ШРИ ЧИНМОЙ

МЕДИТАЦИЯ
Съвършенството на човек в Божието
удовлетворение

Превод от английски Валери Стобски, Тилоттама-Лили Вълчанова

Издател: Шри Чинмой център, България, 1997, 1998, 2003, 2007
четвърто подобрено издание

Sri Chinmoy
Meditation: Man's Perfection In God's Satisfaction, 1978
 АНОТАЦИЯ
Представена с простота и яснота, характерни за
творбите на Шри Чинмой, тази книга ще ви води от
началните стадии на концентрация и медитация до
напреднала практика на съзерцание.

Тук ще откриете:
• изпитана техника за медитация, която всеки мо-
же да научи;
• как да проявите най-дълбоката си духовна същ-
ност;
• как да развиете силата на концентрацията си;
• каква е връзката между молитвата и медита-
цията;
• как да постигнете траен Покой в ума си;
• как да победите негативните емоции като гнева
и страха;
• как да разпознаете и разберете „Гласа на ти-
шината” в себе си;
• как да пробудите сърдечния център, за да раз-
криете силата на вашата душа.

Съдържа отговори на Шри Чинмой на над 150 въ-

проса за често срещани преживявания в медитацията.
Текстът на тази книга е взет от стотиците разго-
вори и отговори на въпроси, които Шри Чинмой е давал
през последните 30 г. Вътре ще откриете някои вдъхно-
вяващи поеми и афоризми. Упражненията в нея ще ви
помогнат да развиете своя собствена практика – осо-
бено, ако сте начинаещ. Надяваме се тази книга да бъде
добър приятел във вашето духовно търсене. >>
-2-
 ДРУГИТЕ ЗА ШРИ ЧИНМОЙ

„Толкова се радвам за всички добри дела,

които правите за световния мир и за хората в
толкова много страни. Нека да продължим да
работим заедно и да споделяме заедно всичко за
славата на Бог и за доброто на човека.”
Майка Тереза – Нобелов лауреат за мир

„Вашето любящо сърце и дълбока мъдрост са

обект на моето безгранично възхищение.”
Михаил Горбачов – Нобелов лауреат за мир

„Това, което правите, е в интерес на цялото

човечество и на света.”
Нелсън Мандела – президент на Южна Африка и
Нобелов лауреат за мир

„От векове насам, от ведическата визия за жи-

вота, от Господ Буда и Христос до Махатма Ганди в
наше време чрез много светци и учени е било из-
разявано духовното начало в човека. Вие олице-
творявате това начало в тази велика традиция. Ние
сме ви дълбоко задължени и аз лично съм ви много
благодарен.”
Лаксми Мал Сингви – висш комисар на Индия в
Обединеното кралство

-3-
 „Благодаря много за цялата ви работа.”
Архиепископ Дезмънд Туту – Нобелов лауреат
за мир от Южна Африка

„Шри Чинмой е човек с много таланти, чийто

живот е пример за простота, смирение, самодисцип-
лина, състрадание, знание, разбиране, сила на ду-
ха, абсолютна посветеност на служенето на Бог в
единство с човечеството.”
Професор Чарлз Мерсиеса – изпълнителен
вицепрезидент, Международна асоциация
за обучение за световен мир

„Той няма его; той целият е най-сладкото чув-

ство. Музиката на Шри Чинмой е магически поток
дълбоко вътре в сърцето на сърцата.”
Роберта Флек – американска джаз
певица, носителка на „Грами”

„Аз бих искал още веднъж да приветствам

вашия неоценим принос за световния мир и човеш-
ката сплотеност, които са извор на гордост и вдъх-
новение за политическите действия по света.”
Хавиер Перес де Куеляр – бивш генерален
секретар на Обединените нации

„Шри Чинмой е чудесен пример за изобилие в

творческия живот и аз мога само да се надявам, че
някой ден ще мога да взема участие в този кос-
мически фонтан на спокойствие и абсолютна енер-
гия, която той обладава.”
Ленард Бърнстейн – композитор и диригент

-4-
 „Шри Чинмой, ти си вдъхновение за всички
нас.”
Карл Люис осемкратен олимпийски
златен медалист

„Вашите постижения ни показват, че единст-

вените ограничения на тялото и духа са ограниче-
нията, които ние сами си поставяме. Нека любовта,
която вие имате към човечеството, се разшири от
душата през тялото като истински и траен мир.”
Брайън Малр они – бивш Министър
председател на Канада

„Аз изключително вярвам в това, което пра-

вите. Аз съм ваш почитател. Аз обичам това, което
правите.”
Джеси Оуенс – четирикратен олимпийски
златен медалист

„Шри Чинмой е човек на мира, човек на вя-

рата, човек на Бог. Той работи толкова много през
последните двадесет и пет години, за да направи
по-добър свят за всички нас. Светът отчаяно се
нуждае от повече спокойни и любящи хора като
Шри Чинмой.”
Мохамед Али – трикратен световен шампион
по бокс тежка категория >

-5-
 СЪДЪРЖАНИЕ

Медитация: Езикът на Бог

Най-напред най-важното: Как да започнем
Овладяване на най-същественото
Безмълвният ум
Вашето духовно сърце: домът на мира
Концентрация, медитация и съзерцание: три
стъпки към Себереализация
Две крила за полет: молитва и медитация
Силата на мантрата
Музика и медитация
Възприемчивост: отваряне към светлината
Добре ли медитирам?
Съхранете радостта си
Вашата ежедневна медитация: храна за душата
Никога не се отказвайте!
Медитация: практическо средство за решаване на
проблеми
Медитацията в действие: да служим на другите
Гуру: вашият личен наставник
Медитация за учениците на Шри Чинмой
Разбиране на вътрешните преживявания
Самадхи: висотата на Божественото Съзнание
За Шри Чинмой
Фотогалерия >>

-6-
 МЕДИТАЦИЯТА – ЕЗИКЪТ НА БОГ

Медитацията ни казва
само едно нещо – Бог е.
Медитацията ни разкрива
само една истина – наше е
прозрението за Бог.

Защо медитираме?

Защо медитираме? Ние медитираме, защото

този свят не може да ни удовлетвори. Така нарече-
ният мир, който изпитваме в ежедневния си живот,
е пет минути покой след десет часа безпокойство,
вълнение и разочарование. Постоянно се намираме
във властта на негативните сили, които ни заобика-
лят: завистта, страха, безпокойството, вълнението и
отчаянието. Тези сили са като маймуни. Когато се
уморят да ни хапят и се оттеглят за няколко минути,
ние казваме, че се наслаждаваме на мир. Но това
изобщо не е истински мир, защото в следващия
момент те ще ни нападнат отново.
Само чрез медитация можем да получим дъл-
готраен мир, божествен мир. Ако медитираме сутрин
с цялото си сърце и душа и получим мир дори само
за една минута, тази минута мир ще трае през це-
лия ни ден. А когато имаме медитация от най-висо-
ко ниво, тогава наистина ще получим в изобилие
мир, светлина и блаженство. Ние се нуждаем от ме-
дитацията, защото искаме да израснем в светлината
-7-
и да осъществим себе си в светлината. Ако това е
нашият стремеж, ако това е нашата жажда, тогава
медитацията е единственият път. Ако чувстваме, че
сме удовлетворени от това, което имаме, и това,
което сме, тогава не е необходимо да навлизаме в
сферата на медитацията. Причината да навлезем в
нея е вътрешният глад, който изпитваме. Ние усе-
щаме, че в нас има нещо светло, нещо безкрайно,
нещо божествено. Чувстваме, че отчаяно се нуж-
даем от това нещо, но в момента нямаме достъп до
него. Нашият вътрешен глад идва от духовната ни
потребност. >

Медитацията не е бягство
Ако навлизаме в живота на медитацията, за да
избягаме от света и да забравим своите страдания,
не постъпваме правилно. Ако влезем в духовния
живот поради разочарование или неудовлетворе-
ние, може и да не се задържим в него. Днес не сме
успели да изпълним желанията си и затова сме не-
удовлетворени от света. Но утре може да си кажем:
„Нека опитам отново. Навярно този път ще получа
удовлетворение”. Рано или късно обаче ще почув-
стваме, че животът на желанията никога няма да ни
удовлетвори. Ще почувстваме нужда да навлезем
във вътрешния живот. А тази нужда се нарича
стремеж.
Какво е медитация? В медитацията човек се
пробужда, а Бог дарява Себе си. Когато човешкото
пробуждане и Божият Дар се срещнат, човек става

-8-
безсмъртен във вътрешния свят, а Бог – осъществен
във външния свят.
В живота на стремежа ние желаем само Бог.
Ако желаем Бог искрено, Той естествено ще ни даде
Себе си. Но ще направи това по Свой Собствен на-
чин и в Свой Собствен час. Ако се молим и меди-
тираме за определени качества с искрен стремеж,
дори и Бог да не ни дари с тях, ние пак ще бъдем
удовлетворени. Просто ще си кажем: „Той знае най-
добре. Точно сега аз не съм готов за тези неща, но
Бог определено ще ми ги даде в деня, в който стана
готов”. В живота на стремежа това, което ни дава
удовлетворение, не са нашите постижения, а на-
шият стремеж. Самият стремеж е наше удовлет-
ворение. >

Съзнателен стремеж и усилие

Духовността не може да се постигне с при-
нуда. Не можем да привлечем духовната светлина
със сила. Когато тя се спусне сама, ние ще можем
да я възприемем единствено благодарение на стре-
межа си. Ако се опитваме да привлечем светлина
отвъд своите възможности и възприемчивост, вът-
решният ни съд ще се счупи. Как получаваме тази
светлина от горе? Как разширяваме съзнанието си,
така че възприемчивостта ни да се увеличи? Чрез
медитация.
Медитацията не е просто спокойно стоене за
пет или десет минути. Тя изисква съзнателно уси-
лие. Умът трябва да стане тих и спокоен. Същевре-
менно трябва да бъде бдителен, за да не позволи да
-9-
навлязат никакви объркващи мисли или желания.
Когато успеем да направим ума ясен и спокоен, ще
почувстваме, че в нас изгрява едно ново създание.
Когато умът е празен и спокоен и целите станем
един празен съд, нашето вътрешно същество може
да призове безкрайния мир, светлина и блаженство,
да се излеят в този съд и да го напълнят. Това е
медитация.

Медитацията е езикът на Бог. Ако искаме

да узнаем каква е Божията воля в нашия
живот, ако искаме Бог да ни води, оформя
и да осъществява Себе си във и чрез нас,
то медитацията е езикът, който трябва да
използваме.

Когато си мислим, че ние сме този, който се

опитва да медитира, медитацията изглежда сложна.
Но истинската медитация не се извършва от нас. Тя
е дело на нашия Вътрешен Водач, Всевишния, който
постоянно медитира във и чрез нас. Ние сме просто
съдът и се оставяме Той да ни изпълни с цялото
Свое Съзнание. Започваме с личното си усилие, но
веднъж щом се гмурнем дълбоко навътре, ще осъ-
знаем, че не нашето усилие ни позволява да влезем
в медитация. Всевишният е този, който медитира
във и чрез нас, с нашето осъзнаване и съгласие.
Душата на всеки човек медитира по свой
собствен начин. Начинът, по който аз медитирам, не
би ви подхождал, нито пък вашият би подхождал на
мен. Много са търсачите, чиято медитация не е пло-
доносна, защото не практикуват правилния за тях
метод на медитация. Ако нямате духовен Учител,
- 10 -
който да ви води, трябва да навлезете дълбоко на-
вътре и да извлечете своята медитация от най-съ-
кровените дълбини на сърцето си.
Това е много трудно за начинаещите. Трябва
да навлезете дълбоко, дълбоко навътре и да видите
дали долавяте някакъв глас, мисъл или идея. След
това трябва да проникнете дълбоко в този глас или
мисъл, за да разберете дали ви носи вътрешна ра-
дост и мир, където няма нито въпроси, нито пробле-
ми, нито съмнения. Само когато получите такова
усещане, можете да сте сигурни, че гласът, който
сте чули, е истинският вътрешен глас и той ще ви
помага в духовния живот.
Но ако имате учител, който е реализирана ду-
ша, неговият мълчалив поглед ще ви научи как да
медитирате. Не е нужно Учителят да ви обяснява
външно как да медитирате или да ви дава специ-
фична техника за медитация. Той просто ще меди-
тира върху вас и вътрешно ще ви научи как да ме-
дитирате. Вашата душа ще влезе в неговата душа и
ще се учи от нея. Всички истински духовни Учители
учат на медитация в тишина. Крайната цел на меди-
тацията е да установи нашия съзнателен съюз с Бог.
Ние всички сме Божии деца, но в момента нямаме
съзнателно единство с Бог. Човек може да вярва в
Бог, но тази вяра не е реалност в живота му. Той
просто вярва в Бог, защото някой светец, йогин или
Духовен Учител е казал, че има Бог, или защото е
чел за Бог в духовните книги. Но ако практикувате
медитация, ще дойде ден, когато ще установите
своето съзнателно единство с Бог. Тогава Бог ще ви
даде Своя безкраен мир, безкрайна светлина и без-

- 11 -
крайно блаженство и вие ще израснете в този без-
краен мир, светлина и блаженство. >

Въпроси и отговори

Как да медитираме?

Игла два начина за медитация. Единият е да

успокоим ума. Обикновеният човек смята, че ако
успокои ума си, се превръща в глупак. Той чувства,
че умът губи всичко, ако не мисли. Но това не се
отнася за духовния живот. В духовния живот виж-
даме, че когато успокоим ума, в него изгрява едно
ново съзидание, ново обещание към Бог. Все още
не сме изпълнили своето обещание към Бог, защото
не сме Му посветили изцяло живота си. Когато ус-
пеем да успокоим ума си, ние сме в състояние да
удовлетворим и осъществим Бог. Другият начин е да
освободим сърцето си. В момента сърцето ни е
пълно с емоционално объркване и проблеми, причи-
нени от нечистия витал, който го е обгърнал. Сър-
цето е един съд. В момента този съд е пълен с не-
божествени неща, които ни ограничават и обвър-
зват. Ако успеем да изпразним съда на сърцето, има
кой да го изпълни с божествен мир, светлина и бла-
женство, които ще ни освободят. Когато изхвърлим
невежеството от сърцето си, Светлината на Божията
Мъдрост ще дойде и ще го изпълни.

- 12 -
 Ако някой не вярва в Бог, може ли да
практикува медитация?

Ако човек не вярва в Бог, той може да прак-

тикува медитация, но няма да постигне нищо. Ме-
дитацията е пътят, който води към Бог. Ако не вяр-
вате в Бог, естествено, няма да следвате този път.

Медитацията ли е най-висшата реалност?

Би могло да се каже, че за начинаещия меди-

тацията е най-висшата реалност. Но когато напред-
не в търсенето си, човек осъзнава, че медитацията
само отвежда до най-висшата реалност. Естествено,
ако някой е живял в невежество, ако не се е молил
или медитирал дори и минута през живота си, за
него медитацията е най-висшата реалност, която
съзнанието му може да достигне. Но след като е
практикувал медитация няколко години, той осъ-
знава, че медитацията сама по себе си не е най-
висшата реалност. Най-висшата реалност е нещо,
което той постига или в което израства, докато
върви по пътя на медитацията.

След като човек се развие духовно и постигне

осъзнаване, променя ли се фокусът на меди-
тацията му?

След като човек постигне осъзнаване, за него

не е необходимо да медитира по начина, по който
медитира един търсещ. Когато някой постигне осъ-
знаване, което означава единство с Всевишния, не-
говата медитация е непрестанна. След като търсе-
щият осъзнае Бог, той не медитира, за да постигне
- 13 -
нещо или да премине отвъд нещо. Той медитира, за
да спусне за човечеството мир, светлина и блажен-
ство, или за да пробуди съзнанието на другите. >>

НАЙ-НАПРЕД НАЙ-ВАЖНОТО:
КАК ДА ЗАПОЧНЕМ

От гледна точка на духовността всеки

търсещ е начинаещ. В мига, в който
пожелаете да напредвате постоянно и
непрекъснато, вие ставате вечен начинаещ.

Как да започна?

От гледна точка на духовността всеки търсещ

е начинаещ. Начинаещият е човек, който има вът-
решен порив да израсне в нещо много по-божест-
вено, много по-просветляващо и много по-удовлет-
воряващо. В мига, в който пожелаете да напредвате
постоянно и непрекъснато, в мига, в който пожелае-
те да надминете себе си и да навлезете във вечно
надминаващото се Отвъдно, вие ставате вечен на-
чинаещ. Ако сте абсолютно начинаещ, може да за-
почнете с четене на духовни книги или писания. Те
ще ви вдъхновят. Но би трябвало да четете книги от
духовни Учители, в които имате безусловна вяра.
- 14 -
Има духовни Учители, които са достигнали до най-
висшето съзнание, и ако четете техните книги, не-
пременно ще получите вдъхновение. По-добре да не
четете книги, писани от учители, учени или стре-
мящи се, които още вървят по пътя и не са постиг-
нали просветление. Само тези, които са осъзнали
Истината, ще имат способността да представят Ис-
тината. В противен случай все едно сляп да води
слепци.
Хубаво е също така да дружите с хора, които
са медитирали известно време. Тези хора не са в
състояние да ви бъдат учители, но могат да ви
вдъхновят. Дори ако просто седите до тях, докато
медитират, вътрешното ви същество несъзнателно
ще извлече известна медитативна сила от тях. Вие
не присвоявате нищо, просто вътрешното ви съще-
ство получава помощ от тях без вашето външно
знание.
В началото не е нужно дори да мислите за
медитация. Просто отделете известно време от де-
ня, когато ще се опитате да бъдете тихи и спокой-
ни, и почувствайте, че тези пет минути принадлежат
на вашето вътрешно битие и на никого другиго.
Редовността е от изключителна важност. Това, от
което се нуждаете, е редовна практика по едно и
също време. >

Всеки ден имаме да се учим

само на едно нещо:
как да бъдем истински щастливи.

- 15 -
 Някои основни техники
За начинаещия е по-добре да започне с кон-
центрация. В противен случай в момента, в който се
опитате да успокоите и изпразните ума, във вас ще
проникнат милиони нежелани мисли и няма да сте
способни да медитирате дори за секунда. Когато се
концентрирате, вие заставате срещу негативните
мисли, които се опитват да влязат във вас. Затова в
началото просто практикувайте концентрация за
няколко минути. Едва след няколко седмици или
месеца може да опитате да медитирате.
Когато започвате да медитирате, винаги се
опитвайте да се почувствате като дете. В детска
възраст умът на човек все още не е развит. На
дванадесет или тринадесет години умът започва да
функционира на интелектуално ниво. Но дотогава
детето е само сърце. То чувства, че не знае нищо и
няма никакви предубеждения относно медитацията
и духовния живот. Иска да научи всичко ново.
Първо почувствайте, че сте дете, а после се
опитайте да си представите, че се намирате в гра-
дина с цветя. Тази градина с цветя е вашето сърце.
Едно дете може да си играе в градината с часове.
То преминава от цвете на цвете, но не напуска
градината, защото получава радост от красотата и
уханието на всяко цвете. Почувствайте, че във вас
има една градина, в която можете да останете кол-
кото поискате. По този начин можете да се научите
да медитирате в сърцето си.
Ако успеете да останете в сърцето си, ще за-
почнете да чувствате вътрешен плач. Този вътре-
шен плач, който се нарича стремеж, е тайната на
- 16 -
медитацията. Когато плаче възрастен човек, него-
вият плач обикновено не е искрен. Но когато плаче
едно дете, дори ако плаче просто за бонбон, то е
много искрено. Бонбонът за него е целият свят. Ако
му дадете стодоларова банкнота, то няма да бъде
удовлетворено – на него му е нужен само бонбон.
Когато едно дете заплаче, майка му или баща му
веднага идват при него. Ако можете да заплачете
дълбоко в себе си за мир, светлина и истина и ако
това е единственото нещо, което би ви удовлетво-
рило, тогава Бог, вашият вечен Баща и вечна
Майка, непременно ще дойде и ще ви помогне.
Старайте се винаги да се чувствате безпомо-
щен като дете. Веднага щом почувствате, че сте
безпомощен, някой ще дойде да ви помогне. Ако
едно дете се загуби на улицата и започне да плаче,
някой добросърдечен човек ще му покаже къде е
домът му. Почувствайте, че сте се загубили на ули-
цата и наоколо вилнее буря. Върху вас се изливат
съмнение, страх, тревога, безпокойство, несигур-
ност и други небожествени сили. Но ако се помоли-
те искрено, някой ще дойде да ви спаси и ще ви по-
каже как да се приберете у дома, във вашето сърце.
А кой ще е той? Бог, вашият Вътрешен Водач. >

Рано сутрин поканете Бог – своя Приятел,

своя истински Приятел, своя единствен
Приятел, да върви с вас през целия ден.

- 17 -
 Вътрешният водач
Бог може да се яви с форма или без форма. Но
по време на медитацията си е най-добре да мислите
за Всевишния като за човешко същество. Начинае-
щият трябва винаги да медитира върху Бог като
личност. В противен случай, ако се опитате да
видите Бог в безличностния му аспект, ще бъдете
смутени от Неговата неовятност. Затова започнете с
личностния Бог, а оттам може да стигнете и до
безличностния Бог. Днес може да сте начинаещ в
духовния живот, но не смятайте, че ще останете
начинаещ завинаги. Някога всички са били начина-
ещи. Ако редовно практикувате концентрация и ме-
дитация, ако сте действително искрени в духовното
си търсене, вие непременно ще напреднете. Най-
важното е да не падате духом. Божественото осъ-
знаване не идва изведнъж. Ако медитирате редовно
и посветено, ако можете да плачете за Бог, както
дете плаче за майка си, няма да е нужно да тичате
към целта. Не, целта ще дойде и ще застане точно
пред вас и ще ви приеме като свои собствени,
напълно свои. >

Упражнения

1. Простота, искреност, чистота

Има няколко медитативни упражнения, които

начинаещият може да опита. За търсещия, който
иска да навлезе в духовния живот, простотата, ис-
креността, чистотата и сигурността са от първосте-
- 18 -
пенна важност. Простотата е това, което ви дава
мира на ума. Искреността е това, което ви кара да
чувствате, че сте от Бог и че Бог е винаги с вас.
Вашето чисто сърце е това, което ви кара да чув-
ствате във всеки момент, че Бог расте, свети и
проявява Себе Си вътре във вас. Сигурността е
това, което ви кара да чувствате, че медитацията е
абсолютно правилното нещо. В тишината повторете
нежно думата „простота” в ума си седем пъти и се
концентрирайте върху върха на главата си. След
това седем пъти повторете тихо и нежно в сърцето
си думата „искреност” и се концентрирайте върху
вашето сърце. После нежно повторете седем пъти
думата „чистота” и се концентрирайте върху пъпния
център. Моля правете всичко това тихо и от все
сърце и душа. След това съсредоточете вниманието
си на третото око, което се намира между и малко
по-нагоре от веждите, и тихо повторете „сигурност”
седем пъти. После сложете ръката си на върха на
главата и кажете три пъти „Аз съм простоват, аз съм
простоват, аз съм простоват.” След което сложете
ръката си върху сърцето и кажете три пъти: „Аз съм
искрен, аз съм искрен, аз съм искрен.” След това
сложете ръката си на пъпа, повтаряйки: „Аз съм
чист”; и на третото око, повтаряйки: „Аз съм
сигурен”.

2. Любимо качество

Ако ви харесва, определен аспект на Бог –

например любов – моля вътрешно повторете думата
„любов” от все сърце няколко пъти. Като я произ-
насяте, се опитайте да усетите как тя отеква в най-
дълбоките глъбини на вашето сърце: „любов, лю-
- 19 -
бов, любов”. Ако ви е необходим повече божествен
мир, тогава моля вътрешно си изпейте или повта-
ряйте: „мир”. Докато правите това, опитайте се да
почувствате как космичния звук, който олицетво-
рява душата, отеква в самите глъбини на вашето
сърце. Ако искате светлина, тогава повторете:
„светлина, светлина, светлина” от все сърце и душа
и почувствайте, че всъщност сте станали светлина.
Опитайте се да почувствате – от главата до петите,
– че сте се превърнали в думата, която повтаряте.
Почувствайте, че физическото ви и финото ви тяло,
нервите ви и цялото ви същество са изпълнени с
любов, с мир или със светлина.

3. Поканете своите приятели

Почувствайте, че стоите на вратата на своето

сърце и сте поканили любовта, мира, светлината,
радостта и всички други божествени приятели да ви
посетят. Но ако се появят сложността, неискреност-
та, нечистотата, несигурността, съмнението и други
небожествени сили, моля, не им позволявайте да
влязат. Постарайте се да си представите, че както
божествените, така и небожествените качества са
приели човешка форма и че можете да ги видите с
човешките си очи.
Всеки ден се опитвайте да каните по един
приятел да влиза през вратата на вашето сърце.
Това ще е началото на едно божествено приятел-
ство. Един ден ще пуснете да влезе само приятеля
си Любов, а на следващия ден – само приятеля си
Радост. След известно време ще сте в състояние да
каните повече от един приятел по едно и също
време. В началото няма да сте способни да обръ-
- 20 -
щате внимание на повече от един приятел по едно и
също време. Но накрая ще можете а каните всич-
ките си божествени приятели наведнъж. >

Въпроси и отговори

Аз търся повече радост в живота си, но не съм

убеден, че ако започна да медитирам, ще я
получа.

Когато животът не ви носи радост, а чув-

ствате, че тя ви е необходима, това означава, че сте
духовно гладен. Ако изпитвате духовен глад, ще
приемате духовна храна. Ако не сте гладен, няма да
се храните. Петнадесет или двадесет години вие не
сте се интересували искрено и сериозно от ду-
ховния живот. Ако толкова много години не сте ме-
дитирали и скочите изведнъж в морето на духов-
ността, няма да можете да плувате. Няма как да
промените природата си за един ден. Това трябва
да се извърши бавно, последователно и постепенно.
Първо се раздвижете във водата и лека-полека ще
се научите да плувате. Накрая ще дойде време,
когато ще можете да плувате добре. Но щом
изпитвате вътрешен глад, това означава, че сте
готов да започнете да плувате. >>

- 21 -
 ОВЛАДЯВАНЕ
НА НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО

Без подготовка няма опит.

Без опит няма напредък.
Без напредък няма съвършенство.
Без съвършенство няма удовлетворение.

Да се подготвим за медитация

Когато медитирате вкъщи, е добре да имате

един ъгъл от стаята си, който да е абсолютно чист и
осветен – свещено място, което ще използвате само
за медитация. Там можете да си напра-вите олтар,
където да поставите портрет на духовния си Учител,
на Христос, или на някоя друга обичана духовна
личност, която считате за свой Учител.
Преди медитация ще бъде добре да се изкъ-
пете. Чистотата на тялото значително спомага за
пречистването на съзнанието. Ако нямате възмож-
ност да се изкъпете, преди да медитирате, поне си
измийте лицето. Препоръчително е също да носите
чисти и светли дрехи.
Добре ще е и да запалите аромати и да поста-
вите свежи цветя на олтара си. Когато усетите уха-
нието им, може да получите малка частица вдъхно-
вение и чистота, но тази малка частица ще добавите
към вътрешното си съкровище. Някои хора смятат,
че не е необходимо да поставят пред себе си цветя

- 22 -
по време на медитация. Те казват: „Цветето е вът-
ре, хилядолистният лотос е вътре”. Но материалното
цвете на олтара ще ви напомня за вътрешното цве-
те. Неговият цвят, неговото ухание и неговото чисто
съзнание ще ви вдъхновят. А от вдъхновението ще
получите стремеж.
Същото се отнася и за използването на свещи
по време на медитация. Пламъкът сам по себе си
няма да ви даде стремеж, но когато видите външния
пламък, веднага ще усетите, че и пламъкът на стре-
межа във вътрешното ви същество се издига все по-
нагоре и по-нагоре. Ако някой е на предела на
Божествената реализация или вече е осъзнал Бог,
тези външни неща няма да имат никаква стойност.
Но ако знаете, че Божието осъзнаване е все още
далечна перспектива, те определено ще засилят
стремежа ви.
По време на ежедневната си индивидуална
медитация се старайте да медитирате сами. Това не
се отнася за съпруг и съпруга, които имат един и
същ духовен Учител. За тях е добре да медитират
заедно. В останалите случаи не е препоръчително
да медитирате с други хора по време на инди-
видуалната си ежедневна медитация. Колективната
медитация също е важна, но за индивидуалната
медитация е най-добре да сте сами пред собствения
си олтар. >

Медитацията е божествен дар.

Медитацията опростява външния ни живот
и енергизира вътрешния ни живот.
Медитацията ни дава естествен
и спонтанен живот – живот,
- 23 -
 който става така естествен и спонтанен,
че не можем да дишаме, без да осъзнаваме
своята собствена божественост.

Позата е важна
При медитация е важно гръбнакът да е из-
правен, а тялото – отпуснато. Ако тялото е напрег-
нато, божествените и удовлетворяващи качества,
които протичат във и чрез нас по време на ме-
дитация, няма да бъдат възприети. Тялото не бива
да се чувства неудобно. Докато медитирате, вашето
вътрешно същество спонтанно ще ви постави в
удобно положение и после от вас зависи да поддър-
жате това положение. Основното предимство на
позата лотос е, че помага да държим гръбнака
изправен. Но тя е неудобна за повечето хора. Така
че тази поза не е задължителна за правилна ме-
дитация. Много хора медитират чудесно, докато
седят на стол.
Някои хора изпълняват физически упражне-
ния и пози. Тези упражнения, наречени хата йога,
релаксират тялото и успокояват ума за известно
време. Ако някой е физически много неспокоен и не
може да стои неподвижен повече от секунда, тези
упражнения определено ще му помогнат. Но хата
йога не е задължителна. Има много стремящи се,
които могат просто да седнат и да успокоят умовете
си, без да се упражняват в хата йога.
Не е препоръчително да се медитира в легна-
ло положение, дори и за хора, които са медитирали
няколко години. Тези, които се опитват да медити-
- 24 -
рат легнали, ще влязат в света на съня, ще изпа-
днат в унес или дрямка. Освен това, когато лежите,
вашето дишане не е толкова добро, както когато сте
в седнало положение, тъй като то не е съзнателно
или контролирано. Правилното дишане е много
важно за медитацията. >

Одухотвореното сърце е открило

върховната истина: да медитираш върху Бог
е привилегия, а не задължение.

Отворени или затворени очи

Хората често ме питат дали трябва да меди-
тират с отворени очи. В деветдесет на сто от слу-
чаите тези, които държат очите си затворени при
медитация, заспиват. Пет минути медитират, а след-
ващите петнадесет минути прекарват в света на
сънищата. Няма динамична енергия, а само летар-
гия, самодоволство и отпускащи, приятни усещания.
Когато държите очите си затворени по време
на медитация и навлезете в света на съня, може да
се наслаждавате на най-различни фантазии. Бога-
тото ви въображение може да ви накара да чувст-
вате, че навлизате в по-висши светове. Много са
нещата, които могат да ви заблудят, че имате чу-
десна медитация. Така че е най-добре да меди-
тирате с полуотворени и полузатворени очи. По то-
зи начин вие сте коренът на дървото и в същото
време най-високият клон. Тази част от вас, която е
с полуотворени очи, е коренът, символизиращ Май-
- 25 -
ката Земя. Частта, която е с полузатворени очи, е
най-високият клон, светът на прозрението или да
кажем Небето. Вашето съзнание е на най-високо
равнище, но също така е и тук на земята, като се
опитва да преобрази света.
Когато медитирате с полуотворени и полуза-
творени очи, вие правите така наречената лъвска
медитация. Дори когато навлизате дълбоко навътре,
вие фокусирате вашето внимание едновременно
върху физическата сфера и подсъзнателната сфера.
И двата свята – физическият, със своя шум и
обърканост, и подсъзнателният, светът на съня – ви
привличат, но вие сте овладели и двата. Казвате
им: „Погледнете, аз съм нащрек. Не можете да ме
отведете във вашето царство”. Понеже очите ви са
отчасти отворени, вие няма да заспите. Така от-
правяте предизвикателство към света на подсъ-
знателното. В същото време запазвате своята власт
над физическото ниво, защото можете да виждате
какво става около вас. >

Дихателни упражнения

1. Вдишване и издишване в сърдечния център

Вдишайте и задръжте дъха си няколко секун-

ди, като чувствате, че задържате дъха, който е жиз-
нена енергия, в своето духовно сърце. Това ще ви
помогне да развиете способността си за вътрешна
медитация.

- 26 -
 2. Осъзнаване на дъха

Когато седнете да медитирате, опитайте се да

вдишвате толкова бавно и спокойно, че ако някой
постави тънка нишка пред носа ви, тя изобщо да не
помръдне. А когато издишвате, опитайте се да го
правите дори по-бавно от вдишването. Ако е въз-
можно, направете кратка пауза между края на из-
дишването и началото на следващото вдишване.
Ако е възможно, задръжте дъха си няколко секунди.
Но ако ви е трудно, не го правете. Никога не
правете нещо, което ще ви причини физически
дискомфорт по време на медитация.

3. Вдишване на мир и радост

Първото нещо, за което трябва да си мислите,

упражнявайки дихателните техники, е чистотата.
Когато вдишвате, старайте се да чувствате, че
дъхът идва директно от Бог, от самата Чистота. Така
вашият дъх може лесно да бъде пречистен. След
това се опитвайте при всяко вдишване да чувствате
как внасяте в тялото си безкраен покой. Обратното
на покоя е безпокойството. Когато издишвате, си
представяйте, че прогонвате вътрешното безпокой-
ство от вас, както и безпокойството, което виждате
около себе си. Дишайки по този начин, скоро ще
усетите, че безпокойството ви напуска. След това
се опитайте да почувствате, че вдишвате сила от
Вселената, а когато издишвате – че целият ви страх
излиза извън тялото. След няколко такива вдишва-
ния се опитайте да си представите, че вдишвате
безкрайна радост, а издишвате скръбта, страдание-
то и меланхолията.

- 27 -
 4. Космическа енергия

Почувствайте, че вдишвате не въздух, а ко-

смическа енергия. Представете си, че с всеки дъх
във вас прониква огромна космическа енергия и че
вие ще я използвате, за да пречистите тялото,
витала, ума и сърцето си. Почувствайте, че не
остава нито едно място във вашето същество, през
което да не протича космическа енергия. Тя тече
във вас като река, измивайки и пречиствайки
цялото ви същество. После, когато издишвате,
почувствайте, че издишвате от себе си всички
непотребни неща – всичките си небожествени ми-
сли, тъмни идеи и нечисти действия. Представете
си, че издишвате от себе си всичко, което наричате
небожествено, всичко, което не желаете да прие-
мете като свое.
Това не е традиционната йогийска пранаяма,
която е по-сложна и систематизирана, но е един
много ефикасен духовен начин на дишане. Ако
практикувате този метод, скоро ще усетите резул-
татите. В началото ще трябва да използвате своето
въображение, но не след дълго ще видите и почув-
ствате, че това не е само въображение, а реалност.
Вие съзнателно вдишвате енергията, която тече
навсякъде около вас, пречиства ви и ви освобож-
дава от всичко небожествено. Ако успявате да ди-
шате по този начин пет минути всеки ден, ще може
да направите много бърз напредък. Но това трябва
да се извършва по много съзнателен начин, а не
механично.

- 28 -
 5. Пълно дишане

Когато достигнете по-напреднал стадий, може

да опитате да почувствате, че вдишвате и издиш-
вате през всяка част от тялото си – през сърцето си,
през очите, през носа и дори през порите. Сега сте
способни да вдишвате само през носа или устата,
но ще дойде време, когато ще можете да дишате
през всяка част на тялото. Духовните Учители могат
да дишат със затворени нос и уста. Когато усъвър-
шенствате това духовно дишане, цялата ви нечи-
стота и невежество ще бъдат заменени от Божията
светлина, мир и сила.

6. Дишане едно-четири-две

Докато вдишвате, кажете си веднъж името на

Бог, Христос или на друга духовна личност, която
почитате. Ако вашият Учител ви е дал мантра, може
да си кажете нея. Не е необходимо вдишването да
бъде дълго или дълбоко. Задръжте въздуха и повто-
рете същото име четири пъти. Когато издишвате,
повторете два пъти името или мантрата, която сте
избрали.
Вдишвате на едно, задържате дъха си на чети-
ри и издишвате на две, като повтаряте вътрешно
свещената дума. Ако просто си броите: едно – че-
тири – две, няма да получите никаква вибрация или
вътрешно чувство. Но когато изричате името на Бог,
във вас незабавно влизат божествени качества. По-
сле, когато задържате дъха си, тези божествени ка-
чества циркулират във вас, навлизайки в цялата ви
нечистота, обърканост, несъвършенства и ограни-
чения. А когато издишвате, същите тези божествени
- 29 -
качества отнасят със себе си всички небожествени,
спъващи развитието, разрушителни качества.
В началото може да започнете с ритъма едно-
четири-две. Когато станете опитни в това упраж-
нение, ще успеете да го направите четири-шестнай-
сет-осем: вдишвате на четири, задържате на шест-
найсет и издишвате на осем. Но това трябва да ста-
не постепенно. Някои успяват да го направят осем-
трийсет и две-шестнадесет, но това е само за по-
опитните.

7. Алтернативно дишане

Друга техника, която може да опитате, е ал-

тернативното дишане. То се извършва с притискане
на дясната ноздра с палеца и бавно вдишване през
лявата ноздра. При вдишване кажете наум Божието
име веднъж. Задръжте до четири, като повтаряте
Божието име четири пъти. Накрая отпуснете дяс-
ната ноздра, притиснете лявата с безименния пръст
и издишайте, повтаряйки два пъти Божието име.
После го направете в обратен ред, като започнете
със затваряне на лявата ноздра. При тази техника
не е нужно да вдишвате тихо. Дори да го правите
шумно, няма значение. Разбира се, не би трябвало
тези упражнения да се изпълняват на публично
място или там, където други хора се опитват да
медитират в тишина.
Не бива да практикувате дишането едно-чети-
ри-две в продължение на повече от пет минути, а
алтернативното – повече от няколко пъти. Ако го
направите двадесет, четиридесет или петдесет пъ-
ти, от основата на гръбначния стълб ще се издигне

- 30 -
топлина и ще нахлуе в главата ви, причинявайки
напрежение и главоболие. Това е като преяжда-
нето. Храната е хубаво нещо, но ако прекалите с
нея, ще развалите стомаха си. Вътрешната топлина
действа по същия начин. Ако продължите с това ди-
шане свръх възможностите си, тогава вместо да
внесе покой в ума ви, то ще го направи високоме-
рен, неспокоен и разрушителен. По-късно, когато
вече развиете вътрешните си способности, може да
упражнявате алтернативното дишане десет или пет-
надесет минути. >

Въпроси и отговори

Само вкъщи ли е добре да медитирайте, или

може да го правим навсякъде?

Вие още сте едва начинаещ. Можете да меди-

тирате най-добре, когато сте сами в стаята си или в
присъствието на духовния си Учител. Ако се опитате
да медитирате, докато шофирате, докато се разхож-
дате или пътувате в метрото, няма да успеете да
навлезете много надълбоко. От друга страна, не е
достатъчно просто да седнете пред олтара си. До-
като седите там, трябва да чувствате и вътрешния
олтар в сърцето си, в противен случай няма да
имате задоволителна медитация. Където и да меди-
тирате, трябва да влезете в сърцето си и там да
видите и почувствате живия олтар на Всевишния.
Във вътрешния си олтар вие сте защитен и в
безопасност. Там ви пазят божествените сили. Ако
можете да медитирате пред този вътрешен олтар,

- 31 -
непременно ще правите много бърз напредък,
защото няма да срещате никаква съпротива.
След като няколко години сте медитирали ис-
крено и сте развили вътрешна сила, ще сте спо-
собни да медитирате навсякъде. Дори ако седите в
метрото или се разхождате по улицата, вие няма да
бъдете обезпокоявани. А накрая ще се научите как
да бъдете в най-висша медитация и в същото време
да осъзнавате това, което се случва във външния
свят.

По време на медитация или молитва някои хо-

ра се концентрират върху различни предмети,
като например фотографии и други неща. Ра-
зумно ли е да се привързват към тези пред-
мети, или е по-добре да медитират върху не-
що безформено, което не могат да видят?

Когато медитират върху някакъв предмет, те

не го почитат като Бог, а само получават от него
вдъхновение. Аз гледам една свещ и виждам пла-
мъка, но не възприемам този пламък като Бог. За
мен той е източник на вдъхновение. Този пламък ме
вдъхновява и засилва моя стремеж да се изкачвам
нагоре с горящ вътрешен плач. Когато медитирам,
мога да поставя пред себе си цвете. (Цветето не е
Бог, въпреки че в него присъства Бог. Но то ме
вдъхновява и ми предлага чистота. Мога да запаля
ароматични пръчици. Самите те за мен не са Бог, но
ми създават усещането на чистота и ми помагат в
моя духовен напредък.
Длъжен съм да използвам всичко, което ме
вдъхновява, за да увелича стремежа си, независимо

- 32 -
дали е фотография, свещ или цвете, защото когато
вдъхновението и стремежът ми се увеличат, аз чув-
ствам, че съм се придвижил една крачка напред към
целта. Но нито цветето, нито свещта, нито фотогра-
фията сами по себе си са обекти на обожание.

Накрая, когато осъзнаем Бог, ще отпаднат ли

всички тези неща?

Когато придобием опит в своя живот на стре-

меж, няма да остане никаква външна форма. Ние
ще бъдем едно цяло с Този, който няма форма. Но в
началото е необходимо да се приближим към Бог
чрез форма. В началото детето чете на глас. То
трябва да убеди своите родители, а и себе си, че
прочита думите. Ако не чете на глас, то изобщо
няма усещането, че чете. Но когато се научи да
чете добре, детето спира да го прави на глас.
Тогава и то, и родителите му знаят, че наистина
може да чете, затова външната форма отпада. Но
тези външни форми са от първостепенна важност в
подготвителните етапи на търсещия. Накрая, когато
няма да са необходими, те ще отпаднат.

Добре ли е да се прави медитация след хране-

не, или е за предпочитане да е на гладно?

Не е добре да се медитира веднага след обил-

но хранене. Тялото има хиляди фини духовни нер-
ви, които натежават след обилно хранене и не ви
позволяват да имате медитация от най-висше есте-
ство. Тялото ще бъде тежко, нервите ще бъдат теж-
ки, съзнанието ще бъде тежко и вашата медитация
няма да е добра. Когато медитирате правилно, вие
- 33 -
чувствате, че цялото ви същество лети като птица
високо, високо и по-високо. Но когато съзнанието
ви е тежко, не можете да се издигнете.
Така че винаги е препоръчително да се меди-
тира на празен стомах. Трябва да са изминали най-
малко два часа между храненето и времето, когато
сядате да медитирате. Но въпреки това, ако ви мъчи
глад, когато отивате да медитирате, вашата медита-
ция няма да бъде задоволителна. Гладът, като май-
муна, постоянно ще ви безпокои. В такъв случай е
добре да изпиете чаша мляко или сок, преди да ме-
дитирате. Това няма да попречи на медитацията ви.
Но въздържането от обилна храна преди меди-
тация не е същото като гладуването. Гладуването
изобщо не е необходимо за медитацията. Чрез гла-
дуване вие може да се пречистите до известна сте-
пен. Ако желаете, можете да гладувате един ден в
месеца, за да пречистите съществото си от външна
агресия и алчност. Но ако гладувате често, вие по-
скоро ще се приближите до смъртта, отколкото до
Бог. Гладуването не е ключът към самопречист-
ването. Ключът към него е постоянна, дълбока ме-
дитация, неограничена любов към Бог и безусловно
предаване на Бог.

Необходимо ли е да сме вегетарианци, за да

водим духовен живот?

Вегетарианската диета има значение в духо-

вния живот. Чистотата е от първостепенна важност
за стремящия се. Тази чистота ние трябва да уста-
новим в тялото, ума и витала. Когато ядем месо, в
нас навлиза агресивното животинско съзнание. На-

- 34 -
шите нерви стават възбудени и неспокойни и това
може да повлияе на медитацията ни. Ако търсещият
не спре да яде месо, обикновено той не получава
фини преживявания или прозрения.
Някога животинското съзнание е било необхо-
димо за придвижването напред. Животните са агре-
сивни по природа, но в същото време в животин-
ското съзнание има и известен динамичен устрем
към развитие. Ако нямахме животински качества,
ние щяхме да останем инертни като дърветата или
да останем в съзнанието на камъка, където няма
нито растеж, нито движение. Но за съжаление жи-
вотинското съзнание притежава също така много
непросветлени и разрушителни качества. Сега ние
сме навлезли в духовния живот, така че животин-
ското съзнание вече не е необходимо в живота ни.
От животинското съзнание сме навлезли в човеш-
кото съзнание и сега се опитваме да преминем към
божественото съзнание.
Меките качества на плодовете и зеленчуците
ни помагат да развием доброта, благост, простота и
чистота във вътрешния и външния си живот. Вегета-
рианството помага на вътрешното ни същество да
подсили своето битие. На вътрешен план ние се
молим и медитираме. На външен план храната,
която приемаме от Майката Земя, също ни помага,
като ни дава не само енергия, но и стремеж.
Някои хора смятат, че месото им дава сила. Но
ако влязат дълбоко навътре, ще открият, че соб-
ствената им представа за месото е тази, която им
дава сила. Всеки може да промени тази представа и
да почувства, че не месото, а духовната енергия,
проникваща в човешкото тяло, е тази, която му
- 35 -
дава сила. Тази енергия идва от медитацията, както
и от правилното хранене. Силата, която човек до-
бива от стремежа и медитацията, е безкрайно по-
мощна от силата, която може да се получи от
месото.
Много духовно търсещи са дошли до заключе-
нието, че вегетарианците са в състояние да напред-
ват по-бързо в духовния живот. Но наред с вегета-
рианската диета човек трябва да се моли и меди-
тира. Ако имате стремеж, вегетарианската диета
определено ще ви помогне. Чистотата на тялото ще
помогне на вътрешния стремеж да стане по-интен-
зивен и по-духовен. Но въпреки всичко, ако някой
не е вегетарианец, това не означава, че той няма да
напредва духовно или че не е способен да реа-
лизира Бог. >>

БЕЗМЪЛВНИЯТ УМ

Понякога трябва да остана тих,

защото това е единственият начин
да науча малко повече,
да разсъждавам малко по-мъдро,
да стана малко по-съвършен,
да приема Бог малко по-рано.

- 36 -
 Успокояване на ума

Без значение какъв метод на медитация след-

вате, първата и най-главна задача е да се опитате
да направите ума си тих и спокоен. Ако умът ви
постоянно блуждае и непрестанно е безжалостно
връхлитан от мисли, вие изобщо няма да напред-
вате. Умът трябва да се успокои и усмири, така че
когато светлината се спусне от горе, вие да сте
напълно съзнателен за нея. Чрез своето съзнателно
наблюдение и съзнателно приемане на светлината
вие ще влезете в дълбока медитация и ще станете
свидетели на пречистването, трансформацията и
просветлението на живота си.
Как да направите ума си тих и спокоен? Умът
има своя собствена сила, която все още е по-голяма
от вашето желание и решимост да медитирате. Но
ако започнете да получавате помощ от сърцето си,
постепенно ще се научите да контролирате ума. От
своя страна сърцето постоянно получава помощ от
душата, която е изпълнена със светлина и сила. >

Освобождаване на ума
Не бива да смятате, че когато в ума ви няма
нищо, ще се превърнете в глупак или ще се дър-
жите като идиот. Това не е вярно. Ако можете да
запазите ума си тих и спокоен за десет или пет-
надесет минути, във вас ще изгрее нов свят. Това е
коренът на вашия духовен напредък. Сега вие
успявате да задържите ума си тих и спокоен само

- 37 -
няколко секунди или минута, но ви уверявам, че
ако можете да запазите спокойствие и тишина по-
ловин час или дори само петнадесет минути, в тази
ваша тишина ще израсне нов свят с огромна бо-
жествена светлина и сила.
Когато нямате в ума си нито една мисъл, моля
ви, не се чувствайте загубени. Дори обратното, по-
чувствайте, че във вашата чиста и устремена при-
рода се подготвя нещо божествено. Не можете да
разчитате на бързи резултати, фермерът засява
зърното и започва да чака. Не се надява реколтата
да избуи веднага. За да покълнат семената, са нуж-
ни няколко седмици или месеца. Вашият ум може да
бъде като плодородно поле. Ако посадите семето на
тишината и спокойствието и го отглеждате търпе-
ливо, рано или късно ще пожънете обилната рекол-
та на просветлението.
Умът не е необходим при медитацията, защото
мисленето и медитацията са две напълно различни
неща. Когато медитираме, ние изобщо не мислим.
Целта на медитацията е да се освободим от вся-
каква мисъл. Мисълта е като точка върху черна дъс-
ка. Добра или лоша, тя е там. Само когато нямаме
никакви мисли, сме способни да израснем в най-
висшата реалност. Мисли могат да се появят дори и
в дълбока медитация, но не и в най-високата, най-
дълбоката медитация. В най-високата медитация ще
има само светлина. >

Ако можете бавно и постепенно да укротите

неспокойния си ум, Бог веднага и с радост
ще отвори Своето безгранично Сърце.

- 38 -
 Отвъд ума

В светлината визия и реалност са едно. Вие

седите там, а аз стоя тук. Нека приемем, че аз съм
визията, а вие сте реалността. Аз трябва да ви
погледна и да проникна във вас, за да разбера кой
сте. Но в най-високата медитация реалността и ви-
зията са едно. Където сте вие, там съм и аз и където
съм аз, там сте и вие. Ние сме едно. Именно затова
в най-високата медитация не се нуждаем от мисли.
В най-високата медитация познаващият и познава-
ното са едно.
Даже размишлението, което е един вид тихо
интроспективно мислене, е твърде далеч от дисци-
плинираната широта на медитацията. В мига, в
който започнем да мислим, ние се впускаме в игра с
ограничението и обвързването. Нашите мисли, без
значение колко приятни и сладки са в момента, с
времето стават болезнени и разрушителни, защото
ни ограничават и обвързват. В мислещия ум няма
реалност. Всеки миг ние изграждаме един свят, а в
следващия миг го разрушаваме. Умът има своето
предназначение, но в духовния живот трябва да
отидем далеч над ума, където се намират вечният
мир, вечната мъдрост и вечната светлина. Само
когато преминем отвъд мисълта с помощта на своя
стремеж и медитация, ще можем да видим и да се
насладим едновременно на Божията Реалност и
Божията визия. >

- 39 -
 Упражнения

Пречистване на ума

Умът почти винаги е нечист и почти винаги

внася мисли, лишени от стремеж. Дори когато не го
прави, той отново е жертва на съмнение, завист,
лицемерие, страх и други небожествени качества.
Всички негативни неща атакуват първо ума. Дори
да ги прогони за минута, те отново ще почукат на
вратата му. Такава е неговата природа. Сърцето е
много, много по-чисто. То вече притежава съчувст-
вие, любов, посветеност, отдаденост и други боже-
ствени качества. Ето защо е много по-чисто от ума.
Дори в сърцето ви да има страх или завист, все пак
добрите му качества ще излязат на преден план. В
същото време е възможно и сърцето да не бъде на-
пълно чисто, защото близо до него се намира ви-
талното същество. Низшият витал, който е разпо-
ложен около пъпа, често се изкачва и влиза в кон-
такт със сърдечния център. Неговото влияние и
близост замърсяват сърцето. Но все пак то не е като
ума, който умишлено отваря вратата си за нечи-
стите идеи. Сърцето е далеч по-добро от ума. А най-
добра е душата. Душата е изпълнена с чистота,
светлина, блаженство и божественост.

1. Да станем душа

Най-доброто, което може да правите, за да

пречистите ума си, е по няколко минути всеки ден
по време на медитация да чувствате, че нямате ум.
Кажете си: „Аз нямам ум, нямам ум. Това, което

- 40 -
имам, е сърце”. След известно време почувствайте:
„Аз нямам сърце. Това, което имам, е душа”. Когато
кажете: „Аз имам душа”, веднага ще се изпълните с
чистота. Но ще трябва да отидете още по-дълбоко и
по-далеч, като си кажете не само: „Аз имам душа”,
а и: „Аз съм душа”. Тогава си представете най-кра-
сивото дете, което сте виждали, и почувствайте, че
вашата душа е безкрайно по-красива от това дете.
В момента, в който успеете да си кажете и
почувствате: „Аз съм душа”, и започнете да меди-
тирате върху тази истина, безкрайната чистота на
душата ще навлезе в сърцето ви. После безкрайната
чистота ще проникне от сърцето в ума ви. Когато
наистина почувствате, че представлявате само ду-
ша, душата ще пречисти вашия ум.

2. Вътрешният пламък

Преди да започнете да медитирате, опитайте

да си представите в сърцето си един пламък. На-
вярно пламъкът все още не е силен, а мъждукащ и
слаб. Но един ден той определено ще стане изклю-
чително мощен и просветляващ. Опитайте се да
почувствате, че този пламък просветлява вашия ум.
В началото е възможно да не успеете да се кон-
центрирате добре, защото умът не е фокусиран. Той
постоянно мисли за много неща. Жертва е на
некрасиви мисли. Умът няма необходимата светлина
и затова си представете в своето сърце един красив
пламък, който ви просветлява. Преместете просвет-
ляващия пламък в ума си. Тогава постепенно ще
съзрете в ума си лъч светлина. Когато умът ви за-
почне да се просветлява, ще бъде много, много

- 41 -
лесно да се концентрирате по-дълбоко и продължи-
телно.

3. Пречистване на дъха

Преди да започнете медитация, повторете въз-

можно най-бързо „Supreme” (Всевишни) около два-
десет пъти, за да пречистите дъха си. Почувствайте,
че наистина израствате в самия Дъх на Бог. Докато
дъхът не се пречисти, умът няма да стане съсре-
доточен.

4. Бог ме иска, аз се нуждая от Бог

Съсредоточете се върху някакво изображение.

Може да гледате портрета на своя Учител или себе
си в огледалото. Ако се концентрирате върху отра-
жението си, почувствайте, че сте едно с физиче-
ското същество, което виждате. После се опитайте
да влезете в образа, който наблюдавате. След това
трябва да се опитате да израснете в следната ми-
съл: Бог ме иска и аз се нуждая от Бог. Повтаряйте
си: „Бог ме иска и аз се нуждая от Бог. Бог ме иска
и аз се нуждая от Бог”. Тогава ще видите, че бавно,
постепенно и безпогрешно тази божествена мисъл
ще навлезе във вас и ще проникне във вашето въ-
трешно и външно същество, дарявайки чистота на
ума, витала и тялото ви.

5. Установяване на контрол над ума

Можете да кажете на ума си: „Няма да ти по-

зволя да следваш своя път. Сега аз искам да мисля
за Бог”. Повторете името на Бог вътрешно или на
- 42 -
глас, след което кажете: „Искам да имам чистота в
цялото си съществуване”. После повторете: „чисто-
та, чистота, чистота”. В това време не позволявайте
на ума си да мисли за нечистотата или за каквото и
да е друго нещо. Не давайте на ума си възможност
да блуждае, просто го използвайте за своя цел. Има
милиони неща, които трябва да осъществите във и
чрез своя ум, но той е толкова непослушен и свое-
нравен, че ако не го из-ползвате вие, той ще
използва вас.

6. Изхвърлете ги

Всеки път когато в ума ви влезе някоя не-

божествена мисъл, я изхвърлете оттам. Тя е като
чужд елемент, като крадец, който е проникнал в
стаята ви. Защо трябва съзнателно да позволявате
на крадеца да остава във вашата стая, когато имате
възможност да го изгоните? Когато някоя небоже-
ствена мисъл влезе в ума ви, просто я хванете и я
хвърлете в пламтящия огън на вътрешния си
стремеж.

7. Задушаване на лоши мисли

Когато се появи мисъл, която не е чиста,

добра или божествена, веднага повторете думата
„Supreme” (Всевишни) много бързо. Всевишният е
моят Гуру, вашият Гуру, Гуру на всички. Повтаряйте
„Supreme” много бързо и всеки път, когато употре-
бите думата „Supreme”, почувствайте, че създавате
змия, която се увива около небожествената мисъл и
я души. >

- 43 -
 Въпроси и отговори

Аз съм начинаещ в медитацията и откривам,

че не мога да контролирам мислите си. Как
мога да имам успешна медитация?

Ако сте начинаещ, опитайте се да позволявате

само на божествените мисли да влизат във вас, не и
на небожествените. Най-добре е да нямате никаква
мисъл по време на медитация, но това е почти
невъзможно за един начинаещ. Ето защо може да
започнете с добри мисли: „Искам да бъда добър,
искам да бъда по-духовен, искам да обичам Бог
повече, искам да живея само за Него”. Нека тези
идеи израснат във вас. Започнете с една или две
божествени идеи: „Днес ще бъда абсолютно чист.
Няма да допусна никаква лоша мисъл да влезе в
мен, ще допусна в себе си само покоя”. Когато
позволите на една добра мисъл да израсне вътре
във вас, ще видите, че вашето съзнание веднага се
променя към по-добро.
Започнете с божествени идеи: „Днес искам да
чувствам, че наистина съм дете на Бог”. Това няма
да е просто усещане, а истинска реалност. Почувст-
вайте как Дева Мария държи младенеца Христос.
Почувствайте, че Божествената Майка ви държи в
ръцете си като дете. После почувствайте: „Аз наи-
стина искам да притежавам светлината на мъдро-
стта. Искам да вървя със своя Отец. Където и да
отиде Той, аз ще го следвам. Ще получавам свет-
лина от Него”.
Някои хора нямат такива идеи. При тях не ид-
ват творчески мисли и представи. Има само пустота.
- 44 -
Вие може да се запитате кое е по-добре – умът ви
да получава множество глупави послания или да не
получавате никакви. Но това е негативен, несъзна-
телен начин на медитация, който няма живот в себе
си. Това не е тихият ум. Той не е творчески. В
истинската медитация умът е безмълвен, но в
същото време е съзнателен.

Наистина ли е най-добре по време на медита-

ция да отхвърляме всички мисли?

Най-добре е да се опитате да не допускате ни-

каква мисъл да влезе в ума ви, независимо дали тя
е добра или лоша. Това е все едно да седите в
стаята си и някой да почука на вратата. Вие нямате
ни най-малка представа дали това е враг или прия-
тел. Божествените мисли са истинските ви прияте-
ли, а небожествените мисли са враговете ви. Искате
да пуснете приятелите си да влязат, но не знаете
кои са те. Дори и наистина да знаете кои са вашите
приятели и отворите вратата за тях, може да откри-
ете, че враговете ви също чакат пред нея. Тогава
още преди вашите приятели да преминат прага,
враговете ви също ще проникнат вътре. Възможно е
да не забележите никакви небожествени мисли, но
когато влизат божествените мисли, небожествените,
като крадци, също ще се промъкнат и ще създадат
огромно объркване. Веднъж щом влязат, вече ще
бъде трудно да бъдат прогонени. За това се
нуждаете от солидна духовна дисциплина. Може
петнадесет минути да храните духовни мисли, а
после в един кратък миг да ви връхлети небожест-
вена мисъл. Така че най-добре е по време на меди-

- 45 -
тация да не допускате никакви мисли. Просто дръж-
те вратата заключена отвътре.

Имаше време, когато те обичах,

мой свят на мисълта. Но сега обичам
красотата на притихналия ум
и чистотата на благодарното сърце.

Вашите истински приятели няма да си тръгнат.

Те ще си помислят: „Нещо става с него. Обикновено
той е толкова мил с нас. Трябва да има някаква
особена причина, поради която не отваря вратата”.
Те имат чувство на единство с вас, затова ще чакат
безкрайно. Докато враговете ви ще почакат само
няколко минути. След това ще загубят цялото си
търпение и ще кажат: „Под достойнството ни е да
си губим времето тук”. Те са горди и ще си кажат:
„Кой го е грижа? Кой има нужда от него? Нека си
тръгнем и нападнем някой друг”. Ако не обръщате
внимание на една маймуна, накрая тя ще си отиде,
за да тормози някой друг. Но вашите приятели ще
си кажат: „Не, той има нужда от нас и ние имаме
нужда от него. Ще го чакаме безкрайно”. Така че
след няколко минути враговете ви ще си отидат.
Тогава може да отворите вратата и най-близките ви
приятели ще чакат пред нея.
Ако медитирате редовно и посветено, след из-
вестно време ще придобиете вътрешна сила. Тогава
ще сте способни да приемате божествените мисли и
да прогонвате небожествените. Ако се появи мисъл
за божествена любов, божествен мир или божест-
вена сила, ще я допуснете да влезе във вас и да се
разшири. Ще й позволите да играе и расте в гра-
- 46 -
дината на вашия ум. Докато мисълта си играе с вас
и вие играете с нея, ще видите, че израствате в нея.
Всяка божествена мисъл, която приемате, ще съз-
даде за вас един нов и удовлетворяващ свят и ще
преизпълни цялото ви същество с божественост.
След няколко години медитация ще имате до-
статъчно вътрешна сила да допускате дори небоже-
ствени мисли. Когато една небожествена мисъл вле-
зе в ума ви, вие няма да я отхвърлите, а ще я тран-
сформирате. Когато нещо небожествено почука на
вашата врата, ако имате достатъчно сила да го при-
нудите да се държи както подобава веднага щом
влезе, вие можете да му отворите вратата. В края
на краищата трябва да приемете предизвикател-
ството и да овладеете тези негативни мисли, в
противен случай те ще се връщат да ви безпокоят
отново и отново.

Аз съм толкова горд със своя ум. Защо?

Защото той е започнал да се радва
на малките неща – на проста мисъл,
на чисто сърце, на скромен живот.

Трябва да бъдете божествен грънчар. Ако

грънчарят се страхува да докосне глината, тя
завинаги ще си остане просто глина, а той няма да
може да предложи нищо на света. Ако грънчарят не
се страхува, той може да преобрази глината в нещо
красиво и полезно. Ваш свещен дълг е да преобра-
зите небожествените мисли, но само ако сте спо-
собен да го направите безопасно.

- 47 -
 Какво е най-добре да правим, ако по време на
медитация дойдат небожествени мисли?

В момента, в който във вашия ум проникне

негативна или лишена от стремеж мисъл, трябва да
се опитате да я отхвърлите с помощта на своя
стремеж, защото по време на медитация всичко е
много интензивно. Докато говорите или се зани-
мавате с обичайни дейности, може да имате вся-
какви мисли, защото тогава те не са интензивни. Но
ако някоя небожествена мисъл дойде по време на
медитация, силата на вашата медитация я увели-
чава и засилва. Духовният ви живот започва да от-
слабва от момента, в който позволите на ума си
свободно да се отдава на лишени от стремеж мисли
по време на медитация. Ако дойде някоя добра
мисъл, може да се опитате да я разширите или да я
повдигнете на по-високо ниво. Но ако имате лоша
мисъл, опитайте се веднага да я изхвърлите. Как ще
направите това? Ако мисълта, която ви атакува,
идва от външния свят, опитайте се да призовете
волята на душата си от сърцето и да я изведете
непосредствено пред челото си. В мига щом
мисълта, която се опитва да влезе във вас, види
волята на душата ви, тя непременно ще изчезне.
Но ако нямате вътрешната способност да на-
правите това, не се притеснявайте. Понякога, ко-
гато по време на медитация идват негативни мисли,
търсещият чувства, че силата на негативната мисъл
е толкова мощна, че дори да е медитирал два или
три часа, всичко е безполезно. Една обикновена
или негативна мисъл влиза и той чувства, че е
загубил всичко. Това е глупаво. Стига само да не
позволявате на ума си да размишлява върху тях,
- 48 -
вие не бива да отдавате никакво значение на нега-
тивните мисли в този момент.
Ако по време на медитация във вас влязат
емоционални мисли, мисли на низшия витал или
сексуални мисли и не сте способни да ги отстраните
или изхвърлите, опитайте се да почувствате, че
тези мисли са незначителни като мравки. Просто не
им обръщайте внимание. Ако успеете да почувст-
вате, че духовната сила, която сте получили от
своята медитация, е безкрайно по-мощна от силата
на негативните мисли, те няма да успеят да из-
ползват медитативната ви сила за свои цели. Но
често става така, че вие започвате ужасно да се
страхувате от тези мисли и да съсредоточавате вни-
манието си върху тях. Като мислите за тях и се
страхувате от тях, им давате сила.
Вярно е, че негативните мисли могат да станат
интензивни по време на медитация. Но вие можете
лесно да изведете на преден план добри мисли,
които са безкрайно по-силни. Когато по време на
медитация се появят негативни мисли, веднага се
опитайте да си спомните някое от своите най-при-
ятни и най-висши божествени преживявания. Вле-
зте в собственото си преживяване, което сте имали
преди няколко дни или преди няколко години, и се
опитайте да го пренесете в своето умствено съзна-
ние. Ще видите, че когато напълно се потопите в
собственото си преживяване, мисълта от низшия
витален план непременно ще ви напусне, защото
вашето съзнание ще се изпълни с най-висша, най-
дълбока и най-чиста радост. Божествената радост е
безкрайно по-силна от удоволствието. Нектарът
блаженство на собственото ви духовно преживяване

- 49 -
е безкрайно помощен от вашите низши витални си-
ли. По този – начин можете да разрешите проблема
си, без да излизате от медитация.
Негативните мисли идват да ви атакуват и от-
немат божествените ви чувства, божествените мис-
ли и божествената сила. Но когато насочите цялото
си внимание към божествени мисли и окуражавате и
подхранвате само божествени чувства, в много слу-
чаи негативните мисли сами ще си отидат. Те ще
кажат: „Той не се интересува от нас. Нямаме място
тук”. Негативните мисли също си имат гордост и
изключително много за-виждат на божествените
мисли. Те няма да се интересуват от вас, ако и вие
не се интересувате от тях.
Досега говорих за мислите, които идват отвън.
Но понякога небожествени мисли излизат отвътре. В
началото е трудно да различавате мислите, които
идват отвън, и тези, които идват отвътре. Но по-
степенно ще добиете способност да чувствате раз-
ликата. Мислите, идващи отвън, могат да бъдат из-
хвърлени по-бързо от онези, които ви нападат от-
вътре. Но ако нечисти и лишени от светлина мисли
възникнат във вас отвътре, можете да направите
едно от следните две неща. Можете да се опитате
да почувствате, че имате отвор точно на върха на
главата. После да накарате мислите да потекат като
река само в една посока, без да се връщат. Така те
ще си отидат и вие ще се освободите от тях.
Другият метод е да почувствате, че сте безбрежен
океан, целият тих и спокоен, и че мислите са като
риби на повърхността. Океанът не обръща никакво
внимание на вълничките, причинени от рибите.

- 50 -
 Каква е причината постоянно да ме безпокоят
мисли?

Постоянно ви безпокоят мисли, защото се

опитвате да медитирате в ума. Самата природа на
ума е да приема мислите – били те добри или лоши,
божествени или небожествени. Ако искате да кон-
тролирате ума с човешката си воля, това е все едно
да молите маймуна или муха да не ви досажда. В
самата природа на маймуната е да щипе и хапе, в
самата природа на мухата е да дразни хората.
За да запази своята тишина, умът се нуждае
от по-висша сила. Тази по-висша сила е силата на
душата. Трябва да изведете на преден план светли-
ната на душата от глъбините на своето сърце. Вие
притежавате две стаи: стаята на сърцето и стаята
на ума. В момента стаята на ума е мрачна, неосве-
тена и нечиста. Тя не желае да се отвори за свет-
лината. За разлика от нея стаята на сърцето е ви-
наги отворена за светлината, защото именно там
обитава душата. Ако вместо да се концентрирате
върху ума, успеете да се концентририте и медити-
рате върху реалността, която е в сърцето, тази ре-
алност ще излезе на преден план.
Ако стоите в стаята на ума през цялото време
с надеждата да го просветлите отвътре, ще си за-
губите напразно времето. Ако искам да запаля
свещ, трябва да използвам пламък, който вече гори,
вече е запален. За щастие стаята на сърцето вече е
осветена. Щом веднъж се установите добре в сър-
цето, когато сте преизпълнени със светлината на
душата, вие можете да влезете в стаята на ума, за
да го просветлите. Но първо трябва да изведете на
преден план светлината на душата, която се намира
- 51 -
най-вече в сърцето. Светлината на душата няма да
измъчва или наказва ума. Точно обратното, тя ще
действа като най-любяща майка, която чувства, че
несъвършенствата на детето й са нейни собствени
несъвършенства. Сърцето ще предложи своята свет-
лина на ума, за да трансформира неговата природа.

Опитвам се да не позволявам на ума си да

блуждае по време на медитация, но не ус-
пявам.

Вие не използвате способностите на сърцето

си, използвате само силата на ума. Много често,
когато се концентрирам върху вас, виждам, че умът
ви се върти като колело. Когато умът се върти, за
Всевишния е много трудно да действа в него. Но
когато сърцето ви се устреми дори за секунда,
Всевишният отваря вратата и влиза.
Отсега нататък, моля ви, опитвайте се да чув-
ствате, че нямате никакъв ум. Това не означава, че
ще бъдете като някой звяр или животно. Не! Човеш-
кият ум не е необходим, защото притежавате един
по-висш инструмент, наречен сърце. Ако успеете да
останете в сърцето си пет минути, дори и да не се
молите и медитирате, вашето съзнание ще се из-
дигне.
Сърцето е като фонтан от мир, радост и лю-
бов. Можете да седите в основата на фонтана и про-
сто да се наслаждавате. Няма нужда да се молите
на Всевишния да ви даде каквото и да било, защото
ще получите всичко, което желаете – и дори без-
крайно повече – от този фонтан. Но Всевишният ще
ви го даде по желания от Него начин. Ако може да

- 52 -
удовлетворите Всевишния, като винаги оставате в
присъствието на своето сърце фонтан, желанията ви
ще се осъществят по възможно най-блестящия на-
чин. Това навярно ще бъдат същите желания, които
винаги сте имали, но те ще бъдат просветлени на
едно много високо ниво. Преди да ги изпълни,
Всевишният ще трансформира всяко желание в
стремеж с помощта на Своята светлина.

Ако по време на медитация възникне шум или

нещо обезпокоително, добре ли е да го вклю-
чим в медитацията си или по-скоро трябва да
се опитаме да не го допуснем да влезе и да
продължим да медитираме?

Всеки търсещ трябва да знае собствения си

стандарт на медитация. Ако сте начинаещ, трябва
да чувствате, че всяко нещо, което не е част от
медитацията, е като неканен гост. Вие не бива да
допускате този неканен гост да влиза и да ви без-
покои. Но ако сте много напреднали и се появи сму-
щаващ звук или шум по време на вашата меди-
тация, можете да навлезете дълбоко в самия звук и
да се опитате да го асимилирате. Ако имате тази
способност, тогава в съзнанието си може да прео-
бразите атаката на силния и предизвикателен чужд
елемент във вътрешна музика, която ще добавите
към своята медитация.

- 53 -
 Ако получа творчески идеи, докато медити-
рам, трябва ли да ги следвам, или просто
трябва да се старая да ги почувствам със
сърцето си?

Веднага щом във вас се появи позитивна идея,

трябва да я възприемете като благословия от Все-
вишния. Но трябва да знаете от какъв вид е това
вдъхновение. Ако е просветляващо вдъхновение,
трябва да го следвате. Ако е творческо вдъхновение
да направите нещо наистина добро, тогава го
последвайте. Всяка творческа мисъл, всичко, което
ви поставя по-висока цел, трябва да се следва. Ако
някое вдъхновение внесе нещо ново във вашия
живот и е в състояние да го преобрази, трябва да го
последвате.
Можете да чувствате, че вдъхновението е само
в ума, докато стремежът е само в сърцето. Но и
стремежът може да бъде в ума, а вдъхновението
може да е в сърцето. Вдъхновението може да се
приближи до стремежа и обратното. Но вдъхнове-
нието трябва да бъде от най-висше естество. В
противен случай то изобщо няма да ви помогне във
вашата медитация. Ако по време на медитация се
вдъхновите да направите много вкусни сладки, този
вид вдъхновение е загуба на време.
Ако получите просветляващо вдъхновение, то-
гава, моля ви, приемете тези творчески идеи като
свой напредък. Когато получите творчески идеи,
трябва да знаете, че те са създания от друг свят,
които искат да се проявят на физически план. Ко-
гато завършите медитацията си, трябва да запишете
тези идеи. По-късно може да ги доразвиете.

- 54 -
 Лошо ли е да очакваме нещо конкретно, дока-
то медитираме?

По време на медитация просто се постарайте

да отдадете цялото си вътрешно и външно същество
на Всевишния. Не е нужно да мислите за нищо,
просто се гмурнете в морето от светлина, мир, бла-
женство и сила. Но не очаквайте някое конкретно
божествено качество или резултат, защото така
обвързвате и себе си, и Бог. Това е така, защото чо-
вешкото очакване е много ограничено. Когато очак-
вате, умът веднага започва да действа и вашата
възприемчивост силно намалява. Докато ако не
очаквате, проблемът за възприемчивостта е грижа
на Бог. Тогава Той непременно ще ви даде всичко в
неограничени количества, а едновременно с това
ще ви даде и възприемчивост да получите това,
което Той ви предлага.
Най-висшият вид медитация се осъществява в
тишина с една-единствена цел: да удовлетворим
Бог по Негов собствен начин. Когато медитирате,
ако можете да чувствате, че удовлетворявате Бог по
Негов собствен начин, това е най-добрата медита-
ция. В противен случай, ако започнете да медитира-
те, за да получите радост, вие ще получите радост,
но няма да се сдобиете с безкрайна радост, именно
защото не сте удовлетворили Бог, своя вечен въз-
любен, по желания от Него начин. Това, което Спа-
сителят Христос казва, е абсолютно най-висшата
истина: „Нека бъде Твоята воля”. Ако преди да ме-
дитирате, предложите резултата от своята медита-
ция на Източника и кажете: „Аз искам да стана Твой
съвършен инструмент, за да можеш да осъществиш
Себе Си във и чрез мен по Твой собствен начин”,
- 55 -
това е най-висшият, абсолютно най-висшият вид
медитация. >>

Твоят ум има поток от въпроси. Но има само

един учител, който може да им отговори.
Твоето любящо тишината сърце.

ВАШЕТО ДУХОВНО СЪРЦЕ

— ДОМ НА МИРА

Искате ли да бъдете щастливи? Тогава

не надценявайте силата на ума си и
не подценявайте светлината на сърцето си.

Открийте своето вътрешно

съкровище

По-добре е да медитирате върху сърцето, от-

колкото в ума. Умът е като площада „Таймс Скуеър”
в навечерието на Нова година. Сърцето е като уеди-
нена пещера в Хималаите. Ако медитирате в ума,
може би ще успеете да медитирате пет минути, от
които пълноценна ще бъде само една. След това ще
почувствате напрежение в цялата си глава. В

- 56 -
началото ще получите радост и удовлетворение, а
след това е възможно да почувствате празнота. Ако
медитирате в сърцето, вие придобивате способност-
та да се отъждествявате с радостта и удовлетворе-
нието, които получавате, и тогава те стават зави-
наги ваши.
Ако медитирате в ума, вие не се отъждествя-
вате. Опитвате се да влезете в нещо. Когато искате
да влезете в нечия къща, за да вземете нещо, при-
тежавано от този човек, вие трябва или да разбиете
вратата, или да помолите собственика да ви отвори.
Молейки го, вие чувствате, че за него сте чужд.
Собственикът на къщата също ви възприема като
чужд. Той си мисли: „Защо ще позволявам на не-
познат човек да влиза в къщата ми?”. Но ако си по-
служите със сърцето, моментално сърдечните каче-
ства мекота, благост, любов и чистота излизат на
преден план. Когато собственикът на къщата види,
че сте изпълнени с качествата на сърцето, неговото
собствено сърце веднага ще се слее с вашето и той
ще ви позволи да влезете. Ще почувства вашето
единство със себе си и ще каже: „Какво искаш от
моята къща? Ако се нуждаеш от мир, вземи го, ако
се нуждаеш от светлина, вземи я!”
Нещо повече. Ако влезете в къщата със своя
ум, ще видите някакъв вкусен плод и моментално
ще се опитате да се сдобиете с него. Ще сте до-
волни, ако го вземете, дори и да не сте в състояние
да го изядете целия. Но ако използвате сърцето, ще
откриете, че способността ви за възприемане е без-
крайна. От друга страна, ако използвате ума, ще се
опитате да направите избор. Ще кажете: „Този плод
е по-добър, този е по-лош”. Но ако влезете в къ-

- 57 -
щата със сърцето си, ще почувствате, че всичко там
е ваше, и ще му се зарадвате. Сърдечният център е
центърът на единството. Най-напред вие се иденти-
фицирате с истината, а след това, по силата на сво-
ята медитация, се превръщате в нея. >

Остани под слънцето на сърцето си,

докато неговите просветляващи лъчи
не залеят и твоя ум.

Сърце и душа
Ако медитирате в сърцето, вие медитирате
там, където е душата. Истина е, че светлината и съ-
знанието на душата проникват в цялото тяло, но
има едно определено място, където душата преби-
вава през повечето време, и то е сърцето. Ако ис-
кате просветление, трябва да го получите от душа-
та, която е в сърцето. Ако знаете какво искате и
къде да го намерите, разумно е да идете на това мя-
сто. В противен случай вие приличате на човек,
който отива да си купи бакалски стоки в железар-
ски магазин.
Има огромна разлика между това, което може-
те да получите от ума, и това, което можете да по-
лучите от сърцето. Умът е ограничен. Сърцето е
безпределно. Дълбоко във вас живеят безкрайният
мир, светлина и блаженство. Да получите по малко
от тях е лесна задача. Медитацията в ума може да
ви го даде. Но вие можете да получите безкрайно
повече, ако медитирате в сърцето. Да предположим,
- 58 -
че имате възможност да работите на две места. На
едното място ще изкарвате двеста долара, а на
другото – петстотин. Ако сте разумен, няма да си
губите времето на първото място. Докато имате
огромна вяра на ума, който усложнява и обърква
всичко, вие ще бъдете обречен на разочарование в
медитацията си. Обикновените хора смятат, че
сложността е мъдрост. Но духовните хора знаят, че
Бог е много прост. В простотата, а не в сложността
се намира същинската истина.
Аз не казвам, че умът е винаги лош. Не, не е
задължително. Но умът е ограничен. Това, което
най-много може да получите от него, е вдъхнове-
ние, което само по себе си е ограничено. За ис-
тински стремеж трябва да се обърнете към сърцето.
Стремежът идва от сърцето, защото просветлението
на душата е винаги там. Когато медитирате върху
сърцето, вие не само получавате стремеж, но и
осъществяване на този стремеж: безкрайния мир,
светлина и блаженство на душата. >

Въпроси и отговори

Бих искал да зная как човек може да достигне

духовното сърце по време на медитация?

Духовното сърце е разположено точно в цен-

търа на гърдите. Вие можете да го почувствате, ко-
гато се стремите интензивно. Също така може да го
видите с третото си око. Ако ви се струва трудно да
медитирате върху духовното сърце, може да се кон-
центрирате върху физическото сърце в гърдите. Но
- 59 -
след като медитирате върху него няколко месеца
или година, вие ще почувствате, че вътре в обикно-
веното човешко сърце е божественото сърце, а вът-
ре в божественото сърце е душата. Когато почувст-
вате това, ще започнете да медитирате върху духо-
вното си сърце. За да стигнете до него, вие трябва
да почувствате, че нямате ум, нямате ръце, нямате
крака, че имате само сърце. След това трябва да
почувствате не само че имате сърце, а че сте сърце.
Когато успеете да почувствате, че сте сърце и нищо
друго, тогава лесно ще можете да достигнете своето
духовно сърце по време на медитация.

Много ми е трудно да напусна ума и да вляза в

сърцето си. Какво трябва да направя?

Просто хвърлете ума и всички негови прите-

жания в сърцето. Вие може да си помислите: „Ако
захвърля ума си, как ще съществувам? Ще се пре-
върна в идиот”. Но аз ви уверявам, че умът, който
използвате да разговаряте с хората, умът, който из-
ползвате за добиване на информация, умът, който
използвате за обикновените земни действия, не
може да ви придвижи дори един инч по-близо до
осъзнаването на Бог. Той е куц. Той е сляп. Той е
глух. Опитайте се да почувствате, че цялото ви съ-
щество от петите до върха на главата е душа. С
дълбоко чувство повтаряйте: „Аз съм душа, аз съм
душа, аз съм душа”. Ако успеете с дълбоко сърдеч-
но чувство да повтаряте това пет минути, съпро-
тивата на физическия ум ще изчезне и за вас ще
съществува само душата. Веднъж щом заживеете в
душата и изнесете нейната светлина на преден
план, тази светлина ще отведе физическия ум до
- 60 -
по-високи сфери или ще спусне мир от горе. И в
двата случая физическият ум, такъв какъвто го
знаете, ще бъде трансформиран и вие няма да
имате повече проблеми.

Когато медитирам, понякога не мога да

различа дали наистина чувствам сърцето си,
или преживяването ми е от ума.

Ако това наистина е сърцето, ще получите

чувство на чисто задоволство. Ако е умът, може и
да получите удовлетворение, но веднага ще се
усъмните. Вашето изживяване ще бъде атакувано от
други мисли: „Аз съм толкова лош, толкова нечист,
толкова невеж. Тази сутрин излъгах, а вчера напра-
вих друго лошо нещо, нима е възможно да чувствам
такова удовлетворение?” Ако ви споходи подобна
идея, тогава ще знаете, че изживяването е дошло от
ума.
Когато получите изживяване от ума, вие може
за кратко да се почувствате много щастлив, но
радостта няма да е трайна, защото няма да успеете
да се отъждествите с това, което умът е видял, по-
чувствал и осъзнал. Но веднъж щом получите изжи-
вяване от сърцето, моментално ще усетите единство
с него и ще получите трайна радост.
Когато гледате едно цвете с ума си, вие го
оценявате и му се възхищавате. Но когато го гле-
дате със сърцето си, веднага чувствате, че вашето
сърце е вътре в цветето, или че цветето е вътре в
сърцето ви. Така че ако се слеете със самото си
изживяване, ще знаете, че то идва от сърцето. Но

- 61 -
ако почувствате, че изживяването е нещо, което сте
постигнали извън себе си, тогава то е от ума.

Каква е разликата между това да отидем нави-

соко ида навлезем надълбоко в медитацията?

Има голяма разлика в методите на медитация.

Въпреки това накрая височината и дълбочината ста-
ват едно. Когато искаме да навлезем дълбоко в ме-
дитация, трябва да започнем своето пътешествие от
духовното сърце. Трябва да чувстваме, че пътуваме
много дълбоко в сърцето си. Пътуваме навътре, а не
назад или надолу към краката. Под коленете започ-
ва нивото на несъзнателното. Ако чувстваме, че
отиваме надолу, тогава ние не достигаме духовна
дълбочина, а по-низши нива на съзнание. Духов-
ното сърце е необятно, така че няма предел на това
колко дълбоко можем да отидем. Ние никога не ще
можем да докоснем неговите граници, защото ду-
ховното сърце олицетворява необятната Вселена,
която виждаме, и в същото време то е по-голямо и
обширно от Вселената. Когато искаме да отидем
високо в медитацията си, по време на практиката си
трябва да чувстваме насоченост нагоре. Нашият
стремеж се изкачва, изкачва се неустрашимо към
висините. Трябва да преминем през хилядолистния
лотос на върха на главата. От друга страна, раз-
стоянието е безкрайно голямо. Няма край за нашето
пътешествие нагоре, защото ние пътуваме в Без-
крайността. Изкачваме се към непрестанно надми-
наващото се Отвъдно. Що се отнася до разстоя-
нието, и двете движения нагоре и надолу са без-
крайни пътешествия към една Цел, Всевишния.

- 62 -
 Не е възможно да стигнем високо с помощта
на ума. Трябва да минем през ума, отвъд ума, в
царството на духовното сърце. Царството на духов-
ното сърце е безкрайно по-високо и по-обширно,
отколкото това на най-развития ум. Далеч отвъд
ума е царството на сърцето. Сърцето е безпределно
във всички посоки, така че в сърцето е най-го-
лямата височина, така както и най-голямата дъл-
бочина. Колкото по-високо можем да се изкачим,
толкова по-дълбоко можем да навлезем. От друга
страна, колкото по-дълбоко можем да навлезем,
толкова по-високо можем да се изкачим. Това става
едновременно. Ако можем да медитираме с голяма
сила, несъмнено ще почувстваме, че отиваме много
високо и много дълбоко. Височината и дълбочината
вървят заедно. Но те действат в две различни изме-
рения. Ако човек може да отиде много високо в
своята медитация, тогава той е способен да отиде и
много дълбоко.
Преди да осъзнаем Най-висшето, ние чувст-
ваме, че има разлика между височината и дълбочи-
ната. Когато се изкачваме, усещаме, че сме стиг-
нали определена височина, а когато се потопим
дълбоко навътре, чувстваме, че сме постигнали оп-
ределена дълбочина. Височината и дълбочината са
изцяло в менталното съзнание. Когато преминем
отвъд бариерата на ума и навлезем в Универсалното
съзнание, ние виждаме всичко единно и неделимо.
Тогава Реалността пее и танцува вътре в нас и ние
ставаме самата Реалност. Тя няма нито височина,
нито дълбочина, нито дължина. Тя цялата е едно и в
същото време винаги надминава себе си.

- 63 -
 Какво ще се случи, ако медитирам на пъпния
център?

На този етап от вашето духовно развитие не е

добра идея да медитирате на пъпния център. Това е
центърът на динамизма, силата и мощта. Ако не
използвате правилно този динамизъм, той се пре-
връща в груба агресия. Пъпният център е и емоцио-
нален център. С тази емоция вие можете да раз-
ширите себе си и да се превърнете в Безкрайното.
Но ако вашата природа не е достатъчно чиста, ще
станете жертва на земния живот на удоволствия.
Трябва да медитирате върху сърдечния център, за
да получите мир, любов и радост. Когато придобие-
те тези качества, вие ще почувствате, че самият
мир е сила, самата любов е сила, самата радост е
сила.

Каква е връзката между третото око и сър-

дечния център?

Нека приемем, че сърцето е съзнание, а тре-

тото око е светлина, въпреки че между двете няма
съществена разлика. Третото око има безкрайна
светлина и в същото време е безкрайна светлина.
Духовното сърце притежава безкрайно съзнание и в
същото време е безкрайно съзнание. Но безкрайна-
та светлина и безкрайното съзнание са едно и също
нещо. В един момент безкрайната светлина, която
аз наричам трето око, е сградата и вътре в нея
живее сърцето. Но в следващия миг безкрайното съ-
знание, което аз наричам сърце, може да стане
сградата, а третото око – нейният обитател. Те по-
стоянно разменят местата си, защото всъщност са

- 64 -
неразделни. Понякога ние виждаме светлината пре-
ди съзнанието, докато в други случаи виждаме съ-
знанието преди светлината. Това, което виждаме
първо, възприемаме като извор на другото. Но идва
време, когато осъзнаваме, че светлината и съзна-
нието са неразделни.
Сърцето обикновено олицетворява добротата
и любовта, а третото око олицетворява силата и
просветлението. Но имащите мъдрост ще почувст-
ват, че третото око е и сърце, защото какво друго е
сърцето, ако не това, което ни дава удовлетворе-
ние? А кое ни дава удовлетворение? Само светли-
ната! Така че, ако светлината от третото око ни да-
ва удовлетворение, това естествено е качество на
сърцето. А кое ни дава най-висшата мъдрост? Мъ-
дростта идва само когато влезем дълбоко навътре, в
най-големите дълбини на своето сърце, където
играят Безкрайността, вечността и Безсмъртието. Да
притежаваме Безкрайността като своя собствена, да
притежаваме вечно безкрайна светлина и блажен-
ство като свои собствени, това е истинска мъдрост.
Затова можем да кажем, че мъдростта идва от
сърцето.

Желателно ли е да отворим третото си око по

време на медитация?

Вътрешното око може да бъде отворено само

когато имаме вътрешна чистота и зрялост и когато
нито миналото, нито бъдещето могат да ни обезпо-
коят. В повечето случаи съдът не е готов, но с ог-
ромната си решителност някои търсещи успяват да
отворят третото око. После резултатът е обезкура-
жителен и разрушителен. Ако не сте духовно зрял и
- 65 -
видите с третото си око, че майка ви утре ще умре,
вие ще умрете още днес от тревога и притеснение.
Или ако станете съзнателен за някой злополучен
инцидент от миналото, ще се почувствате крайно
нещастен и няма да имате сили да продължите
напред. Има хора, които са отворили центъра между
веждите, преди да отворят сърдечния си център, и
само по Милостта на Всевишния не са допуснали
сериозни грешки в използването на тази сила. Ако
търсещият отвори третото си око, преди сърдечният
център да бъде отворен и емоционалната част на
човешката природа да бъде напълно пречистена,
той най-често ще става жертва на безмилостни
изкушения. Ще се опита да види нещо на вътрешен
план и веднага ще го сподели с другите или ще се
опита да влезе в някого от любопитство, за да
разбере какво се случва във вътрешния свят на
този човек. Съществуват хиляда и едно неща, които
могат да отведат търсещия далеч от пътеката на
духовността.
Особено за начинаещите е препоръчително да
медитират върху сърдечния център. Всъщност дори
и да сте напреднали, е добре да медитирате там,
защото в сърдечния център получавате радост и
ставате неразделна част от това, върху което меди-
тирате. Ако се концентрирате върху третото око,
няма да имате чувството на единство. Вие може да
виждате светлина, но ще чувствате, че тя не е
ваша. Ще си мислите, че това изобщо не е свет-
лина, а просто представа или халюцинация. В ума
ви може да влезе съмнение. Но когато използвате
сърцето, веднага усещате радостта, която получа-
вате, като своя. Мирът, който чувствате, е ваш.

- 66 -
Каквото и да изпитвате, то става ваше. Такава е
способността на сърцето за единство. >>

О, мое сърце, о сърце мое, ти си лодката на

моя живот. Ти плаваш по безкрайното море
на невежеството и достигаш Златния Бряг на
Отвъдното. О, мило, по-мило, най-мило
сърце мое, ти не само принадлежиш на Бог.
Бог също е твой.

КОНЦЕНТРАЦИЯ, МЕДИТАЦИЯ,
СЪЗЕРЦАНИЯ: ТРИ СТЪПКИ КЪМ
СЕБЕРЕАЛИЗАЦИЯ

Ние се концентрираме, защото искаме да

достигнем Целта. Ние медитираме, защото
искаме да живеем в сърцето на Целта.
Ние съзерцаваме, защото искаме
да станем Целта.

Стрелата и лъкът

Концентрацията е стрелата. Медитацията е

лъкът.

- 67 -
 Когато се концентрираме, ние фокусираме ця-
лата си енергия върху избрания обект, за да раз-
булим неговите тайни. Когато медитираме, ние се
издигаме от своето ограничено съзнание в по-висше
съзнание, където властва необятната тишина.
Концентрацията иска да овладее знанието, в
което се прицелва. Медитацията иска да се отъжде-
стви със знанието, което търси.
Концентрацията не позволява на крадеца без-
покойство да влезе в нейната крепост. Медитацията
го допуска. Защо? Просто за да хване крадеца на
местопрестъплението. Концентрацията е команди-
рът, който заповядва на разсеяното съзнание да се
съсредоточи.
Концентрацията и абсолютната твърдост са не
само неразделни, а и взаимозависими божествени
воини.
Концентрацията предизвиква врага на дуел и
се сражава с него. Медитацията, със своята тиха
усмивка, унищожава предизвикателството на врага.
Концентрацията казва на Бог: „Татко, аз ид-
вам при Теб”. Медитацията казва на Бог: „Татко,
ела при мен.”
Стремящият се има двама истински учители:
концентрация и медитация. Концентрацията е вина-
ги строга с ученика, медитацията е строга само
понякога. Но и двете са сериозно заинтересовани от
развитието му. >

- 68 -
 Силата на концентрацията
Концентрация означава вътрешна бдителност
и будност. Навсякъде около нас, както и вътре в нас
има крадци. Страхът, съмнението, тревогата и при-
теснението са вътрешните крадци, които се опитват
да откраднат вътрешното ни равновесие и умствен
покой. Когато научим как да се концентрираме, за
тези сили става много трудно да влязат в нас. Ако в
ума ни се промъкне съмнение, силата на концентра-
цията ще го разкъса на парчета. Ако в ума ни на-
влезе страх, силата на концентрацията ще го про-
гони. Ние все още ставаме жертва на непросвет-
лени, тъмни и разрушителни мисли, но ще дойде
ден, когато силата на концентрацията ни ще бъде
такава, че обезпокояващите мисли ще се страхуват
от нас.
Концентрацията е динамичната воля на ума,
която действа в нас, за да приемем светлината и
отхвърлим тъмнината. Тя е като един вътрешен
воин. Това, което концентрацията може да направи
в нашия живот на стремеж, е невъобразимо. Тя
лесно може да отдели Рая от ада, за да можем,
докато сме на земята, да живеем в постоянното
блаженство на Рая, а не в непрекъснатите тревоги,
притеснения и мъки на ада.
Концентрацията е най-сигурният път за дости-
гане на нашата цел, независимо дали целта е да
осъзнаем Бог, или просто да осъществим човешките
си желания. Един истински стремящ се рано или
късно ще придобие сила на концентрацията или по
Божията Милост, или чрез постоянната си практика,
или посредством своя собствен стремеж. >
- 69 -
 Несломимата воля на душата
Когато се концентрираме, ние сме като кур-
шум, който прониква в нещо, или като магнит,
който привлича обекта на концентрация към нас. Не
допускаме в ума си никаква мисъл, независимо
дали е божествена или небожествена, земна или
небесна, добра или лоша. При концентрацията умът
трябва да бъде изцяло фокусиран върху определен
обект или субект. Ако се концентрираме върху
венчелистче на цвете, ние се стараем да чувстваме,
че в света не съществува нищо друго освен него. Не
поглеждаме нито напред, нито назад, нито нагоре,
нито навътре. Единствено се опитваме да пронижем
обекта с целенасочената си концентрация. Това не
е агресивен начин да навлезем в нещо. Тази кон-
центрация идва директно от несломимата воля на
душата или от силата на волята. Когато искате да
практикувате концентрация върху някакъв обект,
трябва да изберете нещо, което ви носи непосред-
ствена радост. Ако имате Учител, непосредствена
радост ще ви носи неговата снимка. Ако нямате
Учител, изберете нещо, което е много красиво, бо-
жествено и чисто – например цвете. >

Ние се концентрираме с просветляващата

целенасоченост на ума. Ние медитираме с
разширяващата се необятност на сърцето.
Ние съзерцаваме с осъществяващото
единство на душата.

- 70 -
 Концентрация, идваща от сърцето
Много често чувам стремящи се да казват, че
не могат да се концентрират повече от пет минути.
След пет минути получават главоболие или главата
им „пламва”. Защо? Това е така, защото силата на
тяхната концентрация идва от интелектуалния ум
или, иначе казано, от дисциплинирания ум. Умът
знае, че не бива да блуждае, поне това той вече е
разбрал. Но ако използваме ума си правилно, по
просветлен начин, тогава светлината на душата
трябва да влезе в него. Когато светлината на ду-
шата влезе в него, става изключително лесно да се
концентрираме върху нещо с часове. Тогава няма
да се появят нито мисли, нито съмнения, нито
страхове. Никакви негативни сили не могат да
навлязат в ума, ако той е изпълнен със светлината
на душата.
Когато се концентрираме, трябва да чувства-
ме, че силата на нашата концентрация идва от сър-
дечния център и после се изкачва към третото око.
Сърдечният център е мястото, където се намира
душата. Когато мислим за душата в такъв момент,
по-добре е да не формираме никаква специална
идея за нея и да не се опитваме да си представяме
как изглежда. Просто ще мислим за нея като за
представител на Бог или като за безпределна свет-
лина и блаженство. Когато се концентрираме, се
стараем да чувстваме, че светлината на душата ид-
ва от сърцето и минава през третото око. После ние
влизаме с тази светлина в обекта на концентрация
и се отъждествяваме с него. Последният етап на
концентрацията е откриването на скритата, изна-
чална Истина в обекта на концентрация. >
- 71 -
 Съзиране на безкрайността:
медитация
Когато се концентрираме, ние фокусираме
вниманието си върху едно определено нещо. Но ко-
гато медитираме, ние чувстваме, че дълбоко в себе
си имаме способността да виждаме много неща, да
се занимаваме с много неща и да приемаме много
неща, всички едновременно. Когато медитираме,
ние се опитваме да разпрострем себе си като птица,
която разтваря крилата си. Опитваме се да раз-
ширим ограниченото си съзнание и да навлезем в
Универсалното Съзнание, където няма страх, завист
или съмнение, а само радост, мир и божествена
мощ. Медитация означава нашето съзнателно изра-
стване в Безкрайното. Всъщност когато медитираме,
ние влизаме в празния, спокоен, тих ум и се оста-
вяме на своето аз да бъде нахранено и откърмено
от самата Безкрайност. Когато сме в медитация, ние
искаме само да общуваме с Бог. Сега аз говоря на
английски и вие ме разбирате, защото владеете
езика добре. По същия начин, когато знаем как да
медитираме добре, ние ще можем да общуваме с
Бог, защото медитацията е езикът, на който говорим
с Бог. >

Море от спокойствие
Медитацията е като гмуркане до морското
дъно, където всичко е тихо и спокойно. На по-
върхността може да има множество вълни, но те не
смущават покоя на морето отвътре. В най-дълбоки-
- 72 -
те си бездни морето е изпълнено с тишина. Когато
започнем да медитираме, първо се опитваме да
стигнем собствената си вътрешна същност, истин-
ската си същност, с други думи – дъното на морето.
Тогава, ако се появят вълни от външния свят, те не
ни засягат. Страхът, съмнението, тревогата и всички
земни безпокойства просто отминават, защото вътре
в нас цари непоклатим мир. Не могат да ни без-
покоят мисли, защото целият наш ум е пълен с мир,
тишина и единство. Като риби в морето мислите
скачат и плуват, но не оставят следа. Така, когато
сме в своята най-висша медитация, ние чувстваме,
че сме като морето и морските обитатели не могат
да ни засегнат. Чувстваме, че сме небето и прели-
тащите птици не могат да ни обезпокоят. Умът ни е
небето, а сърцето ни е безкрайното море. Това е
медитацията.
Да станем – истината: съзерцание Чрез кон-
центрацията ние ставаме целенасочени. Чрез меди-
тацията разширяваме съзнанието си в Необятното и
влизаме в неговото съзнание. Но чрез съзерцанието
ние израстваме в самото Необятно и неговото съ-
знание става наше собствено. При съзерцанието сме
едновременно в най-дълбока концентрация и най-
висша медитация. Тогава израстваме в истината,
която сме видели и почувствали в медитация, и се
сливаме с нея.
Когато се концентрираме върху Бог, ние мо-
жем да Го почувстваме пред себе си или до себе си.
Когато медитираме, ние непременно ще почувст-
ваме Безкрайността, вечността и Безсмъртието вът-
ре в себе си. Но когато съзерцаваме, ще видим, че

- 73 -
самите ние сме Бог, че самите ние сме Безкрайност,
вечност и Безсмъртие.
Съзерцание означава нашето съзнателно еди-
нство с безкрайния, вечен Абсолют. В съзерцанието
Творецът и творението, любящият и възлюбеният,
познаващият и познатото стават едно. В един мо-
мент ние сме божественият любещ и Бог е върхо-
вният възлюбен. В следващия миг разменяме ролите
си. В съзерцанието ставаме едно със Създателя и
виждаме цялата Вселена вътре в себе си. Тогава,
щом се вгледаме в собственото си битие, ние не
виждаме човешко същество. Виждаме един източ-
ник на светлина, мир и блаженство. >

Концентрацията ни дава посланието за

будност. Медитацията ни дава посланието за
необятност. Съзерцанието ни дава
посланието за неделимо единство.

Медитацията и съзерцанието
Ако медитираме върху определено божествено
качество – като светлина, мир или блаженство, или
ако медитираме по абстрактен начин върху Без-
крайността, вечността и Безсмъртието, тогава през
цялото време ще чувстваме в себе си един експре-
сен влак, който се движи напред. Ние медитираме
върху мир, светлина или блаженство, докато екс-
пресният влак непрестанно се движи. Умът ни е тих
и спокоен в необятността на Безкрая, но има дви-
жение – влакът безспирно лети към целта. Ние съ-
- 74 -
глеждаме нашата цел и медитацията ни отвежда до
нея.
При съзерцанието не е така. При съзерцанието
ние усещаме цялата Вселена и най-далечната Цел
дълбоко в себе си. Когато съзерцаваме, чувстваме,
че съдържаме в себе си цялата Вселена с нейната
безкрайна светлина, мир, блаженство и истина.
Няма мисъл, няма форма, няма идея.
При съзерцанието всичко се слива в един по-
ток от съзнание. В своето най-висше съзерцание
чувстваме, че не сме нищо друго освен самото Съ-
знание. Ние сме едно с Абсолюта. Но в най-висшата
медитация в нашето съзнание има динамично дви-
жение. Ние напълно осъзнаваме какво се случва
във вътрешния и външния свят, но нищо не ни
влияе. При съзерцанието също оставаме незасегна-
ти от това, което става във вътрешните и външните
светове, но цялото ни битие е станало неделима
част от Вселената, която сме приютили дълбоко в
себе си. >

Упражнения по концентрация

1. Точката

Ако искате да развиете сила на концентрация,

ето едно упражнение, което може да опитате. Първо
измийте лицето и очите си със студена вода. После
нарисувайте една черна точка на нивото на очите
си. Застанете с лице към точката на около двадесет
и пет сантиметра и се концентрирайте върху нея.
След няколко минути се опитайте да почувствате,
- 75 -
че когато вдишвате, вашият дъх идва от точката и
че точката също вдишва, получавайки дъха си от
вас. Старайте се да чувствате, че дишат двама – вие
и точката. Вашият дъх идва от точката, а нейният
дъх – от вас.
След десет минути, ако концентрацията ви е
много силна, ще почувствате, че душата ви е на-
пуснала и е влязла в точката на стената. Тогава се
опитайте да почувствате, че разговаряте с нея.
Вашата душа ви отнася в своя свят за реализация, а
вие я отвеждате във физическия свят за проявле-
ние. По този начин може много лесно да развиете
силата на своята концентрация. Но този метод
трябва да се упражнява. Много неща стават съвсем
лесни с практиката, но ние не получаваме резултат,
понеже не ги упражняваме.

2. Визия и реалност

Друго упражнение, което може да опитате, е

следното. Начертайте на стената много малък кръг
на нивото на очите и в него поставете една черна
точка. Тя трябва да е черна, а не синя, червена или
с някакъв друг цвят. После застанете на около 1 м с
лице към стената и фокусирайте вниманието си
върху кръга. Очите ви трябва да бъдат отпуснати и
полуотворени. Нека силата на вашата концентрация
идва от средата на челото ви. След три или четири
минути отворете очите си напълно и се опитайте да
почувствате, че от главата до петите сте се пре-
върнали в очи. Цялото ви физическо същество е
станало визия и тази визия е фокусирана върху
точката в кръга. После започнете да смалявате
обекта на концентрацията си. След няколко секунди
- 76 -
се опитайте да почувствате, че тялото ви се е
смалило колкото точката на стената. Опитайте се да
усетите точката като част от собственото си съще-
ство. После влезте в точката, проникнете през нея и
минете от другата й страна. Там се обърнете назад
и погледнете собственото си тяло. физическото ви
тяло е от едната страна, а със силата на концен-
трацията си вие сте изпратили финото си тяло от
другата страна на точката. Чрез финото си тяло
виждате своето физическо тяло, а чрез физическото
виждате финото.

Аз се концентрирам за успех в
пътешествието на моя живот. Аз медитирам
за напредък в пътешествието на моя живот.
Аз съзерцавам заради Божествения процес в
пътешествието на моя живот.

Когато започнахте да се концентрирате, ця-

лото ви физическо тяло стана визия. Тогава точката
беше вашата реалност. Когато влязохте в точката,
визията и реалността станаха едно. Вие бяхте визи-
ята, а също така бяхте и реалността. Когато поглед-
нахте назад към себе си от точката, процесът стана
обратен. Тогава вие бяхте станали визия извън
самите вас, а мястото, към което се обърнахте,
вашето тяло, беше реалността. После визията и ре-
алността отново се сляха. Когато успеете да видите
визията и реалността по този начин, концентра-
цията ви ще е абсолютно съвършена. Когато силата
на концентрацията успее да ви отведе до другата
страна на точката, която сте наричали реалност,
цялото ви същество ще бъде далеч отвъд визията и
- 77 -
реалността. А когато почувствате, че сте преминали
отвъд своята визия и своята реалност, ще имате
безгранична сила.
Ако сте мой ученик, когато се концентрирате
върху черната точка в кръга, може да се опитате да
видите там самия себе си – собственото си лице на
стремеж. Почувствайте, че вие съществувате имен-
но там и никъде другаде. После се постарайте да
почувствате, че цялото ви същество, лицето ви,
съзнанието ви – всичко – е заменено с моето. Вед-
нъж почувствали, че предишното ви същество е
напълно заменено от моето, вие ще установите
неделимото си единство с мен и моята сила на
волята непременно ще навлезе във вашия живот.

3. Моят приятел – сърцето

Така както можете да се концентрирате върху

върха на пръста си, върху свещ или друг мате-
риален обект, вие можете да се концентрирате и
върху сърцето си. Може да затворите очите си или
да гледате към стената, но през цялото време да си
мислите за своето сърце като за скъп приятел.
Когато тази представа стане най-интензивна, когато
тя напълно погълне вашето внимание, вие премина-
вате отвъд обикновения мисловен процес и навли-
зате в концентрация. Няма как да видите физически
духовното си сърце, но можете да фокусирате
цялото си внимание върху него. Така постепенно
силата на вашата концентрация навлиза в сърцето и
напълно ви извежда извън царството на ума.
Ако нямате безгранична чистота, ако сърцето
ви е завладяно от безброй земни желания, преди да

- 78 -
се концентрирате върху него, трябва да призовете
чистота. Когато чувствате, че имате жив олтар в
най-големите дълбини на сърцето си – това е
чистота. Когато усещате божественото присъствие
на вътрешния олтар, вие спонтанно се пречиствате.
Тогава концентрацията ви върху сърцето ще бъде
най-ефикасна.

4. Сърдечният пулс на живота

Някои търсещи предпочитат да се концентри-

рат върху ударите на сърцето си. Ако искате да
направите това, не се страхувайте, че сърцето ви
ще спре и ще умрете. Ако искате да бъдете истин-
ски герой в духовния живот, можете да практику-
вате концентрация върху ударите на сърцето си.
Това е една златна възможност да влезете в без-
крайния живот. Всеки път щом чуете ударите на
сърцето си, веднага почувствайте там своя без-
краен, безсмъртен живот.

5. Вътрешното цвете

За това упражнение ви е нужно цвете. В про-

дължение на няколко секунди гледайте цялото цве-
те с полуотворени очи. Докато се концентрирате,
старайте се да чувствате, че самите вие сте това
цвете. В същото време се опитайте да усетите как
то израства в най-големите дълбини на сърцето ви.
Чувствайте, че вие сте цветето и че израствате
вътре в своето сърце.
След това постепенно се опитайте да се кон-
центрирате върху едно конкретно листенце от цвета

- 79 -
му. Почувствайте, че това листенце, което сте из-
брали, е семето форма на вашето съществуване ре-
алност. След няколко минути отново се концентри-
райте върху цялото цвете и почувствайте, че това е
Универсалната Реалност. Така минавайте напред и
назад, концентрирайки се първо върху листенцето –
семето форма на вашата реалност, а после върху
цялото цвете – Универсалната Реалност. Докато
правите това, постарайте се да не позволявате в
ума ви да влязат мисли. Опитайте се да направите
ума си тих и спокоен.
След известно време затворете очи и се
опитайте да видите цветето, върху което сте се
концентрирали, вътре във сърцето си. После по
същия начин, по който се концентрирахте върху
физическото цвете, концентрирайте се със затво-
рени очи върху цветето във вашето сърце. >

Упражнения по медитация

1. Сърцето роза

Моля ви да си представите в сърцето си едно

цвете. Да предположим, че предпочитате роза.
Представете си, че розата не е напълно разцъф-
нала, а още е пъпка. След като сте медитирали две-
три минути, опитайте се да видите как цветето
разцъфва листче по листче. Вижте и почувствайте
разцъфващото цвете в сърцето си. После, след пет
минути, опитайте да почувствате, че във вас няма
сърце, а само едно цвете, наречено сърце. Вие

- 80 -
нямате сърце, а само цвете. Цветето е станало ваше
сърце или вашето сърце е станало цвете.
След седем-осем минути почувствайте, че това
цвете сърце е обхванало цялото ви тяло. Вашето
тяло вече не е тук, вие усещате аромата на роза от
главата до петите. Ако погледнете към нозете си,
веднага изживявате уханието на роза. Ако поглед-
нете към коляното си, усещате аромат на роза. Ако
погледнете към ръката си, усещате ухание на роза.
Красотата, уханието и чистотата на розата са
изпълнили цялото ви тяло. Когато почувствате от
главата до петите, че сте се превърнали в красо-
тата, уханието, чистотата и насладата на розата,
вие сте готови да положите себе си в Нозете на своя
възлюбен Всевишен.

2. Река от съзнание

Когато медитирате, опитайте се да внесете в

своя ум три неща: чистота в цялото си същество,
смирение в цялото си същество и благодарност във
всяка своя част, във всяка своя клетка. Когато
вдишвате и издишвате, чувствайте, че през вас
протича река от божествено съзнание без никакво
насилие или принуда. Чувствайте, че тази река от
божествено съзнание се влива и изтича в постоянно
единство с Източника, Всевишния.

3. Предложете го на Бог

Когато вдишвате, чувствайте, че вдишвате

безсмъртните качества на Бог, а когато издишвате,

- 81 -
чувствайте, че предлагате на Бог своето невеже-
ство.
Точно сега ние чувстваме, че невежеството е
наше притежание. Макар че твърдим, че невежест-
вото е много лошо, не искаме да се разделим с
него. Но трябва да знаем, че невежеството не е на-
ше истинско притежание, наше истинско притежа-
ние са мирът, светлината и блаженството. По време
на своята медитация предложете на Бог фалшивото
си притежание и приемете от Него истинското.
Помолете Бог да вземе това, което имате, и да ви
даде това, което Той има и Той е. Това, което вие
имате, е стремеж, вътрешен плач да станете
божествен. Това, което сте, е невежество. Помолете
Бог да вземе едновременно вашия стремеж и
невежество и да ви даде това, което Той има и
което Той е – Безкрайност, вечност и Безсмъртие.

4. Златното същество

Опитайте се да почувствате, че се намирате в

Сърцето на Бог, вътрешния водач. Въпреки че не
сте виждали Всевишния, просто мислено си пред-
ставете едно човешко същество, което е изцяло
златно. Представете си, че Той е точно пред вас и
вие сте в Неговото Сърце, в Неговия Скут или в
Неговите Нозе. Не мислете, че сте на осемнадесет,
четиридесет или шестдесет години. Представете си,
че сте едномесечно бебе и сте в самото Сърце на
Всевишния или в Неговия Скут.

- 82 -
 5. Необятността на небето

Дръжте очите си полуотворени и си предста-

вете просторното небе. В началото се опитайте да
чувствате, че небето е пред вас, а след това по-
чувствайте, че сте обширни колкото него или че сте
самото необятно небе.
След няколко минути затворете очи и се опи-
тайте да видите и усетите небето в сърцето си. Чув-
ствайте, че сте универсалното сърце и че вътре във
вас е небето, върху което медитирате и с което се
отъждествявате. Вашето духовно сърце е безкрайно
по-обширно от небето, така че лесно може да го
приютите в себе си. >

Упражнение по съзерцание

1. Криеница

Опитайте се да си представите едно златно съ-

щество и почувствайте, че то е безкрайно по-кра-
сиво от най-красивото дете, което някога сте виж-
дали на земята. Това същество е вашият възлюбен
Господ Всевишен. Вие сте божественият любящ, а
златното същество е вашият възлюбен Господ
Всевишен.
Сега се опитайте да си представите, че вашето
собствено същество и това на вашия възлюбен са на
някой връх в Хималаите или на самото дъно на
Тихия океан, както е по-лесно за вас. Веднага щом
почувствате това, вътрешно се усмихнете.

- 83 -
 След няколко секунди почувствайте, че вие
самият сте възлюбеният Всевишен, а златното съ-
щество е божественият любящ. Това е като божест-
вена игра на криеница. Когато станете Всевишният
възлюбен, божественият любящ ще ви търси, а
когато се превърнете в божествения любящ, вие ще
търсите своя възлюбен Всевишен. В един момент
вие сте божественият любящ, а в следващия сте
Всевишният възлюбен.
В началото правете това с полуотворени очи.
Когато станете по-опитни, може да си затваряте
очите. >

Въпроси и отговори

Когато сядам да медитирам, трябва така да се

концентрирам, за да успокоя ума си, че не
успявам да се свържа с вътрешното си аз.

Навярно не го съзнавате, но постъпвате пра-

вилно. Когато се опитвате да направите ума си тих
и спокоен, вие се концентрирате. В концентрацията
се опитвате да контролирате собствените си мисли
и емоции. Концентрацията трябва да проправи пътя
на медитацията. За да можете да медитирате, тряб-
ва вече да сте дисциплинирали до известна степен
емоционалния си живот и неспокойния си ум.
Когато успеете да прогоните всички мисли, които
безпокоят ума ви, рано или късно вътрешното ви
„аз” ще излезе на преден план, както жаркото
слънце разпръсва булото на облаците. Точно сега
вътрешното слънце е засенчено от облаци: мисли,
- 84 -
идеи, съмнения, страхове и т.н. Когато успеете да
ги премахнете, ще видите, че вашето вътрешно аз,
светло и лъчисто, сияе точно пред вас.

Как може човек да разбере дали се концен-

трира или медитира?

В концентрацията има огромна интензивност.

Тя е като стрела, която пронизва мишена. Ако чув-
ствате, че ви енергизира интензивна сила, това е
резултат от вашата концентрация. Докато в медита-
цията има мир и чувство за широта навсякъде,
особено в ума. Ако дълбоко в себе си чувствате
необятно море от мир, светлина и блаженство, това
се дължи на вашата медитация. Медитацията е мир,
спокойствие и необятност. Има и интензивност, но
тя е изпълнена със сияние. В концентрацията неви-
наги присъства най-висшето сияние.
Също така концентрацията желае да постигне
непосредствени резултати. Тя е готова да направи
всичко, за да постигне своята цел. Медитацията
чувства, че има на разположение неограниченото
време. Това не означава, че медитацията прене-
брегва бързо отлитащото време. Не, тя го цени, но в
него вижда безкрайното време. Ето защо медита-
цията има в себе си безкраен мир.
Не отдавайте предпочитание на нито едно от
тези преживявания. Ако Всевишният иска да се кон-
центрира във и чрез вас, вие ще позволите това,
ако иска да медитира във и чрез вас, ще позволите
и това.

- 85 -
 Когато се научим как да медитираме, трябва
ли да престанем да практикуваме концен-
трация?

По принцип търсачите, които сега навлизат в

духовния живот, трябва да започнат с концентрация
поне за няколко месеца. Щом се научат да се
концентрират, медитацията става лесна за тях. Но
дори когато можете да медитирате, добре е да се
концентрирате няколко минути преди да започнете
своята ежедневна медитация. Ако се концентрира-
те, вие сте като бегач, който разчиства пистата от
препятствия, преди да започне да тича. Щом пис-
тата е разчистена, можете да бягате много бързо.
Тогава ставате като вътрешен експресен влак, кой-
то спира чак на крайната гара.

След като приключим с медитацията, как да

преминем към съзерцанието?

Съзерцанието идва след много години, когато

човек е много напреднал в духовния живот. Съзер-
цанието е най-високото стъпало на вътрешната
стълба. Много, много малко духовно стремящи се
хора имат способност за някакво, макар и ограни-
чено съзерцание, а дори и те със сигурност не могат
да го правят по своя собствена воля.
Съзерцанието трябва да бъде овладяно преди
осъзнаването на Бог, така че не бива да бъде пре-
небрегвано или избягвано. Но във вашия случай не-
обходимостта от съзерцание не е дошла, защото ва-
шата концентрация и медитация все още не са съ-
вършени. Когато концентрацията и медитацията ви
станат съвършени, вашето съзерцание също трябва
- 86 -
да бъде усъвършенствано. След това наистина ще
бъдете способни да навлезете в Най-висшето. >>

Как можете да успеете във външния живот,

ако ви липсва силата на концентрацията?
Как можете да напредвате във вътрешния
живот, ако ви липсва мирът на медитацията?

ДВЕ КРИЛА ЗА ПОЛЕТ:

МОЛИТВА И МЕДИТАЦИЯ

Нашата молитва ни дава спокоен живот.

Нашата медитация ни дава красиво сърце.

Аз се моля, аз медитирам

Аз се моля. Защо се моля? Моля се, защото

имам нужда от Бог. Аз медитирам. Защо медитирам?
Медитирам, защото Бог има нужда от мен.
Когато се моля, аз си мисля, че Бог е високо
над мен, над главата ми. Когато медитирам, аз
чувствам, че Бог е дълбоко в мен, в сърцето ми.
Молитвата казва: „Аз съм безпомощен, аз съм
нечист, аз съм слаб. Аз се нуждая от Теб, о, Господи
- 87 -
Всевишни, да ми дадеш сила, да ме пречистиш, да
ме просветлиш, да ме усъвършенстваш, да ме
направиш безсмъртен. Нуждая се от Теб, о, Господи
Всевишни”.
Медитацията казва: О, Господи Всевишни, по-
ради своята безкрайна щедрост Ти си ме избрал да
бъда Твой инструмент, който да Те проявява тук, на
земята, по Твой собствен начин. Можел си да избе-
реш някой друг да играе тази роля, но си дарил
златната възможност на мен. На Теб аз предлагам
непрестанната си благодарност, своето благодарно
сърце”.
Молитвата е чистота. Тя пречиства ума, който
винаги е подложен на съмнение, страх, тревоги и
притеснение и е връхлитан от отрицателни мисли и
отрицателни импулси. Когато се молим, умовете ни
се пречистват, а чистотата увеличава способността
ни да възприемаме Бог. Всъщност чистотата не е
нищо друго освен възприемчивост за Бог. Всеки път
когато се молим, вътрешният ни съд става все по-
обширен и по-обширен. Тогава в този съд могат да
се влеят чистотата, красотата, светлината и насла-
дата и да заиграят заедно в самите дълбини на
сърцето ни.
Медитацията е сияйност. Тя просветлява на-
шето сърце. Когато сърцето ни се просветли, неси-
гурността и чувството на празнота изчезват. Тогава
ние запяваме песента на неделимото единство с
Универсалното Съзнание и Трансценденталното Съ-
знание. Когато сърцето ни се просветли, предел-
ното в нас навлиза в Безкрайността и става самата
Безкрайност. Хилядолетното робство ни напуска и

- 88 -
свободата на безкрайната Истина и Светлина ни
приветства.
Молитвата казва на Бог: „Любими Всевишни,
Ти си мой. Аз те считам за свой собствен, за изцяло
свой. Моля те, дари ме със Своите божествени
качества в безкрайни количества, за да мога да
бъда Твой съвършен инструмент тук на земята”.
Медитацията казва на Бог: „О, Любими Все-
вишни, аз съм Твой. Можеш да си служиш с мен,
както намериш за добре, по всяко време, през ця-
лата вечност. Чрез мен осъществи себе си тук на
земята и там на Небето”.

Най-доброто определение за молитвата е да

се практикува ежедневно. Най-доброто
определение за медитацията е да се изжи-
вява душевно. Най-доброто определение за
йога е да се живее искрено. Най-доброто
определение за Бог е да обичаме Него и
само Него безусловно.

Молитвата е нещо напълно интензивно и изви-

сяващо се нагоре. Когато се молим, ние чувстваме,
че цялото ни същество е целеустремен пламък,
издигащ се нагоре. От петите на краката до върха
на главата цялото ни същество се моли и зовът му е
насочен нагоре. Самата същност на молитвата е да
стигне до Бог, изкачвайки се нагоре.
Медитацията е нещо широко и просторно, кое-
то най-накрая се разширява в Безкрайността. Кога-
то медитираме, ние навлизаме в необятния простор,
в едно безкрайно море от мир и блаженство, или
- 89 -
пък приемаме безкрайната Шир в себе си. Молит-
вата се издига, медитацията се разпростира. Меди-
тацията е постоянно израстване и разширяване в
мир, светлина и блаженство. Когато медитираме,
ние постепенно виждаме, чувстваме и израстваме в
цяла Вселена от светлина и блаженство. >

Да бъде твоята воля

Когато се молим, често изпитваме неясно же-
лание за нещо, копнеж да получим нещо или да се
превърнем в нещо. Можем да го наричаме стремеж,
защото се молим да станем добри или да получим
нещо божествено, което нямаме, или да се осво-
бодим от страх, завист, съмнение и т.н. Но винаги
от наша страна има една едва доловима склонност
вътрешно да насилваме нещата.
Освен това винаги съществува усещането, че
сме, така да се каже, „божествени просяци”. Чувст-
ваме, че Бог е високо над нас, докато ние сме долу
под него. Виждаме, че между Неговото съществу-
ване и нашето съществуване зее огромна пропаст.
Гледаме нагоре към Него и плачем, но не знаем
кога и до каква степен Бог ще изпълни молитвите
ни. Чувстваме се безпомощни. Отправяме молитва и
след това чакаме върху нас да се спуснат една, две
или три капки състрадание, светлина или мир.
Понякога е налице усещането за вземане и даване.
Казваме: „Господи, аз Ти давам своята молитва,
така че сега Те моля, направи нещо за мен. Моля
Те, помогни ми, спаси ме, удовлетвори ме”.

- 90 -
 Но в медитацията не молим Бог за никаква
помощ, дар или божествено качество. Ние просто
навлизаме в морето на Неговата Реалност. Тогава
Бог ни дава повече, отколкото бихме могли някога
да си представим. В молитвата чувстваме, че ние
нямаме нищо, докато Бог има всичко. В медита-
цията знаем, че всичко, което притежава Бог, го
имаме и ние или ще го получим някой ден.
Чувстваме, че това, което е Бог, сме и ние, но все
още не сме извели божествеността си на преден
план. Когато се молим, ние искаме от Бог да ни
даде нещо. Но когато медитираме, Бог излива върху
нас всичко, от което се нуждаем. Тогава виждаме и
чувстваме, че цялата Вселена е на наше разпо-
ложение. Небето и земята не принадлежат на някой
друг, те са нашата собствена реалност.
Най-висшата молитва е: „Да бъде Твоята во-
ля”. Това е абсолютно най-високото достижение на
молитвата, а в същото време е и начало на меди-
тацията. Там, където молитвата завършва своето
пътешествие, започва медитацията. В медитацията
ние не казваме нищо, не мислим нищо, не желаем
нищо. В света на медитацията Всевишният действа
във и чрез нас за Своето собствено осъществяване.
Светът на молитвата винаги моли за нещо. Но
светът на медитацията казва: „Бог не е сляп и глух.
Той знае какво трябва да направи, за да осъществи
Себе си във и чрез мен. Затова аз просто ще
израсна в най-висшето в дълбока тишина”. >

- 91 -
 Двата пътя към осъзнаването
Молитвата и медитацията са като два пътя.
Молитвата е винаги за самите нас, за нашия собст-
вен живот, за нашите най-близки и скъпи същества
в собствения ни малък свят. Ако се молим добре,
Бог ще ни даде две крила, с които да полетим на-
горе. Но медитацията е за целия свят. Когато меди-
тираме добре, чувстваме единство със своята собст-
вена разширена реалност. Ако можем да следваме
пътя на медитацията, ние сме герои воини. Можем
да понесем върху гигантските си плещи целия товар
на човечеството. Когато удовлетворим своя живот
на медитация, ние удовлетворяваме не само Бог, но
също и себе си, и целия свят.
За тези, които искат да осъзнаят Най-висшето,
винаги съм казвал, че медитацията е от изключи-
телна важност. Но на Запад е имало светци, които
са осъзнали Бог единствено чрез молитва. Те не са
имали представа за медитацията, но интензивността
на молитвите и стремежът им са ги отвели в света
на медитацията и отвъд него. И двата подхода са
ефикасни. Когато се молим, ние се издигаме до Бог.
Когато медитираме, Бог слиза при нас. В крайна
сметка резултатът е един и същ. >

Необходимостта от молитва
След като човек напредне в медитацията, мо-
литвата не е необходима. Тогава осъзнаваме, че Бог
винаги знае нашите нужди и се грижи за нас без-
крайно повече, отколкото ние се грижим за себе си.
- 92 -
Молитвата не е необходима, защото ние принад-
лежим на Бог и сме Негова собственост. Когато се
отречем от личните си претенции и се предадем
напълно, Бог ни приема за Свои собствени и ни
превръща в Свои избрани инструменти.
Но докато не напреднем достатъчно в духов-
ния живот и не почувстваме своето единство с Бог,
молитвата е необходима. Ако получим нещо чрез
молитва, ние можем да кажем на света: „Аз се
молех за това, ето защо го получих. Вижте колко
близък съм станал със своя Баща!”. Ние сме като
гладни деца. Молим майка си за храна и тя ни я
дава. Да, тя е щяла да ни нахрани и сама, но фак-
тът, че сме я помолили за храна и тя е отвърнала на
молбата ни, ни дава радост. Това убеждава умовете
ни, че тя наистина се грижи за нас. Поради своята
вътрешна връзка и близост с майка си ние можем да
я помолим за каквото пожелаем.
Бог може да направи всичко за нас безусло-
вно, но това не би ни дало същото удовлетворение.
Ако в едно надбягване изминете цялото разстояние,
ще бъдете щастливи, ако спечелите наградата. Вие
сте тичали много бързо, финиширали сте с много
усилия и чувствате, че сте извоювали отличието. Но
ако наградата получи човек, който е бил само
зрител, той няма да изпита удовлетворение, защото
не е направил нищо, за да я спечели. Бог може да
даде всичко безусловно, но ние сме удовлетворени
повече, ако Той ни даде нещо, след като сме се
молили и работили за него.

- 93 -
 Това, от което се нуждае моята молитва,
е дърво на търпението.
Това, от което се нуждае моята медитация,
е цвете на благодарността.

Трябва да знаем, че когато се молим, ние се

чувстваме отделни от Бог като индивиди. Чувства-
ме, че Той е на едно място, а ние сме някъде дру-
гаде. Тогава не сме в своето най-високо съзнание,
където чувстваме, че сме едно с Бог. Ако имаме усе-
щането, че Бог и ние сме едно, изобщо не може да
става дума за молитва, защото тогава нашите нужди
са Негови нужди.
Може да се каже, че молитвата увеличава
близостта ни с Всевишния, докато медитацията
укрепва нашето единство с Него. Първо трябва да
почувстваме, че ние сме близки приятели с Бог.
После можем да осъзнаем реалността на своето
единство с Бог. Можем да установим личната си
връзка с Всевишния, ако преди да медитираме, се
помолим няколко минути. След това можем да ме-
дитираме, за да станем едно с Него.
В най-висшия духовен живот не може да има
сравнение между медитация и молитва. Медитация-
та е безкрайно по-дълбока и по-обширна от молит-
вата. На Запад молитвата се използва от търсещите
със значителен успех. Но един истински търсещ,
който иска да достигне Изначалното Отвъдно, тряб-
ва да чувства, че медитацията е най-високото стъ-
пало на стълбата към Божественото осъзнаване. Ко-
гато медитираме, ние виждаме, чувстваме и израст-
ваме в цяла Вселена от светлина и наслада. >

- 94 -
 Въпроси и отговори

Бих искал да зная дали трябва да се моля за

нещо, което искам, или просто трябва да се
моля да бъде Божията воля.

Да се молите да бъде Божията воля е най-

висшата форма на молитва. Но начинаещите откри-
ват, че е почти невъзможно да се молят искрено на
Бог да ги удовлетвори по избрания от Него начин.
Така че в самото начало е желателно търсещият да
се моли на Бог за това, от което чувства най-голяма
потребност, независимо дали то е търпение, чисто-
та, искреност, смирение, мир и т.н. Тогава Бог ще
му даде малко мир, светлина и блаженство, които
са предшественици на нещо безкрайно, предстоящо
да изпълни вътрешното му същество. Щом веднъж
търсещият получи малко мир, светлина и блажен-
ство и те се установят до известна степен във вът-
решното му същество, той ще развие доверие в
Божията намеса, а също и в своя собствен живот на
стремеж.
Когато човек напредва много бързо или вече
донякъде е напреднал, той чувства, че вътре в него
живее една реалност и тази реалност няма да го
разочарова или изостави. Усеща, че Бог напълно
съзнава от какво той отчаяно се нуждае и е готов да
му го осигури. Когато изпита такава вътрешна уве-
реност, за него е дошло времето да се помоли: „Да
бъде Твоята воля”. Тогава той може искрено да
каже: „Господи, искам да Те удовлетворя само по
избрания от Теб начин”.

- 95 -
 Молитвата е най-добре изразена в
ежедневния ми живот, когато се е
превърнала в спонтанно, самоотвержено
предаване на Божията воля.

Как можем да се молим успешно?

За да се молите най-успешно, молитвата ви

трябва да бъде безмълвна. Но може и да съчините
изречение от няколко думи, което да убеди вашия
стремящ се ум. Сърцето вече се стреми, но умът все
още има нужда от стремеж, така че е по-добре
молитвата да бъде под формата на думи.
Може да съставите изречение, като го напи-
шете на табелката на своето сърце. След това се
опитайте да го видите там. Веднъж щом думите са
изписани, можете да се връщате многократно, за да
ги прочитате. Ако искате да повтаряте изречението,
това е добре, но не е необходимо. Когато повтаряте
своята молитва, вие имате избор – или веднъж да я
изпишете на табелката на сърцето си, или да я
изписвате постоянно. Правете това, което ви носи
повече радост.

Как може молитвата ни да стане по-интен-

зивна?

Молитвата ви може да стане по-интензивна,

ако използвате своето благодарно сърце. Докато се
молите, трябва да чувствате, че молитвата идва от
сърцето ви, и да я подхранвате с благодарност. Ако
не храните молитвата със своето благодарно сърце,
тя няма да стане интензивна. Нищо божествено ня-
- 96 -
ма да бъде интензивно, докато не се изпълните с
благодарност към Всевишния. Във всеки един мо-
мент вашето благодарно сърце трябва да подхранва
вътрешния ви плач. Това ще усили вашата молитва,
вашия стремеж, вашата посветеност и всичките ви
духовни качества.

Когато се моля, аз коленича посветено и

тайно. Когато медитирам, аз извисявам
сърцето си одухотворено и съвършено.

Какъв е най-добрият начин да се моля за дру-

гите?

Първо, преди дори да сте започнали да се

молите, вие трябва да призовете присъствието на
Всевишния. Когато призовете Неговото присъствие,
Той непременно ще дойде в някаква фина форма.
Няма да Го видите в човешко тяло, но ще можете да
доловите Неговото присъствие. Вътре в Божието
присъствие се опитайте да видите и почувствате
човека, за когото се молите. Ако успеете да при-
зовете присъствието на Всевишния и да почувствате
вътре в Неговото присъствие онези, за които се
молите, това ще бъде най-ефикасният начин да им
помогнете чрез молитвата си.
Но преди да помолите Всевишния да помогне
на някого, първо Го попитайте дали трябва да се
молите за този човек. Ако получите послание или
вътрешно чувство, че трябва да се молите за него,
само тогава следва да го направите. Да предпо-
ложим, че някой е много болен и вие искате да се

- 97 -
помолите на Бог да го излекува. Трябва да знаете,
че Бог може би иска в този момент той да има това
изживяване заради собственото му вътрешно раз-
витие. Бъдете сигурни, че Бог има безкрайно по-
вече любов към този човек, отколкото можете да
имате вие или някое друго човешко същество. Ако
помолите Господ да го излекува, вие вероятно само
ще се противопоставите на Божията воля. Но ако се
молите за единство с Божията воля, тогава Бог
може да каже: „Ти се отъждестви с моята воля. Сега
аз ще бъда щастлив, ако ме помолиш да излекувам
този човек”.

Вие молите ли се понякога?

Честно казано, аз не се моля. Нито пък имам

нужда от медитация, въпреки че медитирам. След
като човек осъзнае Най-висшето и съзнателно се
слее с Абсолютния Всевишен, той повече няма нуж-
да от молитва и медитация. Но аз имам много уче-
ници и медитирам заради тях, така както медитирах
заради себе си преди много години. Когато меди-
тирам върху тях, неизбежна е и молитвата, защото,
опитвайки се да подпомогна тяхното духовно про-
буждане, аз призовавам Божиите безкрайни благо-
словии, светлина и състрадание, за да им ги пред-
ложа. >>

Казват, че молитвата е дъщеря на

страданието. Но аз твърдя, че молитвата
е майка на блаженството.

- 98 -
 СИЛАТА НА МАНТРАТА

Аз пречиствам тялото си, като повтарям

името на Бог. Аз пречиствам витала си, като
случка на Бог. Аз пречиствам ума си, като го
освобождавам за Бог. Аз пречиствам сърцето
си, като медитирам върху Божията
състрадателна любов.

Пеене на мантра и джапа.

Мантрата е магическа формула. Тя може да

бъде сричка, дума, няколко думи или изречение.
Когато повтаряте една мантра много пъти, това се
нарича джапа. Всяка мантра представлява един
определен аспект на Бог и всяка мантра има
специално значение и вътрешна сила.
Ако не можете да навлезете в най-дълбоката
си медитация, защото умът ви е неспокоен, това е
възможност да използвате мантра. Може да повта-
ряте „Supreme” (Всевишни), АУМ (ОМ) или „Госпо-
ди”. Освен това, ако сте атакувани на емоционално-
витално ниво и във вас навлязат негативни мисли и
вибрации, може да повтаряте АУМ (ОМ) или името
на Всевишния. В този случай се опитайте да го
правите възможно най-бързо. Когато се опитвате да
изчистите ума си от замърсявания, трябва да повта-
ряте мантрата, все едно тичате да хванете потеглящ
влак. По време на редовната си джапа изричайте
мантрата по нормален начин, но с цялото си сърце.

- 99 -
Не я удължавайте твърде много. В противен случай
няма да имате време да я повторите необходимите
петстотин или шестстотин пъти. >

Постигане на цялостно
пречистване
Ако искате да постигнете цялостно пречист-
ване на своята природа, тогава джапа може да бъде
най-ефикасна, ако я практикувате систематично,
стъпка по стъпка. Първия ден повтаряйте АУМ (ОМ),
„Supreme” (Всевишни) или мантрата, която ви е дал
вашият Учител, петстотин пъти. На втория ден я
повтаряйте шестстотин пъти, на третия – седем-
стотин пъти, и т.н., докато стигнете хиляда и двеста
в края на седмицата. След това започнете да на-
малявате бройката всеки ден, докато стигнете от-
ново до петстотин. По този начин можете да се
качвате и да слизате от дървото.
Моля, правете това упражнение непрекъснато,
седмица след седмица, в продължение на един
месец. Независимо дали искате да промените името
си или не, светът ще ви даде ново име: чистота.
Няма значение, ако по време на джапа сгре-
шите или забравите бройката. Просто продължете с
някаква приблизителна цифра. Целта на броенето е
да отделите своето съзнание от другите неща.
Когато го правите, не мислете за нищо друго. До-
като повтаряте мантрата, трябва да се опитате да
навлезете в света на тишината, който е дълбоко
вътре в нея. Тогава изобщо няма да е нужно да

- 100 -
броите. Съзнанието ви ще бъде фокусирано върху
това, което произнасяте, и ще започнете да чувст-
вате, че медитирате единствено върху вътрешното
значение на мантрата.
В повечето случаи е по-добре да произнасяте
мантрата на глас. Но ако правите това в продъл-
жение на няколко минути и успеете да почувствате,
че във вас има някой – вашето вътрешно същество,
което повтаря мантрата вместо вас, – тогава вече
няма да е нужно да я казвате на глас. В тишината
на вашето сърце вътрешното ви същество ще извър-
шва джапа вместо вас.
Джапа трябва да се практикува сутрин или
през деня, но не и преди лягане. Ако се прави джа-
па, когато тялото е уморено и иска да влезе в света
на съня, умът само ще се възбуди и ще изгуби целе-
насочената си концентрация. Ще работите с него
механично и няма да извлечете никаква полза. Ако
джапа не се прави искрено и от сърце, тя е
безполезна.
И така, тя трябва да се прави сто, двеста или
най-много триста пъти преди лягане. Ако преди
лягане медитирате, вие ще призовете мир, светлина
и блаженство, но ако правите джапа от петстотин до
хиляда и двеста пъти, ще призовете сила и енергия
и няма да можете да заспите. Често когато завър-
шите своята джапа, ще чувате как мантрата се
повтаря в сърцето ви. Тя няма да се произнася от
устните ви, но вашето вътрешно същество ще е
започнало да я повтаря спонтанно. >

- 101 -
 Вътрешният звук
Понякога по време на медитация търсещите
чуват звука ОМ, въпреки че нито те, нито някой в
стаята го е изрекъл на глас. Това означава, че
вътрешно някой е изпял ОМ или го повтаря в
момента и стаята за медитация е съхранила звука.
Може да повтаряте мантрата, докато карате кола,
докато се разхождате по улицата или когато се
намирате на оживено място. Ако го правите наум,
докато вървите по улицата, това не означава, че се
отдръпвате, а само че се опитвате да се защитите от
нестремящия се свят. Така увеличавате своята вът-
решна сила и вътрешните си способности. След
това, когато придобиете вътрешна сила, мантрата
вече няма да е необходима и ще може да се
придвижвате необезпокоявани.

Всеки метод на духовна дисциплина

има две незаменими и неразделни крила:
абсолютно търпение и твърда решителност.

Ако се опитате да поддържате високо съзна-

ние, докато сте на обществено място, може да ви
бъде трудно да влезете дълбоко навътре и да по-
черпите оттам покой. Но дори когато сте заобико-
лен от шума и суматохата на външния свят, лесно
можете да изнесете на повърхността един по-силен
звук. Този по-силен звук не е разрушителен, а
съдържа непобедима сила. Дава ви усещане за
вашата непроявена божественост и величие. Ако
успеете да изведете на преден план божествения
вътрешен звук, който идва от сърцето ви, или да
- 102 -
влезете в този вътрешен звук, ще видите, че
външният шум на света изобщо не може да се
сравнява с него. За своя изненада ще установите,
че звуците, които са ви смущавали само допреди
минута, вече няма да ви безпокоят. Напротив, ще
чувствате, че сте постигнали нещо, защото вместо
шум ще чувате божествена музика, сътворена от
вашето вътрешно същество. >

Значението на ОМ
ОМ е единен неделим звук. Това е вибрацията
на Всевишния. ОМ е звукът семе на Вселената, тъй
като с този звук Бог е задвижил първата вибрация
на Своето творение. Най-силната от всички мантри
е ОМ. ОМ е майката на всички мантри. Във всяка
секунда Бог създава отново Себе си в ОМ. ОМ е без
рождение, ОМ е без смърт. Нищо друго освен ОМ не
е съществувало, не съществува и никога няма да
съществува.
ОМ е единичен санскритски знак, представен
от трите букви АУМ, но произнасян като една срич-
ка. Сричката ОМ е неделима, но всяка част от нея
представлява различен аспект на Всевишния. „А”
представлява и олицетворява съзнанието на Създа-
ващия Бог, „У” означава съзнанието на Съхранява-
щия Бог, а „М” олицетворява съзнанието на Прео-
бразяващия Бог. Взет като цяло, АУМ (ОМ) е
спонтанният космически ритъм, с който Бог обгръща
Вселената.
Звукът ОМ е единствен по своята същност.
Обикновено ние чуваме звук, когато две неща се
- 103 -
ударят едно в друго, но ОМ не се нуждае от такова
действие. Той е „анахата” или произведен без удар.
Той е беззвучният звук. Един йоги или духовен
Учител може да чува как ОМ се самозаражда в най-
големите дълбини на сърцето му.
Има много начини да произнасяте ОМ. Когато
го повтаряте на висок глас, вие чувствате всемогъ-
ществото на Всевишния. Когато го повтаряте нежно,
чувствате насладата на Всевишния. Когато го по-
втаряте безмълвно, чувствате мира на Всевишния.
Универсалният ОМ, произлизащ от Всевишния,
е като безкраен океан. Индивидуалният ОМ, произ-
насян от човека, е капка в този океан, но тя не
може да бъде отделена от него. Тя е способна да
утвърди безкрайния океан като свой собствен. Ко-
гато човек повтаря ОМ, той докосва и задвижва
космическата вибрация на върховния Звук.
Най-добре е да повтаряте ОМ на глас, така че
той да завибрира дори във физическите ви уши и да
проникне в цялото ви тяло. Това ще убеди външния
ви ум и ще ви даде по-голямо чувство на радост и
удовлетворение. Когато го изричате на глас, звукът
„М” трябва да бъде най-малко три пъти по-дълъг от
звука „АУ”.
Без значение колко сериозни грешки е допус-
нал, ако човек многократно повтаря ОМ от самите
дълбини на сърцето си, всемогъщото Състрадание
на Всевишния ще му прости. Силата на ОМ за миг
претворява тъмнината в светлина, невежеството в
знание и смъртта в безсмъртие.
ОМ има безкрайна сила. С повтаряне на ОМ
човек може да осъзнае Бог. ОМ може да предложи

- 104 -
всичко, което Бог има, и всичко, което Бог е от-
вътре и отвън, защото ОМ е едновременно животът,
тялото и дъхът на Бог. >

Въпроси и отговори

Казахте, че можем да увеличим чистотата си,

като повтаряме ОМ петстотин пъти на ден. На
мен обаче ми е много трудно да го повтарям
петстотин пъти на ден. Какво бихте ме
посъветвали да направя?

Ако ви е трудно да повторите ОМ наведнъж,

тогава може да го правите на части. Може да го
казвате десет пъти на ден по петдесет пъти. Да
кажем, че през деня искате да изпиете десет чаши
вода. Ако се опитате да изпиете всички десет чаши
наведнъж, няма да успеете. Затова изпийте една
чаша сега, а след час-два – друга. Така лесно ще
изпиете десет чаши. Вместо да повтаряте ОМ навед-
нъж петстотин пъти, рано сутрин можете да го
повторите петдесет пъти. После, след час – още
петдесет пъти. Ако на всеки час повтаряте ОМ по
петдесет пъти, това няма да ви отнеме повече от
една-две минути. И тъй като е лесно да предложите
на Бог две минути от своя час, може да осъществите
практиката си по този начин. >>

- 105 -
 МУЗИКА И МЕДИТАЦИЯ:
ЗВУК И ТИШИНА

Музиката притежава и същевременно е

ключът, който отваря Дверите към Сърцето
на Всевишния.

Универсален език

Музиката е вътрешният или универсалният

език на Бог. Аз не говоря френски, немски или ита-
лиански, но ако се изпълнява музика от някоя от
тези страни, сърцето й веднага навлиза в моето или
моето сърце навлиза в нея. Тогава не е нужно вън-
шно общуване. Вътрешният контакт на сърцето е
достатъчен. Сърцето ми общува със сърцето на
музиката. И в това общение ние ставаме неделимо
цяло.
Медитацията и музиката не могат да бъдат
разделени. Когато плачем от най-големите дълбини
на сърцето си за мир, светлина и блаженство, това
е най-добрият вид медитация. След медитацията
идва музиката, душевната музика, която пробужда
и извисява нашето стремящо се съзнание. Ние не
сме способни да медитираме двадесет и четири ча-
са, но можем да медитираме, да кажем, два часа.
През останалото време може да изпълняваме или да
слушаме музика. Музиката на душата, психическата
музика, която изпълняваме или слушаме, веднага
ни пренася в по-висша сфера на съзнание. Когато
- 106 -
изпълняваме музика с дълбоко и съкровено чувство,
ние се издигаме високо, все по-високо и по-високо.
Всеки път когато чуем душевна музика, полу-
чаваме вдъхновение и наслада. Само за миг музи-
ката може да издигне съзнанието ни. Ако се молим
и медитираме, ние несъмнено сме по-просветлени и
по-удовлетворени от любителите на музиката, които
не водят съзнателно духовен живот. Всеки духовен
музикант съзнателно разпръсква Божията светлина
на земята. Бог е космическият Музикант, вечният
Музикант, а ние сме Неговите инструменти. Но ще
дойде време в процеса на нашата еволюция, когато
ще чувстваме, че сме станали напълно едно с Него.
Тогава вече няма да сме инструменти, а самите ние
ще бъдем музиканти, божествени музиканти. Все-
вишният е този, който настройва инструмента. И
Той е този, който вдъхновява изпълнителя да свири
правилно.
Нека не се опитваме да разберем музиката с
ума си. Нека дори не се опитваме да я усетим със
сърцето си. Нека естествено и спонтанно оставим
птицата на музиката да лети в небето на нашето
сърце. Докато лети, тя безусловно ще ни разкрие
това, което има и което е. Това, което има, е по-
сланието на Безсмъртието. А това, което е – пре-
ходът към вечността. >

- 107 -
 Въпроси и отговори

Може ли някои видове музика да ни разстроят

и да променят душевното ни състояние?

Да. Има музика, която наистина е разруши-

телна за вътрешното ни същество. Тази музика идва
от грубото физическо или от низшия витал. Небоже-
ствената музика се опитва да пробуди нашето низ-
ше витално съзнание и да ни хвърли в света на
възбудата. Духовният човек веднага ще бъде засег-
нат от тази музика.
Музиката има огромна сила. С огъня може да
се изгорим, да сготвим или да извършим много дру-
ги добри неща. Същото е и с музиката. Божестве-
ната музика веднага издига нашето съзнание, дока-
то небожествената веднага го смъква и се опитва да
разруши нашия искрен вътрешен плач за по-добър
духовен живот. Виталната музика понижава съзна-
нието ни. За няколко краткотрайни мига или часа
получаваме известно удоволствие, но после това
удоволствие ни отвежда в ниско витално съзнание,
където господства изкушението. От света на изку-
шението влизаме в света на разочарованието, а от
света на разочарованието влизаме в света на разру-
шението.
Всички знаем, че виталната музика се цени от
много хора по целия свят. Психическата музика не
се цени много, а още по-малко хора оценяват музи-
ката на душата. Те чувстват, че тя е като чужденец,
проникващ в съзнанието им. Но причината за това
всъщност е, че духовната музика пробужда вечния

- 108 -
наемател – душата, която е дълбоко в тях и чака да
излезе на преден план.

Може ли музиката да ни помогне в духовния

живот?

Определено можем да използваме музиката

като помощно средство в духовния живот. Музиката
и духовният живот са като близнаци, не можем да
ги разделим. Как може да разделим два от пръстите
си или двете си очи? Те живеят заедно. Ако едното
око не функционира добре, ние чувстваме, че зре-
нието ни не е съвършено. Музиката и духовният жи-
вот могат лесно да вървят заедно. Едното допълва
другото. Музиката помага на духовно търсещия да
се потопи дълбоко навътре, за да получи най-
голямо удовлетворение от живота, от истината, от
реалността. Духовният живот от своя страна помага
на музиката да предложи на целия свят своите
възможности и силата си, която е светлината на
душата.

Какво означава „душевен” в музикално отно-

шение?

Какво имаме предвид под душевна музика?

Ако кажете, че това е музика, която олицетворява
душата, искам да ви кажа, че грешите. Трябва да
чувствате, че душевната музика е светлината, която
иска да изрази себе си по божествен начин. Така
както тъмнината иска да прояви своята власт на
земята, така и светлината иска да прояви своята
реалност и божественост по специфичен начин.
Светлината е душата на всичко. Светлината е ду-
- 109 -
шата на музиката, душата на любовта и душата на
всяко изкуство. Когато светлината прояви себе си
божествено под формата на музика, това е музиката
на душата.
Душевната музика е музика, която моментално
издига нашето съзнание до най-висшето. Душевна-
та музика ни отвежда в света на стремежа. От стре-
межа влизаме в света на реализацията, където на-
шето вътрешно същество е обляно със светлина и
наслада.
Душевната музика е музика, която иска да
трансформира нашето съзнание. Тя ни отнася в
Универсалното Съзнание и ни кара да чувстваме, че
сме в съзвучие с най-високото, с най-дълбокото, с
най-далечното. Тя също ни кара да чувстваме, че
Самият Бог е върховният Музикант. Когато изпълня-
ваме душевна музика, осъзнаваме, че ние не сме
музикантът. Ние сме просто инструменти, а някой
друг пее и свири във и чрез нас. Този някой е
нашият вътрешен водач, Всевишният.

Бог Творецът е върховният Музикант,

а Бог Творението е върховната музика.

Когато слушаме или изпълняваме душевна му-

зика, нашето вътрешно същество се издига високо,
все по-високо и по-високо. То се издига и навлиза в
Отвъдното, което постоянно се опитва да ни помага,
да ни направлява, да ни оформя в нашия истински
трансцендентален образ, в нашата истинска божест-
веност. Когато слушаме или изпълняваме душевна
музика, ние чувстваме вътрешен трепет в цялото си
- 110 -
същество. От петите на краката до върха на главата
чувстваме, че през нас тече река, река от просвет-
лено съзнание.
Заедно с дълбоката молитва и медитацията
музиката е от първостепенна важност в нашия духо-
вен живот. Медитацията е като директна линия или
най-късият път до целта. Музиката е път, който е
абсолютно чист. Той навярно е малко по-дълъг, но
по него няма препятствия. Ако човек може да из-
пълнява душевна музика или да я слуша, силата на
неговата медитация се увеличава. Музиката, душев-
ната музика, засилва нашия стремеж. По същия на-
чин, ако духовно търсещият иска да бъде музикант,
той ще може да стане добър музикант дори и без
музикално образование, защото молитвата и меди-
тацията съдържат в себе си всички способности.
Вие може никога да не сте учили музика, но ако се
молите и медитирате от все сърце и душа, то във
вашата молитва, във вашата медитация силата на
музиката ще се увеличи по милостта на Всевишния.

Как можем да разберем дали музиката е ду-

ховна и дали музикантът се стреми?

Не е ваша работа да знаете дали музикантът

се стреми или не. Това е работа само на Бог. Някой
може да изглежда духовен, но ако музиката му
понижава съзнанието ви, той не изпълнява духовна
музика. Когато чуете музика, която веднага издига
съзнанието ви, ще знаете, че това е духовна му-
зика. Понякога музикантът се стреми и изпълнява
духовна музика. Тогава вие се чувствате щастлив,
защото получавате вдъхновение и от музиката, и от
музиканта.
- 111 -
 Какъв е най-добрият начин да се слеем с
душевната музика?

Най-добрият начин да се слеете с душевната

музика е да я слушате с твърдото вътрешно убеж-
дение, че веднага щом вдишате, дъхът ви навлиза
директно в душата ви. А с него трябва да чувствате,
че в нея проникват Универсалното Съзнание, бо-
жествената Реалност, божествената Истина. Когато
издишвате, се опитвайте да усетите, че издишвате
невежеството, покрило душата ви. Почувствайте
как воалите на невежеството се повдигат и от-
хвърлят. Ако можете съзнателно да го усетите, това
е най-добрият начин да се слеете с душевната
музика. >>

Музиката е сънят на Бог. Няма нужда да

знаем как изглежда или какво прави тя.
Самото й съществуване ни поддържа живи.

ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ:
ОТВАРЯНЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА

Колкото повече благодарност предложите

на върховния водач в себе си,
толкова повече и по-скоро ще увеличите
възприемчивостта си.
- 112 -
 Какво е възприемчивост?

Възприемчивостта е поток от космическа енер-

гия и космическа светлина. Възприемчивостта е
способност да се възприемат и съхранят божестве-
ните дарове, които Всевишният излива върху вас по
време на вашата медитация. Ако искате да бъдете
възприемчиви, когато седнете да медитирате, съ-
знателно се опитайте да внесете в своето същество
светлина. След като внесете светлина, насочете я
към правилното място – духовното сърце. После се
опитайте да израснете в тази светлина.
Ако чувствате, че имате малко възприемчи-
вост, тогава плачете за повече. Не се задоволя-
вайте с възприемчивостта, която имате. Ако днес тя
е малък басейн, направете го езеро, после море, а
най-накрая – огромен океан. Възприемчивостта мо-
же да бъде разширявана постепенно и безкрайно.
Но без възприемчивост няма да можете да постиг-
нете нищо в духовния си живот, дори след безброй
часове медитация.
Един начин да увеличите своята възприем-
чивост е да бъдете като дете. Ако майката каже на
детето: „Това е добро”, детето няма склонност да
мисли, че е лошо. Независимо колко сте напреднали
в духовния живот, вие можете да напредвате най-
бързо, като съхраните своето детско отношение,
искрено и истинско детско чувство. >

- 113 -
 Благодарност
Най-лесният и успешен начин да увеличите
възприемчивостта си е всеки ден, преди да меди-
тирате, да предлагате най-дълбоката си благодар-
ност на Всевишния. Много от вашите близки не
водят духовен живот, но вие сте го приели. Как е
възможно това? Възможно е, защото Всевишният
във вас ви е дал стремеж, докато съществуват мно-
го, много хора, които все още нямат стремеж. Тряб-
ва да чувствате, че Той ви е избрал да бъдете ду-
ховни. Заради това, че ви е дал стремеж, вие имате
пълно основание да Му предложите благодарността
си. Той ще бъде в състояние да ви даде повече въз-
приемчивост, ако види, че всеки ден увеличавате
способността си да чувствате благодарност.
Когато предлагате благодарност на Бог, вът-
решният ви съд веднага се разширява. Тогава Бог
може да влее във вас повече от Своите благословии
или да навлезе по-пълно във вас със Своето соб-
ствено божествено Съществуване. Бог е безкраен,
но само от нашата възприемчивост зависи дали ще
влезе в нас. Бог е като слънчевата светлина. Ако аз
оставя завесите дръпнати, слънчевата светлина ще
влезе вътре. А ако държа всички завеси спуснати,
тя няма да може да проникне. Колкото повече раз-
тваряме завесите, толкова повече Бог навлиза в нас
с безкрайна светлина. Когато предлагаме благодар-
ност Божията светлина незабавно се излива в на-
шето същество.
Благодарността означава да предложите себе
си на своята най-висша същност. Благодарността ви
не отива при някой друг, тя отива при вашето соб-
- 114 -
ствено, най-висше „аз”. Благодарността ви помага
да се отъждествите и да почувствате единството си
със своята най-висша реалност.
Винаги трябва да бъдете благодарни на вът-
решния водач, Всевишния. Когато сте изпълнени с
благодарност, вашата възприемчивост се увеличава
от само себе си. >

Всяка сутрин се опитвайте да поздравите

Бог с едно-единствено нещо:
все по-голям благодарствен дар.

Упражнения

1. Възприемчиво място

Един начин да получите незабавно възприем-

чивост е да повторите думата „Supreme” – „Всевиш-
ни”, в тишина няколко пъти, колкото можете по-
бързо. Първо изберете някое място във вашето тяло
– да кажем третото си око – и се концентрирайте
там, като повтаряте „Supreme” – „Всевишни” –
колкото е възможно по-бързо. После изберете друга
точка и направете същото. По-добре е да тръгнете
от горе на долу, отколкото от долу на горе. Не е
необходимо мястото, на което се концентрирате, да
бъде психически център. То може да бъде всяко
място, което си поискате. Ако успеете да направите
това на седем различни места във вашето тяло,
поне на едно конкретно място със сигурност ще
откриете, че сте възприемчиви.
- 115 -
 2. Детски плач

Ако ви липсва възприемчивост и искате да я

създадете, опитайте се да почувствате, че сте само
на три години – почти бебе. Вие нямате нито майка,
нито баща – никой, който да ви пази, и сте сами в
гората в непрогледна нощ. Всичко наоколо е тъм-
нина. Смъртта танцува непосредствено пред вас и
наоколо няма никой, който да ви помогне. Какво ще
направите тогава? Ще заплачете за Бог с абсолютна
искреност от дълбините на сърцето си. Когато се
появи такъв вътрешен плач, Всевишният непремен-
но ще отвори сърцето ви и ще ви направи възпри-
емчиви.

3. Разчитайте на Бог

Можете да увеличите възприемчивостта си,

ако чувствате, че без Всевишния сте напълно
безпомощни, а с Всевишния сте всичко. Тази идея,
тази истина може да напишете на табелката на
своето сърце. Опитайте се да почувствате, че
вашето вътрешно и външно съществуване зависят
изцяло от Всевишния. Ако усещате, че цялото ви
съществуване е безсмислено и безполезно, когато
Топ не е във вас да ви насочва, да ви направлява и
оформя и в същото време да осъществява Себе си
във и чрез вас тогава възприемчивостта ви ще на-
расне. Опитайте се да почувствате, че сте избрано-
то дете на Всевишния просто защото Той си служи с
вас, и че ако вие си служите със собственото си его
и гордост, се отдалечавате на хиляди километри от
Него. В момента, в който сте далеч от Него, вие сте
нищо, но когато станете едно с Него чрез своята

- 116 -
всеотдайност, преданост и предаване, вие сте всич-
ко. Когато почувствате, че сте едно с Него, въз-
приемчивостта ви нараства от само себе си.

4. Вътрешна радост

Друг начин да увеличите възприемчивостта си

по време на медитация е да се опитате съзнателно
да усещате вътрешна радост. Ако не можете да
изпитате вътрешна радост веднага, опитайте се да
си представите за няколко секунди или минути, че я
имате. Това няма да е лъжа. Вашето въображение
ще засили стремежа ви и ще ви помогне да проя-
вите истинската вътрешна радост с течение на вре-
мето. Самата същност на вътрешната радост е раз-
ширяване. Когато се разширявате, възприемчивост-
та ви ще нарасне от само себе си като съд, който
непрекъснато се уголемява. >

Въпроси и отговори

Когато медитирам, не съм толкова възпри-

емчив, колкото бих искал. Защо става така?

Понякога това се случва, защото все още не

сме се посветили изцяло на Всевишния. Понякога се
съпротивлява умът, понякога виталът или пък физи-
ческото, дори финото физическо. Ако има някаква
съпротива, в нас може да влязат негативни сили и
възприемчивостта ни да намалее. Докато не сме
напълно сигурни дали искаме живота на желанията
или живота на стремежа, негативните сили ще стоят
- 117 -
между нашето желание и нашия стремеж. Тези сили
са винаги нащрек. Те се опитват да отделят стре-
межа ни от желанието. След това опитват да заси-
лят желанието ни и да убият стремежа и много
често успяват. Но духовно будният човек ще приеме
стремежа и ще влезе в желанието, за да го транс-
формира. Ако желанието влезе в стремежа, стреме-
жът ще бъде разрушен. Ако стремежът влезе в
желанието, тогава желанието се трансформира.
В друг случай може да не сте толкова възпри-
емчиви, защото сте станали твърде самоуверени и
самодоволни. Вие не чувствате вътрешен плач, за-
щото сте удовлетворени от материалните си прите-
жания или от това, което вече сте постигнали във
вътрешния си живот. Щом сте доволни от това, ко-
ето имате, защо ви е да плачете за още? Когато
изпитате подобно самодоволство, вашият вътрешен
плач спира, а с това идва и краят на вашата въз-
приемчивост. >>

Ако кажете „не” на негативните си мисли и

„да” на вдъхновението си да станете
съвършен инструмент на Бог, безкрайната
възприемчивост мигновено ще бъде ваша.

- 118 -
 ДОБРЕ ЛИ МЕДИТИРАМ ?

Усилията на стремежа винаги водят до

удовлетворение. Понякога това може да
отнеме време, но резултатите несъмнено
ще дойдат.

Какво представлява добрата

медитация?

Търсещите често питат как могат да разберат

дали медитират правилно, дали просто се самоза-
лъгват, или имат умствени халюцинации. Много е
лесно да се разбере. Ако медитирате правил-но, ще
получите спонтанна вътрешна радост. Никой не ви е
изпратил добри новини, никой не ви е донесъл
подаръци, не ви е оценил и не се е възхитил от вас,
никой не е направил нищо за вас, но въпреки това
изпитвате вътрешна наслада. Ако това се случи,
трябва да знаете, че медитирате правилно. Но ако
чувствате умствено напрежение или притеснение,
медитацията, която практикувате, не е за вас.
Ако имате умствена халюцинация, ще чувст-
вате, че отвътре цари мир, а отвън – смут. Вие коп-
неете за мир, светлина и блаженство, а усещате как
отвън кипи вулканично безпокойство. Ако имате ис-
тинска медитация, висша медитация, непременно
ще изпитвате мир и отвътре, и отвън. Ако медита-
цията ви е от душата, ще почувствате своето вечно
съществуване, ще усетите, че сте от вечността и за
- 119 -
вечността. Не може да получите такова усещане от
умствената халюцинация.
Има още един начин, по който може да раз-
берете дали медитирате добре. Ако действително
навлизате в по-високо ниво, ще усетите, че тялото
ви става много леко. Макар и да нямате криле, ще
почувствате, че можете да летите. Всъщност, когато
достигнете някой много висок свят, ще видите в
себе си една птица, която може да лети с лекота,
като истинските птици.
Ако това се дължи на въображението ви, ще
изпитвате наслада няколко минути, а после във вас
отново ще нахлуят мрачни или обезпокояващи
мисли. Ще си кажете: „Учих толкова усилено, а не
се представих добре на изпита” или „Днес работих
толкова много в офиса, но не можах да угодя на
шефа си”. Тези отрицателни сили непременно ще
влязат под формата на разочарование. Или във вас
ще се промъкне съмнение и ще си кажете: „Как
мога да медитирам така добре, като вчера свърших
толкова лоши неща? Как може Бог да бъде доволен
от мен? Как може да имам висока медитация?”. Но
ако това наистина е висока медитация, ще почув-
ствате, че цялото ви същество се издига високо, все
по-високо и по-високо като божествена птица. До-
като имате това усещане, няма да идват тъжни, раз-
стройващи мисли и съмнения. Вие ще летите в не-
бето на насладата, където всичко е радост, мир и
блаженство.
Също така можете да разберете дали меди-
тацията ви е добра по начина, по който се чувст-
вате след нея. Ако в резултат на вашата медитация
във вътрешното ви същество са бликнали мир,
- 120 -
светлина, любов и радост, тогава ще знаете, че сте
медитирали добре. Ако изпитвате добро чувство към
света, ако гледате на света с любов въпреки мно-
гобройните му несъвършенства, знайте, че медита-
цията ви е била добра. Ако непосредствено след
медитация получите усещане за динамизъм, ако
чувствате, че сте дошли на света, за да извършите
нещо и да станете нещо – да израснете в самия
образ на Бог и да станете Негов посветен инстру-
мент, – това показва, че сте имали добра медита-
ция. Но най-лесният начин да узнаете дали сте има-
ли добра медитация е да проверите дали отвътре
във вас са излезли на преден план мир, светлина,
любов и наслада. >

Сега вие сте повече от готови,

защото птицата на стремежа ви лети високо
над обвързващите и заслепяващи облаци
на вашия объркан ум.

Не се обезкуражавайте
Моля, не се притеснявайте, ако в началото не
можете да медитирате добре. Дори в обикновения
живот само Бог знае колко години човек трябва да
практикува, за да стане добър в нещо. Ако един
завършен пианист помисли на какво ниво е бил,
когато за пръв път е започнал да свири, ще се
разсмее. Той е успял да постигне своята сегашна
висота в музиката чрез постепенен напредък. В
духовния живот също в началото може да ви се

- 121 -
стори трудно да медитирате, но не се опитвайте да
се насилвате. Десет минути рано сутрин са доста-
тъчни. Постепенно способността ви ще нарасне. Ако
практикувате всеки ден, ще напреднете във вът-
решния си живот.
И още нещо: не можете всеки ден да се хра-
ните с най-вкусни ястия. Днес може да ядете вкусно
ястие, а след това три-четири дни да приемате мно-
го проста храна. Но вие знаете, че хранейки се,
поддържате тялото си. По същия начин, ако един
ден сте имали добра медитация, а на следващия
откриете, че не сте в състояние да медитирате до-
бре, не се разстройвайте и не се насилвайте да ме-
дитирате. Когато времето ви за медитация свърши,
не се отчайвайте дори и за миг, че не сте успели да
медитирате. Ако изпитвате недоволство от себе си,
това ще бъде огромна грешка. Ако някой ден не
можете да медитирате, опитайте се да оставите от-
говорността на Бог. Ако днес не можете да меди-
тирате добре, почувствайте, че някой друг ден Все-
вишният отново ще ви даде благословия, вдъхнове-
ние и стремеж да медитирате изключително добре.
Но ако сте огорчени или раздразнени, част от на-
предъка, който сте постигнали вчера или завчера,
ще бъде намален или сведен до нула. Най-добре е
да бъдете тих, спокоен и уравновесен в духовния си
живот. Тогава със сигурност ще продължите да на-
предвате в медитацията си и вътрешния си живот. >

- 122 -
 Въпроси и отговори

Често откривам, че качеството на медитацията

ми се колебае от по-добро към по-лошо.
Винаги се надявам, че няма да падна отново,
но това се случва постоянно.

В началото всеки преживява възходи и спа-

дове в духовния си живот. Когато едно дете се учи
да ходи, в началото то се спъва и пада отново и
отново. След известно време обаче се научава да
ходи правилно, а после и да тича. Накрая то може
да тича толкова бързо, колкото му позволяват си-
лите. Но едно малко дете не може да очаква, че ще
тича бързо колкото баща си, защото баща му има
много по-големи възможности.
Вие преживявате възходи и спадове в медита-
цията си. Когато сте във възход, трябва да чувст-
вате, че съзирате за миг своята бъдеща способност.
Когато паднете, просто трябва да чувствате, че това
е само временна неспособност. Не бива да се обез-
куражавате само защото виждате как тичат по-на-
предналите в духовния живот от вас. Някога те съ-
що са се препъвали.
В момента небето може да е покрито с облаци,
но ще дойде ден, когато слънцето ще грейне от-
ново с целия си блясък. Когато преживявате лоши
моменти на страх, съмнение, липса на стремеж,
трябва да чувствате, че те няма да траят вечно.
Като дете, което е паднало, трябва да се опитате да
се изправите отново. Някой ден вие ще можете да
ходите, после да тичате и най-накрая да спринти-
рате, без да падате.
- 123 -
 Когато медитираме и копнеем за нещо, трябва
ли да полагаме усилие да го получим или
просто трябва да чакаме то да се случи по
естествен път?

В началото трябва да положите лично усилие.

После всичко става спонтанно. Докато не стане
спонтанно, вие трябва да правите лични усилия.
Когато спринтьорът започне надбягването, ръцете
му извършват енергични движения. В началото той
съзнателно движи ръцете си много бързо и полага
значителни лични усилия. Но след петдесет-шест-
десет метра, когато развие по-голяма скорост, всич-
ко става спонтанно. Тогава вече той не се старае да
движи ръцете си. Но на старта го прави.
Това е подобно на карането на лодка. Преди
да започнете, вие премествате едно нещо, наглася-
вате друго. В началото трябва да правите всякакви
неща. Докато се подготвяте, сте много динамични.
Но това е само вашата подготовка. Лодката е все
още близо до брега. Едва когато започнете плава-
нето си, тя може да се движи без постоянното ви
лично усилие. Във вашата медитация това спонтан-
но движение е израз на спуснатата от горе Милост.
Ако сте искрени, ще кажете, че Божията Ми-
лост ви е споходила още в самото начало на вашето
пътешествие. В противен случай не бихте се вдъх-
новили дори да влезете в лодката. Когато започ-
вате, вие чувствате, че полагате огромно усилие, по
идва време, когато осъзнавате, че това ваше усилие
не е нищо друго освен Състрадание свише. Защо
ставате рано да се молите и медитирате, докато
вашите приятели все още се въргалят в удоволст-
вията на летаргията? Защото Божията Милост се е
- 124 -
спуснала във вас. Така че колкото по-надълбоко
отивате, толкова по-ясно става, че Божията Милост
ви е дала способността да напредвате чрез собстве-
ните си усилия. Бог или е удовлетворен от вас, или
ви помага поради безкрайното си Състрадание.
Личното усилие е от огромна важност в нача-
лото, когато още не чувстваме, че Бог е наш безу-
словен приятел. Като човешки същества ние обик-
новено смятаме, че ако аз ви дам нещо, вие трябва
да ми дадете нещо в замяна. Но ако аз не ви дам
нищо, вие не сте задължен да ми давате каквото и
да било. Бог не действа по този начин. Бог ни дава
безусловно, независимо дали го приемаме като свой
собствен или не. В момента аз може да се моля на
Бог да изпълни моето желание. Но в следващия мо-
мент, след като Той е изпълнил желанието ми, аз
веднага ще кажа: „О, аз не се нуждая от Теб. Аз не
искам да бъда Твое дете”. Но Бог не може да на-
прави подобно нещо. Бог винаги ни приема като
Свои собствени без значение колко сме лоши,
защото Той вижда, че след стотици, хиляди или
милиони години ще ни направи съвършени. Едно
дете може да напусне родителите си по своя воля,
но могат ли родителите да изоставят детето си?
Невъзможно! По същия начин аз мога да се отрека
от Бог, моя вечен Баща, защото съм му обиден или
защото Той не е изпълнил моите желания. Но Той
никога няма да се отрече от мен, защото аз съм
Негово дете.

Личното усилие е необходимо,

милост е задължителна.

- 125 -
 Личното усилие е необходимо, защото ние не
чувстваме, че Бог постоянно ни обича и ни благо-
славя безусловно. Почувстваме ли веднъж, че Той
прави всичко за нас безусловно, личното усилие
няма да бъде необходимо. Тъкмо защото не изпит-
ваме подобно чувство, така нареченото лично уси-
лие е от изключителна важност. Но когато станем
искрени, когато се смирим и особено когато се пре-
чистим, тогава ще почувстваме, че Бог е бил този,
който ни е вдъхновил да положим лично усилие. Та-
ка че цялата заслуга от начало до край принадлежи
на Бог. В началото петдесет процента от заслугите
приписваме на себе си, защото ставаме да медити-
раме и да се молим, а петдесет процента на Бог,
защото той е отговорил на молитвите ни и ни е
вдъхновил по време на нашата медитация. Но ако
сме искрени, предани и напълно чисти, ще кажем,
че сто процента от заслугите принадлежат на Бог.

Понякога по време на сутрешната си медита-

ция задрямвам. Не заспивам дълбоко, а просто
задрямвам.

За жалост това не е хубаво. Не заспивате дъл-

боко, но не сте и будни. Когато медитирате, трябва
да сте напълно динамични. Не позволявайте на
сънливостта да проникне във вас. Когато сядате да
медитирате, чувствайте, че излизате на бойно поле,
където трябва да се сражавате срещу невежеството,
несъвършенството и смъртта.
За съжаление много от търсещите не изпитват
достатъчно вдъхновение, което да им даде енергия
за сутрешна медитация. Понякога сутрин вие неза-
бавно получавате вдъхновение. В други дни въобще
- 126 -
нямате вдъхновение. Ако огънят вече гори във вас,
не е необходимо да правите нищо. Но какво да пра-
вите, когато няма огън? Най-добрият начин е да
вдишате дълбоко няколко пъти, преди да започнете
да медитирате, за да енергизирате цялото си тяло.
Тази динамична енергия ще ви помогне да влезете в
медитация. Преди да започнете да медитирате, мо-
же да изпиете малко топъл сок или топло мляко.

Какво да правя, за да не заспивам след пет

минути медитация?

Най-напред, преди да започнете да медитира-

те, вдишайте дълбоко няколко пъти. При всяко вди-
шване се опитвайте да усетите как във вас навлиза
поток от енергия. Опитайте се да почувствате, че
вдишвате през различни части на тялото си: очи,
уши, чело, рамене, връх на главата и т.н. Чувствай-
те, че всяко едно от тези места е врата, и когато
вдишвате, отваряте тази врата. Тогава във вас вли-
за енергия от Универсалното Съзнание.
После се опитайте да призовете аспекта на
сила на Всевишния. Не призовавайте мир или свет-
лина. Само се опитайте да изведете на преден план
силата отвътре или да я спуснете отгоре. Божест-
вената сила ще ви накара да почувствате, че тялото
ви изгаря от треска, и въпреки че в действителност
нямате температура, вие незабавно ще усетите
прилив на енергия. Можете също да си представите
синьо-зелена гора или поле и да почувствате, че се
разхождате там. След това, колкото и да сте умо-
рени, ще усетите прилив на енергия. Можете също
да се ощипете колкото може по-силно, опитвайки се
да си представите, че някой друг ви щипе. Когато
- 127 -
се щипете, трябва да осъзнавате, че съзнателното
във вас щипе несъзнателното. Но трябва да чувст-
вате, че ви щипе друг човек.
Друга техника, която може да използвате, е да
повтаряте името на Всевишния колкото е възможно
по-бързо. Вижте колко пъти можете да повторите с
огромна концентрация „Supreme” („Всевишни”) на
всяко вдишване. Силата, скрита в повтарянето на
това име, ще изпълни цялото ви същество и вие не-
пременно ще почувствате нов прилив на животвор-
на енергия.
По време на медитация винаги се опитвайте
да чувствате динамично и прогресивно движение, а
не агресия. Ако има динамично и прогресивно дви-
жение, вие не може да заспите. Представете си, че
вътре във вас един влак се движи с голяма скорост
към своята цел. Почувствайте, че вие самите сте
експресен влак. Машинистът на този влак непрекъс-
нато повтаря Божието име, за да извлече енергия,
сила, издръжливост и всички божествени качества.
Експресният влак спира само когато достигне целта,
в края на своето пътешествие. По пътя си той въоб-
ще не спира. Вашата цел ще бъде да постигнете
дълбока медитация.

Понякога ми се струва, че прекарвам цялото

си време в опити да остана буден и практи-
чески не медитирам.

Летаргията и сънят идват по време на меди-

тация, защото липсва искрен интерес. Ако има ис-
крен интерес, няма да има склонност към заспи-
ване. Когато ученикът иска да бъде пръв в учили-

- 128 -
ще, когато има истински, искрен интерес, той учи,
без да бъде принуждаван от родителите си. Но ня-
кои ученици смятат, че да си вземат изпита е по-
вече от достатъчно. Ако тяхното отношение е тако-
ва, те нямат никакъв активен стимул или ентусиа-
зъм за учене.
Винаги трябва да се опитвате да медитирате с
готовност и ентусиазъм. Ако чувствате, че не може-
те да медитирате половин час, планирайте да го
направите за десет минути. Тогава ще си кажете:
„О, само десет минути. Лесно ще се справя с това”.
Ако целта ви е близо, вие ще й отдадете цялата си
енергия. Ако е твърде далеч, ще кажете: „О,
Господи! Да тичаш с пълна скорост толкова дълго
време е невъзможно”. Но всеки може да медитира
десет минути. Ако трябва да тичате двадесет мили,
ще се изплашите до смърт. Но ако целта е в поле-
зрението ви, ще кажете: „О, лесно мога да я до-
стигна. Нека тичам възможно най-бързо”.

Ако се чувстваме изморени, когато сядаме да

медитираме, как можем да се заредим с енер-
гия така, че да не заспим?

Когато чувствате, че сте изморени и изтощени,

вдишайте бързо и дълбоко няколко пъти и се опи-
тайте да почувствате, че вдишвате от различни ме-
ста на тялото. Опитайте се да почувствате, че вдиш-
вате през очите, ушите, челото, върха на главата,
през раменете и т.н. Ако осъзнавате дъха си, когато
вдишвате, няма да заспите. Да осъзнавате дишане-
то си не значи да дишате шумно. Просто чувствай-
те, че при всяко вдишване във вас влиза поток от
енергия.
- 129 -
 Когато медитирате много добре, вие може да
почувствате, че спонтанно приемате енергия не са-
мо през носа, но също така през главата и други
места. Енергията е навсякъде и тази универсална
енергия иска да проникне във вас през различни
врати. Естествено, колкото повече енергия можете
да приемете, толкова по-висока ще бъде медита-
цията ви.

Как да преодолеем страха?

С единство отвътре и единство отвън.
В светлината на единството
не може да има страх.

Когато се опитвам да медитирам, има нещо,

което ме спира.

Това, което ви спира, е страхът. Ако желаете

богатството, което е дълбоко във вас, трябва да се
гмурнете смело навътре. Само ако имате вътрешна
смелост, може да получите вътрешното богатство.
Страхът от непознатото и от непознаваемото ви
пречи да се гмурнете дълбоко навътре. Но това,
което е непознаваемо днес, утре става познаваемо,
а на следващия ден става напълно познато.
Необятността на истината никога няма да ви
нарани. Тя само ще ви прегърне и осъществи. Вие
се страхувате от нещо, защото не го чувствате като
част от себе си. Но чрез медитация вие установя-
вате съзнателното си единство с безкрайната Шир.
Тогава виждате и чувствате, че всичко е част от
вас. В такъв случай защо трябва да се страхувате?

- 130 -
 Когато медитирам, чувствам натиск в областта
на челото. Каква е причината за това и как
мога да го премахна?

Вие чувствате натиск в областта на челото,

защото медитирате на погрешно място. Медитирате
в ума вместо в сърцето. Искате да участвате в една
игра, но за нещастие сте сбъркали игрището. Когато
чувствате натиск в главата или в областта на челото
по време на медитация, това означава, че вашият
ум е приел светлина и сила отвъд способностите си.
Вратата на вашето съзнание е затворена, затова се
опитвате да минете през тавана и да привлечете
Бог в стаята си. Тогава горкият Бог влиза в непод-
готвен, невъзприемчив и неосветен съд. Естествено,
съдът се съпротивлява и тогава получавате главо-
болие.
Възможно е също така да чувствате натиск,
защото съдът на вашия ум е пълен с нечисти мисли
и идеи. Вие се опитвате да убиете тези небожест-
вени мисли само с помощта на волята си, но отново
съпротивата на ума ви причинява болка. Натискът
може също да означава, че във вас има някаква
пречка, например страх. Когато съдът на ума е
изпълнен с нечисти мисли и привлечете към себе си
мир, светлина и блаженство, вие несъзнателно из-
питвате страх. Никога не сте предполагали, че тези
неща могат да бъдат великолепни и божествени.
Умът ви гъмжи от всякакви тъмни мисли и нечисто-
тии, а неочаквано идват божественият мир, светли-
на и блаженство. Тогава те ви изглеждат чужди,
така че вие се съпротивлявате. Карате с пълна ско-
рост и внезапно усещате страх – ето защо се опит-
вате да спрете.
- 131 -
 Когато почувствате такъв натиск, трябва вед-
нага да фокусирате вниманието си върху сърцето.
Представете си, че нямате глава, а изпитвате в
сърцето си само едно нежно и сладко чувство на
единство с Бог, вашия вътрешен водач. Там няма
страх, нито съпротива. Независимо колко интензив-
но медитирате в сърцето, независимо колко мир,
светлина и блаженство привличате в сърцето, ни-
кога няма да усетите напрежение или натиск. Там
ще откриете само радост, любов и чувство на
единство.
Най-добрият и сигурен начин е да се медитира
в сърцето. Но ако желаете да използвате ума, тряб-
ва да се опитате да го направите много тих, споко-
ен, чист и възприемчив. Винаги чувствайте, че вът-
ре в стремящия се ум има съд, който може да
разширите със своя искрен стремеж. Опитайте се да
направите съда много широк, така че да може да
задържа повече чистота и сияйна светлина. Но не
се опитвайте да привличате със сила каквото и да
било. Просто позволете на божествената Милост да
протича във и чрез вас, като се молите и медити-
рате с цялата си душа. Тогава няма да чувствате
натиск и напрежение в главата си.

Аз не мисля, че се опитвам да издърпвам нещо

насила, но все пак сутрин, когато медитирам,
получавам главоболие.

Специално във вашия случай вие не медити-

рате върху каквото трябва. Медитирате върху боже-
ствената сила, но поради това, че вътрешният ви
съд не е достатъчно чист, вместо сила във вас влиза
агресия. Тази агресия вие усещате като главоболие.
- 132 -
Така че, когато медитирате сутрин, трябва да меди-
тирате върху мир. Изпълнете вътрешното и външ-
ното си същество с мир и няма да имате главоболие.
Мирът сам по себе си е сила. Той може да реши
всичките ви проблеми.

Понякога, въпреки че се концентрирам върху

сърцето си, главата ми притегля енергия. Не
успявам да спра това и всичко свършва с гла-
воболие. Има ли някакъв начин да се върна в
сърцето?

Болката, която чувствате в главата си, е ре-

зултат на съпротива. Става така, че сърцето ви по-
лучава чрез ума. Нещо идва от горе и се опитва да
влезе в сърцето, но умът не позволява на сърцето
да го получи изцяло. Умът позволява на сърцето да
го получи само до известна степен, ето защо силата
идва през ума. Но после умът започва да завижда
на сърцето и да се съпротивлява.
В такъв случай се опитайте да почувствате, че
вътре в сърцето има нещо безкрайно по-могъщо от
ума. Това е душата, която има необятна сила. Така
че изведете на преден план вътрешната сила на
душата и кажете на ума: „Позволи ми да остана тих
няколко минути и ще съм ти благодарен. Аз се моля
и медитирам, плача за мир, светлина и блаженство,
а в момента ти не ми позволяваш да продължа”.
След това просто грабнете ума и го потопете в
потока на сърцето.
Умът е като непослушно дете. Досега то е спа-
ло, затова майка му е имала възможност да пази
мълчание и да се моли на Бог. Но сега детето се е

- 133 -
пробудило и иска да прави пакости. То не позволя-
ва повече на майка си да се стреми. Как ще постъпи
майка му тогава? Какво ще направи? Тя ще заплаши
детето и ще му каже: „Сега аз се моля и медитирам.
Недей да ме безпокоиш, защото ще те накажа”.
Докато умът ви позволява да медитирате, не
бива да се безпокоите. Но когато започне да ви без-
покои и да създава главоболие, това означава, че
той не иска вие да получавате повече мир, светлина
и блаженство от горе. Ето защо трябва да изпол-
звате силата на душата си, за да го притеглите в
сърцето.

Когато медитирах, почувствах голямо напре-

жение. Главата ми тежеше и чувствах, че се
насилвам. Какво трябва да направя в такъв
случай?

Ако изпитвате подобен вид напрежение, мо-

ментално вдишайте и издишайте много бързо. Ко-
гато ритъмът на вашия дъх се ускори, напрежението
ще си отиде. Опитайте се да си представите, че се
изкачвате по стълбище или по стълба с много
стъпала. При изкачването вие вдишвате. Ако чувст-
вате това издигане, напрежението си отива. Напре-
жението идва, когато се задържате на едно място.
Но когато се изкачвате, вие сте като птица, рееща
се високо в небето. Когато птицата се издига, къде
е напрежението? По същия начин, ако вие се изкач-
вате, няма да има напрежение.

Намирам, че вашата медитация е много трудна

за мен. Идвам тук с хубави чувства, а след
- 134 -
 това изпитвам силна болка в сърцето и
главата. Защо се случва това?

Във вас не влиза никаква негативна сила. За-

труднявате се поради това, че когато идвате на на-
шите медитации, вие се стараете да получите пове-
че, отколкото можете да приемете. Когато съм на
сцената, тя цялата е залята със светлина. Когато се-
дите и гледате в мен, вие се опитвате да привлече-
те тази светлина. Все едно сте в магазин и виждате
всякакви красиви неща. Като алчен човек желаете
да купите всичко, но в джоба си имате само пет
цента. Когато се опитвате да привлечете отвъд
своите способности или възприемчивост, тогава във
вашата глава или сърце се появява болка.

Много често по време на медитация аз се кон-

центрирам върху сърдечния център и откри-
вам, че дишането ми е много тежко и неравно-
мерно.

Във вашия случай причината е, че напрягате

очите си, докато медитирате. Очите ви са непо-
движни и напрегнати, а напрежението пада върху
сърдечния център. Това нанася голяма вреда на
вашия стремеж. Ако по време на медитация дър-
жите очите си нормално отпуснати, това напреже-
ние ще си отиде. Може да държите очите си отво-
рени или затворени, но не ги напрягайте по неес-
тествен начин.

Аз ще съм търпелив към света, ще съм

търпелив. Само с търпимост към света ще
- 135 -
 помогна на моя ум да се издигне и на моето
сърце да премине отвъд.

Когато съм разстроен от нечия постъпка, аз не

мога да медитирам по начина, по който искам.
Как мога да преодолея това?

Когато сте разстроени, естествено е да не

можете да медитирате. Не може да приемете в
къщата си свой приятел и враг по едно и също
време. Ваши врагове са раздразнението и гневът, а
ваш приятел е медитацията. Да предположим, че
някой ви стори нещо и вие му се ядосате. Дори след
няколко часа, когато сте забравили гнева си, той
все още може да ви влияе. Вие сте забравили, но не
сте простили. Ако не сте простили, значи не сте
просветлили своя гняв. Понякога се карате с член
на семейството си и после отивате да спите. На
следващата сутрин откривате, че не можете да
медитирате. Напълно сте забравили случката. Но
докато сте спали, силата и интензитетът на вашия
гняв са се увеличили. Така че винаги е по-добре
незабавно да просветлите гнева си.
Когато някой постъпи зле с вас, постарайте се
да почувствате, че една разширена част от собст-
веното ви съзнание е допуснала тази нежелателна
грешка. Разширете своето сърце и си представете,
че самите вие сте постъпили зле. По този начин ще
избегнете огорчението. Това, което трябва да на-
правите, е да престанете да мислите за другите и да
мислите само за собственото си усъвършенстване.
Това не означава, че ще пренебрегвате проблемите
на света. Не. Вашето собствено съвършенство ще
помогне на другите. Когато постигнете нещо, вие
- 136 -
ще видите частица от него и в другите. По същия
начин, ако видите нещо лошо в останалите, утре ще
го видите и в себе си. Ако видите нещо добро в
някой друг, но не и в себе си, това определено ка-
чество скоро ще се развие и във вас. Ако видите
човек, който е искрен, а вие не сте, вашата собст-
вена вътрешна искреност ще се прояви, защото ще
сте осъзнали неговата искреност. Вашето вътрешно
същество ще се опита да общува с искреността на
този човек и като магнит ще я притегли от него или
от Всевишния, който е Изворът.
Отсега нататък се старайте да усъвършенства-
те собствената си природа, вместо да се оглеждате
наоколо и да си въобразявате, че ви пречат несъ-
вършенствата на другите. Насочете цялото си вни-
мание към това да откриете себе си. Когато усъвър-
шенствате себе си, ще видите, че благодарение на
вас всеки човек ще придобие съвършенство.

Как да разбера дали медитирам твърде много?

Ако медитирате твърде много, с други думи,

отвъд възможностите си, тогава ще изпитвате на-
прежение или болка в областта на третото око. За-
едно с това може да придобиете високомерно дър-
жание. Може да си помислите: „Аз съм толкова бо-
жествен и съвършен, докато всички други са небо-
жествени и несъвършени”. Ако се стараете да при-
влечете от горе мир, светлина и блаженство свръх
възможностите си, може и да не получавате радост
или задоволство от своите земни занимания. Въз-
можно е да стигнете до заключението, че Вашето
земно съществуване е безполезно и безсмислено.
Ако изпитвате такова отвращение или депресия,
- 137 -
които ви тласкат към желанието да се отдръпнете от
света, навярно се опитвате да медитирате отвъд
своите възможности.

Когато медитирам, губя енергия и се уморя-

вам. Дали това е, защото медитирам твърде
много?

Не. Ако губите енергия, докато медитирате,

това означава, че медитацията ви е неправилна.
Ако медитирате добре, трябва да получавате енер-
гия, Медитацията е начин за придобиване на без-
крайна енергия, светлина и блаженство. Но ако из-
ползваният от вас метод е погрешен, тогава вместо
да получавате енергия, ще я губите.

Какво да направя, за да медитирам винаги

добре?

Вие можете да направите медитацията си пре-

възходна чрез благодарност – благодарността, коя-
то е в сърцето, а не в ума. Просто за миг си спом-
нете, че някога сте били същите като приятелите и
съседите си. Сега погледнете разликата между тях и
себе си. Тя е като деня и нощта. Те може да са
материално богати, но в духовно отношение са
напълно фалирали. Когато видите разликата, във
вас спонтанно ще бликне извор на благодарност.
Ако успеете да изпитате дори капка благодар-
ност, в нея ще откриете един свят на ново сътворе-
ние. Когато семето е посято, то пониква и се пре-
връща в растение. Но ако при вас не се получава
добра медитация, най-добре е да си помислите как-

- 138 -
ви сте били и какви ще станете в бъдеще. Някога не
сте могли дори и да пълзите, а сега тичате в
духовния живот. Веднъж щом видите разликата, вие
непременно ще изпитате благодарност към Всевиш-
ния, защото той е Действащият. Той е този, който
ви е вдъхновил и е действал във и чрез вас. Той ви
е вдъхновил и ви е дал плода на вашето действие,
така че естествено вашата благодарност ще се
пробуди и ще успеете да медитирате добре. >>

СЪХРАНЕТЕ РАДОСТТА СИ

Плачете отвътре. Медитирайте отвътре.

Потопете се навътре. Вътрешните ви
постижения далеч ще надхвърлят външните
ви несъвършенства.

Съхраняване на вашето
вътрешно съкровище

След като приключите с медитацията, вие

трябва да усвоите резултата от нея във вътрешното
си същество. Само тогава тя ще стане солидно,
трайно изживяване, което е неразделна част от
вашето съществуване. Ако влезете в спор с някого
или попаднете в неприятна ситуация, преди мирът,
- 139 -
светлината и блаженството от медитацията ви да са
усвоени, тогава всичко може да бъде изгубено. От
него не ще остане и една капка. Възможно е да
загубите полученото от медитацията, дори и само
като се заговорите с някого. Някой може да дойде и
да ви каже: „Как си?”, и да отнеме целия мир,
светлина и блаженство, които сте получили. Ето за-
що веднага след добра медитация не е добре да
разговаряте с никого, докато не усвоите получе-
ното. Също така не трябва да се храните веднага
след медитация. Може да се раздвижите и да по-
четете, ако искате, но не бива да приемате обилно
количество храна поне петнадесет минути или
половин час. Ако сте много гладни, може да изпиете
малко мляко или сок.
Обикновено, за да усвоите всичко, което сте
получили по време на медитация, са необходими
няколко часа и през този период трябва да поддър-
жате светлината, която сте приели. Как? Чрез вът-
решната си бдителност и внимание за това как дей-
ствате във външния свят. Понякога обаче се случва
така, че по време на медитацията си вие едновре-
менно приемате и усвоявате. Тогава, когато спрете
да медитирате, вече ще сте усвоили всичко.
Можете да гледате на усвояването като на
установяване на доживотно и вечно приятелство с
някой, който е станал част от живота ви. Ако мирът,
светлината и блаженството влязат във вас по време
на медитация и вие не ги направите свои вечни
приятели, те естествено ще ви напуснат. Но ако
установите вечно приятелство с тях, тогава вашите
приятели ще имат възможност да ви вдъхновяват,

- 140 -
да ви ръководят, да ви оформят и да споделят с вас
своите божествени качества и способности.
От друга страна, трябва да знаете, че усвоява-
нето невинаги е това, което душата иска. Понякога
тя желае да усвои и съхрани нещо за няколко дни,
преди да го изрази. Друг път иска да разкрие и про-
яви качествата, които е приела по време на медита-
ция, веднага или след няколко часа. Това проявле-
ние може да е насочено към другите, към атмосфе-
рата или към Универсалното Съзнание. Вътрешното
богатство е като знанието. Някой може да каже:
„Нека науча нещо малко и ще го предам на остана-
лите”. Докато друг би казал: „Не, нека науча въз-
можно най-много и едва тогава ще уча другите”. >

Въпроси и отговори

Кои качества са най-важни за усвояване на

светлината?

Усвояването на светлината изисква абсолютна

искреност и чистота. Всеки, който е стопроцентово
искрен и чист в духовния си живот, може веднага
да усвои светлината. Искреността, за която говоря,
не е обикновената човешка искреност, а духовната
искреност, която е безкрайно по-фина. Духовната
искреност ви пита дали сте готови да жертвате
всичко, за да удовлетворите Бог. Ако Бог ви помоли
да се откажете от всичко заради Него, ако Той ви
каже: „Оставете всичко и елате с Мен, тичайте с
Мен”, и ако сте готови да го направите – това се
нарича духовна искреност. Духовната искреност е
- 141 -
постоянна вътрешна и външна жертва. Ако няма
никаква жертва нито във вътрешния, нито във
външния живот, тогава искреността не може да се
роди. Постоянната саможертва за осъзнаване на
Най-висшето се нарича истинска искреност.
Но ако няма чистота, веднага ще загубите све-
тлината, която сте получили. Чистотата всъщност е
съд, в който съхранявате духовната светлина, мир,
блаженство и сила. Много често вие получавате не-
що и веднага го губите, защото във вас влиза нечи-
стота. Нечистотата не се отнася само за низшите
витални импулси. Съмнението, страхът, завистта и
несигурността – всички те са форми на нечистота.
Едно от небожествените качества, което върви ръка
за ръка с нечистотата, е самоизмамата, затова
трябва да бъдете много внимателни. Ако искате да
ускорите своето духовно пътешествие, на първо
място трябва да имате чистота. Иначе, без значение
колко светлина сте приели или ще приемете, вие
няма да успеете да я задържите.

Всяка съзнателна чиста стъпка е скъпоценна

победа за моето сърце по пътя на стремежа.

В края на медитацията се чувствам много

добре. Трябва ли да правя нещо с това усе-
щане и има ли някакъв начин, по който да го
използвам?

Каквото и да чувствате, вие трябва да го съ-

храните. Как можете да го съхраните? Като отпра-
вяте благодарност към вътрешния водач. Също така

- 142 -
може да се опитате да почувствате, че постиже-
нието ви може да бъде надминато. Ако сте получили
или постигнали мир за един долар, следващия път
може да се опитате да получите мир за десет до-
лара. И ако чувствате, че сте развили вътрешния си
мускул на възприемчивост, можете да продължавате
да го укрепвате. По този начин може да развиете
много голяма вътрешна способност.

След като спрем да медитираме, как можем да

запазим нивото на съзнание, което сме достиг-
нали по време на медитация?

Тук в залата за медитация всички се стремим,

затова и нашето съзнание е издигнато. Когато си
отидем вкъщи, съзнанието ни ще падне. Може да
стане някакво произшествие или просто ще се
заемем с обикновени дейности и ще загубим своя
стремеж. Дори да не сме притеснени от никакво
външно обстоятелство, ни е трудно да останем в
най-високото си съзнание, защото не сме свикнали
да живеем там. Ние се стремим с най-голяма искре-
ност половин час и после се отпускаме. Чувстваме,
че сме работили много усилено, така че сме си
заслужили почивка за час-два. Не ценим това,
което сме постигнали. Чувстваме, че дори и да го
загубим, утре ще го получим отново. Затова започ-
ваме да четем вестник или да гледаме телевизия и
по този начин се отпускаме.
Ако искаме да поддържаме висотата на своя
стремеж, той трябва да тече непрестанно. Да пред-
положим, че сме медитирали около един час и ня-
маме способността да продължим. Все пак можем да
правим нещо, което да поддържа и съхрани нашата
- 143 -
медитация. Можем да четем духовни книги, да пеем
духовни песни или да слушаме духовна музика.
Може също така да посетим духовен приятел, а ако
това не е възможно, да му се обадим по телефона и
да поговорим на духовни теми. Друго нещо, което
може да направим, е да запишем своите преживява-
ния – не с намерението да ги публикуваме, а просто
за да ги запазим в съзнанието си. Когато записваме
едно преживяване, ние разкриваме собствената си
светлина. После всеки път когато прочетем за някое
свое преживяване, получаваме ново вдъхновение и
стремеж. Дори докато се храним, можем да си спом-
ним какви преживявания сме имали по време на
сутрешната си медитация. Подобно на зареждането
на батерия, ние зареждаме паметта си с духовна
енергия. По този начин сме в състояние да останем
в духовния поток, който сме преживели по време на
своята медитация, и така да поддържаме съзнание-
то си високо до следващия път.
Ако искаме да съхраним висотата си и да по-
стигнем най-бърз напредък, трябва да бъдем много
мъдри в ежедневния си живот по отношение на това
как прекарваме всяка секунда. Ще дойде време,
когато в живота ни няма да има никакви ограни-
чения, самият той ще бъде един постоянен поток от
стремеж. Но сега трябва да използваме ума си
съзнателно, за да се стремим.

Дошъл е мигът да използваме добре

времето. Сега е моментът да започнем един
съвършен ден.

- 144 -
 Понякога след медитация изгубвам радостта,
която съм получил от нея и се чувствам много
зле. Защо губя радостта си?

Има две причини, поради които губите ра-

достта си. Едната е, че умът ви започва да работи
много енергично и интензивно. Като функционира
по този начин, той съзнателно или несъзнателно
допуска в себе си мрачни, нечисти и небожествени
мисли. Когато влезе нечистотата, радостта е прину-
дена да изчезне. Но ако в ума ви твърдо се е уста-
новила чистотата, радостта ще трае дълго. Друга
причина, поради която може да губите радостта си,
е, че вашият съд е малък, а сте приели светлина,
която сама по себе си е радост, отвъд вашите спо-
собности. Количеството светлина, което сте приели
по време на медитация, ви е удовлетворило, но
вашият вътрешен съд не е достатъчно голям, за да я
задържи. И когато я загубите, вие се чувствате
тъжен.

Понякога се чувствам тъжен, когато излизам

от медитация.

Тъгата, която изпитвате, е съвсем естествена,

защото сте били в един по-висш свят и после е
трябвало да слезете отново на земно ниво. Тогава
тревогите и проблемите на света са навлезли във
вас. Но ако медитирате искрено няколко години,
тези проблеми няма да застават на пътя ви, защото,
когато се спуснете след вашата медитация, вие ще
чувствате огромен мир, спокойствие, радост и
любов към човечеството.

- 145 -
 Сега вие изпитвате безкрайна любов към
своето дете. Но след като сте медитирали няколко
години, ще го обичате дори повече, защото ще
чувствате присъствието на Бог в него. Вие все още
не чувствате Божието присъствие в детето си през
цялото време. Ако то е непослушно и счупи нещо,
ще се ядосате и ще си кажете: „Не, не, това не е
Бог, а въплъщение на дявола”. Но ще дойде време,
когато ще виждате Бог в детето си непрестанно, без
значение какво прави или говори. Когато стигнете
до това положение, вие няма да се натъжавате, ко-
гато се спускате след медитацията си. Точно обрат-
ното, дори когато се занимавате с ежедневните си
дела, ще успявате да запазите същата радост,
блаженство, мир и вътрешно спокойствие.
Когато медитирате, трябва да чувствате, че се
катерите по дърво. Изкачвате се високо, все по-ви-
соко и по-високо, за да наберете манго и да свалите
плодовете долу, за да ги раздадете. Но ако се чув-
ствате тъжни, когато слизате долу, това означава,
че искате да изядете всичките плодове сами на
върха на дървото. Нямате желание да ги свалите и
да ги споделите с другите. Така че когато се изкач-
вате, винаги се изкачвайте с радост, а когато сли-
зате, също го правете с радост. Когато се изкачва-
те, чувствайте, че това е за да постигнете най-
висшето, а когато слизате след медитация, чув-
ствайте, че това е за да споделите резултата с
другите. >>

- 146 -
ВАШАТА ЕЖЕДНЕВНА МЕДИТАЦИЯ:
ХРАНА ЗА ДУШАТА

Ако искате да видите Божието Лице, тогава

трябва всеки ден да прекарвате поне
известно време с Неговия избран
инструмент – вашето собствено сърце.

Среща с Бог

Ако сте сериозни по отношение на духовния

си живот, трябва да медитирате поне веднъж днев-
но. Ако сте много ентусиазирани, може да медити-
рате по три пъти на ден – рано сутрин, на обед или
по време на обедната си почивка и вечер. Вашите
сутрешни и вечерни медитации могат да траят по-
дълго време, петнадесет минути или половин час,
докато обедните могат да продължа-ват пет или де-
сет минути. Ако не ви е възможно да храните душа-
та си три пъти на ден, тогава я хранете поне вед-
нъж. Чувствайте, че душата е малко божествено де-
те. Ако не храните божественото дете в себе си, то
няма да може да расте и да проявява вашите вът-
решни божествени качества и възможностите на
душата ви.
Ако медитирате добре дори само веднъж днев-
но – сутрин, това е за предпочитане пред възмож-
ността да сядате пет или шест пъти на ден със за-
творени очи, оставяйки в главата ви просто да плу-
ват приятни мисли. Всеки път когато медитирате,
- 147 -
трябва да чувствате, че предлагате своя жизнен дъх
на Всевишния и че извеждате на преден план свет-
лината на своята душа. Само тогава вашата меди-
тация ще има стойност. Ако чувствате, че можете да
медитирате пълноценно само един път, рано сутрин,
това е достатъчно. Трябва да прецените своите ре-
ални възможности, искреност, готовност и радост.
Ако имате вдъхновение, това означава, че сте по-
лучили подтик от Всевишния и можете да тичате
много бързо. Някои медитират по време на обедната
или следобедната си почивка. Това е чудесно. Но
моля ви, медитирайте първо сутрин. Ако започнете
деня, извършвайки рано сутрин това, което е най-
важно, тогава ще бъдете вдъхновени през целия
ден. >

Сутрешната медитация
е най-добра
Ако медитирате сутрин, ще откриете, че тога-
ва медитацията ви е най-успешна. Преди да изгрее
слънцето, земното съзнание още не се е раз-дви-
жило. Светът още не е навлязъл в суматохата на
ежедневието. Природата е спокойна и тиха и ще ви
помогне да медитирате. Когато природата спи дъл-
боко, животинското в нас, или нашето непросвет-
лено съзнание, също спи. Тогава ние сме все още в
света на енергизиращите и удовлетворяващи съни-
ща, от които може да израсне реалност. Ето защо
пробуденото стремящо се съзнание може да получи
най-много от ранната сутрешна медитация.

- 148 -
 Веднага щом денят се пробуди, Майката Земя
става божествено енергична или небожествено не-
спокойна. Особено на Запад, където днес преобла-
дават динамичните качества, се усеща известно
дразнение в космоса или във външната природа.
Тези неспокойни качества на света не бива да на-
влизат във вас, но обикновено именно това се случ-
ва. Когато хората се раздвижат, тяхната вибрация
веднага прониква във вас, без значение къде се
намирате. Въздухът, светлината, всичко около вас е
обзето от вибрацията на човешките дейности и
човешките тревоги. Светът застава пред вас като
ревящ лъв. Как бихте могли да влезете в най-висша
медитация пред един ревящ лъв? Но ако успеете да
медитирате, преди светът да се пробуди, когато
космосът е тих и хората наоколо почиват, тогава ще
имате по-дълбока медитация.
Да се медитира през деня е много трудно.
Медитацията е малко трудна и вечер, след като сте
прекарали осем или десет часа в хаоса и суматохата
на света. През деня сте срещнали много хора,
лишени от стремеж, и несъзнателно във вас са
проникнали техните небожествени мисли и нечисти
идеи. Така че, ако не сте много силен вътрешно,
вие приемате от света много сили, лишени от
стремеж и вдъхновение. Впоследствие за вас става
трудно вечер да медитирате със същата надежда и
свежест. Един душ преди медитация ще ви бъде от
помощ. Ако общувате с духовни хора, това също ще
ви помогне.
Сутрин всички тези небожествени сили и пре-
живявания са извън паметта ви, поне за известно
време. Докато спите, цялата нечистота, която е

- 149 -
дошла във вас от другите, се пречиства. В часовете
на съня ви вашата душа, като божествен крадец,
тихо ви наблюдава. Обикновеният крадец ще ви
открадне нещо, докато този божествен крадец
непрестанно ще дава. Ако на някое място имате
нужда от мир, душата ви ще внесе в него мир.
Душата действа като майка, която идва тайно в
стаята на детето, за да подготви за него всичко,
което ще му е нужно през деня. През нощта, докато
спите, душата има възможност да направи за вас
каквото е необходимо. Но през деня, когато сте
погълнати от дейностите на външния свят, за
душата е невероятно трудно да дава, а за вас да
приемате. Поради всички тези причини сутрешната
медитация е най-добрата. >

Красотата дойде при мен като утринна роза.

Дългът дойде при мен като утринно слънце.
Божествеността дойде при мен
като утринен стремеж.

Вечерна медитация
Ако не можете да медитирате сутрин, добре е
да го правите вечер, когато поне атмосферата е
тиха и спокойна. На обед природата е буйна и не-
спокойна, така че медитацията ви може и да не по-
лучи голяма дълбочина или интензивност. Но вечер
природата се готви за почивка и няма да ви без-
покои. Когато медитирате вечер, може да гледате
залязващото слънце и да се опитате да почувствате,

- 150 -
че напълно се сливате с космическата природа. Мо-
жете да чувствате, че сте изиграли най-задоволи-
телно ролята си през деня и се гот-вите да си
починете, подобно на слънцето.
Вечер сте изморени. Чувствате, че целият свят
също е изморен. Но има малка разлика между отно-
шението на света към истината и вашето отно-
шение. Когато светът е изморен, той не се стреми.
Той желае само да почива. Докато вие чувствате, че
е възможно да преодолеете умората си, като
внесете повече светлина и енергия в своята
същност. Когато се молите и медитирате, във вас
влизат нов живот и нова енергия и ви освежават. >

Определеното време е важно

Независимо дали медитирате сутрин или ве-
чер, от първостепенна важност е да имате фикси-
рано време за своята медитация. Дори едно дете ще
заплаче за млякото на майка си в определен час.
Ако сте собственик на магазин и винаги отваряте в
девет часа, хората ще бъдат сигурни, че могат да
дойдат в девет и вие наистина ще сте отворили.
Всяко нещо има свой собствен час. Вашето вътре-
шно същество и вашият вътрешен водач, Всевиш-
ният, винаги наблюдават. Ако се придържате към
един определен час, тогава Всевишният има дове-
рие във вас. Всевишният си казва: „В този час той
не безделничи, а медитира. Ако аз му предложа
нещо в този час, той определено ще бъде там, за да
го приеме”.

- 151 -
 Вие и Бог трябва да уговорите един определен
час за вашата ежедневна медитация. Когато Бог
дойде в този час и вие спите дълбоко, Той ще ви
прости. Ако и утре не сте там, отново ще ви прости.
Но вие няма да можете да си простите. Вашето
единство с Бог няма да ви позволи да си простите.
Вашата душа ще ви причини такива страдания, че
ще се почувствате нещастни. Любовта на душата ви
към Най-висшето е много важна за вас. Когато
вашият вечен Приятел идва, домакинът иска да
бъде готов. Човешкият ум е нещо много коварно.
Оставен сам на себе си, невежият и объркан ум ще
се опита да ви попречи да постъпите правилно от
духовна гледна точка. Той ще намери много изви-
нения, за да ви попречи да изпълните желанието на
своята душа. Но ако стремежът ви е искрен и силен,
дисциплината да медитирате в установено време ще
ви помогне да се преборите с летаргията и
своенравието на ума.

Ако не обръщате внимание на безброй

външни неща, ще видите, че истината
гледа право към вас и ви дава сили да
дисциплинирате живота си.

Да предположим, че искате да медитирате в

шест и половина. Това е избраното от вас време.
Ако станете в седем, вашата летаргия и леност ще
са отнели цялото ви вдъхновение. От една страна,
летаргията ще потърси оправдание. Тя ще влезе в
съзнателния ви ум и ще каже: „О, аз се прибрах
вкъщи много късно, затова не можах да стана в
шест и половина.” Или: „През последните шест дни
- 152 -
ставах в шест и половина. Тъй като Бог е самата
доброта, днес Той ще ми прости.” Има много начи-
ни, по които умът ви може да оправдае късното ста-
ване. Но дори и да сте се прибрали късно, това не
означава, че няма да извършите първо най-важните
неща. Най-важното нещо е медитацията, най-важ-
ното нещо е Бог.
Започнете ли своето пътешествие, ако не про-
дължите да се движите към целта си, вие сте загу-
бен. Може да си мислите: „Днес съм изморен, така
че ще спра дотук и ще си почина. Утре ще продължа
отново”. Но трябва да знаете, че невежеството е по-
бдително от вашия стремеж. Щом веднъж започнете
да се оправдавате, това няма да има край. Редов-
ността ще ви каже, че целта ви е реална. Точността
веднага предпоставя наличието на динамизъм и
движение. Редовността е като двигател. Понеже
имате двигател, знаете, че можете да шофирате по
всяко време. Точността е моментът, в който завър-
тате ключа и палите мотора. С редовност добивате
само смътна представа, че ще успеете. Но с точно-
стта вие всъщност го правите.
Ако сте редовен и точен в своята медитация,
ще забележите как напредвате. Ако можете да ме-
дитирате искрено и душевно в установен час всеки
ден, ще дойде време, когато ще станете много
опитен. Тогава ще сте способни да медитирате до-
като вършите нещо, и няма да се нуждаете от
фиксиран час. Накрая ще можете да медитирате,
двадесет и четири часа в денонощието, дори докато
говорите с хора или се занимавате с разнообразни
ежедневни дела. Но за това се нуждаете от мно-

- 153 -
гогодишна практика, а може би и един живот няма
да ви е достатъчен. >

Никоя пътека няма да бъде прекалено

трудна за вас, ако имате един-единствен
Божи дар – вяра в себе си.

Въпроси и отговори

Как можем да намерим време за медитация в

течение на един натоварен ден?

Ние имаме на разположение двадесет и чети-

ри часа и през деня намираме време да вършим
всякакви неща. Какво ни пречи да мислим за Бог
пет или десет минути на ден? Имаме време да се
храним, имаме време да спим, имаме време да се
срещаме с приятели, да четем вестници или гледаме
телевизия. Имаме време да правим това, което
считаме за необходимо. Нима тогава можем да
твърдим, че нямаме време, когато става въпрос за
Бог?
Бог копнее за това да мислим за Него. Ако на-
истина искаме да Го удовлетворим, ще намерим
време да мислим за Него и да медитираме върху
Него. Но ако не смятаме Бог за важен в нашия
живот, тогава винаги ще бъдем твърде заети.

- 154 -
 Има ли определен час сутрин, който е най-
благоприятен за медитация?

Най-доброто време за медитация е между три

и четири часа сутринта. Това е Брахма мухурта, Ча-
сът на Бог. Без значение какво е вашето ниво, дори
да сте напълно начинаещ, ако медитирате по това
време, ще срещнете съвсем малко съпротива.
Хората на Запад, които си лягат в дванадесет
часа, не могат да очакват, че ще са в състояние да
медитират в три или четири часа. Ако искате да
медитирате в четири часа, трябва да си легнете в
девет или десет предишната вечер. За някой, който
току-що е навлязъл в духовния живот, са необхо-
дими седем или осем часа сън. Ако започнете да
спите само три или четири часа, за да ставате в
четири сутринта, това ще се отрази на здравето ви.
Няма да извлечете никаква духовна полза, защото,
когато сте изморени, няма да можете да медитирате
правилно и тялото ви ще е пречка за вашия вът-
решен напредък. След като понапреднете малко в
духовния живот, постепенно ще успеете да намали-
те часовете за сън. Когато физическото ви съзнание
започне да приема светлина от горе, нуждата му от
сън намалява.
За повечето хора на Запад най-доброто време
за медитация е веднага след като станат, преди да
започнат ежедневните си дейности. Ако е възмож-
но, опитайте се да медитирате преди седем часа.
Преди външният свят да ви нападне или да поиска
нещо от вас, вие трябва да влезете във вътрешния
свят с мисълта, че храните себе си. По този начин
ще изпълните вътрешния си дълг, преди да бъдете
въвлечени във външни дейности. Ако поставите Бог
- 155 -
на първо място в живота си, всичко останало ще
придобие по-духовен смисъл. Ако можете да удо-
влетворите Бог – най-скъпото за вас, преди да при-
стъпите към земните си дела, тогава, естествено,
постъпвате правилно.

Трябва ли да се опитваме да ставаме спон-

танно за медитация, или да използваме бу-
дилник?

Добре е да използвате будилник. За да полу-

чите особената Милост да се събуждате спонтанно,
вие трябва да сте йоги. Но моля ви, когато меди-
тирате, не дръжте часовника пред себе си. Ако на-
истина искате да медитирате с цялата си душа,
просто се гмурнете дълбоко навътре. Когато меди-
тирате, вие удовлетворявате Всевишния. Той ще ви
направи съзнателни за факта, че е станало време
да отидете на училище или на работа. Ако наистина
медитирате, Той ще го стори. Но ако сте в света на
съня, дремейки и губейки скъпоценното си време,
това няма да е Негова отговорност.

Ако сме стояли до късно през нощта и сме

много изморени, когато будилникът звънне,
кое е по-добре – да продължим да спим и да
медитираме след обичайното за нас време?

Трябва да знаете колко често го правите. Ако

ви се случва всяка седмица, това не е добре. Но
веднъж на няколко месеца, може. В училище учите
месеци наред и след това имате ваканция. Но ако
искате да имате ваканция всеки ден, как ще на-
предвате? Ако сте медитирали месеци наред в един
- 156 -
определен час и някоя сутрин сте изключително
уморени, това е нормално. Но ако всеки ден отивате
на училище в различен час, тогава как може
учителят да бъде доволен?
Възможностите не идват в живота ви всеки
ден. Духовността е като една възможност. Ако не
направите някоя медитация, трябва да чувствате,
че наистина сте пропуснали нещо, че сте пропъ-
тували една стъпка по-малко, отколкото е било
възможно. Когато не медитирате редовно, вашето
съзнание губи част от своя капацитет и пътят става
много дълъг. Щом се отпуснете, невежеството ви
поглъща. Ако в някой ден не успеете да станете, то
в този ден невежеството ви е завладяло.
Да предположим, че си легнете в три часа и не
можете да станете, когато дойде време за медита-
ция. Но кой ви е карал да си лягате в три часа? Ще
кажете, че е било неизбежно, трябвало е да свър-
шите нещо изключително важно. Но докато вършите
това важно нещо късно вечерта, моля ви, внушете
си, че в шест часа също ще трябва да направите
нещо неизбежно и важно – ще трябва да станете и
да медитирате. Ако това, което сте правили късно
вечерта, е било толкова важно, че не сте могли да
го отложите, бих искал да ви кажа, че вашата
медитация е безкрайно по-важна. Нищо не може да
бъде по-важно от медитацията.
Понякога умората ни е реална, а понякога
идва изцяло от ума. Дори ако сте спали десет часа,
е възможно да се чувствате невероятно изморени.
Много хора спят значително повече, отколкото
наистина имат нужда. Често умът ви кара да се чув-
ствате изморени и изтощени. Умът е толкова хитър.
- 157 -
Ще ви убеди, че ако поспите само още пет минути,
ще се почувствате много по-добре. Ако сте имали
намерение да станете в шест часа, умът ще ви каже,
че ако тялото ви може да поспи още една минута,
ще се чувствате по-добре. Но ако дадете тази
минута на тялото, умът веднага ще поиска още пет
или десет минути и не след дълго ще се окаже, че
часът е седем или осем. Затова е най-добре изобщо
да не го слушате.

Лошо ли е, ако след сутрешната медитация

заспим?

Ако заспите отново и не станете до осем или

девет часа, тогава вашите собствени витални сили
или агресивността на земята, която по това време е
възбудена, могат да проникнат в плода на ранната
ви утринна медитация и да го разрушат. Затова е
безкрайно по-добре, ако е възможно, да вършите
някаква друга духовна дейност, като четене на
духовни книги или пеене на духовни песни.

Ако имаме определено време за медитация, но

можем да станем по-рано, трябва ли все пак
да се придържаме към установеното време?

Да. Ако вашето време за медитация е в пет и

половина, по това време душата ви ще почука на
вашата врата, така че трябва да сте подготвени.
Изберете време, което ви се струва най-добро, и се
придържайте към него. Ако искате, може да ставате
половин час по-рано, за да се изкъпете и да се под-
готвите, но ще трябва да започнете да медитирате в
определеното от вас време.
- 158 -
 Ако медитираме в шест, дали е по-добре да
ставаме в пет, един час по-рано, и да правим
нещо, за да се разбудим?

Не е добре преди медитация да вършите много

неща. Ако докоснете някой материален предмет,
веднага съзнанието на този предмет влиза във вас.
Ако се докоснете до един роман, веднага съзнание-
то на автора ще проникне във вас. Ако сте сънени и
се захванете с домакинство, за да се събудите, то-
гава ще ви завладее съзнанието на домакинската
работа. Ако ви се спи, най-добре е да вземете душ.
Водата представлява съзнание. Щом съзнанието на-
влезе във вас, няма да заспите. Така че не се зани-
мавайте с нищо преди медитация. Просто вземете
един душ и след това медитирайте. Може вътрешно
да се подготвите, като няколко минути почетете от
някоя духовна книга или изпеете няколко духовни
песни. Но не трябва да се заемате с домакинска или
служебна работа.

Ако ни се спи, добре ли ще бъде да направим

няколко физически упражнения преди сут-
решната си медитация?

Разбира се. Ако направите няколко упражне-

ния, ще се почувствате по-бодри. Може, преди да
започнете медитация, да направите упражнения по
хата йога за няколко минути.

- 159 -
 Какво да правим, ако пропуснем определения
за медитация час? Трябва ли да се опитаме да
наваксаме, като медитираме по-дълго следва-
щия път?

Ако ви се наложи някой ден да пропуснете

определения за медитация час поради неизбежни
обстоятелства, не се отчайвайте. Щом не сте про-
пуснали часа поради леност или небрежност, или
поради усещането, че сте медитирали няколко дни
подред и сега заслужавате почивка, тогава не сте
извършили духовно престъпление. Но не можете да
„наваксате” пропусната медитация, като медитирате
по-дълго следващия път. Вие се храните три пъти
на ден. Да предположим, че рано сутринта не сте
закусили, а след това сте пропуснали и обяда.
Когато дойде време за вечеря, ако се опитате да
погълнете всичко, което не сте изяли сутринта и на
обяд, само ще развалите стомаха си. Ако не ядете
два или три дни и после се опитате да наваксате
храната, която сте пропуснали по време на гладу-
ването, ще си имате неприятности.
С медитацията е същото. Вие имате вътрешен
капацитет да медитирате определено време рано
сутринта, по обед, вечерта или през нощта. Ако
един ден не можете да следвате този режим, най-
добре е просто да медитирате с цялата си душа в
обичайното за вас време. Ако се опитате да удъл-
жите времетраенето, ако се опитате да медитирате
два или три часа вместо половин час, физическият
ви ум няма да издържи на напрежението. Вместо да
увеличи капацитета си, това ще го разруши и ще
доведе до огромно напрежение във вашия живот на
стремеж. Всичко трябва да се прави систематично и
- 160 -
постепенно. Един ден вие ще можете да медитирате
в продължение на осем или десет часа, но засега
това е невъзможно.
Ако вашият стремеж е наистина силен, ако Бог
наистина заема първо място във вашия живот, ще
можете лесно да подредите външния си живот така,
че да имате време за медитация. Вътрешният стре-
меж има безкрайно повече сила, отколкото външ-
ните пречки. Ако използвате вътрешната си сила,
обстоятелствата непременно ще се подчинят на ва-
шия стремеж. Ако наистина искате да медитирате
всеки ден, бих искал да ви кажа, че вашият вътре-
шен стремеж ще ви даде сила да го направите.
Външните препятствия могат да се преодолеят с
лекота, тъй като вътрешният живот е жив израз на
безграничната сила. Пред безграничната сила вън-
шните препятствия трябва да отстъпят.

Да се изгради духовен живот не е лесна

задача. Но да се води материално задоволен
живот е невъзможна задача.

Колко дълго да медитирам? Достатъчни ли са

петнадесет, минути, или трябва да медитирам
по-дълго?

Това зависи от човека. Ако можете да медити-

рате повече от петнадесет минути, правете го. Но
трябва да бъде абсолютно искрено и от душа. Да
седите един час просто за да се убедите, че сте
напреднали в търсенето, ще бъде грешка. Душата
ви не ще присъства там. Може да медитирате и пет

- 161 -
часа, но медитацията няма да ви даде никаква
радост. Тя изобщо няма да бъде ползотворна. Само
ще получите главоболие. Ако човек може да меди-
тира петнадесет минути с цялата си душа и ако след
това чувства способност да продължи, тогава може
да продължи. Но ако му липсва капацитет, това ще
бъде губене на време.
Най-добре е да медитирате толкова, колкото
можете, без да предизвиквате никакво умствено на-
прежение. Това зависи изцяло от вашия капацитет.
Увеличаването на вашия духовен капацитет е като
развиването на мускули. Днес може да се изморите,
след като сте се упражнявали пет минути. След два
месеца може би ще бъдете в състояние да се
упражнявате половин час или дори повече, тъй като
ще сте развили мускулите си. Стремежът е като
духовен мускул. Колко искрено и колко дълго мо-
жете да плачете за Бог, зависи от силата на вашия
вътрешен мускул.

Ако медитирам твърде малко, нямам духовна

енергия през деня. Ако медитирам твърде дъл-
го, не мога да поддържам стремежа си.

Проблемът е, че изпадате в крайности. Поня-

кога преяждате и не можете да смелите това, което
сте изяли, друг път не се храните въобще и се
чувствате слаб. Когато не медитирате достатъчно,
се чувствате нещастен, а когато медитирате свръх
способностите си, се чувствате изтощен. Но вие не
бива да се насилвате. Трябва само да откриете кол-
ко е голям капацитетът, който имате. Ако медити-
рате само пет минути, естествено е да не сте вдъх-
новени през деня. Но ако медитирате час-два, ще се
- 162 -
пресилите и тялото ви ще се разбунтува. Така че
медитирайте посветено и от душа двадесет минути
сутрин и двадесет минути вечер, а на обед, ако
имате възможност, може да медитирате още пет или
десет минути. Във вашия конкретен случай това ще
бъде напълно достатъчно.

Защо тялото се съпротивлява?

Ако физическото съзнание не е достатъчно

силно или чисто, за да задържи мира, светлината и
блаженството, които психическото съзнание приема
от горе, тогава то ще страда. Ако притеглим повече,
отколкото имаме способността да приемем, само ще
счупим нашия съд. Тук способност означава възпри-
емчивост. Ако развием голяма възприемчивост,
тогава без значение колко много получаваме от
горе, ние ще успеем да го асимилираме. Затова аз
винаги съветвам хората да не се пресилват. Ние
трябва, да приемем живота си такъв, какъвто е, и
едва тогава да се опитаме да го преобразим – не
насилствено, а постепенно, чрез стремеж.

Дълбоко във вас има един лотос,

но той разцъфва лист по лист.

Ако по време на медитацията почувстваме ис-

тинско вдъхновение, може ли да я удължим?

В началото е по-добре просто да останете в

медитативно настроение и да четете духовни книги
или да пеете духовни песни. Ако сте медитирали
половин час, след два или три месеца ще може да
- 163 -
увеличите продължителността, но не трябва да го
правите изведнъж. Дори и да сте вдъхновени, уве-
личавайте времето за медитацията си постепенно. В
противен случай, ако днес сте медитирали добре и
изведнъж удвоите продължителността на медитаци-
ята си, тогава незабелязано ще ви обземе гордост.
През целия ден ще сте изпълнени с гордост и на
следващия ден тя изобщо няма да ви позволи да
медитирате. Ще решите, че сте взели всичко от
медитацията си, и след това две седмици дори няма
да ставате сутрин.
Медитацията е като храненето или като физи-
ческите упражнения. Ако преядете един ден, на
следващия ще имате стомашни проблеми. Или ако
можете да направите пет лицеви опори и се
вдъхновите да направите двадесет, на другия ден
ще изпитвате такава болка, че няма да направите
дори една. Така че винаги увеличавайте капацитета
си бавно и тогава няма да срещате затруднения.
Ако сте вдъхновен да медитирате по-дълго, увели-
чавайте времето си само с две или три минути. Ако
вдъхновението ви продължи да нараства, след око-
ло месец медитацията ви ще бъде десет или пет-
надесет минути по-дълга.

Опитвам се да медитирам петнадесет минути

на ден, но се оказва, че ми трябва почти съ-
щото време само да се настроя за медитация.
Какво бихте ме посъветвали?

Ако искате да медитирате петнадесет минути,

опитайте се да отделите половин час. През този
половин час вие ще прекарате известно време в
подготовка, която е необходима, ако искате да ме-
- 164 -
дитирате добре петнадесет минути. Някои хора ще
открият, че нямат нужда от предварителни петнаде-
сет минути. Веднъж стартирали, те могат да тичат.
На тях не са им необходими предварителни упраж-
нения. Но ако на вас са ви необходими, направете
ги. Ако това не ви е нужно, още от самото начало
можете да навлезете в дълбока медитация.

Днес сутринта не успях да медитирам, но ме-

дитирах по-късно през деня. Защо се получи
така?

Може да има много причини. Когато сте се

опитали да медитирате сутринта, може би сте имали
потребност или желание за още сън. Постъпили сте
напълно правилно, като сте медитирали по-късно.
Ако бяхте медитирали добре сутринта, тогава щяхте
да се чувствате изцяло удовлетворен. Но понеже
сте почувствали, че медитацията ви сутринта не е
била успешна, най-добре е било да опитате отново
по-късно, което сте и направили.

Аз съм домакиня с малки деца. Какво бихте ме

посъветвали?

Дори една домакиня с малки деца може лесно

да медитира, стига да има желание да започне с
най-важното. Рано сутринта, преди вашето семей-
ство да се събуди и да ви се наложи да се хвърлите
в житейската суета, можете да предложите няколко
минути на Бог. Ако знаете, че в определен час
децата ви ще искат от вас храна и внимание, вие
лесно можете да станете десет минути по-рано.

- 165 -
 По-късно през деня, докато се грижите за
децата си и работите вкъщи, трябва да чувствате
присъствието на живия Бог в тях и във всичко
наоколо. За жалост повечето хора не правят това.
Те гледат на своите деца и своите отговорности
като на притежание и време, вместо да виждат в тях
дадени от Бог възможности да обичат Бог и да Му
служат. Ако чувствате, че обичате своите деца тък-
мо защото Бог е в тях, тогава ще усещате спонтанен
поток от радост и божествена любов. В същото
време вашите деца ще чувстват, че майка им може
да им предложи нещо специално.
И така, опитайте се да чувствате, че между
вас и вашите близки има един мост и този мост е
Бог. Вие обичате близките си, защото Бог, вечният
възлюбен, е в тях. Проявявате състрадание към ня-
кого, защото вечната състрадателна Майка е във
вас. Така можете да останете в духовно съзнание
дори докато се занимавате с децата си.

Понякога, докато медитирам, чувствам около

себе си мир и светлина. Тогава някой ме из-
виква от кухнята или отнякъде другаде и аз
трябва да спра да медитирам. След това се
чувствам разстроена.

Преди всичко трябва да изберете за сериоз-

ната си медитация време, когато семейството ви ня-
ма да се нуждае от вашето внимание. Но ако някой
ви извика, докато медитирате, недейте да се огор-
чавате. Почувствайте, че преживяването, което сте
имали по време на медитация, е било най-възви-
шено. Сега трябва да предадете този мир, любов
или светлина на човека, който ви е извикал или е
- 166 -
отвлякъл вниманието ви. Ако успеете да направите
това, вместо разочарование ще видите разширяване
на светлината, която сте получили. Тогава ще по-
чувствате по-голяма радост, защото вашето пости-
жение се е разширило.
Вие разделяте живота си на медитация от све-
та на реалността. Вместо това се опитайте да почув-
ствате, че внасяте божественост от своята медита-
ция в обстоятелствата, които са ви обезпокоили.
Като разширявате медитацията си по този начин,
вие ще я виждате и в ежедневните си занимания.
Медитацията не е само в тишина, но също така и в
суетата и хаоса на света. Ще откриете, че можете
да поддържате високо съзнание и там.

Където и да отивате, отивайте с

вдъхновение и стремеж. Каквото и да
правите, правете го с любов и грижа.

Ако сме били цял ден на училище с хора без

стремеж и сме в небожествено настроение,
как можем да се избавим от това настроение,
за да медитираме добре?

Опитайте се да си представите, че пред вас

има две стаи. През деня, докато сте били с нестре-
мящи се хора, вие сте се намирали в неосветената
стая. Чувствайте, че там са ви хванали някакви ху-
лигани, които са искали да ви задушат. Те са се
опитвали да ви отнемат живота – вашия живот на
стремеж.

- 167 -
 После, когато седнете да медитирате, почувст-
вайте, че сте избягали от този разрушителен свят.
Тези сили са можели да ви убият, но вие сте из-
бягали в стаята на мира, светлината и блаженст-
вото, която е вашият истински дом. Когато изпитате
такова чувство, ще се изпълните с огромно облек-
чение и благодарност и вашето съществуване авто-
матично ще бъде отделено от света на нереалното.
Ако не се разграничите от този свят на раз-
рушението, когато дойдете да медитирате, ще дой-
дат и тези лишени от стремеж сили. Вие ще носите
в ума си вибрациите, атмосферата и мислите от този
свят. Като че ли някой е стоварил върху вас тежък
товар. Вие не знаете кой го е сторил, просто носите
товара. Веднага щом влезете в другата стая, просто
изхвърлете тежките торби навън.
Някои хора възприемат медитацията като част
от своята дневна програма. За тях едно нещо след-
ва друго в поредица от действия: в осем часа оти-
ват на работа, в пет часа се връщат, в шест меди-
тират. Но е погрешно медитацията да се възприема
просто като едно допълнително задължение. Не
свързвайте лишените от вдъхновение събития в жи-
вота си с тези, които ви удовлетворяват. Просто ги
разделете и придавайте значение на важните. Кога-
то влезете в стаята за медитация, почувствайте, че
сега навлизате в истинския живот, докато преди сте
живели в нереалния. В момента, в който направите
това, ще видите как истинският живот ви привет-
ства с цялото свое вътрешно богатство.

Преди да заспя, се чувствам изпълнен с любов

и радост и така мога да остана буден без ни-
- 168 -
 какви съзнателни мисли освен благодарност-
та. Но не зная дали като стана сутринта, ще
съм отпочинал.

Ако не можете да заспите и не ви безпокоят

небожествени мисли, защо не опитате да медитира-
те отново? Ако не ви се медитира, можете да четете
духовни книги. Ако е време да си лягате, но не ви
се спи, тогава най-добре си кажете, че Бог ви дава
една възможност да медитирате повече. Ако ви се
доспи, докато медитирате, тогава може да си лег-
нете. Но ако не ви обзема сънливост, тогава трябва
да се радвате, че можете да използвате това време
за божествена цел.

Може ли човек да напредне духовно, ако пре-

кара една седмица в непрекъсната медитация?

Тогава ще трябва да открият повече психиат-

рични клиники. Това е невъзможно. Само духовните
Учители могат да медитират в продължение на
часове и дни. Обикновените търсещи трябва да се
срещат и разговарят с хора и да се занимават с
външни дейности. В противен случай умът и нер-
вите им ще се напрегнат много. Ще изпитат гняв, а
също и известна гордост, че са били изключително
духовни в продължение на цяла седмица. Всичко
това може да доведе до психически проблеми.
Да медитирате осемнадесет или двадесет часа
на ден е възможно, но само когато сте на прага на
реализацията или вече сте осъзнали Бог. Тогава ще
сте добили тази способност. Но ако се опитате сега,
това може да ви доведе единствено до лудост. >>

- 169 -
 Нуждаете ли се от щастие?
Тогава правете само три неща:
медитирайте редовно, усмихвайте се от
сърце и обичайте неуморно.

НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ!

Продължавайте да се опитвате! Много често

последният ключ отваря вратата. Така и
вашата последна молитва може да ви дари
със спасение, а вашата последна медитация
може да ви донесе осъзнаване.

Плачете като дете

Успешната медитация зависи изцяло от нашия

вътрешен плач. Когато едно дете е гладно, истински
гладно, то плаче. Детето може да се намира на
първия етаж, а майка му на третия, но когато чуе
плача му, тя веднага слиза да го нахрани.
Нека възприемем медитацията като вътрешен
глад. Ако сме наистина гладни, нашият Отец, Все-
вишният, ще дотича, независимо къде плачем. Ако
плачът ни е силен и искрен, незабавно ще започнем

- 170 -
да напредваме духовно. В противен случай духов-
ното ни развитие може да отнеме много години.
От друга страна, осъзнаването на Бог не е
като разтворимо кафе – нещо, което получавате
мигновено. За Божественото осъзнаване трябва вре-
ме. Ако някой каже, че е способен да осъзнае Бог
за една нощ, не го вземайте на сериозно. За да
получите магистърска диплома, която е основана на
външно знание, ви трябват двайсет години. Божест-
вената реализация, която е безкрайно по-важна и
по-значителна, естествено ще ви отнеме много
повече време. Съвсем не искам да обезкуражавам
когото и да било. Ако вътрешният ви глад е искрен,
тогава Бог ще го утоли.
Ако практикуваме концентрация и медитация
редовно, ние непременно ще успеем. Ако сме наис-
тина искрени, ще постигнем целта. Но трудността
идва оттам, че е възможно да сме искрени един ден
или една седмица, а после да решим, че медитация-
та не е предназначена за нас. Ние искаме да осъ-
знаем Бог за една нощ. Казваме си: „Нека се моля
една седмица, един месец, една година”. След една
година, ако не сме реализирали Бог, ние се отказ-
ваме. Чувстваме, че духовният живот не е предназ-
начен за нас.
Пътят към Божието осъзнаване е дълъг. Поня-
кога, докато вървите по пътя, ще виждате красиви
дървета с листа, цветове и плодове. Понякога ще
виждате само път без никакъв красив пейзаж. Друг
път може да чувствате, че сте на безкраен път през
гола пустиня и че целта е невъобразимо далеч. Но
не спирайте да вървите само защото разстоянието
изглежда твърде голямо или защото сте изморени и
- 171 -
нямате вдъхновение. Трябва да бъдете божествен
воин и да напредвате смело и неуморно. Всеки ден
ще трябва да пропътувате още една миля и така,
правейки крачка по крачка, постепенно ще дости-
гнете целта си. И тогава непременно ще почувства-
те, че тя си е заслужавала усилията. >

Обичайте битката на живота,

защото радостта винаги диша тайно и
открито както във вашата победа,
така и във вашето поражение.

Въпроси и отговори

Какво ще стане, ако след като сме медитирали

няколко месеца или няколко години, решим,
че искаме да си починем и едва след това да
продължим пътя си?

В обикновения живот, след като сте изминали

една миля, вие може да спрете за малко и да си
починете, преди да продължите. Но в духовния жи-
вот не е така. В духовния живот, щом веднъж на-
правите почивка, във вас прониква съмнение, про-
никват страх и подозрение. Всевъзможни негативни
сили навлизат във вас и разрушават възможностите
ви. Вашият потенциал остава същият – рано или
късно ще реализирате Бог. Но златните възможно-
сти, които някога сте имали, ще бъдат изгубени. Ще
се върнете към старите си привички и ще затънете в
невежеството, а напредъкът, който сте постигнали,

- 172 -
ще бъде унищожен. Но все пак същността на по-
стигнатото ще се запази в душата ви. Същността
никога не се губи, макар и да не можете да я из-
ползвате в своя външен живот. Квинтесенцията на
осъществения напредък ще остане в сърцето ви и
след петдесет години, или във вашата следваща
инкарнация, когато поискате да медитирате отново,
тази квинтесенция ще излезе на преден план. То-
гава, ако най-искрено се помолите на Бог да се
върнете към духовния живот, вашият предишен
напредък ще се прояви ярко в живота ви.

Как мога да поддържам ентусиазма си, за да

медитирам всеки ден? Някои дни не чувствам
абсолютно никакво вдъхновение за меди-
тация.

Някои дни не ви се иска да медитирате, защо-

то рано сутринта не сте подновили своята любов,
посветеност и предаване към вечния водач в себе
си. Всеки ден вашият вечен водач е готов да удо-
влетвори вътрешния ви глад и въпреки това вие
може би не Му предлагате своята благодарност до-
ри за секунда. Ако можете да почувствате как във
вас тече поток от благодарност, тогава няма да ви е
трудно да медитирате чудесно всеки ден.
Какво трябва да направите, ако някой ден
нямате ентусиазъм и вдъхновение да медитирате?
За миг си спомнете какви сте били преди да влезете
в духовния живот. Когато осъзнаете разликата меж-
ду това, което сте били, и това, което сте сега, във
вас спонтанно ще бликне извор на благодарност
към Всевишния, защото именно Той ви е вдъхновил

- 173 -
и е пробудил вашия вътрешен плач, именно Той
осъществява Себе си във и чрез вас.
Друго нещо, което може да направите, е да си
помислите за времето, когато сте имали най-възви-
шената медитация, и съзнателно да се потопите
дълбоко в това преживяване. Помислете за неговата
същност – как ви е обзело вълнение, как сте под-
скачали от радост. В началото само ще си пред-
ставите преживяването, защото в действителност
няма да правите тази медитация сега. Но ако навле-
зете в света на въображението и останете там десет
или петнадесет минути, медитацията ви неизбежно
ще придобие сила и ще даде плод. По-нататък това
изобщо няма да бъде въображение. Вие наистина
ще сте дълбоко в света на медитацията.
Има още нещо, което може да направите.
Опитайте се да почувствате, че най-скъпият за вас
– вашата душа, вашият Учител или Всевишният – е
много гладен и че вие сте в състояние да нахраните
най-скъпото си същество със своята медитация.
Вашата душа, вашият Учител и Всевишният са вечно
едно цяло, но вие ги вземете като отделни лично-
сти. Ако любимото ви същество умира от глад и вие
можете да го нахраните, нима няма да го напра-
вите? Ако някой наистина ви е най-мил, вашето
сърце ще ви принуди да го нахраните. След като го
сторите, той ще ви даде удовлетворение и в това
удовлетворение вие ще станете вечен, безкраен и
безсмъртен. Когато детето е гладно, майката дотич-
ва, за да го нахрани. След като детето се засити, то
дарява майка си с усмивка. Майката вижда целия
свой свят в тази усмивка, защото детето е нейната
Вселена. Така че, когато нахраните най-скъпия си и

- 174 -
той ви се усмихне, ще почувствате как ви се усмих-
ва целият свят.
Не е възможно всеки ден да ядете най-вкус-
ната храна. В духовния живот, особено в началото,
е почти невъзможно да имате успешна медитация
всеки ден. Дори духовните Учители са минавали
през периоди на засуха в своя вътрешен живот. Но
дори и храната да не ви въодушевява, все пак я
изяждате, за да поддържате тялото си здраво.
Когато медитирате, вие храните своето вътрешно
същество – душата. Ако не можете да гощавате ду-
шата си с най-вкусната храна всеки ден, не трябва
да се отказвате да опитвате. По-добре е да нахра-
ните душата си с нещо, отколкото да я оставите да
умира от глад.
За да съхраните вдъхновението си, трябва
всяка сутрин да сядате да медитирате с усещането,
че продължавате едно вече започнато пътешествие.
Не трябва да чувствате, че започвате пътешест-
вието си отначало. Не, необходимо е да чувствате,
че вече сте постигнали значителен напредък и днес
ще го увеличите. И всеки път когато напредвате,
трябва да чувствате, че сте докоснали малка час-
тица от целта. По този начин ще имате усещането,
че наистина напредвате.
Още по-добре е да чувствате, че целта ви не е
на милиони мили от вас, а много близко, точно пред
носа ви. Ако винаги ви се струва, че целта е на-
близо, но не знаете точно къде, тогава отчаяно ще
плачете за нея и ще я търсите. Тогава вътрешното
ви същество ще се изпълни с динамизъм. Ако чувст-
вате, че целта ви е далеч, ще се отпуснете и ще
смятате, че вечността е на ваше разположение. Но
- 175 -
ако имате усещане, че това, в което искате да из-
раснете, е непосредствено до вас и че само трябва
да използвате съзнателното си внимание, за да го
уловите и да го направите свое притежание, тогава
с готовност ще се хвърлите в своята медитация.

Копнейте за нещо божествено и то веднага

ще започне да се приближава към вас.

Само много напредналият търсещ може да

поддържа едно и също ниво на медитация всеки
ден. В началото трябва да се радвате дори ако от
време на време успеете да направите много добра
медитация. Когато не сте успели да медитирате до-
бре, не допускайте да станете жертва на разочаро-
ванието, защото това ще повлияе на способността
ви да медитирате и на следващия ден. Трябва да
знаете, че Бог желае вашата реализация безкрайно
повече, отколкото я желаете вие, защото вашата
реализация е Негова отговорност и Негов проблем.
Ако Бог не ви е дал добра медитация днес, вместо
да се ядосвате и обезкуражавате, опитайте се да
почувствате, че Той планира нещо много по-важно
за вас по някакъв друг начин. Ако не успеете да
медитирате един ден, приемете, че Всевишният е
поискал да имате това преживяване, и просто пред-
ложете сегашното си постижение в Неговите Нозе
предано и с цялата си душа. Кажете Му: „С това
разполагам сега, със своите нежелани притежания и
ги предлагам на Теб. Поставям ги в Нозете Ти”. Ако
можете да поднесете своето съществуване на Все-
вишния по този начин, ще видите, че ежедневните
ви медитации ще станат много плодотворни.
- 176 -
 Ще стигна ли някога до такова ниво, че ви-
наги да имам вдъхновение и стремеж да
медитирам?

Все още медитацията ви е в ръцете на вашето

вдъхновение и стремеж. Когато сте вдъхновен,
когато имате стремеж, вие сте готов да медитирате.
За жалост този стремеж, този вътрешен импулс трае
само ден или няколко седмици и после изчезва. Но
когато придобиете опитност, медитацията ще е във
ваша власт. Как може да станете вещ? Ако искате
да станете опитен певец, поет или танцьор, ще тря-
бва да се упражнявате ежедневно. Същото е с меди-
тацията. Ако практикувате медитация всеки ден, ще
дойде време, когато това ще става спонтанно – вие
ще развиете вътрешен навик. След известно време
в определения час ще се чувствате принуден да
медитирате. Ще усещате, че медитацията е необхо-
дима на вашата душа, и вътрешният подтик да
медитирате никога няма да ви напусне. Рано всяка
сутрин, когато е време за медитация, вътрешното ви
същество ще идва и ще почуква на вратата на
вашето сърце. Тогава ще имате добра медитация
всеки ден.

Защо някои хора винаги медитират добре?

Аз съм убеден, че в училище вие сте отличен

ученик. Но има други ученици, които изобщо не се
справят добре. Вие сте добър ученик, защото учите
у дома си. Някои от вашите приятели не учат и
затова не се справят добре. Трябва да знаете, че и
в духовния живот някои ученици медитират без
пропуск всяка сутрин, обед и вечер. Когато те ме-

- 177 -
дитират с цялата си душа и сърце, Бог е доволен от
тях и засилва вътрешния им плач, за да са в състоя-
ние да медитират добре всеки ден. Искрено търсе-
щите получават от Бог допълнителна способност и с
тази божествена способност те могат винаги да
медитират добре.

Напредъкът в живота ми идва

от малкия плач на моето сърце
и голямата Усмивка на моя Бог.

Стремежът ми изглежда много слаб и аз се

притеснявам, че няма да стане по-силен в
бъдеще.

Нека не се тревожим за бъдещето. Нека ми-

слим за настоящето. Каквото посеете, това ще по-
жънете. В миналото може би не сте посели нужното
семе. Да кажем, че вашият вътрешен плач не е бил
интензивен в миналото и затова сега стремежът ви
не е силен. В момента вие не плачете за Бог през
цялото време, нямате чувството, че не можете да
съществувате без Бог. Смятате, че докато има
интересни неща на земята, докато имате приятели,
докато ви е удобно, можете да продължите да си
живеете. Но когато почувствате, че можете да
съществувате без вода, без въздух, без всичко
друго, но не и без Бог, тогава бъдете сигурен, че ви
предстои да намерите своето осъществяване.
Ако посеете семето сега, накрая то ще покъл-
не и ще стане растение. Ако посеем нужното семе –
иначе казано стремежа, – тогава дървото на стре-

- 178 -
межа ще роди плод, който наричаме осъзнаване. Но
ако не посеем това семе в себе си, тогава как ще
получим желания плод? Така че нека не се трево-
жим за бъдещето. Нека само да правим каквото
трябва днес, в този момент, тук и сега. Опитайте да
се стремите днес и нека бъдещето се погрижи само
за себе си.

Как мога да подобря сутрешната си меди-

тация?

Всяка сутрин трябва да отправяте към Бог

благодарност за това, че е пробудил вашето съзна-
ние, докато другите все още спят, и за цялата Му
безкрайна благословия към вас. Ако предложите
дори само частица от своята благодарност, вие ще
почувствате Божието Състрадание. След като по-
чувствате Божието Състрадание, опитайте се да
предложите себе си. Кажете: „Аз ще се опитам да
Те удовлетворя по Твой собствен начин. Досега съм
Те молил да ме удовлетвориш по моя начин, да ми
дадеш това или онова, за да съм щастлив. Но днес
те моля за възможността да Те удовлетворя по Твой
собствен начин”. Ако успеете да кажете това
искрено, вашата сутрешна медитация непременно
ще стане по-добра.

Бог е готов да изгрее в хаоса на вашия ум,

но тъй като е съвършен джентълмен,
Той очаква вашата любезна покана и
безценно посвещение.

- 179 -
 Какво мислите за колективната или груповата
медитация?

Индивидуалната медитация трябва да се про-

вежда рано сутрин вкъщи, когато сте сами. Но ко-
лективната медитация има своето значение. Когато
навлезете в духовния живот, вие се опитвате да
разширите своето съзнание. Ако смятате себе си за
член на едно по-голямо духовно семейство, тогава
ваше задължение е да служите на останалите. Ко-
гато медитирате с другите, вие можете наистина да
им помогнете, както и те могат да ви окажат реална
помощ.
Никой не медитира добре всеки ден. Да пред-
положим, че днес вие сте в много високо ниво на
съзнание, докато човекът, който седи до вас, не е в
своето най-високо съзнание. Ако двамата медитира-
те заедно, вашият стремеж и дори самото ви при-
съствие ще вдъхновят и издигнат този човек. Утре
може да се случи така, че вие да нямате вдъхно-
вение да се издигнете, а другият човек да е във
високо съзнание. Тогава той ще е способен да ви
повдигне. Така че колективната медитация е пред-
назначена за оказване на взаимна помощ.
Трябва да чувствате, че колективната медита-
ция е като теглене на въже. Да предположим, че
вие и търсещият до вас сте в много високо ниво на
съзнание. Ако десет души медитират заедно и са в
много високо ниво на съзнание, това са десет души
от едната страна на въжето срещу невежеството. И
понеже невежеството е само, то естествено ще за-
губи. Ако медитирате вкъщи сами и се борите сами
срещу невежеството, тогава може скоро да се

- 180 -
изморите и да се откажете. Но ако медитирате с
другите, става много по-лесно.
Когато медитирате в група, вие трябва да
чувствате своето единство с останалите. Недейте да
смятате, че се състезавате с някого, че сте по-силен
или по-слаб от някой друг. Всеки трябва да чувства,
че е силен само благодарение на своето единство с
другите. Трябва да чувства, че е силен, защото се е
слял със стремежа на своите братя и сестри.
По време на колективната медитация се
стремете към усещането, че другите не са отделни
същества. Чувствайте, че медитирате само вие и че
сте напълно отговорен за медитацията. Когато
всеки навлезе във вас, когато всеки се носи във вас
и чрез вас, тогава ще получите максимална полза от
колективната медитация. Ако двадесет души седят
заедно, те трябва да чувстват, че са един-единствен
съд. Не са отделни индивиди, а са станали един съд
и са едно цяло в своята възприемчивост. Но всеки
един трябва да съзнава, че е негово задължение и
отговорност да изпълни своята роля. Вие не може
да решите: „О, щом всички сме едно, нека друг да
медитира вместо мен”.
По време на колективната медитация трябва
да изпитвате добри чувства към хората, с които
медитирате, но недейте да мислите специално за
тях. Ако мислите за даден човек и той не се стреми,
вашата медитация ще е насочена към този нестре-
мящ се човек, а не към Бог. Трябва да чувствате, че
най-високото съзнание е целта, мишената и че вие
насочвате своята стрела стремеж към мишената. На
външен план, ако някой от вашия отбор улучи
целта, това е достатъчно. Но в медитацията всеки
- 181 -
човек трябва да има лично попадение. Само когато
десет души успеят да улучат целта в едно и също
време, групата ще получи много висока оценка.

Погрешно ли е търсещи, които следват раз-

лични Учители, да медитират заедно?

Не е препоръчително търсещи, които следват

един път, да медитират с търсещи, които следват
друг път. Независимо от добрите ви намерения, ако
вие следвате един път и човекът, който седи до вас,
следва друг път, ще има вътрешен конфликт между
вашия стремеж и неговия. Когато сте готов да
летите, човекът до вас ще ви тегли обратно. Всеки
от вас несъзнателно ще търси превъзходство над
другия. Той ще се опитва да надмине вас и вие ще
се опитвате да надминете него. Дори съзнателно да
си казвате: „Ние не се състезаваме”, това не по-
мага. Съществува несъзнателно съревнование. Вие
чувствате, че вашият път е по-добър от неговия, а
той смята своя за по-добър от вашия.
Винаги е препоръчително учениците на един
духовен Учител да медитират само с тези, които
следват техния път, или с хора, които все още не са
си избрали път. Това в никакъв случай не означава,
че сте тесногръди. Просто чувствайте, че всеки жи-
вее в своята собствена къща.
Но когато става въпрос за вдъхновение и
искате да поговорите с духовни хора, следващи
други пътища, можете да го направите. Вие се опит-
вате да стигнете до Бог и те се опитват да стигнат
до Бог. Това означава, че и вие, и те са вдъхновени.

- 182 -
Така че, ако поговорите с тях, всички ще получите
вдъхновение.

Какво става, ако медитираме до някой, който

е зает със земни мисли?

Ако вашата медитация е много висока, много

силна, през това време вие излъчвате вътрешен
огън. Ако до вас седи човек, потънал в земни ми-
сли, той ще бъде принуден да ги изостави. Много
пъти съм ставал свидетел на това, когато трима или
четирима души медитират заедно. Ако някой от тях
е в много високо ниво на медитация, отдалите се на
земни мисли или трябва да напуснат мястото, или са
принудени да започнат да медитират от все сърце и
душа.

Когато сте истински, всичко около вас е

истинско, защото красивият поток, бликащ в
сърцето ви, има способността да разпръсква
своето ухание на светлината единство
навсякъде около вас.

Как мога да съхраня мира, който чувствам по

време на групова медитация, когато си отида
вкъщи?

Ако медитирате вкъщи всеки ден, тогава ще

ви бъде много лесно да запазите този мир. Много е
важно да медитирате всеки ден, без изключение.
Най-доброто време е рано сутрин, преди да започне
денят. Всеки ден започва с ново вдъхновение, нова
надежда. Всяка сутрин в нас навлиза нов живот,
- 183 -
затова и сутрешната медитация е задължителна за
всеки, който би искал да следва духовен път.
Също така, ако можете да общувате с духовни
хора, те ще ви помагат. Вие няма да пренебрегвате
или ненавиждате останалите в никакъв случай. Ду-
ховните хора не мразят човечеството, но е добре да
бъдат предпазливи. Трябва да знаете, че вашата си-
ла, вашата способност е ограничена. Докато спосо-
бността ви още е силно ограничена, не можете да
общувате свободно с всеки. Затова се опитайте да
общувате с духовни хора и редовно да медитирате.
Когато се сдобиете с достатъчно вътрешна сила,
няма да губите нищо, без значение какво вършите.
Вие ще сте в състояние да запазите всичко, което
получавате от медитацията в група или от своята
собствена медитация.

Как да се сдобием със силата да продължим

напред по духовния път?

Трябва постоянно да се питате едно нещо:

какво желаете – Бог или невежеството? Тези две
възможности стоят пред вас във всеки един момент,
а вие трябва да направите своя избор. Всеки знае,
че човек не може да служи на двама господари.
Така че, когато тези двама господари застанат пред
вас, трябва веднага да решите кого предпочитате.
Ако изберете Бог, тогава трябва да дойдете при
Него и да навлезете в Него. И всеки път когато осъ-
знаете, че сте извън божественото съзнание, трябва
наново да влизате в него. Ако успявате да се
завръщате в Съзнанието на Бог с вярност и бързина
всеки път когато излизате от него, накрая ще до-
стигнете ниво, когато няма повече да го напускате
- 184 -
и да влизате в невежеството. Ще дойде ден, когато
вашият съзнателен избор на Бог ще бъде неизменен
и вие ще се слеете с Бог завинаги.
Като започвате духовното си пътешествие,
винаги се опитвайте да чувствате, че сте дете на
Бог. Рано сутринта може от все сърце и душа да си
повторите: „Аз съм Божие дете, аз съм Божие дете”.
Веднага ще видите, че това, което е тъмно, нечисто
и грозно във вас, ще изчезне. По-късно през деня,
когато невежеството дойде да ви изкушава, вие ще
почувствате: „Аз съм Божие дете. Как мога да правя
това? Аз не мога да влизам в невежеството”. Повта-
ряйки: „Аз съм Божие дете”, ще придобиете огромна
вътрешна мощ и сила на волята.

Когато имате куража да опитвате, вие имате

всичко, защото разкриващата Бог реалност
ви обича и се нуждае от вас.

Как мога винаги да поддържам силен и интен-

зивен стремеж?

Грешката, която вие и други ученици правите,

е, че имате фиксирана цел. Ако стигнете определе-
но ниво в своята медитация, смятате, че сте постиг-
нали целта си. Или ако изпитате малко радост във
вътрешния си живот, във вас веднага се появява
чувство на самодоволство. Желаете да почивате
върху вчерашните си лаври. Но искам да ви кажа,
че нашата цел вечно надминава себе си. Вчера сте
получили малко радост и днес плачете да получите
същото количество. Но откъде знаете дали Всевиш-

- 185 -
ният иска да имате същата радост, или Той иска да
отидете по-далече, по-високо и по-дълбоко?
Във вашия случай се получава така, че вие
винаги се опитвате да постигнете една определена
цел. Ако знаете как да пробягате петдесет метра, то
след като ги пробягате, чувствате, че сте свършили
своята задача. Но Всевишният не иска да се задо-
волявате с петдесет метра. Той иска да пробягате
петдесет и един, петдесет и два, петдесет и три,
петдесет и четири метра. Когато си поставите по-
висока цел, вашият стремеж спонтанно ще нарасне.
В противен случай, ако винаги се насочвате към
една и съща цел, няма да напредвате и ще настъпи
еднообразие. Ако винаги посещавате едно и също
място, след известно време няма да ви се иска да
ходите повече там. Но ако чувствате, че вашата цел
се намира винаги по-далече, по-високо, по-дълбо-
ко, че тя вечно расте, вечно се издига, тогава ще
изпитвате постоянен ентусиазъм.
Радостта е в напредъка, а не в успеха. Успе-
хът слага край на нашето пътешествие, докато на-
предъкът няма край. Когато имате фиксирана цел и
я постигнете, това е вашият успех. Вие спирате
дотук. Но ако нямате фиксирана цел, ако вашата
цел през цялото време се издига все по-високо, ще
напредвате постоянно и ще получите най-голямото
удовлетворение.
Затова не се задоволявайте с успеха. Стреме-
те се само към прогрес. Всеки път когато напред-
вате, това е вашият истински успех. Всеки ден, ко-
гато медитирате, чувствайте, че трябва да отидете
още по-дълбоко, да полетите още по-високо. Тогава

- 186 -
ще сте способни да поддържате интензитета и ен-
тусиазма си.

Как мога постоянно да поддържам едно добро

ниво, вместо да се издигам и отново да падам?

Моля ви, чувствайте, че всеки ден е еднакво

важен. Затруднението ви идва от това, че когато
направите нещо добре, вие чувствате, че заслужа-
вате почивка. Днес имате чудесна медитация, след
което решавате: „Понеже днес медитирах чудесно,
утре мога да си почина”. Смятате, че медитацията
ви ще запази същата скорост, но това не е така.
Всеки път, когато медитирате, трябва да чув-
ствате, че това е може би последният ви шанс. Утре
може и да умрете, така че ако се провалите днес,
оценката ви ще бъде нула. Когато учителят ви дава
днес задачите за изпита, не смятайте, че утре отно-
во ще ви даде същия изпит. Миналото си е отишло.
Бъдещето не съществува. Има само настояще. Тук, в
настоящия момент или трябва да станете божестве-
ни, или ще си останете също толкова небожествени,
колкото и вчера. Понеже искате да станете божест-
вени, трябва да направите необходимото тук и сега.
Такава трябва да бъде вашата нагласа.
Трябва да успеете да почувствате, че днес е
последният ден, в който можете да постигнете това,
към което се стремите. Ако се провалите днес, то-
гава утре отново трябва да почувствате, че това е
вашият последен ден. Без значение колко пъти не
сте успявали, трябва да посрещате всеки ден като
последен. Ако смятате, че възможността ще дойде
отново и ще почука на вратата ви утре, тогава днес

- 187 -
няма да се стараете. Ще решите, че няма нужда да
се стремите днес, защото имате на разположение
толкова много утрешни дни. Но преди утрешният
ден да дойде, стремежът, който сте имали днес,
може да бъде загубен. >>

Не се отказвайте. Ако постоянствате, днес

утрешният мир ще дойде и ще нахрани ума
ви, днес утрешното съвършенство ще дойде
и ще докосне живота ви.

МЕДИТАЦИЯТА: ПРАКТИЧЕСКО
СРЕДСТВО ЗА РЕШАВАНЕ
НА ПРОБЛЕМИ

Докато сърцето ви е непрестанно изкачващ

се пламък на стремежа, вашите слабости не
ще имат значение.

Практична ли е медитацията?

Казваме, че някой е практичен, ако той върши

каквото трябва в правилния момент в своя външен
живот. Ако разсъждава и действа по специфичен

- 188 -
начин, така че другите да не могат да го подведат и
всичко в живота му протича гладко. Но без значе-
ние колко сме мъдри, искрени или съзнателни, по-
някога ние се чувстваме объркани във външния си
живот. Не знаем какво да кажем, нито как да по-
стъпим, не знаем как да се държим. Или пък, дори
да сме изрекли и извършили правилното нещо, вси-
чко тръгва наопаки. Не знаем как да се справим със
своето външно съществуване, не можем да напра-
вляваме живота си. Искрено желаем да направим
или да постигнем нещо, но не съумяваме да го осъ-
ществим.
Защо става така? Това се случва, защото вън-
шните ни способности са винаги обусловени от
ограничената ни вътрешна съзнателност. Но ако сме
практични във вътрешния си живот – с други думи,
ако се молим и медитираме, – ние ще увеличим до
безкрайност вътрешното си осъзнаване. Този, който
има вътрешно осъзнаване, има свободен достъп до
безкрайната истина и вечната радост и лесно може
да контролира своя външен живот.
Вътрешният живот постоянно ни носи посла-
нието на истината и Бог. Там, където е истината,
там е и семето. Нека позволим на семето да поник-
не и да стане дърво. Когато дървото даде плод, ще
видим как възможностите на вътрешния свят се
проявяват във външния свят. Ние винаги израст-
ваме отвътре навън, а не отвън навътре. Незави-
симо какво правим или какво казваме във външния
свят, това не ни помага да се приближим към свет-
лината на истината. Но ако първо медитираме, а
после действаме и говорим, тогава ние извършваме
и се превръщаме в това, което трябва. Вътрешният

- 189 -
живот и вътрешната реалност следва да направля-
ват външния живот, а не обратното. Живото диха-
ние на външния свят трябва да дойде от вътрешния
живот. Вътрешната реалност трябва да влезе във
външния живот. Само тогава можем да бъдем наис-
тина практични във външния си живот. >

Въпроси и отговори

Можем ли да отговорим на собствените си въ-

проси по време на своите ежедневни медита-
ции и ако можем, как да разберем дали отго-
ворът наистина идва от сърцето или душата, а
не от ума?

Отговор на всеки свой въпрос може да полу-

чите по време на или в края на своята медитация.
Ако навлезете дълбоко навътре, вие непременно ще
получите отговор. Но когато получите отговор, тря-
бва да определите дали той идва от душата или от
ума. Ако идва от сърцето или душата, ще изпитате
чувство на облекчение и мир. Тогава няма да ви
споходи нито една противоречива мисъл, за да
отхвърли отговора. Но ако отговорът не идва от
сърцето или душата, умът ще излезе на преден план
и ще опровергае идеята, която сте получили.
В посланията, които идват от ума, няма сигур-
ност. В един момент умът казва едно, в следващия –
нещо друго. В един момент умът ще ви каже, че аз
съм много добър човек, а след миг ще ви каже: „Не,
той е много лош”. Но сърцето винаги изпраща едно
и също послание. Сутрин, когато седнете да медити-
- 190 -
рате, то ви дава едно послание. Когато медитирате
вечер, получавате от него същото послание.
Ако получите вътрешно послание да се
срещнете с някого – да кажем със своя началник, –
вие просто ще отидете и ще се видите с него. Но
ако посланието дойде от ума, преди срещата в ума
ви ще се породят много въпроси. След това, ако в
края на краищата срещата се състои и резултатът от
нея не ви удовлетвори, вие ще прокълнете себе си
и ще кажете: „Не, това, което направих, не беше
правилно. Получих погрешно послание”.
Но ако посланието дойде от душата, вие ще
имате огромна убеденост и ще приемете и успеха, и
неуспеха с еднакво задоволство. Когато приведете
посланието в изпълнение, няма да очаквате нещата
да се развият според вашите желания. Няма да
разчитате вашият началник да бъде до-волен от вас
или да направи нещо за вас. Просто ще действате и
независимо дали резултатът ще дойде под формата
на успех или неуспех, ще почувствате, че сте
постъпили правилно.

Как можем да различим дали едно вътрешно

послание идва от емоционалния витал или от
душата?

Можете да приемете витала за един състеза-

тел, а душата – за друг. В началото състезателят
витал тича много бързо, с голямо вълнение и енту-
сиазъм, но накрая не достига целта. Той пробягва
тридесет метра от сто и след това не може да тича
повече. Състезателят душа също тича много бързо в
началото. Но щом веднъж е даден началният из-

- 191 -
стрел, той не спира, докато не достигне целта. Ду-
шата знае своите възможности и стига до целта с
най-голяма увереност.
Когато получите послание, веднага се опитай-
те да познаете кой от двамата състезатели е това.
Дали е този, който ще спре само когато достигне
целта, или е онзи, който ще пробяга тридесет метра
и след това ще загуби цялата си енергия? Ако по-
сланието идва от емоционалния витал, вие ще по-
чувствате, че полученият отговор няма да ви отведе
до целта. Но ако идва от душата, ще изпитате уве-
реност, че той ще ви отведе при нея.
Ето още един начин. Когато чуете глас, който
ви предлага някакво разрешение на вашия про-
блем, представете си, че се пълни съд. Ако получи-
те усещане, че съдът се пълни бавно и сигурно,
капка по капка, с най-голяма вътрешна увереност,
тогава знайте, че това е гласът на душата. В проти-
вен случай ще усещате, че съдът се пълни стреми-
телно, сякаш с чаши. Той ще се напълни бързо, но
много скоро ще започне да прелива. Душата ще
запълва съда с най-голяма увереност и вътрешно
спокойствие. Ако почувствате такова търпение, то-
гава знайте, че това е гласът на душата.
Трети начин е да си представите пламък в
сърцето си. Има два вида пламък. Единият е ста-
билен, а другият е потрепващ. Стабилният пламък в
сърцето ви не се полюшва от никакъв вътрешен
вятър. Но потрепващият се влияе от страха, вълне-
нието, безпокойството и притеснението. Ако почув-
ствате, че вашият отговор е трепкащ пламък, тогава
той е гласът на емоционалния витал. Но ако е много
устойчив пламък, който се издига до най-висшето,
- 192 -
тогава знайте, че това е гласът на душата. Щом се
убедите, че това е гласът на душата, можете да
имате пълно доверие в посланието.

Може ли човек да се научи да преодолява

страховете си чрез медитация?

Ако медитирате, вашите външни и вътрешни

страхове непременно ще ви напуснат. Сега вие сте
жертва на страха, защото не знаете как да разши-
рите съзнанието си. Но когато намерите убежище в
своята божественост с помощта на медитацията, то-
гава страхът ще трябва да ви напусне с усещането,
че чука на погрешна врата. Сега вие сте безпомощ-
ни, но и страхът ще е безпомощен в мига, в който
разбере, че чрез медитацията вие сте влезли в до-
сег с нещо могъщо.
Основната цел на медитацията е да обедини,
разшири, просветли и обезсмърти нашето съзнание.
Когато медитираме, ние навлизаме в своята божест-
веност. Божествеността не се страхува от човечест-
вото, защото притежава безкрайна сила. Когато
имаме свободен достъп до божествеността, когато
цялото ни вътрешно и външно същество е заредено
с безкрайната и безгранична мощ на божественост-
та, тогава как може да се страхуваме от човечест-
вото? Това е невъзможно!

- 193 -
 Може ли медитацията да ни предпази от всич-
ки несправедливости, с които се срещаме, в
живота?

Когато трябва да се защитавате или предпаз-

вате, винаги се опитвайте да използвате по-висше
оръжие. Ако хората кажат нещо и вие им отвърнете
на същото ниво, няма да има край. От друга страна,
ако просто преглътнете гнева си, те ще продължа-
ват да вземат надмощие над вас. Но ако видят и по-
чувстват във вас огромен вътрешен мир, който мо-
жете да получите чрез своята медитация, те ще съ-
зрат във вас нещо, което не може никога да бъде
покорено. Ще забележат във вас промяна и тази
промяна не само ще ги озадачи, но и ще ги изпла-
ши. Те ще почувстват, че оръжията им са безпо-
лезни.
Мирът е най-ефикасното средство да победите
несправедливостта. Когато се молите и медитирате,
цялото ви същество се изпълва с мир. Това не е не-
що въображаемо. Можете да изпитвате мир, можете
да плувате в море от мир. Тогава, независимо какво
правят другите хора, за вас те ще са просто деца,
които си играят. Ще си кажете: „всички те са деца.
Какво друго мога да очаквам от тях?” Но вместо
това сега вие се гневите и се разстройвате, защото
знаете, че са достигнали определена възраст. Ако
редовно се молите и медитирате, скоро ще почув-
ствате, че вашият мир е безкрайно по-силен, по-
удовлетворяващ и по-енергизиращ от неблагопри-
ятните ситуации, които другите създават.

- 194 -
 Не се страхувайте. Никой не разполага
със собствена сила. Само Бог има сила и
Неговата сила е другото име
на Неговата безсънна Любов.

Има ли духовен начин да преодолеем лошите

си навици?

Разбира се, че има. Преди да направите нещо,

винаги медитирайте една минута или поне няколко
секунди. Силата на тази медитация ще прониже
лошия навик като стрела. Медитацията ще използва
божествените си стрели срещу лошите навици. Това
със сигурност е най-добрият начин.

Може ли медитацията да помогне за изцеря-

ването на физически болести, като например
високото кръвно налягане?

Медитацията означава цялостно осъзнаване на

нашия източник. Когато медитираме, ние съзнател-
но се опитваме да отидем при източника, който е
самото съвършенство. Нашият източник е Бог, на-
шият източник е истина, нашият източник е свет-
лина. Медитацията ни отвежда до нашия източник,
където няма несъвършенство, няма болест. А къде е
този източник? Той е в нас.
Какъв резултат получаваме във външния жи-
вот, когато медитираме? Ние успокояваме своя ум.
За повечето човешки същества е почти невъзможно
да успокоят ума си. Този, който няма спокоен ум, е
истински просяк. Той е като маймуна в човешко
тяло. Но ако успокоим ума си дори за една секунда,
- 195 -
ние чувстваме, че сме постигнали много в живота.
Когато умът ни е спокоен, нашият витал и тяло се
изпълват с мир, а където има мир, там няма дисхар-
мония. Само в света на безпокойството, неудовлет-
ворението, напрежението и объркаността има липса
на хармония. Ако не съществуваха те, нямаше да
има болести.
Високото кръвно налягане, сърдечната недо-
статъчност и всички болести, които забелязваме в
Божието творение, се дължат на присъствието на
негативни сили. Тези негативни сили могат да бъдат
преодолени само ако се предадем на позитивната
сила. Когато медитираме, ние се опитваме да
станем съвършен канал за нея. Позитивната сила е
светлина, а негативната – тъмнина. Позитивната си-
ла е любов, а не омраза. Позитивната сила е вяра, а
не безверие. Тя ни помага във всеки момент от
живота, защото съзнателно ни води към нашата
цел, която е съвършенството.
Ако умът ни е спокоен, ако виталът ни е дина-
мичен, ако тялото осъзнава какво върши, тогава
ние се намираме в двореца на удовлетворението,
където не може да има болест, страдание, несъвър-
шенство, никаква пречка за нашия постоянен мир,
постоянно удовлетворение. Медитацията е средст-
во. Тя е път. Тя е пътека. Ако тръгнем по тази пъте-
ка, ние ще достигнем своята предначертана цел –
пълното съвършенство.

- 196 -
 Ако сме объркани и нервни, как може да ни
помогне медитацията?

Във физическия свят, когато някой има главо-

болие или стомашно разстройство, той отива на ле-
кар, който се заема с лечението му. Нима можем да
заявим, че болният никога няма да се възстанови?
Ако вземе лекарство, той има всички шансове да се
излекува. За болния човек отговорът е лекарството.
А за някой, нападнат от безпокойство, притеснение
и объркване, лекът е медитацията. Просто защото
този човек е станал жертва, не можем да заявим, че
няма да се яви спасител. Спасителят е тук, стига
човекът да иска да бъде излекуван.
Да предположим, че някой е нападнат от
объркване и отрицателни сили, които изчерпват
докрай енергията му и отнемат цялата радост от
живота му. Поради многобройните си житейски про-
блеми той се е депресирал и се е предал на раз-
дразнението. Нека да го възприемем като пациент,
който се нуждае от лекар и от лечение. Когато
човек страда от някакви заболявания в менталния
свят, той трябва да отиде при някой, който може да
внесе спокойствие в ума му, да му даде светлина и
вътрешна увереност. Това е духовният учител. Ду-
ховният учител е като лекар, който съветва човека
как да се освободи от страха, съмнението, обърк-
ването, напрежението и всички отрицателни сили,
които го безпокоят.

- 197 -
 Необходимо ли е да търсим помощ, когато
страдаме от ментални проблеми? Не можем ли
просто да медитираме и да открием отговора?

Вие може да си кажете: „Страдам от някои

ментални проблеми, но знам, че отговорът е вътре в
мен. Сега наоколо е нощ, но аз чувствам, че в
сърцето ми има светлина”. Вие усещате това, но ви
е трудно да навлезете дълбоко навътре и да я
откриете. Тогава се налага да отидете при някого,
който може да изведе на преден план светлината
във вас. Все едно сте загубили някъде ключа си и
не знаете как да отворите вратата. Но един ваш
приятел идва с фенер и ви помага да потърсите
ключа. След като го откриете с негова помощ, вие
отваряте вратата и той си отива. Ако сте готови да
търсите в тъмното ключа, който сте загубили, може
да опитате. Но ако имате приятел, който носи фе-
нер, тогава ще сте по-сигурни, че ще намерите клю-
ча. Така че учителят е помощник, един вечен прия-
тел, който ви помага в търсенето. Когато ви помогне
да откриете ключа, той няма да го задържи. Няма
да каже, че това е него-вият ключ. Не. Това е ва-
шият ключ, вашата къща, вашата светлина. Тогава
вие ще влезете в къщата и ще получите всичко, от
което сте се нуждаели и което сте искали.

Ако се чувстваме нервни и притеснени, как

можем да спуснем мир?

Има два начина. Единият начин е да вдишате

спокойно и да повторите „Всевишни” („Supreme”)
три пъти много бавно. Но ако това ви е трудно,
можете да призовете Всевишния колкото е възмож-

- 198 -
но по-бързо. Страхът и безпокойството имат своя
собствена скорост. Ако врагът е готов да ви атаку-
ва, тогава се опитайте да повтаряте името на Все-
вишния по-бързо от скоростта, с която ви нападат
гневът или страхът. Ако можете да направите това,
Всевишният незабавно ще победи вашия гняв, раз-
дразнение и страх.

Погледни своето сърце цвете и се усмихни.

Ще можеш да разрешиш и най-трудните
си проблеми.

Как може човек да остане със спокоен ум, ко-

гато има да върши толкова много неща за
толкова кратко време?

Преди всичко мислите ли, че ще свършите

задачите си по-бързо, ако нямате мир? Не! Когато
сте неспокойни и развълнувани, когато сте изпъл-
нени с тревога и притеснение, вие просто умножа-
вате своите проблеми и трудности. Да предполо-
жим, че имате цел, която искате да достигнете въз-
можно най-бързо. Ако носите в себе си небожест-
вени елементи като страх, съмнение, безпокойство,
несигурност и т.н., това означава, че сте поели
допълнителен товар и намалявате своите способ-
ности. Как тогава ще стигнете възможно най-бързо
до целта си? Няма да успеете да стигнете навреме.
Бегачът знае, че ако носи допълнителен то-
вар, неговите съперници ще го победят. Трябва да
чувствате потребност непрестанно да пречиствате
своя ум. Когато във вашето съзнание проникнат

- 199 -
съмнение, страх, несигурност и други отрицателни
сили, просто се освободете от тях, изхвърлете ги, за
да можете да тичате с най-голяма скорост. Притес-
ненията и безпокойствата никога няма да ви помог-
нат. Напротив, те ще ви забавят. Но ако имате спо-
коен ум, вие можете да тичате най-бързо към целта.

Как да използваме медитацията, за да се

освободим от болките?

За да излекувате болката, трябва да се опита-

те да призовете светлина. В края на краищата бол-
ката е определен вид тъмнина вътре в нас. Когато
вътрешната светлина или светлината, която се спус-
ка от горе, започне да действа в самата болка, тя
или спира, или се трансформира в радост. Истински
напредналите търсещи могат да почувстват радост в
самата болка. Но за това човек трябва да е много
напреднал. Във вашия случай е добре по време на
молитва или медитация да се опитате да спуснете
отгоре светлина и да почувствате, че болката пред-
ставлява тъмнина вътре във вас. Ако спуснете свет-
лина, болката или ще бъде просветлена и транс-
формирана, или премахната от вашия организъм.

Веднъж по време на медитация забелязах, че

мисля за едни приятели, които имаха нужда от
помощ. Не бих могъл да опиша силата, която
почувствах в това време, но аз сякаш ги поех
и ги повдигнах. Два или три дни по-късно тези
мои приятели получиха помощ. Единият се
нуждаеше от работа и я получи, а другият
беше болен и оздравя. Има ли това връзка с

- 200 -
 моето преживяване, или беше просто съв-
падение?

Не е било съвпадение. Вашето собствено вът-

решно същество им е помогнало. В този момент вие
сте станали инструмент на вътрешния водач, на
Всевишния. Всевишният е искал да помогне на тези
хора и всъщност ви е превърнал в инструмент, чрез
който да им помогне. Това не е било съвпадение.
Когато медитирате и навлезете в най-високото
си съзнание, душата ви незабавно се опитва да
помогне на близките ви. Когато влизате в много
високо, много дълбоко ниво на съзнание,
вътрешната сила спонтанно излиза на преден план
и вие можете да помагате на другите. Понякога
приятелите ви не знаят кой им е помогнал. Но
вашата душа и техните души знаят, че помощта е
дошла от вас. Това не е ваша умствена
халюцинация или его. >>

Ако можете да станете по-добър слушател,

Божието Състрадание неизбежно ще стане
по-добър съветник.

- 201 -
 МЕДИТАЦИЯТА В ДЕЙСТВИЕ:
ДА СЛУЖИШ НА ДРУГИТЕ

Не се опитвайте да промените света.

Няма да успеете.
Опитайте се да го обичате
И ето – светът е променен,
променен завинаги.

Как да споделям медитацията си?

Когато медитираме с най-голяма всеотдайност

в тишина, това е един вид медитация. Когато се
опитваме да посветим работата си на Бог или на
света, това е друг вид медитация, която можем да
наречем проявяване. Тогава ние служим на божест-
веното в човечеството.
За да можем да служим пълноценно на боже-
ственото в човечеството, ние трябва съзнателно да
чувстваме Божието присъствие в тези, на които слу-
жим. Докато говорим на някого, трябва да усещаме,
че говорим на божественото в този човек. В про-
тивен случай, ако само помагаме на някого по свой
начин без съзнателно чувство на посветеност към
Всевишния, тази работа не може да се приеме като
форма на проявяване или като медитация в дей-
ствие.
Ако се молим и медитираме, ще почувстваме,
че Бог е във всеки човек, че Той е жива реалност.

- 202 -
Наистина, Бог е навсякъде и във всичко. Но ако се
молим и медитираме, тази умствена вяра става ре-
ална, жива истина за нас. Тогава ние съзнателно
служим на всеки човек, защото знаем и чувстваме,
че Бог е в него.
Ако не виждаме Бог, истината или светлината
в действието си, тогава нашият физически ум няма
да е убеден в ценността на нещата, които вършим.
Днес служим на някого, а утре ще кажем: „О, той е
такъв глупак! Няма стремеж, няма добри качества!
Защо е нужно да му служа?”. Ако погледнем на един
човек без молитва и медитация, ще го разграничим
от душата му. Но ако се молим и медитираме, ние
ще видим душата, божественото във всеки човек и
ще се опитаме да изведем тази божественост на
преден план.
Ако се молим и медитираме, нашата работа ще
бъде всеотдайно служене и това всеотдайно служе-
не ще ни помага да напредваме духовно. Има много
хора, които работят по петнадесет-шестнадесет
часа на ден. Но тяхното действие не е всеотдайно
служене. Те просто работят механично, за да
печелят пари и да изпълняват външните си
задължения. Но ако ние наистина искаме да
посветим живота си на Бог и на човечеството,
тогава молитвата и медитацията ще ни помогнат да
го сторим. >

- 203 -
 Въпроси и отговори

Трябва ли човек да се уедини и отхвърли

човечеството, за да медитира?

Човечеството е неделима част от Бог. Ако се

откажем от него, как ще прегърнем божествеността?
Ние трябва да приемем света такъв, какъвто е сега.
Ако не приемем едно нещо, как ще успеем да го
трансформираме? Ако грънчарят не докосне пар-
чето глина, как ще го превърне в гърне? Този,
който медитира, трябва да действа като божествен
герой сред човечеството.
В настоящия момент човечеството е далеч,
твърде далеч от съвършенството. Но ние също сме
част от човечеството. Как можем да се отречем от
своите братя и сестри, които са като части на
нашето собствено тяло? Ако направим това, само ще
ограничим способността си да действаме ефикасно
в света. Трябва да приемем човечеството като свое
собствено. Ако сме в състояние да вдъхновяваме
другите, ако сме една стъпка по-напред, тогава
имаме възможността да служим на божественото в
тези, които вървят след нас.
Трябва да приемем света и в него да осъзнаем
Най-висшето. Ние не искаме да водим живот на
бегълци. Кой бяга? Този, който се страхува или кой-
то чувства, че сериозно се е провинил. Ние не сме
направили нищо лошо, не бива да се страхуваме от
света около нас. Ако се страхуваме от света, тогава
ще ни е страх от всичко.

- 204 -
 Днес виждаме около себе си един огромен
свят на несъвършенство. Опитваме се да избягаме
от него, за да се защитим. Но аз бих искал да кажа,
че много по-страшен враг от съвременния свят е
собственият ни ум. Дори да отидем да живеем в
пещера, не ще можем да избягаме от него. Ние го
носим със себе си – ум, пълен с безпокойство,
ревност, объркване, съмнение, страх и други небо-
жествени качества. Този наш ум ни принуждава да
останем на бойното поле на живота. Ако не
овладеем ума си, докато живеем в света, тогава
каква полза ще ни донесе уединението?
Не е нужно и не бива да отиваме в хималайски
пещери, за да медитираме. Трябва да се опитаме да
преобразим лицето на света със силата на своята
посветеност на божественото в човечеството. Меди-
тацията не е бягство. Медитацията е приемане на
живота в неговата цялост с цел да бъде преобразен
за най-висшето проявление на божествената Истина
тук на земята.
Хората, които желаят да медитират за своя
собствен мир и напредък и които не желаят да
предложат нищо на света, са егоисти. От друга
страна, има такива, които искат да дават на света,
но не желаят да медитират, за да получат нещо,
което си струва да се даде. Това е глупаво.
Ако не притежаваме нещо, тогава как ще го
дадем? На земята има много хора, които са готови
да дават, но какво имат те? Така че ние трябва да
изиграем ролята си. Първо трябва да придобием,
след това трябва да предложим. По този начин
можем да зарадваме Бог и да удовлетворим чове-
чеството.
- 205 -
 Искате ли да промените света?
Тогава първо променете себе си.
Искате ли да промените себе си?
Тогава останете безмълвни
в морето от тишина.

Възможно ли е да запазим през деня вътреш-

ния мир, който изпитваме по време на сутреш-
ната си медитация, особено когато работата
ни е изтощителна и понякога попадаме в не-
приятни ситуации?

Когато сутрин се молите и медитирате, чувст-

вайте, че сте спечелили истинско богатство под
формата на мир, светлина и блаженство. Също как-
то държите парите в портфейла си, вие можете да
съхраните своя мир, светлина и блаженство в
сърцето си. Със силата на парите можете да купите
каквото си поискате. Така и духовната сила, която
получавате от молитвата и медитацията, е истинска
сила. Когато хората се карат, бият и се държат не-
божествено, просто изведете на преден план вътре-
шната сила, която сте запазили вътре в сърцето си.
Мирът е сила, светлината е сила, блаженството е
сила – така както парите са сила. Просто изведете
тези качества на преден план. Силата на вътрешния
мир е безкрайно по-голяма и устойчива от преход-
ния външен смут, предизвикан от когото и да било
на земята. Вашият вътрешен мир може много лесно
да се справи с раздразнението, причинено от
другите.

- 206 -
 Ако медитираме добре сутрин и се сдобием с
малко мир, светлина и блаженство, които да
запазим в себе си през деня, това ще бъде ли
забелязано от другите?

Ако сте придобили нещо в своята медитация,

приятелите и колегите ви непременно ще видят
нещо приятно, успокояващо, красиво и просветля-
ващо във вас. Чрез вашата душа във физическото
ви съзнание ще са проникнали мир, светлина и
блаженство. Колкото по-висока и дълбока е била
медитацията ви, толкова повече ще сте получили и
толкова повече вашето лице и външно същество ще
греят и ще блестят. След като медитирате, просто
отидете и се погледнете в огледалото и ще видите
разликата между това, което сте сега, и това, което
сте били преди един час. Тази очевидна физическа
разлика се дължи на факта, че физическото ви съ-
знание проявява светлината от вашата душа. Дори
когато вървите по улицата, вие ще разпръсквате та-
зи светлина. Тя е като парфюм, който носите в себе
си. Вие всъщност не го употребявате. Просто го
държите в себе си, а той сам излъчва своето уха-
ние. Тогава светът на стремежа и дори светът на
страданието, депресията и разочарованието опре-
делено ще види нещо във вас. И ще се опита да ви
последва – понякога с алчност, понякога с радост,
понякога с надежда. Но така или иначе ще се опита
да ви последва.
Не е нужно да разказвате на другите стотици
пъти как медитацията е променила живота ви. Нека
просто ви видят един ден, когато сте медитирали
добре, и друг ден, когато не сте имали добра меди-
тация. В деня, в който сте медитирали добре, те ще
- 207 -
забележат във вас огромна промяна. Самото ви при-
съствие ще ги вдъхнови.

Как мога да изградя мост между духовния си

живот, който е пълен с радост, и живота ми в
офиса, който е напълно лишен от стремеж?

Духовният живот не означава, че винаги ще

седите в медитация със затворени очи. Ако правите
нещо във външния свят и успявате да чувствате, че
го правите за Бог, тогава всичко, което вършите, ще
стане част от вашия духовен живот. В противен
случай, когато медитирате в стаята си, ще чувст-
вате, че вършите каквото трябва, а през останалата
част от времето ще се чувствате нещастен. Всеот-
дайната работа е също форма на медитация.
Сутрин Всевишният иска от вас да влезете в
най-висшето си съзнание, да му предложите любов-
та и предаността си и да получите Неговия мир,
светлина и благословии. После Той иска да отидете
в офиса си и да осъществите своето предано служе-
не. Ако и в двата случая ви се удава да чувствате,
че правите нещо, защото вътрешно сте били помо-
лени да го направите, тогава ще изпитвате най-
голяма радост. Вие не сте този, който извършва
действието. Вие сте само предан инструмент, който
служи на една по-висша реалност. Ако можете да
чувствате това, ще получавате радост, без значение
какво правите. Дори ако правите нещо механично,
нещо интелектуално или напълно лишено от стре-
меж, ще получавате безгранична радост, защото
служите на една по-висша идея.

- 208 -
 Трябва да знаете, че можете да чувствате
Божието присъствие във всичко, което правите. Ако
успявате да бъдете съзнателни за Бог, докато из-
вършвате нещо – било то готвене, чистене или
друга работа, – ще чувствате, че Бог е влязъл в
това, което правите. Ако можете да останете във
високо съзнание и да запазите ума си спокоен,
докато работите, тогава трудът ви сам по себе си ще
бъде истинска форма на медитация.

Всеки момент на посветеност подготвя един

красив изгрев и един плодотворен залез.

Когато хората се опитват да помогнат на чове-

чеството, това не е ли изява на егото?

За един обикновен човек, който няма съзна-

телен духовен стремеж, опитът му да помага на
човечеството, дори и донякъде вдъхновен от егото,
е позитивен и прогресивен идеал. Но тези, които
съзнателно се стремят да достигнат Бог, имат друга
цел. Тяхната цел не е да помагат, а да служат на
човечеството – разбира се, така както желае Бог.
Като хора с духовни стремежи трябва да знаем защо
вършим нещо. От Бог ли сме се вдъхновили? От
него ли сме упълномощени? Ако нашите действия
не са вдъхновени от Бог, ако ние не изпълняваме
Божията воля, тогава служенето, което предлагаме
на света, ще бъде изпълнено с тъмнина и несъвър-
шенство. Ако се опитваме да помогнем на чове-
чеството по свой собствен начин, може да си мис-
лим, че служим на Бог, но всъщност само да под-
силваме собственото си его. Този вид посветеност
- 209 -
не е никаква посветеност за човека с истински
духовни стремежи.

Какво мога да направя, ако понякога съм ядо-

сан или разстроен и не ми се медитира? Може
ли вместо това да извършвам безкористно
служене?

Разбира се. Ако вълнението на ума ви не е

засегнало физическото ви тяло и ако чувствате, че
може да работите предано и всеотдайно, трябва да
го направите. Когато работите за Всевишния, вие
медитирате във физическото. Имате тяло, ум и сър-
це. Ако не можете да медитирате във всички части
на съществото си, тогава се опитайте да медитирате
поне в една от тях. Но ако всички части на вашето
същество – физиката, виталът, умът и психиката –
всеотдайно работят заедно, тогава това е най-
добрата форма на медитация.

Ако изоставим желанията си и заживеем през

цялото време във вътрешния свят, как ще се
развива външният свят?

Ако чувствате, че не е възможно да живеем

през цялото време в светлина, че трябва да живеем
дванадесет часа в тъмнина и дванадесет часа в
светлина, една такава философия е напълно прием-
лива според стандартите на някои хора. Някои
медитират един час, а след това излизат навън и се
впускат в обикновения живот. Други медитират мо-
же би няколко часа, а има и хора, които медитират
денонощно. Всичко е въпрос на необходимост. Вът-
решната необходимост принуждава един човек да
- 210 -
медитира един час, а друг да медитира дванадесет
или двадесет и четири часа. Когато някой медитира
един час, той получава известно удовлетворение.
През този час той е можел да върши нещо напълно
различно, но не го е направил. Предпочел е да
медитира. Почувствал е, че удовлетворението, кое-
то ще получи от медитацията, е по-ценно от онова,
което ще изпита, ако работи, спи или върши нещо
друго през този час. По-късно той може и да поже-
лае да се върне към светския живот и предлаганото
от него удовлетворение. Зависи какво удовлетво-
рение иска човек и от какво се нуждае.
Има две стаи. В момента едната е неосветена
и мрачна, а другата е напълно осветена. Някой мо-
же да каже, че се нуждае еднакво и от двете стаи:
„Искам да остана дванадесет часа в тъмната стая и
дванадесет часа в осветената”. Той има пълно пра-
во да направи това. Но друг може изобщо да не из-
питва необходимост да остава в неосветената стая.
Той казва: „Аз искам да стоя само в стаята, изпъл-
нена със светлина”.

Вчера аз бях умен. Ето защо исках да

променя света. Днес аз съм мъдър.
Ето защо променям себе си.

Трети човек би казал: „Аз останах в светлата

стая двадесет и четири часа и получих просветле-
ние. Нека сега отида в другата стая, която е все
още тъмна, и да я озаря със своята светлина”. Този
човек има голямо сърце и затова влиза в тъмната
стая да просветли своите братя и сестри, които са
все още в мрака. Той е изпитвал постоянно удовле-
- 211 -
творение в осветената стая, но това не е било
достатъчно. Удовлетворението му ще бъде пълно
само когато отиде в тъмната стая и я преобрази със
светлината си. Така че на земята има хора, които са
се върнали в света на страданието, въпреки че са
имали съвършената възможност да останат вечно в
света на светлината и блаженството.
Ако можем да пренесем богатството от вътре-
шния свят във външния, ще можем лесно да просве-
тлим този свят, а такова просветление не е нищо
друго освен прогрес. Но първо трябва да влезем във
вътрешния свят – света на светлината – и самите
ние да получим нещо, преди да го предложим на
външния свят. Когато успеем да постигнем това,
вътрешните и външните светове ще се обединят и
външният свят ще е напълно готов за вътрешното
послание. В момента външният свят не е готов, но
ще дойде ден, когато външният и вътрешният свят
ще се усъвършенстват и ще напредват заедно.

Може ли да се каже, че същността на вашето

учение е съчетание между действие и меди-
тация?

Нашата философия не отрича нито външния,

нито вътрешния живот. Повечето хора отричат вът-
решния живот. Те смятат, че докато външният им
живот е приятен, вътрешният не е от значение. Има
и такива, които считат, че външният живот не е
необходим. Те чувстват, че е най-добре да влязат в
някоя хималайска пещера и заживеят в усамотение,
защото външният живот е мъчителен и лишен от
вдъхновение.

- 212 -
 Ние не вярваме нито в живота на усамотение,
нито в обикновения човешки живот, така наречения
модерен живот, зависим от машините, а не от вът-
решната реалност – душата. Опитваме се да син-
тезираме и хармонизираме външния и вътрешния
живот. Външният живот е красиво цвете, а вътреш-
ният е неговото ухание. Ако няма ухание, не можем
да оценим цветето. Но ако няма цвете, как може да
има ухание? Така че вътрешният и външният живот
трябва да вървят заедно. >>

ГУРУ: ВАШИЯТ ЛИЧЕН

НАСТАВНИК

Най-важното нещо, което един духовен

Учител върши за духовните си деца, е да ги
направи съзнателни за нещо необятно и
безкрайно вътре в тях, което не е нищо
друго освен Самия Бог.

Какво представлява Гуру?

Гуру е санскритска дума, означаваща „този,

който просветлява”. Личността, която дава просвет-
ление, се нарича Гуру. Въз основа на собственото
си вътрешно осъзнаване искам да кажа, че има само
- 213 -
един истински Гуру и това е Всевишният. Нито едно
човешко същество не е истинският Гуру. Но въпре-
ки че само Всевишният е истинският Гуру, тук на
земята ние ценим времето. Ако намерим някой, кой-
то е способен да ни помогне в нашия път към про-
светление, ние можем да приемем помощта му и да
го наречем свой Гуру.
Един духовен Учител или Гуру е като най-
голямото дете в семейството, а търсачите са като
негови по-млади духовни братя и сестри. Духовните
учители казват и посочват на по-младите си братя и
сестри къде е техният Баща, Абсолютният Гуру.
Истинският Гуру не е в безкрайното синьо не-
бе. Той е в най-съкровените дълбини на нашето
сърце. Вие може да попитате защо е необходимо
някой друг да ни помага да го открием, щом той е в
сърцето ни? Макар че това безценно съкровище е в
нашето сърце, ние не можем да го видим или да го
почувстваме, затова се нуждаем от помощ. Един
приятел, когото наричаме свой Гуру или духовен
учител, идва при нас и ни учи как да открием
своето собствено съкровище.
Не е задължително да имате жив Гуру, но това
несъмнено е препоръчително. Знаете, че имате цел
и искате да стигнете до нея. Ако сте мъдри, ще
приемете помощ от някой, който може да ви покаже
най-лесния, най-безопасния и най-успешния път
към целта. Ако желаете осъзнаването на Бог да ви
отнеме стотици и хиляди години, не е нужно да
приемате духовен Учител. Но ако искате да постиг-
нете целта възможно най-бързо, това определено е
необходимо.

- 214 -
 Ако имате Учител, това ще улесни вътрешния
ви напредък. Духовният Учител е вашият частен
наставник в духовния живот. Има голяма разлика
между частния учител и обикновения. Обикнове-
ният учител ще прегледа работата на ученика и
след това ще му постави оценка. Ще го изпита и ще
остане доволен или ще го скъса. Но частният учител
лично насърчава и вдъхновява ученика, за да може
той да издържи изпита си. На всяка крачка от
житейския път невежеството се опитва да ви под-
ложи на проверка, но вашият частен наставник ще
ви научи как лесно да издържите изпита си. Зада-
чата на духовния учител е да вдъхнови търсещия и
да засили неговия стремеж, за да може той да
осъзнае върховното възможно най-бързо.
За да научите нещо в този свят, първоначално
ви е нужен учител. За да се справите с математи-
ката, се нуждаете от учител. За да усвоите история-
та, се нуждаете от учител. Абсурдно е да смятате,
че за всичко друго в живота ви е нужен учител, но
не и за медитацията. Защо хората ходят в универси-
тет, когато могат да учат сами? Защото чувстват, че
могат да получат специални наставления от хора,
които познават материята добре. Известни са мал-
ко, много малко хора на науката, които не са за-
вършили университет. Да, има изключения, всяко
правило има изключения. Бог е във всеки и ако
някой търсещ смята, че не се нуждае от човешка
помощ, той има пълното право да изпита сам своите
възможности. Но ако човек е мъдър и иска да тича
към целта си, вместо да се препъва или просто да
върви, несъмнено помощта на Гуру ще бъде нео-
ценима.

- 215 -
 Да предположим, че сега съм в Лондон. Аз
знам, че Ню Йорк съществува и че трябва да се вър-
на там. От какво се нуждая, за да се прибера? От
самолет и пилот. Макар да знам, че самолетът може
да ме закара до Ню Йорк, аз не мога да стигна до
там без помощта на пилота. Подобно на това вие
знаете, че Бог съществува. Искате да стигнете до
Бог чрез медитация, но някой трябва да ви отведе
там. Както пилотът ме откарва до Ню Йорк, така
някой трябва да ви отведе до Божественото съ-
знание, което е дълбоко във вас. Някой трябва да
ви покаже как да проникнете в собствената си
божественост чрез медитация.
Духовният Учител идва при вас с лодка. Той
казва: „Елате. Ако искате да стигнете до Златния
бряг, аз ще ви откарам. Нещо повече, щом веднъж
се качите в моята лодка, вие можете да пеете, да
танцувате, дори да спите в нея, но аз безопасно ще
ви откарам на Брега”. Ако кажете, че не се нуждае-
те от ничия помощ, ако искате сами да преплувате
морето на невежеството, изборът е ваш. Но колко
години или колко пререждания ще са ви нужни за
това? Освен това, след като плувате известно време
и напълно се изтощите, е възможно да се удавите.
Бе Гуру вашият напредък ще бъде много бавен
и несигурен. Може да имате силни, извисяващи
преживявания и да не им отдадете нужното значе-
ние. Или в ума ви може да проникне съмнение и да
си помислите: „Аз съм само един обикновен човек,
как мога да имам такова преживяване? Може би се
заблуждавам”. Или пък ще споделите с приятелите
си своите преживявания и те ще кажат: „Това е ум-
ствена халюцинация”. Но ако има някой, който знае

- 216 -
каква е вътрешната реалност, той ще ви увери, че
вашите преживявания са напълно реални. Учителят
насърчава и вдъхновява търсещия. И ако търсещият
греши някъде в медитацията си, Учителят е в съ-
стояние да му помогне.
Щом завършите един курс, вие вече не се ну-
ждаете от учител. Ако искате да се научите да
пеете, вие отивате при някой певец и се учите от
него. Ако искате да се научите да танцувате, оти-
вате при танцьор. Станете ли веднъж добър певец
или танцьор, вече не е нужно да ходите при учи-
теля. Същото е и в духовния живот. В началото се
нуждаете от помощ, но щом напреднете значително
много, няма да се нуждаете от ничия подкрепа.
Когато някой стане истински ученик на Духо-
вен Учител, той не възприема себе си и своя Гуру
като две напълно различни същества. Той няма усе-
щане, че е в подножието на дървото, а неговият Гу-
ру е на върха му. Не! Той смята Гуру за своята най-
висша част. Чувства, че е едно цяло със своя Гуру и
че Гуру е неговата най-висша и най-развита част.
Следователно за истинския ученик не е трудно да
предаде своята най-низша част на най-висшата. Не
е под достойнството му да бъде предан ученик, за-
щото той знае, че най-висшето и най-низшето му
принадлежат. >

Този, който ви вдъхновява, е истинският ви

учител. Този, който ви обича, е истинският
ви учител. Този, който ви стимулира, е
истинският ви учител. Този, който ви
усъвършенства, е истинският ви учител.
Този, който ви цени, е истинският ви учител.
- 217 -
 Въпроси и отговори

Има ли си всеки човек определен път, или

всички пътища са относително еднакви?

Не всички пътища са еднакви, въпреки че

крайната цел е една и съща. Има различни пътища,
но всеки от тях отвежда до една и съща цел. Всеки
човек се нуждае от ръководството на Учител и
всеки трябва да открие своя собствен път. След
това трябва да следва само един път и един Учител,
който е водачът по този път.
Естествено, всеки човек трябва да има свой
собствен път. Това не означава, че на пътя няма да
има други търсещи. И други ще искат да следват
същия път, но всеки търсещ ще го следва по свой
собствен начин, според собственото си вдъхнове-
ние, стремеж и духовно развитие.

Възможно ли е да следваме повече от един

път?

Ако упражнявате духовна дисциплина под ръ-

ководството на Учител, най-уместно е да прекъс-
нете връзките си с други пътища. Ако сте удовле-
творени от един Учител, но все още търсите друг,
правите сериозна грешка. Няма да можете да по-
лучите това, което вашият Учител иска да ви даде,
и духовният ви напредък ще бъде много бавен.
Духовността не прилича на училище, където имате
учител по всеки предмет: история, география и т. н.
Не. Божественото осъзнаване е един предмет и за
този предмет е необходим само един учител. За-
- 218 -
това, за да напредвате най-бързо, винаги е препо-
ръчително да намерите Учител, в когото имате най-
голяма вяра и после да останете само в неговата
лодка. В противен случай, ако левият ви крак е в
неговата лодка, а десният в нечия друга, в крайна
сметка ще паднете във водата.

Как човек разбира дали е готов за духовен път

или не?

Когато сте гладни, вие знаете, че трябва да се

нахраните. Гладът ви принуждава да хапнете нещо.
Също и във вътрешния живот, когато сте гладни за
мир, светлина и блаженство, вие сте готови. Когато
имате вътрешен плач, вие сте готови за духовен
път. Когато изпитате тази потребност, сте готови.
Ако не я чувствате, не сте готови.
Понякога се случва така, че търсещият е готов
и Учителят е налице, но привързаността към обик-
новения живот пречи на човека да потърси искрено.
Онзи ден една жена ми каза, че е търсила своя Учи-
тел деветнадесет или двадесет години. Изненадах
се, защото бях сигурен, че нейният Учител е жив.
Ако наистина бе търсила искрено и плачеше за своя
Учител, тя щеше да го открие. Ако един стремящ се
наистина плаче за своя път, тогава пътят ще му се
яви. Ако той наистина плаче за духовен Учител, то
или Учителят ще дойде при него, или той ще отиде
при Учителя. Нито едно искрено усилие не отива
напразно. Ако някой на-прави искрено усилие,
тогава бих желал да кажа, че неговият вътрешен и
външен живот непременно ще бъдат увенчани с
успех. >>

- 219 -
 МЕДИТАЦИЯ ЗА УЧЕНИЦИТЕ
НА ШРИ ЧИНМОЙ

Кое придава стойност на живота, ако не

постоянният плач за себенадминаване?

Вашият личен водач

Всеки учител по свой начин наставлява уче-

ниците си как да медитират. Аз моля моите ученици
да започват медитацията си, като повторят думата
„Supreme” (Всевишни) няколко пъти. Всевишният е
нашият вечен Гуру. Ако пеете ОМ с цялото си
сърце, това също ще ви помогне. В духовния живот
благодарността е от най-голяма важност. Рано сут-
рин, когато започнете да медитирате, на-правете
три много дълбоки и бавни вдишвания и докато
поемате дъх, благодарете на Всевишния с цялата си
душа за това, че ви е пробудил и ви е дал вътрешен
подтик да медитирате. Сред милионите хора на
земята Той е избрал вас за духовен живот и е
естествено да сте му благодарни.
Може би смятате, че не знаете как да меди-
тирате. Но искам да ви кажа, че щом сте станали
мой ученик, щом сте стъпили в моята духовна лод-
ка, то лодкарят има задачата да ви отведе до Злат-
ния Бряг. След като благополучно сте се настанили
в лодката, вие може да лежите, може да пеете,
може да танцувате, може да правите всичко. Но

- 220 -
първо трябва да влезете в лодката. Понякога аз
давам външно наставление на учениците, които се
нуждаят от това. Но на повечето не давам индиви-
дуална медитация. Вместо това, когато приемам
ученик, аз се концентрирам върху неговата душа и
й давам вътрешна форма на медитация. Извеждам
на преден план душата и Всъщност тя медитира във
и чрез търсача. Душата също така убеждава сърце-
то и ума да действат правилно. В резултат на това
цялото същество – тялото, виталът, умът, сърцето и
душата са способни да медитират правилно. Когато
се концентрирам върху душата на ученика, той
непременно получава моето вътрешно напътствие.
Но ако ученикът успее съзнателно да създаде чиста
вибрация и да съхрани искреното си отношение,
тогава е по-лесно душата му да остане на преден
план и да получава всичко от мен. >

Индивидуална медитация
В обикновения живот, ако десет ученици посе-
щават един и същ клас, учителят им преподава
един и същ урок. Но при духовния учител е по-раз-
лично. Когато той медитира върху своите ученици,
съзнанието, което дава на един, не е същото като
това, което дава на друг.
Когато медитирам върху учениците си, аз
вдъхновявам всеки един и му давам мотивация в съ-
ответствие с неговата възприемчивост към мен и
според способността му да получи и прояви свет-
лината, която му предлагам. Благодарение на без-
крайната щедрост на Бог аз съм в състояние да
- 221 -
вляза в съзнанието и душата на всеки човек и да
видя от какво най-много се нуждае той и как желае
да прояви божествеността вътре в себе си. Душата
на един човек може да иска да прояви истината
чрез божествена сила. Друг човек може би желае да
осъзнае Бог чрез любов, посветеност и предаване.
Така че първо виждам какво иска душата, а след
това мога вътрешно да кажа на човека: „Следвай
този метод”. Не е необходимо да правя това на
външен план, ако на вътрешен му кажа: „Това е
начинът, по който ти трябва да осъзнаеш и проявиш
истината”. После на душата може да й отнеме
седмица или няколко месеца да убеди останалата
част на съществото как да медитира.
Умът може да не разбере това, но за медита-
ция умът изобщо не е необходим.
От време на време е възможно външно да ка-
жа на някой ученик как да медитира. Но давам тази
медитация съвсем дискретно и тя е предназначена
конкретно за този човек. Ако той сподели с другите
и те се опитат да използват същия метод, това ще
бъде сериозна грешка. По време на медитация все-
ки трябва да върви по свой собствен път, защото
всеки един има определена задача, специална ми-
сия, която трябва да изпълни на земята. В божест-
вената Игра на Всевишния всекиму е отредена
специална роля и за да изиграе тази роля, човек
трябва да медитира според своята собствена вът-
решна необходимост.
Ако чувствате вътрешно привличане към мен,
но не сте получили индивидуална медитация, не се
безпокойте. Най-добрият вид медитация идва, кога-
то влезете в моето съзнание, съзерцавайки порт-
- 222 -
рета, на който съм във високо медитативно съзна-
ние. Докато медитирате върху моя портрет, не тряб-
ва да мислите за нищо. Просто се опитайте да хвър-
лите с най-голям стремеж своето външно и вътреш-
но съществуване в моето съзнание. Ако ви дойде
мисъл, без значение добра или лоша, просто я
хвърлете в моя портрет. Всеки път когато в ума ви
проникне някаква мисъл, чувствайте, че това е
атака, и ме оставете да посрещна атаката. Не оку-
ражавайте каквато и да е мисъл. По този начин
можете да запазите вътрешния си съд абсолютно
празен. Ако опразните себе си и ми дадете всичките
си мисли и небожествени качества, аз мога да ви
изпълня с мир, светлина и блаженство. >

Гуру приема
Аз съм готов да приема от моите ученици вси-
чко, което имат и което са. Ако искате да ми дадете
само добрите неща, това не е правилно. Ще трябва
да ми дадете и добрите, и лошите. Ако имате страх,
съмнение или негативни мисли, погледнете в моя
портрет и хвърлете в мен цялата си тъмнина и
нечистота. Не се безпокойте за мен. Аз ще изхвърля
тези негативни сили в Универсалното Съзнание. Но
ако задържате такива неща, вие само ще страдате.
Днес ще ви споходи една лоша мисъл, утре ще
дойдат стотици лоши мисли и това няма да има
край. Трябва да знаете, че когато тези негативни
мисли влязат във вашия ум, те отнемат силата ви.
Сякаш върху раменете ви е струпан тежък товар и
вие естествено се чувствате изморени и изтощени.

- 223 -
 Как да хвърляте негативните си мисли в мен?
Да предположим, че завиждате на някого. Когато му
завиждате, вие вътрешно общувате с този човек и
му предавате завистливите си мисли. В своя ум
формулирате мисли или идеи и след това съзна-
телно ги отправяте към него. По същия начин може
да хвърлите тези идеи в мен вместо в него. Знайте,
че когато разговаряте вътрешно с мен, вие ми
давате мислите си.
Ако сънят ви не е бил нарушаван и не сте
натрупали никакви умствени отпадъци през нощта,
то когато медитирате сутрин, може би няма да има
нищо небожествено, което да ми дадете. Тогава ще
можете да влезете в мен с радост, любов, мир и
всички божествени качества. Когато правите това,
вие сте като дете, което общува с баща си. Детето
отива при него с огромна радост, за да му даде мо-
нетата, която е намерило на улицата. То е можело
да си купи с нея бонбон, но вместо това е почувст-
вало необходимост да я даде на своя баща. Бащата
е толкова доволен от детето, което му е донесло
собственото си притежание, че му дава цял долар.
За вас, моите ученици, аз съм духовен баща.
Ако ми дадете нещо добро или положително – мал-
ко любов, малко радост, малко благодарност, – то-
гава веднага ще ви дам в отговор безкрайна любов,
радост и благодарност. Ще ви дам неизмерими по
вече, отколкото сте ми предложили. Но ако ми да-
дете нещо лошо, то ще влезе в моя вътрешен океан
и аз ще се погрижа за него. >

- 224 -
 Медитация върху портрета
на Шри Чинмой
Когато медитирате върху портрета ми и на-
влезете в моето съзнание, вие не бива да чувствате,
че прониквате в някаква чужда среда или в чужд
човек, а че навлизате в своята собствена най-висша
част, в своето истинско Аз. Вие имате майка и баща,
съпруг или съпруга, имате деца. Сега можете да
прибавите още един човек към семейството си.
Трябва да усещате, че тук има някой, който ви при-
надлежи – не само за този живот, а завинаги. Ако
почувствате единството си с мен, ако почувствате,
че аз не съм чужденец, а член на собственото ви
семейство, тогава вашето съзнание и душата ви
спонтанно ще се опитат да общуват с мен. Самото
това общуване ще бъде за вас медитация.
Ако погледнете едно дърво, вие се сливате със
съзнанието на дървото. Ако погледнете цвете, се
сливате с уханието на цветето. По същия начин, ако
гледате моя портрет, на който съм в много високо
съзнание, вие ставате едно цяло с моята вътрешна
божественост и реалност. Понякога, когато видите в
мен океан от светлина, може да почувствате, че ако
влезете в океана, ще се удавите, ще бъдете побе-
дени и унищожени. В същото това време светлината
се опитва да влезе във вас, но вие се опитвате да се
скриете. Трябва да знаете, че божествената свет-
лина няма да ви изложи на показ. Тя иска само да
ви просветли. Колкото повече светлина получите,
толкова по скоро ще бъдете просветлени.
Но ако изпитвате страх, тогава е по-добре да
не се опитвате да влизате в мен. Вместо това ми
- 225 -
позволете аз да вляза във вас. Може да кажете:
„Нека океанът от светлина дойде в мен в много мал-
ко количество или нека в мен проникнат няколко
капки светлина”. Вашият напредък зависи от силата
и възприемчивостта ви, от това колко от моята ду-
ховна храна можете да приемете. Ако имате голяма
вътрешна сила, ако чувствате, че сте достатъчно
силни да плувате в морето от светлина и блажен-
ство, тогава влезте в мен. В противен случай ми
позволете аз да вляза във вас. Но това се отнася
само за търсещи, които искат да следват моя път.
Тези, които не са мои ученици, може да си ми-
слят, че медитацията върху моя портрет е върхът на
глупостта. Може би те смятат, че съм безсрамно
горд. Но мога да ви уверя, че портретът, направен
когато съм в много високо съзнание, когато напълно
съм се слял с Всевишния, не представлява моето
физическо тяло или човешка личност. Портретът не
представлява Чинмой Кумар Гош. Когато моите уче-
ници медитират пред портрета ми, те чувстват, че
медитират не пред мен, а пред своя истински Гуру,
който е Всевишният. Всевишният е вечният Гуру –
моят Гуру, вашият Гуру, Гуру на всички. Но аз го
олицетворявам по личен и приемлив начин за тези,
които имат вяра в мен, така както има други Учи-
тели, които олицетворяват Всевишния за своите
ученици.
Затова, когато медитирате върху моя портрет,
не мислете за него като за портрет на човешко съ-
щество. Мислете за постижението и съзнанието, ко-
ето портретът олицетворява. Поне за моите ученици
портретът ми представлява някой, който е постиг-
нал единство с Най-висшето. Ако човек се концен-

- 226 -
трира върху моя портрет с истинска посветеност и
стремеж, аз непременно ще му помогна. Да служа
на човечеството е единствената причина, поради
която съм тук на земята.
Тези, които са мои истински ученици, не тряб-
ва да медитират върху ничий друг портрет освен
върху моя. Вашият Гуру е земеделец. Той постоянно
обработва полето на вашия вътрешен живот. Ако не
му позволявате да го обработва, ако съзнателно или
несъзнателно се обръщате към някой друг, вие само
отлагате собствения си напредък. Това не означава,
че ще имам нещо против, ако поставите изображе-
ние на някое божество в стаята си. Аз много обичам
боговете и богините. Но ако аз съм този, който ще
ви отведе до Златния Бряг, вие трябва да бъдете в
моята лодка. За концентрация, медитация, съзерца-
ние, за цялостно вътрешно ръководство трябва да
идвате при мен, защото имате директна вътрешна
връзка с мен.
Ако имате красиво изображение на някой бог
или богиня, можете да го използвате за вдъхнове-
ние. Но ако се концентрирате и медитирате върху
него, ще предизвикате огромно объркване в себе
си. Един ден ще гледате портрет на някой бог и ще
медитирате върху него, на следващия ден ще меди-
тирате върху някоя богиня, на третия ден върху
някой друг, а на четвъртия върху мен. Тогава ще
бъда безпомощен. Ето защо винаги казвам на моите
ученици да се обръщат към мен на вътрешен план и
аз винаги ще им помагам.
Любовта, посветеността и предаването са
крайъгълните камъни на моята философия, защото
те съставляват истинската слънчева пътека, която
- 227 -
може да отведе стремящия се до Целта много бързо
и сигурно. Ако искате да влезете в съзнанието ми,
докато се вглеждате в моя портрет, най-добрият
подход е този на любов, посветеност и предаване.
Ако предложите сърдечната си любов, посветеност
и предаване, тогава ще чувствате присъствието ми
в своето сърце. Когато някой стане мой ученик, той
трябва да чувства присъствието ми в сърцето си, а
също и своето присъствие в моето сърце. Когато
ученикът медитира върху моя портрет, това автома-
тично му помага да се концентрира върху сърцето.
И ако се концентрира върху сърцето си, той ще от-
крие, че е много лесно да влезе в своето най-висше
съзнание.
Медитацията не означава просто да седите
пред своя олтар. Ако четете книгите ми с одухотво-
рено чувство, вие веднага влизате в моето съзна-
ние. А за тези, които считат себе си за мои ученици,
влизането в моето съзнание е най-висшата форма
на медитация. Всеотдайното служене е друга форма
на медитация. Когато работите за мен и мислите за
мен, докато работите, моето съзнание влиза във вас
и вашето съзнание се издига. Това е една от най-
добрите форми на медитация.
Ако искате да следвате пътя на някой друг,
той може да ви даде други наставления. Но на мои-
те ученици аз казвам това. Аз съм духовен учител,
но не съм единственият духовен учител на земята.
Има и други. Ако искате да следвате моя път, аз ще
мога да предложа светлина на душата ви. Ако из-
учавате книгите ми, ако идвате редовно на нашите
срещи за медитация и ако се концентрирате върху
моя портрет по време на ежедневните си меди-

- 228 -
тации, тогава ще мога да ви помогна във вашето
вътрешно пътешествие. Но ако следвате пътя на
някой друг, естествено този учител ще ви учи как
да медитирате по свой специфичен начин. >

Въпроси и отговори

Една от вашите снимки ме плаши.

Духовният учител не е рентгенов апарат. Щом

застанете пред рентгенов апарат, вие сте изцяло на
показ. Когато стоите пред мен, аз също мога да
видя всичко. Но ще бъда последният човек, който
ще ви изложи пред някого или ще се оплаче от вас
на Всевишния. Ако някой е постъпил много лошо,
той може да се страхува, че ще издам всички негови
вътрешни недостатъци и тайни грехове. Но аз няма
да ви издам. Напротив, моето състрадание като
божествена майка ще скрие вашите несъвършен-
ства. Когато приемам някого за свой ученик, аз
приемам всички негови несъвършенства като свои
собствени.
Затова никога не трябва да се страхувате от
мен. Аз не съм нито тигър, нито лъв. Няма да ви
погълна. Не! Дори ако чувствате, че сте самата
тъмнина, а аз съм слънцето, в това няма нищо ло-
шо. Слънцето, греещо в мен, е вътрешното слънце,
което само просветлява. То не излага никого. Ако
освети тъмнината, то я превръща в светлина и
после дарява тази светлина на целия свят. Ето защо
няма за какво да се безпокоите.

- 229 -
 Моля ви, никога не се страхувайте от мен. Мо-
же да се страхувате от всичко друго на земята, но
не се бойте от мен. Аз никога няма да ви навредя по
никакъв начин. Напротив, моята задача е да тран-
сформирам несъвършенствата ви и да придам облик
на собствената ви божественост.

Моята приятелка не е ваша ученичка, но

започна да медитира върху вашия портрет и
сега изпитва огромен страх.

Много често хората казват, че се плашат от

портрета ми. Но те не се страхуват от портрета ми.
Става въпрос само за това дали имат готовност да
се откажат от някои неща. Вътрешно те нямат
склонност да се откажат от старите си навици и ста-
рия си живот. Гледат моя портрет и чувстват океан
от несигурност, защото самите те не са сигурни
дали наистина искат духовния живот. Страхуват се
от това какво ще се случи, ако се откажат от
старите си навици. Изживяването на вашата прия-
телка може да се обясни по този начин.
Ако човек може да забрави миналото и е готов
да навлезе съзнателно и с цялото си сърце в но-
вото, вечно новото, тогава той ще види, че новото
също има своя собствена реалност, по-удовлетво-
ряваща от миналото. Тогава няма страх. Страхът
идва само когато човек чувства нежелание да се
откаже от стария си живот или несигурност дали да
приеме моя начин на живот. Но обикновено хората
са несъзнателни за факта, че не искат да се разде-
лят да се разделят със стария си живот. Тъй като
една част от тях искат да бъде духовна, те се чув-

- 230 -
стват смутени, че все още таят светски желания. Не
искат да признаят това дори и пред самите себе си.

Ако нещо ви обвързва, забравете го.

Ако нещо ви заслепява, забравете го.
Ако нещо ви ограничава, забравете го.
Ако нещо ви пробужда, научете го.
Ако нещо ви освобождава, научете го.
Ако нещо ви осъществява, научете го.

Когато приковавате поглед в мен по време на

медитация или когато ни молите да излезем да
медитираме пред вас, понякога малко се при-
теснявам или се плаша. Не знам какво прави-
те. Бихте ли обяснили?

Когато гледам към вас по време на медитация

или когато ви моля да седнете пред мен да
медитирате, аз влизам във вас, за да разбера какво
иска вашето вътрешно и външно същество. Влизам
във физическото, витала, ума, сърцето и душата.
Ако видя, че някой човек плаче за мир, веднага
спускам от горе мир. Ако видя, че някой друг иска
светлина, тогава спускам светлина. В зависимост от
стремежа, необходимостта и възприемчивостта на
всеки един търсач аз спускам от горе различни
духовни качества.
Понякога виждам, че търсещият не иска нищо,
няма никакъв стремеж. Причината не е в това, че
има всичко. Той просто няма вдъхновение и стре-
меж да привлече нещо от горе или да получи нещо
от мен. В тези търсещи аз просто се опитвам да
запаля пламъка на стремежа.
- 231 -
 В някои случаи вие може да имате по-добра
медитация, когато гледам някой друг, отколкото
когато гледам вас. Ако сте във високо съзнание и
ме гледате, докато се фокусирам в някой друг, вие
можете да привлечете моята светлина като магнит.
Въпреки че гледам някой друг, по-голямата част от
моята светлина може да отиде при вас вместо при
него. От друга страна, ако се концентрирам върху
вас, а вие си мислите, че всички други ви гледат,
или ако умът ви брои колко секунди ви гледам,
сравнявайки с това колко време съм гледал дру-
гите, тогава ще получите много малко.
Понякога, когато благославям някого и спус-
кам безкрайното Състрадание на Всевишния върху
него, той е абсолютно невъзприемчив. Става така,
че човек, който седи някъде другаде, чието вътре-
шно същество е напълно пробудено и който медити-
ра върху Всевишния с голяма посветеност, получава
много повече. Той взема цялата светли-на, която
искам да дам на първия. Тогава аз не оставам недо-
волен от този, който е получил моята светлина. Ако
човекът, на когото я предлагам, не е възприемчив,
тогава естествено, ако друг има възможност, трябва
да я приеме. След това, когато медитирам индиви-
дуално върху този човек, аз му давам още, стига
той да е способен да приеме още.
Но понякога се случва така, че когато дойда
при този човек и го погледна, той се притеснява и
не получава нищо. Понякога чувствате, че не мо-
жете да медитирате добре, когато ви гледам в очите
или ви моля да седнете пред мен. Плашите се до
смърт. Но защо се страхувате от мен? Аз не съм
нито змия, нито тигър. Вие се боите от мен, защото

- 232 -
ви се струва, че невежеството ви ще бъде разкрито.
Може несъзнателно да мислите: „Сутринта излъгах
или направих друго лошо нещо и сега Гуру ще ме
разобличи.” Възможно е и внезапно да ви нападнат
враждебните сили. Били сте добре, преди да ме
видите, но щом застанете пред мен, изведнъж всич-
ки лоши мисли на света излизат наяве във вас. Но
трябва да знаете, че винаги сте имали тези врагове.
Само че преди не сте били съзнателни за тях. Сега
те идват на преден план, за да бъдат трансформи-
рани.
Не мислете за мен като за рентгенов апарат,
който ще разкрие вашите вътрешни несъвършен-
ства пред целия свят. Вместо това мислете за мен
като за огледало, което ще ви покаже какво да
поправите в своя духовен живот. Когато сте пред
мен ще можете да видите своето собствено вътреш-
но отражение. Ще видите това, с което сте дошли
при мен. И добрите, и лошите мисли моментално ще
бъдат отразени. Но ако се страхувате и се опитвате
да се скриете или ако се стараете да ми внушите, че
сте това или онова, тогава правите сериозна греш-
ка. Аз знам какви сте в действителност. Знам каква
е оценката, която заслужавате. Като се опитвате да
ме впечатлите със своя стремеж, вие само губите
искреността, която имате. Дори ако дойдете със
съвсем малко стремеж, дайте ми го с най-голяма
искреност. Ако идвате с лоши мисли, чувствайте, че
те са ваши врагове, и отделете своето съществуване
от тях. Или трябва да ги отхвърлите и да заявите:
„Те не са мои”, или трябва да кажете: „Да, те са
мои, но аз ти ги давам. Това са моите притежания и
аз ти давам всички свои притежания”. Тогава аз мо-
га да взема тези сили от вас. Но ако се страхувате
- 233 -
да не бъдете разобличени или да приемете това,
което ви давам, тогава няма да получите нищо.
Аз не съм дошъл на този свят да ви разобли-
чавам и да ви съдя. Дошъл съм само да ви обичам и
да ви усъвършенствам. Когато ви гледам и се кон-
центрирам върху вас по време на медитация, не
бива да се безпокоите какво мисля за вас. Не мисля
нищо. Само ви предлагам своята духовна любов,
светлина и грижа. Когато детето види своята майка
да идва към него, дори да е мръсно и кално, то не;
се страхува. Знае, че майка му няма да го удари
или обиди. Тя само ще го измие. В момента, в който
си помислите, че сте извършили нещо лошо – чрез
мисъл или действие, – почувствайте, че моята гри-
жа за усъвършенстването ви е безкрайно по-голяма
от вашата загриженост да усъвършенствате себе си.
Страхът идва, защото ви се струва, че ще бъдете
разобличени от моята светлина. Но ако можете да
почувствате, че моята светлина само ще ви озари и
усъвършенства, тогава няма да има страх, без зна-
чение колко близка или проникваща е светлината.
Друга причина, поради която понякога се при-
теснявате, когато медитирате пред мен, е, че влиза-
те в притеснението и несигурността на другите око-
ло вас. Като че ли всички сте студенти и ви изпит-
ват. Вместо да се съсредоточите върху собствената
си вътрешна мъдрост, вие се оглеждате да видите
коя страница от учебника изучават другите. Мисли-
те си, че въпросът ще бъде от страницата, която
чете другият, и пожелавате да прочетете същата
страница. Тогава започвате да се притеснявате не
защото се опитвате да прочетете съответната стра-
ница, а защото самият човек е притеснен. Той чете

- 234 -
някакъв пасаж, но също чувства, че това може би
не е правилният текст. Когато започнете да четете
неговата страница, вие влизате в съзнанието му и
възприемате неговата несигурност и страх.

Препоръчвате ли да медитираме с молитвено

събрани ръце?

Да, препоръчвам го. Ако държите ръцете си

молитвено събрани одухотворено чувство, това
определено ще ви помогне да медитирате по-добре.
Ако искате да увеличите своята посветеност, трябва
винаги да се опитвате да правите нещо на физи-
ческо ниво, за да убедите и физическия си ум. Ко-
гато се молите и медитирате със събрани ръце, ва-
шият неподатлив, непослушен и упорит физически
ум и цялото ви физическо същество придобиват по-
вече посветеност. Всичко във вас става целе-
устремено.
Ако това ви изморява физически и изпитвате
болка, трябва да знаете, че тази болка няма да ви
донесе удовлетворение. Може да се молите и меди-
тирате и пак да стигнете до много високо състояние
на съзнанието, без да държите ръцете си събрани,
но ако ги държите така с одухотворено чувство,
това определено ще помогне на стремежа ви. Някои
хора чувстват, че получават деветдесет и девет
долара От своя вътрешен стремеж. Но те се нуждаят
от още един долар, за да постигнат определената
цел. Те знаят, че събраните в молитва ръце могат да
им дадат този последен долар. Ако има нещо, което
могат да направят и което веднага ще им предо-
стави този липсващ долар, те ще го направят. Други
смятат, че не им е нужно да държат събрани ръцете
- 235 -
си. Те чувстват, че автоматично ще получат този
последен долар, като усилят стремежа си. Те също
са прави.
Това, че някой държи ръцете си събрани или
че се безпокоите какво мислят за вас, не е причина
да държите дланите си събрани. Но ако чувствате,
че това увеличава вашия стремеж и възприемчи-
вост, трябва да го правите. Ако обаче го вършите
без спонтанен вътрешен подтик, само за да впечат-
лите другите, тогава правите голяма грешка. След
няколко дни или месеца вашата искреност ще се
прояви и ще ви накара да спрете. От друга страна,
ако някога сте държали дланите си събрани, за да
направите впечатление, и сега сте осъзнали своята
глупост, това не означава, че непременно трябва да
спрете да го правите. Това е като любопитството.
Някои хора навлизат в духовния живот от любопит-
ство. Те нямат искрено вдъхновение или стремеж,
но от любопитство идват на срещите ни и се при-
съединяват към нашите занимания. Накрая виждат,
че то не ги води доникъде. Тогава прекратявай) с
живота си на любопитство и започват искрено да се
стремят. Така че твърдо установени правила няма.

Защо понякога молите хората да гледат във

вас, докато медитират?

Вие гледате ръцете си, но вашите ръце няма

да ви дадат реализация. Аз съм Учител. Съзнанието
на божествената реализация е изписано на моето
лице и в моите очи, не на върха на пръстите ви. Ще
получите много повече вдъхновение, ако гледате
мен, вместо да гледате някъде другаде.

- 236 -
 Ако можете да установите съзнателен контакт
с душата ми, тогава бъдете сигурни, че моето земно
съществуване ще действа като ваш слуга. Щом ня-
кой установи истински контакт с моята душа и ис-
крено пожелае моята помощ, тогава аз ще бъда на
неговите услуги завинаги. Но този контакт трябва
да бъде превърнат в отъждествяване, а отъждествя-
ването – в единство. Ако търсещият успее да за-
твърди единството между своята душа и моята, то-
гава аз ще бъда винаги отговорен за това човешко
същество. Това е уверението на моята душа.

Ако искате напътствие, погледнете нагоре

с чисто сърце. Ако искате напътствие,
погледнете навътре с освободен
от съмнения ум.

Понякога, дори и да медитирам с вас, предпо-

читам да затварям очите си. Това лошо ли е?

Когато медитирам пред учениците си, аз ви-

наги ги моля да държат очите си полуотворени, за-
щото един от начините, чрез които те могат да по-
лучават от мен, е чрез очите. Понякога аз спускам
безкраен мир, светлина и блаженство и ги разпръ-
сквам чрез очите си. Ако учениците успеят да видят
тези божествени качества със собствените си очи в
лицето и погледа ми, физическият им ум ще бъде
убеден и те ще са по-възприемчиви. Вие можете да
видите това, което спускам, не само в очите ми, но
и в цялото ми лице. То е като сияние, което се
излъчва около цялото ми тяло. Ако очите ви са
отворени, непременно ще видите нещо.
- 237 -
 Когато един Учител спусне повече светлина
или мир, отколкото медитиращите с него могат
да възприемат, какво става с тях? Загубват ли
се?

Не се губят. Проникват в земната атмосфера и

стават собственост на земята. Когато духовните
Учители спускат от горе божествени качества, Май-
ката Земя ги усвоява като свои собствени. Тогава,
ако някой се стреми, той ще получи този мир и
светлина от земното съзнание, но няма да знае
откъде идват.

Откакто започнах да медитирам с вас, чувст-

вам, че съзнанието ми се намира на друго
място. Бихте ли обяснили това?

Откакто идвате тук да медитирате с нас, съ-

знанието ви е започнало да действа повече от сър-
цето, отколкото от ума ви. Преди съзнанието ви е
било в ума. Когато пребивавате в ума, целият живот
изглежда като парче сухо дърво. Но когато сте в
сърцето, животът се превръща в море от чиста
любов и блаженство. Ако можете да останете там,
постепенно ще започнете да изживявате спонтанно
чувство на любов и единство с Бог и Божиите съ-
здания. >>

Пълнотата на живота е в това да мечтаеш и

да осъществяваш невъзможните мечти.

- 238 -
 РАЗБИРАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ
ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Всяко преживяване е един красив епизод в

моето сърце. Всяко преживяване е една
мощна реалност в моята душа.

Плодовете по пътя на медитацията

Има много пътища, които водят до целта. Един

от тях може да е обсипан с красиви цветя от двете
страни, край друг може да има само няколко цвята,
а трети път може да е без нито едно цвете. Ако
трима търсещи следват различни пътища според
нуждите и предпочитанията на душата си, накрая
всеки един от тях ще достигне целта, след като е
имал различни преживявания по време на своето
пътешествие.
Всяко преживяване е стъпка към осъзнаване-
то. Всяко преживяване ви вдъхва допълнителна
увереност. Всяко преживяване ви дава кураж и
енергия да вървите напред и ви носи огромна
наслада. Докато трае преживяването, вие може да
почувствате в себе си присъствието на един
невидим водач, който ви насочва към целта.
Преди да получите плода, който наричате своя
цел, може да пожелаете да опитате много други
плодове. Но ще получите пълно удовлетворение
само когато изядете плода, който е вашата цел.
- 239 -
Някои търсещи чувстват, че не желаят никакъв друг
плод освен Божественото осъзнаване, затова ду-
ховните преживявания като такива изобщо не са им
необходими. Ако имате способността да напредвате
много бързо, не е нужно да получите хиляди прежи-
вявания, преди да осъзнаете Бог. Разширяването на
вашето съзнание, докато израствате в Бог само по
себе си е убедително преживяване.
Когато имате вътрешно преживяване, е възмо-
жно да не сте в състояние да определите да ли то е
истинско или не. Но този проблем ще възникне само
при положение, че нямате Учител. Ако имате Учи-
тел, той ще може веднага да ви каже дали получа-
вате плодотворни вътрешни преживявания или про-
сто заблуждавате себе си. Един духовен Учител мо-
же лесно да направи разликата без ни най-малко
съмнение или колебание
Дори да нямате Учител, все пак можете да
разрешите този проблем. Просто се концентрирайте
върху духовното си сърце. Ако преживяването ви е
истинско, ще почувствате в сърцето си едва доло-
вим трепет, сякаш там лази мравка.
Има и други начини да определите дали пре-
живяването ви е истинско. Опитайте се да дишате
възможно най-бавно и тихо с усещането, че внасяте
чистота в цялото си естество. Представете си, че
чистотата навлиза във вас като нишка и се навива
около пъпната ви чакра. Тогава, ако се концентри-
рате върху преживяването и почувствате, че духов-
ното ви сърце не желае да влезе в пъпния ви цен-
тър, ще знаете, че преживяването ви е само халю-
цинация. Но ако сърцето с радост навлезе в цен-

- 240 -
търа, бъдете сигурни, че преживяването ви е на-
пълно истинско.
Освен това, когато имате преживяване, опи-
тайте се за две минути да почувствате дали можете
да израснете в него или не. Ако чувствате, че рано
или късно ще можете да израснете в това прежи-
вяване, тогава то е истинско. Но ако ви се струва,
че то няма нищо общо с реалността и че никога
няма да може да израснете в него, значи то не е
истинско.
Когато имате преживяване, опитайте се да
разделите външния си живот от вътрешния. Външ-
ният живот е животът на човешка необходимост и
земни изисквания. Вътрешният живот е и живот на
необходимост, но това е Божия необходимост, не
ваша – Божие изискване, не ваше. Опитайте се да
почувствате дали Божията необходимост е тази,
която действа във и чрез вашето преживяване, и
дали Бог се нуждае и иска да осъществи Себе си
във и чрез вас. Ако имате такова чувство или
осъзнаваме, тогава вашето преживяване е истинско.
Истинското преживяване идва само когато искрено
пожелаете и се нуждаете от вътрешния живот и
когато Бог се нуждае и пожелае вътрешния живот
във и чрез вас. Ако стигнете до това разбиране,
всички ваши преживявания ще станат истински.
Непременно ще станат истински. >

- 241 -
 Въпроси и отговори

Помним ли съзнателно всички свои вътрешни

преживявания?

Когато един обикновен търсещ има вътрешно

преживяване, той може да не го помни съзнателно,
въпреки че същността на това преживяване остава
в неговия вътрешен живот. Дори ако преживяването
е от високо ниво, след четири-пет години търсещият
може напълно да го забрави, защото невежеството в
живота му ще го е погълнало. Той може да каже:
„Как съм могъл да имам такова преживяване? Ако
наистина съм имал такова преживяване, как стана
така, че след това извърших толкова лоши неща?
Как стана така, че не медитирах и не се молих? То-
ва означава, че преживяването ми не е било толко-
ва важно”. Така съмнението на търсещия поглъща
преживяването и накрая той го забравя. Но достиг-
налият осъзнаване човек знае, че всичко, което е
видял и почувствал, е абсолютно истинско. Посред-
ством своето вътрешно зрение той може да си спом-
ни дори вътрешните преживявания, които е имал в
минали прераждания, които е имал в минали пре-
раждания. Но обикновеният търсещ, дори да е имал
само две значими преживявания в своя живот, е
възможно изобщо да не ги помни,

Как разбираме на кое ниво на съзнание сме по

време на медитация?

Търсещият може да бъде съзнателен за нивата

на съзнание само копито е пред прага на реализа-

- 242 -
цията. Един обикновен стремящ се не може да знае,
а и не е необходимо да знае това.
Има седем висши свята и седем низши свята.
За Духовния Учител не е трудно да присъства едно-
временно във всички тези четиринадесет свята и да
вижда какво се случва във всички тях. Стремящият
се също може да бъде в повече от един свят едно-
временно, но няма да знае кои са тези светове.
Единствено този, който е напреднал в духовния
живот, който съвсем скоро ще стъпи на най-
високото стъпало на духовната стълба, ще може да
види на кое ниво на съзнание се намира по време
на своята медитация. За постигналите осъзнаване
души това е много лесно.
Вашият духовен Учител може да ви каже от
кое ниво е дошло определено преживяване. Ако ви
каже, че то идва от виталния или от менталния
свят, тогава щом получите подобно преживяване в
бъдеще, ще разберете, че то идва от този свят.
Възможно ли е да получим нещо по време на
медитация и да не сме съзнателни за преживя-
ването?
Понякога, когато получаваме светлина, мир
или блаженство на по-високо ниво на съзнание, фи-
зическият ум не е убеден, че наистина е придобил
нещо. Но не е нужно физическото съзнание да раз-
бира какво е получено. Светлината може да про-
никне в по-висша част на емоционалното същество
и да започне да действа няколко минути, няколко
дни, дори и повече. Там тя ще създаде нова почва и
накрая ще даде богата реколта от вътрешни прежи-
вявания. Но може да мине известно време, преди
тези вътрешни преживявания да навлязат в грубото
- 243 -
физическо съзнание. Ако едно преживяване про-
тича във физическото съзнание, ние можем да го
видим и почувстваме със сетивата си. Тогава естест-
вено можем да разчитаме на собственото си осъ-
знаване. Но ако преживяването е много фино и се
случва на по-високо ниво на съзнание, е възможно
и да не узнаем за него. Това, което се опитваме да
направим, е да накараме физическия ум да бъде
съзнателно буден за всичко, което става в другите
части на съществото. Ако физическото и духовното
в нас са едновременно съзнателни за това, което
правим, тогава, без значение на кое ниво на съзна-
ние имаме изживяване, ще го чувстваме във физи-
ческото. Тогава ще имаме свободен достъп до всич-
ки нива на съзнание и физическото няма да успее
да се усъмни в реалността на тези фини преживя-
вания. В противен случай може да стане така, че
висшето да почука на вратата на физическото, а то
да го отхвърли.

Когато медитирам, понякога чувствам, че в

следващия момент ще имам някакво преживя-
ване, но нищо не се случва. Каква е причина-
та за това?

Причината да не се случва нищо е това, че не

сте достигнали нужната висота. Вие сте точно пред
прага й, но не сте я достигнали съвсем. Това е все
едно да палите печка. Когато пускате газта, трябва
да нагласите ключа на определена позиция, преди
да се появи пламък. Вие почти стигате до тази пози-
ция, но спирате твърде скоро. Ако завъртите ключа
само един милиметър по-нататък, ще успеете.

- 244 -
 Същото е с вашата медитация. Щели сте да
имате преживяване, ако бяхте отишли само малко
по-високо и по-дълбоко. Но вниманието ви е било
отвлечено или нещо ви е накарало да се върнете,
вместо да продължите. Не сте успели да задържите
своя стремеж и съзнанието ви е паднало. Все едно
сте се катерили нагоре към най-високия клон на
някое дърво, по изведнъж са ви извикали отдолу и
вие сте слети, забравяйки за вкусния плод на
върха. Ако успеете да запазите висотата си и да не
отговаряте на никакво повикване или притегляне
отдолу, вие ще достигнете най-високото си ниво и
ще получите преживяване.
Докато се молите и медитираше, си предста-
вяйте, че карате велосипед. Когато го карате, коле-
лата трябва да се въртят през цялото време. Вие не
можете да балансирате – неподвижно на едно мя-
сто. Докато медитирате, е необходимо да се стре-
мите през цялото време, в противен случай ще
паднете. В духовния живот движението трябва да е
постоянно. Или се движите напред, или назад. Ако
се опитате да останете неподвижни, невежеството
на света ще ви дръпне назад към изходната ви
позиция.
Това, от което се нуждаете в своя живот на
стремеж, е не успех, а напредък. Напредъкът сам по
себе си е активна форма на успех. Ако рано сутрин,
когато започнете да медитирате, си помислите:
„Днес аз трябва да получа най-високото преживява-
не, иначе ще се чувствам нещастен”, тогава Бог мо-
же да ви даде преживяването, което наричате ус-
пех. Но Той няма да ви използва като Свой инстру-
мент, защото вие вече се опитвате да вземете нещо

- 245 -
от Него. Искате Той да ви даде вътрешно преживя-
ване, докато би трябвало да молите само за възмо-
жността и привилегията да бъдете Негов инстру-
мент, за да Му служите по Негов собствен начин.
Ако жадувате само да удовлетворите Бог по
Негов собствен начин, ако плачете само за напре-
дък, тогава вие непременно ще получите всички
преживявания, които Бог ви е отредил, в избраното
от Него време. В момента вие се опитвате да изка-
чите голяма височина, за да получите преживяване.
За вас е изключително трудно да стигнете до тази
височина на този етап от духовното си развитие. Но
за Бог е много лесно да свали плода долу и да ви го
даде. Той е изключителен катерач. Той може да се
качва и слиза. Така че, ако успеете да удовлетво-
рите Бог, дори и да останете в подножието на
дървото, Бог ще се изкачи вместо вас и ще спусне
изживяването долу, ако е Негова Воля да го
получите.

Често имам усещането, че виждам светлина,

по моят ум силно се съмнява в това. Питам се
дали светлината, която виждам, е истинска
или въображаема.

Ако това е истинска светлина, ако е чиста, бо-

жествена светлина, бъдете сигурни, че умът ви не
може да се усъмни в това, което вижда.
Умът няма способността да се съмнява в боже-
ствената светлина, докато я виждате. Сиянието на
светлината е такова, че няма да позволи в ума ви
да проникне каквото и да е подозрение или съмне-
ние. Когато се появи истинската божествена светли-

- 246 -
на, умът се изключва, той въобще не функционира.
Цялото същество се превръща в душа.
Умът има способността да се съмнява в боже-
ствената светлина, след като всичко е приключило.
Докато виждате светлината, умът е божествен. След
това, когато съзнанието ви падне и вече не сте
физически съзнателни за светлината, умът може да
събере сили и да се опита да се усъмни във вашето
преживяване. Тогава може да поставите под съм-
нение светлината, която сте видели. Ако точно сега
Бог застане пред вас, няма да се усъмните в него.
Но в мига, в който Бог изчезне от вашето външно
полезрение, вие може да се усъмните в Него.
Поради единството с тялото си вие не се съм-
нявате в своите очи или нос. Знаете, че те са
неделима част от вашето тяло и че тялото ви е
неделима част от вашия живот. По същия начин
божествената светлина е неделима част от вашето
действително съществуване. Нима можете да отре-
чете или да се усъмните в собственото си същест-
вуване.Но след като преживяването е приключило и
вече ме чувствате светлината като своя собствена,
във вас може да проникне съмнение.

Веднъж получих преживяване, в което почув-

ствах чистотата, силата и вечността на Бог, но
после това усещане ме напусна.

Това е било дар на чиста Милост. Всевишният

поради безкрайната си щедрост ви е дарил безус-
ловно своята Милост. Ето защо това преживяване е
било възможно. Подобни неща не са халюцинации.
Духовните Учители имат свободен достъп до тези

- 247 -
преживявания, но и търсещите могат да ги изпитат,
ако се молят и медитират искрено.
Вие сте получили това преживяване поради
Божията Милост, но нечистотата ви е попречила да
го задържите. Всяко духовно богатство, което бихте
могли да имате, без значение от какъв вид е то, ще
бъде унищожено от нечистотата. Много хора полу-
чават добри преживявания в определен ден, но на
следващия ден се отдават на низш витален живот.
Тогава всички техни по-високи преживявания биват
унищожени. Но ако се въздържаме от витален и
емоционален живот, нашите висши преживявания
израстват. Те израстват и стават много устойчиви,
като баняново дърво1. Така че трябва да бъдете из-
ключително внимателни да не се впускате във
виталния живот, ако искате да запазите силата на
своите най-висши преживявания.

По време на една медитация имах преживя-

ването, че съм напълно свободен. Но след то-
ва трябваше да се върна към обикновения си
живот и се почувствах много изморен и из-
тощен.

Когато получите по-висше преживяване, то е

нещо, което ще ви подкрепи, ще ви нахрани и под
сили. Ако сте изтощени, ако енергията ви е изчер-
пана, това означава, че сте отишли отвъд възмож-

1
Баняново дърво или бенгалски фикус – дърво с огромна ко-
рона, поддържана от мощна коренова система, включително и
от въздушни корени, пускани директно от клоните. Почита се
като символ на мъдростта и дълголетието в индийския епос и
хиндуизма. – Б.р.
- 248 -
ностите си. В противен случай веднага след медита-
цията ще имате лъвска сила.

Когато медитирам добре и започвам да влизам

дълбоко навътре, след няколко минути ми се
доспива и цялото ми тяло се обездвижва.

Вие имате преживяване на тишина. По време

на медитацията умът ви напълно се е предал на
сърцето, а сърцето и умът ви напълно са се предали
на душата. Тогава вие получавате усещане за
статична тишина. С ума си чувствате, че не сте в
този свят и че трябва да се върнете и да бъдете
много динамични. Но не! Точно тогава душата дей-
ства много мощно и вие не бива да правите никакво
движение.
Този свят на тишина не е като обикновен сън,
където човек става напълно несъзнателен. Напро-
тив, това е много хубаво състояние. В самата тиши-
на има спонтанна съзидателност, спонтанно движе-
ние и спонтанен живот – живот на духовно пробуж-
дане и духовно разкриване. Опитайте се да остане-
те там и да израснете в това състояние с най-голяма
искреност, смирение и посветеност. Може да оста-
нете там няколко дни, дори и месец, без да се стра-
хувате. Тогава ще видите, че статичната тишина ще
израсне в динамична.
Ако ви се спи, когато още се готвите да
медитирате, това означава, че са налице инерция и
летаргия. Но ако това чувство се появи по време на
добра медитация, то изобщо не е сън. Вие влизате в
света на тишината и го бъркате със съня.

- 249 -
 Когато в началото започнах да медитирам,
усещах как във всяка клетка от тялото ми
протичат чистота и божественост. Но сега не
чувствам това, когато медитирам. Въпреки
всичко мисли, съм подобрил способността си
за медитация. Защо е така?

Когато започнете да тичате с максимална ско-

рост, в началото в началото ви е необходима голяма
съсредоточеност. Но след тридесетина метра край-
ниците ви получават по-добра координация. Чувст-
вате се напълно отпуснати и дори не усещате, че
тичате. Не правите никакво допълнително усилие,
но вашата скорост не намалява. В началото умът
трябва да убеди тялото ви да се движи. Но щом
веднъж влезете в естественото си темпо, вече не е
нужно умът ви да убеждава тялото да бяга бързо.
Можете по инерция да тичате с най-голямата си
скорост.

В различни случаи аз съм виждал червена,

синя и бяла светлина по време на медитация.
Бихте ли обяснили тяхното значение?

Червената светлина е динамичният аспект на

Бог. Тя представлява божествената сила, която
виждате в себе си. Когато божествената сила влезе
във вас, тя ви изпълва с енергия.
Белият цвят е цветът на чистотата. Той пред-
ставлява съзнанието на Божествената Майка. Кога-
то виждате бял цвят навсякъде около себе си, вие
чувствате, че цялото ви физическо естество е обля-
но с чистота от главата до петите.

- 250 -
 Когато виждате бледосин цвят, това означава,
че Безкрайността влиза във вашето стремящо се съ-
знание. Вие не можете да разберете Безкрайността
с ума си. Умът ще си представи огромно разстояние,
ще го разшири още малко и после ще спре. Но
безкрайността продължава да се разширява вечно.
Когато видите синьо, опитайте се да си представи-
те, че вашето съзнание се разширява в Безкрай-
ността и че Безкрайността влиза във вашето устре-
мено съзнание.

Всяка молитва е божествено важна.

Всяка медитация е върховно значима.
Всяко изживяване е душевно плодотворно.

Преди чувствах и виждах златна светлина око-

ло сърцето си, но вече не я виждам. Как мога
да върна това прекрасно присъствие?

Когато тази златна светлина, която е светли-

ната на Божественото проявление, докосне земята,
тя не може да остане задълго. Ако почувства, че
няма как да остане в сърцето, защото то не е доста-
тъчно чисто, тя изчезва. Но когато сърцето е чисто,
тази светлини се задейства първо в областта ни
сърцето, след това прониква във витала и физи-
ческото. Не е необходимо да си възвръщате види-
мото присъствие на светлината. Ако намерението ви
е да следвате духовен път, вие искате не светли-
ната, а Божията непрестанна загриженост за вас,
Божията истинска любов и благословия. Когато има-
те Божията загриженост, тя може да приеме фор-

- 251 -
мата светлина, мир, сила или което и да е друго
божествено качество.
Когато един начинаещ види светлина, той има
чувството, че постига изключителен напредък. В
известна степен това е истина. Ако Бог ви покаже
светлина, вие естествено ще бъдете вдъхновени да
се потопите дълбоко в морето на духовността. Но
ако Бог чувства, че се нуждаете от мир, а не от
светлина, тогава Той ще действа с вас по друг
начин.
Вие искате да си върнете прекрасното присъ-
ствие на светлината, но няма да получите върховно
удовлетворение, ако я видите, защото в този миг
няма да удовлетворявате Бог по Негов собствен
начин. Вашата най-висша цел е да удовлетворите
Бог по Негов собствен начин. Когато Бог ви даде
преживяване, трябва да сте му много благодарни. А
когато не ви даде такова, трябва да му бъдете също
толкова благодарни, защото Той знае кое е добро за
вас. Вие имате задача да медитирате душевно, а
Божията работа е да ви даде светлина, мир или
сила. Бог ще ви даде това, което има и което е, ако
вие Му дадете онова, което имате и което сте. Това,
което имате е невежество, а това, което сте, е стре-
меж. Така че моята молба към вас е да удовлетво-
рявате Бог по Негов собствен начин и да не се
стремите към нещата, които някога сте имали и сега
чувствате, че ви липсват.

- 252 -
 Бихте ли казали нещо за аурата, която се виж-
да по време на медитация?

Всяко човешко същество има аура. Може да

видите аурата си по време на медитация, но също и
по време на концентрация и дори насън. Няма
пряка връзка между медитацията и аурата, освен че
докато медитирате, може да навлезете в изпълнено
с мир съзнание, в което ще ви бъде по-лесно да
видите аурата.

Неотдавна аз почувствах съвсем ясно силата, с

която хората се ограждат, когато искат да се
защитят или когато не искат да говорят с
някого. Тя прилича на плътен обект, на стена.
Съзнателно ли се издига тя или не?

Обикновено тя се издига съзнателно. Някои

търсещи чувстват, че когато са сред лишени от
стремеж хора, се нуждаят от защита, за да запазят
високото си съзнание. Те се страхуват, че съзнание-
то на нестремящите се хора ще влезе в тях като
стрела и ще разруши техния стремеж, затова съзна-
телно издигат стена около себе си. Понякога обик-
новените хора, които не се стремят, изпитват огром-
на несигурност и също създават стена около себе
си. Те се страхуват, че другите ще им отнемат и
малкото богатство, което имат.
Духовните Учители могат да създават такава
стена, за да защитят себе си от атаките на обкръ-
жаващия ги свят. Има хора, които в присъствието
на духовен Учител не желаят да приемат нищо. В
момента, в който Учителят пожелае да им даде мир
или светлина, те вътрешно го атакуват. Други хора
- 253 -
идват при Учителя, без да знаят какво искат. Когато
например той им предложи мир, светлина или бла-
женство, те чувстват, че това е нещо странно и
чуждо, и решително го отхвърлят. Или пък идват
при Учителя с огромни очаквания и изисквания,
казвайки: „Дай ми, дай ми, дай ми!”. Но когато Учи-
телят им даде това, от което се нуждаят, те не са
доволни и вътрешно го нападат. Затова Учителят
създава щит, с който се пази. Всеки човек прите-
жава особена аура, за която няма усещане. Тази
аура обгръща човека от главата до петите и съ-
знателно го защитава. Когато медитираме, може да
видим как аурата постоянно се върти около нас.
Може да видим и аурата на другите, както например
хората са виждали такава зад Буда или Христос.
Тяхната аура обикновено е статична, но тази, която
ние всички имаме, постоянно се движи около нас.
Тази аура е силна защита на физическо, витално и
ментално ниво, но не защитава цялото същество. Тя
става силна само чрез молитва и медитация. Всеки
де, когато се молим и медитираме, аурата се засил-
ва и тогава се движи много, много бързо. Когато
движението стане изключително бързо, аурата при-
добива неимоверна сила и тогава тя има възмож-
ността да защитава цялото същество.

Когато медитирам, аз често изпитвам раздвоя-

ване на съзнанието. Част от съзнанието ми е в
дълбоки медитация, докато друга част
наблюдава и непрекъснато коментира това,
което преживявам. Какво означава това?

Във вашето съзнание не трябва да има раздво-

яване. Когато медитирате правилно, съзнанието ви
- 254 -
ще се превърне в единна същност. Ако чувствате,
че непрекъснато коментирате, трябва да знаете, че
или умът ви, или виталът ви, или физическото не са
се слели напълно с вашата медитация. Възможно е
сърцето и душата ви да медитират най-посветено,
но умът ви да не е там. В нашия път отдаваме по-
голямо важност на сърцето, отколкото на ума. той
трябва да стане едно със сърцето, така че душата
да може да ги носи заедно. Когато медитирате
понякога умът ви не иска да остане при сърцето или
да се слее с него. Затова вие изпитвате това раз-
двояване на съзнанието си. То идва от ума. Във
вашия случай то много рядко идва от витала.
В един от Упанишадите се споменава, че има
три вида медитация: груба, фина и трансценден-
тална. Това ваше изживяване се случва в първата
степен. Макар медитацията ви да е много висока,
вие чувствате, че не цялото ви същество е там.
Въпреки че в своето психическо съзнание имате
много висока медитация, тя не е напълно плодо-
носна, защото в нея не участват всички членове на
вашето семейство.
Във втората степен на медитация ще видите,
че имате пълно усещане за своето съзнание и сте
обединени в него. Сега вие просто използвате
термина „съзнание”, но в тази степен действително
ще можете да видите и почувствате какво пред-
ставлява съзнанието. Ще бъдете в състояние всеки
момент да виждате в себе си един божествен лъч от
светлина, всепроникващата светлина, която ви ще
ви обединява с Най-Висшето. В тази степен на ме-
дитация вие ставате свързващо звено между земята
и Небето.

- 255 -
 Третата, най-висша степен на медитации е
трансценденталната медитация. В тази степен ще
имате способността да почувствате или да видите
себе си и като медитиращ, и като самата медитация.
В тази степен виждащият и вижданото се сливат.
Това се случва само в най-висшето Трансценентал-
но Съзнание, когато минавате отвъд танца на при-
родата, който означава изкушение, фрустрация,
вълнение, страх, завист, ревност, провал и т.н. Вси-
чко това не означава, че по време на грубата меди-
тация не може да навлезете в най-дълбоката си
медитация. Можете, но само сърцето и душата ви
ще я изпитат. Физическото, виталът и умът няма да
имат възможността да се наслаждават на тази най-
дълбока медитация. Ето защо тя се нарича груба.

Веднъж по време на медитация аз почувствах,

че душата ми излиза от тялото.

По време на медитация душата може да излезе

от тялото. В някои случаи тя се проявява толкова
мощно, че физическото съзнание или изчезва, или
потъва, или напълно се просветлява и трансформи-
ра от светлината на душата.

Докато медитирам, понякога чувствам как тя-

лото ми се движи ритмично, но когато отворя
очи, виждам, че въобще не се движа.

Движението, което чувствате, е във вътреш-

ния свят – във вашето фино тяло. Тази реалност все
още не се е проявила във физическото, а и не е ну-
жно. Ако чувствате, че летите по време на медита-

- 256 -
ция, не е нужно да изразявате това движение във
физическото.
Но ако усещате, че ви изпълва мир, тогава
веднага ще трябва да опитате да го проявите или да
го изразите в очите си, във физическото си съзна-
ние. Тук, на земята, много малко хора имат мир.
Когато внасяте мир във външния свят и го проявя-
вате, вие решавате проблемите на целия свят. На
света му е нужен мир. На света му е нужна любов.
Той се нуждае от всички божествени качества. Ва-
шата цел е да виждате и чувствате мира, светли-
ната, блаженството и да ги изнасяте на преден план
в своя външен живот. Проявявайки тези божествени
качества, вие можете да служите на човечеството и
да удовлетворявате Бог.

Когато медитирам, вътрешно се чувствам мно-

го силен, а външно много мек. Но в момента, в
който се потопя надълбоко, започвам да се
разширявам. Какво означава това?

Това е прекрасно. Вие се чувствате силен от-

вътре, защото спускате в своето естество божествен
мир, светлина и блаженство. Колкото по-съзнателно
и всеотдайно спускате тези божествени сили, тол-
кова по-силен ставате отвътре. И тези благословии
от горе ви помагат да разширите съзнанието си.
Външно се чувствате мек, но в действителност това
не е мекота. Това са вътрешният мир и вътрешната
увереност, които израстват във вашето външно съ-
щество. Когато имате безкрайна вътрешна сила, не
е нужно да я показвате външно. Не е нужно гневно
да стискате юмруци. Вие сте отпуснат, защото вът-
решната ви сила ви дава увереност. Приличате на
- 257 -
божествен герой. Във всеки един момент знаете, че
можете да победите врага си и да преодолеете
всяка пречка, затова сте външно отпуснат.

Няма нищо по-могъщо от мира.

Понякога след медитация докосвам предмети-

те и откривам, че не са твърди, а са омекнали.
Какво означава това?

В действителност те не загубват твърдото си

състояние. Ако след дълбока медитация докоснете
стената или някой друг твърд предмет и почувст-
вате, че той е податлив и можете да проникнете в
него, значи съзнанието ви се е отъждествило със
съзнанието на това, което ви заобикаля. Когато
излезете от дълбока медитация и докоснете нещо,
може да почувствате собственото си съзнание в то-
зи обект. Твърдият предмет ви е приел и ви е об-
гърнал, той е отворил вратата на своето сърце, за
да се слее с вас.
Когато докосна някого от своето най-висше
съзнание, този човек може да не е в най-високото
си съзнание. Неговият ум може да се скита насам-
натам, но ако съзнателно се отъждествя с този чо-
век, веднага мога да вляза в него и да се слея със
съзнанието му.

Когато медитирам, аз влизам във вътрешния

свят и понякога виждам неща, които след ня-
колко месеца се материализират във външния

- 258 -
 свят. Трябва ли да се опитам да превъзмогна
това?

Това, което правите, се нарича влизане в све-

та на душата. Не трябва да се опитвате да го прео-
долявате, не е нужно. Въпреки това е добре да осъ-
знаете дали силно желаете да знаете тези неща.
Ако медитирате с цел да научите какво ще се случи
в бъдеще, трябва да превъзмогнете това. Ако по
време на медитацията си кажете: „О, Господи, кажи
ми какво ще се случи на моя съпруг или на сина
ми”, това е грешка. Но ако се опитвате да влезете
дълбоко навътре единствено за да имате дълбока
медитация, тогава мога да кажа, че Бог иска да ви
покаже тези неща с някаква божествена цел. Не
трябва да се опитвате да надминете тези изживява-
ния, защото в този случай вие осъществявате
Божията воля, а не своето желание.

Когато медитирам, аз виждам отвътре и отвън,

че всичко е живо и има милиони образи. Виж-
дам нещо като живо присъствие във всичко.
Може ли да ми изясните това?

Във всяко нещо е Бог. А там, където присъства

Бог, непременно присъства животът. Където има
живот, има Бог и където има Бог, има живот. В един
предмет вие виждате разнообразни форми. Единст-
веният се е изразил в много образи и много форми.
Когато гледате лотоса, вие виждате едно цвете. Но
то се изразява и проявява чрез много венчелистче-
та, листа, стебло и други части. В лотоса виждате
проявлението на единството чрез разнообразни
форми. Докосвате една определена част, например

- 259 -
листото, и казвате: „Това е лотос”. След това до-
косвате стеблото и казвате: „Това е лотос”. Бог
присъства във всички части на цветето, ето защо
вие чувствате, че всяка една част е цялото. Бог е
навсякъде, където съществува живот. Бог е без-
краен в своето изразяване. Той е безкраен в своето
проявление.

Понякога по време на медитация чувствам, че

физическото ми сърце спира за няколко се-
кунди. Това ме плаши.

Когато почувствате, че физическото ви сърце

спира, това е много хубаво изживяване. Не трябва
да се страхувате от него. Няма да умрете. Това
означава, че физическото във вас напълно се е
предало на духовното във вас. Много духовни Учи-
тели, за да навлязат в най-висшите светове по
време на медитация, съзнателно са спирали биенето
на сърцето си. Но само йоги и духовни Учители
могат да го правят по своя воля. Поради Своето
безкрайно състрадание Бог ви е дал искрица от то-
ва изживяване. Това трябва много да ви радва.
Когато станете йоги, от вас ще зависи дали да спре-
те или не биенето на сърцето си при медитация.
Това означава, че физическото напълно се е оттег-
лило и духовното е установило върховна власт.
Тогава вече не се нуждаете от физическото.

Когато медитирам, аз чувствам, че главата ми

се разширява и че нещо се излива върху нея.

Случват се две наглед противоречиви неща.

От една страна, чувствате, че главата ви се разши-
- 260 -
рява. Това е пречистеното съзнание, което се раз-
ширява във вашия ум. От друга страна, вашето не-
чисто съзнание се опитва да привлече светлина от
горе чрез сила. Когато прави това, чувствате силен
натиск.
Когато чистите сили в нас искат да спуснат
нещо от горе, няма натиск. Когато нашата малка бо-
жественост погледне нагоре и покани най-висшата
божественост да влезе, тя вижда своето единство с
Най-висшето. Сякаш детето вижда своя баща. То не
се страхува, защото знае, че това е собственият му
баща. Призовава го и баща му идва при него. Но
ако покани нечий чужд баща, може да се уплаши от
този човек. Може да се изплаши, че този човек ще
се разгневи и ще го попита: „Защо ме викаш?” Тъй
като човекът е непознат, детето изживява тревога и
страх.
По същия начин, когато нечистият ум прикан-
ва най-висшата божественост да се спусне, тя е го-
това да дойде. Но нечистият ум се страхува. Мисли
си, че ще бъде сразен. Той не изпитва никакво чув-
ство на близост, докато божественото в нас има то-
ва чувство, когато види най-висшата божественост
да слиза надолу. Именно небожественото в нас е то-
ва, което винаги се страхува от божественото, въ-
преки че понякога иска го да види. То се чувства
неловко и това ни причинява силен натиск в
главата. >>

- 261 -
 САМАДХИ — ВИСОТАТА НА
БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ

Високо над тегобите на живота моята душа е

огнена птица, рееща се в Безкрая.

Какво е самадхи?

Самлдхи е духовно състояние на съзнанието.

Има различни видове самадхи. Измежду по-ниските
степени ни самадхи най-висша е савикалпа самад-
хи. След савикалпа идва нирвикалпа самадхи, но
между двети съществува огромна разлика. Те са две
съвършено различни форми на самадхи. Освен тях
съществува и трето състояние, отвъд нирвикалпа
самаухи, наречено сахаджа самадхи.
В савикалпа сммпдхи вие за кратко време гу-
бите напълно човешкото си съзнание. В това съ-
стояние представата за време и пространство е съ-
всем различна. В течение на един или два часа вие
сте изцяло в друг свят. Там виждате, че почти всич-
ко е свършено. Тук, на този свят, във вас и в дру-
гите съществуват много желания, които са все още
неудовлетворени. Милиони желания не са изпълне-
ни и милиони неща чакат да бъдат свършени. Но
когато сте в савикалпа самадхи, вие виждате, че
всъщност всичко е направено, че не трябва да вър-
шите нищо. Вие сте само инструмент. Ако си послу-
жат с вас – много добре, ако ли не – всичко вече е

- 262 -
направено. Но от савикалпа самадхи всеки трябва
да се върне към обикновеното съзнание.
Дори в савикалпа самадхи има степени. Точно
както в един и същи клас в училище има отлични и
слаби ученици, така и в савикалпа самадхи някои
стремящи се достигат най-висшата степен, докато
търсещите с по-слаб стремеж достигат по-ниско
стъпало на стълбата, където не всичко е толкова
ясно и живо, както на най-високото ниво.
В савикалпа самадхи има мисли и идеи, които
идват от различни места, но нямат влияние върху
вас. Докато медитирате, вие оставате необезпокоен
и вътрешното ви същество действа динамично и
уверено. Но когато отидете малко по-високо, когато
се слеете с душата в нирвикалпа самадхи, няма да
има изобщо идеи или мисли. Опитвам се да изкажа
това с думи но съзнанието на нирвикалпа самадхи
никога няма да може да бъде адекватно обяснено
или изразено. Опитвам се, доколкото мога, да ви го
обясня от много високо съзнание, ала все пак умът
е този, който го изразява, Но в нирвикалпа самадхи
няма ум, има само безкраен мир и блаженство. Там
танцът на природата спира и познаващият и по-
знаваното стават едно. Там вие се наслаждавате на
върховно божествен, всепроникващ вътрешен лю-
бовен екстаз. Ставате обектът на наслаждението,
наслаждаващият се и самото наслаждение.
Когато влезете в нирвикалпа самадхи, първо
чувствате, че сърцето ви е по-голямо от самата Все-
лена. Обикновено вие наблюдавате околния свят и
Вселената ви се струва безкрайно по-голяма от вас.
Но това е така, защото светът и Вселената са въз-
приемани от ограничения ум. Когато сте в нирви-
- 263 -
калпа самадхи, вие виждате Вселената като малка
точка в сърцето си.
В нирвикалпа самадхи има безкрайно блажен-
ство. За повечето хора блаженството е неясна дума.
Те са чували, че има нещо, наречено блаженство,
някои от тях казват, че са го изпитвали, но повече-
то нямат директно познание за него. Когато обаче
влезете в нирвикалпа самадхи, вие не само чувст-
вате блаженство, но и израствате в това блажен-
ство.
Третото нещо, което чувствате в нирвикалпа
самадхи, е сила. Цялата сила на окултистите, съ-
брана заедно, не представлява нищо в сравнение
със силата, която имате в нирвикалпа самадхи. Но
силата, която може да вземете от самадхи, за да
използвате на Земята, е нищожно малка в срав-
нение с цялата мощ, характерна за това състояние.
Нирвикалпа самадхи е най-висшата форма на
самадхи, която постигат повечето реализирани ду-
ховни Учители. Тя трае няколко часа или дни, след
което човек трябва да слезе обратно. Какво се слу-
чва, когато някой се върне? Много често той забра
вя собственото си име и възраст и не може да
говори и мисли правилно. Но чрез продължителна
практика постепенно човек става способен да слиза
от нирвикалпа самадхи и веднага да действа нор-
мално.
В повечето случаи, когато някой влезе в нир-
викалпа самадхи, той повече не иска да се връща в
света. Ако остане там в продължение на осемнаде-
сет или двадесет и един дни, много е възможно
душата да напусне тялото завинаги. В далечното
минало е имало духовни Учители, които са пости-
- 264 -
гали нирвикалпа самадхи и повече не са се връща-
ли. Те са достигали най-високата за тях форма на
самадхи, но са смятали за невъзможно да навлязат
отново в земната атмосфера и да се държат като
човешки същества. Докато е на това ниво на съ-
знание, човек не може да действа в света, просто е
невъзможно. Но съществува божествен промисъл.
Ако Всевишният пожелае някоя конкретна душа да
работи тук на земята, тогава дори след осемнадесет
или двадесет и един дена Той може да отведе чо-
века в друг канал на динамично, божествено съзна-
ние и да го върне обратно, за да действа на земен
план.
Сахаджа самадхи е най-висшият тип самадхи.
При това самадхи човек пребивава в най-високо ни-
во на съзнание и едновременно с това е способен
да работи в грубия физически свят. Той запазва из-
живяването на нирвикалпа самадхи, като едновре-
менно извършва земни дейности. Слял се е с душа-
та си и в същото време използва тялото като съвър-
шен инструмент. В сахаджа самадхи човек върши
същите неща както и обикновените хора. Но в най-
съкровените глъбини на своето сърце той е изпъл-
нен с божествено просветление. Когато някой по-
стигне сахаджа самадхи, той става Господар и Вла-
детел на Реалността. Той може да се изкачи до Най-
Висшето, когато пожелае, а след това да се върне
долу в земното съзнание, за да Го прояви.
Дори след като достигне най-висшето осъзна-
ване, човек в много редки случаи бива благословен
със сахаджа самадхи. Малцина духовни Учители са
постигнали това състояние. За сихаджа самадхи е
необходима безкрайната Милост на Всевишния. Са-

- 265 -
хаджа самадхи идва само когато човек е установил
неделимо единство с Всевишния или, много рядко,
когато някой иска да покаже, че той е Всевишният.
Този, който е постигнал сахаджа самадхи и остава в
това самадхи, съзнателно и съвършено проявява
Бог всяка секунда и затова е най-голямата гордост
на Трансценденталния Всевишен. >

Въпроси и отговори

Когато сте в най-високото състояние на сама-

дхи и погледнете другите хора, какво съзна-
ние чувствате в тях?

Когато някой е в най-високото трансценден-

тално самадхи, физическата личност на другите из-
чезва. Не ги вижда като човешки същества. Виж-да
само поток от съзнание, като река, вливаща се в
океана. Този, който е в най-висш транс, става океа-
нът, а този, който е на по-ниското ниво на съзна-
ние, е реката. Реката се влива в морето и става
едно с него. Този, който се наслаждава на най-
високото самадхи, не забелязва никаква личност
или индивидуалност в другите. Човекът, който не се
намира в това състояние на самадхи, е като течаща
река на съзнание, докато този, който е в самадхи, е
станал самото море, морето от мир и светлина.

- 266 -
 Учите ли своите ученици на някаква специал-
на техника за постигане на самадхи?

Не. Самадхи е много високо ниво на съзнание.

Ако начинаещият дойде в детската градина и по-
пита учителя как може да се подготви за магистър-
ска степен, учителят просто ще се засмее. Той ще
отвърне: „Как мога да ти кажа това?”. Преди да сме
готови да опитаме да постигнем самадхи, трябва да
преминем през множество вътрешни духовни пре-
живявания. После идва време, когато Учителят виж-
да, че ученикът е готов да влезе в савикалпа сама-
дхи. Точно сега не може да става и дума за нирви-
калпа самадхи. Човек трябва да бъде изключително
напреднал търсещ, преди дори да си помисли за
постигане на самадхи. Нирвикалпа самадхи човек
получава само при най-високо ниво на стремеж. За
жалост в момента сред моите ученици няма нито
един, на когото да помогна да влезе в това състоя-
ние. Аз много се гордея с моите ученици. Някои са
много искрени, посветени и напредват стремително,
но за тях все още не е дошло времето да помислят
за влизаме в самадхи. Бих искал да кажа на всички
търсещи, че духовната стълба има няколко стъпала.
Ние трябва да ги изкачваме едно по едно. Точно
сега самадхи е далечна перспектива за моите
ученици и за огромното мнозинство духовно
търсещи. >>

- 267 -
 ЗА ШРИ ЧИНМОЙ

Шри Чинмой (1931–2007) е

световно известен поет, худож-
ник, атлет, духовен деятел и
радетел за мир, посветил жи-
вота си на търсенето на духов-
на хармония и осъществяване
на граничния потенциал на чо-
вешкия дух. Той е вдъхновител
на няколко инициативи за мир, които свързват
милиони хора по света в дух на приятелство и
единство.
Шри Чинмой е напълно реализиран духовен
учител, посветил живота си на това да вдъхновява и
да служи на тези, които търсят по-дълбок смисъл в
живота. Чрез своето учение по медитация, своята
музика, изкуство, книги и спортни постижения, и
чрез собствения си живот, посветен на служене на
човечеството, той се опитва да покаже на другите
как да намерят вътрешен мир и осъществяване.
Роден в Бенгал през 1931 г., Шри Чинмой
влиза в ашрам (духовна общност) на 12-годишна
възраст. Неговият живот на интензивна духовна
практика, включва медитация, достигаща до 14 ча-
са дневно, заедно с писане на поезия, есета и ду-
ховни песни, безкористно служене и тренировки по
атлетика. Още в ранните си години той има мно-
жество дълбоки вътрешни изживявания и постига
духовна реализация. Той прекарва в ашрама 20
години задълбочавайки и разширявайки своята
реализации, а през отива в Ню Йорк, за да сподели
вътрешното си богатство с искрените търсещи.
- 268 -
 Шри Чинмой става духовен водач на ученици
от над 120 центъра по целия свят. Чрез медитация
върху духовното сърце е проповядвал, че търсе-
щият може да разкрие собственото си вътрешно
богатство от мир, радост, светлина и любов. „Пътят
на сърцето” според него е най-простият път да се
направи бърз духовен напредък За Шри Чинмой
ролята на духовния Учител била да помогне тър-
сещия да живее така, че тези вътрешни Богатства
да могат да просветлят неговия живот. Шри Чинмой
е приемал ученици от всички нива на развитие –
както начинаещи, така и напреднали в духовното си
развитие. Напътствал ги е с любов във вътрешен и
на външен план според техните индивидуални нуж-
ди и повдига съзнанието им не само отвъд техните
очаквания, но дори и отвъд техните представи. В
замяна ги е молил да медитират редовно и да се
опитват да подхранват вътрешните качества, които
той е изкарвал на преден план в тях.
Шри Чинмой е учил, че любовта е най-ди-
ректният път на доближаване до Всевишния. Когато
детето изпитва любов към своя баща, без значение
колко е велик баща му в очите на света, детето
чувства единство с неговите притежания. Същото
това отношение важи и за Всевишния. То позволява
на търсещия да усети, че Всевишният и Неговата
Вечност, Бежрайност и Безсмъртие му принадлежат.
Шри Чинмой е чувствал, че именно тази философия
на любов изразява най-дълбоката връзка между
човек и Бог, които са аспекти на едно и също
обединено съзнание. В играта на живота човек
осъществява себе си във Всевишния, като осъзнава,
че Бог е неговата най-висша същност. А Всевиш-
ният разкрива Себе си чрез човека, който служи
- 269 -
като Негов инструмент за трансформация и усъвър-
шенстване на света.
Пътят за Шри Чинмой не завършва със себе-
реализация. Веднъж осъзнали най-висшето, е необ-
ходимо да проявим тази реалност в света около нас.
По думите на Шри Чинмой „На се качим на
манговото дърво е прекрасно, но не е достатъчно.
Ние трябва да слезем отново, за да раздадем
плодовете и да накараме света да осъзнае тяхната
важност. Докато не направим това, нашата роля
няма да бъде изпълнена и Бог няма да бъде нито
задоволен, нито осъществен.”
По традиционен индийски образец Шри
Чинмой не е търсил заплащане за своето духовно
водачество, нито за своите чести лекции, концерти
и публични медитации. Неговата единствена такса,
неведнъж е казвал, е искреният вътрешен плач на
търсещия. Шри Чинмой е бил лично заинтересуван
за всеки свой ученик и когато приема ученик, той
поема цялата отговорност за вътрешния му напре-
дък. В Ню Йорк Шри Чинмой е медитирал лично с
учениците си няколко пъти в седмицата. Предлагал
е редовни петъчни вечерни медитации за търсещи.
Учениците, които не живеят в Ню Йорк, можели да
виждат Шри Чинмой по време на общите събирания,
които се провеждат три пъти в годината. Неговите
последователи всеки път откривали, че вътрешната
връзка с Учителя е отвъд физическото разделение.
Шри Чинмой е водил изключително активен
живот, демонстрирайки по най-жив начин, че ду-
ховността не е бягство от света, а е средство той да
бъде трансформиран. Написал е над 1400 книги,
които включват пиеси, поеми, приказки, есета,
- 270 -
коментари и отговори на въпроси за духовността,
сътворил е над 140 000 представяни на изложби
мистични картини, а неговите рисунки на „души-
птици” наброяват милиони. Той е композирал и над
18 000 духовни песни. Изпълнява музикалните си
композиции на редица инструменти, като е предла-
гал концерти, посветени на хармонията в страни от
целия свят, включително и в България през март
2000 г. и януари 2007 г.
Шри Чинмои твърдо е вярвал, че добрата
физическа форма е от изключителна важност за ду-
ховния живот на търсещия, и насърчава участието
на своите ученици в спортни мероприятия. Под
неговото вдъхновяващо ръководство международ-
ният „Шри Чинмой маратон тим” (Sri Chinmoy
Marathon Team) организира стотици състезания,
между които най-дългото сертифицирано
състезание в света (на 3100 мили, около 5000 км),
както и световния щафетен Пробег на хармонията.
Постиженията на Шри Чинмой във вдигането
на тежести също немалко са допринесли за него-
вата известност, въпреки че започва интензивно да
се занимава с тази дисциплина на пределната 55-
годишна възраст. За да демонстрира, че полученият
чрез медитация вътрешен мир може да бъде могъщ
източник на външна сила, той е вдигал с една ръка
тежести до 740 либри (около 350 кг). Освен това
той е оказал почит и на повече от 7000 изявени в
различни области личности, като физически ги е
повдигнал над главата си на специално
конструирана платформа като част от програмата
„Повдигане на света с единството на сърцето”.

- 271 -
 На български са преведени и отпечатани най-
популярните от многобройните му книги:
„Бог е...”
„Йога и духовен живот”
„Смърт и прераждане”
„Криле на радостта”
„Безмълвното учение”
„Обединение и единство”
„Медитация” (настоящата книга)

- 272 -
 ФОТОГАЛЕРИЯ

Шри Чинмой на международния форум

Парламент на световните религии, 1993 г.

- 273 -
 Шри Чинмой и У Тан, 1972 г.
в Централта на ООН в Ню Йорк

- 274 -
Шри Чинмой и папа Павел VI
70-те години на XX век

- 275 -
 Шри Чинмой и Дезмънд Туту,
Ню Йорк, 90-те години на XX век

- 276 -
Шри Чинмой с Нелсън и Гарсиа Мандела,
Ню Йорк, 1998 г.

- 277 -
Шри Чинмой с Михаил и Раиса Горбачови,
Ню Йорк, 1994 г.

- 278 -
 Шри Чинмой с принцеса Даяна,
дворецът Кенсингтън, май 1997 г.

- 279 -
Шри Чинмой с майка Тереза
Ню Йорк, 1997 г.

- 280 -
Шри Чинмой с Джеси Оуенс
Ню Йорк, 1972 г.

- 281 -
Шри Чинмой по време на Световния пробег на
хармонията, април 2006 г.

- 282 -
Шри Чинмой вдига 200 паундови гири
(около 100 кг всяка)

- 283 -
Шри Чинмой поставя рекорд по вдигане с китката на
гира, тежаща 203 паунда (около 100 кг)

- 284 -
74-годишният Шри Чинмой повдига слон,
стоящ на платформа, 2004 г.

- 285 -
Шри Чинмой рисува прословутите си
одухотворени динамични картини

- 286 -
Картини на Шри Чинмой
- 287 -
Шри Чинмой с любимото си чело

- 288 -
Шри Чинмой свири на флейта

- 289 -
Концерт на Шри Чинмой в зала 1 на НДК София, 2000 г.

Sri Chinmoy, Meditation: Man's Perfection In God's Satisfaction, 1978

- 290 -