на Учителя е длъжен
да следи съвестта си, давайки ѝ дълбоки съвети от
Евангелските предписания.
Висенте, който слушаше с голям интерес, каза:
- Въпреки това бих дръзнал да напомня на онези,
които формулират лекомислено подобни
искания...
- Да - обясни Анисето, усмихвайки се, - но ние не
можем да копираме техния импулс.
Дезинкарнираните и инкарнираните, които все
още злоупотребяват с възможностите за обмен
между видимите и невидимите сфери за
обикновения човек, ще платят висока цена за
липсата си на бдителност.
- В този случай - попитах респектирано - как да
отговарям на исканията за ориентация и насоки?
260
- Някои редки случаи - поясни нашият съветник -

заслужават подкрепата на нашето вербално
разяснение, с хипотезата, че те се отнасят към
вечните интереси на духа, когато това ни е
възможно; почти винаги обаче е от съществено
значение да не отговаряме нищо директно, като
помагаме в мълчание на тези, които се
интересуват от темите на нашата помощ, дори и
защото нямаме много време да напомняме на
инкарнираните братя за определени задължения,
които не трябва да им убягат от паметта, заради
тяхното собствено щастие.
Любезният инструктор замълча за момент, а след
това заинтересован да премахне всякакви
съмнения от нас, каза:
- Много дезинкарнирани същности ценят
предоставянето на предчувствия за различни
ситуации и трудности на Земята, но тези клети
приятели се спират катастрофално на
второстепенни въпроси, неспособни на едно по-
висше видение, в лицето на безкрайните
хоризонти на вечния живот, превръщайки се в
обикновени роби на по-нисши умове,
инкарнирани на Земята. Те забравят, че сега
нашият непосредствен интерес трябва да бъде
преди всичко това, което се отнася до висшата
духовност. Нашите неспокойни братя, които
предоставят предчувствия на мързеливите
инкарнирани умове, по въпроси, свързани със
справедливата и необходима отговорност на
човека, трябва да го правят за своя сметка.
- Какво се случва с тях тогава? - попита Висенте,
любопитен.
Нашият ментор обаче отговори с друг въпрос:
261
- Какво се случва с отговорния човек, който реши

да си губи времето безцелно?
В този момент един от духовните медици се
приближи и беше поздравен любезно от Анисето,
който му каза, след като ни представи:
- Възползвайте се от нашето скромно
сътрудничество. Тук сме в качество си на пътуващи
лекари, готови за активно подпомагане.
- От колония Наш Дом ли идвате? - попита с
уважение новия спътник.
- Да - отговори Анисето услужливо.
- Е, тогава - каза той, - ако е възможно приятелю,
ще се радвам да получа вашата помощ след
срещата за два спешни случая. Става дума за една
млада жена дезинкарнирана днес и за един
агонизиращ човек.
- Без съмнение - подчерта услужливо нашият
съветник - ще очакваме вашите инструкции.
Глава 47 В активна работа
Тълкуването на Бентес, подчиняващо се на

вдъхновението на един емисар с благородна
позиция, присъстващ на събранието, беше прието
с общо уважение, в кръга на дезинкарнираните
същности.
В сферата на инкарнираните обаче нямаше и
следа от хармония. Наблюдаваше се значителна
нестабилност на мисълта. Тревожното очакване на
присъстващите нарушаваше вибрационния поток.
От време на време се изненадвахме от
определени дисбаланси, които засягаха особено
медиумизма на Дона Изабел и възприемчивата
262
позиция на коментатора, които сякаш губеха

„нишката на идеите“, както бихме се изразили на
популярен език. Активните сътрудници
възстановяваха ритъма доколкото е възможно.
Забелязахме, че някои инкарнирани братя
останаха твърде неспокойни. Особено най-новите
в доктриналните познания проявяваха огромна
безотговорност. Умът им ги отвеждаше далеч от
назидателните коментари. Техните ментални
образи се виждаха отчетливо. Някои бяха
привързани към домакинските задължения, други
бяха нетърпеливи, че не се радват на
непосредствена реализация на целите, които са ги
довели до там.
Анисето, който не пропускаше възможност да ни
предостави нови разяснения, отбеляза дискретно:
- Много изследователи на Спиритизма се
занимават с проблема на концентрацията в творби
от духовно естество. Не са малко онези, които
определят стандарт за външния аспект на човека,
който се концентрира, които изискват определено
телесна поза и, които очакват бързи резултати в
дейности от този сорт.
Онези, обаче, които казват, че се концентрират,
неизменно имат предвид акта на „събиране на
нещо съвкупно“. Но, ако инкарнираните приятели
не вземат сериозно отговорностите, които ги
касаят, извън залата на Спиритистката практика,
ако, евентуално са култиватори на лекомислие,
безразличие, умишлена и непрекъсната грешка,
на инат, на вътрешно неспазване на съветите за
съвършенство предавани на другите, какво биха
могли да концентрират в мимолетните моменти
на духовна служба? Добрата концентрация
изисква правилен живот. За да се обединят
мислите ни едни с други, осигурявайки потенциал
263
за благородно единение за Добро,

подготвителната работа, която включва умствена
активност в размишление от по-висш ред е
съществено важна. Едно вътрешно отношение на
разпуснатост пред получените евангелски уроци
не може да предостави на вярващия или на
сътрудника нужната концентрация на духовни
сили в службата по извисяване, просто защото те
се отдават само за няколко минути седмично на
принудителни мисли за Християнска любов. Както
можете да видите, темата е сложна и изисква
дълги размисли и поучения.
Аз започнах да обръщам повече внимание на
инкарнираните участници. Ако не беше
предаността на служителите от нашето ниво,
никаква конкретна полза не би била възможна.
Изидоро и други отдадени приятели работеха с
плам, пробуждайки някои спящи и
пренастройвайки мислите на някои, на които им
липсваше бдителност, за да неутрализират
определени вредни влияния.
Разбрах, че непосредствените ползи от
доктриналните поучения на Бентес бяха много по-
забележими сред дезинкарнираните. В тяхната
група нямаше и един, който да не е получил
директна утеха и висше успокоение.
Завършвайки тълкуванието, точно преди Дона
Изабел да се заеме със задачата по рецептите ,
забелязах, че една дезинкарнирана жена се
приближава към Изидоро, като попита
емоционално:
- Би ли било възможно, братко мой, да се
застъпиш за мен пред нашите съветници относно
възможността за директна комуникация с дъщеря
ми, която присъства на срещата? Сигурна съм, че с
264
надлежно разрешение нашата Изабел ще обърне

внимание на майчините ми тревоги.
Попитаният показа искрено желание да бъде
полезен, но след като обмени няколко думи с най-
старшия инструктор на събирането, който стоеше
между медиума и духовния лектор, донесете
отговора някак смутено, за голяма моя изненада:
- Сестро моя - каза той - нашият благороден
Анселмо не смята вашата молба за осъществима.
Той увери, че вашата дъщеря още не е в състояние
да може да получи тази благословия. Сега тя има
нужда да засвидетелства в света това, което е
научила от вашия пример, докато бяхте
инкарнирана, и трябва да остане в арената на
възможностите, без да лежи на ръцете ви толкова
много.
И тъй като жената беше съкрушена, Изидоро
продължи с братски тон:
- Не само поради това, приятелко, нашият
инструктор се чувства принуден да пренебрегне
молбата. Мярката би донесла сериозни
неудобства за вашето майчинско чувство. На
еволюционното положение, на което се намира, и
като се има предвид придобитият стар навик,
дъщеря ви би се вкопчила прекалено във ваше
съдействие. Тя би се привързала към любимата си
и чувствителна майка, и може би сестро, вие бихте
била обезпокоена в новата си духовна кариера. Тя
трябва да бъде по-свободна за да свидетелства за
наученото, докато вашето сърце трябва да остане
свободно, поради благородните заслуги,
спечелени с цената на потта и сълзите ви, докато
бяхте на Земята. Имайки предвид обаче свещения
характер на любовта в нейния майчин аспект,
нашите съветници не могат да предоставят на
дъщеря ви правото да ви безпокои. Разбирате ли?
265
Не се измъчвайте от тази преходна невъзможност.

Спомнете си, че всички ние сме деца на Бог.
Господ разполага с ресурсите, за да се погрижи за
дъщеря ви вместо вас. По отношение на
останалото, нека се радваме на нашите служби. Не
забравяйте, че относно помощта, макар да не
може да се получи директно, ние можем да
прибегнем до косвен метод. Кой знае? Утре
вероятно ще можете да се срещнете със своята
дъщеря в съня.
Жената се усмихна, утешена, и каза:
- Вярно е. Трябва да разбера новата си ситуация.
В този момент един приятелски дух се приближи
към Изидоро и го помоли:
- Скъпи мой, бих оценила вашата помощ към
предписващите рецепти, за да предоставят нови
насоки за Амаро. Моят племенник се нуждае от
подкрепа за физическото си здраве.
Духовният съпруг на Изабел придоби замислен
израз и отговори:
- Не мога, приятелю мой, не мога. Ако Амаро
поиска и пишещите рецепти отстъпят, всичко ще е
много добре; но вие знаете, че нашият пациент е
много непокорен. Аз вече му предоставях
получаването на медицински съвети от нашия
план, пет пъти, без той да отговори на нашите
усилия. Той не се решава да закупи посочените
лекове, а когато ги получи, благодарение на
приятели, той пренебрегва часовете за прием и
смята себе си за по-висш от метода.
Той остро критикува получените указания и ги
използва с презрение. Естествено, това не ме
притеснява, както възрастния човек не се дразни
от играта на едно дете; но вие трябва да
266
разберете, че си имаме работа с една много

свещена сфера и нямаме време да губим с онези,
които се радват на игрички. Освен това, не би бил
благотворителен акта на даване на тези, които не
искат да получат.
Изидоро говореше с тон на братска доброта, който
премахваше надалеч всички характеристики на
сурова откровеност. Разбрах, че за да служи на
толкова много хора и да си проправи път между
толкова разнородни цели, не би било възможно,
ако третираше нещата по различен начин.
Службата продължи с изключително голям
образователен пример за мен и Висенте. Усилията
на духовните медици, съюзени с безкористността
на посредника, трогнаха моето сърце. Всъщност
беше необходимо голямо себеотрицание, за да се
поеме компактната и многочислена работа в
сектора на помощта за инкарнираните, защото
малко членове на групата изглеждаха да
поддържат отношение, съответстващо на
възвишената братска всеотдайност в името на
Учителя.
Анисето обаче, познавайки мислите ми, заговори с
доброта:
- Един ден, Андре, с помощта на Исус ще
разбереш, че е по-добре да служиш, отколкото да
ти служат; по-красиво е да даваш, отколкото да
получаваш.
Глава 48 Страха от смъртта
Многобройни обяснения от съветника отговориха

на естествените ми въпроси; обаче оставаше да
научим още нещо. Защо там се събираха толкова
267
много дезинкарнирани? След като получат

духовна помощ, не можеха ли да се събират на
подобни духовни места? С уважение, аз разпитах
Анисето подобаващо.
- Всъщност, Андре - отговори щедрият ментор, -
повечето от дезинкарнираните получават
безценни обяснения в нашата сфера на действие.
Ти самият в началото на твоето ново духовно
преживяване не беше воден в обкръжението на
нашите инкарнирани приятели за необходимите
напътствия. Един голям брой същества обаче,
преминаващи тук, се чувстват обладани от
„болезнен копнеж по групата“, както се случва в
един друг еволюционен план при животните,
когато почувстват смъртоносния „копнеж по
стадото“.
С цел да се засилят възможностите за
приспособяване на дезинкарнираните от този ранг
към новото „местообитание“, службата по
подпомагане е по-ефективна при контакт с
магнитните сили на братята, които все още се
намират в плътските кръгове. Тази зала, в
моменти като този, функционира като един голям
инкубатор на психични енергии за работата по
аклиматизация на определени духовни тела към
новия живот.
И посочвайки към голямото струпване на
нуждаещи се, той продължи:
- Братята, в положението, за което аз говоря, чуват
гласовете ни, получават утеха с наша помощ, но за
тях човешката топлина е пълна с магнетизъм с по-
значимо съдържание. При такъв контакт те
преживяват пробуждането на нови сили.
Поради тази причина работата на сътрудничество
в храмове от този вид, предлага измерения, които
268
засега вие не бихте могли да си представите. Не

забеляза ли мързеливите, поспаливите и нехайни
инкарнирани хора, които дойдоха да извлекат
полза от тази къща? Защото те също дадоха нещо
от себе си ... Те дадоха магнитна топлина, полезни
витални еманации на благодетелите на това
домашно светилище, които манипулират
елементи от това естество, разпределяйки ги в
ценни флуидни комбинации на изтощените и
неприспособими същества.
И, усмихвайки се, той завърши любезно:
- Всичко има някаква стойност, Андре. Нашият
Отец не създава нищо напразно.
След края на срещата с много общи ползи, които
не е нужно да описвам подробно, Анисето
помогна на лекаря, който желаеше да се
възползва от неговата щедра помощ за
пациентите.
- Огромен брой пъти - възкликна лекарят
(диктуващ рецепти) от групата на Дона Изабел,
сякаш за да предостави информация на Висенте и
мен - ние не само прилагаме лекарства на болните
тела, но също така насочваме дезинкарнираните,
които в хода на болестта се намират под нашите
грижи.
- А те винаги ли са много? – попитах аз.
- Броят им расте - каза той загрижено. - Има
моменти, когато разчитаме на сътрудничеството
на приятели или духовни роднини на болните; но
в повечето случаи ние сме принудени да
действаме сами. За щастие почти никога не
оставаме без всеотдайни и активни помощници.
Има другари, които се посвещават на грижите за
туберкулозните, слепите, осакатени, прокажени,
психически разстроените и умиращи хора в
269
изолация. Те са наши отдадени сътрудници във

всички ситуации.
Ние продължихме по пътя си и след няколко
минути се спряхме пред сграда с огромни
размери. Любезният колега ни заведе в една
просторна морга, където се изправихме пред
интересна картина - трупът на млада жена, на по-
малко от тридесет години, лежеше там студен и
неподвижен, а край нея стоеше дух на мъж, който
бдеше над нея.
С удивление аз забелязах, че дезинкарнираната е
свързана с телесните останки. Тя изглеждаше
уединена в себе си, под силно впечатление на
ужаса. Тя бе затворила клепачите си умишлено,
страхувайки се да се огледа.
- Процесът на отделяне на физиологичните връзки
приключи - възкликна загрижено лекарят, - но
горката от шест часа е обхваната от ужасяващ
страх.
И посочвайки дезинкарнирания господин, който
стоеше близо до нея, поясни:
- Това е нейният жених, който я чака вече от дълго
време.
Ние се приближихме малко и го чухме да
възкликва нежно:
- Кремилда! Кремилда! Ела! Остави дрипавите
дрехи назад. Направих всичко, за да не страдаш
повече ... Нашата малка къща те очаква, пълна с
любов и светлина! ...
Младата жена обаче затваряше очи, показвайки,
че не иска да го вижда. Съвършено ясно се
забелязваше, че духовното ѝ тяло беше напълно
отделено от физическия съд, но горката
270
продължаваше да стои изпъната и копираше

позицията на трупа, обзета от безкраен ужас.
Анисето, който сякаш разбра всичко за един миг,
даде лек сигнал на дезинкарнирания младеж,
който се приближи, развълнуван.
- Трябва да се погрижим за това по друг начин -
каза решително нашият съветник, - виждам, че
горкото момиче не е спало в момента на
отделянето и е уплашено поради липсата на
духовна подготовка. Сега приятелю, не е
препоръчително да ѝ се показвате ... Независимо
от любовта, която ѝ отдавате, тя не би могла да ви
види без ужасна емоция, в този момент, когато
умът ѝ се лута безцелно ...
- Да, - каза той тъжно, - вече шест часа я викам, без
да спирам, разпознавайки нейния ужас.
Анисето му отговори съветвайки го:
- Отсъствие на религиозна подготовка, братко мой.
Тя обаче ще спи, и веднага щом успее да си
почине, ние ще я предадем на вашите грижи. За
сега спазвайте известно разстояние.
И придружавайки лекаря, който през последните
дни оказваше духовна помощ на младата жена,
той се приближи до току-що дезинкарнираната и ѝ
заговори с бащински тон:
- Хайде, Кремилда, да ти направим едно ново
лечение.
Чувайки го, момичето отвори изумено очи и
възкликна:
- Ах, докторе, слава Богу! Какъв ужасен кошмар!
Чувствах се като в царството на мъртвите, чувах
годеника си, починал преди години, да ме
призовава във Вечността! ...
271
- Не съществува смърт, дъще! - възрази Анисето

мило, - Вярвайте в живота, във вечния, дълбок,
победоносен живот!
- Вие новият лекар ли сте? - попита тя утешена.
- Да, аз бях повикан да приложа към вас една
магнетизираща терапия. От съществено значение
е да спите и да почивате.
- Вярно е ... - каза тя трогателно, - много съм
уморена, имам нужда от почивка ...
Инструкторът ни помоли с тих глас и ние да
помогнем чрез една вътрешна молитвата и след
като запази мълчание за момент, той ѝ направи
успокоителни магнетизиращи пасове.
Младата жена заспа почти веднага. Анисето я
премести далеч от останките ѝ с любящата
загриженост на един баща, и като повика
благодарния ѝ жених, нежно му я предаде.
- Сега, можете да я съпроводите, братко мой.
Момчето му благодари със сълзи от радост и го
видях да се оттегля със светнало лице,
използвайки волитация, носейки със себе си
нежния товар на любовта си.
Нашият ментор направи един показателен жест и
каза:
- Поради естествената доброта на сърцето и
спонтанното култивиране на добродетелта, тя
няма да има нужда от изпитания на чистилището.
Жалко е, обаче, че нейните мисли не бяха
подготвени чрез религиозно обучение. И все пак
скоро тя ще се адаптира към новия живот.
Добрите не срещат непреодолими препятствия.
И, може би желаейки да консолидира
обобщението на урока, той заключи:
272
- Както виждате, идеята за смъртта не служи за

облекчаване, изцеление или истинско
изграждане. Необходимо е да се разпространи
идеята за победоносния живот. Всъщност
Евангелието ни е учило в продължение на много
векове, че Бог не е Бог на мъртвите, а Отец на
създанията, които живеят завинаги.
Глава 49 Божествена машина у човека
Не минаха много минути и се озовахме до

агонизиращия, чието положение тревожеше
духовния доктор. Това беше един около
шестдесетгодишен джентълмен, който левкемията
унищожаваше бавно.
- Той се намира в кома от много дни - обясни
докторът, - но ни е необходима по-силна магнитна
помощ, за да подпомогнем отделянето.
В стаята, освен двете дезинкарнирани госпожи –
майката на умиращия и една близка роднина -
видяхме членове на семейството, които показваха
признаци на голяма мъка.
Нашият съветник прегледа внимателно пациента и
отсъди:
- Нищо не остава, освен необходимостта от помощ
за окончателното разделяне.
Тогава Анисето ни препоръча да наблюдаваме
умиращия с внимание.
Концентрирайки всичките си възможности аз се
вгледах в пациента, който беше на път да се
дезинкарнира. Забелязах с подробности, че
душата се оттегля бавно през отделни органични
точки. Стъписан забелязах, че точно в центъра на
273
черепа имаше точка гаснеща светлина,

наподобяваща свещ, примигваща под нежните
пориви на вятъра. Тя изпълваше цялата мозъчна
област, предизвиквайки дълбоко възхищение у
мен.
- Светлината, която наблюдавате - каза любезният
инструктор, е умът, за чиято основна дефиниция
засега нямаме човешка концепция.
Забелязвайки учудването ми, Анисето сложи
дясната си ръка върху челото ми, подавайки към
мен силен магнитен приток, и подчерта:
- Забележете божествената машина у човека,
светилището, което Господ позволи да се формира
на Земята за възвишеното временно обитание на
духа. Андре, не е ли това, което наблюдавате,
една анатомична демонстрация на земната наука,
която изследва мъртва плът и сковани мускули.
Гледайте сега! Очите на смъртните не могат да
съзерцавате това, което е пред очите ви в
момента. Микроскопът все още недостатъчен,
въпреки че той представлява едно благородно
постижение за ограничено човешко зрение.
Магнитното сътрудничество на скъпия ментор
беше променило сцената и аз бях принуден да
концентрирам всичките си сили, за да не прекъсна
наблюдението поради шока от учудването.
Менталната светлина, макар и потъмняла, беше
станала по-ясна и тялото на умиращият зае
гигантски пропорции, предлагайки изненадващо
зрелище за тревожните ми очи. Сега тялото му ми
се струваше като една прекрасна електроцентрала
с най-дълбоки детайли. Научната картина беше
просто изумителна. Аз идентифицирах в големи
пропорции деветте органни системи на човешката
машина: скелета, мускулатурата,
274
кръвообращението, апарата за пречистване на

кръвта, към който се отнасят белите дробове и
бъбреците, лимфната система, храносмилателната
машина, нервната система, хормоналните жлези и
сетивните органи. Такова хистологично откритие
беше различно от всичко, за което можех да
мечтая в делата си в медицината.
Кръвообращението наподобяваше движението на
едни витализиращи канали в този малък свят на
кости, плът, вода и отпадъци. Милиони
микроскопични организми идваха и си отиваха от
обеднелия на червени кръвни клетки поток. Бях
свидетел на преминаване на странни форми, като
малки съдове, заредени със смъртоносни
бактерии. По-големи елементи от микробната
флора се превръщаха в малки лодки, които
подслоняваха стотици малки зверове. Те
нахлуваха във всички центрове на организация.
Органи като белите дробове, черния дроб и
бъбреците бяха нападнати, безвъзвратно, от
безбройно количество малки диверсанти. И
докато нахлуващите микроби се консолидираха, в
определени клетъчни области нещо бавно се
открояваше от атакуваната зона, сякаш една нова
матрица беше експулсирана от износената и
остаряла форма, като по този начин аз разпознах,
че дезинкарнацията се случваше чрез един
поетапен процес, предоставяйки ми скъпоценни
уроци. Забелязах, че някои жлези правеха отчаяно
усилие да изпратят определени части хормони
към завладените центрове, които бяха незабавно
абсорбирани от смъртоносните елементи.
Кръвната плазма изглеждаше странна гангренозна
течност.
От прекомерното движение на умствената вълна,
забелязах, че умиращият човек се опитваше да
възвърне контрол над органичните явления, но
275
напразно. Всички клетъчни комплекси се бореха

един с друг, а бактериите сякаш се радваха на
правото на нарастващо и празнично
размножаване.
- Виждате ли божествената машина, образувана от
духовната матрица съществуваща преди това? -
попита Анисето, разбирайки дълбокото ми
възхищение. - Тялото на инкарнирания човек е
едно светилище и една благословия. В това
мъчително унищожение на едно съществуване
можете да забележите, че всички движения на
тялото са подчинени на управлението на ума.
Живият организъм, Андре, представлява едно
трудоемко постижение на земното човечество в
рамките на даровете от Вечния Отец. Вие можете
сега да идентифицирате движения на живата
материя. Всеки орган е един автономен
департамент в клетъчната сфера, подчинен на
мисленето на човека. Всяка жлеза е един център
на активна служба. Има много подобие между
физическото тяло и съвременната машина. И
двете са задвижвани с гориво, с тази разлика, че
при човека химическото горене се подчинява на
духовното чувство, което насочва организирания
живот. В ума ние имаме управлението на тази
прекрасна електроцентрала. Тогава ние не
притежаваме само характер, разум, памет, посока,
баланс, разбиране; но също така, контрола върху
всички явления на телесното изразяване. В
седалището на ума, и следователно в мозъка,
имаме всички записи на разпределението на
жизненоважни принципи в клетъчните ядра,
включително вода и захар. Метаболитните
центрове са чудесни работилници за непрекъсната
работа. Човешкият ум, макар все още
недефиниран от ограничените научни концепции
на Земята, е център на всяко проявление на живот
276
на планетата. Всеки орган, всяка жлеза, приятелю,

допълва структурата на службата на възвишената
машина, изградена върху фината матрица на
предварително съществуващото духовно тяло, и
точно поради това ще дойде времето, когато
науката ще признае всяка човешка злоупотреба
като престъпление, причинено на самия себе си.
Човешката електроцентрала е хранилище на
електрически сили с високо конструктивно или
разрушително съдържание. Всяка клетка е малък
мотор, работещ чрез умствен импулс.
Анисето мълча за момент и докато аз гледах
потресен най-странните микробни явления в
тялото на умиращия, той се върна към
образователното слово:
- Тук виждаме един брат по време на отделянето.
Забележете неговата неспособност да управлява
воюващите клетки. Кръвния поток се превърна в
проводник на смъртоносни нашественици, които
не срещат никакво защитно укрепление.
Наблюдавайте и ще идентифицирате милиони
единици туберкулоза, проказа, дифтерия, рак,
които досега бяха държани в мазетата на
физиологичната активност чрез една
организирана защита, и които плашещо се
умножиха, наравно с други микроби, толкова
плодотворни, колкото и ужасяващи. Храненето
беше нарушено. Няма възможност за нови
хормонални запаси. Агонизиращият се отделя
малко по малко, но все още не е изоставил
напълно плътта, поради липса на умствено
възпитание. От прекомерната невъздържаност на
клетките, над които не упражнява дори частичен
контрол, може да се види, че този човек е живял
доста далеч от самодисциплината. Неговите
физиологични елементи са твърде импулсивни,
277
поддават се много повече на инстинкта, отколкото

на насоката на концентрирания разум. Честно да
ви кажа, този наш приятел не се дезинкарнира,
той е прогонен от божествената машина, където,
от това, което можем да видим, изглежда не е
ценял високо възвишените Божии дарове.
Глава 50 Дезинкарнацията на Фернандо
Когато Анисето премахна дясната ръка от челото

ми, загубих възможността да продължа с
наблюденията върху безкрайно малките детайли.
Моето зрение покриваше дребни подробности,
много важни от общ интерес; и все пак аз бях
далеч от тази сила на задържане, която ми
предаде дружелюбния наставник при контакта с
неговия висш магнетизиращ потенциал.
Аз концентрирах визуалните си енергии и
продължих да анализирам костната система,
кръвта, тъканите, телесните секрети, но тези
микроскопични битки бяха изчезнали сякаш на
магия. Независимо от това изненадата ми беше
огромна, защото сега идентифицирах в самия себе
си потенциала на „рентгена“.
Анисето, след като предостави на Висенте същото
изследване, предприе нови мерки.
В стаята имаше няколко страдащи роднини. Един
инкарниран лекар прегледа внимателно
умиращия. В този момент двата Духа, които се
намираха в стаята и които току-що ни бяха
предали обичайните поздрави, се обърнаха към
нашия инструктор и го помолиха за едно по-
активно сътрудничество.
278
- Моля ви, благородни приятелю - каза сестрата,

която беше майка на умиращия, - помогнете ни да
премахнем горкия ми син от изтощеното тяло. От
много часове чакаме някой, който може да ни
помогне да излезем от това критично положение.
Аз се опитах да го утеша, но напразно! - подчерта
благородната дама с тон на съжаление – Той
продължава да бъде в едно състояние на
болезнено и ужасно неразбиране. Той е
абсолютен затворник на усещанията за физическо
страдание, тъй като в хода на съществуването си
беше свързан с удоволствията на тялото.
Анисето се съгласи и добави:
- Всъщност се забелязват големи пропуски в
умственото изразяване на умиращия. Вижда се, че
е преминал през човешкия живот, подчинявайки
се повече на инстинкта, отколкото на разума. В
клетъчния му свят се наблюдава сложни аспекти
на недисциплинираност. Можем обаче да му
помогнем да се освободи от най-силните връзки,
които се отнасят до плътската сфера.
- Това ще бъде една великодушна услуга от ваша
страна, - отговори притеснено майката.
- Сестро, на вас ли е поверен да го съпроводите? -
попита инструкторът, разбирайки обхвата на
задачата. - Трябва да помислим за това, защото
пълното отделяне ще се осъществи в рамките на
няколко минути.
Тя направи тъжен жест и отговори:
- Бих искал да се пожертвам още малко за
нещастния ми Фернандо, но получих разрешение
единствено да му помогна в последните му
моменти. Ръководителите ми обещаха да му
помогнат, но ме посъветваха да го оставя сам със
себе си за известно време. Фернандо трябва да
279
преразгледа миналото, да идентифицира

ценностите, които, за съжаление, той презираше.
Сълзите и угризенията в уединението на
покаянието ще станат носители на спокойствие за
неговия безразсъден дух. Голямо е желанието ми
да го привлека към сърцето си, връщайки го към
дните, които вече са отминали; обаче не мога да
възпрепятствам хода на божествената служба с
моята майчина нежност. Наистина Фернандо е
мое обичано дете; въпреки това, както той, така и
аз, имаме сметки за уреждане със
Справедливостта на Вечния и що се отнася до мен,
аз се уморих да утежнявам своите дългове. Не
трябва да противореча на Божия замисъл.
В този момент от диалога духовният доктор, който
ни съпроводи до там, се намеси информирайки ни
загрижено:
- Нашият приятелка има право. Фернандо няма да
може да я придружи, но застъпничеството на
майката беше толкова благородно, че аз имам
инструкции да го отведа на безопасно място, в
една къща убежище, където ще може да извлече
най-добра полза от страданието, защото ще бъде
подслонен във вибрационна зона, недостъпна за
нисши и престъпни влияния и престъпни
дейности, въпреки че е разположена в ниските
зони.
- Да, знам - промърмори Анисето със сериозен
тон, - става дума за една много благоразумна
мярка.
След това го подчерта, сякаш няма време за
губене:
- Страданието на инкарнираните членове на
семейството, присъстващи тук, може да
280
затрудни нашето действие. Забележете как всички

те излъчват магнитни ресурси в помощ на
умиращия.
В действителност една мрежа от сиви и слабо
осветени жици изглежда свързваше роднините с
почти мъртвия пациент.
- Такава помощ - каза Анисето - за възстановяване
на органичният му баланс, сега е безполезна.
Трябва да неутрализираме тези сили, излъчвани
от притеснение, като преди всичко осигурим на
семейството възможното спокойствие.
И, като се приближи още повече до агонизиращия,
той взе позиция на магнетизатор, възкликна:
- Да променим статуса на комата.
След няколко минути, в които наставникът ни
оперираше, подкрепен от нашето уважително
мълчание, чухме въплътения лекар обяви на
роднините на умиращия:
- Имаме подобряване на прогнозата. Пулсът,
необяснимо, е почти нормален. Дишането има
тенденцията да се успокоява.
Три дами въздъхнаха с облекчение.
- Дона Аманда - обърна се асистентът към
съпругата на умиращия, - трябва да отидете и да
си починете, вземайки снахите със себе си. Г-н
Фернандо е много спокоен и ситуацията е
откровено благоприятна. Ние ще го наблюдаваме,
г-н Жанейро и аз.
Дамите и други двама господа, които приготвяха
да се оттеглят, благодариха доволни и трогнати. В
стаята останаха само лекаря и един брат на
умиращия. Подобрението внезапно успокои
всички. И малко по малко сивите нишки, които се
свързваха с болния, изчезнаха безследно.
281
- Да отворим прозореца - каза доволно лекарят, -

въздухът може да ускори подобренията у нашия
приятел.
Г-н Жануарио откликна, отваряйки широкия
прозорец.
Дълбоко изумен, забелязах, че три ужасни лица с
дяволско изражение изведнъж се появиха на
перваза и попитаха високо:
- Как е? Идва ли Фернандо или не?
Никой не отговори. Забелязах обаче, че Анисето
им отправи изразителен поглед, принуждавайки
ги, само с тази мярка, да изчезнат.
Мина половин час, в рамките на който лекарят и г-
н Жанейро, почти без притеснения за умиращия,
поради настъпилите подобрения, влезнаха в един
оживен разговор относно проблемите на света.
Анисето се възползва от спокойствието на
атмосферата и започна да премахва духовното
тяло на Фернандо, като го изключваше от
останките. Аз забелязах, че беше започнал
операцията от петите, завършвайки накрая с
главата, в чиито капан умиращият сякаш беше
хванат от обширна връв, какъвто е случаят със
земните новородени. Анисето я прекъсна с
усилие. Тялото на Фернандо потръпна,
призовавайки човешкия лекар в новата ситуация.
Операцията не беше кратка и лесна. Изминаха
дълги минути, през които видях как нашият
инструктор използва цялата мощ на своето
вниманието и вероятно своите магнитни енергии.
Семейството на починалия, информирано от г-н
Жанейро, притеснено нахлу в стаята. Майката на
дезинкарнирания, обаче, подпомагана от Анисето
и духовния доктор, който ни беше завел там,
282
оказваше на сина си необходимата помощ.

Няколко мига по-късно, докато земното семейство
плачеше над трупа, малката експедиция,
съставена от три същности, двете дами и докторът
излязоха, като водейки дезинкарнирания към
института за помощ, като забелязах обаче, че те не
излязоха използвайки волитация, а ходеха като
обикновени смъртни.
Почувствах се силно впечатлен. Бях заинтригуван,
особено от появата на тези сатанински лица,
когато беше отворен прозореца. Защо показаха
такова пренебрежение към агонизиращия?
Извеждайки ни от резиденцията, Инструкторът ме
погледна внимателно и преди да задам какъвто и
да е въпроси, изясни:
- Не се тревожи толкова много, Андре, от
бандитите, които очакваха нашия нещастен брат. -
Те не проникнаха в стаята на болния, само защото
благородното майчинско присъствие предотврати
такъв тормоз.
И след като замълча за момент, той добави:
- Всяко същество в живота култивира чувствата,
които предпочита. Фердинандо уважаваше
разпуснати спътници. Ето защо не е изненадващо,
че те дойдоха да го чакат на гарата за завръщане в
реалното съществуване. Апостол Павел от Тарс, в
12-та глава от Посланието до Евреите,
потвърждава, че човек е заобиколен от един
голям „облак от свидетели ”. Тази информация
беше адресирана към човешкия дух в
продължение на почти двадесет века.
Следователно всеки има една невидима свита, на
която се посвещава на Земята. По-късно, когато
общността схване величието на Евангелските
283
уроци, всеки човек ще бъде внимателен при

избора си на свидетели.
Глава 51 На сбогуване
След многобройни други духовни дейности,

завърши седмицата служба, която Анисето ни
беше позволил в своята компания. Следвахме
благородния инструктор през разнообразни и
сложни задачи. Отседнали в приветливия храм на
Изабел се погрижихме за значителен брой
пациенти, както и за други обезпокоени, унили,
заблудени и умиращи братя и сестри. За всички
случаи нашият наставник разполагаше с
прекрасните ресурси на импровизацията, винаги
внимателен и оптимистичен.
Тези няколко дни на нова работа изпълниха
мозъка ми с нови разсъждения, а сърцето ми с
чувства, които дотогава не познавах.
Контакта с разкритията на Анисето в областта на
електричеството и магнетизма реформира
всичките ми стари медицински познания.
Превъзходството на ума в органичния баланс,
радиоактивните сили, полето на бактериите, по-
всеобхватното виждане върху организираната
материя, ме принуждаваха към нова научна
концепция в изкуството за лечение на болни тела.
Преди всичко в душата ми се разшири
разбирането за Божествения Лекар, който
възстановява здравето на безсмъртния Дух. По-
голямата яснота, която караше духа ми да се
радва, ми осигуряваше по-дълбоко познание за
Исус. Тогава разбрах, че вярата не представлява
едно изявление на устните. Вярата трябва да се
284
усеща и прилага. Вярата също не е въпрос да

членуваш в една група, само защото тази група
има много поддръжници. Напразно бях я търсил в
сектантската сфера, в обикновените спорове, във
външните култове, които се изменят всеки ден. Да,
тя беше извор на жива вода, родена спонтанно в
моята душа. Беше се трансформирала в една
дълбока почит, съюзена с най-висшите концепции
за служба и отговорност, предвид възвишените
дарове на Вечния Отец. Аз намерих едно
съкровище, недостъпно за унищожение и
непрехвърляемо благо, родено и консолидирано в
самия мен.
Когато инструкторът ни покани да се върнем, се
почувствах положително различен. Имах
впечатлението, че в откриването на моя собствен
вътрешен свят съм получил преки новини от
Господ Исус.
Как би могъл някога да се отплатя на услужливия
Анисето подобна капитализация на безсмъртни
блага?
С финална молитва приключи службата на
последното седмично събрание в резиденцията на
Изидоро и Изабел.
Винаги активната работа беше предоставила
сфера на нови наблюдения и преживявания.
Голям брой приятели на Анисето се приближиха
към инструктора, нетърпеливи да споделят
светлината на прощалния разговор.
Преданият наставник предложи на всички думи на
кураж, оптимизъм, радост и доверие в Господ,
като принца от легендата, от чиято уста излизаше
неизчерпаем извор на духовно злато.
285
Ние с Висенте бяхме с навлажнени очи,

нетърпеливи да изразим устно нашето признание
за събраните благословии; но когато се
приближихме, безкористният ни водач се усмихна
и каза:
- Нека благодарим на Исус за многото, което ни
даде.
И вземайки Библията, сякаш заинтересован да
фиксира общата тема в любовта към светите неща,
той прочете на глас от глава втора от „Притчи на
Соломон“ (2: 1-5):
- „Сине мой, ако приемеш моите думите и спазваш
в себе си моите заповеди, да насочиш ухото си
към мъдростта и да склониш сърцето си към
разбиране; и ако извикаш за разбиране и
повишиш гласа си за интелигентност, ако ще го
търсиш като сребро и ще претърсваш като за
скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от
Господа и ще намериш познанието за Бог.“
След това остави свещената книга на масата и
каза:
- Нека си спомним за Господа при нашето
сбогуване. Нека потвърдим, братя, нашите
ангажименти за работа и свидетелство.
В толкова малка част от Притчите откриваме много
възгледи, които интересуват Християнските
Духове. Да приемем божествените заповеди и да
ги пазим, да държим слуха си нащрек и сърцето
просветлено, да молим за разбиране и
интелигентност, като извисим глас над по-низшите
цели, да търсим съкровищата на Христос и
неговата програма за служене, тези неща
представляват благородното усилие на този, който
в действителност желае Божествената Мъдрост.
Нека не забравяме тези задължения.
286
Тъй като паузата, която настъпи беше по-дълга,

един брат помоли обичания ни приятел да
продължи да тълкува текста, но Анисето отговори
с братски тон:
- За този момент, братко мой, вече не е възможно.
Други задължения ни викат надалеч.
И, обръщайки се по-специално към Висенте и към
мен, той подчерта:
- Тъй като ще се върнем по обикновения път,
можем да изчакаме нашата приятелка Изабел, за
да ѝ поднесем нашите благодарности и да се
сбогуваме.
След няколко мига благородната спътница на
Изидоро, оставяйки тялото си в почивката на съня,
дойде при нас, заедно с духовния си съпруг,
отговаряйки на умствената покана на нашия
отдаден ръководител. Анисето изрази дълбоко
признание, говорейки ѝ за нашата радост, за
свещените възможности за служба, които
божествената доброта ни беше предоставила.
Дона Изабел благодари, развълнувана, оставяйки
да си проличат сълзите на благодарност, които
завладяха духа ѝ.
- Благородни Анисето - каза тя и избърса очи. - Ако
е възможно, винаги се връщайте в нашия скромен
дом. Научете ме на търпение и кураж,
великодушни приятелю! Когато можете, не ме
оставяйте да се отклоня в задълженията на майка,
толкова трудни за изпълнение в плътта, където се
сблъскват жестоко по-недостойни интереси.
Подкрепете ме в задълженията на слуга на
Евангелието на нашия Господ! Понякога дълбока
носталгия по духовното семейство разкъсва
сърцето ми... Бих искал да грабна децата си към
287
по-висшата сфера, да ги склоня към доброто, така

че нашият божествен съюз да не забавя най-
висшите планове на живота. И тези копнежи по
колония Наш Дом наказват душата ми, като
понякога застрашават моята скромна задача на
Земята. Благороден Анисето, не забравяйте тази
бедна и несъвършена приятелка. Знам, че
Изидоро ме следва стъпка по стъпка, но той и аз се
нуждаем от силни приятели във вярата, като вас,
който окуражавате духа ни в пътуването на
Християнските задължения! ...
Сестра Изабел не можеше да продължи, защото
сълзи задавиха гласа ѝ. Анисето със сияйни и
ведри очи я обгърна с ръце като баща и заговори
нежно:
- Изабел, продължавайте своите свидетелства и не
се страхувайте. Ще бъдем с вас, сега и завинаги.
Много възхитителни създания имаха задачи, но
нека не забравяме, дъще, че Исус преживя
задачата и саможертвата в света. По изкупителния
път не ще ни липсва нежната грижа на Бдителния
Водач. Имайте кураж и вървете!
След това, като погледна директно всеки един от
нас, благородният приятел възкликна:
- А сега, братя, помогнете ми да се помоля!
И като държеше Изабел и Изидоро близо до
сърцето си, Анисето отправи поглед към Висините
и заговори с превъзходна красота:
- „Господи, научи ни да получаваме благословиите
на службата! Все още не знаем, Възлюбени Исусе,
да разбираме мащаба на работата, която си ни
доверил! Позволи, Господи, да можем да
формираме в нашата душа убеждението, че
Работата на Света принадлежи на теб, така че с
288
изявите на добро, суетата да не се прокрадва в

сърцата ни!
„Дайте ни, Учителю, духът на посвещението на
нашите задължения и непривързаност към
резултатите, които принадлежат на твоята любов!
„Научи ни да действаме без оковите на страстите,
за да можем да разпознаем твоите святи цели!
„Възлюбени Господи, помогни ни да бъдем твои
лоялни слуги; Възлюбени Учителю, осигури ни още
от твоите уроци; Справедливи Съдия, поведи ни
към правите пътища;
„Възвишени Лекарю, възстанови здравето ни;
„Състрадателен Пасторе, отведи ни пред живите
води;
„Мъдър Инженере, дай ни твоята схема на
действие;
„Щедър Администраторе, вдъхновявай ни в
задачата;
„Сеячо на Добро, научи ни да обработваме полето
на нашите души;
„Божествен Дърводелецо, помогни ни да
построим нашия вечен дом;
Грижливи Грънчарю, коригирай вазата на сърцето
ни;
„Всеотдаен Приятелю, бъди все още
снизходителен към нашите слабости;
„Принце на Мира, прояви състрадание към нашия
крехък дух, отвори очите ни и ни покажи пътя към
твоето Царство!“
Анисето замлъкна, трогнат, а аз със влажни очи,
трудно въздържайки сълзите си на признателност,
се присъединих към благородния керван, който
289
щеше да ни последва обратно до колония Наш

Дом.
- край –
Превод и подготовка https://nash-dom.org/
Първа част от поредицата книга Наш Дом – аудио
https://nash-
dom.org/category/%d0%b0%d1%83%d0%b4%d0%b8
%d0%be/%d0%b0%d1%83%d0%b4%d0%b8%d0%be-
%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-
%d0%bd%d0%b0%d1%88-%d0%b4%d0%be%d0%bc/
290

Пратениците, книга 2ра Животът в Духовния Свят, Шико Шавиер

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Пратениците, книга 2ра Животът в Духовния Свят, Шико Шавиер

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НАШ ДОМ

ЖИВОТЪТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ

Автор Шико Шавиер

Глава 29 Интересни новини – сравнение между колонии в

Въведение от духовния водач на медиума

Четейки тази книга, която описва някои от

човешкия дом. Пещерата ще е превърната в

И все пак това, което ни накара да напишем този

И така скъпи читателю, ние ти предоставяме

Освобождавайки себе си от по-низшите връзки,

започнал да гледам по-отвисоко, достигайки до

слушането на тайнствените ѝ уроци във великата

Аз вече не желаех да се информирам за произхода

подобно на Изправителен Дом за по-тежки случаи на

преданата ми приятелка беше права. Сърцето ми

невидимите за човеците сфери, като всички те са

Съобщих на Тобиас за новите си цели и забелязах

Моят уважаван приятел ме остави в море от

ученици на Земята, в една удобна постройка,

сме в един процес на унищожаване на старата

възможността да придобият друго познание,

- Много добре; може да започнете утре.

Глава 3 В щаба на Пратениците

На следващия ден след като изслушах дългите

- Центърът е доста обширен. В този отдел на

организираме компактни групи ученици за

отлична, но ако на култивиращия земята му

почистването на съда за да съберем тези

- Различните групи стажанти се насочват към

Висенте ме прегърна, показвайки голямо

Глава 4 Историята на Висенте

Не можех да изразя колко съм щастлив от

които той се беше задълбочил заедно с него. Той

- Не можеш да си представиш каква ослепителна

твърдейки, че децата ни се нуждаят от повече

В този момент Висенте дълго остана мълчалив,

- Розалинда и Елеутерио живеят привидно доста

Глава 5 Получаване на инструкции

Анисето ни чакаше гостоприемно в голямата

Седяхме удобно и зачакахме своя ред. След

Задължително е да се притечем на помощ на

спиритуалистичните школи имат забележителни

Природата ни удивляват в областта на морето, на

невидимите зони на човешката опитност? Чрез

В този момент Телесфоро прекъсна текущия урок

Глава 6 Сериозни Предупреждения

- Братя и сестри - продължи Телесфоро разпален

частични резултати в изпълняваните задачи, но

Около нас самите личните ни връзки

предпочетоха неосъзнатост за самите себе си; като

бъдат допуснати онези, които не желаят да научат

Две дами със сериозно изражение на лицето се

- Нашият водач, - обясни Висенте грижливо, -

Глава 7 Падението на Отавио

Отсъствието на Анисето даде възможност за някои

След няколко минути аз не само се озовах в

симпатизантите в областта на вярата, могат да

и изпълнение, и за да не стане моята задача

живеех гневен, сред неоправдани оплаквания и

вземам предвид факта, че предавам моите

Прегърнах го с братско съчувствие, нетърпелив да

Глава 8 Нещастието на Аселино

Щях да отида отново при Отавио, когато някой се

не играхте, докато аз го загубих, докато играх