ОЧАКВАЙКИ КОСМИЧЕСКИЯ ТРОПАР НА

КАСИАНА
От В.К. МакКарти (V.K. McCarty)
По време на участието в службите водещи до Великден, тропарът на
св. Касиана (ок. 810-865 сл. Хр.,) „Господи, падналата в много
грехове жена“ представлява за много вярващи незабравим елемент
на Страстната седмица. Тропарът се счита за един от най-
вълнуващите, който се пее в последованието на утрения, вечерта на
Великия Вторник като Слава на Последованието на Жениха.
Популярността на тропара вероятно се дължи на привлекателната му
мелодия и възможността, която предоставя на певците да оформят
химна и да го украсяват с мелизматични мелодии, които очароват
слушателите. Емоционалната спешност преобладава като се
наближават Страстите Господни.
Текстът на тропара изразява вътрешния свят на женското
съществуване и се съчетава с разказа на жената в Евангелието, която
мазва Иисус със миро. Единият разказ се намира в Евангелието от
Лука и се чете в последованието (Лк. 7:36-50), а другия се намира в
Евангелието от Матея (Мт. 26:6-13). Тук трябва да се отбележи, че
св. Романос Мелодистът съчетава тези две разкази на кондака си
Към блудницата. Следователно този химн е обогатен с парадокси и
паралелизми и взема предвид, че вярващия познава добре Св.
Писание. Подобно на св. Романос, Касиана дава глас на жената,
която възхвалява Бога за величието на Сътворението:
Приеми потоците мои сълзи Ти,
Който чрез облаците произвеждаш водата в морето.
Наклони се към моите сърдечни въздишки
Помислете за радостта, която е почувствал духовният Отец на
Касиана, св. Теодор Студит, когато е получил тропара на духовната
си дъщерия, чиято памет се чества от Църквата на 7 септември. Това
богословско съкровище разгръща тълкувателно евангелското
учението и ни разкрива изкупителното тайнство, свързано с Божието
дело за човешкото спасение– т.е., милостивото и чудотворното
Домостроителство на Бога– което ни помага да се приближим с
покаяние Божествеността на Господа и чрез обожението да живеем с
Него на Царството Небесно.
Ти Който чрез неизказаното Твое снизхождение наведе небесата!
Нашият грях ни разделя жестоко от Бога; но все пак, чрез дара на
Въплъщнието, Господ Иисус Христос е достатъчно близо така че
всеки от нас може да доближи до Него, дори всеки грешник.
Дай да целуна и отрия с косите на главата си Твоите пречисти
нозе
От Константинопол на IX в., Св. Касия ни учи начина на истинското
скръбно покаяние, който освещава личната ни вяра– по този начин
покаялата се жена се превръща в силен и полезен пример, историята
ѝ осветява нашата тварност и зависимост от безграничната любов,
която ни е сътворила, любовта, която е дала възможност на всеки от
нас да избере дали ще действа според или против Божията воля,
както и желанието да се съединим с нашия милостив Творец,
желанието да благодарим на Бога.
Падналата в много грехове жена, може да служи като силен пример,
помагащ на всички измъчени от разочарованието, причинено от
греха. Понеже и ние като коленичим пред Христос, разпознаваме Го
като нашия Господ. Тази тайнствена жена, която се приближи до
Иисус и е донесла алабастрен съд с миро като Той е сядал на
трапезата, може да е вдъхновила Касиана да пише тропара.
Това предизвикателно чувство на коленичилата жена с ароматната
коса, която мазва краката на Иисус, може да е останало в паметта на
Господа, така че когато той е искал да научи учениците си
качествата на апостолското служение, той е почнал да мие нозете на
учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан (Йо. 13:5) за
да им покаже как да бъдат истински Божии слуги-служители.
Химнографът св. Касиана описва трогателно преживяването на
греха —невъздържаното блудство— проникващото и
пристрастяващо изкушение на мрачното удоволствие като
желанието завладява грешника. Всъщност този копнеж за грях може
да отрови нашия стремеж към спасението.
Горко ми, казваше тя, понеже за мене е нощ
Невъздържаното блудство, мрачното и безлунно
Силно влечение на греха!
Какво ужасно осъзнаване, че нашето влечение към греха може да
заличи дори и мисълта за любовта на Бога. Нашите приоритети се
разбиват. Колко безнадеждно е това? Тоест фактът, че нашето
желание за Бога може да се превръща в нещо отровно и
пристрастяващо, така че греховното действие да ражда повече грях
— и как можем да спрем потапянето в безлунната нощ, като казва и
Касиана? Това може да се случи само ако се обърнем и признаем
Божията любов. Този акт на промяна и справяне със срама на
нашите грешки се отличава от блясъка на тайнството, защото дори и
в дълбините на най-греховното желание Божията любов е там, тя
пребъдва в нас и ни обгръща. По същия начин жената на тропара
коленичи и се моли на Бога да се наклони към сърдечните ѝ
въздишки.
Покаянието ѝ инициира преобразуването: тъй като в момента, в
който покаялата се жена разпознава Господа в лицето на Христос, тя
се превръща в свещена мироносица— удивителен и подходящ
паралелизъм— който може да подсили молитвата ви. След това, в
друг забележителен паралелизъм, Касиана свързва жената, целуваща
нозете на Иисус, с стъпките на Бога, Който приближава Ева в
градината Едем.
Твоите пречисти нозе
чийто шум Ева в рая по пладне като чу,
уплашена се скри.
Касиана съчетава по танйствен начин жената, която мазва Иисус с
миро, с разказа на Сътворението, създавайки литургична картина,
която хвърля светлина върху преобразяваща Божия милост и в двете
истории— нашият Бог, Който съди и прощава. Всъщност, тропарът
на Касиана отвежда вярващия до древната райска градина— богато
и девствено място— но също и сърцераздирателно, като Бог търси
Ева из рая. По същия начин вкусваме греховното покаяние на Ева,
дори и там в рая много добре познаваме нейния срам, като Бог се
приближава към нея по пладне. Касиана ни дава възможността да
видим едновременно жената, която коленичи и целува нозете на
Иисус заедно с Ева. Слушайки тропара на Касиана по време на
пасхалните богослужения, ние ставаме свидетели на надеждата и
прошката на жената на Великата сряда. Дори когато сме на колене и
пълни със сълзи, можем да се радваме на неизразимия дар на
божествената любов, поемаща човешката природа, за да я доведе на
пътя към Спасението и да я запази от потапянето във водовъртежа
на провала.
Би било добре, ако всеки от нас беше безгрешен, напълно предаден
на Божията воля като Пресветата и Пречистата Богородица. Уви, ако
искаме да бъдем честни, трябва да признаем, че като смъртни
същества понякога сме се противопоставяли на Бога, точно както
прародителите, и грехът ни очерня връзката ни с Бога. Съществува и
друг парадокс в нашето общество, че в крайна сметка когато мъж и
жена имат интимни връзки, мъжът бива възхваляван за сръчността
си и мъжественост, докато жената се осъжда като блудница.
Също така възможно е да слушате всичко това и тайно да се радвате,
наслаждавайки се на ситуацията, на която грешника се намира,
обаче този химн има като цел да помогне всички вярващи. Затова
пазете се от изкушението, породено от чуждия грях — понеже то
може да ви обърне към греха и да ви отвърне от Бога, докато
същността на пасхалното духовно поклонение е способността да
бъдете простени от Божията любов. Истинските въздишки на
сърцата са тези на вярващите жени и мъже, които скърбят за
греховете си, всички онези, които са създадени по образ и подобие
на Бога, които имат благо сърце но понякога изпадат в греха.
Всеки от нас съжалява за множеството на греховете си и коленичи,
молейки се за Божията милост и прошката като се покае. Певците,
които пеят псалмите както и слушателите на тропара се обединяват
в църквата, молейки се за безкрайната Божия милост и знаят, че
божественото състрадание може да бъде изпитано само чрез
покаяние. Тропарът на Касиана ни помага да въплътим в сърцата ни,
това което се чете от евангелието и да се срещнем с Господ Иисус
Христос във парадоксалното видение на преобразуването и
страхопочитанието.
Nota bene: Слушането на тропара на Касиана е наистина
благоговейно удоволствие когато храмът е голям, но за тези от нас,
които принадлежат към малки православни енории, има начин да се
насладим на тропара на Касиана по време на Великден. Ето няколко
предложения:
Този диск с химните на Касиана е от любимите ми. Гласовете на
жените от оркестъра VocaMe издигат покаещите се сърца. Освен
това имам удоволствие да съобщя, че е наличен нов и интересен
запис, току-що издаден от Capella Romana и диригента Александър
Лингас (Alexander Lingas), запис отличаващ се от академична
елегантност.
В.К. Маккарти е англикански богослов, която изнася лекции в
Общата Богословска Семинария и пише за Института за
изследвания по източно християнство. Нейната кнга „От техните
устни: гласове на ранните християнки“
(From Their Lips: Voices of Early Christian Women) се издава
от Gorgias Press.