Уилям Дж.

Бърнстийн

АКО МОЖЕШ
Как младите могат да забогатеят бавно

2015
АКО МОЖЕШ

Как младите могат да забогатеят бавно

от

Уилям Дж. Бърнстийн © 2014

Превод и адаптация - Любомир Христов, ChFC, © 2015

Редакция на превода – Александра Маркарян, © 2015

2
Уилиям Дж. Бърнстийн, доктор на медицинските науки

За мен
В началото на 90-те години се заинтересувах от
ребалансирането на портфейли. Постепенно установих, че
допълнителната доходност, реализирана в този процес, е
функция на волатилността на класовете активи, корелацията
и доходността - същите фактори, които определят
ефективността на даден портфейл. С други думи,
разбирането на ребалансирането води до разбиране на
теорията на портфейлите, което, от своя страна, води до по-
ефективно инвестиране.

Публикувах първата си книга “The Intelligent Asset Allocator” и заедно със Сюзън Шерин
основахме управляващото дружество Efficient Frontier Advisors. Впоследствие
публикувах друга книга - “The Four Pillars of Investing” (“Четирите стълба на
инвестирането”), и се насочих към икономическа и историческа тематика с три нови
заглавия: “The Birth of Plenty” (“Раждането на изобилието”), “A Splendid Exchange”
(“Чудесната борса”) и разказ за взаимодействието между комуникационните
технологии, културата, религията и политиката, публикуван под заглавие “Masters of the
Word” (“Господари на думите”).

Възнамерявам да продължа да се занимавам професионално с управление на пари и да

напиша още книги.

Дължа на Джак Богъл поне толкова, колкото всички ние: без окуражаването, което
получих от него вероятно не бих продължил с писането на финансови теми; без
неговите прозрения за финансите не бих намерил верния път, а без „Vanguard” бих бил
много по-беден!

Източник: http://www.bogleheads.org/wiki/William_Bernstein

Книги от Уилям Бърнстийн http://amzn.to/2spGLCA

3
Бележка на преводача

Преводът на тази брошура е адаптиран към инвестиционните възможности на

читателите, живеещи в България. Текстът в квадратни скоби “[ ]” е от преводача и е
съобразен с възможностите на младите инвеститори в България.

Приятно четене!

Любомир Христов, ChFC

Маями Бийч, Флорида
януари 2015

4
Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че има инвестиционна стратегия, която дори
седемгодишно дете може да разбере, за изпълнението на която ще са ви необходими
по 15 минути усилия годишно, в дългосрочен план ще надхвърли доходността, която
могат да постигнат 90 процента от професионалните портфолио мениджъри и с
времето може да ви направи милионери?

Е, добре, вярно е. Ето за какво става дума: на 25-годишна възраст започвате да

спестявате 15% от заплатата си [в самостоятелно структуриран и управляван
портфейл]. Инвестирате еднакви суми от тези 15% в три различни типа взаимни
фондове [или БТФ - борсово търгувани фондове]:

* Индексен фонд, следващ представянето на всички акции в еврозоната;

* Индексен фонд, следващ световния пазар на акциите (без тези от страните на
еврозоната);

* Индексен фонд, следващ целия пазар на еврооблигации.

С времето трите фонда ще растат с различени темпове, така че веднъж годишно ще

ребалансирате, като променяте наличностите по тези фондове, така че отново да станат
равни. (Това са петнадесетте минути годишно, ако предположим, че следвате
автоматичен план за спестяване).

Това е всичко. АКО можете да следвате тази проста рецепта в течение на трудовата си
кариера, почти сигурно ще имате по-добър резултат от този на повечето
професионални инвеститори. По-важното е, че вероятно ще натрупате достатъчно
спестявания, за да живеете комфортно след пенсионирането си.

НО ПАК ЩЕ СЕ ПРЕЦАКАТЕ

Повечето младежи вярват, че когато им дойде времето, за тях няма да има държавна
пенсия от НОИ (Национален осигурителен институт) и затова няма да разполагат дори
със скромните пенсии на своите родители. Бъдете сигурни обаче, че тогава държавната
пенсия все още ще е на разположение, макар и вероятно в намален размер.
Истинската причина да сте бедни на старост не е ниската държавна пенсия. Тя по
дефиниция е предназначена да осигури само минимален доход, който по определение и
по закон да не е достатъчен, за да поддържате стандарта си на живот от преди
пенсионирането. Има само един човек, който може да запълни пропастта между
държавната и необходимата ви пенсия. Знаете кой е той. Освен ако не действате
целенасочено и енергично, възможностите за вашите “златни години” може да бъдат

5
сведени до избора между това да се преместите да живеете при децата си или да се
подслоните под някой мост, когато вали.

Нещо повече, най-важната дума в цялата тази брошура е думата

АКО

във фразата “ако можете да следвате тази проста рецепта”, защото, знаете ли, това е
едно много, много голямо АКО.

На пръв поглед последователното спестяване и инвестиране на 15% от дохода ви в три

индексни фонда изглежда лесно. Да кажем обаче, че можете да си осигурите комфорт
и успешно да се пенсионирате [с инвестиране в три индексни фонда], е все едно да
кажем, че можете да отслабнете и да се поддържате във форма, като ядете по-малко и
правите повече упражнения. Хората надебеляват, защото предпочитат пица пред пресни
плодове и зеленчуци и по-скоро биха гледали мача в неделя следобед, отколкото да
отидат в залата за гимнастика или да тичат няколко километра. (Зная, тъй като съм
много по-успешен в инвестирането, отколкото в диетите и спортуването).

По времето на родителите ви традиционният пенсионен план [в САЩ - корпоративен

пенсионнен план с дефиниран размер на пенсията, определяна обикновено като
процент от последната заплата] вършеше тежката работа и се грижеше за
дисциплината на спестяване и инвестиране, но днес, когато го няма, тази отговорност
пада върху вашите плещи. На практика традиционният пенсионен план беше
инвестиционен фитнес център, който принудително ограничаваше поглъщаните калории
и караше работниците да тичат по пет километра на ден. Жалко, че освен за най-
щастливите сред наетите, като корпоративните изпълнителни директори и военните [в
САЩ], тези пенсионни планове са на изчезване.

Лоши неща се случват редовно на хората, които опитват самостоятелно да спестяват и

инвестират за пенсия. Ако искате да успеете, трябва да преодолеете пет препятствия.

Първо препятствие: Хората харчат твърде много. Решават, че имат нужда от най-
новия „Айфон“, най-модните дрехи, последния модел от дадена марка автомобил или
почивка в Канкун. Да речем, че печелите по 12 000 лв. на година. Петнадесет процента
от тях се равняват на 1 800 лв. или по 150 лв. на месец. В днешно време това е
болезнено тънка възглавница на спестяване, която може да бъде спукана, ако се
навържат няколко, на пръв поглед, невинни разхода, всеки от които може да намали
спестяванията ви със сто или повече лева на месец: скъпо кафе всеки ден, кабелна
телевизия с излишно много програми, наем или заем за малко по-скъп от необходимото
апартамент, нова рокля или маркови маратонки, от които в действителност нямате

6
належаща нужда, една вечеря повече в ресторант и месечен план от мобилен оператор,
без който, ако се наложи, не само че можете, но и бихте били по-ефективни. Живот без
тези дребни удоволствия може да изглежда спартански, но е несравнимо по-добър от
това да сте стари и бедени, което ви очаква, ако не можете да спестявате.

Да приемем, че можете да спестявате достатъчно. Това далеч не решава нещата. Имате

да преодолеете още четири препятствия.

Второ препятствие: Нужно е добре да разбирате какво са финансите. Опитите да

спестявате и инвестирате без работно познание за теорията и практиката на финансите
е като да се учите да летите, без да познавате основите на аеродинамиката,
двигателите, метеорологията и управлението на рисковете при въздухоплаването.
Възможно е, но не го препоръчвам. Не намеквам, че трябва да вземете магистърска
степен, нито дори да прочетете дебел, скучен учебник по финанси. Същността на
научните финанси е фактически забележително проста и ако знаете къде да я търсите,
може да я изучите доста лесно. (Бъдете спокойни, ще ви покажа точно къде да я
намерите).

Трето препятствие: Изучаване на основите на историята на финансите и пазарите.

Това не е съвсем същото като второто препятствие. Ако изучаването на теорията и
практиката на финансите е подобно на изучаването на въздухоплаването, изучаването
на историята на инвестирането е подобно на четене на докладите за самолетни
катастрофи - нещо, което всеки отговорен пилот прави. Новият инвеститор, обикновено
е неориентиран и объркан от пазарните турбуленции и икономическите кризи, които
често ги предизвикват. Така е, защото не си дава сметка, че всъщност няма нищо ново
под инвестиционното слънце. Според един цитат, често неправилно приписван на Марк
Твен, “не, че историята се повтаря, но се римува”. Това се отнася с пълна сила и за
финансовите пазари. Ако не познавате терена, със сигурност ще се загубите. И
обратното – няма нищо, което да вдъхва повече увереност от това да можете да си
кажете: “Този филм съм го гледал вече (или поне съм чел сценария) и знам как
завършва”.

Четвърто препятствие: Да преодолеете най-големия си враг - образът в огледалото -

е почти непосилна задача. Познай себе си. Човешките същества просто не са устроени
да управляват дългосрочни рискове. В течение на стотици хиляди години човешка и
стотици милиони години животинска еволюция ние сме се развили така, че да мислим
за риска като за краткосрочно явление, за съсъка на змията или светкавичното
преминаване на черно-жълти ивици в периферията на зрението ни. Определено не сме
устроени да мислим за финансовия риск в подходящия му времеви хоризонт, който е
няколко десетилетия. Трябва да знаете, че от време на време ще губите значителна
сума пари на фондовия пазар, но това обикновено са краткосрочни събития -
финансовият еквивалент на змия или тигър. Реалният риск, пред който сте изправени е,

7
че може да бъдете премазани от финансовия слон на съвременния живот, а именно да
се провалите в поддържането на стриктна, дългосрочна дисциплина на спестяване и
инвестиране.

Пето препятствие: Като инвеститор трябва да познавате хищниците, населяващи

съвременната финансова индустрия. Те са много талантливи хамелеони: не изглеждат
като хищници, а много често се появяват под прикритието на братовчед или стар
приятел от университета. Освен това те са самозаблудени зверове. Повечето
“финансови професионалисти” дори не си дават сметка, че са морално осакатени, тъй
като за да продават, те трябва да се самозаблуждават, че помагат на клиентите си. Но
дори и да успяват да заблудят другите, а често и самите себе си, не позволявайте да
заблудят вас.

Само ако прескочите и петте препятствия, ще можете успешно да реализирате измамно

простата стратегия на “трите фонда”, която очертах по-горе.

Как можете да победите тези пет змея? Нито един финансов експерт, колкото и умен да
е и колкото и добре да пише, не може да ви каже точно как да го направите в рамките
на няколко десетки страници на една брошура. Ако пресиля една метафора, мога да ви
покажа пътя за Цариград, но тъй като пътуването трае по-дълго от времето, което имам
в тези няколко страници, не мога да ви заведа до там.

С други думи, тази малка брошурка не е нито такси, нито самолет, тя е карта.

За да се сдобиете с инструментите, които ви трябват, за да станете компетентен

инвеститор, ще ви трябват поне няколко месеца. Както не можете да се научите да
пилотирате самолет за час-два, колкото ще ви отнеме прочитането на тази брошура,
така не можете и да се превърнете в компетентен инвеститор за толкова кратко време.
Добрата новина е, че сте млади, не бързате особено за някъде и усилията да следвате
пътната карта са добър начин да изразходвате времето си.

С цел пълнота на информацията трябва да уточня някои неща. Първо, написал съм
няколко книги за инвестиции, от които продължавам да получавам заплащане за
авторските си права. Не искам от вас да си ги купите, тъй като е проява на лош вкус от
страна на автор да препоръчва собствените си произведения. По-нататък ще ви кажа
кои други книги трябва да прочетете и в каква последователност. Второ, съсобственик
съм на инвестиционен посредник. С партньора ми специализираме в обслужването на
клиенти, които вече са натрупали милиони. Вие също може да се окажете в това
положение, но аз съм доста стар, за да стана свидетел на този момент. Пиша тази
брошура за децата си, за внуците си и за милионите млади хора, за които няма най-
малка надежда да се пенсионират успешно, освен ако не поемат контрола върху
собствените си спестявания и инвестиции.

8
Как да четете тази брошура

Това, както виждате, e доста кратка брошура. Ще я прочетете бързо, но е добре да го

направите два пъти, а вторият ще ви коства повече време, ако искате да я разберете
както трябва.

След като прочете тази брошура за около час, отделете още десет минути да
препрочетете следващия раздел, започващ с “Препятствие номер едно”. В края му ще
се срещнете с първото си задание за допълнително четиво, което ще ви отнеме
седмица или две. Ако сте наистина заети, може да ви коства и месец или два.

След това препрочетете следващия раздел и изпълнете заданието за четене, посочено

в края, което отново ще ви отнеме няколко седмици или месеца. И така нататък до края
на брошурата.

Цялото упражнение може да ви отнеме година, но не бързайте, тепърва започвате да

мислите за пенсионните си години и вероятно нямате много натрупани активи. Даже
може да сте затънали до гуша в дългове. Така че имате достатъчно време и ще
употребите необходимите месеци за завършването на описания в брошурата курс за
възможно най-доходоносното четене, което можете да си представите. Може би няма
да преувелича много, ако кажа, че вашият финансов живот зависи от тези четива.

Препятствие №1:
Дори и да можете да инвестирате като Уорън Бъфет, ако не умеете да
спестявате, ще умрете бедни

Колко трябва да спестявате? В следващия раздел ще нагазим по-дълбоко в

математиката, но, както вече споменах, ако започнете да спестявате на 25 и желаете да
се пенсионирате на 65-годишна възраст, трябва да заделяте поне 15% от заплатата си.

Разбира се, преди да можете да спестявате, трябва да се измъкнете от дълговете си. За

да си помогнете, може да сравните очакваната доходност от инвестициите си с
лихвения процент, който плащате върху заемите си.

Всяка ситуация е индивидуална, но ето няколко основни принципа: [Първият принцип,

който авторът посочва на младите американци е да правят вноската в пенсионния план
на работодателя си до размера, до който работодателят прави допълваща вноска.
Обикновено на един долар вноска в корпоративния пенсионен план на заетия,

9
работодателят внася 50 цента или дори един долар. Оттук незабавната “доходност” на
пенсионната вноска в американски корпоративен пенсионен план е между 50 и 100%.
Това положение важи за български младежи само доколкото работодателят им прави
успоредно с тях вноска в доброволен фонд за пенсионно осигуряване в България. Но
тук трябва да се отчита и фактът, че доброволните пенсионни фондове в България не
предлагат възможност за избор на подходящ портфейл, особено на младите
инвеститори, което означава, че очакваната доходност от тях е ниска, а таксите -
неоправдано високи. Ако регулирането, инвестирането и таксите, събирани от
доброволни пенсионни фондове, не се променят драстично в бъдеще, те са
неоправдано скъпа и неподходяща инвестиция].

Следващата стъпка е да елиминирате дълга си по кредитни карти и лизинга за колата,

ако имате такива. Какво да кажем за заемите за образование? Тъй като дългосрочната
доходност на спестяванията ви за пенсия ще е около 5% годишно, което вероятно е по-
малко от лихвата по вашия заем, следващият ви приоритет трябва да е изплащане на
тези заеми. Спестявате за пенсия тогава и само тогава, когато сте се отървали от
всичките си дългове.

Горният параграф поражда един деликатен, но важен въпрос за вашите спестявания за

пенсия. Забележете, че цитирам “очаквана доходност” от 5% за спестяванията ви за
пенсия. Засега ще прескочим въпроса как изчислих това число, но ще посоча, че то не
отчита инфлацията, с други думи това е “номинална” доходност. Направих това с цел
по-точното сравнение с лихвените проценти по вашите заеми и задължения по кредитни
карти.

За целите на спестяванията за пенсия е по-добре да се мисли за доходност, коригирана

с инфлацията, т.е. за “реална” доходност. В момента например дългосрочната
инфлация е около 2% годишно [в САЩ] и 5-те процента номинална доходност на
вашите инвестиции са равни на 3% реална доходност. [Средногодишната инфлация в
България, измерена с Индекса на потребителските цени за периода декември 2000 -
декември 2015 г. е 3.9%].

Значение има покупателната способност на вашия портфейл, а не номиналните

стойности, които виждате в извлеченията си по сметки от брокери, взаимни [и
пенсионни] фондове. Оттук нататък ще говорим само за реална доходност и реални
суми, а не за номинална доходност и номинални суми. Всеки път, когато видите сума в
лева помнете, че това са левове с покупателна способност през 2015 година. И
последно, това означава, че ако в горния пример планирате да спестявате по 150 лв. на
месец, започвайки през 2015 г., ще трябва да увеличавате това месечно спестяване с
темпа на инфлация. Това не трябва да е много трудно, тъй като може да очаквате
заплатата ви да расте поне с толкова.

10
Както споменах по-горе, ще завърша този раздел с домашно за прочит: книгата на
Томас Стенли и Уилиям Данко “Милионерът, който живее отсреща”

“The Millionaire Next Door” Thomas J. Stanley Ph.D. and William D.

Danko, Ph.D.
http://amzn.to/141NLc1

Това е най-важната книга, която ще прочете някога, защото

поставя ударението върху факта, че има обратна корелация
между харчене и спестяване. (Статистиците и икономистите се
отнасят с пренебрежение към тази книга заради многото ѝ
методологични недостатъци. Тези “петна” обаче не накърняват
яснотата, с която “Милионерът…” прави дисекция на начина, по който ориентираното
към потреблението общество разрушава както личното, така и общественото
добруване.)

Баща ми беше сравнително успешен адвокат, който инстинктивно започнал да спестява,

защото започнал кариерата си няколко години преди началото на Великата депресия.
Нашите къща, кола и ваканции не бяха толкова бляскави колкото тези на съседите.
Когато го питах защо, той отговаряше, че те притежават много неща, но всъщност
нямат много неща. Дори добавяше с намигване, че знае със сигурност, че повечето от
съседите ни всъщност дължат много. (Когато бях по-млад, го питах дали сме богати, а
той отговаряше: “Майка ти и аз се радваме на комфортен просперитет, а ти нямаш и пет
стотинки.”)

Стенли и Данко систематично изучават

характеристиките на милионерите. Ето някои
не толкова изненадващи факти: най-
популярната кола сред милионерите е Форд F-
150 пикап, в който има най-много желязо на
един долар от цената на возилото. Много по-
вероятно е водопроводчик, който изкарва по
100 000 долара на година да е милионер,
отколкото адвокат със същия доход, защото е
много по-скъпо да поддържаш нивото на
хората, с които се сравнява адвокатът.
Ако тази книга не ви накара да се замислите за навиците си на харчене, нищо няма да
ви уплаши.

11
Препятствие №2:
Финансите не са атомна физика, по-добре е да ги разбирате

Знаете ли каква е разликата между акция и облигация? Може би не, а може би да, но
кратък преговор няма да ви навреди.

Да речем, че започвате бизнес. Ще отнеме известно време, докато започнете да

реализирате приходи, но разходите започват от първия ден и затова ще ви трябват пари
предварително.

Може да получите тези пари по един от следните два начина: да ги вземете назаем от
роднини, приятели или от банката и/или да продадете дял от бизнеса си на приятел или
член на семейството. Например ако брат ви е наполовина съдружник във вашия бизнес,
той има право на половината от бъдещите приходи от бизнеса.

Нищо не ви пречи да се възползвате и от двата начина. Точно това правят големите

корпорации. Ако правите и двете, вземате пари назаем и продавате акции. И от правна,
и от морална гледна точка първо трябва да платите заема и лихвите по него. Едва след
като се издължите на кредиторите и сте покрили останалите си текущи разходи по
бизнеса, можете да разделите оставащата печалба с брат си.

Така вие и брат ви сте “остатъчни” собственици - печелите от бизнеса, само ако можете
да платите на кредиторите си и да посрещнете текущите си разходи. От гледна точка на
инвеститора дял от собствеността (акция) във вашия бизнес е много по-рисков от
кредит (облигация) и затова акцията заслужава по-висока очаквана доходност от
облигацията.

Терминът “очаквана доходност” предизвиква сериозни проблеми и разочарования сред

инвеститорите новаци. Това са само очаквания, т.е. средният резултат, а рискът е
вероятността резултатът да се окаже по-нисък. Ако например при подхвърляне на
монета, при ези получавате едни лев, а при тура - нищо, очакваната доходност е 50
стотинки при подхвърляне, но има и 50 на 50 вероятност да не получите нищо.

Ето един добър начин да мислите за връзката между очакваната доходност и риска.

Вероятно бихте предпочели да получите 50 цента при всяко подхвърляне на монетата

пред вероятността 50 на 50 да получите или един лев, или нищо. Повечето хора биха
предпочели дори 40 стотинки, ако ги получават със сигурност при всяко подхвърляне
на монетата. Едва при 20 или 30 стотинки сигурен резултат средният индивид би
предпочел подхвърлянето на монета. Това е точката, в която по-високият очакван

12
резултат от подхвърлянето на монета компенсира достатъчно 50-процентната
вероятност да не получите нищо. (Икономистите използват примери като този, за да
измерят “склонността към избягване на загуби”. Човек, който не би се съгласил и на
една стотинка по-малко от 50 ст., за да избегне подхвърлянето на монета, има нулева
склонност към избягване на загуби, докато човек, който би се съгласил на сигурни 10
стотинки, за да избегне подхвърлянето на монетата, показва висока склонност към
избягване на загуби. Това е добра рамка, в която да мислите за собствената си
склонност за избягване на риск или, казано по друг начин, колко риск можете да
понесете.)

С други думи, ако притежавате облигация, не можете да се надявате да получите нещо

повече от пълно изплащане на лихвите и главницата, така че облигацията трябва да е
сигурна. Акциите, от друга страна, трябва да се характеризират с потенциално
неограничена печалба, за да привлекат инвеститори, които да поемат техния висок
риск. Казано по трети начин, ако акциите и облигациите бяха еднакво рискови, никой не
би купувал облигации с ограничения им потенциал за печалба. Обратно, ако акциите и
облигациите имаха еднаква доходност, никой не би купувал акции с техния по-висок
риск.

Това повдига по-деликатен въпрос, който дори опитни инвеститори не разбират добре.
Става дума за това, че интересите на притежателите на акции и тези на облигации (в
случая – на дребен бизнес, хората, отпуснали заема) са твърде различни. Първите са
склонни да поемат значителни рискове в името на по-висока доходност, а вторите се
грижат единствено за сигурността, но само притежателите на акции гласуват на общо
събрание на компанията, не и собствениците на облигации. По тази причина заемите за
фирми - корпоративните облигации - са в общия случай лоша сделка. Добрата идея е да
се ограничите само с притежаване на държавни облигации.

Колко рискови са акциите? И представа си нямате. По време на Великата депресия [в

САЩ] акциите загубиха средно 90% от стойността си, а по време на неотдавнашната
криза загубиха почти 60%. Ако смятате, че можете да понесете подобен риск,
помислете още веднъж. Едно е да мислите за временна загуба на 60 или дори 90% от
спестяванията си, съвсем друго е да я преживеете. Разочарованието е доста по-голямо.
По думите на Фред Шюд, един от най-проницателните наблюдатели на инвестиционните
пазари (и определено най-забавният):

“Има определени неща, които не могат да бъдат обяснени по подходящ начин на

девственица - нито с думи, нито с картинки. По същия начин не мога да предложа
описание, което дори само се приближава към това как се чувствате, когато загубите
реална сума пари, която сте имали преди това.”

13
Възможно ли е да се предвиди кога ще се случат подобни спадове на пазара, за да ги
избегнете? Дори и не си помисляйте да го правите. В последните 80 години никой, ама
никой никога не е правил това по надежден начин. Като счупен часовник, който отмерва
времето точно два пъти на ден, мнозина са предвиждали еднократен спад на пазарите,
но прогнозните им способности в бъдеще неизменно се изпаряват. Може да очаквате
това в резултат на случайно попадение, а не на умение.

Възможно ли е да намерите портфолио мениджър на взаимен фонд или консултант,

който да “бие” пазара? Отново не. Няколко десетилетия внимателни проучвания
показват, че портфолио мениджъри с превъзходни резултати в миналото обикновено се
провалят в следващ период. (През изтеклото десетилетие дори Уорън Бъфет не можа
да победи пазара със значим процент.)

Най-простият начин да мислите за инвеститорските “умения” е да си представите 10 000

души на стадион. Всеки става и подхвърля монета. Ако се падне ези, остава прав, ако
се падне тура - сяда. Законът на вероятностите ни подсказва, че след като монетите са
подхвърлени 10 пъти, средно взето 10 души ще останат прави. Дали те са показали
умение? Разбира се, че не. Символ на това явление е портфолио мениджър на име
Уилям Милър, чийто взаимен фонд Legg Mason Value Trust бие индекса на акции
Стандард енд Пуърс 500 (S&P 500) в течение на петнадесет последователни години,
преди да загуби натрупаната преднина пред индекса в течение на само три кратки
години.

Помислете за това и по друг начин. Да речем, че можете да предвидите моментите на

влизане и излизане от пазара или успешно да подбирате акции, които ще поскъпват.
Бихте ли публикували бюлетин или разказвали за предвижданията си пред
телевизионните камери? Бихте ли управлявали взаимен фонд или, ха-ха, работили като
брокер? Разбира се, че не. Бихте взели колкото можете повече пари на заем, бихте ги
заложили на прогнозите си и бихте отишли на плаж. (Бихте могли също да управлявате
хедж фонд, като насочите по-голяма част от печалбите към себе си, а загубите - към
клиентите си). След като е казано всичко, което има да се каже и е свършено всичко,
което има да се върши, остават само два типа инвеститори: такива, които не знаят
накъде отива пазарът и такива, които не знаят, че не знаят. Но има и трети тип - такива,
които знаят, че не знаят, но на които заплатите зависят от това да се правят, че знаят.

Ако не намирате горното за достатъчно убедително, мислете за инвестирането по още

един начин. Когато купувате и продавате акции, човекът от другата страна на масата -
човекът или организацията, от която купувате или на която продавате - почти сигурно се
нарича Голдман Сакс или Фиделити. И това е в най-добрия случай. Какъв е най-лошият?
Да търгувате с вътрешно на компанията-емитент лице, което знае за нея повече от
99.9999% от хората на Земята. Да търгувате акции и облигации е все едно да играете
тенис с невидим противник. Най-често това се оказва една от сестрите Уилямс.

14
Ако трябва да резюмирам финансите в едно изречение, то ще звучи приблизително по
следния начин: ако желаете висока доходност, от време на време ще трябва да
приемате жестоки загуби, като запазвате спокойствие на духа, а ако искате сигурност,
ще трябва да се задоволявате с ниска доходност. В крайна сметка в света на
инвестициите съществуват само два вида активи: рискови (с висока доходност и висока
степен на риск) и това, което е известно във финансите като “безрискови” активи (с
нисък риск и ниска доходност, като държавни ценни книжа, банкови депозити и
фондове на паричния пазар). Първата работа на инвеститора е да определи
подходящата за себе си смес от двата вида активи. Например портфейлът от три
фонда, представен в началото на брошурата, се състои от 2/3 рискови и 1/3 безрискови
активи.

Макар и да не е възможно да се оцени доходността на пазарите на акции и облигации

утре или дори през следващата година, не е толкова трудно да се оцени доходността им
за много дълъг период от време. Първо, държавните ценни книжа. Докато пиша този
текст, 30-годишната облигация на американското правителство (Treasury bond) носи
3.6% годишно. Това е доста добра оценка за доходността ѝ през следващите 30 години.
Но това е номинална доходност, а помните, че по-горе ви казах да смятате в реална,
коригирана с инфлацията доходност. Е, добре, американското правителство предлага и
30-годишни, защитени от инфлацията книжа (TIPS - Treasury Inflation Protected
Securities), които в момента носят 1.4% реална доходност върху реалната главница. И
лихвата, и главницата нарастват във времето с инфлацията. И така, очакваната реална
доходност на 30-годишните държавни облигации е… 1.4%.

Въпросът с очакваната доходност на акциите е само малко по-сложен. Американските

акции в момента дават около 2% дивидент, а чуждестранните - около 3%. Това е реална
доходност, тъй като исторически реалното изплащане на дивиденти е нараствало с
около 1.5% годишно. Тъй като цените на акциите би трябвало да нарастват общо взето
с този растеж на дивидентите, реалната доходност на акциите трябва да е сумата на
текущия дивидент и темпа му на растеж, т.е. за [американските] акции, 2% дивидент
плюс 1.5% темп на растеж или общо 3.5%, а за чуждестранните акции - около 4.5% (3%
дивидент плюс 1.5% растеж на дивидента).

Така портфейл, който се състои от една трета облигации по необходимост трябва да

носи реална доходност от около 3% и именно оттук идва и предлаганата норма на
спестяване в размер на 15% за млад човек, който започва да пести на 25-годишна
възраст. Повечето младежи познават Excel, и затова им предоставям таблицата, която
показва ефекта на различни проценти доходност и норми на спестяване върху реално
натрупаните след 20, 30 и 40 години (www.efficientfrontier.com/files/savings-path.xls).
Целта на упражнението е да натрупате сума равна на 12 пъти годишните си разходи
(клетки H12 и H16), която когато се комбинира [с пенсия от НОИ], би трябвало да има

15
за резултат един разумен доход след пенсиониране. Как пресметнах 12 пъти годишните
разходи? Средно човек трябва да натрупа около двадесет и пет пъти годишните си
разходи за живот и допускам, че около половината от тази небходима сума ще дойде от
[НОИ] {забележка на преводача: това допускане е приблизително приложимо и за
България, ако човек получава и се осигурява на доходи под максималния. То не е вярно
за хора, които са получавали доходи над максималния осигурителен доход. За тях
пенсията от НОИ, ще осигурява най-много 30-35% заместване на крайната им заплата, а
в редица случаи и по-малко. Такива хора би трябвало да си осигурят капитал преди
пенсиониране, надхвърлящ 12 пъти нормалните им годишни разходи].

Толкова за въведението на основите на финансите. Следва домашното ви: прочетете

книгата на Джак Богъл “Здравият разум за взаимните фондове”, може би най-доброто
написано някога въведение в основите на финансите.

“Common Sense on Mutual Funds”

John C. Bogle, 2010
http://amzn.to/145sAWp

Ще завърша раздела с още едно разкритие. Горд съм да

нарека Джак Богъл познат, но той е също и основателят на
Vanguard Group (www.vanguard.com), най-голямата
компания в света, управляваща взаимни фондове. Преди
четири десетилетия той взе съдбовното решение да предаде
собствеността на компанията на собствениците на дялове
във взаимни фондове. Това означава, че когато притежавате дялове от взаимен фонд,
управляван от Vanguard, вие притежавате и дял от компанията, която го управлява. Тъй
като акционерите във Vanguard притежават компанията, тя няма стимул да източва
управляваните от нея фондове с прекалени такси и скрити разходи.

Това е единствената по рода си такава компания в света. Ако притежавате дялове във
взаимни фондове, управлявани от която и да е друга компания, вие не сте неин
собственик и в интерес на реалните собственици на компанията - акционерите или
частните ѝ собственици - е да поддържат таксите високи.

Таксите на фондовете, управлявани от Vanguard, като цяло са най-ниските и аз я

препоръчвам на повечето инвеститори, независимо дали имат няколко хиляди или
няколко стотин милиона долара. Понякога ме обвиняват, че съм подставено лице на
Vanguard. Ако желанието да съм акционер в компанията, която управлява инвестициите
ми и да плащам възможно най-ниските такси ме прави подствено лице, тогава се
признавам за виновен.

16
Джак Богъл не е беден, но би бил милиардер, ако беше запазил собствеността си върху
компанията, вместо да я подари на притежателите на дялове от взаимните ѝ фондове. В
историята на финансовата индустрия само той направи това и много години след
пенсионирането си остава силен глас в защита правата на дребните инвеститори
навсякъде по света. Да е жив и здрав още дълги години!

[Vanguard оперира като взаимна компания (по същество кооперация) само в САЩ. В
други райони по света, като Азия и Европа, собствениците на компанията са различни
от собствениците на дялове от фондове, които тя управлява. В Европа фондовете,
управлявани от Vanguard, са достъпни само за институционални, но не и за
индивидуални инвеститори.]

Препятствие №3 (с извинение към Джордж Сантаяна):

Пренебрегващите финансовата история са обречени да я повторят

Нищо не носи по-големи загуби на дребния инвеститор от смесването на оценката за

здравето на икономиката на страната и доходността на акциите. Естествено е за хората
да приемат, че когато икономиката е в добра форма, бъдещата доходност на акциите
ще е висока и обратно.

На практика вярно е точно обратното: историята на пазарите показва, че когато небето

над икономиката на една страна е ясно, бъдещата доходност е ниска, а когато
икономиката изпитва проблеми, бъдещата доходност е висока. За професионалните
участници на пазара е пределно ясно, че най-добре се лови риба в бурно море. В края
на 90-те години, например, хората мислеха, че интернет ще промени всичко. Той
наистина промени всичко, но това не помогна твърде много на икономиката и през
следващото десетилетие акциите претърпяха не един, а два мечи1 пазара, от които
може да ви настръхне косата и в резултат на това последва десетилетие с отрицателна
реална доходност. За разлика от това инвеститорите, които купиха акции в дълбините
на Великата депресия (както и на дъното на неотдавнашната финансова криза)
забогатяха като крадци.

Вече познавате финансовата теория достатъчно, за да разберете този парадокс: тъй

като риск и доходност са неразделно вплетени, високият риск върви ръка за ръка с
високата доходност, което е вярно и за ниския риск и ниската доходност. Когато
икономиката изглежда в ужасно състояние, рискът изглежда висок и затова акциите
трябва да предложат висока доходност, за да привлекат хората да ги купуват. Обратно,

1
“Мечи” пазар – период, в който цените на търгуваните на фондовата борса ценни книжа спадат
значително (повече от 15-20 %) в течение на месеци, а дори и години.

17
когато икономиката изглежда в чудесна форма, акциите ни се струват безопасни,
стават по-привлекателни за хората, а това води до по-ниска бъдеща доходност. Казано
по друг начин, най-големите печалби се реализират, когато се купува на най-ниски цени.
А акциите поевтиняват само когато лошите икономически новини са в изобилие. Затова
най-висока доходност се реализира, когато икономиката е в канавката и обратното.

Изучаването на пазарната история не се ограничава с познаването на профила на

доходността в миналото (макар и това да е полезно). То включва и разпознаването на
емоционалната среда на пазарите, която също корелира с бъдещата доходност.

Има един класически пример за ценността да се вслушваш в емоционалната атмосфера

от времето на върховите стойности на фондовия пазар през 1929 г. Когато запитали
Джоузеф Кенеди-старши как е разбрал, че трябва да продаде акциите си година по-
рано, той отговорил, че когато ваксаджийчето започнало да му подсказва коя акция да
купи, той разбрал, че е време да излезе от пазара.

През 90-те години се сблъсках с два подобни “момента на ваксаджийчето”. Първият

беше когато видях телевизионна реклама за онлайн брокерска къща, която показваше
как един дребен инвеститор току-що си е купил остров. (Рекламата с острова може да
се види тук : https://www.youtube.com/watch?v=1lnwkXb3B-k ). Вторият беше когато
роднина, който не знаеше и първите букви от азбуката на финансите, стана член на
инвестиционен клуб. Може би сте наблюдавали как в първите години на XXI век
изглеждаше, че половината ви приятели купуват и препродават недвижими имоти.

Откъде идва тази корелация между широкия интерес и последващата ниска доходност?
Просто е: за да расте цената на който и да е актив, е необходимо навлизането на нови
купувачи на пазара и когато всички вече са инвестирали в акции, недвижими имоти или
злато, няма кой да се присъедини към купона. Навлизането на неопитните, наивни
инвеститори, обикновено сигнализира края [на повишаването на цените на съответния
актив].

В дъното си пазарите имат същото поведение. Когато всички ги е страх от акциите, не

остава никой, който да продава, затова е много по-вероятно цените да тръгнат нагоре
вместо надолу.

Иначе казано, ние често зависим от препоръките на други за ресторанта, в който да

отидем, за филма, който да гледаме, за лекаря или адвоката, с когото да се
консултираме. Когато всичките ви приятели препоръчват един и същи човек, много
вероятно е препоръката да е основателна. При финансите обаче, поради изброените
по-горе причини, нещата стоят по точно обратния начин. Когато всичките ви приятели
са ентусиазирани за акциите (или недвижимите имоти, или която и да е друга

18
инвестиция), вие може би не трябва да се въодушевявате, а критичността им към
инвестиционната ви стратегия вероятно е добър знак.

Работното познаване на историята на пазарите помага за такова печелившо, но силно

контраинтуитивно поведение, т.е. да сте гледали този филм и преди.

Означава ли способността да разпознаваме прекаления пазарен оптимизъм или

песимизъм, че можете да прецените кога да влезете и кога да излезете от пазара? Не,
ни най-малко. Трябва да използвате познанията си по финансова история просто като
емоционален стабилизатор, който ще е полезен, за да поддържате курса и ще ви
предпази да инвестирате всичко наведнъж, когато всички са настроени еуфорично, и да
продавате акциите си, когато изглежда, че светът отива по дяволите.

От друга страна, дисциплината на поддържане на фиксирано разпределение на

активите, като например споменатото в началото разпределение на портфейла
33/33/33, е лесен и ефективен начин за определяне на моментите за влизане на пазара,
тъй като то по необходимост означава, че ще купувате повече акции след значителни
спадове на пазара, когато върлува песимизъм, и ще продавате известно количество
акции след продължително и драстично нарастване на цените, когато изглежда, че
пазарите правят всекиго богаташ. Истинската цел да изучавате финансовата история е
да ви окуражи да продавате при високи цени и да купувате при ниски - нещо, за което
се изисква дисциплина да се придържате към фиксирано разпределение между акции и
облигации.

Завършвам този раздел с две четива за домашно: първото е “Дяволът хваща

последните” от Едуард Чанслър - сборник с разкази за маниите на фондовите пазари, а
второто - “Великата депресия: дневник” от Бенджамин Рот, което е картина за това как
изглеждат нещата на дъното. Животът на повечето инвеститори обхваща тези две
различни състояния на пазара, описани в споменатите книги. Те ще хвърлят светлина,
която ще ви води както през най-добрите, така и през най-лошите времена.

Devil Take the Hindmost: A History of Financial Speculation

Paperback – 2000
by Edward Chancellor
http://amzn.to/2lTMEIe

19
 The Great Depression: A Diary [Kindle Edition]
Benjamin Roth (Author), James Ledbetter (Editor), Daniel B.
Roth (Editor)
http://amzn.to/2kZsu0m

Препятствие №4 Срещнахме врага и това сме ние

(с извинение към Уолт Кели, авторът на карикатурите Пого):
Както вече се досещате, лицето, което с най-голяма вероятност ще провали портфейла
ви сте самите вие. Превъзходен пример как точно става това може да се намери в броя
на „Уол стрийт джърнъл“ от 29 март 2013 г. Репортерът Джонатан Ченг описва приятно,
привлекателно семейство лекари - Люси Уайт и Марк Вила:

“Усещайки внезапния удар [на глобалната финансова криза], те се отърваха от акциите

си и депозираха останалите им пари в банка. Тази седмица, когато индексите Дау
Джонс и Стандард и Пуърс 500 достигнаха нови висоти, г-жа Уайт и съпругът ѝ наеха
финансов консултант и се гмурнаха обратно на пазара. “Това, което наклони везните на
решението ни беше, че гледахме как парите ни в банката не правят нищо, докато
Стандард и Пуърс 500 растеше”, казва 39-годишната госпожа Уайт, дерматолог в
Хюстън. “Просто не искахме да стоим отстрани и да гледаме.”

Този разказ е много показателен за това как човешката

природа може да изкара от релси и най-добре
конструирания портфейл.
За да разберем как точно се случват нещата, трябва да
разгледаме основите на човешката еволюция. Най-
големите рискове за съществуването на човечеството
сред природата са атаките на хищници или други
човешки същества и способността да реагираш бързо и
инстинктивно е особено ценна за оцеляването. В хода на
напредъка на човечеството от аграрно към индустриално

20
и постиндустриално общество и с подобряването на здравословното състояние и
увеличаването на продължителността на живота, оцеляването и качеството на живота
започват да зависят от прехода към дългосрочни решения с хоризонт от няколко
десетилетия.

Инвестирането, разбира се, е въпрос на дългосрочно планиране, а това е способност, с

която нашият Творец определено не ни е надарил. Почти моменталните емоционални
реакции, които са ни служили толкова добре в праисторическите савани на Африка, се
оказват фатални в сферата на финансите, както показва склонността да се купува
скъпо и да се продава евтино, пример за което са г-жа Уайт и съпругът ѝ Вила.

И това е само за начало. Оказва се, че човешката природа е практически цяла

тенджера, пълна с патологични начини на поведение. Хората проявяват тенденция към
комична свръхсамоувереност. Например около 80% от шофьорите вярват, че уменията
им зад волана са над средните, което е логически невъзможно. (По този показател
мъжете са доста по-самоуверени, затова са и по-лоши инвеститори от жените.) Склонни
сме да екстраполираме близкото минало до безкрайност в бъдещето - през 70-те
години инвеститорите мислеха, че инфлацията никога няма да бъде укротена, а днес -
че тя никога няма да се появи отново. Първата гледна точка беше опровергана за
няколко години, а втората вероятно ще бъде опровергана скоро. Както бичия, така и
мечия пазар2 изглежда заживяват свой собствен живот в нашето съзнание.

Най-важната ни слабост е, че сме “примати, търсещи десени” (повтарящи се мотиви и

шарки), които намират зависимости там, където такива няма. 95% процента от
ставащото с финансите е случаен шум и въпреки това инвеститорите често се
самонавиват, че виждат повтарящи се мотиви в поведението на пазарите.

Професорите по статистика използват следната класическа демонстрация в уводните

си курсове: преди да напусне стаята, професорът поставя задача на всички студенти, с
изключение на един. Те трябва да запишат резултатите от 30 подхвърляния на монета.
Студентът, който получава друга задача, е избран от класа, без знанието на професора.
От него се иска да симулира подхвърлянето на монета на лист хартия (да запише
резултатите, които си представя, че би получил при подхвърляне на монета).

Когато се връща в класната стая, професорът много бързо успява да разпознае кой от
студентите е симулирал подхвърляне на монета. Как? Записите на този студент почти
никога не съдържат четири или повече последователни резулата ези или тура. Работата
е там, че смятаме четири последователни еднакви резултата за неслучаен профил,
докато на практика те са правило, а не изключение в случайните последователности.

2
“Бичи” и “мечи” пазар или пазар на биковете и пазар на мечките в жаргона на инвеститорите
означават периоди на значително и продължително нарастване (съответно, намаляване) на
цените на книжата, търгувани на фондовите борси.

21
Участниците на фондовите пазари често правят тази грешка. Финансите дори познават
изцяло фалшив раздел, известен като “технически анализ”, посветен на откриването на
повтаряеми мотиви в случайните финансови данни.

Вашето домашно за четене в този раздел е един чудесен сладкиш - “Парите и мозъкът
ви” от пишещия за „Уол Стрийт Джърнъл“ Джейсън Зуейг. Мога да ви обещая, че
книгата ще ви достави огромно удоволствие и ако Джейсън не успее да ви спаси от
самите вас, никой няма да успее.

Your Money and Your Brain: How the New Science of

Neuroeconomics Can Help Make You Rich – 2008
by Jason Zweig (Author)
http://amzn.to/2lIR0l8

Препятствие № 5: Финансовата индустрия иска да ви направи беден и

глупав

Тъжно, но е вярно: когато сте прочели книгите, препоръчани за прескачане на

предишните четири бариери, ще знаете повече за финансите от средно взетия брокер
или инвестиционен консултант. Трябва да избягвате срещи с тях, тъй като тяхната
основна цел е да прехвърлят вашето богатство в собствения си джоб. Този съвет е
приложим и към повечето дружества, управляващи взаимни фондове поради
споменатите по-горе причини: те съществуват, за да правят печалба за собствениците
си, не за вас.

Благоразумният инвеститор третира почти целия терен на финансовата индустрия като

среда за градска партизанска война. На всяка цена трябва да се избягват: всички
брокери на ценни книжа или инвестиционни посредници, предлагащи пълно
обслужване; всички периодични инвестиционни бюлетини; всеки инвестиционен
консултант, който предлага покупки на акции на отделни компании.

22
Повечето управляващи дружества изхвърлят повече токсични отпадъци в
инвестиционната среда от рафинерия в страна от Третия свят. Повечето инвестиционни
консултанти не са в състояние да инвестират собствените си средства в своя полза.

Брокерите и инвестиционните консултанти може и да изглеждат професионалисти с

умения, но не се оставяйте да ви заблуждават. Лекарите, адвокатите и счетоводителите
имат еквивалента на магистърска степен, учат с години и вземат тежки изпити, докато
от вашия брокер не се изисква и гимназиално образование [в САЩ]. Освен това хората
не отиват да работят във финансовата сфера със същите мотиви, с които ги привличат
социалните дейности, държавната служба или началното образование.

Защо обществото не е защитено от злоупотреби в инвестиционната сфера по начина, по

който е защитено в областта на медицината, счетоводството или юриспруденцията?
Причината е, че споменатите четири професии са строго регулирани и практикуващите
ги могат да се отклонят от стандартните процедури, само ако поемат сериозен риск за
собствения си житейски стандарт. Ако лекар не може да диагностицира и излекува с
антибиотици повече от един или два случая на очевидна бактериална пневмония,
лицензът му да практикува ще бъде отнет веднага. Същото важи и за счетоводителя
или адвоката, който редовно пада под приетите стандарти на съответната практика.

Посланието на предходните страници не може да бъде изразено по-ясно: не се

приближавайте до брокер или инвестиционен посредник - по-скоро рано, отколкото
късно ще бъдете остригани. Малко известен факт е, че брокерите не дължат на
клиентите си това, което е известно като “грижа за доверителя” (fiduciary duty) -
задължението, което повечето други професионалисти имат, тоест да поставят
интересите на своите клиенти над своите собствени [българското търговско право не
познава този стандарт на дължима грижа, който е по-висок от “грижата на добрия
търговец”]. Без този стандарт на дължима грижа, защитата ви от некомпетентността и
непочтеността на вашея брокер ще е слаба, освен при отявлена измама или крещящо
неподходяща инвестиция.

Избягването на брокерите (и инвестиционните консултанти, които, за разлика от

брокерите, дължат на клиентите си “грижа за доверителя” [в САЩ]) е по-трудно,
отколкото изглежда, тъй като това често е вашият съквартирант от университетското
общежитие, зет, снаха, приятел, с когото играете тенис в неделя и пр. Най-добрият
начин да решите този проблем е като бързо и умело смените темата на разговора,
когато тези ваши познати повдигнат въпроса за вашите финанси, а ако нямате нищо
против лека форма на нечестност, може да им отвърнете, че не се интересувате от
управление на пари.
Както и да решите да се справите с подобни ситуации, предварително подготвен подход
за отклоняване разговори за парите ви от страна на познати и приятели е съществено
житейско умение за оцеляване.

23
Теренът, на който действат взаимните фондове е само малко по-малко враждебен, но
тъй като се характеризира с по-голяма прозрачност и правна защита от Закона за
инвестиционните компании от 1940 г. [в САЩ], ви предлага поне теоретична
възможност да запазите богатството си при условие, че направите сериозни усилия.

Все пак не всичко в индустрията на взаимните фондове е наред. Тъй като приходите на
управляващите дружества са пропорционални на активите под управление, те се
фокусират главно върху това да увеличават размера на фондовете, които управляват, а
не върху доходността на вашия фонд. Добрата новина е, че връзката между размер и
доходност е много по-голяма при взаимния фонд, отколкото при брокерска сметка. Тъй
като фондовете отчитат редовно доходността и таксите и тъй всеки ден можете да
продадете дяловете си, възможностите за измами са по-малко.

Въпреки това трябва да сте изключително внимателни с взаимните фондове. С

изключение на групата Vanguard [в САЩ], един взаимен фонд или инвестиционен
посредник има двама различни господари: клиентите, които купуват взаимни фондове
или акции и облигации в брокерска сметка, и акционерите, които притежават самата
брокерска компания или управляващо дружество. Целта на всяка компания е
акционерите (реалните собственици) да имат максимална печалба за сметка на своите
клиенти - т.е. за ваша сметка. И ако мислите, че вашите интереси са същите, като тези
на управляващото дружество или инвестиционния посредник, а именно колкото е
възможно по-висока доходност на инвестицията ви, помислете пак. Докато се усетите
как точно ви стриже, дружеството ще е направило повече пари от неоправдано високи
такси за управление, отколкото би могло да направи от по-висока доходност, която
идва от по-ниски такси. (С други думи, ако едно управляващо дружество повиши
таксите си за управление от 1.0% на 1.5%, печалбата му се е покачила с 50%, но вие
вероятно няма да забележите намалялата доходност на портфейла си в течение на
много години, ако въобще някога я забележите). Същата логика, умножена няколко
пъти, се отнася до инвестиционните посредници и брокерите, които са добре обучени,
но в това да продават, а не по финанси.

Да обобщим: вие сте в схватка на живот и смърт с финансовата индустрия. Всеки лев
от такси и разходи, които ѝ плащате, идва непосредствено от джоба ви. (Трябва да си
давате сметка, че често плащате много повече такси на взаимния фонд от “таксата
управление”, която е отпечатана в проспекта или годишния отчет на фонда.
“Транзакционните разходи”, т.е. неблагоприятните ценови промени, резултат на
купуването и продаването на милиони акции, се отчисляват пряко от активите на фонда
и често са по-големи от таксата за управление). Действайте така, сякаш всеки брокер,
застрахователен агент, продавач на взаимни фондове и инвестиционен консултант, с
когото се срещате, е закоравял престъпник и се придържайте към индексни фондове с
ниски разходи. Така ще бъдете добре.

24
А сега добрата новина: вече сте написали, по точно - прочели, домашното си за този
раздел. То е същото, като това за втория раздел - “Здравият разум за взаимните
фондове” от Джак Богъл. Така почти сте приключили със списъка от книги за четене.

Как да изпълним стратегията?

И така, как реално да осъществите очертаната по-горе инвестиционна стратегия? Както

споменахме в първия раздел, най-важният ви приоритет е да се измъкнете от
дълговете. Дотогава единственото инвестиране, което ще правите е с минимално
необходимата вноска, която ще правите в 401(k) пенсионен план [в САЩ], която
позволява да използвате максималната вноска от работодателя си. [За България това
предложение съответства на вноската от 5% от работната заплата в универсален
пенсионен фонд по ваш избор. Макар и да можете да изберете пенсионното дружество,
което управлява пенсионния ви фонд, за разлика от САЩ, вие не можете да изберете
как (в портфейл с каква структура) ще бъдат инвестирани средствата ви]. Извън това
трябва да използвата всяка стотинка, за да ликвидирате всички студентски и
потребителски заеми, които имате.

На следващо място, имате нужда от “авариен фонд”, вложен в [срочен банков депозит
или държавни ценни книжа]. В този фонд трябва да съберете сума, достатъчна да
покрие разходите ви за шест месеца. Средствата по “аварийния фонд” не бива да са
инвестирани в пенсионен фонд или застрахователна полица, до които нямате достъп за
десетилетия напред.

След това и само след това, можете да започнете да спестявате сериозно за пенсия. За
повечето млади хора [у нас] възможностите са или фонд за доброволно пенсионно
осигуряване, или подходяща животозастраховка или портфейл, управляван през
брокерска сметка, като брокерската сметка може да бъде открита или в България, или
в чужбина, например в която и да е страна членка на Европейския съюз.

[Спестяването за допълнителна пенсия във фонд за допълнително пенсионно

осигуряване носи данъчни облекчения, ако вноските ви са до 10% от годишния ви
доход. Инвестирането в такива фондове обаче е свързано с по-високи от възможните
такси, но още по-важно е, че според действащото законодателство у нас вие нямата
право и възможност да избирате как да бъдат инвестирани и управлявани средствата
ви. Осигуряването за пенсия чрез животозастрахователен продукт също носи данъчно
облекчение, ако застрахователната премия не надхвърля 10% от годишния ви доход.
Портфейлът, в който са инвестирани средствата ви обаче е напълно непрозрачен, а
разходите и таксите са по-високи и от тези във фондовете за допълнително пенсионно
осигуряване, тъй като включват и такса за риска от преждевременната ви смърт. Като

25
цяло използването на застрахователен продукт за инвестиционни цели не е добра идея.

Така единствената ви реалистична възможност за изпълнение на посочената стратегия

е брокерска сметка у нас или в чужбина. Инвестициите през такава сметка не носят
данъчни облекчения, но този недостатък може да бъде компенсиран чрез възможността
сами да контролирате разходите и таксите по инвестициите си, както и
разпределението на активите в портфейла си.]

Периодичните ви вноски [чрез брокерска сметка] трябва да бъдат разпределени

равномерно между индексен фонд от акции [в еврозоната], индексен фонд от
чуждестранни акции [извън еврозоната], както и индексен фонд в облигации, до които
имате достъп. Един път годишно “ребалансирате” портфейла си така, че стойностите в
трите индексни фонда отново да станат равни. При добри години това ще означава да
продадете част от фонда, инвестиран в акции…

[Следват някои примери на конкретни индексни фондове, които американските

инвеститори биха могли да използват.]

Това горе долу е краят на пътя, до който мога да ви доведа от гледна точка
изпълнението на инвестиционната стратегия в тази брошура. Няма нищо чудодейно по
отношение на портфейл, състоящ се от еднакви части инвестиции в акции [еврозоната],
чуждестранни акции и облигации. Може да предпочитате по-висок или по-нисък дял за
всяка от тези инвестиции. Може да пожелаете да разделите портфейла и на “по-фини”
части - като например да инвестирате в недвижими имоти чрез REIT [Real Estate
Investment Trust, известни у нас като АДСИЦ - акционерни дружества със специална
инвестиционна цел], чуждестранните акции - на такива от развити и развиващи се
пазари, и т.н. И, както казах по-рано, няма нищо лошо да изберете една всеобхватна
инвестиция във фонд с целева дата (Target Date Retirement Fund), доколкото и ако
такъв фонд предлага ниски такси.

Тъй като нямахте домашно за раздел пети, сега ще ви предложа

две книги, тази на Алън Рот, “Как второкласник бие Уол Стрийт”,
и на Рик Фери, CFA, “Всичко за разпределението на активите.”

“How a Second Grader Beats Wall Street: Golden Rules Any

Investor Can Learn” – 2011
by Allan S. Roth
http://amzn.to/2kZxP7M

26
 “All About Asset Allocation”, Second Edition – 2010
by Richard Ferri
http://amzn.to/2kZmfcK

Това е. Както ви казах в началото, ако вече сте прочели

веднъж брошурката, поемете дълбоко въздух и започнете с
книгата, която ви препоръчах в първи раздел, “Милионерът,
който живее отсреща”, а след това продължете с останалите.

Има доста неща, които не съм ви казал, най-важното от които

е как да харчите парите от портфейла си през пенсионните си години. В момента най-
добрият начин да го направите е да си купите инфлационно индексиран фиксиран
анюитет, който симулира традиционен пенсионен план [в САЩ, този тип продукти не са
достъпни у нас] или “стълба” от инфлационно-защитени облигации (TIPS) [отново в
САЩ, такива у нас не се емитират], чийто падеж настъпва всяка година, за да ви
предостави поток от годишни доходи, коригирани с инфлацията. Наследственото
планиране е друг въпрос, който не съм разгледал, тъй като той ще ви заинтересува още
по-нататък в бъдещето.

Причината да не разглеждам пенсионните разходи и наследственото планиране е, че и

двата въпроса няма да са важни за вас за десетилетия напред, а тогава подходящите
инвестиционни алтернативи и данъчно законодателство ще са много различни. С други
думи, прекалено млади сте.

Да се върнем към днешния ден: ако завършвате четенето на тази брошура за втори път
и сте прочели всички препоръчани книги от списъка, сте готови да започнете своя път
към едни сравнително заможни пенсионни години.

Желая ви късмет!
Улям Бърнстийн
Портланд, Орегон,
март 2014 г.

27