ЛИНГВИСТИКАТА:

ИСТОРИЯ,
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА,
ПЕРСПЕКТИВИ

СБОРНИК В ЧЕСТ НА 80-ГОДИШНИНАТА

НА ПРОФЕСОР СЛАВЧО ПЕТКОВ

БЛАГОЕВГРАД, УИ "НЕОФИТ РИЛСКИ", 2013

Редакционна колегия:
Лилия Илиева
Антони Стоилов
Биляна Тодорова
Гергана Падарева-Илиева
Любка Ненова
София Мицова
Радослав Цонев
Иванка Сакарева

ЛИНГВИСТИКАТА: ИСТОРИЯ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ПЕРСПЕКТИВИ

СБОРНИК В ЧЕСТ НА 80-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФЕСОР СЛАВЧО ПЕТКОВ
© Copyright, 2013. Всички права запазени.
© Университетско издателство "Неофит Рилски", Благоевград
© Художник на корицата: Румен Дешев
ISBN: 978-954-680-908-7
 СЪДЪРЖАНИЕ

Лилия Илиева. Професор Славчо Петков на 80 години 7

Иван Кочев. За обогатяването на терминологичната система на българската
социолингвистика 15
Мария Попова. Нови английски термини в българския език 21
Димитър Попов. Българската легостилистика в режим на стандарт, субстан-
дарт и нонстандарт 29

СЪПОСТАВИТЕЛНО ЕЗИКОЗНАНИЕ. ПРОБЛЕМИ НА ПРЕВОДА. ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ

Viera Lagerová. Dynamika prenikania anglicizmov do slovenčiny a nemčiny 44

Тиен Дзиендзюн, Мариана Тиен. Трудностите, които срещат китайските бъл-
гаристи при употребата на българския език 52
Ирина Манова. Прецедентные тексты в обучении болгарских студентов-
русистов (концепт „Еда“) 67
Елена Стоянова. За статуса на прегласа о  е в субстантивното словоизмене-
ние на българския книжовен език в съпоставка със сръбския и хърват-
ския стандартен език 75
Катажина Попова. Семантично-културологична интерпретация на фразеоло-
гизмите с компонент камък 83
Дафина Костадинова, Десислава Йорданова. Грешки в употребата на опре-
делителния член от студенти, изучаващи английски и гръцки като втори
чужд език 91
Mariya Bagasheva-Koleva. A comparative study of diminutive meaning in Oscar
Wildе's tales (English, Russian and Bulgarian) 102
Росен Стоичков. Рестриктивни конструкции в английския и българския език 109
Биляна Георгиева. Структурно-семантична характеристика на фразеологизми-
те с опорна дума вода / water в български и в английски език 122

ОБЩО ЕЗИКОЗНАНИЕ. ИСТОРИЯ НА ЕЗИКА

Боян Вълчев. Нов ли е новият правописен речник? 133

Марияна Парзулова. Българска езикова археология. Начало. Развой. Езиково
археологическо пространство 145
Антони Стоилов. Случаи между традицията и съвременността в днешния ни
книжовен език 150
Gergana Apostolova, Stanislav Grozdanov. Interferences and ambiguity of interdis-
ciplinary discourse: structural and dynamic prerequisites for achieving clarity
of language units in transdisciplinary discourse 157
Leonard Danglli, Griselda Danglli. Aspects of grammatical synonymy in English 167
Галина Петрова. Семантико-синтактични особености на глаголите виждам и
гледам 174
Лъчезар Перчеклийски. За една гръцка граматическа калка в старобългарския
език 179
Martin Boszorád. Kultúra živého jazyka – jazyk živej kultúry (K niektorým aspek-
tom jazykovej komunikácie v obsahoch súčasnej kultúry) 187
Владислав Маринов. Неутрализация на рода във формите на перфекта в край-
ния български Северозапад 196

3
Радослав Цонев. Съюзът пък в българската разговорна реч 203
Yana Chankova. "Why seek'st thou then to cover with excuse, that which appears in
proper Nakedness?" (A minimalist excuse for the spread of do-support in
EMdE) 217
Iрина Огiєнко. Українська етнолінгвістика в кінці XX – на початку XXI сто-
лiття 228
Камелия Колева-Иванова. Пуризмът на Иван Богоров в социолингвистичен
аспект 236
Андрей Бобев. Из библейската съкровищница на Сърбия – ІІ. Непроучен пре-
пис на великопостните перикопи (МСПЦ Груjић 147) 244
Красимира Хаджиева. По въпроса за спецификата на езиковата категория
посесивност 249
Сенем Конедарева. Мястото на Александра Айхенвалд в изследванията върху
евиденциалността 256

ТЕРМИНОЛОГИЯ. СТИЛИСТИКА. ЕЗИКЪТ В ПУБЛИЧНАТА СФЕРА

Андреана Ефтимова. Понятията за стил и регистър – опити за дефиниране и

разграничаване 270
Велка Попова, Магдалена Димитрова. (Еко)лингвистика и медиен език 278
Екатерина Петкова. Особености при изграждането на няколко различни вида
електронни терминологични ресурси 284
Кристияна Симеонова. За някои политически метафори, използвани в съвре-
менния български политически дискурс 291
Надежда Николова. Стилистични средства в съвременната медицинска тер-
минология 298
Петър Цонев, Севил Челик-Цонев. Проблеми на лингвистичната терминоло-
гия в турския език с оглед на съвременното състояние на турската ези-
коведска наука 304
Биляна Тодорова, Гергана Падарева-Илиева. За някои особености на регио-
налните медии в Югозападна България 313
Владимир Досев. Когнитивни метафори в политическия дискурс 324
Татяна Петкова. Новата лексика на виртуалното 331
Силвия Флайшерович. Концептът политическа метафора в лингвистичните
изследвания 336

РЕЦЕНЗИИ

Любка Ненова. Перчеклийски, Л. Ахтаровият царственик от 1844 година.

Текст и изследване. София: Болид-Инс, 2013, 184 с. 345

4
 CONTENTS

Lilia Ilieva. Professor Slavcho Petkov at 80 7

Ivan Kochev. About the treatment of terminological system of the Bulgarian socio-
linguistics 15
Maria Popova. New English terms in the Bulgarian language 21
Dimitar Popov. Bulgarian legostylistics in standard, substandard and non-standard
speech registers 29

CONTRASTIVE LINGUISTICS. THE TRANSLATION PROBLEMS. FOREIGN LANGUAGE EDUCATION

Viera Lagerova. The dynamics of penetration of Anglicisms into Slovak and Ger-
man 44
Tian Jianjun & Mariana Tian. The difficulties faced by Chinese students in the
usage of Bulgarian language 52
Irina Manova. Using precedent texts in Russian teaching to Bulgarian students (the
concept "food") 67
Elena Stoyanova. The status of umlaut o~e in the substantival declension of Bulgar-
ian literary language in comparison with Serbian and Croatian standard lan-
guages 75
Katazhina Popova. Semantic and cultural interpretation of phrasal units with con-
stituent component stone 83
Dafina Kostadinova, Desislava Yordanova. Errors in the use of the definite article
commited by students of English and Greek 91
Mariya Bagasheva-Koleva. A comparative study of diminutive meaning in Oscar
Wilde’s tales (English, Russian and Bulgarian) 102
Rosen Stoichkov. Restricted constructions in English and Bulgarian 109
Bilyana Georgieva. Phrases with support word water in Bulgarian and in English 122

GENERAL LINGUISTICS. HISTORY OF LANGUAGE

Boyan Valchev. Is it new the new orthographic dictionary? 133

Mariana Parzulova. Bulgarian linguistic archaeology. Beginning. Development.
Linguistic and archaeological area 145
Antony Stoilov. Modern Bulgarian Literary Language – current status and need of
change 150
Gergana Apostolova, Stanislav Grozdanov. Interferences and ambiguity of interdis-
ciplinary discourse: structural and dynamic prerequisites for achieving clarity
of language units in transdisciplinary discourse 157
Leonard Danglli, Griselda Danglli. Aspects of grammatical synonymy in English 167
Galina Petrova. Semantic and syntactic features of the verbs vizhdam and gledam 174
Lachezar Perchekliyski. About a Greek grammatical calque in Old Bulgarian lan-
guage 179
Martin Boszorad. The culture of the living language – the language of the living
culture (on some aspects of the lingual communication in the contents of con-
temporary culture) 187
Vladislav Marinov. Neutralization of gender in the forms of perfect tense in the far
North-West of Bulgaria 196

5
Radoslav Tsonev. The conjunction PÂK in the Bulgarian colloqual speech 203
Yana Chankova. “Why seek’st thou then to cover with excuse, that which appears in
proper nakedness?” (a minimalist excuse for the spread of do-support in
EMdE) 217
Irina Ogienko. The Ukrainian ethnolinguistics in the late twentieth and early
twenty-first century 228
Kamelia Koleva-Ivanova. The purism of Ivan Bogorov in sociolinguistic aspect 236
Andrey Bobev. The Biblical treasures of Serbia – II. An unstudied copy of the peric-
opes for the Great lent (MSOC Gruich 147) 244
Krasimira Hadzhieva. On the issue of possession as a linguistic category 249
Senem Konedareva. Alexandra Aikhenvald’s contribution in evidentiality studies 256

TERMINOLOGY. STYLISTICS. PUBLIC LANGUAGE

Andreana Eftimova. The notions of style and register – attempts for definition and 270
distinction
Velka Popova, Magdalena Dimitrova. Ecolinguistics and media language 278
Ekaterina Petkova. Peculiarities in the building of some types of electronic termino-
logical resources 284
Kristiyana Simeonova. About some political metaphors used in the contemporary
Bulgarian political discourse 291
Nadezhda Nikolova. Stylistic means in modern medical terminology 298
Petar Tsonev, Sevil Chelik Tsonev. Issues concerning the linguistic terminology in
the Turkish language from the perspective of the modern Turkish linguistic
science 304
Bilyana Todorova, Gergana Padareva-Ilieva. About some characteristics of the
local media in South-West Bulgaria 313
Vladimir Dosev. Cognitive metaphors in political discourse 324
Tatyana Petkova. New lexis of the Virtual 331
Silvia Flaysherovich. The concept of political metaphor in linguistic research 336

REVIEWS

Lyubka Nenova. Review article on Lachezar Perchekliyski. Ahtaroviat tsarstvenik ot

1844 godina. Tekst i izsledvane. Sofia: Bolid-Ins, 2013, 184 s. 345

6
 ПРОФЕСОР СЛАВЧО ПЕТКОВ НА 80 ГОДИНИ
Лилия Илиева

PROFESSOR SLAVCHO PETKOV AT 80

Lilia Ilieva

Abstract: Bio-bibliography of professor Slavcho Petkov.

На 12 април 2013 г. проф. Славчо Петков Христов, български лингвист тео-

ретик, навърши осемдесет години. Това е повод да се отбележи един оригинален
път в науката, който бележи успешно присъствие в научния и академичен живот
на страната, но има твърде своеобразно място. Авторът е по-различен като пред-
почитана проблематика, виждания и дори като език от мнозинството български
езиковеди.
Проф. Славчо Петков (някои от работите си е подписвал и като Славчо
Христов) е роден в един прекрасен български край – във Велковци, до град Елена.
Родителите му обаче са му дали западнобългарско име – Славчо, което показва, че
са проявили интерес към българското слово и той е получил филологическия си
усет по наследство. Завършва специалността "Българска филология" в Софийския
университет, като има шанса да попадне в един изключителен випуск (повечето от
състудентите му са родени през 1938 г. и впоследствие голяма част от тях стават
известни български учени и литератори).
Академичната си кариера Сл. Петков започва като асистент във Великотър-
новския и Софийския университет. Две години е работил в Букурещкия универси-
тет като лектор по български език и култура. През 1977 г. се хабилитира като до-
цент във Филиала на Софийския университет в Благоевград (днес – Югозападен
университет „Неофит Рилски“), където през 1983 г. заема и деканска позиция.
През 1996 г. ВАК му присъжда научното звание „професор“ по конкурс, обявен от
Югозападния университет, но служителките пропускат да го уведомят и Сл. Хрис-
тов получава издадената му диплома много години по-късно. Този факт показва
ценностната ориентация на учения, който винаги е бил воден от действителна
любов към науката и се е отнасял не особено внимателно към академичните схеми,
табелите с рангове и материалните предимства.
С идването си в Благоевград Сл. Петков издаде за кратко време три книги:
„Основи на езикознанието“ (1978 г.), „Експериментално езикознание“ (1980 г.) и
„Език и личност“ (1983 г.). Те бяха отразени в рецензия на Е. Герганов като пос-
тижение за българската лингвистика (Е. Герганов. – Съпоставително езикознание,
ХІ, 1986, № 4). Книгата „Език и личност“ беше отбелязана и в чуждестранната
лингвистика. Ю. Н. Карулов, който също пише книга по въпросите на езиковата
личност („Русский язык и языковая личность“, Москва, Наука, 1987), отбелязва, че
в труда на българския автор „рассматрываются вопросы соотношения языка и
духовности, обретения языка и межпоколенной передачи опыта, вопросы позна-
ния мира с помощью языка и вопросы искуства речи“ (с. 6). В тази книга са събра-
ни далеч не всички научни наблюдения на Сл. Петков върху езиковата личност.
Като асистент в Софийския университет бъдещият професор ръководеше лятна

7
научна практика на студентите, при която се събираше цялата речева продукция
на един човек през един ден от живота му. В резултат от тези проучвания се е нат-
рупал архив, който с времето повишава своята стойност.
Голяма част от публикациите на Сл. Петков са рецензии на книги на наши и
чуждестранни лингвисти. Това не е случайно – авторът следеше новите публика-
ции в областта на лингвистиката на няколко чужди езика, което беше не толкова
обичайна практика в годините, когато много автори в областта се ограничаваха с
интерес само към българските и съветските издания. При това високата ерудиция
на проф. Петков беше и върху направления, които дори не бяха известни у нас, и
това му придаваше доста самотен образ на фона на лингвистичния пейзаж в Бъл-
гария. Ю. Н. Караулов, когото цитирах, е отбелязал „философско-популяризатор-
ския план“ в научните изложения на Сл. Петков (ibidem), проявен по време, когато
в България не съществуваше още интересът към всекидневието, етнометодология-
та, философията на Витгенщайн и т.н., които дойдоха по-късно, но влиянието на
които откриваме в трудовете на Сл. Петков десетилетия по-рано. Впрочем, това
беше отразено с квалифицирането на Сл. Петков като „вулгарен материалист“ (с
тогавашната терминологиия на псевдомарксистите), което, естествено, доведе и до
големи проблеми в служебния му път, наред и с неразбирането на трудовете му.
В края на хилядолетието Сл. Петков издаде (със собствени средства) две
книги, които не бяха разпространени сред лингвистичната общност – факт, който
все повече характеризира научния печат у нас в различни области .
През 1999 г. авторът печата в много скромен полиграфичен вид „Българско
праезикознание“ (труд, за който преди това е избран за професор). Една от теоре-
тичните основи на труда е разделението, което прави американският лингвист и
културолог Кенет Пайк, между „емичен“ (по аналогия с понятието фон-ем-но) и
„етичен“ (по аналогия с фон-ет-ично) начин на описание на фактите от една кул-
тура. Славчо Петков избира емичния начин на описание (същото е, например, в
етнографията на речта – направлението, което беше създадено от Дел Хаймс). С
термина „праезикознание“ Сл. Петков означава системата от виждания за езика,
която характеризира – според възродения напоследък термин – българската кар-
тина на света (макар че този термин не му е свойствен) – преднаучно учение за
езика и хората, които го използват, отразено в пословици и поговорки, популярни
сред българите. Трудът има извънредно сбит характер и прави впечатление и със
своеобразния си език, който, макар да е извлечен от богатството на народните
говори, поставя някои предизвикателства за съвременния читател.
През 2000 г. Сл. Петков издава в София „Езиковата сложност“ – сборник от
19 публикувани студии и 6 докладвани на научни форуми, но непубликувани,
труда. В предговора авторът е напомнил, че в експерименталните проверки на
хипотези има два вида експеримент: разузнавателен и решаващ. Своите трудове
Сл. Петков е определил като спадащи към разузнавателния тип и е изразил надеж-
да, че някои от идеите ще получат следваща проверка. В тези малки изследвания
на автора се вижда дълбоката оригиналност на научните проблеми, които той е
формулирал като обекти на всяко едно проучване. В много случаи те действител-
но имат нужда от „следваща проверка“, но това е показател за техния стимулиращ
характер.

8
 Юбилеят на професор Славчо Петков е възможност да му се изрази голямо-
то уважение, с което той се ползва в колегията, но и добър случай да му се поже-
лаят здраве, дълголетие и несломим творчески дух!

БИБЛИОГРАФИЯ
НА ТРУДОВЕТЕ НА СЛАВЧО ПЕТКОВ ХРИСТОВ

1962
Журналистическият термин подлистник. – Български език, ХІІ, 1962, № 6, с. 539–
540.
1968
Една хипотеза за лексикосемантичните отношения между родствени, преходни и
контактиращи езици. – Български език, ХVІІІ, 1968, № 2–3, с. 210–213.
Из българската фономорфология – еднофонемни фонеми и аломорфи. – Славис-
тични изследвания. София, 1968, с. 97–103.
Предметът на лингвистичната естетика. – Език и литература, ХХІІІ, 1968, № 4, с.
25–34.
1969
Макроподход в лингвистике. – e d ès international des linguistes. IV.
B eșt, 1969, с. 327–332.
[Рец] Психолингвистика и лингвистика. [Ta ia a Slama-Cazacu. Ȋ d ee ȋ
p ih li vi ika. B eş i, 1968, 490 стр.] – Български език, ХІХ, № 6, с. 587–
589.
1970
Из българската фономорфология – семиотична организация. – Известия на Инс-
титута за български език, ХІХ, 1970, с. 91–96.
[Изказване по темата на заседанието „Структура на речевия състав“]. – VI
Mezinárodní sjezd slavistů v Praze, 1968. Akta sjezdu. T. I. Praha, 1970, с. 143–
144.
Към българските морфемни отношения. – Български език, ХХ, 1970, № 4, с. 305–
309.
1972
Експериментални данни за българското именно слвообразуване. – Български език,
ХХІІ, 1972, № 3, с. 229–233.
1973
C mpe i f e i și amma i al. – M. Osman – Zavera, D. Zavera. Limba bulgară.
Curs pratic. Partea a II-a. B k eș i, 1973, с. 155–175.
1976
Експериментални данни за синтагматичната актуализация при построяването на
български текст-описание. – Актуално членение на изречението в българс-
кия език (Предварителни материали). София, 1976, с. 126–130.
Моделирование неиндивидуальных языковых деятелей. – Использование мате-
матических моделей и электронных вычислительных машин в лингвистике.
Сборник докладов Первой Национальной конференции по использованию...,
Варна, 3–9 мая, 1975, София, 1976, с. 271–273.

9
Системата на речевите начини – основа за съпоставително изследване на езиците.
– Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици.
София, 1976, № 6, с. 3–26.
1977
ЕЗИК, ДЕЙНОСТ, ПРОЕКТИРАНЕ. [Хабилитационен труд]. София, 1972, 270 с.
(машинопис).
Езиковото строителство. – Отечествен фронт, бр. 9950, 10 февр. 1977.
Подход и предмет в „Румънско-английски проект за контрастивен анализ“. – Бю-
летин за съпоставително изследване на българския език с други езици, ІІ,
1977, № 4–5, с. 17–223.
1978
ОСНОВИ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО. Софийски унивеситет „Климент Охридски –
Филиал Благоевград. София, 1978. 221 с.
Таксономия на речевите стойности. – Съпоставително езикознание, ІІІ, 1978, № 6,
с. 3–11.
[Рец] А. М. Мухин. Лингвистический анализ. Теоретические и методологические
проблемы. Ленинград, Наука, 1976, 286 с. – Съпоставително езикознание,
ІІІ, 1978, № 1, с. 73–74.
[Рец] С. М. Лэм. Очерк стратификационной грамматики. Приложение Л. З. Ньюз-
ла (Перевод с английского). Минск, Вышейшая школа, 1977. 133 с. – Съ-
поставително езикознание, ІІІ, 1978, № 3, с. 96–97.
[Рец] У. Л. Чайф. Значение и структура языка (Перевод с англиского). Москва,
Прогресс, 1975, 432 с. - Съпоставително езикознание, ІІІ, 1978, № 6, с. 95–
96.
1979
[Рец] А. Е. Супрун. Лекции по языковедению. Минск. Издатльство БГУ им. Вл. И.
Ленина, 1978. 144 с. – Съпоставително езикознание, ІV, 1979, № 2, с. 86–87.
1980
ЕКСПЕРМЕНТАЛНО ЕЗИКОЗНАНИЕ. Лекции по съвременен български език.
Софийски университет „Климент Охридски – Филиал Благоевград. Благоев-
град, 1980, 160 с. [Рец.: Е. Герганов. – Съпоставително езикознание, ХІ,
1986, № 4, с. 75–77].
Актуалното членение и експерименталният метод. – Sborník prací filozofické fakulty
Brnĕnské univerzity. Řada jazikovĕdná, 28. R č ik 1980. B , 248.
Експериментални данни за синтагматичната актуализация при построяването на
български текст – описание. – Sborník prací filozofické fakulty Brnĕnské
univerzity. Řada jazikovĕdná, 28. R č ik 1980. Brno, 59–67.
Личните имена на българите. – Зари, 1980, № 5, 22–23.
Описание и изчисление в лингвистииката. – Sborník prací filozofické fakulty
Brnĕnské univerzity. Řada jazikovĕdná, 28. R č ik 1980. B , с. 247–248.
[Рец] Национально-культурная спецфика речевого поведения (ред. Колеги: А. А.
Леонтьев, Ю. А. Сорокин, Е. Ф. Тарасов). Москва, Наука, 1977, 352 с. – Съ-
поставително езикознание, V, 1980, № 1, 76–77.

10
[Рец] Языковая номинация (Общие вопросы). 358 с.; Языковая номинация (Виды
наименовании). 357 с. (отв. ред. А. А. Уфимцева). Москва, Наука,1977. –
Съпоставително езикознание, V, 1980, № 5, с. 87–88.
1981
[Рец] Гипотеза в современной лингвистике (отв. ред. Ю. С. Степанов). Москва,
Наука, 1980. 384 с. – Съпоставително езикознание, VІ, 1981, № 2. с. 102–
103.
[Рец] А. Р. Лурья. Язык и сознание. Москва, Издательство Московского универси-
тета, 1979, 320 с. – Съпоставително езикознание, VІ, 1981 № 2. с. 103–104.
1982
Ботьо Петков като езиковед. – Български език и литература, ХХV, 1982, № 1, с.
58–59.
Изменения в българските речникови пластове през ХІХ и ХХ век. – Междунаро-
ден конгрес по българистика І. София, 1981. [Материали]. Т. 3. София, 1982,
с. 185–189.
Преки стойности на речевите начини. – Език и литература, ХХХVІІ, 1982, № 5, с.
67–72.
[Рец] Б. Велчева. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. Со-
фия, БАН, 1080, 170 с. – Съпоставително езикознание, VІІ, 1982, № 2, с. 67–
69.
[Рец] Ch. E. G ibble. A Short Dictionary of 18th century Russian. Columbus. Ohio,
Slavica Publishers. – Съпоставително езикознание, VІІ, 1982, № 4, с. 69–70.
1983
ЕЗИК И ЛИЧНОСТ. ВЪЗДЕЙСТВИЯ. Благоевград. Висш педагогически институт,
1983. 168 с. [Рец.: Е. Герганов. – Съпоставително езикознание, ХІ, 1986, №
4, с. 75–77].
[Рец] А. Е. Супрун. Лекции по лингвистике. Минск. Издательство Белларусского
государственого университета им. В. И. Ленина, 1980. 144 с. – Съпостави-
телно езикознание, VІІІ, 1984, № 4, с. 85–87.
1986
Периоди в измененията на българския езиков узус. – Годишник на Софийския уни-
верситет „Климент Охридски“. Факултет по славянски филологии. София,
Т. 74, 1986, № 1, с. 285–289.
Типологични аспекти на езиковия конгломерат в специлизирания текст. – Нацио-
нална конференция с международно участие „Теория и практика на науч-
ния и научнотехническия текст“, ІІ, София, 1986, с. 397–402.
[Рец] В. И. Георгиев. Проблеми на българския език. София, 1985. – Съпостави-
телно езикознание, ХІ, 1986, № 2, с. 80–81.
[Рец] Рефлексивние глаголы в индоверопейских языках (ред. В. П. Недялков).
Калинин, Калининский государственний университет, 1985. 112 с. – Съпос-
тавително езикознание, ХІ, 1986, № 3, с. 69–70.
[Рец] M. Ul i h. The i h d Ca e i h. F k i e de Anordung von
Satzkonstituenten am Bei piel de R mä i he d anderer Sprachen
[Romanica Monacensia, Bd. 24 (Hrsg. A. Noyer-Weidner)]. Tüb e , G e

11
 Narr Verlag, 1985. 312 p. – Съпоставително езикознание, ХІ, 1986, № 4, с.
102–104.
[Рец] Tex a d P a ma i a pe f La a e (ed. By J. K ře ký, J. H ffma vá).
[Linguistica, X]. Praha, 1984. 210 p. – Съпоставително езикознание, ХІ, 1986,
№ 4, с. 94–96.
1987
[Рец] М. Я. Блох. Теоретические основы грамматики. Москва. Вышая школа, 1986.
160 с. – Съпоставително езикознание, ХІІ, 1987, № 4, с. 58–60.
[Рец] Типология конструкции с предикатными актантами (отв. ред. В. С. Храковс-
кий). Ленинград. Наука, 1985, 232 с. – Съпоставително езикознание, ХІІ,
1987, № 3, с. 76–77.
[Рец] Уровни языка в речевой деятельности. К прооблеме лингвистического обес-
печения автоматического распознавания речи (пор ред. Л. В. Бондарко). Ле-
нинград, Издательство Ленинградского университета, 1986, 260 с. – Съпос-
тавително езикознание, ХІІ, 1987, № 5, с. 98–99.
1988
Библиография на трудовете на Цанко Младенов. – Съпоставително езикознание,
ХІІІ, 1988, № 1, с. 122–125.
Алберт Кошелев на 60 години. – Съпоставително езикознание, ХІІІ, 1988, № 3,
106.
Цанко Младенов на 60 години. – Съпоставително езикознание, ХІІІ, 1988, № 1, с.
121–122.
[Рец] Вопросы сопоставительной фонетики русского и кавказких языков. –
Межвузовский тематический сборник (отв. ред. А. Г. Гюльмогамедов). Ма-
хачкала, Дагестанский государственный университет, 1985, 164 с. – Съпос-
тавително езикознание, ХІІІ, 1988, № 6, с. 71–72.
[Рец] Т. В. Молошная. Адъективные словосочетания в славянских и балканских
языках. Москва, Наука, 1985, 256 с. – Съпоставително езикознание, ХІІІ,
1988, № 2, с. 67–68.
1989
Две прояви на българската гласовост. – Съпоставително езикознание, ХІV, 1989,
№ 6, 52–53.
[Рец] Структурная и прикладная лингвистика. – Межвузовский сборник, вып. 3
(под ред. А. С. Герда). Ленинград. Издательство Ленинградского универси-
тета, 1987, 192 с. – Съпоставително езикознание, ХІV, 1989, № 1, с. 80–82.
[Рец] Linguistica Silesiana. Vol. 8 (ed. by K. P lań ki, W. O ad ik). W ław-
Warszawa-K aków-Gdań k-Łódź. O li e m, 1987, 148 с. – Съпоставително
езикознание, ХІV, 1989, № 2, с. 98–99.
[Рец] Linguistische Arbeitsberich e. Leipzi , 1987, № 60, 92 с. – Съпоставително
езикознание, ХІV, 1989, № 2, с. 89–90.
[Рец] Probleme und Perepektiven der Satz und Textforschung. [Эксплицитное описа-
ние языка и автоматическая обработка текстов / Expli i e Be h eib de
Sprache und automatische Textbearbeitung. XIV]. Praha, Matematicko-fyzikál í
fakulta Univerzity Karlovy, 1987, № 60, 168 с. – Съпоставително езикознание,
ХІV, 1989, № 3, с. 90–91.

12
 1990
Лингвоелектика. – Съпоставително езикознание, ХV, 1990, № 4–5, с. 257–260.
[Рец] Od koda do kodu. Prace ofiarowane profesorowi Olgierdowi Adrianowi
Wojtasiewiczowi na 70-lecie jego urodzin (red. A. Bogó ław ki, B. B ja ).
Warszawa, Wydawnictwo Uniwersytetu Warszawskiego, 1987, 338 с. – Съпос-
тавително езикознание, ХV, 1990, № 2, 58–60.
1991
Българско старинно езикознание. Дялба. – Христоматия по български език. Бла-
гоевград, 1991, с. 3–7.
[Рец] Г. В. Ермоленко. Анонимные произведения и их авторы. На материале рус-
ских текстов второй половине ХІХ – начала ХХ вв. Минск, 1988. 118 с. –
Съпоставително езикознание, ХVІ, 1991, № 3, с. 106–107.
[Рец] Категория посессивности в славянских и балканских языков (отв. ред. Вяч.
Вс. Иванов). Москва, 1989, 262 с. - Съпоставително езикознание, ХVІ, 1991,
№ 4, с. 64–65.
[Рец] М. Москов. Именник на българските ханове. Ново тълкуване. София, 1988,
368 с. – Съпоставително езикознание, ХVІ, 1991, № 1, с. 102–104.
[Рец] П. Пашов. Практическа българска граматика. София, Народна просвета, 1989.
376 с. – Съпоставително езикознание, ХVІ, 1991, № 6, с. 93–94.
[Рец] М. Янакиев. Електрониката в помощ на учителя филолог. София, Народна
просвета, 1988, 150 с. – Съпоставително езикознание, ХVІ, 1991, № 2, с. 91–
92.
[Рец] J. Besters-Dilger. Zum Negation im Russischen und Polnischen [Slavistische
Bei ä e. Bd. 218]. Mü hen, Verlag Otto Segner, 1988. – Съпоставително
езикознание, ХVІ, 1991, № 2, с. 61–62.
[Рец] K. Janicki. Toward Non-Essentialist Sociolinguistics. [Contributions to the
Sociology of Language. 56]. Berlin-New York, Mouton de Gruyter, 1990. XII.
136 стр. – Съпоставително езикознание, ХVІ, 1991, № 4, с. 105–106.
1992
Езикът на българското народно творчество: огласяване, сричкуване, съгласуване. –
Годишник на СУ. Факултет по славянски филологии. Т. 82, 1989. София,
1992, с. 201–271.
1993
Езиковата сложност. – Съпоставително езикознание, ХVІІІ, 1993, № 3–4, с. 149–
154.
[Рец] Р. М. Фрумкина, А. В. Михеев, А. Д. Мостовая, Н. А. Рюмина. Семантика и
категоризация. Москва, Наука, 1991, 168 с. – Съпоставително езикознание,
ХVІІІ, 1993, № 5, с. 94–95.
[Рец] Цв. Йотов. Лингвистика одновременного говорения, София, Унииверситет-
ско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991, 198 с. – Съпоставително
езикознание, ХVІІІ, 1993, № 6, с. 64–65.
[Рец] Р. Мразек. Сравнительный синтаксис славянских литературных языков. Ис-
ходные структуры простого предложения. U ive zi a J. E. P ky ě v B ě,
289 с., 1991. – Съпоставително езикознание, ХVІІІ, 1993, № 2, с. 47–48.
1996

13
[Рец] Б. А. Плотнiкаў. Агульнае мовазнаўства. Мiнск, Унiверсiтэцкае, 1994, 350 с.
– Съпоставително езикознание, ХХІ, 1996, № 4, с. 100–101.
1997
[Рец] Я. Бъчваров. Чешкият език в славянски контекст. [Голяма чешка библиотека
№ 4] София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996,
228 с. – Съпоставително езикознание, ХХІІ, 1997, № 3, 140–141.
1999
БЪЛГАРСКО ПРАЕЗИКОЗНАНИЕ. София, 1999, 170 с. [издание на автора].
2000
ЕЗИКОВАТА СЛОЖНОСТ (СБОРНИК СТУДИИ). София, 2000, 219 с. [издание
на автора].

14
 ЗА ОБОГАТЯВАНЕТО НА ТЕРМИНОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА
БЪЛГАРСКАТА СОЦИОЛИНГВИСТИКА
Иван Кочев

ABOUT THE TREATMENT OF TERMINOLOGICAL SYSTEM OF THE

BULGARIAN SOCIOLINGUISTICS
Ivan Kochev

Summary: The main purpose of this ethnolinguistical (mythologically oriented) arti-

cle is connected with the urgent necessity of creating new terms for the classification of an
enormous amount of equal imaginary objects, known from both ethnographic and linguistic
descriptions and reference books.
The new Ideographic Dialect Dictionary of Bulgarian Language (Идеографски реч-
ник 2012: 345–347) gives exhaustive material on this matter. We take as an illustration the
part, concerning names of daemons from the lower (chtonic) Slavic mythology, viz. vam-
pire, which is explained as “a dead person, turned into an evil night spirit, who chases peo-
ple, drinks their blood”. The authors present more than 130 words within the Bulgarian lan-
guage area.
Keywords: vampire, names of daemons, Slavic mythology, imaginary objects.

Като оставим настрана многобройните фонетични варианти от типа на

фам£р, хамп£р, пимп£р, вап£р, лип£р, муп£р, оп£р, яп˜р и др., а също така и
словообразувателните разновидности като вамп£рин, вап£р’ан, правят впечат-
ление лексикалните множества, при които за същия образ се появяват най-
различни названия за други демони, неразличаващи се – според местното на-
селение – от вампира. Тук ги привеждам в по-обобщен вид: баб²гер, бубà,
булляк, вещер, вещег½рник, вич˜рашен, вор¥к, в²нтур, в³нкашно, върколˆк,
върколˆчка, влъкодлˆк, въргоз²няк, г¥гот, г¥сподево, гр¥бник, дед˜йко, де-
делˆр, делес£на, джамˆл, джин, дрˆкул, дрˆкус, зад˜дино, карак¥нджа,
карак¥нджо, караконджол, каракˆнджаур и др., кр¥мпал, кр¥мпил, л¥шео-
то, мар¥к, марой, мар¥чка, м¥ра, н¥шно, п˜риа, плътен£к, погˆнец, богˆ-
нец, полув˜нгер, с˜нка, тегот£я, тен˜ц, тотор¥зин, ²стрел, цоц¥главец, ц²-
цула, яв£ла – всички с много различни фонетични и словообразувателни вари-
анти.
В границите на заглавната дума вампир (Идеографски речник 2012: 347)
авторите на речника изнасят и специализираните наименования за вампира
като ’демонично същество, което пази къщи, мостове и водоизточници и про-
излиза от човек или животно, зазидани в основите на строежа’. Тези имена с
по-обобщени словоформи са около двадесетина на брой: аш³м, бабарˆк, бу-
бур¥к, бр¥дник, буралˆн, ветр¥щинва (мн. ч.), гад£на, г²нза, дишарл³к, жин,
люл¾шин, ск¥мрък, с³блес, стопˆн, талас³м, т¥пик, хард.
Пак в границите на заглавната дума вампир (Идеографски речник 2012:
345–347) е приведено и трето специализирано название на вампира – чрез плу-
рални облици със семантика ’злосторни демонични същества, които произли-
зат от душите на починали родилки или некръстени малки деца: ла²тници,
лах²си, нˆви и чрез сингуларни форми като нˆвляк и свир˜ц.

15
 На четвърто (последно) място е посочено и преносното значение (Иде-
ографски речник 2012: 348) ’човек, който страда от безсъние и скита нощем’ с
лексеми вампир и таласъм.
Като се абстрахираме от последното преносно значение, отнасящо се до
човек (срв. и компаративните фразеологизми Ходи като вампир и Ходи като
таласъм), трите по-горни случая са свидетелство за обединяването в единство
на различни родови и видови образи, които митологията се стреми да разгра-
ничи въз основа на техния произход, функция, външен облик и пр.
Общото в случая е, че всички те са за митологични персонажи, свързани
с разкриването на българската духовна картина за света от трите £ сфери:
концептуална, езикова и митологична.
Опитът за анализ на част от българската митологична картина за света
тук е извършен чрез използване или доуточняване на някои познати термини,
като символични значения и контаминация, а така също и с въвеждането на
нови етнолингвистични термини, за които ще стане дума по-долу.
Покрай широко известните названия теоними за означаване на имена от
висшата митология (Перун и Велес – богове; Сварог, Дажбог – божества) лип-
сват съответстващи общи термини демоним за имена на демони от нисшата
митология, които, както видяхме, са многобройни и особено типични за бъл-
гарската нисша теология (демонологията). И нещо повече, в този смисъл лип-
сва и обобщаващо име за термина митологична дума като митоним, който да
се вписва в двете стройни системи на: 1) мито-формите, срв. митология, ми-
тологема, и 2) ним-формите, срв. теоним, фитоним, зооним, антропоним,
етноним, деетноним и т. н.
Терминът образ и съответно митообраз са едни от най-важните термини
в логиката (и философията), тъй като са свързани с основните типове на чо-
вешкото мислене, което основно се извършва чрез обобщени образи – по-
нятия (при понятийното мислене) и обобщени сетивни образи представи
(при мисленето с представи).
Понятийното мислене е винаги езиково (вербално), докато мисленето
чрез обобщени представи е по-специфично. Макар и по-рядко, то може да има
също вербален характер. В. Г. Гак подчертава връзката между вербалността и
мисленето (чрез понятия и обобщени сетивни представи) по следния начин: „В
думата се закрепват резултатите от познавателната дейност на хората. Без ду-
мата е невъзможно не само изразяването и предаването на понятията и
представите, но и самото им оформяне. Значението на думата ни се предста-
вя като обобщено отражение на обозначаемия от него обект. В речта думата
може да означава както целия клас от дадени обекти (Кучето е животно), така
също и отделния представител на този клас (Чие е това куче?)” (Гак 1979:
302). В Речник на българския език като второ значение на лексемата понятие е
посочено значението ’идея, представа’ (РБЕ 13: 474).
Митичният образ (митообразът) е по-скоро свързан със своеобразно
обобщената представа, отколкото с понятието, и ако искаме да го приравним
с образа – понятие, то това понятие би имало нулев обем, понеже не отразява
цялостни реални предмети от действителността (срв. говорещи животни и

16
птици, деца на самодиви или змейове и пр.). Накратко, обобщеният митообраз
се свързва с въображаемата, субективната представа, зад която не стоят
никакви цялостни същества (зли домашни духове, сенки, мори, плътеници) и
явления (вампирясване, укараконджване, уплътняване и пр.).
Общото между понятийния образ и митичния образ е, че и двата типа са
обобщено-сетивни образи, т. е. във всички разгледани случаи става дума за
някакъв тип отражение: реално (при понятието), въображаемо – чрез комбини-
ране на части (при митообраза). За разлика от тези отражения, думата в пове-
чето случаи е знак (символ), произволна номинация на образа.
Символичното значение на думата, т. е. митозначението, което има наи-
вен характер заради елементарното и нелогично обяснение на природните яв-
ления, е значение, получено вторично, след възникването на основното.
И така, митообразът, стоящ в основата на обобщената митопредстава и
на обобщеното „митопонятие”, т. е. на митологичното мислене (митомислене-
то), е със следните особености, които го правят обобщен:
1. Митообразът има фантастичен (чудноват, странен, иреален) харак-
тер, получен от сливането на реалността с „приказността”. Неслучайно редица
митологични персонажи са и герои на приказките (със страховити или въл-
шебни сюжети – Змеят, Самодивата, Халата, Таласъмът и др.).
2. Митообразът често е изграден по пътя на психологичната аглутина-
ция чрез прилепване на различни физически части или характерологични осо-
бености на едни или други същества или същности. Особено типичен е него-
вият антропо-зооморфен или смесен зооморфен облик. Западнобългарските
сти(х)ии са жени, които имат опашка на риба; върколакът е човек–вълк; зме-
ят е момък или змия с криле на птица; халата също е змия с шест крила и
дванадесет опашки и т. н. Така възникват кръстните образи – плод от кръстос-
ването, контаминирането на повече образи в един.
3. Митообразът е с променлив вид и битува чрез множество преходи в
други образи. Той има хипостазисен, преливен характер. Като ирационален
субект той е изграден върху принципите на магическата метафора: братът се
превръща в бухал, а сестрата в кукувица; душите на нечистите мъртъвци –
удавени, замръзнали, убити, некръстени, неопяти, неоплакани, безбожници,
врачки, магьосници, блудници, лъжци – се превръщат в кучета, змии, кози,
мишки, бели коне, черни пеперуди, т. е. в зооморфни създания. Те на свой ред
пък могат отново да придобият човешка плът, да станат плътеници, които се
женят, създават деца и наново биват унищожавани от вампирджии,
свят¥чери, глог¥ве. Следователно налице е преход от антропоморфни форма-
ции към зооморфни и възвръщане към първоначалните антропоморфни. Съ-
щото се отнася и до прехода на природни обекти (натурморфни субстанции) в
живи същества – животни (зооморфни) или хора (антропоморфни): свалената
луна от вещиците бива издоена като крава; слънцето става красив младеж,
който язди кон или елен. То вдига сватба с Месечината или със звездата Дени-
ца (натурморфен преход в антропоморфен и отново в натурморфен). Митичес-
кото въображение непрекъснато създава нови образи, като ги преобразува чрез
схематизация, типизация и акцентиране в движение от митичното време и ми-

17
тичното пространство до съвременността. Родовото хипостазиране е също
свързано с промяната на образите. Самовилникът // самодивникът е мъжки
корелат на самовилата // самодивата. То може да бъде извършено дори в гра-
ниците на представите за едно и също митологично (в случая демонично) съ-
щество. Езиково хипостазирането намира израз в граматичната промяна на
рода и словообразуването. От приведения материал се вижда, че караканджо-
лът е не само име от мъжки род, но и от женски –караконджа, а също така и
от среден – караконджо. Подобно е положението и със словообразувателните
корелати върколˆк – върколˆчка; дед˜йко – деделˆр и т. н.
4. Много често по нашите земи на Балканите митообразът се появява в
креолизиран вид – резултат от наслагване на нови християнски представи
върху по-стари езически (паганистични): Св. Трифон наследява тракийския
бог Сабазий // Дионис; Перун пък – Зевс и Тангра. С пейоративизацията на
индоевропейските богове (срв. deiwo-s ’бог’) и превъплъщаването им в демони
се свързват дивите и самодивите и т. н. – факти, добре познати от митологията,
но недокрай превърнати в типологични характеристики за балканските (в това
число и за българските) митообрази.
5. „Външният вид” на митообразите, получени от комбиниране на раз-
лични физически черти, е максимално неопределен. За да се докаже наличие-
то на тази особеност, е необходимо да бъдат прочетени няколкото описания за
различни демони, направени от Хр. Вакарелски:
– „Външният вид на вампира е неопределен: той е „като сянка” на човек
или на някакво животно” (Вакарелски 1974: 512);
– „Карак¥нджул (карак¥нджар, карак¥нчо).... по атрибути не се разли-
чава от таласъма” (Вакарелски 1974: 512);
– „И това същество [таласъмът], представител на умрял прародител, е с
неопределен облик” (Вакарелски 1974: 511);
– [Върколакът] „е сходен или идентичен с вампира” (Вакарелски 1974:
512).
С подобни описания за външния вид на тези и други демони изобилства
и обобщаващият труд Българска митология. Там напр. е приведено: „Самсо-
лец = плътеник, вампир” (Българска митология 1994: 306).
Всички посочени по-горе особености на митообраза са свидетелство, че
той е изграден въз основа на глобалния процес контаминация – семантична и
езикова. Тя се отнася до повечето от изброените черти, характеризиращи
сложния въображаем образ.
Силина дава следното определение на термина: „Контаминация (от лат.
contamination – съприкосновение, смесване) – взаимодействие, кръстосване,
обединение на езиковите единици или на техните части на основата на струк-
турна, функционална или асоциативна близост, водеща към тяхното семантич-
но или формално изменение, а също така и към образуване на нова езикова
единица” (Силина 1979: 113–114).
Дифузното семантично съдържание на митообразите води до по-малкото
участие на опорни думи – демоними (какъвто е нашият избран случай за
илюстрация) в българските фразеологизми. Нарочно се спираме на тях, тъй

18
като те представляват доста архаичен слой от фразеологичния (а и от митоло-
гичния) фонд и с тяхна помощ може да се хвърли светлина върху по-старата
им употреба в езика. За съжаление обаче броят им не е голям. Обяснението
може да се търси в магическата сила на словото, т. е. с вземане на предпазни
мерки по табуистични причини, за да не бъдат злите сили призовавани чрез
споменаване. С опорната дума вампир са налице само два фразеологизма, и то
единият от тях с аналогична употреба като синоним на таласъм. С таласъм –
1 фразеологизъм; със сянка – 5. Не стои така обаче положението с дявола (17)
и синонимите му: бяс – 3; враг – 5; късия – 1; рогатите – 1 и т. н., или всичко
– около 30.
Прави впечатление също относително големият брой на плуралните
форми за дявол – дяволи: Влезли са ми дяволите ’Станал съм лош’; Върви по
дяволите ’Махай се, отивай си; не ме интересуваш’; Дяволите мътят в него
’Голям хитрец е, а се показва за тих и кротък човек’; Дяволите ме надуха ’По-
дадох се на лошите си инстинкти’; Зная и на дяволите дупките ’Хитър, умен,
ловък, съобразителен съм’; Изпратя по дяволите ’Преставам да се интересу-
вам от някого или нещо, изоставям, захвърлям го, отказвам се от някого’; И
какви дяволи не щеш ’Като възклицание за подчертаване, че е налице голямо
разнообразие, че са налице разнообразни неща’; Отивам по дяволите ’Пропа-
дам, опропастявам се, не сполучвам’; Прихващат ме дяволите ’Изпадам в
силно раздразнено състояние, ядосвам се, разсърдвам се’; Перват ме дяволите
’Силно се разгневявам, много се ядосвам’; Стригли го дяволите ’Отговор,
когато кажат на някоя жена стрино, а тя се мисли за по-млада’; Ходя да си
паса дяволите ’Занимавам се с празни работи, губя си времето’; Хвръквам по
дяволите ’Пропадам, опропастявам се, не сполучвам’ (Фразеологичен речник
1974, Фразеологичен речник 1975).
С враг се откриват фразеологизми като: За зла врага ’За нещастие’; Кой
враг те довлече ’Защо дойде?’; Хващам врага за нога и Хващам врага за носа
(ирон.) ’Въобразявам си, че постигам големи успехи’; Петн¾ врˆга да прага
’Набързо съм слушал нечии съвети’ (Фразеологичен речник 1974, Фразеологи-
чен речник 1975).
С бяс са налице фразеологизми като: За какъв бяс ’Възклицание за изра-
зяване на недоволство, досада или недоразумение от нещо безполезно’; Режа
за бяс ’Укорявам някого безмилостно’; Хваща ме беса // Хващат ме бесовете
’Започвам да действам под напора на чувства (гняв, злоба и пр.), като преста-
вам да преценявам трезво постъпките си’ (Фразеологичен речник 1974, Фразе-
ологичен речник 1975).
Очевидно проблемът за страха от призоваване на дяволите чрез споме-
наване на името им тук не стои. Причината е друга. Дяволът освен като конк-
ретен, е и абстрактен събирателен образ на всички нечисти сили, зли духове,
болести и пр. Това проличава и от многобройните форми за множествено чис-
ло – дяволи (Фразеологичен речник 1974, Фразеологичен речник 1975). Със
своя надреден характер думата дявол (и обликът дяволи и синонимите му) се
явява като хипероним на целия клас от включените в него подредни лексеми
като таласъм, върколак, сянка, устрел, караконджул и т. н., т. е. на всички

19
хипоними, включени в хипонимния ред. Вътре в хипонимния ред те участват
на равни начала като съхипоними (Терминологичен речник 2007: 473–474).
Хиперонимът дявол обаче е подчинен хипоним на още по-надредната от
него неопределена зла сила, която има всеобхватен характер и е табуистично
назована местоименно: онова // онуй // оня // той // то; т. е. тя може да бъде
универсална и неизвестна сила от онзи или този свят, вече като супер хипе-
роним. Неопределеността на някои третолични местоименни или наречийно-
местоименни форми спомага, без да бъдат конкретно назовани обектите от
„действителността”, да получат митологична загадъчност, срв. записа от гр.
Стралджа, Ямболско: Т²й, чи ун²й тр¥паши на тъвˆну. Сигˆ си ут£ди, мъ
дув˜черъ пак ша д¥ди, стрˆ˘ мъ й ут ун²й н˜шту.
Многостепенната семантична (и лексикална) йерархия и съподчиненост
на разгледаните облици разкрива само отделни фрагменти от необятната ми-
тологична и езикова картина на света.
Връзката на двете картини с концептуалната осигурява кръга от проуч-
вания на цялостната духовна картина на света, а това е една от главните зада-
чи на българската етнолингвистика като комплексна културологична дисцип-
лина, разглеждаща проблемите на етнологията в езиков аспект.

БИБЛИОГРАФИЯ

Вакарелски 1974: Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, 1974.

Гак 1979: Гак, В. Г. Слово. – В: Русский язык. İнциклопедия. Москва, 1979.
Силина 1979: Силина, В. Б. Контаминация. – В: Русский язык. İнциклопедия. Москва,
1979.
Българска митология 1994: Българска митология. Енциклопедичен речник. София,
1994.
Идеографски речник 2012: Идеографски диалектен речник на българския език. Т. I А
– Д. София, 2012.
РБЕ–13: Речник на българския език. Т. 13. София, .
Терминологичен речник 2007: Терминологичен речник по хуманитарните науки.
София, 2007.
Фразеологичен речник 1974: Фразеологичен речник на българския език. Т. I. София,
1974.
Фразеологичен речник 1975: Фразеологичен речник на българския език. Т. II. София,
1975.

20
 НОВИ АНГЛИЙСКИ ТЕРМИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Мария Попова

NEW ENGLISH TERMS IN THE BULGARIAN LANGUAGE

Maria Popova
Summary: Subject of this paper are new English terms borrowing in the Bulgarian
language – loan and loan translations. Adaptation and integration are defined as basic pro-
cesses in the interaction between borrowed terms and the Bulgarian language system. Espe-
cially the accent is made on the process of integration – participation of loan terms in deriva-
tion nests (as a basis for forming new words in the receptor language), participation of loan
terms in the secondary lexical designation.
Keywords: borrowing, loan terms, loan translations, adaptation, integration.

Тук вземам под внимание новите термини, които са включени в Речника

на новите думи в българския език (Пернишка, Благоева, Колковска 2010), а
това се тези, за които авторите му са дали сведение, че са от края на 20-ия и
началото (първото десетилетие) на 21-ия век. Краят на 20-ия век не е точно
указан, но от използваните източници може да се види, че става въпрос за не-
говото последно десетилетие. Тази граница би могло да се свали и по-надолу,
тъй като по мои наблюдения някои от термините са се появили по-рано. Така
напр. през 1985 г. Б. Алексиева споменава такива термини, срв. software,
hardware, back-bandry, craking model (Алексиева 1985: 15); също така в терми-
нологичен речник, издаден през 1973 г., срв. асемблиране (с. 30), байт (с. 53),
софтуер (с.133), хардуер (с. 145) (Янакиев, Далкалъчев, Тотев, Содев, Бояджи-
ев 1973).
Във връзка с оценката за мястото и ролята на новите английски термини
в българския език подходящо е тук да се поставят две задачи:
Първата е да се установи с каква езикова форма са приети и функциони-
рат в българския език.
Втората е да се разгледа тяхното взаимодействие с българската лексика
и в двете посоки – как българският език ги приспособява към своите особенос-
ти и как те влияят върху неговата лексикална система.

Първи раздел. Класификация на новите английски термини според ези-

ковата форма, с която са приети и функционират в българския език
Като основа за тази класификация ще използвам общоприетото деление
при заемките на материални и преводни (калки). Но позовавайки се и на раз-
работвания от години в моите трудове модел за строежа на термина с трите
негови пласта (значение, респ. понятийна структура; комплекс от номинаци-
онни признаци, респ. ономасиологична структура или вътрешна форма и наз-
вание, респ. външна форма или формална структура) тази класификация ще
разширя и с отчитане на съотношението между тях, при което ще се получат
две степени, респ. две отделни класификации. Още повече, че този модел
обяснява и възможността за заемане на всяка една от трите структури поот-
делно, самостоятелно. Напр. може да се заеме: само значението, като му се

21
даде друга форма чрез калкиране или с новообразувание, срв. совалка (в дип-
ломатическа совалка), телохранител; само вътрешната форма/ ономасиоло-
гичната структура, като се запази или промени значението и се промени вън-
шната форма, напр. мечи пазар; само външната форма и й се даде друго значе-
ние, напр. по данни на Колковска (2005) от термина пул с много значения в
английския език, в българския език е заета само формата, на която е дадено
ново значение.
Тук ще се отчетат термините материални заемки, калки и смесени слу-
чаи.
1. Материални заемки.
Такива са основната част от термините – по грубо изчисление не по-
малко от 70 % от всички английски термини, разгледани тук. Те са приети в
звукова форма, максимално близка до изходната им английска форма, т. е.
чрез транскрипция, срв. адвенчър (комп.), адон (комп.), акаунт (комп. и рекл.),
акваджогинг (спорт.), аквапорини (изк.), аплет (комп.), аренби (муз.), банер
(инф.), бартер (икон.), бейсджъмп (спорт.), бекъп (комп.), бинчмарк (финанс.),
бигбийт (муз.), бигорексия (псих.), билинг (телеком.), битрейд (комп. и теле-
ком.), битторент (информ.), блогрол (информ.), блутут (техн.), бодиборд
(спорт.), бодирепинг (спорт.), брейди (финанс.), геймпад (комп.), гиг (муз.), ги-
габайт (инф.), десктоп (комп.), даунлоуд (инф.), джендър (социол.), джипиес
(техн.), джоинтвинчър (икон.), дръм енд бейс (муз.), зуум (фотограф.), имоби-
лайзер (техн.), импичмънт/ импийчмънт (полит.), интерфейс (комп.), кийт-
борд (спорт.), клонинг (биол.), клъстер (икон.), контент (инф.), копеймънт
(мед.), крекер (кул.), криейтив (рекл.), кросоувър (муз.), лейбъл (муз.), лифтинг
(козм.), логин (инф.), логистик (воен. и икон.), малауер (комп.), мейнфрейм
(комп.), мидлет (комп.), модем (техн.), модерация (информ.), мултибранд
(търг.), мултиплеър (комп.), мърчандайзер (търг.), неттоп (комп.), никпейм
(информ.), овърдрафт (банк.), одит (финанс.), офлайн (инф.), офшоринг
(икон.), пач (комп.), пейджинг (телеком. и информ.), пинг (информ.), плъгин
(комп.), проксисървар (информ.), рафтинг (спорт.), рембрандинг (икон.), рейв
(муз.), рейсър (комп.), руткит/рууткит (комп.), сайт (комп.), семплинг (муз.),
сийдър (инф.), синдет (хим.), сисадмин (комп.), скин2 (комп.), скимър (техн.),
скрийнсейвър (комп.), скининг (мед.), скрипт (псих.), скрол (комп.), снак (кул.),
сорскод (комп.), стрийминг (информ.), суап (финанс.), таг (информ.), торент
(комп.), тракбол (комп.), туининг (полит.), уайфай (комп.), уап (информ.),
уебкаст (информ.), фентъзи (изк.), фийд (информ.), фиксинг (финанс.), фик-
шън (лит.), хак (информ.), хендсет (инф.), чатър (информ.), ъпдейт (комп.),
ъплоуд (инф.) и мн. др.
Трябва да отбележа, че към английските термини се причисляват и та-
кива термини, чиято форма или нейна основа не е от английски произход, но в
английския език е придобила своето терминологично значение или поне е зае-
та от него, напр. шуто, шутер (комп.) от японския език, орторексия (псих.),
миолифтинг (козм.) от гръцкия език, робот (комп.) от чешкия език. Също така
и термини, които с друго значение съществуват в българския език от доста по-
ранен период, напр. скрипт (псих.), рестарт (комп., техн.).

22
 2. Преводни заемки (калки).
За термините калки е характерно, че при запазено терминологично зна-
чение се променя външната форма, като ономасиологичната структура, респ.
вътрешната форма се превежда на българския език.
Трябва да отбележа, че за калки се приемат и тези чуждоезикови форми,
които са влезли в българския език през по-ранен период, но с друго значение,
напр. анимация (комп.) бисквитка (комп.), индексация (икон.), инсталатор
(изк.), миграция (комп.).
В зависимост от степента на съответствие между ономасиологичната
структура/ респ. вътрешната форма, т. е. смисъла на изходната и получената
езикова единица външна форма на термина разделям калките на точни и не-
точни. Точни са тези, при които лексикалното значение на преведената езико-
ва единица външна форма на термина съвпада с това на изходната единица.
Напр. точни калки са:
- с форма на проста дума: бик (финанс.), верига (търг.), дъно (комп.),
кожа (комп.), мечки (финанс.), паяк (комп.), прозорец (комп.), червей (комп.),
шина (комп.), шлюз (комп.), ястреб (полит.);
- с форма на производна дума: връзка (инф.), записвачка (комп.), кръпка
(комп.), надграждане (комп.), надстройка (комп.), отстъпка (търг.), прелист-
вач (инф.), търсачка (информ.), совалка (полит.);
- с форма на сложна дума: картодържател (банк.), маркодържател
(икон.), паметоносител (комп.), телепазар (търг.), фотостареене (мед.);
- с форма на словосъчетание: бичи пазар (финанс.), външен твърд диск
(комп.), данъчен рай (икон.), зона на здрача (публ.), изкуствен интелект
(комп.), информационно затъмнение (публ.), кредит на доверие (полит.), кре-
дитен таван (банк.), мечи пазар (финанс.), мръсна бомба (воен.), нулева толе-
рантност (публ.), плосък данък (икон.), пътна карта (полит.), социална мре-
жа (полит.), тесни пари (финанс.), тиха дипломация (полит.), търсеща маши-
на (информ.), широки пари (икон.), шумово замърсяване (еколог.) и мн. др.
При немалка част от тези калки едната съставка е материална заемка от
по-ранен период в българския език, поради което не ги отнасям към смесените
заемки, а към калките.
Що се отнася до моето разбиране за неточни калки, трябва да отбележа,
че то се различава от схващането на Д. Благоева, която отнася към тях т. нар.
полукалки (Благоева 2005: 37–53). В моите представи те са отделени като са-
мостоятелна група, съотносима с групите на материалните заемки и преводни-
те заемки (калките) и са наречени смесени заемки.
Под неточни калки тук се приемат не само и не толкова тези, при които
има отклонение от изходната словообразувателна структура (напр. различие
между формата на сложната дума и словосъчетанието). Предпочитат се лекси-
калносемантичните отклонения, които обаче не ги раздалечават напълно в
смисъла им (т. е. в ономасиологичната структура или вътрешната форма), а
имат някаква смислова близост, някаква обща част, която се обяснява с логи-
ческите отношения включване и пресичане на семантичните обеми между зна-
ченията на езиковите единици от формите им, а също така при получените

23
чрез преносната (вторична) номинация (метафора или метонимия), както и те-
зи, които в изходния език (в нашия случай английския) са с преносна, а в езика
цел – с първична номинация. Намерените случаи в наблюдавания материал са
малко на брой. Такива са напр. термините защитна стена (комп.) от firewall,
при който в изходния език номинацията е преносна (резултатът в него него е
фразеологична единица), срв. с буквалния му смисъл ‘огнена стена’. Интере-
сен е фактът, че първоначално е бил зает в този буквален смисъл като огнена
стена. Подобен е случаят и с двете форми мрежов администратор и систе-
мен администратор (комп.). Към неточните калки може да бъде отнесен и
терминът черна книга (полит.) от black paper, но според принципа за включва-
не обема на получената в обема на изходната форма на термина.
Същевременно трябва да подчертая, че неточни калки не значи непра-
вилни калки. Като неправилна калка напр. Д. Благоева посочва силиконова до-
лина вм. силициева долина (Благоева 2005: 101).
3. Смесени заемки. Това са заемките, при които една от съставките е ма-
териална, а друга – преводна заемка. (Според приетия принцип, когато дадена
материална заемка е приета и усвоена от българския език през много по-ранен
период, тя тук се отнася към домашните елементи, напр. при термините номо-
фобия, номофоб, номофобен, видеоарт (изк.), антиейджинг (мед.), интернет
(информ.).
Според структурата на формата си те се отнасят към сложните думи и
словосъчетанията. Бих ги разграничила според това, дали определящата със-
тавка се съгласува с определяемата съставка (срв. докингстанция, кешпамет,
респ. *докингова станция, *кешова памет; огледален сайт, прикачен файл).
Такова едно деление би било по-убедително, ако се съгласува материалната
заемка (срв. *докингова станция, *кешова памет). Но тъй като това деление не
е общоприето, тук ще представя някои примери за смесени заемки според на-
чина на изписване, възприет в източника (Пернишка, Благоева, Колковска
2010): докинг станция (техн.), кеш памет (финанс., комп.), кибератака (инф.),
киберизкуство (изк.), многопотребителски софтуер (комп.), портален сайт
(инф.), уеб брояч (информ.), флаш карта (комп.), флопидиск (комп.), франчай-
зингодател (търг.), хипертекст (информ.), чат стая (информ.).
Втори раздел. Взаимодействие между термините заемки и приемащия ги
български език
В предишни свои разработки съм поставяла въпроса за уточняване на
значението на метатермина адаптация, тъй като границите му са доста размити
и към него се включват почти всички иновации във връзка със заемките. Пред-
ложих под този метатермин да се подвеждат промените в звуковата и грама-
тичната форма на езиковата единица в съответствие с фонетичните и грама-
тичните закони на приемащия ги български език, т. е. фонетичното и грама-
тичното въздействие на приемащия език. За останалите случаи, когато заемки-
те въздействат върху приемащия ги език, въведох метатермина „интеграция на
чуждите думи в приемащия ги език“ (Попова 1995; 2003: 141–148). В този
смисъл интерес представлява мястото, което те заемат в структурата на прие-
мащия ги език. А това място се определя от новите модели, създадени в дери-

24
вационната и лексикалната система като резултат от въздействието на заетите
елементи върху съществуващите схеми и взаимодействието между тях. Тези
постановки ще бъдат приложени и тук при разглеждането на новите английски
термини в българския език.
1. Прояви на адаптация.
Трябва да се каже, че фонетичната адаптация не е характерна за заетите
нови термини. Предпочита се в по-голяма степен транскрипцията със стремеж
за придържане към английското произношение, срв. чийзбургер (кул.), фрийу-
ер (комп.), рууткит (комп.), зуум (фотогр.).
Редките случаи на фонетична адаптация са обикновени варианти на
транскрибирана форма на термините, срв. софтуеър → софтуер, флуудване →
флудване, тъчскрийн → тъчскрин.
По-широко е застъпена граматичната адаптация, която се състои в отна-
сянето на формата на заетите термини към един от трите рода и в приемане на
българска форма за множествено число, напр. аквапаркове, аквалендове, бес-
тове, блейдъри, суапи и суапове.
Към словообразователната адаптация тук се подвеждат промените, кои-
то настъпват при словообразувателните средства – главно при суфиксите във
формата на термините, напр. -инг (-ing): банкинг → банкиране, одитинг →
одитиране, листинг → листване, скиминг (устройство) → скимиращо (уст-
ройство); -ър (-er): кайтбордър → кайтбордист, брейкър → брейкар и брей-
каджия; -кс (-cs): логистикс → логистика, аквааеробикс → аквааеробика и т.
н.
2. Прояви на интеграция.
В обема на понятието ‘интеграция на чуждите термини в заемащия ги
език’ включвам следните четири процеса и резултатите от тях: участие на
чуждия термин в словообразувателно гнездо, участие във вторична лексикална
номинация, едновременно участие в словообразувателните и лексикалните
номинационни процеси, участие в синонимна редица.
2.1. Най-показателни за влиянието на чуждия език върху заемащия са
случаите, когато английският термин става основа за словообразувателно
гнездо.
То може да бъде пълно, когато заетият термин става основа за повече от
две позиции в словообразувателното гнездо, напр.
бъг: прил. -ав, нареч.: бъгаво, същ.: бъгавост, глагол и глаголни образу-
вания: бъгвам (се), бъгна (се), бъгване;
брокер: -ски, -ство, -ствам, -стване, -ериране;
бартер: -ен, -но, -изирам, -иране, -изация.
Словообразувателното гнездо е непълно, когато се отварят две или една
позиция, напр. анимация – анимирам, анимиране; бекъп: бекъпвам, -ване, бе-
къпна, даунлоуд: даунлоудвам, даунлодване, хост: хоствам/-на, хостване, ъп-
дейт: ъпдейтвам, ъпдейтване (глаголно словообразуване); бодиарт: бодиар-
тист, -ка, фърмуер: фърмуерист (именно словообразуване); клъстър: клъс-
търен, овърдрафт: овърдрафтен, бенчмарк: бенчмарков, имейл: имейлски,
юзър: юзърски (адиективно словообразуване); офшоринг: офшорен, офшори-

25
зирам, офшорка, офшорно, офшорингов, тунинг: тунингов, тунинговам, -
оване (смесено словообразуване).
2.2. Вторична номинация при заетите нови английски термини.
Тук случаите са основно два.
В единия случай новозаетият английски термин става основа за образу-
ване на нов термин или нова дума с различно значение от изходното и това
става единствено на българска почва. Така напр. С. Колковска (2005) е устано-
вила такива вторични названия при термините джоинтвенчър (икон.), индек-
сация (икон.) и пул (икон.), срв. терминът джоинтвенчър е зает със значение
‘форма на коопериране на компании от различни страни …’, но в българския
език чрез вторична номинация (метонимия) е развил и значението ‘предприя-
тие, компания, създадена в резултат от такава форма на коопериране’.
В другия случай новозаетият термин е многозначен, но няма точни дан-
ни дали тази многозначност е развита на българска почва или е заета от анг-
лийския език. Още повече, че тази многозначност се наблюдава и в други ези-
ци (т. е. става въпрос за интернационализъм), поради което може да се предпо-
ложи и трета възможност – независимото им образуване в различни езици по-
ради причини от когнитивно и психологично сходство на номинационните
процеси. В съвременния изглед на нещата този въпрос представлява интерес с
оглед на универсалните движения в езика и заслужава самостоятелно проучва-
не. Такива са напр. термините:
дилър: финанс. ‘служител в банка’→ търг. ‘лице или фирма, които про-
дават стоките на дадена компания’ → общоупотр. ‘търговец на наркотици’;
клонинг: биол. ‘възпроизвеждане от клетки на един организъм на нови
генетично идентични клетки’ → биол. ‘клетка или организъм, създадени чрез
генно инженерство’; → общоупотр. ‘нещо, което е пълно копие на нещо дру-
го’, срв. и с приведения от М. Парзулова (2003) пример за ‘член на онази част
от партия, която се е разцепила’.
От този тип са и следните термини, които имат и ново вторично значе-
ние: комбо (комп. и разг.), кросоувър2 (муз.), лейбъл (муз.), машинима (изк.),
мèтал (муз. и разг.), слайд2 (спорт.), слайд1 (комп.), тунинг (техн. и разг.).
2.3. Комбинация от създаване на словообразувателно гнездо и вторична
номанация, напр.
мèтал → муз. и разг. + металист, -ка, металистки;
рестарт → комп., техн. и общоупотр.+ рестартирам, -ане;
тунинг → техн. и разг. + тунингов, тунинговам, -оване.
2.4. Създаване на синоними и варианти с домашни езикови средства.
2.4.1. Синонимни са формите като цяло, напр. бодигард = телохрани-
тел; браузър = прелиствач; даунлодване = точене, източване, сваляне, тегля,
изтегляне; дискаунт = отстъпка; линк = връзка; пач = кръпка, скин = кожа
(при термини с форма на дума) или материална заемка дума и калка словосъ-
четание, срв. атачмънт = прикачен файл, бийчволей = плажен волейбол, ин-
тернет = световна мрежа, интранет = вътрешна мрежа, локална мрежа.
2.4.2. Синонимни са компоненти от формата на термините, напр. анти-
ейджинг = антистареене; вендинг машина = търсеща машина, машина за

26
търсене; видеоарт = видеоизкуство; хард диск = твърд диск; хиперлинк =
хипервръзка.
В заключение. Тъй като става въпрос за взаимоотношение между езици,
трябва да отбележим, че:
- взаимодействие между българския и английския език може да се отчете
само във вътрешноезиков план, т. е. в границите на българския език;
- що се отнася за взаимодействие във външноезиков план, то такова не
може да се отчете, тъй като се наблюдава единствено въздействие на английс-
кия върху българския език.

БИБЛИОГРАФИЯ
Алексиева, Бистра. За краткост и яснота при терминообразуването. – В:
Терминология и международно научно-техническо сътрудничество.
София: Издателство на Съюза на преводачите в България, 1985. 15 – 17
с.
Благоева, Диана. Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието
на българския език. София: ИК „Галик“, 2005. 106 с. ISBN 954-8008-97-
1.
Колковска Сия. Семантични иновации и интеграция при новите
интернационални икономически термини в българския език – ръкопис,
2005, с. 15.
Янакиев, Румен, Христо Далкалъчев, Йордан Тотев, Христо Содев,
Драган Бояджиев. Кратък терминологичен речник по електронна
обработка на информацията. София: Държавно издателство „Наука и
изкуство“, 1973. 166 с.
Парзулова, Мариана. Интернационализмите в българския език в периода на
демократичните промени. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobĕ.
Praha: Ústav pro jazyk český, Akademie věd České republiky: с. 166 – 173.
ISBN 80-86496-11-2.
Popova, Maria. Adaptation and Integration of International Terms in Modern
Bulgarian. – In: NEOTERM. World Specialized Terminology, 1995, N 27/28,
p. 78 – 83. ISSN 0239-8028.
Попова, Мария. Термините адаптация и интеграция при интернационалните
заемки. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobĕ. Praha, Ústav pro jazyk
český, Akademie věd České republiky. 141 – 148 p. ISBN 80-86496-11-2.
Попова, Мария. Теория на терминологията. Велико Търново, изд. Знак’94.
687 с. ISBN 978-954-8305-25-9.
Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите
думи в българския език. София: „Наука и изкуство“. 515 с. ISBN 978-
954-02-0322-5.

27
Съкращения:
банк. – банкова терминология
воен. – военна терминология
екология – терминология по изкуство
изкуство – изкуствоведска терминология
икон. – икономическа терминология
инф. – терминология по информатика
информ. – терминология по информационни технологии и интернет
козм. – терминология по козметика
комп. – компютърна терминология
кул. – кулинарна терминология
лит. – терминология по литература
мед. – медицинска терминология
муз. – терминология по музика
общоупотр. – общоупотребимо
полит. – политическа терминология
псих. – терминология по психология
публ. – публицистична терминология
разг. – разговорно
рекл. – терминология по реклама
спорт. – спортна терминология
социол. – терминология по социология
телеком. – телекомуникационна терминология
техн. – техническа терминология
търг. – търговска терминология
финанс. – финансова терминология
хим. – химическа терминология.

28
 БЪЛГАРСКАТА ЛЕГОСТИЛИСТИКА
В РЕЖИМ НА СТАНДАРТ, СУБСТАНДАРТ И НОНСТАНДАРТ
Димитър Попов

BULGARIAN LEGOSTYLISTICS IN STANDARD, SUBSTANDARD

AND NON-STANDARD SPEECH REGISTERS
Dimitar Popov

Summary: Modern Bulgarian legostylistics is a relatively new applied discipline,

which appeared as a result of integrating approaches from the fields of humanities on the one
hand, and high technologies on the other. It studies the varieties of speech in discourse and
their effect on the recipient. The present article deals with the iconic representations of
speech in online performance in the sphere of standard, substandard and non-standard mod-
ern Bulgarian pronunciation, signaled by combining different prosodic elements and summa-
rized in specific hearing images.
Keywords: legostylistics, speech registers, bulgarian pronunciation

През 1980 г. проф. М. Янакиев обръща внимание на факта, че ‘стилисти-

ката на гласа’ (т.е. фоностилистиката) прави едва първите си стъпки (Янакиев
1980: 441). Отчитайки важността на изказаното мнение и ръководейки се от
необходимостта мозайката на стилистичните равнища да бъде допълнена с
една по-цялостна разработка върху фонетичното равнище в стилистиката, през
2004 г. излиза монографията на Д. Попов „Фоностилистика на дискурса”, це-
ляща да заличи обозначеното бяло поле в българската лингвистична наука.
Според М. Янакиев фоностилистиката или ‘стилистиката на гласа’ е
по-уместно да бъде наричана легостилистика, т.е. ‘стилистика на говоренето’,
докато в психологията се използва термина лалетика, с който се обозначава
науката за говоренето или още по-конкретно – наука за вещината на говорене-
то.
Съвременната българска легостилистика е сравнително млада приложна
наука, възникнала вследствие на интегрирането на подходи от областта както
на хуманитарните науки, така и от сферата на високите технологии. Обект на
нейното внимание е разнообразието в начина на говорене в дискурсивното
пространство и неговият ефект върху реципиента.
Звучащото устно съобщение представлява последователност от вълни на
въздуха, разделени от паузи. Вълнообразният характер на говора дава възмож-
ност да се разпознават в структурата на съобщението симултанни ‘едновре-
менни’ съставки, както в един акорд разпознаваме едновременно звучащите
тонове, от които той се състои (Янакиев 1980: 441).
Сред аудиалните (слуховите) знаци, които са изградени от дискретни
елементарни единици, се открояват двете най-сложни системи, свързани с ди-
менсията време (тълкувана в чисто физическия й смисъл), а именно - система-
та на речевите сигнали и тази на сигналите на вокалната музика.

29
 Речта като резултат на говоренето принадлежи към групата на органич-
ните знаци и като чисто аудиален времеви сигнал се характеризира със своята
прекъсваема „гранулирана” структура именно поради реализацията на диск-
ретните си единици във времето чрез средствата на прозодията.
От трите категориално автономни езикови знаци – иконичните знаци,
знаците индекси и знаците символи, предложени на семиотиката от Ч. С. Пърс,
предмет на внимание в настоящия принос са иконичните репрезентации на
речта в нейния реален режим на употреба (on-line performance) в сферата на
стандарта, субстандарта и нонстандарта на съвременната българска произно-
сителна практика, сигнализирани чрез комбинирането на различни прозодични
елементи и обобщени в конкретни слухови образи. Тези звукови гещалти на
речта имат силно изразен иконичен характер, защото чрез съответните си про-
зодични огласовки сигнализират подобие между слуховия образ, от една стра-
на, и от друга - изразената емоция; възрастовата, социалната и регионалната
принадлежност на говорещия; половата му идентичност, стил на говорене и
пр. В този смисъл подобието на нещо с нещо друго или иконичното отноше-
ние между signans и signatum на базата на общност по някакво свойство в реч-
та се изобразява по подобаващ начин чрез нейната прозодия.
Мястото на речевата прозодия сред останалите иконични знаци може да
бъде показано в следната схема:

ЕЗИКОВИ ЗНАЦИ

ВЕРБАЛНИ
ЕКСТРАВЕРБАЛНИ
(ЕСТЕСТВЕНОЕЗИКОВИ)

ПАРАВЕРБАЛНИ
НЕВЕРБАЛНИ
(СЪПЪТСТВАТ ВЕРБАЛНИТЕ)

ПРОЗОДИЯ

СУПРАСЕГМЕНТАЛИЯ

ЖЕСТОВЕ,
ИНТОНАЦИЯ ГРЪМКОСТ ВРЕМЕТРАЕНЕ ТЕМПО НА РЕЧТА МИМИКИ,
РИТЪМ ПОЗА,
ПОГЛЕД,
ЧОТ – F0 ИНТЕНЗИТЕТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ КАЧЕСТВО НА ГЛАСА ОБЛЕКЛО,
(Hz) (db) (ms) ПРИЧЕСКА
ПАУЗИ

Тук прозодията се разглежда като независима от граматиката автономна

сигнализираща система и се интерпретира като обобщаващо понятие за онези
супрасегментни аспекти в речта, които произтичат от едновременното взаимо-
действие на акустичните параметри: честота на основния тон (F0), интензитет
и времетраене в рамките на сричката и в по-крупните единства. Към прозодия-

30
та се отнасят и аудитивни феномени като интонацията, т.е. реализацията на
височината на тона от речевия поток във времето, чрез гръмкостта, дължината
и паузите, както и свързаните с тях по-комплексни феномени като скоростта
на изговора и ритъма.
Прозодията като основно понятие на супрасегментната фонология е
представена като континуум от различни функции и ефекти, чиято реализация
се осъществява както чрез нелингвистични средства (екстралингвистични
признаци, като напр. качеството на гласа), така и с помощта на паралингвис-
тични компоненти (напр. звуковите средства за изразяване на емоции или ня-
кои прояви на междуличностното общуване като напр. изразяването на агре-
сия, успокояването, помиряването, подигравката, степента на ангажираност в
разговора и др.) и чрез собствено лингвистични средства (като напр. призна-
ците на ударението или на акцентната изтъкнатост в интонационната фраза,
съответните тонални характеристики и пр.). Такива непрекъснато вариращи
състояния или отношения на говорещия имат иконичен характер и се изразя-
ват директно в речевия му репертоар чрез последователни вариации на акус-
тичните параметри, напр. смяната на темпото на речта, на нейната гръмкост и
качеството на гласа. Във връзка с това се застъпва мнението, че прозодични
феномени (независимо от това дали са основни или атитудиални), които се
контролират регулярно от структурите на дискурсивните реализации, могат и
трябва да бъдат разглеждани като важни и съществени лингвистични феноме-
ни, т. е. необходимо е да бъдат анализирани с формалнолингвистични средст-
ва.
Произносителните практики на съвременния българин свидетелстват за
една изключително богата вариативност, която се реализира в различни типове
дискурс с помощта на разнообразни сегментни и супрасегментни средства.
Вербалните огласовки на тези реализации способстват за изграждането на га-
лерия от речеви портрети (икони), в които се открояват елементи на разнооб-
разни стилове на произношение в сферата на стандарта, субстандарта и нонс-
тандарта.
Във фокуса на вниманието тук попадат предимно инхерентните и атиту-
диалните средства на прозодията в качеството им на фоностилистични марке-
ри, сигнализиращи експресивни конотации на разнообразни дискурсивни
практики, които диференцират речевите репертоари на говорещите по социал-
на и регионална принадлежност, по полова идентичност и по възраст. Съвкуп-
ността от подобни фоностилистични параметри дава основание за отнасянето
на отделните слухови образи към стандарта, субстандарта (по диатопичен и
диастратичен признак), нонстандарта и техните междинни формации.
Йерархичният модел на трихотомията стандарт – субстандарт – нон-
стандарт предоставя добри възможности за диференцирането на речевите
разновидности по хоризонтала и по вертикала.

31
 Многостепенният модел на българската реч може да бъде представен
графично по следния начин:

1. Вариативност на българското произношение

Българската реч в реалния режим на нейното произнасяне се реализира в
процеса на комуникативната интеракция именно под формата на различни
стилистични регистри, чрез които се оформя речевото поведение на носите-
лите на езика.
В трудовете по фонология нееднократно се упоменава наличието на со-
циално-стилистични алофони. Така например Н.С. Трубецкой отбелязва, че
факултативните алофони (по терминологията на Н.С. Трубецкой - варианти) се
разпадат на стилистично съществени и стилистично несъществени. В групата
на стилистично съществените алофони се включват физиономичните алофони,
с чиято помощ могат да бъдат обозначени социалните стилове на речта (Тру-
бецкой 1960: 54). Алофоните се подразделят на три типа: 1) основни (типич-
ни); 2) второстепенни (комбинаторни и позиционни) и 3) свободни (стилис-
тични).
Свободните варианти (сегментни и супрасегментни) се разглеждат във
връзка със социалната норма, която се обуславя от процеса на условията на
общуването и се реализира в речта, докато основните и второстепенните вари-
анти се разглеждат във връзка с обективната норма, която се обуславя от сис-
темата на езика (Попов 1992).
Стилът на произношение отразява реализацията на закономерностите
при функционирането на фонетичните средства в различни форми и типове на
устната реч, т. е. в различни типове дискурс (напр. в сценичната реч на театъ-
ра, ораторската реч на политици, диалога на токшоуто, проповедта на свеще-
ника, спонтанния разговор между близки хора, шептенето в неформална и
формална ситуация, речитатива на рекламния дискурс и др). Възникването на
термина е резултат от междудисциплинарната координация за изследване на

32
езика, появила се вследствие на взаимодействието между стилистиката, фоне-
тиката, социолингвистиката, акустиката и др. (Попов 2004).
Фонетичните особености на произносителния стил се определят както
въз основа на сегментните, така и въз основа на супрасегментните единици на
речта. Ясният и отчетлив изговор на звуковете, тяхното изпускане или вмък-
ване, допълнителната лабиализация, назализация и др. определят до голяма
степен фонетичното съдържание на един или друг произносителен стил. Както
беше изтъкнато вече, най-важно значение за определяне на произносителния
стил има употребата на свободните варианти, които, за разлика от основните и
второстепенните (комбинаторни и позиционни), не са обусловени от позиция-
та. Така например на сегментно равнище редукцията на гласните може да бъде
по-силно или по-слабо изразена. По-силната редукция се схваща като белег на
разговорност (с наличие на фонетични диалектизми), а по-слабата редукция
маркира по-изискания, по-грижливия изговор (напр. произносителния стил на
тържествената реч).
Интонационното оформяне на речта (чрез нейните компоненти - мело-
дика, пауза, интензитет, темп) е извънредно необходимо за прозодичното обо-
собяване на един или друг произносителен стил. Прозодията е призована да
диференцира различните типове дискурс с оглед на социалните особености в
изговора, с оглед на регионалния или чуждия акцент, половата принадлежност
и професионалната детерминираност на говорещия. В този смисъл М. Бахтин
пише, че интонацията е социална par excellence (Волошинов (1926) 2000: 80).
В българската лингвистика е разпространено схващането, че произноси-
телният стил трябва да се разглежда като неделимо единство от сегментни и
супрасегментни единици, съчетани по определен начин. От гледище на фоне-
тичната организация както на сегментните, така и на супрасегментните едини-
ци се говори най-общо за съществуването два основни произносителни стила -
маркиран и немаркиран (Тилков 1974).
В зависимост от целите на изказването и обстановката, в която протича
речта, произносителните стилове от своя страна предлагат различен брой под-
стилови разновидности.
Под маркираност и немаркираност тук се разбира обработеност или
необработеност на звуковите средства, взискателно или невзискателно произ-
ношение, изговор, близък или отдалечен от правоговорните норми. Във Фиг.
№1 и Фиг. №2 са представени за сравнение слуховите образи съответно на
небрежен изговор (нонстандарт) и на взискателен (книжовен) изговор (стан-
дарт) на фразата Не ме пипай, бе! в речта на един и същ говорещ (тий-
нейджър).
Наблюдавайки спектрите на двата изговора и изхождайки от субектив-
ното слухово възприятие, веднага се забелязват както сегментните им дифе-
рентори (напр. консонантната геминация, удължаването и др. в невзискателно-
то произношение), така и техните прозодични различия (в мелодиката, паузи-
рането и броя на интонационните групи, скоростта на произношението, нап-
регнатата / отпуснатата фонация и др).

33
 Фиг. №1: Небрежен изговор Фиг. №2: Книжовен изговор на фразата
[м м ъ  п п ъ й б е ] на фразата Не ме пипай, Не ме пипай, бе (стандарт).
бе (нонстандарт).

2. Изговорни стилове в българската реч

Разпределението на изговорните стилове на българската реч в сферите
на стандарта, субстандарта и нонстандарта може да се илюстрира със следната
таблица:

2. 1. Маркиран произносителен стил

Маркираният стил от гледище на реализацията се характеризира с обра-
ботеност на фонетичните компоненти на фразата и със значителна напрегна-
тост на говорния апарат, обуславящ оптималната артикулация на звуковете в
речта. Това е произносителният стандарт на съвременния българин. На
сегментно равнище неударените гласни се редуцират в по-малка степен, не се
допуска изпадане на съгласни и т.н. От друга страна, изискванията на правого-
ворната норма се спазват максимално. Маркираният стил се използва преди
всичко при монологичната форма на езиково общуване. В зависимост от съ-
държанието на езиковото съобщение и търсения ефект на неговото въздейст-
вие маркираният стил може да зазвучи тържествено или по-спокойно и делово,
т.е. да се обособи в два произносителни подстила - тържествен и неутрален.

34
 2. 1. 1. Тържественият произносителен подстил се използва за съоб-
щаване на изключително важни събития. За неговото фонетично оформяне
основна роля играе интонацията с особено и нарочно подчертаване на нейните
компоненти - темп, мелодика, паузи и обща интензивност. Този подстил се
характеризира най-общо със следните интонационни особености:
а) Подчертано накъсване на фразата с обособяване на голям брой син-
тагми.
б) Изобилие на мелодични контури за незавършеност с подчертаване на
възходящата мелодика, които създават впечатление за патетика на речта.
в) Голям брой паузи, които в повечето случаи са удължени както на гра-
ницата на синтагмите, така и в края на съобщението.
г) Бавен темп на речта, създаващ понякога и впечатление за известна
монотонност.
д) Ярко открояване на логическите ударения чрез тонална емфаза, които
се употребяват от говорещия почти във всяка фраза.
е) Обща засиленост на изговора на цялото съобщение, т.е. повишена ин-
тензивност.
2. 1. 2. Неутралният произносителен подстил се използва от говори-
телите по радиото и телевизията, от докладчици по събрания, учители, изобщо
от всички тези, които по един или друг начин се включват в процеса на масо-
вата комуникация. Неутралният стил не означава неутрално отношение към
предмета на изказването. Определението „неутрален“ е само от гледище на
фонетичната реализация.
Неутралният стил се определя като подстил на маркирания преди всичко
с обработеността на фонетичните компоненти, т.е. тази обработеност е негов
основен белег, поради което той също се включва в сферата на стандарта. В
същото време обаче в сравнение с тържествения подстил той е неутрален
именно с липсата на подчертаните и нарочно търсени ефекти на интонацион-
ните компоненти. Най-общо той може да бъде характеризиран по следния на-
чин:
а) Липса на удължени паузи;
б) Среден темп на изговор (нито бавен, нито бърз);
в) Умерена сила на изговора;
г) Комбинирано използване на възходящата, равната и низходящата ме-
лодика.
Изговорът на отделната дума съвпада с нейното писмено отбелязване.
Не се допускат изпадания и сливания на отделни звукове и срички, които са
непрепоръчителни от гледище на правоговорната норма. Неутралността на
интонационната огласовка понякога създава впечатлението за монотонност на
речта (липса на интонационна релефност).

2. 2. Немаркиран произносителен стил

Немаркираният стил, наричан още непълен, битово-разговорен, неп-
ринуден, е произносителната практика на ежедневието - в сферата на битовото

35
общуване и трудовата дейност, в семейството, в компания сред приятели и т.н.
Нарича се немаркиран поради липсата на обработеност на фонетичните ком-
поненти, поради което той представлява произносителната практика на
субстандарта и нонстандарта, реализирана в различни типове дискурс.
Обичайната форма на неговата реализация е диалогичната (чрез последовател-
ности от реплики), при която събеседниците не полагат особени усилия за
грижлив изговор на сегментните единици. Отделните реплики се отличават с
краткост и опростени синтактични конструкции.
От гледище на произношението немаркираният стил се характеризира с
липса на отчетливо артикулиране на звуковете, сливане на отделни звукове в
един звук и най-вече с изпадане на звуковете от състава на думата (напр. тва
вм. това, тримесчие вм. тримесечие, матрялна база вм. материална база,
идьот вм. идиот, виши военни вм. висши военни, ткъв вм. такъв, отиъмси вм.
отивам си, шходтили вм. ще ходите ли и др.), изобщо с това, което обикнове-
но се нарича небрежен изговор. Интонационните характеристики на немарки-
рания стил са извънредно разнообразни и трудно се поддават на описание по-
ради неизчерпаемостта на речевите ситуации и многообразието на целите на
изказването. В най-обобщен вид те биха могли да бъдат охарактеризирани по
следния начин:
а) Слабо изразено членение на фразата на отделни синтагми.
б) Наличие на хезитационни паузи (за колебание).
в) По-малък брой и скъсено времетраене на реалните (лингвистичните)
паузи в сравнение с броя и времетраенето на тези при маркирания стил.
г) Темпът на речта е неравномерен - ту забавен, ту забързан в зависимост
от обстановката и целта на съобщението.
д) Неравномерна е и силата на изговора на отделните съобщения.
е) Сравнително по-малки интервали между мелодичните контури на от-
делните синтагми.
3. Иконизъм в регионалните изговорни типове
Регионалните фонетични особености на родния диалект често съпътст-
ват книжовното произношение. Въз основа на влиянието на диалектите се обо-
собяват две основни регионални произносителни практики: от източнобъл-
гарски и от западнобългарски произносителен тип. Диалектното регионално
разнообразие от произносителни практики оформя сферата на субстандарта.
Екстремните прояви на палатализираност на съгласни пред е и и (срв.
разликата между екстремно мекия изговор в сравнение с книжовния във Фиг.
№3а и Фиг. №3б и редукцията в източния произносителен тип в редица случаи
стават обект на насмешка (срв. напр.: д’ет’иту вм. детето, мумич’ънцътъ вм.
момиченцата, Ний см’и ут’ дъл’еко, щот’ гувор’им м’еку). В западнобългарс-
кия произносителен тип като некоректна изговорна практика и белег на не-
маркиран стил се окачествява твърдият изговор на някои граматични форми

36
 (глаголни окончания и определителен член, напр.: говоръ, спъ, мислъ вм. го-
вор’ъ, сп’ъ, мисл’ъ; учителъ, писателъ, зетъ вм. учител’ъ, писател’ъ, зет’ъ).

Фиг. №3а: Мек източнобългарски произносите- Фиг. №3б: Книжовен изговор на фразата Добър
лен тип на фразата Добър ден [добър д’ен] ден
Характерен фоностилистичен западнобългарски изговорен вариант на
сегментно равнище представлява редовната употреба на твърдото билабиал-
но’л‘ = [  ] в Пернишкия край, което предизвиква насмешка сред останалите
носители на българския език и често се възприема като маниерен изговор,
напр. [есно нема], [нема абоо копее]. Подчертано иронизира-
не и пародиране на тази изговорна особеност, пораждаща ярък фоностилисти-
чен ефект, се наблюдава в речитатива на песента “Скакалец”, изпълнявана от
групата “Хиподил”. Такава преднамерено търсена пародийна употреба се наб-
людава и в изговора на радиоводещ, срв. Фигура №4:

Фиг. № 4: Изговор на билабиално твърдо “л” в думата СКАКАЛЕЦ

Това явление се е превърнало дори във фоностилистичен “хит” в разго-

ворната практика, когато говорещият преследва постигането на ярък комичен
ефект в изказа си. Подобни изговорни практики, при които пародийно се из-
ползва ефектът на речевата маска, би следвало да бъдат отнасяни към сферата
на нонстандарта.
Екзотичната стилистика на източнобългарския регионален изговорен
тип може да бъде илюстрирана с речта на дете от рекламния дискурс на теле-
визионна медия от гр. Шумен, където много от гореспоменатите характерис-
тики на местния диалект се проявяват ясно по спектрите. В този случай обаче
става дума за естествен диалектен изговор, поради което употребата би след-
вало да бъде отнесена към сферата на субстандарта. Слуховият образ на про-
изношението е представен във Фигура №5.

37
 Много рядко срещана стилистична окраска притежава и архаичният ре-
гионален изговор (с особен квантитет на гласните) на 100-годишна жена от с.
Голица (Варненско), носителка на старинния еркечки диалект. Представата за
уникалната музикалност на тази екзотична речева практика е илюстрирана
чрез слуховия образ на нейната интонационна огласовка във Фигура № 6.

Фиг. №5: Източнобългарски фоностилистичен Фиг. №6: Регионален изговор от с. Голица

вариант на фразата Много искам да порасна и (Еркечки говор) на фразата Стъмнило ли се
да уча в Шуменския университет (детски беше
глас) [ шум’ъνскийъ унив’ерст’ет ]

Интересен стилистичен ефект върху реципиента в България предизвиква

и необичайното произношение на лица, говорещи български в семейната си
среда, но родени и живеещи постоянно в региони извън пределите на Бълга-
рия, чиято реч е силно повлияна от регионалната артикулационна база. Упот-
ребата на чужди за българската фонемна система звукове при продукцията на
българска реч може да се определи като проява на ксенофония (от англ.
xenophones – термин на Р. Еклънд и А. Линдстрьом). Речта на днешните банат-
ски българи (с. Винга) е повлияна във фонетично отношение от румънската
фонетика. Такива изговорни особености изглеждат необичайни спрямо кни-
жовния български изговор и се възприемат като свидетелство за чужд акцент,
който оказва и определен стилистичен ефект върху реципиента. Илюстрация
за характерния мек изговор на л’ [] като белег за особен чужд акцент в про-
изношението представлява Фигура №7.

Фиг. №7: Слухов образ на фразата

Ми, нали колежката беше млада, изговорена с чужд (румънски) акцент

38
 Илюстрираната произносителна практика би следвало да се отнесе към
явленията на нонстандарта поради силно изразеното влияние на чуждата
артикулационна база.
4. Иконизъм в груповите изговорни типове
Речевото поведение на говорещия човек се формира под въздействието
на сложния комплекс от редица реално неотделими социално-демографски
обстоятелства. Според М. Виденов говорещата личност е разностранно и уни-
кално явление и тази уникалност произтича преди всичко от безкрайното раз-
нообразие от социални контакти, от индивидуалните наклонности и предпочи-
тания, които се вербализират с помощта на различни социолингвистични рече-
ви маркери, свързани с произхода и местоживеенето, с възрастта, с образова-
нието и професията, с пола, с етническата или религиозната принадлежност и
др. Една част от маркерите изпълняват стилистични функции, т.е. те са търсе-
ни и желани (срв. Виденов 1998).
Груповите изговорни типове представляват цяла галерия от различни
социолектни речеви практики, предопределени от принадлежността на гово-
рещия към съответна група въз основа на критериите полова идентичност,
възрастова идентичност, социален статус, професионална принадлежност и
др.
Настоящото изследване не си поставя претенциозната задача да даде ед-
на пълна представа на груповите изговорни речеви изяви. Тук са представени
само отделни типични и характерни прояви на изговора, които свидетелстват
за корпоративната принадлежност на говорещия към определена група. При
това границите на отделните групи са отворени и подвижни (плаващи и прели-
ващи една в друга), което свидетелства за това, че определен говорещ по реди-
ца особености може да бъде отнесен към различни групи с оглед на проявата
на съответните социолингвистични маркери в неговата реч.
По повод на определянето на половата идентичност по гласа на говоре-
щия е необходимо да се отбележи, че основната честота на гласа (pitch, F0) не е
определящ фактор за различаването на мъжки / женски глас, въпреки прин-
ципната визуална реализация на женските гласове в горната част на спектъра и
съответно изобразяването на мъжките гласове в по-ниските спектрални често-
ти. Така например гласът на американската певица Шер, както и този на извес-
тната от близкото минало Аманда Лиър са характерно по-ниски от гласовете
на много мъже, ала въпреки това те се възприемат като женски. Множество
рок певци (мъже) пък изпълняват песните си с фалцет и гласовете им се възп-
риемат като женски, в редица случаи дори някои аудитори се затрудняват при
определянето на пола на изпълнителя. Същото важи и за спинтовите тенори в
оперното пеене. В това отношение интерес от фоностилистично гледище пред-
ставлява речевият репертоар на говорещи с транссексуална идентичност, кои-
то са с мъжки произход, но в обществото присъстват с женската си идентич-

39
 ност, която типизира тяхното речево поведение. В процеса на трудовите им
изяви в публичното пространство те изпълняват различни роли - на радиово-
дещи, артисти, модератори, певци и др.
Произносителните изяви на подобен род говорещи в много случаи се
възприемат като провокационни и скандални, защото не само не зачитат стан-
дарта, но и съзнателно го нарушават. Именно поради тези причини те се обо-
собяват в сферата на нонстандарта, защото използват в репертоарите си
множество ресурси на “неканоничната фонетика”.
А. Иконизъм в дискурса на травеститите
Тази група говорещи се стреми да подчертае максимално женствения си
маниер на изговор като за тази цел се използва говоренето с фалцет. Фалце-
тът функционира като маркиран регистър, който се реализира чрез прехода в
горната граница на честотния диапазон. Перцептивно подобна речева практика
се осъзнава от реципиента като женствена артикулация с характерен висок
регистър, при която обаче на места се забелязват преходи към параметрите на
вродения по-нисък диапазон на нормалния непреднамерен изговор. Фалцетна-
та фонация в случая е преднамерено търсена от говорещия и тя се постига чрез
повдигането на ларинкса (в това число и на адамовата ябълка), в който са раз-
положени гласните струни, нагоре и намаляване на дължината на гласовия
тракт (изнесена напред артикулация); чрез постоянните изменения на модула-
цията на гласа и увеличаване на основната честота; чрез удължаване на вре-
метраенето при изговора на гласните; чрез провлачването на артикулацията,
което от своя страна се възприема като ленив, артистистичен и леко небрежен,
дори в отделни случаи като разглезен изговор, съчетан с придихателна фона-
ция и назална артикулация (като свидетелство за превзетост и дори флиртува-
не в речта) (срв. Фиг. №8 и Фиг. №9).

Фиг. №8: Маркиран висок регистър с фалцетна Фиг. №9: Изговор на травестит: Това той съм
фонация в изговора на травестит (водещ на развле- аз (FCT+PDH) (имитация на женска реч)
кателно рекламно-информационно радиопредаване)

40
 Б. Иконизъм в дискурса на младежкия сленг (“мачо”-изговорен тип)
Така нареченият “мачо”-изговорен тип се наблюдава в мъжката реч, как-
то и в речта на някои тийнейджъри, които вече се самоосъзнават като предста-
вители на мъжкия пол (през периода на пубертета) и чрез речта си се опитват
да прикрият мутациите на гласа си, демонстрирайки мъжественост с дрезгав
глас в изговора. Характерна особеност на този изговорен тип представлява и
използването на вибрацията като характерен тип регистър, който се постига
чрез преминаването в долната граница на честотния диапазон. Перцептивно
такова произношение се квалифицира като ниска темброва окраска, маркирана
с вибрация. Преобладава небрежният изговор с емфатично удължаване на
гласните при изразяване на ярка емоция, изпускане на съгласни, бърз темп на
речта и сливане на компонентите на фразата в една дихателна група. Тези фо-
ностилистични особености свидетелстват за характерна доминантна реч, за
изразено чувство на превъзходство (или презрение) в речта на говорещия,
тщеславие и пренебрежително отношение към останалите участници в кому-
никацията (срв. Фиг. №10). В отделни случаи пренебрежителното отношение
се експлицира и с помощта на ленивата назална артикулация (тъй нареченото
“говорене през нос”) и относително високия тонален диапазон на изговора
(срв. Фиг. №11).

Фиг. № 10: Тонална емфаза в нисък тонален Фиг. 11: “Мачо”-изговорен тип с назална
диапазон, маркирана с вибрация във фраза- артикулация на фразата Мно-о яко (VBR) (с
та: КаКЪ-ЪВто и да е вашия би-изнес (VBR). вибрация)

Дискурсът на младежкия сленг е ярко прозодично явление, чиито репли-

ки много често се изговарят с извънредно бърза скорост, изключително неб-
режно произношение и монотонен разтеглен равен интонационен контур, раз-
положен в изключително висок тонален диапазон (срв. Фиг. №12). На пръв
поглед се създава впечатлението за безизразност на прозодията поради липса-
та на релефност в реализацията на мелодиката и заради отсъствието на ясно

41
откроими паузи, които да парцелират отделните фрагменти. Това впечатление
обаче се компенсира чрез използването на фонационни средства, като напр.
напрегнат глас + крясък в гласа, които способстват за оформянето на фонос-
тилистичния ореол на тарикатската реч (силно изразен нонстандарт).

Фиг. № 12: Тарикатски небрежен изговор на фразата

Неа-а се пла-ашиш ко-опеле-е! (маркиран висок регистър,
разтеглено произношение, “провлачен” изговор)

Разгледаните изговорни типове съвсем не изчерпват многообразието на

характерните стилистично-регистрови огласовки в дискурса. Описаните упот-
реби имат по-скоро илюстративен характер на представата за възможните ва-
риации на стилистиката на гласа в различни типове дискурс. В цялостното
впечатление за вербалното поведение на човека те заемат самостойно място
наред с другите езикови средства – лингвистични и паралингвистични и по
този начин свидетелстват за богатата вариативност на произносителните прак-
тики на съвременния българин в сферите на стандарта, субстандарта и
нонстандарта.

42
 БИБЛИОГРАФИЯ

Бусман (1983): H. Bussman. “Lexikon der Sprachwissenschaft”. Stuttgart, Kroner

Виденов (1998): М. Виденов. “Социолингвистическият маркер. Към теорията и практиката
на теренните изследвания”. София
Волошинов ((1926) (2000)):: В.Н. Волошинов. “Слово в жизни и слово в поэзии”. Звезда,
6, 1926. (Цит по: М.М. Бахтин (Под маской). Москва, 2000)
Еклънд, Линдстрьом (1998): R. Eklund, A. Lindström. “How To Handle “Foreign” Sounds in
Swedish Text-to-Speech Conversion: Approaching the ‘Xenophone’ Problem”. In:
Proceedings of ICSLP 98, Sydney, November 30 – December 5. Paper 514, Vol. 7.
Левандовски (1979): Th. Lewandowski. “Linguistisches Wörterbuch”. Heidelberg, Quelle &
Meyer
Николаева (1991): Т.М. Николаева. Диахрония или эволюция? (об одной тенденции раз-
вития языка). Вопросы языкознания №2
Попов (1992): Д. Попов. “Фоностилистични интонеми (аломели) на реплики-отговори в
българската спонтанна реч”. Език и литература, кн. 5, София
Попов (2004): Д. Попов. “Фоностилистика на дискурса”. Шумен
Радке 1990: E. Radtke (Hgg.). Sprachlicher Substandart, III. Niemeyer Tübingen
Речник на лингвистичната терминология (1966): “Glossary of Linguistic Terminology”.
Pei Mario. Columbia University Press. New York, London
Речник по приложна лингвистика (1985): “Longman Dictionary of Applied Linguistics”,
Richards, Jack/Platt, John/Weber, Heidi, Longman Group Limited, England
Тилков (1974): Д. Тилков. “Правоговорната норма в телевизионните предавания”. В:
Проблеми на българската книжовна реч. София
Трубецкой (1960): Н.С. Трубецкой. “Основы фонологии”. Москва
Янакиев (1980): М. Янакиев. “Практическа езикова стилистика”. В: К. Попов, Ст. Стоя-
нов, М. Янакиев. Български език. София

43
 THE DYNAMICS OF PENETRATION OF ANGLICISMS
INTO SLOVAK AND GERMAN

DYNAMIKA PRENIKANIA ANGLICIZMOV

DO SLOVENČINY A NEMČINY
Viera Lagerová

Abstract: Foreign words are important not only in the lives of people but also in
teaching. Borrowing foreign words into the vocabulary of Slovak language is a continuously
ongoing process. It is a process of enrichment and extension of vocabulary. Most of the
words come from either German or English. It is also because of them that the language re-
mains more lively, varied, and, most importantly, more precise. Many technical terms do not
have their Slovak equivalents and therefore the language has to import them. The influx of
English lexical units from all areas of human activity to Slovak and German increased sever-
al times. It is a long-time process which goes on continuously and has a significant influence
on the vocabulary of Slovak and German.
Key words: Anglicisms, Globalisms, Morphological Integration, Comparison

Vocabulary is constantly enriched by derivations, compounds, abbreviations

and borrowings from various units and levels of a native language as well as foreign
languages. Currently much more vocabulary in Slovak language is gained from bor-
rowings than it is gained by creating brand new words from native resources. This
condition is connected with an effort to internationalize the lexis. Borrowing words
from foreign languages and internationalization have been extensively discussed as
one of the most important linguistic issues. The current situation in the Slovak lan-
guage is quite favourable to the penetration of foreign (particularly English) words
into the language. Not only has the increasing number of borrowings been attracting
linguists’ attention, their importance has also been increasingly perceived by com-
mon users of language. What is commonly postulated when borrowing foreign
words is the principle of their functionality. The critics of massive borrowing of (e.g.
Anglicisms) emphasize insufficient functioning of these borrowings because of the
existence of a native equivalent. What appears to be an issue when considering pos-
sible impact on language is an increasing number of dysfunctional borrowings in
public communication which contribute to the shattering of the norms of standard
language and the degradation of national culture. It is concurrently perceived as a
manifestation of disrespect to a native language and its users.
Language is a complex phenomenon. It is a living organism which is devel-
oped along with the society and the culture of language users. The impact of the so-
ciety on a language appeared as early as the language arose and has been its insepa-
rable and obvious since then. The mutual interconnectivity of language and society
is probably best perceived through the words of the French socio-linguistic school:
“There is no language without a society and there is no society without a language”
(Horecký, 1982:7). The development of society brings a number of changes.
Socio-political changes in Slovakia gave rise to a new language situation. The
period was affected by the penetration of elements of the Western culture (particu-

44
larly the American one), which was as well manifested on the level of language by
extending its stock of vocabulary. In its early beginning the penetration was notably
realized through the media. Later, with the arrival of information and communica-
tion technologies, international contact gained a new dimension. The dominance of
the United States was strengthened and Americanization acquired a new dimension.
As a result national cultures were unified which caused internationalization – Angli-
cization, or Americanization of the lexis. A person who lives and his personality is
formed in such environment finds a lot of elements of the American culture a natural
part of his life. He does not consider the situation to be typical and he will subse-
quently abandon the national in favour of the global. In particular, the communica-
tive needs of young generation would hardly be able to do without professional vo-
cabulary such as software, hardware, notebook, Bluetooth, sms, e-mail, web, etc.
My article is also determined by the context indicated above. Its aim is to contribute
to the discussion on borrowing of elements from other languages not only by pre-
senting ideas strictly focusing on the nature of Anglicisms but also by developing
knowledge on the fact that functionality of a foreign element is determined by its use
rather than by the existence of a native equivalent. The interaction of various cultur-
al identities in a globalizing world will result in a radical plurality which is the
source of tension between the global and the national (local). Within the language
the plurality is demonstrated by a tension between foreign, particularly, English lex-
emes and the expressions originated in the local language. The tension results in the
anxiety of losing one’s national identity which is dominated by language (Kačala,
1994:45 in Ripka, 2000:40). Internationalisms and globalism’s can be jointly con-
sidered to be the result of processes leading to unification. However, globalization
(as distinguished from internationalization) is present worldwide and so the presence
of current internationalisms, originated predominantly in the English language,
which is the leader of globalization tendencies, is also worldwide (i.e. global). From
the linguistic point of view, a globalism is a unified denotation of Anglicism, corre-
sponding with internationalism (Jesenská, 2004:4).
With respect to the stylistic character of globalisms, the words need to be
mentioned which act like notional in English (e.g. sorry, fine, shit), yet, transferred
to the Slovak language, they lose their neutrality and acquire a significant expressive
colouring (Jesenská, 2004:3). When transferring words from English to Slovak it
needs to be noted that Slovak language is not sensitive enough to distinguish Ameri-
can English from British English. The term Anglicism is subsequently referred to as
a general notion used to designate a language element borrowed from English re-
gardless of its variety.
English is the lingua franca of the present. This is one of the fundamental is-
sues. English is the world language and the number of English speakers is constantly
growing. English is spoken on all the continents and in many of the prosperous
countries which contributes to its expansion and penetration into other languages.
Slovak language is not an exception. The exact number of English words occurring
in Slovak vocabulary would be extremely difficult to determine. From the time of its
early beginnings the Slovak language has been largely influenced by other lan-
guages and its formation has been helped by borrowings. In its earlier history the

45
Slovak language was influenced by Czech, Russian, German, and other languages.
Some linguists consider borrowing words from other languages to be negative be-
cause they deform the nature of the Slovak language. There are various reasons for
using Anglicisms. English words can often be seen in advertisements, names of ho-
tels, names of places, etc. One of the reasons for this may be the marketing effort to
sound more interesting in hope to generate more profit from foreign clients. Lan-
guage users use such names in order to be “up-to-date.” However, using English
words may have an economical function because the words are shorter and simpler.
Pronunciation may be one of the most important characteristics of words. I was par-
ticularly interested in the original pronunciation of words which I compared with the
current Slovak pronunciation. The Slovak pronunciation may be influenced by the
original pronunciation, e.g. the words svič, biznis, etc. In some other cases, the Slo-
vak pronunciation may be influenced by the original spelling, yet it is not identical
to the original pronunciation, e.g. spam, basketbal, etc. In the third case, the Slovak
pronunciation is created as a combination of the original spelling and original pro-
nunciation, e.g. klub. Alternatively, the original pronunciation was modified because
a phoneme which occurred in the English word does not exist in Slovak and thus
was replaced by the closest similar Slovak phoneme, e.g. the Anglicism event in
pronunciation /ɪvɛnt/ contains the phoneme „ɛ“ which does not exist in Slovak. Thus
the phoneme was replaced by the closest Slovak phoneme „e“.
The main issue seems to be using Anglicisms to the exclusion of synonymic
domestic words. Such preference of Anglicisms is criticized harshly by some lin-
guistic communities. It is necessary to realize that language is an open system which
cannot be prevented from borrowing words from other languages, particularly when
it comes to words which are of great importance on the international level. Angli-
cisms undoubtedly belong to such words. Some other words which are necessary to
be borrowed from foreign languages are the words which denote specific realia
(from the field of technology, sports and culture) for which no accurate domestic
names exist. Such words are most frequently the realias which arose in the English
speaking environment. The most natural way for originally English words to get into
the Slovak inventory of lexis is through terminology and terms, the notions from
individual scientific disciplines, technology, economy, sport, etc. (manažér, market-
ing, džob etc.) which can also be found in other languages. Jedlička defines terms as
lexical semantic units of language having an exact meaning in a particular field. The
meaning is given by a definition, a convention, or a codification (Jedlička, 1956:35
in Masár 1991:19, in Bojo 2012:14). According to Bojo what might distinguish
terms especially complex terms from other types of words or fixed phrasemes is the
process of codification within a specific field. With respect to complex terms, ac-
cording to Bojo, these are marked by a degree of fixedness (restricted composition-
ality). Similarly to terms professionalisms (e.g. speaker, sejvnúť etc.), publicisms –
the words from the field of socio-political life marked by an expressional frequency
in journalistic and rhetorical speeches (e.g. míting, lídr, etc.), and slangisms (byť in,
byť cool, etc.) are borrowed into the Slovak language. As observed in common lan-
guage practice the improvident use of original English elements in Slovak may
cause the entropy or other communicative problems. With respect to this (Rendár,

46
2004:334-338) highlights the globalizing influence of the English language and
states that there are great possibilities as well as great risks hidden behind globaliza-
tion. However, it is necessary to distinguish internationalization from globalization.
The internationalization of language is a natural process which arises as a result of
language contacts as well as scientific and technical development of the society. It
does not happen spontaneously and without a reason. On the other hand globaliza-
tion is a more radical process which may negatively impact not only communication
itself, but also the linguistic awareness of language users. Vocabulary may then be
violently penetrated by foreign words. For example, in commercial radio broadcast-
ing where information is linguistically very ephemeral, a greater frequency of An-
glicisms may cause the text to be less clear and it may be perceived by the receiver
as a self-presentation of the author of the text. It is much more effective to use do-
mestic words and their synonyms to add variation to the text. Embedding Angli-
cisms into the system of the receiving language means a phonemic, phonological,
orthographic, morphological, semantic, and stylistic adjusting to this system
(Dolník, 2007:167). The embedding is realized on all levels of language. In the pro-
cess of borrowing and domesticating of originally English words in Slovak the Eng-
lish words undergo some phonetic changes. If there are phonemes not known in Slo-
vak, these phonemes are very likely to adjust to the phonetic system of the Slovak
language; they will change into the phonetically most related phoneme. Let us take
several examples:
a, vowels: a – e (camping – kemping), ou – au (scouting – skauting), u – a
(dubbing – dabing), ai – é (training – tréning), y – j (yachting – jachting), oa - o
(skiboarding - skibording), ie - í (briefing - brífing), ee - í (meeting – míting), e - i
(engineering – inženiering);
b, vowels: c - k (camping – kemping), s - z (sponsoring – sponsoring), ck - k
(forchecking – forčeking), pp - p (skipping - skiping), q - kv (aquaplaning – ak-
vaplening), bb - b (dubbing – dabing), tch - č (dispatching – dispečing) etc.
No striking occurrence of Anglicisms in German was noted before the 19 th
century. The Anglicisms adopted in that time were those from the fields of com-
merce and industry (Partner), from transport (Tunnel), politics (Demonstration),
journalism (Interview) and technologies (Radar). In 1900 English became a “trendy”
language. Words like Cocktail, Tennis, Musik, Whiskey, or Toast were commonly
used. In that time the number of borrowings reached 88%. After World War One
and Two, it came to the so-called “Americanization” of German. It was the result of
the political, economic and cultural growth of the USA and Great Britain.
The main reasons for using Anglicisms in German are following: English and
German belong to the same language group, English was entrenched as the world
language, the USA helped the postwar countries, economical factors, Anglicisms are
short (e.g. trend), differentiation, variation of expression – synonymic anglicisms to
German words, expressivity – foreign words have greater emotional value, (attraktiv
vs. anziehend), euphemization – euphemisms make the meaning of words sound
more gentle (e.g. callgirl instead of Prostituierte), the existence of the Internet and IT
technologies enrich all the languages, sometimes by means of English borrowings.
Presenting current trends in English vocabulary, (Bérešová, 2011:15) stated that oth-

47
er trends in vocabulary enrichment “can be seen in the usage of the e-prefix. There-
fore the words like e-text, e-cash, e-money, e-conferences or e-books have become
words of everyday conversation and it is not surprising to find e-motivated lexical
formations in newspapers and magazines.ˮ These expressions penetrated into Ger-
man and the expression like deutsche e-books is common in the German language.
Anglicisms in German are categorized as follows:
internationalisms – internationally recognized words with a similar meaning
and almost identical form (Demonstration).
denotation exotisms – word for non-German expressions (Cowboy).
pseudoborrowings – words which sound like English, but in fact they do not
belong to the group of English words (Smoking).
loan translation – calques (Taschenbuch from the English pocket book),
loan rendering – partial calques of anglicisms (Wolkenkratzer from Am. sky-
scraper),
loan coinage – borrowing the meaning of an anglicism (Hochschule from
Universität),
mixed compounds – compounds from English and German lexemes
(Popsänger).
The integration of Anglicisms into German is currently less visible particular-
ly with respect to orthography and pronunciation whereas with respect to morpholo-
gy and semantics it is becoming even stronger than before. Graphemic substitution
is carried out through changing letters in English words for the domestic German
letters, e.g. c instead of k (Club – Klub) c instead of z (Cigarette – Zigarette), ph in-
stead of f (photo – foto), sh instead of sch (shock – Schock). Sound substitution poses
changes in the pronunciation of phonemes.
Morphological integration in substantives: The plural form of Anglicisms is rep-
resented by the following endings: -s (die Cocktails), -e (die Bosse), -en (die Stewardessen);
feminine substantives are formed by adding the ending –in (die Userin), the gender is assigned
according to a lexically related German word (das Tape – das Tonband), or according to the
hypernym (der Foxtrott – der Tanz).
Morhphological integration in substantives: the most frequently borrowed are
the words ending in -y (easy – funky) from which German equivalent can be formed
using the ending -ig (funkig – trickig). It is also possible to form German adjectives
from English substantives (Freak – freakig).
Morphological integration in verbs: English words obtain the ending -en, -
ieren (relaxen, realisieren). Some older English words can also take prefixes
(aus/clipsen, durch/checken).
Declension of Anglicisms in German: the declination of English substantives
is governed by the rules of the German language. In singular masculine, feminine
and neuter similarly to declension of German substantives, e.g. – (e) s: the singular
masculine: der Code, des Codes, dem Code, den Code and -en singular also in mascu-
line: der Lobbyist, des Lobbyisten, dem Lobbyisten, den Lobbyisten. The declension of
plural is done according to four German models of declension: null plural, s-plural, e-plural,
(e)n-plural, e.g. null Plural: die Rapper, der Rapper, den Rappern, die Rapper.

48
 The declination of English adjectives also follows the rules of German. Adjec-
tives can be declined in three ways:
a) as attributives, e.g. der cleane Look.
b) as a predicative, e.g. Dieses Medikament ist ein getestetes.
c) as a noun, e.g. der Coole.
English adjectives are declined in German in exactly the same way as the
German ones: e.g. der coole Typ, des coolen Typs, dem coolen Typ, den coolen Typ.
However, not all of them require declension, e.g. auf einer super Party. The comparison of
adjectives ending in a consonant is less difficult (der coole Typ, der coolste Typ). However,
the comparison becomes more complicated in adjectives ending in -y. Let us use the word
sexy as an example of which only the superlative exists in German: am sexysten. The com-
parative is formed by mehr – mehr sexy. The conjugation of English verbs in German is the
same as the conjugation of German verbs. The conjugations of the verbs relaxen or surfen is
not complicated. The personal and number endings are identical to German verbs. In the
word recyclen the root of the verb is changed to facilitate its pronunciation: ich recycles, du
recycelst, er recycelt, wir recyclen, ihr recyclet, sie recyclen. In the perfect tense, Eng-
lish verbs take the same prefix ge and sufix –el as German verbs. In some cases it
does not really matter whether Germans say designed or designt, but there are in-
stances in which only one of the forms is followed as the correct one. Among those
the following may be used as an example: ich recycles, du recycelst, er recycelt, wir
recyclen, ihr recyclet, sie recyclen.
Syntactic and semantic integration: In the German language numerous phrases
can be found formed according to the English model, e.g. “Das ist nicht mein Ding”
(It is not my problem). This is quite evident in the imperative too: “Vergiss es!” (Forget
it!). New phrases are often formed as a combination of a German and an English element,
e.g. “Pep im Blut” or “nicht ganz fit sein”. The German syntax is characterized by so-
called hidden Anglicisms, or “Kalkierungen”. They are the literal translations of Eng-
lish expressions, e.g. German “Das macht Sinn” is a derivated form of English “It makes
sense”. However, the standard German expression is “Das ergibt Sinn”.
The influence of foreign languages is quite obvious in using prepositions, e.g.
in 1998 instead of “im Jahre 1998”, using genitive form with „von“, e.g. “Werke von
Schiller”, or in article ellipses, e.g. “Mit Lufthansa nach Afrika”.
Using words of foreign origin in everyday speech is quite natural in all lan-
guages. Using such words may make language more lively, colourful, but most im-
portantly, these words make language more accurate. For a lot of expressions of pro-
fessional vocabulary there are no Slovak equivalents and thus, Slovak language has
to import them. We cannot do without at least some knowledge of foreign words. In
both German speaking countries and Slovakia significant occurrence of foreign
words can be observed. The process of penetrating foreign words into German and
Slovak influences word formation of these languages in two ways. On one hand, the
traditionally productive word-formative processes are strengthened. In particular, in
German we speak of compounds and abbreviations, in Slovak we speak of deriva-
tions and abbreviations. Neither in German, nor in Slovak weaken the adopted for-
eign words the position of the gender. Most of foreign words are masculine, but
some feminine and neuter words may occur as well. In German, English words take

49
fewer endings in the nominative plural than domestic words. A paradox may be ob-
served in some situations where the words like “plejbek”, “triler” are now again
used in their original form of “playback" “thriller”. The cause of this may lie in the
extensive use of these words and little time for adjusting.
Stylistic adaptation means that a lexeme will acquire some stylistic value in
the receiving language. J. Mistrík (in Štulajterová, 2005:102) considers the major
factors influencing the process of stylistic colouring of borrowed word to be the way
of borowwing (direct, indirect), the lifespan of a realia named by the borrowed word
and the extent to which a word is transferred into another language. The style that is
characterized by a greater number of foreign words is the educational style. These
foreign words are predominantly internationalized terms which are an inseparable
part of every scientific discipline. In conclusion, it may be said that the process of
borrowing of new foreign words as well as Anglicisms “is happening concurrently
on all levels of language, which demonstrates the readiness of a language to accept
language units from other languages. However, this process is difficult and irregular
which may cause communicative problems or tension between practice and linguis-
tic norms” (Štulajterová, 2005:105).
Borrowing words from other languages is one of the most natural ways of en-
riching vocabulary of the Slovak language as well as other languages in the world
since their earliest developmental stages. Thus, when discussing “foreign” vocabu-
lary we have to distinguish between a synchronic and a diachronic view of borrow-
ing. If the borrowing of foreign words is seen from the diachronic (developmental)
point of view, then, all words which were not created from the domestic vocabulary
but were borrowed from another language regardless of the time when this happened
are considered foreign words. When the problem is viewed from the synchronic per-
spective only those words are considered foreign words which are felt foreign by the
speakers of the language (Mistrík, 1999:36, Jesenská, 2005). Migration of words
from one language to another is nurtured by the mutual transfer of experience,
knowledge, findings, and cultural and religious values among nations. With respect
to the borrowings from English, which is the focus of the present analysis, it is im-
portant to explain the notion of international words. An internationalism is an ab-
stract interlingual unit – an interlexeme whose realizations (alolexemes) are various
phonetic, phonological, orthographic, as well as semantic and pragmatic variations,
occurring in more (minimally three languages) of which at least one is not closely
related to the others. Internationalism is a name for all alolexemes (Dolník,
2007:198-199). In contrast to the previous developmental stages the current stage of
the Slovak language is characterized by a new relationship to other languages. It
mostly comes to a direct contact with them. German no more serves as a mediating
language. The new position of German is determined by foreign education, pro-
western orientation, and the openness to the world, the technical scientific revolution
and the expansion of mass media. With regard to these factors English belongs to
the languages whose lexemes get into the Slovak language indirectly through a third
language. This enables us to extend the argumentation to other languages and claim
that borrowing words from other living languages happens predominantly directly
regardless of their common genetic origin or geographical distance.

50
 BIBLIOGRAPHY
Bérešová, J. (2011). “Current Trends in Modern English – Vocabulary”. In: Jazykovedné,
literárnovedné a didaktické kolokvium X. Non-conference reviewed collection of
papers. Bratislava: Z-F Lingua: 5-15.
Bojo, P. (2012). “On Restricted Compositionality of Idioms and Complex terms”. In:
Jazykovedné, literárnovedné a didaktické kolokvium XVI. Non-conference reviewed
collection of papers. Bratislava: ZF Lingua: 13-22.
Dobrík, Z. (2005). “O funkčnosti anglicizmov a iných slov cudzieho pôvodu z pohľadu
normatistiky a sociolingvistiky, resp. pragmaticky orientovanej jazykovej kritiky”. In:
Jazyk a komunikácia v súvislostiach (J. Dolník, ed.). Bratislava: Vydavateľstvo UK:
236-267.
Hladký, J. (2008). “Aktuálne otázky jazykovej kultúry v rozhlasovom spravodajstve”. In:
Vývojové tendencie printového a rozhlasového spravodajstva : Zborník príspevkov z
odborného seminára Vývinové tendencie printového, rozhlasového a audiovizuálneho
spravodajstva konaného dňa 27.11.2007 (G. Magalová, ed.). Nitra: Univerzita
Konštantína Filozofa: 26-35.
Hobuss, S. “Anglizismen in der deutschen Sprache”. Online:
http: ∕∕www.el- picaro.de∕pdf∕HA – Anglizismen.pdf
Horecký, J. (1982). “Spoločnosť a jazyk”. Bratislava: Veda: 107.
Jesenská, P. (2006). “Anglický jazyk ako „lingua franca“ (ELF - English as Lingua Franca)
”. In: Teória a prax prípravy učiteľov anglického jazyka 4. Banská Bystrica:
Univerzita Mateja Bela, Fakulta humanitných vied: 34-43.
Online: www.fliv.umb.sk/app/accountPropertiesAttachment.php
Kačala, J. (1997). “Nová jazyková situácia v Slovenskej republike”. In: Slovenčina na konci
20. storočia, jej normy a perspektívy (S. Ondrejovič, ed.). Bratislava: Veda: 101-107.
Lančarič, D. (2012). “Essentials of Linguistics”. Bratislava: Z-F Lingua.
Mistrík, J. (1985). “Štylistika”. Bratislava: SPN.
Rendár, Ľ. (2004). “Slovenčina v globalizujúcom sa svete”. In: Globalizácia verzus identita
v stredoeurópskom priestore: Zborník z II. medzinárodnej konferencie doktorandov
a mladých vedeckých pracovníkov (S. Letavajová, ed.). Trnava: Filozofická fakulta
Univerzity Cyrila a Metoda: 334-338.
Ripka, I. (2000). “Jazyk, kultúra, identita a fenomén tradície”. In: Človek a jeho jazyk 1.
Jazyk ako fenomén kultúry (K. Buzássyová, ed.). Bratislava: Veda: 39-44.
Schneider, F. (2003). “Die Integration der Englischen in die deutsche Sprache im 19. und
20. Jahrhundert”. München und Ravensburg: Grin Verlag: 19.
Škvareninová, O. ( 1991). “Anglicizmy v konfrontácii so slovenčinou”. In: Studia
Academica Slovaca 20 ( J. Horecký, ed.). Bratislava: Alfa: 281-304.
Štujaterová,A. (2010). “K problematike adaptácie nových anglicizmov v systéme
slovenského jazyka”. In: Teória a prax prípravy učiteľov anglického jazyka 3. Banská
Bystrica: UMB FHV: 87-104.
Online: http://www.mv.umb.sk/Katedrv/Katedra%20anglistiky%20a%20amerikam
rnik%203/089-106stulajterova.pdf

51
ТРУДНОСТИТЕ, КОИТО СРЕЩАТ КИТАЙСКИТЕ БЪЛГАРИСТИ
ПРИ УПОТРЕБАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Тиен Дзиендзюн и Мариана Тиен

THE DIFFICULTIES FACED BY CHINESE STUDENTS

IN THE USAGE OF BULGARIAN LANGUAGE
Tian Jianjun & Mariana Tian

Summary: The present report is part of a comprehensive research by the authors,

aimed at detecting difficulties in the affiliation of the nouns faced by Chinese students stud-
ying Bulgarian language at Beijing Foreign Studies University (Beijing, China).
In the first part of the material is made a comparative analysis of the most significant
differences in the morphological system of Chinese and Bulgarian languages.
The emphasis is on analyzing the mistakes, related with the usage of the category
"determination" for nouns, that are made by morphological, phonetic and syntactic reasons.
Special attention is paid to the processes of transmission and interrelations between and
over-generalize grammatical rules of the language material from the target language.
The final part is summarized that the affiliation of nouns is one of the most difficult to
overcome barriers to Chinese students in their process of acquisition of the Bulgarian language
and recommendations were given to work with the students.
Keywords: foreign language learning, Chinese students, difficulties, mistakes, affilia-
tion of the nouns, methods and techniques of teaching

Настоящият доклад е част от обширно изследване от страна на авторите,

насочено към разкриване и анализиране на фонетични, стилистични, синтак-
тични, правописни и най-вече морфологични грешки, които остават относи-
телно устойчиви в различните етапи от езикоусвояването и езиковата практика
на китайските българисти1. Проучването е осъществено на базата на семест-
риални и годишни тестове, практически семинари, домашни работи и чрез
непосредствени разговори с китайски студенти, изучаващи български език в
Пекинския университет за чужди езици (Пекин, Китай).
Под влияние на засилващия се интерес към изучаване на чужди езици, а
оттам и към нарастващите потребности от по-качествено чуждоезиково обу-
чение, зародилата се в края на 50-те години на миналия век контрастивна лин-
гвистика намира все по-широко приложение в световен мащаб2. В работата си
се ръководим от предложените от Р. Ладо в книгата му “Linguistics across
Cultures” методи на изследване – контрастивният анализ (contrastive analysis) и

1
Виж: Тиен, Дзиендзюн и Мариана Тиен 2013.
2
За разлика от другите лингвистични дисциплини, при нея излиза на преден план не
толкова самата идея за съпоставяне на езиците, а систематичността на това съпоставя-
не в процеса на преподаването на чужди езици. Водещи в тази насока са следните изс-
ледвания: Weinreich 1979; Nemser 1971; Nemser 1975; Lаdо1957; Selinker 1972; Selinker
& Lakshamanan 1992 и др.

52
анализът на грешките, а под понятието “грешка” визираме „всяко отклонение
от кодифицираната норма на българския език” 3.
Като основа на първия метод, който има за цел да облекчи процеса на
обучение чрез прогнозиране на очакваните затруднения и техните влияния
върху усвояването на немайчиния език, служи сравнителното описание на
родния език (изходния език) и на изучавания език (езика цел или референтния
език). Според Ладо, езиковият пренос (language transfer), при който изучава-
щите чужди езици имат навика да пренасят знанията си, придобити от родния
им език, към изучавания втори език, води до сериозни затруднения, особено
там, където са налице и големи разлики между майчиния и референтния език.
Този негативен пренос (negative transfer), при който нежелателната интерфе-
ренция се дължи на разликите между двата езика, може да бъде предотвратен
чрез правилна методика на преподаване, при която вниманието да бъде насо-
чено върху разликите между двете езикови системи4.
Вторият метод разглежда проблема постфактум, като в търсенето на при-
чините за допускането на грешките се обръща към сравняването на езиците.
По този начин анализът на грешките се разглежда като надеждно средство за
диагностициране и прогнозиране на грешките, представлявайки своеобразен
мост, чрез който се осъществява пряката връзка между теоретичните изслед-
вания и изводи, от една страна, и практиката на чуждоезиковото обучение, от
друга (Nemser 1975: 99). Тук трябва да се отчете обстоятелството, че различи-
ето между структурата на езиците е лингвистично, докато трудностите в обу-
чението са психолингвистични (Nemser 1975:102; Selinker 1972: 210; Стоянова
2006).
Теорията на анализа на грешките, наред с родноезиковия пренос, отчита и
процеси като аналогията и свръхгенерализацията например, които са предпос-
тавени от структурата на втория език (чужд език), както и на психолингвис-
тичните процеси (Селинкър). Освен родноезиковата интерференция се взема
под внимание и фактът, че човек, който изучава чужд език, на определен етап
от обучението си е усвоил някаква система, която също става източник на ин-
терференция от по-рано придобити знания. По този начин чрез свръхгенера-
лизацията на елементи от чуждия език, както и чрез вътрешноинтерферентното
влияние може да се обясни и фактът, че често обучавани с различни изходни
езици допускат еднакъв тип грешки. От голямо значение за по-нататъшното
развитие на теорията на анализа на грешките е постановката за наличието на
„междинен език” (interlanguage) 5 – динамична система, която се развива в

3
Най-често възникването на контрастивната лингвистика като наука се свързва с из-
лизането през 1957 г. на книгата на Р. Ладо “Linguistics across Cultures” (Lаdо 1957). В
книгата е предложена една система на съпоставянето на родния и чуждия език по фо-
нетика, граматика, писмена система и култура.
4
Проучване за влиянието на негативната интерференция на родния език върху китайс-
ките студенти виж: Тиен 2004.
5
Tерминът „междинен език” е предложен от Селинкър (Selinker 1972). В изследвани-
ята си върху грешките въз основа на речепораждане, наблюдавано при опити на изу-
чаващия да генерира реч на езика-цел, някои езиковеди (Кордър, Немзър, Селинкър и

53
процеса на езикоусвояването, като в началния си стадий е по-близо до родния
език и постепенно се отдалечава от него и приближава до езика цел. Редица
автори посочват, че теоретичната стойност на анализа на грешките се състои в
проследяване на етапите на речепораждането, а систематичните грешки са
доказателство, че в процеса на изучаването на чужд език се изгражда система,
отличаваща се от езика цел, която може да се опише чрез набор от правила,
част от които съвпадат с референтния език, а други се подчиняват на правилата
на междинната езикова система.
Отбелязването и систематизирането на грешките в речевата дейност на-
мира свои последователи и в нашите две страни – в Китай, в лицето на Лу
Дзиендзи (鲁健骥)6, който прави задълбочени проучвания върху грешките на
чуждестранните студенти в процеса на усвояването на китайския език, както и
редица публикации в България, сред които изследванията на Ел. Георгиева и
Вл. Мурдаров, на Ю. Стоянова, С. Вакарелийска и др.7
При анализа на грешките на китайските студенти българисти се съобра-
зяваме и с теорията на Кордър за „преходната компетентност” (Corder 1967),
която изучаващите чужд език са усвоили на даден етап от обучението си, и
правим ясно разграничение между системните и случайните грешки, а при
систематизирането на грешките използваме предложената от Селинкър кла-
сификация, а именно:
- родноезиков пренос;
- пренос поради неправилно обучение;
- стратегия при изучаване на чуждия език;
- стратегия при комуникация на чуждия език;
- свръхгенерализиране на езиков материал от езика цел.
Върху грешките, допускани от китайските студенти българисти, оказват
влияние и други фактори – психически (мотивация, умора, разсеяност и др);
когнитивни (неправилно разбрани или неправилно заучени правила на езика
цел), методически (грешна система на преподаване, неправилно структуриране
на урока, неточна методическа последователност, прекалено пространни
обяснения или упражнения, монотонност и др.), но в хода на изследването
съсредоточихме вниманието си върху процесите на родноезиковия пренос и
свръхгенерализирането на езиковия материал от езика цел.
В процеса на преподавателската ни работа се установи, че студентите
срещат немалко трудности в процеса на общуване на български език, явление,

др.) подкрепят тезата, че в процеса на усвояването на езика-цел в съзнанието на уча-

щия се създава отделна езикова система, която се различава не само от родния му език,
но и от езика цел. Кордър посочва, че “тя е регулярна, систематична и смислена, т. е.
притежава собствена граматична система и може да бъде описана чрез набор от пра-
вила” (Corder 1971).
6
Визираме следните изследвания на Лу Дзиендзи: 鲁健骥 1984; 鲁健骥 1987; 鲁健
骥 1993; 鲁健骥 1994.
7
Имаме предвид “Граматика на грешките” (Георгиева, Мурдаров 1982, както и изс-
ледванията на проф.дфн Юлияна Стоянова и проф. Синтия Вакарелийска върху афа-
тичните смущения (Стоянова 1979; Vakareliyska 1993; Vakareliyska 1996).

54
което не е неприсъщо и за някои от техните преподаватели, дори и за учени в
областта на българистиката. Безспорно, за китайските студенти българският
никак не е лесен, а и между двата езика съществуват значителни различия във
фонетично, морфологично, синтактично и стилистично отношение. Те при-
надлежат към различни езикови семейства и се говорят от хора, носители на
различни култури. Тъкмо тази огромна разлика предизвиква съществени
трудности, с които се сблъскват българистите, чийто роден език е китайският.
В процеса на изучаване и усвояване на българския те непрекъснато се борят с
тях, стремейки се да преодолеят влиянията на родния си език. Грешките, до-
пускани от китайските българисти, са разнотипни, а някои от тях се повтарят
многократно. Ако те бъдат анализирани и се намерят причините за допуска-
нето им, могат да се посочат подходящи методи за обучение, което ще е от
голямо практическо значение за избягването им и ще е от полза както за сту-
дентите, така и за преподавателите им. Именно това е и целта на настоящето
проучване, в рамките на което ще направим опит за анализиране на някои
грешки при членуването на съществителните имена.
Тъй като в статията си „Грешките на китайските студенти при използ-
ването на съществителни имена в българския език”8 правим кратък сравните-
лен анализ на морфологичната система на китайския и българския език, то в
настоящия материал ще се ограничим само до маркирането на
най-съществените различия в структурата на двата езика.
Съвременният китайски е аналитичен език и спада към групата на т.нар.
„коренни типове” езици, тъй като повечето думи в него съвпадат с корените си
(например, 日`слънце; 头 `глава; 河`река`; 花 `цвете`; 画 `картина`) и в
по-голямата си част са неизменяеми по форма. Например съществителното 女
(жена) винаги запазва формата си, глаголът 说 (говоря) също не се променя.
Това е и една от особеностите на китайската граматика – наличието на една
единствена граматическа форма за всяка дума, поради което и пълната липса
на глаголни времена, вид, залог, спрежение, наклонение, флексия, определе-
ност, род и число, а предметът на разговора е по-важен от извършителя на
действието. Докато в българската граматика частите на речта са изменяеми и
неизменяеми, като изменяемите, при различни условия, променят формата си
посредством морфологични морфеми, например съществителните имена се
променят по род, число, падеж (остатъци) и определеност; глаголите – по вре-
ме, число, вид, залог, наклонение, причастие; прилагателните – по род, число,
степен, определеност. Освен това, в китайския език съществува многофунк-
ционалност на думите – една и съща по форма дума може да представя раз-
лични части на речта и техните съответни форми. Понякога една китайска ду-
ма съответства на десетки, дори стотици форми на една българска дума. И
обратно, различни форми на думите в българския могат да се представят само
с една китайска дума, без промяна на формата. В това отношение между ки-
тайския и българския език има огромна разлика. Например китайската дума
“翻译” може да е съществително, може и да е глагол. Като съществително тя

8
Виж: Тиен, Д. и М. Тиен 2013.

55
означава човек (хора), който (които) превежда(т) – преводач, преводачка, пре-
водачи, преводачки и техните членувани форми; едновременно с това тя може
да означава текста, който се превежда – превод и неговите съответни форми.
Като глагол “翻译”означава превеждам (преведа) и съответните форми на
същия глагол. Известно е, че един преходен глагол в българския език има 3
граматически лица, 2 числа (ако се брои множественото число за учтивост,
числата са 3), 9 времена, 2 залога (при някои глаголи съществува и възврат-
но-среден залог), 4 наклонения и 5 нелични форми – сегашно деятелно при-
частие, минало свършено деятелно причастие, минало несвършено деятелно
причастие, минало страдателно причастие, деепричастие, отглаголно същест-
вително и т.н. Така общият брой на формите на глагола превеждам е повече от
200, а ако се прибавят формите на свършения вид преведа, то са повече от 400.
А в китайския език всичките думи са неизменяеми и се състоят от корените си.
Глаголите се делят на изразяващи състояние и изразяващи действие, а накло-
нението на глагола се определя чрез модални частици. За изразяване на син-
тактичната зависимост на граматическо име в китайския предлозите се поста-
вят след дефиниращата дума, а не както е прието в българския – пред нея.
Числото се изразява чрез класификатори, които се променят в зависимост от
обекта, който определят. Освен това в книжовния китайски словоредът не е
утвърден и се срещат комбинациите подлог-допълнение-сказуемо, така както и
подлог-сказуемо-допълнение9.
Както бе споменато по-горе, в китайския съществителните и прилага-
телните не притежават тези признаци, разлика, която създава трудности за
студентите правилно да използват българския език при съгласуването на име-
ната. Неправилното определяне на рода на съществителните пряко се отразява
върху правилната употреба на прилагателните, числителните, местоименията,
причастията, при членуването и при някои глаголни форми, които се подчи-
няват на съществителните имена и се съгласуват с тях. За разлика от българс-
ките, съществителните в китайския не се менят и по число и естественото им
число не се изразява чрез числителни форми на съществителното име, а чрез
числителни, местоимения, прилагателни и наречия или се определя от контек-
ста. Освен това, в китайския не съществува противопоставяне на единственото
и множественото число за съществителните имена. Например 人（човек）,一
个人(един човек)，两个人(двама души)，几个人(няколко души)，许多人(много
хора), 为数众多的人(много на брой хора). От показаните примери ясно личи,
че съществителното име 人 не променя формата си по число и може да озна-
чава човек (в единствено число), а може и хора (в множествено число), както и
бройната форма на човек -- души. От посочените примери става ясно защо за
китайските студенти българската езикова система е много сложна и те са сил-
но затруднени при правилната употреба на формите за множествено число на
съществителните. Дори да изберат правилно коя от двете форми да използват,
те допускат многобройни грешки при образуването на формата за множестве-

9
Повече подробности относно спецификата на китайския език и съпоставка с езикови
структури на други езици виж: 蒋祖康 1999; 刘润清 2000.

56
но число, особено при съществителните от мъжки и среден род. Не само в на-
чалото на своето обучение, но някои от тях и до завършване на висшето си
образование погрешно определят рода.
От практическия ни опит и контактите с китайски българисти устано-
вихме, че най-много трудности се срещат при членуването на съществителните
и затова ще насочим усилията си да анализираме допусканите грешки в тази
област10.

Трудности при членуването на съществителните имена

Съществителните имена в българския език могат да изразяват грамати-
ческата категория определеност/неопределеност. Ако едно съществително
изразява определеност, то трябва да се членува с помощта на членна морфема,
която стои след съществителното, слива се с него и по такъв начин се образува
членуваната форма11. В зависимост от рода и числото съществителните прие-
мат различни членни форми и от полза за китайските студенти би било да
следват следните стъпки: първо да определят дали съществителното име изра-
зява определеност, след което да изберат подходяща членна форма, ако това е
необходимо. За самото членуване те трябва да имат предвид от какъв род и
число е то, а също да се съобразят с фонетичните му особености и синтактич-
ната му служба в изречението.
Вече знаем, че в китайския език съществителното име запазва формата
си при всякакви случаи, т.е то не се променя по род и число и не приема член-
на морфема, което обяснява значителните трудности, с които се сблъскват ки-
тайските студенти в процеса на членуването. В този аспект може да се каже, че
допусканите от тях грешки са неизбежни. На базата на материалите, с които
боравихме, обособихме две категории грешки: първата се отнася до образува-
нето на членна форма, а втората е свързана с определянето на това дали трябва
да се членува едно съществително име.

І. Грешки, допускани при образуването на членната форма на съ-

ществителните имена

1. Членни форми и техният избор

Грешките на китайските българисти при членуване на съществителните
имена са допускани по морфологични, фонетични или синтактични причини.
Да разгледаме следните примери:
* По пъта (пътя) за лекцията срещнах Яна.
* Конът (Конят) принадлежи на онзи човек.
* Царът (Царят) дава коня на Афанти и ...

10
В работата си използвахме учебниците на доц. Дзин Пилян (金丕良 1994) и проф.
Лиу Джъбай (刘知白 1995), бивши преподаватели в Катедрата.
11
За категорията „определеност” в съвременния български език обикновено препо-
ръчваме на студентите публикациите на проф. Ю. Стоянова (Стоянова 1979: 31 – 37;
Стоянова 2000: 99–107).

57
 * В коридора видях преподаватела (преподавателя) ни.
* Трябва да слушаш лекара (лекаря).
* Професорят (Професорът) се казва Иван Василев.
* Ректорят (Ректорът) на университета ни е жена.
* Те в момента живеят в хотеля (хотела) до нашия университет.
* Младостът е прекрасен. (Младостта е прекрасна)
* Радостът ми е голям. (Радостта ми е голяма)......
В избора си на членни форми студентите почти не грешат при същест-
вителните в единствено число от женски и среден род, както и при множест-
веното число. В по-голямата си част посочените примери са свързани с грешки,
допускани при съществителни имена от мъжки род, единствено число, а само
последните два се отнасят до съществителни от женски род. Причината е, че
при членуването на тези съществителни обучаваните трябва да се съобразяват
с повече граматически правила в сравнение с другите. При прибавянето на
членни морфеми към дадено съществително име в единствено число от мъжки
род, което завършва на съгласна, освен предварителното определяне на рода,
трябва да се вземе предвид и на каква съгласна (мека или твърда) завършва,
дали отпада /ъ/ или /е/ в наставката му, ако ги има, каква синтактична служба
изпълнява в изречението и др. При образуването на членуваните форми за
единствено число на съществителните имена от женски род студентите срещат
трудности само при завършващите на съгласна, като всъщност грешно опре-
делят рода им12.

2. Какво представлява членната форма и по какъв принцип се из-

бира тя? Образуване на членувани форми при съществителните имена от
мъжки род, единствено число
По правило, към съществителните имена в единствено число от мъжки
род, които завършват на съгласна, се прибавят членни форми –а и -ът, а при
част от тези съществителни – -я и -ят. От тях –а (-я) се нарича кратък член, а
-ът (-ят) – пълен член.
Но точно при кои съществителни се прибавят -а (-ът) и при кои – -я (-ят)
– това доста затруднява студентите. Някои от тях помнят само -а (-ът) и с него
членуват всички съществителни от мъжки род, единствено число, завършващи
на съгласна. За съществителни имена като: молив (молива/моливът); студент
(студента/студентът); зъб (зъба/зъбът); стол (стола/столът); учебник
(учебника/учебникът); телевизор (телевизора/телевизорът); компютър (ком-
пютъра/компютърът); град (града/градът) и други, завършващи на съгласни,
които са исторически твърди или рано са се втвърдили, студентите знаят, че те
се членуват с -а (-ът) и почти не допускат грешки, освен от разсеяност.

12
Когато разглеждаме граматическата категория „род” в българския език в теоретич-
ната част на лекционния курс с китайските студенти българисти се опираме на изслед-
ването на С. Банова по тази проблематика (Банова 2007).

58
 Кога се употребява членната форма -я (-ят)?
Съществителните имена в единствено число от мъжки род, завършващи
на съгласна, която в старобългарския е била мека, се членуват с членната фор-
ма -я (-ят), например: ден (деня/денят); учител (учителя/учителят); възпи-
тател (възпитателя/възпитателят); обущар (обущаря/обущарят) и т.н.
Да разгледаме следните примерни изречения с грешки:
* По пъта (пътя) за лекцията срещнах Яна.
* Конът (Конят) принадлежи на онзи човек.
* Царът (Царят) дава кона (коня) на Афанти и ...
* В коридора видях преподаватела (преподавателя) ни.
* Трябва да слушаш лекара (лекаря).
В тези примери път, кон, цар, преподавател и лекар принадлежат към
посочената група, затова трябва да се членуват с -я (-ят), а не -а (-ът). Явно
студентите, които допускат такива грешки, бъркат правилата, правейки анало-
гия със съществителните имена, завършващи на твърди съгласни и погрешно
ги причисляват към тях.
Към тази група съществителни се отнасят и завършващите на оконча-
ния -ар и -тел (в старобългарския език -л и -р са били меки). Те в единствено
число трябва да се членуват с -я (-ят), например: вестникар (вестникаря/ вес-
тникарят); учител (учителя/учителят); железничар ( железничаря/ желез-
ничарят) и др.
Тук трябва да се обърне внимание на две неща: първо, дали тези същес-
твителни имат български произход и се изговарят с мек консонант -р и –л; не
всички съществителни, завършващи на -р и –л се отнасят към тази група. Ня-
кои от студентите или не знаят това, или го пренебрегват и допускат грешки
при членуването на тези съществителни.
Да разгледаме следните изречения с грешки:
* Професорят (Професорът) се казва Иван Василев.
* Ректорят (Ректорът) на университета ни е жена.
* Те в момента живеят в хотеля (хотела) до нашия университет.
* На пазаря (пазара) до нашия университет се продават различни зе-
ленчуци.
В посочените примери съществителните професор, ректор, пазар и хо-
тел нямат български произход и не се изговарят с меките -р и -л, затова трябва
са се членуват с -а (-ът), а не -я (-ят). Към тях спадат и: базар, кантар, ре-
зервоар, директор, мотел, пастел, петел, котел и много други. Допусналите
този тип грешки студенти не различават произхода на съществителните имена,
завършващи на -ар, -тел и -ор. Те ги включват в една група независимо от
произхода им и членуват всички с -я (-ят).
И в двата случая на грешки при образуването на членуваните форми в
тази група съществителни имена са налице свръхгенерализацията и взаимоин-
терференцията между граматическите правила. Или ако използваме тезата на
Селинкър, някои психолингвистични структури от междинния език „се запе-
чатват в мозъка на обучаваните чрез механизма на фосилизацията” и при

59
по-голяма част от тях трудно могат да бъдат изкоренени13.
Трябва да се посочи, че студентите погрешно употребяват членната
форма -а (-ът) вместо -я (-ят) при съществителните имена, завършващи на
мека съгласна по друга причина: недостатъчните им познания в областта на
историята на българския език ги възпрепятстват правилно да разграничат кои
съществителни завършват на мека съгласна и кои – не. А при погрешната
употреба на членната форма -я (-ят) вместо -а (-ът), на студентите липсват
знания за произхода на тези съществителни имена, което изисква в обучението
по български език да се отделят повече часове в тази насока.

Избор и употреба на пълна и кратка членна морфема

Грешките при избора на пълен или кратък член за съществителните
имена в единствено число от мъжки род са малко. Студентите добре знаят, че
той има две форми: пълен – -ът (-ят), който се добавя към подлога и кратък -а
(-я) – към съществителното, което служи като друга част на изречението (по-
вече като допълнение). Такова разграничаване е формално и има синтактична
функция. Например:
* Моливът ми е нов. (“моливът” е подлогът.)
* Дадох им молива. (“молива” е допълнение.)
* Цветът на молива е черен. (“цветът” е подлогът, „молива” е до-
пълнение)
* - Не вдигайте шум. – каза учителят. (“учителят” е подлогът.)
* Кажи това на учителя. (“учителя” е допълнение.)
Причините, поради които студентите грешат в тези случаи, не са свърза-
ни толкова с незнание на правилото, а поради това, че понякога им е трудно да
определят дали в синтактичната структура съществителното служи като подлог,
особено когато тази структура се различава от китайската. Например в ки-
тайския език изречението “应该尽快解决这个问题。” се превежда на българ-
ски като “Трябва бързо да се реши проблемът.” Тук съществителното 问题
(проблем) в китайския език е допълнение, а в българския вариант е подлог и се
членува с пълния член -ът. Но влияейки се от родния си език, някои студенти
членуват съществителното проблем с краткия член -а, и става “Трябва бързо да
се реши проблема (проблемът)”. Аналогични са и следните примери:
* За да се повиши стандарта (стандартът) на хората, в Китай се въ-
вежда реформа.
* Той е човека (човекът), с когото вчера се запознах.

Звукови промени при образуването на членувани форми на същест-

вителните имена от мъжки род, единствено число
При членуване на съществителни имена от мъжки род, единствено число,
ако има вметнато /ъ/ или суфикс /е/, те обикновено се запазват. Например: вя-
тър – вятъра – вятърът, косъм – косъма – косъмът, прозорец – прозореца –
прозорецът, огън – огъня – огънят, орел – орела – орелът и др. Изключение

13
Selinker & Lakshamanan 1992:197-198.

60
има само при съществителните, завършващи на окончанието –зъм (социализъм
– социализма – социализмът и др.). Тъкмо заради това изключение не малко от
студентите допускат грешки. Например: капитализъм – капитализъма (капи-
тализма) – капитализъмът (капитализмът).
Освен това заради взаимоинтерференцията между граматическите пра-
вила при членуването на тези съществителни имена някои студенти пропускат
неправилно вметнато /ъ/ и суфикса /е/. Интерференцията е под влияние на
правилата за образуване на числителни форми:
* Вятрът (Вятърът) беше силен.
* Студентът, седящ до прозорца (прозореца) е мой състудент.
* Старцът (Стърецът) казва на момъка ...
* Беше много студено. Седяхме около огня (огъня) и си приказвахме.

3. Образуване на членувани форми при съществителните имена от

женски и среден род
В категорията съществителни имена от женски род в единствено
число почти не се срещат грешки при членуването, защото за китайските сту-
денти е лесно да запомнят, че всички те приемат членната форма -та. Допус-
каните грешки, които са концентрирани около имената от женски род, завърш-
ващи на съгласна, се изразяват в това, че някои от обучаваните погрешно при-
бавят членна форма -а (-ът) вместо -та. Например:
Радостът (Радостта) му не може да се изрази с думи.
Младостът е прекрасен (Младостта е прекрасна).
Настъпва пролетът (пролетта).
Пролетът е дошъл (Пролетта е дошла), цветята цъфтят.
Дай ми сола (солта).
В посочените примери проблемът идва от неточното определяне на рода
на тези съществителни. Китайските българисти знаят, че завършващи на съг-
ласна съществителни имена са от мъжки род, докато подчертаните в горните
изречения завършват на съгласна и това е причината някои от тях да ги опре-
делят като имена от мъжки род и съответно да ги членуват с -а (-ът), а поня-
кога и -я (-ят). Други студенти правилно уточняват, че те са от женски род, но
въпреки всичко пак ги членуват с -а (-ът), или -я (-ят) – положение, което мо-
жем да си обясним единствено с тяхното невнимание. Допускането на грешки
при членуването на тези съществителни имена не е трудно за овладяване, само
трябва правилно де се определи родът им.
При съществителните от среден род, единствено число положението с
грешките на студентите е аналогично на това при женски род, единствено
число, за което стана въпрос по-горе. Обучаваните наизустяват правилото, че
всички те се членуват с членната морфема -то. Може би затова грешките в
тази група са по-скоро рядкост и засягат имената от среден род, които имат
чужд произход и завършват на -и, -у и -ю. Например те понякога членуват
такси с -те. Причината е, че някои от тях не знаят как да определят рода им.

4. Образуване на членувани форми при съществителните имена в

61
множествено число
Правилата за членуване на съществителните имена в множествено число
са точни и ясни: Завършващите на -и или -е, се членуват с -те, напр. бор – бо-
рове – боровете, мъж – мъже – мъжете, студент – студенти – студентите,
гора – гори – горите и др. А завършващите на -а или -я се членуват с -та, напр.
път – пътища – пътищата, брат – братя – братята, знаме – знамена – зна-
мената, поле – поля – полята и др.
Въпреки че има два варианта, но тъй като няма изключение от общопри-
етите норми, за студентите не представлява трудност, след като вече са опре-
делили числото им, да се съобразят с това дали завършват с -я и -а, или -и и -е.
Ако се срещат грешки, те са само по технически причини или заради това, че
погрешно е определено числото на съществителното. Например при изпълне-
нието на задачата да членуват подчертаното съществително име в изречението
“Много ми харесват борове в планината.” е допуснато да се членува борове с
-то – “Много ми харесват боровето (боровете) в планината.” Явно този,
който е сгрешил, не знае рода на борове и го определя като съществително в
единствено число от среден род.

5. Членуване на съществителни имена в именни словосъчетания със

съгласувани определения
Съществителните имена често се намират в словосъчетания с прилага-
телни, числителни, местоимения, причастия и други, които са техни съгласу-
вани определения. Напр. хубави книги, един молив, два стола, три черни мо-
лива, загубена котка, четири загубени паспорта, пишещ студент, пет знаещи
студенти, мой пуловер, шест мои пуловера, мой приятел, първи човек, седем
мои приятели, висок младеж, този учител и т.н. Когато изразява граматичес-
ката категория “определеност”, даденото словосъчетание се членува, но оп-
ределителният член се употребява само веднъж и то към първата дума в сло-
восъчетанието. Например: Великата китайска стена; Видях високия бълга-
рин; Хубавата книга; Първия(т) студент; Загубените котки; Четирите
загубени паспорта; Пишещия(т) студент; Дошлите хора; Двата стола;
Седемте мои приятели ... .
Грешките на китайските студенти при членуването на съществителните
имена в такива именни словосъчетания не са с толкова голяма честота, но все
пак се срещат, за което свидетелстват и следните примери:
Хубавото момичето (Хубавото момиче) днес не дойде.
Всички студентите (Всичките студенти) трябва да се явят на изпита.
Той ще отиде на среща с новия си тъмносиния костюм (новия си
тъмносин костюм).
Този тип грешки се правят или по невнимание, или поради факта, че до-
пускащите ги не са усвоили добре правилата за членуването на именните сло-
восъчетания. Те се срещат повече в началния стадий от обучението по българ-
ски, но при някои студенти се забелязват и в по-късни етапи.

ІІ. Грешки, свързани с употребата на категорията „определеност”

62
при съществителните имена
Членуването на съществителните имена е едно от най-трудно преодоли-
мите препятствия пред китайските студенти в процеса им на овладяването на
българския език. Повечето от тях добре знаят какво означава определителен
член, каква е функцията му и какъв е основният принцип за членуването на
съществителните имена, но въпреки това са налице многобройни грешки.
Причините за това могат да се открият преди всичко в разликата между начи-
ните на изразяването на определеността на съществителните имена в китайс-
кия и в българския език, от една страна, и сложността и разнообразието на
определеността на съществителните имена в българския, от друга. За да изра-
зят правилно определеността на съществителните имена в българския език,
китайските студенти първо трябва да преодолеят негативния пренос на родния
си език, и второ, правилно да определят дали съществителното притежава ка-
тегорията определеност.
В китайския език съществителните имена нямат членни форми. Опреде-
леността на предметите, назовавани със съществителни имена, се изразява
чрез показателни местоимения или се подразбира от контекста, без да е необ-
ходимо добавянето на каквито и да е други думи. Самите съществителни за-
пазват основната си форма без никакви промени при всякакви обстоятелства.
Например:
--我们在找一间屋子 (неопределеност)开会。 （Търсим стая за събрание.）
--这里有间屋子 (неопределеност)。(Тук има една стая)
--咱们进屋子 (определеност)里去吧！（Хайде да влезем в стаята.）
小刚说文具盒里有一只铅笔 (молив) (неопределеност)，一本书，还有许
多其他东西。我不信，就检查了一下，没有找到铅笔 (определеност)。我就问：
“小刚，铅笔(определеност)在哪儿呢？ (Сяоган каза, че в кутията има един
молив, една книга и много други неща. Не повярвах и проверих. Но не намерих
молива. Попитах го: “Сяоган, къде е моливът?”)
От посочените примери се вижда, че и в двата случая съществителните
屋子(стая) и 铅笔 (молив) в китайския език, независимо от определеността, не
променят формите си, т.е. към тях не се прибавят никакви членни форми.
Докато в българския език, както вече се спомена по-горе, граматическата
категория “определеност” на предметите, назовавани от съществителни имена
се изразява чрез определителен член (членна форма, членна морфема), или по
друг начин казано, чрез членуваните форми на съществителните. Определе-
ността в българския език има три разновидности: индивидуална, количествена
и генерична.
Неупотребата на членна форма при съществителните имена в китайския
език и сложните случаи при определянето на това дали трябва да се членуват
дадените съществителни имена в българския език предизвикват огромни зат-
руднения сред китайските студенти, което неминуемо води до голяма честота
на допусканите от тях грешки. Тези отклонения от кодифицираната норма на
българския език се правят както при подбора на членните форми с – група
грешки, която вече бе обсъдена по-горе, в параграфа “Образуване на членувана
форма на съществителните имена”, така и при избора на определеността на

63
съществителните.
Както и в другите случаи, така и при членуването на съществителните
имена студентите допускат повсеместни грешки заради негативния пренос от
родния им език – китайския. Тези грешки се срещат най-много в началния етап
на обучението им по български, когато обучаващите се все още нямат навик да
членуват съществителните имена. Повлияни от нечленуваността на съществи-
телните имена в китайския език, някои от тях често не слагат никакъв опреде-
лителен член към съществителните имена, както е и в посочените по-долу
примери:
Мой молив (Моят молив) е хубав.
Яна извади книга (книгата) от чанта (чантата) и я сложи на маса (ма-
сата).
В стая (стаята) ни има два стола и две маси.
Черна дъска (Черната дъска) в тази стая е голяма.
* * *
По-късно, в хода на учебния процес този тип грешки постепенно нама-
ляват, но при някои от студентите се срещат през целия курс на следването им.
Главната причина е не толкова невнимание, колкото че те не могат да усвоят
достатъчно добре нормативните знания за членуването на съществителните
имена.
В заключение искаме да обобщим, че за китайските българисти труд-
ностите, свързани с членуването на съществителните имена в българския език,
се оказват най-непреодолими и в този аспект грешките, произтичащи от тях,
остават относително устойчиви в различните етапи от езикоусвояването.
Следва да се отбележи и наблюдението ни, че с повишаване на езиковото ниво,
грешките при формообразуването намаляват по-бързо, докато тези при прак-
тическата употреба са доста по-упорити. На по-късен стадий грешките при
образуването на членуваните форми на съществителните почти изчезват, но
неправилната употребата на членуваните форми продължава да съществува в
целия процес на обучението по български език.
От направения анализ се вижда, че за китайските студенти българската
граматическа система е изключително сложна. Това, че тя е коренно различна
от китайската, не оказва решаващо влияние, а главният проблем за тях идва от
многобройните изключения на общоприетите езикови норми. От една страна,
за да усвоят лингвистичните правила, студентите правят аналогия с по-рано
усвоените езикови знания на родния им китайски или на чужди езици, като
английския например и много често ги обобщават, допускайки по този начин
свърхгенерализация. От друга страна, ако не успеят да разграничат сферите на
езиковите норми и техните изключения, студентите често ги объркват и така се
получава взаимната интерференция на различни граматически правила в бъл-
гарския и другите езици. Налице са и други фактори като погрешната методика
на учене, а понякога и на преподаване, които също допринасят за недоброто
усвояване на българския език, а оттам водят и до затруднения при комуника-
циите с носители на езика.
Заради ограничения размер на настоящата работа не могат да се обхванат

64
всички въпроси, свързани с многобройните и разнопосочни грешки на ки-
тайските студенти при членуването на съществителните имена в българския
език, затова те ще бъдат обект на отделна публикация.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Банова, 2007: Банова, С. Граматическата категория род: параметри и реализации.

„Веда Словена“, С., 2007
Георгиева, Мурдаров, 1982: Георгиева, Ел.; Вл. Мурдаров. Граматика на грешките.
Библиотека “Езикова култура”, С., 1982.
Пашов, 1989: Пашов, П. Практическа българска граматика. Държавно издателство
“Народна просвета” (първо издание), С., 1989.
Стоянова, 1979: Стоянова, Ю. Две хипотетични стратегии на пораждане при съгласу-
ване. В: Български език, кн. 1, 1979: 31-37.
Стоянова, 2000: Стоянова, Ю. Върху онтогенезата на категорията „определеност“ в
съвременния български книжовен език. В: Едно поколение български езиковеди
(под ред. на Й. Тишева и Г. Колев). Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, София, 2000:
99-107.
Стоянова, 2001: Стоянова, Ю. Универсална граматика, междинен език и овладяване
на български детерминатори. В: Обучение без граници. Език и култура. Мате-
риали върху електронен носител (CD) от Международната научна конференция,
София, 15-17 ноември 2001: 258–277.
Стоянова,2006: Стоянова, Ю. Психолингвистични изследвания. “Веда Словена – ЖГ”,
С., 2006.
Тиен, 2004: Тиен, Дзиендзюн. „Негативната интерференция на родния език върху
китайските студенти”. В: Чуждоезиково обучение (4), МОН,·2004: 49-58.
Тиен, Д. и М. Тиен 2013: Тиен, Дзиендзюн и Мариана Тиен. „Грешките на китайските
студенти при използването на съществителни имена в българския език”, док-
лад, изнесен по време на III-ия конгрес по българистика, С. 23-26 май 2013 (18 с.
под печат).
Corder, 1967: Corder, S.P. The Significance of Learners` Errors. International Review of
Applied Linguistics vol. 5, 1967: 161-170.
Corder, 1971: Corder, S. P. Idiosyncratic Dialects and Error Analysis. IRAL, 9, (2), 1971:
147-160.
Corder, 1981: Corder, S. P. Error analysis and interlanguage. Oxford: Oxford University
Press, 1981.
Lаdо, 1957: Lаdо, R. Linguistics across Cultures. Ann Arbor: University of Michigan Press,
1957.
Nemser, 1971: Nemser, W. Approximative systems of Foreign Language Learners. IRAL,
9, (2), 1971:115-124.
Nemser, 1975: Nemser, W. Problems and prospects in contrastive linguistics. - In: Modern
linguistics and language teaching. Budapest, 1975: 99-113.
Selinker, 1972: Selinker, L. Interlanguage. IRAL, 10, (3), 1972: 209-231.
Selinker & Lakshamanan, 1992: Selinker, L., & Lakshamanan, U. Language transfer and
fossilization: The “Multiple Effects Principle”. In S. M. Gass, & L. Selinker (Eds.),
Language transfer in language learning , Amsterdam: John Benjamins, 1992:197-216.
Vakareliyska, 1993: Vakareliyska, C. „Implications from aphasia for the syntax of
null-subject sentences: Underlying subject slots in Bulgarian”. In: Cortex vol. 29:

65
 №3,September 1993: 409-430.
Vakareliyska, 1996: Vakareliyska, C. Subject/topic slots in Bulgarian: Evidence from
aphasia. In J. Toman, ed., Papers from the Third Annual Workshop on Formal
Approaches to Slavic Linguistics The College Park Meeting. (University of Maryland,
May 15, 1994), Ann Arbor, Michigan Slavic Publications, vol.38, 1996: 273-290.
Weinreich, 1979: Weinreich, U. Languages in Contact: Findings and Problems 1979
蒋祖康 1999: 蒋祖康。 《第二语言习得研究》 （刘润清，胡壮麟主编） ，第1版第1次印
刷，外语教学与研究出版社, 1999年。
金丕良 1994: 金丕良。 《保加利亚语》 （第一册） ，第1版第1次印刷，外语教学与研究
出版社, 1994年。
鲁健骥 1984: 鲁健骥。 《汉语语音偏误》,北京语言文化大学教授，1984年。
鲁健骥 1987: 鲁健骥。 《汉语词语偏误》, 北京语言文化大学教授，1987年。
鲁健骥 1993: 鲁健骥。 《汉语语用偏误》, 合作吕文华, 1993年。
鲁健骥 1994: 鲁健骥。 《汉语语法偏误》, 北京语言文化大学教授，1994年。
刘知白 1995: 刘知白。 《保加利亚语》 （第四册） ，第1版第1次印刷，外语教学与研究
出版社, 1995年。
刘润清 2000: 刘润清。 《外语教学中的科研方法》 （刘润清，胡壮麟主编） ，第3版，3
次印刷，外语教学与研究出版社，2000年。

66
 ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ТЕКСТЫ В ОБУЧЕНИИ БОЛГАРСКИХ
СТУДЕНТОВ-РУСИСТОВ (КОНЦЕПТ „EДА“)
Ирина Манова

USING PRECEDENT TEXTS IN RUSSIAN TEACHING TO

BULGARIAN STUDENTS (THE CONCEPT “FOOD”)
Irina Manova

Summary: In the article, the author considers the practice of using precedent texts in
the process of Russian teaching. It is stated that this practice allows students to get a Russian
linguistic picture of the world and improve their lingo-cultural competence. It also involves
them in the practice of cross-cultural communication. In particular, in the article is discussed
the use of precedent texts connected with the concept “Food”.
Key words: cross-cultural communication, lingo-cultural competence, precedent
texts, linguistic picture of the world, concept, “Food”.

Предметом нашего доклада является актуальный и перспективный, как с

теоретической, так и с методической точки зрения, вопрос о прецедентных
текстах и их использовании в процессе обучения русскому языку болгарских
студентов – русистов. В первую очередь мы остановимся на сути прецедент-
ных текстов, являющейся основанием для их использования в исследованиях
по лингвокультурологии – на наш взгляд, самому эвристическому направле-
нию в современной лингвистике. Затем рассмотрим разные взгляды на термин
„концeпт“. Далее приведем примеры прецедентных текстов через призму кон-
цепта „Еда“.
Термин „прецедентные тексты“ (далее ПТ) является одним из основных
в теории языковой личности, социолингвистики, лингвокульторологии и линг-
водидактики. Он был использован впервые Ю. Н. Карауловым в 1986 г. в до-
кладе „Роль прецедентных текстов в структуре и функционировании языковой
личности“ на VI Международном конгрессе преподавателей русского языка и
литературы. В дальнейшем ПТ вызывают интерес у таких ученых как А. Е.
Супрун, В. Г. Костомаров, Н. Д. Бурвикова, М. А. Соболева, Л. Б. Савенкова,
Г. Г. Слышкин, Е. Г. Ростова, Д. Б. Гудков, В. В. Красных, И. В. Захаренко, Д.
В. Багаева и др.
Приведем определение ПТ, которое дает Ю.Н. Караулов: „Назовем пре-
цедентными – тексты, (1) значимые для той или иной личности в познаватель-
ном и эмоциональном отношениях, (2) имеющие сверхличностный характер,
т.е. хорошо известные и широкому окружению данной личности, включая ее
предшественников и современников, и, наконец, такие, (3) обращение к кото-
рым возобновляется неоднократно в дискурсе данной языковой личности“
(Караулов 1987: 216). В этой же работе он указывает на такие признаки ПТ как
„хрестоматийность и общеизвестность“. По мнению автора, „знание преце-
дентных текстов есть показатель принадлежности к данной эпохе и ее культу-
ре...“ (Там же). Ю. Н. Караулов считает источником возникновения ПТ рус-
скую, мировую классическую литературу и „фольклорные шедевры“. Очень

67
важной является его мысль о том, что „в дискурс языковой личности преце-
дентный текст редко вводится целиком, а всегда только в свернутом, сжатом
виде – пересказом, фрагментом или же, как было показано выше, намеком –
семиотически“ (Караулов 1987: 218). Он отмечает, что ПТ могут быть исполь-
зованы как цитаты, как названия произведения, как имя автора или как имя
персонажа.
В. Г. Костомаров и Н. Д. Бурвикова рассматривают „каким образом, в
какой форме [прецедентные] тексты становятся значимыми для языковой лич-
ности“ (Костомаров и Бурвикова 1994: 73). Процесс свертывания текста до
прецедентного высказывания они называют „текстовой редукцией“. Наблюде-
ния показывают, что сильными позициями для протекания этого процесса
представляют собой позиции заголовка, первого предложения и последнего
предложения в тексте. Авторы отмечают два типа связи между прецедентным
высказыванием и текстом – повторение фразы („Скажи-ка, дядя...“) и замеще-
ние текста фразой („И ты, Брут!“).
Следует отметить, что кроме термина ПТ, в лингвистике существует и
термин „текстовые реминисценции“ (А. Е. Супрун). Несмотря на то, что в него
вкладывается психолингвистическое содержание, он во многом коррелирует с
термином Ю. Н. Караулова. А. Е. Супрун расширяет объем понятия ПТ, счи-
тая, что „не стоит ограничивать корпус источников текстовых реминисценций
только „прецедентными“ текстами из большой литературы“ (Супрун 1995: 23).
Кроме указанных Ю. Н. Карауловым источников ПТ, он отмечает еще детскую
литературу, фельетоны, деловые тексты, устную речь, публицистику, попу-
лярные песни, политические тексты. Белорусский лингвист видит в корпусе
текстовых реминисценций „размытое или нечеткое множество“. Этот корпус
не является постоянным во времени и не совпадает даже у носителей одного и
того же языка. К текстовым реминисценциям А.Е. Супрун не относит фразео-
логизмы и паремии. В статье ставится вопрос о коммуникативных неудачах, с
которыми сталкиваются иностранцы, изучающие русский язык, и об установ-
лении „некоего минимума прецедентных текстов, обеспечивающего адекват-
ное восприятие хотя бы важнейших для данного языка текстовых реминис-
ценций“ (Супрун 1995: 27).
В. В. Красных, Д. Б. Гудков, И. В. Захаренко, и Д. Б. Багаева создают ряд
коллективных работ, связянных с прецедентными феноменами. Авторы вкла-
дывают в термин „прецедентный феномен“ (далее ПФ) такое же содержание,
что и Ю. Н. Караулов в ПТ, но далее они останавливаются только на нацио-
нально-вербальных ПФ, выделяя среди них прецедентный текст (произведения
литературы, тексты песен, рекламные тексты, анекдоты и т.п.), прецедентное
высказывание (цитаты, пословицы), прецедентную ситуацию (например ситу-
ацию предательства), символ прецедентного феномена (имена литературных
героев, исторических лиц и деятелей культуры, детали феномена). Что касает-
ся фразеологизмов, они отмечают, что у них отсутствует „прецедентность“ в
их пониманиии из-за того, что „за ними не стоит прецедентный текст или пре-
цедентная ситуация“ (Красных, Гудков, Захаренко и Багаева 1997а: 71). В дру-
гой своей работе из цикла статей о ПФ вышеуказанные авторы исследуют се-

68
мантику и употребление прецедентных высказываний. Кроме „канонического“
(строгая цитата), они указывают на „трансформированные прецедентные вы-
сказывания“, подвергающиеся в речи изменениям. Д. Б. Гудков, В. В. Крас-
ных, И. В. Захаренко, Д. Б. Багаева подчеркивают, что „Тексты, влючающие в
себя ПВ, несут обычно экспрессивную окраску, выраженную с различной сте-
пенью яркости“ (Красных, Гудков, Захаренко и Багаева 1997б: 112).
Стоит отметить, что ПТ вызывают интерес не только в социо-, психо-
лингвистическом аспекте, с точки зрения стилистики, перевода, литературове-
дения (там используется термин „интертекстуальность“), но и с лингводидак-
тических позиций. Так, например Е. Г. Ростова определяет следующие цели
методических исследований: „определение корпуса (перечня, списка) преце-
дентных текстов, функционирующих в настоящее время в русской языковой
общности в целом и в тех или иных ее социальных слоях (Ростова 1993: 7-8),
„установление динамики развития корпуса прецедентных текстов в диахрони-
ческом плане“ (Ростова 1993: 9), способы использования ПТ в работе с инофо-
нами, формирование „вторичной языковой личности“. (термин Ю. Н. Карауло-
ва, восходящий к В.В. Виноградову, использованный И.И. Халеевой в методи-
ке преподавания русского как иностранного).
Г. Г. Слышкин, разрабатывая лигвокультурные концепты ПТ, определя-
ет четыре функции, в которых могут быть использованы ПТ. Это „номинатив-
ная функция“, „персуазивная функция“ (функция убеждения), „людическая
функция“, в которой ПТ становится объектом языковой игры и „парольная
функция“ в качестве средства групповой идентификации (Слышкин 2000:
115).
Вышеизложенное позволяет нам сделать вывод, что даже такой беглый,
далеко не полный обзор работ, посвященных проблеме ПТ, показывает несо-
мненный интерес к ней. Нам бы хотелось особо подчеркнуть одну очень важ-
ную тенденцию в современной русистике, а именно тот факт, что наряду с
сугубо теоретическими работами в конце XX века и в начале XXI наблюдается
настоящий лексикографический бум. С. Г. Шулежкова – авторитетный линг-
вист, занимающийся крылатыми словами и являющийся автором „Словаря
крылатых выражений из области искусства“ и в соавторстве с В. П. Берковым
и В. М. Мокиенко „Большого словаря крылатых слов русского языка“, спра-
ведливо отмечает: „Словарное дело в последние два десятилетия переживает
настоящий бум. Это касается и сферы, которая ранее находилась на задворках
отечественной лексокографии: наряду со службой нового слова, в России
складывается служба неологизмов иного плана – паремий, изречений, афориз-
мов, фразеологических единиц и, наконец, крылатых выражений“ (Шулежкова
2003: 4). Несмотря на то, что понятие ПТ шире по объему, чем понятие крыла-
тые слова, вышедшие в свет словари крылатых слов, а также словари живой
русской речи (Белянин и Бутенко 1994), современных цитат (Душенко 2005),
крылатых фраз русского кино (Елистратов 1999 и Кожевников 2001) облегча-
ют работу преподавателей русского как иностранного.
В болгарской лингвистике термин „прецедентные тексты“ за небольши-
ми исключениями (см. работы Г. Гырдева, З. Барболовой, М. Симеоновой и

69
др.) не получил широкого распространения. Тем не менее, нам представляется,
что ознакомление болгарских студентов-русистов с ПТ – важный момент в их
профессиональной подготовке, так как ПТ являются одним из способов вхож-
дения в русскую языковую картину мира и формированию вторичной языко-
вой личности. Программы по практическому русскому языку для студентов
старших курсов отделения „Русской филологии“ Софийского университета
предусматривают работу над публицистическими текстами, изобилующими
„упоминанием“, „прямой цитацией“, „квазицитацией“, „аллюзией“, „продол-
жением“ ПТ, по терминологии Г. Г. Слышкина. Следовательно, на младших
курсах следует ввести определенный объем ПТ, связанный с темами по лекси-
ке и развитию речи. Разумееется, такая задача не под силу только преподава-
телям практического курса. Известное количество ПТ предлагают курсы стра-
новедения, литературы, фольклора и некоторые элективные курсы. Неразрабо-
танными в болгарской русистике остаются отбор ПТ, виды упражнений над
ПТ. Создание лингвокультороведческих словарей, в которых при рассмотре-
нии общечеловеческих и национально-специфических концептов наряду со
словами и фразеологизмами будут представлены и ПФ, – задача близкого бу-
дущего.
Антропоцентрическая парадигма в языкознании, сменившая системно-
структурную, привела к возникновению новых лингвистических дисциплин,
среди которых когнитивая лингвистика, прагмалингвистика, коммуникативная
лингвистика, лингвокульторология. Лингвокульторология является сравни-
тельно молодой дисциплиной. Ее название предложила В. Н. Телия – ученый-
фразеолог с мировым именем. Бурный рост работ в этой области привел к
определению объекта, предмета, задач и цели самой дисциплины, ее отмеже-
ванию от таких дисциплин как лингвострановедение, когнитивная лингвисти-
ка и этнолинвистика, к формулировке основных понятий и терминов, к кон-
кретным исследованиям.
Как в каждом ответвлении лингвистики, налицо и многие нерешенные
вопросы. Под лингвокульторологией вслед за Е. И. Зиновьевой и Е. Е. Юрко-
вым будем понимать теоретическую филологическую дисциплину, „которая
исследует различные способы представления знаний о мире носителей того
или иного языка через изучение языковых единиц разных уровней, речевой
деятельности, речевого поведения, дискурса, что должно позволить дать такое
описание этих объектов, которое во всей полноте раскрывало бы значение
анализируемых единиц, его оттенки, коннотации и ассоциации, отражающие
сознание носителей языка“ (Зиновьева и Юрков 2006: 15). Базисными поняти-
ями этой дисциплины являются языковая картина мира, ментальность, кон-
цепт и др. Наряду с термином „концепт“ употребляются такие термины как
„лингвокультурема“ (В. В. Воробьев), „логоэпистема“ (Е. М. Верещагин, В. Г.
Костомаров), „лингвосапиентема“ (Е. М. Верещагин, В. Г. Костомаров) и др.
В нашей работе мы будем использовать термин „лингвокультурный концепт“
или „концепт“ в значении лингвокультурный концепт.
В 1928 г. С. А. Аскольдов-Алексеев, опубликовавший работу „Коцепт и
слово“, впервые ввел в лингвистику термин „концепт“. Почти полвека термин

70
не получил широкого распространения, зато за последние 30-35 лет он прочно
завоевал себе место в культорологии, когнитивной лингвистике и лингвокуль-
торологии. По мнению Е. И. Зиновьевой и Е. Е. Юркова, существует „огром-
ное количество дефиниций концепта“ (Зиновьева и Юрков 2006: 103). В тер-
мин „концепт“ вкладывают разное содержание в культорологии – напр. „сгу-
сток культуры“ у Ю. С. Степанова, в когнитивной лингвистике – см. следую-
щее определение концепта, предложенное В. А. Масловой: „семантическое
образование, отмеченное лингвокультурной спецификой и тем или иным обра-
зом характеризующее носителей определенной этнокультуры“ (Маслова 2008:
50), в лингвокульторологии – „основная единица ментальности, заключающая
в себе яркое образное представление и пучок ассоциаций и коннотаций, репре-
зентируемая вербально языковыми единицами разных уровней (словом, слово-
сочетанием, всей словообразовательной парадигмой и т.д.)“ (Зиновьева и Юр-
ков 2006: 112).
У разных авторов выделяется разное количество концептов. У А. Веж-
бицкой для русской культуры характерны три концепта: „Судьба“, „Тоска“,
„Воля“. Ю. С. Степанов считает, что их количество – 40-50. По мнению В. А.
Масловой их несколько сотен. Существуют также разные принципы класси-
фикации концептов – по степени распространенности, по отношению к дис-
курсу, по структуре концепта.
Концепт „Еда“, который мы рассматриваем в данной работе, является
одним из основных общечеловеческих концептов, характеризующийся и опре-
деленной национальной спецификой. В некоторых работах используются
названия концепт „Пища“ и концепт „Питание“. Исходя из семантики слов
еда, пища и питание,1 мы считаем, что концепт „Еда“ – самый подходящий. В
русской лингвистике эта тема вызывает большой интерес. В последние годы
написано ряд диссертаций на эту или подобные темы (в ряде работ исследуют
не концепт „Еда“, а гастрономический, пищевой, кулинарный код культуры).
Эти работы написаны на материале русского языка или в сопоставительном
плане (О. Г. Савельева, И. К. Миронова и др.). Лигвисты высвечивают в своих
исследованиях разные грани явления. Это обусловлено, с одной стороны, зна-
чительным объемом материала, а с другой – научными позициями авторов.
В нашем понимании исследование концепта „Еда“ должно включать:
название традиционной русской пищи, фразеологию с компонентами названи-
ями еды и утвари, пословицы, поговорки, скоропоговорки, басни, сказки,
анекдоты, библеизмы, цитаты из литературных произведений, цитаты из
фильмов, цитаты из песен, в том числе и из детских, рекламные слоганы, рус-
ское речевое поведение.
В настоящей работе мы хотим показать как „работает“ идея о ПТ в обу-
чении русскому языку на основе концепта „Еда“. Выбор этого концепта не
случаен. Во-первых, это один из базовых общечеловеческих концептов. Во-
вторых, он имеет национальную специфику, так как традиционная пища каж-
дого народа обусловлена географическим расположением и климатом. В-
1
См. Евгеньева 1981-1984: Т. 1, стр. 698; Т. 3, стр. 752.

71
третьих, этот концепт охватывает огромные слои лексики, фразеологии и тек-
стов в широком смысле слова. Под ПТ, или ПФ будем понимать все языковые
средства за исключением традиционных названий пищи и утвари, фразеоло-
гизмов, семантически связанных с концептом „Еда“.
Возможны разные подходы к классификации ПТ – по источнику возник-
новения, по виду, по функции, по типу использования ПТ. В нашей работе мы
будем придерживаться классификации по источнику возникновения ПФ.
К первому типу ПФ относятся сказки. Предлагаем следующий список
русских народных сказок: „Солдат и пельмени“, „Солдат и сало“, „Три калача
и одна баранка“, „Щука с хреном“, „Маша и медведь“, „Три медведя“, „Яич-
ко“, „Репка“, „Репа и мед“, „Репа“, „Мужик и медведь“, „Дорогой обед“,
„Сказка о молодильных яблоках и живой воде“, „Скатерть, баранчик и сума“,
„Горшок“, „Бобовое зернышко“, „Каша из топора“ и др. Прецедентными вы-
сказываниями из этих сказак являются: „Где моя большая ложка?“, „Кто пил
из моей чашки?“, „Не садись на пенек, не ешь пирожок!“. Прецедентными
именами являются „Колобок“ и „Курочка Ряба“.
Ко второму типу относятся библеизмы, представляющие собой значи-
тельный пласт фразеологии и паремий в языках обоих православных стран. На
библеизмы стоит обратить внимание и в силу того факта, что ими пронизана
вся наша культура. В годы официального атеизма они отмечались в словарях
пометами книжное или устарелое. Однако в последние десятилетия они как бы
приобрели второе дыхание. Библеизмы, связанные с концептом „Еда“ это:
запретный плод (то, что трудно достижимо и недоступно, представляется осо-
бенно желанным, привлекательным, заманчивым); „Кто не работает, тот не
ест“; манна небесная (пища, которую Бог посылал иудеям в пустыню на их
пути); „выпить горькую чашу до дна“; „вливать/влить молодое вино в мехи
старые“ и т.д. Так как библеизмы в обоих языках совпадают, просто следует
привести список русских библеизмов.
Теперь обратимся к басням. Очень продуктивным источником возник-
новения ПФ в русском языке являются басни И. А. Крылова. Прецедентными
высказываниями в русском языке стали: „А Васька слушает да ест“ (басня
„Кот и повар“); „Попался, как ворона в суп!“ (басня „Ворона и курица“); „Во-
роне где-то бог послал кусочек сыру“ (басня „Ворона и лисица“). Прецедент-
ными ситуациями являются назавания басен „Демьянова уха“ и „Лисица и
виноград“.
Заслуживают внимания и детские песни, которые также являются источ-
ником возникновения ПТ. В качестве примеров можем привести следующие:
„Антошка, Антошка./ Пойдем копать картошку“; „Прилетит вдруг волшебник/
В голубом вертолете,/ И бесплатно покажет кино./ С днем рождения поздра-
вит/ И конечно, подарит/ Мне в подарок пятьсот „эскимо“; „Жуй кокосы, ешь
бананы! Чунга-чанга“ и др.

72
 Теперь перейдем к многочисленным ПТ, появившихся на основе литера-
турных произведений.2 Приведем несколько примеров: „С корабля на бал“ (А.
С. Пушкин, „Евгений Онегин“); „На блюдечке с золотой каемочкой“, „Не де-
лайте из еды культа“, „Грузите апельсины бочках братья Карамазовы“ (Ильф и
Петров); „Ешь ананасы, рябчиков жуй... (поэма В. В. Маяковского „Владимир
Ильич Ленин“); „Анушка уже разлила масло“, „Осетрина второй свежести“
(М. А. Булгаков „Мастер и Маргарита“), „осетрина-то с душком“ („Дама с
собачкой“ А.П. Чехов); „После первой не закусываю“ (М. Шолохов „Судьба
человека“) и др. Важными для вхождения в русскую культуру, являются пре-
цедентные имена, как „Крыжовник“, „Вишневый сад“, „Мед на хлебе“ (В. Со-
лоухин), „Ягодные места“ (Е. А. Eвтушенко) и др.
Цитаты из песен тоже пополняют корпус ПФ: „рюмка водка на столе“
(песня Г. Лепса), „И девочек наших ведут в кабинет“, „На Дерибасовской от-
крылася пивная“, „Поручик Голицын, корнет Оболенский, налейте вина“, „Ой
цветет калина в поле у ручья“ и т.д.
Любимые несколькими поколениями кинокомедии также являются ис-
точников возникновения ПФ. Такими являются: „Кушать подано! Садитесь
жрать, пожалуйста“, „А в тюрьме сейчас ужин“ („Джентельмены удачи“); „ты,
ваше благородие, нарезался!“, „Я требую продолжения банкета“ („Иван Васи-
льевич меняет профессию“); „Шампанское с утра пьют или аристократы или
дегенераты“ („Бриллиантовая рука”); „А компот?“ („Операция ‘ы’“); „Какая
гадость эта ваша заливная рыба!“ („Ирония судьбы, или С легким паром“) и
др.
Обратимся к русским скороговоркам, связанными с едой: „Дед Данила
делил дыню; дольку Диме, дольку Дине“; „Вы малину мыли ли? Мыли да не
мылили“; „Щенок за обе щеки уплетает щи из щавеля“ и др.
Язык рекламы также породил определенное количество ПФ в русском
языке. Несмотря на то, что срок существования этих ПФ сравнительно корот-
кий, они тоже имеют место в языке. Например, в русском языке стали упо-
треблять „сладкая парочка“ (телереклама шоколадных батончиков „Твикс“),
„Ваша киска купила бы Вискас“, „Не тормози – сникерсни“ (рекламный слоган
батончика „Сникерс“) и др.
Исследуя русские пословицы и поговорки, связанные с едой, мы пришли
к выводу, что самой большой „семантической плотностью“ обладают преце-
дентные высказывания, содержащие в качестве компонента слова каша, щи,
хлеб, кисель, квас, блины, хрен, редька, уха, соль, суп. Примеры: „Щи да каша
– пища наша“, „Хлеб всему голова“, „Кашу маслом не испортишь“, „С чая
лиха не бывает“, „Блин – не клин: брюхо не расколет“, „Кисель и беззубый
съест“, „Хрен редьки не слаще“ и т.п. Особое оживление у студентов на заня-
тиях вызывают загадки, как: „Красна девица сидит в темнице, а коса – на ули-
2
Хотя может быть правильнее было бы сказать были многочисленными. Это, по мнению
некоторых авторов, связано с тем, что: „Языковые процессы отразили смену литературо-
центристского типа культуры зрелищноцентристским“ (Шулежкова 2003: 4).

73
це“ (Морковь), „Нет ни окон, ни дверей – полна горница людей“ (тыква), „Чем
больше ешь, тем больше на столе остается“ (раки) и др.
В данном докладе нам хотелось бы приоткрыть дверь в русскую нацио-
нальную картину мира через один из ее концептов. Практика показывает, что
работа над ПФ вызывает положительные эмоции у студентов, повышает уро-
вень их мотивации при изучении русского языка, способствует становлению
„вторичной языковой личности“, делает их более толерантными к другой
культуре, помогает им взглянуть более пристально на свою собственную и
повышает уровень межкультурной коммуникации.

БИБЛИОГРАФИЯ

Белянин и Бутенко 1994: Белянин В. П. и И. А. Бутенко. Живая речь. Словарь

разговорных выражений. Москва: ПАИМС.
Душенко 2005: Душенко К. В. Словарь современных цитат. Москва: Эксмо.
Евгеньевая 1981–1984: Евгеньевая А. П., ред. Словарь русского языка в 4-х томах.
Москва: АН СССР – Руский язык.
Елистратов 1999: Елистратов В. С. Словарь крылатых слов (русский кинематограф).
Москва: Русские словари.
Зиновьева и Юрков 2006: Зиновьева Е. И. и Е. Е. Юрков. Лингвокульторология.
Учебник. Санкт-Петербург: Осипов.
Караулов 1987: Караулов, Ю. Н. Русский язык и языковая личность. Москва: Наука.
Кожевников 2001: Кожевников А. Ю. Большой словарь: Крылатые фразы
отечественного кино. Санкт-Петербург: ОЛМА Медиа Групп.
Костомаров и Бурвикова 1994: Костомаров В. Г. и Н. Д. Бурвикова. „Как тексты
становятся прецедентными“. Русский язык за рубежом. № 1: 73-76.
Красных, Гудков, Захаренко и Багаева 1997а: Красных В. В., Д. Б. Гудков, И. В.
Захаренко и Д. В. Багаева. Когнитивная база и прецедентные феномены в
системе других единиц и в коммуникации. Вестник Московского
университета. Сер. 9. Филология. № 3: 62-75.
Красных, Гудков, Захаренко и Багаева 1997б: Красных В. В., Д. Б. Гудков, И. В.
Захаренко и Д. В. Багаева. Некоторые особенности функционирования
прецедентных высказываний. Вестник Московского университета. Сер. 9.
Филология. № 4: 106-115.
Маслова 2008: Маслова В. А. Когнитивная лингвистика. 3-е изд., перераб. и дополн.
Минск: ТетраСистемс.
Ростова 1993: Ростова Е.Г.. „Использование прецедентных текстов в преподавании
РКИ: цели и перспективы“. Русский язык за рубежом. № 1: 7-15.
Слышкин 2000: Слышкин Г. Г. Лингвокультурные концепты прецедентных текстов.
Москва: Academia.
Супрун 1995: Супрун А.Е. Текстовые реминисценции как языковое явление. Вопросы
языкознания. № 6: 17-29.
Шулежкова 2003: Шулежкова С. Г. Словарь крылатых выражений из области
искусства. Москва: Русские словари.

74
 ЗА СТАТУСА НА ПРЕГЛАСА О~Е В СУБСТАНТИВНОТО СЛО-
ВОИЗМЕНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
В СЪПОСТАВКА СЪС СРЪБСКИЯ
И ХЪРВАТСКИЯ СТАНДАРТЕН ЕЗИК
Елена Стоянова

THE STATUS OF UMLAUT O~Е IN THE SUBSTANTIVAL DE-

CLENSION OF BULGARIAN LITERARY LANGUAGE IN COM-
PARISON WITH SERBIAN
AND CROATIAN STANDARD LANGUAGES
Elena Stoyanova

Summary: The subject of the article is the genesis and morphonological transposition
of the alternation o~e in substantival declension in the Bulgarian, Serbian and Croatian
standard languages. The correlation of morphonological variants with specific structural,
lexical and stylistic factors allows their interpretation as independent substantival inflections
in the contemporary Bulgarian literary language.
Keywords: alternation o~e, substantival declension, Bulgarian, Serbian and Croatian
standard languages.

Следите от прегласа о~e в позиция след диезен консонант в южносла-

вянските езици са наследство от късния праславянски период, през който за-
конът за отваряне на сричката преструктурира силабемата и я превръща в ос-
новно фонологично ядро и носител на опозицията по диезност − недиезност
(Кочев 2010: 14). Неразчленимостта на консонантно-вокалните групи през тази
епоха най-често се дефинира като тенденция към синхармонизъм или унифор-
миране на силабемата според формулата: диезен консонант + акутен вокал и
недиезен консонант + грависен вокал. На морфологично равнище в системата
на субстантивното словоизменение вокалните прегласи след диезен консонант:
ъ~ь, ĕ~i, о~е, y~i, y~ę, трансформират два от праславянските склонитбени ти-
пове, o- и а-основи, в двуформени склонения с палатален jo- и jа- вариант.
Диференциацията на двуформеното склонение в южнославянските езици при
о- и jo-основи засяга и. п./в. п. ед. ч. ъ~ь, т. п. ед. omь~emь, м. п. ед. ч. ě~i и в
з.п. ед. ч. (-е; -u)1. В дв. ч. флексиите се разграничават в д. п./т. п. oma~ema, а в
мн. ч. в р.п. ъ~ь, д. п. omъ~emъ, в. п. y~ę, т. п. y~i и м. п. ěh~ih. При а- и jа-

1
През праславянския период общата за двуформеното склонение звателна флексия *-
e, представляваща е-степен на флективната гласна *о, при палаталните основи се субс-
титуира по аналогия на ŭ-основи с -u<*-ō в стб. -у: учителю, м©жу, коню, краю (Мла-
денов 1979: 249). През среднобългарския период в резултат на депалатализацията на
консонантните основи тя претърпява нова субституция с -о, която се обобщава при
основите на -ч, -ж, -ш, -ц: вълчо, кълвачо, мъжо, младежо, кочияшо, жрецо, творецо.
Следи от старобългарската флексия -у са запазени днес при основите на -й: славей –
славею, злодей – злодею, герой – герою, както и при възхождащите към стб. -ль, -нь, -
рь основи от м.р.: кралю, учителю, коню>коньо, господарю, царю и др.

75
основи диференциацията засяга р. п. ед. ч. y~ę, д. п./м. п. ед. ч. ě~i, т. п. ед. ч.
oją~eją и з. п. ед. ч. В дв. ч. флексиите се разграничават в и. п./в. п./з. п. ě~i, а в
мн. ч. в и. п./в. п. y~ę и р. п. ъ~ь.
Във фонетичен аспект провежданите през късния праславянски период в
субстантивното словоизменение прегласи представляват еднозависими кон-
тактни асимилации, целящи да хармонизират артикулацията на флективните
морфеми с диезните завършеци на основите. Фонетичната мотивираност на
флективните прегласи, в това число и на прегласа о~е, започва да се губи още
през късния старобългарски период в резултат на възникналата тенденция към
депалатализация на консонантната система. Окончателната морфонологична
транспозиция на прегласа се извършва през среднобългарския период, когато
заедно с депалатализацията на небните и дефонологизацията на слабите ерове
започва процесът на изравняване на двуформеното склонение в полза на непа-
латалните основи в книжовния български език. В стандартните варианти на
сръбския и хърватския език, които са стандартизирани върху новощокавската
диасистема, процесът на изравняване на двуформеното склонение е предхож-
дан от изравняване на гласежа в част от флективния инвентар: ъ=ь; y=i; ě=i;
ěh=ih. При а- и ja-основи униформирането протича в полза на палаталните
основи, докато при о- и jo-основи то се извършва частично, като се запазват
флективните прегласи в т. п. ед. om~em и в разширителите на основите на ед-
носричните субстантиви в мн. ч. ov~ev.
Прегрупирането и униформирането на склонитбените типове през сред-
нобългарския период в корелация с граматичния род нарушават праславянска-
та дистрибуция на прегласената и непрегласената звателна флексия при а- и
ja-основи. В резултат на тези процеси при палаталните основи се обобщава
непрегласената флексия -о: душо, госпожо, тъщо, мецо, земьо, вольо, бурьо,
сабьо, змийо, Българийо, като следи от праславянската дистрибуция се запаз-
ват в синхронен аспект при производните основи на -ица: владычице, богороди-
це, цýсарице. След извършената депалатализация на ц’ > ц през старобългарс-
кия период (Младенов 1979: 155) липсата на фонемен контекст транспонира
прегласа във фонетично и фонологично независима флективна морфема, чиято
дистрибуция в книжовния български език зависи предимно от структурни
фактори − производност на основата със суфиксите: -ица (душице, царице,
вещице, хубавице, гълъбице, Зорнице), -ка (стопанке, шефке, хлапачке, сърнич-
ке, Радке, Верке, Янке), -ичка (душичке, ръчичке, сестричке, Зорничке, Димит-
ричке) и -ийка (комшийке, хазяйке, късметлийке, съдийке, Марийке, Сийке).
Наличието на варианти при производните основи на -ка засяга само съществи-
телните нарицателни имена: съседко/ съседке, хазяйко/ хазяйке, комшийко/
комшийке, като вероятно се дължи на вторично развита аналогия с основите на
-ица, поради обвързаността им в някои деривационни модели: Зорница (з. п.
ед. Зорнице) + ка − Зорничка (з. п. ед. Зорничке), Георгица (з. п. ед. Георгице)
+ ка − Георгичка (з. п. ед. Георгичке). Възможно е също така аналогията с ос-
новите на -ица да е възникнала поради нуждата от разграничаване на омони-
мичните звателни форми при мъжките и женските лични имена: Радка – Рад-
ке, но Радко, Величка – Величке, но Величко, Стоичка – Стоичке, но Стоичко.

76
Развилата се морфологична дублетност при нарицателните имена на -ка нор-
мативно се разграничава в стилистичен аспект, като прегласените форми се
считат за колоквиални, а непрегласените за книжовни (РППП 1998: 87).
Звателните форми на народните лични женски имена: Бона − Боне, Дона
− Доне, Мара − Маре, Цона − Цоне и нарицателните − моме и мале, вероятно
представляват функционално транспонирани хипокористични форми. Като
доказателство за това може да послужи паралелът с хипокористичните лични
имена на -че: Ленче, Бонче, Данче, Марче, и възможността да се образуват
членувани форми в колоквиалния език: Бонето, Донето, момето. Възможна е
и друга интерпретация.
В стандартните варианти на сръбския и хърватския език прегласената
звателна флексия е с по-стеснена дистрибуция, тъй като се съчетава само с
многосричните производни основи на -ica: profesorice, Zorice, mamice,
nastavnice. Едносричните основи се комбинират с флексия -о: ptico, žico, Mico,
Kico (Станойчич 2010: 85, 132; Тежак 2007: 110). Подобно на книжовния бъл-
гарски език и тук изборът на звателна флексия се влияе от допълнителни линг-
вистични фактори с нефонетичен характер. Общият граматичен род при субс-
тантивите на -ica (pijanico, izdajico, izjelico), пейоративната семантика
(vještico), принадлежността към класа на съществителни собствени имена
(Desnico, Virovitico) или към неодушевените съществителни нарицателни име-
на (bolnico, cjepanico, izmaglico), са структурно-семантични фактори, които не
допускат в хърватския стандарт избор на прегласена флексия (Тежак 2007:
110).
Процесът на субституция на прегласените с непрегласени флексии в ос-
таналите парадигматични позиции е засвидетелстван в писмените паметници
от среднобългарския и ранния новобългарски период. В Цар-Бориловия си-
нодик, паметник от XIV век, Р. Златанова посочва пример за проведена субс-
титуция на творителната флексия -емь>-омь: повелýниемь >повелън¶wмь Подоб-
ни замени тя открива в Ряповия сборник: yчениемъ >учен¶wмъ и в Тихонра-
вовския дамаскин: ключове, врачове, боюве (Златанова 1986: 158, 142). През
среднобългарската епоха дефонологизацията на слабите ерове в източнобъл-
гарското езиково землище е съпроводена със загуба на силната позиционна
смекченост на праславянските палатали в изхода на основите, което на морфо-
логично равнище създава условия за субституиране и обобщаване на непрег-
ласените флексии. В западнобългарското езиково землище запазената разлика
между слабата и силна позиционна смекченост поддържа разграничаването на
прегласените и непрегласените флексии в мн. ч.: врачеве, дъждеве, мечеве, до
най-ново време. През първата половина на миналия век в Историята на бъл-
гарския език Ст. Младенов посочва като изключително характерни за софийс-
кия уличен говор формите: ножеве, кошеве, ключеве, кон’еве (Младенов 1979:
260). Сложната флексия -ове заедно с палаталния вариант се разпространява по
аналогия на ŭ-основи още през старобългарския период. Първоначално анало-
гията засяга само субстантивите със семантика на лица и персонифицирани
предмети. По-късно след депалатализацията на основите, която спорадично се
отбелязва в паметниците през X – XI век (Златанова 1986: 146), в по-голямата

77
част от българското езиково землище се обобщава непрегласеният вариант при
почти всички едносрични основи. В книжовния български език извън генера-
лизацията остава малоброен клас от петнадесетина едносрични субстантива с
основи на -ай, -ей, -ой, посочени в ГСБКЕ като илюстрация на фонетичния
характер на прегласа: бей – бееве, брой – броеве, вой – воеве, гной – гноеве,
змей – змееве, зной – зноеве, кей – кееве, клей – клееве, край – краеве, лай –
лаеве, пай – паеве, рой – роеве, сой – соеве, строй – строеве, чай – чаеве, яй –
яеве (ГСБКЕ 1982: 223). В съвременния български език обаче комбинирането
на основите на -й с прегласения вариант на сложната флексия -еве няма нито
фонетична, нито фонологична мотивираност, тъй като при основите на -ей и -
ай в академичната граматика и в нормативните правописни справочници са
посочени дублетни форми за мн. ч. с непрегласена флексия -ове: бееве/ бейове,
змееве/ змейове, клееве/ клейове, краеве/ крайове, паеве/ пайове, яеве/ яйове
(ГСБКЕ 1982: 223) и чаеве/ чайове (РППП 1998: 704), а при няколко субстан-
тива са възможни единствено формите с непрегласена флексия за мн. ч.: рай –
райове, фий – фийове, спрей – спрейове, гей – гейове (РППП 1998: 702). Въз-
никналата морфонологична дублетност по-скоро свидетелства за неустойчива
морфонологична структура с тенденция към неутрализация, отколкото за фо-
нетично или фонологично обусловена алтернация. В описания в ГСБКЕ модел
с фонологичен характер се отличава единствено съпътстващата консонантна
алтернация в изхода на едносричните основи й~ø: бой – боеве, клей – клееве,
чай – чаеве, тъй като е обусловена от забраната за дистрибуция на глайда пред
предни вокали в домашния лексикален корпус (ГСБКЕ 1982: 124). Ако се съ-
поставят илюстративните примери на вокалния преглас в по-старите норма-
тивни справочници с кодификацията им в Официалния правописен речник на
българския език (ОПРБЕ), може да се констатира сериозна редукция на лекси-
калната база, тъй като в най-новия нормативен справочник три от лексемите:
сой, зной, фий, са пренормирани като singularia tantum, при субстантива край в
мн. ч. е оставена само формата краища, а от дублетите в мн. ч. са елиминирани
формите с прегласена флексия: бееве/ бейове > бейове, змееве / змейове > зме-
йове, клееве / клейове > клейове, паеве / пайове>пайове, чаеве / чайове > чайове
(ОПРБЕ 2012). По този начин малобройната лексикална база на прегласа в
субстантивното словоизменение е сведена до формите за мн. ч. на следните
седем субстантива: бой – боеве, брой – броеве, вой – воеве, лай – лаеве, рой –
роеве, слой – слоеве и строй – строеве.
В направените през втората половина на миналия век
мор(фо)фонологични описи на субстантивното словоизменение на българския
език на Т. Попова и Х. Арънсън инвентарът от вокални алтернации при Т. По-
пова не съдържа в състава си прегласа o~e (Попова 1987: 202–235), докато при
Х. Арънсън той е отбелязан във флексиите на пет субстантива от ср. р. след
постулиран мор(фо)фонологично мек завършек на дълбинно равнище: ‹мор’--
>о› (мор-е), ‹цвет’-->о› (цвет-е), ‹грозд’-->о› (грозд-е), ‹лоз’-->о› (лоз-е), ‹пол’-
->о› (пол-е) (Арънсън 1974: 154–155). Извън посочената дистрибуция обаче
остават няколко субстантивни класа от ср. р. с етимологично мек завършек на
основата: -ьце>-це (срьдьце > сърце, слъньце > слънце, лице >лице), -ь¬ >-е

78
(мор¬ >море, зел¬ > зеле, пол¬ > поле), -и¬>-ие (величи¬ > величие, чловýколюби¬
> човеколюбие), нь¬/-ни¬ > -ние (знамень¬/знамени¬ > знамение). Депалатали-
зацията на консонантните завършеци нарушава праславянския фонемен кон-
текст и транспонира прегласения вариант в самостоятелна флективна морфе-
ма, чиято дистрибуция в синхронен аспект зависи предимно от структурни
фактори − производност на основата със суфиксите: -ие (-ние, -тие), -не, -це (-
енце, -ице), -ище. При останалите субстантиви, възхождащи към праславянска-
та *n-осн. и *nt-осн., са възможни две различни интерпретации: 1) на Й. Силич
и Павешич, според които краесловното -е<*ę при субстантивите име-ø < *imę
и отроче-ø < *otročę функционира като част от основата (Силич 2003: 27; Па-
вешич 1995: 143) и 2) традиционният опис, според който краесловното -е се
смята за флексия (ГСБКЕ 1983: 110). И в двата случая обаче липсва фонетична
или морфонологична мотивираност за появата на форматива.
В стандартните варианти на сръбския и хърватския език в синхронен ас-
пект са запазени много по-системни следи от прегласа о~e в субстантивното
словоизменение, тъй като настъпилите до XIV век фонологични и функцио-
нални промени в двуформеното склонение не довеждат до пълно изравняване
на палаталните и непалаталните основи. Причините могат да се потърсят в
различната посока на развитие на новощокавската фонологична система, в
която след XIV век се извършва вторична фонологизация на смекчените пред
/j/ алвеодентали и формиране на палатален ред: ć, đ, lj, nj. През този период
вследствие на прегрупирането и униформирането на склонитбените типове се
елиминират следите от праславянските прегласи с изключение на прегласа
о~e:
- в синкретизираната позиция им. п./ в. п. /зв. п., ед. ч. при субстантивите
от ср. р.: polje, inje, more, sunce, godište, Goražde;
- в тв. п., ед. ч. при субстантивите от м. р. и ср. р.: mužem, mladićem,
kraljem, poljem, konjem, injem, carem, morem, novcem, licem, prištem, hruštem,
duždem, Goraždem;
- в субпарадигмата за мн. ч. на едносричните субстантиви от м. р.:
muževi, kraljevi, panjevi, carevi, hruštevi, duždevi;
- в зв. п., ед. ч. при субстантивите от ж. р. с многосрични основи на -ica:
vjeverice, Janice, profesorice, varalice.
В стандартните варианти на сръбския и хърватския език тези позиции са
изгубили до голяма степен своята фонетична обусловеност под влияние на
различни лингвистични и екстралингвистични фактори. С най-спорадичен
характер на въздействие е стилистичният фактор, който обуславя морфоноло-
гичната дублетност при лексемата tlo (земя, почва), тъй като комбинацията с
прегласената флексия -е (tle), е свързана с експресивно-архаична окраска.
Експресивната оцветеност на хипокористичните лични и нарицателни
имена от м. р. ограничава провеждането на прегласа в тв. п., ед. ч. независимо
от палаталния изход на основата по аналогия с изходната форма: Peđo −
Peđom, Vojo − Vojom, Nešo − Nešom, Božo − Božom, Aco − Acom, rođo − rođom,
hadžo − hadžom, učo − učom, ujo − ujom, braco − bracom (Маретич 1963: 154).

79
 Изкуствено създадените арбитрарни правила са причина за възникването
на морфонологична дублетност при лексемата put < *pątь, от праславянските i-
основи. При нея изборът на флексия в тв. п., ед. ч. putem/ putom или в мн. ч.
putevi/ putovi зависи от предложната или безпредложна употреба на субстанти-
ва. Конструкцията с предлог изисква непрегласена флексия: S tim putom imamo
mnogo neprilika, а безпредложната употреба – прегласена флексия: Idi svojim
putem (Тежак 2007: 102). От друга страна, адвербиализацията на субстантива и
в двата стандарта е свързана с по-архаичната прегласена флексия: pismenim
putem, putem pošte, sudskim putem. В книжовния български език e адвербиали-
зирана формата с непрегласена флексия − пътьом.
При друга част от субстантивите с палатален завършек на основата рест-
риктивна роля играе чуждоезиковият произход на лексемата, който може да се
отнесе към екстралингвистичните фактори: gаučo – gaučom, bendžo – bendžom,
imidž – imidžom, koledž – koledžom, intermeco – intermecom, skerco – skercom
(ХЕП).
В сръбския стандарт фонетичната обусловеност на прегласа се нарушава
поради разпростирането му върху субстантивни основи с финален завършек на
-с, -з, -т, -р, без да се достига до генерализация: носем, носеви, појасем,
појасеви, мразем, мразеви, шутеви, кутеви, господарем, секретарем (Станой-
чич 2010: 85), докато хърватската морфологична норма не допуска прегласени
флексии след посочените позиции. Изключение се прави само за субстантиви-
те: car – carem, carevi и more – morem, а старата морфонологична дублетност
при производните основи на -ar се подменя с нова нормативна кодификация с
обобщаване на непрегласената флексия -om: gospodarom, profesorom,
mornarom, pisarom (Тежак 2007: 189). От друга страна, в новите сръбски нор-
мативни описи се допуска широка морфонологична дублетност при основите
на -ар, -ч, -ж, -ш, -шт, -жд, -ц: секретарем/ секретаром, бичем/ бичом,
кројaчем/ кројaчом, кошаркaшем/ кошаркaшом, пужем/ пужом, приштем/
приштом, вождем/ вождом, месецем/ месецом, стрицем/ стрицом
(Станойчич 2010: 85, 124).
Формираната в двата стандарта тенденция за дисимилативен избор на
прегласените и непрегласените флексии в тв. п., ед. ч. при субстантивите от м.
р. започва да се отбелязва в граматиките през миналия век (Маретич 1963: 153;
Стеванович 2007: 60; Станойчич 2010: 73; Тежак 2007: 101). Нормативно ко-
дифицираните отклонения доказват процес на развиваща се транспозиция на
прегласа от контактен асимилативен тип с антропофонична основа в дистантна
вокална дисимилация на психологическа основа, която в стремежа си да уве-
личи дистинкцията между финалните срички на основите и флексиите на
практика неутрализира алтернацията. Това от своя страна нарушава фонетич-
ната мотивираност на прегласа в субпарадигмата за мн. ч. на едносричните
субстантиви: kecom, но kečevi, kečeva, kečevima, kečeve или hercom, но herčevi,
herčeva, herčevima, herčeve, и поражда допълнителна морфонологична дублет-
ност: zecovi/ zečevi, knezovi/ kneževi, voždovi/ voždevi (ХЕП).
Засега дисимилативната тенденция е структурно ограничена само при
едносричните и двусричните субстантиви от м. р.: kejom, ježom, Bečom, Senjom,

80
zecom, kecom, muzejom, gredeljom, padežom, lavežom, mjesecom, Porečom,
Golešom. Правилото за дисимилативен избор на флективна морфема − основа
със заден вокал във финалната сричка + прегласена флексия или основа с пре-
ден вокал във финалната сричка + непрегласена флексия, не се прилага в хър-
ватския стандарт към nomina agentis с основи на -telj: žiteljem, učiteljem,
slušateljem, gledateljem, čitateljem, докато сръбската норма и тук допуска дуб-
летност: учитељем/ учитељом, непријатељем/ непријатељом (Станойчич
2010: 124).
По отношение на прегласа разликите между сръбския и хърватския
стандарт могат да се очертаят в два аспекта − стеснената дистрибуция на прег-
ласените флексии в хърватския стандарт само след старите палатални основи
на -č, -ž, -š, -j, -ć, -c, -lj, -nj, -đ, -št, -žd, и липса на дублетност при многосрични-
те основи.
В заключение може да се каже, че фактите от синхронията и съпоставка-
та на позициите и условията за провеждане на прегласа в стандартните вари-
анти на южнославянските езици изискват преразглеждане на статута му в бъл-
гарския книжовен език. Описваната в българските граматики вокална алтерна-
ция о~е, развила се върху основата на праславянските вокални прегласи след
диезен консонант, не е мотивирана в синхронията от антропофонични причини
или от фонемен контекст. Корелацията на морфонологичните флективни вари-
анти с определени структурни, лексикални и стилистични фактори позволява
интерпретацията им като самостоятелни флексии в субстантивното словоиз-
менение на съвременния български книжовен език, докато в сръбския и хър-
ватския стандартен език те продължават да функционират с ранг на морфоно-
логични дублети, намиращи се в процес на транспозиция от контактен асими-
лативен тип в дистантна дисимилация, ограничена засега при едносричните и
двусричните субстантиви от м. р. с по-висока степен на морфонологична дуб-
летност в сръбския стандарт.

БИБЛИОГРАФИЯ

Арънсън 1974: Аронсон, Х. Морфонология болгарского словоизменения. Москва:

Прогресс, 1974.
Златанова 1986: Златанова, Р. Исторически развой на българския език − В: Увод в
изучаването на южнославянските езици. София: БАН, 1986, с. 134−211.
Кочев 2010: Кочев, Ив. Българска фонология. София: АНИКО, 2010.
Младенов 1979: Младенов, Ст. История на българския език. София: БАН, 1979.
Маретич 1963: Maretić, T. Gramatika hrvatskoga ili srpskoga književnog jezika. Zagreb:
MH, 1963.
Матасович 2008: Matasović, R. Poredbeno povijesna gramatika hrvatskoga jezika. Zagreb:
MH, 2008.
ОПРБЕ 2012: Официален правописен речник на българския език. София: БАН, Инс-
титут за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, 2012.
Попова 1987: Попва, Т. Морфонологические типы субстантивных парадигм в совре-
менном болгарском литературном языке − В: Славянская морфонология. Моск-
ва: Наука, 1987.
Павешич 1995: Pavešić, S. Morfologija – In: Hrvatska gramatika. Zagreb: ŠK, 1995.

81
Силич 2003: Silić, J. Hrvatski jezik 2. Zagreb: ŠK, 2003.
Станойчич 2010: Станојчић, Ж. Граматика српског књижевног језика. Београд:
Креативни центар, 2010.
Стеванович 2007: Стевановић, М. Граматика српског језика за средње школе.
Београд: P&N, 2007.
Тежак 2007: Težak, S., Babić, S. Gramatika hrvatskoga jezika. Zagreb: ŠK, 2007.
ГСБКЕ 1982: Тилков, Д., Стоянов, С., Попов, К. Граматика на съвременния български
книжовен език. Том І. Фонетика. София: БАН, 1982.
ГСБКЕ 1983: Тилков, Д., Стоянов, С., Попов, К. Граматика на съвременния български
книжовен език. Том ІI. Морфология. София: БАН, 1983.
РППП 1998: Попов, Д., Симов, К., Видинска, С. Речник за правоговор, правопис и
пунктуация. София: АТЛАНТИС КЛ, 1998.
ХЕП 2007: Hrvatski jezični portal <http://hjp.novi-liber.hr/>

82
 СЕМАНТИЧНО-КУЛТУРОЛОГИЧНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
НА ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ С КОМПОНЕНТ КАМЪК
Катажина Попова

SEMANTIC AND CULTURAL INTERPRETATION OF

PHRASAL UNITS WITH CONSTITUENT COMPONENT STONE
Katazhina Popova

Summary: The object of the analysis is Bulgarian phrasal units with a constituent
component stone and its derivatives. The phrasal material from other Slavonic languages is
involved in order to clearly reveal the peculiarities of the phenomena under study. The author
is trying to reveal the cultural code of the word stone through the language means to show
how the language is related to culture. The study is based on cognitive conception in linguis-
tics and the notion stone is considered as a fragment of the worldview expressed in the Bul-
garian language.
Keywords: component stone, cultural code, worldview

Камъкът интригува и вълнува човечеството от зората на неговото съ-

ществуване. Неговата твърдост и трайност винаги са правили голямо впечат-
ление, тези свойства на камъка са били противоположност на живата природа,
подложена на променливи права: раждане, разцвет, повяхване и смърт. Камъ-
кът пък е символизирал единството, мощта и непреходността.
За първобитния човек камъкът е бил проява за съществуване на някаква
извънчовешка сила и мощ, оръжие и оръдие. Камъкът и скалата са също така
потвърждение за бита, надхвърлящ крехката екзистенция на човека. Неслу-
чайно при повечето народи камъкът получава митичен или религиозен смисъл.
В настоящото изследване камъкът и неговите деривати като конститу-
тивни елементи на българските фразеологизми са предмет на семантично-
културологичeн анализ. Привлечен е езиков фразеологичен материал от други
славянски езици, за да се откроят по-ясно особеностите на разглежданите яв-
ления.
Авторката цели да разкрие културологичния код на камъка чрез езика и
да проследи към кои семантични категории се отнасят упоменатите фразеоло-
гизми.
Изследването се основава на когнитивния подход в лингвистиката и е
насочено към концепта камък като фрагмент от българската езикова картина
на света. Приетата в работата концепция за езиковата картина на света по ес-
тествен начин кореспондира с методологията на когнитивната лингвистика,
която е насочена към връзките на езика с културата, разбирана широко, с поз-
навателните способности на човека и третира езика като източник на знание за
самия човек. Когнитивистите подчертават антропоцентричния характер на
езика. За тях основният въпрос се крие не в това, какво означават думите, а как
хората ги разбират, по какъв начин езикът концептуализира света, как се фор-
мира визията за света. В центъра са поставени семантиката, семантичният об-
раз и неговото разбиране в езика.

83
 Фразеологията утвърждава предимно тези свойства на предметите, кои-
то са най-важни и най-характерни за човека. ФЕ (по-нататък ФЕ = фразеоло-
гична единица, фразеологични единици) с лексемата „камък” не са малко на
брой и образуват различни понятия. Човекът възприема камъка в определен
аспект, според Й. Бартмински в определена „faseta” (Bartmiński 1993:271).
Всички аспекти на даденото понятие образуват неговия профил. Профилира-
нето е мисловна операция, която се основава на езиковото възприемане на
понятията от определена перспектива, с оглед на определени свойства, при-
писвани на десигнатите, или забелязвани в тези десигнати от хората – носите-
ли на езика. Й. Бартмински приема, че профилирането обхваща встъпителната
категоризация на предмета, подбора на аспектите, отговарящи на направената
категоризация и качествените характеристики на предмета в рамките на прие-
тите аспекти.
В лингвистичната литература редом с определението “faseta”
(Bartmiński 1993: 271) се срещат термините: домен (domain) (Langacker
1995:29-30), “subrama” (Tokarski 1996:109-110), които са съставна част на една
цялостна структура със свързани помежду си понятия (категории). Тази струк-
тура се определя като фрейм (frame) в теорията на Филмор (Fillmore 1985) или
концептуален модел (Wierzbicka 1993, 1999). Фреймът, наричан в литературата
когнитивен или интерпретационен, структурира значението на една дума или
група думи от едно лексикално поле и е основа за тяхното разбиране. Теорията
на фрейма показва, че значението на думата не е сбор от случайни елементи, а
е структура от свързани помежду си и взаимно мотивиращи се свойства.
Йежи Бартмински предлага метатекстова формула, която в този случай
може да бъде формулирана камък като ... По този начин в структурата на кон-
цепта камък се открояват насоките на интерпретация.
1. Камък като тежест, мъка, трудност, пречка, затруднение, неприятнос-
ти.
Тежестта е основен профил на камъка, която най-много усещаме върху
сърцето или душата, най-чувствителните човешки органи:
камък ми лежи/ тегне / тежи на сърцето; камък ми тежи на душата
`много ми е мъчно, много ми е тежко от нещо; изпитвам мъка, скръб`;
камък ми ляга/легне на сърце < то >; камък ми пада/падне на сърце <
то > `става ми много мъчно, много тежко`;
пада/падне < тежък > камък на сърцето ми `изпитвам голяма мъка,
скръб`.
Подобни ФЕ срещаме в полския език:
coś ciąży komuś kamieniem (na sercu, na duszy), jak kamień; coś komuś
kładzie się, leży kamieniem na sercu, na duszy; coś uciska kamieniem serce, duszę
`непрекъсната мисъл за нещо не дава на някого покой, нещо тежи на нечия
съвест`; kamień przygniata (kamienie przygniatają) komuś serce `някой има голе-
ми притеснения, притеснява се, тъжи`.
Непоносима е също така тежестта на камъка върху шията или врата:
камък съм на шията на някого `в тежест съм на някого, който се грижи
за мене морално и материално`;

84
 като воденичен камък на врата на някого съм `в тежест на някого (съм),
пречка, затруднение за някого (съм)`;
окачвам си (окачам си)/окача си воденичен камък < на шията > `създа-
вам си сам големи неприятности, като се нагърбвам с някакво тежко задълже-
ние (обикн. да се грижа за някого)`;
окачвам (окачам)/окача воденичен камък на шията някому `създавам го-
леми затруднения някому, обикновено като му възлагам да се грижи за няко-
го`;
слагам/сложа камък на сърцето някому `причинявам мъка някому; нас-
кърбявам, оскърбявам`;
връзвам/вържа воденичен камък някому `създавам някому много големи
трудности в работата му или правя живота на някого извънредно тежък`.
Определението „воденичен” още повече подчертава затруднението.
В полския език значението ’нещо върви много трудно, много бавно‘
предават следните ФЕ:
coś idzie jak z kamienia (нещо върви като от камък);
być komuś, stać się dla kogoś kamieniem (młyńskim) u szyi (да съм на няко-
го, да стана на някого воденичен камък на шията);
kamień młyński (воденичен камък) `нещо, което затруднява на някого жи-
вота, е нечие нещастие`.
Образът на воденичния камък на шията пряко кореспондира с Еванге-
лието. Исус каза на учениците си: „Нещата, които изкушават хората да извър-
шат грях, неизбежно ще дойдат, но горко на онзи, чрез когото дойдат. За него
би било по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в
морето, отколкото да изкуши някого от тези малките да съгреши. Затова вни-
мавайте какво правите!” (Лука 17).
Камъкът в зависимост от местоположението си може да стане препятст-
вие по пътя към постигането на някаква цел или пречка за решаването на ня-
каква задача:
опирам/опра о камък `натъквам се на сериозни, трудно преодолими
пречки при някаква работа`.
Голяма пречка са камъните, сложени в краката, особено когато са черни:
турям/туря черно камъче в краката на някого `искам да скарам някого с
околните, да му попреча в нещо`.
В миналото при гласоподаване цветът на камъните е решавал дали да се
освободи едно обвинено лице или да се накаже. Ако пуснатите от съдиите ка-
мъни в урната (кутията) са излизали всички бели, решението е било благопри-
ятно, ако черни – следвало наказание. Общоизвестно е, че в нашите култури
черният цвят се асоциира с нещастие, мъка и траур.Следващата група ФЕ из-
ползва образа на важните за действие части на тялото – ръцете или главата,
сложени под камък:
турям/туря под камък ръцете на някого [диал.] `не давам възможност
на някого да си върши работата, преча му да действа`;
турям си/туря си ръцете под камък [диал.] `вложил съм, ангажирал съм
всичките си пари в някаква работа или покупка, така че не мога да се заема с
нищо друго`;

85
 ръцете ми са като под камък `възпрепятстван съм от нещо в действията
си, не мога да предприема нещо поради някаква пречка`;
залостил съм си главата между два камъка [диал.] `изпаднал съм в
тежко, затруднено положение`.
За да пречат, поляците хвърлят камъни под краката:
rzucać komuś kamienie pod nogi (да хвърлям на някого камъни под крака-
та).
Руснаците, за да направят пакост или гадост за някого, държат камък в
пазвата си:
держать/иметь камень за пазухой `тая злоба против някого; готов съм
да отмъстя, да направя пакост, гадост на някого`.
Контактът с камъка е неуспех, особено когато с него имат допир оръдия-
та на труда:
бия на камък [диал.]; опирам/опра о камък; удря ми/удари ми брадвата/
секирата о камък; удря ми/удари ми косата о (в, на) камък; удрям/ударя на (о)
камък `оставам излъган в надеждите си, в очакванията си, претърпявам неус-
пех в нещо, не успявам в нещо`.
Полската и руската ФЕ са с подобен образ, но в семантично отношение
имат разлика:
trafiła kosa na kamień (попаднала косата на камък) `намери се някой мъ-
дър, хитър, равен противник, намерил свой своя`;
нашла коса на камень `сблъскаха се в непримиримо противоречие раз-
лични възгледи, интереси, характери и т.н`.
Поради твърдостта и тежестта си камъкът е тежка работа:
бъхтя се о дърво и о камък [диал.] `постоянно работя, много съм трудо-
любив`;
чукам камъни `намирам се, работя в трудово-възпитателен лагер`;
почивай си и похвърляй камънци [диал.поигр.]; пренеси кал, камъни, па
легни спи [подигр.] `употребява се, когато се възлага на някого да свърши ня-
каква тежка работа, като не се мисли, че той не може да я свърши изведнъж и
без почивка`.
Еквиваленти на известните латински крилати изрази:
petra scandali, lapis offensionis са полската ФЕ:
kamień obrazy `повод за възмущение, конфликт, скандал` и руската ФЕ:
камень преткновения [книж.] `трудно преодолима или непреодолима
пречка, затруднение в работата, делото на някого`.
Тези крилати изрази, обозначаващи препятствие по пътя към постигане-
то на някаква цел или решаване на някаква задача, в миналото са имали друго
тълкуване. Поставен от Йехова на планина Сион пред входа в храма, с цел
изпитание за истински вярващи и за спъване за тези, които поставят земните
дела по-високо от вярата, камен преткновения се разбира като символ, камък,
символизиращ Иисус Христос. В Стария Завет в Книгата на пророк Исай, Бо-
гът говори за себе си: „Той ще е освещение и камък на препятствие, и скала на
съблазна за двата дома на Израел” (Исая 8:14). По този начин семантиката на
камъка като пречка се развива към още едно много важно следващото значе-
ние.

86
 2. Камъкът като фундамент, основа
Най-важната, най-съществената част на нещо, основата на нещо е
крайъгълен камък [книж.], в полския:
kamień węgielny;
в руския:
кроеугольный камень чего [книж.];
положить кроеугольный камень чего, чему.
ФЕ води началото си от Библията, от книгата на пророк Исая: „Аз пола-
гам в основата на Сион камък, камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво
положен”. Иисус нарича Петър камък, скала, върху която иска да построи своя
църква (Евангелие според Св. Матей).
3. Камъкът като опит, способност
Дялането на камъка символизира усъвършенстването на ума и духа, пре-
образуването на безформената материя в символ на знание. В това действие
човекът намира свобода на мисленето, а с помощта на инструментите камъкът
придобива неповторим вид, става уникално творение. Затова
дялан камък е `човек, който е опитен и може да се справи с всичко, което
му се възложи`;
пробен камък за нещо [книж.] `нещо, което заслужава указание, за из-
питване какъв е характерът, същността на някого или нещо, обикн. с оглед на
неговите добри страни`;
знаят ме и камъните [диал.] `много съм известен`;
<и> на сух камък се нахранвам; <и> на сух камък ще се нахраня; на гол
камък се нахранвам `практичен съм, способен съм, винаги намирам начин да
си изкарам прехраната`.
Практическото свойство като профил на камъка изпъква във ФЕ:
с един камък два ореха бруля [диал.] `с минимално усилие постигам
двойна цел.
4. Камъкът като сила и здраве
В следващия профил на камъка твърдината генерира такива значения ка-
то `сила и здраве`:
камък <a> да стисне, вода ще пусне; камък да хване, вода ще пусне; от
камъка вода ще изстиска `много е силен, як`;
като камък, здрав `изключително, съвсем (здрав)`;
намери голям камък, та си удари главата [диал.] `потърси помощ от по-
силен, по-влиятелен човек`.
Силата е също така възможност за действие:
у мен е и ореха, и камъка [диал.] `имам всичките възможности да извър-
ша нещо; мога всичко`.
Положителни значения излъчват руските ФЕ:
как/будто/словно/точно за каменной стеной `под надлежна защита, под
покровителство на някого, спокойно (живея, съм, се чувствам)`.
как на каменную гору надеяться/полагаться на кого, на что `напълно,
нацяло (се надявам, разчитам)`.
5. Камъкът като безчувственост

87
 Камъкът се представя амбивалентно и поражда отрицателни на силата
характеристики, като жестокост, безчувственост:
сърце от камък, каменно сърце, от камък съм `безпощаден, жесток, без-
чувствен, безмилостив`.
Подобни ФЕ се срещат в славянските езици, в полския:
być z kamienia (от камък съм); mieć serce z kamienia (имам сърце от ка-
мък); być (twardym, niewzruszonym) jak kamień (твърд, безчувствен съм като
камък); kamień by się wzruszył (камъкът би се трогнал);
в руския: твердый как камень; сердце как камень.
Тези ФЕ напомнят за библейски демон и „морско чудовище” с формата
на змей левиатан, понякога отъждествяван със сатана, а в книгата на Йов е
описан така: „Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния водени-
чен камък” (Йов 41:26).
6. Камъкът като оръдие за наказание и екзекуция
Библейската история разказва за Давид, който е нанесъл смъртоносен
удар с камъка от прашка на Голиат – гигант, потомък на свръхчовеци от по-
старо време, смятан за непобедим. Така от далечното минало камъкът е станал
средство за наказание. Евангелският разказ гласи, че когато книжниците и
фарисеите, изкушавайки Христос, довели при него жена, обвинена в прелюбо-
деяние, той им казал: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък вър-
ху нея”, като е имал предвид юдейския обичай провинените да бъдат убивани
с камъни. Днес отзвуците на този разказ намираме във фразеологията:
хвърлям/хвърля камък върху (след, по) някого `обявявам се против няко-
го, като го обвинявам, осъждам, заклеймявам`;
камък (камъни) по нечия глава `упрек, укор или подмятане по адрес на
някого`;
с моите камъни по моята глава `с моите доводи, средства срещу мене`;
полските ФЕ: obrzucić/obrzucać kogoś, rzucić/rzucać w kogoś kamieniami.
Камъните могат да бъдат хвърляни не само по глава:
камък (камъни) в нечия градина `намек, подмятане по адрес на някого`;
хвърлям/хвърля камъка/камъни в градината на някого; хвърлям/хвърля камъни
в нечия градина `правя намеци, подмятания за някого; намеквам нещо за няко-
го`.
Полските ФЕ са подобни:
wrzucić kamień do czyjegoś ogródka; kamień (kamyk, kamyczek) do czyjegoś
ogródka.
ФЕ водят начало от разпространеното в древността тежко престъпление,
което се състои в това, че един от враждуващите хвърлял камък в земята на
другия, за да я направи неплодородна, това престъпление се наказвало много
сурово, включително и със смърт.
В контекста на библейските предания се вписват и следните ФЕ:
бога ли съм бил/ гонил/ замерял с камъни; не съм бил/ гонил / замерял бо-
га/ господа с камъни; господа ли съм бил/ гонил/ замерял с камъни `не съм из-
вършил непоправима грешка, че да страдам или да не заслужавам никакво
внимание`.
7. Камъкът като унищожение

88
 Следващите ФЕ също са свързани с Евангелието, с легендата за Христос,
който предсказал гибелта на Йерусалим: „Истина ви казвам: няма да остане
тук камък върху камък; всичко ще бъде разрушено” (Матей 24,2):
камък върху (на) камък не остава/остане [книж.] `напълно е унищоже-
но, всичко е превърнато в развалини`. Пълни еквиваленти са полските ФЕ:
nie zostawić kamienia na kamieniu;
nie pozostanie kamień na kamieniu.
8. Камъкът като облекчение
Премахване или отстраняване на камъка, т.е. на тежестта означава пре-
махване на мъката, скръбта и е противоположност на първото понятие на ка-
мъка като тежест:
хвърлям/хвърля камъка от сърцето си `освобождавам се от някаква мъ-
ка, от нещо, което ме измъчва, което ми тежи`;
пада/падне < воденичен > камък от гърба/ плещите/ раменете/ сърцето
ми; сваля се/свали се < воденичен > камък от гърба/ плещите/ раменете/ ми;
смъква се/смъкне се < воденичен > камък от гърба/ плещите/ раменете ми
`почувствам голямо облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и се
освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприят-
но за мене`;
пада/падне камък от сърцето ми `чувствам облекчение, освобождение
от някаква мъка, скръб или тежка грижа`;
полските ФЕ:
kamień spadł komuś z serca, z piersi; zdjąć komuś kamień z serca; zrzucić
kamień z serca;
руските ФЕ:
камень с души/с сердца свалился у кого; с души/с сердца свалился камень
чего.
10. Камъкът е пазител от злото
Българските ФЕ пазят поверие, че злото може да се скрие под камъка: да
стои зло под камък 1. `нека не се чуе, да не се разправя, да се премълчи (упот-
ребява се, когато се каже нещо лошо за някого)`; да се помене под камък [ди-
ал.] `да се забрави, да не се чуе вече за някого или нещо; завивам/завия под
камък нещо [диал.] `прикривам нещо, направям да не се чуе, да не се узнае
нещо`; под камък да остане [диал.] `нека не се чуе, нека не стане (употребява
се, когато се каже нещо лошо)`; да се помене зло под камък [диал.]; да спи зло
под камък; да спи куче под камък [диал.] 1. + 2. остар. `да умре - за тур-
чин`(свързва се с това, че на турските гробове се слага камък).
11. Камъкът е разкриване, признаване
От българска народната приказка произхожда ФЕ:
изплювам/изплюя камъчето (обикн. в св. вид) `казвам нещо лошо за ня-
кого или за самия себе си, което дълго съм премълчавал поради страх или неу-
добство`.
В приказката се разказва за един поп и ратая му, които са били зарекли
да не псуват повече и за да не забравят решението си, държали под езика си по

89
едно камъче; веднъж обаче видели някакви безобразия и ратаят не можал да се
сдържи и казал: „ще изплюя, дядо попе, камъчето”, защото искал да изпсува.
Камъкът е разкриване:
хвърлям/хвърля камъка от пазвата си `разкривам това, което ме измъч-
ва; признавам си`.
Камъкът може да бъде разкаяние:
бия си главата с два камъка; бия си главата с камъни; чукам си главата
с два камъка `съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се
кая, разкайвам се за нещо`.
Предложеният анализ, без да претендира за изчерпателност, показва, че
богатата символика на камъка в голяма степен е свързана с Библията или ан-
тичната култура. Във фразеологията се реализират най-важните и най-
съществени профили на камъка: твърдост, тежест, местоположение, характер-
ното за камъка свойство за местене, практическо приложение и връзка с чове-
ка. Но в анализираните ФЕ най-ярко е представена твърдостта и тежестта на
камъка, който оперира с когнитивната ориентираща метафора ГОРЕ-ДОЛУ.
Тази метафора е свързана с ориентация в пространството. Щастие, здраве, жи-
вот и власт най-често характеризира това, което е за човека добро и това е ГО-
РЕ. Камъкът поради своята твърдост и тежест е насочен ДОЛУ, затова генери-
ра противоположни на доброто отрицателни понятия (Lakoff, Johnson 1988: 36-
44).
Реализацията на концепта камък в българската езикова картина на света
има доста прилики със славянските езикови картини на света – полската и рус-
ката.

ЛИТЕРАТУРА
Bartmiński, Tokarski 1993: Bartmiński J., Tokarski R. Definicja semantyczna:
czego i dla kogo? [w:] O definicjach i definiowaniu, red. J. Bartmiński, R.
Tokarski, Lublin, 1993.
Fillmore 1985: Fillmore Ch. J. Frame and Semantics of Understanding, „Quaderni
di semantica“, VI, 2. 1985.
Lakoff, Johnson 1988: Lakoff G., Johnson M. Metafory w naszym życiu,
Warszawa, 1988.
Langacker 1995: Langacker R. W. Wykłady z gramatyki kognitywnej, red. H.
Kardela, Lublin, 1995.
Тоkarski 1996: Tokarski R. Ramy interpretacyjne a problemy kategoryzacji
(przyczynek do tak zwanej definicji kognitywnej) [w:] Językowa kategoryzacja
świata, red. R. Grzegorczykowa, A. Pajdzińska, Lublin, 1996.
Wierzbicka 1993: Wierzbicka A. Nazwy zwierząt [w:] O definicjach i definiowaniu,
red. J. Bartmiński, R. Tokarski, Lublin, 1993.
Wierzbicka 1999: Wierzbicka A. Język – umysł – kultura, Wybór prac, pod red. J.
Bartmińskiego, Warszawa, 1999.
Попова К. Названията на дървета и храсти в езиковата картина на света
(върху славянски и литовски материал)”, Изд. ЕКС-ПРЕС Габрово, 2010.

90
 ГРЕШКИ В УПОТРЕБАТА НА ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ ЧЛЕН ОТ
СТУДЕНТИ, ИЗУЧАВАЩИ АНГЛИЙСКИ И ГРЪЦКИ ЕЗИК
КАТО ВТОРИ ЧУЖД ЕЗИК
Дафина Костадинова, Десислава Йорданова

ERRORS IN THE USE OF THE DEFINITE ARTICLE

COMMITTED BY STUDENTS OF ENGLISH AND GREEK
Dafina Kostadinova, Desislava Yordanova

Summary: The article deals with the issue of interlanguage and the errors commit-
ted by 2 groups of Applied Linguistics students: one group whose second foreign language is
English and a second group whose second foreign language is Greek. The focus is on the use
of the definite article in the English Bulgarian interlanguage and the Greek Bulgarian
interlanguage. Survey data and their analysis as well as a comparison between the two inves-
tigations and some conclusions are provided.
Key words: interlanguage, errors, definite article, Bulgarian, English, Greek.

Предмет на доклада е определителният член в българския, английския и

гръцкия език и грешките, които се наблюдават в междинния език на студенти
от специалностите Приложна лингвистика към Филологическия факултет на
Югозападния университет. Интересът към определителния член бе продикту-
ван от затрудненията, които срещат българите, изучаващи английски и гръцки
език, при употребата на членните форми, и съответно грешките, които се до-
пускат в тази област. Подобни проблеми явно се дължат на различия в харак-
тера и функциите на членните форми в българския, английския и гръцкия, кое-
то налага подробно и задълбочено изследване на явлението, като целта е да се
установят и формулират основните закономерности, управляващи употребата
на членните форми в трите езика, което от своя страна би спомогнало да бъдат
решени голяма част от проблемите, свързани с правилното им усвояване и
употреба. Изследването е проведено с две групи студенти от Югозападния
университет от специалност „Приложна лингвистика”: студенти, които изуча-
ват френски като първи чужд език и английски като втори чужд език и студен-
ти, които изучават английски език като първи чужд език и гръцки като втори
чужд език.
Настоящият доклад прави съпоставка на две независимо проведени изс-
ледвания приблизително по едно и също време със студенти, които имат ед-
накво обучение от гледна точка на брой часове и изисквания за знания и уме-
ния през съответните години в университета.
Едното изследване се базира на езиков корпус, който е събиран от 2004
до 2009 година и представлява примери, взети от писмените работи на студен-
тите, обучавани от Катедрата по германистика и романистика към Филологи-
ческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”.
Обект на изследването е английският език, продуциран от студентите в
техните писмени работи по време на четиригодишното им обучение. В този

91
доклад се разглеждат само грешките, свързани с употребата на определител-
ния член.
Основната цел на по-мащабното изследване бе да опише подробно спе-
цифичните структурни характеристики на Българския английски междинен
език (БАМЕ) на граматическо ниво.
Изпълнението на тази цел включва следните стъпки:
Събиране на емпиричен езиков материал;
Систематизиране на езиковите данни;
Анализ на емпиричните данни;
Описание на специфичните структурни характеристики на БАМЕ;
Съпоставяне на резултатите от описанието на БАМЕ с правилата на
стандартния британски АЕ.
В тази връзка е необходимо да се отбележи следното: емпиричният ези-
ков материал е събиран в рамките на четири години, колкото трае обучението
в бакалавърска степен на специалността Приложна лингвистика. Той предс-
тавлява примери от текстове на английски език (АЕ), в които има грешки; тек-
стовете са продуцирани от студенти – българи, за които френският език е пър-
вият чужд език , а АЕ е вторият чужд език. Грешките са извлечени от съчине-
ния, които студентите пишат три пъти годишно в задължителните часове по
писмени упражнения през четиригодишния период на обучение. Това означа-
ва, че примерите от корпуса за изследване са извлечени само от писмени текс-
тове, тъй като архивът улеснява проследяването на видовете грешки през че-
тиригодишния период.
Анализът на емпирични данни изисква прилагането на инструментариу-
ма на две теоретични рамки, които едновременно са съвместими и взаимнодо-
пълващи се. От една страна, това са основните принципи на контрастивния
анализ в частта си, свързана с усвояването на втория език, и от друга страна –
междинният език и принципите на анализа на грешките. В резултат на тяхното
прилагане бяха установени следните типове систематични грешки, характерни
за употребата на определителния член в английския:
1. Изпускане на определителния член.
2. Свръхупотреба на определителния член.
Това, с което трябва да се съгласим и което обединява мнението на
всички автори е, че междинният език е такава езикова система, която носи ха-
рактеристиките на родния и на чуждия език, които се комбинират по свой на-
чин и образуват трети самостоятелен език, който е нестабилен и променлив и е
характерен само за изучаващите ЧЕ.
Грешки и видове трудности
Селинкър формулира следните пет централни психолингвистични про-
цеса при изучаването на ЧЕ, които установяват знанието, върху което се гради
междинният език:
- езиков пренос
- пренос на преподаване
- стратегии за учене на ЧЕ
- стратегии за общуване на ЧЕ

92
 - свръхобобщаване на езиковия материал на ЧЕ (Селинкър 1992:37).
Тези пет процеса и/или техните комбинации се считат за основни при-
чини за появата на систематични грешки, затова са използвани за отправна
точка и при двете изследвания.
Уникалността на междинния език е характерна както за отделния инди-
вид, така и за група от учещи, които имат един и същ роден език. Независимо,
че може да се наблюдават разлики в междинния език на всеки отделен учещ в
дадена група, общите характеристики на междинния език са съвкупност от
междинните езици на всички членове на групата, когато те са участници в ед-
но и също обучение при еднакви условия. В това отношение, при изследването
на БАМЕ на студентите, описани по-горе, се установиха следните видове
грешки, които се отнасят до употребата на определителния член в АЕ:

1. Изпускане на определителния член.

Общият брой на грешките от този вид е 73, като те се разделят на две
групи: изпускане на определителния член в устойчиви словосъчетания и из-
пускането му в свободни словосъчетания. Към първата група се отнасят общо
32 грешки, които запазват устойчивост през годините: 6 грешки през първата
година, 9 през втората, 11 през третата и 6 през четвъртата година, което е бе-
лег за фосилизация. Може да се предположи, че тези грешки се допускат в ре-
зултат на непълно прилагане на правилата, както и на родноезиков пренос.
* In [] evening we watched TV. (първа година)
*Only one smile is enough and you are the richest et happiest in [] whole
world. (втора година)
* On [] one hand if there are someone who don’t like you.(трета година;
четвърта година)
Вторият тип грешки е изпускането на определителния член пред същес-
твително в единствено число с генерична употреба – общо 30 случая: 9 грешки
през първата година, 11 през втората, 7 през третата и 3 през четвъртата годи-
на.
*[] Computer is very important nowadays. (първа година)
*We do chatting with on [] net, make several friends. (втора година)
*We communicate on[] Internet… (четвърта година)
Източникът на тези грешки може да е незнание и/или непълно прилагане
на правилата. Намаляването през третата и четвъртата година показва тенден-
ция към изчезване и не би трябвало да се очаква фосилизация. По-скоро трябва
да се отбележи, че този вид грешки е характерен за БАМЕ за нивата под B2.
2. Свръхупотреба на определителния член.
Впечатляващ е броят от 264 грешки, засягащи свръхупотребата на опре-
делителния член. 91 грешки са открити през първата година, които намаляват
до 80 през втората година, през третата достигат 60, а през четвъртата година -
33.
* The life is not easy… ; The people make faults… (първа година)
* In my opinion the fast food is very unhealthy…; When the peoples have a
lunch they have to be in *calm situation, not to fast.(четвърта година)

93
 Големият брой грешки и тяхната устойчивост на различните нива сочи,
че свръхупотребата на определителния член проявява стабилна тенденция към
фосилизация, което е много характерно за БАМЕ. Източникът на тези грешки
е комбинация между родноезиков пренос и непълно прилагане на правилата на
АЕ за определителния член.
Анализ на грешки в българския гръцки междинен език
Второто изследване, а именно това на междинния език на студентите,
изучаващи гръцки език като втори ЧЕ също показа свои закономерности. Ана-
лизът на грешки в употребата на гръцкия определителния член (ОЧ) е извър-
шен при три основни групи обучаеми – начинаещи, средно напреднали и нап-
реднали, като целта е да се установи доколко в различните етапи на обучение
някои грешки биват преодолявани или напротив се фосилизират.
Контролен тест
Многобройните примери с грешки, събрани от упражнения, съчинения и
преводи, извършени от учещите, са доста разнообразни и би било трудно да
бъдат класифицирани и представени в достатъчно прегледен вид със съответ-
ните количествени параметри. Поради тази причина, използвайки ги като отп-
равна точка, съставихме подробен контролен тест, който да ни помогне да ус-
тановим най-често срещаните грешки при употребата на гръцкия ОЧ от изуча-
ващите гръцки език българи. Разработихме вариант на теста за трите изслед-
вани групи обучаеми – начинаещи, средно напреднали и напреднали.
Съставеният контролен тест включва основните случаи на задължителна
употреба на гръцкия ОЧ, посочени в гръцките граматики, на които в българс-
кия език обикновено съответства нулев член, и които обикновено затрудняват
най-много обучаемите.
1. Анализ на грешки в употребата на ОЧ при изучаващите гръцки
език на ниво начинаещи
Контролният тест, предназначен за начинаещите, включва общо 50 слу-
чая на употреба на гръцкия ОЧ със:
1/ Собствени имена
2/ Показателните местоимения „αυτός, εκείνος” (този, онзи)
3/ Роднински названия
4/ Изрази с конструкцията „Μ' αρέσει” (харесва ми)
5/ Изрази за време (дни на седмицата, месеци, часове)
6/ Съществителни имена с кратки форми на притежателните местоиме-
ния
7/ Членуван подлог
8/ Конкретни обекти
9/ Съществителни имена с относителното местоимение „που” (който,
която и т.н.)
10/ Определени понятия.
Изследвани са общо 30 броя тестове на студенти, изучавали гръцки език
в продължение на приблизително 180 – 200 учебни часа.
1.1. Типове грешки при изучаващите гръцки език на ниво начинаещи.

94
 В хода на изследването бяха установени и четирите основни типа греш-
ки - изпускане, добавяне, разместване и заместване, на брой общо 414, или из-
разено в проценти, това означава, че 27.60% от случаите на употреба на гръц-
кия ОЧ са грешни.
Типовете грешки и тяхното процентно съотношение са представени в
следната таблица:

Общ брой употреби на ОЧ - 1500

Грешни употреби – 414 – 26.60 % Правилни употреби – 1086 – 72.40 %
Изпуснати ОЧ – 378 – 91.30 %
Добавени ОЧ – 27 – 6.52 %
Разместени ОЧ – 8 – 1.93 %
Заместени ОЧ – 1 – 0.24 %
1.1.1. Изпускане на ОЧ
От всички допуснати грешки броят на изпуснатите членни форми е оп-
ределено най-голям, съставлява внушителните 91.30% от всички грешки.
Обобщавайки резултатите от контролния тест, можем да кажем, че при начи-
наещите грешките, свързани с изпускане на ОЧ, се дължат главно на стратегии
за учене на ЧЕ с характерното изпускане на служебни думи (Напр. Ξέρεις τους
κυρίους που περιμένουν έξω; – Познаваш ли господата, които чакат отвън?) и
на езиков пренос (Напр. Η Μονίκ είναι από τον Καναδά. – Моник е от Канада. –
собствените имена в българския език се използват с НуЧ, за разлика от гръки
език).
1.1.2. Добавяне на ОЧ
Добавените членни форми съставляват много по-малък процент в
сравнение с изпуснатите – 6.52 % от всички допуснати грешки. Напр. – Την
άλλη εβδομάδα δε θα έχουμε *τα μαθήματα. – Другата седмица няма да имаме
часове. Тук грешките се дължат най-вече на свръхобобщаване на езиковия ма-
териал на ЧЕ.
1.1.3. Разместване на ОЧ
Разместените членни форми съставляват още по-малък процент от
всички допуснати грешки – 1.92%. Напр. – „*άλλη την εβδομάδα”, вместо вяр-
ното „την άλλη εβδομάδα” (другата седмица). И тук най-вероятната причина за
грешките е свръхобобщаване на езиковия материал на ЧЕ.
1.1.4. Заместване на ОЧ
В корпуса от контролни тестове бе установен само един случай на за-
местване на ОЧ, и то с НЧ – Τώρα είμαστε σε μια λαϊκή και ψωνίζουμε. - Сега сме
на един пазар и пазаруваме, вместо правилното Τώρα είμαστε στη λαϊκή και
ψωνίζουμε - Сега сме на пазара и пазаруваме.
2. Анализ на грешки в употребата на ОЧ при изучаващите гръцки
език на ниво средно напреднали
В контролния тест на средно напредналите общият брой на членните
форми е вече 100, като освен случаите, посочени при начинаещите, са добаве-
ни и случаите на употреба на ОЧ със:
1/ Съществителни имена, придружени от други съществителни в Род.
падеж

95
 2/ Прилагателни имена в превъзходна степен
3/ Прилагателното „όλος, όλοι” (цял, всички)
4/ Нови изрази за време, които се въвеждат на по-късен етап от обуче-
нието (сезони, години, дати)
5/ Генерична употреба на съществителни имена в ролята на подлог.
Изследвани са общо 25 броя тестове на студенти, изучавали гръцки
език в продължение на приблизително 350 учебни часа.
2.1. Типове грешки при изучаващите гръцки език на ниво средно нап-
реднали.
При средно напредналите обучаеми бяха констатирани също четирите
основни типа грешки – изпускане, добавяне, разместване и заместване на ОЧ,
на брой общо 716, или изразено в проценти, това означава, че 28.64 % от слу-
чаите на употреба на гръцкия ОЧ са грешни.
Типовете грешки и тяхното процентно съотношение са представени в
следната таблица:

Общ брой употреби на ОЧ - 2500

Грешни употреби – 716 – 28.64% Правилни употреби – 1784 – 71.36%
Изпуснати ОЧ – 642 – 89.66%
Добавени ОЧ – 46 – 6.42%
Разместени ОЧ – 26 – 3.63%
Заместени ОЧ – 2 – 0.27 %
2.1.1. Изпускане на ОЧ
Както се вижда от горната таблица, отново (както и при начинаещите)
най-често допусканата грешка е изпускане на ОЧ – съставлява 89.66 % от
всички грешки.
И тук можем да обобщим, че грешките, при които ОЧ е изпуснат в гру-
пата на средно напредналите, се дължат главно на същите две причини, както
и при начинаещите – на езиков пренос (Напр. Θέλω αυτό το φόρεμα, όχι εκείνο. –
Искам тази рокля, не онази) и на стратегии за учене на ЧЕ с характерното из-
пускане на служебни думи (Напр. Αύριο θα πληρώσω το λογαριασμό για το
τηλέφωνο. – Утре ще платя сметката за телефона).
2.1.2. Добавяне на ОЧ
Грешките, свързани с добавяне на ОЧ, са значително по-малко – състав-
ляват едва 6.42 % от всички грешки, като се дължат най-вече на свръхобобща-
ване на езиковия материал на ЧЕ (Напр. *Η μαμά, τι θα μαγειρέψεις για το
μεσημέρι; – Мамо, какво ще сготвиш за обяд?).
2.1.3. Разместване на ОЧ
Грешките, свързани с разместване на ОЧ, съставляват 3.63 % от всички
допуснати грешки. Отново свръхобобщаване на езиковия материал на ЧЕ е
най-вероятната причина за грешките (Напр. Το χρώμα *του αυτού φορέματος
μ’αρέσει πολύ. вместо вярното Το χρώμα αυτού του φορέματος μ’αρέσει πολύ. –
Цветът на тази рокля ми харесва много).
2.1.4. Заместване на ОЧ
Тези грешки съставляват съвсем малък процент от всички допуснати
грешки – едва 0.27 %, допуснати само на две места, като и в двата случая ОЧ е

96
заместен с НЧ. (Напр. Χθες είδα τον Πέτρο σε *ένα σχολείο. вместо вярното Χθες
είδα τον Πέτρο στο σχολείο. – Вчера видях Петрос в училището).
3. Анализ на грешки в употребата на ОЧ при изучаващите гръцки
език на ниво напреднали
Контролният тест за напредналите съдържа 140 членни форми, като към
случаите, посочени за начинаещите и средно напредналите, са добавени слу-
чаите на употреба на ОЧ в гръцки с:
1/ Възвратното местоимение „ο εαυτός μου” (себе си)
2/ Относителното местоимение “ο οποίος” (който)
3/ Определителните местоимения „ο ίδιος” (самият, същият) и „ομόνος”
(единственият)
4/ Неопределителното местоимение „ο καθένας” (всеки, всеки един)
5/ Изрази с частицата за уподобяване „σαν” (като).
Изследвани са общо 20 броя тестове на студенти, изучавали гръцки език
в продължение на около и над 500 учебни часа.
3.1. Типове грешки при изучаващите гръцки език на ниво напреднали.
При напредналите бяха установени трите основни типа грешки в упот-
ребата на ОЧ, а именно изпускане, добавяне и разместване, общо 352 на брой,
което в проценти означава, че в 25.14 % от случаите ОЧ е употребен непра-
вилно. При напредналите не бяха установени грешки със заместване на ОЧ.
Основните типове грешки, допуснати от напредналите в употребата на
ОЧ са представени за по-голяма прегледност в следната таблица:

Общ брой употреби на ОЧ - 2800

Грешни употреби – 704 – 25.14% Правилни употреби – 2096 – 74.86%
Изпуснати ОЧ – 636 – 90.34%
Добавени ОЧ – 30 – 4.26%
Разместени ОЧ – 38 – 5.39%
3.1.1. Изпускане на ОЧ
И при напредналите основните грешки в употребата на ОЧ са свързани с
неговото изпускане – в 90.34 % от всички допуснати грешки. Резултатите от
контролния тест показват, че най-много грешки са допускани при новите кате-
гории, изискващи задължителна употреба на ОЧ, а при старите категории
грешките на напредналите обучаеми намаляват.
Можем да обобщим, че грешките и при напредналите, свързани с изпус-
кане на ОЧ, се дължат на две основни причини – езиков пренос (Напр. Ο
αδελφός σου είναι ο μόνος που το ξέρει. – Брат ти е единственият, който го
знае), и стратегии за учене на ЧЕ (Напр. Πόσο πάνε οι φράουλες; – Колко стру-
ват ягодите?).
3.1.2. Добавяне на ОЧ
Този тип грешки съставляват много малък процент от всички допуснати
грешки – едва 4.26%, като най-вероятно се дължат на свръхобобщаване на
езиковия материал на ЧЕ (Напр. Το όνομα του νησιού που ψάχνεις είναι *η
Λευκάδα. – Името на острова, който търсиш, е Левкада).
3.1.3. Разместване на ОЧ

97
 Процентът на разместен ОЧ също е доста скромен в сравнение с остана-
лите грешки, съставлява само 5.39 %, като грешките отново най-вероятно се
дължат на свръхобобщаване на езиковия материал на ЧЕ (Напр. *Τα όλα
ρολόγια ήταν χαλασμένα, вместо правилното Όλα τα ρολόγια ήταν χαλασμένα. –
Всички часовници бяха развалени).
4. Съпоставка на резултатите от контролния тест при трите групи
обучаеми – начинаещи, средно напреднали и напреднали
За да установим дали се наблюдава подобрение и редуциране на грешки-
те в употребата на ОЧ съставихме таблица, в която са обобщени резултатите
от контролния тест за трите групи обучаеми:

Общ Правил- Грешни Изпус- Добавен Размес- Замес-

брой ни упот- употрeби нат ОЧ ОЧ тен ОЧ тен ОЧ
ОЧ реби
Начина- 1500 72.40% 26.60% 91.30% 6.52% 1.93% 0.24%
ещи
Средно 2500 71.36% 28.64% 89.66% 6.42% 3.63% 0.27%
напред-
нали
Напред- 2800 74.86% 25.14% 90.34% 4.26% 5.39% 0
нали

На пръв поглед основният извод, който се налага от данните в таблицата

е, че по отношение употребата на ОЧ не е отбелязан сериозен напредък – про-
центите на грешките и при трите групи обучаеми почти еднакви (26.60 %,
28.64 % и 25.14 %). Това обаче е така само ако гледаме общия брой на допус-
натите грешки. Картината доста се променя при подробния анализ на грешки-
те, защото, както се вижда от таблицата в Приложението, наблюдава се значи-
телно подобрение при голяма част от случаите на употреба на ОЧ.
При трите групи обучаеми най-често допусканата грешка, а именно из-
пускането на ОЧ, съставлява почти еднакъв процент при трите групи обучаеми
(91.30 %, 89.66 %, 90.34 % от всички допуснати грешки), затова този тип
грешка заслужава по-голямо внимание. За да разберем дали се наблюдава нап-
редък по отношение усвояването на правилната употреба на ОЧ в гръцки език,
съставихме таблица (приложена в края на настоящия доклад), която съдържа
резултатите на трите групи обучаеми, като са показани в обобщен вид процен-
тите грешки свързани с изпускането на ОЧ при различните категории. (С кур-
сив са представени категориите, добавени при средно напредналите, а с удебе-
лен шрифт – категориите, добавени при напредналите).
Представената сравнителна таблица на грешките, свързани с изпускане-
то на ОЧ при трите групи обучаеми, вече ясно показва тенденцията към реду-
циране на тези грешки.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Анализът на междинните езици дава отговор и обяснение на много въп-
роси, поставени от контрастивния анализ, и заедно с диагностицирането на

98
анализа на грешки очертават кръга от проблеми, които се поставят пред учи-
телите и учещите в българска езикова среда. При поставянето на тези въпро-
си трябва да се има предвид, че за езика са характерни вариацията и промяната
и че тези промени и вариации невинаги отразяват отклонение или грешка
(Къркпатрик 2007:53). В контекста на обучението по АЕ ситуацията изглежда
още по-сложна заради установените стандартни и нестандартни варианти на
АЕ, които са претърпели и продължават да претърпят различни промени и ва-
риации.
Ако целта е да се постигне АЕ без грешки, трябва да се вземат предвид
видовете грешки от такова изследване, за да се работи по посока на отстраня-
ването им в процеса на обучение, а именно описанието на езиково специфич-
ните черти на БАМЕ, както и неговите други характеристики, са отправната
точка на този процес.
При преподаването и използването на АЕ трябва да се има предвид, че
днес в глобализиращия се свят общуването се провежда не на АЕ, а на анг-
лийски езици и всеки АЕ заслужава уважение и признание.
По отношение на анализа на грешки в употребата на гръцкия ОЧ, можем
да отбележим, че основната причина за тяхната поява са езиков пренос и стра-
тегии за учене на ЧЕ, затова би било целесъобразно да се обърне по-сериозно
внимание именно на този тип грешки. При това там, където грешките се дъл-
жат на езиков пренос, би следвало да се обясняват по-подробно разликите
между български и гръцки език във всеки конкретен случай, а когато грешките
се дължат на стратегии за учене на ЧЕ да се обръща по-сериозно внимание на
приликите в употребата на ОЧ в двата езика.
И в двата случая, и когато е необходимо да се наблегне на разликите, и
когато е необходимо да се обърне внимание на приликите, това би могло да
става с използването на подходящи за всяка конкретна цел упражнения.
Най-важното, с оглед правилното усвояване на ОЧ (а и на останалите
представители на гръцката членна система – НЧ и НуЧ) е да се напомня (може
би по-настойчиво), че те играят много важна роля не само в оформянето на
именната фраза, но и в предаването на съществена смислова информация, ро-
ля, която не бива да бъде подценявана ако искаме изказването ни да бъде от
една страна правилно оформено, а от друга страна правилно разбрано от адре-
сата на посланието.
При съпоставяне на резултатите от двете изследвания се наблюдават, ес-
тествено, съвпадения при грешната употребата на ОЧ в БАМЕ и в междинния
български гръцки език, както и грешки, които са породени от спецификите на
ЧЕ за студентите, участващи в изследването. Съвпадението засяга изпускането
на ОЧ в двата езика, както и добавянето или свръхупотребата на ОЧ. Основни-
те причини за тези грешки са езиков пренос, свръхобобщаване на езиковия
материал на ЧЕ, стратегии за учене на ЧЕ с характерното изпускане на слу-
жебни думи в гръцкия, и неправилно прилагане на правилата. Различията се
наблюдават при разместване и заместване на члена в гръцкия език. Тези типо-
ве грешки са резултат от спецификите на ЧЕ, които нямат свои съответствия в
родния български език на студентите. Основните причини за тяхната поява,

99
честота и резистентност към преодоляването им са незнание и непълно прила-
гане на правилата.
Такива изследвания обаче, идват от класната стая и би било полезно, ако
резултатите и заключенията от тях се върнат в класната стая и бъдат включени
в учебните помагала, за да доведат до подобряване на преподавателския под-
ход и методи. Важен аспект при провеждането на такива изследвания е обрат-
ната връзка. Учещите трябва да бъдат информирани относно своя опит да пол-
зват чуждия език: дали го ползват правилно или погрешно, дали му липсва ле-
кота на изказа и т.н. Учещите не трябва да знаят как и защо те са допуснали
грешки от чисто теоретична перспектива, но трябва да бъдат научени кога и
къде да обръщат специално внимание на езикови факти и явления от гледна
точка на контрастивния анализ и анализа на грешки. Добре известно е, че пъл-
на превенция на грешките е невъзможна, следователно, усилията трябва да се
фокусират върху изчистването на грешките. Добри резултати се постигат чрез
превенция и коригиране в комбинация.

Приложение

№ Категории Начи- Средно нап- Напред-

наещи реднали нали
1/ Собствени имена 23.44% 13.07% 6.00%
2/ Собствени имена (2) – 30.22% 18.57%
3/ Собствени имена (3) – – 35.00%
4/ Показателни местоимения „αυτός, εκείνος” 19.82% 16.34% 5.00%
5/ Роднински названия 29.31% 18.13% 10.00%
6/ Роднински названия (2) – – 6.66%
7/ Изрази с конструкцията „Μ' αρέσει” 12.06% 9.61% 5.00%
8/ Изрази за време 29.31% 26.92% 16.66%
9/ Изрази за време (2) – 43.35% 35.45%
10/ Същ. им. с кратки форми на притеж. мест. 43.44% 30.00% 2.00%
11/ Същ. с кр. форми на притеж. мест. (2) – – 25.00%
12/ Членуван подлог 15.86% 21.53% 8.00%
13/ Членуван подлог (2) – – 16.00%
14/ Конкретни обекти 24.52% 20.94% 12.22%
15/ Определени понятия 33.33% 28.20% 0%
16/ Определени понятия (2) – 25.27% 10.00%
17/ Определени понятия (3) – – 55.00%
18/ Същ. имена с относ. местоимение „που” 16.09% 12.82% 6.00%
19/ Прилагателното „όλος” – 16.92% 14.00%
20/ Същ., придружавани от други същ. в Р. п. – 33.01% 26.66%
21/ Прилагателни в превъзходна степен – 28.20% 12.85%
22/ Генеричен подлог – 30.76% 10.00%
23/ Възвратното местоимение „ο εαυτός μου” – – 74.00%
24/ Относителното местоимение “ο οποίος” – – 70.00%
25/ Изрази с частицата за уподобяване „σαν” – – 62.00%
26/ Определителното местоимение „ο μόνος” – – 20.00%
27/ Определителното местоимение „ο ίδιος” – – 50.00%
28/ Неопределителното мест. „ο καθένας” – – 40.00%

100
 БИБЛИОГРАФИЯ

Corder, S., P. 1992. Idiosyncratic Dialects and Error Analysis. In: Richards J. C. (ed.) Error
Analysis. London and New York: Longman.
James, C. 1980. Contrastive Analysis. London and New York: Longman.
James, C. 1998. Errors in Language Learning and Use. London and New York: Longman.
Kirkpatrick, A. 2007. World Englishes. Cambridge: Cambridge University Press.
Nemser, W. 1992. Approximative Systems of Foreign Language Learners. In: Richards, J.
C. (ed.) Error Analysis. LondonandNew York: Longman.
Selinker, L. 1992. Interlanguage. In: Richards J. C. (ed.) Error Analysis. London and New
York: Longman.
Danchev, A. ( Данчев, A.) 1988.Анализ на грешките на българи изучаващи английски
език. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.
Danchev, A. (Данчев, А.) 2001.Съпоставително езикознание. София: Университетско
издателство “Св. Климент Охридски”.

101
 A COMPARATIVE STUDY OF DIMINUTIVE MEANING
IN OSCAR WILDE’S TALES
(ENGLISH, RUSSIAN AND BULGARIAN)
Mariya Bagasheva-Koleva

Abstract: The paper examines the diminutive forms and diminutive constructions in
nine of Oscar Wilde’s tales and their translated versions into Russian and Bulgarian. The
purpose of the study is to compare the translations of diminutive meaning into Bulgarian and
Russian as well as to present a qualitative and quantitative analysis of all diminutive forms in
the translated versions. Findings suggest that language and culture, as well as translator’s
personal approach to the text, significantly affect the rendering of diminutiveness through
contextual and cultural meanings.
Key Words: diminutiveness, diminutive meaning, lexicalized diminutives, Oscar
Wilde’s tales, Slavic languages

The issue of diminutiveness in language has been investigated by many lin-

guists throughout the years and a variety of studies have been carried out. Although
some languages are rich in diminutive forms and words and others are not, every
language has linguistic devices to express the idea of diminutiveness. Apart from
their main function of denoting small sizes or young animals, “... largely dependent
on context, diminutives provide, most commonly, the way of establishing rapport,
solidarity or friendliness. They make one’s production emotional, expressive, and
most of all subjective.” ( Kačmárová 2010).
Traditionally, the term ‘diminutive’ is used to refer to words which denote
smallness and also to express an attitude which can be either positive or negative,
i.e. either affectionate or derogatory, depending on the specific interplay of linguistic
and situational factors in a given context (Schneider 2003:4). As Schneider suggests
‘”diminution” or “diminutivity” is a concept related to such concepts as quantifica-
tion, qualification, modification, gradation, intensification, and evalua-
tion’(Schneider 2003:4).
Primarily, diminutive words denote the actual small size of objects or persons.
Therefore, it is natural that diminutive words are mainly nouns. Additionally, how-
ever, diminutive words express a person’s attitude towards a small object, which
reinforces the expressiveness of speech. These cases are numerous and render a
wide variety of emotive-expressive meanings and nuances, such as friendliness,
tenderness, affection, irony, sarcasm, scorn, contempt, flattery, condescension, fa-
miliarity, etc.
In Slavic languages, which are rich in diminutive forms and words, other
word classes, such as adjectives, adverbs, verbs, pronouns, numerals, are also possi-
ble to be diminuted. Such diminutive forms render more specific meanings different
from the meanings of the diminutive nouns. For instance, diminutive forms of adjec-
tives may express a low degree of quality; diminutive forms of adverbs may express

102
“meanings of intensification or attenuation of the adverbial quality” (Bratus
1969:49), etc.
In English only nouns can be diminuted, whereas in Russian and Bulgarian
other word classes can be diminuted as well and their usage in spoken language is
very common. In written language, diminuted forms are mainly used in children’s
literature and in description of children, young animals, and small objects. They are
also common in the works of folklore, such as songs and fairy tales, and in literature,
“where they serve as a means of stylization and reinforcement of the expressiveness
of speech” (Bratus 1969:43). Some authors also use diminutives to render emotive-
expressive nuances of meanings, e.g. irony, sarcasm, condescension, derision, etc.

The paper examines the diminutive forms and diminutive constructions in

nine of Oscar Wilde’s tales and their translated versions into Russian and Bulgarian
(see Table 1). The purpose of the study is to compare the translations of diminutive
meaning into Bulgarian and Russian as well as to present a qualitative and quantita-
tive analysis of all diminutive forms in the translated versions.

Table 1
Oscar Wilde’s Tales and their translated versions
into Bulgarian and Russian – quantitative data

Oscar Wilde’s Tales English Bulgarian Russian

The Star-Child 17 37 85
The Young King 10 10 12
The Remarkable Rocket 20 26 32
The Selfish Giant 20 26 22
The Birthday of the Infanta 50 93 108
The Devoted Friend 50 53 63
The Fisherman and his Soul 52 64 68
The Happy Prince 26 54 45
The Nightingale and the Rose 9 20 22
Total number of excerptions 254 383 457

As Table 1 shows, the number of excerpted examples from all nine tales in
English is 254, in Bulgarian – 383, and in Russian - 457. The different numbers of
diminutives in the three languages can be explained by the specifics these languages
have. Generally, English does not use many diminutives. On the contrary, English is
a language which uses very few diminutive words. Basically, diminutiveness is ex-
pressed analytically, i.e. by means of adjectives expressing “smallness”, such as
“little”, “small”, “tiny”, “young”; or a person’s attitude, such as “poor”, “dear”,
“nice”, “sweet”. So as to express stronger emotional attitude, both types of adjec-
tives can be used together, e.g. a poor little boy; my dear little home; my sweet tiny
flower.

103
 Forming diminutive words by means of diminutive suffixes, i.e. synthetically,
is also possible in English, but not very common. The most usual diminutive suffix-
es in English are mainly from French and Germanic origin ( e.g. –let, -ette, -kin, -ie,
-ling), the most productive of which is –ie/-y, used to derive not only diminutive
common nouns, but also diminutive proper nouns (e.g. Charlie, Betty, Tommy),
adjectives (e.g. shorty, darkie, Blondie), verbs (e.g. weepie), adverbs (e.g. alrighty),
exclamations (e.g. Lordy!) (Schneider, 2003:87-88).
According to Schneider (2003), nouns constitute the main input category, ad-
jectives are also frequently used (mainly as nicknames), but the other word classes
are of marginal importance.
Table 2 shows the qualitative data of the original English texts of Oscar
Wilde’s Tales and presents the patterns of diminutive expression in the tales.

Table 2
Oscar Wilde’s Tales – qualitative data of the original English texts
(patterns of expressing diminutiveness in English)

N: Patterns of expressing diminutiveness Number of excerp-

tions
1. Little + Noun 178
2. Little + Proper Noun (Person’s Name) 35
3. Tiny + Noun 10
4. Diminutive Noun (semantically expressed diminu- 7
tiveness)
5. Poor + Little + Noun 5
6. Little + Diminutive Noun 4
7. Small + Noun 4
8. Dear + Little + Noun 3
9. Little + Adjective 1
10. After a little while 1
11. Young + Noun 1
12. Delicate + Noun 1
13. Little (amount) 1
14. Petit + Noun (French) 1

As it can be seen from Table 2, the overwhelming majority of the studied cas-
es is constituted by the pattern “little” + Noun – 178 cases out of 254 (70%), com-
pared to only 4 cases (1.5%) of the pattern “little” + Diminutive Noun (e.g. little
calves, little napkin, little ringlet, little linnet). In 35 cases (or 13.7%), “little” is used
with a person’s name to express a positive attitude towards the person (e.g. little
Hans).
Cases of diminutive nouns derived by means of suffixation are very few (e.g.
napkin, ringlet, coverlet), and the cases in which diminutiveness is expressed seman-

104
tically are not many (e.g. pebbles – a small rounded stone; jennet – a small Spanish
saddle horse; lad – a boy or young man; calves – the young of the animal), which
proves the statement that diminutiveness in English is constituted basically analyti-
cally.
Synonyms of “little” has also been used in the diminutive patterns - “tiny” +
Noun (10 cases), “small” + Noun (4 cases), “young” + Noun (1 case), “delicate” +
Noun (1 case), “petit” (Fr.) + Noun (1 case). A combination of two adjectives used
to express attitude can be seen in 8 cases (e.g. “poor” + “little” + Noun; “dear” +
“little” + Noun).
On the whole, based on the studied examples, it can be stated that the most
common way to express diminutiveness in English is analytically through the pat-
tern “little” + Noun.

Table 3 shows the excerpted examples from Bulgarian translated versions of

Oscar Wilde’s Tales (translated by Sider Florin, 1984) and presents the patterns of
expressing diminutiveness in Bulgarian translations.

Table 3
Oscar Wilde’s Tales – qualitative data of the Bulgarian translated versions
(patterns of expressing diminutiveness in Bulgarian)

N: Patterns of expressing diminutiveness Number of excerp-

tions
1. Diminutive Noun 256
2. “Малък” + Noun 41
3. “Малък” + Diminutive Noun 30
4. Lexicalized Diminutives 17
5. “Малък” + Proper Noun (Person’s Name) 16
6. Diminutive Adverb 5
7. “Мъничък” + Noun 4
8. “Мъничък” + Diminutive Noun 3
9. Diminutive Adjective + Diminutive Noun 3
10. Diminutive Adjective 1
11. “Тесен” + Diminutive Noun 1
12. “Дребен” + Diminutive Noun 1
13. “Беден” + “малък” + Person’s Name 1
14. “Драги” + “малък” + Person’s Name 1

As it can be seen from Table 3, the majority of the cases are presented by
diminutive nouns (256 cases out of 383, or 66.8%). In these cases diminutiveness is
derived by means of suffixation. In Bulgarian there is a great variety of diminutive
suffixes, which can be classified according to the degree of expressing diminutive-
ness, the intensity of emotive expression, and according to gender.

105
 Apart from this, there are 13 different patterns which have been used in the
translations to express diminutiveness, the most numerous ones of which are
“малък” + Noun (41 cases, or 10.7%) and “малък” + Diminutive Noun (30 cases, or
7.8%).
Interestingly, the pattern “малък” + Name (e.g. малък Ханс) can be seen only in 16
cases in Bulgarian, compared to 35 cases in English, which means that in the other
19 cases in Bulgarian this pattern has not been translated by a diminutive form.
Other patterns of expressing diminutiveness in Bulgarian translations are as
follows:
- Diminutive Adverbs (5 cases, e.g. тихичко, полекичка);
- “мъничък” + Noun (4 cases);
- “мъничък” + Diminutive Noun (3 cases);
- Diminutive Adjective + Diminutive Noun (3 cases);
- Diminutive Adjective (1 case);
- “тесен” + Diminutive Noun (1 case);
- “дребен” + Diminutive Noun (1 case);
- A combination of two adjectives + Name to express a stronger attitude
towards a person (e.g. беден малък Ханс, драги малък Ханс).

In Bulgarian, there is a pattern which has no equivalent in the English texts.

This is the so-called lexicalized diminutives, of which there are 17 cases (4.4%) in
the Bulgarian translations.
This is a special case of diminutive usage, namely, the so-called lexicalized
diminutive nouns. A characteristic feature of diminutive nouns is that they are not a
permanent category in relation to their meaning. In some cases the diminutive mean-
ing in diminutive words decreases or loses its diminutive meaning altogether (Dimi-
trova 1954). “This is the case when diminutives through the development into spe-
cialized meaning no longer denote their once basic meaning referring to the meaning
of the word they originated from, but rather become an independent lexical item”
(Bosanac, Lukin, Mikolić 2009: 22). These forms of lexicalized diminutive nouns
are sometimes referred to as “frozen diminutives” (Böhmerová 2011) due to the fact
that they preserve the form of the diminutive word but acquire a new lexical mean-
ing which can be similar or quite different from the meaning of the base noun.
The cases of lexicalized diminutives in the studied texts are mainly nouns
denoting flowers (e.g. теменужка, жълтурчета, великденчета, напръстничета,
овчарска торбичка), plants (e.g. изтравниче), insects or birds (e.g. пеперудка,
врабче, канарче, водно конче) and some others (e.g. прашец, небце, лунички).
Table 4 presents the patterns of expressing diminutiveness in Russian trans-
lations of Oscar Wilde’s Tales (Russian translations are taken from
www.hobbitaniya.ru/wilde/ wilde.php).

106
Table 4
Oscar Wilde’s Tales – qualitative data of the Russian translated versions
(patterns of expressing diminutiveness in Russian)

N: Patterns of expressing diminutiveness Number of excerp-

tions
1. Diminutive Noun 261
2. “Маленький” + Noun 68
3. “Маленький” + Diminutive Noun 31
4. “Маленький” + Proper Noun (Person’s name) 29
5. Diminutive Adjective + Diminutive Noun 16
6. Lexicalized Diminutives 16
7. “Крохотный” + Diminutive Noun 9
8. Diminutive Adverb 8
9. Diminutive Adjective 4
10. “Крохотный” + Noun 3
11. “Младший” + Diminutive Noun 2
12. “Молодой” + Diminutive Noun 2
13. “Милый” + Diminutive Noun 2
14. “Легкий” + Diminutive Noun 1
15. “Мельчайший” + Diminutive Noun 1
16. “Небольшой” + Diminutive Noun 1
17. “Небольшой” + Noun 1

As it can be seen from the table, the patterns in Russian are not only the
most numerous (457 cases), but also the most various (17 patterns). This is due to
the fact that Russian is abundant in diminutive words and forms expressing a great
variety of meanings.
As in Bulgarian, the most common pattern used to express diminutiveness in
Russian is by a Diminutive Noun (261 cases, or 57%). In the same way diminutive
nouns are derived by means of suffixation and can be classified in terms of function,
degree of diminutivization, expressiveness and gender. The pattern “маленький” +
Noun is twice as frequent as the pattern “маленький” + Diminutive Noun (68 cases
vs. 31). In 29 cases the pattern is “маленький” + Person’s name which corresponds
to 35 cases in the original English text, i.e. only in 6 cases this pattern is translated
by a non-diminutive noun or has not been translated at all.
Using the pattern Diminutive Adjective + Diminutive Noun is also common
in Russian so as to emphasize on diminutiveness (16 cases, or 3.5%), compared to
only 3 cases in Bulgarian. Diminutive Adverbs constitute 8 cases, compared to 5
cases in Bulgarian. (e.g. тихонько, хорошенько, частенько).
As in Bulgarian, there are also lexicalized diminutives in Russian (16 cases),
denoting flowers or part of flowers (e.g. колокольчик, лепестки), insects (e.g.
мотылек, бабочки), and others (e.g. портик; на цепочке; свернувшись клубоч-
ком/ калачиком).

107
 In the other patterns (22 cases) synonyms of “маленький” or other adjec-
tives have been used in a combination with a Noun or Diminutive Noun, e.g. “кро-
хотный, младший, молодой, милый, легкий, мельчайший, небольшой”.

Based on the examples studied in the paper, the following conclusions can
be drawn:
1) In English the most common way to express diminutiveness is by means of
an adjective denoting “smallness”, whereas in Bulgarian and Russian, the most
common device is by means of suffixation.
2) English, although it is not famous for using diminutive words, can also ex-
press diminutiveness, derived mainly analytically (i.e. by an adjective denoting
‘smallness’), or synthetically (by means of suffixation).
3) Bulgarian and Russian, as all Slavic languages, are abundant in diminutive
words and forms, derived either by adjectives or combination of adjectives, or by
means of suffixation; through diminutiveness these languages can convey a variety
of meanings, ranging from extremely positive to extremely negative.
4) The process of lexicalization of diminutives is characteristic of Bulgarian
and Russian, and is based on overuse of diminutive forms in Slavic languages,
which on its own part leads to their gradual decrease of intensity and subsequent
neutralization of the diminutive meaning.

BIBLIOGRAPHY
Bosanac, S., Lukin, D., Mikolić, P. A Cognitive Approach to the Study of Diminutives: The
Semantic Background of Croatian Diminutives, Zagreb, 2009
http://ffzg.academia.edu/SinisaBosanac/Papers
Böhmerová, A. Suffixal Diminutives and Augmentatives in Slovak
A Systemic View with Some Cross-Linguistic Considerations, In: Lexis 6: “Diminutives
and Augmentatives in the Languages of the World” – E-Journal of English Lexicolo-
gy, 2011 http://lexis.univ-lyon3.fr/IMG/pdf/Lexis_6.pdf
Bratus 1969: B.V. Bratus. The Formation and Expressive Use of Diminutives. Studies in
the Modern Russian Language 6. Cambridge University Press. Cambridge.
Dimitrova: Димитрова, М. Лексикализиране на някои умалителни имена като основни
думи. // Български език, 1954, кн.IV, №2, с.172-174.
Kačmárová 2010: A. Kačmárová, (ed.), Diminutives in Slovak and English, English
Matters, Prešov: PU, 17–21.
Schneider 2004: K.P.Schneider. Diminutives in English. Max Niemeyer Verlag Gmbh.

SOURCES
1. Оскар Уайлд „Избрани творби в три тома”, том 1, „Народна култура”, София, 1984.
2. www.hobbitaniya.ru/wilde/wilde.php

108
 РЕСТРИКТИВНИ КОНСТРУКЦИИ
В АНГЛИЙСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Росен Стоичков

RESTRICTED CONSTRUCTIONS
IN ENGLISH AND BULGARIAN
Rosen Stoichkov

Summary: The paper seeks to reveal some aspects of the syntax-semantic interface
by adopting a construction-based approach to language, which assumes that grammar con-
sists of signs and is thus not fundamentally different from the lexicon. Grammatical
knowledge is instantiated in learned form –meaning pairings known as constructions. The
analysis is based on several constructions in Bulgarian and English dubbed restricted con-
structions and aims to prove that their lexico-syntactic patterning is semantically and prag-
matically grounded.
Key words: pragmatics, syntax-semantics interface, construction grammar, idiom
principle

ВЪВЕДЕНИЕ
В съвременната лингвистика все повече се налага необходимостта от из-
следване не само на знаковата субстанция на езика, но и на неговия суперзна-
ков етаж (вж. Димитрова 2009:83). Доказателство за това са пресупозициите –
основен обект на анализ в прагматиката. Идеята за суперзнаково равнище на
езика е загатната още от Сосюр, който обръща внимание на едно странно
свойство на езика като семиотична система – „в него са дадени неразличими
на пръв поглед същности (факти), в наличието на които не можем да се съмня-
ваме, тъй като именно тяхното взаимодействие образува езика” (Сосюр
1933:108–109, цитиран от Димитрова 2009:83).
Пътят на изследването на езика, подсказан от Сосюр, е отклонен от чом-
скианското направление през втората половина на 20. век (вж. Чомски 1965).
Генеративисткото разбиране за езика довежда до застой в проучването на ре-
алните условия на неговата употреба за сметка на една идеализирана езикова
система, противопоставяща компетентност и езикоупотреба (вж. Ларсън-
Фримън 2003:28). Езиковата компетентност в чомскианската лингвистична
доктрина не е социален конструкт, а по-скоро психологически обусловена като
генетична даденост на индивида.
Античомскианското разбиране за езика изтъква на преден план динами-
ката в неговата употреба. Граматиката не се мисли като статична система в
ума на говорещия, а като феномен, който постоянно се преосмисля в речта под
формата на „дискурсивни стратегии” (Хопър, 1988:118). Регулативно ориенти-
раната, априорна граматика, представяща езика като подредена система от
правила и изключения, не може да обясни неочакваните нарушения на систем-
ността в реална комуникация.
Описанието на езиковата система традиционно включва преди всичко
неговата знакова субстанция на изолирани, автономни езикови равнища. В
съвременното езикознание все повече се усеща потребност от изследване на

109
полуавтономни равнища със специфична структура, които постоянно си взаи-
модействат в процеса на речевъзприемане и речепроизводство, следвайки
прагматични и социокогнитивни принципи. Най-осезаемо е взаимодействието
между лексика и синтаксис в оформянето на изказването под натиска на се-
мантиката и прагматиката. Наблюдава се едно емергентно синергично лекси-
ко-синтактично ниво, силно зависимо от ограниченията, налагани от семан-
тични, прагматични и екстралингвистични фактори.
В своята монография „Лингвистична прагматика” (2009) Ст. Димитрова
отбелязва постепенното оформяне на „един нов жанр на лингвистично описа-
ние, наричан отначало условно, а сега вече съвсем официално граматика на
значението или граматика на семантиката” (Димитрова 2009:61). Езиковедът
наблюдава „едно зигзагообразно движение на разбирането за значението от
прагматиците – то първо се прагматизира, а впоследствие прагматизацията се
превръща в граматизация” (Димитрова 2009:61).
Подобно разбиране признава на прагматиката командна роля. Това озна-
чава, че всяко изказване е мотивирано от някаква пресупозиция. Ето защо за
неговата правилност може да се съди не единствено в абсолютен смисъл като
строго следване на нормативния синтактичен строеж на изречението, а „трябва
да се задава въпросът, защо те [изреченията] са граматично свързани с някои
пресупозиции” (Лейкъф 1970:27, цитиран от Димитрова 2009:70).
За теоретичната постановка на разглеждания тук проблем е важно да
подчертаем, че връзката между прагматично значение и синтаксис има систе-
мен характер. Както отбелязва Лейкъф, „пресупозициите са системно свързани
с формата на изречението, въпреки че тези връзки могат да не бият на очи”
(Лейкъф 1971:129, цитиран от Димитрова 2009:70).
Заявената теоретична рамка предполага, че прагматиката, посредством
наличните пресупозиции, е на върха на една своеобразна командна верига на
речепроизводството. Прагматиката оказва натиск върху семантиката, която от
своя страна създава напрежение в граматиката, като я прави по-гъвкава. Това
обяснява изобилието от конструкции в езика, които са на границата на грама-
тичността, но незаменими във функционално отношение. Ще илюстрираме
казаното със следното изказване:
(1) Тя започна книга.
В това изречение наблюдаваме несъответствие между семантиката на
глагола започвам и на съществителното книга. Наблюдаваното тук противоре-
чие е между комбинаторните ограничения, наложени от езиковата система и
същевременната й гъвкавост. Съществителното книга обозначава физически
обект, който е референциално свързан с две действия – четене или писане на
книга. Извън тази конструкция в семантичната структура на лексемата книга
липсва сема [‘писане или четене на книга’].
Интерпретацията на обект от действителността – книга - като събитие,
т.е. четене или писане на книга – е възможна благодарение на системно зало-
женото в езика аспектуално значение [‘инхоативност’] на глагола започвам,
реализирано в да-конструкции като започвам да пиша/чета или в транзитивни

110
конструкции като започвам работа, където допълнението получава типично
събитиен прочит.
Декодирането на книга като събитие е компромис между системноези-
ковите комбинаторни ограничения и силното въздействие на контекстуалните
семантични и прагматични фактори. Коментираното изказване представя съ-
битието, т.е. писането или четенето на книга, като същност или факт, а не
като процес. Това е една своеобразна аспектуална неутрализация на инхоатив-
ността.
Семантиката на конструкцията често се оказва в конфликт с морфосин-
тактичното моделиране на изречението, водещ до извънграматични употреби
на непреходни глаголи като преходни:
(2) He sneezed the napkin off the table.
Непреходният глагол sneeze е употребен като преходен под натиска на
конструкционната семантика, дефинирана като „конструкция за предизвикано
движение” (Голдбърг 1995:54). Конструкцията, като абстрактна семантична
рамка, реализира своя потенциал да заобикаля системната непреходност на
глагола. Резултатът не е само промяна в значението, но и трансформация на
неговата аргументна структура. В подобни конструкции действа механизъм,
при който „конфликтът между лексема и синтактична конструкция се разре-
шава в полза на семантиката на конструкцията” (Михаелис 2004: 51).
От разгледаните примери е видно, че семантиката и синтактиката на от-
делните лексеми са зависими от значението на конструкцията, в която те учас-
тват като конституенти. С други думи, семантиката на конструкцията домини-
ра над значението на отделните елементи и тя определя колокационните връз-
ки. Това е съществен момент в конструктивисткия подход към езика, който
изследва езиковия знак като сложно взаимодействие между синтаксис и се-
мантика.
Синтактичните модели имат своя уникална семантика, която не непре-
менно е изразена формално в повърхнинната структура. След като конструк-
цията е в сила да промени значението и комбинаториката на някой от своите
елементи, то тя има свое свръхзначение, което надхвърля значението на конс-
титуентите и може да съществува като отделна единица.

ГРАМАТИКА НА КОНСТРУКЦИИТЕ
Граматиката на конструкциите (ГК) е модерно направление в лингвис-
тиката. В основата на нейната теория е разбирането, че езикът представлява
инвентар от конструкции – знакови единства от форма, значение и функция,
които образуват сложна мрежа от синтактико-семантични връзки (вж. Лейкъф
1987, Ланъгър 1987, Филмор и съавтори 1988, Голдбърг 1995). Значението на
констуркциите се разглежда като резултат от въздействието на семантични,
прагматични и дискурсивни фактори върху лексико-синтактичното фразомо-
делиране.
В ГК конструкцията се приема за базисна единица в организацията на
езика. Голдбърг дефинира конструкцията като „единство от форма и значение
или употреба, при което някои аспекти на формата, значението или употребата

111
не са ясно предполагаеми от компонентите или от други конструкции, устано-
вени в езика” (Голдбърг 1996: 68).
Според така формулираната дефиниция конструкция е всяка единица,
пряко свързана с точно определено значение и функция, които не корелират
директно със значенията на отделните елементи. Езиковата система се възпри-
ема като един континуум от различни типове конструкции от морфемни кон-
фигурации до изреченски модели.
Съществен момент в конструктивистката лингвистика е становището, че
конструкциите са във висока степен конвенционални построения. Причината
за това се търси в многократната им употреба в речта, довела до тяхната рути-
низация и използването им като готови единици (вж. Хопър и Троугът
1993:65).
Честотата на употреба на мултивербални построения от колокативно за-
висими компоненти е основен фактор за възникване на конструкциите. В ре-
зултат на узуалната им фреквентност и контекстна обусловеност, тяхната ези-
кова форма започва да се възприема като символна единица, чието холистично
значение не непременно се формира като сума от значенията на отделните
конституенти. Конструкциите се различават по степента си на структурна
обобщеност. Някои са резултат от лексикални струпвания ([Subject] will have
to decide whether to [Verb], отдавам се на заслужена почивка). Други имат по-
абстрактно моделиран фразоред (Why don’t you [VP]?; Колкото повече [сказу-
емо], толкова повече [сказуемо].
С най-висока степен на схематизация се отличават базови, неидиоматич-
ни конструкции с преходен глагол (Dad mended my bike). Тук няма никакви
задължителни елементи и изказването може да се конструира с широк кръг
преходни глаголи. ГК използва единен инструментариум за анализ на целия
спектър от езикови единици – от високо идиоматичните до по-свободните из-
рази. Владеенето на граматиката се свежда до умело използване на заучени
езикови единици, в които се сливат форма, значение и функция.
Българският езиковед М. Стаменов разглежда някои аспекти на ГК (вж.
Стаменов 2006, 2007). Авторът представя основополагащите понятия в ГК и
описва същността на този подход към езика. Въз основа на съпоставителен
анализ на няколко основни конструкции в английски и български лингвистът
заключава, че идеите на ГК „притежават евристичен потенциал”, но ГК „не
представлява алтернатива на пораждащата граматика, двете в определени от-
ношения взаимно се допълват” (Стаменов 2006:92). Наблюденията на Стаме-
нов върху начините на съотнасяне между глаголи и конструкции в контрасти-
вен план му дава основание да вижда в ГК „многообещаваща перспектива”
(Стаменов 2007:50).
Изследователската парадигма на ГК сме представили и в други публика-
ции, в които разглеждаме ГК като конкретно проявление на узуално-
базираната лингвистика с оглед на нейното приложение в езиковото обучение.
В тях се коментира и ролята на честотата на употреба за конвенционалното
обособяване на конструкциите като самостоятелни езикови единици (Стоич-
ков 2012 под печат, 2013).

112
 РЕСТРИКТИВНИ КОНСТРУКЦИИ
Ще разгледаме няколко конструкции в българския и английския език.
Наричаме ги рестриктивни, тъй като ще покажем, че в тях са заложени огра-
ничения в резултат на активното взаимодействие между лексика и граматика
от една страна и синтаксис и семантика/прагматика – от друга страна. Те не се
създават в процеса на свободен езиков избор. Приемаме, че лексико-
синтактичното им моделиране е идиоматико-рестриктивно. Тези формации
възникват под действието на формулирания от Синклер „идиоматичен прин-
цип” (Синклер 2004:29).
В корпусната лингвистика отдавна е установено, че пълната свобода на
избора на езикови единици в речепроизводството е голяма рядкост (вж. Синк-
лер 1991, 2004). Устойчивостта обаче също не е абсолютна. Свободата на изка-
за и силната лексико-граматична споеност на определени речеви сегменти са
резултат от противоположни принципи на езикоупотреба. Синклер говори за
„принцип на свободния избор“ и „идиоматичен принцип“ (Синклер 2004: 109).
Тези два модуса на речепродукция се активизират в различна степен в зависи-
мост от типа дискурс.
Според принципа на свободния избор употребата на езиковите единици
се осъществява посредством неограничено селектиране, като единствената
санкция се налага от граматиката, без да се отчитат командната роля на праг-
матиката, социокултурните норми и специфичното комбинаторно моделиране
на лексико-синтактичната конструкция.
Носителят на езика обаче има на разположение голям брой полуготови
лексико-граматични построения, които той избира да употреби в тяхната ця-
лост, независимо от факта, че на пръв поглед могат да бъдат разчленени като
отделни сегменти. Този принцип – както показват статистическите корпусни
изследвания на Синклер - е много по-широко разпространен и неуловим, изп-
лъзващ се.
Конструктивисткото разбиране за езика приема, че идиоматико-
рестриктивният принцип доминира в речта, въпреки че много изказвания мо-
гат да бъдат потенциално анализирани като резултат от свободен избор. Иди-
оматичното лексико-синтактично моделиране се задейства в моменти, когато
употребата на отделни лексеми е комбинаторно и конструктивно обусловена в
състава на полилексемни построения. В тези случаи значението на целия лек-
сикален комплекс се гради чрез специфично комбиниране на лексикални и
граматични компоненти. Например конструкцията That’s a/an [Adjective] thing
to [Verb], където определението проявява „семантично предпочитание” (Стабс
2002:65) към ограничен кръг прилагателни, обозначаващи нещо много лошо,
като terrible, awful, stupid, horrible, wicked и т. н. Синтактиката на изказването
следва споменатия идиоматичен принцип.

КОНСТРУКЦИЯТА [WHY DON’T YOU (VP)?]

Да разгледаме следните примери:
(3) а. Why don't you find out for yourself?

113
 б. Why don't you just stop complaining?
в. Why don't you come round for lunch?
г. Why don't you be a doctor?
Макар и формално да наподобяват обикновени отрицателни Why-
въпроси, тези изказвания имат коренно различна функция. Същинските Why-
въпроси могат най-общо да се интерпретират така: съществува някаква ситуа-
ция X и говорещият настоява за обяснение (Why aren’t you listening to me? Ти
не ме слушаш и аз искам да ми обясниш защо). Why-въпросите с функция на
предложение или съвет нямат същата логическа структура. Последният при-
мер (г) на пръв поглед е извънграматичен заради съвместната употреба на
спомагателния глагол do (not) и копула be. Подобна комбинаторика е задължи-
телна и граматически обоснована в императивна конструкция (Don’t be silly!).
Оператор do като факултативен елемент може да се употребява в емфатични
конструкции (Do be honest!). Компромисът с граматиката е възможен благода-
рение на съществуването на конструкцията като единица с определена семан-
тика и прагматична функция – изразяване на предложение или съвет.
Да съпоставим следните две изказвания:
(4) а. Why aren't you the one to do it?
б. Why don't you be the one to do it?
Докато (4а) може да получи прочит: ‘You aren't the one to do it. Tell me
why’, неизразеният подтекст в (4б) е I suggest you be the one to do it.
Разграничаването на конструкцията Why don’t you…? от формално свър-
зания с нея отрицателен Why-въпрос може да се проследи и в поляритета. Това
е видно от следните два примера:
(5) а. Why don't you do something about it?
б. Why don't you (ever) do anything about it?
В (5а) се наблюдава конфликт между употребата на something и контекс-
та с отрицателен поляритет, независимо от факта, че в езиковата система some-
thing се етикетира като елемент с положителен поляритет. Неочакваната му
поява в изказване с отрицателна глаголна форма сигнализира превключване на
идиоматичен принцип. В (5б) употребата на anything е съвместима и системно-
мотивирана, тъй като изказването се интерпретира като същински Why-въпрос:
You never do anything about it. Why’s that?
Нека да съпоставим конструкцията Why don’t you…? с нейната парафра-
за I suggest you + [ subjunctive]:
(6) а. Why don’t you apply for this job?
б. I suggest you apply for this job.
В (6а) изказването се структурира по идиоматико-рестриктивен прин-
цип. Прагматиката и семантиката на конструкцията създават напрежение в
граматичната система на езика, довело до временна загуба на системност.
Граматичните особености на конструкцията са подчинени на цялостната се-
мантика на изказването и на неговата прагматична функция - предложение,
съвет. Идиоматичният принцип трансформира морфосинтактичния модел на
изказването. Ако конструкциите нямаха потенциала да подчинят граматиката,
те нямаше да имат право на съществуване в езика.

114
 В (6б) наблюдаваме действието на принципа на свободния (неограниче-
ния) избор. Този принцип на речепроизводство стриктно следва нормативната
граматика - в случая конструкцията I suggest + [subjunctive]. Морфосинтак-
тичният модел не се подлага на никаква трансформация. Идиоматичното мо-
делиране на конструкцията е очевидно и това проличава в термините, с които
понякога тя се именува. Фрейзър в коментирания случай говори за „прагмати-
чен идиом” (Фрейзър 1996:174-175).

КОНСТРУКЦИЯТА [NOT…UNTIL]
Действието на идиоматико-рестриктивния принцип може да се проследи
и в конструкцията not…until:
(7) John didn’t wake up until noon.
Ако това изказване се построи свободно, то може да има следните вари-
анти:
(8) а. John woke up at noon at the earliest.
б. John only woke up at noon.
в. John woke up as late as noon.
г. John slept until noon at the latest.
Появата на until в контекст на отрицателен поляритет създава усещане за
несистемност (извънграматичност) и сигнализира превключване на идиомати-
чен принцип. В английския език антонимичната употреба на лексикализирани
конструкции с отрицателната частица not е често явление.
(9) а. Not many (few) people attended the funeral.
б. Not all (some) of them got promoted.
в. They do it not infrequently (frequently).
г. Burglaries are not uncommon (common) at the hotel.
д. It’s not unusual (usual) for someone to have a phobia.
Приемаме мнението на Дьокларк (1995), че в конструкцията not … until
може да се говори за лексикализация на отрицанието. С други думи, not until
може да се разглежда като колокация, подобна на колокациите от not и кван-
тификатори като many, all или прилагателни и наречия като uncommon,
unusual, infrequently.
Семантичната спойка между not и until като колокационни конституенти
не се нарушава от тяхната разединеност в синтактичния строеж на изречение-
то. Тук откриваме напрежение между семантика и граматика, едно разминава-
не между съдържание и форма. Повърхнинната конструкция се подчинява на
синтактичния принцип, който изисква преместване на отрицателната частица
върху спомагателния глагол в случаите, когато колокациите с първи компо-
нент not функционират като аргумент, различен от подлог (We haven't heard
much about them, а не *We've heard not much about them). Следователно, пост-
роението *John woke up not until noon е извънграматично и алогично. Отрица-
нието се разпростира и върху сказуемото, независимо от факта, че not отрича
единствено своя колокат и не изразява отрицание на ниво изречение (вж. Пейн
1985:202).

115
 От предложения анализ можем да направим заключението, че идиома-
тичният принцип е едно узуално-базирано разрешаване на конфликт между
семантика и морфосинтаксис в моделирането на изказванията. Той наподобява
един метаезик, към който прибягваме в случаи, когато семантиката на конст-
рукцията съществува под формата на суперзнак, който подчинява и трансфор-
мира морфосинтаксиса. Именно това нейно свойство „легитимира” мястото й в
езика като отделна единица.

КОНСТРУКЦИЯТА [ДА ЗНАЕШ САМО КОЛКО ... ?]

Да разгледаме следните екскламативи:
(10) а. Да знаеш само колко ме е страх!
б. Да знаеш само колко сме спорили с него!
в. Да знаеш само колко е хубаво!
г. Да знаеш само колко се радвам!
д. Да знаеш само колко пари ще спечелим!
Тук глаголът зная е десемантизиран, а наречието колко претърпява ресе-
мантизация – ‘толкова (много)’. Всъщност, ако изказванията се моделираха по
друга екскламативна рамка, без колокацията [да знаеш само], горните примери
биха изглеждали така: Толкова ме е страх! Толкова сме спорили с него! т. н. В
тези два варианта на екскламатив се проявява едно от основните свойства на
конструкциите, а именно – да наследяват част от характеристиките на други
конструкции и по този начин да образуват мрежи от семантически и функцио-
нално свързани структурно-семантични единици. Интерпретирането на колко
като толкова е лесно и достъпно благодарение на наличието в езиковата сис-
тема на екскламативи с компонент толкова.
Структурно-семантичната рамка на конструкцията подчинява колокаци-
ята [да знаеш само] и наречието колко на свръхзнаковата си функция, като ги
превръща в „операционални единици” (вж. Михайлова 2012). Благодарение на
тях конструкцията може да заеме своето място като единица от езиковия кон-
структикон. М. Стаменов изковава този термин по аналогия с лексикон. Той
се отнася до целия арсенал от конструкции в езиковата система (Стаменов
2006:83).
Този конструктикон е организиран в мрежи от конструкции на основата
на „наследствени отношения” (Самън 2010:215). Конструкцията наследява се-
мантико-синтактичните си свойства от други конструкции. Фрайд и Остмън
описват връзката между конструкциите така: „Ако конструкция А наследява
конструкция Б, това означава, че А съдържа всички свойства, присъщи на Б,
прибавени към идиосинкретичните свойства на А” (Фрайд и Остмън 2004:71).

КОНСТРУКЦИЯТА [(СКАЗУЕМО), НЕ Е КАТО ДА НЕ (СКАЗУЕМО)]

Кр. Стоянов наблюдава една интересна „синтактична структура с фор-
мален строй на изречение в българската разговорна реч”, отличаваща се с „ек-
спресивност и съдържателна образност” (Стоянов 2011:141-142):
(11) а. Вали, не е като да не вали.
б. Работи, не е като да не работи.

116
 в. Яде, не е като да не яде.
Примерите са посочени от Кр. Стоянов (2011:143). Пресупозицията на
подобни изказвания може да се определи като [‘положението е задоволител-
но, приемливо’] или [‘нито много, нито малко’]. Авторът прави формално-
структурен анализ на конструкцията и коментира социолингвистичната моти-
вираност на нейната употреба в речта като маркер на „социалната зрелост на
говорещия” (Стоянов 2011:142).
Ще се спрем на формалната част от анализа, тъй като той е релевантен
на настоящата дискусия. Наблюдават се следните структурно-семантични ог-
раничения, които идиоматично моделират фразата.
1. Предпочитание към третоличната глаголна форма в ед. ч., отнасяща се
до лице или обект, които отсъстват от сцената на диалога или са пасивни учас-
тници.
2. Избягване на лични местоимения. [(Тя) Чисти, чисти ... не е като да
не чисти.]
3. Твърде рядка употреба на възвратни глаголни форми. Един от малкото
примери в корпуса на автора е: [Обажда се, […], не е като да не се обажда.]
4. Възвратно-страдателните форми са с по-голяма популярност. [Води се,
води се! Не е като да не се води!]
5. Употреба на глагола съм в речта на жени. [Сигурна съм, не е като да
не съм сигурна.] (Стоянов 2011:143-144)
В граматиката на конструкциите подобен структурно-семантичен анализ
се дефинира като колострукционен (Стефанович и Грайс 2003:214). Терминът
колострукция (с. 215) е съчетание от колокация и конструкция. Понятието ек-
сплицитно включва колокативните интраконструкционни отношения между
нейните лексикални и граматични елементи, както и взаимодействието на тези
елементи с холистичната семантика на конструкцията. Чрез този метод се ана-
лизира по-задълбочено лексико-граматичната комбинаторика в рамките на
конструкцията. Всяка конструкция има своя структурно-семантична рамка,
която приема или не приема, предпочита или не предпочита определени лек-
семи и граматични форми.
Внимателното вглеждане в конструкцията, наблюдавана от Кр. Стоянов,
води до разкриване на още детайли от нейната колострукционна схема. Глаго-
лите са винаги в сегашно време. Авторът не съобщава за употреба на други
глаголни времена. В личен разговор той сподели, че е регистрирал изказването
Чистеше, не е като да не чистеше. В този случай, обаче, трябва да отбеле-
жим, че глаголът [съм] в колокацията [не е като да] остава в сегашно време
(срв. *Чистеше, не беше като да не чистеше). Такава неизменяемост показва,
че е налице устойчив, лексикализиран комплекс, който функционира подобно
на сложен съюз и участва във формирането на структурно-семантичната рамка
на конструкцията.
Така очертаният колострукционен профил показва, че в речепроизводст-
вото конструкцията се активира като цялостен лексико-граматичен комплекс.
Говорещият избира да изрази една позитивна пресупозиция – [‘задоволител-
ност на ситуацията’] – и си служи с готова за тази цел конструкция от своя

117
речеви репертоар. Веднъж селектирана, тази конструкция организира лексико-
граматичните си компоненти по особен, извънсистемен начин. Тя не е описана
като тип изреченска структура в книжовния синтаксис.

КОНСТРУКЦИЯТА [КОЛКОТО ПОВЕЧЕ (СКАЗУЕМО), ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ

(СКАЗУЕМО)]
Ще спрем вниманието си и върху една друга рестриктивна конструкция
в българския език, представена с изказването: Колкото повече обмислях перс-
пективите, толкова повече осъзнавах безизходицата си. Това специфично
лексико-граматично построение в българския език е разгледано от Ст. Петрова
като част от анализа на употребата на демонстратива толкова. Езиковедът го
нарича „структурна рамка“ и „структурно-синтактичен модел“ (Петрова
1978:105). Тя изтъква едно много важно морфологично ограничение, продик-
тувано от семантични фактори – употреба единствено на несвършения вид на
глагола. Градирането на признака или действието е семантически несъвмести-
мо със свършения вид.
Следователно приемливостта на следното изказване е под съмнение:
*Колкото повече обмислих перспективите, толкова повече осъзнах безизхо-
дицата си. Ограничението върху употребата на свършения вид на глаголите
тук е наложено от структурно-семантичната рамка на конструкцията и в този
смисъл то е извънсистемно. Ако трансформираме цитирания пример в сегашен
план, изречението би имало следния вид: Колкото повече обмислям перспек-
тивите, толкова повече осъзнавам безизходицата си. Тук използването на
свършен вид на глаголите е блокирано от самата езикова система, която не до-
пуска образуване на глаголни форми за сегашно време от перфективни глаголи
(срв. *Колкото повече обмисля перспективите, толкова повече осъзная бе-
зизходицата си.). Този пример е много показателен за независимото същест-
вуване на конструкциите като отделни единици с уникален структурно-
семантичен облик, налагащи извънсистемни ограничения върху граматиката.
Тук съюзът, в случая колкото-толкова, глаголното време и видът на глагола
участват във формиране на структурно-семантичната рамка на конструкцията.
Морфологичните категории време и вид, в комбинация със сложния съюз,
участват в синтактичните отношения (вж. Михайлова 2012:79).
Съответствието на конструкцията в английския език се реализира в из-
речения като следното: The longer I live, the more sure I become that the negative
approach to any problem is wrong. Филмор и съавтори определят подобни конс-
трукции като „формални идиоми”, които, за разлика от същинските идиоми,
имат значително по-голяма свобода на лексикалния състав. Това са „синтак-
тични структури, чиято форма не предполага изпълняваните от тях семантич-
ни и прагматични функции” (Филмор и съавтори 1988: 505). Абстрактната
рамка на конструкцията се задейства в ситуации, където е уместно да се упот-
реби конкретна нейна реализация. С други думи, подобни формални идиоми
съществуват под формата на ментални обекти в лексикона (а може би в конс-
труктикона) и се активират само ако бъдат провокирани от контекста.

118
 Да се върнем на термина колострукция (Стефанович и Грайс 2003:215).
Смятаме, че можем да направим предложението описаните в изложението рес-
триктивни конструкции да се наричат колоструктеми (по аналогия с утвърде-
ни в езикознанието термини за единиците на отделните езикови равнища като
морфема, лексема, синтаксема, категорема и т.н.). Терминът е удобен за озна-
чаване на конструкциите с форма на изречение. Да си припомним, че за конст-
руктивистите конструкцията съществува на всички езикови нива от морфем-
ния състав на думата до сложното изречение.
Дефинираме колоструктемата като рестриктивна конструкция с ин-
формативно наситена структурно-семантична рамка и форма на завършено
изречение, в което потенциалните конституенти са узуално ограничени под
въздействието на прагматични, семантични, вътрешносистемни и извънезико-
ви фактори. Колоструктемата е единица от едно синергично, емергентно (въз-
никващо в езикоупотребата) свръхзнаково ниво. Тя принадлежи на все още
недостатъчно изследвания суперзнаков етаж, за който говори Ст. Димитрова
в цитираната вече монография (с. 83).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От разгледаните примери става ясно, че само една крачка дели конст-
рукциите, разбирани като формални идиоми, от всички останали синтактични
структури в системата на езика. Независимо от степента на абстракция на
структурно-семантичната си рамка, всяка конструкция или всяка колострукте-
ма има свои специфични правила за семантична интерпретация. Единствената
разлика между свободната синтактика, реализирана по принципа на неограни-
чения избор на Синклер, и идиоматичното структуриране на фразата, е в се-
мантичните правила на лексико-граматично моделиране. В първия случай тези
правила са общовалидни, а във втория са по-специализирани, с ограничен об-
сег на действие. Следователно, в колоструктемата, синтаксис и семантика се
пресичат. В нея се преплитат всички лексико-граматични знания на говорещия
с натрупания комуникативен опит.
Разгледаните в изложението рестриктивни конструкции (колоструктеми)
са опит за емпирично мотивиране на необходимостта от аналогични методи за
изследване на лексикона и синтаксиса като единна семиотична система. Ог-
ромна част от езиковата комуникация се осъществява с помощта именно на
такива колоструктеми – идиосинкретични съчетания от форма, смисъл и праг-
матична функция. Тези маркирани, в различна степен извънсистемни конст-
рукции, не принадлежат нито на същинските идиоми, нито на регулярните
свободно генерирани изрази. Адекватното описание на езиковата система
изисква вглеждане в тази междинна територия от езиковите факти и изработ-
ване на цялостен дескриптивен апарат. В това отношение граматиката на конс-
трукциите притежава солиден потенциал. Същевременно тя отправя предизви-
кателство и към лексикографията, която в бъдеще, все повече ще трябва да
проявява внимание не само към думите и фразеологизмите, но и към колост-
руктемите.

119
 БИБЛИОГРАФИЯ

Голдбърг, А. Goldberg, A. (1995). Constructions: A Construction Grammar approach to

argument structure. Chicago: University of Chicago Press.
Голдбърг, А. Goldberg, A. (1996). “Construction Grammar”. In: Concise encyclopedia of
syntactic theories (K. Brown and J. Miller, eds.). Oxford: Pergamon: 68 – 71.
Димитрова, Ст. (2009). Лингвистична прагматика. София, Издателство „Велес”.
Дьокларк, Р. Declerk, R. (1995). “The problem of not…until”. Linguistics 33:51 – 98.
Ланъгър, Р. Langacker, R. (1987). Foundations of Cognitive Grammar, vol. 1: Theoreti-
cal Prerequisites. Stanford: Stanford University Press.
Ларсън-Фримън, Д. Larsen-Freeman, D. (2003). Teaching Language: From Grammar to
Grammaring. Thomson & Heinle.
Лейкъф, Дж. Lakoff, G. (1970). Irregularity of Syntax. New York: Holt, Reinehart & Win-
ston.
Лейкъф, Дж. Lakoff, G. (1971). “The role of deduction in grammar”. In: Studies in Lin-
guistic Semantics (C. J. Fillmore and T. Langendoen, eds.). New York: Holt: 63 – 77.
Лейкъф, Дж. Lakoff, G. (1987). Women, Fire and Dangerous Things: What Categories
Reveal about the Mind. Chicago: University of Chicago Press.
Михаелис, Л. Michaelis, L. (2004). “Type shifting in construction grammar: an integrated
approach to aspectual coercion”. Cognitive Linguistics 15: 1 – 67.
Михайлова, С. (2012). Особено поведение на някои езикови елементи като операцио-
нални единици. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Пейн, Дж. Payne, J. (1985). “Negation”. In: Language Typology and Syntactic Description,
vol. 1: Clause Structure (T. Shopen, ed.). Cambridge: Cambridge University Press:
197 – 242.
Петрова, Ст. (1978). Структурна, синтактико-семантична и морфологична характе-
ристика на демонстратива толкова. // Славистичен сборник (По случай VIII
международен конгрес на славистите в Загреб – Любляна. София, Издателство
на БАН. с. 101 – 107.
Самън, У. Salmon, W. (2010). “Formal idioms and action: toward a grammar of genres”.
Language & Communication 30: 211 – 224.
Синклер, Дж. Sinclair, J. (1991). Corpus, Concordance, Collocation. Oxford: Oxford
University Press.
Синклер, Дж. Sinclair, J. (2004). Trust the Text: Language, Corpus and Discourse. Lon-
don: Routledge.
Сосюр, Ф. де (1933). Курс общей лингвистики. Москва, „Просвещение”.
Стабс, М. Stubbs, M. (2002). Words and phrases: Corpus studies of lexical semantics. UK:
Blackwell Publishing.
Стаменов, М. (2006). Граматиката на конструкциите като алтернатива за описание на
отношенията между синтаксис и семантика в граматиката и лексикона. Част I:
Основни идеи. // сп. „Български език”, № 4, LIII. с. 81 – 93.
Стаменов, М. (2007). Граматиката на конструкциите като алтернатива за описание на
отношенията между синтаксис и семантика в граматиката и лексикона. Част II:
Глаголи и конструкции. // сп. „Български език”, № 1, LIV. с. 50 – 62.
Стефанович, А., Грайс, С. Stefanowitsch A., Gries, S. (2003). “Collostructions: Investi-
gating the interaction of words and constructions”. International Journal of Corpus
Linguistics 8:2: 209 – 243.
Стоичков, Р. (2012). Приложение на конструкционната граматика в езиковото обуче-
ние. // Езикът във времето и пространството. Единадесета конференция по
социолингвистика, посветена на 100-годишнината от рождението на професор

120
 Стойко Стойков. София, СУ „Св. Климент Охридски”, 26 октомври 2012 г. Под
печат.
Стоичков, Р. (2013). Узуално-базираната лингвистика и изучаването на чужд език. //
Езикът е съдба. Сборник в чест на 75-годишнината на проф. дфн Стефка Пет-
рова. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. с. 169 –
176.
Стоянов, Кр. (2011). Синтактични маркери на социална зрелост в разговорната реч. //
Езикът и социалният опит. Материали от Десетата конференция по социолинг-
вистика, посветена на 70-годишнината на академик Михаил Виденов. София, 10
– 11 април 2010 г. Международно социолингвистическо дружество. с. 141 – 144.
Филмор, Ч., Кей, П., О’Конър, М. Fillmore, Ch., Kay, P., O’Connor, M. (1988). “Reg-
ularity and idiomaticity in grammatical constructions: the case of ‘let alone’”. Lan-
guage 64: 501 – 538.
Фрайд, М., Остмън, Дж. Fried, M. Östman, J. (2004). “Construction grammar: a thumb-
nail sketch”. In: Construction Grammar in a Cross-Language Perspective (M. Fried
and J. Östman, eds.). Amsterdam: John Benjamins: 11 – 87.
Фрейзър, Б. Fraser, B. (1996). “Pragmatic markers”. Pragmatics 6 (2): 167 – 190.
Хопър, П. Hopper, P. (1988). “Emergent grammar and the a priori grammar postulate”. In:
Linguistics in Context: Connecting Observation and Understanding (D. Tannen, ed.).
Norwood, NJ: Ablex Publishing Corporation: 117 – 134.
Хопър, П., Троугът, Е. Hopper, P., Traugott, E. (1993). Grammaticalization. Cam-
bridge: Cambridge University Press.
Чомски, Н. Chomsky, N. (1965). Aspects of a Theory of Syntax. Cambridge, MA:MIT
Press.

121
 СТРУКТУРНО-СЕМАНТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ С ОПОРНА ДУМА ВОДА / WATER
В БЪЛГАРСКИ И В АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
Биляна Георгиева

PHRASES WITH SUPPORT WORD WATER

IN BULGARIAN AND IN ENGLISH
Bilyana Georgieva

Abstract: The semantic, structural and stylistic features of a set of phrases

with support word water in Bulgarian and in English are presented here.
Keywords: phrases,structure,analysis,semantics,water

Целта на това изследване е да се представи спецификата на фразеоло-

гизмите с опорна дума вода в български език и в английски език. Наблюдени-
ята са част от по-голям труд, върху който в момента продължавам да работя.
Българската част от фразеологизмите е ексцерпирана от „Фразеологичен
речник на българския език” (вж. Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова 1974:
561-562), а английската част от тях – от Английско-българския фразеологичен
речник A-Z (вж. Ракъджиев, Илиева 1995: 1151-1154).
Известен е фактът, че в повечето случаи „фразеологичните съчетания се
смятат за еквивалент на думите и се изучават с тяхна помощ” (срв. Бояджиев
1986: 231). Разбира се, без те да са абсолютно тъждествени на тях (пак там:
232). Близостта на фразеологизмите с думите дава възможност при изследване
на фразеологизмите да се използва както ономасиологичният, така и семасио-
логичният подход. Този начин за анализиране на думи с пълно отчитане на
спецификата им не е нов и с успех вече многократно е прилаган при анализ на
диалектна ликсика (вж. Кочев 1969: 91-123; Радева 1979: 79-127; Стоилов
2000: 84-162). Тук, за да бъде изследването на фразеологизмите от посочения
кръг от двата езика всеобхватно, анализът се извършва както от гледна точка
на тяхното изразяване (с оглед на външната им форма и компонентите, офор-
мящи структурата им), така също и от гледна точка на съдържанието им (се-
мантичния им обем и характера на семантичната им структура, а също така и
на взаимоотношенията между тях).
1. Фразеологизмите с опорна дума вода в българския език са 176 на брой
(вж. Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова 1974: 561-562).
1.1. Основната част от тях, с оглед на семантичния им обем, са с проста
семантична структура (броят на моносемантичните от анализираните 176 фра-
зеологизма в български е 168, т.е. 95,5%). Само 4,5% са полисемантичните
фразеологизми (всички с по две значения) и този факт не само илюстрира, но и
доказва верността на направено по-рано твърдение, че „по-голямата част от
фразеологичните единици са еднозначни” (Бояджиев 1986: 245). Според този
автор от фразеологизмите в целия Фразеологичен речник моносемантични са
88% (вж. пак там).

122
 1.1.1. От моносемантичните 168 фразеологизма 153 включват в състава
си глаголен компонет (т.е. 91,1% от моносемантичните и 86,9% от всички фра-
зеологизми с опорна дума вода са с глаголен компонент в състава си): бия
водата да пусне масло ‘полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша
безполезна работа’; бухам се като вода о бряг ‘трудя се, работя пряко силите
си, но без особен резултат’; видела вода свекървина риза ‘за недобре изпрано
пране’; проумява ли <ти> свиня от кладенчева вода ‘за прост, ограничен чо-
век, който не може да разбере и оцени нещо по-хубаво, по-добро’; хващам /
хвана риба в мътна вода ‘използвам някакви неуредици, бъркотии, за да извле-
ка лична изгода, да получа облаги за себе си’, и др. Останалите фразеологизми
(8,9% от моносемантичните [15 на брой] и 13,1% от всички фразеологизми с
опорна дума вода [23 на брой]) са образувани основно с помощта на именни
части, съюзи и предлози: буря в чаша вода ‘много шум, голям спор за нещо
съвсем незначително, незаслужаващо внимание’; вода за воденицата ‘довод,
аргумент или факт в полза на някого’; гола вода 1. ‘съвършено, напълно
мокър’, 2. ‘съвсем разреден’; ни вода, ни киселина ‘опак, неразбран човек’, и
др. Коректният подход изисква да се отбележи, че част от тези безглаголно
структурирани фразиологизми все пак съдържат и изразяват скрита, но въпре-
ки това – подразбираща се процесуалност и идея за деятелност: на вода ‘много
добре, отлично (зная)’; като риба във вода ‘много добре, отлично (се чувст-
вам)’; колкото (като) магаре на кладенчова вода ‘нищо не (отбирам, разби-
рам)’ и др.
1.1.2. От полисемантичните фразеологизми (8 на брой) глаголен компо-
нент е включен в структурата на 6 фразеологизма (75% от полисемантичните):
мътя водата 1.‘умишлено създавам пречки, спънки в работата на някого,
умишлено преча на преуспяването му; действам във вреда на някого’ 2. ‘съз-
давам бъркотии, размирици; размирявам’; станах сол и вода 1. ‘много се ядо-
сах, измъчих се от глад’; 2. ‘много се притесних, измъчих се от притеснение’,
и др. От полисемантичните фразеологизми два не включват глаголна форма в
състава си (25 % от полисемантичните): <като> по вода 1. ‘много добре; леко,
без усилие, без запъване, бързо’; 2. ‘много добре, успешно, благополучно (ми
върви)’; гола вода 1. ‘съвършено, напълно мокър’, 2. ‘съвсем разреден’.
1.2. Анализът на фразеологизмите от гледна точка на тяхната структу-
ра представя следните типове фразеологизми:
а) фразеологизми изречения
Този структурен вид е най-често наблюдаваният: бия водата да пусне
масло ‘полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша безполезна ра-
бота’; в (с) <една> капка вода бих удавил ‘с всички средства бих напакостил
(ще напакостя) някому, защото силно го мразя’; в морето с лъжица вода при-
турям ‘беден съм, а помагам на богат’; вода не давам да пие ‘от завист или
от ненавист изключвам, отстранявам някого от всичко’; да те прекара през
девет води и па да ти не даде вода да пиеш ‘изкусен лъжец е’; за вода отишъл
и вода не пил ‘за човек, който нищо не е свършил от това, което е възнамеря-
вал’; минавам / мина през огън и вода ‘преживявам, прекарвам всякакви изпи-
тания, трудности за някого или нещо’, и др. Преобладаващата част от тези

123
фразеологизми са с изреченска структура на просто изречение, а около една
пета част – със структура на сложно изречение.
б) фразеологизми словосъчетания
Разнообразието сред тях е видимо и се очертават следните продуктивни
модели:
- модел прилагателно име – съществително име: гола вода 1. ‘съвър-
шено, напълно мокър’, 2. ‘съвсем разреден’; жива вода ‘съвършено мокър’;
тиха вода ‘човек, който се представя за кротък, смирен, а всъщност се прик-
рива и може да напакости; прикрит, потаен човек’.
- модел съществително име – предлог (съюз) – съществително име:
вода за воденицата ‘довод, аргумен или факт в полза на някого’; гора и вода
‘всичко, целият свят’; дупка във водата ‘съвсем нищо’; мишка вода ‘изцяло
омокрен’.
- модел прилагателно име – съществително име – причастие: света
вода ненапита ‘човек, който се представя за невинен и че не знае за нещо не-
редно или човек, когото смятат за безгрешен, невинен’; светена вода ненапи-
та ‘човек, който се представя за невинен и че не знае за нещо нередно или чо-
век, когото смятат за безгрешен, невинен’; чиста вода ненапита ‘човек, който
се представя за невинен и че не знае за нещо нередно или човек, когото смя-
тат за безгрешен, невинен’.
в) фразеологизми със структура на предложно-именно съчетание: на
вода ‘много добре, отлично (зная)’ .
1.3. Анализът на фразеологизмите от гледна точка на семантиката, коя-
то всеки носи, показва, че едно значение може да се носи от един или от пове-
че фразеологизми, което означава, че в случаите, когато едно значение се носи
от два или повече фразеологизма, те са в отношение на пълна „синонимия”
помежду си.
Наблюдават се следните типове взаимоотношения между външната
форма и семантиката на фразеологизмите:
- Едно значение се носи от един фразеологизъм:
‘Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовле-
ния за нещо, чието осъществяване не е сигурно’
Още не е дошъл до водата, гащи събува

Диал. ирон. ‘Много здрав, оправен, в цветущо здраве’

Повяхнал като върба във вода

‘Печели се непрекъснато и много’

Парите текат като вода

- Едно значение се носи от два фразеологизма:

‘Черпя знания, ползвам се направо от източника’
Пия вода от извора
Пия вода от кладенеца

124
 ‘Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена от мене
нередност, престъпление и под.; оставам ненаказан’
Излизам / изляза сух от (из) водата
Измъквам се / измъкна се сух от водата

‘С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото

силно го мразя’
В (с) <една> капка вода бих удавил
(С) <една> лъжица вода бих удавил

- Едно значение се носи от три фразеологизма:

‘Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности,
далеч съм превъзхождан от някого’
Не мога да капна вода на малкия пръст
Не мога да полея <вода> на малкия пръст
Не мога да <се> напия вода на малкия пръст

‘Човек, който се представя за невинен и че не знае за нещо нередно или

човек, когото смятат за безгрешен, невинен’
Света вода ненапита
Светена вода ненапита
Чиста вода ненапита

‘За прост, ограничен човек, който не разбира от нищо по-хубаво, по-

добро’
Знае ли свиня да пие из бъкел вода
Знае свиня кладенчова вода
Отбира ли <ти> свиня от кладенчева вода

- Едно значение се носи от четири фразеологизма:

‘Каза ми се, направено ми бе нещо, което ми подейства крайно непри-
ятно, силно ме жегна’
Като че (сякаш) ме обляха със студена вода
Като че (сякаш) ме поляха с вряла вода
Като че (сякаш) ме поляха със студена вода
Като че (сякаш) ме попариха с вряла вода

‘Изкусен лъжец е’
Да те преведе през водата и да ти не даде вода
Да те преведе през реката и да ти не даде вода
Да те прекара през девет води и па да ти не даде вода да пиеш
Диал. През море те прекарва вода да не пиеш

‘Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша безполезна ра-

бота’
Бия водата да пусне масло

125
 Бия водата, за да изкарам масло
Искам да изкарам масло от водата
Черпя вода в (с) решето

- Едно значение се носи от пет фразеологизма:

‘Казвам или направям на някого нещо, което му подейства крайно неп-
риятно’
Обливам / облея с вряла вода
Обливам / облея със студена вода
Поливам / полея със студена вода
Попарвам / попаря <като> с вряла вода
Поливам / полея с вряла вода

- Едно значение се носи от шест фразеологизма:

‘Тих, но прикрит съм и умея да постигам целите си, като действам
тайно, скрито’
Под плявата вода влека
Под плявата вода прекарвам
Под сеното вода поливам
Под сеното вода прекарвам
Под сламата вода заливам
Под сламата вода прекарвам

- Едно значение се носи от десет фразеологизма:

‘Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа пра-
вотата на нещо или да убедя някого в нещо’
Докарвам / докарам вода от девет воденици
Докарвам / докарам вода от девет дерета
Докарвам / докарам вода от деветдесет и девет реки
Докарвам / докарам вода от девет кладенци
Докарвам / докарам вода от девет дерета
Донасям/ донеса вода от деветдесет и девет реки
Донасям/ донеса вода от девет кладенци
Нося вода от девет дерета
Нося вода от деветдесет и девет реки
Нося вода от девет кладенци

1.3.1. В интересен тип синонимни взаимоотношения помежду си влизат

фразеологизмите вир-вода, гола вода и жива вода. Първият и третият са мо-
носемантични (‘съвършено, напълно мокър’), а вторият – полисемантичен (1.
‘съвършено, напълно мокър’ и 2. ‘съвсем разреден’). От една страна вир-вода
и жива вода са в пълна „синонимия” помежду си в рамките на моносемантич-
ните си взаимоотношения, а от друга – и двата влизат в синонимни семантич-
ни взаимоотношения с полисемантичния фразеологизъм гола вода с първото
от двете му значения. Той от своя страна е в синонимни взаимотношения с тях
с част от семантичния си обем.

126
 2. Фразеологизми с опорна дума вода в английски език
На брой те са 53 (вж. Ракъджиев, Илиева 1995: 1151-1154).
2.1. Шест от фразеологизмите са полисемантични (съставляват 11,3% от
всички фразеологизми). От тях 9,4% (5 на брой) са с по две значения (get into
hot water 1. Разг. ‘изпадам в беда (предимно по своя вина); загазвам, забърквам
се в нещо’; 2. Smb. ‘вкарвам някого в беля, в беда’ и др.), а 1,9% (1 на брой) – с
три значения (of the first water 1. ‘от най-чиста проба [за скъпоценни камъни,
особ. за брилянти]’; 2. ‘първокачествен, отличен, от най-чиста проба’; 3.
‘безподобен, отявлен, изпечен, същински; голям, пълен [глупак]’).
От шестте полисемантични фразеологизма с глаголен компонет в съста-
ва си са три (50,0 %). Пет от тях (83,3%) включват в семантичния си обем по
две значения, а един (16,7%) – три значения.
Всички останали фразеологизми (88,7%) са моносемантични.
От 47-те моносемантични фразеологизма 31 включват в състава си гла-
голен компонет (65,9%).
2.1.1. От ексцерпираните от речника 53 фразеологизма, с глаголен ком-
понет в състава си са 34 (64,2%), а останалите 19 (35,8%) са образувани с по-
мощта на именни части, предлози и съюзи.
2.2.Анализът на фразеологизмите от гледна точка на тяхната структура
представя следните типове фразеологизми:
а) Фразеологизми изречения
Фразеологизмите с класическа за английския език изреченска структура
съставляват 22,6% от английските фразеологизми (12 на брой): come on in, the
waters’s fine! ‘започвай, обстановката е благоприятна’; it’s no safe wading in
an unknown water ‘не се пъхай, където не ти е мястото’; lot of water has
flowed (gone, passed или run) under the bridge(s) ‘много време мина, много вода
изтече’; much water runs by the mill that the miller knows not of ‘около стават
много неща, за които не знаем’; still waters have deep bottoms ‘тихите води са
най-дълбоки’; stolen waters are sweet (или sweetest) ‘забраненият плод е най-
сладък’ и др.
Останалата част от фразеологизмите (77,4%) не образуват изречения.
б) Фразеологизми словосъчетания
Очертават се следните продуктивни модели:
- глагол – предлог – прилагателно име – съществително име: be in
deep water(s) ‘скърбя, тревожа се; натясно съм, в беда съм, загазил съм, на
зор съм’; be in hot water ‘имам си неприятности, загазил съм, натясно съм
(предимно по своя воля)’; be in low waters ‘без пари съм, закъсал съм’; bi in
smooth water ‘преодолял съм пречките, затрудненията, плувам в спокойни
води, напредвам с лекота’; get into deep water(s) ‘изпадам в тежко, затрудне-
но или опасно положение, загазвам’; get into hot water ‘1) изпадам в беда [пре-
димно по своя вина]; загазвам, забърквам се в нещо; 2) вкарвам някого в беля,
в беда’; wade not in unknown waters ‘не се пъхай където не ти е мястото’.
- глагол – съществително име – предлог – съществително име: carry
(или draw) water in a sieve ‘нося вода в решето, преливам вода от пусто в
празно’; draw a lot (или lots) of water ‘влиятелен човек съм; важна клечка съм’;

127
draw water in a sieve ‘нося вода в решето, преливам от пусто в празно’; have
(got) water on the brain ‘глупав, улав съм; не съм с всичкия си’; hold (или keep)
one’s head above the water ‘държа си главата над водата, държа се на повърх-
ността, свързвам двата края, нямам дългове, боря се с трудностите’.
- модел прилагателно име – съществително име: blue water ‘открито
море’, bubbly water ‘пенливо, искрящо вино’, deep waters ‘голяма тревога или
мъка; тежко, затруднено или опасно положение’, fire water ‘ ”огнена вода”,
спиртни напитки’, low water ‘застой, най-ниско равнище [букв. морски отлив
(в най-ниската си точка)]’.
- глагол – съществително име: hold water ‘последователен, логичен
съм, звуча убедително (за възражение, теория и пр.)’; make water 1. ‘пропус-
кам вода, тека (за плавателен съд)’, 2. ‘уринирам; пускам една вода’; take (the)
water 1. ‘влизам във водата и плувам’, 2. ‘бивам спуснат във водата (за пла-
вателен съд); тръгвам на плаване’; tread water ‘плувам изправен’.
- модел съществително име – предлог – съществително име: water of
life ‘ ”жива вода”, спиртна напитка ’; water over the dam ‘минала работа’;
water under the bridge ‘минала работа’; waters of forgetfulness ‘лета, забвение,
смърт’.
- модел прилагателно име – предлог – съществително име – същест-
вително име: dull as ditch water ‘непоносимо скучен, непоносимо досаден;
отегчителен до смърт’; unstable as water ‘много неустойчив, непостоянен’;
weak as water ‘слабичък, хилав’.
Други конфигурации (глагол – предлог – съществително име: flow like
water ‘лея се изобилно, като река [за вино]; тека като река [за пари]’; глагол
– съществително име – предлог – местоимение – съществително име: carry
water on both shoulders ‘двуличница, водя двойна игра’; глагол – прилагателно
име – съществително име – предлог: throw cold water on [или over] smth. ‘въз-
разявам срещу нещо; отнасям се хладно към нещо; убивам желанието да се
направи нещо; действам отрезвяващо, поливам със студен душ; обезсърча-
вам; осуетявам’; съществително име – глагол – съществително име: sun draw-
ing water ‘слънчеви лъчи на фона на тъмен облак, сноп слънчеви лъчи, промък-
нали се през пролука между облаците’; предлог – съществително име – пред-
лог – прилагателно име – съществително име: like water off a duck’s back
‘отърсвам се като куче от роса; все едно, че нищо не е станало; не ще и да
знае; пет пари не давам’) се наблюдават спорадично.
в) фразеологизми със структура на предложно-именно съчетание:
above water ‘в добро положение (особ. финансово), незатруднен финансово;
вън от опасност [част от израза keep one’s head above the water]’; back water
‘1. греба назад, карам лодка назад, 2. отстъпвам, бия отбой, обръщам кола-
та, отмятам се’; of the firsr water ‘1. от най-чиста проба [за скъпоценни ка-
мъни, особ. за брилянти], 2. първокачествен, отличен, от най-чиста проба, 3.
безподобен, отявлен, изпечен, същински; голям, пълен [глупак]’.
2.3. Анализът от гледна точка на семантиката, която всеки фразеологи-
зъм носи, показва, че се наблюдават следните типове взаимоотношения между
външната форма и семантиката на фразеологизмите:

128
 - Едно значение се носи от един фразеологизъм:
‘Започвай, обстановката е благоприятна’
Come on in, the waters’s fine
‘Изпадам в тежко, затруднено или опасно положение, загазвам’
Get into deep water(s)
Посл. ‘Около нас стават много неща, за които не знаем’
Much water runs by the mill that the miller knows not of
- Едно значение се носи от два фразеологизма:
‘Минала работа’
Water over the dam
Water under the bridge
‘Възразявам срещу нещо; отнасям се хладно към нещо; убивам желани-
ето да се направи нещо; действам отрезвяващо, поливам със студен душ;
объзсърчавам; осуетявам’
Pour cold water (или over) smth.
Throw cold water on (или over) smth.
‘Много време мина; много вода изтече’
Lot of water has flowed (gone, passed или run) under the bridge(s), since
Much water has flowed (gone, passed или run) under the bridge(s), since
- Едно значение се носи от три фразеологизма:
‘Не се пъхай където не ти е мястото’
It’s no safe wading in an unknown water
No safe wading in an unknown water
Wade not in unknown waters
‘Тихите води са най-дълбоки’
Still water runs deep
Still waters have deep bottoms
Still waters run deep
2.3.1. Констатирани са тринайсет фразеологизма, при превод на които от
английски език на български авторите на речника представят значението им
отново чрез фразеологизъм, т.е. с българския аналог на английския фразеоло-
гизъм. В тези случаи те представят семантиката на английския фразеологизъм
по два начина:
а) с помощта само на аналогичния български фразеологизъм без никакъв
друг разкриващ семантиката текст: carry water in a sieve ‘нося вода в решето,
преливам от пусто в празно’; draw water in a sieve ‘нося вода в решето, прели-
вам от пусто в празно’; fish in troubles waters ‘ловя риба в мътна вода’; still
water runs deep ‘тихите води са най-дълбоки’; still waters have deep bottoms
‘тихите води са най-дълбоки’; still waters run deep ‘тихите води са най-
дълбоки’; stolen waters are sweet (sweetest) ‘забраненият плод е най-сладък’;

129
mouth waters (after, at или for), one’s (или the) 1.‘текът ми слюнки’; 2. ‘остана-
ха ми очите, светнаха ми очите’).
б) семантиката на английския фразеологизъм е представена по смесен,
комбиниран начин – и описателно, т.е. с помощта на пояснителен текст, и ус-
поредно с него - чрез българския фразеологизъм аналог (draw a lot [или lots] of
water ‘влиятелен човек съм; важна клечка съм’; like water off a duck’s back
‘отърсвам се като куче от роса; все едно, че нищо не е станало; не ще и да
знае; пет пари не давам’; much water has flowed [gone, passed или run] under
the bridge[s] since ‘много време мина, много вода изтече’; pour cold water on
[или over] smth. ‘възразявам срещу нещо; отнасям се хладно към нещо; убивам
желанието да се направи нещо; действам отрезвяващо, поливам със студен
душ; обезсърчавам; осуетявам’; welcome as water in a leaking ship, [as] ‘ненав-
ременен, нежелан [особ. за неканен гост]; дотрябвал ми е като ланския сняг,
като на колата пето колело’).
3. Съпоставката на фразеологизмите с опорна дума вода в двата езика
налага следните по-важни изводи:
3.1. Повече на брой са фразеологизмите в български (176 срещу 53).
3.2. В българския език максималният брой фразеологизми, които носят и
изразяват едно общо за тях значение, е десет (основно до шест фразеологизма
включително носят и изразяват еднакво значение и само един е констатирани-
ят случай, при който едно значение се носи и изразява от десет фразеологиз-
ма). В английския език едно значение се носи и изразява най-много от три
фразеологизма.
3.3. В българския език моносемантичните фразеологизми са 95,5 % от
общия брой. Полисемантични са 4,5 % от фразеологизмите, всички – с по две
значения. В английския език 88,7 % от фразеологизмите са моносемантични.
Полисемантичните са 11,3 % , като от тях 9,4 % са носители на две значения, а
1,9 % - на три значения.
3.4. С глаголен компонент в български са 90,3 % от фразеологизмите, а в
английски – 64,2 % .
3.5. Фразеологизмите без глаголен компонент в български са 9,7 % , до-
като в английски те са значително повече – 35,8 % .
В табличен вид тези семантични взаимоотношения между фразеологиз-
мите в двата езика може да се представят по следния начин:

Български език Английски език

Моносемантични 95,5 % 88,7 %
фразеологизми
Полисемантични - с 2 значения: 4,5 - с 2 значения: 9,4 %
фразеологизми % - с 3 значения:1,9 %
Общо: 11,3 %
С глаголен компо- 90,3 % 64,2 %
нент
Без глаголен компо- 9,7 % 35,8 %
нент

130
 3.6. Синтактичните различия между двата езика са предпоставка за ос-
новна разлика при изследваните фразеологизми от гледна точка на структурата
им в двата езика: наличието на предикативна конструкция обуславя съществу-
ването на фразеологизми изречения в български, докато това условие не е дос-
татъчно за съществуването на фразеологизми изречения в английски. В резул-
тат на тази съществена разлика между двата езика, в български фразеологиз-
мите изречения са 147 на брой (83,5 % спрямо общия брой фразеологизми с
опорна дума вода в български) срещу 12 фразеологизма изречения (22,6 %) с
тази опорна дума в английския език.
3.7. Тодор Бояджиев твърди, че „експресивността и емоциалността са
характерни елементи в значението на фразеологичните единици” (Бояджиев
1986: 254), а Върбан Вътов конкретизира, че по стилове и речева специализа-
ция фразеологизмите в българския език се разпределят в няколко пласта: раз-
говорен, книжен, просторечен, диалектен, жаргонен (вж. Вътов 1995: 379-380).
Верността на наблюденията на тези двама автори доказва и анализираният тук
материал:
3.7.1. Стилистично са маркирани 94 значения на изследваните в българс-
ки фразеологизми. Най-често (56 на брой) е използван маркерът Диал., единай-
сет пъти е използван маркерът Ирон., а осем – комбинацията между тях Диал.
Ирон. Пет пъти е използван маркерът Подигр., също толкова пъти – стилис-
тичният маркер Неодобр. Със слаба продуктивност са маркерите Диал. Пре-
небр. (1), Пренебр. – (3), Диал. Неодобр. (2), Книж. (3).
В английския език стилистично са маркирани 29 значения на изследва-
ните фразеологизми. С най-висока продуктивност са маркерите Посл. – 10
значения, Разг. – 6, и Библ. – 3. Останалите стилистични маркери са употребе-
ни спорадично, включително и в комбинация помежду им: Ост. -1, Шег. – 1,
Ост. Разг. – 1, Ам. Жарг. – 1, и др.
И в двата езика употребата на стилистични маркери е равна – стилис-
тично са маркирани 53,4 % от значенията в български, в английски – 54,7 % от
значенията.
3.7.2. Впечатление прави изключително големият брой значения, марки-
рани с Диал. в български (почти две трети от значенията са маркирани с него)
и отсъствието му в английската част от фразеологизмите.
3.7.3. В българската част няма фразеологизми, свързани с произход от
църковна книжнина, докато в английската част от фразеологизмите с библейс-
ка, митологична или латинска етимология са отбелязани 5 фразеологизма.

131
 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев 1986: Т. Бояджиев. Българска лексикология. С., 1986.

Вътов 1995: В. Вътов. Фонетика и лексикология на българския език. В.Т-во,
1995.
Кочев 1969: Ив. Кочев. Гребенският говор в Силистренско. –В: Трудове по
българска диалектология. С., 1969, кн.5, с. 91-123.
Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова 1974: К. Ничева, С. Спасова-
Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т.
1., С., 1974. Т.2., С., 1975.
Радева 1979: В. Радева. Селскостопанскта лексика на централния балкански
говор. –В: Българска диалектология. Проучвания и материали. С., 1979,
кн. IX, с. 79-127.
Ракъджиев, Илиева 1995: Р. Ракъджиев, Л. Илиева. Английско-български
фразеологичен речник А-Z. С., 1995.
Стоилов 2000: Ант. Стоилов. Земеделска и животновъдна лексика от говорите
по Средна Струма с народно тълкуване. Бл., 2000, с. 84-162).

132
 НОВ ЛИ Е НОВИЯТ ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК?
Боян Вълчев

IS IT NEW THE NEW ORTHOGRAPHIC DICTIONARY?

Boyan Valchev

Summary: This article presents the main problems which are connected with the
New Orthographic Bulgarian dictionary. Some of the rules in it are not strictly held. That`s
why the author gives his recommendations to the authors of the New Orthographic Bulgarian
dictionary.
Keywords: The New Orthographic Bulgarian dictionary.

Напоследък видяхме как изведнъж „Улицата“ излезе решително на сце-

ната и заяви, че иска промяна. Тези събития натрапиха в съзнанието ми един
паралел с правописа и излезлия наскоро правописен речник. Само че от право-
писа и речника не се остава гладен, нито той има отношение към сметките за
тока. Затова и въпреки често чуващото се недоволство от речника никак не
може да се очаква хората да се надигнат да демонстрират срещу онези прави-
ла, които вече не отговарят на днешния ден и нуждите му. „Улицата“ отдавна
ги е загърбила. Но не само „Улицата“! Тези правила (т. нар. кодификация) ма-
сово не се спазват на никакво обществено равнище. Кодификацията просто е
изритана някъде в най-далечните кьошета на живота и за нея май се сеща ня-
кой единствено около матурата и кандидатстудентските изпити. И после вед-
нага я забравя. Защо е така? Кой е виновен?
Отдавна хората не обръщат внимание на кодификацията и не е нужно да
изброявам всички институции, личности и кръгове от населението, които
просто нехаят за правописа и пунктуацията и никога в живота си не са се до-
косвали до правописния речник. Наблюденията ми ясно показват, че кодифи-
кацията се игнорира повсеместно и всекиминутно. Това е резултат от дългого-
дишното пренебрегване на нуждите и възможностите на обществото. А нека
не забравяме, че езикът най-точно отразява живота на обществото и бързо реа-
гира на всяка обществена промяна.
Днес често се говори за неграмотност на населението и главно на млади-
те. Но какво е неграмотност? Някой дефинирал ли е това явление днес? През
XIX и началото на ХХ век неграмотен е бил човек, който не е знаел да пише
и/или да чете. Достатъчно е днес човек да надзърне в Стария архив на Съдеб-
ната палата в томовете с нотариални актове от следосвобожденската епоха, за
да установи колко документи са подписвани само с кръстче. Сега не може да
се говори за сравнение на положението в обществото с тогава. И ако действи-
телно се загледаме в детайлите, ще установим, че във връзка с грамотността
говорим само за няколко – и то сравнително маловажни – сегмента от право-
писните правила. Говорим за запетайки, пълен и кратък член, слято, полуслято
и разделно писане, съгласуване при изразяване на учтивост, бройна форма,
„мекане“, „непроменливо я“... Май това са почти всички критични места в
правописния и пунктуационния регламент. Това ли е неграмотност? Ще си

133
позволя една много остра квалификация: това е филологическа неграмотност.
Но не на хората потребители, а на тези, които са формулирали правилата – ко-
дификаторите. Защото те не са си направили труда да разберат кое е смислено
и разумно, и кое е само изкуство заради самото изкуство, кое е езиково реле-
вантно и кое е просто приумица на някой кодификатор или чисто и просто от-
ражение на неговия собствен идиолект, а не резултат от изследване.

***
От години във филологическите изследвания се забелязва тенденция на
бягане от актуалните проблеми, които поставя пред обществото и науката раз-
витието на книжовния език и отдалечаването му в много отношения от утвър-
дените описания в граматики и речници. Това прави особено силно впечатле-
ние при наблюденията върху правописа и пунктуацията и отношението на об-
ществото към тях. Нека не забравяме, че правописът е най-видимата, най-
полезната за обществото област на филологическата наука. Наскоро излезе
поредният правописен речник – четвърти по ред след направената през 1945 г.
по-сериозна правописна промяна. Той се очакваше с интерес и с надежди, че в
него ще бъдат отразени поне някои от открояващите се все по-ярко промени,
които развитието на езика и писмената практика налагат настойчиво. И че ще
бъдат премахнати поне отчасти наслоилите се с течение на времето противо-
речия, отклонения от принципите и самоцелни усложнения. Преди да излезе
речникът, авторите му заявяваха пред обществото, че е време за промяна на
подхода. А когато речникът се появи, се оказа, че в него няма и следа от про-
мяна на подхода. Той дори е задълбочил редица от несъвършенствата на пре-
дишния речник. Сякаш в нашата държава „грамотни“ според техните собстве-
ни критерии трябва да бъдат само авторите на правописния речник.
През 1950 г. на новосъздадения тогава наскоро Институт за български
език с държавен административен акт „се възлага да проучва и внася единство
в измененията на правописа, изникващи с развитието на езика и езиковата кул-
тура“1. Искам специално да наблегна на глаголите „възлага да проучва“. С те-
чение на времето членовете на Института започват все по-отчетливо да възп-
риемат себе си като единствени законодатели в българския език и правопис.
Тази линия до такава степен се е затвърдила, че новоиздаденият речник е „за-
кичен“ с направо несериозното заглавие „Официален правописен речник“, а в
предисловието към него откриваме и формулировката „Институтът е упълно-
мощен“. Може би именно в тези представи се крият първопричините за неспо-
луките, които наблюдаваме в правописния речник и в обществената правопис-
но-пунктуационна практика.

В какво се състоят някои от проблемите около правописа и пунктуаци-

ята?

1
Разпореждане на Министерския съвет № 936-1 от 27.11.1950 г.

134
 Нашият правопис е модерен и още от началото си е поставен на научни
основи, така че сигурно ще се чуят гласове, че едва ли има нещо за променяне
в него. Проблемите в него идват от две посоки:
1. Езикът се развива непрекъснато и в редица свои елементи с течение на
времето се е отдалечил от онова състояние, което е имано предвид – както
обективно, така и субективно – в периода на установяването на правописния
регламент.
2. Редица елементи на правописа и пунктуацията са били уж поправяни
на по-късни етапи, а всъщност тези намеси са довели до нарушаването на
принципите и системата и така са възникнали изключения, които може и да
съдържат филологически съображения, но реално имат като резултат сериозно
объркване.
Тук непременно трябва да обърна внимание на това, че правописът и
пунктуацията са приложни, потребителски явления, т. е. те трябва да са тясно
обвързани с масовото им приложение в практиката. Иначе казано, те трябва да
са ергономични, ясни и принципни. В днешните условия на масова образова-
ност и масов достъп до писаната и писмената култура, до компютъра и прин-
тера, до интернет и всички електронни медии вече не са достатъчни само ка-
бинетните филологически аргументи и решения. Днес трябва да се изследва
състоянието на взаимоотношението между езика/правописа и обществото,
трябва да се следи състоянието на живия език в живия живот и на неговото
писмено отразяване. А за това са нужни интердисциплинни изследвания на
екипи от филолози, социолози, културолози, логистици, психолози. Днес вече
са анахронизъм тясноцеховите решения. Днес не е достатъчно да се разсъжда-
ва умозрително върху въпросите на правописа и пунктуацията, днес трябва да
се създават сериозни многомилионни електронни корпуси, насочени именно
към правописа и пунктуацията, чрез които да се изследва действителната
практика на българското население или поне на учениците, учителите, студен-
тите и всички кръгове на интелигенцията. За тези цели не вършат работа обик-
новените корпуси, които се създават с т. нар. „нормализирани единици“. Като
наблюдавам теоретичната част на речника, не придобивам впечатлението, че
екипът му работи така. Той се е капсулирал и не допуска външни на Института
мнения. Самият аз многократно съм апелирал за широко обсъждане на теоре-
тичната част преди окончателното издаване на речника. Четирите рецензии,
направени от наистина вещи колеги, не могат да компенсират липсата на дис-
кусия и широко обсъждане.
Обикновено се смята, че правописът е и трябва да бъде консервативен. И
това е вярно. Същевремнно обаче не бива да се допуска отваряне на ножицата
между живия език и кодификацията му. И тук възниква друг съществен проб-
лем. Хората, които смятат, че владеят и правилно практикуват правописа и
пунктуацията, са първите, които ще възразят срещу всякакви промени. Естест-
вена е представата, че когато владееш нещо, ти имаш по-специално място сред
обществото. Същото е и с правописа и пунктуацията. Хората, които смятат, че
ги владеят, виждат себе си като по-грамотни – един вид елит, който заема по-
особена, по-издигната позиция от другите. А трябва да се има предвид и нор-

135
малният за човешкото поведение стремеж да се съхранява стереотипът, нави-
кът. Имам много обхватни наблюдения върху правописната и пунктуацонната
практика на българските вестници и книги, на рекламите, банерите, субтитри-
те на филмите, вътрешноведомствената кореспонденция и документация на
някои институции и специално на Софийския университет и т. н. И по-
важното: имам голям архив от студентски курсови, домашни и изпитни рабо-
ти. А като имам предвид и редакционната си дейност с разработките на редица
професионалисти филолози, мога категорично да кажа, че са много малко хо-
рата, които действително са овладели онова, което представлява правописната
и пунктуационната кодификация. Всъщност ние живеем днес в един истински
правописен и пунктуационен хаос и в това не бива никой да се съмнява. А ав-
торите на правописния речник не полагат грижи стъпка по стъпка да се прео-
долее това състояние.
Като илюстрация на гореизложеното ще приведа за пример прословуто-
то правило за пълния и краткия член. Ако днес се направи един референдум за
това, дали това правило трябва да съществува или не, ще се окаже, че мнозин-
ството българи ще се обявят за запазването му. Най-напред, защото са убеде-
ни, че го владеят. И после, защото още от училище са им втълпили, че това е
много важно правило. Ако обаче ги попитаме в какво се състои тази важност,
те няма да стигнат по-далече от рецитирането на наученото, че така се познава
кой е извършителят на действието. И толкова. Една чиста мантра! Когато оба-
че ги попиташ как познават кой е извършителят на действието, когато същест-
вителните имена са от женски или среден род или в множествено число, те
обикновено занемяват, защото се объркват. Това правило само по себе си е в
противоречие с граматическата същност на нашия език, а е и признак на сери-
озно филологическо невежество на кодификаторите. И ако трябва да споменем
някое име, то това ще е името на един от най-уважаваните български филолози
– Александър Теодоров-Балан. Това правило го дължим на него2. И то показва
автора си в не особено добра светлина. Как, ще скочат много хора, та той е
един от най-видните ни филолози! Не се притеснявам да кажа, че в това отно-
шение той е показал сериозно незнание. Но той може да бъде оправдан с
изобщо незадоволителното състояние на науката по онова време. Какво обаче
оправдава днешните кодификатори? И за да завърша тази част, искам да кажа,
че почти не съм срещал текст (включително и на най-високо титулованите
български филолози), в който във всички случаи правилото да е било спазено.
Чувал съм възражения, че това правило било богатство за езика (Какво ли пък
богатство е то?), че прилагането му не било никак сложно (Нека прегледаме
ученическите тетрадка, студентските писмени работи, вестниците, книгите,
дори и учебниците и учебните помагала и ще се убедим, че дори да не е слож-
но, то не се владее.), че то показвало кой е грамотен и кой не (Дали наистина
трябва да измисляме такива антиправила, за да класираме хората от двете
страни на „барикадата на грамотността“? И какво точно днес е грамотност? И

2
Вълчев, Б. Правилото за пълния и краткия член е израз на дълбоко филологическо
невежество. // Наука, 2013, кн. 2, стр. 41 – 49.

136
кой точно днес е грамотен? И кой всъщност проверява и оценява днес тази
грамотност?) и т. н. Запазването на това правило освен че е загуба на интелек-
туална енергия и време в училището, е и срам за българските кодификатори.
Съжалявам, че отделих толкова място на този въпрос, но ми се струва, че
именно той ще е най-добра илюстрация на несвършената работа на кодифика-
торите. Вече няколко пъти съм писал за него и ако някой иска, може да пог-
ледне в тези публикации3.
Всъщност кои толкова са проблемите на правописа и пунктуацията и на
третирането им в правописния речник? Тук само ще набележа някои от тях,
без да ги разглеждам специално, защото за задълбоченото им разглеждане ще
са нужни много време и място. Самият словник няма да разглеждам – той ви-
наги може да бъде уговорен и съставът му да се смята за приемлив. Тук ще
говоря само за някои принципни положения.

Сложните думи

Ясно е, че в случая ще става дума за слятото, полуслятото и разделното

писане. Този проблем и сега е останал неразрешен. Все пак съставителите са
взели едно нелошо решение, като са поставили една звездичка след множество
съществителни имена, изписани като сложни. След дълго търсене не намерих
обяснение за тази звездичка, но се досетих, че тези думи могат да се пишат
както слято, така и раделно. Това е сравнително добро решение. А можеше и
да се постъпи още по-добре, ако беше приета концепцията, че сложните думи
(без тези със свързващи морфеми -о- и -е-) трябва да се пишат разделно, т. е.
да не се разглеждат като сложни думи, а като словосъчетания. Тук спокойно
можеше да се наложи един принцип, който да ни освободи от безбройните
правила за главна основа и подчинена основа и да се отърсим от заучаването
на тези самоцелни правила, подправила и подподправила. И да бъдем облек-
чени във визуалното възприемане и възпроизвеждането на сложните думи –
особено от чужд произход. По принцип аз съм привърженик на дублетността,
но в случая не става дума за действителна дублетност, тук е могло да се при-
бегне до един ясен принцип. Пак принципно трябва да се подходи и към слож-
ните прилагателни. Най-подходящо е те винаги да се пишат полуразделно (с
тире), за да се възприема по-лесно структурата им, тъй като поначало са по-
дълги, и при писането им да не е нужно да се прави какъвто и да било линг-

3
Правилото за диференцирана употреба на определителния член за мъжки род не е
правописен проблем. – В: Актуални проблеми на съвременната българска книжовна
норма. Пловдив, 2010, стр. 117 – 132; Умозрителната стандартизация на българския
език не дава резултати. – В: Проблеми на социолингвистиката, 2011, кн. 10; Книжов-
ният език, книжовноезиковата норма и кодификацията. – В: Магията на думите.
(Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова). София, 2012;
Правилото за пълния и краткия член е израз на дълбоко филологическо невежество на
кодификаторите. // Наука, 2013, кн. 2, стр. 41 – 49; За кодификацията. – Българска реч,
2013, кн. 1, стр. 48 – 59; Правилото за пълния и краткия член в мъжки род е ярък анах-
ронизъм. // Образование, 2013, кн. 1.

137
вистичен анализ. Няма да соча илюстрации от речника, но там има стотици
примери, които поради необясними причини се пишат слято или полураздел-
но. Често те се намират на една и съща страница и правещият справка само
може да се чуди и мае защо в единия случай е така, а в другия – иначе. Човек
остава с впечатлението, че кодификаторите са се стремили да правят правопи-
са по-сложен и по-необясним, сякаш само те и единствено те трябва да са гра-
мотни. И още само един-два „дребни“ въпроса: Защо вкъщи и у дома се пишат
различно? Защо поначало, предвид, вследствие, всъщност и т. н. се пишат сля-
то, а въз основа – разделно?

Глаголите

В словника са посочени само формата за 1. лице в единствено число и

след запетая окончанието за 2. лице в единствено число. Вярно е, че така се
разбира глаголът от кое спрежение е. Но какво е положението с десетките дру-
ги глаголни лични и нелични форми, където има всевъзможни редувания? В
това отношение съставителите може би са имали някаква концепция. Тя обаче
е недомислена. Именно в глаголните форми се крият някои от най-
проблематичните положения в българския език. А да не забравяме и това, че
речникът е предназначен и за чужденците, които със сигурност нямат нашето
езиково съзнание и за които единствено речникът е най-надеждната опора.
Казват, че в момента се готвело ново издание на речника, в което щял да бъде
отстранен този недостатък. Добре. А на хората, купили си първото издание, ще
им дадат ли безплатно новото издание или ще им наброят 35 лв., за да си го
купят? И понеже повдигнах въпроса за парите, ми се иска непременно да спо-
мена, че речникът е най-добре да бъде сложен в интернет и да е достъпен за
всички безплатно, а не компютърните редактори да следват едни, а правопис-
ният речник на хартия да се придържа към други принципи. В крайна сметка
авторският колектив и изобщо целият Институт за български език се издържат
със средствата на всички нас, данъкоплатците, и би било редно всички ние да
можем да имаме достъп до него. И ползата ще бъде най-напред в това, че може
би най-сетне българите ще се научат да ползват правописния речник, а не как-
то е сега: поради високата си цена (а и не само затова) правописният речник е
недостъпен за повечето българи и специално за учениците и студентите.

Няколко необясними отклонения от морфематичния принцип

Много съм се чудил на някои правописни решения, които се „влачат“ от

години и никога не съм могъл да си ги обясня. В думата въстание коя е предс-
тавката: въ- или въз-? Първият спонтанен импулс при анализирането на този
случай ни води към представката въз-, както е напр. във въздигам, възсядам и
под. При по-нататъшни размишления може да се направи паралел и с руското
вставать. Но това не е българсият случай. В нашия език представката не може
да е въ-. Според мене това е едно безсмислено решение, което не е кой знае
каква голяма беда, но е отклонение – българското езиково съзнание естествено

138
ще се насочи най-напред към представката въз-. Кому е било нужно това ре-
шение, когато преди 1945 г. тази дума се е записвала с представката въз-?
Друг случай е отървавам/ да отърва (стр. 447). Коя е представката – -о-
или -от-? Задавал съм този въпрос много пъти и най-смисленият отговор е
бил, че нямало глагол тървавам. Е да, ама има глаголи разтървавам/ да раз-
търва, изтървавам/ да изтърва. И тук не е ясно решението. Езиковото ми
съзнание (и не само моето) ме води към представката от-. А като се замисля,
ми идва на ум и глаголът отърва ми, не ми отърва, и това показва доста ясно
семантичната разлика.
Съвсем същите съмнения се появяват и при потискам и подтискам –
коя е правилната представка: по- или под-? И тук ли обяснението е, че няма
глагол тискам? Всяка спонтанна реакция ще бъде в полза на представката под-
. Ето още един проблем, който незнайно защо е бил решен така и никой впос-
ледствие не се е запитал защо е нужно да се обърква езиковото съзнание на
хората, като им се предписва неспазване на един от основните правописни
принципи – морфематичния.

Пунктуацията

Това е едно истинско минно поле. Правилата и подправилата са толкова

много и толкова разнопосочни и безпринципни, че действително всеки човек е
затруднен бързо (а и изобщо) да се ориентира. Тук се очакваше от екипа да
бъде въведен поне мъничко по-ясен ред. Българската пунктуация е възприета
по руски образец, а тя пък е копирала немската система. Целта на пунктуация-
та – специално на запетайките – е да се разграничават изреченските структури.
Това е била началната идея, т. е. да се отделят графически изреченията, съста-
вящи сложните съчинени, съставни и смесени изречения. Само че това отдавна
не е вече така. Едва напоследък покрай матурите обществото обърна внимание
на пунктуацията при непреките въпроси, при подчинените изречения, при кои-
то пред подчинителната съюзна дума има уточняваща дума (обикновено наре-
чие), и под. Оказа се дори, че много от учителите могат да се справят с тези
въпроси само с помощта на ключа към изпитните материали. А тогава откъде
учениците ще знаят за тези случаи? И изобщо защо е нужно да се въвеждат
такива изключения? Пунктуацията трябваше много сериозно да се преразгледа
и на много места коригира.
Друг съществен проблем е предписаната от кодификацията прекомерна
и в много случаи неоправдана употреба на кавички. Каква например е разлика-
та между град София и квартал „Дружба“? Защо трябва да се пише язовир
„Искър“, но река Искър и под.? А ако погледнем надписа манастир „Св. Ге-
орги“, сигурно ще направим асоциация със заглавие на книга. И още нещо –
обикновено компютрите са настроени да изписват английски кавички и пове-
чето хора в България дори и не забелязват това. А и малко от тях биха могли
да си създадат т. нар. „шорт кът“ – комбинация от клавиши, чрез която да из-
писват правилните български кавички, или просто да си настроят компютъра
„на българска вълна“. Пълно безредие цари из книгите и вестниците и всъщ-

139
ност навсякъде. Може би съставителите на речника трябваше да се замислят
над това положение и да вземат рационалното решение да възприемем анг-
лийските кавички, за да избегнем неприятния кавичков хаос у нас, който май
вече никой и не забелязва. Както и в коментирани тук по-долу случаи, духът
вече е пуснат от бутилката. И май няма как да го върнем обратно. Или може би
Институтът за български език трябва да направи съответните постъпки пред
държавните органи и пред софтуеристите. А сигурно биха могли да подемат
сериозна кампания чрез медиите за преодоляване на това състояние. В своята
собствена практика съм предприел една стъпка, която поне в тесния кръг на
авторите, публикуващи в списание „Език и литература“, има ефект: Преди
изобщо да започнем с каквато и да било редакционна оценка и обработка връ-
щаме материала на автора му, ако кавичките и тиретата не са в съответствие с
българския облик. И поне този ограничен кръг от хора започват да обръщат
внимание на тези детайли.
Малко по-различен по тип, но иначе еднакъв по форма е и проблемът с
тиретата. Двете тирета – голямото и малкото – се използват на две различни
правописно-пунктуационни равнища. Голямото тире служи като знак в син-
таксиса (т. е. то е пунктуационен знак4), а малкото тире е нужно в рамките на
думата (т. е. то не е пунктуационен знак, а знак за структуриране на съответна-
та дума5). Отдавна в пресата и книгоиздаването не се прави разлика между
двете и най-често се ползва само малкото тире. А и тъй като в ръкописната
практика реално слабо се забелязва разликата между двете, хората съвсем са
занемарили този проблем. Смятам, че именно Институтът за български език
трябва да изиска от производителите на софтуери да имат предвид тази разли-
ка и тя автоматично да се отчита от компютъра. А иначе и всеки сам би могъл
да си настрои компютъра за правилна употреба на тиретата.

Непунктуационната точка

В България почти няма училище, на чиято фасада редното числително

име, отбелязано с арабски цифри и означаващо поредния номер на училището,
да е записано с точка, както е предвидено в кодификацията. Как тогава да се
научат учениците да записват разликата между редните и бройните числител-
ни, отбелязвани с арабски цифри, когато и фасадите на „храмовете на просве-

4
В новия правописен речник авторите различават пунктуационна и непунктуационна
употреба на голямото тире (ОПР 2012: 91 – 96). Това според мене е безсмислено, тъй
като реално и в двата случая става дума именно за пунктуационна функция.
5
Според мене авторите на речника са използвали термина „дефис“ неуместно. Потре-
бителят нефилолог ще търси термина „малко тире“, а не тясно научния термин „де-
фис“. Авторите на речника трябва да ориентират предговора към евентуалните потре-
бители нефилолози, тъй като именно те представляват преобладаващата част от пося-
гащите към помощта на речника. При това за малкото тире се говори едва в частта
„Непунктуационни знаци“ (ОПР 2012: 103 и нататък), а при сегашната училищна под-
готвка по роден език не може да се очаква, че потребителят нефилолог ще знае, че то-
зи знак не спада към пунктуационните знаци, за да отвори на съответната страница.

140
тата“ не зачитат тази разлика, а и учителите, директорите и всевъзможните
инспектори от министерството и инспекторатите (да не говорим за родители-
те) минават под тези неправилно изписани надписи, без да забелязват това и
без да вземат някакви мерки? А в раздела за непунктуационната точка в реч-
ника е посочено, че в повечето случаи тази точка изобщо не трябва да се за-
писва – например в числото, показващо годината, или в датата, когато след нея
месецът е изписан с дума, и т. н. (ОПР 2012: 100 – 101). Ами нали това са най-
честите случаи, когато изписваме с арабски цифри съответните числителни
редни имена. Какъв тогава е смисълът да се поддържа този начин на записва-
не?

Духът от бутилката

Когато пишехме с пишещи машини, изписвахме краткото лично и крат-

кото притежателно местоимение за женски род £ с два удара – първо удряхме
диакритичния знак, при което валякът не се придвижваше напред, и тогава уд-
ряхме буквата и. Получаваше се £. Когато дойде компютърът, се оказа, че на
българската клавиатура липсва клавиш за £. И повсеместно започна на това
място да се използва й. Самият аз през 90-те години писах писмо до тогаваш-
ния Комитет по стандартизацията, че е нужно официално да се въведе 31-ва
буква в азбуката, именно £, за да може в компютърните шрифтове да се вклю-
чи и този знак. Никой не ми обърна внимание. И практиката на това място да
се пише й, така се разпростря, че вече май няма хора, които да пишат £. Едва в
последните версии на Word се появи и този знак, който вече си има и свой
клавиш. Но духът от бутилката вече е пуснат. Хайде накарайте хората да спаз-
ват този начин на записване! И нека знаем, че тук става дума действително за
отделна буква (както например е при й), защото този диакритичен знак не е
ударение, а е знак за различаване. Институтът за български език не отчете
опасността и не взе навреме отношение към въпроса, за да не се допусне това
според мене вече необратимо разпространение на тази практика. Огледайте
вестниците и книгите – това е достатъчно, за да се убедите, че не говоря праз-
ни риказки. Вече дори и не забелязваме това несъответствие с кодификацията.
Помислял ли е екипът на речника и изобщо целият Институт за български език
какво трябва да се направи в интерес на единната практика? Нима там никой
не се чувства задължен да прави пред съответните държавни административни
органи (Министерството на образованието, науката и младежта, Българския
институт по стандартизация и пр.) предложения, свързани с различните страни
на езиковата и правописно-пунктуационната практика?
Духът от бутилката беше пуснат и на друго място: в употребата на глав-
ни букви в сложните названия. Това може и да е англо-американско влияние –
няма значение какво е. Във всеки случай непрекъснато и навсякъде виждаме
такива изписвания като Технически Университет, Българска Академия на На-
уките, Хубава Храна, Хубав Живот (реклама), Горна Баня (на бутилките с ми-
нерална вода), Народен Дворец на Културата, Българска Национална Телеви-
зия и т. н., и т. н. Можем ли отново да се върнем към записното в кодификаци-

141
онните наръчници правило и да изписваме тези названия само с една главна
буква? Едва ли. Още повече, че по разните фирми, бланки, лога, фасади, табе-
ли и пр. имената са записани едно под друго на български и на английски и
това автоматично води към стремеж за визуално уеднаквяване. В уводната
част на речника е отделено място на въпроса за главните букви, като дори са
въведени известни промени спрямо предишния речник. А посоченият проблем
е останал незабелязан или по-скоро недооценен. Можем ли да върнем духа в
бутилката? Според мене вече не. Затова може би е време да помислим за така-
ва „интернационализация“. Това няма да навреди на самобитността на нашия
език и писменост, а ще ни позволи да намалим поне с мъничко хаоса в право-
писно-пунктуационната ни практика.

... и училището

Разбира се, че правописът и пунктуацията са сред онези „неща за цял

живот“, които се научават в училището. Всякакви усилия по-късно (като нап-
ример заниманията по езикова култура, предвидени в някои университетски
програми) са или напълно безплодни, или с много усилия дават много слаби
резултати. Напоследък най-сетне и в училището започнаха да обръщат внима-
ние на правописа и пунктуацията. Това стана с въвеждането на сегашния фор-
мат на матурата, където има определено количество задачи, в които трябва да
се решат такива проблеми. Дотук добре. Но когато проследим действителната
училищна практика, установяваме, че – независимо от предвидените на хартия
планове и програми – и правописът, и пунктуацията, и изобщо обучението по
роден език са крайно подценени и занемарени. И като следствие имаме карти-
ната на писмената и езикова продукция, на която сме свидетели днес. Матура-
та действително накара училището да се обърне към родния език. Бедата обаче
е, че чрез тестовете се проверяват преди всичко знания. А в случая говорим за
умения. Но уменията в много малко случаи могат да се проверяват с познатия
ни тип тестове за избор на един от 4 възможни отговора. В XII клас учителите
започват усилено да решават с учениците си тестове – нещо, което е извънред-
но скучно, но и безсмислено, защото в живота си човек никога не решава тес-
тове, в които да търси правописни, пунктуационни или езикови грешки. Обу-
чението в езиковата област чрез тестове е загуба на време и натрупване на до-
сада. Единственото положително нещо е проверката, която е лесна, точна и
неоспорима. Но и самоцелна.
Защо заговорих за училището и за тестовете? Защото след някоя и друга
седмица предстои поредната матура. И тя отново ще съдържа тестове. И голя-
ма част от тези тестове ще са насочени именно към правописа и пунктуацията.
Само че сега положението е различно от миналата година – сега имаме нов
правописен речник, който все пак е попроменил тук-там някои неща, макар и
тези неща да са почти незабележими. Как трябва да постъпят съставителите на
изпитните задачи и проверителите? Забелязвам как някои колеги възприемат
новия речник като военна команда – строй се, преброй се, ходом марш! Това
показва ясно неразбиране на цялостния процес на усвояване и функциониране

142
на правописа и пунктуацията. А тези две области се овладяват в училище.
След това отделният индивид рядко е склонен да прави промени в навиците си
(ако изобщо ги има). Затова трябва да сме наясно, че до масовото установяване
на промените минава време. С оглед на училищните мащаби можем да кажем,
че това време е около 8 години, но в никакъв случай не по-малко от 4 години
(един гимназиален курс). Това означава, че в този срок от изпитните тестове
трябва да бъдат изключени и изключвани всички задачи, проверяващи проб-
леми, които в новия речник се разглеждат различно от предишния. В общи ли-
нии тук трябва да се имат предвид слятото, полуслятото и разделното писане,
употребата на главни букви и още няколко по-дребни неща.
***
Ако все пак искаме правописният и пунктуационен хаос да бъде преодо-
лян, трябва:
1. кодификаторите да огледат сериозно масовата практика, защото ние
живеем именно във време на масова култура, и
2. училището да направи сериозното усилие да постави на полагащото
му се място родноезиковото обучение, защото неговите резултати ни съпътст-
ват цял живот.
А нали училището е подготовката на младите хора за живота.

И няколко реда за завършък

Научният филологически живот у нас се развива така, че всеки изследо-

вател гледа да не пресича тесните области, в които работят други колеги –
причините за това се коренят изобщо в създадената у нас нездрава атмосфера в
научната и академическата област. Даже се смята за лош тон, ако някой все
пак навлезе в чужд „парцел“. А за още по-лош тон се смята, ако пък някой от-
прави пряка критика към становища, заявени от колега или колеги. Тук и в
други свои публикации аз отправям пряка критика към авторите на правопис-
ния речник, като се надявам те да приемат моите позиции като добронамерени
и конструктивни, а не като някаква необоснована нападка или враждебност
спрямо тях. Нямам ни най-малко намерение да създавам за себе си и за някой
друг конфликтни ситуации. Правописът и пунктуацията обаче са неща, които
засягат всеки българин, а с това – пряко и мене самия. Затова отправям апел
най-напред към екипа на речника да разгърнат нашироко изследователската си
работа, за да проучат действителната масова практика, както им е възложено
със създаването на самия Институт и както те самите заявяват непрекъснато
претенцията си да са единствени кодификатори. От друга страна, апелирам
към цялата българска интелигенция и най-напред към учителите да бъдат
взискателни към продукта „правописен речник“ и изобщо към постановките,
свързани с правописа и пунктуацията. Ние всички сме собственици на родния
си език и затова не трябва да приемаме на доверие и сляпо решенията на 10-
ина души, свързани с езика ни и писмената му форма, и трябва да настояваме и
наложим да се проведе широко обсъждане на тези въпроси. Когато се просле-
ди историческият път на установяване, развитие и промени на правописно-

143
пунктуационния регламент през изминалия повече от век и половина, се уста-
новява, че именно учителите са сред най-активните кръгове на обществото, от
които са излизали стимули и идеи за подобряването на правописа. Нека не се
поддаваме на фалшивата представа, че опростяването на правописа и пункту-
ацията значело изпростяване и преклонение пред неграмотността. В случая
трябва да мислим като за подобряване и усъвършенстване, а това ще означава
по-добра практикуемост и съобразяване с възможностите на нашето съвре-
менно общество.

БИБИЛИОГРАФИЯ

Вълчев 2010: Вълчев, Б. Правилото за диференцирана употреба на определителния

член за мъжки род не е правописен проблем. – В: Актуални проблеми на съвре-
менната българска книжовна норма. Пловдив, 2010, стр. 117 – 132;
Вълчев 2011: Вълчев, Б. Умозрителната стандартизация на българския език не дава
резултати. – В: Проблеми на социолингвистиката, 2011, кн. 10.
Вълчев 2012: Вълчев, Б. Книжовният език, книжовноезиковата норма и кодификация-
та. – В: Магията на думите. (Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Лилия
Крумова-Цветкова). София, 2012.
Вълчев 2013: Вълчев, Б. За кодификацията. // Българска реч, 2013, кн. 1, стр. 48 – 59;
Правилото за пълния и краткия член в мъжки род е ярък анахронизъм. // Обра-
зование, 2013, кн. 1.
Вълчев 2013: Вълчев, Б. Правилото за пълния и краткия член е израз на дълбоко фи-
лологическо невежество. // Наука, 2013, кн. 2, стр. 41 – 49.
ОПР 2012: Официален правописен речник на българския език. София: „Просвета-
София” ОД, 2012.

144
 БЪЛГАРСКА ЕЗИКОВА АРХЕОЛОГИЯ. НАЧАЛО. РАЗВОЙ.
ЕЗИКОВОАРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
Марияна Парзулова

BULGARIAN LINGUISTIC ARCHAEOLOGY. BEGINNING.

DEVELOPMENT. LINGUISTIC and ARCHAEOLOGICAL AREA
Mariana Parzulova

Summary: This work presents the essence of science linguistic archаeology and
briefly examines its development in Bulgaria. This is illustrated by the names of scientists
and their research. This article examines also one of the most important topics that are object
of study of the Bulgarian linguistic archаeology.
Keywords: Вulgarian linguistic archаeology, Bulgarian language, Bulgarian, history
of society.

Първата и единствена засега енциклопедична статия за езиковата архео-

логия е дело на Т. Балкански и К. Цанков в труда им Енциклопедия на българс-
ката ономастика, публикуван през 2010 г. Вж.:
“Езикова археология”
1.Така някои ономасти наричат ономастиката като дисциплина, която по
лингвистичен път възстановява моменти от историята на обществото; линг-
вистична археология;
- у нас с езикова археология са се занимавали Г. Раковски, Г. Кръстевич,
К. Иречек, В. Златарски, Ст. Младенов, Ив. Дуриданов, Й. Заимов, Н. Ковачев,
Т. Балкански;
- при М. Горбаневский (Горбаневский 1987: 12) определението е “архео-
логия без лопата”.
2. С обособяването на ономастиката като самостоятелна езикова наука се
обособиха и нейните две основни части: езикова история и езикова археоло-
гия. Предмет на езиковата археология остана преди всичко възстановяването
на историята на обществото по данни на езика, респективно неговите петри-
фицирани единици. За “баща” на езиковата археология се смята осетинският
учен В. И. Абаев.
В българската ономастика първите цялостни трудове по езикова архео-
логия са на Т. Балкански” (Балкански, Цанков 2010: 116).
По отношение на пълното описание на трудовете на българската езикова
археология тази статия трябва да бъде продължена с продуктите, създадени в
монографичен труд от учениците на проф. Т. Балкански, респективно от шко-
лата учени, възприели неговите идеи и методика на: за езиковоархеологическо
четене на “говорещи” за българската обществена история имена, а именно:
Даниела Андрей, Свиница и свиничанските българи. Етнос. Език. Етно-
нимия. Ономастика. Просопографии, Велико Търново (по-нататък в цитира-
ните трудове съкратено ВТ), 1998; Големите власи сред българите. Ономас-
тични просопографии (в съавт. с Т. Балкански), ВТ, 1996;

145
 Васил Кондов, Кортенските колонии в Бесарабия. Ономастика. Език,
ВТ, 2005; Пушкин, българите и българското в Бесарабия. Езиковоархеологи-
чески прочит (в съавт. с Т. Балкански), ВТ, 2010; Бесарабски бележник (в съ-
авт. с Т. Балкански), ВТ, 2012;
Никола Куртев, Селища с българско население в Северозападния Бу-
джак. Ономастика. Етнонимия. Групонимия, ВТ, 2006;
Алла Войникова, Селища с българско население в Югозападния Буджак.
Ономастика. Топонимия. Групонимия, ВТ, 2008;
Димитър Маринов, Селища с българско население в Северния Буджак.
Ономастика. Етнонимия. Групонимия, ВТ, 2013;
Цанка Константинова, Топонимията на Казанлъшко, ВТ, 2008;
Кирил Цанков, Местните имена в Никополско, ВТ, 2010;
Мариана Белнейска, Еклезионимите в българския език, Докторска ди-
сертация, С. , 2010;
Марияна Парзулова, Село Нова Ивановка (Одеска област) в светлина-
та на езиковата археология, Одеса, 2006; Кримските българи. Етнос. Език.
Ономастика. Просопографии, Одеса, 2007; Булгарите и българите в Крим.
Езиковоархеологическо изследване, Бургас, 2011; Задкарпатските българи.
Етнос. Език. Ономастика. Просопографии (в съавторство с Т. Балкански), ВТ,
1996; Имената на известни българи. Просопографичен антропонимикон (в
съавторство с Т. Балкански), Бургас, 2008.
Монографичните изследвания на проф. Т. Балкански в областта на ези-
ковата археология вече съм представила (вж. Парзулова 2012: 500-516).
Срв. в друг порядък трудовете на Т. Балкански: Българският цар Ивай-
ло в светлината на езиковата археология, ВТ, 2005; С българско име и бъл-
гарска кръв, ВТ, 1996; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на
диктатора, ВТ, 1996; Никола Вапцаров, България и българите, ВТ, 1996; За-
паднородопските власи. Етнос. Етнонимия. Ономастика, ВТ, 1996; Трансил-
ванските (Седмиградските българи). Eтнос. Език. Етнонимия. Ономастика.
Просопографии, ВТ, 1996; Тутракан. Езиковоархеологически разбор, ВТ, 2011;
Черкезите в българските земи. Езиковоархеологически прочит, ВТ, 2011; Ни-
кополските власи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии, ВТ,
1999; Кавказките българи. Принос към българската етнолингвистика, ВТ,
2005; Българите и българското от другата страна на Дунава (Влашко, Мол-
дова, Трансилвания, Банат) в светлината на езиковата археология, ВТ, 2010;
На пусто пладне. Българите в Руската империя и днес. Бележник на езиковия
археолог, ВТ, 2009; Стефан Захариев и летописният разказ на поп Методи
Драгинов. Последният мистификат на българското възраждане, Пазарджик,
2012; Топонимията на Пазарджишкото краище, ВТ, 2013 и др.
В основата на българската езикова археология е залегнал постулатът,
формулиран още в 30-те години на ХХ век от ираниста Василий Абаев: “От
езика към историята на обществото!”
Основният метод на работа е езиковоархеологическият анализ, който
по същество е ономастичен анализ с историческо четене на продуктите от бе-

146
зизключителните фонетични промени, регистрирани в имената, които са дати-
рани в историята на езика.
Езиковоархеологическото пространство е историческата българска
езикова територия, както и поясите на българската диаспора в една или друга
страна извън политическите граници на България.
Появата на българската езикова археология като системна наука беше
предизвикана от невъзможното документално осветление на моменти от бъл-
гарската история поради липса на писмени свидетелства. В такива случаи се
престъпва към продуктите на “археологията с лопата” и на “археологията без
лопата”, каквото е другото описателно име на тази наука. Освен това се оказва,
че като всяка наука и българската история започва да се преписва, респективно
с погрешните четения, допуснати в миналото. Навлязоха книги на историци по
темата, от които безспорно най-впечатляваща е тази на Веселин Игнатов, 100
мита от българската история, С., 2007.
По-долу ще се опитам да представя по важност проблемите, които бъл-
гарската езикова археология започва да преодолява още с появата на първите
нейни трудове:
1.Българската държава никога не е притежавала качествена характерис-
тика за такава политическа организация, която се интересува от своите бълга-
ри извън политическите граници. В резултат на слабия интерес към темата –
дело на политически натиск и манипулации във времето, когато отдавна е пре-
установено раждането на нови народи и нации, от българите бяха създадени
карашевци: карашовени, свиничани, македонци, гагаузи, дори торлаци, пома-
ци. По тематиката бяха написани редица трудове, изброени по-горе. Бе прове-
дена и една конференция през 1997 г. в Бургас по моя инициатива и ръководс-
тво – Българите извън България (Българите: 1997). Нейното мото беше: “Бъл-
гария отвсякъде граничи с българи”. Докладите бяха отпечатани в сборник със
същото заглавие, чийто съставител и отговорен редактор съм .
Основният работен механизъм в доказателствената част на езиковоархе-
ологическите изследвания е т. нар. информация от съседи, разработена в кни-
гата на Т. Балкански “Възродителни движения и възродителни процеси”, ВТ,
2007. Така например, наложеното от македонизма име македонци като само-
съзнание на българите в тази част от българската езикова територия се опро-
вергава от алоетнонимията, имената от съседи при сърби, българи, албанци,
арумъни, гърци, които наричат новопоявилите се “македонци” еднствено бъл-
гари съобразно езиковата модификация на този етноним.
Югославският македонизъм, след като създаде Коминтерна (1934 г.) и
етнонимният мистификат “македонци”, започна да пренаписва и именната
система на тези българи, за да я разграничи от тази на останалите сънародници
в другите части на българската езикова територия. Още в партизанските тери-
тории започнаха да се налагат имена на -овски:-оски с претенцията на етнораз-
личителни “македонски имена”. Българската езикова археология автоматично
отговори на спекулациите, в които участваха значителни имена на лингвисти
като Блаже Конески, Трайко Стаматоски, Любица Станковска и др. с обсто-
ятелството за българското етноразличително име, което в родовоименен и ро-

147
довофамилен порядък се представя от имената на –ски (вж в работите на Д.
Андрей и Т. Балкански и др.), тип Ивановски, Гановски, Стояновски.
2.Вторият по значимост проблем безспорно е въпросът за езика на бул-
гарите и остатъците от него в езика на българите. Този въпрос досега сякаш бе
по-добре проучен от унгарската езикова археология, която откри стотици бул-
гаризми в унгарския език срещу десетина думи в българския език. За качество-
то на тази ситуация спомогнаха и политическите настроения на българската
политическа върхушка, която в научен план постановяваше заобикаляне на
булгарската тема. Стигна се до комичен феномен: булгарологията в основи
беше разработена извън България. Българската наука не познаваше огромния
племенно-родов строй на също така огромния по численост булгарски народ,
сравняван от хазарския хаган (Х в.) с “пясъка на морето”, а от българската на-
ука като “малка орда” при речите на Димитър Благоев в НС, дори с грабителс-
кия жесток характер.
Методиката на и за буквалното четене на булгаризмите, приложена от
Борис Симеонов (Симеонов: 2008), не даде резултати. Това наложи българска-
та езикова археология да тръгне пак по пътя на езиковоархеологическото чете-
не на онази междуезикова ситуация, създадена от срещата на булгари и бъл-
гарски славяни, при която булгарските имена са подложени на безизключи-
телното влияние на славянските български фонетични закони като ликвидна
метатеза (булгар:блъгаре), преглас на коренно а:с, Аспар, Испор, Кард:Корд,
падане на гласно начало Ала бас: Ла бас като име на Симеон Велики при Паи-
сий, Ала бор-ич, записано за трансилвански булгар в Унгарския Аноним (ХII
в.) и под. Българската булгарология успя да разчете множеството имена на
булгарските племена и родове, в резултат на което беше създадена книгата ми
Булгарите и българите в Крим. Eзиковоархеологическо проучване. Бургас,
2011.
Българската езикова археология обърна внимание на един малко комен-
тиран в лингвистиката факт, именно странната практика за различната етно-
нимна оценъчност на един или друг народ: за булгарите се знае, че са били три
колена: булгар, есегел, берсил: персил. Смята се, че е победило името булгар:
трансилванските немци ни наричат обаче шкели, власите - шкеи по името на
булгарите есегел. В юнашкия епос на осетите продължаваме да сме агури по
старото име на целия народ огур срещу огуз за тюрките, а за унгарците все още
сме надор, реликт от етнонима оногундур. Разчетени тези имена дадоха друга,
съвсем различна част от неписаната история на българите. Ще посоча само
един пример: досега смятаме, че градът Белград е славянско име в буквално
значение. Унгарците обаче го наричат Нандор фехер вар, което ще рече “Гра-
дът на българите”. Вижда се, че езиковоархеологическият коректив е значите-
лен и за това каква част от булгарите вземат участие в създаването на българс-
кия народ. Разбира се тук трябва да посоча, че значителен е приносът на бъл-
гарската езикова археология в разчитането на така наречените цветови означе-
ния на българите като бели, черни, сребърни, светли (шаръгури) и под., където
цветът означава посока на дислокация на племената по Пътя на пасящия до-
битък.

148
 Така тръгнахме по този нелек път. Разбира се, че бяхме различни. С друг
тип знание анализирахме фактологията в петрифицираните форми на имената.
И резултатите не закъсняха: разчетоха се по друг начин имена като Гори Тили-
лейски, Тутракан, Лахан, Ивайло, Кордокуба, богомили, българи, тукани, гага-
узи:гаджали и стотици други.
В заключение ще кажа, че изследванията, свързани с възстановяване на
неписаната история на българите, са съпроводени с редица трудности, тъй ка-
то работата е първо теренна, а след това – кабинетна. Резултатите от проучва-
нията с операторите на езиковата археология са важни и изключително при-
носни. Именно чрез такъв тип изследвания се представя автентичната картина
на пътя, който е изминал народът ни, и мястото, което той заема сред другите
народи в света.

БИБЛИОГРАФИЯ

Балкански, Тодор, Кирил Цанков. Енциклопедия на българската ономастика. Велико

Търново: Знак’94, 2010. 550 с.
Българите извън България. Сборник с материали от Международния симпозиум, със-
тоял се на 20 и 21 юни 1997 в Бургас. Съставител и отг. редактор: М. Парзулова.
Велико Търново: Знак’94, 1997. 141 с. Горбаневский, Михаил. В мире имен и
названий. Москва: Знание, 1987. 208 с.
Парзулова, Марияна. Проф. дфн Тодор Балкански в пространството между езика и
историята. - В: Състояние и проблеми на българската ономастика, Велико Тър-
ново, 2012, т.12, с.500-516.
Симеонов, Борис. Прабългарска ономастика, Пловдив : Фондация Българско
историческо наследство, 2008 . 262 с.

149
 СЛУЧАИ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И СЪВРЕМЕННОСТТА
В ДНЕШНИЯ НИ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Антони Стоилов

MODERN BULGARIAN LITERARY LANGUAGE –

CURRENT STATUS AND NEED OF CHANGE
Antoni Stoilov

Abstract: The stages in the development of the Bulgarian literary language have been
influenced by both cultural-historical factors and predominantly by socio-economic reasons
after 1989 bearing in mind the fact that we, all the Bulgarians, are its authors. We are not
going to analyze here the role of the Institute for Bulgarian Language and their orthography
dictionaries published in the years; we are going to focus our attention on the question
whether a change is needed in some domains of the Bulgarian literary language from the
perspective of its adequate and its correct use.
Key words: Bulgarian literary language, the cultural-historical factors.

Етапите в развоя на книжовния ни език се влияят както от културно-

исторически фактори (най-вече при формирането му през Възраждането), така
и от социално-икономически във времето от 1989 г. насам предвид обстоятел-
ството, че негов основен творец сме ние, българите. Тук няма да анализирам
ролята на Института за български език и издаваните от него правописни реч-
ници, а ще съсредоточа вниманието върху въпроса необходима ли е промяна в
някои области на сегашния ни книжовен език от гледна точка на пълноценното
му функциониране и правилната негова употреба.
1. Местоименна система
Това е системата, която притежава най-много падежни форми „с все още
жива употреба в съвременния български език, докато имената са загубили па-
дежната си флексия” (ГСБКЕ, т. II, 1983: 190). И академическата граматика
(вж. ГСБКЕ, т. II, 1983: 190-208), и учебникът по съвременен български език
(вж. СБЕ 1998: 332-341) на трима утвърдени български езиковеди, и учебникът
на П. Пашов (вж. БГ 2004: 97-119) представят видовете местоимения от гледна
точка на значението с принадлежащите им падежни форми. Знае се, че паде-
жите като система са минало за езика ни и форми за изразяване на стари па-
дежни отношения в активна употреба днес в книжовния ни език има в местои-
менната система1. Едни от тези падежни форми при местоименията са в актив-
на употреба в книжовния ни език и липсата им ще направи общуването невъз-
можно; втора група от тях се употребяват спорадично в зависимост от образо-
вателния и интелектуалния ресурс на българина, а трета група от тези форми
не се употребяват от никого - това е различното за тези местоименни форми.

1
На наречия като денем, зиме, лете, нощем тук се гледа от съвременна гледна точка,
образувани от стари падежни форми на съществителни имена; на добре, зле, слепеш-
ком – образувани от стари падежни форми на прилагателни имена; на подомашному,
поновому, постарому - образувани с помощта на предлог и стара дателна форма на
прилагателно име, и др.

150
Общото за тях пък е, че и трите и до днес без изключение намират място, как-
то бе посочено по-горе, при представянето на местоименната система на съв-
ременния български книжовен език в официалните граматики, учебници, реч-
ници и помагала. Което ще рече, че българинът, без разлика от образователния
си ценз и професия, е длъжен да ги употребява в зависимост от старото па-
дежно отношение, което всяка от тях изразява, за да не нарушава книжовната
ни езикова норма.
1.1. Лични местоимения
Именителните форми са безспорни и затова при тях не би трябвало да
има какво да се коментира. Причината все пак да си позволим да направим
кратка бележка е, че редом до формите за първо и второ лице множествено
число все още се представят и формите ний и вий, които днес се употребяват
изключително рядко – било че са остарели, било че се схващат като проява на
разговорна или диалектна реч, но и в двата случая би трябвало да не намират
повече място в официалните граматики, учебници и речници за книжовен бъл-
гарски език.
За личните местоимения във винителен падеж – с пълните и кратките им
форми – също няма какво да се коментира, по-скоро се налага само констата-
цията, че при пълните винителни форми за първо и второ лице в единствено
число се наблюдава конкурентният избор мене – мен; тебе - теб, с преоблада-
ващо вече предпочатание към втората от двете форми. Дали речевата практика
ще утвърди нея за сметка на първата, или двете ще продължат да се употребя-
ват паралелно и дори равностойно, това ще покаже бъдещето. Затова считам за
правилен подхода в граматиките, учебниците и речниците засега да се предс-
тавят като книжовни и двете форми.
Безспорна и вън от коментар е употребата на кратките дателни форми.
Пълните дателни форми по силата на традицията и най-вече (вероятно!)
от уважение към старината и до днес се представят като форми на книжовния
български език, при все че мене, тебе, нему, ней, нему; нам, вам, тям се упот-
ребяват изключително рядко в него. Утвърдени езиковеди признават, че „за
съвременния носител на езика ни по-естествени са предложните съчетания”
(вж. Куцаров в СБЕ 1998: 334), приемат се за архаизми и „не са присъщи на
говоримия книжовен език” (вж. Пашов в БГ 2004: 100), но въпреки това про-
дължават да експлицират пълните дателни форми в учебниците си. Вероятно е
дошъл моментът да се разделим с тях и те повече да не намират място в офи-
циалните издания, представящи книжовния ни език. Естествено, право на ав-
торите на художествени произведения е да ги използват в творбите си, за да
маркират стилистично речта на свои персонажи (което впрочем важи и за диа-
лектната лексика, която също не намира място в книжовния ни език). На тяхно
място, известно е, за да изрази непряко допълнение, езикът ни е утвърдил нови
аналитични форми, образувани от предлога на + пълните форми за изразяване
на пряко допълнение (на мене вм. мене, на тебе вм. тебе, на него вм. нему, на
нея вм. ней, на нас вм. нам, на вас вм. нам, на тях вм тям). Те се използват без
изключение в книжовната реч, а употребата на мене, тебе, нему, ней, нам, вам,
тям (Кажи нему да остане, Дошъл нам на гости, Казал тям) се приема или

151
като маниерничене на говорещия, или като употреба на архаична лексика, на
която днешните поколения до 30-35-годишна възраст нерядко не разбират
дори значението, и оттук – смисъла на изказа, като за да го уловят, се ориенти-
рат контекстово. При това положение е безсмислено паралелно да се предста-
вят и двата вида форми за книжовни, при положение че в употреба и с бъдеще
са само едните от тях.
1.2. Показателни местоимения
Академическата граматика (вж. ГСБКЕ, т. II. 1983: 198-200) и П. Пашов
(вж. БГ 2004: 336-337) като форми на показателните местоимения за родителен
падеж представят тогоз, тогова, тогози – оногоз, оногова, оногози, а за дате-
лен падеж – томува и ономува (вж. пак там). И двамата автори (Ст. Стоянов и
П. Пашов – бел. моя) специално подчертават, че тези форми са архаични и се
наблюдават „у писатели от по-старите поколения” (пак там), като цитират тек-
стове от творби на Вазов, П. Р. Славейков и Кирил Христов. Очевидно е, че
към тези стари местоименни форми днес няма предпочитание, не са в употреба
и затова съвсем закономерно отсъстват в учебника на тримата автори (вж. СБЕ
1998: 336-337). Хронологично погледнато, въпросните местоименни форми са
представени в учебник от 1983 г., отсъстват в учебник от 1998 г. и се появяват
отново в учебник от 2004 г. Подобен „разнобой”, макар и в трудове на различ-
ни автори, е недопустим и след като има единство в мнението, че тези форми
вече не са в употреба, е редно да не намират повече място в литература, предс-
тавяща спецификата на съвременния ни книжовен език.
1.3. Въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни и обоб-
щителни местоимения
Разглеждам тези местоимения заедно, защото 1) относителните, неопре-
делителните, отрицателните и обобщителните са образувани от въпросителни-
те местоимения, и 2) наблюденията, бележките и изводите, които следват, в
еднаква степен се отнасят за всички тях. И петте вида местоимения, когато с
непрякото дателно допълнение е означено лице от м.р. в ед.ч. (или се пита за
него), и в трите големи труда (ГСБКЕ, т. II, 1983; СБЕ 1998; БГ 2004) са предс-
тавени с формите кому, комуто, някому, никому, всякому (Например Кому ще
съобщиш тази вест; Това е Тошо, комуто ще отидем на гости; Все някому
трябва да кажеш; Никому не се доверявай; Всякому добро правù). За Ст.
Стоянов (вж. ГСБКЕ, т. II, 1983: 200-208) употребата на дателните и на вини-
телните форми е задължителна в книжовния език, като специално за дателните
пояснява, че вместо тях „се предпочитат аналитичните форми, образувани от
предлога на + винителната форма” (пак там). Т. Бояджиев (вж. СБЕ 1998: 337-
341) представя дателните и винителните форми на тези местоимения без ко-
ментар към тях, а П. Пашов (вж. БГ 2004: 110-119) пояснява за дателните фор-
ми, че са стари „падежни” форми и книжовната норма на тяхно място препо-
ръчва употребата на „винителни форми” (вж. пак там). Направените бележки
на двама от посочените трима автори показват, че съществува относително
единомислие по въпроса за замяната на старите дателни форми с възникналите
в по-ново време аналитични конструкции, образувани с помощта на предлога
на с добавена винителна форма към него. Смятам, че е дошло времето дател-

152
ните форми на разглежданите тук пет вида местоимения да не намират повече
място при представянето на съвременната местоименна система на книжовния
ни език. От което пък следва, че те не бива да намират място и в съвременната
книжовна езикова норма. Нещо повече. С ясното съзнание, че може би ще си
навлека гнева на голяма част от филолозите българисти, смятам да споделя и
„еретичното” си схващане, че място при представянето на съвременната мес-
тоименна система на книжовния ни език, а оттук и в нормата, не бива да нами-
рат повече както аналитичните конструкции (предлог на + винителна форма)
на анализираните тук пет вида местоимения за лица в м. р., ед. ч. за изразяване
на непрякото (дателното) допълнение (на кого, на когото, на някого, на нико-
го, на всекиго (на всякого), така и винителните им форми за изразяване на пря-
ко (винително) допълнение кого, когото, някого, никого, всекиго (всякого). И
на тяхно място в споменатата им вече функция безизключително да се употре-
бяват именителните им съответници кой, който, някой, никой, всякой (всеки)
без разлика дали те са в служба на подлог или допълнение (пряко или непря-
ко). Защото: Първо. Преобладаващата, доминиращата, огромната част от
днешните българи, независимо от образователния си ценз, нямат представа
кога и как да ги употребяват. Наясно са само филолозите (в основната си част -
българисти), при това тези от тях, които и в момента се занимават с филоло-
гия. И журналисти, актьори. И спорадично хора, предимно от по-възрастните
генерации, за които да владееш богатството от езикови форми и да си служиш
правилно с тях е въпрос на достойнство и преклонение към гения на българи-
на, въплътен в езика ни. Реалността обаче днес е друга. „Мутренските” време-
на от 1989 г. насам опростачиха духовността, а оттук и езика ни. Какво от то-
ва, че кого, кому, някому, никому и т.н. и занапред ще ги има в местоименната
система на книжовния ни език? Та днес огромната част от българите така и не
могат да проумеят кога трябва да се пита с кой, кога с кого и кога с кому (на
кого)! И им е непонятно защо изискват от тях да ги употребяват в официално-
то общуване помежду си, след като в него те, независимо от мястото си на
произход, независимо от възрастта и независимо от образованието си се раз-
бират прекрасно помежду си, питайки и говорейки за подлога, прякото и неп-
рякото допълнение (каквото и да значат тези странни за тях думи!) с кой (Кой
идва?; Кой видя ти?; На кой говориш), с който (Това беше човекът, който
спечели; Ученикът, който всички аплодираха, се изчерви; Приятелят ми, на
който днес ще отидем на гости, действително имаше повод да почерпи), с
някой (Някой почука на вратата; Ще обвинят веднага някой за извършено-
то; Ще затрият на някой семейството), с никой (Никой не отговори; Не
видях никой; На никой не се сърдя), с всеки (всякой): (Всеки [всякой] се оп-
лаква; Всеки [всякой] можеш да обвиниш; На всеки [на всякой] се караш).
Второ. Известен е фактът, че при имената опростяването на старобългарската
падежна система отдавна е доведено до край, като функциите на седемте ста-
робългарски падежа поема именителната форма. Очевидно, все някога този
край окончателно трябва да настъпи и за остатъците от „падежни” форми в
книжовната ни местоименна система, в която по логиката на именната и тук
именителната форма е лидер за представителна. Трето. В Официалния право-

153
писен речник на българския език (вж. ОПРБЕ 2012: 28) ясно е казано, че упот-
ребата на формите кого, когото, някого, никого, когато се отнасят за лица и
изпълняват служба на допълнение в изречението, „е задължителна в писмен
(курс. мой – бел. авт.) текст”. В писмения текст!!! Което, казано с други думи,
означава, че в устната реч, говорейки за лица, на тяхно място можем да упот-
ребяваме съответно кой, който, някой, никой в ролята им на допълнение (пря-
ко, непряко – все едно!). Очевидно и авторите на речника не ще да са катего-
рично убедени в необходимостта от задължителна употреба на винителните
форми, след като дефинират изискване те да се употребяват само в писмената
реч и така открехват вратата за нахлуване на именителните форми. Четвърто.
Разбира се, въпросните винителни и дателни форми за м.р. ед.ч. за назоваване
на лице в ролята му на допълнение може и да продължим да вписваме като
неотменна част от съвременната ни книжовна местоименна система. Една ни-
щожна част от седемте милиона българи ще продължи като в екзалтиран унес
да се опиянява от умението си да ги употребява по предназначение, издигайки
се от величието на този факт на сияйна висота единствено в собствените си
очи, а останалите почти седем милиона „странно” защо, както и досега, ще
продължат да общуват както помежду си, така и с нас – посветените в тайнст-
вото на употребата им, използвайки повсеместно само „именителните” форми.
Това, че ще оставим в книжовния език коментираните тук винителни и дател-
ни форми, понеже за някого махането им ще е лицемерно кощунствено, няма
да ги реанимира от дълбоката и необратима агония, в която са.
1.4. Възвратни местоимения
1.4.1. Отношението пълна винителна форма на възвратното лично мес-
тоимение ~ пълна винителна форма на личното местоимение
Знае се, че когато подлогът и прякото допълнение съвпадат като грама-
тически лица, тогава книжовноезиковата норма изисква прякото допълнение
да се изрази с винителната форма на възвратното лично местоимение себе си, а
не с пълната винителна форма на личното местоимение (Редно е първо да на-
товаря себе си, а не Редно е първо да натоваря мене; Така ти атакуваш себе
си, а не Така ти атакуваш тебе; Ние компрометираме себе си, а не Ние ком-
прометираме нас; Вие не наблюдавате себе си, а не Вие не наблюдавате вас).
И ако на семантично ниво и с двете форми се изразява един и същи смисъл,
употребата им е дублетна и затова да е напълно разбираемо и допустимо из-
ползването и на двете форми, то диференцирането на пълната винителна фор-
ма на възвратното лично местоимение от пълната винителна форма на личното
местоимение в ролята им на преки допълнения е абсолютно наложително при
третото граматическо лице, за да се избегне неизбежната двусмислица: Той
(Стоян) упрекна себе си ~ Той (Стоян) упрекна него (Петър); Тя (Стоянка)
упрекна себе си ~ Тя (Стоянка) упрекна нея (Донка).
Засега формата себе си употребяват основно лица от сферите на образо-
ванието, културата и медиите, макар и „пробойни”, и то нерядко, да се забе-
лязват и сред тях. През последните двадесетина години пропастта между вла-
деещите и не неспазващите, а непознаващите тази форма, се увеличава драс-
тично в „полза” на неглижиращите я. Което вещае мрачни перспективи пред

154
нея и съответно поставя въпроса самоцел ли е нейната употреба, след като и
без тя да се познава, успешната речева комуникация между невладеещите я е
факт.
1.4.2. Отношението определена форма на възвратното притежателно
местоимение ~ пълна определена форма на притежателното местоимение
По аналогичен начин трябва да се гледа и на замяната на своя(т), своя-
та, своето, своите, с моя(т), твоя(т), неговия(т), нейния(т), неговия(т);
нашия(т), вашия(т), техния(т) в случаите с еднакво граматическо лице на
подлога и на допълнението: Аз взех своята химикалка вм. Аз взех моята хи-
микалка; Ти взе своя учебник вм. Ти взе твоя учебник; Момчето (Христо)
застла своето легло и Момчето (Христо) застла неговото (на Кирил) легло и
т.н.
В речевата практика неправилната (от гледна точка на книжовния език)
замяна на кратката възвратно притежателна форма си с кратките притежателни
форми също е факт: Извиках приятеля ми вм. правилното Извиках приятеля
си, и т.н.
Изводът, който наблюденията върху практиката налагат, е че има сери-
озни основания за скептично отношение към възможността книжовните форми
свой, своя, свое, свои и си да бъдат усвоени от обществото ни. Затова ако поне
в трето лице съумеем да наложим и запазим отношението свой, -я, -е; и ~ не-
гов, -а, -о; -и; неин, нейна, -о; -и; негов,-а, -о; -и; техен, тяхна, -о, техни; си ~
му, ù, им (Илиана взе своята раница ~ Илиана взе нейната раница [на Пет-
рана]; Илиана взе раницата си ~ Илиана взе раницата ù [на Петрана]; Гошо
и Тошо взеха раниците си ~ Гошо и Тошо взеха паниците им [на Пешо и
Веско]), то това ще бъде безспорен успех.
2. Пълен и кратък член при имената и местоименията от мъжки род
в единствено число
От правилата, действащи в книжовната ни езикова практика, правилото
за писане на пълен и на кратък определителен член е най-зле аргументираното
и най-трудно защитимото правило. Защото е изкуствено създадено и защото
няма аналог нито сред останалите граматически родове на всички имена и
местоимения, нито е в действие в говорите ни в езиковото ни землище във и
вън от географските ни граници. Изискване за поставяне на пълен и на кратък
член в книжовния език има само при имената от мъжки род в единствено чис-
ло. За имената от женски род, среден род и в множественото число такова
изискване няма. Логично тогава противник на употребата на два члена (един
за означаване на вършител и друг за означаване на получател на действието,
означени с име или местоимение от мъжки род в единствено число), пита защо
трябва да ги има само в мъжки род единствено число? Защо „привилегирова-
ни” да са само субектите/обектите от мъжки род, а останалите – „дискримини-
рани”? Знайно е, че ако имаме кон, собственик и някой някого е ритнал, кой е
извършил това действие можем да разберем единствено с помощта на пълния
и на краткия определителен член. Например в изречението Коня ритна собст-
веникът очевидно действието ритане е извършил собственикът, а в изречение-
то Конят ритна собственика това действие е извършил конят. И изводът е

155
елементарно лесен – с пълен член се означава вършителят на действието, а с
кратък – получателят на действието. Обаче в изречението Кобилата ритна
жената кой кого е ритнал, няма как да разберем, защото кобила и жена са
имена от женски род, а при тях членът е един, който не е нито пълен, нито
кратък. И не е натоварен с функцията да означи вършител или получател на
действието. Нито един от българските народни говори, които са изконната,
изначалната форма на съществуване на нашия език, не притежава едновремен-
но два определителни члена, с единия от които да се означава вършителят, а с
другия – получателят на действието. Това пък е аргументът на поддръжниците
на мнението, че един от определителните членове - пълният или краткият,
трябва да отпадне и при имената от мъжки род.
Учениците от всички училищни степени учат правилото за писане на
пълния и на краткия определителен член, учат го и студентите филолози. И
въпреки това е нищожен броят на тези от тях, които като ученици и студенти,
а сетне и като граждани, го прилагат правилно. Парадоксално, но е факт – най-
лесното за разбиране и оттук за научаване правило в българския език не се
знае и затова се прилага най-зле. Аргумент пък то да остане да съществува е,
че макар и да го няма при останалите граматически родове, все пак поне при
един от тях вършителят и получателят може ясно да бъдат разграничени. С
пояснението обаче, че разграничаващият ги трябва да владее това правило.
Ако правилото се премахне и се реши членът да остане един, смятам, че е за
предпочитане е той да бъде едносегментен, тъй като тази определителна член-
на форма е по-широко разпространена в народните говори. Като на мястото на
досегашното -а при писане и изговор се употребява –ъ: блокъ (блòкъ); брегъ
(брег³), мъжъ (мъж³), синъ (син³). Такъв трябва да бъде и изговорът на гра-
фемата -я в ролята ù на определителен член в имена, завършващи на стар па-
латал - коня (кòн’ъ).

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

БГ 2004: Пашов, П. Българска граматика. С., 2004.

ГСБКЕ, т. II 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. II. Мор-
фология. С., 1983.
ОПРБЕ 2012: Официален правописен речник на българския език. С., 2012.
СБЕ 1998: Бояджиев, Т; Куцаров, Ив.; Пенчев, Йор. Съвременен български език. С.,
1998.

156
 INTERFERENCES AND AMBIGUITY OF INTERDISCIPLINARY
DISCOURSE: STRUCTURAL AND DYNAMIC PREREQUISITES
FOR ACHIEVING CLARITY OF LANGUAGE UNITS
IN TRANSDISCIPLINARY DISCOURSE
Gergana Apostolova, Stanislav Grozdanov

Abstract: The language of science has been traditionally varied and based on
terminology and proposition. Yet scientific creativity involves analogy, and scientific
explanation draws on metaphor. The diversity of research in our day has produced fields of
transdisciplinary discourse whose topicality is mixed. The existence of global scientific
exchange on its part involves interferences of the mother tongues of the scientists based on
their cultural worldviews. Interferences and interdisciplinarity create opacity of scientific
discourse resulting in ambiguity of language. We claim that the remedy for that kind of
opacity is contained in the very nature of scientific discourse.
Key words: opacity of meaning, vagueness of discourse, structure-based opacity,
dynamics of concept, a dead term, transdisciplinary discourse, choice of meaning

1. Introduction: On Translation and its Role in Scientific Discourse

People always translate: translation is the fundament of understanding which
is the core of conceptualizing.
Today's scientific discourse is based on a two-level translation:
 interlingual, for the global language of science is English,
 interdisciplinary, for science today has branched into thousands of
disciplines where the fundamental fields merge to the purpose of analysis.
In our case it is the translation between our mother tongue and English for the
purposes of developing science in the practical application of our language
awareness and skills for presentation and for developing a scientific project.
The analytical approach to scientific discourse in the messages of translingual
and transdisciplinary nature can be used as mechanism for establishing the causes
for opacity and suggesting clues for achieving clarity of discourse especially for the
needs of scientific presentation and debate in interdisciplinary situations.
It is not a simple procedure even as the pragmatic nature of scientific public
message is based on analytical frames and terminology. Science uses metaphor
because it needs to explain novel concepts in recognizable language and 'translate'
abstract ideas into text and into picture.
A holistic approach to a communicative situation seems most suitable for it
allows assessment of all the agents in a situation, while an international conference
provides the scenery for such situation, multiplied in its sections and debates of
formal and semi-formal character.

2. The Nature of this Study

Philosophy provides the space for a holistic approach of metasemiotic type.
Thus the field of the present study is addressed as philosophy of language and its
coordinate system lies where intercultural semiotics specifies into pragmadialectics

157
 The problem serving as vehicle of our investigation is vagueness of
transdisciplinary uses of language viewed through three sublevels of inquiry:
Choice of language unit in figuring out scientific discourse in a paper,
presentation at a conference, handout and speech modes;
Ethos or following the formal pragmatic principles and the common
requirements of scientific discourse in their application to a specific scientific event
and form;
Values, introduced by the choice of metaphor for the introduction of a new
concept as well as by the choice of terminology and structure of layout to achieve
clarity and acceptability of explanation.

3. Methodology
The ability to connect information generated within different fields of
science and socio-cultural fields is traceable to the objectives of a study, yet most of
the users have no access to the initial idea. A method that works efficiently is to
follow the natural ability of a human mind to connect data about the environment
whether it is the natural everyday physical environment or the academic
environment of science or even the virtual environment of the www.
Pragmadialectics: following the dynamics of working out the meaning of a
language unit across cultural and individual contexts in transdisciplinary discourse.
Internet-based statistics of the features and phenomena of language that can
serve as bridges for the transdisciplinary transcendence of knowledge.
The above three aspects of the meta-theoretical fundament of our
methodology are in the core of the SIAN 1 which is applied to the analysis of the
scientific discourse through the instrument of AA2, relying on optimized rhetorical
analyses matrix3, featuring the sets of language features4 in scientific discourse.
The application of this holistic methodology has resulted in isolating the types
of sources or grounds for vagueness in scientific discourse of transdisciplinary
nature and the typical errors in its intercultural active text forms: presentations in
slide show and speech, papers and their abstracts, as well as in conference debate.

4. The Problem of Vagueness in Transdisciplinary Uses of Language:

A. Structural grounds of vagueness

Morphonology:
a/ pronunciation vs spelling vs meaning
*a logical statement – alogical statement

1 SIAN is the abbreviated name of the Systematic Integrated Approach to the Net
(Apostolova 2006 & applied to the analysis of the philosophical text in Apostolova
2010:134-135)
2 AA is the abbreviation of Argumentative Approach to English Language Learning,
developed by Apostolova 1992-2013 (Apostolova 2012)
3 Apostolova G., St. Grozdanov, 2013
4 As used by Zolyan in his article on the formalization of the text as a multisemantic object:
FLT, Volume 40 No 2, 2013, 149.

158
 *he willed it strongly – he wheeled it strongly
*logopoeia – logoreia
b/ transcription of terms – acceptability - акцептабилност;
c/ closeness of terms: if – iff (if and only if); intention – intension;
d/ doublets: интертекстуалност – интертекстовост .

Grammar /Morpho-syntax/:
set features – adj+N;
set of features – N-prep -N

B. Dynamics of translation
Lexico-semantic:
a/ transdisciplinary used terminology to signify different concepts: joint,
stock, atomic;
b/ terminology used in social communication: operator, set, model;
c/ fictionally-based neologisms: cyberculture, neuromancer;
d/ reconceptualization of the same term in modifying its volume: hypertext
and hypotext (Génette in Andonova 2013:16-24); dynamic dimensions in translation
(Eugene Nida 1964) - dynamics of translation (here).

Metaphor is the main resort of creativity, providing the illustration of a novel

concept by means of common language expression while at the same time it needs
sound explanation to fit back to scientific abstract concepts:
weaving the www
hardware store
a mouse
worlds
shelves of sets of worlds
Analogy is the semantic motivation of new term-coinage: semantics:
semantism – asemantism – desemantism (Timev 2006); humankind – e-kind
(Apostolova 2005); dead metaphor – dead term (here).
Fundamental categories and their changed definition by force of the changed
knowledge environment – time, space, matter, atom, story.
Adopting a lexical form at the broader in publicity temporally-limited
language usage areas of popular science: fiscal cliff; portfolio; monitoring,
objective...
Borrowings and translated terminology misuse5 from present day English-
speaking frontier science – conception instead of concept.
Dead terms and neologisms inadequately applied: етер, флогистон, ПР,
множествена интелигентност, батерия от инструменти, диагностика,
реторичен анализ, lecture notes, utterance instd. of note, невроРОмантик.

5 Widely-referred to as 'false friends' in the ELT systems

159
 5. Opacity based on language insufficiency: Some Common Mistakes in
transcultural scientific discourse
 The word “data” is plural, not singular.
 Concept is idea, notion, and conception is a BEIL form of view, opinion.
 This and that are often misused for such: based on the vagueness of the
Bulgarian “този”, “тази”, „тези“ instead of “такъв”, “такава” “такива”, which is
natural for Bulgarian.
 Два пъти повече is twice as much as, not * two times more as*
 The overuse of the progressive aspect is an Eastern pattern of perceiving the
world, and not a mistake.
 Etc. is abbreviation of the Latin et cetera and means “and so on”: do not
write *and etc.
 A graph within a graph is an “inset”, not an “insert”.
 The word alternatively is preferred to the word “alternately” (unless you
really mean something that alternates).
 Changed meaning: “essentially” to mean “approximately” or “effectively”.
 Different meanings of the homophones “affect” and “effect”,
 False friends in: “complement” and “compliment”, “discreet” and
“discrete”, “principal” and “principle”.
 “Imply” and “infer” are often confused on the basis of subject-object
confusion.
 The prefix “non” is not a word; it should be joined to the word it modifies,
usually without a hyphen.
 There is no period after the “et” in the Latin abbreviation “et al.”.
 The abbreviation “i.e.” means “that is”, and the abbreviation “e.g.” means
“for example”.
 'However' /но, а, ала, обаче/ can be replaced by 'but' and 'anyway' /както и
да е/ means ''despite all mentioned before”.
 For is a doublet of because; for is not translated into Bulgarian as a marker
of a period e.g. for some time – известно време, for half an hour – половин час; for
is often misused for /instead of/ about and of.
 And can serve as conjunction /и/ or disjunction /а/ depending on the set of
elements that follow it but in all cases it demands plural nouns in English.

6. Clues to Clarity
By far we have isolated three types of clues for preventive EL teaching for
specific purposes:
a/ Clues contained in the nature of scientific discourse
- referring to definition, explanation, specification of key terms to key
features;
- relative steadiness in the translatability of Greek and Latin derivations;
- syntax based on proposition;
- text structure based on analytical discourse frame;
- contextual clarification of circumstantial features, cultural contexts and T-
limitations.

160
 b/ Clues contained in the current fashion of discursive design
- frequency of term-usage;
- text layout: requirements for paper layout and presentation; template for
abstract and paper; forms to fill in;
- presentation aids;
- web-aids: specifications of the field, key words, names and other indicators
of broadened meaning.

c/ Clues of individual choice

I-language: identification of an author through the style of layout and
individual language usage corresponding to the individual contribution and its
significance for humanity.

7. Internet insufficiency
Members of research teams use specialized libraries, web-archives and
database with limited access while the published books and papers bear contextual
opacity by default for their intentionality as a text feature is hidden from the wide
audience of scientists who do not belong to the research environment. Their
significance lags in time and their meaning begins to wane and change.
The world-wide community of scientists belonging to diverse branches of the
same field and to different grades in the hierarchy of their position and significance,
approach the www for starting an initial search of information on a specific element
of scientific discourse.
The search in the www provides clues for typology of the steps towards
achieving clarity, for the insufficiency of the web browser makes it cover all the
language on the principle of close-structure and frequency of visits, while each next
step demands further specification of identifiers.
Here are three typical examples:
a/ Text identification based on choice of syntactic marker: here is a quote
by Paul Feyerabend and we need some bibliographical data:
Sciences, being embedded in constantly changing social surroundings, used
ideas (and much later equipment) to manufacture first metaphysical atoms, then
crude physical atoms, then complex systems of elementary particles, out of a
material that did not contain these elements but could be shaped by them.
Upon pasting the whole paragraph into Google search machine, we get the
following result:
Около 430 резултата (0,88 секунди)
"but" (и всички следващи думи) не бяха включени
в търсенето, тъй като ние ограничаваме заявките до 32 думи.
Може би имахте предвид:
Sciences, being embedded in constantly changing social surroundings,
used ideas (and much later equipment) to manufacture first metaphysical
atoms, than crude physical atoms, then complex systems of elementary particles, out
of a material that did not contain these elements but could be shaped by them.

161
 As we do not accept the proposal, which is based on simple frequency, we get
a list of results that is further limited by the identifier „books“:
Резултати от търсенето
Conquest of Abundance: A Tale of Abstraction Versus the Richness ... -
Страница 144 - Резултати от Google Книги
books.google.bg/books?isbn=0226245349 - Превод на страницата
Paul Feyerabend, Bert Terpstra - 2001 - Philosophy
Humans as ACCORDING TO THE FIRST ASSUMPTION, our Sculptors of ...
social surroundings, used ideas and actions (and, much later, equipment up
to ... CERN) to manufacture, first, metaphysical atoms, then, crude physical
atoms, and, finally, complex systems of elementary particles out of a
material that did not contain ...6

b/ Search based on a single term-coinage:

First attempt: E-kind. The browser produces quite a long list of similar
graphemes, including the name Ekind, and the term e-kindle, etc.
Second attempt: we put down the whole title of a paper where this term is
used: E-kind. Facing the Stars. The search engine gives the name of the author and
the address of the site immediately. 7

c/ Searching for Bulgarian text and its unauthorized translation:

The original is immediately recognized and the address where the quote exists
is given together with the name of the author: Yordan Radichkov.
„Бог може да го има и да го няма, но ти живей така,
все едно, че го има. Защото когато ни положат в земята,
за която толкова много сме се загрижили, ще ни положат с лице към
небето.“ 8
The translation is not recognized since the web 'encounters' it for the first time
and the English version forms an individual text:
„There might be God or there might be no God at all,
but let us live as if there were one: for when we are to be laid in the earth
of which we have been so caring, all our lives we shall be placed facing the
sky.“Google9

The latter example also reveals an aspect of the e-ethos where the first
translation, especially of an excerpt from a text by a well-known author, is
unrecognizable otherwise but as belonging to the translator or – if placed in the
social web – thoroughly unrecognizable until the publication of an authorized
translated version which contains it.

6 Google (last visited on 07-19-2013)

7 Google (last visited on 07-19-2013)
8 Google (last visited on 07-19-2013)
9 Google (last visited on 07-19-2013)

162
 Specific browsers are created for identification of texts in the field of science.
They can establish similarity of style, similarity of ideas, equivalency of expression,
terminology and text body. However, the equivalency of text-operators only (Zolyan
2013:149-150) even seen as propositional logical operators, remains outside the
present idea of plagiarism since natural language does not make clear distinction in
the usage of proposition inside the sentence structure.

8. Significance of the Study

Academic significance appears to be the nearest motivation for conducting the

present search. It can be seen in four aspects:
(1) For Academic teaching of specialized uses of both Bulgarian and English
based on broader textual culture;
(2) For the specialized training of translators and interpreters;
(3) For the specialized teaching of software designers into the art of language;
(4) Education for the specific purposes of developing and communicating
science.
Next follows the problem of choice, which is related to the creativity in
science and it is the product of the ability to create in language outcome too.
Creativity needs equal expression in speech or text and this could be achieved
through the study of language through high quality text.
Third, ethos is related to the identity of the author: a text in English is
easily recognized by the Google browsing machine, while the translated or parallel
written text in Bulgarian is not recognized. And vice versa. Our school of web-
translating is not developed beyond the recognition of a limited vocabulary. Our
quality texts are still unknown to the world database.
A fourth nearest significance of the presented approach to scientific discourse
in its transcultural and transdicsiplinary phenomena is concerned with the
pragmatics of textbook design. Language bears information about current value
focus and science has both informative and educational roles: our textbooks for
science have not yet reached the idea of introducing the story in teaching where
motivation of the effort is needed and a connection to the outside world is carried
out.

9. Perspective:
The present paper is a registration of the initial stage of a broader study of the
grounds, typology, diversity and purpose for the appearance and creation of opacity
in transdisciplinary discourse. A side effect is the expected completion of a set of
tools for text formalisation and web- recognition of individual contribution in
science.

10. Conclusion
Of the linguistic phenomena what holds an immediate challenge for the
multilingual linguist is the dynamics of working out the meaning of a language unit
across changing cultural and social environment: the opacity or vagueness of

163
language has been an object of discussion ever since the 1950s when the MT
(Machine Translator) became next-door work program especially for the Russian
and the American schools of translation and interpretation studies.
On a broader scale this question is related to the question of the human
creative ability and its traceability in the WWW.
Today the internet is ready to provide us with any kind of information we
need, yet what it cannot provide is the formula to a scientific creation: since the
Internet is based on natural language and the capability of the Web Translator to
recognise language items, we use it in order to extract data that can give us clues to
the interdisciplinary talk, and especially to the features and phenomena of language
that can serve as bridges for the transdisciplinary transcendence of knowledge.
This study concerns the analysis of today's language of science and in
particular the uses of certain language units from all levels of language, serving as
transdisciplinary bridges or as borrowed sets of language units to different purposes
in each next specified field usage. This cannot exactly be called 'metaphorization' or
'demetaphorization' although the mechanism of the travel of linguistically similar
units of language between diverse semantic fields resembles formally the mentioned
procedures. It is not a question of choice of synonyms or of preference of sounding
that motivates the transfer of terms either, but the lexical limitations of language in
use and the semantic limitations of novel study at a certain period of the specialized
application of language. 10
The mechanism of scientific borrowings is based primarily on analogy, and
on metonymy where a certain aspect of the specialized language unit is accentuated,
that is valid at the moment of its intensive usage.11 Before that and after that a dead
term whether it be one-word lexeme or a bigger structure inevitably falls back into
the spaces of metaphor adding to the mixed idea of 'opacity' or 'vagueness' of natural
language.12
A great stimulus for the transdisciplinary reusage of specified language is
today's science context where fields like philosophy, literary criticism, law, theology
and history, have their statistical branches, their exact data-processing
methodologies and their prognostics-oriented goals dominating over their ideogemes
and incessant inner debates.
Third comes the existence of the World Wide Web which stimulates
transdisciplinary travel of language units in two ways: firstly, by its very nature of a
container and linker of all human knowledge; secondly, by the way web-language
sets an example of transcendence of realities based on reconceptualisation of
traditional knowledge.

10 Holton, Gerald (1991:198). „Quanta, Relativity and Rhetoric“. In Persuading Science,

The Art of Scientific Rhetoric, (Pera, Marcello, W. Shea, eds.). Science History Publications,
USA: pp. 173 – 204.
11 Kirova, L (2010). Диграфията в писмената практика на българските потребители
на интернет, http;//liternet.bgpublish3/kirova/digraphia.htm, retrieved on 11-16-2010
12 Apostolova, Gergana 2013: Lecture Notes on the Theory of Metaphor, SWU

164
 A fourth agent of 'opacity' is the enormous corpus of popular science editions
and the discussion of certain events in public.
Last, but not least is the use of scientific language in fiction and the exchange
between science and fiction usually after, but sometimes also before a term has
become usable.13
Concerning our mother tongue, it is very responsive to latest development of
science, while at the same time it has preserved its classical heritage and the turns of
Russian scientific discourse. That makes a whole set of features of Bulgarian
scientific discourse that challenges applied linguistic research of transdisciplinary
discourse in establishing the reasons, procedures and effects of each next case of
'opacity'. A study of that type would be applicable to both training teachers of
English for specific purposes, and to preserving the clarity of specific language
usage which is of interest to both scientists and translators of scientific texts.

BIBLIOGRAPHY

Holton, Gerald (1991). „Quanta, Relativity and Rhetoric“. In Persuading Science, The Art
of Scientific Rhetoric, (Pera, Marcello, W. Shea, eds.). Science History Publications,
USA: pp. 173 – 204.
Kirova, L (2010). Диграфията в писмената практика на българските потребители на
интернет, http;//liternet.bgpublish3/kirova/digraphia.htm, retrieved on 11-16-2010
Apostolova, Gergana 2013. Lecture Notes on the Theory of Metaphor, SWU
Apostolova, Gergana (2006). THE SELF IN THE NET – VIPSI Conferences, Montreal -
New York - Boston, June - July 2006
Apostolova, Gergana (2010). Апостолова, Г., „Английският философски текст.
Интерпретация и превод”, БОН, Блгрд.
Apostolova, Gergana (2012). Cultures and Texts. Internet, Intertext, Interculture, Blgrd.
SWU Press.
Apostolova, Gergana, Stanislav Grozdanov (2013). On the Opacity of Language in
Transdisciplinary Discourse and Some Clues to Scientific Creativity, FMNS
Conference, June, 2013, Blagoevgrad
Génette, Gerard (1992). The Architext: An Introduction. E. Levin trans. Berkley: University
of California Press, 1992. in Andonova, E.D. (2013). HYPERTEXTUAL
TRANSPOSITIONS OF SHAKESPEARE’S PASTORAL ROMANCE THE
TEMPEST IN JOHN FOWLES’ THE MAGUS, IRIS MURDOCH’S THE SEA, THE
SEA AND JOHN BANVILLE’S GHOSTS, PhD Thesis, SWU, Blgrd, pp. 11-24
Nida, Eugene (1964). Toward a Science of Translating. Leiden, E.J.Brill (ed)
Timev, Timen (2006). Libido Significandi or The Lust for Meaning, Regent Press, Oakland,
California.
Zolyan, S. (2013). Сурен Золян Текст как мультисемантический объект (Опыт
формализации) in Foreign Language Teaching, Educational Journal, Az Buki, Sofia,
Vol. 40 No 2 pp. 145 - 172

13 Apostolova, Gergana 2012: Cultures and Texts. Internet, Intertext, Interculture, SWU
Press, pp. 71-83

165
 SOURCES

FMNS: Mathematics and Natural sciences (Volume 1 and 2; 08-11.06.2005); Mathematics

and Natural sciences (Volume 2; 03-07.06.2009); Mathematics and Natural sciences
(Volume 2; 08-11.06.2011)

INTERNET SOURCES
Feyerabend
[6-1]http://www.google.bg/#output=search&sclient=psy-
ab&q=Sciences%2C+being+embedded+in+constantly+changing+social+surroundings%2C+us
ed+ideas+%28and+much+later+equipment%29+to+manufacture+first+metaphysical+atoms%2
C+then+crude+physical+atoms%2C+then+complex+systems+of+elementary+particles%2C+o
ut+of+a+material+that+did+not+contain+these+elements+but+could+be+shaped+by+them.+&
oq=Sciences%2C+being+embedded+in+constantly+changing+social+surroundings%2C+used+
ideas+%28and+much+later+equipment%29+to+manufacture+first+metaphysical+atoms%2C+t
hen+crude+physical+atoms%2C+then+complex+systems+of+elementary+particles%2C+out+o
f+a+material+that+did+not+contain+these+elements+but+could+be+shaped+by+them.+&gs_l
=hp.12...3544.3544.0.7607.1.1.0.0.0.0.0.0..0.0....1...1c..21.psy-
ab.YZ7a1O0qFAE&pbx=1&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.49478099,d.bGE&fp=ed87cd5b2a59f
126&biw=1215&bih=903
[6-2]http://books.google.bg/books?id=x0TF7Q4bIYYC&pg=PA144&lpg=PA144&dq=Sciences,+bei
ng+embedded+in+constantly+changing+social+surroundings,+used+ideas+%28and+much+lat
er+equipment%29+to+manufacture+first+metaphysical+atoms,+then+crude+physical+atoms,+
then+complex+systems+of+elementary+particles,+out+of+a+material+that+did+not+contain+t
hese+elements+but+could+be+shaped+by+them.&source=bl&ots=iRLcYPjrkE&sig=oa4KnH6
qCf114EfbGkN9gUWqifA&hl=bg&sa=X&ei=mz7pUdWpA4SfO6LzgOAF&ved=0CC4Q6A
EwAA#v=onepage&q=Sciences%2C%20being%20embedded%20in%20constantly%20changi
ng%20social%20surroundings%2C%20used%20ideas%20%28and%20much%20later%20equi
pment%29%20to%20manufacture%20first%20metaphysical%20atoms%2C%20then%20crude
%20physical%20atoms%2C%20then%20complex%20systems%20of%20elementary%20partic
les%2C%20out%20of%20a%20material%20that%20did%20not%20contain%20these%20elem
ents%20but%20could%20be%20shaped%20by%20them.&f=false
Radichkov, Yordan
[7-1] http://www.google.bg/#sclient=psy-ab&q=e-
kind&oq=ekind&gs_l=hp.3..0i30l4.15255.17228.2.17978.6.6.0.0.0.0.173.795.0j6.6.0....0...1c.1.
21.psyab.l6VcfVsSwAM&pbx=1&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.49478099,d.ZWU&fp=ed87cd
5b2a59f126&biw=1215&bih=903
[7-2] http://www.google.com/cse?cx=partner-pub-9300639326172081%3Ad9bbzbtli15&ie=UTF-
8&sa=Search&q=e-kind.+facing+the+stars#gsc.tab=0&gsc.q=e-
kind.%20facing%20the%20stars&gsc.page=1
[8]http://www.google.bg/#gs_rn=21&gs_ri=psy-
ab&cp=72&gs_id=b&xhr=t&q=%D0%91%D0%BE%D0%B3+%D0%BC%D0%BE%D0%B6
%D0%B5+%D0%B4%D0%B0+%D0%B3%D0%BE+%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D0%
B8+%D0%B4%D0%B0+%D0%B3%D0%BE+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0,+%D
0%BD%D0%BE+%D1%82%D0%B8+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B9+%D
1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0,+%09%D0%B2%D1%81%D0%B5+%D0%B5%D0%B4
%D0%BD%D0%BE,+%D1%87%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B8%D0%BC%D0%B
0.&es_nrs=true&pf=p&output=search&sclient=psy-
ab&oq=%D0%91%D0%BE%D0%B3+%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5+%D0%B4%
D0%B0+%D0%B3%D0%BE+%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D0%B8+%D0%B4%D0%B0
+%D0%B3%D0%BE+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0,+%D0%BD%D0%BE+%D1
%82%D0%B8+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B9+%D1%82%D0%B0%D0%
BA%D0%B0,+%09%D0%B2%D1%81%D0%B5+%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE,+
%D1%87%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B8%D0%BC%D0%B0.&gs_l=&pbx=1&ba
v=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.49478099,d.bGE&fp=ed87cd5b2a59f126&biw=1215&bih=903

166
 ASPECTS OF GRAMMATICAL SYNONYMY IN ENGLISH
Leonard Danglli, Griselda Danglli

Abstract: This paper discusses the abundance and functional role of grammatical
synonymy in English. The existence of various linguistic constructions in English has created
numerous grammatical synonyms which express shades of the same or almost the same
semantic meaning. The diversity of linguistic expressions enables users of English to convey
the slightest shades of meaning in the relevant context. In addition to presenting a number of
grammatical synonyms this paper provides various contexts where synonyms can gain subtle
semantic nuances.
Key words: synonymy, grammar, context, connotation, expression

“Grammar and vocabulary are organically related and interdependent.

Numberless examples in different languages show that grammar is not indifferent to
the concrete lexical meaning of words and their capacity to combine with one
another in certain patterns. No part of grammar can be adequately described without
reference to vocabulary.” (Rayevska, 1976:37)
Studying grammatical synonymy is important as it is a very useful means of
expressing diverse stylistic functions. Grammatical synonymy is a universal
linguistic phenomenon but the expressive potential of English makes the study of
synonymy in this language an interesting task.
Let us now investigate various cases of synonymy in English:
Non-emphatic and Emphatic forms of verbs: I-verb - I do-verb
I remember Harry saying once that every man who turned himself into an
amateur curate for the moment always said that, and then broke his word. I do want
to preach to you. (Oscar Wilde, “The Picture of Dorian Gray”)

“Oh! that would be terrible, indeed,’ said Miss Steele— “Dear little soul, how
I do love her!” (Jane Austen, “Sense and Sensibility”)

He/she/it-verb – He/she/it does-verb

“Upon my word! Well, that is very decided indeed— that does seem as if—
but, however, it may all come to nothing, you know.” (Jane Austen, “Pride and
Prejudice”)

Every time I let him off, my conscience does hurt me so, and every time I hit
him my old heart most breaks. (Mark Twain, “The Adventures of Tom Sawyer”)

He is, moreover, aware that she DOES disapprove the connection, he dares
not therefore at present confess to her his engagement with Marianne, and he feels
himself obliged, from his dependent situation, to give into her schemes, and absent
himself from Devonshire for a while. (Jane Austen, “Sense and Sensibility”)

Subject-verb (Past Simple) – Subject-did-verb

167
 Elinor DID think the question a very odd one, and her countenance expressed
it, as she answered that she had never seen Mrs. Ferrars. (Jane Austen, “Sense and
Sensibility”)

“Of course, now and then things linger. I once wore nothing but violets all
through one season, as mourning for a romance that would not die. Ultimately,
however, it did die. I forget what killed it.” (Oscar Wilde, “The Picture of Dorian
Gray”)

I got so down-hearted and scared I did wish I had some company. Pretty soon
a spider went crawling up my shoulder, and I flipped it off and it lit in the candle;
(Mark Twain, “The Adventures of Huckleberry Finn”)

Verb – Do-verb

“Oh! She is the most beautiful creature I ever beheld! But there is one of her
sisters sitting down just behind you, who is very pretty, and I dare say very
agreeable. Do let me ask my partner to introduce you.’ (Jane Austen, “Pride and
Prejudice”)

‘I am waiting,’ cried Hallward. ‘Do come in. The light is quite perfect, and
you can bring your drinks.’ (Oscar Wilde, “The Picture of Dorian Gray”)

As can be observed in the examples above verbal forms with the intensive do
can express a range of subjective modal meanings such as admiration, affection,
surprise, anger, encouragement, etc. However, it must be pointed out that such
patterns are commonly used in everyday language, not solely in the literary one.
Emphasis can also be achieved by more complicated forms with the intensifier do:
‘What! — to preach before a king? I never did see such a girl as you. They
don’t have no less than seventeen.’ (Mark Twain, “The Adventures of Huckleberry
Finn”)

Stylistic effect can also be obtained when did is placed at the end and the most
important word, in the following sentence surely, is used before:

There was something so crude and vulgar about everything of the kind. ‘They
don’t know my name,’ he answered. ‘But surely she did?’ (cf. Did she really do it?)
‘Only my Christian name, and that I am quite sure she never mentioned to
anyone. (Oscar Wilde, “The Picture of Dorian Gray”)

Other examples of grammatical synonymy can be found in the tense system of

English. For example, to be going to with a personal subject implies a much stronger
intention than the Future Form with shall/will.

168
 ‘I been to the circus three or four times — lots of times. Church ain’t shucks
to a circus. There’s things going on at a circus all the time. I’m going to be a clown
in a circus when I grow up.’ (Mark Twain, “The Adventures of Tom Sawyer”)

‘You expect I am going to give you a little fortune, eh?’ he said, looking
above his spectacles and pausing in the act of opening the lid. (George Eliot,
“Middlemarch”)

Patterns with be and get may also provide cases of grammatical synonymy.
As we know Passive Voice in English consists of the verb to be and the past
participle of the main verb. However, the verb to get can also replace the verb to be
in Passive constructions.
Present Continuous and Present Simple may establish the synonymy relation:
So particular as you are, my dear, I wonder you are not glad to have such a
gentlemanly young man for a brother. You are always finding fault with Bob
because he is not Fred.’ (George Eliot, “Middlemarch”) (You are always finding is
synonymous with You always find.)

You cannot think what a sweet place Cleveland is; and we are so gay now, for
Mr. Palmer is always going about the country canvassing against the election; (Jane
Austen, “Sense and Sensibility”) (Palmer is always going about… is synonymous
with Palmer always goes about…)

Despite the synonymy relation established above it must be stressed out that
the Present Continuous forms express a higher level of emotional effect and stronger
emphasis.
There are cases when the indicative and the imperative can change forms:
‘You are not going to introduce yourself to Mr. Darcy!’
‘Indeed I am. I shall entreat his pardon for not having done it earlier. I
believe him to be Lady Catherine’s NEPHEW. (Jane Austen, “Pride and Prejudice”)
It can be observed in the above example that You are not going to introduce is
equivalent in function with the Imperative Don’t introduce.
Different synonymous constructions can be used to produce a number of
stylistic effects in various fields of language such as literature, journalism, academic
writing, etc. Nevertheless, words of diverse stylistic shades are also part of everyday
language as the use of a word is often conditioned by the situation, the relationship
between the interlocutors, etc. Let us provide more examples which show how
linguistic constructions can be employed to produce stylistic effects:
The use of a noun rather than an adjective is generally preferred as a more
expressive means to intensify quality: He was quite a success - He was quite
successful; It was good fun - It was funny.
And when you have given YOUR ball,’ she added, ‘I shall insist on their
giving one also. I shall tell Colonel Forster it will be quite a shame if he does not.’
(Jane Austen, “Pride and Prejudice”)

169
 ‘I know there is such an idea with many people, but indeed it is quite a
mistake, sir. (Jane Austen, “Emma”)

Good gracious! when I went away, I am sure I had no more idea of being
married till I came back again! Though I thought it would be very good fun if I
was.’ (Jane Austen, “Pride and Prejudice”)
Synonymous forms of adjectives are numerous in English: a thing of great
importance - a very important thing; a glance of contempt - a contemptuous glance;
a look of joy - a joyful look; a man of energy - an energetic man.
The pattern N+N is generally used to express more subtle shades of meaning
than the normal ADJ + N pattern:
‘The PRESENT always occupies you in such scenes— does it?’ said he, with a
look of doubt. (Jane Austen, “Pride and Prejudice”)

There came over him a look of meanness and of paltriness. And when the
mean-looking elderly man bullied or ordered the boy about, Arthur was furious. (D.
H. Lawrence, “Sons and Lovers”)

He took it up eagerly, but ended by sniffing at it with an air of contempt.

(Joseph Conrad, “Heart of Darkness”)

Charles Dickens often uses the adjectival form and in the same sentence he
uses the noun form:
...but Mr. Jingle only answered with a contemptuous smile, and replied to his
menaces by a shout of triumph, as his horses, answering the increased application
of whip and spur, broke into a faster gallop, and left the pursuers behind. (Charles
Dickens, “The Pickwick Papers”)
Noun phrases noun + itself are more expressive than the respective adjective
in the superlative degree. Such structures show that in some cases quality can be
expressed more effectively by a noun than an adjective:
‘The letter, perhaps, began in bitterness, but it did not end so. The adieu is
charity itself. (Jane Austen, “Pride and Prejudice”)
In seasons of cheerfulness, no temper could be more cheerful than hers, or
possess, in a greater degree, that sanguine expectation of happiness which is
happiness itself. (Jane Austen, “Sense and Sensibility”)
Noun phrases all + noun are also common: She is all goodness (cf.: She is
very good.).
In literature, we can find cases when all precedes the comparative form of the
verb, thus making the phrase more expressive:
‘People don’t like his religious tone,’ said Lydgate, breaking off there.
‘That is all the stronger reason for despising such an opposition,’ said
Dorothea, looking at the affairs of Middlemarch by the light of the great
persecutions. (George Eliot, “Middlemarch”)

170
 And the course is all the clearer from there being no salary in question to put
my persistence in an equivocal light.’ (George Eliot, “Middlemarch”)
Nevertheless, all is not used expressively only before the comparative form of
adjectives:
And often you will notice that being conscious of the eyes of the whole visible
world resting on him from the sides of the two ships, this standing captain is all
alive to the importance of sustaining his dignity by maintaining his legs. (Herman
Melville, “Moby Dick”)

My dear Chettam, that is all very fine, you know,’ said Mr. Brooke. ‘But how
will you make yourself proof against calumny? (George Eliot, “Middlemarch”)

In addition to the intensifier do, in English there are grammatical

constructions where the intensifier go is followed by a verb. This construction (with
go) increases the expressive force of the action:
‘Have you been running?’ she asked.
‘We had to run for the train.’
‘You’ll go and knock yourself up. You’d better drink hot milk.’ (D.H.
Lawrence, “Sons and Lovers”)
(You’ll go and knock yourself up is synonymous with You will knock yourself
up)

‘I meant to have offered them; then I went and forgot ‘em.’

‘I think you did,’ she answered. (D.H. Lawrence, “Sons and Lovers”)

And then something struck me. I says, now I reckon the widow or the parson
or somebody prayed that this bread would find me, and here it has gone and done
it. (Mark Twain, “Adventures of Huckleberry Finn”)

Emphasis may also be obtained by patterns with the ing-form following the
verb to go:
It was cold, bleak, biting weather: foggy withal: and he could hear the people
in the court outside, go wheezing up and down, beating their hands upon their
breasts, and stamping their feet upon the pavement stones to warm them. (Charles
Dickens, “A Christmas Carol”)

In English, just like Albanian, the subject of the Imperative Mood is not given
but in certain cases the pronoun can be placed before or after the verb. These
patterns are generally used to convey stronger emotional effect:
‘Don’t you be afraid of that,’ returned the woman. ‘I ain’t so fond of his
company that I’d loiter about him for such things, if he did. (Charles Dickens, “A
Christmas Carol”)

‘Don’t you DARE!’ she cried. ‘What!’ he shouted, baffled for the moment.
‘What!’ She spun round to her son. (D. H. Lawrence, “Sons and Lovers”)

171
 In some contexts, the change of word order may produce stylistic effects. The
word that is placed before its typical position gains special importance and the
whole expression has a higher degree of intensity. Here is a case when away they go
is used instead of they go away:
The guard and Mr. Weller disappear for five minutes, most probably to get
the hot brandy-and-water, for they smell very strongly of it, when they return, the
coachman mounts to the box, Mr. Weller jumps up behind, the Pickwickians pull
their coats round their legs and their shawls over their noses, the helpers pull the
horse-cloths off, the coachman shouts out a cheery 'All right,' and away they go.
(Charles Dickens, “Pickwick Papers”)

Another stylistic construction is that of the auxiliary do in the negative form

with the verb let. This pattern is quite common in colloquial language:
Here Mr. Jackson cast his eye on the parchment; and, resting his hands on
the table, and looking round with a winning and persuasive smile, said, 'Now, come;
don't let's have no words about such a little matter as this. (Charles Dickens, “The
Pickwick Papers”)

The inclusion of may in a normal question may imply curiosity, irony, etc:
I beg your pardon, Mr. Pickwick,' said Mr. Peter Magnus, but I am naturally
rather curious; what may you have come down here for?
(Charles Dickens, “The Pickwick Papers”)

Synonymy can also be observed in the following examples: to find expression

- to be expressed; to find reflection - to be reflected; to find support - to be
supported; to find solution - to be solved; above criticism - too great to be criticized;
beyond repair - too old to be repaired; to defeat - to inflict a defeat; to support - to
lend support; quietly – in quiet;
The above pairs of expressions differ in their stylistic effect, with one member
of the pair being more formal or literary than the other.
In some cases the Present Simple may be synonymous with the Present
Perfect:
What about Clara? I hear nothing of her lately. (D. H. Lawrence, “Sons and
Lovers”)

They tell me Paul’s got first prize for his picture, and sold it to Lord Henry
Bentley for fifty pound.’ (D. H. Lawrence, “Sons and Lovers”)
This use of the Present Simple is characteristic of colloquial language.
The abundance of synonymous grammatical constructions in English, some of
which were elaborated in this paper, enables users of this language to express a
variety of stylistic effects and connotations. Therefore, grammatical synonyms
should be considered as helpful linguistic tools of conveying meaning with all of its
dimensions, including denotation, connotation, idiomatic use etc. By making use of

172
diverse grammatical constructions, speakers of English, writers, journalists,
students, etc., will be able to express even the slightest shades of meaning.

REFERENCES

Cruse, D. A. (1986). Lexical Semantics. Cambridge: Cambridge University Press.

Crystal, D. (1995). The Cambridge Encyclopedia of the English Language. Cambridge
University Press.
Kreidler, W. C. (1998) Introducing English Semantics. Routledge.
Lyons, J. (1981). Language and Linguistics, Cambridge University Press.
Murphy, M. L. (2003) Semantic relations and the lexicon: antonymy, synonymy and other
paradigms. Cambridge University Press.
Palmer, F. R. (1981) Semantics. Cambridge University Press..
Rayevska, N. M. (1976). Modern English Grammar. Kiev: Vyšča skola publishers.

173
 СЕМАНТИКО-СИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
НА ГЛАГОЛИТЕ ВИЖДАМ И ГЛЕДАМ
Галина Петрова

SEMANTIC AND SYNTACTIC FEATURES

OF THE VERBS VIZHDAM AND GLEDAM
Galina Petrova

Summary: The subject of this research is to present and to compare the specific se-
mantic and syntactic features of the Bulgarian verbs vizhdam and gledam. Our goal is to
prove that the combinative potential of the two verbs depends on the possibility or impossi-
bility to denote a sense perception. The results lead to the conclusion that only the verb
vizhdam can be qualified as a perceptive verb.
Keywords: semantic and syntactic features, perceptive verb

Въведение
Обект на настоящата работа са глаголите виждам и гледам, които са
свързани с обозначаване на ситуация за зрително възприемане. Предмет на
изследването е спецификата в значението им и произтичащата от това разлика
в синтактичните им свойства. Нашата цел е да представим и да съпоставим
съчетателния потенциал на двете лексеми, както и да обосновем наблюдавани-
те различия. Основа на изследването е застъпеното в съвременните синтактич-
ни теории схващане за аргументната структура на предиката като обусловена
от лексикалните му свойства, както и това, че спецификата на значението
предпоставя потенциала на съответния глагол да обозначава дадена извънези-
кова ситуация.

Изложение
Общото между глаголите виждам и гледам е това, че обозначават ситуа-
ция на визуално възприемане, вследствие на което в някои лингвистични изс-
ледвания и двата глагола се квалифицират като перцептивни (Кукова 2010: 88-
96). Понятието „перцепция” в психологията се дефинира като психичен про-
цес, основан на способността за възприемане със сетивата на обекти и явления
от обкръжаващата действителност (Енциклопедия 1998). В този смисъл всяко
сетивно преживяване (зрително, слухово, вкусово, обонятелно, тактилно) по
своята същност е даденост, за което и да е живо същество. Тази психо-
физиологична способност като следствие е независима от волята на възприе-
мащия субект и не може да бъде съзнателно направлявана, инициирана, конт-
ролирана от него. В това именно се изразява спецификата на перцепцията като
процес. В случаите, когато визуалното възприемане е фокусирано върху няка-
къв обект или събитие, е налице конотация на активност, на съзнателно, пред-
намерено насочване на вниманието от страна на субекта. Това обаче, от своя
страна, е нещо различно от същинския перцептивен акт.
Тази малка, но съществена разлика е концептуализирана в езика чрез
употребата на два различни глагола – виждам и гледам, и именно тя се явява

174
обуславящ фактор за различията, които се наблюдават, в съчетателните спо-
собности на двата глагола:
1) Гледам филм, но *Виждам филм.
2) Вижда се, че е уморен, но *Гледа се, че е уморен.
3) Виждаш ми се отчаян, но *Гледаш ми се отчаян.
4) Оттук върхът не се вижда, но *Оттук върхът не се гледа.
5) Не ми се гледат снимки, но *Не ми се виждат снимки.
Целта на настоящата работа е да докаже, че възможността или невъз-
можността за включване в определени синтактични конструкции е в пряка за-
висимост от това дали със съответния глагол се обозначава перцептивен акт в
същинския смисъл на думата, или не. Това от своя страна кореспондира и с
въпроса дали и двата глагола могат да се квалифицират като перцептивни.
Значението на глагола виждам е ‘възприемам със зрението си’ (БТР
2008). С него се обозначава ситуация на визуално възприятие като една от се-
тивните модалности. Тъй като перцепцията като психо-физиологична способ-
ност и даденост е непреднамерен акт, глаголът се характеризира със семан-
тичния признак [– интенционалност]. Ситуацията на зрително възприятие
изисква двама участници – възприемащ със зрението си и обект на възприяти-
ето. Въз основа на това глаголът виждам отваря в значенската си структура
позиции за два поясняващи го елемента – външен и вътрешен аргумент. Вън-
шният отнася към субекта на сетивното преживяване и в семантичен план не-
говата роля е експериентор (този, който изпитва дадено физиологично или
психично състояние) (вж. Пенчев 1998: 74; Петрова 2006: 42). Наличието на
експериентен аргумент по принцип е отличителна особеност за обкръжението
на всички перцептивни глаголи. В случая експериентният аргумент се струк-
турира синтактично в подложна позиция. Вътрешният аргумент представя
обекта на възприятието. В семантичен план неговата роля е тема (този или то-
ва, което се засяга от действието, но не се изменя или не възниква в резултат
от него) (вж. Петрова 2006: 42). Синтактично той се реализира като пряко до-
пълнение.
Значението на гледам е ‘насочвам очи, поглед, за да видя нещо’ (БТР
2008). В значението на глагола е имплицирано активно, съзнателно насочване
на вниманието към някакъв обект с цел визуално възприемане. При гледам
следователно, за разлика от виждам, е налице семантичен признак [+ интен-
ционалност]. И този глагол отваря позиции за два поясняващи го елемента –
външен и вътрешен аргумент. Външният аргумент обаче (синтактично предс-
тавен като подлог) поради наличието на преднамереност, на съзнателно насоч-
ване в семантичен план се характеризира с ролята агенс, т.е. съзнателен вър-
шител на действието. Глаголът гледам също присъединява вътрешен аргумент
със семантична роля тема, структуриран в обектна позиция.
От съпоставянето се вижда, че и двата глагола имат в значенската си
структура външен аргумент в подложна позиция, но само при виждам той е с
роля експериентор, т.е. субект на сетивно преживяване. Липсата на експериен-
тен аргумент в обкръжението на гледам, както и наличието на съзнателна на-
соченост на вниманието (признак [+ интенционалност]), на възможност за

175
контрол от страна на субекта не позволява квалифицирането на този глагол
като перцептивен. Този факт се потвърждава и от израза Гледам, но не виж-
дам, т.е. насочвам поглед, но не мога да възприема, да доловя нещо със сети-
вата си.
И двата глагола присъединяват пряко допълнение, което се изразява със
съществително име, напр. Виждам изгрева и Гледам изгрева. Фиксирането на
погледа, имплицирано в семантиката на гледам, предполага задържане на вни-
манието, т.е. траене във времето. Това от своя страна обуславя и обяснява слу-
чаите на ограничение в съчетателните способности на виждам като същински
перцептивен глагол, напр. Виждам *филм/ пиеса/ представление и т.н., където
се изисква задържане на вниманието, а не моментна визуална регистрация на
някакъв факт.
И при двата глагола, освен със съществително име, прякото допълнение
може да се изразява и с лични местоимения (виждам него/ го и гледам него/
го), както и с възвратни лични местоимения (Той се видя в огледалото и се из-
ненада и Той се гледа в огледалото, където се = себе си; Участниците не се
виждат и Те се гледат, където се = един друг). Тъй като гледам съдържа в
значението си семантичен компонент ‘насочване’, той допуска и съчетаване с
предлог към, с което се уточнява посоката на нечий поглед (напр. Той гледа
към нея).
Освен пряко допълнение и двата глагола могат да присъединяват семан-
тично зависима пропозиция в аргументна позиция, когато трябва да се обозна-
чи, че обект на възприятие или на внимание е някакво събитие. Тази пропози-
ция се експлицира с подчинено допълнително изречение. Така например при
глагола виждам се наблюдават следните разновидности: Виждам, че тя влиза
в сградата (че-изреченията се срещат само при положитена глаголна форма);
Не виждам да вали (да-изреченията са възможни само при отрицателна форма
на глагола); Видя ли кой влезе в сградата?; Видя ли как стана катастрофа-
та?; Видях какво направи; Не видях кога е излязъл и т.н. От примерите може
да се направи обобщението, че виждам присъединява както съюзни (т.е. че-
/да- изречения), така и подчинени допълнителни изречения косвени въпроси.
Съчетателните способности на гледам обаче са ограничени. Така напри-
мер той не може да присъединява да-изречения, тъй като те изразяват нефак-
тичност (*Не гледам да вали). Той може да присъединява че-изречения, но те
трябва да обозначават действие, което трае във времето с оглед възможността
за наблюдение, за задържане на вниманието, напр. Гледам, че мие колата, но
*Гледам, че излезе от сградата. Глаголът гледам също може да присъединява
подчинени изречения косвени въпроси, напр. Гледам как се правят мартенич-
ки; Гледам дали ще успее да подреди пъзела; Гледам къде ще спре колата и
т.н.
Различията в съчетателните възможности на двата глагола са семантич-
но мотивирани. Перцептивният акт, обозначен с глагола виждам, предполага
моментна констатация за наличието или липсата на някакъв визуално възпри-
емаем факт или събитие, което обяснява присъединяването на че-/ да- изрече-
ния. Семантиката на гледам имплицира задържане на вниманието върху ня-

176
какво реално протичащо събитие, а това изключва присъединяването на да-
изречения, обозначаващи нефактичност. От друга страна, тези особености в
значението на двата глагола налагат и ограничения по отношение съдържание-
то на присъединяваните подчинени допълнителни изречения косвени въпроси
– глаголът виждам не може да обозначава събитие, което трае във времето и
обратно: Гледам/ *Виждам как децата се забавляват; Гледам/ *Виждам дали
ще паркира правилно; Виждам/ Гледам какво правиш, но Видях/ *Гледах какво
направи и т.н.
Друг аспект от синтактичните свойства на глаголите е употребата им в
страдателни конструкции, напр. Това предаване се гледа от всички с активно
съответствие Всички гледат това предаване и Това се вижда от всички с ак-
тивно съответствие Всички виждат това. За глагола виждам обаче е възмож-
на и безлична употреба в пасивна конструкция, където подложната позиция се
заема от подчинено изречение, напр. Вижда се, че е притеснен/ уморен. Нали-
це е констатация за нечие психично или физиологично състояние въз основа
на явни, видими за когото и де е характерни белези за такова състояние. Тази
констатация следователно се основава на впечатления, придобити в резултат
на зрително възприятие. Невъзможността на глагола гледам да участва в конс-
трукции, с които се обозначава перцептивен акт – *Гледа се, че е притеснен/
уморен, потвърждава тезата, че същински перцептивен глагол е виждам.
Ограничения поради същата причина се наблюдават и при следната
употреба: Вижда ми се уморен/ отчаян, но *Гледа ми се уморен/ отчаян. Това
е така, защото чрез този тип конструкции с дателно допълнение се обозначава
субективно впечатление, субективна преценка за наличието или липсата у ня-
кого на дадено физиологично или психично състояние, а това впечатление ви-
наги е сетивно мотивирано, т.е. основано е на визуално възприятие.
Глаголът виждам се среща и в следните конструкции: Оттук се вижда
върхът, респективно Оттук върхът не се вижда. За разлика от представените
вече пасивни употреби тук се обозначава възможност или невъзможност за
зрително възприятие от когото и да е. Характерно за този тип конструкции
следователно е наличието на имплицитна модалност. В случая модалната ин-
терпретация се осигурява от наличния в изходната структура, но неизразен
модален глагол: Оттук може всеки да види върха в актив и съответно в пасив
Оттук може да се види върхът и Оттук се вижда върхът. Роля за модалната
оцветеност има и уточнението за място на обстоятелственото пояснение (от-
тук). Поради обозначаването на перцептивен акт появата на глагола гледам в
подобни конструкции с имплицитна модалност е невъзможна, напр. *Оттук
върхът не се гледа. И двата глагола могат да се съчетават явно с модални гла-
голи за обзначаване на останалите разновидности: Това трябва да се вижда
ясно (необходимо е); Този филм трябва да се гледа от всички (необходимо е);
Това не трябва да се вижда, скрийте го (не е разрешено, забранено е); Фил-
мът не може да се гледа от деца под 12 години (забранено е); Това може да
се вижда (не е забранено, разрешено е); Филмът може да се гледа по кината
от понеделник (възможно е) и т.н.

177
 Друг аспект от съчетателния потенциал на двата глагола е възможността
или невъзможността да участват в желателни конструкции с имплицитен мо-
дален глагол, напр. Гледа ми се романтичен филм (т.е. Иска ми се да гледам
романтичен филм) или Не ми се гледа това предаване, но *Вижда ми се ро-
мантичен филм или *Не ми се вижда това предаване. В тези оптативни конс-
трукции появата на глагола виждам е невъзможна. Това ограничение произти-
ча от факта, че е нелогично да изпитваш желание да възприемаш нещо със се-
тивата си, когато тази способност е даденост за човека и не подлежи на волеви
контрол. Що се отнася до израза Не ми се вижда с него, конструкцията е въз-
можна, защото глаголът виждам не обозначава перцептивен акт, а е употребен
с друго значение – ‘срещам се с някого’ (БТР 2008), т.е. нямам желание да се
срещам с някого.

Заключение
Представените употреби доказват, че разликата в съчетателния потенци-
ал на двата глагола, както и ограниченията за появата им в определени конст-
рукции са в пряка зависимост от това дали със съответния глагол може да се
обозначава перцептивен акт, или не. Наблюденията и направеният анализ во-
дят до заключението, че само глаголът виждам може да се квалифицира като
същински перцептивен глагол. Резултатите от изследването могат да намерят
приложение за целите на едно по-прецизно речниково представяне на двата
глагола, каквито са тенденциите в съвременната лексикографска практика.

БИБЛИОГРАФИЯ

Български тълковен речник. София: Наука и изкуство, 2008.

Енциклопедия по психология. София: Наука и изкуство, 1998.
Кукова, Христина. Семантични особености на глаголите за перцепция. – В: Български
език, 2010, № 1, с. 88-96.
Пенчев, Йордан. Синтаксис. Съвременен български книжовен език. Пловдив, 1998,
224 с.
Петрова, Галина. Семантични роли на кратките дателни местоимения. Бургас: Ди-
мант, 168 с.

178
 ЗА ЕДНА ГРЪЦКА ГРАМАТИЧЕСКА КАЛКА
В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Лъчезар Перчеклийски

ABOUT A GREEK GRAMMATICAL CALQUE

IN OLD BULGARIAN LANGUAGE
Lachezar Perchekliyski

Summary: This paper discusses the verbal forms used in the Decalogue, as ascer-
tained in the Old Bulgarian texts of the New Testament, namely the four gospels: Codex
Marianus and Codex Zographensis and the selective gospels: Codex Assemanianus, the Vat-
ican Palimpsest and Sava’s Book. It also studies all excerpts from the above mentioned man-
uscripts that cite other commandments from the Pentateuch.
This research concludes that the Old Bulgarian evangelical texts reveal two possible
ways for rendering the commandments from the Decalogue cited in the New Testament,
namely: 1) by means of Future Tense Simple, denoted primarily through verbs in the perfec-
tive aspect (correspondent to the Greek Futurum Indicativi Activi), e.g. „ne ubieši” (‘you
shall not murder’), „ne ukradeši” (‘you shall not steal’), „ne prĕľuby sъtvoriši” (‘you shall
not commit adultery’) and so on; or 2) by means of the forms of the imperative mood (which
correspond to either the subjunctive forms of the Greek Aorist in the active voice or the im-
perative of the Praesens in the active voice), e.g. „ne ubii” (‘do not kill’), „ne ukradi” (‘do
not steal’), „ne prĕľuby sъtvori” (‘do not commit adultery’) and so on. The former way is
mostly evidenced in the Gospel of Mathew as given in Codex Zographensis, Codex
Marianus and Codex Assemanianus, whereas the latter is characteristic of the Gospels of
Mark and Luke in the mentioned manuscripts as well as of the selective gospel, known as
Sava’s Book. A comparison to the extant Old Greek transcripts of the New Testament shows
that the Old Bulgarian translators followed the Greek sources quite closely (with one excep-
tion only – Sava’s Book), hence there is evidence for grammatical calquing from the Greek.
In all extant Old Bulgarian Gospels the rest of the commandments from the Penta-
teuch cited in the New Testament are denoted by the Future Tense Simple (with some rare
exceptions). All the examples from the translated versions correspond to the Greek Futurum
Indicativi Activi, e.g. „ne iskusiši g(ospod)a b(og)a svoego” (‘you shall not tempt the Lord
your God’); „vъzľubiši g[ospod]a b[og]a svoego…” (‘you shall love the Lord your God…’)
and so on.
Keywords: grammatical calque, Old Bulgarian Gospels, Ten commandments, transla-
tion.

Кирил и Методий и техните преки ученици поставят в основата на пър-

вия славянски книжовен език югоизточнобългарския солунски говор от втора-
та половина на IX век. Те обаче не скъсват напълно с гръцкото влияние, което
се открива на почти всички езикови равнища – фонетика, граматика и лексика
(Мирчев 1978: 69–76).
Предмет на тази статия са глаголните форми от Декалога, които са
представени в запазените до днес старобългарски (стб.) новозаветни текстове –
четириевангелия (тетраевангелия): Мариинско евангелие (Мар.) и Зографско
евангелие (Зогр.); изборни евангелия (апракоси): Асеманиево евангелие
(Асем.), Савина книга (Сав.) и Ватикански палимпсест (Ват.). В изследването

179
се разглеждат и всички примери от споменатите ръкописи, в които са цитира-
ни и други заповеди от Моисеевото Петокнижие (Тора). Примери с описател-
ни да-форми на повелителното наклонение не се разглеждат в статията.
Целта на работата е да се направи граматична характеристика на глаго-
лите, използвани при превода на старозаветни заповеди в старобългарските
евангелски текстове.
При представянето на езиковия материал непосредствено след старобъл-
гарската глаголна форма в скоби се привежда и нейният гръцки съответник.
Примерите от глаголическите евангелия се цитират в кирилска транслитерация
според публикациите на писмените паметници (Jagić 1879; Ягич 1883; Kurz
1955).
***
1. Заповеди от Декалога в старобългарски евангелски текстове
Повечето изрази, в които са цитирани Десетте Божи заповеди, се откри-
ват в тетраевангелията, тъй като тези ръкописи по принцип съдържат пълния
текст на четиримата евангелисти. Поради повреда на пергамента или загуба на
някои от листовете известна част от съдържанието на Мар. и Зогр. е изгубена.
В по-голяма степен това се отнася за Мар. Независимо от това и в двата пис-
мени паметника се откриват достатъчно цитати от Декалога, за да могат да се
направят точни изводи относно граматичната характеристика на глаголните
форми и на тяхната зависимост от гръцките протографи.
В старобългарските четириевангелия са засвидетелствани следните за-
поведи от Десетословието:
МАРИИНСКО ЕВАНГЕЛИЕ

Мт. 5: 27 (ου μοιχευσεις)1

Мт. 15: 4 (τιμα) о
Мт. 19: 18–19 (ου φονευσεις) (ου μοιχευσεις)
(ου κλεψεις) (ου ψευδομαρτυρησεις) (τιμα)

Мк. 7: 10 (τιμα)
Мк. 10: 19 (μη μοιχευσης) (μη φονευσης)
(μη κλεψης) (μη ψευδομαρτυρησης) (τιμα)

Лк. 18: 20 (μη φονευσης) (μη μοιχευσης) (μη

κλεψης) (μη ψευδομαρτυρησης) (τιμα) отъца

ЗОГРАФСКО ЕВАНГЕЛИЕ

Мт. 5: 21 (ου φονευσεις)

Мт. 5: 27 (ου μοιχευσεις)
Мт. 15: 4 (τιμα) рь
Мт. 19: 18–19 (ου φονευσεις) (ου μοιχευσεις) (ου

1
След старобългарските глаголни форми в скоби са дадени гръцките съответници.

180
 κλεψεις) (ου ψευδομαρτυρησεις) (τιμα)

Мк. 7: 10 (τιμα)
Мк. 10: 19 (μη μοιχευσης) (μη φονευσης) не
(μη κλεψης) (μη ψευδομαρτυρησης)
(τιμα)
Лк. 18: 20 (μη φονευσης) (μη μοιχευσης) (μη
κλεψης) не лъжес (μη ψευδομαρτυρησης) (τιμα)
твоего і матерь

В изборните евангелия – Сав., Асем., примерите са по-малко в сравнение

с четириевангелията, но пък са достатъчно изразителни. По отношение на раз-
глежданите глаголни форми в Асем. се забелязва близост с Мар. и Зогр., дока-
то в Сав. се откриват някои специфични особености, които са характерни само
за това евангелие. Повечето от цитатите на Десетте заповеди във Ват. не са
разчетени.
САВИНА КНИГА

Мт. 19: 18–19 (ου φονευσεις) (ου μοιχευσεις) (ου

κλεψεις) послѹшаі (ου ψευδομαρτυρησεις) (τιμα)
Лк. 18: 20 (μη φονευσης) (μη μοιχευσης) (μη κλεψης)
(μη ψευδομαρτυρησης) (τιμα)

АСЕМАНИЕВО ЕВАНГЕЛИЕ

Мт. 19: 18–19 не ѹбіеші (ου φονευσεις) не прѣлюбь сътворіші (ου μοιχευσεις) не ѹкрадеші (ου
κλεψεις) (τιμα)
Лк. 18: 20 (μη φονευσης) не прѣлюбꙑ сътворі (μη μοιχευσης) не ѹкраді (μη
κλεψης) не лъжі съвѣдѣтель бѫді (μη ψευδομαρτυρησης) (τιμα)

Във Ватиканския палимпсест е налице само един стих от Мт., в който са

изброени няколко заповеди. За съжаление флексията на повечето от
глаголните форми не е разчетена и затова не могат да се направят конкретни
изводи за състоянието им в ръкописа.

ВАТИКАНСКИ ПАЛИМПСЕСТ

Мт. 19: 18-19 не ѹ-[...] (ου φονευσεις) прѣлю-[...] - - [...] (ου μοιχευσεις) ѹ[...]рад- [...] (ου
κλεψεις) не лъжесъвѣдѣтель бѫд- [...] (ου ψευδομαρτυρησεις) (τιμα)

В запазените до днес старобългарски евангелия – Мар., Зогр., Сав.,

Асем. и Ват., са представени заповедите „Почитай баща си и майка си!”, „Не
убивай!”, „Не прелюбодействай!”, „Не кради!”, и „Не лъжесвидетелствай...!”.
Повечето от тях изразяват отрицателна забрана. Положителна форма има само

181
заповедта, определяща отношението към родителите. Споменатите изрази от
Декалога са цитирани в Мт., Мк. и Лк. В Йо. не са засвидетелствани примери.
Езиковият анализ показва наличието на определена тенденция при пре-
вода на Десетте заповеди както в отделните евангелски разкази (Мт. срещу
Мк. и Лк.), така и в различните ръкописи (Мар., Зогр. и Асем. срещу Сав.).
Противопоставянето и в двата случая е свързано с изразяването на заповедите
в Мт. – в Мар., Зогр. и Асем. са използвани глаголи в т. нар. бъдеще просто
време, а в Сав. – глаголни форми в повелително наклонение. Повечето от гла-
голите са от свършен вид (изключение прави само ). В изследвани-
те манускрипти изразите от Дакалога в Мк. и Лк., както и всички цитати (вкл.
и тези в Мт.) на заповедта „Почитай баща си и майка си!” са в очаквания им-
ператив.
От примерите по-горе се вижда, че състоянието в старобългарските ръ-
кописи е в пряка зависимост от положението във византийските извори, къде-
то в Мт. повечето заповеди са предадени с формите на Futurum Indicativi Activi
(FIA) (Fantin 2010: 157), а в Мк. и Лк. – с Conjunctivus Aoristi Activi (CAA). Във
всички евангелия заповедта „Почитай баща си и майка си“ е в Imperativus
Praesentis Activi (IPA).
По принцип забраната в старогръцки, а по-късно и в средногръцки (ви-
зантийски), се изразява с императив в сегашно време или с конюнктив в ао-
рист и отрицателната частица μη, т. е. по начина, който е характерен за Мк. и
Лк. Обикновено IPA с тази частица се употребява при забрана на вече започ-
нало действие, а CAA – за още незапочнало действие (Мейчен 1995: 133). Не-
обичайните футурни глаголни форми на заповедите от Декалога в Мт. са се
появили още при превода на Септуагинтата, за да могат да се предадат отдел-
ните нюанси на заповедност в староеврейския език (стевр.). За изразяване на
положителна заповед в стевр. са се използвали глаголи в повелително накло-
нение, а за предаване на отрицателна молба или забрана – глаголи в импер-
фект. Във втория случай към глаголната форма се е присъединявала отрица-
телната частица ‫ אל‬или ‫לא‬. Съчетаването на ‫ אל‬с глагол в имперфект има зна-
чение, свързано с дадена конкретна ситуация: „Не прави това (сега, в този
момент)!“, напр. ‫„ – לא חל ת אכ‬Не изпращай!“. Свързването на ‫ לא‬с глагол в
имперфект има по-абстрактен и обобщен смисъл: „Ти не бива/не трябва да
правиш това (никога)!“ или „Ти не си длъжен да правиш това (никога)!“, или
пък „Ти няма да правиш това (никога)!“, напр. ‫„ – אל תצרכ ל‬Не убивай!”, ‫אל‬
‫„ – ת לף ל‬Не прелюбодействай!“; ‫„ – אל תנ ת ל‬Не кради!“ (Ламбдин 1998: 196).
В стевр. текст повечето заповеди от Декалога са представени по втория начин
и най-вероятно означават забрана обещание, тъй като имперфектът е имал
значение и на бъдеще време (Ламбдин 1998: 175). Изразът „Почитай баща си и
майка си!“ е предаден с глагол в императив.
Предполага се, че Матей е написал своя евангелски разказ на арамейски
(семитски език, който е говорен в земите на Палестина в І век след Христа)
или еврейски, а по-късно текстът е преведен на гръцки (Howard 1995: 233).
Ако допуснем, че това е вярно, може да се предположи, че под влияние на
Септуагинтата при превода на цитатите от Декалога в Мт. са предпочетени

182
футурните конструкции, а не конюнктивните, за да се предаде по-абстрактният
смисъл, който притежават отрицателните забрани.
За съжаление от времето на Кирил и Методий не е запазен нито един
писмен паметник и поради това е трудно да се определи с точност как са пре-
дадени заповедите от Декалога в Мт. при първоначалния превод. Дошлите до
нас ръкописи са създадени около 60–200 години по-късно. Повечето от тях, без
значение дали са тетраевангелия или апракоси, показват близост в лексикално
и граматично отношение както помежду си, така и с гръцките извори, поради
което може да се допусне, че особеностите, представени в Мар., Зогр. и Асем.,
са били характерни и за първия славянски превод на евангелския текст.

2. Други заповеди от Моисеевото петокнижие в старобългарски

евангелия
Тези примери се разглеждат отделно от Десетте заповеди, тъй като в ня-
кои от старобългарските евангелски ръкописи съществува тенденция за тяхно-
то граматическо обособяване.
И в този случай тетраевангелията съдържат повече примери, отколкото
апракосите.

МАРИИНСКО ЕВАНГЕЛИЕ

Мт. 5: 33 (ουκ επιορκησεις). въздаси (αποδωσεις)

клѧтвꙑ твоѩ
Мт. 5: 43 (αγαπησεις) (μισησεις) врага
своего
Мт. 19: 19 (αγαπησεις)
Мт. 22: 36–40 (αγαπησεις)
(αγαπησεις)

Мк. 12: 30–31 (αγαπησεις)

(αγαπησεις)
своего ѣко самъ себе
Лк. 4: 8 (προσκυνησεις)
(λατρευσεις)
Лк. 4: 12 (ουκ εκπειρασεις)
Лк. 10: 27 (αγαπησεις)

ЗОГРАФСКО ЕВАНГЕЛИЕ

Мт. 4: 7 (ουκ εκπειρασεις)

Мт. 4: 10 (προσκυνησεις)
(λατρευσεις)
Мт. 5: 33 (ουκ επιορκησεις). въздаси (αποδωσεις)
твоѩ
Мт. 5: 43 (αγαπησεις) (μισησεις) врагꙑ своѩ
Мт. 19: 19 (αγαπησεις) нѣаго своего ѣко самъ сꙙ
Мт. 22: 36–40 (αγαπησεις)

183
 (αγαπησεις)

Мк. 12: 30–31 (αγαπησεις)

(αγαπησεις) подрѹга своего
ѣкꙑ самъ сꙙ
Лк. 10: 27 (αγαπησεις)

В изборните евангелия разглежданите заповеди са представени по-добре

в сравнение с тези от Декалога. Интересното в случая е, че дори само в рамки-
те на един и същи ръкопис при превода на глаголите са предпочетени различ-
ни граматични форми.
САВИНА КНИГА

Мт. 4: 7 пакꙑ пс (ουκ εκπειρασεις)

Мт. 4: 10 пс (προσκυνησεις)
(λατρευσεις)
Мт. 5: 43 (αγαπησεις) (μισησεις) врага своего
Мт. 19: 18–19 ь послѹшаі (ου ψευδομαρτυρησεις) (αγαπησεις)

Мт. 22: 36–40 (αγαπησεις) (αγαπησεις)

всь аконъ пр
Лк. 10: 27 (αγαπησεις)

АСЕМАНИЕВО ЕВАНГЕЛИЕ

Мт. 4: 7 (ουκ εκπειρασεις)

Мт. 4: 10 (προσκυνησεις)
(λατρευσεις)
Мт. 5: 43 въ любі (αγαπησεις) (μισησεις) врага своего
Мт. 19: 19 (αγαπησεις)
Мт. 22: 36–40 (αγαπησεις)
(αγαπησεις)

Мк. 12: 30–31 (αγαπησεις)

(αγαπησεις)

Лк. 10: 27 (αγαπησεις)

ВАТИКАНСКИ ПАЛИМПСЕСТ

Мт. 19: 19 (αγαπησεις)

Лк. 10: 27 (αγαπησεις) -мꙑшле- [...] -нѣ- [...] -
[...]

В старобългаските евангелски ръкописи – Мар., Зогр., Асем., Сав. и Ват.,

са засвидетелствани следните заповеди от Моисеевото Петокнижие, които не
влизат в състава на Декалога: „Клетва не престъпяй, а изпълнявай пред

184
Господа клетвите си!”, „Да любиш ближния си и да ненавидиш своя враг!”,
„Обичай ближния си като себе си!”, „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото
си сърце ... да възлюбиш ближния си като себе си!”, „На Господа твоя Бог да
се покланяш и само на Него да служиш!” и „Не изкушавай Господа твоя Бог!”.
Те са включени в текста на Мт., Мк. и Лк. В Йо. е засвидетелстван само един
пример, който е изразен с описателна да-форма на императива:
(„Да любите един другиго, както и Аз ви
възлюбих”, Йо. 15: 12). Повечето от изразите имат смисъл на положителна
заповед. Единствено „Не изкушавай...!” е със значение на отрицателна
забрана.
Анализът на езиковия материал сочи, че като цяло преобладават
глаголите в просто бъдеще време. Това съответства на положението в гръцките
извори, където всички цитирани глаголни форми са във FIA. Заповеди в
императив се срещат в Зогр., Асем., Сав. и Ват. Най-много са примерите в
Сав., но и в този ръкопис императивните форми при изразяването на тези
старозаветни заповеди отстъпват място на футурните конструкции.
***
Наблюденията показват, че в старобългарските евангелски текстове са
отразени две възможности за предаване на цитираните в Новия завет заповеди
от Декалога: 1) чрез просто бъдеще време, изразявано предимно с помощта на
глаголи от свършен вид (съответства на гръцкия Futurum Indicativi Activi),
напр.: и т. н.; и 2) чрез повели-
телни форми (предаващи съответно гръцкия конюнктивен аорист в активен
залог или сегашния деятелен императив), напр.:
и т. н. Първият начин е характерен най-вече за Евангелието
от Матей в Codex Zographensis, Codex Marianus и Codex Assemanianus. Вторият
начин е свойствен за евангелията от Марко и Лука в споменатите ръкописи,
както и за цялото Савино изборно евангелие. Във Ватиканския палимпсест е
разчетена само една форма и не могат да се направят някакви по-конкретни
изводи. Заповедта, която се отнася до почитането на родителите, е предадена с
императив във всички запазени старобългарски манускрипти. От съпоставката
с гръцките преписи на Новия завет се вижда, че в почти всички примери (с из-
ключение на тези в Савина книга) старобългарските преводачи са се придър-
жали много близко до византийските извори, т. е. тук може да се говори за
гръцка граматическа калка.
В старогръцкия език футурните глаголни форми от Декалога в Еванге-
лието от Матей предават староеврейския имперфект, който в съчетание с час-
тицата не е изразявал отрицателна молба или забрана (това е отразено и в пре-
вода на Десетте заповеди в Септуагинтата). Фактът, че посочената грамати-
ческа особеност се среща предимно в повествованието на Матей, може да бъде
още едно косвено доказателство, че споменатото евангелие е писано на ара-
мейски или еврейски, а след това е било преведено на гръцки език.
Във всички запазени старобългарски евангелия останалите заповеди от
Петокнижието на Моисей, които са цитирани в Новия завет, са предадени във
просто бъдеще време. При превода всички те следват гръцкия Futurum

185
Indicativi Activi, напр.:
и др. Изключенията с импе-
ратив са малко, като повечето от тях са характерни за Савина книга.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1942: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1942.

Георгиев 1934: Георгиев, Вл. Отрицателната заповед в гръцки, латински, български,
староиндийски и инюнктивът. – Годишник на Софийския университет, кн.
ХХХІ, 1934.
Граматика 1991: Граматика на старобългарския език. БАН, София, 1991.
Грешем Мейчен 1995: Грешем Мейчен, Дж. Учебник греческого языка Нового Заве-
та. Москва, 1995.
Добрев 1982: Добрев, Ив. Старобългарска граматика. Теория на основите. София,
1982.
Ламбдин 1998: Ламбдин, Т. О. Учебник дневнееврейского языка (под редакцией Ми-
хаила Селезнëва). Москва, 1998.
Кръстев, Тотоманова, Добрев 1996: Кръстанов, Тр., Тотоманова, А–М., Добрев, Ив.
Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от Х век в палимпсес-
тен кодекс Vat. gr. 2502. София, 1996.
Mилева 1980: Милева, В. Характерна модална експресивност на императива от свър-
шен вид с отрицание в полския език в съпоставка с българския книжовен език. –
Съпоставително езикознание, кн. 5, 1980, с. 49-52.
Станков 1760: Станков, В. Конкуренция на глаголните видове в българския книжо-
вен език. София, 1976.
Станков 1981: Станков, В. Стилистични особености на българския глагол. София,
1981.
Тотоманова, Добрев, Икономова 1986: Тотоманова, А.-М., Добрев, Ив., Икономова,
Ж. Старобългарски език за ХІІ клас на НГДЕК „Константин-Кирил Философ”.
София, 1986.
Щепкин 1903: Щепкин, В. Саввина книга. – В: Памятники старославянского языка. Т.
1., Вып. 2-й. Санктпетербург, 1903.
Ягич 1883: Ягич, В. Памятник глаголической письменности. Мариинское
четвероевангелие с примечаниями и приложениями. Санктпетербург, 1883.
Fantin 2010: Fantin, J. D. The Greek imperative mood in the New Testament; a cognitive
and communicative approach. New York, 2010.
Howard 1995: Howard, G. The Hebrew Gospel of Matthew. Macon, Georgia USA, 1995.
Jagić 1879: Jagić, V. Prolegomena. Quattuor evangeliorum Codex glagoliticus olim Zogra-
phensis, nunc Petropolitanus. Berolini–Sanktpeterburg, 1879.
Kurz 1955: Kurz, J. Evangeliarum Assemani. Codex vaticanus glagoliticus. Praguae, 1955.
Moulton 1906: Moulton, J. H. A Grammar of New Testament Greek. Vol. 1. Prolegomena.
Edinburgh, 1906.
Reinhart 1997–1999: Reinhart, J. Husov Výklad desatera božieho přikázanie u hrvatsko-
glagoljskom (starohrvatskom) prijevodu. – In: Slovo: časopis Staroslavenskog insti-
tuta. Vol. 47–49, 1997–1999, p. 221–254.

186
 KULTÚRA ŽIVÉHO JAZYKA – JAZYK ŽIVEJ KULTÚRY
(K NIEKTORÝM ASPEKTOM JAZYKOVEJ KOMUNIKÁCIE
V OBSAHOCH SÚČASNEJ KULTÚRY)
Martin Boszorád

THE CULTURE OF THE LIVING LANGUAGE –

THE LANGUAGE OF THE LIVING CULTURE
(ON SOME ASPECTS OF THE LINGUAL COMMUNICATION IN
THE CONTENTS OF CONTEMPORARY CULTURE)

Abstract: The paper focuses on the reflection of the contemporary nature of language
with a special accent on the problem of the loosening of verbal communication in particular
in the form of constituting such “language games” that in the name of all kinds of creativity
(poetical, ironic-ludic, nonconforming, subversive-antiauthoritarian, individualising-
authenticational etc.) incline from official and standardized norms and rules. The reflection
of this completely arguable dynamics of language is in the paper being accomplished by
recasting the reception experience of chosen works of art into a fractional analytic-
interpretational prehension.
Key words: Living culture, living language, language games

Mojím cieľom v tomto príspevku je reflektovať aktuálny (súčasný) naturel

jazyka (jazyk in vivo) so špeciálnym zreteľom na problém uvoľňovania sa verbálnej
komunikácie predovšetkým v podobe konštituovania takých „jazykových hier“,
ktoré sa – ťažiskovo, no nie nevyhnutne (ako sa mi snáď v rámci tohto textu podarí
prinajmenšom naznačiť) – v duchu aj akejsi poetickej/poetizujúcej, ironicko-hravej,
postmodernisticky nonkonformnej, subverzívno-antiautoritárnej, individualizačno-
autentifikačnej kreativity odkláňajú od oficiálnych a štandardizovaných noriem
a pravidiel.
Reflexia tejto, ako sa domnievam, celkom preukaznej dynamiky jazyka sa
v mojom ponímaní neuskutočňuje meritórne z pozície lingvistiky (ba možno z tejto
pozície vôbec), ale skôr filológie, resp. – ešte o čosi presnejšie – literárnej vedy1 a
recepčnej či pragmatickej estetiky (alebo estetiky Nitrianskej školy, ktorej som
metodologickým „odchovancom“), a to prostredníctvom pretavenia recepčného
zakúsenia vybraných troch príkladov faktov živej kultúry (aby som bol presnejší, ich
slovesnej – textovej – zložky, pretože ide o primárne nie čisto slovesné diela) do ich
čiastkového analyticko-interpretačného uchopenia.
Najbazálnejšími východiskami výskumnej aktivity, ktorej je táto stať akýmsi
rámcovým „uvedením“, sú vo svojej podstate tri tézy:
1. To, že jestvuje čosi, čo možno nazývať živou kultúrou, teda čosi, čo zahŕňa
kultúrne, umelecké a estetické javy a fenomény, zohrávajúce dôležitú (možno priam

1
V tomto kontexte mi ako mimoriadne trefné pripadá to, čo píše František Miko v úvode
knihy “Text a štýl. K problematike literárnej komunikácie”: „Výskum literárneho textu (ale
hádam aj umeleckých diel, ktoré disponujú slovesnou zložkou – doplnil M. B.) sa nemôže
zaobísť bez súčasného rozvíjania najvlastnejších problémov literárnej vedy a jazykovedy.
Spolupráca je nevyhnutná.“ (Miko, 1970:7).

187
životnú) úlohu v bytí dnešného človeka a ovplyvňujúce jeho vedomie markantným
spôsobom (Plesník, 1995:5). V tejto partikulárnej súvislosti je pre mňa primárnym
a azda vlastne jediným východiskom zborník vedeckých príspevkov s názvom “Ako
vstupovať do živej kultúry (Kapitoly z literárnej vedy a estetiky)”, v ktorom je,
prirodzene, nielen vymedzený pojem živej kultúry, ale jednotliví autori viac či
menej vyčerpávajúcim spôsobom – odkazujúc k názvu – do obsahov tohto druhu
kultúry (napríklad: texty populárnych piesní, triviálna alebo populárna literatúra,
populárna hudba, videokultúra, komiks atď.) vstupujú.

“Language is the road map of a culture. It tells you where its people come from and
where they are going.” (Rita Mae Brown)2

2. To, že jazyk a reč sú nielen integrálnou súčasťou kultúry, ale nachádzajú sa

v istom zmysle priamo v jej centre, resp. že zastávajú podstatnú alebo kľúčovú
pozíciu v paradigme kultúry. Alebo citovanými slovami americkej spisovateľky
a feministky Rity Mae Brownovej – o čosi poetickejšie povedané – to, že jazyk je
mapou kultúry a že prezrádza, odkiaľ ľudia prišli a kam idú.

“Language is a living thing. We can feel it changing. Parts of it become old; they
drop off and are forgotten. New pieces bud out, spread into leaves, and become big branches,
proliferating.” (Gilbert Highet)3

3. To, že jazyk sa permanentne vyvíja a mení, a že teda funguje v zásade ako

živý organizmus.4 Tento prístup k jazyku alebo takéto jeho chápanie nie je nijako
zvlášť netradičné, čo napokon dokazujú napríklad aj slová škótsko-amerického
spisovateľa a literárneho teoretika a historika Gilberta Higheta.

2
Dold, T. (2011). “10 Inspirational Quotes for Language Learners”. Online: http://voxy.
com/blog/index.php/2011/04/inspirational-quotes-for-language-learners/.
Vzhľadom na to, že v tomto texte opakovane akcentujem, že v ňom ide o živý jazyk, o jeho
aktuálny naturel a o živú kultúru, tú jej podobu, ktorá je súčasná, rozhodol som sa použiť ako
akési styčné body či súradnice svojho uvažovania známe aj menej známe výroky o jazyku,
a to v takej forme, v akej existujú v kultúrnom „priestore“ v aktuálnej prítomnosti azda
najživšom – na internete.
3
Anonym. (2001 – 2013). “Language Quotes”. Online: http://www.brainyquote.com/quotes/
keywords/language.html.
4
O tom, ako žije jazyk, uvažuje aj slovenský literárny vedec René Bílik, keď napríklad píše:
„Platí, že jazyk žije len a práve v reči, živý je ten jazyk, ktorým sa hovorí.“ (Bílik, 2011:19)
Alebo na inom mieste, keď uvádza: „V situácii jazyka je týmto iným, a teda tou
životodarnou energiou, vedomie používateľa, ktorý z ponuky prvkov a systémových vzťahov
aktualizuje tú, pre svoje zámery a situáciu, vhodnú a – prehovorí. (...) Akt oživenia,
ono‚vnesenie času/života‘ do jazyka je teda na prvom mieste udalosťou pre sám jazyk: to, že
ním niekto hovorí, robí z neho žijúci/živý jazyk. Hovorením v určitom jazyku
zabezpečujeme práve tomuto jazyku existenciu, vedomie existencie o ňom zo strany iných,
potencialitu obohatenia a kultivovania, ale aj aktívnu účasť v konkurenčnom strete s inými
jazykmi a pod.“ (Bílik, 2011:23).

188
 “Wordplay hides a key to reality that the dictionary tries in vain to lock inside every
free word.” (Julio Cortázar)5

Ak vychádzam z toho, že jazyk odzrkadľuje aktuálnu kultúrno-spoločenskú

situáciu, že je teda do určitej miery manifestáciou jej charakteristických čŕt, spojenie
určitých aspektov súčasnej jazykovej komunikácie (pričom výraz súčasnosť chápem
pomerne široko, prinajmenšom ako slovo, ktoré označuje obdobie posledných
desiatich rokov) s kultúrno-spoločenskou paradigmou postmoderny sa mi zdá byť
oprávnené, a to aj napriek tomu, že pojem postmoderna je, ako sa mi v ostatnom
období zdá, pojmom používaným už až príliš automaticky, čo má za zákonitý
následok jeho postupné vyprázdňovanie, nehovoriac o tom, že doba, v ktorej
momentálne žijeme, už – azda aj celkom preukázateľne – nie je postmoderná, ale
skôr „postpostmoderná“ (vzhľadom na to, že pre súčasný umelecký a kultúrno-
spoločenský diskurz zatiaľ nebol kodifikovaný žiaden celoplošne definujúci termín,
používam nateraz takýto slovný „patvar“).
Paradigma postmoderny je teda, ako sa nazdávam, pravdepodobne pomaly,
ale isto sa uzatvárajúcou kapitolou, faktom ale je, že jej ozveny sú stále v kultúre
a umení viac či menej počuteľné. Okrem takých emblematických či
konvencionalizovaných parametrov, akými sú intertextualita, eklekticizumus,
synkretizmus, hybridizácia, stieranie hraníc medzi vysokým a nízkym, je
predovšetkým na úrovni jazyka (spolu napríklad s používaním subštandardnej
lexiky, slangových výrazov, „interkulturalizáciou“ a internacionalizáciou slovnej
zásoby, kladením dôrazu na spontánnosť, originálnosť a autentickosť prejavu,
úspornosťou vyjadrovania, expresívnosťou výrazu)6 aj v posledných rokoch stále
mimoriadne citeľný herný aspekt (teda kreatívna – tvorivá – práca s jazykom)7, a to
najmä v podobe slovných hračiek v tom najširšom zmysle. Keď beriem do úvahy, čo
si o slovných hračkách myslí spisovateľ, publicista a prekladateľ argentínskeho
pôvodu Julio Cortázar (viď vyššie), zdá sa to byť logické a dokonca celkom
prirodzené.
Ako exemplárny príklad takejto práce s jazykom som si pre účely tohto
príspevku vybral text populárnej piesne (teda, mimochodom, jeden z ťažiskových
faktov živej kultúry) nemeckej pop-rockovej kapely Wir sind Helden s – vzhľadom
na tému a orientáciu tejto state – príznačným názvom Nur ein Wort (slovenský
preklad: Iba slovo).

5
Anonym. (2013). “Quotes About Language”.
Online: http://www.goodreads.com/quotes/tag/ language.
6
Niektorými z vymenovaných aspektov sa bližšie zaoberajú autorky štúdie s efektne
zvoleným názvom “Coolový pokec o slangu teenagerov” (Orgoňová – Sedláčková,
2010:151-162).
7
Problematike konvenčného a tvorivého používania jazyka sa zaujímavo a pomerne
vyčerpávajúco venuje napríklad Viktor Krupa v dvoch kapitolách svojej monografie “Jazyk
– neznámy nástroj” (Krupa, 1991:85-152).

189
 Wir sind Helden: Nur ein Wort

Ich sehe, was du denkst

Ich denke, was du fühlst
Ich fühle, was du willst
aber ich hör' dich nicht
Ich hab' mir ein Wörterbuch geliehen
dir A bis Z ins Ohr geschrien
Ich staple tausend wirre Worte auf
die dich am Ärmel ziehen
Und wo du hingehen willst
ich häng' an deinen Beinen
Wenn du schon auf den Mund fallen musst
warum dann nicht auf meinen

Oh bitte gib mir nur ein Oh

Bitte gib mir nur ein Oh
Bitte gib mir nur ein
Bitte bitte gib mir nur ein Wort

Es ist verrückt, wie schön du schweigst

Wie du dein hübsches Köpfchen neigst
Und so der ganzen lauten Welt und mir
die kalte Schulter zeigst
Dein Schweigen ist dein Zelt
Du stellst es mitten in die Welt
Spannst die Schnüre und staunst stumm
wenn nachts ein Mädchen drüber fällt
Zu deinen Füßen red' ich mich
um Kopf und Kragen
Ich will in deine tiefen Wasser
große Wellen schlagen

Oh bitte gib mir nur ein Oh

Bitte gib mir nur ein Oh
Bitte gib mir nur ein
Bitte bitte gib mir nur ein Wort

In meinem Blut werfen

die Endorphine Blasen
Wenn hinter deinen stillen Hasen-
augen die Gedanken rasen

Oh bitte gib mir nur ein Wort

190
 Bitte gib mir nur ein Oh
Bitte gib mir nur ein
Bitte bitte gib mir nur ein Wort

Predmetný text podrobuje pomerne vyčerpávajúcej analýze a interpretácii

Florian Seubert vo svojej stati s dlhým, ale mimoriadne vhodne zvoleným názvom
“Wortreiche Wortlosigkeiten: Neue Worte für ein altes Gefühl. Gedanken zu Nur
ein Wort von Wir Sind Helden” (slovenský preklad by – hoci tak dochádza k istému
posunu, resp. k istej sémantickej „strate“ – mohol znieť Veľavravné mlčanlivosti:
Nové slová pre starý pocit. Myšlienky k „Nur ein Wort“ od Wir sind Helden), aj
preto ja v súvislosti s reflexiou vyššie avizovanej jazykovej kreativity zostanem na
úrovni iba niekoľkých poznámok.
Text piesne je v podstate výpoveďou lyrického subjektu (pravdepodobne
ženského pohlavia), ktorý priam zúfalo túži po tom, aby mu ten druhý ktosi – ten
nemý – opätoval lásku.
Z hľadiska jazyka je text zaujímavý v niekoľkých bodoch. Objavujú sa
v ňom relatívne početné štandardné, konvenčné či tradičné štylistické figúry –
napríklad aliterácie („wirre Worte“ – popletené, pomotané slová) a paralelizmus,
hoci aj nie celkom konzekventný (prvé tri riadky hneď na začiatku skladby),
v ktorom je, ako si všímam spolu so Seubertom, citeľná istá syntaktická
nejednoznačnosť. Lyrický subjekt totiž hovorí „cítim, čo chceš“, pričom v nemčine
– podobne ako v slovenčine – možno túto jeho (jej) výpoveď interpretovať dvojako:
cíti, čo (on) chce alebo cíti, čo (on) chce, aby cítil(a). Najmarkantnejšia je jazyková
kreativita textu skladby spojená s prácou s frazémami a slovnými zvratmi, napríklad
použitie slovného zvratu „auf dem Mund fallen“. V nemčine funguje totiž táto fráza
(hoci v trochu inom tvare – auf dem Mund gefallen sein) ako označenie kohosi, kto
sa bojí rozprávať, kto málo rozpráva, pričom v predmetnom texte sa v pokračovaní
slovného celku ukazuje, že nie tak úplne o to tu ide. Dochádza tu k sémantickému
posunu smerom k doslovnosti výpovede, kde padnúť na ústa niekoho iného znamená
– v rámci témy textu v podstate úplne pochopiteľne – pobozkať ho. Iným
zaujímavým prejavom hrového prístupu k jazyku je tiež v zásade kontrastné (resp.
paradoxné) spojenie dvoch slovných zvratov v jeden celok („Ich will in deinen
tiefen Wasser große Wellen schlagen“). Stille Wasser sind tief (Tichá voda brehy
myje) a grosse/hohe Wellen schlagen (za slovenský ekvivalent možno považovať:
robiť vlny – starať sa o vzrušenie, o pozornosť). Seubert k tomuto píše, že nemecká
skupina nachádza nové slová a nové obrazy pre vyjadrenie či obsiahnutie starého
pocitu (Seubert, 2012:http://deutschelieder.wordpress.com/2012/12/04/wir-sind-
helden-nur-ein-wort/). Ja by som si dovolil trochu s ním polemizovať, mne osobne
sa totiž zdá, že nové slová vlastne autor textu nenachádza, len jednoducho
prostredníctvom prideľovania nových kontextov slovám a frázam starým vytvára
nové, jazykovo originálne a kreatívne obrazy. V tejto súvislosti sa mi javí byť na
mieste pripomenúť, že nositeľom živosti jazyka (tej, ktorá ma zaujíma) nemusí
nevyhnutne byť vznik jeho nových obsahov, ale celkom stačí – a bohato –
aktualizovanie a inovovanie jeho obsahov starých.

191
 “The limits of my language are the limits of my world.” (Ludwig Wittgenstein)8

Vzhľadom na jednu z rekurentných myšlienok môjho príspevku – jazyk

(samozrejme, aj jazyk živej kultúry) podlieha permanentnej evolúcii – sa mi
v súvislosti s okrídleným výrokom jedného z najvplyvnejších filozofov 20. storočia
Ludwiga Wittgensteina zdá byť dôležité konštatovať toto: Iste, hranice jazyka sú
hranicami sveta, podstatné ale je, že tieto hranice sú pohyblivé a – mimovoľne
i celkom intencionálne – posúvateľné.
Celkom špecifický a významný zástoj majú v rámci onoho posúvania hraníc
i v rámci kultúry živého jazyka a jazyka živej kultúry – predovšetkým mládežnícke
– subkultúry, v mojich očiach potom najmä subkultúra hip-hopová.
Tejto problematike som sa už vo svojej predchádzajúcej výskumnej činnosti
venoval, a to v statiach “Cool ako výrazová kvalita slovenských filmových
projektov súčasnosti” (tam som na jednom príklade sledoval podľa môjho názoru
charakteristickú a v mnohých prípadoch i kľúčovú výrazovú kvalitu istej skupiny
filmov ako faktov živej kultúry) a “Film Feat. Hip-Hop. (Re)prezentácia hip-
hopovej subkultúry vo filme” (tam som zase analyzoval a interpretoval filmový
artefakt českej proveniencie s „kalambúrnym“ názvom Česká RAPublika).
Hudobný dokument Česká RAPublika zobrazuje v zásade dve ústredné
polohy (re)prezentácie vzťahu subkultúry a väčšinovej spoločnosti –, prehovárajúc
jazykom hip-hopovej subkultúry – polohy feat. (featuring) a vs. (verzus). Ak
vychádzam z toho, že umelecké dielo je do určitej miery vždy odrazom reality (pri
filmovom dokumente by to malo platiť obzvlášť), tak je samozrejmé, že skutočnosť
dielom zobrazovaná či reflektovaná je v ňom semiotizovaná, teda transformovaná
do znakov, aby modelovala obraz „sveta“ alebo určitej jeho časti. Jednou z podôb
takéhoto modelu je potom systém binárnych protikladov, na ktorých základe je onen
obraz konštruovaný. Vzhľadom na to, že hlavnou, takpovediac, premisou Českej
RAPubliky je existencia opozície hip-hopvej subkultúry a zvyšku spoločnosti,
ústredným tento vzťah artikulujúcim protikladom je opozícia my – oni, resp. svoje –
cudzie. Táto relácia sa vo filme objavuje potom ešte v ďalších dvoch svojich
podriadených formách: ako vyjadrenie absolútneho antagonizmu, neporozumenia,
neakceptovania „cudzieho“ kultúrneho kódu alebo ako vyjadrenie síce
dištancovaného postoja, ale čiastočne pripúšťajúceho obohatenie kultúry „my“.
Popri tomto kľúčovom vzťahovom vzorci sa vo filme ešte ukazuje, hoci o čosi
striedmejšie, protiklad staré – nové, ktorého najvýraznejším prejavom je azda
reflexia generačných rozdielov pri vnímaní danej subkultúry. Taktiež však nejde len
o „čistý“ antagonizmus, pretože v niektorých pasážach filmu vstupuje kultúra
starého a nového do vzájomnej interakcie, vytvárajúc tak čosi, čo sa takémuto
prístupu v zásade vlastne vymyká a vzpiera.
V kontexte témy tohto textu sú zaujímavé dve časti/pasáže filmu, pretože
obe súvisia so živým jazykom hip-hopovej subkultúry.

8
Dold, T. (2011). “10 Inspirational Quotes for Language Learners”. Online: http://voxy.com/
blog/index.php/2011/04/inspirational-quotes-for-language-learners/.

192
 „Kapitola“ s príznačným názvom Moje řeč sa venuje stretu (konfrontácii)
spisovného jazyka a jazyka rapu. Jazykovedkyňa analyzuje niektoré rapové texty
protagonistov filmu (najmä potom ich prácu s lexikou). Celú scénu pritom úplne
dokonale vystihuje nápis nad tabuľou v učebni, v ktorej sa daná sekvencia odohráva
– už spomínaný Wittgensteinov výrok: „Hranice mého jazyka znamenají hranice
mého světa.“

“For last year´s words belong to last year´s language. And next year´s words await
another voice.” (T. S. Eliott)9

Keď hovorí americký spisovateľ T. S: Eliott o inom (novom) hlase, ktorý bude
hovoriť slovami „budúceho roka“, slovami „zajtrajška“, akoby hovoril o tom, že
jazyk sa vyvíja a mení z generácie na generáciu, akoby hovoril aj o subkultúrach,
napríklad aj o tej hip-hopovej. Ak beriem do úvahy, že z hľadiska povahy jazyka
práve subkultúry celkom principiálne kladú dôraz na autenticitu a, takpovediac,
pravosť „ich reči“, inak to vlastne ani nemôže byť – nový človek je novým hlasom
nového – živého – jazyka.
Druhá v kontexte tejto štúdie povšimnutiahodná „kapitola“ filmu s názvom
Moje řeč remix vlastne – hoci to ponajprv tak môže pôsobiť – neponúka žiaden
významnejší motív konfliktu či konfrontácie. Stret s jazykovedcami totiž – aj
napriek nosnej výčitke, že rapové texty miešajú štylistické roviny, pretože
pristupujú, slovami jedného z hip-hoperov, k jazyku ako k smetnému kontajneru,
z ktorého si jednoducho vyberajú, čo sa im hodí – v konečnom dôsledku pôsobí ako
„manifest“ akceptácie, pretože hip-hoperi sú rozhlasom v rodnej obci Josefa
Jungmanna, „záchrancu jazyka českého“ (významnej osobnosti národného
obrodenia, českého filológa, lexikografa, spisovateľa a prekladateľa), označení ako
jeho pokračovatelia, teda tí, ktorí budú – odkazujúc k Eliottovým slovám – hlasom
nových slov, resp. slov zajtrajška.
Na záver poznámok k tomuto filmu mám ešte potrebu skonštatovať to, že
Ćeská RAPublika je zaujímavá predovšetkým preto, že ako fakt živej kultúry (predsa
ide o dokument o subkultúre, ktorá je v rámci spoločenských štruktúr v súčasnosti
azda najdominantnejšia) je vlastne autotematizačná, živá kultúra tematizuje samú
seba, svoj vlastný živý jazyk, prirodzene, nevynímajúc. Napriek tomu, že nejde
o „čistý“, „pravý“ dokument, jazyk, ktorým filmový artefakt prehovára k divákovi,
možno považovať za autentický a spontánny.

“Language is a process of free creation; its laws and principles are fixed, but the
manner in which the principles of generation are used is free and infinitely varied. Even the
interpretation and use of words involves a process of free creation.” (Noam Chomsky)10

9
Anonym. (2013). “Quotes About Language”.
Online: http://www.goodreads.com/quotes/tag/lan guage.
10
Anonym. (2001 – 2013). “Language Quotes”. Online: http://www.brainyquote.com/quotes
/keywords/language.html.

193
 Hneď na začiatku, keď som si premyslel konkrétnejšiu koncepciu toho, čím sa
v rámci tohto môjho príspevku vlastne budem zaoberať, vedel som, že scénu
z jednej z epizód amerického kriminálno-dramatického seriálu The Wire chcem
v rámci state aspoň spomenúť a použiť ako ilustratívny, hoci možno trochu
extrémny, príklad toho, čo možno tiež – a prakticky bez akýchkoľvek zábran –
označiť slovným spojením živý jazyk.
Sekvencia zo štvrtej epizódy prvej série s názvom Old Cases, ktorá je tu
predmetom môjho interesu, zobrazuje dvojicu policajných vyšetrovateľov pri
obhliadke miesta činu. Zaujímavé na nej je, že v časovom rozpätí takmer piatich
minút nezaznejú z úst postáv iné slová ako „fuck“, resp. jeho viaceré deriváty
(„motherfucker“, „fuck me“, „fuckin´ A“ a pod.).
Zdá sa mi, že výrok amerického lingvistu a filozofa Noama Chomského
o tom, ako je spôsob užívania fixných zákonitostí a pravidiel jazyka slobodný
a nekonečne rozmanitý a ako je interpretácia a voľba slov aj procesom slobodnej
(alebo voľnej) tvorivosti/tvorby, sú viac ako vhodným sprievodným komentárom
zvolenej ukážky. Fascinujúce pre mňa na dialógu, zachytenom v tejto scéne, nie je
vonkoncom to, že jediným jeho obsahom je vulgarizmus a jeho jazykové
odvodeniny, dokonca ani to, že onen vulgarizmus – ak by som chcel byť objektívny
a v rovine elementárnej jazykovej analýzy dôsledný – je v danom rozhovore vlastne
skutočne funkčne použitý iba raz11, ale to, že účastníci dialógu, teda komunikujúce
subjekty si, zdá sa, rozumejú – nie bez slov, ale s použitím slova jedného, ktoré je
sémanticky, takpovediac, „všeoznačujúce“. O tom, že si protagonisti naozaj
rozumejú svedčí napokon aj fakt, že obhliadka miesta činu sa ukáže byť prínosná a
efektívna.

“Time changes all things; there is no reason why language should escape this
universal law.” (Ferdinand de Saussure)12

Môj výskumný záujem, ktorého je tento príspevok vskutku len tézovitým

zachytením, si taktiež – na základe sledovania živého jazyka v priestore faktov živej
kultúry – kladie za cieľ pokúsiť sa vypovedať čosi podstatné a zásadné aj o
súčasnom, „živom“ svete, o súčasnej civilizačno-kultúrnej situácii a azda tak aj – čo

11
Čosi podobné – používanie vulgarizmov, takpovediac, mimo ich primárny kontext a v inej
ako štandardnej a charakteristickej funkcii – identifikuje aj v súčasnej slovenskej filmovej
produkcii autorka štúdie s mierne ironickým názvom “Slovenčina, ktorá sa na nič nehrá”,
pričom ponúka aj, ako sa domnievam, logické zdôvodnenie predmetného javu: „Tak ako
fungujú vulgarizmy v bežnej reči niektorých societ, aj do filmových dialógov sa dostávajú
i mimo svojej typickej funkcie nadávok, či už ako nositele pozitívneho hodnotenia (ty kokot;
to je popiči) alebo emocionálne vyprázdnené, napr. vo funkcii častíc či prostriedkov
odkazujúcich k nerozvinutosti pomenovacej kompetencie príslušníkov zobrazovaných
spoločenských skupín. Na jednej strane sa tak vulgarizmami spontaneizuje reč postáv, na
druhej slúžia ako prostriedok, na základe ktorého identifikuje divák postavu s istou
societou.“ (Bohunická, 2010:10).
12
Anonym. (2013). “Quotes About Language”.
Online: http://www.goodreads.com/quotes/tag/ language.

194
je v kontexte tejto publikácie ako takej zreteľahodné – naznačiť potenciálne výzvy a
faktické perspektívy lingvistiky a výskumu jazyka. Keď čítam Saussurove slová
o tom, že jazyk nemá prečo (a vlastne asi ani ako) ujsť zmenám, ktoré prináša čas,
potenciálnou výzvou a faktickou perspektívou lingvistiky a výskumu jazyka –
v podstate jedinou – je z môjho pohľadu „nelingvistu“ pozorne a s plným nasadením
sledovať jazyk tak, ako sa mení v čase – venovať sa živému, prirodzenému,
spontánnemu jazyku, ktorý sa nenecháva za každú cenu spútavať a regulovať
vonkajšími normatívnymi intervenciami. Ak je jazyk totiž živý – a nie sám sa
domnievam, že je –, tak premeškať čo i len, samozrejme, pomyselnú minútu by
mohlo mať za následok to, že dôležité okamihy jeho permanentnej a pravdepodobne
„večnej“ evolúcie zostanú jednoducho nezaregistrované.

REFERENCES

Anonym. (2001 – 2013). “Language Quotes”.

Online: http://www.brainyquote.com/quotes/keywords/language.html.
Anonym. (2013). “Quotes About Language”.
Online: http://www.goodreads.com/quotes/tag/language.
Bílik, R. (2011). “Od lingvistiky jazyka k lingvistike reči”. In: Teoretické aspekty
jazykového a literárneho vzdelávania (R. Bílik, M. Beláková, E. Chudíková, R.
Raffaj). Trnava: TYPI UNIVERSITAS TYRNAVIENSIS, spoločné pracovisko
Trnavskej univerzity v Trnave a VEDY, vydavateľstva Slovenskej akadémie vied: 11-
28.
Bohunická, A. (2010). “Slovenčina, ktorá sa na nič nehrá”. In: Současný český a slovenský
film – pluralita estetických, kulturních a ideových konceptů (L. Ptáček, ed.).
Olomouc: Univerzita Palackého v Olomouci: 7-16.
Boszorád, M. (2010). “Cool ako výrazová kvalita slovenských filmových projektov
súčasnosti”. In: Současný český a slovenský film – pluralita estetických, kulturních a
ideových konceptů (L. Ptáček, ed.). Olomouc: Univerzita Palackého v Olomouci: 35-
41.
Boszorád, M. (2012). “Film Feat. Hip-Hop. (Re)prezentácia hip-hopovej subkultúry vo
filme”. In: Minority a film (M. Kaňuch, ed.). Bratislava: Asociácia slovenských
filmových klubov v spolupráci so Slovenským filmovým ústavom: 151-158.
Dold, T. (2011). “10 Inspirational Quotes for Language Learners”.
Online: http://voxy.com/blog/index.php/2011/04/inspirational-quotes-for-language-learners/.
Krupa, V. (1991). “Jazyk – neznámy nástroj”. Bratislava: Slovenský spisovateľ: 164.
Miko, F. (1970). “Text a štýl. K problematike literárnej komunikácie”. Bratislava: Smena:
192.
Orgoňová, O. and Sedláčková, Z. (2010). “Coolový pokec o slangu teenagerov”. In: Slovo,
tvorba, dynamickosť: na počesť Kláry Buzássyovej (M. Šimková, ed.). Bratislava:
VEDA – vydavateľstvo Slovenskej akadémie vied: 151-161.
Plesník, Ľ., ed. (1995). “Ako vstupovať do živej kultúry (Kapitoly z literárnej vedy
a estetiky)”. Nitra: Vysoká škola pedagogická Nitra, Fakulta humanitných vied: 248.
Seubert, F. (2012). “Wortreiche Wortlosigkeiten: Neue Worte für ein altes Gefühl.
Gedanken zu Nur ein Wort von Wir Sind Helden (2005)”.
In: http://deutschelieder.wordpress.com/2012/12/04/wir-sind-helden-nur-ein-wort/.

195
 НЕУТРАЛИЗАЦИЯ НА РОДА ВЪВ ФОРМИТЕ НА ПЕРФЕКТА
В КРАЙНИЯ БЪЛГАРСКИ СЕВЕРОЗАПАД
Владислав Маринов

NEUTRALIZATION OF GENDER IN THE FORMS OF PERFECT

TENSE IN THE FAR NORTH-WEST OF BULGARIA
Vladislav Marinov

Summary: In the present study is examined the case of morphological interference

between unrelated languages. In the speech of some bilingual people from the outermost
Northwestern Region of Bulgaria past perfect tense is expressed by the hybrid construction
where the past participle loses its gender differentiation influenced by the Wallachian dialect.
Over the hybrid construction have influence the gender and the age as the education.
Keywords: gender, forms of Perfect Tense, bilingualism

На северозапад от гр. Видин в повечето селища езиковата ситуация се

характеризира със съчетание на билингвални и диглосни особености. В пос-
ледните теоретични разработки в чужбина и у нас1 наред с установяването на
броя на езиковите формации се налага и диференциацията им по социален
престиж. Ако те се различават въз основа на този маркер (т.е. едната система е
с висок статус, а другата – с нисък), то в тази езикова ситуация се говори не
само за билингвизъм, но и за диглосия.
В делничните разговори в неофициална обстановка възрастните жители
на гр. Брегово (Видинско) и околните селища използват влашки диалект, а в
случаите, когато разговарят с непознат събеседник в официална обстановка,
предпочитат българския език2. Влашкият диалект, използван в билингвалните
села на северозапад от гр. Видин, в основата си е преходен тип мунтенски под-
диалект, чиито особености са се развили на българска територия и са силно
повлияни от българския език. В билингвалната атитюдна скàла всички форма-
ции на българския език са по-престижни от влашкия диалект и могат да се
използват в официална обстановка.
В социолингвистичната литература билингвизмът освен въз основа на
статуса на съставящите го формации, се класифицира и чрез компетентността
на говорещия при използването на различните езици. У. Вайнрайх дефинира
три типа билингвизъм: субординиран, смесен и координиран (Вайнрайх 1969).
При смесения билингвизъм лексеми от базовия (първичен)3 език попълват

1
Вж. Shiffman 1998:205-216; Виденов 2005: 249.
2
За субординацията между влашкия диалект и българския език в района вж. Маринов
2008 :93-101.
3
Първичен е езикът, който човек използва по-често, за да се включи в макроколектива.
Вторичният език е с по-малка значимост за комуникацията, използва се по-рядко или в
по-тесен социален кръг.

196
празните полета при употребата на втория (вторичен) език. „Чистото” превк-
лючване на кодове протича при т.нар. координиран билингвизъм. При него
„говорещият използува отделна семантична база за единия език и за другия
език, включва отделни трансформационни правила за всеки от езиците, без да
ги смесва и кръстосва при пораждането на предикативния изказ. При коорди-
нирания билингвизъм, образно казано, всеки език тече по своя писта, която е
напълно изолирана от другата: лицето мисли на съответния език” (Виденов
2000: 213). Този тип двуезичие се среща предимно при изкуствения билингви-
зъм, когато вторият език се научава чрез учебници, учебни помагала и др.
Между тези два стадия на билингвизъм съществува и трети – суборди-
нираният. При него двуезичният индивид прави сложен вътрешен превод от
първичния на вторичния език, без да отчита подготвеността на събеседника.
На такъв билингвален етап в езиковото си битие са повечето от възрастните
информатори в изследвания район. За тях влашкият диалект е първи (по време
на научаване) и първичен (по честота на комуникативна употреба). Те използ-
ват формация на българския език само в официална обстановка и когато събе-
седникът не разбира влашки. При такава комуникативна ситуация се проявява
субординираният билингвизъм – използват се влашки конструкции, „облече-
ни” в българска лексика. И макар че най-често срещани и най-упорити са ин-
терференциите на фонологично ниво, в изследвания район се наблюдава и
една интересна морфологична особеност – безразличие към рода при облиците
на миналите деятелни причастия в единствено число при перфектните и пре-
изказните глаголни форми в българската реч на билингвите. При предаване на
минали случки в по-голямата част от северозападните български диалекти се
предпочита перфектът (вж. Вакарелска-Немова 1974). Това е общославянска
тенденция, която е анализирана подробно от М. Деянова в Имперфект и ао-
рист в славянските езици. Освен това перфектът се налага като основно време
за предаване на минали събития и в българските говори в Румъния (вж. Стой-
ков 1967, Младенов 1993). За някои автори използването на перфекта е свър-
зано с отдалечеността на случката от момента на говорене, както и участието
на говорещия в нея (свидетелски/несвидетелски разказ) (вж. Младенов 1969,
Младенов 1993, Стойков 1967, Трифонов 1905 и др.).
Билингвите в крайния български Северозапад, когато трябва да разкажат
на влашки за минала случка, обикновено използват румънския сложен перфект
(Perfectul compus), който се образува аналитично с помощта на спомагателния
глагол a avea ‘имам’ + неизменяема форма на стр. причастие.

ед. ч. мн. ч.
1л. am lucrat 1л. am lucrat
2л. ai lucrat 2л. aţi lucrat
3л. a lucrat 3л. au lucrat

197
 За разлика от румънски, където формите за 1л. ед. ч. и 1л. мн. ч. съвпа-
дат, във влашки съвпадат и тези за 3л. ед. ч. и 3л. мн.ч.

влашки български
1л. ам лукрàт съм работил/-а/-о
ед.ч. 2л. ай лукрàт си работил/-а/-о
3л. а лукрàт е работил/-а/-о
1л. ам лукрàт сме работили
мн.ч. 2л. ац лукрàт сте работили
3л. а лукрàт са работили

Характерна словоредна особеност е, че във влашкия диалект мястото на

спомагателния глагол a avea е постоянно – пред причастието, за разлика от
позицията на глагола съм в българския език. Освен това в българския език има
4 форми (3 в ед. ч. и 1 в мн. ч.) на причастието, докато във влашки формата е
само една (неизменяема)
При изследване на българската реч на билингви, които са над 65-
годишна възраст и са с начално образование, бе констатирано, че повечето от
тях продуцират реч, използвайки трансформационните правила на „вътрешния
превод”, характерен за субординирания билингвизъм. В резултат на което че-
тирите „български” форми на причастието под влияние на неизменяемата
„влашка” форма обикновено се предават с контаминирана форма, в която е
неутрализиран родът. Тъй като билингвите в изследвания район имат някакво
образование, четат вестници, слушат радио, гледат телевизия и знаят причаст-
ните форми, те се опитват да ги употребят „вярно” в разговор на български, но
невинаги успяват и разчитат на контекста, за да се активизира „правилното”
значение. В случките, които разказват, е по-важно колко са субектите или
обектите в локутивния акт, а не техният род.

И1 (Е. С-ова): И_сме_излезнàли тàм на_хорòто и_нùе ииии /

съм_се_хфанàл и_àс до нèго тàм. Съм_отиш л да_го_вùдим и_àс.
Мàйка_ми_е сед’àл такà да_ме_чàка мèне. Тòй/ д’àдо_ми/ такà_е /
казвàла. И_съ_ме_карàли и_мèне да_хòдим иии àс съм_ходùл / кфò
дъ_прàвим. Нàште съ_сед’àли и_àс/ ъъъ/ с м им_казàл // че_ùскам
за_нèго да_се_жèним.
И2 (М. М-ов): И_тòй/ брат_ми зèла/ зèл да_говòри с_т’àх. Дрỳк
т’à не_е_искàл да_вùжда. И_ми_е_казàла / ъъъ/ казàл тòй на_мèне.
И3 (Т.М-ова): И_кàто пàднала тàм с_мотòрạ ииии / и_се_убùл
нам’àсто. Си_дошлà (слушателят е мъж) сегà да_ти_раскàзвам. Т’à
пòсле ме_е_вид’àл и_казàл на_нàште. Мòйта прийàтелка си_е_купùла
от_онùа хýбавите ъъъ домàти за_расàт да_прàви. Днèс като_с м
излезнàл на_студ и_мèее ъъъ забол’à крак .
И4 (М.П-ова): Съм_ходùl на_прàзници при_нàште, амаа нùкогъш
не_съм_ходùl без_м ж_ми. Женùl_съм бèз_да знàйът нàште. И_àс
не_с м искàl такà. И_тогàва àс съ_минàl прес_пòртата и_с м ъъъ

198
 се_качùl у_коlàта. Тỳка не_с м имàl сфек рва. И_съм_прекàраl lòши
рàботи. Работùl_съм на_полèто. И_мàйка_ми е_почнàl такà да_плàче
и_казàl на_бàшта_ми да_не_ме_дàва.
И5 (С. Т-ова): Не_с м оставàл сама, не_с ме_остàвили нàшите
сама да_не изб’àгам. И_мàйка_ми като_флезнàл тàм при_т’àх и_тè
не_съ_искàли да_отвàр’ат вратàта. Мàйка_му_е идвàл тàм у_Г мзово.
Със_нèго съм_тръгнàл и_сме_избегали. Баштà_ми / сед’àла тàм
и_го_е_чакàл. И_съм_ходùл и_àс на_хорò кàто дрýгите.
И6 (М. П-ов) Тàм сестрà_ми е_хòдил с_прийàтелки. И_пòсле т’à
го_е_вид’àл з_дрỳги.

Както личи от примерите, някои от информаторите се поправят, т.е. уме-

ят да различават българските форми по род и число. Смесването настъпва пре-
димно след паузи, когато говорещият превежда „на ум” от влашки на българс-
ки. В алегровата реч, и то предимно при жените, повечето „несъгласувани с
пола” на подлога форми остават непоправени.
Ж. Бояджиев отбелязва, че „отсъствието на род обикновено е компенси-
рано с някаква друга делитба, напр. … одушевеност/неодушевеност или с раз-
граничението лице/не-лице” (Бояджиев 1995:134). Опозицията одушеве-
ност/неодушевеност при определянето на рода на съществителните в румънс-
ки език е водеща. Докато в български трите рода са семантично равнопоставе-
ни, в румънски от ср. р. могат да са само съществителни, обозначаващи пред-
мети (с изключение на animal ‘животно, добитък’, mamifer ‘бозайник’ и др.).
Но се наблюдава тенденция за отстъпление на средния род за сметка на мъж-
кия род при съществителните (GLR 1963:57). При прилагателните имена този
процес е отишъл още по-далеч и когато трябва да се съгласува прилагателно
със съществително от ср.р., тогава прилагателното в ед.ч . получава окончани-
ето за м.р., а в мн.ч. – окончанието за ж.р. (в румънски за разлика от български
има родова диференциация при прилагателните и в мн. ч.).

ед. ч мн.ч.
м.р. ж.р. ср.р. м.р. ж.р. ср.р.
рум. copil fată frumo- bloc copii fete blocuri
frumos asă frumos frumosi frumoase frumoase

Във влашкия диалект смесването на рода започва още при съществител-

ните имена. Процесът, който е започнал в румънски, във влашкия вече е прик-
лючил. Останали са много малко лексеми, които граматично могат да бъдат
определени като съществителни от ср. род, прилагайки правилата на румънс-
ката граматика (вж. Стоянова 2008:28-31). Заради формалните граматични
маркери, нито един от информаторите, дори и от по-образованите, не можа да
посочи на влашки съществително от ср. род, защото билингвизмът в района е
естествен и влашкият диалект никога не е изучаван „по учебник” (в района не
е имало и румънски училища).

199
 Използването и уточняването на родовите маркери зависят от говоре-
щия. Участниците в делничния разговор са ясно определени (адресант и адре-
сат). Техният пол, съответно граматически род, в по-голямата част от случаите
не се подлага на съмнение, приема се безусловно. Аз (говорещият) е в центъра
на комуникативния акт. Продуцирането на локутивен акт от негова страна се
осъществява с помощта на съвкупността на лингвистични и екстралингвис-
тични средства, които той владее. Когато се наложи да използва причастни
форми във влашка реч, говорещият разчита на контекста. Полът (респ. родът)
на 1л. (Аз) и на 2л. (Ти) са иманентни, но когато адресантът говори за 3л. и за
мъж, и за жена във влашки ще използва една и съща форма. Както отбелязва
М. Илиева: „Близостта на аз и ти (подч. е на М.И.) се проявява и във факта, че
личните местоимения за първо и второ лице игнорират представата за пол,
разчитайки на ситуацията, докато при трето лице полът се изявява недвусмис-
лено дори и в езици като английския, които са загубили граматическите пока-
затели на тази физиологична особеност (категорията „род”)...“ (Илиева
2004:41).
За да се диференцира родът на обекта, субектът ще разчита или на ин-
формираността на слушателя, или ще добави собствено име, съществително за
роднинска принадлежност, местоимение и др., т.е. ще уточни рода с помощта
на думи конкретизатори.
При проявите на субординиран билингвизъм и при снижено езиково
внимание съвсем естествено възрастните билингви започват да смесват при-
частните форми в българската си реч, тъй като цял живот не им се е налагало
да ги разграничават по род във влашки. При вътрешния превод от влашки на
български, характерен за субординирания билингвизъм, информаторите в изс-
ледвания район включват в идиолекта си произволна форма за род, която оба-
че е граматически правилна откъм число. Смесването обикновено настъпва
при бърз темп на речта, а след пауза може информаторът да се поправи и да
използва правилната форма. Вероятно двуезичното съзнание успява да съчетае
двете системи – българската (с 4 форми) и румънската (с 1 форма), и да създа-
де една симетрична, в която има 2 форми (1 за ед. ч. и 1 за мн.ч.). За двуезич-
ните информатори, за да има правилна граматична употреба на причастните
форми, трябва да са изпълнени две условия: 1) да е използвана българската
лексема; 2) да е съобразена с числото на обектите и субектите в комуникаци-
онния акт. Както вече беше казано, вероятно при билингвите от гр. Брегово и
околните села родът е иманентен и се подразбира от контекста. Нерелевант-
ността на рода и компенсирането на липсата на формално окончание с употре-
ба на думи конкретизатори донякъде потвърждават думите на Ж. Бояджиев, че
„…граматичният род е лишен от смисъл (и в индоевропейските, и в семитски-
те езици)” (Бояджиев 1995:138).
От казаното дотук следва, че разрушаването на трикомпонентната родо-
вата симетрия при съществителните имена във влашкия диалект е стигнало
докрай и средният род е отпаднал. Среща се единствено в българска реч под
влияние на правилата в българския език, където родът на съществителното
име може да бъде проверен при съчетание с един / една / едно. В румънския

200
език такава проверка е невъзможна, тъй като там формите на един и едно съв-
падат – un. Това води до автоматично прехвърляне на всички съществителни
имена, които в румънски са от среден род, към групата на съществителните
имена от м.р. във влашкия диалект. Оттук се нарушава и парадигмата при при-
лагателните имена, където има още по-големи разлики с категориите род и
число на прилагателните имена в български. В румънския език прилагателните
имат форми за м. и за ж. р и в мн. ч., напр.

ед. ч. мн. ч.
м.р. bun buni
ж.р. bună bune

Както личи от извадките от записите, объркването на рода при причас-

тието е с по-висока фреквентност при жените. В по-голяма степен в „женска-
та” реч родът се носи от подлога и при причастието в сказуемото не е от зна-
чение. Вероятно затова жените често продължават изказването си, без да се
поправят, разчитайки на биологичния маркер „пол” на подлога, който иззема
функциите на граматичния – „род”. По този начин в крайния български Севе-
розапад се появява нова „хибридна” конструкция на мин. неопр. време, която
по несъгласуваност на причастието по род формално се доближава до романо-
гръцките конструкции *casum habeo и factum habeo (имам + неизменяемо мин.
страд. причастие) (вж. Асенова 2002: 244), но паралелно с това се образува с
помощта на глагола съм (по славянски модел).
Мъжете, освен че грешат по-рядко, в повечето случаи веднага се попра-
вят, т.е. те усещат родовата диференциация и необходимостта от съгласуване с
рода на подлога. Това се дължи на социалния опит, който при възрастното
поколение е обвързан с пола и оказва влияние върху структурирането на из-
казването на български език. В патриархалните билингвални общности полът е
един от основните фактори при определяне на пътя, по който индивидът ще
трупа социален опит4. Мъжете и жените получават различни възможности,
което се отразява и върху комуникативните стилове на двата пола5.
Освен пола, другият релевантен фактор за проявите на неутрализацията
на рода във формите на перфекта е възрастта. Липсата на явлението в речта на
средното и младото поколение сочи, че то е характерно за един отминал етап
на развитието на билингвалната ситуация и ще изчезне с трайното установява-
не на българския език като първи и първичен в крайния български Североза-
пад.

4
За значението на генератива пол и влиянието на социалния опит върху българския
език на билингвите вж.: Маринов 2008: 64-65 и Маринов 2011.
5
Комуникативните стилове вътре в семейството са разгледани от К. Алексова в „Ези-
кът и семейството”. С., 2000.

201
 ЛИТЕРАТУРА

Алексова, К. Езикът и семейството, С., 2000

Асенова, П. Балканско езикознание, В. Търново, 2002
Бояджиев, Ж. Увод в общото езикознание, 1995
Вакарелска-Немова, Д. Към въпроса за миналите времена в някои северозападни
български говори. // В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследва-
ния. С., 1974.
Виденов, М. Диглосията (с оглед на българската езикова ситуация). С., 2005.
Деянова, М. Имперфект и аорист в славянските езици. С., 1966.
Илиева, М. Българинът в своите местоимения. В. Търново, 2004.
Маринов, В. Билингвална интерференция в крайния български северозапад. В. Търно-
во, 2008.
Маринов, Вл. За влиянието на социалния опит върху лексикалния репертоар на би-
лингвите // Проблеми на социолингвистиката, т. 10, С., 2011, с. 361-365
Младенов, М. Сл. Говорът на Ново село, Видинско. Принос към проблема за смесе-
ните говори. (Трудове по българска диалектология. Т. 6). С., 1969.
Младенов, М. Сл. Българските говори в Румъния. С., 1993.
Стойков, Ст. Банатският говор. (Трудове по българска диалектология. Т.3). С., 1967.
Стоянова, Д. Румънска граматика, С., 1998
Трифонов , Ю. Синтактични бележки за съединението на минало действително при-
частие с глагола съм в новобългарския език. // Периодическо списание на Бъл-
гарското книжовно дружество в София, 1905, кн. 3-4, с. 155-192.
Gramatika limbii romăne, II, 1968, Bucureşti
Schiffman, H. F. Diglossia as a Sociolinguistic Situation. – In: Handbook of Sociolinguis-
tics. Oxford, 1998, 205-216.
Weinreich, U. Languages in Contact: Findings and Problems, The Hague, 1968.

202
 СЪЮЗЪТ ПЪК В БЪЛГАРСКАТА РАЗГОВОРНА РЕЧ
Радослав Цонев

THE CONJUNCTION PÂK IN THE BULGARIAN COLLOQUIAL

SPEECH
Radoslav Tsonev

Summary: Subject of this study is the role of the conjunction pâk in the Bulgarian
colloquial speech. Attention is paid to its frequent use in informal communication in struc-
tures that are a typical feature of the oral communication (anacoluthon, frame constructions,
interrogative remarks, uncommunicative utterances, etc). With numerous examples is noted
its wide distribution in eastern and transitional Bulgarian dialects and its presence in Bulgar-
ian literary works. Probably the frequent use of the conjunction pâk in eastern parts of the
Bulgarian dialectal linguistic territory (in the dialects that became the basic of the literary
language), and its wide dissemination in fiction literature are the main prerequisite for the
full and the various functioning of pâk in the speech of representatives of the intelligentsia in
unofficial and informal situations.
Keywords: syntax, colloquial speech, conjunction pâk, conversational structures, un-
communicative utterances.

В различните речници на българския език произходът на съюза пък е

обясняван еднотипно. В своя етимологически речник акад. Стефан Младенов
не го разглежда самостоятелно, а го свързва със съюза па (Младенов 1941:
407). В Българския тълковен речник (БТР 2003: 793) с примери са определени
функциите на пък (за съпоставяне, противопоставяне, присъединяване и др.),
без да се обръща внимание на неговата етимология. Произходът на пък е де-
финиран в Български етимологичен речник (БЕР 2002: 40) като видоизменение на
наречието пак (стб. пакъ ’отново, повторно, все още, въпреки това’), при което
гласната а е преминала в ъ в безакцентна позиция (срвн. диал. кък < как). Зна-
чението на пък се е развило от първоначалното ’отново’. За произхода на пък
от старото наречие пакы - пакъ с редуциран коренен вокал, поради енклитичния
характер на съюза, говори и К. Мирчев. Той отделя специално внимание на два
специфични случая в неговата употреба: честото му използване заедно със
съюза а (за засилване на противопоставянето), в каквато роля пък наподобява
функцията на старобългарския съюз же (напр. овъ же хоуждеи приносъ показаста,
Супрасълски сборник, 376, 9–10), а също така и употребата на пък при раз-
делителни изречения с отрицание, в които той придава на изреченията сянка
на противопоставяне. Подобно използване на съюза пък се открива за първи
път в Копривщенския дамаскин от XVII в. (напр. не бѣхꙋ тврьдѣ богаты ни пакъ
сиромаси, 196) (Мирчев 1958: 233). Показателна за силното присъствие на гово-
рими елементи в този дамаскин е и засилената употреба на съюзната връзка
ами, също типична за разговорната реч, която е най-често използваната при
противопоставяне в дамаскина.
Съюзът пък принадлежи към групата на същинските съюзи в нашия
език (заедно с други подобни съюзи като а, ако, ала, ама, ами, да, дето, и,
или, като, ни, нито, но, па, та, то, ту, хем, че, я). Съюзната връзка пък е от

203
н а й – ч е с т о и з п о л з в а н и т е съюзи в съвременния български език (Боя-
джиев 1998: 357). Характерни особености на същинските съюзи са: липсата на
собствено ударение, поради което те формират акцентно единство със следва-
щите ги думи, по-абстрактните черти, които изразяват, както и зависимостта
им от другите строежни елементи на изречението, а не от семантичните роли
на неговите части (Граматика 1998: 31).
Според синтактичните отношения, които изразява (основно за противо-
поставяне и съпоставяне на две равноправни прости изречения в състава на
сложното), пък принадлежи към групата на простите противопоставителни
(съпоставителни) съюзи от типа на а, ала, ама, ами, но, обаче, само и др. Този
вид съчинителни съюзи се отличават не само по своята роля и употреба, но и
по стилистичната си характеристика (но и обаче са типични за книжовната
реч, а е стилистично неутрален, а ами, ама, ала и пък се използват предимно в
битово-разговорната реч) (Граматика 1982: 462). Широкото разпространение
на пък в разговорната реч е отбелязано и от К. Попов (Попов 1998: 312).
Вън от всякакво съмнение е, че съюзите са думи, които имат важна гра-
матична роля при синтактичното изграждане на езика и при свързването на
отделните му единици. Като несамостойни части на изказа1 те служат за съе-
диняване на различните му компоненти (изразяват отношенията между тях) и
са в състояние напълно да променят смисъла на изказването и вида му. Из-
между съюзните връзки пък е една от най-фреквентните в разговорната реч.
Честото ù използване в устното общуване проличава и от факта, че тя се на-
режда на девето място по употреба сред съюзите в ранговия списък на „Често-
тен речник на българската разговорна реч” (преди нея са съюзите и, да, че,
ама, ами, а, обаче и ако) (Николова 1987: 212).
Примерите в това изследване са записани както от лични наблюдения (от
колеги, студенти, информатори на улицата), така и от телевизионни продукции
и радиопредавания.
А. Основните случаи, в които се употребява съюзът пък в р а з г о в о р -
н а т а р е ч на книжовния език в монолог, диалог и полилог, могат да бъдат
типологизирани по следния начин:
1. З а п р о т и в о п о с т а в я н е :
1.1. Свързва изкази, в които се изразяват противоположни действия, със-
тояния или факти.
Първо гледат да приберат парите на хората / пък бързат / да не изпус-
нат нещо.
В началото беше голям мазник / пък кат го настъпих / обърна плочата.
Иначе е ного свестен / ако пък може да те прекара / още по-добре.
Чудя се понякога / как хубаво да говори // пък нищо не върши като хо-
рата.
На теб не са ти вкусни / пък за мене са си супер.

1
Под изказ тук се има предвид „част от речев акт (от речева изява, от реплика), огра-
ничена от сигнал за край – препинателен (най-често точка) в писмената реч и интона-
ционен (пауза) в устната реч” (Попова 2009: 152).

204
 В диалогична реч2:
< Р: - Какво стана с предния му герой / друида?// >3
В: - Нещо се ядоса и го изтри // пък после му го върна админа.

< К: - Дали ше го метнат? // >

< В: - Той не е наивен. // >
К: - Абе и аз уж не съм / пък ме врътнаха с парфюмите.

В полилогична реч:
< Ф: - Ти още ли? // >
< Р: - Еми… (повдига рамене) // >
< Ф: - Няма ли да се отказваш? // >
< Р: - Не знам. // >
И: - Той и Ванката се чудеше / пък после се махна / и сега е доволен.

1.2. Обединява изкази, в които резултатът във втория изказ е обратен

на очаквания резултат от действието в първия изказ:
Те и от комисията само увеличение искаха / пък като скочиха хората /
намалиха тока.
Испания са къде – къде по-добре от нас / пък и там се скъсаха да про-
тестират.
Сички са една стока / Ного са чесни и добри с хората преди избори //
пък след това / иди ги стигни.

В диалогична реч:
< И: - Милан са добри в момента. // >
Р: - И Манчестър са добри / даже поведоха на Реал / пък загубиха / и то
като домакини.

< К: - Леле ще ме побърка това дете! // >

< Д: - Не слуша ли? // >
< К: - Голям инат / вбесява ме.// >
Д: - Без да ти се бъркам / ама ти го оставяш да ти се качва на главата
/ пък после чакаш да те слуша.

1.3. Въвежда нов изказ в крайна позиция, който се противопоставя на ка-

заното в предходните изкази:
Направи се на мъж / изпокара се със сички // пък сега си чука главата.
Костов заигра с тецовете / Шулева продаде ерепетата / тройната ко-
алиция си напраиха вецове / пък после ни лук яли / ни лук мирисали.
2
Тук не разглеждам проблемите на диалогичната и груповата комуникация, а изнасям
диалога само като фонова рамка за изясняване на ситуацията.
3
Изказите, с които в процеса на комуникативния акт се поддържа общуването, тук са
поставени в триъгълни скоби, като по-малко значими за конкретното изследване.

205
 Първо искаше Бейби аморе / после телефон // пък сега ми ревеш за таб-
лет // Айде спри се / ако обичаш.

В диалогична реч:
< Й: - Как си? // >
Р: - Горе – долу / имах кофти моменти тая година / Ама вече съм решил
/ живей си живота / пък да става / каквото ще

< И: - Скъсаха се от кражби тия // >

Б: - Абе то и това секи не го може // (смее се) Аз нека да направя пара-
та / да си оправя живота // пък сетне да ме търси / който иска

2. З а с ъ п о с т а в я н е :
2.1. Съпоставя две еднакви части на изказа в диалогична реч:
< Д: - Ти отдавна ли го познаваш? // >
< Р: - Две – три години някъде // >
< Д: - А свестен ли е? // >
Р: - Да ти кажа / в началото ми се стори добряк / пък после тъпак.

< Г: - Малко парченце / сигурен си? / добре / чакай // >

< Д: - Избери клечка / >
Г: - … (избира клечка) // Еее / егати / уж дръпнах дългата / пък тя къ-
са.

< М: - Надявам се / че има ного млади хора / коит са заразени от това

изкуство // >
С: - Има / (усмихва се) / Те и стари идват / пък и млади.

2.2. Свързва два изказа, в които се посочва някаква разлика или нес-
ходство в изразяваните от тях действия и състояния:
Обяснявам / че не е вярно / пък хората си викат / тя лъже.
Да не би да има нещо / пък да не знам

В диалогична реч:
< Р: - Какво си направила сега? // >
< Й: - Нищо // >
Р: - Мааш там с ципа / пък как е закопчан / не ти пука.

< Д: - Почвай с домашните // >

< Й: - Е сега // >
Д: - По-бързо / само мрънкаш / че нямаш време / пък цял ден се шмат-
каш

< Р: - Колко сме? // >

< М: - Трима // >
< Р: - Ганчо ше го земем ли? // >

206
 М: - Абе нека първо дигне левъл / пък после ше видим

2.3. Съпоставя изкази, в които се извършват едновременни или последо-

вателни действия:
Първо пеша до санаториума / после упражнения / пък накрая и опори
стотина.
Ти изкарай математиката / пък после ако мойш/ и теста по английски.

В диалогична реч:
< Н: - Измива се / слагаш подправки // >
< Д: - Какви? // >
Н: - Черно пиперче / олио / да постои в марината поне два часа / пък ти
през това време мош да си праиш десерта.

< Р: - Ше сядаме ли? // >

< И: - Масата сложена ли е? // >
< Р: - Не знам // >
И: - Ако искаш / аз да напраа салатата / пък ти да опраиш масата през
това време.

3. З а с ъ е д и н я в а н е :
3.1. Свързва еднакви части в изказа, които се изреждат или изброяват,
като се повтаря пред всяка част:
Слънчице е тя на баба / пък умна / пък послушна / страхотно дете.
Шапка им свалям / такава мизерия в болницата / но лекарите ного доб-
ри / пък внимателни / пък учтиви / да се не надява човек в България.
Стане сутрин / пък кафенце / пък цигарка / лайф из лайф.

В диалогична реч:
< Ч: - Как беше? // >
Р: - Супер / два дена релакс / пък ядене / пък пиене / колко ти е кеф /
< Ч: - Нещо снимки напра'и ли? / може и ние догодина >

3.2. Съединява изкази с равностойни едновременни или последователни

действия:
Викам да оберем и асмата / пък да си ходим.
Дай да погледна / пък да почвам с готвенето / че се замотах нещо.
Глей са / ако искаш / айде си помисли / пък после изявявай претенции.
Просто обиколихме малко / разгледахме / пък си тръгнахме очаровани.
Като съм вкъщи / пиша / пиша / пък си полегна за две минути.

4. З а п р и с ъ е д и н я в а н е :
Присъединява изказ, в който се добавят нови мисли, които допълват,
разширяват или доразвиват темата на разговора (най-често в съчетание със
съюза и):
Гушни ме / писна ми / пък може да спреш да къцкаш на компютъра.

207
 Аз и преди много тлъсто не обичах / пък сега хептен с тея проблеми.
'Се едно са / 'се едно са снимали лице на кукла барби / пък и дрехите са
същите.

В диалогична реч:
< Д: - Според мене там си е добре .// >
< А: - Верно ли? // >
Д: - Еми да / евтино е / спокойно / пък и Созопол е наблизо.

< И: - Нейна идея ли е картината? // >

Р: - Нейна / пък и на мене ми харесва.

5. З а е д н о с д р у г и с ъ ю з и и л и ч а с т и ц и за усилване на зна-
ченията им:
Искаха да станем територия / където хората са свободни / пък макар
и простаци.
Аз уж добро да направя / пък то какво се получи / егати.
Той нека даде парите / а пък дали ше спечели / не се знае.
Сега секи иска нещо / секи за нещо претендира / а пък какво той дава
на държавата / това не е важно.
'Ем му е хладно / хем пък да не му фане тука кръста.

В диалогична реч:
< К: - Айде де / един час те чакам // >
< В: - Сори // >
К: - Кво сори / Каза рано сутринта / пък то обяд ше стане

Много честа в разговорната реч е употребата на пък като ч а с т и ц а . В

такава функция пък служи:
1. За усилване, наблягане и подчертаване на думи в изказа:
Ако няма места в хотела / ше си се върнем пък в Благоевград при
наш'те.
Едвам приключих с отчитането / пък са и ревизия.
Леле пък тая Ваня как се е надула / не мош я познаеш.
Той самия пък се засили да влезе вътре / ма не беше допуснат.

В диалогична реч:
< Р: - Леле, Влади цял ден спи / няма ли да го будиш? // >
И: - Пък да спи / к'во ми пука / той така си проспа късмета.

2. За изразяване на изненада, учудване и недоумение:

Айде сядай и почвай да ядеш Рая // на тебе пък какво ти става тая ве-
чер!

В диалогична реч:
< Р: - Кога се върна?// >

208
 < Ч: - Има-няма една седмица // >
< Р: - Как беше? / трудно ли е? // >
Ч: - Ти пък! / не ме ли познаваш!

Д: - Аз им обяснявам подробно и внимателно / пък на тях им е смешно. //

< Р: - Защо? // >
< Д: - Откъде да знам / напрао ме вбесиха. >

< Р: - Голем красавец бил тоя Гришо / щом го спрягат за гадже на Ма-
рия Шарапова. // >
И: - Да бе (поглежда с недоверие) / чак пък толко готин ли е?

3. За усилване на изразителността на въпросителни думи:

Щял да ми плати до месец / Как ли пък не?! / ше го чакам цел месец аз.
Мислех си снощи / как пък така не можа един път да се обади и да ка-
же нещо нормално?! / Секи път само глупости и проблеми.
Сто пъти повторих / сто пъти / защо пък един път не ме послуша?!

4. За създаване на пауза в началото на изказването в диалогична реч:

< Д: - Къде да идем в събота? // >
Р: - Пък… / на „Трите буки” / ако искате .

< Т: - Кой ше стане шампион според тебе? „Левски” ли? // >

С: - Пък … / знам ли / може и „Литекс” тая година да са.

< Й: - Ще хапна едно кексче // >

Д: - Е пък… / не преяде ли вече с мусака?

5. За изказване на пълна увереност в твърдението в съчетание с нà:

Ако Кобрата не го смачка / пък нà / Кличко си избира само слаби про-
тивници.
Ако при такива протести / правителство може да издържи повече
от един месец / пък нà.
Много е добър / ако не стане титуляр до края на сезона / пък нà.

6. За усилване на несъгласието в края на изказа в диалогична реч:

< Д: - Дай я!// >
< Р: - Не! // >
< Д: - Дай я, бе! // >
Р: - Няма пък! //
< Д: - Ей / детенце! >

< М: - Ти не глеаш ли политически предавания? // >

В: - Не гледам пък.

209
 Б. Типична за съюза пък е и употребата в р а з г о в о р н и к о н с т р у к -
ц и и , някои от които ярко се отличават от книжовните изрази:
1. В анаколути (прекъснати, недовършени изказвания) в диалогична реч:
М: - Те и румънците така говореха пък… //
< Н: - Зарежи ги румънците / глей нас си. >

В: Толко се надявахме / че ше дойдат пък… //

< К: - Карай. >

Й: - Нали на сички щеше да дадеш пък… //

< Р: - Земи де / кво се обясняваш. >

В: - Абе ние да влеземе пък… //

< Р: - И какво като влезем / като не познаваш никой. >

2. Във въпросителни изкази:

Нали беше ного отворена / пък са ше ми ревеш ли?
Знаех си / че така ше стане / пък поне ти ше доеш ли?
На кино / на кино / списание / списание / пък сега ще ми се цупиш ли?
Постоянно ти праа услуги / пък са иам да ти връщам а?

3. Във въпросително-отрицателен изказ:

Пък оня ден не мина а? / Нали щяхме да пием кафе?
Пък той не го ли знае отпреди? / Как се е фанал не ми е ясно.
От една седмица ме врънкате / пък няма ли да ви писне накрая?

В диалогична реч:
< И: - Дай ми хилтата! // >
< Й: - Кое е хилта? // >
И: - Пък ти не знаеш ли?

4. В некомуникативно емоционално изказване (в диалог):

< Д: - По – тихо! // >
< Й: - Мамо пък! // >
Д: - Нито пък / нито гък / думичка да не чувам!

< И: - Ти пък си чакай / има шанс май. // >

Р: - Пък / мък / свърши тая!

5. В изкази, в които пък се удвоява (най-често при хезитация):

Бе нека дойде мача / пък… / пък… ше се види кой ше бие

В диалогична реч:
< И: - Дени кво / тръгвате ли си? >
Д: - Ше идем до селото / да обядваме / пък… / пък… / после мое пак да
дойдем.

210
 < Й: - Тая година пак ли сме на Черноморец? // >
Р: - Нека Весо да се обади / пък… / пък… ше решим.

< Е: - Той не обича да дава интервюта. // >

Г: - Сложете му микрофон / пък … / пък… / ако иска ще говори / няма
насила я

6. В рамкови конструкции:
Како / моля те / пък и ти си една пък.

В диалогична реч:
< Д: - Не е ли по-добре с дънки? // >
Й: - Пък аз така искам пък.

< К - Почваш ли? // >

П: - Пък няма пък.//

7. В изказвания, в които пък се повторя с добавяне на нов елемент:

До изборите обещават / пък после / пък после сичко обещано се забра-
вя.
Уж щеше да звъннеш / пък не се обади / пък въобще не се обади.
Елее колко са готини / пък са и нови / пък са и чисто нови.
Те напълниха гушите / пък сега ше ги гонят / пък са ше ги гонят мафи-
отите.

8. В подчинени изкази, които предхождат главния:

Пък са хубави / узрели / дават ги на животните / язък.
Пък и данъчните са го нападнали / не му стигат другите проблеми.
Пък сега няма / едно време имаше.
Пък напук го прави / знае / че не е прав.

9. В изказвания, които са съчинителни по форма, но могат да бъдат и

подчинителни по функция:
Сложи повече черен пипер и малко олио / пък прави пържолите по-
вкусни.
Тръгвате ли? / айде по-живо / пък ше закъснеем / да му се не види!
Не изпитвам никакво удовлетворение / пък в тази партия сичко става
по трудния начин.
Не му се става рано / пък снощи пи до никое време.
В. Съюзът пък с голяма част от посочените случаи и функции е широко
разпространен и в б ъ л г а р с к и т е д и а л е к т и 4. Откроява се неговото нали-
чие в източните български говори, откъдето е влязъл и в разговорната форма
4
От друга гледна точка, този въпрос е разгледан от М. Лилов (Лилов 1965: 3–66) в
дотогава излязлата диалектоложка литература.

211
на книжовния български език: в североизточните диалекти – шуменски говор
(àс ше прувòд’ẹ Найдинàка за удъ, а пък тù да ùдеш пудùр’ä му а че да го
убùш; Пък тийà реклà: „туй врäме тòй пỳкнъл за студèнъ удъ”; Тỳка на сър-
то стàрт’ä кат мън’ä пък от абъ нòс’ẹт; Пък кумшùйно му, сèтен сиромàх
със òсем д’ẹцà и девèтото ф път, той слỳгувал на богàтино, пък и женà му с
кубùлицъ от вратà на вратà чỳка…; тòй със злàтнит’е дрèхи - гòспот’ демèк
– пък тийà сèннъла въз гòспод’а въз кол’àното; Тùй шẹ йẹдът рùбичк’и, пък
тòй шẹ квàси чорбùчкътъ. (Милетич 1989: 175–176, 180–182, 184); преславски
говор (Пък то сùнкуту былу ùстна; Пък ний у думà ш’ъ гòтвим зъ гулèйа ви-
чъртъ; Дв’à тъвы з’ùли, кòкъл’тъ кът п’ùчину, дв’à тъвù с урùс, инъ тъвъ пък
бъшкъ нъстрънù зъ кутумàнуфци (Каравасилева 1968: 253); еркечки говор
(…куйàт си ùска мòмака ша вàл’а с нèгу, пạк кату не гу ùска, ша стàне, ша
б’àга, тòй ша стàне, ша йа ловù. (Стойков 1955: 366); троянски говор (Пък
мъжèти къту ги вùд’ аа, ч’ и ùдат, б’ àгаа приз дùрнътъ връчкà; Пък те
ùскаа дъ им гòтвим, ъмъ сè ỳбуу – ръкùъ, пùли, млùн; Пък нùй къту съ
ужèнихми с чùчъ ти Ивàнъ , нъ ис’ънтъ гу зèъ вуйнùк. (Ковачев 1968: 237); в
югоизточните говори – странджански говор (Децàта хми дùгат къштата на
главàта си, пък мàйката хми ше речеè: „Д’àца, мùте да такà!”. (Горов 1962:
59); гюмюрджински говор (Уйнà нъмòй дъ ùма, пък сùчку ỳбу; Мъшките ни
живêехъ със еннò пъсене, със уфцùте, чубанйе ъв бълканът, пък жèните ни
зùмну врêме сùчку ф сèлу; С’àнъ нèгу ùмъ пèнсийъ, пък нъ мèне н’àмъ пèнсийъ;
Пòгледай гу тù с’à, пък йà дъ пòченъ. (Бояджиев 1972: 208, 217); родопски
говор (С’егà ти си сèднала на ад’ùнън стòл, пък на дрỳгън стòл ш’е ти йе
л’ибòвн’икън; ỳшким фърл’ил кърстън, пък тò гу н’è фърл’ил; Та да са збùра,
д’èн ùма зърну, а пък дънàта, д’ет си са удмъкнали, да са ут вънкашната
стрàна; Пък си см’е другàрк’и (Керемедчиева 1993: 302–303, 309); (Пạк сам
адùн чилêк сас двè глàви нè вùд’вạла, та айсигà вùдêх; Пạк адùнан, дèно ни
спàл, тòй сùчку чỳл , каквòно лафòвали йỳдине; Хè, àркадаш, йê прибруùх врùт’
г’òл’увене, пạк ти òште си спùш; Сèтне осмàнци са са вдùгнали ф Чепелàре,
пạк имòтан хми з’òха Кис’òвци и Вôл’чу кêхêйê. (Кабасанов 1955: 89); хасков-
ски говор (Дрỳгит’ъ си ут’òwът, мръкна съ, пък мèн’ъ ма срàφ; Сùчкит’ъ
хỳкнъха из бъùръ да ги тръс’ът, пък мèн’ъ млòгу ма б’àшъ срàφ уд змиù и с
магàрту φл’àзъφ да ги тръс’ъ; Кът мъ прим’ънùха, мàмин’ъ принèсъха
йàд’ънт’у и зèха дъ йъдът, пък йà утùдъφ на път’ъ да ùгръйъ з дрỳгит’ъ
дицà. (Христов 1955: 250–252);
За разлика от противопоставителните съюзи ама и ами, които са налице
в говори от цялата българска езикова територия, съюзът пък се открива пре-
димно в източните български диалекти (североизточни и югоизточни), но спо-
радично той се използва и в други говори като банатския („Да слỳшеш дêда т,
пък да выдыш кò за т кỳпа; Тòй за утù катàна, пък тà хòма за се ужèн;
Месòту за изедът, пък кòжата з йа пурдадът” (Стойков 1955: 315) и петрич-
кия (Къчùме гу нъ иднà кулà, пък нèшту нъ нугàта му, нè рънèн, зъблèла гу
нугàта нèшту; Ъ пък тàа пък гръчкъта пърà , ни знàм. (Цанов 1996: 318–
319). Наличието му в банатския диалект в Румъния се дължи на това, че голя-
ма част от българските преселници в Банат по произход са от източна Бълга-
рия (Свищовско и Никополско) и са носители на източни диалектни черти.

212
Употребата на пък в петричкия говор най-вероятно е провокирана от географ-
ското разположение и нееднородния характер на диалекта. Въпреки че го при-
емаме за предимно югозападен говор, в голямата си част той се включва в ято-
вата изоглосна зона и притежава западни, но и източни диалектни особености.
Разбира се, не можем да изключим и възможно влияние на книжовния език
върху речта на информаторите.
Като цяло на Запад съюзите, които изразяват противопоставителни и съ-
поставителни отношения, са предимно ама, ами и па. Поради това и в разго-
ворната реч на западните българи съюзната връзка пък не се използва чак тол-
кова често, както гореспоменатите съюзи. Макар че е присъщ за неформалния
език на хора от цялата езикова територия, отсъствието на съюза пък в западни-
те диалекти предполага и по-рядкото му използване в устното общуване в
сравнение с ама и ами. Това се потвърждава и от позицията му в ранговия
списък на Честотен речник на българската разговорна реч – пък е на девета
позиция, а ама и ами са съответно на четвърто и пето място по употреба сред
съюзите в българската разговорна реч (Николова 1987: 211–212).
Г. Съюзната връзка пък е богато регистрирана и в редица произведения
на х у д о ж е с т в е н а т а л и т е р а т у р а , в които авторите я включват в речта
на своите герои, за да подчертаят народния характер на техните изказвания5: (–
Нали няма да ми се караш, мамо! – Е пък защо ще ти се карам, какво има? (
„Войнишка нива”, Ел. Пелин); (– И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си
още жив; – За Пенка това е лесно, тя има стари любовници – обади се Стамо
и се изтегна. – Пък и бива си я – каза лукаво друг. („Косачи”, Ел. Пелин); (Той
бе заможен човек, обикна ме, пък нямаше и други деца. Само мойта булка му
беше; Сега надеждата ми е в Бога. Пък и ти, кмете, на твойто съдействие
ще разчитам. („Щетинското ханче”, Ел. Пелин); (Не виждаш го, настъпиш го
и го смачкаш. Пък тъй, звънчетата ги плашат и те самички се вардят. („Из-
повед”, Ел. Пелин); (Той сам грабваше предмета от ученика и го развиваше
красноречиво пред зяпналите в устата му настоятели. Или пък изкарваше
ученик да покаже на картата колко е велика Русия…; Даскал Партений пък,
до него, в трон, побледня като стена. („Даскалите”, Ив. Вазов); (Руският му
език бидейки разбиран от всички в столицата, той не беше усетил нужда,
нито ходеше пък да научи местния. („Негостолюбиво село”, Ив. Вазов); (Дру-
ги – пък нищо не мислят, защото се не интересуват за господина Бучински.
(„Украсил столицата”, Ив. Вазов); (– Хай погълчете си вие всичко, а пък аз ще
си легна. Когато и вам се доспи, влезнете и легнете си, както завърнете!;
Ама хубаво беше пък, песента още по-хубава – каза беят, като ставаше
тежко.; – Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си –
5
Литературните примери са ексцерпирани от Елин Пелин. Събрани съчинения в десет
тома. София: Български писател, 1958 – 1959, (под ред. на Т. Боров, Кр. Генов, П. Ру-
сев); Иван Вазов. Събрани съчинения в двадесет тома. София: Български писател, 1955
– 1957, (под ред. на П. Динеков, П. Зарев, Г. Константинов, Е. Стефанов, Г. Цанев);
Йордан Йовков. Събрани съчинения в шест тома, София: Български писател, 1976 –
1978; Алеко Константинов. Съчинения в два тома, София: Български писател, 1989;
Чудомир. Под шарената черга. Избрани разкази и фейлетони, София: Отечество, 1981;
Д. Талев. Гласовете ви чувам, София: Български писател, 1980.

213
отговори докторът меланхолически и подаде ръката си. („Под игото”, Ив.
Вазов); (Из улиците и през дворищата тичаха жени да гледат и тъй като
бяха наскачали, както работеха, бежешката се попребраждаха, или пък
свличаха ръкавите въз ръцете си. Към каруцата рукнаха и всички ония, които
бяха в мелницата, а пък никога там не беше се струпвало толкова много
свят, както сега срещу Великден. („Албена”, Й. Йовков); („Тая жена – помис-
ли си Матаке – или се смее още, защото ме видя, че спях в каруцата, или пък
аз не ще съм толкоз стар, та се заглежда тъй в мене.“ („Баща и син”, Й.
Йовков); (Всяка нощ, ту в тоя, ту в оня час, Рахни го будеше от сън: „Калине,
кучетата лаят. Я иди да видиш какво е!“ Или пък още по-лошо – не го оста-
вяше да си дояде и пак го гонеше („Два врага”, Й. Йовков); (Най-често те взе-
маха скритом боя от бакалницата на Сарандовица и боядисваха бялата му
брада кога червено, кога зелено, кога пък на няколко цвята, като някое знаме;
Не ми се спеше, пък и никога по-рано не бях заспивал през тия нощи. („Дрям-
ката на Калмука”, Й. Йовков); (На мен да остане, не вярвам, ама жени нали
са, пък болна е, чедо е…; Но веднага Моканина се досети, че може съвсем да
отчая тия хора, и каза: – Пък може да има. Може. („По жицата”, Й. Йовков);
(Седиш се на топло и се кикотиш. Еле пък като хванат да се пикират с
кръстосан огън, да ти е драго да слушаш; Левият фланг мълчи-мълчи, че ка-
то изтърси едно: – А пък вий сте предатели! („Депутат с побъркани местои-
мения”, Ал. Константинов); (Те ми говорят с увлечение: „Гледайте, господине,
това е знаменитият Руански събор, той толкова години се е строил, еди-кой
си цар го е почнал, пък еди-кой го довършил, па е толкова висок, па е толкова
широк.“; Запознал си се с парахода и все едно и също гледаш, едно и също
чуваш, а пък удоволствието е в разнообразието. („До Чикаго и назад”, Ал.
Константинов); (Дава се, значи, една стипендия, а пък охотници – милиард,
сиреч троица. („Дребна работа”, Ал. Константинов); (И туйто! А пък тенеке-
тата!! Не зная отгде да почна…(Ал. Константинов, „Миш-маш”); (– Вий
имате телеграма, а пък аз имам писмо – и се тупаше по джеба…(„По избо-
рите в Свищов”, Ал. Константинов); (Е, майка е, чедо и е: да си се радва; ама
дано и ний сме ги имали пък. („Вечеринка”, Чудомир); (А пък то какво ти
змейничево. Едно дребно и сухо същество, дето и на мравка не може път да
мине… („Жетва”, Чудомир); (На шега го рекъл ротният, ама Съби от шега не
разбира. Пък и младшият е и началник на патрула. („Лъжлив Съби”, Чудо-
мир); (Не ми е работа, как’Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото и слугинче
разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. („Не съм
от тях”, Чудомир); (– Онуй, Дянковото, краставото магаре, дето ходи без-
разборно из хорските имоти, ще правите, ще струвате, ще ми го доведете
някой ден, пък аз си зная работата по-нататък. („Реви, Марко”, Чудомир); (–
Ето, пак катурнаха некого. Я грък, я пък наш; – Нейните не я даваха, бълга-
рин аз, пък тя гъркиня; Те и на такива като мене теглят куршум, пък камо
ли…; И едните, и другите проливат християнска кръв, пък турците се рад-
ват. („Гласовете ви чувам”, Д. Талев).
Многобройните примери от разговорната реч, от българските диалекти и
от творчеството на нашите писатели, в които съюзът пък се открива, хвърлят
обилна светлина върху неговата широка употреба в целокупния български

214
език. Диалектното му разпространение в източната част на българската езико-
ва територия (в говорите, които са влезли в основата на книжовния език) и
наличието му в художествената проза най-вероятно са основната предпоставка
за пълноценното му и разнообразно функциониране в устната комуникация. В
разговорната реч (подобно на съюзните връзки ама и ами) той се използва
най-често за противопоставяне и съпоставяне, каквато роля в книжовния език
играят съюзите но, обаче, а и др. За разлика от ама и ами съюзът пък много
по-често служи за присъединяване и съединяване на изкази, което в някои
отношения го сближава по функция до съединителни съюзи като та и па, кои-
то също са присъщи на разговорния език. Освен като лексикален заместител на
предимно книжовните съюзи но, обаче, а, и и др., пък се открива и в конст-
рукции, които са типична особеност на разговорната реч (анаколути; рамкови
конструкции; въпросителни изкази; некомуникативни изкази; в изкази, в които
пък се удвоява; в изкази, в които пък се повтаря с добавяне на нов елемент; в
подчинени изкази, които предхождат главния; в изказвания, които са съчини-
телни по форма, но могат да бъдат и подчинителни по функция и др.). За раз-
лика от съюзните връзки оти, бир да, бир че, додека и т. н., които са останали
в диалектната сфера на общуване, съюзът пък, заедно със съюзи като ама,
ами, дето, макар и др., нерядко се използва и в речта на представители на
интелигенцията в неофициални и непринудени ситуации.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелова 1994: Ангелова, И. Синтаксис на българската разговорна реч (в съпоставка с

руски, чешки, полски език), София, 1994.
БЕР 2002: Български етимологичен речник. Т. VІ. ПУСКАМ-СЛОВАР. София: БАН,
2002.
Бояджиев 1972: Бояджиев, Т. Говорът на с. Съчанли, Гюмюрджинско. – Трудове по
българска диалектология. Т.VІІ. София: БАН, 1972.
Бояджиев 1998: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език.
София: Петър Берон, 1998.
БТР 2003: Български тълковен речник (четвърто издание). София: Наука и изкуство,
2003.
Вазов 1955–1957: Вазов, Ив. Събрани съчинения в двадесет тома (под ред. на П. Дине-
ков, П. Зарев, Г. Константинов, Е. Стефанов, Г. Цанев). София: Български
писател 1955 – 1957.
Йовков 1976–1978: Йовков, Йо. Събрани съчинения в шест тома, София: Български
писател, 1976 – 1978.
Кабасанов 1955: Кабасанов, Ст. Говорът на с. Момчиловци, Смолянско. // Известия
на Института за български език. София, 1955, кн. 4.
Каравасилева 1968: Каравасилева, С. Дълга гласна и в говора на село Върбица, Прес-
лавско. – Българска диалектология. Проучвания и материали, София: БАН,
1968.
Керемедчиева 1993: Керемедчиева, Сл. Говорът на Ропката (Родопска граматика).
София, 1993.
Ковачев 1968: Ковачев, Ст. Троянският говор. – Българска диалектология. Проучва-
ния и материали. София, 1968, кн. 4.
Константинов 1989: Константинов, К. Съчинения в два тома, София: Български
писател, 1989.

215
Милетич 1989: Милетич, Л. Източнобългарските говори. София: БАН, 1989.
Мирчев 1958: Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. София: БАН,
1958.
Младенов 1941: Младенов, Ст. Етимологически и правописен речник на българския
език. София: Книгоиздателство Христо Г. Данов – О. О., 1941.
Горов 1962: Горов, Г. Странджанският говор. - Българска диалектология. Проучвания
и материали. София, 1962, кн. 1.
Граматика 1982: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. ІІ. Морфо-
логия. София: БАН, 1982.
Граматика 1998: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. ІІІ.
Синтаксис. Част втора. София: БАН, 1998.
Лилов 1965: Лилов, М. Употреба на съчинителните съюзи в българските диалекти. //
Известия на Института за български език, София, 1965, кн. 12.
Николова 1987: Николова, Цв. Честотен речник на българската разговорна реч.
София: Наука и изкуство, 1987.
Пашов 2005: П. Пашов. Българска граматика. Пловдив: Хермес, 2005.
Пелин 1958–1959: Пелин, Е. Събрани съчинения в десет тома (под ред. на Т. Боров,
Кр. Генов, П. Русев). София: Български писател, 1958 – 1959.
Попов 1998: Попов, К. Синтаксис на българския книжовен език. Вeлико Търново:
Абагар, 1998.
РСБКЕ 1957: Речник на съвременния български книжовен език. Т. ІІ. Л–П, София:
БАН, 1957.
Стойков 1955: Стойков, Ст. Днешно състояние на еркечкия говор. // Известия на
Института за български език, София, 1955, кн. 4.
Стойков 1967: Стойков, Ст. Банатският говор. София: БАН, 1967.
Талев 1980: Талев, Д. Гласовете ви чувам, София: Български писател, 1980.
Тишева 2001: Тишева, Й. и Хетил Ро Хауге. Съюзи за противопоставяне във функция-
та на прагматични частици. – В: Проблеми на българската разговорна реч. В.
Търново, 2001, кн. 5.
Тишева 2002: Тишева, Й. За динамиката в системата на прагматичните частици в бъл-
гарския език.-Litora Psycholinguistica. изд. “Сема РШ”, София, 2002.
Тишева 2013: Тишева, Й. За разговорните маркери и устната комуникация – В: Про-
блеми на устната комуникация. Т. ІІ. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий,
2013, кн. 9.
Христов 1955: Христов, Г. Говорът на с. Нова Надежда, Хасковско. // Известия на
Института за български език, София: БАН, 1955, кн. 4.
Цанов 1996: Цанов, Б. Морфологичната система на петричкия говор. – Лингвистични
студии за Македония. Македонски научен институт, София, 1996.
Цонев 2013: Цонев, Р. Някои особености на подчиненото определително изречение,
въведено с разговорни неизменяеми относителни местоимения и наречия – В:
Проблеми на устната комуникация, Т. ІІ. Велико Търново: Св. св. Кирил и Ме-
тодий, 2013, кн. 9.
Чудомир 1981: Чудомир. Под шарената черга. Избрани разкази и фейлетони, София:
Отечество, 1981.

216
 “WHY SEEK’ST THOU THEN TO COVER WITH EXCUSE,
THAT WHICH APPEARS IN PROPER NAKEDNESS?”
(A MINIMALIST EXCUSE FOR THE SPREAD OF DO-SUPPORT IN
EMdE)
Yana Chankova

Abstract: This paper discusses some aspects of the mechanism of head movement
with respect to do-insertion contexts in sample sentences with and without do-support.
Keywords: minimalist approach, do-periphrasis, V movement, T movement

“From the early 1960s its (generative grammar’s) central objective was to
abstract general principles from the complex rule systems devised for particular
languages, leaving rules that are simple, constrained in their operation by these UG
(Universal Grammar) principles.” (Chomsky, 1995:38). Minimalism or the
requirement to minimize the theoretical and descriptive apparatus used to describe
languages developed into a fully fledged theory in 1995 and underwent a few
additions since, the most important of these being summarized in Chomsky, 2000.
The Minimalist Program (MP) (Chomsky, 1995) is based on concepts from
Chomsky's late 1980s papers (Chomsky, 1986a&1986b; Chomsky, 1987; Chomsky,
1988; Chomsky, 1989), e.g. least effort and last resort. Least effort entails a
comparison of other amounts of effort a constituent might make given a particular
configuration and last resort implies the depletion of other possibilities a
computation might make use of without violating some principle.
The principle of Full Interpretation (FI) (Chomsky, 1986b) likewise demands
that representations be minimal in a certain sense. Originally FI required that every
element of phonological form (PF) and logical form (LF) be licensed, i.e. receive an
appropriate interpretation, and in the sense of the MP FI can be taken to refer to the
requirement for derivations to provide unambiguous instructions to the external
systems.
The minimal way of satisfying principles stipulates that all representations and
processes used to derive them be as economical as possible whereat the three major
Economy Principles are Shortest Move, Procrastinate and Greed (Chomsky, 1995).
In a nutshell, an element must move only in order to satisfy its own needs (Greed) to
the first position of the right kind up from its source position (Shortest Move) and it
must hold off on movement for as long as possible, preferably until after Spell-Out
(Procrastinate).
On the one hand, cost is determined by length: as least effort eliminates the S-
structure and PF consequences of more costly derivations and last resort eliminates
superfluous steps in derivations, overt raising will be required where applicable. On
the other hand, “UG principles are less costly than language-specific rules that are
contingent upon parameter choices; and do-insertion, in particular functions only as
a last resort, to save a valid D-structure that otherwise underlies no legitimate
derivation.” (Chomsky, 1989:67). Along these lines movement is assumed to be an
operation specified as part of UG, whereas Modern English (MdE) do-support is
assumed to be a language specific operation.

217
 The development and spread of periphrastic do in Early Modern English
(EMdE) has been treated with incessant attention through the years and the
following are but a few examples: Kroch, 1989; Denison, 1993; Hirtle, 1997;
Rissanen, 1999; Fischer et al., 2000; Warner, 2006; Culicover, 2008; Radford, 2009.
The objective of the present paper is to add to the discussion of (head)
movement by analyzing do-insertion contexts in sample sentences with and without
do-support. Head movement is a general displacement operation which has two
manifestations, namely V movement (whereby a non-auxiliary verb moves from V
to I) and I movement (whereby an auxiliary verb moves from I to C) (Chomsky,
1995). If all head movement entails adjunction to an affix, V movement will involve
adjunction of a non-auxiliary verb to an abstract tense affix T, whereas I movement
(or T movement) will involve adjunction of an auxiliary verb to an abstract Q
morpheme (Radford, 1997 and Radford, 2004).
The corpus of the study comprises examples from three plays by W.
Shakespeare (EMdE): Love's Labour's Lost (LLL, approximate dating before 1594),
Much Ado About Nothing (MAAN, approximate dating 1597-1600) and Macbeth
(MC, approximate dating 1601-1608).
EMdE affirmative declaratives are analyzed first. Cf:
(1) (a) I do challenge thee, (LLL 62:18)
(b) They did entreat me to acquaint her of it, (MAAN 58:14)
(c) He chid the Sisters, (MC 34:19)
(d) She knows the heat of a luxurious bed: (MAAN 76:23)

Within the Minimalist framework, a sentence such as (1a) will be derived in

the following manner (formal representations are simplified by omission of those
modules of the theory which lie beyond the scope of this paper):
(2)
TP
DP T
I T VP
[1SNom] Aux T V DP
do Pres challenge thee
[Pres
1SNom]

In (2), the Aux do is merged with a present-tense affix Pres to form the T
constituent do+Pres which in turn merges with the VP challenge thee to form the T-
bar do+Pres challenge thee; the resulting T-bar is then merged with its DP subject I
to form the TP I do challenge thee.

218
 The requirement for the tense affix Pres to have a set of tense/agreement
features attached to it is met by virtue of the fact that do which can be described as a
[Pres1SNom] auxiliary merges with Pres.
The analysis in (2) brings no challenge to the syntax of affixes in MdE, where
merger with a finite auxiliary is one way of satisfying the requirement for the weak
Pres/Past tense affix heading finite clauses in MdE to have an appropriate set of
grammatical features adjoined to it.
The syntax of a sentence such as (1c), however, presents more of a challenge
as it cannot be explained in terms of merge, neither by reference to attraction, i.e.
adjunction of the tense/agreement features of a finite non-auxiliary verb to T, this
being the default case in MdE.

After Radford, 1997 the EMdE clause in (1c) can be analyzed as follows:

(3)
TP
DP T
He T VP
V T V DP
chid Past t the Sisters

Here, the V chid merges with the DP the Sisters to form the VP chid the
Sisters; the resulting VP merges with a past-tense affix Past to form a T-bar
constituent and the V chid raises to adjoin to the tense affix; the T-bar thereby
formed merges with its DP subject He, deriving the TP He chid the Sisters.
Movement of both the grammatical as well as the phonetic features of chid
can only be triggered by a strong tense affix and this is one piece of evidence pro the
claim that the Pres/Past tense affix heading finite clauses in EMdE is always strong
(Radford, 2004). Hence, for the time being it will be assumed that in (1a) the
requirement for the strong affix Pres to have a set of phonetic and grammatical
features attached to it is met by merger of the Aux do with Pres with the main V
challenge remaining in situ, whereas in (1c) the requirement of the strong Past is
satisfied by movement of chid from the head V position in VP to adjoin to Past.
Moving now to EMdE negative declarative sentences, the following patterns
have been attested:
(4) (a) You do not give the cheer. (MC 46:6)
(b) If he do not dote on her upon this, (MAAN 55:12)
(c) I think not of them. (MC 69:12)
(d) O God sir, here’s a dish I love not, I cannot endure my Lady Tongue.
(MAAN 43:25)

219
 (e) A sin of perjury, she not denies it. (MAAN 72:10)

If EMdE not is a negative adverb positioned VP-internally to the left of V

(Radford, 2004), a sentence such as (4a) will have a structure along the lines of (5):
(5)
TP
DP T
You T VP
Aux T ADVP V
do Pres not V DP
give the cheer
In (5), the Aux do merges with a present-tense affix Pres to form a T constituent
do+Pres; the resulting T constituent merges with the VP not give the cheer, forming the
T-bar do+Pres not give the cheer; and this T-bar merges with its DP subject You, so
forming the TP You do not give the cheer.
(4a) reveals MdE word order, however, the main verb think ends up positioned
in front of the negative not in sentences like (4c). Canonically, (4c) will be derived as
follows:
(6)
TP
DP T
I T VP
[1SNom] V T ADVP V
think Pres not V PP
[Pres t of them
1SNom]

Here, once the VP not think of them is formed, it is then merged with a present-
tense affix Pres to form a T-bar constituent and the V think raises to adjoin to Pres; the
resulting T-bar merges with the DP I, deriving the TP I think not of them.
Given that not in EMdE occupies a preverbal position internally within VP, the
contrast between (4a) and (4c) can be captured by assuming that in the former the
requirement for the strong tense affix Pres to have an overt item attached to it, is
satisfied by merging the Aux do directly with Pres, while in the latter the requirement of
the strong Pres is met by raising the V think from V to adjoin to Pres. As think raises to
adjoin to Pres, it enters in a local specifier-head relation with the subject I and can so

220
check its [1SNom] specifier-features against the corresponding [1SNom] head-features
of I.
The V movement analysis, however, falls short of accounting for the word order
in auxiliariless finite negative clauses like the one in (4e), where the main verb denies is
positioned after the negative adverb not. A tentative solution can be proposed along the
following lines: in EMdE auxiliariless negatives in which the finite non-auxiliary verb
occurs after the negative not, the tense/agreement features of V percolate up to T, while
its phonetic features remain attached to the V-node as in (7) below:
(7)
TP
DP T
she T VP
[3SNom] [Pres T ADVP V
3SNom] Pres not V DP
denies it
[_____]

Here, the requirement of the present-tense affix Pres is satisfied by adjunction

of the tense/agreement features of the finite non-auxiliary verb denies to T, i.e. by
attraction. Percolation of the [Pres3SNom] features of denies from V to T cannot be
blocked by the negative not, given it functions as a VP-adverb in EMdE. On the
contrary, MdE not functions as a syntactic head NEG, meaning that in MdE the
grammatical features of denies cannot move directly to T in breach of Shortest
Move. Neither can they move to T via NEG, as NEG is a non-argumental head that
cannot carry specifier-features and so it will block the percolation of the [3SNom]
features of denies. In both cases the relevant features will remain unchecked,
rendering a sentence such as *She not denies it. ungrammatical in MdE.
However, attraction or movement of a set of grammatical features only is
ruled out as a means of satisfying the requirements of the strong Pres/Past tense
affix which heads EMdE finite clauses (Radford, 1997 and Radford, 2004). Hence, it
can be further assumed that either the requirements of the strong Pres/Past affix
heading EMdE TPs can be met exceptionally by attraction or the Pres/Past tense
affix heading TPs in EMdE might be weak.
The analysis in (7) has interesting repercussions for the analysis of EMdE
affirmative declaratives such as (1d) She knows the heat of a luxurious bed: which
can be derived either canonically, i.e. by maximizing structural symmetry with (1c)
He chid the Sisters, or alternatively as in (8) below:

221
 (8)
TP
DP T
She T VP
[3SNom] [Pres T V DP
3SNom] Pres knows the heat of a
[_____] luxurious bed

Here, the [Pres3SNom] features of knows percolate up to the present-tense

affix T, while the phonetic features of knows remain in the head V position of VP.
Adjunction of the [Pres3SNom] features of knows to Pres enables the tense and
agreement properties of knows to be checked.
One advantage of the analysis in (8) over the analysis in (3) above (where
both the grammatical and the phonetic features of chid move to adjoin to T) is that it
requires less effort and hence is less costly in terms of the aforementioned Economy
Principles.

EMdE positive interrogative sentences reveal the following patterns:

(9) (a) Yea marry, dost thou hear Balthasar? (MAAN 51:26)
(b) Did you hear the proclamation? (LLL 92:4)
(c) Sent he to Macduff? (MC 16: 28)
(d) County Claudio, when mean you to go to church? (MAAN
46:6)

By operator-fronting (T movement) the question in (9a) will be analyzed as

follows:
(10)
CP
C TP
T C DP T
Aux T Q thou T VP
Dost Pres t V DP
hear Balthasar

222
 Here, after the TP thou dost+Pres hear Balthasar is formed, it is then merged
with a C constituent containing the strong question affix Q and the T constituent
dost+Pres moves to adjoin to Q, deriving the CP Dost thou hear Balthasar?.
The requirement for the strong question affix Q to be bound to a set of
phonetic features is satisfied by movement of dost+Pres from T to adjoin to Q. The
whole T constituent dost+Pres moves in keeping with the constraint against affix-
stranding.
The question affix Q is strong in both MdE and EMdE CPs, so that the only
difference between the derivation in (10) and the derivation of a MdE question like
Do you hear Balthasar? is that in the latter the Aux do will be generated in T as a
last resort.
EMdE, however, may resort to other means in order to form interrogatives: in
this regard consider the question in (9c) which will have a derived structure along
the lines of (11) (where the right-hand trace t is left by movement of sent from V to
adjoin to T):
(11)
CP
C TP
T C DP T
V T Q he T VP
Sent Past t V PP
t to Macduff

In (11), the VP sent to Macduff is merged with a past-tense affix Past to form
a T-bar constituent and the V sent raises to adjoin to Past; the resulting T-bar is
merged with the DP he forming a TP; this TP in turn merges with a C constituent
containing the null question affix Q and the T constituent sent+Past adjoins to this
question affix, so deriving the CP Sent he to Macduff?.
In (11), head movement applies in successive-cyclic fashion, moving the verb
sent first to adjoin to T (the head position in the next highest phrase) and then to
adjoin to Q (satisfying the requirement for the strong affix Q to have an overt head
adjoined to it). Past is pied-piped along with sent as required by the affix-stranding
constraint.
EMdE negative interrogatives occur with the following patterns:
(12) (a) Didst thou not hear somebody? (MAAN 68:30)
(b) Do you not educate youth at the charge-house? (LLL 33:17)
(c) ... doth not the gentleman deserve as full as fortune a bed,
(MAAN 58:18)
(d) Know you not the man? (LLL 75:32)

223
 (e) Dismay'd this not our Captains, Macbeth and Banquo?
(MC 12:9)

Maximizing structural symmetry with (9c) above, the question in (12d) will
have the following derived structure (where the bold-printed trace t is left by
movement of know from V into T):
(13)
CP
C TP
T C DP T
V T Q you T VP
Know Pres t ADVP V
not V DP
t the man

In (13), the V know is generated in the head V position of VP and is raised

first from V to adjoin to T and then from T to adjoin to Q (thereby satisfying the
requirement for the strong affix Q to be attached to an overt head) by two successive
applications of head movement. The tense affix Pres is not stranded by the second
application of head movement as Pres is pied-piped along with know.
If EMdE not is a negative adverb occupying a preverbal position within VP, a
question such as (12a) will be analyzed as follows:
(14)
CP
C TP
T C DP T
Aux T Q thou T VP
Didst Past t ADVP V
not V DP
hear somebody

As (14) shows, the Aux didst is generated in T, merged with a past-tense affix
Past and it moves from T to adjoin to the question affix Q in C (Past being pied-
piped along with didst), whereby it satisfies the requirement for the strong affix Q to
be bound to a set of phonetic features. Given that the negative not is contained

224
within VP it will remain positioned in front of the verb hear when the auxiliary didst
is preposed.
But if negative not is a VP-adverb in EMdE, how does it end up positioned in
front of the subject the gentleman in (12c)? One possible account is suggested in
(15) below:
(15)
CP
C TP
T C DP T
T NEG Q the T NEGP
Aux T not gentleman t NEG VP
doth Pres t deserve as full
as fortune a bed

In (15), the requirement for the strong question affix Q to be attached to an

overt head is met by movement of the complex head doth+Pres+not from T to
adjoin to Q. The affix-stranding constraint requires that Pres be not stranded when
movement applies but the pied-piping movement of not along with doth+Pres
cannot be accounted for, unless we assume that at an earlier stage of the derivation,
(15) has had the following derived structure:
(16)
TP
DP T
the T NEGP
gentleman T NEG NEG VP
Aux T not t V PP
doth Pres deserve as full as
fortune a bed

Here, the VP deserve as full as fortune a bed is merged with an A-bar head
NEG, containing the negative not and projecting into a NEGP, which is then merged
with the T constituent doth+Pres; once the T-bar doth+Pres not deserve as full as
fortune a bed is formed, the NEG not moves to adjoin to T, so forming the complex
head Т doth+Pres+not; next, the resulting T-bar merges with its DP subject the
gentleman, so deriving the TP the gentleman doth+Pres+not deserve as full as
fortune a bed.

225
 In the resulting TP, just like in the corresponding MdE negative statement The
gentleman does not deserve as full as fortune a bed, the negative not heads its own
projection into a NEGP, but in (16) not adjoins to the T constituent quite unlike the
in situ not in the MdE negative sentence. Hence, the analysis in (16) entails that
EMdE not can be used as a bound form unlike MdE not which is always used as a
free form in the syntactic component. That not adjoins to T by a syntactic movement
operation in EMdE clauses such as (12c) is made explicit by its ability to undergo
operator-fronting along with the T constituent, in the same way the contracted
negative n’t does in the MdE negative question: Doesn’t the gentleman deserve as
full as fortune a bed?
By way of conclusion: the foregoing discussion has the following effects on
the framework presented so far. To begin with, the EMdE negative not can be used
either as a free form (12a,b,d,e) or as a bound form (12c). (Arguments pro possible
enclitic status of not in EMdE can be found in Kroch, 1989.) In the same vein,
though not functions as a syntactic head NEG in (12c), VP-adverbial status can be
claimed for not in the rest of the negated sentences. An alternative analysis can still
postulate a NEGP for (4a,b) and (12a,b), but this is clearly not the case for (4c,d,e)
and (12d,e). The odds are that in EMdE two negative structures have been in
competition, one in which not functions as a VP-adverb, and one in which not
functions as a NEG head.
Moving back to the issue of the relative strength of the tense affix heading
EMdE TPs, we have to allow for the stipulation that T movement is consequent
upon V movement in (9c,d) and (12d,e), whereby the verb moves first from the head
V position in VP into the head position in the next highest phrase, i.e. the head T
position in TP, and next – into the head C position of CP. Actually, the only
indisputable examples of V movement, wherein the verb raises to adjoin to the head
T constituent of TP, so as to satisfy the requirements of the strong tense affix T, are
evidenced in (4c,d). Hence, it can alternatively be assumed that the tense affix T
heading finite clauses in EMdE is weak, whereat its requirements can be satisfied by
merger (1a,b; 4a,b), by attraction (1c,d; 4e) and exceptionally by movement (4c,d).

REFERENCES

Chomsky, N. (1986a [1994]). Barriers. Cambridge, MA: MIT Press.

Chomsky, N. (1986b). Knowledge of Language. Its Nature, Origin, and Use. New
York: Praeger Publishers.
Chomsky, N. (1987 [1996]). Language and Problems of Knowledge. The Managua
Lectures. Cambridge, MA / London, England: MIT Press.
Chomsky, N. (1988). Generative Grammar: Its Basis, Development and Prospects.
Kyoto: Kyoto University of Foreign Studies Press.
Chomsky, N. (1989). “Some Notes on Economy of Derivation and Representation.” In:
Functional Heads and Clause Structure (I. Laka and A. Mahajan, eds.). MIT
Working Papers in Linguistics 10. Cambridge, MA: MIT Press: 43-74.

226
Chomsky, N. (1995). The Minimalist Program. Cambridge, MA / London, England:
MIT Press.
Chomsky, N. (2000). “Minimalist Inquiries: The Framework.” In: Step by Step: Essays
in Minimalist Syntax in Honor of Howard Lasnik (R. Martin, D. Michaels and J.
Uriagereka, eds.). Cambridge, MA: MIT Press: 89-155.
Culicover, P. (2008). “The Rise and Fall of Constructions and the History of English
Do-Support.” Journal of Germanic Linguistics 20.1: 1-52.
Denison, D. (1993). English Historical Syntax: Vebal Constructions. London / New
York: Longman.
Fischer, O., A. van Kemenade, W. Kopman and W. van der Wurff. (2000). The
Syntax of Early English. Cambridge: CUP
Hirtle, W. (1997). “Do Auxiliary – A Meaningful Support and Operator.” Lingua 100:
111-149.
Kroch, A. (1989). “Function and Grammar in the History of English: Periphrastic do.”
In: Language Variation and Change (R. Fasold and D. Schiffrin, eds.). Current
Issues in Linguistic Theory 52. Amsterdam / Philadelphia: Benjamins: 133-172.
Radford, A. (1997). Syntactic Theory and the Structure of English (A Minimalist
Approach). Cambridge: CUP.
Radford, A. (2004). English Syntax. Cambridge: CUP.
Radford, A. (2009). An Introduction to English Sentence Structure. Cambridge: CUP.
Rissanen, M. (1999). “Syntax”. In: The Cambridge History of the English Language.
vol.3 (R. Lass, ed.). Cambridge: CUP: 187-331.
Warner, A. (2006). “Variation and the Interpretation of Change in Periphrastic Do”. In:
The Handbook of the History of English (A. van Kemenade and B. Los, eds.).
Malden / Oxford / Carlton: Blackwell Publishing: 45-68.

227
 УКРАЇНСЬКА ЕТНОЛІНГВІСТИКА
В КІНЦІ ХХ – НА ПОЧАТКУ ХХІ СТОЛІТТЯ
Ірина Огієнко

Abstract: The article is devoted to reseach the development of modern Ukrainian ethno-
linguistic research in the end of XX – beginning of XXI century. The study of traditional cul-
ture in Ukraine is diverse in topics and methods of analysis of the material, characterized by
different areas of research.
Keywords: ethnolinguistics, traditional culture.

Формування українських етнолінгвістичних досліджень відбувається

одночасно зі становленням російської етнолінгвістичної науки (ІІ пол. ХІХ – поч. ХХ
ст.) і пов’язане з іменами О. Афанасьєва, Ф. Буслаєва, М. Сумцова, П. Богатирьова, а
також закладено в етнографічних і фольклористичних зібраннях П. Чубинського, М.
Максимовича, Б. Грінченка, В. Гнатюка та ін., дослідженнях О. Котляревського, О.
Потебні. Протягом тривалого часу українська етнолінгвістика розвивалася під
впливом теоретичних основ світової лінгвістики, найбільше впливала на її
становлення російська, зокрема московська школа М. І. Толстого, що повязано з
тісними контактами та доступністю її напрацювань (Полесский
этнолингвистический сборник 1983; Славянский и балканский фольклор. Духовная
культура Полесья на общеславянском фоне 1986; Славянский и балканский
фольклор. Этнолингвистическое изучение Полесья 1995; Этнография восточных
славян. Очерки традиционной культуры 1987). Етнолінгвістика в Україні
характеризується різноаспектністю дослідження – можна виокремити лінгвістичні
роботи, в яких досліджується мовний бік культурного явища, етнологічні, в яких
представлено культурну номінацію, фольклористичні. Чітке розмежування між
дослідженнями суміжних дисциплін на сучасному етапі розвитку української
етнолінгвістичної науки зробити важко.
Як самостійний розділ науки, українська етнолінгвістика виокремилася в кінці
ХХ ст. В цей час з’явилася низка робіт, в яких мовні аспекти духовної і матеріальної
культури описувалися з використанням методів, властивих етнолінгвістичним
дослідженням. В українській етнолінгвістиці домінують різні за тематикою,
проблематикою, обсягом, способом представлення інформації індивідуальні
дослідження. Серед інтересів українських етнолінгвістів можна виокремити
широкий тематичний спектр – мова і етнос, мова і культура, мова і народний побут,
мова і менталітет, мова і міфологія.
Першою узагальненою теоретичною розвідкою про українську
етнолінгвістику, її міждисциплінарні звязки, історію формування стала монографія
В. В. Жайворонка «Українська етнолінгвістика. Нариси». В цій праці автор наводить
таке визначення терміна «етнолінгвістика» - «галузь мовознавчої науки, що вивчає
мову як творчий продукт її носія, тобто етносоціуму, що породив мовний феномен як
ключовий елемент і водночас рушій національної культури» (Жайворонок 2003: 15).
Після завершення роботи над монографією В. В. Жайворонок упорядкував словник-
довідник «Знаки української етнокультури», в якому детально опрацьовано
українську лексику з етнокультурним значенням, що відображає світогляд
українського народу. Розвиток української етнолінгвістики, її становлення описав і

228
проаналізував В. В. Жайворонок у статті «Українська етнолінгвістика: деякі аспекти
досліджень» (Жайворонок 2001).
Багато робіт в галузі української етнолінгвістики присвячено вивченню
тематичних груп діалектної лексики, що позначають в більшості випадків предмети
матеріальної культури і пов’язані з ними поняття. В цих дослідженнях лексична
проблематика пов’язується з проблемою культурної мотивації діалектної лексики.
Так, зокрема, такими є дослідження, що описують мисливську лексику (Аркушин
1996), будівельні назви (Євтушок 1990; Дорошенко 1997; Дорошенко 1999), лексику
ткацтва (Ніколаєнко 2000; Ніколаєнко 2000а), кулінарну лексику (Турчин 1990),
назви традиційного одягу і взуття (Гримашевич 1994; Гримашевич 2007; Никончук
та ін. 1998; Пономар 2000), ботанічні назви (Поістогова 2005) та ін. Етнолінгвістичні
методи лягли в основу дослідження явищ традиційної культури, зокрема весільного
обряду (Романюк 1996; Романюк 1996а; Бігусяк 1996; Бігусяк 2000; Дроботенко
1998; Дроботенко 2001; Магрицька 2001; Магрицька 2003), породільного обряду
(Гаврилюк 1993; Гаврилюк 1994; Бігусяк 1997; Дроботенко 1999; Дроботенко 2000),
поховально-поминального обряду (Конобродська 2002; Конобродська 2003б;
Конобродська 2005а; Конобродська 2007), календарних обрядів (Аркушин 1997;
Хобзей 2002б; Глуховцева 2003; Помінчук 2007; Шарапа 2007), явищ і об’єктів
міфологічної і демонічної сфери (Хобзей 2000; Хобзей 2002; Хобзей 2002а; Гриценко
2002; Скрильнікова 2007), народних уявлень про оточуючий світ (Могила 1987;
Могила 2007), традиційні етичні норми (Миронюк 1996; Богдан 1998; Богдан 2000;
Богдан 2001; Богдан 2003; Біленька 2007), народну медицину (Вакалюк 1991;
Мойсієнко 1992; Мойсієнко 1996; Мойсієнко 2000; Мойсієнко 2003; Конобродська
1996; Никончук та ін. 2001) та ін. Існує низка робіт, в яких проаналізовано
культурологічний аспект номінації і діалектного словотворення, а також
етнолінгвістичний аспект фразеології (Жуйкова 1998; Жуйкова 2003; Жуйкова 2007;
Олійник 2001; Олійник 2003; Данилюк 2002; Ужченко 2003; Скаб 2003;
Конобродська 2005а; Аркушин 2007; Цимбал 2007; Доброльожа 2007). Трапляються
розвідки, в яких узагальнено теоретичні основи цього напрямку. Такими, зокрема, є
праці П. Ю. Гриценка, присвячені проблемі реконструкції діалектної лексики,
відтворення її системи, основи опису елементів української традиційної культури
(Гриценко 1983; Гриценко 1984; Гриценко 2002). Проблемам реконструкції
культурологічного тексту, поясненню значення низки етнолінгвістичних понять,
проблемі етнолінгвістичного вивчення українських діалектно-культурних ареалів
присвячено розвідки В. П. Конобродської (Конобродська 2003; Конобродська 2003а;
Конобродська 2005; Конобродська 2007а; Конобродська 2007б). Праці К. Тищенка
присвячено дослідженню обрядової семантики, зясуванню принципів і способів
номінації обрядових лексичних назв, висвітленню закономірностей їх лексико-
семантичної типології, структурно-семіотичному і концептуальному моделюванню
(Тищенко 2000; Тищенко 2003; Тищенко 2004). Низка досліджень присвячена
вивченню етнокультурної, етнопсихологічної, етноментальної, етнофілософської
основи мовних явищ з символічним значенням. В цих працях розглянуто питання
виникнення, функціонування і розвитку мовного символу. Об’єктом дослідження є
художні, фольклорні і діалектні тексти, вербальний і ритуальний тексти, мовні
етносимволи (Кононенко 1996; Кононенко 2001; Кононенко 2007; Голянич 1997;
Жайворонок 2001; Жайворонок 2002; Голик 2003; Микитенко 2010; Микитенко
2012).

229
 Позиція українських дослідників збігається з розумінням предмета і об’єкта
етнолінгвістики російськими вченими, згідно з яким її предметом є вивчення плану
змісту етнокультури, реконструкція давньої моделі світу, що вибудовується на
міфологічних уявленнях, а також з’ясування етимології явищ духовної культури, що
реалізуються в різних формах і є об’єктом етнолінгвістики (Конобродська 2003;
Гриценко 2004).
Одним із аспектів етнолінгвістики є дослідження мови в її відношенні до явищ
культури, визначення взаємозв’язку між елементами мови і народної культури.
Матеріалом для дослідження є інформація про різні явища традиційної народної
духовної культури, що фіксується від носіїв мови. Збір і систематизація інформації
про українську духовну культуру, формування корпусу даних є важливим для
розвитку української етнолінгвістики. На сьогодні збір матеріалу представлений
фрагментарно і в тематичому, і в географічному планах. Нагромадження інформації
про традиційну культуру сприятиме вирішенню актуальної проблеми
етнолінгвістичного картографування явищ матеріальної і духовної культури.
Досвід етнолінгвістичного картографування культурних явищ представлено в
низці досліджень ( Гаврилюк 1981; Романюк 1983; Артюх 1994; Свительская 1995;
Конобродська 2001). Підготовлено декілька регіональних етнолінгвістичних атласів
різних явищ традиційної матеріальної і духовної культури, зокрема „Атлас
поліського весільного обряду” П.Романюка (235 карт), „Атлас поліського
поховального обряду” В.Конобродскої (160 карт), „Атлас народної медицини і
лікувальної магії” В.Мойсієнка (113 карт), „Атлас традиційного одягу Західного
Полісся” Л. Пономар (50 карт), „Атлас поліського традиційного одягу і взуття”
Г.Гримашевич (95 карт) та ін. Але більшість цих робіт існують тільки в рукописному
вигляді, опубліковано тільки фрагменти (Романюк 1983; Пономар 1997;
Конобродська 2001).
Важливим завданням є складання словників традиційної народної духовної
культури. Серед словників можна виокремити словники лексики традиційних
промислів, назв предметів матеріальної і явищ духовної культури (Пошивайло 1993;
Матейко 1996; Дроботенко, Омельченко 1996; Шевченко 1997; Шевченко 1999;
Никончук та ін. 1998; Гримашевич 2002), а також словники народної фразеології,
стійких словосполучень і висловлювань (Доброльожа 2003; Аркушин 2003; Аркушин
2005). В окрему групу можна об’єднати словники традиційної народної духовної
культури (Хобзей 2002; Войтович 2005). В словнику Н. Хобзей „Гуцульська
міфологія: етнолінгвістичний словник” подано не лише номінативну, а й предметно-
дієву і персонажну систему демонічного простору Гуцульщини. Об’ємною є праця
„Українська міфологія” В.Войтовича, що становить собою своєрідну енциклопедію
народних вірувань. В ньому представлено багатий історико-етнографічний і
фольклорний матеріал різних регіонів України. В словникових статтях представлено
опис і тлумачення значення звичаїв, обрядів, вірувань, а також повязаних з ними
образів, персонажів, предметів і понять. В лексикографічних роботах „Словник
символів культури України” А.Потапенка і „Знаки української етнокультури”
В.Жайворонка (Жайворонок 2006) узагальнено інформацію про символи української
культури.
В. Конобродська є одним із знаних українських етнолінгвістів, керівником
Центру етнолінгвістичних досліджень, організатором школи-семінару для аспірантів
і дослідників «Актуальні проблеми етнолінгвістики» (2005-2010 рр.), відповідальним
редактором збірника наукових праць «Етнолінгвістичні студії». В Центрі

230
досліджується традиційна духовна культура Середнього Полісся в
етнолінгвістичному аспекті, а також загальні і теоретичні проблеми етнолінгвістики.
Співробітники Центру беруть участь у міжнародних (українсько-польських)
наукових проектах "Етнолінгвістичнй атлас Побужжя", "Мова і культура єврорегіону
Бугу". Створено й видано перший в Україні навчальний посібник з етнолінгвістики
(Конобродська 2003), перший в Україні етнолінгвістичний атлас та монографічний
опис одного з явищ традиційної народної духовної культури (Конобродська 2007).
Статті, що публікуються в збірнику «Етнолінгвістичні студії» мають широку
спрямованість: тут викладаються теоретичні і методологічні основи етнолінгвістики,
робиться огляд досягнень словянських етнолінгвістичних шкіл, публікуються
матеріали польових досліджень.
Таким чином, незважаючи на те, що українська етнолінгвістика представлена
великою кількість розвідок, у ній ще немає сформованого напрямку зі своїми
національними особливостями, який можна було б назвати українською
етнолінгвістичною школою. Досягнення української етнолінгвістики поки складають
праці, в який представлено реалізацію наукових розвідок окремих дослідників, а не
колективів. В українській етнолінгвістиці домінують різноманітні індивідуальні
дослідження, що різняться за тематикою (від обряду до назв предметів матеріальної
культури), за повнотою представлення (від опису невеликого фрагмента культурного
явища до цілої системи календарної або родинної обрядовості), за способом
представлення матеріалу (від системного опису до лексикографічного
представлення), за географічним розташуванням (від представлення всього
українського мовно-культурного простору до опису культурного явища одного
населеного пункту).
Важливими для української етнолінгвістики залишається проблема розвитку
теоретичних основ, удосконалення методики, упорядкування термінологічного
апарату.

ЛІТЕРАТУРА

Аркушин, Г. Волочебне на Західному Поліссі // Велике лядо. Зб. ст., присв. 60-річчю
д.ф.н., проф. М.В. Никончука. Житомир, 1997, с. 20-28.
Аркушин, Г. Повір’я мисливців Західного Полісся // Древляни. Зб. ст. і мат-лів з історії
та культури Поліського краю. Львів, 1996, с. 183-193.
Артюх, Л. Ареальна характеристика поминального хліба на українському Поліссі //
Проблеми сучасної ареалогії. Київ, 1994, с. 318-323.
Артюх, Л. Поминальні страви на Поліссі (народний етикет) // Полісся України. Вип. 1.
Київське Полісся. 1994. Львів, 1997, с. 313-318.
Артюх, Л. Українська народна кулінарія (Історико-етнографічне дослідження). Київ,
1977, 153 с.
Бабич, Н. Народна мораль засобами діалектної фразеології // Проблеми української
діалектології на сучасному етапі. Тези доповідей і повідомлень. Житомир, 1990, с.
59-60.
Бабій, Ф. Деякі назви одягу в говірках Горинського Полісся // Студії з мовознавства.
Київ, 1975, с. 56-60.
Бігусяк, М. До полісько-гуцульських паралелей у галузі весільної лексики // Полісся:
мова, культура, історія. Київ, 1996, с. 114-117.
Бігусяк, М. З лексики родильного обряду у гуцульських говірках // Український
діалектологічний збірник. Книга 3. Київ, 1997, с. 293-302.

231
Бігусяк М. Із спостережень над весільною лексикою гуцульського говору // Гуцульські
говірки. Львів, 2000, с. 125-148.
Біленька, Н. Вербальна реалізація норм народної етики та звичаєвого права у говірках
Середнього Полісся // Етнолінгвістичні студії. 1. – Житомир, 2007, с. 158-170.
Богдан, С. Мовний етикет українців: традиції і сучасність.Київ, 1998, 475 с.
Богдан, С. Мовний етикет села як мовноповедінкова модель (на матеріалі надбузької
говірки) // Українські і польські говірки пограниччя. Люблін – Луцьк, 2001, с. 127-
133.
Бріцина, О., Головаха, І. Прозовий фольклор села Плоске на Чернігівщині: Тексти та
розвідки. Київ, 2004, 584 с.
Вакалюк, Я. Весільна лексика в говірках Прикарпаття // Проблеми дослідження
діалектної лексики і фразеології української мови. Тези доповідей і повідомлень.
Ужгород, 1978, с. 9-10.
Вакалюк, Я. Весільна лексика в українських говорах Прикарпаття // Структура
українських говорів. Київ, 1982, с. 126-128.
Вакалюк, Я. Із спостережень над народною медичною термінологією // Гуцульщина.
Лінгвістичні етюди. Київ, 1991, с. 61-72.
Войтович, В. Українська міфологія. – Київ, 2005. – 664 с.
Гаврилюк, Н. Традиционная погребальная обрядность Полесья в сравнении с Карпато-
Буковинской зоной // Балто-славянские этнокультурные и археологические
древности. Погребальный обряд. Москва, 1985, с. 28-30.
Гаврилюк, Н. Картографирование явлений духовной культуры (по материалам
родильной обрядности украинцев). Київ, 1981, 279 с.
Глуховцева, К. Лінгвістичний атлас лексики народного побуту українських
східнослобожанських говірок. Луганськ, 2003, 181 с.
Голик, Р. Від мови до ментальності: проблеми створення словника категорій української
досекулярної і традиційної культури // Діалектологічні студії. 2. Мова і культура.
Львів, 2003, с. 150-154.
Гримашевич, Г. Етнолінгвістичний аспект дослідження номінації одягу та взуття у
говірках Середнього Полісся // Етнолінгвістичні студії. 1. – Житомир, 2007, с. 77-90.
Гримашевич, Г. Словник назв одягу та взуття середньополіських та суміжних з ними
говірок. Житомир, 2002, 184 с.
Гримашевич, Г. Український національний одяг як елемент матеріальної і духовної
культури українського народу // Міцна родина – міцна Україна. Київ, 1994, с. 5-6.
Гриценко, П. До проблеми лінгвістичного опису українського демонімікону // Н.Хобзей.
Гуцульська міфологія. Етнолінгвістичний словник. Львів, 2002, с. 3-18.
Гриценко, П. Етнографічні словники у контексті сучасної культури // Є.Шевченко.
Українська народна тканина. Київ, 1999, с. 13-21.
Гриценко, П. Етнолінгвістика // Українська мова. Енциклопедія. Київ, 2004, с. 178-179.
Гриценко, П. Моделювання системи діалектної лексики. Київ, 1984, 227 с.
Гриценко, П. Этнолингвистический аспект реконструкции прасостояния диалектной
лексики // Полесье и этногенез славян. Москва, 1983, с. 76-77.
Данилюк, Н. Номінації сучасної української мови з культурно-національним змістом //
Мовознавство. Доповіді та повідомлення на ІV Міжнародному конгресі україністів.
Київ, 2002, с. 180-183.
Доброльожа, Г. Із спостереження над етнонімами як складовими української поліської
фразеології // Етнолінгвістичні студії. 1. Житомир, 2007, с. 95-104.
Доброльожа, Г. Красне слово – як золотий ключ. Постійні народні порівняння в говірках
Середнього Полісся та суміжних територій. Житомир, 2003, 160 с.
Дорошенко, Л. Ареалогія будівельної лексики східнополіського діалекту / Дис. канд.
філол. наук. Спец.: 10.02.01. Українська мова. – Київ, 1999.

232
Дорошенко, Л. Східнополіське традиційне будівництво у світлі номінації й народних
вірувань // Український діалектологічний збірник. Книга 3. – Київ, 1997, с. 325-335.
Дроботенко, В. Ареальна характеристика назв осіб – учасників весільного обряду //
Волинь – Житомирщина. Історико-філологічний збірник з регіональних проблем.
Вип. 6. Житомир, 2001, с. 202-208.
Дроботенко, В. Ареальне варіювання лексики родильного обряду на Донеччині //
Лінгвістичні студії. Збірник наукових праць. Вип. 6. Донецьк, 2000. с. 255-265.
Дроботенко, В. Назви осіб – учасників весільного обряду в східностепових говірках //
Лінгвістичні студії. Вип. 4. Донецьк, 1998, с. 216-219.
Дроботенко, В. Функціонування лексем на позначення окремих елементів родильного
обряду на Донеччині // Лінгвістичні студії. Вип. 5. Донецьк, 1999, с. 272-276.
Дроботенко, В., Омельченко, З. Словник родинної обрядової лексики східностепових
українських говірок // Лінгвістичні студії. Вип. 2. Донецьк, 1996, с. 264-269.
Євтушок, О. Народна будівельна лексика західного Полісся. Рівне, 1990, 145 с.
Жайворонок, В. Українська етнолінгвістика: Нариси. Київ, 2007, 262 с.
Жайворонок, В. Знаки української етнокультури: Словник-довідник. Київ, 2006, 703 с.
Жайворонок, В. Українська етнолінгвістика: деякі аспекти досліджень // Мовознавство,
2001, № 5, с. 48-63.
Жуйкова, М. Динамічні процеси у фразеологічній системі східнослов’янських мов:
Монографія. Луцьк, 2007, 416 с.
Жуйкова М. Номинация смерти и архаическое мышление // Etnolingwistyka. Problemy
języka i kultury. Т. 9-10. Lublin, 1998, s. 67-80.
Конобродська, В. Етнолінгвістичний аспект дослідження традиційної культури //
Волинь-Житомирщина. Історико-філологічний збірник з регіональних проблем. Т. 6.
Житомир, 2001,с.118-133.
Конобродська, В. Етнолінгвістичний і лінгвістичний аспекти дослідження діалектної
лексики // Матеріали V конгресу Міжнародної асоціації україністів. Мовознавство.
Чернівці, 2003, с. 406-410.
Конобродська, В. Курсова і дипломна роботи з етнолінгвістики. Навчальний посібник.
Житомир, 2003, 236 с.
Конобродська, В. Номінація поліського поховального обряду // Український
діалектологічний збірник. Книга 3. Пам’яті Тетяни Назарової. Київ, 1997, с. 428-458.
Конобродська, В. Поліський ареал як об'єкт етнолінгвістичного опису // Поліські
зворини. Житомир, 2007, с. 42-60.
Конобродська В. Поліський поховальний і поминальні обряди. Т. 1. Етнолінгвістичні
студії. Житомир, 2007, 356 с.
Конобродська, В. Вербальний компонент традиційного поховального обряду в
поліських говорах. Автореф. дис. к.ф.н. Львів, 1999, 21 с.
Конобродська, В. Номінація поліського поховального обряду. І. // Український
діалектологічний збірник: Книга 3. Пам’яті Тетяни Назарової Київ, 1997, с. 428-458.
Кононенко, В. Мова і народна культура // Мовознавство, 2001, № 3, с. 62-69.
Куриленко, В. Атлас лексики тваринництва у поліських діалектах. Глухів, 2004, 260 с.
Магрицька І. З лексики весільного обряду: назви молодих у східнослобожанських
говірках // Волинь – Житомирщина. Історико-філологічний збірник з регіональних
проблем. Вип. 6. Житомир, 2001, с. 262-273.
Матейко, К. Український народний одяг. Етнографічний словник. Київ, 1996, 212 с.
Микитенко, О. Балканословянський текст поховального оплакування: прагматика,
семантика, етнопоетика. Київ, 2010, 423 с.
Микитенко, О. Поховальні плачі у балканословянській фольклорній традиції:
прагматика і семантика тексту, етнопоетичні константи. Автореферат дис-ї д.ф.н.
Київ, 2012, 44 с.

233
Могила, О. Метеорологічна лексика українських говорів: склад і поширення. Київ, 2007,
291 с.
Мойсієнко, В. Із поліської народної медичної термінології // Полісся: мова, культура,
історія. Київ, 1996,с. 147-151.
Мойсієнко, В. Про дохристиянські божества та символічно-магічні кліше в поліських
замовляннях // Народна творчість та етнографія. 1992, № 2, с. 43-50.
Никончук, М., Никончук, О., Доброльожа, Г, Гримашевич, Г. Назви одягу та взуття
правобережного Полісся. Житомир, 1998, 230 с.
Никончук, М., Мойсієнко, В. Поліська лексика народної медицини та лікувальної магії.
Житомир, 2001, 147 с.
Ніколаєнко, І. Структура й ареальна характеристика лексики традиційного ткацтва в
українських східнослобожанських говірках / Автореф. дис. канд. філол. наук.
Запоріжжя, 2000, 24 с.
Олійник, М. Етнокультурна конотація фразеологізмів гуцульських говірок і способи їх
реалізації // Діалектологічні студії. 2. Мова і культура. Львів, 2003, с. 174-181.
Омельковець, Р. Атлас західнополіських назв лікарських рослин. Луцьк, 2003, 134 с.
Поістогова, М. Із спостережень над східнополіськими фітономенами. Клечання //
Волинь – Житомирщина. Історико-філологічний збірник з регіональних проблем.
Вип. 14. Житомир, 2005, с. 167-178.
Полесский этнолингвистический сборник. Материалы и исследования. Москва, 1983, 288 с.
Помінчук, Т. Традиційні календарні зимові обряди поліського села Словечно та їх
номінація // Етнолінгвістичні студії. 1. Житомир, 2007, с. 144-152.
Пономар, Л. Західнополіський традиційний одяг в обрядах та віруваннях // Загароддзе –
2. Матэрыялы навукова-краязнаўчай канферэнцыі “Палессе – скрыжаванне культур і
часу”. Мінск, 2000, с. 83-89.
Пономар, Л. Назви одягу Західного Полісся. Київ, 1997, 182 с.
Пошивайло, О. Ілюстрований словник народної гончарської термінології Лівобережної
України. Гетьманщина. Опішне, 1993, 280 с.
Романюк, П. Из опыта картографирования свадебного обряда правобережного Полесья //
Полесский этнолингвистический сборник. – Москва, 1983, с. 198-204.
Романюк, П. Лексика весільного обряду Правобережного Полісся (Матеріали до
“Лексичного атласу української мови”) // Дослідження з української діалектології.
Київ, 1991, с. 225-252.
Романюк, П. Поліське весілля: обряд і лексика // Полісся: мова, культура, історія. Київ,
1996, с. 110-113.
Свительская, В. Опыт картографирования полесского погребального обряда //
Славянский и балканский фольклор. Этнолингвистическое изучение Полесья.
Москва, 1995, с. 188-208.
Скрильнікова, Л. Поліська демонологія та її номінація в говірці села Старі Велідники //
Етнолінгвістичні студії. 1. Житомир, 2007, с. 177-184.
Славянский и балканский фольклор. Духовная культура Полесья на общеславянском
фоне. Москва, 1986.
Славянский и балканский фольклор. Этнолингвистическое изучение Полесья. Москва,
1995, 399 с.
Словник символів культури України / За загальною редакцією В. П. Коцура, О. І.
Потапенка, М. К. Дмитренка, В. В. Куйбіди. Київ, 2005, 352 с.
Тищенко, О. Обрядова семантика у слов’янському мовному просторі. Київ, 2000, 236 с.
Тищенко, О. Специфіка обрядової та номінативної категоризації етноконцептів прямий /
кривий, пустий / повний // Слов’янський вісник: Збірник наукових праць. Серія
„Філологічні науки”. Вип. 5. Рівне, 2004, с. 244-257.

234
Тищенко, О. Теоретико-концептуальні засади слов’янської етнолінгвістики //
Слов’янський вісник: Збірник наукових праць. Серія „Філологічні науки”. Вип. 3.
Рівне, 2003, с. 5-12.
Турчин, Е. Лексика питания в украинских восточнополесских говорах / Дисс. канд.
филол. наук. Киев, 1990, 20 с.
Ужченко, В. Східноукраїнська фразеологія. Луганськ, 2003, 362 с.
Хобзей, Н. Гуцульська міфологія. Етнолінгвістичний словник. Львів, 2002, 216 с.
Хобзей, Н. Між світом та антисвітом: чоловік, що може перемітуватися на вовка // Гуцульські
говірки. Лінгвістичні та етнолінгвістичні дослідження. Львів, 2000, с. 179-191.
Хобзей, Н. Мова як джерело пізнання духовного світу народу (міфологічна лексика в
українських говірках карпатського ареалу) // Мовознавство. Доповіді та
повідомлення на ІV Міжнародному конгресі україністів. Київ, 2002, с. 119-123.
Цимбал, Н. Етнолінгвістичний аспект вивчення лексичної мотивації в українському
діалектному мовленні // Етнолінгвістичні студії. 1. Житомир, 2007, с. 56-64.
Шарапа, М. Поліський обрядовий комплекс Зелених свят та його номінація //
Етнолінгвістичні студії. 1. Житомир, 2007, с. 133-143.
Шевченко, Є. Українська народна тканина. Київ, 1999, 410 с.
Шевченко, Є. Народна деревообробка в Україні. Словник народної термінології. Київ,
1997, 258 с.
Этнография восточных славян. Очерки традиционной культуры. Москва, 1987, 556 с.
Ястремська, Т. Акціональний і номінативний аспекти пастушого обряду //
Діалектологічні студії. 2. Мова і культура. Львів, 2003, с. 64-80.
Ястремська, Т. Пастуший календарний цикл: назви та його позначення в гуцульських
говірках // Гуцульські говірки. Львів, 2000, с. 112-124.

235
 ПУРИЗМЪТ НА ИВАН БОГОРОВ
В СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕН АСПЕКТ
Камелия Колева-Иванова

THE PURISM OF IVAN BOGOROV

IN SOCIOLINGUISTIC ASPECT
Kamelia Koleva-Ivanova

Summary: The study discusses the puristic doctrine of Ivan Bogorov and the attitude
of his contemporaries about it. It shows the deliberate provocation of Ivan Bogorov in
"Chistobalgarska nakovalnya za sladkodumstvo" (Sofia, 1878–1879) in order to attract the
attention of the Bulgarian society. The main aim at the research is to highlight the merits of
the Bulgarian linguist of preserving the national character of the Bulgarian standard lan-
guage, but also of raising it to the level of a modern European language.
Keywords: purism, Ivan Bogorov.

Езиковият пуризъм е подход, които съпътства дейността на няколко по-

коления български книжовници при изграждането на новобългарския книжо-
вен език. Той е необходим процес, породен от историческия момент и езико-
вото развитие. Първите наши езикови строители са едновременно и „езикови
чистачи“ (Стойков 1946: 7; Андрейчин 1972: 34). Границите на пуризма са оп-
ределяни от чувството за езиков реализъм у отделните книжовници, от лични-
те им качества и от преценките на съвременниците. Когато се говори за пури-
зъм в българския език в по-широките обществени среди обаче, обикновено се
има предвид неговата крайност, свързана с „чистаческата“ и словотворческата
дейност на Ив. Богоров през последните двадесет години от живота му.
Още преди Освобождението книжовникът споделя наблюдението си, че
в селата се говори по-чист български език отколкото в градовете. Гражданите
са „изпоразвалили езикат и употребяват много речи чужди, турски, гръцки и
др.“, 1874 г. (Русев 1968: 547). От социолингвистична гледна точка това е на-
пълно естествен за езиковото развитие процес поради факта, че в градовете е
концентрирано по-разнородно в етническо и културно отношение население,
докато селата до Втората световна война остават относително затворени за
външни влияния. Тези наблюдения обосновават и желанието му за изграждане
на новобългарски книжовен език на диалектна основа. Изследвания на чуждо-
езикови ситуации показват, че това не е ексцентрична и непостижима идея.
Така например Вук Караджич, от когото е повлиян и Ив. Богоров, успява да
наложи в Сърбия книжовен език, изграден до голяма степен на народнопоети-
ческото койне (Русев 1968: 552; Вачкова 2008: 255). В България няма условия
за изграждане на книжовен език само на такава основа по редица причини, ед-
на от които е стремежът на езиковите строители да съхранят връзката на новия
български език със старобългарската книжнина. Негативното отношение към
пуристичната дейност на Ив. Богоров може да се обясни и с различната му
стратегия за решаване на социалните проблеми. По-голямата част от езиковите
строители се ориентира към просветителския интервентски подход към езико-

236
вата практика, който се изразява в стремеж към „издигане на народа“. Пле-
бейският интервентски подход, от своя страна, към който се придържа и Ив.
Богоров, се стреми да посрещне нуждите на народа, да направи културната
област по-широко достъпна (Стари 1995: 99). Това постепенно води българс-
кия възрожденец до някои пуристични увлечения и името му става нарицател-
но за всеки неуместен неологизъм в българския език. За отрицателното отно-
шение към Богоровата дейност от страна на образованото общество спомагат и
редица критически отзиви на Л. Каравелов и Хр. Ботев, не винаги напълно
обективни. За преднамереност към всичко писано от Ив. Богоров след 1870 г.
свидетелства лошата рецензия на Хр. Ботев във в. „Независимост“ от 1874 г. за
Богоровата книга „Селски лекар“, написана без рецензентът да е чел самата
книга (Русев 1961: 48). П. Р. Славейков също осъжда пуризма на Ив. Богоров,
макар че десет години по-късно от бележка под линия в „Предговор“ към ис-
торията му за събирането на пословици1 става ясно, че речникът на Ив. Бого-
ров е приет до голяма степен като коректив.
Словотворческата склонност на Ив. Богоров и съзнателното усилване на
диалектния характер на използвания от българския възрожденец език проли-
чават още повече след Освобождението. Тогава излизат неговите пуристични
органи „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ (Богоров 1878–1879) и
„Бранилник за българския език и за народна облага“ (Богоров 1880), както и
отделни листи и брошури като „Пукнуване зора“ и „Сипнуване зора“ (1881 г.),
също „Български речник“ (1881 г.).
В настоящото изследване ще бъде коментирано само първото следосво-
божденско списание „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ (общо 7
книжки). В Предисловието към книжка първа Ив. Богоров очертава задачите,
които си поставя: „да уработеваме и да развъдим говорния и писмовния наш
език с чистобългарски думи“. Едни от тях ще бъдат изковани, други „ще заем-
ваме от людски езици някои речи, които ги нямаме, се като ги побългарим
най-малко в краищата им“, т. е. не изключва заемането на чужди думи чрез
приспособяването им към българския език. Третата, най-трудна и предизвика-
телна задача е да „пооправя езика“ на някои списания.
Напълно основателно е желанието да се замести голяма част от чуждое-
зиковия материал и да се запази духът на традициите, напр.: полицмейстер да
се замени с войвода; градска полиция с войводница (Богоров 1878: 8); губерна-
тор с управник, гюндулик с надница, грози с плаши или сплашева, тъй като на
български грози означава стои грозно, не хубаво (Богоров 1878: 10); меч вм.
сабя (на български меч означава мъжка мечка, както кот, котка)2. В края на
книгите оформя „Людскодумник“, т. е. речници на чуждите думи и предложе-
ния за тяхното заместване, в които се откриват немалко от съвременна гледна
точка сполучливи предложения като заслон вм. чадър; гора, шумек вм. лес;
знаме вм. пряпорец; откажат вм. отрекат; чакалня вм. вартзал; верига вм.

1
Периодическо списание, год. IV, 1885, кн. 15, 329–338.
2
Примерите са от „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ на Ив. Богоров (1878,
кн. 1).

237
синджир; баница вм. млин; показ вм. юрнек. В Книжка 3. обосновава желание-
то си да замени чуждата дума поща със сновалка, тъй като първата дума наро-
дът я асоциира с недотам приятното действие пощя, а един дядо тълкува дума-
та телеграфа като съчетание от теле и грапа.
Досега не се е обръщало голямо внимание на съзнателните опити на Ив.
Богоров за провокация на съвременниците си, като по този начин се опитва да
ги ангажира с дейността си. В „Първа Притурка за Наковалня № 3“ след
„Людскодумник“ авторът завършва със забележка: „Записаните чужди думи в
Людскодумника, произлезли от Наковалнята, са наше също стопанство; ний ги
имаме пред българския свет за продан. Сякой, който ги разсъди за прави и
тъкмени исковани и желае да ги употреби за обща облага, той са задължава да
плати ням за една дума по един полимпериал. Обирниците са осъждат според
закона пред Сляпа-баба“3 (Богоров 1878: 12).
В Книжка 4. (1879 г.) променя начина на представяне на българския и
чуждия материал. Въвежда нова рубрика „Български думник“, в която обясня-
ва значението на думи от говоримия български език като баница, глоба, гозба,
готвач, градище, гривня, грешка, гълъбарник, добивка, държава, забрадка,
живот, загуба, заложник, запис, извор, иманяр, имот, кладенец, кълка, книга,
ковчег, кривда, кърпа, кръпка, луничка, майка, межда, месарница, молба, ми-
то, наддаване, незадомен, нечисто, обвивка, облага, орач, подпис и пр., а в
„Людскодумник“ просто прави отметки към предходната рубрика, т. е. с какво
да бъдат заменени чуждите думи. Вероятно книжовникът осъзнава потреб-
ността българските интелектуалци да се запознаят с езиковия материал от бъл-
гарските говори, за да влезе той във всеобща употреба. Това отново показва
експериментаторския му дух и новаторството му.
Българската следосвобожденска общественост също се отнася с пренеб-
режение и насмешка към пуристичните опити на Ив. Богоров, особено по от-
ношение на русизмите. Използването на чужди думи (русизми) е част от новия
облик на обществения живот в следосвобожденската действителност. Споме-
ните на Ив. Вазов за „Първите дни на свободата“4 свидетелстват, че на мода са
руските обичаи, руските песни. „А тогава действително езикът ни беше много
омосковял. Сички българи говоряха руски, т. е. някакъв руско-болгарско-
черковен език. Говоримата реч и канцеларската гъмжаха от русизми. Дори
турските думи приемаха руска форма“ (Вазов 1901: 15). Единствено Ив. Бого-
ров, обезпокоен от порусяването на българския език, по същото време разп-
ространява своите пуристични брошури. Ив. Вазов всъщност е един от първите
следосвобожденски общественици, който осъзнава полезността на Богоровата
книжовнопуристична дейност за българския език, въпреки че не приема пу-
ристичната субституция, т. е. онова, с което се замества чуждоезиковият мате-
риал. Подобно на съвременниците си Ив. Вазов осъжда неологизмите на Ив.

3
Игра на думи: руска парична единица ~ българска детска игра.
4
Българска сбирка, год. VIII, 1901, кн. 1, 3–16.

238
Богоров, посвещава му епиграмата „За Богорова“ (1880 г.)5 в „Майска китка“.
Няколко месеца по-късно в сп. „Наука“ обаче излиза Вазовата критика6 на
„Български речник, събирание всичките наши думи, по срещнати с френски и
истълкувани дълго и широко български от Иван А. Богоров, книга първа А. Б.
В. Г. Русе, 1881“. В нея Вазов подчертава, „че е време вече да погледнем по-
сериозно въз филологическите трудове на стария труженик и да признаем тях-
ното значение и за нас и за потомството“. Авторът на критиката съвсем нед-
вусмислено изразява осъзнатата необходимост от „изправянето на българския
език“ чрез прочистването му от чужди думи, които съставляват половината от
лексикалния запас (Вазов 1881а: 290). Става ясно и кой трябва да извър-
ши това изправяне – филологически подготвените лица, които са „заг-
лъхналата област на язиковедението у нас“. Основната критика към Бого-
ровата дейност са опитите му да изхвърли от речника общоупотребими думи и
да ги замени с новоизковани, без да са подкрепени с филологически данни как
ги е измислил или къде ги е чул да се говорят. Наред с много „чистонародни и
добри“ думи се срещат и такива, които нито по естество, нито по благозвучие
са подходящи, напр.: азство, бащинар вм. патриот; бездънка вм. яма, про-
паст, бездна; бириаш вм. данник; бранило вм. щит; брани-правда вм. минис-
тър на правосъдието и др. Същевременно „умишлено или погрешка“ са из-
пуснати много важни за българския език думи като брич, бриша или бърся,
бъкам, бунт, бунтовник, глезя се, глезен, глума, гламав, горд, гина, гибел, вед-
рина, въспитание. За фанатизъм се смята и изхвърлянето на предлог на (Вазов
1881а: 291). Тази критика на Ив. Вазов може да се приеме като първи следос-
вобожденски призив към българските учени и общественици да обърнат вни-
мание на проблемите на чистотата на езика и на езиковата култура. В друг Ва-
зов отзив от страниците на сп. „Наука“ върху „Български народни песни. Из
Богоровия книжатник, брой първий“7 се коментират „екцентричните и безс-
мислени думи на преднята корица, като: книжатник, растланчасти, потис-
ник, които се причисляват към „многобройните оние филологически нелепости
на г. Богорова, които не заслужават освен смях и забвение“ (Вазов 1881б:
421).
Първият филолог, който отговаря на призива на Ив. Вазов да се подходи
научно към книжовния език и към Богоровата дейност, е студентът А. Теодо-
ров-Балан с критическата си студия „Български речник от Ивана Богорова“,
публикувана отново в сп. „Наука“8 по повод отпечатването на първа книжка от
речника през 1881 г. Основен недостатък в борбата за запазване на национал-

5
Побратим Богоров се трепи// да чисти наш беден язик// и думи се нови кове, лей и
клепи,// и вика с яростен вик:// „Язикът се веч опропасти!”// И трупа пуристът велик//
будикулки, седачи и саморасти,// бивалици, чинки и красти,// тъй щото язикът със тоз
начин вещ// стана чист и ясен доколкото щеш,// едничката в туй бъркотия// е таз, че да
можем го ния// разбра с леснотия,// ще трябва на всяк един час// Богоров да бъде при
нас.
6
Наука, год. I, 1881, кн. 3, 290–292.
7
Наука, год. I, 1881, кн. 5, 420–421.
8
Наука, год. I, 1881, кн. 7, 696–715, 783–786, 874–885.

239
ната самобитност на българския език според младия филолог е липсата на дос-
татъчно научни познания у Ив. Богоров, без които „всяко негово средство за
отбрана ще измамя несъмнено вси надежди за сполука“ (Теодоров-Балан 1881:
696). Според А. Теодоров-Балан един български речник трябва да съдържа
лексика от трите основни български наречия: тракийско, македонско и ми-
зийско. Такива провинциализми в речника на Ив. Богоров са случайни, което
според А. Теодоров-Балан е съществен недостатък. В. Кювлиева-Мишайкова
обръща внимание на някои биографични данни, с които може да се обясни то-
зи недостатък (Кювлиева 1997: 166). До Освобождението на България Ив. Бо-
горов живее години наред извън пределите на страната – в Одеса, Лайпциг,
Цариград, Париж, Виена – и не познава в нужната степен езиковото богатство
на българските говори. Вероятно това го подтиква в по-късен етап да засили
словотворческата си дейност, когато трябва да намери съответници на все по-
вече нови понятия или да замени чужди думи. Особено критичен е български-
ят филолог към новоизкованите думи, за които има общоприети понятия като
бездънка вм. пропаст; бранило вм. штит; бранилник вм. министър на право-
съдието; броячница вм. числителница; букавица вм. сричка; быватно име вм.
съществително име; волник вм. защитник, у Вазов бранител; гледачница вм.
театро и пр. (Теодоров-Балан 1881: 701). Съчиняването на нови думи, които
да заместят чуждите, според А. Теодоров-Балан значително вреди на авторите-
та на речника. „Поводът за пуристика е основателен, но средствата към нея на
г. Б. са доста абсурдни“ (Теодоров-Балан 1881: 703). Специално внимание на
пуризма на Ив. Богоров А. Теодоров-Балан обръща във в. „Свобода“9 по повод
Богоровата смърт на 20 октомври 1892 г. Българският филолог различава у
Богоров два периода на пуристична проява, като за гранична година поставя
1869 г. Първият етап съвпада със споровете около характера на основата на
изграждащия се новобългарски книжовен език. Чрез пуристичните си възгледи
Ив. Богоров се противопоставя на разбиранията на „славеношколци“-те (т. е.
на привържениците на черковнославянската езикова школа): да се „приеме от
живата ни реч онова, което е чисто българско и се разбира от нашите хора.
Ала в живата си реч ний имаме и чужди думи: тях ний ще удържим, ако не
можем да ги заменяме с други, пак свои, но по никой начин не бива са зимаме
на мястото им думи от други славянски езици, понеже те ще бъдат за нас много
по-непонятни, от колкото самите понятни вече нам чужди думи“ (Теодоров-
Балан 1892). Съгласно този възглед в езика могат останат турцизми като кан-
тар, занаят, барут. Главната задача на българските писатели трябва да бъде
„да се вардят от чуждото и да углаждат и обогатяват своето“. След 1870 г. Ив.
Богоров разширява своето мнение за пречистване и обогатяване на българския
книжовен език, като приема „все по-странна и по-лъжлива посока до послед-
ните години от живота си“. Така нареченият от Ал. Теодоров-Балан „втори
възглед“ прераства в безсмислен пуризъм.
На крайната пуристична Богорова дейност още като студент обръща
внимание и Ив. Шишманов в „Апостоли за свободата. Драма в три действия“

9
Свобода, бр. 951 от 5 ноември 1892.

240
от П. Иванов. 1884“10, подписана с инициалите И. Д. Ш. В критиката си се ко-
ментира нуждата не от Богоровци, а от Миладиновци, от някой Грим или поне
Караджич, които да разчистят всички ония писачи, които ползват извънред-
но много русизми (Шишманов 1885: 494–495). Четиринадесет години по-късно,
когато вече е професор в първия български университет, Ив. Шишманов под-
робно разглежда пуризма на Богоров в статията си „Руското влияние в езика и
Богоровата реакция“11 и стига до заключението, че „Богоров заслужава реаби-
литация и тя ще му се даде въпреки многобройните му слабости“ (Шишманов
1899: 106).
Интересен факт е, че на страниците на Периодическо списание (орган на
Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките)
преди Съединението (1885 г.) не излиза критика върху „чистаческата дейност“
на Ив. Богоров. Всъщност чистотата на българския език заляга в устава на
Българското книжовно дружество още преди Освобождението (Бояджиев
2008: 5). В уводната редакционна статия на Периодическо списание „Няколко
думи“12 изискването „да се пише на прост български език, разбираем за наро-
да“, се изтъква като водещо. Това респективно означава чуждоезиковият мате-
риал да се използва умерено. Именно в това списание у нас за първи път се
пропагандират критериите на т. нар. днес езикова култура на обществото.
Поставят се въпросите за езиковата чистота на българския език и се търси по-
широка обществена ангажираност (Жерев 2007: 138, 147). Пуризмът на Ив.
Богоров за първи път по-подробно се коментира от Петър Пешев в рецензията
му на превода „Що е човек и народ?“ Побългарил И. А. Богоров. С., 1886“13. П.
Пешев оценява текста на Ив. Богоров като комуникативно непригоден, напи-
сан на нов език – богоровски. Всяка чужда дума – турска или общоприета, на-
учен или технически термин, Ив. Богоров я изхвърля и я заменя с нова, която
никой не разбира и не употребява. В книгата изобилстват много сковани думи,
с които Богоров заменя омразните му чужди общоприети думи: самобод, са-
мораст, самосвой, размисляк, махалкарство, буй (елемент), бивалица, водан
(океан), сцелени-държави (съединени щати) и пр. (Пешев 1886: 259). Използва
свои конструкции и синтаксис, лишен от съюзи. За изучаване значението на
Богоровите думи се изисква цял речник и граматика. Усилието на Ив. Богоров
да създаде нов език е оценено като безплодно, но заслугите му за българския
език според П. Пешев са в пробуждането на съмнение и съзнание за изхвърля-
не на чуждите думи, които могат да бъдат напълно заменяни със свои, но не
сковани. „Живата реч измежду простия народ, народната поезия и философия,
която непрекъснато работи, са най-богатите източници за разчистяне езика за
углаждането му“ (Пешев 1886: 260). Даровити писатели като П. Р. Славейков,
З. Стоянов, Ив. Вазов често употребяват нови думи, но те са взети от живите
говори и се разбират от всеки (добрите образци по Стари 1995: 60). Подчерта-

10
Периодическо списание, год. IV, 1885, кн. 15, 448–496.
11
Български преглед, год. VI, 1899, кн. 2,106–127.
12
Периодическо списание, год. I, 1882, кн. 1, 17.
13
Периодическо списание, год. V, 1886, кн. 19–20, 258–261.

241
ва се еволюционният характер на езика, който се образува постепенно и неза-
белязано от хората заедно с развитието на живота, а не се съчинява от книжов-
ниците.
В бележка от редактора към същата рецензия се коментира, че на усили-
ята на Ив. Богоров да „поправя“ българския език трябва да се гледа като на
един естествен протест срещу ония, главно синтактични нередности, които
изобилстват в дневния печат и създават навици в обществото да гледа с чуждо
око на всяка чисто българска конструкция, която дневният печат не познава.
„За да се избавим от Богоровци, трябва яко да се заловим за научно запознава-
не със своя език. За такава задача е нужно и съдействие от държавата“ (Пешев
1886: 261). (Държавата отговаря със създаването на Софийския университет
две години по-късно).
От посочените коментари на съвременници на Ив. Богоров става ясно, че
както филолози, така и други общественици не отричат пуризма като цяло, а
само неговата крайност. Осъзнаването на необходимостта от по-голяма загри-
женост към използваните езикови средства от страна на българските интелек-
туалци повишава и интереса към Богоровата пуристична дейност. Неговите
преводи, речници и други книжовни опити не са подминати от рецензентите с
мълчание, както става с десетки „най-калпаво“ и „най-безграмотно“ написани
книги по същото време. Неуморната и провокативна пуристична дейност на
Ив. Богоров след Освобождението успява да фокусира вниманието на българс-
ките общественици към проблема за запазването на националния характер на
българския книжовен език, но и за издигането му до нивото на модерен евро-
пейски език. С езиковите проблеми се ангажират лингвистично подготвени и
професионално работещи с езика дейци: езиковеди, писатели, редактори, кри-
тици, учители, публицисти и пр. Определена е и пуристичната субституция –
общоупотребими елементи от говоримата реч без ковани неологизми. От този
момент нататък името на Ив. Богоров ще се споменава от българските общест-
веници всеки път, когато е необходимо да се контрастира с новото, различно-
то, да се набележат грешките в миналото, да се очертаят новите по-умерени
граници на пуризма, да се отправи предупреждение. Сполучливите му лекси-
кални творения, които днес са част от активния българския речник, ще се ци-
тират от общественици, които се стремят да подчертаят неотложната нужда от
богоровци, а несполучливите – от онези, които смятат пуризма за изживяна
кауза.

БИБЛИОГРАФИЯ

Андрейчин 1972: Андрейчин, Л. Радетел за български книжовен език. – В: Д-р Иван

Богоров. Материали, свързани със 150-годишния юбилей от рождението му.
Пловдив: Хр. Г. Данов, 1972, 29–39.
Теодоров-Балан 1881: Теодоров-Балан, А. Български речник от Ивана Богорова // На-
ука, год. I, 1881, кн. 7, 696–715, 783–786, 874–885.
Богоров 1878: Богоров, Ив. Чистобългарска наковалня за сладкодумство. София,
1878–1879.
Богоров 1880: Богоров, Ив. Бранилник за българския език и за народна облага. София,

242
 1880.
Бояджиев 2008: Бояджиев, Т. Езиковата ситуация у нас в исторически и съвременен
план и европейската езикова политика. // Български език, 2008, кн. 2, 5–15.
Вазов 1881а: Вазов, Ив. Български речник, събирание всичките наши думи, по срещ-
нати с френски и истълкувани дълго и широко български от Иван А. Богоров,
книга първа А. Б. В. Г. Русе, 1881. // Наука, год. I, 1881, кн. 3, 290–292.
Вазов 1881б: Вазов, Ив. Български народни песни. Из Богоровия книжатник, брой
първий. // Наука, год. I, 1881, кн. 5, 420–421.
Вазов 1901: Вазов, Ив. Първите дни на свободата. // Българска сбирка, год. VIII, 1901,
кн. 1, 3–16.
Вачкова 2008: Вачкова, К. Типологична характеристика на българския книжовен език
(Възрожденски период). Шумен: Еп. К. Преславски, 2008.
Жерев 2007: Жерев, Ст. Българското книжовно дружество и възрожденските теоре-
тични възгледи за националния характер на новобългарския книжовен език.
София: М. Дринов, 2007.
Кювлиева 1997: Кювлиева-Мишайкова, В. Българското речниково дело през Възраж-
дането. София: М. Дринов, 1997.
Пешев 1886: Пешев, Петър Ив. Що е човек и народ? Побългарил И. А. Богоров. С.,
1886. // Периодическо списание, год. V, 1886, кн. 19–20, 258–261.
Русев 1961: Русев, Р. Езикът на Богоров според преценки на съвременници. // Българ-
ски език, год. XI, 1961, кн. 1, 47–50.
Русев 1968: Русев, Р. Пуризмът на Богоров. // Известия на Института за български
език, кн. 16, 1968, 547–552.
Стойков 1946: Стойков, Ст. Иван Богоров и чуждите думи в българския език. // Език
и литература, год. II, 1946, кн. 2, 5–12.
Стари 1995: Starý, Zd. Ve jménu funkce a intervence. Praha, 1995.
Шишманов 1885: Шишманов, Ив. Апостоли за свободата. Драма в три действия от
П. Иванов, 1884. // Периодическо списание, год. IV, 1885, кн. 15, 448–496.
Шишманов 1899: Шишманов, Ив. Руското влияние в езика и Богоровата реакция. //
Български преглед, год. VI, 1899, кн. 2,106–127.

243
 ИЗ БИБЛЕЙСКАТА СЪКРОВИЩНИЦА НА СЪРБИЯ – ІІ.
НЕПРОУЧЕН ПРЕПИС НА ВЕЛИКОПОСТНИТЕ ПЕРИКОПИ
(МСПЦ ГРУJИЋ 147)
Андрей Бобев

THE BIBLICAL TREASURES OF SERBIA – II.

AN UNSTUDIED COPY OF THE PERICOPES
FOR THE GREAT LENT (MSOC GRUICH 147)
Andrey Bobev

Summary: The article presents an unstudied Serbian manuscript of the Old Testa-
ment pericopes for the Great Lent – ms. Gruich Nr. 147 from the Museum of the Serbian
Orthodox Church. The copy dates from the XIX c., Church Slavonic orthography with some
Sertbian features, and contains the pericopes without any liturgical notes, which is extremely
rare. Some arguments are offered for the possible origin of the copy, as well as a short textu-
al comparison between thw ms. and and old printed Triodion edition, assuring that Gruich
Nr. 147 is probably not a continuant of the manuscript tradition, but a copy from an old
printed book, made for personal reading.
Keywords: Slavic Bible, textual criticism, Old Testament, pericope, liturgical books,
Church Slavonic, Serbian manuscripts.

Макар да живеем в дигитална ера и обемът на литературата, която се по-

явява директно в електронен вид, вече да надвишава този на конвенционални-
те печатни издания, проблемите на каталогизацията и описанието на среднове-
ковното ръкописно наследство все още не са разрешени. Тривиалната и при-
видно старомодна архивистка работа продължава да разкрива неподозирани
територии от книжовните традиции на миналото. Това важи за всяка една об-
ласт на медиевистиката, включително за библеистиката.
Сред ръкописите, с които имах възможност да се запозная по време на
работата си в Националната библиотека на Сърбия в края на 2012 г., беше и
този, който е обект на настоящото изложение1.
С ръкописа със сигнатура Груjић 147 от Музея на Сръбската православ-
на църква (МСПЦ) в Белград се запознах само по микрофилм, съхраняван в
НБС, затова се въздържам да дам кодикологични данни, претендиращи за пре-
цизност.
Ръкописът е на хартия, размери ок. 20 х 27 см., ок. 50 л., за основния
текст черковнославянски правопис с малко сърбизми. Основният почерк е
късен курсив с ясно изразен десен наклон (в началото на всяка перикопа писа-
чът ползва изправено писмо, но още преди края на реда го накланя). Линиране
липсва, поради което броят на редовете за страница варира, а самите редове на
много места са с низходящ наклон. Украсата се свежда до рамкиране на текста

1
Използвам случая да благодаря на целия екип на Археографското отделение на НБС.
Без ежедневната професионална помощ и дружеска подкрепа на всички колеги от
Отделението пребиваването ми в Белград щеше да бъде безплодно.

244
(по подобие на старопечатните издания) и просто структурирани инициални
букви (доколкото личи по снимките – изписани със същото мастило като ос-
новния текст). Пагинацията е съвременна. Общият вид позволява датировката
да се ориентира към ХІХ в.
Паметникът има специфичен състав. Според ръкописния каталог на
МСПЦ това е „паримейник за постния триоден цикъл”, което е само отчасти
вярно.
Ркп. Груjић 147 съдържа, както следва:
– л. 1а – късни бележки;
– л. 1б – оглавление на книгата, което започва с Причте [sic] Соломона сина
давидова, но всъщност разказва за бунта на един от синовете на Давид срещу
собствения му баща (синът е наречен тук Савелиан вместо Авесалом) и завър-
шва с морал към читателите, че онези, които са живели беззаконно, беззаконно
са и загинали;
– л. 2а – билкова рецепта „по Орфелина”;
– л. 2б – наставление към читателите, изградено основно чрез цитати от
Притч. Сол.;
– л. 3а – начало на старозаветните перикопи, предвидени за периода на
Великия пост. Обхванатият текст започва с перикопата Бит. 1: 1–13 (за поне-
делник на І седмица от Поста) и завършва (на л. 50б) с перикопата Иов 1: 1–12
(непълна, за понеделник от Страстната седмица).
Неточно би било да определяме ркп. Груjић 147 като паримейник поради
следните причини:
1) За да бъде един ръкопис паримейник, той трябва да притежава необ-
ходимите структурни дялове (Рождественски цикъл, Триоден цикъл, Месецос-
ловен цикъл) или – при лоша съхраненост – поне достатъчни основания да се
предположи, че тези дялове са били налице. Ркп. Груjић 147 обаче е цялостен,
той по замисъл е ограничен до онези перикопи, които се включват в периода
на четене на Триода.
2) В качеството си на литургическа книга Паримейникът съдържа не са-
мо старозаветни перикопи, но също така силно ограничен брой новозаветни
откъси, както и многобройни литургически указания, псалтирни стихове, как-
то и зачала на химнографски единици. Всички тези съставки напълно липсват
в ркп. Груjић 147. Тъй като богослужебната служба на Паримейника е неотде-
лима от наличието на тези елементи от устойчивия състав, трябва да приемем,
че литургическите указания са ползвани по друга книга, напр. по Триода. То-
ест Груjић 147 може да обслужва само специфични богослужебни нужди, но
не и да се употребява като един пълноценен паримейник.
Като отчитаме това, че в православното богослужение дяконът (ако към
съответния храм служи такъв) е този, който чете перикопите от Стария Завет и
от Апостола (докато четивата от Евангелието задължително се четат от свеще-
ника), можем да допуснем, че пред нас е ръкопис, който е изпълнен за индиви-
дуалните нужди на някой неизвестен дякон, който е служил в голям храм, в
който са били налице всички необходими богослужебни книги (затова не е
било необходимо да се преписват съпътстващите литургически указания), и в

245
който вероятно е имало сравнително многоброен клир (което е наложило да се
направи тази паримейна извадка). Бихме могли също така да предположим, че
в този храм вече са били налице онези изменения на традицията, в резултат на
които старозаветните перикопи постепенно са изпаднали от богослужението и
са останали в употреба само за най-важните празници (което е продиктувало
нуждата да се препишат само четивата за същинския Велик пост – без подгот-
вителните седмици например).
От друга страна обаче, съмнително е дали този препис реално е бил в
литургическа употреба. Както отбелязах, ветхозаветните перикопи започват от
Бит. 1: 1–13. Това обаче е първата от двете перикопи за вечернята на понедел-
ник от І седмица на Поста. Липсва перикопата за утреня – Ис. 1: 1–20, а до-
колкото личи по микрофилма, в ръкописа няма запазени следи тя да е била
добавена от някого след преписвача. Крайно необичайно е също така да се
съставя сборник с литургическа цел (дори ако това е едно самоделно дяконско
помагало), а в него да липсват именно богослужебните „адреси” на текстовете.
В текстологическо отношение Груjић 147 не предлага значими харак-
терни особености. Разбира се, индивидуални варианти са налице, но като цяло
можем да определим текста като препис от старопечатно църковнославянско
издание. Ето за пример текста на перикопата от Бит. 22: 1–18.

Груjић 147 Триод, Киев, 1813 г.

22: 1
Аврааме: и
рече: Се азъ. рече: се азъ.
22: 2 И рече: Прими сина твоегѡ И рече: поими сына твоего возлюбленна-
возлюбленагѡ, его возлюбилъ еси Исаака: го, егоже возлюбилъ еси, Ісаака, и иди на
И иди вⸯ землю землю

ихже аще аще

22: 3 Воставъ же Авраамъ утро: осѣдла осля Воставъ же Авраамъ оутрѡ, ѡсѣдла
свое, поятъ же съ собою два отрочища, и ослѧ свое, поѧтъ же съ собою два отрочища,
Їсака сина своегѡ. И растливъ дрова во и Ісаака сына своего, и растнивъ дрова во
всесожженїе, воставъ и приде на мѣсто всесожженїе, воставъ иде, и прїиде на мѣсто,

22: 4 В день третїи и возрѣвъ Авраамъ въ третїи день. И воⷥзрѣвъ Авраамъ

очима своима, видѣ мѣсто издалеча.
22: 5 И рече Авраамъ отрокомъ своимъ:
сѣдите здѣ со ѡслятемъ: азъ же и отро-
чищъ поидемъ даже до ѡндѣ, и покло-
нившеся к вамъ возвратимся.
22: 6 Взятъ же Аврамъ дрова въ сожженїя.
И возложи на Исака сина своегѡ. Взятъ
очима своима, видѣ мѣсто издалече.
И рече Авраамъ отрокѡмъ своимъ:
сѧдите здѣ во ослѧтемъ: азъ же и
дѣтищъ поидемъ || поидемъ до ондѣ, и
поклонившесѧ, возвратимсѧ къ вамъ.
Взѧ же Авраамъ дрова всесожженїѧ, и
возложи на Ісаака сына своего: взѧ же въ

22: 7 Рече же Ісаакъ ко

246
 ѿче Онъ же рече: что естъ чадо, рече же: се
ѡгнъ и дрова, гдѣ естъ овча еже во огнь и дрова, гдѣ есть овча еже во
всесожженїе; всесожженїе;
22: 8 рече же Аврамъ: || и-
тъ себѣ овча во всесожженїи чадо. Шедше во
же оба вⸯ
22: 9 о-
гъ. и созда тамо Авраамъ тамо созда тамѡ Авраамъ жертвенникъ, и возло-
жертвенїкъ, и возложи дрова, и связавъ жи дрова: и свѧзавъ Ісаака сына своего,
Исака сина своегѡ, и взложи егѡ на

22: 10 прїяти взѧти но-

ножъ, заклати сина своегѡ. жъ заклати сына своего.
22: 11 И возва его англъ гднъ съ небесе и ре- И воⷥзва и Агглъ днь съ небесе, и рече:
Аврааме, Аврааме. онъ же рече: се азъ.
азъ.
22: 12 И рече: да не возложиши на И рече: да не возложиши на

Нинѣ познахъ нынѣ бо

пощадѣлъ еси сина твоегѡ возлюбленнагѡ не пощадѣлъ еси сына твоегѡ
мене ради. возлюбленнагѡ мене ради.
22: 13 И возрѣвъ очима своима, видѣ, и се И воⷥзрѣвъ Авраамъ очима своима видѣ,
ѡвенъ единъ держимїи рогама въ садѣ и се овенъ единъ держимъ рогама въ садѣ
савекъ. И идѣ Авраамъ, и взятъ овна. И Савекъ: и иде Авраамъ, и взѧ овна, и возне-
вознесе его во всесожженїе, въ мѣсто Исака се его во всесожженїе вмѣстѡ Ісаака сына
сина своегѡ. своегѡ.
22: 14 , , дь
дъ видѣ. да рек тъ днесъ: на горѣ дъ видѣ: да рек тъ днесь: на горѣ дь ꙗвисѧ.
явися.
22: 15 И воззва Агглъ днь Авраама вторицею
вⸯторїцею с небесе
22: 16 глаголя: Мною самѣмъ клянся глаго- клѧхсѧ, глетъ дь,
летъ дъ. Егоже ради сотворїлъ еси глаго- егѡже ради сотворилъ еси глаголъ сей, и не
лъ || сеи, и не пощадѣлъ еси сина твоегѡ
возлюбленнаго мене ради. мене ради:
22: 17 убо благословля благослов-
лютя, и множая умнож сѣмя твое, яко оумножаѧ оумнож сѣмѧ твое, ꙗкѡ
звѣзди нбнїя. и яко песокъ вⸯсраи моря. И вѣзды нбныѧ, и ꙗко песокъ вскрай морѧ:
и наслѣдитъ сѣмѧ твое грады

22: 18 И благословятся вⸯ сѣмени твоемъ вⸯси И благословѧтсѧ ѡ сѣмени твоемъ вси

язиц
гласа Моегѡ. моегѡ.

247
 Посоченото старопечатно издание, както се вижда от съпоставката, не е
източникът, от който е копиран ркп. Груjић 147, но стои относително близо до
него. Подобно допускане обаче не означава, че можем автоматично да изклю-
чим това в някои варианти да се открива влияние от страна на ръкописната
традиция. Такава възможност обаче може да бъде доказана единствено чрез
цялостен текстологически анализ на преписа – задача, която в момента е извън
нашите възможности. Затова приемаме (макар и недоказано), че Груjић 147 не
представлява генетично продължение на ръкописната кохезия, а е отражение
на старопечатния клон от континуума на библейския текст. По-любопитни в
такъв случай изглеждат не текстологическите особености на преписа, колкото
фактът на късната поява на книга с такова съдържание. След ХVІ в. броят на
преписите на славянския Паримейник рязко намалява – тенденцията перико-
пите да се поместват в преписите на Триода, започнала още в ХІІІ в., получава
нов тласък с разпространението на книгопечатането. Преписите от ХVІІ –
ХVІІІ в. се броят на пръстите на едната ръка.
Изглежда, че в южнославянския ареал този процес се е комбинирал с
други фактори, литургически по своето естество. От ХV в. ни е известен само
един сръбски паримейник (Манастир Печке патриjаршиjе, бр. 100), както и
един фрагмент (Санкт Петербург, РНБ, Q.п.І.52), който вероятно представлява
неправилно идентифициран триоден къс. Един препис, датиран от ХV – ХVІ
в., днес е безвъзвратно изгубен (№ 24 от Народната библиотека на Сърбия),
така че датировката му остава непотвърдена. Практически не ни е известен
нито един южнославянски препис, който със сигурност да се отнася от ХV в.
насетне – с изключение на Груjић 147, чието причисляване към паримейници-
те, както стана ясно, е условно. В този смисъл разгледаният тук препис предс-
тавлява особена – и особено интересна – рядкост, чието място в дългата исто-
рия на славянската Библия заслужава той да получи в бъдеще по-обстойно
изследване.

248
 ПО ВЪПРОСА ЗА СПЕЦИФИКАТА
НА ЕЗИКОВАТА КАТЕГОРИЯ „ПОСЕСИВНОСТ”
Красимира Хаджиева

ON THE ISSUE OF POSSESSION AS A LINGUISTIC CATEGORY

Krasimira Hadzhieva

Summary: Linguistic possession represents the relation between two entities, a Pos-
sessor and a Possessum, such that one, the Possessor, possesses the other, the Possessum, or
the other, the Possessum, belongs to the Possessor. The relation between the two can be
characterised as two-componential, reversive, recursive and as having dual meaning. The
possessive relation can also be static or dynamic. The two main semantic oppositions within
the domain of possession are ownership~belonging and alienability~inalienability. The struc-
tural peculiarities of possessive expressions may vary due to the semantics of the Possessor
and Possessum nouns, the manner in which the possessive relation is expressed (by a verb,
hence explicitly asserted, or by a nominal phrase, i.e. implied), the diversity of the strategies
used for marking possession, etc.
Keywords: linguistic possession, possessive relation, ownership, belonging, aliena-
bility, inalienability, possession marking strategies

Лингвистичната категория „посесивност”, под една или друга форма,

намира израз във всички естествени световни езици. Това вероятно е пряко
свързано с еднаквите произход и развитие първо на човешкото съзнание, а
после и на езиковото човешко съзнание.
Съществуването на категорията е ярко доказателство за антропо- и
егоцентричната природа на естествения език. Стремежът за притежаване е
есенциална част от човешката същност и съвсем логично намира изява и в
човешкия език. Човекът първо осъзнава себе си, след това осъзнава тялото си и
неговите части като свои, после припознава като своя собственост и обектите
от най-близкото си обкръжение. По-късно започва да „присвоява“ и по-
отдалечени конкретни и абстрактни същини. В крайна сметка оформените вече
модели се пренасят и върху неодушевените същини, намиращи се извън чове-
ка (които първоначално са можели да бъдат само присвоявани, а по-късно им е
признато „правото“ и те да присвояват). В тази връзка лингвистичното прите-
жание може да бъде мислено като пространствена концентрична структура, в
която център е човекът ведно със своя вътрешен, духовен свят, със своето тяло
и с някакво частично присвоено външно пространство. Тази структура се про-
ектира върху другите сфери на външния свят и по този начин се създават дру-
ги типове притежатели със свои собствени пространствени концентрични
структури (вж. Головачева и колектив 1989: 45).
Посесивността се очертава като изключително разнопосочна и вследс-
твие на това много трудно обозрима езикова категория. В лингвистиката няма
общоприета дефиниция, която да определя точно и изчерпателно нейното
съдържание. Все пак може да се обобщи, че посесивността е категория, изра-
зяваща отношение на притежание или отношение на принадлежност между
някакъв притежател (посесор) и някакъв обект на притежанието (посесум).

249
 Редица автори определят категорията като „неуловима” поради факта,
че на практика не съществува установена посесивна конструкция в същия сми-
съл, в който съществуват например екзистенциалните (Човечеството същест-
вува от милиони години; Не вярвам, че има истинско приятелство и пр.) или
локативните (Колата е в гаража; Учебникът е на бюрото и пр.) конструкции.
В нито един език не съществува форма или конструкция, която да предава
само и единствено значението „притежание/принадлежност”. Дори и считани-
те за прототипни, за еталон за изразяване на посесивното отношение генитив-
ни конструкции в повечето езици се използат за предаването на редица други
отношения. Наред с това, дори и употребени с цел изразяване на посесивно
отношение, генитивните конструкции се отличават с изключителна полисе-
мантичност. Например английската генитивна конструкция Peter’s house ‘къ-
щата на Питър’ наред с общоприетото тълкуване ‘къщата, която Питър прите-
жава/която принадлежи на Питър’, в зависимост от контекста, може да бъде
интерпретирана и по друг начин: ‘къщата, в която Питър живее (или е живял)’,
‘къщата, за която Питър винаги говори’, ‘къщата, която Питър харесва (която е
проектирал, построил и т.н.)’. Тоест тези конструкции са отворени към почти
неограничен брой възможни интерпретации (вж. Seiler 2001: 33).
В българския език също се наблюдава полисемантичност на посесив-
ните структури. В тази връзка Р. Ницолова дава за пример местоименната по-
сесивна конструкция моите снимки. Въпросната конструкция може да изразя-
ва идеята ‘снимките, които аз снимах’, но също и – ‘снимките, на които аз съм
сниман’, ‘снимките, които аз колекционирам’, ‘снимките, които аз издирих в
архива’ и т.н. (вж. Ницолова 1986: 83). Освен това с изключителна многознач-
ност в българския език се откроява и най-често използваното средство за изра-
зяване на посесивност – предложната конструкция с „на“. (Както е известно,
развоят към аналитизъм води до засилена употреба на предлозите в българския
език и особено на предлога „на“, който, в комбинация с общата форма на съ-
ществителното име, заема мястото на стария дателен и стария родителен па-
деж). Всъщност многозначността на предложните конструкции с „на“ се дъл-
жи на многозначността на самия предлог. Освен че е заменил формите за дате-
лен и родителен падеж при означаване на посесивност (учебникът на студен-
та) или при означаване на реципиент, бенефициент, адресат (Давам ябълка на
детето; Пиша на брат си), предлогът се използва и за означаване на различни
обстоятелствени значения – пространствени отношения (Книгата е на маса-
та), темпорални отношения (На другия ден заминах), сравнение (Детето при-
лича на майка си), изразяване на начин (Режа листове на ивици), изразяване
на количество и степен (на две години, на три часа път), изразяване на цел
(Заминавам на почивка) (вж. Ницолова 2008: 457–459).
По въпроса за отношението, изразявано в посесивните конструкции
(т.е. посесивното отношение), може да се обобщи, че то се характеризира като:
1. Двучленно – то винаги представя връзка между единиците „прите-
жател” и „обект на притежанието”. Тези две единици са взаимно свързани,
зависещи пряко една от друга – не би имало притежател без обект на притежа-
нието и не би имало обект на притежанието без притежател (вж. Herslund, Bar-

250
on 2001: 4–5). Интересно е положението в българския език, което се наблюдава
в лексикални единици като кметша, министерша, попадия, братовчед, ле-
лин/тет(к)ин и пр. – дори и в тях се съдържа посесивно отношение с ясно ус-
тановени негови членове: съпруга на кмета, съпруга на министъра, съпруга на
попа, братово чедо, съпруг на лелята/тет(к)ата.
2. Двузначно – двете семантични разновидности на посесивното от-
ношение са „притежание” и „принадлежност”.
Приема се, че посесивни конструкции, които се управляват грамати-
чески от името, назоваващо притежателя (посесора), изразяват значението
притежание (вж. Головачева и колектив 1989: 113). От гледна точка на инфор-
мационната структура на изказването същите конструкции могат да бъдат де-
финирани и като конструкции, в които ролята и на топик, и на граматически
субект се изпълнява от посесора (вж. Herslund, Baron 2001: 9). Основни предс-
тавители тук са конструкциите с глагола „имам“ (Петрови имат две дъщери;
Ти имаш много неплатени сметки).
Посесивни конструкции, които се управляват граматически от името,
назоваващо обекта на притежанието (посесума), предават семантичното отно-
шение принадлежност. В тези конструкции едновременно и топик, и субект е
притежаваният обект. Значението принадлежност, освен, както е очевидно,
чрез конструкциите, съдържащи глагола „принадлежа“, може да се изрази и
помощта на падежни конструкции (с родителен, дателен или друг падеж), мес-
тоименни конструкции с притежателни местоимения, конструкции, включва-
щи в състава си притежателни прилагателни имена, предложни конструкции.
В посесивните структури, означаващи принадлежност, името или местоимени-
ето, назоваващо посесора, играе ролята на определение (съгласувано или не-
съгласувано) спрямо обекта на притежанието, т.е. спрямо главния член в конс-
трукцията (мой приятел, моя сестра, кучето на съседите).
3. Реверсивно – като концепт притежанието/принадлежността се изра-
зява в реверсивно мисловно движение, променящо посоката си във всеки един
момент от притежателя към обекта на притежанието и обратно. Този факт мо-
же да даде отговор на въпроса защо конструкции от типа на Мери остави цяло
състояние на Питър не могат да бъдат определени като посесивни – структу-
рата съдържа обект на притежанието („състояние“), но той не осъществява
обратна връзка с притежателя („Мери“). Тук е налице просто един обикновен
транзитивен глагол с едно пряко и едно непряко допълнение (вж. Seiler 2001:
30).
4. Рекурсивно – възможна е обратимост вътре в самото отношение. В
зависимост от гледната точка посесивната връзка може да бъде разглеждана
като отношение на „встъпване, влизане, вхождане“ (случаят на принадлеж-
ност) – обектът на притежанието „встъпва, влиза“ в посесора, или като отно-
шение на „включване“ (случаят на притежание) – посесорът „включва” обекта
на притежанието (вж. Головачева и колектив 1989: 44): Васил има кола – ко-
лата принадлежи на Васил.
Освен това може да се говори и за „статика” и „динамика” на посесив-
ното отношение – посесивното отношение, в зависимост от контекс-

251
та/ситуацията, може да бъде тълкувано като „статично” (неподвижно) или като
„динамично” (в движение) – това означава, че определени посесивни връзки
могат да бъдат прекъсвани и да възникват други, възможно е да има въздейст-
вие на единия член на отношението върху другия (Старицата протегна ръце;
Метна раница на гръб) и т.н. (вж. Головачева и колектив 1989: 70–71).
Наред със семантичната опозиция „притежание~принадлежност” в по-
лето на посесивността ярко се откроява и семантичното противопоставяне
„отчуждаемост~неотчуждаемост”. Някои имена назовават същини, които за-
дължително трябва да бъдат притежавани – например частите на човешкото
тяло или лицата, свързани посредством родствена връзка помежду си. От се-
мантична гледна точка тези обекти не могат да съществуват отделени от своя
притежател („лицето“ винаги е „нечие лице“, „майката“ винаги е “нечия май-
ка“; роднинските названия обикновено не се използват несъотнесени към ня-
какъв притежател, а ако това се случи, то тогава те обозначават статус: Тя
стана майка. На родителската среща дойдоха едни баби (Головачева и ко-
лектив 1989: 49)). Подобни единици, които непременно предполагат наличието
на някакъв посесор, се определят като „неотчуждаемо притежавани”, „неот-
чуждаема (неотделима) собственост”. Този вид собственост представлява пос-
тоянно отношение на притежание, което не може лесно да бъде прекъснато.
Други същини могат да бъдат притежавани, но могат и да не бъдат притежава-
ни, или пък ако са притежавани, в определен момент могат да спрат да бъдат
притежавани, т. е. отношението на притежание може да бъде прекъснато. По-
добни единици се наричат „отчуждаемо притежавани”, „отчуждаема (отдели-
ма) собственост”. Отчуждаемият обект може във всеки един момент да проме-
ни своя притежател.
Структурата на езиковата категория посесивност е уникално разнород-
на. Това се дължи на голямото разнообразие от видове посесивни отношения,
което се обуславя от различни фактори: семантиката на името, с което е назо-
ван притежателят (дали притежателят е одушевен, или неодушевен, дали е
лице, или нелице, дали е конкретен, или абстрактен); семантиката на името, с
което е назован обектът на притежанието (дали е отчуждаема или неотчужда-
ема собственост на притежателя); езиковите средства, използвани за обознача-
ването на посесивното отношение, предопределящи не само начина на изразя-
ване на самото отношение (имплицитно или експлицитно), но и начина на из-
разяване на притежателя в посесивната конструкция (имплицитно или експли-
цитно).
От гледна точка на семантиката на имената, означаващи съответно
притежателя и обекта на притежанието, в научните изследвания се говори за
„одушевена неотчуждаема посесивност” (Майка ми не обича неканени гости),
„одушевена отчуждаема посесивност” (Автобусът ми закъснява), „неодуше-
вена неотчуждаема посесивност” (Компютърът има мощен процесор), „нео-
душевена отчуждаема посесивност” (Изложбата има много посетители),
„абстрактна посесивност” (Имам главоболие; Имаш моето съчувствие и подк-
репа), „временна посесивност” (Стаята ни в хотела е прекрасна; Много съ-
жалявам, но масата ви е заета), „постоянна посесивност” (Петрови имат две

252
дъщери) и редица други, между които и „отрицателна посесивност”, т.е. отсъс-
твие на обекта на притежанието у посесора (Нямам никакви приятели; беззъб
старец). Изследователите обаче не са единодушни по отношение на това ви-
дово разделение в рамките на категорията – има сериозни възражения напри-
мер срещу основателността на неодушевената и абстрактната посесивност,
освен това очевидно е, че временната посесивност може да бъде отнесена към
отчуждаемата, а постоянната – към неотчуждаемата.
Разнообразието от езикови средства, с помощта на които може да се
изрази посесивно отношение, също допринася в изключителна степен за
структурната хетерогенност на разглежданата категория. В езика посесивност-
та се изразява най-вече с помощта на различни по състав и структура словосъ-
четания (синтактични конструкции)1, за построяването на които се привличат
средства от различни езикови нива: лексикално-граматични средства – прите-
жателни и възвратно-притежателни местоимения (англ. my father, нем. mein
Vater, рус. мой отец ‘моят баща’; рус. свой отец ‘баща си’ и т.н.), глаголи
(англ. have, нем. haben, рус. иметь ‘имам’; англ. belong, нем. gehören, рус. при-
надлежать ‘принадлежа’, англ. be, нем. sein, рус. быть ‘съм’ и т.н.), различни
предлози (англ. of, нем. von ‘на’; рус. у ‘в’ и т.н.); морфологични средства –
формите на различните падежи (най-вече родителен и дателен: англ. Peter’s
house ‘къщата на Питър’, нем. der Direktor des Museums ‘директорът на музея’,
рус. дом отца ‘къщата на бащата’; рус. сломал ему правую ногу ‘счупи му дес-
ния крак’ и т.н.); словообразуващи средства – различни афикси (в българския
език – суфиксите на т. нар. „притежателни прилагателни имена”, префиксите
на прилагателните имена, изразяващи отрицателна посесивност и т.н.: бащин,
братов, беззъб, бездомен), композиция (късокрак, синеок и т.н.); синтактични
средства – комбинации от падежни форми, предлози и определен словоред в
състава на словосъчетанието и простото изречение, подчинени определителни
изречения в състава на сложното съставно изречение (Щипна го по бузката,
Имуществото, което притежавам и т.н. (вж. Головачева и колектив 1989:
112). С оглед на езиковите средства, участващи в построяването на посесивни-
те конструкции, езиковедите дефинират три типа посесивност – „предикативна
посесивност”, „атрибутивна (приименна) посесивност” и „косвена посесив-
ност”. Предикативната посесивност намира своя външен израз в т. нар. „пре-
дикативни конструкции” – конструкции, в които посесивното отношение е
представено с помощта на глагол. Предикативната посесивност се нарича още
„експлицитна”, тъй като посесивната връзка между притежателя и обекта на
притежанието е посочена експлицитно – посредством конкретното лексикално
значение на употребения глагол (Васил има кола, Колата принадлежи на Ва-
сил). Атрибутивната посесивност се реализира в структури, представляващи
словосъчетания от име или местоимение, назоваващо определен притежател, и

1
Конкретно в българския език изключение представляват споменатите вече лексеми от
типа на кметша, министерша, братовчед, а също и Петровден, Благоевград или замест-
ник-председател, помощник-командир, асистент-режисьор и т.н., при които посесивното
отношение е изразено в рамките на една-единствена дума.

253
име, назоваващо обекта, който се притежава (Стоянови/Стояновите имоти,
мой/моят колега, сестра/сестрата на Мария). При атрибутивната посесив-
ност посесивната връзка между посесора и посесума е имплицитна, предпола-
гаема. Към групата на атрибутивните посесивни конструкции спадат генитив-
ните посесивни конструкции, съчетанията от притежателно прилагателно име
и съществително име, местоименните посесивни конструкции, предложните
посесивни конструкции. Т. нар. „косвена посесивност” заема междинна пози-
ция – тя се намира на границата между предикативната и атрибутивната посе-
сивност. Изразява се с помощта на „междинни конструкции”, в които посесо-
рът е изразен непряко, с други думи той не е изразен в същата именна група, в
която е изразен и посесумът, а вместо това е реализиран като аргумент на гла-
гола (Тя докосна плахо непознатия господин по рамото, срв. Тя докосна плахо
рамото на непознатия господин). В конструкции от този тип се наблюдава
междинно положение между предикативната и атрибутивната посесивност –
от една страна, връзката между посесора и посесума е реализирана с помощта
на глагол, от друга страна обаче, посесивното отношение не е явно изразено
посредством този глагол, а само се предполага. Крайният резултат е, че посе-
сорът е „повишен в ранг“, тъй като вместо да бъде реализиран като подчинен
на посесума, участва в изречението като независим член (вж. Herslund, Baron
2001: 15).
Отново от гледна точка на езиковите средства, използвани за изразява-
нето на посесивното отношение, Головачева (и колектив) предлага още един
тип противопоставяне в полето на посесивността – тя разделя посесивните
конструкции на „собствено посесивни” и „несобствено посесивни” (вж. Голо-
вачева и колектив 1989: 154–164). Собствено посесивни конструкции (опреде-
ляни още като „същински посесивни конструкции”) са тези, чието основно
значение е посесивно (независимо притежание или принадлежност), несобст-
вено посесивни конструкции („несъщински посесивни конструкции”) са тези,
чието основно значение не е посесивно, но които едновременно с основното си
значение изразяват и едното от двете посесивни значения. Към собствено по-
сесивните структури спадат местоименните конструкции, част от падежните
именни конструкции, съчетанията от притежателно прилагателно име и съ-
ществително име, част от глаголните конструкции (по-конкретно конструкци-
ите с „имам“ и „съм“). Към несобствено посесивните структури спадат най-
вече предложните посесивни конструкции. Други несобствено посесивни кон-
струкции са „адективните посесивни конструкции” от типа на висок на ръст,
млад на вид, горчив на вкус, добър по характер, отзивчив по сърце, дълбок по
съдържание (в които компонентът, който управлява граматически конструк-
цията, е прилагателно име, а подчиненият елемент е съществително име, въве-
дено с предлог).
И така, посесивността е езикова категория, която трудно може да бъде
ограничена в строго фиксирани рамки, затова и все още не е дефинирана кате-
горично в лингвистиката. Не съществуват конкретно и недвусмислено устано-
вени посесивни структури, като наред с това конструкциите, които могат да
бъдат интерпретирани като посесивни, са изключително полисемантични и

254
допускат голям брой различни тълкувания. Отношението, изразявано в посе-
сивните конструкции, се описва чрез съвкупност от разнородни белези. Струк-
турните особености на категорията се простират в различни измерения, което
се дължи на разнопосочните възможни перспективи за анализ.

БИБЛИОГРАФИЯ

Головачева, А. и колектив. Категория посессивности в славянских и балканских

языкьх. Москва, 1989.
Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.
Ницолова, Р. Българските местоимения. София, 1986.
Heine, B. Possession. Cognitive sources, forces and grammaticalization (Cambridge studies
in linguistics 83). Cambridge, 1997.
Herslund, М., Baron, I. Introduction: Dimensions of Possession. Във: Dimensions of
Possession. [Irene Baron, Michael Herslund & Finn Sörensen - eds.], Amster-
dam/Philadelphia, 2001.
Seiler, H. The operational basis of possession. A dimensional approach revisited. In: Dimen-
sions of Possession. [Irene Baron, Michael Herslund & Finn Sörensen - editors], Am-
sterdam/Philadelphia, 2001.

255
 МЯСТОТО НА АЛЕКСАНДРА АЙХЕНВАЛД
В ИЗСЛЕДВАНИЯТА ВЪРХУ ЕВИДЕНЦИАЛНОСТТА
Сенем Конедарева

ALEXANDRA AIKHENVALD’S CONTRIBUTION

IN EVIDENTIALITY STUDIES
Senem Konedareva

Summary: The presented paper discusses the work and great contribution of prof.
Alexandra Aikhenvald in the linguistic research, language typology and her impact in the
studies of evidentiality. Evidentiality refers to the source of information marked in the prop-
osition as defined by А. Aikhenvald. Of crucial importance is the fact that the category of
evidentilaty is defined not only semantically, but also as grammatical category, on the base
of its formal markers. Based on the study of 500 languages, A. Aikhenvald proposes a typo-
logical method for examining evidences from genetically different languages and their types
and subtypes are briefly discussed in the paper.
Keywords: evidentiality, Alexandra Aikhenvald, typology, types of evidentiality sys-
tems

І. Въведение
В настоящата работа се разглежда приносът на Александра Айхенвалд в
изследванията върху евиденциалността. Тъй като в съвременната лингвистич-
на наука това явление е широко изследвано и дискутирано, в настоящото изс-
ледване е анализирана фундаменталната работа върху проблематиката на А.
Айхенвалд. Обект на обсъждане е както богатата биография на изтъкнатата
лингвистка, така и приносът Ł в лингвистичната наука. С изследванията си и
огромния труд тя успява да внесе яснота в съществуващия теоретичен дефицит
в изследванията върху явлението евиденциалност, като предлага модел за ти-
пологизация на евиденциалните системи на езиците. Ограничена част от ней-
ната типология е дискутирана и представена и тук.

ІІ. Термин и дефиниция

Терминът евиденциалност навлиза сравнително скоро в употреба в аме-
риканската и в западната лингвистична традиция и в последните десетилетия
започва да се употребява и в българистичната лингвистика. Макар да същест-
вуват неясноти и дискусии относно неговата същност и семантика, много лин-
гвисти насочват изследванията си точно в тази област на морфологията, след-
вайки съвременните лингвистични тенденции. Тук накратко ще се опитам да
дефинирам термина в съвременната му употреба и ще спомена някои интерес-
ни факти относно зараждането на идеята за граматичната категория - евиден-
циалност, разработването на значението на термина от изследователите и на-
лагането му в съвременната лингвистична наука, като едно от най-
изследваните явления в езиците по света през последните десетилетия.
В началото на ХХ - 1911г. Фр. Боас издава въведение към „Наръчник на
американските индиански езици”, където в частта, интерпретираща граматич-
ните категории на индианските езици, за първи път се появява неговата идея:

256
„всеки език има способността да изрази съобщаваното събитие от различна
гледна точка, в която говорещото лице влага своето отношение“1. Ф. Боас
илюстрира това твърдение с пример от езика квакиутл: с израза „Мъжът е
болен“ – като коментира, че при изказвания от такъв тип, споменаването на
източника на информация е задължително условие „в случай, че говорещото
лице не е видяло лично болния мъж, той ще трябва да изрази дали информаци-
ята, че мъжът е болен, е достигнала до него чрез слухове, чрез видими доказа-
телства, или чрез неговите сънища.“ (Боас 1911/1966:39). Същата година Боас
издава същинския „Наръчник на американските езици“ и в дискусиите за под-
групата езици квакиутъл (квак’вала) (алгонкино–вакашко семейство) и грама-
тичното описание на езика на индианското племе цимшиан (говорен в Канада),
Боас описва по-обширно идеята си за задължителното условие на езиците да
уточняват източника на информация при изказвания на факти от говорещото
лице. Този начин на изразяване се извършва посредством суфикси, които изра-
зяват източника на придобиване на информацията и увереността на говорещо-
то лице в истинността на съобщаваните факти. Ф. Боас споменава, че към су-
фиксите, изразяващи субективно отношение, спадат и тези, които маркират
субективното познание за информацията в изказванията: дали е придобита
посредством слухове, или говорещото лице разказва сънищата си ( Боас 1911:
443, цит. от Айхенвалд 2004: 13).
Самият термин евиденциалност в съвременната му употреба, като наи-
менование на генерична граматическа категория, е използван за първи път от
Р. Якобсон през 1957 г. при класификация на глаголните категории в руския
език. В тази фундаментална работа Р. Якобсон изгражда универсална класи-
фикация на граматичните категории на база комбинациите между четири еле-
мента, свързани с вербалната комуникация, а именно: речевото събитие (Еs) и
участниците в него (Рs), и разказваното събитие (Еn) и участниците в него (Рn).
Така, като разглежда взаимоотношенията между тези четири елемента, Р.
Якобсон дефинира генеричните глаголни категори: род и число, лице, статус
(аспект), време, залог, наклонение, таксис и евиденциал. Категорията, ангажи-
рана с посочване на източника на информация, е наречена „evidential”. Р.
Якобсон посочва способността на българския глагол семантично да разграни-
чава два начина на съобщаване на събития и факти: предаване на пряко придо-
битата информация, където говорещото лице е било и участник или пряк наб-
людател на събитията ( Еns = Еs ) и предаване на непряко придобита информа-
ция (Еns ≠ Еs), където говорещото лице не е било участник в събитията и е при-
добило информацията посредством медиатор. Това свое тълкуване Р. Якобсон
илюстрира с пример от българския език и обяснява различното значение при
употребата на аористната и перфектната форма на глагола при предаване на
информацията от говорещия (Якобсон 1957/1995: 386 - 392). Най-общо казано
евиденциалността обозначава различните типове доказателства за фактите,
върху които говорещото лице формира изказванията си.

1
Описателен превод на цитата „ each language has a peculiar tendency to select this or
that aspect of the mental image which is conveyed by the expression of the thought” ( Боас
1911/1966 : 39)

257
 След първия пробив в употребата на термина и под влияние на Р. Якоб-
сон той се възприема и от други лингвисти и става общоприет в западната
лингвистична традиция, а съвременните изследвания върху проблема достигат
до все по-задълбочени и обширни граници, които целят регистриране на явле-
нието като граматическа особеност в голяма част от езиковите структури по
света.
Първите сериозни лингвистични изследвания върху евиденциалността в
езиците са събрани в антологията, публикувана в 1986 г. ( Evidentiality: the
linguistic encoding of epistemology ‘Евиденциалността: лингвистичното коди-
ране на епистемологията’) под редакцията на лингвистите У.Чайф и Й. Ни-
кълс, където концентрацията на изследванията е съсредоточена в класифика-
ция на евиденциалните величини и класификация на евиденциалните катего-
рии в езиковите структури. В западната лингвистика, върху типологичното
изследване на евиденциалността в различни езици, работят и лингвисти като
Фердинант де Хаан, Ранди Лапола, Ларс Йохансон и Бо Ютас, Скот Деланси,
Жилбер Лазар и, не на последно място, балканистът Виктор Фрийдман.
В последното десетилетие най-новите разработки по темата са на Алек-
сандра Айхенвалд и Робърт Малкълм Уорд Диксън, които генерират засилен
интерес към темата от страна на изследователите и дават нов тласък в развити-
ето на работата върху проблематиката. През 2003 г. под тяхна редакция се
публикува сборник от изследвания – „ Изследвания върху евиденциалността“.
В него се включват работи на лингвисти, работили върху явлението в типоло-
гично и генетично различни езици по света.
Въз основа на дългогодишната си работа върху езиците от северното по-
речие на река Амазонка и папуаските езици на племената от Папуа Нова Гви-
неа – А. Айхенвалд (руски и австралийски теренен изследовател и лингвист)
има изключителен принос в областта на лингвистичната типология при изс-
ледването и описанието на редки и изчезващи езици. Особено значима, от този
период, е монографията Ł върху изучаването на явлението – евиденциалност.
Приносът на авторката тук е незаменим, тъй като тя създава теоретична основа
за изследване и типологизация на явлението в езиците по света. Дефиницията,
предложена от Айхенвалд, гласи, че евиденциалността е способността на да-
ден език да посочва естеството на достоверност на даденото изказване, дали
съществуват доказателства за изграждане на дадено изказване и какви са те –
дали говорещото лице е пряк свидетел на събитието, или е разбрало за него
чрез медиатор, дали е чуло за събитието, или е подразбрало за него от косвени
доказателства (Айхенвалд 2003:1). А. Айхенвалд дефинира категорията не
само семантично, но и въз основа на формалните показатели на езиците, носи-
тели на тази особеност, тя определя и дефинира понятието и като граматична
категория с парадигматичен набор от форми, изразена чрез морфо-
синтактични способи – афикси, клитики или частици. Според нея това е грама-
тичната категорията, чието първично значение е посочване на източника на
информация (Айхенвалд 2004:1).
Базирайки се на съвременните изследвания на лингвистите върху еви-
денциалните системи на над 500 езика, А. Айхевалд структурира различните
видове системи, като ги класифицира типологично според това какви са приз-

258
наците за означаване на начините на придобиване на информацията, без да се
засяга ангажираността на говорещото лице с достоверността на съобщаваните
факти, в обемната си монография „Евиденциалност“ – публикувана 2004 г. от
университетското издателство на Оксфордския университет. Смятам, че за
сега най-пълното и комплексно класифициране на евиденциалните системи в
световната лингвистична традиция е дело именно на Александра Айхенвалд.
Преди да покажа част от тази типология и огромния труд на авторката при
създаване на системата за типологизация, нека да запозная читателите с изсле-
довател Александра ( Саша) Айхенвалд.

ІІІ. Александра Юриевна Айхенвалд – руски и австралийски линг-

вист и изследовател на редки езици
А. Ю. Айхенвалд е родена в Москва през 1957 г., където и завършва
висше образование във Филологическия факултет на Московския държавен
университет, при Катедрата по структурна и приложна лингвистика. Началото
на научноизследователската си работа Айхенвалд поставя като сътрудник в
Департамента по лингвистика, Секция за изследвания на Средния Изток, на
Института по ориенталистика към Академията на науките на СССР в 1980 г.
Работи върху описателните и исторически аспекти на берберските езици и в
1984 г. защитава дисертация за присъждане на докторска степен на тема
„Структурна и типологична класификация на берберските езици.” През 1990 г.
публикува граматика на съвременния иврит, а след това и граматика на биб-
лейския иврит. След промените в социалистически Съветски съюз, Айхенвалд
заминава за Бразилия и започва научноизследователска дейност във Федерал-
ния университет „Санта Каталина”, Флорианополис, където заедно с научно-
изследователската си работа тя извършва и преподавателска дейност по линг-
вистика.
Следващите години, 1991 – 1994, Александра Айхенвалд взема участие в
редица научноизследователски проекти в различни университети в Бразилия -
Държавния университет Кампинас, университета в Сао Паулу. Като гостуващ
преподавател, тя има възможност да се запознае отблизо и в дълбочина с ред-
ките езици на племената по северното поречие на река Амазонка, и насочва
интересите си към тяхното изучаване и типологична характеристика. Алексан-
дра Айхенвалд е един от малкото (ако не и единственият) специалисти по ези-
ците от аравакското езиково семейство в Северна Амазония, като доказва своя
професионализъм в няколкото издадени граматики на проучените от нея редки
езици – прави граматично описание на езиците: баре (1995 г. издава граматика
на този език на база теренна работа и описанието на езика от единствения му
носител – представител на изчезващото местно племе); варекена (1998) и тари-
ана (2003). В допълнение към тази работа, пише есета, дискутирайки редица
типологични и ареални черти на северноамериканските езици, сборник от тек-
стове на тариана (1999). В 2000 година излиза и монографията „Класификато-
ри – типология на способите за класификация на съществителните имена“,
публикувана от унивеситетското издателство на Оксфордския университет, а в
следващите две години подготвя и публикува обемен тариано–португалски
речник (2002). Монографията Ł „Езикови контакти в Амазония” (2002) е един

259
изключителен труд в областта на изследванията на езиците от северна Ама-
зонка и влиянията, които са претърпели от близкия си контакт едни с други, а
също така и с езика на техните колонизатори – португалския.
От 1994 до 2004 година Айхенвалд работи като професор и преподавател
в Националния университет на Австралия – резултат от този шестгодишен
труд са и многобройните статии и изследвания върху редки и изчезващи папу-
аски езици. От 2004 г. е професор по лингвистика в Университет Ла Тробе,
Австралия и съосновател и директор на Изследователския център по лингвис-
тична типология към същия университет. Тук работи върху обемната и изклю-
чително значима за развитието на съвременната лигвистика монография “Еви-
денциалност“. Тя е реализирана като обемен том през 2004 г.
От 2009 г. до сега е професор и ръководител на изследователска група
„Език и култура“ в института Кеърнс към университета „Джеймс Кук“, Севе-
рен Куинсленд, Австралия – международен изследователски център за мулти-
дисциплинарни изследвания в сферата на социалните и хуманитарните науки.
Основната задача на този изследователски център е теренна работа и проучва-
ния на автохтонното население на Нова Гвинея, Австралия, Амазония, Източ-
на Азия и Южна Африка, техните езици и култура. Изследванията на групата
са насочени към това как езиците отразяват околната среда, в която живее на-
селението, техните системи на социална организация, а също така изследва и
начините, по които езиците си взаимодействат и какви влияния и промени
претърпяват от различните езикови контакти. В рамките на изследователския
институт се организират множество научни форуми, конференции и уъркшо-
пи, с активното участие на Александра Айхенвалд.
Автор е на над 100 статии и изследвания, представени на международни
форуми и конференции по целия свят, на 14 монографии в различни области
на лингвистиката. Под нейна редакция, или съвместно със своя колега и учи-
тел Р.М. Диксън, се издават повече от 10 сборника статии по типология и аре-
ална лингвистика, също така е и редактор на над 26 специализирани издания в
областта на лингвистичната наука. Преподава морфология, синтаксис, семан-
тика, историческо и сравнително езикознание, приложна лингвистика, методи
за теренна работа при изследването на езиците, амазонски езици, граматика на
иврит, граматика на руския език и превод, език и общество, ареална лингвис-
тика и езиков контакт. Служи си с над 25 езика.

ІV. Евиденциални системи според типологията на Айхенвалд - тео-

ретичен принос в развитието на изследванията върху евиденциалността
Според лингвистичните изследвания на Айхенвалд върху евиденциал-
ността, езиците формират евиденциални системи според начините за придоби-
ване на съобщаваната информация, начините за кодиране на източниците на
тази информация в изказванията. Според това какви са семантичните парамет-
ри на величините2, в различните езикови системи при маркирането на инфор-
мацията се оформят и съответните типове и подтипове евиденциални системи.

2
Величини са наречени – членовете на евиденциалните системи , от които са изграде-
ни различните типове и подтипове.

260
Така Айхенвалд групира езиците в следните типове евиденциални системи:
системи, изградени от две величини (А), системи с три величини (В), системи
с четири величини (С) и системи с пет, дори и повече величини, организирани
в клас под буква (D). Всяка система от своя страна е разделена на подтипове,
според това какви евиденциални значения покриват членовете, от които са
изградени системите. Преди да започна с анализа на типовете евиденциални
системи, според типологията на Айхенвалд, ще обърна внимание на значение-
то и видовете величини или членовете, от които са изградени различните еви-
денциални системи на езиците.
Основният граматически елемент, който указва начините на придобива-
не на информация и маркирането Ł в изказванията според А. Айхенвалд, е
евиденциалът. Той може да бъде афикс, клитика или частица. Нека най-
напред да обърна внимание на семантичните параметри на величините, озна-
чаващи източника на информация, открити в разглежданите 500 езика, на база
които Айхенвалд изгражда своята типология, и които изграждат различните
системи:
1. Визуална – обхваща информацията, придобита чрез зрително възпри-
ятие. В много езици този евиденциал маркира само информацията, придобита
чрез зрителна перцепция (пряка свидетелственост) и това е характерно за сис-
темите, изградени от повече от две величини, както ще видим по-долу, но е
важно да се отбележи, че тази величина не обхваща маркирането на информа-
ция придобита чрез слухово възприятие.
2. Невизуално сензорна – обхваща информацията придобита чрез слухо-
во възприятие (тук е важно да се спомене, че в някои езици, притежаващи
двучленна евиденциална система, семантичното поле на тази величина разши-
рява параметъра си и възприема като невизуално сензорна, информацията
придобита чрез вкусова, слухова, обонятелна и сензитивна перцепция, в други
езици обаче тази величина служи за маркиране на информацията придобита
само чрез слухова перцепция.)
3. Умозаключителна (конклузивна) – информацията, основаща се на
видими или реални доказателства и резултати от случило се събитие или осно-
вана на изводи, обобщения и заключения.
4. Предположителна (презумптативна) – основаваща се на доказател-
ства, различни от видимите резултати, като това също може да включва логи-
чески доводи, предположения, или обществено познание за фактите.
5. Основана на слухове (но различна от информацията придобита чрез
слухово възприятие) – непряка, предадена информация, без да се съобщава
или набляга на подробности за източника на предаваните факти в изказвания-
та.
6. Цитативна (куотативна) – непряка, предадена информация със
специално отношение към цитирания източник.
Организацията на типовете евиденциални системи се свежда и до обеди-
няването на горните величини в по-големи единици с по-обширна семантична
обобщеност и организирането им в подтипове. Това е особено валидно за сис-
темите, изградени от две величини, т.е. при типологизацията на езиковите
структури, с нетолкова развити евиденциални системи, А. Айхенвалд си служи

261
и с други термини, които са с по-широк семантичен обхват. Така тя използва и
следните, обединяващи величини:
1. Пряка информация3 - обобщена величина, чийто семантичен обхват
включва както информацията придобита чрез пряка свидетелственост (визуал-
на), така и всяка друга информация придобита чрез друго сетивно възприятие
– слухово, вкусово, обонятелно и тн. (невизуално сензорна) т.е. тази величина
обединява двете величини, описани по-горе – визуална и невизуално сензорна.
2. Непряка (опосредствана информация)4 – тази величина има широк
обхват от значения, които може да обозначава – чрез маркиране на информа-
цията, обозначавана чрез този евиденциал, говорещото лице предава инфор-
мация, която може да е чуло от друг източник, или стигнало до нея чрез умо-
заключение, или участвало в събитието пряко, но без да има какъвто и да е
контрол върху случващото се. В по-простите системи -системите, изградени от
две величини, опозицията е между пряка информация и непря-
ка(опосредствана) информация и начините за маркирането Ł, като често еви-
денциалът за опосредствана информация е маркираният член на опозицията.
Затова този термин обхваща величините, обозначаващи умозаключителна ин-
формация, предположителна, основана на слухове и цитативна. Трябва обаче
да се отбележи, че в по-сложните евиденциални системи, изградени от повече
от две величини – непряката информация се разграничава граматически от
предадената информация, която включва само значенията за предаване на ин-
формация, основана на слухове, и цитативната информация, т.е. има езици,
които притежават различни граматически елементи за маркиране на непряка
информация и предадената такава( Айхенвалд 2004:25).
3. Предадена информация – тази величина обхваща семантически вер-
балното възпроизвеждане на чужда реч, поради тази причина сме я нарекли
предадена информация – тя е, в по-общ смисъл, вариант на евиденциалите за
предаване на информация, основана на слухове и директното цитиране на
чуждата реч, формално изразени с различни маркери в редица езици с развита
евиденциална система.5
В предложената интерпретация на типологичната класифи-
кация на А. Айхенвалд по-долу ще си служа с термините, които обясних и
които смятам, че са подходящи за описанието на величините, изграждащи
евиденциалните системи на езиците.
І. Системи, изградени от две величини (А).
Те са разделени на пет подтипа системи, като тези от А₁ - А₃ са широко
разпространени в световните езикови структури (Айхенвалд 2004:26). Това са
и най-простите състеми, изградени от две величини – разграничаващи придо-
битата информация по два признака: дали е придобита пряко от говорещото
лице, или се съобщава за събития и факти, придобити непряко. Главното про-
тивопоставяне при тези системи е между опосредстваната информация в опо-
зиция с пряката информация; опосредстваната информация срещу „всичко

3
Наречена от Айхенвалд “firsthand” – (Айхенвалд 2004: 23)
4
Non-firsthand – (Айхенвалд 2004: 24-25)
5
Конкретни примери могат да се открият в работите на А. Айхенвалд 2004.

262
друго“; предадената информация срещу „всичко друго“. Най-общо казано, в
тези системи маркирането се извършва само при единия член на опозицията, и
това е опосредстваната информация, а другият член е немаркиран и в много
случаи – евиденциално неутрален. Системите, кодирани като А₄ и А₅ са отра-
зени като рядко срещащи се, но техните особености са регистрирани в езици
по света и присъстват като примери (Айхенвалд 2004:26). В настоящата работа
ще споменем само подсистемата А₄, тъй като за подсистемата А₅ същестуват
оскъдни данни.
1. А₁ Пряка – непряка (опосредствана) - микросистема, изградена от
два члена, където единият е пропозиция, предаваща пряка информация или
„говорещото лице съобщава факта р, като пряк свидетел или участник в съби-
тието”6. Най-често пряката информацията може да бъде придобита чрез визу-
ална свидетелственост, чрез собствен опит, чрез знание на общо приети факти
и др., без да се съобщава точно начинът на придобиване. Вторият начин на
изказване е пропозиция, предаваща непряка информация, която в системите,
изградени от два члена, има по-обширно значение. Предаването на непряката
информация може да съдържа граматически елементи, които да посочват, че
говорещото лице е придобило информацията по косвен път, или от второ лице,
или е подразбрало за нея от резултата от дадено действие, или е чуло за нея.
Семантичният обхват на термина непряка (опосредствана) информация в този
тип системи обединява изказванията, съдържащи информация, придобита чрез
умозаключение, чрез предположение, информация, основана на слухове и пре-
даване изказванията на друго лице.
Тук ще направя малко отклонение и ще уточня, че съществуват разно-
видности в различните езици. А. Айхенвалд илюстрира тези различия чрез
примери от езиците чероки (ирокезка група езици) и юкагирски7, където опос-
редстваната информация е със значение на информация, предадена от друго
говорещо лице. В други езици, като например яравара8, се е оформил специа-
лен маркер, който служи за образуване на независима от А₁ микросистема и
опозицията не се изчерпва само с противопоставяне на пряка - непряка ин-
формация (Айхенвалд 2004:29). В по-голямата част от езиците, притежаващи
двучленна евиденциална система, опозицията - пряка информация - непря-
ка(опосредствана) информация се различава и в избора на време при маркира-
нето на изказванията. Изследователите анализират, че най-често тези езици
притежават и маркират изказванията в темпоралния план на миналите времена
– пряката информация се маркира с едно минало време, а опосредстваната
информация се маркира от суфикси за друго минало време. Както споменах,
наличието на разнообразна терминология за назоваване членовете на тази сис-
тема, употребени в лингвистичната практика, са много. Те са различни при

6
В. А. Плунгян си служи с подобен модел при описание на изказванията ( Плунгян
2000).
7
Айхенвалд цитира изследванията на Маслова ( Маслова 2003:222-3)
8
Говорим диалект в Южна Амазония - сведенията за евиденциалната система на този
език са предоставени от P.М.У Диксън в „Studies in Evidentiality”, Aikhenvald,
Alexandra Y. and Dixon, R. M. W. (ed.), 2003.

263
различните автори, напр. А. Айхенвалд в първия си опит за описване на типо-
логичната класификация на евиденциалните системи в езиците употребява
термините свидетелственост - несвидетелственост (Айхенвалд 2003:17), а в
следващия си по-обемен труд се спира на термините firsthand - non-firsthand,
както беше споменато по-горе.
2. А₂ – Непряка (опосредствана) срещу ‘всичко останало’9. Семан-
тичната натовареност на наречената тук непряка информация покрива обшир-
но поле от придобита информация посредством възприятия, различни от пряко
набюдение на събитията – тя може да бъде придобита чрез слухове, да бъде
възприета посредством умозаключение, да бъде основана на предположения
след представяне на явни доказателства или базирани на минал личен опит и
познание. Маркирането Ł повтаря начините на маркиране на същия тип ин-
формация в системите А₁ и то само чрез употребата на граматичните маркери
в плана на миналите времена. За този тип системи А. Айхенвалд цитира много
примери от езиците, които използват маркерите за обозначаване на перфектно
време, или „евиденциален перфект“ в турския език, при маркирането на опос-
редстваната информация. При разграничаването на начина на придобиване на
информацията, дали е следствие на умозаключение, предадена от второ лице,
следствие на видими последствия от събитието и т.н., евиденциалните маркери
могат да са подкрепени и от лексикални и интонационни средства. Типичен
представител на този тип евиденциални системи е евиденциалната система на
турския и другите тюркски езици. Долу цитираните примери са от турски
език (Йохансон 2003:282, цит. Айхенвалд 2004:30):
1. bakan hasta - ymiş
министър болен - НИ10
„Министърът бил болен„ (казано от някой, на който е съобщена инфор-
мацията)
2. uyu-muş-um
спя - НИ.1Л.ЕД.
„Заспал съм„ ( казано от човек, който току ще се събужда)
3. iyi çal-iyor- muş
добре свиря-МнВ.НИ
„Ти си свирел добре (както чувам)” (казано от някой, който след концерта
коментира изпълнението на музиканта)
Айхенвалд посочва, че подобно изразяване на евиденциалността същес-
твува и в редица други езици като мегрелски (диалект на занския) и свански
(картвелската група на кавказките езици), мансийски и хантийски (угърски от
угро-финската група езици), ненецки (самоедски езици), майтай (тибето-

9
‘всичко останало’ – ‘everything else’ - семантичната натовареност на този термин А.
Айхенвалд дефинира като: предаване на информацията, придобита чрез сетивни възп-
риятия (без да се конкретизират), чрез собствено познание, обществено познание за
факти, събития и обстоятелства, маркирани в изказванията на говорещото лице. ( Ай-
хенвалд 2004:37)
10
Използвани са следните съкращения - НИ – маркер за кодиране на непряка инфор-
мация, 1Л.ЕД. – 1 лице, ед.ч., МнВ – минало несвършено.

264
бирмански) цитирайки автори, работили върху изучаването им. Подобна сис-
тема, също така, имат и езикът харе от атабаската група, както сочи Деланси, и
китайско - руският пиджин, за който се споменава, че може би е единственият
език, при който задължително се посочва събитието или доказателството за
посочваната информация в изказването ( Айхенвалд 2004: 30).
3. А₃ – Предадена срещу ‘всичко останало’. Опозицията в този тип
двучленна система е изградена от евиденциала за предадена информация сре-
щу всичко останало като маркираният член е първият (за предадена информа-
ция), а вторият е немаркираният член. Немаркираният член ‘всичко останало’
обхваща информацията, придобита чрез сензорни възприятия, чрез умозаклю-
чения или предположения от наличния доказателствен материал за фактите в
пропозицията. Маркирането на предадената информация се извършва посредс-
твом различни граматикализирани маркери – суфикси, частици, клитики, при-
частия, указващи семантиката на информацията, предавана от говорещото
лице. Този тип системи, в които възпроизведената информация е придобита от
разказите на друг разказвач, без да се посочва конкретно източникът на ин-
формация, са широко разпространени по света. Тук е мястото да се отбележи,
че за обозначаването на величината „предадена информация“ в тази система са
възможни и редица алтернативни термини – възпроизведена информация, ци-
тативна, втора ръка информация, или информация, придобита чрез слухове.
Тези системи се срещат в множество езици от различно родство – тибето-
бирмански, южно-американски, естонски, латвийски и др. ( Айхенвалд 2004:
31-32)
4. А₄ - Сензорна и предадена. А. Айхенвалд посочва, че в някои езици,
главно австралийските (които в последните години са обект на широко изс-
ледване и засилен интерес), се наблюдават разграничения между маркирането
на информацията, придобита чрез сензорни възприятия, или чрез разказа на
друг свидетел. В този тип системи опозицията е именно между тези две вели-
чини – информация, придобита по сензорен път срещу предадената информа-
ция. Илюстрацията на авторката тук е много интересна, тъй като в езика нги-
ямба (австралийски езици) се употребява една и съща енклитика за посочване
на сензорно доказателство при придобиване на информацията, за вида сензор-
но възприятие е видно от контекста на изказването или чрез прилепване на
суфикса към глагола, съответстващ на възприятието, в същия смисъл се упот-
ребяват и лексикални средства, подкрепящи изказванията. А предадената ин-
формация носи същия смисъл като обяснената по-горе величина със същия
термин.
ІІ. Системи с три величини ( B ) – тези системи включват поне едно
сензорно възприятие при придобиване на информацията и съответно кодира-
нето Ł в изказванията на говорещото лице. За този тип системи трябва да се
отбележи, че едната величина на трихотомията е задължително сензорна пер-
цепция. Айхенвалд разграничава пет подтипа на тези системи, които ще бъдат
подробно разгледани по-долу.
1.B₁ – Визуална, умозаключителна, предадена – този тип системи
маркират евиденциалността чрез три величини:
– собствено знание на информацията, придобита визуално;

265
 – предадената информация е придобита посредством слухове или се въз-
произвежда речта на друго лице;
– несобствена информация или подразбрана по косвен начин, или при
наличието на някакви доказателства.
Като типични представители на този тип системи се посочват езиците
аймара и кечуа. Подобна система също описва Ранди Лапола в езика цян (ти-
бето-бирмански езици), където се споменава, че съществуването на евиденци-
ал, обозначаващ информацията, придобита чрез визуална перцепция, не е за-
дължително, а се използва само тогава, когато говорещото лице иска да наб-
легне на факта, че е пряк свидетел на съобщаваното събитие. Идентична сис-
тема се открива в редица други езици, цитирани от А. Айхенвалд. (Айхенвалд
2004:46).
2.В₂ - Визуална, невизуална сензорна, умозаключителна – доказател-
ства за наличието на тази система се откриват в два езика в настоящия етап от
изследванията върху евиденциалността. Езиците вашо, по данни на Якобсен и
цитиран от Айхенвалд ( Якобсен 1964: 626-3, 1986:8 цит. Айхенвалд 2004:46),
където маркирането на евиденциалността се извършва чрез три величини, раз-
личаващи придобитата информация:
– чрез визуална перцепция;
– информацията, придобита чрез слухово възприятие;
– информация, следствие на умозаключение за извършилото се събитие,
с допълнителна конотация на изненада.
3. В₃ – Визуална, невизуална сензорна, предадена – тази система е из-
градена от три величини;
– величината, означаваща информацията придобита само по визуален
начин, се изразява с формално немаркиран глагол.
– величината за невизуално придобитата информация, т.е. информация-
та, възприета чрез слухова, обонятелна и сензитивна перцепция, се формира
чрез употреба на основния глагол и допълнителен глагол, означаващ „правя”.
– предадената информация има същия семантичен обхват като величи-
ната спомената по-горе.
Такива системи са регистрирани в изолирани езици в Нова Гвинея – оксапмин,
марикопа и езика дулонг. (Айхенвалд 2004: 46-47)
4.B₄–Невизуална сензорна, умозаключителна, предадена – този тип
системи се срещат в самоедските езици (уралско езиково семейство) – нгана-
сански и енецки, където диференциацията се прави между форми за невизуал-
на сензорна информация, най-често придобита чрез слухово възприятие, умо-
заключителни и ренаративни форми. Трябва да се отбележи, че величината за
невизуална сензорна информация се използва за всички сензорни възприятия –
независимо дали информацията е придобита чрез слухова, обонятелна, или
сензитивна перцепция. Умозаключителната величина маркира информацията,
подразбрана от очевидни доказателства за извършилото се събитие, или като
причинно следствена връзка от минало познание за събитията. Семантичното
поле на величината за предадена информация обхваща информацията, придо-
бита по косвен път чрез слухове или предаване на разказите на друго лице. За
тази система А. Айхенвалд добавя и една особеност, която се отнася до въз-

266
можността в ненетски език да се използва немаркиран евиденциал, т.е. глагол,
употребен без маркер за евиденциалност, може да се интерпретира като мар-
кер за предаване на информация, придобита визуално чрез пряка свидетелст-
веност11 (Айхенвалд 2004:47).
5. В₅–Предадена, цитативна срещу ‘всичко останало’– в този тип сис-
теми само предадената информация изисква специален маркер (подобно на А₃
системите с величина, означаваща предадената информация). Тя означава ин-
формация, разказана от някой друг, но неконкретизиран източник, а също и
информация, придобита чрез конкретен човек, т.е. маркират се изказванията на
конкретен човек. Трябва да се отбележи, че по данни на Айхенвалд, цитирана-
та информация и предадената информация са формално разграничени само в
няколко индиански езика – команчи и дакота. Разграничението се извършва
чрез формални показатели – суфикси (за по-подробно описание виж. Айхен-
валд 2004:50).
III. Евиденциални системи с четири величини ( C ). Тези евиденциал-
ни системи включват в състава си спецификатори за поне един или два начина
на сензорно придобиване на информация. Регистрирани са три подтипа от този
вид системи:
1. С₁ Визуална, невизуална сензорна, умозаключителна, предадена –
този тип система е открита в редица източнотуканоански езици, говорени в
мултиезичната среда на Северна Амазония. В тези езици евиденциалните мар-
кери се смесват с маркерите за лице, число и род, като се изразяват чрез су-
фикси, а също така се появява и зависимост при избора на време. Айхенвалд
посочва ярки примери за системата от езиците тариана, източен помо от ама-
зонските езици, а също така и от ладаки (тибето-бирмански език) и хупа (ата-
баски език) ( Айхенвалд 2004:51-53).
2. С₂ Директна (визуална), умозаключителна, предположителна,
предадена – важното тук, при описанието на този тип системи, е, че визуална-
та сензорна информация се различава в семантичния си обхват, т.е. сензорно
придобитата информация може да се отнася само до информацията, получена
визуално, в определени езици, или в други езици и до информацията, придоби-
та посредством друго невизуално сензорно възприятие. Умозаключителната
като термин се употребява за придобиване на информацията посредством умо-
заключение на база видими или реални резултати при явно физическо доказа-
телство. Предположителната евиденциалност се отнася до предположителна
информация, базирана на предположение или общо възприето знание за неща-
та. Такава евиденциална система, цитирана от А. Айхенвалд, е регистрирана в
езика шипибо–конибо, изследван от Валенцуела. В тази система невизуално
сензорната величина служи за маркиране на директно придобита, чрез каквото
и да е физическо усещане, информация – било то зрително, слухово, вкусово,
обонятелно или сензитивно възприятие. Начинът на маркиране е чрез клитика,
поставена на втора позиция в главния глагол12. Подобен род системи са откри-

11
За конкретни примери виж. Айхенвалд 2004
12
Относно случаите за маркиране на евиденциалната система в езика шипибо-конибо
виж. Валенцуела 2003:35 - 47, цитирана от А. Айхенвалд 2004: 84.

267
ти още в езика паунии ( кадоанско езиково семейство, говорен в Централна
Небраска), език уинту, описан от Шлихтер и Питкин, а също така и в езика
маминде (Северна Намбикуара)(Айхенвалд 2004:56-57).
3. С₃ Директна (визуална), умозаключителна, предадена, цитативна.
В тази система разграничението, освен другите две величини – пряка и умо-
заключителна, се прави и между предадена и цитирана информация, като се-
мантичното разграничение се прави въз основа на това дали става въпрос за
фолклорни разкази – приказки, митове, легенди, за което в езика кора (юто-
ацтекска група) се употребява специфичен маркер, или става дума за цитиране
и предаване на реално протекъл разговор, за което езикът има друга частица за
маркиране (Айхенвалд 2004:57). За подобно разграничение свидетелстват и
други изследвания, цитирани от А. Айхенвалд, в езика северна ембера (езико-
во семейство Чоко, говорен в Колумбия и Панама), където чрез цитативната
величина говорещото лице маркира точно думите на човека, разказал събитие-
то, а евиденциалът за предадена информация се употребява за информация,
придобита чрез слухова перцепция. Основната му употреба е за разказване на
легенди и митове.
IV. Евиденциални системи с пет и повече величини (D)
Системите с пет и повече величини не са достатъчно и изчерпателно
проучени и емпиричният и доказателствен матеирал е все още много оскъден,
за да може да се направи ясно и конкретно описание на този тип системи. А.
Айхенвалд споменава, че в този тип системи може да има няколко евиденциа-
ла: два за сензорно придобита информация, умозаключителен, предположите-
лен (презумптивен), а също така и евиденциал за предадена информация.
1. D₁ Визуална, невизуална сензорна, умозаключителна, предполо-
жителна, предадена информация. Системи от типа са изследвани и описани
в езиците туюка и десано – източнотуканоански езици (туканоанско езиково
семейство, които се говорят в същия ареал на езика тариана - Колумбия, Ек-
вадор) ( Айхенвалд 2004:60) Освен това в сложните евиденциални системи от
този тип могат да се включват и други величини, обозначаващи информацията,
придобита посредством различни перцептивни способности.
Според предложената типология, задачата за изразяване източниците на
информация се поема от две или повече морфеми. Освен това забележително-
то още тук е и естественото взаимоотношение, което се проявява, между из-
точника на информация, личния опит и увереността на говорещото лице в из-
казванията. Тук системата налага това, че говорещото лице изразява по-голяма
увереност в изказванията си, базирани на свидетелственост, и по-малка увере-
ност, когато са основани на слухове или предположения.

V. Изводи
Въпреки разнообразните интереси на проф. Александра Айхенвалд – ра-
ботата Ł върху евиденциалността и огромният труд при класификацията на
езиковите структури по света е неин огромен принос в лингвистичната типо-
логия, тъй като тя разработва изчерпателна и строга схема, която дава възмож-
ност младите учени, занимаващи се с изледователска работа върху типологи-
зацията на евиденциалните системи на езиците, да имат ясно поставени пара-

268
метри в работотата си, които да следват. В монографията си „ Евиденциал-
ността“ А. Ю. Айхенвалд постига и повече, като посочва и точната методика
за работата на учените при типологизиране и класификация на езиците, носи-
тели на тази граматическа категория.

БИБЛИОГРАФИЯ

Айхенвалд 2003: Aikhenvald, Aleksandra Y. Evidentiality in typological perspective. In:

Aikhenvald, Alexandra Y., Dixon, R. M. (eds.) Studies in Evidentiality, John Benja-
mins Publishing Company, 2003 p. 15-45
Айхенвалд 2004: Aikhenvald, Aleksandra Y. Evidentiality, Oxford University Press, 2004
Айхенвалд 2006: Aiklenvald, Aleksandra Y. Evidentiality in Grammar. In: Encyclopedia of
Language and Linguistics, Vol.4 2-nd edition, Keith Brown (eds.), Elsevier: Oxford,
2006, p.320-
325.http://www.aikhenvaldlinguistics.com/images/pdfs/publications/Evidentialspublis
hedELL2.pdf
Айхенвалд 2011: Aikhenvald, Aleksandra Y. Curriculum Vitae
http://www.aikhenvaldlinguistics. com/
Боас 1911/1966: Boas, Franz Introduction to Handbook of American Indian Languages,
reprint 1966 by University of Nebraska Press, originally appeared in Bulletin 40, Part
I, Bureau of American Ethnology, (Washington, D.C.: Government Printing Office,
1911) p. 1-83
Боас 1940: Boas, Franz Language In: Race, Language and Culture, Macmillian Publishing
Co., 1940, NY p. 199-231
Плунгян 2000: Плунгян, В. А. Общая морфология, Эдиториал УРСС, Москва, 2000
Якобсон 1957/1995: Jakobson, Roman O. Shifters and Verbal categories. On Language, V,
Harvard University Press, Mass., 1957/1995, p. 386-392

269
 ПОНЯТИЯТА ЗА СТИЛ И РЕГИСТЪР –
ОПИТИ ЗА ДЕФИНИРАНЕ И РАЗГРАНИЧАВАНЕ1
Андреана Ефтимова

THE NOTIONS OF STYLE AND REGISTER –

ATTEMPTS FOR DEFFINITION AND DISTINCTION
Andreana Eftimova

Summary: In Bulgarian linguistic tradition there is a great need for clarifying of the
notions style and register. Recently started using, the term register often seems to be a syno-
nym of commonly accepted term style. There are some attempts in linguistics and sociolin-
guistics to differentiate these notions because of practical research purposes. In Bulgarian
linguistic works there are some points of view which did not decide completely successful
the problem with usage of these terms in different kind of studies.
Keywords: register, style, language variants, situation features

Осмислянето на понятието за регистър преминава през опитите за изяс-

няване на различията между него и понятиeто за стил. Това невинаги е лесно и
просто. Много трудно е да се обединят противоположните възгледи на изсле-
дователите за съдържанието на понятията стил и регистър. Най-общо може да
се говори за две изследователски тенденции при осмислянето на понятията:
1) Много от изследователите не правят разлика между двете понятия и
ги употребяват като синоними. Те следват различни схващания за стила, но
при съпоставката му с регистъра откриват повече прилики, отколкото разли-
чия в съдържанието на понятията.
2) Разграничаването на понятията е друга тенденция, която се провежда
съвсем съзнателно, за да се операционализират термините в лингвистичната
наука. Очевидно е, че изследователите забелязват езикови употреби, които се
нуждаят от по-прецизно диференциране, а стилът все пак предлага едно твърде
уедрено групиране на изразните средства.
В този преглед не се разглеждат всички възможни гледни точки, а онези,
които са намерили най-широк отзвук у нас, и онези, които отразяват целенасо-
чените опити на българските изследователи да въведат понятието в българска-
та лингвистична и социолингвистична литература.

1) Стил и регистър – опити за разграничаване

Непосилна задача за изследователя е да обхване всичко написано за сти-
ла – всички дефиниции и схващания в историята на стилистиката, а и на соци-
олингвистиката. Поради многоаспектната същност на понятието стилът се
съотнася с „една от тези сложни абстракции, които сравняват с многостените:
те притежават множество стени, всяка от които може да послужи да основа на

11
Статията е разработена в рамките на проект “Акомодация на медийното поведение:
типология на журналистическите регистри” по Договор за научни изследвания №185
от 30.05.2013 г. и благодарение на НИС при СУ.

270
определението” (Улман, цит. по Попов 2001: 77)2. Затова тук се предпочита
едно уедрено представяне на схващанията за „хамелеона” стил по думите на Д.
Попов (2001: 6), за да се избегне рискът от пропускане на важни изследовател-
ски гледни точки.
Стилът може да бъде разглеждан като (1) избор на лингвистични средст-
ва, (2) отклонение от нормата, (3) повторителност и дистрибуция на езиковите
форми, (4) сравнение на норми. В първото си съдържание понятието стил
твърде се приближава до понятието за регистър заради обвързването със ситу-
ационния критерий (Пачев 1993), а от следващите три определения за стила не
се извежда твърде категорична разлика между понятията (Байбър, Конрад
2009).

А. Езикови варианти
Стилът като езиков подбор предполага съществуването на съвкупност
от стилистични фактори, в резултат от които комуникаторът предпочита опре-
делени езикови форми пред други. Тези фактори могат да се обединят в две
групи – субективни (възраст, пол, идиосинкразни предпочитания, регионален
и социален бекграунд) и ситуационни фактори (форма на речта – писмена или
устна; участие в дискурса – монологична или диалогична реч; нагласа – ниво
на официалност; област на дискурса – техническа или нетехническа област).
Стилистичният анализ обръща внимание върху корелациите между специфич-
ните стилистични фактори и езиковите употреби.
Разглеждайки стила от тази перспектива, А. Пачев предлага в подбора и
съчетаването на езиковите средства да се разграничат два основни аспекта:
„вариране, обусловено от използването на тези средства за различни социални
функции (“функции на езика, функционален стил”) и „вариране, детерми-
нирано от компонентите на социалната ситуация и речевия акт (“регистър,
контекстуален стил”) (Пачев 1993: 284-285). Не е особено ясна разделителна-
та линия социална функция / социална ситуация. Става ясно само, че под по-
нятието за стил ще разбираме онова, което в славяноезичната традиция се на-
рича функционален стил3. Обвързването на понятията за функционален стил и
регистър на базата на ситуационността е очаквано, тъй като понятието за ре-
гистър се създава и разглежда в рамките на функционалните теории за езика.
Затова често терминът регистър се употребява като синоним на термина стил
(вж. по-подробно у Д. Попов 2001: 75-76).

2
Благодаря на доц. Димитър Попов за ценните съвети по време на дискусията в кон-
ференцията, които използвах, за да подобря този текст и за да реша някои необозрими
проблеми, какъвто е този с понятието за стил.
3
Функционалният стил е „съвкупност от книжовноезикови средства, чиято специфич-
на употреба и съчетаване се определят от вътрешноструктурната и социолингвистич-
ната норма за функционално използване на езика в актуален за даденото общество
клас или тип социални ситуации” (Пачев 1993: 309).

271
 Но не липсват още опити за преосмислянето и разграничаването на два-
та термина4.

Б. Изследователски перспективи
Схващанията за стила като проследяване на отклоненията от норма-
та, като повторителност на езиковите средства и сравнение на дистрибу-
цията им в текстове или спрямо нормата са отразени в монографията „Ре-
гистър, жанр и стил” на Д. Байбър и С. Конрад. Изследователите предлагат
тези термини да не означават три вида текстове или три текстови варианта, а
да означат три различни подхода или перспективи към анализа на текстовите
варианти. Изследователските перспективи се различават по четири обекта – (1)
текстът като обект на анализ, (2) езиковите характеристики като обект на ана-
лиз, (3) дистрибуцията на езиковите характеристики в текста и (4) интерпрета-
цията на езиковите различия.
Определящи Регистър Жанр Стил
характеристики
Текстов фокус Модел на тексто- Цели текстове Модел на текстови
ви отрязъци отрязъци
Езикови характе- Всякакви лексико- Специализирани Всякакви лексико-
ристики граматически изрази, реторическа граматически средс-
средства организация, под- тва
реждане

4
Доказателство, че контекстуалните значения на термините съвпадат в малка степен е
регистрирането чрез Латентния семантичен анализ (ЛСА) на присъствието на тези
термини в корпус от енциклопедични текстове. Латентният семантичен анализ е раз-
работен в Департамента по психология на Университета в Колорадо, САЩ, с ръково-
дители Т. Ландауер и У. Кинч (1998). Той представлява теория и метод за извличане и
представяне на контекстуалното значение на думите от статистическа компютърна
програма, приложена към широк корпус от текстове (Ландауер и Думейс 1997 -
http://lsa.colorado.edu/papers/dp1.LSAintro.pdf). Основната идея е, че събирането на
всички контексти, в които дадената дума се (или не се) появява, предвижда мрежа от
взаимни ограничения на сходните значения на думите и мрежа от словосъчетания.
ЛСА е практически способ за получаване на приблизителна оценка на контекстуалната
взаимозаменяема употреба на думите в широки текстови сегменти и на видовете на
сходствата в значението на думите и на текстовите сегменти, където такива връзки
могат да рефлектират. Ето какво се получи при съпоставката на термините регистър и
стил:
Matrix Comparison Results (http://lsa.colorado.edu/)
The submitted texts' similarity matrix (in term space):
Document register style
register 1 0.04
Style 0.04 1
Резултатите недвусмислено показват малка степен на припокриване на значението на
термините в контекст. Следователно семантичните полета на понятията се припокри-
ват в малка степен в англоезични текстове, което показва терминологична яснота и
осъзнати разлики в значенията на термините стил и регистър.

272
Дистрибуция на Чести и широко Обикновено веднъж Чести и широко
езиковите харак- разпространени в проявени в текста, разпространени в
теристики текста на езиковия на едно конкретно текста на езиковия
вариант място в текста вариант
Интерпретация Особеностите Особеностите са Особеностите не са
изпълняват кому- обичайно свързани директно функцио-
никативни функ- с жанра: очаквана нални; те са предпо-
ции в регистъра форма, но често читани, защото имат
нефункционална естетическа стой-
ност
Таблица 1. Определяне на характеристиките на регистъра, жанра и стила (Байбър, Конрад
2009: 16)

От таблицата се вижда, че разликите между стила и регистъра са в ин-

терпретацията на езиковите различия. При регистъра езиковите особености се
обясняват с комуникативните цели и ситуативния контекст на отрязъци от
текста, докато при стила езиковите особености не се разглеждат като мотиви-
рани функционално, а като мотивирани от естетически предпочитания за ези-
ка, повлияни от нагласите на говорещия/ пишещия. Авторът има нагласа за
това що е добър стил, и тази нагласа се отразява в манипулирането на езика с
естетическа цел (Байбър, Конрад 2009: 18). Очевидно е, че понятието за стила
като изследователска перспектива е твърде стеснено – до авторските (индиви-
дуални и групови) и историческите очаквания за типичните езикови черти на
текста. Затова можем да направим заключение, че в изложените изследовател-
ски перспективи стилът и регистърът имат приблизително еднакви обекти на
анализ, като единствената разлика между тях е в мотивацията на езиковия
подбор – функционална или естетическа, т.е. единствената разлика е вън от
езика. Дали обаче интерпретацията е достатъчен диференциращ признак?

В. Стил – писмена реч, регистър – устна реч

Проследяването на повторителността на езиковите средства и дистрибу-
цията им в текста е в основата на разбирането за стила на Й. Тишева. Тя на-
сочва към разбирането за стила като за установяване на наличие или липса на
дадени езикови единици или структури в конкретен текст, а такава количест-
вена оценка според нея разколебава дефинирането на понятието и понижава
„надеждността при прилагането му в лингвистичните анализи” (Тишева 2012:
511). Затова авторката настоява в изследванията на устната комуникация да се
въведе понятието регистър.
Диференциалните признаци, на базата на които се разглеждат предимст-
вата на понятието регистър, са:
- отчитане на социалните и прагматични фактори, както и на комуника-
тивната ситуация;
- обвързаност само с един тип форми на общуване – писмена или устна;
- пресичане с диалекти, професионални говори и жаргон.

273
 Стил Регистър
Отчитане на социални и _ +
ситуационни фактори
Обвързаност само с един + (писмена форма) + (устна форма)
тип форми на общуване
Пресичане с диалекти, _ +
професиолекти и социо-
лекти
Таблица 2. Диференциални признаци според Й. Тишева (2012) – таблично
представяне мое

Ограничаването на понятието за стил в присъствието и измерването на

строго езикови параметри е в противоречие на редица схващания за стила,
които посочихме по-горе и в които се отчитат ситуационните, социалните и
личностните фактори в комуникацията (напр. функционалната стилистика).
Затова обвързването, което прави авторката, на езиковите регистри със соци-
алните фактори и комуникативната ситуация не е достатъчна причина, за да
бъдат обявени за „по-надеждна основа за представяне на комплексния харак-
тер на устната комуникация (подч. мое) в различни сфери и ситуации” (Ти-
шева 2012: 512). В някои от дефинициите за стил също се отчитат ситуацион-
ните и комуникативните параметри при общуването. Между другото, използ-
ваната от Й. Тишева класификация на регистрите на Джус (1961) чрез пет епи-
тета е подходяща за обозначаване на стиловете според Д. Лий (2001: 45) (вж.
бележка 4 в настоящия текст).
Системата от стилове в книжовния език винаги се е смятала за валидна
както за писмените, така и за устните форми на речта. В изследванията, посве-
тени на регистъра, също се говори за писмени и устни регистри. Следователно
няма ограничения за приложението на двете понятия в анализа и на писмената,
и на устната реч, докато Й. Тишева настоява терминът стил да се използва
само за писмените форми на речта, а терминът регистър – за устните.
Не е достатъчно диференциращ признак и фактът, че „регистрите могат
да се пресичат с диалекти, професионални говори или жаргон”, защото и сти-
ловете предполагат подобни пресрещания (напр. научният или разговорният
стил).
Опитът на изследователката да замести понятието стил при изследването
на устната книжовна реч с понятието регистър показва единствено, че волно
или неволно е поставен знак за равенство между двете понятия, но едното е
предпочетено като по-модно за изследвания в също така „модната” област на
устната комуникация.

Г. Стил – регистър, регистър - стил

Един твърде интересен опит за оразличаване на понятията е обръщането
им, образно казано, с главата надолу. М. Виденов смята, че появата на социо-
лингвистиката, която навлиза в територията на стилистиката, е причина за
застъпването на понятията стил и регистър, които много лингвисти употребя-

274
ват като синоними. Ученият дава определение за стила като за „специфична
преднамерена употреба и организация на изразните средства за означаване на
трите основни нива: неутрално, високо и ниско ниво” (Виденов 2012: 296; вж.
същата концепция и у Лий 2001: 45). Стилът е индивидуална употреба на езика
според Д. Лий (2001: 45). Основният критерий в стилистичното описание на
текстовете е опозицията формално/ неформално в комбинация с параметри
като ниво на подготвеност (предварително обмислено/ импровизация), „кому-
никативно групиране” (конверзационна група; говорещ/ пишещ и публика;
отдалечена публика) и посока (еднопосочност/ интерактивност)5. Често с това
съдържание се употребява и терминът регистър6! Като следствие от мислене
за различните форми на езика стилът взема предвид социалните различия
между общуващите, възрастта, пола, образованието им; отчита формата на
речта – писмена или устна; отбелязва вида на темата, мястото на диалога, пси-
хологическия климат, ролята на страничните участници и др.
Регистърът според М. Виденов е нещо различно от стила, който е съзна-
телен избор на изразни средства. Регистърът „представя мрежа от изразни
средства, иманентни и типични за социалната природа на участника в речевия
акт: в процеса на речта той не ги търси като възможни варианти, те са част от
естествения му словесен код” (Фъргюсън, цит. по Виденов 2012: 297). Това
схващане твърде се приближава до разбирането за професиолект и затова М.
Виденов пояснява, че професиолектът е част от регистъра, но поради това, че
професионалната лексика не изчерпва същността на регистъра, усещането за
регистър се крепи на цялостната синтактична постройка на текста. Регистърът
зависи от социализацията на личността, от образованието й на първо място и
от групите, в които влиза тя.

Стил Регистър
Преднамереност на избо- + _
ра на езикови средства
Социални различия и + _ (?)
условията на общуване
Таблица 3. Диференциални признаци според М. Виденов (2012) – таблично
представяне мое

Очевидно е, че тук общоприетото разбиране за стил е преобърнато. Въз-

можно е да се направят няколко възражения около диференциалните признаци,
предложени от М. Виденов. На първо място, изтъкването на съзнателния,
5
Схващането е на авторите от EAGLES (Expert Advisory Group on Language Engineer-
ing Standarts) – инициативна структура на Европейския съюз за създаване на общи
стандарти за изследване на речта и естественото езиково развитие (1996) (вж. Лий
2001: 45, 66).
6
Доказателство за приближаването на значението на термините стил и регистър е
предложението петте епитета на Джус – леден, официален, неофициален, разговорен и
интимен – да се използват за обозначения на стиловете, като се обогатят с термини
като хумористичен, тромав, нелогичен стил.

275
преднамерения и иманентния, непреднамерения принцип при подбора на ези-
ковите средства е ненадежден критерий, който трудно може да се подложи на
измерване. Още повече, че има мнения, които подчертават преднамереността
на всеки избор, който се прави в комуникацията. Освен това регистърът се
разглежда като език, предопределен от социалните характеристики на лич-
ността, а това не е езикът, който детето усвоява в детството си. Той е резултат
от въздействието на фактори на социалната среда (вкл. образованието). Про-
фесионалната лексика би следвало да е белег не само за регистъра, но и за сти-
ла, защото тя обозначава високо ниво на общуването. Следователно не е има-
нентен за личността и изисква усилия по подбора на езикови средства. На тре-
то място, при дефинирането и на стила, и на регистъра се указва значението на
социалните характеристики на ситуацията и на личността. Затова е трудно да
се прокара разделителна линия между двете понятия.

2) Регистърът – многоизмерна матрица

Като че ли най-близо до нашето схващане за съотношението стил – ре-
гистър е следната постановка. Регистърът е по-тясно понятие от стила, но се
осъществява в рамките на стила. Регистрите като брой са много повече от сти-
ловете.
Ако се обърнем към езиковите варианти, свързани с особеностите или
състоянията на говорещите и слушащите/аудиторията и техните взаимоотно-
шения, ще се получат множество параметри за оценка: интимност/ дистанци-
раност, непринуденост/ официалност, уважение/ превъзходство, деспотичност/
любезност, внимание/ невнимание, специализираност/ неспециализираност и
други. И тъй като „говорещият не само се локализира спрямо другите членове
на обществото, но и отнася своя комуникативен акт към сложна класификаци-
онна схема на комуникативно поведение”, то се оформя „многоизмерна мат-
рица”, която отразява картината на обществото в съзнанието на всеки от нас
(Хъдсън 1995: 73). Сложността на регистровите варианти е очевидна и зависи
от зададените параметри, според които се извършва подборът на езиковите
средства. Р. Хъдсън отчита, че в изречението една единица може да отрази
формалността на ситуацията, друга – специализацията на говорещия, т.е. „раз-
личните езикови единици проявяват различна чувствителност към различни
аспекти на комуникативния акт” и към различни черти на говорещия (Хъдсън
1995: 75). Затова изследователят настоява върху нуждата от многоизмерен
анализ на регистрите, в който да се отбелязват социалните описания на езико-
вите единици (моделът на езиковите елементи).
Някои изследователи отбелязват, че проявите на вариативност в регис-
търа и стила са на различни нива и в различни подсистеми и механизми на
езиковата система. Ст. Димитрова смята, че варирането може да е свързано с
функционално-стилистичните подсистеми (т.нар. канонична ситуативност -
неутралност), а съществува и вариране, свързано с регистрите и прагматичния
фактор (т.нар. изместена ситуативност - субективност). Регистърът е общата
тоналност на текста или текстовия фрагмент и е прагматично явление, което
стимулира свободата за индивидуална речева изява. Той е „елемент от страте-

276
гията на речевия акт, свързан с комуникативното намерение на говорещия: да
развесели, разсмее, натъжи и т.н. някого; да покаже комизма на някакво поло-
жение или трагизма на друго; да заяви съчувствието си към дадено лице или за
неодобрението си на дадена ситуация [...]” (Димитрова 2009: 118).
Може да се направи заключение, че стилът е много по-устойчив на кон-
кретните ситуационни влияния, включва по-голям и абстрактен репертоар от
езикови средства, докато регистърът е смесица от влиянието на конкретни
ситуационни фактори и конкретни езикови средства за изразяване на различни
по рода си социални и личностни взаимоотношения. Описанието и анализа на
регистрите могат да станат само въз основа на редица критерии и конструира-
нето на сложен класификационен модел.

БИБЛИОГРАФИЯ

Байбър, Конрад 2009: Biber, D., S. Conrad. Register, Genre and Style. Cambridge: Cam-
bridge University Press.
Димитрова 2009: Димитрова, Ст.. Лингвистична прагматика. София: Велес.
Звицки, Звицки 1982: Zwicky, A., A. Zwicky. Register as a Dimension of Sociolinguistics
Variation. – In: Sublanguage: Studies of Language in Restricted Semantic Domains.
R. Kittedge, J. Lehrberger (Eds.). Berlin, New York: W. de Gruyter, 213-218.
Кристъл, Дейви 1969: D. Crystal, D. Davy. Investigating English Style. London: Long-
man.
Ландауер, Фолц, Лахам 1998: Landauer, T. K., Foltz, P. W. & Laham, D. Introduction to
Latent Semantic Analysis. // Discourse Processes, 25, 259-284. Също: Latent Seman-
tic Analysis <http://lsa.colorado.edu/papers/dp1.LSAintro.pdf> (25.01.2007)
Левандовски 2010: Lewandowski, M.. Sociolects and Registers – a Contrastive Analysis
of Two Kinds of Linguistics Variation. – In: Investigationes Linguisticae, Poznan: In-
stitute of Linguistics, Adam Mickewicz University, vol. XX, 60-79.
Лий 2001: Lee, D.. Genres, Registers, Text Types, Domains, and Styles: Clarifying the
Concepts and Navigating a Path through the BNC Jungle. // Ldnguage Learning &
Technology, September 2001, Vol. 5, Num. 3, 37-72
<http://llt.msu.edu/vol5num3/lee/>
Мукарджи: J. Mukherjee, Stylistics. <http://www.uni-
giessen.de/anglistik/LING/Staff/mukherjee/pd fs/Stylistics.pdf>
Пачев 1993: Пачев, А.. Малка енциклопедия по социолингвистика. Плевен: Евразия-
Абагар.
Попов 2001: Попов, Д. Стилистика. Шумен: УИ „Еп. Константин Преславски”.
Тишева 2012: Тишева, Й. За някои особености на официалното общуване // Тенден-
ции и предизвикателства в развитието на икономиката. Варна: Наука и иконо-
мика – ИУ, 2012, Т. IV, 509-514.
Хъдсън 1995: Хъдсън, Р.Д.. Социолингвистика. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

277
 (ЕКО)ЛИНГВИСТИКА И МЕДИЕН ЕЗИК
Велка Попова, Магдалена Димитрова

ECOLINGUISTICS AND MEDIA LANGUAGE

Velka Popova, Magdalena Dimitrova

Abstract: The article presents one of the newest branches of linguistics –

ecolinguistics. An attempt is made for the establishment of the latter as a scientific paradigm
to be interpreted as an evidence for the transition of linguistics in general from its state of a
science which describes different issues to an active science called upon to solve the
problems of language purity when its variety and expressiveness are being preserved. Thus
media language also becomes a research focus area in eco linguistics. The present article
searches for an answer to the question ‘Up to what degree is ecology of language a problem
of contemporary Bulgarian media?’ In addition, the article gives an account of the
contributions made mainly to the intralinguistic area of ecolinguistics.
Key words: ecolinguistics, language ecology, media language, Bulgarian language

На границата на двете хилядолетия господстват високите технологии и

глобализацията – икономическа, политическа, военна, терористична, крими-
нална, културна, езикова. Светът се унифицира и променя драматично. Проти-
чащите процеси се асоциират с революция във всички сфери на социалния бит,
идеологията, медиите, културата, езика. В този контекст проблемите на еколо-
гията, разбирани в най-широк смисъл, се оказват в светлината на прожектори-
те като особено значими и злободневни. По отношение на езика това намира
кондензиран израз в появата на нова изследователка парадигма, а именно мла-
дата научна област, обозначавана с термина еколингвистика.
Еколингвистиката се определя като едно от най-новите научни направ-
ления в езикознанието. За нейното обозначаване се използват няколко различ-
ни взаимнозаменяеми термина, а именно: еколингвистика, екология на езика,
екологическа лингвистика и лингвоекология. Еколингвистиката изучава взаи-
модействието между езика, човека като езикова личност и обкръжаващата го
среда. При това езикът се разбира като компонент от веригата на взаимоотно-
шения между човека, обществото и природата.
През 1970 г. в своя доклад „Екология на езика” американският лингвист
Е. Хауген за първи път представя свързано понятията „екология” и „език”,
като отнася понятието екология към езика. В неговото разбиране еколингвис-
тиката е представена като наука за взаимоотношенията между езика и негово-
то обкръжение, при което под обкръжение на езика той има предвид общест-
вото, използващо езика като един от своите кодове. Според Хауген екологията
на езика се характеризира с отчасти физиологическа природа (разбирана като
взаимодействие с другите езици в съзнанието на говорещия) и с отчасти соци-
ална (разбирана като взаимодействие с обществото, в което езикът се използва
като средство за комуникация). В хода на своето съществуване еколингвисти-
ката се развива в различни направления, които се съсредоточават в две основ-
ни области, а именно: екологическа лингвистика (в чиято традиция езикови
изследвания се осъществяват при привнасянето на термини, принципи и мето-

278
ди от сферата на екологията – Е. Хауген, У. Маккей, А. Фил, А. П. Сковород-
ников, А. Ангелов1) и лингвистична екология (изследваща ролята на езика в
описанието на проблемите на околната среда при използването на лингвис-
тични термини и методи – М. Халидей, П. Мюлхойслер, М. Деринг). Екологи-
ческата лингвистика (еколингвистиката) се подразделя от своя страна на еко-
логия на езика (езиците) (направление, което изучава взаимодействието между
езиците, и в частност – проблема за съхраняването на езиковото многообразие)
и екологическа лингвистика (направление, което изучава езика като своеоб-
разна екосистема). В екологическата лингвистика на свой ред отчетливо се
отграничават две равнища – макроеколингвистика и микроеколингвистика,
като в първото попадат въпроси с регионална, държавна и световна значимост,
като например проблеми, свързани с езиковите конфлики, езиковата политика,
езиковото планиране, езиковия геноцид и т.н.; а във второто – проучвания на
езикови и речеви факти от гледната точка на еколингвистиката с привличане
на изследователски методи на социолингвистиката, психолингвистиката, со-
циокултурната антропология.
Обособяването на еколингвистиката като направление в езикознанието в
голямото количество нейни аспекти и подразделения е свидетелство за прехо-
да на лингвистиката като цяло от състоянието й на наука, описваща проблеми-
те, към активна наука, призвана да решава проблемите за съхраняването на
езиковото разнообразие. Това на практика означава, че еколингвистиката се
нуждае от разработката на специална методология, което е и един от основни-
те въпроси, стоящи на дневен ред пред този млад развиващ се отрасъл на ези-
кознанието.
Общата картина на съвременните лингвоекологически изследвания се
характеризира с широка по обхват тематика – дисфункцията на езика и езико-
вото поведение, корекцията на езиковото поведение, сленгизирането на реч-
та, използването на ненормативна лексика и др. Тематизират се също така и
проблемите на влиянието на лингвоекологическата дейност, лингвоекологи-
ческата култура, лингвоекологическите комуникации, лингвоекоетнонацио-
налното съзнание върху съответстващите страни на езиковото поведение.
В интензивния и многолик развой на еколингвистиката биха могли да
бъдат обособени две основни течения, а именно: интерлингвистично и интра-
лингвистично. На интерлингвистично (или междуезиково) равнище е важен
въпросът за взаимодействието и влиянието на езиците. Интралингвистичното
(вътрешноезиковото) течение в еколингвистиката е свързано с културата на
речта, стилистиката, риториката. То се оказва на практика доста разработено и
то много преди да се говори за еколингвистика. В него попадат множество
български и чужди изследвания на нарушенията на правилността, яснотата,
логичността, изразителността и други комуникативни характеристики на реч-
та. В това число, разбира се, се включва и цяло множество проучвания на еко-
логичните проблеми на езика на съвременните български медии.

1
Вж. по-подробно книгата на А. Ангелов „Еколингвистика или екология на застраше-
ните езици и лингвистика на застрашените екосистеми” (Ангелов 2012)

279
 Веднага трябва да се отбележи, че в българската традиция винаги се
прави опит тези проблеми да бъдат представени в един по-широк лингвокул-
турен аспект със задължителното отчитане на въздействието на съвременните
масмедии върху протичащите в съвременното българско общество езикови
процеси. По този начин в изследователския фокус попадат и медийно повлия-
ните езикови процеси, като например: размиването на стиловите граници; раз-
пространяването на нормите на разговорния език извън сферата на неформал-
ното общуване; разпространението на грешни и неуместни речеупотреби и
други понижаващи нивото на речевата култура средства.
Само най-бегъл поглед на тези работи е достатъчен, за да стане ясно, че
имената на голяма част от съвременните български лингвисти се свързват със
сериозни публикации от проблемната област на интралингвистичното направ-
ление в еколингвистиката, като при това с особена актуалност се открояват
статиите, студиите, монографиите и сборниците, третиращи проблемите на
екологията на медийния език. Сам по себе си този факт говори за това, че тях-
ното решаване е от изключителна важност за съвременното българско общест-
во, още повече, че те са продукт на драматичните проблеми, които го разтърс-
ват на границата на двете хилядолетия.
В логиката на казаното дотук би могло да се обобщи, че вътрешнолинг-
вистичното направление на съвременната еколингвистика е добре представено
в българската наука. С други думи езиковедите са поставили диагнозата и са
направили своите предписания, но самото оздравяване зависи вече от волята и
активността на пациента, а в конкретния случай това е обществото като цяло.
С други думи казано на страниците на професионалните издания дискусията за
проблемите на езиковата екология в медиите вече е отворена, но какъв е сми-
сълът от нея, ако тя не включва широко обществено участие. В този смисъл
веднага възниква основният въпрос: Българското общество като цяло споде-
ля ли загрижеността и вниманието на българските езиковеди към проблеми-
те на езика на медиите?
Обръщането към съществуващите вече интернет форуми, интервюта,
анкетни проучвания дава основание да се твърди, че такава дискусия в пуб-
личното пространство съществува, но като че ли сериозността на нещата не се
осъзнава докрай от обществото в неговата цялост. Напълно естествено и раз-
бираемо е проблемите на бедността и на чисто физическото оцеляване да из-
местват в голяма степен всички останали, но тяхното преодоляване не би мог-
ло да се реализира в един контекст на бездуховност, безразличие, безнравстве-
ност. В този смисъл ролята на медиите като медиатор между отделните соци-
ални групи, като генератор на публично слово, формиращ и обществените
оценки, е несъмнено изключително важна. Именно затова взискателността и
грижата към тях би трябвало да бъде приоритет за всички, а техните проблеми
да са предмет на всеобща активност в дискусията в публичното пространство.
Предлаганата работа няма амбицията да представи пълноценно и изчер-
пателно дискусията за езиковата екология като проблем на съвременните бъл-
гарски медии, а по-скоро да маркира нейното присъствие в публичната сфера,
като открои главните участници и основните въпроси, които се поставят на

280
разискване. Първо трябва да се отбележи, че едва ли е възможно постигането
на всеобхватното й представяне, тъй като нейното присъствие (по-явно или по-
дискретно) би могло да се регистрира в твърде широки граници (от специали-
зирани научни трудове и университетски учебници до интервюта, анкетни
проучвания, интернет форуми). Това, от своя страна, дава представа и за учас-
тниците, сред които главно се открояват видни учени и общественици. Същев-
ременно обаче трябва да се отбележи като мотив за оптимистична прогноза и
присъствието на млади хора в това своеобразно дискусионно пространство,
тъй като по подразбиране те биват определяни като дистанцирани по отноше-
ние на подобна проблематика (в този смисъл като особено положителен факт
би могла да се отбележи дискусията на тема „За или против чистотата на езика
/ лингвистичния пуризъм” на форума на НГДЕК2).
Най-повърхностният опит за ориентиране в лабиринта на откритите в
публичното пространство отговори на наболелите проблеми на медийния език
и тяхното систематизиране довежда до една доста противоречива представа за
цялостното отношение на съвременното българско общество, което варира от
негативизъм до безразличие. Нужният баланс най-вече се открива на страни-
ците на научните трудове, където те са разисквани в контекста на паралелно
протичащите глобални социални процеси. Основният проблем, който възниква
тук, е намерил директен израз в интервютата, направени с видни български
интелектуалци. Неговата първопричина е във фаталното прекъсване на връзка-
та между науката и реалния живот. Някои от причините за това биха могли да
се открият формулирани в изказванията на видни български интелектуалци,
които откриваме в книгата на К. Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за
българския език)” (Исса 2012).
На първо място, може да се посочи позицията на проф. Стефана Димит-
рова, според която: „Представителите на науката никога не са имали широк
обществен авторитет.” Като естествено продължение на тази мисъл биха мог-
ли да се добавят думите на акад. Михаил Виденов, който отчита и вината на
медиите в този процес: „Вина има и телевизията, защото тя не се интересува
кого кани за публични езиковедски изяви. Обикновено се появяват едни и съ-
щи лица и коментират нещата любителски и емоционално”. В продължението
му зазвучават още по-песимистични нотки: „Българският езиковед се бои да
предизвиква срещу себе си агресивния простак, добрал се до място под про-
жекторите. А българският журналист чака скандали, защото в тях вижда храна
за себе си. Така езиковедите са капсулирани и единствената им по-
многобройна аудитория са собствените им студенти.” В позицията на проф.
Боян Вълчев, че „лингвистиката живее свой живот, различен от живота на
езика и обществото”, се доразвива мисълта за своеобразната „капсулираност”
на лингвистиката, която в много от случаите граничи с елитарност.
Веднага трябва да се добави, че представените констатации са направени
на базата на съществуващото огромно множество конкретни проучвания и

2
Виж самата дискусия на форума на НГДЕК на адрес:
http://ngdek.ludost.net/forum/index.php?topic=1300.0

281
наблюдения на „замърсеността” на медийния език и преди, и след ключовата
1989-а година. В този смисъл убедено може да се твърди, че в нашата лингвис-
тика проблемите на екологията на езика на медиите има своята некратка исто-
рия. Като особено интересна изследователска линия се откроява сравнителни-
телният анализ на проекциите на „замърсяванията” преди и след демократич-
ните промени в обществото, свързвани с властването съответно на „казионния
език”3 и на „езиковия хаос” (виж по-подробно за това в Попов 2001: 120-122).
Метаморфозата, която преживява медийният език, се оценява или като неотде-
лима част от процеса на демократизация (виж: Пашов 1994, Виденов 2001,
Влахова 2001, Ницолова 1994), или като стилистична революция (виж: Виде-
нов 1996). Отрицателните последиците от тези процеси попадат във фокуса на
изследователите на медийния език и често се коментират като замърсявания,
отклонения от нормите, злоупотреба с езика, а реалните им проявления се раз-
познават в екстремното нахлуване на колоквиализми, жаргонизми, вулгариз-
ми, чужди думи (Ницолова 1994, Попов 2001, Попова 1995, Виденов 2001 и
др.).
Този най-общ и откъслечен преглед е достатъчен, за да се даде представа
за това, че медийният език и неговата чистота са актуална тема за съвременна-
та българска лингвистика, но съответните приноси биха останали самоцелни,
ако не намерят приложение за „оздравяването” на своя обект. В този смисъл,
както вече беше казано, установяването на еколингвистиката като научна об-
ласт е свидетелство за осъществяването на прехода на лингвистиката като ця-
ло от състоянието й на наука, описваща проблемите, към активна наука, приз-
вана да решава проблемите на езиковата чистота при съхраняването на разно-
образието и експресивността.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелов, А. (2012). Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингви-

стика на застрашените екосистеми. София
Виденов, М. (1996). Какво става с вестникарския език? В: Езикът на тоталитарното
и посттоталитарното общество. София
Виденов, М. (2001). Ориентализмите и жаргонизмите – единствено възможни средст-
ва за колоквиализацията на днешния книжовен български език. В: Проблеми на
българската разговорна реч. Велико Търново
Влахова, Р. (2001). Влияние на разговорната реч върху езика на медиите. В: Проблеми
на българската разговорна реч. Велико Търново
Исса, К. (2012). На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език). Велико Търно-
во: ИК „Знак’ 94”
Ницолова, Р. (1994). За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на
българския печат след 10.ХI.1989 г. В: Годишник на ИЧС, т. 9. София

3
Виж по-подробно за разбирането на понятието „казионен език”, предложено от френ-
ската социолингвистка Франсоаз Том в нейната публикация „Казионният език” (Том
1992).

282
Пашов, П. (1990). Демократизация на живота и демократизация на езика. В: Език и
литература, 1990, бр.4
Попов, Д. (2001). Стилистика. Шумен: Университетско издателство „Епископ Конс-
тантин Преславски”
Попова, В. (1995). Вулгаризацията в езика на политическата статия. В: Проблеми на
социолингвистиката, т. 4, Социолингвистика и комуникация. С.
Том, Ф. (1992). Казионният език. В: Съвременник, 1992, бр.1.

283
 ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА НЯКОЛКО ВИДА
ЕЛЕКТРОННИ ТЕРМИНОЛОГИЧНИ РЕСУРСИ
Екатерина Петкова

PECULIARITIES IN THE BUILDING OF SOME TYPES

OF ELECTRONIC TERMINOLOGICAL RESOURCES
Ekaterina Petkova

Summary: The article deals with some peculiarities of a few types of electronic ter-
minological resources. The distinctive features, possibilities for application and potential
users, as well as requirements in regard to building of electronic text corpora, terminological
data bases and terminological knowledge bases are outlined. The components of a single
entry in the electronic terminological archives, built up by the Department of Terminology
and Terminography of IBL – BAS, are presented.
Keywords: terminology, corpus linguistics, data bases, knowledge bases

Настоящото изследване е част от поредица разработки, които в общи

линии проследяват последователността при запознаването ни с приложението
на информационни технологии за нуждите на терминознанието. Повод за ин-
тереса ни към тази проблематика е необходимостта разработваните в Секцията
по терминология и терминография към Института за български език „Проф.
Любомир Андрейчин“ терминологични архиви да бъдат дигитализирани и
предоставени за ползване както на терминолози и специалисти в отделните
области, така и на обикновени потребители, нуждаещи се от справка за значе-
нието и правилната форма на даден термин. Целта е да изберем каква разно-
видност на електронните терминологични ресурси е подходяща като модел за
представяне на тези архиви. Независимо от това, че изследването се отнася до
въпроси както от терминознанието, така и от автоматичната обработка на ес-
тествените езици, при решаване на поставената задача изхождаме преди всич-
ко от специфичните особености на терминологията като особен пласт в рамки-
те на единния книжовен език. Тук ще разгледаме особеностите на три вида
електронни ресурси – корпуси от специализирани текстове, терминологични
бази данни и терминологични бази знания, като се спрем върху техните 1)
същност и отличителни черти, 2) възможности за приложение и потенциални
потребители и 3) изисквания при изграждането им.

1. Корпусът представлява съвкупност от текстове в електронен вид, из-

градена според определени правила и използвана при съставяне на различни
видове речници и за изследване на различни теоретични и приложни лингвис-
тични въпроси.
Приложението на корпусите в терминологията допринася за оптимизи-
ране на работата на няколко типа потребители. Експертите от дадена област на
знанието могат да ги ползват при проучване на отделни практически пробле-
ми. Приложението на корпусно-базирания подход напр. при съставянето на
тълковни речници на общоупотребимия език дава възможност за наблюдения

284
върху „реалната употреба на езика, т.е. „езикът в действие“ (Благоева, Колков-
ска 2011: 7) и в значителна степен оптимизират всички етапи на лексикограф-
ската работа. В терминографската практика корпусите спомагат за намиране
на признаците на понятието и за установяване на отношенията между описва-
ните термини в рамките на понятийната система на разглежданата област. Ня-
кои изследователи сполучливо използват корпусно-базирания подход напр.
при автоматичното разпознаване на концептуално-семантичните отношения
между термини (Колковска 2005, 2008). Това се постига чрез задаването на
специално конструирани модели на различни йерархични и нейерархични
концептуално-семантични отношения, чрез които те (отношенията), както и
термините, участващи в тях, могат да бъдат открити автоматично в научен
текст (Колковска 2005). За установяване на семантичните отношения между
термини корпусно-базираният подход се използва и в комбинация с различни
статистически методи. Чрез анализ на появите на избрани термини в матема-
тически текстове, включени в няколко корпуса, се достига до извода, че полу-
чените честотни списъци представят именно основните понятия, върху които
се базира обучението по математика (Stoykova, Mitkova 2011). В друго проуч-
ване на концептуално-семантичните отношения между термини в специализи-
рани текстове с използване на статистически методи, изследването на автома-
тично извлечените честотни списъци на термините показва, че резултатите от
приложения подход с голяма степен на точност възпроизвеждат и йерархична-
та подредба на понятията в разглежданата научна област (Stoykova, Petkova
2012). Друг пример за приложението на корпусно-базирания подход е съставя-
нето на двуезичен глосарий за целите на чуждоезиковото обучение на студен-
ти от технически специалности, съдържащ термини, извлечени от специализи-
рани корпуси (Alexiev 2011).
Изграждането на електронни текстови корпуси изисква спазването на
различни условия, определящи се от целите на проекта, заради който се съста-
вят. Параметрите на даден корпус (критериите, на които е нужно да отговаря
той), се променят в съответствие с конкретното му предназначение, като
включват присъствие на текстове от различни стилове в определени пропор-
ции, избор на текстове от определен времеви период, застъпване на определен
брой езикови единици и др. Така напр. за целите на лексикографската работа
сред изискванията, на които се подчинява съставянето му, са: определен обем
(брой включени лексикални единици); представителност и балансираност (оп-
ределено съотношение между застъпените в корпуса текстове в съответствие с
реалното им присъствие в езика) и др. (Благоева, Колковска 2011: 11-14). При
изграждането на корпус от специализирани текстове критериите, които се
взимат предвид, са: определен обем (брой отделни текстове); предпочитание
на цели текстове пред откъси; предпочитание на писмени пред транскрибира-
ни устни текстове; застъпване на текстове от определен брой автори, които
следва да са признати специалисти в дадената област; включване на текстове,
писани както от експерти за експерти, така и от експерти за неспециалисти;
предпочитание на съвременни текстове и др. (Alexiev 2011: 55-56).

285
 2. Терминологичната база данни представлява съвкупност от взаимос-
вързани файлове с терминологични данни, създадена и обработвана с помощта
на програма за обработка на бази данни. Тя се състои от записи на данни, на-
речени терминологични единици, всяка от които се отнася за отделно понятие
и съдържа едни и същи елементи както останалите терминологични единици
(Wright 2001: 878-880). За неспециалисти в областта на информационните тех-
нологии базите данни се описват като свързани помежду си таблици с подхо-
дящо структурирани данни, съдържащи споменатите записи (records), съответ-
стващи на редовете в таблиците, и определен брой колони, наречени полета
(fields) (Стойков 2012: 130).
Терминологичните бази данни могат да бъдат полезни на няколко типа
потребители. Освен от експерти в дадената област при работата им по различ-
ни теоретични и практически въпроси и от терминолози при съставянето на
терминологични речници, традиционно те се ползват от преводачи на специа-
лизирана литература за намиране на еквивалента на даден термин на чужд
език и на сведения за особеностите при тяхната употреба. Терминологичните
бази данни могат да бъдат от помощ в обучението на студенти от различни
научни дисциплини при усвояването на дадена област на знанието чрез запоз-
наване с нейните основни понятия и изучаване на системните отношения меж-
ду тях. Обикновените потребители неспециалисти също могат да прибягват до
тях за справки относно правилната форма и значение на термините.
Както споменахме, базите данни се състоят от свързани помежду си
файлове с таблици, в които всеки запис (отделна единица) съдържа едни и съ-
щи компоненти както всички останали единици. Това означава, че при изграж-
дането им е важно: първо, всяка отделна клетка да съдържа само една нераз-
ложима по-нататък част информация от даден тип; второ, във всяка колона да
има само данни от един и същи тип, т.е. да не се смесват данни от различни
полета; и трето, всяка отделна единица информация да бъде записана на едно-
единствено място и еднократно (Стойков 2012: 130-132). От тези отличителни
черти произтичат някои въпроси, които трябва да бъдат прецизно обмислени
преди планирането на базата данни, като напр. как да бъде решен въпросът с
представянето на синонимите и на многозначните термини. Най-общо казано,
нужно е да се определи какъв брой и точно кои характеристики на термините
(признаци на понятията) да бъдат застъпени и какъв вид да имат те (на какво
равнище на абстракция да бъдат представени). Според настоящото ни виждане
представянето на родовия и видовите признаци на възможно най-ниско (т.е.
конкретно) равнище на абстракция ще даде възможност за извличане на по-
ценни в същностно отношение наблюдения при изследването на различни тео-
ретични и практически въпроси както от експертите в съответната област, така
и от специалистите по терминология. Това обаче, от една страна, изисква уед-
наквяване на формалния начин на тяхното представяне, което е свързано с до-
пълнителни дейности по стандартизиране на формата и дефинициите на тер-
мините; от друга страна значително ще усложни съдържанието на терминоло-
гичната база данни, като при това възможностите за нейното приложение ве-
роятно няма да се увеличат, а е възможно по-скоро да се затруднят поради ве-

286
роятността различните автори на дефиниции на термините от една област да са
изразили техните признаци на различно равнище на абстракция. Ето защо тези
въпроси засега продължават да очакват по-задълбочено проучване.

3. Терминологични бази знания

Тъй като в традиционните терминологични бази данни най-често приз-
наците на обектите, означени с термините, са неструктурирани, непоследова-
телни и имплицитни и „се ограничават до дефиниция и понякога контексти”
(Meyer et al. 1992: 956), в последните 20 години терминолозите се насочват
към търсене на по-подходящи начини за представяне организацията на поня-
тията в отделните предметни области. Съвместните проучвания на терминоло-
зи и компютърни специалисти се съсредоточават върху създаването на т.нар.
понятийни йерархии, в които понятийната система на дадена специална област
се представя по формализиран начин (Колковска 2005). Към тях се отнасят
терминологичните бази знания, представляващи високо структурирани елект-
ронни хранилища на знания, в които характеристиките на понятията и отно-
шенията между тях са експлицитно изразени (Meyer et al. 1997: 99). Съществен
теоретичен и практически принос за тяхното усъвършенстване има И. Мейер,
която обосновава концепцията за базирания на знания подход в терминологи-
ята, съвместяващ два различни, но допълващи се аспекта. Първият се състои в
условието подходът при изграждането й да бъде „базиран на знания за дадена-
та научна област”, което означава, че работата на терминолозите изисква висо-
ко ниво на познания за системата от понятия в научната област и за отношени-
ята между тях. Вторият аспект на базирания на знания подход в терминологи-
ята се отнася за формалния начин за представяне на знанията и означава, че
резултатите от концептуалния анализ на научната област следва да бъдат „ко-
дирани като знание” (Meyer et al. 1997: 98), т.е. организацията на понятията и
връзките между тях да бъдат представени систематично и във високо структу-
риран вид.
Във връзка с възможността за концептуален анализ на термините и за
представяне на техните системни отношения терминологичните бази знания
могат да се използват от терминолози, от експерти в дадената област на знани-
ето и от преподаватели по терминология, по съставяне и редактиране на тех-
ническа документация и превод, а също от студенти при усвояване на дадена
област на знанието чрез запознаване с нейните основни понятия и изучаване
на системните отношения между тях.
Изграждането на терминологичните бази знания се основава на форма-
лизиран подход. Системите за обработка на знания, използвани при създаване-
то им, осигуряват не само средства за съхранение и обработване на информа-
ция, но и за концептуален анализ на термините, който е от най-съществено
значение при изграждането на бази знания. Подходът при съставянето им е
йерархичен, опира се на резултатите от понятийния анализ на дадената специ-
ална област. Основни елементи са понятията, техните характеристики и отно-
шенията между тях. Понятието, чиято централна роля в терминологията е все-
общо призната, се описва чрез неговите характеристики и отношенията му с
други понятия от разглежданата област. Характеристиките, наричани от тер-
минолозите признаци на понятието и възприемани като единична същност, за
специалистите по автоматична обработка на знания се делят на атрибути и

287
свойства на понятието и се разбират от тях като двукомпонентна цялост, със-
тояща се от име на характеристиката и стойност на характеристиката
(Meyer et al. 1997: 100-104). След като бъдат определени характеристиките на
понятието, се установяват връзките му с други понятия в разглежданата об-
ласт, като се отразяват и йерархичните, и нейерархичните отношения. Важно е
прилагането на системния концептуален анализ да придружава всяка отделна
дейност при създаването на терминологичната база знания. Първият етап от
изграждането й се състои в подготвяне на предварителен списък на термините,
които ще бъдат застъпени. Тъй като в този етап се касае за първоначално пред-
ставяне на понятийната система на областта, трябва да бъдат усвоени основ-
ните (ключовите) понятия и отношенията между тях, което означава, че е не-
обходимо задълбочено изучаване на системата от понятия в разглежданата об-
ласт. Във втория етап се правят консултации със специалисти от разработвана-
та научна област за откриване на несъответствия и неточности при представя-
нето на понятийната система, за обсъждане на неясни елементи от нея. Трети-
ят етап се състои в изработване или подбор на дефиниции. В този етап позна-
нията за понятийната система на областта са необходими при намирането на
родовото понятие на описвания термин, на неговите едноредни (съподчинени
на същото родово понятие) термини и на характеристиките, които го разгра-
ничават от неговите съотносителни понятия. Четвъртият етап се състои в уста-
новяване на еквивалентите на термина в други езици – осъществява се чрез
сравняване на характеристиките на понятието, означено с даден термин в еди-
ния език, с характеристиките на понятието, означено с неговия еквивалент в
другия език. Както се подчертава многократно от авторите на разработката,
ролята на системния понятиен анализ е от първостепенно значение при изпъл-
нението на всяка от дейностите в изброените етапи (Meyer et al. 1997: 106-108).

4. Терминологичните архиви, разработвани в нашата секция, представ-

ляват картотеки с фишове, съдържащи термини, терминоелементи, терминоло-
гична лексика и кратки откъси от специализирани текстове. Що се отнася до
тяхното привеждане в електронен вид, поради началния етап на проучванията
засега сме се насочили към създаване на терминологична база данни.
Тук ще набележим отделните компоненти от модела на терминологич-
ната единица в нашите архиви, като се опираме върху концепцията на М. По-
пова за организиране на информацията за термина в отделни структурно-
съдържателни части, наречени модули (Попова 2006). Изброените по-долу
части следва да бъдат представени като отделни елементи на планираната база
данни. Ще илюстрираме начина за представяне на системните връзки между
понятията с примери от изработения в нашата секция „Терминологичен реч-
ник по хуманитарни науки“ (2007), съдържащ основните термини в областите
езикознание, литературознание, философия, логика, психология, музика и из-
куствознание. В него езиковедският термин изречение е обяснен с дефиниция-
та 'основна единица на свързаната реч, която се характеризира с граматична
оформеност, със смислово и интонационно единство и която изпълнява кому-
никативна функция' (Терминологичен речник: 154). Освен значението (дефи-
ницията) на понятието, в състава на отделната единица се включват енцикло-
педична информация за термина, допринасяща за по-пълното му разбиране и
усвояване, и препратки към останалите понятия, с които разглежданият тер-

288
мин влиза в определени отношения. Чрез използвания начин за описание на
термините се отразяват техните връзки в понятийно-семантичен план (т.е. кла-
сификационната и импликационната системност) и в лексикално-семантичен
план (т.е. синонимия, многозначност, омонимия). Класификационните отно-
шения се отразяват по няколко начина. Първо, при родовото понятие изрече-
ние се посочват неговите видови термини – просто изречение и сложно изре-
чение. Второ, при всеки от видовите термини родовият термин присъства като
идентифициращ признак. Трето, при всеки от видовите термини се посочват
неговите съотносителни термини – при просто изречение има препратка към
сложно изречение, а при сложно изречение — препратка към просто изрече-
ние. Импликационната системност се дели на два вида. Първият вид се отразя-
ва чрез въвеждане на модул „съставни части“ – при термина изречение се по-
сочват главни части на изречението и второстепенни части на изречението.
При всеки от посочените термини също така присъства модул за неговите ед-
норедни понятия, напр. при главни части на изречението има отпратка към
второстепенни части на изречението, а при второстепенни части на изрече-
нието има отпратка към главни части на изречението. Вторият вид имплика-
ционна системност се отнася до връзките на понятията в предикатно-
актантната сцена (или т.нар. асоциативни отношения), т.е. връзките между
предикат и негови актанти и между актанти, съподчинени на един общ преди-
кат. Те се въвеждат чрез модула „асоциативни отношения: виж“, в който се
отразяват отношенията между предикат и обект, субект, инструмент, резултат
и т.н. Напр. в модула за допълнителна информация към термина изречение се
казва, че „В теорията за речевата дейност изречението се разглежда като еди-
ница на езика, която се реализира в речта чрез изказванията“ (пак там). Затова
модулът „асоциативни отношения“ пренасочва към термините речева дейност,
изказване, език2 и реч от същата предикатна ситуация.
Основавайки се на концепцията на М. Попова за представяне на сис-
темните връзки между понятията в дадена предметна област, определихме
елементите от модела на отделната единица в планираните електронни терми-
нологични архиви. Това са: 1) заглавка на термина; 2) научна/ професионална
област; 3) лингвистична информация; 4) синонимни термини; 5) значение (де-
финиция) – родов признак, диференциални признаци; 6) съставни части; 7)
видови термини; 8) съотносителни термини (подчинени на същия родов тер-
мин); 9) енциклопедична информация; 10) асоциативни връзки; 11) антонимни
термини; 12) източници на информацията за термина; 13) текстове, показващи
особеностите при функционирането на термините; 14) източници на илюстра-
тивните текстове; 15) съответствия на термина на други езици; 16. техническа/
административна информация (дата на въвеждане; въвел данните и др.).
Избраният начин за представяне на терминологичната единица показва
как да бъдат подбрани идентифициращите и диференциращите признаци на
термина и осигурява такова описание на характеристиките на понятията и
връзките между тях, което отразява както класификационната системност (или
родово-видовите отношения и отношенията между видови термини, съподчи-
нени на един родов термин), така и импликационната системност (или отно-
шенията между цяло и негови части и отношенията между участниците в пре-
дикатно-актантните сцени) (Попова 2006).

289
 БИБЛИОГРАФИЯ

Благоева, Диана, Сия Колковска. Корпусният подход в българската лексикография

– практика и перспективи. – В: Съвременни методи и подходи в
лексикографската практика. София: Авангард Прима, 2011, с. 7-45. ISBN 978-
954-323-923-8.
Колковска, Сия. Модели на концептуално-семантичните отношения между
термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им
разпознаване. Варна: LiterNet, 2005. ISSN 1312-2282.
Колковска, Сия. Автоматично разпознаване на концептуално-семантични отношения
в електронен корпус от биологически текстове и приложението му в
лексикографската практика. – В: Lexikografie v kontextu informační společnosti.
Praha, ÚJČ AV ČR, 2008. ISSN 8086496414.
Попова, Мария. Терминологичен речник от модулен тип. – В: Светът на речника.
Светът в речника. Велико Търново: Знак’94, 2006, с.106 – 112. ISSN 954-8709-
73-2.
Терминологичен речник по хуманитарни науки. М. Попова, Б. Попов, Е. Петкова,
К. Симеонова, А. Христова. София: Наука и изкуство, 2007. ISBN 978-954-02-
0308-9.
Alexiev, Boyan. Knowledge-oriented terminography. Sofia: Avangard Prima, 2011. ISBN
978-954-323-897-2.
Condamines, Anne, Josette Rebeyrolle. CTKB: A Corpus-based approach to a
Terminological Knowledge Base. In: Computerm'98, First Workshop on
Computational Terminology, Proceedings of the workshop, COLING-AGL'98,
Montreal, Canada, 1998, pp. 29-35. ISSN 1525-2477.
Meyer, Ingrid, Douglas Skuce, Lynne Bowker and Karen Eck. Towards a New
Generation of Terminological Resources: An Experiment in Building a
Terminological Knowledge Base. In: Proceedings of the 14th International
Conference on Computational Linguistics (COLING’92) Nantes, France, 1992, pp.
956-960. ISSN 1525-2477.
Meyer, Ingrid, Karen Eck and Douglas Skuce. Systematic Concept Analysis within a
Knowledge-Based Approach to Terminology. In: Handbook of Terminology
Management: Vol. I. Basic Concepts of Terminology Management. Eds. S. Wright
and G. Budin. Amsterdam / Philadelphia: John Benjamins Publishing Company,
1997, pp. 98-118. ISBN 9027221553.
Sager, Juan C., John McNaught. Feasibility study of the establishment of a terminological
data bank in the U. K. In: Unesco Alsed-LSP Newsletter, Vol. 3, № 3 (10) July 1980,
pp. 2-5. ISSN: 0106-0341.
Stoykova, Velislava, Maya Mitkova. Conceptual Semantic Relationships for Terms of
Precalculus Study. In: WSEAS Transactions on Advances in Engineering Education,
2011, issue 1, vol. 8, WSEAS Press, 13-22. ISSN: 1790-1979.
Stoykova, Velislava, Ekaterina Petkova. Automatic extraction of mathematical terms for
precalculus. In: Procedia Technology, 2012, vol. 1, published by Elsevier Ltd, pp.
464-468. ISSN: 2212-0173.
Wright, Sue-Ellen. Data Categories for Terminology Management. In: Handbook of
Terminology Management: Application-Oriented Terminology Management, Vol. II,
2001, John Benjamins Publishing Company, pp. 552-571, 878-880. ISBN
9789027221551.

290
 ЗА НЯКОИ ПОЛИТИЧЕСКИ МЕТАФОРИ, ИЗПОЛЗВАНИ В
СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСКУРС
Кристияна Симеонова

ABOUT SOME POLITICAL METAPHORS USED IN

THE CONTEMPORARY BULGARIAN POLITICAL DISCOURSE
Kristiyana Simeonova

Summary: Thе study pays attention to some of the most frequently used metaphors
in the modern Bulgarian political discource. Several interesting examples of single word
terms and phrase terms, that received their denomination from general language words by
metaphor, are examined in the article. The metaphor is an universal way for including the
existent language resources in the proces of terminological designation in which they
perform a secondary denominative function. Also the metaphor reveals the rich potentialities
of Bulgarian language in the formation of new means of expression.
Keywords: political metaphor, terminologization, terminological designation.

Метафората е доста интересно и доста сложно по своята същност явле-

ние. Нейните специфични особености са предмет на изучаване от векове на-
сам, като още Аристотел определя основните й характеристики. Днес в съвре-
менното езикознание има десетки най-различни теории за метафората, на кои-
то тук няма да се спирам подробно. Ще кажа само, че според най-популярната
от тях под метафора се разбира вторично назоваване, при което названието
на един предмет, явление или признак се използва за назоваване на друг пред-
мет, явление или признак въз основа на някаква прилика, сходство или подобие
между тях, като тази прилика свързва прякото и преносното значение. Това
дава възможност посредством метафора в даден контекст вместо една дума да
се използва друга дума за изразяване на значението на първата дума на базата
на някакво семантично сходство между тях.
От всичко, казано дотук, следва фактът, че метафората е универсален
начин за включване на вече съществуващите езикови ресурси в процеса на
терминологична номинация, при което те започват да изпълняват вторична
номинационна функция. Терминологизацията в сферата на политическата лек-
сика доста често е резултат от метафоричен пренос, като под терминологиза-
ция се разбира процес, в хода на който се осъществява семантично преобра-
зуване и преосмисляне на общоупотребими думи за нуждите на научното
познание, в резултат на което те започват да функционират като научни
термини. Преобразуването на общоупотребими думи в термини става най-
често чрез промяна на общоприетото значение в ново, което е със строго и
точно определено научно съдържание. Терминологичното значение в тези
случаи е винаги преносно и винаги вторично, като термините са създадени на
основата на националния език в рамките на неговата система или чрез заемане
и калкиране от чужди езици. Искам да отбележа, че метафоричният пренос
води до семантично преобразуване както на общоупотребими думи, така и на
термини от други науки. Този процес се наблюдава и при термините-думи, и
при термините-словосъчетания. Ще се спра на някои по-интересни случаи.

291
 От термините-думи ще спомена блокада, совалка, имунитет, корпус,
марионетка, разведряване, интервенция, реставрация и др. Напр. блокада
като военен термин значи обкръжаване и изолиране с въоръжени сили на
място, селище, обект и пр., за да се издирят нелегални лица и оръжие, а като
медицински ─ ограничаване или спиране на функциите на някой орган. Пос-
редством метафоричен пренос се е получил политическият и юридическият
термин блокада в значение на политическа, икономическа или военна изолация
на дадена държава или група държави, на дадена територия, населено място
и пр., насилствено прекъсване на всякакви техни връзки с външния свят с цел
да приемат дадени условия, определяни и диктувани от организаторите на
блокадата. Същият е случаят и при думата совалка. От значението й приспо-
собление в тъкачен стан, което се прокарва между нишките на основата при
тъкане се извежда значението посещения, срещи с различни политически лица
с цел търсене на привърженици и подкрепа за някаква кауза. При думата ма-
рионетка в резултат на метафоричен пренос от прякото значение кукла с под-
вижни ръце, крака и глава, която се привежда в движение чрез дърпане на
конци се получава метафоричното несамостоятелен човек, който изпълнява
чужди желания и заповеди и действа по чужда воля. При имунитет от зна-
чението вродена или придобита невъзприемчивост спрямо определени заразни
болести чрез метафора се стига до значението гаранция за неприкосновеност
на дадено лице, според която по отношение на него действието на наказа-
телния закон е ограничено и лицето не може да бъде задържано, арестувано,
привличано към съдебна отговорност и пр. Интересна метафора има и при
думата разведряване. От значението разясняване, освежаване се стига до на-
зоваването с тази дума на главната доминираща политическа тенденция в от-
ношенията между страните с различни обществено-политически системи през
70-те години на ХХ век, основана на принципите за мирно съвместно същест-
вуване и изразяваща се в постепенен преход от противопоставяне към взаим-
ноизгодно сътрудничество и укрепване на доверието и разбирателството. При
думата реставрация от значението възстановяване в първоначалния им вид на
архитектурни паметници, исторически находки и произведения на изкуство-
то чрез метафора се стига до значението възстановяване на предишен поли-
тически строй, на предишно статукво.
Доста интересни политически метафори се получават в случаите, когато
утвърдени в езика ни езикови единици променят значението си до оформяне
на ново, което има политическо звучене и е породено от най-новата история на
България. Това метафорично политическо значение е винаги вторично и в по-
вечето случаи със социални конотации. Примери за това явление са думи като
мутра, борец, братовчед, клониране, люспа, муле, перач, бояджия и др. В
близкото минало тези думи нямаха политическо значение. То се породи от
съвременната действителност, по своята същност е вторично и притежава сти-
листични маркери. Напр. клониране като термин в биологията и медицината
значи получаване на нов организъм чрез безполово размножаване. Чрез мета-
фора в политически смисъл думата започва да означава разцепване на полити-
ческа партия и първо се употребява по отношение на БЗНС, защото преди

292
десетина години земеделците бяха разделени в 17 съюза – разклонения на
БЗНС и всеки съответно си имаше свой лидер (Парзулова 2002: 41). Подобен е
случаят при люспа. От съответния термин в биологията чрез метафора се стига
до политическото значение и до появата на глаголи като люспя се, отлюспвам
и пр. При муле от прякото значение домашно животно, родено от кръстосва-
не на магарица и кон чрез метафора се получава негативното значение човек,
който пренася през граница забранени стоки с цел получаване на финансови,
материални или някакви други облаги. При перач от прякото значение човек,
който пере, се получава метафоричното човек, който се занимава с легализи-
ране на незаконно придобити финансови средства. При всички тези случаи в
резултат на семантично преосмисляне на основните значения на тези думи, те
разширяват семантичния си обем и получават нови значения, които са елемент
на обществено-политическата лексика.
Метафората в съвременната българска политическа терминология е из-
ключително широко застъпена и при термините-словосъчетания. Въпросът за
начините на тяхното образуване и функциониране в езика е един от най-
актуалните въпроси на съвременната българска терминология. Това е така,
защото лексико-синтактичното съчетаване на отделни оформени пълнозначни
езикови единици в терминологични цялости е един от най-продуктивните на-
чини за образуване на термини в съвременния български език. Специфичната
същност на тези терминологични цялости все още е недостатъчно добре изяс-
нена и едно от доказателствата за това са различните им названия в лингвис-
тичната литература ─ термини-словосъчетания, терминологични словосъче-
тания, свободни словосъчетания с терминологично значение, фразеологични
термини, терминологични фразеологизми и пр. Тук е приет терминът терми-
ни-словосъчетания, защото той най-добре изяснява същността, природата и
особеностите на тези езикови цялости. (Попова 1985а:8).
Термините-словосъчетания са съединения на два, три или повече тер-
миноелементи и представляват смислово, граматично и назоваващо единство.
От една страна, термините-словосъчетания са съставени от отделни думи, вся-
ка от които запазва своята лексико-граматична и лексико-семантична самосто-
ятелност, поради което цялото съчетание има значение, произтичащо от зна-
ченията на отделните думи и от връзката между тях. От друга страна, цялото
съчетание като една единица става название на едно понятие и има и друго
значение, което е дадено чрез научно определение. Всичко това позволява
термините словосъчетания да бъдат разглеждани в най-различни аспекти и от
най- различни страни както от позициите на общоезиковата номинация и на
терминологичната номинация като частен неин случай, така и от гледна точка
на синтактичната връзка между съставящите ги думи и свободната или устой-
чива съчетаемост между тя (Попова 1985а:7-15).
Искам да се спра на някои термини-словосъчетания, чието значение е
получено посредством терминологизация чрез метафора. Тук трябва да отбе-
лежа, че съществуват основно два случая, а именно: при някои термини мета-
фората обхваща всички части на словосъчетанието, а при други метафорична-
та употреба засяга само единия терминоелемент. По-интересни случаи на тер-

293
мини-словосъчетания, в които са метафоризирани всички терминоелементи,
като цялото словосъчетание има ново, метафорично значение като понятие, са
следните: желязна завеса, студена война, жива верига, голямата екскурзия,
град на истината, вятър на промяната, двуполюсен модел, изтичане на
мозъци, мека сила, лов на вещици, мания за величие, нежен развод, нежна
революция, шокова терапия, черни пантери, ос на злото, политически
чадър, разпъване/сваляне на политически чадър, отваряне/затваряне на
фабриката за илюзии, вдигане/спускане на информационна завеса, Европа
на различни скорости, Европа на концентричните кръгове, Европа на про-
менливата геометрия и др. Напр. желязна завеса. Това понятие е образува-
но чрез метафоричен пренос на значенията на съществителните желязо и заве-
са за означаване на политико-пропаганден термин, служещ като популярно
название на разделението между източноевропейските социалистически стра-
ни, зависими от Съветския съюз, и западните некомунистически страни. Съ-
щото може да се каже и за термина студена война, влязъл в употреба след
Втората световна война за означаване на напрегнатата международна обста-
новка и острото противопоставяне между западните капиталистически държа-
ви от една страна и източните социалистически от друга във всички области:
политика, икономика, идеология, култура и др., като всичко това е придруже-
но от засилване на надпреварата във въоръжаването, заплаха от използване на
сила, стремеж към диктат и пр. Съществителното война и прилагателното сту-
ден, метафоризирайки своите преки значения, започват да означават остър
конфликт, отявлено противопоставяне и безкомпромисна борба. По този начин
е получено и словосъчетанието вятър на промяната ─ калка, широко използ-
вана за означаване на дълбоките и съществени преобразувания в обществено-
политическата, икономическата, социалната и др. области, настъпили в бив-
шите социалистически страни след отхвърлянето на комунистическите режи-
ми. Интересна метафора е и словосъчетанието шокова терапия в значение на
бързо осъществяване на реформи, необходими за преминаването към пазарна
икономика, при което населението преживява сериозен спад на жизненото
равнище, значителна безработица, повишаване на цените и др. несгоди и ли-
шения. Тук има терминологизация на термини чрез метафора, тъй като думите
шок, шоков и терапия са медицински термини, които въз основа на асоциация,
прилика и сходство в значенията започват да означават шокова терапия като
политически и икономически термин. Любопитна метафора е и понятието лов
на вещици ─ наименование, дадено в САЩ на преследванията срещу кому-
нистите или срещу тези, за които се предполага, че са комунисти. Названието е
по аналогия на процесите срещу вещиците през Средновековието, основани на
въображаеми обвинения. Други интересни метафори, означаващи явления от
най-новата история на България, са: голямата екскурзия ─ популярно назва-
ние на масовото изселване на българските турци от България по време на и
след възродителния процес; град на истината ─ форма на обществен про-
тест срещу провеждана политика, при която се организират палаткови ла-
гери в близост до сградите на съответните органи на държавната власт, с
чиято политика протестиращите не са съгласни; жива верига – форма на

294
обществен протест, на несъгласие с дадена политика, при която протести-
ращите се подреждат в редица около дадена сграда или място, за да блоки-
рат достъпа до тях. С най-новата история са свързани и получените чрез
метафора политически термини като нежен развод ─ разделяне на бивша фе-
деративна социалистическа република на отделни суверенни държави, което
е извършено по мирен, ненасилствен път (напр. разделянето на Чехословакия
през 1992г.); и нежна революция – коренни политически, икономически, соци-
ални и обществени промени, извършени по мирен, ненасилствен път (нежна
революция става в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век в соци-
алистическите страни и тя довежда до пълен разпад на Източния блок). В ре-
зултат на метафоричен пренос са се получили и термините политически ча-
дър в значение на политическа протекция, покровителство и закрила на няко-
го от страна на високопоставена личност, партия, институция и пр., както и
съответно разпъване на политически чадър, сваляне на политически чадър.
Други по-интересни изцяло метафоризирани словосъчетания са Европа на две
скорости, Европа на различни скорости, Европа на концентричните кръ-
гове, Европа на променливата геометрия, вдигане/спускане на информаци-
онна завеса, отваряне/затваряне на фабриката за илюзии, двуполюсен мо-
дел, звездни войни, мания за величие, черни пантери, изтичане на мозъци,
мозъчен тръст, на които сега няма да се спирам подробно.
По-интересни случаи, при които метафоричният пренос и метафорична-
та употреба засягат само единия (или не толкова всички) терминоелемент са
транспортен коридор, щафетна стачка, щафетна гладна стачка, среща
без вратовръзки, министър без портфейл, дипломация на совалката, де-
путатски имунитет, дипломатически имунитет, информационна завеса
(затъмнение), информационен (комуникационен) взрив, марионетна пар-
тия, марионетно правителство, политика на добрия съсед, политика на
голямата тояга, политика на отворените врати, потребителска кошни-
ца, тиха дипломация, четвърта власт, шенгенска бариера (завеса, стена),
алгоритъм на политическото решение, Берлинска стена, политическа
метла, политически труп, социализъм с човешко лице, етническо прочис-
тване, процентна бариера, изборен праг и др. При словосъчетанията марио-
нетна партия, марионетно правителство, тиха дипломация и др. метафо-
рата засяга първия терминоелемент, който е прилагателно име, а при депу-
татски имунитет, дипломатически имунитет, информационен взрив,
информационна завеса, транспортен коридор и др. ─ втория терминоеле-
мент, който е съществително име. Напр. при тиха дипломация прилагателно-
то тих в значение на който действа слабо върху слуха, който не издава силен
звук и шум се е метафоризирало и е придало на цялото словосъчетание значе-
ние на много внимателни и дискретни дипломатически действия, които не се
разгласяват публично. При транспортен коридор терминоелементът транс-
портен пази прякото си значение, а се е метафоризирало значението на кори-
дор и цялото словосъчетание започва да означава международно пространст-
во, което се предоставя на някого (обикновено на чуждестранни военни час-
ти) за достъп до дадена територия по силата на предварително сключени

295
договори и споразумения. Същото явление се наблюдава и при политическа
метла и политически труп. Съществителните метла и труп губят прякото
си значение, като на базата на прилика и сходство придават на словосъчетани-
ята съвсем ново, метафорично значение. Напр. политическа метла значи увол-
няване и отстраняване от ръководни постове и длъжности на кадри, които
не подкрепят дадена политическа сила и нейния политически курс след идва-
нето й на власт. При термини като дипломация на совалката, политика на
голямата тояга, политика на добрия съсед, политика на отворените вра-
ти, среща без вратовръзки, министър без портфейл и др. метафоризацията
е засегнала само втория терминоелемент. Много интересна от езикова гледна
точка е метафората Берлинска стена. От една страна, в това словосъчетание
думата стена пази прякото си значение на висока каменна или тухлена ограда,
ограждаща част. Такава стена наистина е построена от Германската демокра-
тична република (ГДР) през август 1961 г. с цел да се пресече потокът на бе-
жанци към западната зона и тази стена като съоръжение е била много силно
охранявана и доста хора са били убити или ранени при опита си да я преминат.
От друга страна, цялото това словосъчетание се е метафоризирало и в него
думата стена функционира и с метафоричното си значение като символ на
разделението, на разединението между Изтока и Запада. След събарянето на
Берлинската стена, която рухва драматично в края на 1989 г., когато надигна-
лата се всенародна вълна сваля от власт комунистическото правителство на
ГДР, този израз пази само метафоричното си значение и се употребява само
като метафора.

ИЗВОДИ
1. Съвременната българска политическа терминология отразява на ези-
ково равнище динамичните и крупни промени, настъпили в обществено-
политическия, икономическия и социалния живот у нас и по света през пос-
ледните двадесет години. Тези промени, както и глобализиращият се полити-
чески свят, намират пряко отражение в широкия пласт терминологична неоло-
гия, номинираща нови понятия, явления и процеси.
2. В съвременния български политически език все по-отчетливо навлиза
разкрепостеният език, експресивният заряд, образността и емоционалността на
израза.
3. Като семантична техника за терминологична номинация метафората е
универсален начин за включване на вече съществуващите езикови ресурси в
процеса на терминологичната номинация. Метафората разкрива богатите из-
разни възможности на българския език при създаването на номинативни сред-
ства.
4. Терминологизацията чрез метафора е много актуална в съвременното
терминознание и е един от най-перспективните начини за назоваване на нови
термини. Получените по този начин терминологични метафори често придават
на политическата реч стилистичен маркер на образна информативност и експ-
ресивност на израза и дори на оценъчна характеристика спрямо дадено поли-
тическо явление. Термините-метафори са продуктивни лексикални средства за

296
постигане на точност, ясност образност и експресивност на съвременния бъл-
гарски политически дискурс.
5. Терминологизацията чрез метафора в съвременната българска поли-
тическа терминология подлага на семантично преобразуване и преосмисляне и
общоупотребими думи, и термини от други науки. Трябва да се има предвид,
че в хода на този процес неминуемо се стига до омонимия между общоупотре-
бима дума и термин, а при терминологизацията на термини – до омонимия
между термини на няколко науки. Затова с оглед на унификацията и стандар-
тизацията на българската терминология е много наложително разработването
на научни критерии, на базата на които да се преодолее и предотврати въз-
можността за терминологични обърквания и излишна дублетност.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Парзулова 2002: Парзулова, М. Неологизмите в съвременния български език.
Бургас, 2002 г.
2. Попова 1985: Попова, М. Термини-словосъчетания. С., 1985

ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ
1. Речник на българския език. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, ЕТ
„Емас”, София ─ многотомно издание.
2. Речник на съвременния български книжовен език ─ три тома, С., 1955, 1957 и 1959
г.
3. Български тълковен речник, четвърто издание, допълнено и преработено от Д. По-
пов, изд. „Наука и изкуство”, С., 2005 г.
4. Речник на чуждите думи в българския език, пето издание, допълнено и основно
преработено от Ем. Пернишка, изд. „Наука и изкуство”, С., 2007 г.
5. Речник на новите думи и значения в българския език с автори Ем. Пернишка, Д.
Благоева и С. Колковска, под общата редакция на Ем. Пернишка, изд. „Наука и
изкуство”, С., 2001 г.
6. Речник на новите думи в българския език (от края на XX и първото десетилетие на
XXI век) с автори Ем. Пернишка, Д. Благоева и С. Колковска, изд. „Наука и из-
куство”, С., 2010 г.

297
 СТИЛИСТИЧНИ СРЕДСТВА
В СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ
Надежда Николова

STYLISTIC MEANS IN MODERN MEDICAL TERMINOLOGY

Nadezhda Nikolova

Summary: The report is devoted to the stylistic tools in modern medical terminology.
Modern medical terminology enriches the opportunities for the Bulgarians as speech expres-
sion in various socio-cultural events.
Typical stylistic markers within the medical terminology are metaphorical expres-
sions, figurative words, paraphrases etc. Modern medical discourse is characterized by rich
imagery, use of words and figurative expressions, metaphorization of speech by use of ready-
made linguistic expressions that facilitate the communication process.
Keywords: medical terminology, stylistic means, metaphorization.

Съвременната медицинска терминология отразява динамичните проме-

ни, настъпили в развоя на българската реч. Глобализиращият се свят намира
пряко отражение в широкия пласт от медицинска терминологична интернаци-
онална неология, номинираща нови понятия и процеси.
Медицинската терминология се явява една от специфичните пластове
лексика, която в структурно, семантично, словообразувателно и стилистично
равнище се отличава от общоупотребимата лексика.
Изследването се базира на материали от медицински вестници и списа-
ния, както и от Интернет. Медицинските вестници и списания предлагат ста-
тии от изтъкнати лекари специалисти и видни изследователи в областта на
медицината. Представени са стилистичните средства от съвременната меди-
цинска терминология в рамките на научната реч.
Анализираните медицински текстове от вестниците и списанията, както
и от Интернет, отразяват актуалното състояние и стилистично влияние на съв-
ременната медицинска терминология.
В стилистичен план за изразителност, точност и краткост в медицинска-
та реч се включват метафората, метонимията и други езикови средства.
Като семантична техника метафората, както и метонимията, е универса-
лен начин за включване на вече съществуващите езикови ресурси, обикновено
думи и словосъчетания, в терминологичната номинация, при което започват да
изпълняват вторична номинационна функция (Попова 2012: 349). Метафората
е важна фигура от лексикалната система на езика. В нашето съвремие ние сме
свидетели на множество изследвания, посветени на дадения езиков феномен.
Метафората се отнася като обект на изследване както от български, така и от
чужди лингвисти като Попова, М. 1986, 1997-1998; Блэк М. 1990; Лeйкоф Дж.,
Джонсън М. 1980; Арутюнова Н. Д. 1979, 1998; Ахманова О. С. 2010; Москвин
В. П. 2012 и др.
В „Словарь лингвистических терминов” О. С. Ахманова определя мета-
фората като „троп, който се състои от думи и изрази, употребени в преносен

298
смисъл, въз основа на сходство, аналогия”(Ахманова 2010: 231). Hadumod
Bußmann в „Lexikon der Sprachwissenschaft” определя метафората като езиков
символ. Според него „метафората е езиков знак, въз основа на пренос на ед-
накви или подобни семантични признаци между два обекта, предмета или по-
нятия” (Bußmann 1983: 382). Ернст Касирер в изследването „Силата на мета-
форите” посочва, че „метафората е пренос на названия от една област в друга
сфера на друга област, които имат подобни черти на първата или предполагае-
ми, косвени с тях, подобни аналогии”(Касирер 1990: 34).
Същността на метафората е в съзнателния пренос, наименование на
сходства, аналогии. В тези определения е отразена и семантичната двойстве-
ност на метафората, където се предполага участие в механизъм на метафори-
зация като минимум два субекта – основни и спомагателни. Теоретичната ос-
нова за метафората в резултат на взаимодействие на основните и спомагателни
субекти се явява интеракционна гледна точка в разработките на М. Блек.
Метафората от медицинската сфера съхранява своята точност и едноз-
начност, като придобива изразителни свойства. Н. Д. Арутюнова отбелязва, че
„описателното значение на думата по-лесно се метафоризира” (Арутюнова
1979: 149).
Метафоризацията е терминообразувателен начин, който съпътства изу-
чаването на човешката анатомия още от античността „Като част от „метафо-
ричния език на медицината” анатомичните метафори се определят като „древ-
ни” (Пачева – Карабова 2006: 11). При назоваване на медицинските термини се
е търсела връзка с тяхната аналогия, сходство, подобие, сравнение, предимно
по форма или функция с обекти от заобикалящия материален свят. П. Кънчева
отбелязва: „Във връзка с това при изучаването на анатомичните термини, по-
лучени чрез метафори, се отдава предпочитание на компаративния подход.
Според компаративната (сравнителна) теория метафората се схваща като срав-
нение, аналогия, която не е изразена явно, но която е в основата на вътрешната
форма на новото название. За основа на метафоризацията се смята взаимо-
действието между значението на термин, който трябва да бъде назован, и зна-
чението на думата, която ще се използва във вторична номинативна функция”
(Кънчева 2009: 31). Същевременно като предпоставка на това взаимодействие
между значенията се очертава възможността те да бъдат сравнявани помежду
си, което означава, че на една или друга степен на абстракция в тях могат да
бъдат открити еднакви или сходни семи, независимо от това дали тези семи
отразяват действително, или асоциативно сходство между съответните свойст-
ва на реално съществуващите обекти (вж. Попова 1986: 24-25). Моментът на
сравнение, аналогия в основата на вътрешната форма на новото название –
представлява интерес за терминологичната номинация, тъй като в него се виж-
да предпоставка за използването на метафората при назоваване на нови пред-
мети и явления (вж. Попова 1986: 23).
От различните деления на метафората актуално за терминологичната
номинация е деленето на идентифицираща (предметна, субстантивна) и при-
знакова (предикативна) метафора (вж. Арутюнова 1979: 159-169). То се прави
въз основа на отнесеността на метафората към различните семантични типове

299
думи – идентифициращи, предметни думи, каквито са глаголите и прилагател-
ните имена (вж. Попова 1986: 27).
„Идентифициращата метафора се установява на установено в езика наз-
вание за означаване на ново лексикално значение и за обозначаване на нов
обект от действителността”(Попова 1986: 27). Кънчева отбелязва: „От гледна
точка на референтността се получава раздвояване на денотата (появява се вто-
ри денотат), който се обозначава чрез същата езикова форма и се осмисля чрез
сравнение със значението на изходното название” (Кънчева 2008: 286).
Идентифициращата метафора служи като средство за автономна (непря-
ка) вторична номинация, т.е. за самостоятелно назоваване (вж. Попова 1997-
1998: 19). Чрез този вид метафора се създават метафорични думи термини,
които по-рядко се срещат в медицинската реч, например: наковалня, стреме,
кука (в крайния мозък); маслина (в главния мозък) и др.
Много често срещани са случаите, когато освен метафоричното назва-
ние, получено по пътя на идентифициращата метафора, в термина терминоло-
гично словосъчетание се включва и друго название, което става микроконтекст
за метафората, т.е. в състава на термина се включват и названието метафора, и
най-малкият номинативен контекст, поясняващ референцията на метафорич-
ното название (вж. Попова 1986: 29). Например: шийка на горната челюст,
кортикална преграда, покрив на тъпанчевата кухина и др.
Признаковата метафора е средство за неавтономна (косвена) вторична
номинация (вж. Попова 1997-1998: 19), т.е. не за самостоятелно название, а в
единство с друго название, спрямо което играе характеризираща роля. В меди-
цинската терминология признаковата метафоричност се изразява чрез прила-
гателни имена и причастия.
Многобройни са примерите за терминоелементи метафорични прилага-
телни имена, например: сляпо черво, охлювно каналче, шиловиден израстък,
яремна изрезка, опашна кост и др.
Малко са примерите за терминоелементи метафорични причастия, нап-
ример: блуждаещ нерв, катерещо се влакно, пробиващи нерви и др. (вж. Кън-
чева 2009: 33).
Характерни стилистични маркери в рамките на съвременната медицинс-
ка терминология са метафоричните изрази и думи с преносно значение, абре-
виатурите и др.
Съвременният медицински дискурс се отличава с богата образност,
употреба на думи и изрази с преносно значение, метафоризация на речта –
използване на езикови комплекси, които улесняват комуникативния процес
(вж. Алексиев 2005: 33).
Използват се следните модели на метафоричен пренос:

1. Пренасяне от предмет върху анатомична единица

а) пренасяне по форма:
брадавица (чка) – ’доброкачествено новообразувание на епидермиса и
на папиларния слой на кожата’, например:

300
 Известно е, че едно от най-честите кожни заболявания е кокошият
трън. Всъщност става дума за болест, предизвиквана от вируси. И още по-
точно, за брадавици, причинявани от т.нар. човешки папиломен вирус. Всеки
ги е виждал и знае, че те представляват малки туморчета с грапава повърх-
ност, локализирани обикновено по кожата на гърба на китките и по пръсти-
те на ръцете.www.health.bg, 14.03.2013.
ципа – ’плътна съединителна обвивка’; ’тъничка кожа без жила’, напри-
мер:
Отвътре стомахът е обвит със слизеста ципа, която е осеяна със
жлези. сп. Днес здрави, 11.12.2011.
пъпчица – ’мехурче, топчица с гной по кожата; цирей’, например:
Ечемикът е гнойно образувание (малко зачервено зрънце в основата на
миглите, което може да се разрасне в голям абсцес) върху клепачите. Първо-
начално той представлява малка гнойна пъпчица, която може да се уголеми
дотолкова, че клепачите да отекат, а очната цепка да се затвори. в. Доктор,
13.07.2011.
б) пренос по функции:
възел – ’издута част, подутина върху кожата или на някой орган’, напр.:
Доброкачествените тумори растат бавно. Този растеж се извършва
във всички посоки около туморното огнище, в резултат на което се оформя
един възел или буца. сп. Живот и здраве, 19.05.2009.
клапа – ’затваряне’
сърдечна клапа – ’затваряне отвора на сърцето’, например:
С порок на сърцето се означават онези заболявания, при които са увре-
дени сърдечните клапи и с това се предизвиква разстройство на кръвообра-
щението. Различават се два основни вида заболявания: непълно отваряне на
клапите стеснение на отвърстието между предсърдието и камерата или
камерата и отводящия съд, или непълно затваряне на клапите недостатъч-
ност на клапите. в. Здраве, 29.08.2012.
епиглотис – ’затваряне входа на гръкляна при гълтане’, например:
Когато преглъщаме, част от ларинкса, наречена епиглотис, затваря
плътно дихателните пътища. Тази хрущялна клапа предотвратява попада-
нето на храна и слюнка в белите дробове. Когато епиглотисът е затворен,
храната и течностите могат да преминат по хранопровода към стомаха.в.
Здраве, 19.07.2007.
плод – ’зародиш’, например:
Бременността при човека трае средно 280 дни или 10 лунарни месеца,
разделени на два периода:- ембрионален- обхваща времето от момента на
забременяване до края на 2-я месец. В него не може на пръв поглед да се ус-
танови дали се касае за човешки плод и за това се нарича ембрион. Живот и
здраве, 17.03.2005.

2. Модели на терминологизация чрез метонимия

стъпало – ’ходило’, например:

301
 Естественото износване на ставите на краката се ускорява при носе-
нето на неподходящи обувки, неправилна походка, продължително статично
натоварване на краката, както и от прекаленото наднормено тегло. Всичко
това води до съсипване на стъпалото, неговите амортисьорни свойства се
нарушават. В. Живот и здраве, 19.05.2003.
Назоваването на един анатомичен обект във връзка с разположението му
в съседство с друг анатомичен обект от гледна точка на езиковата семантика
представлява вторичен метонимичен пренос.
На тази база са създадени голям брой терминологични словосъчетания
от метонимно прилагателно име и съществително име, например:
ключична изрезка – ’образуване на гръдната кост, чрез която тя се съчле-
нява с ключицата’, сърдечна изрезка, стомашна втитаност, хранопроводна
втитаност, бъбречна втитаност и др. (вж. Кънчева 2011: 69-73).
Медицинските термини със своята еднозначност изразяват стилови чер-
ти като точност и яснота.
Терминологичните абревиатури са стилистични средства, реализиращи
стиловите черти „краткост” и „икономичност” на изложението на медицинска-
та реч, например:
АПМП – Амбулатория за първична медицинска помощ
БЗС – Български зъболекарски съюз
БЛС – Български лекарски съюз
ВМА – Военномедицинска академия
ДКЦ – Диагностично-консултативен център
РЗОК – Районна здравноосигурителна каса
ЗЗОЛ – Задължително здравно осигурено лице
НЕЛК – Национална експертна лекарска комисия
НЗОК – Национална здравноосигурителна каса
В съвременната медицинска комуникация В. Тачева посочва, че при де-
лови контакти се наблюдава употребата на евфемизми и дисфемизми.
Евфемизмите са висша форма на лексикална дипломация, тъй като
представляват по-приемливи, благоприлични синоними на груби или неподхо-
дящи за конкретен контекст думи. В съвременната делова комуникация овла-
дяването и точната употреба на евфемизми вече е признак на добър тон и
изискан стил. В областтта на здравеопазването евфемизмите играят специална
роля – чрез тях се описват и представят реалии, понятия, факти, предизвиква-
щи отрицателни емоции (вж. Тачева 2004: 93). Например:
лекар – спасител, лечител
хирург – магьосник в ръцете
лекарство – медикамент
Дисфемизмите постигат обратния ефект на евфемизмите. Те се употре-
бяват, когато комуникативната цел е съзнателно предизвикване на отрицател-
на реакция или да се засили лошото впечатление. Този стилистичен езиков
похват се прилага за дискредитиране и в извънредни ситуации. Например:
лекар – шарлатанин с диплома
хирург – касапин

302
 лекарство – илач, отрова
В. Тачева отбелязва: „Засилването както на положителния, така и на от-
рицателния смисъл зависи не само от лексикалното значение на конкретната
дума, но и на вербалния контекст или от речевата ситуация” (Тачева 2004: 94).
За съвременния български медицински език е характерен изказ с ярко
изразено личностно отношение, с образни и експресивни изрази, богата ин-
формативнаст, точност и наситеност на съдържанието, употреба на думи и
изрази на чужди езици, висока фреквентност и калки, в частност евфемизми и
дисфемизми.
Термините метафори, абревиатурите, парафразите и др. са продуктивни
стилистични средства за постигане на точност, яснота, краткост, образност,
експресивност и интернационалност на съвременния медицински дискурс.
Богатството и разнообразието на стилистични средства е характерна
особеност в съвременната активно хармонизираща се и интернационализира-
ща се медицинска терминология.

ЛИТЕРАТУРА

Алексиев 2005: Алексиев, Б. Функционална уместност на преводните еквиваленти на

метафоричните термини. // Български език. кн. 1, с. 25-33.
Арутюнова 1979: Арутюнова Н. Д. Языковая метафора (синтаксис и лексика) // Линг-
вистика и поэтика. Москва.
Арутюнова 1998: Арутюнова Н. Д. Метафора. // Лингвистический Энциклопедический
Словарь. Москва.
Ахманова 1968: Ахманова, О. С. Словарь лингвистических терминов. // Советская
Энциклопедия, Москва.
Блэк 1990: Блэк М. Метафора. // Теория метафоры. Пер. М.А. Дмитровской. Москва.
Бубман 1983: Bußman H. Lexikon der Sprachwissenschaft. Auflage. Kröner, Stuttgart.
Зубкова, Лебедева 2006: Зубкова, О. С., Лебедева, В. Медицинская метафора в совре-
менном языке. Москва.
Кънчева 2008: Кънчева, П. Лексикално-семантични взаимоотношения между българ-
ската анатомична терминология и общоупотребимите съществителни имена за
части на тялото. // Език и литература, кн. 1-2, с. 278-290.
Кънчева 2009: Кънчева, П. Българска анатомична терминология днес. Изд. къща „Ар-
со”, София.
Кънчева 2011: Кънчева, П. Терминологична системноств анатомията на човека. //
Многообразие в единството. кн. 1, СУБ, София.
Лейкоф, Джонсън 1980: Lakoff, G. Jonson, М. Metaphors we live by. Chicago.
Москвин В. П. 2012: Москвин В. П. Русская метафора. // Очерк семиотической тео-
рии. Изд. ЛКИ.
Пачева-Карабова 2005: Пачева-Карабова, Св. Метафоричният език в съвременната
българска академична медицина. Дисертация за придобиване на научната сте-
пен „доктор”, Пловдив.
Попова 1986: Попова, М. Метафората като средство за номинация (с оглед на терми-
нологичната единица). // Български език, кн. 1, с. 22-31.
Попова 1997-1998: Попова, М. Метафоричният пренос при назоваване на свойство в
българската терминология. // Български език, кн. 4, с. 17–29.
Попова 2012: Попова, М. Теория на терминологията. ИК „Знак”, В. Търново, 2012, с.
349.
Тачева 2004: Тачева, В. Бизнес комуникация в здравеоопазването. ИК „Стено”, Варна.

303
 ПРОБЛЕМИ НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ
В ТУРСКИЯ ЕЗИК С ОГЛЕД НА СЪВРЕМЕННОТО
СЪСТОЯНИЕ НА ТУРСКАТА ЕЗИКОВЕДСКА НАУКА
Петър Цонев, Севил Челик Цонев

ISSUES CONCERNING THE LINGUISTIC TERMINOLOGY

IN THE TURKISH LANGUAGE FROM THE PERSPECTIVE OF
THE MODERN TURKISH LINGUISTIC SCIENCE
Petar Tsonev, Sevil Chelik Tsonev

Summary: This study belongs to a larger survey of the Turkish linguistic terminology, in
particular, of the Turkish lexical equivalents of the most popular and internationally accepted
linguistic terms in modern linguistic researches of different languages. In the search of the reasons
for the ‘difficult acceptance’ of foreign terminology in the Turkish linguistic science, the
conclusion, based on the analysis made in the paper, points out that it results from both the
traditions of the near past and from specific peculiarities of building the lexical terminology
apparatus of modern Turkish literary language in connection to the formation of its vocabulary in
the period after the so called Language Revolution (Dil Devrimi) from 12 July 1932. From the
perspective of the modern linguistic methodology the use of only Turkish linguistic terminology
prevents to a great extent the modern description of the Turkish language and its grammar.
Keywords: linguistic terminology, linguistic science, Turkish language

Голяма част от съвременните езиковедски изследвания, посветени на

описанието на лингвистичната терминология в един или друг език, изхождат от
теоретичната постановка, че “метаезикът на лингвистиката се проявява като език
от втори ред, като особена семасиологична система, употребявана, когато трябва
да се говори за езика като за обект” (Ахманова 1966: 3).
Освен това е общоизвестно, че използваните от езиковедите специални
лингвистични термини възникват в хода на изучаването на езика и са резултат от
развойните тенденции на теоретичната лингвистика и на нейните дялове в про-
цеса на историческото й развитие. Или, както английският езиковед Джон Лайънс
отбелязва, не трябва да се забравя, че голяма част от използваните от нелин-
гвистите (т.е. неспециалистите) думи, свързани с езика – в т.ч. дума, сричка, буква,
словосъчетание, изречение и т.н. – в традиционната граматика имат статут на тер-
мини, които представят понятия с не по-малка степен на абстрактност, отколкото
тези в най-новите лингвистични теории. Лингвистите променят или допълват
терминологията, известна на неспециалистите, първо – защото много от “тради-
ционните” термини не са достатъчно точни (прецизни) по отношение на целите на
лингвистичния анализ, т.е. не могат да изразят адекватно съвременните лингви-
стични концепции и теоретични модели, и второ – защото в сравнение с тради-
ционната граматика езиковедската наука днес е доста по-напреднала в опитите си
да “конструира” една обща теория за структурата на езика (Lyons 1968: 1-2).
Въпреки че до появата на структурализма в лингвистиката не се забелязват
някакви принципни разлики както по отношение на традиционните начини за
представяне на езиковите явления, така и по отношение на понятийния апарат,

304
използван за целите на лингвистичното описание, трябва да отчитаме факта, че
лингвистичната проблематика е твърде сложна за изучаване и описание. Ето защо
в развитието на езиковедската мисъл както в хронологичен, така и в географски
аспект могат да се забележат много различия както по отношение на броя и
характера на лингвистичните дисциплини, тяхната йерархия и времето на появата
им, така и по отношение на единиците за анализ на езика и на методите за из-
следването му. Нееднородни и изразени в различна степен в националните лин-
гвистични традиции са и връзките на езикознанието с науки като философията,
гносеологията, теологията, логиката, риториката, поетиката, филологията, литера-
турознанието, историята, естетиката и т.н. Тук е важно да подчертаем, че някои
концептуални и методологични различия в науката за езика се коренят и в едно
характерно и своеобразно “противопоставяне” между Запада и Изтока. Наред с
това обаче има и множество сходни моменти в зараждането и развитието на лин-
гвистичните знания в различни етнокултурни контексти (Цонев 2005: 5-6). Един
интересен пример в това отношение, кореспондиращ с темата на нашето изслед-
ване, е първият речник на тюркските езици на Махмуд ал-Кашгари “Divanü
Lügati’t-Türk” (ок. 1078), в който наред с подробните географски, фолклорни и
етнографски данни за тюркските народи, делението на тюркските езици (вкл. тур-
ския език), въпреки липсата на завършена класификация, е “набелязано по чисто
езикови белези” (Илиева 2001: 172).
Обикновено се твърди, че съвременната организация на езиковедските дис-
циплини по същество продължава деление, създадено още от древните гърци,
Всъщност до началото на 20. век повечето лингвистични описания в рамките на
западноевропейската езиковедска традиция се опират на “класически“ модели и
са направени в термини с гръко-латински произход на неголям брой “универсал-
ни” граматики. Ето защо в първите, създадени от европейски мисионери и учени в
периода 16-18. век, граматики на езици като арменски, турски, персийски, китай-
ски, японски и др., латинската граматика е използвана като еталон (или “матри-
ца”) за тяхното описание. В тази връзка можем да посочим първото запазено
свидетелство за интереса на европейците към турския език, а именно – ръкопис-
ното пособие от 1533 г. на секретаря във флорентинското консулство в Истанбул
Филипо Ардженти, първата известна на науката граматика на турския език, напи-
сана от европеец (1611 г. - също в ръкопис) – на италианския монах Пиетро Фера-
гути; както и граматиката на Йеронимус Мегизер, издадена в Лайпциг през 1612 г.
и добила популярност в Европа като “първа научна граматика на турския език” 1.
За сравнение ще посочим, че най-ранното известно описание на турския език,
написано на арабски и изцяло следващо модела на арабските граматики (вклю-
чително и като терминология), е “Müyessiretü'l-Ulûm” (1530 г.) на Бергамалъ
Кадри, приемана от тюрколозите в Турция за Türkçesinin ilk ‘dil bilgisi’ (gramer)
kitabı, т.е. “първа граматика на турския език” 2.
1
Hieronimus Megiser: Institutiones Linguae Turcicae, Libri quatuor. Leipzig, 1612.
2
Galip Güner: İlk Türçe Gramer “Müyessiretü'l-Ulûm”. – Erciyes Üniversitesi Sosyal Bilimler
Enstitüsü Dergisi, 151-167. Kayseri, 2003. http://sbe.erciyes.edu.tr/dergi/sayi_15/09_guner.pdf

305
 Безспорно описанието на който и да било език до голяма степен зависи от
неговите специфични особеностите (или т.нар. чисто езикови характеристики), но
също така и от следваните от автора на описанието към дадения исторически мо-
мент лингвистични традиции, както и от достиженията и състоянието на позна-
нието за езика като цяло. Освен това повечето езици трудно се “побират“ в рамки-
те на традиционните лингвистични категории, тъй като различните езици (а и все-
ки отделно взет език в различни хронологични стадии от своето развитие) се раз-
виват и могат да варират значително по отношение на граматичната си структура.
Когато става въпрос за развойните тенденции в турския език, трябва да се
имат предвид редица обстоятелства, повлияли и в голяма степен предопре-
делили съвременната езикова ситуация в Турция. Сред тях са: исторически обу-
словеното влияние на арабския и персийския език върху т.нар. османски турски
в различните периоди от неговото развитие; отражението на реформисткия ос-
мански период (Танзимат) и младотурската революция като своеобразен катали-
затор за европейското културно (вкл. езиково) влияние; кемалистките реформи
след 1923 г., сред които замяната на арабското писмо с турска азбука на латин-
ска основа през 1928 г. и създаването през 1932 г. на Турското езиково друже-
ство (Türk Dil Kurumu), оторизирано да изгради новите езикови и литературни
норми на националния език, вкл. нова турска лексика и терминология, за сметка
на чуждите заемки. Или казано накратко, речниковият състав на съвременния
турски книжовен език се явява продукт на сложен исторически и социолингви-
стичен процес, в който спонтанните развойни тенденции в езика се съчетават по
своеобразен начин с “умишленото вмешателство на обществото”, т.е. с активно
езиково строителство на съвременния етап от неговото развитие. А това от своя
страна неминуемо води до – което е особено важно за нас в случая – засилен инте-
рес в Републиканска Турция към турския език като обект на научно изследване.
В известен смисъл дейността на Турското езиково дружество по изгражда-
нето на оригинална лингвистична терминология може да бъде сравнявана с
езиковия пуризъм на бележития български езиковед Александър Теодоров-Балан,
който – по думите на Л. Андрейчин в “Из историята на нашето езиково строител-
тво” – се стреми не само да побългари, но и да обогати граматичната термино-
логия, като изхожда от грижливо обмислена система от понятия. Тези опити
обаче са дали незначителни резултати, а от друга страна, са породили пъстро-
та и неустановеност в течение на дълго време. Така или иначе – продължава Ан-
дрейчин – процесът на изграждане на българска граматична и изобщо езико-
ведска терминология е наложил определен отпечатък на нашата терминологич-
на система. Този процес трябва да се прецени като положително явление, осо-
бено като се има предвид, че той не е стигнал до крайности, каквито се наблю-
дават в други езици. Терминологията, употребявана във връзка с новите насоки в
езикознанието (като например фонология, фонема, морфема и т.н.) е междуна-
родна. Поради отсъствието на по-интензивна изследователска работа у нас в
тези области посочената терминология не е още достатъчно усвоена в нашето
езикознание, но се очертава тя да бъде възприета в международния си облик
(Андрейчин 1977: 136).

306
 Според нас този дълъг цитат от посочената книга на Л. Андрейчин, отне-
сен към “езиковото строителство” в турския език, съдържа едно от възможните
обяснения за проблемите с лингвистичната терминология в турското езико-
знание на съвременния етап от неговото развитие.
Отчитайки специфичните особености при формирането на речниковия
фонд на съвременния турски книжовен език (Güncel Türkçe Sözlük), най-общо
можем да обособим следните основни начини за “попълване” както на лекси-
калния състав на турския език като цяло, така и по отношение на неговия тер-
минологичен апарат:
1) чрез “активиране” на архаична турска лексика от стари литературни и
други писмени източници;
2) чрез използване на лексика от различни турски диалекти, посредством
разговорната форма на езика (т.е. обогатяване на писмения език чрез заемки от
говоримия език);
3) чрез създаване на нови думи (неологизми), посредством използване на
словообразувателните средства и механизми на турския език (предимно афик-
сация) – в т.ч. словообразувателна адаптация на чуждици (вкл. термини) чрез
калкиране с помощта на думи и морфеми от т. нар. прототурски (prototürkçe) и
“собствено” турски (öztürkçe) език.
Освен това не са редки и случаите на езикова конверсия, включващи
преосмисляне и разширяване на значението на вече съществуващи думи, из-
ползване в “ново стилистично качество” на архаична арабска и персийска лек-
сика и др.3
Що се отнася до заимстването на лексика (и по-специално – терминология)
от западноевропейските езици, то този процес в значителна степен е умишлено
възпрепятстван, тъй като влиза в своеобразно противоречие с последователно
налаганата в турския език пуристична езикова политика и в някаква степен води
до появата на конкуренция между западната (до началото на 20. век предимно
френска, а по-късно – английска) научна терминология и новосъздадената в ре-
зултат на републиканските езикови реформи “чисто” турска такава.
Процесите по стандартизацията на лингвистичната терминология в турския
език, т.е. нейното фиксиране, унифициране и систематизиране, от своя страна въз-
никват и се развиват в пряка връзка с дейността на турските езиковеди по
изнамирането (т.е. създаването и последователната употреба) на адекватни лек-
сикални съответствия при превода на турски език на термините, използвани в
чуждоезични (предимно френско-, немско- и англоезични) лингвистични изслед-
вания, доколкото първите собствени оригинални теоретични изследвания в съвре-
менната турска езиковедска наука (посветени на анализа и описанието както на
турския, така и на други езици) се появяват на един по-късен етап от нейното раз-
витие.
3
В. М. Пiдвойний: Лінгвістична термінологія турецької мови, Автореферат дисертаціі.
Київ, 2001. http://referatu.net.ua/newreferats/7569/185708

307
 По думите на ръководителя на Департамента по езикознание в Истанбул-
ския университет проф. Хаяти Девели в интервю, посветено на днешния ден на
турското езикознание, неговият най-голям проблем се състои в липсата на адек-
ватна лингвистична терминология, защото използваната “собствено” турска
такава (на основата на “öztürkçe”) се оказва недостатъчна, както е недоста-
тъчно и проникването в турския език на чуждоезична такава, поради което все
още липсва и модерна граматика на турския език, направена въз основа на съвре-
менната лингвистична методология 4.
Всъщност развитието на модерната лингвистична мисъл в Турция с оглед и
на използването на съвременна езиковедска терминология съвсем накратко може
да бъде илюстрирано със следните имена, събития и факти.
През 1909 г. преподавателят по турски език в Истанбулския университет
Неджип Асъм Язъксъз включва в своите уроци курс от лекции под надслов “İlm-i
lisân” (науката за езика – равностоен на лингвистика, като алтернатива на заетия
от френски език термин lengüistik), публикувани в отделна книга през 1917 г. През
1923 г. на турски език са преведени статии по сравнително езикознание на Сосю-
ровия възпитаник Антоан Мейе – добре познат на нашата езиковедска наука.
Следват няколко книги, посветени на турския език и литература, в рамките на
които са разгледани въпроси и понятия от теоретичната лингвистика, но те пред-
ставляват по-скоро преводи на части от чуждоезични изследвания. Тук е важно да
отбележим, че лингвистичната традиция в Турция не само се заражда като част от
университетското образование, но и продължава и днес като част от обучението в
департаментите по чужди езици или в департаментите по турски език и литера-
тура. Например в Истанбулския университет има департамент по езикознание
(открит през 2010 г.), който функционално е ориентиран към обучението по
турски език, докато в Анкарския университет основните лингвистични дисцип-
лини се изучават и развиват в рамките на чуждоезиковото обучение. В периода
1939 – 1967 г. в университетите на Истанбул и Анкара са публикувани поредица
от езиковедски изследвания и учебници на турски и чуждестранни преподаватели
в тях: “Prag Lengüistik Mahfili ve Yeni Fonoloji Disiplini” (Пражкият лингвистичен
кръжок и фонологията като нова дисциплина) на Агоп Дилачар; “Genel Dilbilim”
(Общо езикознание) на Неджип Ючок; “Dil Türeyişi Teorilerine Toplu Bir Bakış
(Един общ поглед върху теориите за езика) на Рагъп Йозден; “Linguistic Form” на
англичанина Чарлз Базел и “Lengüistik Metodu” (Лингвистични методи) на
неговия ученик Йозджан Башкан, а в по-ново време – книгите на тюрколога Доган
Аксан, наричан “майстор на лингвистиката” (на турски – dilbilimin ustası).
Едва публикуваната през 1968 г. книга обаче, а именно – “Dilbilim Sorun-
ları” (Проблеми на езикознанието) на Берке Вардар, има особено значение, защо-
то се приема за основополагаща по отношение на съвременното турско езикозна-
ние, а авторът й – за създател на школа в турската лингвистика. Същият автор е и
плодовит преводач на лингвистични изследвания от френски език, а в това си ка-
4
Hayati Develi: Türkiye’de Dilbilimi Çalışmalarının Bugünkü Durumu. – Bilim ve Sanat
Vakfı, Sanat Araştırmaları Merkezi Bülteni №78. İstanbul, 2012. http://www.bisav.org.tr
/yayinlar.aspx?module=makale&yayinid=165&menuID=3_3&yayintipid=3&makaleid=997

308
чество – неминуемо и учен със значителен принос в областта на модерната турска
лингвистична терминология.
Именно Берке Вардар (професор в Истанбулския университет) е автор на
първия турски превод на Сосюровия “Курс по обща лингвистика” (на турски –
Genel Dilbilim Dersleri) от 1976 г., както и на редица преводи на други френско-
езични автори в областта на езикознанието като Жозеф Вандриес, Андре Мар-
тине и т.н. В по-ново време франкофонската лингвистична традиция успешно е
продължена от професорите Зейнел и Айше Къран, автори на добилия широка
популярност в Турция и многократно преиздаван учебник “Dilbilime Giriş” (Увод
в езикознанието), чието първо издание излиза през 2000 г. Тук е необходимо да
отбележим, че времето между 1983 г. и 2002 г. се определя от някои турски ези-
коведи като своеобразен “период на затишие” в турската лингвистика, поради
неблагоприятната политическата ситуация в страната след военния преврат от
1980 г. и във връзка с промените, настъпили в статута и дейността на Турското
езиково дружество (TDK). Според учените, споделящи това мнение, края на “за-
тишието” бележи публикуваната през 2002 г. от Издателството на ТDK (Türk Dil
Kurumu Yayınları) в превод на турски език книга на Рой Харис и Талбът Тейлър
“Landmarks in Linguistic Thought: The Western Tradition from Socrates to Saussure”
(1989) 5, представяща историческия развой на Западната езиковедска мисъл от
Сократ до Сосюр.
В края на нашето изложение ще си позволим да изброим някои от речни-
ците, за които не само в турски източници се твърди, че са изиграли важна роля
при изграждането на лингвистичната терминология в съвременния турски език:
> Издадените от Турското езиково дружество “Речник на лингвистичните
термини” (Dilbilim Terimleri Sözlüğü. Ankara, 1949), съставен въз основа на лин-
гвистичния речник на французина Жул Марузо (Jules Marouzeau: Lexique de la
terminologie linguistique. Français, Allemand, Anglais. Paris, 1933), и “Речник на
лингвистичните и граматичните термини” (Dilbilim ve Dilbilgisi Terimleri Sözlüğü.
Ankara, 1980).
> Речниците на граматичните термини на Веджихе Хатибоглу (Vecihe
Hatiboğlu: Dilbilgisi Terimleri Sözlüğü. Ankara, 1972), Ахмед Топалоглу (Dilbilgisi
Terimleri Sözlüğü. İstanbul, 1989), Зейнеп Коркмаз (Zeynep Korkmaz: Gramer
Terimleri Sözlüğü. Ankara, 1992) и Нуретин Коч (Nurettin Koç: Açıklamalı Dilbilgisi
Terimleri Sözlüğü. İstanbul, 1992).
> От речниците с лингвистична терминология, публикувани в по-ново вре-
ме – преиздаваният многократно речник на Берке Вардар (Berke Vardar: Açıkla-
malı Dilbilim Terimleri Sözlüğü. İstanbul, 2002), в който описанието на всеки
лингвистичен термин в турския език включва и неговите лексикални съответствия
във френски, немски и английски; учебният речник на Ахмет Коджаман и Недж-
дет Осам, предназначен за целите на чуждоезиковото обучение (Ahmet Kocaman,
Necdet Osam: Uygulamalı Dilbilim-Yabancı Dil Öğretimi Terimleri Sözlüğü. Ankara,
2000), както и английско-руско-турският речник на Айше Памир Дитрих (Ayşe
Pamir Dietrich: Dictionary of Linguistic Terms. İstanbul, 2001).
5
Roy Harris, Talbot J. Taylor: Dil Bilimi Düşününde Dönüm Noktaları I: Socrates'ten Saussure'e
Batı Geleneği (Çeviren: Eser Taylan, Cem Taylan). Ankara, 2002.

309
 От представената в приложението таблица се вижда, че за основните езико-
ведски дисциплини (т.е. за различните дялове на езикознанието) в турския език на
мястото на фонетика, фонология, морфология, лексикология, синтаксис и т.н. в
качеството им на лингвистичните термини се използват съответно Sesbilgisi,
Sesbilim, Biçimbilim, Sözlükbilim [или Sözcükbilim], Sözdizim и пр. Срещат се обаче и
различни “турски преводи” (така да се каже) на някои от “международните“ тер-
мини. В различни източници се забелязват разминавания както по отношение на
изписването (напр. Dilbilim [Dilbilimi], Sesbilim [Sesbilimi], Sesbilgisi, Sözdizim
[Sözdizimi] и т.н. – слято, но също така и Dil Bilimi [Dil bilimi], Ses Bilimi [Ses
bilimi], Ses Bilgisi [Ses bilgisi], Söz Dizimi [Söz dizimi] и т.н. – разделно), така и по
отношение на използването на един и същи лингвистичен термин от различни
езиковеди в различно качество (т.е. за различни понятия). Например турската
дума Deyişbilim (от deyiş “израз, начин на изразяване” и bilim “наука, знание“)
се среща в лексикографските източници и със значение на стилистика 6, и със
значение на фразеология, за която пък се използва и терминът Tümcebilim (от
tümce “изречение, фраза”), който от друга страна “конкурира” в турското езико-
знание по-разпространения и “по-съвременен” термин за синтаксис – Sözdizim (от
söz “дума, слово” и dizim “ред, подредба“). И не на последно място, в някои от
публикациите на турски език по езиковедски въпроси “съжителстват” едновре-
менно и чуждоезични (Lengüistik, Gramer, Fonetik, Fonoloji, Morfoloji, Sentaks,
Semantik и др.), и “чисто” турски термини, без да са налице ясни принципи и
логика при тяхното комбинирано използване, т.е. съвместна употреба. Според нас
голяма част от посочените “недоразумения” се дължат преди всичко на проблеми
с “припознаването” на първоначалното значение на дадено понятие след неговото
формално “адаптиране” в турския език, извършвано обикновено чрез калкиране
на съответния чуждоезичен термин.
Трябва да посочим обаче, че някои турски езиковеди правят разлика
между Dilbilim (като “езикознание”, т.е. “linguistics”) и Dil Bilimi (като “наука
за езика”, т.е. “science of language” – подобно на значението в диахронното ези-
кознание на немския термин “Sprachwissenschaft”) 7. Що се отнася до етимоло-
гията на този термин в турския език, според речниците, публикувани на интернет
страницата на Турското езиково дружество, тя е следната: [dil = език, прото-
турски: 8. век] + [bilim = наука, новотурски (1934) от *bil- < киргизки < старо-
турски: 8-11. век – в писмени източници от Средна Азия] 8. Освен това, използва-
ният в случая словообразувателен модел е особено характерен за турската лин-
гвистична терминология, а и изобщо за терминотворчеството в т.нар. новотурски
език, което се вижда от следните примери: граматика (фр. grammaire, англ. gram-
mar, нем. Grammatik) = Dilbilgisi (Dil Bilgisi) < [dil = език] + [bilgi = знание от
*bil-]; фонетика (фр. phonétique, англ. phonetics, нем. Phonetik) = Sesbilgisi (Ses
Bilgisi) < [ses = звук] + [bilgi = знание]; фонология (фр. phonologie, англ. phono-
logy, нем. Phonologie) = Sesbilim (Ses Bilimi) < [ses = звук] + [bilim = наука]; фоне-
ма (фр. phonème, англ. phoneme, нем. Phonem) = sesbirim < [ses = звук] + [birim =
6
Prof. Dr. Berke Vardar: Açıklamalı Dilbilim Terimleri Sözlüğü. İstanbul 2002.
7
Glossary of Linguistics – Turkish: http://www.dilbilimi.net/terminology_L.htm
8
http://www.tdk.gov.tr/

310
eдиница от тур. bir “едно”]; морфология (фр. morphologie, англ. morphology, нем.
Morphologie) = Biçimbilim (Biçim Bilimi) < [biçim = форма, от прототурски *biç-
“отделям, режа, кроя”] + [bilim = наука]; морфема (фр. morphème, англ. mor-
pheme, нем. Morphem) = biçimbirim < [biçim = форма] + [birim = eдиница] и т.н.
Всъщност турските наименования на основните дялове на езикознанието,
представени в таблицата по-долу, както и на много други лингвистични термини в
турския език, по същество представляват калкирани (на лексикално, морфемно
или семантично равнище) чуждици, т.е. скрити заемки. А е известно, че калки-
рането е един от най-лесните и достъпни начини за попълване и обогатяване на
лексиката, защото калките обикновено се адаптират добре в речниковия състав и
в повечето случаи не се осъзнават от носителите на езика като елементи, привне-
сени от чужда езикова система.

ЛИТЕРАТУРА
Андрейчин 1977: Л. Андрейчин. Из историята на нашето езиково строителство. София:
Издателство “Народна просвета”.
Ахманова 1966: О. Ахманова. Словарь лингвистических терминов. Москва: Издательство
“Советская Энциклопедия”.
Вандриес 2001: J. Vendryes. Dil ve Düşünce (Çeviren: Berke Vardar). İstanbul: Multilingual.
Вардар 2001: B. Vardar. Dilbilimin Temel Kavram ve İlkeleri. İstanbul: Multilingual.
Вардар 2002: B. Vardar. Açıklamalı Dilbilim Terimleri Sözlüğü. İstanbul: Multilingual.
Гюнер 2003: G. Güner. İlk Türçe Gramer “Müyessiretü'l-Ulûm”. – Erciyes Üniversitesi Sosyal
Bilimler Enstitüsü Dergisi, 2003, ss. 151-167. Kayseri: Erciyes Üniversitesi Yayınları.
Девели 2012: H. Develi. Türkiye’de Dilbilimi Çalışmalarının Bugünkü Durumu. Türkiye’de
Dilbilimi Çalışmalarının Bugünkü Durumu. – Sanat Araştırmaları Merkezi Bülteni
№78. İstanbul: Bilim ve Sanat Vakfı.
Джафероглу 2000: A. Caferoğlu. Türk Dili Tarihi. İstanbul: Alfa Yayınları.
Ергин 2009: M. Ergin. Üniversiteler İçin Türk Dili. İstanbul: Bayrak Yayınları.
Илиева 2001: Л. Илиева. Увод в езикознанието. Благоевград: Университетско издателство
“Неофит Рилски“.
Коджаман и Осам 2000: A. Kocaman ve N. Osam. Uygulamalı Dilbilim-Yabancı Dil Öğretimi
Terimleri Sözlüğü. Ankara: Hitit Yayınları.
Кононов 1956: А. Кононов. Грамматика современного турецкого литературного языка.
Москва – Ленинград: Издательство Академии наук СССР.
Костауек 2012: D. Costaouec. Berke Vardar et le fonctionnalisme. – Batı Dilleri ve Edebiyatları
Bölümü Fransız Dili ve Edebiyatı Anabilim Dalı Dergisi (Revue du Département de
langue et littérature françaises de la Faculté des Lettres de l’Université d’Istanbul),
Dilbilim XXVI, 2011, Cilt 2. İstanbul: İstanbul Üniversitesi Yayınları.
Къран и Къран 2006: Z. Kıran ve A. Kıran. Dilbilime Giriş (Dilbilgisinden Dilbilime),
3 Baskı. Ankara: Seçkin Yayıncılık.
Лайънс 1968: J. Lyons. Introduction to theoretical linguistics. London: Cambridge University
Press.
Памир Дитрих 2001: A. Pamir Dietrich. Dictionary of Linguistic Terms: English-Russian-
Turkish. İstanbul: Multilingual.
Пидвойни 2001: В. Пiдвойний. Лінгвістична термінологія турецької мови, Автореферат
дисертаціі. Київ.
Сарач 1999: T. Saraç. Büyük Fransızca-Türkçe Sözlük (Grand Dictionnaire Français-Turc).
İstanbul: Adam Yayınları.

311
Харис и Тейлър 2002: R. Harris ve T. Taylor. Dil Bilimi Düşününde Dönüm Noktaları I:
Socrates'ten Saussure'e Batı Geleneği (Çeviren: Eser Taylan, Cem Taylan). Ankara:
Türk Dil Kurumu Yayınları.
Хубер 2008: E. Huber. Dilbilime Giriş. İstanbul: Multilingual.
Цонев 2005: П. Цонев. Модел на езика като система. – В: Български език и литература,
№2, 2005, с. 4-17. София.

Приложение 1.
Терминологични съответствия в турския език на някои общоприети
международни лингвистични термини (по речника на Берке Вардар от 2002 г.)

Български Английски Френски Немски Турски

език език език език език
граматика grammar grammaire Grammatik dilbilgisi
фонетика phonetics phonétique Phonetik sesbilgisi
фонология phonology phonologie Phonologie sesbilim
фонема phoneme phonème Phonem sesbirim
морфология morphology morphologie Morphologie biçimbilim
морфема morpheme morphème Morphem biçimbirim
синтаксис syntax syntaxe Syntax sözdizim
(tümcebilim)
лексикология lexicology lexicologie Lexicologie sözlükbilim
(sözcükbilim)
лексeма lexeme lexème Lexem sözlükbirim
лексикография lexicography lexicographie Lexicographie sözlükbilgisi
семантика semantics sémantique Semantik anlambilim
семиотика semiotics sémiotique Semiotik göstergebilim
семиология semiology sémiologie Semiologie kavrambilim
ономастика onomastics onomastique Onomastik onomastik
ономасиология onomasiology onomasiologie Onomasiologie adbilim
етимология etymology étymologie Etymologie kökenbilim
прагматика pragmatics pragmatique Pragmatik edimbilim
стилистика stylistics stylistique Stilistik biçembilim
(deyişbilim)
фразеология phraseology phraséologie Phraseologie deyişbilim
(tümcebilim)
диалектология dialectology dialectologie Dialektologie lehçebilim
текстолингвистика text linguistics linguistique textuelle Textlinguistik metindilbilim
(betiksel dilbilim)
социолингвистика sociolinguistics sociolinguistique Soziolinguistik toplumdilbilim
етнолингвистика ethnolinguistics ethnolinguistique Ethnolinguistik budundilbilim
психолингвистика phycholinguistics phycholinguistique Phycholinguistik ruhdilbilim

312
 ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА РЕГИОНАЛНИТЕ МЕДИИ
В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
Биляна Тодорова, Гергана Падарева-Илиева

ABOUT SOME CHARACTERISTICS OF THE LOCAL MEDIA

IN SOUTH-WEST BULGARIA
Bilyana Todorova, Gergana Padareva-Ilieva

Abstract: The aim of the paper is to represent some characteristics of the local media
from southwestern part of Bulgaria – the newspapers Struma and Vyara, the radios Radio
Blagoevgrad, radio Focus Pirin, Darik radio – Blagoevgrad; the TV channels TV OKO, TV
DARTS, BNT Pirin/BNT 2. The focus is on the specifics of their audience, the topics pre-
ferred, as well as on the language used.
Key words: local media; media language; audience; local media topics

В последните повече от двадесет години медиите са предпочитан обект

за изследване от лингвистите (Замбова 2000, Стоянов 1999, Георгиев 1996,
Монова 2000 и мн. др.). Причините са много – обществените промени доведо-
ха до промяна в медийната среда, а оттам – и до промяна в медийния език;
освен това сме свидетели на разцвет на масовокомуникационните средства –
твърди се, че живеем в информационно общество (Буркарт 2000: 116).
Днес информацията протича по различни канали – освен чрез традици-
онните средства за масова комуникация – вестници, радио и телевизия, тя е и в
глобалната мрежа. В мрежата новините обикалят света, „глобалното село” по
думите на Маклуън, за секунди.
Във времето на глобализация ни се стори интересно да проследим какво
се случва с регионалните медии1. Мерил Олдридж (2007: 5) започва книгата си
„Understanding the Local Media” с мотото „Животът е глобален, живеенето е
локално”. Най-важни за нас са онези събития, които лично ни засягат. Нацио-
налните медии, световните агенции ни представят един далечен свят, случки-
те, който рядко засягат живота ни. В патриархалното затворено пространство
местните новини се научават лесно от уста на уста. Днес дори в по-малките
градове се засилва тенденцията за социална дистанция, за отчужденост. А
нуждата от информация остава. Регионалните медии могат да запълнят тази
възникнала пропаст.
Изключителната роля на регионалните вестници е в това, че те инфор-
мират читателите си за събития от местно значение. Понякога нуждата от та-
кива медии се подценява. Онези, за които медиите са сериозна и далечна инс-
титуция, която информира за събития от национален и световен мащаб, трудно
възприемат местната преса. Героите в нея могат да са твърде познати, твърде
близки, което кара читателите да възприемат този тип преса като махленска,

1
По-подробно върху проблематиката за регионалните медии в Югозападна България
се спираме в книгата „Език и образ на медиите в Югозападна България”, която всеки
момент трябва да излезе от печат.

313
клюкарска, несериозна. В същото време решенията на местните институции,
събитията, които засягат регионалната икономика, проблемите на местната
инфраструктура и т.н., имат пряко влияние върху живота на хората, които жи-
веят там. От една страна, обсъжданите във вестникарските материали лица
могат да са ни близки, роднини, съседи – скъсената дистанция снижава стила;
от друга, личната ангажираност на читателите към участниците в събитията
влияе добре на продажбите.
Анкета, проведена в рамките на вътрешноуниверситетския проект на
ЮЗУ „Език и образ на медиите в Югозападна България” от 2010 г., показа, че
най-популярните медии в Югозападна България са в. ”Струма” и в. „Вяра”,
Радио Благоевград, радио Фокус Пирин, Дарик радио – Благоевград; ТВ ОКО,
ТВ ДАРТС, БНТ Пирин/БНТ22. Затова в своето наблюдение сме се спрели
именно на тях.

Регионални вестници - в. Струма и в. Вяра

Струма е на пазара от вече далечната 1992 г. Вестникът излиза 6 пъти

седмично. Въпреки несъмнената си хегемония допреди известно време, в пос-
ледните две години преживява и катаклизми. До 2011 г. Струма беше с фор-
мат А2. От 23.08.2011 г. по-трудночетивният формат беше сменен с таблоиден.
Изданието информира читателите си за промяната на формата чрез съобщения,
публикувани на първа страница няколко дни предварително. Според Струма
смяната се е наложила поради смяната на печатницата с цел повишаване на
качеството.
Почти година по-късно, през юли 2012 г., Струма и Марица са продаде-
ни на ГМ Прес АД, които притежават дялове от в. Стандарт и други централ-
ни издания. Промяната в собствеността поражда доста трусове – бившият зам.-
главен редактор и син на основателката на Струма напуска вестника и създава
конкурентно издание. Вестникът остава временно и без сайт, тъй като дотога-
вашният www.struma.com е собственост на бивш съдружник. С времето вест-
никът все пак изгражда свой сайт http://struma.bg/, но на онлайн пазара се бори
със сериозната конкуренция на множество издания с названия, съдържащи
името „Струма” под една или друга форма.
През 2013 г. се случва поредната важна промяна – дългогодишният гла-
вен редактор и бивш съсобственик на Струма Красимир Евлогиев подава ос-
тавка. Главен редактор става досегашната му заместничка Анелия Десподска.
Вяра излиза в Дупница, но има свой офис в Благоевград. Изданието е по-
малко популярно, но също има онлайн версия: http://viaranews.com. Форматът
е А3. Публикува новини от Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка и Со-
фийска област. В последно време преживява голяма стилова промяна, тъй като

2
Работата ни по проблематиката след приключването на проекта „Език и образ на
медиите в Югозападна България” продължи и в рамките на вътрешноуниверситетския
проект „Актуални проблеми на съвременния български език”.

314
също е с нов главен редактор – това е бившата репортерка на Струма за Дуп-
ница Лидия Павлова.
Местните вестници имат пространствено ограничен обхват на разпрост-
ранение и затова не търсят малки, елитни групи от читатели. Напротив, те се
насочват към по-широк читателски кръг с разностранни интереси. Това се от-
разява на темите и езика – темите са разнородни, а стилът – нехомогенен. „Ха-
рактеристика на медиите е многоезичието, защото функцията им е да дават
право на мнение на всички обществени прослойки, да осигуряват възможност
всеки да изразява отношение към ставащото на свой „език”, според своите
принципи и представи за нещата” (Ефтимова 2011: 133). Местните вестници
искат да задоволят и хората, които се интересуват от работата на местната
администрация, и тези, които се вълнуват какво се случва с местните знамени-
тости, и тези, които биха предпочели астрологичната прогноза или кръстосло-
вицата.
В същото време, макар да търсят широка аудитория и да задоволяват ма-
сов вкус, местните вестници предават и важните за региона политически и
икономически събития, често търсят гледната точка на институциите, публи-
куват ПР съобщенията на тези институции, като, разбира се, „героите” на ло-
калните медии може да са тотално непознати за националните. „На собствена-
та си територия...дори депутатът с най-невзрачния електорат се смята за пред-
ставител на властовия елит наред с председателя на Общинския съвет и много
от техните изказвания и действия се отразяват от местните медии” (Харкъп
2009: 107). Нашите наблюдения сочат, че за да попаднеш на първите страници
на регионалните вестници, не е необходимо да си толкова високо в местната
йерархия. Дори бившите кметове и общински съветници често могат да видят
имената си там. Така на първа страница на Вяра виждаме новини като „Бив-
шата кметица на Коняво (село в общ. Кюстендил, бел. наша Б.Т. и Г.П.) Ма-
рияна Александрова кара курсове за шивачка, научи, че шевната машина е
създадена през 1888 г.” (18.10.2013); „Дъщеря на екссъветник от Кюстендил
с първо място за рисунка” (24.10.2013) и т.н.
Забелязва се тенденцията първите страници на двата вестника да са зае-
ти от събития, свързани с известни политически или светски личности, като се
набляга на техните действия, постижения, по-рядко неуспехи в професионален
и личен план. „Камбитов вдигна заплатите на 400 души в детските ясли и
градини, 170 получават по 50 лв. отгоре”; „Първан Дангов затваря ресто-
рант „Чешмето” на бензинджията с прякор Доктора, докато не излъска
пода и чиниите”; „Кметът Чимев спечели 60 480 лв., ще храни безплатно 40
пенсионирани военнослужещи 1 г.” (Вяра, 25.10.2013 г.); „Д-р Румен Кондев
оглави Здравната каса в Пиринско” (Струма, 24.10.2013); „Съветникът А.
Костадинов се разкая за отсъствията си от заседания и запази председател-
ския пост в комисията” (Струма, 25.10.2013 г.) и т.н.
Освен че информират за най-различни събития, свързани с властимащи-
те и с популярните личности в региона, Струма и Вяра публикуват криминал-
ни новини, информират за културни, спортни и светски събития и т.н. „544-ма
бедни от Долна баня вземат брашно и вафли от интервенционните запаси на

315
Европа”, „Студентски спортен фестивал в ЮЗУ събира в Благоевград над
300 млади спортисти от България и Гърция”; „Разлог бе домакин на фолкло-
рен фестивал, международен турнир по карате и шахмат” (Вяра, 24.10.
2013); „Продавачка в магазин на селкооп бръкна с 1147,92 лв. в касата, за да
гостува на родителите си в Молдова”; „Юристи – туристи от Петрич поля-
ха с червено вино поредното си завоевание – връх Свещник” (Струма, 24.10) и
т.н.
Когато акцентът се поставя върху действащо лице, което е популярна
личност, то обикновено е назовано с личното си име (понякога допълнително и
с длъжността, титлата или прякора си), тъй като се предполага, че то е доста-
тъчно, за да се осъществи референцията: „Г. Ковачев – Овцата арестуван с
хероин и канабис”; „Новият директор на МБАЛ – Благоевград д-р Вл. Пандев
влезе в шефския кабинет, заместниците доц. д-р Недин и К. Шумантов
встъпват в длъжност в началото на ноември” (Струма, 24.10.2013); „Росица
Янакиева откри детска градина в Драгичево, внуците на поп Владо припкат в
нея” (Вяра, 18.10.2013 г.) и т.н.
В някои случаи действащото лице е представено описателно чрез връз-
ката си с известна личност: „Бащата на Мис България 2009 попълва групата
на БСП в Общинския съвет, конкурира по богатство Вл. Караилиев, Иван
Иванов, П. Стоименов, Иво Богданов и д-р В. Павлов” (Вяра, 18.10.2013);
„Фалира бизнесът на жената на Мацолата, съдът запорира семейното им
жилище”(Струма, 24.10.2013) и т.н.
Когато личностите не са известни или журналистите не искат да се фо-
кусират върху тях, те са въведени с антецедент, който посочва тяхната профе-
сия, произход и т.н. Обичайно това са заглавия на криминални новини, но не
само: „2-ма столични актьори оглавиха театъра в Благоевград”; „Наркоман
е арестуван с дрога в джоба”(Струма 25.10.2013); „3-ма лекари с 8-часова
операция спасиха санданчанка, дошла с оплакване от вирус, а се оказал ту-
мор”; „Петричанин, сериен крадец, обрал хотел „Релакс”; „С 2300 лв. баба
„спаси” болна от свински грип внучка” (Струма, 18.10.2013); „Кюстендилски
ром отива в затвора, шофирал без книжка” (Вяра, 24.10.2013) и пр.
Битовата проблематика също има своето място на страниците на регио-
налните издания. Освен споменатите вече криминални новини и любопитни
информации за известни хора, срещаме битови драми, лични истории, прак-
тични съвети и т.н.: „В кюстендилското село Жабокрът спазват златното
правило: На бидон зеле 2 кг сол, два мамула царевица и вода, нищо друго, най-
важно е претакането” (Струма, 30.10.2013); „Брат и сестра се хванаха за
гушите заради наследство. Васил Попов от Блажиево: Неда Китова обра 500
кг грозде от лозето, наследство от брат ни, искам да ми го плати” (Вяра,
30.10.2013)и т.н.
Иска ни се да направим уточнението, че нашите наблюдения засягат най-
вече заглавията, тъй като и регионалните вестници следват модела на обърна-
тата пирамида или тъй наречената лийд структура. Основното правило на тех-
никата на лийда е, че най-важното в една новина трябва да се каже в началото,
ако е възможно в първото изречение, ако не – в първия абзац, образуван от

316
две-три изречения (Коич 1996: 45). В случая не само първият абзац, но и сами-
те необичайно дълги заглавия на двата изследвани вестника често са своеоб-
разно тематично резюме.
Стилът на двата вестника е повлиян от две противоположни тенденции –
на демократизация и интелектуализация. От една страна, както видяхме, загла-
вията на изследваните вестници имат разширени именни групи, в текстовете
се използват канцеларизми, термини и т.н., особено когато се отразяват поли-
тически и институционални събития: „Народният представител от ГЕРБ в
Перник Ирена Соколова организира работна среща с представители на си-
рийската диаспора заради въпроса с бежанците у нас. Тя ще бъде днес в На-
родното събрание и на нея ще присъстват експерти от научната общност,
работещи в областта на поведенческите и отношенческите посредничест-
ва” (Вяра, 29.10.2013);
„Спешни ремонтни дейности спасиха пропадането на пътя между об-
щинския център Сатовча и село Кочан. Имаше опасност три населени места
– Ваклиново, Жижево и Кочан, да останат откъснати от света. Причината
за компрометирането на шосето бе огромно свлачище, което се активира
през февруари тази година” (Струма, 18.10.2013) и т.н.
От друга страна, често се използват прякори, универбати, чуждици, сти-
листично нееднородни колокации, жаргонни изрази, фразеологизми, метафори
и т.н.: „Професия „шапка на тояга”: Военните магистрати бранят с всички
сили правото да си клатят краката срещу депутатски заплати” (Струма,
24.10.); „С гласа на съветника-учител по физическо и БФС делегат П. Доду-
шев отрязаха ОФК „Вихрен” от 51 000 лв.”(Струма, 25.10.); „100 000 лв. гло-
ба отнесе „Топлофикация” за отровния въздух над 4 пернишки квартала”
(Вяра, 25.10.2013); „Майката на Тото Мамината съди девера си К. Арнаудов
за 40 500 лв. наем от ресторант „Байкал” (Струма, 25.10.2013), „През пос-
ледните години с частната си фирма Василев работи за доста заменки на
гори и земи в Разложкия район, и по-специално в местността Бетоловото.”
(Струма, 17.10.2013); Атрактивната фолкдива Татяна се развихри на дансин-
га в популярния парти център „Джулиани”, сексапилната певица блесна в
секси тоалет, подбра за феновете си най-горещите си хитове и нито за миг
не спря да танцува и да се забавлява с гостите в култовия клуб (Струма,
30.10.2013) и т.н.
Много характерни за изследваните издания са синтактичната компресия:
Войвода №1 (Струма, 24.10.2013); Хубавица №1 на Дупница (Вяра, 18.10.2013)
и т.н., както и юктапозиционното свързване: „Изплатиха 45 млн. лв. субсидии
на животновъдите, 11 500 000 лв. вземат тютюнопроизводителите по схе-
мата за национални доплащания”; „РЗИ началничка изненада съпруга си с
парти за 50-г. юбилей, брат му долетя от Москва специално за купона”
(Струма, 29.10.2013); „Георги Зарков иска зам.-председател на ОбС, Коста-
дин Герчев поема комисия „Евроинтеграция”(Вяра, 29.10.2013) и т.н.
Можем да обобщим, че двата изследвани вестника имат сходен начин на
изразяване. Дългите и подробни заглавия с разширени именни групи, които
преди 3 г. бяха характерни само за в. Струма (Тодорова 2010), сега вече са

317
„запазена марка” и на двете югозападни принтмедии. В лексикално отношение
Струма и Вяра не се отличават особено от националните вестници.

Регионални радиостанции – Радио Благоевград,

Дарик радио Благоевград, Радио Фокус Благоевград

Социологическите проучвания, насочени към слушаемостта на радио в

Благоевград и областта, неизменно извеждат на първо място Радио Благоевг-
рад. Това, разбира се, не е случайно. От радиостанциите, които звучат в ефира
на региона, то е най-старото радио и през годините винаги е имало покритие
във всички части на областта.
От ефира на Радио Благоевград се излъчват информационни (Днес, Днес
+, Събития и личности), музикални (Неделен мегдан, Слънце от Македония,
Джаз клуб, Зона БГ, Настроения, Чартшоу), развлекателни (Ефир за прияте-
ли, По първи петли, Колелото на живота, Открити карти, С усмивка в съ-
бота, На високи токчета), културни (Артсезони, Изгрей зора, Страници),
младежки (В очите на света, Тийн зона), спортни предавания (Арена, Спорт-
на сряда, Студио спорт), като музикалните и развлекателните имат най-голям
дял.
Новините на радиото са по модела на Националното радио Хоризонт –
включват в по-голямата част от случаите репортажи от различните райони на
областта. Радиото има свои сътрудници и репортери в градовете от Югозапад-
на България. Така на практика новините представляват анонс + включване на
репортер с материал за събитието и предоставят актуална местна информа-
ция.
Музиката не е хомогенна, както и цялостната програма и образ на радио-
то, макар че фолклорната музика е предимно от региона и е личен почерк на
Радио Благоевград. Това е и причината радиото да бъде слушано от почитате-
лите на тази музика, както и то да се смята за защитник на българщината и
родното.
Освен забавните предавания в ефира се поставят на дневен ред общест-
вено полезни теми, отнасящи се предимно до населението от региона. Радиото
редовно дава възможност на слушателите си да се включват директно в ефир и
да споделят мнението си по конкретни въпроси, което определено го доближа-
ва до аудиторията.
Радиото е и активен партньор на ЮЗУ „Неофит Рилски“. То излъчва
съвместни продукции (В очите на света – копродукция на Радио Благоевград
и Филологическия факултет, Изгубената магистрала – копродукция на Радио
Благоевград и Факултета по изкуствата). Радио Благоевград поддържа свой
сайт, в който информацията се обновява своевременно, и който съдържа цели
предавания, излъчени вече в ефир, както и новините от Благоевград и региона,
а освен това предлага и онлайн излъчване.
В ефира на Югозападна България освен Радио Благоевград още в нача-
лото на 90-те години на миналия век се появиха търговски радиостанции, кои-
то бързо завоюваха аудитория, особено по-младежката. Така, ако поделим

318
традиционно страната на четири области, към началото на 2000 г. собствено-
регионалните радиостанции в Югозападната са почти толкова, колкото в оста-
налите три четвърти от страната, като съществен принос за това има регионът
на Благоевград (Попова 2004: 27). Една голяма част от тези радиостанции про-
дължават да излъчват и днес. Така във всеки по-голям град от областта има
местна радиостанция, а в някои и две. Понастоящем в ефира на Благоевград и
областта излъчват и множество радиостанции с национално покритие, радио-
вериги/радиомрежи. В настоящия труд представяме онези от тях, които имат
местно излъчване, като Дарик радио и радио Фокус.
За първи път Дарик радио Благоевград прозвучава на 1 октомври 2001 г.
Освен че излъчва националната програма на Дарик радио, то излъчва и Следо-
беден блок (от 15.30 до 16.30 ч.) с регионална програма. Радиото разчита на
стегнат, динамичен екип, който определено успява да улови най-актуалните
събития и да ги представи в кратки, но с достатъчна информационна натоваре-
ност репортажи и интервюта, които не „натежават“ в ефир. То поддържа добре
свой сайт, като периодично и своевременно предоставя на онлайн слушателите
си изготвените и прозвучали в ефир материали. Радиото има ефирни телефони
и приема слушателски обаждания. Като цяло звученето на Дарик радио Благо-
евград създава много добро впечатление – информира, но информацията в
никой случай не е „суха“ и поднасянето е ангажирано и никога индиферентно.
Информацията звучи по начин, който сближава слушателя с водещия и радио-
то като цяло и не позволява да се създаде дистанция помежду им.
Радио Фокус Благоевград е една от радиостанциите на радиоверигата
ФОКУС. Радиото започва да излъчва през 2005 г., след като агенция Фокус
закупи местното радио Мая. Радиото разполага с достатъчно ресурси, които
позволяват бързо отразяване на събитията. То работи и със свои кореспонден-
ти в основните общински центрове. По този начин се захранва с актуална ре-
гионална информация агенция Фокус, от чийто сайт с регионални новини чес-
то се възползват и други медии.
Радиото излъчва освен национални и международни новини на всеки
кръгъл час, и регионални информационни емисии на всеки половин час, както
и собствени информационни, публицистични, исторически, развлекателни,
културни, образователни и спортни предавания в рамките на регионалния
ефир от 10 до 18 ч. Предаването Добър ден, Благоевград съдържа преки
включвания на репортерите, актуална трафик информация, анкети, интервюта
и коментари за деня. Като цяло в програмата си радиостанцията се стреми да
отрази ритъма на града и областта, като проследява най-важното, което се
случва. Доста се набляга на пътната обстановка. Обръща се сериозно внимание
на регионалните празници и чествания на важни дати, особено на такива с
национално значение, например честванията по повод 110 години от Илинден-
ско-Преображенското въстание в Благоевград. Интересно е да се отбележи, че
при отразяване на подобни събития музиката се ориентира тематично.

319
 Регионални телевизии - БНТ Пирин/БНТ2, ТВ ОКО, ТВ ДАРТС

Историята на БНТ Пирин започва с Регионален телевизионен център –

Благоевград, създаден през 1975 година като регионално поделение на Българ-
ската телевизия.
Едни от най-популярните предавания, които са познати и на зрителите
на националния ефир, са: От извора – първото фолклорно състезание в нацио-
налната телевизия, Студио Българска история, От песен в песен, Фолклорни
срещи, Фолкшоп, Бисери от Македония, Изкуството да живеем, Още за рибо-
лова, Студио 64. В Телевизионния център са произведени стотици докумен-
тални филми (част от Златния фонд на БНТ), свързани с национални събития и
личности със значим принос в българската история. От 1992 година РТВЦ
Благоевград започва излъчването на двучасова регионална програма Канал
Пирин. От 2001 година времетраенето на програмата започва да се увеличава,
за да стигне през 2007 г. до 8 часа ефирно време. От 2008 г. регионалният ка-
нал Пирин е преименуван на БНТ Пирин и продължава да излъчва до 16 ок-
томври 2011 г., когато програмата му става част от новия общонационален
канал БНТ 2. РТВЦ Благоевград подготвя и излъчва регионални новини всеки
ден от 19:30 ч. и отделни рубрики в рамките на новия канал БНТ 2. Правят
впечатление стойностни предавания като Местно време, което акцентира вър-
ху актуална информация от областта и включва разширени репортажи, анали-
зи, интервюта. Каналът излъчва и специализирани предавания за спорт (Ехо
спорт, Футболен форум), такива, ориентирани към селото (В наше село), като
всяко предаване е посветено на отделно село от областта, към бизнеса (Сво-
бодна зона), фолклорни предавания (Музикална везеница, Фолклорен магазин,
Ай да идем).
Емисиите новини, излъчвани от Благоевград, започват с тези от областта
и преминават към националните и международните.
Телевизия ОКО започва своето излъчване през 1999 г. Целта на създава-
нето ѝ е желанието на кабелните оператори в региона (абревиатурата ОКО
означава Обединени Кабелни Оператори) да направят регионална телевизия,
която да предложи на своите зрители разнообразна програма.
Днес около седем часа от програмата на телевизия ОКО се заема от ин-
формационни блокове и емисии, които целят да информират зрителите за
всичко, случващо се в страната и най-вече в региона. В останалото време от 8
до 24.00 ч. излъчва музика, сериали, документални и игрални филми, както и
няколко предавания – собствена продукция – спортното предаване Спортна
мозайка (първото, излъчено по телевизията), развлекателното предаване с кул-
турна насоченост Арена, поздравителния концерт С песен от сърце, фолклор-
ното предаване Родолюбие, предаването за автомобили Скорост.
Телевизията има изградена кореспондентска мрежа във всички големи
градове в района – Дупница, Кюстендил, Благоевград, Разлог, Банско,
Сандански, Петрич, Гоце Делчев, и по този начин осигурява навременна
регионална информация, а освен това има професионални отношения с

320
националните телевизии – Нова тв , ТВ 7, Bulgaria on air, за които подготвя
репортажи. Програмата на телевизията се разпространява чрез IP сигнал.
Телевизия ДАРТС е 16-часова политематична телевизионна програма,
която се разпространява на територията на Благоевградска и Кюстендилска
област в кабелната мрежа. Притежател на телевизия ДАРТС е „СТУАРТ” ЕО-
ОД – Благоевград (първоначално телевизионно студио, което изработва нови-
нарски репортажи, авторски предавания и документални филми за местен те-
левизионен канал). Студиото подготвя репортажи от Благоевградска и Кюс-
тендилска област, както и от Гърция, Македония и Сърбия за няколко нацио-
нални телевизии. Репортерите на Телевизия ДАРТС продължават и до днес да
извършват тази дейност. През 2007 година СТУАРТ ЕООД защити лиценз за
собствена телевизионна програма с наименование ДАРТС.
Важно е да се отбележи, че телевизията е единствената регионална теле-
визионна програма (като изключим продукцията на Телевизионния център,
която се излъчва в национален ефир и съответно онлайн чрез БНТ 2), която
може да бъде гледана и онлайн. Тя поддържа перфектно свой сайт, който акту-
ализира редовно. Всъщност би могло да се твърди, че от регионалните телеви-
зии телевизия ДАРТС, макар и най-млада, се развива с изключително бързи
темпове и е напълно „в крак“ със съвременните тенденции.
Ефирът започва в седем сутринта и продължава до 24 часа. През това
време излъчва шест емисии новини, сериали и игрални филми. Телевизията
предлага и няколко предавания – собствена продукция като спортното преда-
ване Темпо, предаването, посветено на туризма Пътешественик, забавното
предаване за децата Детство мое, специализирано предаване за здравето, На
чаша вино – интервюта с известни лица от Благоевград и страната, а актуално-
то Полюси ежеседмично коментира горещите теми от Благоевград и региона с
интервюта, анализи и социологически изследвания.
Можем да обобщим, че регионалните медии, през годините променяли
своите програмни схеми многократно, са осъзнали основното си предназначе-
ние, а именно да осигуряват актуална местна информация. Това е и причината
някои забавни или магазинни предавания от техния ефир да бъдат спрени за
сметка на информационните, които да излъчват новини, анализи и коментари
върху наболели регионални проблеми или последни събития, каквито липсват
в националния ефир.
Що се отнася до езика, в последните години местните медии (в лицето
на избраните шест) произвеждат сравнително качествен продукт, в който личи
старание да се спазват нормите, въпреки че пропуски и отклонения в това от-
ношение не липсват. Нерядко от ефира, особено на обществените медии, се
дочуват клиширани фрази и изразност, по-близка до тази преди промените, но
пък стремежът в малкото наблюдавани примери речевото поведение да бъде
близко до аудиторията, да не създава дистанция, да бъде оригинално, различно
и по-свободно, в никакъв случай не снижава стила до степен на пошлост, как-
вито примери има в националния ефир. И още нещо, би могло да се каже, че
избраните регионални редиостанции и телевизии категорично не могат да бъ-
дат причислени към жълтите медии. Покрай забавните предавания те следват

321
неотлъчно основната си цел и предназначение – да информират, анализират и
коментират актуалните местни събития.
От фонетична гледна точка често може да се забележи неправилно пос-
тавяне на паузи, както и неправилно интониране при предварително подготве-
ни текстове, както и удължаване на гласни, особено в краесловие, което пък е
естествено за предварително неподготвена реч.
Във всяка една от медиите се срещат фонетичните и морфологични чер-
ти, характерни за местните диалекти, но преди всичко в речта на слушатели
/зрители или интервюирани, а не от водещи и журналисти: екавският изговор
на променливото я: 'нема'; веларният вариант на л пред предна гласна: 'с łед',
'łесно' (характерен за банско-разложкия регион); депалатализация на меките
съгласни: 'сед³', 'върв³'; окситонно (тематично) ударение при глаголите в ми-
нало свършено време и минало свършено деятелно причастие – 'казàх',
'пристигнàх', 'написàл' и т.н. Явно работещите в медиите – носители на харак-
терния иначе за региона изговор, съзнават неговата неправилност и се стараят
да го избягват, и то успешно.
Често може да бъде дочута и употребата на глаголната форма за второ и
трето лице, единствено число за бъдеще време в миналото и бъдеще предвари-
телно в миналото вместо формата за първо лице, единствено и първо лице,
множествено число (като в този случай все пак проблемът е при спрежението
на спомагателния глагол ща в бъдеще време в миналото, защото глаголът съм
и съответният глагол се спрягат) – 'Аз щеше да съм пристигнал' и 'Аз щеше да
направя' вместо 'Аз щях да съм пристигнал' и 'Аз щях да направя'; 'Ние щеше
да сме подписали документа' вместо 'Ние щяхме да сме подписали документа'.
Впечатление прави и неправилната употреба при обръщение (госпожа
вм. госпожо).
Единици са наистина изявяващите се в медийното пространство, които
владеят нормата за минало свършено деятелно причастие при използване на
учтивата форма (Но вие сте била там или Кажете ни какво сте правил в тази
комисия).
Държим да отбележим още едно явление – проблемната артикулация на
алвеоденталната съгласна л, която във всички позиции с изключение на тази
пред предни гласни се изговаря като ў (Соўакова, Бўагоевград, председатеў,
ўакмус, Гаўчев, пўатформа). Особено важно е да се отбележи, че тук не става
дума само за неправилна артикулация, какъвто е примерът с увуларния вари-
ант на р, което се изговаря от някои журналисти и водещи, а за артикулация,
при която може да се промени значението – получавам/поучавам, блуза/буза,
лобирам/обирам и т. н. Вярно е, че контекстът в повечето случаи помага да се
разбере коя всъщност е думата, но има и примери, в които той не е достатъчен
(Падарева-Илиева, Мицова 2012). Когато става дума за медии, е притесните-
лен и фактът, че слушателите, особено подрастващите, възприемат подобна
артикулация като нормална, чувайки я почти непрекъснато дори и от радиото
и телевизията.
Често наблюдаваната в националните медии употреба на чужди думи,
получаващи български наставки или окончания, а понякога употребявани в

322
чистия им вид, е рядко срещано в регионалните медии, поне в наблюдаваните.
Срещат се понякога в музикални или предавания за изкуство или спорт, като
нерядко обаче водещите поясняват какво всъщност означава думата (work in
progress – работа в прогрес).
Въпреки посочените по-горе пропуски, езиковият продукт на югозапад-
ните електронни медии като цяло е добър. В повечето случаи грешките се
дължат на неопитността на журналистите или пък отразяват активни процеси
на езикови колебания и промени.
Можем да обобщим, че изследваните издания – книжни и електронни,
представят специфичен и ценен медиен продукт. Той носи твърде много от
чертите, характерни за националните медии, но в същото време има свои спе-
цифики. Регионалните югозападни медии информират за случващото се в ре-
гиона, отразяват работата на институциите, дават възможност и на „обикнове-
ния човек” с неговите проблеми да стане герой във вестника или в ефира.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Буркарт 2000: Буркарт, Р. Наука за комуникацията, В. Търново, 2000.

Георгиев 1996: Георгиев, Б. Вестникарският език. В: Balkanistic forum, кн.1-2/1996.
Ефтимова 2011: Ефтимова, А. Медийната езикова вакханалия, В: Език, морал, отго-
ворност, София, 2011, стр. 133-136.
Замбова 2000: Замбова, А. Манипулативни стратегии в печата, София, 2000.
Коич 1996: Коич, Бр. Новина, В: Граматика на журналистиката, С., 1996.
Монова 2000: Монова, Т. Думите, които разделят, София, 2000.
Олдридж 2007: Aldridge, M. Understanding the Local Media, Open University Press,
2007.
Падарева-Илиева, Мицова 2012: Падарева-Илиева Г., С. Мицова Към въпроса за ў
вместо Л в речта на съвременния българин. – В: Български език, 2012, кн. 3, 99-
104.
Попова 2004: Попова, Сн. Радио, публики, стилове. ИК ЛИК, 2004
Стоянов 1999: Стоянов, Кр. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският
език, С., 1999.
Тодорова 2010: Тодорова Б. За някои синтактични характеристики на заглавията на
регионалните вестници "Вяра" и "Струма". В: "Научни трудове", т. 48, кн.1,
сб.А, Пловдив, 2010, стр. 125 – 137.
Харкъп 2009: Харкъп, Т. Журналистиката. Принципи и практика. София, 2009.

323
 КОГНИТИВНИ МЕТАФОРИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ДИСКУРС
Владимир Досев

COGNITIVE METAPHORS IN POLITICAL DISCOURSE

Vladimir Dosev
Summary: As the theory of cognitive linguistics claims, cognitive metaphors shape
not just our communication, but also the way we think, act, and even vote. The aim of this
paper is to describe the usage of some cognitive metaphors in Bulgarian political texts. The
object of discourse analysis are political texts published in newspapers and on the Internet.
Politicians use metaphors and figurative language not only to amuse their audiences but also
to influence the unconscious mind of the voters.
Keywords: discourse, politics, metaphors, cognition, manipulation.

1. Цел и обект на изследването

Изследването представя начина, по който функционират някои когни-
тивни метафори в политически медийни текстове. Обект на изследването са
икономически и политически текстове, публикувани на страниците на печатни
медии и в интернет (вкл. протоколи от заседания на НС). Цел на изследването
е да докаже, че за абстрактни политически и икономически понятия ние гово-
рим и мислим с помощта на метафори. От друга страна, употребата на мета-
фори служи и за манипулиране на избирателите от политиците и журналисти-
те. Манипулативните езикови практики са особено характерни за политичес-
кия медиен дискурс.

2. Манипулативната функция на метафорите в политическия дис-

курс
Според Теун ван Дайк манипулацията е комуникационна практика, при
която един манипулатор упражнява контрол над други хора, обикновено про-
тив тяхната воля и срещу техните интереси (ван Дайк 2006: 360). Манипула-
цията представлява упражняване на нелегитимно внушение със средствата на
дискурса: манипулаторите карат другите да вярват или вършат неща, които са
в интерес на манипулатора и често срещу собствените им интереси.
Манипулацията има разностранни характеристики. Според ван Дайк
„манипулацията е едновременно социален, когнитивен и дискурсивен фено-
мен” (ван Дайк 2006: 359). Тя винаги включва злоупотреба с власт (политичес-
ка, медийна и т.н.) и поради тази причина е необходимо да бъде изследвана
със социологически методи. Манипулацията винаги се отнася до човешкото
съзнание и поради тази причина трябва да бъде изследвана и с методите на
когнитивния анализ. Манипулацията винаги се осъществява с помощта на
текст и затова трябва да бъде изследвана и с помощта на дискурсивен анализ.
Настоящото изследване се концентрира върху дискурсивните и когнитивни
характеристики на употребата на метафори в политически медийни текстове,
но една по-мащабна разработка по тази тема би трябвало да включва както
анализ на употребата и на други манипулативни езикови средства, така и со-

324
циологически анализ, който да обясни социологическите характеристики на
манипулацията в съвременното общество.
През последните години впечатление прави все по-засилената употреба
на метафори в медийни политически и икономически текстове. Поставени в
пазарни условия, политиците осъзнаха силата на своята реч като маркетингово
оръжие. Този факт доведе до стремежа им (както и на медиите) предимно да
забавляват своите аудитории, дори и за сметка на коректното им информира-
не. Тези особености на днешния политически дискурс предизвикват и консти-
туирането на медийната публика по нов начин – подобно на забавляващата се
публика на футболния стадион или в цирка. Използването на езиковата игра е
един от начините, необходими на медиите и политиците, за да забавляват сво-
ите потребители. Политикът се превръща в играещ с думите човек, чиято ос-
новна задача е да забавлява, разсмива или ужасява публиката. Трябва да се
подчертае, че този стремеж е особено опасен при икономическите и полити-
чески медийни текстове, защото води до профаниране на обществените диску-
сии по важни социални теми.
Употребата на метафори е много характерна за манипулативния медиен
дискурс. Според Т. Бояджиев „в метафората се обединяват две различни кате-
гории обекти чрез образно сравнение между тях по един общ характерен приз-
нак. Затова метафората е семантично двупланова. Тя се определя и като скрито
сравнение, защото в основата й лежи паралелизъм между основното и пренос-
ното значение” (Бояджиев 2003: 96). Метафоричното говорене „е важна ха-
рактеристика на манипулативния дискурс, защото посредничи между съзнани-
ето и несъзнаваното, между знанието и емоцията” (Чартърис-Блек 2005:15).
Метафората влияе върху нашите разбирания, мнения и ценности, използвайки
езика, за да активира несъзнателни емоционални асоциации. Поради тази при-
чина тя играе много важна роля за манипулативния дискурс, свързвайки съз-
наваното с несъзнаваното значение и познанието с емоцията. Според Лейкъф и
Джонсън „метафората е проникнала във всекидневния живот и то не само в
езика, а и в мисълта, и действията ни. Нашата обичайна понятийна система,
чрез която ние мислим и действаме, е принципно метафорична по своята при-
рода” (Лейкъф, Джонсън 2002: 3). Метафоричното мислене всъщност управля-
ва и нашето ежедневие. Лейкъф и Джонсън твърдят, че повечето от абстракт-
ните понятия, с които разполагаме, са метафорични по своята същност. В този
смисъл „същността на метафората е разбирането и преживяването на едно
нещо с езика на друго нещо” (Лейкъф, Джонсън 2002: 5). Според Лейкъф с
помощта на метафорите ние разбираме и самия публичен дискурс. „По-
голямата част от това, което разбираме от публичния дискурс, не е поради
думите, взети сами по себе си, а в несъзнателното разбиране, което ние сами
добавяме към думите” (Лейкъф 2008: 43). Това несъзнателно разбиране на
думите често е предизвикано от употребата на когнитивни (концептуални)
метафори, които поставят думите на политиците на скалата на нашите предс-
тави за добро и лошо. Лейкъф (Лейкъф 2008: 8) твърди и следното по отноше-
ние на т.нар. „политически разум”:
- хората често гласуват срещу своите лични интереси;

325
 - хората често гласуват без разумни аргументи;
- хората гласуват, водени от емоциите си и от т.нар. когнитивно несъзна-
вано.
Според Лейкъф несъзнаваната мисъл е автоматична, спонтанна и некон-
тролируема, тя е рефлексивна (предизвиква рефлекси, подобно на почукването
по коляното на пациента от невролога). Човешката мисъл е несъзнавана в по-
голямата си част (98%). Резултатът от това е, че „разумът ни в повечето случаи
взема решения, които ние не осъзнаваме” (Лейкъф 2008: 9). По този начин
Лейкъф обяснява факта, че хората гласуват и действат срещу собствените си
интереси.
В това изследване ще разгледаме две метафорични конструкции от по-
литическия медиен дискурс: бюджетът е храна и престъпността е човек
(враг, опонент).

3. Бюджетът е храна
Много често политиците и медиите говорят за държавния бюджет като
за храна. Такова метафорично говорене е характерно както за политиците от
управляващите партии, така и за опозиционните. При такова метафорично
говорене понятието бюджет много често се свързва с глаголи от типа на изям/
изяждам. В този случай сюжетът на политическия разказ е свързан с въпроса
кой изяде бюджета (или кой ще изяде най-много от него). Подобно метафо-
рично говорене скрито обвинява тези, които изяждат бюджета.

Кабинетът изяде двоен бюджет („Труд”, 17.02.2012 ).

ДДС термитите вече изядоха цял държавен бюджет („Сега”,
19.06.2009).
Акцизите изядоха 13-ата пенсия („Стандарт”, 08.10.2010).
Любомир Дацов: Правителството изяде около 6.5-7 милиарда лева.1
„Лиана” изяде бюджета на МВР и ДАНС („Стандарт”, 18.11.2008).
Даскалите щели да изядат бюджета („Стандарт”, 08. 10. 2007).
Кризата изяла 1 млрд. на общините („Стандарт”, 03. 11. 2010).
Борисов: Не ГЕРБ, а пенсионерите изядоха резерва („Сега”, 12. 04.
2013).
Протестите изядоха милиони от бюджета на МВР (тв7, 31.03.2013).

През последните няколко години политиците започнаха дори дебати на

тема каква точно храна е бюджетът. Представяйки пред медиите държавния
бюджет за 2010, министърът на финансите Симеон Дянков го нарече малка
постна пица. Метафората бюджетът е пица беше подета не само от остана-
лите политици, но и от медиите, и се превърна в част от говореното за държав-
ния бюджет.

Симеон Дянков: Бюджет 2010 е малка пица („Монитор”, 29.10. 2009).

1
http://19min.bg/news/8/37334.html (прегледан 09. 07. 2013)

326
 Дянков гарнира пицата с 1,8 млрд. („Стандарт”, 04.10.2012).
БСП: Ядем прощалната пица на Дянков („Стандарт”, 14.10.2012).
Петър Димитров: „Пицарията затваря!”2

Политиците използват метафоричното говорене за бюджета като храна

дори и в Народното събрание (особено когато заседанията се предават по теле-
визията). Дебатите3 по приемането на държавния бюджет за 2010 г. бяха не-
разривно свързани с въпроса каква точно храна е бюджетът. Политиците се
надпреварваха да посочват различни храни, с които да представят бюджета
пред своята публика.

Симеон Дянков: Малка постна пица.

Снежана Дукова (ГЕРБ): Баница, която не е толкова мазна.
Веселин Методиев (ДСБ): Пърленка.
Румен Овчаров (БСП): Никаква пица, абсолютен буламач.

Очевидно политиците, използващи метафори за храна, показват както

отношението си към бюджета, така и собствената си езикова оригиналност. От
една страна, с метафорите те забавляват своите аудитории, но от друга, изпра-
щат послания към колективното несъзнавано на своите избиратели. Метафора-
та бюджетът е храна отрежда следната роля на политика:
- да осигурява храната;
- да приготвя храната (пица, баница или буламач);
- да брани храната (от термити, криза, пенсионери, даскали);
- да разпределя справедливо храната.
В този смисъл на избирателя се вменява задачата да намери и да избере
този политик, който осигурява най-много храна, запазва я за хората и я разп-
ределя справедливо между тях.
Икономическите анализатори също забелязаха стремежа на политиците
да говорят за държавния бюджет с помощта на метафората за храната. Според
част от тях това метафорично говорене пречи на правилното разбиране за
функциите на бюджета. В статията си „Бюджетът като нещо за ядене”4 Георги
Ганев твърди следното: „идеята, че съществува някакво състояние на бюджета,
което позволява всички да се нахранят от него, е доста интересна. Всъщност е
много кейнсианска – влизаш в рецесия/депресия, отваряш огромен бюджетен
дефицит, хората се нахранват и всичко приключва по живо по здраво”. Такова
разбиране за бюджета е крайно манипулативно и неправилно. Според Ганев
„ако си ползвал бюджета за ядене, тогава изяденото в крайна сметка е отишло
в тоалетната, а дългът си стои и трябва да се плаща. Дали ще се плаща с реал-
ни лишения, или с унижения и загуба на чест и репутация, или и с двете, пос-
ледиците са едни и същи – стоиш беден.”

2
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=978124 (прегледан 09. 07. 2013)
3
Стенограма на Народното събрание от 09. 11. 2009.
4
http://www.cls-sofia.org/blog/?p=220 (прегледан 09. 07. 2013)

327
 3. Престъпността е човек
По отношение на престъпността за българския политически дискурс е
много характерна метафоричната конструкция престъпността е човек. При
нея явлението престъпност е представено като човек, който удря, спъва, трови,
но също така печели и инвестира пари.

Престъпността удря и богатите („Стандарт”, 20. 08. 2002).

ЦРУ: Корупцията и престъпността спъват България.5
„Ройтерс”: Корупцията и престъпността тровят България.6
Цветанов: Организираната престъпност печели в чужбина, а инвести-
ра в България („Дневник”, 04. 04. 2012).

В тази метафорична конструкция политиците са представени като опо-

ненти/ противници на престъпността. Те са в непрестанна индивидуална борба
с тях. В политическия медиен дискурс тази борба е представена като физичес-
ки сблъсък между един политик и престъпността. В тази борба политикът на-
нася удари (с юмрук) и бори престъпността.

Борисов и шефът на Европол към престъпността: Няма да успеете,

ние сме по следите ви („Дневник”, 15.10.2010).
Костов свива синия юмрук срещу престъпността („Капитал”,
13.09.1997).
Станишев обеща: Удрям престъпността!7
Цветанов пребори 262 банди („Новинар”, 09.09.2011).

Физическата борба на политика с престъпността има за цел да я побе-

ди, да я изтласка извън България, да я омаломощи или дори убие. В полити-
ческия разказ за борбата с престъпността и резултатите от нея може да бъде
открита дори сюжетна линия. Политикът, когато спечели властта, започва
борбата с нея (преди него такава борба не се е водела), политикът побеждава,
но престъпността се съживява, когато той не е на власт. В тази борба полити-
кът рискува живота си.

Цветанов: Борбата с престъпността започна след 2010 година

(„Труд”, 18.07.2012).
Цветанов: Пречупихме гръбнака на престъпността заради Шенген
(„Труд”, 16.02.2012).
Цветанов: Има съживяване на престъпни групи, те празнуваха в деня
на оставката на Борисов („Труд”, 06.03.2013).

5
http://news.bgnes.com/view/1072093 (прегледан 09. 07. 2013)
6
http://news.bgnes.com/view/1029977 (прегледан 09. 07. 2013)
7
http://www.dnes.bg/politika/2008/10/27/stanishev-obeshta-udriam-prestypnostta.59709
(прегледан 09. 07. 2013)

328
 Цветан Цветанов: ГЕРБ ще продължи борбата срещу тежката орга-
низирана престъпност („Фокус”, 16.05.2013).
Цветанов: Организираната престъпност иска да ме премахне физичес-
ки. 8

Тази метафорична конструкция също влияе върху т.нар. колективно

несъзнавано на избирателите. Тя представя задачите на политика по следния
начин:
- да се бори, удря, бие, воюва с престъпността;
- да е готов да рискува живота си в тази борба;
- да пази обществото от престъпността.
Задачата пред избирателя съответно е да избере достатъчно силен, смел
и жертвоготовен политик, който сам да влезе в борба и да победи престъп-
ността. Тези разбирания за задачите на политика и избирателя са в голяма сте-
пен манипулативни и възпрепятстващи сериозния политически разговор за
престъпността.

4. Изводи
Изводите, които се налагат по отношение на разглежданите метафорич-
ни конструкции, могат да бъдат обобщени в три групи.
Първо, за политическото говорене у нас (всъщност и навсякъде по света)
е характерна употребата на метафори. От една страна, политическите медии и
самите политици жонглират с думите, за да забавляват своята публика. Според
Норман Феърклъф медиите през последните десетилетия са избрали за своя
основна задача да забавляват аудиториите си, неглижирайки другите свои
важни задачи – да информират коректно, да предизвикват важни обществени
дискусии и т.н. Подобни промени можем да открием и в политическия дискурс
– важните обществени теми са представяни по такъв начин, че предимно да
забавляват публиката.
Второ, употребата на метафори в политическия дискурс дава възмож-
ност за манипулиране на общественото мнение с помощта на несъзнавани въз-
приятия. Метафорите неусетно препращат нашето съзнание към различни на-
ши представи и поставят абстрактните политически понятия и самите полити-
ци на моралната ни скала на доброто и лошото.
Трето, политикът в нашето съзнание се асоциира с архетипа на бащата,
(носещ храна, разпределящ я справедливо, бранещ ни от злото). В този смисъл
задачата на избирателите е да открият точно този човек и да гласуват за него.
Такова разбиране за политиката е изначално погрешно и ликвидира възмож-
ността за разумно политическо говорене.

8
http://dnes.dir.bg/news/tzvetan-tzvetanov-14263301 (прегледан 09. 07. 2013)

329
 БИБЛИОГРАФИЯ

Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София: Анубис, 2002. 368с.

Липман, Уолтър. Общественото мнение. София: Лик, 2001. 342с.
Charteris-Black, J. Politicians and Rhetoric. Palgrave Macmillan, 2005. 239с.
Fairclough, N. Media Discourse. Bloomsbury Academic, 1995. 214с.
Lakoff, G. and М. Johnson. Metaphors We Live By. The University of Chicago Press,
2003. 276с.
Lakoff, G. The Political Mind. Penguin Books, 2008. 292с.
Van Dijk, Th. Discourse and manipulation. In: Discourse&Society, 2006. Vol. 17 (2). с.
359-382.

330
 НОВАТА ЛЕКСИКА НА ВИРТУАЛНОТО
Татяна Петкова

NEW LEXIS OF THE VIRTUAL

Tatyana Petkova

Summary: The aim of the paper is to represent the specifics of the new virtual lexis
and the relations between the language and the human thinking. We also discuss on the prob-
lem of the language change because of the virtual communication (espesially in the lexis) as
well as on the problem of the language future in the global world.
Keywords: globalization, new lexis, virtual space

„Във всеки език се съдържа своеобразен възглед за света”

Вилхелм фон Хумболт

„Говори човекът. Говорим всички ние - насън и наяве. Говорим непре-

къснато. И тогава, когато не продумваме нищо, а само се вслушваме или че-
тем; и тогава когато нито слушаме, нито четем, но пък се захващаме за някаква
работа или пък се отпускаме в безделие. Ние винаги говорим. Говоренето е в
природата ни.” – пише Мартин Хайдегер (Хайдегер 1999: 215). Говоренето е
най-отличителната ни черта в сравнение с останалия биологичен (животински)
свят, който ни заобикаля и от който сме част.
Глобализацията е факт, и то неоспорим.
Глобализацията направи „говоренето” по-възможно. „Глобалното село”,
с характерното за него общностно съзнание, за което пишеше някога Маршал
Маклуън, днес е налице. Намираме неговото изразяване и идентифициране във
всевъзможните виртуално-социални мрежи, чрез и в които човекът изявява и
разказва себе си. Така посред-ством виртуалността и глобализацията се фор-
мира и налага една своеобразна нова лексика, една различна езикова игра с
нови правила – формираща една гъвкавост на съзнанието така, както и водене-
то на различен дискурс от пребиваващите в нея съвременници, на които се
налага да търсят нови думи, с които да описват личните си разкази и случва-
щото се в света като цяло.
Днес речникът, с който се опитваме да опишем и схванем света, е много
по-различен от преди - изпълнен е със смесени, хибридни форми, съкратени
изрази, символи, знаци, т. нар. емотикони, които освен че трябва да изразят
емоционалното ни състояние, понякога трябва и да доизкажат липсата ни на
езикови познания - познаването на значението на думата или нейното изпис-
ване. Нюансността на модерния ни език е дори крайна в много посоки.
От една страна, дигиталните технологии и проецираната от тях виртуал-
на реалност дават възможност на човека да е в постоянна комуникация с кого-
то пожелае в която и да било точка от света.
От друга страна, човекът, колкото и комуникационно да е обвързан и
приобщен с другите, толкова и самотно - уединен се усеща, заради липсата на

331
в повечето случаи живо плътско човешко присъствие, и наличието само на
дигитално-визуално-звуковото му говорене.
От трета страна, днес повече от всякога на човека му се налага да говори
и мисли на езици, които са различни от родния му, които би трябвало да доо-
богатяват неговия вътрешен свят. Това е констатация, която води и до много
въпроси като:
На какъв език мисли днес човекът и какъв е неговият свят?
Какво се случва днес с езиците, с тяхното съществуване, в условията на
глобализирана виртуална среда?
Заплашени ли са те – тяхната чистота, езиков строй, лексикално богатст-
во, правопис и правоговор?
Измества ли разговорният език литературния?
Ще изчезнат ли голяма част от езиците?
Каква е новата лексика на виртуалното?
Отговорите на тези въпроси бихме могли да обобщим в следните подте-
ми:

1. ОБЩУВАНЕТО ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО И ПО-

КОНКРЕТНО В ИНТЕРНЕТ БЕЗСПОРНО ПРОМЕНИ ЦЕЛИЯ НИ НА-
ЧИН НА ЖИВОТ

Да, днес човекът е глобализиран. Тази безспорно шестваща глобализа-

ция рязко увеличи регистъра на възможностите за реализация на човека, като
го освободи от редица традиционни обвързаности – с място, с непосредствена
среда, и т.н. Но същевременно произведе условия и нужда за бягство от реал-
ността, от нейните проблеми, от конфликтите в обществата и като че ли това
бягство бе направено във виртуалното. Така виртуалното се оказа нещо, от
което се нуждаем, и в същото време свят, който не е реален, но който коренно
промени поведението ни и начина на комуникация и говорене в реалните ни
пространства.
Интернет повлия изключително много и коренно промени битието на
човека, начина му на мислене и изразяване. Днес, както отбелязва английският
социолог Джон Ъри, говорим за мобилен човек (вж. Urry 2007) и живеем в
общество с „мрежова структура”, както я наричат Мануел Кастелс (вж. Кас-
телс 2004) и Ян ван Дийк (вж. Dijk 2006).

2. КАКВА Е НОВАТА ЛЕКСИКА НА ВИРТУАЛНОТО? КАКВИ СА

НОВИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ И СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ ОСОБЕНОС-
ТИ?

На промените в лексикалната система в компютърно опосредстваната

комуникация са посветени много изследвания, в които се отбелязват тенден-
циите към по-ниска степен на формалност в сравнение с писмената реч.
Присъствието както на характерни за писмения литературен език, така и
на диалектни и разговорни изрази в постингите става основание лексиката в

332
компютърно опосредстваната комуникация да бъде определяна като своеобра-
зен стилов микс между книжовния и разговорния език и да си позволим да
говорим за „компресирана” лексика.
В зависимост от обсъжданата напр. в определен коментарен блог тема,
лексиката може да бъде твърде разнообразна: термини, общонаучна лексика,
характерни за официалния стил думи и изрази, типични за разговорния език
частици, редукции, диалектни и жаргонни думи, характерните за компютърния
жаргон съкращения и пр. (Schlobinski et al. 1998: 63, Асмус 2005: 173). Тук,
като подтема би могло да бъде включено влиянието на компютърния жаргон,
на термините и специализираната лексика, разговорната и диалектна лексика,
словотворчеството и играта на думи в постингите, като се търсят и намерят
доказателства, подкрепящи или отхвърлящи тезата за близостта на коментар-
ните блогове до устността.
Компютърният жаргон привлича интереса с новостите, които навлизат в
езиците чрез него: неосемантизми, неологизми, минимизация на езика (вж.
Кирова 2001, Михайлова 2000). За разлика от чатовете и форумите, използва-
нето на компютърния жаргон в коментарните политически блогове е доста по-
ограничено, като те се срещат главно във връзка с обсъжданата тема. В пос-
тингите на български език се срещат неологизми, които са се утвърдили в ези-
ка с навлизането на информационните технологии (уебсайтове, дигитални
решения, офлайн анкета, къстомър съпорт), но също така и термини, които
не са общоизвестни и са донякъде неразбираеми в ежедневието (тинк такове-
те, шипвам модул за e-Pay, вендори за и-пей).
Дискусиите върху статии в блоговете на икономическа, политическа
или друга тема предполагат познаването и използването на лексика от кни-
жовния език, а също и общонаучна и специализирана лексика. Нейната упот-
реба и честотност се определят от степента на специализираност на коменти-
раната основна статия. Така напр. в постингите, свързани със статиите за про-
мените в климата и глобалното затопляне, откриваме общонаучна лексика и
редица термини като: дисперсия, лаг във времето, климатични модели, мини-
мум и максимум на слънчевата активност или фреон. Компетентното участие
в коментарния блог и желанието за самопредставяне изисква от блогера позна-
ване на темата, на публикуваните вече материали, владеене на общонаучната и
по-специализирана терминология, както и на жанровите особености на науч-
ния и научнопопулярен стил.
Съчетаването на тези характеристики с използването на прости изрече-
ния, елипси, средства за израз на емоциите и компенсиране на кинезиката под-
крепят схващането, че комуникацията тук се доближава до устната специали-
зирана и/ или полуофициална дискусия.
Допълнителен аргумент в тази насока дава използването на разговорна
лексика и диалектизми, което свидетелства за познаване на регистрите в езика
и за умение те да бъдат сменяни при необходимост.
В постингите на български език се използват остарели и диалектни ду-
ми, турцизми, жаргонизми и изрази от разговорния език като офайдосвам се,
кефя се, дередже, чалдисвам се, хваща дикиш, пич, плямпаш, да се поотър-

333
каш. Обикновено използването на тази лексика служи за подчертаване на не-
гативната емоционална оценка на блогера. Употребата на частици и елизии
наред с елипсите и анаколутите са особено типични за разговорната реч. Бло-
герите ги добавят умишлено в постингите си, когато се стремят да скъсят дис-
танцията, да покажат по-голяма непосредственост в общуването с останалите
или да иронизират и покажат неодобрение.
Поради метафората, върху която се градят, фразеологизмите са удобен
начин за завоалиране и по-вежливо формулиране на съобщението. В основни-
те статии, както и в постингите, откриваме много такива изрази, които се сре-
щат и в разговорната реч.
Използването на разговорна и диалектна лексика, фразеологизми, както
и характерните за устната разговорна реч частици, елизии и итерации на глас-
ни показват стремеж към създаване на по-непринудена атмосфера на общуване
в компютърно опосредстваната комуникация и доближаване на коментарните
блогове до приятелския спор и до полюса на устността. Особено интересни за
по-задълбочено изследване са игрите на думи и словотворчество, където, из-
ползвайки словообразувателните модели в съответния език, авторите създават
нови думи (наставка -tur: Prokuratur, Diktatur – нов дериват; е-доверие - (Н)е
доверие, здравеопазване - здраве(НЕ)опазване, ДС – ДПС = ДпС). Можем да
предположим, че желанието за самопредставяне е основният мотив за търсене-
то на оригинално и впечатляващо решение, реализирано чрез играта на думи и
словотворчеството.
Анализът на лексикалния състав на българския език в коментарните бло-
гове показва, че в зависимост от темата на дискусията, участниците бързо се
адаптират и умело сменят регистъра и използват съответната общонаучна и
специализирана лексика с присъщата им логичност и точност, съответстващи
на стила на научната, политическа и публична дискусия. За компенсиране на
дистанцията в компютърно опосредстваната комуникация и насищането й с
по-голяма емоционалност и образност те включват в съобщенията си разго-
ворни и диалектни думи и изрази.
Чрез играта на думи, парафразирането и цитирането на поговорки и сен-
тенции блогерите не само се самопредставят, но и дават възможност на оста-
налите да обогатят и разширят знанията си.
Човекът, живеещ в света през последните тридесет години, със сигур-
ност е по-различен от предшестващите го хора - тази разлика неминуемо ще се
увеличава за в бъдеще.
Дали виртуалността, глобализацията или съвкупността от всевъзможни
социално-културни, политико-икономико-екологични и етнико-религиозни
фактори ще принудят този човек да се опита да бъде по-разумен, да проявява
една завидна и може би липсваща днес рационалност?
Тази рационалност ще трябва да бъде изказана на какъвто и да било
език, който обаче предизвиква консенсус в обществата, а не разногласия и
какофония.
Консенсус, надраснал битийните човешки дребнавости, социалните спе-
кулации и популистките политически езикови игри.

334
 На човека от утрешния ден повече от всякога ще му се налага да довър-
шва своя локален разказ и да упражнява езикови практики над самия себе си,
за да може да е актуален и включен в глобалното море от информация и кому-
никация, а за да може да го стори, ще трябва да владее и да се възползва от
езика, който ще говори в пълното си богатство, многообразие и разнообразие.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Асмус 2005: Асмус, Нина Лингвистические особенности виртуального коммуникатив-

ного пространства. Канд. Дис. Челябинск, 2005. http://www.lib.csu.ru/texts/
diss/002689.pdf.
Кастелс 2004: Кастелс, Мануел. „Възходът на мрежовото общество”; Изд. „ЛИК”
София 2004 г.
Кирова 2001: Кирова, Людмила. „Особености на чат-разговора”. © Електронно списа-
ние LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20) http://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm
Михайлова 1999: Михайлова, Надежда. „Интернет – минимизацията на езика” - В
Български език и литература (електронна версия), 1999, № 6, © Електронно
списание LiterNet, 10.08.2000, № 8 (9).
Хайдегер 1999: Хайдегер, Мартин. „Същности”; Изд. „ГАЛ-ИКО”, София, 1999 г.
Dijk 2006: Dijk, Van, Jan. “The Network Society”; University of Twente, Netherlands,
SAGE Publications Ltd, 2006.
Schlobinski 1998: Schlobinski et al. Jens Runkehl, Peter Schlobinski, Torsten Siever.
Sprache und Kommunikation im Internet. Überblick und Analysem.
Westedeutscher Verlag, Opladen.
Urry 2007: Urry, John. “Mobilities”; Polity Press 2007, Malden MA. USA <http://books.
google.com/books?id=uVwNYJlBxvgC&pg=PP1&dq=J.+Urry&ei=3YYbS4niIp
X0ygSkv5i7CQ&hl=bg#v=onepage&q=J.%20Urry&f=false>

335
 КОНЦЕПТЪТ ПОЛИТИЧЕСКА МЕТАФОРА
В ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Силвия Флайшерович

THE CONCEPT OF POLITICAL METAPHOR

IN LINGUISTIC RESEARCH
Silvia Flaysherovich

Summary: As a whole, this article refers to the political linguistics. The focus of at-
tention is the concept of political metaphor that is a part of the language issues and concepts
related primarily to the public sphere of society or the so-called socio-political sphere of
communication. The aim is to describe the state or more precisely the main tendencies in
contemporary research of the political metaphor and the ways of its use in the media dis-
course. There are presented papers devoted to metaphor in general, and metaphor in political
communication. The comprehension of the political metaphor is illustrated in relation to
contemporary theories and methods for the analysis of discourse as a reliable interpretive
approach.
Key words: political metaphor, discourse analysis, the language of politics, political
communication, political linguistics, media discourse

Политическа метафора е понятие, придобиващо все по-голяма популяр-

ност в научните изследвания през последните няколко десетилетия. Все повече
учени се фокусират върху анализа на метафората в речите на политиците и
нейната роля в публичната комуникация. За по-ясна представа за концепта
политическа метафора в лингвистичната практика и нейните реализации в
медийния дискурс, би следвало най-напред да се обясни отношението на само-
то понятие метафора към понятийния еквивалент политическа метафора.
Началото на изучаването на метафората може да се търси още в древ-
ността и в изследванията напр. на Аристотел, който разбира метафората като
„украшение на речта”. По този начин тя е разбирана и от стилистиката, и от
лингвистиката още дълго време. Мнението на изследователите обаче посте-
пенно се променя заедно с промените, настъпващи в лингвистичните тенден-
ции. Благодарение на това се разширява схващането за метафората, поставяй-
ки я по този начин в центъра на вниманието на специалисти и от други научни
области, като на пример когнитивна лингвистика, политическа лингвистика,
етнолингвистика, психолингвистика и пр. (Паси 2003: 515, цит. по Цонева
2012a: 24).
Според учените, сред които е и Н. Арутюнова, метафората е вид семан-
тична неправилност като резултат на „нарочно” нарушаване на правилата за
смисловото съединяване на думите, което пък стимулира адресата да търси
подходящата интерпретация (Цонева 2002: 79, EJO 1995: 328).
В съвременните изследвания метафората е преди всичко обект на изуча-
ване от страна на когнитивното направление, т. нар. когнитивна лингвистика,
която е свързана пряко с езиковата картина на света. В основите на когнитив-
ната лингвистика се намира схващането за метафората като основна категория,
свързана с мисленето и дейността на човека в заобикалящия го свят. Когнити-

336
вистиката като наука се създава като опозиция на генеративната граматика на
Н. Чомски. Основните представители на тази наука са Дж. Лейкоф, М. Джон-
сън, Р. Джакендоф, Р. Лангакер. Дж. Лейкоф и М. Джонсън насочват своите
изследвания главно върху метафорите в английския език, но техните теоре-
тични и методологични подходи стават основа за всички по-нататъшни научни
изследвания, посветени на метафората. Според тях метафората е източник за
определяне на значенията на отделните понятия във всеки език, като по този
начин се организира възприемането на действителността съгласно когнитив-
ното правило за обективния субективизъм, т.е. субективната концептуализация
на обективно съществуващите елементи от действителността (EJP 1999: 170).
Метафората може още да се определи като форма на концептуализация на
нови явления от действителността с помощта на вече съществуващи явления
или това представлява един по-различен поглед върху познати същности през
призмата на други познати същности, т.е. целта на метафората е отразяване на
картината на света или промяна на вече съществуващата картина на света на
адресата, в зависимост от намеренията на субекта (Будаев, Чудинов 2008: 44).
Тук отново изпъкват прозренията на Дж. Лейкоф и М. Джонсън, които в тео-
рията за концептуалната метафора подчертават същинската роля на опита във
възприемането на реалността, който помага на човека за осмислянето на не-
познатите за него явления през призмата на тези, които вече познава (Попов
2003: 242). Поради тази причина може да се смята, че метафората отразява не
само представите за дадения обект, а и начините на мислене за него. Във връз-
ка с това би следвало да се подчертае типологията на метафората в научните
изследвания, която включва три вида метафори: онтологични, които катего-
ризират абстрактни явления посредством очертаване на техните граници в
пространството (напр. MIND IS MACHINE – Умът е машина) или с помощта
на персонификация (Inflation is eating our profits – Инфлацията изяжда наша-
та печалба); ориентационни метафори, отразяващи опозиции, в които е зас-
видетелствана пространствената ориентация на човека (напр. GOOD IS UP,
BAD IS DOWN – Доброто е горе, лошото е долу); структурни метафори, в
които чертите на едно понятие са пренесени върху друго понятие (напр.
ARGUMENT IS WAR – Спорът е война) (Лейкоф, Джонсън 2004: 9; Будаев,
Чудинов 2008: 49; Попов 2003: 247 - 249).
Източници за схващането на двамата американски учени и особено за
развитето на езиковата картина на света в когнитивните изследвания могат да
бъдат намерени още в по-ранния период на лингвистичната наука, т.е. още в
работата на В. фон Хумболт и неговата теза за съществуване на една активна,
вътрешна езикова форма, която определя духа на дадено общество и неговото
съзнание. Езикът е фактор, активно участващ във изграждането на човешката
картина на света, различна за всеки език и народ, което може да се разбира
като различни начини на възприемането на действителността от хора, говоре-
щи различни езици. За друг източник може да се посочи хипотезата за езико-
вата относителност, чиито автори са Е. Сапир и Б. Л. Уорф. Те считат, че ези-
кът детерминира процеса на познаването на света. Световъзприемането е от-
носително и зависи от езика на неговите носители (Tabakowska 2001: 176-181).

337
 Както вече бе посочено, научната разработка на Дж. Лейкоф и М. Джон-
сън става изходна точка за изследванията в други държави и научни среди, от
които съществен принос в лингвистиката имат несъмнено руските учеин, на-
чело с Н. Д. Арутюнова, А. Н. Баранов, Ю. Н. Караулов, Е. С. Кубрякова, В. А.
Маслова (Будаев, Чудинов 2008: 39). На българска почва пък за един от основ-
ните трудове в изучаването на метафората може да се посочи монографията на
И. Паси „Метафората” (Цонева 2012: 24). Към това би следвало да се добавят и
приносите на Кр. Стоянов, Г. Стайков, Хр. Станева и А. Замбова.
С навлизането на нови тенденции в научната практика и с политическите
промени в Европа и света се разширява и обсегът на метафората. Създава се
теория за политическата метафора, която възниква въз основа на взаимодейст-
вие на две научни направления в съвременното езикознание – теория за мета-
фората (т. нар. метафорология) и политическата лингвистика, което може да се
определи като резултат от развитието на изследванията в областта на полити-
ческата комуникация и промяната в схващанията за метафората, която от сти-
листичен троп постепенно става средство за организиране на ментални проце-
си и езикови картини на социалните отношения (Будаев, Чудинов 2008: 5).
Според Э. Будаев и А. Чудинов съвременната теория за политическата мета-
фора се опира на изследванията на Х. Ласуел, В. Клемперер, както и на раз-
мислите на знаменития писател Дж. Оруел. Освен това те подчертават и изк-
лючителната роля в научната критика на такива видни изследователи, като
например Р. Водак, Т. ван Дайк, А. Вежбицка, Н. Чомски и др. (Будаев, Чуди-
нов 2008: 5). Политическата лингвистика, изучаваща политическата метафора,
възниква като самостоятелна наука сравнително скоро, т.е. в края на XX век, и
въпреки че засяга различни научни области, тя вече притежава свои традиции
и научни школи. Във фокуса на вниманието на науката влиза и политическият
дискурс „като съвкупност от дискурсивни практики, които идентифицират
участниците в политическия живот или формират тематиката на политическа-
та комуникация” (Цонева 2012: 12).
Първите опити на лингвистите в рамките на зараждащата се политическа
лингвистика се насочват към изучаването на политическата комуникация в
стилистичен и риторичен аспект. Спектърът на научните интереси включва
предимно публични изяви и речеви дейности на конкретни политици, а поня-
тието метафора се разбира като едно полезно „украшение на речта”, което
умело употребено способства за постигането на значителен прагматичен
ефект. В същото време обаче в научната сфера започва да прониква възприе-
мането на метафората като начин за осмисляне на политическата действител-
ност. Появяват се първите публикации, посветени на комунистическия ново-
говор в държавите от бившия вече социалистически лагер (ср. Попов 2001:
119-124). Въз основа на това постепенно се формират признаците на тотали-
тарните дискурси (Будаев, Чудинов 2008: 21-22). Следващият период от линг-
вистичните излседвания обхваща 60. и 70. години на миналия век, когато лин-
гвистите насочват своето внимание към комуникативните пркатики на запад-
ните демократични държави. В хода на научната практика се доказва, че поня-
тието свобода е относително и дори в условията на демокрация се намират

338
признаци на езиковата манипулация. Забелязва се съществена зависимост
между езика на политиката и политическата ситуация в отделни държави.
Предмет на изучаване стават политическата лексика, теорията и практика на
политическата аргументация, политическата комуникация в исторически ас-
пект, политическите символи, политическият език (главно в предизборните
кампании, в политическите дебати) и политическите метафори. Главните
представители на тези научни интереси са предимно немски специалисти, като
на пример А. Буркхарт, В. Бергсдорф, Х. Гайслер, Г. Щраус, У. Сарчинели,
както и много други. Едни от най-ярките и най-значимите публикации на пос-
ледния (т.е. на съвременния) период от развитието на политическата лингвис-
тика се издават в края на XX и началото на XXI век, когато излизат от печат
научните трудове на У. Беноа, А. Буркхарт, Т. ван Дайк, Н. Феърклоу, Р. Во-
дак, А. Мъсолф и др. В същото време се формира и разпространява терминът
политическа лингвистика, в чийто обсег влизат анализът на дискурса и когни-
тивната методология, а фокусът на научните изследания се разширява и
включва такива аспекти, като на пример дискурс за тероризма, политическа
коректност и пр. В рамките на тези излседвания A. Чудинов и Э. Будаев избро-
яват четири основни направления – критически анализ на политическия дис-
курс, анализ на съдържанието на дискурса, реторичен анализ на политическия
дискурс и когнитивни изследвания на политическия дискурс. Трябва обаче да
се отбележи, че всички тези направления се пресичат и поради тази причина не
могат да се определят ясни граници между тях (Будаев, Чудинов 2008: 24-25).
Поради своята интердисциплинарност, критическият анализ на дискурса
може да се смята като семейство на различни критически подходи към слож-
ното отношение между езика и другите елементи на обществените процеси.
Според мнението на Н. Феърклоу и А. Душак все повече лингвисти употребя-
ват термина анализ на дискурса при определяние на анализа на речевите акто-
ве в съотношение с обществените контексти, което е в контраст с доминира-
щото в лингвистиката изучаване на отделните езикови системи извън тяхната
употреба, съсредоточаване върху единични изречения и посочване на примери
често измислени, отколкото засвидетелствани в текста. С други думи крити-
ческият анализ на дискурса изучава отношенията между категориите на мис-
лене (знания, представи, ценности и т.н) и другите елементи на обществени
процеси и системи (икономически, политически системи, институции, органи-
зации и др.) (Fairclough, Duszak 2008: 9). По този начин се стига до извода, че
критическият анализ на политическия дискурс трябва да обхваща изучаването
на начините за реализация на властта в обществото. Материал за изследвания-
та в рамките на това направление стават политическите текстове, често в ситу-
ация на риск и отразяващи референциално-ролевото неравенство на участни-
ците в дискурса. Специалистите отделят особено внимание върху социалното,
етническото неравенство, както и неравенството на половете (Будаев, Чудинов
2008: 26-27).
За да се избегне субективизмът в научните изследвания, който според Э.
Будаев и А. Чудинов се съдържа в метода за критическия анализ на дискурса,
някои лингвисти използват в своите публикации методите на корпусната линг-

339
вистка, т. нар. анализ на съдържанието на политическия дискурс (или кон-
тент-анализ на политическия дискурс). Материал за този вид анализ са корпу-
си от политически текстове, изучавани с помощта на компютърна обработка.
Основната задача на тези изследвания е определяне на връзката между общес-
твено-политическия живот и употребата на политическия език, и намиране на
закономерностите на функционирането на политическия дискурс, изразени в
статистическа форма. В рамките на това направление могат да се анализират
квантитативните характеристики на някои политически изказвания (критика,
защита); отношението между съдържанието на отделните политически речи,
отнасящи се до проблемите на обществото и личните характеристики на поли-
тиците; взаимодействието на миналите, сегашните и бъдещите събития в по-
литическия дискурс (Будаев, Чудинов 2008: 27 - 28). На това място може да се
отбележи и съвместния проект на десетина учени от различни университети,
обединени в група с общо име Pragglejaz Group, чието име е абревиатура, със-
тавена от имената на нейните членове (MIP 2007: 2). Групата основно се зани-
мава с разработване на метод за идентифициране на метафоричните думи в
дискурса. За тази цел тя създава процедура за идентификация на метафори
(Metaphor Identification Procedure – MIP), съпроводена от предложение за на-
чин на формиране на резултатите. Според специалистите от Pragglejaz Group
усложненията в изследванията върху метафората се свеждат главно до разли-
чията в избора на изследователите, т. е. коя дума или фраза е метафорична.
Често в своите анализи отделните учени не поставят критерии за определяне
на метафоричното и неметафоричното и се фокусират върху различни аспекти
на метафоричния език въз основа на техните собствени теоретични ориента-
ции и научни цели. Това води до трудности в сравняването на различни емпи-
рични изследвания, както и до усложняване на оценката за схващания за фрек-
вентността на метафорите, тяхната организация в дискурса и възможните от-
ношения между метафоричния език и метафоричното мисление. Целта на MIP
е определяне на начините за идентификация на метафорите, които могат да
бъдат използвани от различни специалисти за различни емпирични изследва-
ния. Другата цел на процедурата е да се установи коя от всичките лексикални
единици от определен фрагмент от дискурса е употребена метафорично (MIP
2007: 2).
Във връзка с това направление и с развитието на компютърната лингвис-
тика не бива да се подминават и някои европейски проекти, стартитали наско-
ро: DARIAH (Digital Research Infrastructure for the Arts and Humanities –
www.dariah.eu), FlaReNet (Fostering Language Resources Network –
www.flarenet.eu) и CLARIN (Common Language Resources and Technologies
Infrastructure – www.clarin.eu), в който вече са включени и български учени.
Целите на проектите са насочени главно към създаването на интегрирана на-
учна инфрасктруктура, която да координира, изгражда и разпространява ези-
кови ресурси и езикови технологии (Коева: 2).
Както беше споменато по-горе, освен политическата лингвистика, с изу-
чаването на политичесата метафора и метафората като цяло се занимават и
представителите на метафорологията. В процеса на развитието на научната

340
практика се формират различни направления в изучаването на метафората,
които достатъчно подробно са описани в известния сборник „Теория мета-
форы”. Сборникът включва статии и раздели от книгите на филолози, филосо-
фи и логици, сред които могат да се изброят Е. Касирер, Д. Сърл, Н. Арутюно-
ва, А. Вежбицка и др.
По думите на В. В. Петров, изключителното многобразие на подходите
към изследването на метафората могат да се сведат до два основни – семанти-
ческия и когнитивния. В първия подход, най-общо казано, механизмът и ре-
зултатът от преноса се описват посредством концепцията на значението. Ме-
тафората се разбира като езиково явление и начин за конструиране и украсява-
не на мисълта. В основите на втория подход пък лежи преди всичко знанието.
За разлика от семантическия подход, тук метафората се възприема не като
езиково, а като ментално явление, а метафоризацията - като особен вид мисле-
не. Метафоричните значения на думите отразяват концептуалните метафори,
чиито основи се намират в понятийната система на човека и същевременно
формират неговото възприятие, мислене и дейност (Будаев, Чудинов 2008: 37,
41).
В научните изследвания, отнасящи се предимно до политическата мета-
фора, се изтъкват няколко основни направления, от които водещи са ритори-
ческото (семантико-стилистичното) и когнитивното. В рамките на първото
метафората се разбира като украшение на мисълта, благодарение на което се
постига определено въздействие върху адресата. Един от първите изследовате-
ли, изучаващи политическата метафора, е М. Осборн, който забелязва наличие
на архетипни метафори в политическата реч, независимо от времето, култура-
та и географското местоположение на членовете на дискурса (Будаев, Чудинов
2008: 63). Според неговите думи може да се стигне до извода, че при изслед-
ване на политическите метафори не могат да се пренебрегват екстралингвис-
тичните фактори, тъй като в метафориката на различни държави могат да се
открият от една страна универсални или интеркултурни черти, а от друга спе-
цифични черти, присъщи само на дадената култура. Не без причина и тук чес-
то се цитират Дж. Лейкоф и М. Джонсън, според които метафоричнита струк-
тура на основните понятия са тясно свързани с ценностите на определена об-
щност (Цонева 2012: 13). Това води до мнението за съществуване на отделни
картини на света в различни общества, както и за пресичане на научните под-
ходи в изучаването на политическата метафора, както беше споменато по-горе.
С изучването на политическата метафора се занимава не само критичес-
кият анализ на дискурса, но и т. нар. схващания за дискурса в политическата
комуникация. Терминът дискурс няма строго определни граници и тясно оп-
ределена дефиниция. Често той се представя като едно сложно комуникативно
явление, което включва не само процеса на създаване на даден текст, но и ре-
дица екстралингвистични, социокултурни, психологически и много други фак-
тори, необходими за неговото разбиране (ван Дайк 1989: 112 - 113, цит. по
Цонева 2012: 19). Э. Будаев и А. Чудинов разграничават няколко разновиднос-
ти на дискруса в политическата комуникация, от които по-важните и с по ши-
роко значение са националния политически дискурс, институционал-

341
ния/медийния политически дискурс. Политическият дискурс включва всички
компоненти, познати на субекта и адресата, които могат да оказват вляние
върху възприемането на текста – главно политически възгледи и задачи на
автора при създаване на текста, политическата ситуация, в която той е създа-
ван, репутацията на изданието, в което той е публикуван и т.н. (Чудинов 2005:
54, цит. по Цонева 2012: 10). Медийният диркурс пък включва текстове, съз-
дадени от самите политици в рамките на тяхната политическа дейност, напр.
изказванията на депутатите в парламента, в дебати, изборни кампании и др.),
както и медийни текстове, създавани главно от журналисти (Будаев, Чудинов
2008: 90), предавани с помощта на средствата за масови комуникации, т.е. ра-
диото, телевизията, пресата. Медиите са вид огледало на процесите и явления-
та в обществения живот и като участник в политическата комуникация те
превръщат обществото в свидетел на политеските събития (вж. Попов 2004:
150-158). Те изграждат образи и формират общественото мнение, затова при
изследването на политическия и медийния дискурс често се говори за манипу-
лация на съзнанието. Именно в тези видове дискурс се реализира когнитивната
функция на метафората, която подпомага за формиране на определена картина
на света в съзнанието на адресатите или заменя една картина с друга, нужна на
самия субект (Цонева 2012: 37-39). Към другите функции на метафората могат
да се изброят функция за въздействие и за митологизиране, които също могат
да послужат за манипулация на обществото (Цонева 2012: 42; Попов 2003).
Като заключение може да се каже, че написаното досега потвърждава не
само продължаващото развитие на научните изследвания върху политическата
метафора, но и факта за съществуващите взаимодействия и пресичане на на-
учните направления, които в центъра на внимание си поставят именно полити-
ческата метафора. Тъй като метафората се смята за явление, което може да се
използва и изследва единствено в даден контекст и във връзка с начините на
общественото възприемане на действителността, с изучаването на политичес-
ката метафора се занимават представители на различни научни области и нап-
равления, например езиковеди, философи, психолози, етнолози, психолинг-
висти, етнолингвисти и мн. др. Въпреки бурната еволюция в съвременните
подходи за изследване на метафората , за приоритетна се приема теорията за
концептуалната метафора на Дж. Лейкоф и М. Джонсън. Освен това обаче,
като основни направления остават риторическото (или семантико-
стилистичното) и когнитивното. Според Э. Будаев и А. Чудинов научните ин-
тереси на специалистите могат да се обединят в три главни групи – Североа-
мериканска, която се характеризира с риторическите начини за изследване,
използва методите на критическия анализ на дискурса, насочва вниманието си
към метафорите в институционалния политически дискурс и с натиска на тек-
стове влияе върху определени политически лидери; Източноевропейска (пост-
съветска) група, която съчетава риторическите и когнитивните подходи на
изследване на метафората и рядко употребява методите на критическия анализ
на дискруса. В центъра на вниманието си тя поставя медийния политически
дискурс и съпоставителните изследвания върху политическите дискурси на
определени държави; и Централноевропейска и Източноевропейската група,

342
която се средоточава глвано върху когнитивния подход на изследване, не из-
бягва критическия анализ на дискурса и във фокуса на нейното внимание се
намира медийния политически дискурс (Будаев, Чудинов 2008: 167-168).
За дискурса най-общо може да се каже, че зависи от познанията на учас-
тниците на дискурса и от това до каква степен те (участниците) могат да ги
използват в дадена ситуация. Дискурсът е исторически, обществено и култур-
но обусловен, подлежи на вляние в конкретна комуникативна ситуация и в
контекста, в който се реализира. Тези условия имат огромно социално значе-
ние в случай на комуникиране посредсвтом медиите.
Във времето на интезивното развитие на информационните технологии и
средствата за масови комуникации, медиите стават един от най-важните еле-
менти на човешкия живот, тъй като са основен източник на информация. Тях-
ната цел е да представят света, да описват явления от обществения живот, да
ги йерархизират и да подсказват тяхната интерпретация. Медиите се неотде-
лима част от публичната комуникация, включително и политическата комуни-
кация. Те се отнасят към т.нар. публична сфера на обществото или с други
думи към обществено-политическата сфера на общуване. Към тази сфера спа-
дат дискурсът с неговите разновидности, както и политическата метафора.
Целите на анализа на медийния дискурс се свеждат предимно до откри-
ване и описване на характера на медийните дискурси, както и до изучаване на
средствата за въздействие върху адресатите; до набелязване на начините за
изразяване на различните обществени групи във връзка с техните политически,
икономически и обществени интереси; до анализиране на способите за упраж-
няване на власт в дискурса и посочване на средствата за изразяване на собст-
вена позиция в обществената йерархия, а в по-общ план и обособяване на ме-
тодите за внушаване и подходите за възпитаване в духа на определени ценнос-
ти при интерпретирането на определени понятия и явления (Lisowska-
Magdziarz 2006: 3).
Състоянието на съвременните изследвания върху политическата мета-
фора, както и върху политическия и медийния дискурс показва, че теориите и
методите за анализа на дискурса са надежден интерпретативен подход. Изуча-
ваните концепти са незаменим източник за разбирането на националния, об-
ществения и личностния манталитет, както и индикатор за начините на възп-
риемане на околния свят от носителите на даден език, а също и за техните сте-
реотипни представи и съзнание.

343
 БИБЛИОГРАФИЯ

Коева Св. Езикови ресурси и компютърни програми с приложение в лингвистичните

изследвания. [прегледан 30.04.2013] http://dcl.bas.bg/PDF/LanguageResources.pdf.
Попов Д. Стилистика. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски“, 2001.
Попов Д. Когнитивните метафори – митологизатори в медийния дискурс. – В: Власт-
та на медиите. Студии и статии. Шумен: Унив. изд. Епископ Константин
Преславски, 2003, с. 241 - 250.
Попов Д. Когнитивната метафора – огледало на познанието в интеркултурната кому-
никация. – В: Европейска интеграция и интеркултурна комуникация. София:
Унив. изд. СУ “Св. Климент Охридски”, ФЖМК, 2004, с. 150 - 158.
Стоянов Кр. Обществени промени (1989 - 1996) и вестникарският език. Международ-
но социолингвистическо дружество. София, 1999.
Стоянов Кр. Вестникарският език като стратегия на убеждаващото публично говоре-
не. – В: Езикът на медиите. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”, 1999.
Цонева Л. Езиковата игра в съвременната публицистика. Велико Търново: Фабер,
2002.
Цонева Л. Българската политическа метафора. Велико Търново: Ивис, 2012.
Будаев Э. В., Чудинов А. П. Метафора в политической коммуникации. Москва:
Флинта, 2008.
Лакофф Дж., Джонсон М. Метафоры, которыми мы живем, перевод А. Н. Баранова,
А. В. Морозовой, Москва: Едиториал УРСС, 2004.
Метафора в языке и тексте. Отв. ред. В. Н. Телия, Москва: НАУКА, 1988.
Теория метафоры. Вступ. ст. и сост. Н. Д. Арутюновой, Москва: ПРОГРЕСС, 1990.
Encyklopedia Językoznawstwa Ogólnego (EJO). Pod red. K. Polańskiego, Wrocław –
Warszawa – Kraków: Ossolineum, 1995. ISBN 83-04-04680-6.
Encyklopedia Językoznawstwa Polskiego. Pod red. S. Urbańczyka i M. Kucały, Wrocław –
Warszawa – Kraków: Ossolineum, 1999.Fairclough N., Duszak A. Krytyczna
analiza dyskursu. Interdyscyplinarne podejście do komunikacji społecznej. Kraków:
Universitas, 2008.
Lisowska-Magdziarz M. Analiza tekstu w dyskursie medialnym. Kraków: Universitas,
2006.
Pragglejaz Group. MIP: A Method for Identifying Metaphorically Used Words in Dis-
course . – In: Metaphor and Symbol, 22(1), 1-39. Lawrence Erlbaum Associates Inc.,
2007. [прегледан 11.03.2013]
http://academia.edu/235704/MIP_A_method_for_identifying_metaphorically_used
_words_in_discourse.
Tabakowska E. Kognitywne podstawy języka i językoznawstwa. Kraków: Universitas,
2001.

344
 ПЕРЧЕКЛИЙСКИ, Л. АХТАРОВИЯТ ЦАРСТВЕНИК ОТ 1844 Г.
(ТЕКСТ И ИЗСЛЕДВАНЕ). СОФИЯ: БОЛИД-ИНС, 2013, 184 С.
Любка Ненова

PERCHEKLIYSKI, L. AHTAROVIAT TSARSTVENIK ОТ 1844 G.

(TEXT I IZSLEDVANE). SOFIA: BOLD-INS, 2013, 183 S.
Lyubka Nenova

Summary: The book “The Ahtar Tsarstvenik from 1844” presents the text of an in-
teresting copy of Slavo-Bulgarian History, written by St. Paisiy of Hilandar, and a linguistic
analysis of the text. The manuscript is written by two copists, one of them is Ahtar himself.
After a well-motivated text critical comparison of the Ahtar Tsarstvenik with other witnesses
of Paisiy’s work, the author of the study, Assoc. Prof. PhD L. Perchekliyski, carefully places
the studied copy among other copies of Paisiy`s History, building a stemma of the manu-
script tradition. The linguistic analysis includes all the important characteristics of the copy,
giving the reader exhaustive knowledge of the object.
Key words: St. Paisiy of Hilandar, Slavo-Bulgarian History, Ahtar Tsarstvenik, Bul-
garian literature, Bulgarian language

Монографичният труд на Лъчезар Перчеклийски „Ахтаровият царстве-

ник от 1844 г. (Текст и изследване)” с обем 183 с., излязъл от печат в началото
на 2013 г., представлява част от работата по мащабния научен проект „Четвърт
хилядолетие История славянобългарска”1.
Обект на изследване в книгата е Ахтаровият царственик, по-известен в
науката като Ахтарова преправка от 1844 г. Ръкописът всъщност е преправ-
ка, защото съдържа в себе си както препис на История славянобългарска (нап-
равен въз основа на Еленския препис от 1784 г.), така и извадки от Спиридо-
новата История и „Стематографията” на Христофор Жефарович. Тези извадки
са както текстови, така и изобразителни – „рисунки” на светци и князе, гербо-
ви изображения.
Основните цели и задачи, които авторът на изследването си поставя, са
да направи описание на ръкописа, да представи неговата генеалогия, като се
проследи актуалността на направената от Б. Ангелов и Ил. Тодоров класифи-
кация на преправките, да се посочи мястото на Ахтаровия царственик сред
останалите преписи и преправки на Паисиевата История, както и да се издаде
текстът му.
Трудът започва със Списък на съкращенията в изследването (6–11 с.).
Списъците са два – на преписите и на преправките. Във втория списък, този на
преправките, авторът използва като основен термина Царственик със синони-
мите му – сглоба, преработка. Смятам, че тук (8 и 9 с.) авторът е трябвало да
прецизира понятието препис. Принципно всеки ръкописен текст, направен въз
основа на друг, е негов препис, но в случая с Паисиевия текст следва да се

1
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на об-
разованието, младежта и науката под № ВУ-ОХН 306/07, с ръководител проф. д-р
Даринка Караджова.

345
направи разграничение между препис и преправка, защото така се постига яс-
нота за съдържанието и структурата на съответния текст.
Същинското изследване се състои от два големи дяла, озаглавени, както
следва:
І. Ахтаровият царственик. Изследване.
ІІ. Ахтаровият царственик. Текст.
Първият дял на монографията – Ахтаровият царственик. Изследване, се
състои от три части.
Първа част, наречена „Описание на Ахтаровият царственик” (18–24 с.),
представя палеографско и кодикологично описание на писмения паметник,
съобразено с основните принципи за поднасяне на такива данни. Частта съ-
държа базисна информация за паметника – брой листове (122 л.), състоянието
на преписа, украса, преписвачи, приписки, съдържание.
Втората част, озаглавена „Мястото на Ахтаровия царственик сред пре-
писите от групата на Рилската сглоба” (25–57 с.), по същността си представя
генеалогията на Ахтаровия царственик. Основавайки се на класификацията,
направена от Б. Ангелов и Ил. Тодоров2 за разклоненията на Рилската преп-
равка от 1825 г., Л. Перчеклийски установява, че Ахтаровият царственик е
„вторична компилация” на Паисиевия текст, направена въз основа на Григо-
ровичевата преправка и Славейков А препис. До този извод авторът стига,
като съпоставя текстологично и езиково четири преправки с Ахтаровия царс-
твеник. Тава са Рилската преправка от 1825 г, която се смята за извор на
всички останали преправки, Поп-Йоановата преправка от 1830 г., Староза-
горската преправка от 1837 г. и Григоровичевата преправка от 1839 г. Л.
Перчеклийски извежда уникалността на Преправката в няколко точки:
1) Предговорът на Ахтаровия царственик е определен като „компила-
ция” от Увода на Историята на отец Спиридон и Второто Паисиево предис-
ловие (27 с.).
2) Царственикът е с „осъвременен, предимно народен език”, с множес-
тво църковнославянизми, русизми, гърцизми и турцизми (31 с.).
3) В историческото повествование на Ахтаровия царственик са налице
12 елемента, които липсват както в текста на Рилската преправка, така и в
останалите разглеждани преправки (35 с.).
4) Ахтаровият царственик е „непълен” (41 с.). Липсват последните де-
вет3 части в сравнение със съдържанието на Рилската преправка.
5) Съдържа „илюстрации на символи с патриотично значение” (41 с.).

2
В класификацията на двамата автори няма никакви данни за Ахтаровата преправка
от 1844 г.
3
Деветте части са: 1) Накратко за русите, 2) За българските патриарси, 3) Списък с
имената на българските светци, 4) За сръбските крале, 5) За сръбските светци, 6) За
българското знаме, 7) Списък с имената на българските крале и царе, 8) Списък с име-
ната на турските султани и 9 ) Българската земя І на четири части разделена (Перчек-
лийски 2013: 41).

346
 Нужно е да се изтъкне, че авторът разглежда и доколко двамата препис-
вачи се придържат към текстовете, които им служат за основа. От направените
наблюдения Л. Перчеклийски стига до заключението, че при втория преписвач
(Стоян Ахтар) се забелязва по-тясна зависимост от протографите.
Тази част от книгата завършва с „Генеалогично дърво на преправките с
осъвременен език“, произлизащи от Рилската преправка. В представената
генеалогия са посочени и имената на възстановените според аргументите в
изследването четири преправки – Фотиновски царственик, Славейково-
Драганова компилация, Свищовски царственик и Неизвестен търновски
царственик – всички те неизвестни днес, но допринесли за появата на Ахта-
ровия царственик. Всъщност авторът обяснява появата на преправката като
„вторична търновска компилация“, направена от П. Р. Славейков и Хр. Драга-
нов, в два екземпляра. Славейковият ръкопис изгаря, а Драгановият е даден за
редакция и отпечатване на Христаки- Павловичевия „Царственик“. Двамата –
Славейков и Драганов, съчетават частите на Първия търновски препис на
„История славянобългарска“ (по Еленския препис) и Фотиновската преп-
равка, близка до Григоровичевата.
В третата част на първия дял от монографичния труд, озаглавен „Гра-
фично-езикова характеристика на Ахтаровия царственик“ (58–78 с.), авторът
подробно анализира почерците на двамата преписвачи – Кънчо Стоянович
Бакал и Стоян Пенев Ахтар. Анализът обхваща правопис, писмо, употреба на
надредни знаци, ударения, придихания, пунктуационни знаци. По-нататък се
обръща внимание на фонетиката, именната, местоименната и глаголната сис-
тема, както и на лексиката на паметника. От направения езиков анализ Л. Пер-
чеклийски стига до обобщението, че във фонетично и графично отношение
„езикът на преписвачите е близък“ (78 с.).

Вторият дял на монографията – Ахтаровият царственик. Текст (82–155

с.), представлява дипломатическо наборно издание на текста, предшествано от
едиционните принципи (80–81 с.), които авторът на изследването е приел.
Следват Кратък речник на непознатите архаични и заети форми (156–158 с.),
Списък на илюстрациите в Ахтаровия царственик (159–160 с.), Библиография
и Приложение. Библиографията съдържа 55 библиографски единици (161–166
с), а Приложението съдържа 15 кадъра от Ахтаровата преправка, в това
число бележка, съпътстваща ръкописа, и титулната корица на паметника (167–
183 с.).

Книгата на Л. Перчеклийски е важна за паисиезнанието, защото в нея не

само се публикува тази уникална преправка на Паисиевия текст с интересни
езикови и лексикални особености, но се посочва мястото й сред останалите
близки до нея преписи и преправка. Разкрива се също съществуването на неза-
пазени до днес междинни преправки-преписи на История славянобългарска,
което е от голямо значение за цялостното проучване и рецепция на това клю-
чово за българското национално и културно самоопределяне произведение.

347
ЛИНГВИСТИКАТА: ИСТОРИЯ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ПЕРСПЕКТИВИ
СБОРНИК В ЧЕСТ НА 80-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФ- СЛАВЧО ПЕТКОВ

Съставители:
Биляна Тодорова, Лъчезар Перчеклийски

Рецензенти:
Проф. д-р Иван Кочев
Чл.-кор. д.ф.н. Мария Попова

Формат: 70/100/16; 21,75 коли

Тираж: 100

Пореден № 20 от Издателския план за 2013 г.

ISBN: 978-954-680-908-7

Университетско издателство „Неофит Рилски”,

Благоевград, 2013