Ако успеем да погледнем една водна капка с увеличение

1 000 000 000 (един милиард) пъти бихме видели нещо подобно
на долната картинка (фиг.1).

фиг.1

Бихме видели че водата в капката е направена от маки частици.

Тези частици наричаме молекули. Виждаме, че всяка водна
молекула е направена от три по-малки частици, една черна и две
бели. Тези по-малки частици наричаме атоми. В природата, в
естествен вид, съществуват 92 вида атоми. Различните атоми
свързани заедно, а дори и едни и същи атоми подредени по
различен начин, изграждат различни молекули.
Въздухът, водата, живите организми и почти всичко останало на
Земята е направено от молекули.
В 5 клас познаваме три агрегатни състояния на веществата:
твърдо течно и газообразно. Когато водата е в някое от тези три
състояния я наричаме съответно лед (фиг.2), течна вода (фиг.1) и
водна пара (фиг. 3).
Виждаме, че и в трите случая водата е направена от едни и същи
молекули, но са подредени по различен начин.
 фиг.2

В твърдо състояние (фиг.2) ясно разпознаваме организирана

подредба между молекулите на водата. В Течно състояние (фиг.
1) молекулите на водата са напълно хаотично разположени
помежду си и са плътно пилепнали една към друга.

фиг.3

Когато водата е в газообразно състояние (фиг.3), пара,

молекулите ѝ са напълно хаотични, както при течностите, но
разстоянията по между им са огромни.

Знаем, че преход между агрегатните състояния можем да

извършим като покачим или понижим температурата. Когато
загреем леда, например, той се втечнява, а загреем ли водата
твърде много, ще се изпари. На фиг. 4 виждаме откъсване на
водни молекули от повърхността на водата. Така изглежда
изпарението на молекулярно ниво. При понижаване на
температурата пък става обратното, течната вода може да
замръзне.

фиг.4

Ако погледнем нашата водна капка, когато температурата ѝ е 10

и 20 градуса единствената разлика, която ще забележим е, че
молекулите в по-топлата вода се движат по-бързо от молекулите
по-студената вода. Температурата е мярка за хаотичното
движение на градивните частици на дадено вещество.

Между молекулите на водата има сили на привличане. Когато

температурата е ниска и водните частици се движат по-бавано,
силите на привличане са достатъчни за да ги задържът здраво
една до друга и да ги подредят, образува се лед.

Когато температурата се покачи частиците на водата започват да

се движат бързо и силите на привличане между молекулите вече
не могат да задържът подредени заедно, ледът се стапя.
В течната вода силите на привличане между молекулите не са
достатъчно силни за да ги подредят, но все пак ги държът заедно
на едно място. Ако продължим да нагрявам, частиците на водата
ще започнат да се движат толкова бързо, че ще започнат да
изскачат от водната повърхност. бихме наблюдавали изпарение,

фиг.5

На фиг.5 е показано как изглежда разтварянето на готварска сол

във вода, погледнато с 1 000 000 000 пъти увеличеиние. Едно
голямо и едно малко бяло кръгче прават една молекула сол.
частиците на водата се хващат за частиците на солта и поради
хаотичното си двежение ги разкъсват. колкото по бързо е
хаотичното движение на частиците на водата, толкова по-бързо
разкъсват частиците на солта. Колкото по-висока е температурата
на водата, толкова по-бързо се разтваря солта във водата.