I.

Проектно решение

В Работния проект ще обхванем определянето на светлотехническите показатели и

изработването на електрически инсталации за осветление и контакти, като ще направим както
изчисленията за административните и обществени помещения, така и тези за производствените
помещения. Електрозахранването ще бъде разделено на 2, като административната и обществена
част ще бъдат захранени от междинно разпределително табло (МРТ), а производствената част ще
бъде присъединена от крайно разпределително табло (КРТ).

Таблица 1
№ по Дължина, Ширина, Височина,
Предназначение на помещението
плана (b) m (a) m (H) m
1 Стълбище 3,6 3 3
2 Фоайе 9,3 2,7 3
3 WC - мъже 3,2 2 3
4 WC - жени 3,2 2 3
5 Кабинет 5,1 3,2 3
6 Фотолаборатория 10 5,8 3
7 Склад за реактиви 6 3,5 3

II. Светлотехническа част

1. Кратка характеристика на помещението

Сградата за услуги съдържа два вида помещения – общи / санитарни и промишлени. . Всички
помещения са с относителна влажност на въздуха под 75%. Липсват условия, създаващи повишена или
особена опасност за поражения от електрически ток. Електрическите инсталации за осветление и
контакти, както и структурираната кабелна среда за комуникации, ще бъдат изтеглени в PVC гофриран
шлаух, положен под мазилката и по скари над окачения таван.

2. Избор на нормени светлотехнически показатели

Вътрешните осветителни уредби се изпълняват основно по два начина: общо осветление и

комбинирано осветление (общо и местно осветление на работните места). Според предназначението си,
изкуственото осветление бива: работно, аварийно и евакуационно.

4
 За изкуствено осветление се нормират следните светлотехнически показатели: осветеност,
равномерност на осветеността, заслепяване (при производствени помещения), дискомфорт (при
административни сгради), пулсации на осветеността, цвят на светлината и цветопредаване,
разпределение на яркостите в зрителното поле.
За определяне на нормените осветености се използва скалата: 20-30-50-75-100-150-200-300-400-
500-750-1000-1250-1500-2000 lx.
n
∑ Ei
Ecp = i=1 ,lx
n

2.1. Норми за обществени и жилищни сгради

Коефициент на запаса (отчита се в следствие на намаляването на осветеността поради

замърсяването на повърхностите, стареене на светлинните източници и др.):
ЕНАЧ .
КЗ 
Еексплоат.

Приема се да е в граници от 1,25 до 1,5 в зависимост от използваните светлинни източници и

периодичността на почистване на осветителите.
2.2. Обосновка на целесъобразен светлинен източник и осветитители

За зададените помещения отрасловите норми поставят следните светлотехнически изисквания

[Табл. 2, стр. 102 – П 3.1.]:

Категория
Нормена
Предназначение на Цвят на Клас на Степен на Коефициент на Равнина
№ осветеност
на помещението помещени светлината цветопредаване заслепяване пулсация за Ен
Ен (lx)
ето

1 Стълбище 50 VIII Т.Н 2В 2 - х-0,8

2 Фоайе 100 VIII Т,Н 2А 1 25 пода

3 WC - мъже 50 VIII Т,Н 2В 2 - под в-1,5

4 WC - жени 50 VIII Т,Н 2В 2 - под в-1,5

5 Кабинет 300 V Т,Н 2А 1 25% x - 0,8

6 Фотолаборатория 200 VII Т,Н, Д 1В 1 25% x - 0,8

7 Склад за реактиви 100 VIII Т,Н 3 3 - x-1

Таблица 2

Означения: Т – топло бял, Н – неутрално бял; x-0,8 - хоризонтална повърхност на 0,8 m от пода.

5
 3. Избор на система на осветление, светлинен източник и осветително тяло

При системи за общо равномерно осветление осветителите се разполагат по тавана или в

равнина, успоредна на тавана. Системата е подходяща за административни помещения, проходни и
спомагателни помещения, складове и производствени помещения. Осветителите се разполагат в редици
на еднакви разстояния един от друг. Конструкцията и степента на защита на осветителите се определят
от условията на околната среда.
Имайки предвид тези съображения и светлотехническите изисквания, от горната таблица
избираме системи за осветление, светлинни източници (табл. 2, стр. 99-П1) и осветители (табл. 2, стр.
100-П2) както следва:
- За помещение 5 – Кабинет: луминесцентни лампи, цвят неутрално бял, 58 [W], 3500 [lm];
- За помещение 6 – Лаборатория: луминесцентни лампи, цвят неутрално бял, 26 [W], 1000 [lm];
- За помещение 7 – Склад за реактиви: луминесцентни лампи, цвят неутрално бял, 36 [W], 2850
[lm].

№ Помещение Система осветление Възможни светлинни източници Възможни осветители

луминесцентен осветител
луминесцентен осветител (лампа), лл 2х36 W с решетка
1 Стълбище общо равномерно 2В от П, 36 W, 1100 lm (d/h)опт =1,4

луминесцентен осветител
луминесцентен осветител, лл 2А от 2х58 W с решетка
2 Фоайе общо равномерно П, 58 W, 2600 lm (d/h)опт =1,4

луминесцентен осветител (лампа), лл луминесцентен осветител

общо равномерно + 2В-Н, 36 W,1100 lm; лл 2АН, 18 W, 1х36 W с решетка, 1х18
3 WC - мъже местно 1100 lm W (d/h)опт =1,4

луминесцентен осветител (лампа), лл луминесцентен осветител

общо равномерно + 2В-Н, 36 W,1100 lm; лл 2АН, 18 W, 1х36 W с решетка, 1х18
4 WC - жени местно 1100 lm W (d/h)опт =1,4

луминесцентен осветител
луминесцентен осветител с решетка 2х58 W с решетка
5 Кабинет общо равномерно 2А от П, 58W, 3500 lm (d/h)опт =1,4

промишлен осветител с
луминесцентен осветител с решетка решетка, 2х26 W
6 Фотолаборатория общо равномерно 1B, 26 W, 1000 lm W (d/h)опт =1,4

луминесцентен осветител
 луминисцентен осветител с 1х36 W с решетка
7 Склад за реактиви общо равномерно решетка,3 от П, 36 W, 2850 lm (d/h)опт =1,4
Таблица 3

6
4. Изчисляване на светлотехническите данни на помещение № 6 Фотолаборатория

№ Помещение Дължина b [m] Ширина a [m] Височина H [m]

6 Фотолаборатория 10 5,8 3

Помещение № Помещение Възможен светлиненен Възможен осветител

източник
ЛЛ с решетка
6 Фотолаборатория ЛЛ 1B Бр. P [W] (d/h)оит.
26 W 1000 2 26 1,4
lm

4.1. Изчисляване разтоянието от осветителя до работната повърхност:

h  H  hP  hC

h = H - hp - hc = 3 – 0,8 – 0,2 = 2 [m]

hp- h-
hc
Разстоянието Разстоянието
между пода и между
работната работната
повърхност повърхност и
H h (0,8÷0,85m) осветителя
hc- H-
Разстоянието Височината на
между помещението
hp осветителя и
тавана
(0,20m)

h = 2 [m]
7
4.2. Изчисляване индекса на помещението:

a.b
i
h  a  b

a. b 5,8 .10 58
i= =
h ( a+b ) 3 . ( 5,8+10 ) = 31,6 = 1,83

i = 1,83

Следствие на избраният светлинен източник, а именно ЛЛ с решетка от П 2.3 отчитаме следните

параметри необходими ни в уравнението за коефициента на използване. Също така вземаме изчислената

стойност за индекса на помещението. Който попада в 2 константни граници, респективно за i1 и i2 .

iизч.= 1,83 от П.2.3 определяме 2 гранични индекса.

i1.= 1,5 ⃗ ɳ1 = 51

i2.= 2 ⃗ ɳ2 = 54

4.3. Изчисляване на коефициента на използване на светлинния поток.

ɳизч.= ɳ1 + (iизч - i1) . ɳ1 - ɳ2

i1 - i2

ɳизч.= 51 + (1,83 – 1,5) . 51 – 54 = 53 %

1,5 - 2

ɳизч. = 53% За нуждите на по нататъчните изчисления го разделяме на 100 ⃗ 0,53

4.4. Изчисляваме максимално допустимото разстояние между осветителите.

d max =h. ( dh ) опт

8
 d
d max =h. () h опт
=
2.1,4 = 2,8 [m]

d max = 2,8 [m]

4.5. Определяне на минималният брой редове.

a
na ( min )=
d max

a 5,8
na ( min )=
d max = 2,8 = 2,1 [m]

'
2,1 ⃗ na = 2 реда

4.6. Определяне на минималният брой осветители в ред.

b
nb ( min )=
d max
b 10
nb ( min )= = =
d max 2,8 3,6 [m]

3,6 [m] ⃗ 4 броя осветители в ред

4.7. Изчисляваме минималният брой осветители.

' ' '
N =n a .n b = 2.4 = 8 броя

4.8. Изчисляване на светлинния поток.

Кз.a.b. Eн
Физч.=
N .n.η

1,25.5,8.10 .200
Физч.= =
8.2.0,53 1710 [lm]
9
 Физч. = 1710 [lm]

4.9. Проверка на избраният осветител по светлинен поток.

Фн. = 1800 [lm] ≥ Физч. =1710 [lm]

4.10. Изчисляване на разтоянието между редовете по ширината.

a
d a=
na

5,8
da = 2,1 = 2,76 [m]
da = 2,76 [m]

4.11. Изчисляване разтоянието между осветителите в един ред по дължина.

b
d b=
nb

10
db = 3,6 = 2,8 [m]

db = 2,8 [m]

10
4.12. Изчисляване на разтоянието между осветителите и стената по ширина.

da
d a=
2

2 ,76
d a= =1, 38[ m]
2

4.14. Изчисляване на разтоянието между осжетителите и стената по дължина.

db
d b=
2

2,8
d b= =1,4 [m ]
2
4.15. Изчисляване на реализираната осветеност.
Физч .
Е реал =Ен.
Фн .
1710
Е реал =200. =190[lx ]
1800
Проверката гласи: 0,95. Ен. ≤ Ереал. ≤ 1,15. Ен. 190 ≤ 190 ≤ 230

4.16. Изчисляване на инсталираната мощност.

Pинс. = кпра. . N` . m . Pн.

Pинст. =1,2 . 8 .2 . 26 = 499,2 [W]

Pинст. = 5 [кW]

4.17. Проверка на условие за равномерност.

11
 d a .db  d 
 
h  h ОПТ .

√d a .d b √2,76.2,8
h = 2 = 1,4 1,4 ¿1,4

5. Изчисляване на светлотехническите данни на помещение № 5 Кабинет

№ Помещение Дължина b [m] Ширина a [m] Височина H [m]

5 Кабинет 5,1 3,2 3

Помещение № Помещение Възможен светлиненен Възможен осветител

източник
ЛЛ с решетка
5 Кабинет ЛЛ 2А Бр. P [W] (d/h)оит.
58 W 3500 2 58 1,4
lm

5.1. Изчисляване разтоянието от осветителя до работната повърхност:

h  H  hP  hC

h = H - hp - hc = 3 – 0,8 – 0,2 = 2 [m]

h = 2 [m]
5.2. Изчисляване индекса на помещението:

a.b
i
h  a  b

a. b 3,2. 5,1 16,32

i= =
h ( a+b ) 2 . ( 3,2+5,1 ) = 2.8,3 = 0,98

i = 0,98

12
 Следствие на избраният светлинен източник, а именно ЛЛ с решетка от П 2.3 отчитаме следните
параметри необходими ни в уравнението за коефициента на използване. Също така вземаме изчислената

стойност за индекса на помещението. Който попада в 2 константни граници, респективно за i1 и i2 .

iизч.= 0,98 от П.2.3 определяме 2 гранични индекса.

i1.= 0,8 ⃗ ɳ1 = 41

i2.= 1 ⃗ ɳ2 = 44

5.3. Изчисляване на коефициента на използване на светлинния поток.

ɳизч.= ɳ1 + (iизч - i1) . ɳ1 - ɳ2

i1 - i2

ɳизч.= 41 + (0,98 – 0,8) . 41 – 44 = 43 %

0,8 - 1

ɳизч. = 43% За нуждите на по нататъчните изчисления го разделяме на 100 ⃗ 0,43

5.4. Изчисляваме максимално допустимото разстояние между осветителите.

d max =h. ( dh ) опт

d max =h. ( dh ) =
опт 2.1,4 = 2,8 [m]

d max = 2,8 [m]

13
5.5. Определяне на минималният брой редове.

a
na ( min )=
d max

a 3,2
na ( min )=
d max = 2,8 = 1,14 [m]

'
1,14 ⃗ na = 1 реда

5.6. Определяне на минималният брой осветители в ред.

b
nb ( min )=
d max
b 5,1
nb ( min )= = =
d max 2,8 1,82 [m]

1,82 [m] ⃗ 2 броя осветители в ред

5.7. Изчисляваме минималният брой осветители.

' ' '

N =n a .n b = 1.2= 2 броя

5.8. Изчисляване на светлинния поток.

Кз.a.b. Eн
Физч.=
N .n.η

1,2.3,2.5,1.300
Физч.= =
2.2.0,43 3415 [lm]

Физч. = 3415 [lm]

14
5.9. Проверка на избраният осветител по светлинен поток.
Фн. = 3500 [lm] ≥ Физч. =3415 [lm]

5.10. Изчисляване на разтоянието между редовете по ширината.

a
d a=
na

3,2
da = 1,14 = 2,8[m]

da = 2,8[m]

5.11. Изчисляване разтоянието между осветителите в един ред по дължина.

b
d b=
nb

5,1
db = 1,82 = 2,8 [m]
db = 2,8 [m]

5.12. Изчисляване на разтоянието между осветителите и стената по ширина.

da
d a=
2

2,8
d a= =1,4 [m ]
2

15
5.13. Изчисляване на разтоянието между осветителите и стената по дължина.
db
d b=
2

2,8
d b= =1,4 [m ]
2
5.14. Изчисляване на реализираната осветеност.
Физч .
Е реал =Ен.
Фн .

3415
Е реал =300. =293[ lx ]
3500

Проверката гласи: 0.9.Ен ¿ Eр≤1,15. Ен 300 [lx]≤293≤345[lx]

5.15. Изчисляване на инсталираната мощност.

Pинс. = кпра. . N` . m . Pн.

Ринс = 1,25.3.2.36 = 278 W = 278 [W]

Pинст. = 2,78[kW]

5.16. Проверка на условие за равномерност.

d a .db  d 
 
h  h ОПТ .

√d a .d b √2,8. 2,8
h = 2 = 1,4 1,4 ¿1,4

6. Изчисляване на светлотехническите данни на помещение № 7 Склад за реактиви

№ Помещение Дължина b [m] Ширина a [m] Височина H [m]

7 Склад за реактиви 3,5 6 3
Помещение № Помещение Възможен светлиненен Възможен осветител
източник
ЛЛ с решетка

16
 Склад за реактиви ЛЛ 3 Бр. P [W] (d/h)оит.
7 36 W 2850 1 36 1,4
lm

6.1. Изчисляване разтоянието от осветителя до работната повърхност:

h  H  hP  hC

h = H - hp - hc = 3 – 1 – 0,2 = 1,8 [m]

h = 1,8 [m]
6.2. Изчисляване индекса на помещението:

a.b
i
h  a  b

a. b 3,5 .6 21
i= =
h ( a+b ) 1,8 . ( 3,5+6 ) = 1,8.9,5 = 1,22

i = 1,22

Следствие на избраният светлинен източник, а именно ЛЛ с решетка от П 2.3 отчитаме следните

параметри необходими ни в уравнението за коефициента на използване. Също така вземаме изчислената

стойност за индекса на помещението. Който попада в 2 константни граници, респективно за i1 и i2 .

iизч.= 1,22 от П.2.3 определяме 2 гранични индекса.

i1.= 1 ⃗ ɳ1 = 44

i2.= 1,5 ⃗ ɳ2 = 51

6.3. Изчисляване на коефициента на използване на светлинния поток.

ɳизч.= ɳ1 + (iизч - i1) . ɳ1 - ɳ2

17
 i1 - i2

ɳизч.= 44 + (0,22 – 1) . 44 – 51 = 47 %
1 - 1,5

ɳизч. = 47% За нуждите на по нататъчните изчисления го разделяме на 100 ⃗ 0,47

6.4. Изчисляваме максимално допустимото разстояние между осветителите.

d
d max =h. () h опт

d max =h. ( dh ) =
опт 1,8.1,4 = 2,52 [m]

d max = 2,52 [m]

6.5. Определяне на минималният брой редове.

a
na ( min )=
d max

a 3,5
na ( min )=
d max = 2,52 = 1,38 [m]

'
1,38 ⃗ na = 1 реда

6.6. Определяне на минималният брой осветители в ред.

18
 b
nb ( min )=
d max

b 6
nb ( min )= = =
d max 2,52 2,38 [m]

2,38 [m] ⃗ 2 броя осветители в ред

6.7. Изчисляваме минималният брой осветители.

' ' '

N =n a .n b = 1.2= 2 броя

6.8. Изчисляване на светлинния поток.

Кз.a.b. Eн
Физч.=
N .n.η

1,2.3,5.6.100
Физч.= =
2.1.0,47 2680 [lm]

Физч. = 2680 [lm]

6.9. Проверка на избраният осветител по светлинен поток.

Фн. = 2850 [lm] ≥ Физч. =2680 [lm]

19
6.10. Изчисляване на разтоянието между редовете по ширината.

a
d a=
na

3,5
da = 1,38 = 2,53[m]

da = 2,53[m]

6.11. Изчисляване разтоянието между осветителите в един ред по дължина.

b
d b=
nb

6
db = 2,38 = 2,52 [m]

db = 2,52 [m]

6.12. Изчисляване на разтоянието между осветителите и стената по ширина.

da
d a=
2

2 ,53
d a= =1 , 26[ m ]
2

6.13. Изчисляване на разтоянието между осжетителите и стената по дължина.

db
d b=
2

20
 2 ,51
d b= =1 , 26[ m]
2

6.14. Изчисляване на реализираната осветеност.

Физч .
Е реал =Ен.
Фн .

2680
Е реал =100. =94 [lx ]
2850

Проверката гласи: 0.5.Ен ¿ Eр≤1,15. Ен 50 [lx]≤94≤115[lx]

6.15. Изчисляване на инсталираната мощност.

Pинс. = кпра. . N` . m . Pн.

Ринс = 1,2.2.1.1,36 = 86,4 [W]

Pинст. = 0,86[kW]

6.16. Проверка на условие за равномерност.

d a .db  d 
 
h  h ОПТ .

√d a .d b √2,53.2,51
h = 1,8 = 1,4 1,4 ¿1,4

Тъй като осветителните тела са с конвенционална ПРА, приемаме коефициент на запаса К з=1,5
За удобство получените резултати за всяко едно помещение се обобщават в табл. 4 за
качествените показатели на осветителната уредба в помещенията :

Таблица 4

21
 Помещение Осветител N da na db nb а/b/i Ереал Ринст

№ - бр. m бр. m бр. - lx kW

1. Стълбище 2х36 ЕБО 2 3,92 2 3,92 1 3.3,6.0,58 50 0,072
2. Фоайе 2х36 ЕБО 2 3,92 1 3.92 2 2,7.9,3.0,75 100 0,16
1х36 ЕБО 1 300 0,04
3. WC-мъже
1х18 ЕБО 1 3,92 1 3.92 1 2.3,2. 0,44 50 0,04
1х36 ЕБО 1 300 0,04
4. WC-жени
1х18 ЕБО 1 3,92 1 3.92 1 2.3,2.0,44 50 0,04
5. Кабинет 2х58 ЕБО 2 2,8 1 2.8 2 3,2.5,1.0,98 293 2,78

6. Фотолаборатория
2х26 ЕБО 8 2,76 2 2,8 4 5,8.10.1,83 190 5,00

7. Склад за реактиви
1х36 ЕБО 2 2,53 1 2,52 2 3,5.6.1,22 94 0,94
КБР - осветител 2х36 W с конвекционален баласт и дифузен разсейвател
ЕБО - осветител 2х36 W с електронен баласт, огледален отражател и решетка

*Забележка: Изчисленията за помещения 1, 2, 3 и 4 (Стълбище, фоайе, WC – мъже и WC – жени) са

аналогични на тези, за помещения 5, 6 и 7.

7. Оценка на качествените показатели на осветителните уредби

7.1. Проверка на равномерността на осветлението на помещение №6 –

фотолаборатория
При общо равномерно осветление условието за равномерност на осветлението е:
EMIN
g  0, 7  0,8 
ECP

√d a .d b d
Спазването му се гарантира от проверката h ¿π≤ ( h ) опт . Освен това за
осигуряване на добри зрителни условия и светлинен комфорт, яркостите в зрителното поле трябва да
бъдат в отношение L1:L2:L3 ¿ 1:3:10, където:
L1 - яркост на работното поле
L2 - яркост на непосредствено заобикалящата работното място повърхност
L3 - средна яркост на стените и тавана на помещението.
За определяне на тези яркости са необходими средните осветености на работната повърхност,
стените и тавана. За изчислителния индекс на помещението и приетите коефициенти на отражение на

22
 стени, таван и работна повърхност се отчитат и коефициентите на използване на светлинния поток за
тавана и стените (П2.2). След това се изчисляват осветеностите:
m.N . L . P
EP 
 a.b  П-е №5: 150lx; П-е №6: 300lx; П-е №7: 300lx
m.N . L .T
ET 
 a.b  П-е №5: 37,43lx; П-е №6: 76,93lx; П-е №7: 75,35lx
m.N . L .C
EC 
 2h  a  b   П-е №5: 64,90lx; П-е №6: 125,01lx; П-е №7: 130,87lx

Търсените яркости се изчисляват по зависимостта за дифузно отразяващи повърхности:

Изчисляваме Lp за помещение 5, 6, 7
 P . EP
LP 
 П-е №5: 14,32 cd/m2; П-е №6: 28,65 cd/m2; П-е №7: 28,65 cd/m2
C . EC
LC 
 П-е №5: 10,33 cd/m2; П-е №6: 19,90 cd/m2; П-е №7: 20,83 cd/m2
T . ET
LT 
 П-е №5: 8,34 cd/m2; П-е №6: 17,14 cd/m2; П-е №7: 16,79 cd/m2

7.2. Определяне на разпределението на яркостите в зрителното поле на помещение №6

–фотолаборатория
За изчислителен индекс на помещението i=1,67 и приетите коефициенти на отражение на таван,

стени и работна повърхност ( ρт=70 %, ρс=50 %, ρр=30 % ) от П2.2 се отчитат и след

интерполация се получават коефициентите на използване на светлинния поток за тавана и стените:
η т=22 η с=63 η р=40
7.3. Оценка на коефициент на пулсации на осветеността
За намаляване на коефициента на пулсации трябва да се използва специален начин на свързване
на лампите в един осветител или на осветителите като цяло.
RSTR
STRS
TRST
RSTR
STRS
TRST
По този начин, след свързване на съседните осветители към различни фази се намалява
коефициента на пулсации до нормите.

23
III. Електрически инсталации за осветление и контакти .

Електрическа инсталация е съвкупност от електрически елементи свързани по определен

начин с цел надежно и безопасно електроснабдяване . Разположени в един обект ( зграда ) .

1. Определяне броя на излазите и токовите кръгове за осветление и контакти

Излаз е всяко отклонение от електрическата инсталация .

Взависимост от площа , нуждите и предназначението на помещението се избират броя
контакти.

- За коридори , стълбища , фоайета по 1 бр. на 10 m 2.

- За производствени помещения по 1 бр. на 20 m 2 ( според нуждите може и повече) .

Усилени контакти в помещения се залагат според нуждите на потреблението

- За помещение 2 ( 3 или 4 ) по 1 бр.

- За помещение 5 и 7 според нуждите до 2 бр.
- За помещение 6 са нужни между 4 и 6 бр.

Излазите за осветление и контакти се събират в токов кръг .

Токов кръг е част от електрическата инсталация , която изхожда от разпределително таблото

през комутационна апаратура , от която се захранват потребителите . Може да бъдат еднофазни ,
двуфазни и трифазни .

- Към 1 т.к. може да се присъединят осветители чийто работен ток не е повече от 25A . На
еднофазен т.к. не повече от 20 бр.
- За обикновенни контакти до 10 бр. на т.к. с обща мощност не повече от Pсумарно =2500 W
- Или 15 бр. обикновенни контакти с обща мощност Pсумарно =1500 W
- До 2 бр. усилени контакти на т.к. , като на един излаз да е 1500 W а т.к. да не надвишава 3000
W.
- Разпределението на т.к да е равномерно по фазите .

Не се допуска смесването на осветление и контакти .

Ключовете за осветление и контактите се поставят според архетектурата и нуждите на

потребителя .

Електрическите ключове се монтират на височина 1,3-1,5 м от пода, контактите - от 0,3 до 0,6 м.

Инсталацията се осветление се изпалнява с кабел 3 х 1,5 mm2

Инсталацията за контактите се изпалнява с кабел 3 х 2,5 mm2

Помещенията ще се захранват от 2 разпределителни табла

Междинно разпределително табло ( МРТ ) – захранва помещения 1 , 2 , 3 , 4 , 5 и 7 . То се

захранва от главно разпределително табло ( ГРТ ) с кабел 5 х 10 mm2

Крайно разпределително табло ( КРТ ) – захранва помещение 6 ( Фотолаборатория ) . То се

захранва от междинното разпределително табло .

Таблица 5

24
 Обикн. Усилени
Лампени Ринст Ринст Ринст
№ Помещение Площ контактни контактни
излази осветители обикн.к.изл. ус.конт.изл.
излази излази
    m2 бр. kW бр. kW бр. kW
1 Стълбище 10,8 2 0,072 1 0,25  - - 

2 Фоайе 25,11 5 0,700 2 0,5 1 1,5

2 0,900
3 WC - мъже 6,40 1 0,25 1 1,5
1 0,050
2 0,900
4 WC - жени 6,40 1 0,25 - -
1 0,050
5 Кабинет 16,32 2 0,278 2 0,5 1 1,5

6 Фотолаборатория 58 8 0,500 6 1,5 2 1,0

Склад за
7 21.6 2 0,086 2 0,5 - -
реактиви
∑ 25 3,536 15 3,75 17 5,5

2. Токови кръгове на междинно разпределително табло ( МРТ ) .

Таблица 6

Токови кръгове

Описание Вход
1 т.к. 2 т.к. 3 т.к. 4 т.к. 5

26 26 -  -  -
Лампени излази, бр.
9 -   9 - -
Обикн. контакти, бр.
3  - -   2  1
Усилени контакти, бр.
3359 1570 2250 3000 1500
Ринст, W
0.97 0,96 0,.9 0.9 0.9
cos ⱷ
5,26 7,11 10,86 14,49 7,24
Iизч, А
5х10 mm² 3х1,5 mm² 3х2,5 mm² 3х2.5 mm² 3х2.5 mm²
S, mm2/линия
АП, 3Р АП, 1Р АП, 1Р АП, 1Р АП, 1Р АП, 1Р
Защитен апарат
32 A 10 A 16 A 25 A 10 A
I на защита, А
R,S,T R S T R
Към фаза
  1-7 5-7 2-5 3 резерва
Помещение №

2.1. Изчисляване на междинно разпределително табло ( МРТ ) .

2.1.1. Изчисляване на токовите кръгове на МРТ .

25
 P∑ .
I т .к . = ,[ A ] - за т.к. с 1 фаза
U ф . cos φ

P∑ .
I т .к . = ,[ A ] - за т.к. с 3 фаза
√3 . U л . cos φ
cos φ=0,96 - за луминисцентен осветител
cos φ=0,96 - за промишлен осветител
cos φ=0,94 - за обикновенни контакти
cos φ=0,94 - за усилени контакти

2.1.2. Изчисляване на тока за 1 т.к.

P∑ . 1570
I 1т .к . = = =7,11[ A ]
U ф .cos φ 230.0,96

2.1.3. Изчисляване на тока на 2 т.к.

P∑ . 2250
I 2 т .к . = = =10,86 [ A ]
U ф .cos φ 230.0,9

2.1.4. Изчисляване на тока на 3 т.к.

P∑ . 3000
I 3 т .к . = = =14,49[ A ]
U ф .cos φ 230.0,9

2.1.5. Изчисляване на тока на 4 т.к.

P∑ . 1 500
I 4 т . к .= = =7,24 [ A ]
U ф . cos φ 230.0,9

2.1.1.2. Избор на комутационни апарати за токовите кръгове

I и т .к . =1,2. I т . к . [ A]

I н=2 A , 4 A , 6 A , 10 A , 16 A , 25 A ,32 A , 50 A , 63 A

1Pи3 P

Автоматичните предпазители се делят и на класове според средата в която се използват и

изискванията за бързодействие . Класове – A , B , C , D

2.1.1. Избор на предпазител за 1 т.к.

I и 1т . к . =1,2. I 1 т .к . =1,2. 7,11=8,53 [ A ]

Избирам АП−1 P с I н=10 [ A ] с дъга С

2.1.2. Избор на предпазител за 2 т.к.

I и 2т . к . =1,2. I 2 т .к . =1,2. 10,86=13 [ A]

26
 Избирам АП−1 P с I н=16 [ A ] с дъга С

2.1.3. Избор на предпазител за 3 т.к.

I и 3 т .к . =1,2. I 3 т .к . =1,2. 14,49=17,4 [ A ]

Избирам АП−1 P с I н=25 [ A ] с дъга С

2.1.4. Избор на предпазител за 4 т.к.

I и 4 т . к .=1,2. I 4 т .к . =1,2. 7,24=8,69[ A ]

Избирам АП−1 P с I н=10 [ A ] с дъга С

2.4. Изчисляване на активната мощност на МРТ .

n n
Pизч . МРТ =K то . ∑ Pинст .осв . + K тк . ∑ Pинст .конт [W ]
i=1 i=1

K то - коефицент за търсената мощност за осветление K то =0,85

K тк - коефицент за търсената мощност за контакти K тк =0,3

n n
Pизч . МРТ =K то . ∑ Pинст .осв . + K тк . ∑ Pинст .конт=0,85.1570+0,5.6750=3359W
i=1 i=1

2.5. Изчисляване на реактивната мощност на МРТ .

Qизч . МРТ =P инст. осв. . tan ( arc . cos ( 0,9 ) ) [VAr]

tan ( arc . cos ( 0,9 ) )=0,48

Q изч . МРТ =P инст. осв. . tan ( arc . cos ( 0,9 ) )=1570 .0,48=760[VAr ]

2.6. Изчисляване на фактора на мощността за МРТ

Q изч . МРТ
(
cos φМРТ =cos arctg φ
Pизч .МРТ )
Q изч . МРТ 760
(
cos φМРТ =cos arctg φ
Pизч .МРТ ) (
=cos arctg
3359 )
=0,97

2.7. Изчисляване тока на МРТ

Pинст . МРТ
I МРТ = [A]
√ 3 . U л . cos φ МРТ

27
 Pинст . МРТ 3359
I МРТ = = =5,26 [ A]
√ 3 . U л . cos φ МРТ √ 3 .380 .0,97
Най-големия АП е с I н=25 A

За главен автоматичен предпазител за МРТ избирам АП−3 P с I н =32 A с дъга С

3. Токови кръгове на крайно разпределително табло ( КРТ ) .

Таблица 7

Токови кръгове
Описание Вход
1 т.к. 2 т.к. 3 т.к. 4

Лампени излази, бр. 16 16  

Обикн. контакти, бр. 6 6

Усилени контакти, бр. 2   2

Ринст, W 1210 541 1500 1000

cos ⱷ 0,98 0.96 0.90 0.9

Iизч, А 1,87 0,85 7,24 4,83

S, mm2/линия 5х10 mm² 4х1.5 mm² 3х2,5 mm² 3х2.5 mm²

Защитен апарат АП, 3Р АП, 3Р АП, 1Р АП, 1Р АП, 1Р

I на защита, А 16 A 2A 10 A 6A

Към фаза R, S, T T S S
Помещение №   6 6 6 резерва

3.1 Изчисляване на крайно разпределително табло ( КРТ ) .

3.1.2. Изчисляване на токовите кръгове на КРТ .

P∑ .
I т .к . = , A - за т.к. с 1 фаза
U ф . cos φ

P∑ .
I т .к . = , A - за т.к. с 3 фаза
√ 3 . U л . cos φ
cos φ=0,96 - за луминисцентен осветител
cos φ=0,96 - за промишлен осветител
cos φ=0,94 - за обикновенни контакти
cos φ=0,94 - за усилени контакти

3.1.3. Изчисляване на тока за 1 т.к.

P∑ . 541
I 1т .к . = = =0,85 [ A ]
√3 . U л . cos φ √ 3.380 .0,9 6

28
 3.1.4. Изчисляване на тока на 2 т.к.

P∑ . 1500
I 2 т .к . = = =7,27[ A ]
U ф .cos φ 230.0,9

3.1.5. Изчисляване на тока на 3 т.к.

P∑ . 1000
I 3 т .к . = = =4,83[ A]
U ф .cos φ 230.0,9

3.2. Избор на комутационна апаратура за токовите кръгове

I и т .к . =1,2. I т . к . [ A]

I н=2 A , 4 A , 6 A , 10 A , 16 A , 25 A ,32 A , 50 A , 63 A

1Pи3 P

Автоматичните предпазители се делят и на класове според средата в която се използват и

изискванията за бързодействие . Класове – A , B , C , D

3.2.1. Избор на предпазител за 1 т.к.

I и 1т . к . =1,2. I 1 т .к . =1,2. 0,85=1,03 [ A]

Избирам АП−3 P с I н =2[ A ] с дъга С

3.2.2. Избор на предпазител за 2 т.к.

I и 2т . к . =1,2. I 2 т .к . =1,2. 7,24=8,69[ A ]

Избирам АП−1 P с I н=10 [ A ] с дъга С

3.2.3. Избор на предпазител за 3 т.к.

I и 3 т .к . =1,2. I 3 т .к . =1,2. 4,83=5,8[ A ]

Избирам АП−1 P с I н=6 [ A ] с дъга С

3.3. Изчисляване на активната мощност на КРТ .

n n
Pизч . КРТ =K то . ∑ P инст. осв. + K тк . ∑ Pинст . конт ¿]
i=1 i=1

K то - коефицент за търсената мощност за осветление

29
 K то =0,9 ( табл. 10.1. стр. 86 )
K тк - коефицент за търсената мощност за контакти
K тк =0,5

n n
Pизч . КРТ =K то . ∑ P инст. осв. + K тк . ∑ Pинст . конт=0,85.541+0,3 .25 00=1210[W ]
i=1 i=1

3.4. Изчисляване на реактивната мощност на КРТ .

Q изч . КРТ =Pинст .осв . . tan ( arc . cos ( 0,9 ) ) [VAr ]

tan ( arc . cos ( 0,9 ) )=0,48

Qизч . КРТ =Pинст .осв . . tan ( arc . cos ( 0,9 ) ) =54,1.0,48=260[VAr]

3.5. Изчисляване на фактора на мощността за КРТ

Q изч . КРТ
(
cos φКРТ =cos arctg φ
Pизч . КРТ )
Q изч . КРТ 260
(
cos φКРТ =cos arctg φ
Pизч . КРТ ) (
=cos arctg
12 10
=0,98 )
3.6. Изчисляване тока на КРТ

P инст. КРТ
I КРТ = [ A]
√ 3. U л . cos φ КРТ

P инст. КРТ 1210

I КРТ = = =1,87[ A ]
√ 3. U л . cos φ КРТ √ 3 .380 .0,98
Най-големия АП е с I н=10[ A]

За главен автоматичен предпазител за КРТ избирам АП−3 P с I н =16[ A ] с дъга С

4. Проверка на сечението по допустима загуба на напрежение .

4.1. Проверка на сечението по допустима загуба на напрежение за осветление .

n
Pинст .осв . МРТ . Li Pинст .осв . КРТ . Li
∆ U изч . %=∑ K i . + ,%
i=1 C i . Si Ci . S i

K i - корекционен коефицент
Pинст .осв . МРТ - инсталирана мощност за осветление за МРТ
30
 Pинст .осв . КРТ - инсталирана мощност за осветление за КРТ
Li - дължина на участък
Si - сечение на учаскък
C i - константа на линията
- За дву проводна линия C=12,8
- За три проводна линия C=34
- За четири проводна линия C=77
- За пет проводна линия C=77

 ГРТ   МРТ КРТ

  L=20 m L=9 m L=10 m
5x10 mm² 4x1,5 mm² 4x1,5 mm²
     
Pинст .осв . МРТ =1,57 [kW] Pинст .осв . КРТ =¿0,541 [kW]

n
Pинст .осв . МРТ . Li Pинст .осв . КРТ . Li 1,57.9 0,541.10
∆ U изч . %=∑ K i . + =1 + =0,32 %
i=1 C i . Si Ci . S i 51 77.1,5

∆ U изч .осв . %=0,32 % ≤ ∆ U доп .=5 %

4.2. Проверка на сечението по допустима загуба на напрежение за контакти .

n
Pинст .конт . МРТ . Li Pинст .конт . КРТ . Li
∆ U изч . %=∑ K i . + ,%
i=1 C i . Si C i . Si

 ГРТ   МРТ КРТ

  L=20 m L=9 m L=10m

5x10 mm² 4x2,5 mm² 4x2,5 mm²

Pинст .конт . МРТ =6,75 Pинст . конт. КРТ =2,5[k W ]

n
Pинст .конт . МРТ . Li Pинст .конт . КРТ . Li 6,75.9 2,5.10
∆ U изч . %=∑ K i . + = + =1,3 %
i=1 C i . Si C i . Si 77.2,5 77.2,5

31
 ∆ U изч .конт . %=1,3 %≤ ∆ U доп.= 5%

∆ U %=∆ U изч .осв . % +∆ U изч . конт. %=0,32+1,3=1,62

Използвана литература:
1. Деканаров Г., Деянов Д. – „Проектиране на ОИТ“, издателство „АВС Техника“
2. Пачаманов А. – „Електроснабдяване и осветитулна техника“, ТУ София, 2004 г.
3. Наредба №3 за устройство и проектиране на електрически уредби и мрежи, „АВС
Техника“, С.2004 г.

4.4.

32