Романтиката, любовта и самотата в миналото, днес и утре

Романтиката, любовта и самотата са свързани. Романтиката идва от чувствата, от любовта. Тя

не е само рози и свещи, тя е човекът до теб да е загрижен и да може да ти покаже любовта си
не само чрез материалното. Любовта пък е нещото, което поддържа романтиката и емоцията.
Хората сме социални същества и имаме нужда да говорим с хора, да общуваме. Понякога
изпадаме в период, когато не ни се говори с никого и се усамотяваме или просто не успяваме
да се впишем и другите ни изолират и ние се чувстваме самотни. Във всеки случай ако
сравняваме любовта, романтиката и самотата с миналото и сега ще открием големи разлики -
някои за добро, други не толкова. За романтичния човек, любовта е най- ценното и в същото
време недостижимо нещо. Романтичния герой е известен с несполучливостта в любовта. Той
иска да я открие, но винаги се случва нещо, което да попречи това да се случи. Романтичния
герой е пътуващ, имащ желание да опознае света извън границите на познатото и
обикновеното.

По време на Романтизма любовта и самотата вървят ръка за ръка. Той е воден от своите
емоции и чувства. Пример е Дон Жуан, той открива любовта си рано и я преследва, обаче
винаги има нещо, което му пречи. Евгени Онегин пък е напълно отчаян от любовния си живот и
смята, че никога няма да срещне любовта. но Това се случва, той я среща, обаче нещата не
потръгват. В крайна сметка всички остават самотни- характерна черта на романтичния герой.
Романтизма е една епоха, в която се е зародила романтиката. В предишни епохи любовта
отсъства, разума стой пред емоциите и любовта не е приоритет. Докато през Романтизма тя
става водеща сила и най- ценното нещо. Макар и несполучлива в повечето случай, аз свързвам
любовта през Романтизма с нещо чисто и искрено. Без излишни недомлъвки и неразбирания.

В днешни дни любовта се е променила много. Тя се приема като нещо изтъркано,

старомодно, маловажно. Романтиката вече я няма. Хората не избират половинката си по това
какво носи в себе и каква е всъщност, а по това дали има маркови дрехи и най- новия телефон.
Хората избират човека до себе си, не заради това какво крие той вътре, а заради материалното
и лични изгоди. В 21век всички робуват на бляскавостта и външността на ситуацията. Всичко се
случва онлайн, няма срещи, няма романтика, няма я тръпката. Хората, които са себе си и не се
опитват да бъдат като всички останали и да се впишат, по- трудно намират любовта, защото
всички са свикнали на еднаквото до такава степен, че вече различното е странно, че дори
грозно. Повечето момичета искат да им се случи неща както на баба и дядо - тя е от единия
край на държавата, той от другия. Срещат се на лагер и грабват вниманието си . Лятото минава,
тръгват си и си мислят, че няма да се видят никога повече, но съдбата ги среща отново.
Започват разговори, писма. Не се виждат няколко години заради казармата и въпреки това
любовта им остава все така силна, женят се и се обичат и до ден днешен. Това е, което липсва
на 21 век- романтика и истинска любов.

В днешни дни самотата е често срещана- много хора се чувстват сами, дори и да са
заобиколени около стотици хора. Много хора не искат да се обвързват и проста да седят сами
със себе си и да се отдадат на любимите си хобита. Когато хората се приберат по домовете си
и суматохата по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в гаражите, а прозорците угаснат,
самотата се промъква в душите ни и започва да буди съмнения. В днешни дни свикнахме да
сме постоянно с някой- дали навън или по телефона. Да общуваме с някой постоянно. Вече не
можем да си представим света без ток, интернет. Не можем да си представим как са живели
хората преди. Прибираш се вкъщи, сам си, няма телефони, няма интернет, няма телевизори. И
какво правиш? Въпреки липсата на тези устройства баба ми разказва колко по-пълноценен
живот са водили и колко по- щастливи са били. Със сигурност не са били самотни макар
липсата на тези устройства. В днешни дни ние сме зависими от технологии до такава степен, че
не забелязваме важни за нас хора и случки, които биха променили живата ни.

Бих искала утре да се върне любовта от времето на баба и дядо. Истинската, чиста, без
парични изгоди и егоизъм любов. Истинска романтика- писма, загриженост, показване на
чувствата не само чрез подаръци. Хората да не се чувстват сами или дори и да са, да отделят
това време за себе си и за усъвършенстването си. Момчетата да се борят за момичетата си, а
не да си отказват веднага. Да се борят за собственото си щастие. Това би било добре за всички.
Бихме били щастливи заедно.

Ако сравняваме Романтизма с 21 век бих казала, че ние деградираме. Ставаме зависими от
технологии и хора, ставаме клонинги. Човекът на Романтизма е един пътуващ, искащ да
опознае света, различен, тайнствен, изключителен човек. Той притежава особености,
поставящи го над обикновените хора, той мисли различно и не се срамува от това. За
Романтизма любовта и самотата не се разглеждат като нещо гадно, а като нещо нормално и
свързано. Да обичаш и да си самотен. Напълно противоположни неща. В днешни дни любовта
е един вид невъзможна, но и ненужна. Докато през Романтизма хората са я търсили, искали са
я, но безрезултатно. Епохата на Романтизма е епоха, която се противопоставя на наложения
ред и търси щастието, макар и неуспешно. От това имаме нужда утре, да се борим за щастието
си, само че би било по- хубаво ако е успешно.