Норми за проектиране на пилотно фундиране

3.A.1. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПИЛОТНО ФУНДИРАНЕ

3.А
(БСА, кн. 6/1993 г.) 1
1
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. (1) Тези норми се отнасят за проектиране на пилотни фундаменти при

страна или диаметър на пилотите до 150 cm и дължина до 40 m по метода на гра-
ничните състояния.
(2) Нормите не се отнасят за проектиране на пилотните фундаменти на:
1. атомни електростанции;
2. сгради, полагани в геоложки неустойчиви терени (карст, свлачища,
подземни разработки и пр.);
3. висящи пилоти, полагани в обемно непостоянни и засолени почви;
4. пилоти в райони със сеизмичен коефициент Кс > 0,27;
5. мостове.
Чл.2. При проектиране на пилотни фундаменти трябва да се спазват изиск-
ванията и на следните нормативни документи:
1. БДС 14784 "Строителни конструкции и земна основа. Основни поло-
жения за изчисляване", 1979;
2. Норми за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения, 1989;
3. БДС 8498 "Пилоти стоманобетонни";
4. Плоско фундиране. Правилник за проектиране (БСА, 3/1983 г., БСА,
11/1988 г.);
5. Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони
(БСА, 1987 г.);
6. БДС 2419. Фундиране на пилоти. Пробно статично натоварване на пилота;
7. Сборник стандарти за изпитване на строителни почви;
8. Норми за проектиране на фундаменти, подложени на динамични то-
вари от машини, БСА, 2 и 4/1986 г.;
9. Защита на строителните конструкции от корозия. Норми и правила за
проектиране, БСА, 8/1980 г.;
10. Норми за проектиране на подпорни стени, БСА, 10/1986 г., БСА, 8/1990 г.
Чл.3. Изборът на пилотното фундиране се прави въз основа на:
1. инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на строителната
площадка;
2. особеностите на сградите и съоръженията;
3. технологичните възможности;
4. съседно застрояване, препятствия и др. п.
Чл.4. (1) За пилотното фундиране се разработва проект въз основа на инженерно-
геоложки проучвания на строителната площадка и съгласно Глава втора на тези норми.
(2) В проекта се определя броя на пилотите за контролно изпитване на мяс-
то, след забиването им.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Чл.5. Геодезични наблюдения за следене на сляганията на пилотните фунда-

3.А менти и земната основа се предвиждат в следните случаи:
1. когато се прилагат нови типове пилотно фундиране;
1 2. при нови типове конструкции, полагани върху висящи пилоти.
2 Чл.6. В зависимост от статическото си действие и земната основа пилотите
са стоящи и висящи. Към стоящите пилоти се отнасят всички видове пилоти, ко-
ито предават товара главно чрез върха си на практически неслегваем пласт като
скали, валуни, чакъли с песъчлив запълнител и твърди глини, с изключение на по-
върхностните глини, льосовите почви, обемно непостоянните (набъбващи), засо-
лени почви и глинести скали, които се размекват при продължително водонаси-
щане. Към висящите пилоти се отнасят всички видове пилоти, чийто върхове са
в слегваеми почви и предават товара си на земната основа чрез околното триене
по стеблото и върховото си съпротивление.
Чл.7. В зависимост от разположението на пилотния ростверк спрямо терена
пилотното фундиране се подразделя на фундиране с нисък (вкопан) ростверк и
фундиране с висок ростверк.
Чл.8. В зависимост от статическото си действие пилотните фундаменти са:
1. с независимо действуващи ростверк и пилоти, при което всички уси-
лия в основната му плоскост се поемат само от пилотите;
2. с носещ ростверк (комбинирано фундиране), когато усилията в основ-
ната плоскост на ростверка се поемат съвместно от него и пилотите.

Глава втора
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

Чл.9. (1) Обемът и видът на инженерно-геоложките проучвания за всеки

обект, който ще се фундира на пилоти, се определя от геологопроучвателната ор-
ганизация, на база на техническо задание, съставено от проектанта. Инженерно-
геоложкият доклад за работния проект трябва да изяснява напълно качествата на
почвените пластове около стеблата и под върховете на пилотите.
(2) При необходимост проектантът изисква предварителни пробни статични
натоварвания на пилоти, съгласно БДС 2419, а за незасегнати от този стандарт пи-
лоти - по дадена от него методика. Пробни статични натоварвания се изискват
при брой на пилотите над 300, при непознати терени, силно променливи почвени
пластове, нови начини на пилотно фундиране, при търсене на максимални изчис-
лителни натоварвания на пилотите, пилоти с динамични натоварвания, неизясне-
ни условия за пилотно изпълнение и др. Не се изискват пробни статични изпит-
вания на стоящи пилоти, навлезли в неслегваемия пласт.
(3) Пробни динамични изпитвания на пилоти се правят при:
1. уточняване на технологията на забиване;
2. определяне на носимоспособността чрез измерване на отказите;
3. несвързани почви, ясни инженерно-геоложки условия и наличие на
познати и тарирани ударни механизми с оглед избягване на пробните
статични изпитвания.
(4) Почвени образци за лабораторни изследвания се вземат задължително и
от следните дълбочини:
1. под върховете (долните краища) на пилотите;
2. на около 5 m под върховете на пилотите.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Чл.10. (1) Дълбочината на проучвателните сондажи и на статичните пенет-

рации трябва да превишава дълбочината на пилотите с не по-малко от 5 m. Гор- 3.А
ното правило не се отнася за скали и за едноетажни сгради.
(2) Дълбочината на проучвателните сондажи при висящи пилотни фундаменти,
1
натоварени с над 3,0 MN, както и при ростверк във вид на обща плоча, трябва да дос- 3
тигне до 10 m под върховете на пилотите най-малко за 50% от броя на сондажите.
(3) При фундиране върху скали дълбочината на сондажите трябва да е с 1,0
m под върховете на пилотите.
(4) При наличие на слаби пластове под върховете на пилотите дълбочината на
сондажите и/или статичните пенетрации се определят съобразно конкретните условия.
(5) Дълбочината на сондажите или пенетрациите за пилоти натоварени на
опън се приема до 1 m под върховете на пилотите.
Чл.11. Плътността на несвързаните почви при пилотно фундиране трябва да се
определя в тяхното естествено състояние и главно чрез пенетрационни изследвания
(статични или динамични), съгласно утвърдените в страната стандарти и инструкции.
Допуска се и прилагането на стандартен динамичен пенетрометър (метода "SPT").
Чл.12. Допуска се да се използуват местни инженерно-геоложки карти и ар-
хивни материали от проучвателните, проектантските и строителни организации
за намаляване на обема на инженерно-геоложките проучвания.
Чл.13. Допуска се уточняване на дължините на пилотите в процеса на само-
то изпълнение (например чрез динамични изпитвания) за обекти с брой на забив-
ните пилоти до 200, а също така при неуточнени инженерно-геоложки условия и
при сондажно-изливни пилоти.

Глава трета
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ ИЗЧИСЛЕНИЕТО

Чл.14. (1) Изчислението на пилотните фундаменти и тяхната земна основа

се извършва по метода на граничните състояния, както следва:
1. Първа група гранични състояния включва проверки на:
а) носещата способност на материала на пилота и ростверка;
б) носещата способност на почвата около и под единичния пилот;
в) носещата способност на земната основа под целия пилотен фунда-
мент, ако фундаментът е натоварен с големи хоризонтални сили
(подпорни стени, фундаменти на дъгови конструкции и др. п.), ако
е разположен в близост до откос или са налице стръмнозалягащи
почвени пластове. Изчислението на пилотите за земен натиск (сеиз-
мичен, свлачищен и др. п.), действуващ върху стеблата им, е обект
на специализирани методики и се изисква, ако е указано в проекта.
2. Втора група гранични състояния включва проверки на:
а) сляганията на висящи пилотни фундаменти под влияние на вертикал-
ните товари (съгласно Глава четвърта, Раздел VII на тези норми);
б) преместванията в горния край на единичния пилот (хоризонтално
преместване ∆x и завъртане ψ), предизвикани от комбинираното
действие на вертикалните и хоризонталните усилия и огъващи мо-
менти (съгласно Приложение 1 на тези норми).

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Чл.15. (1) Изчислението на носеща способност за материала на пилота и

3.А ростверка се извършва съгласно "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми
за проектиране." - 1988 г., като се вземат под внимание и изискванията на БДС
1 8498 и Приложение 1 на тези норми.
4 (2) Изчислението на пилотите и ростверка по образуване или отваряне на
пукнатини се извършва съгласно БДС 9075.
Чл.16. (1) Носещата способност за почвата на единичния пилот се изчисля-
ва по формулата:
Φ
N ≤P = (1)
γ из .γ n~
където N(MN) е действителното натоварване, предавано на пилота от сграда-
та (осово усилие в пилота, предизвикано от изчислителните товари в
най-неблагоприятното им съчетание, което се определя съгласно Глава
четвърта, Раздел I на тези норми);
P(MN) - изчислителното натоварване на пилота;
F(MN) - изчислителното значение на носещата способност на зем-
ната основа на единичния пилот (за краткост "носеща способност на
пилота"), която се определя съгласно Глава четвърта на тези норми;
γс - коефициент на сигурност за предназначението на сградата
или съоръжението, който се приема равен на 1,00, ако за целта ня-
ма специални проектни изисквания;
γиз - коефициент на сигурност, който се приема:
1. γиз = 1,40 - при определяне на носещата способност по из-
числение (съгласно Глава четвърта, Таблици 1 до 6 вкл.);
2. γиз = 3,00 - при определяне на носещата способност на пи-
лота, въз основа на пробни динамични изпитвания, извър-
шени с измерване или вземане под внимание на еластични-
те деформации на почвата и пилота, но при максимална
ударна енергия на забивния уред (Эmax);
3. γиз = 1,40 - при определяне на носещата способност на пи-
лота, въз основа на пробни статични натоварвания (с изклю-
чение на пилотите съгласно БДС 2419);
4. γиз = 1,60 - при определяне на носещата способност на пи-
лота, въз основа на пенетрационни изпитвания.
Чл.17. (1) При изчисленията на пилотите на опън от усилието в пилота N, по-
лучено от изчислителните товари, следва да се извади собственото тегло на пилота.
(2) При изчислението на пилотните фундаменти с вземане под внимание на вет-
ровите или кранови натоварвания се допуска претоварване на крайните пилоти с 30%.
Чл.18. Пилотните фундаменти и отделния пилот се изчисляват за втора гру-
па гранични състояния (на деформация), по формулата
S ≤ Sгр (2)
където S е изчислителната стойност на преместването на пилотния фун-
дамент или на отделния пилот (например слягане, хоризонтално
преместване или завъртане), определено съгласно Глава четвър-
та, Раздел VII и Приложение 1 на тази норма;
Sгр - гранично-допустимата стойност на същото преместване, да-
дена в проекта на сградата (съоръжението) или ако липсват
подобни стойности се взема от "Плоско фундиране. Правил-
ник за проектиране", 1983 година.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Чл.19. (1) При определяне на носещата способност F и преместването S на пило-

та, пилотния фундамент и земната основа се използват изчислителни характеристики 3.А
на материалите и почвите. При наличието на полеви изследвания (статични или дина-
мични пенетрации, динамични или пробни статични изпитвания и др.) тези резултати
1
се използват директно, съгласно Глава четвърта, Раздел VI на тези норми и БДС 2419. 5
(2) Понятието "характеристики на почвите" включва якостните и деформа-
ционни характеристики (ъгъл на вътрешно триене ϕ, кохезия с, модул на обща де-
формация Ео, обемна плътност, изчислително съпротивление R под върха на пи-
лота), изчислителното съпротивление на триене f по стъблото на пилота и стой-
ността на коефициента на леглото Сu(z) между пилота и почвата.
(3) Характеристиките на почвите ϕo, С, Е0 и ρ се определят съгласно чл.2, т. 7.
Допуска се при проверка за втора група гранични състояния, за изчислителните ха-
рактеристики да се приемат техните средноаритметични (нормативни) стойности,
при частичен коефициент на сигурност на почвата γm = 1,00.
(4) При изчисление на носеща способност коефициентите на сигурност за
якостните изчислителни характеристики на почвите ϕo и С се приемат γm,1 = 1,20 -
за ϕo; γm,2 = 1,80 - за С.
(5) Изчислителните съпротивления R и f се определят съгласно глава четвър-
та на тези норми, а коефициента на леглото Cz - съгласно Приложение 1.
(6) Изчислителните характеристики на материала на пилотите и ростверка
се приемат съгласно нормите за бетонни и стоманобетонни конструкции.
Чл.20. (1) При изчисляването на пилотни фундаменти със стоящи пилоти се
приема, че всички усилия в основната плоскост на ростверка се поемат от пило-
тите, без да се отчита съдействието на земната основа под ростверка.
(2) Съдействие на земната основа под ростверка се допуска да се взема под
внимание при висящи пилоти с нисък ростверк, и при обосновка в проекта.
Чл.21. (1) Забивните стоманобетонни пилоти се проверяват и за усилията,
възникващи в тях от собственото им тегло при складиране, транспортиране и из-
правяне за забиване. При тези проверки се приемат следните статически схеми:
1. двуконзолна проста греда - с дължина на конзолите 0,207 L (места на
куките);
2. едноконзолна греда - с дължина на конзолата 0,3 L (L - дължина на пилота).
(2) При случаите посочени в ал. (1), коефициента на натоварване за собственото
тегло на пилота се приема 1,00 и се въвежда коефициент на динамичност kд = 1,50 -
при проверка на носеща способност и kд = 1,25 - при проверка за образуване или от-
варяне на пукнатини.
Чл.22. Сечението и теглото на забивния пилот, както и неговото оформяне
(клас на бетона, армировка, усилване на главата и др. п.) трябва да са съобразени
със забивния уред така, че пилотът да не се повреди или разруши от динамични-
те напрежения, породени в него по време на забиването му.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Глава четвърта
3.А ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПИЛОТИТЕ ПО НОСЕЩА СПОСОБНОСТ
1
6 Раздел I
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл.23. Носещата способност на всички видове пилоти се определя като по-мал-

ката от стойностите, получени при изчисляване на съпротивлението на почвените
пластове около и под върха на пилота и съпротивлението на материала на пилота.
Чл.24. (1) При изчисляване на носещата способност за материала на пилота,
същият се разглежда условно като прът, запънат в земната основа. Разстоянието l1 от
основната плоскост на ростверка до условното запъване се определя по формулата:
2
l1 = lo + (3)
αд
където lo(m) при висок пилотен ростверк е дължината на пилота от ос-
новната плоскост на ростверка до нивото на терена;
αд (1/m) - коефициент на деформация на пилота, който се опреде-
ля по формула (5) от Приложение 1 на тези норми.
(2) За изливно-набивни и сондажно-изливни пилоти, запънати в скали, при
стойност 2 / αд > l, където l е дължината на пилота в земната основа, l1 се опре-
деля по формулата:
l1 = lo + 1 (3а)
Чл.25. При изчисляване на изливните пилоти съгласно чл.36, освен коефициента
γd,1 = 0,85, съгласно нормите за бетонни и стоманобетонни конструкции (за вертикално
бетонирани елементи), се въвеждат и допълнителни понижаващи частични коефициен-
ти на сигурност, с които се взема под внимание начина на изпълнение на пилотите:
1. γd,2 = 1,0 - за глинести сухи почви, които не изискват укрепване или обсажда-
не на стените на отвора при изкопаване и бетониране на пилота;
2. γd,2 = 0,9 - при липса на вода в отвора и при изпълнение на пилота с
обсадни тръби, които се изваждат;
3. γd,2 = 0,7 - при сондиране и бетониране под вода с обсадни тръби, ко-
ито се изваждат;
4. γd,2 = 0,6 - при сондиране и бетониране на пилотите под глинеста или
бентонитова суспензия (без обсадни тръби).

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Раздел II
СТОЯЩИ ПИЛОТИ 3.А
1
Чл.26. (1) Носещата способност Φ(MN) на забивни пилоти със страна (диа-
метър) до 0,8 m, изливно-набивни, сондажно-изливни пилоти и тръбни пилоти, 7
които се опират на практически неслегваеми пластове се определят по формула:
Φ = γm . R . A (4)
където γm е частичен коефициент за сигурност на пилота за почвата,
който се приема равен на 1,0;
А (m2) - площ на опиране на пилота в почвата при върха, за която се
приема при плътни пилоти площта на сечението на пилота в плос-
костта на опиране, а за тръбни цилиндрични пилоти - площта на
чистото бетонно сечение при незапълнен с бетон пилот, или пъл-
ното му сечение - при запълване на кухината с бетон на височина
не по-малка от три пъти външния диаметър на пилота;
R (MPa) - изчислително съпротивление на почвата под върха на пилота.
(2) Носещата способност, определена по формула (4) не трябва да превиша-
ва носещата способност за материала на пилота, съгласно чл.23.
(3) За всички видове забивни пилоти, които стъпват на скали, валуни и ча-
къли с песъчлив запълнител, както и на твърди глини, но без повърхностните гли-
ни, льосове, льосовидни почви, набъбващи почви, размекваеми скали, засолени
почви и др. п., изчислителното съпротивление се приема R ≤ 15 MPa.
(4) За изливни пилоти, навлизащи в неизветрели скали (без слаби прослой-
ки) не по-малко от 0,5 m, R се определя по формулата:
R н  hан 
R≤  + 1 ,5 
γ m  d ан
(5)

където Rн (МРа) е нормативната стойност на съпротивлението на скалния
образец, изпитан на едноосов натиск във водонаситено състояние;
γm - частичен коефициент на сигурност за скалната основа, който
се приема равен на 1,40;
hан (m) - дълбочината на навлизане в скалата;
dан (m) - външен диаметър на пилота.

(5) За тръбни цилиндрични пилоти, които опират равномерно на неизветря-

ла скала, покрита с неразмиваеми почвени пластове с дебелина не по-малка от
три пъти диаметъра на пилота, R се определя по формулата:
Rн
R≤ (6)
γm
където Rн и γm имат същия смисъл, както във формула (5).
(6) При наличие на силноизветряли или изветряли скални прослойки, а така
също и на размекваеми скални породи, Rн във формули (5) и (6) се определя въз
основа на пробни статични изпитвания на пилота или въз основа на полеви из-
питвания на земната основа.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Раздел III
3.А ВИСЯЩИ ЗАБИВНИ ПИЛОТИ ОТ ВСИЧКИ ВИДОВЕ
1
Чл.27. (1) Носещата способност Φ(MN) на пилоти с плътно напречно сече-
8 ние независимо от формата, квадратно сечение с кръгъл отвор и тръбни цилинд-
рични пилоти с диаметър до 0,8 m, натоварени с осови натискови сили се опреде-
ля като сума от изчислителните съпротивления на почвените пластове под върха
на пилота и по неговата околна повърхнина съгласно формулата:
n
Φ = γ d ( γ R .R .A + u ∑γ f l i f i ) (7)
i =1

където γd е частичен коефициент, който се приема за случая равен на 1,00;

R(MPa) - изчислително съпротивление на почвата под върха на
пилота, което се определя по таблица 1;
А (m2) - площ на опиране на пилота, която се приема равна на
площта на напречното сечение на пилота или на уширената му
пета, ако има такава;
u (m) - външен периметър на напречното сечение на пилота;
fi (MPa) - изчислително съпротивление на почвата (околно трие-
не), определено за i-ия пласт по таблица 2;
li (m) - дебелина на i-ия пласт от земната основа, преминат от пи-
лотното стъбло;
γR и γf - частични коефициенти на сигурност за почвата съответ-
но под върха и по околната повърхнина на пилота, независими
един от друг, с които се взема под внимание влиянието на на-
чина на забиване на пилота върху изчислителните съпротивле-
ния на почвата R и fi. Определят се по таблица 3.
Таблица 1
Изчислителни съпротивления на почвата под върховете на забивните пилоти, R
Дълбочина на забиване
Пясъци със средна плътност
на пилотния връх (m)
Чакълест Едрозърнести - Среднозърнести Дребнозърнести Прахов -
Глинести почви с показател на консистенция J с
≥ 1,00 0,9 0,8 0,7 0,6 0,5 0,4
3 7,5 6,60/4,00* 3 3,10/2,00* 2,00/1,20* 1,1 0,6
4 8,3 6,80/5,10 3,8 3,20/2,50 2,10/1,60 1,25 0,7
5 8,8 7,00/6,20 4 3,40/2,80 2,20/2,00 1,3 0,8
7 9,7 7,30/6,90 4,3 3,70/3,30 2,40/2,20 1,4 0,85
10 10,5 7,70/7,30 5 4,00/8,50 2,60/2,40 1,5 0,9
15 11,7 8,20/7,50 5,6 4,40/4,00 2,9 1,65 1
20 12,6 8,5 6,2 4,80/4,50 3,2 1,8 1,1
25 13,4 9 6,8 5,2 3,5 1,95 1,2
30 14,2 9,5 7,4 5,6 3,8 2,1 1,3
35 15 10 8 6 4,1 2,25 1,4

* В стойностите за R, дадени като дроб, числителят се отнася за пясъци, а

знаменателят - за глини.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

(2) В таблици 1 и 2 дълбочината на забиване на пилотния връх и средната

дълбочина на залягане на i-тия почвен пласт се мерят както следва: 3.А
1. при планировка на площадката в изкоп, насип или намив до 3 m - от
нивото на естествения терен;
1
2. при изкоп, насип или намив от 3 до 10 m - от условно ниво, прието на 9
3 m над нивото на изкопа или на 3 m под нивото на насипа (намива).
3. при фундиране в открити води (акватории) се взема под внимание и
възможното общо размиване на горната част от земната основа.
(3) За междинни значения на дълбочина на забиване и показател на консистенция
на глинестите почви Jc, стойностите на R и f се определят с линейна интерполация.
(4) За плътни песъчливи почви, чиято плътност е определена чрез пенетраци-
онни изследвания на място (статични или динамични), стойностите за R, съгласно
таблица 1 (при пилоти, забити без водещи сондажи и/или воден подмив), се зави-
шават с 40%, но не повече от 15 МРа, а когато плътността е определена по друг на-
чин стойностите за R по таблица 1 се завишават с 30%, но не повече от 15 МРа.
(5) Стойностите за R съгласно таблица 1 се прилагат, ако дълбочината на
навлизане на пилотния връх в неразмиваем и не подлежащ на изнасяне или иззем-
ване почвен пласт е не по-малка от 3,0 m.
(6) При определяне на изчислителното съпротивление fi по таблица 2 задъл-
жително се спазват изискванията на алинеи 2 и 3.
(7) При определяне на изчислителните съпротивления на триене по таблица 2, ед-
нородните пластове в земната основа с дебелина не повече от 2 m, трябва да се разделят.
(8) Стойностите на изчислителните съпротивления f за плътни песъчливи
почви се завишават с 30% в сравнение със съответните стойности за средно плът-
ни песъчливи почви, посочени в таблица 2.

Таблица 2

Изчислителни съпротивления на триене на почвата по околната

повърхнина на забивните пилоти, fi (10-2 MPa)
Изчислителни съпротивления на триене на почвата по околната
-2
повърхнина на забивните пилоти, f i (10 Mpa)
Средна дълбочина на
Пясъци със средна плътност
залягане на I–тия почвен
едро и дребно-
пласт под повърхността прахови - - - - - -
среднозърнести зърнести
на терена (m)
Глинести почви с показател на консистенция J c
≥0,8 0,7 0,6 0,5 0,4 0,3 0,2 0,1 0
1 3,5 2,3 1,5 1,2 0,8 0,4 0,4 0,3 0,2
2 4,2 3 2,1 1,7 1,2 0,7 0,5 0,4 0,4
3 4,8 3,5 2,5 2 1,4 0,8 0,7 0,6 0,5
4 5,3 3,8 2,7 2,2 1,6 0,9 0,8 0,7 0,5
5 5,6 4 2,9 2,4 1,7 1 0,8 0,7 0,6
6 5,8 4,2 3,1 2,5 1,8 1 0,8 0,7 0,6
7 6,2 4,4 3,3 2,6 1,9 1 0,8 0,7 0,6
10 6,5 4,6 3,4 2,7 1,9 1 0,8 0,7 0,6
15 7,2 5,1 3,8 2,8 2 1,1 0,8 0,7 0,6
20 7,9 5,6 4,1 3 2 1,2 0,8 0,7 0,6
25 8,6 6,1 4,4 3,2 2 1,2 0,8 0,7 0,6
30 9,3 6,6 4,7 3,4 2,1 1,2 0,9 0,8 0,7
35 10 7 5 3,6 2,2 1,3 0,9 0,8 0,7

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Таблица 3
3.А Частични коефи-
циенти за сигурност
1 Начин на забиване на пилотите и вид на почвата
на земната основа
10 γR γf
1. Забиване на плътни пилоти и кухи пилоти със затворен връх чрез свободно падащи
1 1
паровъздушни и дизелови чукове.
2. Забиване в предварително изработени водещи сондажи при навлизане на пилота
поне 1 m под забоя на сондажа, с диаметър:
- равен на страната на квадратен пилот; 1 0,5
- 5 cm по-малък; 1 0,6
- 15 cm по-малък от страната на квадратен пилот, или от диаметъра на кръгъл пилот 1 1
3. Забиване с воден подмив в пясъчни почви при навлизане на пилотите
1 0,9
в последния метър без прилагане на воден подмив
4.* Забиване чрез вибриране в средноплътни песъчливи почви:
- едрозърнести и среднозърнести пясъци; 1,2 1
- дребнозърнести пясъци; 1,1 1
- прахови пясъци 1 1
5. Глинести почви с показателна консистенция J c = 0,5 :
- глинести пясъци 0,9 0,9
- пясъчливи глини; 0,8 0,9
- глини. 0,7 0,9
Глинести почви с показател на консистенция J c ≥ 1 . 1 1
Забиване с всякакъв вид чукове на кухи цилиндрични пилоти с отворен връх:
- при диаметър на кухината d ≤ 40 cm; 1 1
- при диаметър на кухината > 40 cm. 0,7 1

* Коефициентите γR и γf по т. 4 за глинести почви с показател на консистен-

ция 0,5 < Jc < 1 се определят с интерполация.

(9) При наличие в земната основа на торфени пластове, тини и пропадъчни

почви с опасност от водонасищане се отчита отрицателно триене и се вземат под
внимание изискванията на глава четвърта, раздел V на тези норми.
(10) Във формула (7) сумирането на изчислителните съпротивления се из-
вършва за всички почвени пластове, преминати от пилота, с изключение на слу-
чаите, когато се предвижда изземване на част от почвата чрез изкоп, или е въз-
можно нейното размиване или подмиване. В последните случаи сумирането на
изчислителните съпротивления се извършва за почвените пластове под нивото на
планировката (изкопа) или под нивото на размиване на земната основа.
Чл.28. Носещата способност на забивни пилоти, чийто връх достига рохки
песъчливи почви, или глинести почви с показател на консистенция Jc < 0,40, се
определя чрез пробни статични натоварвания.
Чл.29. Носещата способност Φоп(MN) на пилоти с постоянно сечение, нато-
варени с опънни сили (анкерни пилоти) се определя по формулата:

Φоп = γ d u ∑γ f l i f i (8)

където u, γf, li, fi и γd са съгласно формула (7);

γd се приема:
γd = 0,60 - за горните 4,0 m от дължината на пилота;
γd = 0,80 - за дълбочина на забиване над 4,0 m.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Чл.30. (1) Носещата способност Fоп(MN) на анкерни пилоти с уширена пе-

та и осигурен плътен контакт между стеблото на пилота и почвата се определя по 3.А
схемата на фиг. 1, а. Тя е равна на теглото на пилота и теглото на почвения пресе-
чен конус с връх при уширената пета на пилота и образувателна, наклонена под 1
ъгъл 2/3 ϕo спрямо вертикалата (ϕo - изчислителен ъгъл на вътрешно триене на 11
почвата). За височина на конуса се приема забитата дължина на пилота. При оп-
ределяне на теглото на почвата се взема под внимание и водния подем.
(2) За единичен пилот в пилотно поле на анкерен фундамент се ползува схе-
мата на фиг. 1,б. Носещата способност Φo е равна на теглото на пилота плюс при-
падащото му се тегло от почвата до дълбочината на забиване.

Фиг. 1

(3) Изчислителното натоварване Р на пилота в този случай се определя с

обобщен коефициент на сигурност за почвата (виж форм. 1) γm = 2,00:

Φo
P≤ (9)
γm
(4) За анкерни пилотни фундаменти към сумата на силите, определени за еди-
ничните пилоти се добавят и силите на триене Тi (Фиг. 1,б) като се приема γm= 2,00.
(5) Дълбочината на забиване на анкерните пилоти не трябва да бъде по-мал-
ка от 6,0 m.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Раздел IV
3.А ВИСЯЩИ ИЗЛИВНИ ПИЛОТИ (СОНДАЖНИ, НАБИВНИ) И
1 ТРЪБНИ ЦИЛИНДРИЧНИ ПИЛОТИ
12
Чл.31. Носещата способност Φ(MN) на изливните пилоти (сондажно-излив-
ни и изливно-набивни) и на тръбните цилиндрични пилоти, натоварени с осови
натискови сили се определя по формулата:
Φ = γ d ( γ R .R .A + u ∑γ f li f i ) (10)

където γd е частичен коефициент на сигурност, който се приема ра-вен на

1,0, а за повърхностни глини със степен на водонасищане Sr ≤ 0,85,
както и за льосови почви - 0,80.
γR - частичен коефициент на сигурност за почвата под върха на
пилота, който се приема равен на 1,0, а при сондажни пилоти с
уширена пета, бетонирани под вода - 0,80.
R (MPa) - изчислително съпротивление на почвата под върха на
висящия пилот, което за изливно-набивни пилоти и изливни виб-
рощамповани пилоти се определя по таблица 1;
A (m2) - опорна площ на пилота в почвата, която се приема:
- за плътни пилоти без уширена пета площта на напречното се-
чение на пилота;
- за плътни пилоти с уширена пета площта на напречното се-
чение на уширената пета;
- за тръбни цилиндрични пилоти, запълнени с бетон площта на
напречното сечение на пилота-бруто;
- за тръбни цилиндрични пилоти с почвено ядро, без запълване
на кухината им с бетон площта на чистото бетонно сечение;
u (m) - периметър на пилотното стебло;
li (m) и fi - както във формула (7);
γf - частичен коефициент на сигурност за почвата (триене по
околната повърхност на изливния пилот или тръбния пилот),
който се приема по таблица 4.
Чл.32. (1) Числителното съпротивление на почвата R (MPa) под върха на сондаж-
но-изливни пилоти и тръбни цилиндрични пилоти, оформени чрез вадене на почвата от
отвора и запълване впоследствие с бетон, може да се определи по следния начин:
1. за несвързани почви (пясъци и чакъли) - съгласно пробни статични
натоварвания, по данни от архивни материали, карти, полеви изслед-
вания и др.п. Допуска се и използването на таблица 5 и таблица 6, ко-
гато такива данни липсват или са недостатъчни.
2. Стойностите за изчислителното съпротивление R по таблици 5 и 6 са
валидни, ако пилотите навлизат в носимоспособния почвен пласт
най-малко 2,0m и ако:
а) стените на сондажа и дъното на завоя са запазени от разуплътнява-
не и размекване;
б) няма влияние на по-слаби почвени пластове в дълбочина, под вър-
ховете на пилотите.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Таблица 4
Частичен коефициент на сигурност γf на изливни 3.А
Вид на пилотите и начин на изпълнението
им
пилоти и тръбни цилиндрични пилоти 1
Пясъци Глинести пясъци Песъчливи глини Глини
13
1. Изливнонабивни (тип “франки”) 0,8 0,8 0,8 0,7
2. Изливнонабивни (виброщамповани) 0,9 0,9 0,9 0,9
3. Сондажноизливни (вкл. и тези с
уширена пета), бетонирани:
- на сухо; 0,7 0,7 0,7 0,6
- под вода или под глинеста 0,6 0,6 0,6 0,6
суспензия
4. Тръбни цилиндрични, забити с виб-
риране и/или с изземване на почвата 1 0,9 0,7 0,6
от отвора

Таблица 5
Изчислителни съпротивления R (MPa) под върховете на висящи
Дълбочина на залягане на
изливни сондажни пилоти и тръбни цилиндрични пилоти
пилотния връх
за средно плътни до плътни пясъци
m Чакълести Едри Средни Дребни
5 1,6 1,4 1,2 1
7 2,2 1,8 1,6 1,4
10 2,5 2,2 1,8 1,6
15 3 2,6 2,3 1,8
20 3,2 2,8 2,5 2
25 3,3 3 2,6 2,2

(2) Изчислителното съпротивление R(MPa) на почвата, на незапълнени с бе-

тон тръбни цилиндрични пилоти със запазено почвено ядро, които са забити в но-
симоспособния почвен пласт под върха на пилота 0,5 m и повече, се приемат по
таблица 1 с частични коефициенти на сигурност γR съгласно позиция 4 от табли-
ца 3, като се взема под внимание само чистото бетонно сечение на пилота.
Чл.33. Носещата способност Φоп на изливни пилоти с или без уширена пе-
та (сондажни и набивни), и тръбни цилиндрични пилоти, натоварени с опънни
сили, се определя по чл.29 и чл.31.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Таблица 6
3.А Дълбочина Изчислително съпротивление R(Mpa) под върховете на сондажно-изливни
на залягане пилоти и тръбни цилиндрични пилоти, положени чрез изземване на почвата
1 на пилотния от отвора и запълването му с бетон, при глинести почви без льосовите,
14 връх с показател на консистенция Jc равен на:
m 1,0 0,9 0,8 0,7 0,6 0,5 0,4
3 0,85 0,75 0,65 0,50 0,40 0,30 0,25
5 1,00 0,85 0,75 0,65 0,50 0,40 0,35
7 1,15 1,00 0,85 0,75 0,60 0,50 0,45
10 1,35 1,20 1,05 0,95 0,80 0,70 0,60
12 1,55 1,40 1,25 1,10 0,95 0,80 0,70
15 1,80 1,65 1,50 1,30 1,10 1,00 0,80
18 2,10 1,90 1,70 1,50 1,30 1,15 0,85
20 2,30 2,10 1,90 1,65 1,45 1,25 1,05
30 3,30 3,00 2,60 2,30 2,00 - -
40 4,50 4,00 3,50 3,00 2,50 - -

Раздел V
ВЗЕМАНЕ ПРЕДВИД НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ТРИЕНЕ ПО
ОКОЛНАТА ПОВЪРХНИНА НА ВИСЯЩИТЕ ПИЛОТИ

Чл.34. Силите на отрицателното (негативното) триене по околната повърх-

нина на пилота, които възникват при слягане на почвата около пилота се вземат
под внимание когато това слягане е над 5 cm.
Чл.35. (1) Ако в обсега на забитата дължина на пилота залягат торфени пласто-
ве или тини с дебелина над 30 cm и е възможно вертикална планировка на площад-
ката в насип (или друг товар, равностоен на насипа), то изчислителните съпротивле-
ния fi (MPa) на почвените пластове, разположени над торфа (тинята), се приемат:
1. при насип с височина до 1,0 m;
а) за насипа и торфа fi = 0;
б) за останалите естествени почвени пластове стойностите за fi са
съгласно таблица 2 със знак плюс;
2. при насип с височина от 2 до 5 m:
а) за торфа - минус 0,5.10-2 МРа (отрицателно триене);
б) за естествените почви и насипа - 0,4 от стойностите по таблица 2,
взети със знак минус (отрицателно триене).
3. при насип с височина над 5 m:
а) за торфа - минус 0,5.10-2 МРа;
б) за насипа и естествените почвени пластове - стойностите от табли-
ца 2, взети със знак минус (отрицателно триене).
(2) Допуска се, в случай че консолидацията на земната основа, предизвика-
на от насипа или предварително натоварване на терена е завършена преди изпъл-
нение на пилотното фундиране, съпротивлението на триене да се приеме със знак
плюс, независимо от наличието или отсъствието на торфени прослойки.
Чл.36. Намаляване на околното триене или превръщането му в отрицателно при
други случаи (например при изпълнение на пясъчни намиви, или при пропадане на льо-
са) се оценява в зависимост от конкретните условия. При анализ и използуване на резул-
тата от пробни статични или други полеви изпитвания, то също се взема под внимание.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Раздел VI
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОСЕЩАТА СПОСОБНОСТ НА ПИЛОТИТЕ ПО 3.А
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОЛЕВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 1
15
Чл.37. Носещата способност Φ (MN) на пилотите се определя въз основа на
полеви изследвания (пробни статични и динамични изпитвания на пилоти, ста-
тични и динамични пенетрации и др.п.), ако това е предвидено в проекта.
Чл.38. (1) Носещата способност на пилоти Φ (MN), подложени на пробни
статични или динамични изпитвания се определя по формулата:
Φгрн
Φ = γd . (13)
γm
където γd е частичен коефициент на сигурност, който се приема:
γd = 1,00 - за пилоти, подложени на натиск или хоризонтална сила;
γd = 0,8 - за анкерни пилоти;
γm - частичен коефициент на сигурност за почвата;
Φ нгр (MN) - гранично нормативно съпротивление на пилота.
(2) При едно пробно статично натоварване на пилот, проведено по принцип
в най-неблагоприятното място от петното на обекта gm се приема равен на 1,00.
Чл.39. (1) В случай, че броя на изпитаните пилоти при подобни почвени усло-
вия не е по-голям от 3, за Φ нгр се приема най-малката от получените стойности, а час-
тичния коефициент на сигурност за почвата се приема γm = 1,00. По смисъла на БДС
2419 за случаите включени в него, под Ргр се разбира граничното натоварване Φ нгр.
(2) В случай, че броя на изпитаните пилоти при подобни почвени условия е 4
и повече, Φ нгр се определя въз основа на статистическа обработка на частните зна-
чения за Φгр,i, при стойност на коефициента на обезпеченост a не по-малък от 0,95.
(3) Частните значения за граничното съпротивление на пилота при изпитва-
нето Φгр,i се определя при:
1. осов натиск;
2. осов опън и при хоризонтална сила;
3. динамично изпитване.
(4) Предписанията в чл.39 се отнасят за случая на еластична (огъваема) над-
земна част на сградата. При корава надземна част за Φ нгр се приема средноарит-
метичната стойност на резултатите от пробните натоварвания.
Чл.40. Ако при пробното статично натоварване на осов натиск се стигне до
рязко или непрекъснато увеличение на слягане на пилота S (mm) без да се увели-
чава вертикалния товар, то този товар се приема за частично значение на Φгр,i. За
пилоти не обхванати в БДС 2419 и ако в кривата на слягане на пилота липсва ря-
зък прелом, то за частично значение на Φгр,i се приема:
1. товарът при слягане от 2 до 2,5 cm за пилоти със страна (диаметър) до 40 cm;
2. товарът при слягане S приблизително равен на 0,1d за пилоти със
страна (диаметър) над 120 cm.
Чл.41. При изпитванията на пилоти на осов опън или на хоризонтална сила,
за частично значение на Φгр,i се приема този товар, при който преместванията на
пилота нарастват без затихване.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Чл.42. (1) Частичното значение на Φгр,i може да се определи и чрез пробни ди-
3.А намични изпитвания на пилоти, като се измерят крайните откази при забиване еф
(остатъчен) и е (еластичен), m. Този метод се прилага за еф ≥ 0,002 m и при изпроб-
1 ване ударни механизми, за които има набран съответен опит. При остатъчен отказ
16 еф по-малък от 0,002 m на удар се преминава към по-мощни забивни механизми.
(2) Φ нгр (MN) за двойно действуващи дизелови чукове (например система
"ДЕЛМАГ") се определя по формулата:
Эmax .Q
Φгрн = (15)
 e
 eф + .(Q + q )
 2 
където Эmax (MNm) е максималната енергия на чука при забиване (ком-
пресия + ударна енергия + експлозивна енергия), която се
взема по паспортни данни;
Q (MN) - тегло на падащата тежест на чука;
q (MN) - тегло на пилота;
е - еластичен отказ на пилота в почвата, който се измерва на мяс-
то; допуска се да се приема: е/2 = 0,3 . l, където l е дължината
на пилота в m, а е/2 се получава в mm.
Чл.43. Носещата способност на отделните забивни пилоти по данни от ста-
тични пенетрации се определя по формулата:
n
γ d′ .∑Φп,i
Φ= i =1
(16)
n
където F (MN) е носещата способност на пилота;
γ'd - частичен коефициент на сигурност, равен на 1,0;
n - брой на опитите за мястото на изследването;
Φп, i (MN) - частично значение на носещата способност на отдел-
ния пилот за мястото на опита.
Чл.44. (1)Частните значения на носещата способност на пилота Φп,i (MN) се
определят по формулата:
u
Φп,i = β1qп A + β2T (16а)
uщ
където qп (МРа) е върховото съпротивление по данни от пенетрацион-
ния опит;
А (m2) - площ на напречното сечение на пилота;
u (m) - периметър на пилотното стебло;
uщ (m) - периметър на стандартната колона (щанга) на статичния
пенетрометър;
Т (MN) - сумарно околно триене; отчита се директно от диагра-
мата за статична пенетрация.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

(2) Специфичното околно триене fп (МРа), получено чрез статична пенетра-

ция се определя по формулата: 3.А
T 1
fп = (16б) 17
h .uщ
където h е дълбочината на пенетрационния опит в m.
(3) Коефициентите β1 и β2 за привеждане на върховото съпротивление qп и
околното триене fп към стойности, получавани при пробно статично натоварване
на пилоти се вземат от таблица 7.

Таблица 7
-2
q п (10 MPa) β1 -2
f п (10 MPa) β2
≤ 100 0,9 <2 1,5
250 0,8 4 1
500 0,65 6 0,75
750 0,55 8 0,6
1000 0,45 10 0,5
1500 0,35 12 0,4
2000 0,3
≥ 3000

РАЗДЕЛ VII
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СЛЯГАНЕТО НА ПИЛОТНИТЕ ФУНДАМЕНТИ

Чл.45. (1) Изчислението на слягането на фундаменти с висящи пилоти се из-

вършва като за условен плосък фундамент и съгласно изискванията на нормите за
плоско фундиране.
Границите на условния фундамент се определят по следния начин (фиг. 2):
1. от хоризонталната плоскост АБ, пресичаща върховете (долните краи-
ща) на пилотите;
2. от вертикалните плоскости АВ и БГ, отдалечени от върховете на край-
ните вертикални пилоти на разстояние l.tg(ϕср/4), а при наличие на
наклонени пилоти - преминаващи през техните върхове;
3. от планировъчната плоскост на терена ВГ;
4. ϕср е среднотежестната стойност на ъгъла на вътрешно триене за пре-
минатите от пилота почвени пластове и се определя по формулата:

ϕn~ р = ∑ i i
ϕl
(17)
l
където ϕi е изчислителната стойност на ъгъла на вътрешно триене на i-
ия пласт с мощност li;
l - дълбочина на забиване на пилота, мерена от основната плос-
кост на ростверка: l = Σ li;

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

(2) В теглото на условния фундамент се включва теглото на пилотите, рост-

3.А верка и на почвата в условния фундамент.
(3) При изчисляване на сляганията се взема под внимание дълбочината на
1 фундиране t, съгласно Фиг. 2. Изчислените слягания на фундаментите не трябва
18 да превишават гранично-допустимите стойности.

Фиг. 2

Чл.46. Ако в дълбочина на забиване на пилота залягат торф или тиня с мощ-
ност над 30 cm, при строителството се предвижда планировка на терена в насип
(намив) с височина над 2,0 m или друго постоянно действуващо натоварване, ек-
вивалентно на насипа, страничните вертикални плоскости на условния фунда-
мент АВ и БГ на фиг. 2, независимо от наличието на наклонени пилоти, се прие-
мат на разстояние lср.tg(ϕср/4) от крайните вертикални пилоти, където lср е разс-
тоянието от върха на пилотите до долното ниво на торфа (тинята).
Чл.47. Допуска се сляганията на пилотния фундамент да не се изчислява в
следните случаи:
1. при стоящи пилоти;
2. при ростверк с единичен пилот, натоварен на осов натиск или опън;
3. при пилоти, натоварени на опън.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Глава пета
ПРОЕКТИРАНЕ НА ПИЛОТНИТЕ ФУНДАМЕНТИ 3.А
1
Раздел I 19
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.48. (1) Минималното осово разстояние между пилотите (без пилоти с

уширена пета) се приема:
1. при забивни стоманобетонни пилоти
а) за пилоти с дължина до 7 m включително - 3ап (d);
б) за пилоти с дължина над 7 m - [0,85m + ап (d)] за сечения 25/25 и
30/30 сm и [0,90 m + ап (d)] за сечения 35/35 и 40/40 сm;
2. при изливно-набивни пилоти (тип "франки") - 3d;
3. при сондажно-изливни пилоти:
а) за стоящи пилоти - 2d;
б) за висящи пилоти - 3d;
където ап (d) е страна (диаметър) на пилота.
(2) Осовите разстояния между пилотите при полета от забивни пилоти или
изливно-набивни пилоти се определя с отчитане на уплътняването на земната ос-
нова при полагане на пилотите.
Чл.49. Връзките между отделните части на съставните стоманобетонови пи-
лоти трябва да са защитени против корозия, да осигуряват равностойност на връз-
ката и стеблото на пилота по отношение на всички видове натоварвания (осови, хо-
ризонтални сили, огъващи моменти), както и съосност на съединяваните елементи.
Чл.50. (1)Класът на обикновения монолитен бетон за пилотен ростверк да е
не по-нисък от В15.
Допускат се решения без ростверк при обосновка в проекта, като се вземат
под внимание характера и натоварванията на сградите и конкретните инженерно-
геоложки условия.
(2) Връзката между ростверка и пилота се оформя като корава (запъване на
пилота) или ставна (свободно опиране на ростверка).
(3) Изискванията за ставна връзка на пилота с ростверка са:
1. пилота да навлиза в ростверка най-малко 10 сm (без подложния бе-
тон), в случая без рязане разбиване главата на пилота;
2. стеблото на пилота да навлиза в ростверка най-малко 10 см, а оголе-
ната армировка се закотвя в него най-малко 20 сm при рязане главата
на пилота. Не се допуска в този случай разбиване главата на пилота
чрез взривяване.
(4) Корава връзка на пилота и ростверка се предвижда в следните случаи:
1. когато стеблата на пилотите попадат в много слаби почви;
2. при ексцентрицитет на натисковата сила, излизащ извън ядрото на пи-
лотното сечение;
3. когато хоризонталните премествания на пилота при ставна връзка, опре-
делени съгласно Приложение 1, са по-големи от гранично-допустимите;
4. при съставни пилоти и при анкерни пилоти.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Чл.51. Изискванията за корава връзка на стоманобетонния пилот с монолит-

3.А ния стоманобетонов ростверк са:
1. пилота с разбита глава да навлиза в ростверка (без подложения бетон)
1 10 см, а надлъжните пръти да навлизат в ростверка на дълбочина, оп-
20 ределена съгласно нормите за проектиране на бетонни и стоманобе-
тонни конструкции, като за опънна армировка, но не по-малко от 30 dо
(dо - диаметър на армировъчния прът на пилота);
2. неразбитият пилот да навлиза в ростверка на дълбочина, съответствуваща
на анкерирането на надлъжната му армировка (без разголена армировка).
Чл.52. (1) Върхът (долния край) на пилота трябва да навлиза в малко слег-
ваеми почви. Минималната дълбочина на проникване на забивния пилот в носе-
щия почвен пласт под върха му се приема:
1. за валуни, чакъли, едри и средни пясъци, глини с Jc ≥ 1,0 - не по-мал-
ко от 0,5 m;
2. за останалите почви - не по-малко от 1,0 m.
(2) За сондажно-изливни пилоти дълбочината на проникване в носещия
пласт се приема:
1. в скали не по-малко от 0,30 m навсякъде в забоя;
2. в чакъли и твърди глини не по-малко от 1,0 m;
3. в пясъци и глини с Jc от 1,0 до 0,6 не по-малко от 2,0 m.
Чл.53. (1) Осовите усилия в пилотите на пилотната система под корав рост-
верк, без отчитане на съдействието на земната основа под ростверка, се опреде-
лят по формулата:
 
V M x M y 
N i =  + x 2i + y 2i  (18)
 n ∑x j ∑ y j 
 j j 
където Ni (MN) е осовото усилие в i-тия пилот от системата;
V (MN), Mx (MNm), My (MNm) - натоварването върху фундамен-
та (вертикална сила и огъващи моменти), редуцирано спрямо
центъра на коравината на пилотната система, на нивото на ос-
новна плоскост на ростверка,
xi, yi (xj, yj) - разстояния на i-тия (j-тия) пилот до координатните оси,
прекарани през центъра на коравината на пилотната система,
n - брой на пилотите в системата.
(2) Формула (18) е приложима при пилотна система от вертикални пилоти и
ставна връзка между пилотите и ростверка.
(3) При запъване на пилотите в ростверка, наличие на наклонени пилоти,
при пилоти с различна осова коравина, отчитане на хоризонтални въздействия,
наличие на огъваем ростверк и при други подобни случаи, определянето на уси-
лията в пилотите (осови и огъващи) се извършва въз основа на цялостно изслед-
ване на системата "ростверк-пилоти-земна основа".
Чл.54. При група пилоти или обща фундаментна плоча с пилоти се приема
такова разпределение на пилотите, че резултантната от постоянни товари, дейст-
ващи на фундамента, да преминава по възможност през центъра на коравината на
пилотната система или да се отклонява от него до 10%. При преобладаващо вли-
яние на законопроменливи моменти се приема симетрично разположение на пи-
лотите в симетричен ростверк.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Чл.55. (1) Хоризонталната сила, действуваща на фундамент с вертикални

пилоти, се приема равномерно разпределена между пилотите. 3.А
(2) Поемането на хоризонталната сила във всички случаи се търси от верти-
кални пилоти. Ако това е невъзможно или икономически неизгодно, се добавят
1
наклонени пилоти. 21
Чл.56. При пилотни фундаменти, разположени до стръмни откоси, се прави
проверка за обща устойчивост (преместване на фундамента или цялата сграда за-
едно с пилотите и почвата между тях), като се използва кръгово-цилиндричната
или друга по-неблагоприятна плъзгателна повърхнина. В този случай се изисква
коефициент на сигурност по-голям от 1.20 за основно съчетание на натоварвани-
ята и 1.10 за особено съчетание на натоварванията.
Чл.57. Минималните конструктивни изисквания към сондажно-изливни пилоти са:
1. клас на бетона не по-нисък от "В25";
2. надлъжна армировка минимум 0.6% от сечението на пилота и не по-
малко от 5 №14, клас А-II (А-III);
3. напречна армировка - спирала с диаметър на пръта не по-малък от 6
mm и ход 15 сm (стомана клас А-I);
4. плътност на бетона - в съответствие с БДС 7268, като се вземат под
внимание температурно-климатичните и почвените условия по време
на експлоатацията;
5. бетоново покритие на армировката - не по-малко от 3 cm - при неагресив-
ни почвени среди и не по-малко от 5 cm - при агресивни почвени среди;
6. усилване главата на пилота - съгласно проекта и с оглед осигуряване
връзката му със стоманобетоновия ростверк.
Чл.58. В случай, че не са указани в проекта, допустимите отклонения на за-
бивните ненапрегнати стоманобетонови пилоти са:
а) в план - до (0,25 ≡ 0,4)ап, където ап е страната (диаметъра) на пилота;
б) в ниво - до ± 10 cm, ако главата на пилота не се разбива (реже);
в) в наклон на оста - от 1/30 до 1/50 от дължината на пилота.
Чл.59. Минималното разстояние от ръба на ростверка до ръба на крайния
пилот се приема не по-малко от 15 cm.
Чл.60. В случай, че не са указани в проекта, допустимите отклонения на
сондажно-изливните пилоти са:
1. в план - 0,2ап, но не повече от 20 cm;
б) в ниво - до ± 10 cm;
в) в наклон на оста - до 1/50l

Раздел II
ПИЛОТНИ ФУНДАМЕНТИ В ПРОПАДЪЧНИ ПОЧВИ

Чл.61. При пилотни фундаменти в пропадъчни почви инженерно-геоложки-

те изследвания трябва да изяснят и следните условия:
1. типа на земната основа по пропадъчност (I, II или непропадъчни);
2. възможността за намокряне или водонасищане на земната основа.
Чл.62. При пилотни фундаменти в пропадъчни почви се търси навлизане с
върховете на пилотите в плътни непропадъчни пластове. При неизбежно водона-
сищане на горните пропадъчни пластове се взема под внимание отрицателното
триене върху пилотите.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

Раздел III
3.А ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА ПИЛОТНИ
ФУНДАМЕНТИ В СЕИЗМИЧНИ РАЙОНИ
1
22 Чл.63. При проектирането на пилотни фундаменти в сеизмични райони, с
изключение на сгради и съоръжения от категория "В" и "Г", се спазват изисква-
нията на нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Чл.64. Пилотни фундаменти при сеизмични въздействия се изчисляват по
първа група гранични състояния.
Чл.65. При определяне на носимоспособността на пилота за осово натовар-
ване не се взема под внимание околното триене по стеблото на пилота на слаби
горни почвени пластове, непосочени в таблица 1 на НПССЗР-87 (неуплътнени на-
сипи, рохки пясъци, течно-пластични глини, органични почви, тини и др.п.).
Чл.66. Минималната дълбочина на забиване на пилотите при осигурена но-
сеща способност на пилотите за вертикални и хоризонтални товари и с вземане
под внимание на сеизмичния ефект е 4 m (с изключение на скалите).
Чл.67. Върховете на пилотите трябва да опират на неслегваеми или малко
слегваеми почви. Не се допускат като носещ пласт под върховете на пилотите
рохки пясъци, течнопластични глини и други подобни почви.
Чл.68. При висок пилотен ростверк сеизмичните сили, действуващи върху
сградата се определят като за сгради (съоръжения) с долна еластична част (етаж),
при което коефициентът на динамичност β се увеличава 1.5 пъти, ако периодът
на първата форма на собствените трептения на сградата е 0.4 и повече секунди.
Освен това коефициентът на динамичност β не трябва да бъде по-малък от 1.2 и
да съответствува на изискванията на НПССЗР-87.
Чл.69. Проверката на пилота на носеща способност за материала на пилота
се извършва като за нецентрично натиснат или опънат елемент, съгласно норми-
те за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.
Чл.70. (1) При наличие на пропадъчни почви и възможност за повишаване
на нивото на почвените води в процеса на експлоатация на сградата, а също така
и при неизбежно намокряне на земната основа изчислението на пилотните фун-
даменти се извършва като за водонаситени почви в границите на очакваното по-
вишение на почвените води или за водонаситената отгоре земна маса.
(2) При опасност от аварийно намокряне на част от пропадъчната земна ос-
нова (напр. спукване на канали или водопроводи, просмукване на повърхностни
води и др.п.) показателите на пропадъчните почвени пластове се приемат при тях-
ната естествена влажност.
(3) В случаите на ал.(1) и ал.(2) се провеждат всички необходими изчисления
за пилотните фундаменти в пропадъчни почви, съгласно Раздел II на тази глава.
Чл.71. За сондажно-изливни пилоти в сеизмични райони с коефициент Кс ≥ 0.15
се изисква:
1. надлъжна армировка минимум 5N16;
2. разстояние между стремената (ход на спиралата):
а) в горните 1.20 m от пилота - до 8 cm;
б) в останалата част - до 12 cm;
3. диаметър на стремената:
а) минимум 8 mm за пилоти с диаметър до 50 cm включително;
б) минимум 10 mm за пилоти с диаметър по-голям от 50 cm.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

ПРИЛОЖЕНИЕ 1
(препоръчително) 3.А
1
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕДИНИЧНИЯ ПИЛОТ ЗА ВЕРТИКАЛНИ И 23
ХОРИЗОНТАЛНИ СИЛИ И МОМЕНТИ

1. Изследването на единични пилоти, натоварени при главата с хоризонтал-

ни сили и моменти се извършва по схемата на фиг. 1.1 и включва:
1.1. изчисляване на пилотите на деформации, което се свежда до съблюдава-
не на основните условия:
u ≤ uгр (1)

ψ ≤ ≤ ψгр (2)
където u (m) и ψ (rad) са изчислителните стойности съответно на хори-
зонталното преместване на главата на пилота и ъгълът на завър-
тането й, определени съгласно т. 4 от настоящото Приложение;
uгр (m) и ψгр (rad) - гранично допустими стойности съответно на
хоризонталното преместване на главата на пилота и ъгълът на
завъртането й, определени в заданието за проектиране на сгра-
дата или съоръжението; ако такива данни липсват може да се
приеме ориентировъчно urp = 1 ÷ 1.5 cm и yгр = (2 ÷ 3).10-3 rad.
1.2. отделно се извършва проверка на напречното сечение на пилота по първа и
втора група гранични състояния, при което се взема под внимание осовата сила, огъ-
ващия момент и напречната сила. Това изчисляване на пилота се извършва съгласно
изискванията на нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.
1.3. проверка на устойчивостта на почвата около пилота чрез ограничаване
на хоризонталните напрежения в почвата, предизвикани от пилота;
1.4. изчисляване на разрезните усилия в пилота Mz, Qz, Nz и хоризонталните
почвени напрежения σz за дълбочини zi.
2. В случай на запънат в ростверка пилот, в изчислението е необходимо да се
въвежда запъващия момент М = М3 в мястото на запъване на пилота в ростверка,
определен по т.8 на настоящото приложение.
3. При изчисляване на пилота на хоризонтални сили се допуска земната ос-
нова, в която е забит пилота, да се разглежда като еластична линейно-деформиру-
ема среда, с коефициент на леглото C(z) (MPa/m'), линейно изменящ се в дълбо-
чина. Изчислителната стойност на коефициента на леглото Cu(z) на земната осно-
ва за страничната повърхност на пилота се определя по формулата:
Cu(z) = k . z (3)
където k е коефициент на пропорционалност (MPa/m2). При липса на опитни
данни се допуска к да се определя по таблица 1.1, като при плът-
ни (сбити) пясъци стойностите се завишават с 30% спрямо по-ви-
соките значения на к за съответния вид земна основа;
z (m) - дълбочина на разглежданото сечение на пилота в земната
основа, за която се определя коефициента на леглото. При
висок ростверк z се отчита от терена, а при нисък рост-
верк - от основната му плоскост.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

4. Приведената дълбочина на забиване на пилота в земната основа Г се оп-

3.А ределя по формулата:
1 l = αд l (4)
24
където l е действителната дълбочина на забиване на пилота (неговия връх)
в земната основа, отчетена от терена при висок ростверк или от
основната плоскост на фундамента - при нисък ростверк;
aд (1/м) - коефициент на деформация, който се определя по фор-
мулата:
k .d пр
αд = 5 (5)
Eδ .J
където k е както във формула (3) на това Приложение;
Eδ (МРа) - начален модул на еластичност на бетона на пилота
при натиск и опън, по нормите за проектиране на бетонни и
стоманобетонни конструкции;
J (m4) - инерционен момент на напречното сечение на пилота;
dпр (m) - приведена широчина на пилота, която се приема за тръбни
цилиндрични пилоти, и за сондажно-изливни пилоти с диаме-
тър на стеблото равен или по-голям от 0,80 m dпр = (d + 1) m, за
останалите видове пилоти dпр = 1,5.(d + 0.5) m;
d (m) - диаметър на кръглото сечение, страната на квадратното
или страната на правоъгълното сечение на пилота, в равнина,
перпендикулярна на действието на натоварването.

Таблица 1.1
1. Глини и песъчливи глини, течнопластични (0 ≤ Jc < 0,25) 65 - 250 50 - 200
2. Глини и песъчливи глини, мекопластични (0,25 ≤ Jc ≤ 0,5);
глинести пясъци, пластични (0 ≤ Jc ≤ 1), прахови пясъци (0,8 ≥ e ≥ 0,6) 250 - 500 200 - 400
3. Глини и песъчливи глини, твърдо пластични, до полутвърди (0,75 ≤ Jc ≤ 1); 500 - 800 400 - 600
глинести пясъци твърди (Jc > 1); пясъци средносбити:
• дребни (0,75 ≥ e ≥ 0,6) и
• средни (0,70 ≥ e ≥ 0,66)
4. Глини и песъчливи глини, твърди (Jc > 1), пясъци едри, средносбити
800 - 1300 600 - 1000
(0,70 ≥ e ≥ 0,55)
5. Пясъци чакълести (0,70 ≥ e ≥ 0,55); чакъл и валуни с пясъчен запълнител - 1000 - 2000

Забележка: По-ниските стойности на коефициента к в Табл.1.1 съответстват на

по-ниските стойности на показателя на консистенция Jc за глинести и
на по-високите стойности на коефициента на порите е за песъчливи
почви, дадени в скоби. По-високите стойности на коефициента k съот-
ветстват на по-високите стойности на Jc и на по-ниските стойности
на е. За почви с междинни значения на Jc и е стойността на коефициен-
та к се определя чрез интерполация.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

5. Изчислителните стойности на хоризонталното преместване на пилота в

основната плоскост на ростверка u (m), и ъгълът на завъртане ϕ (rad) се опреде- 3.А
лят по формулите:
1
H .lo3 M .lo2 25
u = uo +ψo lo + + (6)
3 Eδ .J 2 Eδ .J

H .lo2 M .lo
ψ = ψo + + (7)
2 Eδ .J Eδ .J
където H (MN) и M (MNm) са изчислителните стойности на напречната сила
и огъващия момент, предавани от ростверка на главата на пилота;
положителните посоки на натоварванията са показани на фиг. 1.1;
lo (m) - дължина на стърчащата част на пилота при висок ростверк;
Еδ и J - както във формула (5);
u (m) и ψ o (rad) - хоризонтално преместване и ъгъл на завъртане на
напречното сечение на пилота на кота терен при висок ростверк и
в основната му плоскост - при нисък ростверк.
6. Хоризонталното преместване uо (m) и ъгълът на завъртане o (rad) се опре-
делят по формулите:
uo = δнн . Ho + δнм . Mo (8)

ψo = δмн . Ho + δмм . Mo (9)

където Ho (MN) и Mo (MNm) са изчислителните стойности на напречна-
та сила и огъващия момент в разглежданото сечение на пилота,
които се приемат: Но = Н и Мо = М + H . lo;
М и Н - както във формулите (6) и (7);
σнн (m/MN) - хоризонтално преместване на сечението от сила
Но = 1 (Фиг. 1.1а);
σнм (1/MN) - хоризонтално преместване на сечението от момент
Мо = 1 (Фиг.1.1б);
σмн (1/MN) - хоризонтално завъртане на сечението от сила Но =
1 (Фиг.1.1а);
σмм (1/MNm) - хоризонтално завъртане на сечението от момент
Мо = 1 (Фиг.1.1б);
7. Преместванията σнн, σнм = σмн и σмм се изчисляват по формулите:

Ao
δ нн = (10)
α .Eδ .J
3
д

Bo
δ мн = (11)
αд2 .Eδ .J

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

3.А Co
δ мм = (12)
1 αд .Eδ .J
26 където αд, Eδ, J са както във формула (5);
Ао, Во и Со - безразмерни коефициенти, които се приемат по таб-
лица 1.2 в зависимост от приведената дълбочина на забива-
не на пилота в земната основа l, m, която се определя по фор-
мула (4); коефициентите Ао, Во и Со за промеждутъчни стой-
ности на l се закръгляват до най-близката таблична стойност.

Фиг. 1.1

8. При пилоти, запънати с нисък ростверк (lo = 0) u = 0 запъващият момент

в главата М3 ≡ Мo (MNm) rи преместването uo (m) се определят по формулите:

δ мн
M 3 = Mo = − .H (13)
δмм o

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Таблица 1.2
Приведена При опиране на пилота на При запълване на пилота 3.А
дълбочина Нескална почва Скала в скала 1
l Ао Во Со Ао Во Со Ао Во Со
27
0,5 72,004 192,026 576,243 48,006 96,037 192,291 0,042 0,125 0,5
0,6 50,007 111,149 278,069 33,334 55,609 92,942 0,072 0,18 0,6
0,7 36,745 700,023 150,278 24,507 35,059 50,387 0,114 0,244 0,699
0,8 28,140 46,943 88,279 18,755 23,533 29,763 0,17 0,319 0,798
0,9 22,244 33,008 55,307 14,851 16,582 18,814 0,241 0,402 0,896
1,0 18,030 24,106 36,486 12,049 12,149 12,582 0,329 0,494 0,992
1,1 14,916 18,160 25,123 9,983 9,196 8,836 0,434 0,593 1,086
1,2 12,552 14,041 17,944 8,418 7,159 6,485 0,556 0,698 1,176
1,3 10,717 11,103 13,335 7,208 5,713 4,957 0,695 0,807 1,262
1,4 9,266 8,954 10,050 6,257 4,664 3,937 0,849 0,918 1,342
1,5 8,101 7,349 7,838 5,498 3,889 3,240 1,014 1,028 1,415
1,6 7,154 6,129 6,268 4,887 3,308 2,758 1,186 1,134 1,480
1,7 6,375 5,189 5,133 4,391 2,868 2,419 1,361 1,232 1,535
1,8 5,730 4,456 4,299 3,985 2,533 2,181 1,532 1,321 1,581
1,9 5,190 3,878 3,679 3,653 2,277 2,012 1,693 1,397 1,617
2,0 4,737 3,418 3,213 3,381 2,081 1,894 1,841 1,460 1,644
2,2 4,032 2,756 2,591 2,977 1,819 1,758 2,080 1,545 1,675
2,4 3,526 2,327 2,227 2,713 1,673 1,701 2,240 1,586 1,685
2,6 3,163 2,048 2,013 2,548 1,600 1,687 2,330 1,596 1,687
2,8 2,903 1,869 1,889 2,453 1,572 1,693 2,371 1,593 1,687
3,0 2,727 1,758 1,818 2,406 1,568 1,707 2,385 1,586 1,691
3,5 2,502 1,641 1,757 2,394 1,597 1,739 2,389 1,584 1,711
≥ 4,0 2,441 1,621 1,751 2,419 1,618 1,750 2,401 1,600 1,732

δ мн
2
uo = ( δ нн − ).H o (14)
δ мм
където σмн, σмм и Но са както във формули (8) и (9).
9. Изчислителният запъващ момент М3 (MNm) се определя по формулата:

lo2
δ мн + loδ мм +
2 Eδ J
M3 = − .H (15)
lo
δ мм +
Eδ J
където буквените означения са като във формули (6), (7) и (13).

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

10. Изчислителното хоризонтално почвено напрежение σu (z) в контакта със

3.А страничната повърхност на пилота, изчислителният огъващ момент Mz, напреч-
ната сила Qz и надлъжната сила Nz за сечението на пилота на дълбочина z се оп-
1 ределят по формулите:
28
k  ψ M H 
σu ( z ) = z  xo A1 − o B1 + 2 o C 1 + 3 o D1  (16)
αд  αд αд Eδ J αд Eδ J 

Ho
M z = αд2 Eδ J xo A3 − αд Eδ Jψo B3 + M oC 3 + D (17)
αд 3

Q z = αд3 E δ J x o A4 − αд2 E δ Jψ o B4 + αд M o C 4 + H o 4 (18)

Nz = N (19)

където k, αд, Ed, J, Ho, Mo, lo, uo, yo са както във формули (3), (5), (6), (7), (8) и (9);
А1, В1, С1, D1, А3, В3, С3, D3, А4, В4, С4, D4 са коефициенти, чийто
_ стойности се приемат по таблица 1.3;
z - приведена дълбочина, която се определя по формулата:
z = αд .z (22)

където z е дълбочина съгласно фиг.1.1, за която се изчисляват, σz, Mz и Qz.

N (MN) - изчислително вертикално натоварване, което се преда-
ва на главата на пилота.
11. Проверка за устойчивост на почвата около пилота се извършва по фор-
мула (20):
4
σ u ( z ) ≤ η1η2 ( ρ .z .tgϕ + ζ .c ) (20)
cos ϕ
където σu (z) е изчислителното почвено напрежение, определено по
формула (16) на дълбочина z, отчитана при висок ростверк от
повърхността на терена, а при нисък ростверк - от неговата
–
основна плоскост; при l ≤ 2,5
–
σz се изчислява за две дълбочини: z1 = 1/3 и z2 = 1; при l > 2,50

- за z1 = 0,85/αд, където αд се определя по формула (5);

ρ, ϕ, c - изчислителни почвени характеристики (обемна маса,
ъгъл на вътрешно триене и кохезия);
ζ - коефициент, който се приема за забивни и тръбно-цилинд-
рични пилоти ζ = 0,60, за останалите видове ζ = 0,30.
η1 - коефициент равен на 1,0; при съоръжения с големи хори-
зонтални натоварвания η1 = 0,70;
η2 - коефициент, отчитащ частта на постоянното натоварване
от сумарния товар, който се определя по формулата:

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

Mп + Mв 3.А
η2 =
n Mп + Mв 1
(21)
където Mп (MNm) е моментът от външното постоянно изчислително на- 29
товарване в сечението на условния фундамент на нивото на върховете на пилотите;
_ в (MNm) - също от временното натоварване;
М
n - коефициент, който се приема равен на 2,50, с изключение нa
следните два случая: _
а) особено отговорни съоръжения, за които се приема n = 4 и
при l ≥ 5 се приема n = 2,5; за междинни стойности на l n
се определя чрез интерполация;
б) фундаменти с едноредово разположение на пилотите, _ на-
товарени с ексцентричен натиск, за които се приема n = 4,
независимо от стойността на l.

Таблица 1.3
Приведена Коефициенти
дълбочина А1 В1 С1 D1 А3 В3 С3 D3 А4 В4 С4 D4
0 1,000 0 0 0 0 0 1,000 0 0 0 0 1,000
0,1 1,000 0,1 0,005 0 0 0 1,000 0,1 -0,005 0 0 1,000
0,2 1,000 0,2 0,02 0,001 -0,001 0 1,000 0,2 -0,02 -0,003 0 1,000
0,3 1,000 0,3 0,045 0,005 -0,005 -0,001 1,000 0,3 -0,045 -0,009 -0,001 1,000
0,4 1,000 0,4 0,08 0,011 -0,011 -0,002 1,000 0,4 -0,08 -0,021 -0,003 1,000
0,5 1,000 0,5 0,125 0,021 -0,021 -0,005 0,999 0,5 -0,125 -0,042 -0,008 0,999
0,6 0,999 0,6 0,18 0,036 -0,036 -0,011 0,998 0,6 -0,18 -0,072 -0,016 0,997
0,7 0,999 0,7 0,245 0,057 -0,057 -0,02 0,996 0,699 -0,245 -0,114 -0,003 0,994
0,8 0,997 0,799 0,32 0,085 -0,085 -0,034 0,992 0,799 -0,32 -0,171 -0,051 0,989
0,9 0,995 0,899 0,405 0,121 -0,121 -0,055 0,985 0,897 -0,404 -0,243 -0,082 0,98
1 0,992 0,997 0,499 0,167 -0,167 -0,083 0,975 0,994 -0,499 -0,333 -0,125 0,967
1,1 0,987 1,095 0,604 0,222 -0,222 -0,122 0,96 1,090 -0,603 -0,443 -0,183 0,946
1,2 0,979 1,192 0,718 0,288 -0,287 -0,173 0,938 1,183 -0,716 -0,575 -0,259 0,917
1,3 0,969 1,287 0,841 0,365 -0,365 -0,238 0,907 1,273 -0,838 -0,73 -0,356 0,876
1,4 0,955 1,379 0,974 0,456 -0,455 -0,319 0,866 1,358 -0,967 -0,91 -0,479 0,821
1,5 0,937 1,468 1,115 0,56 -0,559 -0,42 0,811 1,437 -1,105 -0,116 -0,63 0,747
1,6 0,913 1,553 1,264 0,678 -0,676 -0,543 -0,739 1,507 -1,248 -1,350 -0,815 0,652
1,7 0,882 1,633 1,421 0,812 -0,808 -0,691 0,646 1,566 -0,396 -1,613 -1,036 0,529
1,8 0,843 1,706 1,584 0,961 -0,956 -0,867 0,53 1,612 -1,547 -1,906 -1,299 0,374
1,9 0,795 1,770 1,752 1,126 -1,118 -1,074 0,385 1,640 -1,699 -2,227 -1,608 0,181
2 0,735 1,823 1,924 1,308 -1,295 -1,314 0,207 1,646 -1,848 -2,578 -1,966 -0,057
2,2 0,575 1,887 2,272 1,720 -1,693 -1,906 -0,271 1,575 -2,125 -3,360 -2,849 -0,629
2,4 0,347 1,874 2,609 2,195 -2,141 2,663 -0,949 1,352 -2,339 -4,228 -3,973 -1,592
2,6 0,033 1,755 2,907 2,724 -2,621 -3,600 -1,877 0,917 -2,437 -5,140 -5,355 -2,821
2,8 -0,385 1,490 3,128 3,288 -3,103 -4,718 -3,108 0,197 -2,346 -6,023 -6,990 -4,445
3 -0,928 1,037 3,225 3,858 -3,540 -6,000 -4,688 -0,891 -1,969 -6,765 -8,840 -6,520
3,5 -2,928 -1,272 -2,463 4,980 -3,919 -9,544 -10,340 -5,854 1,074 -6,789 -13,692 -13,826
4 -5,853 -5,941 -0,927 4,548 -1,614 -11,731 -17,919 -15,076 9,244 -0,358 -15,611 -23,140

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ 2
3.А (информационно)
1
30 Видове пилоти
1. По материал, форма, напречно сечение и конструктивни особености за-
бивните пилоти се подразделят на следните видове:
а) по материала - от обикновен стоманобетон (БДС 8498), от напрегнат
стоманобетон, стоманени, дървени;
б) по формата и вида на стеблото - призматични, пирамидални, клино-
образни, трапецовидни, конични, едночастни (от един елемент) или
съставни (от отделни части);
в) по напречното им сечение - квадратни, правоъгълни, от стоманени про-
фили, квадратни с кръгла кухина, кръгли със или без кухини (тръбни);
г) по вида на петата им - с оформен заострен връх и стоманена обувка,
тъпи, с уширена пета, а за тръбните пилоти - със заострен или отво-
рен край.
2. По начина на изпълнение пилотите се подразделят на следните основни групи:
Група "забивни пилоти" - предварително изготвени елементи, които се по-
лагат в земната основа чрез забиване с чукове, вибратори, преси и др. подобни за-
бивни механизми.
Група "изливно набивни пилоти" (тип "франки") - полагат се в земната
основа без вадене на почвен материал и чрез инвентарна обсадна тръба със зак-
рит връх и набита в земната основа бетонна уширена пета. Обсадната тръба се из-
тегля постепенно и стеблото на пилота се оформя чрез послойно уплътнена зем-
новлажна бетонна смес.
Група "изливни виброщамповани пилоти" - оформят се в предварително
изготвени сондажи, които се запълват с бетонна земновлажна смес, уплътнена
послойно с дълбочинен вибратор или виброщампа.
Група "сондажно-изливни пилоти" - изливат се в предварително изготве-
ни сондажи, отдолу нагоре.
3. Забиването на пилотите в земната основа може да се облекчи по следните
начини:
а) чрез направа на предварителни тесни отвори (лидерни сондажи), при
което диаметърът на отвора не трябва да превишава диаметъра (стра-
ната) на пилота, а дълбочината му да бъде поне с 1,0 метър по-малка
от забитата дължина на пилота;
б) чрез прилагане на воден подмив, при което същият се прекратява за
последния 1,0 метър от забиването на пилота и същия се дозабива до
проектното ниво без подмив.
4. Оформянето на сондажно-изливните пилоти става по следните начини:
а) изпълнени без обсадни тръби - за сухи, свързани почви;
б) изпълнени с обсадни стоманени тръби, които се вадят при бетонира-
нето на отвора - за водонаситени и несвързани почви;
в) изпълнени под бентонитов разтвор - за водонаситени почви;
г) с оставащи в почвата обсадни (стоманени) тръби за специални случаи
и при съответна обосновка;
д) пилоти с уширена пета, изпълнени със специално приспособление или по
взривен способ.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 Норми за проектиране на пилотно фундиране

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3
(информационно) 3.А
1
ОБИЧАЙНИ ВЕРТИКАЛНИ НАТОВАРВАНИЯ НА СТОЯЩИ ПИЛОТИ 31

1. За забивни стоманобетонни ненапрегнати пилоти с квадратно сечение мо-

гат да се ползуват изчислителните вертикални натоварвания от таблица 3.1
2. За сондажно-изливни пилоти без уширена пета се допуска да се ползуват
данните от таблица 3.2.

Таблица 3.1
Сечение на пилота (cm) Изчислителен товар Р , в MN
25/25 0,30 до 0,45
30/30 0,50 до 0,70
35/35 0,70 до 1,20
40/40 1,40 до 2,00
50/50 2,20 до 2,80
60/60 3,00 до 3,80

Таблица 3.2
Диаметър на стеблото (cm) Изчислителен товар Р, в MN
35 0,35 до 0,45
50 0,60 до 0,80
80 1,80 до 2,40
120 3,50 до 4,50

3. При наличие на пробни статични натоварвания могат да се допуснат и по-висо-

ки натоварвания, но съобразени с материала на пилота и технологията на изпълнение.

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

 ЗЕМНИ РАБОТИ И ФУНДИРАНЕ

3.А
1
32

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения