Professional Documents
Culture Documents
5705 FDB 7856 Fe
5705 FDB 7856 Fe
Синелников
Я. Р. Синелников
А. Я. Синелников
Том 1
OSTEOLOGIA
ARTROLIGIA
MYOLOGIA
София
2010
СЪДЪРЖАНИЕ
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
A., a. – arteria – артерия CI, CII, CIII nervus cervicalis I, II, III…
Aa., aa. – arteriae – артерии LI, LII, LIII nervus lumbalis I, II, III…
Gl., gl. – glandula – жлеза SI, SII, SIII nervus sacralis I, II,III…
Gll., gll. – glandulae – жлези ThI, ThII, ThIII nervus thoracicus I, II, III…
Lig., lig. – ligamentum – връзка
Ligg., ligg. – ligamenta – връзки
M., m. – musculus – мускул
Mm., mm. – musculi – мускули Постоянните нервни сегменти са поставени в
N., n. – nervus – нерв кръгли скоби, например (CI, CII), (ThI, ThII).
Nn., nn. – nervi – нерви Непостоянните нервни сегменти са поставени в
R., r. – ramus – клонче кръгли скоби вътре в квадратните скоби, например
Rr., rr. – rami – клончета [CI (CII) – CVII (CVIII)].
V., v. – vena – вена
Vv., vv. – venae – вени
s. – seu, sive – или
ПРЕДИСЛОВИЕ
Костите, ossa, служат за твърда опо- скелет обединява костите на горните щялна част, pars cartilaginea. Основна
ра на меките тъкани на тялото и се при- крайници, ossa membri superioris, и кос- в системата на скелета е костната част.
веждат в действие от силата на съкраща- тите на долните крайници, ossa membri Към хрущялната част от системата на
ващите се мускули. inferioris. скелета се отнасят: ставни хрущяли,
В тялото костите образуват костната Системата на скелета включва повече cartilagines articulares; епифизарни хру-
системата (фиг. 1, 2), systema skeletale, от 200 кости, от които 85 чифтни. щяли, cartilagines epiphysiales и ребрени
която включва осев скелет, skeleton axi- Всяка кост е орган, състоящ се от раз- хрущяли, cartilagines costales.
ale, и добавъчен скелет, skeleton ap- лични видове съединителна тъкан. Кост- Отвън костта е покрита от тънка съ-
pendiculare. Към осевия скелет се отнасят та съдържа костен мозък, снабден с кръ- единителнотъканна пластинка – надко-
черепът, cranium; гръбначният стълб, воносни съдове и нерви. стница или периост, periosteum (фиг. 3).
columna vertebralis, и скелетът на гръд- В системата на скелета се разгра- В надкостницата се различават влак-
ния кош, skeleton thoracis. Добавъчният ничават костна част, pars ossea и хру- нест и остеогенен слой. Разположени-
ят повърхностно влакнест слой се съе- структуриране на костната тъкан, в това berculi; грапави линии, lineae asperae;
динява с костта чрез проникващи в нея число и след травми и счупвания. На ямки, foveae; ями, fossae и т.н.
влакна (перфориращи влакна) и съдържа границата със ставния хрущял, покри- По-тънък слой – ендост, endosteum,
кръвоносни и лимфни съдове и нерви. ващ краищата на костта, надкостницата покрива костта от вътрешна страна.
От този слой към костта кръвоносните преминава в надхрущялник, или перихон- Според тяхната форма костите биват:
съдове и нервите минават през изхран- дриум, perichondrium. В резултат на това дълги, ossa longi, къси, ossa brevia, и пло-
ващи отвори, fоramina nutricia, и след костта се обвива от непрекъсната съеди- ски, ossa plana (фиг. 5). Някои кости съ-
това през вид изхранващ канал, canalis нителнотъканна обвивка. Тази обвивка държат напълнени с въздух кухини; та-
nutricius, достигат в костния мозък (фиг. покрива повърхността на костта и всич- кива кости се наричат пневматизирани,
4). Вътрешният, остеогенен слой включ- ки намиращи се върху нея образувания: ossa pneumatica. Освен това, някои кос-
ва костобразуващи клетки (остеобласти), израстъци, processus; шипове, spinae; ти се отнасят към кости с неправилна
участващи в процеса на развитие и пре- гребени, cristae; върги, tuberi; пъпки, tu- форма (смесени), ossa irregularea. Таки-
ва кости се състоят от части с различна distalis. Участъците от дългите кости, формираща епифизарната линия, linea
форма и строеж. които се намират на границата на диа- epiphysialis, която с възрастта става поч-
Дългите кости (раменна, ключица, физата и епифизите, се наричат мета- ти неразличима.
предкиткови, кости на пръстите – фа- физи, metaphyses (вж. фиг. 4). Самата При разрез на дългите кости (фиг. 6)
ланги и др.) се състоят от средна част граница се забелязва само в костите на може да се видят компактно вещество,
– диафиза, diaphysis и две крайни час- децата и подрастващите, докато между substantia compacta, образуващо външни-
ти – епифиза, epiphyses. Епифизата, ко- диафизата и епифизите се запазва хру- те слоеве на коста, и спонгиозно (трабе-
ято е разположена по-близо до осевия щялна пластинка, наречена епифизарен куларно) вещество, substantia spongiosa,
скелет, се нарича проксимална, epiphysis хрущял, cartilago epiphysialis. За сметка разположено навътре от компактното ве-
proximalis, а епифизата на същата кост, на този хрущял костта расте интензив- щество, предимно в епифизите и мета-
заемаща по-отдалечено от осевия ске- но по дължина. След което епифизарни- физите. В диафизата на дългите кости
лет положение – дистална, epiphysis ят хрущял се замества от костна тъкан, компактното вещество загражда кост-
Фиг. 3. Голям пищял, tibia; десен; изглед отпред Фиг. 4. Голям пищял, tibia; десен; изглед отпред
(В средните части на коста надкостницата е (Надкостницата е отстранена. Отворена е част от костно-
разрязана и отворена) мозъчната кухина. Епифизите не са сраснали с диафизата)