Professional Documents
Culture Documents
Евангелие от Вартоломей
Евангелие от Вартоломей
Евангелие от Вартоломей
--------------------------
Книга на възкресението
ИСУСОВО
превод от английски
Веселин Гуторанов
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ВАРТОЛОМЕЙ
© Веселин Гуторанов, преводач
©Мая Колчева,корица
ГУТОРАНОВ И СИН 2007
Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ.......................................................................................................................... 1
*Думата означава от едно и също око и изразява общата гледна точка В евангелията на Матей, Марко и Лука. Приема
се, че докато пишат своите евангелия, Матей и Лука ползват като източник Марко, но правят някои допълнения към
него. В четвъртото евангелие - на Йоан - има моменти, които силно се различават и дори противоречат на описаните В
синоптичните евангелия. (Бел. изд.)
М. Р. Джеймс
Използвани съкращения:
Стбг. - старобългарски
Гр. - гръцки
Лат. 1 - латински първи вариант
Лат. 2 - латински втори вариант
Староевр. – староеврейски
(2) Исус отвърна и рече му: „Ако отделя тялото от плътта, не ще мога да ти ги
река."
(3) [липсва].
Стбг.:
(2) А Исус рече им: „Ако отделя тялото от плътта, не ще мога да ви ги река."
Лат. 2.:
(1) В това време, преди страстите на Господа Исуса Христа, всичките ученици
сбраха се заедно, като Го питаха и думаха: „Господи, покажи ни мистериите в
небесата."
(2) А Исус отвърна и рече им: „Ако не отделя тялото от плътта, не ще мога да ви
река."
(3) Но след като Той страда и възкръсна, всички апостоли, като Го гледаха, не
дръзваха да Го питат, понеже държанието Му не беше предишното, но от сила
преизобилстваше.
Гр.:
(4) Вартоломей обаче доближи се до Господа и рече Му: „Имам за Теб едно
слово, Господи."
(5) Исус рече му: „Знам какво ще Ми речеш: думай каквото желаеш и Аз ще ти
отвърна."
(6) Вартоломей рече: „Господи, когато беше издигнат на кръста, аз отдалеко
(9) Понеже като слязох от кръста, в ада отидох, та да срещна Адама и всички
онези, що с него бяха, както помоли ме архангелът Михаил."
(10) Тогава рече Вартоломей: „Господи, чий беше гласът, що чуваше се?"
(11) Исус рече му: „Хадес рече на Белиар: „Както забелязвам, Господ тук дошъл
е."
(12) Хадес рече: „Кой е Царят на славата, Който от небето слезе при нас?"
(13) И когато слязох петстотин стъпала надолу, Хадес смути се и рече: „Чувам
диханието на Всевишния и да го понеса аз не мога."
(14) А дяволът отвърна и рече: „Не се предавай, Хадес, но силен бъди: понеже
не самият Бог на земята е слязъл."
(16) Белиар рече на Хадес: „Внимателно виж кой е това, че, струва ми се, това е
Илия или Енох, или от пророците някой."
(17) А Хадес на Смъртта отвърна и рече: „Не са се изпълнили още шест хиляди
години, о, Белиар, понеже броя ги с ръцете си.
[Стбг.: (16) Дяволът рече на Хадес: „Защо наскърбяваш ме, Хадес? Това някой
пророк е и престорил се той е на Господ: този пророк ние ще хванем и ще пратим
далеч от онези, що мислят към небето да се въздигнат."
(17) Хадес рече: „Кой от пророците това е? Покажи ми: да не е Енох, писарят на
праведните? Но Бог не му позволи на земята да слезе преди да изтекат шест хиляди
години. Да не казваш, че това е Илия, отмъстителят? Но преди той не е идвал долу.
Що да сторя, като от Бог е разрухата: понеже със сигурност краят ни близо е! Броя
(годините) с ръцете си.]
Гр.:
(18) „Не се изпълвай със смут, заздрави портите си: помисли, Бог на земята не е
слязъл."
(19) Хадес рече му: „Не са добри словата, що чувам от теб: утробата ми
раздрана е и вътрешностите ми горят: невъзможно е, но Господ тук идва. Къде да
избягам от силата на великия Цар? Остави ме да навляза в себе си [/7am.: в тебе]: че
преди [Лат.: от] теб бях аз създаден."
(21) Вартоломей рече Му: [Лат. 2: Видях Те отново разпнат на кръста и всички
мъртви възлязоха и Те благословиха и възкачиха се отново в гробовете си.] Кажи ми,
Господи, кой беше този, когото донесоха ангелите в ръцете си, човек на ръст
превелик? [Стбг., Лат. 2: И що рече му, та толкоз скръбен изглеждаше?]"
(22) Исус отвърна и рече му: „Бях разпнат на кръста заради теб и твоите чеда."
А той, като чу това, изстена и рече: „Такава бе добрата Ти воля, Господи."
(24) Но един от ангелите, който беше сред другите много велик, не възлезе с
тях: в ръката му имаше меч огнен и Тебе втренчено гледаше.
(26) Исус рече му: „Благословен си ти, възлюбени Мой Вартоломее, че видял си
тези мистерии. Този бе един от ангелите на мъстта, що стои пред трона на Отца Ми:
този ангел проводил бе Той заради Мен."
Гр.:
(28) И като изрече това, рече Той на апостолите: „Чакайте Ме на това място, че
днес на рая принася се жертва."
(30) Вартоломей рече Му: „Господи, колко души дневно от света отпътуват?"
Исус рече му: „Трийсет хиляди."
(31) Вартоломей рече Му: „Господи, когато беше с нас и в този свят учеше ни,
посрещаше ли жертвоприношенията в рая?"
Исус отвърна и рече Му: „Истина казвам ти, възлюбени Мой, че докато Аз за
света с вас говорех, продължавах да седя до Отца Ми и всеки ден посрещах
жертвоприношенията в рая."
(32) Вартоломей отвърна и рече Му: „Господи, ако трийсет хиляди души всеки
ден от света отпътуват, колко са праведните сред тях?"
Исус рече му: [Петдесет и] трите влизат в рая или скътани са в пазвата
Авраамова: но останалите отиват на мястото за възкресение, понеже три не са като
петдесетте."
(34) Вартоломей рече Му: „Господи, колко души в повече раждат се дневно в
света?"
Исус рече му: „Една душа само ражда се в повече от онези, що от света
отпътуват.
Исус рече: „Истина казвам ти, дванайсет (хиляди) осемстотин осемдесет и три
души отпътуват от тялото си всеки ден."]
(35) И като рече това, Той остави ги в мир и изчезна от взора им.
Но те се бояха да я попитат.
(3) Вартоломей рече тогава на Петър: „Ти си наставник и мой учител, доближи я
и питай я."
(5) А Мария рече им: „Не ме питайте [или Истината ли питате ме] за тази
мистерия. Ако захвана да ви говоря, огън ще излезе от устата ми и ще изгори целия
свят.
(9) Но тя рече им: „вие сте светещи звезди и, както пророкът е казал: „Вдигнах
взора си към върховете, отдето ще дойде помощта ми", и тъй, вие сте върховете и на
вас подобава да се молите."
(11) Мария рече им: „По Свое подобие сътвори Господ врабците и пусна ги към
четирите края на света."
(13) Тогава Мария застана пред тях, разтвори ръце към небето и туй заговори:
„Elphue Zarethra Charboum Nemioth Melitho Thraboutha Mephnounos Chemiath Aroura
Maridon Elison Marmiadon Seption Hesaboutha Ennouna Saktinos Athoor Belelam
Opheoth Abo Chrasar [това е прочит на едно от гръцките копия, в останалите и
старобългарското има множество различия, но доколкото оригиналното звучене на
думите, което им е давало смисъл, е безнадеждно изгубено, значението им не може да
се възстанови], което на гръцки език значи [староевр. стбг.]: О, Боже превелик и
всемогъщ и Цар на световете [времената], неописуем, неизразим, Който с едно слово
сътвори величието на небесата и на всички неща, Който свободен от мрака [или от
неизвестното] създаде и закрепи завинаги в хармония небесните краища, придаде
форма на неоформеното, в ред сложи нещата, що бяха в безредие, раздели мъглявия
мрак от светлината, в едно място закрепи изворите на водите, Ти, който караш
създанията във въздуха да треперят, и в страх държиш онези, що на [или под] земята
са, Който земята зася и не остави я да погине, и преизпълни я, Ти, Който храниш
всички неща с потоци от благодат: [Божи Сине] Отче, който едва вместваш се в седем
небета, но благоволи в мен подслон да намериш, Ти, Който Самият си Словото на
Отеца, от Когото идват всичките неща за живот: дай ми от Славата на превеликото Ти
име и повели ми да говоря пред светите апостоли."
(14) Като свърши молитвата, тя заговори им: „На земята да седнем: дойди,
Петре, наставнико, и седни на десницата ми и с лявата си ръка прегърни ме; а, ти
Андрее, отляво седни; ти, Иоане, непорочният, до гърдите ми подслони се; а ти,
Вартоломее, зад мен коленичи и обвий раменете ми, та, като заговоря, съществото ми
във вас да остане."
(17) Но Той върху мен положи ръцете Си и вдигна ме; погледнах аз към небето,
а там имаше росен облак и окъпа ме от глава до пети, а Той ме обърса с робата Си.
(21) И когато тъй рече, Той изчезна от взора ми, а храмът възвърна вида си,
както си беше."
(22) И като рече тя това, огън излезе от устата й; и светът тръгна да погива: но
бързо появи се Исус [Лат. 2: И положи ръка на устата й] и рече на Мария: „Не издавай
тази мистерия, че този ден ще погине цялото ми създание [Лат. 2: И пламъкът от
устата и секна]."
(4) А те все тъй боязливо, рекоха Му: „Господи, покажи ни бездната, според
както обеща ни."
(5) Исус рече им: „Не е добре за вас да гледате бездната: ако обаче това
желаете, според Моя обет следвайте Ме и гледайте."
(6) И отведе ги Той до място, наречено Черубим [Стбг.: Черукт, Гр.: Чайруди],
що е мястото на истината.
(7) И Той даде знак на ангелите на запад и земята се надигна и разтвори като
книга и бездната пред тях се разкри.
(9) Но Исус вдигна ги, като рече: „Не ви ли рекох: Не е добре за вас да виждате
бездната?" И отново Той даде знак на ангелите и бездната скри се.
(3) А Мария рече на Петър: „О, камък, от скала отсечен, не построи ли Господ
църквата Си върху тебе? Иди и помоли Го ти."
(5) Мария рече: „Ти си образът на Адам: не бе ли първо той сътворен, а после
Ева? Виж слънцето: по Адамово подобието блести; виж луната, запрашена поради
прегрешението на Ева. Бог постави на изток Адам, а Ева на запад, и определи
светилата тъй, че слънцето над земята да свети към Адам откъм изток в огнените му
колесници, а луната на запад да дава на Ева светлина като мляко. Но тя пристъпи
повелята Божия и оттогава луната покрита е с прах [Лат. 2: облаци], а светлината й не
блести. И тъй ти, понеже на Адам си подобен, осмели се да Го запиташ сам: а в мен
Той подслон намери, та да възвърна силата на жената."
(7) Когато Исус появи се отново, Вартоломей рече Му: „Господи, покажи ни
врага на човеците, та да го видим, от какво сътворен е и какво е делото му, и отде се
той появява и каква власт има, та не само не Те пощади, но и на дървото Те разпна?"
(8) А Исус го погледна и рече: „О, нескромно сърце! Молиш Ме за нещо, което
не можеш да понесеш."
(9) Вартоломей се смути и падна до Исусовите нозе и започна туй да говори: „О,
неугасимо светило, Господи Исусе Христе, създател на вечната светлина, Който даде
на Онези, що любят Те, милост, разкрасяваща всичко, и сподели с нас вечната
светлина, като дойде на света, Ти, Който изпълни делото на Отца и обърна срама на
Адам във веселие, прогони скръбта Евина и смени я с радост, като от девица роди се:
зло няма в моите помисли, възнагради със слово молбата ми."
(10) И като рече това мой, Исус вдигна го и му рече: „Вартоломее, искаш да
видиш врага на човеците? Казвам ти: когато го видиш, не само ти, но и другите
апостоли и Мария ще паднете ничком и ще застинете като мъртви."
(13) Дълъг бе той 1600 лакти и широк 40 [Лат. 1: 300, Стбг.: 17] лакти [Лат. 2:
дължината му 1900 лакти, широчината му 700, крилото му 80], лицето му с огън
изгаряше, а очите му пълни с мрак [Стбг.: като искри]. От ноздрите му излизаше дим
зловонен, а устата му бе като бездна и крилото му 80 лакти достигаше.
И като рече това, Исус го подкани и рече: „Иди и стъпчи врата Белиаров, а
Вартоломей бързо го доближи и стъпи на врата му, а Белиар потрепери." [Лат. 1:
Тогава Антихристът потрепери и с ярост изпълни се.]
(19) Но Исус рече му: „Не можеш да вземеш крайчец от Моите одежди, понеже
тези одежди не са онези, с които Аз бях разпнат."
(21) Исус рече му: „Не бяха ли всички неща сътворени от Моето слово и не по
волята на Отца Ми ли духовете станаха на Соломона подвластни? Тъй и ти, върви по
волята на Моето слово и в Моето име и питай го каквото желаеш на Соломона.
И той рече му: „Освети ме малко и аз ще ти река кой съм аз и как тук съм
дошъл, и какво е делото ми и каква е силата ми."
(24) И той освети го и рече му: „Кажи всичко, що сторил си, и всичко, що правиш
сега."
(25) Белиар отвърна и рече: „Искаш да знаеш моето име: първо зовях се
Сатанаил, що значи вестител Господен, но когато отхвърлих Господния образ, наречен
бях Сатана, сиреч ангел, що преизподнята варди (Тартар).
(26) Отново Вартоломей рече му: „Разкрий ми всички неща и нищо от мене не
крий."
(27) И онзи отвърна му: „Кълна ти се със силата на славата Господна, че дори
да пожелая нещо да скрия, не мога, понеже наблизо е Този, който ще ме осъди.
Понеже, ако можех, щях да те затрия като онези, що бяха преди теб.
(28) Понеже истина аз бях първородният ангел: когато Бог сътвори небесата,
загреба Той в шепа огън и Мене първо роди, а Михаил бе втори [Лат. 2: Понеже имаше
Той Син, преди да сътвори небесата, земята и нас (понеже когато помисли да създаде
всички неща, Синът Му слово изрече), и тъй ние също бяхме сътворени от волята на
Сина и съгласието на Отца. Създаде Той, аз казвам, мен първо, а после Михаил,
предводителя на небесното войнство], трети Гавраил, четвърти Уриел, пети Рафаил,
шести Натанаил, и други, ангели, чиито имена не мога да назова. [Лат. 1: Михаил,
честта на силата, трети Рафаил, четвърти Гавраил, и други седем. Лат. 2:Трети
Рафаил, четвърти Гавраил, пети Уриел, шести Затаил и други шест.]
(30) И след тях бяха сътворени всички ангели. В първото небе има милиони и
във второто милиони, и в третото милиони, и в четвъртото милиони, и в петото
милиони, и в шестото милиони, а в седмото е първата твърд, където са силите,
работещи за човеците.
(31) Над ветровете седят още четири ангела. Първият ангел е над севера, и
зове се той Чайрум [Лат. 2: Маух] и има в ръката си огнен прът, и задържа обилието от
влага, та не се наводни земята.
(32) Ангелът над севера зове се Оерта [Лат. 2: Алфата]: държи той в ръката си
огнена факла и върти я на всички страни и стопля великия студ, та да не замръзне
светът.
(33) Ангелът над юга зове се Керкута [Лат. 2: Седар]: сдържат другите свире-
постта му, та да не разклати земята.
(34) Ангелът над югозапада зове се Наута, има той снежен прът в ръката си и
към устата си го поднася; гаси той огъня, що от устата му излиза.
[(38) Лат. 2: „Когато им покажа всичката измама. Но онези, що правят тези неща,
и онези, що с тях са в съгласие или ги следват, с мене погиват."
(39) Вартоломей рече му: „Бързо кажи ми как преследваш людете, що Господа
не следват, ни твоите зли дела, що несигурни и неясни са, та остават праведните и
светли Божи пътеки."]
(40) И той изби зъба му, а онзи заскърца със зъби и от ада изникна колело с
блестящ огнен меч, а в меча имаше пещи.
(42) А онзи рече: „Този меч е мечът на ненаситните: че в тази пещ се провождат
онези, що в своята ненаситност сътворяват всякакъв грях; във втората пещ се
провождат клеветниците, що клеветят тайно съседа си; в третата пещ се провождат
лицемерите и останалите, що с моята хитрина аз събарям."
И от бездната яви се колело със седем огнени меча. Първата пещ имаше
дванайсет пещи. Антихристът отвърна: „Огнената пещ в първия нож, в нея аз слагам
комарджиите, гадателите и чародеите, и онези, що в тях вярват или ги дирят, понеже в
греховните си сърца те измислят неверни пророчества. Във втората огнена пещ са
първо богохулниците... самоубийците... идолопоклонниците... В другите първо са
лъжесвидетелите... (дълго изброяване)."]
(44) Сатаната рече: „Ако можех сам да го свърша, разрушил бих целия свят за
три дни: но нито аз, нито някой от шестстотинте може. Затова имаме други бързи
служители, които командваме, и даваме им куки по всички посоки и пускаме ги навън
да ловят, и те ловят за нас души от човеците, като ги примамват със сладости -
опиянение и веселие, злословие, лицемерие, удоволствия, прелюбодеяние и
дреболии, които взимаме от тях.
(49) И Вартоломей падна по лице и докосна с глава земята и рече: „О, Господи
Исусе Христе, велико и славно име. Всички ангелски хорове възхваляват Те, Учителю,
и аз, недостойният, с устните си... възхвалявам Те, Учителю. Чуй Твоя слуга и както
избра ме и не ме наказа за предишните ми деяния, о, Господи Исусе Христе, чуй ме и
смили се над грешниците."
(50) И като рече тъй, Господ рече му: „Стани и позволи на този, що стене, да се
вдигне: и мир тебе."
(52) А дяволът рече му: „Пусни ме и ще ти кажа как бях хвърлен долу в тези
селения и как Бог сътвори човека.
(56) И когато бях долу хвърлен, Той пожела също шестстотинте, що ми бяха
подвластни, да благословят Адама, но те рекоха: „Както видяхме, че стори
първородният ангел, тъй и ние не ще благословим оногова, що от себе си по-малък е."
(61) А Вартоломей падна до Исусовите нозе и със сълзи на очи рече: „Отче,
Който разкри за нас Божието Слово, Когото седемте небеса трудно побират, но Който
по добрата Си воля износен бе леко и без болка в девичето тяло: Ти с Твоята мисъл
нареждаш всички неща; Ти даваш ни това, що ни е нужно, преди да Те помолим.
(63) Ти, Който даде имена на четирите реки: на първата Физон, поради вярата
[pistis], що ти даде да проповядва светът; на втората Геон, понеже от земя [деа] е
сътворен човекът; на третата Тигър, понеже чрез Теб за нас разкри се предвечната
Троица в небесата [асоциация с Trinity - вероятно някога името на реката е било Trigis];
на четвъртата Ефрат, понеже чрез Твоето присъствие в света ти възрадва [euphranai]
всяка душа, като водиш я към света на безсмъртието.
(64) Мой Боже и Отче, превеликият, Царю мой, спаси, Господи, грешните."
(65) Когато той тъй се помоли, Исус рече му: „Вартоломее, Отецът Ми назова
Ме Христос, та да мога на земята да сляза и да помажа всеки човек, що с Мене е, с
мирото на живота: и назова Ме Той Исус, та да мога да излекувам всеки грях от онези,
що не знаят... и да дам на людете истината Господна."
(67) Исус рече Му: „Вартоломее, възлюбени Мой, на онези, които са предани и
могат да запазят тези неща, на тях повери ги. Че има някои, достойни за тях, но има и
други, негодни да им ги повериш: понеже те са празни (самохвалци), пияници, горди,
немилостиви, идолопоклонници, прелюбодейци, клеветници, учители по глупост, и те
правят всичко от дявола, и затуй те недостойни са да им повериш тези неща.
(70) И като рече това Вартоломей, Исус свали мантията Си и положи кърпата на
врата на Вартоломей, и се възрадва и рече: „Аз съм добър: благ, състрадателен и
милостив, строг и справедлив, чуден и свят, Аз съм добър. Алилуя. Великодушен и
ласкав съм Аз. Алилуя. Слава Тебе, Господи: че дарявам Аз всички, що Ме желаят.
Алилуя.
(71) И като рече това Той, апостолите целунаха Го, а Той даде им мир и любов.
(4) Исус рече му: „Ще бъде отсъдено против всеки човек, който служил е на
Светия Ми Отец, но злословил е срещу Светия дух. Понеже всеки човек, що служи с
преклонение на Бога, достоен е за Светия дух; и който зло не е думал срещу Него, не
ще бъде забравен.
(8) Исус рече: „Добре е, ако кръстеният остави чисто своето кръщение: но
удоволствието на плътта прави го любовник. Единственият брак е в естеството на
равновесието: но истина ти казвам: който съгреши с трети брак, е недостоен за Бога."
[Лат. 2: Но ако го сполети похотта на плътта, той трябва да бъде съпруг на една жена.
Съпрузите, ако са добри и плащат десятъка, ще им се върне стократно. Вторият брак е
законен, ако човек се труди усърдно и върши добри дела, и десятъка плаща; но
третият брак е осъдителен, а девствеността е най-добра.]
Смъртта пита тялото на Исус: „Кой си ти?", а Исус маха кърпата от лицето си и
се изсмива на Смъртта. Тя уплашена побягва заедно със синовете си.
Вартоломей: „Вярвайте ми, братя мои и свети апостоли, аз, Вартоломей, видях
Сина Господен на колесницата на Черубим [Серафим]. С Него бяха всички небесни
обитатели."
„Аз съм най-низшият сред всички ви, прост работник. Не ще ли питат людете в
града, като ме видят: „Не е ли този Вартоломей италиецът градинар и търговец на
зеленчуци? Не е ли същият този, що живее в градината на Хироират, управителя на
града ни? Как е достигнал такова величие?"?"
И тъй, братя мои апостоли, простете ми: аз, Вартоломей, не съм достоен за
тази чест."
В това време Тома не е с тях, тъй като е заминал за града си, след като е чул,
че синът му Сиофан [Теофан?] е починал. Когато Тома пристига, от смъртта му вече са
минали седем дни. Той отива на гроба на сина си и го възкресява в името на Исус.
Сиофан му разказва как архангел Михаил е бил взел душата му: видял я да
изскача от тялото му и да свети в ръката на Михаил, който я увил в плащаница. После
прекосил огнената река, която му се сторила като водна, и бил три пъти изкъпан в
Ахерузианското езеро. На небето видял дванайсетте великолепни тронове на
апостолите, но не бил допуснат да седне на бащиния трон.
Вартоломей: „Така за втори път Исус се яви на учениците Си, след като бе
възкресен от мъртвите.