РАДИОПРЕДАВАТЕЛНИ И РАДИОПРИЕМНИ УСТРОЙСТВА.

ПРЕДАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ВИДЕОСИГНАЛИ

I. Предаване на информация
Предаване на информация за различен вид съобщения (говор,
музика, цифров или буквен текст, подвижни и неподвижни образи и т.н.) с
помощта на електромагнитни вълни се извършва чрез радиолиния. В
единия край на радиолинията се намира радиопредавател с предавателна
антена, а в другия – радиоприемник с приемна антена, а между тях е
средата, в която се разпространяват електромагнитните вълни.

Фиг. 1

За да може съобщението да се предаде по радиолинията, то се

преобразува в ел. сигнал с помощта на съответен преобразувател. При
предаване на говор и музика като преобразувател се използва микрофон,
при телевизионно предаване на образи се използва предавателна
телевизионна тръба (суперортикон, видикон, плумбикон) и т.н.
Предназначените за предаване съобщения имат различна природа
(звукова, светлинна и т.н.), но полученият след преобразуването сигнал е
еднороден – в посочените примери е електрически. Този сигнал може да се
нарече първичен. Той не може да се излъчи непосредствено чрез
преобразуване в електромагнитни вълни. Причините за това ще бъдат
изяснени по-долу. В предавателната част на радиолинията (в
радиопредавателя) се генерира носещо трептение, което се модулира от
първичния модулиращ сигнал и се получава модулирано носещо
трептение, което може да се нарече вторичен сигнал или радиосигнал.
В приемния край на радиолинията (в радиоприемника) приетото
модулирано носещо трептение се демодулира и се получава обратно
първичният сигнал. Той се подава на обратен преобразувател, който
преобразува сигнала в изходното съобщение. Обратен на микрофона
преобразувател е високоговорителят. Първият се нарича акусто-
електричен преобразувател, а втория – електроакустичен. При предаване

1
на образи, първият преобразувател (телевизионната предавателна тръба) се
нарича оптико-електричен, а обратният (кинескоп, дисплей) – електро
оптичен преобразувател.

II. Основни процеси в радиопредавателните устройства.

Структурни схеми
II. 1. Приложение на радиото и радиопредавателите
Основното приложение на радиото са радиовръзките и радио- и
телевизионното разпръскване. По цялото земно кълбо са разположени
стотици хиляди радио- и телевизионни разпръсквателни станции. Много
повече са радиопредавателните станции за служебни връзки, а подвижните
(возими и носими) приемо-предавателни радиостанции наброяват стотици
милиони. Освен системите за връзка със земни радиостанции, се изграждат
и космични системи за радиовръзки и радио- и телевизионно разпръскване,
които използват геостационарни и изкуствени спътници на земята.
Важно приложение на радиото е радионавигацията, която се прилага
за водене на кораби и самолети при различни метеорологични условия. За
тази цел се използват стационарни земни и бордови космически
радиопредаватели (радиофарове) и радиопеленгатори, а така също возими
(корабни и самолетни) радиосредства.
Важен клон на радиото е радиолокацията. Освен за водене на кораби
и самолети тя има приложение в противовъздушната и противоракетна
отбрана на всяка страна.
Други клонове на радиото са радиоуправлението и
радиотелеметрията, които намират приложение, както в различните
области на икономиката, така и в космонавтиката.
Основната съставна част на радиотехническите системи споменати
по-горе, са радиопредавателите.

II. 2. Радиопредавателна станция

Радиопредавателната станция е част от системата за радиовръзка,
предназначена да предава информация на разстояние с помощта на
радиовълни.
Радиопредавателната станция се състои от следните основни части:
- радиопредавателно устройство (РПдУ) или накратко
радиопредавател;
- предавателна антена;
- електрозахранващо устройство;
- система за управление, блокировка и сигнализация (УБС).
В маломощните радиопредавателни станции УБС може да липсва.
В повечето случаи маломощните портативни (носими и возими)
радиопредавателни станции се обединяват в общ корпус с радиоприемно
устройство и образуват приемо-предавателна радиостанция. Тя се състои

2
от радиоприемно устройство (радиоприемник), радиопредавателно
устройство (радиопредавател), обща приемо-предавателна антена и общо
електрозахранващо устройство.

II. 3. Основни процеси в радиопредавателните устройства

Във всеки радиопредавател се осъществяват три основни процеса:
- генериране на носещо колебание (трептене);
- управление (модулация) на носещото колебание (трептене) в
съответствие с предавания сигнал;
- усилване мощността на колебанията (трептенията) до
необходимото ниво в изхода на радиопредавателя.

II. 3. 1. Генериране на носещо трептене

Необходимостта от използване на носещо трептене за пренасяне на
информация посредством електромагнитни вълни се налага поради
следните две най-важни причини:
1. Излъчване и приемане на електромагнитни вълни с
антена се извършва ефективно само, ако нейните геометрични
размери са съизмерими с дължината на вълните. За ефективно
излъчване на сигнали със звукова честота с електромагнитните
вълни е необходима антена с дължина от порядъка на 5000 km при
честоти f = 16 ÷20 Нz и около 5 кm при честоти f = 16 ÷20 kHz.
Такава антена е нереализуема и освен това при толкова голямо
отношение на максималната към минималната честота в спектъра на
сигнала (fmax/fmin= 1000), би се получила голяма неравномерност в
мощността на излъчените радиовълни.
2. При едновременно директно излъчване на различни
сигнали без използване на носещо трептене няма възможност за
тяхното избирателно приемане (при едновременна работа на много
предавателни станции). Използването на носещо трептене с различна
за всяка радиостанция честота решава този въпрос.

Носещото трептене се произвежда от устройство, наречено

генератор. Използват се още и наименованията автогенератор, осцилатор
и задаващ генератор. По-често се използват термините генератор и
задаващ генератор, като се прави известна разлика между тях. Задаващият
генератор може да бъде, както просто устройство (напр. едностъпален
генератор с кварцов резонатор), така и сложно многостъпално устройство
(напр. синтезатор на честота).

В качеството на носещо трептене могат да се използват различни

видове трептения, но най-голямо разпространение е получило
хармоничното (синусоидно или косинусоидно) трептене.

3
 II. 3. 2. Усилване
Усилването на немодулирано и модулирано носещо трептене в
радиопредавателя се извършва от високочестотни (ВЧ) усилватели на
мощност. Те могат да бъдат теснолентови и широколентови. Броят на
усилвателните стъпала в радиопредавателя е различен и зависи от
мощността, която трябва да се получи в изхода му. Независимо от нея
задаващият генератор трябва да бъде маломощен и дори микромощен (от
порядъка на 10W до 10 mW), за да осигури малка нестабилност на
честотата на носещото трептене. Изходната мощност на съвременните
радиопредаватели (в зависимост от тяхното предназначение) може да бъде
от няколко миливата до няколко мегавата. Колкото по-мощен е
радиопредавателят, толкова по-голям е броят на усилвателните стъпала,
включени между задаващия генератор и крайното стъпало.
Първото усилвателно стъпало, което се намира непосредствено след
задаващия генератор, се нарича отделително или буферно стъпало. То
отделя (защитава) задаващия генератор от дестабилизиращотo влияние на
следващите стъпала.
Последното усилвателно стъпало се нарича изходно или крайно, а
останалите – междинни. В някои предаватели първите междинни
усилвателни стъпала се използват още и за умножение на честотата на
носещото трептене, което води до понижение на честотата на задаващия
генератор. А колкото по-ниска е честотата на един генератор, толкова по-
лесно се постига малка относителна нестабилност на същата.

II. 3. 3. Модулация
Модулацията е процес на управление на носещото трептене в
съответствие с предавания сигнал.
Видът на модулацията зависи от това, върху кой от параметрите на
носещото трептене въздейства модулиращият сигнал. Хармоничното
(синусоидно или косинусоидно) носещо трептение има три параметъра:
амплитуда, честота и фаза. Те позволяват да се извършва три различни
вида модулация: амплитудна (АМ), честотна (ЧМ) и фазова (ФМ).

На фиг. 2 е показана амплитудна модулация (АМ).

При амплитудната модулация модулиращия сигнал изменя
(управлява, модулира) амплитудата на носещото трептене. На фиг.2а е
показано носещото трептене, на фиг.2б – модулиращото трептене, а на
фиг.2в – амплитудно модулираното трептене.

4
 Фиг. 2

На фиг. 3 е показана честотна модулация (ЧМ).

При честотната модулация модулиращия сигнал изменя (модулира)
честотата на носещото трептене. На фиг. 3а е показано носещото трептене,
на фиг. 3б – модулиращото трептене, а на фиг. 3в – честотно модулираното
трептене.

Фиг. 3

На фиг. 4 е показана фазова модулация (ФМ).

При фазовата модулация модулиращия сигнал изменя (модулира)
фазата на носещото трептене. На фиг. 4а е показано носещото трептене, на
фиг. 4б – модулиращото трептене, а на фиг. 4в – фазово модулираното
трептене.

5
 Фиг. 4

Амплитудната, честотната и фазова са прости видове модулация.

Възможни са и сложни видове, при които се модулира повече от един
параметър. Такава е например, амплитудно-фазовата модулация, при която
едновременно се модулира, както амплитудата, така и фазата на носещото
трептене. Частни случаи на споменатите видове модулация са
радиотелеграфните манипулации: амплитудна, честотна и фазова.
Освен хармонично, като носещо трептене може да се използва и
периодична последователност от импулси. Параметрите, които я
характеризират, са: амплитуда, честота на повторение, фаза и
продължителност (широчина) на импулсите. Възможните видове импулсна
модулация са: амплитудно-импулсна (АИМ), честотно-импулсна (ЧИМ),
фазово-импулсна (ФИМ) и широчинно-импулсна (ШИМ).

На фиг. 5 са показани видове импулсна модулация (ИМ).

Фиг. 5

6
 Носещото трептене е показано на фиг. 5а, а модулиращият сигнал –
на фиг. 5б.
Видове импулсна модулация:
 амплитудно-импулсна модулация (АИМ), при която
пропорционално на модулиращия сигнал се изменя само амплитудата
на импулсите (фиг. 5в);
 широчинно-импулсна модулация (ШИМ), при която
широчината (продължителността) на импулсите се изменя в
съответствие с моментната стойност на модулиращия сигнал (фиг. 5г);
 честотно-импулсна модулация (ЧИМ), при която честотата на
повторение на импулсите се изменя пропорционално на модулиращия
сигнал (фиг. 5д);
 фазово-импулсна модулация (ФИМ), при която фазата на
импулсите, т. е. положението им спрямо тактовите точки, се изменя
пропорционално на модулиращия сигнал (фиг. 5е).
Между ФИМ и ЧИМ съществува връзка, аналогична на връзката
между фазовата и честотната модулация на синусоидно носещо трептение.

Освен изброените по-горе видове, модулацията се различава и

според вида на предаваната информация – аналогова или цифрова. Такива
са показаните на фиг. 6 – аналогова модулация и на фиг. 7 – цифрова
модулация. Сигналът на фиг. 6а и фиг. 7а е носещият, на фиг. 6б и фиг. 7б
– модулиращият, а на фиг. 6в и фиг. 7в – модулираният.

Фиг. 6

7
 Фиг. 7

Когато се разглежда въпросът за видовете модулации, необходимо е

да се отбележат и така наречените паразитни модулации. Последните
биват същите видове, както и полезните модулации. Различието между
полезните и паразитните модулации се състои само в това, че при първите
носещото трептене се модулира от полезен модулиращ сигнал, а при
вторите – от смущаващ (паразитен) модулиращ сигнал. Паразитните
модулации са вредни, тъй като в приемната точка на радиолинията (след
демодулацията) наред с полезния информационен сигнал се получава и
паразитен (смущаващ) сигнал. Последният се наслагва върху полезния
сигнал.
При по-специални случаи се използват и други, още по-сложни, но
по-шумоустойчиви видове модулации. Например носещото трептене може
да бъде широколентов шумоподобен сигнал. При преминаване от по-
просто към по-сложно носещо трептене обаче, се усложнява цялата
радиосвързочна система и в частност радиопредавателят.

II. 4. Обобщена блокова схема на радиопредавател

Структурната (блоковата) схема на едно устройство дава най-обща
представа за него и затова е много полезна при първоначалното
запознаване с него. Тя показва кои са основните съставни части на това
устройство, каква е функционалната връзка между тях, а също така какви
са основните процеси и в каква последователност протичат те.
Радиопредавателите представляват сложни устройства и дори в общ
вид се представят с голям брой отделни блокове. От гледна точка на
модулационния процес обаче, може да се представят с опростена блокова
схема, показана на фиг. 8.

8
 Фиг. 8

Тя съответства на радиопредавател с амплитудно-модулирани

трептения. Тук с блок 1 е представено съобщението, което подлежи на
предаване, а с блок 2 – преобразувателят, който преобразува съобщението
в електрически сигнал. Като модулиращ сигнал той постъпва в блок 5,
наречен модулатор. Стъпалото, в което се извършва процесът модулация,
се нарича модулируемо стъпало. Чрез модулатора модулиращият сигнал
въздейства върху носещото трептение, което се подава от генератора 3 в
модулируемото стъпало 4.
Амплитудната модулация като правило се извършва в крайното или
едновременно в крайното и предкрайното стъпало на предавателя, а
честотната – в задаващия генератор.

II. 4. 1. Структурна схема на радиопредавателни устройства

Структурна схема на радиопредавател с АМ
На фиг. 9 е показана най-проста структурна схема на
радиопредавател с амплитудно модулирано носещо трептене.

9
 Фиг. 9

Високочестотната част се състои от задаващ генератор (ЗГ), ВЧ

усилвател на мощност (УМ) и антена (А). Нискочестотната част е показана
с микрофон (М) и амплитуден модулатор (АМ). Амплитудният модулатор
в случая е нискочестотен усилвател. Той въздейства върху ВЧ усилвателя
на мощност УМ, като изменя (модулира) амплитудата на усилваното в
него носещо трептение. В случая високочестотният УМ е модулируемо
стъпало. Двете стъпала (модулируемото и модулаторът) образуват в този
случай амплитудно-модулационното устройство (АМУ) на предавателя.

II. 4. 2. Структурна схема на радиопредавател с ЧМ

Опростена структурна схема на радиопредавател с честотно
модулирано носещо трептене (ЧМ предавател) е показана на фиг. 10.

Фиг. 10

За простота ВЧ част е преставена с два блока – блок на задаващия

генератор (ЗГ) и блок на ВЧ усилвател ва мощност (УМ). При ЧМ

10
предавател модулируемо стъпало е ЗГ, който генерира носещото трептене.
Честотният модулатор, който въздейства върху честотата на ЗГ, е означен
като блок ЧМ. Модулируемото стъпало (ЗГ) и честотният модулатор (ЧМ)
заедно образуват честотно-модулационното устройство (ЧМУ) на
радиопредавателя. В този случай усилвателят УМ е усилвател на честотно
модулирани трептения.

II. 4. 3. Структурна схема на радиопредавател с ИМ

На фиг. 11 е показана опростена структурна схема на
радиолокационен предавател.

Фиг. 11

Структурната схема се състои от два блока – блок на мощен УКВ

генератор (Г) и блок на импулсен модулатор (ИМ). Модулаторът изработва
периодично повтарящи видеоимпулси на напрежение с правоъгълна
форма. За мощния УКВ генератор тези имулси служат като захранващо
напрежение. УКВ генераторът генерира ВЧ импулси само в интервалите от
време, когато към него постъпват правоъгълните видеоимпулси от
модулаторния блок (ИМ). Радиоимпулсите от изхода на генератора
постъпват в радиопредавателната антена (А). Продължителността на
излъчваните радиоимпулси е от порядъка на части от микросекундата, а
периодът на тяхното повторение от порядъка на милисекунди.

II. 5. Класификация на радиопредавателните устройства.

Радиопредавателните устройства се класифицират въз основа на
различни признаци.
II. 5. 1. Според предназначението: радиоразпръсквателни,
радиосвързочни, телевизионни, радиолокационни, радионавигационни,
радиотелеметрични, предаватели за радиотелеуправление и др.

II. 5. 2. В зависимост от мястото на работа радиопредавателите се

делят на стационарни и мобилни. Мобилните от своя страна се делят на
корабни, самолетни, автомобилни и др.

11
 II. 5. 3. Според работния честотен обхват, радиопредавателите
могат да се класифицират съгласно международното разделяне на видовете
радиовълни и честотният им обхват, използвано в радиотехниката.
Най-общо, в зависимост от работната дължина на вълната,
радиопредавателите биват свръхдълговълнови, дълговълнови,
средновълнови, ултракъсовълнови и радиопредаватели от оптическия
обхват (лазерни радиопредаватели). УКВ радиопредавателите от своя
страна се делят на метрови, сантиметрови и милиметрови.

II. 5. 5. Според изходната мощност:

- Микромощни P < 1 μW
- Маломощни 0,1W < P < 10W
- Средно мощни 10W < P < 1kW
- Мощни 1кW < P < 100kW
- Свръх мощни P > 100кW

II. 5. 6. Според вида на предаваната информация: аналогови,

цифрови.

II.5.7. По вида на предаваните информационни сигнали

радиопредавателите се разделят на: телеграфни, телефонни,
видеопредаватели, сондиращи импулсни предаватели, свързочни импулсни
предаватели и др.

II. 6. Основни показател на радиопредавателните устройства:

Всеки радиопредавател се характеризира с определени технически
показатели, които съответстват на изискванията, на които трябва да
отговаря, в зависимост от предназначението му. Всички технически
показатели могат да бъдат разделени на няколко основни групи:
електрически, конструктивни, експлоатационни и др.
II. 6. 1. Електрически показатели:
 номинална изходна мощност;
 честота на носещото трептение или работен честотен
обхват;
 широчина на честотния канал;
 нестабилност на честотата на носещото трептене;
 коефициент на полезно действие;
 коефициент на филтрация на висшите хармоници;
 тип на модулация и нейни параметри. Максимален
коефициент на модулация;
 допуститми нелинейни, амплитудно-честотни, фазово
честотни изкривявания и др.

12
 II. 6. 2. Експлоатационни показатели
Най-важните експлоатационни показатели са тези, които
характеризират надеждността на предавателя. Тук спадат и показателите,
определящи безопасността и сигурността на работата му.

II. 6. 3. Конструктивни показатели

Към конструктивните показатели на предавателя спадат размери,
тегло (маса), тип на конструкцията, механична здравина,
топлоустойчивост, влагоустойчивост и др.

III. Радиоприемни устройства

Високочестотните модулирани токове, които протичат в антената на
радиопредавателя, пораждат електромагнитни вълни. Тези вълни се
разпространяват в пространството и достигат до радиоприемника. Вълните
индуцират в приемната антена модулирани променливи токове, еднакви с
тези в предавателната антена, само че много по-слаби. Блоковата схема на
един от видовете радиоприемници (приемници с пряко усилване), е
показана в опростен вид на фиг. 12 и фиг. 13.

Фиг. 12

Фиг. 13

Слабите високочестотни токове възникващи в приемната антена,

най-напред се усилват от високочестотен усилвател. Усилвателят може да
се настройва така, че да усилва само токовете, чиято честота съответства
на определен радиоканал. Усилените модулирани високочестотни токове
се подават на демодулатора. Там звуковият сигнал, който носи полезната
информация, се отделя от тях. След това звуковият сигнал се усилва от

13
усилвателя на ниски честоти и се подава на високоговорителя, който го
преобразува в звукови механични трептения.

III. 1. Основни функции на радиоприемниците

а) от големия брой високочестотни напрежения, индуктирани в
приемната антена, отделя само трептенията на желаната радиостанция.
Това свойство на радиоприемника се нарича избирателност
(селективност);
б) от високочестотния модулиран сигнал се получават отново
трептенията със звукова честота. Този процес се нарича демодулация;
в) усилва слабия сигнал на желаната радиостанция толкова пъти, че
да може да се възпроизведе от високоговорителя;
г) възпроизвежда говора и музиката възможно най-вярно, т.е. с
минимални изкривявания.

III. 2. Класификация на радиоприемниците.

III. 2. 1. Според предназначението: професионални (служебни) и
радиоразпръсквателни (битови).
III. 2. 2. Според приеманите честотни обхвати: ДВ, СВ, КВ, УКВ и
др.
III. 2. 3. Според структурата на реализиране: линейни и
суперхетеродинни.
III. 2. 4. Според вида на използваните активни елементи:
 Лампови радиоприемници;
 Транзисторни радиоприемници;
 Радиоприемници с интегрални схеми;
 Софтуерно базирани радиоприемници (фиг. 14).
III. 2. 5. Според вида на приеманата информация: аналогови,
цифрови.
III. 2. 6. Според вида на приеманите сигнали: AM, FM, PSK, QAM и
др.
III. 2. 7. Според типа на приеманата информация: радиотелефонни,
радиотелеграфни и др.
III. 2. 8. В зависимост от мястото на разполагане: стационарни,
преносими, автомобилни и др.
III. 2. 9. В зависимост от приложнието: наземни и спътникови.

14
 Фиг. 14

III. 3. Основни параметри на радиоприемниците

III. 3. 1. Работен честотен обхват – това са участъците от честотния
спектър, които могат да се приемат от радиоприемника (обхватът от
честоти, на които радиоприемника може да се настройва). Най-често това
са: ДВ, СВ, КВ и УКВ.
III. 3. 2. Обхват на приеманите честоти - това е възможността на
радиоприемника да работи в повече честотни обхвати. Обикновено
битовите радиоприемници се произвеждат като дълговълнови;
средновълнови; късовълнови; дълго- и средновълнови; средно- и
късовълнови; с всички вълнови обхвати (вкл. ултракъсовълнови) и само
ултракъсовълнови.
III. 3. 3. Чувствителност – характеризира способността на
радиоприемника качествено да приема слаби сигнали от радиостанциите,
приети от антената. За оценка на този критерий се приема онова
минимално ниво на входния сигнал на радиоприемника, при което се
получава зададената за радиоприемника изходна мощност. Дава се като
напрежение – [μV], относителна мощност спрямо един милват – [dBm],
при определено отношение сигнал – шум S/N [dB] или коефициент на
шума на приемника [dB]. Зависи от методите за обработка на сигналите и
параметърът е свързан с общия коефициент на усилване на приемника и
коефициентът на шума на приемника.

15
 III. 3. 4. Избирателност. Това е способността на радиоприемника да
отделя високочестотните сигнали на желаната радиостанция (да отделя
сигналите, на които са настроени входните трептящи кръгове) и да потиска
нежеланите сигнали. Показва също и колко пъти може да потисне нежелан
сигнал. Измерва се в dB.
III. 3. 5. Качество на възпроизвеждането е способността на
радиоприемника да възпроизвежда демодулираните звукови сигнали с най-
малко изкривявания.
III. 3. 6. Вид на приеманите сигнали.
III. 3. 7. Шумоустойчивост.
III. 3. 8. Динамичен диапазон.
III. 3. 9. Широчина на честотния канал.
III. 3. 10. Тип на модулация и нейни параметри. Максимален
коефициент на модулация, нелинейни изкривявания, кратност и др.
III. 3. 11. Параметри на полезния сигнал, носещ информация –
сигналът в основната честотна лента (честотна лента, амплитуда, скорост
на предаваната информация, вид на кодиране и др.).
III. 3. 12. Максимална изходна мощност - представлява в
действителност изходната мощност на крайното стъпало на
нискочестотния усилвател.
III. 3. 13. Входен импеданс.
III. 3. 14. Номинално захранващо напрежение.
III. 3. 15. Размери, маса и др.

16