История на Шри Ланка

1. Първи открития на човешки поселения в Балангода – на юг от Нувара Елия, от преди

34 000 години. Мезолитни хора живеещи в пещери, ловци. Една от родините на
канелата е Шри Ланка, а канелата е откривана и използвана в Египет, което говори за
търговски отношения. Възможно е споменатият в Библията град Таршиш да е
съвременния Гале.
2. Желязната епоха – първите свидетелства за нея са открити в Анарадапура. Там е
открит голям град от това време (900 г.пр.хр.). Подобен град от същия период е открит
в Сигирия.
3. Около 500 г.пр.хр. в страната се развива уникална хидравлична империя.
Достиженията на хората от този период са свързани с изграждане на едни от най-
големите резервоари с вода в света и създаването на огромни пирамидални ступи.
Именно тази фаза от историята на Шри Ланка е свързана и с въвеждането на будизма.
Старата митологична история на Буда разказва за 3 посещения на Буда в Шри Ланка,
за да посети кралете Нага – змии, които могат да придобиват човешки форми. Най-
ранните оцелели хроники са Дипавамса и Махавамса. Те разказват за това, че островът
е бил населяван от Яки (хора почитащи демоните), Наги (хора почитащи кобрите) и
Деви – хора почитащи боговете. Тези хора са обитавали земите преди инвазията на
принц Вижая. Той е първият споменат крал на Шри Ланка (543 – 505 г.пр.хр.). според
легендите той е бил прогонен от Индия и се установява в Шри Ланка. Неговите
потомци дават началото на синхалите.
4. Керамика от около 600 г.пр.хр. е открита в Анарадапура с писменост брахми (най-
старата засвидетелствана писменост в Индия).
5. Според легендата Вижая е индийски принц, който идва в Шри Ланка заедно със
сестра си Синхасивали. И двамата синхалски лидери са родени от съюз между лъв и
човешка принцеса. Хрониките сочат, че Вижая идва в Шри Ланка в деня на смъртта на
Буда.
6. Според хрониките на Махавамса крал Вижая стъпил на острова и го наименувал
Тамбапарни (пясък с меден цвят). Това име е засвидетелствано в Птолемеевата карта
на древния свят. Според същите хроники Буда е посетил острова 3 пъти, като дори
остава отпечатък от крака си на връх „Адам“. Синхалите са микс от местните и други,
дошли от различни части на Индия. Синхалите признават вижайската индо-арианска
култура и будизма, като различаващи ги от други народи в Южна Индия.
7. Период „Анурадапура“ (377 г.пр.хр. - 1017 г.). В ранните години на този период
иконимиката на острова е била базирана на земеделието, главно около реките на изток
и северен централен район. Казват, че Махинда е бил будистки монах, преносител на
будизма на острова. Установена и много засилена търговия с римляните, която е
продължила да съществува и след краха на римската империя.
8. В периода 274 г. - 301 г. най-старата версия на будизма Теравада е била преследвана,
за сметка на анонсирането на Махаяна – вторият клон на будистката вяра. Датусена и
неговият син Кашяпа (477-495) построяват известния замък на камъка Сигирия и
около 700 рисунъци са давали представа за древната синхалска култура.
9. 993 г. Анурадапура е превзета от династията Кола (с тамилски произход). Това е най-
дълго властващата династия в историята на Шри Ланка от 3 в. Пр. хр. До 13 в.Почти
целият остров е бил подвластен на тамилската династия Кола.
10. Период „Полонарува“ (1056-1232). Кралство Полонарува е било второто по
значимост синхалско кралство в Шри Ланка. То започва през 1055 с крал Вижаябаху I
до 1212 г. с управлението на Лилавати. В началото на 13 век Шри Ланка е окупирана
от Пандианската династия (тамили) , които основават кралство Джафна.
11. Преходен период (1232 – 1505)
В този период в Шри Ланка са оформени няколко кралства – Джафна на север, кралство
Дамбадения, в който се построява храма със свещения зъб, кралство Гампола , кралство Коте,
и др.

12. Кризата на 16 век (1505-1594)

Първите европейци, които посещават Шри Ланка са португалците. Лоренцо де Алмейда
заварил 7 враждавущаи по между си кралства и за него било лесно да нахлуе. Португалците
построяват крепост до пристанището в Коломбо през 1517 г. и постепенно започват да
завладяват крайбрежието. През 1592 г. синхалите изместват столицата си в Канди – много по-
безопасно място. Много от синхалите приемат християнството. Тамилите, които тогава са
изповядвали предимно ислям са прогонени от крайбрежието. Будистите не харесвали
португалците и техните влияния и приветствали всички сили, които можели да ги спасят.
Когато холандския капитан Шпилберген идва през 1602 г. кралство Канди му се примолило
за помощ.

Идването на холандците. Кралят на Канди Раясинге II сключва договор с холандците за

пропъждане на португалците. До тогава португалците владеят повечето крайбрежия на
острова. Договорката е била холандците да върнат крайбрежията в ръцете на местните за
сметка на холандски монопол върху търговията. Холандците превземат Коломбо през 1656 г.
и последните португалски крепости в Джафнапатнам през 1658 г. До 1660 г. те владеят целия
остров без кралство Канди. Холандците са били протестанти и са преследвали католиците, но
са оставили на мира будистите, мюсюлманите и хиндуистите. Холандско наследство се
приемат и холандските бюргери – смесица между местните и холандците.

13. Период на кралство Канди (1594 – 1815)

Кралство Канди е било независима монархия на остров Шри Ланка, разположено в
централната и източната част на острова. Основано е в края на 15 век и е издържало до
началото на 19 век. От 1590 г. тя е единствената независима местна власт на остров Шри
Ланка и чрез комбинация от военни действия и дипломация задържа европейските
колониални сили, преди най-накрая да се поддаде на британското колониално управление
през 1818 година. Кралството е погълнато от Британската империя като протекторат след
Конвента на Кандий от 1815 г. и окончателно губи своята автономия след Уваското въстание
от 1817 година.

14. Колониална Шри Ланка (1815-1948)

По време на Наполеоновите войни, Великобритания, страхувайки се, че френският

контрол над Холандия може да предаде Шри Ланка на френските граждани, окупира
крайбрежните райони на острова (които те наричаха Цейлон) с малка трудност през 1796 г.
Договорът от Амиен формално предаде холандската част на острова на Великобритания и тя
се превърна в колония на короната. През 1803 г. британците нахлули в Кралство Канди през
първата война в Канди, но били отблъснати. През 1815 Канди е окупиран във втората война в
Канди, като накрая завършва независимостта на Шри Ланка.
Британците установяват, че възвишенията на Шри Ланка са много подходящи за
отглеждане на кафе, чай и каучук. До средата на 19-ти век, Цейлонският чай се превърна в
основна част от британския пазар, носещ голямо богатство за малък брой бели чайници.
Плантаторите са внасяли голям брой тамилски работници като работници от Южна Индия, за
да работят в имения, които скоро са съставлявали 10% от населението на острова. много
различни от навесите за добитък.
Британските колонизатори благоприятстваха полуевропейските бургери, някои
сингалски и тамилски високи касти, които бяха концентрирани предимно на север от
страната. Въпреки това британците въведоха демократични елементи в Шри Ланка за първи
път в историята си, а на Бъргърс беше дадена степен на самоуправление още през 1833 г.
Едва през 1909 г. започна конституционното развитие, с частично избрано събрание и не до
1920 г. избраните членове превъзхождат официалните назначения. Всеобщото избирателно
право беше въведено през 1931 г. в резултат на протестите на елита от синхале, тамил и
бургер, които възразиха на обикновените хора да бъдат допуснати да гласуват.
15. Движение за независимост
16. ВСВ
Шри Ланка е била водеща британска база срещу японците по време на Втората
световна война. Опозицията на Шри Ланка срещу войната, водена от марксистките
организации и лидерите на групата за независимост на LSSP, бяха арестувани от
колониалните власти. На 5 април 1942 г. нападението в Индийския океан видя бомбата на
японския флот Коломбо. Японската атака доведе до бягството на индийски търговци,
доминиращи в търговския сектор на Коломбо, което премахна основен политически проблем,
пред който е изправено правителството на Сенанайаке. [34] Марксистките лидери също
избягаха в Индия, където участваха в борбата за независимост там. Движението в Цейлон е
било незначително, ограничено до английската образована интелигенция и синдикати, главно
в градските центрове. Тези групи бяха водени от Робер Гунаурдена, брат на Филип. В рязък
контраст с този "героичен", но неефективен подход към войната правителството на
Сенанайаке се възползва от по-нататъшното си разбиране с командващия елит. Цейлонът
стана от решаващо значение за Британската империя във войната, като лорд Луи Маунтбатън
използва Коломбо като щаб на Източния театър. Оливер Гонатилека успешно експлоатира
пазарите за каучука на страната и други селскостопански продукти, за да попълни хазната.
Въпреки това синхалеите продължават да се стремят към независимост, а сингалският
суверенитет, използвайки възможностите, предлагани от войната, настоява за установяване
на специални отношения с Великобритания.

17. Независимост
Състоянието на господството последва на 4 февруари 1948 г. с военни договори с
Великобритания, като горните редове на въоръжените сили първоначално бяха британски, а
британските въздушни и морски бази останаха непокътнати. Това по-късно беше повдигнато
до независимостта и Сенанайаке стана първият министър-председател на Шри Ланка. През
1949 г., със съгласието на лидерите на Цейлонските тамили, правителството на UNP
обезсмисля индийските работници от тамилски плантации. [34] [40] Това беше цената, която
Сенанайаке трябваше да плати, за да получи подкрепата на кандянските синхалези, които се
чувстваха застрашени от демографските характеристики на чаените имения, където
включването на „индийските тамили“ би означавало електорално поражение за лидерите от
Канди. Сенанайке умира през 1952 г. след падане от кон и е наследен от сина си Дъдли
Сенанайаке, тогавашният министър на земеделието. През 1953 г. той подаде оставка след
масивен Хартал ("обща стачка") от левите партии срещу УНП. Той бе последван от Джон
Котелавала, старши политик и чичо на Дъдли Сенанайке. Котелавала нямаше огромния личен
престиж или ловкото политическо прозрение на Д. С. Сенанайаке. [41] Той извади на преден
план въпроса за националните езици, които Д. С. Сенанайаке умело поддържаше на гърба,
противодействайки на тамилите и сингалите, като посочваше противоречиви политики по
отношение на статута на сингалски и тамилски като официални езици. Той също се
противопоставя на будисткото лоби, като атакува политически активни будистки монаси,
които са поддръжници на Бандаранаик.
През 1956 г. Сенатът е премахнат и Синхала е установен като официален език, като
тамилски като втори език. Премахнати бяха обжалванията в Съдебния комитет на Тайния
съвет в Лондон, а насажденията бяха национализирани, за да изпълнят изборните обещания
на марксистката програма и да „предотвратяват продължаващите несъбираеми инвестиции от
притежаващите дружества“.
 През 1956 г. се създава единствено законът за синхала. Това установява синхалския
език като първи и предпочитан език в търговията и образованието. Законът влиза в сила
незабавно. В резултат на това голям брой хора, най-вече бургери, напускат страната, за да
живеят в чужбина, тъй като с право се чувстват дискриминирани.

През 1958 г. първите големи бунтове между сингалци и тамили се разпалиха в

Коломбо като пряк резултат от правителствената езикова политика.

18. Република
Социалистическата република Шри Ланка е създадена на 22 май 1972 г. До 1977 г.
избирателите са уморени от социалистическата политика на Бандаранаике и изборите са
върнали УНП на власт под Junius Jayewardene, по манифест, обявяващ пазарна икономика и
"свободна порция от 8 души" (килограми) зърнени култури “. SLFP и левите партии на
практика бяха унищожени в парламента, въпреки че те спечелиха 40% от гласовете,
оставяйки Тамилския фронт на освобождението начело с Appapillai Amirthalingam като
официална опозиция. Това създаде опасно етническо разделение в политиката на Шри Ланка.

19. Вътрешни конфликти

През юли 1983 г. се случиха обществени бунтове поради засадата и убийството на 13
войници от Шри Ланка от тамилските тигри, използващи списъка на избирателите, който
съдържаше точните адреси на тамилците. Общността на Тамил се сблъска с негативна
реакция от сингалските бунтовници, включително унищожаването на магазини, домове,
свирепи побоища и изгарянето на библиотеката на Джафна. Няколко сингалци държаха
тамилските съседи в домовете си, за да ги предпазят от бунтовниците. По време на тези
бунтове правителството не направи нищо, за да контролира тълпата. Консервативните
правителствени оценки поставят смъртните случаи на 400 докато реалната смъртност се
смята, че е около 3000. Също така бяха разрушени около 18 000 тамилски домове и още 5 000
домове, като 150 000 напуснаха страната, в резултат на което имаше тамилска диаспора в
Канада, Великобритания, Австралия и други западни страни.

Правителството на Шри Ланка обяви пълна победа на 18 май 2009 г. На 19 май 2009 г.
военните от Шри Ланка, водени от генерал Сарат Фонсека, приключиха 26-годишната си
операция срещу LTTE, военните й сили заловиха всички останали контролирани от LTTE
територии в Северна Провинция включително Killinochchi (2 януари), прохода Elephant (9
януари) и в крайна сметка цялата област Mullaitivu.