Квантова психология

Робърт Антон Уилсън

Как мозъчният софтуер програмира вас и вашия свят

КАКВО КАЗВАТ КРИТИЦИТЕ ЗА РОБЪРТ АНТОН УИЛСЪН

СУПЕРГЕНИЙ... Той е написал всичко, което мен ме беше страх да напиша.
Д-р Джон Лили
Един от най-забавните, най-проницателните социални критици в наше време, при това - слава
Богу - с положителна нагласа.
Риън Айслър, автор на The Chalice and the Blade
Много забавен човек... читателите с открит ум ще харесат неговите книги.
Робин Робъртсън, Psychological Perspectives
ГЛУПАВА.
Андреа Антоноф
Този човек е или гений, или Иисус.
Sounds (Лондон)
Ренесансов човек от XXI век... забавна, мъдра, оптимистична. ..
Denver Post
Най-великият писател и философ на света.
Irish Times (Дъблин)
Смешна... многомерна... всеки параграф буди смях.
Los Angeles Bines
Пенещ се и бушуващ... негативизъм...
Нийл Уилгъс
Един от най-важните автори, пишещи на английски днес... смела, състрадателна, оптимистична и
оригинална.
Ъруин Чембърлинг, автор на Gates of Fire
Трябва да спечели Нобеловата награда за ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.
Quicksilver Messenger (Брайтън, Англия)
Уилсън успя да преобърне всяка умствена полярност в мен, сякаш съм бил разтегнат до
безкрайността. Бях изумен и очарован.
Филип К. Дик, автор на Blade Runner
Един от водещите мислители на съвременната епоха.
Барбара Маркс Хъбард, World Future Society
Феминистка от мъжки пол... хилещ се, напляскан пъзльо.
Ду Ролинс
СЕКСИСТ.

www.spiralata.net 1
 Арлийн Майърс
Най-важният философ на века... научна, остроумна, съвременна и изпълнена с надежда.
Тимъти Лиъри
Какъв велик физик се крие зад маската на „Робърт Антон Уилсън“?
New Scientist
Книгата прави за квантовата механика това, което Alexandria Quartet на Дърел направи за
относителността, но Уилсън е по-забавен.
Джон Грибин, физик
Скверна, богохулна, разрушителна и много, много интересна.
Алън Уотс
Ерудирана, остроумна и истински плашеща...
Publishers Weekly
Преднамерено отегчителна.
Джей Кини
Зле насочен, злонамерен фанатизъм.
Робърт Шийфър, Комитет за научно изследване на твърденията за паранормални явления
Блестящата интелигентност на този човек няма да ви остави на мира. С всяка нова книга с
нетърпение очаквам неговата мъдрост, преплетена с особената му марка луд хумор.
Алън Харинггьн, автор на The Immortalist

На Лаура и Джон Касуел „Стани и огледай наоколо”

Встъпителна бележка
Всяка глава в тази книга съдържа упражнения, които ще помогнат на читателите да схванат и да
„интернализират“ (да се научат да използват) принципите на квантовата психология. В идеалния
случай книгата би трябвало да служи като учебен наръчник за група, която се среща един път
седмично, за да изпълнява упражненията и да дискутира последствията от научените уроци за
всекидневието.
Освен това използвам техниката „разпръскване“ на суфистките автори. Темите не винаги са
представени и линеен, „логически“ ред, а в нелинеен, психологически ред, чиято цел е да създаде
нови начини на мислене и на възприемане. Освен това тази техника способства за процеса на
„интернализация“.

Няколко предварителни думи. Исторически речник

Опасно е новите неща да се разбират твърде бързо.
Джосая Уорън, True Civilization

Някои части от тази книга ще изглеждат „материалистически“ на много читатели, а тези, които
не харесват науката (и „разбират“ новите неща твърде бързо), дори могат да решат, че цялата книга
има научно-материалистически или (биха могли да кажат) „сциентистки“1 уклон. Любопитното е, че
други части на книгата ще изглеждат „мистични“ (или нещо още по-лошо) на други читатели и тези
хора могат да решат, че книгата има окултен - или дори солипсистки2 - уклон.
Правя тези мрачни прогнози с дълбока убеденост въз основа на собствения си опит. Чувал съм да
ме наричат „материалист“ и „мистик“ толкова често, че до гуша ми е омръзнало и съм убеден, че без
значение как променям стила си или „ъгъла на подхождане“ в отделните си книги, някои хора винаги
ще намират на техните страници генерализациите и свръхопростенчествата, чието произнасяне аз
толкова внимателно винаги съм избягвал. Този проблем, изглежда, не се отнася само до мен: нещо
подобно се случва - в по-голяма или по-малка степен – с всеки автор. През 1948 г. Клод Шанън
доказа, че „шумът“ влиза във всеки комуникационен канал, както и да е проектиран3.
В електрониката (телефоните, радиото, телевизията и т. н.) шумът приема формата на статично

1
Вярване във всесилието на науката като способна да задоволи всички въжделения на човечеството (философско
учение от края на XIX в., подето отново и в съвременността). - Б. пр.
2
Солипсизъм - краен субективизъм, който признава за единствена реалност личното Аз на човека, а цялата
действителност смята като продукт на личното възприятие. - Б. пр.
3
The Mathematical Theory of Communication, Claide Shannon, University of Illinois Press, 1948.

www.spiralata.net 2
електричество, интерференция или преплетени жици и т. н. Това обяснява защо докато гледате
футболен мач по телевизията, може да чуете някаква жена, която прекъсва паса напред, за да каже на
бакалина си колко галона прясно мляко иска тази седмица.
В печатното слово шумът се появява предимно като печатни грешки - думи, които печатарят е
изпуснал, части от изречения, приземяващи се в погрешни абзаци, неразчетени правилно корекции на
автора и една грешка се променя на друга грешка, и т. н. Дори съм чувал за нежна любовна история,
която в авторовия текст завършвала с: „Той я целуна под смълчаните звезди“, но озадачила
читателите, когато се появила напечатана като „Той я ритна под смълчаните звезди.“ (Друг вариант
на тази Стара авторова приказка - по-забавен, но по-труден за вярване - твърди, че последното
изречение било напечатано като „Той я ритна под стълбите за мазето.“)
В една от предишните ми книги проф. Марио Бъндж се появи като проф. Марио Бъндж и аз все
още не знам как е станало това, макар да подозирам, че и моята вина е също толкова голяма, колкото
тази на словослагателя. Написах книгата в Дъблин, Ирландия, държейки една статия на проф. Бъндж;
пред себе си, но коригирах коректурите в Болдър, Колорадо, в средата на лекционно турне, без да
разполагам със статията, за да мога да правя справки. Цитатите от проф. Бъндж бяха правилно
напечатани в книгата, но името му се появи като Мъндж. Затова се извинявам на професора (и
отчаяно се надявам той да не се появи отново като Мъндж, когато този абзац се публикува - късче
печатарски шум, който ще обиди горкия стар Бъндж още веднъж и ще направи този абзац абсолютно
объркващ за читателя...)
В разговора шумът може да навлезе заради разсейване, фонови шумове, затруднения в речта,
чужд акцент и т. н., и мъж, казващ: „Просто мразя (hate) помпозни психиатри“, може да прозвучи на
слушателите като изрекъл: „Току-що изядох (ate) помпозни психиатри.“
Семантичният шум сякаш тегне и над всяка комуникационна система. Човек може искрено да
каже „Обичам риба“ и двама слушатели да го чуят правилно, но невросемантично да съхранят това в
мозъка си в противоположни категории. Единият ще си помисли, че човекът обича да вечеря риба, а
другият - че той обича да гледа риби (в аквариум).
Семантичният шум е в състояние дори да създава твърде убедителна симулация на лудост, както
демонстрира д-р Вацлавик в няколко книги. По една случайност той получил първия намек за тази
психотомиметична функция на семантичния шум, когато пристигнал в психиатрична болница като
нов член на персонала. Влязъл в кабинета па главния психиатър, къде го открил на бюрото в
приемната да седи жена. Д-р Вацлавик приел, че е попаднал на секретарката на шефа.
- Аз съм Вацлавик - казал, след като решил, че „секретарката“ трябва да знае, че има уговорена
среща.
- Не съм казала, че сте - отвърнала тя.
Леко озадачен, д-р Вацлавик възкликнал:
- Но аз съм!
- Тогава защо го отричате? - попитала тя.
На този етап д-р Вацлавик вече не смятал, че жената е секретарка. Сега той я класифицирал като
пациентка е шизофрения, която по някакъв начин е попаднала в кабинетите на персонала.
Естествено, той започнал много да внимава, докато „се оправя“ с нея.
Преразгледаното му допускане изглежда логично, не е ли така? Само поетите и шизофрениците
общуват па език, който не се поддава на рационален анализ, а поетите обикновено не правят това в
обикновен разговор или поне не го правят с такава степен на неяснота. Освен това го вършат с
определена доза елегантност, която липсва в този случай, а често и с някакъв ритъм и звучност.
От гледна точка на жената обаче самият д-р Вацлавик изглеждал като пациент с шизофрения.
Разбирате ли, благодарение на шума тя е чула различен разговор.
Непознат мъж се приближил към нея и казал: „Аз не съм Славик4.“ Много параноидни пациенти
започват разговор с подобни твърдения, които са жизненоважни за тях, но звучат твърде странно на
останалите от нас.
- Не съм казала, че сте - отвърнала тя, опитвайки се да го успокои.
- Но аз съм - изстрелял той, като по този начин се „дипломирал“ от „параноиден“ в „параноиден
шизофреник“ по нейна преценка.
- Тогава защо го отричате? - попитала тя разумно и станала много внимателна, докато „се
оправи“ с него.

4
На английски език името се произнася като „Уотславик“, което лесно може да се чуе като „нот славик“, т. е. „не
съм славянин". - Б. пр.

www.spiralata.net 3
 Всеки, който има опит с разговорите с шизофреници, ще осъзнае как са се чувствали двете
страни в този разговор. Общуването с поети никога не води до такива караници.
Читателят ще забележи - когато продължим нататък, - че това Комуникационно задръстване има
повече общо с много прочути политически, религиозни и научни дебати, отколкото мнозина от нас са
предполагали.
В опит да минимизирам семантичния шум (знаейки, че не мога изцяло да го елиминирам) тук
предлагам един вид исторически речник, който не само ще обясни известна част от „техническия
жаргон“ (от различни области), използван в книгата, но и - надявам се - ще илюстрира, че моята
гледна точка не принадлежи на нито една страна от традиционните (предквантови) дебати, които
непрекъснато разделят академичния свят.
Екзистенциализмът датира от Сьорен Киркегор и в неговия случай представлявал (1)
отхвърляне на абстрактните термини, обожавани от повечето западни философи, (2) предпочитание
към определянето на думите и понятията във връзка с конкретни индивиди и техните конкретни
избори в ситуациите от реалния живот, (3) нов и остроумен начин да се зашити християнството
срещу нападките на рационалистите.
Например „Справедливостта е съвършеното приспособяване на всички хора към Божията воля“
съдържа вид абстракция, която екзистенциалистите разглеждат като възхваляван и бомбастичен
жаргон. То, изглежда, казва нещо, но ако се опитате да прецените действителността, използвайки
само това твърдение като мяра. ще откриете, че сте по-объркани, отколкото просветени. Имате нужда
от нещо, което е по-същностно. „Справедливостта се появява - приблизително, - когато съдебното
жури искрено се опитва да мисли без предразсъдъци“ би могло да се прецени що-годе за годно от
екзистенциалистите. „Хората използват думата „справедливост“, за да рационализират злоупотребата
си един с друг“ изглежда по-правдоподобно на ницшеанските екзистенциалисти.
Връзката между Ницше и Киркегор си остава историческа загадка. Ницше следва Киркегор във
времето, но не е сигурно дали изобщо е чел неговите произведения и е възможно приликата между
двамата да е чисто съвпадение. Екзистенциализмът на Ницше (1) също атакува свободно носещите се
абстракции на традиционната философия и голяма част от това, което минава за „здрав разум“
(например той отхвърля термините „добро“, „зло“, „реален свят“ и дори „его“), (2) също предпочита
конкретния анализ на ситуациите от реалния живот, но подчертава волята, докато Киркегор поставя
ударението върху избора, и (3) атакува християнството, вместо да го защитава.
Накратко казано - твърде кратко и следователно донякъде неточно, - когато решаваме какъв курс
на действие да предприемем и убедим себе си или другите, че „логически сме обмислили всичко“,
екзистенциалистите стават подозрителни. Киркегор настоява, че сте напра вили този избор въз
основа на някаква „сляпа“ или друга вяра (в християнството, в научнопопулярните статии, в Маркс и
т. н.), а Ницше би казал, че вие като биологичен организъм желаете определен резултат и сте
„рационализирали“ биологичните си нагони. Много преди доказателството на Гьодел5 в
математиката екзистенциализмът признава, че ние никога не „доказваме“ каквото и да е
предположение напълно, а винаги спираме малко преди безкрайните стъпки, необходими за
цялостното логическо „доказателство" на нещо, например пропастта па безкрайността се открива при
опитите да се докаже: „Имам х долара в банката“ в момента, когато човек постави под съмнение
понятието за „имам“ нещо. (Аз мисля, че „имам“ работещ компютър, но е възможно във всеки
момент да открия, че „имам“ неработещ компютър.)
Джордж Вашингтон е бил президент два мандата изглежда „доказано“ за средностатистическия
човек, когато Стандартният справочник го „потвърди", но гони „доказателство“ изисква вяра в
Стандартите справочници - вяра, липсваща в много „ревизионистични“ теории за историята.
Сартр също отхвърля абстрактната логика и подчертава избора, но клони повече към марксизма
и отива по-далеч от Киркегор или Ницше в критикуването на термините без конкретни референти.
Например в един известен (и типичен) пасаж той отхвърля Фройдовата концепции за „латентна
сексуалност“ въз основа на това, че можем да наричаме даден човек хомосексуален, ако извършва
хомосексуални действия, но злоупотребяваме с езика, когато приемаме някаква ненаблюдаема
„същност на хомосексуалността“ у онези, които не изпълняват хомосексуални действия.
5
Курт Гьодел, род. на 28.04.1906 г. в Австроунгария, поч. на 14.01.1978 г. в Принстън, Ню Джърси - американски
математик, логик и автор иа доказателството на Гьодел, което твърди, че във всяка строго логическа математическа
система има принципи (или въпроси), които не могат да се докажат или отхвърлят въз основа на аксиомите в тази
система, и следователно не е сигурно, че основните аксиоми на аритметиката няма да породят противоречия. Това
доказателство е станало белег на математиката през XX в. и неговите последствия продължават да се чувстват н
дебатнрат. - Б. пр.

www.spiralata.net 4
 Заради акцента върху избора Сартр също отрича, че можем да наречем даден човек
хомосексуален (или крадец, или светец, или антисемит), освен на дадена дата. „Мери имаше
лесбийска връзка миналата година“, ,Джон открадна шоколадче във вторник“, „Робин на три пъти
даде монети на просяци“, „Евелин каза нещо срещу еврейските земевладелци преди две години“
изглеждат легитимни изречения според Сартр, но да се внушава някаква „същност“ на тези хора
изглежда въображаемо. Само след като мъжът или жената са починали - твърди той, - можем
определено да кажем: „Тя беше хомосексуална“, „Той беше крадец“, „Той даваше пари за
благотворителност“, „Тя беше антисемит“ и т. н. Докато остават животът и изборът, твърди Сартр, на
всички хора липсва „същност“ и те могат внезапно да се променят. (Подобно на Буда, Ницше отива
по-далеч и твърди, че ние нямаме „его“, т. е. някакъв неизменен, „същностен“ Аз.)
Едно обобщение на екзистенциалистката теория твърди: „Съществуването предшества
същността.“ Това означава, че нямаме вродена метафизическа „същност“, или „его“, каквито се
приемат в повечето философии6. Ние първо съществуваме и по необходимост правим избори, и
опитвайки се да разберат или да опишат нашите екзистенциални избори, хората ни приписват
„същности“, но тези „същности“ остават етикети - просто думи.
Никой не знае как да класифицира Макс Щирнер7 - комплексен мислител, който има странен
афинитет към атеизма, анархизма, еготизма8, дзенбудизма, аморализма, екзистенциализма и дори
обективизма на Ейн Ранд9 Щирнер също не харесва нямащите референт абстракции (или
„същности") и ги нарича „призраци“ (spooks) - термин, към който съм необикновено привързан10.
Това, че използвам този термин, не означава, че на драго сърце приемам философията (или
антифилософията) му, както и използването на екзистенциални термини не означава цялостно
съгласие с Киркегор, Ницше или Сартр.
Едмунд Хусерл стои по средата между екзистенциализма и феноменологията. Отхвърляйки
традиционната философия също толкова тотално, колкото и екзистенциалистите, Хусерл отива по-
далеч и отхвърля всички понятия за „реалността“ с изключение на преживелищните
(феноменологичните). Ако видя розов слон - би казал той, - розовият слон принадлежи на полето на
човешкия опит в същата степен, в която и внимателните измервания, правени от учения в
лабораторията (макар че заема различна арена от човешкия опит и вероятно има по-малко значение
за човечеството като цяло, освен
Хусерл подчертава и изобретателността във всеки перцептивен акт (т. е. ролята на мозъка като
симултанен преводач на данните - нещо, отбелязано и от Ницше) и затова има силно влияние върху
социологията и някои клонове на психологията.
Холандският социолог Ян Хьойзинха изучава игровия елемент в човешкото поведение и
отбелязва, че ние живеем съгласно Правила на играта, които често така и не са се издигнали до
нивото на съзнателната реч. С други думи, не само интерпретираме данните така, както ги
получаваме, но и бързо и несъзнателно ги „съчетаваме“ с предварително съществуващи аксиоми, или
Правила на играта, на нашата култура (или субкултура).
Например:
Полицай бие човек на улицата. Наблюдател А вижда Законът и Редът да изпълняват
необходимата си функция по ограничаване на насилниците с контранасилие. Наблюдател Б вижда, че
полицаят има бяла кожа, а удряният човек е чернокож, и си прави малко по-различни заключения.
Наблюдател В е пристигнал по-рано и е забелязал, че човекът е насочил пистолет срещу ченгето,
преди да бъде бит. Наблюдател Г чува ченгето да казва: „Стой настрана от жена ми“ и има четвърто
становище за „значението“ на ситуацията. И т. и.

6
И желязната пръчка не притежава „същността“ „твърдост“. Тя просто изглежда твърда на хората, но може да се
струва сравнително мека или пластична на мускулеста 250-килограмова горила.
7
Псевдоним на Йохан Каспар Шмит (род. 25.10.1806 г. в Бавария, поч. 26.06.1856 г. в Берлин), немски
антидържавен философ, в чиито трудове много анархисти от края на XIX и началото на XX в. откриват идеологическо
вдъхновение. Мисленето му понякога се разглежда като източник на екзистенциализма от XX в. - Б. пр.
8
Прекалено чувство за значението на собствената личност, високо мнение за себе си и склонност за само
изтъкване. - Б. пр.
9
Родена на 2.02.1905 г. в Санкт Петербург, Русия, починала на 6.03.1982 г. в Ню Йорк, САЩ, родена в Русия
американска писателка, която в романите си, забележителни с търговския си успех, представя философията си за
обективизма, т. е. становището, че всяко реално постижение е продукт на индивидуалните способност и усилия, че
либералният капитализъм е най-близък на упражняването на таланта и че егоизмът е добродетел, а алтруизмът - порок.
Преобръщането на традиционната юдео-християнска етика я превръща в култ за последователите й. - Б. пр.
10
„Призраците“ (spooks) не се появяват в немския на Щйрнер, разбира се. Всъщност дължим този очарователен
термин на преводача на Щирнер Стивън Баингтън.

www.spiralata.net 5
 Феноменологичната социология дължи много на Хусерл и Хьойзинха, а също и на
екзистенциализма. Отричайки абстрактната или „Платоническата“ реалност (единствено число),
социалните учени от тази школа признават само социалните реалности (множествено число),
дефинирани от човешките взаимодействия и правила на играта и ограничени от изчислителните
способности на човешката нервна система.
Етнометодологията, до голяма степен създание на д-р Чарлз Гарфинкъл, комбинира най-
радикалните теории за съвременната антропология и феноменологичната социология. Признавайки
социалните реалности (множествено число), които тя нарича емически реалности,
етнометодологията показва как всяко човешко възприятие, включително възприятията на
социалните учени, които смятат, че могат да изучават „обективно“ обществото, винаги съдържа
ограниченията, дефектите и несъзнаваните предразсъдъци на емическата реалност (или социална
игра) на наблюдателя.
Феноменолозите и етнометодолозите понякога признават етическа реалност, която прилича на
старомодната „обективна реалност“ на традиционната (предекзистенциалистка) философия и
древните суеверия, които днес са станали „здрав разум“. Те обаче посочват, че не можем да кажем
нищо смислено за етическата реалност, защото всичко, което изречем, ще има вградена в себе си
структурата на нашата емическа реалност - нашите правила на социалната игра (особено езиковата
игра).
Ако искате да отречете това, много ви моля, изпратете ми пълно описание на етическата
реалност, без да използвате думи, математика, музика или някакви други форми на човешкия
символизъм. (Изпратете го с експресна поща, защото от десетилетия искам да го видя.)
Екзистенциализмът и феноменологията са повлияли не само върху някои социални учени, но и
върху много художници и доста социални активисти или радикали. И двете категории обаче са имали
лоша слава сред академичните философи и тяхното влияние върху физическите науки не е получило
голямо признание. Сега ще го проследим.
Прагматизмът има семейна прилика с екзистенциализма и феноменологията и е възникнал от
същата социална разновидност. Тази философия или метод произтича предимно от Уилям Джеймс -
човек, който е толкова комплексен, че книгите му се приземяват в секцията по философия в някои
книжарници и библиотеки, в секцията по психология в други, а понякога дори и в тази по религия в
трети. Подобно на екзистенциализма, прагматизмът отхвърля призрачните абстракции и по-голямата
част от речника на традиционната философия.
Според прагматизма идеалите имат смисъл само в конкретните човешки ситуации, „истината“
като абстракция няма никакво значение и най-доброто, което можем да кажем за всяка теория, се
състои в: „Е, тази идея, изглежда, работи - поне за момента.“
Инструментализмът в стила на Джон Дюи следва прагматизма по принцип, но подчертава най-
вече, че валидността или полезността на дадена идея - спомняте ли си, че се отървахме от
„истина“? - произлизат от инструментите, използвани за нейното тестиране, и ще се променят, когато
инструментите се усъвършенстват.
Подобно на другите теории, дискутирани дотук, инструментализмът е имал по-пряко влияние
върху социалните науки (и теорията за обучението), отколкото върху физиката, макар че е силно
повлиян от нея.
Операционализмът, създаден от спечелилия Нобелова награда физик Пърси У. Бриджмън11, се
опитва да се справи с възраженията на „здравия разум“ срещу относителността и квантовата
механика и дължи много на прагматизма и инструментализма. Бриджмън експлицитно посочва, че
нашият „здрав разум“ несъзнателно произтича от някои принципи на древната философия и
спекулации - особено идеализма на Платон и „есенциализма“ на Аристотел - и че тази философия
приема много аксиоми, които днес се оказват или неверни, или недоказуеми.
Например здравият разум приема, че твърдението „Работата беше свършена за пет часа“ може да
съдържа и абсолютна истина, и обективност. Следвайки Айнщайн (и прагматизма),
операционализмът обаче настоява че единственото смислено твърдение за това измерване ще е:
„Докато споделях същата инерционна система като работниците, моят часовник посочи интервал
от пет часа от началото до края на работата.“
Противоречащото твърдение: „Работата отне шест часа“ тогава изглежда не невярно, а еднакво

11
Пърси Уилямс Бриджмън, род. 21.04.1882 г., Кеймбридж, Масачузетс, поч. 20 08 1961 г., Рандолф, Ню Хемпшир,
американски експериментален физик, известен с изследванията си върху материалите при високи температури и
налягане. За работата си е награден с Нобелова награда през 1946 г. - Б. пр.

www.spiralata.net 6
вярно, ако наблюдателят е правил измерването от друга инерционна система. В този случай то трябва
да гласи: ,*Докато наблюдавах инерционната система на работниците от моя космически кораб
(друга инерционна система, отдалечаваща се от тях), забелязах, че часовникът ми показа интервал
от шест часа от началото до края на работата.“
Операционализмът е оказал съществено влияние върху физическите науки, по-слабо въздействие
върху някои социални науки и изглежда до голяма степен неизвестен или отхвърлян от академичните
философи, художници, хуманисти и т. н. Странното е, че много от тези хора, които не харесват
операционализма, защото е „студен, научен“ подход, нямат подобни възражения срещу
екзистенциализма или феноменологията.
Това ми изглежда странно. Аз разглеждам екзистенциализма и феноменологията като
приложение към човешките отношения на същите критични методи, които операционализмът
прилага към физическите науки.
Копенхагенската интерпретация на квантовата физика, създадена от Нилс Бор12 (друг Нобелов
лауреат), до голяма степен твърди същото като операционализма, но на още по-радикален език.
Според Бор „здравият разум“ и традиционната философия не са успели да обяснят данните за
квантовата механика (и за относителността) и ние имаме нужда от нов език, за да разберем
откритията на физиката.
Предлаганият от Бор нов език елиминира същия вид абстракции, атакувани от екзистенциализма,
и ни повелява да дефинираме нещата от гледна точка на човешки операции - точно както правят
прагматизмът и операционализмът. Бор признава, че екзистенциалистът Киркегор и прагматикът
Джеймс са повлияли върху мисленето му по тези въпроси. (Повечето учени остават странно невежи
за този „философски“ произход на операционализма и разглеждат операционалния подход просто
като „здрав разум“ - точно така. както лаиците разглеждат Платоновата и Аристотеловата
метафизика като „здрав разум.)
Общата семантика - продуктът на американския инженер от полски произход Алфред
Коржибски13 - се опитва да формулира нова не-Аристотелова логика, за да отстрани
„есенциалистките“ или Аристотеловите Правила на играта от нашите невроезикови реакции (реч и
мислене) и да подравни мозъчния ни софтуер с екзистенциалистките и феноменологичните понятия
на тези системи и особено на квантовата механика. Е-Прим (E-Prime) (английски без думата „е“),
създаден от Д. Дейвид Бърланд - младши, се опитва да направи принципите на общата семантика по-
ефективни и по-лесни за приложение. Дължа много както на Коржибски, така и на Бърланд.
Общата семантика е оказала силно влияние върху съвременната психология и социална наука, но
има ограничен ефект върху физическите науки и обучението, и практически никакво въздействие
върху проблемите, които тя се опитва да облекчи, т. е. вездесъщностга на непризнатия фанатизъм и
безсъзнателните предразсъдъци в повечето човешки оценки.
Транзакционната психология, основана до голяма. степен на пионерските изследвания върху
човешкото възприятие, провеждани в Принстънския университет през 40-те години от Албърт Еймс,
е съгласна с всички цитирани по-горе системи, че не можем да познаваме никаква абстрактна
„Истина“, а само относителни истини (малко „и“, множествено число), извлечени от нашите
спекулации, докато мозъкът ни създава модели на океана от нови сигнали, които получава всяка
секунда.
Транзакционализмът освен това твърди, че не получаваме пасивно данни от Вселената, а активно
„създаваме“ формата, в която интерпретираме данните в мига, в който ги получаваме. Накратко, не
реагираме на информацията, а преживяваме взаимодействията с нея.
Албер Камю в The Rebel („Бунтовникът“) говори за Карл Маркс като религиозен пророк, „който
благодарение на историческо недоразумение е погребан в зоната на невярващите в едно английско
гробище“.
Аз твърдя, че благодарение на друго историческо недоразумение операционализмът и
Копенхагенската школа са останали най-вече „собственост“ на физиците и другите в „твърдите
науки“, докато екзистенциализмът и феноменологията са спечелили приемане предимно сред

12
Нилс Хенрик Давид Бор, род. 7.10.1995 г., Копенхаген, ноч. 18.11.1962 г., Копенхаген, един от най-изтъкнатите
учени на XX в., първият, който прилага квантовата теория, която ограничава енергията на системата до определени
дискретни стойности, до проблема на атомната и молекулярната структура. Той е ръководният дух и основният автор в
развитието на квантовата физика. Работата му върху атомната теория е призната с присъждането на Нобелова награда за
физика през 1922 г. - Б. пр.
13
Алфред Хабданк Скарбек Коржибски. род. 3.07.1879 г.. Варшаня. Полша, Руската империя, поч. 1.03.1950 г.,
Шарън, Къиектикът. САЩ. роден в Полита американски учен и философ. - Б. пр.

www.spiralata.net 7
литературните хуманисти и много слабо сред социалните учени. Гледната точка на тази книга
комбинира елементи и от двете традиции, които според мен имат повече общи черти, отколкото
разделителни линии.
Освен това твърдя, че съществува голямо единство между тези традиции и радикалния будизъм,
но ще оставя това да изплува постепенно в хода на представянето на аргументацията.
Засега казах достатъчно, за да противодействам на по-голямата част от шума, който иначе би
могъл да изкриви посланието, което се надявам да предам. Тази книга не визира Абстрактните догми
пито на материализма, нито на мистицизма; тя се опитва да се ограничи до фактическото положение
на контекста в реалния живот, изследван от екзистенциализма, операционализма и науките,
използващи екзистенциалистично-операционалистични методи.

ПЪРВА ЧАСТ
Как знаем това, което знаем, ако изобщо знаем нещо?
Нямам претенциите, че казвам някаква абсолютна истина, а само
това, което според мен е вярно.
Робърт Ингесрол, The Liberty of Man, Woman and Child

Можете да видите горната илюстрация по два различни начина. В състояние ли сте да ги

видите едновременно, или можете само бързо да променяте умствения си фокус и да виждате
първо едното изображение, а после другото?
„Долавям Убанги в резервоара с гориво. “ - У. К. Фийлдс

1. Притча за притчата
Млад американец на име Саймън Мун, изучаващ дзен в Дзендо (дзен училище) в Ню Олд Ломпок
Хаус в Ломпок. Калифорния, направил грешката да прочете „Процесът“ на Франц Кафка. Този
зловещ роман, комбиниран с обучението по дзен, дошли твърде много на горкия Саймьн. Той бил
обзет - интелектуално и емоционално от странната притча за вратата на Закона, които Кафка поставя
към края на историята си. За Саймън притчата на Кафка била толкова разстройваща, че провалила
медитацията му, разбила съсредоточеността му и го разсейвала от изучаването на Сутрите14.
Ако я кондензираме, притчата на Кафка е следната:
Човек идва до вратата на Закона и иска да влезе. Пазачът отказва да го пусне, но казва, че
ако чака достатъчно дълго, може би някой ден в несигурното бъдеще е възможно да му позволи
да премине. Човекът чака ли, чака, остарява, опитва се да подкупи пазача, който взема парите
му, но пак отказва да го пусне през вратата. Човекът продава вещите си, за да получи пари и да
предлага още подкупи, които пазачът приема, но въпреки всичко не му позволява да влезе.
Когато взема всеки следващ подкуп, пазачът обяснява: „Правя това, за да не загубиш напълно
надежда.“
В крайна сметка мъжът остарява, разболява се и знае, че скоро ще умре. В последните си
мигове той събира енергия, за да зададе въпроса, който го е озадачавал през годините: „Казаха
ми - обяснява той на пазача, - че Законът съществува за всички. Защо тогава става така, че през
14
Сутра, първоначално означава „нишка“, а след това в дзенбудизма придобива значение на кратко
изложение. - Б. пр.

www.spiralata.net 8
 всичките години, в които седях тук да чакам, никой друг не дойде до вратата на Закона?“
„Тази врата - отвръща пазачът - е направена само за теб. И сега ще я затворя завинаги.“ И
затръшва вратата, докато мъжът умира.
Колкото повече премислял тази алегория, шега или загадка, толкова повече Саймън чувствал, че
никога няма да схване дзен, докато не разбере първо тази странна приказка. Ако вратата е
съществувала само за този човек, защо не е можел да влезе? Ако строителите са поставили пазач, за
да го държат навън, защо са оставили вратата изкусително отворена? Защо пазачът е затворил тази
преди отворена врата, когато човекът е остарял твърде много, за да го избута и да влезе? Будистката
доктрина за дхарма (закон) има ли нещо общо с тази притча?
Дали вратата на Закона представлява византийската бюрокрация, която съществува практически
във всяко съвременно правителство, превръщайки цялата истории в политическа сатира, която
дребен бюрократ като Кафка би могъл подривно да измисли в свободното си време? Или Законът
представлява Бог, както твърдят някои коментатори, и в този случай Кафка е възнамерявал да
пародира религията или завоалирано да защити нейната божествена Загадъчност? Дали пазачът,
който взема подкупи, но не дава нищо друго освен празна надежда, представлява духовенството или
човешкия интелект по принцип, винаги пируващ със сенки в отсъствието па истински Окончателни
отговори?
В крайна сметка, намиращ се на ръба на криза вследствие просто на умствена умора, Саймън
отишъл при своя роши (дзен-учител) и разказал историята на Кафка за човека, който чакал пред
вратата на Закона - вратата, която съществувала само за него, но не го пускала и била затворена,
когато смъртта вече не му позволявала да премине. „Моля те - помолил Саймън, - обясни ми тази
Тъмна притча.“
„Ще ти я обясня - отвърнал роши, - ако ме последваш в залата за медитация.“
Саймън последвал учителя до вратата на залата за медитация. Когато стигнали там, роши бързо
влязъл вътре, обърнал се и затръшнал вратата в лицето па Саймън.
В този миг Саймън преживял Пробуждане.
Упражнения
1. Всеки член на учебната група трябва да се опита да обясни или да интерпретира
притчата на Кафка и отговора на учителя по дзен.
2. Наблюдавайте дали от тази дискусия ще се оформи консенсус, или всеки човек
ще открие лично и уникално значение.
2. Проблемът на „Дълбоката реалност“
Според отличната книга на д-р Ник Хърбърт Quantum Reality („Квантова реалност“)
мнозинството физици приемат „Копенхагенската интерпретация“ на квантовата механика на Нилс
Бор. (По-късно ще изследваме идеите на физиците, които отхвърлят „Копенхагенизма“ и имат други
становища.) Според д-р Хърбърт копенхагенското становище означава, че „няма дълбока реалност“.
Тъй като скоро ще открием причини да избягваме „е“ на идентичността и другите форми на „е“,
нека преформулираме това на по-операционален език - език, който не приема, че сме в състояние да
знаем какво „са“ или „не са“ метафизически нещата (техните невидими „същности“), а само че
можем да опишем какво преживяваме феноменологично. Следователно Копенхагенската
интерпретация не означава, че „няма“ „дълбока реалност“, а че научният метод никога не може
експериментално да локализира или да демонстрира „дълбока реалност“, която обяснява всички
други относителни (инструментални) „реалности“.
Д-р Дейвид Бом обаче го казва по следния начин: „Копенхагенското становище твърди, че не
можем да правим изказвания за действителността.“ Ако го обмислите, това казва нещо повече от
формулировката на д-р Хърбърт.
И д-р Хърбърт, и д-р Бом отхвърлят Копенхагенското становище. Д-р Хърбърт дори нарича
„Копенхагенизма“ „школата на Християнската наука15 на физиката“. Подобно на д-р Бом, д-р
Хърбърт - добър мой приятел - вярва, че физиката може да прави изказвания за действителността.
Съгласен съм. Аз обаче ограничавам „действителност“ до това, което хората или техните
инструменти са в състояние да долавят, да декодират и да предава!. .Дълбоката реалност“ се крие в
напълно различна област - областта на философията и/или „спекулацията“. Затова д-р Ричард
15
Религиозна деноминация, основана в САЩ през 1879 г. от Мери Бейкър Еди, автор на книга, съдържаща резюме
на нейното учение: Science and Health with Key to the Scrрytures („Наука и здраве c ключ към Светото писание“). Около
една трета от близо 3000-те паства са локализирани в 56 страни извън САЩ, като членството е концентрирано в области
със силни протестантски традиции. Широко известна с практикуването на духовно изцеление - ударение, което може най-
добре да се разбере във връзка с историческия й произход и учение. - Б. пр.

www.spiralata.net 9
Файнман казва на д-р Бом за излязлата наскоро негова книга - Wholeness and the Implicate Order
(„Целостта и имплицираният ред“): „Блестяща философска книга, но кога пак ще пишеш физика?“
Ще защитя д-р Бом (и д-р Хърбърт) по-късно. Засега действителност в тази книга означава нещо,
което хората могат да преживеят, а „дълбока реалност“ - нещо, за което сме в състояние само да
вдигаме шум. Подобно на екзистенциализма, науката се занимава с онова, което хората могат да
преживеят, а „дълбоката реалност“ принадлежи на предекзистенциалните платонически или
аристотелиански философи.
За „дълбоката реалност“ можем само да вдигаме шум: ние не сме в състояние да правим
смислени (проверяеми) изказвания за нея, защото онова, което лежи отвъд екзистенциалното
преживяване, е отвъд компетентността на човешката преценка. Никакъв научен съвет, съдия, съдебно
жури или Църква не могат да докажат каквото и да било за „дълбоката реалност“ или дори да
оборят нещо в нея. Не можем да демонстрираме, че тя има температура иди няма температура, че
има маса или няма маса, че включва един Бог, много богове или никакъв Бог, че мирише на червено
или звучи лилаво и т. н. Можем да вдигаме шум, нека го кажа отново, но не сме в състояние да
създадем невербални или феноменологични данни, за да придадем значение на нашите шумове.
Това отхвърляне на възможността да се говори за „дълбоката реалност“ е паралелно на принципа
на несигурността на Хайзенберг16, който в една форма твърди, че никога не можем да измерим
инерцията и скоростта на една и съща частица в едно и също време. Освен това е паралелно на
относителността на Айнщайн, според която никога не можем да знаем „истинската“ дължина на
пръчката, а само различните дължини (множествено число), измерени с различни инструменти в
различни инерционни системи от наблюдатели, които могат да споделят една и съща инерционна
система с пръчката, или да я мерят от гледна точка на друга инерционна система. (Точно както
никога не можем да знаем „истинския“ времеви интервал между две събития, а само различните
времена (множествено число), измерени от различни инерционни системи.) Освен това е паралелно
на демонстрациите на Енмс17 в психологията на възприятието, които показват, че ние не възприемаме
„реалността", а получаваме сигнали от средата, които толкова бързо организираме в догадки, че
дори не се наблюдаваме как гадаем.
Такива „аксиоми на безсилието“, както ги нарече някой, не предвиждат бъдещето в обикновения
смисъл - ние знаем, че бъдещето винаги може да ни изненада. Ограниченията от този вид в науката
просто означават, че научният метод по определение не може да отговори на определени въпроси.
Ако искате отговори на този тип въпроси, трябва да отидете на теолог или окултист, и отговорите,
които ще получите там, няма да удовлетворят вярващите на други теолози или окултисти или изобщо
невярващите на такива оракули.
Един елементарен пример: мога да дам на физик или химик някаква стихосбирка. След
изучаването й ученият е в състояние да каже, че книгата тежи х килограма, дебела е у сантиметра,
напечатана е с мастило, имащо определена химическа формула, и е залепена с лепило с друга
химическа формула, и т. н. Научното изследване обаче не може да отговори на въпроса: „Това добри
стихотворения ли са?“ (В действителност науката не може да отговори на никакви въпроси,
съдържащи в себе си „е“ или „са“, но все още не всички учени разбират това.)
Следователно твърдението, че не можем да открием (или да демонстрираме на другите) една
„дълбока реалност“ (единствено число), която обяснява всички относителни реалности (множествено
число), измерени с нашите инструменти - и с нашата нервна система - инструментът, който
„чете“ (интерпретира) всички други инструменти, - не означава същото като твърдението „няма
дълбока реалност“. Неспособността ни да открием една дълбока реалност регистрира подлежащ на
демонстрация факт за научния метод и човешката неврология, докато твърдението „няма дълбока
реалност“ предлага метафизическо мнение за нещо, което не можем да проверим научно или да
преживеем екзистенциално.
Накратко: можем да знаем онова, което нашите инструменти и мозък ни казват (но не можем да

16
Вернер Карл Хайзенберг, род. 5.12.1901 г., Карлсруе, поч. 1.02.1976. Мюнхен - физик, философ и публична
фигура, спомогнал за установяването на квантовата механика, от която идва прочутият принцип на неопределеността.
Има важен принос към теориите за хидродинамиката на турбулентността, атомното ядро, феромагнетизма, космическите
лъчи и елементарните частици; той планира и първия следвоенен немски ядрен реактор в Карлсруе, Западна Германия. -
Б. пр.
17
Психолозите Аделбърт Еймс младши и Игон Брънсуик издигат тезата, че човек възприема под силното влияние
на своите заучени допускания и умозаключения, конто осигуряват контекста за оценката на сетивните данни. Двамата
твърдят, че на сетивните стимули, взети сами по себе си, липсва известна част от информацията, необходима за зряло,
адаптивно възприемане; според тях обогатяването е необходимо за намаляване на неопределеността. - Б. пр.

www.spiralata.net 10
знаем дали нашите инструменти и мозък са ни докладвали точно, докато други изследователи не
повторят нашата работа...).
Това, което нашите инструменти и мозък ни казват, се състои от относителни „реалности“, или
срезове от „реалности“. Например термометърът не мери дължина. Линията не мери температура.
Волтметърът не ни казва нищо за газовото налягане. И т. н. Поетът не регистрира същия спектър като
банкера. Ескимосът не възприема същия свят като нюйоркския таксиметров шофьор. И т. н.
Идеята, че можем да намерим „една дълбока реалност“, която лежи в основата на всички тези
относителни инструментални/неврологични „реалности“, почива на определени аксиоми за
Вселената и за човешкия разум, които са се стрували очевидни на нашите прадеди, но днес изглеждат
или абсолютно неверни, или - още по-лошо - „безсмислени“.
Ще трябва да обясня „безсмислеността“. За учените и особено за тези с Копенхагенското
убеждение дадена идея изглежда безсмислена, ако не можем - дори на теория - да си представим
начин за нейното тестиране. Например повечето учени биха класифицирали като „безсмислени“
следните три твърдения:
1. Фрамис гошкити дистимс сините доши на кръглите четвъртъци.
2. Всички живи същества имат душа, която не може да се види или измери.
3. Бог ми поръча да ти кажа да не ядеш месо.
Опитайте се да си представите как бихме могли да докажем - или оборим - тези твърдения на
нивото на опита или експеримента. Първо, трябва да откриете гошкити, сини доши, души и „Бог“ и
тогава да ги вкарате в лабораторията. След това ще трябва да измислите как да ги мерите или да
улавяте сигнали от тях, или по някакъв начин да демонстрирате, че най-малкото имате правилните
гошкити или правилния „Бог“ и т. н.
Спрете и помислете за това. Да се надяваме, че ще видите защо такива твърдения изглеждат
„безсмислени“ в сравнение с твърдение като „На тази планета водата ври при 45 градуса по
Фаренхайт на морско равнище“, което лесно се поддава на проверка (и оборвана) или „Чувствам се
като лайно“, което вероятно съдържа истина за говорещия, но винаги остава проблематично (но не
„безсмислено“) за слушателите, които знаят, че говорещият е описал често срещано човешко
чувство, но не знаят дали наистина има предвид казваното. или има някаква причина да ги мами.
„Чувствам се като лайно“ може да функционира като това, което д-р Ерик Бърн нарича Играта на
дървения крак - опитът човек да. „изклинчи“ от отговорност, като се преструва на неспособен.
Нека разгледаме други неподлежащи на проверка идеи, при които поне можем да си представим
някакъв тест, но засега не разполагаме с технологията, за да ю извършим. („Чувствам се като лайно“
може да попада в тази категория.) Някои наричат този еднакво енигматичен клас твърдения
„неопределени“, а не напрано „безсмислени“. Следните твърдения, изглежда, са неопределени:
1. Звездата на Барнард18 има една или повече планети, които обикалят около нея.
2. Омир фактически са двама поети, работещи заедно.
3. Първите заселници на Ирландия идват от Африка.
Не можем да „видим“ звездата на Барнард достатъчно ясно, за да докажем или да отхвърлим
първото твърдение, но вероятно ще я „видим“ достатъчно ясно, за да вземем решение, след като
пространственият телескоп излезе в орбита. (От Земята можем да виждаме чести затъмнения на
звездата на Барнард, които са накарали много астрономи да подозират, че гледката ни периодично се
блокира от обикалящи в орбита планети, но тази дедукция все още остава догадка в момента, когато
пиша това.) Хората могат да спорят вечно за Омир, но никой няма да докаже тезата си, докато не
настъпи някакъв прелом в технологията (например компютърен анализ на избора на думите може да
определи дали ръкописът има един автор или двама, или пък да изобретим машина на времето...)
Възможно е някой ден археологията да напредне до такава степен, че да идентифицира първите
жители на Ирландия, но днес сме в състояние само да правим умозаключения, че вероятно някои от
тях са дошли от Африка.
Следователно там, където Аристотеловата логика приема само два класа: „вярно“ и „невярно“,
пост-Копенхагенската наука е склонна да приеме четири класа (макар че само д-р Анатол Рапопорт
експлицитно е изразил този въпрос): „вярно“, „невярно“, „неопределено“ (все още неподлежащо на
проверка) и „безсмислено“ (завинаги неподлежащо на проверка). Някои логически позитивисти
говорят за „безсмислените“ твърдения като „злоупотреба с езика“; Ницше ги нарича просто
„шмекерии“. Коржибски ги описва като „шумове“ - термин, който вече заех от него.

18
Втората най-близка до Слънцето звезда, намираща се на разстояние от около 6 светлинни години. Наречена е на
Едуард Емерсън Барнард - американския астроном, който я е открил през 1916 г. - Б. пр.

www.spiralata.net 11
 Сред твърденията за Вселената, които лежат в основата на грешката на „дълбоката реалност“,
може да се спомене концепцията за Вселената като нещо статично, докато съвременните изследвания
сякаш показват, че схващането й като активен процес по-добре съответства на данните. Статичното
нещо или подобната на блок цялост може да има „дълбока реалност“, но процесът притежава
променящи се траектории, еволюция, енергиен поток в стила на Бергсон19 и т. н. С други думи, ако
приматите имаха „една дълбока реалност“ или Аристотелова „същност“, нямаше да можем да
разграничим Шекспир от шимпанзето.
(Нашата неспособност да разграничим определени фундаменталистки проповедници от
шимпанзетата не противоречи на това.)
„Една-единствена дълбока реалност“ освен топа внушава идеята за Вселената като проста работа
па две нива, изградена от „външности“ и една „лежаща в основата реалност“, подобно на маската с
лицето под нея. Съвременните изследвания обаче сочат безкрайна серия от външности на различни
равнища на инструментално уголемяване и не откриват една „същност“, „нещо“ или „дълбока
реалност“, която да лежи в основата на всички отделни външности, отчитани от различните класове
инструменти. С други думи, традиционната философия и здравият разум приемат, че героят и
злодеят имат различни „същности“, както е в мелодрамата (злодеят може да носи маската на
добродетелта, но ние знаем, че той „всъщност“ е злодей), но съвременната наука представя нещата в
постоянно изменение, така че твърдото тяло става газ, а газът отново става твърдо тяло точно така,
както злодеят е замъглен и неопределен в съвременната литература или при Шекспир.
Един модел, или фуния на реалността20, никога не „носи корона“, така да се каже, и не седи в
царствена пищност над всички други. Всеки модел има собствена употреба на подходящата арена.
„Доброто стихотворение“ няма смисъл в науката, но има много, много смиели за любителите на
поезията - всъщност различно значение за всеки читател...
Накратко: тезата за „една дълбока реалност“ от Тази гледна точка изглежда точно толкова
абсурдна, колко го и „един верен инструмент“ или „една истинска религия" от средновековието.
Например предпочитането на модела за „материята“ като вълна пред модела за частицата изглежда
също толкова глупаво като твърдението, че термометърът ни разкрива в по-голяма степен истината,
отколкото барометъра.
Полин Каел мрази филмите, които аз обичам, но това не означава, че един от нас има дефектен
„детектор на добрите филми“, а просто че двамата живеем в различни емически реалности.
Може би отидохме малко по-далеч от това, което би се харесало на строгия операционалист. Не
само внушихме, че „физическата истина“ не притежава по-голяма иманентна „дълбочина“ от
„химическата истина“ или „биологическата истина“, или дори „психиатрината истина“, и че всички
тези емически реалности имат употреба в собствената си област, но отваряме вратата пред
възможността „екзистенциалната истина“ или „феноменологичната истина“ (истините на опита) да
имат също толкова „дълбочина“ (и/или „плиткост“), колкото и всяка друга организирана научна (или
философска) истина.
Радикалните психолози ни питат: „реалността“ на шизофренията или на изкуството не остават ли
„реални“ за онези в шизофрении или художествени състояния, колкото и безсмислени да изглеждат
те на не-шизофрениците или на не-художниците? Антрополозите дори задават въпроса: емическите
реалности на другите култури не остават ли екзистенциално реални за живеещите в тези култури,
колкото и странни да изглеждат на Гериатричната бяла мъжка йерархия, която определя официалната
„реалност“ в нашата култура?
В края на XVIII в. науката е вярвала, че Слънцето „е“ горяща скала. (Сега го моделираме като
ядрена пещ.) Поетът Уилям Блейк21 отричал, че Слънцето „наистина е“ скала и е твърдял, че то „е“
хор от ангели, пеещи „Слава, слава, слава на Всемогъщия Бог.“ Феноменологията ще каже

19
Анри Бергсон, род. 18.10.1859 г., Париж, поч. 4.01.1941 г., Париж, френски философ, първият, който разработва
това, което става известно като философия на процеса, отхвърляща статичните стойности в полза на движението,
промяната и еволюцията. - Б. пр.
19
А също и „тунел на реалността“. - Б. пр.
21
Роден на 28.11.1757 г., Лондон, починал на 12.08.1827 г., Лондон, английски поет, художник, график и мистик,
чиито илюстрирани на ръка лирични и епически поеми, започвайки със Songs of Innocence („Песни на невинността“)
(1789) и Songs of Experience („Песни на опита“) (1794), са едни от най-впечатляващо оригиналните и независими
произведения в западната културна традиция. Блейк днес се разглежда като една от най-ранните и най-великите фигури
на романтизма. - Б. пр.

www.spiralata.net 12
единствено, че научното тълкуване изглежда полезно за науката на дадена дата, а поетичното
тълкуване изглежда полезно за поетите, или поне за някои поети. Тази теза е съвършено ясна, ако
човек внимателно избягва „е на идентичността“, точно както направих аз, но се натъква на дебат,
простиращ се чак до Хаоса и Безсмислието, ако това се пренапише като „Слънцето е скала или пещ
за науката, но освен това е хор от ангели за определен тип поети“. Опитайте се да обмислите тази
формулировка и ще разберете защо физиците са започнали да изглеждат малко луди, когато са
твърдели, че „материята е вълни, но и частици“ (преди Бор да ги научи да казват: „Ние можем да
моделираме материята като вълни или като частици в различен: контекст.“)
Следователно както от операционална, така и от екзистенциалистична гледна точка изглежда, че
твърденията за някаква „същност" („е“) нямат смисъл, особено ако попадат в такива типове като:
1. Физиката е реална; поезията е безсмислица.
2. Психологията не е истинска наука.
3. Има само една реалност и моята църква (култура/област на науката/политическа
идеология и т. н.) знае всичко за нея.
4. Хората, които не са съгласни с тази книга, всъщност са стадо глупаци.
Същевременно изглежда, че тъй като безсмислието на всички твърдения за „същност“ не е било
широко осъзнато, много физици объркват себе си и своите читатели, като казват: „Няма дълбока
реалност“ (или още по-лошо: „Няма такова нещо като реалност.“ В действителност съм виждал
последното напечатано от изящната културна традиция. Блейк днес се разглежда като една от най-
ранните и най-великите фигури на романтизма.
Съвсем като объркването в квантовата механика популяризаторите на транзакционната
психология - а дори и на източните философии, които наподобяват транзакционна психология, -
често ни казват, че „Реалност не съществува“ или „Можете да създадете собствена реалност.“ Тези
твърдения не могат да се докажат, но не могат и да се оборят. Второто е по-сериозното възражение
срещу тях, отколкото липсата на доказателства, тъй като науката днес признава, че неподлежащите
на оборване твърдения нямат операционален или феноменологичен „смисъл“.
Следователно „Каквото и да ни се случи -- колкото и трагично и ужасно да ни изглежда - служи
на по-голямото добро, или Бог нямаше да позволи то да стане“ - една много популярна идея, особено
сред хората, преживели ужасна загуба, - може да изпълнява терапевтична функция за изпитващите
огромна емоционална болка, но освен това, уви!, съдържа класическата черта на абсолютно
безсмислената реч. Никакви възможни доказателства не биха могли да го оборят, тъй като
доказателството попада в категорията „как: ни изглеждат нещата“, а твърдението отказва да адресира
тази категория.
„Можете да създадете собствена реалност“ има същия неподлежащ на оборване и на проверка
характер и затова също съответства на класа безсмислена реч, или „призраците“ па Щирпер (или
„шмекериите“ па Ницше, или „шумовете“ на Коржибски).
Това, което популяризаторите би трябвало да кажат, ако имат за цел точността, ще приеме по-
ограничена и екзистенциална форма. Вие създавате собствен модел на реалността, или вие създавате
собствена фуния на реалността (ако заемем фразата от блестящия, макар и силно оклеветен д-р
Тимъти Лиърп), или (както казват в социологията) вие създавате собствено тълкуване на
„реалностите“, пред които се изправяте. Всяка от тези формулировки се отнася до определени и
конкретни преживявания в пространството-времето, които лесно се потвърждават както във
всекидневните демонстрации, така и в контролираните лабораторни експерименти върху
възприятието.
Нашата млада/стара жена на рисунката в началото на първа глава представлява лесна и
всекидневна илюстрация. Изисква се огромен скок в метафизиката, за да се премине от нея или от
лабораторните демонстрации на творчеството във всеки акт на възприятието, или от парадоксите на
квантовата механика към резониращата (но безсмислена) прокламация, че „вие създавате собствената
си реалност“.
Следователно първият пункт на прилика между квантовата механика и мозъчния софтуер -
първата стъпка в създаването на това, което смея да нарека Квантова психология, - се крие в
осъзнаването и признаването на факта, че изучаването както на „материята“, така и на „разума“ ни
води до поставяне под съмнение на нормалните идеи за „реалността“.
Вторият пункт на прилика се съдържа във факта, че такова поставяне под съмнение лесно може
да дегенерира в елементарно плещене, ако не внимаваме за думите. (А аз съм научил, че дори ако
много внимаваме, някои хора ще четат невнимателно и пак ще получат послание, пълно с

www.spiralata.net 13
безсмислиците, които сме се опитали да избегнем.)
Да разгледаме следните две твърдения:
1. Моят шеф е шовинистичен пияница и това ме поболява.
2. Моята секретарка е некомпетентна, хленчеща кучка и аз нямам друг избор освен
да я уволня.
И двете представляват психични процеси, осъществяващи се хиляди пъти всеки ден в
съвременния бизнес.
Освен това и двете изглеждат като „злоупотреба с езика“ или просто „шум“ според съвременната
научна нагласа, представена в тази книга. Ако си представим тези изречения, изговорени на глас от
лица в терапия, различните типове психолози ще „се справят“ с тях по различен начин, но
рационално-емоционалните терапевти, следващи д-р Албърт Елис, ще накарат пациента да ги
преформулира в съответствие със същите принципи, на които се набляга в тази глава.
В този случай твърденията ще се оформят (преведени от Аристотелов на екзистенциален език)
като:
1. Възприемам шефа си като шовинистичен пияница и точно сега не възприемам
или не си спомням нищо друго за него, а поставянето на преживяванията ми в тази рамка и
игнорирането на другите фактори ме кара да се чувствам зле.
2. Възприемам секретарката си като некомпетентна, хленчеща кучка и точно сега
не възприемам или не си спомням нищо друго за нея, а поставянето на преживяванията ми
в тази рамка и игнорирането на другите фактори ме кара да направя избора да я уволня.
Такова преформулиране може да не реши всички проблеми между шефовете и секретарките, но
извежда проблемите от арената на средновековната метафизика и ги въвежда в територията, където
хората могат смислено да поемат отговорност за изборите, които правят.
Упражнения
1. Всеки член на групата трябва да класифицира всяко от следните твърдения като
смислено или безсмислено.
а. Тази сутрин пренесох боклука.
б. Бог ми се яви тази сутрин.
в. Тази сутрин видях НЛО.
г. Площта на тази маса е два на четири фута.
д. Пространството се изкривява в близост до големи маси, например звезди.
е. Пространството изобщо не се изкривява; светлината просто се прегъва в близост
до големи маси, например звезди.
ж. Обвиняемите са невинни, докато съдебното жури не ги обяви за виновни.
з. Решението на съдията е задължително.
и. „Историята е маршът на Бог по света.“ (Хегел)
к. В акта на зачатието и мъжът, и жената допринасят с по 23 хромозоми.
л. Дяволът ме накара да го направя.
м. Безсъзнателното ми ме накара да го направя.
н. Условните рефлекси ме накараха да го направя.
о. Църквата е домът на Бога.
п. Всеки, който критикува правителството, е предател.
р. Ейбрахам Линкълн е бил президент в периода 1960-1968 г.
2. Там, където възникнат несъгласия, се опитайте да избегнете конфликта (кавгата) и да
разберете защо по необходимост ще възникнат несъгласия при преценяването на някои от
тези твърдения.
3. Дуалностите съпруг/съпруга и вълна/частица
Между другото, аз нямам никаква академична квалификация да пиша за квантовата механика, но
това не ми е пречело до обсъждам темата съвсем жизнерадостно в четири предишни книги.
Някои читатели вероятно се чудят откъде вземам моето кутспа22. В крайна сметка повечето
физици твърдят, че принципите на квантовата механика съдържат проблеми (или парадокси), които
са толкова отвлечени и трудни за разбиране, че е необходима университетска степен по висша
математика, за да се разбере тази тема. За пръв път започнах да се съмнявам в подобна идея. след

22
Идиш - безсрамно нахалство, дебелоочие. - Б. пр.

www.spiralata.net 14
като един мой роман - Schroedinger’s Cat („Котката на Шрьодингер“23) - първата от моите книги,
занимаваща се изцяло с квантова логика - получи много благоприятна рецензия в New Scientist от
един физик (Джон Грибин), който твърдеше, че е трябвало да имам научна степен по физика, за да
напиша книгата. В действителност нямам никаква степен по физика. (Всичко, което съм чувал за
физиката в университета, се състоеше от Нютонова механика, оптика, светлина, електромагнетизъм и
един встъпителен курс върху идеите за относителността и квантовата теория.)
Ако изглежда, че доста добре разбирам квантовата логика, както са твърдели и други физици, а
не само д-р Грибин, това е резултат от факта, че транзакционната психология - изучаването как
мозъкът преработва данните (област, в която имам известна академична квалификация) - съдържа
абсолютно същата странност, която е направила квантовата вселена непопулярна. В действителност
мога дори да кажа, че изучаването на науката за мозъка ще подготви човека по-добре за
квантовата теория, отколкото изучаването на класическата физика.
Това може да изненада мнозина, включително физици, които твърдят, че квантовата несигурност
се отнася само до субатомния свят и че в обикновените неща „ние все още живеем в Нютонова
вселена“. Настоящата книга има смелостта да не се съгласи с тази приета мъдрост: аз стоя на точно
противоположната позиция. Моето начинание тук е да се опитам да покажа, че прословутите
„проблеми“, „парадокси“ и общофилософските енигми на квантовия свят се появяват и във
всекидневието.
Например илюстрацията в началото на първа глава - която можете да видите като млада или като
възрастна жена - демонстрира едно фундаментално откритие на психологията на възприятието. То се
появява в множество различни формулировки, в различни книги, но според мен най-просто и най-
общо казано, е следното: възприятието не се състои от пасивно получаване на сигнали, а от
активно тълкуване на сигналите. (Или: възприятието не се състои от пасивни реакции, а от активни,
творчески трансакции.)
Същият закон се появява в квантовата теория с различни думи, но най-често физиците го
формулират като „наблюдателят не може да се изпусне от описанието на наблюдението". (Д-р Джон
А. Уийлър24 продължава по-нататък и казва, че наблюдателят „създава“ вселената на наблюдението.)
Ще се заема да покажа, че сходството на тези принципи произтича от по-дълбокото сходство, което
обединява квантовата механика и невронауката (и определени аспекти на източната философия).
По същия начин близките роднини на такива квантови чудовища като мишката на Айнщайн,
котката на Шрьодингер и приятелят на Уигнър 25 се появяват във всяко описание на това, как
идентифицирате нещо в другия край на стаята като диван, а не като хипопотам. Ще демонстрирам и
изясня това по-нататък в текста. Междувременно като отправна точка в началото нека разгледаме
следното.
Физиците са съгласни, че не можем да открием „абсолютна истина“ в квантовата реалност, а
трябва да се задоволим с вероятности или „статистически истини“. Транзакционната психология,
психологията на възприятието, също казва, че не можем да открием абсолютна истина в тази област
на изследвания (сетивните данни), и признава само вероятности или (някои открито казват)
„спекулации“. Физикът твърди, че в много случаи не можем смислено да наречем котката на
Шрьодингер „мъртва котка“, а само „вероятно мъртва“, а транзакционният психолог настоява, че в
много случаи не можем да наречем Нещото в онзи ъгъл стол, а „вероятно стол“. Простата преценка
„или/или“ - „мъртва“ или „жива“, „стол“ или „не-стол“ - се е превърнала не в единственото
положение в логиката, а в крайното или ограничаващото положение, а според някои - просто в
теоретично положение.
(Ако се чувствате малко объркани, не се притеснявайте. По-късно ще изследваме по-подробно

23
Ервин Шрьодингер, род. 12.08.1887 г., Виена, поч. на 4.01.1961 г., Виена, австрийски теоретичен физик, който
има приноси в теорията за материята като вълна и други фундаментални тези на квантовата ме ханика. През 1933 г.
разделя Нобеловата награда за физика с британския физик А.М. Дирак. - Б. пр.
24
Джон Арчибалд Уийлър, поз. 9.07.1911 г., Джаксънвнл, Флорида, физик, първият американец, включен в
теоретичното разработване на атомната бомба. Освен това е автор на нов подход към единната теория за полето. - Б. пр.
25
Мишката на Айнщайн се отнася до неговия аргумент, че тъй като според квантовата теория наблюдателят
създава или частично създава наблюдението, мишката може да пресътвори Вселената, кат я гледа. Тъй като това
изглежда абсурдно, Айнщайн заключава, че квантовата физика съдържа никаква огромна, неоткрита грешка. Котката на
Шрьодингер се отнася до неговото доказателство, че котката може да съществува в математическо състояние, или
eigenstate, при което тя да се нарче мъртва или жива има смисъл, както има смисъл да се нарича едновременно мъртва и
жива. Приятелят на Уигнър се отнася до допълнението на Шрьоодингер че дори когато стане определено жива или
определено мъртва за един физик, котката остава едновременно мъртва и жива за друг физик, намиращ се на друго място
(например извън лабораторията).

www.spiralata.net 15
тези проблеми и ще се почувствате още по-объркан и.)
Накратко, когато описва как мозъкът ни действително действа, съвременната невронаука по
необходимост извиква същия тип парадокси и/или същата статистическа или полистойностна логика,
която откриваме в квантовата сфера. Затова смея да пиша за област, която не е моя, защото в
множество дискусии с квантови физици съм установил, че обектът е изцяло изоморфен на
собствената ми специалност - изучаването как възприятията и идеите възникват в мозъка ни.
За транзакционния психолог квантовата механика има същото очарование и същата прилика с
науката за мозъка, както криптозоологията, лепуфологията и дезинформационните системи и всички
тези области - научно трезви и несъмнено странни - имат семейна прилика една с друга.
Може би е по-добре да обясня това. Криптозоологията се занимава с (а) животни, чието
съществуване остава или недоказано, или неотречено (например гигантските рептилии, които уж
живеят в Лох Нес, в езерото Шамплен и т. н., отвратителния Снежен човек в Хималаите и т. н.) и (б)
животни, които са срещани на места, на които не ги очакваме (планинския лъв в Сърп, Англия,
кенгурата в Чикаго, алигаторите в нюйоркската канализация и т. н.). Тези, които „знаят“ как дa
преценяват такива данни, не са в час с невронауката: онези, които знаят повече за невронауката,
проявяват най-големия агностицизъм спрямо подобни създания и освен това най-силно не желаят да
ги преценяват.
Лепуфологията се занимава с появите на НЛО, в които зайците играят съществена - и
обикновено изключително озадачаваща - роля. (Някои мостри както на криптозоология, така и на
лепуфология са представени в моята книга The New Inquisition („Новата инквизиция“), Falcon Press,
1987.) И тук тези, които „знаят“, че лепуфологията не може да даде полезни данни, обикновено
изобщо, ама изобщо не познават невронауката. Случаи, в конто фермери твърдят, че НЛО са
откраднали техните зайци, са идеална арена, на която да се тестира транзакционната квантова
психология на фона на преждевременната увереност на Догматичните вярващи и Догматичните
отрицатели.
Дезинформационните системи се състоят от сложни измами, конструирани от разузнавателни
агенции като ЦРУ, КГБ или английското МИ5, в които след като се създаде някаква история за
прикриване на истината, тя съдържа в себе си втора измама, дегизирана да изглежда като „скрита
истина“ на всеки подозрителен съперник, успял да се разрови под повърхността. Тъй като
Дезинформационните системи се размножават като бактерии в нашия все по-таен свят, всеки
психолог на възприятието, който хвърли поглед върху съвременната политика, ще осъзнае, че
квантовата логика, теорията на вероятността и силните дози „зететизъм“26 са най-добрите оръдия при
преценяването дали президентът току-що ни е казал още една голяма опашата лъжа или поне веднъж
е изпуснал някоя истина.
В крайна сметка дори тези, които създават Дезинформационните системи, са преглъщали
Дезинформационни системи, създадени от съперниците им. Както каза веднъж Хенри Кисинджър,
„Всеки във Вашингтон, който не е параноичен, трябва да е луд.“
Занимавайки се с криптозоология, лепуфология, дезинформационни системи и квантова
механика, човек в крайна сметка чувства, че се е доближил до тотално безсмислие, някакъв базисен
дефект в човешкия разум (или Вселената?) или някаква психична фуга27, подобна на шизофренията
или солипсизма. Както обаче показва рисунката в началото - ще наблюдаваме това отново и отново, -
обикновените възприятия на нормалните хора съдържат точно толкова „чудатост“ и загадъчност,
колкото и всички тези окултни науки, взети заедно.
Затова ще се опитам да покажа, че законите на субатомния свят и законите на човешкия „разум“
(или нервна система) са абсолютно, съвършено, елегантно успоредни до най-дребния детайл.
Изследователят на човешкото възприятие и на начина, по който умозаключенията се извличат от
него, няма да открие никакви шокове в уж стряскащата област на квантовата теория. Ние живеем в
квантова несигурност през целия си живот, като обикновено успяваме да я игнорираме, но
транзакционният психолог е установил, че е принуден директно да се изправи срещу нея.
Този паралелизъм между физиката и психологията не бива да предизвиква особена изненада. В
крайна сметка човешката нервна система - „разумът“ на преднаучния език - е създала съвременната
наука, включително физиката и квантовата математика. Би трябвало да очакваме гения и дефектите

26
Зететик - търсещ, напредващ чрез изследване - име, прието от някои от пиронистите, или последователите на
скептика Пирон от Елида. - Б. пр.
27
Дисоцпагпина (психогенна) фуга - особена форма на пьлна амнезия, придружена с внезапно напускане на дома и
работата и приемане на нова идентичност. - Б. пр.

www.spiralata.net 16
на човешкия разум в неговите създания, както винаги откриваме автобиографията на художника в
неговото изкуство.
Да разгледаме следния паралелизъм: съпруг и съпруга отиват на брачен консултант, търсейки
помощ. Той разказва една история за техните проблеми. Тя разказва съвсем различна история.
Консултантът, ако е добре обучен и прозорлив, не вярва напълно пито на едната, нито на другата
версия. На друго място в същия град двама изследователи-физици повтарят два известни
експеримента. Първият, изглежда, посочва, че светлината пътува на вълни. Вторият сякаш
демонстрира, че светлината пътува на дискретни частици. Изследователите - ако са добре обучени и
прозорливи - не вярват нито на единия, нито на другия резултат. Вижте, психологът знае, че всяка
нервна система създава собствен модел на света, а физиците днес знаят, че всеки инструмент също
създава свой модел на света. В психологията и във физиката сме надрасли средновековните
Аристотелови идеи за „обективна реалност“ и сме навлезли в не-Аристотелова област, макар че и в
двете области все още оставаме несигурни (и бързаме да се караме едни с други) каква нова
парадигма ще замени Аристотеловата парадигма на „вярно/невярно“ от миналите векове.
Прочутото уравнение на Клод Шанън28 за информационното съдържание на съобщението, Н,
гласи:
Н = -Σpi logePi
Няма нужда тероризираният от математиката (убеден от некомпетентни учители, че „Не мога да
разбера тази работа“) читател да изпада в паника. Σ означава просто „сбора от“. Символът pi ни казва
какво ще сумираме, а именно различни вероятности (р1, р2 ... и т. н до рn, при което n е равно на броя
сигнали в съобщението), които можем да предвидим предварително за онова, което ще последва.
Логаритмичната функция просто показва, че това взаимоотношение не се натрупва адитивно, а
логаритмично. Забележете знака минус. Информацията в съобщението е равна на отрицателната
стойност на вероятностите, с които сте в състояние да прогнозирате какво ще последва. Колкото по-
лесно можете да предвидите дадено съобщение, толкова по-малко информация съдържа то.
Норбърт Уайнър29 опрости значението на това уравнение, като каза, че великата поезия съдържа
повече информация от политическите речи. Никога не знаете какво ще последва в едно истински
творческо стихотворение, но в реч на Джордж Буш не само знаете какво ще последва, но вероятно
можете да предвидите и цялата реч още преди той да си е отворил устата.
Филм на Орсън Уелс съдържа повече информация о т някой обикновен филм, защото Орсън
никога не е режисирал сцена по начина, по който всеки друг режисьор би го направил.
Тъй като информацията се увеличава логаритмично, а не адитивно, скоростта на
информационния поток се увеличава стабилно от зората на историята. Ако цитираме някои
статистики на френския икономист Жорж Андерла (вече доста познат на читателите на моите книги),
информацията се е удвоила в 1500-те години между Иисус и Леонардо, отново се е удвоила в 250-те
години от Леонардо до смъртта на Бах, отново се е удвоила до началото на нашия век и т. н. и се е
удвоила в седемте години между 1967 и 1973 г. Д-р Жак Вале напоследък изчисли, че днес
информацията се удвоява на всеки 18 месеца.
Очевидно, колкото по-бързо преработваме информацията, толкова по-богати и комплексни
стават нашите модели и тълкувания - нашите фунии на реалността.
Съпротивата срещу нова информация обаче има силна неврологична основа при всички
животни, както се вижда от изследванията върху импринтинга30 и обуславянето. Повечето животни,
включително повечето водещи уседнал живот примати (хората), показват наистина смайваща
способност да „пренебрегват“ определени типове информация - тази, която не „съответства“ на
тяхната запечатана/обусловена фуния на реалността. Обикновено наричаме това „консерватизъм“
или „глупост“, но то се появява във всички части на политическия спектър, в академичните общества
и в ку-клукс-клан.
Следователно за транзакционния психолог и още повече за квантовия психолог нещо толкова

28
Клод Е. Шанън - американски електроинженер и основоположник на теорията за информацията, или
математическото представяне на условията и параметрите, влияещи върху предаването и преработването на информация,
който публикува основополагащия си труд през 1948 г. - Б. пр.
29
Норбърт Уайнър, род. 26.11.1894 г., Колумбия, САЩ. поч. 18.03 1964 г., Стокхолм, американски математик,
който поставя основите на кибернетиката. Печели международна слава, като формулира някои от най-важните приноси
към математиката през XX в. - Б. пр.
30
Използван най-напред от Конрад Доренц. терминът импринтинг (запечатване) обозначава процеса на бързо
развитие на социална привързаност у малки животни към майка си, например реакцията на следване на патетата, които
следват майка си където и да отиде и при всяко нейно движение. Тази реакция е насочена към и ограничена до
дразнители, конто малките преживяват по подходящ начин в подходящ момент, - Б. пр.

www.spiralata.net 17
абсурдно като лепуфологията съдържа много насоки за това, как хората ще (и няма да) преработват
нова информация.
Например във Flying Saucer Review, November 1978, p. 17, откриваме материал за НАО, който е
откраднал всички зайци от клетките на един фермер.
Независимо дали е верен или неверен, този материал е богат на информация, защото повечето от
нас не са чували за НЛО, които да крадат зайци. Сигналът има силна непредвидимост.
UFO Phenomena and B.S., редактирано от Хейнс, е. 83: близка среща, в която „пилотът“ на НЛО
изглеждал като гигантски заек.
Информационното съдържание е скочило инатово. Две истории за НЛО и зайци?
Но Mutual Easter Bunny Observation Network (ME- BON) („Взаимна мрежа за наблюдение на
великденските зайци“) (отломка от по-малко странната Mutual UFO Network, или MUFON) разполага
с десетки такива истории в архивите си. (Както можете да се досетите, те имат и странно чувство за
хумор.)
Приемете това като очарователно и странно, или като откровена безсмислица, класифицирайте
го както желаете съобразно вашата фуния на реалността, но нашата информационна банка се е
обогатила. Десетки истории за НЛО и зайци сочат нещо за неидентифицираните летящи обекти или
нещо за човешката психология - нещо, което никога преди не сме подозирали.
Ако имате статистически нормална реакция на тези данни, ще можете да разберете по-добре как
групите, които не харесвате, успяват да „игнорират“ или по друг начин да се съпротивляват на
информацията, която на вас изглежда много, много важна...
Упражнения
1. Всеки член на групата трябва да направи рисунка на стаята така, както
изглежда от мястото, на което той седи. (Това не е художествен конкурс, така че не се
притеснявайте, ако не можете да рисувате толкова добре, колкото някой друг в групата.)
Сравнете рисунките не като „изкуство“, а като фунии на реалността. Някоя от рисунките
изглежда ли по-вярна от всички останали?
2. Всеки член на групата трябва да направи архитектурна рисунка (т. е. план на
пода) на стаята. Защо тези рисунки (когато са завършени) си приличат повече, отколкото
рисунките от индивидуална гледна точка? Обсъдете това.
3. Кое ще сметнете за „по-реално“ - абстрактния архитектурен план, показващ
нещо, което никой не вижда в преживяванията си, но което според всички има полезна
функция, или различните рисунки от индивидуална гледна точка, показващи множеството
„реалности“, в действителност наблюдавани от хората, но нямащи практическа функция?
4. Оскар Уайлд е казал: „Цялото изкуство е съвсем безполезно.“ Обсъдете това.
4. Нашите „Азове“и нашите „Вселени“
За да изразя основната теза с различни думи, несигурността, неопределеността и
относителността се появяват в съвременната наука по същите причини, по които се появяват в
модерната логика, изкуство, литература, философия и дори съвременната теология. През този век
човешката нервна система е открила собствената си креативност и ограничения.
В логиката например днес признаваме не само „безсмислените“ твърдения, но и „странните
лупинги“ (системи, съдържащи прикрито вътрешно противоречие). И двете неща могат да
изобилстват във всяка логическа система подобно на вирус, нападащ компютър - но тези логически
„буболечки“31 често са присъствали в продължение на векове, преди да бъдат открити.
Хората от векове са се убивали един друг в голеят войни и в партизански акции, и продължават
и днес да се убиват един друг заради идеологии и религии, които - изразени като логически
твърдения - не изглеждат нито верни, нито неверни на съвременните логици: безсмислени
твърдения, които се струват смислени на езиково наивните. (Например голяма част от тази книга
ще се опита да покаже, че всяко изречение, съдържащо невинно изглеждащата дума „е“, съдържа и
скрита грешка. Това ще бъде силен шок или ще изглежда като луда ерес на онези американци, които
днес се бият в съперничещи си „демонстрации" и актове на гражданско неподчинение по въпроса,
дали ембрионът - или дори зиготата - „е“ или „не е“ човешко същество.)
Междувременно в изкуството Пикасо и неговите последователи са ни показали, че дадена
скулптура може дълбоко да ни развълнува, дори ако има противоположни значения като нашата
рисунка с двете лица в начало-го на първа глава. Например една класическа картина на Пикасо ме

31
Нежелана грешка в компютърна програма. - Б. пр.

www.spiralata.net 18
вълнува, макар че мога да я видя или като глава на бик, или като седалката и ръкохватките на
велосипед.
„Одисей“ на Джойс видоизменя романа, като описва един обикновен ден не като „обективна
реалност“ в смисъла на Аристотел, а като лабиринт, в който почти сто разказвачи (или „наративни
гласове“) споделят различни версии на станалото. Различни тунели на реалността.
Съвременната философия и теология са достигнали до такива резонансни заключения като:
„Няма факти, а само интерпретации“ (Ницше) или „Няма Бог и Мери е Неговата майка“ (Сантаяна)
или дори „Бог е символ на Бог“ (Тилих).
Всичко това е резултат от новото съзнание за „Азовете" ни като съавтори на нашите „вселени“.
Както казва д-р Роджър Джоунс във Physics as Metaphor („Физиката като метафора“), „каквото и да
описваме, човешкият разум не може да се отдели от него“. Каквото и да гледаме, трябва да видим -
първо и преди всичко - собствения си „умствен архивен шкаф“ - структурата на нашия софтуер,
който мозъкът ни използва, за да преработва и да класифицира впечатленията.
Под „софтуер“ имам предвид езика, езиковите ни навици и цялостния ни племенен или културен
светоглед - нашите Правила на играта или несъзнавани предразсъдъци - безмълвния тунел на
реалността, който се състои от езикови конструкти и други символи.
Във всекидневния живот софтуерът на повечето читатели на тази книга се състои от
индоевропейски езикови категории и индоевропейска граматика. В напредналата наука софтуерът
включва както тези езикови категории и структури, така и категории и структури от математиката, но
в тривиалните проблеми и в проблемите на ядрените реактори ние „гледаме“ през символна ИЛИ
семантична решетка, тъй като математиката (подобно на езика) функционира като код, който налага
собствена структура върху описваните от него данни.
Художникът „мисли“ (когато рисува) във форма и цвят, музикантът - в звукови честоти и т. н., но
по-голямата част от умствената дейност па хората използва преимуществено думи и дори
специалисти като математика, художника, музиканта и т. н. използват думи в по-голямата част от
мисленето си.
Каквото и да знаем, или да мислим, че знаем за нашите „Азове“ и нашите „вселени“, не можем да
го предадем във вътрешната или външната плоскост, без да използваме език или символизъм -
мозъчния софтуер. За да разбере тази книга, читателят трябва да си напомня отново и отново, че дори
в мисленето и в специалните области като математика и изкуство използваме някакъв вид символи,
за да „говорим на себе си“ или да онагледяваме.
Единственото „нещо“ (или процес), което е абсолютно тъждествено на Вселената, е самата
Вселена. Всяко описание, модел, теория, художествено произведение, карта, фуния на реалността или
тълкувание и т. н. остава някак си по-малко от Вселената и следователно включва по-малко от нея.
Това, което остава в нашия сетивен континуум, когато нито говорим, нито мислим, е не-
символно, невербално, нематематическо - неизразимо, както казват мистиците. Човек може да говори
поетично за този невербален вид схващане като Хаос, подобно на Ницше, или Празнота, подобно на
Буда, но „Хаос“ и „Празнота“ са само думи, а самото преживяване е упорито невербално.
На този етап човек може коректно да каже единствено - подобно на Витгенщайн в неговия
Tractatus Logico Philosophicus („Логико-философски трактат“): „За онова, за което не може да се
говори, трябва да се мълчи.“ Дзен-учителите просто посочват или махват с ръка в пространството.
Когато оставим невербалното, когато отново можем да говорим или да мислим, по необходимост
правим символни карти или модели, които по определение не могат да са тъждествени във всички
отношения на пространствено-времевите събития, които представляват. Това изглежда толкова
очевидно, че всички ние парадоксално изобщо не мислим за него и следователно сме склонни да го
забравяме. Въпреки това менюто няма вкуса на ястието, картата на Ню Йорк не мирише като Ню
Йорк (и слава Богу!) и рисунката на кораб в бурни води не съдържа капитана и екипажа, които
трябва да се справят с истинските кораби в истинските бури.
Когато се изследват, всички типове карти или модели показват и личността или „умствената
мебелировка“ на техния създател и в по-малка степен обществото и езиковата система -
семантичната среда - на създателя си.
Опитният моряк бързо ще долови разликата между рисунката на кораб от някой, който също е
работил като моряк, и много подобната рисунка на човек, който само е чел за мореплаването.
Много романи или пиеси, написани през 1930 г., които са изглеждали „брутално реалистични“
тогава, днес ни се струват малко старомодни и „нереални“ на места, защото вече не живеем в
семантичната среда отпреди 60 години. „Одисей“ на Джойс избягва този капан, като изобщо, ама

www.spiralata.net 19
изобщо няма гледна точка: неговата техника на множеството разказвачи дава множество гледни
точки, точно както пост-Копенхагенските физици го избягват чрез това, което наричат
„агностицизъм cnpямо моделите" - неприемането на никой модел като тъждествен на цялата
Вселена.
Нека разгледаме една карта, която се опитва да покаже не „цялата“ Вселена, а нещо по-малко
амбициозно - целия Дъблин, Ирландия. Очевидно картата ще трябва да заеме същото пространство,
колкото заема и градът. Ще трябва и да обозначава поне един трилион движещи се части - 1.5
милиона души, равен брой плъхове, няколко милиона мишки, може би милиарди буболечки, стотици
милиарди микроби и т. н.
За да казва „всичко“ за Дъблин, тази карта ще трябва да позволява нейните движещи се части да
го правят поне от 2 000 години, тъй като градът (не винаги наричан Дъблин) се е издигал на река Ана
Лифи поне от толкова време.
Тази карта пак няма да казва „всичко“ за Дъблин - дори до днес (изключвайки бъдещето...), до
като по някакъв начин не включи мислите и чувствата на човешките и другите обитатели на тази
област...
На този етап картата до голяма степен ще е безполезна и силно нерелевантна за геолога, който
иска да знае химията и еволюцията на скалите и почвата, на които стои Дъблин.
Толкова за „външния“ свят. Каква карта би могла някога да се доближи до това да казва „всичко“
за вас?
Упражнения
1. Двойка сексуални партньори (съпруг/съпруга или двама любовници) разиграват
последната си кавга. (Ако никой не признае, че се „карат“, нека избраните изследвани
лица изиграят последното си несъгласие.)
2. След това тази двойка трябва да размени ролите си и всеки „да изиграе“ другия
в продължение на спора. Опитайте се да използвате техниката на Методическото
актьорско майсторство: всеки от участниците трябва да се опита да почувства гледната
точка на другия, докато играе неговата роля.
3. Проверете дали в групата има двама души с противоположни становища по
някакъв „горещ“ въпрос (например абортите, контрола върху оръжията, войната срещу
дрогата и т. н.). Накарайте ги да се опитат чрез същия метод колкото е възможно по-
искрено да представят гледната точка на другия.
4. Един член на групата трябва да се сдобие със следните неща:
 пожарна кола-играчка;
 кукла Барби;
 репродукция на картина на Пикасо;
 тухла;
 отверка;
 чук;
 перо от пуйка;
 парче балсово дърво32;
 гумена топка;
 парче твърдо дърво, например бреза;
 „гето-бластър“ (голям радиокасетофон);
 порнографски роман;
 философски трактат от Джордж Бъркли.
Поставете тези неща на пода, така че групата да седне около тях. Първо, разделете ги на два
класа - червени и не-червени неща. Проверете колко пъти възникват неопределени случаи (например
трябва ли книга с червено-бяла корица да отиде в червената купчина или в не-червената купчина?)
След това разделете 13-те неща на други два класа - полезни обекти и играчки. Наблюдавайте
колко пъти ще възникнат неопределени случаи. (Изкуството към играчките ли спада? А
порнографията?)
Всяка седмица - до като групата продължава да съществува - позволете па някой да измисли друг
дуализъм и разделете 13-те вещи на две купчини съобразно тази нова дихотомия.
Отбелязвайте всеки случай, в който две неща попадат в различни групи според една

32
Много леко тропическо американско дърво. - Б. пр.

www.spiralata.net 20
дуалистична система, и в една и съща група според друга дуалистична система. (Например
валсовото дърво и твърдото дърво ще попаднат в една и съща група, ако делите „дървени“ от „не-
дървени неща“, но ще са в различни групи, ако делите „неща, които плуват“, от „такива, които не
плуват“.)
Забележете как изглежда Аристотеловият аргумент „Или е А, или е не-А" след като сте намерили
няколко неща, които попадат от едната страна на един дуализъм, но отиват в различни групи при
други дуализми.
Ето някои предложения за други дуализми: „образователни неща“ и „неща за забавление“,
„научни“ и „не-научни неща“, „добри“ и „лоши неща“, „органични“ и „неорганични неща“.
Проверете колко странни и изпълнени с въображение дуализми може да създаде групата.
На този етап един очевиден факт, изглежда, заслужава специално ударение. Всъщност
вършенето на тези упражнения в група - както се предлага - учи много повече, отколкото просто
четенето за тях
5. Колко глави имате?
Вземайки назаем една шега (или дълбоко прозрение) от Our Knowledge of the External World
(„Нашето познание за външния свят“) на Бертранд Ръсел, сега щe демонстрирам, че читателят има
две глави.
Според здравия разум и консенсуса на повечето (западни) философи ние съществуваме „вътре“ в
„обективната Вселена“, или, казано с други думи, „обективната Вселена“ съществува „извън“ нас.
Много малко хора се съмняват в това. Тези, конто са го правили, неизбежно са стигнали до много
ексцентрични заключения.
Е, избягвайки ексцентричността и приемайки кон конционалното становище, как знаем какаото и
да било за тази „външна Вселена“? Как я възприемаме?
(За удобство на следващите страници ще разгледам само зрението. Читателят може да се увери
сам, че същата логика е приложима и ако променим термините и заместим зрението със слуха или с
което и да е от другите сетива.)
Виждаме обектите във „външната Вселена“ чрез очите си и след това градим техни картини -
модели - в мозъка си. Мозъкът „интерпретира“ онова, което очите предават като енергийни сигнали.
(Засега ще игнорираме данните, които показват, че мозъкът прави догадката, че може да
интерпретира тези сигнали,)
Много малко западняци са се съмнявали в този пункт, а тези, които са го направили, са стигнали
до странни и невероятни алтернативи.
Следователно ние живеем „вътре“ във „външната Вселена“ и изграждаме нейна картина или
модел „в“ мозъка си, като събираме или синтезираме и интерпретираме нашите картини или модели
на части от Вселената, наречени „обекти“. Оттук следва, че ние изобщо не познаваме „външната
Вселена“ и нейните „обекти“. Познаваме модела на „външна Вселена“ вътре в мозъка ни, който
съществува в главата ни.
В този случай всичко виждано, за което мислим като за съществуващо вън, всъщност съществува
вътре в главата ни.
Ние обаче не сме стигнали до солипсизма, спомняте ли си? Все още приемаме „външната
реалност“, от която започнахме. Просто открихме, че не можем да я видим или да я познаваме.
Виждаме неин модел вътре в главата си и във всекидневния живот забравяме това и действаме така,
сякаш моделът съществува извън главата ни, т. е. сякаш (1) моделът и Вселената заемат една и съща
област от пространството (подобно на нашата карта, която се опитва да покаже „всичко“ за Дъблин и
ще трябва да заеме същото пространство като града) и (2) това пространство съществува „вън“.
Моделът и Вселената обаче не заемат едно и също пространство и пространството, в което
съществува моделът, може да се локализира единствено „вътре“ в мозъка ни, който пък е поместен в
главата ни.
Сега осъзнаваме, че макар Вселената да съществува вън, моделът съществува вътре и
следователно заема много, много по-малко пространство от нея.
Следователно „реалната Вселена“ съществува „вън", но остава непреживяна и може би
непозната. Това, което все пак преживяваме и познаваме (или си мислим, че познаваме), съществува
в локалните мрежи от електрохимични връзки в мозъка ни.
И отново, ако читателят си даде труда да оспори която и да е част от изложеното по-горе, със
сигурност ще се опита да си представи алтернативно обяснение на възприятието. Ще изглежда, или
поне досега винаги е изглеждало, че всяка и всички подобни алтернативи звучат не само по-странно

www.spiralata.net 21
от това обяснение, но и абсолютно невероятно на „хората със здрав разум“.
Е, нека продължим. Сега разполагаме с „външна Вселена“ - много голяма (говорейки в
сравнителен план) - и модел на същата - много по-малък (пак говорейки в сравнителен план), като
първото е „извън“ нас, а второто - „вътре“ в нас. Разбира се, съществува някакво съответствие или
изоморфизъм между „външната” и „вътрешната“ Вселена. Иначе не бих могъл да стана от стола си,
да отида до вратата, да мина по коридора и точно да локализирам кухнята, за да си сипя още една
чаша кафе от нещо, което идентифицирам като кафеварка.
Къде обаче съществува главата ни?
Е, главата ни очевидно съществува „вътре“ във „външната Вселена“ и „извън“ мозъка ни, който
съдържа модела на „външната Вселена“.
Тъй като ние никога не виждаме и не преживяваме „външната Вселена“ директно, а само нашия
модел на Вселената, възприемаме единствено главата си като част от модела, който съществува
вътре в нас. Естествено, нашата възприемана глава не може да съществува настрана от
възприеманото ни тяло докато сме живи, а възприеманото ни тяло (включително главата) съществува
във вашата възприемана Вселена. Не е ли така?
Следователно главата, която възприемаме, съществува вътре в някаква друга глава, която ние
нито възприемаме, нито можем да възприемаме. Втората глава съдържа нашия модел па Вселената,
на тази галактика, на тази Слънчева система, на Земята, на този континент, на този град, на нашия
дом, на самите себе си и на върха на модела ни за себе си стои модел на главата ни. Следователно
нашият модел на собствената ни глава заема много по-малко пространство, отколкото „реалната“
ни глава.
Помислете за това. Оттеглете се в кабинета си, изключете телефона, заключете вратата и
внимателно и последователно изследвайте всяка стъпка на този аргумент, като обръщате внимание
какви абсурди се появяват, ако поставите под съмнение всяка отделна стъпка и опитате някаква
алтернатива.
Нека в името на Иисус и в името на всички нас поне се опитаме да изясним как е възможно да
имаме две глави. Нашата възприемана глава съществува като част (много малка част) от модела ни на
Вселената, който съществува в нашия мозък. Вече доказахме това, нали така? Нашият мозък обаче
съществува във втората ни глава - „реалната“ ни глава, която съдържа делия ни модел на Вселената,
включително възприеманата ни глава. Накратко, възприеманата ни глава съществува вътре във
възприеманата Вселена, която съществува вътре в реалната пи глава, която пък съществува вътре в
реалната Вселена.
Така можем да назовем двете си глави - имаме „реална“ глава извън възприеманата Вселена и
„възприемана глава“ вътре във възприеманата Вселена, и „реалната" ни глава сега изглежда не само
много по-голяма от нашата възприемана глава, но и по-голяма от нашата възприемана Вселена.
И тъй като не можем да познаваме или да възприемаме „реалната“ Вселена директно, „реалната“
пи глава изглежда по-голяма от единствената Вселена, която познаваме и възприемаме -
възприеманата ни Вселена вътре във възприеманата ни глава.
Читателят може да открие известна утеха в мисълта, че Бертранд Ръсел, който създава този
аргумент, изобретява и математическия клас на всички класове, които „не съдържат себе си“. Ще
забележите, че този клас не съдържа себе си, освен ако не съдържа себе си. Освен това той съдържа
себе си само и единствено ако не съдържа себе си. Схванахте ли?
Когато не е бил зает с кръстоносни походи в защита на рационализма, световния мир, общата
почтеност и други гибелни идеи, Ръсел прекарвал много време в още по-гибелната практика да
изобретява такива логически „чудовища“, за да тормози логиците и математиците.
Да се върнем към двете ни глави: лорд Ръсел никога не е продължил горната шега (или
фундаментално прозрение) отвъд тази точка. Ако помисли малко обаче, читателят лесно ще види, че
след като сме анализирали въпроса дотук, вече имаме три глави - третата съдържа модела, който
съдържа „реалната“ Вселена и „реалната“ глава, и възприеманата вселена и възприеманата глава. А
като помислим за това, имаме четвърта глава...
И така нататък до безкрайност. За да обясним възприятието ни за нашето възприятие -
способността ни да възприемаме, че възприемаме, - имаме три глави, за да обясним това, имаме
четвърта глава, а за да обясним способността си да продължаваме този анализ до безкрай, имаме
безкраен брой глави...
Модел на съзнанието, който достига - много строго и с почти математическа прецизност на
логиката - до абсолютно същия безкраен регрес, е публикуван в The Serial Universe („Серийната

www.spiralata.net 22
Вселена“) на Дж. У. Дън, който като основен термин използва времето, а не възприятието, но пак
достига до същото заключение като нас: ако не до безкрайна серия от глави, то поне до безкрайна
серия о г „умове“.
Подобно на дзен-учител, току-що ви заведох до вратата на Закона и я затръшнах в лицето ви.
Почакайте обаче. В крайна сметка ще доловим „светлина в края на тунела“. Само ако можехме да
отворим тази проклета врата...
Или може би вече сте „доловили Убанги в резервоара с гориво“ на г-н Фиплдс?
Ако не, да продължим. Алфред Коржибски, споменат тук на няколко пъти (и оказващ силно
влияние дори когато не е споменаван), настоява, че нашето мислене ще стане по-научно, ако по-често
използваме математически индекси.
Мислейки за това, един ден стигнах до следния аналог на аргумента на Дън, без дори да
използвам неговите безкрайни времеви измерения:
Наблюдавам, че имам разум. Следвайки Коржибски, нека наречем този наблюдаван разум разум.
Наблюдавам обаче, че имам разум, който може да наблюдава разум. Нека наречем този
себенаблюдаващ се разум разум2.
Разум2, който наблюдава разум1 може на свой ред да стане обект на наблюдение. (Малко опит в
будисткото самонаблюдение ще потвърди това експериментално.) Наблюдателят на разум2 тогава
има нужда от свое име, така че го наричаме разум3.
И така нататък... до безкрайност още веднъж. Разбира се, след като споменах будизма, за да съм
справедлив, трябва да добавя, че будистът няма да приеме: „Наблюдавам, че имам разум.“ Той би
казал: „Наблюдавам, че имам склонността да постулирам разум.“ Това обаче вероятно позволява на
felix domesticus33 да избяга от чувала, както би казал г-н Фийлдс.
Упражнения
1. Нека групата погледне пак упражнение 1 от края на втора глава. Опитайте се да
решите колко от твърденията там, които тогава ви помолих да поставите в две категории:
„смислени“ и „безсмислени“, биха могли да съответстват на категорията Правила на
играта или резултатите от безмълвните (неизречените) Правила на играта.
2. Разсъждавайте върху следния цитат от Our Knowledge of the External World
(„Нашето познание за външния свят“) на лорд Ръсел (с. 24):
Вярата или несъзнаваното убеждение, че всички твърдения са с някаква форма на
подлог и сказуемо, с други думи, че всеки факт се състои от някакво нещо, имащо
някакво качество, са направили повечето философи неспособни да дадат каквото и да е
обяснение на света на науката и на всекидневния живот.
Разгледайте формата на подлог и сказуемо като Правило на играта.
3. Размишлявайте върху следните типични изречения с подлог и сказуемо:
„Светкавицата внезапно раздра небето.“ „Сега вали.“ „Имам неконтролируем нрав.“
Опитайте се да идентифицирате подлога в изречението „Сега вали.“
Вижте как правилата на играта за подлог и сказуемо влияят върху другите две изречения. Може
ли някой от вас да ги преформулира на по-феноменологичен език?
Нещо от това, което правите, помага ли ви да видите трика в аргумента за двете глави (или
безкрайните глави)?

6. Бягството от разума и култът към инструментите

Много, много преди съвременната физика или съвременната психология в древна Гърция
скептиците вече са забелязали, че Несигурността, Неопределеността и Относителността, изглежда, са
неотделими части на човешкия живот, защото какво вижда „Ксерокс“ никога не е абсолютно
тъждествено на вижданото от „Ексън“. Платон, Аристотел и други гении са се опитвали да избегнат
агностицизма или зететизма на скептиците, като „откриват“ или имат претенциите, че са открили
метод на Чистото абстрактно разсъждение, което според тях би стигнало до Чистата истина без
изкривяванията, въведени от грешащите човешки сетивни органи. Настрана от няколкото
консерватори в катедрите по философия, светът днес осъзнава, че древногръцкото търсене на такава
Чиста истина се е провалило и по-нататъшната история на философията прилича на дълъг
детективски роман - постепенното откриване век след век на многобройни „лъжи“ (несъзнавани
предразсъдъци), които пропълзяват в Чистото разсъждение на онези смели древногръцки пионери.

33
От латински - домашно щастие. - Б. пр.

www.spiralata.net 23
 Ако говорим язвително за това, можем да кажем, че гръцките логици са страдали от илюзията, че
Вселената се състои от думи. Ако откриете правилните думи, сякаш са мислели те, ще разполагате с
Вечната истина.
Тогава идва съвременната наука - синтез от Чист разум в древногръцката традиция и скромен
емпниризъм в традицията на занаятчиите, - при който всички резултати се изразяват на много
прецизните специални „езици“ на различните клонове на математиката. В продължение на няколко
века изглежда, че науката би могла да реши всички загадки и да отговори на всички въпроси. В
науката разсъждението за това, какво „би трябвало да направи“ Вселената (според Логиката), живее в
брачна връзка или в клуп на обратна връзка с все по-сложни инструменти, които ни казват къде и
кога Вселената не е успяла да се съгласи с нашата Логика или математика - къде нашата Логика има
нужда от ревизия или един тип математика се нуждае от коригиране с друг тип. Тогава е изглеждало,
че с достатъчно усъвършенствани инструменти бихме могли да коригираме всички наши грешки и в
крайна сметка да достигнем до Чистата истина, която Платон и компания смятали, че могат да уловят
в капана просто с помощта на Логиката без никакви инструменти.
Изглежда, че Вселената вече се състои не от думи, а от уравнения. Някой ден, смятали
учените, бихме могли да знаем „всеки дребен детайл за всяко проклето нещо“ и да го опишем с
елегантни математически формули. Тази вяра е умряла с Относителността на Айнщайн и с
квантовата механика на Планк, тъй като и двете по различен начин откриват, че човешката нервна
система, подпомогната от създадени от човека инструменти, дава резултати, конто не са „по-
непогрешими“ от човешката нервна система, неподпомогната от инструменти.
Нека дам една илюстрация: скептиците в древна Гърция са наблюдавали относителността на
температурата така, както е възприемана от хората. Всеки философ в Атина е чувал техния
експериментален аргумент: ако държите дясната си ръка в купа е гореща вода, а лявата - в купа с
много студена вода и след това потопите и двете си ръце в купа е хладка вода, дясната ще
„разпознава“ третата купа като студена, а лявата - като гореща вода.
Цялото героично усилие на Платон и Аристотел, както казахме, се свежда до опит да се стигне
отвъд тази сензорно-чувствена относителност чрез използването на Чистия разум.
Чистият разум обаче произтича от аксиоми, които пито могат да се докажат, нито да се
отхвърлят. Тези аксиоми се появяват в съзнанието от ниво на предлогическо схващане, на което
бихме могли да жестикулираме и да сочим (или да размахваме пръчки във въздуха като учителите по
дзен), вместо да говорим, защото се опитваме да посочим или да призовем нещо, което съществува
преди думите и категориите.
Нещо още по-лошо: аксиомите (Правилата на играта), които изглеждат естествени или
неопровержими на едно племе или култура, съвсем не изглеждат естествени и често се отричат в
други култури. Следователно голяма част от „самоочевидните“ аксиоми на Платон и неговите
сътрудници вече не печелят одобрението на учените и се оказва, че много от тях не съответстват на
действителността (невербалния опит), когато те са се опитали да ги проверят.
Емануел Кант съставя може би най-дългия списък от дефекти в класическия гръцки „чист
разум“. Един от тях, който е получил по-малка реклама от повечето (много по-малка реклама от
критянина, който казва, че критяните винаги лъжат), е следният:
Когато стрела е изстреляна от лък към целта, тя, изглежда, се движи в пространството.
Във всеки момент обаче стрелата всъщност заема една позиция в пространството, а не две или
три позиции.
Следователно във всеки момент стрелата съществува на едно място, а не на две или три места. С
други думи, във всеки момент стрелата има локус.
Ако стрелата има един и само един определен локус във всеки момент, тогава във всеки момент
тя не се движи. Ако не се движи във всеки от тези моменти, стрелата изобщо не се движи.
Не можете да избягате от тази Логика, като постулирате моменти между моментите. За тези
нановремеви единици важи същата логика. Във всеки наномомент стрелата има само една позиция, а
не няколко. Следователно дори в наномоментите тя изобщо не се движи.
Изглежда, че единственият изход от този абсурд се крие в твърдението, че в крайна сметка
стрелата все пак заема две положения в едно и също време. Уви, това води до по-тежки проблеми,
които ще ви оставя да откриете сами.
И това показва къде ви води Логиката, ако не е коригирана от наблюдението (сетивата или
инструментите). Ако не коригираме Логиката си чрез сравняването й с опита, можем да продължим
векове наред да разработваме до безкрай най-древните си грешки - както очевидно се е случило с

www.spiralata.net 24
културите, конто не споделят нашите „самоочевидни“ аксиоми.
Възможно е обаче ние да изглеждаме също толкова смахнати, колкото те ни изглеждат на нас.
Например всяка религия изглежда на другите религии (и на невярващите) резултат от логически
дедукции от аксиоми, които просто не съответстват на тази Вселена.
Следователно нека с всички средства коригираме нашия Чист разум с действителните
преживявания на това, което хората виждат, миришат или по друг начин долавят във
феноменологичния или екзистенциалния свят. Нека надскочим абстрактния Чист разум и проверим
логиката си на фона на нашия опит.
От този тип аргумент се е появила науката - и за известно време е изглеждала готова и способна
да реши всичките ни проблеми.
Със сигурност с чудесните си уравнения и изумителни инструменти науката сякаш е предлагала
по-добър начин за решаване на действителните екзистенциални проблеми, отколкото гръцката
логика. Бизнесмените бързо забелязали това и започнали да финансират „изследвания“. Философите
от рационалистическата традиция го забелязали по-късно и с радост приели, че науката може да
отиде отвъд практичиостта - най-добрия модел тогава - и също да даде Чиста истина.
Айнщайн обаче показал, че два часовника могат да мерят различно време, точно както две
човешки ръце „мерят“ различни температури. И погрешимостта на нашата нервна система внезапно
се появила в инструментите ни, а Абсолютната истина още веднъж ни е убягнала.
Айнщайн, нека повторя като акцент, демонстрирал и че две линии могат да мерят различни
дължини. Тогава квантовата механика показала, че различните инструменти могат да дадат
радикално различен „прочит“ на събитията във времето-пространството в субатомния свят. В най-
шокиращия случай от всички, който все още кара първокурсниците по физика да залитат, един набор
от инструменти ни показва света като изграден от дискретни и приличащи на куршуми частици и
същият набор от инструменти в различна ситуация показва свят, изграден от подобни на океан
енергийни вълни.
Това първоначално е изглеждало „неразбираемо“ на физиците, защото 300 години след като
Галилей шутира пълната с дупки физика на Аристотел, те все още са мислели в категориите на
Аристотеловата логика, където X трябва да „е“ или вълна, или частица в зависимост от това, как и
кога го „гледаме“. За известно време някои физици в действителност са говорели - шеговито, но и
малко отчаяно - за „вълночастици“.
В обобщение: мислели сме, че можем да избегнем относителността и несигурността на сетивните
органи, като строим умни инструменти, но днес сме открили относителността на самите
инструменти. (Продължавам да повтарям това, защото моят опит от водене ма семинари върху не-
Аристотеловата логика в продължение на 30 години показва, че и началото почти никой не го
разбира. Повечето хора мислят, че го разбират, но не е така .)
Следователно, когато изследвате розовия храст, независимо дали гледате единствено с очите (и
мозъка) си, или с различни научни инструменти, това, което „виждате“, зависи от структурата на
инструмента - вашия сетивен апарат и/или оръдията, добавени към него.
Нещо повече: това, което можете да кажете за видяното от вас, зависи от структурата на вашия
символизъм - независимо дали го описвате на английски, персийски, китайски, Евклидова геометрия,
не-Евклидова геометрия или диференциално смятане.
Този факт обяснява защо по думите на д-р Джоунс „каквото и да описваме, човешкият разум не
може да бъде отделен от него“.
Упражнения
1. Ако позволява времето, излезте от къщи на улицата и се огледайте. Каква част
от това, което виждате, щеше да съществува, ако хората не го бяха планирали и
построили? Каква част от това, което „просто си е тук“, би изглеждало различно, ако
хората не го бяха култивирали и насърчавали (или замърсявали)?
2. Погледнете небето. Ако можете да разграничите звездите от планетите, да
идентифицирате някои от тях и т. н., опитайте се да забравите това познание и си
представете как изглежда небето на много интелигентните животни без човешка наука.
Тогава го погледнете отново, но този път с фокус върху вашите познания по астрономия.
3. Ако мине метеор, как ще се почувствате, когато се опитате да го наблюдавате
без научните тълкувания? Колко различно ще се чувствате, когато си позволите да си
спомните онова, което знаете за метеорите?
4. Върнете се вкъщи и обсъдете следното:

www.spiralata.net 25
 Ако всички телевизионни предавания за полицията (около 20 седмично в повечето области)
паднат от ефир и вместо тях гледаме телевизионни предавания за земевладелци, ще промени ли това
фунията на реалността на средния американец?
По колко начина ще се промени фунията на реалността?
Какво ще „видят“ (или ще си спомнят) американците, което сега са склонни да игнорират? За
какво няма да си дават така силно сметка? Какво ще осъзнаят по-силно?
Опитайте се да разберете защо има толкова много телевизионни предавания за полицията и
практически никакви програми за земевладелци.
Кой решава това? Защо са го решили по този начин? (Опитайте се да избягвате параноичните
спекулации или теориите за грандиозните конспирации, ако това изобщо е възможно).
7. Странните лупинги и безкрайният регрес
Ако никога не описваме нещата „така, както са“, а само „както изглеждат на разума ни“, никога
не можем да имаме чиста физика, а само неврофизика, т. е. физика така, както е позната чрез
човешката нервна система. Освен това никога няма да можем да имаме чиста философия, а само
неврофилософия - философия така, както е известна чрез човешката нервна система. Няма да имаме
и чиста неврология, а само невроневрология - неврология така, както е известна чрез човешката
нервна система.
На този етап обаче вече навлязохме в областта на Странните лупинги, както са се досетили някои
читатели, защото невроневрологията може да се познава единствено чрез нервната система и
следователно може да се познава само чрез някаква метанаука за невроневрологията,... която може да
се познава само чрез невро-невроневроневрологията... и така нататък до безкрайност. На този етап
съзирате ли на хоризонта аргумента на лорд Ръсел за двете глави? Или дори безкрайния регрес на
съзнанието във времето на Дж. У. Дън?
Някое дзен-копеле сякаш отново е затръшнало вратата на Истината в лицето ни.
Този неврологичен регрес е абсолютно успореден на едно доказателство в квантовата механика,
известно като „Катастрофата на фон Нойман“ (или по-пълно казано, „Катастрофата на безкрайния
регрес на фон Нойман“), което показва, че можем да добавяме безкраен брой инструменти към
съществуващите и пак да не се отървем от някаква степен на Несигурност и Неопределеност. (Към
края на тази книга - да се надяваме - читателят ще разбере защо това „съвпадение“ и десетки като
него неотделимо свързват квантовата механика с психологията на всекидневието или обикновеното
тривиално съзнание.)
На този етап някои читатели може би искат да излязат под гаранция или да захвърлят книгата,
мислейки, че скоро ще ги заведа до бездънната пропаст на солипсизма или някакъв нов идеализъм в
стил Бъркли34. Съвсем не: абсолютният дуализъм на Сигурността срещу Несигурността се появява
единствено в Аристотеловата логика с две стойности. В математическата логика не се налага да
избираме между Чистата Сигурност и Чистата Несигурност. В математиката на вероятностите по-
скоро имаме безкрайни избори между тези две крайности.
За удобство можем да ги редуцираме до традиционните 100, използвани в обикновените
проценти.
Така, ако Чистата Сигурност е равна на 100%, а Чистата Несигурност е равна на 0%, логиката на
Квантовата механика и на Квантовата психология, в тази книга не ни казва, че невъзможността да
достигнем 100% пи остави завинаги с 0%. Точно обратното. Много неща във всекидневието имат
вероятност от над 50%, което ще задоволи всеки комарджия и ще поддържа интереса му; истината е,
че някои неща имат вероятност от 90%, 95% и дори по-висок процент.
Лично аз никога не се притеснявам за термодинамичния факт, че вероятността въздухът да
остане приблизително равно разпределен в тази стая никога недостига 100%. Вероятността той
внезапно да се спусне към единия ъгъл и да ме остави да умра във вакуум, е била изчислена като по-
голяма от 0% и много, много по-малка от 0.001%, но аз отказвам да се разтревожа за това.
Вероятността да бъда ударен от метеор утре изглежда много, много по-висока - може би дори
0.1%, но и за това не се притеснявам особено.
Човекът на бизнеса, подобно на физика или комарджията, отдавна е свикнал с този аспект на
Квантовата психология. Фирмите не се надяват на 10% сигурност при вземането на решения (т. е. те

34
Джордж Бъркли, род. 13.05.1685 Ирландия, поч. 11.01.1753 г. Оксфорд, англо-ирландски англпканскн епископ,
философ и еписко п най-известен с емпиричната си философия, която твърди, че всичко с изключение на духовното
съществува само дотолкова, доколкото се въшриема от сетивата. - Б. пр.

www.spiralata.net 26
не преценяват фючърсите35 със зърно по религиозните догми), но и не се щурат насам-натам в
безкрайна Хамлетовска нерешителност (тотална несигурност). Те отдавна са се научили да „гадаят
изчисленията“, или интуитивно да изчисляват вероятностите и днес по принцип са се дипломирали
от „гаданията“ в прецизното компютърно изчисляване с помощта на математически вероятности и
матрици.
Следователно „загубата на сигурност“ не означава спускане в празнотата на солипсизма, а
просто израстване от нивото на детската градина на „да“ (100%) или „не“ (0%) до света на
възрастните на „колко точно можем да изчислим вероятността това да стане?“ (5%? 25%? 75%?
95%?)
Трябва обаче да призная, че логиката на вероятността все пак води до някои странни
последствия. В тази връзка нека разгледаме това, което наричам Нощта на Иисус X. Христос.
Повечето студенти по математика - в началото на университетското си обучение - се натъкват на
парадокса на Нощта на Пади Мърфи. Вероятността да имате двама Пади Мърфи в един и същ курс
изглежда малка, но това все пак се случва. Това, което изглежда изключително странно на не-
математиците - парадоксът на „Пади Мърфи“ - се състои в следното: ако Вселената продължава
живота си достатъчно дълго, някой лектор в крайна сметка трябва да се изправи пред курс, състоящ
се само от мъже на име Пади Мърфи. Ако помислите, лесно ще разберете - интуитивно, че тази Нощ
на Пади Мърфи в крайна сметка трябва да се случи. Това, което зашеметява повечето хора, се крие в
резултата, който получаваме, ако си представим Вселена, която продължава да съществува безкраен
брой години.
В тази безкрайна Вселена Нощта на Пади Мърфи се случва не само веднъж или няколко пъти, а
безкраен брой пъти. (Същевременно Нощта на не-Пади Мърфи също се появява безкраен брой пъти.
Това илюстрира принципа на Кантор1, че ако отстраните безкрайно множество от безкрайно
множество, остава друго безкрайно множество...)36,37.
Вчера (3.02.1990 г.) чух популярен водещ на токшоу (Дик Уитингтън, КАВС, Лос Анжелис) да
споменава, че в гимназията в Бронкс, Ню Йорк, имал съученик на име Иисус Христос38. Г-н
Уитингтън се върна към темата на няколко пъти, очевидно притеснен, че аудиторията го е
заподозряла в инсценировка. Бях склонен да му вярвам, защото когато аз ходех на училище в
Бруклин, имах съученик на име Свен Крист [четено на английски като Крайст, или Христос], който
ми каза, че в скандинавските страни много семейства се казват Крист.
Тъй като много испаноговорещи семейства дават името Хесус на първия си син, което обаче се
произнася от повечето други американци като Джизъс [Иисус], един скандинавско-
латиноамерикански брак лесно би могъл да създаде син на име Хесус Крист [Иисус Христос].
Тогава обаче си спомних за Нощта на Пади Мърфи и осъзнах, че ако Вселената продължи да
съществува достатъчно дълго, някой лектор в крайна сметка ще се изправи пред аудитория,
съставена изцяло от мъже на име Иисус Христос. А в безкрайната Вселена това ще става безкраен
брой пъти.
И тъй като Хари си остава популярно презиме, някой лектор - дори в една крайна Вселена - може
някоя вечер да се натъкне на аудитория, състояща се от мъже на име Иисус X. Христос (или смесена
аудитория от Мария Христос и Иисус X. Христос). В безкрайната Вселена безкраен брой лектори ще
се натъкват на безкраен брой такива аудитории.
Същевременно макар да няма математик, който ще оспори това, няма да чакам с нетърпение
нощта, когато аз - често изнасящ лекции - ще се изправя пред тази аудитория от Иисус X.
Христосовци. Точно както не живея в ужас от вероятността всички молекули да се втурнат към ъгъла
и да ме оставят да умра във вакуум.
Подчертавам това и го повтарям, защото толкова много хора са били хипнотизирани от
Аристотеловата логика на „да/не“ до степен, че всяка стъпка отвъд този мит от Бронзовата епоха им

35
Сделка за продаване или купуване на фиксирано количество стока, акции и ли чужда валута при
договорена цена или обменен курс, като количеството трябва да се достави на фиксирана бъдеща дата. - Б. пр.
36
Георг Кантор (Фердинанд Аудвиг Филип), род. 3.03.1845 г. в Санкт Петербург, Русия, поч. на 6.01.1918 г. в
Хале, Германия, немски математик, който поставя началото на теорията за множествата и въвежда математически
смисленото понятие за безкрайно големите числа. – Б. пр.
37
Например множеството на целите числа продължава до безкрайност, но това прави и множеството на
четните числа. Ако извадите четните числа от целите числа, пак имате безкрайно множество от нечетно числа.
38
Г-н Уитингтън си спомни това заради новинарския би»ле ин, засягащ мъж на име Джо Блоу, който се
оплаквал, че името му сьздавг проблеми в търсенето на работа. Хората започвали да се смеят, когато ни; дт името
му написано на молбата - каза г-н Блоу - и изглежда, не можели и да го приемат сериозно като евентуален
служител, сякаш някой на име Порки Пиг [Свинчо Прасков] търси работа.

www.spiralata.net 27
се струва зашеметяваш., замайващ плонж в ада на Хаоса и в Тъмната нощ на нихилизма.
Следователно тази книга за Квантовата психология се опитва да покаже, че Несигурността и
Неопределеността от квантовата физика имат своя произход в нашия мозък и нервна система, че
цялото ни друго знание има същия произход и че не-Аристотеловите логики. създадени от
квантовата физика, описват всички други усилия на човешките същества да знаят и да говорят за
света на опита на всяко равнище.
Г-н А. в своя офис, опитващ се да разбере защо шефът му действа „несправедливо“, и д-р Б. в
нейната лаборатория, опитваща се да разбере защо някаква квантова функция се държи по определен
начин, винаги трябва да останат част от неразделно единство с онова, което се опитват да разберат.
Аз обаче не разглеждам тази книга като квантова философия. Нарекох идеите тук Квантова
психология, защото последствията от Относителността, Несигурността и Неопределеността имат
буквално земетръсни импликации за всекидневния ни живот, за „психичното ни здраве“, за
отношенията ни с другите хора и дори за най-дълбоките ни социални проблеми и отношенията ни с
останалата част от Земята и самия Космос. Както граф Алфред Коржибски отбелязва през 30-те
години на XX в., ако всички хора се бяха научили да мислят по не-Аристотелов начин за
квантовата механика, светът щеше да се промени толкова радикално, че по-голямата част от
наричаното „глупост“ и дори голяма част от смятаното за „лудост“ щяха да изчезнат и
„неразрешимите“ проблеми на войната, бедността, и несправедливостта внезапно щяха да ни се
сторят съвсем близко до разрешаване.
Помислете за това.
Търсенето на Сигурност в свят на Несигурност създава някои забавни паралели между живота на
индивида п този на цивилизацията.
Да разгледаме например някакъв хипотетичен Джо Смит, роден в Кантън, Охайо, през 1942 г. По
времето на десетия му рожден ден през 1952 г. Смит вероятно за пръв път е стигнал до
преждевременна сигурност. Той „е вярвал в“ различни доктрини, защото роди телите му са го
правели, например в превъзходството на Републиканската партия над всички останали, подобното
превъзходство на Епископалната църква, желателността на расовата сегрегация, неизбежността
всички институции (църквата, държавата, бизнеса и т. н.) да останат доминирани от мъже и
необходимостта да се разруши Световният комунизъм, който според всички добри хора (той е знаел
това) разпознават като основното Зло на планетата.
Към 1962 г. този конкретен Джо Смит, вече на 20 години, е пристигнал в Харвард и напълно е
мутирал - предприел е квантов скок. Специализирал е социология в колежа, смятал се е за либерал,
имал е някои съмнения за превъзходството на Републиканците и на епископалните и е смятал, че
трябва да се появи някакъв modus vivendi39 с комунистите, иначе светът ще се самовзриви. Освен това
е чувствал, че „се противопоставя“ на сегрегацията, но няма да го видите практически да прави нещо
срещу нея и все още не е поставил под съмнение мъжкото превъзходство. Той отново е достигнал до
преждевременна сигурност и е вярвал, че становищата на харесваните от него професори
представляват най-добре гледището на „всички образовани хора“. Родителите му сега му изглеждали
„невежи“, макар че се срамувал да го мисли.
Джо не е имал представа, че революцията от 60-те години ще измени него и неговата фунии па
реалността по десетки начини, които не е можел да предвиди през 1962 г. Той изобщо, ама изобщо не
е прогнозирал Пъдещите Походи на свободата, полицаите, палките и сълзотворния газ по Мисисипи.
LSD и Уудсток, както и Демонстрацията пред Пентагона и Освобождението на жените.
През 1972 г. Джо и няколко приятели една нощ поставили бомба в празна лаборатория, за да
протестират срещу използването на технологията във война, която той смятал за безнравствена.
Правителството на СЛЩ. а не комунизма сега му изглеждало върховното Зло на света. Той бълвал
марксистки жаргон, примесен с мистицизма на хипитата, и отново, след като е живял 30 години, е
бил преждевременно сигурен.
Джо вероятно е изкарал повечето от годините след 1972 първо във водене на презряно нелегално
съществуване, докато е чакал да премине давността, а след това „в опити да събере отново главата
си“ - карайки, на празно според отличната метафора на един скорошен филм.
По същия начин западната цивилизация е достигнала преждевременна сигурност с Платон и/или
Аристотел, достигнала е нов вид преждевременна сигурност с Тома Аквински и средновековните
теолози, достигнала е до трета преждевременна сигурност с Нютон и Епохата на разума и т. н. Днес
най-добре образованите изглеждат така, сякаш „се опитват да съберат отново главата си“ и „карат на
39
От латински - начин на живеене, условията за общуване, за съвместно живеене и др. - Б. пр.

www.spiralata.net 28
празно“. Западната цивилизация също не подозира, че Революциите от следващите две десетилетия
ще изменят нея и последната й фуния на реалността по дузини начини, които през 1990 г. не можем
да предвидим ...
Упражнения
1. Накарайте един член на групата да открие малко камъче, което лесно се хваща с
ръка. На седмичната среща го предавайте от човек на човек. Позволете на всеки да държи
и да изследва камъка и да се опита да каже „всичко“ за него.
Продължете това упражнение, докато всеки осъзнае, че никога не можем да кажем
„всичко“ дори за прост камък, или докато всеки е въвлечен в дебат между тези, които
мислят, че евентуално - може би след няколко милиона години - иде можем да кажем
„всичко“, и онези, които смятат, че никога няма да можем да кажем „всичко“.
2. Накарайте тези, които смятат, че в крайна сметка ще можем да кажем „всичко“
за камъка, да се заемат с изучаването на геологическата история на региона, от който идва
камъкът, и следващата седмица да разкажат „цялата“ история за силите, създали региона,
който пък е създал конкретния камък. Нека всеки друг го опита да задава въпроси, за да
открие важните области на информацията, които са били изпуснати в този опит да се каже
„всичко“.
3. Опитайте същото упражнение със стаята, в която се среща групата. Накарайте
всеки последователно да се опита да каже „всичко“ за стаята. След това нека някой
подготви за следващата седмица доклад за „всичко“: как къщата е била проектирана по
определен начин, за мястото и стаята в нея.
4. Накарайте всеки да седне мълчаливо и да напише описание на къщата, в която
се среща групата. Отделете около пет минути. Прочетете на глас описанията, отбелязвайки
на дъската или на голям бележник:
а. колко неща се появяват в някои списъци, но не и в други;
б. (колко неща не се появяват в нито един списък, но бързо могат да излязат
на светло при по-нататъшно изследване.
5. Нека всеки затвори очи и слуша звуците в стаята, както и тези,.идващи отвън.
Един участник трябва да следи времето: упражнението трае две минути, а след това да
сравни разказаното. Забележете как всяка нервна система е чула различни звуци.
6. Нека групата се опита да каже „всичко“ за града, в който се среща.
7. Нека групата се опита да каже „всичко“ за икономическата история на града.
8. Нека групата се опита да каже „всичко“ за геологическата, екологичната и
икономическата история на района, в който се намира градът,
9. Нека групата отново си подава в мълчание камъка, Всеки трябва да го погледне
по начина на дзен медитацията - без да формулира думи в главата си. (Тези, които нямат
опит в медитацията, ще открият, че това е много трудно, но нека все пак опитат.)
10. Забележете най-вече пунктовете, в които всички членове на групата започват да
се съпротивляват срещу упражненията, например да се оплакват: „Това е глупаво“, „Вече
знам това“, „Това е някаква инсценировка“ и т. н. Отбелязвайте всякакви симптоми на
раздразнителност. Не правете преценки един за друг, когато тези реакции се появят.
Обсъдете факторите, които карат упражненията да изглеждат „скучни“ (неинтересни) или
„заплашителни“ (прекалено интересни) за някои типове хора.
11. В друга книга предложих новата дума sombunall, означаваща „some but not alt
(някои, но не всички). През седмицата след извършването на тези упражнения нека всеки
член на учебната група се опита да пита всеки път, когато се появи думата all („всичко“):
„Можем ли спокойно да кажем тук „всичко“? Знаем ли достатъчно? Може би sombunall
по-добре ще съответства на фактите?“

ВТОРА ЧАСТ
Говорейки за неизразимото

Някога се е мислело, че физиката описва Вселената.

Сега знаем, че физиката описва единствено онова,
което можем да кажем за Вселената.
- Нилс Бор

www.spiralata.net 29
 „Реалност? Не е нужно да ви показваме никаква
смръдлива реалност.“
- Д-р Ник Хърбърт, осмивайки Копенхагенската
интерпретация, Институт „Изълън“, февруари 1986

8. Квантова логика
Д-р Джон фон Нойман - един от водещите защитници на становището на Бор, че науката не може
да открие „една дълбока реалност“, лежаща в основата на всички относителни инструментални
реалности, - отива една крачка пред Бор. Тъй като квантовият свят просто по съответства на
Аристотеловата логика на „или/или“. фон Нойман създава логика с три стойности, която по-добре
съответства на квантовия свят.
Аристотел ни остави два избора: „вярно" или „невярно“. Фон Нойман добави „може би". Това в
някои отношения съответства на „неопределеното“ състояние на д-р Рапопорт, но в други се
различава: то определено изключва „безсмисленото“, което фон Нойман, подобно на Бор, напьлно
забранява в научния дискурс.
Някои физици (например д-р Дейвид Финкелстейн) вярват, че фон Нойман е решил „всички“
(или може би някои, но не всички?) парадокси, които все още съществуват, след като сме приели
Копенхагенското отричане на „дълбоката реалност“ от страна на Бор. Други разглеждат квантовата
логика с три стойности просто като „формализъм“ или „трик“, а не като истински принос за
изясняване на Неопределеността и Несигурността на квантовите събития.
Независимо от това КА (квантовата логика) е еднакво приложима към обикновените неща -
точно обратното на мнението на онези, които ни уверяват, че квантовата несигурност не нахлува във
всекидневния ни живот и остана единствено на субатомно ниво.
Например хвърлям монета във въздуха. Освен ако не падне на ръба (рядко събитие), монетата
определено се приземява в Аристотелово или/или, когато докосне пода - ези или тура. Няма може би.
В кое състояние обаче съществува монетата, когато се върти и превърта от ръката ми във
въздуха, а после надолу към пода? Някоя метафизическа доктрина за предопределеността може да
твърди, че монетата съществува като ези или тура още преди да се приземи, защото е било
предопределено тя да се приземи но определен начин. Научно погледнато, такова твърдение лежи
отвъд обхвата на тестирането и затова трябва да го приемем за „безсмислено". На операционално или
феноменологично равнище монетата се появява в състоянието „може би“ на фон Нойман докато не
се приземи.
По същия начин транзакционната психология разкрива, че възприятията винаги започват в
състоянието „може би". Вървя надолу по улицата и виждам добрия стар Джо на половин пресечка
пред мен. Ако не съм изучавал невронаука, се чувствам сигурен, че Джо, когото виждам, „е
наистина“ там и съм наистина изненадан, когато фигурата се доближи и видя, че човекът само леко
прилича на добрия стар Джо. Моето възприятие е съдържало едно „може би", но обусловен от
Аристотеловата логика, аз съм го пренебрегнал и възприятието ми е скочило към преждевременна
сигурност. (Това описание е опростено за логическа яснота. В действителните преживявания клупът
на обратната връзка от възприятието към идеята и обратно към възприятието действа толкова
бързо, че „виждаме" онова, което си мислим, че трябва да видим, и може би практически никога не се
регистрира - докато не се научим отново да го регистрираме.
Дали нещо спада към класа „вярно/невярно“, или към класа „може би", обикновено зависи от
времевите съображения. Монетата принадлежи на може би за няколко секунди, докато е във
въздуха, но попада в или/или, когато се приземи. „Мери не дойде на училище днес“ ще изглежда
вярно на преподавателя, виждайки отсъствието й или (технически) „неприсъствието на качеството
Мери“ в час, но става може би, ако някой твърди, че Мери се е появила в далечината, бързайки за
училище; тогава „Мери не дойде на училище днес“ може да се измести към категорията невярно,
заменено от „Мери закъсня днес“ в секундата, когато тя влиза в стаята.
Много възприятия не само започват в състоянието може би, но остават завинаги може би,
защото събитията във времето-пространството, които са ги задействали, не продължават достатъчно
дълго за нас, за да оправдаят категорични присъди. Независимо от това ние игнорираме този факт и
ръководени от Аристотеловия навик, така или иначе приписваме категорични присъди Такова,
изглежда, е обяснението за онези физици, които толкова често отбелязват, че несигурността се
появява само в квантовата област.

www.spiralata.net 30
 The UFO Verdict („Присъдата НАО“) от Робърт Шийфър съдържа преждевременната сигурност,
внушавана от заглавието. Г-н Шийфър знае какво „наистина са“ НАО - те „наистина са“ измами и
халюцинации. По същия начин Flying Saucers Are Real („Летящите чинии са реални“) от Мейджър
Доналд Кейхо съдържа догматизма, включен в заглавието. Мейджър Кейхо също знае какво
„наистина са“ НАО - те „наистина са“ междупланетни космически кораби. Психологът на
възприятието ще отбележи, че НАО обикновено идват и си отиват толкова бързо, че повечето от тях
така и не се издигат над класа може би. Ние обаче ще поговорим по-широко за това на по-подходящо
място.
Аристотеловият догматичен навик подкрепя н е подкрепян от древните териториални
императиви на бозайниците. Дивите примати, подобно на другите гръбначни животни, имат
претенции за физически територии; водещите уседнал живот примати (хората) имат претенции за
„умствени“ територии - Идеологии и Религии. Затова човек рядко чува квантовото може би в
дискусии на икономическата политика на Рузвелт срещу икономическата политика на Рейган.
Подобно на Шийфър и Кейхо, повечето вярващи в НАО и отричащи НАО не са съгласни за нищо
друго, но споделят общото отвращение от думата може би. И освен това на практика никога не
чуваме „Може би Иисус е бил Божи син“ или „Може би ислямът е фалшива религия.“
Хората игнорират квантовото може би, защото до голяма степен изобщо не са чували за
квантовата логика или транзакционната психология, но го пренебрегват и защото традиционната
политика и религия са ги обуславяли от векове - и продължават да го правят и днес - да действат с
нетърпимост и преждевременна сигурност.
По принцип хората смятат, че е „мъжествено“ да произнасят догматични присъди и да се борят
за тях, а да се признае квантовата несигурност (може би на фон Нойман) изглежда „немъжествено“.
Феминизмът често предизвиква този мачизъм40, но също толкова често определени феминистки
сякаш мислят, че ще изглеждат по-силни, ако говорят и се държат също толкова догматично и
ненаучно, колкото и най-тъпите мачо мъже.
Тази склонност към преждевременни присъди получава съществено подкрепление и от софтуера,
който мозъкът ни обикновено използва - нашия език и типичната ни езикова структура.
Според News of the Weird („Новини за чудатото“) (Shepherd, Cohut, & Sweet, New American
Library, 1989) - книга за почти невероятни, но видимо верни истории от уважавани вестници - през
1987 г. един мъж от Рочестър, Ню Йорк, застрелял непозната жена, която погрешно възприел като
съпругата си. „Съжалявам - казал на полицията. - Исках да застрелям жена си, но си забравих
очилата.“ Неговата вселена, подобно на тази па Шийфър и Кейхо, изглежда изградена от бързи
присъди и никакви може би.
В същата книга: мъж в Уестчестър застрелял жена си, докато ловувал. Казал на полицията, че я
сбъркал за дървесен ствол.
Още два ловни инцидента в същата книга: мъж застрелял приятел, когото сбъркал за катерица.
Друг мъж застрелял девойка, която взел за северноамерикански мармот.
Трети мъж във Вирджиния Бийч убил тъща си с брадва и твърдял, че я е сбъркал с голяма миеща
мечка.
Тези истории имат може би в своите може би. Имам предвид, че в крайна сметка може би някои
от тези хора са измислили тези алибита от отчаяние.
Но отново: светът се състои не само от НЛО (неидентифицирани летящи обекти), но и от ННЛО
(неидентифицирани не-летящи обекти) и онези без логиката с три стойности на фон Нойман и
нейните може би често твърде бързо ще ги „разбират“ и „идентифицират“.
Ако живеете в натоварена част от града, погледнете през прозореца. Наблюдавайте колко ННАО
преминават твърде бързо, за да се издигнат от състоянието може би в „идентифицирано" състояние.
Упражнения
Класифицирайте следните твърдения като верни, неверни или може би.
а. През 1933 г. Франклин Рузвелт стана президент на САЩ.
б. През 1932 г. Франклин Рузвелт стана президент на САЩ.
в. На 18.01.1932 г. Кари Грант празнуваше 28-ия си рожден ден.
г. Река Иекср минава през град Франкфурт.
д. Река Иекср минава през град Хайделберг,
е. Човечеството се е развило от човекоподобните маймуни в Стария свят.
ж. Силата винаги е равна на масата, умножена по ускорението.
40
От испанското „мачо“ - „мъжкар“. - Б. пр.

www.spiralata.net 31
 з. Франсис Бейкън е написал пиесите, приписвани на Шекспир.
и. Половата просвета води до увеличаване на сексуалните престъпления.
к. В годините, в които половата просвета се е увеличила в САЩ,
докладваните сексуални престъпления също са се увеличили.
л. Преброяването от 1890 г. показва, че Ню Йорк има 4 милиона жители.
м. Обикновена кутия цигари съдържа 20 цигари.
н. Роналд Рейган е знаел за Иран-контри, т. е. сделките с оръжия и дрога на
Норт, Секърд и Хъл.
о. Роналд Рейган не е знаел за престъпленията Иран- контри, докато не чул
новините по телевизията.
п. Всички различия между мъжете и жените са резултат от културния
тренинг.
р. Някои, но не всички различия между мъжете и жените са резултат от
културния тренинг.
с. Всички различия между мъжете и жените са резултат от генетични
фактори (тестостерон. естроген и т. н.).
т. Някои, но не всички различия между мъжете и жените са резултат от
генетични фактори (например тестостерон, естроген и т. н.).
у. Загубеният континент Атлантида съществува под океана около
Бермудите.
ф. Загубеният континент Атлантида никога не е съществувал.
х. Хитлер е имал само един тестис.
9. Как Джордж Карлин сътвори юридическа история?
Всеки разбира, че човек не може да изпие думата „вода“, но въпреки това никой сякаш не е
напълно свободен от семантични налудности, напълно съответстващи на опитите да се изпият
мастилените петна, които образуват думата „вода“ на тази страница, или звуковите вълни, които се
създават, когато кажа на глас „вода“. Ако кажете: .Думата не е самото нещо“, всеки е абсолютно
съгласен, но ако наблюдавате хората, ще видите, че те продължават да се държат така, сякаш нещо,
наречено Свещено, „наистина е“ Свещено, а друго нещо» наречено „боклук“, „наистина е“ боклук.
Този тип невролингвистична „халюцинация“ се появява толкова често сред хората, че
обикновено остава невидима за нас така, както според някои водата е невидима за рибите, и ние ще
продължим многословно да илюстрираме това, след като продължим напред. При анализ тази
„словесна хипноза“ изглежда най-страшният факт за човешката раса. Граф Алфред Коржибски казва,
че „пие объркваме картата с територията“. Алпи Уоте твърди, те не можем да различим менюто от
ястието. Както се изрази, хората изглеждат странно склонни да объркват своите психични
чекмеджета - невролингвистичните решетки - с невербалния свят на сетивно-чувственото
пространство-време.
Както се изразява Лао Дзъ в Too Те Ching („Дао Дъ Дзин“) преди 2500 години,

Пътят, за който можете да говорите, не е пътят, по които можете да вървите.

(Или:
Пътят, за който може да се говори, не е пътят, който може да се извърви.)

Ние всички „знаем“ това (или си мислим, че го знаем) и въпреки всичко непрекъснато го
забравяме.
Например тук в САЩ - уж светска демокрация с „желязна стена“, отделяща църквата и
държавата и записана в конституцията - Федералната комисия по комуникациите има списък със
Седем забранени думи, които никой няма право да изрича по радиото или телевизията. Всеки опит да
се открие защо тези думи остават Табу води до епистемологична мъгла, тресавище от средновековна
метафизика, в което понятията се топят като часовниците на Салвадор Дали и идеите се превръщат в
нещо хлъзгаво като палубата на кораб по време на буря.
Човек не може да пренебрегне тази мистерия като тривиална. Когато комикът Джордж Карлин
записа плоча (Occupation: Fool [„Професия: глупак“]), дискутираш ш наред с другите неща „Седемте
думи, които никога не можете да кажете по телевизията“), радиостанцията WBAI в Ню Йорк пусна
записа и получи толкова висока глоба, че макар инцидентът да се е случил през 1973 г., WBAI -
малка, спонсорирана от слушателите радиостанция, - наскоро заяви (1990 г.), че все още не е платила

www.spiralata.net 32
всичките си юридически разходи по съдебното дело, което е изминало целия път до Върховния съд.
Осемте мъдри мъже (и една мъдра жена) там дадоха рамо на Федералната комисия по
комуникациите.
Най-висшият съд по нашите земи фактически постанови за какво могат и не могат да се шегуват
комиците. Джордж Карлин стана нещо повече от комик. Сега той има статус на юридически
прецедент. В САЩ днес ще платите висока глоба, ако изречете която и да е от Седемте забранени
думи по радиото или по телевизията: shit, piss, fuck, cunt, cocksucker, motherfucker и tits41.
Думите са забранени - казва „нашето“ Правителство, - защото „са“ „неприлични“. Защо „са“
„неприлични“? Защото определен процент от хората, които могат да включат радиото или телевизора
си, ги преживяват като „неприлични“.
Защо някои, но не всички хора преживяват тези думи като „неприлични“? Защото думите „са“
„мръсни“ или „вулгарни“.
Защо тези думи „са“ „мръсни“ и „вулгарни“, когато други думи, обозначаващи същите обекти
или събития, не „са“ „мръсни“ и „вулгарни“? Защо, по-конкретно, радиостанция може да бъде
глобена, ако някой психолог в радиопредаване каже: „Той беше толкова гневен, че повече не искаше
да я чука“, но изобщо няма да бъде глобена, ако психологът каже: „Той беше толкова гневен, че
повече не искаше да има полов акт с нея“?
Как го посочи г-н Карлин в комедийния скеч, който накара Върховния съд да изпълни своя още
по-забележителен комедиен скеч, чукането изглежда една от най-често срещаните теми по
телевизията, макар че никой не използва думата. Ако парафразираме г-н Карлин, много гости в
предаванията на Мърв Грифин и Донахю са написали книги за това, как да се чукате или кого да
чукате, или как да чукате по-добре, и никой не възразява, стига те да казват „полов акт“ вместо
„чукане". И. разбира се, както продължава Карлин, основните теми на сапунените опери ден след ден
се състоят в това, кой кого е чукал, тя ще го чука ли, той ще чука ли някоя друга, те все още не са ли
се чукали, кой е чукан сега и т. н.
Някои казват, че fuck („чукам“) е „мръсна дума“, а „полов акт“ не е, защото fuck идва от
англосаксонски, а sexual intercourse (полов акт) - от латински. Но тогава трябва да попитаме: как
англосаксонският е станал „мръсен“ и защо латинският остава „чист“?
Е, други ни казват, че fиск представлява езика на нисшите класи, a sexual intercourse - речта на
средните и висшите класи. Това просто не съответства на грубия статистически факт: чувал съм
думата fиск във всекидневни (не по радиото) разговори на професори, политици, бизнесмени, поети,
филмови звезди, лекари, адвокати, полицаи и по-голямата част от някои, но не всички класи и касти с
изключение на малцина религиозни консерватори.
И дори ако fuck все пак се появяваше изключително в речта на нисшите класи, не знаем и едва ли
можем да обясним защо е обект на огромна глоба, когато други изрази на нисшите класи като ain't42,
fridge (а не refridgerator)43, gonna44 и whyncha45 не са попаднали под същите санкции. Както и все още
не сме видели вето върху такива отчетливо простолюдни изрази като: „Jeet?“ „Naw - Jen?“ (Ти яде
ли? Не, а ти?).
Фактът, че някои анклави от религиозни консерватори не използват думата /иск (или са
засрамени, ако ги хванат, че я използват), изглежда, осигурява единствената насока към тази
мистерия. Федералната комисия по комуникациите сякаш основава политиката си на лица, които
вярват или по политически причини искат да създадат впечатлението, че вярват, че доста
параноичният „Бог“ на консервативните религии има Собствен списък със Седем забранени думи и
силно ще се разгневи, ако официалният списък-табу на нашето правителство не съответства па
Неговия. Тъй като това конкретно божество има репутацията, че вдига във въздуха и праща в ада по
няколко града винаги, когато е раздразнено, F.C.C. (Федералната комисия по комуникациите) би
могла - някъде в дъното на съзнанието - да мисли, че ще предотврати бъдещи земетресения, като
поддържа табуто върху Седемте гнусни думи.
Стената на разделението между църквата и държавата, подобно на много други благочестиви
заявления в нашата Конституция, не съответства на начина, по който нашето правителство в

41
От английски: лайно, пикая, „чукам", путка, гьзолизец, непрокопсаник (букв., чопск, който има полов акт с
майка си) и ципи. - Б. пр.
42
Граматически неправилна форма на I am not (не съм). - Б. пр.
44
Хладилник. - Б. пр.
45
Съкратено от why don’l you (защо ти не). - Б. пр
46
Граматически неправилна форма на I am going (аз ще). - Б. пр.

www.spiralata.net 33
действителност функционира. Накратко, Седемте забранени думи остават забранени, защото
произнасянето им на глас може да раздразни някакво божество от Каменната ера и ние
продължаваме да живеем в същата мрежа от табута, която контролира другите примитивни народи
на тази дива планета.
Известна светлина сякаш започва да проблясва в семантичното блато, ... но нека окажем
допълнителен натиск и попитаме защо „Богът“ на консерватора от Каменната епоха възразява срещу
fuck, но не и срещу синоними като sexual intercourse (полов акт), coitus (коитус), copulation
(копулация), sexual congress (полово събиране), sexual union (полов съюз), love-making (любене) и т.
и.? Трябва ли да вярваме, че този „Бог“ има яростни предразсъдъци срещу думи, които по
репутацията си, но не и на практика, изглежда, отразяват културата на нисшите класи? Да не би този
„Бог“ да не харесва бедните хора в същата степен, в която ги мрази Роналд Рейган?
Може би читателят ще оцени мащабите на тази мистерия по-пълно, ако задам един свързан
въпрос:
Ако думата fuck „е“ неприлична или „мръсна“, защо думата duck (патица) не е 75% „мръсна“?
Или по същия начин:
Ако думата cunt „е“ неприемлива за „Бога“ на консерватора, защо думата punt (плоскодъпна
лодка) не получава оценка за неприемливост от 75%? Защо не я виждаме напечатана като „р---“ във
всекидневниците?
Ако цитирам достойния за възхищение Джордж Карлин още веднъж: „Каква логика! Какъв
закон!“

1. Опитайте се да обясните разликата между средната страница на Playboy и

картина с голи тела на Реноар. Обсъдете в групата и вижте дали можете да достигнете до
заключение, което има смисъл, когато се изрази на операционално-екзистенциален език.
2. Извършете същия деликатен семантичен анализ върху филм със софт-порно и с
хард-порно. Помнете: опитвайте се да поддържате изреченията си операционални и
избягвайте Аристотеловите същности или призраци.
3. Когато американските войски влязоха в Камбоджа, Никсъновата администрация
твърдеше, че това „не е“ инвазия, защото „е само“ навлизане. Проверете дали някой може
да преформулира тази разлика на операционален език.
4. ЦРУ нарича определени действия „приключване с максимално предрешаване“.
Пресата описва тези актове като „убийства“. Опитайте да си обясните разликата един на
друг.
5. Освен това си се представете като жертви. Пука ли ви особено дали смъртта ви
се нарича „приключване с максимално предрешаване“ или „убийство“?
6. През 50-те години филмът The Moon Is Blue („Луната е синя“) стана център на
спор и фактически беше забранен в някои градове, защото съдържаше думата „девица“.
Как изглежда това в ретроспекция? Обсъдете. (Ако някой смята парафразираните шеги на
г-н Карлин за обидни, нека обясни защо този филм вече не изглежда обиден.)
10. Превзети песове и град с две имена
Посочихме, че никой няма да се опита да изпие мастилените петна, които образуват думата
„вода“ на тази страница, но въпреки това повечето хора имат семантични налудности и
халюцинации, които са абсолютно сходни. Читателят вероятно вече е започнал да осъзнава, че това
трудно може да се квалифицира като хипербола или преувеличение.
Ако парафразираме проф. С. И. Хаякава, когато отивате на ресторант, очаквате менюто да гласи:
„Пържола от избрано парче първокачествено говеждо филе“ и ще сте отблъснати, ако прочетете:
„Парче месо, изрязано от умрял кастриран бик“. Въпреки това двете вербални формулировки се
отнасят до едно и също невербално събитие в континуума на пространството-времето, както бързо
ще ни кажат вегетарианците.
Думите не са тъждествени в пространството-времето на нещата или събитията, конто
обозначават, но въпреки това хората реагират на избора между думите така, сякаш избират „реални“
неща или събития в екзистенциалния свят.
Тази „хипноза от думите" или „живот в пашкула на думите“ могат да доведат дори до убийство.
Буквално. Спомням си три типични примера:

1. Преди няколко години в Сан Франциско мъж поръчал допълнителна порция

www.spiralata.net 34
 пържола в ресторант, казвайки, че иска да занесе част от нея у дома на кучето си. Келнерът
коментирал, че той храни собственото си куче с кучешка храна „Ред Харт“. Клиентът
отговорил, че неговото куче не яде кучешка храна и иска пържола. Келнерът рекъл: „И вие
имате един превзет пес!“ Мъжът, силно обиден от тези нетактични думи, се върнал у дома
и изпаднал в мрачно настроение.
Любимото му куче, принцът на семейство Canidae, било наречено „превзет пес“.
Изпаднал в още по-мрачно настроение. Представете си как бихте се чувствали, ако майка
ви бъде наречена „пияна, стара курва“. За този мъж наричането на любимото му куче
„превзет пес“ очевидно било еднакво нетърпимо. Върнал се в ресторанта и застрелял
келнера на място.
2. Салман Рушди напоследък състави тип оркестрация на думи и значения, който
по принцип наричаме „роман“, разграничаван от „стихотворение“, „застрахователна
полица“ или „политическа реч“. Преподобният аятоллах Хомейни сметна това
художествено подреждане на думи точно толкова непоносимо, колкото са Седемте
забранени думи за Федералната комисия по комуникациите в техния списък-табу. Както
без съмнение сте прочели, преподобният аятоллах предложи награда от 5 милиона долара
на онзи, който отиде в Англия и застреля в главата г-н Рушди.
(Г-н Рушди не е нарекъл Мохамед „превзет пес“, но онова, което е написал, макар и
планирано като изкуство, повлияло на преподобния аятоллах точно толкова зле, колкото и
„превзетия пес“ на мъжа от Сан Франциско.)
3. Когато англичаните завладели Ирландия, променили името на стария град Дери
на Лондондери. Това се оказало неприемливо за много ирландски патриоти и крайно
непоносимо за Ирландската републиканска армия. Протестантите в града, от друга страна,
предпочитат „Лондондери“ пред „Дери“. През 1990 г., ако кажете „Дери“ в една част от
града, може и да бъдете застреляни от Ълстърските борци за свобода, а ако кажете
„Лондондери“ в другата част на града, може би ще бъдете застреляни от ИРА.

Ълстърските борци за свобода вярват, че тяхната битка „е“ за правата на протестантското

мнозинство в Северна Ирландия; ИРА вярват, че тяхната борба „е“ за правата на католическото
малцинство. Чии граждански права изглеждат реалистично накърнени, когато човек каже „Дери“
вместо „Лондондери“, или „Лондондери“ вместо ,Дери“?
Ако напиша, че това, което в действителност съществува в сетивно-чувственото пространство-
време, „не е“ „Дери“ или „Лондондери“, а сбор от хора, къщи, паркове, мостове, кръчми, улици и т.
н., може да изглежда, че избягвам Идеологията и се придвижвам по-близо до екзистенциалната
„реалност“ или общия човешки опит. Не е ли така?
Погрешно. При по-внимателно изследване това се оказва не съвсем така. „Сбор от хора, къщи,
учили и т. н.“ се състои от думи, а това, което ще откриете па онова място във времето-
пространството, си остана нещо, което не са думи, а невербални „неща“ и събития.
„Невербалните неща и събития“ обаче пак остават думи... на английски... и ние отново сякаш сме
се приземили в още един странен клуп.
Може би дзенбудизмът е в състояние да ни просветли. В крайна сметка дзен обещава
Просветление вече от няколкостотин години.
Има такъв дзенбудистки коан46. Роши (дзен-учител) вдига една тояга и казва: „Ако наречете това
тояга, потвърждавате. Ако кажете, че не е тояга, отричате. Отвъд потвърждаването или отричането,
какво е това?"
Упражнение
Предлагам читателите да разсъждават върху казаното до тук, за Седемте забранени думи, за
„превзетия пес" и за убийствата в Северна Ирландия. Разсъждавайте върху „картата не е
територията“ и „менюто не е ястието“. Затворете книгата, затворете очи, отпуснете се спокойно и
помислете за тази дзен-гатанка. Изчакайте една минута и вижте дали няма бавно да ви обземе
някаква светлина.

46
В дзенбудизма в Япония лаконично парадоксално изказване или въпрос, използвани като дисциплиниране в
медитация за новаците, особено в сектата Ринзай. Усилието „да се реши“ коан би трябвало да изтощи аналитичния
интелект и егоистичната воля, подготвяйки ума за подходящата реакция на интуитивно ниво. Всяко такова упражнение
съставлява какго предаване на някакъв аспект на дзен-преживяване, така и проверка за компетентността на ученика - Б.
пр.

www.spiralata.net 35
 11. Какво е равно на Вселената?
Здравейте. Добре дошли отново. Независимо дали сте решили гатанката с тоягата или не, сега ви
каня отново да обмислите въпроса: Какво е равно на Вселената?
Според благочестивите римокатолици философията на Тома Аквински е равна на Вселената. С
други думи. всичко във Вселената съществува и във философията на Тома Аквински и всичко в Тома
Аквински съществува и във Вселената.
От друга страна, според благочестивите руски комунисти идеологията на диалектическия
материализъм така, както е разработена от Маркс, Енгелс и Ленин, с равна на Вселената. Всичко във
Вселената съществува в диалектическия материализъм и всичко в диалектическия материализъм
съществува и във Вселената.
Учениците на Ейн Ранд чувстват същото за обективизма.
Настрана от католиците, марксистите, обективистите и няколко други ексцентрични групи като
Комитета за научно изследване на твърденията за паранормални явления или Твърдокорите
баптисти, повечето от нас в тази технологична епоха имат поне мъглявото съзнание, че никаква
координация на думи. колкото и умело да е оркестрирана, не е равна на цялата Вселена, Независимо
дали сме го изричали с думите, които използвах в първата част, или не, сме осъзнали, че нищо не е
равно на вселената с изключение на самата Вселена.
Всяка философия, всяка теология, всяка координация на думи, всеки математически модел, всяка
научна ..система“ винаги трябва да остават нещо по-малко от цялата Вселена. Такива карти или
модели биха могли да описват големи части от Вселената, но нито един от тях не може да съдържа
цялата Вселена. Най-напредналата математическа физика например не може да прогнозира какво ще
напиша през следващите пет минути. (И аз не мога да го направя, както посочва Бергсон.)
Някои карти, изглежда, съдържат и доста големи дози фикция - възможност, която винаги си
спомняме, когато разглеждаме идеите на другите хора, но бързо забравяме, когато става дума за
нашите.
Нашите карти и модели на Вселената - нашите фунии на реалността - винаги съдържат нещо по-
малко от работещия модел на Вселената с житейски размери, който все още не сме изградили и
вероятно никога няма да изградим. В крайна сметка такъв модел ще трябва да включва вас и мен и
всяко друго усещащо същество във времето-пространството, както и усещанията и/или мислите на
всички подобни същества. Тъй като никой не знае достатъчно, за да построи такъв работещ модел,
никой не разбира напълно Вселената.
Вие обаче вече сте го разбрали, ако сте намерили отговор на дзен-гатанката за тоягата. Нали
така? Ако обаче все още се чувствате замаяни...
Опитайте по този начин:
Не само че думата „вода“ - мастилено петно на страницата - не е равна на преживяването на вода,
- но и нашите идеи за водата никога няма да съдържат всички възможни човешки преживявания на
водата. Химическата формула на водата Н2О ни казва нещо, но не всичко за това, което химикът
обикновено трябва да знае за водата, а именно, че тя има по два водородни атома на всеки
кислороден, но НЕ ни казва и не се опитва да ни каже разликата между пиенето на чаша вода в горещ
ден и океанска тропическа буря, захвърляща няколко тона бързо движеща се вода върху дадена яхта.
Нито пък ни казва за разликата между ролята, която играе водата в живота на златната рибка, която
не може да оцелее повече от две минути без вода, и човека, който е в състояние да оцелее почти
седмица без вода, но не и по-дълго от това.

Кратко упражнение
Медитирайте върху разликата между следващите две изречения и забележете как кодирането
(печатарската конвенция) ни помага да разграничим двете значения:
1. Водата не е дума.
2. „Вода“ е дума.
Схванахте ли? Не, вероятно не сте. Все още не. Само си мислите, че сте схванали...
Упражнения
1. Нека всеки в групата си ощипе ръцете.
2. След това нека всеки изговори на висок глас думата „ощипвам“.
3. Нека всеки напише думата „ощипвам“ на лист хартия.
4. След това всеки отново да ощипе ръцете си.

www.spiralata.net 36
 5.Обсъдете разликата между упражненията от 1 до 4.
12. Създаването на фуниите на реалността
Нашите модели на Вселената - нашите тълкувания или спекулации - имат поне следните
ограничения.
1. Генетика. Нашата ДНК се е развила от стандартната ДНК на приматите и
продължава да има 98% сходство с ДНК на шимпанзетата (и 85% сходство с ДНК на вид
южноамериканска маймуна).
Следователно ние имаме по същество същата груба анатомия като другите примати, същите
нервни системи, същите сетивни органи и т. н. (Нашата по-силно развита мозъчна кора ни позволява
да изпълняваме някои „висши“ или по-сложни психични функции, от- колкото приматите, но
възприятията ни до голяма степен остават в нормата за приматите.)
ДНК и сетивният/нервният апарат, произведени о г ДНК, създават това, което етолозите наричат
umwelt (среда), възприемана от животното.
Кучетата и котките виждат и усещат различна umwelt, или фуния на реалността от приматите.
(Оттук и законът на Хайнлайн47: „Не е бил открит начин да се надмине лукавството на котката.“)
Фуниите на реалността на кучетата, котките и приматите обаче остават достатъчно сходни, за да бъде
приятелството и общуването между тях лесно.
Змиите живеят в много различна umwelt. Те например виждат топлинни вълни и очевидно не
виждат „обекти“. Светът, видян от змията, по същество изглежда като спиритуалистичен сеанс -
области от „жизнена енергия“, носещи се в мрака. Това обяснява защо змията ще нападне балон с
горещ въздух, който нахлува в територията й. За змията топлината в балона и топлината в крака на
ловеца имат еднакво значение - дошъл е натрапник. Змията защитава територията си. като напада и в
двата случая.
Тъй като umwelt, или фунията на реалността на змията се различава толкова фундаментално от
фуниите на реалността на бозайниците, приятелството между хора и змии се появява много по-рядко,
отколкото приятелството между хората и бозайниците.
Убеждението, че човешката umwelt разкрива „реалността“, или „дълбоката реалност“ от тази
гледна точка изглежда също толкова наивно, колкото и идеята, че линията показва повече „реалност“
от волтметъра или че „моята религия „е“ по-добра от вашата“. Невро-генетичният шовинизъм няма
по-голямо научно оправдание от националния или половия шовинизъм.
Най-находчивият скорошен опит да се възроди класическото Аристотелианство се появява в
книгата на Антъни Стивънс Arhetypes („Архетипове“), където се твърди, че еволюцията трябва да с:
създала сетивните органа, които разкриват „истина“ или „реалност“, или нещо от този вид, или иначе
до сега да сме изчезнали. Този аргумент пренебрегва няколко факта, а именно...
Повече видове са изчезнали, отколкото оцеляват днес.
Повечето изчезнали видове са измрели от собствените си ограничения, преди да дойдат хората, и
тяхната кончина не е резултат от „човешката алчност“.
Много човешки племена са изчезнали.
Цели цивилизации сами са се разрушили, някои очевидно са го направили, защото са следвали
имлудни редукции от неадекватни възприятия.
Разглеждайки еволюцията, като имаме предвид тези факти, виждаме, че повечето животни
възприемат точно толкова точна фуния на реалността на местния си хабитат, колкото що позволи
статистически на повечето членове на този вид да оцелеят достатъчно дълго, за да се възпроизведат.
Няма животно, включително водещите уседнал живот примати, което може самодоволно да приеме,
че светът, разкрит/създаден от неговите сетива и мозък, е тъждествен вън всички отношения на
реалния свят или на „единствения реален свят“. Той е тъждествен, на известна част, по не на целия
реален свят.
2. Запечатване. Изглежда (към 1990 г.), че животните имат кратки периоди на
уязвимост към запечатване, в която нервната им система внезапно може да създаде
персонализирана фуния на реалността, уникална сама по себе си. Тези отпечатъци за
постоянно свързват невроните в рефлекторни мрежи, които очевидно остават до края на
живота. Основните изследвания върху запечатването например, за които Лоренц48 и
47
Робърт Енсън Хайнлайн, род. 7.07.1907, Бътлър, Монтана, поч. 8.05.1988 г., Кармел, Калифорния, плодовит
американски писател, смятан за един от най-силно литературните и софистицираните автори на научна фантастика. Той прави
много за развитието на този жанр. - Б. пр.
48
Конрад Лоренц, род. 7.11.1903 г., Виена, поч. 27.02.1989 г., Алтенбург. Австрия, австрийски зоолог, основател на

www.spiralata.net 37
 Тинберген49 разделят Нобеловата награда през 1073 г., демонстрират, че статистически
нормалното гъсе запечатва майка си и никоя друга гъска малко след раждането си.
Запечатаното създава „връзка“ и малкото се привързва към майката по всеки възможен
начин.

Тези кратки моменти на уязвимост към импринтинг буквално могат да запечатат всичко.
Например Лоренц документира случай, в който малко гъсе при временното отсъствие на майката
запечатва топка за пинг-понг. То следва топката, сгушва се с нея и когато достига зряла възраст, се
опитва сексуално да се качи върху топката. Друго гъсе запечатало самия д-р Лоренц с еднакво
странни резултати.
Във всяко котило от малки кученца лесно можете да видите колко бързо се запечатват ролите на
тартора и последователя. Тарторът яде повече, израства по-голям и продължава да е такъв през целия
живот; последното куче в йерархията остава подчиняващо се и „срамежливо“.
Бързото изследване на всяка човешка общност дава правдоподобност на хипотезата на д-р
Тимъти Лиъри, че повечето хора са запечатали ролите на водещото или последното куче в
йерархията точно толкова механично, колкото го правят кучетата. (При някои, но не всички
бозайници, разбира се, дадени индивиди запечатват роли по средата между върха и дъното и така се
появява йерархията...)
Как и кога запечатваме езика, изглежда, определя продължаващите цял живот програми на
„интелигентност“ (вербални умения) или „глупост“ (вербална тромавост). Това се отразява в речта ни
и тъй като мисленето до голяма степен се състои от субвокално жонглиране с думи, в способността
ни да боравим с понятия, да решаваме проблеми и т. н.
Как и кога се запечатва сексуалността ни през пубертета по същия начин, изглежда, определя
продължаващите цял живот програми на хетеро- или хомосексуалност, див промискуитет или
моногамия и т. н. Както в по-често срещаните сексуални отпечатъци като тези, така и в по-
ексцентричните отпечатъци (садомазохизъм, фетишизиране на крака, безбрачие и т. н.) свързаните
мозъчни мрежи са сякаш съвсем механични като запечатването, което е свързало гъсето с топката за
пинг-понг. (Всеки, който се съмнява в това, може да се опита да реагира сексуално на стимул, който
никога не го е възбуждал в миналото, или тотално да пренебрегне стимул, който обикновено го
възбужда.)
Следователно никой не влиза в стаята със своята генетична неврология на примат като
единственото ограничение върху онова, което ще възприеме. В зависимост от запечатването човек
може да „вижда“ от позицията на умен, хетеросексуален тартор, от перспективата на умен,
хомосексуален тартор, от тази. на глупав, хетеросексуален последовател, на умен, безбрачен
последовател и т. н. и т. н. Макар и краен брой, пермутациите и възможностите изглеждат много
големи.
Генетиката и хардуерното запечатване не изграждат целия софтуер, който програмира нас и
нашите възприемани вселени. Остават:
3. Обуславянето. За разлика от запечатването, което изисква само едно
преживяване и се настанява за постоянно в невроните, обуславянето изисква множество
повторения на едно и също преживяване и не се установява за постоянно. Вихевиористите
знаят и как да преобръщат обуславянето чрез контраобуславяне, но само д-р Тимъти
Лиъри твърди, че знае как да преобръща запечатването. (Любопитното е, че законите днес
забраняват на други учени да повторят и да проверят експериментите на д-р Лиъри и ги
заплашват със затвор, ако бъдат хванати да провеждат повторно тези изследвания. Идеята,
че Инквизицията е умряла преди 170 години - подобно на отделянето на църквата от
държавата - изглежда още един мит, несвързан с начина, по който „нашето“ правителство
наистина функционира.)
4. Учене. Подобно на обуславянето, то изисква повторение, но и мотивация. По
тези причини ученето сякаш играе по-малка роля в човешкото възприятие и убеждения от

етологията, или изучаването на животинското поведение чрез методите на сравнителната зоология. Неговите идеи
допринасят за разбирането на начина, по който поведенческите модели могат да се проследят до еволюционното минало,
и е известен с работата си върху корените на агресията. Разделя Нобеловата награда за физиология или медицина през
1973 г. с животинските бихевиориоти Карл фон Фриш и Николас Тинберген. - Б. пр.
49
Николае Тинберген, род. 15.04.1907 г., Хага, поч. 21.12.1988 г., Оксфорд, роден в Холандия британски зоолог и
етолог (специалист по животинското поведение), който с Конрад Лоренц и Карл фон Фриш получава Нобеловата награда
за физиология или медицина през 1973 г. (Брат му е икономистът Ян Тинберген.) - Б. пр.

www.spiralata.net 38
 генетиката и импринтинга и дори още по-малка, отколкото обуславянето.
Към 1990 г. изглежда, че всички змии възприемат практически една и съща фуния на реалността
е дребни запечатани различия. Бозайниците демонстрират повече обусловени и заучени различия в
своите фунии на реалността. (Повечето истории за „умни кучета“, които попадат във вестниците,
илюстрират, че някое конкретно куче е запечатало модел на света, различен от този па всяко друго
наше познато куче.)
Благодарение на сложната мозъчна кора и фронталните дялове, които позволяват повече
обуславяно п учене, а и вследствие на удълженото детство (което вероятно позволява повече
запечатване и повече ексцентрични отпечатъци) хората, изглежда, се различават повече един от друг,
отколкото които и да са други бозайници.
Следователно ирландското, афганистанското и руското куче по принцип се разбират доста добре.
Фунията на реалността на семейство кучета има повече сходство, отколкото различия, както казахме.
Ирландецът обаче, обвит в католическа фуния на реалността и притежават личност на водач, може да
има големи трудности да разбере афганистанеца, живеещ в мюсюлманска фуния на реалността с
личност на последовател, и е възможно двамата да установят, че изобщо не са в състояние да
общуват с руски, хомосексуален, комунистически тартор.
Тази вариация сред хората би могла да функционира като най-голямата еволюционна сила на
човешката раса, тъй като ни позволява да се учи.м от хората, запечатали и/или научени да виждат,
чуват, миришат и мислят онези неща, които ние сме се научили да. не виждахме, чуваме, миришем
или мислим.
Същевременно заради навика ни да сме преждевременно сигурни подобна изменчивост рядко
служи на благотворната еволюционна функция. По-често, когато срещаме някого с различно
тълкувание или unmx’lt, ние просто му поставяме етикета „луд" или ..зъл“ - или и двете.
Това може да обясни по-голямата част от враждебността па тази планета и повечето от войните.
Апологетите на определени авторитарни/догматични групи (Ватикана, американския Държавен
департамент, Политбюро, CSICOP) прекарват по-голямата част от времето си в конструиране на
„доказателства“, че всеки, който не споделя тяхната фуния на реалността, има сериозни психични
или нравствени дефекти или „е“ противен лъжец.
Отново: наричам тази книга „Квантова психология“, а не „Квантова философия“, защото
разбирането и интернализирането (научаването да се използват) на тези принципи може да
намали догмата, нетърпимостта, натрапчивото поведение, враждебността и т. н. и да увеличи
откритостта, непрекъснатото учене, „растежа“ и емпатията, - някои от които представляват
цели, преследвани в повечето форми на психотерапия, а други - форми на мистична религия.
Упражнения
1. Нека един член на учебната група напише на Flat Earth Research Society
(Общество за изследване на плоската Земя), Box 2533, Lancaster, СА 93539. След това
трябва да представи на групата добри аргументи, че моделът на плоската Земя съответства
по-добре на фактите, отколкото този за кръглата Земя.
Всички членове трябва да се опитат да слушат спокойно, рационално и обективно.
Всички трябва да обърнат внимание, че с голия опит да слушат без предразсъдъци
изглежда много по-труден, отколкото са очаквали в началото.
2. Друг член на групата трябва да проведе подобно изследване и да представи
исляма (особено отношението му към жените).
Отново: опитайте се да слушате без предразсъдъци и обърнете внимание колко е
трудно това.
3. Трети член на групата трябва да проведе изследвания върху живота на
блестящия учен Никола Тесла50 - бащата на електрическите мрежи с променлив ток - и да
представи на групата аргументите на Тесла да отхвърли Относителността.
4. Четвърти член на групата трябва да проведе проучвания и да представи
аргументация срещу еволюцията.
Отново: по-голяма полза ще имате от правенето на тези упражнения, а не просто от четенето им.

50
Никола Тесла, род. 9/10.07.1856 г., Смилян, Хърватско, поч. 7.01.1943 г., Ню Йорк. сръбско-американски изобретател и
изследовател, който открива въртящото се магнитно поле - основата на повечето апарати на променлив гок. Емигрира в САЩ
през 1884 г. и продава патентните права за системата си от динамо, трансформатор и мотор на променлив ток на Джордж
Уестингхаус през следващата година. През 1891 изобретява бобината на Тесла, която след това широко се използва в
радиотехнологията. - Б. пр.

www.spiralata.net 39
 13. Стандартен език и език прим
През 1933 г. в Science and Sanity („Наука и здрав разум“) Алфред Коржибски предлага идеята, че
трябва да забраним „е на идентичността“ в английския език. („Е на идентичността“ приема формата
на X е Y. Например „Джо е комунист“, „Мери е тъпа секретарка“, „Вселената е гигантска машина“ и
т. н.). През 1949 г. Д. Дейвид Бърланд младши предложи забраната на всички форми на думите „е“
или „съм“ и предложението му за английски без „е“ е наречено от него Е-прим или първичен
английски.
Малко учени са се заели да пишат на Е-прим (най- вече д-р Албърт Елис и д-р Е. У. Келог III).
Бърланд в една скорошна статия (все още непубликувана) ни разказва за няколко случая, в които
научни доклади, незадоволяващи някои, но не всички членове на изследователската група, внезапно
придобиват смисъл и шават приемливи, когато се пренапишат на Е-прим. Като цяло обаче Е-прим
все още не е спечелил широко използване нито в научните кръгове, нито в обикновената реч.
(Странното е, че повечето физици пишат на Е-прим през по-голямата част от времето
благодарение на влиянието на операционализма - философията, която ни казва, че трябва да
дефинираме нещата чрез извършените операции, - но малцина имат съзнанието за Е-прим като
дисциплина и повечето твърде често се подхлъзват към твърдения за „е“, като по този начин
объркват и себе си, и читателите си.)
Въпреки това Е-прим, изглежда, решава много проблеми, които иначе изглеждат неразрешими, и
освен това служи като антибиотик срещу нареченото от Коржибски „демонологично мислене“. По-
голямата част от тази книга използва Е-прим, така че читателят може да започне да се запознава с
този нов начин за очертаване на карта на света; в няколко случая допуснах нормалният английски и
неговото „е“ да се намесят (колко от вас забелязаха това?), докато обсъждам известна част от
странното и суеверно мислене, което съществува във всички сектори на обществото и винаги се
появява, когато „е“ се промъкне в нашите понятия. (Като насока или предупреждение поставих
всяко „е“ в кавички, за да подчертая централната му роля в обсъжданото объркване.)
Както знае всеки, притежаващ домашен компютър. софтуерът може да промени
функционирането па хардуера по радикален и понякога изумителен начин. Първият закон на
компютрите - толкова древен, та някои твърдят, че датира чак до тъмната вечност, когато
гигантските гущери и Ричард Никсън все още са доминирали на Земята, - ни казва лаконично:
„Вкарваш боклук, изкарваш боклук “ (или накратко GIGO).
Погрешният софтуер гарантира погрешни отговори или абсолютни безсмислици. Обратното:
правилният софтуер, ако го откриете, често „чудодейно“ решава проблеми, които до този момент са
изглеждали нерешими.
Тъй като мозъкът не получава сурови данни, а редактира данните, докато ги получава, трябва
да разберем софтуера, който той използва. Аргументът за използване на Е-прим почива на простото
твърдение, че „е“ поставя мозъка в средновековната Аристотелова рамка и прави невъзможно
разбирането на съвременните проблеми и възможности. Накратко, класически случай на GIGO.
Отстраняването на „е" и писането/мисленето единствено и винаги на операционален/екзистенциален
език, обратното, ни поставя в съвременна вселена, където успешно можем да се занимаваме със
съвременни въпроси.
За да започнете да придобивате представа за Е-прим, разгледайте следните две колони: първата,
написана на стандартен английски, а втората - на Е-прим.

Стандартен английски Е-прим

Фотонът е вълна.
Фотонът е частица.
Джон е нещастен и начумерен.
Джон е весел и приповдигнат.
Колата, участвала в катастрофата и избягала Мисля, че си спомням колата, участвала в
от мястото, беше син Форд.
Това е фашистка идея.
Бетховен е по-добър от Моцарт.
Фотонът се държи като вълна, когато е
ограничен от определени инструменти.
Фотонът изглежда като частица, когато е
ограничен от определени инструменти.
Джон изглежда нещастен и начумерен в офиса.
Джон изглежда весел и приповдигнат през
ваканцията на плажа.
катастрофата и избягала от мястото, като син
Форд.
Това ми изглежда като фашистка идея.
В днешното ми объркано състояние на

www.spiralata.net 40
 музикално образование и невежество Бетховен
ми изглежда по-добър от Моцарт.
„Любовникът на лейди Чатърли“ е „Любовникът на лейди Чатърли“ ми изглежда
порнографски роман. като порнографски роман.
Тревата е зелена. Тревата се регистрира като зелена от повечето
човешки очи.
Първият мъж наръга втория с нож. Мисля, че видях първият мъж да наръгва
втория с нож.

В първия пример „метафизическата“ или Аристотелова формулировка на стандартен английски

става операционална или екзистенциална формулировка, когато се пренапише на Е-прим. Това може
да изглежда като представляващо интерес само за философите и учените с
операционалистични/феноменологични пристрастия, но помислете какво става, когато се придвижим
към втория пример.
Ясно е, че написани на стандартен английски, „Фотонът е вълна“ и „Фотонът е частица“ си
противоречат взаимно точно колкото и изреченията: „Робин е момче“ и „Робин е момиче“. Въпреки
това през целия XIX в. физиците са дебатирали по този въпрос и към началото на 20-те години на XX
в. става очевидно, че експерименталните доказателства не могат да разрешат спора, тъй като зависят
от инструментите или от плана на целия експеримент. Един тип експерименти винаги показва, че
светлината пътува на вълни, а друг тип - че пътува на дискретни частици.
Това противоречие е предизвикало значително смайване. Както беше отбелязано по-горе, някои
квантови теоретици се шегували за „вълночастици“. Други в отчаянието си обявявали, че „Вселената
не е рационална“ (под което имали предвид, че Вселената не следва Аристотеловата логика). Трети
търсели с надежда решаващия експеримент (до 1990 той все още не е постигнат), който ясно ще
докаже дали фотоните „са“ частици или вълни.
Ако отново погледнем преводите на Е-прим, виждаме, че вече не съществува никакво
противоречие, никакъв „парадокс“, никаква „ирационалност“ на Вселената. Освен това откриваме, че
сме се ограничили да говорим за действително станалото в пространството- времето, докато при
стандартния английски сме си позволили да говорим за нещо, което никога не е било наблюдавано в
пространството-времето: „е“, или Аристотеловата „същност“ на фотона. (Принципът на взаимното
допълване на Нилс Бор и Копенхагенската интерпретация - техническото разрешаване на дуализма
вълна/частица във физиката - се свеждат до съобщаването на физиците да приемат „духа на Е-прим“,
без съвсем да го вербализират.)
Слабостта на Аристотеловите твърдения за „е“ или за някаква „същност“ се крие в тяхното
допускане за вътрешна същност - допускането, че всеки „обект“ съдържа в себе си това, което
циничният немски философ Макс Щирнер нарича „призраци“. Според прочутата шега на Молиер
невежият доктор се опитва да впечатли някои още по-невежи лаици, като „обяснява“, че опиумът ни
кара да спим, защото съдържа „предизвикващо сън свойство“. Обратното: научното или
операционалното твърдение ще дефинира точно как структурата на молекулата на опиума
химически се свързва със структурите на определени рецептори в мозъка, описвайки
действителните събития в континуума на пространството-времето.
По-просто казано, Аристотеловата вселена приема сбор от „неща“ със „същности“ или
„призраци“ в тях, докато съвременната научна (или екзистенциална) вселена приема мрежа от
структурни отношения. (Погледнете отново първите две извадки от стандартния английски и Е-
прим, за да видите по-ясно това разграничение.)
Лекарят на Молиер не изглежда и наполовина толкова комично като теологията, провъзгласявана
от Ватикана. Според аристотелизма на Тома Аквински (официалната философия на Ватикана)
„нещата“ не само имат вътрешни „същности“ или „призраци“, но и външни „акциденции“ или
външен вид. Това „обяснява“ Чудото на преосъществяването. В това изумително, възхитително,
абсолютно чудесно и зашеметяващо Чудо парче хляб се променя в тялото на евреин, живял преди 2
000 години.
Е, признава се, че „несъществените обстоятелства“ - включващи всичко, което можете да
наблюдавате за хляба със сетивата си или с най-фините научни инструменти - не се променят. За
вашите очи, вкусови луковици или електронни микроскопи хлябът не е претърпял никаква промяна.
Той дори не тежи колкото човешко тяло, а запазва теглото на малък комат. Въпреки това за
католиците след Чудото (което може да изпълни всеки свещеник) хлябът „е“ тялото на споменатия

www.spiralata.net 41
по-горе мъртъв евреин, един Йешуа бен Юсеф, когото гоим51 във Ватикана наричат Иисус. С други
думи, „същността“ на хляба „е“ мъртвият евреин.
Изглежда очевидно, че в тази рамка „същността“ на хляба може да „е“ всичко или може да се
твърди, че „е“ всичко. Може да „е“ същността на Великденския заек или да „е“ едновременно Иисус
и Великденския заек, или да „е“ Петимата братя Маркс52 в началото, или да „е“ милион други
призраци, щастливо съществуващи съвместно в областта извън пространството-времето, която сякаш
се обитава от такива метафизически цялости.
Още по-изумителното е, че това Чудо може да се случи само ако свещеникът има пишка.
Протестантите, евреите, дзенбудистите и т. н. са ръкоположили много жени-свещеници през
последните години, но Ватиканът остава твърдо на принципа, че само мъж - човек с пишка - може да
трансформира „същността“ на хляба в „същността“ на мъртво тяло.
(Подобно на канибализма, лежащ в основата на този ритуал, възхваляването на фалоса датира
още от идеите от Каменната епоха за „същностите“, които могат да се прехвърлят от един организъм
към друг. Ритуалната хомосексуалност, разграничена от хомосексуалността за забавление, е играла
видна роля в много езически култове на плодородието, които са били инкорпорирани в
католическата метафизика. Вж. Golilen Gough („Златната клонка“) на Фрейзър и Worship of the
Generative Organs („Боготворенето на репродуктивните органи“) на Райт. Необходим е фалос, за да
се преосъществи хлябът в плът, защото ранните ни предшественици са вярвали, че е необходим
фалос, за да се свърши каквото и да е голямо магьосническо дело.)
На стандартен английски можем да дискутираме всякакви метафизични и призрачни въпроси,
често без да забелязваме, че сме навлезли в царството на теологията и демонологията, докато на
Е-прим можем да обсъждаме единствено действителни преживявания (или транзакции) в континуума
на пространството-времето. Е-прим може да не ни прехвърли автоматично и във всички случаи в
научната вселена, но поне ни пренася в екзистенциалната или преживелищната зона и ни изважда от
средновековната теология.
Е, онези, които се наслаждават на теологичните и /или демонологични спекулации, могат да
продължат да го правят, поне що се отнася до мен. Тази книга просто се опитва да изясни разликата
между теологичните спекулации и действителните преживявания в пространството-времето, така че
да не се лутаме в теологията, без да осъзнаваме къде сме се вкарали. Върховният съд например се е
лутал в теологията (или демонологията), когато е провъзгласил, че fuck („чукам“) „е“ неприлична
дума. Най-многото, което може да каже човек за нея на научния Е-прим, ще гласи: „Думата fuck
изглежда неприлична в оценките на X процента от населението“, като X се установява чрез
обикновените методи за проучване на общественото мнение.
Обръщайки се сега към енигматичния Джон, който „е“ нещастен и намусен, но „е“ и весел и
приповдигнат, откриваме изненадващ паралел с дуализма вълна/частица. Оставайки във фунията на
реалността на стандартния английски, човек може да реши, че Джон „наистина е“ лице, страдащо от
биполярно разстройство.
Или единият говорещ може да реши, че другият не е наблюдавал Джон „наистина“ внимателно,
или че „е“ свидетел, на когото не може да се има доверие. Отново едно невинно изглеждащо „е“ ни
кара да населяваме света е призраци и може да ни провокира към разгорещен дебат или яростна
кавга. (Онзи град в Северна Ирландия, споменат по-рано - той Дери или Лондондери „е“
„наистина“?)
Пренаписвайки го на Е-прим, откриваме, че „Джон изглежда нещастен и намусен в офиса“ и
Джон изглежда щастлив и приповдигнат през ваканцията на плажа“. Напуснали сме царството на
призраците и отново сме влезли в екзистенциалния или феноменологичния свят на действителните
преживявания във времето-пространството. И я гледай! - в този процес е изчезнало още едно
метафизическо противоречие.
Да се каже, че „Джон е“ каквото и да било, винаги отваря вратата пред призраци и
метафизически дебат. Историческата логика на Аристотеловата философия така, както е въплътена в
стандартния английски, винаги навява асоциации със застой при всяко „е“, освен ако говорещият или
51
Гой (мн. ч. гоим) - еврейско название за неевреин/християнин. - Б. пр.
52
Световноизвестна еврейска трупа комици, състоящи се от Чико (Леонард Маркс, 1880-1961), Гручо (Джулиънс
Маркс. 1890-1977). Гумо (Милтън Марке 1893-1977), Харпо (Адолф Маркс. 1888-1964) и Зепо (Хьрбърт Маркс 1901-
1979). Гумо напуска групата на братята си още н епохата на водевила а сравнително сериозният Зепо през 1933 г. Чико
говори със силен италиански акцент и свири на пияно. Гручо, който с в центъра па повечето им номера, не сваля от устата
си пурата, носи рогови очила с дебели стъкла и нарисувани тънки мустачки крадливият Харпо е ням и общува е помощта
на арфа, клаксон или друг музикални инструмент. – Б. пр.

www.spiralata.net 42
пишещият не си спомни да включи дата, но дори тогава езиковият навик ще накара мнозина да „не
забележат“ датата и да приемат, че „е“ означава застой (Аристотелова безвремева същност или
призрак).
Например „Джон е без брада“ може да измами много хора (но не и обучени полицаи), ако Джон
стане издирван престъпник и промени външния си вид, като си пусне брада.
„Джон е протестант“ или „Джон е католик“ могат да се променят много бързо, ако Джон е развил
навика на философските размишления.
Още по-странното е, че Джон е евреин“ има поне пет различни значения, някои от които могат да
се променят, а други - да остават константни, и само едно от тях ни казва нещо за това, как Джон ще
се държи в пространство-времето.
Може би е по-добре да изясня по-подробно този пункт. „Джон е евреин“ според равинския закон
означава, че Джон има майка-еврейка. Това не ни казва нищо за политиката или религията на Джон и
съвсем нищо за неговия вкус в изкуството, сексуалния му живот, любимите му спортове и т. н.
„Джон е евреин“ в нацистка Германия или в антисемитските анклави в САЩ днес означава, че
Джон има някъде един известен предшественик, който може да се класифицира като „евреин“ по
една от тези ред противоречиви дефиниции. И това не ни казва нищо за начина, по който Джон ще се
държи.
„Джон е евреин“ в някои кръгове означава, че Джон практикува еврейска религия. Най-накрая
сме научили нещо за Джон. Той със сигурност редовно... или доста редовно ще посещава храма.
(Същевременно все още не знаем колко строго той ще спазва закона за кашер53...)
„Джон е евреин“ в някои кръгове означава, че макар да отхвърля еврейската религия, той се
идентифицира с „еврейската общност“ и (ако е станал известен) може да говори „като евреин“ в
политическите кампании. (Ние все още не знаем например дали той ще подкрепя или ще критикува
настоящата израелска политика.)
„Джон е евреин“ може да означава също, че той живее в общество, в което по една от посочените
по-горе причини хората го разглеждат като евреин и той по необходимост осъзнава тази
„еврейственост“ като нещо - макар и само призрак, - което хората обикновено „виждат“, когато си
мислят, че виждат него.
Литературните критици, смятани обикновено за внимателни и аналитични читатели или по-
внимателни и аналитични от останалите, са наричали Леополд Блум - героя от „Одисей“ на Джойс -
„евреин“ в продължение на повече от 40 години. Едва през последното десетилетие изследователите
па Джойс започват да спорят дали Блум ..е" евреин или не. (Блум се квалифицира като евреин само
по две от петте посочени по-горе значения, а по три изглежда не-евреин. Прави ли го това „40%
евреин" или „60% не-евреин“? Или и двете?) Оформящият се консенсус в изследванията на Джойс
днес сякаш признава, че Джойс е дал на Блум много заплетен генетичен/културен произход само за
да създаде тази неопределеност п така още по-остро да осмее антисемитизма.
Може да ви изглежда ексцентрично да предлагам идея та, че без експлицитно да формулира Е-
прим. Джойс - подобно на великия си съвременник Бор - е искал да видим отвъд грешката,
съдържаща се в твърденията за „е“. Подобно на котката на Шрьодингер („мъртва“ в някои eigenstates,
„жива“ в други), Блум няма смисъл като човек в някаква среда, докато не осъзнаем, че неговата
„еврейственост“ и неговата „не-еврейственост“ играят роля н живота му - в различни моменти, в
различна среда.
По една случайност в структурата на стандартния английски „Мерилин Монро беше еврейка“ се
квалифицира като правилно, макар и с поставена дата, въпреки че тя не е имала известни еврейски
прародители, пито еврейска майка, нито пък е показвала „общностно чувство“ към другите евреи и
изобщо не е била наричана еврейка на страниците на вестниците. Същевременно докато е била
омъжена за Артър Милър, Мерилин практикувала еврейска религия и следователно на стандартен
английски „беше“ повече еврейка, отколкото някои от моите приятели-атеисти с еврейски произход.
Да се върнем обаче към Джон...
„Джон е водопроводчик“ също съдържа грешка. Джон може да е напуснал водопроводната
работа, откакто сте го видели за последен път, и сега да работи, да речем, като фризьор. И по-странни
неща са ставали. На Е-прим човек би написал: „Джон имаше работа като водопроводчик последния
път, когато го видях.“
Тривиално? Твърде педантично? Според една скорошна статия54 проф. Хари Уайнбърг -

53
54
Храна, приготвена според и отговаряща на еврейските религиозни изисквания. Б. пр.
“Statement of Fact or Statement of Inference“ by Ruth Cionchar Brennan. Temple Reuiew, Temple University. Winter.

www.spiralata.net 43
любопитното е, че той е cтap мой познат, - веднъж се опитал да подчертае тези пунктове пред
студентите, като ги накара да видят грешката в твърдението „Джон Ф. Кенеди е президент на
Съединените щати.“ Д-р Уайнбърг посочил, че умозаключението Нищо не се е променило, откакто
сме влезли в тази класна стая, не е било проверено от никой, който настоявал, че твърдението за
Кенеди съдържа сигурност. Уайнбърг, подобно на студентите си, предал този урок по по-драматичен
начин от това, което някой е очаквал, защото лекцията била изнесена на 22 ноември 1963 г. и всеки
скоро научил, че по това време Джон Ф. Кенеди починал от куршума на убиеца, а Линдън Б.
Джонсън положил клетва като президент на САЩ.
Това май прави идеята доста трудна за забравяне, не е ли така?
Ако погледнем петия пример: „Колата... беше син Форд“, отново можем да се натъкнем на
парадокса на Бертранд Ръсел с двете глави. Изглежда, че син Форд съществува „в“ главата на
свидетеля, но дали синият Форд е съществувал и „извън“ тази глава остава несигурно. Дори извън
„засуканите“ психологически лаборатории обикновеното възприятие е станало проблематично
заради цялата тъжна история на свидетелски показания, които често не издържат в съда. Или
„външната Вселена“ (включително синият Форд) съществува в някаква супер-Глава някъде?
Изглежда, че преводът на Е-прим: „Спомням си колата... като син Форд“ съответства по-добре на
преживелищното ниво на нашето съществуване в пространството-времето, отколкото двете глави и
другите парадокси, на които можем да се натъкнем в стандартния английски.
Джеймс Търбър разказва, че веднъж видял адмирал, носещ военноморска униформа от XIX в. и
старомодни бакенбарди, да върти педалите на велосипед с едно колело по средата на Пето авеню в
Ню Йорк. За щастие Търбър си бил счупил очилата и още не бил получил новите от оптиката, така че
не се притеснил особено за психичното си здраве. В района „Кастро“ на Сан Франциско - известен
хомосексуален квартал - веднъж видях табела, която гласеше: „Полухомосексуално химическо
чистене“, но когато погледнах отново, надписът беше: „Полудневно химическо чистене“55.
Дори Аристотел - независимо от атаките, които преживя на тези страници, - е имал достатъчно
здрав разум, за да посочи веднъж, че „Аз виждам“ винаги съдържа грешка и би трябвало да кажем
„Виждал съм“. Винаги изминава време между въздействието на енергията върху окото и създаването
на образ (и свързаното с него име и идеи) в мозъка, което обяснява защо трима свидетели на
автомобилна катастрофа, в която единият шофьор е избягал, могат да разкажат пред полицията не
само за син Форд, но и за син Фолксваген или дори за зелена Тойота.
Веднъж изненадах един приятел, като отбелязах apropos за НЛО, че виждам по две или три от
тях седмично. Като изследовател на транзакционната психология това не ме изненадва или поставя
нащрек. Освен това виждам ПИЛО 1н<: идентифицирани не-летящи обекти), както беше отбелязано
по-рано, и не се втурвам да ги идентифицирам като миещи мечки или северноамерикански мармоти
icaro никои хора, на които се натъкнахме по-рано. Повечето хора виждат ННЛО, без да мислят за
последствията от това, особено когато шофират бързо, но и когато вървят. Смятаме само НАО за
впечатляващи, защото някои хора твърдят, че те „са“ космически кораби от други планети. Моите
НАО си остават неидентифицирани, тъй като не висят около мен достатъчно дълго, за да си
формирам поне догадка за тях, а не съм открил основания да ги класифицирам като космически
кораби. Мисля, че всеки, който не вижда често НЛО, не е овладял психологията на възприятието или
съвременната невронаука. Небето съдържа многобройни неща, които преминават твърде бързо, за да
може някои да ги идентифицира.
Собствената ми жена ми е изглеждала като ННЛО от време на време - обикновено около два или
три часа сутринта, когато ставам от леглото, за да отида до тоалетната, и после се натъквам на
Мистериозна и Неизвестна фигура, появяваща се от тъмнината в другия край на коридора. В тези
случаи - за щастие - идентификацията не отнема много време и никога не съм посягал за някой тъп
инструмент, за да се защитавам. Каквото и да подозират критиците ми, аз никога не съм я бъркал с
катерица.
Ако помислите за това от перспективата на Е-прим, светът се състои предимно от НЛО и ННАО.
Много малко „неща“ (събития в пространството-времето) във въздуха или на земята ни дават
възможност да ги „идентифицираме“ със сигурност.
В шестия пример - „Това е фашистка идея“ срещу „Това ми изглежда като фашистка идея“ -
стандартният английски внушава някаква вътрешна същност от средновековен тип, не описва
операция в пространството-времето и не споменава инструмент, използван за измерването на

1988-1989.
55
От Half Gay Cleaners и Half Day Cleaners. Б. пр.

www.spiralata.net 44
предполагаемия „фашизъм“ в идеята. Преводът на Е-прим не приема същности или призраци, описва
операцията като осъществяваща се в мозъка на говорещия и имплицитно идентифицира този мозък
като инструмента, правещ оценката. Не е случайно, че стандартният английски приема също един
вид „стъклена стена“ между наблюдателя и наблюдаваното, докато Е-прим ни връща обратно в
съвременния квантов свят, където наблюдателят и наблюдаваното формират неразривно единство.
В примери 7 и 8 стандартният английски отново приема вътрешноприсъщи призраци и
продължава да отделя наблюдателя от наблюдаваното; Е-прим не приема призраци и ни напомня за
QUIP (QUantum Inseparability Principle, Квантовия принцип за неотделимостта, наречен така от д-р
Ник Хьрбърт), а именно, невъзможността екзистенциално да се отделят наблюдателят и
наблюдаваното.
Разсъжденията върху пример 9 ще ви дадат отговора на прочутия дзен коан: „Кой е Господарят,
който прави тревата зелена?“ Освен това може да ви спаси от честите караници (случващи се най-
вече между съпрузи и съпруги) дали новите завеси „са наистина“ зелени или сини.
Пример 10 въвежда нови тънкости. В стандартния английски не се появява експлицитно „е“, така
че е възможно дори обучените в Е-прим да не съзрат никакъв проблем тук. Ако обаче наблюдението
се отнася до прочутия (и измамен) експеримент, добре известен на психолозите, версията на
стандартен английски съдържа смехотворна грешка.
Имам предвид експеримента, в който двама мъже се втурват в час по психология, борят се и си
крещят взаимно и след това единият прави движение на намушкване, а другият пада. Мнозинството
от студентите - винаги, когато това е било правено, - казват, че са видели нож в ръката на човека,
който е направил движението на промушване с нож. В действителност той не е използвал нож, а
банан.
Погледнете превода на Е-прим. Изглежда вероятно хората, обучени на Е-прим, да бъдат по-
предпазливи по отношение на възприятията си и да не „скачат към даването на прибързани
преценки“ но начина, по който повечето от нас са го правели през историята. Възможно е дори да
видят банана, вместо да халюцинират за някакъв нож.
Упражнения
1. Нека групата експериментира с пренаписването на следните изречения от
стандартен английски на Е-прим. Внимателно наблюдавайте какви несъгласия или
раздразнение възникват.
а. Ембрионът е човек.
б. Зиготата е човек.
в. Всяка сперма е свещена/ Всяка сперма е велика/ Ако спермата се похаби,/
Бог ще се разгневи (Монти Пайтьн56).
г. Порнографията е убийство (Андреа Дуоркин57).
д. Джон е хомосексуален.
е. Масата е дълга четири фута.
ж. Човешкият мозък е компютър.
з. Когато взех LSD, цялата вселена се трансформира.
и. Бетховен е бил параноик, Моцарт - манийно-депресивен, а Вагнер е бил
мегаломан.
к. Днес е вторник.
л. „Любовникът на лейди Чатърли“ е сексистки роман.
м. Мишките, полевките и зайците са гризачи.
н. Пациентът се съпротивлява срещу терапията.
о. Грехът и изкуплението са теологични фикции. Чувството за грях и
чувството за изкупление са действителни човешки преживявания (перифразирано
от Лудвиг Витгенщайн).
2. Повторете експеримента с предаването на камъка от ръка на ръка в групата, като
всеки се опитва да го почувства и да го усети, без да си формира никакви думи за него в
мозъка си.
3. Нека всеки член на групата размишлява върху следните изречения, след това да

56
Monty Python Flying Circus - циркова трупа, която поставя стандарт през 70-те години с чудатите си пародии и
смахнатия хумор по телевизията, а по късно и във филмите. – Б. пр.
57
Род. на 20.09.1946, Камдън, Ню Джърси. американска феминистка и писателка, изявен критик на сексуалната
политика и особено виктимизиращите ефекти на порнографията върху жените. - Б. пр.

www.spiralata.net 45
 избере онова изречение, чието изричане на глас ще го накара да се почувства най-
неудобно:
а. Майка ми беше една алкохолизирана курва.
б. Аз съм гьзолизец и педал.
в. Аз съм лесбийка и се гордея с това.
г. Винаги съм бил страхливец.
д. Страх ме е да съм сам в тъмното.
е. Ще съм много щастлив, ако брачният ми партньор пукне.
Нека всеки член каже на глас изречението, което предизвиква най-голяма емоционална
съпротива.
Другите трябва да наблюдават тона и „езика на тялото“ на човека, опитващ се да каже нещо, от
чието изричане се ужасява. Наблюдавайте особено усмивките (колко искрени изглеждат?) или
притесненото кикотене.
След това обсъдете резултатите от упражнението. Най-вече дискутирайте защо - след като сте
изучили главата за разликите между думите и невербалното съществуване - повечето от нас
продължават да се страхуват от определени думи или идеи. Забележете как всеки вероятно е показал
(чрез тона, езика на тялото и т. н.), че „няма предвид“ казаното и го сравнете с добрия актьор, който
може да изговаря всякакви изречения с пълна убеденост.
Спомнете си прочутата сцена с „пениса“ във филма „Роден на 4 юли“ (в която Том Круз като
парализиран ветеран се опитва да обясни на майка си какво означава за него импотентността до края
на живота му). Сравнете тази „искреност“ и убеденост в изкрещяването, че пенисът му никога повече
няма да се вдигне, със сравнителната липса на „искреност“ на групата, която вероятно не е била
обучена в актьорско майсторство.
Как се научават актьорите да надскачат табутата, които контролират повечето от нас? Някой от
вас, който е с хетеросексуални предпочитания, мисли ли, че може да изиграе хомосексуалист, както
направи веднъж Брандо? Защо не? Обсъдете това в трупата.

ТРЕТА ЧАСТ
Създадената от наблюдателя Вселена

Организираният скептицизъм е нож с две остриета. Той ни позволява да поставяме под

съмнение ортодоксалността, но и неортодоксалността... Ученият, който твърди, че е истински
скептик, зететик, е готов да изследва емпирично твърденията на Американската медицинска
асоциация, но и тези на лечителя чрез вяра, и - още по-важно - би трябвало да е готов да сравни
емпиричните резултати от двете, преди да защити едното и да заклейми другото.
- д-р Марчело Труци
The Zetetic Scholar, Nos. 12-13 (1987)
14. Фермерът и крадецът
Стара китайска притча разказва за фермер, който забелязал, че кесията, в която си държал
парите, е изчезнала. Търсил навсякъде, но не могъл да я открие и се убедил, че е открадната. Опитал
да си припомни кой е идвал в дома му напоследък и решил, че знае кой е откраднал кесията - синът
на съседа. Момчето било у тях в деня преди кесията да изчезне и никой друг не е имал възможност да
извърши обира.
Следващия път, когато фермерът видял момчето, забелязал множество поведенчески „насоки“,
потвърждаващи подозренията му. То определено го гледало крадешком, изглеждало виновно и подло
като плъх в плевня. Знаейки, че няма юридически доказателства, фермерът не можел да реши какво
да прави. Всеки път, когато виждал момчето след това обаче, виновното поведение на детето
забележимо се засилвало и фермерът все повече се разгневявал. И накрая се почувствал толкова
разярен, че решил да отиде при баща му и официално да го обвини.
Точно тогава жената на фермера му извикала: „Виж какво намерих зад леглото" - и му връчила
липсващата кесия.
Даоистките философи често цитират тази притча и посочват, че можем да обясним „виновното“
поведение на невинното момче по два начина:
1. Вероятно момчето изобщо не се е държало по начин, който изглежда виновен,
подъл, потаен и т. н. на никой друг освен на подозрителния фермер. Фермерът виждал

www.spiralata.net 46
 всички тези неща само защото е очаквал да ги види.
В това има смисъл, макар че е възможно да подкопава всичките ни догми, ако помислим за него
достатъчно задълбочено. Ако някога сте забелязвали, че в политическа кавга хората, които се
съгласяват с вас, изглеждат оправдано гневни от тактиките на другата страна, докато другата страна
изглежда „твърде емоционална, за да мисли рационално“, или ако и вие като мен сте видели знак:,
гласящ „Полухомосексуално химическо чистене“ в хомосексуален квартал, или ако сте виждали
създание, което изглежда полукон и полусърна, подобно на двамата мъже, чието преживяване
разказах в The New Inquisition („Новата инквизиция“), ще сте в състояние да разберете голяма част от
тази басня.
Спомнете си и симпатягата, който застрелял жена си, убеден, че тя „е“ катерица.
Може би обучението в Е-прим и логиката на фон Нойман на да/не/може би е в състояние да
предотврати такива „проекции“ (както казват фройдистите)?
Нека си спомним, че транзакционната психология е доказала, че противно на здравия разум и
вековните предразсъдъци, нашият разум не получава пасивно впечатления от „външния свят“. Ние
по-скоро активно създаваме впечатленията си: от океана от възможни сигнали нашият мозък
забелязва сигналите, съответстващи на онова, което очакваме да видим, и ги организира в модел, или
фуния на реалността, която чудодейно съответства на нашите идеи за това., какво „има наистина“
там, навън.
Може да се каже, че вината на момчето винаги в екзистенциално отношение е оставала в
състоянието „може би“, докато кесията не се е появила, но постепенно се е придвижила от
екзистенциалното „може би“ до субективната сигурност, когато възприятията на фермера са
подкрепяли неговите подозрения.
Аристотел отбелязва само, че „Аз виждам“ всъщност означава „Виждал съм“. Съвременната
невронаука разкрива, че „Аз виждам“ (или „Аз възприемам“) всъщност означава „Направих залог“.
Във времето между пристигането на сигналите в окото или в друг рецепторен орган и появата на
образ или идея в мозъка сме свършили доста творческа „художествена“ работа. По принцип я
вършим толкова бързо, че не забелязваме, че го правим. Така забравяме спекулацията във всяко
възприятие и сме изумени (или дори раздразнени) винаги, когато се изправим пред доказателства, че
другите не „виждат“ това, което ние „виждаме“.
Не прекъснатото напомняне на себе си, че не виждаме с очите си, а с нашата синергична
системна от око-мозък, работеща като едно цяло. ще предизвиква непрекъснато изумление, когато
все по-често забелязваме каква голяма част от възприятията ни се появяват от предварителните
ни идеи.
Ако се тренираме да пишем на Е-прим. съществено ще ускорим нашия прогрес в
„интернализирането" (научаването да се използва) на това съвременно познание. Научаването да се
говори и да се мисли на Е-прим отнема много повече време и връщането към „е“ се появява дори 20,
40 или повече години, след като сме решили. че сме усвоили този урок.
2. Даоистите обаче посочват, че момчето в историята може наистина да е развило
някакви „виновни" типове поведение - страх да погледне фермера право в очите например,
- само за що то е осъзнало, че фермерът го подозира в нещо.
Навлязохме в областта на това, което поведенческата наука нарича „самоизпълняващи се
пророчества Този тип неща се случват на всички нас. Мъж непрекъснато изглежда студен или
недружелюбен; самите ние ставаме малко резервирани или се опитваме да го избегнем. Започнали
сме да се държим така, как то той е очаквал от нас да се държим.
Вие - мъж - трябва да имате бизнес-среща с феминистка, която очаква всички (а не само някои)
мъже да действат несправедливо или брутално. Опитвате се да останете спокоен и благоразумен, но
нейното отношение ви дразни все повече и повече. В крайна сметка нейната враждебност пуска в
действие вашата. Пророчеството се е изпълнило: вие сте „доказали“ пред нея, че нейното становище
за мъжете като опасни създания току-що е било потвърдено за пореден път.
Или вие – афроамериканец - сте изправени пред полицай, който „знае“, че всички (а не някои)
афроамериканци „са“ агресивни и опасни. Той използва прекомерна сила. Вие се ядосвате и
отвръщате. Току-що сте потвърдили вашето подозрение за белите ченгета... и той е потвърдил своето
за афроамериканците.
Общуването с параноици поставя този кръгово-каузален процес в особено контрастен фокус. Без
значение какъв гамбит опитвате, всяко действие подкрепя убеждението на параноика, че и вие
служите на Конспирацията, която го преследва. Освен ако не работите като психотерапевт и той ви е

www.spiralata.net 47
пациент, в крайна сметка ще вдигнете ръце и ще престанете да се опитвате да го убеждавате, че не
сте се присъединили към заговорите срещу него: просто полагате усилия да го избягвате колкото е
възможно повече. Резултатът? Вашето избягване става още една точка в дългия списък от
„доказателства“ за вината ви.
Изследователите в медицината знаят, че всяка иновативна терапия дава най-добри резултати,
когато е нова, а някои терапии дават резултати само когато са нови. Например някога шумно
рекламираното „лекарство против рака“ кребиозен предизвика няколко забележителни изцеления в
началото, но сега, след като то е вече на 30 години, никой не публикува никакви изцеления с него. В
такива случаи ентусиазмът на изследователите по пя- какъв начин се предава на пациентите, които
след това „си дават разрешение“ да се подобрят.
Такива изцеления по внушение изглеждат „чудодейни“ - или поне „загадъчни“ - на повечето от
нас. Това отново сочи хипнозата от думите, или объркването на картата с територията. На английски
език (и свързаните езици) имаме две думи: „психика“ и „тяло“ и сме склонни да мислим, че и
Вселената също трябва да има подобно разклонение. Когато мислим на по-съвременен научен език -
от гледна точка на организма като цяло или психосоматичната синергия и т. н., - такива изцеления не
изглеждат нито чудодейни, пито загадъчни.
Пациентите, хранени с високи дози Оптимизъм, статистически се представят по-добре от тези,
тъпкани само е мрачен Песимизъм. Това не бива да изглежда по-учудващо от документирания факт,
че децата, които гледат много изпълнени с насилие филми на ужасите, имат повече разстройства на
съня от тези, които гледат само комедии
Ако третирате млад човек като крадец, той ще започне да се чувства неудобно край вас, което за
неопитното око изглежда така, сякаш той е виновен. Ако лекарят очаква пациентът да се подобри,
това има известно въздействие върху пациента; ако лекарят очаква пациентът да умре, това също
оказва влияние. Практикуващите Християнска наука и други „лечители чрез вярата“ не биха могли
да останат в бизнеса, ако такива самоизпълняващи се пророчества не сработваха достатъчно често -
статистически - при различни оплаквания, а понякога и при много сериозни болести.
По същия начин всяка империалистическа или завоевателна нация е обявявала, че покорените
народи „са“ некадърни, мързеливи, мръсни, невежи, неразумни, ирационални или но принцип
„малоценни“. Повечето покорени народи много бързо започват да проявяват поведение, което
съответства на тези етикети. Човек може да изучава подобен процес при ирландците през 800-те
години доминация от Великобритания, при индианците под доминацията на белите, при
африканците, отвлечени в робство, при жените през последните 3 000 години патриархат и т. н.
Същите самоизпълняващи се пророчества често се случват с имигрантските групи. В Америка
ирландците статистически станали много „мързеливи“, когато им била приписана тази роля, но
когато достатъчно отделни ирландци силно се възпротивили срещу етикета, за да станат мощна (и
налитаща на бой) сила в политиката и бизнеса, „мързелът“ на американците от ирландски произход
като група „чудодейно“ започнал да намалява. (Тогава дошло ред на пуерториканците да играят
ролята на мързеливците...)
Някога познавах една жена от Чикаго. Академичният живот на нейната дъщеря беше променен
от етикетите. Когато започнало училище, това момиче уж имало ниски резултати по тест за
интелигентност и било разпределено в класа на „бавните учащи се“. Благодарение на системата за
проследяване момичето останало при бавно учащите се през осемте години в това училище. След
това в гимназията то попълнило друг тест за интелигентност и резултатите му били в най-горния
един процент. Тогава било поставено в класа за „напреднали“ и започнало да демонстрира високата
интелигентност, която спяла през първите осем години в училище.
Дали новият етикет не е създал новата видима интелигентност? Или трябва да приемем, че
резултатите от теста в началното училище са били объркани и момичето е получило погрешка
резултатите на някой друг? Предпочитам втората теория, но... от друга страна...
Всеки път, когато преминавам през митницата между Мексико и САЩ, изпитвам някакво
странно чувство на тревожност. „Знам“, че нямам незаконни вещества в колата, но изправен пред
враждебните и подозрителни очи па тексаския граничен патрул, започвам да се чуди дали някаква
проклета дрога или нещо друго не се е на мърдало в колата ми без мое знание... Дали някой, който не
харесва книгите ми, не е „посадил“ нещо, за да ме натопи? Дали някой млад идиот - почитател на
книгите ми - не е тикнал нещо такова във видеокасета, книга или друг подарък като изненада, без да
знае, че възнамерявам да пресека границата на следващия ден? Дали тези Гранични другари понякога
сами не „посаждат“ някаква дрога, за да подобрят статистиките си по арестуването? Подобно на

www.spiralata.net 48
Джоузеф К. в The Trial („Процесът"), започвам да се чувствам сигурен, че те ще ме сметнат за
виновен в нещо, макар че не знам да съм извършил някакво престъпление.
Когато най-накрая мина през митницата, изпитвам ирационално чувство на свобода, победа и
лично реабилитиране.
Мой приятел, който веднъж беше разпитван в полицията във връзка с изнасилване, преминал
през същите усещания. Първоначално, когато двама полицаи започнали да го разпитват за
движението му през онзи следобед, той се почувствал сигурен, че ще бъде арестуван, макар да бил
невинен. Когато от полицията искали няколко съседи да потвърдят алибито му и те го направили - по
една случайност той бил много видим за тях, тъй като работел на ливадата пред къщата, когато било
извършено престъплението на 20 пресечки от дома му, - от полицията веднага го пуснали. Той се
почувствал ирационално щастлив, сякаш „му се е разминаха нещо“. Когато хора с пистолети ви
третират като вероятно виновен, започвате да се чувствате като вероятно виновен.
Подозирам, че афроамериканците и жените ще разберат гази част по-добре от
средностатистическия бял мъж.
Упражнения
1. Студената воина, чийто край сякаш вече се вижда, продължи 45 години (1945-
1990). Дискутирайте ролята па самоизпълващите се пророчества в американската и
руската външна политика през тези 45 години. Обсъдете специално надпреварата във
въоръжаването.
2. Децата - казват психолозите - са склонни да вярват на нещата буквално.
Дискутирайте типичните родителски изказвания и как те могат да функционират като
самоизпълняващи се пророчества; обсъдете също дали някой от вас ги е чувал в детството
си и дали ги е приел и продължава да ги приема като Житейски истини:
а. Ти никога не вършиш нищо както трябва.
б. Толкова си мързелив, че ще свършиш на социални помощи.
в. Имаш ужасен нрав. Някой ден ще нараниш сериозно някого.
г. TИ никога не си бил здраво дете.
д. Не ме карай да те хващам да правиш това още веднъж.
е. Ще надебелееш като свиня с това непрекъснато тъпкане.
ж. TИ просто не си толкова умен като брат си.
з. Не пипай тази част от тялото си отново, или ще полудееш.
3. Обсъдете следните Правила на играта като самоизпълняващи се пророчества.
а. „Бедните винаги ще бъдат с вас.“ (И. Христос)
б. „От евреите стават най-добрите доктори.“
в. „До десет години ще качим човек на Лупата.“ (Дж. Кенеди)
г. „Нямаме парите, за да строим повече домове.“
д. „Ще изградим технологията на междузвездните войни и ще я качим в
орбита, без значение колко ще ни струва това.“
е. „Масите са женствени. Те искат силен мъж, конто да ги ръководи.“ (А.
Хитлер)
ж. „Всички хора са създадени равни... и надарени от своя Създател с
определени неотделими права... сред тези права са животът, свободата и
преследването на щастието.“ (Т. Джеферсън)
з. „Някой ден ще можем да премахнем глада“ (различни футуристи от XIX
в.)
и. „Към 1995 г. ще сме в състояние да премахнем глада.“ (Р. Бъкминстър
Фулър58)
15. Психосоматична синергия
Нека се върнем към психосоматичната медицина, тъй като тя илюстрира принципа на
самоизпълняващото се пророчество по особено драматичен начин.
През 1962 г. млад мъж на име Виторио Мичели пристигнал във Военната болница във Верона,
Италия, с диагноза прогресираща карцинома на лявото бедро, което изглеждало като изядено от рака

58
Ричард Бъкминстър Фулър, род. 12.07.1895 г., Милтьн, Масачузетс, поч. 1.07.1983 г., Лос Анджелис,
американски инженер и архитект, който разработва гесщезнческия купол - единственият купол, който може да се построи
директно на земята като цялостна структура и единственият практически тип строеж без ограничаващи измерения. Освен
това е поет и философ, известен с неортодоксалните си идеи по глобалните въпроси. - Б. пр.

www.spiralata.net 49
и левият крак сякаш щял да се отдели от тялото. Независимо от всички усилия на лекарите болестта
на Мичели се влошавала и костта на таза започнала да се разпада. Случаят изглеждал безнадежден.
На 24 май 1963 г. Мичели излязъл от болницата и заминал за Лурд, където се изкъпал в
предполагаемо „чудодейните“ води и преживял това, което той описва като внезапни усещания на
топлина, движеща се из тялото му. Апетитът му, който практически бил изчезнал, внезапно се
завърнал и той с удоволствие започнал отново да се храни. Почувствал нов живот и нова енергия;
започнал да наддава на килограми. След около месец се върнал в болницата и се подложил на
рентгеново изследване.
Туморът бил видимо по-малък. При проследяващите изследвания лекарите установили, че
туморът напълно е изчезнал и костта е започнала да расте наново и да се възстановява.
Някои хора (римокатолици, последователи на „Ню Ейдж“. еретични холистични лекари и т. н.)
чистосърдечно вярват на тази заплетена история. Други (Комитетът за научно изследване на
твърденията за паранормални явления (CSICOP), Американската медицинска асоциация,
старомодните атеисти от Вилидж59 и т. н.) също толкова чистосърдечно искат изобщо, ама изобщо да
не й вярват.
Моят източник за случая на Мичели: Healing, Remission and Miracle Cures, Brendan O’Regan,
Institute of Noetic Sciences, May 1987. Източникът на О’Рейгьн: Международната медицинска
комисия за Лурд, състояща се от 25 учени, включително четирима лекари, четирима хирурзи, трима
ортопеди, двама психиатри, радиолог, невропсихиатър, офталмолог, педиатър, кардиолог. онколог,
невролог, биохимик и двама общопрактикуващи лекари. Десет от тези 25 учени са на щат в
медицински академии.
След 1858 г. се твърди за 6 000 предполагаеми изцеления в Аурд и само 64 от тях са оцелели от
внимателните проверки и анализ на Международната медицинска комисия. Случаят на Мичели
издържа на всичките им проверки за автентичност.
Тъй като милиони са посещавали Лурд с надеждата за такива „чудеса“ и само 63-ма освен
Мичели са издържали на научното изследване, тези „чудеса“ не ми изглеждат като доказващи
вездесъщност или тотално доброжелателство на католическия „Бог“. В действителност по моя
преценка, ако трябваше да приема този „Бог“, бих се запитал, защо, по дяволите. Той лекува само
хора, които пътуват до Аурд, при това само малцина от тях, а няма състраданието веднага да изцели
всеки. Вместо да приемам, че някакъв персонализиран, антропоморфен „Бог“ прави нещата, които са
се случили в Аурд, предпочитам да разглеждам Лурд като спусък - и може би не единствения спусък,
- който може да задейства изцелителен процес у определени хора, подготвени за такава синергична
биохимичнофизическа трансформация.
През 1957 г., раздразнено от Мартин Гарднър и други догматици на Инквизицията, прочули се
по-късно в CSICOP, американското правителство изгори всички книги на д-р Вилхелм Райх, нахлу в
неговата лаборатория, за да унищожи с брадви експерименталната му техника и хвърли д-р Райх в
затвора, където той скоро след това умря от инфаркт. Д-р Райх и около 18 други лекари, работили
заедно с него, публикували добри резултати при лечението на различни оплаквания с устройство,
което той изобретил и нарекъл Акумулатор на оргонна енергия. Той твърдял, че апаратът
концентрирал предполагаемата изцелителна енергия, наречена оргон.
Всички книги на Райх не се печатат в тази страна в продължение на повече от десет години60, а
две от тях и до днес не се публикуват, макар че едната се занимава с изключително сериозния
проблем на атомната радиация. Списанията, публикувани от Оргонния институт на д-р Райх, също не
се препечатват.
Няколко копия от неговите списания могат да се открият в частните библиотеки на различни

59
Жилищен квартал в долната част на Манхатън, обграден от 14-та улица, Люстън Стрийт, Бродуей и река Хъдзън.
След 1910 г. става място за среща на бунтарски настроени писатели, художници, студенти, бохемп и интелектуалци. Към
80-те години високите наеми на апартаментите го превръщат в изключително моден квартал и мнозина от предишните му
обитатели се местят в Ийст Вилидж (долната източна страна на Манхатън) и Сохо (областта на юг от Хюстън Стрийт). -
Б. пр.
60
В една рецензия на моята книга The New Inquisition („Новата инквизиция“) Робърт Шийфър твърди, че
притесненията за изгарянето на книги е равнозначно на „проливане на крокодилски сълзи“, след като книгите са били
забранени само десет години. Тъй като повечето от книгите, забранени в нацистка Германия, отново започват да излизат
след около десет години, предполагам, че г-н Шийфър разглежда и онези, които изразяват ужас от това, като „леещи
крокодилски сълзи“. Освен това той пропуска да отбележи, че две от книгите на д-р Райх остават забранени и след 43
години.

www.spiralata.net 50
медицински еретици. Веднъж имах възможност да прегледам една купчина от тях и открих
рентгенови снимки (направени от д-р Виктор Соби) на тумор, който видимо се е смалил по време на
серия от оргонни сеанси.
Членовете на CSICOP вероятно ще настояват, че д-р Соби е фалшифицирал тези снимки. Онези,
които не са така отдадени на догмата, според мен ще трябва да изберат между два ереса: (1)
независимо от Безпогрешния Авторитет на Държавните Бюрократи в крайна сметка проклетият
„оргон“ наистина съществува, или (2) убеждението, че „оргонът“ може да накара пациентите да
подсилят собствената си имунна система и да се преборят с иначе фатални болести.
Любопитното е, че първият възприемаем ефект от използването на оргонния акумулатор,
разказан от тези, които са го опитвали, се състои от усещане за топлина, движеща се по тялото.
Точно както е в случая на Мичели в Лурд...61
Нека обаче се върнем към кребиозен - въпрос, който уж е по-малко странен от изцеленията в
Аурд или туморите, разрушени от официално несъществуваща енергия. Едно много успешно лечение
с кребиозен, публикувано от д-р Филип Уест, включва пациент с рак, наречен „г-н Райт“ в неговия
разказ. Г-н Райт имал треска, множество тумори и не можел да става от леглото, когато започнало
лечението. Персоналът вярвал, че е въпрос на дни той да умре. Една седмица, след като започнало
лечението с кребиозен, г-н Райт станал от леглото, започнал да се разхожда из отделението и
щастливо си приказвал с всеки, убеден, че е излекуван. Туморите му се смалили наполовина от
предишния си размер62.
По-късно, уви, когато г-н Райт научил, че други пациенти не реагират така благоприятно на
лекарството и че лекарите започват да мислят, че кребиозен е безполезен в борбата с рака, се
депресирал и притеснил. Туморите му отново започнали да растат, той се върнал в леглото и
починал.
Фундаменталистите-материалисти могат само да се радват на този злополучен край, ако удобно
забравят, че ортодоксалната алопатична63 медицина няма обяснение; защо туморите видимо са се
свили, когато г-н Райт е вярвал, че е получил „вълшебното лекарство“.
А ето и другата, тъмната страна на психосоматичната синергия: шаман от южните морета
насочва „костта на смъртта“ срещу член на племето, който го е обидил. Жертвата получава най-
добрите възможни медицински грижи от съчувстващи лекари, които не вярват в черната магия, но
така или иначе скоро след това умира. Изглежда, че злощастният човек е починал от убеждението,
че „костите на смъртта“ могат да убиват64.
Хиляди или десетки хиляди болни хора се лекуват всяка година от практикуващи Християнска
наука и други „лечители чрез вярата“. Впечатляващите изцеления чрез Християнската наука се
появяват на всеки три месеца в Christian Science Sentinel. Прегледайте течението на списанието за
една година и ще откриете съзвездие от видими изцеления на уж реални случаи на астма, рак,
хипертония, главоболие, синузит и почти всичко друго от каталога на човешките болести.
Американската медицинска асоциация изобщо не харесва да чете тези отчети, a CSICOP вероятно ще
искат да ги изгорят - да се надяваме само за десет години.
Без Християнската наука, шаманизма, оргонната терапия или каквото и да е от този сорт,
либералният активист Норман Къзинс65 на три пъти се е излекувал от сериозни заболявалия въз
основа на хипотезата, че всеки човек има изцелителна енергия, която обаче поне чето от нас не знаят
как да използват.
Изпратен в санаториум за туберкулозно болни на десетгодишна възраст, Къзинс забелязал, че
оптимистичните пациенти обикновено се възстановявали и били изписвани, докато песимистите - не.
Съзнателно станал оптимист, възстановил се и водил богат, продуктивен живот, издавайки Saturday
Review в продължение на дълги години, основавайки Комитета за разумна ядрена политика, и т. н.
През 1979 г. Къзинс се разболял от рядката болест анкилозиращ спондилит, която бавно
парализира тялото и неизбежно (с изключение на Къзинс) приключва със смърт в рамките на една

61
Усещанията за топлина, движеща се по тялото, се появяват и в кундалини-йога. Интересно съвпадение.
62
Вж. The Psychobiology of Mind-Body Healing by Ernest Lawrence Rossi, Ph.D., Norton, 1988, pp. 3-8.
63
Обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма
явления, противоположни на лекуваните, за разлика от хомеопатията. - Б. пр.
65
Обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма
явления, противоположни на лекуваните, за разлика от хомеопатията. - Б. пр.
65
Роден на 24.06.1912 г., Юниън Хил, Ню Джърсп, починал на 30.11.1990 г., Лос Анжелис, американски есеист и
редактор, в продължение на дълги години свързан със Saturday Review. - Б. пр.

www.spiralata.net 51
година. Къзинс се изписал от болницата и се нанесъл на хотел (по-безопасно място за живот, когато
човек е болен, и обикновено много, много по-евтино...) и се излекувал с високи дози смях (прекарвал
дните си в гледане на комедии на видео, особено филмите с братята Маркс и Candid Camera („Скрита
камера“). Еретичен лекар освен това му давал големи дози витамин С интравенозно. Къзинс се
възстановил напълно и отново ходел нормално - първото подобно излекуване на тази болест в
медицинската литература.
През 1983 г. Къзинс претърпял инфаркт на миокарда и конгсетивна сърдечна недостатъчност -
комбинация, която обикновено води до паника и смърт. Той отказал да изпада в паника или да умира.
Сега преподава в медицинското училище на университета на Калифорния в Лос Анжелис - вероятно
единственият лаик сред персонала, опитвайки се да покаже на лекарите как да активират този борбен
или изцелителен дух във всеки пациент. (Разказано от Rossi, Op. cit., рр. 13-15, вж. също собствената
книга на Къзинс Anatomy of an Illness („Анатомия на една болест“].)
„Спонтанната ремисия“ - внезапното изчезване на болестта без каквато и да е известна причина
или допринасящ фактор под формата на вяра в Християнската наука. Оргона или нещо от този сорт,
включително изцелителния/борбения дух на г-н Къзинс - се появява толкова често, че всеки лекар, с
когото съм говорил по въпроса, признава, че е виждал няколко случая. Никой не разбира
„спонтанната ремисия“ и изглежда, има убедителни доказателства, че медицинската бюрокрация
като организирано политико-икономическо тяло дори не иска да мисли за нея. След продължително
търсене в медицинските бази данни Брендан О‘Рейган, op. cit., установява, че в медицинската
литература на английски език сякаш сьществуват само две книги за спонтанната ремисия, но и
двете днес са с изчерпан тираж. Трябва да отидете при антиквар, за да ги откриете.
Д-р Джон Арчибалд Уийлър, наричан бащата на водородната бомба в някои кръгове (други
приписват бащинството на този достоен за съжаление случай на д-р Едуард Телър), многократно е
твърдял, че най-простото, най-честното обяснение на квантовите парадокси гласи, че познатата
Вселена е резултат от наблюденията на тези, които я наблюдават. Започва да изглежда, че тази
„създадена от наблюдателя Вселена“ има обезпокоителна прилика с някои от нашите данни за
„самоизпълняващите се пророчества“.
Разбира се, идеалният наблюдател на квантовата механика остава създание, свързано с
множество усъвършенствани инструменти. В психологията „наблюдателят“ остава торба
протоплазма, възникнала в резултат от съчетание на гени, запечатване, обуславяне и учене.
Предполага се, че гените се появяват по случаен начин в цялата популация; запечатването се появява
случайно в точките на уязвимост към импринтинг; обуславянето и ученето зависят от семейната
традиция и т. н. и тези фактори, а не някакъв капризен (или перверзен) „Бог“ вероятно обясняват кой
ще откликне или няма да откликне на Лурд, на Християнската наука или на „костта на смъртта“ на
шамана и т. н.
В една известна суфистка история Молла Насрудин - най-мъдрият човек в ислямския свят - влиза
в Англия при едно посещение. „Имате ли нещо за деклариране?"- попитал митническият инспектор.
- Не - ссссссссст, бзззззззз - нищо.
- Колко време планирате да останете?
- О, около сссссссззззззтттт, бзззз - около три седмици.
- Между другото, къде сте научили английски?
- От - бзззззз, бзззззз, сссзззззббззззз - радио.
Нашият мозъчен софтуер програмира какво ще виждаме и какво няма да виждаме точно така,
както софтуерът в моя компютър програмира какво мога и какво не мога да направя с тази страница.
(Реших да я напиша на Microsoft Word и открих, че не мога да направя някои от нещата, които мога
да правя с MacWrite, както и че мога да направя някои от нещата, които не мога да правя па
MacWrite.)
Но ако нашият мозъчен софтуер програмира нашия Аз и нашата вселена, кой програмира нашия
мозъчен софтуер? В повечето случаи, изглежда, това са случаи постите в историята и околната среда.
Научаването как да се интернализират и използват принципите на квантовата психология (или
подобни системи) добавя нов фактор. В този случай ние можем постепенно да се научим да
програмираме нашите програми... Д-р Джон Лили нарича това метапрограмиране.
Упражнения
1. Всеки член на учебната група е имал определено тълкувание или тунел на
реалността, конто му е бил наложен в детството. Дискутирайте тълкуванията па вашите
родители и до каква стенен те все още определят вселената, които възприемате.

www.spiralata.net 52
 2. Представете си, че групата ви е израснала в мюсюлманска страна. Обсъдете как
това би повлияло върху приемането на идеите от тази глава.
3. Опитайте същото упражнение, като групата играе ролята на курс от инженери в
московски университет.
16. Луна от лед
Читателите на Portrait of the Artist as a Young Man („Портрет на художника като млад мъж“) на
Джеймс Джойс ще си спомнят потресаващата начална сцена, в която детето - Стивън Дедал - изпада
в ужас от суеверен слуга, който му казва, че ако не се извини за някакъв неподозиран „грях“, ще
дойдат орлите и ще му изкълват очите. Стивън се скрива под масата, а заплахата с нейната тромава и
непреднамерена рима чука п главата му: Извадят очите/Извини се/Извини се/Извадят очите...
Изследователите на Джойс разглеждат тази сцена като автобиографична. В един ранен фрагмент
от Джойс в Cornell Joyce Collection Джойс се появява като момче, заплашено с орли, които кълват
очи.
Когато Джойс започва да пише романи, разкриващи сексуалната страна на ирландския
католически живот Голямата неизречена тайна на това общество, - става мишена на хулителска
кампания, която е почти безпрецедентна в литературната история. Очите му започват да му създават
проблеми. Той обикаля от един очен лекар на друг и така и не получава нещо повече от временно
облекчение. Един от офталмолозите казва, че проблемът на Джойс има психологически корени, но не
предлага идеи как да се достигне до тях и да се отстранят. Други прибягват до ножа: за 17 години
Джойс претърпява единадесет болезнени операции на очите и към края на живота си става
„юридически сляп“, макар и не „медицински сляп“.
Фактът, че Джойс поставя историята за орлите/очите в началото на най-автобиографичния си
роман, сочи, че на някакво ниво той е разбирал „проклятието“, което тегнело над него. Изглежда, че
подобно на полинезийския дивак, виктимизиран от костта на смъртта, и Джойс не е могъл да устои
на „проклятието“ - независимо от своя агностицизъм и скептицизъм. Това вероятно сочи степента
на нашата податливост по време на тези чувствителни моменти, които етолозите наричат точки на
уязвимост към запечатване. Освен това фактът вероятно показва, че Джойс е създавал болката,
която причинява със своите книги на религиозните католици. (Той така и не се извинил...)
Кенет Бърк, който за пръв път предлага идеята, че проблемите с очите на Джойс са резултат от
това травматично ранно запечатване, смята, че и Дарвин е разбирал (подобно на Джойс) болката и
яростта, причинени от неговата работа на обикновените читатели-християни. Дарвин - коментира
Бърк - имал толкова много необясними и неизцелими медицински проблеми, че се е лекувал с все по-
големи дози опиум.
Една стара английска пиянска песен, която уж е хумористична, но според мен е силно нечестива,
започва така:
О, името ми е Сам Хол, името ми е Сам: Хол,
Проклети да са очите ви!
Името ми е Сам Хол,
И ви мразя до един,
Проклети да са очите ви!
Да, мразя ви до един,
Всички вие сте банда от крадци,
Проклети да са очите ви, проклети да са очите ви!

Когато човек започва да осъзнава ролята на безсъзнателната внушаемост и самоизпълняващите

се пророчества в човешкия живот, тази песен изглежда толкова смешна, колкото и последната
справка за радиоактивността.
Постановленията Уитмор и Миранда66 на американския Върховен съд, прекратяващи определени
полицейски практики, които някога са били вездесъщи тук и все още широко се практикуват в други
страни, са резултат от доказателства, че съвсем обикновени хора - неизвършили никакви
престъпления - в много случаи ще признаят всички обвинения на полицията, ако не могат да
общуват с адвокат или с някой друг освен полицейските служители, които са ги задържали. (С

66
Съгласно присъдата на Върховния съд по делото на Ернесто А. Миранда през 1966 г. всеки американски полицай
е длъжен да прочете на задържания текст, който в отделните щати леко се видоизменя, но винаги съдържа следните
четири елемента: „Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може да бъде използвано против вас. Имате право на
адвокат по време на разпита. Ако не можете да си наемете адвокат, съдът ще ви го осигури.“ - Б. пр.

www.spiralata.net 53
изолацията започва всеки процес на промиване на мозъци. За повече детайли вж. моята
„Въстаналият Прометей“67.)
В окръг Кери, Ирландия, през 1986 г. цяло семейство на име Хейс - осем души - признава
убийство на бебе, за което натрупаните след това доказателства неопровержимо показват, че не е
извършено от тях. Един по-възрастен член на семейството по-късно получава диагнозата „сенилен“
от лекарите, но останалите седем нямат видими умствени дефицити или психични разстройства. Те
били държани в изолация в продължение само на два дни, преди да признаят. Ирландия няма съдебни
постановления от типа на Уитмор или Миранда.
Е, когато обмисляте тези случаи, не забравяйте онова момиче в Чикаго (аз всъщност го познавах
лично), което било класифицирано като „бавен учащ се“ (академичен жаргон за леко умствено
изостанал) и действало по този начин в продължение на осем години, преди да се подложи на друг
тест и внезапно да разкрие ниво на IQ в обхвата на гения...
Независимо дали физическата вселена заслужава етикета „създадена от наблюдателя“ (както
смята д-р Уийлър), или не, голяма част от социалната вселена изглежда „създадена от наблюдателя“.
(За допълнителни данни по тази тема вж. The Social Creation of Reality („Социалното създаване на
реалността“] на социолозите Бъргър и Аъкман и How Real Is Real? („Колко реално е реалното?“] на
психолога Пол Вацлавик.)
Както отдавна отбелязват антрополозите, всяко общество получава доста точно приближение
на поведението, което очаква от мъжете и жените. Непрекъснато ни се повтаря, че „човек не
може да промени човешката природа“, но изследването на епическите реалности показва - точно
обратното, - че почти всичко може да стане „човешка природа“, ако обществото го дефинира като
такова.
Например сред индианското племе зуни в американския югозапад никога не е имало
самоубийство и племенната памет пази спомена само за едно убийство, приблизително преди 300
години. Не съществуват основания да се вярва, че зуни са се приземили тук от друга планета. Те са
хора. Просто имат различна емическа реалност от тази на белите американци, които винаги са имали
висок процент самоубийства и убийства, или шведите, които имат много нисък процент убийства, но
сравнително висок процент самоубийства.
Както отбелязва Малиновски, жителите на островите Тробрианд68 никога не са имали случай на
изнасилване, докато християнските мисионери не им занесли нашата западна фуния на реалността.
Практически всеки в западния свят е вярвал във вещици допреди 200 години, както и е смятал, че
подходящото лечение на това състояние се състои от изгарянето на заподозрените. Тази идея излязла
от мода през Епохата на разума и преди 20 години никой не очакваше тя да се завърне. През 1990 г.
обаче голям процент от протестантите и няколко полицейски шефове вярват в някаква национална
„сатанинска“ нелегална организация и макар че все още никой не е станал на пържола, страната ни
очевидно е пометена от ново преследване на вещици.
Нацистите вярвали, че Луната е изградена от твърд лед. Превъзходният научнофантастичен
роман на Брад Линауийвър Moon of Ice („Луна от лед“) е за паралелна вселена, в която Втората
световна война е свършила с примирие, а не с пълна победа за съюзниците. В нацистка Европа
теорията за „Луната от лед“ все още царува, в ръководените от държавата университети, научни
общества и т. н., докато в анархистка Америка (в онази вселена сме станали пацифисти,
изолационното и най-накрая анархисти) остава доминиращ ортодоксалният модел за Луната. Когато
нацистите приземяват космически кораб там и не откриват лед. всички данни от полета стават
Върховна тайна и европейците така и не ги научават.
Невероятен ли ви се струва този сценарий? Върнете се няколко страници назад и вижте какво се
е случило с единствените две изследвания на спонтанната ремисия, написани на английски.
Упражнение
Снабдете се с екземпляр на High Weirdness by Mail („Изключителна странност по пощата“) от
преподобния Айван Станг (Simon & Shuster, 1988) - каталог на дисидентските групи в САЩ,
покриващ пълния спектър от доста правдоподобните (и вероятно важни) до онези, които изглеждат
напълно „шантави“ на почти всички нас. Изберете пет групи, които изглеждат психично здрави и
правдоподобни, и пет, които ви се струват напълно луди, и искайте да ви изпратят извадки от своите
материали. (Станг представя пощенските адреси на всички групи, с които се занимава.) Проучете

67
Книгата е издадена на български език от издателство “Дилок“ 2001 г. -Б. пр.
68
Наречени също острови Кириуина, коралови формации в Соломоново море в югозападната част на Тихия океан,
Папуа Нова Гвинея, на 145 км на север от най-югоизточната част на остров Нова Гвинея. - Б. пр.

www.spiralata.net 54
литературата и обсъдете в групата.
Някои от правдоподобните групи изглеждат ли по-малко правдоподобни, когато ги анализирате
операционално и скептично? Някои от тях изглеждат ли толкова важни, колкото дисидентска група в
нацистка Европа, която публикува доказателства, че Луната не се състои от лед? И някоя от тези
„шантави групи" изглежда ли по-малко шантава, когато анализирате нейните аргументи?
17. Снемане на загадъчността от „чудесата“
Ако в едно общество няма изнасилвания, а в друго няма самоубийства, значи емическата
реалност (мозъчният софтуер) програмира етическата реалност (какво се случва на хората в
емическата реалност) в по-голяма степен, отколкото осъзнаваме.
Сериозността на този въпрос като философски проблем изглежда незабавно видима. Дори и
„безсмислена" технически, изтърканата фраза на Ню Ейдж „Вие можете да създадете собствената си
реалност“ има някаква връзка с действителните факти. Обществото сякаш създава фуния на
реалността, която всеки член модифицира до известна степен, и конфликтът израства от
заблуждението, че „Аз имам единствената правилна фуния на реалността“, когато „Трябва да
общувам с някого, конто има друга „единствена правилна“ фуния на реалността."
Сериозността на този въпрос като психологически/социологически фактор изглежда още по-
смайваща от философските му последствия. Не можем да кажем точно какво би се случило, ако
например Джордж Буш или г-н Горбачов бяха приели твърдението на Въкминстър Фулър, че ще сме
в състояние да премахнем глада до 1995 г., но без съмнение би се случило нещо много драматично и
изненадващо - нещо, което би променило нашите идеи за „неизбежността“.
Тъй като телесните промени изглеждат „по-чудодейни“ от социалните, нека погледнем още
веднъж проблема за психосоматичната синергия.
Степента, до която спектърът на здравето/болестта заслужава „етикета“ „създаден от
наблюдателя“ и/или „самоизпълняващо се пророчество“, е демонстрирана по впечатляващ начин в
изследванията върху ефективността на плацебото69.
Според няколко внимателно проведени двойно слепи експерименти, цитирани в безценния
източник на д-р Роси (Op. cit., рр. 15—19):
 Плацебото се оказва ефективно като морфина в 56 % от случаите в шест двойно
слепи изследвания.
 Плацебото се оказва ефективно като аспирина в 54 % от случаите в девет двойно
слепи изследвания.
 Плацебото се оказва ефективно като кодеина в 56 % от случаите в три двойно
слепи изследвания.
(Оценките на „ефективността“ в тези изследвания сочат какво облекчение от болката е споделил
пациентът.)
С други думи, малко повече от половината от времето пациентът получава същата полза от
убеждението, че е получил обезболяващ медикамент, каквато би имал от действителното вземане на
аналгетик.
Както посочва О‘Тейган, сега имаме причина да вярваме, че почти цялото медицинско лечение
още от зората на историята е работило на принципа на плацебото. С други думи, съвременната
биохимия сочи, че преди откриването на антибиотиците (т. е. преди 30-те години на XX в.)
практически всички лекарства, използвани от лекарите, не са имали действителна ефективност.
Пациентът се е подобрявал (когато това е ставало), защото лекарите са вярвали в своите безполезни
елексири и пациентите са се „заразявали“ с „вяра“ от тях.
Последният абзац представлява нещо повече от исторически интерес. Според Офиса за
технологична оценка само 20% от установената медицинска процедура в САЩ днес е била
потвърдена в строги, рандомизирани, двойно слепи и плацебо-контролирани изследвания.
Следователно 80% от това, което правят нашите доктори, почива просто на прецеденти и големи
надежди. Тъй като повече от 20 % от нас оцеляват от американската медицина, днес трябва да се
случват изключително много плацебо-изцеления, както е ставало и преди 30-те години.
В моите книги, особено „Въстаналият Прометей“, давам многобройни примери на това, как
оптимизмът („Сценарият на победителя“ на езика на транзакционния анализ) може да разреши
психологически и социални проблеми, които изглеждат „нелечими“ на обзетите от песимизъм
(„Сценария на губещия“ в Т.А.). Повечето хора в нашето общество - и дори някои учени - обаче все

69
Лекарствен препарат, който не съдържа лечебни съставки, но може да има лечебен ефект като психологически
фактор, защото пациентът вярва в ефикасността му и не знае, че нс съдържа лечебни вещества. - Б. пр.

www.spiralata.net 55
още смятат, че се е случило нещо „чудодейно“, ако Сценарият на победителя може да победи не само
отрицателните чувства и лошото социално приспособяване, но и физически тумори и други твърде
сериозни телесни болести, или ако Сценарият на губещия е в състояние да накара човека да легне на
легло и да умре като жертвите на „костите на смъртта“.
Както вече посочих, това чувство за „чудо“ и „загадъчност“ произтича от нашата традиционна
дихотомия „психика“ и „тяло“ и от навика ни да мислим, че всичко, което вербално сме разделили,
трябва да отразява подобна Желязна завеса в невербалния екзистенциален свят. (По същия начин
след като традиционно са разделяли „пространството“ и „времето“, физиците са се оказали
изправени пред ужасни мистерии и объркване в края на XIX в., когато тази карта очевидно вече не
съответства на територията. Необходим е бил геният на Айнщайн, за да се обедини отново вербално
онова, което винаги е било обединено невербално: той се отказва от „пространството" и „времето“ и
пише за пространството-времето, и мистериите бързо намират разрешение.)
Както вече беше казано, мистерията на „психиката" и „тялото" започва да изчезна, ако говорим и
мислим без тази дихотомия, а от гледна точка на организма като цяло. Ако цитираме Бауьрс,
Тенденцията да се разделят етиологичните фактори на болестта на психични или
соматични компоненти, макар и евристична за множество цели, увековечава - поне
имплицитно - дуализма тяло-психика, който от векове не се поддава на рационално
разрешение. Може би това, от което се нуждаем, е нова формулировка на този древен
проблем - формулировка, която не предлага зейнала пропаст между отделните „реалности"
на психиката и тялото...
Ако преработката и предаването на информацията са общи и за психиката, и за сомата,
проблемът психика-тяло може да се преформулира както следва: Как се получава и
преработва информацията на семантично ниво, как се „трансдуцира" в информация, която
може да се получава и преработва на соматично ниво, и обратното? Това звучи като въпрос,
който може по-смислено да се адресира от този, който замества70.
„Трансдукция“ в информационната теория означава превод на формата на една информационна
система на друга. Например, ако ви говоря по телефона, трансмитерът трансдуцира моите думи
(звуковите вълни) в електрически заряди, които - ако телефонната компания отново не прецака
нещата - пътуват до слушалката във вашата ръка, където отново се трансдуцират в звукови вълни,
декодирани от вас като думи.
По същия начин, докато седя тук на моя MacPhis, клавишите, които удрям, изглеждат като
буквите на английската. азбука, но натискането им създава бинарни (включено-изключено) сигнали,
съхранявани в паметта на компютъра. Думите са се трансдуцирали в електрически заряди. Когато
напечатам това - ако компютърът пак не прецака нещата - тези електрически заряди ще се
трансдуцират още веднъж в думи, които можете да четете.
Проблемът за „психиката-тялото“ не се е „поддавал на рационално разрешение“ според мен,
защото всеки въпрос, задаван в тази рамка, се квалифицира като абсолютно „безсмислен“ в
Копенхагенския и логическо-позитивистичен смисъл. Ако обаче изоставим „психиката и тялото“ от
нашия речник и ги заменим с „психосоматично единство“ или „психосоматична синергия“ - както
физиците след Айнщайн изоставиха „пространство“ и „време“ и ги замениха с „пространство-време“,
- започваме да се приближаваме към област, в която могат да се появят смислени въпроси и отговори.
Това обаче изисква, както смята Бауърс, формулировки от гледна точка на информационната теория
и трансдукцията.
За невронауката един силен набор от отрицателни убеждения (Сценарият на губещия) се появява
като запечатана и/или обусловена и/или заучена мрежа от биохимични рефлекси в кората на мозъка.
Тъй като между частите на мозъка и между мозъка и другите телесни системи съществува
комуникация, тези „отрицателни убеждения“ лесно могат да се трансдуцират в биохимични рефлекси
на организма като цяло. По-конкретно, рефлексите на „убеждението“ се трансдуцират в
неврохимични и хормонални процеси, когато преминат през хипоталамуса - древната малка част в
задната част на мозъка, която регулира и/или влияе върху много телесни програми, включително
имунната система
Сред химическите системи, регулирани от хипоталамуса и траисдуцирани към имунната система,
откриваме различни невропептиди, включително вече прочутите ендорфини, които действат като
транквиланти и обезболяващи, много подобни на опиума.
Невропептидите съдържат в себе си любопитна дуалност, която ми напомня за фотоните (и
70
К. Bowers, “Hypnosis: An Information Approach” Annals of the New York Academy of Sciences, 296, 222-237 (1977).

www.spiralata.net 56
електроните) от квантовата механика. Тези квантови вялости (или модели?) - както си спомняте -
понякога действат като вълни, а друг път - като частици. По същия начин невропептидите понякога
действат като хормони (химикали причиняващи промени в телесните функции), а друг път - като
невротраисмитери (химикали, причинявате промени в мозъчната функция).
Подозирам, че пито един от тези малки вредители изобщо не е чувал за Аристотелова логика.
Действащи като невротрансмитери в мозъка, невропептидите изпълняват много интересни и
познати функции (а вероятно още много, които все още не са познати...). Най-важното е, че те
позволяват откриването и може би запечатването на нови нервни пътища и „мрежи“ и/или
„рефлекси“. Това означава, че високите количества невропептиди в мозъка ви - точно като доза LSD
или някакъв друг психеделик - ще ви накарат да възприемате и да „мислите“ (да организирате и да
интерпретирате възприятията) по нови и оригинални начини - да се откажете от познатите ви
тълкувания и „да виждате“ други тълкувания,... да напуснете ригидната си фуния на реалността и да
навлезете в лабиринт на реалността с множествени избори,... да надскочите моделтеизма (догмата) и
спонтанно да чувствате-мислите по начина на „агностицизма по отношение на моделите“ на
посткопенхагенските физици...
Каквато и метафора от поведенческите науки да използваме, процесът на обикновен език
означава намалена ригидност, засилено творчество, по-малко принуда, по-голямо чувство на избор.
От гледна точка на информационната теория това изглежда като драматично увеличение на
количеството преработвана информация на секунда. Колкото повече нови вериги се отварят в мозъка,
толкова повече нова информация забелязвате в дори най-простите и най-познатите обекти или
събития. Ако цитираме Блейк, „Глупакът не вижда същото дърво като мъдреца."
Един наистина масиран прилив на невропептиди ще изглежда субективно като „прераждане" или
„виждане па цяла нова вселена", или надскачане на това, което е изглеждало като неизбежни
ограничения. Мнозина ще го опишат с религиозни метафори и ще кажат „Духът ме завладя“ и т. п.
Блейк говори, че е видял „безкрайността в зрънце пясък“.
Когато напуснат мозъка и започнат да действат като хормони в тялото, невропептидите
взаимодействат с всички значими системи, включително имунната. Засилената невропептидна
активност следователно корелира с повишени „съпротивителни сили" срещу болести, вътрешно
чувство, че човек се „чувства по-добре", и типа подем на надеждата, който е накарал г-н Райт да
стане от леглото и да обикаля отделението, щастливо бъбрейки си с всички.
Няколко наблюдения - взети както и повечето от казаното по-горе от Rossi, Op. cit., - ще
илюстрират тези синергични взаимоотношения малко по-добре.
1. Тези, които реагират най-добре на плацебо, имат високи резултати и съзнание за
синхронността71. Тъй като тя „има смисъл" единствено в холистичен или синергичен
модел на Вселената (и изглежда „безсмислена" или „невъзможна" в механичен модел),
такива хора вече имат интуитивно чувство за холизъм, което ги улеснява да „позволяват"
протичането на холистични процеси в мозъчните/телесните системи.
2. Тези, които реагират най-слабо на плацебо, не само отричат синхронността, но
изглеждат „ригидни и стереотипни“ в мисленето си. Следователно плацебото вероятно
няма да работи с членове на CSICOP. Изглежда, че някои хора са готови по-скоро да
умрат, отколкото да позволят изцеление, което им изглежда като „магия“.
3. Паметта сега изглежда зависима от настроението. Когато се чувстваме
щастливи, искрено си спомняме живота си като по принцип щастлив; когато се чувстваме
тъжни - обратното, - си го спомняме като пълна катастрофа и т. н. „Наблюдателят“, който
създава нашите преживени вселени, не само сякаш не осъзнава собствената си
креативност, но редактира всичко в термините на настоящото настроение (т. е. сегашната
неврохимическа дейност в мозъка).
4. Много изследвания сочат, че невропептидната активност в мозъка - повторното
асоциира не, или повторно тълкуване, или придвижване от ригидна фуния на реалността
към лабиринт на реалността с множествени избори - е също толкова важна за
изпиляването, колкото и химическият тласък, който невронен гидите дават на имунната
система. С други думи, е увеличаване на способността ни да преработваме вее повече
информация, съпротивата ни срещу дискомфорта (по принцип) също се увеличава
Един свят на множество възможности никога не „се чувства“ като толкова ужасен,

71
Термин на К. Г. Юнг за обозначаване на изпълнено със смисъл съвпадение на събития, конто нямат причинно-
следствена връзка. - Б. пр.

www.spiralata.net 57
 колкото е детерминистичният или механичният свят.
5. Мозъкът никога „не помни“ като касетофон и не повтаря като папагал. Дори
най-ригидните и компулсивни типове (католици, марксисти, членове на CSICOP и т. н.)
вършат много повече повторно асоцииране и поставяне в рамка, както и творческо
редактиране, отколкото осъзнават.
Д-р Роси обобщава настоящите свидетелства с директните думи, че това, което
съдиите казват на свидетелите да правят в съдебната зала - да разкажат една версия на
реалността и да се придържат към нея, без да я прередактират, - изглежда неестествено и
почти невъзможно за човешкия мозък. Ние никога не правим точно това.
В най-добрия случай може да убедим себе си и другите, че сме го направили за кратък
период от време. Адвокатът на другата страна обикновено е в състояние да разкъса на
парчета тази шарада - за истински ужас на свидетелите, които никога не са чували за
транзакционна психология или квантова логика и все още вярват в
Аристотеловата/средновековната „една-единствена обективна реалност“.
6. Бета-вълните на мозъчната активност корелират с насочената навън активност и
доминирането на функциите на симпатиковата72 нервна система. Алфа-вълните и
честотите на долните части на мозъка корелират с насочена навътре пасивност и
доминиране на функциите на парасимпатиковата73 нервна система.
Всекидневното практикуване на йога, което често корелира с подобрено здравословно
състояние, намалява цялостното количество бета активност/насочено навън
внимание/функциониране на симпатиковата нервна система в - обратното - увеличава
алфа или тета вълните/насоченото навътре внимание /функциите на пара- симпатиковата
нервна система.
Каквото и положително внушение да е в състояние да имплантира в мозъчната кора, за
да се трансдуцира в неврохимично подпомагане на имунната система, хипнозата започва с
казването на пациента да затвори очи и да се отпусне. Затварянето на очите и
релаксирането придвижват пациента от бета вълни /насочено навън внимание/
симпатикова система към алфа-тета вълни/ насочено навътре внимание/парасимпатикова
система.
(Предизвикващият големи спорове д-р Райх използвал техники за мускулна
релаксация, за да придвижи пациентите от доминация на симпатиковата нервна система
към засилена активност на парасимпатиковата нервна система. Но след като
Лицензираните правителствени бюрократи заклеймиха неговите идеи и изгориха книгите
му, всички вие знаете, че той „е бил“ наистина луд, нали така?)
7. Тъй като невропептидите пътуват практически във всички телесни течности
(кръв, лимфа, гръбначномозъчна течност и т. н.), както и между невроните,
невропептидната система действа по-бавно, но по-холистично от централната нервна
система.
Експерименталната нагласа се различава напълно от „здравия разум“: първата приема,
че ние във всеки момент можем да открием нова информация, която фундаментално ще
промени нашия модел на Вселената, докато второто приема, че вече знаем основната
истина и - в най-лошия случай - ще трябва само леко да я модифицираме, когато се появят
нови данни. Затова аз нямам нищо против да призная, че от време на време съм опитвал с
лечители чрез вярата - експериментално. Имам достатъчно консерватизъм (или
страхливост), за да правя тези експерименти само с дребни „болежки“, които е било малко
вероятно да се превърнат в сериозна опасност за оцеляването ми.
Резултатите съответстваха съвършено на седма точка по-горе, макар че допреди няколко години
не знаех нищо за невропептидната активност. С всеки „лечител“ не чувствах нищо особено
драматично по време на лечението и всеки път си тръгвах с чувство на разочарование и засилен
скептицизъм (за тази школа на изцеляване чрез вярата или за конкретния лечител). За няколко часа

72
Единият от диата отдела на вегетативната нервна система, която има влакна, напускащи ЦНС чрез верига от
ганглни близо до гръбначния мозък в гръдния и пояген отдел на гръбначния стълб. Нейните нерви се разпределят но
кръвоносните съдове, потните жлези, сърцето, белите дробове, червата и други коремни орюни и гениталните. - Б. пр.
73
Един от двата отдела на вегетативната нервна система, състоящ се от нервни влакна, произхождащи от главния
мозък и долните сегменти на гръбначния мозък, които достигат до вътрешните органи, кръвоносните съдове и до жлезите
с въгрешна секреция. Често действието й е противоположно на симпатиковата нервна система. - Б. пр.

www.spiralata.net 58
започвах да забелязвам леко отслабване на симптомите и прилив на „нова енергия“. За един ден
всички симптоми изчезваха и здравословното ми състояние отново изглеждаше нормално. Не знаех
как да обясня този ефект, докато не прочетох за бавната холистична активност на невропептидите.
Може би дори след като тези неврохимични функции изглеждат ясни на читателя, някаква аура
на „призрачност“ продължава да тегне над цялата тема. Затова нека на забавени кадри погледнем
връзката убеждение/невропептид/имунна система. Това вероятно ще изглежда по малко „призрачно“.
Според Brain/Mind Bulletin (May 1988) Джон Бсърфут от университета „Дюк“ е установил
отрицателна корелация между подозрителността и дълголетието. В извадка от 500 по-възрастни
мъже и жени, чисто здраве е наблюдавал в продължение на 15 години, Беърфут открил, че:
а. тези, които имат високи резултати по подозрителност, цинизъм и
враждебност, умират по-скоро от всички останали;
б. тази висока смъртност сред лицата със Сценарии на губещи остава
константна, когато се сравнява по възраст, пол, предишно здравословно състояние,
начин на хранене и дори „лоши навици“. (Тези. които пушели, и останали по
принцип оптимистично настроени, живели по-дълго от онези, които пушели и се
тревожели за това.)
в. лицата с най-високи резултати по враждебност, демонстрирали
смъртност, която е повече от шест пъти по-висока от останалите.
В свързано изследване (Brain/Mind Bulletin, August 1988) Шели Тейлър от университета на
Калифорния в Лос Анжелис и Джонатан Браун от Южнометодическия университет отхвърлят
конвенционалната идея, че тези с високи резултати по „психично здраве" имат по-малко илюзии от
останалите.
Точно обратното: според това изследване лицата с високи резултати но „психично здраве"
обикновено имат доста илюзорни убеждения. Сред най-често срещаните илюзии на психично
здравите са:
а. изключително положителни становища за себе с и;
б. удобно „забравяне“ на отрицателните факти за себе си;
в. илюзорни убеждения, че имат повече контрол, от- колкото е в
действителност;
г. „нереалистичен“ оптимизъм по отношение на себе си;
д. „нереалистичен“ оптимизъм за бъдещето по принцип;
е. „анормална“ бодрост.
Искате ли да имате този вид „илюзии“, или по-скоро бихте се придържали към „суровия
реализъм“, за да умрете по-скоро от онези заблудени глупаци?
Завършвайки тази глава, бих искал да представя още една история и дребно откровение за себе
си. На двегодишна възраст през 1934 г. съм се разболял от полиомиелит74 - доста разпространена
болест сред децата преди ваксината на Салк. Тогава - през 1934 г. - д-р Салк още не бил открил
ваксината и според медицинската прогноза аз никога повече не би трябвало да мога да ходя.
Родителите ми в крайна сметка открили лекар, който решил експериментално да лекува
пациентите с детски паралич с „Еретичните“ методи на сестра Кени - австралийска медицинска
сестра, която рутинно била Осъждана и Анатемосвана от бюрокрацията на Американската
медицинска асоциация. От всички страни американците получавали посланието, че методите на
сестра Кени не работят и че се състоят от „вещерство“ и „шарлатанство“.
Системата на Кени се състои от (а) нещо като лечение чрез вяра, (б) мускулен масаж и (в) дълъг
престой в горещи вани.
Аспектът на „изцеление чрез вярата“ на техниката на сестра (Сени включва директно отричане
на догмата на Американската медицинска асоциация, че осакатените от полиомиелит никога повече
няма да могат да ходят. Мускулният масаж има много общи неща с техниките на небезизвестния д-р
Райх, Осъждан и Анатемосван през 50-те години от същата медицинска бюрокрация, която
заклеймила сестра Кени през 30-те години. Идеята за горещите вани е била популярна през XIX в.,
остава популярна в Европа и отново е станала популярна в Калифорния. Нямам представа дали моето
изцеление е резултат от един от тези фактори, от два или от трите в синергия. Емпирично

74
Или детски паралич; инфекциозно вирусно заболяване, поразяващо централната нервна система. Вирусът се
изхвърля с фекалиите на инфектираното лице и поради това заболяването е по-често в страни с лоши санитарни условия.
Епидемии обаче могат да се наблюдават и при много хигиенични условия, ако индивидите не са придобили нмушггет
през детските си години. Имунизацията с ваксината на Сабил или на Салк е високо ефективна. - Б. пр.

www.spiralata.net 59
погледнато, аз се възстанових и отново започнах да ходя. Днес вървя нормално, като само от време
на време накуцвам, когато съм много уморен, и нощем имам спорадични миоклонуси75 на крака.
Повечето хора изобщо не могат да се досетят, че съм изживял две години от живота си като сакат.
Тези, лекувани с ортодоксалните методи на Американската медицинска асоциация в онези
години, останаха в инвалидни колички за цял живот.
В ретроспекция се чудя каква част от анатемосването на сестра Кени е било резултат от факта, че
тя не е притежавала мъжки гениталии или медицинска степен (т. е. в съзнанието на повечето лекари
тя е била „само“ една жена и „само“ една медицинска сестра...)
Подозирам, че някои дългосрочни ефекти от лечението на сестра Кени все още са живи в мен:
например радвах се на по-добро от средното здраве през останалата част от живота ми, запазвам
дълбоко подозрение към всички „Авторитети“ и авторитарни личности (както може би сте
забелязали) и никога не съм хранел модния песимизъм и bon ton1 отчаянието, необходими, за да вляза
в списъка на Сериозните романисти по преценката на нюйоркските критици. Подобно на хората в
изследването на Тейлър-Браун, аз сякаш съм „нереалистично" оптимистичен по отношение на себе
си и на бъдещето, както и „анормално“ бодър. Това дразни доста хора.
Упражнения
1. Купете една от хипно-касетките за това, как да изграждате самоувереност и да
засилвате себеизцеляването, широко рекламирани днес. (Препоръчвам особено тези,
разпространявани от Acoustic Brain Research, 640 Ocean View Drive, Friday Harbor, WA
98250, U.S.A.). Пускайте я на всяко събиране на групата. Наблюдавайте всякакви промени
в поведението и/или общото здравословно състояние на членовете на групата.
2. Пренапишете следните изречения на Е-прим:
а. Д-р Райх е бил мошеник.
б. Сестра Кени е била шарлатанка.
в. „Всеки е малко щур с изключение на мен и теб, а понякога се чудя за
теб.“
г. Ракът се причинява от притеснения и депресия.
д. Ракът се причинява от вирус.
е. Причината за шизофренията е сексуално изтласкване.
ж. Шизофренията се причинява от генетично предразположение .
з. Тя е католичка, следователно е против аборта.
и. „Еволюцията вече не е теория; тя е доказан факт.“ (Вариации на тази
тема идват от няколко
к. биолози в скорошните спорове с християнските фундаменталисти.)
л. „Цялата Ню Ейдж е сатанинска.“ (преподобният Пат Робъртсън)
м. „Реалността е това, което мислите, че е.“
н. „Нищо не е. Нищо не става. Нищо не е не.“ (Алистьр Кроули, „Книга за
лъжите - наречена така съвсем незаслужено “)
о. Боб е. Боб става. Боб не е. Следователно Боб с нищо.“ (Айвън Станг,
„Книга за субгения“)
3. Пренапишете следните въпроси на Е-прим.
а. Всички болести ли са психосоматични?
б. Някои НЛО наистина ли са извънземни космически кораби?
в. Какво е Справедливост?
г. Какво е Изкуство?
д. Каква е причината за бедността?
е. Каква е причината за войната?
ж. Защо има толкова много бездомни хора в тази богата страна?
з. „Красиво е, но дали е Изкуство?“ (Киплинг)

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Котката на Шрьодингер и
мишката на Айнщайн

75
Внезапен спазъм па мускулите, предизвикващ повдигане н извиване на крайника. Получава се между
припадъците при епилепсия. Миоклонусът е главен признак за някои прогресиращи неврологични заболявания с
обширна дегенерация на невроните иа церебрума (най-голямата и най-високо развитата часг на главния мозък). - Б. пр.

www.spiralata.net 60
 „Изкуството подражава на природата.
- Аристотел
„Природата подражава на изкуството.
- Оскар Уайлд

Можете да видите горната илюстрация по два различни начина. В състояние ли сте да ги

видите едновременно, или можете само бързо да променяте умствения си фокус и да виждате
първо едното изображение, а после другото?
„Истинската същност, на нещата е една фундаментална илюзия. “
- Ф. В. Ницше
18. Множество Азове и информационни системи
В периода между 1910 и 1939 г. Чарли Чаплин винаги е играл един и същ герой във всичките си
филми - любимия малък скитник, който става световноизвестен. През 1939 г. той пише, режисира и
изпълнява главната роля във „Великият диктатор“, в който малкият скитник не се появява. Вместо
това Чаплин играе двама герои - тиранин, чийто първообраз е Хитлер, и еврейски шивач - една от
жертвите на Хитлер. Публиката по делия свят (с изключение на Германия, където властите
забраняват филма) се оплаква - печално и гневно, - че й липсва малкият скитник. Чаплин обаче, след
като вече се е отървал от Скитника, никога повече не изпълнява тази роля. В по-късните филми играе
различни роли (сериен убиец, любезен стар водевилен актьор, свален крал), но никога Скитника.
Хората продължават да се оплакват, че искат да видят отново Скитника, но Чаплин продължава да
създава нови герои. (Ще оставим на юнгианците да обяснят защо Чаплин е трябвало да стане двама
противоположни герои, преди да може лично да избяга от архетипа на Скитника...)
Много актьори водят също толкова трудни битки да се откъснат ако не от специфичен герой, то
поне от специфичен тип. Хъмфри Богарт продължава да изпълнява роли на злодеи, обикновено
гангстери, в продължение на почти едно десетилетие, преди да изиграе първия си герои. Кари Грант
така и не успява да избяга от геройския тип - романтичния герой или комичния герой. Когато Алфред
Хичкок го убеждава да изиграе ролята на убиец в Suspicion („Подозрение“), студиото отхвърля и
двамата и променя курса на филма към изненадващ край, в който героят на Грант в крайна сметка не
извършва убийството. И така нататък.
Да се върнем в „реалния свят“: ако член на семейството внезапно се промени, цялото семейство
незабавно изглежда разклатено и разстроено. Семейните консултанти са се научили да очакват това
дори когато промяната се състои от нещо, което всеки смята за желателно, например алкохолик,
който внезапно спира да пие, може да „дестабилизира“ семейството до степен, в която друг член
клинично се депресира, развива психосоматични симптоми или дори започва сериозно да пие (сякаш
семейството „се е нуждаело“ от алкохолик).
Изглежда, че ние не само говорим и мислим в изречения, например „Джон е стар мърморко“, но
и се дезориентираме и плашим, ако Джон внезапно започне да действа дружелюбно и щедро.
(Аудиториите бурно отхвърлили преди „очарователния“ Чаплин, когато той изиграл ролята на
убиеца на множество съпруги в „Мосю Верду“. Вероятно публиката нямаше да е разстроена, ако
ролята беше изпълнена от актьора, който първоначално я пише за себе си и я продава на Чаплин,
когато холивудските „акули“ го поставят в черния списък - Орсън Уелс.)

www.spiralata.net 61
 Ако Скрудж76 на Дикенс се беше променил в действителност така, както се променя в книгата,
няколко души в социалната му сфера внезапно щяха. да развият странно поведение, което никога
преди това не са демонстрирали...
Интересното е, че Чаплин веднъж прави комедия за хаоса, създаден от човек, очевидно
непроявяващ „същността“, която нашият език па подлог-сказуемо ни програмира да очакваме -
„Светлините на града“. В този филм малкият Скитник се среща с милионер с две напълно различни
личности: щедър и състрадателен пияница и алчен и донякъде параноичен трезвен мъж. Скитникът и
всички останали герои скоро започват да проявяват поведение, което би изглеждало като клинична
лудост на аудиторията, ако не знаехме тайната, за която нито един от героите не подозира, а именно,
че всяка „личност“ в богатия мъж се проявява, когато се смени мозъчната химия.
Руският мистик Гурджиев77 твърди, че всички ние имаме множество личности. Много
изследователи в психологията и невронауката днес споделят това изумително становище. Както сочи
Гурджиев, „Азът“, който се трепе на работното място, не изглежда същия „Аз“, който се люби с
радост и страст, а третият „Аз“, който от време на време се разгневява без видима причина, изглежда
трета личност и т. н. В това няма нищо метафизично, а дори се проявява - измеримо - в
електроенцефалограмите. Д-р Франк Пътнам от Националния институт по здравето установява, че
крайните случаи на множествена личност - единствените, които ортодоксалната психиатрия
признава, - показват съвсем отчетливи мозъчни вълни за всяка „личност“, сякаш изследователите са
свалили електродите от един човек и са ги прикрепили към друг (O’Regan, Op. cit.).
Д-р Роси определя тези отделни личности като специфични за състоянието информационни
системи. Ние не само демонстрираме различни личности, когато сме пияни и когато сме трезвени,
подобно на емблематичния милионер на Чаплин, но имаме и различни информационни банки
(„спомени“) в тези състояния. Повечето хора са забелязали, че нещо, което им се е случило, докато са
пияни, изглежда напълно забравено, докато отново не се напият и тогава споменът „чудодейно“ се
появява отново. Това наблюдение на специфичната за състоянието информация се появява още по-
често при LSD: никой всъщност не си спомня богатството на „пътуването“, докато не вземе нова
доза.
Емоционалното състояние сякаш е част от кръгово- каузална верига с мозъчната химия: за
науката през 1990 г. изглежда невъзможно да каже, че едната част от веригата „причинява“
другите. Следователно днес можем да разберем едно явление, споменато по-рано, а именно, че сме
склонни да си спомняме щастливите преживявания, когато сме щастливи, и тъжните преживявания,
когато сме тъжни.
Отделните „личности“ или информационни системи в типичния човек сякаш попадат в четири
основни групи, като четири допълнителни групи се появяват само при малцинства, които се
ангажират в една или друга форма на неврологично себеизследване (мета- програмиране).
1. Оралната система на био-оцеляването. Тази система съдържа запечатването и
обуславянето, датиращи от ранното младенчество, а следващото учене се надгражда над
тази основа.
Ако спрете за момент и помислите, ще видите, че знаете какъв е вкусът на килима, на крака на
масата и т. н. Възможно е дори да си спомните какъв е вкусът на мръсотията в саксията за цветя.
Това познание датира от оралния етап на младенчеството, през който се храним (био-оцеляване) от
майчината гръд и освен това преценяваме другите обекти, като ги поставяме в устата си. Голяма част
от родителските грижи за бебето се състоят в следването на малкото съкровище и виковете „Не
слагай това в устата си“ винаги, когато то се опитва да вкуси/опита нещо токсично.
Още от Адорно78 през 40-те години психолозите, които правят проучвания на големи групи
(например първокурсниците в колежа), многократно са отбелязвали корелация между нехаресването
на „чужди“ и „екзотични“ храни и „фашистката“ личност. Изглежда, съществува цялостен гещалт -
поведенческо/концептуален клъстър от нехаресване на нова храна и „радикални“ идеи. расизъм,
национализъм, сексизъм, ксенофобия, консерватизъм, фобийни и/или компулсивни поведения,

76
Ебенизър Скруч е герой на Чарлз Дикенс от A Christmas Carol („Коледна песен"). - Б. пр.
77
Истинското му име е Георгос С. Георгиадес, род. през 1872?, Александропол, Армения, поч. на 29.10.1949 г.
близо до Париж - руски мистик п философ от ръко-арменски проптход, който обосновава влиятелно квазирелигиозно
движение. – Б. пр.
78
Т. Адорно и група социални и клинични психолози п университета на Калифорния в Бъркли провеждат през 40-
те години широкомащабна изследователска програма за откриване на психологическата основа на фашизма и
предразсъдъците. През 1950 г. Адорно и сътрудниците му публикуват резултатите ги в „Авторитарната личност“ (Adomo,
T.W. et аl., Authoritarion Personality. New York: Harper and Row). - Б. пр.

www.spiralata.net 62
фашистки идеологии. Този клъстър изгражда добре известната F-скала (F е от фашизъм). Там, където
се появяват две или повече от тези черти, вероятността е. че ще се появят и повечето от останалите.
Това, изглежда, е резултат от неофобийно запечатване в системата за био-оцеляване. Лицата с
такова запечатване се чувстват все по-несигурни, когато се отдалечават в пространството-времето от
Мама и „домашно приготвените ястия“. Обратното, онези, които харесват да експериментират със
странни и екзотични храни, изглежда имат неофилийно запечатване и искат да изследват света в
много измерения - пътуване, придвижване от един град или страна към други, изучаване па нови
дисциплини, „игра“ с идеите вместо ригидно придържане към един статичен модел на Вселената.
На това бебешко ниво на мозъка някои сякаш имат запечатване, което се придържа към
познатото („О, мамо. върни ме вкъщи“), други имат противоположното запечатване, което търси
новостта и изследването („Нека видим какво има от другата страна на планината“), а повечето -
следвайки подобната на камбанка крива - имат запечатване някъде по средата между тези две
крайности - „консервативно“ по някои въпроси и иновативно по други. Следващото учене
обикновено се преработва през призмата на това запечатване и ако въобще отхвърлят
първоначалната догматична семейна фуния па реалността, лицата със силни неофобийни рефлекси
веднага ще се задоволят с еднакво догматична нова фуния на реалността. Например, ако са отгледани
като католици, те рядко стават агностици или зететици, а по-скоро ще се придвижват (подобно на
метални стружки, привличани от магнит към догматичния атеизъм или дори войнстваща атеистична
„религия“ като марксизма, обективизма или CSICOP.
Тъй като механичните биохимични рефлекси на това ниво остават „невидими“ (и не могат да
постигнат дори превод на вербално ниво с изключение на по-бдителните състояния на съзнанието,
например хипноза или под въздействието на определени химикали), тази хардуерна детска
информационна система контролира всички по-късни информационни системи (или „Азове“), без
съзнателното его да знае за това.
В повечето случаи „най-щастливите“ или най-спокойните области на бебешката система за био-
оцеляване - тези, запечатани от Безопасното пространство около Мама, - могат да се „възпроизведат“
или да се преживеят наново единствено с помощта на вещества, които задействат невротрансмитери,
подобни на активираните по време на кърменето. Опитът да се улови това състояние може да доведе
до повторно запечатване чрез йога и източни бойни изкуства или до търсене на химични аналози,
което в крайна сметка ще доведе до опиатите. „Разстроеното“ или „нещастното“ (его-дистонично)
запечатване тук може да обяснява пристрастеността към опиати.
Тази орална система на био-оцеляването прави клуп на обратна връзка от устата към
хипоталамуса към невропептидната система към лимфата и кръвта и т. н. до имунната система. Това,
което транзакционният анализ нарича Играта на дървения крак - избягването на отговорност в зряла
възраст чрез хронична болест, - в повечето случаи не изглежда осъзнато. По-скоро някакъв Сценарий
на губещия в тази система потиска подсистемите, включително имунната, и прави лицето, или
жертвата, статистически предразположено към повече заболявания, отколкото е в
средностатистическия случай. По същия начин Сценарият на победителя в тази верига допринася за
дълголетието и може да обяснява случаи като Бертранд Ръсел (все още пишещ философия и
полемичен на 99 години), Джордж Върне (зает с три професионални кариери до 100-та си година) и т.
н.
2. Аналната териториална система. Тъй като всички бозайници бележат
територията си с екскременти, етапът на прохождащото дете и свързаното с него
възпитание на естествените нужди създава система от синергично запечатване и
обуславяне, занимаваща се с територията и с това, което фройдистите наричат „аналност“
(садомазохизъм).
Тези, които приемат Доминиращо запечатване в тази система, търсят властта през целия си
живот; тези с Подчинено запечатване търсят Доминиращи типове да ги водят (Führerprinzip79 па
Райх), а повечето хора се установяват някъде по средата между тези крайности, приемайки
мазохистична нагласа към намиращите се „над“ тях (правителство, земевладелци и т. н.) и
садистична нагласа към избрани жертви, дефинирани като намиращи се „под“ тях (съпруги, деца,
„низши раси“, хора на социални осигуровки и т. н.).
„Азът“ или информационната система на това ниво на прохождащото дете може да функционира
като преобладаващ Аз или „нормална“ личност у онези, чий- то живот е центриран около властта,
или да остава обикновено „латентен“ и да се показва на повърхността само в конфликтни ситуации.
79
От немски принцип ни водача (лидера). Б. пр.

www.spiralata.net 63
Обикновено той се появява в пълен вид, когато в мозъка навлезе достатъчно алкохол, за да промени
обичайните връзки. Анално-садистичният речник на типичния пияница („А, така ли? Заври си го и
задника“, „Глупав задник такъв“) резюмира възпитанието на естествените нужди и навидите на
бозайниците да използват екскрементите като териториални сигнали за борба или бягство.
По-късно хората казват: „Той се държа като двегодишно дете“ или още по-просто „Той просто не
беше на себе си онази нощ“. Тези забележки означават, че информационната система на
прохождащото дете, т. е. анално-териториалните вериги на бозайниците - временно е завладяла
контрола върху мозъка.
Политиците са много умели в активирането на тази система и лесно убеждават големи тълпи да
се държат като малки деца с яростни избухвалия. Любимото активиращо средство (драматизирано от
Шекспир в „Хенри V“) призовава бозайническата солидарност на глутницата чрез атакуване на
съперничеща глутница. Джордж Буш, възприеман като „страхливец“ от мнозина, повиши
популярността си до безпрецедентни висоти точно когато търсех съвременна илюстрация на тази
теза. Той просто нахлу в малка страна от Третия свят (Панама), където бързата и лесна победа беше
въпрос само на една седмица. Образът на „страхливец“ изчезна яко дим. Чувствайки, че авторитетът
му пада, всеки алфа-мъжкар в глутница от горили или шимпанзета би последвал същия курс на
действие.
Тази система прави клуп на обратна връзка между мускулите, адреналина, таламуса в мозъка,
ануса и ларинкса. Напомпването на тялото и използването на ларинкса, за да се надава вой (свиване
на мускулите и шум), изграждат обичайния сигнал за Доминация при птиците, влечугите,
бозайниците и политиците. Изучавайте речите на Хитлер и на Роналд Рейган зa по-нататъшни
детайли, или просто наблюдавайте как две патици спорят за територия в езерцето.
Обратното, свиването на тялото и заекването (или тоталното мълчание) изграждат обичайния
рефлекс на Подчинение. „Изпълзяването назад с опашка, свита между краката“ - рефлексът на
подчинение на кучето - не се различава много от езика на тялото на служителя, който е направил
грешката да не се съгласи с шефа и е получил сигнала на Доминиращия (напомпване/вой) в отговор.
Егото - или Азът, - дефинирано от тази система, изглежда по-бозайническо и еволюционно
напреднало от бързите рефлекси на влечугите към Аз, действащ въз основа на оралната система за
био-оцеляване. Въпреки това личността се свива до примитивния Аз на био-оцеляването, когато се
появи истинска опасност - винаги когато е изправена през заплаха за живота, а не просто пред
заплаха за статуса. Тази разлика между бозайническата стратегия и рефлекса на влечугите обяснява
защо изглежда, че има повече „време“ в аналната териториална система, отколкото в оралната
система на био-оцеляването. Във втората, бозайническата система индивидът бавно изследва
относителни сигнали за власт, а в първата система на влечугите той моментално атакува или бяга.
3. Семантичната система на обвързаност с времето. След като растящото дете
усвои езика, т. е. научи, че потокът на преживяванията има етикети и индекси, които му се
приписват от Правилата на играта на племето, една нова информационна система се
запечатва и обуславя, но тя може да продължи да расте и да учи през целия живот.
Тя ми позволява да получавам сигнали, изпратени преди 2 500 години от хора като Сократ и
Конфуций. Дава ми възможност да изпращам сигнали, които - ако съм по-голям късметлия от
повечето автори - ще продължат да си пробиват път към нови получатели след 2 500 години. Тази
функция на символизма да е обвързан с времето дава на хората способността за решаване на
проблеми, невъзможна за повечето други животни (може би с изключение на китовете), и ни дава
възможност да създаваме и да страдаме от „проблеми“, които изобщо не съществуват освен на
езиково ниво.
С човешкия символизъм можем да създаваме (или да учим от създателите им) математически
системи, които ни позволяват да предвиждаме поведението на физическите системи много преди да
сме имали инструментите за измерването им (както Айнщайн е предвидил, че часовникът в Космоса
ще мери времето по различен начин от часовниците на повърхността на Земята). Можем дори да
строим сложни машини, които работят - през по-голямата част от времето.
Със символизма можем и да пишем послания, които са толкова фундаментални, че никой не ги
разбира напълно, а почти всеки е съгласен, че те казват нещо важно (например „Деветата симфония“
на Бетховен).
Със символизма освен това можем да създаваме безсмислена метафизика и Огранни лупинги,
които са толкова шантави, че обществото е поставено нащрек и или ни заключва, или настоява, че
трябва да ни дава „лекарства“. С такива странни символи - ако не сме затворени или натъпкани с

www.spiralata.net 64
лекарства - можем дори да убедим масите да повярват на нашите глупости и да екзекутират 6
милиона жертвени овни (случая с Хитлер), да се подредят на опашка, за да пият коктейли с цианид
(случая с Джим Джоунс80) или да изпълнят практически всяка идиотия или лудост, която можем да
си представим.
Ако запечатването в първите две информационни системи ни диференцира на големи групи -
консерватори и пионери, доминиращи и последователи и т. н., - семантичната система ни позволява
да се диференцираме още по-нататък, давайки на човечеството повече ексцентрици - както
добронамерени, така и зли, - отколкото всеки друг клас животни.
Ние не живеем в една и съща вселена. Милиони живеят в ислямска вселена и им е много трудно
да разберат хората, живеещи в християнска вселена. Милиони други живеят в марксистка вселена.
Повечето американци изглеждат съвсем щастливи в смесена вселена на капитализъм от XIX в. и
християнство от XIII в., но литературната интелигенция живее във фройдистко/марксистка вселена
от началото на XX в. и малцина добре информирани учени очевидно наистина живеят във вселена от
1997 г. И така нататък.
Развитието на такива емически реалности, или фунии на реалността, може да достигне крайности
на творчеството, в които човекът „изобретява“ напълно ново и индивидуализирано тълкувание за
цялото съществуване. Такива велики съзидатели или ще спечелят Нобелови награди (за изкуство или
наука), или ще бъдат хвърлени в „психиатрични клиники“ в зависимост от това, какви умения имат,
за да „продадат“ новата си визия на другите. Някои дори ще бъдат заключени в лудници и по-късно
ще бъдат признати за велики научни пионери, например Земелвайс81 - първият лекар, който смята, че
хирурзите трябва да си мият ръцете, преди да оперират.
(Езра Паунд82 се радва на особената слава да спечели награда от Библиотеката на Конгреса за
написването на най-доброто стихотворение на годината през 1948 г., докато правителствените
психиатри настояват, че той „е“ луд.)
Семантичната система на обвързаност с времето нрави клуп на обратна връзка между вербалното
ляво мозъчно полукълбо, ларинкса, дясната ръка (която манипулира света и проверява точността на
картите и тълкуванията) и очите (които четат думите и освен това сканират средата).
Азът, съществуващ в тази система, има повече „време“ от този в бозайническата
териториална система иди в системата на оцеляването на влечугото. Всъщност той може да
спекулира за „времето" или за други думи, и да изобретява философии за безвремеви вселени,
триизмерно време (Успенски83), безкрайни времеви измерения (Дън84) и т. н. Той е в състояние да
изобретява нови гещалти, които правят квантови скокове в нашите социални информационни банки
и могат до безкрайност да се въргалят в абсолютни безсмислици.
Обикновено „умното“, както и „глупавото“ запечатване в тази система продължава цял живот.
Следващото обуславяне и учене се появяват в параметрите на гладък (умеещ да говори, ясно мислещ)
Аз или на глупав (неумеещ да се изразява, „безмисловен“) Аз.
4. Социосексуалната система. В пубертета ДНК освобождава РНК молекули-
пратеници, които известяват всички подсистеми, че е дошло времето за намиране на
сексуален партньор. Тялото претърпява цялостна метаморфоза и в този процес се променя
и нервната система („психиката“). Появява се нов „Аз“.
Както обикновено, запечатването и генетиката играят основна роля, като обуславянето и ученето
се модифицират - но само рядко, - променяйки генетично запечатаните императиви. Ако средата
осигурява положително сексуално запечатване, зрялата сексуалност ще бъде ведра и дори
80
През ноември 1978 г. 911 души, всичките членове на „Народния храм" в Джоунстаун, Гвиана, извършват масово
самоубийство. Водачът им - преподобният Джеймс Джоунс - ги свиква и им нарежда да изпият подправена с цианид
напитка в името на „революционното самоубийство“. Макар че неколцина отказват и или избягват, или са убити,
огромното мнозинство извършва този краен акт на подчинение. - Б. пр.
81
В периода 1844-1850 г. във виенската университетска акушерска болница умират стотици майки от ендемична
родилна треска, докато в другата акушерска болница, асоциирана с университета и служеща като база за обучение на
акушерки, няма такава смъртност. Главният асистент д-р Земелвайс неуморно сочи източника на злината и изобличава
некадърността на шефа си - проф. Йохан Крайн, срещу когото не се предприемат никакви действия, и университетският
колегиум, състоящ се от почтени и отговорни хора, не се намесва заради Korpsgeist (кастовня дух). Когато професорът
най-накрая напуска, Земелвайс не получава мястото, защото е нарушил етично правило, когато е изобличил шефа си. - Б.
пр.
82
Роден на 30.10.1885, Хейли, Айдахо, починал на 1.11.1972 г. във Венеция, Италия - американски поет и критик,
изключително проницателен и енергичен предприемач в изкуството, който прави повече от всяка друга отделна фигура за
налагането на „модерното“ движение в английската и американската литература. - Б. пр.
83
П. Д. Успенски е ученик на Гурджнев. който представя неговото учение на западните читатели и разбираема
интелектуална форма. - Б. пр.
84
Джон Уилям Дън - британски изобретател и философ, постулиращ безкрайността на хипервремето – Б. пр.

www.spiralata.net 65
„трансцендентална“, ако осигурява отрицателно сексуално запечатване, сексуалността ще остане
разстроена или проблематична през целия живот.
Обратните връзки на социосексуалиата система протичат от предните дялове на мозъка през
хормоналната и невропептидната система, гениталиите, гърдите и ръцете (прегръщане, притискане,
любене). „Доброто“ сексуално запечатване създава архетипите „светещи очи и пухкави опашки“,
докато „лошото“ запечатваме създава напрегнатия (мускулно брониране) и зомбиран външен вид.
Азът или егото в тази система лесно учи Правилата на играта на възрастните (цивилизовани
норми, „етика“), ако сексуалното запечатване няма силни отрицателни компоненти. Там, където
запечатването има отрицателни или „ексцентрични“ компоненти, Правилата на играта на
възрастните не застават на мястото си и кристализира или личност на обявения извън закона
(изнасилван, престъпник с архетипната татуировка „Роден да губи"), или някакъв дуализъм от типа
на Джекил-Хайд, добре илюстриран напоследък от няколко сексуално-отрицателни телевизионни
проповедници, които бяха хванати в твърде извратени сексуални игри насаме.
Каквато и система да доминира в даден момент, тя се появява като егото или Аза от този момент
в два смисъла:
1. Хората, които срещат г-н А, когато у него доминира Оралният подчиняващ се
Аз, ще си го спомнят като „онзи тип човек“. Хората, които се срещат с него, когато
доминира Ссмантичният/рационалният Аз, си го спомнят като друг тип човек. И така
нататък.
2. Както беше обсъдено по-горе, благодарение на специфичната за състоянието
информация, когато един от тези Азове доминира, „забравяте“ другите Азове в напълно
изненадваща степен и действате така, сякаш мозъкът има достъп само до
информационните банки на доминиращия в момента Аз. Например, когато сте уплашени в
бебешките Орални състояния, в действителност може да си мислите: „Винаги съм бил
страхливец“, забравяйки моментите, когато вашият Анален доминиращ Аз е вземал
нещата в свои ръце или когато Семантичните или Сексуалните отпечатъци са ръководили
мозъка, и т. н.
(Този анализ дължи много на Info-Psychology на Тимъти Лиъри, Falcon Press, 1988. Обсъждане,
което е по-подробно, но по-малко техническо от това на Лиъри, е публикувано в моята „Въстаналият
Прометей“.)
Ако обаче имаме разнообразни потенциални Азове, а не приличащ на канара „същностен Аз“ от
Аристотеловата философия, и ако всеки Аз действа като наблюдател, създаващ фуния на реалността,
която изглежда като цялата Вселена (на онези, които не познават транзакционната и квантовата
психология), тогава:
Всеки път, когато вътрешен или външен спусък ни карат да правим квантов скок от един „Аз“
към друг, целият свят около нас сякаш също се променя.
Това обяснява защо Мери може да каже - и искрено да вярва: „Всеки се отнася лошо с мен“ един
ден, а на следващия да каже - и искрено да вярва: „Всеки ме харесва и ми помага“; защо Джон може
да чувства: „Всички са копелета“ сега, а след един час: „Наистина ми е мъчно за тях - всички те
страдат.“
Всеки живее в различен umwelt (емическа реалност), но всеки Аз в човека също живее в различна
фуния на реалността.
Броят на вселените, възприемани от човешките същества, не е равен на населението па
планетата, а е тази бройка, умножена няколко пъти. Следователно наистина изглежда като чудо. че
понякога за нас е възможно да общуваме един с друг.
Квантовата механика казва, че електрона има различна „СЪЩНОСТ“ всеки път, когато го мерим
(или по-ясно, въобще няма „същност“). По същия начин невронауката разкрива, че Мери, които
срещаме във вторник, може да има различен „Аз“ от Мери, която сме срещнали в понеделник (или,
както казват будистите много преди невронауката, Мери изобщо няма „същност“).
Както казахме в началото, основното твърдение на екзистенциализма е, че „съществуването
предшества същността“, или че ние нямаме „същност“. Подобно на електроните скачаме от една
информационна система към друга и само онези, които не са погледнали отблизо, вярват, че
„същността“ - една-единствена - остава константна във всички трансформации.
Упражнения
1. Наскоро стана ясно, че Дж. Едгар Хувър - шефът на тайната ни полиция в
продължение на повече от 50 години - е водил живот на активен хомосексуалист. Той е

www.spiralata.net 66
 пазил архиви за сексуалното поведение на политици, бизнесмени, прочути актьори и
всеки, който можел да спомогне или да навреди на кариерата му, и е използвал тези
файлове, за да ги изнудва.
2. Опитайте се да разберете кои са запечатаните и обусловени Азове на г-н Хувър
според представения по-горе анализ.
3. Опитайте същото с Иисус Христос.
4. Опитайте с Томас Джеферсън85.
5. Нека всеки член на учебната група избере някакво изследвано лице, или жертва
- не някой от групата, а лице, което той вижда всеки ден. Той трябва да го изучи
внимателно и да анализира кои Азове се появяват най често, колко често Азовете се
сменят и кой Аз (ако има такъв) изглежда доминантен през по-голямата част от времето.
Това упражнение ще ви се стори най-трудното в книгата но въпреки това опитайте.
Наблюдавайте се в продължение на седмица и се постарайте да видите кои Азове се
появяват най-често, дали един Аз изглежда доминиращ и т. н.
19. Множество вселени
Квантовата теория за създадените от наблюдателя вселени има последствия, които са много по-
мащабни, отколкото обсъдихме дотук.
Някои физици не са съгласни с Копенхагенската интерпретация. Те вярват, че ние можем да
изказваме твърдения за „дълбоката реалност“. За съжаление техните твърдения обикновено звучат
или като научна фантастика, или като източен мистицизъм.
Първо ще разгледаме привкуса на „научна фантастика“ на квантовата теория. Той започва да се
появява през 1935 г., когато нобеловият лауреат Ервин Шрьодингер поставя проблема, който вече
споменахме няколко пъти - случая с котката, която едновременно заема категориите на живота и
смъртта.
Тъй като квантовите „закони“ нямат абсолютната природа на Нютоновите (или Аристотеловите)
закони, цялата квантова теория трябва да използва вероятности. Както беше казано, Аристотеловото
„да“, или 100% и „не“, или 0% представляват увереността, традиционно търсена от западняците.
Квантовите експерименти отказват да дадат такава увереност и ние винаги се оказваме с някаква
вероятност между 0% и 100% - може би 24%, или 51%, или 75%... и т. н..
В много случаи в действителност откриваме 50% вероятност, точно както би се получило, ако
хвърляме монета и вероятността да се приземи на ези е равна на вероятността да се приземи на тура и
е равна на 50%. Шрьодингер разглежда случая с квантовия процес на разлагане, в който във всяка
точка от времето t вероятността на един възможен резултат е равна на вероятността на друг
възможен резултат и е равна на 50%. За удобство, нека приемем, че t = 10 минути. Сега можем да
кажем, че след десет минути вероятността на резултат А и на резултат В е равна на 50%, но не можем
да кажем кой резултат ще се получи, докато 10-те минути не изминат, за да сме в състояние да
направим измерване.
Е, Шрьодингер казва: представете си сачма с отровен газ, която ще експлодира в случая на
резултат А, но няма да експлодира в случая на резултат В. Очевидно в края на 10-те минути
вероятността на експлодирала сачма = вероятността на неексплодирала сачма = 50%.
Сега сложете сачмата в сандък заедно с една котка и заключете вратата.
До момента, в който ще отворите вратата, за да видите какво се е случило, вероятността на
експлодиралата сачма все още е равна на вероятността на неексплодиралата сачма, която пък е равна
на 50%. Следователно вероятността на жива котка е равна на вероятността на мъртва котка = 50%.
На Аристотеловия език котката едновременно „е“ мъртва и жива, докато не отворим вратата.
Преформулирането на операционален език, както направихме, ни спасява от тази абсурдност, но
не решава напълно проблема. Моделът, който съдържа мъртва котка, има вероятността на модела,
съдържащ жива котка, и двата пак имат вероятност от по 50%. Ние сякаш сме избягали от по-
странните метафизически интерпретации на проблема с котката на Шрьодингер, но все още не сме
разрешили загадката. Класическата физика би предвидила точни резултати дори преди да
погледнем, но квантовата физика може да прогнозира само вероятности, докато не погледнем.
Добро основание за придържане към Копенхагенската интерпретация, бихте могли да кажете.
Склонен съм да се съглася.
Айнщайн и други обаче не харесвали Копенхагенското становище и продължавали да настояват,

85
Третият президент на СЛЩ, основен автор на Декларацията на независимостта и влиятелен политически философ,
роден на 13.04.1743 г. в Шадуел, Вирджиния и до голяма степен самообразовал се. - Б. пр.

www.spiralata.net 67
че в крайна сметка ще открием начин да правим твърдения за „реалността“ дори в квантовата област.
Котката на Шрьодингер ги изправя пред много тежки проблеми.
През 1952 г. Хю Еверет86 от Принстън в сътрудничество с Уийлър и Греъм предлага теория,
която се опитва да опише „реалността“ и включва отговор на мистерията с котката.
На технически език вероятностната вълна, която описва възможните резултати от квантовия
процес, има математическо име - вектор на състоянието. В проблема с котката този вектор, така
както е дефиниран, може да „се деформира“ по два начина, единият даващ мъртва котка, а другият -
жива котка.
Фон Нойман би казал, че докато не отворим вратата, векторът на състоянието има три стойности:
мъртва котка, жива котка и може би. Това означава, че той може да се срине по два начина и ние
оставаме в може би, докато в действителност не видим как се е деформирал в даден случай.
Еверет, Уийлър и Греъм предлагат различен модел, който днес е съкратен на модел EWG според
техните инициали.
В него векторът на състоянието никога не се „свива“. Всеки възможен резултат се появява, но в
различни eigenstates (грубо казано, вероятностни разновидности). Тъй като тези eigenstates трябва да
съществуват някъде и не могат да съществуват в едно и също пространство-време, съществуват в
различни вселени.
Така в суперпространството - термин, създаден от Уийлър, за да разреши съвсем различни
проблеми (математически формулировки на гравитацията във вселената на Айнщайн), - нашата
вселена не съществува сама. Има и други вселени - неизвестен брой - в същото суперпространство,
което съдържа четириизмерната вселена на Айнщайн. В една вселена eigenslalc в края на случая с
отровната сачма съдържа мъртва котка, а в друга вселена съдържа жива котка.
И това се случва всеки път, когато се появи 50 % вероятност. Векторът на състоянието „се
разцепва“ на два вектора в две вселени.
Следователно тази теория буквално означава, че някъде в суперпространството съществува
вселена със Земя точно като тази с изключение на това. че Адолф Хитлер там никога не с влязъл в
политиката и си е останал бояджия, а Ван Гог, след като мозъкът му се е разпаднал от парезата, е
влязъл в политиката и е изплувал като Велик диктатор.
Ако се отдалечите от физиката за момент и погледнете философски или песимистично на това, е
възможно да попитате защо сме имали лошия късмет да се приземим в тази вселена, вместо в онази.
Отговорът - в модела EWG - гласи, че „ние“ съществуваме и в онази вселена, или нещо като наши
ксерокопия съществуват там.
Е, предупредих ви, че ще ви звучи като научна фантастика.
Някъде в суперпространството съществува вселена, в която Земята се върти около Слънцето
точно така, както прави тук, но на онази Земя никога не се е появил живот - и никой като Еверет,
Уийлър и Греъм не се е появил, за да предложи идеята, че съществуват онези други Земи,
включително тази, на която нашите Еверет, Уийлър и Греъм са дали началото на тази идея.
Някъде в суперпространството съществува вселена, в която мое ксерокопие седи и пише този
параграф, и предлага като пример: „Някъде в суперпространството съществува вселена, в която
Бетховен е умрял сравнително млад, така че те имат от първата до четиринадесетата но никога не са
чували великолепната Петнадесета симфония.“
Някъде в суперпространството съществува вселена, в която друго мое ксерокопие седи и пише:
„Някъде в суперпространството съществува вселена, в която Бетховен е умрял много млад, така че те
имат от първата до четвъртата симфония, по не и великолепната Пета симфония.“
И така нататък, ... но не до безкрайност. Никой не е изчислявал точния брой на паралелните
вселени, които би трябвало да съществуват според този модел, но тъй като всички възможни вселени
би трябвало да се появят от един и същ Голям взрив (в термините на този модел), броят изглежда
много голям, но не безкрайно голям. Във Physics Today, 1970 г., д-р Брайс де Уит го изчислява като
по-голям от 10100, но не се опитва да гадае колко по-голям.
Въпреки това броят е достатъчно висок за всеки научнофантастичен сценарий, който си
направите труда да си въобразите.
Предполага се, че в една вселена съм бил принуден да напиша много подобна на тази книга, но

86
През 1957 г. Хю Еверет III предлагат, нар. интерпретации на мпогото снегове, която издига идеята, че косато се
прани някакво измерваме на система, в която функцията на вълната е смесица от състояния, вселената се разклонява на
няколко невзаимодействаиши вселени. Всеки от възможните резултати от измерването се появява, но в различна вселена.
- Б. пр.

www.spiralata.net 68
благодарение на различно запечатване и учебни преживявания съм отхвърлил Копенхагенското
становище и цялата книга се е състояла от аргумента, че теорията за множествените вселени има
повече смисъл от всяка друга интерпретация на квантовата механика.
В една вселена - каквото и да мислите за тази теория тук - мислите точно противоположното.
Основният аргумент за модела EWG се крие в предполагаемата му икономия. Това може да ви се
стори изненадващо. Бръсначът на Окам87, както някога знаеше всеки ученик - в онези реакционни
дни, когато на учениците се налагаше да знаят нещо, - твърди, че научно погледнато, трябва винаги
да избираме най-икономичния модел - този, който включва най-малко допускания или
предположения. Е, на повърхността модел, който казва, че повече от 10100 ваши ксерокопия ще четат
равен брой вариации на този текст, не изглежда много икономичен. Защитниците на EWG обаче
настояват, че всички съперничещи интерпретации водят до дори още по-малко „икономични“
приключения.
Копенхагенската интерпретация например изглежда много по-икономична от EWG - както я
представих. Твърде често обаче физиците са я излагали не на Е-прим, а на стандартен английски,
включително с „е на идентичността“. Когато се изрази с „е на идентичността“, Копенхагенското
становище също сякаш казва, че ние буквално създаваме физическата вселена, като я наблюдаваме -
позиция, приемана преди от Бъркли и лесно окарикатурявана като солипсизъм. (Както отбелязах,
един физик дори е написал: „Няма реалност.“)
Следователно защитаващата EWG тълпа твърди, че Копенхагенското становище нарушава
икономията на Окам, като постулира вселена, която е магически създадена от човешката мисъл.
Заради „е на идентичността“ някои от Копенхагенската школа в действителност са стигнали чак до
там. Това е довело до прословутия сарказъм на Айнщайн, че всеки път, когато мишката погледне
вселената, вселената трябва да се променя, а д-р Фред Алан Уолф тържествено отговаря, че клетките
в мозъка на мишката са толкова малко на брой, че всички промени, причинени от всички миши
наблюдения, възлизат на много, много малко над 0% и следователно можем да ги игнорираме.
Аз мисля, че Копенхагенското становище така, както е изразено в тази книга, без „е па
идентичността“, избягва цитираната по-горе критика. (След малко ще размишляваме дали друга
алтернатива - теориите за скритата променлива - по същия начин може да избегне критиката срещу
EWG, когато е преформулирана без „е на идентичността“.)
Същевременно признавам, че моделът EWG приема основните уравнения на вълната на
квантовата механика като верни, докато EWG и моделът на скритата променлива добавят
философски интерпретации към тези уравнения. В този смисъл моделът EWG може да се
квалифицира като по-икономичен.
Вижте, позицията на тази книга не прегръща това, което наричам Фундаменталистки
Копенхагенизъм - становището, че Копенхагенският модел има последната дума завинаги. Аз по-
скоро смятам позицията си за Либерален копенхагенизъм. Не вярвам, че който и да е модел е
тъждествен на вселената или вселените, но мисля, че алтернативни модели ще продължат да се
множат, защото данните на съвременната наука са станали толкова сложни, че ще ги покриват много
модели.
Някои наричат това Либерално копенхагенско становище „агностицизъм спрямо моделите“. Д-р
Марчело Труци го нарича „зететизъм“.
Историята на модела EWG сочи степента на фундаменталистко несъгласие сред физиците по
тези въпроси и затова според мен подкрепя Либералния копенхагенизъм, или „моделния
агностицизъм“, към които са прибягнали повечето физици днес - зететичната нагласа на тази книга.
Д-р Уийлър - един от авторите на EWG - по-късно го отхвърля заради „прекомерния му
метафизически багаж“, но напоследък отново се връща към него. Д-р Бръс де Уит казва, че
първоначално не е можел да приеме на сериозно EWG, но сега е станал един от водещите негови
защитници. Мнозинството от физиците все още го разглеждат като математически сюрреализъм, но
популярността му продължава да расте сред по-младото поколение. Поне десетина книги през
последното десетилетие или приемат открито го ш модел, или се отнасят с уважение към него - като
също толкова правдоподобен, колкото и доминиращата Копенхагенетка теория.
Сега виждаме, че точно както съвременната невронаука отрича съществуването на един-
единствен Аз или „душа“ от Аристотелов вид и открива множество Азове във всеки мозък, един клон

87
Съшо закон за икономията или закон за пестеливостта - принцип, изразен от схоластика Уилям Окам (1285-
1347/49), - че non sunt multiplicanda praeter necessitatem, т. е. цялостите пе трябва да се умножават отвъд
необходимото. – Б. пр.

www.spiralata.net 69
на квантовата теория също ви леда разнообразие от Азове. С други думи, и изследванията върху
мозъка, и един вид квантова механика казват, че многото възможни Азове изглеждат еднакво
„реални“ - невролозите откриват тези Азове в нашата мозъчна химия, а теоретиците на EWG ги
откриват в другите вселени, но и в двата случая „единственият същностен Аз“ е изчезнал също
толкова категорично, колкото и в будистката теория.
В невронауката преобладаващият Аз в момента изглежда не по-реален от латентните Азове,
които могат да се проявят в момента, в който си пийна, взема наркотик или се уплаша, или се окажа в
непозната страна. В модела EWG Азът, който проявявам в тази вселена, не изглежда по-реален от
многобройните женски Азове, които имам в половината от възможните вселени, или безбройните
алтернативни мъжки Азове, които имам в други вселени.
Човек не може да не е впечатлен от факта, че според фройдистките, юнгианските и
гещалтистките методи за интерпретация на сънищата тези алтернативни Азове, някои от които
носещи със себе си алтернативни вселени, се проявяват всяка нощ в съня ни. Някои физици
представят другите вселени и другите Азове като „виртуални“, но не описва ли това и нашите
сънища?
И не изглежда ли, че виртуалните Азове и виртуалните реалности са инфилтрирали както
психологията, така и физиката, защото - както твърди тази книга - всеки достатъчно напреднал
анализ в крайна сметка ще трябва да изостави Аристотеловата увереност и да приеме модели -
фунии на реалността, - основани на вероятностите?
Упражнение
Нека всеки член на учебната група каже на глас: „Правя това упражнение, защото...“ и след това
да се опита да изреди „всички" причини. Например вие ще направите това упражнение, защото сте се
включили в тази група. Защо сте се включили в тази група? Как сте се заинтересували от темите,
обсъждани в тази книга? Как сте открили тази група? Как сте пристигнали точно в този град от
всички градове на този планета?
Продължете анализа. Как: се е случило така, че сте се родили? С други думи, как са се срещнали
и оженили родителите ви? Как: са се родили те? След всички войни, земетресения, глад и други
катастрофи в човешката история как тези генетични черти, които се комбинират във вас, оцеляват,
когато толкова много други генетични черти са изчезнали?
Как се е появил този континент в геологическата еволюция? Можете ли да изчислите колко
миграции, завоевателски войни, икономически подеми и т. н. са довели до това генетичните черти на
баща ви и на майка ви да се съберат?
Опитайте се поне грубо да обясните формирането на планетата Земя и появата на живота.
Когато всеки член е имал възможността да опита тази игра, обмислете невероятността всички
вие да се изберете тази вечер от всички вечери в живота ви. за да направите това упражнение.
Вероятно ще се окаже необходимо да направите това упражнение поне три пъти, преди пълното
му значение да попие в невроните ви.
20. Звездотворци?
Д-р Джон Арчибалд Уийлър днес има по-радикално становище по тези въпроси, отколкото
когато е бил съавтор на модела EWG.
Преди да обсъдим това обаче, трябва да погледнем „не-локалността“.
През 1965 г. д-р Джон С. Бел публикува статия, която физиците накратко наричат „теоремата на
Бел“. Тъй като за това са били публикувани много глупости - и аз самият съм написал някои
безсмислици в една преди гина книга, наречена „Космически спусък I: последната тайна на
Илюминатите“88, - ще напредваме много бавно. Теоремата на Бел твърди, че:
Ако в определен смисъл съществува някакъв вид обективна вселена (т. е. ако не приемем най
солинсистката ерес, предлагана от невнимателните защитници на Копенхагенското становище), и
Ако уравненията на квантовата механика имат сходство на структурата (изоморфизъм) с тази
вселена, тогава
Съществува някакъв тип не-локална корелация .между всеки две частици, които някога, са
влезли в контакт.

Пълната ексцентричност на това ще ви впечатли, когато си спомните, че класическият тип не-

локална корелация, за която се е твърдяло преди сред хората, се състои от „магическата“ идея, че ако
шаманът постави ръцете си върху кичур от вашата коса, всичко, което той прави на косата, ще има
88
Книгата е издадена на български език от издателство .Дилок“ през 2002 г. - Б. пр.

www.spiralata.net 70
въздействие върху вас. Фрейзър нарича тази идея „симпатическа магия“ в The Golden Bough
(„Златната клонка“) и я характеризира като типична за „примитивното“ мислене. Да не би най-
напредналата наука да се е върнала към най-„примитивните“ идеи?
Не съвсем. След малко ще обясним тънкостите на „не-локалната корелация“. Първо нека
отбележим, че идеята за не-локалната корелация изглежда толкова безбожна или немислима на някои
физици (които осъзнават призрачната й прилика с магията на шаманите), че са решили да избегнат
последствията от математиката на Бел, като оспорят първата стъпка по-горе и се оттеглят в безсрамен
солипсизъм. Този път досега се появява открито (доколкото знам) само в две статии от д-р Н. Дейвид
Мърмин от Колумбийския университет (“Quantum Mysteries for Everyone,” Journal of Philosophy, Vol.
78, 1981 и “Is the Moon There When Nobody Looks?” Physics Today, April 1985). Д-р Мърмин твърди,
че Луната изчезва, когато никой не я гледа.
Да! Не преувеличавам. Д-р Мърмин пише: „Може да се демонстрира, че Луната не е там, когато
никой не гледа. “Ех, мисля си, ако човекът имаше поне някакво познание за Е-прим...“
Моля ви да си спомните, че позицията на д-р Мърмин се различава от моето твърдение, а
именно, че Луната не се появява в нашата наблюдавана вселена, докато някой не я погледне, но не
твърдя, че можем да правим смислени твърдения както за съществуването, така и за не-
съществуването в „реалната вселена“, а единствено след като някой погледне наблюдаваната
вселена.
Никой (все още) не си е дал труда да оспори средното условие в аргумента на Бел. Уравненията
на квантовата механика имат по-висок изоморфизъм е наблюдаваната вселена, отколкото всяко друго
нещо в науката. Знаем това, защото тези уравнения се появяват в теория, лежаща в основата на 90%
от технологията, която използваме всеки ден (по оценка на Джон Грибин). Появяват се в телевизията,
атомната енергия, компютрите, молекулярната биология, генното инженерство и навсякъде другаде.
Ако тези уравнения имаха някакъв съществен дефект, досега той щеше да изплува на повърхността.
(Вероятно съществуват дребни дефекти, както е във всяко човешко начинание, но съществен дефект
означава, че всеки ден нещата около нас биха се взривявали.) Не: квантовите уравнения вероятно
имат най-високото равнище на прагматично (експериментално, практическо, всекидневно)
потвърждение във всеки клон на науката.
Следователно, приемайки вселена, която хората могат да наблюдават, и изоморфизъм между
вселената и квантовата математика, заключението на Бел изглежда математически неизбежно. Освен
това то е оцеляло след седем експериментални проверки с все по-усъвършенствани инструменти и
сякаш е реабилитирано в очите на всички с изключение на онези, които подобно на д-р Мърмин
намират солипсизма за по-малко „ирационален“, отколкото не-локалността.
Е, какво имаме предвид под „не-локалност" в смисъла на Бел? Можем ли да я диференцираме от
магията на шаманите? Да, можем. Тогава тезата съвсем не изглежда „толкова шантава, колкото
магията“. Ще изглежда много по-шантава.
Всички предквантови модели на вселената, включително Относителността на Айнщайн, са
приемали, че всички корелации включват връзки. С други думи, те приемат, че винаги, когато А
издаде звука пинг!, тогава В отвръща понг! и обяснението трябва да се крие във връзката между А и
В. Ако пингпонговата реакция продължава отново и отново без връзка между А и В. това би
изглеждало наистина свръхестествено на класическите физици (и на здравия разум).
В нютоновата физика връзката между пинг и понг изглежда механична и детерминистична (А
„бута“ и В „е бутано“ и т. н.); в термодинамиката връзката изглежда механична и статистическа
(когато достатъчно А се бутат едно друго достатъчно дълго, ще ударят достатъчно В, за да накарат В
също да се бутат); в електромагнетизма връзката изглежда пресичането или взаимодействието на
полета; в Относителността връзката сякаш е резултат от изкривяването на пространството (което
наричаме „гравитация“), но корелацията във всеки случай включва някакъв тип връзка.
В един прост модел цялата предквантова физика е приемала един вид вселена на билярдната
маса. Ако топката се движи, причината се крие в механиката (тя е била ударена от друга топка) или
полетата (електромагнитно поле е привлякло топката в една посока, а не в друга), или геометрията
(масата е изкривена по определен начин), но топката все пак се движи без причина.
В квантовата механика след 20-те години не-локалните ефекти - корелации без връзки - са се
стрували на много физици като единственото обяснение на известна част от поведението на
субатомните системи. (Бор използва думата „не-локален“ още през 1928 г.) Бел просто доказа
математически, че тези не-локални ефекти наистина трябва да съществуват, ако квантовата
математика „зацепва“ с наблюдаваната вселена.

www.spiralata.net 71
 При тези не-локални ефекти, когато кажем, че не съществува връзка, за да обясни корелацията,
имаме предвид - по-директно казано, - че не съществува „причина“ във всеки смисъл, в които някога
сме разбирали „причината“.
Представете си маса за билярд без играчи. Никой не удря никакви топки. Земетресение не
разтриса стаята. Не съществува магнит, скрит под масата. Въпреки това топка А в единия край на
масата внезапно се обръща но часовниковата стрелка, а топка В в другия край се обръща срещу
часовниковата стрелка.
Ако кажете това на невярващия Ранди, той ще настоява, че има някаква измама или
мистификация. Въпреки това подобни не-локални корелации изглеждат математически необходими
на квантовата механика и експериментите многократно ги измерват.
Моделът на билярдната маса предлага само един аспект на не-локалната реалност. Друг модел -
от лекция на самия д-р Бел, както ми беше разказана от д-р Хърбърт, - гласи следното:
Представете си двама души в Дъблин и в Хонолулу. Представете си, че сме ги наблюдавали
внимателно за известно време и сме извлекли някои „закони“ от тяхното поведение. Единият закон
гласи, че винаги, когато човекът в Дъблин носи червени чорапи, този в Хонолулу носи зелени
чорапи. След това експериментално се намесваме в системата - ние „причиняваме“ („или във всеки
случай докарваме“, както казва Джойс) човекът в Дъблин да свали червените си чорапи и да надене
зелени. Незабавно проверяваме мониторите си в Хонолулу. Откриваме, че онзи там незабавно е
свалил зелените си чорапи и е надянал червени! (Не одобрявам удивителните в изложенията, но този
случай сякаш заслужава поне една. Може би заслужава три или повече...)
„Незабавно" означава - наред с другите неща, - че ние със сигурност знаем, че никакъв сигнал от
Дъблин не би могъл да стигне до Хонолулу, за да създаде връзка между събитията. Сигналите
пътуват със скоростта на светлината (или с по-ниска скорост) и не могат да причинят незабавна
реакция. Следователно резултатът в Хонолулу дори не се квалифицира като „реакция“, строго
говорейки, и бързо би се класифицирал като съвпадение с изключение на това, че ако двамата мъже
продължават да се държат като частици на Бел, същата корелация ще се появява всеки път, когато
накараме единият от тях да си смени чорапите.
(Силно техническите атомни експерименти, показващи този тип поведение, са публикувани в
книгата на Грибин In Search of Schroedinger’s Cat [,,B търсене на котката на Шрьодингер“] и в
Quantum Reality („Квантова реалност“] на Хърбърт.)
Е, сега можете да видите по какъв начин това е различно от примитивната „симпатическа магия“.
Магията включва някаква „окултна“ теория за каузалността, но тази корелация без връзка не
съответства на никаква теория за каузалността. Освен това магията пътува по един начин - на теория,
- но това сякаш изобщо не включва пътуване, освен ако не искате да си представите двупосочно
едновременно „пътуване“. Накратко: магията не е чак толкова странна, колкото не-локалната
корелация.
Д-р Джак Сарфати по една случайност нарича не-локалната корелация „информация без
транспортиране“. Можете да опитате това, ако смятате, че терминът „корелация без връзка“ е малко
мъгляв.
Разбира се, Юнговата синхронност - приемана не само от юнгианците, но и от много други
психолози - също включва този вид не-локална и не-каузална корелация. Всъщност Юнг
конкретизира, че синхронността не би могла да съответства на нито една чисто каузална теория за
вселената от гледа точка на билярдните топки. Повечето учени извън психологията са мислели -
преди експерименталното верифициране на теоремата на Бел, - че само психолозите могат да говорят
такива глупости... Сега обаче въпросът, изглежда, се нуждае от повторно изследване.
Сега - най-накрая - нека се изправим пред последствията от теоремата на Бел за модела на
множествените вселени.
През последното десетилетие физиците са прекарали много време в дебатиране върху нещо,
наречено Принцип на антропията, който накратко гласи, че ние живеем във вселена, която
подозрително изглежда така, сякаш по необходимост в крайна сметка ще създаде човешки същества.
На по-невнимателен език тя изглежда така, сякаш е „планирана“ за хората.
Е, това преобръща последните 300 години наука. „Планът“ по принцип и особено антропният
план някога с играл голяма роля в Аристотеловата и теологичната мисъл, но науката е решила, че би
могла да се справи също толкова добре и без каквито и да било постулати за „план“. Въпреки това
антропният принцип днес изглежда по-силен от когато и да било в теологичната ера.
Вижте, няколко космолози са отбелязвали група от доста уникални факти за нашата вселена,

www.spiralata.net 72
които се свеждат до простото твърдение: ако променят дори минимално (в повечето случаи дори
0.01%) която и да е от физическите константи, ще установим, че резултатът ще създаде вселена, в
която хората не биха могли да се развият.
С други думи, от всички възможни вселени, които са можели да се появят от Големия взрив,
повечето или бързо са щели да се срутят, или за кратко да се развият в различни газови формации,
или да еволюират в галактики от звезди без никакви планети, или да се развият по един или друг
начин, който не би позволил възможността за човешки живот.
Професор Пол Дейвис изследва подробно тези демонстрации с математическа строгост в своята
книга The Accidental Universe („Случайната вселена“). Той достига до заключението, че ние или
трябва да приемем модела EWG за много, много вселени, повечето от които без хора, или ако
настояваме на едната вселена на „здравия разум“, трябва да приемем, че някакъв Антропен
принцип е работил, за да „планира“ или да развие тази вселена в посока, която е създала възможност
ние да съществуваме.
Казано на прост език, имаме два избора: много вселени, или една вселена с нещо подозрително
приличащо на Проектант. Без значение колко усилено работят защитниците на втория избор, за да му
придадат абстрактно и математическо звучене, той все още изглежда като „Бог“ на повечето
читатели.
Разбира се, Проектантът (така, както обикновено се схваща) не получава сърдечен прием в
научните кръгове. Той принадлежи на теолозите - мислят учените - и определено не спада към
научното обяснение на вселената.
В днешния дебат Антропният принцип се е разпаднал на Силен антропен принцип и на Слаб
антропен принцип; първият дава резултати, които са по-съвместими е хипотезата за Проектанта.
Дори Слабият антропен принцип обаче отваря вратата, през която Проектантът може отново да се
промъкне в науката.
Сега в историята отново влиза д-р Уийлър.
(В това обсъждане до голяма степен следвам популяризирането па днешните теоретични
схващания на д-р Уийлър: „Turning Einstein Upside Down,” John Glidedman, Science Digest, October
1984.)
Теоремата на Бел показва, че ако квантовата теория съответства на нещо като физическа вселена
- ако квантовата теория не се срути в солипсизъм, както критиците на Копенхагенското становище
винаги са очаквали да стане, - не-локалните корелации трябва да съществуват във Вселената и в
нашата математика. Тези не-локални корелации обаче не е нужно да са корелации в
пространството, както ги представях дотук (в името на яснотата и простотата). Теоремата на Бел
сочи, че не-локалните корелации във времето трябва да се появяват и в квантовата вселена. (Досега
пропусках това, защото то наистина стряска ума, ако читателят не е бил воден бавно стъпка по
стъпка.)
Не-локалните пространствени корелации (или подобни на пространството корелации, както биха
казали строгите Релативисти) просто премахват нашето понятие за линейна каузалност, подскачат го
или го игнорират. Не-локалните времеви корелации, или подобните на времето корелации обръщат
каузалността с краката нагоре.
Два фотона навлизат в един и същ измервателен инструмент. Това създава контакта, който става
- в математиката на Бел - не-локална корелация. Бди пия т от фотоните обаче е дошъл до
инструмента от свещта в другия край на стаята, а другият - от звезда, отдалечена на 1 милион
светлинни години. Не-локалната корелация не се променя (степента й на промяна = 0 в уравненията
на Бел) нито в подобните на пространството, вито в подобните на времето разделения.
За да съответстват двата фотона на това изискване, единият, който е напуснал звездата преди 1
млн. години, трябва да е имал свойствата си преди 1 млн. години, което изглежда абсурдно дори за
Квантовата страна на чудесата. (Това означава, че фотонът „е знаел“, че ще го мерим след 1 млн.
години, така че се е облякъл както подобава, преди да напусне звездата и да започне дългото си
пътуване.)
Следователно - обратното - фотонът не напуска звездата преди 1 млн. години, „докато“
резултатът от нашето измерване днес в известен смисъл не се „върне“ не-локално във времето до
звездата и не „приспособи“ фотона така, че да корелира с другия фотон от свещта.
Какво написах току-що?
Да, сега имаме насочена назад във времето каузалност не задължително като буквална истина в
някакъв Аристотелов смисъл, а като единственият тип модел, имащ смисъл от гледна точка на

www.spiralata.net 73
данните, с които разполагаме днес.
По думите на Уийлър: „... грешим, ако мислим, че миналото има определено съществуване
„някъде там“.
Казано от гледна точка на Копенхагенското становище и на прагматизма, всеки модел на
миналото ни служи (или не успява да ни служи) при справянето с проблемите ни днес.
Традиционният модел на миналото - имане на определено съществуване „някъде там“ - не ни служи,
ако искаме да разберем не-локалната корелация. Следователно имаме нужда от модел, в който
настоящето може да влияе върху миналото.
Без „е на идентичността“ това според мен не поставя проблеми.
С „е на идентичността“ достигаме до безкрайни парадокси и модел, който само психично болен
пациент може да приеме сериозно. В действителност достигаме до вселена, която се променя като
подобна на блок цялост ~ цялата: минало, настояще и бъдеще - всеки път, когато правим
измерване.
И според мен, ако мишката на Айнщайн по една случайност задейства нашите измервателни
инструменти, тогава в крайна сметка тя може да промени цялата вселена.
Д-р Хърбърт разумно задава въпроса, как правенето на измерване може да има тази „магическа“
сила. Не смятам, че може. Мисля, че на този етап имаме нужда от модел с насочена назад каузалност,
докато не открием по-добър модел, защото иначе противоречим на фактите от квантовите
експерименти. Не смятам обаче, че моделът „е“ вселената. Когато моделът стане толкова чудат,
трябва да построим по-добър модел.
Междувременно, докато не се появи по-добър модел (или „нова парадигма“) в рамките на
настоящия модел на Уийлър, множеството вселени на стария EWG модел все още съществуват
някъде в суперпространството, но сме „избрали“ тази Антропна вселена чрез типа експерименти,
които сме провеждали.
Ако приемете модела на Уийлър като окончателната истина, тогава...
Проектантът най-накрая изглежда разкрит; вратата на Закона се е отворила и ние влизаме.
Нашите експерименти тук и сега - казва Уийлър - пътуват не-локално във времето-
пространството, както сочи Бел. По пътя си те се пресичат с Големия взрив заедно с всичко останало.
Така Големият взрив постепенно „фино се настройва“, така да се каже, и вселената около нас става
Антропна - вселена, в която хората могат и трябва да съществуват. Ние сами сме си го направили.
Накратко, нямаме нужда да постулираме свръхестествен Проектант. Нашите експерименти
създават вселената, наблюдавана от нашите експерименти, които, когато са интерпретирани, дават
Антропна вселена, а не някоя от милионите милиарди възможни не-Антропни вселени - защото ние
сме планирали експериментите.
Окей?
Разбира се, това все още не означава същото като лозунга на Ню Ейдж: „Ние създаваме
собствената си реалност.“ Уийлър определено не мисли, че мисълта, разумът или съзнанието имат
нещо общо с тази кръгово-каузална верига. Само ядрените експерименти влияят на частиците, които
не-локално настройват Големия взрив да създаде нас и нашата вселена.
Въпреки това изглежда определено странно, че Проектантът се появява и като вас и мен, и
човека, облягащ се на стълба на фенера в обяснението на квантовата механика, написано от
Едингтън89 преди близо 60 години, а Едингтън не е следвал пътя на Уийлър на не-локални корелации
и насочена назад във времето каузалност. Едингтън просто е проследил Копенхагенската
интерпретация до произхода й в прагматизма и екзистенциализма (както направих аз) и е достигнал
до заключението, което изразява по следния начин (Philosophy of Physical Science, p. 148):
Открихме странен отпечатък на бреговете на непознатото. Една след друга сме
създавали задълбочени теории, за да обясним неговия произход. Най-накрая сме успели да
реконструираме създанието, което е оставило отпечатъка. И я гледай! Той е оставен от нас.
Суфисткият еквивалент - отпреди 1 000 години - е следният: докато яздел в пустинята,
невероятният Молла Настрадин видял в далечината банда мъже на коне. Знаейки, че тази област
често се посещава от бандити, Настрадин максимално бързо се отдалечил в противоположната
посока.
Мъжете на коне обаче разпознали духовното лице. „Хм, защо най-мъдрият човек в ислямския

89
Сър Артър Стенли Едингтън, род. 28.12.1882 г. Кендал, поч. 22.11.1944 г., Кеймбридж, английски астроном,
физик и математик, чийто основен принос е в астрофизиката, изследвайки движението, вътрешната структура и
еволюцията на звездите. Освен това е първият, който тълкува теорията за относителността на английски език. - Б. пр.

www.spiralata.net 74
свят бяга така?“ се питали един друг. Затова решили да го последват, мислейки, че той ще ги отведе
до нещо чудесно.
Поглеждайки назад, Насрудин видял, че „бандитите“ започнали да го преследват. Пришпорвал
магарето си да бяга по-бързо. Мъжете го следвали още по-бързо, решени да не пропуснат
мистериозните дела на великия Насрудин. Преследването продължило, като всеки яздел все по-
бързо, докато Настрадин видял едно гробище. Бързо слязъл от магарето и се скрил зад един гроб.
Мъжете се приближили и от седлата на конете си погледнали над гроба към Настрадин.
Настанало мълчание, докато всеки усилено мислел, особено Настрадин, който сега видял, че
преследвачите му са стари негови приятели. „Защо се криеш зад надгробен камък?“ - попитал най-
накрая един от тях.
„По-сложно е, отколкото си мислите - отвърнал Настрадин. - Аз съм тук заради вас, а вие сте тук
заради мен.“
Упражнения
1. Групата трябва да обсъди дзен-загадката: „Кой е Този, който е по-възхитителен
от всички Буди и мъдреци?“
2. Според една история в News of the Weird, Op. eil.. шест човека във Филипините
веднъж започнали да спорят за това, „кое е първо: яйцето или кокошката". Страстите се
разгорели, появили се оръжия и четирима от шестимата били застреляни. Проверете дали
групата може да обсъди теорията на Уийлър - „за“ и „против“, без подобни драстични
резултати
3. Приложете - със собствената си изобретателност - модела на Уийлър към
обикновена кавга между хора.
4. Свалете капака на тоалетното казанче, дръпнете дръжката и наблюдавайте как
нивото на водата се връща до предишната си височина, след като сте го пустели. Това
показва най-простия възможен кръгово-каузален механизъм в обикновения дом.
Приложете кръгово-каузалния анализ към:
а. Расовите отношения в САЩ и Южна Африка.
б. Студената война.
в. Средностатистическия развод.
г. Самоизпълняващите се пророчества в отношенията мениджмънт/
профсъюзи.
21. Приятелят на Уигнър, или кой го направи?
Друг Нобелов лауреат - д-р Юджийн Уигнър90 - добавя един по-сложен аспект на проблема с
котката на Шрьодингер и се оформят заключения, които са подобни на създадената от наблюдателя
Антропна вселена на Уийлър, но същевременно са и изумително различни.
Моля ви да помните, че ние винаги имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти и няма
да се объркате твърде много, когато преминем към следващата особеност на ексцентричния път с
жълти павета на квантовата психология.
В първоначалния проблем с котката имаме физик в лаборатория, кутия, котка в кутията, сачма с
отровен газ вътре в кутията и някакъв процес на радиоактивно разпадане, който рано или късно
задейства експлозията на сачмата и смъртта па котката. Открихме, че без да отваряме кутията
уравненията, описващи квантовото разпадане, дават решение, в което твърденията „котката е
умряла“ и „котката все още е жива“ остават еднакво „верни“ или еднакво „неверни“, или поне 50-
процентови вероятности. Логиката на фон Нойман ще ни накара да кажем, че и двете твърдения
остават в състоянието „може би“, подобно на монета, все още летяща във въздуха.
Когато отворим кутията, откриваме жива котка или мъртва котка и никакво може би, както е при
монета та. която се е приземила на ези или на тура. Изглежда, че ние сме срутили вектора на
състоянието, като сме. отворили кутията.
Много добре, но сега нека погледнем от гледната точка на друг физик извън лабораторията.
Уигнър нарича този втори наблюдател приятел на физика в лабораторията и така новият проблем има
за заглавие „Парадокса на приятеля на Уигнър“.
След десет минути - както е в първоначалния експеримент - физикът в лабораторията - Ърнест -

90
На унгарски Йено Пал Уигнер, род. 17.11.1902 г. в Будапеща, поч. 1.01.1995 г., Принстъи, САЩ, роден в
Унгария американски физик, спечелил съвместно с Й. Ханс Йенсен от Западна Германия и Мария Гьоперт от САЩ
Нобеловата награда за физика през 1963 г.. Той получава наградата за множеството си приноси към ядрената физика,
включително формулирането на закона за запазването на паритета. - Б. пр.

www.spiralata.net 75
отваря кутията и открива жива котка. (Обичам хепиенда.)
Следователно за Ърнест векторът на състоянието е „грохнал". Вероятностите вече не са 50%
жива и 50% мъртва, а 0% мъртва и 100% жива.
Приятелят в коридора - Юджийн - обаче, все още не е чул новината. От негова гледна точка
Ърнест в лабораторията остава - както и цялата експериментална система - в състояние „може би“.
На много конкретно ниво Ърнест се състои от молекули, които се състоят от атоми, състоящи се от
„частици“ и/или „вълни“, които следват квантови закони, и Ърнест остава с несгромолясал се вектор
на състоянието,... докато не отвори вратата на лабораторията, не си покаже главата и не обяви: „Тоби
още не е умрял.“ Следователно за Юджийн чуването на новината сгромолясва вектора на
състоянието.
Разбира се, ние всички се състоим от молекули, които се състоят от атоми, състоящи се от
„частици“ и/или „вълни“, и всички оставаме в различни състояния „може би“, докато не направим
избор в екзистенциалния смисъл.
Между изборите очевидно се връщаме към състоянието „може би“, докато не направим
следващия избор. „Съществуването предшества същността“, спомняте ли си?
Следователно от гледна точка на Юджийн в коридора всички ние съдържаме квантова
несигурност. Квантовата несигурност „се сгромолясва“ в категоричното „той го направи“ или „той не
го направи" само когато Юджийн ни наблюдава.
Е, отвъд океана друг физик чака нетърпеливо резултата от този експеримент. Нека я наречем
Елизабет.
От гледна точка на Елизабет векторът на състоянието не се сгромолясва, когато Ърнест казва на
Юджийн: „В крайна сметка имаме жива котка." Векторът на състоянието във вселената на Елизабет
се сгромолясва едва когато Юджийн се втурва към телефона, факса, компютърната мрежа или друго
средство за предаване на сигнали: „Този път котката е жива.“ За Елизабет векторът на състоянието
се е сгромолясал, когато е пристигнал сигналът. Следователно сигналът сгромолясва вектора на
състоянието във вселената на Елизабет.
Четвърти физик - Робин - нетърпеливо чака да чуе какво електронно съобщение е получила
Елизабет... и в света на Робин векторът на състоянието още не се е сгромолясал...
И така нататък... за всеки брой Наблюдатели.
Изглежда, че сме стигнали отново до Катастрофата на безкрайния регрес на фон Нойман, но в
различна форма.
Някои ще се опитат да избегнат очевидните последствия тук, като кажат, че векторът на
състоянието съществува само като математическа формула в човешките глави - и то само в някои
човешки глави (в действителност принадлежащите на физици). В този случай проблемът за Приятеля
на Уигнър няма радикалното значение на откритието на Айнщайн на относителността на показанията
на инструментите. В случая на Уигнър относителността (на това, кога се сгромолясва векторът на
състоянието) съществува само в нашата концептуализация, докато относителността на Айнщайн
съществува в показанията на измервателните уреди.
Това възражение пренебрегва фундаменталното откритие на квантовата механика, което изразих
по десетки начини още от началото на тази книга, но което остава толкова „чуждо“ на нашата
Аристотелова култура, че непрекъснато го забравяме дори след като си мислим, че сме го научили.
Това откритие, да го кажа още веднъж по друг начин, се състои във фактите:
1. Не можем да правим смислени твърдения за някаква допускана „реална
вселена“ или някаква „дълбока реалност“, лежаща в основата на „тази вселена“, или
някаква „истинска реалност“ и т. н. настрана от нас, от нашите нервни системи и други
инструменти. .
Всяко твърдение, което правим за такава „дълбока“ реалност, отделна от нас, не може никога да
стане обект на доказателство или на оборване, а това го превръща в „безсмисленост“ (или „шум“).
2. Всяко смислено научно, екзистенциално или феноменологично твърдение
съобщава как нашата нервна система или другите инструменти са регистрирали дадено
събитие или събития във време-пространството.
Читателят вече прочете няколко варианта на зова и изпълни упражнения, които целят (надявам
се) да го направят преживелищно ясно, и въпреки това аргументът на Уигнър вероятно все още звучи
малко „чудато“ на някои от вас. Е, той засяга само вероятности, както казах в началото на тази
глава, и (1) не се опитва да описва „дълбока реалност“, отделна от нас, и (2) той описва типа
„реалност“, която можем да преживеем с машите нервни системи и другите инструменти, така че

www.spiralata.net 76
аргументът на Уигнър се квалифицира като смислена научна реч.
Нека опитаме в обратен ред. Присъдата на „здравия разум“ би казала: „Е, проклетата котка или е
жива, или е мъртва дори ако никой не отвори кутията.“
Тъй като само по себе си това никога не може да стане обект на проверка, то няма смисъл. В
момента, в който е направена проверката и някой надникне в кутията, сме напуснали „здравия разум“
и/или Аристотеловата „реалност“ и сме влезли в операционалната не-Аристотелова „реалност“.
Накратко, след като проверката се направи, навлизаме в областта на науката, на екзистенциализма и
на смислената реч. Без проверката оставаме в областта на шума - „звук и бяс, незначещи нищо“,
както е казал Бардът.
Ако помислите, „Котката е жива или мъртва дори ако никой не погледне“ обезпокоително
прилича на другото прочуто „е“-твърдение: „Хлябът сега е тялото на Иисус Христос, дори ако
инструментът все още го регистрира като хляб.“ От такива неинструментални, неекзистенциални
„истини“ могат да стават добри сюреалистични картини или стихотворения - могат да провокират
творчеството и въображението, и т. н., - но те не съдържат информация или смисъл в никакъв
феноменологичен контекст.
В горното обаче „ние“ остава недефннирано.
Ако определим „ние“ като хората в лабораторията, тогава смислената реч започва, когато се
отваря кутията. Ако го дефинираме като хората в коридора, сблъскващи се с Приятеля на Уигнър,
смислената реч започва, когато Ърнест отваря вратата на лабораторията и казва: „Отново жива
котка.“ Ако определим „ние“ като физиците отвъд океана, смислената реч започва, когато пристигне
електронният сигнал...
Знам, знам. Всичко звучи много шантаво.
Затопи Айнщайн трябваше да ни напомни: „Здравият разум ни казва, че Земята е плоска.“
Моля ви, забележете, че дори ако „Котката е мъртва или жива дори ако никой не гледа“може да
съответства на безсмислената категория, „Котката е мъртва“ и „Котката е жива“ не съответстват на
тази категория.
Те съответстват на категорията на неопределеното. Спомняте ли си разграничението между
неопределеното и безсмисленото?
Следователно „Някой постави бомба с часовников механизъм под масата“ не се квалифицира
като безсмислено твърдение дори ако все още никой не е погледнал. Вероятността е много висока
някой да погледне, ако го кажете на глас. В действителност вероятно всички ще погледнат...
Твърдението остава „неопределено“ във времето между чуването му и действителното
внимателно проверяване под масата. Тогава то става или „вярно“, или „невярно“.
Схванахте ли?
Не-Аристотеловата логика се занимава с екзистенциално/операционални вероятности.
Аристотеловата логика се занимава със сигурността и при липсата на сигурност почти през целия
живот тя подпрагово ни програмира да изобретяваме фиктивна сигурност.
Тази треска за фиктивна сигурност обяснява повечето Идеологии и почти всички Религии на
планетата - според мен.
Упражнения
1. Класифицирайте следните твърдения като верни, неверни, безсмислени или
просто понастоящем неопределени.
а. Американските военновъздушни сили са скрили няколко мъртви
извънземни в хангар във военната база „Едуардс“.
б. Това упражнение съдържа 13 твърдения.
в. Всички твърдения в това упражнение са неверни.
г. Доброто ченге никога не взема подкупи.
д. Функцията на държавното обучение се състои н погубване на
любопитството, насърчаване на покорството и подготвяне на безмисловни търтеи,
за да работят за корпорациите.
е. Горбачов има предимство пред всеки останал в Политбюро, защото
остава трезвен, когато всички останали се напият.
ж. Твърдение В е невярно.
з. Твърдение G е невярно.
и. Бог обича всеки, дори серийните убийци, изнасилваните и агентите на
ЦРУ.

www.spiralata.net 77
 к. Всички твърдения са верни в някакъв смисъл, неверни в друг смисъл,
безсмислени в трети смисъл, верни и неверни в някакъв смисъл, верни и
безсмислени в друг смисъл, неверни и безсмислени в някакъв смисъл и верни,
неверни и безсмислени в друг смисъл.
2. Опитайте да живеете в продължение на един ден с това (вероятно)
самоизпълняващо се пророчество: ,.Аз съм тъп и непривлекателен, и никой не ме харесва.“
3. Опитайте да живеете в продължение на един ден с тази програма: „Аз съм
блестящ и привлекателен, и всеки ме харесва.“
4. Решете кое от горните две упражнения харесвате повече и се опитайте да
живеете с тази програма в продължение на цял месец.
Наблюдавайте всички стари програми, които се намесват и пречат на това упражнение.

ПЕТА ЧАСТ
He-локалният Аз
Ако квантовата механика не ви е шокирала из основи,
значи все още не сте я разбрали.
- Нилс Бор
22. Скритите променливи и невидимият свят
Както споменах по-рано, Айнщайн не е харесвал Копенхагентската интерпретация. Неговият
дебат с Бор по този въпрос продължава повече от двадесет години и изпълва страниците на много
научни списания; мнозинството от физиците, когато дебатът се е изчерпал, решават, че Бор е
спечелил. Въпреки това някои аргументи на Айнщайн продължават да тегнат над физическата
общност и едно малко малцинство не престава да се чуди дали Бащата на Относителността все пак не
е отбелязал няколко показателни точки.
Любимата линия на критики на Айнщайн се центрира. около твърдението му, че квантовата
механика - както е била позната тогава (и все още) - не може да съставлява „пълна“ теория за
субатомната област. На обикновен език това означава, че Несигурността и Неопределеността на
квантовите уравнения - колкото и полезни да се оказват всеки ден в технологията - съдържат
възможна дупка, през която някой ден може да навлезе напълно нова Квантова теория.
По-просто казано, фактът, че ние не сме в състоя ние да отстраним Несигурността и
Неопределеността днес, не регистрира задължително факт за границите на научния метод (както е
вярвал Бор, или за границите на научния метод и човешката нервна система, както твърдя аз).
Несигурността и Неопределеността могат просто да регистрират „непълнотата“ на квантовата
механика.
В крайна сметка аргументът на Айнщайн се развива в хипотезата за Скритата променлива. Да
предположим, че открием някакви променливи, неизвестни днес, и тези променливи обясняват
сгромолясването на вектора на състоянието. Ако се случи това, Копенхагенската интерпретация ще
излезе от употреба - заедно с логиката с три стойности на фон Нойман, модела на множеството
светене и чудовищното потомство на котката на Шрьодингер и приятеля на Уигнър.
Една област на скрити променливи - скрит, субквантов „свят“, ако можем да го демонстрираме
в лабораторията, - би обяснил как векторът на състоянието „се сгромолясва“ от вероятност преди
измерването до сигурност след него. Тогава можем да кажем, че са го направили Скритите
променливи и не е необходимо да твърдим, че го е направил актът на измерване - или отчетът за
акта на измерването го е направил, както е в аргумента на Уигнър. „Здравият разум“ и може би дори
Аристотеловата логика могат да се въздигнат отново от гробовете, в които ги погребва физиката през
20-те години.
За съжаление има две основни възражения срещу модела на Скритата променлива.
Първо, теориите за Скритата променлива „звучат погрешно“ и дори миришат погрешно на
съвременните учени. Те внушават Аристотелови „същности“ и дори Платонови „дълбоки реалности“
и други метафизически цялости, или призраци. Те дори напомнят на някои учени за уж „скритата
същност на Иисус“, за която католиците твърдят, че е погребана в нещо, което изглежда просто като
парче хляб на нашите сетива и инструменти. Накратко, тези теории имат определено средновековно
зловоние.
По-технически казано, това възражение глас и, че Скритите променливи псе още остават
неопределени и звучат почти като че ли могат да останат неопределени завинаги и затова заслужават
проклятието на „безсмислеността“ или „шума“. В крайна сметка без значение колко експерименти не

www.spiralata.net 78
успяват да открият Скритите променливи, яростните защитници на тези призраци продължават да
твърдят: „Ние все още не сме погледнали на правилното място.“ Този път води към безкраен
философски дебат, а не до научни операции.
Второто възражение срещу теориите за Скритите променливи изглежда още по-силно. Учените
са използвали квантовата теория от 90 години под една или друга форма и от 70 години в нейната
(така се твърди) пълна форма, и все още не са открили никакво, ама никакво доказателство за Скрити
променливи.
Тези аргументи са накарали физиците - или преобладаващото мнозинство от тях - да хвърлят
Скритите променливи в кошчето за боклук заедно с католическите „същности“, теориите за
флогистона91 и етера и „Природния закон“ (в нравствения или политическия смисъл). Можем да се
оправим съвсем добре и без такива призраци - била съгласна научната общност.
Или така им се струвало, докато д-р Дейвид Вом не предложил нов тест за теоремата на Бел, а д-
р Аспект от Орсе не провел теста няколко пъти.
Днес изглежда, че е възможно да разполагаме с „по-пълна“ квантова теория, която включва
Скрити променливи. На този етап обаче това не означава, че сме открили „дълбоката реалност“ и
можем да изхвърлим Копенхагенската интерпретация. То означава просто, че имаме още един нов
модел, който за повечето физици означава още един аргумент за „агностицизъм спрямо моделите“
или зететизъм.
Нека погледнем този модел на Скритата променлива.
Всеки е съгласен - е, почти всеки; няколко еретици не са съгласни с всяка присъда в квантовата
механика, но почти всеки е съгласен, че експериментите на Аспект ясно демонстрират не-локална
корелация.
Някои твърдят, че Аспект е демонстрирал и вид Скрита променлива. Други енергично отричат
това. Джон Грибин - редакторът по физика на New Scientist - твърди, че експериментите на Аспект не
само не успяват да подкрепят теориите за Скритите променливи, но недвусмислено ги отричат
веднъж завинаги.
Очевидно тук навлизаме в област, в която най-добре информираните физици имат трудности да
се разберат едни други или какво може би имат предвид под термините, използвани в собствените им
дебати.
Проблемът сякаш се крие в различите пищен цип за тона, което имаме предвид под Скрита
променлива. Д-р Бом - човекът, който предлага, плана на експериментите на Аспект, има предвид
нещо, което Айнщайн и другите първоначални теоретици на Скритата променлива не са мислели. От
гледна, точка па Бом експериментите на Аспект отслабват аргументацията за локалните скрити
променливи, но подкрепят понятието за не-локални скрити променливи.
А какво - в името на всичките Буди-шкембелии в Бирма - имаме предвид под не-локална скрита
променлива?
Както обясних в предишната част, не-локалните корелации надскачат каузалността и освен това
разрушават традиционните ни идеи за „пространство“ и „време“. Ако две „частици“ - или „събития“,
или каквото и да било - имат не-локална корелация, в съвременната квантова теория това означава, че
те ще останат корелирани дори когато никакъв сигнал, поле, механично „бутане и дърпане“, енергия
или някаква „причина“ не могат да пътуват от едната до другата.
В експериментите на Аспект например фотоните в двата края на експерименталния апарат
запазват своята корелация на Бел винаги, когато изследователят прави измерване - и въпреки това
измерванията могат да станат след като фотоните са преминали през специални ключове, които
позволяват измерването да се проведе само в последните 10 наносекунди от експеримента. На
светлината щеше да отнеме 20 наносекунди, за да премине от единия фотон до другия, а - както
вероятно сте чули - няма позната на физиците енергия, която може да пътува по-бързо от светлината.
С други думи, никаква физическа енергия не би могла да пренесе сигнала от фотон А до фотон В или
от фотон В до фотон А и да направи връзка, която би ни позволила да представим каузално
обяснение.
Е, виждате, че никакви локални скрити променливи не биха могли да обяснят това. Следователно
една форма на теорията за скритата променлива определено не може да се привлече, за да обясни
тази „корелация без връзка“. Това едва ли „оборва“ теориите за локалните скрити променливи, но все
пак показва - още веднъж, - че квантовите експерименти все още не са разкрили никаква

91
Несъществуващо и въображаемо химическо вещество, за което до краа на XVIII в. смятали, че се отделя от телата
и причинява горенето. – Б. пр.

www.spiralata.net 79
„непълнота“, която бихме могли да запълним чрез постулиране на локална скрита променлива.
Същевременно една не-локална скрита променлива би могла да обясни резултатите на Аспект и
няколко други експерименти, проведени след като Бел публикува своята Теорема, които показват, че
не-локалните корелации наистина се появяват в лабораторията (експериментално) и в уравненията
(теоретично).
Все още не разполагаме с много ясна представа как би изглеждала една не-локална скрита
променлива прав ли съм?
Д-р Бом, който започва да мисли за не-локалността още от 1952 г., с течение на годините е
разработил математически модел на не-локалните скрити променливи и - още по-невероятно - дори е
открил начин да пише на съвсем обикновен английски за „значението“ на тази математика. (Неговият
английски включва превръщането на много статични съществителни в динамични глаголи, но аз
мисля, че мога да получа същия ефект просто като продължавам да избягвам статичното „с на
идентичността".) Можете да прочетете за модела на Бом (с особения му английски език) в книгата му
Wholeness and the Implicate Order („Целостта и имплицирания ред“) (London, Ark Paperbacks, 1983).
Накратко, д-р Бом постулира експлициран или разгърнат ред (той използва и двете думи), който
изгражда четириизмерния континуум, известен на физиката след Айнщайн. Този ред, който той
обикновено нарича видимата вселена, е наименуван експлициран или разгърнат, защото заема
пространството-времето: всяка част от него има локус. Можете да кажете, че сте открили частта тук -
в пространството, а не на друго място, и сега - във времето, а не в някакво друго време.
Този експлициран ред грубо съответства на хардуера на компютъра или на мозъка ни.
(Неврологът д-р Карл Прибрам е приел модела на Бом, за да обясни някои загадки на мозъчното
функциониране.)
След това д-р Бом постулира имплициран или сгънат ред (използва и двете думи), който
едновременно „пропива“ и надскача четириизмерната експлицирана Айнщайнова вселена. Този ред е
наречен така, защото не заема конкретно пространство-време - никоя негова част няма локус.
Можете да го намерите тук в пространството, но и някъде и навсякъде другаде; можете да го
локализирате тук във времето, но и всякога и във всеки друг момент. (Само неговите експлицирани
резултати имат локус. Самият той остава не-локален.)
Този имплициран ред съответства на софтуера на нашите компютри - и на мозъка ни, според д-р
Прибрам.
Всичко на експлицираното-разгърнато ниво има локус и изглежда каузално (докато човек не
изследва най-малките му, квантови частици); всичко на имплицираното-сгънато ниво има не-
локалност и изглежда не-каузално.
Досега успяхме да наблюдаваме не-локалност само под формата на нейните резултати, т. е. не-
локални корелации на експлицирано-разгьрнатото (пространство-време) ниво - след като Бел ни
вдъхнови да ги потърсим, - защото това разгърнато равнище действа като удължение в
пространството-времето на винаги нe-локалния и не-пространствено-времеви имплициран ред. С
други думи, сякаш съществува някакъв субквантов свят, приличащ на забранената от Бор „дълбока
реалност“, но не можем да го наблюдаваме или да го преживеем. Въпреки това не можем да го
наречем „призрак“ или „безсмислено понятие“, защото наблюдаваме неговите ефекти като не-
линейни корелации, които изобщо нямат смисъл, освен ако не допуснем нещо като този имплициран
ред.
Същевременно имплицираният ред като научен модел не е тъждествен на класическата „дълбока
реалност“ в Аристотеловия смисъл, защото има ролята на един модел сред многото. Бом, бащата на
този модел, не твърди, че той се класира като „единствения верен“, като „окончателния“ модел или
нещо такова.
Ако компютърната и мозъчната метафора досега не са изяснили достатъчно имплицитния ред за
вас, опитайте друг модел: изпълнението на „Деветата симфония“ на Бетховен има всички
характеристики на хардуер или експлициран ред. Можете да го локализирате много точно в
пространството-времето: да речем, в 21 часа във вторник в сградата на Старата опера, и ако объркате
тези пространствено-времеви координати, ще пропуснете изпълнението.
„Деветата симфония“ на Бетховен обаче има имплицирано, сгънато съществуване като софтуер,
конто не съответства точно на имплицирания ред на д-р Бом, но се доближава до него. Ако всяко
печатно копне на симфонията може да има дата и място: „Открихме това в лятната вила на Лени
Бърнстейн в неделя, 23 ноември“, някакъв аспект на „Деветата“ пак ще остане не-локален, защото не
можем да кажем точно колко глави съдържат цялата или част от симфонията.

www.spiralata.net 80
 В научнофантастичння роман на Рей Бредбъри Fahrenheit 451 („451 по Фаренхайт“) една
тоталитарна държава изгаря всички книги, но това разрушава само локалния „хардуер“ па книгите.
Група подмолни елементи е запаметила наизуст всички класически произведения, непрекъснато ги
преподава на другите, които учат трети лица и т. н. и книгите остават отчасти не-локални и
недостъпни за подпалвачите на книги. (Някои от нас по същия начин са запазили комедийни трикове
на Джордж Карлин не от параноичен страх, че обществото ни много скоро ще навлезе в подобен
тоталитарен кошмар, а просто защото сме гледали неговите видеокасети толкова често, че сме
запомнили големи части от тях. Доста големи пасажи от „Казабланка“ са постигнали подобна степен
на не-локалност.)
Тези музикално-литературни аналози целят да помогнат на читателя да придобие представа за
не-локалността. Истинската не-локалност обаче в смисъла па Бом ще продължи дори ако всички
човешки същества са умрели.
Едно приближение към мислим модел на това изисква телевизията като пример. Както често и
скръбно отбелязват циниците, телевизионните програми от 50-те години все още пътуват в
пространството-времето и обитателите на слънчевите системи на 40 светлинни години - системи,
които дори не сме в състояние да видим - всеки момент могат да започнат да получават шоуто на Ед
Съливан92, Милтън Бърл93 и новините от ерата на Маккарти94 - и да се опитат да ни разберат въз
основа на тези сигнали...
Следователно Милтън Бърл е постигнал нещо като не-локалност.
Друга аналогия - без локалност и не-локалност - най-малкото помага за изясняване на
имплицираното и експлицираното. Обаждам ви се по телефона. Думите излизат от устата ми като
експлицирани или разгърнати звукови вълни. Трансмитерът в моя телефон ги превръща в
имплицирани или сгънати електрически заряди. Слушалката на вашия телефон улавя тези сгънати
заряди и ги разгръща, така че отново да станат експлицирани звукови вълни и да ме „чуете да
говоря“.
По същия начин приятел в Ню Йорк ми изпраща някакъв софтуер на дискета. Поставям
компресираното съобщение в моя компютър и то се появява на монитора - разгърнато - като нова
компютърна игра.
Е, последствията от този имплициран/експлициран модел изглеждат още по-странни, отколкото
първоначално подозираме. Например точно както Относителността на Айнщайн премахна
дихотомията „пространство“ и „време“ и съвременната психосоматична медицина е склонна да
премахне разграничението между „психика“ и „тяло", този модел на Бом, изглежда, подкопава
традиционния дуализъм „съзнание“ и „материя“.
В не-локалния имплициран ред информацията не може да има локус, а „просмуква“ и/или
„трансцендира“ всички локуси. А информация, която няма локус, звучи доста като индуисткото
божество Брахма95, китайското понятие за Дао96, „Разумът като цяло“ на Олдъс Хъксли и „Буда-

92
Със своето шоу, което тече от 1948 до 1971 г. по CBS, Ед Съливан създава класическата форма на развлекателно
предаване. Получил журналистическо образование, Съливан не е светило в шоубизнеса, но има тънък нюх за всичко,
което ще дойде на гребена на вълната. В неговото шоу би- тълсите дебютират на американска територия, а през 1956 г.
Съливан помага и на Елвис Пресли да пробие на сцената. Тайната на неговото шоу е просто в разнообразието: след
балета на Болшой театър например следва номер с дресирани пудели. - Б. пр.
93
Истинското му име е Милтън Бърлингьр, род. 12.07.1908 г. в Ню Йорк. комик, който като изключително популярен
водещ в ранните дни на телевизията в САЩ, става известен като „Господин Телевизия“. - Б. пр.
94
Сенатор Джоузеф Р. Маккарти от Уискоисин е сред онези, които твърдят, че администрациите на Рузвелт и
Труман са всъщност „20 години предателство“. През февруари 1950 г. Маккарти твърди, че има с писък (броят в този
списък непрекъснато се променя) от служители на Държавния департамент, които са били лоялни само на СССР. Той не
предлага доказателства в подкрепа на тези обвинения и разкрива едно-единствено име - Оуен Латимор, който не е в
Държавния департамент и никога не би могъл да бъде обвинен в каквото и да престъпление. Въпреки това Маккарти се
наслаждава на изключително успешна кариера и печели многобройни последователи, като отправя обвинения в
нелоялност, които - макар и в голямата си част недокументирани - нанасят голяма вреда на Демократическата партия.
Много други разпространяват истерията по различни начини, стига се до няколко присъди, но най-вече до уволнението
на многобройни правителствени служители, учители, учени и хора от масмедиите. - Б. пр.
95
В късния ведически период в Индия един от основните богове на индуизма. С възхода на сектантството той
постепенно е засенчен от Вишну и Шива. Брахма се свързва с ведическия бог-създател Праджапати, чиято идентичност
той приема. - Б. пр.
96
Oт китайски: „път" или „начин“. В китайската философия фундаментално понятие, обозначаващо „правилния
път“ или „Небесния път“. В конфуцнанската традиция дао означава нравствено правилния път на човешко поведение и
затова е ограничено до поведението. В съперничещата школа на даоизма (чието име произтича от дао) понятието приема

www.spiralata.net 81
разума“ на будизма махаяна97. Всяко от тези понятия трябва да означава информация безлокус (ако
признаем, че изобщо означават нещо).
„Буда-разумът не е Бог“ - непрекъснато обясняват будистите, а западняците мигат, неспособни
да разберат религия без „Бог“. Във ведическия индуизъм обаче Брахма няма никаква личност,
локалност, темперамент (или пол), характерни за западните „богове“, и подобно на Буда-разума
сякаш означава вид не-локален имплициран ред, или информация без локус, ако изобщо означава
нещо.
Бом избягва да спекулира за този паралел между математиката и древния източен мистицизъм,
но други са го правели. Д-р Капра в The Tao of Physics („Дао на физиката“) използва не-локалния
модел на квантовата теория на Бом като „истински“ модел (игнорирайки физиците, които
предпочитат EWG или Копенхагенското становище) и след това посочва - съвсем правилно, - че (ако
приемем това като „единствения истински квантов модел“) квантовата теория разкрива същите неща,
които даоизмът вече е казал.
Всъщност прочутият парадокс на Дао дзъ „Най-голямото е в най-малкото“ започва да придобива
смисъл за западняка едва след като той е разбрал какво означава не-локална информация в
съвременната физика.
Д-р Евън Харис Уокър стига по-далеч. В една статия („The Compleat Quantum Anthropologist,”
American Anthropological Association, 1975) д-р Уокър - между другото, физик, а не антрополог -
разработва модел на Скритата променлива в стила на Бом, в който „съзнанието“ не съществува
локално, а само изглежда локализирано на нашите грешки във възприятието. В този модел нашият
„разум“ не се крие в мозъка ни, а изпяло не-локално пропива и/или трансцендира пространството-
времето. Следователно нашият мозък просто „настройва“ това не-локално съзнание (което сега звучи
още повече като „Разумът като пяло“ на Хъксли).
Д-р Уокър разработва математически модел на този не-локален Аз и го използва, за да извлече
прогнози за това, колко често може да се появява предполагаемата психокинеза на парапсихолозите.
Неговите резултати корелират е резултатите на лица, които имат голям успех в психокинетични
експерименти. С други думи, хората, оценени като добри в „контролирането“ на падането на зара,
защо го резултатът им е над случайния, получават средно само толкова по-високи от случайните
резултати, колкото предвижда моделът за не-локалната Скрита променлива.
(За допълнителни детайли за модела на Уокър и неговата корелация с парапсихологията
погледнете статията му или се консултирайте с моята New Inquisition („Новата инквизиция“), Op. cit.)
Упражнение
Тъй като вероятно не разполагате с инструментариума за провеждане на субатомни
експерименти и защото „парапсихологическите“ последствия от теориите за Скритата променлива
ентусиазират хората повече от физиката, опитайте следния експеримент:
Осигурете мозъчна машина, която създава 4-херцови вълни98 в мозъка. (Можете да получите
каталог на мозъчни машини от Inner Technologies, 51 Berryl Trail, Fairfax, СА 94930.) Нагласете я на 4
херца за около 30 минути. След това проведете някои класически експерименти с екстрасензорно
възприятие и психокинеза.
Опитайте се да избегнете предразсъдъците, както и изследванията „за“ и „против“
парапсихологическите явления. Опитайте просто да проведете експериментите и да отбележите
резултатите.
Наистина вярвам, че ще е изключително любезно от ваша страна, ако ми изпратите резултатите,
каквото и да се случи.
23. Квантов футуризъм
По-рано дискутирахме четирите основни системи, които в мнозинството области на този етап от
еволюцията изграждат хардуера и софтуера, даващи началото на множествените ни Азове. Нека
направим преговор:
1. Оралната система на био-оцеляването. до голяма степен детерминирана от
запечатването в ранното младенчество, се занимава с търсенето на Безопасно

метафизическия смисъл на трансцендирането на човешката сфера. - Б. пр.

97
От санскрит: Великото средство. Една от двете основни будистки традиции и фотрмата, която е най-широко
практикувана в Китай, Корея, Япония и Тибет. Махаяна се появява около I в. от древните будистки шкош като по-
либерална и иновативна интерпретация на учението на Буда. Привържениците на махаяна се разграничават от по-
ортодоксалннте консервативни школи, наречени от тях хинаяна (Малката колесница). - Б. пр.
98
Засега никой пе знае заши, но „паранормалните“ събития изглеждат много по-вероятни мри 4 херца, отколкото
при които и да е друга честота на мозъчните пълни.

www.spiralata.net 82
 пространство и избягването на Опасното или Чуждото.
Ако някой насочи пистолет срещу вас, какъвто и Аз да доминира в тази система на
био-оцеляването. той незабавно „завладява“ мозъка. Независимо дали ще побегнете, ще
припаднете или ще размажете нападателя с хватка от карате, няма да си спомняте, че сте
вземи това решение. „Просто видях, че го правя“ - ще кажете след това, защото древните
вериги от времето на влечугите на тази система се движат като незабавни рефлекси.
2. Анално-териториалната система, до голяма стенен детерминирана от
запечатването на етапа на прохождането, се занимава със завладяването на територия и
поддържането на някакъв дефиниран статус в глутницата от бозайници или в човешкото
семейство и/или общност.
Дори ниският статус - след като се запечата - автоматично ще функционира след това
и ще изглежда „нормален“. Например лицата със запечатан Аз на последовател в тази
система ще се чувстват много некомфортно, несигурни и гневни, ако обстоятелствата ги
принудят внезапно да приемат лидерска позиция... точно толкова автоматично, колкото
тези със запечатан лидерски Аз ще се чувстват некомфортно, несигурни и гневни, ако са
принудени да заемат подчинена позиция.
3. Семантичната, обвързана с времето система, запечатана, когато езикът и
другите символи започнат да „имат смисъл“ за растящото дете, се занимава с речта,
мисленето (вътрешната реч) и изграждането на карти и модели на средата.
Тъй като информацията се увеличава логаритмично, тази система обикновено създава
нови карти и модели все по-бързо с течение на времето. Новите фунии на реалността
отприщват нови технологии, които променят политиката, икономиката и социалната
психология по непредвидим начин.
Докато първите две системи поддържат константите на еволюцията, семантичната система
развихря фрактален99 „хаос“ - математическия термин за висока непредвидимост. Обвързаният с
времето семантичен организъм, например човека, се отклонява от еволюционните норми и
функционира като революционен агент... поне потенциално.
За да предотвратят ускорената промяна и Неизвестните резултати на бързия информационен
поток, повечето общества замъгляват обвързаната с времето функция като налагат силни табута
върху речта, писането и другите форми на комуникация. След като тези табута започнат да се
разчупват - след като английската и американската Харта на правата започват широко да се копират,
- информационният поток се увеличава забележително и светът започва да прави квантови скокове от
една фуния на реалността към друга със замайваща скорост. Това толкова алармира консерваторите
(неофобите), че отмяната на Хартата на правата винаги е играла централна роля във всяка
консервативна програма100.
4. Социосексуалната система, запечатана в пубертета, създава характерната
Полова роля и „Аза“, способен постоянно да я играе. „Нравите“ се обуславят на върха на
това запечатване и създават процес на постепенно „цивилизоване“, чрез който лоялността
към семейството може да израсне в лоялност към всеки член на племето и в по-висша
лоялност към нацията-държава и т. н., а напоследък дори и в появяващо се чувство на
лоялност към човешкия вид и към самата жива Земя.
Както беше споменато, четири по-късни системи, изглежда, се появяват често в
малцинствата и може би ще играят по-голяма роля в бъдещата ни еволюция. Сега ще
опишем тези възникващи Футуристични системи.
5. Невросоматичната система, съдържаща обратните връзки мозък-
невропептиди-имунна система, обсъдени в частта върху единството „психика/тяло“.
Тази система е съществувала достатъчно дълго и техниките за активирането й са се
появили в толкова разновидности на йога, шаманизъм, хипноза, „изцеление чрез вярата“ и
т. н., че почти всеки извън Американската медицинска асоциация и CSICOP поназнайва

99
Терминът произтича от латинската дума fractus („фрагментирай" или „разчупен“) и е измислен от родения и
Полша математик Беноа Б Манделброт и обозначава всеки клас от сложни геометрични форми, различни от простите
фигури в класическата, или Евклидовата геометрия - квадрат, кръг т. и. След въвеждането си през 1975 г., понятието
поражда нова система на геометрията, която е имала огромно влияние не само върху математиката, но и в такива
разнообразни области като физикохимията, физиологията и механиката па флуидите. - Б. пр.
100
В Рейгъновата администрациа полкоипик Оливър Норт съставя плана FЕMA, позволяващ на президента да отмени
Хартата на правата когато му хрумне. Подобни планове се появяват винаги, когато консерваторите спечелят властта и на
други места.

www.spiralata.net 83
 нещичко за нея, а фолклорът съдържа множество свързани с нея поговорки
Статистиката на проф. Беърфут от университета ,Дюк“, показваща, че оптимистите
надживяват песимистите, не изненадва никого е изключение на фундаменталистите-
материалисти. Народната мъдрост знае достатъчно за невросоматичните обратни връзки -
без изобщо да е наясно с научните детайли, - та повечето хора „да се опитват да ободрят
пациента“ с някакво уверение, че положителното мислене е нещо повече от пожелателно
мислене и ще оказва влияние върху скоростта на възстановяване.
Някакъв еволюционен/революционен поврат, или квантов скок, изглежда неизбежен
(т. е. вероятно ще се появи преди 2000-та година), защото научното изследване на
имунните/невропептидните обратни връзки, неврохимията, Ериксъновата и пост-
Ериксъновата хипноза и невролингвистичното програмиране (NLP) вероятно ще създадат
„научна йога“ или, както го наричам на друго място, революция HEAD1: Hedonic
Engineering And Development („Хедонично инженерство и развитие“). Невросоматичното
изцеляване и невросоматичният „екстаз“ (чрез йога или вещества), открити интуитивно
или случайно в миналото, ще отстъпят на прецизната технология на непрекъснатия екстаз
и добрия живот.
Вече съществуват цели списания, посветени на популяризирането на последните
научни резултати в невросоматиката. Широката публика вече знае много за веществата
(законни и други), витамините, хранителните съставки, мозъчните машини и
компютърните игри, които позволяват достъп до невросоматичните състояния. Тази
публика от HEAD-изследователи ще расте през следващото десетилетие точно както
информационната експлозия в релевантните науки ще отприщи по-нова и по-добра
технология, за да ни освободи от връзката със запечатването и да отвори вратите към
метапрограмирането (селективното повторно запечатване).
Неврологичната част па тази система изглежда центрирана в дясното мозъчно
полукълбо (което обяснява защо по-голямата част от вербализациите за нея доскоро
звучаха като пълни глупости. Елегантното изразяване се появява едва напоследък, след
като информацията е преминала през семантичните вериги на лявото полукълбо.)
6. Метапрограмиращата система, основана на йога и научния метод, започна да
се появява на Запад след научната революция сред различни „херметически"101 общества
около 1500-1700 г. Тя се засилва през 60-те години, когато LSD показва на мнозинството
от психолозите и невроучените, че лесно могат да осъществят бързи промени във
функционирането на човешкия мозък, ако разполагат с правилните техники. Когато
правителството забрани LSD, изследванията се преместиха в „законни“ области - други
вещества (някои от които правителството след това прибави в забранения списък), камери
за изолация, биологична обратна връзка и т. н.
Информационният поток в тази система също изглежда обречен да продължи да се
ускорява точно както „аудиторията“, или „потребителите“ на тази информация сякаш
растат експоненциално всяко десетилетие.
Казано просто, д-р Тимъти Лиъри звучеше като луд (на повечето хора), когато почти
преди 30 години каза: „Можете да промените вашия Аз почти толкова лесно, колкото
сменяте канала на телевизора.“ Днес, макар че д-р Лиъри все още страда от клевети в
медиите и погрешни интерпретации, авангардът от една трета от населението разбира
много добре какво е имал предвид Лиъри, а именно:
а. Не съществува „същностен Аз“ или статично его.
б. Можем да метапрограмираме нашата нервна система за различни
„Азове“, много от които в еволюционно отношение се намират много по-напред от
настоящата средна стойност.

101
По времето на Ренесанса търсенето на античността води до откриването на някои ръкописи, които решително
определят посоката, в която поема ренесансовата наука. За ръкописите се е приемало, че са написани или представят
почти от първа ръка дейността на легендарния проповедник, пророк и мъдрец Хермес Трисмегист. Той е съвременник на
Мойсей и ръкописите съдържали алтернативна история за сътворението, коят дава на човека по-изявена роля, отколкото
в традиционния разказ: Бог го е направил напълно по свой образ и подобие - творец, а не просто рационално животно.
Човекът би могъл да имитира Бог, като създава. За да направи това, той трябва да научи тайните на природата, а това
може да се постигне само като се принуди природата да му се поддаде чрез мъченията с огън, дестилация и други
алхимически манипулации. Наградата за успеха ще е вечният живот и младост, както и свободата от желания и болести. -
Б. пр.

www.spiralata.net 84
 С напредването на технологията и вътрешните изкуства на метапрограмирането ще се
случи още един квантов скок - още по-фундаментален от овладяването на
невросоматичната система, което ще ни осигури „само" Дълголетие.
Метапрограмирането ще ни даде По-висока интелигентност.
Неврологичната част от тази система изглежда локализирана във фронталните дялове -
най-новата част на мозъка.
7. Морфогенетичната система съдържа „Азовете“ и информационните банки на
всички живи същества. Първите описания на тази система се появяват на езика на
„прераждането“, тъй като шаманите и йогите, които са запечатали тази система, са можели
да говорят и да мислят единствено за прилива от не-его информация, като приемат
някакво трансцендентално его, което е скачало във времето от едно тяло в друго.
Фройд и Юнг се справят малко по-добре. Натъквайки се па информации от тази
система в сънищата на своите пациенти, те постулират „расова памет“ или „колективно
безсъзнателно“. Нито един от тези термини не се квалифицира като операционална наука,
но записките на Фройд и на Юнг поне поставят нащрек другите психолози да обръщат
внимание на не-Азовиге информационните системи.
Отново LSD ускорява процеса. Откривайки, че огромни приливи от не-Азова
информация от минали епохи се появява в сеансите с LSD, Лиъри в Харвард постулира
„неврогенетична верига“. Гроф в Чехословакия издига идеята за „филогенетично
безсъзнателно“, а други изследователи измислят други етикети или просто записват
данните, без да се опитват да им дават име.
Първият научен модел на тази система се появява в A New Science of Life („Нова наука
за живота“) на д-р Рупърт Шелдрейк. Докато Лиъри и Гроф, подобно на Юнг и Фройд,
приемат, че неизвестната на мозъка не-Азова информация трябва да идва от гените,
биологът Шелдрейк знае, че гените не могат да носят такава информация. Затова той
постулира не-локално поле, подобно на тези в квантовата теория, което именува
морфогенетично поле. То комуникира между гените, но не може да се открие „в“ тях -
точно както Джони Карсън „пътува“ между телевизионните приемници, но не може да се
открие „в“ нито един от телевизорите, които го излъчват.
Вероятно ще е нужно много дълго време - може би четвърт век (т. е. едва след 2015), -
преди да се научим па изкуството и науката на използването на морфогенетичната система
за забавление и за оказване на помощ.
Въпреки това тези, които имат най-голям опит с тази система, са съгласни с Юнг (и
Лиъри): тази информационна система съдържа не само спомени от миналото, но и
отчетливи траектории от бъдещето.
Морфогенетичната система може да служи като вид еволюционен „радар“, подготвящ
ни за бъдещите квантови скокове в съзнанието, като ни показва записите от минали
мутации.
8. He-локалната квантова система (описана от съвременната физика в тази
последна глава) се появява в разказите на доста шамани, йоги и поети през почти всеки век
от зората на историята. Парапсихолозите са поставили началото на научното изследване
на начина, по конто тази не-пространствено-времева система взаимодейства с другите ни
„Азове“, но до голяма степен не са разполагали е операционалния речник, за да направят
работата си прецизна и научно обоснована. Съвременното развитие в квантовата механика
днес отваря пътя към много по-бърз прогрес в разбирането на „паранормалните“ и
„трансценденталните“ състояния.
Когато „Азът“ действа въз основа на не-локална система, отново става различен „Аз“,
точно както се получава винаги, когато се движим нагоре от една от тези системи към
друга. He-локалният „Аз“ - отвъд времето и пространството, а също и отвъд „психиката“ и
„материята“ - все още не е оцелял от превода на линейния вербализъм на лявото
полукълбо. Той надскача всички или/или и, както знаят будистите, дори не можем
правилно да го наречем „Аз“.
Китайците, които са имали повече опит с тази система, отколкото всеки друг (повече
дори от индусите), дефинират не-локалния опит с отрицателни изрази: „не-разум“, „не-
Аз“, „не-правене“, „не-съществуване“ и дори „не не-съществуване“.
Същата суперсинергия се появява в опитите на д-р Бом да опише с думи своя

www.spiralata.net 85
 имплициран ред. Колкото и да е ясна неговата математика, думите му започват да звучат
като на китайски, когато казва, че имплицираният ред не се състои от „разум“, но има
„подобни на разума качества“.
Очевидно ще ни отнеме поне 50 години да овладеем научно това ниво на квантовата
психология.
Междувременно от поддръжниците на Копенхагенското становище сме научили поне,
че какъвто и модел на не-локалния опит да съградим, той винаги ще съдържа по-малко от
самото преживяване.
Това би трябвало да ни спаси от догматизма и безсмислената некохерентност на
повечето автори, които са се опитвали да обсъждат не-локалния Аз.
За мен ще е върхът на интелектуалния мързел и умствената некомпетентност да привиквам на
помощ думата „Бог“, за да прикрия ограниченията на въображението и речника си. Ще завърша с
мъдрите думи на Алистър Кроули. Когато бил помолен да дефинира дао, той казал:
Резултатът от изваждането на Вселената от себе си.

Превод от английски езикЛюдмила Андреева, Дилок, 2004

www.spiralata.net 86