Professional Documents
Culture Documents
Диагонално-спирални Модели На Движение
Диагонално-спирални Модели На Движение
Диагонално-спирални Модели На Движение
спирални модели
на движение
ДОЦ. РОСТИСЛАВ КОСТОВ, ДМ
Увреди на централната нервна
система
Мозъчно-съдови инциденти
Неоплазмени процеси (доброкачествени и злокачествени)
Невро-медиаторни нарушения
Автоимунни заболявания
Инфекциозни заболявания
Интоксикации
Травматични увреди и др.
Мозъчно-съдови инциденти
Сензорни неврони
Гама-моторни
неврони към ЦНС
Мускулни
вретена
Екстрафузални
влакна
Екстрафузал
ни влакна
Аферентен
неврон
Капсула
Колагенови
фибри
Апарати на Golgi
Сензорен
неврон
Сухожилие
Основи на ПНУ
Движенията се осъществяват от множество мускули и в
няколко стави едновременно.
В КГМ са представени комплексни двигателни модели а не
отделни движения
Участващите мускулни групи се подпомагат по между си.
Този синергизъм се използва за улесняване на движенията,
осъществявани от паретичните мускули.
Дадено движение може да бъде улеснено и чрез сетивна
стимулация.
Проприоцептивно стимулиране.
Тактилна, визуална и слухова стимулация.
Възбуждане на максимален брой моторни единици.
Използват се и при пациенти с мускулноскелетни
дисфункции.
Използва проприорецепцията (усета за натиск и разтегляне)
като терапевтичен подход за възстановяване на дадено
нарушено движение.
Съпротивление и улесняване на нарушеното движение чрез
познати глобални модели на спирални или диагонални
движения, заедно с използване на разтягане, повторение и
словесни команди.
Диагонално-спирални модели на
движение
Три компонента:
1. Флексия или екстензия;
2. Абдукция или аддукция;
3. Вътрешна или външна ротация.
За всяка част на тялото на човек има по два диагонала на
движение, като всеки диагонал включва два модела на
движение, антагонистични един на друг.
Три начина на изпълнение:
1. Пасивно (при тежки мозъчни увреди или демонстрация)
2. Асистирано (от пациента или терапевта)
3. Срещу максимално преодолимо съпротивление, оказвано
срещу всеки един от компонентите на диагонала
Всеки диагонално-спирален модел се определя с характерен
номер, за по-ясно систематизиране и описване (ПР: първи и
втори диагонал за горен крайник).
Същото важи и за антагонистичните модели на всеки един
диагонал (ПР: Първи диагонал Първи модел за горен крайник)
Описанията на движенията се съобразяват с крайната позиция
на крайника (анатомичната област), ПР:
Първи диагонално-спирален модел за горен крайник:
Флекция, Абдукция, Външна ротация
Практически принцип:
За запомнянето и правилното
изпълнение на всеки един
диагонално-спирален модел
на движение е необходимо
да се запаметят позициите на
всички стави на крайника в
началото.
Първият модел включва
противоположните движения
Вторият модел е връщането
на крайника в изходна
позиция