Константин Преславски – „Азбучна молитва“ (Анализ)

26.02.2019, 22:53 ч.
КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ
„АЗБУЧНА МОЛИТВА“
(Анализ)

          АВТОРЪТ
          Константин Преславски се смята за пряк ученик на св. Методий. Той е един от първите
славянски епископи (наред със св. Климент Охридски). Изпълнявайки задълженията си на
християнски проповедник, той превежда и композира първия сборник с неделни проповеди в
славянските литератури - т.нар. „Учително евангелие“. Негова е заслугата за превода на първия
летописен труд на славянски език – „Историкии“, както и на някои от важните съчинения на
византийското богословие. Но Константин Преславски остава в историята на литературата преди
всичко като безспорно най-талантливият и продуктивен старобългарски поет.
          Огромното по обем и значение химнографско творчество на Константин Преславски беше
открито в старите ръкописи едва в последните няколко десетилетия. Това промени представата
ни за старобългарската литература и доказа, че по времето на т.нар. Златен век на българската
книжнина (края на IX и първата половина на X век) славянските книжовници са имали и таланта, и
самочувствието да застанат редом с най-значителните поети на Европа, създавайки творби, които
са ненадминат образец на поетично майсторство и до днес. Повечето от многобройните поетични
творби на Константин Преславски съдържат акростих.

          ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
          Един от забележителните образци на старобългарската литература от сложното и
драматично време на първоначалното налагане на славянската азбука е стихотворният предговор
на Константин Преславски към неговия превод на „Учителното евангелие“. Стихотворението е
известно и като „Азбучна молитва“. Състои се от 40 дванадесетосрични стиха. Всеки от тях започва
с поредната буква на глаголическата азбука. Този специфичен поетичен похват се нарича акростих
. В „Азбучна молитва“ акростихът е азбучен – глаголическите букви са вградени в текста на
поетичната възхвала на славянската писменост.
          Акростихът е познат още в античната поезия; смята се за една от най-сложните форми на
стихотворното изкуство. Представлява скрито послание към читателя, което се образува при
свързването на първите букви на съставните компоненти на творбата (глави, строфи, стихове и
др.). Изграждането на творба с акростих изисква талант и придава на литературния текст особено
висока художествена стойност.
          „Азбучна молитва“ е образец на старобългарската декламативна поезия, който има три
основни функции. От една страна, чрез него се доказва, че славянската реч е способна да изрази по
най-съвършен начин сложните богословски идеи и следователно има право да се развива като
литературен и богослужебен „инструмент“. На второ място творбата доказва на практика, че на
старобългарски език може да се създава поезия, при това от най-високо качество, което дава
самочувствие и увереност на следващите поколения български поети. На трето място – за
учениците, които започват да изучават славянското писмо, „Азбучна молитва“ служи като
спомагателно средство за по-бързо запаметяване на реда на буквите. Така, съчетавайки
идеологическата, естетическата и практико-приложната функция, творбата заема своето място
сред класическите славянски творби в продължение на векове. „Азбучна молитва“ е ненадминат и
до днес образец на вдъхновение и творческо самочувствие.

          ЖАНРЪТ
          Не е случайно, че жанрът на творбата е изрично обозначен в заглавието й като молитва.
Молитвата е особен текст, чиято основна функция е да предаде послание от човека към Бога. За
разлика от останалите литературни творби тя е адресирана първо към отвъдния, божествен
получател, и едва след това – към своя земен читател. Тъй като е своеобразен „предговор“ към
„Учителното евангелие“ (сборник с 51 беседи върху евангелските текстове, предназначени за
неделните богослужения), „Азбучна молитва“ трябва да измоли от Бога необходимото за
книжовния труд вдъхновение.
          За какво се моли лирическият говорител? Господ дух прати ми животворен / да ми вдъхне
във сърцето Слово... Подобно на древните пророци, написали библейските книги „под диктовката
на Светия Дух“, и тук героят се нуждае от „животворния дух“, за да може да открие пътя към
Словото. Но на мене дай пространно слово, / Отче, Сине и Пресвети душе! Четейки творбата,
можем да си представим фигурата на книжовника, коленичил в молитвен жест: Просещ помощта
Ти, мили Боже, /радостно ръцете си въздигам...
          Смисълът на молитвата е ясен – Бог трябва да му изпрати творчески дух и сила, за да може
писателят да изпълни своята мисия – да предаде и разтълкува евангелското слово на
новопокръстените славяни. „Славянското племе“, обърнато към кръщение – това е истинската,
крайна цел на молбата; не за себе си иска книжовникът талант и мъдрост, не от суета или заради
светски блясък. Евангелското слово ще напои жадните за мъдрост души на славяните, ще ги
насочи по пътя на светлината и ще ги доведе при Бога:
          Зная – то е светлина в живота
          и дарявайки библейска мъдрост,
          към кръщение насочва всеки.
          Литва днес славянското ни племе...
          Не може да не усетим искрения възторг на Константин Преславски от това, че неговото
„племе“ е намерило вярната посока в своя исторически път. Обърнете внимание, че тук той все
още не говори за българи, а за славяни. По времето, когато е написана творбата, многобройните
славянски племена все още не са се отдалечили помежду си, за да поставят началото на
различните народи – те говорят общ език (макар и с различни местни наречия), и затова преводите
на светите книги, направени от Кирил и Методий за славяните във Великоморавия, са разбираеми
и за българските им ученици.
          Фигурите на „учителите“ – солунските братя – неизменно определят посоката; по техните
апостолски стъпки ще върви славянската книга: Шествам след учителите първи, / що ми вляха
херувимска сила... Това е вероятно едно от най-древните доказателства за оформения още в края
на IX век култ към славянските първоучители, който ще се развие и обогати в следващите
столетия. Като ги съпоставя с херувими (херувимите са сред най-могъщите воини на Бога), авторът
подчертава високата оценка на делото им, дадена от техните ученици и съвременници.
          Освен че служи като средство за по-лесно запаметяване на реда на буквите, азбучният
акростих придава на творбата и допълнителен сакрален смисъл. Чрез него, както и чрез броя на
стиховете – 40, изпратеното съдържателно послание към читателя се „утроява“. По този начин
основната идея – за силата и красотата на словото, за мястото и ролята на писателя като Божи
избраник, призван да открие за новопосветените пътя към истината – се внушава многократно и
още по-убедително.
          Това става на първо място чрез вграждането на глаголическите букви в началото на всеки
стих от творбата.
          Всъщност до нас не са достигнали преписи на „Азбучната молитва“, изписани с глаголица –
всичките 38 известни преписа са на кирилица. Учените обаче са доказали, че оригиналът отразява
състоянието на глаголическата азбука в края на IX век – напр. в старобългарския текст има три
последователни стиха, които започват с „и“ – заради трите знака за „и“ в глаголическата азбука.
          Така, подобно на майсторите строители от фолклорните легенди, които вграждат в сградите
си сянката на най-скъпото си, за да служи като опора на градежа, Константин е вградил в своята
творба най-ценното и свещено оръжие, с което славяните разполагат, за да се борят с мрака на
невежеството – буквите, които ще съхранят техния род през вековете.
          Макар глаголицата да има 38 букви, Константин Преславски оформя творбата си в 40 стиха.
Символичният смисъл на числото 40 в Библията е свързан с идеята за преход от едно състояние на
духа в друго – 40 години Мойсей води евреите през пустинята към Обетованата земя, 40 дни Исус
се бори с изкушенията на дявола в пустинята, 40 дни след Възкресението си той се възнася на
небето... В „Азбучната молитва“ броят на стиховете символизира прехода, който славянските
народи ще извършат от мрака на невежеството към светлината на богопознанието.
          Така образованият старобългарски читател получава непосредствено послание, носено от
текста, но трябва да разчете и разтълкува същото послание още два пъти - като „отгатне“ смисъла
на художествените изразни средства (акростиха и броя на стиховете).

          КОМПОЗИЦИЯТА
          Композицията на текста отговаря на спецификите на молитвения жанр (формално
посланието е адресирано не към хората/читателите, а към Бога), но в същото време творбата не е
предназначена за богослужебна употреба, нито представлява „разговор насаме“ на лирическия
говорител е Бога. Най-вероятно стихотворението се е произнасяло публично като тържествена
възхвала на славянското писмо, за да изрази общото за епохата настроение на възторг и
въодушевено преклонение пред делото на славянските първоучители. Така то всъщност не е
послание само към Бога, но и на всички негови съвременници, които се трудят на полето на
знанието, към нас, техните далечни потомци.
          Творбата може да се раздели условно на четири фрагмента с приблизително еднакъв обем.
Символиката на числото четири в християнската традиция се свързва с идеята за видимото
творение (материята, свят, изграден от четири стихии, е неговите четири посоки, четирите
евангелия, носещи на хората божественото послание).
          Първата част е молитвеното обръщение към Бога (ст. 1 – 7 от съвременния превод) със
съответния старозаветен „аргумент“ на молбата.
          Втората част (ст. 8 – 17) описва порива на новопокръстените славяни към светлината на
библейското слово и молбата на лирическия говорител за вдъхновение и пространно слово.
          Третата част (ст. 18 – 27) е молба за избавление от трудностите и скърбите, които
съпътстват книжовния труд – фараонската злоба на деня, от която може да ни защити само
херувимската сила и мисъл, както и примерът на първоучителите.
          Финалната – четвърта част, сякаш променя „гледната точка“ и на мястото на смирения
книжовник, молещ за просветление, вече виждаме млад и стар – със нов и светъл разум, / цял
един народ хвала въздава... Целта на молитвата е постигната, славяните (юноши и старци) са
пробудени чрез Словото и приобщени към християнския свят. За това и възхвалата към Светата
Троица е благодарност за чудото на Божия дар – евангелското слово, библейската мъдрост.
          „Азбучна молитва“ изразява по оригинален начин една идея, характерна за светогледа на
Slavia Orthodoxa в Златния век – идеята за обществената мисия на твореца, посредник между Бога
и вярващите. Той заема специфична позиция между земния и небесния свят и има правото и
задължението да осъществява обмена на информация в двете посоки. Когато превежда и тълкува
божественото слово, той сякаш говори „от името на Бога“ и предава посланията му към хората; а
когато отправя своите молитви и изплита поетични текстове, той говори „от името на човеците“,
за да благодари за чудото на вярата и мъдростта, водещи към спасение.

          ТЕМАТА
          Централна за литературата през Златния век е темата за славянското писмо, за свещените,
изпратени от Бога букви, които правят библейските текстове достъпни и разбираеми за
новопокръстените славяни. Чрез делото на светите солунски братя Кирил и Методий
безписмената славянска реч не само се превръща в овладян и нормиран книжовен език. Нещо
повече – този език придобива функцията на свещено, литургично слово – слово, с което можем да
се обърнем към Бога.
          Разбира се, това е дълъг и труден процес – както в Рим, така и във Византия налагането на
славянската писменост и нейната богослужебна употреба предизвикват противоречиви реакции.
Затова защитата й е първа грижа на първоучителите, а и на техните преки и непреки
последователи.

          ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ
          Важно значение при тълкуването на носения от творбата смисъл имат библейските цитати и
позовавания. Често те ни насочват към обществено-политически събития или културни представи,
които са познати на автора и неговите съвременници, но трудни за разгадаване в наши дни. Нека
се опитаме да обясним някои от тях.
          Още началното обръщение към Бога е съпроводено със задължителното за всяка молитва
разширение, заето обикновено от Стария завет: Боже мой, Създателю на всичко / във Всемира
видим и невидим! Като напомня за ролята на Бога – творец и създател на целия видим и невидим
свят, лирическият говорител обосновава молбата, която ще последва: щом има силата да сътвори
целия свят, той би могъл да вдъхне сила и на човека творец. Вече знаем, че средновековният
писател не смята себе си за творец, равен на Бога. И все пак, преди да започне своя труд на полето
на словото, авторът търси подкрепа и упование в животворния дух на евангелското слово, което
дарява сила по достойнство, т.е. възнаграждава според вярата.
          Фараонската злоба, която трябва да бъде прогонена и надмогната, отново ни отпраща към
Стария завет. Напомня ни за конфликта между Мойсей, застанал начело на народа си, и фараона
на Египет, който отказва да разреши на евреите да тръгнат към Обетованата земя. Сблъсъкът
между пророка, водещ народа по Божиите пътища, и властника, отдаден на светски страсти, е
неизменно актуален – както в старозаветната епоха, така и в българския IX век, а и по-късно.
Според някои учени чрез тази библейска препратка авторът намеква за периода, когато в Плиска
царува Владимир Расате, известен с опита си да върне България към езичеството.
          Ако тази хипотеза е вярна, то вероятно зад фараонската злоба в „Азбучната молитва“ трябва
да различим скрито сведение за сложните и трудни условия, в които се е разпространявало
славянското писмо в началото на Златния век.
          Друг важен библейски елемент в творбата е финалната възхвала към Светата троица. Чрез
нея се извършва обичайната за средновековните текстове градация на библейските цитати – от
Стар към Нов завет, т.е. от миналото на езическите заблуди към бъдещия вечен живот по Божиите
закони. Защитата на тази идея е обикната тема в творчеството на писателите от Кирило-
Методиевия кръг и поставя „Азбучна молитва“ в по-широкия светогледен контекст на епохата.

          МОЗАЙКА
          Акростишните произведения на Константин Преславски, открити в последно време, го
поставят сред малцината поети в средновековна Европа, овладели в съвършенство умението да се
„плете словото“. Освен на „Служба за Методий“, в която е вградено името му, той е автор на най-
дългото произведение, съдържащо акростих, познато от неговото време. Вплетено в цикъл
богослужебни химни, при „сглобяването“ на началните букви то образува самостоятелна нова
творба, посветена на славянското слово – „Добри стихове Константинови“. В много от творбите си
авторът вгражда и името си като „тайно послание“ до бъдещите читатели. Така – макар на пръв
поглед да остават анонимни (в съгласие със средновековната традиция, изискваща от твореца
смирение), те в същото време съхраняват името на създателя си и така доказват, че книжовниците
от Златния век съвсем не са лишени от творческо самочувствие.

@bgmateriali.com