Sulfur- сяра

1. История на сярата
Сярата е позната на човечеството от древността. Затова е допринесло съществуването на
находища от самородна сяра, както и разнообразното приложение на това вещество. С нея се
свързва библейската история за гибелта на Содом и Гомор. Омир споменава за нейните
димообразуващи свойства 800 г. пр. н. е. През 670г. защитниците на Константинопол запазили
арабския флот с помощта на прочутия "гръцки огън" (смес от селитра, въглен и сяра). Аналогичен по
състав е и черния барут, направил революция във военното дело през ХІІІв.. Наименованието й
произлиза от санскритската дума "сира", която означава светложълт и очевидно е свързано с нейния
цвят. Представката тио, която отбелязва присъствието на сяра в редица съединения, е от гръцката
дума "тейон", която означава небесен, божествен и съответства на мистическите представи на
древните народи за това вещество.

От санскритски сиро - жълто, сулвере - спя или убивам.

От старогръцки тейон (сяра) - божествен, димящ, миришещ. Одисей познавал и използвал сярата.
След завръщането си от Троянската война, той заварил жена си Пенелопа, заобиколена от много
кандидати за ръката й. Избил ги и след отстраняване на труповете им, запалил сяра, за да
обеззарази къщата и двора...
ПлинийСтари, живял през първи век от н.е., автор на "Естествена история", загинал при изследване
на вулкана Везувий. Виновници за смъртта му са серните пари, серният диоксид (SO2) и
сероводородът (H2S), които се съдържат в газовете на изригналия вулкан.

2. Строеж, агрегатно състояние и физични свойства

Латинско наименование Sulfur. Химически знак S. Сярата е химически елемент с атомен
номер 16. Тя е широко разпространен елемент без вкус и миризма, многовалентен неметал
( проявява втора, четвърта и шеста валентност). В естествена форма сярата представлява
жълти кристали в твърдо състояние. В природата тя се намира в чист вид или под формата
на сулфидни и сулфатни минерали. Тя е елемент, съществен за живота и участва в
молекулите на две аминокиселини. Стопанската ѝ употреба е придимно в торове, но е широко
използвана в барути, кибрит, инсектициди и фунгициди. Аморфна сяра може да се получи чрез
бързо охлаждане на разтопена сяра. При нагряването му при температура около 140 градуса в
присъствие на сяра атомите й се присъединяват към нишковидните молекули на каучука и като че
ли "съшиват" тези молекули помежду им. Каучукът се превръща в гума. При нагряване се изменят
цветът и агрегатното състояние на сярата: 120°C — лимоненожълта стопилка; 160°C —
кехлибарено жълта стопилка; вишневочервена стопилка; тъмнокафява стопилка; 200°C —
гъста смола; 400°C — лесноподвижна течност. Сярата започва да кипи при температура от
444,6°C.
Среща се в свободно състояние (самородна сяра) и под форма на съединения - сулфати и сулфиди.
Прости вещества - ромбична, моноклинна
Разтваря се добре в серовъглерод CS2 и органични разтворители. Не се разтваря във вода. В
твърдо състояние сярата обикновено съществува под формата на затворени коронообразни S 8
молекули. Освен тази, сярата има много алотропни форми. Отстраняване на един атом от пръстена
дава S7, която е отговорна за характерния жълт цвят на сярата. Правени са и други пръстени като
S12 и S18.Сяра може да се получи и при непълно изгаряне на сероводород

3. Химични свойства.
Взаимодейства с почти всички химични елементи, с изключение на благородните метали, инертните
газове и йода, но активността й към металите е значително по-голяма, отколкото към неметалите.
а) с активните метали при стриване дава съответните сулфиди (М2S, MS - напр. Na2S, CaS).
б) в нажежени серни пари медта изгаря до меден сулфид:

Cu + S → CuS
в) живакът реагира при стайна температура → черна утайка:

Hg + S → HgS - важна реакция за премахване на разпилян в помещения елементен

живак!
г) желязото реагира при умерено загряване до черен сулфид:

Fe + S t→ FeS
С изключение на сулфидите на елементите от IA и IIA група и амониевият сулфид (NH4)2S, всички
останали сулфиди са много малко разтворими съединения, като сред тях са едни от най-
неразтворимите утайки изобщо - HgS, Ag2S и др. Те не се разтварят дори в киселини, освен ако
киселината притежава и окислително действие - азотна киселина или “царска вода”:
ОКСИДИ
Най-стабилни и практически най-важни са серният диоксид и серният триоксид.
СЕРЕН ДИОКСИД
1.Получаване:
а) директно при изгаряне на сяра от въздух:
S + O2 t→ SO2
б) при изгаряне на сулфиди - т.нар. “пържене” на сулфиди:
2PbS + 3O2 t→ 2PbO + 2SO2
Особено важен е процеса на “пържене” на железния сулфид FeS2 - пирит, който стои в основата на
първия етап от производството на сярна киселина:

в) при окисляване на метали с концентрирана сярна киселина:

Cu + 2H2SO4 → CuSO4 + SO2 + 2H2O
Реакцията се извършва в два етапа:
I етап - окислително редукционен процес:
Cu + H2SO4 → CuO + H2O + SO2
II етап - обменна реакция:
CuO + H2SO4 → CuSO4 + H2O

2. Свойства на серния диоксид.

SO2 е безцветен газ с остра задушлива миризма. Разтваря се добре във вода и взаимодейства с
нея - получава се сериста киселина H2SO3, която е нетрайна двуосновна киселина (аналогично на
въглеродната Н2СО3):
SO2 + H2O H2SO3
Серистата киселина, както всички двуосновни киселини се дисоциира на две степени:
−
I степен: H2SO3 + H2O H3O+ + HSO3
− −
II степен: HSO3 + H2O H3O+ + SO3 2
Като киселина, серистата киселина се неутрализира с основи и солите й се наричат сулфити
(хидрогенсулфити и нормални сулфити).
Серният диоксид е типичен киселинен оксид и като такъв реагира:
 с основни оксиди;
 с основи.
Серният диоксид се окислява от кислорода до серен триоксид:
SO2 + O2 SO3
Серният диоксид е важен междинен продукт при производството на сярна киселина. Освен това се
използва като избелител и консервант в хранителната промишленост и винарството (за
стабилизиране на белите вина).
СЕРЕН ТРИОКСИД
Той е важен междинен продукт при производството на сярна киселина. Киселинен оксид, силно
хигроскопичен, анхидрид е на сярната киселина:
SO3 + H2O → H2SO4
Взаимодейства с основни оксиди и с основи. Например:
SO3 + CaO → CaSO4
SO3 + 2NaOH → Na2SO4 + H2O
СЯРНА КИСЕЛИНА

3. Свойства на сярната киселина.

Свойствата на разредената сярна киселина и на концентрираната сярна киселина в известна степен
се различават. Независимо от концентрацията си сярната киселина е силна двуосновна киселина:
−
H2SO4 + H2O H3O+ + HSO4
− + 2−
HSO4 + H2O H3O + SO4
Образува два вида соли - кисели или хидрогенсулфати (напр. калиев хидрогенсулфат KHSO4) и
нормални соли - сулфати (напр. калиев сулфат K2SO4). Тъй като дисоцоацията по втората степен е
значителна, сярната киселина дава предимно нормални соли - сулфати.
Разредената сярна киселина реагира с:
 активни метали - с отделяне на водород;
 основни оксиди;
  основи (неутрализация);
Концентрираната сярна киселина е силно хигроскопична! и поради това е опасна при работа.
Освен типичните свойства на киселина (аналогично на разредената) тя има и окислителни свойства
- вж. по-горе реакцията с мед.
Важна качествена реакция за сулфатните йони е реакцията с разтвор на ВаCl2:
−
Ba2+ + SO42 → BaSO4↓ (бяла утайка)

4. Приложение.
Сярната киселина има разнообразни приложения - за торове, получаване на други киселини,
рафиниране на нефт, производство на багрила, акумулатори и др.
СEРОВОДОРОД
Сероводородът е най-важният хидрид на сярата.
1. Получаване.
а) промишлено - пряк синтез от сяра и водород Н2 + S → H2S ;
б) лабораторно:
FeS + 2HCl → H2S↑ + FeCl2
Сероводородът се среща във вулканичните газове и в някои термални води. Има остра неприятна
миризма (на развалени яйца) и е отровен.

2. Химични свойства.
Във вода сероводородът се разтваря добре. Водните му разтвори имат качества на слаба
двуосновна киселина, която дава два вида соли - кисели или хидрогенсулфиди и нормални или
сулфиди:
−
H2S + H2O H3O+ + HS
− + 2−
HS + H2O H3O + S
2−
Сулфидният йон S е много силен редуктор. Дори от атмосферния кислород из водните му
разтвори се отделя сяра:
2H2S + O2 → 2S↓ + 2H2O
Както бе казано по-горе, сулфидите на почти всички елементи са много малко разтворими
съединения. При пропускане на H2S(газ) или дори от водни разтвори на H2S, всички разтворими и
неразтворими съединения на елементите (с изключение на тези от IA и IIA група и на амониевия
йон) се превръщат в цветни утайки от сулфиди.

4.Употреба и разпространение
В МЕДИЦИНАТА
• влиза в състава на някои мехлеми за лекуване на кожни заболявания
В ПРОМИШЛЕНОСТТА
• кибрит, като фунгицид и инсектицид
• Най-важната й употреба е при вулканизацията на каучука (смесване на каучук със сяра и
нагряване при определена температура). Едва след този процес каучукът се превръща в гума
и придобива своите ценни качества. Каучук с по-високо съдържание на сяра се нарича ебонит
и има ценни качества като изолатор
В БИОЛОГИЯТА
• Тя е един от важните в биологично отношение. Значително е приложението й в целулозно-
хартиената промишленост,
• Този елемент влиза в процесите на биосинтез на хлорофил, аминокиселини и др. оказващ
директно влияние върху метаболизма на растенията. Много слабо подвижен в растението.
В ХИМИЯТА
• синтез на багрила
• Около 50% от произведената сяра се употребява за получаване на сярна киселина.