Афоризми по свети преподобни Амвросий Оптински

Да говориш добро е като сребро; да мълчи устата – това пък е злато!

***
Когато мълча, успявам накрая, когато бърборя, после се кая!
***
Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога.
***
Теорията е царска дама в палата, а практиката – да срещнеш мечка в гората.
***
Както живял, така и умрял.
***
От Бога помощ умолявал и ... цял ден се излежавал.
***
Смъртта не е зад седем планини, а се е качила на плещите ни.
***
Лицемерието е по-лошо от неверието.
***
Не слушай – кой, какво, кога ... че виж, сложили ти рога.
***
Когато колят свинята, тя забравя за децата 1.
***
Сееш жито – никнат тръни; Хвърляш тръни – расте жито2.
***
Търпял Моисей, търпял Илия, ще потърпя и аз със тия!
***
Не е беда маната по нивята; да няма нивя – там е бедата3.
***
Бъркали, бъркали каша, – а то виж, тя била наша.
***
Гдето е просто4 – ангели доста; в мъдрост5 голяма – ангели няма.

1
казано по повод, че в силни скърби и изкушения човек често забравя другите и гледа само себе си
2
казано в смисъл, че понякога от добри родители се раждат лоши деца, и от лоши родители – добри
деца
3
казано по повод оплакването на някои за болести по посевите и слаб урожай; намек, че трябва да сме
доволни и от малкото
1
 ***
Който ни укорява – той ни дарява; кой хвала ни подаде – той пък ни краде.
***
Домът на душата е търпението, а храна – смирението... Ако в дома няма храна, човек
излиза вънка – изкушение! – Това и значи: излезе от търпение!
***
Докоснали със пръст тщеславието – зозата6! – а то завикало, че му одрали кожата…
***
Кой на другите отстъпва, жъне по-богата жътва.
***
А ето я и Вера, дошла при лицемера7.
***
В Содом – сред омерзение – Лот бил най-праведният мъж, но паднал – изведнъж – когато
бил в уединение!
***
Да обичаш – това е прекрасно, а грях е – да си привързан страстно.
***
Търс награда не тук на земята – сам Бог ще те дари на небесата! Ако с награди земни се
тешиш, напразно и лишения търпиш.
***
Ако скръб те сполети, Евангелието чети!
***
От Изповед душата излиза свята.
***
Твоите тайни, брат, знае ги цял свят8!
***
С уста – „Да бъде Твойта воля!“, на дело: „Аз каквото кажа, моля!“
***
Наум си нещо науми и тича да му се благослови9!

4
Простота – „Простодушен е този, чиято душа се намира в своята естествена чистота, както е била
създадена и който искрено се отнася към всички“ (Св. Йоан Лествичник)
5
Тук под мъдрост Св. Амвросий има предвид плътското мъдруване – вж. Рим. 8:5-10 и 2 Кор. 1:12
6
зоза – прекалено суетна и изнежена жена, свикнала на комплименти и ласкателства
7
казано на някоя си жена, на име Вера, при лично свиждане на стареца с нея. Тази жена преди се
изкушавала и нарекла преп. Амвросий лицемер.
8
предупреждение за дискретност не на обещания и на думи, а на дело
2
 ***
Да поучаваш е като да летиш, а да изпълниш – цял връх да изкачиш!
***
Молел Бога за видения – и му се явили демони!
***
Ако болен си ти, прекомерно не пости, много не се подвизавай, а благодари, търпи, и се
смирявай!
***
За да не ти е житието скверно, бъди за пример и живей нелицемерно!
***
Как своята душа да спасиш в света? – Живей тихо – без „и-ху! и-ху!“
***
За да живееш в монастир и да имаш мир, трябва ти търпение, сестра, не камъче, а канара!
***
Бъди железен – това е търпението; бъди от злато – ето ти смирението!
***
Ако искаш да станеш хаджия, не скитосвай нито с тия, ни с ония, а се моли митарски в
своята килия!
***
Нито похвалявай, нито укорявай!
***
„Как да живеем?“ – някой попитал. Старецът казал: „Всички почитай, никога не тъжи,
никого не съди и досаден не бъди!“
***
Тече, тече Днепър тихий... (написа тез стихове отец Исихий) 10
***
Скука това е на унинието внука... За да я пропъдиш – потруди се и в молитва не лени се!
Тогава и скуката ще изчезне и усърдие в сърцето ти ще влезне. Ако пък търпение и
смирение прибавиш, от много зло ще се избавиш! 11
***
Казал някой си брат: „Отче, нозете ме болят – не мога и поклон да сторя!“ Тъй старецът
му отговорил: „В Писанието е казано: – Синко, дай ми сърцето, а не нозете си!“ (IIрит.
Сол. 23-26)
9
изобличение към ония, които следвайки непременно своята воля, изискват от духовника си
благословение за всичко, що сами си решат
10
казано, за да се подчертае, че за нищожни дела и трудове човек често е склонен да се самовъзвеличава
11
по Архим. Серафим, Оптинските старци, с. 239
3
 ***
Уста, която всичко помита е като свинско корито.
***
В чужди килии не ходи, и гости в свойта не води!
***
Послеслов
Афоризмите (мъдри мисли) на преп. Амвросий Оптински нямат много общо с
афоризмите на философите и светските писатели. Обикновено философите са изказвали
своите афоризми, за да блеснат със своята мъдрост, в тях често присъстват иронията,
сарказмът и личната неприязън, издаващи куп страсти. Напротив, афоризмите на преп.
Амвросий носят духовна мъдрост, а тях той изобличава, назидава, утешава. Изказани са в
рима, за да се запомнят по-добре и те, наистина, само след едно прочитане, се забиват
като клин в съзнанието.
Преп. Амвросий не е бил мрачен старец, а ведър и приветлив, той е обичал сдържано и
целомъдрено да се шегува, и в това отношение много прилича на великия старец
Антоний Велики. Известно е, че когато някои човеци се съблазнили от това, че преп.
Антоний се шегувал с духовните си чеда, светецът им дал примера с лъка и тетивата: ако
опънеш тетивата повече от допустимото, те може да се скъсат и лъкът да се повреди.
Така е и с човешката душа, за която нашите отци отговарят: ако тя бъде претоварена с
изисквания и подвизи пряко сили, също може да се повреди. Нужни са също почивка,
отрада и утешения.
Всеки афоризъм на преп. Амвросий, ако се приложи на дело в живота, е като пусната
стрела право в сърцето на дявола.
От нас самите зависи как ще си послужим с това силно оръжие, което светецът ни е дал и
за отбрана, и за нападение срещу врага на човешкото спасение. Дано по неговите
молитви успеем да станем победители над злото и се сподобим с вечния живот.
изд. Витезда
Кратки сведения за живота на преп. Амвросий Оптински
Преп. Амвросий – Александър М. Гренков (в света) бил йеромонах, старец в Оптинския
монастир „Въведение Богородично“, близо до гр. Калуга. Роден е през 1812 г. в
Тамбовска губерния, баща му бил църковен певец и клисар. След като завършил
Тамбовската духовна семинария, станал преподавател в нея. На 27-годишна възраст
тайно напуснал семинарията и отишъл в Оптинския манастир, където бил постриган за
монах, а през 1845 г. – ръкоположен за йеромонах. В 1860 г. е избран за старец (духовен
ръководител) на монастира.
Преп. Амвросий се отличавал с високата си духовна опитност, ангелска кротост и
беззлобие и съвършена любов към хората, особено към страдащите и грешниците. При
него се стичал народ от цяла Русия, бил велик прозорливец и чудотворец.
Починал на 10/23 октомври 1891 г., когато се чества и неговата светла памет.