Периодическо списани

This is a reproduction of a library book that was digitized
by Google as part of an ongoing effort to preserve the

information in books and make it universally accessible.
https://books.google.com
Lloc 630.10.2
VI
NI
ER G
355
S
AV
12
‫لرم‬
‫ادرک‬
‫ل‬
‫دتر‬
43
11
IN ‫ت‬
01 Υ
‫رول‬
9 ΟΝ
Ν
ΛΟ
Harvard College Library
FROM THE TUND OF
CHARLES MINOT
( Claw of 1998 ) .
Received
21 April , 1893 .
Lloc 630.10.2
HA
RV
AR
DI
AN
VE
E
IN
BT
S
T
17 Y
E
19 IN AON
R
19
Harvard College Library
FROM THE TUND OF
CHARLES MINOT
( Class of 1828 ) .
Received 21 April, 1893.

1
1
MEPITO AMYECKO CHCAHNE
НА
БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО
въ СРѣДЕЦъ .
РЕДАКТОРъ В. Д. Стояновъ .
Умъ царува ,
Умъ робува ,
Нар. пословица ,
КНИЖКА VII .
СРЕДЕЦъ
ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИЦА
1884 .
Lloc 630.10.2
IX 2224
Star 16512
Show 9077.
69.2
RD CO
R VA LLE
HA G E
APR 21 1893
LIBRARY
.
67 ,
!
СЪДЪРЖАНИЕ .
Стран.
1. Историческо освѣтление върхъ статистиката на народноститѣ въ
источната часть на Българското Княжество м . Дриновъ. 1
П. За смъртното наказание. П. Пешовъ. 25
Ш. Погановский поменикъ. Д - ръ К. Иречекъ . 68
IV . Материяли по геологията и минералогията на България. Г. Н. Зла
тарски . 74
V. Стари пятешествия по България отъ 15—18 столѣтие. Д - ръ к . Ире
чекЬ . 96
VI. Нѣколко думи за „Кадинъ мостъ “ и за вѣрвания при съгражданието
нови здания . Е. Карановъ. 128
VII . Стихотворения. Пѣсеньта за камбаната. (Оть Фр. Шилера). Ив. ІШиш
мановъ . 135
VІІ. Народна приказка. ц . Гинчовъ. 148
IX. Книжнина. а) Рецензия. I. Паданието на Цариградъ. Драма въ 5 ҳѣй
ствия . Отъ Св. Н. Мнларова. София . 1883 год. п . ІІ— въ. 157
II. Зестра. Комедия въ три дійствия . Написал . Никола С. Шарап
чиева . Руссе. 1883 го,1. II. II — въ. 162
б) Кратки вѣсти отъ книжовний и научний свѣтъ. 164
Х. нѣколко печатни погрѣшки и поправки . 168
1
ИСТОРИЧЕСКО освѣТЛЕНИЕ
ВЪРХЪ
статистиката на народноститѣ въ источната

часть на Българското Княжество .
Отъ м . дРИНОВА .
Че источната часть на сегашното българско княже
ство била населена по - вечето съ Турци, това го казвах

и турскитѣ салнамети на бивший дунавски велеять, па
още и нѣкои европейски пятници . На такви свидѣтелства
не можѣше, обаче , яко да се върва, защото въ тѣхъ се
сръщахм твърдѣ несъобразни нѣща и явни лъжи. Толко
съ по - голѣмо любопитство ние прочетохме сега почтенний
трудъ на г - на Сарафова „ за народноститѣ въ источната
часть на княжеството “ , 1 ) дѣто е изложенъ резултатътъ
по тоя въпросъ отъ първата българска статистическа ре
визия . Г - нь Сарафовь тука е привелъ и нѣколко доказа
телства , които могжтъ да увъртъ вського, че българ

ското „ прѣброяванье “ е извършено и безпристрастно и
вѣщо . Та може да се мисли , че цифритѣ, които такво едно
прѣброяванье е дало и за главнитѣ народности въ кня
жеството , наближавать до истинския брой на тия народ
ности , наближаватъ разбира се , до толкова , до колкото

това нѣщо е възможно вь такви случае. А тия цифри
показватъ, че на 1 Януария 1881 год . въ источната часть

на княжеството е имало 477,132 души Българе, и 482,349
Турци. Фактъть става още по- занимателенъ чрѣзъ това ,
1) Глед. Периодическо Списание на Б. Кн . Дружество 1883. Кн. V , стр. 1—18.

Период. Списание.
2 м . ДРИНОВъ ,
дѣто турското и българско население не см размѣстени

колко -год , равномѣрно по источнитѣ български области
и дѣто въ така нареченний Тозлукъ, или Тузлукь, па и
вь Делиорманъ, както и по Добруча, броятъ на българ
ското население е съвсѣмъ ничтоженъ , ако го сравнимъ съ
броя на Турцитѣ въ смщитѣ области . На примѣръ въ Хасъ

Кьойската околия Българетѣ съставлявать около 8 про
цента , въ Османь- Пазарската
ата 12 , въ База уртската 14 , !
1
въ Балбунарската и Кокарджа 17 , въ Шумненската 24 ,
(слцо и въ Новоселската) , въ Ново-Пазарската 26 , въ До
бричската 31 .
Кога , какъ и отъ що см се размножили тука Тур 4
цитѣ ? Защо въ тия именно области они ся се развъдили
до толкова, Когато по другитѣ части на княжеството
броятъ имъ е съвсѣмъ ничтожень ? Какво е станяло съ

българското население въ ония старобългарски области,
които сега , токо речи , съвсъмъ см населени съ Турци ?
Тие въпроси ся любопитни отъ много страни, и ние тука
ще се помжчимъ да ги развѣщbемъ колко - годѣ.
15-й вѣКъ .
По насъ, особно между Турцитѣ, се приказва , че въ

источнитѣ области на крайдунавска България турскитѣ
завоевателье посрѣцняли особно голѣмо съпротивление

отъ страна на тамошнитѣ Българе, че тамъ ставали го
лѣми битви , кръвопролития и такви странни опустоше
ния , които прѣвърняли тия страни „ на прахъ и пепелъ “ ;
отъ това ужъ и една доста голѣма часть отъ тѣхъ се на
рекли Тозлука (отъ турската дума тоз прахъ, пепелъ).

Во врѣмето на тия опустошения прѣжнитѣ жителье, си
рѣчь Българетѣ, тукъ съвсѣмъ уясъ се довършили , Тур
циті, взели тѣхнитѣ опустѣли мѣста и отъ-ново ги засе
лили съ свое население . Види се , че ние тука имаме
една отъ ония приказки , които често се срѣщать въ на
роднитѣ прѣдания и источникътъ на които е народното ,
ИСТОРИЧЕСКО ОСВѣТЛЕНИЕ . 3
така да кажемъ, Фантазиранье върхъ нѣкои мѣстни на

звания , истинната етимология на които е станала тъмна .
Приказката , за която ни е рѣчта, види се да е произлѣ

зла отъ надобно едно Фантазиранье върхъ названието Тоз
лука , което по - вечето се изговаря Тузлука, та може и да
не е произлѣзло отъ тозъ = прахъ, пепелъ , а отъ тузъ
соль ?) или пъкъ отъ другъ нѣкой корень. Но както и да

е , тая приказка не се оправдава отъ достовѣрнитѣ исто
2) Намирам , за неизлишне да изкажж. тука нѣколко прѣдположения, макаръ

и самъ да ги намѣрвамъ твърдѣ смѣли, дори и Фантастични. Турски историкъ Сеа
дединъ разказва, че около 1338 год. Иоаннъ Шишманъ се изневѣрилъ Султанъ
Мораду, комуто прѣди това се билъ подчинилъ. Тогава Великий везирь Али - паша
се вдигнжлъ срѣща Шишмана, когото и сполучиль да обсади въ Никополь. Българ
ский царь, като видѣлъ, че обсадата отива злѣ за него, побързалъ да се прѣдаде.
Али - паша го изпратилъ заедно съ семейството му при Мурада, който се намѣрвалъ
съ лагеря си въ Tausli (така пише това название италианский прѣводвачъ на Сеа
дединовата история ). Мурадъ тукъ опростилъ Шишмана и, както е познато изъ други
свѣдѣтелства, оставилъ го накъ да царува . Ние имаме нѣкои основания да мислимъ ,
че по онова врѣме Мурадъ е дохождалъ въ сѣверна България и че тамъ трѣбва да
се търси историческата мѣстность Tausli. Възможно е, че тя се е намѣрвала нѣ .
кж.дѣ въ сегашний Тузлукъ, който може би отъ неж е и получилъ названието си.
Ако това е така, то ние ще идемъ и 6 -далече въ своитѣ прѣдположения. Назва
нието Tausli, както го пише Сеадединовий прѣводвачъ по- вече прилича на Тузли, Ту
заж, нежели на Тозли , та може би да происхожда отъ тузъ — соль . Въ такъвъ слу
чай може да се мисли , че съ това свое название старитѣ Турци ся прѣвели нѣка
кво старобългарско мѣстно название, производно отъ соль, както, на примѣръ они
направихж, и съ старото название на Боснийский градъ Соли, който нарекох Ту
3.а. А сяществованието на такво прѣдполагаемо старобългарско название въ се
гашний Тузлукъ, може да показва , ча тамъ нѣкога е вадена соль. Всички тия
наши прѣдположения до нѣйдѣ бих могли да се подтвърдятъ , ако се подтвър
дятъ слѣднитѣ ни извѣстия . Прѣзь врѣмето на русската оккупация единъ геологъ ,
който бѣше обхаждалъ съ научна цѣль нѣкои мѣста изъ Тузлука , увѣряваше, че
сполучи.ъ да открие татъкъ въ голѣмо изобилие желѣзна руда и каменна соль. За
солта той по нѣкакви съображения прѣдполагаше, че тя тамъ се намѣрва въ де
бели пластове, които отивали отъ Балкана къмъ Русчукъ, дѣто минували подъ Ду
нава , та се съединявали съ сбленнитѣ легла въ Румяния . За своитѣ открития и
прѣдположения реченний геологъ бѣше прѣдставилъ на приврѣменното р . управле
ние кратки записки , при които бѣ приложилъ нѣколко кжсове каменна соль , на
мѣрени по разни мѣста въ источнитѣ области на княжеството . На русското упра
вление неостава пше вече врѣме да се завземе съ провѣряваньето на тия съобщения ,
които оно прѣдаде на българското правителство , именно на министерството за ФИ
нанситѣ . Азъ незна , да ли е направено до сега нѣщо за тѣхното узучванье . Въ до
сегашнитѣ геологически студии на г - на Златарскаго нѣма за нихъ никаква спомень ,
но може би отъ това, че наший талантливъ геологъ до сега повечето се е занима
валъ съ западнитѣ части на княжеството .
16
4 М. ДРиновъ,
рически свидѣтелства за начина , по който Турцитѣ завла

дахл источната часть на крайдунавска България. Тия сви
дѣтелства , *) колкото и да са кратки , показвать , че тогава

тукъ не ся ставали толко голѣми опустошения, отъ които
да ся запустѣвали ц ... и области . Отъ друга страна пъкъ
ние знаемъ, че доста дълго врѣме, слѣдъ покорението на
крайдунавска България, Турцитѣ не см били въ състоя
ние да я колонизиратъ, така да кажемъ, съ колко -годѣ
значително турско население . Това най - добрѣ се види отъ

войните , които Полско - Маджарский краль Владиславъ има
съ Турцитѣ, особно отъ неговий походъ прѣзъ краіду

навска България до Варна въ 1444 г. За тоя походъ ние
имаме доста подробни извѣстия, които ни си оставили нѣ
колко съвръменници , много или малко добрѣ запознати съ
работата ( Калимахъ, БанФиний, Д.лугошь, Лаонинъ Ха. -
кокондилъ, Яничаринътъ Констан, диновичъ и др.). Съ една
войска , въ която имало не пб - вече отъ 20,000 душъ, В.na
диславъ се спуснжлъ изъ Маджарско въ владѣнията на
сърбский деспотъ Георгий Бранковичъ. Съ таква малка,
войска той се надалъ да изгони Турцитѣ не само ИЗъ
България, но и изъ другитѣ имъ европейски владѣния,

и да ги изгони лесно и скоро , прѣди да имъ дойде на по
мощь султанъ Мурадъ II , който като не очаквалъ такво
нападение отъ страна на Маджарско- Полский краль, почи

валъ си тогава въ азиатека Турция. Владиславъ до толко
билъ увѣренъ въ усныха на прѣдприятието си , дѣто още

отъ- напрѣдъ вече се разпоредилъ съ сядбата на Бълга
рия, отъ която било рѣшено да се направи особно кня

жество подъ управлението на знаменитий Маджарски ге
нералъ Янко Хуниади. Около 10 октомврия Полско - Мад
жарската войска пръминл.ла сърбската граница и покраіі
Флорентинъ и Видинъ се запятила къмъ Никополь, до
който и пристигняла на 26 - ій день отъ слций мѣсецъ.
3) Читательтъ може лесно да ги найде въ Българската История на г - на Ире

чека, поради това ние нѣма да се запираме на нихъ .
ИСТОРИЧЕСКО ОСВѣТЛЕНИЕ. 5
Градътъ Никополь тогава е билъ наii- важната и най-сил

ната турска крѣпость въ крайдунавска България, та се
разбира , че тамъ имало най- много Турци. Тѣхни брой
обаче не бил толко голѣмъ, дѣто да е вдяхвалъ нѣка
ква особна боязънь. Поради това Владиславъ намѣриалъ
за излишне да губи врѣме за прѣвземаньето на тая крѣ

пость, която оставилъ задъ гърба си , като търгнж. ъ на
прѣдъ къмъ Черно море . До Никополь христианската вой
ска вървѣла всё покрай Дунава, а отъ Никополь тя взела
на дѣсно , спусняла се малко на югъ и по - нататъкъ вър
вѣла вече не яко далече отъ политѣ на Балкана . Нѣкои
части отъ войската си дозволявали изъ пятя да закачать
Българетѣ, да ги ограбвать, разорявать и даже убивать,

смщо и църквитѣ имъ да осквернявать и развалятъ , като
СХИЗматически . Та Владиславъ се приндилъ да издаде
строга заповѣдь, съ която обявилъ, че такви насилия и
буйства ще се наказватъ съ смърть. Чрѣзь това той ужъ

накаралъ войската си да се обнася човѣшки съ Българеты,
които доброволно му се подчинявали и особно добрѣ по
сръщали Поляцитѣ, по причина на пл.менното си род
ство съ тѣхъ . Самъ- тамъ христианската войска срѣщала
турски крѣпости , които лесно прѣвзимала и разорявала .
Тя разорявала и села (villae) , за които обаче лѣтописцитѣ
не казватъ да сж били турски , а накъ ние видѣхме вече
по- горѣ, че тогава сж били разорявани и български села .
Като доближилъ до най -источнитѣ крайморски български
области , Владиславъ пустнжлъ нѣколко турски плѣнници
и имъ далъ да занесять писма ( прокламации ) до Турцитѣ,
които се намѣрвали въ Шумен , Варна , Галата , Каварна,
Калиакра , Балчика, Mahoraez ( ? ) и др. Въ тия си писма Вла

диславъ прѣдлагалъ на Турцитѣ да му се прѣдадять безь
всѣкакво съпротивление , като имъ обричалъ, че въ такъвъ
случай нѣма да имъ учини никакво зло и ще се погрижи

да ги прѣпрати прѣзъ Черно море въ Азия, дѣто да си
живѣіжтъ спокойно. Нѣкой отъ тие Турци пристаняли на
6 М. ДРИНОВъ,
това прѣдложение, а нѣкои побързали да се затворіжтъ

въ градоветѣ Шуменъ и Балчика, *) които били укрѣпени
съ по три каменни стѣни и обкопани съ дълбоки ровове .
Но и тия най- источни турски крѣпости въ Бьлгария били
скоро пръвземени отъ христианската войска , която тамъ
погубила до 5,000 Турци . Съдъ това безъ особно съпро
тивление се прѣдали и градоветѣ Галата , Микрополисъ (? ) ,
Каварна и Калиакра. Около 10 Ноемврия Владиславь прѣ
взелъ и Варна.
И така въ единъ мѣсецъ връме, Владиславъ изминжлъ

на -дължъ и подсвоихъ цѣла крайдунавска България отъ
сърбската граница до Варна, и това онъ извършилъ съ
една малобройна войска, за която тогавашний влашски го

сподарь , като ж прѣгледалъ при Никополь, твърдѣ остро
умно казалъ : „ турский Султанъ
по - вече людье взима съ
себе си , когато излази на разходка или на ловъ . 4 Тоя В.ла
диславовъ походъ на първъ погледъ наистина се прѣд

ставлява като единъ извънреденъ подвигъ, и нѣкои се
гашни историци прѣдполагать, че тогавашната Полско
Маджарска войска трѣбва да е състояла отъ извънредно
храбри юнаци, че между прѣдводительетѣ й е имало из

вънредни военни таланти и т. п. Ние не отричаме ни
едното , ни другото ; ще забѣлъжимъ само , че отъ каквито
герои , отъ каквито военни гение и да е състояла тая ма
лобройна войска , тя никога не би могла да извърши та
къвъ единъ походъ въ толко кратко врѣме, ако въ крѣ
4) Каллимахъ нарича тие градове : Sumium и Ресеchium. Пь - вечето сегашни

изслѣдователье мисльтъ , че подъ Sumium се разбира ІШуменъ, а подъ Ресеchium
Балчикъ . Ние тука приемаме това мнѣние безъ да испитваме, до колко оно е право,
защото такви подробности и не влазять въ задачата на настоящий ни членъ . Не
можемъ да не забѣлѣжимъ обаче, че Длугошъ, който е описалъ Владиславовий по
ходъ по разсказа на нѣкои участвовавши въ него Поляци , на мѣсто Ресеchium, пише
Petrecz ( Петречъ). При това онъ така описва мѣстоположението на тоя градъ : ...
lacus erat, qui penes castellum Petrecz capit originem , qui et juxta Gallatum terminat
intra sinum quendam parvum quem mаrе еxраndіt. По тия думи крѣпоста Петреч .
би трѣбвала да се търси татъкъ нѣкждѣ, дѣто ся сега Девненскитѣ развалини , за
които ся мисли да си останяли отъ старий Маркиянополь.
ИСТОРИЧЕСКО освѣТЛЕНИЕ. 7
поститѣ Видинъ, Никополь, Шуменъ, Балчикъ, Варна и

пр . да е имало доста силни турски гарнизони и ако би
около тия крѣпости да е имало колко годѣ- гжсто турско
население. За нашата цѣль тука още по- любопитно е
отстжпваньето , завърщаньето на Полско- Маджарската вой
ска . Изъ Варна Владиславъ смѣталъ да се прѣхвърли въ

Тракия, . та и тамъ да уничтожи власта на Турциты,
които онъ , както рекохме по - горѣ, се надалъ и съвсьмъ да
Изгони изъ Европа. Тие планове обаче развалиль Му
радъ II , който като мълния долетѣлъ изъ Азия съ 40,000
войска и още на 10 Ноемврия се сразилъ съ христиан
ската войска при Варненското ( Девненско) езеро. Въ врі

мето на тая
знаменита битва сядбата на европейскитѣ
турски владѣния нѣколко пяти се окачвала на влакно .
Но най - послѣ Еничаретѣ спечелили побѣдата , като сполу
чили да убиятъ Владислава. Отъ християнската войска
тукъ погинжли около петь - шесть хиляди души , остан
литѣ потеглили назадъ въ гольма безредица : едни , зае

дно съ Хуниади , побързали да прѣминжтъ прѣзъ сегаш
ний Делиорманъ въ Влашко, а други търгняли на западъ
съ намѣрение да се завърнять дома си прѣзъ Сърбия, та
трѣбвало пакъ да пятувать прѣзъ цѣла крайдунавска
България. Раздѣлени на много малки купове , т , взели
и разни птица , изъ които до толко се убъркали , дізто
мнозина , на мѣсто да стигнжтъ въ Сърбия , попадняли вь
Босна , а пъкъ нѣкои загазили чакъ въ Албания, отдѣто
Георгий Скандербегъ ги прѣпратілъ, прѣзъ Дубровникъ,

въ отечеството имь . Во врѣмето на своитѣ дълги скита
НИЯ по България, тие разпръснати и разнебитени Пол
ско - Маджарски войници много страдали отъ гладъ, отъ

студъ и отъ различни болести , но не се излага . Ти и на
нѣкакви сериозни неприятелски нападения . Изобщо ние
цце забѣлѣжимъ, че извѣстията , които ни съобщавать за
Владиславовий походъ нѣкои добрѣ познати съ работата

съврѣменници показватъ, че около половината на 15- й вѣкъ
8 м . ДРИНОВъ,
Турцитѣ не ся още стояли здраво въ крайдунавска Бъл

гария . Турци е има. 10 тогава само въ градищата , особно
въ укрѣпенитѣ градове . Селско турско население , ако и

да е имало , то По количеств ото си оно е било съвсѣмъ
ничтожно ; броятъ на спахиитѣ, както ще да видимъ по
долу , е билъ още много малъкъ. Турското господарува

нье по онова врѣме въ крайдунавска България изобщо ни
се прѣдставлява още като една оккупация не яко осигу
рена. И ако Еничаретѣ не сполучѣхл да грабнять изъ

рэцѣтѣ на Полско - Маджарската войска побѣдата, която
тя одържа въ 1444 надъ турската конница при Варна ,
то нѣма съмнѣние че още въ сящата година Турцитѣ
щѣх да се изчистіктъ до единъ изъ крайдунавска Бъл

гария , надъ която и щьше да се въцари тогава „ Сибиня
нинъ Янко “ , сирѣчь Хуниади. Че въ 15 -й выкъ броять
на заселенитѣ вече по България Турци е билъ съвсѣмъ

ничтоженъ , това се види и отъ нѣкои други исторически
Фактове и извѣстия , на които ние нѣма да се запираме, а
ще побързаме да прѣминемъ къмъ
16-й вѣкъ .
Въ нашата по - нова рмкописна книжнина има една
кратка повѣсть „ о времени втораго разоренім Болгарін, каковымъ

образомя высть “ . 5) Тя е намѣрена отъ профессора Ламан
скаго въ единъ рљкописень сборникъ, писанъ на 1831 г.,
и може да се мисли , че е излъзла отъ перото на Неофита
Хилендарскаго (Бозвели ). Ето какво нѣщо се приказва въ

нем . „ Патріарҳ н•kкто цариградскій, аду наслѣдника, діаволу
другъ , вторый Туда , новый Мрім , ошоля при цара Селима на по
клоненів н сказали єму : царю многолѣтный, есть твои подданицы

Болгарскій род , суровы человци , въ кран :kҳх неповѣднаїн, наре
Не смиришн их , до конца, то паки возстанутъ на ТеБе и возмут .
землю свою отъ ТЕБ . Но да разоришъ началнъ мѣста ихъ и
5) Глед. въ наший членъ за Паисия и за неговитѣ ученици , въ Периодическо

Списание на Бъ... Кн. Дружество. Браила 1871. Кн . IV, 18 , 19 .
ИСТОРИЧЕСКО ОСВЕТЛЕНИЕ . 9
градоначалников , ихъ , и тогда Бүдъ миренъ отъ Брани ....

Тогда Сұлтан с. Великою ростїю возржки на него и вопроси
Его : да гдѣ Есть началноє мѣсто нҳъ ? Рече же патріархъ G €лиму :

них есть столны градъ Терново , вы Өракїн Андріант - град %. Тогда
коста с Великим % гнѣвомъ на Болгарію В % лѣто Христово 1522 .
Селинъ сами разори Өракію отъ Андріант-град % до Gokдцъ -града,
а дння Каймаканъ Мурза татарскій съ 46 тысящи ми
войска татарска покрай Дунам и Стара Планина все
рассыпаша отъ Черного моря до Видин ., а въ Македонію
посла своего визном сос 33 тысарею войска , нач % отъ Драма даже
до Босна , все потурчилж : Доспат , планена тогда истурчили , вс
пину . Крупникі, Кочени вси тогда истурчили ... Тогда и Тернок
ским патріаршїм огнем . сожнгоша н патріарха МЕЧенъ заклаша “ .
Извѣстията, които сръщаме тука, на първъ погледъ
се показватъ съмнителни , дори и невѣроятни. Така , напри

мѣръ, въ 1522 г. нито Селимъ І , нито пакъ Селим II не
см могли да ходятъ да разсипвать и потурчвать Бълга
рия , защото тѣхъ тогава инѣмаше на свѣта . Селимъ Іe
умрѣмъ на 1519 год . , а Селимъ II е царувалъ отъ 1566

40 1574. Въ 1522 год . на турскиіі прѣстолъ сѣдѣше зна
менитий Сулейманъ I , който царува отъ 1519 до 1566 г.
Срѣцатъ се тукъ и други такви несъобразни ньща, но
при всичко това ние трѣбва да допустнемь, че въ тая лю
бопитна отъ къмъ литературенъ изгледь повѣсть се съ
държатъ и нѣколко истински исторически събития, които
само ся убъркани и прѣувеличени. Ето, что ни накарва
да мислимъ така .
1) Достовѣрни исторически свидѣтелства показвать,

че султанъ Селимъ слѣдъ като разпространиль валаста си
въ Армения, Сирия, Аравия, особно, слѣдъ като покорилъ
Египетъ, захван.лъ да стѣснява правдинитѣ на своитѣ
христиански подданници , които (правдини) до тогава онь,
както и неговитѣ прѣдшественници, уважава.... Малко нѣщо

прѣди смърта си , на 1518 или на 1519 г., Селимъ І за
повѣдалъ да се потурчатъ вситѣ по - добри каменни църкви ,

10 М. ДРИНовъ ,
а християнетѣ, ако щятъ, да си градіжтъ за напрѣдъ дър

вени храмове . Тая заповѣдь била и испълнена въ Цари
градъ , дѣто , освінь патриаршията и още една църква ( 1)
паvzrta top Mozlton ), другитѣ каменни гърцки храмове, то
гава били прѣвърнати на джамии . При това Селимъ І
Явно се изказвалъ , че за доброто на турската държава
било би полезно да се потурчи всичката рая . в) Възможно
е, че по онова врѣме и въ България см прѣвърщани на
джамии по-хубавитѣ църкви, възможно е , че освѣнь това ,

тамъ см извършвани тогава и други голѣми насилия надъ
християнската вѣра.
2. За султанъ Селимъ II срѣщаме въ единъ Сърбски
летопись таква бѣлъжка : 29„ вь лѣто 7075 1569) пусти
Селимь ельгазаджи и продаде црькве и манастире “ . 7) Другъ
единъ мѣтописецъ казва за сящата работа така : „ тогда 1
царь (Селимъ II) продасть црквы н монастъipt по вьсѣмь
царством , его “ . 8) Види се , че въ тия лѣтописни бѣлъжки
рѣчта е за нѣкаква си продажба на църковни и мъна
стирски имоти , продажба , която е извършена въ царува
ньето на Селимъ II , около 1569 год. и която , може би , е
закачила токо българскитѣ и сърбски епархии . Въ гърц 24

китѣ църковноисторически хроники , до колкото знаемъ , 4
нѣма спомень за такво нѣцо . Но тѣ ни разказвать за
друга една твърдѣ любопитна работа , която била извър
пена по онова именно врѣме. Прѣзъ 1570 год . въ Цари
" ГЕ
градъ подъ прѣдсѣдателството на Вселенский патриархъ, ?
Митрофанъ III , се събралъ синодъ , който рѣшилъ да се
уничтожжтъ самостоятелнитѣ архиепископства Охридско,
Печско и Търновско , и да се подчинжтъ на Вселенский
прѣстолъ. Търновский архиепископъ се покорилъ на това
рьшение, но Охридский и Печский сполучили да увар
в) Глед. въ книгата на Ипсиланти (Атанасъ Комнинъ) ; „ Ti ретi тiy away

Константинополь 1870, стр . 50 — 53 .
7) Григоровичъ : „ 0 Сербіи въ ея отношеніяхъ къ сосѣднимъ державамъ “
стр. 59 .
6 ) Ягичъ : „ Serbisch. Annalistik “ 101 .
ИСТОРИЧЕСКО ОСВЕТЛЕНИЕ . 11
дижть правдинитѣ си съ помоща на Султана , комуто се за

дължили да плащатъ особно даждие . 9) Оть що се е по
яви.Тъ по онова врѣме такъвъ въпросъ , и какъ трѣбва да
се разбира тогавашното уничтожение на Търновското архи
епископство , на тие въпроси ние нѣма да се запираме тука ,
защото бихме си отворили дълга и широка работа, която
би ни отвлѣкла твърдѣ далеко отъ задачата на настоящиіі
ни членъ. За нашата цѣль тука е доста да знаемъ , че и
въ гърцкитѣ исторически источници се намѣрватъ извѣ
стия за нѣкакво си ограничение правдинитѣ на Търнов

ската църква въ царуваньето на Селимъ пиче, по сви
дѣтелството на реченнитѣ гърцки источници , това огра

ничение станяло по исканьето на Вселенската Патриаршия
и за нейна полза .
и така свидѣтелствата, които ние приведохме тука
изъ нѣкои сърбски и гърцки источници показвать, че не
см съвсѣмъ безосновни извѣстията на българската повѣсть
за насилието , което е прѣтърпяло христианството въ Бъл
гария „ при царе Селима “, както и за непохвалний начинъ,
по който „ патриархъ нѣкто цариградский “ е издѣйствувалъ

тогава разсипваньето на „ Търновската патриаршия “. А
ако тия извѣстия до нѣйдѣ се подтвърдявать, то може
да се мисли , че не ще да е съвсѣмъ безосновно и извѣстието
за голѣмитѣ татарски разорения , които по онова врѣме

постигняли крайдунавска България „ отя Черного мора н
до Видинъ “ . Както е познато Кримскитѣ Татаре признах
надъ себе си Турската върховна власть още во врѣмето

на Мухамеда II , покорителя на Цариградь. Оть тогава они
често дохождах да помагатъ на турскитѣ Султани въ
военнитѣ имъ походи и дохаждах по нѣкога съ голізмін
ордии , въ които имало по - вече отъ петдесеть хиляди души .
Во врѣмето на такви походи, ако дотрібваше да се оплѣни
и разори нізкоя неприятелска страна , то тая работа оби
9) Глед. въ горѣзабѣлѣженната книга Ипсиланти стр . 105. Сравн . и въ на

ший „ исторически прѣгледъ за Българската църква “ стр . 124 .
кновенно се възлагаше на Татаретѣ. Они до толко бъхя.

навикняли да грабіжтъ и опустошаватъ, дѣто не можѣхя.
да не упражнявать занаята си и тогава , когато минувах

и прѣзъ най - мирнитѣ турски области. Въ 16 и 17 - ії вѣ
кове прѣзъ България, особно прѣзъ источнитѣ й страни
нѣколко пяти ся минували такви многобройни татарски ор
дии , като ся дохождали да участвуватъ въ турскитѣ войни
съ Маджаретѣ, Хърватетѣ, Ньмцитѣ и пр. 10) Възможно

е , че турското правителство и нарочно е повдигало Тата
ретѣ да опустошаватъ България по причина на нізкакви
си политически вълнения въ неж. Нашитѣ народни пѣсни,
които доста често споменуватъ за татарскитѣ вървеже , по
нѣкога ги прѣдставляватъ не яко страшни .. Въ една пѣ
яко страшни
сень, напримѣръ четемъ : 3
Презъ село идатъ Татаре,
Всичкото село излезе
Черни Татаре да гледа ....

Всичкитѣ миромъ минаха .
Едно проклето Татарче ,

А то си миромъ не мина ,
Ами си коня разигра ,
Та зело Рада Влахиня .... 11 )

Но ние имаме и такви пѣсни , въ които се говори :
Знаешь ли , мале , повнишъ ли ,
Кога бѣ размиръ година , І
Р
Кога Татаре вървеха
Сичкото село побягна .. 1
(или :) Въ срядъ село нови гробища :

Живи се люде копале , ()
Като Татаре виделе . 12)

||
10) Глед. бѣлъжкитѣ на Лазаръ Copaнцо за пятищата , по които Татаретѣ сж [1 !
ходили въ Маджарско , въ „ Turciсi imperii status “ Елзевир. издание 1633 год ., стр.
250, 251 .
11) Глед. въ сборника на братья Миладиновци , стр. 101 .
12) Все тамъ , стр . 138. Мячно е да се прѣдположи, че въ нашата сегашна на
родна поезия се е завардало спомень за ония староврѣмски разорения, които Тата
ИСТОРИЧЕСКО ОСВЕТЛЕНИЕ. 13
Възможно е, че прѣз
прѣзьъ 16 - ий вѣкъ въ крайдунавска
България Татаретѣ ся правили нѣкакви oсoбнo гo. Bми
опустошения , за които , види се , съставительть на повѣста
о второмъ разоренін Болгарін “ езнаяхъ нѣкаква літописна
бѣ.abжка и се е
въcпoлзовалъ отъ тѣхъ по своему. Но
каквито го ми и да сж били тия опустошения , тѣ не
еж „ рассипали все от Черного моря до Видин . “ , нито пакъ
см довършили христианското население въ крайдунавска
България до таква степень, както се говори въ повѣста ,
за която ни е тука рѣчь.
Оть край на 16 - й выкъ ние имаме твърдѣ важни , но
малко още познати извѣстия за тогавашното положение
на источно - българскитѣ области , както и за тогавашния
съставъ на тѣхното население . Тия извѣстия се срѣщатъ

въ една политическа рѣчь, илік записка (un dіѕсоrѕо ) и въ
едно писмо , писани отъ единь Дубровничанинъ, на име
Павел Джорджича. Записката ІПавель ,Джорджичъ е съ
ставить за седмиградский князь Стефанъ Батори, и му ж
е че.Тъ на 10 - и януария 1595 год ., когато той , заедно съ
Влашкий и Молдавский господаре , воюваше съ Турцитѣ
покраіі долний Дунављ. Bь тая записка Джорджичь под

бужда седмиградский князь да мине въ България, като
го увѣрява, че Българетѣ на радо сърце ще се придру
жътъ къмъ войската му и че съ тѣхна помоіць той не само

ще може да събори тамъ власта на Турцитѣ, но ще може
още да пръмине и Балкана , та прѣзь Туловската и Загор
ска область (1a provincia di Tulia e di Zagora) да стигне
чакъ до Одринъ. -- Другий отъ горѕреченнитѣ паметници,
именно писмото си , Джорджичъ е писалъ, накъ по смицата
работа, аll Illustrissimo Monsignor Visconti, ( тогавашний нail
" : и Нунций въ Седмиградско) на 6 юния 1595 г. Въ тия
етѣ правихм по България въ 13 - й и 14- й вѣкъ. Поради това ние мислимъ, че както
въ приведеннитѣ тука нѣсни , така и въ други подобни, рѣчта е за татарскитѣ кър
кже на Турско врѣме, именно въ 16- й и 17 - й вѣкове.
два паметника 13 ) се срѣщать любопитни за нашата цѣль

извѣстия . Но прѣди да пристжимъ къмъ тѣхъ, потрѣбно
е да кажемъ нізколко думи за самата личность на Дубров

ничанина Павла Джорджича.
Источнитѣ области на сегашното българско княже
ство всѣгога ся били срѣдините на доста широка търговия ,

както вятрѣшна , така особно и вънкашна . За подтвържде
ние на това ние отъ по - новитѣ врѣмена ще покажемъ на

Ески- Джумайский панаиръ, който не е падаль по- долѣ отъ
Узунджовский ; 14 ) ще покажемъ още и на Варненский портъ,
прѣзь който въ 1881 г. , на примѣръ, ся прѣминяли една

третя часть отъ всичкитѣ стоки , внесени оная година въ
княжеството , и една четвърта отъ изнесенитѣ . 15) Отъ старо
врѣме ще наумимъ само думитѣ на Великий князь Свято
славъ, който още прѣди хилядо години е казалъ, че градъ
Прѣславъ се намѣрва въ таква една чудесна страна , дѣто
„ Вься влагата съходиться : “ из Грция ( Византийската империя ),
из Сувдня Европа (Чехия и Венгрия) , изъ Русия и проч .
Дубровничанетѣ, тие словѣнски Финикийци , отдавна бъх
обърнли внимание на источнитѣ области въ крайдунав
ска България. Още въ 13 - й вѣкъ тѣ измолих отъ бъл
гарскиii царь Иоанъ Асѣнь позволение да си куповаіжтъ н
продаваіжт свободно вя Търнов и по свему Загорию , в. Прt
18) Записката на Джорджича е намѣрилъ Макушевъ въ Миланский архивъ и

* е обнародвалъ лани во 2 - й томъ на своитѣ „ паметници “ който (томъ) е издаденъ
въ Бѣлградъ. Нѣкой собственни мѣстни названия сж, напечатани погрѣшно. Отъ тая
записка у насъ се намѣрва единъ прѣписъ, който ни е далъ покойний Макушевъ и
отъ който ние ще се ползуваме тука. Писмото на Джорджича се е завардило въ
Флорентинский архивъ заедно съ доста много други любопитни за онова врѣме па
метници, отъ които ние сме взели копии съ намѣрение да ги обнародваме нѣкога .
Въ Флорентийский архивъ се намѣрватъ още нѣколко писма отъ Павла Джорджича,
отъ които едно е писано до Тосканский великъ херцогъ и все пакъ по сящата ра
бота. Отъ тѣхъ ние такожде имаме копии .
14) Глед. въ брошюрката на Арнол, да Хилберга : „ Nach Eski- Djumaja “ Wien
1876 , дѣто е помѣстенъ рапортътъ на графъ Зичи за Ески-Джумайский панаиръ въ
1876 год . стр. 55— 63.
15) Глед. „ Външна търговия на Княжеството, издава Статистическото Бюро. “
София 1883 , стр. 4—5 .
славя и къ Варвүнската хора “ . 16) Карвунска хора тогава се e
наричала сегашната югоисточна Добруча и наричала се

е така отъ името на града Карвуна или Карвона (Car
bona ), който се е намиралъ около сегашний Балчикъ, може
би тамъ, дѣто ся развалинитѣ при селото Екрене 17) (глед.

у Каница : Dunau - Bulgarien III , 210) . Слѣдъ Турското за
воевание ние накъ намѣрваме Дубровничанетѣ да си про
даватѣ и купуват свободно въ реченнитѣ мѣста . Въ втората

половина на 16 - й вѣкъ тѣ имали свои колонии и търгов
ски кмщи въ Силистра, Провадия, Шуменъ, Рущукъ и

Търново. Въ 17 - й вкъ , както ще видимъ, кога му дойде
мѣстото , ние намарваме и още нѣколко Дубровнишки ко
лонии въ Добруджа. Отъ тие Дубровничане е билъ и Па
велъ Джорджичъ, който е ималъ или държалъ км ща ( тър
говска ) въ Провадия. 18) Първъ пять той е дошелъ въ Бъл

гария около 1580 год. ие живѣлъ тамъ четери години .
Слъдъ това се завърцалъ въ Дубровникь и пятувалъ н

колко врѣме по Италия, а около 1590 год . пакъ дошълъ
въ Българско ( nel Regno di Bulgaria ) , дѣто тоя ПЯТЬ се
маялъ около петь годинъ . Въ врѣмето на толко дълго жи

вѣянье въ България Джорджичъ не сѣдялъ все на едно
мѣсто, а повечето пятувалъ по различни български земи ,
особно по сегашний Тозлукъ, Делиорманъ и Добруча. Бъл
гаретѣ изобщо се отнасяли къмъ Дубровнишкитѣ търговци
съ голѣмо довѣрие и даже сключвали съ тѣхъ родственни
( брачни) свързки : vi e la cagiane delle раrаntеlе сhе ѕеguono

fra lоrо (i Bulgari ) et li huаmini nostri Ragugei, забѣлъжва
Джорджичъ. Съ особно довѣрие и откровенность се раз
говаряли българскитѣ граждане и селяне съ Джорджича ,
18) Глед. грамотата, която Асѣнъ ( Иоаннъ) е далъ на Дубровничанетѣ, въ ПІa

«Фариковитѣ Pamatky .
11) Глед . Картата на Черноморскитѣ брѣгове, която е съставилъ въ 1318 год.
Италиянецътъ (изъ Генуа) Петъръ Весконте и въ съчиненията на Ф. Бруна : „ Чер
номорье “ 1, 326.
18) Всичкитѣ извѣстия, които привождаме тука за Павла Джеорджича, ние вве
маме изъ неговата записка или рѣчь.
на когото гледа.и като на своіі человѣкъ, защото той дълго

врѣме живѣхъ и се въртѣлъ около них . Тия подробности
ние привождаме , за да видятъ читательётѣ ни . колко сж
важни извѣстията , които Паве. Джорджичъ ни съобщава
за България и за Българетѣ въ края на 16 вѣкъ. Трѣбва

да кажемъ още , че тоя убровничанинъ е зная.тъ добрь,
че Българе с живѣли по всичкото сегашно княжество ,
сміщо и въ сегашна источна Румелия, но при всичко това

онь счита чисто български области токо „Добруча, Дели
ормань и сегашния Тузлукъ; токо за тѣхъ и казва , че
би. и главнитѣ области на България, del Regno di Bulgaria. 19) 1
„Добруча и Делиорманъ той нарича съ сегашнитѣ имъ на

звания ( Dobruccia, Deliorman), а Тузлукът , нарича Гори
лово ( Gorilovo). Това име також,де се употрѣблява сега , но

се употребява въ формата Герлово, която , види се , Тур
цитѣ с изврати.и отъ старото българско название Гори
слово . Единъ отъ м.1адитѣ наши офицери , г - нъ Каваловъ,
които прѣзъ мин.бата 1882 г. доста дълго врѣме е жи
вѣлъ и пятуваль по Тузлука, ни е казвалъ , че тамъ сега

наричать Герлово една часть отъ Османъ- Пазарската околия ,
която ( часть) се простира отъ Тича (Чатакь) 40 к.дѣ Вър
бица и загърца въ себе си около 25 турски села . Това
съобщение на г - нъ Кавалова се посрѣща съ слѣднята бk
олѣжка , която срѣщаме въ едно оть браилскитѣ книжки на
Пер. Списание : „ на съвероистокъ, три часа отъ Котель ,
простира се околията Герлово ; тя обема около 4 четвъртити
нѣмски мисли , или 8 четвъртити часа . Населенията по тая
старна с всички турски, освѣнь се.10 Върбица “ (кн. V — VI,
28. ) . За Герово споменува и Каниць, който казва, че около

1872 , оно ( види се, една част от него ) е влизало вь
шуменската кааза II е съставяло особна нахия , отъ 13
села . 20) Въ края на 16- іі выкъ названието Горилово ( Герлово )
19) пRegno di Bulgaria често се срѣца въ записката и въ писмото на Джор

джича и токо речи всѣки пять оно обозначoвa тие три области.
20) Каницъ. „ 1) onau - Bulgarien “, III , 63.
ИстоРИЧЕСКО ОСВЕТЛЕНИЕ.
17
се е опотрѣблявало въ по - широкъ смисълъ , както показвать

извѣстията на Павла Джорджича, къмъ които ние можемъ
вече и да пристапимь.
„ България (il Regno di Bulgaria ), казва Джорджичь вь

записката си , се дѣли на три области (provincie ) . Първата
се нарича Добруча ; тя е равна и гола , безлѣсна страна ,
простира се на дължъ покрай морский брѣгъ отъ устията
на Дунава и до Варна. Въ тая область азъ много години
съмъ живѣлъ и пятувалъ. Тамошнитѣ жителье страдатъ
отъ нѣманье дърва , на мѣсто които ся принждени да упо
тръбяватъ говежди лайна : волове и крави се намѣрватъ
тамъ въ голѣмо множество (abondantissimo). Па страдатъ
и отъ нѣманье вода, за добиваньето на която ся приня
дени да копаютъ дълбоки кладенци , по 70 и 80 педи , но

и въ тие кладенци водата е много лоша . Приморската
часть на Добруча е населена съ Християне ; тамъ се нами
ратъ слѣднитѣ мѣста (terre) : Charar (?), Maluch (?) , Costanza

(Костенджа ), Mangalia ( Мангалия ), Irosta , 21 ) или Irosla (?) ,
Balcich ( Балчикъ) и Varna Варна). П6- далечко отъ морский
брѣгъ (per stu la marina) се намѣрвать христиански мѣста :
Orachoveza (старо и ново Орѣrово въ Варненската околия ),
Cavarno ( Каварна), Corleis или Corbis (?) , Eihеrrеnа (?) Franga

( Франга), Novoselo ( Ново село) и Galatta (Галата ). Ни едно
отъ тия мѣста не е населено само съ Турци или пакъ
само съ Християне освѣнь Балчикъ. Въ внтрѣшната часть

на Добруча ??) . се намиратъ слѣднитѣ мѣста :
Tuluchia ( Тулча ), Baba (Бабадаа ), Carassiui ( Карасу = Черна
21) Въпросителний знакъ, който тyряме при нѣкои названия , показва , че тия
названия или вече нес ще твуватъ сега, или пакъ до толко сж искривени отъ раз
ични прѣписване на Джорджичевата записка, дѣто не е вече възможно , за насъ
Поне, да ги разберемъ. Трѣбва да кажемъ, че въ Миланский архивъ се е завардилъ
не оригиналътъ на тая записка, а една копия отъ нея, която , види се, не е напи
сана съвсѣмъ вѣрно.
22) Тука слѣдвать нѣколко думи , въ които се е казвало , какво население е
жинѣло изъ вѣтрѣ по Добруча, но обіций смисълъ на тие думи не се разбира до
брѣ, защото нѣкои отъ тѣхъ, види се, не ся написани вѣрно. Па, може би, има
нѣщо и пропуснято .
Период. Списание. 2
E
18 М. ДРИНовъ,
вода ?) , Cassasui (?) , Passarghi ( Пазарджикъ) и Provadia ( Про

вадия ) . Въ Cassasui (?) и Бабадал ( Babassi) Християнетѣ см
пб - вече отъ Турцитѣ. Турцитѣ, които живѣжтъ въ горь

реченнитѣ мѣста ся все изъ Азия ; тѣ дохождали т.дѣва
по търговия , па се и заселили тукъ . Тѣхъ не ги яко бива
за военна работа , а кореннитѣ жителье ( li hаbіtаtоrі ?) см

храбри и между нихъ би могла да се набере добра дру
жина , но нѣматъ друго оржжие, освѣнь сабли и стрѣли
съ лякове . С.ѣдъ Добруча иде областа Делиорман , на
речена така отъ голѣмитѣ и високи афсове, съ които е
обрасла. Тая страна е изобилна съ плодове (di frutte) и съ
лозья . Делиорманъ е доста голѣма область ; въ неж се на
мѣрватъ слѣднитѣ мѣста : Sciumgna ( Шуменъ), Prislavo
( Прѣславъ), Krosgrad (Разградъ), Cirvenigi (Червень, който
се е намиралъ на мѣстото дѣто е сега Червена вода , при
Русчукъ) , Rusti (Русчукъ), Doristar, или Silistria (Силистра ). Я
Вситѣ тия мѣста ся населени по - вечешо с . Християне, не
жели съ Турци. Третята область, която се намира клдѣ
Балкана въ слцата България (nel medеssimo Regno di Bul 1

garia ), се нарича Горилово. Тя е по - малка от първитѣ
двѣ области (сирѣчь отъ Добруча и Делиормань), но е по

гжсто населена , по - изобилна, и богата съ всякакви нѣща
(ma é piu habitata , e piu abbondante et divitiosa d'ogni cosa) .

Ражда прѣкрасни плодове и , въ голѣмо изобилие, пше
ница , ичимикъ, вино . Горилово е доста отдалечено отъ Ду

нава ие населено съ голѣмъ брой Християне, които ся много
воинственни (contiene in ѕе christiani in grandissimo numero ,
e molto bellicosi).
Малко по- надолѣ въ записката си Джорджичъ пакъ
се повърща да говори за тия области , именно за южниті; !
І
имъ части , и между друго забѣлъжва, че тамъ има без
}
крайно множество (numero infinito ) християнски села . При
това той привожда и названията на слѣднитѣ отъ тѣхъ :
Gulаmа (?) , Gesira ( Джезира ?) , Fuscano (?) , Dovino ( Девна),

Monastierazzi ( Мънастирь), Plozzo ( ?) , Dobrina ( Добрина ?), Са
гаnаz (?) , Crivina (Кривна), Ravana ( Равна), Nenov ( Неново ),

Unciari ( ? ), Gnauscia ( Habura ), Guglie (Tyanya ), Senizza (Cl
ница ?) Calugerizza (Калугерица ), Jankovo ( Янково), Novoselo
( Ново село), Mos ( Мостъ), Cenga ( Ченга ), Divdeo ( Дивдѣ
дово ?) . Нѣкои отъ тия села , които во врѣмето на Джорд
жича ся били чисто български, и до сега смществуватъ
съ сящитѣ си названия , та е много любопитно да разгле
даме , какво имъ е сегашното население . Ние съ тая цѣль

можемъ да се позапремъ токо на слѣдужщитѣ 11 - ть села,
защото токо за тѣхъ могохме да съберемъ потръбнитѣ то
пографически и статистически свѣдѣния . 23)
1. Devino Девино, или Двино. Нѣма съмнѣние, че
това е било старобългарското название на селото Девна

или Девно, което се намира въ Провадийската околия , близу
до Девненското ( Варненско ) езеро. Види се , че и названието
на Девненското езеро въ старо врѣме се е изговаряло : Д
винско, па може и дѣвино езеро . Селото Девна ( Дѣвино ),
прѣди послѣднята война е било населено съ Българе и
Татаре: 24 ) български клци тамъ е имало около 200 , а Та
тарски около 17 .
2. Monastierazzi = Манастирь, се намѣрва край Девно (Дѣ

вино), малко на югъ, и сега влазя въ Тестеджийската сел
ска община на провадийската околия . Прѣди войната това
село е било съвсѣмъ турско , и е имало около 42 кмщи . 25)
3. Crivina Кривня, въ черковненската селска община
на провадийската околия , e чисто турско село отъ 91
кжща. 26)
23) мѣстоположението на тия села ние тука ще опрѣдѣляваме по официалний

списъкъ на градскитѣ и селски общини , който (списъкъ) е напечатанъ въ „Дър
жавнй вѣстникъ “ 1883 ; брой 73 (отъ 12 юлий ). А статистическитѣ си белѣжки за
тѣхъ вземаме по - вечето изъ сборника: „ Матерiалы для изученія Болгарій , напеча
таны по повеленію Е. И. Высочества Главнокомандующаго дѣйствующею армією. “
Выпуски IV и V. Букарештъ 1877 .
4) „ Матерiалы “ и пр . IV , 61 ; V, 25.
95) „ Матерiалы “ V , 256 .
26) Все тамъ, IV , 62.
2 -х
20 І. ДРиновъ,
4. Ravana Равна , в'ь смщата черковненска община ,
е българско село съ 57 кміци , въ които набройватъ до 90

вѣнчила . 27)
5. Nenov = Неново, такожде въ черковненската община,
прѣди войната е имало 54 кмци , всё български . 26)

6. Gnauscia Нявша, или Невие, въ тюркъ-арнаутлар
ската селска община (провадийска околия ) прѣди войната

е било чисто турско село съ 170 кмци . 29) .
7. Guglie = Гулица, или Голица , въ новоселската око
лия (варненско окряжие), е чисто българско село, въ което

прѣди войната са набройвали 250 вѣнчила .
8. Calugerizza Калугерица, Калугерса, въ каспичанската
селска община ( новопазарска околия ) прѣди войната е имало

25 кмщи български и 28 турски. 31 )
9. Janchevo Янково, въ прѣславската околия , е чисто
туско село съ 129 кмщи . Край него се намѣрва друго
едно малко селце, което се нарича Ени- Янково и такожде
е населено само съ Турци, около 28 кмщи . 32 ).

10. Mоѕ = Мост . Това е било старото българско на
звание на селото Кюпрю- Кьой, което се намѣрва на р . Тича

( Камчия ), около 4—5 километра по- долу отъ втичаньето въ
неж на Луда Камчия. Това старо название и до сега , каз
вать , се употрѣблява между мѣстното българско населе
ние . Селото Мостъ (Кюпрю- Кьой ) влазя въ Новоселската
околия ( Варненско (окрѣжие) и , както ми ся казвали , има

око 180 кмщи , отъ които само около 50 см български , а
другитѣ см всё турски. * 3)
27) Тамъ, V , 24 , 258 ; IV, 62.

Там IV ,2 62 .
29) Тамъ, IV,2 62.
30) Тамъ, V, 25 .
81) Тамъ, IV , 24 .
32) Тамъ , IV, 23.
38) Тие белѣжки за населението на Котрю- Кой ( Мостъ) ни е съобщилъ г - нъ
Кава,109ъ.
ИСТОРИЧЕСКО освѣТЛЕНИЕ. 21
E
11 ) Cenga Ченгя, въ новоселската околия , е чисто
българско село , въ което има 70 — 80 кмщи . 34)
Горѣизложенитѣ бѣлѣжки, макаръ и да не си съвсѣмъ
точни , показватъ , че отъ единадесеть села , които въ края
на 16 - ій вѣкъ сж били чисто български, сега само четири см
останяли такви , именно : Равна, Неново, Гулица и Ченгя .

Въ другитѣ седемь см се заселили Турци, при това бъл
гарский елементъ съвсѣмъ е изчезнжлъ въ селата : Мана
стирь, Кривня , Янково и Нявша или Невше .
Слѣдъ извѣстията си за състава на населението въ
областитѣ Добруча, Делиорманъ и Горилово, Джорджичъ про
дължава така : „ Къмъ Софийската страна (сирѣчь на за

падъ отъ Горилово) се намъpвa Търново, градъ главенъ
и митрополия , на която архиепископътъ35) .... държи надъ
своя власть 260 христиански села , отъ които всѣко едно
Има по 200 — 300 кмщи . П6 - нататькъ се намѣрва Ловеч
( la terra di Lovcia ), който е доста голізмъ и населенъ съ
Турци и Християне. Краіі Търново има нѣколко села , на
селени съ Албанци, които см храбри и , ако стане потрѣ
бно, могжтъ да изваджтъ 1,500 души все конници , добрѣ
въоржени . И двѣтѣ горѣречени мѣста (Le due terrе , си
ръчь Търново и Ловечъ) се намѣрватъ въ България (sono

nella Bulgheria). Оть Търново до София има четири деня
пять . София лежи отвждъ Балкана на равно мѣсто ; тя е
голѣма и доста населена поради голѣмата търговия , която
тамъ въртижтъ различни нации , особно Дубровничанетѣ .
София се намѣрва на половинь день пять отъ Балкана, зао
биколена е отъ едно много широко поле и има подъ себе
си 300 села , отъ които 260 см християнски , а 40 турски .

Въ записката си Павел Джорджичъ ни съобщава , и
колко спахии e има.10 на онова връме въ крайдунавска
4) Съобщ. г- нъ Кавалов .
35) Тука слѣдватъ три четири думи ( mo di casa Daghi), които показвать отъ
какъвъ родъ е билъ Търновский архиепископъ. Послѣднята отъ тѣхъ ( Daghi) може
би е написана погрѣшно.
22 мДРИНОВъ,
България. „ Всичката оная страна, каже, която се намѣрва

подъ управлението на Силистренский, Никополски и Ви
динский бейове , 36) въ военно врзме, не изважда по- вече отъ

хилядо спахии “ . Хилядо спахии за таква една страна ще
ни се виджтъ много малко , ако си наумимъ, че по онова
врѣме въ Европейска Турция е имало по -вече отъ 80,000
спахии,37) и че малко нѣщо по - послѣ, именно около 1665 ,
само вь Кюстендилский санджакъ см набройвали около
1100 снахилъци.38) — Но да се върнемъ къмь прѣдмета на

настоящий членъ , сирчь къмъ населението въ источнитѣ
области на сегашното българско княжество . Павелъ Джор
джичъ нѣколко пати повтаря да казва , че въ Добруча,
Делиорманъ и Горилово християнетѣ около края на 16 - й

вѣкь били много по - вече отъ Турцитѣ. Па той съобщава
и нѣколко такви бѣлѣжки , които , ако се развѣщежтъ добрѣ ,
могжть да ни покажжть до нѣйдѣ, какво е било тогава
численното отношение между българското и турско насе

сение въ рѣченнитѣ области . На тия бѣ..ѣжки ние ще се
запремъ повечко . Джорджичъ увѣрява седмиградский князь ,
че Българското население в Добруча, Делиорманъ и Го
рилово (del si bеl regno di Bulgaria ) съ радость пще посрѣщне
войската му и освѣнь дѣто це й набавя все що й е по
трѣбно за храна и пр ., но ще и да ж усили съ 25.000
храбри момци , каквито твърдѣ лесно могла да извади Бъ.1
rapua (huomini bravi, che con molta facilitá puo dare la Bul
garia ). Подъ името България тука пак , се разумывать токо

рѣченнитѣ три источни области ). Усиленъ съ таква една
36) На тия три санджакъ- бейове е била подчинена тогава цѣла крайдунавска
България. Силистренский и Никополский бейове ся зависѣли отъ Софийскии Бей
дербей, а Видинский отъ Темешварский. Глед. въ „ Turcici Imperii status “ E.13e
вириянско издание 1634 г. , стр . 196, 197 , 200 .
87) 80.000 ги избройва Венецианский посланникъ Я. Соранчо въ 1776 г. Глед .
Relazioni degli ambasciatori Veneti “ Serie III , Vol . II , 197. нѣма съмнѣние, че по врѣ
мето , за което говори п . Джорджичъ, сирѣчь около края на 16 - й вѣкъ броятъ на
спахиитѣ въ Евроін. Турция е би ъ по - голѣмъ.
36) Глед. „ Рапортътъ отъ г. г. Иречка и Сарафова за Кюстендилский окржгъ “
София 1880, стр. 15 .
истоРИЧЕСко освѣТЛЕНИЕ. 23
помощь отъ страна на Българетѣ, седмиградский князь ,

спроти думитѣ на Джорджича, лесно би могълъ да се прѣ
хвърли прѣзь Балкана за да заемне „ Туловската и Загор
ска область, която се простира къмъ Одринъ “, и по тоя
начинъ да тури въ мячно положение Турцитѣ , които по
онова врѣме бѣхл уплашени въ една голѣма и упорита
война съ императора Рудолфа II въ Маджарско . При това
наший Дубровничанинъ съвѣтва на седмиградский князь

да заповѣда на капитанитѣ и на солдатитѣ си , като влѣ
зтъ въ българскитѣ области , да се обнисятъ много мирно
и деликатно съ Българетѣ ( con ogni sorte di piacevoli ma
niere) , защото въ противенъ случай може да произлѣзжт »
1оши сѣтнини : при всичко , че Българетѣ съ нетърпѣние
очакватъ християнската войска ися готови да й помагать
всѣкакъ, но ако тая войска захване да се отнася къмъ тѣхъ
грубо , да ги граби , оскърбява и да имъ чини различни
пакости , то они могжтъ да се обърнятъ срѣщу нея и да
захвантъ да помагатъ на Турцитѣ. Въ такъв случай
они ( Българетѣ) могжтъ да заемнять балканскитѣ проходи
и горски пжтища и да ги заварджтъ, додѣто пристигне
турска войска , та да и ги прѣдадатъ и чрѣзъ това да
улеснжтъ влизаньето й въ България. . Оть изложенитѣ
тука бѣлъжки за насъ особно важна е оная , въ която се

говори , че Добруча, Делиорманъ и Горилово около края
на 16- й вѣкъ лесно би могли да изваджтъ 25,000 храбри
Българе опълченци. За да се оцѣни значението на тая цифра
трѣбва да се има прѣдъ видъ, че въ края на 16 - й вѣкъ

храбритѣ Българе сж съставлявали не яко голѣмъ процентъ
между българското население . Доста е да припомнимъ, че
тогавашното българско поколѣние се е раждало и расло
въ такви врѣмена, когато Турцитѣ отбирах по- здравич
китѣ български дѣца и млади момци , та ги потурчвах
и правѣх отъ тѣхъ Еничари и Аджамъ -олани. 39) Па тръбва
59) Това отбиранье н християнскитѣ дѣца се е продължава.10 до кмдѣ срѣ -

дата на 17-й вѣкъ. Глед. въ книгата на Л. Ранке : „ Die Osmanen und die Spaniselle
24 М. ДРИНОВъ.
още да вземеме въ внимание , че Павел Джорджичъ, на

когото бѣлъжкитѣ изобщо се отличаватъ съ сериозность ,
като е смѣталь, колко храбри Българе бих могли да се

придружатъ къмъ войската на седмиградский князь, ималъ
е прѣдъ видъ не нѣкакво задължително, всеобщо, но до
броволно повдиганье на нѣкои отъ по- храбритѣ българ
ски жителье на Добруча, Делиорманъ и , особно, Горилово .
Искаме да кажемъ, че цифрата 25.000 , за която ни е ръчь,
съдържа въ себе си не твърдѣ голізмъ процентъ отъ общий
брой на бившето въ 16 - й вѣкъ българско население вь
областитѣ Добруча, Делиорманъ, Горилово, процентъ, който
не ще да е надминувалъ цифрата петь , шесть , та нека и

седемь. Така ако е , то общия брой на Българетѣ в'ь тия
области по онова врѣме може да е достигалъ до 400—500
хилѣди, та е билъ два три пяти по - голѣмъ отъ колкото
есега . Да видимъ , какво пакъ говори Джорджичъ за
броя на турското население въ областитѣ, за които ни е
рѣчта. „ Добруча, каже, Делиорманъ и Горилово според

свеобщото мнѣние , могжтъ да изваджтъ , въ военно врѣме,
до 30.000 Турци “ ( La Dobruccia, Deliorman e Gorilovo, а
giuditio universale, possono dar fuora da 30.000 Turchi). Hbma
съмнѣние, че въ това число влазятъ всичкитѣ способни
за оржжие Турци . Че работата трѣбва да се разбира така ,

това изрично ни казва II самъ Джорджичъ въ едно отъ
писмата си до Папскиii нунций Висконти .
(Слѣдва. )
Monarchie “ Leipzig 1877, 8 , 46. Сравн. и нашага белѣяска въ „ Период. Списание на

Бъл . Кн . Дружество “ Браила, кн . XI — XII, стр. 147 .
ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ .
Пише ПЕТЪРъ пEшовъ .
Съ въпроса за смъртното наказание се занимавать не

само криминалиститѣ но и всички други , които цінять
110вѣшкия животъ и личность . Макаръ и взетъ отъ угла
вното право , този въпросъ най - живо интересува и въл

нува и неспециалиститѣ, които искатъ ися способни да
инс . 1ять и сядять самостоятелно .

Разбира се , че вь сегашно врѣме, за отмахванье смърт
ното наказание. изисква се най- напрѣдь горѣща проповѣдь

за въздиганьето уризмената и притиснята личность, за
щото само такъва проповѣдь е въ сила да смъгчи нра

витѣ и чрезъ това да вдихне въ обществото умраза къмъ
умъртвяваньето престәпницитѣ. Помъ обществото е на
строено противъ смъртното наказание , то отъ една страна

сядницитѣ, като негови членове , чрезъ тълкувания , чрезь
мѣгки присяди , ще отбѣгватъ прилаганьето му , а ПЪКЪ
пък
отъ друга законодателитѣ, за да не изневірятъ на изби
рателитѣ си , не ще се удързостятъ да утвърдяватъ ста

рия кървавъ законъ.
Отъ една страна горньото съображение, а отъ друга

тяжнитѣ спомени , останали у насъ отъ грознитѣ и безче
.овѣчни наказания , които търпѣх напитѣ младежи прѣзъ
1876 год .; ужаса и потърсваньето , което възбуди у насъ
искуственното и тържественно убийство, всичко туй
ни подбуди да напишемъ тъзи си статия , материалъ за

която ні послужих издирваньята и смжденията на евро
26 ПЕТЪРЪ ПЕШОВъ ,
пейскитѣ учени хора, изложени въ прекрасното съчине

ние на Киевския префессоръ Кистяковскій : „ Изслѣдованіе
осмертной казни. “
Статията ни ще съдържа слѣдуюццето : историята на
смъртното наказание, происхождението му , развитието му ,

доказателствата за и противъ, и литературата на въпроса .
І.
Макаръ и по -напрѣдь да ся се срѣпцали протести про

тивъ смъртното наказание , но до края на минжлия вѣкъ
тѣзи протести са биле твърдѣ слаби , тъй като обществото

е вѣрвало въ справедливоста и ползата отъ умъртвява
ньето престәпницитѣ. Въ европейскитѣ законодателства

наказание е било най - оби І
даже въ 18 -я выкъ смъртното
кновенно и често прилагано даже за най - легки престжII.ie

ния . Но заедно съ умѣгкнованието на нравитѣ и сь раз
витието на човѣшката мисъль , която се стрѣмѣше да се
отърве отъ оковитѣ на старитѣ заблуждения ; заедно съ І

въ 1
всеобщото стремление къмъ напрѣдъкъ въ наукитѣ,
края на 18 -я вѣкъ се яви за пръвъ пять явна умраза
11
къмъ смъртното наказание , което вече не отговаряше на
новия духъ . Първи сядиитѣ се опріхі на жестокото на
казание , като се стараях да отбѣгватъ смъртнитѣ при

сяди чрѣзъ пресилено и криво тълкование жестокитѣ за
кони , които тѣ бѣх длъясни да прилагать и пазять. Но

най - голѣмата заслуга за человѣчеството въ разяснение въ
проса за смъртното наказание , принесе науката , която въ

лицето на своитѣ представители въ края на 18 -я в . първъ
нжть зададе въпроса : трьба ли да се умъртвяват пре
стапницитѣ и ползува ми се обществото отъ таквози на

казание ? Подигнять оть знаменития Италианецъ Бекка
рия , 1 ) този въпросъ се рѣшава и до днесъ отъ ученить
1) Беккария се е родилъ въ Миланъ, 15 марта 1738 год.; въ 1793 год. умрѣ...

въ сжщия градъ отъ апоплексия . Въ 1871 год. въ родния му градъ е издигнятъ па
ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ. 27
и публициститѣ. Въ съчинението си за престжII.ленията и

наказанията ( „ Dei dеlіtti e delle pene.“ 1764. Ливорно), което
възбуди неисказанъ въсторгь и имаше голѣмъ успѣхъ,
Беккария юнашки издигнм гласа си въ туй усилно врѣме

Жи
за да забрани най -светото отъ човѣшкитѣ права
вота . Слѣдъ изучваньето смъртното наказание, той дошель
до слѣдующитѣ заключения : 1 ) смъртното наказание не е
законно, защото при стжпваньето си въ обществото , чо
вѣкъ не е отстжпалъ правото си за животъ ; 2 ) смъртното
наказание е безполезно и ненужно ; 3) тъй, като смърт

ното наказание никога не спира злодѣицитѣ да испълнятъ
гнуснитѣ си планове , то таквозь наказание е безполезно ;
4) то дѣйствува на престлиника по-слабо , отколкото за
твора, усиленъ съ тежки работи, защото върху престәп

ника и околнитѣ му по -силно влияй по- мѣгкото , но про
тѣгнято наказание , каквито см тежкитѣ работи , от
колкото жестокото , но мгновенното , каквото е смъртното

наказание ; 5 ) то е губително за обществото, защото дава
жестокъ примѣръ.
Тъзи с заключенията на Беккария, които и до днесъ ,
по разни начини , се поддържатъ отъ всички писате.1 ,
които с се наемали да пишлтъ по смщия въпросъ. Ho
вото нѣщо, което по- подирнитѣ списатели се притурили
къмъ този въпросъ, се заключава въ по - широкото разви

ванье краткитѣ Беккариеви заключения и в подкрѣпя
ньето имъ съ нови статистически цифри, които не е имало
въ края на 18 - й вѣсь.
Много списатели нодирь Беккарня см се явява . буіни

противници на смъртното наказание , но въ .1итературата
и до сега не е достигнжто едногласие, защото , ако и ръдко ,
срѣщать се и до сега защитници на умъртвяваньето , като
представятъ и свои доказателства . Коя е причината на
туй разногласие ? Въ статията си : „ Тишеніе жизни , как уго
метникъ за Философа и гражданина , който първи се е одързости.ъ, отъ любовь

къмъ човѣщината, да издигне гласа си противъ най- закоренѣ.литѣ предразсъдъци . “
28 ІІЕТЪР , ПЕШОВѣ,
повное наказиніе “ ( Юрид . Вѣстн . 1879 г. Іюнь.), профессор ,
Сергьевскій казва , че причинить на указаното разногласие

см : 1) неосъвършенството на методитѣ , по които писате
литѣ изучвать въпроса за смъртното наказание ; 2 ) неедна
квия критерий , върху който се опиратъ въ смжденията
си разнитѣ списатели .
До сега при рѣшаванье въпроса за смъртното нака
зание ст се придържа. и о методить: метафизический и по
зитивний. Беккарий и послѣдователитѣ му ся се придър
жали о първия методъ, който е преобладавалъ въ науката

и Философията по ону врѣме. Тѣзи списатели , без да
се залавятъ за какви да е положителни издирвания , най
много налѣгн ... и върху с.лѣдующить метафизически въ
проси : има ли право държавата да присвоява живота на
гражданина си ?Има ли човѣкъ право да се отрича отъ
живота си ? На тѣзи питанья списателитѣ се отговаряли
различно . Беккария е увѣрявалъ, при встжпваньето си въ

обществото, човѣкъ не отстжпалъ правото си за животъ .
Мабли и филанджиери , опрѣни слцо на естественното
право , с доказвали противното . Въ 1827 г. въ съчине
нието си (Dn system pénаl еt du system repressiff en general,
de la peine de mort en particulier “), Французския адвокатинъ
Люкасъ утвърдява , че човѣшкия животъ е светъ, недосѣ
гаемъ, че той е даръ Божий, та заради туйи никой неможе
да отстмІІІ другиму живота си , нито пъкъ държавния за
конъ може да се распорежда съ него . Но съвсѣмъ нао
паки хортува Силвела . Тъй се протакатъ книжовнитѣ при

пирни , безъ нѣкои положителни и ясни доказателства , а
само чрезъ надхортуванье и измислянье все нови и НОВИ
контракти , които ужъ хората свързвали при основаньето

на коя да е държавица . Сящата препирня се е водила
безуспішно и въ Германия, макаръ списателитѣ да ся се
придържали о вѣчната справедливость . Пита се : „ каква е
тъзи справедливость , която води къмъ двѣ крайни заклю
чения на едни хортува : смъртното наказание е свето и

справедливо , а на други : то е несправедливо, защото се

опира не оправото , ао силата. Ако тъзи справедливость ,
о която се опирать при рѣшаванье въпроса , бѣше неопро
вържима истина, аксиома , както тъзи , по която 2х2 = 4 ,
а не по - вече, то откљдѣ излѣзва разногласието , при което
едни , като да казвать, че 2 X2 5, а пъкъ други , че
2 х 2 = 6 ? Не е ли всичко тук само субективень погледь
върху справедливоста отъ страна на тъзи, които се при

държатъ о нем ? “ ( Кистяковскій , стр. 8 ) . Обцца справедли
вость за всички врѣмена и хора нѣма; туii , което за едного
е справедливо, за другиго е несправедливо ; туй , което
днесъ ним признаваме за лъжа и заблужденье, преди дв ;
стѣ години се е считано за истина . Нееднаквото развитие
поражда нееднакви понятия . Оттука опираньето о такива

нетвърди начала води къмъ противоположни краища .
Макаръ метафизически методъ и да спомогня за чо
въшкия напрѣдъкъ, но той трѣбаше да отстми мѣстото

си на позитивния , чрезъ който само бѣше възможно раз
витието и убогатяваньeтo наукитѣ съ положителни знания ,
които се достигать чрезъ опита и наблюдението. Увѣрени

въ безплодноста на прежнята препирня, криминалистить
напрѣгнжXм силитѣ си къмъ друга страна. Захваня се из

учванието на слѣдующитѣ въпроси : полезно ли е смърт
ното наказание ? Достига ли то цълта си ? Таквазъ посока

взе въпроса най - напрѣдь въ Англия . Оть 1807—1812 г.
Серъ Ромильи , единъ отъ най- прочутитѣ адвокати , вна
сялъ въ палатата на депутитѣ нѣколко Биля за отмахванье

смъртното наказание за нѣкои видове кражба. Заедно съ
другъ единъ депутатъ Аберкромби, той изброи.Тъ нѣколко
доказателства , като : отвръцението , което възбужда смърт

ното наказание у обвинителитѣ, свидѣтелитѣ, журить;
честитѣ оправдання съ цѣль да се избъгне смъртта , -- 1

за да подкрѣпи всичко туй представилъ статистически
сбирки. По смщия методъ е работи ... Макинтошь, който
въ 1782 г. внесълъ въ Парламента би. за необходимить

30 ПЕТЪРЪ ПЕЦІОВъ,
смъгчения въ жестокитѣ углавни закони ; за да докаже ,
че смъртното наказание не спомага за безопасноста ина

маляванье престъпленията , той показалъ статистиката на
престъпленията въ Англия и Франция, и доказалъ, че
въ Англия, гдѣто умъртвяваньето се прилага най -често ,
тежкитѣ престя пления се повече, оть колкото въ Фран
ция , макарь послѣднята и да е съ повеч жители ; причи
ната на туй е по -ръдкото прилаганье смъртното наказание
въ Франция. -- 16 - подирь Парламента е избиралъ нѣколко

комиссии за да изучжтъ подробно, до колко туй или онуй
прест жпление заслужва еди- какво си наказание . — Освѣнъ
Парламента, върху въпроса за смъртното наказание се ра

ботили и частни лица . Тукъ се отнасятъ : сборникътъ
„ Howard society “. Dublin 1830, издаденъ отъ Дублин

ското дружество, което е работило противъ смъртното на
казание . Върху смщия въпросъ твърдѣ много се е писало
и въ периодическитѣ списания . На Английски езикъ има
съчинения за смъртното наказание , но най -хубаво ,
по - ново, по думитѣ на Миттермайера , е съчинението на
Alfreda Dymond’a : „ The law on its trial : on personal recollec
tions ox the death penalty and its opponents.“ London 1865 год ..
Въ Германия единъ отъ най- ревностнитѣ послѣдова

тели на позитивния методъ е Миттермайеръ, който въ про
дължение на 50 години е слѣдилъ за успѣхитѣ по ToЯ
въпросъ въ Европа и Америка, като не е припущилъ ни

единъ законодателенъ актъ , ни една правителственна мърка
по тоя въпросъ. Въ съчинението му се срѣщать свѣдѣ
ния за всичкитѣ книги върху смъртното наказание ; въ
него читателя ще срѣщне всички статистически свѣдѣния

по въпроса , събрани въ Англия, Франция и Германия.
Тъй като и позитивния мѣтодъ не е отстранилъ пре
пирнитѣ, то ний ще приведемъ критиката на проф. Сер

Гbевский , отъ която може да видимъ коя е причината ,
гдѣто и послѣдния методъ води къмъ противоположни

заключения .
ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ . 31
Първо . Отговорить, — които давать опитнитѣ наблю
дения върху въпроса : достига ли смъртното наказание

цѣлта си , нѣматъ абсолютно значение ; наблюденията
говорятъ само за частни случаи. Че смъртното наказание

сплашва хората , за туй не ще дума , но смщитѣ наблюде
ния показватъ, че взето изцѣло, то съвсѣмъ не сплашва :
ако смърта сплашваше , то не щьше да има ни само

убийци, ни сълдати , нито пъкъ матроси “ (Кистяков. 45) .
Второ . Ако би да докажемъ най - ясно, че смъртно на
казание не сплашва и не намалява числото на престмпле

нията , то и оттука ний не можемъ извади нищо положи
телно ; тъмничния затворь и глобата тъй сміщо не сплаш

вать и може би не намаляватъ престяпленията , но при
всичко туй до сега никой не е казвалъ, че послѣднитѣ

двѣ наказания тръба да се отхвърлять.
Третьо. Изучваньето явнитѣ свойства на смъртното на
казание, тъй слцо не ни позволява да рѣшимъ въпроса тъй

или инакъ . Наистина : смъртното наказание, както казватъ
защитницитѣ му , най - сигурно очистя обществото отъ пре
стәпницитѣ, но като се осланяме на таквозь доказателство ,
ний би трѣбало да умъртвяваме всички престіници
повторници, т . е . най - вече крадцитѣ, но върху туй нѣма
да склонятъ и най- буйнитѣ защитници на смъртното на
казание . Отъ друга страна, доказателствата на противни
цитѣ тъй скщо не могжть да ни убъдять: смъртното на
Това е
казание възбужда грубитѣ народни инстинкти ,
тъй; но войната ги възбужда ёще повече . Смъртното нака
зание е неисплатимо , но тѣлесното наказание ИТЪМ
ничния затворъ скщо тъй се неисплатими .
Четварто. Обсяжданьето да ли туй или онуй наказа

ние достига цълта си , сміщо тъй не ще ни помогне ніщо,
защото ни едно отъ наказанията не достига специалната
си цѣль ; нито тъмницата , нито заточението правятъ пре
стника по -добърь. Но оттука не излъзва , че и тѣзи

наказания трьба да се отхвърлять , защото недостигатъ
32 ПЕТЪРЪ ПЕШОВъ,
цѣ. 1та си . Поменятитѣ наказания ний тръба да спазимъ,
защото чрезъ тѣхъ се удържа реда и тишината въ дър- .

жавата ; а за спазванье реда и тишината необходимо е да
се гледа да не избѣгне никоіі наказанието си . По този
начинъ , нині не можемъ да отхвърлимъ смъртното наказа
ние, тъй като то помага за спазванье реда и тишината въ

държавата .. Наопаки, ако се докажаше, че смъртното на
казание достига цѣлта си , то итогазъ ний нѣмаме осно
вание да го удържимъ въ законитѣ си .
На основание на горнята критика , Сергѣевкий настоява ,

че и позитивния методъ не расплита въпроса ; заради туiн
въ статьята си ( Юрид. Вѣстн. 1879 г. Тюнь) той излага

новъ способъ, който би довелъ всички до съгласие . Прѣди
всичко , той доказва , че прѣжнитѣ методи много грѣшать ,

гдѣто обсяждатъ само смъртното наказание , безъ да го
сближатъ съ другитѣ. „ Отколѣ се склонили , че е невъз

можно да се отсича главата , крака , или да се отрѣже езика
на човѣка ; но защо пъкъ допущать отрѣзваньето езика
заедно съ главата ? Не е ли ясно , че ако се допуща отрѣ
званьето главата , то тръба да се допустне и по yby
Кото наказание , напр . само отрѣзваньето езика , ржката

н.и крака “ ?
Както другитѣ наказания , тъй и умъртвяваньето е
една отъ мѣркитѣ на углавното правослдие ; поради туii ,
ако ний обсяждаме първитѣ по извѣстни правила и кри
терии , то нѣма защо , та и не право е , да обсяждаме вто
рото съвсѣмъ по другъ редь . Въ историческо - юри
дическата литература се е доказвало , че наказанията се
мѣняватъ съ измѣнение цивилизацията ; туй , което е ре
„довно и справедливо за една епоха , то се показа безцѣ..но
и варварско за друга по- напрѣдняла. Смщината на всѣко
наказание състои въ причиняваньето вредъ и болка връхъ

Физическата или нравственна страна на престәпника . „ Не
можемъ си въобрази таквозь наказание, което да не заклю
чава вредъ или болка : затвора , глобата , даже смъмрува
Ньето , всички причиняватъ какво да е Физическо или

нравственно страдание. Изобщо може да се каже , че нака
занията сж биле и ще се заключаватъ въ болкитѣ, които

се причинявать отъ името на всички “ . (Сергьев .) По тъзи
причина , избираньето на туй или онуй наказание зависи

отъ погледа , който смществува въ извѣстно врѣме за чо
вѣшката личность. Колкото повече се почита човѣшката
ичность , толкозъ повече се трудятъ да налагатъ по-мъгки
наказания ; колкото повече държавата зачита и се грижи

за гражданетѣ си , толкозъ повече тя ще намалява болкитѣ
имъ. Освѣнь туй , постепенното смъгчение, облагородява
ньето кара хората да се възмупаватъ и да се докачать

отъ тѣзи нѣща , които по- напрѣдъ см ги радвали и услаж
дали ; хорскитѣ болки и тѣгла почнуватъ да възбуждать

състрадание. Особенно благотворно влияние връхъ човзка
е указвало христианството, което провъзгласи великото
начало : „ обичай съсѣда си , като себе си , и промени кър
вавата жертва на безкръвна . “

Тритѣ указани начала , които се влияли за смъгчаванье
наказанията почитанье личноста , грижата на държавата
за подданницитѣ си и най- подиръ общия напрѣдъкь,
см получили най - голізма сила в края на 18 в . , когато за
пръвъ пять се подигня негодование противъ смъртното
наказание , което се показа ужасно и безчеловѣчно.
C..ѣдъ тѣзи смждения , Сергѣевский отхвърля смърт
ното наказание , като несъобразно съ цивилизацията и че

овѣколюбието .
II .
Най - напрѣдъ смъртното наказание се е породило въ
старо врѣме , като отмъяванье за стореното докаченье. Туй

кърваво отмъстяванье е било въ сила у всички общества,
които ся нѣмали още държавна власть , нито пъкъ закони,
по които се наказвать престяпницитѣ. Роднинитѣ на уби

тия самички см се растмкмявали съ убийцата : ті; см го
Период. Списание . 3
34 ПЕТЪРЬ ПЕШОВъ,
погубвали, събаряли ся кмщата му , разграбва ли ся имота

му и даже см преслѣдвали роднинитѣ му . Историческитѣ
издирванья с доказали, че кървавото отмъстяванье е обще.
человѣческо учреждение, диритѣ на което се сръщать и

до сега удивитѣ п. Ізмена, на Истокъ и даже въ Черна
Гора, Албания и Корсика. У всичкитѣ народи отмъстява
ньето е било най-света обязанность за Фамилията и род
нинитѣ ; неиспълняньето тъзи обязанность се е сматряло

за докачение сънката на покойния . Освѣнъ туй, отмъстя
ваньето е било наслѣдственно. Има много примѣри , които
доказват , че този , който не е отмъстявалъ , е губилъ пра
вото да наслѣдва.
Бездържавнитѣ народи , по простотата и дивотата си ,

Не с се придиряли много - много да различаватъ извър
ІІено и е престжII.лението нарочно , или то е стано
случайно, безъ да щё това самия убийца. Както малкото

дьте, като се спъне окамъкъ, излива яда си връхъ него
и му олекнува , кога го срита , тъй и дивия и простъ чо

вѣкъ не е придирѣлъ, заслужва ли или не отмъщения не
Винния човѣкъ, който случайно е извършилъ престъпле
нието . Тьзи неразбория между скроеното и случайно из

вършеното престяпление се е продължавала и послѣ, ко
гато народитѣ см се уредили въ държавици съ закони и

управители. По Мойсеевия законъ, случайния ( неволния )
убийца се е спасявалъ отъ разяренитѣ родители на уби

тия само съ бѣгство . Въ Гърция такъвъ убийца се е скри
валъ или въ нѣкой храмъ, или се е закрилѣлъ отъ нѣкоіі
силенъ и богатъ, или пъкъ е забѣгвалъ въ странство .

Неразборията на старитѣ народи се вижда и отъ това , че тѣ
см наказвали морето, пращали ся на заточение Камбанитѣ,
а АФИнцитѣ Формално см осмждали неодушевенитѣ пред

мѣти , които см причинили на гражданетѣ смърть или утреп
ванье . По рішеньето на съдилището , тѣхь см ги исхвър
ляли вънъ отъ града. 1) Съ заягкнуването на държавната

1 ) Тейлоръ: „ Исторiя первобытной культуры . “
в.застъ, съ просвѣщението, тъзи дебела гръшка е почнжла

да изчезва малко - по - малко , но диритѣ й все се забѣлъзвать
вь срѣднитѣ вѣкове , от които имаме извѣстия за с дя

нье животни и осмжданьето имъ за извършванье всѣкъкви
престъпления и даже за магьосничество .
Освѣнъ сжденьeто животнить, убиваньето невин
нитѣ роднини на докачителя, както е бивало въ първить

връмена и по - пос.л , ясно доказва , до колко тогавашнитѣ
хора не см могле да отдѣ.1ятъ правия отъ кривня . Както

въ военно врѣме, побѣдителя е избиваль мирнитѣ жители ,
които не с се сражавали , тъй и въ отмъстяваньето тога
вашнитѣ не сж се смилявали, а ся убивали роднинитѣ на
докачителя , безъ да гледатъ на възрасть и полъ. Въ стара

Персия дѣцата са се умъртвявали само за туй, защото см
чеда на убийцата. Тъii Дарий Гистаспъ заповѣдалъ да

умъртвятъ ИнтаФерна заедно съ чедата му , защото на
паднжлъ стражата у палата . За държавни престяпления ,
Гърцитѣ см наказвали престміницитѣ заедно съ чедата
Имъ. Такъвъ обичай е смществувалъ и у новитѣ евро
пейски народи .
Държавната власть рано е почнала да уничтожава този

лошъ обичай, но съвършенното отмахванье наслѣдствен
носта на престяпленията и наказанията се е извършило
въ Франция чакъ на 21 февр. 1790 г., а въ другитѣ дър
жави диритѣ му се сръщать и до сега въ мѣгка и при

крита Форма .
Старит ; народи сж биле безжалостни не само къмъ
малкитѣ дъща, но и къмъ лудитѣ и другитѣ душевно
болни хора . Сегашнитѣ научни издирвания с доказали ,
че множество изгорѣни за сношения съ дьявола, за магьо

сничество и баянье с страдаями отъ нервни болести или
сж биле луди . Макаръ сега болнитѣ съ галлюцинации

и да се не считатъ за бѣсни, но , поради невѣжеството на
сядиитѣ, не рѣдко биватъ случаи , когато и тѣ се осмж

3*
36 ПЕТЪР ПЕШОВъ,
дать на смърть , вмѣсто да се пратятъ въ .тудницата за

наглежданье .
И тъй , поради простотата на първитѣ народи , въ старо
врѣме числото на умъртвяваньята е било громадно . Съ

урежданьето държавитѣ, власта e сдържала разяренитѣ
отмъстители , като е взела грижата да наказва докачите
литѣ. Освѣнь туй, и откупуваньето , което с плащали
богатитѣ докачители на роднинитѣ на умрѣлия, смщо тъй

е спомогнмало за намаляванье числото на кървавитѣ рас
правии .
Другъ важенъ Фактор , който е оказалъ най - голѣмо
влияние въ развитието на смъртното наказание , е господа
руваньето на едно лице надь друго робската покорность
прѣдъ господаря , подчиненьето на жената и дѣцата прѣдъ

бащинската и съпружеска воля .
Въ старо врѣме робството се е считало за най-есте

ственно , защото тогавашнитѣ см вѣрвали , че между хо
рата има голѣма разлика по самата имъ природа , по са

мото имъ ражданье ; безъ да се гледа на дарбитѣ и 40
стоинствата . Даже най- прѣднитѣ по ума си хора , 1 ) cm одо
брявали този институтъ, като сh се мячили да го оправ

дажтъ съ разсмждения , разбира се , твърдѣ глупави и на
тѣгнжти за наше врѣме . Поради всеобщото убѣжденье въ
долньоста на робитѣ , поради грубоста на господаритѣ, въ
първитѣ врѣмена, даже и при държавната власть , ко
гато тя е била по - слаба , у всичкитѣ народи се забѣлъзва
неограничена власт , на господаря : той е можалъ да умър
твява робитѣ си , без да има кой да му каже нѣщо.
Въ Индия въ робско положение сж биле Судрить, които

ужъ биле отъ по - доленъ материалъ, и се раждали за да
слугуватъ на Браминитѣ. Въ реда на животнитѣ, тѣ идатъ
подиръ слона и коня . ?) На Браминитѣ се забранявало даже
1) Като Аристотелъ и др.

2 ) Les livres sacrés de l'Orient, par Pauthier loi de Manon . XII. 40–43.
да се допрять до тѣхъ. Този отъ Судритѣ , който се ожени

за мома отъ по - горня каста , се считалъ за престлиникъ,
достоенъ за смърть. За докаченье кого да е отъ по- горня
каста , отрѣзвали ся езика на Судрата. Още по - долньо см
се цѣнили Париитѣ, които по закона Ману трѣба да жи
вѣіжтъ вънъ отъ селата и да се обличатъ въ дрѣхит ,
на умрѣ. итѣ.
Не по- добро е било положението на робить вь Гър
ция , гдѣто господаря е можаль да ги умъртвява по най
малки причини . Въ Спарта с умъртвявали Илота само
за туii, че той държи главата си гордо.
Въ Римь ний виждаме най- послѣдователно примѣня
ванье учението, по което робътъ се счита за предмѣтъ (res
поn реrѕоnа) , съ когото господаря може да прави , каквото
ще . Римския законъ е уравнявалъ робитѣ съ добитъка :
Аквилиева законъ казва , че този , който убие чуждия робъ
или чуждото кміцно добиче, плаща най-високата пазарна

цѣна , по която тѣ се продавать прѣзъ годината . Въ угла
внитѣ дѣла робитѣ см биле сящо тъй безправни. Тѣхъ
с распявали на кръстъ за такива престяпления , зарадъ
които другитѣ классове см плащали глоба или сж биле
затваряни . Римлянетѣ см наказвали робитѣ си за най - малки
грѣшки. Единъ господаринъ убилъ роба си , защото по

слѣдния проболъ една свиня сь благородното оржжие
копие , което е било запрѣтено за робитѣ. Само подъ влия
нието на христианството, лошето положение на робитѣ се
подобрило.
Въ срѣднитѣ вѣкове Феодалния (спаxийския) робъ е билъ
вь всѣко отношение въ ржцѣтѣ на сеньора . Множеството
смъртни наказания , които виждаме до XVIII в . , см слѣд
ствие отъ безграничната власть надъ робить, които спа

хията е умъртвявалъ за най - малки кражби или за навѣх
нуваньето нікое дръвце. Единъ благороденъ спахия е каз
вазъ : „ този е мой човѣкъ, ако щя , имамъ право да го свар

или опекж . “ Че положението на Феодалнит , роби не е
38 ПЕТЪР , ЛЕПовъ,
би.10 16-40бро , отъ колкото въ старо врѣме, туії се вижда

най- добрѣ оть историята на английския ce.1енинъ. Само
прѣзъ послѣднитѣ 14 години оть царуваньето на Генриха

VІІІ см биле наказани съ смърть око.10 70,000 сиромаси
за скитанье нагорѣ-надолу, когато всичкитѣ жители

Англия сж биле 4,500,000 души.
Положението на роботі; въ Русия е би,10 смщото . Въ

старо врѣме господаря е можа . ъ да прода,је , по , уари , про
мѣни и убие роба си .
Оть горньото се вижда , колко ниско сж цѣнили жін
ВОта на робитѣ тъхнитѣ господари назке държавната
власть , представителитѣ на която сж биле смцитѣ госпо
дари , съ своитѣ понятия и прищівки. Освѣнъ робитѣ, дру

гит . к . ассове ся търиф. и по- малко отъ смъртното нака
зание . Духовенството и „ ворянството , като най-влиятелни
классове , винГися би, е га . Тении и мн.лвани отъ управІІ
телитѣ, които сх. се осланяли на тѣхъ въ своята тира
ния и грабекъ. Има примѣри, отъ които се вижда, че

даже Людовиковцитѣ XIV и XV ся прощавали и мн.лва. и
най-върлит , хаіі,дути и убнііци, прадѣ, дит на които см
заслужн. нѣпо на държавата или династията . Тѣзи цар
ски ми.1ости, които ся спасява. отъ смърть срамотни
наказания прѣднит , к.1ассове , правя. и ся смъртното на
казание по - жестоко и по- нестърішмо за бѣднитѣ и по
„10 , ните .
Заедно с отмахванье добството и разликата между

классовет , смъртното наказание се е приг.ага. 10 по-рѣ,дко,
по - справе, иво и по -законно .
Бащинската и съпружеска подчиненность , при с.la

боста на държавната власть, особно при отсмтствието іі ,
е има . 1а со тъii важно значение за смъртното наказа
ние , защото главата на клата е бн. , едничкия законь
и см, дия за домашнитѣ5. Наистина роднинската обичь е

сдържал. 1а 40 ньгдѣ волята на домашния царь , но все пакъ
има примъри за неограниченноста іі . Убиваньeтo новоро
Това с
денитѣ и пренасяньето въ жъртва чедата си ,
ясни бѣлѣзи на неограничената бащинска воля , диритѣ на
която еж спазени и въ по - дирнитѣ закони , които твърд
мѣгко см наказвали престятленията на дь собственнит ;
чеда . По египетскитѣ закони убийцата баща се е на
казвалъ съ това , че той държи три денонощия труба на

убитото си дѣте.
III .
При всичко , че съ урежданьето държавната власть ,

послѣднята е намалила много числото на смъртнить, на
казания , но тя не ги е исхвърлила съвсѣмъ, а ги е задър
жала за нѣкои случаи , които е считала за по - важни . Ин
тересни ся нѣкои свѣдѣния , които ще приведемъ за чи

слото на смъртнить наказания въ нѣкои държави.
Въ Римската империя законитѣ см съдържали 24 c.iy
чая смъртното наказание чрѣзъ изгарянье ; въ туii чис.10
не влѣзвать другитѣ видове, като : бѣсянье, удавянье ,
хвърлянье за раскъсванье при дивитѣ звѣрове, вливанье

растопено желѣзо въ гърлото и др.
До великата революция , въ Франция около 115 пре

стXI.1ения сх. се наказвали съ смърть. Ето нѣкои отъ
тѣхъ : 1 ) тѣжко богохулство ; 2 ) списания противъ вѣрата ;
3) баянье и магия ; 4) домашна кражба ; 5) кражба изь
черквата ; 6 ) кражба чрѣзъ чупенье ; 7 ) скриванье непраз

дноста ; 8 ) искуственно подранено ражданье и др.
Бъ Англия , по думитѣ на Блакстона (1765 г.), смъртно
наказание се е опредѣля.0 за 160 престяпления . Ето нis

кои отъ тѣхъ : 1 ) отсичанье дървета ; 2 ) осакатяванье жи
вотнитѣ ; 3 ) кражба повече отъ единъ шилинг , изъ чер
квата И.И изь кца , НО съ чупенье исплашванье KX
щнитѣ хора ; 4 ) краденье конье и овци ; 5 ) краденье пиема ;

6 ) садомство и др.
Заедно съ множеството
множество то прест жпления и чис.1ото на
смъртнитѣ наказания е било грамадно . При всичко , че

40 ІІЕТЪРЬ ПЕШОВъ,
Карцовь, извѣстния криминалистъ въ XVII в . , е счита, лъ

смъртното наказание необходимо само за тежкитѣ наказа
ния , но все пакъ до края на сядническата си кариера въ

Германия тобі произнесънъ до 20,000 смъртни престди .
Въ Мюнхень, до Максимилиана Іосифа, въ XVIII в . , вська
Смббота се умъртвявали по единъ, по двама , а нѣкога и
петь престя Іници. Въ продължение на 4 години, отъ
21 Септем. 1792 г. до 1795 год ., революционнитѣ сяди
..ища вь Франция см умъртвили , по думитѣ на Прудомма ,

18,613 души . Въ Англия за съка година прѣзъ цару
ваньето на Елизавета ( 1558 — 1603 г. ) се падатъ по 400

смъртни наказания .
Съ особенно залѣганье , всичкитѣ държави въ свѣта
см преслѣдва ли престжII.ленията против държавата , рели
тията и нравственноста. За казанитѣ престжіпления , спо
могнята отъ духовенството , държавната власть енаказала
наіі - много престяшници.
Къмь държавнитѣ престя пления, наказвани съ смърть,

въ Англия сж се считали и слѣдующитѣ : 1 ) думи , които
би се истътували като докачителни за Величеството ; 1)

2) любовна свърска съ жената или дъщерята на царя .
При Генриха VIII притурили и безнравственно псуванье
тарицата . По Французскитѣ закони , къмъ държавнить
прест.11.1ения , прес.лѣдвани съ смърть, се относять : носянье

оржье не на служба ; купуванье баруть безъ разрѣшение
на правителството ; докачение сждебния чиновникъ, кога
тоіі испътнява службата си и пр . — Държавната власть е

наказвала съ смърть не само за малки докачения , но и за
праздни думи противъ държавния глава . Владѣтеля до
се е закри..ѣ. ъ отъ докачения , щото ако е било

възможно да се подушватъ лошитѣ помисли , то и за тѣхъ
би осмжда. и на смърть. Единъ Сиракузски тиранинъ за
1 ) Единъ богатъ човѣкъ при Едуарда IV е билъ умъртвенъ, защото кава. ъ,

че ще направи сина си наслѣдникъ на трона, подъ който разбиралъ търговската
си Фирма .
повѣда . ъ да умъртвятъ едного , комуто се присънило, че

е уби.1ъ тиранина . Въ царуваньето на Генриха IV , ( в.
1603 г.), въ Франция биль умъртвень кралския готвачъ ,
защото не явплъ на краля , че си го подучвали да отрове
ос.ѣдния , макаръ и да се издирило , че той не склонилъ
на подучваньето. Въ 1722 г., въ Москва , е билъ умърт
венъ удия Левинъ, защото казалъ , че Петръ I е анти

христь.
Тъii, като у всички народи , при извѣстно развитие,
духовенството е имало голѣмо влияние и сила , то нѣкои
престятления , които тъй или инакъ докичать държавната
ре.игия, см се преслѣдвали строго ися се наказвали съ
смърть. Свободата на съвета не се е допущала отъ Бо
жиитѣ служители , които се считали само себе си за право
вѣрни, небесни пратенници. За работи , за които дивитѣ не
см били преслѣдвани, защото не са имъ биле извѣстни , сега ,
съ урежданьeтo черковитѣ устав , канони и догмати, духо
венството почва да гони и исплашва съ смъртно наказание .
Поражда се и се заплита по легка - легка цѣла върволица
религиозни прест.п.ления, за които се опредѣля смърть :
ересь, безбожие, богохулство, колѣтвопрестъпление, дока
чанье светинята , незачитанье религията, обрядитѣ и слу
жителитѣ, магьосничество , баянье, – това с изобщо пре
ст.п.тенията противъ релігията у всички народи съ малко

много развита държавна в.1асть .
Евреитѣ се наказвали съ смърть за 1) идолопоклом
ство ; 2 ) богохулство ; 3 ) споменуванье Божьето име ; 4) не
спазванье Сябботата и другитѣ праздници .
У Гърцитѣ смъртно наказание се е опредѣля.10 за слѣ
дующитѣ престъпления : 1 ) оскверняванье храма ; 2 ) рас

криванье мистериить ; 3) материално докачение святинята ,
нарочно или случайно, извършено даже отъ дѣца и луди ;
4 ) проповѣдь противь държавната вѣра .

Въ христианския периодъ на Римската империя за
смъртни прест п.ления се считали : 1 ) богохулство, произ

42 ПЕТЪРЬ ПЕIIIОВъ,
насянье божето име напразно ; 2 ) отстяпничество ; 3 ) ересь ;
4) магия и баянье ;5 ) оскверняванье гробоветѣ.

Новитѣ, срѣдньо- европейски народи, не см отишле по-да
лечь въ търпимоста си , ася спазили почти сжицата стро

гость за религиозни престя Іления . Въ срѣднитѣ вѣкове
се изгаряли за слѣдующить престяІІления: 1) ересь, въ
Франция , Испиния, Івейцария, Германия; 2) богохул

ство : Франция , Англия, Германия, Россия и ЦІвейцария ;
3) прекжсванье богослужението ; 4) Светотатство ; 5 ) 15
жовна клътва и др . Даже лудината и галлюцинацитѣ
см се считали въ тѣзи врѣмена за най- тежки престиле
ния . Съ особенна ревность см се преслѣдвали еретицитѣ,

които никмдѣ не см се ползували oть забраната на закона .
Bь която държава е имало еретици , правовѣрніть жители
см биле длъжни да ги погубвать и расчистятъ, защото
инакъ цѣлата държава се е прок.bвала оть духовенството ,

сѣтнина на което е било : спиранье богослужението , неиз
вършванье таинствата и оставянье мъртвитѣ неопѣти и
незаровени . Като плодъ на такъвь безбожень и тиран
ски духъ, който едно врѣме взе връхъ в'ь Европа, е:
истребванье Албигойцитѣ, Еретицитѣ, Мавритѣ и Евреит ,

въ Испания , Протестантитѣ вь Нидерландия и Франция .
По умеренното изброяванье на Лоренте въ Испания , отъ
1481 г. до 1783 год ., см изгорѣни живи около 31,912 души.
На 16 Априлъ 1568 год. пресветата инквизиция осяди.1а
на смърть всички Нидерланци, като еретици ; Филиппъ II
съ прокламацията си утвърдилъ тъзи прізсм, да , и заповѣ
даль на правителството си да я испътни най- бързо, безъ
да има милость нито къмъ дъцца , нито къмъ жени . Макарь
не до край испълнена , но по тъзи пріслі,да , см,дилищата
на Карла у см умъртвили, но изброяваньето на Сарпи,
50,000 души, а по Гуго Гроция 100 хиляди душг ; см
дилищата на Филиппа ся умъртви. и 25,000 души.
Освѣнъ еретичеството, въ среднитѣ вѣкове наii- яростно
см преслѣдвани магьосничеството и баяньето , защото тогава
ся вѣрвали, че човѣкъ, а особно жената , е могла да има

свръска съ дявола за да погубва съсѣднитѣ си . По за
Бонитѣ на тогавашнитѣ врѣмена, тѣзи , които привиквать

ошитѣ духове, сьвѣтвать се съ тѣхь, хранять ги , за
вързвать любовни интриги и пр ., — се изгарять. Числото
на изгоренитѣ въ Европа за баянье и магьосничеството ,

по изброяваньето на Волтера , достига 100 хиляди ; други
пъкъ увѣряватъ, че само въ една Германия с изгорѣни

не по - малко от горньото число .
Духовенството не малко се е грижило и за нравствен

шета на хората, като е мислило да ги направи по - чисти
и по - достойни чрезь заплашванье , чрезъ ммки и смърть .
Когато хората сж биле суевѣрни и фанатични , то лесно е
било да се убѣдять, и историята доказа , че тѣ см се
убѣдили , въ справедливоста на смъртното наказание
за извѣстни престления противъ нравственоста . Чрезъ
софизми , духовенството закрыни.10 туii убъждение, та по

този начинъ сполучило да нагласи цѣлъ редъ престіле
ния , които у всичкитѣ народи ся се наказвали съ смърть ;
такива сж биле : 1 ) блудство ; 2 ) двубрачие ; 3 ) кръвосм
шение ; 4) содомство и свръска с животнить ; 5) преси
Аянье дѣвойкитѣ и пр .
Прѣзъ всичката дълга история на смъртното наказа

ние , човѣшкия умъ, съ чудна плодовитость , е измислилъ
много станчени начини , пресмѣтнжти за по- жестокото умърт
вяванье престяшницитѣ, и заедно съ това , за по- голѣма и
пъна услада на простить, но кръвосъдни зрители . Ето
по -главнитѣ начини на умъртвяваньето, които различнить
народи ся употрѣбявали съ най- истънчена и строга Фор

малность и тържественность :
1 ) Убѣсванье , къмь Което се отнася и распъваньето
на кръстъ на долу или на горѣ съ краката ; 2 ) отсичанье

главата съ сабя , сатъръ, брадва или машина — гильотина ;
3 ) хвърлянье въ врѣла вода , масло или вино ; 4) умърт
вянье чрезъ колесница ; 5) привързванье оконска опашка

44 ПЕТЪР , ПЕШОВъ,
и раскеванье на парчета съ кальци ; 6 ) изгарянье, за по

добрата сполука на което см туряли изъ тайнитъ мѣста
на тѣлото подпалителни вещества ; 7 ) заровянье въ земята ;
8 ) удавянье ; 9 ) одиранье косата ; 10) измъкванье червата :

11 ) натъкванье или промушванье съ колъ ; 12 ) вливанье
въ гърлото растопенъ коршумъ ; 13 ) хвърлянье отъ високи
канари и урви ; 14 ) удушаванье ; 15 ) хвърлянье между разя
ренитѣ диви звърове за раскисванье ; 16 ) стяпкванье чрезъ
препусканье животни ; 17 ) убиванье съ камъни ; 18 ) умо

ряванье отъ гадъ; 19 ) отравянье и 20) растрѣлянье.
нѣкои отъ горнитѣ начини на умъртвяваньето , чита
телитѣ ни тръба да знамтъ или да см чули за тѣхъ отъ

пб -старитѣ, които см видѣли какъ бившить ни владътели ,
Турцитѣ, см ги практикували надъ раята си чакъ до края
XIX в. Не ще дума, че въ напръднялитѣ държави , так
визъ варварски мЖчения нѣматъ мѣстото си ; спазени см
само два отъ горнитѣ начини : бѣсеньето и разстріляньето.

Що се отнася до лицата , които см работѣ..и до умърт
вяваньето , за джелатить , то тръба да поменемъ,
че вь старитѣ връмена, както и сега между дивацитѣ, т.

см биле на почетъ до толкова , щото често тъзи длъж
ся извършвали царьетѣ, жрецитѣ и първосвещен П

ницитѣ, т . е най- прѣднитѣ лица , оть народа . Съ течение
на врѣмето, заедно съ общото отвръщение и умраза къмъ
смъртното наказание , джелатитѣ см станяли презрѣнни
отъ всички честни хора . Поради туй въ сегашно врѣме
за джелатство се залавятъ най- мръснитѣ вагабонти и панти ,
н. и пъкъ публично осмденитѣ за убиство хайдути , на

които окото до толкова е привикняло къмъ кръвь, щото
да не мигне при извършванье възложената нему работа.
IV .
Най - силень и твърдъ протестъ , смъртното наказание

е срѣщнжоло вь Христовото учение, което за ВИНЖГІ ще
вдяхва у хората милость и състрадание къмъ тѣглата на

загубенитѣ си братя . Наистина І. Христосъ не е гово
ри.1ъ нарочно противъ смъртното наказание, но отъ про

повѣдитѣ му , проникнжти сь любовь къмъ человечеството
и снисхожденье къмъ слабоститѣ му , ний можем да за
к.ючимъ, че Нему е било противно умъртвяваньето и мм

ченьето престәпницитѣ. Когато книжницитѣ и фарисеить
заве. и при него една блудница и го попитали да я уби

ятъ ли съ камъне , спорѣдъ Мойсеевия законъ, то Toil от
говорилъ: „ който и: ъ между васъ се сѣца безгрѣшень,
нека пръвъ замахне връхъ неж . “
Христось е счита,лъ човѣка кадъренъ да се поправи
и прероди , макаръ и слѣдъ дълги злосторничества . Про

свѣтени отъ Христовото учение, първитѣ христиане ся
биле противни на смъртното наказание , като ся странѣли

при извършваньето му . Когато христианството се е при
познало за държавна религия въ римската империя , то
владицитѣ см измолвали у императоритѣ помилванье за

осмденитѣ на смърть . Нѣкои калугери даже съ сила ся
отървали осмденитѣ отъ ржцетѣ на джелатитѣ .
Но по - подирь, заедно съ искривяваньето и преправя
ньето Христовото учение, черковата почнж да гледа съ
криво око на осяденитѣ. Нова проповѣдь противъ смърт
ното наказание, се захваща чакъ тогазь, когато въ западна
Европа налѣгнжxя да възстановятъ христовото учение въ
всичката му чистота и ясность . Въ XVI в . Социнъ и въ
XVII в . квакера Пенъ въ съчиненията си с възстанали
най - дързостно противъ смъртното наказание .

Не малко значение за отмахваньето на смъртното на
казание е ималъ материалния интерес . Както господаря за

по -голѣма печалба отъ труда на роба си е жалѣль и спи
стявалъ живота му, тъй и държавата за да извлече нѣ
коя полза отъ престапницитѣ, почняла е въ нѣкои слу
чаи да ги осмжда не на смърть , а на тежки работи. Тъй
напр. заселението новитѣ земи е накарало Англия да ис
праща много отъ престжпницитѣ въ колониитѣ си, защото
46 ПЕТЪРТ ПЕШОВъ,
тамъ се е същала гольма нужда от работници. Жела

ньето на Франция, да има силенъ Ф.10тъ, е предизвикало
отмахванье смъртното наказание за много престяници , за
щото послѣднитѣ трѣбало да гребятъ въ галернитѣ ко
раби. Въ Руссия много отъ тѣжкитѣ престъпници см
се отлячвали за заточение въ Сибирь, гдѣто е трѣбало

да раскопавать рудницитѣ или да заселятъ пустинята ;
други пъкъ см се пращали да градять крѣпости, държа
вни здания , за които правителството не е искало да отку
пува работници.
Силнить религиозни препирни , вълнувания и бунту
вания , които възбудихм в европейското общество пропо

вѣдитѣ на честнитѣ борци противъ черковната тирания ,
успѣхитѣ на различнитѣ секти и въроисповѣдания,

всичко туii снё тъмното було отъ очить на хората , та ги
убѣди , че спасението не става на сила , че исповѣдванието
тъзи или онъзъ религия не прави човѣка такъвъ злодьй ,
който заслужва смъртно наказание . Туій убѣждение се
пръснало още въ XVI и XVIII , но въ XVIII в . , поддър
жано отъ научнитѣ доказателства на криминалистить, то
получи п6 -голѣма сила и ясность . Почнм се проповідь за

отмахваньето смъртното наказание за много прест миления
противъ вѣрата . Монтескьо силно настояваше , че за пре
стпления противъ вѣрата , тръба да се считатъ само ма
териалнитѣ докачения , като : побъркванье богослужението,

чрезъ което се безпокоїжтъ и вълнуватъ гражданстѣ, но за
наказванье тѣзи престяпления , тобі допуща само отлячва

нье отъ черквата и обществото, като отхвърля съвсѣмъ
смъртното наказание. Бриссо - де - Варвил.ль казва , че ереста

не е общественно престя пление, защото инакъ всички хора
би требало да считатъ единъ другиго за еретици и да се
мразять, гонятъ и истребвать : лютеранството е ересь въ

Римъ, а католичеството се счита за ересь въ Лондонъ. За
допуща наказание само за

радъ туй, казаниii cписатель
таззи прест.п.ления , които разбърквать общественния редъ
ЗА СМЪРТНото НАКАЗАНИЕ. 47
и тишина . Смщить доказателства с служили и на дру

гитѣ списатели противъ останалитѣ религиозни прест
ІІ.ления , като магьосничество и баянье . По думитѣ на
Филтанджиери , макаръ въ негово врѣме кървавитѣ закони

противъ магьосничеството и баяньето нигдѣ да не сж биле
отмахнжти , но подъ влияние на общия натискъ , сядиитѣ
ръдко ся произнасяли смъртни престди .

Вслѣдствие на такива проповѣди, смъртнитѣ наказа
НиЯ ся се намалили на сѣкж.дѣ тъй, щото въ сегашно
врѣме всичкитѣ цивилизованни народи допущатъ явно ис

повѣданье каква и да е религия . По нѣкога само , прежния
Фанатизмъ се разгаря и въ наше връме, както това бѣше
.rѣтосъ въ Унгарско, гдѣто ревностно се съчини и стъкми

цѣла басня , която насъскваше простия народъ противъ
Евреитѣ, които ужъ убили христианката Естирь за да

употрѣбятъ кръвьта й при извършваньето нѣкакъвъ си
религиозенъ обрядъ. Благодарение на честноста на адво

катитѣ , прокурора и всеобщия европейски протестъ, Тисса
Ес.ларската уйдурма на Фанатицитѣ се откри и чрезъ оправ

дание измЖченитѣ Евреи, въстържествува правдата и иде
ята на свободната съвість .
Чрезь проповѣди, протести, тъй слцо бѣше отхвър

пено смъртното наказание за прест жпления противъ нрав
ственноста , които, по думитѣ на тогавашнитѣ списатели ,
тръба да се преслѣдвать само съ глоба, посрамявание,
изгнание и др .
По старитѣ закони , кражбата се е считала за прест

п.тение , което заслужва смъртно наказание ; но подъ на
тиска на общественното мнѣние, въ XVIII в . , тѣзи закони
захванмхл да оставатъ мъртва буква, защото тъхната же
стокость и несправедливость е станяла явна за всички .
По думитѣ на Волтера, ( 1777 г. ) въ Англия билъ отмах

нжть закона за смъртното наказание, което преслѣдва крад
цитѣ за сумми повече отъ 12 су , но ТОЗИ заеднъ не
се е прилагалъ, едно , защото сидиитѣ не сл се взирали

48 ПЕТЪРЪ ПЕIIIОВъ ,
строго , а друго , защото краля е помилива .Тъ осяжданить

крадци . Въ Пруссия, 23 - іі Юлиii 1743 год . , Фридрихъ Be
ликий е издалъ заповѣдь, съ която се исхвърля смъртното
наказание за кражба, като се задържа само за такъва, която

е свързана съ убийство.
Много важно значение за отхвърляньето смъртното
наказание е имала общата посока на Философията , която
възстан противъ старата тирания и жестокость ; гуман

ната Философия събуди хората , направи ги по -мѣгки, по
снисходителни и по- милостиви . Както числото на Мяче
нията и пресилванията , тъй и на бѣсилкитѣ се намали ,
защото сядиитѣ и самитѣ владѣтели тъi сящо бѣхѕ об
зети отъ общия Философский дух ь на 18-я вѣкъ.

Като тълкователь на туй настроение се яви Беккария,
съчинението на когото се посрѣщнт съ всеобщъ въсторгъ,
тъй като множеството видѣ въ него , като въ огледало ,
идеитѣ, които го вълнувахм и съзрѣвах ». Послѣ съчине
нието на Беккария, почнам се тукъ-тамѣ и законодателно от
хвърляъе смъртното наказание . Първъ смѣлъ реформаторъ

въ ту отношение се яви Тосканския великъ герцогъ .Ле
ополдъ ; отъ 1765 г. до 1786 г. той не е утвърдилъ ни
една смъртна пресмда . Като се убѣдилъ, прѣзъ всичкото
туй врѣме , вь безполезноста на смъртното наказание, въ
1786 г. той го отхвърли съвсѣмъ чрезъ особенъ законъ.
Въ Австрия Мария Терезия, прѣзъ царуваньето си , замѣ
нила смъртното наказание съ вѣченъ затворъ. При Іосифа
ІІ смщо тъii умъртвяваньето се езамнявало съ вѣчень
затворъ .
Наскоро, заедно съ общото политическо СТАПванье
назадъ, явихм се изново защитници на смъртното наказа

ние , които укоряваха Беккария, и се напръгнмхм да убѣ
дять владѣтелитѣ въ правото имъ да умъртвявать по 4
данницитѣ си . Нѣкои политически събития и Французската
революция , дадохт сила и куражъ на заслѣпенитѣ реак
ционери до толкова , щото , въcпoлзовани отъ за лисътъ, тѣ
ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ. 4 )
еп.lаших пб - вече царьетѣ и ги накарахм да уведят , из
ново смъртното наказание .

Въ Австрия, при Франца II , отново се уведе смърт
ното наказание за държавно предателство. Кодекса отъ
1803 год . съдържа заплашванье съ смърть за 13 преста

пления . Въ тѣзи кодекси смъртното наказание за рели
гиозни и безнравственни престжпления се исхвърли съ

всѣмъ.
Врѣменно задържано , движението противъ смъртното

наказание се почнж съ нова сила и твърдость въ първата
четвъртина на XIX в . и се продължава чакъ до сега . Ма
каръ законитѣ и да смществуватъ , но смъртното наказа
ние се е прилагато рѣдко, защото сидиитѣ, свидѣтелит ,
адвокатитѣ, министритѣ и самитѣ царе с се стара. и да

избавятъ отъ него престәпницитѣ. Таквозъ мълчаливо
подкопаванье подъ закона най - много се забѣлѣзва въ Ан
г.гия , гдѣто до началото на XIX в . ся спазени заплашва

нья съ смърть за двѣстѣ престяпления . Тъй , като спо
редъ английскитѣ закони , този , който открадне по -вече
отъ 40 шилинга, 1) се наказва съ смърть , то журитѣ (за

клѣтницитѣ) за да отърватъ такъвзи крадецъ отъ смърть,
признавали ся го виновенъ въ открадванье 39 шилинга ,
макаръ кражбата и да надминува 40. Веднъжь журитѣ

трѣбало да отсядятъ двамина престәпници за дѣла почти
еднакви , но тъй , като за едното закона опредѣля смърть ,
а за другото само заточение, то тѣ оправдали съвсѣмъ
първия и обвинили втория , какаръ винитѣ и на двамата

да биле очевидни .
Подобна борба противъ смъртното наказание се е во

дила и въ Франция, гдѣто журитѣ см оправдавали много
Виновни само и само да ги отърватъ отъ смъртта , която
тѣ ся мразѣли. Слѣдуюцитѣ цифри показватъ колко много

сж биле оправдателнитѣ пресяди : отъ 1805 до 1816 г.
въ Англия см дадени подъ сядъ за престяпления, за

1 ) 1 шилингъ левѣ 45 стотинки .
4
Период . списание .
50 ПЕТЪРЪ ПЕшовъ,
плашвани съ смърть , около 70,984 души ; но отъ тѣхъ см

осмдени само 5,874 души, между които само 823 души см
наказани съ смърть. Смщото показва статистиката въ
Франция , Прусия и Саксония.
Въ началото на сегашния вѣкъ , списателитѣ съ осо
бенна ревность почнжXм да проповѣдвать противъ смърт
ното наказание за политически престяпления . Най - ясно и
вѣрно развичъ мисълта за тѣзи престiления консерва
тивния дѣятель Гизо , 1 ) слѣдъ когото тя почнж да се при
знава отъ мнозина . Гизо разсмжда , че сега смъртното на
казание не помага твіі, както въ старитѣ врѣмена , защото

сегашнитѣ политически работници и проповѣдници не вър
Шжтъ престІІ.ления за власть, за въскачванье на престола ,

за пари или отъ зависть, а въ по - вечето случаи вдахнжти
отъ идея , тѣ работять за измѣнението тъзи или онъзъ си
стема , за искореняваньето тѣзи или онѣзъ злоупотрѣбле

ния и произволи . Чрезъ умъртвяванье престәпницитѣ въ
старо врѣме, правителството е било сигурно, че се избавя
за виняги отъ пакоститѣ и придиркитѣ на честолюбцитѣ,
защото подиръ смъртта имъ нѣма кой да продължи захва
нятото , тъй като не всички искатъ да се докопать до
власта . Въ дневно врѣме, наопаки , съ умъртвяваньето пре

стяпника , правителството непечали , защото самата идея
не угасва , а се разгаря по- вече и по - вече, отъ което тя
става по - вече примамлива за едномисленницитѣ. Самото об

щество по - вече се настървява противъ правителството , за
щото въ лицето на убития вижда мәченикь за идеята си ,

а не разбойникъ и хайдутинь. Народа скрива и закриля
гоненитѣ послѣдователи , поддържа ги , насърчава ги и ги
въодушевява за нова борба. Съ една дума , смъртното на

казание по -вече распаля огъня , вмѣсто да го гаси и уни
чтожава .
Послѣ силнитѣ протести , които кървавитѣ закони срѣ
щнмхм въ обществото и литература , законодателитѣ трѣ

1) Guizot: „ De la peine de mort en matiére politique. 1829 r.
баше най -подирь да отстПятъ, та да отмахнжть смърт

ното наказание за много престәпления , които сядиитѣ и
журитѣ предпочитах да оставятъ безнаказанни, отъ кол
кото да преслѣдватъ съ безчеловѣчни смъртни престди .

Тъй , като разликата между законитѣ и живота е била най
силна въ Англия , то законодателитѣ на послѣднята сж биле
принудени да отмахнжтъ смъртното наказание за Много
престяпления. Туй отмахванье се захваща отъ 1803 год . ,

когато прочутия адвокатъ Самуилъ Ромильи внесе въ па
латата биль за отхвърлянье смъртното наказание за кражба
и измама въ сумма 12 пенса ; 1) палатата прие предложе

нието му . Насърдченъ отъ тъзи
тъзи сполука ,,
сполука Ромильи, въ
1810 г. , внесълъ въ палатата три нови биля : отхвърля

нье смъртното наказанье за открадванье 5 шилинга изъ
Дюкенъ, 40 изъ кмщи , за крадянье туй- онуй изъ корабить
и ленъ изъ Фабрикитѣ. Както въ 1810 г. , тъй смщо и
прѣзъ 1811 , 1813 и 1816 г. , , — прѣзъ които Ромильи по
втарялъ предложението си , палатата го е отхвърляла.
Въ 1832 год . смъртното наказание било уничтожено : за

правянье калпави пари , за крадянье конье , овце и други
добитъкъ. Въ 1837 год . смъртното наказание е отхвър
лено за нѣкои случаи при бунтуванье , разбойничество, на
паданье чуждитѣ домове и най- подирь за подпалянье .
Въ 1840 г. депутатина Эвартъ внесълъ въ парламента

биль за отхвърляньето смъртното наказание изобщо за ка
кви да е престәпления. При всичко , че предложението не

било прието , но съ закона отъ 22 юний 1841 год . смърт
ното наказание било отмахнжто за слѣдуюцитѣ прест
пления : бѣганье отъ заточението ; 2 ) пресилянье дѣвойки ;

3) събарянье църкви ; 4) събарянье търговски кмщи или
счупванье машинитѣ въ Фабрикитѣ. Несполуката неотча
яла Эварта, който отново и съ по- голѣма упоритость про
дължи агитацията си противъ съвършенното отмахванье

смъртното наказание . Най- ревностни и негови другари при
1) Единъ пенсъ = 101/, стотинки .
парламенскитѣ му борби, см биле прочутитѣ либерални

дѣятели и краснорѣчиви оратори Кобденъ и Брайтъ.
Поддържанъ отъ множество прошения отъ разни градове ,
Эварть поднови лъ предложението си въ 1847 год ., но то
било отхвърлено съ 81 глась срѣщу 41 ; скщо тъй без
успѣшно тобі внасялъ предложението си и прѣзъ 1848 ,
1849 и 1850 гг . Въ 1861 год . смъртното наказание се е
задържало само за държавно предателство , за отрано скро

ено- убийство и за несполучливо опитванье къмъ таквозь
убийство.
Въ Франция прѣзъ 1832 год . смъртното наказание е
отмахнжто за 10 разни престя пления , и освѣнъ туй за
кона далъ право на журитѣ да замѣняватъ смъртното на
казание съ друго какво да е . Въ 1848 год . е издадень за
конъ, чрезъ който се отхвърля смъртното наказание за по
литически престяпления ; но при империята , въ 1851 год .
смътното наказание отново е уведено за посѣганье връхъ
живота на императора и Фамилията му .
Въ Германия чакъ въ 1848 год . се захваща отхвър
ляньето на смъртното наказание. Въ тъзи година Франк

Фуртското народно събрание е приело , че едно отъ основ
нитѣ права на нѣмския народът е отмахваньето смъртното
наказание. Всичкитѣ нѣмски държавици , освѣнъ Пруссия ,
Австрия , Бавария и Гановерь, се съгласили на горньото
рѣшение . При издаваньето съверно-германския кодексъ ,

болшинството на съверно -германския рейстагъ отхвърлило
смъртното наказание, но желѣзния канцлеръ Бисмаркъ
и тука употрѣби влиянието си да не въстържествува та

къвъ гуманенъ принципъ ; по негово настояванье смърт
ното наказание е спазено 1 ) за несполучливо опитванье и
за убиванье господаря ; 2 ) за отрано - скроено убийство.
Америка по -рано отъ Европа е отхвърлило смъртното
наказание , като го е спазила само за отрано - скроено убий
ство . По закона на много сѣверни штати , сѣкий отъ жу
ритѣ се пита по-напрѣдъ , признава ли или отхвърля смърт
ното наказание , и въ послѣдния случай не се допуща да

произнася пресмда . Този законь повлѣкалъ подирѣ си
съвършенното отмахванье смъртното наказание въ 1847 г.
въ Мичигенъ, въ 1852 въ Родъ- Ейландъ, въ 1854 г. Вис
консинъ , защото , по думитѣ на предсѣдателитѣ въ
тѣзи Штати, не било възможно да се състави садилище
съ жури ,, тъй като повечето отъ гражданетѣ отхвърляли
смъртното наказание и слѣд . не можали да засѣдавать.
Въ 1864 г. смъртното наказание е отхвърлено въ Колум

бия, авъ 1868 г. въ Мексико .
Въ Русия по едно врѣме смъртнитѣ наказания см биле

твърдѣ рѣдки, но отъ десетина години насамъ, поради
социалистическитѣ движения , умъртвяваньето , по пресмда
на военнитѣ сядилища , се е прилагало честичко . Прѣзъ
текущата година , при обсюждането новия углавень про

есть, всичкитѣ юридически общества въ Русия рѣших
за отхвърляньето на смъртното наказание .
Отхвърлено съвсѣмъ, смъртното наказание не се прилага
въ Фрейбургъ, Невішитель, Цюрихъ, Сен - Марино, Ромж

ния, Португалия и Голандия.
1 .
Слѣдъ изложението кървавата история на смъртното

наказание, ни трѣба да се поспрѣмъ и върху различнитѣ
доказателства , съ които списателитѣ подкрѣпятъ мнѣнието
си за или против смъртното наказание . Разглежданьето
тѣзи доказателства има важно значение за практическото
рѣшение въпроса . Ний изброяваме доказателствата по реда ,
който Кистяковский спазва въ съчинението си :
1. Противницитѣ на смъртното наказание казвата , че

послѣдньото е не справедливо, защото погубва човѣшкия жи
вота, който никога и отъ никого не може да се разрушава и
присвоява .
Едни отъ противницитѣ на смъртното наказание , между
които е и Беккария , казватъ, че при встжIIваньето си въ

54 ІІЕТЪРЪ ПЕШОВъ,
обществото, човѣкъ е заключилъ контрактъ да пази об

щата свобода , като е отстжпалъ и часть отъ своята , НО
никога той не е пожъртвовалъ живота си , за да се распо

лага съ него другъ .
Другитѣ противници на смъртното наказание доказ

ватъ, че то е несправедливо, защото е противно на есте
ственното право . По тѣхнитѣ думи , всѣки човѣкъ , като
Божье създание , притѣжава : Свобода, животъ , дѣяте. -
ность и разумъ; тѣзи добрини ся тъй свещенни , щото

стопанина имъ наъма право да ги отстлива другиму. Тѣ
см дадени отъ Бога , та зарадъ туй никой законъ нѣма
право да посѣга връхъ тѣхъ. Човѣкъ не може да присво
ява хорскитѣ права , нито пъкъ може да отстянва своитѣ.
При необходимата забрана ( забрана отъ нападателя ),

човѣкъ може да убие посѣгателя, но не за туй че има
таквозь право , но защото брани своя животъ , който се
излага на опасность. Но помъ полицията успѣе да хване
убийцата, когато той вече е обезоряженъ, тогазъ никой
нѣма право да го убие. Обществото не трѣба да затрива
хванятия убийца, защото послѣдния е безсиленъ да прави
злини ; има много други срѣдства , чрѣзъ които обществото
може да се спази отъ хванятия злодѣецъ, безъ да при
бѣгва до умъртвяваньето му .
Защитницитѣ на смъртното наказание възразявата .
Едни отъ тѣхъ казватъ, че ужь чрѣзъ контрактъ човѣкъ

е отстжпалъ своя животъ ; други пъкъ отричатъ светоста
на човѣшкия животъ, защото , казватъ тѣ , инакъ е невъз
можно да се оправдаютъ убийствата, които се вършатъ въ

военно врѣме и при необходимата забрана . Ако живота е
Божи дарь, то таквизъ дарове ся : свободата и дѣятел

носта : ако живота е светъ , то и послѣднитѣ дарове тръба
тъй смщо да ся свети и непокжтняти . Но пита се , кой е
този , който ще отхвърли тъмничния затворъ ? Ако живота

е Божи даръ , то нека човѣкъ се предпазва да стэпче
змията , нека той не коли добитъка за да се хране отъ
месото му , защото и тѣзи създания см Божии и слѣдв.
тѣхния животъ трѣба да біде непокотнтъ. По нататъкъ
защитницитѣ считатъ истребваньето з.подѣйіцит за твърдѣ

справедливо и съгласно съ човѣшката съвѣсть.
Върху доказателствата на противнитѣ страни, проф.

Кистяковский прави долнитѣ бѣлѣжки.
1. Препирнята за светоста на човѣшкия животъ е ма
таФизическа . Заключенията на Философите , които ся се
придържали о естественното право , ся разумни, но не см
провѣрени съ живота . Като реакция противъ срѣдневѣ

ковнитѣ заблуждения, учението на тѣзи ФII.1ософи е при
несло голѣма полза за напрѣдъка, като е издигнжле чо
вѣшката личность отъ робското и уризмното й положе

ние , и чрѣзъ това е умалило числото на смъртнитѣ на
казания ; но по - нататъкъ туй учение нищо положително

не е дало .
2. Казаното учение пада отъ нііі - с.лабата критика ,

защото нѣма никакви доказателства , че наистина нѣкога
се е сключвaль общественъ контрактъ, по който човѣкъ
би се условилъ съ другитѣ да пазятъ Всички неокXT
нжтъ живота му . Безбройнитѣ умъртвявания за религиозни

или политически идеи , изгаряньето стотини хиляди магьо
сници , ся явни свидѣтели до колко човѣшкия животъ
е билъ непокжтнжтъ . Опрѣни на таквизъ исторически 40
казателства , защитницитѣ на смъртното наказание Взен
върхъ .
3. Защитницитѣ считатъ смъртното наказание необхо
димо за спазваньето нравственния редь. Но защо този
редъ може да се спазе само съ убиванье , а не и чрезъ
тежъкъ затворь ? Но общественната нравственность не се

спазва съ жестоки мѣрки , защото тѣ см пагубни. Зарадъ
туй днешната наука отдѣлила правото отъ нравственноста ,
като се занимава само съ първото .
П. Противницитѣ на смъртното наказание увѣряват , че

то не сплашва , нито пъка сдържа лошитѣ гора отъ тежкить
56 ПЕТЪРъ пEшовъ,
прест жпления. За да докажжтъ ту іі, тѣ излагатъ множе

ство доказателства . Именно : историята и сждебнитѣ лѣто
писи доказватъ , че смъртното наказание не само не сплашва ,

но напротив , уголѣмява числото на престяпленията. Въ
Англия, въ първата четвъртина на 19 - я вѣкъ, законитѣ
ся, съдържали заплашвания съ смърть за 200 разни пре

стІІления , но при всичко туй , нѣмало е ни една дър
жава , като неж , при еднакво развитие , съ такова по
..ѣмо число извършени престъпления . Отъ друга страна ,
съ отмахваньето смъртното наказание за нѣкои престя пле

НИЯ не само че не е умножило числото на послѣднитѣ,
но даже ги е намали.10 . При всичко , че въ Тоскана (отъ

1774—1790 г.) смъртното наказание е било отхвърлено , но
числото на тежкитѣ престәления не се е увеличило . Сл

дебната хроника представя еще много такива примѣри. Ако
земемъ сега частни случаи , то ще се увѣримъ, че много
престXIIници , които см биле умъртвявани , до извършва
нье престәпленията си , сами сх. присятствували при смърт
нитѣ наказания . Бристолекия свещенникъ Робертсъ увѣ
рява , че отъ 165 души, който той е исповѣдалъ прѣдъ
-умъртвявaнтето имь, 161 отъ тѣхъ сами ся присятству

вали при таквизъ наказания . Въ Англия и Франция има
цѣли фамилии, на които дѣдитѣ, бащит ; и братьята сх.
умирали на ешафота .
Тѣзи , които спитать смъртното наказание сплаши
телно , сядять по себе си за престәпницитѣ, като МИ
слятъ, че и послѣднитѣ с тъй страхливи , та могжтъ се

уплаши отъ жестокото заканванье на закона . Трѣба да не
забравяме, че този , който се рѣшава на престяпление , той
е турилъ главата си въ торба.
Казватъ, че престәпника , когото водятъ на смърть,
счита като особна милость заміняваньето й съ най - тежъкь
затворъ, съ най -трудни работи и даже съ робство ; оттука

вадять заключение , че смъртта е най - доброто срѣдство за
удържанье престіпницитѣ отъ лошитѣ имъ кроежи. Но
не всѣкий иска таквазъ замѣна . Освѣнь туй престлиника
осѣща горния страхъ само тогазъ, когато вижда пригото

В.lеньята за умъртвяваньето му, но при извършванье пре
стяплението , този страхъ нѣма мѣсто .
Ако даже допустнемъ, че смъртното наказание сплашва ,
то пакъ трѣба да повторимъ, че въ сегашно врѣме то е
изгубило туй си качество . Честитѣ оправдания виновнитѣ
отъ жалость и помилванье осмденитѣ , което се практи
кува сега , каратъ биджщитѣ престміници да мислятъ , че
и тѣ могжтъ да бѣдятъ помилвани и оправдани и слѣд .
да се не страхуватъ отъ заканваньето на закона .
Възраженията на защитницитѣ. Числото на престя
пленията си уголѣмява въ коя да е държава не за туii,
защото често се прилага смъртното наказание, а наопаки :
къмъ смъртното наказание прибѣгвать за туй, защото
тамъ се случвать повече престяпления . Числото на пре
стљленията въ Англия е било по - голѣмо отколкото Въ
Франция не за туй , че въ първата по - често наказватъ съ

смърть, а съвсѣмъ по други причини . Въ Англия богат
ството е пръснято въ рацѣтѣ на малцина , когато въ Фран

ция наопаки ; в Англия честния и работния човѣкъ често
не намѣрва работа и остава безъ парче хлѣбъ и дрѣшка.

Освѣнь туй Англичанина по характера си е студенъ, на
Вжсенъ и грижливъ, а пъкъ Французина мѣгкъ, веселъ и
зевзекь . Тѣзи се причинитѣ, по които въ Англия се из

вършватъ повече престяпления . Смццо тъй въ Тоскана не
Отхвърляньето смъртното наказание е намалило прест
п.ленията а всеобпция европейски мирь, добрия и грижливъ
царь, чиститѣ нрави , религията и нравственноста .
Глупаво е да се хортува, че хората не се плашать

оть смъртта „ В.ѣзте, казва Брольи, въ коя да е тъмница
и предложѣте на осядения да си избере на мѣсто смъртта
друго нѣкое най- тежко , но не смъртно, наказание , ивий
ще видите, че той ще предпочете послѣдньото. Ако ли

пъкъ вий отъ жалость Къмъ кого да е отъ осяденитѣ за
58 ПЕТЪРЪ ПЕШовъ ,
заточение въ рудницитѣ , се опитате да го склоните да
приеме смъртно наказание, то вий ще навлечете върху си

всеобщо негодование . Когато е такъвъ голѣмъ ужаса прѣдъ
смъртта утѣзи, които тя не досѣга, то смѣшно е да се
брътви , че той е по- малъкъ утѣзи, които знаятъ, че ще
бяджтъ умъртвени , ако извършатъ туй или онуй престя

пление . “
Върху аргументитѣ на двьтѣ противни страни ,

гжтъ да се направятъ слѣдуюпить критически бѣлъжки :
1. Повърхностно сѣкиму е ясно , че смъртното наказа
Hне сплашва , но като вникіемъ по - дълбоко, ний ще се
убѣдимъ, че това не е до тамъ вѣрно. Честитѣ и най - ис

тънчени умъртвявания , до края на миналия вѣкъ, ни най
малко не се намалили престпленията ; отъ друга страна
смѣгчаваньего жестокитѣ начини на умъртвяваньето и по
рѣдкото му прилаганье сміщо тъй не е намалило прест
пленията . Тут постоянство на прест.п.ленията е дало по
тикъ на ученитѣ да изнамѣрять причинитѣ, които и на

истина се открихт и доказахм отъ Кетле, Вагера и други
сь множество статистически цифри и научни издирванья .
По тѣзи издирванья , постоянното число на престяпленията

зависи не Оть начина на наказанията , но отъ природата
на човѣка и влиянието връхъ неж на много социални и
економически условия .
{ 2. За мнозина отъ защитницитѣ на смъртното нака

зание , казанитѣ научни трудове не сж биле извѣстни ; а
пъкъ другитѣ, макаръ и да знаятъ добрѣ статистиката
на престяпленията , и макаръ да см убѣдені въ вѣрноста
на заключенията й , продължаватъ да хортуватъ , че
смъртното наказание влияе , ако не на всички , то поне връхъ

нѣкои престяпници .
III . Противницитѣ на смъртното наказание увіряват ,

че то не само е безполезно, но даже пагубно за обществото ,
за народнитѣ нрави. У нѣжнитѣ, чувствителнитѣ, разви

титѣ и несклоннитѣ къмъ зло хора , испълняваньето смърт
ната пресмда поражда най - тежко и убийственно впеча

тление ; то възбужда въ душата имъ ужасъ, безкрайна
жалость и състраданье къмъ участа на клѣтия, паднялия
човѣкъ. Често, при извършваньето смъртното наказание ,
може се забѣлѣжи, какъ мнозина плачять и какъ на нѣкои
даже припада ( Duepetiaux. 49 ) . Особно тежко Впечатле
ние възбужда умъртвяванье тѣзи отъ осмденитѣ, на които
е припаднжло , или тѣзи които правителството лѣкува за

да бѣдѣтъ здрави при формалното имъ уморяванье , или
пъкъ тѣзи, които до послѣднята си минута увѣряватъ въ
невинноста си . Има много фактове , които показватъ, каква
жа.ность предизвиква смъртното наказание у нѣкои лица .
Единъ селенинъ, който често е виждалъ смъртното нака
зание, полудѣлъ , и почнжлъ да мисли и да се бои, че и
той ще умрѣ отъ с.Пото наказание ; никой не можалъ да
го отклони отъ тъзи му мисъль : той осѣщалъ смщить
адски мжки , както и осмдения на смърть . Въ Франция,

при революционнитѣ сядилища , единъ младъ момъкъ до
толкозъ се наплашилъ, щото не можа лъ да свладѣй себе си :
езика и гласа му се измѣнявали само отъ единъ погледъ
на чиновника ; постоянна меланхолия , слабодушие, ум
ственна тя пость , безмърень страхъ, туй се бѣлѣзить
на лудинaтa мy ( Pierquin ). Пиеркенъ привежда много при

мври , отъ които се вижда , че много сядници , джелатин
и зритѣли см подлудѣвали. Пинель , Ескироль, Матен и др.
психиатри см събрали много примѣри , прилични на гор
нитѣ.
Съвсѣмъ друго дѣйствие произвожда смъртното нака
зание връхъ Tмпата и проста масса , за която убиваньето

човѣка по опредѣленни обряди е приятно забавление и
предмѣть за брътвенье и шеги . На праздно защитницит
на смъртното наказание увѣряват , че то сдържало и при
учвало простацитѣ. Туй не е вѣрно. При умъртвяваньето
престЖІника , простата тълпа хладнокръвно разговаря за
Външноста на осждения и често прави шеги и даже скан
60 ПЕТЪРЪ ПЕШОВъ,
дали . Ето какъ Диккенсъ описва поведението на тълпата

при умъртвяваньето съпругитѣ Манинови въ 1849 год .:
„ Неприличното и безчинно поведение на множеството на

родъ, представяне таквазъ ужасна сцена, която Мячно
може да си въобрази човѣкъ, и която мячно може да се

срѣщне вь коя да е идолопоклонска държава . Ужаса ми
оть бѣсилката и престәплението , извършено отъ калѣтит ;
убийци , се изглади въ душата ми прѣдъ ужасното пове
дение, мимиката и разговоритѣ на сбранитѣ зрители ....
Като , че Христовото име никога не се е чува.10 въ този

свѣтъ, и като, че се разбираше отъ само себе си , че хо
рата тръба да се истребвагъ, като скотове . “
Често се случва , че осждения въ отчаянието си за
хваща да се боричка съ джелатить. Въ книгата си „ По
слѣдний день на единъ осждень, “ 1) , В. Хюго расказва, че въ
XVII в . при Ришелье, при умъртвяваньето на М. де Шале ,

неискусния създатин свалилъ главата му чакъ подирь
34 удара съ кацарския ножъ. Ето какъ смщия описва
другъ по - новь и по -ужасень случай : джелатина удря , но

не сполучливо . » Человѣкътъ надава ужасенъ викъ . Пала
чътъ смутенъ, повдига сатъра, и го спуща изново . Сатъра

се връзва изново въ врата на мяченика , но не пресича.
Мяченикъть вие , тълпата тоже . Джелатина повдига пакъ
сатъра , надѣвающъ се за по - добро отъ третия ударъ. Тре

тий Ударъ накарва да рукне третя кървава вада по типа
на осждения, нъ не сваля главата . Да скратимъ. Ножътъ

се повдига и пада петъ пятя , петъ пятя се връзва въ
осмдения , петъ пятя осмдения изрѣвва подъ удара и по
клатва своята жива глава , като викаше за милость . Разгнѣ
вений народъ взе камъни и захваня да хвърля връхъ дже

латина .. “ Ниіі сами знаем за отчаянната борба, която води
съ заптиетата възтанника Ив . Пановъ (въ Търново, прѣзъ
Май 1876 год.), когото вързань, въ униформа , карахт къмъ
бѣсилото ; защитата бѣше тъii енергична , виковетѣ бѣхж
1) Превождана отъ А. Митова и печатана въ „ Марица “. 1883 год. брой 513 .
тъй раздирателни , щото растрепѣрах цѣлата улица ; бить

съ динчицитѣ, блъсканъ и
ританъ, Пановъ биде туренъ
на бѣсилото облѣнъ въ кръвъ и полумъртавъ.
Но всичко туй е само външното дѣйствие на смърт

ното наказание . Вктрѣшното дійствие е еще по -пагубно ,
защото човѣкъ е склонен да поддържава . Примѣрить на
умъртвяваньята правятъ гражданетѣ безчувственни, сту

дени , жестоки И ТПИ . Волней расказва , че прѣзъ 3 - та
година на Французската республика видѣлъ какъ дѣцата,
по подражание къмъ тогавашнитѣ сядници , натъквали
коткитѣ на колъ и гильотинировали птицитѣ. Английския
списатель Филипсъ расправя , че вь Ньюгетъ, скоро по
дирь смъртното наказание, дѣцата играли по подражание :

едно момче било осждения, друго свещенника , а третьото
шерифа, и всичка тъзи игра се вършала съ голѣма ра
дость и веселба. Но влиянието отива по -далечь, като пред
извиква нови убийства. Въ Лондонъ и околноститѣ му ,

подирь умъртвяваньето Миллера, извършили се нѣколко
убийства , авторитѣ на които произнасяли прѣдъ сядили
щето името на Миллера .
Защитницитв. Едни отъ тѣхъ не щятъ и да зна
іжть за горнитѣ Фактове , а другитѣ, макаръ и да ги счи
тать за вѣрни упорствуватъ да защищаватъ , като казвать,
че указанитѣ по -горѣ пагубни дѣйствия ще изчезнятъ ,

ако смъртното наказание почне да се извършва не пу
блично , но скришомъ.
Отъ сравнението горнитѣ доказателства на противнитѣ

страни , може да се направятъ слѣдующитѣ заключения :
1. И еднитѣ и другитѣ признаватъ пагубното влия

ние на смъртното наказание. Но , тъй като отъ друга страна
е извѣстно, че туй наказание не предпазва отъ прест
ІІ.ления, то пита се за какво повече го защищавать ?
2. Като признавать пагубното влияние на смъртното

наказание, по- безпристрастнитѣ защитници предлагать, що
62 ПЕТЪРЪ ПЕШовъ,
то то да се извършва скришомъ. Но умъртвяваньето скрито

оть хората , не ще може да ги сплашва , защото никой не
се плаши само отъ прикаски . Ако смъртното наказание
не сплашва , то защо го защищавать ?

3. Наистина, скришомъ извършаното смъртно наказа
ние, не е тъй пагубно, както публично, но то не принася

пъкъ и полза . Напротив , то спазва ужасния си харак
теръ, защото церемониитѣ, приготовленията и обрядитѣ
правятъ туй наказание по - жестоко за осмдения , отколкото
ненадѣйното убийство. Освѣнь туii скришното умъртвя
вание има своята лоша страна , защото кара народа да ми
сли , че то се извършва несправедливо , и че правител
ството се бои отъ общественното мнәние. До колко хо
рата мразятъ смъртното наказание, вижда се оттука , че
самитѣ садници не желаютъ да гледатъ испълнението на
подписаната отъ тѣхъ пресмда. 25Вий казвате , Пише
Дюкпетье, - че закона е справедливъ, необходимъ и нрав

ствень ; добрѣ ; но щ5 ви попитамь : ако би да нѣмаше
джелати . бихте ли се съгласили вий самички да умърт
вите нарушителя на този законъ ? Прѣдложете на сідни

цитѣ да присятствуватъ при умъртвяваньето осждения ,
или да окачатъ вжжето на врата му , и вий ще видите
какъ тѣ ще трпнять. Защо ? Нали закона е справедливъ,
необходимъ и нравствень; нали осядения екривъ ; съ
вѣста е била спокойна при произнасяньето пресждата ; то
газъ отклдѣ се земе у васъ този страхъ, туй тръпванье ,

кога ви се предложи сами да испълните пресмдата ? “ ( Duc
pectiaux. 54) .
IV . При смъртното наказание стават таквиз грѣшки ,
които никак не могжтъ се поправи. Въ старо врѣме твърдѣ
често см биле умъртвявани невинни хорица. Главната при
чина на таквазъ грѣшка е неумѣлото издирванье истината .
Пресиляньето и мяченьето, смденьeтo дверемъ затворен
нимъ, наклонноста на сюдницитѣ да зематъ за доказател
ства и най- дребнитѣ бѣльзи , всичко туй е погубвало
невиннитѣ. Нашитѣ читатели лесно ще разберать, какво

е би.10 право сядието до края на 18 -й и началото на 19
вѣкове, стига тѣ да си припомнятъ какъ Турцитѣ кмсахлі
месата съ кирпедени , скубяхм космитѣ, подбивах нектет
съ каѣчки и заплашвах само и само да измЖКнятъ отъ
затворника мяжовно самопризнаванье вь по -тежко престя

пление и обвиняванье тѣзи отъ невиннитѣ, които власта
е нарочила , та иска да гони и наказва . Таквози е било
правослдието въ Европа до неотколешно врѣме . Съ рефор

митѣ въ сядопроизводството и съ изнамѣрваньето по- до
бри и вѣрни способи въ издирваньето , числото на невин

нитѣ жертви се намалява , но при
все това не се е минало
ни една година , щото свѣта да не е билъ смайванъ съ
умъртвяваньето на нѣкой невиненъ . Въ ново врѣме, като
съзнах , че човѣкъ не е безгрѣшень, захванях да се при
държать о старото правило : по- добрѣ е да се пуснжтъ де
сетъ виновни , отколкото да се погуби единъ невинень .
Макаръ и по - малко, но грішки се срѣщать и до сега
особенно при сжденье лудитѣ. Тъзи послѣдня грѣшка
произ..ѣзва отъ незнаньето психиатрията и още отъ ту ,
че самата тъзи наука не е до тамъ обработена и разя
снена .
Възражения на защитницитѣ. Всѣко наказание , казватъ

тѣ, е неотплатимо. Връщаньето назадъ взетата глоба не
е въ сила да отплати и Физическитѣ и нравственни тѣ
гла, които тя е причинила на Фамилията . Еще по - мячно
се отплаща и невинно - затворения. Но защото тѣзи нака
зания ся неотплатили , то оттука не слѣдва, че тѣ трѣба
да се отхвърлятъ . Сящо и смъртното наказание . Вмѣсто
да се отхвърля , най -добрѣ ще блде , ако се потрудимъ да

работимъ п6 -съвѣстно и осторожно при сжденьето. За да
се избѣгнжтъ грѣшки, могжтъ да ни помогнятъ слѣдую

щитѣ срѣдства : смъртна пресмда да се произнася при
прѣки доказателства , и то само тогазъ, когато смществува
едногласие между журить .
Кистяковский бѣ. bжи, че смъртното наказание би трѣ
бало да се задържи само тогазъ, когато ползата отъ него

е толкова голѣма , щото зарадъ нем да се погубятъ нѣ
колко невинни ; но то не принася никаква полза , защото
и безъ него реда и тишината се спазвать ; отъ тука слѣ
два, че смъртното наказание трѣба да се отхвърли .
V. Смъртното наказание прѣчи на престяпника ди се
покаи . Противно е на Христовото учение да се погубватъ

хора , които би се раскаяли , би се поправили и бих из
гладили грѣха си . Лъжа е , гдѣто казватъ , че тежкия пре

стникъ неможе да се раскае ; това е било вѣрно тогазъ ,
когато тъмницитѣ см биле училище на развратъ и зало
дѣйства , но откакъ тѣ се реформирахм , има много примѣри

на исправление даже най -закорѣнѣлитѣ злодѣйци. По ду
митѣ на Гойера , директора ни тъмницитѣ въ Олденбургъ,

въ края на 1861 г. , въ тъмницата е имало 14 жени , осм
дени вмѣсто смърть , на вѣченъ затворъ ; отъ тѣхъ само
двѣ не см се поправили .
Защитницитѣ казватъ , че ако се отхвърли умъртвява
ньето , само за да може да се покай и исправи престяпника,
то скщото би трѣбало да се каже и за смъртта отъ други
причини ; но въ такъвъ случай, ний отричаме всѣкакви
геройски подвиги , които би ни се показали безнравственни

само за туй , защото еди-коіі си , напр ., без да се погрижи
за покаянието си , впуснжлъ се въ пламъка да спаси майка
си и самичъкъ изгорѣлъ. Отъ друга страна , и при смърт
ното наказание, на осждения се дава врѣме да се исповѣда
и покай , за което се нужни само нѣколко минути .
По думитѣ на Кистяковский, двѣтѣ противни страни
считатъ покаянието за важно , но тогазъ, когато противни
цитѣ изискватъ, щото то да стане полегка - легка чрезъ

честенъ и работенъ животъ , защитницитѣ се задоволявать
само съ таквозь покаяние , което е станяло на-двѣ на-три ;
съ тъзи си бързина , защитницитѣ на смъртното наказание
много приличать на оня английски пасторъ , който е съ
вѣтвалъ да погубятъ по- чевръсто престяпника , когото
той довелъ до покаяние , за да не би да се повърне
къмъ прѣжнитѣ си грѣховни мисли . Но трѣба да се забѣ

..ѣжи, че самото покаяние не става туку - тъй. Прѣдъ еша
Фота осідения смжтенъ, залисанъ исплашень, та не е
въ сила да се покай съзнателно .
VI . Едно отъ най -силнитѣ доказателства , които исказ
вать защитницитѣ, това е народния гласъ , който ужъ
иска кръвь за кръвь ; тѣ расказвать за случаи , кога на
рода се сърдялъ , че са помилвали осмдения , и че често

см се подавали прошения отъ гражданетѣ, в които по
слѣднитѣ моляли правителството да уведе смъртното на
казание .
Противницитѣ признаватъ вѣрноста на горнитѣ Фак

тове , но тѣ привождать и свои , тъй скщо вѣрни ,
оть които се вижда, че народа често изказва своята умраза

противъ смъртното наказание . Напр . , когато въ 1832 г.
мѣстото на наказанията въ Парижъ е било пренесено отъ
Гревския мегданъ на друго мѣсто , то много жители на

пустняли послѣдньото и се заселили по другитѣ части
на града. Неотколѣ ( Юний 1883 год .) вѣстницитѣ извѣ

стих , че въ Дублинъ , послѣ умъртвяваньето на Барди ,
народа колѣничилъ и се молилъ за душата му . Но ако
даже допустнемъ , че народа иска кръвь за кръвь , то и

тогазъ трѣба да отхвърлимъ смъртното наказание , защото
то пробужда звърски страсти у народа . Законодателя ни

кога не трѣба да се води подирь нискитѣ народни страсти ,
които той тръба да сдържа и облагородява съ пб - човѣшки

закони .
VII . Най-подирь трѣба да добавимъ еще едно доказа
телство противъ смъртното наказание. Смъртното наказание

довга най- много на родителитѣ и роднинитѣ на осждения,
тържественното умъртвяванье на когото се отражава най

пагубно връхъ тѣхъ, като ги довежда по нѣкой пять до
смърть или неизцѣрима душевна болесть . Сждебната хро
Период. Списание. 5
66 ПЕТЪРЪ ПЕшовъ ,
ника е запазила много Фактове , които ни доказватъ, че

родителитѣ и близкитѣ на осмдения см подлудѣвали или
с умирали , поразени и потресени отъ страхъ и ужасъ
прѣдъ грозната насилственна смърть на най -близския имъ .

Ето единъ прѣсенъ Фактъ . Прѣзъ 28 -й Май 1883 год . , въ
Дублинь, при умъртвяваньето на Тимоти Келли, осы
денъ , като убийца на Лорда Кавендиша и Бурка, He
присятствувалъ никой отъ роднинитѣ му , защото въ на

вечерието, при послѣдньото си свижданье съ Тимоти, на
сестритѣ му припадняло, баща му подлудѣлъ, а брат му се
разболѣлъ тежко . Ясно е за всѣкиго, че замѣняваньето
смъртта съ вѣчень затворъ би спазило живота и здравьето
на невиннитѣ родители . Може да притуримъ още, че вѣч

ния затворъ ще бяде наказание и за тѣзи престәпници ,
които срѣщатъ радостно смъртта си , защото живота имъ е
умръзнжлъ.
Отъ историята , както и отъ доказателствата на спи
сателитѣ за и против смъртното наказание , читателитѣ
твърдѣ ясно виждатъ , че нищо не оправдава сміществу
ваньето на туй жестоко наказание въ наше врѣме . Но , безъ
да гледаме на туй, до колко е безцѣлно и безполезно
умъртвяваньето , самата човѣщина, самия напрѣдъкъ се до

волно силни за да вдяхнжтъ въ насъ умраза къмъ тър
жественното убийство на престапницитѣ. Тъзи именно
човѣщина е накарала списателитѣ да се заловятъ съ из
учваньето въпроса и съ проповѣдта противъ смъртното
наказание . Цѣла върволица прочути и даровити мжжье
см исказали мислитѣ и чувствата си по този въпросъ , и
нашето сърце би трѣбало да е отъ камъкъ, за да не за
плачемъ заедно съ гениалния поетъ Викторъ Хюго надъ
сдбата на осждения , предсмъртнитѣ и
тяги , тѣглила и
замайвания на когото „ той е описалъ тъй масторски и вдях

новенно въ „ Послѣдния день на единъ осмденъ .“
Човѣшка длъжность е да се боремъ противъ хорската

жестокость и за искорѣняванье диритѣ, оставени намъ въ
наслѣдство отъ дивитѣ врѣмена, прѣзь които е върлувала
силата, като е притискала и показвала всичко уризмѣно и

слабо. Убийството , каквото и да е то , е проява и търже
ство на тъзи сила надъ мисълта и разума . Врѣме е да се

даде мѣсто и на разума .
5*
пOГAНовский помEНикъ.
Съобщава
д- ръ конст . иРЕЧЕКъ .
Въ срѣднитѣ вѣкове се е въвель у Българетѣ и у
Сърбитѣ обичаятъ, да се четятъ въ черквитѣ и особно
въ мънастиритѣ имената не само на ктиторитѣ, но и на

всичкитѣ покойни владѣтели на държавата , та и на съ
пругитѣ имъ, както и на патриархитѣ, архиепископи , ми

трополити и на нѣкои по -видни боляре. Този обичай не
се е прекратилъ съ падението на старата независимость ,
а се продължавалъ още и въ турско врѣме , гдѣто съ пре

писвание и прочитание на такивато поменици се е упаз
вала въ немалъкъ размѣръ памятьта на нѣкогашната сво
бода и държавна независимость .
Сърбскитѣ поменици на старитѣ кралье и царье е из
далъ , споредъ единайсеть ржкописи , въ 1875 год . Стоянъ
Новаковичъ въ 42 книга на „ Гласник српског ученог друш
тва “ или въ особна книжка : Српски поменици XV – XVIII

века. Београдъ 1875 .
Българскитѣ поменици не см збрани опце , а напеча

танъ е до сега само единъ. За тѣхъ е знаялъ и отъ нихъ
се е послужить за съставяние на своята българска хро

ника вече първиii новобългарски двигатель и историопи
сецъ , О. Паисий ( 1762 ) . Той е познавалъ нѣколко ржко
писи отъ тѣхъ , както се види отъ едно мѣсто въ пре
писа на историята му , който е направенъ въ 1771 год . въ
Самоковъ и сега се пази въ Рилский мънастирь : „ Еъ Не
кои цохкви и поменици Монастирски евр € таются имена ца

ремъ Болгарскимъ повече отъ четирдс€ ть , и не по реду записани . “
поГАНОВский поМEНикъ. 69
До сега см ни познати слѣдующитѣ шесть български

поменици съ имената на старитѣ царие :
1. Поменикъ , намѣрень въ Търново и издаденъ отъ

С. Палаузова ( Синодикъ царя Бориса . Временникъ импер .
Московскаго общества истории и древностей российскихъ,
XXI , 1855 ) . Той слѣдва въ ржкописа слѣдъ синодика на
цара Борисла ( 1211 ) срѣщу Богомилитѣ и слѣдъ една бѣ
bжка върху възобновението на българската патриархия

въ врѣме на цара Асѣна II ( 1218--1241 ) . Наченва съ см
щий царь Асѣнъ II та иде до края на царството ; освѣнъ

царьетѣ чете се въ него вѣчна паметь и на царицитѣ отъ
врѣмето на Търновската държава ( 1186—1393 ) , на най
знаменититѣ болѣре, на патриарситѣ и на митрополититѣ.

За съжалѣние липсватъ нѣколко листа въ срѣдата, тъй
щото редътъ на царьетѣ се прекжева вече слѣдъ Кон
стантина Асѣна ( 1258—1277 ) . Сящий поменикъ е препе

чатанъ отъ Раковский, Нѣколко рѣчи о Асѣню I и II (Бѣл
градъ 1860 стр . 50) .
2. „ Поменикъ съ именами царей , царицъ и патріарховъ
болгарскихъ “ е намѣрилъ 1845 В. Григоровичъ въ старата
черквица на св . Пантелеймонъ въ селото Бояна подъ Ви
тоша при самата София (Очеркъ ученаго путешествия по
Европейской Турции , Казань 1848 стр . 189 ; 2 изд . Москва
1877 стр. 160) . Въ Боянската черква сега нѣма никакви
ржкописи , а да ли Григоровичъ е взелъ този ржкописъ
съ себе си , както и много други , и да ли той сяществува
нѣдѣ до днесь , несъмъ могълъ до сега да узная.
3. ГильФердингъ въ своята „ Исторія Сербовь и Бол

гаръ “ ( Собрани сочиненія І , 270 бѣл.) споменва единъ по
меникъ съ Имената на българскитѣ царие , преписанъ
1502 год . и спазенъ въ Зографский мънастирь . Началото
му бѣше : 2)Помени господи въ православнѣи к kok царе клжгар
скы€ “ , та слѣдвах царьетѣ отъ Бориса и Симеона до по

слѣднитѣ Търновски владѣтели, но безъ хронологический
редъ. Този текстъ до сега не е напечатанъ .
70 Д- Ръ консТ . ИРЕЧЕКъ,
4. Единь синодикъ съ поменикъ на българскитѣ ца

рие , който подкачва слцо отъ Бориса и Симеона , съхранень
въ Панагюрище, се намира у Г-на м . Дринова (ср. Пер :
Спис . XI и XII стр . 115 ) . Него ще видимъ обнародванъ въ
една отъ иджЩитѣ книжки на „ Периодическото списание . -

5. Г - нъ Тодорь Повъ ме извѣсти за единъ поме
никъ , който се пази до сега въ Варовитския Свето - Тройцки

мънастиръ при Етрополе, но до сега не ми се случило да
посѣт тамкашния предѣлъ и ва видя тая старина .
6. Още въ 1880 год . ми разказа покойния живописець

Цано Симеоновъ отъ Трѣвня за единъ поменикъ въ Пога
новский мънастирь въ Трънско, та ми даде нѣколко бь
лъжки за него . Тая година посѣтихъ мънастирьтъ и пре
писахъ тоя поменикъ, който слѣдва напечатанъ на слѣду

Юпитѣ страници .
Погановский мънастирь св . Іоанъ Богословъ лежи вь

Царибродската околия, на лѣвий брѣгъ на рѣката Ерма ,
смщо наречена и Суковска или Трънска рѣка , между се
лата Одоровци и Власи, които и двѣтѣ см при самата
ръка, и недалеко отъ селото Поганово, което е нѣщо от
далечено по - на - истокъ отъ ръката. Положението е едно

отъ най - живописнитѣ : една планинска тѣсна котловина ,
оградена съ огромни бѣли скали и испълнена съгжста
букова и церова гора. За него , както за любопитнить
згради и старини на мънастира ще проговоримъ по-на- ші

роко при другъ единъ случай.
Поменикътъ е написанъ върху една дървена дъщища .
45 сантиметра дълга и 20 сантиметра широка . Повърх

ность та йе раздѣлена съ една чърта на два стълбца ; въ
лѣвия стълбець, който е пакъ раздѣленъ съ чърти на три
части , са записани царьетѣ, въ десния иеромонаситѣ на

мънастиря . А написанъ е този паметникъ, споредъ вида
на буквитѣ, не по- рано отъ 17 вѣкъ.
Този по
Въ мънастиря е имало и подлинникъть на
меникъ. Г - нь Сима Соколовъ въ Трънъ ми е расказваль,
ПОГАНОВСкий ІоМEНикъ. 71
че още преди войната е занесълъ единъ ржкописъ съ име

ната на българскитѣ царие отъ тамъ въ Бѣлградъ, гдѣто
го далъ на българский списатель Д. П. Войниковъ и той
го предатъ на екзархията въ Цариградъ. Отъ този ржко
писъ, види се , е білъ преписанъ оня нашъ поменикъ. За

по- нататъшнитѣ сядбини на ржкописа обаче не съмъ мо
гълъ нищо да распитамъ , та незная , що е станяло съ него .
Текста на поменика съобщаваме редъ по редъ, както
е написано въ подлинника . Първий стълбецъ :
1. Проскомидина са с вв ) т ( а) г (о) Іювана в ( 0) го ( слова ) .
по мени господ) и цара 1 )
Воностана. 2)
Помени г ( осподи Борила цара .

Сімвена цара .
Петра цара . Романа.

Самоила цара .
Радомира цара . Исена цара .

2. Гаврiнла цара . Калана цара .
Петра цара. Берила цара .
Алехандра цара .
Вwстан ” дина цара .
Симеона цара .
"Ітакова цара . Цso'q8 .
Георгіа цара. Павла. 3 )

Комана деспота цара .
Тєрвтia цара .
Өewд ( 0 ) ра цара .
Өвртia с ( ы ) на вго цара .
Иледандра цара .
Михаила цара .
Аледандра цара .
Исёна цара.
1) Думата цара всѣкога съкращена : цра.

2) Тия редове съ проложени букви ся написани съ червено мастило ; сжщо е
писана съ него и началната буква на всѣко царско име.
3) Имената IspyS и Павла сж приписани по - късно .
72 Д -РЬ конст. ИРЕЧЕКъ,
3. Страцимнра цара .
Деспіта Владислава .
врата єго .
Стефана цара. Госпо
дина 'вго .
и Шишмана цара
сена цара .
Костантина цара.
Михаила цара
врата € го .
Страцимира цара .
Костантина .
Ясена цара .
Отъ вториятъ стълбецъ съобщаваме само началото :

1. Слова
помени господ) и
4 (ох) ше равь своих(б).
Помени г(оспод )и вл(а)го
Честиваго цара
Костянтина
и госпожок Єлєн8 .
а се єр” монаси.
вр’монаха Итакова
во монаха Исидора
вр" монаха Өewдосiа нпр.
Ние нѣмаме намерение да се впущаме въ подробенъ

разборъ на този любопитенъ паметникъ , защото това нѣщо
ще си има мѣстото само , когато ще биджтъ обнародвани
всичкитѣ поменици та ще има възможность да се сравнять
разнитѣ текстове помежду си . Ще се ограничимъ само съ
нѣколко бѣлѣжки , като споменемъ , че този поменикъ е по
вече разваленъ отъ познатитѣ ми текстове на N », 1 и 4 , та

и отъ N? 3 , до колкото може да се смди споредъ бѣлъж
ката на ГильФердинга .
|
поГАНОВский ПОМЕНИКъ. 73
Константинъ царь и царица Елена ся помѣстени въ

поменика , защото по мѣстното предание тѣ се считать за
основатели на мънастира . Царь Борисъ, съ когого захваща
ре, дътъ на българскитѣ владѣтели, е погрішно направень
на Борисла . Отъ слѣдуюцитѣ имена нѣкои не се срѣщатъ
другадѣ (както вторий Симеонь слѣдъ Константина Асѣна,
Павелъ, деспотъ Владиславъ и други ), догдѣто отъ друга
страна липсвать нѣкои отъ важнитѣ царие , като Іоанъ
Асѣнъ II и синоветѣ му Михаиль Асѣнъ и Калимань. На
мѣсто тия послѣднитѣ етуренъ Александръ царь ; види
се , че тука се разумѣва братъ на Асѣна І , Александрь

севастократоръ . Че „ царь Яковъ “ на Погановский поме
никъ е деспотъ Яковъ Светславъ, който е приелъ и цар
ската титла , казахме вече въ статията за цара Срацимира

(Пер . Списание I, 1882 , стр . 35 ) . Отъ деспота и послѣ
цара Георгия Тертерия I , родомъ Кумана, см станяли въ
наший поменикъ два царье . „ Oеодоръ царь “ послѣ него
е синътъ му, царь Тодоръ Светславь, и слѣдующий „өво
тін сынъ Его царь “ е неговъ синъ Георгий Тертерий II ,
внукъ „ Тертерiа стараго.
Редътъ е побърканъ на нѣколко мѣста. Асѣнъ I и
Калоянъ , записани покрай Радомира, трѣба да влѣзнжтъ
слѣдъ Гавриила и преди цара Петра, брата на стария
Асѣнъ . Много царски имена се споменватъ въ Фамилията
на цара Іоанна Александра, и то , струва се на първи по
гледъ , безъ редъ и съ повтаряние слщитѣ имена . Но тази
безредица отчасти има си тая причина , че писарьтъ ету
ри. ъ въ поменика разни роднини на царский родъ всё
като царие . Царь Страцимиръ, който се споменва пър
вий пять , безъ съмнѣние е деспотъ Срацимиръ, баща на

Александра цара , и Константинь, който слѣдва малко по
долу , ще блде деспотъ Константинь, смщо роднина на
цара Александра (Бълг . Истор . 420) . На края слѣдватъ по
знатий Срацимирь царь Бдинский и синъ му Константинъ.

МАТЕРИяли по ГЕОЛОГИЯТА И МИНЕРАЛОГИЯТА
НА БЪЛГАРИЯ .
III . Геологически профилъ отъ Орхание, презъ Абланица,

около Драговица, Панега, голѣма Бресница, Дерманци до
Плѣвенъ .
Отъ ГЕОРГИ н . ЗЛАТАРСКИ.
Съ настоящата си статия азъ мисля да продължа из

слѣдванията си къмъ срѣдата на Българското Княжество .
Въ посоката , къмъ която съмъ наумилъ да водя читателя ,
ний цще срещнемъ единъ доста поучителенъ профилъ. Ще

се запознавме преди сичко съ нѣкои членове отъ палео
зойската група и особенно съ единъ видъ полукристалли
зирани скали ; ще видимъ надъ тѣхъ само остаткитѣ на
единъ юрски или трияски , тъмносивъ варовикъ, а надъ

този ще имаме възможноста да разгледаме почти сичкитѣ
ка BI на кредна формация , които се намиратъ въ оте
чеството ни . Пластовить на послѣднята формация до тол
кова см тука типични , щото лесно ще можем да намѣ
римъ тѣхнитѣ еквиваленти въ источнитѣ Алпи и въ Кар

патитѣ. Непосрѣдно надъ горнитѣ слойеви на кредна Фор
мация , ще намѣримъ при Плѣвенъ и втората Медитеранска

етажа , добрѣ обѣлзана съ главнитѣ организми на Виен
ското терциярно корито .
Малкото орxанийско , съ алувиумъ испълнено , равнище ,
което имахъ случай по обширно да поговоря въ една

оть предидущитѣ книжки на Пер. Списание, 1) заобико
1 ) Вижъ статията ми въ IV. книжка на Пер. Списание год . 1883 .

МАТЕРИЯ.ЛИ ІІо ГЕОЛОГ. и миНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 75
нено е отъ січки страни почти сь палеозойски скали . Раз
широчава се най - вече на западъ и изведнъжъ стеснява

къмъ истокъ, като се завършва най - послѣ при Правець.
Да се позапремъ малко при Правешкия ханъ , който е
на лѣво отъ пятя , измѣжду Орхание и Абланица. Тъкмо

на сѣверь и недалеко отъ хана , откриватъ се най -първо
ФІІ. итни слюдни плжстеници (Schiste, Schiefer ), които по

согъ и съставъ отговарятъ до нѣгдѣ на micaschiѕtе . Сл
щитѣ , ако добрѣ помня , видѣхъ преди двѣ години и по
върховетѣ на западната част на Балкана, надъ Златица.

Камъка езе.теникавъ; въ него се лапцять ситни, дребни
с.людни луспици а богатъ е на фелдшпать и на кремъкъ

(quartz ). Макаръ и доста твърдъ, той е доволно растро
шенъ въ връхнитѣ си части . Освѣнь горнитѣ, въ тѣзи
плжстеници намира се още и бѣлъ ситнозърнестъ полу

кристализиранъ варовикъ, който се отличава съ голѣмата
си твърдостъ. Послѣдния минералъ, освънъ въ жилки ,

вижда се още и въ длъгнести , лецеподобни, неправилни ,
икове . Тѣзи плжстени скали носять почти сичкитѣ б ;
хѣзи на най -старата формация и за това азь имъ давамъ

мѣсто въ палеозойската група.
Описания плжстеникъ бързо исчезва и вмѣсто него

ИЗ
явява се , отъ мѣвата страна на Правешката ръка,
мѣжду хана и Дръвнишкия мость — единъ видъ полукри
ста.инненъ камъкъ. Никакво наслагвание , никаква цъпи
вость не забѣлъзваме въ него ; по - вечето прилича на ситно
кристализирана скала . Изгладенъ въ тънки плочици и изуч

вань подъ микроскопа , освѣнъ кременни и фелдшпатни
размѣсени зърна, въ него се вижда още и желѣзень воденъ
окисъ , разхвърленъ въ червени парцалчета и неправилни
мрежи. Фелдшпата е мятенъ и нечисть, кремъка напротивъ
бистъръ и чисть . Измѣжду кръстосанитѣ Николови призми ,

послѣднята руда силно поларизира . Нѣкой кременни зърна
показвать подъ микроскопа и ситно брездение и Фини ус
поредни линии , явление , което се забѣлзва твърдѣ рідко.
76 г. н . 3.ТАТАРСКИ ,
Тѣзи скали не см на сѣко мѣсто еднакви ; на едни мѣста

биватъ бѣлизневи на други зеленикави и мазни . При по
слѣднитѣ основната масса ефелдшпатна ; въ нея , непра

вилно разсеяно , се виждатъ кременни зрънца . Колкото за
зелената и мазна руда , която по - горѣ споменахми , тя e
навѣрно произведение на слюдата .
Полукристалиннитѣ скали , които тукъ подробно опи

сахме , могжтъ да се зематъ като променени отъ съсѣд
нитѣ еруптивни жилки , които, безъ съмнение, непъквать
измѣжду горнитѣ ФИ.итни скали , но , които азъ не бѣхъ
честитъ да видя на місто ; тѣ см слѣдователно метамор
Фозирани скали , и то такива, каквито често срѣщаме въ
западна България и особенно въ кюстендилското крайще.
Надъ горнитѣ ска. и къмъ Дръвнишкия мостъ, вижда
се единъ синкавъ доломитенъ варовикъ, премреженъ съ
бѣли калцитни жилчици. Колкото и твърдъ да е камъка ,
той се дроби твърдѣ неправилно . Този доломитень варо
Викъ завзема ограничено пространство ; ний го виждаме
само на нѣколко мѣста отъ дѣсната страна на ръката и
особенно около споменятия мость . Въ него се невиждатъ
никакви органически остатки и за това не мог лесно да

се рѣшя като кадѣ да го приброя, дали въ Юра или
Триясъ формация . Непосрѣдно подъ варовика лежи кре
день, доста твърдъ тѣсченикъ. Този е съставенъ отъ кре

менни ситни зърна , слепени по - вечето съ варовица , откол
кото съ глина Освѣнъ това , въ пѣсченика се намиратъ
множество калцитни , бѣли ажилчици , които правятъ камъка

шарень. Тамъ дѣто скалата е запазена отъ външни влия
ния , тя бива сиво - синкава , но повечето се вижда на по
върхноста ужълта . Пѣсченика се цепи хубаво апласто
витѣ му см наклонени къмъ югъ, подъ ягълъ отъ 33 °.

Пѣсченитѣ пластови не ся сами , тѣхъ придружватъ
мергени и глинени слоеви съ които се измънуватъ. Ху

бавъ профилъ на тия изменения може да се види въ Дръв
нишкия долъ при моста . Тукъ , съвсемъ ясно се вижда ,
МАТЕРИЯли по ГЕОЛОГ . И МИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 77
какъ подъ тънкитѣ пластови на пѣсченика слѣдвать тънки

глинені слойсви, въ които много или малко има размѣсена
вжглично кисела варовица и магнезия . Подъ тѣзи слѣдва
пакъ пѣсченикъ и т . н . Както въ еднитѣ така и въ дру
гитѣ нѣма органически остатки ; освѣнъ слѣди отъ расте

ния , друго въ тѣхъ неможешъ да забѣлѣжишь.
Въ стратиграфско - тектонично отношение , нашитѣ тук

пѣсченици претърпѣли голѣми измѣнения. Тѣхнитѣ пла
стови не см нито хоризонтално , нито пакъ косо положени ;

тѣ см многократно завити и превити отъ хоризонталния
натискъ , който натискъ твърдѣ енергически е тукъ дѣй
ствувалъ .
Този пвсченикь, ознаменуванъ доста ясно съ своитѣ
испъкнали разновидни фигури , завзема голѣмо простран
ство вь южно-европейскитѣ геологически провинции 1) . Той
има въ разни мѣста и разни имена ; така н . пр . въ Кар
патитѣ той носи името Karpathеn Sandstein , около Виена.
Wiener Sandstein, въ южнитѣ Алпи Масідпо авъ сѣвер
нить тривиалното име Flysch. Тъй като и въ съверна
България, този пѣсченикъ, съставлява доста пространна
Зона отъ истокъ къмъ западъ и играе видна роля въ на
шитѣ Балкани , то ний можемъ, разбира се ако искаме , да
му дадемъ ново едно име , което означава най - добрѣ на

шия пѣсченикъ, като н . пр . Балкански пвсченика. За от
мичителнитѣ бѣлѣзи на нашия пѣсченикъ, съ които се
различава отъ другитѣ пѣсченици, ще поговоримъ тогава ,

когато наченемъ подробнитѣ и точнитѣ изслѣдвания на
страната .
Понеже знайіме , че горния пѣсченикъ въ Карпатитѣ

Алпитѣ се явява , за първъ пять , въ долня кредна Форма- .
мация а допира до горний Еоценъ , то става нуждно да

се попитаме отъ коя формация и отъ коя етажа е нашия
пѣсченикъ ? За да се отговори на този въпросъ не е ни
1) Franz v. Hauer. Die Geologie und ihre Anwendung auf die Kentniss der
Borlenbeschaffenheit der Österr. - Ungar. Monarchie. Zweite Anflage, Wien 1878. p . 513.
78 Г. Н. З.ТАТАРСКИ ,
какъ мячно , защото къмъ Абланица ще видимъ че подъ

него слѣдватъ Неокомски, мергелни плястеници , а при
Агленъ надъ пѣсченитѣ пластови лежи горневредни варо
викъ ; нашия , слѣдователно, Балкански пвсченикъ е отъ
кредна формация и то отъ срѣднята или долнята етажа .
Да кажа нѣщо и за практическото употрѣбение на
тѣзи пѣсчени скали . Както на сѣкадѣ, дѣто тѣзи пѣсче
ници се намиратъ, така и тука нашитѣ братия добрѣ умѣли

да оцѣнятъ важноста имъ. Тъй като тѣзи камъни изли
затъ въ тънки плочи , а дѣто ся по-дебели тѣ могжтъ н

по- натънко да се цъпятъ мѣстното население въcпoлзу
вано отъ това хубаво свойство, употрѣбява тѣзи пѣсче
ници най - добрѣ за покривание на домоветѣ си .

Пѣсченика , който тукъ разгледахме, отива далеко къмъ
истокъ ; той се простира и на сѣверо- истокъ, но прекъсва

се отъ другата страна на село Осиковица , дѣто подъ него
се показва единъ мергелни варовикъ и мергелни синкавін

плястеници отъ долнята етажа на кредна формация
отъ Неокомъ.
Когато отъ Дръвнишкия мостъ възлизашъ къмъ
дораздѣла , на пятя виждашъ двѣ еруптивни жилки , които

пробиватъ и мергеля и пѣсченика . Тѣзи вулканически
скали мячно могжтъ да се распознаятъ , защото твърдѣ

много ся растрошени. Отъ елементитѣ на камъка распо
знаватъ се само плагиокласнитѣ и чернитѣ магнетитни
кристали . Първит , достигать 8—9 м . м . дължина и да
вать така на камъка порфирна текстура . Останалото е
растрошено не еднократно но многократно . На този вул
канически камъкъ, азъ ще му дамъ мѣсто измежду тра

хититѣ.
Дветѣ жилки въ които се намира този трахитъ доста
с тънки; третя една ипб- дебела жилка намира се отъ

другата страна на водораздѣла, къмъ моста . Добрѣ се още
сѣцамъ, че подобна вулканическа жилка видѣхъ, преди

три години , измѣжду Осиковица и Видрари.
1
МАТЕРИЯТИ ПО ГЕО.Іог. имиНЕРАЛОГ . НА БЪЛГАРИЯ . 79
Балканскитѣ или карпатскитѣ пѣсченици, които най

първо видяхме вълнообразно превити , къмъ Осиковица гу
бятъ сгърчванието си и ставатъ почти хоризонтални ; тѣ
се накланятъ къмъ югъ. Тѣ се свършватъ оттатъкъ Осико
вица и подъ тѣхъ излизатъ мергелни, синкави пластови
и мергелни неокомски варовикъ. Послѣдния има синкавь
цвѣтъ, цѣпи се лесно но и не съвършенно правилно ; по
вечето скойчесто . Въ мергелнитѣ пластови намиратъ се
и пѣечени глинени слойеви , тъй щото петрографски много
приличатъ на Rossfelder- Schichten въ Алпитѣ . Въ тѣхъ мячно
се намиратъ окаменености ; по - вечето се срѣщать расти

телни гранки , безъ да може да имъ се опредѣли Фами
мията . Предѣла е тукъ равенъ и цѣлъ, само на мѣста е
вълнообразенъ; освѣнъ при моста , предъ Мишковитѣ ха

нови, на друго мѣсто не виждашъ геологически разрѣзъ .
Тукь четешь, че пластовитѣ на мергелния варовикъ па
датъ, подъ гълъ 13 ° , къмъ западъ .
Около Абланица сжцитѣ варовити , мергелни скали .
Споредъ покойния Frttеrlе, който е посетилъ още год . 1869 .

това мѣсто , неокомскитѣ тѣзи плжстеници отличаватъ се
съ богатата си Фауна на Главоножци ( Cephalopoda). Отъ
тукъ той събралъ: 1)
Belemnites subfusiformis Rasp .
Ammonites Matheroni d'Orb .
Ammonites Jeannnoti d'Orb .
Ammonites cryptoceras d'Orb ..

Ammonites Grasianus d'Orb .
Cryoceras Duvali Lév .
Многото отпечатки , казва сящия , които събрахъ на

бързо, показват , че тука е богато на вкаменености . Тѣзи
плжстеници ( Schiefer) иматъ къмъ югъ още по - голѣмо рас
пространение , тѣ стигатъ до изворитѣ на Искъръ ( той го
вори вѣроятно за малкий Искъръ) и възможно до Етро
9 Verhandlungen der k . k. Geolog. Reichsanstalt. Jahrg. 1869, p . 373 .

80 г. н . ЗЛАТАРСКИ ,
поле и Орхание на пятя къмъ София ... “ 1 ) Такова богат
ство каквото Fаttеrlе описва , нито професоръ Toula , 2) нито

ПЪКъ писателя на настоящата статия бѣше честитъ да
намѣри , но затова азъ неотричамъ че може да го има ,
защото на едно мѣсто можихъ да забѣлъжа неясни остатки
оть Cryoceras и Аттоnіtеѕ. Види се , че ний съ Toulа несме

попаднали на правото мѣсто, дѣто тѣзи вкаменености се
намиратъ въ изобилие. Колкото за распространението на
тѣзи неокомски ІІ.Ластови къмъ югъ, покойния геологъ
грѣши дѣто казва , че тѣ се простиратъ до Орхание и

Етрополе, защото както видѣхме по- горѣ, тѣ начевать на
съверъ отъ Осиковица и никакъ неотиватъ толкова далеко
на югъ до политѣ на Балкана . 3)

Неокомскитѣ пластови , върху които почива Абланица ,
простиратъ се далеко на съверь, но тѣ остават по - вечето
покрити отъ Капротинския варовикъ и отъ по - младить
кредни пластови , които върху тѣхъ лежжтъ. За подроб
ности върху стратиграфското устройство на неокомската

Формация около Абланица препорячвамъ, най - топло, из
слѣдванията на моя добърт приятель Професора Тоlа въ

западната часть на Балкана. 4)
Отъ Абланица ще се отклонимъ малко отъ шосето
къмъ Добревци и Бату.ци. Недалеко и на западъ отъ Абла

ница простира се варовитата Драговица планина . Тъзи пла
нина , въ видъ на полуостровъ, издига се доста високо надъ

абланската долина и е съставена отъ единь сивкавъ варо
викъ, въ който се намира голімо изобилие Caprotina ат

топia d'Orb. и други . Тъзи планина съставена е , слѣдова
телно , отъ капротински варовикъ, какъвто се намира около

Вратца, черепеския мънастиръ, Бресницитѣ и пр. Пласто
витѣ на този варовикъ см доволно ясни , тѣ падатъ подъ
1) Verhand. d. k . k . Geolog. Reichsanstalt. Jahrg. 1869, p . 195.

3) Toula Grundlinien der Geologie des westlichen Balkan . p . 25.
3) Сравни статията ми въ IV . кн . на Период. Списание.
4) Toula 1. с. p . 26 -- 27 .
МАТЕРИЯли по ГЕОЛОГ. и минЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 81
с.лабъ жгълъ отъ юи—СЗ. Повърхноста имъ е обаче въл
нообразна ; отъ Батулци хубаво може да се види , какъ

еднообразно се превиватъ тѣзи негови пластови . Капро
тинския варовикъ заема тукъ по- голѣмо пространство , отъ

колкото проф . Тоула забѣлъзва това въ картата си на
западна България. Планината , а съ нея и рѣчения варо
викъ простира се на сѣверъ дори до Батулци дѣто носи
името Гулово . Азъ слѣдихъ политѣ на тъзи планина и
подпълно се увѣрихъ въ това . Подъ капротинскитѣ варо
вити наслаги излиза , при Добревци, единъ мергелень пѣс

ченикъ, на който тънкитѣ слойеви си раздѣлени съ синкавъ
мергель. Пластовитѣ на този пѣсченикъ наклонени см отъ
сѣверъ къмъ югъ и затварятъ съ хоризонта гълъ само отъ
10 ° . Въ долината на Абланската ръка, която се простира
отъ западъ къмъ истокъ , можихъ да забѣлъжа на нѣкои
низки мѣста , тамъ именно дѣто тече водата , синкави едни
мергели, които межжтъ подъ горнитѣ мергелни пѣечени

пластови , а съ тѣхъ заедно и подъ капротинския варо
викъ на Драговица планина и Гулово бърдо . Мергелнитѣ

пластови заедно съ пѣеченитѣ , могжтъ , ако и не под
Пжлно , да се сравнятъ до нейдѣ съ Росљедскитѣ въ Ал

питѣ . Въ западната часть на тъзи долина издига се се
.ото Батулци .
За да мог да дамъ по -ясна картина върху долнить

части на кредна формация, намислилъ съмъ да запозная
читателя съ устройството на онова бреговито седло , което
опасва абланската долина отъ сѣверната и страна . Тука
ще си послужа съ изслѣдванията на проф. Тоула и ще

опиша профила отъ Ореше до Белници . 1)
При Ореше намира се най - първо варовитъ пѣсче
никъ ( 1 ) съ стърмо положени пластови ; надъ него слѣдва
кораленъ варовикъ ( 2 ) съ Ostrea и Terebratula ; послѣ идать
пластови съ Echinoidea ( 3 ) , мѣжду които се вижда добрь
запазенъ екземпляръ отъ Toxaster cf. сотрlаnаtuѕ аltus Quenst. ,
1) Toula 1. с. p. 28—32 .
Период Списание . 6
82 г. н . ЗЛАТАРСки ,
най - послѣ мегкъ мергель съ Bryoгoa ( 4 ) . Сичкитѣ тѣзи пла

стови наклонеои с къмъ югъ. Въ потока подъ мергелія
забѣлъзва се тъмносива , печена варовица ( 5 ) , а подъ нея
свѣтло - червено - сива съ бѣли жилчици преплетена варо
вица ( 6 ) , на която пластовитѣ се спущать много по-стърмо

отъ първитѣ ( подъ 40 °) къмъ югъ .
П6 - нататъкъ въ дола , който отива отъ западъ къмъ
истось , отворенитѣ пластови падатъ въ противна посока ,
надатъ на съверь, както и останалитѣ дори до Белинци .
Най -отдолу лежи свѣтло -сива варовица ( 7 ) а надъ нея
наслаганъ мергель ( 8 ) и сива пѣсечива съ болитна струк
тура варовица (9 ). Въ послѣднята се намирать много Фо

силни остатки отъ Rhynchonella , Bryoгoa, Nerinea и Anthozoa
( корали ). Надъ тъзи почивать нѣколко метра тънко насла

гани пластови отъ мегкъ и iѣсечивъ мергель съ извън
рѣдно изобилие на вкаменености ( 10) . Слѣдватъ сури пѣс

ченици ( 11 ) и надъ тѣхъ 40 върха сива , печена, пълна
сь Фосилий варовица (12 ). Оть тука се спуцца къмъ сі;
веръ бръга и предь Белинци виждатъ се , надъ послѣд
нята, сури безъ вкаменености пѣсченици ( 13 ) ; надъ тѣзи
има пѣсечива варовица ( 14 ) и надъ нея комплексъ отъ ва

ровить нѣсченикъ и мергель ( 15 ) въ които се забѣлѣзватъ
много Орбитолини. При Белинци надъ тѣхъ почива пакъ

нѣсковита варовица ( 16 ) съ извънрѣдно богатство на Bryo
zoa, Orbitolina, Crinoidea · Echinoidea .
Слѣдъ като разгледахме петрографскитѣ бѣлѣзи на

бръга измѣжду Ореше и Белинци, можемъ сега да прест
имъ при разглежданието на вкамененоститѣ, които проф.
Тоула отъ тука описва , мъжду които се намирать и нѣ
колко нови видове. Тъзи вкаменености ще ни дадать най
точно понятие за староста на формацията . За излишно на
мирамъ да ги описвамъ тука , а ще се задоволя да ги на
броя само , като каяса най - послѣ кой катъ или коя етажа ,
отъ кредна формация , тѣ могжтъ да характеризиратъ .
МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. И МИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 83
Въ четвъртото легло намѣрени ся слѣдующить :

Reptomulticava micropora Roem .
Heteropora cf. diversipunctata Quenst. sp .

Thamnastraea spec .
Stylina spec.
Astrocoenia spec.
Barysmilia spec .
Porites spec .
Rhynchonella depressa d'Orb .

Terebratella oblonga Sow .
Terebratula biplicata d'Orb .
Waldheimia tamarindus Sow . sp .
Ostrea cf. tuberculifera Koch et Dunker.
Lithodomus oblongus d'Orb .
Hemicidaris clunifera Agass.
авъ десетото легло :

Montlivaltia bulgarica Toula .
Montlivaltia Hochstetteri Toula .
Montlivaltia spec .
Leptophyllia spec .
Atosmilia ( ? ) Bouéi Toula .

Placosmilia (2) spec .
Trochosmilia spec.
Pseudodiadema Picteti Desor.
Rhynchonella lata d'Orb .

Terebratella cf. sella Sow .
Ostrea spec .
Ostrea Boussingaulti d'Orb .

Pterinella Petersi Toula .
Pterinella crassitesta Toula .
Pterinella spec.
Limopsis ( Pectunculina ) cf. complanata d'Orb .

Trigonia spec. ( nov. sp . Toula ?)
Nerinea Fætterlei Toula.
Cerithium cf. peregrinorsuru d'Orb .

84 Г. Н. ЗЛАТАРСКИ ,
Sеrрulа spec . ( възможно новъ видъ ).

Serpula cf. lophioda Gldf..
Serpula filiformis Sow .
Ако сравнимъ сега вкамененоститѣ, които се намирать

вь пластовитѣ падающи на югъ съ онззи на сѣверь ,
то ще се увѣримъ , че първитѣ или мергелиитѣ пластови

см отъ долний Неокомъ и еквивалентни съ съверо -герман
скитѣ , които носятъ локалнитѣ имена Hils - Thone, Hils - Con
glomerate, а другитѣ къмъ Белинци отъ срѣдня кредна
Формация или отъ горний Неокомъ . Първитѣ, слѣдователно ,

носятъ бѣлѣгъ крайбрѣжни, а другитѣ дълбоко- морски ,
или съ дьуги думи : първитѣ пластови сж наслагани по
крайбрѣжието, а другитѣ въ дълбочинитѣ на морето , което

е покривало нѣкоги тѣзи страни .
Но да се повърнемъ пакъ въ Абланската долина и
презъ мергелнитѣ синкави неокомски пластови да заминемъ

къмъ Глава Панега , която само 1—2 километра лежи на
истокъ отъ Плѣвненското шосе .
Глава Панега позната е въ България по своитѣ из

вори , които почти никоги непресъхватъ, даже и въ най
голѣмата суша . Азъ мисля , че добрѣ ще сторя ако посвѣтя
нѣколко рѣда върху този чудотворень изворъ, за който

съществуватъ въ народа сѣкъкви предания , като се по
мяча да разясня и това толкова занимателно явление .
Преди сичко трѣба да кажа, че водата извира и излиза

на бѣлъ свѣтъ отъ неокомския мергелни варовикъ , смщия
какъвто го видѣхме по- преди при Абланица. Има синьо
синкавь цвѣтъ, доволно е твърдъ и се цѣни неправилно ;

богатъ еи на вкаменености . Щастието ми помогна да на
мѣря тукъ единъ Aptychus, нѣколко Bеlетпites, Baculites и
Scaphites, които най - ясно ознаменувать долня кредна Фор

мация . Трьба да забѣлѣжа че пластовитѣ на този мер
телни варовикъ не ся хоризонтални , но малко косо ( подъ 10 °) ,
къмъ сѣверъ h . 3. , положени .
МАТЕРИЯли по геолог. имиНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 85
Водата се намира при главата въ два, почти еднаква ,

басена ( котела). Въ първия се вижда съвършенно мирно
стояща , въ която има израсла търстика и други водни
растения , които даватъ на водата зеленикавъ колорить.
Водата на втория басень раздѣленъ отъ първия съ каме
нити скали чини се да е тоже мирно-стояща ; и в този ко
телъ водата е зеленикава отъ воднитѣ растения , които се
намиратъ тукъ къмъ скалитѣ . Водата тече отъ едина въ
другия басенъ , само въ долнитѣ части на котела, безъ да
може да се забѣлъжи , за това и горнитѣ с въ мирно
състояние . Течението и бистрината на водата забѣлъзвать

се само когато тя излезе отъ втория басенъ , къмъ воден
черския язъ , дѣто тя пада съ голѣма сила , като се пѣни
въ чисти и бистри като кристалъ вълни .
Да видимъ сега отъ гдѣ и какъ извира тъзи вода .

Вечъ по -горѣ казахъ за расположението на пластовитѣ ;
никакъ не трѣба да забравяме че тѣ падатъ подъ 100
къмъ сѣверъ. Като косо положени тѣ поглъщатъ сичкитѣ
атмосферни води , които падать по южнитѣ брѣгове на
Панега , процеждатъ ги като презъ Филтрумъ и ги съби
ратъ въ подземни хранилища (резервоари ) , които безъ съ
мнение се намиратъ тука вь земната кора . Подобни резер
воари доказани см вече на много мѣста . Понеже само вь
едно направление с наклонени пластовитѣ на варовика ,

то и посоката , къмъ която тече водата остава една и смща .
Въ подземнитѣ хранилища както и въ външнитѣ басени,
съ които с въ свръзка, по единъ хидростатични законъ,

уравновесява се водата и стои въ тѣхъ ту по -високо, ту
по -низко споредъ кишата или сушата. Нивото на водата,

слѣдователно, балансира измѣжду двѣ граници , както вь
подземнить резервоари , така сящо и въ външнитѣ басени,
Но за това Тя никоги се несвършва и винаги се намира
тука доволно вода . Резервоаритѣ см доста голѣми и т.

могжтъ да подържатъ, безъ да е валѣло цѣла година
дъждъ, источника като допълватъ презъ зимата онова
86 г. н . З.ТАТАРСКИ ,
което е истекло , или което се е испарило презъ жаркитѣ

дни на годината . Водата минава презь пластовитѣ отъ
първия въ втория басенъ, или пъкъ презъ дълбоки пукна

тини или канали , които непосредно се съединяватъ съ
главнитѣ резервоари и така се задържа онова равновесие,

което по- горь споменахъ .
Неокомския мергелни варовикъ, който видяхме при
Панега , простира се къмъ истокъ; надъ него се издига
отъ мѣва страна , къмъ Голѣма Бресница или по - точно на
съверо -истокъ отъ Панега , капротински варовикъ съ изо
билие на вкаменености като Rhynchonella , Caprotina и други ,
които Вкаменености мячно могтъ цѣли да се извадятъ
отъ скалата . Тук , варовититѣ скали , вертикално прерѣ

зани, твърд , високо се издигатъ надь долината , която
раздѣля Глава Панега отъ Бресницитѣ. До колкото помня ,
макар и да не са много ясни пластовитѣ, тѣ падатъ
къмъ съверо -западъ, подъ Гълъ 9—10 ° . Въ западния дѣлъ
варовитить скалини см открити и ни подсъщать на правь

1
алпийски варовитъ терренъ. Въ источната частъ, КЪМъ
Бресницитѣ надъ варовика лежи синкавъ, набитъ, твърдъ
irbeчeникъ, на който пластовить падатъ къмъ смщата по
сока и подъ смщия гълъ, подъ който и варовика върху
който се той простира . Пѣсченика носи по -главнитѣ б
..ѣзи на Балканския или Карпатския пъсченикъ, за който
стана по - горѣ дума , и понеже лежи тъкмо надъ капротин
ския варовикъ и подъ туронскитѣ и ценоманскитѣ етажи ,
както ще видимъ малко по - долу, то той недвойбено има
мѣстото си въ Gault или Aptien..
Най - ясни с пластовитѣ на рѣченитѣ скали КЪь
върха на Радовица планина , при Бресницитѣ, отъ дѣто

постепенно къмъ съверъ се спуща Балканския пѣсченикъ.
Тукъ се отваря една висока равница , покрита по - вечето съ
обработена хумозна земя и засеяна съ кукурузъ, жито и
други цереалий. Само тук , таме се вижда по нѣкой пѣс
чень откъслякъ, който ни подсъща за кредната пѣечена

МАТЕРИЯЛи по ГЕОЛОГ. И МИНЕРА1ОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 87
Формация . Оть високата равница , която се простира отъ

югъ къмъ сѣверь , хубаво се вижда долината на ръката
Видъ, която долина отъ Торосъ до ІПепцерна се стеснява

Измѣжду креднитѣ пѣсчени скали . При първото село мо
кешь много нѣщо да прочетешъ : кредни пѣсченици съ
бѣ.la слюда , цементирани съ варовица , изменяватъ се съ
тънки мергелни слойеви . Къмъ Дерманци долината се от

варя и брѣговетѣ на Видъ, покрити съ алувиална тиня ,
почти хоризонтално се простиратъ. Обаче на два километра
кжно отъ послѣдното село , презъ ръката, можихъ край
во дата на единъ потокъ да видя и разбера добрѣ тъзи
11.ластови . Тѣ падатъ къмъ съверь hora 21 — 22 ° и съвсемъ
слабо ся наклонени (1-- 2 "). Пѣсченицитѣ , които тукъ се
откриватъ иматъ синкаво - сивъ цвѣтъ, съдържатъ доволно
с.люда и хубаво се цѣпятъ ; въ тѣхъ се забѣ..ѣзвать черни
органически , вегетабилни вещества ; кременить зрънца сле

пени сж съ варовита глина или мергель. Освѣнь горниті;
въ тѣхъ се виждать тукъ таме желти и червеникави ок
розни конкреции . Въ смщия пѣсченикъ, който заема гольми
пространства на истокъ и западъ отъ Видъ, намираме и

Тигнитни выглища но като въ тънки жилчици , тѣ немо
" жтъ да се експлоатиратъ. За тия вслища както и за

нѣсченицитѣ ще проговоря по -обстоятелственно въ слѣду
ющия профилъ отъ Плѣвенъ за Ловечъ, а сега ще се задо
воля да допл.лня горнето , като прибавя още, че пъсчениті;
пластовні разставени см или раздѣлени със синкави мергелни ,
съ по -малко слюда , слоеви отъ колкото исченицитѣ и .
че тѣзи послѣднитѣ употрѣбява наii- хубаво мѣстното на
ес.ление за покривание на домоветѣ си .
Нецце бяде излишно ако кажа нищо и за тръпката ,
която се намира недалеко отъ Дерманци и за която нѣкоји
мислять да е солена . Въ нашитѣ пѣсченици намира се
тукъ една симпорна желѣзна руда , която отъ окисвението

и растрошението си произвожда на една страна окъръ,
който споменахъ по- горѣ и на друга нѣщо витриозна
или симпорна киселина . Послѣднята се смѣся съ водить

които презъ тукъ тектъ и напоява пръста презъ кадѣто
премине. Понеже такава пръсть , или земя има накиселъ В
вкусъ , то добитъка твърдѣ много обича да я лиже и да І
пасе трѣвата която тамъ расте . По тъзи причина добитъка
се тукъ премамва , но за това не е сичко соль , което той
обича да ближе , както не е ни злато сичко щото се жел
тей и свети .
Оть Дерманци ний ще слѣдимъ течението на ръката

Видъ до Плѣвень. Тъзи рѣка показва особень интересъ.
Макарь измѣжду Агленъ и Торосъ да има плитко и разлато
корито , макаръ долината да е равна и ръката безъ брѣ
гове, то водата постепенно се стреми да дере лѣвия или
западния й брѣгъ и да насипва дѣсния или источния , като
се отмича се по- вече и по - вече на западъ. Измиванието и
събарението на едина бръгъ напредва твърдѣ бързо . Пл
тища , по които до недавна се е ходило , днесъ см почти
на полъ срутени и материяла наслаганъ на дѣсния брѣгъ,
дѣто виждаме една доста широка равница , покрита съ алу
виялна тиня , измѣсена съ пѣсъкъ. Смщото нѣщо забѣ

лѣзваме и на съверъ при Агленъ, дѣто нѣцитѣ за тухли
и керамиди , отъ мѣвата страна на ръката , ся почти на
полвина разнесени отъ ръката Видъ.
Почти на срѣдата измѣжду Дерманци и Лешница явя

вать се отъ дѣсната страна на рѣката стърми варовити скали ,
които се простиратъ дори до Мядевенъ, на юго - западъ отъ
Плѣвенъ. Пластовитѣ му подъ слабъ жгълъ се спущать
кьмъ съверъ и почти хоризонтални се виждать. При Аглень,
рѣчения варовикъ се явява и отъ дѣсната страна на Видъ,

дѣто вы него се намиратъ пещери и дупки , които служатъ
като свърталища на хищнитѣ птици . Въ този варовикъ рас .

познахъ множество Rudistae, Ostrea , Pecten , Rhynchonella и
други , които много мячно или никак не мог Тъ да се
извадятъ отъ камъка . Надъ този варовикъ, недалеко Агнень,
лежи другъ единъ по -бѣлъ, почти полукристализиранъ но

МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОлог. имИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ. 89
безь организми , който се простира на съверъ къмъ Свинаръ.

Измѣжду Агленъ и Телиш , като покрито съ пръсть и
обрасло съ растения , неможе да се распознай като какви

ека и могжтъ да се намирать по тъзи страна . Но при все
това въ единъ долъ , на источната часть , видѣхъ нанесенъ
гръмадакъ и сипакъ материялъ , въ който се намиратъ като
орѣхи голѣми варовити конкреции . Материяла е по - вечето
пѣеченъ. Било тъй или инъкъ, азъ ще зема и тъзи страна
за горне предна Tourоп и долний Senon - , както това
ще имаме случай най -добрѣ да разберемъ въ околностит ;

на Плѣвень.
При Мировець, недалеко Свинаръ, намиратъ се камено

.оми , дѣто можемъ ясно да распознайме състава на Фор
мацията . Пластовитѣ на варовика , който тукъ играй глав
ната роля, спущатъ се подъ твърдѣ слабъ гълъ ( 1 — 2 °)
отъ ЮЗ— СИ , h . 30 — 40 ° . Тукъ можихъ да различа три
вида пластови :
1. Най -отгорѣ бѣлъ захаровиденъ, съ калцитни крис

талчета премрежень варовикъ , въ който се срѣщатъ и
кременни (Флинтовни) черни , червеникави и восъчено желти
заоблени късчета . При този варовикъ никаква цѣпивостъ
незабѣлъзваме, по-вечето е массивенъ и гръмадень . Отли
чава се обаче съ едно твърдѣ добро качество ; до като е
важенъ и прѣсень, доволно е мегкъ и хубаво се режи вь
разновидни форми,като изсъхне затвърдява много . Освѣнь
корали други Фосилий въ него се незабѣлѣзвать.
2. Подъ тѣзи идатъ други варовити камъни, които

се различаватъ отъ първитѣ; богати сж на Реctеn ( Рес
ten jugosus Dixon ), Terebratula и други ; твърдѣ неправилно

се чупять ; тѣ се дѣлать много по- мљчно от първитѣ.
Въ този варовикъ, тукъ тамѣ се виждать и зеленикави

мѣста, вѣроятно глаукопитни .
3. Hail отдолу варовика е бѣлъ като сирене , безъ вка

менености и доста хубаво кристализиранъ.
90 Г. Н. З.ІАТАРСКИ ,
Описания до тукъ варовикъ съ горнитѣ три отдѣ.ie

ния отговаря непълно на горната часть на кредна Форма
ция. Макарь и въ голѣми размфри да го има на истокъ отъ
р . Видъ, варовититѣ тѣзи скали меняватъ въ много отно
Ішения петрографския си характеръ ; палеонтологическия
Імъ обаче остава сящий , само , че на едни мѣста бива бо
татъ на вкаменености а на други никъкъ. Тъзи толкова
распространена измѣжду Балкана и Дунава формация , на
чева на западъ отъ р . Видъ и се простира на истокъ до
Провадия. На сьверь, допира открито само на едно місто
до Дунава , около Никополи , дѣто освѣнь креденъ варо
викъ, намираме и бѣла хубава креда съ едри кременни
неправилни парчета . Въ крайдунавската пространна рав
ница, тъзи часть на кредна формация остава прекрита съ
Сарматски терциярни пластови и съ lіѕѕ, както това ви
дъхме въ една отъ предидущитѣ книжки на списанието . :)
Споредь моитѣ изслѣдвания, горня креда достига на югъ
близо до Дерманци , измѣжду Лешница и първото село .

Ако желаеме да потеглимъ черта , измѣжду срѣднята и гор
НЯта етажа на тъзи Формация, то тя навѣрно ще мине
така : начева измѣжду Дерманци и Лешница, минава краій

Бежаново, Беглешъ, Карагуй, Тученица, село Бѣла на
Інтра, измѣжду Разградъ и Ески - Джума, и на югъ отъ
Шуменъ и допира до другата страна на Провадия, дѣто
се изгубва подъ еоценскитѣ Нумулитни скали ; на юг ,
отъ Варна край черното море, около Курукьой, бѣлата
предна формация се появява 11зново , но догдѣ може да
1опира , това не ми е извѣстно .
Распространения този варовикъ по Источната часть
на Княжеството, намираме и въ със5днaтa нaмь Сърбия.

r Tietzе казва , че близо Майданпекъ, на пятя който води
за Милановець, намира се хубавъ единъ шарень варовикъ,
1 ) Сравни VI- та кн . отъ Период. Списание год . 1883 .

МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. И МИНЕРАЛОГ . НА БЪЛГАРИЯ . 91
за който и Hеrdеr спомѣнувалъ. 1) Когато Tietze изслѣдвалъ

южния дѣль на Банатъ, открилъ сящата формация и при
Teitzerried на истокъ отъ Нова Молдова. 2)
Но да се повърнемъ пакь на предмета си . На сьверъ

оть Свинаръ, кредния варовикъ се вижда само отъ дѣ
сната страна на р. Видъ. При Мядевенъ исчезва подъ
единъ сиво - синкавъ глиненъ мергель, който неможе добрь

„ да се опредѣли да ли е креденъ или терцияренъ. Львата
страна на р . Видъ почти е равна и прекрита съ плодень
черноземъ и lіѕѕ. Тъзи страна съставена е отъ нѣколко тер
раси ; първата е самия лѣвий брѣгъ на ръката . Този бръгъ
високъ 3—31 / 2 метра съставенъ е отгорѣ отъ черноземъ
150 — 70 с . м .) а отдолу отъ нанесень материялъ, най-първо

ситенъ и отпослѣ по-едъръ. Малка една
свѣтло - цвѣтна
Отъ во
нишка раздѣля долнята полвина на двѣ части .
дено - окисеното желѣзо , ръчения материя.лъ е желтеникаво

червено обагренъ. И тукъ коритото на рѣката постепенно
се отмича
на западь , както и при Агленъ, Дерманци ии
Торосъ. Втората терраса начева при село Крушевац , а
другитѣ, ако ги има , тѣ см по - назападъ.

Плівненската равнина почева на югь отъ село Чери
ково и се простира на съверъ и на западъ ; на истокъ за

творена е съ вертикално измититѣ кредни скали , които се
простирать само до Мядевенъ, а отъ тука начевать син
кави мергелни пластови, които ако и издигнати , твърды
много сл. измити и разровени . Западната страна е почти
равна.
Ний ще се спремъ малко при хубавия мость на р.

Видъ за да разгледаме мергелнитѣ пластови , които се отва
рятъ на источната страна на моста . Тѣхната ебелина не
1) Tietze Geologische Notizen aus dem nordöstlichen Serbien . ( Jahrbuch der

К. К. geolog. Reichsanstalt. 1870, 20. В., 4. Heft, p . 579).
3) Tietге Geologische und paläontologische Mitteilungen aus dem südlichen
Theile des Banatergebirgstockes ( Jahrbuch d . k . k. geolog. Reichsanstalt. 1872 , 22 Bd .,
1 Heft).
е твърдѣ малка , тѣ достигать 70—80 метра височина . Наін

отгорѣ намираме сиво - червеникавъ lіѕѕ, измѣсень съ были
конкреции отъ Нулиорни варовикъ а подъ него се показ

ватъ откъсляци отъ Лайтански варовикъ . Подъ този слѣдва
бѣло-сивъ, ужълтъ, на мѣста червеникавъ тегель (единъ
видъ глина ), който въ по-дълбокитѣ си части бива син
кавь . Този тегель споредъ състава си
си и изобилието на
вкамененоститѣ си , които намираме въ него , прилича съ
вършенно на баденския ( Baden) и Феслауския (Feslan) вь

виенското терциярно корито . Тѣзи пластови см слѣдова
телно морски , миоценски , отъ втората медитеранска етажа .
Подъ нашия тегель , безъ никакво прекъсвание , почти хори
зонтално наслагано слѣдва една пѣсечива глина съ слюдни

бѣли луспици и подъ нея синкавъ глиненъ мергель , безъ
вкаменености . Дали и тѣзи послѣднитѣ имаме да при
броимъ въ напоменатия катъ на терциярната формация ,
или въ нѣкой по-дълбокъ катъ , това остава още нерѣ
шено .
Оть горнитѣ морски терциярни наслаги , събрахъ лани ,

за кратко врѣме , голѣмо множество вкаменености , които
най - блъскаво илюстриратъ истоврѣменноста на плѣвнен
скитѣ, баденскитѣ или Феслаускитѣ медитерански наслаги .
Събранитѣ вкаменености ся слідующитѣ:
Отъ La mellibranchiata.
Pecten cf. Koheni Fuchs. (Z. ) ' )

Arca diluvii Lam . (Z) .
Arca pisum Partsch . (Z. )
Limopsis anomala Eichw . (Z.
Leda fragilis Chemn. (Z. )

Cardita Partschi Goldf. (Z. )
Venus cf. multilamalla Lam . ( F. Z. )
1) За да бяде по пжлна настоящата таблица на вкамененоститѣ, азъ съмъ ьж

допжлнилъ и съ откритията на Frtterle - a . Oния които е той събралъ означилъ
сьмъ съ (ғ.) а мойтѣ съ ( Z. ) .
МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОлог. имиНЕРАЛОГ . НА БЪЛГАРИЯ . 93
Venus plicata Gmel . (Z. ) .
Cytherea Pedemontana Ag . (Z.) .

Corbula gibba Olivi. (Z. ).
Оть Glossophora или Gastropoda..
Dentalium Badense Partsch . (Z.).

Turritella subangulata Brocc. (Z.) .
Turritella turris ( Vindobonensis ) Bast. (F. ) .
Natica helicina Brocc. ( Z.)..
Chenopus pes pelicani Phil . (F. Z. ) .

Cypraea pyrum Gmelin ( F. ) .
Cassis saburon (texta) Lam . (F. ) .
Buccinum Badense Partsch . (Z. ) .
Ancillaria obsoleta Brocc . (Z.) .
Ancillaria glandiformis Lam . (F. ) .

Pleurotoma spinescens Partsch. (Z. ) .
Pleurotoma asperulata Lam . (F. ) .
Conus Dujardini Desh . (F. Z. ) .
Conus Noe Brocc . (F. ) .
Ringicula buccinea Desh . (Z. ) .
Освѣнъ горнитѣ, въ плівненския тегель има още и Фора
манифери. Покойния Focttеrlе намѣрилъ е тукъ и два Anto

zoa : Turbinolia duodecim costata i Flabellum cuneatum Mich .
Сящия геологъ, който първи е явилъ въ учения свѣтъ

за медитеранскитѣ наслаги при Плѣвенъ , казва , че въ Ла
итанския варовикъ освѣнъ многото корали , въ него се

намиратъ още Рeсtunculus и други , но като твърдо слепени
въ коралния варовикъ мячно могжтъ да се извадятъ и
опредѣлять.')
Въ горнитѣ части на нашия тегель намиратъ се и ху
бави гипсови кристали ; глината е тука клисава , бѣлиз
нява, ужълта а на мѣста и червеникава , както и по -горь

споменахъ. Гипса се вижда кристализиранъ въ голѣми и
малки кристали , въ най- обикновеннитѣ Форми и комбина
1) Verhandlungen der k. k. geologischen Reichsanshalt. Jahrg. 1869 , p. 374.

ции. Тукъ намираме и влакнастъ гипсъ въ тънки до 2 с . м .

правилни и неправилни жилчици , които испълвать пукна
тинитѣ на глината . Въ смщата глина, на юго - западъ отъ
Плѣвенъ и по дъсния брѣгъ на р . Видъ при с . с . Ясеново

( Плазигжсъ), Десивица и Търнина, намираме гипса въ по
голѣмо изобилие, отъ дѣто население събира рудата за
міѕстнитѣ си нужди . Гипса се прави тамъ въ хумата и
въ настояще врѣме ; това показва че въ пръста се нами

ратъ симпорно кисели води , които като текютъ презъ ва
ровититѣ глинени пластови , съединяватъ се съ варъта и
творять на този начинъ гипса . За този процесъ най-вече
благоприятствуватъ дъждоветѣ, които изнасять на видѣло
рудатата, било въ видъ на кристали или въ друга нѣ
коя форма .
Морскитѣ плѣвненски миоценски наслаги , които имахме
случай да разгледаме, ограничаватъ се тука на малко про

странство . Тѣ съставлявать, може да се каже , само плѣв
ненското корито : Тѣ се спущать на югъ близо до Mмде
венъ а на истокъ до другата страна на града ; на западъ

незная дали преминаватъ ръката а на съверь невѣрвамъ
да излизатъ вънъ отъ долината на Падзвень. Тѣзи тер
циярни пластови , познати до сега само тука, каратъ ме
отъ день на денъ да се утвърдявамъ въ предположението

си , че неще могжтъ да се намѣрятъ на друго мѣсто вь
источната часть на Княжеството . Покойния Peters ни слѣда
оть тъзи формация не е намѣри. ъ въ Добруджа. „ Твърдь

е забѣ..ѣжително “ , казва профе
професоръ Ferd . P. Hochstetter.,
соръ Ferd.
„ дѣто миоценскитѣ творби, които носятъ бѣлѣга на мор

скитѣ наслаги на виенското корито , се намиратъ толкова
далеко на истокъ , отъ другата страна на сърбско- банат

скитѣ погранични гори , въ влашко-българското крайдунав
ско равнище . “ 1 ) Сміция авторъ предполага че тѣзи наслагии
могтъ да се намѣрять и въ най- источната часть на Ду
1 ) 1. Hochstetter Die geologischen Verhältnisse des östlichen Theiles der europäi

schen Türkei. ( Jahrbuch der k . k . geologischen Reichsanstalt. 1870, 20 Bd. 3. Heft, p . 402).
МАТЕРИЯли по ГЕОЛОГ. И МИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 95
навското равнище , като отрича вь смщото врѣме сяце

ствованието имъ измѣжду Русчукъ и Варна. До колкото
ми е познато освѣнь Еоценскитѣ около Варна и Сармат
скитѣ наслаги въ Варненско, Добричко и Силистренско
други членове отъ терциярната периода не съмъ срѣщалъ

До сега въ тия части на Отечеството ни .
По -горѣ видѣхме, че пластовить на медитеранското

море, наслагани въ Виенското корито , иматъ най - голема
аналогия съ нашитѣ при Плѣвень, и че вкамененостить
които събрахъ тука напълно се сравняватъ съ баденскитѣ
отъ първото корито . Ако знаме, слѣдователно, че еднит;
и другитѣ пластови носятъ главнитѣ бѣлѣзи на истовр

менноста , тогава можемъ да се попитаме , дали нѣкоги
едното и другото море не сж биле въ свръзка ? Изслѣд
ванието Ha Dr Urb . Schlönbach - a въ Банатъ идатъ наii
блѣскаво да разрѣшать въпроса . Този геологь открилъ
е година 1869 , върху една височина отъ 600 метра , тъкмо

на водораздѣла измъкду А. машъ ( Almasch) и Черна ( Тcherna ).
неогенски пластови , които идатъ да ни убедятъ, че съеди
нението на двѣтѣ морета умало е да бъде тамсь , дѣто

Дунава прецъпва банатскитѣ гори .
Освѣнъ при моста , на друго мѣсто къмъ Плѣвень не
се откривать миоценскитѣ пластови . Медитеранското корито
простира се отъ западъ къмъ истокъ и достига 40 дру
гата страна на Плѣвенъ, дѣто непосредно подъ терцияр
ната, излиза средна формация , ознаменувана съ извънредно
богатство на вкаменености , както ще видимъ това на скоро
въ една оть слѣдующитѣ книжки на списанието .

СТАРИ ПТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ отъ 15—18
СтолѣТИЕ .
Съобщава д -ръ конст . иРЕЧЕКъ.
(Продължение отъ книжка VI) .
Гърцитѣ тогава , макар , че въ Цариградъ не бѣха мно

гочисленни , пакъ занимах едно видно мѣсто между жите
литѣ на столицата . Имало е богати търговци между тѣхъ,
но тѣ избѣгвали всѣка представителность въ Кщитѣ и
дрѣхитѣ си и живѣли съвсѣмъ просто, за да нераздраз
нятъ сребролюбието на Турцитѣ. Едно множество Гърци

дохаждало врѣменно въ Цариградъ, като кръчмари , готвачи ,
Фурунджии, бакали, поулични продавачи и пр ., за да пе
челятъ пари ; твърдѣ е възможно , че Герлахъ, като е чулъ,
че всичкитѣ говорять по гръцки , не е спазилъ, че между
тѣхъ е имало и словѣнски жители на полуострова , изъ
българскитѣ страни . Архитектитѣ на хубавитѣ каравансе
раи и джамии бѣхт Гърци, рѣдко Италиянци. Сящо и въ

цариградский монетний дворъ работихм само Гърци. Гер
лахъ споменва и единъ майсторъ Гръкъ отъ Атина , който
е работилъ искусни украшения отъ кость за столици , сан
джци и други нѣща, всё въ видъ на листье (Laubwerk) . Мно
гочисленни са бѣдѣскитѣ за живота на Цариградскитѣ
Гърци. Гъркинитѣ см се обличали много скяпоцѣнно , още

по византийски начинъ. Дрехитѣ см биле отъ атласъ, да
масть или коприна , обшити сь злато и сребро ; въ космитѣ
напредъ и на задъ се виждали жицитѣ на златна сърма ,
въ упшитѣ тежки обици, на ріѣтѣ златни гривни и мно
СТАРИ ПЯТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ . 97
жество пърстени , около врата и върху гърдитѣ златни и
сребърни нанизи ; нѣкогажъ и върху челото с били ока

пени разни дребни украшения. На краката носили пантофи ,
снабдени съ тънки сребърни платове . Герлахъ увѣрява ,

че тия така блѣскаво накичени Гъркини, макаръ и жени
на касани и папукчии , въ праздниченъ день с изгледалі

иб - великолѣпно отъ най - богатитѣ нѣмски граФини . Въ Ца
риградъ само момитѣ не ся ходили на черква , което дру

гадѣ вънъ по държавата не е било въ обичай , освѣнь ако
нѣйдѣ страхъ отъ Турцитѣ е биль много голѣмъ. Нравитѣ
въ Цариградъ см били много распуснжти и гърцкия па
триархъ е ималъ доста работа да се бори срѣщу дивитѣ

врѣменни бракове на Гъркини сь живущитѣ въ Галата
чужди търговци или даже съ Турци. Въ послѣдний слу

на момчетата отъ тие бракове обикновено ставали мусул
мане а момичета се кръстили.
Оть другитѣ християне въ Цариградъ най- видни см
били Арменцитѣ. Герлахъ и съ тѣхъ е станмль приятель ,
запозналъ се съ тѣхния патриархъ и сегизъ- тогизъ дохаж
далъ на черквата имъ . Описва ги като людие простички ,
но искрени, честни , безъ онова гърцко високомѣрие; раз

говорътъ имъ билъ, казва , много приятенъ и въ малко ча
сове човѣкътъ се научвалъ отъ тѣхъ по - вече, отъ колкото
за нѣколко години отъ Гърцитѣ, при всичкото имъ много
глаголание. Много Арменци са работили златарский зана

ять . Женитѣ имъ ходили въ широки платнени шалвари ,
1
съ едно було върху лицето, почти като Туркини. Край
Арменцитѣ е имало въ турската столица и Караманлии ,
отъ вмтрѣшностьта на Мала Азия, които ся били хри
стияне , но говорили помежду си турски ; само свещенни
цитѣ имъ см знаели толкозъ гърцки, колкото имъ е трѣ
бало, за да четятъ черковнитѣ книги . Тѣ см били хора
богати, най - повече златари и сл живѣли въ хубави кмщи
съ градини близу до Седьм- тѣхъ кули . Женитѣ имъ, всё
бѣли, нѣжни и хубави, носили едно черно съ злато ист

Период. списание . 7
98 Д-Ръ конст . ИРЕЧЕКъ,
кано Фередже и едно множество великолѣінни накити На
челото , ушитѣ, гърлото и ржцѣтѣ .

Огромно влияние при портата см имали Евреитѣ. Тѣ
см се били преселили въ Турция кратко врѣме по- напрѣдъ
отъ Испания и Португалия , защото тамкашнитѣ владѣтели
сь жестоки мѣрки се трудили за насилственното имъ по
кърцавание и ужасно ги притѣснявали съ строгъ надзорь ,
що ся вършили върху новопокърстенитѣ, съ всевъзможно
мЖчение и преслѣдвание съмнителнитѣ (инквизиция ). Единъ
отъ тия еврейски преселенци е ималъ по - голѣма власть отъ
много паши , макар , че е билъ личенъ врагъ на Кантаку
зина , та и на неговияза щитникъ Мехмеда Соколовича . Въ
Цариградъ го познавали подъ името „ Великий Евреинъ “,

а собственното му име е било Иванъ Микезъ ( Miquez) съ
ирѣкорь Нацци. Родомъ е билъ отъ Португалия ие до

шелъ въ Цариградъ ок . 1550 год . Той станжлъ не само
банкеръ на султана и на нашитѣ, но е държалъ и десе
тъкътъ отъ виното въ империята и се гордѣялъ даже съ

титлата на Наксоский войвода , като е билъ господарь или
пб - добрѣ да речемъ наематель на дванайсеть- тѣхъ Киклад
ски острове (Додеканисосъ) за една годишна сума отъ 14000

жълтици . Умрѣлъ въ 1579 год . Край него голѣмото влия
ние см имали еврейскитѣ лѣкари, образовани най - повече
опце в славнитѣ училища на Пиренейский полуостровъ,
наслѣдници на традициитѣ, оставени отъ прочутата араб
ска медицина и въобще учени мяжие въ пълния смисълъ

на тогавашнитѣ науки . Нѣкои отъ тѣхъ см били и съ
вѣтници на портата въ западнитѣ работи . У султана се
намирал , докторъ Беудусь, у Мехмеда Соколовича опит
нийї въ политическитѣ работи докторъ Соломонъ, който е
ималъ единъ братъ, докторъ Павель, въ Виена, и за своитѣ
дипломатически услуги тайно е приемалъ годишна плата
отъ венециянския и отъ нѣмския посланникъ. Смщо и
разни Еврейки см вършили лѣкарското искуство при же

нитѣ на султана и на нашитѣ .
1
СТАРИ ПЖТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ . 99
Оть народитѣ на Балканский полуостровъ Герлахъ е

распитвалъ и за Албанцитѣ и Власитѣ. Ето какво пише
за Албания : „ Въ Албания всичкитѣ попове с Гърци отъ

Мореа и Янина и четятъ въ черквитѣ на гръцки съ всич
китѣ обреди като другадѣ. Селския тамкашень народъ нищо
неразбира отъ това , защото има свой езикъ , който е грубъ
и смѣсенъ отъ италиянскиятъ, гръцкиятъ и , можеби отъ
хърватскиятъ. Проповѣдвать обаче по нѣкогажъ и арна
утеки (arnautisch), сирѣчъ албански, и иматъ свои Мъна
стири. За Гърцитѣ , които живѣіжтъ между тие Албанци ,

се приказва, че се потурчватъ за една аспра . “ 1)
Състоянието на влашкитѣ княжества , Влашко и Бог
данско , описва Герлахъ като твърдѣ жалостно . Имало тамъ
старо болѣрство, но то се занимавало съ борби помежду
си за войводската длъжность , та съ това злѣ се упропа

стявало . Много отъ членоветѣ му сж бивале распратени на
заточение по разни предѣли османското царство , и въ
врѣме на тогавашний князь Александръ даже сж били по

гиняли въ тие вятрѣшни расправии до 200 болѣри . Тур
цитѣ см гледали тие раздори на драго сърце , понеже тѣ
на всѣкждѣ см спомагали за истреблението на старата до
машна аристокрация . Войводитѣ на двѣтѣ княжества
назначавали отъ султана съ препращание единъ байрякъ,

единъ калпакъ и една дрѣха на нѣкой изпомежду домаш
нитѣ болѣре . Султанътъ, каже , лесно би могълъ да тури
тамъ единъ беглербегъ, но християнскитѣ войводи ся из
важдали отъ страната голѣми сумми съ по -малко главобо
не за Турцитѣ , отъ колкото да бѣх тия мѣста подчи
нени направо на портата . Селския тамкашень народъ се
намиралъ въ едно тежко положение , защото е работилъ и
за султанский данъкъ , и за подаръци , давани постоянно
на Соколовича и други цариградски сановници , и за
ятъ войвода , па онце и за болѣретѣ. Отъ разказитѣ на Гер

маха се види , че вече въ това врѣме разни цариградски
1) Gerlach p. 151 .
7*
100 Д -Ръ конСТ. ИРЕЧЕКъ,
Гърци см мечтаяли да ставатъ войводи въ ромянскитѣ

княжества , което обаче не се е сбъдняло до год . 1711 , oть
която се е поченяло Фанариотското владѣние вь Влашко
и Богданско.
За народнитѣ обичаи на истокъ, дневникътъ на Гер

лаха съдържа много любопитни подробности . Да споме
немъ само двѣ нѣща, за игритѣ и за музиката. На едно

мѣсто се описва една гърцка свадба вь Галата. Между
друго Герлахъ е обърніль вниманието си къмъ хорото на
Гърцитѣ :1) „ Въ игрaниe см много по- прилични отъ насъ .

Игражтъ обикновенно само женитѣ и малко моми . Всѣка
една държеше една кърпа завита около раката . Който
иска да играе съ неж , не ж хваща и не ж взима за ржка ,

а само за тази кърпа , тъй щото не се държатъ за ряцѣ .
При играта нескачать, но вървятъ твърдѣ полёка всѣки
нять една стяпка напрѣдъ и една назадъ ; играютъ въ

единъ редъ, като се държатъ за кърпицитѣ , и редоветѣ
се провличатъ единь презъ други. Но всичко това става
много пристойно. “ При заминавание презъ Венгрия, Гер
лахъ е гледалъ живитѣ и страстнитѣ игри на Маджаретѣ,
съпроваждани отъ гайди . Въ Цариградъ Турцитѣ правѣли
музика съ една гадулка, която изгледвала като една малка
тепсийка съ нѣколко струни и съ една дълга пръчица при
неж, послѣ съ единъ видъ китара ( Lauten) съ дълго гърло ,
която звучѣла ужъ като единъ казань , подиръ още съ

свирки, харфи и кобзи (Copsen). Гърцитѣ употрѣбявали
тряби (Schalmeyen ) и тя панчета , сирѣчь, каже , малки ка
занчета , облечени съ тънка кожа , на които се тыпало съ
ряката ; освѣнь тoвa cm имали единъ инструментъ като
сито , окичено съ нѣколко металически дърнкалки , което
при биение съ ржка мърморѣло нѣкакъ особно . Турцитѣ
см няли съ , ужасень гласъ “ ( mit grаuѕаmеr Stimm) и всич
китѣ имъ мелодии сж биле жалостни (alle ihre Melodyen sind
kliiglich ) . Въ Цариградъ въ царский палатъ, както и при
1 ) Gerlach p. 157 .
СТАРИ ПЯТЕШЕСТВИЯ по БЪЛГАРИЯ . 101
гърцкитѣ свадби и при угощенията на чуждитѣ послан

ници и търговци ушитѣ на гоститѣ см се наслаждавали
отъ искуството на музиканти Евреи ; тѣ свирили на га
дулки ( Geigen ), танчета и нѣкакви турски „ сита “ , по
нѣкогажъ и на кобзи и на едно дървце (hackbrett ) съ струни,
които се дрънкали съ пръсти , а пѣяли при това турски

пѣсни . 1)
Въ 1578 год . стигнжло въ Цариградъ ново царско по
станство съ посланника Іокима Синцендорфа , сящо единъ
протестантски нѣмски боляринъ, тъй щото Унгнадъ съ сво
ята дружина е могълъ да се завърне пакъ у дома си . Между
Членоветѣ на това ново посланство билъ и единъ чешский
младъ велможъ, Вечеславъ Будовецъ отъ Будово, който е

пропятувалъ почти цѣла Европа и въ чешската история
си е спечелилъ славно име не само като списатель , но осо
бно и като политически дѣецъ, догдѣто най -подирѣ като ста

рецъ е погинжлъ слѣдъ злочестата за Чеситѣ битва на
Бѣла Гора (1620) подъ мъча на джелатина върху Праж

ската староградска площадь. 2) Половинъ година двѣтѣ по
саланства живѣели заедно въ каравансерая. Най- подирѣ на

4 Юни 1578 Унгнадъ съ Герлаха се унжтилъ отъ ари
градъ пакъ за Виена.
По пятя отъ Цариградъ за Одринъ Герлахъ подробно

описва всичкитѣ мѣстности, споменти отъ прѣдишнитѣ
пятници , особно великолѣпнитѣ джамии и каравансераіі ,
въздигнжти край друма , който съединяваше двѣтѣ сто

ици на турската империя . При излизанието отъ Цари
градъ най - напрѣдъ се виждали , освѣнъ лозя и градини,
огромни пространства съ ичимикъ и овесь за коньетѣ , па
и пасбища съ конски стада , и при тѣхъ чадъри на ро
битѣ, що вардѣли коньетѣ . Въ Понте- Пиколо (Кючюкъ
1) За тия музики Gerlach p . 8, 12, 151 , 157 , 220, 331 , 397 , 402, 449 .
1) Будовецъ е останжлъ въ Цариградъ седъмъ години . Неговитѣ писма и други
бѣтѣжки за пребивание на истокъ вижъ въ моята статия Vaclav Budovec z Budova
у Саtihradё, въ Casopis českého muѕеа 1877 .
102 Д - Ръ конст. ИРЕЧЕКъ,
Чекмедже) хубаво впечатлѣние ся правили приятни гра

дини съ нарове, черници , чемпреси и трандафили . Тука
Имало единъ каравансерай, основань отъ единъ дефтердарь,
който е билъ тука и погребенъ въ една джамийка ; всѣ

кой пятникъ, който е нощувалъ въ тази гостоприемница .
учредена отъ Турчина за спокойствие на душата му , да

ромъ е приемалъ хлѣбъ и една „ чорба “, сирѣчь, каже , единъ
оризъ, сваренъ по турски начинъ. Такивато каравансеран
имало много , почти въ всѣки единъ отъ малкитѣ градовце
чакъ до Одринъ. Около една султанска градина , гмста

като гора , оградена само съ обкопъ и снабдена съ единъ
високъ стълъ, дѣто султанътъ по нѣкогажъ е биялъ съ
стрѣли на нишанъ , се дохаждало въ Понте- Гранде ( Бююкъ

Чекмедже ). Мостътъ презъ тукашното приморско езерце е
биль на ново съграденъ отъ цара Сулеймана (съ 28 сво

дове), понеже старата римско-византийска постройка вече
се била распадняла . Въ двѣтѣ речени мѣста, както по
всичкий пять чакъ до Одринъ, е имало по нѣщо Гърци.
Българе не се споменвать . Въ Силиврия, гдѣто стоели още
BII
старитѣ збчести стѣни съ кулитѣ имъ, Герлахъ е
дѣлъ четире старински черкви и се запозналъ съ митро
полита , който го почерпиль и го молилъ да му проводи
отъ Виена една карта на свѣта .

П6-нататъкъ пжтътъ се отдѣлявалъ отъ морското край
брѣжие. Въ равнината тукъ- тамѣ се срѣщали хубави нивя ;

лозя ставали по- малко, а гора и дърва съвсѣмъ не е имало .
Християнетѣ живѣли злѣ и сиромашки, въ лоши низки ко
-либи отъ дърво и камънье , но все пакъ покрити съ кере
миди ; тѣ много страдали отъ турскитѣ пятници , които
имъ земали хранитѣ, но едвамъ плащали третята часть на
цѣната . Въ Чорлу имало до 3000 турски и едвамъ 300
гръцки кЩя , на които е останяла само една отъ вехтитѣ
черквици . И тукъ имало единъ гръцки владика. Нашитѣ
нжтници , като пренощували въ великолѣшния каравансе

рай съ куршумени кубета, съграденъ отъ великий везін
СТАРИ ПАТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ . 103
ринь Али, предшественникъ на Мехмеда Соколовина , тръ

гнѣли презъ единъ предѣлъ, гдѣто се виждали или сѣ
идби отъ ичимикъ и пшеница , или пусти пасбища за во

дове и биволи . Съгледали ся инѣколко могили, насипани
вь старо врѣме отъ човѣшки ржцѣ. Борганъ ( Люлебур
гасъ), обиколенъ отъ остатъци на древни стѣни ( нѣкогаші
ний Аркадиополь ), е принадлежалъ цѣлъ на Мехмеда , ко
муто е билъ подаренъ отъ цара Сулеймана. Везирина билъ
съградилъ тука една много хубава джамия и единъ кур

шумъ-ханъ . Християне имало само малко и тѣ см ходили
на черква въ най- близското село . Сящо ся правили и мал

цина Гърци, които ся живѣли въ слѣдующия градецъ Ески
баба. Предъ него е имало една стара гърцка черква , прео
бърната въ „ единъ хоспиталь за турскитѣ калугери и све
тии. “ На Герлаха приказвали , че при неж ужъ е живѣлъ
св . Никола едно врѣме като владика . Вятрѣ въ черквата
висѣли всѣкакви броеници, буздогани, голѣми яйца, една
епископска камилавка и край неж нѣколко оржжия , сирѣчь
една голѣма желѣзна стрѣла, единъ огроменъ дълъгъ Лякъ,
единъ дървенъ мечъ, двѣ дървени коня , единъ малъкъ щитъ
(Tartschen ), единъ рогачи рогъ и четире рогачи крака . Тур

цитѣ казвали , че това сж биле ужъ оржжията на св . Ни
кола , но Гърцитѣ опровергавали това и утвърждавали , че
Турцитѣ см ги окачили вмтрѣ . 1 ) П6-далече земята е била
суха, черна и съвсѣмъ малко обработена . Въ Хафса пак
« ж се видѣли двѣ постройки на Мехмеда Соколовина съ
куршуменъ покривъ, единъ каравансерай иедна джамия ;
мѣстнитѣ Гърци, съвсѣмъ малочисленни , смщо се черкву
ва и въ едно близко село .
Одринъ вече отъ далеко е правилъ едно великолѣино
впечатлѣние, особно съ огромната джамия на цара Селима,

която е личила между другитѣ хубави здания . Тука, казва
1) Въ Ески - Баба е билъ гробъ на единъ турский светецъ Салту кеде. За ту

кашния ужъ св. Никола споменвать и други ижтници ; ср. Бъ.1г. Ист. ( Одесско изд.)
стр. 177 бѣл.
104 Д- Ръ конСТ. ИРЕЧЕКъ,
Герлахъ, ся се появили пакъ дървеса . Около града се про

стирали приятни градини и лозя съ едно превъсходно
вино . Вмтрѣ живѣели не само Турци и Евреи , но и по

лѣмо число Гърци, които са имали 15 черкви . Слѣдъ
пристигванието ( 11 Юний ), Герлахъ, е посѣтилъ митропо
лита , но много се зачудиль, когато той не е рачилъ да се

подпише на една книжица , гдѣто нашия IIятникъ си е
събиралъ саморачнитѣ подписи на различни видни лица ;
Той се извинявалъ, като казвалъ , че незнаялъ добрѣ да
пише , защото нѣмалъ нужда отъ това . Сміщо отъ неговитѣ
четворица калугери само единъ знаялъ хубаво да пише ,
но случайно го нѣмало въ митрополията . При всичко това

митрополитътъ почерпилъ Герлаха съ хубаво червено вино
и харизалъ му двѣ вощеници . Други день посланикътъ
съ своитѣ другари е разгледалъ, разбира се за единъ склъ

бакшишъ, славната царь Селимова джамия , при градението
на която сж биле работили „ Италиянски роби “. Освѣнъ
това пятницитѣ се срѣіцняли тука съ Флорентинския по

сланикъ , който отивалъ за Цариградъ, придруженъ отъ
четире малтезски рицари и отъ единъ Дубровчанинъ като

драгоманинъ.
Въ Одринъ посланикътъ е върнжлъ 5 кола и 23 конье ,
пазарени отъ Цариградъ до тука за 58 талера . „ На мѣсто
тѣхъ е наель , пише Герлахъ, десеть български кола и дава

всѣкому до Бѣлградъ 11 талера безъ ядение и пиение ; но
тѣ се прехранватъ съ хлѣбъ и чесенъ или щото намиратъ

друго . Всѣки имаше при своитѣ кола три конье , впрегнжтiн
единъ до други ; тѣхъ нощемъ ги пущатъ да пастъ “ .

На 14 Юний пятницитѣ стигняли до Мустафа Паша
Кюприсю. Отъ тука ще продължаваме съ самитѣ думи на
Герлаха.
29 Това мѣсто се раздѣля на двѣ части отъ единъ дълъгъ
камень мость презъ рѣката Меричъ или по- български Ма

рица . Въ оная часть клдѣ Одринь Мустафа Паша 1) едалъ
1 ) Ср. за него Пер. Спис. IV 91 бѣл. 2 .
да съградіжтъ една джамия , единъ каравансерай и други
при тѣхъ здания , та и много ремесленни и търговски ду

кяни , всичко покрито съ куршумъ; въ неж живѣіжтъ
само Турци, та и ние сме нощували тука . Отъ вдъ во

дата и дългия мостъ , които смо е направенъ отъ My
стафа , и отъ който всичкото мѣсто си е приело името , жи
вѣижтъ всё Гърци и Българе; иматъ низки малки клички
и продаватъ доста добро вино . Отъ Одринъ до тука е
поле, хубаво и равно , съ нивя , и оть двѣтѣ страни възви
шаватъ се приятни на погледъ невисоки планини , и подъ

тѣхъ, край речената рѣка, ся наредени нѣколко хубави
села . “
„ На 15 дойдохме на Харманли , едно малко лошо тур

ско село ; кмщята му са покрити съ суха трѣва. Има въ
него и единъ доста голѣмъ каравансерай, сящо отъ My
стафа паша . Тука земята е по - дива и най - повече планиниста

и гориста, но всё има и доста нивя . По пятя срѣщнжхме
въ ормана до 70 клѣтници заробени Хървати, свързани съ

вериги единъ до други , та и нѣколко жени на конье . Единъ
старъ Турчинъ яхаше слѣдъ тѣхъ ; тѣ всички принадле
жатъ на него и той ги продава , кога и какъ му скимне .
Господарьтъ ми (сирѣчь посланикъть) и господинъ Ауеръ

(гофмейстеръ на посланството) дарувах имь два талера . “
„ На 16 тръгняхме зараньта часътъ по 12 ) и по единъ
Пять невеселъ , между много гжсталаци и храстье и между

високи планини по двѣтѣ страни слѣдъ пладнѣ на часътъ
1 дойдохме въ Семизче. 2) Това е едно малко селце съ лоши
кжця, покрити само съ суха трѣва , та живѣіжтъ въ него
само Българе. По пятя бѣхме минли при единъ потокъ
около друго едно село . Тамъ българскитѣ жени иматъ оби

чай, щомъ видят , че идатъ нѣкои чужди хора , да изли
затъ на купъ отъ селото и да принасять хлѣбъ въ відь
1) Сирѣчъ слѣдъ полунощь, споредь нинѣшното европейско броение на ча

съветѣ. тогава вече общо въ Германия,
2) Ср. Пер. Спис, IV 91 .
1
106 Д-Ръ конст. ИРЕЧЕКъ,
на малки колачи, които тѣ викатъ погачи 1 ) ( Bogatschen ), за

да ги продавать на чужденцитѣ ; други носятъ млѣко ,
месо , риби и каквото имать. Украшенията имъ см тия , че
иматъ рякавитѣ на ризитѣ шити съ червена груба коприна

или конци, пърститѣ пълни съ пърстени , въ ушитѣ асири
и обици, па сящо и около врата нанизи отъ аспpи и сини
камънчета . “
1
Семизче лежи въ една хубава , приятна долина , презъ
Която минва една богата съ риби водица , та отъ тука
страната наченва да става пакъ приятна и хубава. Иматъ

тука една малка дървена черквица вънъ отъ селото , която
имъ е изгорѣла, тъй щото останлъ само олтарътъ, гдѣто
кърщаватъ дѣцата си и благославятъ свадбитѣ си ; тѣ не
могжтъ да възобновятъ черквицата . Свещенникътъ имъ е

въ друго едно село. “
„ На вечерь приказвалъ ми единь Българинъ, че единь
свещенникъ тука много пти трѣба да се грижи за 6 , 8
и 10 села ; тогава блискитѣ села ходятъ наедно на черква .
За кърщавание тѣ биле длъжни да му даватъ най- малко

2 или 3 аспpи , за вѣнчавание , ако невѣстата е мома , 12 ,
ако е вдовица , 24 аспри ; освѣнъ това трѣбало да плащать

на спахията или на чаушина , който тука има свой тимаръ,
за всѣка свадба най - малко 34 аспpи. Простолюдието много
се оплаквало , че въ послѣдньо врѣме свещенницитѣ имъ

тъй строго приғледвали , щото никой да не се жени вто
рий пять . И ако нѣкой вдовецъ или вдовица го е напра
вилъ безъ волята и знанието на свещенника, глобявали се
съ много пари . Но ако нѣкой иска позволение отъ свещен

ника , пакъ тръба да дава пари, та той и тогава не позво
лява на драго сърце. Сящо като мислятъ въ Цариградъ,
гдѣто и съвършенно отхвърлять третий бракъ. Заради
това видѣхме въ това село и млади жени , които вече са
30 години вдовици, защото се женятъ въ 12. или 13. го
дина на възрастьта си . Жителитѣ казватъ , че незнамтъ
1) Въ Панагюрище и до днесъ казвать погача на прѣсенъ хлѣбъ .

СТАРИ ІІЖТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ .
107
какво върши свещенникътъ при литургията ; той не ги

учитъ нито „ Отче нашъ “ или десеть- тѣхъ заповѣди или
друго нѣщо , тъй щото отъ хилядата нито единъ незнае

тия нѣща ; само знаятъ, че см християне. Но той строго
нази върху поститѣ , за да ІІІe ядтъ въ запреценитѣ
врѣмена никакво месо . Когато нѣкой умре, накъ тръба да
се даватъ пари на свецценника . Сщо взиматъ отъ имота
на умрѣлия , ако е билъ състоятеленъ , до 5 , 6 или 8 та
зера , и когато см достатъчно оплакали мъртвеца , изядватъ
тия пари и пакъ се развеселяватъ помежду си . и въ го
.ѣмитѣ праздници се събиратъ, когато литургията е свър

шена , та се веселятъ и хвалятъ Бога и светеца , на когото
паметьта празднуватъ. Особно уважаватъ Богородица и
своятъ покровитель Св. Никола . .
„ Обработватъ само толкозъ нива , колкото да се пре
хранятъ и да иматъ хлѣбъ насищний ; иматъ много скотъ ,
крави и волове , защото притежаватъ твърдѣ добри пас

бища , жито , пшеница , ичимикъ и пр . Нашитѣ хара лових
тука риба. “
На 17 пятувахме до Конушь, едно турско село , до
4 добри мисии ; зараньта се дигнжхме преди часътъ 3 и
стигнЖхме послѣ пладнѣ въ часътъ 3. Отъ Семизче до
тука страната е прекрасна и плодородна, най- повече равна,
малки долинки , черни земи и добри мѣста за нивя , но
твърдѣ голѣми пространства лежжть необработени. Каз
натъ, ако вече се заематъ да обработватъ много , Турцитѣ
имъ го отнематъ , та заради това работятъ само за хлѣбъ
насящний и сѣіжть само толкова , колкото да се прехра
нятъ една година ; край това държать много добитъкъ.
По пятя видѣхме двѣ български села , Кайли и Папазли,
около които тече единъ голѣмъ потокъ . Пятьтъ тоя день
бѣппе хубавъ и приятенъ, заради равнината която бѣше до

три милии дълга и широка , та отъ двѣтѣ страни загра
дена съ високи хълмове . Тука захващатъ на лѣво много
високи планини , които отдѣляватъ Македония отъ една

108 Д -Ръ Конст. ИРЕЧЕКъ,
часть на Тракия и на България. 1 ) Отъ дѣсна страна има

други високи планини , подь които тече рѣка Марица. Въ
срѣдата между тия двѣ високи планини се простира оная

хубава равнина съ немного възвишености . Въ Папазли се
виждатъ и хубави лозя . Конуъ е едно малко турско село,

безъ християне. При рѣкичката стои една гостилница , по
крита съ куршумъ, и една джамия , която има единъ го
-лѣмъ дворъ и въ него една приятна хладна чешма съ една
кмщица , къмъ която се слиза единъ стмпенъ по-долу. При
" тая джамия раздавать на чужденцитѣ и на сиромаситѣ
оризъ и хлѣбъ. Нашитѣ хора лових тука раци. “

На 18 зараньта тръгняхме часътъ по 3 и въ часътъ
10 станяхме въ Филиппополь ; има 3 милии разстояние.
Пятьтъ бѣше приятенъ и равень ; има тука голѣмо пло

дородие , много приятни води , особно рѣката Марица , доста
широка , и много села наоколо . Градътъ е доста голѣмъ,
има видъ почти крәгълъ и нѣма стѣни . Кмщитѣ на Тур
1цитѣ и на Гърцитѣ са лоши и низки , като въ Пари
градь. Кмдѣ истокъ 2) стоятъ седъмъ хълмове и наоколо

простира се прекрасно равно поле . Тритѣхъ най - високи
хлъмове като че сж биле едно врѣме обиколени съ една

стѣна, отъ която ся останяли още нѣкои части , та и една
врата кмдѣ истокъ ; 3) види се , че е било единъ малъкъ
градъ . Върху първия хлъмъ още се види една щерна и
една съсипана стѣна , която сигурно е обнемала най- важ
ната часть на замъка . Отъ тука има единъ прекрасень
1погледъ на равното поле съ рѣката Марица. Този хлъмъ
се отдѣлява отъ втория съ една долина , въ която живѣ
жтъ най - повече Гърци. 4) На втория хълмъ см скали , дѣто

се виждатъ дири отъ куршуми на пушкитѣ. На единият ,
1 ) Тия „ Македонски “ планини на Герлаха сж Родопитѣ и на срѣща им .

Стара планина .
9) Сирѣчь наредени съ лицето си къмъ истокъ.
3) Нинѣшната Хиссаръ- капия.
4 ) Първия хълмъ види се че е билъ Небетъ - тепе , втория Джамбазъ - тене
третия Таксимъ - тене.
СТАРИ ПЯТЕШЕСтвия по БЪЛГАРИЯ. 109
е едно изтесано сѣдалище , обърнюто кадѣ Македонскитѣ:
планини , гдѣто ужъ ся сѣдѣли кральетѣ Филиппъ и
Александръ, заради великолѣпниятъ изгледъ, защото тука

имашь предъ себе си хубавата зелена равнина , градинит .
и нивата чакъ до високитѣ планини , отъ които извиратъ.
неброени кладенци и потоци . Особно има тука единъ много
обиленъ изворъ , отъ който , казватъ , краль Филипинъ е
води.тъ водата чакъ на градскитѣ хълмове , които , освѣнъ
единия , са биле лишени отъ вода . Долу подъ ония вто
рий хълмъ има една много стара гърцка черквица , въ ко

ято се виждатъ нѣколко изображения съ раздраскани лица
и единъ престолъ , но разваленъ. Лежи тамъ и единъ ка
мъEъ съ гърцки надписъ; първата дума е хү01 , 1) но др»y

гото заради древностьта неможе да се прочете. На третия
хълмъ се намира една стара Гърцка черквица , на която
стои исписанъ св . Елевтерий и други светии ; вмтрѣ на
стѣната е исписана цѣла една гърцка процессия ( лития ).

Тукъ има единъ , който носи просфората завита въ една
кърпа върху главата и предъ него идятъ двамина съ
свѣщи , двама други съ двѣ крягли плоски табли, четвър

тий съ единъ потирь , прикритъ съ една кърпа , нетий съ
едно кандило . Върху всичко това има нѣщо писано , отъ
КЪМ'ъ ЮГъ „ Господъ Саваотъ “, отъ къмъ истокъ 29 святъ ,
святъ, святъ“ , отъ къмъ сѣверъ друго нѣщо нпр.

„ Долу подъ този върхъ стои митрополската или глав
ната черква . Отидохъ тамъ съ другаритѣ Г - на Якова Pe
инера , Г -на Ахила Французина и съ майстора Георгия

сахатчията . Митрополитътъ бѣше въ Цариградъ, но не
говь нотарий показа НИ всичко . Най - напрѣдь главната
перква наречена св . Марина ? ), но въ неж нѣма нищо освѣнъ
онова , което се вижда и въ други гърцки черкви . А всич
китѣ черкви тука , казва и тои , биле 8 : 1 оная св . Ма
рина, която светица е исписана горѣ надъ черковнитѣ врата ,
1) Съ ётарт тizт захващатъ всичкитѣ еллински надгробни надписи .

1) Нинѣшната гръцка митрополия въ. Пловдив ,
110 Д - Ръ консТ. ИРЕЧЕКъ,
2 Пресветия ,1) 3 св . Константинъ, 4 св . Георгий, 5 св . Спасъ,

6 св . Никола , 7 св . Архангелъ Михаилъ , 8 св . Димитрий.
При всичко това Има само единъ митрополитъ и трима
свещенници , които служатъ въ черквитѣ по редъ , най
повече въ главната черква , а послѣ въ другитѣ, когато се
празднува храмътъ имъ. Кмщата на митрополита е пред
ставителна и хубава, обиколена съ една стѣна и обърнята
къмъ Македонскитѣ планини ; между стѣнитѣ и има една
хубава градина и вятрѣ въ кмщата хубави приятни стаи,
та и една дълга сала , която къмъ планината е закрита съ
рибарски мрѣжи. Въ стаята на митрополита невидѣхъ ни
какви книги , НО) много хубави икони , особно Спасителя
върху кърста и други , които той самь зографисва . Краін

него Има стаята си нотарий , но и у него нѣма книги , а
всѣкакви оржжия , които см нужни за единъ войникъ, ко
пия , сулици (Spiesse, Stecher ), сабп, ликове и пр. Той ни
почерпи съ ракия , защото Гърцитѣ , Турцитѣ и селенитѣ
иматъ обичай , да попивать зараньта по нѣщо ракия . По
молихь го да ми запише своето име и името на митропо
лита , но този нотарий види се толкозъ е знаялъ , колкото

оня митрополитъ; заради това той заповѣдалъ на свой мо
мъкъ да направи това , но и той разбираше отъ тая работа

колкото него , както се види отъ МОЯ записникъ ( Stamm
buch ).“
„ На четвъртия хълм " ь 2) не се вижда нищо. Петия
хълмъ има два гроба, единъ до други ; тѣ см подъ земята
направени съ сводъ отъ печени тухли , при което си въ
образихъ двойниятъ пъкълъ на Авраама. Има върху този
хълмъ едно кладенче и край него една кмщичка или кйошкъ

на единъ Турчинъ. Шестия хълмъ е малъкъ и има долу
къмъ планината една четверомгълна яма , изтесана въ ска
лата . Седмия сжщо има единъ кладенецъ и единъ гробъ,
въ който, както въ оня , споредъ мнѣнието на тукашнитѣ
1) Панагия .
2) Нинѣшний Сахатъ тепе . Сахаткула се споменва тепърва въ 17 вѣкъ.
СТАРИ ПЖТЕШЕСтвия по БЪЛГАРИЯ. 111
е бихъ закопанъ нѣкакъвъ голѣмъ господарь. 1 ) Задъ него ,
презъ моста , царътъ има една градина и единъ ахмръ за
камплитѣ. Въ цѣлия градъ живѣіжтъ само 250 християне ?) ,

но заради хубавото положение на мѣстото ся тука много
турски клщя . “
22Къмъ истокъ отъ града се видятъ много хиляди мо

гилін , доста високи и насипани отъ човѣшки ржцѣ. Лю
дието казватъ, че тука ся ставали много битки , и гдѣто е
паднжлъ нѣкой голѣмецъ или юнакъ, народътъ му за спо
менъ е насипалъ такава една могила . На страната къмъ

Македонскитѣ планини има край града доста много лозя .
Презъ рѣката Марица води при нашия каравансерай единъ

дълъъ дървенъ мостъ , та при него Има и една турска
джамия 3), съградена отъ единъ голѣмъ кадия или смадия ;
при нея всѣка вечеръ се раздава на сиромаситѣ , както на
всичкитѣ турски духовни лица и ученици или „ талисмани “ ,
който ги има тука много , една милостиня отъ оризъ , ичІІ

микъ ихлѣбъ. При тази джамия се намира и единъ тур
ски мънастирь , гдѣто стоятъ ученици . Живѣжтъ тука

(въ града) и нѣколко Дубровчане , които ни проводих
салати и други подаръци , та нашия господарь ги покани
при себе си на гости . Господарьтъ ми тука си купи и
единъ конь за 102 талера . Около града има нѣщо мочор

Ливи мѣста .
„ На 19 вечерьта тръгнжхме отъ Филиппополь и сті
гняхме зараньта клдѣ часътъ 7 или 8 въ Тартаръ- Пазард

жикь . Пятьтъ е хубавъ и равенъ, съ хубаво плодородие .
Минжхме и една малка рѣка , гдѣто на дѣсна страна стоп
1) Петия хълмъ е Джендемъ- тепе , шестия съ ямата Марко - теле, седмия

Бунарджикъ.
2) Безъ съмнѣние не 250 души , а 250 кмщи християнски. Любопитно е, какъ
е имало въ врѣмето на Герлаха малко християне въ Пловдивъ, Татаръ- Пазарджикъ,
Пиротъ и други голѣми градове , и какъ отъ 17 вѣкь на самъ християнетѣ отъ се
лата с наченж-ли да умножаватъ числото на градскитѣ жителье, догдѣто числото на
турскитѣ граждане всé се е умалявало.
) Имар -джамиси при моста презъ Марица.
112 Д - РЬ конст. ИРЕЧЕКъ,
една малка горичка . Тамъ межахл до 40 албански турски

конници . Тѣ нападнжxx двама напни арабаджии, които бѣхя
закъснѣли, но щомъ нашитѣ чух виковетѣ за помощь и
притекох назадъ, пакъ ги оставихм . Иматъ копия ( Co
pien) и малки сулици ( Rennspiesslein ) и вървятъ слѣдъ My

стафа паша за въ Персия , та ги много срѣщахме насмдѣ . “
„ Тартаръ- Пазарджикъ ще рече „ малкото тартарско тър
жище “ , защото „ базаръ “ значи тръъ и джикъ “ малъкъ .
Това голѣмо тържище или градецъ лежи три добри милии
отъ Филипополь , има нѣщо малко „ бутеги “ 1 ) или тър

говски маази , но по - многото стоятъ праздни. Има само 30
християнски клци ; ?) тѣ нѣматъ нито черква нито попъ,
НО когато иматъ нужда отъ кръщавание или отъ вѣнча
вание , донасятъ единъ свещенникъ отъ Филиппополь или
отъ другадѣ. “
На 20 тръгняхме клдѣ вечерьта , но недалеко отъ
градеца , гдѣто има пълно градини и турски кля въ тѣхъ,

на г - на Ауера се счупи едно колело , та чекахме много , до
гдѣто донесохм друго едно. Едвамъ два три часа слѣдъ
това строши се друго колело , та трѣбаше да го свържемъ
съ влжета . Най -доброто бѣше, че се намирахме въ една
равнина , пълна съ градини и съ лозя , гдѣто се свършва
равната , хубавата долина , която захвацца далеко предъ Фи
Липополь 1 е обградена отъ двѣтѣ високи славни Пла
нини . Но има още и хубави приятни дабрави (ормани), гра

ДИНИ и единъ потокъ слѣдъ други , слцо едно или двѣ
села . Планинитѣ захванатъ отъ къмъ западъ, та вървѣхме
нѣколко часа презъ тѣхъ. Върху нихъ има малко лозя и

само низки гжсталъци и храстие . Горѣ между два върха
лежи едно българско село , въ което необитава нито единь

Турчинъ, а само християне . Предъ него стои една стара
зидина , гдѣто ужъ си е ималь жилището българския дес
1 ) Bottega итал . търговска продавница .

2 ) А преди послѣднята война, споредъ Захариева, отъ 3420 кжци сж биле
само 1000 турски .
СТАРИ ІЖТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ . 113
спотъ Новакъ Дебели (Novag Debeli) . 1 ) А това мѣсто е

токо- рѣчи ключътъ и портата на България и границата
на Тракия. Турцитѣ го викатъ Асарчикъ, Българетѣ Be
тренъ ( Vedreno), по нѣмски : „ което всѣкога лежи на вѣ
търа “ (das ѕtіtіg in der Luft ligt) . *) Това село лежи , както
споменлхме, между двѣ високи планини , на живѣе в него
единъ свещенникъ, който има библията на словѣнский или
ил.тирский езикъ ( in slavonischer oder illirischer Sprache), съ
трима диякони (Capliine) и съ четире черкви, на Възне

сение Христово, св . Илия , св . Георги и св. Тома. Оная
на св . Георги , гдѣто влѣзняхъ , е една сграда направена
отъ дърво и дълги греди по същия начинъ , както гръц
китѣ черкви ,и1 има двѣ отдѣления , олтарьтъ, гдѣто све
щенникътъ служи литургията , и външната часть, гдѣто
дъскитѣ по стѣнитѣ (das Getitfelwerck) см покрити съ изо
бражения на дванайсетьтѣхъ апостоли , имената на които

еж написани отгорѣ съ хърватски 3) букви ( mit сrаbаtischen
Buchstaben ), на Спасителя , на Благовѣщение на пресв. Бо
городица , св . Георгий и още нѣколко други . Това село ,

както и другитѣ въ България , принадлежи на митронно
лита въ Печь ( Peckio ) и свещенницитѣ имъ ( сирѣчь на Бъл

гаретѣ ) се въспитватъ най - повече въ София , гдѣто иматъ
едно хърватско 4) училище . 5) Когато свещенникътъ кръ

цава едно дѣте , бащата и кумътъ (той всѣкога е само единъ
и то мяжско лице) тръба да му даджтъ по двѣ аспpи .
Причестяватъ се смщо като Гърцитѣ . Богослужението вър
Шатъ на хърватский езикъ , отъ който обаче простия чо
1) Това сж остатъци на една малка римска крѣпость (ср. Heerstrasse 35) . На

Новака дебелина и на Марка Краля приписвах жителитѣ на тие мѣста въ 16 вѣкъ
и Трояновитѣ Врата въ Капуджика ( Heerstrasse 129).
3) Вранчичь 1553 г. превожда Ветренъ латински на Ventostis, „ вѣтърний “ (Heer
strasse 130 ) .
3) Кириловскитѣ букви и черковния словѣнски езикъ Герлахъ по едно не доу
иѣние нарича хърватски.
4) Сирѣчъ словѣнско, виж. бѣл. 3 .
i) Свѣдѣнията на Герлаха за границитѣ на Печската патриархия сж любо
питни за историята на нейното распространение къмъ истокъ въ 16 вѣкъ.
Период. Списание.
114 Д-Р Конст. ИРЕЧЕКъ,
вѣкъ неразбира нищо , всѣка недѣля само въ една отъ ония

черкви по редъ . Простий човѣхъ знае „ Отче нашъ “ и „ BE
рую “ на нихния езикъ, но незнае десетьтѣхь заповѣди , както
ми е расправилъ единь Българинъ въ присятствието на

-на Ауера, които тука ми бѣше преводачъ. 1 )
„ Горкитѣ хора катедневно се плячкатъ отъ ижти
цитѣ, на които трѣба да давать сѣно, ичимикъ и други

Hai
нѣца , а Турцитѣ едвамъ имъ плащать половината .
напрѣдъ неискатъ нищо да даватъ, догдѣто не Ти псу
вашъ и биешъ, защото нѣмать довѣрие. Иматъ помежду

си единъ надзиратель, когото Турцитѣ наричатъ кихая ;
той , тука както въ всичкитѣ християнски села , всѣкиму ,
който дохажда , трѣба да намѣри сѣно, трѣва , ичимикъ за
коньетѣ , хлѣбъ и друга храна за човѣцитѣ . Тѣ см " длъжни
да вардятъ нощемъ товаритѣ на пятницитѣ предъ кмята ,
гдѣто нощу вать. Денемъ всѣкога единъ трѣба да зди на
прѣдъ за да показва 11ття , добритѣ и лошитѣ му мѣста ;
другитѣтрѣба да съпроваждатъ колата , за да ги удър
жть на лошитѣ птица . Това е дължность и на всичкитѣ
други християне . Чаушинътъ отъ всѣкого взима единъ за
логъ , дрѣхата му , търноконъ, лопата , сѣкира , табла ( Platten)

за ѣденье или друга нѣкаква покинина ; коiiто недойде
или побѣгне , изгубва залогътъ си , та и мнозина Го оста
вятъ и побѣгватъ. Това е единъ робски народъ, които нищо
невърши , ако не е билъ ударенъ и биенъ по -напрѣдъ; то
гава тичатъ и бѣгать и донасять каквото щешь , но по
1
напрѣдъ съ добро нищо неправятъ. Та и чаушитѣ и Тур
цитѣ добрѣ ги бижть. Гдѣто обаче знаят , че сигурно
ще заслужатъ нѣкоя пара , на чужденцитѣ и пятницитѣ
донасятъ на срѣца за продань хлѣбъ , каймакъ, сирене,

кисело млѣко , по нѣкогажь и свинско месо , понеже дър
жть много свинье . Тука въ Ветренъ първъ пятъ ядохме

ягоди , защото вь Цариградъ ги нѣма освѣнъ въ царската
градина . На вечерь българскитѣ работници ( Thiter ) между

1) Ауеръ, види се, знаялъ хърватски .
СТАРИ ПІЖТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ . 115
двѣтѣ планини весело нѣхм едни срѣщу други въ хорь,

и когато едната часть небѣше още свършила , начеване
другата . “ 1)
„ Тука ни срѣщня г-нь Фирингеръ съ пощата отъ
Виена, като носеше писма отъ нашия царь до султана и
До нашата (сирѣчь до великий везиринь) съ това съдържа
ние , че Фератбегъ въ Босна е причината, дѣто подарь
цитѣ недохождать тъй дълго врѣме, сящо и много други
нападения на Турцитѣ, които ся направили голѣмін опу

стошения въ рударскитѣ мѣста, ?) въ Хърватско и въ Вен
грия. Госп . Фирингеръ освѣнъ това разказвал , че госп .

Фернбергерь, най - високия воененъ намѣстникъ въ Хърват
ско съ 1500 човѣци, най - овече конни стрѣлци, разбиплъ
3000 Турци и 900 отъ тѣхъ кое побилъ кое заробилъ. На
шитѣ искали да докаратъ храна въ едно укрѣпление; Тур
цитѣ ги причакали , което нашитѣ не ся разбрали криво.
и Фера,дбегъ искалъ съ 5000 души да се присъедини къмъ
оная войска , но като е узнать, че см вече разбити и че
Фернбергеръ се върнжлъ, тоіі смЩо се обърняль назадъ . “
„ На 22 зараньта слѣдѣ съмнувание пятувахме отъ Be

тренъ презъ една висока планина всё въ гора. Като сти
ТЖхме горѣ, видѣхме подъ насъ една доста дълга долина ,
покрита съ голѣма дебела мъгла като облакъ, а у нась
горѣ е било много хубаво и ясно . Въ тая гора четохъ ря
колиснитѣ новини , които е приелъ господарътъ ми отъ
Виена. 3) Между това пристигняхме вь Канидeрвeнтъ, едно

быгарско християнско село , три голѣми милии далеко , гд ;
1) Думата Thütern преведохме съ „ работници, “ като считахме, че произлиза отъ

һыт работж. Въ нинѣшния нѣмский езикъ Thüter значи само виновникътъ на едно
зюдѣяние (auteur d'un crime ). Въ стария нѣмски езикъ Thater, Tater, мн. ч. Тütern
хи Циганетѣ ( „ Татаритѣ “ ), но тѣ у Герлаха насждѣ се наричать Zinganer, Zigei
пеr, Ziyeuner (стр. 219, 524, 529 и пр.), тъй щото на горньото мѣсто неможе да се
тели за тѣхъ. Герлахъ, види се, е чулъ, какъ се надirѣватъ жетваркитѣ или ко
ачитѣ .
*) Рударскитѣ градове въ сѣверна Венгрия.
3) Испуснжхме тука дълго описание на нѣкои съвременни случки въ Виена,
Конто Герлахъ си е вписалъ въ дневника си .
116 д-Pъ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
то въ долината между двѣ високи планини ВII , ѣхъ една
висока порта, направена отъ печени тухли и долу на под

ножието отъ голѣми четвъртисти камънье . 1) Тука заку
сихме и послѣ слѣдвахме пятьтъ до Ихтиманъ, едно малко
тържище , населено най - повече съ Турци и съ малко Бъл
гаре , които си нѣмать черква . Ние кондисахме при една

турска джамия , гдѣто се раздава на сиромаситѣ и на чуж
дитѣ пятници чорба ( dschorben), сирѣчь оризъ и хлѣбъ..
22 На 23 зараньта часъть по 3 тръгнахме отъ Ихти

манъ, 18тувахме презъ една равна приятна долина съ лозя
отъ двѣтѣ страни , която обаче скоро се свърши , та стиг
няхме презъ една тѣсна долинка между горитѣ скоро накъ

до едни равни нивя , въ едно българско село Алаклис или
Аласияклисъ , и тамъ горѣ въ селото закусихме при една
чешма . Християнетѣ иматъ тука една хубавичка (feine)

"черква , покрита съ дърви, но защото свещенникътъ бѣше
Bь София , неможяхъ да влѣзъ въ нея . Жителитѣ иматъ
добро вино , скоть и свини. “ 2)

Оть тамъ вървѣхме презъ едно равно поле КЪМъ
единъ отворенъ кілошкъ , гдѣто е погребенъ единъ емиръ

или единъ наслѣдникъ отъ Мохамедовия родъ съ една зе
лена чалма , когото ся убити
тука ; при него седи единъ
сиромахъ човѣкъ, който проси милостиня отъ пятующитѣ.
Послѣ минхме единъ гжсталъкъ , гдѣто на двѣ мѣста
имаше стражари , които удрѣх на Тяпанчета и при това
1) Римскитѣ „ Троянови Врата, “ остатъцитѣ на които се разруших едвамъ 1835

по заповѣдь на Хосревъ паша .
2) Аладжа клиссё, българска Бѣла църква нѣколко пяти се споменва у пят
ницитѣ и то у ония , които неговорятъ за Вакарелъ. Въ Heerstrasse стр. 129 мислѣхъ, че
това село е било нинѣшний Нови- хант, съ единъ каравансерай, съграденъ 1670 год. ,
но сега, като минжхъ нѣколко пяти презъ самитѣ мѣста и като взимамъ предъ видь,
че споредъ Вранчича ( Heerstrasse 166 )тази Бѣла църква е била на 1/3 пять отъ Их
тиманъ до София, иб- ми се види , че е тъждественна съ оная бѣла Вакарелска чер
квица, която стои на западъ отъ шоссето край границата и която отъ да.теко се
бѣ.лѣе, щомъ на пр . се стиза отъ Панагюрище презъ Поибрене въ Ихтиманското
ио.те. Освѣнъ това Герлахъ описва Бѣла църква, като че е била доста близу до Их
тиманъ ; смщитѣ дербен,джийски стражи , които той видѣлъ при нея, Рамберти ( Пер.
Спис. IV 100 ) забѣлѣжва при Вакарель.
играх . Тѣ см наредени за това , ако би разбойницит ;

нападняли нѣкой пятникъ , да обадятъ случката веднага
въ смсѣднитѣ села . “
„ Скоро пристигнахме накъ въ една приятна , хубава,

Дълга и широка равнина съ нивя , ливади и превъсходни
пасбища и съ много села , едното близу до друго. Слѣдъ

това съгледахме градъ София , но заради голѣмата горѣ
щина неможахме да влеземъ въ него , та нощувахме въ Ка
зичане (Casidscham), 3 милип отъ Ихтимань , едно малко
българско село , което принадлежи на единъ чаушинь, въ
чиито дворъ и слѣзохме. Това бѣше като единъ немалъкъ
боярски дворецъ ( Edelmannѕѕitz ); вмтрѣ имаше единь го
тѣмъ пространенъ дворъ съ една голема конюшня . Чау
ІШІНЪТЬ
Имаше и много крави , волове , конье , млади кон
чета , та и една хубава градина въ двора и една кмща въ

нем , гдѣто живѣжтъ женитѣ му. И нѣколко еничери к
вѣіжтъ въ това село , и християнетѣ иматъ една черквица
Вънка предъ селото върху единъ хълмъ. “1 )

„ На 24 , щомъ изгрѣ слънцето , пятувахме двѣ милии
да, еко къмъ СофIIя между приятно и хубаво жито и пас
бица, гдѣто много потоци кръстосватъ ижтя . Градът е
едно отворено (сирѣчь неукрѣплено ) мѣсто , доста голѣмо,
І:Жщитѣ покрити съ синкави щици . 2) Много Дубровчане

живѣижтъ тука и по- вече отъ 300 Евреи, които мат
нѣмека , италиянска и гръцка школа , но по- вечето говорять
нѣмски; тѣ държатъ много заробени християне , особно

жени , които правятъ Еврейки “.
„ На 26 бѣхъ съ нашия другарь Іоакимъ АйнкailФеръ
*, Стария ижть е вървѣлъ не презъ Грубляне , като новото шоссе , а презъ

ёғлата Слатина, Казичане Бариево ид - навжтрѣ въ Софийското поле. Презъ сж
цитѣ села минуватъ и виднитѣ още остатъци на „ Трояновъ ижть “ , сирѣчь калдър
Мисаниять римски друмъ.
? ) По- долу при описанието на Нишъ Герлахъ казва , че и въ София е имало
6.4ka отъ гра ,да остатъци на една крѣпость. Тя е била на Томский пять, гдѣто
оттатък ь Шарений мость още личжтъ основи " ѣ на кулитѣ и между турскитѣ гро
бинца. А собственнитѣ градски средовѣковни стѣни около цѣлия градъ сж биле раз
Рунени вече 1433 год., когато е минж.хъ тука рицаруъ Бертрандонъ ( Пер. Спис. III 76 ).
118 1 -РЬ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
при митрополита . Той е единъ Финъ нучтивъ мяжь, но
лицето приличенъ на патиярха. Главната му черква е

1 св . Марина, покрита съ сводъ и цѣла пенисана , съ сиво
пись подновенъ. 1 ) При вратитѣ на олтара лежи въ единъ

ковчегъ тѣлото на св . Стефанъ , който е биль, казвать ,
едінь български краль и послѣ се покалугериль. Ржіұѣтѣ

му ся откритін , а лицето , както и всичкото тѣло , е по
крито ; върху гърдитѣ му стои една паничка , гдѣто хората ,
които го гледатъ , Турятъ аспіри ; при това гори една свѣць. :)
Край тая черква е едно българско училище , и освѣнь
него има въ града още едно друго , гдѣто учатъ момчетата
да четжтъ . Грыцко училище тука нѣма . А отъ тие двѣ
училища се въспитва най- голѣмата часть на българскитѣ
свещеннници . Българетѣ и Гърцитѣ ходять тука въ една
1) За положението на св . Марина вижь по-долу бѣ.тѣжката върху Софийскитѣ
черкви . Живописътъ наистина въ 16 вѣкъ е би.тъ подновяванъ въ Софийскитѣ хра
мове. Въ нин Бинитѣ градски черкви има дири от ь този подновенъ животопись само
въ олтара на св. Петра Самарджийска и по стіни.В на св . Архангелъ отъ г. 1547
(ср. Пер. Спис. у 131 ) ; въ другитѣ е накъ отново подновенъ въ най-ново врѣме.
Отец Паисий ни е съхраниль името на етинъ отъ тие възобновители на живо
письта въ Софийско, съврѣменник » на Герлаха. То бѣше единъ зографски монахъ
иконописецъ IIиминъ, който е живѣлъ въ Софийско, но , новить много черкви и мъ
настири , между тѣхъ и Черенишский мънастирь край Искъра и умрѣлъ въ 1610 г .;
тѣ.о о му се съхранявало вь Суходолский мънастирь въ Видинско. ІІaiicий го сто
менва между българскитѣ светии (рки. отъ 1771 год. въ Ритский мънастирь).
2) Сърбский краль Стефанъ Уроъ II Милутинъ ( 1281 — 1320) най - напрѣхъ е
би.ть погребенъ въ основаниятъ отъ него Банский мънaс гирь, развалини : ѣ на който»
стоять още между Новишаваръ и Митровица (ер . пжтуванието на Курицешича въ
ІІер. Спис. III 82 ) . Заради това го наричахх и Банский краль. Постѣ, види се въ.
врѣме на турскитѣ нашествия , см го пренесли въ близский грахъ Турече, прочуть
заради сребърнитѣ си рудници, на истокъ отъ Митровица (обширно писахме за него
въ Handelsstrassen und Bergwerke von Serbien und Bosniеn стр . 54 ). Отъ Трепче ,
споредъ казванието на старитѣ сърбски тѣтописи (ІІІavaрикъ, Panatky стр. 451 ) ми
трополитъ Силоаний е пренесълъ мощитѣ на св. Краль „ 8 Софію срѣдѣчкЅw“ .
Това е било, мислиме, между 1455 и 1469 год., сирѣчь слѣдъ превзиманието на
Тренче отъ Турцитѣ и преди пренесението на св . Іоанна Рилскаго отъ Търново въ
Рилский мънастирь, защото споредъ разказа на Владислава грамматика св . Краль
тогава вече е билъ въ София. Мощи в му най - напрѣхъ (1469) сж лежали въ тога
вапната митрополия св . Георгий . Герлахъ ги е видѣть ( 1578) въ митрополийската
черква св. Марина. Григорович ( 1845) ги заварилъ въ старата черква св . Недѣля ,
на мѣсто на която преди 25 години е биль сыграденъ новий соборенъ храмъ св . Краль
и св . Не;ҳѣля , та въ него почивать мощить на Краля Стељана Уроша ІІМилутина
до днешний день.
СТАРИ ІЖТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ . 11 :)
черква , защото иматъ едно богослужение , и когато при

емтствувать много Българе, литургията се чете български .
При нашата кмща стои една вісока крягла кула , която
още преди четъpдeсeть години е била черква на Бълга
кетѣ, но Турцитѣ имъ 1м отнели и я направили мечеть

ІІ. и турска черква . 1 ) Другояче има тук ? 12 свещенници ,
Както JI 12 черкви : 1 споменатата T ; Bна или съборна
черква св . Марина , три св . Николај , двѣ св . Петка , 7
Кор:zzi, на Спасителя , 8 св . Архангеліп, 9 Възнесение , 10

на Пресветий (zm Allerheiligsten ), 11 св. Іоанн Пред
теча , 12 св . Тука ?). Другояче
11 принадлеж: жтъ на този ми
1 ) Гер.1ахъ е кондисалъ въ нинѣшната Еврейска махала , Тогава още отчасти

християнска, може би пакъ при нѣкои хубровнишки търговци, както при заминава
ние за Цариградъ. Високата кржгла кула, що е стол.та на близу, е била нинѣната
„ Гю.1,джамии “, която наистина прилича на една кула, направена само отъ тухли ,
10 метра висока и 9.20 широка ( виж за нея Пер. Спис. у 131 ). Сега служи за
ек.задъ на медицинский съвѣтъ. Тя е била едно врѣме черква на св . Георгий и даже
митрополска черква на Софийскитѣ встадици. Имаме за нея вѣ стари снѣ;ҳѣния . Въ
e, Hнъ изводъ, съставенъ въ турско врѣме, види се въ 15 и.И въ началото на 16
вѣкъ, отъ хрисову литѣ, дадени от български царие , именно отъ Іоана Астъна II и
Калимана, на Зографский мънастиръ въ Света гора (напечатанъ отъ Априлова, Болг .
грамоты , Одесса 1845 стр. 31 — 51) чете се между другитѣ притежания мънастирски :
-Кл град. Сардакia cнokчь глаголємы Софіл дахь нь мнтрополіа храм сквтаго
канко м $ чєннка Георгіан сквтаго Николає книв горє мѣдны пазарк “, метох , ᏴᏏ
cr.10 Челопечани край Искъра, метохъ въ се.10 Горни .Тозенъ съ храмъ на св . Ни
к ».1а и се.ото Долни Лозень. Други ижть споменна митропоский храмъ на
св. Георгий у Владислава грамматика при описанието преносьтъ на св. Іоаннъ Ря.
ский отъ Търново въ Рила 1469 год. Тогава св . Рилский пустинножитель шесть де
нье естоя . въ тази черква, въ която тогава почивах и мощите на св . Краль
Милутинъ. Четъpдeсeть години , казва Гертахъ, преди пятуванието му Турцитѣ сж.
усвоили тази старина и обърняли на джамия ; но това е станж . ) не 40, а 60 го
дини по- напреѣ,дъ, око:10 1518 год., Когато суттань Селим I е потурчил , всич
китѣ по-добри каменни черкви , даже и въ самий Цариградъ, за което вижъ статията
на Г-на Дринова въ нин Бинага книжка на Пер. Сис . с.р. 1 ).
° ) За старитѣ Софийски черквици вижь нѣко.1ко археологически бѣ.тѣжки въ
Пер. Списание у 130 — 132. Тука ще споменемъ за тѣхъ нѣщо иб- подробно. 1 Св . Ма
рина бѣше една малка черквица въ двора на нинѣшната митрополийска кжца ие
била развалена отъ едно землетресение , тъй щото сега нищо нее остало отъ нея.2 Св.
Никола Великий стои на чаршията между еврейската гостѣма хавра и безистенът ..
3 Св. Никола Малий , едно здание, види се , въ ново врѣме съвсѣмъ поправено, на
мира се при южния край на еврейската махала къмъ бившето здание на Министер
ствата. 4 Една трета черквица св. Никола , споредъ казванието на Софиянцитѣ, е
стояла едно врѣме нѣй ,дѣ на Нишский пять . 5 Св. Петка Самар,ҳжийска стои
120 Д-Р КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
трополитъ иб- вече отъ 200 села или черкви . Има тука и
единъ малъкъ търговски дворъ или безестань, гдѣто ку
66
Пихъ 21 езически пари.
„ Днеска вечерьта тръгнжхме от София поради ноц

ния хладъ , но щомъ се мръкня , подигня се единъ силенъ
вѣтъръ съ една страшна свѣткавица та послѣ заваля дъждъ.
Свѣткавицата бѣше много добра за насъ , защото другояче
нещѣхме нищо да видимъ , макар , че вървѣхме по единъ

доста равенъ пять презь плодородна , обработена и необра
ботена земя . На 27 км дѣ пладнѣ пристигняхме въ Драго
манли, ще рече „ преводачь “ , 5 мили отъ София , едно
малко българско село подь една планинка . Турци тука

нѣма . То принадлежи на Мехмедъ паша (сирѣчь Соколо
вича ), има горѣ въ селото една добра чешма и на близ

ката планина една черква св . Георгиii, съградена отъ ка
мъкъ и покрита съ дърво. Предъ олтарътъ и има нѣколко
изображения, св . Георгий два пяти , възнесение на Илия
и св . Никола ( тия три изображения срѣщнхъ въ Всич
китѣ български черкви ), та и Богородица съ Исуса като
евреінската махала на югъ отъ хаврата. 6 Втората св. Петка се намира между Гю.1
жами и митрополията; въ нея има дървото на св. Терапонтий. 7 Корахў или св. Не
„ вля бѣше една тѣена стара черквица , която преди 25 години се развали , за да се
съгради на нейното мѣсто новата готѣма главна черква св . Краль и св . Недѣ.1я . 8
Св. Архангель ( неслужи вече) стои дълбоко на лѣво отъ готѣмата черква св . Крал ,
( вижь Пер. Спис. у 131 ). 9 Възнесение или св . Спаса стои на Конский пазарь, на
западъ отъ митрополията и сега се преправя. 10 „ Пресветия “ Герлахъ криво е раз
: бралъ. Види се, че е говорилъ съ Софиянцитѣ на гърцки, и тѣ му казали Паvz
Үia а той разбралъ Паvіrоg. То е черква Введение на пресв Богородица , къмъ за
падната страна на хаврата : въ двора ие гробътъ на Соъийский благодѣтелъ и родо
любець Денког.ту (* 18:58 ). 11 Св. Іоанъ, не Предтеча a Paracкий, споре,дъ мѣстнит
предания е стоялъ край банитѣ и бить послѣ разрушенъ отъ Турцитѣ , които сж
направили на неговото мѣсто голѣмата Баня Баши джамиси . Вече Скилица въ 12 вѣкь
споменва тази черква ( ер. Пер. Сис . II 5 ) и казва, че е била каменна и съградена
близу до градската стѣна. 12 Св. Тука сящо се споменва оть Скилица , съврѣмен
ника на цара Мануи та Комнина (1143—1180), като една дървена черквица . Според
Г - на Буботинова тя е стояла на мѣстото , гдѣто е сега площадь ППозитано, срѣщу
кмицата на Г - на Хр. Стоянова. Оть всичкичѣ 12 Софийски черкви, които стоехл.
въ Герлаховото врѣме, сяццеству вать сега още 8, сирѣчь 5 стари (4 отъ тѣхъ сату
жжтъ още), 2 преправени (св. Никола Мати и св . Спасъ) и 1 ново направена на
мѣстото на една стара черква (св. Краль).
СТАРИ ПЯТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ .
121
дѣтенце ; при вратитѣ на олтара Благовіщение на пресв.
Богородица, Архангелъ Михаиль, Распятие Христово и пр .

Въ олтара има единъ каменъ престолъ потъ страни единъ
другъ по- малъкъ, гдѣто турять потира и гдѣто свещен
никътъ испива остатъкът" ь отъ тайната вечера. Потирътъ

по тия мѣста бива дървень , та інма въ него едно малко
сюнгюрче за да го суши. 1 ) — При тази черква има и едно

българско гробище, гдѣто върху гробоветѣ на своитѣ са
Джтъ миризливи цвѣтя . Видѣхъ тука и единъ гробъ, об
граденъ съ плетъ ; до главата имаше единъ колъ и върху
него женски косми и единъ вѣнецъ отъ вѣтя ; тъй щото
трѣба да е билъ на нѣкоя мома . “
„ На 28 зараньта вървѣхме между нивя и доста скоро
( ТИГНАХме въ една тѣсна клисура ?) , гдѣто доста врѣме
жтувахме между двѣ планини или скали въ една тѣсна

Дотина край единъ потокъ по единь каменить пять . Отъ
тая кисура излѣзохме на едно хубаво , широко , голѣмо и

равно поле , отъ всичкитѣ страни затворено съ високи вър
хове , и тамъ скоро стигнахме до една чешма , при която
по-горѣ лежи Царибродъ (Zaribrod ), едно малко българо

ско селце , което не ce Вижда , но християнетѣ дохак
дать край ПЖТя нспоредь българскиятъ обичаі при
насять погачи ( Bogatschen ), ягоди , сирене, млѣко, масло
и друго. Отъ тази чешма продължавахме 18туванието
презъ cщо такъв'ь единъ плодовить предѣлъ и слѣдъ
пладнѣ около часътъ 3 или 4 пристигнмахме въ Паркюіі
или както го наричать Българитѣ , IIиротъ. Това е едно
голѣмо тръжице и има доста Фини съградени кліця ; Жи
вѣнятъ въ него нѣколко чауши и повече от 150 снахи,
но тѣ неходять на война , освѣнъ ако беглербегътъ на
Гърция ( сирѣчь Румелия ) иде самъ лично . Нощувахме при
една турска джамия въ единъ пространенъ дворь. Госпо
дарьтъ ми имаше на гости у себе си двама турски голѣмци ,
1) Герлахъ тука по - на- пространно споменва за тайната вечеря у правосставнит ..

1 ) Тѣената клисура между Драгоманъ и село Калотинци.
122 1 - Ръ конст . ИРЕЧЕКъ,
кото му бѣх проводили за подаръкъ нѣкои ястия ; едини
ять проводилъ и на Г - на Ивана Ауера , който чрезъ по

сланника Синцендорфа бѣше ходатайствувалъ въ Цари
градь , щото синътъ на този Турчинь да стане спахия .
vaIKO
„Цвѣ хъртки, единъ конь и нѣщо пари . Тука има
Българе , които нѣмать черква ' ) . Вънка отъ града има.10
една крѣпость , отъ която стоять още четире високи твърди

кули , оградени наоколо съ една стѣна . Християнет , при
казвать , че Милошь Кобиличь ( Milosch Coboli ) , която е
убилъ турския царь Мурада, тука си е ималъ жилището.
та прилича , като че е било нѣкогакъ едно видно мѣсто
въ България и като че са живѣли тука князье. Край мѣс

TOTO тече една не незначителна ръка и Въ нея BTчать
други води отъ изворитѣ въ планината . Наоколо се про

стира една хубава равнина съ асито и на дѣсно една планина
съ лозя , макаръ че тозъ пять нѣмало вино на пазара , но

то донасятъ отъ другадѣ. Има смцо и приятни градини “ .
На 29 тръгнмхме сутриньта рано и видѣхме равна
земя , лозя по върховетѣ отъ страна и нѣколко села . Послѣ
Това начен ХХме да се Качмъ на едни високі и хубави
планини и като стигнмхме горѣ, видѣхме отъ височинитѣ

една приятна , хубава и весела долина , на нѣколко милии
„Дълга и широка , съ нивя , овощия и една рибна рѣчица.
Съвсѣмъ долу подъ планината лежи едно българско село

Куричесме ?) , което , както и гореказаниii Пиротъ, прина
4.лежи на Синанъ- пиша въ Цариградь. Християнетѣ въ
него тъкмо празднувахм деньтъ на св . Петър и Павелъ
и азь се случихъ на литургията . Черквата се казва св.

Георгий и лежи на единъ върхъ между дървеса . Преддъ
вратитѣ й стоять, както предъ всичкитѣ други гръцки и
български черкви , много чинове и дълги трыгези . Чер
1
1) А преди постѣднята война християнетѣ състав.Тявах Почти 3/4 на Пирот
ското градско население .
2 ) Куручениме или български Суха Клисура, Клисурица е постѣшната Бѣла
Ца.Танка ; вижь Пер. Спис. IV 98 и Heerstrasse 127 .
СТАРИ ПАТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ . 123
квата е тѣсна и при литургията бѣхм вмтрѣ само нѣколко
стари мяжье , а женитѣ вънка предъ вратата , еднитѣ и дру

гитѣ безъ внимание или набожность ; приказвах помежду
си , както се прави на всѣко друго мѣсто. Свещенникътъ
въ олтара , който малко се види , и дияконъть предь него

вънка , която му отговаря , служих літургията . :) Ко
гато всичкото бѣше свършено , захвана веселието . Прина

бяхм хлѣбъ, вино и прѣсни овощия , наредихм ги въ много
стомни и паници въ черквата и светценникътъ ги благо
славяше . Хлбътъ разрѣзвахм въ гърнени паници, наліі
вахт вино отгорѣ и тъii го ядоха , нѣкон вмтрѣ въ чер

квата , а другитѣ се расположихм вънка около черквата , та
Ядох и пиех заедно . ( вещенникътъ не живѣе въ това
село , но охак да отъ едно друго . И когато искаше да си

отива , дойдох при него , цътувахм му лhата и дадохм
му хлѣбове , да си ги вземе вь клци ( и менъ ми харизахм
два хлѣба ). Видѣхъ слцо , че нѣкои му давах аспpи при
Като
причащението. До осъмъ книги на ін. лирский езикъ ,
библията , псалтирътъ и други , лекѣх въ тая черква ,
която е смщо и украсена съ изображения, особно на Спа
сителя съ надписъ IC XC паутотратор , на Богородица съ

Исуса като дѣтенце, св . Георгий, св . Никола , възнесение
на св . Илия и др. Свещенникъть имаше една бѣла одежда
отгорѣ си и една друга подь нея ; той има космитѣ стри
гани Ію гръцки ( както въобще Българитѣ по гръцкий оби

чай оставятъ отъ задъ на главата единъ дълъъ и голѣмъ
перчинъ ( Schopf ), а отъ прѣдъ съвсѣмъ си остригватъ
Космитѣ ) , и вънъ отъ литургията се облича , както другитѣ

Българе, само че носи едно попско калпаче . “.
„ Слѣдъ ядението момитѣ играхі въ единъ једъ наре
Дени и пѣяхъ въ хорь , всѣкога двѣ и двѣ ; ходих не

престанно въ единъ кратъ наоколо , та казват , че това
го правятъ така цѣлъ половинъ день. Женитѣ имать едно
1) Тука Герлахъ като богословъ си записалъ обширни бѣтѣжки за литурги

ата и причащението въ православната черква , които испуснжхме, като нѣца познати .
14 Д -Ръ КОНСТ . ИРЕЧЕКъ,
чудно украшение, като една широка паница , шита въ сукно .

та наоко,10 малки сколки ( миди ), срѣбърни тенекийчета .
пера и други чудни работи “.1)

Недалеко отъ това село има 110Дъ IIланината единъ
Мънастирь св . Димитрий съ петьмина калугери , които дъi

катъ едно българско училище и учатъ четение, писание
и пѣение българската литургия ; единъ отъ тѣхъ е и ту
кания ДИЯТеонъ. При това село тече единъ ПОТОКъ с »
много риби. “
„ Въ часътъ 10 през нощьта тръгнахме 11 на 30
( Юний) стигнжхме слѣдъ пладнѣ вь Нишъ ( Nissa ), до

милии далеко . Пятьтъ бѣше лошь, почти всё въ гора , гі
стальції н планини . Видѣхме едно грозно българско селце
и при него една добра чешма , гдѣто закусихме. Тука пла
нинитѣ се свършвать та се отваря пакъ една прекрасна .
хубава , широка равнина съ градини, нивя и оризъ, ху
бави води и нѣколко села на дѣсна страна . Нишь особно
отъ далеко лежи много хубавѣ , защото се гледа наоколо
оть далеко и широко , та има и една рѣка, която тече около
града. Градътъ сега е съвсѣмъ отворенъ като едно тър
кишце , но разваленит , му стѣни още личЖТъ . Презъ во
дата води въ него единъ дълъгъ мость . Спрѣхме се въ
сараятъ или замъкътъ на единъ Хамзабегъ, който е биль
въ Юла ? ) и е отвлѣкълъ толкозъ много Венгри съ

нитѣ идѣцата , че е населилъ съ тѣхъ двѣ села при Нишь ;
тѣ неживѣіжтъ лошо . Въ този сарай има и една не съ
всѣмъ доправена джамийка , гдѣто той е погребенъ. Мал
цината християне , които живѣтъ въ града , см Сърби
1 ) Въ старо врѣме , види се , женитѣ сж носин в България на разни мѣста

такивато покривки на главата . Г -нъ 1Цано Гинчовь ми е приказвалъ, че и у тъй на
реченитѣ Морачeни, житетить на нѣколко села близу ; о Дунава между долния Ис
къхъ и Осъмъ, женитѣ по- напрѣхъ с носите върху г.тавитѣ готѣми дървени като
Чинии с цвѣтя и нанизи , но че подъ встиянието на гръцкитѣ владици този обичај
се изгубилъ. С. Рамберти (Пер. Сп . IV 98 ), който споменва на сжщото мѣсто между
Нинъ и Пиротъ такивато чинии .
3) Градецъ Гюла въ Венгрия между Араҳь и Великиii Bара;ҳинъ.
СТАРИ ІІТЕШЕСТВИЯ ПО БЪЛГАРИЯ . 125
(Servianer), защото тука се свършва България и захвацца

Сърбия. Тѣ иматъ една нова черквица , направена отъ дърво
и покрита съ голѣми плоски камънье, и украсена съ изо

бражения, като гърцкитѣ и българскитѣ черкви , но безъ
да има надписи върху тѣхъ написани съ хърватски букви
(erabatischen Buchstaben). Има само единъ сведенникъ. Тѣ
принадлежать на Печь ( Pekio ). Турцитѣ иматъ до 6 или

і джамии . Сѣди тука единъ войвода ( weyda) съ нѣколко
солдати. Има и добро и евтино вино . При една турска
джамия лежи единъ много старъ четверояГълень стълпъ

еъ статински букви, които обаче несъмъ могълъ да разберм ;
горѣ стоятъ двѣ, по - далече една отъ друга , сирѣчь D. М. 1)
та се види , че това е билъ паметникъ на единь Римля
нинъ. Има и нѣколко търговски дукяни, и живѣе тука
Имало е тука ,
само единъ Дубровчанинъ съ слугитѣ си .
както и въ София , вънка отъ града една крѣность (Schloss ).
Горкитѣ християне много се притѣснявать тука . На ве
черь на 1 Юлий , защото тоя день останяхме тука да по
ЧII ваме нѣщо , дойдоха отъ нивята много Българе отъ же
тва и пѣях своитѣ обикновенни пѣсни въ редове (singen
ihre gewonliche Ræyhenlieder ).
Тука ще свършимъ собственния разказъ на Герлаха.

За слѣдуюпцето пятyвание до Дунава той приказві въ
Дневника си съ смцитѣ подробности. Въ Спахикюй ?) на
мѣрилъ единъ спахия и нѣколко еничере, гдѣто много при
тѣснявали сиромашкитѣ християне на това село, които нѣ
мали нито попъ нито черква . Въ сърбското село Ражань
Rusa ) жителитѣ били отъ царя освободени отъ всички

тимариоти и други притѣснителье ( Leutschinder), защото
разбойницитѣ единъ пять били тука взели подаръцитѣ,

непроваждани отъ нѣмский царь на султана , а селенитѣ
1) Сирѣчъ Diis Manibus, „ на подземните богове “ ; съ тия букви захваща всѣки

римски надгробенъ надпись.
2) Това село, нѣйде въ Алексинечко, не се споменва никждѣ другадѣ въ п
Тописанията .
126 Д -Ръ Конст . ИРЕЧЕКъ,
пакъ см имь ги отнели . Въ Парачинъ живѣяли само Турци

и 1 игане, см По и вь Ягодина е имало твърдѣ малко хри
стияне . Въ околноститѣ на Ягодина інжтницитѣ намѣрили
много хубаво вино Вътрії села , населени само отъ заро
бени Венгри. IIяттцата с били на мѣсти много лоши .
страната гориста , тукъ- тамѣ съ ливади и изобщо съ много
текущи води . Въ Баточина живѣяли Турци и християне

а въ Бююкъ - ІІаланка или Ак- Клиссё имало едно укрѣпление.
спрѣчь единъ четвъртисть плетъ съ гарнизонъ отъ ту

ски „ заимн“ срѣщу разбойницитѣ, които често обезпокоявали
този предѣлъ.') Въ турското село Коларе пятницитѣ не

с могли да намѣрятъ нито хлѣбъ, нито месо , нито вино .
Когато нощували тамсь , случила се една страшна буря съ
градъ и наводнение . Водата однесла една књица въ близ
ката Кючюкъ- Паланка ? ) и удавила осъм"ь гени и дѣца. Гер

«• лахъ се случиль при погребението имъ. У давснитѣ жени
лежали съ своитѣ пъстри интени дрѣхіі, дълги кърпи на
главата и распущені косми , и около тѣхъ сѣдѣлін много
сърбски селенки , та пели своитѣ жални пѣсни въ редове

(raeylienweise ), сируѣчь всѣкога двѣ три единъ стихъ и 10
слѣ други двѣ три пікъ единъ стихъ. Послѣ см дошле
нѣколко жени съ плачове , скубѣли си космитѣ и образа T,
и цѣлували лицата на умрѣлитѣ. Погребнитѣ обреди свър

Ішілъ единъ потъ, до коленѣ босъ, само съ една оска
кана на главата . Оть страни въ гроба с турили дъски и

отгорѣ нѣколко, послѣ се засипало всичкото съ земя и трѣва
и при главата се поставилъ единъ дървенъ кърстъ. М
жьетѣ на тия клѣтници небиле у дома, а на работа чакъ Н

въ Будим"ь. Самото село се раздѣлявало съ единъ потокъ
на двѣ половини ; отъ една страна сѣдѣли лѣнивитѣ тут 1
ски войници въ хубавѣ покрити кмця между приятни дър
V.
1) Ак -Клиссё, Бѣла Църква, Бююкъ Паланка или Хассанъ- Паша - Паланка е
нинѣшния градецъ Паланка на югъ отъ Смедерево. "Н
2) Това село се пада между Коларе и Бѣлградъ по- на-вятрѣ отъ Дунава, но
нинѣшното му име незнах да опрѣдѣл ..
вета , а отъ друга живѣяли притѣсненитѣ и претоварени

съ ангарии сърбски християне въ сиромашки колиби, 10
крити съ търстика пслама .
Бѣ.градъ е знаять Герлахъ доста добрѣ oть пятува

нието си за въ Цариградъ преди петь години . Сега посѣ
тить единственната черква на Сърбетѣ, св . Архангела Ми
хаила. Християнетѣ искали да ж увеличать поне на една

педыя , но Турцитѣ нито за пари не имъ давали позволе
ние . Старата хубава и голѣма черква бѣше имсь взель Мех
меҳь Соколовичъ, да і съедини съ своя безестанъ и ка
равансераіі. Протопоть Лазаръ, който се занимавалъ и съ

бояджийското ремесло за по - лесното си препитание, бѣние
се училъ въ единъ мънастиръ и Подписалъ се въ запис
ника на Герлаха. От него нашня Хтникъ е чулъ, че
патриархътъ имь, Герасимъ, живѣялъ съ нѣколцина калу
гери въ единъ мънастиръ край града Печь ( Peckiо, но тур

еки Hypeck) та че имало и други по -голѣми мънастири съ
100—150 калугери , които се занимавал съ занаяти , зе
медѣлие и винарство. Патриархът е давалъ на султана

годишно 2000 жълтици. Въ Бѣлградъ не е имало учII
Тище , но оттатъкъ Сава ся смществували училища въ
МЫН
Хопово Сорроа ) и при св . Николай , и двѣтѣ въ
стиритѣ на Срѣмската Фрушка гора .
На срѣща Бѣлградъ е имало едно сиромашко сърбско
селце Землинь (Senim ) съ една малка дървена * черквица ,
гдѣто половината на зданието съ олтара стояла съвсѣмъ
открита, защото Турцитѣ не позволявали да се покрие , а

остатъкъ е билъ едвамъ заіцитенъ съ една стрѣха от
слама. Надъ селото имало една стара хубава крѣпость, на
правена въ четверомгълникъ отъ тухли съ яки стѣни и

четири кули . Отъ тамъ нашитѣ IIятници тръгняли къмь
Срѣмската Митровица, тогава пълна съ Турци и снабдена

съ 17 джамии , и заминяли презъ Будимъ пакъ на Виена.
нѣколко думи ЗА „ КАДинъ мостъ “
и за
вѣрвания при съгражданието нови здания .
Съобщава
ЕФРЕМЪ КАРАНОВъ.
Загради.1а Самовила ,
Заградила витo кa.be
Ни на небе, ни на земя ,
Загради го въ тъменъ облакъ.
Што б побивъ побивала ,
"Се юнаци погодени ,
Што бѣ препитъ преплитала ;
" Се дѣвойки бѣ.10.1ики ;
ІШто бѣ прѣ.то прѣлагала ,
* Се невісти чернооки ;
Што б покривъ покрива.та ,
*Се дѣчица пеленчета ;
На портитѣ дирецитѣ
"Се кметове бѣ.1обради ;
ІІто бѣ подбивъ подбива.а.
"Се кметици бѣ.1ополи .
Не стигнжxЖ Самодиви
Седумдесе дребни дѣца ,
„ Да покрие вито кате
( Народна пѣс. Милад. 10 ).
Толѣмия камененъ мость надь рѣка Струма по натя

отъ Кюстендил , към , Дупница, на два часа разстояние
отъ Кюстендилъ, носи названието „ Кадиинъ мостъ “ , както
го наричатъ градскитѣ жители , или по - добрѣ „ Кадинъ, “
както го наричатъ селянетѣ . Кое отъ тѣзи названия е по
нѣко ,1ко ДУМИ ЗА „ КАдинъ МОСТъ“ . 129
вѣрно ? Названието „ Кадинъ мостъ “ се произвежда отъ ду

мата кадия (смдия ), че ужъ моста билъ направень отъ
нѣкојi - cи кадия . Дѣйствително имало е „ Кадинъ мостъ , “
нъ той се намиралъ на една малка рѣчка , което се влива
въ Струма отъ дѣсния й брѣгъ, по-долу отъ сегашния
Мостъ , на пятя за Бобошево прѣзъ селото Друмохарь,
което село носи названието си Друмохаръ отъ словото друмъ,

δρόμος пять ; тоя послѣденъ мость дѣйствително биль
правенъ отъ нѣкой -си кадия (тъй се приказува.) А сеган

ния мостъ между селянетѣ носи названието „ Кадинъ, “ отъ
Думата калинз , кадянз невѣста ; и трѣбвало би по- до
брѣ да се нарече „ невѣстинь мостъ, “ както ще видимъ ,
че вѣроятно се е наричалъ, и подиръ се е прѣименуваль по

турски „ Кадинъ“ .
Направата на „ Кадинъ мость отнасятъ КЪМь незапа
метни врѣмена. По него има стари каменье съ латински

надписи, както и отнодиръ донесена плоча съ турски нѣ
какъвъ надпись . А направата на сега несміществующия
вече мость калдинь “ на Бобошевский пять отнасятъ къмъ
по -подирни врѣмема. На дѣсния край на „ Кадинь мостъ “

стои селото Невѣстино , което преди сто години се нами
ра.то на лѣвия брѣгъ, там гдѣто е сега старата развалена
черква Св. Спасъ , при която се събира съборъ на Спа

совъ- день ( Възнесение ). Прѣди сто години , казвать ᏴᏏ
врѣме на „ зулумитѣ и бузгунлуцитѣ“ старото село Невѣс

тино изгорѣло и останалитѣ жители го подновили на дѣс
ния брѣгъ; прибавятъ , че то било на лѣвия брѣгъ едно
толѣмо село , а сега е съвсѣмъ малко . Селото ли е полу
Чило названието си отъ моста или моста отъ селото ? Ако
вникнемъ въ едно вѣрвание , което е общо въ народната
Поезия на различни народи ,

ще отговоримъ положително ,
че названието на моста е прѣнесено и на селото . Не ще
съмнѣние, че старитѣ названия на рѣкитѣ, градищата , се
стата и пр. си иматъ нѣкакво си митологическо , баснословно

основание и ако прѣданието се относи къмъ основанието
Период. списание . 9
130 ЕФРЕМЪ КАРАНОВъ,
на градъ, село, мостъ, то указва обикновенно борбата на

новата епоха съ старата , на новия заселенъ животь (c
първобитний, скиталческий ; новото за да влѣзе вь

иска жертва , както и старото, за да отстми, толко по
вине иска жертва . Баснословното основание на названието ,

което произлиза отъ думата невѣста, се относи къмъ моста ,
Но никакъ Не Къмъ малкото село Невѣстино и по всѣга
вѣроятность малкото село Невѣстино се е Основало при
моста , слѣдъ като е билъ вече съграденъ този хубавь иІ
голѣмъ мостъ . Баснословното основание на названието Не
вѣстинь мость еслѣдующето.
Трима братя майстори правили моста , и го правили
дълго врѣме, но не могли да го направятъ, тъй като срѣ,4

ния сводъ никакъ не могли да съставятъ . Най- послі раз
брали работата , че моста иска курбанъ, жертва . Тогава

тримата майстори рѣшили : коя отъ женитѣ на тримата
братя доде на другия день най -рано, за да донесе ястие
на майсторитѣ, тя да бъде зазидана въ срѣдния сводъ,

като жертва на моста . Тримата братя си отишли вечерта
у дома си ; най- малкия нищо не казалъ на жена си , както
се били услови. І , когато пъкъ напротив , другитѣ прѣ
дупрѣдили женитѣ си да не дохаждать сутрѣнта на моста .
На другия день най - малата снъха отишла на моста наil
рано , за да отнесе ястие на майсторитѣ. Тогава магісто
ритѣ , деверитѣ и мяжь й , ім грабватъ и зазидватъ въ

срѣдния сводъ . Като ім застроявали, тя плакала и се мо
лила да 15 освободятъ, или поне да й оставятъ грядит ,
и очитѣ на вънь , за да Може да дой дѣтето си , и да
го гледа , което било пеленаче. Майсторитѣ и оставили

градитѣ почитѣ на - вънъ, като зазидали.. Тя дълго
жя зазидали
врѣме дошла дѣтето си и плакала ; и до сега тя укъ вин
прѣзъ нѣкои - cи нощи , и суевѣрнитѣ жени отъ съсѣдниті;

села и града Кюстендилъ оттроивать парчета отъ срѣд
НЯ камъкъ на моста , варятъ тѣзи парчета въ вода І
пижтъ тази вода , за да иматъ млѣко за дѣцата си .

нѣколко ДУМИ ЗА „ КАДинъ мостъ “. 131
Като се направилъ моста , желѣзото , което само копало

каменьeто за моста въ горитѣ надъ града Кюстендилъ, се за
било въ скалитѣ и до- сега укъ така стояло забито и много

хора го виждали . Каменьeто сами отивали Къмъ мѣстото ,
гдѣто се правилъ моста и , като разбрали, че моста е вечъ

свършень, запрѣли се по пятя ; така и до- сега указвать
на такива каменье при селото Багренци, на пятя отъ Кю
стендилъ за Кадинъ мость .
Любопитното въ това поетическо прѣдание е туй, че
моста , като ново здание , иска жертва ; това вѣрванне се

срѣща въ поезията почти на всичкитѣ народи.
У Нѣмцитѣ въ старата скандинавска поезия, за по
строяванието стѣнитѣ на Митгардъ майстора иска отъ Аситѣ
стънцето , мѣсеца и Фрея , богиня на домашния миренъ

животъ ; тя у Словѣнетѣ се наричала Прия, нодиръ нарѣ
чена у Българетѣ Св . Петка, смѣшена съ Недѣля , и праз

дникътъ й билъ всѣкий петъкъ , въ който день не се прѣде
и не се мете кящата ; сміщо както на Гръмнина , що е билъ
праздника въ сѣкий четвъртъкъ Германови четвъртъци
отъ градь, „ бий Германе, върти Въртоломее, “ Еремневи

четвъртъци . Освѣнъ това старо прѣдание за построяван
ето на Митгардъ, у Нѣмцитѣ били вѣрвали, че при по
строяванието на различни нови здания участвуватъ раз
личній духове , които за Това искатъ различни , по - више
ижти , человѣчески жертви ..

Любопитна е сърбската народна пѣсень за „ Постро
яванието на градъ Скадръ “ (Вукъ Караджичъ, т . 2 , 3, 26 )
Съдържанието на тъзи пѣсень есящето , както и на на
шия разсказъ ; въобще Сърбската и Българската поезия
почти постоянно имать единъ и сміций мотивъ въ разска
зитѣ си и носятъ еднакъвъ характеръ. Въ сърбската пѣ
сень строятъ града Скадръ на рѣка Бояна тримата братя
Мърлявчевичи. Самовила изъ планината мъ казала , че тѣ
нѣма да направатъ града до тогава , до гдѣто не намѣратъ
брать и сестра съ имената Стоя и Стоянъ (отъ глаголът ,
9%
132 ЕФРЕМъ КАРАНОВъ,
сто1ж) и не ги зазидатъ въ основанието на града ; нъ тъй ,

като не могли да се намѣрятъ братъ и сестра съ имената
Стоя и Стоянъ , Самовилата се съгласява да бъде зазидана
въ основанието на града тъзи отъ невѣститѣ на тримата

братя , която на другия день доде най- рано и донесе яс
тия на майсторитѣ. Най- рано дошла жената на мърлявче
вича Бойка , която завиждать и само очитѣ и грдитѣ и
оставатъ вънъ отъ стѣнитѣ, за да дое малкото си дѣте и
да му се радва, като го гледа .
и въ Библията се срѣца твърдѣ любопитенъ Фактъ,
подобенъ на нашето прѣдание : въ днитѣ на грубия язиче

ский царь Ахаавъ, Хишилъ Ветилецътъ съгради Иерихонь
тури основанията му съ смъртта на Авирона, първородния

си и тури вратата му съсъ смъртта на Сегува, по -младия
си синь, ( третя книга на цариетѣ, глава 16 ст . 34 ) .
Не можемь ли тукъ да причислимъ и построяванието
на града Картаго въ древната история, върху простран
ство отъ кожа на закланъ биволъ, защото , както ще ви

Димъ, не само человѣчески жертви ся се принасяли при
съгражданието здания ?
Въ народната ни Поезия има нѣколко варианта отъ

народната пѣсень, съ които почняхме тъзи статийка и въ
които се въспѣва градението на градъ отъ Самовила , при
което градение се употрѣблявать за материалъ хора и което
градение, споредъ смисълта на пѣснитѣ не е нищо друго
! освѣнь морова язва , която се промжда въ горитѣ, както
въ баянията въ пусто поле тилилейско ( въ индийскитѣ

1 вѣрвания , въ страната Ваглика ).
„ Събрали се Прасковчанс,
Събрали се, едумали се
Не давайте Самодиви,
Край Дунава гжсти сета ,
Да обере дребни дѣца :
Давали и планиньето ,
Да излезе со вихрушка ,
}
нѣколко ДУМИ ЗА „ КАДинъ Мостъ “ . 133
Да обере вити ехли ,

Вити ехли и борове,
Да покрие вито кале
( Нар . пѣс. Мил . 10 ).
Прѣданието за Кадинъ мост , се срѣща и за други

мостове изъ България ; така на-примѣръ за единъ мость
Я
на рѣка Стрѣма въ Срѣдна гора и пр.
Много пяти , споредъ народнитѣ вѣрвания вмѣсто да се
гуди въ основанието самата жертва , зазижда се сѣнката
на тъзи жертва ; така при гужданието основанието на раз
Лични здания , мнозина бѣтатъ, за да не имъ зазидатъ сѣн
ката , защото ще умрять, или ако умрѣ нѣкой скоро подиръ

гужданието темелитѣ на нѣкое - си здание , казватъ , че сѣн
ката му била зазидана . Въ основанието на единъ мость

въ Македония се зазидала сѣнката на едно момиче , на ко
ето се падняло жребието отъ всичкитѣ момичета на града ,

гдѣто се правилъ моста ; то стояло срѣщу слънцето , до
гдѣто майсторитѣ заграждали сѣнката му . Сѣнката въ на
роднитѣ вѣрвания въобще често се срѣща ; любопитна е
гатанката „ Дълга Неда сѣнка нѣма “ , въ нея се крие и от
вѣта и рѣка , защото на първобитний Санскр. язикъ
Неда значило вода ; така и въ гатанката „ Дрипава циганка 0
прѣдъ царя искача “ се крие и отвѣта й баница ,
защото царь и бань иматъ подхоще значение .

Между народнитѣ суевѣрия е твърдѣ обикновенно и
това , че еди - кой - си мостъ , или еди- коя-си баня , зидина ,
искатъ курбань, жертва ; нѣкои-си мостове , рѣки , кладенци

всѣка година искатъ жертва и даже , който се напие пър
вий пять отъ нѣкое кладенче , трѣбва да хвърли нѣкаква
пара въ него или да закачи нѣкакво пашкулче на хръсто
лака върху кладенчето (види се на така нарѣчения „ во

день дяволъ “ ).
Станяло е по - нѣкждѣ постоянъ обичай , гдѣто в'ь ос
нованието на новото здание се закаля изазижда ягне или
пѣтелъ; този обичай особно се употрѣблявалъ между тур
134 ЕФРЕМЪ КАРАНОВъ.
цитѣ. Почти на всѣкм.,дѣ изъ България има обичай да се

накачвать на ново здание различни подаръци и майсто
ритѣ да викатъ , като изсказвать , различни благословии
за домакина , който прави зданието , както и за тѣзи , които
донасятъ подаръцитѣ. По - нѣкждѣ е биль и този обичай ,
види се , като слѣдствие на горѣпоментитѣ , гдѣто въ ос

нованието на нѣкои черкві см се застраивали старитѣ и
непотрѣбни укъ книги .
CTIXOTBOPEIIIIT .
П.СЕНЬТА ЗА КАМБАНАТА .
Das Lied von der Glocke.
( Отъ Фридриха IIил.тера).
Преведе ив. д. шишMAНовъ.
Vivos voco . Mortuos plango . Fulgura frango.
Заградень въ земята ягка

Глинениятъ никъ стон .
Тазъ камбана днесъ се чака !
Сърчено момци мои !
Поть отъ челото
Иска дѣлото ,
Мастора за да прославя,
А пъкъ Богъ да благославя .
При важното си дѣло трѣбва

Да водимъ важна дума вечъ,
Че работата не отслабва,
" Та се здружи тя с харна ръчь.
За туй да видимъ нийї при.itжно,
Какво отъ слабъ трудъ ще изври ;
Тогозъ, що мисли салъ небрѣжно
Що върши — ти тогозь прѣзри.
Човѣка туй го украсява ,
За туй го Господь с умъ дарить,
В сърдце си вмтрѣ че съзнава,
( " ржцѣ си по е сътворилъ.
( гъньтъ да се отстъкне ,
Дайте скоро сухий чамъ,
Буйний пламъкъ да се вмъкне
Стиснжть у коминя самъ .
1:36 ИВ. Д. ПИШМАНОВ »,
Заварѣте мѣдЬ
калай наредь ,
Да се излѣе, както й нужно,
Веществото гжсто , ружно.
Въ дълбокий ровъ що произлѣзва

С " монта на огъня отъ насъ,
В звънитницата ще да казва
За насъ съ систенъ, громъкъ г.насъ .
и много врѣме ще истрае ,
Слуха на много ще плѣни,
С тяжовния ще да ридае ,
с молбата ще се с'едини.
А туй що долѣ на човѣкътъ
Мѣнливата сждба даде ,
Бий на камбаната, аѣкътъ
Го пръсва вѣрно на всмдѣ .
Пришки скачать, не се майте ;

Веществото вече грій.
Салъ потапша му придайте
Хубаво да се излѣй .
Пѣната сбери
( тъ мѣста що ври ,
Искашъ ли тазъ чиста сплава ,
Чистъ и пъстенъ звукъ да дава .
Тя с радость срѣща всѣко дѣте

По първий ходъ прѣзъ тозъ животъ ,
Когото на съня в ржцѣтѣ
Поченва между своя родъ.
Спятъ в лоното на врѣмената
Cждбата благата и злата ;
и грижи майчини приятно
Запазвать утрото му златно
Лѣтата бѣгатъ в стрѣленъ ходь .
Момчето отъ момиче бѣга
и буйно по свѣта голѣмъ
Ce пуща с пЊтната тояга ,
Дома си идва чуждъ съвсѣмъ.
Прѣдъ себе вижда тој момата
СТИХОТВОРЕНИЯ . 137
С образъ прѣскромень, срамежливъ,

в цвѣта на младоста и залата ,
Га че е нѣкой ангелъ ЖИВъ.
и в мигъ безименно желанье
Сърцето момково плѣни,

и скита се саминъ с ри,данье,
Отъ друзи буйни вече страни.
с " образи нѣжно зачървени
К слѣдва и е ощастень
Посрѣщне и го с поздравленье.
и кичи ж с цвѣтя всѣкъ день.
Тѣзъ нѣжни чувства ! Тазъ надіжда !
Тозъ 3.татъ вѣкъ в първата любовь !
Окото весело съглежда
Открить небесния покровь ;
( ) ! да би вѣчно зелени.Та
В насъ любовта и млада , мила !
Тазъ цѣвь вечъ се зачървява !

Ако се покрие с глечь
Тая пръчица , тогава
Да се лѣй еврѣме вечь.
Хай сега завчась
Вижте тази смѣсь,
Да ти се сдружава ягкость
В неж за добърь знакъ с ' мѣгкость !
Че с вързость гдѣт” се съчетава

инѣжность , гдѣто се здружава
Съ ягкость- мѣгкость, тамъ звънти .
Да диріжтъ тѣзъ, по бракъ це сключатъ ,
Да ли сърца имъ си приличать.
Цѣ.1ъ вѣкъ се кайшъ за МИГъ мечти .
Булката се премнява
Скромно ” дѣвственний вінець,
Свѣталий праздникъ, га вѣстява
Вечъ чърковниятъ звънець.
Ахъ ! тозъ хубавъ праздникъ пръева ,
Дава на мечтитѣ край,
Свала, с пояса се скљсва
и животниятъ ни май.
138 ИВ. Д. ПИШМАНОВъ,
Страста излѣти -
Тюбовь пакъ остава ;
Цвѣтътъ прѣцъвти
Плодътъ озріва .
в враждебния животъ
жжътъ се оглежда
и върши , произвѣжда
Насажда , намира ,
Изльства , прибира,
Захваща се бърже
Имотъ да завърже .
И ето безкрайниятъ даръ заручава

II Дворътъ се c' двора вечъ расширочава ,
Хамбарътъ се пълни съ ский имотъ .
А вжтѣ влада
Прѣскромната майка ,
Клцовница спрѣтна,
Господарува
II умно се струва
и учи момит ,
Запазва момчето ,
Pжцѣтѣ й нѣжни
Всё чистЖТъ притѣжни,
Спестява навредь
Съ умний си редъ ;
Імотъ в благодXхнитѣ ставки нарежда ,
Вий окол' вретеното тънката прѣжда,
Събира в дулапя чистъ и нареденъ
Iжцящата вълна и сніжния лень,
Доброто съ свѣт.лость и блѣсъкъ обвива
и не почива .
Абащата засмѣнъ стой

На балкона високъ, далногледень ;
Изобилний имотъ брой,
Вижда стърчаццето колье по двори,

Пътнитѣ сдобитъкъ оборн
II хамбаритѣ благословени
и нивята си развълнени ,
Хвати се разгорденъ :
Домътъ ми оздравень
Като скала съди

Противу зоти бѣдн !
Hъ съюзъ не можемъ свърза
Вченъ съ еждбата бърза ,
и нещастьето ти.
Да захванеме да ћемъ,
Че отломкътъ ещърбатъ.
Нека по- напрѣдъ изпѣемъ
Нѣкой стихъ чърковень святъ !
ИзмЖКнѣте вечъ
Чепа отъ далечь!
С димъ се спуща веществото
На калъпа прѣзъ ухото.
Намъ огъньтъ е потзовить,

Кога е обузданъ , надвитъ .
Човѣкъ за всичко, що твори,
Салъ нему да благодари ;
Но горко кат' се разяри ,
Веригитѣ си разори ,
в мигъ си пробива піть саминъ
Тозъ волниятъ природинъ синъ.
Горко тамо гдѣ загази
Буйний пламъкъ полуд.1ъ,
Та изъ улици залази
Безъ прѣграда , безъ прѣдѣлъ.
Всѣкоя стихия мрази
Человѣшки ржкодѣ.1ъ .
Скций облакъ
Ощастява ,
Дъждь ни дава ;
и отъ емщий облакъ пакъ
Гръмъ и мракъ .
Що ли вий в оназъ кула !
Крамола !
Окървень
" Га че й сводътъ ;
Тъi не е деньтъ чырвень!
Виждь , народътъ
На тълни !
140 ИВ. Д. ИНІМАНОВ »,
Димъ киши ;
Стълпътъ огнянъ затрептява ,
Се по улици развява ,
Буйно се уголѣмява;
Въздухъ свѣтня.тъ като в адътъ ,
Греди пукатъ, стъти падать,
Мигъ по мигъ прозорци тръскать,
Майки тичать , дѣца крскатъ,
Скотътъ писнжлъ
Се затиснжлъ ;
Всѣкой бѣга и спасява ,
Нощний мракъ се освѣттява ;

иржка в ржка подмѣта
Вечь ведрата ;
Водниої лячъ завчасъ засжсква ,
Джговидно вечъ запржсква .
Буйний вихъръ вредъ заблъсква ,
Търси пламъка с'пискъ глухъ,
Хвьр.тя го върхъ плодътъ сухъ ,
В'пълний житникъ с'мощь прок.іфта ,
Между сухитѣ дървета,
В'бгството си 'га че иска
Възбогъ да зарѣій прьста
На земята тѣжеста
В'небесата се притиска
Систенъ ягкъ !
и челѣкъ
Се на боговетѣ вдава,
Хласнжтъ, смаянъ наблюдава ,
Какъ дѣлата му пропадать.
Пусто вечъ
Цѣ.10 місто
Вихрово легло злочесто .
Тамь в'прозорци запустѣли
Страхъ живе,
Слънцето прѣзъ тѣхъ си грѣе
Оть небо ,
Безъ имотъ ,
Безъ надѣж, аа
СтихоТВОРЕНИЯ . 141
Попоглежда
Человѣкъ на толкозь Потъ
Thжовниот гробъ ипакъ извежда
Той свойтѣ радостенъ и смѣтъ ;
Една утѣха му остава :
Виждъ, ни една челядна става
Не му еп.1амъкътъ отне.1ъ.
Вечъ земята го погълна,

Но не ще з'се повреди ?
Ако формата да й пълна ,
Mмката ще л ' награди ?
Ако се излѣ
Веществото злѣ ?
Ако злото ни поврежда ,
Както чакаме с надѣжда ?
На земнитѣ недра предава

Човѣкъ това , що с потъ творилтъ .
Селякъть сѣй посѣва ми.тъ .
Изникнж - ще, се той надѣва ,
Ако ли Богъ е тъй рѣшилъ.
Ний криемъ в'земната утроба
По -драгоцѣнни семена
С'надѣжда : це цьвТЕЖТъ изъ гроба
За по-благати врз мена .
и отъ църква
( тежъкъ ревъ
Бий камбана
Гробни пѣвъ .
Важно, с'тжженъ гласъ тя придружава
жтника до мъртвата държава.
Ахъ ! Любезната стопанка ,

Майката извеждатъ тамо ,
Мрачний князь на духовет
Я изтръгва изъ ржцѣтѣ
На злочестия съпругъ.
и ҳѣца на вѣрний другъ,
Що цвітуща тя роди
и въепита на гради ,
142 ИВ . Д. ІШИШМАНОВъ,
ПлачЖТъ днесъ сирации к.тѣтін.

Крѣе кЖщниять животъ,
Че итна при духоветѣ
Майката на крѣхкиій плодъ .
О , тя вече не залъга
За В,Довелия покровъ ,
в кмщи ще се располага
Чужденката безъ любовь.
До като звънеца истине,

Мирничко, безъ шемата
Нека всѣкийї си почине ,
Както птичка в'шумата.
' Га отъ д.1ъжноста
Го спаси ношта ,
Момъкътъ вечерня чува ,
А пъкъ масторъ сé робува.
(" радость пжтникътъ отива

Къмто мислата колиба
Прізъ дібрава тъмна , дива .
Бафійнми овци се връщатъ,
и говеда
Широчети, гладков.таси
Тамъ прѣзъ двора
В.zфзвать право вь обора.
С тежъкъ товарь
Жито 11 ,ДЖТЬ
Вечъ којята .
На кръстцитѣ
Eii вѣнцитѣ
(" пъстъръ цвѣтъ,
На хоро жътварин тичатъ
Веселъ свѣтъ !
Търгъ и улици отихвать ,
и око.То свѣти пламъкъ
Жителитѣ се събирать,
Градски порти се затварять .

Чърно гужда
Си земята ,
Hъ добриятъ нѣма нужда ,
Да не спи
Прѣзъ нощта , че тя разбужда
Само зия , а законътъ бди.
Ребо благодатна, свята ,

Церко ти на небесата ,
Що приличнитѣ сближавашь,
Градищата съградявашъ,
Що повика отъ ливади
Дивия и дом" ь му даде
имѣгкъ, нежень го направи ,
Ти приучванъ на нърави,
Вдъхвань обичъ б.загородна
Къмъ земята драга , родна .
Хи.iЯ,ДІ , виж,дь , петать, шавать ,

Си помагать с веселъ галась ,
в бързината си явяватъ
Всички силитѣ прѣдъ насъ.
Момъкъ шета и учитель
Подъ святиіі Свободинъ цитъ,
Страхъ отъ кoit- да е прѣзритель
Hвматъ, всѣкой е честить.
Млжу накить е трудътъ му,
Богъ му враща споръ имотъ ;
Кралю почеть отъ чинътъ му,
Нама пакъ честь отъ чений Потъ.
Благній мире ,
Сладко братство
Стойте , стойте
Bні другарск B ' тоя градъ.
и
О , дано се не явяватъ
Ратници да поразявать
Тазъ долина тиха , мирна ,
и небото ,
Що вечерята по че.10
То краси ,
Отъ пожара в градъ и се.10
Дано се не погрози !
144 ИВ . Д. ШИШМАНОВъ,
Хай, трошѣте вечъ зидлето ,

То непълни свойта цѣль,
Да се радува сърцето
На отливъка успѣтъ
Распукнфоте с чукъ
"Образа виii тукъ,
Че звънеца да отхлупимъ,
Трѣбва формата да счупимъ.
Вечъ може масторътъ да пръсне

Калжа с отна ржка ,
Но горко като се откжене
В мигъ като огненна рѣка
Стопениятъ металъ, с гръмъ, вьрло
Распръсва спукани стѣни ,
Отвореното адско гърло
Изригва п.таменни вълни .
Тамъ нищо се не образува,
Гдѣ груба си та затѣ вър.тува,
игдѣ се освобожда самъ
Простакъть, щастье нѣма тамъ.
() , страхъ! когато в границата

Паливото се намножи ,
(Оржжие народътъ хвата ,
Веригит : си да строши :
Бунтъ дърпа въжето звънечно
Звънецътъ, посвѣтенъ за вѣчно
На миръ, знакъ за насилье биіі.
Свобода ! Равенство ! извиквать ;

Ножъ грабва мирний граж, данъ вечъ,
По ІІМТя хората изниквать ,
3.10ҳфіци се расхождать с мечъ.
И женорья хисни ставать ,
Ужаснеж ПІСЛитѣ имъ,
Іодъ пантерови заби шаватъ
Сьцата на вразитѣ имъ .
И вече нищо свято няма ,
Ізчезва вече Божий страхъ,
и јошні мѣстото завзема
На добрий - гдѣ погледнешъ грѣхъ !

„ Да бу ишъ льва е опасно ,
Жестокъ е тигрътъ разлютенъ,
Hъ накъ отъ всичко най-ужасно
Е человѣкътъ заблудень.
( ) горко тѣмъ, що даватъ прямо
На вѣчно слфий машала !
Тя му не свѣти , па.ІІ само,
Изгаря градища й се.а.
Гладъкъ, кат' звезда світ. ива,

Виждте, радость Богъ ми далъ,
( тъ катъпа се раскрива
Вече чистиятъ метать .
С.1ънце сж нагледъ
ІІ.лемъ, венецъ отвредъ,
Щитоветѣ в герба тученъ,
Хваліть мастора изученъ.
Вси редове
Елате момци непълнѣте ,
с менъ камбаната освітѣте,
„ Конкордья “ нека се зове ;
Дано събира общината вѣчно,
Тя за съгласье братско и сърдечно .
Туй нека бм,де нейна цѣ.ть,

За туii ж масторътъ из..тъ.
Високо нека се издига
Надъ тоя земни, нискъ животъ
ичакъ до силниii гръмъ да стига ,
Тамъ горѣ на небесний сводь ,
Като съсѣдка на звѣ3. Інтѣ,
Които хватіжтъ всѣкий часъ
Твореца си и водять днитѣ.
Да бяде даденъ нейнийї г.acъ
За работи салъ важни, вѣчни,
и часъ по часъ въ лета безъ четъ
Тя врѣмената безконечни
Да косва с бързъ , размаханъ петъ.
ив заемъ на честа да дава
11е иод. Списание. 10
146 ИВ. Д. ПИШМАНОВъ,
Безчувственния си езикъ
и с пъстенъ звукъ да придружава
На тозъ животъ мѣнливий дик .
Тъй , както изчезва непремѣнно
В ухото силниятъ и гласъ :
Че всичко в земний свѣтъ етленно ,
Тя нека учи всѣки часъ.
С ” вже извдигнѣте вие

Тозъ звънець Изь гроба глухъ,
В міра звуковъ да забие,
Изъ небесния въздухъ.
Дръжте, да държимъ!
Мръдна, да звънимъ!
Нека радость в тозъ градъ вжди ,
Нейний пръвъ звънъ миръ да бъде.
Бѣлѣжка върху преводътъ на „ Пъсента за Камбаната “ .
Литературнитѣ историци отколѣ см признали „ 11ѣсента за Кам

баната“ отъ Шиллера за наil-съвършенното, най - хубавото, най -дълбоко
мис.тенното творение на Неговата идеална муза. Възвишенноста въ
мислитѣ , благородний и въ смщото врѣме пламенний младешки езикъ,
лекотата и неизмѣрната хубость въ формата, която тъй воно , плавно
и гиздаво се обвива презъ всичкото творение, споредь течението на
описанітѣ въ него произшествия , ВСИЧКИ ТИЯ негови преимуще
ственни красоти характеризовать и препорячватъ това божественно
отъ ШШиллера произведение, и ся причината на неговата извънредна
популарность както и на факта , че до сега то е преведено за обра
зець даже нѣколко пятя току речи на всичкитѣ образовани езици.
Но , да се преведе подобно едно поетическо творение поне колко
годѣ свѣстно отъ нѣмскийї на единъ езинъ, какъвто е днесъ нашия
младъ, необработенъ, неопредѣлень и пр. -- ний бихме реки, че то
е ніщо твърдѣ смѣ.то, да не кажемъ даже невъзможно . Самъ прево
дачътъ, може би, не е могълъ да върва отъ начало , когато се е въз
хитявалъ отъ самия оригиналъ на това творение, че ще бъде нѣкога
честитъ да види най -любимата си пісень, преведена отъ нѣкого сн
на матерния му български езикъ. Стучая обаче отъ една старна н
Въ скщото врѣме докаченото народно честолюбие на преводача отъ
друга стaрна надвии с най -сетнѣ, както ни изповіда той самъ, най
якото му съмнѣние за възможноста да се преведе на българский това
най- майсторско Шиллерово творение, и той се рѣшилъ да го преведе.
Съ всичко усърдие наелъ се да извърши тоя преводъ и съ това да
докаже , че и българския езикъ рано или кжсно може смѣло да стои
въ реда на най- културнитѣ езици. Единъ день въ училището , когато
професорътъ по литературата разказвалъ за това поетическо произве
СТИХОТВОРЕНИЯ . 147 .
дение, че е преведено почти на всичкитѣ културни езици , нѣкои отъ

съученицитѣ на преводача попитати подирниятъ съ единъ ядовить
приемѣхъ: „ а на български преведено ли е ? “ Преводачътъ изведнъжъ
макаръ, че билъ се усѣтилъ крайно докаченъ отъ това ядовито за
питванье, успѣлъ да потжIIчи въ себе си дълбоката скърбь на сърцето
си отъ това докачение, и тутакси отговорилъ утвърдително, че 1 Има
преведено това произведение и на българския езикъ, който стѣдова
TeІНо и въ Това отношение не пада по - долу отъ другитѣ културни
езици “ . Но отъ тогава на сетнѣ преводачътъ нЕма.тъ вече никакъ
спокойствие въ душата си , и народната честь постоянно го подбуждата,
както и да бмде, да извърши преводътъ на тая пѣсень. И тъй горе
щото желание и добрата воля , както всѣкога така и тукъ надвили
голѣмитѣ мЖчнотии, и ето че „ Пѣсента за камбаната “ се поднася въ
преводъ на българската публика.
Преводътъ ний сравнихме съ оригиналътъ и се увѣрихме, че
преводачътъ е положилъ голѣмо старание при извършвание на тоя
трудъ, ие доста сполучилъ да задържи почти насядѣ оригиналната
форма на пѣсента, като е гледаль при това да предаде, колкото е въз
можно, по - точно и самото нейно съдържание двѣ най -голѣми до
стойнства за преводъ на поетическо творение. Съ това не щемъ да
кажемъ , че тойзи преводъ е напълно съвършенъ и стѣдователно че
не е никакъ ишенъ отъ неправилности и погрѣшки. Напротивъ и
нийї намѣрваме недостатъци , дѣ по - малки дѣ по- голѣми, особенно въ
нѣкои изрѣчения, които логически не см толкова сполучливо и вѣрно
съставени на български, но които преводачътъ се е допуснжлъ да
направи както е могълъ, ради съхранение формата на оригиналътъ
и на нѣкои гладкости въ стиха . Впрочемъ ний предоставяме тие не
достатъци на строгата безпрестрастна и вѣцца критика , да ги покаже
тя и въобще да се произнесе най -вѣпо върху достойнствата и недо
статъцитѣ на тойзи преводъ.
Ако сждимъ строго , можемъ смѣло да кажемъ, че нашата нова
книжнина нѣма още нити оригинални нити въ преводъ такива пое
тически творения, които да могжтъ да служатъ за образци на по
нататъшнитѣ наши труженици въ полето на поезията . Заради това
увѣрени сме, че всѣки ще се съгласи съ насъ, като казваме , че 11
най -вѣщъ поетически талантъ отъ начало на да ли би могълъ днесъ
въ пътно съвършенство да въспроизведе ( verdichten ) или поне да на
прави въ свободен преводъ колко -годѣ свѣстно на български отъ
другъ езикъ въ стихове нѣкое отъ първа степень поетическо пронз
ведение , особенно пъкъ отъ нѣмский езикъ произведение на едного
отъ най- великитѣ нѣмски и всемірни поети , какъвто е Питеръ.
Нийї се надѣваме, че младий нанъ еднородецъ, г. Иванъ Шиш
мановъ, който съ първия си ОПИТъ е доста сполучливо успѣлъ да
преведе „ пѣсента за Камбаната “, ще присти вече съ по -голфма
енергия и любовь да преведе още много и други хубави творения отъ
богатата, прекрасна поезия на нѣмский народъ, и чрезъ това ще да
съдѣійствува не малко за обогатявание на новобългарската днесъ въ
сѣко отношение твърді сиромашна книжнина .
Редакцията .
НАРОДНА ПРИКАЗКА.
Зрънце маргарить..
Оть ц . Гинчова.
Имало едно врѣме единъ царски синъ момъкъ. Той направи.1'Ь

една хубава чешма , отъ която течато медъ и мас.10 . Направи ъ і да
дохождатъ момитѣ да си наливатъ медъ и масло, а той да си избере»
отъ тѣхъ една , която му ареса , и да се ожени за неldi . Като протекла
чешмата , най -напредь доп.та една стара баба и зе.та да си Н.ТИВА
медъ и мас.10 . Тя си напълнила сичкит см ,дове , колкото има.То въ
Khщи ; послѣ напълни та черепитѣ, и , най - послѣ, зелта да пътни чу
рупкитѣ, що биле останяли отъ по, Дъ квачкитѣ, отъ които “ би.Те
измжтили пиленцата . Като напълнила е, на чурушка , неправила һт и
lth подпрѣла съ двѣ камъчета , да се непретури . Послѣ зеха да пътни
и друга , а царския синъ стоятъ отъ страни и г.те,да тъ Него го доемѣ
шало и , на шега , зелъ едно камъче , хвър.11.1ъ, улучи.1ъ пълната чу
руінка нім строшить.
Бабата била юта и сърдита : раз.Тюти.а се , разгнѣви.Та се и въ
гнѣва си сърдито го прокл.ла: „ да се оженить, синко , нъ кога на
мѣришь неродена мома ! . “ Царския синъ се уплаши... Дохожда.н
сичкитѣ моми на чешмата „Да наливатъ , той ги гледалъ, нъ не ха
ресалъ никоя . Най - послѣ той си помислитъ, че може да го е стигнж.та
бабината клетва , или може сърдитата баба да му е направи.1а нѣкоя
магия да му се видіжтъ січкитѣ моми грозни.
Поддиръ туй, той зеть отъ день на день да става умис.тенъ и
посърнм.1ъ и зелъ да чаміr 1). Майка му като го гледа.та, че отъ день
на день става по замисленъ и зелъ да повѣнва, единъ день го пони
та1а : „ Ще те питамъ наiцо, синко, нъ искамъ право да ми кажешь
защо си замисленъ, отъ нѣколко време насам " ь и си посърнатъ ?) . Цар
ския синъ разказалъ на майка си сичко и й казать , че го прок.ѣ.1а
бабата, да се ожени само тогава , кога намѣри неро,дена мома .
Майка му като Інозамінсти.Та малко , сепнж.1а се и му ръка:
Кой знае , синко, дѣ це има неродена мома ? Ако има нѣдѣ по сві
1 ) Чамж, глаголъ; чамавъ, а , о , и . Чамавъ казвать на боленъ человкъ, които

се в.тѣче, нъ не е още легнжлъ да тежи . Да ли рѣчта чума не е произ.лѣзата от
ама , или чамт отъ чума ?
2) Ilocърнжлъ, казвать на человѣкъ, който си е измѣни.Тъ боята на лицето.
( тъ там , съръ, суръ, а, о , и ; ни жълто, ни бѣло : суть елень, сура свиня, суро куче
сури биволи , сура сърна.
Н.ТРО, НА ПРИКАЗКА. 14 )
и по міра, то ж знаii само с.1ънцето : то, като ходи повисоко н Като

гледа на широко, ако lih Hма нѣій,дѣ, то тръба да ж знаii : H,41, синко ,
дѣто засѣда слънцето , намѣри го и го попитаіі , да ти каже, дѣ има
неродена мома , че да се оженшъ за неж “ .
Царския синъ се приготвить за пять, і на сутрента тръгнж.1ъ
на км,дѣто захожда стънцето . Той вървѣ.1ъ, вървѣ.1ъ, вървѣ.1ъ: прес
Минж.тъ по.тета, гори, планини , рѣки и най - постѣ единъ день, О)
I.11, нѣ, стигнжтъ до една рѣка, краіі която Имало нѣко. Ко готѣми
К.Іонати и листати дървета, подъ които п.1а,хнува.10 едно сиво стадо ,
и овчаря спалъ подь едно сеѣнчасто дърво, об.тѣгнжтъ на рмката си .
Като се приближилтъ ҳо стадото , петата завН.Ти, скокни и се
BIveн . и върху царския синь. Овчаря тось часъ се събуди.тъ, скок
Н.Тъ на крака, грабн М.Тъ си кривка , ВІКН 5.1ъ на щетата , II тѣ кат )
му чу.ІІ г.паса , всѣко гнж.10 Тамъ, хто се намира.10.
Царския синъ допе.ть до овчаря , овчаря бинсъ единъ едъръ дър
жативь и хубавець, бѣ.1обрадь старецъ. „ Добъръ день, дѣ,до! “ казалъ
му царския синъ. „ Далъ ти Богъ ,ҳобро, юначе .. му отговорін.тъ ета
реца. И послѣ го попитать : какво те носи дѣ,довото тука ? Отъ тукь
твърдѣ пятници не мінуватъ “. Царския синъ си изказалъ нево.1ята
утъ краії до край и му казать , че отива да търси с.Тънцето , да го
Пита за патимата си . „ Като прегазинъ тука на бро,да ръката, ще
нскачишь това бърҳо, задъ бър,дото има една широка равна повинна
и верѣхъ потѣната една градина : въ тъзи гра ,ціна екіщата на сън
цето , то тамъ нощува . Тамъ твърдѣ човѣкъ не ходи , нь, като ( 11
тръгнж.1ъ, иди и върши каквото те е Господь научи.Тъ “, му рекъ.1 ,
стареца.
„ Да ти даде Господь 3,4авье, ҳ ,до, и лекин старини, дѣто ми
показа ижтя и кмщата на слънцето. „ Остани съ богомъ, дѣдо “, ре
къъ му царския синъ . „ Иди сь здравье, юначе “ , му отговори.1ъ бѣ.10
брадия старець, и на непровадякъ го благослови.тъ: „ да ти помогне
Господь, щото търсишъ да сполучишь, сне! “
Царския синъ прегазилъ ръката на бро,да, пос.зѣ бъртото на
горѣ и си заминжлъ, а стареца изва, н.зь перення кавалъ и засви
рі.Тъ оня свирня , (" ь която разтироватъ овчарит , стадата си , кога
захва не да се наводя слънцето на заходъ , и го пове.Тъ. ( вцитѣ на
ставали , утърсили се , х.Тошкитѣ, задрънка . п се повели ноҳирь галаса
Па кава.Та.
Тогдѣ засѣдне с.1ънце , оставало още дв ; копали 1 ) . IIятники
нз.тѣзъ.1ъ на върха на бърдото, на равнината , и напредѣ му се раз
«.la.jа една равна полѣна, въ срѣ,дата на полвната е, на зелена гра
дина и въ градината бѣли високи сараи . Тоіі видѣтъ смщото , както
му казатъ овчаря. Като си поотпочинжть на върха на бърдото, спуст
Н.1ъ се надолу , слѣзътъ и о.тови лъ презъ правната полна и право
на битѣ KЖщи .
Подирь малко тоіl стигнжлъ до градината , в.зѣзътъ въ Нех.
и јошълъ на портитѣ на слънчовит Дворови. Портитѣ биле за
1) Копраля, вилясть, дълъг "ь пъртъ, съ който орачитѣ си каратъ воловетѣ, кога
" ржтъ; чистятъ си оралото , мБратъ си нивята и , осв Вінъ това , мѣрять и височината
на с.1ънцето отъ горизонта.
15 ) НАРОДНА ПРИКАЗКА .
к.ючени , той пох.1опать три пљТя съ чуковатия си пръстенъ, 1) пор

титѣ се отворили и насрѣща му из тѣз.та една бѣ.токоса, висока , тевенъ
баба и , като го видѣ.1а, почудиста се . „ Добърь день, слънчова майко
и рекълъ царския синъ. „ Далтъ ти Богъ добро синко “ , му отговорила
бѣлокосата аба. Тукъ, синко, човѣкъ пеходи , нъ като Me 3ЪВсъ
„ Стънчова майка “, дойди въ км Ци и ми раскажи, какво те носи , догдѣ
още не е дошло слънцето “. Бабата тръгнж.та напрѣдъ, царския синъ
подирѣ, и го уве.та въ кмщи . Кмщитѣ вмтрѣ гръяли като ОГЪНЬ И
1ъщѣ.ли като злато .
Ти си се уморитъ, синко, слънцето те ужари.то , познавашъ се ,
че идешь много отъ далечъ, пост,дни и набързо набързо мiн раскажи,
защото си имамъ работа, “ му казала бабата. Царския синъ й раска
залъ на Ксо сичко , отъ както направилъ чешмата , чакъ догдѣ до
Шелъ въ слънчовата кҒца , и й каза,тъ, че е доше.Тъ да пита Стън
цето : то, като ходи по високо и гледа на широко, не ще ти знае " дѣ
има неродена мома да му ж каже да иде да се ожени за неіth . „ Добрѣ ,
синко , му казала с.Тънчовата майка “, нъ тука чII.тѣкь не дохождва ,
с.Тънцето подирь малко ще си дойде уморено, гладно , жеҳно , гнѣв.Тиво ,
сърдито и огнено и ще те изгори . Азь цѣ.1ъ день му готві , синко,
оllекла съмъ му деветь крави ястови и деветь пещи кисеть хлібъ.
Слънцето, синко , цог,хто се ненаѣде назъ несмѣht да му продумамъ.
Hъ, ако щешъ, дай да те духнж да станешь на губерка ?) , че да те
забодм задъ вратата, та като си дойде слънцето, като се наѣде, тогава
накъ це те духи и ще станешь IIакъ такъвъ, какъвто си сега , и
тогава ще разкажешь на слънцето, защо хоҳишъ “ . Царския синъ ні
мало що да стори , Т.1ъ, нещТ.1ъ, съгласи.1ъ се . Слънчовата майка
го духня.1а, станжлъ губерка и го забота на вратата . Поднрь туй, тя
засукала скути и рмкави и зела да стага . Сложила трепезата, наре
Дила деветь-тѣхъ крави ястови упечени , деветь ещи киселтъ х.1ѣбъ
и деветь мѣри вино .
Поръ малко ето TII 1 с.1ънцето се зада.10 Іде, иде , огнено ,
сърдито, начумѣрено и прашно отъ дългия пять . Като си доп.10 , най
напрѣхъ си умило ржцѣт , и очитѣ отъ праха, обърса.то се и сѣднж.10
на търпезата . Те още не било забло и попитало майка си : Мате ,
тука ми мирише на читѣшка душе ! “ „ Що ще тука , синко, чII.1ѣшка
душе “ отговори.та майка му, ти си уморено, че така ти се струва, я
земни , синко, та вечеря и немисли за чII. Фшка Дуне“. To зat.10,
ѣ.ло, в.о и , като преполови.то , пакъ и рък.10 : 29 ма.Те пакъ ми мирише
на числѣшке душе “ . Какво те е натисто , синко, на ти знаешъ, че тука
чилѣінка душе не дохожда, я си хапни и си пийни, мами ; нѣма тука
никаква читѣшка душе “, го придобрѣвата майка му . Слънцето пакь
хванжело да ћ ,де и да пие, и най- послѣ , като се наѣ.то и напито, майка
му дигнжела търпезата ), то се уми.10 и накъ lіk попита.то третий IIжть :
азъ усіццамъ, че тукъ има чи фішка душе, ами защо ми некажешь
1 ) Чуковать пръстънъ, въ старо врѣме сж нося.и момцитѣ голѣми пръстьни

от , сребро и , вмѣсто камъкъ, имали ся чукче ; съ тѣхъ сж х.Топали и, кога ся се
бияли, служили сжимъ за оржжие.
2) Губерка , съ която шижтъ губери , брѣмета, чували, голѣма игла .
3 ) Трапеза, три - нога софра съ три крака, паралия съ три крака
1
НАРОДНА ПРИКАЗКА . 151
дѣен коя е ? “ Тогава майка му ръката: „ прѣдъ тебе, синко , лъжа

не бива, има читѣшка душе, нъ азъ нерачихъ да ти кажж, догдѣ се
ненавечеряшъ“ . И зела та му разказала сичко , отъ край до краій за
царския синъ и му обади.та , че го прѣсторила на губерка.
Слънцето, като разбра 10 сичко по тънко, рѣкото на майка си да
го доведе предъ него . Тогава майка му отбола гоберката отъ задъ
вратата, духнала hж , губерката се престорила нак " ь на царския синъ
и тя го извела предъ стънцето .
Царскоя синъ гледатъ с.1ънцето , като грѣіп отъ небето, нъ Не
го би.тъ виждалъ такова , каквото го видѣтъ сега , той се уплашилъ,
паднъта му се поклонить иму цалуна.1ъ рака. Тукъ челѣшки
кракъ не стІва, какъ смѣя ти да додешь при мене ? " го попитало
слънцето. „ Какво да сторьж , ясно слънце , прок.тѣхам ме да не мога да
се оженим , догдѣ не намѣрік неродена мома! Азъ не знам дѣ има не
юдена мома , майка ми ме проводи при тебе : ти като ходишь по ви
соко и гледашъ на широко , тръба да си съгледа.10 дѣ има такъва
мома ; за туй дойдохъ при тебе да те попитамъ, да ми - кажень,
да идя да се ожень за неіж “ . И подирь туi му разказать сичко , отъ
както направилъ ме ,дяната чешма, чакъ догдѣ Допель при с.Тънцето ,
До онзи часъ.
Слънцето помисли.10 малко , засмѣ.10 се подъ мустакъ и му рек.10 :
„ Hди, задъ кмццата , въ градината , тамъ има една млада ябълка, на
ябълката има три зърна 3.1ати ябътки, откъсни си една , която ти
се ареса и , като си отидешь, ержи lih ; отъ неlt ще из.iзе една злата
мома и най - напредь туй ще ти каже : дай ми, бате, соть их.1ѣбъ1),
Ти и дай и , като яде съ тебе соль их.ѣбь, тя ще бл., е твоя , ожени
се за неж , тя ще ти биде вѣрна ступінка 2) .
Царския синъ цастуналъ пакь ржка на сънцето и на майка
му, из-зѣгалъ и отинелъ въ градината по , ъ ябълката , като видѣтъ
3 -татитѣ ябълки на нені , останм.Ти му очитѣ и на тритѣ : тѣ биле
една отъ друга по-хубави. Миспитъ , мисли.Тъ и най -послѣ посѣгнжлъ
и отклснж.1ъ и тритѣ, туризъ ги въ пазва си и си отишеъ.
Като се връщалъ , царския синъ вървѣтъ изъ ижтя , мислилъ
и дума.тъ на ума си : „ азъ непослушахь с.Тънцето , то ми каза да
отKжен само една ябълка, а азъ откен Жхъ и тритѣ, азъ избър
кахъ , ами сега , ако нЕма злата Мома HIIT и въ ената , тогава какво
це правім ?“ Като си дума.тъ тъй , рекълъ: хайде да испитамъ да
Иститамъ да непитамъ да срѣжж едната и да видит , да ли не
нзывзе отъ нѣіж злата мома , или нѣ ? Това като прекъстъ, извадІлъ
една злата ябълка изъ пазва си и , като извлѣка.тъ ножчето изъ по
яси си , срѣзалъ Ж. Щомъ - срѣза.1ъ, изведнъжъ се исправила на
предѣ му една зата мома хубава , хубава , да й се ненагледаш II
грѣе като слънце . Първата и дума била : „ Дай ми , бате, соль И
x.iѣбъ в) “ . „ Нѣмамъ “ и отговорилъ царския синь и тя се изгубиста,
1) Нѣйдѣ ж приказватъ: „ дай ми , бате, водица “.

2) Отъ тукъ е, казватъ, останяло обичай да се захранватъ младоженцитѣ съ
хлібъ и соль .
3) За това казватъ, му поискала най -напредь соль , защото бевь х.тѣбъ се
живѣй, а безъ соль неможе. Кога има соль и да нѣма х.хѣбъ, съ соль сичко се ѣде.
152 НАРОДНА ПРИКАЗКА.
като сънка отъ прѣдь очитѣ му ...... На царския синь му ета

нж.10 много мячно, като се изгубила отъ очитѣ му златата мома, той
зап.такалъ най - напредь , нъ постѣ , като му дош.10 на ума , чи Има
въ назва му още двѣ златни ябълки, се утѣшни.Тъ и умири.тъ.
Станлъ и пакъ тръгнж.1ъ да върви, нь сега би.тъ още пӧ
много замистенъ , Toit CII McIII.1ъ І на ума си думать: ами ако е
само въ тая била з.тата мома , а въ другитѣ да нѣма, какво4. ще сторін
горкана! азъ сбъркахъ дѣто откенмхъ и трит Вървѣть
нзъ ПЖТя и с това му би .10 на ума.
Подирь туй, като не му давать ума му мира , рекълъ даii ,ца
срѣжь и втората, та да вІ,ДІьк ,да и има и въ неіж злата мома “ , cpt
залъ и втората и пакъ сжното , из.тіз.та на предѣ му пакъ 3.1ата
мома , и му се видѣла по-хубава и отъ първата . И тя първий пять
съ тѣзії думи му продумата : „ Дай ми, бате, соль и х.1ѣбъ “ . Той накъ
нѣмалъ, и намало що да и отговори , охнжлъ рекълъ : „ нѣмамъ! ....
Догдѣ изрече „ нѣмамъ “, и тя се изгуби.та отъ очитѣ му като сѣнка ..
Като остан Жлъ Пакъ самъ- си , като истървалъ и неl , стояъ
като вдървенъ и не му идѣ.10 на ум да плачи . Ко
гато се свѣстилъ, тръгнж.тъ изъ пятя , като пребитъ, и накъ това не
му излѣгва.10 отъ Гавата : .. aMII ако нѣма злата мома Bь третята.
ццо е въ мене, що це сторін ? “ Какъ ще се върня у Дома , какво щЖ
кажћ на мама и дѣ вече ця търсі неродена мома ?. Прин с.1ън
цето нѣмамъ вече очи да и Д , Ж „ На пять се намѣрвалъ, нѣ
мало що да стори , трѣбало да върви , и тобі вървѣ.1ъ, вървѣтъ, кая.1ъ
се , тюхкатъ се, нъ изгубаното не се връща. Hail -Ігостѣ се утвъшавать
съ на, ѣжда и се заклетъ на ума си , че дог,хѣ ненамѣри соть их.ѣб• ь ,
нѣма да срзва вече третята ябъ.1а , та каквото ще да стане ; нь
първит , дві з лати моми не му из.лѣгвали отъ ума
Най-послѣ достигнж.ть до царството си , приближилъ се до града
„ До столнината си , ПОТІПеъ на градината си , която била близо
„10 града .
Като доше.1ъ въ градината , там " ь намѣри.ть соть и х.1ѣбъ, из
ва ,ди.ть и третята , нііі-подирнята з.ата ябълка и съ разтреперани
мцѣ һәм срѣзать. Щомъ liѕ срѣза.Тъ, и оть нет. 13.1ѣзнх1а напредi:
му з.тата мома , най -хубава отъ сички . Тя тосъ часъ не му поиска.
( 0.1ь их.ѣбъ и , догдѣ да му продума , сърцето му се препръгня..10
Оть страхъ, да Ж не изгуби и не Поҳирь малко чуть отъ
устата й : „ дай ми , бате, со.Tь их.115бъ “ и тобі, на драго сърце, тось
часъ и пода.тъ ; тя зела , хан Ж.Та , хШх.Тъ и тој Б.II Два міі
х.1ѣбъ и со.Tь, и станяла вече тя негова и тобі нейнъ. Царския синь
Текъть на неродената залата мома : Азь щм те оставik тука, въ гран
,, ината , пЩж идя въ града да земня зурни и ТМІІ Ж Ін , гайди и ци
тулки , кумове и сватове , зътвіі | деверип и ця додя да те земня , діа
в.зѣзимъ въ града съ свирни и игри. “ „ При кого ця остан азь
тука , мене ми е грозно да стоїм сама “, рік.та з.Татата мома .
„ Въ царската градина има 10 едно голѣмо катонато IIICTATO)
дърво , подъ дървото има.10 единь студень кладенецъ. „ Въскачи се .
ако те е грозно, на това дърво и ме чакай догдѣ се върня “ il pes
къ.1ъ царския синъ.
НАРОДНА ПРИКАЗКА. 15:3
3.jатата мома се предума.Та , въекачи.1 се на дървото , сѣ,ДН . 1 : 1

между два разсохати коня и остан...1а ,да го чака . Царския синъ
за МИНЖ.Тъ.
Поҳирь малко дош. а една циганка ,да си налива вода . Като се
надвѣста надъ к.1а,денеца , циганката ви,іtѕ.1 , II въ водата се ог.1c
„Дала една залата мома и грѣя.та като ясно слънце . Подигнж.1а си очит ;
нагорѣ и видѣ.1а ежцата з.Тата мома на цървото , нахъ к.1а,денеца, нь
се пристории.Та, и ht невіж, а .
Зета та обърн.Та котела на горі (" ь дъното , изва , исла вода и
зела да налива върху дъното му , а котела стоять сé празень. Нtil
посіф 30 та ,да 11.1аче , чи неможе да си на.xbe вo,Да .
Златата мома не можата да се отърни , ами отъ дървото и по
Думала: „ Обърни котета нагорѣ съ устата ІІ тогава наливаіі “ . Цін
Гинката се исправила , обърн.ла си очитѣ нагорѣ и се прlісторін.1а , че
пръвъ IIжть lіж вижда изела да lim MO.III : „стѣзъ моніто , с.1 зъ бу
«Динъ , с.зъ бабинъ , с.тѣзъ какъ ти е името ? Слъзъ и ми оба,ци,
Чи незнам какъ да си на.ѣіж - Златата мома и казва.Та от
Груѣ: „ обърни котела ей тъii к и показвала съ ржці Па та я
«Тіна Коте.та “ . Циганката си обрьцата ту на ребро , ту пък , съ
„Дъното нагорѣ, и се шипцѣ.1а и повтаря.1а : „ c.atiз баби, c.itiзъ, моirто ,
сізъ ми оба , II, чи незнам
3.татата мома , туку що била из.13.1а отъ з.Татата ябълка , НО
знаята на свѣта затинитѣ и крамо.Інтѣ, поступа.та жі , стѣз.та да н
покаже , какъ да си на тве вода . Щомъ сти.1а на земята , циганката
* хвърли.за отгорѣ и като усор.Ница 1 ) , услови за м за гърлото , стис
НЖ.ta hж и , 40,4ѣ не hж удушила, не іt. пуснж.та. Като вII,дѣ.та, чи 3.1.1
тата мома посинята и умрѣ.та въ рж цt ii , тя lіж оставила ; съб.1ѣк.1а
і з.11титѣ дрѣхи , съб.зѣкла и свогт дрипави и заедно съ з.Татах
Мі»ма ги хвър.н.на въ к.1а,денеца , а тя об.тѣк.1а з.татитѣ отъ 3.1атата
мума , скрита коТ.ІІнтѣ , и като се покачІІ.1а на дървото , еѣднж.1а на
нейното мѣсто .
Подирь ма.1ко , ето ти и царския синъ се задать: примѣнень,
нареденъ , укченъ и тежи отъ 3.11то и сребро, възсѣ,ҳнж.тъ на бѣть
Іь и подпря му 3.Тата KVIIIЯ 3 3.Tarata мома . Напредѣ му
въвели свирцитѣ, а подпрѣ му сничката свадба има.То и го.1ѣмо.
Като дошеъ поддъ дървото , спрѣ.1ъ коня , погледнал.1ъ нагорts,
видѣ.1 , 3.1атит Архії , а момата черна и грозна . Повика.Тъ і 1:1
ствзе да се качII на 3.1атата кучія. Циганката с.13.1а и той , като
ІЖ ІІзге,да.1ъ отъ петитѣ ,10 г.1говата , пошта.1 , 1ж. : « д , ти се дѣні
първата хубость, отъ какво си тъil почернѣ.1а и погрознѣ.та ? “
„ Ти знань добрѣ , чи мене с.1ънце не ме е виждало, вѣтърь не
че вѣива.10 : ужури ме слънцето , упърти ме вѣтъра и отъ туiн може
. " ъмъ почернѣ.1а и погрознф.ма ", отговори.1а му циганката бързо
бързо.
Царския синъ въз,ДЖхнм.Тъ, нъ нізма.10 що да стори ; друга не
м)дена мома нѣма, щѣтъ, нещѣ.1ъ, ск.10.1ъ г.Това ни каза ,тъ да се
качи на залатата котѣска , и тя на драго сърце се качила .
1. Усор.лица, сокол , който напа,да на гъ.1жбить, на кокошкитѣ Пиляк » .

154 НАРОДНА ПРИКАЗКА.
Засвирили зурни , гръмня. и т IIжни, бръння... и гаіі,Ди и цигулки

и съ голѣма веселба ги завели въ царскитѣ дворове. На царския синъ
майка му ги посрѣшнж.1а на , царскитѣ порти , уве.Да ги въ KЖЦИ ,
правили свадба цѣ.1н двѣ недi.и, ф.и и писти , играли и се весе.и.ти :
царския синъ се ужени.Тъ и сѣкий се наѣ.1ъ и напи.1ъ, като на цар
ска трапеза, и царския синъ стані.1ъ царь съ царица .
Минжло се нѣколко деня и отъ царската градина дош.1е цар
скитѣ стуги и обади и на царя , чи царскитѣ конье не могжтъ да
ІНІЖ тъ вода отъ К.1а ,1енеца . Въ кладенеца казва.1 тѣ , незнаме
Огъ дѣ се е зелта е на злата риба. Като се наведать коньетѣ да
Нижтъ вода , тя се мѣта , цапа ги съ упашката си по носоветѣ и Не
ги оставя да пять вода . “
Царя заповѣда.1ъ на слугитѣ си да у.овіжтъ златата риба и да
му і донесмТъ. С.тугитѣ th y.1овин, донести му і , и рибата грѣяла
като слънце . Царя заповідалъ да li ycтържятъ, да іж распорьтъ и да
іжі опекжть цѣ..та. Като ііі стъргалии, колкото люспи паднж.и отъ нені ,
царицата запов15, а.та да ги съберятъ и да ги хвър.11thтъ въ ІІепта
„Да изгорять.
У пекли рибата , сѣднж.ли да ћ ,джть. „ Ела царице да Б.Демъ
првена риба “, поканить царя царицата . „ Азъ не ѣмъ прена риба “.
рѣк-та му царицата , отреката се н не хапнж.1а нищо отъ залатата риба.
Като се наѣ.1ъ царя , царицата запові:дата : сичкитѣ кости
трохи , що останми на трапезата отъ рибата , да ги съберятъ и да
ги хвъртятъ въ пешта да изгорь Ть. У царя въ рмката остана
една костчица отъ ребрата на рибата, царя lім зелъ, отишетъ въ цар
ската си стая , ді: то си почива.Тъ , сѣднжть до прозореца и зеъ съ
костчицата да си Чисти збиті . Като ги очисти.Тъ , забрави.1ъ се
хвърлилъ сбърцето въ градината , която била до прозореца .
Минж. ) се нѣколко врѣме , подъ прозореца изникн.1а и скоро
израсняла една млада ябълка . Въ тая стая , при прозореца снастъ
царя съ царицата. Нощѣ , кога заспивали , младата ябълка се угж вала,
провирала се презъ прозореца , ми.тва.1а , ми.тва.Та царя , дигва.1а се н
като пубвала царицата , връщата се накъ наза ,ть презъ прозореца и
се неправяла .
Туй се стучва.10 века нощь, най- посл . царицата запеката царя
да отстче ябълката. „ (Отсѣчи ні, н.и друга небива “, казва.та тя сеѣ
кий день на царя . Врънкала го , п.така.та му и той , като неможа.1ъ
да й излѣзе отъ гатэра , а незная.1ъ каква е работата, затовѣ,далъ
единъ день да отсѣктъ ябълката ....
Като зели да скЖТъ ябълката , царицата заповѣ,да.за да и
некореніжтъ и корѣнитѣ, и стъбела съ клонитѣ и трtскитѣ да
Хвърлһжтъ въ пешта да изгоріт Тъ. Като ж отефк.ти , слугитѣ Ж
ІЗНесли на дръвника . Нещенъ ли , при царицата дош.а една стара
баба , сиромашкиня да й иска кмдѣти да преде. Подиръ бабата вър
вѣло едно малко момченце , царицата увела бабата въ кмщи да й даде
кждѣли да преце , а на момченцето му ареса.то една права гладка
пръчка 1) отъ ябълката, отчеснж.10 +hі , възсѣдняло lif На конь пре
1 ) Преказвятъ и инакъ, че момченцето не зе.10 пръчка , ами едно чуканче

НАРОДНА ІРИКАЗКА . 155
цуенж.10 и си отиш.о. Бабата зела кі,дѣли и си отиш.та и тя . Слу

гитѣ събрали сичко , хвърли.Ӏи го Въ Пета И го изгори.ІІІ. Сега
вече царицата мирьясала нѣмало вече що да ж шиба презъ про
зореца ноцѣ.
Момченцето било на баба внуче , игра.10, игра.10 съ пръчката
презъ деня , вечерта li хвърлило подъ одъра , забрави.10 lit и си
отишI.10. Бабата ходѣла по чузда работа. То нѣкоги , като изтѣзвала
сутрень, завръщата се вечерь. Тя, като си дождата у дома , ский
день виждата въ кмщи полно, преметено , послано , нарехено, на
Тъкмено и наготвено. Веднъжь тъii, дваждь тъй, най - послѣ бабата
рекла : „ чакай пькъ да се скрић, та да видит , койi мi тъй шета .
Скрита с въ пруета зъдъ вратата и варди.
По едно врѣме изъ подъ охъра изтѣз.10 едно момиче , кіщата
свѣтнж.та“ запретало се , разшетало се , зе.10 ,да мете , да реди, бабата
нскочила и дръжъ, услови.Та го , то зело да се тегли, да бѣга, да
се пъхни пакъ подъ одъра . Чакаіі бабинъ, чакай синко , чакаіі мойто,
стой, небѣгаіі , ти си моё , баба ще те има за свое момиче, а то туку
се тѣг.тн и гледа да се завре поддъ одъра. Най - пос тѣ баба го пре
думала, сговори.10 се „Да се не крие вече отъ неlіk , и останж.то нейно
момиче . Баба купила на златото момиче піарена хурка 11 Костенъ
гиргевъ. Коіі има като баба злато момиче ? Итури.1а златото МО
миче край прозореца да ішие на гиргевъ.
Клщата на баба била край пятя, момичето, като ни.10 краін
прозореца, гр.Я.По като слънце. Единъ День се случи.То, царя , като
се разхождать, да мине край бабината кЖща . Тојї си подигнжлъ
«Учитѣ и видѣлъ 3.1атото момиче на прозореца.
Подить нѣколко деня , царя зановѣдалъ да събертъ въ цар
скитѣ дворови т.пъка да предлтъ, да викм Тъ сичкитѣ моми отъ града
и бабиното момиче да не забрављТъ.
Вечерта сичкитѣ моми доп.те, нареди.ти се и насѣдали . Най
Нодирь доп.10 и бабиното момиче . Като в.з. ) въ кмци , угрѣло
сичкiта капца, като слънце . Момитѣ му станяли на кракъ и го по
канили да сѣдне начело . То сѣдняло, сѣдняли и другиття, надѣнжали
Kждѣти, запрели и запѣли .
Като пѣяли, дошелъ царя и царицата да слуштъ. Сі:чкитѣ моми
нсіїѣ.лн по една пѣльнь : дош.10 реда и до бабиното момиче . Като го
Покани. и да пѣе, то казало : „ азъ незнамъ да пѣіт , азъ знамъ да
приказвамъ; дайте ми единъ лингерь 1) пълъ съ маргаритъ °) и единь
празенъ . “ Царя заповѣда.тъ, дали му единъ .1ингеръ нь.1ъ съ мар
гаритчъ и единъ празенъ.
Златото момиче зело едно зрънце маргарить и Казало така :
- има.То едно време единъ царски синъ : зрънце маргарита и турило
зрънцето въ празния лингеръ. Той направихъ една хубава чушма :
грануе маргарита, отъ която теколо медъ и масло : зрънце маргарить.
Тъй приказвало то приказката си , както се приказа и горь. царя и
ъ което баба си затуляла стомната , а нѣкои казвятъ , че бабата сама си зела чу
канчето .
1) Маргарить, бисерь, жемчугъ руски .
4 ) Лингерхъ, сахань, сядь .
155 НАРОДНА ПРИКАЗКА .
царицата слуша.11 , а то на сѣка ръчь пупца.То въ празния ингеръ

по едно зрънце маргарить.
Като дошло до тамъ, какъ циганката из.1ъгала золатата мома :1
слѣзе отъ дървото , какъ 1. Уупи.1а и хвър.И.Та въ Кла,4снеці ,
на царицата й стан..10 3.1ѣ и из.1.3.1 . Царя изслушалъ сичката при
казка чакъ до края и като каза.10 : „ Сега залатата мома приказва на
Т.Тъката при царя, “ пуснж.10 най-110,ҳирнeто зрънце маргаритъ и свъ
ІІІІІ.10 приказката .
Царицата yеtѕтіп.1 , чи 3.IaTaTa Moma Такъ дошла при царския
синъ и царя разбра.тъ, чи вo,ҳи циганка вмфето неродена мома . Ha
сутрента тој повика.ть царицата , съб.1ѣкъ.1ъ il 3.татитѣ дріхи, уб.13
кать и цигански хриши , туристь ін тахжүрджика 1 ) на рамото , удари.тъ
и единъ пърть и на проводилъ ,да проси, 2) а тој се оженилъ за ба
биното з.Тато момиче, и днесъ има отъ него три момченца и двѣ мо
миченца , хубави като задати ябълки. 3)
1) Бабиното злато момиче повтаря приказката тъй както се приказа рѣчь по

учь, и на сѣка рѣчь казва зрънце маргарить. Затова и приказката се въве зрънце
маргарить.
2) Нkii,45 ж . приказвятъ, че царя не испл., Дистъ , ами ж вързал , о четен
коня , на два й върза.тържцѣтѣ и на два краката, им раскжса.хъ на четeрвъртини.
3) Тахжүжикъ, мѣхъ, улил, мѣшина.
IIIIIIIIIIIA .
РЕІҢ ЕНЗИЯ.
Паданието на Цариградъ. Драма въ 5 действия . Оть Св . Н. Ми

арова . София. 1883 год .
Паданието на Цариградь се е завършило верѣдь такива кър
Вави сцени , всрѣдъ таквизъ дивін вътуванья на побѣснитѣ отъ
«Фанатизмъ Турци , щото мисълта да се напише драма нзь туй исто
рическо събитие е най-сполучлива . Казаното събитие въодушеви.то
г. Св . Мизарова още въ младинитѣ му , и като 11.10дъ отъ неговитѣ
ЧУВСТВА и знания , е драмата му , заглавието на която написахме въ
Нача.Пото . Въ историческата часть на труда си, автора се е опрѣлъ
и придържать о Тамартиновата „ Histoire de la Turquie.4
Но, да ти г. Митаровъ се е въсползуватъ отъ богатия материатъ,
за да съживи прѣдь насъ минж.10то вѣрно и художественно, Това
Ще се помжчимъ да узнаемъ по - нататъкъ.
За да пише човѣкъ какво да е художественно произведение ,
той трѣба по- напрѣдь да е прочувствоватъ въ себе си материала , да
че е вДЖхнови ъ отъ породената мисъсть тъй ситно , щото пост
написаното да бъде вѣрно въп.тътяванье на същаньята и вълнува
ньята, които тя е възбуждала въ душата му. Колкото по- даровить е
писателя , то.1Козь по -силно той ще е обзеть отъ поетическия огънь,
и толкозъ по - добро, по- пламенно и по -страстно ще бяде произведени
то му. За да бъде човѣкъ драматургъ, тої трѣба да представи сти
цата и дѣiiствията им , тъй живо и тъii нагледно , щото тѣ да при
1Rчатъ на истeнски , а не да бЖ,Джть съчинени и измислени , безъ
всѣка връска съ тѣійствителния животъ . А такова нѣщо може да на
прави само даровития, който е въ си,за да съзрѣ и услови и най-тън
китѣ черти на лицата , та да ги представи въ картината си за ясното
Изображение на цѣлото. Разбира се , че фантазията На Поета ВII
кото ce
IIжги ще бѣде по - жива при выпьтяваньето тѣзи лица ,
възбудили впечатление въ душата му. 16- лесно е за поета да описва
ица , които е виждатъ , съ които се е срѣщать и сблъсква.ъ, надъ
характера и образа нахъ които се е замислилъ , отколкото да създава
Неви,ҳѣни образи , никога не прочувствованни , Нито пъкъ срцани
пѣзъ живота му.
Отъ горньото става ясно , че съврѣменнитѣ събития и лица ,
11 "ради силнитѣ Bilечат.тения , кото оставятъ въ човѣшката душа ,
158 КНИЖНИНА .
см по-достажни за изображаванье, отколкото минж.тит , историческитѣ,

които писателя трѣба да съзира и налучква прѣзъ тъмнината на
вѣковетѣ, затрупани въ півсѣнясанитѣ развалини, запрашени въ ар
хивитѣ и музеитѣ , и отъ мъртвото да създаде живо нѣщо. Сам »
Фантазията на великия талантъ може да изрове изъ праха на міні
дото мощитѣ на историческитѣдѣйци, и чрѣзъ поетическия си даръi
да имъ вджXне животъ и да ги направи прѣхъ зрителитѣ за при
мвръ и наука . Дѣйствуюцит . .ица могжтъ да бЖДжтъ измис.тени , но
безъ друго ті, трtіба да представятъ минжлата епоха , съ нейнит .
особенни понятия , нрави, обичан и вѣрвания . Поради туй за нетори
ческа драма се изисква не само критическия и бистъръ умъ на к
торика, но и огненния езикъ, и крилатата Фантазия на поета . Най
великия генні въ світа Шекспиръ отъ заглъхнж.ти , зап.тетени и
преиначени предания или літописни бѣ.1ѣжки и загатвания , е съз
давалъ чуднит , образи на Хамлета, Макбета , Лира, Кориолана, Це
зара и др ., които за винягін це бЖДжтъ паметникъ на поетическия
му гений и историческо разбиранье лицата , събитията и общия духъ
на врѣмето. Въ една статия за ІІексировитѣ драми, Хайне пише,
че Английския парламент , често е черпи.тъ отъ драмитѣ на без
смъртния си съотечественникъ исторически свѣдѣния , полезни за
коя да е общественна реформа. Но , за да не отиваме підда.течь, осно
вани на горнитѣ си смждения , нині ще кажем , че за написване
историческа драма , изисква ce не само прекрасно знание историята,
но и бляскава постическа дарба.
Имало тези качества г. Мн.ларовъ ? Въ края на драмата си той
е помісти.тъ твърдѣ хубави б.тфіжки, които се завършватъ съ само
празнание и самооцѣнение , което въ3,Цига автора по скромноста си
надъ много нерясти и заблудени писателчета , и което въ сящото
врѣме е най - ясень Отговоръ на питанието ни . Не отъ особита лю
бовь къмъ драмитѣ и къмъ поезията , пише г. п.ларовъ, -- пре
приехъ азъ да напиша това дѣ.10. Това не бізше ми главниятъ мо
торъ. Поетъ не съм се осѣцалъ, него съмъ се считатъ никога . Азъ
искахъ да възвеличh , да издѣ.Тамъ сіноменъ за най- прекрасний
предѣтъ въ свъзтът" ь , за свойтъ роднийї градъ , за Цариградъ “. Съ
послѣднитѣ си думи , автора като че противорчи намъ, тъй като
предприель и написать драмата си , безъ да е поетъ , и слѣдв. безъ
да счита Поезията
за необходимо нѣщо при такъвъ трудъ. Но са
мата грижа на г. Мисларова да обади на читателитѣ си, че не е по
етъ , показва , че той мълчишката признава необходимоста на поезията .
Инакъ не може да бъде, защото подобна теория е невърна и глупава.
За по - голізма ясность земаме примѣрь. Да кажемъ, че и ний обичаме
България, както г. Милларовъ родния си градъ, че иний искаме
да изобразимъ теглата на братьята си , и за тъзи цѣ.ть, безъ да
имаме обичь Къмъ живописта , и без да имаме дарба и навикъ да
Пишемъ по платно съ бои , безъ да ни притѣга да настиламе сѣн
китѣ , потовинсѣнкитѣ и непъхнж.1оститѣ , ний земаме кисцата и
мажемъ на горѣ на долу по платното , за да напишемъ картината на
Баташката човѣка касапница , въ която да представимъ трагичното
мЖченичество на раята и свирѣпото бѣснуванье на читацитѣ . Веѣкий
КНИЖНИНА . 159
може да се свъти, каква пце из.твзе нашата картина . Вмѣсто да потресе

читателя отъ ужасъ , тя ще го разсмѣії , защото той нѣма да види
Никакви човѣци , Нито нъкъ душевното имъ настроение , но прѣдъ
очитѣ му ще се мѣркать к.ічки , търкалца и неясни Фигури , раз
хвърлени безъ планъ и безъ ясность. Ето таквази це бяде нашата
работа, основана на шантава логика .
Такава бихме нарекли иг. Митаровата логика, ако да не съзирахме
въ исказанитѣ му думи макаръ и прекалена , но благородна скром
ность . Че казаното самопризнание е отъ скромность, това ни виж
даме отъ самата дама , която по кроежа , по отбѣ.1ѣзваньето лицата
и състоянието на Гръцкото общество при паданието на Цариградъ,
Доказва, че у автора има една поетическа искрица, която за жалості»
е била твърдѣ слаба, за да му освѣти ликоветѣ на героитѣ , да му
ВДАХНе сила , за да ги представи живи прѣдь насъ.
За да бл.,Джтъ по- ясни думитѣ ни , ний из.тагаме краткото съ
държание на трамата .
1 - во Дticтвиe . Царигражданетѣ се безпокот Тъ отъ предстоящата
буря . Въ разговоритѣ, лутаньята и поеткитѣ имъ се вижда не
примиримата вражда между черквитѣ Западна и Источна . Наострени
противъ Римъ, гражданетѣ нахокватъ кардината Исидора, и даже се
спущатъ да го биіктъ , но имъ побърква царь Константинь , който
имнувалъ прѣзъ улицата . 16 - нататъкъ , въ Държавния Съвѣтъ ,
Константинъ представя опасноста , насърча голѣмцитѣ и распредѣля
всѣкиму позиция за отбрана и предвожданье. Въ турския лагеръ,
Султана исказва нетърифние да завладѣій Цариградъ, за да земе
дъщерята на Нотараса , гръцкия адмира.тъ, която той занбить стра
стно прѣди 5 го, ЦІнни .
2- ро действие . Дъщерята на Нотараса Евдокия , отъ обич ,
къмъ отечеството си, за да спечели Италиянския рицарь Джустини
ани, за да отбраня града , подмилаква се около му и го жже , че го
иби. Нѣкојї си присторень калугерь , в'ь кетията си , самъ на себе
си рекрива , че либин Евдокия. Царь Константинъ, замис.тінь и за
несенъ отъ тяжни мисли , вижда въ патата си сѣнки на Визан
тийското царство и Леонида , отъ които узнава , че града ще падне и
изслушва насърдченне къмъ славна геройска смърть. Лъжовниit
калугерь Генадийї, предатель на отечеството си, дохаж,да въ турския
лагеръ, съобщава тайни за да получи пари, но при преброяваньето по
слѣднитѣ, везиря съобщава на калугеря за любовта на Султана къмъ
Евдокия. Туй съобщение свѣстява Генадия, който поразенъ отъ по,1
Дото си предателство и отъ загубата на Евдокия , подлудтва.
3 - о Дѣйствие. Римския рицарь Джустиниани, отчаянъ отъ не
-Полтукитѣ , идва при Евдокия , обяснява й грозното положение на
града и к кани да побѣгнжть заедно въ Италия. Евдокия отказва да
захвърля отечеството си въ най -отчаянно положение . Разсърденъ ,
че не го обича Евдокия, Джустиниани излѣзва . По улицитѣ набож
ния народъ съ плачъ и сълзи слѣдва подирь иконата на Св. Бого
родица и се моли за спасение. Между навалицата се лута подлуд
ия Генадий , рошавъ и раздърпань.
1 ( 60 ) КНИЖНИНА.
4- о Дѣйствие. Въ турския лагеръ се готвять за бой ; дервишитѣ

распа.ІЯтъ Фанатизма на войницит15 ; самичъкъ Cy.ттана насърха
војницитѣ съ примамливи обѣщания . Послѣ молитвата , Турцитѣ на
пиратъ съ викъ и гърмежь . Верѣхъ углушителното гърменье, Ев,10
кия се безпокои за юбимия царь ; но баща й , распъхтянъ вѣзва и
ім успокоява съ добри вѣсти Но гърмежа отново раск.тацца гра ,да ;
Нотарасъ отива къмъ сражението , но с.it,дъ малко се завръща съ
Thжовната вѣсть за паданьето на Цариградъ.
5 -о Дійствие. Султанъ Мухаммедъ в.зѣзва съ свитата ІІ ВЬ
В.1ахерненския палатъ , радва се на побъдата , спомня за царь Кон
стантина , и като се научва , че е убитъ, ядосва се и прок-тѣва убиін
цата му. Наскоро дохажда Нотарасъ, който , смиренъ и покорень,
честити Султану побѣ,дата съ наii- 1ъскави думи . Нотарасъ непрося
трупа на Костантина, за да го погребе. Надвечерь, когато Евдокия
оп.таква трупа на царя и нажа.тена за па,ҳанието на града , миси за
бядущето, — Дохажда баща и Нотарасъ съ Cy.iтана и придум ва
дъщеря си да бЖ.,де жена на пост Дния. Евдокия. отказва , но подирь
молбит на Мухаммеда ск.Таня , и стѣ,дъ като взе дума отъ послѣ,4
ния , че тоіі нізма да притѣснява побѣ ,ценитѣ христиени , тя се про
бада съ ножъ, за да не падне жива въ невѣрнически ржцѣ.
Както се вижда отъ вървежа на драмата , главното лице Ге
ротната е дъщерята на 1,1мирала Евдокия . Око.10 неім се завързва
и развързва драмата ; Евдокия .1юбять и искатъ да привлектъ въ
едно връме Султана Мухаммеда , Италиянския рицарь Джустиниани
и тъжовния калугерь Генадий. Тримата тѣзи любовници, подъ вази
янието на страста, предприематъ важнитѣ си работи : Султана усия
енергията сида превземе Цариградъ Джустиниани се сражава юнашки
противъ Турцит , а Геннадий предава отечеството си. Евдокия не
обича ни едного отъ тримата , но отъ патриотизмъ, тя съ византий
ска пукавицина мами Джустиниани да се бие по - юначно, като го тъже
че го либи; съ смщата тукавщина тя се врича да подаде ржка Су.1
тану , но щомъ взе отъ него дума за пощада покоренитѣ христиени .
тя се самоубива. Туій е портрета на Евдокия , портретъ нарисувань
твърдѣ б.тѣ, но, безь всѣкаква живость , страсть и гъвкавость, каквато
би трэба.10 да се съглежда в'ь дѣ.тата и лика на млада и гиздава
мома , която тъii безстрашно се жертвува за честа и отечеството си.
Намъни
се вижда твърдѣ неестественна постХПКата на Евдокия
къмъ Джустиниани. Като натриотка, тя би свършила самичка нѣкон
Подвигъ, отколкото да си играе съ любовта , за да придобие защитникъ
на Цариградъ.
Изобщо у г. Мисларова няма въодушевенье, нито ЖІВОСТЬ ВЬ
(стиха , ојисанията и разговорить ; безъ тѣзи качества най - добритѣ
мѣста отъ драмата с из.тѣз.и растѣгнжти. Въ послѣднята сцѣна.
когато Нотарасъ придумва дъщеря си да бмде Султанова жена, Евдо
кия трѣбаше да говори по- натъртено, за да искаже протеста си, който
естественно трѣбаше да се породи отъ отвръщение къмъ гнуснати по
("тжка на баща й ; Докаченье моминската невинность съ мръсно и
блудно подканяне и склоняванье, изтѣзло отъ бащини уста , би трѣ
ба . ) да смути и да произведе буря въ младата и чиста душа. (' ящата
балѣдность се забѣ.1ѣзва насѣкмдѣ, гдѣто таланта, ако го имаше у автора ,

би трѣбало да б.тѣсне съ най -го.тъма сила. Такъва е съчинената и не
сърдечна молитва на Евдокия , подиръ постучваньето грознитѣ новини
за ужаситѣ изъ града ; такова е ІІІ - то дѣійствие, въ което би трѣбало
да се представи по - иначе лика на подлуд.лия калугеръ Геннадийї.
1.ладоста на автора не може да служи за извинение на този недо
статъци, защото е извѣстно, че младитѣ автори, поради буйната си
натура, пишлтъ по - пламенно и по -страстно, макаръ и нѣкога не до
тамъ зрѣ.то. За доказателство може да ни служи Шиллеръ въ своитѣ
„ Разбойници “, които той е писатъ въ м.падинить си . По наше мнѣние,
балѣдноста въ драмата „ Паданьето на Цариградъ “, произ.тѣзва отъ
слабата дарба на автора , поради което той неможатъ чрезъ сравнения ,
контрасти да изрисува героитѣ живи и характерни . Тъй като по
казанитѣ частности не см изобразени добрѣ, то и общата картина на
драмата се затъмнява и заплита тъй, щото само тукъ- тамѣ може да
се види , като прѣзъ мъгла , образа на туй или онуй лице и на цѣ.тото
събитие.
Недостатъка на по-силна дарба повече се забърква отъ стихо
творната форма, която пмне г. Мисларова на всяка крачка къмъ испът
нение добрѣ отбѣ.тѣзанния п.тань на драмата му . Вськиму е познато ,
че добрата и солзучива стихотворна форма помага на музикалноста
и сладоста при четеньето и разбираньето характера на героитѣ; но
подбираньето думи за ритмитѣ, стъкмяваньето стиховетѣ и хубавитѣ
изражения, прави г. Митаровия слогъ тъй натъгнжть и тъй несете
ствень, щото се затруднява четеньeто и по нѣкога разбираньето ми
сътта му. За примѣръ, ето нѣко отъ преси.тенитѣ стихове :
Мухамедь.
Не е лоше, Домътъ на Османа

На най- висший когато застаня
, Степень ето , назадъ да погледне
„ Врхъъ онази чадъри пребѣдни
Наш'та си.1а отъ гдѣто истече
(Дійствие 5 ; стр. 73 ).
Наистина таквизъ за лѣтени и неразбрани стихове , каквито см
горнитѣ , ний не срѣщаме твърдk много , но пакъ отъ друга страна
гладкитѣ и легки стихове липсвать насtікм, , освѣнъ въ нізко мо
но.10зін на Евдокия и царя Константина . Ниіі сме твърдо уб $,дени ,
че въ проза драмата пцѣіне да бя,де много по-сполуч. ива , защото автора
іма твърдъ енергиченъ и сладъкъ с.логъ и при това умінье да описва
разнообразнитѣ характери; тѣзи достоинства на г. Мисларова, нній съ
зираме въ неговитѣ „ Спомени отъ Цариградскитѣ тъмници “, кото
тъй много прив.Тичатъ читателя съ масторсктеБ описания празнитѣ
Затворници , тѣхнитѣ престя ІІ.тения и 3.1оеторничества, съ расказит
Eя разни стучки и картинки отъ азиятския животъ и Цариградската
природа . Това послѣдньото съчинение за споменитѣ на автора , ни
убѣ, и еще повече , че г. Мисларовъ има дарбица, която , за жалость,
Період. Списание. 11
била твърдѣ малка за написванье драмата на минж итѣ врѣмена, и то

по такъвъ широкъ планъ.
Въ историческо отношение твърдѣ вѣрно см описани въ дра
мата черковнитѣ распри , втрѣшнитѣ раздори , всеобщото отпаданье
и развала, некадърноста на голѣмцитѣ и усилието на царь Констан
тина да спази престола и столицата си . Въ сценическо отношение дра
сата можеше да привлече зрителя , ако да бѣше по - добрѣ написана.
Тукъ- тамѣ, а особенно въ сѣнкитѣ, които се явявать, на царя Кон
мтантина, ний виждаме подражение , безъ което е можало да се мине .
Такива бѣлѣжки ний счетохме за добрѣ да направимъ на г-на
Митарова , безъ да искаме да ги считаме непогрѣшими , нито пъкъ да
ги натрапяме нѣкому. Надѣваме се при това , че г. Милларовъ нѣма
да напустнe българската книжнина , за която той чрезъ дарбата си
може да направи много нѣщо, само , разбира се, като се заавя за
нѣща , които отговарятъ на силитѣ му. Сериозноста му и развитието
му нѣма да му позволятъ да се поляже, че той може да направи
всичко, само чрезъ една любовь къмъ работата, безъ да има способ
ность за нея . Това особно може да се каже за историческата драма,
за която се распространихме въ начаното на статията си , за която
доказахме, че не е за си.титѣ на г. Св . Н. Митарова.
п, П-въ.
II .
Зестра. Комедия въ три дійствия . Написал. Никола С. Парап

чиевъ . Руссе. 1883 год .
Въ тъзи комедия се представя значението на зестрата при е
НЯНьето и сѣтнинитѣ отъ слѣпото ламтенье само за пари , безъ да
се гледа на хубость и обичь. Въ комедията нѣма нищо измислено .
Пицата с вѣрни и дѣйствителни. Младата Кицка е типъ отъ новитѣ
български моми , които присвоили отъ цивилизацията само външноста ,
които неумѣтъ да четатъ, нѣматъ развитие, но наивно мислять, че
съ пудрата , капелина изглеждатъ по - цивилизовани иммдри , че съ
ходянье на балъ, съ ржкуванье се достига всичко съвършенство и
грация. Отъ друга страна, момъка Славчо не по- доленъ отъ Кицка
въ облеклото си , при избиранье другарка не гледа достоинствата , но
залатнитѣ полове на баща й , защото тѣ му трѣбатъ да играе на ко
маръ, па жената послѣ да бмде захвърлена като дрипа задъ вратата,
а самъ той да тръгне да проси. Таквосъ младо поколение за сега се
съглежда тукъ-тамѣ въ първитѣ ни градове, които се намѣрватъ на
кръстопжтя между модитѣ и истинската цивилизация . Разбира се , че
старитѣ, какъвто е бащата Иванъ, не разбиратъ новата цивилизация,
нито пъкъ одобряватъ постмкитѣ на чедата си , но послѣднитѣ
като всѣки млади , ламтятъ къмъ по - новото, а при нѣманье друго пӧ
сериозно, при нѣманье добро въспитание и бистъръ умъ за да цѣнять,
тѣ удрятъ на лъскавата външность, на гиздяньето и контеликт . При
таквазъ една неразбория естественно произлъзватъ домашнитѣ несъ
гласия , умразитѣ, при които по - силния мжжа бне жената си , като
КНИКНИНА . 163
разсмждава, че жена като ж не биешъ три ижтя на день, на гърба

й израева дяволски косъмъ “ . ( Дѣйствие 1 , стр. 7 ) .
Такъвзи животъ e пътенъ съ комизмъ, но г. Шарапчиевъ
се е задоволилъ само да представи истинноста тъй, както я излагатъ
въ обикновеннитѣ разговори , безъ да възбужда благороденъ смѣхъ,
отъ който произлѣзва и желание да се направятъ смѣішнитѣ хора и
стрем.Тенье у зрителитѣ да се поогледать и поправятъ, за да не бя
джть и тѣ подиграни и осмѣяни . За да се напише комедия , не стига
само да се вземе нѣкое истинско лице изъ живота , но и самъ автора
чрезъ ирония, остроуми и подигравка тръба да изрисува .ика, дѣлата ,
понятията, заблужденията, некадърноста и смѣшнитѣ страни на ге
роитѣ си тъй испъкнж.10, тъй майсторски -художественно , пото зрите
литѣ да се чудятъ надъ познайника и приятеля си , у когото тѣ , по
ради неразвитоста си , по-напрѣдъ не см забѣ.1ѣзвали нищо смѣшно
и грозно. Тъй като въ „ Зестра “ ний не забѣлѣзваме никакъвъ комизмъ,
никаква сатира , нито пъкъ авторско искуство въ преработванье ма
териала, то считаме , че името комедия е незаслужена название на г.
Шарапчиевия трудь . Наистина автора е увелъ сцената съ ситото и
е повторилтъ нѣко.Іко пяти боеветѣ и блъсканьето , които Иванъ сипи
връхъ жена си Мария, но спорѣдъ насъ всичко туй може да възбуди
смѣхъ у неразвитата публика , но този смѣхъ ще е безцѣ.тенъ и пре
си.ленъ. Достоинствата на книжката с добрия, простъ езикъ (ако
не считаме турскутѣ думи) и хубавото изложение на сценитѣ изъ на
родния животъ .
П. П - въ .
11 *
КРАТКИ ВЕСТИ ОТъ KHII ЖОВНИЙ І НАУЧНИЙ СВЕТъ .
На 15- й Августъ 1884 ще се събере въ Одесса шестий руский

археологический съѣздъ . Между лекций, който ще се четжтъ, и въ
проси , които ще се обсмждаватъ, има и нѣкои , които съвсtімъ близко
се отнасятъ до България. Споредь программата, издадена отъ пред
варителни комитетъ подъ предеѣдателството на многозаслужний за
словінската археология Графъ АУваровъ и одесскитѣ профессори
Ө . І. Леонтовича и Н. П. Кондакова , има и слідуюпитѣ въпроси :
Т. Д. Флоринский, нѣко.TKo бѣ.іжки и съображения по поводъ на
археологически издирвания въ България ; . II . Успенскийї, Слди
на словѣнското право въ византийското законодателство до 15 візкъ
и обратното влияние на Византия върху словѣнското право ; смщий,
организацията на старословѣнската община споредъ византийскитѣ
источници; А. А. Башмаковъ, за народнийї епосъ на българетѣ; П.
( ) . Бурачковъ, за географията на Константина Багрянородний и пр.
16 - го.тѣмата часть на многочис.теннитѣ въпроси се отнася до исто
рията и археологията на южната Русия , особно до старинитѣ и ми
нж.1ото на Бесарабия, Кримъ и Кавказъ. Съ съѣз,да е съединена една
археологическа расходка въ Севестополь и въ втрѣшноста на Кримъ.
Профессоръ Миклошичъ въ Виена отпразднува на 20 Ноем

врий (18833) юбилеятъ на своята 40- годишна дѣять.лность като учитель
на университета и списатель и заедно 70- ий день на рождението си.
Словѣне и Нѣмци показувах се отъ този случаіі, да признактъ съ
многобройни адреси огромнитѣ заслуги , които скромния труженникъ
си спече.И.Тъ за словѣнската Ф1.10.1огия и литературна история , за
изучванието на ромянский, албанский и други малопознати езиції Ін
за обяснение на византийската и южнословѣнска история съ обнарод
вание на едно множество непознати паметници . Една депутация отъ
Виенскитѣ профессори му предаде една златна медалия съ неговъ
никъ, кована въ паметь на този день . Царъ Александруъ II от.III II
стареца съ орденъ св . Станиславъ II кл . Петербургския и Москов
ский университетъ го избрах за почетенъ чтенъ и руската академия
му испроводи единъ особенъ адресъ. ( тъ нѣмскитѣ честитания забѣ
тѣжителенъ е единъ адресъ отъ университета въ Боннъ, въ който
Миклошичъ съ 30 - годишний си трудъ върху сравнителната словѣнска
грамматика и старостовѣнский словарь сe туря на равно съ покоii
нитѣ основатели на германската и романската филология, Яковъ Гриммъ
и Фридрихъ Дицъ. Най - повече се отзовахм южнитѣ С.товѣне, защото
Мик.тошничъ не само е тхенъ съотечественникъ, С.ловѣнецъ отъ кожна
КНИЖНИНА. 165
('тирі я, но и неговитѣ многочис.тенни трудове най -повече се отнасятъ

къмъ тѣхъ. Край словенскитѣ, хърватскитѣ и сърбскитѣ поздрив.1e
ния имаше една поздравителна телеграмма отъ нашето 22 Българско
Книжовно Дружество “.
Славянското благотворително общество въ с. Петербургь е

наченж.10 отъ 1 Октомврий 1883 ,да издава „ Извѣстия “, већки мѣсецъ
по една книжка , съ единъ много любопитенъ и почти пътенъ пре
Г.Теть на всичко , каквото се печата върху изучението на Словѣнството .
Годишна цѣна само 2 рубли.
Ha университета въ Іписка наченж (като доцентъ) да чете
върху словінската Ф1.10.1огия единъ м.задъ списатель отъ Хамбургъ,
Д -ръ Робертъ Шолвинъ, за „ хабилитация “ при приеманието кате
драта на университета му е стуки.1а една обширна статия , напеча
тана въ „Archiv für Slawische Philologie “ на проф. Ягича, върху едно
старобъ.гарско евангелие на кожа , писано въ 1356 г. за цара Іоанна
Александра и снабдено съ никъ на този българския в.задътель и на
неговата фамилия , та и съ 369 други живописни изображения между
текста на евангелията . Този драгоцѣненъ pм кописът е донесътъ отъ
Света Гора въ Англия преди много години .Торадъ Курзнь; сега
се съхранява въ „ Бритскийї музеіl“. На друго мѣсто ще преговориме
по -обширно за тази старина, споредъ описанието на Г - на Шовина .
Презъ тѣтото на 1883 година станжXм нѣкои научни издир

вания въ сама България отъ г-да Иречек и Златарски. Първий
проптуватъ най-напрѣдъ самъ въ течение на единъ мѣсець Срѣдна
гора и сѣверното подножие на Родопскитѣ планини , и постѣ тръгнжXЖ
и двамата заедно по бившата Софийска губерния и въ единъ мѣсецъ
нехо,Дих особно Трънско, Кюстендилско и Дупнишко . Вече отъ идж
щата книжка ще наченеме да печатаме нѣкон обширни бѣ.ѣжки за
ТИЯ IIжтешествия .
КЪМ СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛитѣ!
Оние господа спомоществуватели на Пер. Списание,

които презъ течение на годината отиватъ отъ едно мѣсто
да живѣтъ на друго , умоляватъ се да се потрудьватъ
и во врѣме да ни явявать за премѣстяванието си , та да
можемъ всѣкога да имъ изпроваждаме точно и редовно
издаваемитѣ книжки на гореспоменятото списание дѣто
тръба и , при това , да избѣгнемъ излишно дописванье по
тая работа.
При това най- почтително се умоляватъ оние наши

спомоществователи , които до сега не см заплатили стоii
носта на книжкитѣ както отъ ланското ( 1882—3 ) така и

отъ тас - годишното ( 1884) течение на Пер. Списание, да
побързатъ и да внесятъ часъ по -скоро слѣдуемата сума

г - ну г. Киркову, ковчежнику на Бъл . Кн . Дружество, ( при
държавната печатница) въ Срѣдецъ. Тая покана се от
нася до спомоществователитѣ въ Княжеството. Колкото
за спомоществователитѣ въ Источна Румелия, тѣ могжть

да внасятъ спомоществованията си чрезъ книжарницата
или на г. Хр. Данова или на Д. Манчова въ Пловдивъ.
Отъ Администрацията
на „БългарсHOTO Книжовно Дружество“ въ Срѣдець.

КЪМЪ БЪЛГАРСКИТѣ
КнигоиздАТЕли и съчиниТЕЛИ .
„ Българско Книжовно Дружество “, споредь устава си

( виж. алинея 2 , чл . 5тамъ) трѣбува постепенно да си на
бавява за библиотеката „ и по едно тѣло най- малко отъ
всичкитѣ книги , вѣстници и пр . , които см излъзли до сега
и излазять на български “. Приходитѣ на Дружеството
като см още твърдѣ незначителни , приврѣменний управи
теленъ комитетъ приканва и почитателно умолява всички
български наши книгоиздатели и съчинители да благо
волятъ да обдарятъ библиотеката на Дружеството съ по

едно тѣло отъ своитѣ съчинени , издадени и издаваеми
книги и други списания , или поне да му ги отстяпятъ

съ една най -умѣренна цѣна. Въ послѣдний случай жела
телно е да прибързатъ да представятъ на Дружеството
списъка на списанията си наедно съ обозначение на най
долнитѣ имъ цѣни , по които би ги отстмпили на Дру

жеството.
Отъ приврѣменний управителенъ Комитетъ на Дружеството .

Нѣколко печатни погрѣшки и поправки .
Страница 3 ре,3% 12 на мѣсто 1338 чети : 1388

7 5 1 и насе.Тение насе.Тение .
18 27 Я населено я населено
1 22 16 29 развѣцентъ развѣіцать
31 8 смърта . 11 смъртта
1 31 28 ёце още
1 32 17 се . и
32 21 я м Б Я Mbr
34 1 31 Камбанить и камбанит ;
34 32 и Аинцит Атинцит :
39 я 7 труба трупа
42 2 35 2 сре, нит Б. 1 срѣднитѣ
Я 46 31 и престXII.Тенис Я престXII.1ение
50 23 Дневно Дненно
( 60 ) 11 Като, 1 Като
61 6 и енце и онце
4 79 ) 23 Belemnites 14 Belemnites
86 ) 18 ска.Тина ска .
90 21 2 непълно напълно
95 20 ума.то Има.10
97 У 11 и 9 страхъ . страхътъ
98 13 неговияза Iщитникъ неговия за шЦИТНИКъ
103 и с и Борганъ Бергать
107 1 ) хара е хота
120 2) 200 300
Поправка за книжка VI.
Въ статията за старить ижтешествия тръба да се исправять стѣдуюіцитѣ по

грѣшки : Стр. 3 рехъ 1 отдолу чети : въ Лейденъ. Стр . 4 бѣ.л. чети : Дернівамъ, и
р . 2 на бѣ.тъжката : въ 12 тома. Стр . 8 б.т. 1 : отмица. Стр . 9 р . 5 отгорѣ: освънъ
въ нощната . Стр. 9 б.т.: xenolochin . Стр. 11 р . 6 отгорѣ : dispensator. Стр. 12 б.1 .
р . 2 : ce.тянки . Стр. 14 р . 19 отгорѣ : mirosum, glacialis. Стр. 19 р . 11 отгорѣ заличи :
у . Стр. 23 р . 7 отгорь чети : оправить. Стр. 25 р . 6 отдосту : Другояче хората с се
излагали . Стр. 26 р . 1 отдолу : отъ момчетата . Стр . 34 p . 14 отгорѣ: но и то . Стр.
39 р. 5 отдолу : станктъ едно време.
NEPHONNTECKO CHUCAHNE
НА
РЕДАКТОРъ в . д. Стояновъ.
Нар. пословица .
КНИЖКА VIII .
СРѣДЕЦъ
1884.
Н
Стран.
І. Пятни бѣлѣжки за Срѣдня Гора и за Родопскитѣ Планини. Д-ръ к.
Иречекъ . 1
1. Народноститѣ въ западната часть на Княжеството . м . к. Сарафовъ. 46
III. Историческо освѣтление върхъ статистиката на народноститѣ въ
источната часть на Българското Княжество. М. Дриновъ 68
IV. Помашки пѣсни отъ Чепино. Д - ръ к. Иречекъ . 76
V. Зайчаръ и неговото население. с. д- въ . 95
VI. Споменъ за Ивана Сергѣевича Тургенева. п. Пешовъ. 109
VII. Богомилска приказка . Н. Бончовъ . . 123
үш . Паметни бѣлѣжки за Срѣдецъ. Хр. II. Константиновъ 127
IX . Стихотворения . а) Саѣ,3ъ смъртта на Скобелева . Ив. Д. Шишмановъ. 130
б) Сентенции и епиграмми. Ив. Д. Шишмановъ 131
B) Suspiria de Profundis, Iloema 133
х . Бѣлѣжка къмъ поемата Saspiria de Profundis . В. Д. Стояновъ 144
XI. Книжнина. а ) Критика. Вичензо и Анжелина. Драма въ петь дій
ствия , отъ К. Величковъ. ( „ Наука “. Година II. Книжка III, IV и V. ).
Ив. Д. Шишмановъ . 149
б ) Рецензия. I. Васил Левски ( Диаконът .). Черти изъ живота му.
3. Стояновъ. Издава Гатевъ. Пловдивъ 1884 год. п . ІІ-въ 164
ІІ. Елементарни урори по дедуктивната и индуктивната логика съ
въпроси , упражнения и ръчникъ отъ логически термини. Отъ Стен
лей Джевонсонъ. ( По английското ново издание ). Превела Катерина
П. Каравелова 1884. Пловдивъ. В. 89, стр. x + 302. В. Д. Стояновъ. 166
пятни Бѣлѣ жки
за
Срѣдня гора и за Родопскитѣ планини .
Съобщава
д-ръ конст . иРЕЧЕКъ.
Презъ лѣтото на 1883 година предприехъ едно дву

мѣсечно пятyвание по западна Тракия и по бившата Co
фийска губерния. Цѣльта ми бѣше да се запознат по
подробно съ тия любопитни предѣли , за които още мало
е писано въ научната литература , и да посъберм нѣкои
данни за географията и историята на тия мѣста . На слѣ
дующитѣ страници с съставени научнитѣ бѣлѣжки за
първата часть на това пятувание, именно за Срѣдня гора

и за Родопскитѣ планини . Тия бѣлѣжки не с едно обстоя
телно пжтописание , единъ разработенъ ижтописенъ днев

никъ , а само една сбирка отъ материяли съ нѣкои освѣ
тления . Тѣ ще могжтъ да послужжтъ до нѣйдѣ си за бм

дящитѣ издирвания върху българскитѣ земи и тѣхното
миняло и надѣвамъ се , че могатъ и да подканятъ други
къмъ събирание още разни такива подробности отъ мѣст

ната топография и археология. Немогт да премълчл, че
моитѣ свѣдѣния отчасти са съвсѣмъ кратки и непълни ,
но на единъ пятникъ, който неможе да се мае дълго врѣме

на всѣко едно мѣсто , само по себе си не е възможно да
разгледа и разузнае всичко до тамъ , до колкото желае, та
и освѣнъ това много пяти намѣренията му се кърстосвать
бтъ разни непредвидени обстоятелства.
Период. Списание уп . 1
2 Д-Ръ конСТ. ИРЕЧЕК ,
Най - голѣмото внимание съмъ обърнжлъ къмъ нинѣ
шната и къмъ историческата география , защото не счи

тамъ за необходима основа на всички изслѣдвания върху
минжлото на страната. Доста много подробности събрахъ

за археологията и историята . Само за предисторическото
врѣме, за периода на каменнитѣ и бронзенитѣ оржжия , не
съмь билъ честитъ да намѣрж много нѣщо . Повече се
срѣца отъ римското врѣме а особно отъ срѣднитѣ вѣ
кове и отъ турския периодъ. Распитвахъ и върху най .

новитѣ врѣмена, за новото българско движение, но въ на
стоящата статия тия приключения с оставени на страна,

защото тѣ представявать единъ отдѣленъ предметъ, който
вече заради голѣмината си неможе добрѣ да се свързва съ
ония други старини .

Български рмкониси, макаръ и oть по - ново врѣме съ
разни любопитни забѣлъяски , бих могли още много да се
събертъ преди 20—40 години . Но сега см станяли вече
една голѣма рѣдкость . Читательтъ ще види , колко нѣща
см пропадняли въ най- послѣдньо врѣме, особно въ 1876
и 1877 год . , когато Турцитѣ см разорили тъкмо ония мѣ

ста , които до тогава , поради планинското си положение ,
най- повече сж били предпазени отъ разни примеждия . Има
ло е до недавна даже и стари български грамоти , които
сега ся изчезняли, та не имъ се знае сядбината . Ще спо

меня два примѣра. Въ Казанләкъ единъ търговецъ, Дончо
Василевъ, е ималъ едно царско българско писмо , писано
сь черни и червени букви и снабдено съ златенъ подпись,

съ което с се подарявали на единъ боляринъ нѣкои сте
жания въ Трѣвненскитѣ и Габровскитѣ планини . Жив ;
ятъ още людие, които см виждали у него този драгоцѣ

ненъ паметникъ . Той го пазилъ като светиня и не го да
валъ никому отъ рэцѣтѣ си , но умрѣлъ въ Цариградъ и

за грамотата никой знае , какво е станяла . 1) Друго нѣщо.
Недавно единъ Турчинъ отъ Кърджалийско билъ донесълъ
1) Съобщилъ ми Г-нъ Дунановъ въ Пловдивъ.
ІІХТНИ БѣлѣЖКИ . 3
въ Пловдивъ единъ сребренъ, позлатень печатъ на цара
Іоанна Александра . Печата се намира въ областния музей,

но за хрисовулътъ, къмъ който е принадлежаль, не се знае
нищо . Освѣнъ това много старини въ самитѣ нинѣшни де
нье пропадватъ отъ невнимание или отъ вандализмъ; въ
продължение на нашитѣ бѣлѣжки ще разказваме и за ста
робългарский надпись на цара Асѣна II , истърганъ въ

Станимака тая 1883 година , за римски надписи , притесани
и употрѣбени за дирецитѣ на една нова черква въ Дун
нишко и още други такива печални случае.

Забѣлъжва се вече, какъ онова огромно промѣнѣние,
което стигняло българский народъ съ освобождението му ,

е захванало да заличава устнитѣ многовѣковни предания
и староврѣмскитѣ обичаи . Нарѣчиятa нaчeнватъ да се гу
бжтъ , старинскитѣ хубави пѣсни се замѣствать съ HOBII
безцвѣтни, народнитѣ обичаи и дрѣхи се промѣнявать, раз
ни въспоминания се забравятъ подъ влиянието на много

бройнитѣ нови впечатления , и съ улеснението на сноше
нията изчезвать и особноститѣ, които отпреди см отлича
ва.ти разни уединени планински предѣли. Още едно поко
лѣние , и отъ старата традиционална българщина на много
мѣста ще се виджтъ само слаби остатъци . Заради това
врѣме е да се събира онова , което се е спазило , догдѣто
не му се загуби дирята .
I. Златишкото поле.
На 6 юлий тръгнмхъ отъ София , придруженъ отъ

т. П. Радомирова , и смщий день слѣдъ 12 часа пять сти
тняхъ въ Пирдопъ. Най - близскитѣ околности на столи
цата , съ исключение на градинитѣ върху хълмоветѣ на
Курубагларъ, см доволно пусти , едно досадно и еднообра
зно пасбище. Този пейсажъ скоро се промѣнява , щомъ се
приближавашъ (40 минути отъ града) къмъ дървения мость

презъ Искъръ при селото Враждебна , покритъ отгорѣ съ
14
4 Д-Ръ конСТ. ИРЕЧЕКъ,
дървенъ покривъ. Високата царевица, зрѣлото жито ᏴᏏ
врѣмето на жетвата и хубавитѣ зелени ливади развеселя

ватъ окото , което освѣнъ това се привлича отъ погледа
на планинитѣ , на Витоша, Рила и близката Стара планина
съ Мургашъ и съ нѣколко древни мънастири , които се бѣ
лѣятъ при нейното подножие. Близу до моста стоять на
лѣвий брѣrъ шесть , на десний четире високи могили , гро
бове на староврѣмски голѣмци. Презъ многобройни рамена ,
съ които Искъръ се разлива по равното поле , стигва се
до селото Долни Богровъ, гдѣто на единъ каменъ мостъ
съ турско лѣточисление 1276 споредъ Хеджрата, се минва

Малинска рѣка, която дохажда отъ най - источниять жГълъ
на Софийското поле . Мѣстностьта е хубаво зелена, съ до
ста дървеса , само че тукъ- тамѣ има пустинки съ алувия
ленъ пѣсъкъ. Пятьтъ пакъ минва между двѣ могили ;
малко по - далече се явявать на лѣво други три такива куп
чини , гладки и обрасняли съ трѣва. Слѣдъ 22 -й киломе

тръ отъ София първъ пять се въскачваме отъ дъното на
полето върху една по- висока терасса . 1) Отъ тамъ се съ
глежда на десно въ равнината околийското сѣдалище Но
воселци .
При ханътъ на селото Столникъ оставяме и полето и

Шопитѣ съ нарѣчието и съ дрехитѣ имъ . Влизаме въ пла
нинитѣ , виждаме човѣци въ облекла отъ тъмна аба и чу

ваме источното нарѣчие. На пладнѣ се спираме въ селото
Ташкессенъ, по български Саранци (споредъ г-на Славеii

кова отъ Съхранци), 2) прочуто заради мраморнитѣ си скали ,
които се работятъ отъ италиянски предприемачи каменари .
Половинъ часъ по- далече планинитѣ се отварятъ по нѣщо
и предъ насъ съгледваме една малка, приятна за погледъ

котловина , едвамъ четире километра дълга исящо и шин
рока , въ която се събиратъ водитѣ на младата Малинска
1) За геологическата Формация на този предѣлъ ср. статията на г-на Златар

ски въ Пер. Спис. IV.
2) Сравни името на селото Горно Сахране въ Казанляшката околия.
Хтни БѣлѣЖКИ .
рѣка . Дъното е непълнено отъ хубави ливади , покрити съ

висока трѣва , пълни съ разновидни цвѣтя , и орошавани
отъ едно изобилие планински водици ; наоколо ребрата на
планинитѣ см обрасняли съ гжста габрова гора . Тука се
раздѣлять пятищата . На сѣверь единъ високъ бѣлъ памет
никъ на върхъ планината ни напоменва кървавитѣ борби
при Араба- конакъ; около него минува шоссето за Орхание.
На сѣвероистокъ съгледваме селото Стр'гель') и преходътъ
презъ планината къмъ градеца Етрополе; името му е ста
ринско , и произлиза , както идумата стража , отъ стария
словѣнски глаголь стрѣгж, стръгж вардж. При источния
край на котловината лежи селото Долно Камарци, така на

речено отъ камара , купъ сено;?) презъ него върви нашия
пять, който обаче въ врѣме на нашето заминавание бѣше
до самия Пирдопъ въ такова едно лошо състояние, че съ
жалявахме , дѣто несме тръгняли на конье вече отъ сама
София .
Надъ селото се намира водораздѣлътъ между Черното
море, сирѣчь Искърскитѣ притоци , които се прибиратъ въ

Дунава, и Бѣлото море , сирѣчь притоцитѣ на Марица. Тази
преграда се образува oть единъ рътъ, който свързва Стара
планина , именно високиятъ и върхъ Баба надъ Етрополе,
съ най-занадната, Ихтиманска Срѣдня гора . Името му е
Гълъбеца и преходътъ презъ него трае 1 ' / , часъ . Покри
ватъ го низки джбови гори , смѣсени съ малко букъ, га

бъръ и лѣска ; край пятя растятъ диви круши и сливи
и между дърветата се зеленѣе висока папрадь. Отъ най
горното мѣсто ( 886 метра *) надъ морето , сирѣчь до 350
метра надъ Софийското поле) съгледваме най - високитѣ пла

1) Имената писахме, за Филологическа цѣль, колкото се може най-вѣрно, само
оставихме ероветѣ на края , да неувреждаме може би очитѣ на читателя.
2) Въ старо врѣме е имало едно село at Карара! до Виза въ Одринско (Пахи
меръ, Бонско изд. п774); името му има сжщото происхождение отъ думата камара ,
която въ старий латинский и въ еллинский езикъ испърво е значила сводъ (кевгиръ)
и послѣ стая .
3) Споредъ мѣрението на желѣзничнить инженери, у Hochstettera, Das Vitos
1
gebiet..
нини на срѣдня България, Стара планина , Витоша и Рила ,

а къмъ юго - истокъ презъ долината на Тополница поздра
вяваме даже и синитѣ гребени на Родопитѣ. Когато ся се
наченали да се правятъ желѣзници въ Турско, появилъ
се е проектъ да се прокара линията отъ Татаръ- Пазард
жикъ на София тука презъ долината на Тополница и презь
Гължбеца, но подробнитѣ мѣрения показали , че накъ било
по - добрѣ да се остане при стариятъ Ихтимански пять. Въ
турско врѣме е имало въ тая пустиня много разбойници
и въ едно селце Телишъ см сѣдѣли и Черкези; сега нѣма
нито едни нито други , и спокойно си слизаме долу къмъ
Буновскитѣ ханища вь Златишкото поле . Къмъ тая источ
на страна ръта е много стърменъ и Мяченъ за слизание
11 за въскачвание . Оть тамъ захващаме да си съставяме
по - ясно понятие за тия мѣста .
Златишкото поле до сега въ научната книжнина твър
дѣ малко е описано . Може да се каже, че учения свѣтъ е

узналъ за него едвамъ преди 15 години отъ покойния Фран
цузский ижтешественникъ Лежанъ. Каницъ е доходалъ
само единъ інжть отъ Етрополе на Златица и вече сация
день се завърнжлъ назадь.') Toyлa съ Златарски см посѣ
тили (1880 ) западния край до Челопечъ и преминяли смо
оттатъкъ планината .
Длъжината на полето отъ истокъ на западъ, отъ Ля

жене до Буново, е до 30 километра , а широчината му нін
кмдѣ неизлиза на по- вече отъ 10 километра. Отъ всич
китѣ страни е заобиколено съ високи планини , тъй щото
представява единъ съвсѣмъ уединенъ планински кмТъ , от
далеченъ отъ голѣмитѣ равнини и отъ старитѣ главни дру

мове . На сѣверь се въздигать стърмитѣ стѣни на Стара
1) Kanitz, Donau- Bulgarien und der Balkan II 288. На картата на Киперта ( 1871 )
този предѣлъ е представенъ доста добрѣ, споредъ съобщенията на Лежана. На ав
стрийската карта (отъ генер. щабъ 1878) има погрѣшки въ имената (Клисекюй и
Карлиево ся написани два пати ) и въ шоссето, което е забѣлъжено, като че ми
нува посрѣдъ Мирково, догдѣто остава далеко по -на-югъ.
ІЖТНИ БѣдѣЖКИ. 7
планина , на югъ се простиратъ върховетѣ на Срѣдня гора ,

и на истокъ и западъ се намиратъ рътоветѣ, които свърз
ватъ тия двѣ планински огради .
Стара планина се представлява тука , както на всичкия

си южень склонъ къмъ Тракия, като една стърма стѣна,
до 900 метра висока надъ полето , та и гола съ малко
дървета и съ множество долчини , които разриватъ каме

ниститѣ й брѣгове. Около върховетѣ й се простиратъ ши
роки пасбища. Високата и остра Етрополска Баба ( около

1700 м . ), при която планината се обърца отъ югоисточ
ната
посока (въ Софийско) право на истокъ и която за
ради това тъй добрѣ се види отъ Софийското поле и отъ
тракийскитѣ височини , възвишава се тъкмо надъ селата
Буново и Мирково. П6- далече срѣднята височина на тре

бена е приблизително 1500—1600 метра . Най - низкото мѣсто
се пада тамъ , гдѣто една стърма ижтека минва отъ Етро
поле за Златица (споредъ Капица 1476 метра ). Надъ сама
Златица стои върхъ Свештиплаза. На истокъ отъ него минва
втората пжтека отъ полето за Тетевенъ. Послѣ слѣдватъ
върховетѣ на 25 Тетевенский Балканъ “ Булвани, Брата
нички чала, Вртоп ; помежду тѣхъ се извива една трета

мячна ижтека, наречена сла'бица, отъ златишкото село Ля
жене до тетевенското село Рибарица ' ). Жителитѣ на Срѣдня

гора и на Гиопса викатъ тази и още други патеки много
пяти съ смщо име Рибарица ?) . Още по -на- десно надъ про

хода , който води отъ Златишко на истокъ въ долината на
Гиопса , се въздига единъ отъ най - високитѣ върхове на
Стара планина , Веженъ ( Béженъть), който неще бъде по
низькъ отъ 2100—2200 метра ; отъ сѣверното му подно
жие извиратъ потоцитѣ, които съставятъ рѣката Видь, а
на южний му склонъ презъ цѣлий мѣсецъ юлий , въ врѣме

на нашето пәтешествие, се бѣлѣеше една прѣспа снѣгъ,
1 ) Презъ , слъбицата “ се смѣта отъ Копривщица до Тетевенъ 8 часа ижть.

2) Отъ това название е произлѣзло по едно неспоразумение Rabanica- Pass у
Каница, на истокъ отъ Béжена.
8 Д-Ръ консТ. ИРЕЧЕКъ,
която добрѣ се съгледваше съ перспектива чакъ отъ про
зорцитѣ на Пловдивскитѣ кмщя .

Срѣдня гора , въ сравнение съ стърмитѣ и голи стѣни
на Стара планина , представява единъ погледъ приятенъ
за окото : Високи хълмове
съ полека издигнжти бръгове
безъ скали и стърмнини , съвсѣмъ облечени съ честа тъмно
зелена гора, която напълно ги завива отъ подножието при
водитѣ на Тополница до най - високитѣ върхове . Единъ ви
сокъ върхъ привлича нашето внимание поради ливадата ,
която отгорѣ надъ горитѣ се зеленѣе на най- високото му
мѣсто : Панагюрската Братя. Вече съ просто око съглед
ваме , че Срѣдня гора е по - низка отъ срѣщнитѣ планински

гребени и че срѣднята й височина неще надминува 1400 м .
Дъното на Златишкото поле е равно и лежи до 680
метра надъ морето , сирѣчь до 130 метра надъ Софийското
поле и до 480 надъ Пловдивското. Най - низкитѣ мѣста
ся на югъ отъ Мирково клдѣ Петричь, гдѣто Тополница

Излиза вънъ отъ полето . Отъ околнитѣ планини , особно
отъ върховетѣ на Срѣдня гора , Златишко представява една

прекрасна картина : срѣдъ планинитѣ едно равно поле, добрѣ
обработено, съ жълти нивя и зелени ливади . Хубави дър
вета се зеленѣятъ между нивята и около селата. Подъ по

литѣ на Стара планина ливадитѣ отъ изобилието на пла
нинскитѣ води ставать на-мѣсти влажни и мочорливи . Един
ственната преграда въ полето се намира между Мирково и

Челопечь, едно малко бърдо, което излиза отъ Стара пла
нина , като захваща съ нѣколко зелени уединени могилки

и послѣ къмъ югъ става по- низко, догдѣто се изгубява.
Отъ околнитѣ планини стича се едно множество По
тоци и долчини , които всички се събиратъ въ рѣката То

полница или както IX казватъ въ Копривщица , Тополка
(тур . Тузлу дерё) . За изворитѣ й въ нѣдрата на Срѣдня
гора до самата Копривщица ще поговоримъ, гдѣто трѣба .
Тя тамъ най - напрѣдъ тече къмъ съверь, при селото Ду
шанци влиза въ полето при источния му край , обърца
ПЯТНИ БѣдѣЖКИ . 9
се къмъ западъ или югозападъ, а у Петричъ оставя по

лето и въ една тѣсна дълга долина слязя на югъ къмъ
Пазарджишкото поле . Тя неминва по срѣдата на Златин
кото поле, а се придържава къмъ южната му ограда , подъ
самото подножие на Срѣдня гора. Отъ далеко се познава
мѣстото й : тя се пада тъкмо тамъ , гдѣто се свършватъ ни
вята , ливадитѣ и голитѣ височинки и гдѣто захващать
тъмнитѣ лѣсове на Срѣдня гора. Оть самото поле тече
нието й се отдѣлява съ единъ редъ низки голи хълмове .

Отъ многобройнитѣ води , които слизатъ отъ Тетевенския
и Етрополския Балканъ, ще споменемъ само нѣколко най

на-истокъ : у селото Ляжене единъ потокъ съ турско име
Коз.ту- дере, послѣ Граматнйка, който сега служи за гра
ница между Княжеството и Источна Румелия, Еленска река
при развалинитѣ на мънастира св . Илия, Манджерина, който
минва презъ Пирдопъ, Куру - дерё въ самата Златица и пр .

Нѣкои ся лѣти съвсѣмъ сухи и испълнени съ едно мно
жество малки и голѣми камънье , свалени отъ планината .
Златишкото поле се закрива отъ вѣтроветѣ , особно

оть сѣверния вѣтъръ, но лежи високо та заради това не
може по развитието на растителностьта си да се сравнява
съ Гйопсата нито съ по - хубавото още Туловско поле . То
е лишено отъ такива прекрасни орѣхови и брѣстови кории ,
каквито се виждатъ около Казанлжкъ, инѣма нито тран
ДаФИли нито лозя . По нивята се вижда царевица, ръжъ
и пшеница; жетвата се пада между 1 до 20 юлий ини

вата се оставя всѣка втора година на угаръ. Презъ пла
e отво
нинската ограда изгледътъ на вънъ отъ полето
ренъ само въ направление на прохода , кмдѣто Тополница
си пробива пять на югъ ; тамъ се съглежда най - високия
върхъ на Рила планина надъ изворитѣ на Марица и една

часть на Витоша.
П6 - голѣмата часть на населението живѣе въ источната

Половина на полето , гдѣто има и по - вече села . Всичкитѣ
населени мѣста на Златишката околия , споредъ границитѣ

и въ 1881 год . , см биле слѣдующитѣ, отъ западъ къмъ

истокъ: Стр гель, Долно Камарци, Горно Камарци ( и тритѣ
вънъ oть полето), Буново, Мирково, Смолско , Каменица,
Келево Камарци, Челопечъ, Коланларе , Карлево , градъ
Златица , градъ Пирдопъ, всичко сь 14.142 жит . въ 3122
клци ). Лъ жене ( отъ старослов. лягъ кория , орманъ) и

Душанци най - на - истокъ принадлежжтъ на Источна Руме
ЛИЯ . Въ 1883 г. присъедини се къмъ Златишката околия
ни градецътъ Етрополе ( 3305 жители ) оттатъкъ Стара пла
нина , и всичкото землище се раздѣли на седьмъ общини ?).
Исторически паметници и вьспоминания не ся много .
На единъ ,,„ предисторически “ или по -ясно да го опредѣ
лимъ, тракийски или келтийски периодъ принадлежатъ мно

гобройнитѣ низки могилки , които на ЮГъ отъ Пирдопъ
идятъ на редъ върху ония горeказанни низки хлъмове ,
дѣто отдѣлятъ полето отъ брѣговетѣ на Тополница ; тѣ
носятъ сега имена на разни светии (св. Петка, св . Спасъ
и пр .) и до недавна Пирдопченетѣ см клали на тѣхъ кур
бани въ праздницитѣ. Въ самото поле стоятъ двѣ особно
голѣми могили , високата и отъ далеко видна Тартарица,
25 минути на истокъ отъ Пирдопъ,
Пирдопъ, сега съ митарствен
ната стража на върха , и немного по - малката Дервишка мо

гйла на сѣверъ отъ слций градъ. Народа приказва, че
укъ едно врѣме ся сѣдѣли единъ Татаринъ и единъ дер

вишь на върховетѣ имъ и взаимно си запалвали лулитѣ.
Други нѣколко по - малки могилки издаватъ се смщо при
Пирдопъ и Златица по ливадитѣ, що ся при политѣ на
самата Стара планина .
За римски надписи несъмъ узналъ нищо , древна мо
нета съмъ видѣлъ само една въ Душанци, една жълта пи

ринчена пара съ надписъ : Азтохратор Уестір.оg Гéта ; ( царъ
1 ) Предварителни резултати на преброяваньето населението . Издава Статисти

ческо бюро. София 1881 год. стр . 33 .
3) „ Държавенъ вѣстникъ “ 1883 г. , бр. 73 стр. 686 .
ПЯТНИ БѣлѣККИ . 11
Септимий Гета, синъ на цара Септимия Севера , убитъ въ

211 г. слѣдъ Хр.).
Старото срѣдоточие на всичкиятъ предѣлъ е билъ въ
българско и въ турско врѣме градътъ Златица. Самото
име (сь окончанието ица) показва , че названието му е
принадлежало испърво на една рѣка; коренътъ на името
съдържава едно въспоминание за измиванието златний пѣ
съкъ отъ потока , който помежду самитѣ кмщи се спуща

отъ Стара планина една индустрия , която споредъ ка
званието на жителитѣ се е спрѣла не отколѣ . и на дол
нята Тополница въ планинскитѣ тѣенини около Поибрене

се е измивало злато още до послѣднята война отъ Невро
конци , които нарочно ся ходѣли всѣка година за тази
работа. :)
Въ врѣме на старата българска държава Златица се

споменва само два пати и то въ съчинението на Дубров
чанина Якова Лукарича, който въ втората половина на
16 вѣкъ е посѣщавалъ София , Пловдивъ и Цариградъ,

та е узналъ, види се отъ Българетѣ , че при раздѣлението
на царството между синоветѣ на цара Іоанна Александра
царъ Шишманъ е приелъ Търново , София, Враца и Зла
тица ?). Вторий ижть срѣщаме името на Златица у Лука
рича въ единъ любопитенъ разказъ за едно възстание въ
България срѣщу цара Пишмана . Отъ достовѣрни съврѣ
менни свѣдѣния знаемъ , че вдовицата на цара Михаила ,
който е погинжлъ въ битката при Велбуждъ ( 1330 год . ) ,

Анна, дъщеря на сърбский краль Стефанъ Милутинъ, слѣдъ
нспжжданието й отъ Търново и слѣдъ въцаряванието на
Іоанна Александра ( 1332 ) е пребивала по-често въ Дубро

ВНИКъ и че синът й Шишманъ подъ име Людовикъ е
живѣлъ въ Италия при неаполский кралевский дворъ . За
1 ) Златиченетѣ ми разказвали за остатъци на нѣкои желѣзни вигни на югъ

тъ града , но несъмъ успѣлъ да посѣт това мѣсто .
2) Luccari, Copioso riѕtrеtto degli annali di Rausa. Venezia 1605 стр. 53 ( печ.
погрѣшка Slaniza, но послѣ вторий пять Slatiza) .
1
неж и за сина й има доста свѣдѣния въ съврѣменни ита

лиянски и дубровнишки архивални паметници , та се знае,
че Людовикъ е умрѣлъ въ 1373 г. при двора на неапол
ский краль 1) . У Лукарича работата се описва съвсѣмъ

другояче. Истинский Шишманъ, споредъ него , е умрѣлъ
въ Дубровникъ, а единъ Дубровчанинъ, на име Никола
Сапина, единъ приличенъ юноша съ кралевска обнаска , се

представилъ на неаполский краль Роберта за царъ ПІнш
манъ , синъ на Михаила царя , и се отличилъ въ неговить
служби . Но подирѣ напуснжлъ Италия, ужъ да се завърне

въ отечеството си . Ето какво приказва Лукаричъ за това
му възвръщанье : „ Послѣ се запятиль на Емскитѣ пла
нини ( Стара планина) и като се събиралъ при него много

народь, който въобще е наклоненъ къмъ възстания и не
навижда настоящитѣ работи та ламти за бядящитѣ, той
е воюваль срѣщу Шишмана . Но когато предприятието му
вървѣло безъ успѣхъ, повдигнжлъ Турцитѣ, които му да
вали войска съ наемъ , и съ тази помощь е опустошилъ
селата около Разградъ и изгорилъ Златица ( li villagi di
Нrasgrad ed abbruscio Slatiza ), тъй щото неприятельтъ е
билъ принуденъ да прибѣгне къмъ Дунава, която Никола
Сапина бѣше взелъ отъ родителитѣ й за своя законна съ
пруга. Тя, като е приела подаръци и обѣщания , колкото
и било нужно , отровила господаря си въ 1372 год . “ . При

това Лукаричъ се основава на Емануила , хрониста на бо
сенский войвода Хървоя, но този съчинитель не ни е по
знатъ освѣнъ отъ нѣколко мѣста въ лѣтописитѣ на самия
Лукаричъ. Единъ подобенъ разказъ , но безъ името на

Златица, срѣща се и у единъ съврѣменникъ и съотечествен
никъ на Лукарича, у Мавра Орбини ( 1601 ) . Не е наша за
дача да разискваме тука , до колко с се послужили тия
1 ) Sisman , fils de Michel de Bulgarie, qui s'était fait nommer Louis, empereur de
Bulgarie, meurt à la cour du roi de Naples, où il s'était réfugié . Muralt, Essai de chro
пgraphie byzantine п699, при годината 1373 . За съжалѣние немогж да слѣдвамъ
источницитѣ, отъ к.д. Муралтъ е исчерпилъ това свѣдѣние, защото настоящитѣ
былѣжки с писани въ София, далеко отъ голѣмитѣ европейски книгохранилища.
ПЯТНИ Бѣлѣжки . 13
два списатели може би отъ тогавашнитѣ български пре

дания или пѣсни, нито колко с се водили отъ тенден
цията , да прославятъ своето отечество съ измислено намѣ
свание на Дубровчане въ разни стари приключения , едно
качество , отъ което въ висока стпень страдаютъ исто

рическитѣ списания на Дубровчане отъ 16 и 17 вѣкъ ; за
насъ тука най - важното е , че Златица е смществувала вече
между градоветѣ на старобългарското царство 1) .
Обща извѣстность е приела Златица около 50 години
слѣдъ - падението на българското царство , при похода на
венгерский и полский краль Владиславъ III срѣщу Тур

цитѣ въ 1443 год . Всичкитѣ съврѣменни историци раз
казватъ, че християнската войска съ краля Владислава, вен
герский полководецъ Ивань Хунядъ (Янкулъ) и сърбский
деспотъ Георгий Бранковичъ, като е стигнжлa въ София,

не е могла да излѣзе на Пловдивското поле презъ Троя
новитѣ Врата ( презъ Ихтиманъ), защото Турцитѣ били

укрѣпили тамкашнитѣ проходи, и заради това е търгнжла
за Пловдивъ презъ Златица. Отъ сърбскитѣ извѣстия се
види , че Бранковичъ е билъ пжтеказатель, 2) като отколѣ

подробно запознатъ почти съ цѣлия полуостровъ. Венгер
екий лѣтописецъ БонФиний, който се послужилъ отъ раз
каза на самовидци , пише , че Хунядъ е знаялъ , какво отъ

София до Пловдивъ по двата пятища нѣма по - вече отъ
три денье разстояние . Името на Златица се сръща въ разни

свѣдѣния за този походъ, само че писателитѣ не сж зна
ян ясно , какво именно се означавало съ това име . Бон
Финий пише , че е имало тамъ една малка ръка, която се
викала български Златица (ad parvum amnem , que Slati
1) Името Сапина, до колкото знаж, никждѣ не се срѣща между старитѣ ду

бровнишки благородни или прости Фамилии . Остава да се докаже , да ли този Nicola
Sapina не е искованъ отъ „ Nicola Zырап, ѕignoretto de Bosna“ , който се споменва въ
дубровнишкитѣ лѣтописи 1370 г. (Annales Raguѕini, изд. югослов, академия , Загребъ
1883 г. стр. 41 ) — сърбский познатий жупанъ Никола Алтомановичь.
*) ИзведЄ двспоть крала Владислава на Златнцох н інкола. Шафарикъ, Pamatky
str. 78.
14 Д -Ръ конСТ . ИРЕЧЕКъ,
zam Bulgari appellant). Нѣмский съврѣмененъ поетъ Ми

хаилъ Бехаймъ, 1) който самъ казва , че е говорилъ съ съy
частници въ похода , споменва една планина, която турски

се викала Алтянъ дагӣ , сърбски Злата гора ( der реrg hiess
türkisch Altintach , sirvisch Slada gura, er ach teütsch der gul
dіn реrg hiesse). Сърбинъ Михаиль Константиновичъ скщо
пише за една планина, нарѣчена Златица . Византийский
лѣтописецъ Дукась обаче знае , че това е било едно насе

лено мѣсто : „ Венгритѣ съ деспота с дошли до селото .
наречено на български Излати , което се тълкува златно .
та това село е било на срѣдата между София и Филиппо
поль “ (рхе! ТЎs хорт, тъs καλουμένης Ιζλατή κατά την των
Βουλγάρων γλώτταν, και ερμηνεύεται χρυσή , ήν γάρ το χωρίον ανά

р €ару доріа ; 1.2. Ф.Лепторлisos). 2)
Преди мислѣхъ, 3) че войската е искала да мине нѣдѣ

оть Петричь край течението на Тополница, но сега като
се запознахъ съ самитъ мѣстности и особно като взимам ,
на умъ, че християнетѣ см се доближили вѣроятно до са
мата Златица, вѣрвамъ, че тъхното намѣрение е било да

Минять по - на - истосъ презъ Срѣдня гора , сирѣчь отъ
Златица да тръгнятъ по старий пять презъ долината
на рѣка Медёдъ и градеца Стрѣлча вънъ въ полето кмдѣ

Пловдивъ. Това намѣрение с осуетили бързитѣ приго
товления на Турцитѣ, които не см дали на християнетѣ

да се движжтъ отъ прехода презъ Тополница вятрѣ въ
Срѣдня гора . Ето какво приказватъ самитѣ лѣтописци.
Споредъ Дука между Златица и Пловдивъ е Има10
„ непроходими планини и гори “ ( рт х.а. дроціvеѕ oбazто :).

Християнетѣ см искали да си просѣктъ пять презъ го
рата „ съ сѣкирници и дърводѣлци “ (ра телехограрбу ха! Сcv
1 ) Издаденъ отъ т . г. Караяна въ Quellen und Forschungen zur vаtеrländischen

Geschichte , Literatur und Kunst. Wien 1849, 4 ° стр. 35 cлд.
2) Боннско изд. стр . 217 .
3) Бълг. История (Одесско изд.) стр. 473, Heerstrasse von Belgrad nach Con
stantinopel стр. 112 .
Птни БѣдѣЖКИ . 15
дготіреу аурбу). Турцитѣ минми непроходимитѣ мѣста отъ

ерѣща, но неискали да слѣзятъ отъ планинитѣ, та се за
доволявали да хвърлятъ стрѣли . Венгритѣ храбро ся се
въскачили до половината на планината ( iv € 3тоаy #ws Ўрі

тво; тоб ёроо ), но били принудени да се оттеглять. Бонфи
ний приказва , какъ е стигняла войската къмъ проходътъ,
„ предъ който тече Златица “ (quem Slatiza subtuit ), но слѣдъ
нѣколко безуспѣшни борби срѣщу Турцитѣ, при недо
статъка на храна за човѣцитѣ и за коньетѣ и заради
острата зима (работата бѣше презъ декемврия ) е била при

нудена да отстмпи отъ Златица (a Slatiza pedem referre ).
Отъ неговитѣ думи се вижда , че подъ Златица той е раз
биратъ една рѣка , сирѣчь Тополница , която наистина тече
покрай подножието на Срѣдня гора . У Бехайма има една
готѣма бъркотия въ реда на събитията , но дѣлото при

Златица той описва доста ясно . Отъ София , каже , кральтъ
потеглихъ къмъ рѣка Марица, но предъ рѣката стоялъ

турский царь на една утвърдена планина , наречена Злата
гора. Начелницитѣ на християнстѣ побързали да ударять
на неприятеля , защото зимата е била много остра . Пѣши
и конни преминли бродътъ презъ рѣката , която Бехаймъ

тука погрѣшно нарича Марица (in das wаssеr dа, das uar
genent ist Maricza), но Турцитѣ не ги дочакали , а бързо се
оттеглили въ оная Златна планина (in disen gulden perg) .

Половинь день траяла борбата , но планината е била здраво
утвърдена (diser perg waz fest und gut) и затворена съ за
сѣки ( verhagеt und reute ), та ж защищали добрѣ ениче
ритѣ. Най- подирѣ слѣдъ упорити и безуспѣшни усилия
християнскитѣ пълководци дали знакъ съ тряби, и вой

екитѣ се дигняли назадъ въ Сърбия ; коньетѣ и човѣцит .
вече наченяли да падятъ отъ студъ и гладъ . Константи
новичъ пакъ казва , че на планина Златица или 2} Желѣзна
Врата “ въ една долина еничеретѣ не ся дали на христия
нетѣ да минжть оттатъкЬ въ полето къмъ града » Плов
динъ “ ( така го пише) и че Владиславъ не е могълъ да се

16 Д- Ръ конст. ИРЕЧЕКъ ,
движи съ своитѣ коля (съ артилерия та))

артилерията та
та е отстжилъ
къмъ София . Християнската войска е изгорила София и
вървѣла къмъ Нишъ, гдѣто на планина Куновица е раз
била слѣдующитѣ задь неж турски войски . На другата
година ( 1444) Владиславъ, както е познато , втори пять
търгнжлъ за въ България, но край Дунава , и погинжлъ

въ битвата при Варненското езеро.
Дойдохъ въ Златица съ надѣжда , че ще намѣрж нѣ
какви остатъци или въспоминания отъ срѣднитѣ вѣкове.
Вече отъ далеко ми направи впечатление голѣмото про
странство , което завзима градътъ съ прекраснитѣ си гра
дини , гдѣто кмщитѣ съвършенно се губятъ между ли
стьeто на стари сѣнчести орѣхи, сливи и череши . Има
дворове съ 200—300 голѣми дървеса около кмщята . Вл
трѣшностьта на града има турски характеръ , съ кривуле
сти тѣсни улици , постлани съ единъ ужасенъ калдъръмъ.
Отъ четиртѣхъ джамии служи сега само една на сѣверния
край ; ни една отъ тѣхъ не е била п6- напрѣдъ християн
ска черква . Имаше и „ са'аткула. “ Жителитѣ ми казах , че
звоното й сега е пренесено въ християнската черква и ока
чено въ нейната камбанария. Бѣхъ любопитенъ, да го
видж, защото отколѣ подозрѣвахъ, че Турцитѣ при завое
ванието на страната ся взимали нѣкога християнски чер
ковни камбани и ги употрѣбили за своитѣ градски часо
вници ; читательтъ ще види , че въ течение на това пяте
шествие наистина бѣхъ честитъ да намѣрж такава една

драгоцѣнна старина отъ срѣднитѣ вѣкове върху са'ата на
единъ градъ въ западна България. Камбаната на злати
киятъ часовникъ наистина е работа на християнски , види
се, български майстори, както го показва лѣточислението,

забѣлѣжено отъ една страна съ турски букви 1191 (по
хеджрата ) а отъ друга съ словѣнски ароз ( 1767 ) , но вече
тие надписи и лѣтото имъ показватъ , че тя не е била пра
вена за християнски черкви , а нарочно за единъ часовникъ .
Оть турски надписи забѣлѣжителенъ е единъ голѣмъ извѣ
П.ЖТНИ Бѣ.Т.ЖКИ . 17
трѣхъ камъкъ, който стърчи въ една улица, съ нѣколко

труби букви и съ тѣточислението 979 (ок. 1570 ) гробъ
на нѣкоі мусулмански мѣстенъ светецъ. Казватъ, че едно
врѣме градътъ е биль обиколенъ отъ една стіна , съгра
дена отъ тухли, и снабдена съ кули и кании . Но друго
яче распитванието ми за старини е останяло безъ резул
тать и то по слѣдующата причина . Въ турско врѣме Зла
тица е била населена ПОЧТИ само отъ Турци Фанатици .
Християнетѣ см наченяли да се заселявать едвамъ въ по

с.хѣдньо врѣме и то вънка при южния край на града , гдѣто
стои и черквата, съградена въ 1859 год . Споредъ турски

ОФІЦциялни данни е имало въ Златица преди войната 436
кљци мусулмански и 117 християнски .') Слѣдъ войната
Турцитѣ захванах да се изселявать и отиванието имъ се
продължава до днесь. Градътъ и по - напрѣдъ (споредъ

Каница) е изгледвалъ като запустѣлъ, та сега съ своитѣ за
творени кліця и запустили улици още по - вече е станжлъ
празенъ и пусть. Мѣстата на Турцитѣ завзиматъ Българе

отъ околнитѣ села , отъ Копривщица , отъ Разлогъ и отъ
други мѣста на Македония . Въ 1881 г. е имало тука всичко

40х кліщи съ 1546 души жители , почти все нови пресе
тенци. И тъй е станяло , че между старата и нинѣшната
Златица нѣма никаква свързка въ паметьта на населението .

Но пакъ се срѣпцатъ нѣкои дири отъ старото врѣме.
Оть града излизатъ двѣ патеки презъ планината . Едната
отива на сѣверъ къмъ Тетевень и отъ тамъ на Ловечь ;
на мѣстото , гдѣто влиза въ планината , стои на високия
зърхъ Гiлешъ развалина на една стара твърдиня , наречена
„Калето “ . Другата ижтека се обърца къмъ сѣверозападъ
кждѣ Етрополь и оставя полето при едно селце Клисёкьой ,
което преди войната е имало 40 кмщи чисто турски, но
сега съвършенно е пусто ; самото му название черковно

село “ (клисé черква отъ ехалтаlа ) показва , че тяждѣва е
1) Матеріялы для изученія Болгаріи. Часть II , выпускъ V. Букарешт . 1877,

стр. 206. Споредъ стр. 36 християнски вѣнчила е имало само 84.
Период. Списание VII . 2
Інмало черква или мънастирь, та и Златиченетѣ см ми ка
зали , че отгорѣ надъ селото имало смцо остатъци на едно

„ кале “ . Отъ града до Етрополь и до Тетевенъ се смѣтатъ
4—5 часа и то мячень и досаденъ пять . Клдѣ югъ е из
лизалъ отъ Златица единъ и до сега употрѣбенъ пять
презь Панагюрище въ Срѣдня гора за въ тракийското поле .

Той минава Тополница по единъ старь каменъ мость , турска
направа съ остъръ сводъ , ВЪЗВИШенъ въ срѣдата . Отъ
двата брѣга на ръката били направени двѣ малки твърдиніі ,

каменнитѣ основи на които още стоятъ , Турцитѣ припис
вать тия калета на Дженевизитѣ (Генуезитѣ) ; тѣ въ Мала

Азия се бѣхт запознали съ разни укрѣпления въ колониитѣ
на генуезската республика и слѣдъ преселванието си въ
Европа ся слѣдвали да казватъ , споредъ анадолскитѣ си
въспоминания , на разни гърцки , български и сърбски твър
дини „дженевиз - кале “ . Мисля, че тука подъ тие двѣ
калета при Тополница краль Владиславъ 1443 год . е биллъ
принуденъ да се обърне назадъ . Желаяхъ да посѣт това
мѣсто, но смщий день, когато бѣхъ въ Златица, тури се

отъ страната на Княжеството карантинъ срѣщу Румелия
заради египетската холера, тъй щото щешъ- нещешъ се от
казахъ отъ разгледванието на погранични мѣстности. На
горсказаниятъ западенъ пять презъ Гълъбецъ, който е
сигурно много старъ, не съмъ узналъ за нѣкои стари крѣ

пости , а за источния излѣзъ отъ полето презь Козница и
за неговото кале “ ще спомена , когато ще дойде дума за
селото Клисура.
Златица е зависѣла отъ запланинскитѣ или загорскитѣ
мѣста . Още въ турско врѣме административно е била под

чинена подъ Ловечь, а тъй смщо 10 черковното раздѣле
ние и до днесь съ цѣлата си околия принадлежи на Лов
чанската епархия , както и Тетевенско и Етрополско; Гиопса
и Срѣдня гора спадать подъ Пловдивската епархия . Това
см остатъци на старото българско раздѣление, смццо като
.
ПЯТНИ Бѣ.1ѣЖКИ . 19
южната граница на Търновската епархия , която обнема и

Казанлыкъ и Стара Загора .")
Въ околноститѣ на Златица освѣнъ крѣпоститѣ има
и други старини. Най -любопитния паметникъ ся развали

нитѣ на манастиря св . Илия, които лежжтъ единъ часъ на
сѣвероистокъ отъ Пирдопъ при десния брѣгъ на Еленска (тъй
мѣсто Илинска ) рѣка близу до границата , до самия входъ
въ една долинка на Стара планина . Положението е много
живописно . По ливадитѣ между висока зелена трѣва, ис
пълнена съ разновидни цвѣтя , полека се приближавашь

къмъ подножието на величественнитѣ, стърми и каменисти
планини . Една тѣсна прохладна долинка , оживена отъ шумъ
на водитѣ, се извива между голи скали отъ нѣдрата на

планината вънъ въ полето . Развалинитѣ не се виждать ,
освѣнъ когато дойдешъ съвсѣмъ близко. Оть зелената трѣва

въздига се въ сѣнката на планинитѣ една червена зидина
до четире човѣшки боя висока . Старцитѣ непомнятъ, че
нѣкога е била по -голѣма ; всё така си стои . Остатъцитѣ
принадлежатъ на апсида въ полукржгъ (51/2 метра широка)

и два четверомгълни параклиси отъ двѣтѣ страни на глав
ния олтаръ. Стѣнитѣ см 1 метръ, и 24 сантиметра широки ,
всичко отъ тухли до 3 с.-м. дебели , раздѣлени съ пластове

отъ бѣлъ орозанъ на 4 с.-м. Прозорцитѣ см биле съ кря
гъъ сводъ по византийски стиль . Якоста на тухлитѣ на
поменва старитѣ срѣдешки черкви св . Георгий и св . София .
Самото черковище стои вятрѣ въ едно малко четверояГълно
градище, 60 раскраче дълго и 45 широко, нѣщо малко въз

вишено надъ рѣката и надъ околнитѣ ливади ; познава се
още оградата му , едни купища грубо нетесано камънье,
обрастни съ гжста буйна трѣва. Раскопки могли би да

откриятъ планътъ на черквата и на цѣлото мънастирище .
Преданието приказва, че въ този мънастирь е умрѣлъ

послѣдний патриархъ Търновский. Животописецътъ на па
триарха Евтимия, съврѣменникъ неговъ Григорий Цам
1) Вижъ Пер. Списание ( 1882 ) 49 .
2*
блакъ, ' ) разказва , че слѣдъ превзиманието на Търново царь

Баязидъ заповѣдалъ, патриархътъ да се проводи въ Маке
дония ( въ Македонию заточена отпустити ). Отъ многобройни
свѣдѣния знаем , че подъ името Македония въ срѣднитѣ
вѣкове се е разум.вала Тракия, и съ Пловдивъ и Одринъ,
и така нѣма нищо , което да противостои на онова пре
дание . 2)
Приказва се още, какъ е пропаднжлъ този мънастирь .
Това е било , когато Турцитѣ см ходили на война срѣщу
Нѣмцитѣ, преди 200 години . Нѣколко Турци с минж.ти

около мънастиря , искарали се съ жителитѣ му . Калуге
ритѣ едного отъ нихъ убили, но като видѣли опасноста ,
хвърлили всичко свое богатство въ единъ герань ( бунаръ)

и побѣгняли . Послѣ това Турцитѣ см дошле въ по - голѣмо
число и разорили мънастирьтъ.
Около мънастиря има и други любопитни мѣста : една

планинска долина Джемина , съ едно кале отгорѣ, тъй на
речена укъ отъ една джамия , на която см дали Турцитѣ

имотитѣ на мънастиря слѣдъ разорението му , послѣ единъ
купь разрушено камънье въ четверожгълникъ срѣдь близ

китѣ мокри ливади подъ политѣ на планината на мѣсто
наречено Тодорйчени, гдѣто ужъ била черква или мънастирь

св . Тодоръ, подпрѣ едно селище въ полето съ остатъци
на керемиди, наречено Бучјни и пр . 3)
Стари черковица има и другадѣ по селата . Нѣколко
видѣхъ самъ въ Душанци, което лежи въ единъ живопи
сенъ мгълъ на полето , там , гдѣто Тополница излиза на
вънъ отъ планинскитѣ клисури , подъ гориститѣ брѣгове
на Срѣдня гора . Селото до войната е било населено съ
люти Турци ( 62 къщи ) и малцина християнe ( 37 кмщи ) ,

но сега е станяло почти съвсѣмъ българско ( 1880 г. отъ
1 ) Изд. архимандритъ Леонидъ въ Гласникъ томъ XXXI ( 1871 ) стр . 286 .

3) За значението на името Македония въ ония врѣмена има една голѣма сбирка
отъ византийски данни Tafela, Const. Porph. XIII —XXII . Ср. Heerstrasse 94.
3) Една мѣстность се казва чешко поле ( отъ пчешко пhcъ куче).
ЛХТНИ Бѣ.ТЁЖКИ . 21
364 жители само 64 Турци ). Приказватъ, че е било единъ

пять голѣмо нѣщо, и че при разораванието на ливади и
пустини все се срѣщали слѣди, че земята и отпреди била

обработвана. На западния му край има едно малко черно
вище св . Троица ; престолътъ още личи между бодили и

камънье . П6 - далече, 18 минути на западъ отъ селото , види
се надъ лівий бръгъ на Тополница върху най- низкитѣ

реклонения на Срѣдня гора едно черковище св . Никола ,
сирѣчь каменни основи до 12 раскраче дълги съ апсида
въ полукрљГъ, обрастняли съ глогове и лѣски ; отъ него
се отваря единъ прекрасенъ погледъ на срѣіцната Тете
венска Стара планина съ високитѣ и скали и поляни надъ
мънастирището св . Илия и надъ селото Ляжене. На близу

има мѣстности , наречени по турски Папаз- чаиръ и Клисе
баира.
Въ Златишко сжществуватъ и предания за Момчиль
войвода. Отъ исторически съврѣменни свѣдѣния знаеме ,

че юнакъ Момчило е живѣлъ и владѣлъ въ Родопитѣ ие
пантъ въ битката срѣщу гърцкий царь Іоаниъ Канта

кузинъ предъ града Периторъ до брѣговетѣ на Бѣлото
море въ 1345 год . Българскитѣ и сърбскитѣ нѣсни за него,

които недавно хубаво е освѣтлилъ г - нъ Дриновъ,1) скоро
се распространили по всичкия полуостровъ, и споредь при
ро,дата на народното умотворение , Сърбитѣ и Българитѣ

см наченяли въ приказкитѣ си да търсятъ жилището на
Момчила въ разни мѣста , имената на които приличатъ до
нѣдѣ си на оня приморский Периторъ. Сърбската нѣсень

е опредѣлила за жилището на този юнакъ развалинитѣ на
традъ Пиринторъ подъ върха на Дормиторъ посрѣдь ве
ликолѣинитѣ херцеговски планини . Има и предания , които
казвать, че е живѣятъ въ Пиротъ, а най- подирѣ Бълга

ретѣ ся му намѣрили сѣдалището въ Пирдопъ. Мѣстното
предание приказва, че Момчилъ войвода е билъ укъ ро
домъ отъ село Лљкене, че е живѣлъ въ Пирдопъ, ходилъ

1 ) Пер. Списание IV , 147 .
съ войска чакъ до Цариградъ и погональ въ борба съ
Турцитѣ на Одринъ. Единъ старецъ въ Копривщица ми

е разказвалъ, че е имало упокойниятъ бегликчия Стойчо
Каравела даже и една писана книга за тогози Момчила ,
съ обширно описание на живота му , много хубава за че

тение , да плачешь Когато ж чуешъ “, ами сега е про
11адняла .
Кога см завладѣли Турцитѣ Златица, не се знае. См

ществува обаче предание, че това е станяло слѣдъ голѣма
борба и че населението се е разбѣгало по Срѣдня гора ,
Етрополе и Тетевенъ. Турцитѣ считали мѣстото за много

важно и заради това испълнили Златишкото поле , слцо
като Гіопсата и Туловското поле , съ турски преселенци .
Златица, преименувана въ устата на завоевателитѣ вь 11с

лади , е станяла чисто турски градъ. Селата Ляжене, Ке
лево Камарци , Клінсекьоii и да кажемь и Карли -кьоіі (само

8 бълг. кмщи) са биле населени само отъ Турци ; друтить
см имали смѣсено население, съ исключение на най- запад
ниятъ ягънь на Златишката кааза , който съ селата Стръ

телъ, Долно Камарци, Буново, Смолско и Каменица е оста
нжлъ чисто български. Голѣми турски гробища, на пр . на
югъ отъ Мирково (преди войната 161 кмщи турски, 209
български). свидѣтелствуватъ за тази силна османска ко
лонизация . А тия тукашни Турци лошо живѣяли съ Бъл
гаретѣ, особно Ляженчене и Душанчене; български не

знаех , а околнитѣ Българе ради нихъ ся били принудени
да се учтъ турски .
Оть турския периодь има малко свѣдѣния за Златица.
Хаджи Халфа въ 17 вѣкъ казва за нея съвсѣмъ кратко,
като говори за Софийский санджакъ : „ Ислади, на югоза
падъ отъ Ловечь, съ окрәгъ отъ 30 села и съ много води ,

14 денье отъ Цариградъ“. А отъ единъ турски законникъ
отъ 16 столѣтие знаем , че Ислади е принадлежало къмъ
Никополский санджакъ, заедно съ Ловечь, Търново, Iy

ІІ.ЖТНИ Бѣ.ѣЖКИ . 23
менъ и други загорски градове. 1 ) Търговската книга

на Дубровчанина Рестича, който е седѣлъ въ 1590—1605 г.
въ София , споменва за вълна отъ Златица (lаnа di Slatiza ). *)

Другояче този предѣль тъй упаднжлъ въ забвение и тъй
малко е билъ познатъ, че на картитѣ Златица се е тyряла

при горньото течение на рѣката Видъ, която укъ извирала
при Ихтиманъ. Това недоумѣние е излѣзло отъ свѣдѣнията ,
че Златица принадлежала подъ Ловечь. Французский гео
графъ Лапи ( Lapie) вече 1822 добрѣ е опредѣлилъ поло
жението на града при южния склонъ на Стара планина, )

но погрѣшката си е живѣла на картитѣ до 1870 г. , до
гдѣто Лежанъ окончателно е обяснилъ истинското положе
ние на тия мѣстности . * )
Добрѣ се помнят още врѣмената на Кърджалиитѣ,
които см обезпокоявали и тази страна , но не ся могли да
влѣзнжтъ въ укрѣплената Златица . Голѣми пакости ся
правили въ най- ново врѣме Черкезитѣ, населени ( 1864—1877 )

въ Телишь при Гължбець, въ Коланларе и въ Козничкия
проходъ, но отъ тѣхъ и даже отъ кмцята имъ сега НИ
диря нѣма. Презъ послѣднята война всичкия предѣлъ доста
е претърпѣлъ. Руситѣ стоели на Стара планина , Турцитѣ

краій Златица ; българското население отъ части е побѣг
нж. о при Руситѣ , та и турското се дигнжло , и не се за
върняло вече , догдѣто най- подирѣ Руситѣ слѣзняли отъ
Балкана и заминяли презъ Срѣдня гора къмъ Пловдивь.

Берлинский трактатъ е положилъ границата между Кня
жеството и Источна Румелия презъ тия предѣли, отъ Стара
планина между Ляжене и мънастирището св . Илия на югъ
край потока Граматникъ и послѣ по рѣката Тополница до
Петричь и отъ тамъ около Каменица къмь Вакарель. Бив
1 ) Hadschi Chalfa, Rumeli und Bosna crp. 57. Hammer, Des osman . Reiches Staats
verfassung I 311 .
2) Ср. Пер. Спис. І стр. 51 .
2) Каницъ, Donal- Bulgarien II 248 .
4) Вижъ Бълг. История (Одесса 1878) стр . 47 .
24 Д -РЬ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
щата Златишка кааза е станала една околия на Софийскнік

Окръ.
Haii - голѣмото ІІ най - живото мѣсто на Всічкото IIIe
е градъ Пирдопъ. Въ него живѣе почти четвъртата часть

отъ населението на Златишката околия , както си бѣие тя
въ 1881 г. (3270 души въ 757 кмщи ). Той лежи само 3

километра на истокъ отъ Златица, която и сега все си
остава административния центръ на околията , и преди во

ната имаше едно смѣсено население (79 кмщи турски ). Въ
него има и индустрия ; произвождатъ се гайтани, аби ІІ
шаяци, и тукашнитѣ производители продавать стоката

чакъ въ Босна, Сърбия и Македония . Че Пирдопъ е биль
отколѣ едно по -значително мѣсто между християнскитѣ
градовце, види се и отъ това , че тука , както и въ Пана
гюрище и Копривщица, е имало по- напрѣдъ метохъ на Хи
ландарски мънастирь . Черквата е оть г. 1819. Преуси

ванието на мѣстото и на всичкиятъ предѣлъ зависи отъ
премахванието на Берлинската граница , и отъ направата

на една желѣзница отъ София презь Златица , Карлово ,
Казанләкъ и Сливенъ къмъ Черното море .
Haii - западнитѣ села , Мирково, Буново и особно Смолско ,

се занимаватъ съ дюлгерство, и то не само по най -близкитѣ
мѣста , но и по Срѣдня гора. Зидарството и правението кжці
етука такъвь единъ наслѣдствень занаятъ, както другадѣ

въ родопскитѣ села Широка ляка и Брацигово , въ тър
новското село Керекъ, въ радомирскитѣ села край рѣката
Струма, въ търнскитѣ села , въ нѣкои мѣста на кюстен
дилското Краище, въ македонското Крушево, въ Дебра, въ
Костурско и пр.
Българското население на всичкото поле, по външния

тишъ, по характера си и по езика съставя съ Срѣдногор
цитѣ отъ Панагюрище и Копривщица и съ Етрополцитѣ
едно цѣло. Тукашнитѣ жители ся людие пъргави , учено
любиви, разбрани и предприимчивин .
ПЯТНИ Бѣ1ѣЖКИ . 25
ПЩе споменя още една особность. Въ врѣмето на сет

вата дохаждатъ тука оттатъкъ планината Загорки, жени и
моми отъ Осиковица и други орxанийски села . Цѣлъ день
се трудятъ по нивата и вечерьта прекарватъ по дворо
ветѣ на књщитѣ весело съ пѣсни и хоро, защото тази ра
бота имъ е като празникъ ; тука работятъ на дружини, а

дома, гдѣто жетвата се пада нѣщщо по -късно, всѣка жет
варка яъне за себе си , та нѣма нито пѣсни нито играние
По кліцята .
ІІо планинитѣ літѣ живѣжтъ Власи, номадически
пастири , които се раздѣлятъ на два вида , едни , които го

ворятъ роммнски , и други, които ся погърчени. Ромян
скитѣ Куцовласи и гърцкитѣ Каракачани никакъ не ce
Кенжть и не се обичатъ но между си . Българетѣ по нѣ
когажъ ги наричатъ съ турско название Оруци , което
значи въобще номадически пастири . Тия Власи пастъ
стадата си по Стара планина отъ Мирково до Черното море .

като наематъ планинскитѣ поляни отъ селскитѣ и град
скитѣ общини , на които принадлежжтъ тия мери (Пирдопъ.
Карлово, Калоферъ и др .). Има ги нѣщо и по Срѣдня гора
и доста много по Родопитѣ . Дохаждатъ съ Фамилиитѣ си
и живѣнжтъ, въ една височина отъ 1000—1500 метра , въ
дървени или отъ земя направени колиби, покрити съ дъски ,
кото зимѣ стоятъ праздни ; 1 ) по- напрѣдъ, казва се, ся жи
вували само въ колиби като чадъри отъ шума. Тия жилища
всѣкога ся на купь като едно селце, защото Власитѣ жи
вѣижтъ въ дружества, но нѣколко родове, нѣкога 60—100
души съ единъ началникъ ( кехая ). Пасятъ много хилѣди
овце и нѣщо и конье ; едрия добитъкъ у тѣхъ не се срѣща.

Животътъ имъ е първобитень и дивъ. Mмжьетѣ носять
ена сина чалма на главата и бѣли или черни вълнени
1 ) Въ срѣдний вѣкъ тия пастирски колиби сж се викали клѣти ( аго -пәкы клѣтн
въ Рилский хрисовулъ на цара Шишмана отъ 1378 г.) или клѣтніша ( eletista на Вла
ситѣ въ Конавли до Дубровникъ 1430), а цѣлото влашко село се наричало катоцент
отъ романското cantone), отъ което произлизатъ още мѣстнитѣ названия Катуница,
Катунища. Въ Перущица чухъ, че Циганитѣ и сега се викатъ катунари .
26 Д- РТ КонСТ. ИРЕЧЕКъ,
дрѣхи, скроени по македонски начинъ, съ черни гайтани и

съ червень поясъ отгорѣ. Чъртитѣ имъ ся груби и сви
дѣтелствуватъ за постоянно живѣение въ планината и на
вѣтъра ; у мяжьетѣ срѣцатъ се по нѣкога доста хубави
лица , но женитѣ см грозни , защото отъ млади години
всичката тежка кящна работа остава на тѣхъ. Раждатъ се
и умиратъ въ планината . За женение и кърщавание сли

затъ долу въ близкитѣ черкви. Иматъ разни старински
обичаи, на пр . при свадбата мажжтъ всѣка колиба съ масло
и сипать ичимикъ, оризъ и нахутъ. Влахъ се жени само
за Влахиня . Много е развито у тѣхъ побратимството (а.с.
фотоtrаts ) , което даже се освѣщава въ черквитѣ. Власитѣ,
1които по между си влазятъ въ такава една свещенна свързка
за взаимна помощь и защита , се нареждатъ свързани съ
вжжя за да приематъ благословение отъ попа ; за него съмъ

чулъ и въ Калоферскитѣ и въ Рилскитѣ планини . Тѣзи
пастири доста много спомагатъ за упропаствание на го

ритѣ. Своята храна , която състои най - повече отъ млѣко и
сирене, ослаждатъ съ Іържено лико отъ букъ и заради
това „ обѣлватъ “ дърветата ; есень запалвать трѣвата, за
да никне до година 16- добрѣ, та съ това изгарятъ и мла

Дата шума . Въ Златишкитѣ планини стоять
отъ Гер
гійовъ день до Кърстовъ день. Послѣ натоварватъ женитѣ ,
дѣцата , сладоветѣ и другитѣ покжнини на конье и ка
ратъ стадата съ голѣмитѣ си кучета на зимнитѣ жилища .

Да зимуватъ въ долинитѣ подъ планината , не имъ дава
хилядогодишния обичай и всичката имъ непостоянна при
рода . Вървятъ полека и до два мѣсеца , догдѣто стигнятъ
на мѣстото си , въ равнината между Одринъ и Цариградъ
ПЛИ въ гърцкитѣ села на бѣломорското крайбрежие при
устието на Марица , а пролѣть пакъ се движтъ назадъ.

Само въ послѣдньо врѣме нѣкои см наченяли , поради
новитѣ граници, да зимуватъ около Бургасъ при Черно

море .
ПЯТНИ БѣдѣЖКИ . 27
За тия влашки пастири и тѣхното минжло доста много

е инсано въ научната литература . ') Но до сега всѣкога се
обърщало внимание само къмъ ония Власи , които си иматъ

отечество въ Тессалия , въ Пиндскитѣ планини И Въ Ма
кедония , и които отъ тамъ ходятъ лѣтѣ чакъ на Рила,
на Витоша, на Осоговскитѣ планини или на Пиротския
Балканъ. Старопланинскитѣ Власи см отдѣлни отъ тѣхъ .

Тѣ се движтъ само вмтрѣ въ Тракия, отъ Бѣлото и
Мраморното море до Стара планина и назадъ . А това го
правятъ отъ старо врѣме. Вече Пахимер , разказва , какъ
1285 г. , когато Татарихтѣ см влѣзняли въ България, Ви
зантийцитѣ см дигняли номадическитѣ Власи, които с8
живѣли съ своитѣ стада между Виза и Цариградъ, за да

не се съединятъ съ татарскитѣ ордии, и ги пренесли въ
Мала Азия , и какъся загиняли при това много човѣции
и добитъци оть зимский студъ.

Отношенията на Власитѣ къмъ земледѣлческото насе
тение и къмъ държавата см наредени на полуострова отъ

прастари обичаи и закони, за които доста много се нау
чаваме отъ сърбскитѣ паметници на 13 до 15 столѣтие. 2)
Като продължение на тия юридически обичаи ся любо
Питни постановленията на турский „ канун-наме “ за Py
мелия отъ 16 столѣтие 3) . Споредъ него номадическитѣ на

стири или Юруци не сж били подданици на Никакъвъ
спахия . Въ вѣмето на жетвата сж плащали ресми отлак

травнина въ сърбскитѣ паметници ), една овца отъ 300
за лѣтнитѣ пасбища или яйла ( автовища въ срѣднитѣ вѣ
1) Ср. новонамѣреното съчинение на Кекавмена у Васильевский, Совѣти и раз

кази византийскаго боярина XI вѣка, Петербургъ 1881 , 90, гдѣто сж събрани отъ
учения издатель и разни свѣдѣния за нинѣшнитѣ пиндеки и тессалски Власи. Виждь
Hopf, Geschichte Griechenlands im Mittelalter (Ersch -Gruber Tomb 85 ) 165 ; Roesler, Rom .
Studien 100 ; Tomaschek , Zaur Kunde der Haenius - Halbinsel ( Wien 1882 ) ; Бълг. История
стр. 288—293 и отъ дубровнишкитѣ архиви нашата статия Die Wlachen und Mauro
wlachen in der Denkmälern in Ragusa ( Sitzungsberichte der Kgl . Gesellsch . der Wiss . ,
І Prag 27 Jan. 1879)
2) Ср. Даничича старосърбский словарь подъ думата Влахъ.
3) Hammer, Des Osman. Reiches Staatsverfassung. Wien 1815, I , 199, 405 , 413.
28 Д - Ръ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
кове) , а сящо см плащали реми кж шлакъ за зимскитѣ,
пасбища или кжшла (старитѣ зимища или зимовища) . Ако

нѣкои такива пастири ся се населили нѣкмдѣ и нaчeняли
да работятъ земята , плащали са едно особно даждне отъ
новоразработени земи , но слѣдъ десеть години се записвали
като рая въ смщото село .
ІІ. Срѣдня гора.
На 8 юлии тръгнжхме отъ Пирдопь за въ Срѣдня

гора . Тя ми се видѣ таинственно нѣщо, защото въ цѣлата
научна литература върху Балканския полуостровъ нѣма
никакво описание за нейната вмтрѣшность ; досегашнитѣ
карти представяватъ само единь повърхностенъ образъ, та
и ония нѣколко български статийки, които см излъзли за
тия мѣста, по - вече възбуждатъ географіческото любопит
ство , отъ колкото да го удовлетворяватъ, защото се зани
маватъ само съ мѣстнитѣ достопаметности на двѣ градинца .
Планътъ на пятуванието си бѣхъ наредилъ така , щото на
излизание отъ Княжеството за въ Тракия да минат презъ
Копривщица а на върцание да посѣтя Панагюрище. Ко

привщенетѣ и Панагюрцитѣ се потрудихм съ най - голѣма
любезность да ме запознаятъ съ забѣлъжителнитѣ мѣста
на своето хубаво отечество и да ми покажіть , какво нѣпцо

е тая Срѣдня гора .
Двадесеть минути на истокъ отъ могила Тартарица
тече между ливадитѣ потокъ Граматникъ, границата между

двѣтѣ български страни . Половинь часъ по- далече при
стигва се въ споменатото по-горѣ село Душанци ( 736 м .),

скрито при Тополница въ единъ плодороденъ мГълъ мекду
букови гори "). Отъ тамъ пятьтъ се обърца на югоистокъ
1) Височинитѣ (въ метри отъ морската повърхность), ако нѣма друга бѣ.тѣжка
при тѣхъ, ся мѣрени отъ мене съ единъ малъкъ анероидъ, въ сравнение съ обсер
вации , правени сжцеврѣменно отъ г - на Лутероти въ София , и пресмѣтнжти спорехъ
таблицитѣ, номѣстени у Каltbrunner, Manuel du voyager.
ІІ.ЖТНИ Бѣ.1ѣЖКИ . 29
за Копривщица, до която оставать още 3 '/ , часа . Задь се

лото минва се Тополница на единъ каменъ мостъ ; отъ него
единъ ижть за кола слѣди рѣката до самия градъ, а дру
гия , по който търгняхме и ние, иде направо презъ пла
нинитѣ . П6 - вече отъ единъ часъ въскачвашъ се съ мака
по ржба на единъ стърмень и каменить рътъ, издигнжтъ

между долинитѣ на Тополница на лѣво и потокъ Корита
на десно, и то по една тѣсна калдърмисана Iжтека , която
се върти въ много кривули между низки гжсталъци отъ
Дабове и лѣски . Този калдъръмъ е направиль преди 50
до 60 години , заедно съ моста презъ Тополница, единъ

Копривщенецъ Драгулъ. Ръта и съ пятя му се вика Кли
мышь . Въ турско врѣме вська година ставали тука убий
ства и обири отъ Турци Душанчене, птукъ- тамѣ личжтъ
още стари гробове на човѣци, исклaни отъ хайдути , както
на пр. единъ камъкъ нареченъ „ Грўieвъ гробъ “. На наii
високото мѣсто, до 600 метра надъ Тополница, стои една

двукатна беклентия, турска стражарница съ чардакъ на
около , сега пуста ( 1339 метра ). Оть тука хубаво се види

Златица и нейното поле , та презъ планинитѣ си издава
главата и далеката Витоша . Около нѣколко пасбища съ
В.Ташки пастири пристигва се къмъ една прекрасна стара

букова гора съ огромни пънье ; ягоди , малини и лѣски
растять край IIжтя II високата папрадь стига до колѣ
нѣтѣ на конника . Край тия гори и около нѣколко кладенци
слизаме пакъ на лѣво къмъ Тополница . Дълбоко въ тѣ
ената й долина червенѣять се стрѣхитѣ на Копривщица,
а по- на - югъ отъ тѣхъ се отваря една по- отворена зелена
котловинка , гдѣто се събирать изворитѣ на рѣката.

Срѣдня гора копривщенска и панагюрска е въвель на
картитѣ едвамъ преди 15 години покойний Лежанъ. Пър
вото й географическо опредѣление е Исказалъ въ сящо
врѣме нѣмский пятникъ Хохштетерь '). Преди това врѣме
знаято се само за источната й часть, между Казанлякъ и

1) Вижъ Бълг. История (географ. Въведение) стр . 17 и Пер. Сис. І ( 1882) 104 .
30 Д -Ръ конст. ИРЕЧЕКъ,
Стара Загора, а западната , макар , че много хубаво се съ

глежда отъ тракийското поле , се считала за самата Стара
планина . Срѣдня гора се простира отъ истокъ на западъ,
въ една дълга линия , като наченва при Ямболъ и свършва
при изворитѣ на река Марица, и се отдѣлява отъ Стара
планина съ единъ редь долини : Туловско поле (около Ка
занлякъ), Гиопса (около Карлово) и Златишко поле . Раз
дѣлява се на три части : источната отъ Ямболъ до рѣка

Стрѣма или Гонса ( турския Караджа - дагы, сирѣчь плани
ната на сърната ), срѣднята между Стрі: ма и долнята То
полница около Копривщица и Панагюрище и западната
( Ихтиманска ) отъ нея до Рилскитѣ планини . Ние тука ще
се занимаваме само съ срѣднята часть , която е най- висока
и най -забѣлѣжителна въ цѣлия този планински поясъ, до
70 километра длъга ( отъ Стрѣма при Чукурлии до То

полница при Петричь) и до 35 широка.
Самото име Срядна горі, 1 ) което е общепознато у Бъл
гаретѣ , добрѣ описва положението и по срѣдата между
старопланинскитѣ върхове нтракийската равнина. Тур
ското название Ортадаг . е само единъ преводъ отъ него . ?)
Името притежава и нѣкоя Филологическа любопитность .
Думата гора въ словѣнскитѣ езици значила испърво на
сядѣ планина ( броѕ , mоns) и въ това значение се употрѣ
бява и въ старитѣ паметници, писани въ България. Още
въ 14 вѣкъ четемъ у Цамблака (пренесение на св . Петка) ,

че Търново е било стръмнинами горт и хлъмовъ высокынҳ% за
творено , или въ животописанието на св . Теодосий Търнов

ский гора вмонінскага , гора Сливенската , а въ 16 в . пятникъ
Вранчичь е чулъ, че Родопитѣ се викатъ Славиеви гори. 3)
Но сега това първоначално значение на думата се е спа
1) Така по произношението на Панагюрцитѣ ; Копривщенетѣ казватъ Средна.

Въ Срѣдна гора се казва гора, река, само во да има ударение споредъ западнитѣ на
рѣчия.
2) Попъ Костандинъ въ любопитната книжка "EYXepitoy s éпархіа ; Філіп
тортilews ( Виена 1819) го превожда М асу броҫ, но пише и урёт Габра.
3) Heerstrasse стр. 96.
П.ЖТНИ БѣлѣЖКИ . 31
зило у Българетѣ само Въ нъкои мѣстни названия , като
въ нашата Срѣдня гора , Църна гора у Скопие, Света гора

( "Array pos) и въ думата Загорье, Загорци. Другояче гора
вече къмъ края на срѣднитѣ вѣкове у Българетѣ иу Сър
битѣ изобщо е приело значение на словѣнското akch (5лт ,
silva ). Това промѣнение е съвсѣмъ естественно , защото пла
нинитѣ испърво всички бѣх гжсто обрастняли съ дър

вета, та го срѣщаме и въ други езици ( на пр . лат. saltus
планина и гора). Въ сърбскитѣ наметници четемъ на пр .
вече въ законника на царя Душана (1349) » що coү коҳдk

Посекли Gacн горе “ и „ да расте гора “ . Въ България любопитно
е названието на Света гора (отъ 14 вѣкъ) отъ срѣща Тър
ново, единъ низъкъ хълмъ , покритъ вече споредъ думитѣ
на Цамблака съ честа „ гора “. ) Смцеврѣменно захваняла
у Българетѣ и у Сърбитѣ по - често да се употрѣбява ду
мата планина, която въ по -стари паметници, като въ пре
вода на свещеннитѣ писания , е една голѣма рѣдкость, но

послѣ съвсѣмъ е завладѣла . Въ сърбскитѣ грамоти отъ
13 и 14 столѣтие тя испърво по - вече значи пасбища по

височинитѣ, отъ колкото самитѣ височини , и въ този сми
съть трѣба да се разбира и въ българската грамота на

царя Константина Асѣна отъ 13 вѣкъ, гдѣто се спомен
вать села съ нивята имъ, лозята и сh планинами . 2) Въ нік

нѣшното си значение тя се срѣпца на пр . въ Рилский хри
совухъ на царя Пишмана отъ 1378 г. ( планина Gokдн:ka,

Wтъ гд € Рыла нcтич€ тъ). Името на Стара планина най-на
прѣдъ се чете у Дубровчанина Гундулича (+ 1638 ), 2) ма

каръ че безъ съмнѣние е много по -старо и че само по не
достатъкъ на писменни паметници нѣмаме за него свидѣ
телства отъ по -отдавнашно врѣме. Въ скщо врѣме се срѣща
1 ) Мtсто ... дрвкєсы счасно н горою надходнмә частою н пространною. Цам

блака житие на патр. Евтимия , Гласникъ т. 31 стр . 277. Монастирь св . Богородица
при Търново , „ няв окнчнынмъ званівмъ нмєнэвть св дажв п до дньск Свєтаа Гора, “
въ житието на св . Теодосий , въ Рилский панегирикъ отъ 1479 г.
3) ПІa + арикь, Pamatky стр. 24 .
3) Гундуличь, Османъ II 53 .
32 Д- Ръ конст . ИРЕЧЕ ,
Къ
тукъ- тамѣ мѣсто „ загорски “ и думата „ запланински. “ 1 ) у

Сърбитѣ обаче въ нѣкои стари пѣсни и
планина е наче
няла да приема значението на гора (лѣсъ), Но това ново
промѣнѣние не се е распространило . ?)
Закачихме нѣколко подробности изъ географическата
стара инова терминология у балканскитѣ Словѣне . При
този случай ще приведемъ още нѣколко други български

землеописателни названия , заедно съ значението имъ спо
редъ тълкуванието на планинцитѣ . Върха значи най -висо
кото мѣсто на планината (lе ѕоmmеt ). 3) Било см височинитѣ

или , споредъ книжовното изражение, гребенитѣ на плани
Hara ( la croupe, crête, Kamm ) една стара дума , позната
на Стара планина , както иу Сърбитѣ и Хърватитѣ. Бардо

е възвишение , което отъ една страна се въздига на горѣ
а отъ друга на равно се свързва съ други, може и по - ви

соки , бръгове. Хәлмъ и могила с възвишения уединени
отъ всѣка страна , съ стърми страни . Старата общестовѣн

ска дума дѣлъ, по-kдѣла, която значи водораздѣлъ, сега не
както
се употрѣбява освѣнь вь нѣкои мѣстни названия ,
на пр . е Равни дял на водораздѣла между Копривщица и

Клисура или Дебели дял надь Клисура. За водораздѣлъ
чухъ въ Срѣдня гора и думата пресіка. Ратъ е една въ3
Вишенность отъ една страна стърма, отъ друга полегата,

най - повече между два потока , като на пр . Тънки ратъ между
притоцитѣ на Тополница и Гііопса при сѣверното подно

кне на Богданъ. Бряг . е страната , бокътъ на една възви
Ішеность ( pente, cite , Abhang ). Pвка или турски дере е всѣка
по- малка или по-голѣма текуща вода ; думата „ потокъ “ по
1) Странамъ запланинскимъ въ една влашка грамота отъ 1406 г. ( Венелинъ, Вла

хобог. Грамоты стр. 18 ), гдѣто се разбиратъ предѣлитѣ оттатъкъ Карпатитѣ въ
Трансилвания .
2) У Бoгишича, Народне пјесме из старијих приморских записа ( Биоград 1878 ),
четемъ : језди Марко планином зеленом , ту је шатор распео у планини у зеленој
(стр. 13) ; тад је Вуче побјего у планину у зелену (43 ). Но другаҳѣ : у планини у
гори зеленој (301).
3) Данни за тие думи въ стари наметници вижъ у Миклошича въ го.ѣмия
словѣнски словарь и въ старосърбский словарь на Даничича.
Лятни Бѣ.ТѣЖКИ .
Срѣдня гора не е въ употрѣбение, както и по цѣла источна

България, гдѣто се срѣща само въ мѣстни названия .
Долъ се вика не само една малка Долина , но и единъ по

токъ, който се напълнява съ вода само зимѣ или слѣдъ
голѣми дъждове , а другояче остава „ суходолъ “ . Единъ ма
тъкъ долъ се нарича долчи на. Долина (vallée , Thal) е дълга ,
край една ръка, а oть страни къмъ нея се обърцатъ кратки
пади ни, падинки (ravin , Schlhicht ), издълбани отъ потоцитѣ
въ брѣговетѣ въ планината . 1 ) Поляна е едно пространно
равно пасбище въ планината (alpage , paсage, Alpentrift) или
въобще едно не голѣмо равнище, а поле е голѣмата низка
равнина (plaine, Ebene ) , като тракийското поле (наречено
най - повече просто полето) , крайдунавското поле (въ Тър
новско на краятъ му подъ планинитѣ има едно село Поли
кріиите), Софийското , Кюстендилското , Дупнишкото и пр .
Външния характеръ на Срѣдня гора съвсѣмъ се отли

чава оть Стара планина и отъ Родопитѣ . Тя се предста
Вява като единъ много широкъ и не много високЬ Планин
еки гребенъ съ окрягли не много издадени върхове, всичко

полегато безъ стърмнини , съ приятни за окото външни
Форми. Височинитѣ и долинитѣ й см испълнени съ висока
стара гора, прошарена тукъ тамѣ съ зелени поляни , освѣнъ
най - близкитѣ околности на Копривщица и Панагюрище,
които ся голи . Сѣверния спускъ къмъ Златишкото поле е

Доста стърменъ ; къмъ югъ планината полека се спуща съ
многобройни низки и гористи расклонения , които почти
неусѣтно се губжтъ въ полето . Най - високитѣ върхове ся
(*ъбрани въ двѣ групи , едната на истокъ около изворитѣ
на Тополница, другата на западъ между Панагюрище и
әрѣдньото течение на смщата гѣка . Между тия двѣ групи
намира се една плоска височина ( plateau ), покрита съ гори
и пасбища. Срѣдня гора е много по - низка отъ Стара пла
1) Падина, колкото зная, въ срѣдовѣковнитѣ паметници се срѣща само въ

нѣкои мѣстни названия , а често се чете въ словѣнскитѣ грамоти , писани въ 15—18
вѣкъ въ В.ташко.
Период. списание VII.
нина ; върховетѣ й не се въздигатъ по -високо отъ 1700
метра , но гребенитѣ никмдѣ непадатъ иб- долу отъ 1090

метра . По причина на това върховетѣ на Стара планина
ясно се видятъ отъ полето презъ срѣдногорскитѣ височини .

Оть fІловдивъ и отъ Татаръ- Пазарджикъ хубаво се ст»
глежда Веженъ съ снѣжнитѣ си прѣспи , а когато се въс
качишъ къмъ стражарницата на Каркария (1414 метр.) въ
Родопитѣ, видишь предъ себе си Стара планина отъ Етро

полската Баба до Трявна, и подъ политѣ й Срѣдня гора
като едно дѣтенце. Защото лежи Въ срѣдата между го
лѣми планини и пространни полета , отъ върховетѣ й , ма

каръ че не с МНОГО високи , се отварятъ съвсѣмъ чу
десHII изгледи .
Геологическата формация на Срѣдня гора не е още
изучена . Въ вмтрѣшноста на планината освѣнъ това ка
мъкътъ рѣдко излиза на явѣ, защото всичко е покрито съ
растителность , съ гори и ливади , та само на върховетѣ и
въ долинитѣ на потоцитѣ се явява голо камънье . Хохиште
терь и Тоула на картитѣ си полагатъ Срѣдня гора като
прагорна ( Urgestein ); нѣщо по- подробно їм забѣль::ва въ
своята геологическа карта на Источна Румелия кориилъ.

коirто е сам , посѣтиль тия мѣста . 1 ) Колкото можяхъ да
съгледам » , въ околноститѣ на Копривщица и Панагюрище
брѣговетѣ състоятъ отъ гранить , който на отворенитѣ
мѣста съвсѣмъ се дроби та образува жълтикавіш сипеи. ?)
1) Геологическа карта на Ист. Румелия от X : ІІІкорила 1882 .

2) Двѣ парчета, които донесохъ отъ най-близкитѣ околности на Копривщица.
г - нъ Златарски опредѣли като гранулитъ, единъ видъ гранитъ: „ Единиятъ откжс.тѣкъ
има срѣдневърната текстура. Орток.таса преобладава надъ другитѣ елементи , Но по
вечето е каолинизиранъ. Кварца е въ зърнца и смѣстенъ измежду ел, шпата. Има
два вида слюда, срѣбърна бѣ.а ( muѕсоvite ) и черна ( biotite ); първата е добрѣ спазена
опце, а втората е почти растрошена . Отъ растрошения биотить образували с се чер
веникави пятна, които правьжть гранулита паренъ. Този гранулить лесно се дроби.
Че
Другиятъ откъслякъ е слцо гранулитень, но различава се отъ първия по това,
зърната му см по- ситни, и че фелдшшата и кварца си държатъ равновѣсие ; въ него
има само бѣла слюда, съ п.10чици много ситни “ . Тия плочици бѣ.1а слюда лъщать и
въ пѣсъка на сипеить, образувани отъ извѣтрілия гранить.
ПЯТНИ Бѣдѣжки .
Между камъньето на долчинитѣ видѣхъ и голѣми парчета
бѣлъ кварцъ. На най - високитѣ мѣста обаче, като на Бог
данъ или Климашъ, се явява гнейсъ. Отъ Панагюрище на
юго - западъ , около Банското кале , видѣхъ мергелъ (трия

сова формация ). А на югъ отъ Панагюрище и Стрѣлча
къмъ дилувиалната равнина, Шкорпилъ забѣлъжва вър
хове отъ еруптивни камънье , долеритъ нандеситъ.

Централната часть на Срѣдня гора , за КОЯТО НИ
рѣчьта , раздѣлява се , както споменяхме по- горѣ, на двѣ

отдѣления , источното около Копривщица съ изворитѣ на
Тополница, която истича къмъ съверъ, и западното къмъ
Панагюрище съ изворитѣ на Луда Яна, която тече къмъ
югъ. Долинитѣ на тие двѣ ръки показватъ заедно и мѣс
тото на двата главни преходи презъ планината .
При Чукурлии, недалеко отъ Хиссарскитѣ Бани , под

качватъ се срѣщу послѣднитѣ отклонения на источната ,
старозагорска Срѣдня гора ( Караджа дагъ) при рѣката

Гиопса или Стрѣма хълмоветѣ на нашитѣ планини , всички
покрити съ гора , и въздигатъ се постпенно по - високо до
мѣстото, гдѣто се образува Тополница. Изворитѣ на тая

рѣка се намиратъ въ една малка котловина ( до 1100 метра )
между двата най - високи върха на Срѣдня гора , Богданъ
(на истокъ) и Буная ( на западъ). Собственната Тополка
(тъй 1м казватъ Копривщенетѣ) извира подъ сѣверното под

ножие на Буная , тече най- напрѣдъ два три километра на
сѣвероистокъ, приема отъ десно Крива река, която извира
при сѣверното подножие на Богданъ (отъ два извора ),
обърца се на сѣверь, прибира отъ лѣво Попско дерё (краіі

него стоять надъ самата Копривщица хълмовет Попъ и
Попадия, между които се извива ижтя за Панагюрище), и
влиза въ Копривщица, гдѣто се свършва оная котловина
и гдѣто се спупцатъ между кжцята разни малки притоци
уть двѣтѣ страни : Косовъ долъ и Бя'ла река (отъ Андреева
гора) отъ лѣва страна , Петрёшка отъ десна . По- долу до
лината , всё къмь сѣверно направление, става по- тѣена ;
3*
!
между брѣговетѣ й вижда се къмъ сѣверь единъ кисъ отъ
Стара планина , около Веженъ. Отъ десно дохаягда Чу мина

река отъ височинитѣ , които на сѣвероистокъ отдѣлятъ Ко
привщица отъ Клисура; казватъ , че Въ нейната долина
см боравили Копривщенетѣ въ врѣмето на нѣкоя чума .

Подирѣ, около два часа отъ извора си, Тополница се да
вива около върха Златенско къмъ западъ и при Душанци
излиза отъ тѣсния проходъ вънъ на Златишко поле .
Най - високиятъ върхъ на Срѣдня гора е Богдань, а
именно Големия Богдана. Върхът му е отдалеченъ отъ
Копривщица къмъ югоистокъ два часа на конь . Почти по
.ловинь часъ ( 25 минути ) се слѣдва Тополка на югъ, по

слѣ се върви 22 минути къмъ ЮИИ покрай Крива рѣка ,
въ една долина съ ливади, оградена отъ странитѣ съ жълто

бѣли сипеи , догдѣто се стигва на мѣстото, гдѣто се сти
чатъ двата потока , които образуватъ тая рѣка. Между тие

двѣ долчини се въскачвашъ възъ бърдо около нѣколко ов
чарски бачии по голи пасбища, тукъ тамѣ прошарени съ

малки гжсталъци , и слѣдъ 32 минути се стигва въ високата
букова гора на Тънки рътъ, гдѣто отъ една страна извира
Крива рѣка, отъ друга нѣколко потоци , които се спущать
въ Гіопса при селото Слатина . Тамъ пятьтъ се добли
жава къмъ сѣверната страна на планината , която до сега
Bcè HII стоеше предъ очитѣ, и презъ една прекрасна бу
кова гора води чакъ близу подъ върхътъ. Висока папрадь

вирѣе въ сѣнката на стари дървета, ягоди се червенѣжть
при кореньетѣ на моглщественни столѣтни тънье , голѣми
дървени гмби се издаватъ отъ остарялата кора на сѣнче
ститѣ буки, и покрай поваленитѣ отъ вѣтрове и отъ гръма
великани съглеждатъ се и пресъхняли исполини , които
като планила распространяватъ още между живата гора

своитѣ побѣлѣли голи клонове . Малки Водици мърморять
между младата пума , която обилно стърчи подъ сѣн

ката на
на старитѣ дървеса , и край тя извиратъ бистри
извори , почти недени . Спираме се подъ три стари буки на
ПЯТНИ БѣлѣЖКИ . 37
една наклонена Висока Поляна , оставяме коньетѣ и OTII
ваме на горѣ. Върхътъ, едно тѣсно равнище до 300 метра

дълго и 50 широко, е съвсѣмъ обрастнжлъ съ низки буки,
между които лежжтъ купчини отъ планинско камънье , оби
колени отъ буйна трѣва съ множество цвѣтущи растения .

Височината е споредъ нашето мѣрение 1654 метра . 1 ) Из
гледътъ се отваря само по края и то не съвсѣмъ свободно
помежду дърветата . На сѣверъ се испречва Стара планина
Етрополе до Калоферъ; най - на-десно се издавать ве

лихо.xфинитѣ Калоферски планини съ високия Гюмрукъ
частъ , който лесно се Познава По една снѣжна поляна на
южната му страна ; подирѣ слѣдватъ Карловскитѣ и Со

потскитѣ планини съ низкитѣ си гжстальци , Троянската
пролка съ видната черта на 1мтеката си , високия Вежень
тъкмо на сѣверъ отъ насъ съ двѣтѣ си снѣжни пръсти ,

3.латишкия Балканъ и на - на- края Бабата. Долината на
Гонса се види почти цѣла ; в ) нея Богданъ съ мъглитв
и об.тацитѣ си служи на земледѣлцитѣ за барометрь. Зла

ТИШНОТО Поте
остава закрито отъ близки височини На
Срѣ,ҳня гора. На западъ разглеждаме оная котловинка , гдѣто
се образува Тополка и подъ голи сипеи и зелени пасбища
виждаме цѣлата Копривщица съ червенитѣ й покривіі .
Тъкмо на срѣща ни , равно на западъ, оттатъкъ котлови
ната се въздига доста близко , на два часа разстояние въ
пряма линия , гористата Буная ; на десно от нея издава
се на хоризонта панагюрската Братя, а на лъво съзираме
Въ твърдѣ голѣма далечина мъгловититѣ очърти на една
дъга ІІланина
Витоша . Къмь югозападъ лъцѣе се въ
паритѣ огромно нѣщо, горѣ по -ясно и долу съвсѣмъ за

Мълено
зжбчестата Рила планина . 1ѣлия юженъ хори
заграденъ съ великолѣпнитѣ Родопи въ всичката
имъ дължина отъ Рила до Хаскюйско , но образътъ мъ
1) Врѣмето се готвѣше за дъжд , та заради това може тая цира да е нь цо

по-голѣма отъ дѣйствителната.
е неясень, заради у.нарата, която тъкмо на пладнѣ (бѣше

12 Юлий) се въздига отъ полето подъ горѣщитѣ лучи на
лѣтното слънце. Тя ни отне и погледътъ на Пловдивъ.
Недалеко отъ Насъ
насъ на Истокъ леки една зелена поляна ,
върхътъ на Мілкия Богдана, и до него нѣщо на десно
нб- низкиятъ, но заострениятъ Чифира (или Дясифит), съ
единъ куъ скали на върха и съ гористи спускове на югъ
къмъ Ново село . Южния склонъ на нашия върхъ е непъл
ненъ съ ТЪМНИ , почти непроходими гори ; само на ІІХТЯ
отъ Копривщица за Пловдив , се види единъ голъ рътъ,

нареченъ Ваз кз. ? ) На югозападъ привличать нашитѣ по
гледи дългитѣ низки расклонения на Срѣдня гора особно

около Стрѣлча , които съ зеленитѣ си гори тъй рѣзко се
отличаватъ отъ голото поле . Въ полето между паритѣ се
издаватъ четиртѣхъ уединени звонообразни хълмове на
Коюнтенё въ Пазарджишко . Самото поле до нѣкое разсто
яшние още е пъстро съ горички и уединени дървета , но

по -далече къмъ Марица става съвсѣмъ жълто и еднообразно
безъ зелени точки , като че е съвсѣмъ голо .
Между Богданъ и Буная се намира водораздѣлътъ

между Тополка и Медёд-дере ) или Стрелешка река , която
1Звіра въ ония чести стари гори подъ южнитѣ поли на
Богдань, та минва на югъ презъ селото Стрѣлча, догдѣто

у селото Попинци втича въ Луда Яна . Самиятъ водораз
дѣлъ е низъкъ иголь . На югоистокъ до него лежи каза
ниятъ Влъкъ, който е накъ водораздѣлъ между тая рѣка
и притоцитѣ на Песченика (турски Кумлу- дере отъ кумлу ,
1ѣсъчливъ ), който извира подъ иФира при Ново- село и
1 ) Въ сѣверна Македония казватъ омарина. Ср. сърбеко смара, тежка горѣ

щина ( Schwiile ).
2 ) Тъй по коприщенското произношение (тжия звукъ слѣ,3ъ л) ; „ Куртъ Аланъ “
а
(въчя по тяна) на австрийската щабна карта, която забѣлъжва „ Богданъ планина "
чакъ между Копривщица и Панагюрище.
3) За значението на името ми казаха, че мәде ; турски значило величественъ,
но мени по - ми се види , че то съдържа словѣнската дума мЄдкks ( мечка , сърб. мед
вје , медјед).
ХТНИ ББ, ТЕЖКИ . 39
се влива въ Марица нѣщо малко по- долу отъ Пловдивь.

Южния склонъ на Влъкъ е съвсѣмъ гористь ; бѣлата стра
жарница на него и единъ голѣмъ бѣлѣзникавъ синей подъ
неж срѣдъ зеленитѣ гори се види отъ сядѣ низъ Плов

Дивско , отъ Родопитѣ и , казватъ , чакъ далеко отъ Хас
Кюйския IIТЬ .
На Бунія несъмъ ходилъ, но отъ Богданъ съ внІІ
мателно разглеждание се увѣрихъ, че върхътъ й ще бъде

само нѣщо малко по - низъкъ отъ Богданъ. Тя на съверь
е съвсѣмъ покрита съ- тъмнозелена гора и съ полегатитѣ
ен букове непредставява отъ тая страна никакъвъ остъръ
профиль. На върха, който е голъ, лелать купове огромни
черносиви камънье като нѣкої староврѣмски паметници
(Holmens ). Южния и югозападния склонь см завзет съ
пасбища. На сѣверното подножие извира Тополница , на

югозападното Луда Яна .
До сама Копривщица любопитенъ е върхътъ Попъ отъ

къмъ западната страна на града , единъ гладъкъ съ трѣва
обраснж.тъ правилень кмжгель ( конусъ) съ нѣколко силен
угъ странитѣ и едно купицце камънье на върха ( 1452 м .).
Види се не само Копривщица a la vie d'oiseau и цѣлото
зем.Тище съ изворитѣ на Тополница , но на десно отъ Влъкъ
нахъ вечерь въ огромното поле ясно се съглеждать плов

Дивскитѣ „ тепета “ сеъ бѣлитѣ имъ кмця , на 12 часа раз
стояние. Освѣнъ това този върхъ ми се видѣ да го пре

порячамъ като най-удобното мѣсто за начъртание единъ
профIIлъ или една панорама на Стара планина отъ Етро
ПО.Іь до Калофер .
На западъ отъ Буная и Потъ простира се чакъ до
Братя една широка и пространна височина , едно високо ра

вно поле ( plateau), което въ повърхностьта си има твърдѣ
малко разнообразие, причинено отъ нѣколко долини и низки
хълмове . Срѣднята висина оцѣнявамъ съ 1400 метра , си
рѣчь 350 метра надъ Копривщица. Тази височина испъл
нява почти всичкото мѣсто между Копривщица и Панагю
40) Д - Ръ конСТ. ИРЕЧЕКъ,
рище , до 4 ' , часа 11ть . Покриватъ м чести гори , между

които се намирать пространни пасбища. Гората е букова
и тъii гмста , че когато вървишь на конь по птекитѣ, не
престанно трѣба да си защищавашь лицето предъ непри
ятни стълкновения съ клоноветѣ . Има исполински пънье
тъii дебели , щото четире човѣци едвамъ ще могжтъ да ги

прегърнятъ съ растегняти ржі . Готѣми мъхове висять
отъ клоноветѣ на старитѣ буки. Съзрѣхъ на сѣверния

склонъ къмъ Златишкото поле и нѣщо дабова гора. Въ
тъмната сѣнка на горите , шумолятъ между гжста напрадь

дребни долчини , които оттичать съм , Тополница ( на съо
верхъ) или къмъ Луда Яна ( на югъ). По ливадитѣ тукъ
Тамѣ вь огромно множество расте лепя' нъ ( Verbаѕсum ), съ
стволове ВИСОКII на единъ метъръ и по - вече , прави като
свѣть и окичени горѣ съ жълти цвѣтя ;") по нѣкогахъ
той изгледва като че е нарочно сѣянъ, защото изниква отъ

тора на говедата , които ce пасяТъ тXдѣва . На други
мѣста зеленѣе се на отворени поляни между горитѣ в
сока папрадь , която отъ далеко но боята си прилича на

лозя . Рѣдко се вижда камънье , тукъ- тамѣ на купчини по
ливадитѣ ; другояче всичката земя е покрита съ пърсть,
оть която изниква буйна растителность. Тука нѣма села .
защото мѣстото е високо и Зимѣ необитаемо . Дѣтѣ го ожи
вявать голѣмитѣ стада на Копривщене и Панагюрци, най

повече говеда , по- малко овци или конье . Пастиритѣ оби
таватъ въ колиби тіли овчарски „ бачии . “ На нѣкои мѣ
ста ( на Климашъ и на Братя ) видѣхъ и Власи. Отдѣлнитѣ
части На тая срѣдногорска височина иматъ свои Имена :
Главіч надъ Душанци, Урсулица, Златевица (съ единъ по
токъ съ сящо име , който тече на сѣверъ въ Тополница ).
нб - на - югъ Белотру пѣ, Шu рине, Би ч , Ливади и др. Пре
красенъ изгледъ се отваря отъ тие поляни лѣтѣ надъ ве
черъ. Щомъ за лѣзе слънцето , по хоризонта наоколо ясно
1 ) Въ крайдунавскитѣ міста и въ западна България това растение викатъ лі

нена . Има и едно село Топенъ въ Тетевенско.
ІХТНИ Бѣ.ѣЖКИ . 41 .
се съглеждатъ тъмносинитѣ очърти на Родопитѣ, Рила ,

Витоша , далекитѣ Търнски планини , Стара планина и , раз
бира се, и всичкитѣ върхове на сама Срѣдня гора. Ако

гато се мъркне и нaчeнe нощь , отъ срѣцца върху височи
нитѣ на Стара планина оттатъкъ дълбокото Златишко поле
блещукатъ като голѣми звѣзди огньоветѣ на Власить.
" рѣдногорскитѣ пастири съ внимателно око сх се запо
знали съ тие върхове на катадневния си изгледь, знаятъ

имъ имената , различаватъ височината имъ споредъ вър
века на облацитѣ и сядять споредъ изгледа имъ, какво
ще биде врѣмето. 1)
Много по-низко от , изворитѣ на Тополница лея: на
чалото на Луда Яна, която се образува между Буная и

Братя въ една по- пространна котловина до единь часъ
Дълга и широка , гдѣто се събиратъ нѣколко рѣкички, които
извиратъ отъ двѣт , речени планини и особно оть горит ,
на описаната височина : Мулейска река, Окошка река, Гр'ми
долска рекi и Душковченина. Височината на тази котловина
е приблизително до 600 метра , сирѣчь до 500 метра по
низко отъ изворитѣ на Тополница, та Ima
заради това
тука не само ливади , но и доста МНОГО НИВя . На югоза
падъ къмъ края на котловината лежи Панагюрище ( 550 м . ) .

Луда Яна го минва
минва въ едно широко пѣсъчливо корито .
.ѣтѣ почти праздно , и помежду клцитѣ му приема нѣ
колко други долчини : Марешка река отъ десно отъ Ли
сецъ, Драгули нски дола , Свинарска река отъ лѣво. Тя 10
с.ѣ минва една тѣснина при селото Бъта , приема Банската

екі отъ десно , по-долу при Попинци Стрелешката река
оутъ тѣво, излиза въ околноститѣ на Карагаларе вънъ въ
ІІІeTO II ВТИЧа
въ Марица нѣпо по- долу отъ Татар »
Пазарджикъ.
1) Една кратка, но вѣрна характеристика на Тия височини между Панагю

үчице и Копривщица, горитѣ и изгледитѣ имъ, се намира у Мак - Гахана, който е ми
нж-тъ тука 1876 г. съ Скжi.лера при изстѣдванието ужаситѣ, съ които Турцитѣ сж
потуши. и срѣдногорското възстание ( The turkish atrocities in Bulgaria, London 1876,
р, 8 ) ).
На сьвероистокъ отъ Панагюрище лежи най - низкиять

водораздѣль на Срѣдня гора (1093 метра споредъ австр.
карта ). Оть другата му страна извира една ръка, наре

чена накъ Медёдъ- дере, която на югъ отъ Пирдопъ втича
въ Тоолница ; покрай нея води пять отъ Панагюрище за
Златица , който , както всичкия този предѣлъ, обикновенно
се нарича смщо Медёд .
На западъ отъ този водораздѣлъ въздига се , право на
сѣверъ отъ Панагюрище и на югъ отъ Златица , третия
отъ високитѣ върхове на Срѣдня гора , нареченъ Братя ..)
Той се познава отъ далеко по една ливада , която покрива
най- високия му върхъ. Къмъ югозападъ е свързанъ съ
него по - низкия Лu'сеца. На върхъ на Братия се докажда
отъ Панагюрище на конь въ три часа . Върви се най- на
прѣдъ между нивата и ливадитѣ на Панагюрското поле
къмъ съверозападъ, послѣ се дохажда въ горитѣ, най- първо
Джбови, послѣ бунови, та се възлиза полека по источнитѣ
брѣгове на Лисецъ чакъ до една бачия, при която се на
мира въ сѣнката на огромни стари буки единъ кладенець
еъ необикновенно студена вода . Оть тамъ се върви по
руъта ,
който съединява Лисецъ съ Братя. По пятя нѣма
никакъвъ 113гледъ. Плтеката е скрита въ една прекрасна
букова гора , отъ двѣтѣ страни почти непроходима и тъii

честа , щото отъ прохладна сѣнка никакъ неизлизаме и не
престанно се навождаме предъ клоноветѣ, които ни пре
пречвать пятя . Не се минватъ никакви води , защото из
воритѣ лелять по - низко на десно и на лѣво . Природата

тука е прелестна. Haii -хубавитѣ букови гори , които съмъ
Видѣлъ на разни пътешествия по Европа , см на дански
островъ Селандъ и на панагюрската Братя. Слѣдъ единъ
часъ излизаме на слънце на нѣколко ливади , гясто като
1) Името ( е отъ женски родъ : тая Браті) се произнася почти като Братіє.
Мисля, че принадлежи на единъ кунъ върхове, събрани ужъ като братия.
Мt Bratia добрѣ е забѣ.тѣженъ на една карта на Лежана, Bulgarie meridionale, Envi
rons le Sophia. Tour du Monde vol . XIII p . 135 ( 1873) и сжщо и на руската карта
( Евр. Турция ) на полковника Артамонова ( С. Петербург , 1877 ).
ІХТНИ ББ.ЛЕЖКИ . 43
посѣни съ папрадь ; лепянъ н.ма. Наіі - подирѣ се издава

предъ насъ най - високиятъ върхъ, единъ хольмъ, обраст
нж.ъ съ гладка трѣва. Безъ да слизаме отъ коньетѣ, въс
качваме се чакъ на горѣ. Тамь на върха лежЯТъ между
трѣвата на една малка полянка нѣколко купове камънье .

Височината на върха е 1592 метра . За изгледа могат да
кажем , че е не само единь отъ най - великолѣпнитъ въ Бъл
гария и на Балканския полуостровъ, но въобще въ Европа.

Врѣмето бѣше ясно , освѣнъ нѣкои мъгли , които се про
стирах по дълбокитѣ равнини ( 31 Юлий ). Бѣхъ като ома
янъ, защото такова нѣщо несъмъ Очаквалъ. Отъ
съмь чулъ, че въ Срѣдня гора имало планини , отъ гдѣто

се видѣло и София и Пловдивъ, и сега
сега се увѣрихъ, че
това е била истина . Върхътъ не е яко високъ па е и ле

ено пристянень, но географическото му положение се пад
НЖ.70 така , щото се съгледва отъ него едно огромно про
странство. Стара планина види се не само отъ Калофер

екия Балканъ до Баба, но онце по - далече въздига се предъ
нашитѣ очи високия Мургашъ надъ Софийското Тюле и на

десно отъ него се издава единъ много далекь остъръ върхъ,
който стои нѣйдѣ до Искърскитѣ проходи при Черепиш
киіі мънастирь. Всички тия Калоферск , Карловски, Тро

янск , Тетевенски, Златишки и Етрополски Балкани съ рѣд
китѣ си шуми , съ сивитѣ си каменяци и съ зеленикавитѣ
пасбища струватъ се го.10 нѣщо въ сравнение съ тъмно
зелената гориста Срѣдня гора около насъ и подъ насъ .

Забѣлѣжваме, че нашия върхъ е по - високъ отъ прехода ,
които тамъ на срѣща води отъ Златица презъ планината
за Етрополе (1476 м . споредъ Каница ). Златишкото поле
съ З.латица, която се скрива между градинитѣ си , съ се

Хата си и съ жълтитѣ си нивя цѣло се простира долу
предъ нашитѣ погледи като една разгърнята географіческа

карта . На западъ издава се
западъ издава се величественния профII.1ъ на
Витоша въ всичката и ширина , а на десно отъ неж II ()
знаватъ се въ мъглата очъртитѣ на далекитѣ Търнски пла

44 Д -РТ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
HIIHII . Софиiското поле на дъното си е покрито съ легка
пара, но добрѣ се разпознава положението на Софія ; па
стиритѣ ни разказвать, че отъ лани има въ нем едно ново

голѣмо здание, обърнато съ бѣлото си лице къмъ тая стра
на ,прозорцитѣ на което рано зараньта ясно лъсвать при
изгрѣванието на слънцето Новата классическа гимназия
на Орханийскиii пять , край старата развалина на св. С )

фия . Оть българската столица наистина ката день при
ясно врѣме се вижда Братя, на хоризонта между Баба и

Вакарелскитѣ височини , даже на подножието й добрѣ се
различава мѣстото, клдѣто се пада долината на Тополница,
Вдълбена между нея и по - близкия Гълмбець. Но да слѣ,1
ваме разгледванието на нашата панорама . П6- на -лѣво отъ
Витоша окото съглежда една смѣсъ на гісто събрани го
ристи върхове Ихтиманската Срѣдня гора съ тъмнозе
ленні конический Еледжикъ (Яйладжикъ) и неговитѣ см
сѣди, оть татъкъ дълбоката и тѣсната провала на дол
нята Тополница . На югозападния хоризонть испречва се
огромната стѣна на Рилскитѣ планини , съ величествения

щить на Мусалла въ срѣдата , съ Еленинъ връхъ надь
м'ънастиря на десно и съ много други високи збци, въ
многобройнитѣ падини на които се бѣлѣятъ дълбоки на
си прѣсень снѣгъ; отъ тука съ просто око се увѣря

ваме, че тия планини наистина с най - високи от всичкия
ни изгледъ и въобще отъ всичката срѣдня България. Къмъ

тѣхъ см привързани Родопитѣ, които непълнявать пѣлата
южна страна , съ високи била и нѣколко видни дълбоко
просѣчени долини , но сълнцето ( имахме пладнѣ ) бѣше вече

дигнжло толкова много пари отъ полето , че очъртитѣ на
тия високи планински гребени по нѣщо се губих . Въ ума

рата на полето ясно се съгледвах хълмоветѣ на Коюн
тепе , и по - далече личих Пловдивскитѣ тепета , распредѣ

лени въ редъ, най- низки на лѣвд, най- високи на десно . А
да поразгледаме и нail - близкитѣ мѣста . Ето долу предь
насъ долината на Медед- дере съ пятя отъ Панагюрище за
ПХТНИ Бѣ.1ѣЖКИ . 45
Златица и задъ нем оная горѣ описана срѣдногорска ви

сочина съ своитѣ сѣнчести гори и сълнени ливади чакъ
до Буная и до Богданъ. А най- подирѣ долу тъкмо на югъ
цѣлото Панагюрище съ всичкитѣ му кяця . Цѣли часове
можешъ да пресѣдишь на това високо мѣсто ; окото всѣка
минута има да открива нѣщо ново въ тая великолѣпна
картина.
( С.ѣдва ).
НАРОдноститѣ
въ
западната часть на Княжеството .
Отъ м . к. САРАФОВА .
Самия надпись на тая ми студия показва , че тя е про

дължение на онова , що писахь за народноститѣ у насъ въ
минжлогодишната V - та книжка на „ Периодическото Спи
сание “ . Тамъ показахъ какъ е раздѣлено, въ това отноше
ние , населението измежду Черното море пр. Янтра ; сега

ще имамъ за предмѣтъ жителитѣ на Княжеството измежду
тая рѣка и западнитѣ граници. Тъй като съ това се обема
цѣла сѣверна България, естественно е да се направи общо
заключение и да се разясни нейното етнографическо отно
Ішение една от най -тъмнитѣ страници за историята и
географията на Балканския полуостровъ . Княжеското пра
вителство може да се гордѣе, че то първо дава положи

телни данни за своето население ; колкото пъкъ за странитѣ
измежду Балкана и Архипелага, ще се чакатъ сгодні врѣ
мена , когато едно просвѣтено управление ще се погрижи
да открие втрѣшния съставь на населението по тия мѣста .
Въ оная часть на Княжеството , която азь нарекохь
западна , споредъ старото административно дѣленье, имаше
12 окряга , така щото , въ срѣдньо число , на единъ окрягъ
падатъ се по 84 000 жители . Въ источнитѣ окрзи , на
единъ е дохаждало по 113 000 жители и отъ това вече се
вижда че тѣ, баремъ по населението си , с биле по - голѣми
отъ западнитѣ. Разликата става йоще по- голѣма, като се
земятъ отдѣлнит . окрязи : на истокъ имало само единъ

НАРОДНОСТИТЕ ВЪ ЗАПАД. ЧАСТЬ НА княж. 1
47
окржгъ (Провадия ) съ 63 000 ж . и единь (Търново) ималъ

даже 217 000 ж . , а на западъ имало два ( Свищовъ и Ломъ
Паланка ) съ по 42 000 ж . и само въ единъ окрәгъ ( София)
населението достига почти до 160 000 жит . За по -голѣмо
разяснение азъ ще дамъ тука общото население за сѣки
Западень окрәгъ, като обръщамъ вниманието на читателя
на писаното за источнитѣ окрізи въ V - та книжка на спи
санието . 1 )
Ужасье Жени Сичко

Окржзін :
Берковица 29 966 28 696 58 662
Видинъ 53 015 50 811 103 826
35 527 34 872 70 399
Вратца .
Кюстендил 73 352 69 679 143 031
„ Повечъ 42 888 42 509 85 397
„Томъ-Паланка 22 118 20 105 42 223
Орхание . 25 771 26 264 52 035

Паѣвень 52 151 49 442 101 593
Рахово . 34 193 32 689 66 882
Свищовъ е 21 665 20 233 41 898

София 83 493 7 , 087 159 580
Трънъ 32 562 32 100 64 662

Въ зап . часть на Княж . 506 701 483 487 99 ) 188
Въ ист . 521 102 496 629 1 017 731
Въ Княжеството . 1 027 800 980 110 2007 910
Така 12 -тѣхъ западни окрзи имали ся 990 188 душі
жители , а 9 - тѣхъ источни 1 017 731 души жители . Когато

бѣхъ вече приготвил , суровия материалы за студията си ,
направих се нѣкои малки поправки за населението Въ
окрзитѣ, но тѣ см доста незначителни, за Това ГІІ ІІ не
Зехъ въ внимание ; важна поправка се направи само за на
Поддноста въ единь источень окрәгъ, така щото броеветѣ пб
Долу показани ся вѣрнитѣ. Общото число на населението
възлиза слѣдователно на 2 007 919 души , които брой е дефи
1 ) Период. Списание на Бъл . Кн. Друж. въ Срѣдець. Кн . v . 1883. стр . 3 .

48 М. К. САРАФОВ ,
нитивень до второ преброяванье. Това е първото точно опре

„ҳѣление броя на жителитѣ вь Княжеството, и трѣба да
споменя , че азъ го земамъ за съвсімъ близо до истинната .
До сега можихъ да намѣрж само една погрѣшка. При по

вторното именно обработванье материяла отъ Раховския
окрғГъ, не се намѣрих » преброителни листове за с . Галово .
Преди войната въ това село имало Татари, които бѣгали;

отпослѣ то се накъ заселило , но жителитѣ му биле по едно
врѣме принудени да се премѣстижтъ въ с . Островъ, и по
грѣпката, за която споменяхъ, произлиза вѣроятно отъ това
мѣстенье. Споредъ събранитѣ свѣдѣния излиза , че по врѣме
на преброяваньето вь с . Галово имало 7—8 кмщи заселени.

Ако слѣдователно тѣхнитѣ преброителни листове не ся
влѣзли въ друго село , то общия брой на населението трѣ
бало би да се увеличи съ 50—60 души , брой съвсѣмъ
незначителенъ .
Безъ да се занимавамъ съ подробнитѣ статистически

данни , което ще бъде вѣроятно предмѣтъ на друга ста
тия , азъ преминавамъ да опредѣлім отъ какви народ

ности е било съставено това население отъ 990 188 д . Но
необходимо нужно ще бъде да видимъ , какво е отношението

по вѣра , защото броетѣ за разнитѣ вѣри ще ни дадить
една твърдѣ важна основа за изучванье . Разумѣва се , че

немогт да се впущамъ въ подробности , а трѣба да се огра
ничт на тритѣ най -отличителни вѣри . Така на 100 души
въ сѣки окрГъ отдѣлно ся по вѣра :
Въ окржга Правосл . Мохамедани Израелити Други
Берковица 94.8 4. ( .. О. ,
Видинь 91.3 6.g 1.5 0 ..
Враца . 94.4 0.3 () .

Кюстендилъ 95.9 2.8 1.3 0.0
Ловечъ 84 . 15.8 0.0 0.2
Лом Ь - Паланка 91.5 1.5 0.4 () .

96.9 3. 0.0 0.0
Орхание
НАРОдноститѣ въ ЗАПАД. ЧАСТЬ НА княж. 49
Въ окряга Правосл. Мохамедани Израелити Други

Плѣвень 82 . 16. 0.4 0.3
Рахово . е 87 . 12.g 0.0 0.0
Свипцовъ 74 . 18. , 0.1 7.

София . е 93.6 2.5 3.2 ( ..
99.8 0.0 0.0
Трънь О ..
Въ зап . часть на княж. 91 .• 1 7.3 1.о. 0.6
Въ ист . часть на княж. 49.4 49.6 0.4 О.

69.9 28.6 0.58
Въ княжеството . 4 О . ,,
Разликата по вѣра измежду двѣтѣ части на Княже

ството е огромно : на истокъ Православнитѣ и Мохамедан
цитѣ иматъ почти еднакви броеве ( 502 332 д. православни ,
505 393 мох .), на западъ пъкъ послѣдователитѣ на право
славната вѣра мощно наддѣляватъ послѣдователитѣ на
Исламизма (902 064 д. правосл. , 72 471 д . мох.) Измежду

1 000 души на истокъ отъ Янтри има 494 души правосл.
и 496 д. мохамедани , а на западъ — тия броеве см 911 и 73 .

Ако земемъ отдѣлнитѣ окрязи намираме, че само въ единъ
окржгъ проценти на православнитѣ е по-долу отъ 80 , въ
три по- долу отъ 90 , а въ сичкитѣ други той надминава 90 ;

на истокъ само Търновския и Севлиевския окрязи имжтъ
повече оть 80 процента православни. Любопитно е йоще
да се спомене , че окрмзитѣ Свищовъ Търново, Севлиево,
Ловечь и Плѣвень, гдѣто има
има 74—84 ° / о православнін ,
съставляватъ срѣдата на княжеството и служжтъ тъй да

кажемъ като съединителенъ трупъ измежду крайнитѣ ис
точни и западни окрязи . Израилитяни има на западъ ( 9910 д . )
почти два и половина пятя 16 - много отъ колкото на ис
токъ (4 432 д . ) ; на 1 000 души жители въ първата страна

има 10 д . авъ втората 4 д . Но и въ самитѣ западни
окризи Израилитянитѣ не си еднакво раздѣлени а събрани

сж повечето въ най - западнитѣ окрязи , като го показват ,
самитѣ проценти.
Колкото за абсолутнитѣ имъ броеве
имало TII въ окржга София 5132 души , Кюстендилъ
50 М. К. САРАФОВъ,
1818 д .; Видинъ 1520 д .; послѣ дохаждать окр . Плѣ

вень 429 д ., Берковица 38 ) д. , Томь- Паланка
360 д . , Вратца 203 д .
Процентитѣ за послѣдователитѣ на разни други вѣрін

въ западната и источната часть на Княжеството с еднакви ,
но ако се земљтъ вѣритѣ отдѣлно и тука се намира го
алѣма противность. На петокъ има много Григориянци, на

занадъ пъкъ явяватъ се много Католици (около 5 000 д . ) и
Протестанти. Споредъ самитѣ проценти се вижда , че Като

лици има най - много въ окрзитѣ Свищовъ, Плѣвенъ и
София . Въ първитѣ два окржга има ги по селата : Белени
(1437 д . ) , Ляжени ( 680 д . ) , Opeшe ( 800 д . ) и Трънчевицца

855 д. Кат.); въ третия католицитѣ см по градоветѣ.
Протестанти има въ гр . София , Самоковъ, Ловечъ, Троянъ,

Свищовъ и въ селата Яджии, Ляжене и Трънчевица.
Нѣкои отъ тия данни азъ ще употрѣбім малко по

сетнѣ , а сега да преминж на главния си предмѣтъ. Ето
процентитѣ за двѣтѣ най - много
абсолутнитѣ броеве и процентитѣ
бройни народности :
БългA Pa тэрт и
40 Фо
Въ окряга мжье жени сичко отъ нас . мжье жени сичко отъ нас.
Въ окр . въ окр .
Берковица 28 185 27 085 55 270 94., 820 716 1 536 2.
Видинъ 35 421 33 231 68 652 66 .. 2 593 2 674 5 276 э.
Вратца о 33 396 32 778 66 174 94.0 948 946 1894 2..
Кюстендилъ . 70 182 66 383 136 565 95.5 1552 1 696 3248 2.
Ловечъ 37 933 38 067 76 000 89.0 4 239 3 790 8029 9.4
1.- Паланка . 18 998 17 288 36 286 85.9 1 013 970 ) 1983 4 ..
Орхание 25 144 25 761 50 905 91.8 134 89 223 0.4
Пbвенъ . 40 715 38 520 79 235 78 . 6430 6 165 12 595 12.4
Рахово . е 27 704 26 351 54 055 30 . 805 760 1 505 2.
Свищовъ 16830 15928 32 758 78. , 3674 З 371 7045 16.
София 76 968 70 613 147 581 92.5 1 433 1 130 2 563 1.
Трънъ 32 125 31 722 63 847 98. 15 3 18 () .o
Въ зап . часть на
Княж. 443 603 423 730 867 341 87.50 23 656 22 310 45 966 4.4
Въ ист, часть на
Княж. 244 498 233 676 478 174 46.05 246 125 235 193 481 318 47.39
Въ цѣл. Княж. 688 101 657 406 1 345 507 1 .01 269 781 257 503 527 724 26.
НАРОДНоститѣ въ ЗАПАД. ЧАСТЬ НА княж.
Отъ тука се вижда , че на западъ отъ Янтра има 19

ижтя по- много Българи отъ колкото Турци. Контраста съ
источнитѣ окрязи е съвсѣмъ ясень. Тамъ измежду 10 000
души жители 4 701 см Българи и 4 732 души Турци, така
щото тия съ 31 души надминавать първитѣ. Разликата е
незначителна и въобще може да се каже, че Въ источнить
окрязи има отъ двѣтѣ народности еднакви броеве ; въ за

паднитѣ пъкъ за 10 000 д. жит. Българетѣ надминаватъ
Турцитѣ почти съ 8 295 души . Извадимъ ли Търновския

и Севлиевския окрж Гъ , то на истокъ нѣма окръгъ въ който
измежду 1 000 д. ж . да има по- малко отъ 437 д . ( Варна)
Турци, а на западъ тоя броіі не надминава 168 д . ( Сви
щовь), въ два окржга даже той е по - малъкъ отъ 10. Забѣ
тѣжително е , че като захванемъ отъ окр. Свищовъ, Търново
и Севлиево на западъ, процента на Българитѣ изведнъждъ
се покача на 80 и нигдѣ не пада много подъ тоя брой. Ако

всичкитѣ бивши окрзи раздѣлимъ на два купа : въ едина
ония окрязи гдѣто на 1 000 д . к . дохаждатъ баремъ 100

Турци, въ другия пакъ окрязитѣ гдѣто има по - малко отъ
100 д . , то въ първия би влѣзли : Варна, Провадия, Шумень,

Ески-Джумая, Разградъ, Силистра, Руссе, Търново, Севлие
во , Свищовъ и Плѣвень, а въ втория останялитѣ 10 ократа .
Послѣдния окржгъ, мисля, трѣбвало би да се пренесе въ
втория купь, защото Помацитѣ вѣроятно неволно (съ по
грѣшно показание матерния езикъ) уголѣмяватъ числото на

Турцитѣ. На всѣки начинъ види се , че Янтра е важна и
въ етнографическо отношение : недалечъ отъ неж намира

се линията , която дѣли компактното българско и турско
население , до колкото такава линия е възможна въ страна
сиѣсено населена .
Българския елементъ въ ни единъ окрГъ не е по

стабъ отъ 66 процента , т. е . въ западнитѣ окрязи нѣма
ни единъ, гдѣто двѣтѣ третини отъ заселението му да не
см Българи ; вь 6 окрга тоя процентъ надминава даже
90. Българетѣ править компактна масса вы най -западнитѣ
4*
окрязи ( като извадимъ Видинъ) особенно пькъ въ окряга

Орхание и Трънъ, гдѣто тѣ см почти едничкитѣ жители .
Това обстоятелство прави излишно изброяваньето мѣстата
населени съ Българи.
Процента на Турцитѣ надминава броя 10 само въ два
окрмга : Плѣвенъ и Свицовъ ; въ другитѣ той е по- малъкъ

отъ 10а въОрхание и Трънъ даже по- малъкъ и отъ единицата .
Повече отъ полвината на Турцитѣ въ берковския окр.
намира се въ града Берковица (866 д. ) , отъ останялитѣ биле слі
131 ч . въ с . Мечитъ- махала, 191 ч . въ с . Хаджийска махала ( Хад
киларъ- махлеси ) и 278 душ. въ Голѣма- Кутловица. Другитѣ

села на окржа ся почти исключително населени съ Българе.
Турцитѣ въ видинския окржгъ см йоще по- еднообразно
раздѣлени : 85 -тѣхъ имъ процента живѣжтъ въ г. Видинъ
( 4480 д . ) , 9 проц . въ селото Акчаръ ( 826 д . Българе, 490
души Турци ), останалитѣ пькъ 6 проц . разпръснжти сл.
въ Бѣлоградчикъ ( 218 д . ) и по селата , безъ да имятъ нѣдѣ
болшинство .
Bь врачанската околия има сичко 1100 души Турци,

от които 1085 см биле въ града Враца ; другитѣ 794 д .
въ истоименния окрягъ живѣжли см въ каменополската
околия и то раздѣлени на два острова : единия близо до

устието на Мали - Искъръ въ Искъра ( селата Романь, Горня
Бешевица и Калень) а другия на горний Скитъ въ селата
Баница, Джурилово , Буковець, Комарово и Тлачене. Ни въ
едно отъ тия села турското население нѣма болшинството,
само въ Джурилово и Романъ то се приближава до полвін

ната на българското население .
Кюстендилския окрәгъ прави малко исключение отъ

до сега разгледванитѣ окрязи . Централния градъ ималъ
1572 д . Турци, но въ едноименната околня има три съсѣдни
села , на юго-истосъ отъ Кюстендилъ, отъ които Въ двѣ
Згурово ( 173 д . Българе, 284 д . Турци ) и Пелатиково ( 280

души Българе, 443 д . Турци) турското население над
минава българското, и едно село Рашка - Гращица ( 210
НАРОДНоститѣ Въ ЗАПАД. ЧАСТЬ НА княж. 53
Българе, 148 д . Турци ) гдѣто петь- тѣхъ седми см Турци.
За другитѣ двѣ околии трѣба да се спомене , че само око

лийскитѣ градове Дупница и Радомир , Имал 10)
676 д . Българи и 106 д . Турци ; изворската пъкъ околия

е чисто българска.
Турското население въ ловчанския окрғГъ намира се
повечето надлъжъ по р . Осъмъ въ селата : Команъ ( 146 ) д .

само турско ), Борима (359 д . само турско), Доброданъ, Дъл
бокъ -долъ, Томецъ ( 390 д . Турци, 831 д . Българи), Турски
« Тѣшникъ, Абланица, Българени, Хлевени ( 125 д . Турци
133 д . Българи ), гр . Ловечь ( 650 д . Турци ), Умаревци,
Смочанъ, Преска, Какрина, Гостина, Тепава , Деветаки ,
Йоглавъ. Дойренци, Ляжене ( 237 д . Турци, 348 д . Бълг.).
На истокъ отъ тая линия намиратъ се чисто турското село
Долни- Биволъ ( 61 ч .) и Острецъ (634 д . Турци ), 510 души
Българи ), които служжтъ като прелазъ къмъ ония турски
села ще заокряжаватъ града Севлиево.') На западъ отъ
Осъма лежжтъ чисто турскитѣ села : Мирашъ, Кюлюмени ,
Мангал.1м - махала, Шанкая и Галата , и смѣсенитѣ : Голецъ,
Каленикъ, Курмазлий, Угърчинъ, Зялково , Дрѣновь, Мс
тудово , Слатина и Владиня , наредени на единъ лякъ, които
се опира на Осъма при Абланица и при Кара - Хасанъ.
Въ Томъ- Паланския окрягъ има само при устието на
р . Цибрица, едно чисто турско село , наречено Турски- ци

баръ. Въ двѣ други села Метковецъ и Орсоя ма
10 50 и 38 души , най - много Турци см биле въ самия гр .

„Томъ- Паланка (1389 д. ) .
За Орханийския окрягъ показани сх. въ окряжния
градь 65 д . Турци и въ с . Уруци 90 д . , другитѣ ся раз

пръснати по селата . Тетевенската околия е пѣла българска .
Около 69 °jo oть Турцитѣ въ Плѣвенския окрәгь биле
еж въ никополската околия ( 8673 д . ) . Въ самия градъ Ни
кополь имало около 4 пәтя повече Турци (3564 д .) отъ
колкото Българе ( 908 д .). Въобіце по сичкитѣ никополски
1 ) Сравни Период. Списание у кн . 1883, стр. 13 .
села по краій дунавския брѣгъ има по нѣщо Турції. Чисто

турски ся селата : Санадиново , Каменець ( 12 Бъл.), Смър
дехча ( 11 д. Бълг . ), Орта-кьоіі, Турски - Карагачъ ( 49 д.

Бълг .) ; смѣсени с пъкъ селата : Гигенъ, Гулянци, Креті,
Муселиево, Ново - Новачене, Катерица, Одърне. Орѣховица.

Въ
Радиненецъ и Турски -Тръстеникъ. Отъ 3 922 д . Турци
плѣвенската околия , 1574 д . сж биле въ околиiiския град ,
а другитѣ въ смѣсенитѣ села : Горни - Дабникъ, Круше

вица , Млидювени , Пеcерево, Kжбель, Пърци.тово, Радомирци.
Чериково и Рупції.
Около 78 процента ( 1 232 д . ) отъ сичкитѣ Турци въ
раховския окръгъ намирали ся се въ града Рахово , оста
нжлитѣ са живѣли въ Бѣло- Слатинската околия ІІ то
въ селата : Глава , Попица, Вранякъ, Бѣла - Слатина , без
да достигнатъ нѣдѣ полвината на населението . Тя сета
см нѣкакъ като продължение на ония , за които малко по

горѣ видѣхме въ плѣвенската околия .
Свищовския окрягь, нііі неточния отъ западнитѣ , при
лича много , въ етнографіческо отношение , на окрязнті;
отвъдъ Янтра : Турцитѣ се намиратъ доста много по се
«Тата . Чисто български см само селата : Бужурлукъ, Бъ.1
гарени, Българско-Сливо, Бурумлий ( 49 д. тр .), Долня
Студена ( 28 д . тр .), Дели -Сюле , Кара - Исенъ, Козарь- Бѣлени,
Александрово ( Митхаъ- паша ), Пети- Кладенци , Сарж -яръ.
Стияжаровъ, Чаушка- махала и Червена. Чисто турско село
има само едно Вързулица. Въ друтитѣ села Българе и
Турц живѣтъ заедно и то първить виняги вь по-го

лѣмъ броіі, като се извади селото Батакъ ( 279 д. Бъ.1.
347 д . Тур.). Въ града Свищовъ имало 7 385 д . Българе и

1 838 д . Турци
Турцитѣ въ софийския окрхъ и вѣтъ само въ не

точната му часть . Bь самоковската око.Тя имало ги въ гр.
Самоковь ( 6:08 д . ) , с. Муси - Беіі ( 215 д . ), с. Горна- Баня и
Гамдкась; вь златишката околия — вь Златица ( 411 д .), Ко
танларе , Мирково, IInpдопъ, Кетаво- Комарци и Карлиево,
НАРОДноститѣ ВЫ ЗАПІАД. ЧАСТЬ НА княж. 55
за новоселската околия Има означено незначително малко
Турци въ с . Бѣло - попци и Орманлия, а въ софийската око

Іня имало ги само въ столицата .
Колкото за трънския окръ излишно е и да се го

ворит : въ него нѣма почти нищо Турци.
Отъ сичко до сега казано излиза , че , както въ Исто
чнитѣ окрязи , Българетѣ живѣнжтъ повечето по градоветѣ,
така въ западнитѣ Турцитѣ се намирять повечето по цен
тралнитѣ мѣста . Това явление само по себе си е интересно
а важностьта му ще се покаже слѣдь всёстранно то изуча

ванье нравитѣ, обичаитѣ, преданията , образованието и въ .
обще цѣлия бить на западнитѣ и источнитѣ окрязи .
Внимателното сравнение процентитѣ на православнитѣ
(стр. 48 и 49) и на Българитѣ (стр. 50 ) за сѣки окрГь
отдѣлно открива твърдѣ интересно нѣщо. Ние знаем , че
броя на православнитѣ се съставя отъ Българетѣ, Власить ,
Русситѣ, Гърцитѣ и т . н ., така пото , броя на православ
нитѣ тръба въобще да биде по- голѣмъ отъ броя на Бъл
гаритѣ. Но за православнитѣ въ Ловчанския и Орханиii
ския окрягъ имаме 84. и 96.0 процента , за Българитѣ
пъкъ въ същитѣ окрязи има 89.0 и 97.5 °/ . Ако оть броя
на православнитѣ извадимъ броя на Ромнитѣ, сміщото това
отношение се намира и въ окрмзитѣ Плѣвенъ и Рахово .
Това само по себе си ни довожда до заключение, че въ тия
четири окряга имало жители , на които матерния езикъ е

българския, а не с православни . Неще много умуванье за
да се стимъ, че тия Българе с . Помацитѣ. Като неброени
за особенна народность, разумѣва се, че немогт да покаж:
точно обіция имъ брой. Само за околията Дърманци на
прави се по - точно изброяванье на Помацитѣ, и намѣри се
4 784 д . Нека сега пресмѣтнемъ приблизителния на тоя брой
отъ другитѣ данни . Като съберемъ за смицата околия брос

ветѣ на Българи, Власи , Русси и други, за които знаем , че
ся православни , получаваме 76 505 д. , за православнит
пъкъ имаме 71 755 д. , така щото разликата 4 750 д. бії
56 м . К. САРАФОВъ,
представлявала Помацитѣ. Отъ друга страна , като съберемь

пакъ за дърманската околия броя на Турци, Цигани, Та
тари и пр . за които можемъ да кажемъ , че сх. Мохаме
данци , получаваме 8 806 д ., но мохамеданитѣ въ ловчен
ския окрәгъ см биле 13 522 д . и разликата 4 716 д . пред

ставлявала би броя на ония жители , които безъ да см Турци,
Цигани и пр . см мохамедани т . е . Помацитѣ. Както се
вижда , пресмѣтнятитѣ два броя не се различаватъ много отъ

броя на дѣiiствителното преброяванье. Като употрібихъ
тоя начинъ на пресмѣтанье намѣрихъ, че вь окржга Рахово
(околия Бѣла- Слатина ) имало около 4 080 д. Помаци, въ
окр. Плѣвенъ (околия Плѣвень) около 780 д . , въ окр . Ор
хание (окол. Тетевень) 636 д ., така щото въ четиръ
тѣхъ тия окръзи мало около 10 220 души Помаци. Въ

други окрязи до сега не съмъ съгледалъ да ги има . Се
лата , въ които живѣжть Помацитѣ наредени см , като за
хванемъ отъ горний Вндъ, по лѣвия му брѣrъ и въ оная

тѣсна ивица що образува Видъ съ Панега, до Долний - Даб
никъ и Нетрополия. На лѣва страна оть Искъра има тъй
сміщо нѣщо Помаци. Азъ ще изброіж повечето села , за които
можихъ да заключ че е имало Помаци, като се придър
жамъ до административното дѣленье. Въ Ловчански окрәгъ :
Аглень, Блъсничево ( 797 д . Пом ., 1377 д. ж .), Джбени
( 447 д . Пом ., 761 ж . ), Драголинъ- доль, Мала- Бръсница,

Асенъ (чисто помашко 116 д . ж .), Гложне , Градешница
чисто ном . 380 ж .), Дърманци, Турски - Изворъ ( 1 038 д . Пом .,

1 261 д . жж . ) , Катунецъ, Тѣсидренъ, Мала - Желѣзна, Помашка
Лѣшница (чисто ном . 448 ж .), Сопотъ, Пещерна (чисто
ном . 264 д . ж .), Торосъ ( 1 414 д . пом ., 2 343 д . ж . ), Угър
чинь ; въ окр . Плѣвень: Горня- Нетрополия, Долня- Нетро
полия , Девенци , Долнии -Дмбникъ, Луковитъ, Ракита, Пе
трквени , Тодоричени, Червень- Брѣгь; въ окр. Рахово :
Бѣла - Слатина ( на полвинъ помашка ), Борованъ, Бъркачево ,
Бреске, Горникъ, Глава , Еница, Койнаре, Княжа, Линица,

Малорадь, Попица, Реселецъ, Сухача, Търнакъ, Фуренъ,
НАРОдноститѣ въ ЗАПАД. ЧАСТЬ НА Княж. 57
Чумаковци ; въ орxанийския окрмъ само селото Добревци

имало 636 д . Помаци и 693 православни Българе.
За да може по - ясно да се види , какъ см раздѣлени

по Княжеството двѣтѣ наши най- многобройни народности ,
трѣба да пресмѣтнемъ общитѣ проценти. Нека кажемъ, че

въ сѣверна България има сичко само 100 души Българе,
или само 100 души Турци, тогазъ въ сѣки огрягъ щеше

да има души :
Окрязи ; Българи Турци

Варна 3.0 8.8
Провадия . 1. , 6.8
ІШуменъ 2.4 13.
Ески - Джумая 1.0 11 .
Разградъ 2.8 15.6
Силистра 1.9 12.3

4 .1 12.5
Руссе
Търново 13.0 7.
Севлиево 5.6 2.
Свищовъ 2.4 1.3

Плѣвень 5.9 2.4
Повечъ 5. 1 .
3.8 0.0
Орхание
София 11.0 () .5
Кюстендиль. 10., 0.6
е 4.8 0.0
Трънъ
Берковица 4. •3
4.9 0.4
Вратца .
Рахово . 4.0 0.3
„ Томъ- Паланка . 2. 0.4

Видинь . 5. 1.0
100.0 100.0
Отъ тия броеве се вижда , че Българетѣ ся разредени
много по- равномѣрно отъ колкото Турцитѣ, които наопаки см

нѣкакъ струпани на едно . Ако въ Княжеството имаше 1000
души Българе, то само въ единь огрягъ ( Ески- Джумая)

щѣше да има 10 д. , авъ сѣки отъ останялитѣ 20 окрязи
би имало баремъ 20 души ; за 1000 души пъкъ Турци въ

9 - тѣхъ най - западни окрязии , като захванемъ отъ Орхание.
щѣше да има по 10 или по - малко души , въ два ( Орхание
и Трънъ) нещѣше да има даже нито единъ Турчинъ, до
като 65. , процентъ отъ сичкитѣ Турци ее намиржтъ, тъii
да кал, на купъ въ петь окржга ( IIIуменъ, Ески- Джумая.
Разградь, Силистра и Руссе) въ срѣдата на источната
часть отъ Княжеството , Българетѣ см раздѣлени по цѣ

лата западна часть . Сравнително най-много отъ Турцитѣ
живѣљли ся въ разградския окряг" ь , най - малко пъкъ въ
трънския . Отъ Българетѣ имало най - много въ търновския
окрәгъ и най - малко въ Ески-Джумайския. Въ источнитѣ
окрязи , като извадимъ Търново и Севлиево, живѣжли са
30.01 % отъ сичкитѣ Турци въ Княжеството , а въ останя

литѣ 14 окряга 19. " ; въ тия пъкъ 14 окряга имало
83.7% отъ сичкитѣ Българе, до като въ источнитѣ оста

вать 17. 10. Оть това слѣдва, че би могло да се потегли,
покрай р . Янтра, линия , която би раздѣляла Княжеството
така , щото въ едната часть процента на Турцитѣ да бъде

равень на процента на Българетѣ въ другата часть .
Споредъ голѣмината си въ источната часть на Кня
жеството имаше йоще три други народности , на които про
цента от общия брой надминава 1 ; на западъ има само
двѣ такива народности : Власи и Цигани . И въ источнитѣ
окрязи има отъ тия народности , но не въ смцитѣ отно
шения : тамъ бѣхт вторитѣ по - вече отъ първитѣ а тука
имаме противното . Ето какъ см раздѣлени Власитѣ и Ци
ганитѣ 10 окрзитѣ :
в I A C II II II I A HI II
0
№10
Въ окржга можье жени сичко отъ нас . мяжье кени сичко отъ нас.
въ окр . въ окр.
Берковица 82 65 247 () . 63 ) 582 1214 2.
Видинъ 11 943 11902 23 845 4 23.3 1279 1269 2548 2.
Вратца 137 149 286 ( 0.4 851 821 1072
НАРОДНоститѣ въ ЗАГАД. ЧАСТЬ НА КНЯЖ . 5 )
B A A C II II и гA I и
о 010
Въ окряга мяжье жени сичко отъ нас . мжье Жени сичко ( тъ нас
въ окр . Въ окр .
Кюстендилъ . . 105 42 147 0. 539 550 1 ( 89)
Повечъ 215 235 450 () . 100 370 770 ( 0.0
1.- Паланка 784 710 1494 3.5 972 890) 1862 4.
89 805 1.5
Орхание ( 62 27 () . 422 383
11.лѣвень 3 052 3025 6077 (5.0 1 (4 ) 975 2025 2.0
Рахово 4 ( 44 4010 8 054 11.0 1 399 1353 2 752 4.
Свищовъ 652 608 1 260 3.0 23 4 192 426
София 376 138 514 's 1 023 980 2003 1.3
Тънъ 27 17 44 0 .. 302 346 708 1.
Възан. часть на
Княж. 21 479 20 928 42 407 4.3 9 102 8717 17879 1.
Въ ист. часть на
Княж. 3 485 З 178 6663 0. 10 180 9541 19 721 1.9
Въ Княжеството 241 964 24 106 49 070 2.44 19 342 18 258 37 600 1.et
Така броя на Власитѣ вь сѣверна България достите
49 070 души , а броя на Циганитѣ 37 600 души , съ

други думи измежду 10 000 жители 244 души с . Власи
II 187 д . Цигани. Процента на послѣднитѣ въ двѣт ;
части на Княжеството е почти смция , т . е . , тѣ см. почти
еднакво раздѣлени по нашата територия, но въ западната

часть на Княжеството живѣім.и ся 47.5 ° , отъ всичкит ;
Цигани , а въ источната 52.4 ° 10 , така Цщото тѣхъ II ма
4.8 ° , по- вече въ послѣдната часть . За Тиганитѣ слѣдо
вателно нѣма никакви етнографически граници : тѣхъ има
на вредь. Ако прегледаме еъ внимание броеветѣ само за

западнитѣ окрзи , намираме, че Цигане е Имало сравні
телнo нail - много вь огр. Рахово, а най - малко въ окр . Кю
стендилъ. Въ първия на 1 000 д . жители има 41 ч . авто

рия — 8 д. Въобще вь окрзитѣ на сверхъ отъ Балкана
ІІ.тѣвенъ, Рахово , Вратца , Берковица, Ломъ- Паланка и Вт

ВЬ
има сравнително по - вече Цигане, отъ колкото
Динъ) има
друтитѣ западни окрязи. Както въ источната тъii II ᏴᏏ
западната часть на Княжеството, Циганетѣ не правилтъ

компактна масса : нѣма населени мѣста, гдѣто тѣ би съста
BIявали болшинството от населението . Отъ тѣхъ се ІІ
миратъ почти въ всичкитѣ села и градове. И това прави

невъзможно изброяваньето на всичкитѣ мѣста , гдѣто ги има .
Противното имаме за влашкия елементъ . 86.5 ° 1 отъ
всичкитѣ Власи въ Княжеството нивѣіжтъ въ западната ,
а само 13.00 въ источната часть . Измеялду 1 000 жи

тели въобще, на истокъ дохаяждать само 6 души Власи, а
на западъ 43 души . Но и въ самитѣ западни окрғЗІІ
Власитѣ не см еднакво раздѣлени. Въ петь - тѣхъ окряга.

които се допиратъ до Дунава: Свищовъ, Плѣвень, Рахово,
Томъ-Паланка и Видинь, живѣмли см 96.2 процента отъ
всичкитѣ Власи на западъ. Въ Видинския окр., на 1 000
души жители , дохаждатъ 233 д . Влас , така щото малко
по - вече отъ четвъртината на населението Въ тоя окряг ,
е Влако . Въ седемь-тѣхь други окрязи , освѣнь изброе
нитѣ по- горѣ , на 1 000 д . жители на датъ се най - много 5 д .
Власи.
Населенитѣ мѣста, въ които се намиратъ Власи, знаме
нателно с опредѣлени. Най - важнитѣ влашки села наре
дени с покрай Дунава, като захванемъ отъ Вардинъ (свІІ
щовско ) чакъ до устието на Тимока . Освѣнь това , тѣ нра

віжть двѣ грамади : една около Рахово а другата въ наii
сѣверо- западния Гълъ на Княжеството измежду Дунава.

Тимока и шосето Видинъ- Кула.
Освѣмъ въ града Свищовъ, въ истоименния окрягъ
има йоще въ двѣ села Власи : Вардинъ и Бѣлене. Въ това

послѣдньо село влашкия елементъ съставлява една четвър
Тина отъ населението .
Отъ 6077 д. Власи въ плѣвенския окрГъ 6006 д . см
биле въ никополската околия , а само 71 д . въ плѣвенската .

Отъ послѣднитѣ 47 д . см биле селото
въ селото Радомирци, на
сѣверъ отъ Луковитъ, 14 д . въ с . Червени- Брѣгъ и 10 д .
въ гр . Плѣвень. На истокъ отъ Осъма има само едно село .
въ което да живѣнтъ много Власи, то е селото Ерменуії.
На западъ пъкъ отъ Осъма Власитѣ се намирятъ и по
далечъ отъ Дунава . Тѣ см биле в селата : Черковица
НАРОДНОСТИТЕ В ЗАПАД. ЧАСТЬ НА КНЯЖ. 61
(чисто влашко ), Сомовить ( 617 д . Власи , 83 д . Българе ),

Шам. шево (439 Власи , 350 д . Българе ), Гаурени ( 1385 д .
Власи 131 Българе), ІШияково, Гуленци ( 789 д . Власи, 430
Българе ), Черчеланъ (чисто влашко), Магура (чисто влашко )
Гигенъ и Гигенска махала .
Отвждь Искъра захващать влашкитѣ села на прахов

ския окржгъ. Тя села см : Бешлиii ( 887 д. Власи , 66 д .
други), Крушевене (1081 д . Власи, 412 д . Българе), Вадинъ
(почти чисто влашко ), Островъ, Лѣсковецъ ( почти чисто
влашко ), г. Рахово , Ченгене-сарай, Сърбеница (1146 души
Власи, 222 д . Българе ), Бутань, Гложене ( чисто влашко ),
Хърлецъ ( чисто влашко ) и Козлудуй (1797 д. Власи, 204
1. Българе ). Така щото населението по дунавския брѣrъ
отъ устието на Искъра до устието на Огостъ ( като изва
Димъ Рахово) е почти исключително влашко . Оть селото
Сърбеница на доло по Огостъ наредени ся тъii смщо влашки
села Козлуду остава само въ главната посока Дунава.
Въ Бѣло -слатинската околия показани с 66 д . Власи, отъ
които 57 д . см живѣмли въ с . Сухача. Тия Власи , както
и ония въ селото Радомирци, показват , се като островчета
въ българския елементь .
Почти 92 процента отъ сичкитѣ Власи въ Ломь- Па
танския окржгъ живѣжли см въ три села на р . Цибрица :
Калугерь- Махала, Куле- Махала и Цибаръ-Махала ( Варопъ).

Другитѣ см биле въ градъ Ломъ- Паланка, с . Орсоя и по
едно домакинство въ Толовица и Василовци.
Видинския окрәгъ има най-много Власи, но не нав

вредъ, а само въ двѣ околи , защото въ видинската околия
имало 15 990 д . въ кулската 7 822 д . , а въ бѣлоградчиската

само 33 души . Смѣсени села има малко : Българитѣ и Вла
ситѣ въ тоя окрягъ живѣжтъ повечето въ отдѣлни села .
Влашкитѣ села ся наредени покрай Дунава и сръбската
граница , като оставiжтъ по срѣдата си , тъй да кажж , единъ

полуостровъ Българи. Тоя полуостровъ съставляватъ се
лата : Чунгурусь (861 д . Българе, 76 д . Власн), Чорока
лина , ІІлаку деръ, Гърци, Динковци, Смърданъ и Иново.

Влашкитѣ села които го заобикалятъ ся : Капитановци
( 769 д . Власи 101 д . Българе), Керимъ- бей, ІШефъ, Кутово.

Сланотрънъ, Кошава , Гомотарци, Негованци , ( 588 д . Власн. Н
71 Българи ), Алваджи, Ясенъ, Флорентинь, Връвь, Влашка
Раковица , Балей, Брѣгово, Ракитница, Коилово, Косово,
Делейна , Молалия , Теяновци, и Гжнзово ( 1004 д . Власи .
651 д. Българе). При тия придружаватъ се и кулскитѣ
влатики села : Каленикъ , Тополовци ,

Фундень. Болнякъ,
а
Раброво, Периловци, Бериловци, IIипиково , Църноматиниц .
Злокукя, Голѣми - Ясеновець, Махала - Ясеновецъ, Градсковь
и Халово . На дунавския брѣгъ само Ново -село може да се
земе като българско (2044 д . Българе, 174 д . Власи ). На

сѣверъ отъ шоссето Видинъ- Кула намирятъ се още бъ.1
гарскитѣ села Шишманци, Бойница , Голѣманово , Изворъ
махала и Турчинь.
Власитѣ въ Врачанския окржгъ биле с въ селата :
Костель ( 44 д . ) , Литача ( 51 д.) , Мраморенъ ( 73 д . ) , Т.na
чене ( 41 д. ), Тишевица ( 24 д .) и Горньо- Пещене ( 34 д . ) .

Многото ония Власи, означени на нѣкои етнографічески
TII е
карти около Вратца, несміществуватъ, а на да ти
имало нѣкога .
Оть Власитѣ вь Берковския окрәгъ биле см (50 д.
вь гр . Берковица и 69 д . въ с . Заножане ; другитѣ се на

миратъ въ по -голѣмитѣ села по - вечето край шосето , като
Клисура, Боровица и др ., което показва , че това ся вѣ
роятно Цинцаритѣ - ханджии.

Въ Кюстендилския окръ имало въ околийскитѣ гра
дове и въ двѣ села : Бистрица ( 25 д . ) и Пориманово ( 18 д.)
нѣщо Власи заедно . Другитѣ см разпръснжти по селата .
Забѣлѣжително е , че въ Ловчанския окръ Власить
живѣіжтъ иб - вечето въ помашкитѣ села : Турски - Изворъ
( 63 д . ) , Драгана ( 733 д . ) , Лѣсидрѣнъ ( 24 д . ) , Торосъ ( 21 д. ) .

Угъргонъ (49 д .), Дърманци (29 д . ) и Голецъ ( 25 д . ) . Въ
Орханийския окръгъ Власитѣ биле въ с . Лупенъ ( 39 д .)
НАРОдноститѣ въ ЗАПІАД. ЧАСТЬ НА КНЯЖ. 63
и Орхание (26 души ), другитѣ се намирать осамотени по

селата .
За Софийския окрәгъ це споменя че Имало 225 д.

есь влашки матеренъ езикъ въ столицата , 130 д. Въ
Самоковъ, 26 д . — въ с. Гюрeджия и 19 д . въ с. Ма
цакурово ( и двѣтѣ самоковски ). Другитѣ се намирять по

един или двама по селата .
Съ това си опредѣлени мѣстата гдѣто живѣіжтъ Вла
ситѣ . Като преминавамъ на другитѣ народности въ Кня

кеството ще споменя. Изведнъжъ, че ги има до 20 раз
ични . Лицата , за които не е било добрѣ констатирано
въ преброяванието матерния езикъ, зети см като непо
знати и не Фигуриратъ въ тоя брой. Многото народности
намиратъ се главно въ Софийския окрәгъ и произлизжтъ
безъ съмнѣние отъ чужденцитѣ въ столицата . Тъй като
нѣкои отъ тия народности имжтъ съвсѣмъ слаби броеве,
нѣкои даже само по два - трима , то ще дам тука абсолут
нитѣ броеве само за ония народности, които имжтъ понѣ
1 000 д. , а другитѣ це сгрупирамъ.
окрязи: Евреи (п .) Татари Сърбо- Хърв. Гърци
Берковица 383 6 10 44
Винъ 1 483 175 1 260 355
Вратца 203 G 144
Кюстендилъ 1812 1 11 57
«Повечъ 5 1 8 25
Томъ- Паланка 363 62 60 13
-
Орхание 2 1
ІІ.лѣвенъ . 420 1093 3 57
Раково . 11 206 18 195
Свищовъ . 29 207 28 16
( одна 6001 9 158 311
Тънъ 17 16 8
Всичко въ зап . часть на Княж. 9 729 0.98 1 766 0.18 1 079 0.17 1 225 0.12
Всичко въ ист. часть на Княж . 4 291 0.49 10 610 1.04 215 0.02 10 327 1.01
Всичко въ Княжеството 14 020 (0.10 12 376 0.69 1 894 0.00 11 552 ().. 8
Първото забѣлѣжително нѣщо отъ тия броеве е , че

въ западнитѣ окрязи има сравнително много повече шпа
ньолски Евреи отъ колкото въ источнитѣ : на 10000 души
я : ители въ първитѣ окрязи има 98 души, авъ источнитѣ
42 д . слѣдователно нѣщо по - малко отъ полвината . Най
западнитѣ окрязи : Кюстендилъ, София , Берковица, Дом

ІІаланка и Видинъ отличаватъ се съ многото си Евреи.
Трънъ прави исключение. Евреитѣ живѣіжтъ повечето въ

градоветѣ, както се вижда отъ сравнението на слѣдуюцитѣ
броеве съ общитѣ броеве на относителнитѣ окрязи : въ Кю
стендилъ 959 души Евреи, въ Дупница 810 души , въ Радо
миръ 29 души , въ София 4146 души , въ Самоковъ 833 д . ,
вь Берковица 361 души , Голѣма- Кутловица 16 души , въ
Ломъ - Паланка 361 д . , въ Видинъ 1427 д ., въ Кула 4 д . ,
въ Бѣлоградчикъ 10 души. Оть това сравнение излиза , че

въ видинския окржгъ имало 42 д . Евреи, и въ кюстендил
cКИЯ 14 души които ся живѣмли по селата . Отъ тия
послѣднитѣ само въ селото Бобошево зима и еврейски жени .

Лошитѣ економически слѣдствия отъ удомяваньето Евреитѣ
по селата , особенно въ нѣкои славянски земи , на сички ся по
знати и вѣроятно е , че и у насъ нѣма да закъснежтъ, ако тоя

въпросъ се остави току -тъii. Тука ще забѣлѣжж йоще , че въ
видинския окрагъ Евреитѣ като да предпочитяТъ ония насе

лени мѣста , гдѣто има повече Власи , защото тѣ се намиратъ
въ селата : Глнзово , Теяновци, Негованци, Ракитница , Ко

шава , Алваджи, Тръняне , Връвъ, Гомотарци , Флорентинъ.
Ако сравнимъ броя на шпаньолскитѣ Евреи съ броя
на израелититѣ по вѣра въобще въ западнитѣ окрязи из
лиза , че тамъ имало 184 души, които с биле изрелити
а не см имали за матеренъ езикъ шпаньолския . Това см
нѣмскитѣ, рускитѣ и др. Евреи , които сѣкін день прииж

дать повече и повече да опитатъ щастието си въ ново съ
здаденото Българско Княжество. Такива Евреи имало : 37

души въ Видинъ, 6 д. въ Кюстендилъ, 9 д . въ Плѣвенъ.
1 д. въ Рахово и 131 д. въ София . Отъ послѣднитѣ 128
души сж биле в столицата . Измежду источнить окрязи

най- много подобни Евреи има въ Руссе. Самитъ мѣста , въ
които тѣ живѣтъ , ясно показвать, какви стремления 11
какви занятия може да имжтъ ТИЯ Евреи.
НАРОдноститѣ въ ЗАПАД. ЧАСТЬ НА княж . 65
На истокъ има Татари почти 10 пятя повече отъ кол
кото на западъ. Сравнението, което направихъ за мѣсто

рождението на тия Татари, показва че и тѣ см наскоро
преселени негдѣ изъ Руссия, вѣроятно изь Кримъ, и вижда
се, че самата преселена генерация не е йоще измрѣла. Та
таритѣ живѣіжтъ :
Въ окр. Видинъ: гр. Видинъ 128 д . ис. Акчаръ 39 д .

Въ окр. Ломъ- Паланка : гр . Ломъ- Паланка 54 д . , Тур
ски- цибиръ 7 д . , Расово 1 ч .
Въ окр. Плѣвень: гр . Никополь 10 д. , с. Бѣла - вода
87 д . , с . Мечка 100 д . , с . Тръстеникъ 18 д . , с . Муселиево
74 д. , с . Дебово 798 души .
Въ окр. Рахово : с . Гладно - поле 133 д . , с . Долня- Гно

еница 69 д .
Въ окр. Свищовь : с . Батакъ 97 д . , с . Вардинъ 81 д . ,

гр. Свищовъ, с . Стижаровъ, с . Хаджи- Муса.
Въ цѣлото Княжество има само едно село сръбско :
Бракевци ( 1 067 д . ) на Тимока . Освѣнъ тѣхъ въ видинския

окрягъ имало Сърби въ гр. Видинъ 121 д . и с . Гайтанци
20 души. Другитѣ Сърби живѣіжтъ по градищата и вѣ

роятно см прелазно намирятъ у насъ .
Ние видѣхме, че на истокъ има страна (окр. Варна)
гдѣто Гърцитѣ съставляватъ гясто събрано население . На
западъ такова нѣщо нѣма . Тука тѣ см разпръснжти , безъ

да имжтъ нѣгдѣ болшинството . Лицата, означени че имять
матеренъ езикъ гръцки , намирятъ се въ окрзитѣ:
Берковица : с . Мечить махала 31 д .
Видинъ: гр. Видинъ 38 д . , с . Александрово 315 д . ;

Вратца: с . Тлачене 50 д. , с . Джурилово 92 д .
Кюстендилъ : гр . Кюстендилъ 17 д . , гр. Дупница 23 д . ,
гр. Радомиръ 13 д .
Домъ- Паланка : гр . Домъ- Паланка 7 д. , с. Прoгape
лецъ 6 д .
Повечъ : с . Турски - Изворъ 5 д . , гр. Ловечь 4 д . , с . Сла

тина 5 д . , с . Татарито 8 д.
Период. Списание VIII .
1
Плѣвень : гр . ІІлѣвень 8 д .. с . Чуриково 5 д . , с . Чер

вени- брѣтъ 16 д ., перчeлaнъ 2 д. , Никополь 25 души.
Сомовитъ 1 ч .;
Рахово : с . Липица 30 д . , Попица 71 д . , Горникъ 25 д . ,
Бъркачево 25 д . , Бѣла- Слатина 39 д.;
Града Свищовъ 15 д. и 12 въ с . Акчаярь;

София : гр. София 246 д . , Вакарелъ 4 д . , Самоковъ 6 д.
Искрецъ 37 д . , Пирдопъ 6 д . , Дуганово 2 д . , Желява 4 д..
Нови - Ханъ 2 д.;
Трънъ : гр . Трънъ, Царибродъ, с . Кошарево 4.

За Гърцитѣ въ Врачанския и Раховския окръгъ чу
вахъ, че са биле преселени послѣ освобождението изь Одрин
ско и че щѣли пакъ да се върнятъ, но не мога да кажм
положително , до колко това е истинна . Колкото за дру
гитѣ Гърци , споредъ самото имъ раздѣление, вижда се , че

тѣ тръба да бядять повечето Цинцари и други , които см
Дюгенджии по селата.
Освѣнъ изброенитѣ до сега народности оставатъ и други
нѣкои , на които общитѣ броеве по разнитѣ окрязи см :
Въ окряга души Въ окряга души

Берковица 52 Орхание 10
Видинъ . 236 Плѣвень 89
Вратца е 14 Рахово 26
Кюстендилъ . 101 Свинцовъ 129
Ловечь . 103 София . 1332
Домъ- Паланка 100 Трънъ 4
Сичкитѣ тия разни народности правятъ 2 196 дупи

отъ които почти 61 процентъ см биле въ окр . София.
По - важнитѣ отъ тѣхъ сж биле : Нѣмци 546 д . , Руси 348 д ..
Италиянци 294 д . , Арнаути 262 д . , Чехи 147 д . , Арменци

126 д. , Маджари 112 д. ( 40 м . 72 ж . ), Французи 83 д. ,
Англичане 64 д .; за 174 д . не е точно опредѣленъ матер
ния език . Въ Княжеството има само три окряга, въ които
се намиратъ твърдѣ много различни материи езици : Co
НАРОДНоститѣ Въ ЗАПАД. ЧАСТЬ НА КНЯЖ. (67
Фия, Руссе и Варна. Само по себе си е ясно , че тие чуж

денци живѣжтъ въ истоименни тѣ централни градове а
особенно въ столицата . 1 )
На свършванье нѣма да биде излишно да направим едно

повтарянье въ общи черти . Това е толкозъ иб- потрѣбно,
защото студията ми върху народноститѣ въ источната часть
на Княжеството е печатана въ друга книжка и броеветѣ
мячно се запомнить . Азъ ще съберт и изброя сичкитѣ
народности за които имаме точни данни въ нашето пре

брояванье. Така ще получимъ въ нѣколко реда картината
на новата ни държава по народности.
010
Въ цѣлото Кн . отъ цѣ.1ото
Народности има души нас . въ кияж .
Българи 1,345,507 ( 7.01
Турци 527,284 26.90
Власи 49.070 2.44
Цигани 37.600 • 87
Евреи ( п .) 14.020 0.70
Татари . 12.376 () .62
Гърци 11.552 ( ) .ss
Арменци 3.837 ( ) .19
Сърбо- Хървати 1.894 () .09
Нємци 1.275 () .ов
Руси , 1.123 0.06
Арнаути 530
Талиянци 515
Маджари . 220
Чехи . 174
Французи 1654
Араби . 97
0.9
Поляци 92
Англичани ( 4
Черкези 63
Персийци 58
Кюрди, Фини, Холандези
Швади и други неп . 402
1 ) Ср. Пер. Сп. на Кн . др. въ Срѣдецъ Кн. III и IV 1883. стр .

*
ИСТОРИЧЕСко освѣТЛЕНИЕ
ВЪРХУ
статистиката на народноститѣ въ источната

часть на Българското Княжество .
Отъ м . ДРИНОВА .
( Продължение отъ книжка VII ).
Тука тобі говори , че прѣзъ лѣтото на 1594 г. когато

Турцитѣ ходихм да воюватъ въ Мадкарско, въ България
( nel Regno di Bulgaria ) не останжлъ ни единъ Турчинъ,
способень за оръжие ( non vi era rimasto pur un huomo, atto
alle armi). „ Това, каже Джорджичъ, азъ видохъ съ очитѣ

си , защото тогава бѣхъ тамъ ( le viddi occulatim .... in quel
tempo ivi mi trovai ). По онова врѣме, прѣзъ мѣсецъ юни 1,
малорусскит , казци нападняли на турскитѣ вонадѣння вь
Бессарабия , именно на бендерскиii санджакъ, бендерски
бей тогава поискаль помощь отъ силистренскиій, който като
нѣмалъ подъ разположението си никаква войска , приня
дился да търси доброволци : съ таква цѣль той чрѣзъ те
ляли обявилъ 10 цѣиіі силистренски санджакъ ( per totto
il Regno di Bulgaria), че който се съгласи да иде на по
мощь въ Бендери, той ще получи голізма награда , именно
ще бъде напрасень снахия или спаХИОтань . Но на това,
Толко съблазнително , обявление не се обадилъ и синь
Турчинь. Тия извѣстия на Павла Дорджича не оставятъ

никакво съмнѣние , че горѣреченното число 30,000 e съста
влявало единъ голѣмъ процентъ отъ мухаметанското насе
.ление в Добруча , Денорманъ и Горново , процентъ не
по-малъкъ отъ 20 ° о. И ние сме увѣрени , че не щемъ яко

да сбъркаме, ако кажемъ, че общий броіі на мухаметанетѣ
въ тие области около края на 16 - и вѣкъ не е билъ иб .
вече отъ 150,000 а сега българската статистика наброява
тамъ около 430.000 Турци. 1). Това наше заключение се
подтвърждава и съ други нѣкоји свидѣтелства , на които
намѣрваме за не Излишно да се інозапремъ тука , толко
Повече , защото они моглтъ да ни развѣщѣіжтъ, и отъ
какви елементи е състояло тогава мухаметанското населе

ние въ най- источнитѣ области на сегашното българско кня
Жество .
1. Венецианецътъ Лазарь Серанцо , който е живѣлъ

око.10 края на 16 - й вѣкъ ие съставилъ едно твърдѣ вѣщо
описание на турското царство, казва , че , на онова врѣме,
въ Добруча, именно между Силистра и Костендже, ?) ли
вѣ. и двѣ хилѣди Татаре ( татарски семейства ). Тѣ се на
ричали Гибели или Джибели , ( Gibeli) защото носили ре
миченіі панцири (lorica ), другото имъ въоражение било :
ножъ ( machera ), ләкъ и шлем » . Споредъ думитѣ на Са
ранцо, турското правителство особно често приканвало тие
Добрученски Татаре да излазять на война .
2. Сящиій писатель разказва , че въ Добруча, именно

въ крайдунавската й часть, см живѣли и така нареченнитѣ
1 ) Г.тед. въ статията на г - на Сарафова. (Период. Списание „ кн. V , стр . 9 , 10,

2 ). Ние тука прѣсмѣ аме турското население токо въ бившитѣ окрязи Варненски,
Провадийски, ПІуменски , Силистренски , Ески -Джумски , Разградски, Русчукски , за
щото отъ источнитѣ окрязи на княжеството токо они ВИЗЯТЬ въ областитѣ До
бруча, Делиорманъ и Горилово, както ги е разбиралъ Павелъ Джоржичъ. Въ тие
области, именно въ Добруча, той е включвалъ и сегашната Румянска Добруча, та
тъ само себе се разбира, че ние трѣбваше да вземемъ и неж тука въ смѣтката си .
Но, за жалость, това не ни е възможно да направимъ, защото нѣмаме колко годѣ
върни статистически свѣдѣния за сегашното население на Румянската Добруча, особно
за броять на тамошното турско население.
:) Gibeli, id est, loricati... In Dobrucia provincia ultra Danubium sita habitant
ad ruinas muri, quæ in Sogdiana regione ab urbe Silistria Constantiam usque , quæ est
ad Pontum Euxinm, pеrtіngunt. Глед. въ Елзевирианск. издание и, Turcici Imperii Sta
tus“ 1634. Извлеченията изъ съчинението на Л. Соранцо, стр . 251 .
Акинджие, 1) които ся се ползовали съ нѣкои особни прав

дини , но въ военно врѣме сж били задължени да участво
ватъ въ турскитѣ военни походи , въ които см се OT.III
чавали , като особно страшни разорителье и грабитель .
По свидѣтелството на другъ единъ Италианецъ, Маттео
Цане, 2) който е билъ Венециански байлъ въ Константино
поль между 1591 и 1594 г., Акинджиетѣ ( Achingi) бѣ бити

до 30,000 души ися ходили на война подъ прѣдводител
ството на единь свой особенъ началникъ, който заематъ
такво мѣсто по нѣкакво си наслѣдственно право (che per
еrеdіt della famiglia ha questo logo). Споредь друго едно
свидѣтелство ( у Павла Джовия), тоя наслѣдственъ начал

никъ на Акинджиетѣ е произлазялъ, види се , отъ Фами
лията Михалооглу. 3)
3. Особно любопитенъ турски елементъ въ областитѣ.

за които ни е рѣчьта , ся съставлявали яничаретѣ итѣх
нитѣ Фамилии . Тука ние трѣбва да припомнимъ, че ту
скитѣ султани испърво държѣх много стегнято янича

ретѣ, които въ мирно врѣме живѣех по - вечето въ Стам
боль и прѣкарваха врѣмето си въ военни упражнения.
Тѣмъ бѣше възбранено да се женятъ , въ казармитѣ имъ
неможѣхт да влазятъ жени .*) Такъвь строгъ животь жи

вѣх яничаретѣ до кмдѣ половината на 16 -й вѣкъ, когато
тѣхний брой бѣне порастнжлъ до 30—40 хиляди и они
често захванахм да се бунтуватъ. Султань Мурадъ III
(1574—1595 ) се принуди да распусне по - голѣмата часть
1 ) „ Qui Acanzii vocantur .... in Dobruccia , Bulgariæ provincia, ut plurimum ad

Danubium.desident ac morantur . “ Ibid. 224 .
%) Le relazioni degli ambasciatori Veneti al Senato . Ser. III, vol. III . Firenze
1855, 394 .
3) Глед. у Хаммера : „ Geschichte des Osmanischen Reiches. “ Pest 1827. І, 96,
581—582. Хаммеръ прѣдполага (стр. 48, 96 ), че родоначелникътъ на тая Фамилия е
билъ единъ отъ Палеологовцитѣ, Кьосе Михалъ, който се потурчи още въ врѣмето
на Османа, основателя на Османската държава.
4) Leopold ron Ranke: „ Die Osmanen und die Spanische Monarchie .“ Leipzig
1877, 42.
отъ яничаретѣ да живѣіжтъ вънь отъ столицата , по обла

ститѣ , особно по крайнинитѣ, дѣто имъ се дозволи да се
женіжтъ и въ мирно врѣме да се грижать за прѣхраната

на фамилиитѣ си , както знаятъ. ) Отъ тие распусняти ,
така да кажемъ яничаре доста много , може би нѣколко
хиляди ся се установили да живѣіжтъ въ Добруджа, Де
норманъ и Горилово. За тоя прѣвратъ въ живота на яни

чаретѣ и за тѣхното въдворение въ рѣченнитѣ български
области, както и за поведението имъ тамъ , ние намѣрваме
у Павла Джорджича твърдѣ важни извѣстия . „ Отъ нѣкоя
и друга година , каже той, 2) Българетѣ см захваняли да
теглижтъ много отъ яничаретѣ, които ся испопълнили бъл

гарскитѣ градове и села (de quali tutte le terre e саѕаli di
Bulgheria sono pieni). П6 - прѣди яничаритѣ тука бѣхм твърдѣ

малко : азъ помня , че въ Провадия , дѣто ние държѣхме
Кща , нѣмаше по - вече отъ четири яничаре , а сега ся осем
десеть. Скщо така они са се размножили и по други мѣста .
Яничаретѣ тука се занимаватъ съ сарафлъкъ: давать на

християнетѣ пари съ лихва , като имъ взематъ сто на сто
за три мѣсеца, освѣнь дѣто ги каратъ и да имь работижтъ.
Та че още си подсебяватъ по - хубавитѣ земи (нивя, ливади
и др. ), кото насилно отнемвaтъ отъ своитѣ братия, спр .
отъ християнетѣ. ) П6-прѣди они не правѣхм така , защото

не живѣях такъвъ раскошенъ животъ , нѣмах ни жени ,
ни дѣца , та инѣмаше отъ що да ся толкова користолю
биви (tаnti avari). Сега тѣ приличатъ по-вече на базаргяне,

отъ колкото на солдати . “
4. Четвърти турски елементъ е съставяла една сбир

щина нехрани - майковци, които са били по- вечето ренегати
отъ всѣкакви народности. 4) Тѣхний най- голѣмъ поминъкъ
1 ) Paнкe ibid . 44, 45. Сравн. и у Хаммера IV , 192, 195 .

2 ) Въ записката си за Сигизмунда Батори .
3) До кжѣ края на 16 - й вѣкъ яничаретѣ, както е познато, бѣxЖ все отъ хри
стиянско потекло, поради това Джорджичъ ги и нарича тукъ братия на християнетѣ.
4 ) Сравн. думитѣ на Герлаха за тие потурняци : Пер. Списание на Бълг. Кн .
Друж. VI, 40, 41 .
е билъ военната плячка . Италиянскитѣ писателье отъ 16
вѣкъ ги наричатъ venturieri и забѣлъжватъ, че въ военно

врѣме тѣ см съставлявали голѣма часть отъ дѣйствую
щитѣ турски армии .') Въ мирно врѣме они ся се прѣсми
кавали по градищата и селата или пакъ см се навъртали
110 капиитѣ и одякацитѣ на по - голѣмитѣ турски чиновници ,
сцо и по двороветѣ на спахиитѣ, ?) каквито , както имахме
случай да забѣлѣнимъ по -горѣ , въ Добружа, Делиорманъ

и Горилово е имало нѣколко стотини . Къмъ горѣизброен
нитѣ мусулмански елементи трѣбва да притуримъ и мир
нитѣ Турци, които ся живѣли по - вечето въ градищата :
отъ тѣхъ едни cм се занимавали съ търговия , както сви
дѣтелствова Павель Джорджичъ, а други ся се помину
вали съ нѣкои занаяти . 3) Както еднитѣ, така и другитѣ

см се били прѣселили тукъ въ различни врѣмена изъ Азия .
Ето отъ колко и отъ какви елементи най - много е съ
стояло мухамеданското население въ источнитѣ български
области около края на 16 в. Оно, както показватъ горѣ

приведеннитѣ свидѣтелства , по- вечето се е помѣщавало въ
Добрудяха, именно въ сѣверната й часть, гдѣто са жи
вѣли Татаретѣ и Акинджиетѣ, скщо и въ крайдунавскитѣ
и крайморски градове. Извътрѣ по областитѣ Делиорманъ
и Горилово турский елементъ е билъ много малъкъ : селско
турско население тамъ, види се , съвсѣмъ не е имало . Освѣнъ
нѣкои отъ бѣлѣжкитѣ на Павла Джорджича въ това на
увѣрява и слѣдньото извѣстие, което намѣрваме въ едно

описание на турскитѣ области , съставено по онова врѣме
отъ Италиянеца Монталбано . Като говори за Епиръ, Бъл
гария и Сърбия, тоя исатель забѣлъжва : „ въ вситѣ тие
страни селското (земледѣлческо) население състои все отъ
1) „ Relationi degli Ambasciatori veneti “ . Ser . II, vo), І, 132 ; yol, II , 143 : vol .
II, 397 и пр . и пр.
2 ) Гл. в горѣспоменятото списание на .1 . Соранцо стр. 225 .
3) Сравн. бѣдѣжката на Герлаха за турскитѣ занятчии въ Период. Списание
на Бълг. Кн . Дружество кн. VI, 22 .
ИСТОРИЧЕСКО ОСВЕТ,ТЕНИЕ. 73
Християне ; само покрай Балканскитѣ тѣснини се намѣрва

нѣкое и друго турско село “.1) Но тия нѣколко турски
Но ии тия
1)
еела сљ се намѣрвали, види се , не по источната часть на
балканскитѣ гори, а покрай ония срѣднегорски и балкански
мѣста , прѣзъ които минува голѣмий пять отъ Одринъ къмъ
Бѣ. градъ и които турскитѣ султани и държавни мяжье
отдавна опце ся се стараяли да колонизиратъ съ мухаме

данско население. Ние незнаемъ нѣкакви извѣстия , които
да показватъ , че такви мухамедански колонисти с се за

сѣівали прѣди края на 16 в. и по источнитѣ балкански
проходи . А Павелъ Джорджичъ, както видѣхме , изрично

на
казва , че на негово врѣме тие источни проходи с се
мѣрва.тн въ ржцѣ на Българетѣ.
Къмъ горѣизложеннитѣ свидѣтелства ние ще приба
ВИмъ ислѣднитѣ двѣ ; они такожде подтвърджаватъ до
нѣіндѣ заключението , което ние извадихме изъ бѣлѣжкитѣ
на Павла Джорджича за турското и българско население

въ най - источнитѣ области на сегашното българско Кня
Жество .
Единь европейски пятникъ ( le sieur des Hayes ), който

въ началото на 17 вѣкъ е пятуваль по България, казва , ?)
че тамъ християнското население било тридесеть пяти по
многобройно отъ турското ( trente fois autant que de Turcs ).
Това извѣстие е любопитно , макар , че въ него е твърдѣ
прѣувеличено численното отношение на християнетѣ къмъ
Турцитѣ. Много по - любопитно и по-важно е другото из

вѣстие, което ние тукъ ще приведемъ и на което трѣбва да
се позапремъ по - вечко. Около края на 16 в . единъ хърват
ски свѣщенникъ Комуловичъ (Comuleo ) съ нѣкаква си мис
1 ) „ Post Græciam , Thraciam , ac Macedoniam adest Epirus, Bulgaria, et Servia .

Toto eo in spatio, exceptis uno alterove Turcarum pago , ad montis Hæmi claustra sitis ,
eultores nullos Mahometanos est reperire : a Christianis enim tantummodo excoluntur.“
Turciсi imperii Status . 1634, p . 80. (Елаевир. издан.). Сравн. и белѣжката на Гер
маха въ „ Период. Списание на Б. Кн . др . VI, 22 .
2) l.iei. „ Description general de l'Europe par Pierre Davity, corrigée par J. B.
de Racoles. Paris 1660, t . II , p . 1170 .
сия отъ папа Григория ХІІІ е пятувалъ по Европейска Тур

ция и се е міялъ тамъ около три години , именно отъ 1584
до 1587 год . ) Слѣдъ това си пәтуванье той прѣдстави лъ
на нашата кратка записка или проектъ за изгонваньето на
Турцитѣ нзь Европа ( Relationе sopra le cose del Turco) . Тукъ
Комуловичь между друго забѣлѣква , колко способни за ору
жие християне е имало тогава въ турскитѣ области : А.1
бания, Македония , Херцеговина, Сърбия, Босна, Славония,

Темишварь, Тракия и въ крайдунавскитѣ страни . За насъ
особно е любопитна слѣднята бѣлъжка на Комуловича:
„ Отъ Бѣлградъ и до Черно море, но турскитѣ брѣгове
на Дунава, Християнетѣ см иб - вечето православни и 10

народностьта си ся все Словѣне. Между тѣхъ има сно
собни за орыжие двѣстѣ хиляди души . “ 2) Види се , че

Комуловичъ тука е подразумѣвалъ тогавашнитѣ турски
санджаци Смедеревский, Видинский, Никополский и Спли
стренский, или , да кажемъ съ други думи , источната часть

на сегашното сърбско кралство и крайдунавска България .
Ние имаме основание да мислим , че тоя писатель тука е
прѣемѣталь като способни за орыжие около единъ на де

Искаме да
сеть отъ християнското (словѣнско) население.
кажемъ , че спроти смѣтката на Кумуловича , около края
на 16 в. въ реченнитѣ четири турски санджаци е
около два милиона християне (Словѣне ); отъ тѣхъ, ако
не по - вече , то поне една четвърта часть трѣбва да се е
падала на Силистренский санджакъ , който е бил много
широкъ, защото въ неговия съставъ см влизали Добруджа.
Делиорманъ и Горилово.
Прѣдь видъ на вситѣ горѣизложени свидѣтелства и

извѣстия ние мислимъ да не сме се яко много отдатеЧИЛІЇ
1) Глед. бетѣжкитѣ отъ г. Фр. Рачки за това пятуванье на Кому.ховича въ

Сборника на южнословѣнската академия „ Starine “ XIV , 83, 84 .
? ) „ Da Belgrado sino il mar maggiore per le ripe del Danubio dalla parte di Tur
chia sono Christiani in maggior parte del rito greco , ma tutti della natione Schiavona,
fra li quali ci sono huomini valorosi per combattere 200 m .“ Starine XIV , 86 , 87 .
оть истината , като заключIIIХме отъ статистическитѣ бѣ
хѣжки на Павла Джорджича, че въ областитѣ Добруджа,

Делиорманъ и Горилово, гдѣто сега ма около 230.000
Българе и около 430.000 Турци, въ края на 16 в . христи

янското (Българско) население е било около 400—500.000
а турското около 150.000 . Да минемь сега въ 17 вѣкъ.
(Слѣдва ).
домАшки пѣсни отъ ЧЕПино.
Съобщава
д - ръ конст . ИРЕЧЕНО.
Чепино, 1 ) Тепz :yz у Византийцит , се вика отъ старо врѣме

една любопитна планинска долина въ най -западниятъ Жгълъ на Po
допит , тамъ гдѣто тѣ се свързватъ съ Рилскитѣ пп.анини. Тя лежи
на пятя , който минува отъ Татаръ- Пазарджикъ за въ Раз.тогъ, сирѣчъ
който води отъ полето, що се простира край горня Марица, на югъ
презъ Родопскитѣ височини въ долината на рѣка Места. Отъ п.та
нинската ограда пжтникътъ съгледва Чепино като една котловина ,
покрита съ ливади и нивя наоколо заградена отъ високи планини,
които ся обрасняли съ прекрасна гжста борова гора . Водитѣ на дъ
ното й , което лежи до 550 метра по- високо отъ Пазарджишкото поле.
се събиратъ въ рѣка Епидерё, която презъ една твена провала, про
бинта презъ планинскитѣ стѣни, си отваря пять къмъ съверъ въ по
тето и тамъ се слива съ Марица. Скщо както въ Разложско и Не
врокопско или както при близкитѣ источници на Марица, намиратъ
се и въ Чепино нѣколко топ. и извори , при селата Баня, Джжене и
Каменица. Предѣлътъ е затворенъ и нѣма много сношения съ око.1
носта . На западъ въздигат , се велико.тфінитѣ Рилски планини съ
върхове, почти всѣкога украсени съ снѣжни покривки , отъ които се
образуватъ, единъ близу до други , изворитѣ на петь го.ѣми рѣки —
на Места, Марица, Искъръ, та и на Джерменъ и Рила , които и двѣтѣ
се втичатъ въ Струма. На югъ се сниза презъ една висока пресѣка
въ Раз.тожската долина. Клдѣ истокъ дохажда се презъ по-низки
гористи рътове около Баташкото блато, което лѣтъ въ южната си
часть пресъхва и се обърца на ливада , въ градеца Батакъ, обще
познатъ но събитията на 1876 год. Напоконъ на сѣверъ се слиза въ
поліето къмъ Пазарджикъ по една лоша конска пжтека , скрита въ
сѣнчеститѣ гори , които покриватъ стърмнинитѣ на планината , наре
чена Каркария.
При всичката си самотия Чешино отъ памтивѣка е имало една
извѣстна важность, като се намира на пятя , който най-скоро съеди
нява тракийското поле Въ западната му часть съ Македония и съ
бѣ.томорското крайбрѣжие. Заради това за него четемъ доста често у
византийскитѣ .тонсци отъ 13 и 14- и вкъ. Много кървави борби
1) Така казвать самитѣ жители , а не Чепина или Цепина.

ПОМАШКИ ПѣСНИ ОТъ ЧЕПИНО . 77
ск ставали между Гърцитѣ и Българетѣ за п.танинската твърдиня ,

която е носита собственно името Чепино и стѣнитѣ на която още
-ичжтъ въ горитѣ на Каркария. Въ нинѣшно врѣме Чепинската 40
Інна принадлежи къмъ Пещерската око.тия на Татаръ- Пазарджишкия
ста къмъ Турция
Департаментъ; границата на областа Турция се намира едвамъ
четире часа на югозападъ отъ най- южното Чепинско се. 10 Баня, на
водораз,д.1а между Марица и Места , между распилнитѣ „ Бабешки
комбини “ . Се 10 съ име Чепино нама ; седъмтѣхъ села на долината
см (споредъ мѣстното произношение) Дорково, Костандово, Ракитово
или Ракитовецъ, Кброво, Каменица , Лѣжене (по-често се казва 16
жене ) и Баня ( И.и Чепинска Баня). Отъ 7363 жители (споредъ пе
чатаната румелийска статистика ) 5112 см ППомаци , които живізьжтъ
въ і отъ 7 - тѣхъ села , 1740 православни Българе ( цѣ.1ото село Ка
меница и една часть на Ракитово) и 511 ЦиганІІ.
Чепинскитѣ Помаци споредъ собственнитѣ имъ предания с се
потурчили преди не по- вече отъ 240 години, а тѣхнитѣ доспадски
събратя казватъ, че Чепинцитѣ отъ всичкия помашкий народъ вь
Родопитѣ най -подирѣ см прие. И исламът" ь . Тѣ говорятъ чисто бъ.1
гарски псамо малцина , които ся служити въ войската или cx x0
ІІ. и нѣпо по світа , знаіктъ да приказват" ь и турски . Тука, както и
въ другитѣ помашки предѣ.ти на тия п.Танини , ІІмената на сетата ,
върховетѣ, нивята и потоцитѣ с български, та и самитѣ родове всё
опце пазятъ старитѣ си названия : Поповци, Вранчовци, Манчовци II
рр. Помнятъ се и старитѣ черковица, както св . Илия при Баня.
Въ края на ютий мѣсецъ (18833) посѣтихъ тия патанински мѣста
и минжxь презъ всичкитѣ казани села , освѣнь Корово. Цѣ.Іьта на
моето пљТувание не бѣше събиранието на народни пѣсни, но стучаятъ,
да поизучћ поезията на тия мусулмански Българе, тъй ми се пред
стави близко, щото се позанимахъ и съ този предмѣтъ. Спрѣхъ се
въ селото Баня. Бѣшіе тъкмо вptiмето на базіряма и на жетвата . На
вечеръ распѣхм се Помакинитѣ по затворенитѣ дворове на Кмята ,
та имаше и хоро на момитѣ съ весели пѣсни, но разбира се, на едно
мѣсто отдалечено отъ погледитѣ на мяжьетѣ . Бѣхъ даже честитъ да
чун цѣлъ единъ редъ разни пѣсни, пѣянин въ хоръ отъ нѣколцина
Мади момци. На другия день записахъ до шесть отъ тѣхъ като обра
зецъ на Чепинската Помашка Поезия . Каза MII ги м.Таҳия Юсуфъ,
синъ на А.Ишъ -Пехливань- ага, един В.Иятеленъ и богатъ Помакъ
въ см Пото се.10 . Да имахъ врѣме, лесно можяхъ да отнест цt.a
една сбирка ; моятъ пѣснопой, 1) както и другаритѣ му , ми се хватѣіше
къ изобилието на хубавит , пѣсни, та MI казваше : 1,4а ги IIIПСIъ
сичкитѣ , китапчето неце да ти стигне “ .
Въ шѣснитѣ , които съмъ чу.тъ, преобладавать прически, Тю
бовни и сатирически предмѣти. Имаше и нѣкои хайдушки цени, въ
1) Думата пѣснопойка насж ;ҳѣ се употрѣбява, но моятъ тѣснопой на мнозина

читатели ще се види необикновенъ. Въ България има обаче и една планина , която
е украсена съ това поетическо название . Тя се въздига между най-западнитѣ отк.10
нения на источната (Старозагорската) Срѣдня гора, при тѣвия, источния брѣгъ на
рѣката Стрѣма (Гйопса), срѣщу селото Чукур.ии и срѣщу Хиссарскитѣ Бани . Вече
на картата на Барта тя е забѣлъжена като Pesnеpоі Тере .
които се пѣеше за мусулмански харамии на „ Карловската планина “

( високиятъ върхъ Картъкъ отъ тур. дума кар, снѣгъ на юго
истокъ отъ Батакъ) и за „ Баташки хайдути “ отъ християнский гра
децъ Батакъ, съ които чепинскитѣ Помаци, види се, отдавна май не
см живѣли въ добро смсѣдство. Дознахъ, че въобще чепинскитѣ По
маци пѣіктъ тукъ- тамѣ и за юнаци -хайдути съ християнски имена и
че иматъ отъ по-стария епосъ и пѣсни за „ Кра. и - Марка “. Въ една
ѣсень се споменваше „ Мендеръ градъ “ — бессарабската крѣпость Бен
„деръ, за която се чуе и въ пѣснитѣ на албанскитѣ башибозуци. Чухъ и
една кратка пѣсень за борбитѣ около Плѣвенъ, но въ неж нѣмаше
никакво описание на епически събития, а само общи изражения , какъ
се блѣскатъ сабьитѣ и какъ се тресе земята отъ гърменьeтo нa тo
новетѣ. Въ Доспадь Помацитѣ пѣіктъ за юнаци само съ турски имена ;
нѣколко християнски имена на юнаци се срѣщатъ, каза ми единъ
Помакъ, въ пѣенитѣ на селото Бартина ( турски Барутунъ).
Изобщо тази народна поезия на мусулманскитѣ Българе до нѣдѣ
си ми припомни пѣенитѣ на мусулманскитѣ Бошняци , които пѣіктъ
множество сладки или тяжни любовни пѣсни, а отъ юнашка поезия ,
каквато се е спази.та у еднороднитѣ имъ християнски Сърби и Хър
вати , иматъ само твърдѣ малко примѣри. Промѣнението на врата е
развалило свързката съ старитѣ исторически предания, защото тѣ см
имали единъ по -вече или по- малко християнски характерь. Нетріба
да забравяме, че н сърбскитѣ и българскитѣ мусулмане ся станмен
върін Фанатици на ислама , a за Родопитѣ стига да припомнимъ
Баташкото клание, направено само отъ Помаци подъ предводите.1
ството на Ахмедъ ага отъ речената Бартина. Тука трѣба да спомена,
че между словѣнскитѣ мусулмане отъ Босна и отъ Родопитѣ е имало
приятелски снопения , защото тв много ст се срѣщали въ турскитѣ
войски а заради сродството на езика Често се сближава.и. Това
се види вече и отъ тия нѣколко пѣсни, които записахъ ; въ тѣхъ се
пѣе за една „ бошначка делия “ , която купува от ІІІчниятъ конь Ta
отива съ него Въ село Сърбиново ( No. 2) и се описва Ідеа.Тътъ
на м.задата Помакиня юнакъ конникъ, който говори „ бошначки
думи “ ( No. 3 ).
Пѣснитѣ се пѣіжтъ отъ единъ пѣвецъ или нѣколцина, по нѣ
когажъ при звуковетѣ на единъ видъ гадулка , булгарина и. там
бура, съ нѣколко „ телове “ , разигравани съ пърститѣ, нареченъ въ
Доспадъ ба й.тамі , въ Чепино др'нкята ( глаголътъ е : дрнкя , да
си подрнкя, задрнкя ). Нѣкои се пѣіжтъ, споредъ съдържанието нмъ,
бързо и весело, а други меланхолически , съ растегнжти звукове . На
пр. пѣсеньта N ° 2, която чухъ нѣколко пяти, се пѣе жално, като се
повтарятъ всѣки два стиха и като се припѣвать предъ тѣхъ думитѣ:
„ Ахъ, мори ! “
и единъ добърь пѣснопой, щомъ казва пѣсеньта на диктовка
безъ нѣение, лесно побърква редътъ на думитѣ, та съ това се по
врежда размѣрътъ и записанитѣ пѣсни изгледватъ, като че нѣматъ
правилна метрическа основа . Тази грѣшка, отъ която страдае най
готѣмата часть на събранитѣ до сега български народни умотворе
ния чакъ ҳо най- послѣдньо врѣме , справедливо е освѣт.пить недавно
ПОМАКИ ПѣСНИ ОТ ЧЕПИНО . 79
г- нъ Дриновъ въ Пер . Спис. IV, 151. Тя е направила нѣкои чужди

изслѣдователи да вѣрватъ , че българската народна поезия се отли
чава съ една голѣма неправилность на размѣра , догдѣто всѣки, който
е иматъ случай да ги чуе , какъ се пѣьж ть , е могълъ да се увѣри за
приотивното. и помашкитѣ пѣсни сж съвсѣмъ правилни. N ° 1, 3 , 4
иматъ три етпи съ всичко осъмъ стога 1) по този образецъ :
• 5 и 6 иматъ сцо осъмъ слога , но раздѣ.тени на четире

ст - ІІІ , съ цезура по срѣдата :
сууууууу
‫بت‬
Особенъ разнообразенъ размѣръ се срѣща въ N ° 2. Първитѣ

стихове (1—8) см всё единъ съ осъмъ слога по предидящий обра
зецъ и други съ шесть с тога :
Постѣ (9—20 ) размѣрътъ се промінява на десеть слога , съ петь

Двусложни стми и цезура слѣдъ втората стжпа :
Най-подирѣ пакъ се възобновява първиятъ осмисложний раз

мѣръ (21, 22) съ единъ шестисложенъ стихъ отдирѣ ( 23 ). А на края
24, 25 , отново се явявать десеть слога (ако исключимъ втуреното
Въскішцание 27 мила малте “ ).
При записванието иѣснит , се старахъ да забѣлѣжя звуковетѣ
Коллкото е възможно най - точно, тъй щото всѣки звукъ да си има свой
знакъ, и отъ друга страна да нѣма букви, които да неозначаватъ нѣ
кой дѣйствителенъ звукъ . Буквитѣ ж иѣ неупотрѣбихъ никмдѣ ;
і оставихъ само втрѣ въ думитѣ за назначение на тжий звукъ.
На вежду забѣлѣжихъ звукъ j , гдѣто стои особно, съ буквата й , а
гдѣто е свързанъ съ самогласнитѣ , съ знакове је , ю (ју ), я ( па или ја) ,
и ји ), йо. Турихъ и ударението и надѣвамъ се , че несъмъ згрѣ
шилтъ много въ него, защото между въздигание гласътъ на нѣкой
С.Тогъ въ пѣение и въ говорение има разлика, която и при казвание
една пѣсень по диктовка може да повлияе на пѣснопoя .
„ Любопитенъ е езикътъ на пѣснитѣ, защото Чепино се намира
въ единь жгълъ, гдѣто се срѣцатъ разни български нарѣчия. Ho
1) Този размѣръ като че преобладава въ помашкитѣ пѣсни . и много други

незаписани пѣсни , които съмъ чухъ, бѣхх, наредени по него . Припомнявамъ си на
чалото на една пѣсень :
„ Tйби го гірко, гледа го
До две ми моми комшийки ,
ТЕдната викат зéлхуна,
Втората викат IEнифе.
преди да пого
говоримъ за подробноститѣ, считаме за неизлишно да се
впуснемъ малко по - вече въ всичкия въпросъ за българскитѣ нарѣчия
и за географическото имъ распре,zt..теше.
Българскитѣ нарѣчня се раздѣ.1ятъ на два голѣми коня, на
источенъ и на западень. Сюществувание на тия дв : тавни нарѣчия
и от.Тичителнитѣ имъ бѣ.тѣзи въ словѣнската ФІІ.10.1огическа литера
тура най - напрѣдъ е опредѣ.И. , единъ отъ основателитѣ на сави
етиката въ Русия , профессорь В. Григоровичъ (Очеркъ ученаго пу
тешествия по Европейской Турцiн. 1 из.д. Казань 1848 стр. 194 , 2
изд. Москва 1877 стр . 164 ). Своитѣ бѣ.тѣжки този съставилъ по соб
ственни наблюдения, направени при пятyвание въ българскитѣ земи,
и по „ бесѣдѣ съ знатокомъ этого предмета X. Костовичемъ “, сирѣчъ
съ българский учитель и списатель Христодулъ Костовичъ Сичанъ
Нико.Товъ отъ Самоковь, съ когото Григоровичъ се би.Тъ срѣщнж.тъ
1845 год. въ Букурещ . Костовичъ тогава много е размиш.Iявалъ
върху този въпросъ, както се види и от обширний предговоръ къмъ
неговата , тъкмо тогава Іпечатана Българска аритметика “ ( Букурещъ
1845) , г , ѣто смщо се потрудит" ь да опредѣ.11 г.1авнитѣ раз.Тичия
между българскиятъ езикъ на истокъ и на западъ. 1 ) Тия различия
Въобще е занимава и тогавашнитѣ български списатели, които см
срѣща.Ін доволно мячноти въ нарежанието не само на правописа
нието , но на книжовНИЯ езикъ. Вече ( ) . Неотъ Рилскиir въ
пре, тис.товието на своята българска грамматика Крагуевацъ 18 : 35ј е
приветь цѣли редове примѣри, за да покаже, какво голѣмо разно
образие има въ езика .
Бt.itѕжкитѣ на Григоровича моглтъ да се считать за първата
научна основа на българската диалектология (наука за нарѣчията ).
Според него западната область обнема Македония до Родопитѣ и
една часть на Подунавската България до Видинъ, дог,дѣто Тракия
11 Г.Тавната часть на подунавскитѣ предѣ..и в.Тизать Въ Источната
область . Главнитѣ разници на двѣтѣ нарѣчня, споредъ него , ся на
кратко стѣдуюцитѣ: 1 ) С.Товѣнското ж преминж.10 на запа,дъ въ а
(рака , пат, пда, гледај, на истокъ въ единъ „ гтухііі тонъ, который
изобразить бы знакомъ почти равнымъ “ брака, пат, ида , гледа .
Този знакъ й употрѣбява.тъ се впрочемъ отъ много тогавашни бъ.1
гарски списатели ( виж"ь на пр. букварътъ на Беровича отъ 1824 г.).
но вече Васи.ъ Н. Неновичъ въ своите книжки (1825) по примѣра
на старитѣ ржкописи помѣсти.1ъ пакъ юсътъ . който най- подпрѣ се
е приетъ изобщо. 2) 2 ) С.Товѣнското окончание На ж въ 1 лице е 1.
1 ) Даскалъ Христоду . , още живѣе въ Самоковъ. Той постѣ е участвувалъ въ

превода на библията, предприетъ отъ американскитѣ миссионери .
2 ) За този въпросъ обширно е проговори.тъ м . Дриновъ въ Archiv fіr slav .
Philologie v , 3 , стр. 371—3766, отъ гдѣто за българскитѣ читатели извличаме нѣ
колко кхси бѣ.тѣжки . Споредъ него замѣствание на жит много зависи от ударе
Нието , Въ источнитѣ нарѣчия въ слогове съ ударение се чуе единъ тъменъ г.Тух"»
звукъ (и то двоенъ, или по -силенъ, като въ км ща, или по- слабъ, като въ бръзо),
а въ слогове безъ ударение единъ по- ясенъ смо глухъ звукь (а ), който Беровичъ и
д ?уги Інсати сь чисто а (раць'ть). Въ Видинско, една часть на Софийско и въ
южна и западна Македония слоговетѣ съ ударението иматъ най - по - вече глухия звукъ,
ІІОМАШКИ ПЕСНИ ОТЬ ЧЕПИНО . 81
чис.10 на настоящето врѣме въ западното нарѣчие често става -ем , въ

источното -а (любим, люба ). 1 ) 3 ) С.товѣнското на западъ става е, но
често продължено, на нетокъ переходить въ я “ : беел, беегат бя ,
бяга. 4 ) Въ западното нарѣчие в става нѣкогажъ фим: рамни
равни , мнуче (внуче), ах на края ф : зе ,10Ф. 2) 5 ) Въ западното на
рѣчие звуковетѣ д, в, л , хвъ срѣдата на думитѣ се испущать : гле'ат
(гледат), не'o'я (неволія ), има'а (имаха ). 3) А въ с.тогътъ ср се вмж ква
т : стребро, стре,де . 4) ( 5 ) БДЖщето врѣме се образува на западъ съ
ке, на истокъ съ шта , въ П.товдивската епархия съ жia . 7 ) 3 лице
на единствено число ( наст. врѣме) се свършва на западъ съ -т 5) на
истокъ съ съгласна : дават, видит, дава, види .
Тия опредѣ.хѣния на Григоровича въ главнитѣ чърти сж вѣрни.
Схѣдъ тѣхъ ся се появили тукъ- тамѣ по - подробни свѣдѣния за
особноститѣ на българскитѣ нарѣчия , най- повече при обнародванието
народни пѣсни въ разни поврѣменни списания ; особно важни см за
западнитѣ нарѣчия бѣ.ѣжкитѣ на братия Миладиновци въ предис.10
вието къмъ пѣснитѣ, а за источнитѣ свѣдѣнията , изложени оть
II. Р. Славейкова въ въведението къмъ сбирката на български по
словици, която се бѣше начената да се печати вь „ Български Кни
жици “ 1859. Една много важна статия за замѣстванието на старото
жиъ въ българскитѣ нарѣчия е обнародвалъ Дриновъ въ Ar
chiv fіr slawische Philologie, томъ V. Но точно географическо опредѣ
ление, до каждѣ се простиратъ границитѣ ні всѣко едно мѣстно нарѣ
чие, заедно съ една пълна характеристика на неговитѣ отличителни
чърти, остава още като една отъ главнитѣ задачи на бм,джцата бъ.1
гарска Филология .
Къмъ бѣтѣзитѣ, съставени отъ Григоровича, има да се добавять
още нѣко.тко други отъ не - помалка важность. Вече ) . НеоФить и
Христодулъ Костовичъ см съг.те,дали раз.тиката , която сЖществува
между ударението на истокъ и на западъ. Тазин разлика е голѣма и
Дава на външния видъ на езика единъ особенъ характеръ, но тя ,
а ония безъ ударението чисто а (път, пату'вам ; сън, сану вам ; ръка, рачи ца). Въ
Етрополско, една часть на Софийско, въ Разложеко, Кюстендилско и въ сѣверна
Македония я съ ударение или безъ него става а . Старото ъ въ цѣла Македония се
обърца въ о ( добор, петок, соборо), нѣкога и въ а (добар, петак) . Най- подир въ Po
допитѣ и въ Дебра ж, з въ кореннитѣ слогове ставать о ( мок, рока ), въ суффиксит 5
и Флексивнитѣ окончания а (паднал, викна ). Въ Македония има и стучае , гдѣто я
става у рука), за което М. Дриновъ мисли , че се образувало съ пром Вънение на о
'ржка рока рука ).
1 ) Въ западнитѣ нарѣчия има исключения отъ това прави.10. Въ Велесъ въ
града се казва метам , пеям , држам, по селата мета , пея , држа (Пер. Спис
IX и X , стр . 95).
1) и въ источното нарѣчие ( Казанлжшко, Старозагорско, IIумненско и др .) се
срѣццатъ окончания като : зедов, найдов, седнаФ.
5) Единъ виденъ прим Бръ у Миладиновцитѣ стр. 377 : су'о дре" , я'opo'о. Про
пуща се и й : та'а, то'а. И въ источнитѣ нар Бчия има такива пропуццания на съг.a
снитѣ, на прим Бръ въ Шумненско хът ( ходжтъ), въ II.ловдивско из.тва ( излѣзва ),
изляна биз.лѣзна ), приглява (приг.1ѣдва ).
4) Cжцо и въ слогътъ зр : Здрейтъ (Охридско ) эрѣе.
3) Това правило може да се каже само за западномакедонскитѣ нар чия , от
атъкъ р . Вардаръ .
Период . Списание VII. (
82 Д - Ръ конСТ. ИРЕЧЕКъ,
както ІІВСИЧКНЯТЬ важенъ въпросъ за ударението въ българский

езикъ, освѣнъ нѣколко драгоцѣнни бѣлѣжки въ казаната статия на
Дринова, до сега още никакъ не е изучена. На западъ ударението
обикновенно пада въ началнитѣ с.Погове на думата и Никога не се
срѣща на послѣдния слогъ, догдѣто источнитѣ нарѣчия го премѣст
Ватъ Въ нѣкои случаи чакъ на край думата . На западъ се казва :
глава, главата , вода , планина, закон , зéлена, да направа , нéчем, на
истокь : глава, главата, вода, планина , закон , зелёна, да направа, неща.
Въ звуковетѣ см забѣлжителни опце слѣдующитѣ явления:
1. Источнитѣ нарѣчия иматъ стремление да затъмняватъ всѣко
а , щомъ нѣма ударение, като го обърцатъ въ единъ глухъ звукъ (a) . 1)
Но това стремление не е распространено по всичката область на ис
точнитѣ нарѣчия. Въ Пловдивското поле то е съвсѣмъ слабо, но клдѣ
сѣверъ и сѣвероистокъ се усилва, та най- повече е развито въ Сви
щовско, Шумненско и Сливненско. Срѣща се въ голѣмъ размѣръ и
въ говора на Банатскитѣ Българе, които Въ началото на 18 вѣкъ
с ж се изселили отъ Никополско и Свищовско, сящо и въ оня на
бессарабскитѣ Българе, които най - повече с преселенци отъ Шум
ненско, Сливенско и Ямболско. Грамматиката на братия Цанкови на
нѣмски въ Виена 1852) , която представява свищовското нарѣчие съ
тази му особность, се е взимала отъ много слависти погрѣшно за ос
нова къмъ обсмждание всичкиятъ български езикъ. Думитѣ: пла
нина , свадбари , зелена , нѣмашъ, да си запея, въ тия най- источни на
рѣчия се чуятъ като : планина, свадбари, знаёна, ня маш, да си запёйа.
2. Въ смщитѣ най-источни нарѣчия о безъ ударение се промѣ
нява обикновенно въ у : ху'бус, муми'чи, путкова, кончиту, Иванчу,
(хубость, момиче, подкова, кончето, Иванчо); сящо и е безъ ударение
обръща се въ и: слънциту, жиля'зуту , нидеята, прися'ка, сига,
идин, идні , дисит (слънцето , жествзото , недѣ.тята , пресѣка , сега ,
единъ , една , десеть). 2 )
3. Источнитѣ нарѣчия погълцатъ нѣкои самогласни безъ уда
рение (трябва, писвам ), догдѣто западнитѣ пазятъ пълногласието (тре
бува, инсувам), едно явление, което обаче зависи отъ нѣкои различия
въ ударението .
4. Старото възвратно си на Истокъ става най- повече са били
глухо са ), на западъ се .
5. Те българский езикъ има самогласно рил, сирѣчь такова ,
което между двѣ съгласни може да се произнесе безъ още една само
гласна , както на пр. въ сърбский или чешский езикъ , първъ ижть
е показалъ М. Дриновъ въ една забѣлѣжка къмъ народни пѣсни,
обнародвани въ Пер. Спис. XI и XII , 148. Като общо правило може
да се каже , че рил вь западнитѣ нарѣчия с най - повече само
1) Това е ясний глухъ звукъ, споредъ раздѣлението на Дринова, ср. бѣ.1 . 2

на стр . 80 .
2) По нѣкогашь и въ западнитѣ нарѣчия о, особно на края , се замѣства съу ;
въ западна Македония на пр . се чуе : преку, многу, толку , колку, далеку. Смѣсва
нието на и съ е и на ось у срѣща се ежедневно и въ печатани нѣца отъ источ
нитѣ предѣли на България тa имъ дава единъ видъ на безкнижность, който може
да се искорени само съ свѣстно изучвание български езикъ по училищата.
ПОМАШки IIѣСНИ ОТъ ЧЕПИНО . 83
гласни (крв, крст, три , срце, дрво , вржа, врна , тргна ; с.13н , с.нце, к.іна ),
въ неточнитѣ обаче немогжтъ да се произнесмтъ безъ единъ т IIъ само
гласъ (кърв, кърст, търн, сърце , дърво,вържя, върн , търгня ; съTзи ,
слънце, кълня ). Но прави.тото има исключения . Въ Срѣдня гора , макаръ
че принадлежи къмъ сточната область , доста често се срѣщатъ само
гласно рил, и тъi смЩо се намирать въ нѣкои думи и по -далече
на Истокъ . На западъ тѣ се чунктъ особно въ Софийско, Трънско,
Кюстендилско, Кратовско, Велешко и пр., но най -на-западъ накъ се
явява онова рил, което се произнася съ ъ или даже съ о : дърво,
„дорво, сонце вижъ по - долу ).
Съ това явление е свързано и друго, сирѣчъ че групата цр
словѣнското црь ) на западнитѣ нарѣчия ( цр'н, цр вен, црква ) въ ис
точнитѣ става чер (черен, червен, черква). Скщо и сродната группа
Ж.t : ж.IT , ж.тица жёлтт, же.ITйца .
6. Источнитѣ нарѣчия иматъ грушитѣ жд и шт , догдѣто за
паднитѣ ги замѣстятъ отчасти съ г, ч , кик. На истокъ се чуе :
между , къШта , ношт или ноші , свеш ( свешта ), штёрка, нештем , а на
западъ: мегю ( мегу въ зап . Македония ), кукя и.ти кук'а, нок , свекя
или свека , керка , некем , нек'ем или даже нечем . Вече () . Неофитъ
въ предисловието на грамматиката си изброява примѣритѣ : некю , не
кемъ , нечемъ, нецемъ , нищі , неща ; ще да идемъ, пше да ида , ша да
ида, жда ида . Въ Шопско още се държи шт въ много случае ; въ
Софийско нéчемиката , едно покрай друго, въ Кюстендилско кашта ,
къ шта, куйка (отъ кукя), па скщо и птерка покрай к'ерка.
Въ различията на нарѣчията влизатъ и ч.леноветѣ, които за-
мѣстяватъ ск.1онението . Най-на -западъ въ Дебра има три члена : -от,
-ов, -он ( вотот, волов, востон ; срцево, затоно). Въ западна Македония
До Вардаръ освѣнь югозападнит , предѣли, сирѣчъ въ Охридско, Би
Толско, Прилепско, Тетовско , Велешко, и отсамъ Вардаръ въ Ку
кушко, Струмнишко и Штипско членътъ на мяжский род , е - от
(градот). Въ югозападна Македония, както и въ источната и смщо
и въ Шопско до Стара Планина окончание на мяжский родъ е -0
Іградо, турскио , белио ): въ Костурско, Воденско, Сърско, Кратовско,
Джумайско, Кюстендилско, Радомирско, Самоковско, Софийско и въ
нѣкой части на Видинската губерния. Нѣкж ,4t, cществуват и два
вида единъ край други; въ IIтипъ въ града ч.тенътъ е - о, по око. -
нитѣ села -ат . Въ крайдунавскитѣ, старопланинскитѣ и тракийскитѣ
предѣли владѣе вт и ат . Край него 11и отъ две страни на Стара
П.1анина ce Чува често и а , на пр . въ Срѣдня гора, въ Търновско
и др . ( човека, града ), CЖщо и окончанието о пакъ се появява най
на -истокъ, въ Русенско и цIумненско, и особно въ Одринско. 1) Въ
1) Първитѣ еписатели на нововъзродена българска книжнина сж се намирали

въ недоумѣние, кой отъ тие членове да предпочетжтъ. Беровичъ, Стояновичь Кипи
-овски, Априловъ и др. ся писали ат, о . НеоФитъ Ристский о а слцо и Христаки
Павловичъ Дупничанинъ въ своята „ Грамматика славено- болгарска “ ( Бу димъ 1836)
е наредихъ примѣритѣ : поясо, конецо, случайо, краснио. Дали она сх. „ членъ “ ,
или дали първото е остатъкъ на първоначалното изговарано а не само писано в
градъ) и другото род. падежъ (града), употрѣбенъ като casus generalis на мѣсто
на именит. падежъ, то е другъ въпросъ, който невлиза въ задачата на горните ни
бѣ.bжки .
(4
Родопит , при Доспа,текитѣ Помаци има а , но другояче въ тамкаш

нитѣ нарѣчия, както въ Дебра, сміществуватъ три члена , т, с, н (Во
тат, волас , волан ; конет, конес, конен ; главаса , мостос , пушкана , ма
настирен ), както има и три показателни мѣстоимѣния, които важни
особности за първъ пять ни е освітлилъ по - подробно II. Р. Славей
ковъ въ статията : Рупското и Рупаланското българско население и
нарѣчие ( Наука 1882, 4639).
Границата на двѣтѣ области може доста точно да се опредѣ.и.
Тя захваща по Дунава при устието на Искъра и слѣдва горѣ долу
течението на тая рѣка до изворитѣ и въ Ри.тската планина . Раховско
и Врачанско, Софийското поле почти цѣ.10 и Самоковско принад. "
жатъ къмъ западната область, Никополско , П.ѣвненско , Ловчанско.
Орханийско и Срѣдня гора къмъ источната . Ихтиманско и Вака
ретско намиратъ се по срѣ,дата , подъ влиянието и на источниii Па
нагюрский и на западний Самоковский говоръ. Отъ Рилскитѣ па
нини на югъ западната область захваща Разлогъ при горнята Места,
отства послѣ въ долината на Струма и к стѣди към морето .
Нарѣчията на западната область могжтъ да се раздѣлять на
два клона, границата на които се намира въ Кратовско, при Осогов
скитѣ планини и при ръката Брегалница. Особенъ старински харак
теръ иматъ двѣ погранични нарѣчия, дебърското (на племето Мпяци)
въ крайния Гълъ къмъ Арбанаситѣ ( кинетаритѣ) и костурското
(съ остатъци На носнитѣ звукове ) най - на - югъ къмъ границата на
българщината съ гърцкий и влапекий ( куцовлашки ) езикъ. Отъ на
рѣчията между Брегалница и Дунавъ единъ отдѣленъ характеръ
има говоръ въ Брѣзнишко, Трънско, Пиротско, Вранско и най-сѣ
вернітѣ кюстендитски села .
Въ источната область особно отдѣ.тение съставятъ сѣвероисточ
нитѣ нарѣчия къмъ Дунава и Черното море, съ споментитѣ затъм
нени съгласни. Между тѣхъ се отличава по особноститѣ си коттен
ското нарѣчие, съ емѣкчение на н , д, т ( кон', дадо, път"). Много
чистъ езикъ владѣе въ Срѣдня гора .
Любопитни сл нарѣчията на Родопитѣ , които съставяватъ едно
самостоятелно от , ѣление. Тѣ см доста разнообразни, защото планин
скиятъ характеръ на страната много спомага за да се развитъ мѣ
стни говори . Г. Славейковъ е събралъ всички тие планинци подъ цѣ.
локупното име Рупци или Рупалани, което впрочемъ най -повече се
чува покрай рѣка Марица, а въ вмтрѣшностьта на Родопитѣ, особно
на запа ,тъ , малко се знае . 1 ) Това племе съ особния си езикъ, спо
редъ него , захваща отъ доньото течение на Струма, завзема Me.1
нишко, Демирхиссарско, Сѣрско, Знхненско и Драмско, послѣ Невро
копско и всичкитѣ Родопи до тракийското поле и до до.іна Марица
при Димотика и Еносъ, а отъ самъ Марица се распространява чакъ
въ Старозагорско и по- далече къмъ истокъ въ Бургашко до самото
1) Рупцитѣ въ источна Родопа и Аряне ( мухамеданци ) на височинитѣ между

Неврокоъ и Татар -ІІазарджикъ споменяхме на кратко вече въ прегледа на нинѣш -
нитѣ български племена въ Бъ.1г. История ( чешки въ Прага 1875 стр . 522, русски
0 ;jecеко изд. 1878 стр . 745 ).
ПІОМАШКИ ПЕСНИ ОТъ ЧЕПИНО . 85
море. Но не всичкитѣ мѣста говорять чистото рупско нарѣчие; то

най-чисто се чува въ предѣлитѣ Рупчосъ, Ахмръ- Челеби и една часть
на Неврокопско, а другадѣ по- вече или по -малко е смѣсено съ други
нарѣчия. На Доспадъ между Батакъ и Неврокопъ се говори доста
чисто источно нарѣчие. Кителитѣ на тие мѣста се раздѣляватъ смщо
на разни племена : Mърваци живѣіктъ около Съръ, Драма и Мелникъ,
Ахря'ни въ Наиплии и други села на пятя отъ Неврокопъ за Па
зарджикъ, и въ Ахжръ- Челеби ( мусулманскитѣ тамкашни Помаци ),
Чешти и въ предѣла чёчко между долня Места и Доспатскитѣ
BIIсочинін , собственнитѣ Рўпченци или Рупіци въ Рупчосъ и по
на -Истокъ. Рупското и.ти рупаланското нарѣчие има нѣкои съвсѣмъ
отични и любопитни особности, както въ тройнитѣ членове и пока
зателни мѣстоимения, въ замѣстванието на жиъ, но другояче то въ
главнитѣ чърти принадлежи къмъ источната область ; на пр . е съ
хранило я (бял, Сяр). Мървацитѣ иматъ вече доста признаци на за
когато На истокъ
паднитѣ нарѣчия, като бяджцето врѣме съ ке.
отъ Места в.заде штe ише. 1)
" Пепино се пада на едно важно мѣсто . Вече г - нъ Славейковъ
забѣ.rѣжва въ статията си (стр. 4657) че то „ е на раскръсть на на
рѣчията, като граничи на съверозападъ съ западното нарѣчие, на
югоистокъ съ рупа.танското и на истокъ съ тракийското “. Наистина
има въ него разни нѣща, които го сближаватъ съ рупското нарѣчие,
когато други признаци го привож,цатъ въ сродство съ езика на Плов
Шивското поле Ta съ най - б.тизкий западень говоръ въ смеѣдний
Разлогъ, който е почти смщи съ езика вь Самоковъ и Дупница .
Преди всичко трѣбва да забѣ.1ѣжh едно важно обстоятелство,
сирѣмъ че нашитѣ пѣсни см записани въ най- южното Чепинско село
Къмъ Разлогъ и освѣнь това , че моятъ пѣснопой е имаатъ близки
роднини у неврокопскитѣ Помаци. Но и вънъ отъ тия шесть пени
имахъ случай да разузнак особноститѣ на ченинский говоръ, та ще
направи нѣкон по- подробни бѣтѣжки за тѣхъ, въ сравнение съ го
вора на Помацитѣ въ селото Дослідъ, което лежи на пятя отъ Ба
такъ на югъ за Неврокопь и говори почти чисто источно нарѣчие.
А. Звуковетѣ .
1. Старото ж у Чепинцитѣ въ всичкитѣ г.Тагони окончания и

въ една часть на кореннитѣ с.10гове , съ ударение и безъ ударение,
« тава а ; покрай него , всѣкога съ ударение, се срѣща и о , не само
въ коренитѣ салогове , но и въ окончанието на женскитѣ cЖществи
телни имена, свързани съ членътъ единъ остатъкъ отъ старий
1) нѣколко иѣсни и прикаски на рупско нарѣчие отъ Ахжръ-Че.теби (оть И.л.

Бѣ.тковски и II . Гидиджийски) и отъ Неврокопско (отъ Д. Димова Македонски) вижъ
къ „ Бълг . Народенъ Сборникъ“ на В. Чолакова, Болградъ 1872 . Между печата
нието на настоящитѣ страници приехме една статия на По.Тихрония Сырку, „ Рупа
-Таны и.ти Рупцы , замѣтка по болгарской діалектологіи “ , въ Воронежскитѣ ФИ.10.Тог .
агутиски 1883), гдѣто сж съобщени бѣ.тѣжки за рупското население и нарѣчие по го
рѣказаната статия на Славейкова и по наблюдения , направени отъ автора въ старо
ғағорккитѣ рупски села .
вините.тенъ падежъ ( тревіта : трѣкытж). Безъ ударение к на рѣдко става

нъ, въ ce.10 Костандово и у. Въ Доспадъ я съ ударение става в.
безъ ударение а ( мъш, пътя , раката ).
Примѣри за авмѣсто ж : макот, патот и.ти пато , скапо , даб,
прат (пржтъ), градійте, мачиш. Въ окончанията на глаголитѣ : са , ту
риха, Фанаха . Рака, рачі ца чухъ само отъ моятъ пѣвецъ ; дру
гояче Чепинцитѣ казвать ръкота, въ село Костандово рукота.
Примѣри за о вмѣсто я : кошта ( моять нѣснопой казваше кашта ,
рекота (ря ката Досп . ), тревёта, киквбта (тиквата Доспадъ), борнота
(борна въ Доспадъ -- борина ), од онд страна, село Лежене.
2. Звукъ ъ рѣдко се срѣца : вакът ю нак, къ сайте, да изтъ'жеш,
шестотин аттъ'на. Той най - повече се обърналъ кое въ акое въ 0 :
а) сам (съмъ), касно; б) женеме (чухъ въ Костандово ; въ Доспадъ
жёнеме), много този патот (криви се ), като се податознах .
Важні сх явленията , гдѣто се намиратъ рил между двѣ съ
гласни , или въ группитѣ, които Миклошичъ въ съчиненията си обо
значава съ образеца трт и т.лт. Въ чепинския говоръ се срѣща:
а ) трт, еркато гласна : гр'.та , дрінкята, срце, кріпа, вр ви, да са
вр'на, врзіха, Фріха ; 2 ) трат и тарт: крати (кърти ), Сарбиново,
което може би е съвсѣмъ мѣстно ; с ) трот: земята се троси, сонце
(слънце Досп.); 1) торт : порви въ Костандово ( има и први ; въ
Доспадъ први и първи ), дорва въ Баня, дурва въ Костандово и
Дорково, върна се (въ Костандово; другояче въ Чепино и въ Досп .
се чуе вр'на), ворийм ; жълти ( жълти въ Досп.), подпб. знахъ. Отъ
жлъ тъ има впрочемъ и една втора форма ж ёти или съ пропу
щание на ледна трета само съ полугласъ: жъти жътици, въ’хва .
Замѣстванието на ж , з съ ое една особность, която чепинския
говоръ съединява съ рупското нарѣчие и която освѣнъ това се срѣща
въ единъ съвсѣмъ отдѣ.тенъ предѣтъ, далеко отъ родопскитѣ донни
при другия край на българщината, у Мияцитѣ въ Дебра. Тамъ въ
кореннитѣ слогове, а у Рупцитѣ и Въ нѣкои окончания на сконе
нието и спрежението всѣко ж става о . Рупцитѣ говорять : мож , рока ,
мока , кошта , главота, ногота , саберот , винит . падежъ онасохме трево
зелено ( „ Наука “ 1882 г. стр. 559. 1 ) А въ Дебра казватъ: мож, пот,
зоб, рока, рочица, мока, голоб, йозик . На смццо промѣнѣние подлежи
У Дебралиитѣ и (сложа , сон , могла , добор). А въ группитѣ споредъ
образеца трт, тлт става у Рупцитѣ и у Дебралиитѣ торт, толт,
сжщо както го видѣхме въ горeказанитѣ примѣри отъ Чепино ( Рупци :
доржи, порва, горло , полно, волна, голчя; въ Дебарско: дорво, Горк,
жолто, по.Іно , колнам , молчи ). Сящото явление Има за ኸረ.ሽ Въ
Охридско, смеѣдния предѣлъ на Дебарско (co.iдзи , да наполна , яболка ,
жолто , конит ), но нѣкога и съ пропущание на л (сонце край сънце ).
Въ тѣзи Фонетически особности както и въ употрѣбение на троін
нитѣ членове показва се едно сходство между съвсѣмъ отдалечени и
1) Вижъ материалитѣ на II. Р. Славейкова въ „ Наука“ и Неврокопскитѣ и

Ахжръ- Челебийски текстове въ сборника на Чолакова. Въ Ахжүръ- Челеби това ое
дълго, та е писано въ този сборникъ съ оа ( поарво ). Въ текстоветѣ отъ Неврокопско
( стр. 107 , 109) четемъ рока покрай ракета , споредь влиянието на ударението.
ІІОМАІШКИ ПЕСНИ ОТ ЧЕПИНО . 87
уединени нарѣчня, въ Родопитѣ и подъ Шаръ - 11.Танина, което На

първъ погледъ ще се види много чудно . Но и на двѣтъ мѣста тия
нинѣ само диалектически особности си иматъ една и сжица причина .
Тѣ са остатъци на езикови Форми , които едно врѣме ся се на МИ
ра.1и не само подъ Шаръ-планина и въ Родопит , а сж били все
общи. Въ стари ржкописи , и то най- повече писани въ Македония, че
ето се чете омѣсто ж : да съкодєтъ ( мѣсто съкждєтъ) са слоко, гомдошаго ( м .
граджраго), ин » ( м . ння) цръковъ съзнждж, съпрогъ (съпржгъ) и др. Ср. Микло
шичъ, Vergleichende Grammatik der slawischen Sprachen , Wien 1879,
I , 89. Скщо и рунския членъ на съ се срѣща въ стари ржконси,
пракъ македонски, отъ XI — XIII вѣкъ , като Зографското евангелие,
С.ѣіченский апостолъ и Болонский псалтирь, писанъ „ въ Равнѣ “ при
Охридъ около г. 12:30— 1240 въ врѣме на цара Асѣна II : родось, окра
зоси, народəск, пжтость , хл:k косъ, домъсь , градоск и др . ( Миклошичъ I 81 , IV 112 ) .
3. Звукъ % въ Чепино всѣкога се замѣстя съ е, както Въза -
паднитѣ нарѣчия : невеста , реката, дедове, бели , бегаме, немам, да си
видела. Турский барямъ става барем. Въ Доспадъ се произнася я :
ря'ката, тря'ва, бя'гат, бя.; звукътъ му е като еа . Авъ предѣлътъ
Чечеко, на югъ отъ Доспадъ, Помацитѣ казватъ , колкото узнахъ :
бе010 Лице .
4. Звукъ е нѣкога се обърца въ и : гёра букя зй.1ена, ако си
біди жинено ( и въ Доспадъ: зійлена тря ва). Сящо се промѣнява о
въ у, но рѣдко : бушначки думи, Фуйна ( хвойна ), дурва в Костан
дово1) отъ дорва (дърва), както и йо въ ю : ютиде, ютговори . Въ нѣ
Кои случаи и станяло е : момече (ср. рупското говоре, навърше , у Наука “
1882. 558 и сливенското пероко, Пер. Спис. 1 , 1870, 104 ).
5. Старото ся става се са : собрале са се , назема се , задумале
се продава се, са стёга да бега , да са вр'на. Рупцитѣ и въ До
епадъ има са, въ Разлогъ се .
65. Има шт : Іштёрка (въ Доспадъ дѣштеря ), капіта .
1. Моятъ пѣснопой произнасяше най- повече твърдо к, но нѣко
тажъ и меко к” ( като сърбско $) : к'имка, к'е паднеш, к'епенки. Звукъ
д се смегчава , както на пр. въ думата хогя ( хогја): м.тад хара
м. ия по гора да хогя . Звукъ г въ Чепино и въ Доспадъ се произ
нася ясно, само въ нѣкои турски думи ( на пр. махала ) нѣщо по -слабо
като һ , но има случаи, гдѣто се испуща (Влайна, я да си бе ( бех )
девойче ). Въ пѣснитѣ единъ ПАТЬ се замѣнява въ началото на ду
мата съ й : на сива я'та я'хаше.
8. Чепинци иматъ и дз : дзвезди, надзади (въ Доспадъ скщо
дзвезди, ами сълзи). Този звукъ още много се чуе по България, но
който внимава , какъ говорятъ по- старитѣ и какъ по- младитѣ лица ,
скоро ще се увѣри , че той на истокъ съ нинѣшното поколѣнне вече
изчезва. Въ Македония съвсѣмъ е обикновенъ ( солдзи, дзвезди, дзвон
ци, но дзете, дзид, задзидано ), скщо и въ Софийско и Кюстендилско.
Въ Тракия, въ Срѣдня гора и въ II.ловдивско вече по-рѣдко се чуе :
подза, вързан (тамъ има и дж мѣсто ж : господжи, ножове, лад
жица).
1 ) и тамкашното горе приведено рукета види се, че е произ.л 3.10 отъ рокота.
9. Чепинското нарѣчие има ф, и не го промѣнява въ в , като

нікои западни нарѣчия ( въ Царибродско, Софийско, Велешко и др. );
смщо непромѣнява в въ м : равни дворе.
10. Въ ср се вставя т , споредъ примѣра на западнитѣ нарѣ
чия : стрех се збто .
11. Меко н има въ Чепино и вь Доспадъ въ нѣкои случаи :
кон'ат, кон'ето ( доспадски кон', кон'те, огън "), но отъ друга страна
не твърдо на пр. въ : корене, растурене. Звукъ н” е съвсѣмъ обик
новенъ въ западнитѣ нарѣчия, въ Софийско, Радомирско, Кюстен
ди.тcкo (примѣри отъ Кюстен,ҳІІ.тcкo : жн'емо, н'ива , вршен'е, огин'ец,
кон', кон'ите, селян'e, ce.10 Горно Уйно, орман'ето ), Велешко и пр.;
на истокъ се срѣща само като рѣ ,дкость въ Кот.Тенско и Шумненско.
12. Влияние на ii : а ) прибавя се предъ ому въ началото на
думата ( юзё, юзди, йотвори, йотговори или ютговори , ютиде , юпас.1 ) ,
което се чуе въ пѣснитѣ почти насядѣ , на Істокъ и на западъ, въ
С.Ивненско | Шумненско, както и на пр . въ Велешко ( вижъ Пер.
Сис . III , 1882, 181 бѣ.1 . 6 ); b ) настмива въ началото на думата мѣ
сто г ( вижъ горѣ бѣ ... 7 ) ; с) промѣнява окончанието на майкя (както
и въ други нарѣчия); d ) изгубва се въ : крастовата ( не краловата
иштерка, корене ( не кореніе) за растурене.
В. Формитѣ .
1. Членътъ eo ( като въ Раз.тогъ) или от : пат и патот, ма

жет, дъбот, зинджібро. Въ Доспа ,дъ преобладава « 1 ) (пъ'я, чивя'ка),
но най- повече съвсѣмь нѣма ч.тенъ ( кон ', мън).
2. Рака въ мн . чисто има раки (рцѣ ).
33. Личното мѣстоимѣние за първото лице въ Чепино и въ До
спа ,1ъ е я, както въ западнитѣ нарѣчия, макаръ че въ тѣхъ най
на - западъ се чуе и яс , яска . Въ Пловдивското поле и въобще на
Істокъ навежду се чуе азъ.
4. Има c.it ,ди на рускитѣ мѣстоиміния : од сая страна . Въ 10
сладъ сойден ( м . Днесъ).
5. 1.Тице е . чис.10 На наст. врѣме се образува нѣкогажъ спо
предъ западнитѣ нарtѕчия ( да ти ві,дим бето ище ), но най- повече спо
редъ источнитѣ ( немога, да си зема , да попея ). ( тъ глаголътъ некм
чухъ въ една пѣсенъ 3.1 . ед. ч . і ка.
( 5. Бж,Д. Щето на глаго. Інтѣ се съставя съ ше, както въ Доспа,дъ.
( МО
въ Баня се чуе ике, което владѣе въ Раз.тогъ и Неврокопъ
оттатъкъ планината . Въ западната Македония изобщо се употрѣ
бява ке ик'е . Въ Скопско , Кумановско, Пиянешко ( Кратовско има
к'e) , Кюстендилско, Трънско, Радомирско и Софийско освѣнъ нѣкон
сѣвероисточни се.1а ) та отчасти и въ Видинско и Берковско се срѣца
че, но по- наистокъ около Ристскитѣ и Перинскитѣ панини , въ Само
ковско , Раз.топко и Сърско, накъ се явява ке . 2) Въ областьта на
1 ) Като и въ Неврокопско ( Чолакова Сборникъ 105 ) : ope.ua , празника.

2) При този случай може да се спомене, че въ Софийско вече въ началото на
17 вѣкъ се срѣща ке : кон K6 cє покЅснять или скєрєнники нан ин , кои год6 KЅдєТ, 44
ПОМАШКИ ІІѣСНИ ОТЬ ЧЕШИНО . 89
источния говоръ в.задње ште или ше, въ Пловдивското по.1е до Ka.10

Феръ же. - Въ Родопитѣ на западъ се чуе ке ( предѣлътъ на Мърва
цитѣ), на истокъ ( Неврокопско, Доспадско, Ахмръ-Челебин и др.) ше .
7. Като навс жду , тъй и въ Чешино на мѣсто множественното
чис.10 на МЖЖСКИ ІІ женски сествителни имена се туря въ из
вѣстни случаи единственното число въ срѣдень родъ : кон'ето , ката
чето (къъчъ - сабя ). Сравни общебългарскитѣ примѣри : 10'дето ,
Бугар ето , Турцето , Србето , селя'нето, гостето, чобането, ергенето , и
вадето , ормането , та ии имена на селата , на пр. Маджарто въ Ста
розагорско .
Отъ синтаксиса ще споменя набързо само нѣщо за низъ. Ilo
источна България на всѣкаждѣ се употрѣбява изъ въ единъ смІІ
сътъ несвойствень на тази дума правенъ съ по : ходи изъ града ,
BIIка изъ селото , пѣе изъ у.ницитѣ. Това не ензъ, а осакатено
низъ. Вижъ въ нашитѣ пѣсни : низ сокак, низ буништата , низ пле
тиштата . Ср. кайно сокол низ по.те, кайно риба низ море (въ една
рупска пѣсень въ „ Наука “ 1882 , 5658) ; низ битолските чаршии, низ
ЧИФутеките сокаци (една македонска пѣсенъ въ Пер. Спис . 1882, 185 ).
Въ ударенията чепинския говоръ се отдалечава отъ источното
нарѣчие: гора зіі.1ена, мома, момите, момече, брада , раки ( ист. гора
зелёна, мома, момите, момиче, брада, ръце). Ср. вь Доспадъ: ря'ката,
дъ'птеря, панина ( ист. реката, дънтеря , п.ланина).
Въ лексикално отношение Чешнцитѣ съвсѣмъ се сблікавать
съ Рупцитѣ , та ІІМатъ много думи, другояче необикновенни между
Българетѣ. Ето нѣколко отъ тѣхъ . Врева говоря (ерѣца се като
врёвим въ Софийско, Пиротеко, но въ Доспадъ го нѣма); рўкам 1 )
викамъ ( и въ Доспадъ и по цв.титѣ Родопи : поруках го ); к.1икач
кехая (нѣма въ Доспадъ, но тамъ има глаго.тъ кли кам, покраій вій
кам ; ритна скокня ( момата се ритнала од него : побегната ); кім кам
мигамъ съ очитѣ ; такна тръгн ; Фіна мѣето захваня ( кой ще Фане,
спирѣчь да пѣе; въ Доспадъ само Фатим ); главя'вам, г.завеник ,
главеница, годявамъ, годеница (смцо и въ Доспадъ и нався,дѣ у
Рупцитѣ); рухо дрѣха (въ Доспадъ кмече отъ дрѣха : като кроя'ха,
останаха много рѓха); кошўта риза (нѣма въ Доспадъ); буниште
боклукъ , гюбре срѣща се и въ Софийско, Брезнишко, Сѣреко ); кўте .
бакъръ, бакърень см,дъ ; сабя въ нѣсни съ значение на барякъ съ
кърпа отгорѣ ; и зачка последица ( въ Доспадъ мужгалка, като се
казва много се мужга пътя , кат се подму ж нах , чепински под
познах ); саку. (чуваль, въ , Доспадъ врётишта ). Товѣкътъ въ мно
Жественно число има ю "де, тю° дето (смщо и Въ Доспадъ, гдѣто
обаче има и хора: збрали се малого хора на джамията ).
При всичко това се срѣпать пълно думи турски ( Файда, зарар,
ко.lан, гердан, зинджир , чепима , а.зтън , тетал , мерак, сева, кахър ,
€сть проклєTл. чете се в единъ софийски записъ отъ год. 1622 въ е, но евангелие ,
писано 15fi3 г. въ Кратово за господина Матева Ламкадарiа кєликаго сквтіє н кєлнкъв
црккин Софія ардактстви и отъ тогава до днесъ съхранявано въ черквата Св . Никола
Велики) въ София .
1 ) " p. замисъ и Захариева стр . 67 отъ Чепино отъ г. 1656) — 1061 : царь Меха
меть нарЅкань ловецъ.
90
Д- Р КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
Ішемшир, пазар и др .). Освѣнъ това забѣлѣжихъ, че Чепинцитѣ, както и

другитѣ родопски Помаци, емѣтатъ до четирдeсeть най- повече по турски.
Едно множество особни изражения има у смсѣднитѣ доспадски
Помаци : дріпи нови дрѣхи, оглав ( не юзда , като въ Чешино ), под
зим есенъ ( подзимашно време ), синци нанизи отъ златни 1.1и пър
стени зърнца, сърчин червеното вятрѣ вь борината (въ Чепина см
щото се вика срце), предёнки край седёнките, гдѣто зимѣ се съ
бирать Помакинитѣ за обработвание тенътъ и пр.
Тиботитни сж гърцкитѣ думи въ тия родопски нарѣчия, които
см приети, види се , отъ старо врѣме. Онова , което въ Чепино се вика
кутёл, въ Доспадъ и въ цѣ.то Рупско се казва хіркома, по-рѣдко
бакър (цілода ). Ср. пѣсента отъ Рупчосъ, издадена отъ С.1авейкова
( Наука 1882, 5658) : грабна тръбки под ръка и харкомки на рамо.
Паница се вика въ Доспадъ стрякина сотрixov). Те і да значи
на смщото мѣсто единъ ножъ безъ черенъ, безъ държка ; тази дума
се срѣща и по - наистокъ, напр. „ врюм са падна по сабо огнена , мен
са падна рождива лопида “ въ една пѣсень отъ руничоското се.10
ІШирока ляка ( Наука 1882 , 561). Може да произлиза от ь старогръц
кото є ті , ство ; (новогърцки Летіба ) люспа, металлическа дъска. Вече
въ Перущица и въ Батакъ се срѣпца рѣчьта посат (оржжие ), въ че
пинското Ракитово постйе; тя началото си влече чакъ отъ визан
тийското военно изражение рукоізоу, лагерь , войска , опълчение и слѣ
дователно нормжието за опълчението.
София , Ноемврий 1883 .
1.
1 Мехмеде, міри, Мéхме,де !

Мехме,де, пўсто сираче!
Чўкат из збри на порти,
Детo ie Мехмед , да дойде .
5 Три сé.та викат на него :
„ Мехмедъ іе курва , въхва 1) іе ;
Де да бе мома хубава ,
сé ie бе Мехмед залйбілі,
и кадийското девойче
10 и ая'нското момече,
и пацовото ханъмче
и тие калені ?) невести “ .
Мехмед са стёга да бега.
Моме му вё.1я, говори :
15 „ Немой са стёга да бегаш!
Ке паднеш, Мехмед, кютия . 3 )
Kютия, Мехмед, нéпази :
Тріста сме моми из тебе,
По гроші да дадем триста са ,
1) IIѣвецътъ ми тълкува тази дума съ „ хәйдутинъ “ .

2) „ Цвѣте “. Ср. Калеш Марко въ тѣсеньта Пер. Спис. IX и X , 96 .
3) Kютукъ, бой.
ПОМАШКИ ІІБСНИ ОТ ЧЕШИНО . 91
20 По два да дадем шёстотин ,

по три да дадем хиля да .
и ако ти при нестигнат,
Късайте, моми , кинайте 1 )
От бели гр'ла гердане
25 и от половин колани
и от дребните фустани ? “
Фанаха Мехмед, врзаха
Та му туріха зинджиро,
Бели му ръки надзади
30 Та му туриха тумруко
Та го фрлиха в прангата.
Собрале са се , набрале
Січките моми малечки ,
Сичките веля , говори ? ) :
35 „ Мехмеде пўсто бес майка !
Как ти прилича зинджиро
Като на мома герданче !
Как ти прилича тумруко,
Като на Влаіна папуци!
40 Как ти прилича прангата
Като на мома фустанче ! “
Мехмед си вели, говори :
„ Кадийо, мил ефендино!
Я подай си ми др'нкята,
45 Да си подр'нкя , попея ,
Да се кахъри разнесат,
Да ми са жалби уведат,
Да са мераци растеглят. “
Задр'нкя Мехмед, запея
50 Кадия ритна да ігра
и си му вели , говори :
„ Мехмеде пўсто бес майкя !
Халал 3 ) ти би момите ,
и кадийското девојче
55 Иая ' нското ханъмче
и пашдвото момече.
И я да си бе 4) девојче,
и яке с тебе да такна 5)! “
Мехмед си вели , говори:
(50 „ Кадийо , ми ефендию!
Я си наметни рухото,
Та си излезни низ сокак,
1) Отъ глагола, който въ источнитѣ нарѣчия гласи кънж (откънахъ).

2) Така каза пѣсногоять, макар , че трѣбаше да се очаква : вёлят, говорат.
3) Прости, опростени .
4) Бѣхъ.
5) Тръгнж.
92
Д -Ръ конСТ. ИРЕЧЕКъ,
Низ сокак , кади, въз сокак ! “

На сéка порта по мома,
65 На кадриската дори две ,
На ая'нската дори три ,
На панидвата дори нет.
Собрали са се , набрали
Счките баби , ёдове,
70 Дедове шапки Фритиха,
Баби кошў.и дереха,
Дедове низ буништата , 1)
73 Бабите низ плентата.
2.
1 Тетят рўка 2) , тё.11.1 віка

На Будина града,
не би два дни , не би три дни ,
Текми бе неделя .
5 Продава се , продава се
Кёнче ми доріче. 3 )
Не јефтино не је скало :
Шестотиш алтъна .
На него са никој ненайма,
10 Haieмa сe бoшначка делия
Та си юзе конче ми доріче
Та юті " в сé.10 Сарбиново.
Я 'га * ) вр'віі, карданъ ме крати, 5)
Яга кимка “), керемиди світя ,
15 Яга діха, кéпенки затвіра.
Стред себто шарена чешмица,
Куд чешмата бела мома седи,
Та залива студена ми вб ,да
Та ютиде на нейните кашти
20 Та си вели вёли, ютговори :
„ Йой не мi.e, старо мале !
Какво момче видех, мале,
На коня дорія !
25 'ека мене, мила мале, мене да уземе,
26 Пі я ей сам, міста мате , краловата ? ) штёрка ! “
1 ) Гобре, боклуцитѣ.
2 ) Рукамъ Викамъ.
3 ) Дория, дориче конь Доратъ. Ср. „ изведи коня дореста въ нар. пѣсенъ
отъ Софийско въ Пер. Спис. І (1882) 164, и „ обсѣдна си коня доряна “ въ сборника
на Качановскаго стр. 221 .
4 ) Кога.
5) Калдъръми кръти .
в) Мига съ очитѣ .
1 ) Думата крал е позната и на Помацитѣ въ Доспадъ, гдѣто има предания за
„ кралската дъ'штеря “ и др.
ПОМАшки IIѣСНИ ОТ ЧЕПИНО . 93
3.
1 Мори , майко, да си відёта

Какво сам момче видела
По Миджовите дворове,
По наши росни ивади!
5 На сива я'та яхаше,
На синйо седло седеше ,
На жетти юзди eтoiéше ,
Бушначки думи вревеше 1 ) .
Иди го, майко, пойтай,
10 Жінено и је нé.ти ie,
: Главено 2) ли ie нети іе .
Ако си бўДІ Жинено
Да сбирам білки, корене,
14 Кбрене за растурене.
4.
1 Стани ми, севдо, йотвори

Вашта шемширна вратица
Ствоя'та десна рачица,
Сос очи да мa напойиши,
5 Coc .йце да ма нагостиші,
В градите да ти летувам,
В крпікте да ти зимувам,
На ер'це да ти поспіям
Като я'гне до майкя ,
10 Като зайче до Фўйна 3)
„ Немога стана да ти јотворна
Шимширената вратица
смоя'та десна рачица .
Ходіла сам на нов пазар,
15 Купила си сам бели.10,
По бeлiлото червило,
17 По червилото писало “ .
5.
!
1 Здумале се , екимате се
До двамйна луди млади
Вечер касно на реката,
Вутром рано на чешмата :
5 „ Хайде, моме, да бегаме ,
Дърде гора шума има
и полето детёлина ! -
1) Говорете.
1) Годено.
8) Фуйна или Фухина : хвойна .
94 Д -Ръ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
Преслуша ги старо харо, 1 )

Старо харо с бела брада,
10 Та ютиде на момини,
На момини, мале , порти,
Дваш почука, триш порука,
Той излезна малка мома.
Той й вели , йотговори :
15 Хайде, моме, да бегаме,
Дрде гора шума има,
Дорде шўма пера има . “
Тя му вели, отговори:
„ I16чекай ме да са вр'на,
20 Да си зема фереджето “.
То не било младо харо,
Ами било старо харо ,
23 Старо харо с бела брада.
6.
1 Заминувай , мала моме ,

Поминувай край нашите
Равни двбре, да ти видим,
Мәме севдо, бéло йце,
5 Прилича и за менека.
„ И да видиш, яго лудо,2) Файда нéмаш,
Файда немаш, зарар ймаш,
Мойто й лице продадено,
Продадено, издадено,
10 в друго сезо , Зенгинолу,
Зенгинолу Бенгинолу,
За два прата жъ’ти жътици :
Юпісал си чужди пиштови ! “
Мачиш мёне да излъжеш:
15 Не са чужди, мойи си са,
Моме севдо , мойи си са ,
17 Яке тебе да си зема.
1) Дъртъ, старъ и лошъ човѣкъ или както казвать Помацитѣ, „ др'тица “.

2) Това възклицание повтаря се и послѣ средъ стиховетѣ.
ЗАЙЧАРъ и НЕГовото НАСЕЛЕНИЕ.
(Единъ отъ българскитѣ предѣли въ Сърбия ).
Я Доръ езикъ живве ,

народъ не умира
І.
На 1876 година нашитѣ едноплѣменни братя — Сърби, обявихћ

война на Турцитѣ „ за независимость и освобождение угнетенитѣ
народи “, нъ тѣхната сила излѣзе малка срѣщо азнятския варваринъ.
И така Сърбитѣ не можах да спечелятъ онова, за което се дигнях
ІІ като слѣдствие на тая война за тѣхъ бѣ : че една голама часть отъ
тѣхнитѣ села и три градове, станмхм плѣнъ на башибозуцитѣ и Чер
кезитѣ. Разоренията и опустошенията по тия мѣста говорх най
краснорѣчиво за турската цивилизация, иако матушка Русия , чрѣзъ
устата на Генералъ Игнатиева, не бѣ казала на тия башибозуци :
стойте, то и сърбската столица исторический Бѣ. градъ , щѣше да
11синта смщата участь !
Какъ почня , а какъ се свърши сърбската война, на читателитѣ
е извѣстно, за това азъ 1 Не миелiк да расправямъ. Главната ми
цѣ.ть е , да ги запознат по - отблизо съ единъ отъ тия три заточести
градове, които имахм злочестината да испитатъ турското безчеловѣчие
и Баташката участь , съ този именно градъ който, пътни 7 мѣ
сеца имате на гостье Плѣвненския защитникъ, Османъ- Паша.
Тая война даде възможность на башибозуцитѣ, черкезитѣ и по
слѣдователитѣ на Мойсея да носі тъ и да продавать изъ цѣ.тата
Османска империя плячката „ Зайчаръ-малм “, а зап.лѣненитѣ и про
давани богатства дадох възможность и на малкитѣ дѣца въ Бъ.1
гария да узнамжтъ, че нѣкмдѣ си въ Сърбия смществува единъ градъ
съ Име
Зайчар. Но при всичко това, до колкото имахъ случай
да вІІДhi , твърдѣ малцина ся онѣзи даже отъ мистящата наша инте
«тегенция, които познаватъ този градъ и неговото население по- отблизо,
и при по - вечето смществува убѣждение, че той градъ е чисто сърбски.
Като Българинъ, пораснж.ть и живѣсть въ тѣзи страни, азъ
счетохъ за своя Д.Тъжность да опишм , до колкото могж тойзи градъ
и неговото население, което е чисто Българско .
На юго - западъ отъ гр . Видинъ 10 часа далечъ, и 2 часа отъ
граничната линия , въ сърбската територия, се намира гр. Зайчаръ.
Той е расположенъ въ една плодородна равнина, въ Жгъста който
образува рѣката малкия Тимокъ „ Црна река “ при В.Тиването
96 С. Д— Въ,
си въ рѣката голѣмъ Тимокъ, който извира при селото Панжа до г.

Пиротъ.
Вливаньето става отъ КЪМъ источната страна на градътъ, да
лечъ 14 часъ .
Г. Зайчаръ брои около 3800—4000 жители . Съ исключение на
една малка часть Власи и твърдѣ малцина преселенци Сърби тър
говци, занаятчии , чиновници и офицери , остатъка отъ населението е
чисто българско.
Источно отъ градътъ, единъ часъ далечъ почти до самата гра
нична черта, е расположено въ единъ улей сетото „ Голям Извор“, 1 )
населено исключително съ българе ; а южн . отъ градътъ, тоже единъ
часъ далечъ, се намира селото Гър.1 яна, въ което половината отъ
населението см В.ласи, а другата половина Българе.
Миритѣ на тѣзи два села се простиратъ до граничната черта.
Отъ кога ся засе.тени тия села на това мѣсто, положително не
може да се знае ; но тѣ непременно с тука още отъ прѣди паданьето
на послѣдния български царъ Срацимира.
Собственно за градътъ Зайчаръ отъ по- старитѣ хора слушатъ
смъ едно предание за населяванието му, и , при всичко, че то е просто
предание, за любопитството го излагамъ.
„ Въ старо врѣме въ Видинъ е властвуваать нѣкой си Саидъ
А шаръ - паша . Тоіі, като обикаля.тъ единъ пять тия мѣста, хареса.тъ
жгъла който образуватъ двата Тимока — сирѣчъ мѣстноста, връхъ
КОЯТО е расположенъ нинѣшни Заіічаръ и му скимнято да направи
чифликъ. Мѣстноста е била, а и сега е доста , романтическа ; всичкитѣ
условия сж били егодни за порядоченъ чифликъ, и силната турска
мощь по него врѣме казала историја намѣрението си . Имайки въ
расположение раята, въ едно мгновение изникнали като гмби : ко
наци , воденици , кітошкови, градини, лозя и пр. Въ началото чиФ.ика
бить обработванъ отъ близосѣднитѣ сс.та ; но Сандъ-Яшаръ като не
се задоволяватъ съ матката тѣхна работа, и като е желаятъ да черин
по- много богатства , той казватъ е преселилъ отъ тетевенскитѣ
колиб ари около 20—30 семейс тва , на които , като възложить обработ
ва Ньето на ЧllФ.Лика , билъ опрости.тъ всичкитѣ повинности спрямо
държавата.
( тъ тѣхъ лека - Потека се умножавало населението , като при
това , се доселявали , както изъ с. Голѣмъ Изворъ и Гърляна, така
сміщо и от другитѣ села изъ Видинското окржжие, и тъй се обра
зувало село, което въ честь на основателя му го нарѣки : „ Саид
шар “, а по - насетнѣ се промѣнило само по себе си на : „ Зайчар“.
1 ) Голѣмъ се казва за различие отъ селцето : Малки Извор ( извор- маха.1а

въ кулск . околия видин . окржжие, расположено току до граничната линия . Жите
литѣ на това селце при опрѣделението граничната черта на 1833 год. за любовьта
на имуществата си , пресѣчени и оставени въ Турция, я предпочели да се пресе
лять изь Голѣмъ Изворъ на това місто , което като новозаселено отъ тѣхь, на
звали : Малки Изворъ.
!
11
ЗАЙЧАР , ИНЕГовото НАСЕЛЕНИЕ . 97
За доказателство на това казватъ , че каменната воденица, която

и сега смществува , е останала отъ него врѣме. “ 1)
Ако гледа человѣкъ на самата романтическа мѣстность, която про
хлаждатъ двѣтѣ ръки, както и на самата воденица , която смествува
и днесь въ града, до самото окржжно управление, то безсъмненно е,
че тукъ е билъ дѣйствително нашовски чифликъ ; още повече, че при
присъединението тоя край на Сърбия въ 1833 год., самъ князь Ми
Тошъ е купилъ, както воденицитѣ така и другитѣ мюлкове отъ Тур
дитѣ, и почти до 1839 год. , см смществували кЙошковетѣ и конацитѣ .
Воденицата е забѣлѣжитетна по своята постройка, и тя сочи да
е построена прѣди повече отъ 200 години .
При всичко , че преданието казва , засетяваньето на г. Зай
чаръ е станж.10 чрѣзъ чифлика на Саидъ- Ашаръ- паша, което не це
да е било по- рано отъ 200 години , но и накъ на това мѣсто с жи
вѣти Българе прѣди заселяванието на Тетевенцитѣ ; за това нѣщо
евидѣтелствува мѣстностьта , сѣверо - источно отъ градътъ , 2 киломе
тра да течъ, називаема Селище “, за което сществува тоже пре
дание , че хората , които с живѣли въ него , см се пренесли въ чифлика .
Прочее, ако нѣкой по -опитенъ по тая часть би изучилъ тия
мѣста по - подробно, увѣренъ съм , че той е доде до положително
заключение, че Зайчарченетѣ, Изворченетѣ, Кулчёнетѣ, Бойниченетѣ и
още нѣколко села въ Кулската око.тия не се различаватъ въ нищо
почти , и тѣ принадлежжтъ на една и сжца к.тонка отъ общото сте
бло на Българетѣ; а пъкъ Гърля'нченетѣ, Раковиченетѣ и гражда
нетѣ въ Видинъ, на друга такава клонка, защото тѣ се различаватъ
отъ първитѣ само въ говорътъ а особенно въ произношението, слѣ
дователно , еднитѣ и другитѣ с чисти Българе, и живѣжтъ въ тия
мѣста отъ незапамтени врѣмена.
До 1833 год. тия мѣста сж съставяли часть отъ Видинското окрж
жие, а отъ тогава ся присъединени на Сърбия.
На присъединението на г. Зайчаръ къмъ Сърбия, е повлияло
твърдѣ много идваньето на русский комисаръ Коцебу за граничния
въпросъ. Той е пристигнжлъ изъ Букурещъ въ тоя градъ, тогава
село, веднага слѣдъ станялото сражение на 27 априлий 1833 г. по
между Турцитѣ и населението, което, за да възстане срѣщу тѣхъ , е
било възбудено отъ новото наложено даждие връхъ добитъка. Въ това
сражение сж участвувати и женитѣ даже , и звѣрствата на Турцитѣ
комисарътъ е видѣлъ лично ; така щото , скърбнитѣ впечатления , които
о преобладали въ тая минута , приппомогняли на честьта на князь
Милопа, понеже, вслѣдствие донесението на смщия комисарь, рус
ския посланникъ въ Цариградъ А. П. Бутеньевъ на 25 май 1833
год. е настоялъ най- енергически предъ Реисъ Ефенди, великий ве
зиръ, и е успѣлъ да убѣди Турцитѣ да отстя пятъ и него на Сър
1) Въ подлисника на в . „ Видов- Дан “ въ Сърбия отъ 1875 год. , при описа

ньето на едно произшествие въ Зайчаръ между либовникъ и либовница, д- рь Мачај
говори за сжщото предание; и до колкото си припомнямъ, той казва, че името на
нашата било „ Цайцар “ а не Саидъ-Ашаръ.
98 с . д - Въ,
бия, споредъ хатишерифа отъ 1830 год ., съ кoirто се даватъ на Сър

бия Шестьтѣ окрмжия . 1 )
Преди да влѣзне въ сърбската територия , Зайчаръ е билъ оби
кновенно село, и въ него отъ турскитѣ власти е стоятъ само единъ
субашъ; но хитринитѣ на князь Милоша с били извънредни, и той
веднага го назначилъ за окрж женъ градъ .
Може би случайно, нъ въ всѣки случай не безъ цѣ.1ь князь
Милошъ е назначилъ именно Зайчаръ, заселенъ съ Българе, за окря
женъ градъ, който въ това врѣме е бил толкова малъкъ. щото не
можеше да не послѣдватъ негодуванията на другитѣ села, по - голѣми
еъ населението си ; прочее, за прекращение на тия недоволствия тур
скитѣ свирѣпства , отсамъ граничната линия , ся пов.Тиялік твърд15
много за увеличението жителството на новия градъ Зайчаръ ; защото,
множество Българе съ жени , дѣца и пр. см бѣгали въ съсѣдната
свободна земя . На това с припомогнали и многобройнитѣ сърбски
пропаганди , които см подбутвали населението въ България къмъ
бѣгство въ свободна Сърбия, гдѣто е намало съсипитетнитѣ даждия
и турскитѣ свирѣства ; а отъ това , условията за окряженъ градъ сж
постигнЖТи .
Като въ окряженъ градъ, въ Зайчаръ се намиратъ всичкитѣ
административни, сядебни и военни власти ; мяжко и женско основно
училище съ по 4 отдѣления и една реална гимназия съ 4 класа .
Има и черква която е правена слѣдъ присъединението му къмъ Сър
бия, а отъ духовнитѣ власти се намира единъ протоерей, зависящъ
оть Неготинския архиерей.
Окрмжието му, което се зове „ Църно - речко “ отъ името на
рѣката Църна рѣка ( малки Тимокъ ), се състои отъ градътъ Зайчаръ.
градецътъ Больевац и 4:3 села .
Населението въ цѣлото окрмжие е на чис.10 около 55.000. Оть
тѣхъ около 7.500 души с Българе, 22.000 души Власи, а остатъка
С
( ърбе и твърдѣ малко Цигани.
Въ градътъ и двѣтѣ села живѣіжтъ Българитѣ, въ 22 села жи
вѣжтъ Власитѣ, а въ другитѣ живѣжтъ Сърбитѣ. Циганитѣ живѣ
lЖ Тъ распиляни тукъ- тамъ по селата .
Главното занятие на населението въ цѣлото окржжие е зем.e
дѣ.нето и скотовъдството . Съ зем.тедѣлне се заниматъ повече оние ,
които см заселени възъ р . Тимокъ, а съ скотовъдство оние , KOHITO
живѣіжтъ въ втрѣшностьта, въ планинскитѣ мѣста.
Понеже цѣльта ми е да опишћ само българското население въ
това окрмжие , за това азъ се ограничавам" ь въ по -обширното описа
ние на цѣтото окрж жие, но мимоходъмъ щя прибавьж слѣдующето;
Църнорічкото окржжие се граничи отъ южна страна съ Кня
жевачкото окржжие, отъ западна съ Кюприйското и Пожаревачкото.
отъ сѣверната съ Краинското ( Неготинското ), а отъ южна съ Княже
ство България, а именно : съ Видинското окржие. На ,Д.Тъжъ и на
1) М. Т. Милићевић , „ Кнежевина Србија “ Бѣ.зградь 1876 , стр . 888 и „ Исто

рія Сербіи “ отъ Ранке, прев . Бартеньева Москва 1876 год. стр . 341 .
ЗАЙЧАРъ и НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ. 99
прѣки то има 10—15 часа растояние, не раздѣлено на двѣ околии

Зайчарска и Больевачка .
Цѣлото окржжие е почти хълместо, по - забѣ.ѣжителнитѣ хъ.1
мове ем слѣдующитѣ : Ртань, Малиник , Мику.i, Ciнсевац, Брезовица,
Беляница, Църни Врьх , Стол, Крші, Дели-Іованъ и Црни и Голи
врх отъ западна и севѣро - западна страна; Тунижница и Вршка Чука
отъ южна ( послѣднята е на границата и половината е наша, а поло
вината сърбска ) ; освѣнъ тѣхъ има още стѣдуюцитѣ по - малки : „ Малка -
чука “ , „ Големитѣ и малкитѣ Този ща“, „Каварникъ“ , Рудина,
әква, Копита , Оштрел, Обла, Лободар, Горунье, Шашкин деп,
Вучоllад, Стенье, Коловрат, „ Косица “, ( смак, Устріковацъ, Пре
чйца, Теси ще “ и пр. 1 )
( ть къмъ сѣверо - западната страна на градътъ, идящи къмъ
с . Николичово , има двѣ доста голѣми могии, които се именуватъ :
Попова могила и Радоюва могила .
Освѣнъ р. готѣмия Тимокъ, който тече къмъ источна страна, и
прави границата на Сърбия съ България, отъ с . Голѣмъ Изворъ, до
вливанието му въ р . Дунавъ, при селото влашка Раковица, въ Видин
ското окржжие, въ Църнорѣчкото окржжие извиратъ и се вливать
въ го.1ѣмия Тимокъ слѣдующитѣ рѣкички : Църна рѣка или „ малки
Тимокъ “, Николичевската, Ръготеката , Злотската и Брѣстовската,
Мировица, Аврамица и Малка Шашка . Тия постѣднитѣ двѣ изви
ратъ въ политѣ на Вършка Чука, до нашата граница, а всичкитѣ
гърви извиратъ въ вмтрѣшностьта на окржжието . Дѣйствителната
полза отъ тѣхъ за населението е , дѣто движжтъ многобройни воде
ници и тъпавици , и служжтъ за поливанье на многото градини.
Отъ полетата ( равницата ) по -забѣ.ѣжителни см : Тимочкото
после при Зайчаръ, широко 21/., а дълго 31/, часа , и Вражогрънско
Ръготското, дълго около 1 а широко 12 до 3/4 часа ; по- малки отъ
тѣхъ см : Борското, "Ерското и Дългото поле .
Отъ къмъ тѣсове, въ сравнение съ другитѣ окрмжия въ Сър
ВЬ
бия, Църнорѣчкото окряжие твърдѣ неможе да се похвали ; но
сравнение съ напитѣ крайдунавски окряжня , то много богато
къ гора .
Отъ къмъ рудитѣ, това окріжжие е доста богато ; нъ тѣ сто
Тъ непокXTHЖТи и до тосъ часъ .
До сега ся изнамѣрени слѣдующитѣ рудни мѣста :
Въ с . Кривёль сѣверо - западно отъ градътъ 5 часа да течь е
намѣрено: оловна и мѣдна руда , и кристализиранъ ги Ісъ, въ
Църни връхъ мѣдна ;
Въ с. Криви -вир, на мѣстото Сувая, 10 часа на западъ отъ гра
дътъ има вглененъ лигнить ;
Въ рѣкитѣ : малки Тимокъ, Оштрелската и Слатинската има
злато въ трахи тъ- ту Фъ; въ с . Врахог рънецъ има злато въ Int
съка и по брѣга и въ рѣката ; въ с . Ръготина се намира калцедонъ,
а въ рѣкитѣ му е премивано нѣкогажъ злато .
1) Обращамъ вниманието на читателя, напечатанить съ по - едри букви

именна на тѣзи височини , см български.
100 с . Д— Въ,
Въ с . Вала - конье, 5 часа на западъ отъ градътъ, на мѣстото

„ Червенъ брѣг “ , има гипсъ и симпуръ.
( Баронъ Хердеръ е намфритъ на това місто стѣди, които
доказватъ, че тука нѣкога е копано желѣзо . )
Въ с . Шарбановац, 4 часа на западъ отъ градътъ, има крис
тализиранъ гипсъ.
Въ село Злот, 6 часа на западъ отъ градътъ, има желѣзна
руда .
Въ с . Луково, въ политѣ на „ Pътань “, 8 часа на западъ отъ
градътъ, има купища отъ згура отъ староврѣменнитѣ пещи и видни.
Баронъ Хердеръ заключава, че тука е топено сребро.
Въ с . Бор, на сѣверо -западъ отъ градътъ 5 часа далечъ, има :
мѣдна, желѣзна, сребърна, даже и златна руда. Английската
компания , която има концесия за рудокопитѣ въ Майдан- пек, въ
Сърбия, е правила ислѣдвания на това мѣсто .
При селото "Ябланица, на лѣвата страна отъ малкия Тимокъ,
се намиратъ остатъци отъ желѣзна згура. Тука смществува и единъ
„ Яз “ около 400 метра дълъгъ, който нѣкогажъ е отбивалъ водата
къмъ едно мѣсто, та е образувалъ „ водоскок “ , сега на това мѣсто
см израсли голѣми брѣстове и положително не се знае мѣстото, отъ
гдѣто е копано желѣзото.
При селото Брѣстовец, отъ долу минералнитѣ бани, Баронъ
Хердеръ е намѣрилъ желѣзна руда — само че въ малъкъ размѣръ.
Въ политѣ на Вършка Чука сега се раскопаватъ каменни Ві
глища ; а така сящо и на западна страна отъ градътъ, 1 часъ далечъ,
при с . Звѣздан, се копаьютъ дървени въглища (блатни въглища ), ко
ито употрѣбяватъ най - много за печенье тухли .
Освѣнъ тия , при селата Брѣстовецъ и Ръготина има камъкъ
който може да се употрѣби за брусове.
и минералнитѣ води въ това окржжие изобилствуватъ, нъ отъ
всичкитѣ тия , които стоятъ както ги е създалъ дядо Господь , азъ
щЖ споменя само за „ Брестовачката баня “ .
Тая баня се намира на стверо - западна страна 4 часа далечъ
отъ градътъ . Въ нея има 7 -8 извора и топлотата въ едни е 28 Р. ,
а въ други до 34 стъпена .
Тя съдържа симпуро- водородъ ( H, S ) , варно - симпурова соль
( Ca So ) желѣзестъ оксидъ ( FC, од ) и горчива соль ( Mg, SO ).
Банитѣ — изворитѣ -си направени отъ срѣдна рмка , а смществу
ватъ и нѣколко помѣщения за посѣтителитѣ, които см правителі
ственни, както и банитѣ, и се отдавать подъ наемъ на частни лица .
Въ своето списание
„ Кнежевине Србји “ М. Милићевић казва,
че въ Църнорѣчкото окрљжие смществуватъ по - много остатъци отъ
древни кріпости, нежели въ цѣла Шумадия , и въ това окряжие той
изчислява 15 такива крѣпости .
Отъ всичкитѣ тия , азъ щж споменя само за по - забележителнитѣ :
Гъмзиград 2 часа на западъ отъ гр. Зайчаръ, край рѣката
мамки Тимокъ.
Тая крепость е почти срутена . Тя е доста голѣма ие остатъкъ
отъ римскитѣ врѣмена. Тя се намира въ една падина , нѣщо про
ЗАЙЧАРЬ ИНЕГовото НАСЕЛЕНИЕ. 101
тивоположно на другитѣ крѣпости, които обикновенно ся правени по

канаритѣ . Стѣнитѣ й см дебели около 21. метра и образувать чет
веромгж... На всѣки единъ жгжлъ има по една крга куста, а на
всѣка една страна има по нѣколко такива , така щото , всичкитѣ см
18 кути . Зидоветѣ стѣнитѣ не с твърдѣ високи, а като че и
отъ началото не сж били по - високи. Около нея е имало и други
кули, нъ тѣ см срутени на равно съ земята . Гъмзиградъ сочи да е
билъ най- яката крѣность въ цѣлото окружжне , и като че е биль г.1а
вата на всички .
Костенец , крѣпость 17 , часъ на Истокъ отъ градътъ, на р .
Тимокъ. До сега нищо извънредно не се знае за него , а въ настояще
врѣме той се раскопава отъ притяжателя на мѣстото и се оказва едно
огромно здание , стѣнитѣ на което с запазени на мѣста до 3 метра
BICOKJI. 11зъ тая раскопана кула има подземни ходници , които сли
затъ до въ рѣката Тимокъ, а въ посоката къмъ с . Го.ѣмъ Изворъ,
има крушумени водопроводи . Тая крѣпость едѣ.10 римско. Стінитѣ,
които ся опасвати кулата, както и множество други З ,Дания на окото,
см срутени до земята .
На върха на Вършка Чука е смществува на малка крѣпость, на
която името , както и съзижданьето и с неизвѣстни .
Всичкитѣ други крѣпости с малозначителни с я описани на
Kжсо , поради което за излишно считамъ да ги привож, ҳамъ; прочее ,
като споменяхъ за Гъмзиградъ и Костолецъ 1ав та ми цѣль бі:
да каж за едно предание, което съмъ чува.тъ отъ Българитѣ въ
тия мѣста , касателно тѣзії крѣности :
„ Нѣкоги били двама братя и двѣ сестри : Гъмзо, Коста, Кула
и Вида. Като немогли да живѣіжтъ въ едно, тѣ см раздѣ.1.1 ирѣ
шни всѣки отъ тѣхъ да си направи по единъ градь, и така : Гъмзо
направить Гъмзиград, Косто — Косто.тецъ, Кула Кула ( гра
деца Кула — Адлие — ) а Вида, която била най -млада , нъ най- хитра ,
направила Видинъ, и ІІо тоя начинъ ce основа. ТІЯ крѣпости.“
Преданието говори още за събитията , през които с прминжли
тѣзи крѣпости .
Отъ многото църкви отъ древнитѣ врѣмена, см уцѣ.1я. и само
двѣ: едната въ „ Лозица “, а втората въ с . Ябланица “, западно
отъ градътъ 7 часа далечъ близо до градеца Больевацъ.
Въ църквата въ с. Ябланица ся намѣрени дв . книжки. Въ
едната е „ Епистолія Господня “ , за която се приказва че е паднала
оть небото „ въ лето 1745 въ светия градъ Иерусалимъ“. Тя е цѣта,
и г - нъ Мичевичъ 1) казва : че редакцията е сърбска, само тукъ- тамъ
се замѣта на български язикъ . Освѣнь Еписто. Ята , тая книжка
съдържа и нѣкои молитви, които ся четятъ на болнитѣ, а на края
е словото и повѣстьта на св . Ивана Златоуста, какъ петь жени II0
губили всичкий свѣтъ ; отъ това слово е остана.тъ само единъ листъ.
Другата книжка е по - малка и Тя съдържа : „ Слава , Єгда напнктъ
$ славЅ, която е Iисана оть нѣкой си Радосавъ Радоювичъ на 1774 .
въ единъ мънастиръ, неизвѣстенъ кой.
1 ) „ Кнежевина Србия “ стр . 883 .

102 с . д - Въ,
Славата съдържа 18 параграфа , иако споменљхъ за тѣзи дв .

книжки , то е че 14 -ії параграфъ отъ тая слава гласи тъй :
„ Во слass и поукалЅ четири звѣзди просіявши во последная времена
во сербской и болгарской земли : Илариона Мегленскаго, Иоакима
Осоговскаго, Іоана Рилскаго, Прохора Пішинскаго, Петра Коринкаго ,
и Иоаникня дѣвінческаго чудотворца . “
Славата се свършва съ ІПомилуй мя боже и пр.... и Богоро
дице дѣво, радуй ся . ...
Въ заключение, за Църно-рѣчкото окрмжие пекамъ да кажж
че то се стави въ Сърбската история, защото въ него се родилъ про
чутия юнакъ „ А індук Велко. "
Освѣнь многото особни списания и биографии на този юнакъ и
за неговитѣ чудесни героіски подвизи , въ Кара -Георгиевото въста
ние 1804—1913 год. съ Турцитѣ, и г-нъ Миличевичъ въ своето епи
сание „ Кнежевина Сърбия “ стр. 889 описва твърдѣ пространно био
графията му . Споредъ тия списания, той е роденъ въ с . „ Тено
вац “ 3 часа юго-западно отъ гр. Зайчаръ, отъ сърбско происхождение !
Любопитствово на читате.Тя може да се удовлетвори, ако прочете
това описание за хайдукъ Ветка и за брата му въ поменятата книга
отъ г - на Минчевича. Нъ при това нека прочете стр. 92 на книжка
V и VI отъ Периодическото Списание отъ 1872 , въ което ще види
противоположностит , на Фактитѣ. Сърбскитѣ писатели отказвать
Българското происхождение на тойзи героіі, безъ да взиматъ въ вни
мание и самата Хайдукъ- Венкова пѣсень, която и самитѣ Сърби, при
богатата си поезия , пѣтъ безъ измнение на българския й езикъ, н
която говори въ полза на българското Хайдуть- Велково происхождение .
П.
Подиръ късото OIICHye на цѣ.1ото окржне въ отношение :

географическо , архиологическо , геологическо и пр ., съ което се по
отдалечихъ малко отъ въпросътъ, азъ ето прист міямъ къмъ оправ
дание мотото : „ Доръ езикъ жII вѣе, народъ неумира.“
Тъкмо петдесеть години Вече се е изминЖ.То , отъ когато насе
Тението на Зайчаръ и на околностьта му се намѣрватъ подъ сърб
ска власть ; и , при всичко, че сърбския язикъ е наложенъ искаючи
телно да го учитъ чедата на поменятото население, това послѣдньото
и доро до тосъ часъ не е престанало да мисли и да говори на май
Чния си язикъ чисто български. Разбира се отъ само себе си , че
Както ЯЗИКЪТЬ така и народнитѣ си обичаи и нрави си сазило
каквото другите му братя на вътрts България, макар , че е обико
тенъ околовръстъ отъ събски и влашки елементъ. Зайчарчене гово
ріжть даже по- добрѣ български отъ Видинчене.
За примѣръ :
Видинеца казва : Скщото Зайчарченина :
Я ( x 0,1м 10 ньего Ас од по него.
Яго тражим цел , ен Ас го търся цял ден .
О), II вам Ела насам .
ЗАЙЧАРъ и НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ . 10 : 3
Очеш и да іі,деме Штеш и да идем .

( чем (ед. чис.10 ) Ітя (ед . чис.10 )
Играем 2 Играж
Учим УчЖ
9 2 9
Свирим 22 Свирж 99
Он нече 2 Toji непите
ІІ Т. Н. Т. и т . н . т.
Трtішкитѣ на Зайчарченетѣ се забелъжватъ въ стилистиката ,

нъ причината ея сърбскитѣ училища и нуждата да се служятъ но
всичкитѣ си търговски и писменни работи, съ сърбския езикъ; тъй
htато , както казахъ, oть българската книга, тѣ нематъ апсо.Tютно
Какво ІІОНЯТие .
Българския езикъ та мъ се говори : изъ улицитѣ, дюгенитѣ,
кръчмитѣ, домовет , даже и Въ училището , и въ общинския еждЬ
градск , съвѣтъ).
Единъ непознатъ и да теченъ IIжтникъ ако се намѣри случайно
въ учн.Іншния Дворъ исти въ предверието и вмтрѣ въ засѣданието
на общинския ож,дъ, той ще си въобрази, че се намира нѣка, д , въ
България.
Въ общинския см ,Дъ, разискванията ставатъ на Български езикъ.
11рѣдеѣ, дателя (кмета ) отваря £ асѣданието съ български думи ; нен
тванията евидѣтелитѣ , отговоритѣ и пренията , съобщението пресм
UITS всичко това съ матки пек.Тючения става преимущественно на
български езикъ. Само висванието пресждитѣ въ протоколит , става
на сърбския (официя.тенъ) езикъ, и по тая причина дѣ.1оводительтъ
трrtба да има добро понятие и отъ двата езика .
При тия Българе този пhтникъ ще чуе единъ юридически тер
минъ ; тѣ казвать на общинския см ,Дъ , който се зове и примири
тетни еждъ, „ к ж ца“ .
« Плати ми дължнината , да та нево, % на 29 KЖщата “ Казва
замодавеца на дължникътъ си .
Ученицитѣ въ училищата и въ училищния дворъ говорятъ сърб
ски до колкото е научили ) само въ присятствието на учителя, но
щомъ се видятъ освободени отъ неговото присмтствие, вопратки МЖ
мранията му, веднага дигатъ шумъ и глячка на български. Това го
правятъ не само малкитѣ дѣца въ основнитѣ училища, нъ даже и
ония въ IV класъ въ реалното училище. Забелѣжителното е , че сърб
«Китѣ дѣца, за да могжтъ другарува съ болшинството на съучени
цитѣ си , ся принудени да се научатъ български.
Ученичкитѣ , показвать прѣзъ периодата ученьето по -го.ѣма
Угода на учителскитѣ си . Защото прѣзъ всичкото това врѣме , гово
ріжть помѣжду - си сърбски, нъ забетѣжителното е , че щомъ излѣз
Нать изъ училището , въ по-нататъшний животъ все пакъ мЖчно имъ
И,Де да напуснжтъ майчиния си езикъ , ами пакъ започватъ да си го
Рорятъ българсcи. Стан Ж.Ти майки , тѣ на рожбата си пѣіжтъ : „ Доді
съньо отъ горица, та го Фани за рячій Іца и пр. “ и „ нани
Ми нани , на ненце.
104 с . д - Въ,
Въ случай че нѣкоя отъ другаркитѣ имъ по нѣкои съображе

ння се занася и неще да говори българско, тѣ и се присмиватъ като
й пристага едно : „ копривата станала господя“ ( госпожа ).
Мистът , че отъ това всѣки ще се убѣди , какво главния стълбъ
на българския езикъ , ся смщитѣ тия ученички, които прѣзъ уче
ническия животъ обичахм да говорижтъ помѣжду - си само сърбски.
Азъ на тѣхъ отдавамъ всичко , защото до като тѣ се отнасятъ съ
присмѣвъ къмъ ония тѣхни еднородки , които обичатъ да се зана
сятъ , до тогава българското чувство и езикъ нема да се забрави при
тия Българе.
Това , което казвать за гражданетѣ и гражданкитѣ, се отнася и
за селенетѣ и селянкитѣ въ Изворъ и Гър.1яна, съ тая разлика че
тамъ българския езикъ се запазва много по-добрѣ .
итѣхнитѣ дѣца (мжшкитѣ), задължително трѣба да свършижтъ
3 год. курсъ на основното сърбско училище , и да научижтъ сърбски
езикъ, нъ като излѣзнжтъ изъ училището, тѣ почти го забравятъ.
Тѣ даже едва ли го и научватъ, а по тая причина , а и , защото см
по - отданечени и отъ сърбскитѣ съприкосновения, тѣ говоритъ въ
много отношения по- правилно, отъ гражданитѣ.
Въ заключение по тоя въпросъ, бихъ попиталъ : Понеже ТНЯ
Българе нематъ възможност , да учіжтъ правилата на българския
езикъ, а по тая причина и всичко писано, касателно нашето пѣме,
за тѣхъ е недостЖІно то , до кога ли ще запазыктъ българския
езикъ и народность ? и , да ли да повѣрваме, че и тѣ ще могатъ да
стантъ въ синъ прекрасенъ день „чисти старо -србијанци ?
III .
По - напрѣдъ казахъ, че освѣнъ езикътъ , тѣзи наши еднородци

см си запазили дори и до тосъ часъ старитѣ Български обичаи . За
оправдание прочее на думитѣ си азъ ето прист Жіямъ къмъ описа
нието имъ, при което за не липно считамъ да припомня и това об
стоятелство, че събитията въ всѣко едно отношение, прѣръ които е
минува.тъ и минува единъ народъ, см влияли и влиянктъ твърдѣ много
върхъ неговитѣ обичаи . По тая причина не ся могли да направятъ
исключение и тѣзи наши еднородци , които, както казахме, живѣьтъ
тъкмо половинъ столѣтие политически животъ подъ влатьта на единъ
въ много отношения близъкъ и сродственъ на насъ народъ, нъ ипакъ,
тѣ сж могли да устоятъ твърдѣ много на онова , което си еЧНcТО
Българско .
Това обстоятелство тръба да се вземе добрѣ въ внимание при
сравнението обичаитѣ на тия наши еднородци въ Сърбия съ тѣзи въ
България.
Обичаитѣ см слѣдующитѣ :
„ Васи . “ (нова година ) Тоя день се посрѣща съ единъ
цѣтъ редъ церемонии и тържества .
Срѣщо тоя день, при захожданьето слънцето , момитѣ изъ вѣка
една махала , както въ градътъ Зайчаръ, така и въ двѣтѣ села се
събиратъ на купъ при единъ геранъ (кладенецъ). Една отъ тѣхъ
ЗАЙЧАРъ и НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ . 105
донася бѣло котленце, което напълнятъ съ вода , и въ което гуждатъ

още 2—3 кривачи ( шѣпи ) ечмикъ. Слғдъ това почнуватъ да пѣнтъ
пѣсни. На пѣснитѣ се събиратъ и млади булки и момци, и като се
съберат по-вече , тогава всички при едни приѣви спускатъ който
обича единъ с.тѣдъ други пръстенъ въ котлето. Като напускать
всички пръстенитѣ си , а това се продължава почти до 100 - 11 часа
прѣзь нощьта , тогава , оставатъ котлето съ пръстенитѣ да пренощува
на чисто мѣсто . При разотиванието, всѣки момъкъ и мома взематъ
по малко отъ ечмикътъ и при отиванието у дома си , прѣди да в.зѣз
натъ въ Кщата , отивать при дръвника и разхвартатъ ечмика връхъ
дървета въ видъ на сѣянье като изговарять : аз сѣх ечмик , който
емой І 1 и МОЯ да доде нощеска да ж нем “ , и когото см
нувати прѣзъ нощьта , съ тогова или съ тая щѣли да се ожентъ !
На сутрента , прѣди да изгрѣе слънцето , всичкитѣ , които см
спускати пръстенътъ си въ котлето , дохаждатъ на смото мѣсто ,
взематъ кот.тето, при което турятъ едно дѣте „ истърсаче “ сирѣчъ
което е послѣдньо родено отъ майката . То си туря ржката въ котлето
и взема единъ пръстенъ, който държи до като испѣе принѣвътъ.
Стѣдъ това , дѣтето изважда пръстенътъ на вънъ отъ котлето , и при
тежате.Тътъ му, като е внимава.тъ на припѣвътъ, взема го отъ него
съ заемѣно или навъсено лице . Приѣвитѣ с твърдѣ Любопитни,
тѣ съдържатъ обикновенно прорицания : За щастието и нещастието
прѣзъ годината ; за оженване с хубавъ момъкъ или хубава мома ,
богата , вредна и пр ., и споредъ припвътъ на издадения пръстенъ
тѣ вѣрватъ за сполуката въ това прѣдприятие прѣзъ годината .
Пѣсаньта се продължава до като се непзвадятъ всичкитѣ пръ
стени изъ кот.тето , а изобщо на тая цѣремония казвать » ІІeiане на
пръстен “ .
Освѣнъ пръстенътъ и еЧМИКътъ на вѣчерьта оставятъ още и
ігървия за загъ отъ вечерата, който гуждатъ подъ възглавницата заедно
еъ дѣсния чипикъ и гребенътъ , тоже съ цѣ.ть , а сънуватъ „Ури
сания “ или „ урисаната “
Тюбопитенъ е единъ „ Календарь“ който правятъ нѣкои отъ
земедѣ.1цитѣ на вечертьта срѣщо Василъ. Той става така : Взематъ
една по - голѣма глава лукъ (кромитъ), прѣсичатъ Ж на половина изъ
неж изваждатъ 12 еднакви черепчета за 12 -тъ мѣсеца. Очистватъ
Вмтрѣпната цица въ черпчето и ги нареждатъ връсъ една дъска ,
10 редъ както с мѣсецит , като почнуватъ отъ : „ гулям сечко “
-матки сечко “ „ баба марта “ и т . н . до декемврий ; взематъ слѣдъ
това една до двѣ тъжици , дребно скълцана соть и распрѣделятъ
на 12 равни части , които турватъ въ всѣко едно черепче. Така на
Тъкменото , се оставя на запазено мѣсто да пренощува, и на сутрѣньта
Домакинътъ го преглежда . Споредъ количеството на водата, отъ ра
е и
стопената со.Tь , въ Това и онова черенче, домакинътъ Зна кој
мѣсецъ прѣзъ годината ще бъде по- вече дъждовень ; отъ това той
прави разчеть за плоднродието или не, прѣзъ годината . Той твърдо
вѣрва въ това , нъ много често бива изляганъ .
На сутреньта ходятъ дѣцата да сурвакать.
106 с. д - Въ,
На богоявление - ( „ Водици “ ) си мижть и конитѣ, а на втория

день Ивановъ день сжествува обичай да се књижтъ ПО
ватъ. Момитѣ поливатъ момцитѣ изъ улицитѣ, и тия тѣхъ ; освѣнъ
това събиратъ сѣно нѣколко души момци около геранитѣ, и който
мине краіі тѣхъ излагать го на наддавание : единъ дава боки вино
да го окжIятъ, той дава 10 да не го камптъ и т. н . до като най
сетнѣ , споредъ обѣщаното количество , и III го освобождаватъ н.1 го
освобождавать или го окпвать .
На Тудуровъ день припускать коньетѣ .
На „ Благовесть“ — ( Благовіщение ) се празднува за змиитѣ.
Срѣщо него день, вечерта едно дѣте отъ домашнитѣ взема желѣзния
ашовъ и машинитѣ и траканки съ манитѣ по аншова ходи изъ всич
китѣ стаи въ кмщата , изъ всичкитѣ кошари по двора и по градината.
като вика непрѣкъснжто : „ бягайте змии и гущере че е заран
„ Благовість; Съ това мислят , че уплашватъ змиитѣ и гуще
ритѣ. Това смщото се прави на вечерьта срѣщо „ Св. Еремия “.
Въ деньтъ на Б.таговіщение женитѣ не си режтъ и не си
уп.литать космитѣ , защото вѣрватъ, че прѣзъ тѣтото, като ходятъ
по полето , ще имъ се упататъ змии на главата !
На Лазаровата ембота, ходятъ изъ кмща въ кљща , на купъ

но ніколико малки момичета , облечени въ най-хубавата си „ премяна “,
и пѣтъ пѣсни за Лазара и въобще за благополучието на домакин
ството въ кЖщата . Тѣхъ ВІ катъ „ Тазарници “, и ги даруватъ
пари и бѣ. ІІІ яйца .
За „ Be.II К - день“ се правятъ червени яйца , както въобще при
всичкитѣ, християни, а на „ Гергев -день“ се пече агне . Въ тоя день
скотоводцитѣ — особенно овчаретѣ, правятъ е , инъ цѣль редъ церемо
нии , като мѣснжтъ и нѣколко туртички ( питки ), които на сутрента
овчарьтъ търка.Тя помежду овцетѣ. Въ потънкоститѣ на Тия цере
монии се употребява и цвѣтето „ Гергевка “.
Въ тоя день ее тег.1ятъ и на кантарь.
Св. Илия се празднува като богъ на гръмоветѣ.
Приказватъ, че св. Илия не знае , Кога е неговия день, а ак )
бше зная.1ъ, то щѣлъ би.тъ да запали свѣтътъ. Та затова казвать,
че ставатъ най - голѣмитѣ гърмотевици около неговия ҳень.
Като жертва вижда се, въ него день котятъ най- дъртия нете.тъ
Оть по между кокошкитѣ .
Съ едно извънредно благоговѣние се празнува св . Мария
( онърлия ) сестра на св. Илия. За нея приказватъ, че отъ екърбь
гдѣто изгуби.1а брата си , тя е така отмястителна , щото ако нѣкоіі се
осмѣли да работи нѣщо по полето , тя запалва работата му чрѣзъ
світкавицитѣ. Това суевѣрие е толкова силно , щoтo пoрoитѣ и дъж
доветѣ често пяти прѣспокойно завличжтъ всичкитѣ снопи по нивнт
Въ него день, нземледѣлеца не се рѣшава да отиде да ги спасн !
„ Каква полза “ , казва той „ ако ги отърва св . Мария ще ги запали“ !!
Прѣдъ „ Коледа “ на „ бъдН II - день “ ходятъ изъ кмща въ км ща,
но 7—8 момчета на купъ и ніжтъ една пѣсень, която почва тъй :
ЗАЙЧАР , ИНЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ. 107
„ Oії козе,10 , моїй коледо !

„Добри сме ти гістье дошле
Добри réстье колеждане и пр. “ .
Тѣмъ казватъ „ колеждане “, и ги даруватъ съ кравай .
Единъ отъ тѣхъ не ие, и неговата Д.Тъжность е да събира кра
ваитѣ въ една обща торба , та затова го зовжтъ съ не тъiї приятното
Hме „ магаре “.
Въ всѣка КЖща вечерта срѣщо коте ,да , се ка ,дятъ съ тем Янъ
14.10 : женитѣ на търінезата ястия . На трапезата трѣба непрѣмено да
има : орѣхIи, журканъ бобъ, чесанъ, печени бѣти тикви , кукурузъ ін
10. Постни ястиета .
Отъ орѣхит , оставать 9 парчета и се съхраняватъ като църъ
за нѣкои болести ; кукурузъть II тиквитѣ има нѣкаква ціль за
плодородието, а чесанътъ бить прѣдпазително срѣдство отъ „ Кара
кон,джата “. По тая причина нанизватъ на конецъ по нѣколко чесан
чета и ги връзватъ на дѣцата около Шията та ГИ носять до като
изминатъ „ мръснитѣ дни “ отъ ко.Те да до водици ( Богоявление),
за да не ги изяде Караконджо. По - старитѣ носятъ чесанътъ по
„джобоветѣ ; прѣзъ тия дни твърдѣ не ходять ноцця .
На Коледа се пече прасе и гърмі . Тъ цѣлъ день съ пушки ; а
още прѣзъ деньть ходятъ 3-4 момчета ученици, ізь кЖща въ кмща ,
та піна, ТЬ :
„ Военѣвайте .К ,Дие
Христосъ родII.1ъ ся намъ и пр. “ .
Т % представлявать тримата царье Пок.1OHIII 11 четвъртия
царь Иро,дъ. Тѣхъ даруватъ съ пари.
Въ деньтъ на Коледа , когато се гощаватъ пируватъ, намѣри
ще се по нѣкой сладко- ,думникЬ ,да изговори коледната на здравица ;
Тя е така :
-Добра стіна станува( х ) ме, (обра пъта пътува ( x ) ме, к.іни друми
прет ходихме, темни нощи премина( х ) ме, саде ( худди ( х ) ме, саде би
„Добре ; тука додоо( x ) ме тука у нашия г- н ( името на домакинътъ) на
мериіхіме го божя " царска трапеза , на ястие и на питие . Тоii ca нa
деяние за добри гости коледници, и ние му въ тие добри часове доф
тасахме , че му малко поня '( x ) ме , че го ма.1ко повесели( х ) ме, и тобі
би и сам -си весел . Че си скочи отъ трапеза, че засука бели ряківс,
че надьрдза залатни скутувс, че ни даде добрі дарба, добрі дарба
ведро вино, на виното препран меса.1, на месi.1 превіт кравій, на
кравай, жълта бяла дребничка, обре,цена , обречена, нам наречена.
Той нам това дал, нему Гвспод още дваш помага... и още му
Господ даде добри, чéc( т) ни синове, добри чес( т) ни дещери, че го ста
косвате( x ) м , че го старокуме( х ) , па дев'ято се.то, на Дес’ято село, на
врани конье, на синьи седалі, на позлатени стремни.
Toji са носи и подноси като мря'на риба по дълбині, като сокот
по висина , като ставеії с ' я'сен глас по зелёна горі. Още му Господ
даде криво ралце и босилкова копр . тка , че разорі , че раскопі дълга
нивица. На дългата нивица куни са претурят на матката нивица
кръсци са прек.тажат ; на матката нивица на края крупика, на круІІІ
108 с . д - Въ.
ката лю'лка, ВОФ «тюлката момчец като златен Божий кръстец; на

рамо му кован кривак, на потещи му янджици със тъ'нки игли писани .
Баща му го кара, по високи гори, по дълбоки долове , овцете да
пази, козите да бръсти ; а той си бяга по топ. и зимници, по чернобки
момици, като баща му на млади години.
Това дукато ако бъде рязано рязани му кошаре, ако бъде
червено червени му кобили, ако бъде бяло — бяли му овчици.
ако пък бъде сребарно сребро му са да Бог - да аялло и кова,то
презъ прага , като лед на Иванов ден . Здравичка васъ да пийна асъ“ .
Освѣнъ тие всеобщи праздници и обичаи, Българетѣ въ тия
мѣста иматъ още единъ праздник , презъ годината . Той се именува
„ Светец “ .
Всъка една кXпца има по единъ светецъ, отъ праздницитѣ въ
ка.тендарьтъ.
Най - много , и почти преимущественно се празднува „ св . Никола
чю отворецъ“ на 15 Декемврий. Споредъ редътъ на празднуванието
му , вижда се , че тѣ го иматъ като защитникъ на домочадието , като
помагатель въ всичкитѣ предприятия и още като представитель предъ
Бога , затова и съ едно особенно благоговѣние произнасятъ името му
и всячески се старажтъ да го отпразднуватъ, да го посрѣинжтъ и ис
пратятъ, колкото е възможно по-тържественно.
Понеже най- много празднуватъ св . Николая, то азь ще опишм
редътъ и церемониитѣ само за него ; а отъ това описание, читателитѣ
ще могжтъ да си съставятъ понятие и за другитѣ.
Оть три четири деня , прѣдъ св . Николая, въ KЖщата се
чисти , растребя, мне , пере , мѣсіктъ се ися пектъ хлѣбове, принася
и се вари
се риба , оризъ, дървено масло, вощени свѣци, чисти се
Жито и т . н .
Понеже св . Никола е би.1ъ мореплаватель и защитникъ на мо
реплаванието , както и всичкитѣ му чюдотворения см станяли по вода ,
то тѣ вѣрвать, че най-голѣма честь му правятъ, ако рибнитѣ ястиета
по - вече и по - вече украсяватъ трапезата. И нііі -бѣдння ще остави нѣ
коя пара, да му се намъри за риба , на тоя день. Безъ риба е неми
стимо празднуванието.
Отъ всичкитѣ х.ѣбове и ястието, най - главната роль Иматъ :
Двата кравая двата рибника, вареното жито ( ко. Нивото
нджуркания бобъ ( Фасулъ ).
Двата кравая се различаватъ отъ другитѣ, защото се украся
ватъ съ различни Фигурки отъ тѣсто, и защото съ тѣхъ се непълня
ватъ обредитѣ за отслужваньето на светеца .
Рибника се прави така : Една по-го.ѣма риба, обикновено Іa
рань; цѣла се увива въ тѣсто, така щото С.iѣдъ това представява
образътъ на рибата; на главата , потегато се направя кръстье отъ
тѣето , итъii натъкмена , се пече подъ връпнікъ въ подница , както
и всичкитѣ други х.1ѣбове .
( Слѣ,цва ).
СпомЕН. ЗА ИВАНА СЕРГѣЕВИЧА ТУРГЕНЕВА.
Пише п . пEшовъ.
На 22 - й Августъ минжлата 1883 год . цѣль свѣтъ се

астмжи отъ извѣстието за смъртта на гениалния Руссинъ
Тургенева , съчиненията на когото въодушевявах , въ3
буждах и замислювалж хилѣди читатели . Европейскитѣ и
американски образовани хора чрезъ вѣстницитѣ, журна
титѣ , написах и пръснях цѣль редъ поменици , въ които
ИЗНово се оцѣнявахм списанията на Тургенева, като му
Въздадох послѣдня братска цалувка за толкозито благо

родни чувства и високи мисли , които той е възбудилъ въ
тѣхъ. Въ Руссия общата тяга проникнж всички сърца..
Руссия, като че се съвзѣ отъ сънь при погребението ве..
-Тикия си човѣкъ ; никого тя не е испращала съ такъва
дълбока тяга , както неуцѣнимия си списатель Ив. Тур

генева . 1ѣла върволица тяжни заявления , стотини депу
тации отъ всичка Руссия и многохилѣдна масса народъ при
погребението, рѣчи, спомени, брошури , стихотворения
ето на клCo въ какво се е проявила обичта къмъ покой
ния . Можеше ли инакъ ? За Руссия зайде свѣтилото , което

й свѣтяше въ тъмнината , за неім млъкня проповѣдника,
който іж одобряваше и насърдчаваше въ тежкия животъ,
и затвори очи свидѣтеля на нейнитѣ борбя и тѣгла , на
нейнитѣ успѣхи и лутанья , които той живописваше тъй

масторски и искренно . Ако земемъ предъ очи сегашното
отсжтствие на таланти , общата мъртвина, хлѣмавщина и

неразбранщина, то ний ще си прѣдставимъ, до колко за
губваньето на такъвъ човѣкъ е тежко и усѣтно за Руссия .
110 ІІ. ПЕШОВъ,
Ниій Българетѣ, макаръ и слабо, поменахме драгия по

койникъ. Тургеневъ съ присърдце е описалъ единь бъл
гаринъ въ „ Наканунѣ “ ; нѣкои негови трудове ся преведени
вече на български ; освѣнь туй роднинството на езика ни
съ русския дава възможность да се насладимъ безъ голѣми
спънки отъ всичкитѣ му други трудове. Всичко туй трѣба

да ни накара , до колкото ни прилѣгне, да се запознаемъ
съ личноста на Тургенева , та чрезъ туй да разберемъ духа
и мисълта на трудоветѣ му.
Иванъ Тургеневъ се е родилъ 28 Октомврий 1818 год .

въ г. Орель. Баща му е билъ чокоинъ ( поміщикъ) Госпо
дарь на много селени , които до 1861 година ся се считали

въ Руссия като жива стока , която се купували прода
вали . Малкия Тургеневъ е ималъ много случаи да види
безчовѣчната обноска към селенитѣ ; той ги съжалиль за
тѣглата имъ , и ги полюбилъ отъ сърдце . Дѣтинството му

не е преминжло тъй честито и безгрижно, защото , както
се види отъ споменитѣ на г. Я. Полонский ( „ Нива “ Янн.
1884 г. ) , майка му често го е наказвала и притѣснявала
даже за най - малки грѣшки. Но както личи отъ по- подир
ния животъ, тъзи зла обноска не е направила Тургенева
злобень и сърдить.
Слѣдъ началното си учение, Тургеневъ постпаль

въ Московския университетъ, но по кящни причини , до
вършилъ въ Петербургъ по Словеснитѣ науки . Прѣзъ

1838 год . той отишьлъ вь Берлинъ, гдѣто слушаль унін
верситетскитѣ лекции заедно съ съотечественницитѣ си :
Грановский ( даровить и прочутъ по гуманность и красно
рѣчие профессоруъ отъ Москов. университетъ), Бакунина и

Станкевича . Въ пруската столица Тургеневъ се запозналъ
добрѣ съ Гегелевата Философия , но мѣгкъ по природа , той

Не се е вдалъ ВЬ отвлечени и сухи Философии . Еще 40
като е биль студентъ, Тургеневъ се е проникна..лъ отъ

либералнитѣ идеи , та се е наострилъ противъ произволитѣ.
|
СПОМЕНЬ ЗА ИВАНА СЕРГѣЕВИЧА ТУРГЕНЕВА . 111
Първа литературна опитня е неговата гореща статья върху

смъртта на Гоголя , която , истълкувана като докачителна
за правителството , е била причина да го затворять , а по
слѣ и заточатъ въ село .
Слѣдъ нѣколко, макар и не глупави , стихотворни
разкази, въ 1847 г. Тургеневь напечаталъ въ „ Современ

никъ “ разказче „ Хорь и Калиныча “ , което обърняло общо
внимание поради хубоста на стила , поетичноста въ описа
нието природата и два селски типа : Хорь- практикъ, ра
ботникъ съ ясень погледъ на работитѣ ; Калинычъ за
хласнять , но сърдеченъ мечтатель съ поетическа душа .
Слѣдъ туй разказче се нанизахм , като маргарецъ и други
все тъй малки , но прелестни трудове, въ които съ любовь

ІІ
и поетическа дарба се описвать характеритѣ на поробе
нитѣ селени и картини отъ русската природа . Всички тѣзи
разказчета подъ общщо заглавие „ Записки охотника “ ( Лов
чия) привлекли дълбоко съчуствието на читателитѣ къмь

селенитѣ и особно повлияли върху покойния Царь Алек
сандра II за освобождаванье поробенитѣ. По тѣзи си раз

познать
скази Тургеневъ е познать и обикнжтъ между Американ
цитѣ, които сміщо тъii работях противъ срамотното роб
("тво на Негритѣ.
Таланта на Тургенева не заглъхнжлъ слѣдь туi бл :c
нуванье, но заяквалъ и разцьвтявалъ постепенно . Съ осо
бенна сила дарбата му се прояви вь „ Дворянское Гніздо .
1859 г.), в'ю което най-художественно е изрисуванъ ха
рактера на русското дворянство , заедно съ неговитѣ прін
вички и понятия прѣди великото освобождение селенит .
Романа се върже около героитѣ Лаврецкий и Лиза. Пър
вия е тънъкъ, нѣженъ и честенъ дворянинъ; 10 външность ,
по природа и по обноска , той е чистъ джентеланннь, ка
къвъто , по другитѣ на нѣкои си английски критикъ, билъ
и самичъкъ Тургеневъ. Лиза е нѣжна, хубава , милозлива ,
високо - нравственна и невинна гълбица ; разсказитѣ, които
тя чувала еще въ дѣтинството си , отъ бабичка - Іьтовица
112 ІІ . ПЕШОВъ,
за мяченицитѣ, я направили набожна, тиха и скромна .

Израстняла, тя се запознава съ Паншина празенъ бър
боранъ и конте, който всичко отбира, за всичко се залавя .
но нищо не свършва . При всичката си неопитность , тя не
се полягала да се впримчи въ любовнитѣ мрѣжи на този

лъскавъ момъкъ ; но тя не го намразила , нито пъкъ иска
да го докачи съ прѣко обяснение, че го не либи. Срѣ
щата й съ Панина и долноста на околнитѣ 15 смущава ;
тя захваща да гледа съ недовѣрие къмъ свѣта . При так

возь настроение Лиза се срѣща съ поменятия Лаврецкий,
жената на когото отъ слободия забѣгняла нѣкадѣ си . Лиза
узнава за туй и при п6 - близкото си познанство съ Лаврец
кий , слѣдъ като забелѣзва , че той ж либи , казва му кро
тичката : „ трѣба да простишь жена си . “ Честния харак
теръ на Лаврецкий привлича Лиза ; тя го обикнова , но за
свързваньето й съ него прѣчи забѣгнялата му жена Вар
вара Павловна. Но скоро изъ града се разнася мълва за
смъртта на послѣднята . Прѣчката се премахнжла . Прѣзъ

една нощь , освѣтена отъ мѣсечината , всрѣдъ нощната тіп
шина , залибенитѣ иматъ свижданье , пълно съ любовь и
поезия , описано неподражаемо плѣнително и хубаво. Но
силна буря събаря честитината на тѣзи души още на дру
гия день , когато пристигняла забѣгнжлата Варвара Павлова.
Тъзи случка осланя Лиза при най -пълното й разцъвтя
ванье ; душата и се потърсва отъ тяга , и тя раскъсва за
винги свърската си съ грѣшния свѣтъ, като се зачерня
за виняги въ мънастирь. За контраста на кротката Лиза
е описана Варвара Павлова , развратна и безсрамна гивен

дия , която за нищо друго не мисли , освѣнъ за кални и
скотски услади .
Слѣдъ „ Дворянское Гнѣздо “ Тургеневъ посвѣтява цѣтъ

редъ трудове за описванье младото поколение , което всѣ
кога 1 на всѣкмдѣ води борба противъ старитѣ наредби
и понятия чрѣзъ пламенна проповѣдь на новитѣ идеи , чрезъ

отчаянна присмивка надъ разваленитѣ и чрезъ безжало
СПОМЕНЬ ЗА ИВАНА СЕРГЕЕВИЧА ТУРГЕНЕВА . 113
стно пютжIIкованье преяжнитѣ кумири и светци . Като живъ

човѣкъ, Тургеневь естественно е ималъ свои убѣждения ,
свои II,деали и погледи , та не е момалъ на всѣкмдѣ да ги
скрива . Но отъ една страна високата му дарба, отъ друга
Поетическата му душа, го е удържала отъ несправедли
вость н го е ряководила въ отбелѣзванье хубавото от
10шото , гнилото отъ Здравото . Трудоветѣ му , които ще
Празг.леждаме по- долу с огледало на епохитѣ , Въ Кото)

' я Ісан .
По реда си първо отъ тѣзи съчинения е „ Рудина “ ,
напечатанъ въ 1855 год. Главния героіі Рудинъ е образо

вань , даровить краснорѣчивъ ммжъ . Той съзира ра :
дата , която разяда съврѣменното му общество : мрази , пре
Гледва и изобличава народнитѣ кършели ; възмущава се ,
Ядосва се, но като вижда , че съ протеститѣ си никого не

размърдва , като съща безплодието на своята огненна
краснорѣчива проповѣдь, постепенно гасне и клѣква, за
щото не го бива за работа . Рудинъ съ една дума е човѣхъ

добъръ, устатенъ, но некадърень да испълни туй, което
хортува .
Въ „ Наканунѣ“ ( 1860 г.) ний виждаме напрѣдъкъ въ
младежитѣ при тѣхната общественна дѣятелность. Герон
нята Елена богатска и болярска дъщеря , въспитана до
брѣ и безъ натискъ, отрано забелѣзва бащината си распа

саность и вдаваньето му въ неприлични любовни свръски
съ нѣкоя -си Нѣмцоііка . Елена обикнува подритнатата си
майка, но като съзира и нейната вѣтарничевость, промѣня
обичта си на жалость . Добра по сърдце, Елена обикнова
гуманноста : тя подпомага бѣднитѣ , състрадава имь; сприя
те1Я Bace съ едно просякинче , което тя дари, милва , ца
лува и гали . Подраснала, Елена вижда , че тъзи и благо)

творителность е една забава , че за честенъ пуменъ човѣкъ
е нужна по -висока и широка дѣятелность . Тя желаіі да
стане полезна за човѣщината ; ту й келанье не й даваа
мира : тя търси близко сърце, което да 15 разбира, което

Период. Списание УІІ . 8
да има смщитѣ идеали . Но наоколо и се навъртять момци
твърдѣ добрѣ образовани и хубавци , каквито се Берсеневъ и

Шубинъ, ала тя не съглежда у тѣхъ рѣшителность, за да
може да имъ подаде рмка. Случайно неінитѣ познати Русен
й припорячвать Инсарова Българинъ, студентъ въ Мос
ква . Като чужденецъ , Инсарова възбужда любопитството
на Елена по обноска, по външность и особно по туій, че —
споредъ думитѣ на тѣзи , които к го припоряча. той
1
не жаль, не блискалъ туй, което плюіі , не отлага днес ,
за утрѣ, не взема на заемъ , 11 че е туризъ за цѣ.1ь на
живота си освобождението на България, за която ще дигне

възстание въ навѣчерието на Кримската война. По- пос.1ѣ
Любопитството на Елена минува во замислюванье и наблю
даванье надъ характера на Инсарова. Елена виж,да, какъ
Инсаровъ до полу да се е вдалъ въ мисълта за освобожде
нието България ; тъзи мисъль го обзела до толкозъ, щото
той захвърля науката , за която е дошелъ въ Руссия прѣзъ
гори и морета . Елена вигда , какъ Инсаровъ се грижи за
другаритѣ си Българе студенти ; забелѣзва обичта и по
четта на послѣднитѣ към него . Наблюденията и изучва
ньето убѣдявa нail - подирь Елена, че Инсаровъ не брътви
туку- тъii, че той нѣма да зачита живота си за поробенитѣ
братя, него е по - легко да загине . Оть Коткото да
че за
гледа народа си Въ окови , че той не е тъй шипкавъ ине
кадърень, каквито ся истънченитѣ Берсеневъ и IIубинъ,
и че ніііі - Подирь тобі не си играii, но което е рѣшать, из
вършва ни умира . Неусѣтно, Елена наii - напрѣдъ захваща
да почита Инсарова, по- подирь го обикнова и най - одить
се залибва страстно въ него . За да искаже накише. Інтѣ си
чувства и узрѣ.тата си любовь, Елена назначава Инсаров
свижданье . Въ хубавата горичка при Кунцево се срѣцать
нашитѣ герои , и безъ много думи , по едни погледи и ДВІІ
Жения , забѣлъзвать общата си склонность, та си подавать
ряка верѣдь ибовни разговори , пламенни прегрядки и

стации патувки . Залибена въ чудния Българинъ, Елена
СІОМЕНТ ЗА ИВАНА СЕРГЕЕВИЧА ТУРГЕНЕВА . 115
презира свѣтскитѣ приличия, ходи въ квартирата на Ин

сарова, трепери надъ него при тежкото му ботѣдуванье,
не зачита сърдититѣ мъмрания на разваления си баща , пре
жалява майка и отечество , знатность и богатство , и тръгва
подҳирь българския Гарибалди, да освобождава поробения

народъ. Не можемъ безь тяга да четемъ послѣднитѣ пе
ЧП.Іни страници въ „ Наканунѣ “, гдѣто се описва смъртта

на Писарова въ Венеция, прѣді да стмІІІ въ България,
и да забие знамето за свобода .
Въ романа „ Отцы и Дъти “ (1861 г.) Тургеневъ онева

ямата , която зѣii между старитѣ и младить между ба
щитѣ и чедата имъ. Главния герой Базарова е представи
тель на нигилиститѣ въ началото на дѣятелноста имь . Toji
е матадъ човѣкъ съ силень умъ и твърда воля . Изучитъ
медицината , като прѣкарваль студенческия си животъ въ

тежки трудове за прехрана . Подъ влияние на естествен
нитѣ на уки, ума му получилъ опитна посока : опитнята е
едничкия изворъ на знанията му , отрича пне припознава
всичко туії, което не може да пипне съ рмка и да сѣти съ

чувствата си . Поезията , хубоста и музиката за него чинять
толкозъ , колкото чеша ракия или ситенъ обѣдъ. Базаровъ

не припознава хорскитѣ идеали ; той е студенъ, навъсень
| грубъ въ обноската си . Но при това , той не е безчестенъ.
Никого не люби, никого не ми.лва ; необича да се подмил
кува и да подлизва . У бѣденъ, че хората се не поправятъ
съ проповѣдь, Базаровь не ск.Таня глава , като Рудина, но

екжсква всѣкакви връски съ обществото : живѣй на опаки ,
хортува на пукъ, подиграва се , подсмива се ехидно , пре
зира хорскитѣ бѣлѣжки и докачения . Старит : си родители
Базаровъ не галі ; тоіі непе да имъ угоди ни нail - малко ;
макаръ да вижда безграничната имь любовь, той ги из
бѣгва прѣди тѣ да успѣмъ да му се нарадвать слѣдъ

завръщаньето му отъ ученье. Всѣко родителско см :Kденье
му се вижда глупаво и безсолно. Въобще родителитѣ му
Дотѣгвать, защото см прости, та не може да сподѣлін съ
8%
тѣхъ мислитѣ си . Съ медицината Базаровъ се занимава
неуморно, но при разрѣзванье единъ мъртвець, той се по
рѣзать и умира отъ хирургическо отровванье въ пълно

съзнание неизбѣжноста на смъртта . Даровития русски кри
тикъ Д. И. Писаревъ въздава хвала Тургеневу , че описалъ

тъil масторски и вѣрно Базарова, истинния представитель
на много младежи но онуій врѣме. Смщия критикъ счита
описанието психическото настроение и смъртта на Базарова
за несравнимо и безіцѣнно по хубоста си .
Нѣкои критици либерали осмждатъ Тургенева за ро
мана му „ Дым “ ( 1867 г.), Въ който тој живописва тогава
шното русско общество съ най- тъмни бои. Романа се върши

въ Баден - Бадень, кмдѣто цѣль орлякъ Руссiн е прехврък
нять за да убива врѣмето, да илѣе паритѣ . Тѣзи Русен,

богати и чутовни генерали , сенатори и търговци , се в.та
чать на горѣ - на дому изъ Баден , безъ цѣть, като уби

вать врѣмето въ веселби и пиянства , клюкарства и одумва
нье единъ друтиго. Между тѣзи честитін хорица живѣжть:

Губаревъ човѣкъ безъ принципи и знания, но Богъ знаті
зцо признатъ за водитель на партия , въ едно по
време той е социалистъ , демократъ и славянофіль. Поту

ЧИНЬ бѣдень и кълчень човѣкъ, којшто всичко напада
и псува . Най- добъръ отъ тѣхъ е Литвиновъ, който мисли .
че за Русситѣ е рано да се занимаватъ съ политика ; сами

Чъкъ той не е отъ никоя партня , и мисли да се заеме съ
земледѣлие, за което вече изучва усърдно техниката и агро
номията . Отъ лицето на най-добрия о Литвинова Тур
геневъ осмжда русското общество, като нарича неговитѣ
работи и мисли димъ, вѣтъръ и мъгли . Оть общата вѣ
търничевость тѣган и Титвиновъ, първото либе на когото
Княгия Прина, Въстана Въ IIОЧІТЬ Къмъ сълтана
титѣ и обожаванье голѣмцитѣ, — увлечена въ бурния пороіі
на страститѣ и пиенитѣ услади , го захвърля и тръгва да
се услажда съ генерали в чужбина. Въ Баденъ княгиня

Ирина сръща Титвинова , и вече наситена отъ шума и раз
СПОМЕН , ЗА ИВАНА СЕРГЕЕВИЧА ТУРГЕНЕВА , 117
врата, загатва му да се свърже съ него . Литвиновъ 15 приема

( * ъ отворени пригрімдіси , като захвърля даже работата си
зарадь неж. Но Ірина отново се пробужда бутната
страсть къмъ свѣтския блѣсъкъ; тя отново се впуща между
исхайтенитѣ богаташи .
Най-голѣмня и най- новия романъ на Тургенева „ Повь“
(около 1877—1878 г.) е посветенъ на социалиститѣ, които

отъ нѣкои години насамъ не ся само теоретици, но и По
Не : Да
Титически работници . Тримата герои на Романа
Новъ, Марианна се описвать , като апостоли

Соломинъ и
верѣдь простия нар одъ , апостоли , които за по - голѣма спо
тка обличатъ селскитѣ дрѣхии и се распилѣвать по «Фа
брикитѣ, гдѣто работятъ като прости занаятчии и работ

ници . Оттука тѣ подготвятъ възстание, като насъхватъ
противъ сегашнитѣ наредби и управители, които биле при

Чината на народнитѣ тѣг.та и Но съзаклятието
разсиии .
Не
се открива и кроежитѣ имъ се развалять. Нежданова
законенъ княжески синъ — е буенъ революционеръ и при
прѣнъ човѣкъ . По природа той е чистъ , спретiнжтъ ни

другари , тоіі се
барь, но надъханъ отъ социалистить
МЖЧИ да бъди дебелакъ. Всё подъ влияние на теорията
Некдановъ псува хубоста и поезията , но скришомъ пише

стихотворения . Соломина наопаки е човѣкъ практикъ : на
природата , кивота , любовта , народа и агитациитѣ тобі гледа

студено празсм ,дително . Тоii e бунтовникъ, но не върва
# ь сполука , та за туii се държи малко на страна , за да се
не губи на вѣтъръ.Отъ полицията Соломинъ се откопчова ,
кто чистъ, и залавя практическа работа върху нови еко
номическо - общественні основи . Марианна образованна
мома ; тя живѣла въ една богата и болярска Фамилия , НО
като видѣла наоколо си всичкитѣ мръсотиші , потърсва 11 ce ,
та се свързва сь социалиститѣ за да подбужда народа за

едно съ тѣхъ. Въ романа твърдѣ вѣрно е описано едно
високо лице – Сипягині — „ благонадѣженъ либералъ “, който ,

тът да речемъ, по душа е чистъ чорбаджия, на за лице
118 П. ПЕШОВ ,
обича да похортува хубави и сладки думици . За да лови
по -сполучливо риба, тоіі хвали отчасти либералитѣ, отчасти

консерваторитѣ, превъзнася народа , но показва нѣкон не
тови слабости ; признава ползата отъ литературата , но заl
явява , че безъ предпазванье тя е немислима . Туій е човѣкъ

службашь, кобіто за меснетъ и чинове кади тъмянъ и Богу
и караконджу . Тибералството му се завършва съ преда

телство . Противоположность на сциалиститѣ е Каломейцовъ
бѣсень гонитель на свободата и прилѣжанъ грабитель и
притѣснитель. За този романъ укоряватъ Тургенева.

кото се заель битъ да описва социалиститѣ, без да е Ки
вѣ.Тъ съ тѣхъ и безъ да ги е изучиль.
ІІѣмаме възможность да се спрѣмъ върху друтитѣ съ
чинення на Тургенева, но считаме за нужно да споменемъ
за разказитѣ: „ Ася “, „ Первая любовь “ и „ Фіуста “ . Приро

дата і залибваньето въ тѣзи раскази ся опеани тъй чудно
поетически , тъii тънко , живо и плѣнително , щото читателя
не може да не възблагодари автора за хубавата услада отъ

прочитаньето им .
Писателската си дѣятелность Тургеневъ завърши съ
„ IIѣснь Торжествующей Тюбові “ , „ Стихи въ Прозѣ “ и

Клара Миличъ “ . Тежката болесть за винаги счиши перото
му искова мисълта му, като го умори въ чужбина слѣдь
дългі болешки .
Краткото може би несполучливо и блѣдно, изложение
Тургеневитѣ списания ни іі направихме за да запознаемъ

читателитѣ съ съдържанието имъ. Хубоститѣ и достоін
ствата на споментитѣ трудове нині не се мячихме да пред

ставимъ , защото то не е по спитѣ ни , па даже е не II
слимо нѣщо , както е немислимо за рецензента да повтори
пѣнието на нотти или пъкъ за кого да е да поднови прѣхъ
зрителя картинитѣ на Рафаеля . Гениалното създание се
хвърля на очи и само говори за себе си , та намъ не остава
друго , освѣнъ да припорячаме на читателитѣ списанията

СІОМЕН , ЗА ИВАНА СЕРГЕЕВИЧА ТУРГЕНЕВА . 119
на в . Тургенева да ги прочитят , за да се насладять н

сѣтятъ върху си хубавото и високото имъ влияние .
Русскитѣ критици едногласно , безъ разлика на партия,

цѣнятъ високо дарбата на Тургенева. Самичъкъ, гуманень,
човѣкъ, Тургеневъ се явява в лицето на героитѣ си про
повѣдникъ на новитѣ хубави ден и поборникъ за свобо
дата, правото и истината . Той е схващалъ всѣко благородно
стремленье, всѣко хубаво чувство и мисъль, проникваль е
дь.тбоко въ хорскитѣ души и сърца , умѣхъ е да забѣлѣжи
облцото настроение и мнѣние, отгатвалъ е причинитѣ ие
предвижда лъ сѣтнинитѣ на всѣко явление или общественно
събитие . Всички тѣзи достоинства с го направили истин
еки художникъ на общественното развитие и любимъ пѣ
вець на народа си . Героитѣ на Тургенева не см измислица

на Фантазията му , нито пък бездушни сѣнки ; не , той жи
вописва по тѣзи белѣзи, които е срѣщалъ въ живота между
своитѣ познайници, приятели и душмани . Мъртвия мате
риятъ той намѣрва готовъ, но зданието гради и съживява

самичъкъ , Като истински творець. Самичекъ Тургеневь
признава и хората подтвърдяватъ изложения начинъ на
творчеството му . Рудинъ много прилича на Бакунина, про

чутия русски социалистъ и демократъ, когото европейскитѣ
работници едва ли не обожавали . Казватъ, че Инсаровъ

представя Катранова студентъ българинъ, който се училь
въ Москва . Мисълта за създаваньето Базарова хрумнала
Тургеневу слѣдъ срѣщата му въ желѣзницата съ нѣкого

си Димитриева — , русски окряжень докторъ ( ., Новое Время “
5 октомврий 1883 г. ). Разказа „ Первая любовь “ Тургеневъ
счита за най- добръ отъ всичкитѣ си други списания , за
щото въ него той описва истинска случка тъй, както той
15 видѣлъ и споредь впечатлението , което му е направила .
Аристократъ по природа и происхождение, Тургеневъ

е билъ нѣжень, деликатенъ , честенъ и благороденъ въ
обноската си съ другитѣ хора . Нему не е било по сърце
превознасяньето и острото докачанье кого и да било . Тут
120 ) П. ПЕШОВъ,
геневъ е бихъ състрадателенъ къмъ нѣмотнитѣ , като имъ

е спомагалъ съ пари и застXIIНIHчество . Къмъ него често
см се обръщали за оцѣнка и съвѣтъ младитѣ писатели ;

той търпеливо е прочитать рякописитѣ на тѣзи крѣхки
книковни работници, и щомъ е забелѣзвалъ какъвъ- годѣ
талантъ, радвался се е , похвалявалъ и насърчавалъ е , па
най - подирь даже се е грижить прѣдъ издателитѣ за нане
чатванье трудоветѣ имъ.
Превъеходното образованье и гуманноста си водили

Тургенева въ неговитѣ граждански обязанности къмъ оте
чеството . Той не е ортакувалъ съ народнитѣ изѣдници ,
нито пъкъ е подавалъ рмка на безсърдечнитѣ притѣсни
тети ; вин ги е проповѣдвалъ любовь, милость и човѣщина.
Опрѣни на таквазъ твърда основа , политическитѣ му убѣ :
дения см го издигнале, като знаме надъ тъзін партия , която
обожава европейското просвѣщение, и работи мирно и за
Конно за свободата и напрѣдъка на русския народъ. Въ
политиката Тургеневъ е проповѣдникъ , но не и работ

никъ ; той е биль примиритель, та за туii e отбѣгваль
кървавитѣ борби. Въ разговора си съ Н. М., Тургеневъ
тъii е отбелѣзаль политическата си дѣятелность : „ ний ін

бералитѣ желаемь правда и свобода , но не смѣемъ да се
безпокоимъ , нито пъкъ да излагаме живота си Въ ( іс
ность , защото нѣмаме ни темпераментъ, ни гражданско мл
жество . “ ( Русская Мысль. 1883 г. Моябрь). Струва ни се.

че за тѣзи свои убѣждения Тургеневъ прекара края на жи
Вота си
си въ свободна Франция, като търпѣше въ слцото
време укори и хуканья отъ другитѣ партии . Въ „стихо
творението си въ проза “ 22Услышать судъ глупца “
Тургеневь изказва тягата си за хорската черна неблаго

дарность. Но надъ гроба на великия списатель млъкня з 10
бата и се превърнъ въ общенародно оплакванье и съчув

ствие . Симпатията бѣше тъi обща и тъй искренна , щото
прѣ ,дъ неіs се сковахм тѣзи гнусни уста, които бѣх нарѣ
СПОМЕНЬ ЗА ИВАНА СЕРГЕЕВИЧА ТУРГЕНЕВА . 121
..и Тургенева при си вѣ „ разбоiiникомъ пера“ и „ мошен

Никоъ печати . “
Потомството пце въз,даде Тургеневу по - висока почить

за неговІІ генийї, за неговитѣ чувства и мисти , които , спа
зени въ съчиненията му , харістеризуватъ IIIчноста му въ
Всичкия и блѣсъкъ и чистота .
Преведени почти на всички европейски езици , съчи

Hенията на Тургенева предизвиках Похвала отъ крити
цитѣ. Слѣдь смъртта му нині бѣхме очевидци на искрен

носта , съ която образованна Европа почете паметта му .
При испращаньето на покойника отъ Парижь за Руссія,
Французскитѣ списатели исказахм тягата си въ пропца. -
нитѣ трогателни рѣчи на своитѣ представители Абу и Ре
нана . Туії припознаванье русския генній струва много за

с.Товѣнството. Ето що е говорилъ Ернестъ Ренань на 2 - ii
октоврит : „ ний нѣма да испратимъ гроба, коirто връща въ
отечеството му гениалния ни гостенинъ , безъ да се про

стимъ съ тогози , когото толкозъ годинъ ний знаемь илю
бимъ .... Тургеневъ е Знаменить списатель , НО) като) чо
вѣкъ тој е великъ ... Хвала и честь на словѣнството ,
че при самото му испъкванье прѣдь свѣта , то се припо
ржа чрезъ такъвъ истънчень майсторъ ..... Тургеневъ

бѣше чувствителенъ като жена , безстрастенъ като анато
Мистъ, безкористенъ като Философъ и нѣженъ като дѣте .... ,
Прощавагі великий и милиii друя:е ! Отъ насъ изчезва само
праха ти , но онуі безсмъртното, което ти пазяше въ себе
• духовния ти къ ще остане при насъ . “
Слѣдь горнитѣ думи тъii вѣрно исказаніі , намъ не

остава друго освѣнъ да пожелаемъ, щото списанията на
Тургенева да намѣрять повече читатели помежду ни , щото
Идеитѣ и мислитѣ му да ни пробуждатъ къмъ иб-човѣшки

КИВотъ, пото гения му да бъде свѣтило , което да рмко
води бядущитѣ ни млади таланти къмъ чиста ІІ ТОДО
творна работа .
T
122 П. ПЕШОВ ,
Неисказано е влиянието на славнитѣ мм же. Тургеневъ

заема между тѣхъ лично мѣсто . Духовно тобі ще живѣіі за
да убодрява , пробужда и просвѣтява.
Не трѣба ли да се замислимъ надъ него ? Не трѣба
ли да се преклонимъ прѣдь гения му ?
БогомилскА ПРИКАЗКА
записана отъ Неша Бончова .
( Издава съ нѣколко белѣжки М. Дриновъ).
Тие дни случайно намѣрихъ уединъ старь познаii

никъ , Г. Я. Стрижевски, три народни български разсказа .
3aulcanii покойний Бончовъ още прѣди 1859 г.
отъ
Г - нъ Стрижевски ги взелъ отъ покойни съ намѣрение да
ги обнародва заедно съ нѣкои южнорусски подобни сказа
ния , но това му намѣрение останяло неизпълнено . Съ не

тово позволение азъ обнародвамъ тука единъ отъ тие раз
скази, Въ основата на който съглеждаме нѣщо отъ ония
4татистически въззрѣния, които Богомилската ересь при

несе въ България и които заедно съ Богомилството см се
разпространили и по други нѣкои страни. Ние сме имали
случае да се увѣримъ, че между нашитѣ народни приказки
Често се срѣицатъ такви дуалистически сказания , които
несъмнѣнно с проникняли въ народната ни словесность

изъ богомилскитѣ книги . При всичко , че дълговрѣменното
странствование на тия сказания между народа ни въ много

нѣщо е измѣнило и затъмнило тѣхното първоначално съ
държанне, въ тѣхъ всё см се увардили и доста много стари

чърти. Нѣма съмнѣние, че събираньето и обнародваньето
на такви паметници много би спомогняло за разяснение
на старобългарската еретическа литература , която и до
сега остава твърдѣ малко извѣстна , макар , че е била ,
ВІДП се , много богата . А разяснението на тоя клонъ отъ
старобългарската писменность заслужва внимание не само
По това , че Богомилството е мало важно значение въ на
Інето народно міняло , но и по това , че едно врѣме „ Бъ.1

гарската ересь ( да кажемъ съ думитѣ на
единъ отъ най
новитѣ й историци ) е разклащала , Вълнувала цѣла за
падна Европа “ ( Lomlard : „ Pauliciens , Bulgares et Bons-hom
| nеѕ “ Genève 1879, p . 78 ) . Съ тие си беѣжки , както и съ
обнародваньето на заншсаната отъ Бончова приказка ніне
бихме желали да подбудимъ оние съотечественници , които
се занимаватъ съ събиранье паметницитѣ на народната ни
словесность , да записватъ и тоя видъ паметници , на којITO
„До сега малко се е обърцало внимание .
Макаръ покойнийї Бончовъ и да е записалъ приказката
си опце прѣди 25 годинъ, когато е биль м.адъ ученикъ.
но благодарение на врожденнитѣ с високи дарби, тоіі Д )
брѣ е запазить въ нем характера на народний ни език
и особноститѣ на Панагюрската рѣчь. Съ твърдѣ малки и
неважни измѣнения въ правописанието ние петатаме тая
приказка така , както е записана .

Ето , какво говоріг ті :
Ilma.i.
„ Според както приказват стари люде , дяво.На
смал - ня ", равна сила съ Бога , защото Бог се доITB.1
До него за млого работи. А отде се е зел дяво.1 , за това
ето как ми са приказвале. Дядо Господ ен са расхокда.

по гори но полени , и радвал са напстина , но се му біт .10
криво като си немал другарец да се разговаря с него и да
прекарва времето си весело . Ведняж като са разхож,да..
мернила му са ся'нката и той я викна:' 1: „ стани , друге "!

И ся'нката са неправила пред него , като чивяк : 10) то не
б.10 чивяк , ами дявол. Оттугава Господ са подружки.
с него и дявола му станял приятел . На Господа бо як »

Араго от приятелството на тоя другар и за това искал да
наградІІ дявола , с каквото си той поиска . Дявола поиска.
да си разделят света на половина : „ земя'та да е моя , каже

„Дявола , а небото нега си е твое , па да си разделим 11
чивејците : ти земи живите , а мене дай мрътвите. “ „ Нека
бмде така ; каквото ти рече “ отговорил Господ. „ Харино.

БОГОМИТСКА ПРИКАЗКА . 125
рекал.1 дявола , но дай ми заншс , та да е оздравена рабо

тата “ . Запис бил написан и даден на дявола . Кога дядо
Адам бил изгонен ИЗ рая , Бог му дал и земя", та да си

я работи слободно . Дявола ведняк, като се покачил На
един голям камник да си обгледа около връс земім'та, са
зрѣ.1 Адама и баба Ева , че орят . Той се спуснал кам

тях и извикал колак му глас : Ка : смеете Вие да орете
тая земія без да питате стопанина “ ? Та ние съ не
гова воля орем “ , рекле те . „ Стопанин сям аз ! А вие мен

не сте тие ; оставете земжта мірна , потсенова HIIKOIL
от васъ да не смее да я закача “ ! Кога Бог се научил за

това, то му станіло яко мячно итогава се понишман.1 ,
защо е дал дяволу Запис Кога хората се размно
жи.е. то дявола , заедно с грешните, мачил и праведните.

По тая причина Бог намислил да отнеме на дявола властя ".
Вікн.1 Ангела, приказал му , какво мисли да прави и после

го поштал , дали може той да отнеме отъ дявола заншската .
Ангела помістил и после отговорил , че може . Итака , ангела

отишћ.1 удявола , като Ивяк , кудумал си да му слугуваги
ня колко годин , а тайно си имал намерение да отнеме за ІІ
еката . Дявола оште изпр Во полюбил Ангела, но , колко да

бил пред него открит, сé сії крил записа . Ведня : те се рас
ходите край едно езеро , а Ангела попитал : „мож ли да ми
извадиш шт па пя' сак от дж ното на езерото ? Ти си и
пісн.лен ии похитар
похитар от
от мене, и не можеш, а аз мога “ .
„ E , ха да видим “, рекол дявола . Ангела се саблякал, от
ведняж се хврълил в воді та итос час се оказа ( Т
горе с пісак в ріка . Дявола , за да се покаже , че не е по

Долен , сабля кал са , нирніл 1 ) вводята , но досетилса , че
заниса му остал в пазухарника , та може да падне на ржка
на другара му , за това се върніл от половин ижт , погле
ДаТ . нема ништо такова ! Пак нирним.л . и пак назад :
4 ) тр пяти . Най - после като се увѣрил, че другара му
1, Не мог да кажж. на вѣрно , да ни глаголъть нирнл'а се е упізи.1ъ въ

Панагнорската народна рѣчь, или покойний Бончовъ го е взе.Тъ изъ Русскиіп език ..
нема работа с записа , отишмл слободно до самото дћно.

Лесно било на дявола да потягне, но да исплува МЯЧ
ничко малко , заштото той е дявол , а дявола е тежак : кадя
може той да са бори в пръгавинята с Ангела ? И доде са

той бавил в воджта , Ангела измікнал записа и хвръкна.
на небото . Дявола го погнял и догонил , когато той вла
зил в небото , сграбчил го с ноФтите за крака , отправа.11) му

от станалото кме месо , но се не можам да върне Ангела.
зашто той бил вече при Бога . Дявола се върнал назад.
власт му пропаднала и той оттогава станял враг Богу.
Кога Ангела пристил с записа пред Бога , тові кўца.

с левия крак и оплакал са Богу, че дявола му обезобразн.
ногіта . „ Нема ништо , рекал дядо Господ, аз штя да на
права на сичките хора така , и теб не ште да е срамота.
Оть онова време е остало да ни състапалата вдълбнати.
1 ) Отравал значи : откяснжлъ, отхапилъ. Глаголъ отравж', равя' често се

употрѣблява въ панагюрската народна рѣчь и той не е другъ, но е старобългарский
ръкж , отъръкя ( русский рву , оторву). Тукъ коренний старобългарски о се е измѣ.
нилъ въ а, което нѣщо въ панагюрский говоръ, както и въ много други, редомъ се
с.тучва са и я , Кога ся неударяеми ; когато ударението доходи надъ тѣхъ, тогав:
тѣ се изговарятъ като силенъ и широкъ глухъ гласъ, който тукъ, въ приказката
ре,домъ е писанъ чрѣзъ х . Само при плавнитѣ, кога ги придружавать други съ
г.Тасни , ударяемитѣ ъия се изговарятъ съ по -кратъкъ г.тухъ гласъ, който, за от
.Тичие отъ първий, въ приказката е писанъ чрѣзъ 3.
ПАМЕТНИ Бѣлѣжки ЗА СРѣДЕЦъ .
На 26 мартъ 1883 год . слѣдующитѣ стари записки

намѣрихъ въ София на краіния листъ на една стара чер
ковна книга ( Евангелие), печатана въ Руссия въ XVIII сто

ittile .
І.
-1816 Місцъ феврарий 20 ден ..
Знатиск кога горе сараиш на сирните поклади на 3 саҳато зафана

та до 8 изгор .
II .
1818 : Месецъ априлна : 23 денъ знати се кога се триси 3 € мната

5 сЅкота : на : 2 нполъ сахато големъ страх. Беше много .. вини и
цамии попадаха жешки и стЅдни води станаха @ лазарица до свети
Тодоръ Тиронъ потова посл wcipє кара до св € ти Илиа та с тирси
Посл € чикъ пр€ тъ малата куќа сакота на два саҳато тога се

Нина малко време та настр€ т Бана Башна извр € жешка вода та на
прави G € линъ паша ШЄдирване при тѕрската бани и на Бачешма
насади вирки и чешмата направи : 2 шопки ( текла ) и после кара
40 нови свети Георги.
III .
1821 знати се на Божич кога гирме.
IV .
1828 ф Месецъ нЅлна како моха говеда.
Копиратъ: Хр . п. Константиновъ .
128 ХР. ІІ . КОНСТАНТИНОВъ,
Обяснения върху запискитѣ за сарая, и трѣсавицата въ София .
За сарая.
Стария сапраіі на бегстеръ- беговцитѣ, за който е тукъ думата , -

биъ при сегашния Княжески Дворецъ, на мѣстото, дѣто е ( ela
Александровската градина . С.ѣдъ изгоряванието му , Турцитѣ с раз
чистили мѣстото , върху което е би.Тъ построень, та го ся преобъi
нжи на пазарище за продавание дърва и кюмюрь. Презъ врѣмето на
Кримската война или както я наричатъ въ София Силистренско
мухаребе, мѣстото на стария сарай или пазарището е служи.10 за
стоварище на материали за построявание тритѣ табии около София,
а именно табиитѣ на Хаджидарь - Тене си къмъ югоисточната страна
на София, Слатинското табне къмъ истокъ и еврейското табне въ
Ганашоръ на сѣверо-западь отъ София . Материалитѣ за тия табиік,
снабдени съ складбища вмтрѣ подъ земята, см се доставяли отъ жи
тетѣ на цѣ.1ото Софийско поле .
За трѣсавицата .
Въ записката за трѣсавицата е казано „ та настрвт Бана Башна нзкрє

жөшка кода “ и пр. Горещата вода , за която тукъ едумата , е неврѣ.la
близо до извора на сегашната голѣма баня. Тогавашния Софийски
управите.Іь, Селимъ - Паша, е искалъ да си увѣковѣчи името (еъ нѣ
какво благодѣяние, за това е направи.Тъ шатраванъ на мѣстото , дѣто
е изврѣ.1а горещата вода ; но не му се уда.10 много да се радва за
това си благодѣяние, защото близо година врѣме, c.iѣдъ извиранието
на водата, тя е пресъхнж.1а и шадраванътъ запустятъ безъ вода .
Послѣ, когато Турцитѣ прави и по-хубава сграда за банята , разру
Ішин ше ,драванътъ .
Трѣсавицата, за която се приказва въ горнята записка , е вто
рата трѣсавица. Неизвѣстно колко години по - напредъ е имало
друга силна трѣсавица, първата трtсавица . Стѣдъ втората трѣсавица ,
като се измин . и 27–28 години, имало е друга пакь голѣма трѣсавица.
Това е било въ 1845—46 год. При тая трѣсавица се е разета.ua
отчасти Св. София, до тогава която естужила за К.Таняние MO
итва на хаскерътъ. Хаскерската кж шала бѣ близо до Св. София и
тя изгорѣ въ 1879 год . презъ ю.iнii . С.1ѣ,дъ това разсипвание На
Св. София отъ трtсавица, Турцитѣ престанати да се кланятъ вече
въ неж . Било е Петъченъ день и около пладнина двѣтѣ момчета На
Есадъ- Ефенди , мютеве..ия нахъ черквата преобърнята на Джамия .
Ая - София , се покачити на минарето и викали на молитва правовѣр
нитѣ войници отъ Софийския гарнизонъ. Војницитѣ се изми.III и очі
сти.и за молитва , а момчетата на ЕсiФъ- ЕФенди пости.Тази вмтрѣ въ
черквата хастре по земята , за да се канятъ войницитѣ. Сичко би 10
приготвено, но Внезапно сичкия свѣтъ се растрѣентъ ситно , и го
нитѣ части на черквата и минарето попадали и засипали двѣтѣ момче
тата . Десеть минути по - сетнѣ ако да бѣше трѣсавицата, въ Св . София
ІІАМЕТНИ Бѣ.1ѣжки ЗА СРЕДЕЦъ. 129
щѣи да се заровятъ хиляди правовѣрни войници. Мютевеллията,

Есадъ- Ефенди , бюлюкъ хора е билъ поставить да разриватъ паднж
інтѣ части , дано се намѣрятъ засипанитѣ му рожби, но немогли да
ги намѣрятъ, и той отъ голѣма бащинска жалость подлудѣлъ. Хри
стиянетѣ въ София гледали тая стучка като наказание отъ Бога,
проводено на мютевелията , защото той билъ растурилъ по- напредъ
0.ітарьтъ на черквата Св . София, за да си направи хамамъ.
При втората трѣсавица, земята се препукняла нѣйдѣ при воде
ницата на Дим. Х. Коцовъ и испусняла гласъ като топъ . При каза
ната воденица изврѣла и топла вода, но постышенно исчезвала и до
сега , казватъ, съвсѣмъ е исчезнжла .
Башь- Чешма е била направена още преди първата трѣсавица, а
Сезимъ - Паша ж само поправилъ и направилъ вмѣсто единъ, два чю
Чюра шопки . Напредъ е била само една шопка .
Върбитѣ , насадени отъ Селимъ- Паша, с изсѣчени преди нѣ
колко врѣме отъ Софийскитѣ Турци. Само нѣколко с останали до
сега , и тѣ трѣба да ся подмладени отъ старитѣ.
Хр . П. Константиновъ.
период. списание VII.

СТИХОТВОРЕТІЯ .
СЛЕДъ СМЪРТАТА НА СКОБЕЛЕВА .
Умрѣ.1ъ ? Стой , вѣсть ужасна , вѣсть злокобна !

Коя Фантазья адска те роди ,
Да гръмнешъ мъгновенно, с мисъсть злобна
в сърдцата на словѣнскитѣ гжрди ?
Стой ! Кој безбожень мозъкъ днес , издѣла

Тазъ смъртоносна зарадъ насъ стрѣ.та ?
Или съдбата ядно й залудѣла
Противу всі стовѣнски свѣти.та ?
И. Святовидъ в ужасенъ бой с ' Вотана

Глава вечъ срамно, рабски прѣк.тони,
че днесъ словѣнский миръ безъ щить остана
Между Харибди й Скили да стони !
.. Тикуйте прочье кръвни ставофаги :

Уви ! затри се страшний генера.тъ!
Вилнѣйте , разгърнѣте бѣли Флаги :
„ Осанна в Виннихъ, Скобелевъ умрут.1ъ! -
Тудѣйте кжеог.1еди и.томати,

и ти , згань просто.юдна , пѣй, крѣци :
Словѣнский миръ отъ дъно се раскати ,
Прѣстана слънцето му да блѣщи ! “ —
Крѣпцѣте в едно, че сте слѣти вѣчно :

Умрѣ, да, истинский словѣнски синъ ,
Умрѣ, но да живѣе безконечно,
и хиляди вьстах за единъ !
В сърцата на словѣнскитѣ ми.Тьони

Положи свойто завѣлцанье той,
СтихоТВОРЕНИЯ. 131
Отъ тамъ Вотанъ не може го изгоніі ,

Нито слѣдъ най -ужасенъ, кървавь боіі .
Умрѣмъ, та стой ? — Не, хвъркай вѣсть злокобна ,

Напусто бийшъ на нашитѣ грди ,
Че иде и минутата удобна
и пакъ, пакъ Святовъдъ ще побѣди ?
Виена, 1882.
Ив . д . Шишмановъ.
СЕНТЕНции и ЕПИГРАMми .
общественното мнѣние.
Искахъ умно нѣщо да направьж ,

Закрѣщяхж : искамъ да се ставж ;
Млъкнжхъ, спрѣхъ , душа си да не траві ,
Заревах , че ще поряждавж .
Резигнация .
Обрягнжхъ вечъ и кръвта ми поизстиня .

Познахъ : желаешь ли свѣтътъ да н'ти е гробъ,
и да се радвашъ на свѣтовната картина ,
Не дѣй ж гледа никога прѣзъ микроскопъ.
Най - голѣмото проклятие.
Когато боговетѣ искатъ да накажжтъ ,

С едно проклятье страшно могжтъ да те смажжтъ :
Живѣй идѣй за благото на цѣий свѣтъ,
и пакъ бди отъ всѣкого неприпознать!
Къмъ нѣкои родители.
Не дѣйте толкозь срамно, глупаво риді ,

Че вашитѣ дѣца сж бѣсове :
Бидѣте вие сами богове,
и ангели ще бЖДжтъ вашитѣ чеда.
Утѣшение .
(Бюргеръ).
Клеветници кат' те бедактъ,
Спомни си тие редове :
9*
132 СТИХОТВОРЕНИЯ .
Осн зурін си не хабнж тъ

За лоши , гнили плодове .
Tжскитѣ .
(Бюргеръ).
С гласа си нѣвганъ отъ беда

Спасиха Капитола в Римъ,
А пъкъ сега перата имъ
Ще срутьтъ седемтѣ бърді .
Инспекторътъ Стоянъ.
Хамелеонъ е чистъ инспекторътъ Стоянъ

Въ всичко . В'убежденья ту й бѣлъ , ту чървенъ.
Да, но в'едно е той пъкъ вѣчно постоянъ :
Въ свойтѣ знанья тукъ евин ги зелень.
Бай Михо.
( Споредъ Лесинга).
Бай Михо днесъ предалъ духъ Богу.
( хъ, к.тетий сиромахъ !
Мълчи бре, той спечели много :
Отъ нищо стан прахъ .
Злата жена.
( Лессингъ).
На тозъ свѣтъ сантъ една зла женщина живѣії ,

Но, уви , всѣкий мисли свойта за тозъ змѣй.
На единъ ценивъ слуга.

(Лессингъ) .
Като ѣдешъ, си бързъ ; лѣнивъ си по вървежъ:

Я чуй , ходи с'устата , а с'краката вжъ .
И. Д. Шишмановъ.
SUSPIRIA DE PROFUNDIS .
ПОЕМА .
На графиня о ... в ... ска, въ Ницца ,

Посвѣщава се настоящата поема .
Високопочитаема госпожо !
Ви ме подканихте да очъртаж, въ нѣколко стихотворения, мрачната болесть

отъ която страда новото словѣнско поколѣние ; вий пожелахте да характеризирамъ,
въ нѣколко страници, това безпримѣрно въ историята явление (? ! р .) което се про
стира отъ брѣrоветѣ на Балтийското море до Солунскитѣ твърдини, и което мнозина
публицисти нарекохх общесловѣнско зло , le mal Slave..
Ето исканата ви поема.
Простѣте за недостаткитѣ, които срѣщните нъ неж, и припомнѣте си , че
въ мене има само една достатъчность : преданноста ми къ васъ.
18 ...
І.
Кой е тамо, дѣто хлопа

Толкозъ късно , въ тоя часъ ?
Отворѣте ми , за Бога ...
Кой си , кой си ? Азъ съмъ , азъ ...
Името си що не давашъ ?
Името си азъ не знамъ ...
Нѣщо лъ търсишъ, или бѣгашъ ?
Нѣщо ност да ви дамъ ...
Името си ? Отворѣте,
Мольж ви се, тѣзъ врати
име братски приимѣте ...
Нѣма братство тукъ, иди !
Дай ми рмка , очловѣче,
Вечъ не мог да върв
Вечъ политaмъ, падамъ вече ,
Дай ми рмка да се спря ..
Дяволъ ли си , человѣкъ и ,
Богъ ли си, или жена ?
Що желаешь ? Отъ кмдѣ си ?
Кой те праща въ тѣзъ мѣста ?
Азъ съмъ сждбата свѣтовна,
Вковѣчната сждба,
'' ждбата първовърховна ,
Силата на вси нѣща !.
Hock ти възобновлени ,
Нескончаеми мечти ..
Чуй да ти припомньж пѣсни
( тъ дѣтинскитѣ ти дни :
„ Напрѣдъ! Живота е сраженье !

„ Напрѣдъ! И правъ всегда ходи !
„ Напрѣдъ, макаръ къмъ пораженье !
„ Ако ще паднишъ, правъ падни !
„ Напрѣдъ! Цѣлта си не забравяй !

„ Напрѣдъ, напрѣхъ, по правий пять !
„ Назадъ не гледай ! Не оставяй
27„ Безплодно днитѣ да текжтъ !
1Напрѣдъ ! Съсъ трудъ, пумъ, и дързость ,

„ Се вдигатъ цѣли планини !
„ Напрѣдъ! тукъ -долу всѣка мядрость
„ Въвъ тая думица стои !
Че ще да паднишъ, що ти става ?
„ Не пада вѣчний идеалъ :
„ С.1ѣдь тебе другъ ще продължава
„ Това , което си зачналъ !
„ Це доди другъ да доискара

„ Несвършенитѣ ти дѣла ;
Безъ свършъкъ нищо не остава ,
„ Безкрайна- й само мисълта !
„ Напрѣдъ, о ратници избрани,

„ ) първозванни труженци !
„ Напрѣдъ, каквото и да стани ,
„ И цѣлий свѣтъ да се сруши !
„ Не чакайте всегда сполука ,

„ Но въ себе вѣрвайте всегда !
„ Таквазъ е земната наука :
„ Напрѣдъ, бащи ! Напрѣдь, дѣца ! ...
( ТИХОТВОРЕНИЯ . 135
Бѣгай, гостенко могліца ,

Не преставай тоя прагъ :
Споменътъ, въвъ мојата кла,
Се приема като врагъ!
Бѣгай ! Азъ довършихъ вече
Всички земній трудове ,
Твойта мощь не ще успѣе
Трудъ за менъ да създаде ..
Рано рано азъ прибързахъ
Вси нѣща да разберм,
и духътъ си вечъ привързахъ
() желѣзна канара !
Бѣгай, еждбо страшна , тичай ,
Съсъ борцитѣ се смѣси,
Но при менъ се вечъ не спирай ...
Славата съмъ!. Отвори !
Ти ме викаше да дож
Юноша когато бѣ ,
Ето, ето ме готова
„ Да простря къмъ тебъ ржцѣ !
15 те юбін , ислѣдъ тебе
Кат” робиня щ5 вървін ,
Гдѣто етмишъ Щм посѣнт
Подъ нозетѣ ти цвѣтья !
я поставж твойто име
Върху всичкитѣ уста ,
живота ти ще мине
Въ съкидневни тържества .
Бѣгалі, славо емѣхотворна ,
Другж, ѣ носи вънци ,
Бѣгай , блуднице позорна ,
„Другждѣ тъмянъ търси !

Името сиазъ не искамъ
Вечь да увѣковчЖ ,
Нужда никаква не виждамъ
Живъ да съмъ като умря !
Бяджето поколѣнье
Нек си не спомва за менъ,
Нек? умре свѣтътъ за мене
На послідния ми день !
136 СТИХОТВОРЕНИЯ ,
II.
Младоста съмъ , отвори ми ,

Любовта съмъ , отвори !
Благи це живѣшъ години,
Весели живѣ - щешъ дни !
Чуй ме, юноше любимий,
Прероди се, възроди ,
Като фениксъ старобитний
Изъ прахътъ си въскръсни !
Младоста съмь, друже милий ,
Безконечната любовь !
Въ менъ см Божиитѣ сили !
Азъ животъ раздавамъ новъ !
Нова кръвь ти азъ поднасямъ ,
Нова плъть и нова страсть!
Духътъ ти ще напоявамъ
Съсъ неизчерпима саласть !
Има - ценъ каквото искашъ,
Всичко въ тебъ ще се п.ѣни, .
Вин мГн ще се насищашъ ,
Никога сить безъ да си ...
Твойто рицарско величье
Вси сърца ще подчини ;
Твоя погледъ, твойто лице
Ще привличатъ всн очи ...
Тебе за да се понрави
и да й прострешъ ржка ,
Всѣка жена ще остави
Всичко мило на свѣта
Вино старо искрометно
Въ чаша златна ще нешъ,
Ще обсебвашъ мигновенно
и на сънь щото съзрешъ .
Пръвъ изъ първитѣ ще бы,дить
Вредъ Kждѣто има пиръ,
и навредъ кмдѣто стминь
Ще занасянъ радость, миръ .
Бѣгай , мрачно привиднье,
Бѣгай , охимеро 3.1а ,
Бѣгай , тягостно пропедіше,

Димъ на младитѣ вта !.
Колкото съдържатъ сласти
Босфорскитѣ дворове,
Колкото покрива страсти
Италиянското небе,
Колкото обематъ рая
и пъкъла тържества ,
Не , неж, не ги желанж ,
Ако можешъ ми ги да ! ...
Въ мойто сърце вечъ отдавна ,
Както въ гробъ студенъ, лежжтъ
На вситѣ ми пожеланья
Дрипелитѣ и прахътъ! ...
Младъ съмъ азъ , но ми се чини ,
Че сто вѣка съмъ живѣтъ,
Че отъ хиляди години
Опитность съмъ насъбра.тъ!.
Младъ съмъ, но отъ всички страсти
Азъ съмъ вече увдовѣлъ ,
Днесъ за менъ см непонятни,
Вси нѣща, що съмъ мечтатъ!,
III .
Музата съмъ благодатна !

Гениятъ съмъ ... Отвори!
Носнж ти корона златна ,
Носж лаврови вѣнци !
Душо чиста и избранна,
Даръ небесенъ приими !
Възвиши се ! Пѣй хосанна !
Пѣй Господнитѣ псалми !
пѣй сждбинитѣ человѣшки ,
Вѣчната природа пѣй ,
Пѣй вси ангели небесни ,
Преисподнята въенѣй !
Пѣй безкрайната вселенна ,
Пѣй безсмъртната душа ,
Пѣй борбата безконечна
Между земни смщества !.
Пѣii ч.ловѣшкиіі разумъ грѣшень,

Какъ разваля вcи нѣца ,
и за знанье какъ ежеденъ
И какъ пада въ пудина ! .
Пѣій неволитѣ ужасни
На юдейскитѣ дѣца ,
Пѣй хотитѣ непцастни
и робскитѣ врѣмена.
бѣіі Адама, и пѣй Ева,
Пѣій пропаданьето имъ,
Пѣй, какъ толкози блаженства
се обърнxж на димъ!.
Пѣій геройскитѣ походи ,
Пѣй Атина, Спарта, Римъ,
Роскошит Вавилонски,
Храмътъ на Ерусалимъ ! .
Пѣй свегата Епопея
На умътъ и на трудътъ,
Подвига на Прометея
и Сократовата смърть!.
Първото въсиѣй бѣстенье
На първий день на свѣта,
„ Дирньото въснѣй звученье
На небесната трба !
ІІѣі юбовната поема
На жената и мжътъ,
Пѣії свободата свещенна ,
Пѣії Христовий ставенъ кръсть !
Нека пѣіжтъ вси пса.ІмІнсти
и левити и жреци ,
Нека пѣіжть всн щастливци ,
и страдаци , и пѣвци.
[ оя гласъ огасня вече ,
Мойта тира се строи !
Бѣгай ! Менъ се вечъ не пѣе !
Нѣмать мѣсто в'ь гробъ пѣсні !
Тайниі симвотъ на нѣцата
Днесъ за менъ е тъмнина !
Тъмнината ! Тъмнината !
Тя е въ менъ, прѣдъ мене тя !
IV .
Истината съмъ безсмъртна ,

Истината съмъ свята !
Свѣтината ще възвърня
Въ твоята страждуцца душа !
Истината съмъ азъ гола ,
ити, въ мойтѣ голоти ,
Себе си ще видишь, Бога ,
Всички свѣтски суети!.
Истината съмъ!. ( назн
Истина, която ти
Призоваваше съ сълзи
Въ първитѣ си млади дні! .
Отворії міі , приими ма ,
и огледай се въ мень!
Вижъ що нѣма, ищо има ,
Въ тоя Миръ неосвфт.тенъ! ..
Ти си II.ламъкъ , и си свънка ,
мачность и видѣтина :
Въ тебъ се днесъ изображава
Двойний цикъ на вен наща .
и за туй си слабъ, за туii си
Срѣщу себе разярень:
Ти желаешъ дни безбурни
и си въ буря потопенъ ...
( фитѣ ч.1овѣшки мисли,
Земни разумъ неглубокъ,
Затъмнявать ти очитѣ
и те правятъ зъъ, жестокъ.
( ) , уѣши се да погледанъ!
„ Да се вразумишъ, ск, 1они !
Вижъ, узнай, какво обемаъ,
Гдѣ си , по си , разберіг!
Пресвещенната задача
На см ,дбитѣ отгатни !
Книгата на вси начала
и закони прочетir !
Разбери това , що никой
Не успѣ да разумѣй! ..
Да , въ прошедшето велико ,
Ни Конфуций, ни Мойсей ,
Ни Давидъ Богоизбранний,
Ни Премудрий Соломонъ,
Ни Пророцитѣ преблаги,
Ни всезнающий Платонъ,
Ни Сократь Богоподобний ,
Никой нищо не разбра
Оть дѣяньята Господни !
Знак само Азъ това :
Врѣме, вѣчность и пространство,
Духъ и Плъть, Законъ, Животъ,
Вѣра, Богъ, Любовь и Братство,
Миръ, Свобода, Домъ и Родъ ;
Гдѣ отиватъ обществата ,
Человѣкъ кмдѣ върви ,
Какъ се мѣрятъ врѣмената ,
и Свѣта кое движи ;
Злото що ендоброто,
Гдѣ е правото свето,
и кое творенье общо
Ражда всѣко смщество ;
Гдѣ ещастьето, и гдѣ с
Силата на всѣка вѣць ,
Всичко туй ще видишъ въ мене ,
Всичко въ менъ ще разберешь
На Всевѣчната природа
Азъ съмъ вѣчната Душа,
и съмъ Изворъ на живота,
иконецъ на вси нѣпца !
Знамъ те !. Ти си снѣжна топка ,

и въ ржцѣтѣ се топишь. !
Всѣки часъ , размѣръ и форма,
Видъ и сжщность ти мѣнишъ !
Знамъ ! . Столѣтно ти дърво си ,
Пущашъ клонове навредъ:
Но не се събужда онзи
Който позаспи подъ тебъ !.
Тибіг те свѣтътъ горещо ,
Тиби те човѣшкий родъ,

Канимъ ти се сѣкидневно :
Ти си забранений плодъ !.
Ти не си за наш'тѣ устни ,
Ни за нашитѣ гърлia :
Твойтѣ сокове с вкусни,
Но само за божества !
О , не си , не си за нази !
и не сме за тебъ, не сме ! .
Предъ да в.ѣзжть твойтѣ тайни
Въ наш'тѣ дребни умове ,
Червекътъ ще да прегази
Най - широкото море ,
Ще прохвъркатъ всичкитѣ твари
Съ крѣпки орлови крилѣ!
Бѣгай, истино свирѣпа !
Нема тука богове ,
Нема тукъ пристяПъ за тебе ,
Въ тоя домъ чловѣкъ живѣй !
V.
Знамъ , че тукъ ч.ловѣкъ живѣе ,

И за туй съмъ тукъ дошла !
Чуй , що искамъ азъ отъ тебе :
Азъ съмъ , друже мой, смъртта !
Името си азъ не крияхъ,

и не лъжахъ до сега :
Но при тебъ да влѣзм искахъ
Съ другитѣ си имена ..
Чуй, какво щя ти предлож ,

Чуй , сь какво щя те дарж ,
Вижъ, що имамъ, вижъ, що мог ,
Вижъ, що носът на ржка .
Азъ въ твореньето съмъ сила,

Щастье и любовь и миръ ,
Азъ съмъ младость безпреривна
Въ живий свѣтъ, въ задгробний мир !
На всевѣчното движенье
Азъ съмъ вѣковѣчний вождь,
Въ менъ намѣрватъ подкрѣii.iенье
Всѣка п.1ъть всѣка мощь !
Въ мойто сміщество се сливать

Всички земни сміщества ,
ВинжГи къмъ мене иджтъ
Вси що ходять по свѣта !
Азъ прикривамъ всички безни ,

Азъ притварямъ все , що зѣй ,
На чловѣшкитѣ болѣзни
Въ мень сж вситѣ нѣкове !
Виждь, какво е моніто знаме ,

Надписътъ му прочети :
25Смърть върховно е познанье
И конецъ на вси мечти ! “
Всички жизни с мечтанья ,

А пъкъ азъ съмъ, друже мой ,
Свършъкътъ на вси желанья ,
Безвъзвратниять покой!.
Азъ въспирамъ всіх вътненья ,

Азъ насищамъ всѣкой гладъ,
Азъ раздавамъ вси имѣнья ,
Въ менъ е всѣка благодать !
Азъ погребвамъ всички страсти

и досвършвамъ вси борби,
Въ менъ се сриватъ вси товари
Изь ч.ловѣшкитѣ потещи !.
Тоя свѣтъ е притча мрачна,

На невидими нѣща
Той е видимата сѣнка ;
Въ планъ великъ е той чърта.
Азъ ж всичко да ти кажам ,

Кой законъ навредъ владѣй,
и коя Верховна правда
Искa Праведний да мре ...
Щомъ оставишъ , щомъ захвър.1Инъ

Земното си облекло ,
Разумъ благъ и чистъ ще бЖ,Дешъ,
Духъ отъ боже естество !.
О , дойди ! .. Смъртта не лъже!.

Гробний сънь есънь свещенъ!.
Въ гроба , чувството не можче !.
Гробний мракъ е свѣтъ.1ъ день!.
Нищо нѣма да прожде

Твоя прахъ изъ дънь - земя ;
А свѣтътъ, безъ тебъ , ще бЖ ,де
Както съ тебе до сега
Азъ надъ нуждитѣ съмъ нужда!

Въ менъ дойди, и ще заспишь !
Нищо въ менъ се не събужда !
Нѣма да се възродишь ! ...
Не плаши се , че ще дойди
Страшний день, послѣднийї см,Дъ ..
Твойта пепель, твойтѣ кости
Вѣковѣчно ще да спятъ!.
Ще минуватъ вѣковета ,
Врѣмената ще текть ,
Остарѣ - Щжть світоветѣ, —
Твойтѣ кости се ще спятъ ..
Поколѣнья многобройни
Ще се раждатъ и ще мржть,
Общества ще да, ЖТъ новин ,
Твойтѣ кости се ще спятъ !.
Ще огасне най - подпрѣ,

Ще огасне за всегда
и послѣднята зарица
На послѣднята зора ,
Всичко живо ще изчезне,

ще изчезне всѣка мощь ,
На деня ще да насəлі де
Тежка, безконечна нощь,
и загуби - Щжтъ слънцата

Своя блъсъкъ, свойта пъть ,
и ще се строши земята
Изъ небето, въ нѣкой кжтъ ,
и ще бѣсне пакъ създанье

Ново , младо , и подиръ
Въ старость пакъ и то ще падне,
За да доди трети миръ,
Но прахътъ ти , друже, нѣма

Ни да знае за това ! ...
О , кажи !. Да ли да влѣзнж ? .
Ще приемешъ и смъртта ? .
— Віѣзъ при менъ, другарко блѣдна,

Влѣзъ, добрѣ дошла при мень !
Влѣзъ, богиньо милосърдна ,
Тебъ очаквахъ всѣкой день !
Влѣзъ, царице на тъмитѣ ,

Влѣзъ , омайко на нощта ,
Віѣзъ, и прекрати ми днитѣ,
На пръстта предай пръстта !
Обмди благословена !
Всепрославена бжди !
Нека цѣлата Вселенна
Днесь запѣе тебъ хвалби !
Ницца, 188 ..
Бѣлѣжка къмъ поемата : Suspiria de Profundis.
Като даваме мѣсто на горнята „ поема “ въ беллетристическия

отдѣлъ на „ Период. Списание “, ний не можемъ да се въздържимъ
и да не изкажемъ своитѣ погледи върху прокараната идея въ „ пое
мата “ както и върху нейната вънкашна Форма до нѣкждѣ поне, за
да не смѣе никой да ни обвинява послѣ въ кмсогледство или , поради
нашата доста устна въ писменноста ускљдность и очевидна пустота ,
че обичаме да мъжимъ съ едно око, а съ друго да гледаме всичко,
СТИХОТВОРЕНИЯ . 14:35
та че и всѣки надрасканъ кісъ хартия, презъ призмата на 1СКОТО

Възхищение и още на по - леката самонадѣянность. Тия родо.іюбиви
Душевніг преимущества предоставяме „Да се по.1зоватъ съ тѣхъ и гордо
да се перять спрямо „ общонароднитѣ “ си предначинания и подвизи
всичкитѣ наши днесъ отлични патриоти, безъ които нѣма.10 би нито
сжIществование а камо- и просвѣщенае или какъвъ-го,хѣ напре,ұъкъ и
доброчестина за България . Ниії съ пътна откровенность и смѣ.1ость
ІІзказваме своето мнѣніне за тая „ Ilоема “ , че въ не се развива една
такъва мрачна и невърна идея за Словѣзнетвото , която е недостоїна
за духътъ и сърцето на Совѣнина , II, като произхож, да отъ Бълга
уринъ, твърдѣ е възможно щото .1ю,Дие, превзети особенно отъ е, но
стргінчивость, да си направятъ заключение отъ това поетическо тво
рение, че то е типътъ на българскитѣ несъ мне.1 и смж ,дения , на
българскитѣ възрѣння къмъ настоящето и бя, 1Пето на СловнЩІІ
ната и др. п . Заради това нині тутакси изказваме най-тържественно своя
протестъ срѣщу такъво заключение .
Макар , че не познаваме самия авторъ на това произведение, но
ако сжимъ по неговото перо, трѣба да признаемъ, че той има доста
дарба къмъ поезия , а още по-буійна фантазия . Нині си представяме
съчините.Іьтъ като краенъ, ужесточенъ песимистъ . Естественно е , че
веднъжъ человѣкъ научень да г.Не,да на всички дребо.Ти съ черніг
очила, не ще може да прогледне къмъ с.Тънцето съ свободно око : за
него музата и идеята трѣба да с.13жтъ отъ височинитѣ , съ черни
раси об.течени, като носителки на погубителното отчайвание и тягата .
Ето защо представлението на с.10вѣнскиii poдъ като земно сміщество,
«ІІІшіено отъ всичко, което може да б ,4е свето за человѣка , това пред
( TaB,1ение на Словѣнството, въ така изопаченъ извръщенъ ВІН,Дъ ,
трѣба отъ дъно да покърти и да развълнува душата на веки истин
" Ки С.Товнинъ, който съ пълно право държи високо знамето на свѣт
«Тата всес.10вѣнска 11 ,Дея , идеята на бл,ДЖщето , истинско , Взаимно
брато.Тюбие и благоденствие на человѣчеството посрѣ, ствомъ распро
странението на здравата и благотворна култура на Словѣнство .
Колкото за формата на 27, поемата “, имали бихме да отбѣ.tvжимъ
такожде доста неправилности въ отдѣ.1ни случаи и особенно въ съ
"ІТяванието на римитѣ. Римични двоііки като Бога и хлопа (оть са
мото начало на 27
поемата “) не могжтъ звънти благозвучно и на най
Ниеходите.іното ухо . Можахме да приведемъ още примѣри за такива
неправи.Іности, но то би значало да онеправдаемъ самата критика,
която, надѣваме се, нѣма да закменѣе да се произнесе по- обширно
за достойнството на „ поемата “. По нашето краінно убѣж,дение, тя
„ Поемата “ като проста елегия , като излияние на чувствата имін
ситѣ частно на една личность, на автора й , бин си Има много по
Гіѣма цѣна отъ косткото така , както і представя нейния авторъ
Като чиста поема .
С.iѣдъ това ний не можем да не забѣ.тѣжимъ още, че не малко

се двоумѣхме, да обнародваме и „ Поемата , или не Въ снението си,
e
макаръ и придружена съ надежна бѣ.1ѣжка отъ насъ , Каквато
настоящата ни. На ноконъ рѣшихме се да ћ обнародваме по с.1Б,ду
Период. Списание VIII . 10
іж щитѣ съображения : сҳно, защото на много мѣста вь нея ІІма отдѣтни

хубави даже и прекрасни мисли ; друго, защото, до колкото помнимъ н
знаемъ, подобно поетическо творение каквото е това , нито по съдъ
Кание Нито по форма не се е появява.10 до сега въ нашата HOBI
възрождаема книжнина ; и третьо , защото формата на „ поемата “ из
KOTO **
цѣло е доста добра. А най-главното наше побуждение, по
рѣшихме да дадемъ мѣсто на това произведен ие въ „ Пер. Списание-.
кото
е да постреснемъ нашитѣ поне „ беллетристически “ сили , отъ
Повечето както въобще и другата часть на българската днешна ин
телигенция , разбира се , не съ малко изключения , отъ самъ отъ
вждь Балкана не ламтятъ днесъ за друго тъй много, освѣнъ за
имоти , за охотно живѣнье и за всѣкъкви земски наслаждения .
Отъ като сме се осводили отъ петивѣковното си крайне унизателно
робство до тосъ часъ, въ нашето просвѣтено общество, което , за 3.1
честь , още личи по малобройноста си , не се забѣлъжва друго тъй
много , колкото пустота, лекость и вѣтърничевость въ мислитѣ и стрем
1енията отъ една страна, и отъ друга преимущественно користо.ІК»
биви усилия и др . п . , така щото казалъ би човѣкъ, като да се е до
край изгубитъ отъ помежду реченното ни общество онзи священь
огънь на любовта , на благородни мисли и стремления къмъ общеполезни
за народа ни предначинания , съ които тъй силно бѣх проникнжти
и обзети всичкитѣ ни просвѣтени еднородци , заченващи особенно стъ
Парижский миръ до подирнята руско-турска война за нашето цѣ.10
купно освобождение .
Когато просвѣтеното общество на единъ народъ, неговий цвѣтъ,
представителя на духовнитѣ му сили пряководителя на всѣко не
гово общенародно начинание, когато това общество изгуби всѣко стре
мление и одушевление къмь всеобщото народно благо, и Когато се
Типи oть своя народенъ идеалъ : тежко и горко оному народу , който
има такъво „ просвітено “ общество ! Народъ съ такъво безъ народна
душа общество не може да чака доброчеста бѣднина, и , ако дълго
врѣме се продължи това състояние на вятрешная духовень міръ на
народната интеллигенция , тогава неминуемо се турга подъ въпросъ
ІІ самото cЖществование на народа . До такъво ли душевно състо
яние стигнжx или ще стигнжтъ нашитѣ образовани людие ? Ний не
мислимъ и не вѣрваме, па и не се изражаваме така поради народно
белки често.юбне, което би било отъ насъ имало,душие и глупавина.
При всичко това , отъ освобождението ни до сега , рѣшите.1но нипу
радостно , нищо утѣшно не се е появило въ духовний животъ на на
Ішия народъ, което да въсхіти і подигне нашия народенъ ҳухъ къмъ
висока ін.тодотворна ,дѣятелность за нашето бм,Джце всенародно благо .
Това е фактъ, който не може отказа никой . На драго сърце ний
бихме се пуснж.и да обяснимъ, както нині разбираме, дѣйствите.1
нитѣ причини на Тоя истински фактъ. Но въ такъвъ стучай ніі
ще да се отдалечимъ твърдѣ много отъ пpe,ҳмѣта, по поводъ на коінт »
пишемъ настоящата бѣ.11.жка. Заради това на клCO ще кажемъ само
толкова , че анормално е държеньето на нашето днесь образовано об
щество спрямо общенароднитѣ замисти и преднанaчaния, и ще се по
прави то чакъ тогава, когато се измѣни сегашното положение на дър
жавнитѣ и общественнитѣ ни работи, положението на които е та

кожде анормално , неестественно, поради тая проста причина , че по
менжитѣ наши работи се ржководять не отъ всестранно и вѣщо об
мис.тенье, а повече и даже изключително отъ слѣпи случаи. Задачата
на най- ближното бЖДЖще щ е да изравни всичкитѣ тие анормално
сти у насъ, и тогава ще настанятъ врѣмената за сериозна , честна и
общепотезна дѣятелность на оние наши просвѣтени людие , които отъ
сърце и душа обичатъ своя народъ и отечество.
При всичко това , никакъ не вреди, ако престанемъ вече да сто
имъ съ кръстосани ржцѣ и ако не чакаме още , щото калпавий вър І
вежъ на работитѣ ни самъ да захлопа на вратата ни един день из
веднъжъ и да се строполі върху отслабнж.титѣ ни плещи отъ не
простително изтежавание и отъ равнодушие къмъ всѣко общенародно
„добро.
Твърдѣ наивно ако не съвършенно излишно ще бъде да гово
римъ тукъ надълго и да повтаряме, че всѣки народъ, така и бъ.1
гарский, безъ правилно народно образование , безъ наука и книжнина ,
безъ материално богатство , не може да съществува , а Камо ли да
стни въ реда на истинно свободнитѣ и доброчести народи на світа ,
макаръ да има инакъ най -съвършенни наредби за държавно и обще
ственно устройство. Такива наредби за неразвито общество имамъ
толкова важность , колкото слънчовото грѣенье зимѣ върху покрититѣ
съ снѣгъ полета . Тии истина знае всѣки отъ насъ , и за това именно
ЖИЗ
нашето хладнокръвие и равнодушие къмъ общонароднитѣ ни
ненни интереси с толкова по за отсмждание!
Нѣка прочее нашитѣ просвѣтени мҗие се поотвърнятъ отъ
своитѣ настоящи много.Іюбими но не тъй похватні стремления , по
свещавани най-много за широко убезпечение частнитѣ и лични ин
тереси , и нѣка не изоставятъ съвършенно предишнитѣ си сърдечни
и плодотворни усилия за народното наше развитие и успѣвание къмъ
нб- честита биднина . Въ това отношение авторътъ на Изложенната
„ Поема “ зае.тужва днесъ похва.та и честь отъ всѣки истински нашъ
po 10.1юбець.
Ще повторимъ: нѣка поне нашитѣ беллетристи “ се постреснять
и посъЖИВятъ отъ появението на тая чудовищна по съдържанието
си поема , инѣка посвітять малко трудъ къмъ произвождане на
други подобни поетически творения, но съ вѣрни и истински за на
стоящето и съ свѣти и животворни идеи за бъдящето на българ
екий народъ, та , ако ще би , и на цѣ.1ото С.1овѣнство.
У насъ има по те пребогато за работа, има неизчерпаеми материа.III
за придобиванье душевно богатство , но нѣма вѣщи работници, и колкото
ги има , тѣ , за зла наша честь , с твърхѣ малцина на брой , па и по
вечето отъ тѣхъ нѣматъ доста енергия и оҳунев.Тение, качества Не
избѣжни за правилно и успішно върішенье на века човѣінка работа.
Mмжьетѣ на науката и особенно поетитѣ , но истинскитѣ поети ,
тие богоизбранни вѣцоносци на въчнитѣ нііі - висоби блага и наслаж
дения на человѣка, само тѣ могжть на пъІНо да проҳузнаватъ ве 11
китѣ Hдеали на народитѣ както за сегашнит , така ІІ за бм,Дмит ,
вѣкове, и само тѣмъ е дадено да способствуватъ на народҲті, въ б.заго
10 )
10.тучното постигане на тѣхнитѣ идеали. Въ културната история на

ве.Інкитѣ образовании народи не намираме друга по - велика истина отъ
тая , и колкото е тя вѣрна, толкова е вѣрно и заключението , че на
родъ, който е ишен ОТъ истинно учени мжие, отъ истински ве
«Лики поети , той не може стигнат до високъ степень на трайно благо
денствие и доброчестина, не може придоби слава HИ ве.Тичие . Ако
Всичко това е така , и , ако Има съ врѣме и нашия народъ да стане
великъ, славенъ и честитъ, много пӧ- ставенъ отъ колкото е би.1ъ 10
сега , отъ като е стяПилъ на историческото си поте : трѣба да при
знаемъ, че българский народъ е единъ отъ наii -pѣдкитѣ днесъ 3.10
чести народи на свѣта, които най- много се нуждаһтъ отъ наука и
образование, безъ които нѣма щастие никакво .
За това цоявението на горѣиз.ложенната поема, каквато и да
бм,де тя , споредъ главната си идея въ морално и естетическо отно
шение , по другитѣ си достоинства" обаче не може да не зарадва всѣки
чувствителенъ Българинъ, особенно въ тойiзи часъ, когато насъ
нѣма никаква здрава храна понѣ за слабо поддържание на духътъ ;
когато у насъ не се проявява никакъвъ по- виденъ признакъ на ду
ховенъ Животъ , като да сме машина безъ движение, безъ пара ;
когато поветето Н отъ ржководящитѣ наши людие, както рекохме
по-горѣ, не се заниматъ днесъ за нищо друго тъй распа.тено и тъй
горещо , ко.1кото за по -голѣмо убезпечение на своитѣ частні матері
ални интереси, и , за постигванието на тия си цѣ.III, готови см нѣ
кои да направятъ неимовѣрни пакости и лошавини на отечеството II
народа си .
Именно за Това и редакцията на Пер. Списание посрѣща на
тоеъ часъ съ особенна радость появлението на споментата поема.
която , надѣваме се , ще може, ако не друго, поне да пожегне всички
оние , които съвсѣмъ не сh още умрѣ.и духовно, и ще ги поразбуди
къмъ духовенъ животъ, којкото - годѣ полезенъ за обществото .
Редакцията .
ICHII KIIIIIIA .
КРИТИКА .
Вичензо и Анжелина. ( Да не бяде Винченцо и Анджелина ? ). Драма

въ петь действия , отъ К. Величковъ . ( „Наука “ . Година II . Книжка III,
I и г. ) .
Прѣди да пристжимъ къмъ по- дребното расч.ленявание на тая

нова драма на м.задія напъ Поетъ - списатель К. Ве.Пичкова , нека
ни биде позво.тено , да напишемь на коричкитѣ й , при всичкитеtѕ it
недостатъци , резолюцията : феноменъ.
Може би , при други обстоятелства, въ друго едно врѣме и при
нѣкакво по-, добро състояние на нашата писменность да бихме се боя.
« утъ това заключение ; но хора , които с научени да ходятъ постоянно
съ дъждебринки да се пазыктъ отъ магавицата на Станчовитѣ, Гребе
наровитѣ, Узуновитѣ , Василійовитѣ, Тепавскиевит , бре! забравихме
и ІШишковитѣ) комедии и трагедии, или отъ поезиитѣ на единъ Алек
еневъ , който въ своитѣ „ Съвременни стихотворения “, въства напр .
II такъвъ единъ божественъ начинъ тѣтинството :
Дѣтинството свѣто нищо,

Цвіте благовонно ,
То е сладко не вонѣщо
Премудро и скромно. —
тия хора, признайте любезни читатели , имать право да въек.III

Цавать , Когато мъгновенно прѣзъ тая литературна мъгла ВИДЯТъ ,
че б.зѣсне нѣкоя каква да езвѣздичка ; за тѣхъ паданието на единь
метеоръ, проникването на една слънчева заря ефеноменъ .
Ето въ каква смисъль написахме нийї върху новата драмма на
гиподина Величкова горнята резолюция , още прѣди да бмкнемъ по
надълбоко прѣ,дирчивата рмка на критиката въ материята , за да го
дастърашуваме и прѣсѣемъ.
При всичко , че намъ ни е свидно въ такъво едно оскаждно време
КАТО на пето , да ого.Іваме и малкото , което имаме и сами да се из.11
гаме на праведнитѣ натѣквания , че не притѣжаваме още въ правата
смисъ.1ь на думата хубава итература , че даже и това , което имаме ,
сетип, съ матки нѣкон иск.Тючения, дълбоко по,ҳь гладчината на обик
HP: HH0T0, II ,III че то е каррикатурно подражание на чуж,дото , та
че за това наii - добрѣ бiн би.10 за сега да се отбиваме отъ строгостьтай
150 КНИЖНИНА.
на критическия принципъ : хвати палі, кори гори ! да се

придържаме особно при несъмненни таланти само о първото : ний накъ
се рѣшихме, при разгледванието на господинъ Величковата драмма ,
да дадемъ свободна рмка на критиката , тъй като ни сме напълно
убѣдени, че дарбата на г - на Величкова не е съвсѣмъ отъ обикновеннитѣ
и слѣдователно нѣма да се омърлуши отъ единъ по- сериозенъ разборъ.
Още при първото прочитание на „ Вичензо и Анжелина “ въ
„ Наука “, намъ ни дойдохт на ума безсмъртнитѣ думи на славния
Германски поетъ Гете: „ Шейкспиръ е опасенъ за м.задитѣ , защото
тѣ си въображаватъ, че го подражаватъ, а пъкъ то само го прѣписватъ“.
Който се е занимавалъ малко - много съ всеобщата литература на
постѣшекспировското врѣме , той е забѣлѣзалъ несъмненно , че почти
всѣкий културенъ народъ може да се гордѣе съ по нѣколко Пейк
спирови кописти.
Защо най -сетнѣ да стоимъ и ни въ това отношение по- долу отъ
другата Европа , си е помислить, види се работата, госп . Величковъ,
нсѣднж.тъ единъ день дa - подражава “, въ смисъла на Гетевитѣ
думи. Шейкспиръ написалъ божественната трагедия „ Ромео и Юлия “.
Господинъ Величковъ написва своята не до тамъ божественна драмма
Вичензо и Анжелина “ . Шекспиръ заема своитѣ герои отъ Италия,
именно защото само тая земя може да роди такъва идеаліна, любовна
двойка , защото само подъ небето и при цуната на тоя земски рай
Могжтъ се шушHж такива сладки думици , каквито си размѣнявать
Юлия и Ромео на балкона, въ II сцена на дѣйствие. ( Capuler's
(Garden . Enter Romeo. Така и ег. авторе на „ Вичензо и Анжелина “?
Разбира се , иг. Величковъ не поисква да остане по-долу отъ
Шейксира, — и ето че и той, като добъръ драмматургъ и психологъ,
зарѣзва единъ ти хубав день своето прозаическо отечество , гдѣто
безбелли, любовьта се откупва само съ бешітици, левове или полове , а
се управлява съ кобилицата или чубука, и съ критата на идеалиста
прѣхвръква синята Адрия, чърпи науcтъ въ Венеция, при нощнитѣ
расходки съ тѣгкитѣ гондо.ти и при слушанието на обаятелнитѣ баркароли
на бѣлополитѣ рибарки, въодушевение; чете прѣзъ деня кое Виктора
Хюго , кое Шейкспира, особенно „ Ромео и Юлия “, ието п.1анътъ
la 99 Вичензо Анжелина “ е готовъ.
Вѣчнонепримиримитѣ ІШекспировски врази Монтески и Капулети
се прѣкроявать или по - добрѣ се прѣкръствятъ изново и господинъ
Величковъ, като добъръ кръстникъ, имъ дава названията Миноти и
Донато. — Ромео и Юлия подъ ржката на нашия драмматургъ се
окастрятъ толкова немилостиво , кажи го , толкова отлично по привич
ката на нашитѣ съврѣменни велики драмматурзи, щото като се изв.тѣ
КАТъ на сцената , едвамъ могтъ да си поематъ душата, и да се
наричатъ Вичензо и Анжелина.
Ето , любезни читатели , това значало, споредъ г- на Величкова да
бдешь оригиналенъ драматуръ , и за това , разбира се , трѣбва.10 да
ходишь прѣзь- морье да разбутвашъ праха на италиянскитѣ архиви.
Като че основната идея не би могла да се приспособи и за наши об
стоятелства , като че Монтескиевци и Капулетовци не см еместву
вали и не смществуватъ и днесъ безъ четъ между нашитѣ партизани
консерватори и либерали , като че въ единъ нашъ градецъ не се е

с.Ivчава.10 жена да напусне мяжа си , ради несъгласие въ політичес
китѣ ушъ убѣждения ; като че най -сетнѣ разликата и враж,цата между
интеллигенция и чорбаджийство не допущать на единъ даровитъ дра
матургъ, да развие ското и.ти подобна тема като въ Ромео и Юлия “ .
Нека най -сетнѣ и да подражаваме ! — Кой критикъ може да се
произнесе за сега абсолутно противь тоя отдавна у насъ уведенъ
обичай ? Но, ако това се позволява прѣхъ видъ на обстоятелството,
че още твърдѣ малцина см ония , които могжтъ да произведжтъ и про
звеждатъ дѣствително нѣщо оригинално и смцеврѣменно добро, то
не ще да каже , че трѣба да копираме и да расчекваме произведенията
на чуждитѣ списатели тъй несвѣстно.
Казано е хиляди пти : ако незнаешъ да подражаешъ ( по наша
та терминология : да побългаринъ) едно нѣщо, заеми се по- добрѣ че го
преведи, и вѣрвай, потомството ще знае да ти въздаде принчната
благодарность. Тоя съвѣтъ трѣбва всtікийї да даде и господину
Зе.Ӏичкову, като прочете по - внимателно драммата му, а това считаме
и ний за дъжность да напомнимъ на ревностния нашъ списатель, да
уһажимъ на Ахитовата пета на неговата МУЗа . У вѣрени сме, че
въ chщность господинъ Be. Ігчковъ нѣма да се почувствува докачень
отъ това, което изложихме малко по- остричко, защото нека ни вѣрва
самъ : Да г.Недашъ единъ даровіть човѣкъ, че се .тута изъ мор- IIжтини,
то боли.
Може би , госп . Величковъ най - сетнѣ съвсѣмъ несъзнателно да
се е доб.1ижи.1ъ толкова до 22Ромео и Юлия “ . „Думитѣ на Гете
Доказвать възможностьта на това съвсѣмъ ясно, а още по - ясно може
да докаже оня моїй приятель дилетантъ, който бѣше си въобразилъ
ІІо едно врѣме, че е „ страшенъ компонистъ “ , и комуто единъ по-вѣщъ
човѣкъ доказа пост , че почти всичкитѣ му мелодии , съ иск .1ючение
на българскитѣ, ( които критикътъ като Нѣмецъ не можаце да познава),
( 5 н.загиятъ отъ Щрауса , Вебера, Менделсона и проч .
Стѣхъ като намѣрихме извинителна причина за съмнителното
подражание, ни съ още по - голтѣма безгрижность можемъ да пристя
ІІІмъ прочее къмъ по- точното разгледвание на драммата, планътъ на
КОЯТО , Както казахме по -горѣ, мяза содуць на плана отъ Ромео и
10.лия “ , само съ тая раз.тика , че Шейкспиръ въ своята божественна
трагедия е стовари.1ъ катастрофата върху любовната двойка , а Госії .
Be.1ичковь напротив , върху гърба на родителитѣ .
Най- напрѣ,дъ като зехме първения мотивъ въ ржка , да си пра

BIIмъ бѣтѣжки върху госп . Величковата драмма , ни имахме похвал
ното намѣрение, да извлечемъ само това , което би ни служило за
1.1.1страция на характеритѣ на главнитѣ лица . Като прегледахме
обаче по - пос.ѣ краткитѣ си бѣлѣжки , ний забѣ.тѣзахме , че тѣ см за
жалость то.Ікова разновидни , пото едва ли би се исчерпали само съ
една кратка характеристика . Hпії се рѣшихме за това да из.10жимъ
в кратцѣ цѣ.1ото съдържание на драммата, — и да указваме по - добрѣ
при всѣкое дѣйствие особно на по-голѣмитѣ погрѣішки, като оставяме
15 : 2 КНИЖНИНА .
по такъвъ начинъ .1юбезния чегате 16 свободенъ, да си състави още

прѣди нашето резюме по нашитѣ загаквания понятие за характеритѣ
на главнитѣ лица . Нека ми бяде позволено прѣ, и всичко едно
малко уведение, за по - лесно проумѣвание на по-нататъшния ми разборъ.
Вичензо, споредь господинъ Величкова , единъ 24 го, денъ м )
МЪКъ, познава на тоя свѣтъ само цв , чувства : чувството за ( ТМ
щението и любовта. Рано го пишава ржката на убиеца отъ .кбез
ния му баща, нъ се накъ не толкова рано , щото да не намѣри
жаждата за отм Жщене заро, ІІІъ въ сърцето му. Веднъжъ по
растна.Тъ II IL станЖ.Тъ III то Mмжъ захвацца да бланува сега
само за кръвь и като сЖщо Іта.Uянско чедо се Къне до Бога, че
кога и да е , це съкруіни душицата на нечестивия убиецъ, макар и
да не го познава, а прѣдчувствува (?) само че тръба да е живъ . 11 на
истина неговото прѣ,{чувствие не остава безъ послѣдствие ( ? Суча
ять, тоя пусть Deus ex machina нa quasi драматицитѣ се съжа
ТЯВ ? за господ. Величкова и за умственната му рожба Виченза , и
скоро намѣрва тоя прѣдчувствувания убиецъ въ бащата на любовни-
цата си Анж ».1ина , една споредъ означението на лицата , т . е . според
господина Величкова , двадесетгодишна, а според думитѣ на баща і
Паула Доната, „ седемнайісеть годишна мома “. — ( Виждъ „ Наука -
год . II кн . ІІ . Вчензо и Анжелина “ стр. 201 и 219.) При такива
раз.ІІІчни данни , право да си кажемъ, човѣкъ не би знать, какво 1 :1
мисли и прѣ, полага. Ний, напримѣръ, се чудимъ какъ авторътъ, като
ице отъ тънкообразованитѣ крягове, кажи го отъ haute - volée или high
life , е можа.тъ да нанесе такъво қокчение на госпожица Анжелина ,Донато
и да потвърдява толкова на 1ице , че едва,десетгодишна, когато самъ
банца свін,дѣте.тcтвува , че има.а едвамъ , седемнайсеть “ прo.iѣти.
Други нѣкой може съвсѣмъ наопаки да помисли, че госп . Величковъ
не си е сторилъ трудъ да попрочете по - истънко драммата си , но за
хорскитѣ мисли и мнѣния нѣма какво да се грижимъ.
и така Анжелина, седемнадесеть или двадесетгодишната мома
(маії старичка, ама за юбовь сé lis бива ) ви се представя като най
тавно Тице В1 драмата , или, тъii да кажемъ, с.Тънцето, око.10 което
се движть непостояннитѣ комети Вичен30 и Донато, маіі както и
г - нъ Величковъ иска да се движи като най - б.тиженъ съIжтникъ око,10
ІІәйкепира. Да видимъ сега прѣдварите.Іно, какъ стані.10 , че се за
позна.II нашето Ромејче и нашата Ю.ийка. Нека оставимъ да обади
двадесеть ни седемнадесетгодишната Анжелинка сама : „ единъ день
азъ се връцахъ сама отъ расходка отъ едно ближно сс.10 , Когато
внезапно трима разбойници из.ѣзнаха срѣщу насъ , спрѣха колата и
се спустнiха възъ мене “ . ( Прtѕ,ди да обадимъ, какво се е случи.10 10-
постѣ, имаіхте малко търпение, читатели, да забѣ. Вжимъ, че Българитѣ
сь много малки иск.Іючения , казватъ напр .: кучето се спуснт на чо
вѣка , а не възъ човка . Но може би , господинъ Величковъ да каже
че това е разбојници а не кучета . Е , че KATO с разбојници, че
какво ? )
Та че като се спущатъ разбойницитѣ Възъ нея “ , ето Вичензо
( коіі други , че не той ?) излѣзва и се хвърля по примѣра на Дамони
въ познатата и.т.перова балада „ Die Birgschaft “ върху разбојницитѣ
КНИЖНИНА .
и ги „ туря въ бѣr" ь “ . Прtѕ,дстави си, почитаемо публико, една цѣ.Та

чета неапо.Титански бандити се оплашвать като зайци отъ „ единъ
момъкъ м.задъ, самъ, безъ оржжие “ !!! којто ги Зема И TIL 29 туя
13ъ бѣгъ “ .
„Да б нне билъ живъ Рина.1,40 Рина.1дини, вѣрваіхте ни , Тој
бін повика.1ъ телеграфически за тая нечувана обида господина Велич
Коваи на дуелъ, нъ понеже Ринат,10 Рина.1,Дини почива вече въ „ х.1а ,1
ната земя “ , нека се продължаваме иний съ миромъ.
Въ оНЯ мигъ Анжелина, като с“Жща италиянка , се залюбва въ
Helloзнaтия си избавитель - герой, и без да го знае, кой е, какъвъ с
и гдѣ , слѣдѣ като бълнува и сънува дълго врѣме за него , нам1рва го
най - сетні случайно при бащиния му гроб., който си зела обичаіі , да
осича ноня съ цвіття !!! пустиятъ с.1учай! Може би да попитате сега :
отъ гдѣе знаята тя гроба на баща му , когато самия Виченза непознавата ,
както изповѣ, ва ( въ идѣiiст., яв.з. II .) : „ ( тъ тогава азь напраз, но
го търсѣхъ ( Виченза ) никой не го познаваше . Но едно силно чувство,
кое-то за първи Пть затрѣптяваше въ гърдитѣ ми , ме в.1ечение къмъ
него ! ? ) и азъ го виж,дахъ въ мислитѣ син и азъ виж,дахъ въ сжницата
си. Азъ го срѣщнжхъ най- подирѣ. Той ме люби “ . - Но това е( 83
дребни работи за господина Величкова, въ драмата на когото прѣ,1
чувствието играе по - го.1ѣма роль и отъ чубука на Михалаки Чор
ба да .
ІІ така г. Величковъ севежда нощя на гробницата Анжелина и В
ЧеНЗн. И двамата, безъ да се познавать, се любятъ и же.11жтъ да се
срѣцнятъ и норѣграть. Пъ какъ да стане тая работа особенно.
когато „ Никой не знае кој е тој “. Наистина въпросъ ммчень, нь
Е. Госпо,Динъ Ветичковъ развързва , както вII,ҳѣхме по -горѣ, тоя гордіевъ
взеъ ( твърдѣ хубаво, посрѣ, ствомъ прадчувствието. Анджелина Въ
своята сентимента.Іность забравя при това , че есе,цемна,десеть 11.1II
дві десето- годишна нта . Янка, като.Інкиня, можемъ да прѣ, потожмъ
нстевѣрна, и безъ страхъ трепет , посъщава нощя - гробищата,
„да киче съ вѣнцII бащината могні.1а На Непознатия си любов къ.
Нѣко.1ко пяти х0,7ва тя Taka незабf5.1ѣзана, най -сетнѣ с.тугата на
Виченза, каквито см c.1vтитѣ въобще любознате.Іни и ветему,дріт, по
„Душва нощнитѣ јасходки на Анке. Іна, обаж,4а за това на господаря
« н Виченза, и хопъ звѣсата се 11 га Істо ВII господарь пс.1уга
Дебижтъ изъ гробницата : първото ,тiiствие захваці.
.
ан 1.
Съ дня.тогъ, коirто нѣкакси мяза на разговора мъжду Бернарда и

14 Bir
Хорация въ Шекспировия Хамлетъ, се въвежда първото явление.
чензо се съмнява въ истинноста на А.1Фонсовитѣ оношения. Нъ А.1
". фонсо, с.1угата , не се смущава ни нail- малко отъ тия съмнения , а захват :
съ единъ езикъ възвишенъ, като че екстеміпорира совата на Гамбет
ІІ.и е чувалъ г - на Величкова , как " , ораторствува въ областното събра
Ние, да говори на господаря си за мрачнІІ сравнения “ , Тукая на
сърцето “, за „ страстни и горещи (като са.Тепъ) ца.Тувки “, а ніііі-сетні;
за Фидияса и Венера! — и това учено чудовище било слуга ! — Нека

ни извини господинъ Величковъ, нъ Гребенаровъ знае много по -добрѣ
да схване характера на единъ слуга. Тоя дървенъ Философъ А.1ФОНco
между другото бърбори и за Неаполитанкитѣ и въ въсхищението си
псказва нѣколко думи, които оправдаватъ напълно нашето съмнение.
Че: г -нъ Величковъ е търсилъ сюжетъ 11менно въ Италия , защото
може би само тамъ да има такива Дон - Кихотовци, които се растре
перватъ цѣи и се усѣцатъ валюбени , щомъ видятъ единъ край отъ
енката на една неаполитанка при завоя на една улица “. ( Ама че
завъртяна работа ! Ами ако тоя крайчецъ бмде край отъ сѣнката
на нѣкон Тацарони, какво ще кажете тогава , г - нъ Величковъ ?)
Най -сетнѣ излъзва и Анжелина II Въ единъ дълъгъ монологъ
( но сé пакъ не толкова дълъгъ като монолога на Пау.10 Донато въ
Пд., който заема почти толкова страници, колкото БиконсФиада на
Станчева ) тя се забравя, че не познава ужъ Виченза , поменува името
му, и захваща с.1ѣдъ това съ единъ цѣлъ рой надути фрази, да се
МЖчи, да вика мъртвитѣ изъ гробоветѣ и да ги увѣрява , че може.la
да види сѣнкитѣ имъ да блуждалжтъ около нея и да чуе ( едно седем
надесетгодишно момиче ! ахъ, pardon , двадесетгодишно !) вѣтъра Да
свири въ скелетитѣ имъ и виенията имъ ( Ахъ, я г.ѣдайте, мъртвии
хора знаяти да вижтъ като кучета !) да испънятъ пространствата“.
Човѣкъ нево.Іно се појнитва , като прочете ти я думи отъ монолога:
Гдѣ се намѣрваме ? Въ кухнята на Гетевия Фаусть и , н.и на боii
ното поле при вѣщицитѣ въ Шейкспировия Макбетъ ? За Бога, такива
„ VM II изъ устата на едно залюбено , наивно , седемнадесетгодишно,
макаръ да кажемъ идвадесетгодишно момиче. Ама господинъ Be
чковь! Психо.1оже !
Най - сетнѣ дългоочакваниятъ Моментъ наст Жива . Вичензо
извиква : Тя ! ... , Анжелина изкръщава : Той ! и вече коленішчва ін)
бовникъть прѣдъ своята Дудчинея, прtобладанъ прѣди всичко отъ
чувството на благодарность . При това той намѣрва случай да погж,ди
ичка моминското й честолюбие и да й каже , че който не е видѣтъ
нея , не зная.тъ , какво нѣщо сж ангелит . Понеже не можемъ да
бм ,демъ толкова честити като Виченза , ний пще си продължаваме за
утѣшение критиката .
С.1ѣдъ тия потаскания Анжелина изговарва пакъ името на Виченза
и го увѣрява тя първа, че го люби . До колко е естественно това , нека
смдії всѣки. Най -сетнѣ всичкитѣ хора не см Подколесиновци II АгафIII
Тихоновния я !
При това самопризнание захваща Вичензо отъ въсхищение да
говори съ многоточия и многоудивите.Іни и свършва съ желанието :
7 Остави ме, да се влачя на нозѣтѣ ти ! “
Прѣдставете си картина, да се влачи на нозфтѣ й !!
Отъ благодарность за това , че иска да й се влачи на нозѣтѣ “,
Анжелина му дава епитета : „ Моя любовь ! ( стр. 208 ) Мой Вичензо “ . —
Трѣбваше да се прибави поне и „ Сърце мое! Поватѣк.10 на нозітѣ ми ! “
Hъ дълго врѣме гастенията не истраивать, едно защото Вичензо
забравя много скоро , че притиска на грдитѣ си едно седемнадесет
годишно момиченце ( I.II да не би да е узнал , че е двадесетгодишно!) и
КНИЖНИХ. 155
захваща да мине, III пакъ за отмъщение и кръвь , а друго защото се

намѣсва и стариятъ IIay.10 Донато, който , тиканъ отъ единъ „ подзе
менъ гласъ “ ( a la Шейкспиръ), пристмива тежко къмъ гроба на
Миноти, при когото Вичензо и Анжелина изново се прѣгърн Ж.Ли и се
кълнята вече (едва 10 минути подиръ първото свиждание !! Бреії, че
бъpже върви тая работа, като по телеграфъ !): „ Прѣдъ Бога и прѣ,дъ
человѣцитѣ ний сме на віки съединени ! “
Тайниятъ гласъ тука (отъ зависть II , отъ какво ?) не може
да се въздържи и извиква на Доната , да подигне, к.тѣтникътъ, очи
и да види , че дъщеря му любята сина на жъртвата му. Едно тежко
„ 0xъ “ изъ устата на убиецътъ дава на пердежітята знакъ , да
спусне завѣсата .
Нийї като зрите. бихме имали още отъ сега право , да се по
разговориме малко по -свободно за достоинс то на траммата , защото
право да си кажемъ, неестественно и исковано очъртанитѣ характерии
ни даватъ съ шен материятъ за разисквание, но нії се обрекохме
да оставиме читателитѣ сами да си съставятъ ПОНЯТІЯ за всічко ,
за това ще продължаваме.
ІІ .
Второто дѣйствие се извършва въ кесията на Пау.10 Донато въ

единъ Францискански мънастирь. Ако още отъ първото ҳbiiствие
можахме да заключимъ по дрѣхитѣ , че убиецътъ е станж.тъ 13
ммченъ отъ ядовития гласъ на съвѣстьта , ка.тугеръ , сега съвсѣмъ
ще се распръсне всѣко съмнение въ насъ, като видимъ стария грѣш
НІКъ въ кезията , какъ се кае , какъ ри,дае ІІ се бори противъ съ
вѣсть та си .
Дига се завѣсата і ний виждаме Пау.10 Доната, че спи на единъ
столъ , а задъ него стои сѣнката на Миноти, съ която убиецътъ се
разговаря насжнѣ , разбира се , накъ съ любимитѣ многоудивителни и
Многоточия .
Ний узнаваме отъ дългия монологъ (4 печатни страници !!), че
причината на нечестивото убийство б.та завистьта . Донато си исказва
самъ Въ сжня грѣха , че не можатъ да търпи Миноти , защото ІІ
кральтъ даже му се канятъ и дворътъ му работѣпствува.1ъ и всички
стое.и на колѣни прѣдь него 3 Това го и уби.Тъ. Убиъ го
нъ защо му енему сега , когато не може човѣкътъ ,да намѣрії спокой,
ні буденъ, ни сънень.
По едно врѣме слѣдѣ една цѣ.та страница мано.Тогъ става До
нато като мѣсечавъ (сомнамбулъ) и захваща сега още по-вече да ту
дува. Нему му се струва , че държи ножъ въ ржката си , спуща се на
сѣнката и уви , увін кръвъ потича набира се цѣ.10 блато
ще се удави човѣкътъ въ него ! Явяватъ се духове съ об.тѣщени
очи , подиръ това се чува скърцание съ 3жби ( просто да те побиятъ
тръпки ), ужасни образи като рой гарвани наиз.ѣватъ отъ тъмнината
и испънятъ пространствата , като пѣжть и играть . „ Донато ги приг
зовава на помощь ... Іска отъ тѣхъ да му донесжтъ всичкиті,
меризми , които човѣінката наука вади отъ растенията 9 че само ті;
1.56 КНИЖНИНА .
можа. II да му послужатъ “. Съ това же.танне незадоволенъ , тоји

отива още по - нататъкъ и иска още по - невъзможни работи : „ да му дове
„Джтъ океанитѣ , „Да измижтъ пятната му “ . Hъ ония „ ужасни образи
Не го ступать, а MV се прѣсмивать и се ( 1aBЯТЬ OKO.10) Него На
хоро, та че и него поВ.ІІІчать. Той се дърпа и вика да го оста
Віктъ, че краката му потява и въ океанъ отъ кръвь. ... Hair -сетні
Господ. Ве.ІІІчковъ се смн.ява за бѣдния си Доната и съ едно „ ( )хъ
му отваря очитѣ , да види , че всичкото бин.10 приви ,дение . „ Донато се
събужда и Пита : „ Cirѣхъ . И.III бдѣхъ ?. Сѣнката на Миноти
ПОМИС.ІЮВі 110 погрѣшка , че КЪМъ НcЯ се отправя тоя въпроеъ и
се обажда, безъ да ж IIита нѣкоіі : Азъ бдѣхъ ! Прiн тiІЯ думи
скача Донато накъ отъ сто.Та II захваща изново да наментира, особенно
като му цохак, а на ума , че синътъ на будната сѣнка е.Тюбовникъ
на дъщеря му .
Незнаемъ о кога тоя моно.Тогъ би трая.тъ още, ако да не бѣне
доп.то Г -ну Величкову на ума, да тикне по -скоро Анжелина на сце
ната и да го накара да прѣк және многог.таго.танията , многоудивите.1
нит , и многоточията на татка си .
Прѣди да продължаваме обаче по- нататъкъ, не е из.1ИШІНо , 10
гдѣто е още всичко прѣсно въ паметьта ни , да си Інскажемъ мнѣ
Нето за тоя четирeстраниченъ моно.Тогъ , отъ коінто Господинъ Be
ичковъ се е мАчитъ да направи нѣццо извънредно, нѣщо траінно
като Хам.Тетовото . 7 To be or not to be “ напр. Ko.1кото и да не
жетаемъ да посачаме строго на голотитѣ въ 97 Вінчензо и Анжелина “ .
нийї се виждаме тоя жть принудени да окажемъ за жалость на нѣ
кои доста явно от ь ІШейкспира заети мѣста . Самата идея , да изва
дишнь на яве едно прѣст ІІ.тение чрѣзъ самия 3.10,ҳѣецъ, като го ні
карапъ да си некаже грѣховетѣ несъзнателно на-сянѣ, е заета отъ
Макбета V. Дѣitcтвиe , 1 яв.тение ).
Тукъ .Теди Макбетъ ни се прѣдставя обаче съвсімъ естест
венно като сомнамбула , и неінтѣ думи никакъ не могжтъ се сравнін
съ 13.1иянията на Доната, които прилича по - вече да из.тѣзвать изъ
устата на е, Инь лудъ човікъ. Но и да оставимъ тая неестественность.
ний пікъ не можемь мин без'ь закачка краіі тоя моно.Тогъ, понеже
друго е, но нѣно въ него ни се вижда още по -ослідите. Но : то е , че
има вмтрѣ нѣко.Іко мѣста прізправени, ( не искаме да кажемъ прѣпи
« ани , съвсімъ явно отъ Макбета ( Т. І. )
Ето за доказателство тия пасажи сравнении .
Винчензо и Анжелина. ІІ . І. Макбетъ, Т. І.

Донато : Всички миризми , които . Теди Макбетъ : All the parfumes
човѣшката наука ва ,ДІ ( ТЬ of Arabia will not sweeten this
растенията нпр. little hand etc.
змнікте Пятната и пр. Wash your hands etc.
Какви с тия очII впити въ Мене Look not so pale.
11 проче .
Това см то нѣкото недостатки въ общия строii и съдържа
ІСТО на монолога, които покраін неестественния ап.10мбъ на e3IKI
сн.тно дѣствуватъ, да го Поставix Тъ 21.1ечь ПОДъ . To be or not

to be “. Ho да кажемъ съ Господина Мизарова и нии : „ Буна,да
берекатъ версить; " баремъ отъ това узнаваме, че Господинъ Всич
ковь челъ Шекспира и си зеъ тукъ тамѣ от него, каквото му
тѣба.10 по свое усмотрение.
Казахме , че с.ѣхъ изчезваньето на сънката Явява Анже
ІІна . Всѣкийї ще се с'умяса, че Въ това яв.1ение трѣбва да стане
вече дума и за Вінченза , че залюбената мома ще върти и це сучи,
нъ пікъ ще докара незабѣ.1ѣжно баща си до въпроса за Минотиевия
IIН .
Нийї прѣ, полагаме, че Анжелина, прѣдъ видъ на това което
има да му исповѣ, а н Което TeЖКО се інстрягва IIЗъ сър, (цето и
уетата на едно седемнадесетгодишно момиче, ще в.твзе при баща си
"мутена , може би неъ зачървени отъ II.Тачъ очи, ще измінява кра
ската на лицето си , ще бута отсамъ, це бута оттатъкъ, це загаква
това и онова , само дано се досѣти стариятъ, та да не се внҳін прину
1ена сама да се изказва . Какво направя обаче Господ. Величков ?
Съвсѣмъ не това , каквото би трѣбва.10 естественно да стане ! Нѣма
зачървени очіі , ні ма бате, но лице, нѣма скромна мъTчастивость , нѣма
Дума и за Виченза . Гледаш напротивъ че баща и дъщеря захва
щатї да ти се милвать и галять придъ очитѣ като любовникъ и лю
бовница . Слушашъ изъ устата на Доната обръщения като слѣду
Кщитѣ, отъ които даже единь Ромео не би се посрамитъ „ Млкитѣ
се стопяватъ и изчезвать подъ біѣскавия погледъ на твоитѣ сладки
очи “ II.III : „ И пакътътъ би свѣтнім.1ъ, огрянъ отъ б.нетателностьта.
и чистотата на твоя образъ “ и пр . Ития Думіш ги говори прѣгър
бушениять отъ тежестьта на прѣст І.Іението си за10til Донато, и
то баща къмъ дъщеря си .
Горката Анжелина, разбира се, нѣма какво да прави и волею
не возею трѣбва да сатуша тия с.та ,дки - медени гургутання на 10
безния си татко, но , може би , само тя да знае, какво невъ ду
ната , и до колко і се ще да дава внимание на такива неестественні
IIЗ.Тияния, окичени опце отгор , съ архаизми като : „ Дойди да те прѣ-
гърна, милая ми дъще “, и пр. Hait- сетнѣ досаждатъ и на Анжелина
сахарнитѣ думи на баща іі, (сладкитѣ работи насищать скоро !), и
безъ много забикалки, безъ нѣкоя приходна фраза , с която да загакне
какво намірение има , коленичва тя прѣдѣ него ( както това ( Того
викда ти често въ Хар.1екина,дитѣ) и му обажда право въ очитѣ : „ Че
най -свята Любовь ім свързва.а къмъ Виченза “ и като всѣка практична
Мома иска тутакси благословията му . Съ каква цв.16 се извършва
тая процедура толкова внезапно , скоро (несравненно много по -скоро
и отъ сегашната наша см ,дебна процедура при разглеждание прtст
П.ТеННЯ по печата ), нині не можем да си обяснимъ. Едно прѣ, по
Цагаме само : може би Анжелина да иска съ тая бързина да запа
ма,ди главата на баща си , та въ минутата на първото неThІІ.тение да
Інскубе отъ него нужната благословия , но тогава значе , че тя не е
Познава на баща си , защото ако прочетете по- надо.ту, ще видите на
противъ, че Донато става при чуванието името на Виченза като б ;
сень, захвър.1я мъгновенно сла, китѣ Фрази и захваща да разубіж,дава
„дъщеря си, като си позволява да lih 11hже даже , че любовникътъ ii e пpt
лъститель и 3.10дѣіі. че Анжелина не може нинѣма да търпи 110

добни обвинения, то е по - вече ( Тъ понятно . Захваща се прочее
изново борба сь многоточия , щота , въпросителни и удивителни и
най-сетни , ако попитате кой е побѣди.тъ въ сърдцето на Анжелина,
да си юбовьта към Виченза , или юбовьта къмъ баща й , на да
И мога ви каза , ина" да ли ще се намѣри нѣкой да ви каже, ако
не притѣжава нѣкоя по- силна доза търпение да прочете и останж
литѣ 3 дѣйствия. Може би тая таинственность да се причислява отъ
нѣкої къмъ добритѣ страни на драммата : азъ це ні прибавим къмъ
слабитѣ и ще продължавамъ нататъкъ.
III .
Третьото дѣйствие е , до колкото HII се чини, най -сполучливо

" ТАКмено и въ него се развива истински драмматически животъ.
Сцената прѣ,детавя накъ Кетията на Пауло Доната, изъ която се
расхождатъ тоя пять Вичензо и Алфонсо , дош.и съ цѣль да се срѣщ
нжтъ съ стария грѣшникъ. Погрѣшкитѣ, които имахме да забѣ
.ѣжимъ относително слугата А.Фонса още въ първото дѣiiствие, ст
повтарять и въ това дѣйствие. Още по - вече се увѣряваме, че Госпо
динъ Величковъ не знае какво нѣщо е стугарски езикъ, и много по
Добрѣ цѣие да направи за това , ако да наречеше А.Фонса прия
тель на Вінченза , защото така ILIH инакъ ний не виждаме въ него
никаква подчиненость нето формална , нето интеллектуална ; ни виж
даме напротивъ, че Алонсо се отнася къмъ Виченза като съ най
кътъ на А.1
б.тизъкъ прияте.1ь, като съ Alter ego. Освенъ това ези
а
Фонеа, още веднъжъ повторено , не прилич ни най- малко на слугар
CKII . Който иска да се увѣри нека прочете цѣ.IIIя дия.Тогъ въ
Наука “ отъ 297 — 300 стр. и си забѣ.1ѣж особно Фразата : , Отна
сямъ мрачнитѣ ти прѣдчувствия, за да ги прясня по вѣтроветѣ.-
Въ явлението , което слѣдва , се повтаря второто явление на пър
вото дѣiiствие (въ измистюванне нові ситуации, както ище се увѣримъ
и по -пос.ѣ, е Г -нъ Величковъ въобще много беденъ), съ тая раз
ика само , че Анжелина стані.Та сега още по- цапната и още по-не
естественно ачикъ - гьозъ прtідставьте си за два деня отгорѣ, прѣзъ
което връме нѣмала даже случай да се свижда съ Виченза . Ниії можемъ
само да скръсТимъ ржцѣ и да се чудимъ, какъ с Възможно еҲНа
седемна, есетгодишна мома на второто свиждание съ любовника си ,
да му говори на прим .: 29Кое щастие ще искуши една само отъ тия
минути, въ които ще търст съ устнитѣ си твоитѣ устни (!) и не це
ги намѣрімі, въ които ще призовавамъ името ти , и ти не ще е от30
ветъ на гласа ми ? “
Освѣнъ това , обноската на Виченза , щомъ забѣ.1ѣзва отъ едII )
слабо заг: квание на Анжелина , че баща й не удобрявать твърдѣ
снопенията и съ него, ни се види краінно чудата . Прѣ, ставѣте сlі.
е, нъ до уши за.Тюбенъ италянець като Віченза се ( II.1aШВ: 1 ( тъ
онова слабо намквание и вече захваща да мисли за самоотвържение
и отказвание . Можете и си въобрази и друго : Тя се спуща да го
прагърне, а той отст пва като опърленъ !! И въ тогозъ човѣка ки

пѣла южна кръвь! Но чакайте, има още : Вичензо отива по -ната -
тъкъ и иска даже отъ Анжелина прошка „ че се залюбилъ у нея “, нъ
това го прави човѣкътъ по такъвъ единъ начинъ, като че г.те,да съ
четире очи да се отърве отъ нея , а не знае само , като оня нещастень
Іюбовникъ въ познатата госп . Славейкова пѣсень „ отъ гдѣ дa нaчeнт “ .
Тя пакъ ( Анже.ІІІна) напротив , иска на сила да му се натрапії на
врата или да + убие , като че максусъ е изучва.та за тая цѣль розята
на Голоса въ всѣкиму познатата 9Геновева “ или е зная.1а пѣсеньта
на Ванги.Лито „ Грабни Боже удари ме , скоро Боже , прибери ме ! “
та че такава една психологическа бъркотия се образува най -сетнѣ в'ь
г.lавата ви, щото ще се стүтате истисате , като не знамъ какво еін , 11
ще се дивите имаете , какво да бѣлѣжите въ книж.тето си относително
характеритѣ на главнитѣ лица, Вичензо и Анжелина .
Да си кажемъ правичката , ний на мѣстото на Вінченза бихме
помістити при горнитѣ обстоятелства още въ първия мигъ на бѣгъ,
пристанвание и офейквание, а не на заешко отричание, нъ какво да
правпиъ, когато душевниятъ бацца на Виченза го измaiiсторосать
толкова слабодушень, та че не се чърви даже отъ срамъ, когато едно
момиче трtібва да му вДЖхва сърчность .
Както и да е, Анжелина сполучва да накара Виченза да се
eptiцне съ убиеца на баща си , и както може да се прѣ,ДВиди,
всичко се натъкмява отъ госп . Величкова така, щото стариятъ грѣш
НИКъ да се искаже на Виченза , че е убилъ баща му . Вичензо не
забравя катѣтвата си . Още Донато рекълъ недорекъъ, че спа
стри.Тъ душата на бѣдния Миноти , спуща се героятъ ни съ Го1ъ
мечъ върху к.1етия прѣстминикъ и ... и .... не , почакайте
има още двѣдѣйствия . Не се тъкмѣте , че ще видите пакъ драм
матическа кръвчица . Напусто отиватъ вашитѣ ожидания . Анже
1ина изтѣзва тъкмо на врѣме и закрива тѣ.1ото на баща си .
Видите и еффектъ ? Чувате ли рм коп. еканията на ентусиязми
каната публика ? — Завфсата се дига пакъ. „ Авторътъ! Авторътъ ! “
Ето и господинъ Величковъ се явява на сцената . Браво ! Браво!
Брависимо госп . Величковъ!.. Ипаки миръ и тишина .
IV .
Въ четвъртото дѣйствие се повтаря за Ж.ОСТЬ СНОВНІЯТЬ

кроежъ на второто , съ тая малка прикачка, че тукъ Вичензо се рt
шава наii-сетнѣ да забѣгне съ Анжелина . В това дійствие се до
казва прочее фактически основната идея на драммата : въстържествуу
ванието на младенческата любовь надъ любовьта къмъ родителиті .
Захваща се и това дѣійствие като второто съ монологъ, говоренъ
Тоя пять отъ Анжелина. Обичнитѣ многоточия и б.ууж,даяния ( всіп
китѣ Величкови лица много ефтино блуждаlіктъ въ моно.Тозит ; )
Повтарять. С.ѣдѣ това иде нечайно падание въ несвість, което се
повтаря по - послѣ още ніколко пяти , а с.1ѣь ТОВ па,ДНІe IIДе
второто яв.тене съ стария Доната. IIIакъ моно.10гъ , Въ Којито
стариятъ грѣпникъ тоя пhть ( кога толкова скоро ?) „съвсімъ по

бts.it.Tь и пѣгърбушень " захваща пакъ своитѣ старії въсклцания
и фрази . Безь да гледа на грбътъ си и на това , че дъщеря му
ее прострѣ.1а като бездушна на земята , захваща той да говори за
a.iaбaстренII чета , за уста , които мъ.1Bя.и гимни къмъ Бога, за косми,
направени оть з.патни 1жчи , по - б.1ѣекави ( ?) отъ .1Жчит , на слънцето “ ,
и прочее 110 ,добни сладки думици. Неволно се виждате вий сега при
нудени да му извикате : Бе, хеії човѣче , намѣсто многото Фразіі, не
би и би.10 по - добрѣ да се затечешь и донесешъ малко водица и.11
малко оцетъ, да и порастриенъ а.лабастренното че :10 “ , „да й понаква
(“ Шиъ устата , че да захвантъ . Да мъ.1ВІЖ Тъ пакъ гимни къмъ Бога “ .
а ми си зе ,1ъ да хібишнь удивителнитѣ и да фантазираінъ като дъртъ
котакъ по мѣсечина ? Но, види се , че г - нъ Величковата героиня нѣма
нужда отъ такива прозаически срѣ,ҳетва , щото гIедаме че скоро се
светява и пита : какви с тия викове ? “ при всичко че баща іі ( тежко
му) никак не вика , а само мн.лно й се моти , да се смили на съ.1
зитѣ му и се пробуди “. Анжелина „ полуотваря сега очи , дига глава “
и слѣдъ това „ се спуцца да прѣгърне баща си “ ( кога е станж.за не
знаемъ. Може би госп . Величковитѣ лица да могжтъ да се спущатъ
и oть тежащо положение да прѣгрящатъ !). Донато - да се смемъ
III 1.11 Да П.Тачемь колкото баше надалъ по- прѣди викъ да я събужда.
сега нечайно от ст хпва отъ нейнитѣ пригрм ,дки и въобще толкова сту
Дено се отнася , Като че CII е взетъ примѣръ отъ пове,тенето на
Вінченза въ прѣдишнето дѣйствие, й знаете ли защо ? По подобна
причина като Вичензо: защото се счита лъ за недостоен да се нарича
неинъ баща. ( ()бърнѣте притчата за б.ту,дния синъ и ще си съставите
точно понятие за послѣдуюпцата сцена ). Анжелина като вська вѣрн:
„Дъщеря , не взема въ внимание самообвиненията на баща си и го при
нуждава най -сетнѣ съ сълзитѣ си , да прѣгжрне и цалуне. Тука
се намесва обаче, тъкмо като въ първото действие, пакъ сѣнката на
Миноти , жегва Доната да отблъсне Анжелина и „ да тръгне “ . (!)
Бѣдната дъщерка „ остава вцѣпенена на мѣстото си “ и подиръ малко
пада пакъ на земята въ несвѣсть. Помислѣте си , това е за втори пЊть.
Има опце ).
Появява се сега въпросътъ : кой ще дойде да ж съживи ? Да
1 пакъ Донато съ своитѣ сахарни рѣчи или, ну, искажете си го,
не се нито съмнівайте. Да, раскаяниятъ Вичензо идва ! Нь, ако
пр .,дполагате , че отъ това обстоятелство ще произ.тѣзе нѣщо ново.
че госп . Величковъ, въсно.зуванъ отъ истинностьта на старата пос.10
вица Veriatio dilесtаt, ще знае да придаде на акта на съживяванието
друго по-интересно направление, то много сте се излъга.н .
Chщественна разлика въ ламентациитѣ иеремиядитѣ на Ви
ченза и Доната съ свѣць да інж търсите пакъ нѣма да ж намѣрите “,
и тамъ и тукъ обикновеннитѣ удивителни и многоточия , ноНЯ Н
тоя „ блуждаятъ“ и Донато и Вичензо сполучвать най -сетнѣ да ж
съживіт тъ, съ тая разлика само, че при пробужданието си Анке.ІІна
извиква на баща си : какви с тия викове ? а на Виченза : кой сла
дъкъ гласъ ме вика ? Най - сегнѣ това го изисква и идеята на драм
ата , която идея още по- вече се озарява , като прочетете , че нашиятъ
Вичензо се рѣшава наистина да забѣгне съ Анжелина да течь-да

лечь отъ свърталището на злодѣеца , който за зла честь испъква въ
Тоя мигъ на сцената и поставя нашата героиня въ крайно недоумѣ
ние, защото , уви , двѣ сили захващатъ да дърпжтъ въ диаметрално
противоположни направления сърдцето й и тя, горката, се вижда
най-сетнѣ принудена да попита зрителитѣ, на кои гърди да се хвърли :
да ли на Вичензовитѣ или на бащинитѣ си .
V.
Петото дѣйствие ни освѣтлява върху рѣшението на тая мячна

дилемма. Анжелина, гледаме, се рѣшила да забѣгне . Прѣдъ единъ
нотариусъ въ единъ голѣмъ съ народъ испълненъ салонъ се сключва
бракътъ. Вичензо и Анжелина пламтижтъ отъ радость, самиятъ но
тарий се вижда принуденъ отъ величието на момента, да ги блажи .
С.ѣдъ това дохажда на дневния редъ и запитванието за Имената
имъ. Най -напрѣдъ се обажда Вичензо . Нещешь ли за голѣма честь
на г-на Величкова нотария познавалъ стария Миноти. „ Що ! ти си
синъ на Миноти Бенвенуто , който се самоуби ? “ пита той Виченза .
Самоубийството въ по-стари врѣмена, както знаете, се е считало за
позоръ и подлость. Вичензо не може да прѣтърпи понятно такава
нага клевета и разсърдено обажда, че баща му не се е самоубиль,
нъ че убиецъ го е затрилъ. Нотариятъ като всѣки юристъ се заин
тересува за това дѣло, забравя, че хората дошли са друга цѣль при
него и захваща издълбоко да распитва, прѣдаденъ ли е затодѣецътъ
на сдъ и пр. Но намѣрва се единъ по-уменъ писарь, който като
забѣлъзва загатнята блѣднина по лицето на Анжелина, прѣшушва на
нотария да прѣкрати неумѣстния разговоръ . (Пакъ пустиятъ случай!)
Нотариятъ се показва тоя пять много покорна глава и минува къмъ
дневния редъ “ . Дохажда сега Анжелина да обади своето име и името
на баща си. Не знаемъ, по коя причина отговаря тя на въпроситѣ
на цапнатия юристъ съвсѣмъ смутено , а колкото за името на бацца
си, за него неще и да помене. Вичензо забѣлѣзва между това, че тѣ
10то й трѣперя.То, че очитѣ и се премръжвали, устата и се склопвали,
а ржцѣтѣ й били студени като леди. ( Забѣлъжъте, любезни читатели ,
че това послѣднето го узнава той, безъ да ж попипа !) Ний като зри
тести се надѣваме по тия признаци , че Анжелина ще падне по стария
шаблонъ пакъ въ несвѣсть ( за трети пять! ) и кой знай може би
сега пъкъ
за промѣнение да стане нотария или писарчето да я
съживѣва , но не се случава така . До като прѣдполагаме това и онова,
остава господинъ Величковъ Анжелина спокойно да примръжва очи , да
склопва уста (! ), а накарва едного измежду народа въ салона да се
струполи на земята и да захърка въ прѣдсмъртна агония . Ужасенъ
се размѣства народътъ, и кого виждаме въ пролома ? Стария До
нато . Нотариятъ се укокорва предъ вида на нещастния човѣкъ и
пита много куриозно : ) Никой непознава ли го ? “ Обаждатъ се Вичензо
и Анжелина. Той извиква : Убиецътъ на баща миг ! Тя искрцава :
бапта ми ! и се сгуща надъ тѣлото на умираюция. Стѣдвать отелии
Период. Списание уш . 11
сълзи и многоточия , дано се съживи стария грѣшникъ нимъ даде

поне благословията си . И наистина , сълзитѣ показватъ тоя пать
съживителното си свойство . Докато се омилостивява, отваря очи, по
г.тедва ht , прощава йиумира . Захващатъ се сега още по -сърдцераз
дирателни викове, послѣд ствието на които е пакъ падание въ несвість.
Какво можеше сега друго да дойде, освенъ Вичензо да се спусне
пакъ „ въз “ нем и да захване да ж съживява . Нъ, почакайте , за про
мѣнение тоя пють Вичензо не се спуща “ надъ неж, а „ пристжпва “
само къмъ Анжелина. ( Таково хладнокръвие !!) етина се задо
Анжел
востява обаче и отъ пристяванието и скоро се окопитява „ Прости
ми лъгахъ те . . . обичахъ те .. промъквява тя, като че се
готви вече за радоститѣ на вѣчното блаженство. Но на Вчензо не
му се ще да разбира като насъ тия думи и въсканицава : „ Тя е жива !
Както обикновенно тъй и сега се пробужда Анжелина и пита (ако
повните, както въ второто дѣйствие ): Кой гласъ прозвуча тъй сладко
на душата ми ? Вичензо не се потрудва да отговори на тоя въпросъ
а въсклицава само съ фамознитѣ, отъ насъ вече единъ пять казани .
гатеници : моя любовь ! моя душа ! “ По тия единственно за устата
на Виченза истмкмени думи познава Анжелина любовника си и из
Виква : Вичензо ! “ Слѣдъ това йде прѣгръщание и падание на завѣ
сата , а въ главитѣ на бѣднитѣ зрители или читатели такъвъ хаосъ,
какъвто може да послѣдва въобще само слѣдъ прочитанието или виж
данието на послѣдньото дѣйствие отъ 22Вичензо и Анжелина “ .
Това е на кратко съдържанието на новата господинъ Величкова
драмма , това е то феноменътъ съ всичкитѣ му готѣми и малки погрѣшки,
кажѣте и преимущества . При разгледвание на всѣкое дѣйствие ний се
постарахме да изложимъ, колкото е възможно , всички недостатъци,
безъ да ги отдѣляме на особни групи. Ако сега извлечемъ изъ раз
бъркания материялъ еднородното и положимъ слѣдующитѣ въпроси :
1 ) Коя е най- голтмата погрешка въ съдържанието на драммата ?
2 ) Вѣрно ли сж схванжти и проведени характеритѣ на главнитѣ
лица прѣзъ всичкото течение на драммата ?
3) Правиленъ и чистъ ли е употребениятъ въ драмата езикъ и
отговаря ли главно на характера на всѣко едно лице ?
ний тръба за жалость да отговоримъ:
1 ) Най- голѣмата погрѣшка на драммата състои въ повтарянието
на едни и смци ефективни срѣдства до прѣсищание на зрителя или
читателя (напр. вѣчнитѣ падания въ несвѣсть на Анжелина ).
2) Ни единъ отъ характеритѣ не е точно очъртанъ .
3) Езикътъ не е навредъ естествень, а главно не отговаря от
дѣлно на всѣки единъ отъ характеритѣ.
Доказателства, ако обичате, въ по - прѣдишнитѣ страници. Само
относително езика има да приведемъ още нѣколко аргументи , за до
пълнение на по- прѣди изложенитѣ . Като исключимъ въобще бомбаста
на нѣкои фрази II прика.теноста на нѣкои сравнения , трѣбва да
признаемъ, че и другото , каквото остава слѣдъ тия исключения , не е
поне български мислено, а Френски , отъ това произлизжтъ неясности
като тая напр.: Въ гробътъ пища на чървеитѣ е твото мъртво и
безчувственно (?). Донато. У дійствие . Или неправилни конструкции
на прѣдложенията и неправилно поставени въпроси , като напримѣръ:

„Никой не познавали го ? “ ( V дѣйст. ІІІ явление. Нот. 506 ). „ Не тъй
и го нарѣкохъ ? “ (II дѣйст. ІІ явление Анжелина 221 ) . „ Що ! нѣмамъ
баща ? Що ? не ще има никой , комуто да кажж това име ? “ Дѣйствие
ІҮ . Явл. П. Анж . 395. Или: „ по -вече минутата приближава да го
видим и по - вече нерѣшителноста расте “ или : „ Тури ги въ бѣгъ “ .
А знаете ли отъ гдѣ иджтъ подобни погрѣшки ? Да ви кажX
и ? Отъ чуждото въспитание и образование. Не се смѣйте !
Пратижтъ те въ странство на 10—12 годишна възрасть , тъкмо
въ едно врѣме , когато въ тебе трѣбва да се развие чисто - народниятъ
духъ и оригиналниятъ народенъ езикъ, идешъ между хора съ инакъвъ
животъ, инакъвъ езикъ, инакви мисли , станешъ юноша , захванешъ
да мечтаешъ, чувствувашъ се въодушевенъ отъ внушенията на му
зата , четешъ Виктора Хюго , Шейкспира, Шиллера или Пушкина ,
и исковешъ на послѣдъкъ нѣкоя драмма, която НИ най - малко не
може да намѣри съчувствие у твоитѣ сънародници , защото тя стои
отъ сърцата имъ толкова далече , колкото твоето въспитание отъ
тѣхното. Ето защо ний нѣма и да обвиняваме много строго г - на Ве
личкова , особно колкото се отнася за стога му, който при всичка не
естественность носи , съ нѣкои малки исключения , отпечатъка на въ
одушевление и даровитость. Ний прощаваме г -ну Величкову толкова
по-на-драго сърдце, че се надѣваме за нѣщо много по - добро отъ него ,
за истински феномени. и имаме право да се надѣваме , защото той е
сега между народа си и е въ положение да изучи езика му, духа му
и нравитѣ му, та да не се вижда други пять принуденъ да ходи да
конкурира съ италиянската литература. Пишѣте, г-нъ Величковъ, други
Джть за българетѣ и изъ българския животъ ; пишѣте колкото драмми
обичате, толкова по-вече че за насъ още не може да се приспособи
оная Бюргерова епиграмма :
Отъ огънъ или oть вода

Земята може се избави ,
Hъ , страхъ ме й отъ една беда :
Да н” би в книжа да се удави.
Признайте г- нъ Величковъ, че въ случай на подобно наводне

ние, Балканския полуостровъ ще образува на вѣрно спасителния Ара
ратъ, а вашата драма, като по -тежка ще краси, ако не върха то
Поне срѣднята часть на политѣ. Gaudeamus igitur!
Ив . д . Ш.
11 %
РЕЦЕНЗИЯ.
І.
Васил Левски ( Диаконътъ). Черти отъ живота му. 3. Стояновъ.

Издава Гатевъ . Пловдивъ 1884 год .
Въ тази книжка се освѣтлява лика на народния ни мяченикъ,

характера , дѣятелноста и заслугитѣ на когото не разбирахме до сега ,
макаръ сегизъ - тогизъ и да се въсхитявахме отъ името му, макаръ и
да го почитахме и превъзнасяме. Името Левски е познато на всички
Българи, но нѣкакъ-си тъмно и забъркано. Макаръ той да загинж
не отколѣ, но до сега гжсти мъгли закривах отъ очитѣ ни неговото
величие. Г. 3. Стояновъ разсѣ тъзи мъгла и разчисти неясното, та
ни представи Левски такъв, какъвто е билъ истински герой, а не
пехливанинъ, хайдутинъ или нехранимайко.
Оть книжката, опрѣни на дѣятелноста, мислитѣ и живота на
Певски , ний разбираме ясно що значи за България описания герой,
колкото той е славенъ и великъ. Да си припомнимъ апостолството
на .Тевски . Проповѣдникъ на свободата, той е станлъ безъ наука,
безъ Философии, безъ подражение и подбужданье, но поради вели
чието на душата си , поради гениалноста си , която го е откопчала
отъ абаджилъка и дребнитѣ трудове , която го е накарата да се от
рече всенародно отъ калугерството и да съблече просяшкитѣ дисаги,
и която най -подирь го е блъсняла въ грозното скитничество по чуж
бина и България зарадъ свободата на братята си . Огненната душа
на Левски е блѣщуката въ проповѣдитѣ му противъ тиранитѣ ; ммж
кото му сърце е пробуждало малодушнитѣ, като ги е свързвало въ едно
да се борятъ за освобождението си . Левски е размърдалъ народа,
въспиталъ е цѣла върволица проповѣдници, уредитъ е възстание и
самъ е билъ мәченикь за свободата. Не милъ не драгъ никому, не
съгряванъ отъ никакви радости , винаги готовъ за смъртъ, Левски
се е скиталъ отъ мѣсто на мѣсто, насѣкмдѣ все огненъ проповѣдникъ,
насѣкмдѣ все юнакъ и водитель . Вврата, твърдоста и самоотвърже
нието му верѣдъ общата заспалость, безкрайната му честность и чисто
тата на живота му , ясно говорятъ колко той е биллъ необикновенъ
между смъртнитѣ . Прѣдъ нищо той не клѣка, отъ нищо се не стрѣека,
за нищо не милѣй , на всѣкмдѣ хвърчи, всѣкого ободрява, всичко на
гласява ето какъвъ е Левски като дѣятель . Прости и учени, душ
мани и приятели, при срѣщата си съ героя , сѣщать върху си над
мощието на духа му, покланятъ му се, чудятъ му се и го слушать.
Ето защо Левски е неуцѣнимъ за България . Той е генийї , защото
КНИЖНИНА . 1 65
само гения може да заповѣдва тъi надъ тълпата , да lk води и упра

в.зява, както нему се ще, и при това умно , разбрано и самоотвърженно.
Като представитель на българската мисъсть по онуй врѣме, Левски е
изразитеть на нашитѣ идеали , на народнитѣ тутанья къмъ свободата.
Той юнашки носи кръста на свободата прѣзъ цѣлия си животъ, до
като ОФІЇциалния Христовъ служитель не го предаде най- коварно въ
ржцетѣ на народнитѣ душмани. Мюченическата смърть на Левски и
предателството въ Какринския хань сж най - испъкнжитѣ белѣзи на
новата ни история ; тѣзи събития представихм двѣтѣ противни сили ,
които работях въ България до войната : Левски — представитель
на свѣт.ото, чистото и напрѣдничавото, а пъкъ предателя попъ
Кръстю – въплъщенье на „ Гюбрето “, на боклука “, на „ хорското
блато “ .
Такъвъ ни се представи лика на Левски слѣдъ прочитаньето
животописанието му . Не се съмнѣваме , че книгата ще помогне на чи
тателитѣ да си уяснятъ значението на героя ясно и живо . Хвала г.
Стоянову, че въздига такъвъ паметникъ за народния МЖченикъ .
Тръба да обадимъ, че автора е писалъ животописанието съ най - голтма ,
обичь и благоговѣнье къмъ героя, като се ммчилъ да събере всичко,
което го рисува по - ясно, за която цѣль той е спазиатъ даже ориги
налноста на мислитѣ и смжденията му . Споредъ насъ, такива лич
ности, като Левски, би се изопачити отъ допираньето ржцетѣ на пи
сачи, които предприематъ описванье биографиитѣ имъ само отъ обичь
Къмъ парата, или пъкъ за препоржка себе си прѣдъ читателитѣ, без
да съчувствуватъ ни най - малко на дѣятелноста на тогова, когото се
залавятъ да въскресять. Подобни списатели навѣрно бихћ ни пред
стави.Ін Тевски, като чудовище, Кра.ти - Марко или пъкъ нѣкои си
-народенъ “ псалтъ. Доста е да споменемъ всеизвѣстната драскотня
на Станчева, който се не засрами да искриви ликоветѣ на най- прѣд
нитѣ ни хора чрезъ зевзешки буковари, наречени трагедии , които по
ради примамливитѣ си имена с изгодни само за печалба . Г. Захария
Стояновъ не е отъ тѣзи писачи . Той съзналъ значението на Левски,
разбралъ тежеста на предприетата работа, та се е отнесъть сериозно.
Оттукъ из.лѣзватъ хубоститѣ на книжката , които особно къмъ края ,
при описванье предателството и хващаньето на героя , покъртватъ чи
тателя. Хубавия езикъ, поетичнитѣ описания и искусното живопис
ванье чертитѣ на героя изобилвать изъ книжката , и говорятъ за дар
бата на автора й .
Сериозния и умния авторъ е знаят, че Тевски е представии
тель на цѣла една епоха , и че, като такъвъ, разясняваньето живота
и дѣятелноста му е немислима безъ описание съврѣменното му об
щество . За Българетѣ- съврѣменници на Левски, автора наистина го
вори дово.Іно на широко като напр. най - много на отношенията имъ
къмъ захваната борба и къмъ апостота на свободата. Но тука Фор
мата на изложението ни се вижда несполучлива. Наистина автора
разбиралъ духа на врѣмето, сѣти.тъ е чертить на народния харак
теръ, но безредицата , допуснята въ книгата му , бърка и пмне , чи
тателя за да може да разгледа цѣ.тата картина на епохата . Оть
друга страна тъзи безсистемность кара автора да повтаря туйі , което
веднъжъ е казано твърдѣ спостучиво и умѣстно . Тъiї напр . сәжде

нията за чорбаджиитѣ ии калугеритѣ се редуватъ по нѣколко пти
почти дума по дума ; скщото може да се каже за нѣкои черти отъ
живота на Левски, които по -добрѣ бих освѣтили лика му, ако да
бѣх посбрани сгрупнирани , а не тъй распелѣни тукъ - тамѣ . Ний ми
слимъ, че би било по- добрѣ, ако автора отдѣлеше наедно бетѣжкитѣ
си за тогавашното общество, та по тѣхъ разяснеше поддържката и
прѣчкитѣ , които Левски е срѣщалъ наоколо си . Съзнаваме , че ука
занитѣ недостатъци се външни , но ний не ги замълчаваме , защото
сме убѣдени, че тѣ бъркатъ за разбираньето смисълта на цѣлата книга .
Другитѣ по-дребни грѣшки, като признати отъ самия авторъ,
или пакъ , като независещи отъ неговата воля и умѣнье, ний пропу
щаме безъ белѣжки . Желали бихме, разбира се, да знаемъ по -подробно
и по-ясно за дѣтинството и въспитанието на Левски, както и за ро
дителитѣ му, но нѣма що да се стори при нѣманье повече фактове.
Слѣдъ горнитѣ си белѣжки, пакъ повтаряме, че г. Зах. Стояновъ
съ любовь, рѣвность и умѣнье е съставилъ биографията на Левски,
като е съживилъ материала чрезъ добрия слогъ, чрезъ оригинални
и здрави смжденья , които показватъ, до колко му е била присърдце
идеята , за която героя е загинжтъ . Описанието нѣкои мѣста, стучки
и лица показватъ, че автора е посветилъ много трудъ и врѣме за да
въскресе паметта на драгия и скъ герой.
Г. Стояновъ заслужва хвата , че извади изъ тъмнината отика
на Левски, за да можемъ да го разберемъ и да му се поклонимъ,
като се научимъ иний да работимъ за ближнитѣ си тъй самоотвер
женно и безкористно, както покойния мяченикъ. На да ли иска дума,
че героитѣ , като Левски се най- добъръ примѣръ за всѣкиго , който
не ще да живѣе скотски само да плоди на свѣта и тъй вече прегъл
нень, нови глупци , хармоѣдци и дембели . Зарадъ туй ний се надѣ
ваме, че читателитѣ ще вникнжтъ въ животоописанието на великия
ни патриотъ , за да го иматъ отпредѣ си, като живъ примѣръ и во
дитель. Книжката заслужва общо внимание и нейния авторъ нашата
поддържка и насърдчение, за да може да свърше по -хубаво и по на
врѣме другия трудъ, който ще обхване народнитѣ възстания слѣдъ
Левски, както и характеристиката на борцитѣ, които подирь него
бѣх апостоли и се вече мЖченици за свободата ни .
п. п-въ .
ІІІ .
Елементарни уроци по дедуктивната и индуктивната Логика съ

въпроси, упражнения и рѣчникъ отъ логически термини . Отъ Стенлей
Джевонсон .. ( По английското ново издание). Превела Катерина П. Ка
равелова . 1884. Пловдивъ. Въ 89, стр. X + 302.
Основательтъ на дедуктивната логика се счита Аристотель, гръцки
ФІ.лософъ , който е живѣ.тъ въ IV . вѣкъ преди Хр. Тая наука реди
кално се преобрази и даде й се ново, плодотворно направление едвамъ
въ втората половина на ХVІ. вѣкъ отъ Бекона, (роденъ въ г. 15til
книжНИНА . 167
и умрѣлъ въ г. 1625), прочутий английски емпирически Философъ ,

който е основатель на индуктивната логика . Слѣдъ Бекона, ако и да
еж се обработвали не малко Филосовскитѣ предмѣти въобще и особно
огиката, но едвамъ въ наший ХІХ . в. успіхом нѣкои английски Фll
1ocОФІІ да въздигнжтъ логиката до едно доста пълно съвършенство ,
а именно Стюарт . Милль, ( роденъ въ год . 1806 ), който съедини де
дуктивната съ индуктивната логика , и слѣдъ него достойний му по
слѣдователь Александр Бени и други много, които съставих симво
сическа логика и между които е и Стенлей Джевенсонъ, съчинителя
на узаглавената по -горѣ книга .
Логиката е наука (учение), въ която се излагатъ законить на
мисленето. А извѣстно е, че всѣки человѣкъ естественно се научава
доста правилно да мисли, да разсмжда и да умозаключава за дост ІІ
нитѣ нему предмѣти и явления на свѣта, стига той да се сдобие съ
достаточни, вѣрни и точни познания по разнитѣ к.тоньове на нау
ката и въепитанието , особенно по математическит , науки , които на
ѣ
истина способствуватъ не малко за изострене и избистрене на мис.те
нето. Това приучванье на человѣка да мисли и да прави заключение
доста добрѣ върху всичко на свѣта , което може да биде достжпно
на човѣшкия разумъ , придобива се не инакъ , разбира се , освѣнъ по
вѣчнитѣ неизмѣнни закони на природата . Заради това логиката , като
наука, която ни запознава съ законитѣ на правилното и вѣрно ми
стение и умозаключение върху всичкитѣ предмѣти и явления на свѣта ,
които ся достапни на разума ни , на пръвъ погледъ тя ни се показва
като непотрѣбенъ и даже като съвсѣмъ излишень предмѣтъ за пра
вилното образование на человѣка , защото и безъ неьж той може да
се научи правилно да мисли и да умозаключава за всичко нему до
стно , като се сдобие съ достаточни познания по разнитѣ клоньове
на науката и въспитанието , както казахме по- горѣ. Това е толкова
по за възможно да се вѣрва , че всѣки наученъ предмѣтъ самъ по себе
еи е почти като логика за смщия предмѣтъ . Но въ дѣійствителност
ь
работата не е така : не за всичко и не при всѣкін случай може човѣкъ
правилно и вѣрно да мисли , да разсмжда и да умозаключава , ако
основателно не е изучилъ логиката , защото послѣднята , като съста
В.Тява, тъй да се каже, цѣтъ, систематиченъ органически кодексъ на
мистението , основанъ върху полето На всичкото човѣшко познание ,
запознава ни изключително и подробно не само съ законитѣ на пра
вилното мисление и умозаключение, но тя още ни открива заблюжде
нията, погрѣшкитѣ, които може да сторимъ при мислението и умоза
К.Іючението си въ извѣстни случаи . Безъ доброто усвоявание на по
гиката прочее , ний не можемъ си да ясна и вѣрна смѣтка , да ли
еди -кое нѣщо е наистина такъво или не, да ли еди- кой предмѣтъ или
Яв.тение се представляватъ намъ така , както си с тѣ до сущъ или
инакъ, и защо тѣ ни се представляватъ така а не инакъ , нпр .
Почти на еждѣ въ континентална Европа преподаванието на 10
гиката като задължителенъ предмѣтъ, до колкото знаемъ ний , не е
До сега уведено въ чисто реалнитѣ срѣдни и вишни заведения , ко
гато въ духовнитѣ както и въ класическитѣ срѣдни и ВИЩІ заве
дения логикта се преподава задължително. Изабѣ.zжително е , че
ученици , които е свършили класическа гимназия и преминжтъ въ

политехниката или въ друго нѣкое виніше реално заведение да свър
шать нѣкой колонь отъ реалнитѣ науки , излизатъ обикновенно много
по-достойни техници, отъ колкото оние ученици , които отъ реалката
свършатъ нѣкой курсъ на вишше техническо училище. Причината
на превъсходството на първитѣ отъ вторитѣ е , че първитѣ освѣнъ
съ класическитѣ езици запознавстъ се доста и съ логиката. Така смщо
е забѣ.ѣжено, че духовни лица , макаръ съ срѣдньо образование, въ
практическия си животъ обаче умѣжтъ да разсмждаватъ и сами да
си пазятъ интереситѣ несравненно подобрѣ и , тъй да кажемъ , по -хитро
и по-вѣщо, отъ колкото други лица, съ еднакво образование, но и
шени отъ познания по логиката . Извѣстно е такожде, че днесъ въ
България, дѣто се лишаваме тъй чувствително отъ добри и въ доста
точенъ брой правници ( юристи ), много по-добрѣ могжтъ да изучватъ
законитѣ оние,които см получили образование въ катасическа гимназия,
въ духовна семинария или академия и , слѣдователно, по-светни ста
вать до нѣкмдѣ за сядии отъ колкото тие, които са учили въ ре
алка или въ друго подобно заведение .
Отъ тука става ясно, че изучванието на логиката е тъй по
трѣбно, тъй необходимо нужно за всѣки образованъ, за всѣки обще
ственъ дѣецъ , както е потрѣбно на лѣкаря практиката въ медицината ,
безъ която практика всѣко тѣкувание бива най -съмнително, да не
казваме, вредително, даже често и крайне опасно . Който иска въ
практическия си животъ да дѣйствува и да работи колкото е въз
можно по -правилно, и , слѣдовамелно, да не грѣши често въ постми
китѣ си
и спрямо себе - си и опрямо свѣта — , той нѣка се запознае
основателно и съ логиката , разбираме, съ порядчната лигика , покрай
другитѣ необходими предмѣти, като съ матерния езикъ, съ основното
учение на математиката , и пр .
И така , ако изучванието на логиката е единъ отъ важнитѣ и
най- потрѣбнитѣ предмѣти за правилното образувание на младото ни
поколѣние, надѣждата и най- яката опора за пълната бЖДЖща добро
честина на отечеството ни , на тось часъ въ нашитѣ срѣдни учебни
завѣдения покрай българския езикъ нѣма другъ предмѣтъ тъй много
пренебрегнжтъ и запуснжтъ, колкото логиката , защото и тамъ , дѣто
е уведено преподаванието на тоя предмѣтъ, нѣмаме за сега нито добрѣ
приготвени сили за преподаванието му нито добри учебници за него
на матерния си езикъ .
Една двѣ книжки , що имаме до сега въ преводъ на езика
си по логиката , и двѣтѣ съврі:менно издадени (въ г. 1861 ) , една отъ
доктора В. Х. Стоянова - Берона и другата отъ г. І. Груева , при
над.тежжтъ къмъ най- посрѣдственнитѣ български учебничета въобище,
и особенно като учебни рмководства по логиката , тѣ ни най - малко
не могжтъ да удовлетворятъ нуждата на оние, които искатъ да се
запознаһжтъ съ тоя предмѣтъ. Едната и другата книга ся съставени
по съчиненията на оние Философски списатели , които принадлежжтъ
на устарѣлата Френска и нѣмска умозрителна Философия и на които
заслугата се състои въ това , че с доста усъвършенствува.II Фор
малната или дедуктивна логика . Постѣднята обаче, както е извѣстно,
Днесъ е изгубила вече всѣка цѣна. Това — за вмтрѣшното достойн

ство и на двѣтѣ книги . Колкото за достойнството на превода имъ,
той е подъ всѣка критика . Българский писменъ езикъ на г. Груева
е искуственъ, скованъ не по духа на народната ни ръчь, и тъй не
ясенъ, че той става мяченъ за проумѣвание даже и отъ по -грамотенъ
български читатель . Езикътъ на г. Д-ра Берона е още по - разбърканъ
и по-тъменъ, особенно е твърдѣ безграмотенъ тамъ , дѣто самъ док
торътъ - Философъ е прибавлявалъ по нѣщо въ книгата си като свое
оригинално допълнение. Така щото , който иска да се ползува отъ ло
гиката на г. д- ра Берона, увѣрени сме , че вмѣсто полза ще получи
не малко вреда отъ прочитанието на тая книга, защото за тая работа
на пусто ще загуби врѣме , и при това може да убърка скромнитѣ си
понятия , които отпреди ще да е билъ естественно придобитъ за
правилното мислене . За доказателства на правотата на това наше
утвърждение за Формалната страна на скърпената логика отъ г. Д - ра
Берона служи цѣлата му книга, всѣка страница даже и всѣкъ редъ
отъ неж . А колкото за правописанието и особенно за пунктояцията
на г. Д - ра Берона, той е толкова босъ въ това отношение , щото вече
е станж.тъ пословиченъ на всѣкиго у насъ, въ ржцѣтѣ на когото се
е попадвала нѣкоя отъ скърпенитѣ му книжки. Така ето, когато
човѣкъ се залавя за работа, отъ която никакъ неотбира.
Освѣнъ двѣтѣ поменяти книги по логиката , до колкото знаемъ ,
други по смщий предмѣтъ не смществуватъ на българския езикъ до
тосъ Часъ.
Тукъ , като изказахме нѣколко думи по поводъ на гореспомен
титѣ два учебника по логиката, неволно минж ни презъ ума карти
ната на днешното въ сѣко отношение жалко положение на учебното
ни дѣло изобщо, както отсам, така и отъ татъкъ Балкана на общото
ни отечество . По край икономическото повдигание на отечеството ни ,
нѣма другъ въпросъ тъй важенъ и тъй жизнень, колкото нашето
учебно дѣ.10 и въобще дѣтото на народното ни просвѣщение. Наивно
ще биде да показваме на дълго и широко , че отъ благоразумното
проумѣване, воденье и рѣшение на тие два въпроса зависи смщество
ванието и бядящата доброчестина на народа ни ; инакъ нѣма за насъ
никаква доброчестина, даже никакво народно сцествование, и не ни
чака друго освѣнъ пълно упропастявание, съвършенно загинвание .
А сега оние именно, въ ржцѣтѣ на които стучайно сж попадняли
еждбинитѣ на доблестний нашъ народъ, какъ леко , какъ необми
сленно и даже недобросъвѣстно гледатъ на тие толкова важни въ
с
проси! Тукъ не му е мѣстото да влизаме въ подробно разгледвание
на тие два или поне на единътъ отъ тие въпроси. На кљсо ще кажемъ
само, че тѣ още не с изучвани никакъ, а за всестранното имъ
2.
изучвание и за далнѣйшето имъ водене и рѣшение изискватъ се не
празни думи, не съмнителни характери , не агитационни надпревар
вания, не лични користолюбиви домогвания , не фарисейски самохвал
ства и безстидна самонадѣянность и пр. пр., но искатъ се глави съ
просвѣтени умове , съ здрави, солидни и достаточни познания, изискватъ
се тихи и неуморни трудове, изискватъ се добра воля, пламенно оду
певление И отъ всичко сърце и дупа преданность къмъ обпцона

родното благо .
Частно за надлежний успѣхъ на учебното ни дѣ.то , днесъ сж
нужни главно три нѣща : едно добри учебници, по които да могжтъ
учајпитѣ се да придобиватъ вѣрни и точни познания , каквито се изи
екватъ за правилното и полезно образование на нашата младежь ; друго,
добри учителски сили, които несамо да познаватъ основателно предмѣ
титѣ си , но и да умѣктъ и да искатъ да ги преподаватъ усърдно,
добросъвѣстно ; и третьо добро устройство на училищата , което
се състои , споредъ насъ, най - повече въ това , че трѣба, слѣдъ едно
всестранно изучване на учебното дѣло, да си опредѣлимъ точно и
ясно , в какви и колко училища с потрѣбни за сега на наший на
родъ, и споредъ тая уредба на училищата да се установятъ най -сетнѣ
и надлежнитѣ имъ программи . Разбира се , че трѣбува най-първо да
се устроятъ училищата ни и да се установятъ программитѣ имъ , та
послѣ да се пристжпи тутакси къмъ надлежното посрѣщане на дру
гитѣ двѣ потрѣбности на училищното ни дѣло, защото само по такъвъ
начинъ удовлетворението на послѣднитѣ училищни потрѣбности може
да има значение и добри резултати за желанний успѣхъ на това дѣ.10.
И така, като логиката е единъ отъ най - потрібнитѣ и най- по
• езнитѣ научни предмѣти за пълното хармоническо образование на
човѣка, па иний Българетѣ като нѣмаме до тосъ часъ колко- годѣ
порядочно съчинение по тоя предмѣтъ: съ появлението у насъ на уза
главената по-горѣ книга се посрѣща днесъ една от най- въпиющитѣ
нужди в народното ни образование и особенно в днешнитѣ ни учи
лища, и чрезъ това турга се добро начало за истински успіхъ на
учебното дѣло, защото тая книга , макар и въ преводи, но поради ви
сокото достойнство както отъ къмъ съдържание така и отъ къмъ пре
вода й принадлежи къмъ най-добритѣ книги , каквито има днесо ново
възраждаемата наша книжнина , и като учебникъ завзема , може би,
първо мѣсто между всичкитѣ ни учебни ряководства . За насъ сега за
сега хиляди ижти е по- добрѣ да имаме книги въ добъръ преводъ и
съ добро и полезно съдържание, отъ колкото оригинални книги съ
съдържание безъ цѣна или съ порядочно и полезно съдържание но
въ 1ошъ преводъ .
Повторно ще кажемъ, че изборътъ на преведеното отъ господжа
Катерина Каравелова книга по логиката е най-сполученъ въ сѣко от
ношение : едно , защото знанието на предмѣта , за който трактува тая
книга , е много потрѣбно и по - тезно за всѣки човѣкъ въобще и особно
за насъ Българетѣ, като по смщий предмѣтъ нашата учебна книж
нига съвсѣмъ се лишава о тосъ часъ отъ порядочни ржководства,
както рекохме по -горѣ; друго, защото оригиналътъ на тая книга е
взетъ отъ английската по - нова учебна книжнина , която притежава
най -отлични съчинения по тойзи предмѣтъ , па и самия тойзи ориги
налъ е едно от най-добритѣ нови рмководства по логиката за въ
ерѣднитѣ учебни заведения на Англичанетѣ. Книгата , споредъ но
витѣ богати резултати оть разработката на логиката , ако и да не е
до тамъ обширна макаръ и като учебникъ, но все пакъ съдържа всичко
най - важно и най -нужно по предмѣта, избрано и заето съ голѣма вѣ
щина отъ всичкото познание на человѣшкия духъ, и се отличава по

край това още съ цѣтия си системъ на точното и умѣстно разпре
дѣление и на ясното изложение на всичката й смщественна материя,
която
е убогатена съ приложение отъ голізмо множество различни
въпроси, упражнения и примѣри, съотвѣтствующи на отдѣлнитѣ части
на книгата . Съ една дума, книгата е тъй добрѣ съставена и тъй бо
гата по материла си , щото основателното й изучвание несамо избистря
и укрѣпва мисленето до единъ най- високъ степень, но и убогатава и
уякчава знанията на човѣка въ много отношения .
Освѣнъ тия превъсходни качества Има въ края на книгата и
притурка отъ рѣчникъ на логическитѣ и философскитѣ термени, които
се срѣцатъ въ книгата .
При това и самия преводъ на книгата изцѣ.10 е твърдѣ добъръ,
даже тъй добъръ, както не е могло да се очаква за първъ пять да
бмде по-добъръ, отъ колко е сега . Днесъ за днесъ, когато писменния
нашъ езикъ едвамъ зачева да се развива , когато той никакъ не е още
обработенъ научно, не е тако лесно да може да се превожда на български
каквито и ди било съчинения отъ други богати и обработени езици,
какъвто е и английский езикъ . При всичко това, господжа Каравелова
умѣла да извръши превода си твърдѣ сполучно и вѣццо, защото езикътъ
на тоя преводъ е почти на сядѣ гладъкъ, вразумителенъ и доста
точенъ, макаръ че има оригиналното съчинение чисто наученъ езикъ
— спородъ научното си съдържание. Всичко това свидѣтелствува най
краснорѣчиво, че господжа Каравелова отъ всичко сърце е положила
не малко грижа и трудь да зарадва всички Българе съ тоя свой тъй
вѣщъ и хубавъ преводъ на една толкова нужна ипотезна за насъ
книга, която ний полагаме за най- голѣма днесъ и най-утѣшна придо
бивка въ нашата учебна книжнина.
Малкото недостатъци въ нѣкон изражения и отдѣ.1ни думи ,
както и нѣкои неправилности въ правописанието на книгата с тъй
незначителни , щото ний сега несчитаме за нужно да указваме на
тѣхъ тука, и вѣрваме, че тѣ ся пб-скоро неволни опущения и
Както казвать lapstis calami отъ колкото инакви грѣшки и недо
статъци , и , при второ издание на книгата , тѣ могжтъ да се отстра
нятъ твърдѣ тесно .
На всѣки Българинъ особенно сега трѣба да е много драго и
ми.то , като вижда , че почнувать и отъ Българкитѣ вече да се поява
Ватъ добри работници на КНИЖОВНОТО По1е . Повнимъ много добрѣ ,
какъ се бѣх зарадвати всички грамотни Българе още преди 28 го
дини , именно въ г. 1855, когато изтвзе на свѣтъ Повѣста на руския
списатель Велтмана „ Райна Княгиня Българска “, преведена отъ
господжица Елена Мутиева ( въ (Одеса ), м.Лада Българка, на която
превода бѣше твърдѣ сполучливъ.
Съ такъва благонадѣжна вѣщина и сполука като става г - жа
Каравелова да работи на българското книжовно поле , нині вѣрваме,
че тя не ще се забави да зарадва накъ своитѣ еднородци съ други
не по - малко хубави и полезни свои душевни трудове .
Най -сетнѣ считаме за умѣстно да споменемъ 11 за ВЪНШНата.
старна на изданието на книгата . Нейния Форматъ е въ срѣ,ҳня осмина ,
съ хубави гармондъ-букви , на бѣ.та чиста хартия. Цѣната на кни

гата е 3 лева. Друга българска книга тъй хубаво и тъй напето из
дадена, и съ толкова умѣренна цѣна не се е появявала на свѣтъ до
сега . За всичко това нашитѣ еднородци ще въздадътъ подобающа
честь и похвала на г. Хр. Г. Данова, издателя на тая книга , която,
поради своето високо достойнство въ сѣко отношение , заслужва да
дочава въ най -кжсо врѣме нѣколко издания . Ний се надѣваме, че това
съчинение це стане настолна книга на всичкитѣ наши любезнателни
еднородци и особенно на българскитѣ учители , на по- развититѣ ни
и по-възрастни ученици, най -сетнѣ и на всички наши днесъ священ
ници, сядии и адвокати, които са могли да получжтъ поне срѣдньо
образование.
В. Д. Стояновъ.
NEPIOECKO CONCAHIE
НА
РЕДАКТОРъ В. Д. Стояновъ .
Умъ царува,
Нар. пословица.
КНИЖКА ІХ .
СРЕДЕЦъ
1884.
一十
电
1
Стран .
І. Пятни бѣлѣжки за Срѣдня Гора и за Родопскитѣ Планини . ( Продълж.
отъ кн. VIII.) Д -ръ К. Иречекъ . 1
ІІ. Материяли по геологията и минералогията на България. Г. Н. З.та
тарски . 52
Ш. Зайчаръ и неговото население. (Продълж. отъ кн . VIII.) с . Ж. Д - въ . 83
IV . Нѣколко думи за Шопитѣ . П. Р. Славейковъ .. 106
V. Стихотворения. Преводъ отъ Ив . ІШишманова : а ) Момина тяга . б) Д %
лежат на земята . 124
в) Надѣжда . г) Ритолнель . д) Страшливата Мумма . 126
е) Въздишкитѣ на единъ боленъ . 126
ж ) Трилу. з) На слщий. и ) Налбалтин . Петко. Е) На единъ лъжецъ. 127
л) Зевсъ и Европа.. 127
м) Съпружескі любовь . 128
VІ. Народни вѣрования. Змвятъ и змията въ българската народна пое
зия . ЕФ . Карановъ. 129
VII. Книжнина . Критика. I. 1) Третя книжка , читанка за учение въ трете
І отдѣление отъ народнитѣ основни училища по методата на чесский
педагогъ Амосъ Коменский. Съставиль Кр. И. Мирский. Прѣгледана
и одобрена за учебникъ отъ дирекцията на народното просвѣщение.
Съ 65 образн извмтрѣ. Първо издание. Цѣна 80 стот. 2 ) Български
басни отъ Цаня Гинчова. Второ издание. 3) Втора чтанка за чете
ние въ втора година подиръ изучвание буквитѣ, или за второ отдѣ
1 нение въ народнитѣ училища . По методата на русский педагогъ к .
Ушинский . Съставилъ Н. В. Сарановъ. Прѣгледана и одобрена отъ
дирекцията на народното просвѣщение, Съ 29 картинки извмтрѣ.
1883. Пето издание. Цѣна 80 стот. 4) Бащинъ езикъ за малки дѣца.
Първа година. Букварь и първа читанка за учение слѣхъ букварьтъ
и пр. 16 издание. Състави Д. В. Манчовъ. Бащинъ езикъ за малки
дѣца. Втора година. Втора читанка за учение слѣхъ букваря. Съ
изображения. Състави по начинътъ на Ушински Д. В. Манчовъ.
Тринадесето издание. Одобрени оть управляющий отдѣ.тътъ на на
родното просвѣщение и на духовнитѣ дѣла. 1883 . ъ. . 135
II. Старобългарска грамматика съ сборникъ отъ образци за четение,
разборъ и прѣводъ. Съставилъ Никола П. Поповъ. Прага 1883. 8 ° 72
Люб. Милетичъ . 153
VIII. Извѣстие отъ Бълг. Книжовно Дружество 164
Пятни Бѣлѣжки
за
Съобщава д-ръ Конст. иРЕЧЕКъ.
( Продължение отъ книжка VIII).
Подалече на западъ отъ Братя лежи долината на дол

нята Тополница съ многобройни завои , стѣснени между
високи гористи брѣгове, която доста подробно е начър
тана на картитѣ , споредъ студии , правени около 1870 г.
за турскитѣ желѣзници.
Климата на Срѣдня гора не е изучень ; той трѣба да
зависи и отъ лѣтното бездъждовно врѣме въ полето и отъ
старопланински облаци и отъ собственнитѣ испарения на
срѣдногорскитѣ гори . Копривщица има единъ суровъ кли
матъ, една остра зима и едно лѣто съ прохладни нощи ;
въ половината на юлия имаше тамъ на пладнѣ + 26 °C . , въ
Пловдивъ смщеврѣменно + 35 ° С , а въ София 26—30 ° С . въ
сѣнката. Панагюрище лежи по-низко и по - топло . Заради
това около Копривщица на далеко и широко нѣма села,
чакъ до Златишкото и Пловдивското поле и до Гйопсата,
а около Панагюрище има населени мѣста, но само на за

падъ къмъ Тополница и на югъ къмъ полето .
Горитѣ на Срѣдня гора знае читательтъ вече отъ гор
нитѣ ни бѣлѣжки . Най -гжститѣ и най- непроходимитѣ см
надъ южний склонъ на Богданъ, въ една долина на югъ отъ
Климашъ, при Медедъ -дере между Панагюрище и Златица

и на Братя . Гората е по ги сключително букова . Кони
Период. списание tx . 1
фери (борове ) несъм , съгледалъ никждѣ , освѣнъ низкиятъ

ардвчъ (Ituniperus ; на Рила пл . го казватъ смрйка ). Оголени
мѣста има само около двата града , и жителитѣ имъ оцце
помнять до кмдѣ се е простирала едно врѣме гората и
кога е била изсѣчена . Дѣто има такива голѣми гори , има
и изобилие отъ води . На върховетѣ се намиратъ съвсѣмъ
студени кладенции , като на Богданъ или на Лисець, на вто
рий въ височина отъ 1289 метра , съ топлината лѣтѣ по

пладнѣ + 7 ° C . Топли извори има покрай южния склонъ на
планината , но за тѣхъ ще поговоримъ на друго мѣсто .
Горитѣ изобилствуватъ съ разни голѣми и малки жи
вотни . Мечки живѣятъ подъ южния склонъ на Богданъ,
гдѣто , споредъ природата си , охолно се располагатъ въ
честата гора ; около Панагюрище са вече една рѣдкость.

Вълци зимѣ много се явявать по цѣлата планина . Рисъ е
едно рѣдко животно , което малко се умножава ; приказвах
ми за два , които ходжтъ по гората на Братя и за единъ,

когото са убили Душанчене. Съвсѣмъ обикновенно нѣщо
см дивитѣ свини , които се срѣщатъ, на пр . на Братя , въ

стада отъ 10—20 и зимѣ , когато нѣма храна за тѣхъ , сли
затъ долу , гдѣто по нѣкога ги хващатъ живи ; казах ми ,
че единъ пжть см дошле въ снѣга чакъ до училището въ
Копривщица. По цѣлата Срѣдня гора се намиратъ не само

сърни , но и рогачи или елени (това старо название чухъ
отъ пастири ), които по нѣкогажъ се спущатъ даже и въ
Іолето и опустошаватъ житата . По горитѣ се срѣщатъ
освѣнъ това и диви котки , лисици и катерици ..
Самата природа на мѣстото представява най -голѣми

удобства за скотоводството . Срѣдногорскитѣ Българе иматъ
една хубава порода чисто бѣлъ едъръ добитъкъ. Вънъ
отъ Срѣдня гора Копривщенетѣ го пасжтъ лѣтѣ и на Те
тевенский Балканъ, Панагюрцитѣ на Витоша и въ Само

ковскитѣ планини , а зимѣ го карать в'ь Одринско , чакъ
при Еносъ и Кешанъ, или въ Бургазско. Това скотовод
ство съ едъръ добитъкъ е българско занятие ; у Власитѣ
Пятни Бѣлѣжки. 3
го нѣма . Освѣнъ това пасятъ въ Срѣдня гора и доста
много овци , съ които едно врѣме се въртѣше голѣма тър

говия съ Цариградъ.
Земледѣтието е слабо . При самата Копривщица има
нѣщо нивице , но това е едно земледѣлие , което прилича
на онова по осклднитѣ кжсчета плодна земя между голитѣ

скалини на Черна гора . Въ послѣдньо врѣме по Срѣдня
гора много се е распространило садението на баработі. Въ

Панагюрище има по-вече нивя , но и тѣ неискарватъ тол
кова , колкото е нужно за презъ годината . Тамъ се све

добра ръжъ, овесъ и просо, та инѣщо слаба пшеница и
царевица . Нивята се оставятъ всѣка втора година на угаръ,
cЖщо както въ Златишко, когато въ Пловдивско и въ
крайдунавскитѣ мѣста това става всѣка трета година ( Drei

felderwirthschaft). Жетвата се пада 10—15 денье по -късно
отъ Пазарджишко. Лозя въ Срѣдня гора нѣма ; виното се

донася въ Копривщица отъ Гиопсата или отъ Перущица ,
въ Панагюрище отъ Калугерово и други села при долня
Тополница. Въ послѣднитѣ години слѣдь войната наче
Hм.То е да се распространява садението на трандафила ;

видѣхъ го не само при Хиссара и при Ново село въ по
лето , но и въ Копривщица на западната й страна ( най
повече съ бѣлъ цвѣтъ ); и въ Панагюрище см станяли

yenѣишни опити съ него .
Това за нинѣшната Срѣдня гора и нейната природа .

За историческитѣ и въспоминания
ще съобщимъ само нѣ
колко кратки бѣлѣжки за мѣстнитѣ старини и преда
ния. Историята почти нищо неприказва за тоя планински
предѣлъ. Войнитѣ между Българетѣ и Византийцитѣ ся
се водили най - повече въ черноморскитѣ и одрински страни ,
и тѣтописцитѣ не см имали случай да записватъ тукаш
нитѣ крѣпости. Срѣдня гора е лекала вънъ отъ голѣмитѣ

IIжтища ие била слабо населена . Даже и Турчинъ Хаджи
Халфа незабѣлясва нищо за нея въ подробното си гео
1*
4 Д -РЪ Конст. ИРЕЧЕКъ,
графическо съчинение . Но тя пакъ не е лишена отъ нѣкон

любопитни археологически остатъци .
Между срѣдногорскитѣ паметници отъ римскитѣ и

срѣдовѣковни врѣмена най-напрѣдъ трѣба да поприглед
неме къмъ старитѣ крѣпости и пятища . За най -важно и
най-забѣлжително мѣсто считамъ Стрелча (житель Стрел
чeнинъ , прилагателно стрелешки) , която лежи подъ южния
склонъ на Буная между низкитѣ расклонения на Срѣдня

гора къмъ полето , 11 , часъ на истокъ отъ Панагюрище,
21/2 часа на югъ отъ Копривщица и 6 часа на сѣверъ отъ
Татаръ- Пазарджикь. Съжалявамъ, че не съмъ успѣлъ да
посѣтя това мѣсто . Самото сществование на единъ го
рѣщъ изворъ трѣба отъ давна да е привличало човѣцитѣ

за населвание на това мѣсто . Надъ селото има едно голѣмо
градище, въ което се ископаватъ голѣми кюпове съ гнило
просо. Че градището е единъ римски кастеллъ , това се

доказва отъ единъ латински надписъ, съобщенъ отъ За
хариева , единъ надгробенъ камъкъ съ имената „ Arelius “ и
Veteranus “ 1) Старото българско име трѣба да е било
Стрѣльчь - градъ ( стрелцевъ градъ) , както се види отъ ни

нѣшното прилагателно стрелешки (покрай по - новото стрел
ченски).?) Турцитѣ см заварили градътъ като единствен
ното важно укрѣпено мѣсто въ тия предѣли и заради това
турили въ него единственната османска колония , която са
основали въ Срѣдня гора . Стрелешкитѣ Турци сж биле про
чути като славни хайдути и до нашето врѣме много лошо
см живѣли съ Българетѣ. Въ старитѣ турски грамоти,
както ми разказвах въ Копривщица, се писало обикно

венно „ Стрѣлча касабаси “ и „ Аврадаланъ махалеси “ , си
рѣчъ Стрелча се представявала като градъ и Коприв
щица като планински колиби . Преди войната е имало тука
1 ) Захариевъ, Описание на Татаръ- Пазарджишкжтя каазя стр. 80.

2) Ср. Ловьчь (сега Ловечъ) отъ първоначалното Ловьчь - градъ. Въ Сърбия Де
чански мънастирь е ималъ едно село Стрѣльцы и хрисовулътъ отъ 1330 г. споменва
сто:kльчыка мега ( Миклошичъ, Monumenta serbica стр. 92 ).
пятни Бѣлѣжки . 5
40 кмщи турски , 32 татарски и 200 български. Въ въз
станието на 1876 год . Панагюрцитѣ изгорѣли Стрѣлча.

Сега има тука 279 кмщи съ 1191 жители , все Българе ;
Турцитѣ съвсѣмъ см се изселили , освѣнъ нѣколцина, които
живѣятъ въ близкий Пазарджикъ.
Стари пятища кърстосвать Срѣдня гора въ днѣ по

соки , отъ Пловдивското поле презъ изворитѣ на Тополница
къмъ Златица и от Пазарджишко презь областа на Луда
Яна смщо въ Златица, съ нѣкои отклонения на западъ .
И двѣтѣ посоки минватъ презь Стрѣлча, та покрай тѣхъ
има и разни старини .
Едно голѣмо кале се намира на гореспоменяти Коюн

тепета при Ферезлии, още въ полето.') Въ околноститѣ на
Панагюрище най-забѣлѣжително е Красен - калеси на лѣвий

брѣгъ на Луда Яна срѣщу селото Бл та, около 5 километра
на югъ отъ Панагюрище върху една скала надъ рѣката. ?)
Стоятъ още два дувара отъ камъкъ и тухли, остатъци отъ
черквата , инѣкои стѣни отъ оградата , направена отъ ка
мъкъ норозанъ. Приказва се , че тука е имало мънастирь
или черква св . Димитрий и че въ панагюрскитѣ черкви см
се пазили икони , пренесени отъ тука , които ся пропадняли
чакъ въ събитията на 1876 год . Друго предание разказва ,
че крѣпоста се е защищавала срѣщу Турцитѣ и че % из

дали жителитѣ на Бжта . Близу до това градище , между
Попинци и Панагюрище, има дири отъ една стара стра
жарница , на мѣсто наречено Сарж - Ярв (тур. жълта земя).

Нѣколко старини се намиратъ при западната страна на
Буная, особно Ремінь- калеси, наречено отъ пастиритѣ и
Осія. 3) До самото Панагюрище сж се намѣрили при южния
му краіі на мѣстото наречено Мраморӣ човѣшки кости и
нѣкакви стари пари . За пятя презъ Медёдъ за въ Златица
1) Ср. Захариева 75, 78 .

2) Името Красенъ се срѣца и другадѣ въ България (едно село въ Русенско),
тъ старослов. красьн" .
*, Въ Панагюрско викатъ осія всяко мѣсто обърнюто къмъ сѣверь.
6 Д -РЬ КОНСТ. ИРЕЧЕКТ ,
(51/2 часа отъ Панагюрище ), за двѣтѣ калета при моста

презь Тополница и за походи въ 1443 г. споменяхме вече
по- горѣ; прибавяме само , че Турцитѣ въ послѣдньо врѣме

см основали при този пять едно черкеско село Каратене,
но Панагюрцитѣ още до възстанието см „ очистили “ нѣ
колко Черкези, та заради това и другитѣ се дигнали сами
и си отишли .
Нѣкои стари птица воджтъ отъ панагюрската долина
къмъ Петричь, единия покрай западния склонъ на Лисець

къмъ златишкото село Коланларе презъ едно развалено кале .
наречено Сіва граміда , и другия направо за Петричь презь
една мѣстность , която се вика Вранъ камъка, близо до една
планина Окопнъ съ нѣкои стари слѣди.
Любопитни старини има въ долината на Банска рѣка .
Казвать, че презъ тамъ е имало старъ пять отъ Коюнтепе
за Арабаконакъ. На югозападъ 1 ' /, часъ отъ Панагюрище
се намира селото Баня , въ тѣсната и прохладна долина на
една рѣка, която тече къмъ истокъ и подъ село Блта се
влива въ Луда Яна . Надъ селото се намирать при самата
рѣка два извори съ топлина отъ + 42° и + 44 ° С , съвсѣмъ
недостатъчно покрити съ едно недоправено дървено здание.

Нѣколко раскраче по - високо се намира една дребна полу
заровена черквица , сега ископана и покрита , съ олтара
обърнята добрѣ къмъ истокъ, която не е по - голѣма отъ

оная , що видѣхъ при селото Душанци. Намѣрихт се тука
дебели тухли , желѣзни стрѣли и едно желѣзно кръстче .
Казаха ми и за нѣкакъвъ си латински надпись, ископанъ
тука и проводенъ въ музеятъ въ Пловдивь, но за съжа
ление не можяхъ и тамъ нищо да распитамъ за него . Надъ

банитѣ въздига се на десния брѣгъ единъ високъ и стър
мень брѣгъ , който на върха си ( 125 м . надъ рѣката) има

Банското кале . Единъ четвъртъ часъ се катерихме въ честа
Дмбова шума , догдѣто стигнахме до крѣпоста , която съ

всѣмъ е зарастняла съ гора , тъй щото едвамъ се провли
чашъ между гяститѣ клончета . Стѣнитѣ см направени отъ

мѣстниятъ мергелъ; вратата и кулата са биле отъ источ

ната страна. Отъ върха се отваря хубавъ погледъ на Срѣдня
гора, но Панагюрище остава закрито отъ единъ близькъ
рътъ. Банята се види тъкмо долу въ една страшна тѣсна
провала . Приказвахм ми , че на срѣщния бръгъ, на мѣсто
наречено Вігрені, см се виждали слѣди отъ нѣкакъвъ рим

ски пять .
Едно важно мѣсто е селото Мечка ( житель Méченинъ,

прилагателно мéченски ), 1 ' /, чaсь на западъ отъ Панагю
рище , на водораздѣла между Луда Яна и Тополница, сега

съ 132 кмщи и 692 жители . Изгорло Въ възстанието
1876 год . , та и въ руската война е имало едно малко сра

жение при него . Мѣстото е старинско . Надъ селото има
едно старо градище , наречено Павла - калеси споредь ужъ
нѣкой войвода Павель, който се е защищавалъ тука срѣщу
Турцитѣ. Намиратъ се и стари монети ; селенитѣ ми по

казах една римска сребърна с надписъ Diva Faustina
(царица Фаустина, съпруга на цара Марка Аврелня, умрѣла

въ 175 г.), нѣколко бакърни византийски и една полска
сребърна съ ликътъ на Сигмунда III ( 16 вѣкъ). Въ самото
село е имало една любопитна старина , която за съжаление
пропадняла въ възстанието , една стара черквица съ над
писи и нѣколко ракописи на кожа и на хартия . Турцитѣ
ІЖ Hзгорили и сега не се виждатъ освѣнъ oкaденитѣ и
стѣни безъ стрѣха, на десно отъ една нова черква , която
е била по -честита и се е запазила . Г - нь Дриновъ 1 раз
гледалъ още въ турско врѣме и ето какво ми пише за неж

Въ едно приятелско писмо : }}Съ старата меченска църква
азъ имахъ пригода да се опознам, и то на бързѣ, въ 1871

година. Тя бѣште малка църквица , около 9 аршина на- длъжъ
и около 8 на- ширъ, извмтрѣ. Прозорци нѣмаше ; освѣща
наше ж само една тѣсна лукарна . Стѣнитѣ и бѣх испи
сани съ библейски сцени и свещенни образи, между които
се намѣрвахм и образитѣ на св . Петка и св . Недѣля. Над
писитѣ при изображенията бѣх написани съ едно размѣ

сено правописание , каквото се е употрѣблявало въ Бълга
рия въ 17 вѣкъ. Въ езика на тие надписи се срѣщах и

такви особности : пратив , опразь , опрaдованнаа намѣсто кратне .
овоазъ, обрадованнаа , посл8зьте намѣсто послушайте или послушы
те.1) Нѣколко думи имаше написани отъ десно на лѣво.
както пишлтъ Турцитѣ ( Петрь, Ирта в € 38мнаго) . 2) Въ олтара

на стѣната се намѣрваше такъвъ запись (въ 5 редове):
дї зä ќct iia | cтите Нико | атҡ. каїд . Не се съмнявамь , че тоя
запись трѣбва да се чете така : „ Да се знае , кога се писа
светитель Никола , лѣтъ азд. ( 1014 ) “ . Тука е забѣлѣжено,

слѣдователно , кога е изписана (изографисана) църквицата
ие забѣлѣжено по турско лѣточисление, което често съмъ

срѣщалъ и въ други подобни български записи . На турското
сене 1014 отговаря година 1605 отъ Р. Хр. Дали тогава
е построена и църквицата , това немогж да кажж . Нѣкои
Панагюрци и Меченци ми см казвали нѣкакви предания ,

въ които се говори , че тая църква била направена въ врѣ
мето на цара Самуила. Но азъ напълно съмъ увѣренъ, че
тия предания не ся стари и с се породили отъ кривораз

бранното лѣто анд . ( 1014) въ горѣприведенний запись. Ар
хитектура на тоя погинжлъ вече паметникъ, както и живо
писътъ му , се виждаха любопитни отъ нѣкои страни , та
ми е много жално, че нѣмахъ врѣме да го прѣгледамъ добрѣ

и опиш по- подробно “.
И на другия пять , презъ Копривщица, има стари твър
динки . Когато се докажда отъ Пловдивъ, първата е едно
градище или калё надъ село Крастово при долнята стражар
ница подъ Влъкъ на единъ конический върхъ, съ дири отъ
камънье и тухли . Нѣщо по- високо при Медёдъ -дере , на пятя
отъ Стрѣлча за Копривщица, лежжтъ въ гората остатъ
цитѣ на малкото Мрзянско калё. Единъ часъ на сѣверъ
1) Подобно нѣщо намѣрихъ въ старата черквица св. Петка въ Долня Ілення

(въ Кюстендилското Краище) въ единъ надписъ отъ 1610 г. (првпотопна параскева ), може
би написанъ отъ сжция живописецъ, види се не Българинъ, а Влахъ и.ти Грък ..
2) Сирѣчь сжццо както изгледать буквитѣ въ едно огледало .
пятни БѣлѣЖКИ . 9
отъ Копривщица въздига се надъ лѣвий брѣгъ на Топол
ница , тамъ гдѣто тя се обърца отъ сѣверната къмъ запад

ната посока , надъ потока Гр' ми долӣ единъ високъ хльмъ ,
горѣ равенъ и по странитѣ обрастнжлъ , който на върха си
има нѣщо камънье отъ едно градище , което , види се , е вар
дило пятя край рѣката. Най - подирѣ има на Климаша близу
до „ беклетията “ Душанското кале върху единъ тѣсенъ и
низъкъ хлъмъ ; минжхъ близу около него, но несъгледахъ
никакви дувари или каменни купища .
Оть тия бѣлѣжки можемъ да дойдемъ до нѣкое за
КАТючение за минжлото на Срѣдня гора . Нѣма съмнѣние,
че Римлянитѣ ся сѣдѣли въ Стрѣлча и на Банското кале,

че и Българетѣ с живѣли въ тѣхъ и въ дру ги
други нѣкои
твърдини , та че презъ Срѣдня гора ся минували тогава

нѣколко стари пятеки отъ полето къмъ Стара планина ,
вардени отъ разни крѣпости или по - малки стражарници .

Но предѣлътъ не е билъ яко населенъ, защото гората е
била по - гжста и по -дива отъ колкото сега , и на височинитѣ ,
даже около самата Копривщица, см живѣли само пастири .

Распитвахъ, имали нѣкакви предания за сміществуванието
на мънастири . За едно мънастирище за Красень - калеси

вече споменяхъ по -горѣ ; освѣнь това чухъ за една мѣст
ность, наречена „ манастирь “ съ дири отъ стари здания
между Панагюрище и Стрѣлча, и за нѣкакво си мънaсти
рице или остатъци на единъ старъ скитъ подъ Мръзян

ското градище. Единственния мънастирь , който сяществува
сега въ Срѣдня гора , е св . Никола при селото Калугерово,
там , гдѣто Тополница вънъ въ
излиза вънъ Пазарджишкото
поле . Името Caludrіг споменва вече Рамберти ( 1534) , който
знае и за рѣка Тополница ( Toponiz ), а съврѣменний Бел

гиецъ IIеперь, забѣлъжва при Пазарджикъ рѣка Яна, отъ
което се види , какъ см стари тия ръчни имена . 1 )
1 ) Зя мънастирь св. Никола вижъ Захариева стр . 75. Рамберти въ Пер. Спис.
V 100; Jana у пепера споредъ проф. Марковича, Rad jugosl. akad . томъ 62.
Турцитѣ см се населили само въ Стрѣлча, защото тамъ ,

както се види , см намѣри и единственната добрѣ оградена
крѣпость, която може би даже се защищавала срѣщу тѣхъ.

и въ близкитѣ селца Горньо и Долно Османово ( до сега
до 100 кмщи турски ). Освѣнъ това ся нaчeняли да до

хождатъ турски номадически пастири, солунски Юруци,
които ся се установили въ четири малки махали или селища

всичко 103 кмщи съ 339 жит .) недалеко на югъ отъ Баня
(Оручлкі, Дуванлж, Окчулж , Джафарля ); тѣ съ Българетѣ
см живѣлни добрѣ, та и до сега си оставатъ на мѣстата си .
Византийский лѣтописецъ Дукасъ въ 15 столѣтне раз
казва , както видѣхме, чe ( 1443) менеду Златица и Плов

дивъ е имало „ непроходими планини и гори “, но нѣма
съмнѣние, че тия негови арт 1.2 . Сердives барато: вече то
гава ся имали едно българско пастирско население , което

полёка се е събрало въ двѣ голѣми села , Панагюрище и
Копривщица. Още попъ Константинъ въ своето гръцко

описание на Пловдивската епархия
отъ 1819 год . забѣ
лѣжва жителитѣ на тие двѣ мѣста по занятието имъ просто
като „ пастир “ или „ овчери “ ( порѓves, прозатвот :zot). А че

тия двѣ села с се образували чакъ въ турското врѣме.
Това го
казватъ самитѣ мѣстни предания . Освѣнъ това
има опе единъ Фактъ който показва , че тѣ см възникнали
вече послѣ турското завоевание. Горѣ на височинитѣ на

Срѣдня гора , въ описанитѣ отъ отъ насъ гори и ливади
между Буная и Братя, срѣцали се пространнитѣ мери на
турската „, касаба “ Стрѣлча и на турското село Душанци
въ Златишко ; край тѣхъ Панагюрище располага съ едно
по -пространно землище , но Копривщица е била ограничена

само на единъ съвсѣмъ тѣсенъ синоръ, който свидѣте.т
ствува , че мѣстото е по - ново отъ сясѣдитѣ си .
Мѣстнитѣ названия на Сръздня гора съ рѣдки исклю
чения (нѣколко , кале “ и у дере “) ся лишени отъ оная прін
мѣсъ на турски мѣстни имена , които се срѣщатъ даже по
върховет на Стара планина и особно по Родопитѣ. Срѣдня
ПЯТНИ Б : Б.ЛѣККИ . 11
гора си е останяла българска. Край българскитѣ назва

ния има и нѣколко влашки , споменъ за честото боравение
на влашки пастири . Около Копривщица се срѣщатъ слѣд
нитѣ : поляна Урсулица (урсул ром . мечка ), брѣгъ Крецулъ
(крец ром. рунтавъ), Дялбоки Валъ ( вале ром . долина ), до
авната Чербулъ въ непроходимитѣ гори на югъ отъ Кли
машъ ( чербу ром . рогачъ). А названието Климашъ е гърцко ,
донесено отъ смцитѣ пастири : хліра стълба ( 110 цари
градското произношение „ климакш “). 1 ) Не далеко отъ Па
нагюрище пада въ Луда Яна отъ лѣво една долчина, наре

чена Мерулъ ( ром. ябълка ).
Въ новата българска история Панагюрцитѣ и Коприв

щенетѣ завзематъ едно съвсѣмъ знаменито мѣсто . Въ уедин
ненитѣ си планински общини, снабдени и съ разни при
вилегии , тѣ никога не см подпадняли подъ ония натискъ ,
подъ който е теглило земледѣлческото население въ рав
нинитѣ и въ долинитѣ съ смѣсени жители , асл спазилии
доста много отъ старата българщина, именно отъ чув
ството за свобода и независимость . А въ нашитѣ години

тѣ см станяли причина на възобновление българската са
мостоятелность съ срѣдногорското възстание 1876 год . ,
което най-напрѣдъ е избухняло въ Копривщица , но е имало

ерѣдоточието си въ Панагюрище единственното мѣсто ,
гдѣто тогава Българетѣ см се борили не само срѣщу ба

шибозуци , но и срѣщу османска редовна войска.
Въ езика и въ живота на тие срѣдногорски Българе
се срѣцатъ пълно старински чърти . Родоветѣ държжтъ
своитѣ прякори по цѣли столѣтия и то нѣкога имена съ
всѣмъ старобългарски, 2) та и помнятъ своето родословие
на много поколѣния назадъ. Езикътъ принадлежи къмъ
источното нарѣчне и се отличава по особна правилность

въ самогласнитѣ и по множество хубави стари изражения
1 ) Единъ върхъ Климашъ има и при Тетевенъ ( Kanitz II 250 ).

*) Има прякори , образувани отъ староврѣмскитѣ имена Десимиръ ( Десьо ), Pa
хомиръ, Делянъ и пр.
и фрази . Но макар , че Копривщица и Панагюрище са

близу едно до друго, въ говора имъ се срѣщатъ нѣкоп
мѣстни различия , особно
особно въ
въ Фонетикат
Фонетикатаа и въ употрѣбе
нието на разни думи . 1) Познавание на писмото всѣкога се
е съхранявало та се виждатъ и стари надгробни камънье

съ български надписи ( въ Копривщица отъ 1772 г. и др .).
Рікописи ся се преписвали и пазили , та ги е имало много ,
догдѣто възстанието на 1876 г. съ катастрофитѣ си е при
несло нагуба и за тѣхъ . Литургията се четеше по бъл

гарски рмкописания до 1820 год ., отъ когато ся наче
няли да употрѣбяватъ рускитѣ печатни черковни книги .

Гърцки се е пѣло въ врѣме на гръцкото черковно владѣ
ние само по нѣкогашъ отъ една страна въ черква . Въ
историята на българскитѣ училища и на новобългарската
книжнина Срѣдня гора завзема едно видно мѣсто ; обще

познато е , колко списатели , учители и други народни дѣя
тели ся произлѣзли отъ ония двѣ срѣдногорски общини.

По- голѣмото и по- старото отѣ двѣтѣ мѣста е Панагю"-
риште ( житель Панагю"рецъ, Панагюрка, прилаг . панагюр

ски), въ една котловина подъ источницитѣ на Луда Яна, съ
доста отворенъ крюгозоръ, който въ крагъ наоколо е об
граденъ все съ гори и въ който особно личатъ Братия.
Лисець и Буная. 2) Поради голѣмото си распространение
и виднитѣ кубета на черквитѣ си прави вече отъ далеко
едно особно впечатление . Къмъ источния край се намѣрва
Бр'до, единъ голъ върхъ безъ здания , от които се види
1 ) Въ Панагюрище се чуе самогласно рил (1Пер. Спис. XI и XI, стр. 148) ;

въ Копривщица има нѣкждѣ и самогласно р, ал се придружава съ единъ глухъ
звукъ, приличенъ на стѣснено а, който слѣди задъ него , както се пише въ старитѣ
ржкописи (влъ'к, слъ ба, длъго, стлъп, Б.зъ гарин ). Една видна разлика има въ за
мѣствание на старото х . Споре; ъ опредѣ.тението на Дринова (Archiv fiir slaw. Philo
logie v 373 ) въ Панагюрището се обърца въ единъ по -дълъгъ глухъ звукъ, въ Ко
привщица въ единъ съвсѣмъ кратъкъ или въ чисто а (мога, паднал). Въ Копривщица
често настъпва е , гдѣто въ Панагюрище има я ( брегъ к., бряг П. ) . Отъ лексикал
нитѣ особности споменвамъ само, че Іоанъ става въ Копривщица Овін, въ Панагю
рище Евсін.
9 ) Ср. В. Чолакова, Описание на село Панагюрище. Цариградъ 1866 , 14 стра
ници въ 16 °.
пжтни Бѣлѣжки . 13
цѣлото Панагюрище и се съглежда на хоризонта презъ
Срѣдня гора и далеката Рила планина , та и нѣщо отъ ро

допскитѣ гребени. На сѣверъ се простира махалата Дрігу
линеца , казватъ най- старата, и на западъ Марешката махла
(ужъ отъ тур . марашь : пазаръ) .
По предание Панагюрище най-напрѣдъ е било распи
тѣно на колиби по планинитѣ и послѣ се събрало на едно
мѣсто по срѣдата , гдѣто ставалъ панагю" ра ( паvfrорѕ, въ

нинѣшний бълг . езикъ панайра ) . Отъ старитѣ колиби см
Останяли по околноститѣ разни „ оброчица “ или пара
киси , каквито ги има около сегашнитѣ градове и по други
български мѣста . Тѣ си иматъ свои имена : св . Илия, св .
Петка , св . Атанасъ, св . Архангелъ , св . Никола , св . Димитри,
св . Георгий, св . Іоанъ Златоустъ и др . Едно , наречено
Пресвета Неделя , лежи чакъ близу до западнитѣ поли на
Буная. Най- голѣмото селище измежду тие колиби е било,
казватъ, на Богословска поля на при западния склонъ на
Буная , гдѣто има още купища камънье ; къмъ него е при

надлежало споменятото по-горѣ манастирище на пятя за
Стрѣлча . Турцитѣ наричатъ Панагюрище Отлука-кьой , „ се

1ОТО
на пасбището “ (отлукъ) , което свидѣтелствува за
старото пастирско занятие на жителитѣ . Мѣстнитѣ преда
ния полагатъ основание на Панагюрище въ втората по
ловина на 15 вѣкъ, като приказватъ, че султанъ Мохам
медъ слѣдъ превземанието на Цариградъ е дигнжлъ
200 български кмщи отъ Ямболъ и ги е населилъ на това
мѣсто подъ извѣстни условия, сирѣчъ да биджтъ , войници “.
Войнишки села съ българско християнско население е
имало въ старото турско царство доста много . „ Башъ- бай
рякъ “, главното знаме на войницитѣ по предание е било

у Панагюрцитѣ. Само Панагюрище се е ползувало отъ
правдинитѣ на войницитѣ , а не и близкитѣ малки Пла
нински села . Други

Други войници , за
войници, които имамъ сигурни и
несъмнѣни свѣдѣния , са били въ селото наре ( 455 кмщи
съ 3051 жит .) въ равнината между Ср ,дл . гора и Плов

14 Д - Ръ конс . ИРЕЧЕКъ,
дивъ, въ Жеравна, въ Ямболската махала Каргона, въ Зне

поле при Търнъ и , казватъ, и въ нѣкои ловченски и търнов
ски села . Знеполскитѣ „ войници “ см ходили на коситба въ
Цариградъ чакъ до 1876 год. вѣроятно е че къмъ войни
цитѣ е принадлежала и по -голѣмата часть на родопскитѣ Бъ
гаре, когато се небѣхт още потурчили. Съ тия собственни
войници обикновенно се смѣсвать по погрѣшка дербенджиитѣ

или харбаджиитѣ, сирѣчь стражари на проходитѣ, въ Ка
лоферъ, Котелъ и пр . , та и други привилегирани българ
ски села , снабдени съ разни свободи и правдини , които се
потвърждавали съ особни царски Фермани . Г -нъ Славейковъ
ми разказвалъ, че въ турскитѣ архиви на одринскиятъ
„ Ески- Серай “ имало подробно опредѣление, кои села въ

България см длъжни да носять на цара кюмюръ , кои да
пасятъ конье , катър или овци , кои да копатъ руди, кои
да вардятъ проходитѣ и пр. Още по - вече свѣдѣния се на
миратъ въ „ кютюка “ въ цариградската „ тефтерхана “ (ар

хива) едно подробно описание на цѣлата държава съ
меритѣ на селата и градоветѣ и мѣстнитѣ правдини , съста
вено , види се , въ 16 столѣтие. Но тия съкровища за старо
българската история до сега съвършенно с непристәпни

за исторически изслѣдвания .
Нѣмский историкъ Хаммеръ е помѣстилъ въ своята
история на османското царство едно свѣдѣние, исчерпено

оть старитѣ турски лѣтописи , че ужъ единъ отъ турскитѣ
войводи въ врѣме на завоеванието и смщеврѣменно единъ
отъ първитѣ „ румелийски беглербегове, славний Тимур

ташъ (,, желѣзния камъкъ “), е съвѣтваль на цара Мурада 1
(1362—1389 ) да даде на нѣкои планински Българе такива
правдини за по-лесното имъ покорение, та че по този на
чинъ се е образувалъ „ воіншикләкътъ “.1) Самото име войника
( и по турски войнака ) показва , че тия Българе най- напрѣхъ
см съпроваждали турските войски съ оръжие, което се

потвърждава и отъ нѣколко стари съврѣменни свидѣтел
1) Hammer, Geschiclite des osmanischen Reiches I 182.
пятни Бѣдѣжки. 15
етва ; но отъ послѣ тѣ см били дължни само да ходжтъ
на Цариградъ и да гледатъ царскитѣ конье ; отъ дѣйстви
телно войнишки принадлежности не имъ останяло нищо ,

освѣнъ че с вървѣли съ байрякъ.
Въ „ румелийското канун -наме “ (законникъ ) , съставено

въ врѣме на цара Сулеймана II ( 1520—1566 ) и на Селима II
(1566 — 1574 ) , преведено въ съчинението на смций Хаммеръ

за старото държавно устройство на турската империя,1) се
срѣцатъ нѣкои съвсѣмъ подробни постановления върху
правдинитѣ на войницитѣ. Ето ги въ преводъ :

„ Канунъ на войницитѣ ( войнакъ). Тѣ см една извън
редна войска за воененъ обозь, съставена отъ християне.
тѣ неплащатъ харачь нито испендже нито ашръ (десетысъ),
нито бегликъ, ако иматъ по - малко отъ сто овци ; отъ ов
цитѣ , които иматъ пG - вече отъ сто , плапцатъ една аспра
за двѣ овци. Ако разработват по - вече отъ отредената имъ
освободена бащина, ?) плащатъ като другитѣ подданици де

сетъкъ и салари . Тѣ см освободени отъ всички дивански
(държавни ) ангарии , но на мѣсто това ся длъжни всѣка
година да ходятъ на война, споредъ както имъ иде редътъ.

На санджакбеговетѣ и субашиитѣ е запрѣтено да ги при
нуждаватъ къмъ жетва , сѣнокосъ и други ангарии. Ако

се отказватъ да иджтъ на война или да вършать служ
бата на царскитѣ конюшни , 3) трѣба да плащатъ глоба по

500 аспpи . “
„ Ако нѣкой войникъ е длъжень да плати нѣкоя см
дебна глоба, тази глоба, щомъ е доказана вината му отъ

ежда, се взима отъ джерибашия , *) безъ да смѣе санджак
бегътъ да се мѣси въ това . Ако той е заслужилъ смъртно
1) Hammer , Des osmanischen Reiches Staatsverfassung und Staatsverwaltung.

Band I ( Wien 1815) стр . 309, 407, 413.
2) Тази дума ( Хаммеръ b. че.Тъ jaschtina ) се намира и въ турский текстъ.
Войништвото, както ще изложимъ по- долу. е имало Феудална основа .
3 ) С.zѣдователно по онова врѣме е има.10 и хо ,дение съ воінскитѣ и службата
въ цариградскитѣ конюшни .
4) Както се опредѣлява по - долу, мѣстни началникъ на войницитѣ.
наказание или осакатение, това му се присяжда само съ

знанието на санджакбега и на кадията . Войницитѣ ся раз
редени все по три като другари (яма къ), тъй щото всѣки
пять единъ иде на война и други двама оставатъ въ кмщи.

Всичкитѣ три плащатъ заедно на година 16 аспpи кун
деръ акчеси “ и оня , комуто се падне да иде на война ,

дава още върхъ това в аспpи . Този данъкъ е доходъ на
хазната “ .
„ Ако нѣкой отъ нихъ умрѣ или се разболѣе, веднага
трѣба да се замѣсти съ другъ единъ . Единъ войникъ, който

е жененъ и който притежава освѣнъ своята освободена
нива още други земи , плаща 50 аспpи на мѣсто десетъкъ
и 12 аcпри травнина , 1 ) всичко 62 аспpи , както и испенд
жето отъ 25 аспpи . Ако е женень и живѣе съ баща си
на едно мѣсто , плаща само 12 аcпри травнина и 25 асири

испендже . Ако напоконъ не е жененъ, плаща само испендже
безъ травнина.
„ Има двойни войници, редовни и извънредни (севандъ).

Даждията отъ виното и бъчвитѣ при първитѣ припадатъ
на тѣхнитѣ началници , джерибашии, при другитѣ обаче

тѣ см доходъ на хазната ( хасаи хумаюнъ) . “
На други двѣ мѣста има въ законника още слѣдующи
постановлення за войницитѣ , именно за извънреднитѣ :
21Канунъ на войницитѣ. Войницитѣ, които , като извън

редни , ся причислени на нѣкой спахия, плащатъ испенд
жето , както и своитѣ глоби , бегликьтъ и данъкътъ отъ
пчели oнoмува, комуто ся причислени . Земитѣ, които см
приписани на тѣхно име като войнаклжка, немогтъ да се
отдавать на никой другъ човѣкъ, и ако сж биле отнети ,

трѣба да се възвърнжтъ на войника . Отъ собственната
земя на войника 2) не се иска никакъвъ десетъкъ, а се иска
отъ други земи , които е разработилъ войникътъ. Синове,
1) Отлакъ преведохъ съ старата дума травнина , която въ сящий смисълъ

се чете въ старосърбски паметници .
2) Сирѣчь „ бащината “.
пятни Бѣ.ТѣЖКИ . 17
братия и роднини на войника, който е назначень за служба

въ царскитѣ конюшни , записватъ се само да плащатъ ха
рачь и испендже, но не като подданици на спахията . Ако
довідятъ мусулмане или немусулмане и обработватъ земята ,
която принадлежи на единъ войникъ, но неискатъ да пла
щатъ десетъкъ , трѣба да имъ се спре обработванието и

Земята да се отдаде пакъ на единъ войникъ “ .
За лозята има още едно особно постановление : 22„ Вой
ницитѣ , които обърцатъ необработени земи въ лозя , да

ватъ десетъкъ отъ гроздието на спахията и немогжтъ да
го отказвать подъ предлогъ, че биле войници “.
Освѣнь тия любопитни и , така да речемъ, ОФІШциялни
евѣдѣния върху правдинитѣ на войницитѣ, при които

липсва само едно исчисление на войнишкитѣ села , има още
и други стари извѣстия за тия привилегирани Българе
и то въ разни пятешествия и исторически съчинения за
Турско отъ 15—17 столѣтие .
Най - стариятъ отъ ижтешественницитѣ по Турция,
Нознатия на читателитѣ ни Френский рицаръ Бертрандонь
де та Брокиќ ( 1433 ) , неприказва нищо за собственнитѣ
войници, но пакъ има у него три свѣдѣния, важни и за

този въпросъ.') На едно мѣсто говори , че между СоФІІЯ
и Пловдивъ е имало въ тамканитѣ планини много раз
бойници, но „ Турчинътъ заповѣдалъ, щото всѣкой , който

би се населилъ тамъ , да бяде свободенъ “ и тъй че ся се
Въздигняли двѣ села види се , Ветренъ (или Василица
при Капудика ) ии Вакарелъ, за

за които отъ другадѣ зна
емъ , че си биле дербенджии. Не е невъзможно , че и засе
алението на Срѣдня гора, съ основание на Панагюрище и
Копривщица, е било спомагано отъ турскитѣ царие, за да
нестантъ тамошнитѣ гори едно прибѣжище на опасни
разбойници. На друго мѣсто казва Бертрандонь, че между

войскитѣ отъ европейскитѣ провинции е имало много хри
стияне , не само Сърби отъ полусвободната още държава
1) Пер. Списание II, 73, 76 .
Период. Списание IX.
18 Д-Ръ Конст. ИРЕЧЕКъ,
на деспота Гюргя Бранковича, но и Албанци и Българе,

И че
тия хора ся принудени да служжтъ на Турчина,
като не могли да му откажжтъ . Това го повтаря още единъ
пять , като казва : „ Впрочемъ има между Турцитѣ едно
твърдѣ голѣмо число християне , които служжтъ по при
нуждение , Гърци, Българе, Македонци, Албанци, Словѣне
( Esclavons), Власи , Сърби ( Rasciens) и други подданици на

сърбский деспотъ; всички тие людие ненавиждатъ Турчина.
запщото ги държи въ едно твърдо робство. “ 1) България то
гава вече е била исцѣло подчинена на Турцитѣ, и тня
Българе въ османскитѣ войски трѣба да сж биле нашитѣ

„ войници. “
Името на войницитѣ за първи ижть срѣщаме въ въ
споминанията на еничерина “, съчинение на Сърбина Mil
хаила Константиновича отъ Островица, 3) който е попаднж.тъ
между еничеритѣ, въ г. 1455—1463 участвувалъ въ разни
походи на султана Мохаммеда II и най - подирѣ въ Босна
намѣрилъ случай да се върне между християнетѣ ; послѣ
се заселилъ въ Полско и тамъ диктувалъ единъ видъ ме
моари или лѣтопись за турскитѣ събития наii - повече по
собственни наблюдения. Той казва : „ Има смщо и нѣкои
свободии християне, които никому нищо пеплапцатъ та не
приематъ и никакво възнаграждение ; тѣ се наричатъ вой
ници и служжтъ на царя и водятъ празнитѣ царски конье .
когато има нужда отъ това “ .
Хансъ Дәршвамь ( 1553 ) въ нѣмския си дневникъ раз
казва , че на върщание отъ Цариградъ при юле- Бургазъ

Миналъ „ единъ камень мостъ , при който лежалъ единъ
непогребенъ Българинъ, каквито срѣщахме много , дѣто вър

вѣх за Цариградъ; тѣ се дигжтъ по редъ, да гледать
коньетѣ на царя и на нашитѣ и да върштъ други работи “.
А между Нишъ и Ражань забѣлъжва : „ По пятя ни стѣ

дѣха много събрани Раци (aufgetriebene Ratzen , сир. Сърби
1) Френското издание стр. 10 .

2 ) Ср. Бълг . История стр. 578 .
съ тарди (tаrdа) , ще рече кратки копия безъ друго оржжне ;
казватъ, че се испровaждать на Темешваръ . Тѣ см войници

( woinitzi), сирѣчь такива людие , които гледатъ коньетѣ, ко
панжтъ обкопитѣ (schantzen) и сем длъжни да вършилтъ всич
китѣ работи въ лагера. “1) Краткитѣ копия на тия войници

ще бядятъ ония харби, които Захариевъ споменва , като
говори за Бѣлово, слцо едно привилегирано мѣсто , и за
които е речта у В. Д. Стоянова при описанието на дер

бенджийското село Котелъ. 2)
Важнитѣ свѣдѣния на Герлаха, който е живѣлъ петь

години въ Цариградъ (1573—1578 ), недавно приведохме
исцѣло въ страницитѣ на настоящето списание, та нещемъ
да повтаряме отъ тѣхъ освѣнъ най-главнитѣ нѣща . 3) Спо
редъ неговитѣ разкази имало , много хиляди “ Българе, които
неплащали никакъвъ данъкъ, и когато дошелъ редъ на всѣ
киго отъ нихъ , което се случвало всѣка трета година , до
хаждали въ Цариградъ пролѣтьта около Великденъ да вар
дять коньетѣ на царя и на везиритѣ въ течение на четире
мѣсеци и да имъ жентъ ИЧИмикъ и косятъ сѣно . При
дохажданието влизали въ града съ гайди и игрaние. Освѣнъ
тѣхъ е имало други „ много хиляди “ или „ неброено число “

Българе, които въ врѣме на войната карали хранитѣ за
войската или
които сѣкли дървье за нея или вършили
други царски работи. На друго мѣсто прибавя, че тѣзи
Българе ся копаяли въ войната и хендeцитѣ, участвували

въ юриша срѣщу неприятеля , и се освобождавали отъ тази
тегоба само , ако см давали дѣцата си между еничеритѣ.
Въ турската история на Леунклавия, съчинена скоро

послѣ Герлаха ( 1591 ) , чете се , че въ турската войска имало
войници (voinucchi ), „ подъ което име , каже , се разбирать
1) Hanns Dernschwamm, Iter Constantinopolitanит, ржкописъ въ чешский музей

въ Прага, листь 232 , verso 245.
2) Захариев, 54 , Пер. Списание V и VI ( 1872 ) 34. „ Харба “ като оржжие спо
Менва се иу Гундулича ( + 1638), Османъ XVIII, 74.
3) Периодическо Списание УI ( 1883) 41 , 42.
9*
20 Д-Ръ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
нѣкои селени отъ гърцко ( ! ) происхождение , които живѣіжть

въ предѣли погранични до Босна и до сега ся християне.
но притиснжти въ жалостно робство и принудени да ра

ботятъ всичко, каквото имъ се заповѣда отъ Турцитѣ “. :)
Отъ тази бѣлѣжка , види се , послужилъ се италиянский
географъ Никола Дольони, който казва за Босна : „ Върху

тия планини живѣжтъ нѣкои людие, които Турцитѣ на
ричатъ войници ( voinucchi) и отъ които се служљТъ прин

своитѣ военни походи за да имъ косять сѣно и поправять
Плтищата “ .?) Босна е дошла тука по нѣкакво си неспора

зумение,защото отъ другитѣ свѣдѣния ясно излиза на явѣ,
че войници е имало само въ български страни .
Оть 17 столѣтие имаме едно свѣдѣние у Англичанина

Рико ( Riccaut ), който е живѣлъ въ Цариградъ петь години
като секретарь на посолството . ) При описанието на тур

ската войска споменва , че имало „ нѣколко български Фами
лии “ , които сж биле длъжни да съпроваждатъ обоза на
войската , да поправятъ мостоветѣ при похода , да докарватъ
сѣното за конницата или лѣтѣ да го космтъ на мѣстото.
Войниклжкътъ е траялъ до тензимата ( 1840) . Отъ Па
нагюрище ся ходили войници на Цариградъ още преди 20
години , да гледатъ султанскитѣ конье , тъй щото войништво
съ всичкитѣ му наредби днеска още живо се помнІІ . ТЕ
сж бивали 33 души , въ народни дрѣхи съ опинци безъ

оржне . Единъ отъ тѣхъ е носилъ една червена кърпа съ
полумѣсецъ като байрякъ, и при търгвание ся свирили
съ гади и събирали пари по дукянитѣ. Войнишката по
винность е била привързана къмъ извѣстни бащини , тъii
Тази
както се чете въ приведенитѣ стари турски закони .
бащина се наслѣдвала отъ наii- стария синъ и като „ царска
земя “ не е смѣла да се дѣли нито да се продава, тъii щото
1) Leunclavii Amelbeurni Historiae Musulmanae libri XVIII, Francofurti 1591 p . 635 .

2) Doglioni, Amfiteatro di Europa. Venetia 1623 p . 1034 .
3) Riccaut, Histoire de l'état présent de l'empire ottoman . Trad . de l'anglois. An
sterdam 1672 , стр. 613 .
п.Хтни Бѣлѣжки . 21
тия нивя см оставали заедно съ привързанитѣ къмъ тѣхъ

обязанности по цѣли поколѣния въ ржцѣтѣ на смщитѣ
родове. Когато се дигна войниклжкъть, тия родове бѣхл

принудени да купятъ бащинитѣ си съ пари отъ хазната .
Слѣдователно войниклжКътъ е билъ една Феодална инсти
туция, сящо както и стария турски спахилжкъ .

Освѣнъ това Панагюрцитѣ ся имали и други прав
Дини, съдържани въ единъ царски Ферманъ съ златень
подписъ, който имъ се отнелъ съ измама отъ татаръ- па

зарджишкия бегъ Хассанъ Каваназоглу въ началото на
нашето столѣтие. Приказва се , че преди 200 години Тур
чинь не е смѣялъ тука нито да нощува ; на заабитина,

непращанъ отъ пловдивскиять паша , е било позволено да
донася жената си отъ Пазарджикъ само сегизъ - тогизъ врѣ

менно на единъ мѣсець, за да нероди въ Панагюрище. Въ
послѣдньо врѣме до 1876 год . сѣдѣлъ тука единъ турски
Мюдиринъ съ двама християнски векиле ( намѣстници ), из
брани отъ населението за една година , съ 3—4 зантии
Турци и 10 пандури Българе.
Както много други български отворени паланки , и Па
нагюрище е пострадало отъ Кърджалиитѣ и десеть години
на редь е живѣло въ колиби по горитѣ. Показва се едно
мѣсто Честити долю на стрелешкий пять , гдѣто жителитѣ
се избавили предъ Кърджалиитѣ. Въ тия бурни врѣмена
Панагюрище е изгорѣло, тъй щото по -стари здания не се
виждатъ . Най-старата зграда е черквицата св . Тодоръ при
подножието на Бърдо, която отъ 1876 год. стои като раз
валина . Тя е съградена отъ камъкъ и греди въ видъ на
четвероягълникъ, въ съвсѣмъ скромнички размѣри. Въ
: стѣнитѣ е имало празни гърнета или стомни съ тѣсни от

вори , каквито нарочно се туряхм за по - добъръ звукъ и
въ стари западни череви и въ кубетата на турски джамии .
Никой непомни , кога е била съградена тая старина. Ha
външната стѣна на десно отъ вратитѣ чете се краятъ на

нѣкакъвъ надпись : Діонісія , може би име на нѣкой вла
дика . Буквитѣ см голѣми и съставени отъ тънки тухли

по смщий начинъ, както надпись на Хреля ( 1335 ) върху
пирга на Рилский мънастирь . До самата тази черквица е
съградена голѣмата черква Въведение Пресветие Богородици
отъ 1818 год . Има още една голѣма черква св . Георги
отъ 1856—1860 год . въ сѣверозападната часть на града,
край Светогорский метохь, съ видни слѣди на топови гю

лета отъ врѣмето на възстанието . Тогава Турцитѣ бомбар
дирах . Панагюрище, изгорихм и осквърних черквитѣ и

училищата , и подпалихм всичкитѣ по -голѣми и по -лични
кмщя , на които стоятъ още разваленитѣ стѣни . Тогава

пропаднях и много стари рякописи , които се пазях въ
черквитѣ и въ читалището ; само нѣколко см уцѣлѣли у

Г -на Дринова, който преди възстанието ги бѣше взелъ съ
себе си да ги изучи .
Казва се , че Панагюрище преди кърджалийското врѣме

е броило 800 кмщи . Попъ Константинъ въ своята гръцка
книжица забѣлѣква , че въ него врѣме ( 1819 год.) имало
600 кміци . Споредъ румелийската статистика отъ 1880 г. )
има сега 1694 кмщи съ 8426 жители . Слѣдь войната Па
нагюрище станало центръ на една околия , която прі

надлежи къмъ татаръ- пазарджишкия департаментъ и брон
20 села, всичко съ едно население отъ 21345 души .
Скотоводство (джелепликъ) бѣше по- напрѣдъ главното
занятие на Панагюрцитѣ, които въртѣхт значителна тър
говия съ жива стока и за въ 1Цариградъ и Сърбия. Отъ
занаятитѣ имаше мутафчилжкъ , сирѣчь правение на чу
вали отъ Козина за кито норизъ, които се возиха 110
Марица на салове за Еносъ, но слѣдь отварянието на е

« ѣзницата се спрѣ плаванието по рѣката, та съ него пре
стана и тази индустрия. Преди 25 години се подкачи и
произвождание на аби, които се носихж на Цариградъ.
Силиврия , Чаталджа и пр . Има и табаци , папукчии и по
1 ) Oъициялна статистика на Источно - Румелийско население . Пловдивъ 154)

стр . 72.
нзвождание на шаяци . Жителитѣ отличаватъ се съ голѣмо
ученолюбие (до 1300 дѣца посѣцаватъ мѣстнитѣ училища )

и не ходжтъ много по свѣта нито се изселватъ толкова
много, както смсѣднитѣ Копривщене.
Другата голѣма и прочута българска община въ Срѣ

дня гора е Копривщица . Тя лежи до 500 метра по - високо
отъ Панагюрище ; на три часа на около нѣма никакви села,

и освѣнъ това пять за кола има само отъ съверъ покрай
по
течението на Тополница . Съ Батакъ (1055 м . ) и Самоковъ
(962 м . ) тя е най- високо положениятъ градъ на България

(до 1060 м .). Въ Панагюрище има шоссе ( на югъ), телеграфъ
и околийско управление , а въ Копривщица нѣма нищо та
кова, тъй щото тя си остава почти единъ отдѣленъ свѣтъ .
Оть Златица е отдалечена 4 часа, отъ Клисура 3 , отъ Та

таръ- Пазарджикъ (презъ Стрѣлча) 81 / , отъ Пловдивъ 12 .
Името Коприштица ( житель Коприштенецъ или коприште
нинъ, Коприятенка , прилагателно коприштенски ) по окон

чанието си ( на -ица) показва , че първоначално е значило
една рѣка ; то произлиза не непосредственно отъ думата
коприва , а отъ копривище. Копривщица лежи на едно тѣсно
мѣсто между високи голи брѣгове , прошарени тукъ-тамѣ

съ сиво камънье или съ бѣли пѣсъчни сипеи, които стѣ
сняватъ долината на Тополница; по западната страна ули
цитѣ стърмо се възкачватъ възъ бърдо и минватъ мѣст
нитѣ долчини по каменни мостове съ хубавъ сводъ отъ

стара направа. ') Самата Тополница лѣтѣ слабо тече въ
плиткото си корито , презъ което има само дървени мост

чета и неброени бродове. Отъ южния до сѣверния край
върви се край рѣката почти половинь часъ, когато широ

чината на града на нѣкои мѣста е съвсѣмъ незначителна .
Има петь махли : Ламбовска махала ( на сѣверъ), Арнауть
махала, Средна махала, Тороманъ- махала, Бя'ло камане. К
1 ) На единъ отъ тие мостове, Геовъ мостъ, съгледахъ единъ полу извѣтрѣлъ
български надписъ отъ 1820 год. ; жителитѣ помнятъ, че преди 60—70 години се
минвало само по една греда.
щитѣ отчасти с дървени , отъ силни червеникави греди ;
показватъ се опце нѣкои, които ся по -стари отъ кърджа

лийското врѣме и които, споредъ преданието , см съгра
дени отъ дървета , сѣчени на самото мѣсто , защото гората

едно врѣме се простирала чакъ долу до рѣката.
За минжлото на отечеството си самитѣ Копривщене
казвать , че тѣхното село е по - младо отъ Панагюрище, осо

бно защото мерата му е малка и стѣснена , и че въ ста
ритѣ турски книжя се е споменвало само като колиби, ма
хали на градъ Стрѣлча. Турски Копривщица се нарича

Авратӣ - алани , „ женска поляна “ , едно име , което ни напо
менва разни 2)„ Момини поляни “ , „ Момини клисури “ , „ Мо
мини калета “ по различни краища на България и крѣ

постьта Женско или по турски Авретъ- хиссаръ въ Солун
ско . Приказва се , 1 ) че Копривщица е била основана отъ
една богата болѣрка отъ село Рила (споредъ други отъ
Самоковь), която е испросила у султана въ Одринъ единъ
Ферманъ, който се е съхранявалъ до кърджалийскитѣ врѣ
мена . Но това предание, струва ми се , като че е образу
вано отъ подирнит , тълкувания на турското име „ Авратъ

аланъ “ и то въ врѣмена, когато Копривщица е имала близки
сношения съ Рилския мънастиръ. Другъ единъ разказъ
забѣлѣжва, че нѣкои жители cм се преселили отъ Мале
шево въ Македония , и нѣкои че см Арнаути , отъ които

се наричала Арнауть- Махала и кладенеца Арнаутець. Пре
данията говорятъ още, че старитѣ Копривщене сж ходили
съ турскитѣ войски чакъ подъ Будимъ, но тѣ не см при

надлежали къмь смщата категория на „ войницитѣ “ , като
Панагюрище ; у тѣхъ нѣма никакви дири на царски ба
щини нито на ходение въ Цариградъ за служба при су.1
танскитѣ конье . Г -нъ Славейковъ, който добрѣ е запознатъ
съ българскитѣ традиции, ми каза, че Копривщене єл биш.
като Вакарелци и Василичене, гарбалии, въоряжени съ ко
1) Ср. статията на стареца учителя Пулякова, Географическо прѣгледувание

за село Копривщиця, Бълг . Книжици 1860, II 262—5, III 9—15 .
пятни Бѣ.ѣжки . 25
пия , за защита на планинитѣ и проходитѣ срѣщу разбой

ници . Другояче въспоминанията на Копривщенетѣ опис
ватъ тѣхнитѣ предѣди като скотоводци, които съ стадата
си лѣтѣ стояли по Срѣдня гора , зимѣ слизали по Одрин
еко и търгували съ вълна , сирене, масло и съ овци за
турския „ курбанъ- байрямъ; “ между Българетѣ, които въ
врѣме на Герлаха') преди 300 години с докарвали въ Ца

риградъ овци за курбанитѣ, сигурно сж биле вече и ко
привщене и Панагюрци.
Послѣдний Ферманъ на Копривщица , казвать, че се е
съхраниль до днесъ , което обаче слѣдъ много распитвания
не ми се вѣрва. Говорятъ, че споредъ него селото е било
основано въ врѣме на цара Сулеймана II (1520—1566), че
е плащало само единь данъкъ на една джамия въ Цари
градъ като вакуфа, че е било освободено отъ десетъка и отъ
ангарин и е имало освѣнъ единъ турски заабитин. още
и свои християнски началници, които ся носили особни
шацки . Освѣнь християнетѣ имаше тука имусулмански
цигане съ една джамия .
Голѣми загуби е претърпѣла Копривщица въ кърд

жалтийско врѣме, гдѣто (слѣдъ 1793) е изгорѣла три пяти .
Жителитѣ най - напрѣдъ се защищавали , но послѣ се раз
бѣгали а не см се прибрали освѣнъ около год. 1810. Ко
привщица е страдала и при турскитѣ вятрѣшни распри
за аянлжка , та и послѣ околноститѣ и сж биле обезпо
коявани отъ разни разбойници, Турци и Арнаути , догдѣто

султанъ Махмудъ II понаредилъ държавата и догдѣто бъл
гарски хайдути ся нaчeняли да очистватъ ония мусулман
еки харамии .
Около Копривицца има пълно оброчища по брѣговетѣ,

св . Врачъ, св . Илия, св . Георги и др ., обикновенно стари
го.ѣми каменни кърстове безъ черквици . Като най-стара
черква ми се показа едно пусто черковище св . Арангелъ
1 ) Пер. Списание VI, 42 .

26 Д- Ръ конст. ИРЕЧЕКъ,
на съверозападния краіі между нинѣшнитѣ гробища ; спо

редъ други е имало тамо само единъ папаз - еви (понска км
ща ), гдѣто се събирали жителитѣ на богослужение. Въ
1817 год . се направи една пространна черква съ три пре
столи, св . Іоанъ Кръститель, Успение Богородици и соборъ
на светитѣ Архангели Михаиль и Гавриилъ, сящо тамъ на
сѣверозападния край високо надь Тополница. Черквата
низка , но пространна ; дървения таванъ се подпира на ка
мени стълнове и подътъ е постланъ съ тухли . Приказва
се , че е била направена въ 11 денье , като се е получило
позволение отъ заабiтина съ помощьта на разни чудесни
случки. На олтара лежи едно рякописно четвероевангелие

на хартия , писано отъ двѣ разни ржцѣ съ едно на гледь
съвсѣмъ старинско писмо , безъ ж , съ забѣдѣжка : списа се
и състави се во град (ъ) Враца при митрополита Трнов8 кёр д

спота Макарта , на3 % грѣшни писавши го р8k% ю военною даскалъ
Рашо .... къ лѣто шт (ъ) рождества Христова аҳмӣ (1644 ).
Това е единственъ старь ржкописъ , който намѣрихъ въ
Срѣдня гора . Въ Копривщица ги е имало много още преди
40 години , но една часть е изгорѣла преди години въ по
жара на метоха краіі черквата а други ся се разнесли отъ
частни лица . Видѣхъ въ черквата и разни икони и изобра
жения , живописани преди 40—50 години , отъ части , каз
вать, отъ единъ разградски калугеринь. Другата по-го
лѣма черква , направена не като оная отъ майстори Бъ.1
гаре изь Смолеко и Мирково, а отъ пловдивски Гърци.
стои въ южната часть на града ие съградена въ 1842 год .
съ храма св . Никола, както се чете вънка на единъ над
писъ съ голѣми слова подъ стрѣхата , направенъ съ тух.ії
по смщий начинъ, както оня на старата панагюрска чер

квица . Освѣнъ това е имало въ Копривщица и Хиландар
ский и Рилский метохь ; калугеритѣ имъ ся се ползува.il
съ едно голѣмо влияние, защото жителитѣ въ своитѣ частни
распрся ходили на сдъ при тия старці , а не при ка

діята .
пятни Бѣ.ѣЖКИ . 27
Въ първата половина на нашето столѣтие Копривщица
е приобрѣла едно голѣмо значение поради своитѣ беглик
чии. Копривщенскитѣ чорбаджии см взимали въ Цариградъ

подъ наемъ събирание на беглика ( десетъка отъ добитъка )
въ отдѣлнитѣ окряжия на Европейска Турция и съ това
ся придобили важность предъ правителството и влияние
между раята . Това е било особно въ врѣмето на султана
Махмуда Пи на Абдулъ Меджида . „ Бегликчилжкътъ “ е тра
ялъ до 1869 год. , когато Хюкюмата самъ еначенжлъ да
събира данъцитѣ. До сега има въ Копривщица много стар

ци , които досущъ познаватъ всичкитѣ планини въ Видин
ско , Врачанско, Пиротско, Софийско, Трънско или даже въ
Арнаутлякътъ. Бегликчиитѣ см имали за броение стадата

до 200 души въ службитѣ си и се гордѣяли съ хубави
дрѣхи , благородни конье и добро оржжие . Християнското
население ся накарвали да се ползува отъ новитѣ по онова
врѣме правдини и да гради черкви ; диритѣ на тия имъ

старання намѣрихъ въ най - затънтенитѣ мѣста на западна
България. Въ врѣмето предъ избухванието на гърцко

българский черковенъ въпросъ тѣ нефори, мир см били
ски настоятели , на мънастиритѣ Рилский, Бачковский (ᏴᏏ
Родопитѣ) и Хилендарский ; по стѣнитѣ на тия стари ла
ври виждатъ се още изображения на копривщенскитѣ кти
тори съ съпругитѣ имъ въ дрѣхитѣ на онова врѣме. Най
първитѣ отъ тѣхъ бѣх чорбаджи Стоянъ ( Чалоглу ) и

Въко ( "Галжкоглу ), послѣ разни други отъ родоветѣ на
Догановъ, Чомаковъ, Каравела и др ., които Фамилии всички
още слществуватъ, но най - повече въ Пловдивъ. Тѣ см
привели въ Копривщица (1837) и О. Неофита Ристский,
който е учителствувалъ тука двѣ години и е въспиталъ

много ученици.
Попъ Константинъ въ 1819 г. забѣдѣжилъ въ Ко
привщица 1000 кміци. Преди войната бронхт се тука

1150 вѣнчила, а румелийската статистика забѣлъжва сега
1232 кмщи съ 5753 жители . Слѣдъ учреждението на Ис
точна Румелия Копривщица, сега като градъ, е била не

Първо срѣдочне на една малка околия , която е обнемала
още и Стрѣлча съ 7 села и всичко 8830 жители , но послѣ

ж присъединили къмъ Овчехълмската околия съ центра
въ селото Конаре въ полето . Много кліщи стоять праздни.
защото жителитѣ постоянно се изселявать . Копривщенина

ще намѣришъ по всичкитѣ краища на България . Въ Плов
див'ь ги има Пълно и може да се каже , че тѣ см побъ.1
гарили този градъ , по- напрѣдъ полу погърченъ. Скщо и

вь Одринъ копривщенскитѣ преселенци съставятъ ядката
на българското население . Има ги въ Димотика или по
близу въ Казанлжкъ, въ Пазарджикъ, въ полскитѣ села

подъ Срѣдня гора , въ Златишко и пр .
Планинската и сурова природа на мѣстото кара насе

лението, да си търси препитанието другадѣ. Освѣнъ про
изведенията на скотоводството почти всичко се принася
отъ вънъ, отъ полето , отъ Гіпопсата и отъ Златишко .
Самото скотоводство е водило Копривщенетѣ отдавна да

живѣятъ временно вънъ отъ отечеството , вь Одринско или
около Цариградъ. Освѣнъ това Имало тука отъ давна
абаджилжкъ. Абаджии съ дрѣхи отъ мѣстни аби, шаяци

и гайтани ся ходили и ходіятъ още на работа в Анадолъ,
Брусса , Смирна, Ангора, или на гърцкитѣ острове , Лемносъ,
Тасось, Хиось, Икария и др . Копривщенски търговци млѣ
каре се намиратъ въ египетска Александрия, та има даже

тукашни хора , които знаятъ Абиссиния, да не говоримъ
за по-близки предѣліі, като Влашко и Сърбия. Поради
дълговрѣменното отсмтствие на много міжье Копривщица
зимѣ става почти едно „ женско село “ , и когато се събе
рятъ мяжьетѣ, могжть да се разприказватъ за една не

малка часть на свѣта , както се случва по много мѣста на
планинската Швейцария, гдѣто жителитѣ смцо см при

нудени да търсятъ печалба по странство и нѣкога цѣли
години отсмтсвувать отъ отечеството си .

III. Гйопса.
Оть Копривщица тръгнжхме къмъ съверо - истокъ за

въ долината на рѣка Гиопса или Стрѣма . До Клисура има
3 часа пять . Върви се най- напрѣдъ по тъй нареченитѣ
Криві ле ') край Петрешка рѣка, до гдѣто се стигне до един
високи поляни безъ гора ; отъ тѣхъ се съглежда Стара
планина съ Вежена , съ върховетѣ Острица и Царичина ( надъ
Клисура) и съ стърмната пжтека отъ Клисура за Тетевенъ,
и долу подъ планината се види котловината на Гйопса .
По пасбищата стърчлтъ тук - тамѣ низки скалини ; върху
една такава скала отъ особна живописна форма се намира
кърстъ и аязма оброчище св . Илия . Високи колове по
казватъ направлението на пятя зимно врѣме, гдѣто много
лесно се изгубва дирята му въ дълбокиятъ снѣгъ между
мъглитѣ. Около 3 , часъ отъ града се намира водораздѣла
между Тополница и Гіопса , на едни мѣста , наречени
Рiвни дялѣ и Бели кімика (1329 м . споредъ австр . карта).

Единъ 1 , часъ по -долу минва се около Владичина чешма,
край една прохладна букова гора съ огромни стари пънье .
Единъ часъ отъ тамъ слиза се презъ скалини , обрастняли
сь високъ ардъчъ (1uniperus ), догдѣто се пристигва презъ

етъмнинитѣ на Осиковъ ратъ въ тѣсната , дълбоко изрѣзана
долина на Длв'га река, която извира отъ водораздѣла и за

едно съ Каменйдица и Белештица (отъ г. Богданъ ) и съ
Дивия Злй дол . (отъ Вежена) образува рѣката Гібопса .
Село Клисура лежи въ една долина между Стара пла
нина и Срѣдня гора подъ политѣ на тази послѣднята , въ
едно мѣсто закрито отъ вѣтровет. ( 796 м .); на западъ отъ

Hero се въскачва пятьтъ презъ прохода Козница за въ
Златица. Поть Константинъ въ 1819 год . пише , че Кs!
асу. Празzt! » Двор&vс : броило въ него врѣме 500 кміці

съ асителн пастири. Преди войната е имало , казватъ, до
7—800 къщи , всé Българе освѣнъ нѣколко мусулмански

1 ) Хіругадѣ казватъ кривулени на пжтя .
30 Д -Р Конст. ИРЕЧЕКъ,
Цигане. :) А сега слѣдъ съвършенното разорение , което е

постигняло Клисура въ 1876 год ., Румелийската статистика
е намѣрила 635 кмщи ( разбира се и съ разваленитѣ) съ
само 354 семейства и 1546 жители . Отъ всичкитѣ мѣста,
разорени въ врѣме на срѣдногорското възстание , освѣнъ

Батакъ, ни едно неправи такова впечатление като Кли
сура .Видишь, че тя едно врѣме е била едно хубаво и

богато мѣсто , което се занимавало особно съ вадението на
трандаФІлово масло , а сега между съсипанитѣ стѣни на
толѣмптѣ кмщя едвамъ се издаватъ до 300 приврѣменни

низки и слаби колиби. Въ възстанието загинжxx тука до
230 души ; другитѣ побѣгнмхлі въ Копривщица и дру
гадѣ и селото е било почти пусто до руската война. Много
“жители не се завърнях и се заселих по Гіопса въ жи
лицата , напуснжти отъ Турцитѣ. За минжлото на селото
см ми разказвали , че то по- напрѣдъ се намирало въ самия
проходъ на Козница та се наричало слцо Клисура, турски
Праса день Дервен ,да, едно название, тълкованието на което
не се знае , а че чакъ въ кърджалийскитѣ врѣмена то се

пренесло отъ прохода вънъ на сегашното си мѣсто . Въ
околноститѣ има и двѣ стари развалени малки крѣіности,
едната на западъ върху единь конический хълмъ въ про

хода на Козница, другата на истокъ върху смщо такъвъ
единъ върхъ, там , гдѣтo нaчeнва равното поле на Гійопса ;
подъ това второ градище се намѣрватъ и желѣзні стрѣли.
и двѣтѣ твърдинки с служили за стража на пятя , който
минуваше отъ Гійопса презъ тука за Златица.

Въ (5 часа стигнмхме отъ Клисура до Карлово. Пятьтъ
е горѣ - долу добъръ и за кола . Единъ часъ се слиза въ
една тѣсна долина между двѣтѣ планини , голата Стара
планина и гористата Срѣдня гора , подъ огромни каменяци.
строполени отъ старопланинскитѣ височини , между зелени
1) Рускитѣ „ Матеріяли “ даватъ на Клусура 438 вѣнчила , което , въ сравнението

съ казаното чис.10 на кмщить, ми се ви, и погрѣнно (може би само Печатна по
грѣшка ).
п.ЖТНИ Бѣ.ТѣЖКИ . 31
ливади , трандафилови градини и около чудно правилни ,

като отъ вода обмити , конически хълмове , догдѣто се стигне
най- послѣ на равното поле .
Долината, що се простира между Троянския, Сопот
ския, Карловския и Калоферския Балканъ отъ една страна

и отклоненията на Богданъ и западната часть на староза
горската Срѣдня гора ( Караджадагъ) отъ друга , се вика у
мѣстнитѣ Българе иу Срѣдногорцитѣ Гиопса , Гйопца, Гйіп
цата ; и въ старото турско раздѣление се наричала нахия
Гйопса . Това име собственно принадлежи на споментата

рѣка, която събира всичкитѣ води на тая долина и се влива
въ Марица около 12 километра подь Пловдивъ. Името, за
което ще поговоримъ по-долу, може да се слѣди чакъ до
13 вѣкъ. Но рѣката носи още н друго название — Стряма,

което е още по-старо ; като Syrmus, Sermius знантъ го вече и
римскитѣ списатели , особно Плиний (умрѣль 79 сл . Хр .),
който го
споменва между най -значителнитѣ притоци на
Пѣка Hebrus Марица. 1)
По характера си тази долина ни напоменва смсѣдното
Туловско поле (Казанлжшко ), макар , че не е тъii живо

писна , но пакъ е по - питомна отъ Златишкото поле , което
има единъ много по-суровъ планински климатъ . Тя три

потета съставятъ единъ редъ долини, които отдѣлятъ стѣ
ната на Стара планина отъ дългия поясъ на по - низката
( рѣдня гора. Най - високото е Златишкото поле ( 680 м .),

подиръ него слѣди Гйопса (около 500 м .), иній-низкото
e Ty.товското поле (около 400 м .).
Хоризонта на Гібопса съвършенно е затворенъ отъ

всички страни , защото и проходътъ, презъ коніто рѣката
се 1ЗВІва вънъ въ Пловдивското поле , е обиколенъ отъ
1 Syrmus, Plinius Hist . nat. III 30 el . Detlefsen . Sermius, Acta S. Alexandri 198
Heerstrasse 44, гдѣто криво и тълкувахъ, споредъ текста на тази легенда, за Стани
машката рѣка, която има устието си въ Марица тъкмо срі: щу р . Стрѣма). Кореньтъ
на думата е сру , който е общъ на всичкитѣ индоевропейски езици ( с.10в, струга ,
струя, гр. £0), ребра ).
доста високи хълмове и заради това не се познава освѣнъ

отъ съвсѣмъ близки мѣста . Стара планина на истокъ отъ
моглщественния Вежень, надъ изворитѣ на Бѣлий Осъмъ,
по нѣщо се спуща къмъ Троянский преходъ, а послѣ пакъ

се въздига къмъ високата Амбарица ( 2166 м . споредъ Pyc
ситѣ 1) и къмъ островърхата като единъ огроменъ эмбъ
Добрила надъ Соціотъ, които идвѣтѣ недавно хубаво ни е
очърталъ г - нъ Вазовъ . По - далече на истокъ къмъ Калоферъ
білото на планината постоянно се възвишава . Горѣ се зе
ленѣіжтъ пространни поляни съ влашки колиби и стада ;

тукъ- тамѣ издига се гора отъ елін и борики, а п6 -долу ре
брата на планината ся обрастняли до нѣклдѣ съ низъкъ

шумакъ. Въ сравнение съ стърмата и най- повече гола стѣна
на Стара планина по-приятно изгледа Срѣдня гора съ вид
ния отъ тука Богданъ и гориститѣ расклонения , които отъ
него се спущатъ къмъ истокъ , гдѣто имъ излизатъ на
срѣща смЩо такива тъмнозелени върхове на Караджа -дагъ
или Старозагорската Срѣдня гора . Въ самата Гйопса окото
на пятника привличатъ уединенитѣ гранитни хълмове на

Чаталъ - тепе (бълг. име нѣматъ), които като нѣкові островъ
се испречвать на югъ отъ Карлово. Ръката , сящо като
Тополница въ Златишко и Тунджа въ Казанлжшко, при
държва се къмъ юясната, срѣдногорската страна на полето .

Дъното е плодородно и на нѣкои мѣста прекрасно обрабо
тено , особно въ най- западниятъ и най - источниятъ өгълъ .
Другадѣ, на пр . на югозападъ отъ Сопотъ, се простирать
голѣми каменисти необработени равнища, обрастняли съ д
бово храстие и истълнени съ голѣмо камънье , строполено
доста далеко отъ ребрата на Стара планина . Много потоци

слизатъ отъ планинитѣ ; нѣкои , като Сопотница, иматъ го
лѣмії корита , до 6—8 метра дълбоки и 30 — 35 м . широки
съ стърми бръгове и съ дъно непълнено оть грубо камънье .

но лѣти съвършенно сухи. Една буйна растителность вирte
краіі пятя , трънки, клини , шишъкъ нпр. Освънъ лозя ,
1 ) Периодическо Списание IV стр. 3 б.т.
ПЯТНИ БѣдѣЖКИ. 33
трандафилови градини , нивя и ливади се виждать и рѣдки

кории отъ стари вишни , орѣхи и джбове. Едно множество
голѣми костенурки, съвсѣмъ обикновенно нѣщо по Тракия,

възбужда любопитството на чужестранния ижтешествен
Никъ . Селата ся распръснати и по дъното и по краищата
на полето . Минлхме по срѣдата около Лахманларе, 1) което
съ прекраснитѣ си градини и гжсти овошки остан на.
..ѣво , около Текия (тур. Текке), гдѣто се въскачва пятьтъ

презъ Троянския Балканъ, презь Карасарля , гдѣто, както
и въ слѣдующето Игіново, съгрѣхъ нѣкакъвъ старь турски
ка, дъръмъ въ селото , и презь Arüево, отъ гдѣто ударихме
направо за Карлово. Насждѣ се виждахм най - повече Турци,
юито , мяжие и жени , тъкмо бѣха заети съ жетвата .
Отъ историческитѣ паметници се виждатъ край ижтя

много могили , смщо както въ Златишкото и Туловското
поле ; на пр . при сухото корито на Сопотница стоять три

отъ западната и една отъ источната страна . Нѣколко мн
нути на истокъ отъ Ахиево видѣхъ близу до една могила

единъ уединенъ старъ джбъ, край него единъ крГълъ
стъпъ безъ надписъ и наоколо една четвертита каменна
етѣна ; казах ми , че това е било тюлбе на нѣкакъвъ тур
ски светець, който е погинжлъ при завоеванието на стра
ната въ борбата срѣщу гяуритѣ на близкото Сопотско гра
дище , но стълътъ ми се видѣше много по -старь. Старин
надписи въ Гйопса не съмъ відѣлъ; нѣколко пти завър
тѣхъ коня между пространнитѣ запустѣли турски гробища ,
които личжтъ край пятя , да видя , има лії може би нѣкои
работени или писани камънье , но намѣрихъ само грубо оте
сани нови плочи .
Важни ся остатъцитѣ отъ стари римски пятища . Презъ

Гіпопса е минавалъ глѣмия друмъ, който е съединявалъ
П.Товдивъ съ Дунава и когато се споменва вече въ врѣмето
на цара Нерона не начертань на римската карта , позната
1 ) Така го произнасятъ Българетѣ м сто Рахман.таре.

Период. Списание IX . 3
34 Д-Ръ конСТ. ИРЕЧЕКь,
подъ името Tabula Pentingeriana. 1 ) Този пять e вървѣлъ

отъ Пловдивъ на Хиссара, преминвалъ презъ низкитѣ
крайни хълмове на Срѣдня гора направо къмъ горeказанното
село Карасарля, гдѣто има едно старо „ градище “, обър
щалъ се послѣ на сѣверъ къмъ Текия, гдѣто се вижда
друго едно старинско , кале “, преминувалъ Троянский Бал
канъ, който е снабденъ пакъ съ такава староврѣмска раз
валина на върха, и се спущалъ къмъ Ловечь ( римската

Melta ), отъ гдѣто се раздѣлявали ижтищата за Оescus ( раз
валини при селото Гигенъ до устието на Искъра ), Noeae
( при Свищовъ) и Nicopolis ( Никюпъ при Търново ). Отъ този

ПЯТЬ се отклонявалъ при Текия другъ единъ, който е
вървѣлъ къмъ истокъ за въ Казанляшко не достигалъ,

казватъ , до Стара Загора. Диритѣ му съгледахъ въ Гйопса
на двѣ мѣста . Десеть минути на западъ отъ Карлово по

казахм ми единъ калдъръмъ , съвсѣмъ разсипанъ и 3—4
раскраче широкъ, та и едно каменно мостче на него презъ
единь суходолъ. А на истокъ отъ Карлово почти цѣлъ
единъ часъ, чакъ близу до Митеризово, слѣдвахъ единъ

старъ калдъръмъ, до 3 метра широкъ и отчасти тъй добрѣ
съхраненъ , че служи още до днесъ . По-далече дирята му
се явява въ Калоферскитѣ планини , както ще раскажемъ

по - долу .
Освѣнъ ония три градища , онова по - долу отъ Клисура,
при Текията и при Карасарля , има тука още една четвърта
развалина , слцо безимена . Тя се намира на сѣверозападъ
отъ Сопотъ , 11 , часъ отъ селото, върху единъ скалистъ
и непристя пенъ рътъ на Стара планина между двѣ дъ.1
боки долини , единъ малъкъ четверомгълникъ отъ нете
сано камънье и хорозанъ съ полуразрушени стѣни и голѣми
дупки или мазгали въ тѣхъ . Видѣхъ ж само отъ далеко .
Подъ нем при политѣ на планината стои мънастирь св .

Спасъ, който е изгорѣлъ 1877 г. въ врѣмето на войната
съ всичкитѣ си паметници. Григоровичъ ( 1845 ) е видѣлъ
1 ) Свѣдѣния за този пять съставихъ въ Heerstrasse 156—158 .
въ него „ нѣсколько новыхъ рукописей “ ; азъ съмъ чухъ,
че въ тѣхъ е имало любопитни записи отъ турскитѣ врѣ
мена и че се съхранявало тука недно евангелие , вързано
преди 250 години съ думата Пловдивъ въ надписа на
корицитѣ .
Отъ старобългарско врѣме има за Гіпопса нѣколко лю 2
бопитни свѣдѣния , които се намиратъ въ мемоаритѣ на 3
византийский императоръ Иванъ Кантакузинъ, въ епизода

за българский князь Войсилъ . За тогози Войсила ще по
говориме тука нѣщо по-на- пространно.

Kждѣ края на 1321 г. умрѣлъ българскиій царь Тодоръ
Светославъ , синъ на цара Георгия Тертерия I , слѣдѣ едно

дълго и честито владѣние. Престолътъ наслѣдилъ синъ
му Георгий Тертерий II , „вєлїктії царь Гергіє, сънь вели

каго царт Өводора Свят(ы )слава “ , както четемъ въ едно еван
гелие , писано по негова заповѣдъ 1322 г. и съхранено въ
Хиландарский мънастирь. *) Новий български царь незабавно

се въеползувалъ отъ междоусобието, което тогава владѣело
въ византийската империя между стариii и младий Андро
никъ за наслѣдството на цариградский престолъ. Когато
„великий стратопедархъ “ Андроникъ Палеологъ, който упра

BIявалъ Пловдивъ и Родопскитѣ „ епархии “ ( провинции),
преминжлъ отъ младий царь къмъ старий, Тертерий въ
врѣмето на жетвата ( 1322 ) прибързатъ въ полето, когато

жителитѣ тъкмо бѣхъ пърснжти по нивята , изгорѣлъ нѣкои
крѣпости и безъ трудъ завладѣлъ Пловдивъ, защото въ
него имало съвсѣмъ слабъ гарнизонъ и гражданетѣ били

испроводили своитѣ мѣстни войници въ войскитѣ на мла
дий Андроникъ, който отъ Димотика , своята главна крѣ

пость , воюване срѣщу дяда си въ Цариградъ. Българский
царь помѣстилъ въ града , който се намиралъ на граница
между България и ромейското “ царство , ?) единь силень
1 ) Срезневски, Памятники юсоваго письма стр. 350 .

2) Кантакузинъ, Бонското изд. І , 173 : iv iрios у тўѕ ёxsiyo) ха: Popziwy fre
pi.ac.
3 *
36 Д- Ръ конст . ИРЕЧЕКъ,
гарнизонъ отъ отбрани войници, Българе и татарски на

емници , 1000 конни и 2000 пѣши , подъ предводителството
на Ивана Русина, който споредъ Кантакузина е билъ единъ
войвода „ лично храбъръ и много опитенъ въ воюванието “ .
Родопскитѣ предѣли съ Станимака и Чепино с останали
въ ряццѣтѣ на младий Андроникъ, който съ помощьта на
едно движение между родопскитѣ номадически пастири,
предводимо отъ нѣкой си Шарбанъ, е надвилъ и услови.тъ
стратопедарха и повѣрилъ управлението на ония мѣста на
свой воіівода Тарxаниота.') Когато послѣ презъ Августа

младий Андроникъ се примирилъ съ дяда си и се отпра
виль отъ Цариградъ въ Димотика, царъ Тертерий испро
водилъ войски , види се нѣдѣ отъ Ямболско, за да пляч
катъ малкитѣ градовіце около Одринъ, но Андроникъ из

лѣзълъ срѣщу тѣхъ и ги преслѣдвалъ чакъ до българската
граница ( у той , орtоg ); Musias) и тамъ съ ненадѣйно на
падение ги разбилъ. Единъ мѣсецъ послѣ Андроникъ лично

направиль едно нашествие отъ Одринъ даже вмтрѣ въ
българскитѣ предѣли, съ ограбвание на селата и откарва
ние стадата , види се , смщо нѣдѣ покрай срѣднята Тунджа
или по Загорското поле , и подиръ това се завърнялъ за
презъ зимата пакъ въ Цариградъ.
Сящата зима умрѣлъ царь Георгий Тертерий II безъ

наслѣдникъ. 2) Въ България настаняли голѣми вълнения .
Градоветѣ отъ Месемврия до Сливенъ ( ато Метріа ; їх .
2ingvop ), сирѣчъ краінморскитѣ крѣности около Бургазский
заливъ и подбалканскитѣ отъ тамъ до Тунджа, доброволно
се подчинили на гърцкий царь. А по - на -западъ подъ южния
склонъ на планинитѣ е основалъ една държавица българ
скніі велможъ Войсилъ ( Вот оt/as , Boicиласъ). 3) Този Boil

силь е блъ членъ на единъ отъ първитѣ тогавашни бо
1) Кантакузинъ I 147 .
2) Кантакузинъ I 172 , 175 .
3) Че това име е Войсилъ ( не воіі - салавъ), расправихме вече въ Бълг. Нет.
(Одесско изд.) 382 бѣ.1.
ІІ.ЖТНИ Бѣ.Лѣжки . 37
лѣрски родове въ България , който, ако може да се сжди
споредь личнитѣ имена , е билъ отъ чисто словѣнско про
исхождение и, както ще изложим , ніб -подробно, е ималъ

землището си въ Стрѣдня гора и въ Гітопса . Найстария
брать на Воісила Смилецъ, жененъ за една Гъркиня, внучка

на старий царь Андроника , дъщеря на вторият му синъ Кон
стантина , е билъ въздвиженъ за царь въ България , когато
Татаритѣ подъ предводителството на Ногай- хана с наче
нж.Ти да притѣсняватъ държавата и когато царь Георгий
Тертерийї I е билъ принуден да побѣгне предъ тѣхъ въ

Византия . Смилець e влѣзнялъ въ близки сношения съ
Сърбитѣ, като женихъ дъщеря си за сина на краля Сте

Фана Уроша II Милутина, за послѣшній краль Стефанъ
Урошъ III Дечанскиіі . Но царството му не е траяло дълго
врѣме. Синъ на Ногая Чоки заедно съ Тертериева синъ

Тодора Светослава свалиль Смилеца отъ престола, и цар
ството пакъ е минл.ло въ ряцѣт на Тертеровцитѣ, които
не ся принадлежали къмъ старитѣ български родове , а ся

били потомци на Куманитѣ, населени въ България въ по
товината на 13 вѣкъ. Между родоветѣ на Смилеца и па
Тертерия никняла е отъ тогава една непримирима вражда ,
която не е престаняла, догдѣто с5 смществували и двѣтѣ
ФМИИ .
За кончината на Смилеца нѣма свѣдѣния ; слѣдъ въс
качванието на Светослава нестава повече дума за него . Но

това е сигурно, че двата му брата са били испмдени отъ
България и че са намерили прибѣжище вь Византия , гдѣто
я се ползували отъ всѣки случай да воюватъ срѣщу Тер
теровцитѣ. 16- голѣмия Радослава , която е носиль титлата
на „ Севастократоръ “ , споредь византиското дворцово чи

ноначатие собственна особно на царевъ братъ, кратко врѣме
еслѣдъ падението на Смилеца се дигн .1ъ съ помощьта на
царя Андроника отъ своето прибище въ Солунь и съ

други бѣженци и византиiски войски в.тѣзнлъ въ Бъл
гария , за да отнеме на Светослава царството . По братъ

на Тертерия I и чичо на Светослава Елтимир: 1 ) , който но

сене ТНТ.1ата на „ деспотъ “ и бѣне господарь на Крън
ската земя при южното подножие на Стара планина, го

разбить, у.ові1.ть послѣнилъ . Hail- младиятъ отъ тритѣхъ
братия Войсиль останмль у Византийцитѣ. Той най- на
прѣдъ се споменва въ византиската войска , когато Све
тославъ е воюватъ съ стари Андроникъ заради Месемврия,

Анхняль, Созополь и Ямболъ ( ок. 1308 ). Тогава е разбилъ
българскитѣ чети при рѣката СкаФида до Созополь. 2) По

слѣ го намираме (1321) въ воіскитѣ на младніі Андроникъ
предь Цариградь и чуеме, че отъ неговия лагерь е пре
бѣгнжлъ въ града къмь стария царь . *) Напоконъ се свърши
царский родъ на Тертеровцитѣ въ третото поколѣние съ
Тертерия II , и на Войсила, които трѣба да е блъ вече
доволно възрастенъ, се отвори пять да влѣзе пакъ въ
България. Цѣ.1ьта му е била завладѣнието на старитѣ ба
щині ; царство. Види се , не е търси.Тъ.
Щомъ е дошло извѣстието за смъртьта на Тертерия П.
Войсиль се отправилъ въ пограничнитѣ български предѣлін
и подчинилъ си крѣпоститѣ отъ СІнвень до Копсисъ (са ;
ата . Ус: 329 zg : Кргоҳ ёсглоло » ; тЇs Mostz ; ті).eus). Канта

кузинъ прибавя, че тѣ му се предали заради родственни
свързки ( 2 т . о.згіт тz той тво; ). Слѣдъ това изѣсти.тъ
на гърцкий царь , че съ градоветѣ и съ войскитѣ си ce
подчинява подъ неговата върховна власть Інприелъ назва

ние „ десноть на българското царство. “ Отъ този разказъ
1 ) Името е чисто куманско или тюркско и съдържава познатата дума „ е -мир,

жел Бъзо . То се сръща въ Формата Алтимиръ до днесъ и въ названия на разни се.1а :
Алтимирэвци въ Сољиійската околия, Алтимиръ въ Раховско.
9) Возз '). zv гv yi - 5 ) zzi Parabicij2) багато і віру. Пахимеръ, Бонево
из ц. II 446. Братията сж биле Yёvр » ; тој трtscio ) пzpi Boon.ripog (сжщий 2015 ) .
3 ) Кантакузинъ I 134 : Bergizg ico) Moov раз.és decis братъ на бъ.1
гарский царь ; а другадь ( I 172) пише : бор эваз: зх.іте ; Mostiv i engis — братъ
на понаир ишний царь български, на едно мѣсто, гдѣто е дума за Тертерия П. Това
ме е приве 10 въ голѣмото заблуждение, че въ Бълг. Ист. 382 Войсила турихъ като
брата на Светослава. Вотзад на Кантакузина и Возз'я ; на ІІахимера с едно
сяцо ліце.
П.ЖТНИ Бѣ.ТѣЖКИ . 39
излиза на явѣ , че Войсилъ е свършилъ своето предприя
тие най -повече самъ съ помощьта на нѣкои стари наслѣд

ственни роднински свързки, които е ималъ въ предѣлитѣ
подъ южния склонъ на Стара планина отъ Сливень на
Западъ и които не сж били ослабняли и слѣдъ дългото
почти 25 годишно отдалечение на родътъ му отъ Бълга

рия. Освѣнъ това забѣлъжително е , че и Радославъ, Вой
сн.Товъ братъ, своя нещастенъ опитъ за влизание въ Бъл
гария е наченжлъ съ борба срѣщу Крънския деспотъ, сящо

при южния склонъ на планинитѣ . Тия обстоятелства ни
напоменвать едно свѣдѣние, което показва , че и най -стария

братъ Смилецъ още преди възцаряванието си е сѣдѣлъ въ
Срѣдня гора . Захариевъ пише , че въ околноститѣ на се
.1ото Ветренъ на Ихтиманский пять, при селото Акждки,

стоели развалини отъ единъ голѣмъ мънастирь, който селе
нитѣ наричали Смилцевя манастирь и че единъ старъ попъ
отъ Ветрень му разказвалъ , че тамъ имало по - напрѣдъ
плоча съ български надпись , гдѣто се чело, че тоя мъна

стирь „ съградилъ князь Смилеца, Елтимировъ зетъ, Въ
1286 год. въ царуванието на Георгий Тертерий . “ 1 ) Нѣ

мамъ причина , да се съмнѣвамъ за истинностьта на това
свѣдѣние. Оная година наистина е царуваль Тертерий І
и Смилець още небѣше царь ; погрѣшено, види се отъ не

разбирание думитѣ на надписа , е само това
това , че Смилецъ
не е бить зеть на Елтимира, а наопаки Елтимиръ е бнлъ
зетъ на Смилеца. Всичко това показва , че земитѣ на Смил
цевіія родь ся се простирали отъ изворитѣ на Марица 10

Срѣдня гора презъ Гібопса и Туловско поле чакъ до Сли
венско и че с му принадлежали отъ старо врѣме.
Столицата на Войсила е била , споредъ Кантакузина, крѣ
Постьта Копсис . 2 ) ( Каф : ) . Тя впрочемъ се споменва и единъ

11жть по - напрѣдъ, въ врѣмето на византийскитѣ походи
1) Захариевь стр . 76 ( споменяхъ вече въ Бъ.г. Ист. стр. 374 ).
* ) Оставихъ името , както го пижтъ Гърцитѣ ; види ми се, че не е съвсѣмъ
егчайно, гдѣто тѣ сж избрали окончание tѕ , род. пад. сос, а не ся писали
Кі. ніє : копенів.
4. Вѣроятно българското име е свършвало на
срѣщу цара Светослава, гдѣто войскитѣ тръгнали отъОдринъ

противъ деспота Елтимира и плячкали отъ Ряховица, разва
линитѣ на която намѣрихме 1) въ околноститѣ на Стара
Загора, до Сливенъ и до Копсисъ ( Уtingvo p = Zg! ха !
Кафеws) . Че името на Копсисъ и названието на Гонса е
смцо , казахъ вече въ „ Бълг. История “, а за мѣстополоне
нието на града сега могли да прибавя, че той вѣроятно се
намиралъ въ разваления градъ, основитѣ на който личжтъ
въ полето между Сопотъ и Карлово, както ще расправимъ
по - долу. Кантакузинъ казва, че Войсилъ е държалъ освѣнъ

Копсисъ още четире други кріпости, 2) които тръба да се
търсятъ не само въ Гйопса, но И на истокъ въ Казан
Люшко чакъ до Сливенско, до источната граница на Вой

силовитѣ предѣли. А войската на деспота е броила 3000
войници, едно число , което смщо свидѣтелствува за едно
доста пространно и добрѣ населено землище.
Слѣдъ тия събития младий Андроникъ по заповѣдъ
на дѣда си тръгнжлъ съ цариградскитѣ и тракийскитѣ

войски предъ Пловдивъ и заедно съ Войсила го обиколилъ.
Това е било пролѣтта 1323 год . Макар , че господарьтъ
на България биль умрѣлъ и страната се намирала въ не

извѣстно положение , Иванъ Русинъ не е напуснжлъ града .
който му бѣше повѣренъ отъ покойний Тертерий, а храбро
се защищаваль . Българетѣ неизлизали на полето , а загра

дили портитѣ и борили се отъ стѣнитѣ . Сраженията се
подновявали ежедневно въ течение на четире мѣсеци. Вь
смцо врѣме боляретѣ на българската държава избрали за

царь Видинския господарь Михаил , който вече ВЪ ца
ствуванието на Светослава се споменва съ деспотский санъ
и който е билъ, както баща му князь Шишманъ, единъ

отъ най - силнитѣ велможи въ страната . 3) Когато му пре
1) Вижъ Пер. Спис. II 50 .

2
2) To Вот,сіз т?s ve Keews v.at itépoу теттiру трасобуті ресоріа », Кант . 1,179 .
3) Михаи ,тъ „ dispoti Bulgarie, dominis de Miglino “ въ единъ венециянский па
метникъ отъ ок . 1313 г. (Бълг. Ист. 381 ). Баща му пишманъ въ сърбскитѣ памет
ПЯТНИ БѣлѣККИ . 41
дали Търново и управлението , дигитлъ се съ една войска

отъ Българе, съюзници Угровласи и наемници Татаре, но
не се упятнъ къмъ Пловдивь, а най- напрѣдь подкачилъ
да обсажда и да превзима ония приморски и подбалкански
градове отъ Месемврия до Сливень. Андроникъ по при
чина на това въ военния си съвѣтъ рѣшиль да напусне
обсадата на Пловдивъ и да тръгне срѣщу новия българ

ский царъ. Войсила съ неговитѣ чети испроводилъ въ Koil
сисъ, „ защото е било близу “ (ётові плата :ov 79) , за да се при

готви къмъ новия походъ и да стигне на третий денъ въ
Потука, гдѣто накъ да се присъедини къмъ гърцката войска ,
която е тръгняла направо срѣщу Михаила . Тази Потука
споредъ Кантакузина е била единъ градецъ разрушень
отъ нѣкоя прѣдишна война (е ; Потобzav , тіл?ада 7 12
тезzzpptvov tvo ; ; &one толцоо ) ие отстояла единъ день
отъ мѣстото, гдѣто се намиралъ лагерътъ на българский
царь . Слѣдователно е лежала между Пловдивъ и Сливень,
по-близу къмъ послѣдния, нѣйдѣ подъ подножията на пс
точната Срѣдня гора . Споменва се само още единъ пять ,
въ старобългарското житие на св. Михаила , който е билъ
итъ града Потоцкъ , родомъ сын Блъгаринъ ; тамъ се чете
сящо , че царь Калоянъ е превзель тази Потука и пре
несълъ мощитѣ на светеца въ Търново .")
Андроникъ, като оставилъ Георгия Вриенния съ единъ
отрядъ да варди Станимака и Чепино и отъ там да на
блюдава Българетѣ въ Пловдивь, стигнжлъ въ IIотука .
:
і Тамъ приель неочакваното извѣстие, че Войсиль ужъ вне
1
зално умрѣлъ. На първитѣ два човѣци , които ся донесли
ници се нарича „ князъ “ . Кантакузинъ ( 1,175 ) е погрѣшихъ родословието на Михаила,

като казва , че е билъ синъ на деспота Срацимира; той го сбъркахъ съ цара Іо. Алек
сандра, който също споредъ него (1,459) е бил синъ на Срацимира .
1 ) Гиль-Фердингъ, Собр. соч . 1 стр . 49 бѣ... На ІІотука прилича chateau
Peutates { y Villеhаrduin'a ed . Wаіlly p . 209 сар . 79, 8 353 ), гдѣто Татинитѣ 10 Денье
прехи Одринската битка 1205 г. ся търси и храна . Но това име въ ржкописитѣ
различно се чете , между друго и като Peurаtеѕ, което ми се види нії-вѣрно, кр
Пентьта Прізато », която много ІІ.ЖТи се споменда ᏴᏏ околностит Б на Одринъ ( нинѣ
re.10 Провадъ, 4 ч . отъ града на съвероистокъ).
42 Д - Ръ КОНСТ . ИРЕЧЕКъ,
този слухъ, не се вѣрвато, защото см биле Българе . По

дирѣ се явить единь Гръкъ, който отъ една височина
видѣлъ съ своитѣ очи , кахь с несли тѣлото на Војсила
въ Копеись, та не е имало причина да му се невѣрва . ( ъ

това събитие се свърши походъть. Војската бѣше ослаб
няла съ загубитѣ предъ Пловдивъ, съ отдѣление отряда

на Вриенния и съ недохождание на Войсила . Андроник ,
къ тежко сърце се рѣшнлъ да се непупа въ опасната борба
въ планинитѣ и планинскитѣ долини , въ ония предѣли отъ
Сливенъ до морето, и тръгнжлъ къмь Одринь. Тамъ с.ѣдъ
осъмъ денье приелъ едно смо отъ Войсила , гдѣтo тoin
му се обаждаль, че е живъ още, но че еять Гмби и ce
тровіль, тъii щото е билъ като умрѣхъ и едвамъ се свѣ

стилъ съ помощьта на нѣкакви си антидоти.
На царя Михаила слѣдъ това скоро се предали венч
китѣ ония подбалкански крѣпости, и той непроводить единъ
войвода съ нови войски в Пловдивъ, да замѣни Ивана Ру

сина . Но когато Иванъ съ своитѣ другари посрѣцалъ
останлъ въ
войската вънъ отъ града и презъ нощьта
нейния лагеръ, вѣроятно оттатъкъ Марица, гражданетѣ
(Гърци) употрѣбили тази негова неосторожность да
освободятъ отъ Българетѣ. Врненний тъкмо въ това врѣме
се бѣше приближить до стѣнитѣ да плячка градскитѣ

Него привикали презь нощьта по- близу , тайно отво
стада .
рити портата и пусняли го въ града . На Ивана и на Бъ.1
гаретѣ не е останало зараньта друго освѣнъ да се от
теглятъ. И така българското царство е изгубило Пловдив ,

догдѣто пакъ не го
го ее взелъ 20 години по - постѣ царь
Іоанн Александрь. Въ смЩо врѣме Михаилъ злѣ прити

снять Войсила. Царскитѣ воінски обиколили Консись и
четир- тѣхъ други крѣпостіг. Войсиль усърдно се защища

валь, като е биль спомаганъ отъ Андроника съ срѣдства
исъ пѣи и конни войници и като е малъ доста пр
върженици между жителитѣ на своята страна . Най- подирѣ

видѣлъ, че българскитѣ войски му затворили отъ всѣклдѣ
ПЯТНИ Бѣ.ЛБЖКИ . 43
10насянето на храна и че самитѣ негови хора се накло
і няватъ къмъ царя, и тайно избѣгалъ въ Византия . Щомъ

е из.1ѣзъъ, неговитѣ людие ся предали крѣпоститѣ на
ихаила . Това е било на есень 1323 год . 1 ) Слѣдъ това
Михаи.тъ съ всичката си войска влѣзнжлъ въ ромейската

земя въ 12 денье стигнжлъ до Вира ( Фере ) и Траяно
пютъ при устието на Марица . Младній Андроникъ стоялъ

на близу въ Димотика , но безъ достатъчна войска , тъй
щото не е могълъ да му излѣзе на срѣща . Скоро послѣ
Това се сключилъ импръ.
За Войсила чуеме само още единъ пять . Когато мла

Дніі Андроникъ третий Інжть се борилъ съ дѣда си и пре
кзималъ византийскитѣ крѣпости въ Македония (1328 ),,
тръгналъ отъ Воденъ къ Костур , а отъ пятя още про

водилъ „ българский деспотъ Войсилъ “ ( Boratzy iy Моабу
Сергіт ») и Византийцитѣ Вриенния и Ексотроха всичко

съ 2000 конници на Охридъ. Тѣ слѣдъ единъ усиленъ
походъ стигняли предъ града и Охридчанетѣ безъ затру
Днение имъ отворили портитѣ. 2) Нѣма съмнѣние , че Войсилъ
е умрѣмъ между византийскитѣ боляре и пълководци , може

би не дълго врѣме слѣдъ това , защото послѣ нестава по
вече дума за него .

При този случай ще споменемъ и нѣщо за близкий
Крвна ( Кот vis, Koovis), който доста често се споменва въ

1 ) Хронологическитѣ данни на Кантакузина не е съвсѣмъ ясни , защото е
съчинявать своята история около 40 години по -подирѣ. Ето главнитѣ за насъ мо
менти : 1321 (1 стр . 108) Светославъ въ простѣтта още е би.Тъ живъ. 1322 (индикти
унъ 1 , стр. 136 ) въ края на зимата Родопитѣ преминх.. и къмъ стария Андроникъ.
Въ началото на Августа (стр. 169) младий Андроникъ с.ѣдѣ мира съ дѣ,да си оти
Illе. въ Димотика; по-напрѣхъ, въ врѣме на жетвата, Тертерий бѣше взелъ
Пловдивъ. На есень се падатъ походитѣ на Андроника срѣцу Тертерия. 1323 (инд. VІ)
елѣдъ смъртьта на Тертерия дохажда въ простутта обсадата на ІІ.тов,дивъ и без
усиѣшний походъ сръцу Михаила. Войсилъ (стр. 179) се защищавалъ вёұр. #vasco )
а: тері : тёроо , не „ една година и по - вече “, а до годината (новата година по визан
тийский календаръ бѣше на 1 Септ. ) и по - вече “. Cжщата година се сключи миръ.
Презъ зимата 1323/4 се падать татарскитѣ работи (стр. 189 , 192) а на 16 Августъ
с.ѣхъ това (още инд. VII) умрѣла съпругата на младий Андроникъ (стр. 193). 1325 г.
инд . VІІІ въ Февруарий младий Андроникъ е билъ коронясань.
3) Кантакузинъ 1 277 .
12—14 вѣкъ. Това е билъ единъ градъ съ предѣла около
него . Първата му диря намираме въ съчинението на араб

ский географъ Едриси отъ половината на 12 столѣтие, който
описва единъ ижть отъ Срѣдецъ въ единъ день на Сто
бони (Цинонье, нинѣшний Ихтимань), отъ тамъ ( вѣроятно

презъ Златишко ) въ шесть денье до крѣпостьта Акарнусь
или Акрано : , съградена на единь високъ върхъ, послѣ 4 )
мили (единъ читавъ день) подалече въ градъ Барви ( Боруі.

Беруа или Beppea Стара Загора) и по - нататъкъ въ 1а
риградъ. 1 ) Крънъ и Боруй се споменватъ и послѣ заедно .

Византийский лѣтописецъ Никита Акоминать приказва , какъ
е избѣгнжлъ (1190 ) царь Исакъ Ангелъ слѣдь нещастната

битка съ Българитѣ „ чрезъ така наречения Крънъ къмъ
Боруй “ (с.а той леYoutvoo Kрт,той прос ті » ВЕеріт ») и какъ см
вървѣли (1206 ) Латинитѣ до Крънъ и Боруii “ ( вёр. Кет
уої та Ворёте), за който походъ отъ латинскитѣ свѣдѣния

знаем , че са стигняли до самия Боруі . ? ) Найчесто се чете
за Крънъ у Пахимера въ описанието на войнитѣ срѣщу
Светослава царя и чича му , Крънский владѣтель деспота
Елтимира. 3) Андроникъ, като е воювалъ срѣщу Елтимира.

плячкалъ отъ горeкaзaннaтa Ряховица въ Старозагорско ,
Сливенъ и Копсисъ. Освѣнъ това отъ думитѣ на Пахимера
види , че Росокастро, Лардеа (нѣйдѣ при Айтосъ) и Ямболъ сх.

биле въъ отъ собственното землище на Крънский деспотъ.
1 ) Edrisi trаd. par Jaubert п382 (Akranos между бълг. градове) и 383. Въ тов :
издание насядѣ е печатано Carwi мѣсто Barci, както го четя азъ, като имамъ предъ
ви хъ не само лесното събрквание на бик въ арабскитѣ слова, но и ясното свидt
телство на Едриси, че този градъ (стр. 293 ) се намирать около 2 денье на сѣвети -
западъ отъ Одринъ, при подножието на едни планини , недалеко отъ р . Марица ( 292, 29 ,
383 ) . Полский геограъ Lеlеvеl , Geographie du moyen age III , IV 115 полага Акарня
(Акартус , или другояче погрѣшено въ ржконтиситѣ) между Шипка и Ка-но - еръ, и при
бавя , че се срѣща като Cornus , Corinus още на картитѣ отъ 16 вѣ къ, на сѣверъ ,
Пловдивъ.
2) Никита , Бопско изд. 562, 852 .
3) "Елтертей хаті ті» Kpoviv Otaпoт ciz tетертнёv ) Пахимеръ II 266 ; пер . су і.
таті ті» Kpovi , Bing ipova 267 ; хаті tv Kosviy expzovта. ( Е.лтимира ) 406 .
* ) Андроникъ отъ Peizools'; плячкатъ до Сливенъ и Консист и ту " Елту, і
іло..вів. Пах. ІІ 447. Росокастронъ завоевано отъ Българетѣ II 445. Ямбоъ и .Тарге ,
прибавени къмъ Елтимировото землище 559.
ПХТНИ Бѣ.ТѣККИ . 45
Като поразмислимъ върху всички тия свѣдѣния , ще
се увѣримъ, че Крънъ е билъ на сѣверъ или даже сѣве

розападъ отъ Боруій ( Стара Загора), между Сливенъ и Koll
енеъ , и че не е обнемалъ подбалканскитѣ мѣста между Ям

боъ и морето, гдѣто до сега всички сме го полагали около
Карнобадъ, заради сходностьта на имената . Той трѣба да
се търси въ долината на горнята Тунджа, въ Казанлжшко
и Твърдишко ; самия градъ Крънъ, ако гледаме къмъ свѣ

дѣнието на Едриси, може би е тъждественъ съ нѣкое отъ
традищата при Голѣмо село между Калоферъ и Казанлякъ. :)
Но да се повърнемъ къмъ нашата Гопса . Слѣдь Вой
си.1а не се чуе нищо за нея, нито за начина на турското
й завоевание . Турцитѣ см 1м заселили съ своитѣ колонисти
сящо като Златимико и Казанлжшко, тъй щото тя горѣ
долу е приела единъ съвсѣмъ турски характеръ ; въ полето
вечкитѣ села с били или съвсѣмъ турски или смѣсени .
Сега въ 50 - тѣхъ села на „ Карловската околия “ има между
43635 жители , слѣдъ всичкитѣ изселявания подиръ войната,
оцце 7559 Турци. Името на старий Копсисъ или нинѣшната

Гіопса се срѣща като Готше още въ търговската книга на
Дубровчанина Рестина, който е търгувалъ въ София 1590 —

16+) 5 : Alli Dede de Ghiopscie, Ussin Mehmet di Ghiopscie .?)
Турския центръ на Гійопса е Карлово ( жит. Карловець,

при ... карловски) при самото подножие на Стара планина .
Името му произлиза, казвать , от турското кар , снѣгъ. Вече
преди 38 години Григоровичъ е чулъ отъ християнетѣ,
че старото име на града е било Сушица, а на мене ся при
казвали , че въ пропаднжлий вече поменикъ на Калоферский
мънастир , се чело името на „ село Сушица “, което , казвать ,
е било на истокъ отъ Карлово въ нинѣшнитѣ му лозя .
на западъ отъ града показватъ на равното поле редове отъ
1 ) Името на селото Крънаре въ западната Гиопса ще бъде въ нѣкоя свързка

партънъ : жители преселени отъ Кънъ. Скщо и името на р . Корни,дица при Кало
Фель и на селото Кръни въ Трѣвненско.
2 ) Въ Пер. Спис. стр . 51 .
46 Д- Ръ конСТ . ИРЕЧЕКъ,
камъНЬe и нѣщо като основи на здания и говорЉТъ, че

тука ужъ едно врѣме е билъ голѣмъ градъ ; Турцитѣ при
бавятъ, че се викаль Узуни шегирӣ (дългий градъ) и че въ
него е било по - напрѣдъ срѣдоточието на Гйопса . Не мін

е било ВЪЗМОЖНО да изучм подробно този въпросъ, да
разгледамъ турскитѣ джамии на нинѣшно Карлово и да

поприказвамъ съ Турцитѣ, но вѣрва ми се , че града Коп
сист у Византийцитѣ и Гйопше въ книгата на оня дубров
нишкий търговецъ преди 290 години с едно исящо ,
послѣ че този градъ , който и въ турското врѣме е билъ
срѣдоточието на тукашний предѣлъ, е стоять на мѣстото
на Узунъ - шехиръ, до гдѣто въ най- послѣдньо врѣме ся
го пренесли на близу къмъ селото Сушица, тамъ, гдѣто е
сегашното Карлово. ")
Положението на Карлово е много приятно, съ изоби

лие на планински води , които текятъ по улицитѣ, съ ху
бави градини, трандафилови садове и пространни лозя .
Стара река, която минва презъ него , пада 14 часъ по-горѣ

на сѣверъ въ една тѣсна скалиста долина презъ единъ
скокъ, или както се казва по книжному “ водопадъ “ , наре
ченъ по турски сучурума. Зелената вода съ голѣмъ шумъ

скаче четире човѣшки бои дълбоко въ една тѣсна падина
между гладки скали и покрива съ бѣла пѣна огромни ка

мънье , спадняли отъ рътоветѣ на Стара планина . На око.10
води една пятека презъ планинитѣ оттатъкъ къмъ Черний
Осьмъ въ Троянский мънастирь . Самото Карлово има единъ
турски характеръ съ седьмъ джамии ; двѣтѣ голѣми черкви
ся нови , направени въ 1847 и 1851 година . Въ кърджа

лийско врѣме градътъ е билъ обиколенъ съ стѣна и до
брѣ се защищавалъ. Попъ Константинъ въ 1819 год .
казва , че Карлово имало тогава 1000 кмщи , 3/4 турски.

1/4 християнски , и споменва трандаФилитѣ , седмичний 11:
1 ) Най - старото нѣщо, което съзрѣхъ въ Карлово, бѣше годината ау-он ( 1715
на една чешма. Каницъ ( 240 ) е чулъ, че Карлово е новъ градъ, едвамъ ето гv
дини старъ.
ПЯТНИ Бѣ,ТЪЖКИ . 47
заръ, произвокдание на баруть и правение на абн ( хема)

отъ женитѣ . Преди войната е имало тука, казватъ, 1200 (? )
кжщи български ( 2300 вѣнчи.та) и само 300 турски. Една
страшна катастрофа е сполетѣла Карлово на вь врѣмето
послѣднята война ( 1877 ) . Въ скщо врѣме, когато пропадня
Стара Загора , Турцитѣ в.зѣзнхя II въ Карлово и
бѣсихм безъ пресяда до 813 мяжне , но самия градъ неза
палих , а оставихм кмццята . До сега има тука до 700 вдо
вици . Споредъ румелийската статистика Карлово брои сега
1974 кмщи , 1894 семейства и 8190 жители , отъ тѣхъ
1150 Турци. Освѣнь трандафиловото масло главното мѣстно
произведение сега с черни исини гайтани .
Друго по - голѣмо мѣсто на Гібопса е селото Сопоты ,

( житель Сопотнёнець, Сопотня'нка, прил . сопотненски ),
4 километра на западъ отъ Карлово, отдѣлено отъ него съ
едно пусто равнище безъ сѣнка, гдѣто лежить остатъци
на оня старъ градъ. Значението на името му сега напълно
е забравено. Въ крайдунавскитѣ предѣли сопотъ се казва
единъ дървень кюнкъ (conduit) или една вада . Старосло
вѣнскита дума сопотъ сящо е значила вада или водотечъ
(голт , саnаliѕ споредъ словаря на Миклошича ). Тя се срѣща.
иу другитѣ Словѣне въ мѣстнитѣ имена ; въ Чешко на пр.
Има (e1a съ название Сопотъ, и въ срѣдовѣковната Сър
бия е
имало мѣста наречени Сопотъ, Сопотыць, Сопоте ,
Сопоћани. Турското название Акче клиссё (бълг. Бяла цър

ква ) се отнася до една старинска черквица св . Богородица
върху единъ брѣгъ надъ селото , отъ който се отваря ху
бавъ изгледъ по Гиопса и на Богданъ, а презь Срѣдня
гора и на Родопскитѣ височини . Черквата е била на по
Вина въ земята ; 1833 год . 15 преправилин , но 1877 про
паднж.та и съ цѣлото село Турцитѣ го изгорѣли, но
жителитѣ успѣли во врѣме да побѣгнжтъ въ Стара -планина.

Попъ Константинъ 1819 г. пише , че въ упот 7 °Ахтаєxxлтав
има.10 500 кмщи и че жителитѣ му см правили разни
стъклени сждове , нѣщо черникави и не добрѣ прозрачния . 1 )

Распитвахь за тази стъклена индустрия и научихъ се , че
тя е смествувала отъ давни врѣмена, но е състоята не

въ произвождание стъкло отъ камъка , а единственно В.
претопявание на материяла отъ стари стъкла , донесени отъ

другадѣ; сега се занимава съ неж
Турчинъ само единъ
въ
Анадолия въ Карлово, който обаче , казватъ, работи
своята пещь само на пролѣть, догдѣто врѣмето не е ста
няло горѣпцо. Имало е тука и „ печатание кърпи “ ( басми)
съ дървени дъсчици съ изображения на цвѣтя , но II тя
промишленность е престаняла подъ влиянието на чук,це

странната конкуренция . Сега се произвождатъ гаінтани ,
шаяції и трандафилово масло . Сопотъ брои до 600 къщи
(споредъ румелийската статистика 932, вѣроятно и съ изгоре
нитѣ ), 692 семейства и 4128 жители . Едно врѣме имало и
Турци съ джамия и хамамъ, но тѣ преди 150 години съ

всѣмъ ся се изгубили . Селото има една новонаправена xy
бава черква и единъ дѣвически мънастирь ; на запахь .теки

споменятий вече мънастирь св . Спасъ и надъ него онова
старо разрушено градище .
Като се помаяхме единъ день въ Сопотъ и Карлово,

кмдѣ вечерьта стигнахме въ 21 , часъ отъ Карлово до Ка
лоферт . Предѣлътъ е много живописень, особно турското
село Митеризово, което съвсѣмъ е скрито въ сѣнката на
огромни Глстолисти орѣхн. Спахинтѣ гу см имали особенъ

Ферманъ отъ султана Мурада III ( 1574—1594 ) . Тѣ са били
мотевеллии , сирѣчь ся приемали една часть оть десктъка

на нахията , съ задължение да поддържать нѣкон вакуски
общеполезни заведения . Не далеко отъ тамъ стигнахме
шоссето , което води отъ Пловдивъ за Казанлъ та віз
нхме въ Калоферскитѣ планини, които съ тъмнитѣ си гори

ії златни расипърсияти по тѣхъ нивя вече по пятя всё ни
1) Теор: siz, zzzzzz.coi ovcz : icopz irreiz бі .:1, psixvi pog p.zpov, xz:
оїх обте с гаруй бод і грботало . Константинъ, 'EYX.p ! ! » тері тї, ігрівizg Ф.:Г
тозпіво ; стр . 37 .
пятни Бѣлѣжки . 49
бѣх предъ очитѣ. Край рѣката Акдере дойдохме до раз

валеното беклемé Стража, минахме водораздѣла между во
дитѣ на Гйопса и Тунджа ( 608 м . ) , и ето вече предъ насъ
самата Тунджа и по брѣговетѣ й кжцята на Калоферъ .

Въ този градецъ, който се отличава съ едно много хубаво
мѣстоположение и който въ турско врѣме сящо е прина
длежалъ къмъ привилегированитѣ български общини, на
учихъ се доста много работи за минжлитѣ врѣмена, особно

отъ г - на Еня Карпачова, който съ рѣдко усърдие събира
преданията и паметницитѣ за минжлото на своето отечество .

Калоферъ лежи подъ най- високитѣ върхове на Стара
планина . На сѣверозападъ отъ него се възвишава величе
ственний Гюмрукӣ- чала, най-високия върхъ на цѣлата пла
нина отъ Тимокъ до Черното море, съ височина отъ 2385

метра споредъ мѣрението на Руситѣ . ') Името е турско , както
и много други названия на околнитѣ планини , защото ме
рата на митеризовскитѣ Турци е допирала чакъ до върха
му ; чалж значи пасбище, смѣсено съ низка невъзрастна
гора , а гюмрюка може би съхранява въспоминание на нѣкой
„ карагюмрукъ “ (вмтрѣшна митница ) на близкий пять отъ
Калоферъ въ крайдунавскитѣ предѣли. Планината се пред

ставява горѣ като единъ стърменъ звонообразенъ хълмъ ,
покритъ съ пасища , гдѣто боравятъ Власитѣ . На южния
склонъ лъци се една голѣма снѣжна прѣспа , положена въ

единъ видъ корито , което се спуска отъ върха на долу .
Тя се познава съ просто око отъ цѣлото поле , отъ Плов
дивъ, отъ Родопскитѣ височини , даже съзрѣхъ 1% (съ пер
спективъ) една ясна есенска вечерь чакъ отъ западна Бъл
гария , отъ височинитѣ на самоковский пжть надъ селото
Лозенъ, отъ гдѣто се съгледва презъ единъ видъ улица
между Стара планина и Срѣдня гора чакъ и Калоферoкия

Балканъ. Този снѣгъ не се промѣнява, както се види отъ
сюществованието на червени , казватъ , „ червеи “ на неговата

повърхность дребничкото растение Protococcus nivalis ,
1 ) Споредъ Пер. Списание IV стр . 8 бѣл.
ІІериод. Списание IX . 4
което успѣва само въ многогодишния или „ вѣчния “ снѣгъ.
Оть този снѣгъ се начева потокъ Сjхо праскало, който по
долу съ Бъзова река и Боево дъно образува ръката Акдере,

български Корни дица , която тече на югъ и послѣ на юго
западъ около Калоферския мънастирь и Стражата въ Гиопса.
Горѣ има и борики и ели ; по- долу се простира букова и

габрова гора , надъ мънастира гясто прошарена сь лишни.
По върховетѣ на Калоферскитѣ планини живе и дива коза
(chamois, Antilope rupicapra ), която се срѣща въ Стара пла
нина само още въ Тетевенския Балкань. Това животно се
намира само на много високи , каменисти планини . Ha ПО
луострова има го още на Рила, на ІІІаръ-планина, на Олимпъ
и на нѣкои херцеговски и черногорски върхове, а другояче

се срѣща въ Европа единственно въ Алпитѣ, въ Абруц
цитѣ , въ Карпатитѣ и въ Пиренеитѣ. Планинцитѣ ся ми

приказвали , че на мѣстата , гдѣто се събиратъ дивитѣ коз !
и други животни , имало солъ, която тѣ лижѣли , и че та
кава соль имало отъ Калоферъ до Сливенъ на петь мѣста :
но формацията на тукашнитѣ планини ( Филлитъ) недопуща

cществувание на солъ, и животнитѣ вѣроятно се съби
ратъ тамъ, гдѣто се образуватъ кислоти по повърхностьта

на камъньето (мелантеритъ, sulfat de fer ).
Отъ Гюмрукчалъ къмъ Истоъ се въздига острия
върхъ на Мара- гидик , който отъ Калоферъ не се вижда .
Името му по България е по - познато, защото около него ,

минува една птека ( найвисокото й мѣсто споредъ Каница
1930 м .) отъ Калофер , за севлиевското Ново село . Каниць

е оцѣняваль височината му на 2230 метра и го провъзгла
силъ за найвисокия върхъ на цѣлата Стара планина , но»
споредь Руситѣ той е по - низъкъ и трѣба да отстаи пъ

вото мѣсто на своя горeказаний смсѣдъ . На прехода им
едно мѣсто, наречено Русалиите ") или русалските гробища и
по- къмъ югъ отъ него извира самодивския кладенеца, гдѣто
1 ) Отъ Русалиитѣ (съ члена) Каницъ е направитъ своя Rosalita - Pass, койт ..
сега се чете на всичкитѣ по - нови карти .
ІІХТНИ Бf.TѣЖКИ . 51
укъ самодивитѣ играят своето хоро и гдѣто iн сега пятни

цитѣ оставятъ кравайчета за подаръкъ на невидимитѣ пла
нински господарки. По- долу се бѣлѣе една кула върху бър
„Дото Зінога и подъ нем при южното подножие на 11.1ани
ната извира prѣката Тунджа, която тече непърво на югъ,
нос.15 минва презъ Калоферъ и се обърца къмъ истокъ .
На истокъ отъ Марагидик , Възвишава се BII ( OKATA II
пространната Һади.млія ( 2275 м .), по височината си втория

върхъ на Стара планина . Тя се възвишава надъ казанлж
шкото село Габарево и хубаво се види отъ цѣлото Туловско

поле . Въ дълбокитѣ падини между нея и Марагидикъ се
събиратъ изворитѣ на рѣката Твжа ") ( турски Монастири де

реси ) , която отъ десно приема Дълбока река (съ притоцит ;
Пёнчова рекі, Чучурката и укичката оть самодивскиятъ
: .1а,денець) и по - долу рѣката Печйдере ( козя рѣка ); послѣ

излиза въ КазанлжІшкото поле и около Голесно село бързо
да се съедини съ Тунджа.
Низкото седло между Страната и Калоферь свързва
Стара планина съ источната Crѣдня гора, турскиi Карад

жадагъ ( планина на сърната), която се простира отъ рѣката
Гітопса при Чукурлии направо къмъ исток , до Ямболъ.
По външностьта на гориститѣ си върхове тя съвсѣмъ при
ича на гореописаната панагюрска и коприщенска Срѣдня
гора , само че е много по - низка . За най-високия върхъ въ
не ми показахм Кадрафіілъ на югъ отъ Калоферъ. Отъ
другата му страна лежи 1 ,джіръ (съ една махала наречена
в.лашка) и други села на нинѣтината „ сърненогорска “ око
Ия , която си има срѣдоточие въ брашліре, сега преиме
нувано на Брезово.
1) Нѣма съмнѣние, че Тунжа и Тъжа с едно и слцо име, старий Тоnzits,

camo че въ второто име же обърнято въ ъ, въ хървото в ун.
( С.тѣдва ) .
НА БЪЛГАРИЯ.
Петрографски изслѣдвания върху еруптивнитѣ и метамор

фнитѣ скали на България.
Събралъ и изучилъ
ГЕОРГИ н. ЗЛАТАРСКИ .
Балканскитѣ планини съ тѣхнитѣ разсклонени части,
даватъ изобиленъ материялъ не само на геолога но и на

петрографа . Постепеннитѣ изслѣдвания на България идатъ
сé по -вече да ни увѣрятъ , че освѣнъ седиментарнитѣ раз
новидни скали , въ нашитѣ Балкани има и много еруп
тивни и метаморфни камъни . Ако само еруптивнитѣ скали
изучимъ всестранно и ако , споредъ днешнитѣ изисквания
на петрографската наука, ги опишемъ специално , ний ще
можемъ, по тъзи часть , да съставимъ доста обширно дѣло .

Отъ давна вече , азъ работя върху подобно дѣло и
доволно материялъ имамъ на расположение. Но като виж
дамъ , че неще да мог да го издaмъ скоро на свѣтъ, тъй
като отъ една страна не съмъ изучилъ сичкия материять,

а отъ друга нѣмамъ още събрани сичкитѣ данни върху
староста и распространението на тѣзи скали , азь рѣшихъ
въ настоящата си статия , поне отъ части , да направя из
влечения отъ зaпoчeнатото дѣло, съ цѣль да послужа на
ония , които съ интересъ следятъ развитието на геологията
въ България .
За да бяде по - точно и по- вѣрно изучванието на на
шитѣ еруптивни и метаморфни скали , азъ съмъ си послу

МАТЕРИЯли ПО ГЕОЛОГ. имиНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 53
жилъ най - вече съ тѣхнитѣ микроскопически бѣлѣзи . Отъ
сѣкий камъкъ приготвилъ съмъ по 2—4 препарата и сѣ

кий препаратъ подробно съмъ разгледалъ подъ микро
скопа , както въ обикновенната така смщо и въ поларизо
ваната свѣтлина . Тамъ дѣто съмъ срѣщалъ съмнителни и
МЖчни нѣща , обръщалъ съмъ се за съвѣтъ къмъ най
отличнитѣ капацитети по тъзи часть . Нека ми биде до
пуснато до искажа тука най- сърдечната си благодарность

къмъ г. г. Д -ра г. Чермака ( Dr G. Tschermak) и Д - ра
М. Шустера ( Dr M. Schuster ), първия професоръ а втория
доцентъ на виенския университетъ, които съ най -голѣма
приятелска готовность се отзоваха на запитванията ми .

Въ слѣдующитѣ страници искамъ да опиша въ кратко
само ония камъни, които съмь самъ събиралъ по Бълга
рия и за които още никой не е писалъ нищо . Тукъ чита
теля нетрѣба да мисли , че само тѣзи скали се намиратъ
въ отечеството ни ; има още и други много . Една часть
отъ тѣзи послѣднитѣ , които много уважаемия ми приятель
проф. Ф. Тоула ( Prof. F. Tоula ) е събралъ презъ врѣмето

на първото си научно патувание ( 1875 ) по западна Бъл
гария, описани ся вече отдавна отъ г. Юл. Нидзвидзки :)
Въ органа на виенската академия . Друга една часть ce
намира въ сбирката ми , която още не е изработена. И тъii
краткитѣ бѣлѣжки, които искамъ днесъ да поднеса на чита
ющата публика, могжтъ да се считатъ като приложение
къмъ изучванието на еруптивнитѣ камъни въ България.
І. ЕРУПтивни СКАЛи ( RoCHES ЁRUPTIVES).
1. Гранить Granite.
1. Етрополски Балканъ ( Balkan ' Etropole). — Преди оце

влизанието въ прохода , който води отъ Етрополе за Пир
допъ , открива се тъкмо надъ скока този срѣднeзърнестъ и
1 , Julian Niedzriedzki Zur Kenntniss der Eruptivgesteine des westlichen Bal
kans. LXXIX Bd. der Sitzb , der k. Akad. der Wissensch . Abth . März- Heft . Jahrg. 1879,
54 Г. Н. 3. ТАТАРСКИ ,
шарень гранитъ. Съставенъ е главно отъ кристализиранъ
кремъкъ (quartz ), нечистъ Фет,денатъ ( орток.Тазь и плагио

Клізъ ortoclase et plagioclase) i кафено - черна слюда
( mica noir ). Второстепенни руди см : амфиболъ (hornblende

amphibole ). магнетить ( magnetite), пиритъ ( pyrite) апатить
(apatite) и хлоритъ (chlorite ).
Кремъка не е до тамъ чистъ и бистъръ, какъвто е
обикновенно ; c" ь готѣмо увеличение въ него се виждатъ
твърдѣ ситни иФи пори, испънени съ течни вещества ;

11ма и призматични кристалчета п.и апатітни мікроти .
Въ еднакви коичества се намира и Фелдепата ; този се раз
Чава отъ кремъка 10 м.аѣчно-бѣлата си боя и II () pa
строшението си ; освѣнъ това , «Федсната се лишава отъ по

оларизаторни бои. Ортоклаза е по- вече отъ плагиоклаза . Въ
обикновенната свътна біотита 11.II магнезневата с.11a
види се двояко : гдѣто е прtсна рудата , тамъ бива боята
сура , а гдѣто е претърп5.1а измнения , тамъ бива зелена .

Зеления амфиболь, кобіто огасва подъ 22", распознава (e
отъ хлорита по якия си дихроизамъ. Въ микролитни призми
се намира апатита разсеянъ измежду амфибо.та и слюдата

а тъii слцо и въ кремъка . Магнетита е въ малки , дребни
зрънца распръснати нііі - вече о1:00 амФІІбола и слюдата .
Същото е и съ пирита . Хлорита е въ зеленін , неправи.ініш
парчета .
Този гра
2. Тетевенски Балканъ (Balkan de Tetеrеп ).
нить намираме между Тетевенъ и Златица въ Балкана.
Камъка е доста якъ , зърната му см срѣдни . Между съ
ставнитѣ части На нашия граніть, първото мѣсто Заем
кварца или кремъка ( quartz.); този минераль распредѣень

1
Въ ІСТІ и бистри зрънца , хубаво слепява (циментира )
останалитѣ елементи . елдецата или По точно орток.1азіі
тој е
( orthoclase) намира се кристализиранъ и зърнестъ;
нечистъ им. 15чно - непрозрачень, а подъ микроскопа едвамъ
1
ли можемь да разберемъ контурата на кристалитѣ му . За
1
плагиоклазь ( plagioclase ?) неможемъ нищо положително да
МАТЕРИЯ . Ти по ГЕО.Тог. и МИНЕРАЛОГ. НА БЪ, ІГАРИЯ . 55
кажемъ , понеже Федсната е полурастроненъ. Слюдата е

Два ВИД : агнезиева II калиева ( mica noir et mica blanc ) ;
първата е Феяно- сура , другата бѣла или безцвѣтна. Въ
незначително) количество се вижда амфибола (hornblende
amphibole). Въ скалата намираме още апатить (apatite) , хе
матить (hematite) и хлоритъ (chlorite).
2. пегматить Pegmatite.
Клисура въ Берковския Балканъ ( Alisonra dans le Ballат

de Berkovitza .) Събрань при село Клисура на съверното
подножие на Берковския Балкань. Кремъка и фелдсната дър

жатъ си равновѣсне, слюдата е твърдѣ разрѣдена. Кремъкай
{quartz) е чистъ и бистъръ като стъкло , по -вечето зърнестъ.
Микрокина ( mmicrocline) добрѣ е запазенъ, а плагиоклаза
( plagioclase ) и ортоклаза (orthoclase) полурастрошени ; тър
вата руда е помалко отъ втората . Сурата слюда ( mica noir)
не е на сѣко мѣсто спазена . Желѣзния водень окисъ ( limo
nite ) Викда се въ неправилни мрежи . Въ кремъка се на
миратъ и апатитни кристалчета (apatite).
3. А и Фін болъ- гранить Granite à amphibole:
В срѣ дата на прохода между Етрополе и Златица .

( Dans le milieu du détroit entre Etropolé et Zlatitza ). Тоже
изъ Етрополския Балканъ, отъ срѣдата на истоименния

проходь. Текстурата на тъзи скала е подпълно гранитна,
я елементитѣ ясни и добрѣ развити. Федспата (feldspath)
е меснато - червень и млѣчно-бѣлъ, кремъка (quartz) синъвъ,
зелената слюда ( nica noir) ВЬ хексагоналІНІЇ ПЛОЩІІ а
амфибола (hornblende -amphibole) въ призми. Подь микро
скопа освѣнь горнитѣ виждаме опе хлоритъ (chlorite) и

ени, отъ ( epidote ); първата ру да е произведение на магне
зневата сюда , автората е вероятно станала отъ амфибола .
Въ нашия аМФІболъ-гранитъ има разсеяній онце магнетитъ

( magnitite ) и апатить (apatite ).
56 Г. Н. ЗЛАТАРСКИ,
4. Порфиренъ гранить Granite porphyrique.
Оть сжщий проходъ въ Етрополския Балкана . ( Dи тёте

detroit dans le Balkan d'Etropole ). — Намира се недалеко отъ
предидущия гранитъ въ Етрополския Балканъ. Скалата е
порфирна и шарена, а елементитѣ му бѣло - червеникави и

тъмно - зелени . Кремъка (quartz) се вижда по - вечето въ кри
стали , между които нѣкои достигатъ до 2 с. м . дължина .
Фелдепата (feldspath) надминува останалитѣ елементи ; този

минералъ като да образува кристализирано -зърнато- Фелзитна
основа , въ която се намиратъ добрѣ израсли, голѣми и малки
Фелдепатни кристали ; еднитѣ отъ тѣхъ см ортоклазни оr
thoclase) , другитѣ плагиоклазни (plagioclase). Както по - вечето

Фелдепатъ е преобърнатъ въ каолинъ , така сящо и амфи
бола (hornblende-amphibole ), разбира се не сичкия , промененъ
е въ хлоритъ (chlorite ). Въ този гранить намираме още ви
ридитъ ( viridite ), епидотъ ( epidote) пирофилитъ ( pirophyllite ),
талкъ (tale) и магнетитъ ( magnétite). Освѣнъ магнетита оста
налитѣ три руди ся станали отъ растрошението на дру
гитѣ . Въ камъка има и апатитни иглички ( apatite) .
5. Микрогранить Micro - granite .
Клисура на свверното подножие на Берковския Балкан

( Klisoura aux pieds nord du Balkan de Berkovitza ). Ситно
зърнестъ и толкова набитъ, бѣло -сивъ или червеникавъ

гранить , щото освѣнъ кафеянитѣ слюдни люспици друго
нищо незабѣлѣзваме съ просто око . Въ поларизованната
свѣтлина, подъ микроскопа, основата е микрокристалинна ,
Фелдепатна и кременна . Въ неж виждаме по- много Фед
спатни кристалчета (feldspath ) и пб - малко кременни (quartz ).

Зърнестия Фелдепатъ толкова е чистъ и прозрачень, щото
безъ помоща на конвергентната свѣтлина лесно може да

се земе за кремъкъ . Бѣлата слюда ( mica blane) се распознава
само между кръстосанитѣ Николови призми , а черната
( mica noir ) и вь обикновенната свѣтлина . Отъ послѣднята
МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. имиНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 57
слюда има промѣнена въ хлоритъ (chlorite) . Магнетита
(magnétite ) виждаме въ малки зрънца и въ агрегати .

При изслѣдванието на този гранитъ , азъ имахъ отъ
сжция камъкъ четири препарата . Двата отъ тѣхъ , въ по
ларизованата свѣтлина, се издаваха като порфиренъ гра
нить, а другитѣ два имахм свойствата на микрогранита .

Дълго се колебахъ кое отъ двѣтѣ имена да предпочета ,
но най - послѣ се рѣшихъ за едното , тъй като порфирния
гранитъ и микрогранита непоказватъ голѣми разлики . Този

гранитъ намѣрихъ при Клисура покрай потока , който се
спуща отъ върховетѣ на Берковския Балканъ.
6. Кварцъ - пор Фиръ — Felsitporphyre.

Тъзи скала
Троянски Балканъ (Balkan de Troyan ).
има порфирна текстура и добрѣ израсли кристали . Най
хубаво се виждатъ кременнитѣ и Фелспатнитѣ кристали .
Първитѣ ся чисти и бистри, а послѣднитѣ нечисто - червени
и непрозрачни . Основата (magma ) е Фелзитна и тъмночер

вена , а цѣлия камъкъ шарено -червенъ.
Подъ микроскопа основата е само червеникава а изра

слитѣ въ неж плагиоклазни ( plagioclase ) и ортоклазни (or
thoclase) кристали червени. Макаръ и боядисань, плагио
клаза показва полисентетична направа . Въ поларизованата
евѣтлина, нѣкой Фелдепатни кристали въ вмтрѣшноста си
показватъ и Фелзитна типична структура , гдѣто се обра

зуватъ разни псеудоморфози . Въ нашия камъкъ най-хубаво
с израсли кварцовитѣ кристали (quartz ). Рябоветѣ и жгли
тѣ имъ см цѣли както и при самостоятелнитѣ кристали .
Има обаче и зърнестъ кремъкъ. Колкото се касай до био
тита и амфибола ( mica noir et hornblende-amphibole ?) тѣх
ното присмтствие е проблематическо, защото камъка се на
мира въ разстрошено положение. Магнетита ( magnétite) е раз
хвърлянъ безъ редъ въ камъка . Тука се намира и една

аморфна, сура , пръстена материя, коато азь опредѣлямъ
като Ферритъ (ferrit).
. Г. Н. 3. ТАТАРСКИ,
Този кварць- Порфирь намѣрихъ въ долината на ръката
Чернніі () съмъ, къмь Троянския минастирь , хто навѣрно

е донесенъ отъ върховетѣ на Троянския Балканъ.
7. Спешить Syénite var .
Витоша отъ кв.м. Владая в Софийско ( Vitoscha du cite

«le Plalaya lans le listrict de Sofia ). Този камъъ е твърдѣ
изобиленъ къмъ В.1а,дая на Витоша , дѣто нѣколко та
ЛИЦІЇ постоянно работять стълбове други каменни

окришся за нашата престолнца . Наіі изобилно виждаме
вь него плагиоклаза ( plagioclase ) въ бистри призміі ; орто
каза (orthoclase ) е нечисть и въ по - малъкъ размѣръ : кре
мъка (quartz) е въ зърна , а по -рѣ,дко въ кристали. Черната
слюда ( mica noir ) е въ ситни и добрѣ спазени отъ растро
шение почици . По малі : o 11ма амфиболь (hornblende-amplhi
bole) отъ биотигъ ( mica пoir ), 10 мячно могжтъ да се рас
познаятъ тѣзи два минерала . Апатита (apatite) е распръс

пать въ скалата въ видь на микротити . Магнетита ( mingne
tite ) и титановото желѣ30 (fter titane) виждатъ се само въ
кристални зърна. Тимошта ( limonite) е растрошенъ мне

тить, и се намира въ Фест,дената въ видь на мрежи . Тъзи
скала като вариететъ отъ сненить , (" тон между гранита н
сента .
8. Монзон тъ Monzonite.
Omo Cuomo Micmo ( Du meme localité ). Отъ този камъкъ
от изработени прекраснитѣ монолитни стълбове, които се

ПЗ , ДІгать предъ входа на софийската клас. Гимназия . Мон
ЗОНІта е масивень ; зърната му имать срѣдня величина .
Уle :Ду съставните ; ЧАСТІ На ᎢᏏᏴ J [ скалі , КОЯТО ( * ъста
в . Лява по- голт: мата частъ на юго - западна Витоша, нail - добри
развити се виждатъ плагиоклазнитѣ ( plagioclase ) и ортоката
зниті ( ortlioclase) кристали . Тъ се отличавать макроскопи
Ческі по червенавіта сін И сивкаво- жълтата си боя .
Пость, ията боя преобладава при плагиоклаза . Истритъ нь

МАТЕРИЯ.и по ГЕО.Тог. и МИНЕРА.ТОГ. НА Б.ТГАРИЯ . 59
тънки почнци Фелдепата е безцвѣтенъ. При ортоклазнитѣ
кристали твърдѣ често се виждать сраслеци по карлсбад

ския законъ . Между Фелдепатнитѣ кристали , намират ,
се тукъ таме и кременни (quartz) зърна съ диамантен , блѣ
съкъ . Амфибола (hornblende-amphibole) е въ хубави кристали
еъ 0.1Hвно-зелена боя , но намира се и Въ неправилни от
късляци. Въ по - малъкъ размѣръ се вижда магнезиевата
(«Люда ( mica noir ), която пстрита въ тънки плочици има
Стамено - тъмно - желта , а въ по- дебели каФеяно -сура боя. Въ
единъ амфиболень кристалъ намѣрихъ кристалъ отъ аугитъ
augite). Хубави магнетитни октаедри ( magnetite) се виж

Датъ въ тънкитѣ препарати , а така со III апатитни
призми (apatite ). Монзоннта , когато тукъ въ кратко описах »

завзема мѣсто между диоритнитѣ и сиенитнитѣ скал .
Подобни камъни има при Predazzo Bь тиролъ, но тѣ

иматъ по-едри зърна отъ Витокия монзонить .
9. Трахитъ Trachyte .
1. Между Правец , и Осиковица ( Entre les villages Praretz

ht ( sikkuritza ). Камъка, които искъмь да опиша е твърдѣ
гистрошень. ІІма сива боя и порфирна текстура . Сиво-бѣ

Изневитѣ « фелепатни кристалін наймного ся развити , нікон
тъ тѣхъ иматъ 7 м . м . Длжина . Съ просто око можемъ да
каспознаемъ още и магнетитнитѣ голѣми кристали .
Въ тънки препарати и подь микроскопа распознаваме

най-хубаво Фелдепатнитѣ кристали , които земятъ въ кріп
«тализирано - аморфна основа . Плагиоклаза ( plagioclase) може
още да се отличава отъ ортоклаза ( orthoclase) и отъ него

Ентѣ сраслеци. Малкитѣ кристали по добре , см спазени отъ
Готѣмитѣ, и съ помоща не тѣхъ можихъ да отляча орто
Помнитѣ отъ триклиничнитѣ кристали . Рѣдко се вижда op

токлаза вь голѣми кристали, най -обикновеннитѣ достигать
1 – 2.5 м . м . Има обаче и пG - малки и отъ тѣхъ е съста
1: на най- вече основата . Тѣзи с по- многото прави санидини

60
г, Н. ЗЛАТАРСКИ ,
(sanidine). Азъ видѣхъ само единъ раскъсанъ амфиболен

кристалъ, (hornblende - amphibole ) който имаше зелена бо
Магнетита ( magnétite ) е по - вечето въ ситенъ прахъ , 1
има и доста голѣми кристали и кристални зърна . Апати:

(apatite) е двойбенъ.
Трахитнитѣ камъни пробивать Балканския пѣсченик
между Правецъ и Осиковица. Тѣ се явяватъ тука въ ті

доста дебели жили . Ерупцията е била слѣдователно и.
въ горне - кредна формация или ПЪКъ въ началото на те
циярната .
2. Между Осиковица и Видрари ( Entre Osikovitza et )
drari). Подъ смщитѣ условия намѣрихъ и други тр
хитни жилки между Осиковица и Видрари . Но камънит
см тука много по - вече растрошени отъ колкото първит
Азъ ще забѣлѣжа само нѣщо , което можихъ да видя (
просто око . Основата е сиво - червеникава , въ която има и
расли голѣми бѣли Фелдепатни (feldspath) кристали . Яен
и добрѣ см запазени и атФиболнитѣ малки призми ( hor
blende-amphibole) както и пиритнитѣ почернели криста .
(pyrite) .
3. Бабица между София и Бръздника ( Babica entre So
Тукъ искамъ да приброя и еруптивнитѣ камы

et Brexnik ).
отъ Бабица . Скалата е съвършено растрошена , но порФІЇ
ната текстура ясна . Основата е червеникаво -сива, а гол

митѣ израсли въ нея. Фелдепатни кристали меснато - че
вени ; полурастрошения аугитъ се отличава съ тъмнозеле:

боя . Подъ микроскопа основата е кристализирана , дѣто уч
ствова наймного Фелдепата (feldspath ). Продълговатитѣ кр

сталчета много приличатъ на санидинъ (sanidine) а по - гол
митѣ и по - растрошенитѣ см плагиоклазъ ( plagioclase ) . Ауғи

У
(angite) е въ зелени кристали и зърна. Има още и оливии
( olivine) въ неправилни зърна , магнетитъ ( magnétite) и .
монить (limonite). Немога да гарантирамъ, че това е пра
трахитъ ( Trachyte ?), защото е много растрошенъ.

МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. ИМИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 61
10. Слюденъ диоритъ Diorite mica cée.
На съверъ отъ Петроханӣ ва Берковския Балканъ (Аи поrd de

Petrohan dans le Balkan de Berkovitza ). Шаренитѣ, хубави
и твърди скали , които виждаме къмъ върха на Берковския

Балканъ , недалеко отъ Петроханъ см слюдно - диоритни .
Отличаватъ се по якоста и гръмадноста си , и могжтъ да
.. се употрѣбятъ както и Витошкитѣ камъни .
Фелдецата се отличава съ сива или зеленикаво бѣла
боя ; червеникавия се намира въ п6 -малъкъ размѣръ . Пла

гиоклазнитѣ кристали (plagioclase) съ съвършенита си цѣ
пивостъ, могжтъ и съ просто око да се распознаятъ. Чер
ната слюда ( mica noir) е по-вече и по -ясна отъ амфибола
(hornblende-amphibole) . Останалитѣ руди немогжтъ да се ра

спознаятъ микроскопически .
Въ тънки плочици ортоклаза ( orthoclase) е мятенъ и

нечистъ . Освѣнъ въ самостоятелни и срасли кристали , на
мира се и зърнестъ . Въ послѣдния случай той е бистъръ

както и кремъка. Най изобилния минералъ е плагиоклаза .
Той се вижда въ голѣми и малки кристали ; макаръ и каоли
низиранъ неговата многосложна структура е още ясна . Дре
бнитѣ кристали добрѣ см спазени и не см почти никъкъ
растрошени . Зеленитѣ амфиболни единици показватъ се въ
почести и длъгнести прерѣзи ; дихроизма имъ е доволно якъ .
Магнезиевата слюда е суро -кафеяна и по - вечето въ непра
вилни плочици отъ колкото въ хексагони . Аугита (augite )
е зърнестъ и кристализиранъ; отъ кристалитѣ е запазена
само контурата, вътрѣшноста е испълнена съ магнетитенъ
черъ прахъ ( magnétite ). Аугитa има свѣтло зелена боя .
Кремъка (quartz) е тукъ първобитна руда но въ малъкъ раз

иѣръ ; той е смѣстенъ между Фелдепата и амфибола. Апа
тита (apatite) се вижда въ микролитни иглици.
11. Диоритъ Diorite.
1. Между селото Правецѣ и Етрополе. ( Entre le village

Pravetz et Etropolé ).. Много прилича по външность на сие
62 Г. Н. З. ТАТАРСКИ ,
НИТЬ . Тъзи скала

има срѣдни зърна , а цвѣтъ шарень :
отличава се по твърдоста си . Съ просто око распознаваме
троцвітень Фелдепатъ : зеленикъвъ , червеникъвъ и Пепе
IIIBO сивъ . Подъ микроскопа и между кръстосанитѣ II
колови призмін вигдаме , че плагиоклаза ( plagioclase) надми
нава ортоклаза (orthoclase); има обаче случаи дѣто, поради
каолинизирането на плагиоклаза , ламеларната структура
бива неясна , но въ такъвъ случай нужно е да си посту
жимъ съ други средства , за распознаванието на една от
другия Фелдепать. Тука е изобиленъ свѣтло-зеления амфи

болъ въ хубави кристали (hornblende-amphibole ). Понеже
абсорбіцията и при двѣт , руди е една и смцца , млно може

да се отлячи черната сюда отъ него . Освѣнъ прѣсенъ и
добрѣ спазенъ амфибо.тъ, имаме го преобърнатъ и въ х.10)
ритъ (chlorite ); вь послѣдния случаіі той се отличава съ
зелената си боя и съ нитeстата си структура . Титанита
( titanite) е обѣлѣзанъ съ по -главнитѣ си бѣ.лѣзи , както и

магнетита ( magnetite ), на който зрънцата см групирани нail
вече около амфиболта .
Нашия диорить пробива мезозойскитѣ пластови между

Правецъ и Етрополе.
2. Въ прохода между Араба - конака и Орхание. ( Dans le
defile entre Arala -lkonak et Orhani € ). Ситнозърнестъ, сивозе
.теникавъ, твърдо набитъ диорить, който въ жиі про
бива седиментарнитѣ пластови на Орханнiския Балкань,

между Араба - конакъ и Орхание. Този камъкъ е преі.e
тенъ съ бѣ. Жилчици непълнени съ Фел, спать, кристil
изиранъ бѣль варовикъ и малко кремъкъ. Неговитѣ зърні

Толкова Много) Cж сбити и стиснато степени, щото без
увеличително стъкло мъчно можешь да разберетпъ съста

внитѣ му елементи . Фелдепата (feldspath), който преобла
Дава , не е никъкъ чистъ, освѣнъ това той е още мЊтен ,
и полукаолинизиранъ. Амфибола ( hornblende- amphibole ) -

по - спазенъ отъ предидущата руда , отличава се съ свѣтлі--
зелена боя и съ якъ дихронзамъ. Тамъ дѣто е захвана.1 .
МАТЕРИЯ . И ПО ГЕО,ТОГ. И МИНЕРА,ТОГ. НА БЪ. ТАРИЯ . 63
преобразуванието въ х.1орить chlorite ) и биотитъ (nica
noir ), амфибола бива мятно-зелень II.н суро - кълтъ. Кре
мъка (quartz ), като второстепенно произведение , непълва
празднинитѣ между първитѣ два елемента , Както 1 пу
кнатинитѣ на камъка . Варовика (calcite ), коiiто тоже се
намира въ пукнатинитѣ, преобладава надь кремъка . Магне
тита ( magnetite ) е грушірань около амфібоза . За слю,дата

ик.торита казахъ по-гоrѕ.
3. Отѣ сящий проходъ ( и тeтe defile) . Тоже ситно
зърнестъ, пепеляво зелень Диоритъ, отъ сміцния Балканъ.

Камъка много прилича на диоритенъ п.1мстеникъ ( Diorit
schiefer ). Колкото твър,ҳь някъ да е този діноритъ, вижда
се подъ микроскопа, че растроението дълбоко е про
никнато въ камъка. Фе.1,Депатнитѣ кристали (feldspath) съ
въриненно ся к.10.инизарані ; бистри и чисти ся само орто

1: лазнитѣ зърна ( orthoclase ). AMcb160.1a (hornblende - am
phibole), макаръ изобилень, само раскъсанъ се намира ; кри

стали никакви . Апатита ( appetite ), магнетита ( magnetite ) и
хематита (hématite) есitо се распознавать.

4. Ізъ околноститѣ на Чипаровци ( Des environs de Tschi
paroitzi ). Елементитѣ на тъзи почти порфірна ска.1а ,
много ся претъриф.и измѣнения . Фелдената макаръ и про

мененъ , азь можихъ лесно да распозная плагиоклаза ( pla
gioclase) отъ ортоклаза ( orthoclase). Амфиболла (hornblende
amphibole) е преобърнать по - вечето въ слюда ( mica noir ) и

хоритъ (chlorite ). Макроскопически както и микроскопи
чески твърдѣ хубаво се виждатъ кристалитѣ на титановото
желѣзо (fer titané). Въ тънкит . п.10чнции , око10 зърната
на тъзи руда намираме една пепе.1яно - ужътта материя,

която на вѣрно ще отговаря на леуі:оксень (leucoxene).
Като второстепенно произведение, можем да считаме И

кремъка (quartz), който тукъ тамѣ се вижда . Този диоритъ
е събранъ отъ околноститѣ на Чипаровци.

5. Отѣ сящата мѣстность ( и тeтe localite ). И този
е отъ Чипаровци . Различава се отъ преди ,дущиі по боя и

64 г. н . ЗЛАТАРСКИ,
по зърна . Първия има порфирна , а настоящия полуор

Фирна текстура. Както въ първия така и въ този диорить,
при плагиоклаза (plagioclase) е запазена многосложната пло
честа структура. Ортоклаза ( orthoclase) се намира само въ
зърна и никакъ въ кристали , както плагиоклаза . Дали ор
токлаза не е произведение на триклинния Фелдепатъ, това
остава още въпросъ . Никакви кристали не ся спазени отъ
амфибола (hornblende-amphibole), сичкия е раздробенъ. Кре
меннитѣ зърна (quartz) , които намираме измежду главнитѣ
елементи на камъка , могжтъ да се считатъ като произве
дение на растрошенитѣ руди ; между тѣмъ, тука кремъка
е по изобиленъ отъ колкото въ предидущия диоритъ . Епи
дота (epidote)
(epidote) е станалъ вѣроятно отъ плагиоклаза. Има
още магнетитъ ( magnétite ), титаново желѣзо ( fer titane ) .

леукоксенъ (leucoxene) и хлоритъ (chlorite).
6. На пятя отъ Игнатица за Ржана ( Sur la route d ' Igia
titza à Rjana ).. Много прилича на сиенить. Камъка е зе
леникавъ. Плагиоклаза ( plagioclase) преобладава надъ орто
клаза ( orthoclase); едина и другия см полукаолинизирани .
Амфибола ( hornblende-amphibole) е още прѣсенъ и доволно
изобиленъ ; освѣнъ въ кристали намира се още раскъсанъ,
даже и преобърнатъ вече въ хлоритъ (chlorite) . Кремъка

(quartz) е епигенетична руда , както хлорита , леукоксена
(leucoxene) и калцита (calcite). Магнетита (magnétite ) и ти
тановото желѣзо (fer titané) см първобитни руди .
Намира се недалечъ отъ Игнатица, на пятя къмъ Ржана .

7. На съвери 3/4 ч . отъ Етрополе (А з / , h . aи поrd d' Etro
polé ). Тъмнозеления амфиболъ (hornblende - amphibole) и
червеникавия Фелдепатъ (feldspath ) правятъ камъка твърдѣ

шаренъ. И тукъ както и въ предидущитѣ плагиоклаза
( plagioclase) е мятенъ и непрозраченъ ; напротивъ орто
клаза (orthoclase ) на нѣкой мѣста е съвсемъ чистъ и бистъръ

както и кремъка ; послѣднята руда се намира само въ зърна
а плагиоклаза по - вечето въ кристали . Спазения амфиболъ
отличава се съ якъ дихронзамъ, но има и такъва, който

МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. И МИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 65
показва сичкитѣ степени на растрошението . Зеления био

титъ ( mica noir) само оптически се различава отъ амфибола .
Твърдѣ характериченъ е титанита (titanite ). Освѣнъ тѣзи
въ този дноритъ има още магнетитъ ( magnetite), апатить

(apatite) и хлоритъ (chlorite ).
Намира се покрай пятя на сѣверъ отъ Етрополе.
8. Шабовица на юго -западъ отъ Берковица . ( Schаbоritга аи
sud - est de Berkovitza ). Бѣлия Фелдепатъ намира се кри
стализиранъ и зърнестъ ; амфибола е тъмнозеленъ и размѣ

сенъ съ черна слюда . Тамъ дѣто е била повърхноста изло
жена, дълго врѣме, подъ влиянието на атмосферилитѣ ,
черната слюда е промѣнена въ бѣла . Камъка е доволно
твърдъ, има срѣдни зърна ие шаренъ.
Подъ микроскопа , Фелдепата завзема първото мѣсто .
Макаръ и полурастрошенъ лесно можеш да отлжчишъ
що е плагиоклазь ( plagioclase) и що ортоклазъ ( orthoclase).

Шабовския диоритъ е доста поучителенъ ; въ него виждашъ
какъ напредва каолинизацията на плагиоклаза и въобще
сичкитѣ степени на растрошението. Дали има въ него ор
токлазни кристали отъ първа консолидация , това неможе

да знайме, защото повечето, да не казвамъ сички кристали ,
принадлежатъ на плагиоклаза . Колкото за Фелдепатнитѣ,
бастри , като стъкло , зърна , азь никъкъ недвоумя , понеже

тѣ см ортоклазни. Изобилни с кристалитѣ и сраслецитѣ
на амфибола (hornblende-amphibole ). Обикновенни с най
Повече кристалнитѣ призми . И микроскопически мячно мо
жешъ да распознаешь черната слюда ( mica noir) отъ пре
дидущия минералъ. Едина и другия см зелени . Бѣлата
слюда ( mica noir ) , хубаво иридира въ поларизованата свѣт

ина . Както въ другитѣ наши днорити , така и въ този
намираме кварцитни неправилни зърна (quartz ). Немога да
премълча, че и въ този кремъкъ има ситни микроскопи

чески пори въ които се движятъ разни течности . Азъ из
мѣрихъ нѣкои отъ тѣз пори и намѣрихъ че най - голѣмитѣ
имать 0-09 — 0 :1 м . м . диаметъръ. Магнетитни ( magnétite)
Период . списание IX . 5
и хематитни червени като кръвъ зърнца (hématite) има въ

амфибола и биотита. Апатита (apatite) е въ иглички а х.10
рита (chlorite) въ неправилни късове .

9. Етрополски Балканъ ( Balkan d' Etropole ). Камъка
едрозърнестъ , най -хубаво се виждать голѣмитѣ бѣли Фелд
спатни кристали и тъмно зеленитѣ амфиболни призми. Кри

стализираната основа е червеникава и Фелдепатна ; въ нея
см израсли хубавитѣ кристали и останалитѣ руди . Ма
кроскопически слюдата се невиди , апирита се свети като
Злато ,
Сичко щото казахме въ предидущитѣ диоритни скали
за Фелдепата (feldspath), може съ малки исключения и тукъ

да се приспособи . При нѣкои ортокласни кристали забѣ
лѣзваме нѣщо особенно ; тѣ показвать като да см съста
вени отъ люспици или микролити , иматъ слѣдователно
люспесть слогъ . Въ зеления амфиболъ (amphibole ) се виж:

дать пиритни зърна ( pyrite ). Понеже има слабъ дихроll
замъ, ни можемь лесно да го распознайме отъ черната
слюда ( mica noir) , която тука е зелена както и амфибола .
Слюдата , кремъка (quartz ), епидота (epidote ), хлорита (chlo

rite) и хематита (hématite) въ нашия диоритъ ся станали
относлѣ , станали ся за смѣтка на другитѣ полурастр"
шени руди . Магнетита (magnetite) и пирита моглтъ да се

считатъ като първобитни руди .
Намира се въ Етрополския Балканъ между разруше
ното Клисекиой и Етрополе.
12. Наплястенъ диоритъ. Diorite schisteuse .
Из околноститѣ на Самоковз (Dеѕ еnvіrоns de Saтolkor ) .
Този камъкъ въ видъ на жилки пробива сиенитнитѣ ска.

около Самоковъ. Той дава най - многото магнетитенъ мате
риялъ за желѣзната индустрия въ тъзи частъ на Отече

ството ни .
Камъка много прилича на слюденъ гнайсъ, 16 - вече

наслагань отъ колкото масивенъ. Чернитѣ му елементі
МАТЕРИЯли ІІО ГЕО.1ОГ. И МИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 67
(амфиболъ и биотитъ) надминаватъ останалитѣ. Федсната

е спазенъ отъ растрошение ; той е бистъръ и безцвѣтенъ,
но богатъ на апатитни микролити . Сраслеци по карлсбад

ския законъ см тоже чести . Плагиоклаза ( plagioclase ) рас
познаваме по свойственната му многосложна структура , а

ортоклаза (orthoclase ) отъ кварца само по оптическитѣ својi
ства . Макроскопически амфибола се свети както и сюдата ,

отличава се съ черна или по - точно съ тъмно зелена боя.
Въ тънки плочици и подъ микроскопа амфибола (horn
blende-amphibole ) има сура , кафеяна ІІ отивно зелена боя .
Амфиболла распознаваме отъ черната слюда ( mica noir) само

по характеристичната му цѣивостъ; дихроизма и при двата
минерала е единъ и смци. За тъмно зеления биотитъ, азь
мисля да е промененъ амфиболь . Аутита (angite) е тука

по - вече отъ колкото въ предидущата скала ; има слабо зе
леникавъ цвѣтъ и никакъвъ Дихроизамъ. По - добрѣ спа
Зень аугитъ намира се Въ амфиболнитѣ кристали ; по
върхноста му е напукана и кристалитѣ му огасватъ подъ
46 — 47 ° . Само оптически различаваме кремъка (quartz) отъ
двоосния ортоклазъ. Магнетита ( magnetite) е въ кристали
и зърна ; прерѣзитѣ му см най - повече квадратни, ромбічні
и неправилни ликове . Отъ хидратиранието магнетита пре
Hнава въ тъмно червенъ хематитъ ( hematite ). Хлорита
(chlorite ) е тъй слцо произведение на растроението .
13. Порфирить Porphyrite.
1. Берковски Балкан ( Balkan de Berkovitza ). Bь дру
тата полвина на прохода , който води отъ Клисура за Петро

хань , този порфиритъ пробива на нѣколко мѣста Диорит
нитѣ, почти растроени, скан. Настоящия прекрасенъ
камъкъ добрѣ е запазень. Отличава се съ пепеливо -черве

никъвъ цвѣтъ и съ ситень с.Тогъ . Основата преобладава
нахъ израслитѣ въ нен амфиболни | Фе.1,4спатни кристал.1 ;

порфирната текстура е ясна .
68 Г. Н. З. ТАТАРСКИ ,
При микроскопическото изслѣдвание на камъка , В.
тънки плочици, основата се вижда микрофелзитна, въ която

има извънредно много черни, ситни магнетитни зрънца
( magnétite ); нѣкои отъ тѣхъ се преобърнати въ лимонить

(linmonite ) или растрошени въ червени неправилни мрея:1г.
Плагиоклаза ( plagioclase) е кристализиранъ, но при сичкитѣ
негови кристали забѣлѣзваме зачалото на каолинизацията .

при едни по -вече, при други по - малко. Каолинизиранието
започева отъ срѣдата на кристалитѣ и се простира посте
пенно къмъ повърхноста . Малкитѣ и ситни амфиболни
кристалчета (hornblende-amphibole ) см по - вече изобилни отъ

колкото голѣмитѣ. Въ основата на много TII Виж,Да Me
като тъмно зелени микролитн . Аутита (augite) е тоже Въ

малки но безбойни или слабо ужълто- зеленикави кристали:
намира се около амфибола или пъкъ въ неговитѣ кристалін

затворенъ. Съ магнетита иде заедно и титаново желѣзо
( fеr titané); апатитни микролити (apatite) има въ Фелдепата.

а хлорита (chlorite) е произведение на растрошения ам
Фиболь.
2. Берковски Балканъ ( Balkan de Berkovitга ). Отъ ch
пция Берковски проходъ. Іного прилича макроскопически

на предидупция . И тука е основата микрофелзитна и ш
пълнена съ магнетить и амфиболни игли . Плагиоклаза е
тоже смци. Едната разлика е , че амфиболнитѣ и аугитнитѣ

кристали ся тука по - едри отъ колкото въ предидущия.
Останалото е сло.
3. Берковски Балканъ ( Balkan de Berkovitza) . От.1
чава се с червеникавата с боя и съ дребния си слогъ.

Отъ израслитѣ въ основата кристали, най - добрѣ се виждатъ
бѣло -синкавия Фелдснатъ и тъмнозеления амфиболъ. Дру
гитѣ елементи немогтъ да се видятъ съ просто око.
Подъ микроскопа Фелдепата е двоякъ : ортотоменъ (or

thoclase) и триклиничень (feldspeth trіclinique). И двата см
претърпели важни изменения ; при нѣкои кристали вътрѣш
носта се вижда съставена отъ правилни и неправилнiн жил
МАТЕРИЯ.iИ ПО ГЕО.10Г. ИМИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 6 :)
чиции, които анастомозиратъ менеду си ; тѣзи илчци обра

зуваать разни ликове най- вече подобни на маховидни ра
стения . Плагиоклаза преобладава надь ортоклаза ; първия
се намира по - вечето въ кристали автория въ зърна. Ам

Фибона ( hornblende -amphibole ) се ЯВЯва Въ Жето - Зелени
призми ; въ неправилни откъсляци той е твърдѣ изобиленъ
и промененъ въ хлоритъ (chlorite ). Освѣнъ зърнестъ ма

гнетитъ ( magnetite ) имаме и хубавин октаедри ; отъ разстро
штението на тъзін руда образувалъ се е хематита (hematite ).

Този камъкъ по- вече отговаря на амфиболъ андезнтъ
11.111 тимацитъ, отъ колкото на порфиритъ, но за сега оста

Замъ го тука. Открива се краій пятя въ Берковския Балканъ.
4. Етрополски Балкани на съверо- пстока отз Челопеч

Balkan d ' Etropole au nord -est de Tschelopetsch ) . Камъка мі
Подпълно порфирна текстура . Въ тъмно пепеливо -зелени

кава основа намиратъ се , изванредно много добрѣ израсли .
1:ристали . На изобилно се намирать бѣлитѣ Фелдепатни
кристали , амфиболнитѣ см въ по малъкъ размѣрь. Истрить

въ тънки плочки той е безцѣвтенъ. Безликата основа по
пътнена е съ плагінок.Тазній портоклазни кристали (plagi
oclase, orthoclase ). Малкитѣ кристали между които има IL
срас.теци принадлежатъ 10 - вечето на ортоклаза . Плагио

клазнит или по - едритѣ кристали бивать по вече растро
пени отъ другитѣ . Освѣнъ това въ тѣхъ намираме загло

Пени черни магнетитни зърна и амфиболни призми . Въ че
Опепкия порфирить, амфибола (hornblende-amphibole) играii
Второстепена роля ; отличава се по слабия си дихроці замъ
и по зеленикавата си боя ; ясно е преминаването му въ
Хторить (chlorite ). Черната слюда ( mica пoir ), която нами

раме може да се счита като призведение на амфібоза. Ма
гнетита ( magnetite) е изобиленъ ; апатита "Титанта сх.
твърдѣ харектеристични . Въ единъ кристаль, който неможе

да се познай да ли ефелдепатень или нѣкой други , за
бѣ.1ѣзахь епидотъ
калцитъ ; доста е занимателна ТЪЗІ
псеудоморфоза .
Тѣзи камънін се намиратъ на сѣверь отъ Челопечь, въ

Етрополския Балканъ.
5. На сьверо - истолъ отъ Челопечъ въ Етрополския Бал
Kaur ( Au nord - est de Tschelopetsch dans le Balkan d'Etropole ).

Настоящия порфиритъ е тъй смщо отъ Етрополския Бат
кань при Челопечь. Има среднезърнестъ слогъ и полу
порфирна текстура . Скалата е тъмно - пепеляна и шарена

отъ Фелдепата . Микроскопически слабо се вижда амфибола .
Основата ефелдепатна , Въ която
Има израсли фелд
спатніі , амфиболни и магнетитни зърна и кристали. При
първата руда забѣлъзваме и зонално съградени кристалії ,
но като растрошени, едвамъ лін можемъ да распознаниме
плагиоклаза ( plagioclase ) отъ ортоклаза (orthoclase ). Амфи
бола (hornblende-amphibole) е въ дълги призматични кри
стали , дребни кристали по - рѣдко виждаме . Има зеленъ и

кафеянъ цвѣтъ; въ първия случай амфибола е хлоритизи
ранъ и слабо дихроитиченъ, въ втория дихроизма е спа

Зенъ. Амфибола е изобиленъ и служи като центъръ на
магнетитнитѣ зърна ( magnétite), които не малко се съглеж

датъ въ този порфиритъ. Само тукъ тамѣ се забѣлѣзва
апатитъ (apatite).
14. Слюденъ порфиритъ Porphyrite micacée.
На сtіверъ отъ Челопеч ва Етрополския Балканъ ( Аи поrd

de Tschelopetsch dans le Balkan d'Etropole ). Разни имена
можемъ да дадемъ на тъзи скала : слюденъ диоритъ ( diorite

micacée ), андезитъ (andesite ) и порфіритъ ( porphyrite ). Но
като гледаме на староста и на еруптивнитѣ скали Въ
които се тя намира , азь мисля , че най - добрѣ ще бъде ако ін

дамъ , поне за сега , името с.Тю,день диоритъ. Този камъкъ
има зеленикъвъ цвѣтъ инабитъ Фелдепатенъ слогъ. Най
ясенъ псамостоятелно развитъ въ него елементъ е магне

зиевата или черната сюда ( nnica noir).
Въ тънки плочици елементитѣ му се виждатъ растро
шени ; основата му е Фелзитна въ която се намиратъ кри

МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. И МИНЕРА.ТОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 71
стати отъ плагиоклазъ ( plagioclase ) и ортоклазъ ( orthoclase).

Първата руда се показва въ по -голѣми , по- распукани и
м.тѣчно-бѣли кристали ; при втората кристалитѣ с малки ,
чисти и бистри. Ако изучимъ по обстоятелственно, съ по
моща на микроскопа, тъзи скала , ще дойдемъ да се увѣримъ,
че настоящия порфиритъ е съставенъ само отъ рѣченитѣ
два минерала , измежду които заема важно мѣсто и черната
елюда ( mica noir ). Тъзи руда се намира въ кафеяни хекса
тонални плочици и се отличава съ якъ дихронзамъ. Освѣнъ
горнитѣ руди има още и магнетитъ ( Magnetite ). Намира се

въ Етрополския Балканъ при Челопечь.
15. Кварцъ -ІІ орфиритъ Porphyrite quartzifère.
На свверх от . Челопечъ въ Етрополския Балканъ ( Аи поrd

de Tschelopetsch dans le Balkan d' Etropole) . Лесно можемъ
микроскопически да заменимъ този съ предидущия порФІІ

ритъ. Камъка е шарень ; въ пепельно зеленикъвата основа
най хубаво се виждатъ бѣлия Фелдепатъ и тамнозеления
амфиболь въ призми .
Ако изучваме микроскопически тънкитѣ плочици на

този камъкъ , ще се увѣримъ че плагиоклаза (plagioclase)
преобладава надь ортоклаза (orthoclase ). Кристалитѣ на
първия елементъ ся голѣми и добрѣ спазени Bь конту
рата си , но вътрешноста имъ е доволно раздробена и мятна .

Въ този Фелдепатъ се намиратъ затворени амфиболни
кристалчета и магнетитни зърнца . Ортоклаза е въ продъл

говати призми и въ срасли кристали . Амфибола (hornblende
amphibole) има желто - зеленикъвъ ИЛИ само ЗелениКЪВъ
цвѣтъ. Намира се въ кристали и раскъсани парчета . Не

1
са рѣдки . и ситнитѣ амфиболни кристалчета въ видъ на
микролити . Има кристалі които с добрѣ спазени , но има
и такива които много или малко сл преобърнати въ хло
ритъ (chlorite ). Първитѣ см спазили а другитѣ изгубили
дихроитичното си свойство . Трете мѣсто заема кремъка
(quartz ); този е кристализиранъ и зърнестъ. Колкото пра
вилни и цѣли да ся кременнитѣ кристали , тѣ иматъ обаче

истрити и заоблени рабоветѣ и жгловитѣ си . По изобилни
см заобленитѣ зърна . Въ нѣкои зърна се виждатъ елд
спатни кристалчета и магнетитни зрънца . Кремъка еднакво

е раздѣленъ. Както и по -горѣ казахъ магнетита ( magnetite )
се намира въ амфибола и кремъка , но по - изобиленъ е Въ
основата . Нашия камъкъ много прилича на алпийския кварць

порфирить изъ Триясъ.
16. Андезитъ Andésite.
Витоша на югъ отъ София ( Vitoscha au ѕud de Sofia ) .

Този камъкъ е отъ Кикеншъ върхъ, който се издига тъкмо
надъ Драгалевския мънастиръ. Скалата е зеленикаво тъмно

сива , и ситнокристализирана . Понеже съ просто око Hevo
яемъ да распознайме елементитѣ му , то це го изслѣдваме
Микроскопически .
Въ микрофелзитната основа наii хубаво се виждать

плагиоклазнитѣ ( plagioclase) кристали, съ свойственната мъ
многосложна структура ; при нѣкои забѣдѣзваме и KOH
центрични Фши линии, каквото е при андезина (andesine ) ;

кристалитѣ иматъ разни гостѣмини ; едни см голѣми , други
малки а трети даже като микролити. Формата и вътреп
носта на кристалитѣ превъсходно сж запазени . Амфітбола
(hornblende-amphibole) се намира въ неправилни и разпо
късани кристали , има бледо - зелена боя . Аутита (augite ) е

самостоятелно израсълъ, но има и такъвъ, който е станалъ
отъ амфибола . При нѣкон амфиболни кристали добрѣ се
вижда това променение въ поларизованата свѣтлина . Ма
гнетита ( magnetite) се среща въ основата , постѣ около , а така

и въ амфиболнитѣ и аугитнить кристали . Въ по- едри зърна
се вигл: да титановото желѣзо (fer titane) и около него леу
коксень (leucoxene ). Въ камъка се вижда и една неправилно
раскъсана материя която може да бъде виридитъ или хло

ритъ ( virilite of chlorite ).
МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕО.1ОГ. и миНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ. 73
Основата е микрофелзитна ; съставена е най- вече отъ

фе.1Ҳспатни Чисти и бистри неправилни зрънца , между
които се виждатъ описанитѣ по - гор , руди .
17. А и Фиболъ - андезитъ Andésite amphibolique.
1. На сверъ отъ Петроханъ въ Берковския Балканъ ( Аи

nord de Petrohan dans le Balkan de Berkovitza ). Между Клі
сура и Петрохань, тъзи скала се провира презъ криста

IIIННИЯ массивъ на Берковския Балканъ. Камъка неможе
да бл.,де по -добрѣ спазень ; неговитѣ черни, прекрасни малки

амфиботни призми , блещятъ въ тъмно-сивата основа , като
стъK.10 . Въ крипто - кристалинната основна масса виждатъ
се още плагиоклазни кристали и тънки пиритни жилчици.

Нашата скала прилича много на тимацнта (timazite) изъ
Сърбия .
Микропорфирната текстура на нашия тимащитъ най
хубаво се вижда подъ микроскопа , и между кръстоса
нитѣ Николи ; камъка може да се сравни съ нѣкой прекра
сень мозаикъ . Плагиоклаза ( plagioclase) състои отъ малки
призматични кристалн ; рѣдки ся голѣмитѣ кристали ; на
мира се И въ микролити . Само малко растрошение забѣ
1ѣзваме при голізмитѣ Фелдепатни кристали ; малкитѣ см
бистри. Тукъ викдами и зонално градени кристали . Ал
Фибона ( hornblende - amphibole) се въ правилни , го
тѣми и малки призматични кристали . Единкитѣ надмина

ватъ надъ двойкитѣ, но итѣзи не с малко . Обикновенно
амфибола има суро-укълта боя , а зеленикавня по рѣдко

се срѣща. По- вечето кристали съвсемъ ць. ІІ ел спазени .
Аутита (angite) е израсълъ въ голѣми кристали , но по
малко се намира отъ амфибола. Едно нѣщо немога да си
разясня, дѣто при тъii пресенъ амфиболь и при тъй спа
зенъ камъкъ, нашия аугитъ е толкова растрошень. Въ
трешноста на тѣзи кристали , само въ поларизованата свѣт

-ина може да се разбере. Аутита потъмнява отъ 28—35 °.
Магнетить ( magnétite ) има доволно распръснатъ въ ОСНО
вата ; по - малко е събранъ около амфиболнитѣ кристали.

Пприта (pyrite) се намира въ неправилни зрънца .
Да кажа нѣщо и за кристализираната основа . Тя е
съставена отъ Фелдепатни кристали , между които непра

вилно разсеяни се виждатъ магнетить , пиритъ праздро
бени кристалін отъ аугитъ.
2. Оть свверната страна на Витоша ( Du cote пord de
Vitoscha ).. Този андезитъ малко се различава макроско
пически отъ предидущия берковски. Витошкия е червени
каво - пепелянъ а берковския синкаво - тъмно -пепелянъ. И въ

този има амфиболни призми но по - малко отъ първия . Фед
спатнитѣ кристали ся въ по - голѣмъ размѣръ. Основната
масса е почти цѣла ФИно - кристализирана и само малко има

аморфна основа .
Въ тънки плочици и подъ микроскопа най - изобилно
се види триклинния Фелденатъ (feldspath trіclinique). Освѣнъ
дрѣбни и срѣдни има и много голѣми кристали. Сра

слецитѣ см тоже изобилни . Фелдената не е отъ най -чи
ститѣ ; нѣкон кристали къмъ срѣдата ся препукнати и раз
мятени . Тукъ имаме и нѣщо ортотоменъ Фелдспать (оrtho

clase). Амфиболнитѣ призми (hornblende - amphibole ) иматъ
подъ микроскопа суро - ужълта боя. Тѣхнитѣ прерѣзи на
длъжъ потъмнявать подъ ягънь 13—15°. Хлоритизацията

при нѣкои кристали е забѣлѣжителна , при други твърдѣ
слаба . Аугита ( aligite) е почти въ еднакъвъ размѣръ съ
амфибола ; кристалитѣ см доста голѣми и добрѣ спазени.

Слабо зелената боя на аутита едвамъ може да се забѣ
лѣжи. Въ препарата аугитнитѣ кристали не ся правилно

распредѣлени, тѣ ся стиснати и слепени . Комбинирани
виждатъ само два лика , призма и пирамида . Магнетите
( magnetite) е въ изобилие. Има още и червень хематитъ

(hematite ). Въ камъка се виждатъ и малки шуплини (sphe
rolithe ), на които стенитѣ см обложени съ една нитеста
непозната материя, а вътрешноста имъ испълнена съ ка.1
цедонъ (calcédoine ).
МАТЕРИЯ.ЛИ ПО ГЕОЛОГ. И МИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 75
18. Диабазъ Diabase.
Menamuya na 1026 omx Bpaya ( Ignatitza au sud de Vratza ).
ІІма тъмнозеленъ цвѣтъ; зеленикавия Фелдспатъ и тъмно

зеления аугитъ виждатъ се и съ просто око .
Въ тънки плочици , плагиоклаза ( plagioclase ) се вижда
не само нечисть но и растрошень. Каолинизацията толкова
дълбоко е проникнала щото външностьта на кристалитѣ
съвсемъ е обезобразена. 16-добрѣ см спазени малкитѣ кри
Е. етап, но лишени отъ бистротата на Фелдепата . Ортоклаза
orthoclase) е бистъръ както и кремъка, но азь мисля , че

е второстепенно произведение. Всевъзможни аутитни (augite )
1 прерѣзи викдаме подъ микроскопа. Въ обикновенната свѣт
Тина кристалитѣ ся безъ боя , а въ поларизованата ужълти .
Повечето кристали с прѣсни и цѣли, но има и много раз

дробени. При послѣднитѣ се вижда какъ преминава ангита
къ уралитъ ( ralite ). Тукъ виждами кристали, дѣто едната

по.лвина е още цѣла и хубаво запазена , а другата преобър
ната въ уралить ; първата , слѣдователно , полвина нѣма
боя , а другата е зеленикава . Изобилно е титановото желѣзо
fter titané ); освѣнъ въ кристали вижда се и въ зърна. Отъ

растворението на тъзи руда образувала се е нова , която
като вѣнецъ опасва Титановото желѣзо; тъзи нова руда
ще бяде леукоксень (leucoxene). Магнетита

Магнетита ( magnetite) е
по-малко отъ предидущата руда .
Никаква почти основна масса . Онъзи зелена , аморфна
материя , която се вижда въ камъка е секундарно произ

ведение .
19. Ауги тъ- андезить Andésite pyroxénique.
1. Bз прохода на югъ отъ Княжево, не далеко от София

( Dans le défilé au sud de kinéjevo , pas loin de Sofia ). По
ВЪНШНОСТЬ този андезитъ прилича на порфірить. Има
Тъмно -сива основа Въ която се виждатъ Фелдепатни пау
Гитни кристали . Ако испитваме микроскопически тъзи скала ,

76 Г. Н. З.АТАРСКИ ,
ще видимъ че повечето Фелдснать (feldspath) е изгубилъ

отъ първобитната си бистрота, въ такъвъ случай той е
распуканъ и мятенъ ; той прилича повечето на плагиоклазъ
( plagioclase ) отъ колкото на ортоклазъ (orthoclase), понеже

послѣднята руда по- малко се намира отъ първата. Криста
литѣ на плагиоклаза еднакво ся раздѣлени въ зеленикавата

основа ( макроскопически тя е тъмно - сива, а микроскопически
зеленикава) и преобладавать надъ послѣднята . Вятрѣші
носта на нѣкои кристали е епидотизирана. Подобенъ на
кременни зърна се вижда ортоклаза. Аугитa ( Augite) е тоясе
Въ изобилие , но въ по-малък размѣръ отъ плагиоклаза.
Освѣнъ въ го.ѣми, вижда се и въ малки кристали . Обикно

венно нѣма боя , но нѣкон кристали се отличаватъ съ умънтъ
или зеленикъвъ цвѣтъ. Аугитнитѣ прерези ся ясни . Но
втрѣшноста имъ рѣдко е спазена добрѣ. Колкото се каса

до сраслецитѣ мог смѣло да кажм , че природата се е
опитала да въспроизведе тукъ сичкитѣ възможни форміі.

въ които се намиратъ срасли аугитнитѣ кристали. Аутит
нитѣ единки не сж виждатъ само осамотени , но и събрани
въ видь на ружи . Кристалитѣ на тъзи руда потъмнявать
едвамъ подъ 40 ". ІІма и зеленъ амфиболъ (hornblende-am
phibole), но той се распознава твърдѣ лесно отъ аутита :
послѣдния поларизира силно , а първия почти никъкъ. На
сѣкиіі начинъ амфибола е произведение отъ други руҳи.
каквито ся опце епидота (epidote ), уралита ( mralite ) и варо

вика ( calcite). Магнетита ( magnetite) се намира распръснать
Въ основата , въ аугита и амфибола .
Въ тънки плочици и подъ микроскопа нашия аугітень
андезить много прилича на капнишкия ( при Tartarenschacht
въ Унгария .
2. Драгалевски Манастиръ на юг. от София ( Monastir
de Dragalertzi au sud de Sofia ) . Тъзи скала е синкаво , тъмно
пепеляна . Бѣлит , Фелдснатни кристаліі, които се виждатъ
въ основата правятъ ім порфірна . Аутита блещи като черни

ИГІЧКІІ .
МАТЕРИЯ. И по ГЕО.Тог. имиНЕРА.Тог. НА БЪЛГАРИЯ . 77
Подъ микроскопа основата е свѣтло зелена Въ КОЯТО
има изобилие на плагиоклазни ( plagioclase) кристали . Нѣкон
отъ тѣзи сл зонално съградени, други ся въ видъ на ми

кроити . Въ камъка преудолявать срѣднитѣ кристали при
които структурата, въ поларизованата свѣтлина, недава ни
какво съмнение . Колкото и добрѣ да е спазенъ плагиоклаза ,
при ангита (augite) виждаме съвсѣмъ противното . По мно

гото му кристали ся преобърнати въ уралитъ ( uralite ),
другояче той е безцвѣтенъ. Въ тънкитѣ плочици най оби
кновеннитѣ прерези на аугитнитѣ кристали ся тѣзи : 1 ) вер
тикатно на оста с, 2) успоредно съ w P8 и 3) успоредно
съ x Р. Второстепенно се намира зеленикъвъ амфиболъ
- amphibole) но нѣма никаква самостоятелность. Епидота ері
lote) е произведение на плагиоклаза , а уралита (uralite) на
аутита . Магнетита ( magnetite ) е въ малки количества . И апа
титни игли (apatite) се намиратъ въ Драгалевския аутить-ан
Дезить .
3. Голо- Бърдо на югъ отъ Лозенъ между София и Самокова

( Golo - Brdo au sud de Lozen entre Sofia et Samokov ). Еруіп
тивната скала отъ Голо - Бърдо пробива срѣднитѣ пластови

на Кредна формация и се простира отъ истокъ къмъ западъ,
почти нара.телно съ Стара-планина. Както вече видѣхме при
до сега описанитѣ андезити , ни имахме работа съ дръбно
кристализирани скали , но тука имаме вече исключение . На
ІЦИЯ камъкъ има съвършено порфирна текстура . Между
естементитѣ нані ясно ся растрошени голѣмитѣ Фелдепатни
кристали , които достигать до 7 м . м . дължина , и чернитѣ
магнетитни , тоже голѣми кристали . Основата е пепеляно
зе.1еникава , а камъка изобщо растрошень.
Подъ микроскопа въ основата се виждатъ голѣми и малки
плагиоклазни кристали ( plagioclase). По тъзи макарь и въ

каолинъ променени , по - вече см запази Многосложната
си структура . Между малкитѣ кристали дали ма и о
тотоменъ фелдецатъ ( orthoclase ?) това неможе да се узнай.

Аутита (augite) е претърп.ть тое изменения , по между
78
г. н . ЗЛАТАРСКИ,
кристалитѣ му се намиратъ и тъкива които см добрѣ спа

зени . При послѣднитѣ, азъ можихъ да премѣря и ГЪlia ,
който затварятъ еластичнитѣ оси ; той варира отъ 35—39 ° .

Амфибола (hornblende-amphibole) е растрошенъ и преобърнатъ
въ хлоритъ (chlorite). И делесита (dеlеѕѕite) е второстепенно

произведение. Най хубаво е запазень магнетита ( magnétite
Както при Витошкия андезитъ , така и тука забѣлѣзваме
сферoлити .
Този
4. Около Бръздникӣ ( Аих епоіrоns de Brezdnik:).
камъкъ е по - вече растрошенъ отъ предидущия . Различава

се макроскопически отъ него само по боята на основата ;
при Голо - Бърденския тя бива пепеляно зелена , а тука е
пепеляно - зелено - червеникава .
Микроскопически, въ микрокристализираната основа виж

датъ се само Фелдепатни кристали (feldspath ), малко магне
титъ ( magnetite) и хлоритъ ( chlorite ). За аугитъ и амфибо.тъ

неможемь и да говорим , тъй като отъ тѣхъ само единь
хлоритъ е останалъ .
5. Етрополски Балканъ ( Balkan d'Etropole ). По вън
шность , този андезить мячно може да се распознай отъ
зеленцитѣ (griinstein ). Камъка е пепеляно - зелень, и извън

редно твърдъ.
Въ тънки плочиции основата е микрокристалилно -амор
Фна . Въ не зематъ, най живо, участие Фелдепатнитѣ и

аугитнитѣ кристалчета и магнетитнитѣ зрънца . Твърдѣ
редко се виждатъ голѣми Фелдспатни кристали , по- вечето
с въ малки като иглички кристалчета. Тука се намира
плагиоклазъ ( plagioclase ), който млчно може да се распо
знай отъ санидина (sanidine ?). Важна роля играй и аугита
(augite ); кристалитѣ му см макро — и микроскопически . По
слѣднитѣ см по- изобилни и по-хубаво спазени отъ Пър
витѣ. Голѣмитѣ му кристали не само че с распукани и
растроіцени но още преобърнати въ амфиболъ (amphibole)

и уралитъ ( uralite ). Изобиленъ е и магнетита ( magnétite).
МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕО.ІОГ. имиНЕРА.ТОГ. НА БЪ.ІГАРИЯ . 7 :)
은
20. Габро Gabbro .
Чипаровци ( Tschipаrоrtzi ). Тъзи плагиоклазно да
Тагна скала съвършенно е кристализирана . Диалага се види

въ зелени люспици а Фелдепата нечисто - бѣлъ. Зърната на
камъка ся срѣдни, а боята му синьо - пепеляна .
Плагиоклаза ( plagioclase) е тука като срѣдище на не
чистотиитѣ ; въ него се виждатъ разновидни пепеляни пятна
(дамгн ). Освѣнъ това като растрошень, изгубилъ е много

II )
оть прозрачноста си . Диалага ( diallage ) се отличава
сабо- зелената си боя ; кристалитѣ му см чисти но не и
съвършенно бистри. Структура има влакнеста , а полихро
изъмъ почти никакъвь . Между кръстосанитѣ Николи силно
поларизира ; преобладающнтѣ въ този случай бои см : си
ньо , червено и желто . Плагиоклаза и диaлaгa държатъ си
равновѣсне. Аутита (angite) e Въ по- малки количества II
по- растрошенъ отъ дна.лага . Титановото желѣзо ( fer titane)

е въ готѣми кристални зърна , а магнетита ( magnetite) въ
ма . : и . Има още апатитъ (apatite ) и леукоксень (leucoxene).
ІІ . МЕТАМОРФНИ СКАЛИ ROCHES MÉTAMORPHIQUES.
21. Гнаісъ Gneiss .
Ha 1020-3ana, 18 omz Bumowa ? ( Au sud -west de Vitoscha ? ).

Незнаяхъ положително да ли може да има гнайсъ около
западнитѣ и юго - западнитѣ поли на Витоша, но като на
мѣрихъ лани едно доста голѣмо парче азь зехъ да мисля ,
че ще се намѣри по тѣзи страни и гнайсь .
Камъка е дребно -зърнесть и слоевитѣ му ясни . Бs
1ата слюда блещи само въ една посока ; кремъка и Фелд
спата до толкова см смесені, щото съ просто око немногњТЬ

Никакъ да се распознаятъ. Истритъ въ тънки плочици ,
най - много се вижда кремъка (quartz ). Зърната на тъзін руда

• ситни и само тукъ тамѣ се виждать по - голѣми . Пла
Іноклаза ( plagioclase) е тоже въ зърна, които см сместени

между кременнитѣ ; намира се и въ кристалчета . Въ по
малъкъ размѣръ е ортоклаза (orthoclase ) ; зърната му

бистри както и кременнитѣ. Бѣлата слюда ( mica blanc ) е
вь изобилие а черната ( mica noir) съвсемъ малко . Вижда
се подъ микроскопа още магнетитъ ( magnetite) и хематит ,
(hématite ).
22. Микаш исти Mica schistes.
1. Glimmergneissschiefer изъ околноститѣ на Златица . ( Jes

environs de Zlatitza) . На първъ поглѣдъ сѣкий би поста
витъ този камъкъ менду правитѣ микaшисти ; но когато
го разгледа микроскопически и види между другитѣ еле

менти ортоклазъ и плагиоклазъ, то ще се увѣри че мѣстото
му е между гнайса и микaшиста .
Въ поларизованата свѣтлина най - много ударя въ очи

кремъка ( quartz) съ разновиднитѣ си бои. Зърната му см
твърдѣ ситни . Вторія елементъ е слюдата : бѣла ( mica blanc )
и черна ( mica noir ); при едни препарати е първата въ 130
билие, при други втората . Фелдепата е въ кристали и въ
зърна. Ортоклаза (orthoclase) се вижда въ размятени зърна
а плагиоклаза ( plagioclase) исключително въ хубави крі
стали . Простия гранатъ (grenat) се намира въ голѣин
зърна, но като истрити иматъ окрягла форма ; втрѣш

носта имъ е напукана . Магненита ( magnetite ) е по - вечето
затворенъ въ Фелдепата и траната .
2. Gneissbliттеr'ѕсhіеfеr из околноститѣ на Самоковъ ( des

environs de Samokov ). Различава се отъ предидупция само
макроскопически и почти никъкъ микроскопически . При

лича много на гнанісъ и има ситнозърнестъ слогъ.
Съставенъ е почти отъ смцитѣ елементи отъ каквито

и предидущия . Кремъка (quartz) е въ ситни , нечисти зрънца ;
И.И
плагиоклаза ( plagioclase) изобилень; черната слюда
биотита ( mica noir) премрежва въ ситни парчета камъка и
се отличава съ силния си дихронзамъ. Въ него невидѣхъ

нито бѣла сюда , нито пъкъ гранатъ.
САТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. имиНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ. 81
23. Хлорито исть Chloritoschiste .
ІІзъ околноститѣ на Самокова ( Dеѕ еnvіrоns de Samokor).

Камъка е ясно наслаганъ , има зеленикава боя и мазенъ
опипъ ; много прилича на талкошистъ (taleschiste ). Само
подъ микроскопа можем да распознайме, че въ камъка,
нема такъ но калиева слюда .
Кремъка (quartz) се вижда въ неправилни малки зрънца ,

измѣсенъ съ ортотомни Фелдспать. Послѣднята руда (ortho
clase ) е въ по- малъкъ размѣръ отъ колкото пързата . Между
първитѣ два елемента намиратъ се люспици отъ безцвѣтна
слюда (mica blanc). Отъ калиевата слюда распознава се хло

рита ( chlorite ) по зеления си цвѣтъ и по нитeстата си на
права . Освѣнь горнитѣ има още , малко черна слюда ( mica
поіr), гранатни (grenat) и апатитни (apatite ) зрънца .
24. Глиненъ ми кашистъ съ пятна Micaschiste
argileux tacheté.
Комъ, юго-западно от Берковица ( Кот , аu ѕud rest de

Berkovitza ). Подъ това име ще опиша единъ доста зани
мателенъ камъкъ, който се намира къмъ височинитѣ на Ком

ския Балканъ. Скалата е тъмно - пепеляна и испълнена съ
черни почти еднакво голѣми пятна . Въ него се блещятъ

най- вече слюдни частици ; той има ситни зърна . Подъ ми
кроскопа текстурата на камъка се вижда Фелзитна . фел
зитнитѣ зърна не ся сичкитѣ еднакви ; тамъ гдѣто ся чер

нитѣ пятна, или конкрецийтѣ, тѣ биватъ съвършено дръбни
измѣсени съ магнетитенъ черъ прахъ. Главния елементъ
на камъка е зърнестъ Фелдепатъ (fellspath ) и то ортотоменъ
отколкото плагиоклазенъ. Изобилна е тоже черната слюда
( mica пoir) ; бѣлата ( mica blan) е по - малко . До колкото мо
жихъ да разбера послѣднята слюда е станала отъ първата .

Магнетита ( magnetite) е въ изобилие.
Период . Списание IX. (6)
Schistes hémi
25. Полукристалини пля стеници
crystalines.
Имаме на много мѣста въ България . На юго - западъ

отъ Берковица къмъ Комския върхъ ( Kom ), на Високи
Брѣгъ ( Visoki Brieg ) на западъ отъ Брѣздникъ, при Пра
вешкия ханъ ( Praveschki han) на пятя за Абланица, при
Иончовъ ханъ (Iontschov han) и Шабовица (Schabovitza ). въ
Берковско и проч . Най- распространени сж обаче тѣзи ши
сти въ юго - западния дѣлъ на Княжеството въ Кюстендил
ския окрягъ (district de Kiistendil).
26. Туфи — Tufs.
Тѣзи скали ся тоже распространени по западна Бъл

гария . Азъ ще спомена тука само нѣколко мѣста . Около
София между Княжево и Владая (au ѕud de Knjajevo ) между

Трънъ и Брѣздникь (entre Trn et Brezdnik ), около Голо
Бърдо ( Golo Brdo) на жтя за Самоковъ. Въ Берковско
между желѣзна и Бѣлимирци ( entre Jelezna et Belinirtzi):
въ Орханийско при Новачени ( Novatscheni); въ Етрополски
Балканъ ( Balkan d'Etropole ) къмъ върха на планината и пр.
ЗАЙЧАРъ и НЕГовото НАСЕЛЕНИЕ .
Т.
( Единъ отъ българскитѣ предѣли въ Сърбия).
Доръ езикъ живѣе,

народь не умира
( Продължение отъ книжка VIII) .
Котивото се приготвя по обикновений редъ .

Вечерьта , срѣщу св . Никола се почва празднуваньето. Дома
кинътъ приготвя трапеза и испраща едного отъ домочадието съ едно
шютенце ракия да катесва съсѣдитѣ, роднинитѣ и другитѣ приятели.
Това момче или момиче , като влѣзне въ кмщата , гдѣто ще ка
теева , казва : „ Много ви здраве отъ татка и мама, тие ви пращатъ
калеска за нашия светецъ “ . Слѣдъ това цалува рмка на по-старитѣ
и имъ подава шютенцето съ ракията . Всѣки единъ отъ домочадието
въ тая кмща ще пийнятъ баре малко отъ ракията , а домакинътъ
при тръгванието на момчето или момичето ще му каже : 23 Занеси
много здраве на татка си и мама си , че ще додемъ (ип по еди какви
причини неще додемъ) “ .
Заболѣжителното е , че катеската се праща и тамъ , гдѣто зна
тъ, че се служи 1 ) светеца ; а освѣнъ тамъ още и въ кмщата на .
OHне, съ които са въ омраза съ които ся скарани .
Като доджтъ гоститѣ, прѣди да почнжтъ да се гостятъ, извър-
Шава се слѣдующето чинодѣйствие :
На
трапезата се наредятъ почти всичкитѣ ястиета . На срѣдата
на масата се турне малкия кравай, рибника, джуркания Фасуль, блю
Дото съ коливото, въ срѣдата на което стърчи вощена свѣщь , а отъ
страна въ блюдото е прикрѣпена една твърдѣ малка кратунка ( чашка )
еъ вино, на което казватъ : „ слава “.
Подиръ това на домакинътъ донасятъ една кандилничка съ
огънь и темянъ, който като взема тия нѣща , казва : „ Братя и при
ятели !, да прекадимъ , да се прекръстимъ и да помолимъ светий
Никола да помага “ . Въ това врѣме, всички ставатъ на крака около
трапезата , влизатъ скщо и всичкитѣ домашни , даже и ратаитѣ . Всички
0,10г.ави и съ скръстени на грдитѣ ржцѣ стоятъ съ най-голѣма
смиренность. Домакинътъ , който до това врѣме е запалилъ свѣща въ
КОІНВото отъ огънъть въ кандилницата , понеже кибрита , като дя
волска работа , е грѣхота да се употрѣби, почва да се кръсти съ въз

1) На празднуваньето казвать „ Служенье “ , „ Кой светецъ служишъ “ ?
кита приятель пpиятeльтъ си.
6*
84 с. — Въ .
дигнжти на горѣ очи, и обърнтъ къмъ иконата образа на Св . Ни

ко.тая , като кадії трапезата . Прека ,дваньето се продължава до три пяти,
което се придружава отъ молитва и кръстенье . Поҳиръ това канди.
ницата се оставя въ единъ жгъъ да покади 4 5 минути още въ
стаята и се присТЖпя къмъ різаньето кравая .
Това става по слѣдующия начинъ .
Всичкитѣ гости, и цѣ.10то домочедие обиколвать трапезата. Че
тирма отъ гоститѣ, между които и домакинътъ, у.товятъ добрѣ кравая,
върхъ който стоятъ рибника , ко.Тивото съ кратунката и свѣца.
а другитѣ си държать само по единъ пръстъ връхъ него. Подигатъ
го до три пяти на горѣ, като непнжтъ и едни молитви . Поҳиръ това
единъ отъ гоститѣ и.и домакинътъ взема ножъ и прист жпя къмъ
рѣзанието кравая . Той най - напрѣ,дъ се прізкърсти ; туi скщото на
правя и връхъ кравая, който и цалува . Прерѣзва го отъ до.Інята
страна на кръстъ, така пото брѣздата на ножа непрѣминава на про
тивната ; сетнѣ взема отъ коливото и намазва по брѣздитѣ отъ ножа ,
а слѣдъ това отива на четиритѣ страни по 2 3 капки отъ виното
изъ кратунката, което до колко е възможно събира обратно въ нея.
Като стане това , пак , всички до три ижти подигатъ кравая на
горѣ, и го пречупватъ най - напрѣхъ на половина така, щото едната по 10
вина остава въ ряцѣтѣ на домакинътъ, а едната на стоящия срѣщу
него гость. Тѣ двамата прѣзъ трапезата събиратъ двѣтѣ постовинки,
и като ги цалунжтъ до три пяти, съ изговаранье думитѣ: „ Христосъ
посрѣдъ насъ “ и „ аминъ – да будетъ “, и като обръщать двѣтѣ по
1овники така , щото патуваньето да става и отъ двамата почти едно
врѣменно, взематъ по едната половина , която пречюпватъ пакъ на
половина съ съсѣдникътъ си и въ тоя случаії повторятъ ца.уваньето
съ горнитѣ думи.
Едната четвъртъ, останж.за въ рж цѣтѣ на домакинътъ , тобі по
Дига до таванътъ, за да биде житото толкова голѣмо, ніж оставя на
потицата ; а останалитѣ три части се изядватъ отъ всичкитѣ .
Подиръ това накъ съ една по - малка церемония се разрѣзва ри
бника , а слѣ,Дъ него cИЧКІ ръбватъ до три IIжти отъ BIIHOTO ОТъ
малката кратунка, като изговарятъ: „ Става піемъ сла ва да се роціі ",
слѣдъ това , хапвать по малко отъ коливото и отъ рибника .
Подиръ това всички , като се прекръстватъ по три пятин , сѣ,датъ
почватъ а я ,ДЖъ и да пижтъ.
Кравая по никой начинъ неможе да се рѣже безъ присЊтствието
на външни гости ; ако се случи, щото въ една маха.Та всички да сту
жіктъ тоя день и да не дої,де нѣкой гость, тѣ се събиратъ компийски
по 3 - 4 кмци ( а това бива твърцѣ често ) да рэжжтъ кравая . При
когото най - подиръ ріжжтъ кравая , тамъ донасятъ и другитѣ своето
ястие и се веселять почти до сямна.то; за тая цѣ.Іь тѣ се споразу
мфовать по- отрано, и които на редъ нѣколко години си рѣжять крі
ваитѣ взаимно , ставатъ единъ въ като роднини и се почитатъ ни
уважаватъ 10 най-го.ѣма степенъ .
ІІотънкоститѣ въ тия чинодійствия см твърдѣ много , така щото
обикновеното перо е въ невъзможность да гII OIIIIIe така вѣрно, 11
въ такъвъ редь , както тѣ се испътнявать .
ЗАЙЧАРЬ И НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ. 85
На втория день, по -го.ѣмия крава і, по- голям IIя рибникъ и ко

сивото, съ по-голѣмата воена евфіць | една блк.1ица вино, се пра
Щатъ съ едного отъ домашнитѣ въ черква. Тамъ престоява прѣзъ врѣ
мето на литургията , стѣхъ което свъпеникътъ рѣже кравая и риб
ника . Тоії взема половината отъ кравая и рибника, една лъжица отъ
KO.IIIвото и виното изъ бък.Інцата .
Като се донесе това изъ черквата , яденьето , пненьeто и веселі
бата се продължаватъ непрекъснато почти до другия день.
Тя обичаи см запазени днесъ за днесъ по- строго отъ селенитѣ
въ Изворъ и Гърляна, както и отъ по- простото градско население .
По- интелегентната обаче класа въ градътъ, постепено се отдалечава
(Тъ тѣхъ, така щото въ единъ день, кой знай какъ ще ги върінятъ.
Oевѣнъ тие , чисто религиозни, сміществуватъ още нединъ цѣлъ
3 рехъ суевѣрни обичаи. Да бактъ отъ издат , уроци , м.та мост
ІІ други, това бабичкитѣ не см занемари.и ; да празнуватъ: Руса.1
еката недѣ.1я , горѣшницитѣ, мишкинъ день , мечкинъ день, бабинъ
день и др. това е отъ първитѣ проповѣди на маінката къмъ дъце
ритѣ си. Нетрѣбвало да се работи нищо прѣзъ тия дни ! Грѣхъ би.10
прѣдъ Бога !
Бабичкитѣ, които играліктъ росіята на медецински апостоли , ос
вѣнъ многото билки и коренье, освѣнъ безчетнитѣ баяния , пропо
вѣдвать, и по тъхно убѣждение се въртятъ цѣтъ редъ суевѣрия.
( тъ многото такива , иж запознак читателитѣ, само съ въ отъ тѣхъ,
кото , при всичкитѣ cЖщественни противостояния на медицината , се
практикуватъ и обожавать.
Една отъ тѣхъ е : „обрий чаньето. “ То става по с.1ѣ,дующия редъ :
Ако нѣкое дѣте страдае отъ нѣкоя дълготрайна болесть, а
всичкитѣ билки и коренье , всичкитѣ баяния отъ врачкитѣ, всич
Китѣ цѣрове , взети отъ голѣма нужда чрѣзъ стекаря , сх. оста
нж. безъ послѣдствие , то въ такъв случай бабичкитѣ предла
Гатъ да стане обричаньето да му хванатъ 1, оброк “. На пр .
ако дѣтето страдае отъ г.тaвoбo.Iь, то Св. - Іванъ Г.Давосъчь ( 29 ав
густъ) е праздника и светеца , на когото ще го обречіктъ и дадтъ
, въ
запита . Въ тоя день приготвятъ извънредни ястиета ; направятъ
съ риба жертва ; повикватъ нѣколко гостье и прѣди да почнжтъ
да се гостятъ, трѣба да прекадять трапезата. Нѣкои повикватъ свѣ
ценка да извърши това чинохѣйствие, а нѣкои възлагатъ тая ра
бота връхъ една бабичка . Подиръ прекажданьето и молитвитѣ пиру
Вать ,
и дѣтето е обязано прѣзъ цѣия си животъ да обожава тоя
Светецъ, и въ деньтъ му да му ка,дитeмянъ и да прави жертва .
Когато пъкъ болестьта не е подходяща сеъ дійствията на нѣ
кого отъ светцитѣ , то , за да взематъ този H.III онзи светецъ, ржко
видятъ се отъ слѣдующето :
Майката мѣси три посварки ( туртички, питки ) , псічя ги подъ
връІІника, именува ги съ имената на трима отъ светцитѣ, които и,Джть
по реда на врѣмето: н . пр. Св. Петарь, Св. Илия и Св. Димитъръ ;
н като имъ гуди отъ горѣ по една запазена вопцена свѣщица, изнася
ги епрѣ,хъ дѣтето, като му казва да вземе само една . Дѣтето, като не
Зна
отъ напрѣдъ за имената , сѣгва къмъ една отъ посварит , и
86 с . д - Въ,
ако н . пр. вземе посварката съ името на Св. Илия, то ще чакатъ да

доде тоя день, и въ него ще направятъ смцитѣ церемонии които
казахъ по- горѣ.
Простолюдието вѣрва въ това , и го практикува съ твърдо убѣжде
ние, че то помагало и дѣтето се отървавато отъ болестьта !
Ако ли на дѣтето не е помогняли всичкитѣ опитвания, а изъ
семейството или отъ сродницитѣ въобще е умрѣтъ нѣкой който е билъ
роденъ въ смщия мѣсецъ, или въ смщия день, въ който е родено
и болното дѣте, тогава бабитѣ ще додятъ при майката, и ще и кажЯТЬ
че то е : „ едно - дёниче “ или „ едно - месече “ съ умрѣлия. Въ такъвъ
случай умрѣлия скърбялъ за живото едно- дёниче или едно - месече,
и му се искало да доде при него на онзи свѣтъ . Това желание на
умрѣлия се отразявало въ болесть та на живото дѣте, и нему могло
да се противостои, както и да прѣмине болката, само чрѣзъ „ отва
рянье “.
Отваряньето става като заведятъ болното дѣте въ гробищата
и върху гроба на умрѣлия извършватъ формалноститѣ, които се за
ключаватъ въ това , че една бабичка, която се знае за опитна въ по
добни работи (врачка ), увързва дѣтето окото кръстътъ на умрѣлия
съ желѣзната верига, която нарочно е взета отъ нади огъня . Едно
врѣменно съ увързваньето , бабичката бае и кади гроба съ темянъ. По
диръ това даватъ на дѣтето да сърбне до три имти отъ виното и во
дата, които нарочно сж донесени , а сетнѣ, слѣдъ съблюдението на
още нѣкакви церемонии, отвъpзуватъ го .
Съ това се свършавало отваряньето; нъ , за да биде по-си
гурно и по - вече влиятелно връхъ болестьта , когато тръгватъ къмъ
гробищата , пазятъ се да не ги осѣтятъ съсѣдитѣ, а при връщаньето
запрѣщаватъ на дѣтето да се необръща надиря , даже и ако го повика
нѣкой. Освънъ това при излизаньето изъ вратията на гробищата, на
Съ
карватъ дѣтето да хвърли камъче къмъ гробътъ на умрѣ.тия,
цѣль да останела болесть та тамъ съ камъка наедно, и когато тръгне
той камъка , тогава и тя !!
Както се вижда , тие Българе поддържатъ една готѣма часть
отъ религиозно-суевернитѣ обичаи , които се срѣщатъ почти на всѣ
кмдѣ изъ Българскитѣ мѣста ; нъ освѣнъ тѣхъ, тѣ така смщо под
дьржатъ и ония отъ установенитѣ обичаи, които иматъ голѣмо зна
чение за общия имъ поминъкъ и домашното развлечение. Както въ
градътъ така и въ двѣтѣ села смществуватъ обичаитѣ : „ впрягане“,
„зареда “ „ и с полица“ „ т.1ъка“ „ редник “ и „седянка“.
Впрягането е обичай, чрѣзъ който 4—5 души съсѣди земле
дѣлци съдружаватъ воловетѣ си и до като трае ораньето , оржтъ вза
имно : днесъ уедного, утрѣ у другого и т . н . до като несвършижтъ
това при всѣки единъ отъ съдружницитѣ.
Зарёдата е обичай, чрѣзъ който смщо чрѣзъ съдружаванье , се
++ тъ , копанжтъ, жънять и пр. 15—20 съсѣди съставять зареда. Изъ
всѣка една къща излиза по единъ работникъ и задружно днесъ ко
паlЖТъ или жънжтъ у едного , утрѣ у другого и т. н . До като Не
свършжтъ всичката полска работа на всички съдружници.
При когото работять, той е обязанъ де ги храни.
ЗАЙЧАРТ и НЕГовото НАСЕЛЕНИЕ . 87
Заредата е единъ способъ за бързо и по- легко обработванье,

и тя е толкова обикнжта, щото отъ день на день нейнитѣ добрини се
уважаватъ все по -вече и по-вече, така щото едва ли ще може да се
пренебрегне нѣкога . Съ откупъ само нѣкои отъ по -заможнитѣ граж
дане обработватъ полето, а всичкитѣ по- долни съсловия чрѣзъ заредата.
Исполицата е единъ обичай, чрѣзъ който неимѣющитѣ земля
за работа могжтъ да иматъ такавато въ расположението си за една
и по-вече години. Който има Много Земля за обработванье, та му
е невъзможно да ж обработва самъ, той отстжпя по една часть отъ
нея на другого , който желае да работи, а нѣма своя . Съ отстмиката
земята за едно лѣто, ступанина на земята дава и сѣмето така , щото
нивата и сѣмето негово а трудътъ на работника, а плодътъ дѣ
жть на поповинъ .
Тяжката обичай , чрѣзъ който се вършжтъ както полскитѣ
работи така и домашнитѣ. Тя става по слѣдующия начинъ :
Ако въ съсѣдството има нѣкоя вдовица бѣдна и съ по - много
дрѣбни дѣчица, или , и инъкъ нѣкое бѣдно семейство, та неможе о
врѣме да окопае кукуруза или да пожъне житото , тогава се събиратъ
по 15—20 души момчета и моми , и въ единъ недѣленъ день , или нѣкой
други по-малъкъ празникъ отиватъ отъ подиръ пладне, та окопаватъ
или ожънватъ нивата, безъ най - малки възнаграждения. Младитѣ
работници въ такъвъ случай проминаватъ 5—6 часа въ работа съ
емѣхове, шега и пѣсни, а бѣдното семейство чювствува една скжпо
цѣнна помощь .
Тоя обичай е благословенъ за бѣднитѣ, нъ за съжаление е , че
съ добижаваньето до цивилизацията , той се пренебрегава и единъ
день съвършено ще се изгубін.
По смщия начинъ се събиратъ само момитѣ нощьж, въ една отъ
съсѣдкитѣ, та й преджтъ вълна . Разликата помежду тлжката и
редника е, че гдѣто работятъ на тъжка отъ тамъ неискатъ да имъ
се връща , а гдѣто на редникъ, отъ тамъ го искатъ, както и въ
заредата .
На редника както и на татжката се събиратъ по 15—20 моми
чета , и прѣдѣтъ на урки, или изъ ржцѣ.
Прѣди да почнжтъ да работятъ даватъ имъ вечеря , а смщо
и при тръгваньето , даватъ имъ да закусятъ, на която закуска казватъ
„петли “ вѣроятно, защото се еде когата вече пѣжтъ петлитѣ .
Седянка е когато се събиратъ въ една стая или въ единъ
дворъ по- много момичета и работятъ своя собствена работа.
Въ която кжца има кое и да е отъ тритѣ тия забавления ,
вратата с отворени за всичкитѣ безъ исключение - ергени , и за ви
кани, и за невикани , и за познати , и за непознати .
Едни отъ ергенитѣ въ градътъ водятъ подиря си и цигулари
на тия забавления, които свирятъ за игранье хора ; а едни както и
ония въ селата свиріжтъ сами съ , кавале “ .
Поддиръ като работятъ момитѣ непрекъснато 2 часа , почватъ да
игрантъ, така щото и работеньето, и играта , и пѣснитѣ се продятжа
ватъ до зора, и много пяти приготвената закуска „ петли “, по при
чина на многото игранье хоро, остава за обѣхъ на домакинътъ .
88 с . Д— Въ,
Прѣзъ врѣмето на работата, момитѣ пѣіктъ различни пѣени, отъ

които привождамъ слѣдующитѣ :
1.
Момиче пиле Іердано
Што по двор дҳиш гиз,даво,
Гиздаво а не весело;
Да ти та майка пцувала ,
И.и та пред брата пада.та.
Гердана Іовану говори,
Бае Іоване lоване :
Ниту ма мама пцувала,
Ниту пред брата пада.та,
Hoji мама болна умира,
А тато болен затворен,
За тая пуста вергия ( даж,дие ).
Абая водът адуци .
Тован , Гердани говори :
Момиче пиле Гердано,
Тъс и та грижа Фаната.
Прода -іштем черни биволе
Зе- штеме жълти жълтици ,
ИзпечІІ - теме майка ти ;
Прода- штем сиви волове
зё- штеме белй талйре ;
ОткуШІ- штеме брата ти
От тие врзи айдуци ;
Абашта ти штеме одмоли,
За тая пуста вергия,
Па ние да са земеме .
Бае Іоване, Іоване .
( ) гын тн уста изгори.1 ,
Змия ти изик изя'.та ,
Нали сме пуста роднина .
Тате и чичо два брата ,
Мама и стрина етърви,
А ние две братенчета .
Тован Гердани говори,
Момиче пиле Гердано :
-- Длбока вода брод нема ,
Ситница риба лов нема ,
Глста трніца пт нема ;
Високо дърво над нема ;
Убава мома роҳ нема .
2.
Затиб Рада Дваміна ,

Двамина ва ибовника ;
Залиби Веля и Черня,
ЗАЙЧАРъ и НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ . 89
Черню са в очи прием'ята :

„ Черньо - те черно циганче
Да би такива г.теді.за ,
Ас би ги малогу набрала,
Баштин би двор заградила,
Тебе би Черньо турнала
На малки враті до.тен праг,
Та куга телците искарам
и че ( x ) лите си накаліям ,
Ас да ги Черньо отрия
От твойте чернit мустаки. “
— Черньо са Ради зафати.1,
и в гърди са е удари. :
„ Леко , полеко, Радо те
Привірди- Штя та по ниви,
По ниви и по ливади
и по длибоките догове
Очіте тя ти извада
На клечки Штя ги набода
Прес село што- да 1) и викам :
Ой очи черни чиреши
Ой Черньо, черно циганче,
Вельо евкло агънце “
Минато што са минало,
Викот са чуе прее село,
Прес сё.10 чиреши продават,
Радина майка искочи,
Черні чиреши да купи
Венец на Рада да прави ,
Не било черні чиреши
Най биле Радини очі
3.
Момиче, гу.ням дяво,1e

Незадавай ми ядове ,
Че малко ли е си мойте ,
Къдя да дена па твојте.
Берік ги ибе, бери ги
Bбела ги пазва натураіі.
Во бела назва ремі зна,
Па куга биде ніпро.Тет
Загради малка гра, ціна,
Па купи черніг бітво.Те,
Ізори черно оране,
Па посеіі, Інбе я,дове
1) Щх ходья. Горе въ пѣсеньта се чува скъсено .

90 с . д - Въ,
и гледай какво ще никне .

Ако изникне съдёва,
Млогу штеш седя за мене
Ако ли никне пипера,
Млогу еш пита за
А ако никне тентява
Сам попа ште ни венчава.
4.1 )
Проклет, триклет да е,
Кой две моми айби ,
Като ас сирома,
Што под срам остана.
У тиду при Дона :
„ Доне отвори ми ,
Дъж порой ма бие,
По самурен кужу , ( кожухъ)
По самурен куку
По зердава каша
По къдрав перчинец
По війти веждички,
По вйти веждички ,
По черни мустачки . “
Дона не отваря ,
Люто отговаря :
„ Бре от тук тудио,
Бре от тук гидно!
Иди си при Бона,
Че ти е по -мила .
Утиду при Бона :
„ Боне, отвори ми ,
Дъж порой ма бие
По самурен кужу,
По самурен кужу,
По зердава капа,
По къдрав перчинец,
По вити веждігчки,
По вити вежички ,
По черни мустачки . “
Бона не отваря
Люто отговаря :
„ Бре от тук лудио
Бре от тук гидіо,
Иди си при Дона,
Че ти е по -миста . “
*) Cжицата тая пѣсень аи други още е вмѣстилъ г -нъ м . Т. Милићевић въ

своята „ Кнежевина Србија “.
ЗАЙЧАРЬ И НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ . 91
1
и така сирома ,
Между две остана ,
Сам да преноштувам
Вдъж да сънувам .
5.
Първи ми петли поняте,

Първо ми либе недоде
Ас му са надам да доде,
А то ми абар допрашта :
„ Жени са либе жени са ,
Че съм са иас оженил,
Тънка топола невяста,
Дълги кондици венчила,
Касапски пцета сватове,
А галуници кумици .... !
Всичкитѣ пѣсни иматъ една особена и извънредно приятна ме

10дия. Мелодиитѣ , както е въобще, отвѣтствуватъ на съдържанието и
увѣрявамъ, че и на най - нечувствителния человѣкъ въ това отношение
ще настръхнжтъ космитѣ, ако му се случи да чуе мелодията на една
отъ горнитѣ пѣсни или на слѣдующитѣ:
Мене еми.10 най- мило

Овчар либовник да тиба ,
Че далёк лёте летува,
По -да.тек зиме зимува,
и душата му мерише
На прясно мляко есенно и пр. .. “
И.IL :
Сечко, месечко, мил братко!
Като ми одиш по все свят ,
По все свят и по вилает,
Одиш ли в село Борово
Кладят ли моми седянки ? и пр. “
Тѣ заслужватъ особенно внимание , защото см чисто народни ,

запазени чрѣзъ предания. Любителя на епическата поезия може да
намѣри неизчерпимъ материятъ въ тия три мѣста.
Азъ имахъ една сбирка отъ 50 и по -вече народни пѣсни, които
въ различни врѣмена събирахъ и записвахъ въ тѣзи мѣста , нъ, за
Нещастие, изгубихъ Ж.
Съжалявамъ, че не съмъ въ състояние, да запознат читателитѣ

и съ обичаитѣ, които се съблюдавать при ражданьето , кръщеньето и
при свадбитѣ . Подробнитѣ записки за тѣхъ изгубихъ наедно съ сбир
Ката отъ пѣснитѣ, нъ при всичко това ще кажм , че когато се роди
ѣте свикватъ въ домътъ на родителката „ пануда “, която се заклю
92 с . Д— Въ,
чава въ това, че се събиратъ изъ съсѣдството женитѣ та се Гоша

вать ; а въ денътъ на кръщаваньето дітето , или инд насетнѣ въ
единъ недѣ.тенъ день правятъ „ кръщене “, на което така смщо се
гощаватъ и весе.1ять .
Относително до свадбитѣ, ще кажа , че сществува единъ обичаи
щото , ако родителитѣ на една мома не позволяватъ да се от КІ!
както е редовно за ергенина, когото тя е затибилна , тя Въ такъвъ
случаіt избѣгва нощя съ него и отива въ домътъ му. На такава мома
казватъ: „ пристана.а се “ и „ приетанушка“.
IV .
Оть като запознахъ читателитѣ съ една часть отъ обичаитѣ на

тия Българе, азъ считамъ за обязанность да ги запознал и съ тѣх
ното облекло . Това още повече енуждно , защото всѣки ще се инте
ресува , да ли тоя Българинъ, който така добрѣ е запази.тъ и запазва
своитѣ обичаи, ще да е запазилъ и облеклото си , което така сящо съ
ставя часть отъ от ичителнитѣ му черти, и което е 113.10Жено 10,1ъ
В.Тиянието на събитията , скщо както и обичаитѣ .
Въ това отношение , гражданета , а особенно гражданкитѣ, не см
могли да противостотяъ срцо давлението на чуждестранното облекло.
Това се заблъжва на всѣкмдѣ , а подъ смщата слабость се намиратъ
и гражданкитѣ въ Княжеството. Европейскитѣ висулки тука намѣ
рих най - от.Тичнитѣ си любители, а Сърбско- народния женски костюмъ
тамъ успѣ да замѣсти онзи Български народенъ костюмъ за женитѣ,
който се носи отъ се тенкитѣ въ цѣлата западна часть на Княже
ството . Това бързо промѣнение вь облеклото на гражданкитѣ въ Зай
чаръ е почнж.10 отъ прѣди 15 години , и днесъ за днес , тамъ біrе на
очи най- много Сърбското об.тек.10 .
Селенитѣ и селенкитѣ обаче, както и по - до.Іното състовие оть
гражданкитѣ , см запазилін сящия си костюмъ и той се състои отъ
с.лѣдующето :
Mмжетѣ носять преимущественно б..ти , абяни дрѣхи и то : бѣ.13
потури , на които казватъ „ беневреци “ и „бреневеци “, бѣ.1а , абяна
горня дріха на която казватъ дототанка“, абянъ елек , „ каба
ница “ (абж) и гунче ( минтанъ ). Освѣнъ тѣхъ зимно врѣме, носять:
кожуси, антерии, нагръдници и др. На главитѣ носятъ черни
капаци , а на краката църву.те. Въобще, тъхното облек.10 въ нищо
IIОЧТII не се различава отъ облеклото на мжетѣ въ Куста (Ад.ІІІe .
Женитѣ носять :
„ Piнза “ памучна, ленена или късічнцена, отъ домашно ржко,дѣ
не, дълга почти до петитѣ , нъ която На поеса се набърчава та
прави пазва .
„ Е.тече “ отъ китайка, което е безъ рякаве, съ отворъ на гъ{
дитѣ дъ.1го до кръстътъ, купешко.
„ Престii.iка атена “, отъ домашно вълнено издѣ.те, по коят:
на длъжъ ся натъкани черни нишки . Тя покрива предната частъ но
тѣ.1ото, а дълга е до поди - ко ,тенеті.
ЗАЙЧАРУ и НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ. 93
1 1
„ Вълненик “ — твърдѣ приятенъ за окото. Той покрива зад
ната часть на тѣ.1ото , а отъ престилката е по -кжсъ 10—15 сантиме
тра. и той е домашно вълнено издѣ.іне тънко и набърчано пара
-телно съ разноцвітни капчици (зрънца).
„Сукман за зимно врѣме, дълга дрѣха отъ черна аба,
безъ рякаве , а на гърдитѣ отворена както елечето . Краищата см
обточени съ гайтанъ, а ивицитѣ окото гърдитѣ и шията съ жmлти
ширити . Дългъ е до поди - коленетѣ, и връхъ него , отъ прѣдъ, се
опасва само престилката . Шие го терзия .
„ Долотанка “, бѣла абяна дрѣшка, поточена и украсена съ гай
танъ . Ря Каветѣ і см до лактитѣ, дълга е до поди - кръстътъ а се
носи и връхъ сукманътъ .
„ Памук.й я “ – обикновена антерия оть китайка , подплатена съ
стровъ памукъ ( вата ). Рљкаветѣ й см дъги ; закопчава се напрѣдъ, а
има отворъ на гърдитѣ както елечето ; дълга както и долотанката .
Космитѣ смесватъ отъ срѣдата на г1авата къмъ ушитѣ, отъ
гдѣто остава по срѣдата брѣзда — „ път “ . Отъ ушитѣ на доле , уп.и
ТВЯТъ се на 15—20 твърдѣ тънки спитки , изобщо назовани : „ре
деж “ и се съставятъ отъ двѣтѣ страни , на срѣдата съ „косоплит
Hнка “ който се образува отъ сборътъ на редежа и се спуска на долте
по гърба до поди- кръстътъ. Така събрани сплиткитѣ съ косоп. ит
ника , или изобщо названия редежъ, покрива почти цѣлия гърбъ , а
понеже собственитѣ косми често пЖТи с недостатъчни , затова упо
требяватъ и чуждії .
Момитѣ ходятъ гологлави даже и въ най - го.тѣмия студъ , а же
нитѣ връхъ редежа носятъ бѣла „ забрадка “ (яшмакъ), която По
крива главата отъ надъ- челото . При тила краищата и с ушити и
увити единъ въ други , та иматъформа на вотска опашка, а като по
криватъ косоп.титника , стигать до поддъ- ко.тенетѣ .
по - заможнитѣ носять око.10 Шията 29 нанизи “ оть сребърни
монети , обикновено руби ита.тире, а смЩо такива ушиватъ едно
подъ друго и на косоп.итника . Всички безъ исключение се кичЯтъ
съ цвѣтя и вѣнци ; на ржцѣтѣ носятъ пръстени игривни, въ ушитѣ
носятъ голѣми сребърни обеци, а опасватъ са и съ нафти.
На краката, женитѣ носятъ преимущественно женски цървуле .
Женскитѣ цървуле на врѣдь изъ Видинското окряжие , па и при
тие Българе се различаватъ отъ мѣшкитѣ въ това именно, че тѣ не
както мм Шкитѣ остри напрѣдъ, нъ крАГ.ІІ , както на петить
так II на пръститѣ ; отъ къмъ пръститѣ до половината на ст Хла
Дото отъ горѣ, ся събрани чрѣзъ върви , наредени една до друга ,
та се стѣгать при обуваньето и разслабвать при изуваньето , а вър
Витѣ IIь е отъ бѣ.1а вълнена пресукана прежда , твърдѣ дълги.
Краката се увиватъ съ бѣ.1и , на вуща отъ аба , дълги до коле
Нетѣ . Т5 се ст гатъ съ дългитѣ бѣ.1и върви, които се нареж,Датъ
утъ къмъ cTжпалото до коленетѣ една до друга така , щото отъ на
Вупата почти нищо не се вижда .
Само на голѣмъ благъ- день ( праздникъ) носять пантоФІІ, І въ
тоя стуча краката обуватъ съ метро -азени вълнени чорапе отъ
-Цомашно ржкодѣтие.
94 с. д -Въ,
Тоя женски костюмъ , вижда се че принадлежи само на Бълга

ретѣ, защото азъ нигдѣ на друго мѣсто несъмъ го срѣшнж.тъ. Сър
битѣ го казватъ бугарска ношња . Той е твърдѣ приятенъ.
V.
и имената на тия Българе с тѣхната отличителна, отъ съ

сѣдитѣ имъ, черта . Най -употрѣбителнитѣ отъ тѣхъ сж слідующитѣ:
мяжки :
Ангьел, Андрей , Брайко , Бойчо, Бошко, Бърно, Боян, Бранчо,

Велко, Вълчо, Витән, Ванко, Вътко, Вишньо , Въло, Ганчо, Гьёнчо,
Гачо , Груіо , Глигор, Гьоргье, Добріо, Данко, Дацо, Драган, Додо,
Доно, Димитар, Живко , Илио, Іован, Товчо, Игнат, Камен, Kжнчо,
Косто, кьрскіо, Койчо , Коло, Лазар, Лило, Лало, Mйіо, Милко, Моно,
Марко, Младен, Нинко, Ненчо, Ненко, Найден , Николо, Нако, Нето,
Прван, Петар, Перчо, Пело , Петко, Павел, Пано , Пёio, Пацо, Ран
гьел, Ристо , Райко, Ралчо, Сто'ян, Стойко, Саво, Симо, Съ.10, Стефан,
Тәдър, Тошо, Танко, Фйко , Филип, Цако, Цоко , цончо, Цанко.
Женски :
"Агна, Бояна, Бона, Бърндуша, Боца, Въта, Въла, Въ.1кана

Гана, Гоца, Гьёна , Драгана, Дойна, Дока, Дана, Дона, Дуда, Елёнка.
Кънка, Каменка , Калинка Манка, Мара, Мица, Мила, Нанка, Найда,
Наста, Ненка, Перка, Пёна, Рада, Стана, Стойна, Сто'янка, Савка.
Сълка, Стефка, Тодора, Тонка, Цона, Цоца, Цаца, Цана, Цвята, Яна,
VI .
Подиръ като запознахъ, читателитѣ съ Зайчаръ, съ неговото

окряжие , съ язико - словието, обичаитѣ, пѣснитѣ , облеклото и имената ,
за нуждно считамъ да ги запознат и съ материялното положение на
градътъ и на гражданътѣ, съ тѣхния поминъкъ, съ тѣхното заня
тие, както и съ несчастието което претърпя Зайчаръ , Изворъ и Гър
ляна , въ врѣме на войната прѣзъ 1876 год.
Градътъ Зайчаръ представява една приятна, даже романтическа
мѣстность . Обиколенъ отъ источна страна съ възвишеностьта , която
прави граничната черта между България и Сърбия, отъ южна съ
голото Бърдо назовано : „ Кральовица “, което служи само за пасбище
на градскитѣ добитъци, отъ западна и сѣверо- западна съ възвише
ноститѣ „Гнилака“ „ Средний вр “ и Гладни вр “ отъ съверна съ
1 Бели бряк “ ( по тѣзи три върхове сх засадени лозята ) а при това,
омиванъ отъ южна страна съ голѣмия , а отъ съверна, съ малкия Ти-
мокъ , той представява една доста очарователна картина .
Първото нѣщо което най - много бие на очи , см широкитѣ и !
прави улици, постлани съ дребни камънье, що изобилствуватъ въ
двата Тимока .
ЗАЙЧАРъ и НЕГовото НАСЕЛЕНИЕ . 95
Всичкитѣ дугeни , лебарници , магазии, ханища и кафенета с

наредени въ три улици , които тръгватъ една къмъ истокъ, една къмъ
г. югъ а една къмъ западъ отъ широкия площадъ, находящъ се почти
въ срѣдоточието на града . Околовръстъ на площада с построени
правителственнитѣ и общинскитѣ здания , и доста порядъчни дyгeни
и хотели .
Зданията сж и каменни (тухлени) и дървени , и преимущественно
на единъ бой (етажъ). Стилътъ е по - вече ориенталски.
Едно за друго вързани здания см само дюгенитѣ ; въ вътрѣш
ностьта обаче , домоветѣ см разредени така, щото всѣки единъ, даже
и най -бѣдния , располага съ доста широкъ дворъ и градина.
Като мѣстность въ вѣтрѣшностьта, отдалеченъ 14 часа отъ Ду
нава , Зайчаръ твърдѣ неможе да се радва на силни търговски дви
жения , а по тая причина, нема нито силни капитали и притрупани
богатсва . Общото състояние е срѣдньо. Търговията съ мѣстни и евро
пейски произведения , както и всичкитѣ занаяти с въ ржцѣтѣ на
Е. мѣстнитѣ жители и се върпять на дребно, та затова гражданетѣ
не се отказватъ и отъ земледѣлието.
Като казахъ земледѣлието , азъ искамъ да се поспря при тоя
въпросъ, та да могжтъ читателитѣ да видятъ, до колко е работенъ ,
пестеливъ и пъргавъ българина, а особенно българката гражданка .
Българина — Зайчарчeнинъ, колкото и да му напрѣднува тър
говията , той е недоволенъ и рови на всѣкмдѣ за да спечели колкото
е възможно по - много. Той обработва твърдѣ енергически земята , а
въ това отношение най -много му съдѣйствува жената.
Зайчарченката, жена или мома , е забѣтѣжителна съ своята пър
гавина ; тя се отличава отъ всѣка друга гражданка, и като върши
толкова трудни работи, казалъ би, че e мЖченица , осждена отъ
провидението ; впрочемъ, тя не се отчайва отъ положението си , а на
противъ е твърдѣ доволна и чювствува горделивость.
Почти безъ исключение на богати и бѣдни, тѣзи гражданки вър
піжтъ всичкитѣ полски работи ; а това е обикнато така, щото ако
нѣкоя отъ тѣхъ би искала по нѣкои съображения да недругарува съ
митиката , сърпътъ или вилата , бива подигравана отъ другаркитѣ си .
Единъ страненъ пятникъ, ако случайно се намѣри въ единъ
недѣтенъ или праздниченъ день, ще срѣщне изъ улицитѣ и гради
нитѣ цѣли тълпи госпожи и госпожици , облечени въ доста богати ,
но скромни облекла, при които нелипсувать и рмкавицитѣ, слънцо
бранитѣ , вѣтрилата и тѣмъ подобни. Той ще забѣлѣжи, че пижтъ
пиво, че знамТъ да играктъ даже полка и кадрилъ и да подра
акаватъ благороднитѣ женски създания , урисницата на които е била
по - милостива отъ тѣхната . На втория день , обаче, той ще се слиса ,
и за минута неще може да си обясни явлението . Вчерашнитѣ на
кичени госпожи и госпожици , днесъ минуватъ покрай него, нъ съ
всѣмъ въ противоположенъ видъ . Богатата вчерашна рокля днесъ е
замѣстена съ твърдѣ скромна фустичка ; украсения съ злато минтанъ
( ибаде ) е за мѣстенъ съ проста домашна дрѣшка, а на мѣсто слън
цобрана, рамото на госпожицата се украсява отъ мотиката ; ролята-же
на вѣтрилото и ржкавицитѣ, днесъ игранттъ : урката и вретеното ,
96 с . д - Въ,
н.и шишоветѣ съ плетилото. Така накичената госпожица и госпожа ,

въ делничния день, бързо-бързо заминава покрай очудения пятникъ
II като го оставя да си съставява за нея , каквото понятие обича,
отива на нивата . Съ едно просто въспоминание за вчерашнитѣ јас
ходки и развлечения , тя съ заемѣно лице удря съ мотиката , жъне
съ сърпътъ, п.пасти съ витата нпр . и пр.
Hъ това не е всичко. Наедно съ копаньето , жжтвата , П.Пасте
ньето, и др . по леки работи , тая Зайчарченка трѣба и умѣе : да преде.
да плете , да тъче палатно , аба , індр. материи, да мѣси х.х бъ и раз
лични точени , да пере, да сидросва , да шие ризитѣ и платненитѣ
дрѣхи на цѣлото домочадие , даже и своитѣ „ стоятни “ и „ ката
дневни “ рокти ; да вяді домашнитѣ животни ; и при всичкитѣ тия
обязаности тя много пяти нѣма нито единъ простъ ратай.
Азъ имахъ случай да в.изамъ въ домоветѣ на наil - богатит
търговци въ тонізи градъ и небѣхъ честитъ да срѣщия нигдѣ ония
Европейски боклуци, които се именуватъ меб.ь, и които за непца
стие намиратъ приемъ въ България даже и при оние, На кото
неприличать. Съ исключение на огледалата , кадритѣ и други дре
бусъци, всичкитѣ други украшения с отъ мѣстно и домашно ря
кодѣ.не. Неиска да повѣрва человѣкь, че женската ржка, носяцца
мотиката, е била въ състояние да изработи всичкитѣ тия прѣдмети.
които даватъ твърдѣ приятенъ изгледъ на стаята . А.тено-пъстрия
ки.Тимъ, масенитѣ покривки, завѣсті, възглавницитѣ и възглавнички
съ различни образи, дантеленитѣ украшения и пр. с изработени отъ
ржката на сжцата госпожа , която все тако вѣщо умѣе и да копае .
и да жъне , и да играе полка и кадритъ.
Зайчарченката счита за унижение, ако мъжътъ и купува Евро
пейски ризи или гащи ; тя трt:ба сама да ги крои нушiне даже отъ
смото платно, което сама е истъката . Тя нема гибелни претензии за
модитѣ и раскошничеството , нъ напротив , показва една го.ѣма м
дрость въ ряководеньeтo домашния животъ. Тая нейна скромность,
пъргавина, мм шка си.та и самоотвержение, е от.Тичителната й черта,
съ която се гордѣе прѣдъ всѣка Сърбкиня гражданка , и ще бл.,1e
честита , ако не се зарази отъ криво- разбраната цивилизация . Тая Зай
чарченка би посочилтъ за примѣрь на много наши гражданки , които ,
заразени отъ криво-разбраната цивилизация, считатъ работеньето за
нѣшо унизително, и не се срамуватъ да купуватъ между многото други
боклуци, даже европейскитѣ чарапе !!
Оть земнитѣ растения най- много и преимущественно, тие Бъ.1
гаре обработватъ кукурузътъ. Къмъ това ги подбужда това именно
обстоятелство, че едно отъ най - износнитѣ търговски предприятия въ
тоя градъ е храненьeто свинье . Ако се покачи человѣкъ на бърдото
Кральовица, ще му се прѣ,1стави една очарователна картина . Око
А1овръстъ на града по брѣговет на двѣт , рѣки с наредени по- вече
отъ 30 обори, въ които се хранять свиньет . Ежегодно изъ този градъ
се изнасять по 2—3000 брави, обрѣ угоени свинье, които се продавать
на IIещанското тържище. Тая търговия помага на градското и селеко,
а особенно на трудолюбивото българско население , защото както пър
віт , така и вторитѣ подобрявать своето състояние .
ЗАЙЧАРЬ и НЕГовото НАСЕЛЕНИЕ. 97
E
Обработвать доста старателно и тозята , които см расположени
срещу южнитѣ .1Жчи на сънцето по брѣговетѣ : Бѣти брѣгъ , Кут
уевецъ, Гладния и средния върхъ. Почвата е добра, така
щото и виното е доста добро, нъ на него по- вече гледатъ като на до
пътнителенъ артикуль на домашнитѣ потрѣбици. На п6-го.тѣмото раз
витие на лозарството прави готѣми прѣчки Неготинското вино, про
чуто и разнасяно изъ цѣла Сърбия.
Житата се обработватъ въ по -малки количества . На тѣхното раз
витие препятствува и самата почва , защото Тимочкото поле по - вече
благоприятствува на кукуруза, отъ брашното на който мѣсятъ и хотѣбъ
за обикновенна храна .
и скотоводството не е занемарено, а особенно отъ едрия добитъкъ
коньетѣ . Сетѣнитѣ Изворчене, отгледватъ най - хубавитѣ конье почти
въ цѣ.та Сърбия. Единъ добъръ конь се продава за 20— 40 австрийски
жълтици. Въ това предприятие ги улеснява твърдѣ много самото пра
вителство , което , прѣзъ проѣтното врѣме , непраща въ Зайчаръ отъ
: правителственитѣ ждребци за развъжданье по 6 ). -8 айгъре.
Отъ другитѣ търговски предприятия пригръщаше се и търго
вията съ едрия рогатъ добитъкъ, и обращенията най - много ставахћ
съ нашето Княжество, и съ Тракия ; нъ на това предприятие направи
голѣма спънка търговско- ветеринарния договоръ на Сърбия съ Австрия.
За подобрѣнието на градътъ, и за развитие на мѣстната инду
стрия , освѣнъ обикновенния сжботень пазаръ е установенъ ін
неть -дневенъ панаиръ, който се открива на 29 Августь всѣка година .
По забелѣжителнитѣ си обращения, които ставатъ съ добитъцитѣ,
дървенитѣ см дини, и другитѣ европейски и мѣстни произведения , този
панаиръ се счита за най- първия въ цѣла Сърбия . Той се посвцава
реховно почти отъ цѣстото население въ Видинското окрмжие, даже
и отъ търговци изъ вътрѣшноста на Княжеството, и отъ Тракия.
Всичкитѣ тия посѣтители отиватъ съ цѣль да си накупуватъ по -ефтини
к Домашни потрѣбици, а Тракийцитѣ занасятъ гайтань. За да могжтъ
читателитѣ да си съставятъ понятие за дѣйствително- готімото обра
дание на тоя панаиръ, ця кажт , че само Българското население и
БъІгарскитѣ търговци ся оставити на панаира прѣзь 1882 г. една сума
тъ 200—3500 австрийски жълтици . Прѣзъ това врѣме азъ се случихъ
Тамь, и като забѣтѣжихъ многото посѣтители изъ България, заинте
ресувахъ се, и помолихъ Сърбския митарственъ управитель, да ми обади
стойноста на покупенитѣ и пренесенн стоки , прѣзъ неговата MIT
ница . Негова милость, съ една усмивка на лицето, каза ми :
„ Вашитѣ Българе ме испотихм; вѣрвайте, че цѣната на купе
нитѣ прѣдмѣти е по - голѣма oть 3500 австрийски жълтици “ . — И на
ніхтина , та я сумма е вѣрна, нъ тогава съсипителния за двѣтѣ дьржави,
България и Сърбия, а износния за Австрия — Търговско- ветеринарни
14говоръ, не бѣ турнятъ въ дѣйствие, и най-многото отъ купенитѣ стоки
ѣх добитъци и сждини .
Тоя панаиръ се посѣщава п отъ всичкитѣ краища на Сърбия, а
«Ай - много и отъІШумадинскитѣ абаджии, които купуватъ хубавата
" рна аба , работена и тъкана отъ Българкитѣ, та съ нея обличатъ
Г " 1e.Вия Шумадинецъ, жената на когото вижда се , не люби ста
Период . Списание IX . 7
98 с . Д— Въ,
нътъ, кросното набърделкитѣ и нищеткитѣ, нъ чака отъ Бъл

гарката, да приготви материя за облеклото на мъжътъ й.
Напослѣдъкъ въ този градъ е построена една порядъчна ливо
варна фабрика, отъ мѣстень житель Българинъ, и тя е едничката
отъ Фабричнитѣ заведения .
Градинарството и х.1ѣбарството е въ ржцѣтѣ на мѣстнитѣ жители ,
нъ първото , градинарството, обработватъ и Търновскитѣ градинаре, тъ
които има 10—15 души постоянни жители , оженени за мѣстни Бъ.1
гарки, итѣ см въ доста добро състояние .
Забѣлѣжителното е , че Цинцаретѣ, отъ които пищи Сърбския се
ленинъ , немогжтъ да намѣрятъ помежду тия Българе облага ; въ се
лото Гърляна наистина ханджиитѣ см Цинцаре, нъ тѣ намиратъ ин
тереситѣ си само при тутавото Влашко население въ това село.
Послѣднята Сърбско - Турска война на 1876 год. е побъркала
твърдѣ много имущественото състояние на тия Българе. Както казахъ
въ началото, градътъ Зайчаръ има злочестината да падне въ ржцѣтѣ на
Турцитѣ и пълни 7 мѣсеца да има за гостенинъ Плѣвненския защи
тникъ , Османъ - Паша, а първитѣ успіхи на Турцитѣ се съсрѣдото
чавах въ изгорваньето до дъно сетата Изворъ и Гърляна. С. 113
воръ бѣ първата жерта на Сърбската територия. Зачалото на вели
чието и на славата на Османъ - паша се води отъ това именно се.10.
Първитѣ опити , увѣнчани съ успѣхи, които се продължихм и въ
Плѣвенъ, Османъ- паша тука е направилъ, и азъ вѣрвамъ , че Изворъ
ще остане вѣчно въ неговата память . Той превзе Изворъ и неговиті
възвишености , които доминиратъ градъ Зайчаръ юнашки , нъ въ
продължение на 39 деня , нито Сърбскитѣ войски, предвождани отъ
Генералъ Черняева, можѣхм да го истикатъ изъ Изворскитѣ по
зиции, нито пъкъ той можѣше да превземе града Зайчаръ.
Hъ поразата на Сърбската войска при Княжевацъ, подъ коман
дата на неустрашимия Хорватовичь, и превземаньето отъ Турцитѣ
самия градъ Княжеваць, трѣбваше за голѣмо нещастие да рѣши сж.д
бата на романтический Зайчаръ, който скриваше въ пазвитѣ си бекон
гатото Иманье на трудолюбивия Българинъ. Той тръбаше да види
повторно сцената отъ 27 - й Апри.ий 1833 год ., само че настоящата
сцена стана много по -неприятна, по -сърцераздирате.іна , по - горчиві,
отъ минжелата . Въ минжлата той бѣ побѣдителъ и се отърва отъ Тур
ското владичество , а въ настоящата той е побѣдения, като при това
отстмя и цѣлото си иманье на кървнишкия Турчинъ, съ когото не
бѣ се срѣщалъ пътни 43 години . На 25 -ій Юлийї сутрента прочете се
приказъ по войската, че Зайчаръ и неговитѣ недостяІни позиции,
безъ бой трѣба да се оставятъ та да влѣзнжтъ Турцитѣ ; войскитѣ
трѣба да ретириратъ на вмтрѣ !
„ Ами Зайчаръ ? Ами неговитѣ богатства ? Ами женитѣ и ста .
битѣ и невинни дѣца ?! “ Така си пъпнЖх гражданитѣ - Co.1,дати
IL съ единъ ужасъ помислювах М на своето нещастие ; но Военната
дисциплина казва „ молчать неразсуждать “, трѣбаше Зайчар
ченина да се прости съ всичко, което е има.тъ, и за посліѣденъ пяты
да погледне хубавия Зайчаръ отъ Звізданската възвишеность .
Войскитѣ отстяпих въ съвсѣмъ неправиленъ порядъкъ прѣзъ

нощьта на 27 -й Юлийї, и въ нея минута га - че ли неминаваше абсо
лутно никому прѣзъ ума за бѣдното население . Истина, 2 деня на
прѣдъ бѣ прочетено едно извѣстие отъ кмета, да се изселяватъ се
мействата , нъ неговото съдържание бѣ въ отвлѣчена смисъль , то
прикриваше истината и станж причина , щото едни отъ семействата
неможѣх да си вземятъ нито най -нужнитѣ дрѣхи, а едни испитах
немилостивоста на черкезскитѣ ножове .
и тъй , турскитѣ войски подъ прѣдводителството на Османъ
паша в.Iѣзнжx въ Зайчаръ тържественно , гдѣто намѣрихиж всичко
въ изобилие, а нѣколкото останяли старци и баби и невинни дѣчица,
нзгубени отъ майкитѣ, прѣдадохм подъ произвола на ножа си .
До като Турцитѣ прѣзъ 7 мѣсечното прѣспокойно обитаванье
въ Зайчаръ изнесохм всичкитѣ му богатства , та ги разпилѣх изъ
цѣлата османска империя , и ги продавахм подъ название „ Зайчаръ
ма . “ , до тогава гражданетѣ сирѣчъ дѣцата имъ се снебивах
отъ село до село , отъ градъ до градъ въ вътрѣшноста на Сърбия.
Наглото и безъ всѣки порядъкъ отстжIIянье отъ Зайчаръ ги
лиши отъ най -нужднитѣ потрібици за проминаванье, а правителствен
нитѣ помощи бѣх нищожни. Тѣ се намирахм въ едно критическо
и отчаянно положение ! Нестигах на бѣднитѣ теглата , които ГИ
cпoлeтeхж отъ лошитѣ послѣдствия на войната, нъ още въ горчи
витѣ часове трѣбаше да виждатъ съ очитѣ си прѣзрѣнието на въ
трѣшнитѣ си безсвѣстни нѣкои съотечественници, да слушать епитети
съвсѣмъ неприлични , и пакостнитѣ дѣтски подигравки . Нъ какво да
правятъ горкитѣ урисницата била злочеста ! Пакъ благодарение
че въ нивата се срѣщатъ и хубави зрънца а не само кж клица. По
диръ 7 мѣсечното скитанье , дѣ презирани, дѣ съжалявани , дѣ напа
дани , дѣ помагани , тѣ трѣбваше да се върнятъ въ своето огнище .
Свърпи.тъ се краятъ на бѣдствията имъ въ вмтрѣшноста, нъ не и
въ собственното имъ огнище !
Вслѣдствие на Цариградската Конференция турскитѣ войски
трѣбваше да се оттеглятъ отъ сърбската территория, и на 27- й Фе
вруари 1877 год . Турцитѣ изпраздних Зайчаръ та и населението
бѣ свободно да се върне .
Hъ на що ?
Селата Изворъ и Гъртяна изгорени до дъно, изъ градътъ Зай
чаръ изнесени даже гвоздеитѣ , а почти половината отъ домоветѣ
срутени и изгорени . На мѣсто пълнитѣ домове гражданитѣ намѣрих
згарища , и топървъ сега почвах горчитѣ часове .
Онзи прекрасенъ, многошуменъ и веселъ градъ , подиръ из.Ти
заньето на Турцитѣ, представяваше единъ ужасъ , една сърцеразди
рателна картина. По широкитѣ и опустѣли улици вървѣх » и ви
ях безбройни върволици кучета , които, огладнѣти, нападах тукъ
тамъ завърналия се человѣкъ, а мъртвата тишина се проглушаване
отъ грачанията на мѣсояднитѣ орли и гарги , които скърбѣх ж , вижда се ,
за прекжснжтото имъ угощение. Купищата отъ срутенитѣ и изгорѣ. и
домове, испочупенитѣ и изсѣчени вошки , изгоренитѣ плетища , и го
винті; турски гробища, правяха едно силно душевно вълнение въ
100 . с . д - Въ,
1
человѣка. Въ тая минута и на най -куражливия, на най-хладнокръ

вния , настръхвах космитѣ. Ами какво ли бѣние въ сърцата на тия
окаяни и опропастени граждане !!!
Отчаяние и само отчаяние се отразяване на лицата имъ .
Единъ кясъ погледъ на минжлото на настоящето принужда
ваше человѣка да се възвмінува . Неописана скърбь прѣвземаше че.10
вѣческата душа и сърце , като гледаше невиннитѣ дѣчица, какъ голи ,
гладни и жъдни сѣгах къмъ отчаяната майка, която бѣ останж.1а
и безъ другарь и безъ покривъ и безъ нигдѣ нищо ! Неволнө че.10
вѣкъ трѣбаше да осмжда оние , които на врѣмето не взехт въ вни
мание положението наа тия хорица , нъ нѣкакъ необмислено отст
пихм имуществата имъ въ ряцѣтѣ на Турцитѣ, та съ това ги дове
дох и до тия бѣдствия и искушения .
Въ войската е били взети всички способни за оржжие , та отъ
Това може да се състави по -добро понятие, Като какво могло да
биде изнесено отъ слабитѣ жени при бѣганьето , и какъ ся прѣми
Нава.ТИ въ вътрѣшноста . По -голѣмата часть отъ тия хорица , прѣзъ
всичкото врѣме на войната , не см знаяти гдѣ ся дѣцата имъ. Много
дѣчнца ся издъхнжели безъ да видятъ лицето на родителя си , много
баци с оставити коститѣ си на Делиградъ и Алексинацъ, безъ
да знаlth тъ поне гдѣ см , и живи ли ся рожбитѣ имъ.
Честовѣческото перо е въ невъзможность да опише всичкитѣ тие
горчиви дни .
Ако нѣкой бѣ видѣ.тъ гр. Зайчаръ на 27 Февруарий 1877 год . и ако
го видѣше сега , то азъ съмъ на пътно убівденъ, че щѣше да се отди.
Днесъ несмществува нито най- малка слѣда отъ турскитѣ згарища,
и едва и ще повѣрва, че това е онзи срутения и изгорения градъ.
Това бързо подобрение и довеждание града въ по- добро по 10
жение , може да го приписва кой на каквото обича, нъ азъ ща го
отдамъ исключително на трудолюбивоста и на пъргавината на тие
сърбски Българе.
На това население абсолутно никакво обезщетение не е дадено
отъ общото съкровище, при всичко че това тръбваше да се даде . Въ
всѣко едно общо дѣло, както печалбата така и загубата трѣба да бi
Джтъ общи, нъ въ тоя случай това право не се взело въ внимание.
Както Бѣлградеца, така и Зайчарченина е стоять и се битъ на гра
ницата , нъ при свърціваньето войната първия е намѣризъ имуще
ствата си непокTнти , а втория е намѣрилъ пепель, и подиръ това
втория е нѣмалъ право да претендира за справедливата помощь отъ
втория . Чудна логика !
Освѣнъ дѣто неполучихм никакво обезщетение, но тѣ трѣбваше
да си платять даждията , даже за онова врѣме, когато стоях ерѣщу
Ахмедъ- Eюбъ - паша на Делиградъ, когато Османъ- пашовитѣ Чер
кези горіх и плячках тѣхнитѣ имущества , и когато безмощнитѣ
имъ жени и дѣца , се снебивах гладни и голи , безъ даже да зна
ятъ едни за други , живѣьтъ ли !
Помощьта , ако това може да се каже помощь, която Имъ се
направи отъ правителството, се заключава въ това, че се отпусных
заеми отъ съкровището на желающитѣ срщу залаганье имуществата
си , съ една твърдѣ порядочна лихва отъ 99 % и съ отплащанье за 21

години !
Помощь забѣлѣжителна, помощь за похвала еуказаната на се
.ото Изворъ отъ едно человѣколюбиво Английско общество . Най
го.тѣмитѣ пожертвования е направилъ Англичанеца Дж . І. Тома
сонъ и подъ негово предсѣдателство това общество е стори то досто
паметни помощи. То бѣ командировало въ Зайчаръ, като специя.тенъ
агентъ и наблюдатель, Англичанеца Бекеръ, който съ донесенитѣ
пари направи на по-бѣднитѣ Изворчене нужднитѣ домове.
Той е построить около 200 кмщи се по единъ и смщи сти.тъ ,
за тая цѣль бѣше образува.тъ едно цѣ.10 строително отдѣ..тение.
Вижда се , че статутитѣ на това дружество с назначили пожертво
Ванитѣ суми да се употрѣбятъ исключително за постройката домове
на Изворчене, защото агентинътъ Бекеръ нерачеше или несмеше
да помага на другитѣ села . Въ града Зайчаръ той раздаваше само
облекла и зем.тедѣчески ортдия и направи само нѣколко дъсчени
кцички на съвсѣмъ бѣднитѣ.
Наедно съ звѣрствата на Османъ - паша Изворченетѣ ще преда
ватъ отъ поколѣние на поко.тѣние и человѣколюбивитѣдѣта на Ан
гичанетѣ , въ лицето на Дж. Л. Томасона и Бекера, които на
правих още и единъ колосаленъ моетъ на р . голѣмъ Тимокъ, та съ
него у.зѣсних и съобщението на Изворъ съ Зайчаръ. Мостътъ е
откритъ и осветенъ при едно молебствие и нарадъ въ присятствието
на множество народъ, а именуванъ е Томасоновъ мость .
Наедно съ Томасона тѣ ще въспоминаватъ и братушкитѣ Русси,
които прибързахм да испратятъ вотнитѣ си помощи за тѣхъ. Русскитѣ
кебета , кожуси и др . подобни облекла ги спасявах отъ студоветѣ,
а паричнитѣ помощи, ако има.тки, о.тѣкчавах трудното имъ поло
жение, въ врѣмето на енебиваньето въ вътрѣпностьта на Сърбия .
Великодушието на севѣрния братъ е вдълбано дълбоко въ тѣхнит ,
сърца .
И така, подиръ толкова неописуеми жертви , бѣдствия и снеби
вания , тие Българе, благодарение на тѣхната българска пъргавина ,
се радватъ вече на едно благоприятно положение и поминъкъ. Както
прѣди 1876 год. , така и сега всѣкого ще очуди неговата чиста , варо
сана и правилно распрѣдѣлена кЖщичка, неговитѣ ниви и ливади ,
неговитѣ добрѣ отгледани добитъци, чистотата въ неговото об.текло
и пр., и сега всѣкого це очаровае и при първъ погледъ тия нѣца ще
му да ,джтъ отъ напрѣдъ още да разбере, че тука живѣе скромния ,
пест.Ливия, трудолюбивия и многострадателния Българинъ. Както що
обича да работи, той се така обича въ благоприятнитѣ дни и да се
BeceІН . За расположението му къмъ веселия животъ, азъ мисті, че
най-краснорѣчиво говоржтъ неговитѣ обичаи.
При всичко че граничната черта ги раздѣ.1я съ Българитѣ въ
Видинско окрғЖие, и тя прѣпятствува въ много отношения на прия
телскитѣ съприкосновения, то пакъ, като иск.1ючимъ обикновеннитѣ
крайгранични прѣпирни за останжлата на тогозь нива , на оногозь сти
вада отсамъ или оттатъкъ граничната черта, отношенията | съчу
ствията имъ с твърдѣ благоприятни и интимни : Българина изъ
102 с . Д- Въ,
Видинското дава дъщерята си на Изворченина или зема отъ IIзвор

ченина така вато за сина си ; гражданина отъ Видинъ се жени сь
гражданката отъ Зайчаръ а всичко това става , защото несміществува
никаква разлика помежду имъ, нито въ езика , нито въ обичаитѣ, нито
въ селското облекло. Забѣлжителното е , че родственитѣ връски на
тие Българе въ това отношение с много по- развити, нежели съ бли
зосѣднитѣ имъ Сърбе. Селото Изворъ и селото Вражогрънацъ, на
селено съ Сърбе, см далечъ едно отъ друго 1/2 часъ, и въ това бли
зосѣдство тѣ живѣжтъ отъ незапамтени връмена ; нъ не за вѣрванье
е, че едва ли е могжлъ да стане единъ само браченъ случай между
тия двѣ села. Подобно нѣщо хората неповнятъ . По нѣманье на мома
въ селото му , Изворченина нег.теда на спънкитѣ слѣдственни по прѣ
минаванье границата , нъ ходи и си търси такава въ Видинскитѣ села,
и нито презъ ума му минава да отиде за такава въ с . Вражогръ
нацъ. Освѣнъ дѣто невзима Сърбкиня, нъ даже недава и своята дъ
щеря на Сърбинъ.
Освънъ тѣхъ, Българе въ Сърбия има още твърдѣ много. Въ
вътрішноста на Сърбия , въ Кюприйското окржжие , има двѣ близо
сѣдни села : Дублье и Църквенецъ, въ които живѣжтъ нӧ - вече отъ
2000 души Българи. Несъмъ иматъ възможность да събер » поло
жителни свѣдѣния за тѣхното заселяванье на тово мѣсто, нъ, ако и
да живѣіжтъ отъ незапамтено врѣме, обиколени околовръстъ съ сърбеко
население, и ако дѣцата имъ и да се учжтъ отъ сърбски учители въ
сърбски училища, то тѣ до днесъ см запазили както езикът" ь и оби
чаитѣ, така и облеклото си . И тѣ така смщо с Фанатици въ брач
нитѣ връски ; нито даватъ Българката на близосѣдния си Сърбинъ,
нито взематъ отъ него Сърбкинята.
Наврѣдъ, гдѣто Българетѣ въ Сърбия живѣжть згрупирани, ще
уцѣліктъ още за дълго врѣме, обаче гдѣто ся распиляни тукъ- тамъ
по градищата и по селата , а такивато с твърдѣ много , ще се пре
родятъ. Се прѣзъ злочестата 1876 год. MII се отвори случай да
проінтувамъ една часть отъ Сърбия. Случая ми се указа , защото
се научихъ че майка ми съ малката ми сестричка и братче уми
рази отъ гладъ , нѣкадѣ въ Балкана „ Църни - Върхъ “, като могли
да спасять живота си само чрѣзъ избѣгваньето голи изъ Зайчаръ.
Азъ тогава бѣхъ доброволенъ участникъ въ светото предприятие и
се намирахъ на границата . Баща ми бѣ съ смщата цѣсть татъка къмъ
Дениградъ. Уморенъ, удърпанъ, г.за день и душевно съкрушень,
азъ тынчахъ недогледното шосе къмъ Пожареваць. Майка си намѣ
рихъ въ по - плачевно положение , отъ колкото ми казах . Току прѣ,дъ
самия градъ Пожаревацъ има едно се.10 „ Салаковац “ . Въ него
тръбаше да си починемъ отъ дългото пәтуванье , а , благодарение на
Черкезитѣ, като нерасполагахме съ по- вече пари за да можеме да
в.знемъ въ хана и да се запознаемъ съ ханджията , то волею пне
волею трѣбаше да се свиемъ подъ единъ полетъ , при всичко че вѣр
ното а и пакосното се.тско куче, не ни оставяше спокойни .
Жъждата бѣ голѣма, нъ майка ни недаваше да пиемъ вода , умо
рени, отъ студения кладенець (герань), който бѣ на срѣца ни , за
ЗАЙЧАР , ИНЕГовото НАСЕЛЕНИЕ. 103
щото , казва, щѣ.1о да ни стане лонге , нъ малкото ми 10 год. братче

непроумѣваше отъ думитѣ на майка ми и настояваше да пие вода .
Плетътъ , подъ който бѣхме сѣднж.ти, ни раздѣ.тяше отъ една
пространна градина, засадена съ разнородни вошки , а най- много биехм
на очи току- що узрѣитѣ с.Иви . Очитѣ на братчето ми бѣх обърнати
по - вече къмъ тѣхъ, и Като Викаше : „ искамъ вода “ , то гледаше въ
тѣхъ. Майка ми угади нашето желание , и подиръ дълги колебания ,
най - пос.ѣ рѣши да се отдѣ.и съ едно грошче. Даяньето на кучето от
татъкъ палета бѣ обърнато вниманието на се.тенката , която нийї виж
дахме чакъ на другия край на градината , и вижда се, че си е поми
с.и.та , че нѣкои вошко- крадци см съдномли подъ палета , на които вѣр
ното куче пазача на вошкитѣ, прѣпятствува въ намѣрението имъ.
Тя пристигня близу до насъ, и тъкмо на врѣме, защото азъ вече дър
жахъ грошчето и смѣтахъ да lіж викамъ самъ . Като се поприближи
до насъ, продумахъ и на сърбски езикъ да ни продаде малко сливи ;
въ отговоръ на това тя каза :
Еми км да ти продамъ, я не съмъ продава ,1а, та на немамъ
съ що и да ги меримъ “.
Отъ тия думи всички се сисахме . Жената, която отговаря на
сърбскитѣ въпроси съ български думи , не е Българка, защото ний
знаемъ българката въ нашенско си облекло , а та я е облечена съ
објектото на тамкашнитѣ сърбски селенки ; нъ както и да е, ний
взехме нейния отговоръ за „ добрѣ - дошелъ “ и незакжснѣхме да се
невъсно.1зуваме. Майка ни прибърза и й каза :
„ Мигжръ м.погу тешка работа е да продадешъ за 1 грошъ сливи..
„Далъ ги господъ ; набери каквото ще наберешъ, па и безъ меренье “.
Още майка ни не бѣ свърши.1а говореньето , ето че 45 годиш
ната сезенка Българка, прескочи плетътъ, и почнж да ж при
гръща , и да + пита отъ гдѣ сме , що сме и гдѣ отиваме . Съ нѣколко
думи тѣ двѣтѣ се разбрах че с „ отъ едно дърво листь “, и бързо
бързо съ едно особенно въсхищение, тя ни покани да влѣзнемъ въ
градината , даже въ кЖщата .
За насъ гладни , жъдни и уморени, това бѣ едно нечакано Божие
снисхождение . Добрата Българка, освѣнъ дѣто ни нахрани, нъ набра
и при тръгваньето ни даде по - вече отъ 5 оки сливи , а това ни въс
хити до най - голѣма степень, още по - вече, че ний минхме многобройни
сърбски села и чакъ тука намѣрихме истинско гостоприймство, ие
кренно съчувствие и утвително състрадание.
Отъ нейнитѣ названия азъ разбрахъ, че въ това село живѣінтъ
около 20 фамилии Българе ; тукъ см дошле изъ с . Раковица ( Він
динско окрыжие) прѣди 35—40 години , а като пъргави и пестливи ,
Господь имъ помогнмъ, та спечелили и располагатъ съ много ниви ,
Іва.ДII
« , градини , лозя и добитъци. — „ Тука сме много добрѣ, каза
тя , едно само ми е жаль, че си промѣнихме облеклото и станяхме да
неможемъ се позна “ . При тия думи тя въздихнж тo.iкова силно , щото
Показа дѣйствителна скърбь за хубавия і вълненикъ, сукмань
геде жъ и забрадка. „ Още ни е жаль, прибавІІ смцата , че дѣ
цата ни ще забравжтъ отъ гдѣ сме , и какви сме, защото като сме ма.1
104 с . Д— Въ,
цина , па и роднини, принудени сме да си даваме момичетата на TV

капинитѣ хора , та че и да вземаме за синоветѣ си дъщеритѣ им .
Колко немилостива е смдбата на Българското п.1ѣме ! ... Какъ
свирѣпо се е отнасяла и се отнася тя съ него ! ... Бѣдния Българинъ
ще стане не Сърбинъ нъ Французинъ даже !... Клетата Българка има
пътно право въ своето мисленье ; нейната боязнь за дѣцата ни , че щt.11
да се прѣродятъ, ще се сбядне много по- рано, отъ колкото тя прес
Іолага .
Hъ на счетъ на народноста нині спечелихме. Простихме се
нея, и раздѣлата ни бѣ доста трогателна. Тя ни каза, че старецътъ
и битъ принася ъ храни отъ блиската тамъ пародвижна мелница
на границата, гдѣто и единия й синъ би.тъ войникъ въ I класа . Снъха
и била отиш.та да пообиколи тозьето , а тя останж.та тоя день да назн
сливитѣ.
Нейния приемъ и нагостяванье , нейната любезность и искренно
съчувствие подбудих майка ни да ни приказва по всичкия пятъ за
гостоприймството на Българетѣ. Впрочемъ отъ нейнитѣ думи само азъ
чювствувахъ, а матката ми сестричка и братчето ми едва ли проумѣ
вах нѣщо. За тѣхъ тая сетенка бѣ твърдѣ Любезна, защото хемъ
грошътъ остана та си купихме хлѣбъ въ Пожаревацъ, хемъ тѣ
задоволихћ съ сливі , хемъ се отървах отъ „ .1 ош ето “, което би ги
спостети.то , ако пиях уморени студена вода .
Ако ви се случи , читатели, да минете покрай тие Българе, азъ
твърдо вѣрвамъ че и васъ ще нагостять ; а като стигнете въ Пожа
ревацъ, гдѣто князь Милошъ е направи.тъ на 1815 год. най- бляскавата
сполука въ битката съ Турцитѣ, вий попитайте гдѣ и на кой краій се
намира Бугарска махала въ Пожаревацъ. Тѣ ще ВИ посочЖТъ
севѣроисточната часть на града , по шосето , което води къмъ гра
деца Граді іште на Дунава. Тука ще видите скромни кмщички , чи
стін дворове, пространни градини , насадени съ разнородни вошки , цвѣтя
и зеленчуци, а това ще ви даде да разберете, че тука живѣе една не
малка група отъ нашето распиліяно плѣме , което съставява тая „ Бг
гарска махала “ .
Преди да свършім, искамъ да кажћ , че градътъ Зайчаръ е би.тъ
прибѣжището и обиталището на една систна емиграция отъ населението
изъ Видинското окржжие. Тие избѣгати отъ турскитѣ ряццѣ Българе.
с намирали въ тоя градъ искренно съчувствие и братски приемъ;
отъ тѣхъ е би.тъ заселенъ единъ цѣ.1ъ квартатъ въ града и
различие отъ старосѣдителитѣ Българе, тѣмъ казвахм : Бѣжена ре.
На тие біженарс-Българе, градско- общинския съвѣть въ Зай
чаръ е давалъ безплатежно мѣсто за кмца и по 12 дюлтума земя за
обработванье, които, подиръ 15 годишно непрекъснято валадѣние с
оставали тѣхна собственность. Работ.Інвия Българинъ, обаче , не се за
дово.Тявалъ само съ подареното, нъ съ постояното си труденье тојї се
е снабдявалъ съ още много ниви , ливади, .103я и пр., така щото и
подиръ освобождението на отечеството нії една часть отъ тѣхъ оста
нжXж да бмжть постоянни жители на тоя градъ .
Въ заключение нека да прибавим и това , че мѣстнитѣ въ Зайчаръ
граждане по казвах дѣінетвите.тенъ братски приемъ къмъ тѣзи бѣ
ЗАЙЧАРТ и НЕГовото НАСЕЛЕНИЕ . 105
женаре Българи, и въ тѣхъ негледахм друго освѣнъ родни братя.

За доказателство на това служи и това , че бѣженарътъ Велко Стоя
новъ , „ Видинлията “ е би.тъ удостоенъ съ избора за градски кметъ ,
а мнозина отъ другитѣ за почетни членове (одборници) въ общинский
съвѣтъ.
А.
Като свършвамъ кәсото си описание на Зайчаръ тойзи Бъ.1

гарски предѣлъ присъединенъ на Сърбия още на 27 Априлий 18:33
Г.Д., въ заключение щя помолж почит . читатели да ми не вмѣнятъ
въ грѣхъ, ако срѣцнжтъ въ него нѣкои недостатъци. Да говорьж бъл
гарски, наученъ съмъ отъ баща си и майка си , нъ да излагамъ ми
етитѣ си правилно български , азъ съмъ самоукъ, защото, като съмъ
нзъ чистото на зайчарскитѣ бѣженари, азъ бѣхъ принуденъ да
Изучвамъ само Облици србског језика “ това , което е прину
дени да правятъ чедата на поменятото българско население и до
день - днешенъ. Моето описание е потекло изъ силното ми желание
да запознат мислящата наша интелегенция съ забравенитѣ тѣзи Бъл
гаре , мѣстожителства на които вижда мъ, с х затичени и
та
изъ Българската география ! Това прочее направихъ, до колкото
силитѣ ми помогнях . Азъ щя се радвамъ, ако тѣзи страни се оби
коІТЬ
, отъ нашитѣ вѣщи писатели по тѣзи работи, които ще на
мѣрятъ много по- вече материя.тъ ; отъ колкото азъ съмъ събралъ; нъ
най- много ще се радвамъ, ако моето описание привлече любознате.1
ството на оние наши людие , въ ржцтѣ на които стои : подкрѣIIя
нье Българската идея на всѣ км дѣ, а най- много та мъ гдѣто
тя бѣдствува да изгасне ..
С. Ж. Д - въ.
1
нѣколко ДУМИ ЗА шопитѣ .
отъ п . Р. СЛАВЕйновА .
І.
Когато бѣхъ малъкъ още , въ Търново като котларски ":

синъ а послѣ и самъ за врѣме котлaрь (казанджия ), помніж. Б.
че мѣдникаритѣ ( бакърджиитѣ) тѣзи, които идях та ку

пувах на цѣло разни мѣдникарски сюдове, и ходях да
ги продавать по селата , а най- вече тѣзи, които ходяхж
далеко на западъ да ги продаватъ , казвах , че щятъ ДАТъ

въ Загората. Тѣ купувах или порячвах да имъ напра
вятъ мѣдни слдове , единъ особенъ видъ мѣнци (мѣдници).
не таквизъ, каквито с въ употрѣбение по насъ, съ раз

слати и широки дъна , а мѣнци и мѣнчета съ по - тѣсни и (
обли дъна , които наричяхт Чобанки или Загорски. Тогава
азь незнаяхъ да опредѣлім , дѣ е това мѣсто Загората и
отъ дѣ до кмдѣ се простира . Когато искахъ да узнам и
распитвахъ дѣ е това Загората ? Казвахм ми : татъкъ хе.
Клідѣ Софияшко, въ Пlонлъкътъ .
Между калФитѣ и чирацитѣ въ бащиний ми дюкень

имаше двамина , на които казвах Шопи : Иванъ Поца и
Цвѣтко ІШопа . Иванъ бѣше по -младъ отъ вѣтка, но бѣше

отъ
здравъ, високъ , едъръ, и яката извърташе чюкътъ
„ аралма “ ; нравственно бѣше буинъ, джаснять , такъвъ и
лудeтина ; викахм му „ ШІопската гидия “ . Івѣтко бѣше по
старъ, работеше на халатитѣ “ т . е . тамо , дѣто чюкатъ съ
съ малкитѣ чукове , та сглобявать и доискарвать сядоветѣ.

Той бѣше нисъкъ, дребенъ, жлъть , приблѣднялъ, такъвъ
като болничавъ, но бѣше много приказливъ и сладкодуменъ:
нѣКолко думи за шопитѣ. 107
знаеше много прикаски, а най- вече за самодивитѣ и тала

сжмитѣ , за които много нѣщо можеше да расказва . При
това бѣше и много любопитень, обичаше да приказва , но
обичаше и да слуша , като му приказвать. Често азъ го

карахъ да ми приказва , каквото е чЮлъ и каквото знае за
таласяМитѣ и самодивитѣ , а той , като ми исприкажеше нѣ
коя и друга прикаска , обръщаше се къмъ мене и искаше

да му прикажм и азь нѣщо „ отъ книгата “ . Приказвахъ
му иазъ нѣщо отъ книгата каквото знаяхъ, за чюдесата

на св . Богородица, отъ амартолонъ сотирия и отъ ряко
писнитѣ епистолии , камъкъ падня отъ небото “ , какъ хо
дила св . Богородица въ „ пжкалътъ“ да види, какъ се мм

чятъ грѣшнитѣ, и други таквизъ, каквито знаяхъ . И така
често ние се обмѣнявахме съ бае Цвѣтка въ прикаскитѣ и
разказитѣ .
Веднъжъ въ расказванието му за едно събитие съ единъ

м.задъ дѣвоякъ (иргенъ) селенинъ, който, споредъ неговото
казванне , тежко си испопатилъ отъ самодивитѣ, азъ го за
питахь : Дѣ се е случило това ?
Въ Іоплука, отговори той .
А дѣ е това Шоплука ?
Татъкъ, хе , далекъ задъ Искъро.
Село ли е то , или градъ, попитахъ азь .

Много
Не е село и градъ не е , а цѣлъ мемлекетъ,
(eta и градове .
Амін въ тѣзи села и градове все ІШопи и живѣіжтъ ?
опе зеръ, Българе.
Ами защо ги казватъ Попи ?
Защото хоратятъ малко по инакъ, на повалено , а

не както вие тука .
Ами ти отъ тамъ ли си бае Цвѣтко ?
Е, па отъ Шопско съмъ — отъ Врачанско.
Като знаяхъ, че на бая 1 вѣтка му казвахм Іопъ,

както и на Ивана Шопа , пошитахь : ами бае Иванъ и той
отъ Враца ли е?
108 П. Р. СЛАВЕЙКовъ,
Той е отъ селата Врачянски.

Ще каже , че и той е Шопъ и двама сте опе, а ?
Ние не сме хасалъ IIопе, ама така ни кажятъ тука ,
Отговори бае Цвѣтко и стан та излѣзе изъ дюкеня . Това
показваше, че той не желае твърдѣ да се говори за това .

Отъ този отговоръ, както и отъ всичкиіі разговоръ
азъ можѣхъ да дойдя до заключение , че шопско е Врачян
Врачанско е Шопско, или ІШоплукъ, както казувать

0 насъ въ Търновско.
Тие бѣхъ първитѣ уроци отъ география и Именно
изъ отечественна географIIя , що ми се падня да чуя и да

научим въ бащинътъ си казанджийски дюгенъ отъ казан
джийскитѣ калФІЇ ичираци, макаръ да бѣше седма година.
отъ какъ „ ходяхъ на даскала “ , бѣхъ вече „ граматикъ “ , за

щото отъ четири год . „ навамо “, както казваше бае Цвѣтко.
учяхъ вече славенска грамматика , четяхъ всичко и сказвахъ

слова въ черква .
Това мога да кажж, бѣше около 1840 - та година , а до
1843 — 44 година , азь нѣмахь случай да умножі геогра
Фическитѣ си познания съ нѣщо по- вече, освѣнъ съ запозна

ванието още на 2—3 села около Търново. Прѣзъ есента
на 1843 съ покойний си другарь Христа Драганова (11с
послѣ Христаки Данииловъ въ Руссе) отидохме въ Свѣ
щовъ да се учимъ. Ни вървѣхме пѣшкомъ и почти отъ
село на село по пятьтъ до Свѣщовъ; това ми пятyвание
прѣзъ селата бѣше крайно любопитно за мене : тогава вече
знаяхъ и Българската история отъ четение на отецъ Па
нспевата ракописна история , но географическитѣ ми по
Но за
знания бѣхм все така още твърдѣ ограничени. ...
Пошит .
Въ Свѣпцовъ слѣзохме по онова врѣме на Гължбовці

ханъ, който бѣше една тъмна вехта књща въ долътъ срѣпу
ярътъ, отъ дѣто надолу захваща Влашката махала . Чичо
Тължбъ бѣше човѣкъ нѣщо около 40 годишенъ , възнисъъ,
виждаше се много кротъкъ и , до коткото МОЖЯхъ да за
1
НѣКолко ДУМИ ЗА ШОпитѣ . 109
бѣ.1ѣжа , много приличаше на нашего бая Цвѣтка, сь тази

само разлика , че бѣше доволно по- старъ и , както ми се виж
ждане , по -дряхълъ, мълчаливъ. Съпругата му напротивъ
малко по - височка , но не по- млада отъ него , суха, костелива ,
— виждаше се да бѣ жена твърдѣ гнѣвлива, биеше дѣ

цата си ; цѣтъ день и вечеръ до късно постоянно бъбреше
и все намѣрила , ту за едно ту за друго , да се кара и да
натропва мжжя си , чича Гълба, че това неизвършилъ,

онова ненаправилъ както трѣбало , и често - често му под
мѣташе „ шопска работа “, като изричаше думи съ прѣзрѣ
ние нѣкакъ.
Една вечерь ядосана още повече , незнам вечь за какво ,

чюхъ като викаше гласомъ : „ бре попъ бре. ... отъ
Шопско ли си го донесълъ.. баща ти Шопа го е издѣ
1a.тъ ... “ и послѣ цѣль редь подобни псувни и ругания ,
като се поуталожи , малко тя продължаваше по - излека : „ Гъ

жбъ ми го кръстили , неможахм ли да те кръстятъ
Гарга, я буллякъ да се те кръстили , ти на бутлякъ при
-ичанъ“ , и други още таквизъ, каквито сега непомніж , но

помним , че думитѣ ЦІонъ, ІІІопско ми напомних разгово
ритѣ ни съ бая Цвѣтка.

Слѣдъ недѣля нѣщо , ние се прѣмѣстихме да живѣемъ
и да се учимъ въ училището св . Преображение въ гръц
ката тогазъ наричяна махала . Тамо живеше още и единъ
етуга , който сѣчеше и цѣпенше дърва , носеше вода име
теше училището. Той бѣ момъкъ на 25-26 години, ИЗ
растень, снаженъ , но лехатъ и тежко - ІІОДвиженъ. Учени
цитѣ му просто викахм : Попътъ. Наскоро азъ го запитахъ

за името му и той ми отговори, че го кликали Соколъ, което
ми направи впечатление , и което неможяхъ да опредѣлім .

Пб- подиръ узнахъ , че и чичо Гъмбъ ибае Соколь били
Попи тоже отъ Врачанско ; запознахъ се и съ други още
тѣхни двоица земляци по Име Камень
име и Желѣско ; а тия
имена странно нѣкакъ звучахт въ уншить ми , па ми се виж

дах и любопитни нѣкакъ, безъ да можяхъ да си дамъ
110 II . Р. СЛАВЕЙКовъ,
обяснение, защо ми ся странни и любопитни. Истината
е, че тѣзи нови за мене имена надълго оставах въ па
метта ми , като нѣщо нераздѣлно отъ понятието , което бѣхъ

си съставилъ за ІШопить .
На 1846-47 г. бѣхъ учитель въ Ловечь, но напразно

распитувахь за ІШопско иза Шопитѣ. Около Осьмъ малку
знають за Шопитѣ . Тамъ см по - добрѣ извѣстни Помацитѣ

и то Ловчанскитѣ Помаци , които отличжтъ по нарѣчне
отъ ІІлѣвненскитѣ, Врачанскитѣ и Орѣховскитѣ. Единь

отъ приятелитѣ ми расправяше, че Шопско е отъ р . Внтъ
на горѣ, а то защото той бѣ ходилъ само до Вита . ІІ
Плѣвненци бижтъ малко на Шопи, прибавяше той , ама не

см Шопи ; тѣ , Плѣвненци, говорятъ май не като насъ, ама
и не като Шопитѣ, които съмъ виждалъ въ Плѣвень. Трѣ
баше да се задоволж и съ толкозъ свѣдѣния, като нѣмаше

повече . Распитвахъ, кое се казва Загора, и неможах да ми
расправятъ. Въ Троянъ само , като ходихъ , чюхъ , че жп
телитѣ въ Сопотъ, Калоферъ, Карлово наричали Загорци
Троенченетѣ. А послѣ въ Троянский мънастирь , тогашнні

игуменъ отецъ Партений, който бѣше отъ Сопотъ, ми
расправи , че въ Сопотъ казвали Загорци на Троянцитѣ.
защото см задъ гората , задъ планината , а пак , Троянци

викалi на Сопотненци Отвжденци 1) и изобщо пакъ на жI
телитѣ отъ Тракия Романци ; а на присмѣхь и унизи
телно , послѣднитѣ казвали на Загорцитѣ Турлаци, а Загор

цитѣ на Романцитѣ Духляци. 2) Но това още не ми обясня
1) Скщото се чуе и въ Трѣвна. Отвжденци отъ отвждѣ или oтoнждѣ, прѣзъ

Балкана. Романци собственно въ Трѣвна не се чюе, но Романье казватъ изобщо на
Тракийскийтѣ мѣста . Романки се казватъ момитѣ и женитеѣ, които ходятъ на Po
манье да жьнжтъ ; тѣ съставятъ чети наричани и орди , предвождани всѣка отъ по
единъ мяжъ, наричанъ Драгоманъ. Малка Романье наричатъ изобщо по ближнитѣ
мѣста въ Тракия, като Нова- Загра та и по ближнитѣ мѣста на Стара-Загра, а по
далечнитѣ кждѣ Марица и ония на досту кждѣ Ямболъ голѣма Романя .
2) Турлакъ и Турлаци съмъ чювалъ отъ мнозина да наричатъ сѣвернитѣ жи
тѣли на България ; въ една пѣсень се пѣе :
Марко Милици думаше :
„ Милице, м.ма ,да Загорко,
Милице, мала тур.тачко . “
і
нѣКолко ДУМИ ЗА ПОпитѣ . 111
ване названието Загора , което бѣхъ чювалъ отъ нашить
мѣдникари , именно на кое мѣсто се отдава, и собственно

кое мѣсто се наричя Шопско или Шоплукъ кое е .
На 1848 год . азъ имахъ случай, като търсяхъ мѣсто
за учитель, да пропятувамъ прѣзъ Плѣвенъ, Враца , Бер
ковица , да стигня до Видинъ; а отъ тамъ да се завърня
пакъ въ Търново. Въ Плѣвенъ прѣстояхъ нѣщо три не
дѣи, въ Враца около три мѣсеца , въ Берковица и Видинъ
по една недѣля . Въ Плѣвень още и отъ Вита къмъ за
падъ се осѣща влиянието на западното нарѣчие, но соб
cтвeннo зaпoчeнва то отъ Искъръ та на западъ. Като ми
няхъ Искъръ, осѣщахъ вече , че се намѣрвамъ въ Шопска
земя , взиранъ въ нарѣчието ; и като сядяхъ по понятието,
което имахъ за опитѣ, по тия Шопи, които бѣхъ ви
дѣлъ нѣкога въ Търново и вь Свищовъ. Но въ Враца азъ
напраздно питахь за ІІопи, „ Шопи нѣма тука казувахм ми
нѣкои , они с хе , на онамо на планинитѣ, “ отъ което азъ
неможахъ да си съставя ясно понятие и да опрѣдѣліж нити

названието Шопе, нити мѣстото Загора . Сбихм ме съ тълкъ
даже и отъ това понятие, което имахъ, че Шопско е Вра
чанско и Врачянско е поплукъ. Въ Берковица и по бер
ковскитѣ села азъ пакъ чюхъ думата Загорци ; но тука
излѣзваше нѣкакъ наопаки , защото еднитѣ , що бѣх на

югъ отъ Балкана, виках на сѣвернитѣ „ Загорци “ и съвер
нитѣ казвахм на южнитѣ „ Загорци “ , а и Торлаци едни на
други . Още и това , което бѣше за мене тогазъ още по - не
вразумително, въ едни и смци Берковски села на съверъ
Турлакъ означава дивакъ, простакъ, но да ли думата происхожда отъ Турко

Татаре, Туркалаши, които населявали въ старо врѣме сѣверо -источнитѣ страни на
България ; или по- вѣрно произлиза отъ тур. ( дивъ, буй ), спазени въ думата Турмакъ,
Турмаче, която се срѣща и въ „ Слово о полку Игоровѣ буй- тури, буй-волъ, биволъ а ).
Думата Духляци, много рѣдко се срѣща и точно значението и незнам, ако неозна
чава хора, които бѣгатъ та се крижтъ и неизлѣзватъ предъ противницитѣ си . У духа
както и уљейка и днесъ значи побѣгнж, изчезня въ источното нарѣчие.
а) Макъ или малакъ, малаче ИH маче, както и мачка по источното нарѣчие
значи биволъ, биволче, биволица, а по западно мачка , котка, маче коте, а
мачок котакъ и.ти котаракъ .
112 II. Р. СЛАВЕйковъ,
отъ Балкана, едни други се титулувах Загорци. Тогава
азь нѣмахъ врѣме да разузнак, че селата въ Берковечко

бѣх размѣсени съ жители , миняли отъ югъ презъ па
нината на сѣверъ и жители туземци , та отъ това про
излѣзваше тая бъркотия въ названията ; па не случихъ и
нѣкого , който да ми расправи за Шопитѣ, до които толкова
близу съмь билъ дошелъ азъ тогава . Като се завърняхъ

въ Търновско и се прибрахъ въ Трѣвна, азъ бѣхъ забра
Вилъ вече и попи и Загора, и , ако да дойдеше дума да
ме пита нѣкой за ІІонитѣ, готовъ бѣхъ да казвамъ и да

подтвърдявамъ, че Шопи см западнитѣ Българе на западъ
отъ IIскъръ, ама нежеланжтъ да се казвать и да имъ каз
вать , че с Шопи.
На 1856, като бѣхъ въ Цариградъ, единъ лѣтенъ день

сѣдимъ съ други още нѣкон Българи край морето прѣдъ
едно кафене на Фенеръ, прѣдъ насъ се представятъ двама
души Българи , отъ тие , що ги казватъ войници, въ селски
дрехи отъ бѣло бало , но не като на нашенскитѣ селени ,
нито съвсѣмъ като Врачанскитѣ а по -опнжти ; единътъ

отъ тѣхъ свиряше гайда , а другий потропваше та играй
яше грубо, нъ нѣкакь и лѣхато, както ми се видѣ тогава .

Играчьтъ като поигра малко , удари си калпакътъ о - земята ,
послѣ го взе та го поднасяше, да му пущаме пари . Гле
дайте, казвамъ на другаритѣ си , Българина , колко не е

бадехаваджия, испадналъ на чюжбина, принуденъ да проси ,
неподалага просто рмка , но иска съ нѣщо да те задоволи

или по - добрѣ да заслужи това , което ще ти иска , или чяка
да му дадешъ петь или десеть пари ...

22Я
речи на тогозъ, дѣто играе или на другиятъ, дѣто
свири, как му . укуко Шопеч . ДИ ВИдишъ ми подума
излека единъ отъ другаритѣ ми , който бѣше Коприщенинъ.
Когато играящий застана прѣдъ мене съ калпакътъ,

азъ го попитахъ : Іопъ ли си , бе бае ?
Е , па Іопе смо , що да чинимо .
Ами отъ дѣка си бе , бае ?
нѣколко ДУМИ ЗА шопитѣ. 113
Отъ Трънско, сьмъ чорбаджи , а другарътъ ми е

отъ Пиротско, селата ни ся близу.
А що тражите тува ?
Пасемо царскитѣ атове .
Е , па не ви ли плакятъ ?
Не даваю ни нищо , чорбаджи .

Другарьтъ ми Копривщенецъ пакъ се наведе , та ми
пришення : питай го , защо имъ казуватъ „ куко Іопе “ и
що значІІ то , та нещятъ ни да го чюжтъ .
Попътъ що стоеше прѣдъ мене , се сѣти белкимъ,
какво ми шепне и нетърпеливо нѣкакъ продума :
Немой чорбаджи , немой , неслушяй го , ако че ми да
дешъ петъ пари , дай , ако не чешъ здравье ; па си наложи
калпакътъ и отидох при друга група .
Азъ запитахъ другаря си Копривщенецъ, що значи

това „ куко Шопе “ и защо нетърпятъ да го чюватъ опитѣ .
Той взе да ми расказва прикаската за двамата Шопи,

които се прѣпирали : За кому е кукняла куковицата ,
но азъ ненамирахъ въ нея причина за обида и за нетър
пѣние . Послѣ ми приказа още и другъ единъ анекдотъ
за Шопитѣ, който азъ сега немогт да си припомня , но
помня, че тоже го намѣрихъ недостаточенъ, за да се раз

дразнятъ и отъ него , така що за мене оставаше загадочно
обижданието имъ отъ подмѣнованието укуко Шопе “.
Послѣ въ прѣбиванието си въ Цариградъ, азъ много
пжтя виждахъ тѣзи така наричани Шопе отъ Трънско и
Пиротско , срѣщахъ ги по ливадитѣ на Кехатханата, дѣто

пасятъ царскитѣ и пашовски атове извънъ Цариградъ ,
и по ягоднитѣ градини , въ боазътъ на Ортакюю , Арнаутъ
кюю и Терапия ; но нити на умъ ми идѣше да ги распит
вамъ за разницата между тѣхъ и другитѣ отъ насъ нари
чани Попи въ Врачанско и Берковечко. До тогазъ не
бѣхъ ходилъ кмдѣ София, Пиротъ и Трънъ , та никакво
понятие нѣмахъ за мѣстното тамо нарѣчие , за да могж да

направж нѣкое сравнение и да забѣлъжм нѣкоя разница
Период . Списание IX .
114 II . Р. СЛАВЕйковъ,
въ говорътъ между населението по Искъра и Огоста съ

това от софийската кутловина и по връхното течение на
Нишава ( источний притокъ, Ерма). Та и неможеше да се 1

направи върху това никакво изслѣдувание тамо въ Цари
градъ, дѣто азъ си имахъ съвсѣмъ други занятия, а пъкъ

и срцаннитѣ тамо Іони. въ измѣшянното си нарѣчие.
непрѣдставяхт такива разници за наблюдение ; така що.
азъ си оставахъ при заблуждението, че всичкото българ

ско население на западъ отъ 11скъръ, отслідѣ и отвях,
Балкана с все ІШопе.
На 1879 год ., когато наii - напредъ доiiдохъ въ СоФІІЯ .

първо, що ме накара да обърн внимание на тая разлика
между слцит ; ПІопи и тие , които ние , источнитѣ Жі
тели , наричяме опи, бѣше една жена , която се оплакваше
оть ма си , че се пашиваль II 15 биллъ много . “ „ Не 10
знайх " ь , че е опъ кога го земахъ, сега 20 години какъ
теглъ отъ него ; .... незнамь що да ви сборевамъ; .... кога

не е пиянъ накъ е и „ псе и човѣкъ “ , а кога се напне ста
нува „ бѣсна свиня . “ Па лоше , не се съд на срѣща му,-
думаше она , като се нялуваше . А пакъ азъ като ім саг
Шахъ, мислях , с „ псе пчовѣсъ “ , още попъ и она
не го знанда .
Че тобі не е ли отъ тува ? попитахъ азъ .

Не е , онъ е опъ отъ Гра( х )ово.
А ти отъ дѣка си ?
Я съмъ Софиянса, ние не сме Попе . 29Ние не
сме Поне “ , „ онъ е ІШопъ отъ Гра ( х )ово “. Това ме заинте

ресува потъ тогава азъ наново започeнтхъ наблюденията
и изслѣдуванията си за Шоштѣ.
Слѣдующитѣ двѣ години ( 80 и 81 ) азь имахъ случчі

да обходил почти всички мѣста на западъ отъ Искъръ, по
стихъ на ново пакъ Враца, Орѣхово, Ломъ, Берковица,
софийскитѣ околности , Радомирь, Кюстендилъ, Дупница,
Самоковъ, послѣ Брѣзникъ, Трънъ, Царибродъ и Пироть.
Отъ пятнитѣ си записки, наблюденията и изслѣдуванията,
нѣKO.TKo ДУМИ ЗА ЦІОПИТ . 115
които съмъ мояѣлъ да направим , могла да прѣдставж на

читателитѣ слѣдующитѣ колко- годѣ по -пълни и по- точни
свѣдѣния собственнно за Шопитѣ .
Ш.
Западна България, т . е . тая часть отъ България, която
лежит на западъ, зaпoчeнва едва ли не токо отъ р . Витъ;

но обикновенно за предѣлъ между источна и западна Бъ.1
гария се приема р . Искьръ, и по нея опрѣдѣлятъ странить

на источна пзападна . Отъ това и българския езикъ, за
въ България собственно се дѣли на : Источно и западно

нарѣчие, опредѣлявани по ръката Искьръ. Въ простран
ството между Bнтъ и Искьръ, дѣто нѣма ни единъ градҳь,

въ собственното значение на думата , а села само , жителитѣ
говорятъ единъ езинсъ смѣсенъ отъ двѣтѣ нарчия , който
прѣдставя прѣходното състояние на едно отъ нарѣчIIята

къмъ друго , и това се относи повече за съверната му часть
отъ колкото за южната . :)
1) По влиянието си западното нарѣчие по- надолу кж ,z . Дунавъ се промъква

по- на Истокъ отъ Искъруъ и допира чакъ до р . Витъ, когато напротив , неточното
нарѣчие горѣ въ Балканътъ и на прѣва та вмжква се по- на запа,хъ и досяга 10 км.zi.
Искъръ ( Голѣма Раковица въ юго - источний край на Софийската Кутловина, см bжно
съ Муково въ Тракия и Вакарелъ въ България). Сящо и въ Источна Румелия и.ти
Тракия, источното нарѣчие досяга на запа,хъ до Мухово, дѣто се въздигатъ источ
нитѣ Ихтимански висоти и започeнва Срѣдна Гора. А напротивъ, западното нарѣчие,
като прѣгазя Искъръ та завзема Вакарель, Ихтиманъ, спуща се на Истокъ прѣзъ
Маркови Ігорти, и се разляга по юго - источнитѣ поли на Срѣдна Гора до брѣговетѣ на
Тополница , и накъ като слиза отъ Ихтиманъ въ долината по горнето течение на Ма
рица, та по сѣвернитѣ поли на Рила, дори и на Радопитѣ, влияе чакъ до кмҳѣ Кри
чимъ или Bжчя. Това щото е Плѣвенъ съ рѣка Витъ въ отношение разграниче
нието на западното нарѣчие въ сверна България, истото е почти Татаръ- Пазарджикъ
и p . To110лница за южна България, като прибавимъ, че Татаръ- Пазарджикъ се на
хожда повече подъ влиянието на западното нарѣчие отъ колкото Плѣвенъ, ако гле
даме на основата, лежаща въ евикътъ. Источното нарѣчие се държи по - яко и по- здраво
по височинитѣ на Стара-планина, а по -слабо въ Срѣдна- Гора.
Южното или Рупаланското нарѣчие въ Тракия отъ Родопитѣ се растила по
буѣговетѣ на Марица отъ вливанието на Вячя, дѣто иде въ съприкосновение съ источ
ното , като го притиска кж.дѣ Чирпанъ и Ески - Загра до км.дѣ Срѣдня Гора. Отъ своя
страна источното нарѣчие отъ кжxѣ Сливенъ и Ямболъ е потиснжло южното чакъ до
кжѣ Одринъ ( Вижтъ статията за Рупчанското нарѣчие въ „ Наука “ ) .
8 :*
116 П. Р. СЛАВЕйковъ,
Западна България състои отъ слѣдующитѣ градове и
паланки , окряжия и околии : Видинъ, съ Кулска и Бѣ.10

градческа околия , съпрѣделни на Сърбия, Ломъ и Орѣхово
— тоже на Дунавъ ; Берковица и Враца, въ сѣвернитѣ поли
на Балкана ; Орхание , между Витъ и Искъръ или по -добрѣ .
между малъкъ и голѣмъ Искръ, въ сѣвернитѣ расклонения
на Балкана и Златица въ южнитѣ при съединенията му съ
Срѣдня Гора. Ихтиманъ, относяно днесъ къмъ Ист . Румелия,

тоже на дѣсния брѣгъ на Искъръ. Самоковъ при горньото
течение на Исъкръ, на лѣвий брѣгъ ; Дупница , въ сѣвер

нитѣ поли на Рила , при слиянието на Бистрица и Джерманъ,
притоци на Струма ; ней припада и Джумайската околия.

която принадлежи на Турция ; Кюстендилъ на Струма , съ
околията краище , въ расклоненията на Осоговската планина;
Радомиръ въ Котловината по върхното течение на Струма.
която истиче отъ Витоша ; Срѣдецъ или София, въ срѣдь

продълговатата Кутловина между Витоша и Стара - Планина,
дѣто Искъръ протича . На западъ отъ София лежатъ Брѣз
никъ , Трънъ или Знѣполе и Царибродъ, по Ерма , источниii
притокъ на Нишава, на граница съ Сърбия ; и най- послѣ
Пиротъ , който сега принадлежи на Сърбия . Въ всички тѣзи

мѣста , освѣнъ Орхание и Златица , дѣто преобладава источ
ното нарѣчие , 1) говори се изобщо западното нарѣчие. Тука
Има доста различия между тѣзи нарѣчия на Български езикъ, но по -общото

и по-главното е произнасянието или изговарянието на буквитѣ * им. Споредъ озна
чаванието имъ въ ржкописитѣ на старий черков. езикъ. Въ западното нарѣчие + на
се неизговарятъ, вмѣсто тѣхъ на всѣкж.дѣ се говори чисто и просто е, както и въ
Македонското нарѣчие, макаръ въ други отношения въ разни части на Македония и
да се проявяватъ въ Македонското нарѣчие влияния и отъ южното и источното на
рѣчия. Въ южното или Рупалското нарѣчие * и се изговарятъ, като чисто и на
всѣкждѣ почти , а въ источнoтo А - та се е почти измѣнила на e cъ нѣкои исключения
въ нѣкои случаи само и по нѣкои мѣста, гдѣто се спазва гласътъ ина. А пъкъ
буквата *, споредъ случаитѣ на съчетанието си съ други букви и по положението,
което занимава между тѣхъ, изговаря се и като а и като е.
1) Това може да се каже само за Орхание, старо Сумунджиево, та белкимъ
и за други нѣкои села. Колкото за принадлежащето нему село Тетевене както и Етро
поле, Пирдопъ и други села принадлежащи на Златица, тамъ се говори доста чисто
и правилно по источното нарѣчие.
нѣколко ДУМИ ЗА Шопитѣ. 117
ние само мимоходомъ ще споменемъ , че това нарѣчие се от

носи къмъ плѣмената на за карпатскитѣ Словѣне , когато
источното принадлежи на Словѣнскитѣ плѣмена отъ южна
Россия .
Западното нарѣчие при всичкото общо , което има въ

конструкцията си съ источното , различава се пакъ въ нѣкои
особенни общи думи , свойственни нему само , опце , въ осо
бенното произношение на нѣкои букви въ ударенията , въ
очертанията на глаголитѣ, въ образованието на нарѣчията
и др. Изобщо взето въ споменжтитѣ по-горѣ мѣста е почти
приблизително еднакво и съ по - голѣмата си часть непрѣд
ставя нѣкои голѣми разлики . Първа и малка разлика между
тѣхъ е - употрѣбението на спомогателниятъ глаголъ . Пред
Няма часть
часть на Истокъ, която населява прибрѣжията на
Искъръ и то въ доста тѣсенъ размѣръ, Самоковско , при
Искърско до София, Врачанско а до нѣйде и Орѣховско ,
намѣсто щя , щеш , ще, изговарятъ кема , (рѣдко, а повече)
ке , (както въ Македонското и Рупаланското нарѣчия), вмѣсто

щях . ке.rъ , кяхъ или хтяхъ , щеми , хтеми ; тяй и керка
вм . щерка . Жителитѣ на тѣзи мѣста се отличаватъ и по

особениитѣ си нравственни качества , по- пъргави см , по
хитри, по- набожни и по -лукави отъ другитѣ жители на
западна България. А по нарѣчието и по нравственнитѣ ка
чества , тѣ иматъ сходство съ Сърбитѣ и съ малкото Бъл
гари , които се намиратъ въ Зайчерското и Неготинското
окржжие въ Сърбия. Срѣднята часть, жителитѣ на Дупн

нишко, освѣнъ селото Рила ") , Кюстендилско , Радомирско, Со
Фийско, съ исключение на нѣкои прибрѣжни на Искъръ села ,
виѣсто щж и кема , произнасятъ чемъ, чеша, че , чене . Haii
западната часть , задъ планината на сѣверъ въ Видинско ,
Томско, Берковско, отъ части Opѣховско, изговарятъ : хочем ,
1) Въ Рила както въ Самоковъ и Разлогъ, говорятъ ке, може би и въ други

нѣкои да има измѣшани нѣкои села, дѣто да говорятъ ке вмѣсто че, и наопаки измѣ
шано ке и че, което може да произлиза отъ размѣствание въ прѣселенията, които сх .
ставали и които сж били въ употрѣбение въ по- старо врѣме.
118 II . Р. СТАВЕйковъ,
хочешь , хоче , и множественно : хочеми , нехочеми , нече.м , нех

теми и нeщеми, черка . У всички поименованни прѣдѣти, освѣнъ
тѣзи малки ,
па може и други нѣкои частни тоже малки
разлики '), употрѣбението на членоветѣ на всѣклдѣ е еднакво
о за маский родъ, ед . число вмѣсто отз илiп атъ на.
Очертанието на глаголитѣ, общо конструкцията на езика
и частнитѣ думи "въ нарѣчието имъ ся на всѣклдѣ почти
тъждественни , само въ една часть на западна България,
въ малко едно пространство, втикнято въ единъ мГълъ. По
горньото течение на Нишява — притокъ на Морава, се го
вори друго едно нарѣчне, отлично , както отъ Сръбското, съ

което граничи по -нататъкъ на сѣверо -западъ, тъй и отъ
горѣозначеното западно - българско ; по конструкцията си
изобщо и по съставътъ на частнитѣ си думи , то не при
пада на Сърбско нѣкое нарѣчие, то е чисто Българско, но
по смщитѣ части поне принадлежи исцѣло и на другитѣ
на западъ български нарѣчия, съ които е смѣжно . По
въргнято подъ влиянието отъ една страна на Сръбский
езикъ, а от друга на западнитѣ Български нарѣчия, то се

е повлияло и оть двѣтѣ, поглавното е съхранило въ много
своята първобитность и принадлежащитѣ нему особенности ,
и види се , да е нарѣчие доста кораво , като не се е съвсѣмъ
поддало на Влиянията , които си го потискали изъ вънъ .
Това особно Българско нарѣчие е свойственно на онзи

Българи, конто населяватъ днесъ околнитѣ : Брѣзнишка,
Трънска и Царибродска, въ България, и Пиротското окрлі
гіпс въ Сърбия. Освѣнь това , то се е говорило говори
се още и сега в'ь Княжевачкото и Алексиначкото окръжие

въ Сърбия 2 а въ по -старо врѣме може да се е простирало
по- на- широко, защото се виждатъ признаци отъ него , дори до

София чакъ на истокъ
истокъ и дори до Берковица на сѣверъ.
Но сега то се ограничава на югь отъ Кюстендилско ране,
1) Напр. глаголътъ чиня или чинемъ, неми неизобщо въ западното нарѣчие

значи прав и струвамъ, но въ Томеко (означава и отсвамъ ( яжито ): имаме да чинеме
жито , днесъ це каже имаме да отстъваме сито ,
нѣко.ІКО ДУМИ ЗА ПОПИТЕ . 119
на западъ отъ планината Власица въ Врачанскиiп окръгъ,

дѣто наръчието е тоже западското , на съверо- западъ съ
границитѣ на Алексинацъ и Княжеваць, на съверь съ ВII
сочинить на Стара -планина и Берковско , а на истокъ отъ
Софийско !) дѣто е размѣшено дори до СофIIя . За центры
на това население както и за нарѣчнето, което говори , то
може да се вземе Пиротско, дѣто се вижда по - добрѣ завар
дено и по -чисто се изговаряше пръди присъединението Пи
ротъ на Сърбия. За свойствата и особенноститѣ на това

нарѣчие по-подробно II Въ особенность не ще говоримъ
по- надолу. А сега тукъ ще покажемъ нѣщо за населението

на тѣзи мѣста и названието имъ.
Кои отъ Тракийскитѣ плѣмена с жив ... и тя.Два въ

нail-старо врѣме, собственно не е указано, пі: ога ся се на
стани.и тука Словѣнскитѣ плѣмена, и то не е обѣ.тѣзано.
Мо :ке обаче да се предполага , че въ врзме на поселява
нието на Словѣнитѣ на Балканскиот полуостровь по тѣзь
міста см живѣлі малко извѣстнитѣ народи Ерули и Гепиди,

ако ножемъ да заключаваме това по именованието на се
„ ото Ерухъ, 2) спазено и до днесъ . Като изстность посло
вѣнчена или населена съ Словне , тя е принадлежала въ
начало на Българското царство , непос.т е минала подъ
1 ) Изъ вънъ тѣзи прѣдѣти преселения има отъ това население Бли села въ
Берковечко и въ Ломско, до колкото знам, чакъ до Дунавъ. Собственно въ Берко
вечко има до 7—8 се.ua Доста значителни , но на този часъ г.мамъ на ржка назва
анията имъ и освѣнь Чиноровци , изкоганний Кировыць, другитѣ непомня . Въ Лом
ско тоже има 5—f; ce.1а, отъ които именно помних , Ковачица, пнево, Мокрица, а до
нейдѣ и въ Вълчедръма, но ще има бесткимъ и въз'ь други страни , защото съмъ
елхия.хъ въ нѣкои се на 40 Скопие т: и въ СкојІье втрү5 нѣкои да говорятъ до нѣ
км.1ѣ по свойството на това нар Бие.
°) Ерулъ е селе око.10 два часа възъ п . 1нната отъ Туынъ, извѣстно по ху
бавить и искуснитѣ rirънчарски издѣ.1я, що навіть въ него и в'ь Бусинци. Има
• е и други наименования въ тая око.Іность на села и мѣста, които не се виждать
да произхождатъ отъ Совѣнски, Гръцки, В.танки и Турски корени . Самото наиме
Е » Бание на Градътъ Пиротъ е съмнително, да ли произхожда отъ Словѣнски корень.
До колкото е мени познато, освѣнъ градътъ Пиротъ, това име се срѣща още на едно
чето, като име на единъ въ развл.ини днесь мынастирь въ око.Носта на Ж.тетова,
201ъ убовъ връхъ въ Кратовско, но едва ли тѣзін думи когжтъ да се произведатъ
уть C. вѣнското Пиръ или отъ Гръцкото Пирӣ.
120 П. Р. СТАВЕйковъ,
Сърбитѣ за нѣкое врѣме, но може да се мисли, че скоро е

повърнята , защото , до колкото се знае, Пиротъ е билъ въ
ряцѣтѣ на Българитѣ и въ най - крайното ослабвание и на
малевие на Българското царство , извѣстенъ като погра
нична твърдиня. Турцитѣ си го завоевали отъ Българитѣ.
Въ врѣме на Турското владичество , Пиротъ е билъ зна
чителенъ, манифактуренъ и търговски градъ, извѣстенъ по
килимитѣ си и по ставалий въ него ежегодно панаирь. Отъ
селата Пиротски и Трънски е имало много , които ся вой

нишки . Трънъ е било главно село на една околня , мѣстото
е планинско и безплодно , но по причина за отпятното си
и затулно положение, околноста му е била доста гясто
населена . Приказватъ, че като войници въ турск . войска
Знѣполцитѣ Трънчане, имали нѣкакви правдини , подъ за
щитата на които прибѣгвали мнозина и отъ ближнитѣ
окржжия ; тъй що осядени или подозрѣвани за нѣкакво

престление , прибѣгнжлитѣ въ Трънско неможали да ги
взематъ отъ тамъ нашитѣ Софийски и Нишки . Има мѣстно
прѣдание, и слѣди даже отъ разорени села , на които сите

литѣ се преселили въ Австрия съ патриарха Арсения ; ' ) До
този затънтенъ жГълъ въ Трънско биль проникнж.тъ из
вѣстния послѣшень главатарь на горскитѣ разбойници (кър
джалии , даалин) КараФейзи, който се и остановилъ тука

като самовластенъ управитель и направилъ познатата кула
въ Трънъ, която , порутена уже, развалих Трънчене ( 1882
година ) и направихм училището си почти на сящото мѣсто.
Ако жителитѣ на источна България наричятъ правилно
или неправилно Шоплука страната на западъ отъ Вита ни

Искъръ и населението въ тѣзи мѣста Шопско и опе.
то жителитѣ отъ тѣзи западни окряжия , именно : Враченско

и Орѣховско, не само неприематъ да се наричатъ ІШопе , но
1 ) У казватъ на нѣколко села въ Трънско, на които названията с удържали

преселенитѣ въ Австрия жители въ новитѣ си селения . Напр. селицето въ Тумънск »
Земанъ (Земънъ) отдавать заселението И названието на Земунъ въ Австрия срѣң
Бѣлградъ.
нѣколко ДУМИ ЗА Шопитѣ. 121
още се и сърдятъ и го считатъ за унижение , а нѣкои отъ

тѣхъ дори незнаїжтъ, та да расправятъ, кои ся собственно
Шопе и на клдѣ живѣжтъ тѣ . Съ cщитѣ претенции и
въ сящото невѣжество се намѣруватъ даже жителитѣ отъ

Самоковско и Дупнишко ; колкото за жителитѣ отъ Кю
стендилско , Радомирско и Софийско , като отблъсватъ отъ
себе си това унизително . за тѣхъ именование, и отъ своя

страна тѣ го отдавать на жителитѣ отъ околиитѣ : Брѣз
ничка, Трънска, Царибродска, смщо и отъ окржж. Пиротско
населението на тия мѣста тѣ наричатъ Іопе. А пакь въ
Берковечко и Ломско , между които се намирятъ и цѣли
села, прѣселенци отъ поменятитѣ по-горѣ околии , назва
нието Шопъ и опе не е даже въ общо употрѣбение ; т .
наричатъ тѣзи прѣселенци както и цѣлото население отъ

тѣзи оближнитѣмъ околии Торлаци .
Ние казахме по -горѣ, че думата Торлакъ и Турлакъ
значи дивакъ, простакъ ; тука сега ще прибавимъ, че см
щото почти значение иматъ и названията Шопъ, Рупаланъ,

та едва ли не и названието Помакъ 1) . Всички тѣзи наиме
нования друго непоказватъ, освѣнъ както казахме , хора

диваци , простаци , дебеляци, хорияти , селяци , колибари ,
балканджии , наименования , които тъй безцеремонно жите
литѣ на едни мѣста отдаватъ на други отъ смщото на
рекло и потекло , а най- вече гражданитѣ титулуватъ селя

нитѣ , като се отнасятъ къмъ тѣхъ съ прѣзрѣние. Въ това
отношение обаче, често и селянетѣ отъ своя страна неоста
вать подъ длъгъ на гражданитѣ, и тѣ имъ придаватъ
епитети , които по своитѣ имъ понятия ся такожде обидни

и унизителни за противната страна, къмь която и тѣ така
| прѣзрително се отнасятъ. 2) На друго мѣсто расправихме ,
1) Ние мислимъ, че и Помакъ е тъждественно съ Турлакъ и происходи отъ

ІІомичя, провлича , неумѣе да говори, простакъ, неукъ. Разликата е днесъ, че съ
Това название се е слѣло и понятието за вѣроотстжпничество , което Българетѣ отъ
Македония и отъ Рупчосъ опредѣлятъ съ названието : Ахрияне и Айряне, споредъ
както тѣ наричатъ потурченитѣ Българи.
2) До скоро нашитѣ селяне считах гражданитѣ за Гърци, така ги и нари
чаxЖ Гърци , Гьрчуля, което е утѣхъ единъ видь презрителна придѣвка, това което
122 П. Р. С.ТАВЕйковъ,
сѣкамь, че Рупаланъ значи човѣкъ, който живѣе въ дупки

( ропа, ръila дупка ) човѣкъ, който живѣе въ диво състо
яние по горитѣ и не се срѣща съ човѣцитѣ. Не това ли
значII и балканджия, олибаринъ, човѣкъ, който не живѣе
въ кмщи , а въ колиби ? А това слцото означава и опъ').
Сега отъ какво произхожда думата Шоп . Дървени нѣ

кои Филолози до тамъ сх . Зале , щото искатъ да про
изведять названието Шоп отъ старо - тракийското плѣме

Сапеи, които живѣли нѣкога си татъкъ нѣiiд , покрай Егеii
ското море . Това мнѣние като твърдѣ претенциозно ние
отхвърляме .
Други произвежджтъ думата ІШоши отъ Софици, скра

тено ужь Сорци, и по препначено Шопци. Но и това ни
се вижда твърдѣ произволно и обтегінжто , за това и него
отхвърляме .
Така смщо неприемаме и това мнѣние, дѣто сливать

названието ІШопи съ турската дума сопи, съ които ужь хо
дили тѣ нѣкога си да прѣвзематъ Цариградъ, та ги опоили

Гърцитѣ и зели имъ сошитѣ, които и сега се вардѣли, зат
ворени уть въ еді - купя ; това не е пстина , макаръ и да
неможе категорически да се откаже , че въ Българската
освидѣтелствувать доста много прѣкори, принѣви , пословици и поговорки въродѣ

тия „ Грькъ като вълкъ “ „ погони гьрка дори побърка “, азъ неща гърка че хърка,
кани се като гаденъ гүрькъ на сранье, бябри си като обранъ грькъ на куня “ н
много още подобни други неблагоприятни и скандалиозни отзиви за Гърцитѣ, похъ
които си разбира и гражданитѣ. Но за най- унизително и най -обидно прозвице, което
селянетѣ наши обичат да отдаватъ на Гърцитѣ т . е . на гражданитѣ, то е да ги пре
корьосватъ съ названието „ Дух.Яци “ „ Духлета и Миша вѣра “ , а най -ожесточеното
и пълното съ 3.1оба и закана е ; Синь нарцатъ видишъ ли , закачиго на трънче “ , не
вѣрваій синь нарца.тъ, ако це би и царъ “ . Синь парцаль тука значи Гръцки или
граждански дріхи , а закачи го на тънче, означава да остане дрѣхата му безъ него .
1 ) Забѣ.mkжително, че въ собственно шопското нарѣчие, споредъ както го иі
горѣ опредѣихме, нѣма думата кжца ни кукя , а на мѣсто кжца казвать ХИЖЯ
изговарятъ го имя . Kжита, кішчя, кучя, кукя и куйкя , казвать Българитѣ зда
нието , в което живѣихъ или Домътъ. Но въ старий езикъ кхца е значя.10 ко
1иба, мятра. Въ черковнитѣ книги „ Иоанъ Кущникъ “ се нарича по гръцки Іоа
нисъ Каливитись, а хижя , което днесъ значи колиба, нашитѣ Іопи го употрѣбявать
за кжцца въ съврѣменния смистъ на думата.
НѣКоко ДУМИ ЗА IOІІИТЕ . 123
воіека не е имало нѣкога си войници, обряжени съ дре
коли и криваци .
Споредъ моето мнѣние, ние трѣба да търсимъ произ

водството на това название въ чисто словѣнский или бъл
гарскніі корень и въ думи и сега употребявани или излъзли

отъ употрѣбление, но смществующи въ Българския езикъ.
Нашето мнѣние е, че думата Шои происхожда отъ
корена Сопъ, отъ което Сопотъ, назнание на села и Сопот
ница , название на рѣка, а Сопотникъ такъвь водотекъ, който

отвежда на страна вода или други жидкі нечистоти , именно
това , което ние наричаме по турски гиризъ . Сопотъ онце
означава водопроводь, конкъ по турски , а 11менно дървень,
но не като лакомица отворень, а въ цѣ.10 обло дърво , про
битъ 1: Юнецъ за водопровожданне ; съ други думи солина,
по български шөлнарь II июле 1.1 июлець, отъ единъ
коренъ съ гръцкото, и което въ западното нарѣчие се казва,

споредъ както го и сега още наричатъ въ Софиiiско и дру
Гадѣ, шопка .
( С.тѣ;два ).
СТІ ХОТВОРЕТІЯ.
момин А тяг А.
Des Mädchens Klage.
(Отъ Шиллера ).
Длбнякътъ шуми , мъглата лѣти ,

На брѣжната .мка момиче сѣди.
Вътнитѣ се блъскатъ съ яростна мощь ,
А тя си въздиша прѣзъ мрачната нощь,
Очи и отъ палачъ зачървени .
Сърдцето умрѣ.то, свѣтътъ запустѣтъ,

Желанья нѣма, нито пъкъ й жатъ.
Светище, викни си дѣтето назадъ,
За земната честь не усѣщамъ вечъ гладъ,
Ахъ , доста й любовь и живенье.
Напусто , напусто сълзитѣ течжтъ,

Ахъ, мъртви не можешъ събуди с' палачътъ ;
Hъ, що изтѣчава тяжовни гряди,
Кога любовта излъти, обади,
и да ти го дамъ, богомолке .
Пустни ти сълзитѣ, пустни да ручтъ,

Пакъ мъртвитѣ нәкъ ги не буди плачътъ,
Най -сладкото щастье за тяжни грм,ди ,
Га в тѣхъ отъ любовь не останжтъ слѣди ,
Това сж любовнитѣ болки .
дБЛЕЖЪТ НА ЗЕМЯТА .
Theilung der Erde.
„ На, хора , вамъ світа ! Азъ ви го давамъ,

Извика Зевеъ, вземете го всецѣ.1ъ,
Навки даже ви го завѣшавамъ,
Но братски го д.1ѣте — д.1ъ по дѣ.1ъ.“
ието старо , младо се растропва ,

Що бѣ с ржцѣ, ударва на грабежь,
Селякътъ тлъститѣ нивя докопва ,
Ловецътъ тръгва изъ мѣса с гърмежъ ;
Търговецътъ наблъсква си хамбаря,

Игуменътъ намѣрва с винцето спокой,
А царьтъ друмъ и мостове затваря
и казва : „ тукъ десетъкътъ е мой ! “
Най - сетнѣ, като билъ свѣтътъ раздадень,

Дохажда и поетътъ отдалечъ
и вижда, че остава бѣдний гладень,
че всичко господарь си има вечъ .
„ Горкд ми ! Азъ забравенъ да остана ,

Най -вѣрниятъ ти синъ да ходи голъ ! “
Тъй да ридай високо той захванж
и хвърли се прѣдъ Зевсовий прtстолъ.
Като се луташъ изъ мечтитѣ празни ,

Отвръща Зевсъ, кой ти е кривъ ?
Гдѣ бѣше кат' дѣлѣхъ царствата разни ? “
При тебъ , мълви поетътъ с ' погледъ живъ.
„ Азъ гледахъ твоето лице обаянь ,

и слушахъ азъ акорда на свѣта.
Прости духа : Отъ твоя блѣскъ омаянъ,
Забравилъ той да мисли за плътта. “
„ Ами сега ? Вечъ всичко е заето,

Зевсъ казва, даже есень, търгъ и ловъ ,
Hъ , знайшъ ли , хайде с мени живѣй в небето
Да те приемя съмъ всегда готовъ “ . *)
1) Cжщото произведение е побългарилъ иг. И. Вазовъ, но, както се види, не

отъ вѣмски непосрѣдственно отъ оригиналътъ, а , по всичка вѣроятность, отъ рус
ский отличенъ преводъ на Жуковски, учителя на приснопаметний нашъ Царь-изба
Витель Александръ П. Сравни „ Поля и Гори “ отъ И. Вазова. Плов. 1884, стр . 38—39 .
Редакцията.
126 СТИХОТВОРЕНИЯ ,
НА Дѣ ДА.
Hoffnung.:
За по - добри, весен дни за напрѣдъ

Говорять, мечтатъ си хората много,
иг.1едаць ги , трѣнятъ се, принкатъ навре ,тъ ,
Да сграбчжтъ, ахъ, щастието крилоного .
Свѣтътъ, той старѣй, подмладѣва се пакъ,
и се за добро се на,два челѣкъ.
Надъжда в живота го вкарва її върти ,

Надѣжда момчето безгрижно обсебва ,
и момкътъ по дивнийї і б.зѣсъкъ тѣти ;
Съ стареца даже ее тя не погребва ,
Защото положи и в гроба вечъ кракъ,
На гроба насаж,да надѣж,цата пакъ.
Не сб то 1мскатетни, пусти мечти

На глупитѣ в мозъка лу,10 стъкмени ,
в сърцето си чувашъ, че ясно звънти :
За нѣщичко по - добро нийї сме родени ;
Каквото ни каже пъкъ вмтрѣшний гласъ,
Не ўйзмамва надѣж,дата никога в насъ.
РИТОРНЕЛЬ.
(Фридрихъ Рюкертъ)
Скромна тьмянужке !
Ти казвашь : подиръ мене идтъ рози :
Добрѣ, но чакай още малко душке.
Епи TPA мм И.
(Отъ Лесинга )
Страш.тивата Мульма.
Страхътъ отъ талася ми в Мумма е вроденъ,

Пъкъ въ огледалото ги гледа всѣки день .
Въздишкитѣ на единз болена.
Слабъ, ботенъ тукъ леж , при мене бди

Любезната ми Софи.тета ,
Не се помръдва , сé при менъ сѣди !

Дано спаси душа ми к.тета
Всевишний отъ двѣти, бѣди .
Трилу.
Ту искашъ Трите, ту нецепь да се ужeнишь ,

Ту щешъ , ту не , — като ергень да си увізнешь.
Да те съвѣтвамъ ли ? Стори като баща си :
Не дѣй се жени ! На ти умъ съ думи кмет .
На сящия.
Наричашъ тозь съвѣтъ безсотень епиграмъ.

О , Трите, други умь не могат да ти дамь.
Не дѣій съвітва никого , повѣрваії мене,
Кат” иска да се бѣси или да се жени.
Налбантнъ Петко .
Налбантинъ Петко й виртуозъ въ стихове ;

Напрѣдъ що правилъ прави и сега : кове .
На единъ лъжецъ.
Лъжи ти , колкот ” щешъ, безъ да се срамнишь,

Не це да можешъ ти да ме излъжешъ вече .
Веднъшъ сполучи салъ да ме измамитъ
ито : защото правото си рече .
Зевсъ и Европа.
Като обикнж Зевсъ Европа

Поиска и да им докопа.
Преобрази се за това
Въ най- различни смщества .
Най -епървомъ се яви кат Богъ с ' благопристичье ,
Подирѣ като Mмжъ, най-сетнѣ кат” добиче.
Напусто като Богъ небето предъ кракътъ й слага :

He отъ цалувкитѣ му бѣга ;
Напусто като Mмжъ у неї се увира ,
На мѣсто да го люби , — го призира ;
Най - сетнѣ, о, каква голѣма честь за женский полъ,
Оставя се да 15 измами хулавъ, глупавъ волі !
128 СтихотвоРЕНИЯ .
Съпружеска любовь .
Умрѣ Хлоринда и на скоричко, слѣдъ шесть седмици

Се скжсах и на мжжътъ и жизненитѣ жици ;
Душата му като стрѣла направо
За в рая се опяти живо , здраво.
„ Бай Петре “ , викнж той , „ отваряй ! “
„ Изпървомъ : кой си ? Отговаряй ! “
„ Добърт Христьенинъ ! “ „ Hъ какъвъ24
„ Азъ ? По набожие съмъ пръвъ :
27B ' леглото боленъ като бѣхъ
Цѣли нощи треперяхъ и молитви се четяхъ ! “
Вратята се отварятъ изведнъжъ.
„ Аха, Хлориндиниятъ ммжъ ! “
Влѣзъ вмтрѣ, драгий мой “ , светецътъ го посрѣща,
„ Хлоринда те очаква съ любовь гореща “ !
1Какво ? Жена ми на небето ли й ?
27Какъ ? Да приемете Хлоринда вий !
„ Бай Петре , с Богомъ, благодарямъ ви за тазъ услуга,
„ Щж търськ мѣсто , гдѣто нѣма моята съпруга.
Преведе Ив . Шишмановъ .
НАРОдни вѣРОВАНИЯ.
Змѣятъ ( аждеръ) и змията ( зъмя ) въ българската

народна поезия .
Съобщава
ЕФРЕмъ НАРАНовъ.
5
1. Змѣй , аждеръ и ламя см почти едно и сящо .
2. Змѣять има крила, нозѣ и опашка .
3. Змѣеветѣ живѣіжтъ по планинитѣ, водитѣ и въздуха .
4. Змѣеветѣ владѣтъ надъ различни вихри и вихру
шки, прѣдъ които се извиватъ като дълги платна .

5. Змѣеветѣ бѣгать отъ зли билки омразни.
6. Юнацитѣ приличатъ на змѣеветѣ , а змѣицитѣ иматъ

Дълги коси .
7. Змѣеветѣ ходять по хората.
8. Змѣеветѣ си грабятъ невѣсти .

9. Змѣеветѣ любятъ моми и невѣсти, отъ това такива
моми и невѣсти с жълти , пупуняви .
10. Змѣя въ иб - малъкъ видъ се прѣдставя като смокъ

{ отъ смЖчя
мъкня) змия .
11. Епитетитѣ на згѣя ся : аждеръ ненаситний , змѣй
Огнянъ (огненъ синъ Марковъ, огненна Мария света
Богородица ), змѣй Горянинъ (змѣй Гориничъ въ русск.

Поезия), отъ голѣма Фара , змия тройноглава, змия лютица ,
змия осойница , змия пепелюш , сура ламя мършоѣдна , куч
Ка ламя .
12. Змѣя иска человѣчески жертви , особенно моми.

13. Самовилитѣ съ хитрость излъгвать змѣевет , и вла
дѣжтъ надъ змиитѣ : една самовила ѣзди на суръ еленъ , у
130 НАРОдни вѣРОВАНИЯ .
зенгии до двѣ люти змии (въ гръцката поезия Ериннитѣ, у

насъ деветь сестри Ерменки нѣматъ ли нѣщо общо ?).
14. Припекълъ се като змия .

15. Разлютилъ се като змия .
16. Съка като змия .

17. Свири като змия .
18. Чистъ като гължбъ, ахитръ като змия .
19. Зла змия ( на люта жена ).

20. Люта като змия .
21. Змията се вие , а пакъ въ дупката си право влиза .
22. Змията обича свирнитѣ.
23. Два се змѣя на планина сбили, отъ сила мн мм

тенъ Дунавъ тече .
24. Неда пила нощна вода, та испила люта Змия съ
двѣ глави , три опашки .

25. Диавола излъгаль человѣка чрѣзъ змията (отъ св .
писание).
26. Сгнели ся се като змии въ Змиярница .
27. Кога пие человѣкъ или животно вода , измията
го не закача .
28. Змия да ти прѣсече пять не е на добро.

29. Отъ змия кости не се газятъ .
30. Отъ кожата на змията се кадятъ да не ги хваща
трѣска.
31. Рогчетата на змията ако се намирять у человѣка,
донасятъ му полза .
32. Всѣка слобота змията испущала отровата си и за
хващала да бере нова (субботници родени срѣщо саб

бота и чумата въ сәббота не бие ).
33. Кой види нозѣтѣ на змия, ще бъде много богатъ.
34. Змията имала крака , които си крила , и който види
краката й , ще умрѣ .
35. Ако видишъ змия подиръ захосданието на слън
цето , ще умрешь.
36. Има змии , които омайватъ пилищата съ очитѣ си .
НАРОДНИ ВЕРОВАНИЯ . 131
37. Ако видишъ двѣ змии съставени и да ги накриецъ

съ кърпа, ще станешъ богать.
І
38. Ако видишъ двѣ змии съставени , да си навързишъ
съ нѣщо възли , колкото можешъ ; тѣзи възли ще ти до

карватъ полза , като развързвашъ по единъ при всѣко едно
мячно обстоятелство ; така при развързванието на единъ
възелъ, може да се освободинъ отъ затворъ .
39. Когато человѣка подгони змията , ако извика той
нѣкое мяжско име, тя бѣга, напр. ако рѣче: „ Иване, до

неси ми сѣкирата да убиемъ тази змия .
40. Ако речешъ на нѣкоя змия : „ студено желѣзо ! “

тя се вкаменява на мѣстото си .
41. Догдѣто не прореве черно магаре , змията не пу

щала тогова , когото ухапвала cщето
( вѣрвание се срѣща
и за гущера . Гуцера по индийскитѣ вѣрвания билъ че
мѣкъ , прѣобърнэтъ, защото биль укралъ говедо ).

42. Змията, догдѣто се не преобърне три пяти , не се
отпупала отъ тогова , когото ухапвала.
43. Срѣщу Еремия , първиii

май , женитѣ чукатъ же
хѣ30 около кмщата , като казвать : 22бѣгайте змии и гущери ,
Еремня иде ! “
44. „ Люта змия да те изѣде ! “ ( Клетва Впрочемъ
женитѣ съ всѣка дума могжтъ да кълнятъ , на пр . камень

— камень те убиль, вода вода те отнела, метла метла
те помела и пр.).
45. На велики поклади (заговезни ) прѣрипвать прѣзъ

Огъня , като казвать : 29отъ бъхли , отъ змии , отъ гущери ... “
и пр. (Водата и огъня см очистителни стихии).
46. Четири пяти прѣзъ годината змия минува прѣзъ

човѣка .
47. Пролѣть убивать змии и ги провирятъ между

пръстиетѣ си , за да гаждатъ право .
48. Змии влазятъ въ устата на хората , особно ако по

слѣднитѣ см Бли млѣко, и даже цицатъ жени и добитъкъ
9*
132 НАРОДНИ ВѣРОВАНИЯ .
който еѣлъ млѣко надвечеръ, куснува малко лукъ, за да

му не влѣзе въ устата змия прѣзъ нощта .
49. Змиитѣ на свети четиресе не хапятъ, за това мо

жѣли живи да се ловятъ ; а майка имъ ги вечерта судила
всичкитѣ змии , кои какво направили.
50. На благовѣщение всичкитѣ змии се събиратъ на
голѣми купища ; тогава и царицата имъ излиза отъ дуп

ката , и тя има на главата си безцѣнъ камикъ ; и тогава
Змиитѣ не хапятъ .
51. Вська змия имала на главата си безцѣнъ камикъ.
52. На четиридесеть мяченици ловять живи змии и

Имъ отсичатъ главитѣ, послѣ прѣкарватъ разни сѣмена
прѣзъ устата им , — за да е плодородна годината .
53. На Гюргевъ- день ловятъ живи змии съ рацѣ, за

да имъ се непотятъ pmіцѣтѣ прѣзъ годината .
54. На Благовѣпщение и четиридесеть мяченици хората
не работятъ отъ змии , за да ги не ухапи прѣзъ годината

нѣкоя змия .
55. Всички зми не хапять, а само тия , които се по
чиняватъ на главатаря , който ги събиря на свети четиресе

и е съ безцѣнъ камикъ на главата си , и е по - голѣмъ отъ
другитѣ .
56. Имало зми съ три глави и на срѣднята глава
имали безцѣнъ камикъ .

57. Имало зми съ двѣ глави И на главитѣ си без
1ѣнъ камикъ .
58. Закопанитѣ сокровища чува змия ( обще - европейско
вѣрвание ).
59. Когато се говори за змии , или пари се закопвать,
или пари се откопать .
60. Люта змия въ кжтъ сѣди. (Гатанка . златнитѣ
пари ).
61. Всѣка каща си има по една змия , и щомъ умрѣ
тази змия , непремѣнно ще умрѣ нѣкой отъ кмщата .

НАРОДНИ ВѣРОВАНИЯ . 133
62. Домакиня или сайбията на кмщата , както се на
рича змията , която живѣе въ кмщата , е като патронъ на

кящата ; за това я пазятъ и даже й оставятъ млѣко да пие
63. Ако убинжтъ домакиня (змията на клцата ), ще умрѣ

и ступана на кЖщата .
64. Домакиня на кющата излиза на Благовѣщение и
прѣброява хората въ кацата ; а кого не е видѣла, той
ще умрѣ.
65. По междитѣ на нивитѣ има змии , които пазятъ
синоритѣ, т . е . границитѣ.
66. Юнацитѣ по нѣвга носятъ епитета змѣій . ( Впро
чемъ на юнацитѣ се притурятъ различни епитети , като
мечка стръвница, свиня дебела, куче и пр . ) .

67. „ Остра сабя змѣица “ .
68. Червена зъия около човѣка се вие, ( поясъ).

69. Пъстра тоежка въ усои лежи . ( Гат. змия ).
70. Черна зъмя надъ огънь се вие . ( Гат. Верига. Има

вѣрвание, че змѣя влазя и излазя прѣзъ коминя , гдѣто
живѣе много вампиря ,
пяти покрай огнището , както и
който впрочемъ бѣга отъ главня . Зигфридъ въ Скандинав

ската поезия
убива лютия змѣй съ главня ; вампиря до
40 дни билъ безъ кокал ; за дима има гатанка „ Дългъ
"Тодоръ безъ кокали . “)
71. Ке ходъмъ , кефъ патимъ, ке стретъмъ кефъ Марче,

ке земамъ кефъ камче , ке удрамъ кефъ Марча по глава ,
ке ми сторить кебарчь ( крәгъ). Отвѣта на тъзи гатанка
езмия .
72. Тукъ сѣди, мемеро, нѣманъ мира никдѣ , не се

емѣі , кутело , ката годинъ стрижено. ( Змия и нива ).
73. Змийска хурка (зъмско гроздье ), змийска трѣва ,

змийско млѣко , змийско цвіте , змийски езикъ , змиеглавче
сж змийни билки .
74. Ако сънувашъ змии , душмани имашъ.

75. „ Змии бълва “ остри думи казва .
76. „ Змии гълта “ остри думи слуша .
134 НАРОДНИ ВЕРОВАНИЯ .
77. Откъснятия опашъ на гущеръ , мърдайки, ако влѣзе
въ захвърленъ рогъ отъ нѣкое добиче, прѣобръща се въ

смокъ ( сравни 41 вѣрвание).
78. На Благовѣщение ако прѣсѣчешь глава на змия
им закопашъ въ земя , подиръ насадишъ отгорѣ и боси

лякъ , тозъ босилякъ е много лѣковить.
79. Тѣлото на свраката е много лѣковита , защото Са

мовилитѣ съ упрѣгнжти свраки вършетъ различни билки;
но тѣлото на убитата змия на Благовецъ е много по
лѣковито .
80. Кога се почни да се приказва за змии, има до че
тиридесеть приказки да се прикажтъ .

IIIIIIIIIIIA .
КРИТИКА .
І.
1. Третя книжка Читанка за учение въ трете отдѣление отъ

народнитѣ основни училища по методата на чесский педагогъ Амосъ
Коменский. Съставилъ Кр . Ив . Мирский. Прѣгледана и одобрена за
учебникъ отъ дирекцията на народното просвѣщение. Съ 65 образи
извмтрѣ. Първо издание. Цвна 80 стот.
2. Български Басни отъ Цаня Гинчова . Второ издание .
3. Втора Читанка за четение въ втора година подиръ изучва
ние буквитѣ, или за второ отдѣление въ народнитѣ училица . По ме
тодата на русский педагогъ к . Ушинский. Състави.тъ Н. В. Саранов .
Прѣгледана и одобрена отъ дирекцията на народното просвѣщение.
Съ 29 картинки извмтрѣ. 1883. Пето издание . Цвна 80 стот.
4. Бащинъ Езикъ за малки дѣца. Първа година. Букварь и първа
Читанка за учение слѣдъ букварьтъ и проч. 16 издание. Състави
Д. В. Манчовъ. и Бащинъ Езикъ за малки дѣца . Втора година . Втора
читанка за учение слѣдъ букваря . Съ изображения . Състави по на
чинътъ на Ушински Д. В. " Манчовъ. Тринадесето издание . Одобрени
оть управляюштий отдѣлътъ на народното просвѣпштение и на ду
ховнитѣ дѣла. 1883 .
„Днешната педагогия е турила учебното дѣ.10 въ такива усло

вия, които или трѣбва да затулятъ устата и завръжжтъ ржцѣтѣ на
«Тегкосъвѣстнитѣ писатели по педагогическата часть, или да ги отту
Ятъ и развържятъ за оние , които познаватъ отъ близо искуството
на въспитанието, за да имъ даджтъ случай и възможность да съста
Вятъ и подарятъ на българския свѣтъ свѣстни учебници и книжки
съ пътно педагогическо достоинство , съобразно съ обстоятелствата на
сегашния животъ и съ исканията на днешния прогресъ на че.тов
щината .
Извѣстно е, че
въ основното и общеобразователното учение се
зижди и всѣко послѣдующе научно нравственно развитие и съвър
шенствование .
Като тръгнемъ отъ тая точка , педагогиката на врѣмето ни тръб

ва.то би да се отнесе твърдѣ строго не само къмъ въспитателитѣ и
системата на въспитанието , но и къмъ самитѣ учебни срѣдства, съ

които се служжтъ днешнитѣ ни педагози .
Съзнаваме, че най- разнообразна е педагогиката , най- свободни и
разнообразни с нейнитѣ срѣдства за развивание малкитѣ хора. При
всичко това, тя има единъ и смщъ непреложенъ принципъ, на който
се основава , и той е правилноста и чистотата въ въепитанието, слѣ
дователно , и въ постепенното развитие. Ето защо тя е най- недовѣр
чива отъ всичкитѣ науки .
При еднаквото постоянство въ преслѣдванието на високата си
цѣль, тя е най- свободна въ избиранието на тия срѣдства ; началата ,
които тя проповѣдва въ извѣстни случаи , постига ги съ своеобразни
и различни срѣдства. Тия срѣдства при извѣстна обстановка са
необходими, дори неизбѣжни, а при друга могжтъ да станжть не
практични , или да се покажжтъ слаби. Това, което единъ педагогъ
намѣри за удобно , други може да го намѣри за излишно иТи несъ
образно.
Основано на хуманизма , изтѣзла отъ Физиологията , оправдана
отъ психологията и опита надъ нейнитѣ явления въ разнитѣ въз
расти на человѣческия животъ, педагогията е наука отвлечена; но,
при всичко това, нейнитѣ истини с извлечени отъ постояннитѣ на
блюдения и опити .
По сжщность теория , на дѣ.10 — наука за осмществлението на
тая теория въ въспитанието на человѣка . Тя прилича на искуство
за създаване на чувствителния истински человѣкъ въ человѣка же.
Разумѣва се , че наука, въ която се развива една такъва теория
на едно подобно искуство, е толкова разнообразна и производителна.
на колкото се разнообразятъ самитѣ явления на человѣческия духъ и
начинитѣ на неговитѣ изражения, на колкото може да се разнообрази
самий гений и самото искуство.
Въ това отношение педагогията е безпредѣлно неограничена:
нейния колоритъ зависи отъ устройството на самата душа на худож
ника, на неговитѣ интелектуални сили, отъ тѣхното качество и ху
дожественното съвършенство въ самия него .
Ето защо, повтаряме, граници, въ които да се стѣсни педаго
гията , не смществуватъ ; иначе тя би заприличала на художникъ съ
свързани ржцѣ.
Единственнитѣ неизмѣнни общи и трайни основи нейни см : раз
витието на тѣ.10то и на духа , истинското, хубавото и доброто въ че
товѣка , безъ което никакво богатство научно не може да има надле
жаща цѣна въ живота . Упражнението на человѣка въ тия основи
съставя предмѣта на неговото образование, а упражненния отъ малъкъ
доставя на обществото нcкoмия человѣкъ здравъ и читавъ, образованъ.
развитъ, нравствененъ, способенъ и полезенъ въ всѣко отношение.
Не трѣбва да се двоумимъ въ истината , че на колкото ржко
водящата рмка на педагога е по- опитна, ягка и самоувѣрена, на тол
кова и въспитанието на юноша става по - трайно и цѣлесъобразно.
Тъй гледатъ чуждитѣ педагози върху самото дѣло на въсли
танието и образованието на юношеството, бидното общество. Отъ
твърдата рмка на педагога , като отъ навикнжтата ржка на худож
КнижниНА . 137
ника живописецъ и неговото вѣрно око неизбѣгва ни една крива черта

непоправена, нищо недовършено и неогладено, съ тая разлика само ,
че художникътъ чертае прекрасното на платно и пр ., ахудожникътъ
едaгoг" ь въ душата на юноша .
и колкото единия и другия си постигать цѣлта съвършен
ството на възможната истинска красота, на толкова и образитѣ имъ
бивать по - живи и говорещи на чувствата и разума.
Обикновенно опитнитѣ педагози ся и скептици и еклектици, и
въ всѣкой даденъ случай се отнасять припазливо въ избираемитѣ
срѣдства и се старантъ да отбѣгватъ отъ всѣкои недомислени грѣшки
въ ҳѣ.тото на въспитанието, дори и отъ случайнитѣ, за исправлението
И.И изглажданието на които е много по - мячно, отъ колкото създа
ванието на здравото, истинското въ крѣхкитѣ души .
Ето кое е накара то истинскитѣ педагози да се обърнять сами
на образци за дѣцата ; ето кое е придато си.та на мислитѣ имъ, ожи
вило искуството имъ, и го е направи.10 да джиге отъ любовь и добро
Желателство къмъ человѣщината ; ето защо иржководствата , които
сж тий създали , см напоени отъ истински начала , оработени, с.тожени
и изложени съ оня вѣренъ погледъ и похватъ, които ги характери
зира и ги прави достойни за подражение. Ето, на конецъ, защо и
самото дѣ.10 на педагогията е станжело дѣ.10 на навикъ, обърнето се
е въ неизмѣнни правила у чужденцитѣ .
Това ли съглеждаме и у насъ ? Тъй ли добросъвѣстно и по
Інстинско призвание постпвать и напитѣ божемъ педагози ? Какъ
Гедатъ тий на дѣлото си ? Колко самостоятелно изработено ще на
мѣримъ въ нашата книжнина по педагогическия дѣлъ ? Какво е ка
чествомъ въ това отношение всичко , което се е набрало у насъ отъ
нѣкое врѣме, и отъ коя степень на важноста ?
Въ собственъ смисълъ на думата , при всичкото успѣінно краче
ние напрѣдъ въ дѣлото на народното развитие, самата теория на
педагогията , както и истинскитѣ съзнателни Яв.1ения по педагоги
ческата часть ся твърдѣ рѣдки. Самостоятелно изработеното у насъ
съставя една жалка ничтожность . Нашитѣ, божемъ, специални педа
ТОЗИ методисти с рѣдки ; появлението имъ не надминува 10—15 го
дини ; числото имъ и до днесъ може да се преброи на пръсти. По
вечето отъ тѣхъ ся домораси; най- често тийї нѣматъ и надлежаще
понятие , що е педагогия. Оние отъ тѣхъ, които пакъ успѣ.1II да се
понахранятъ отъ тая наука , взети дѣлото твърдѣ едностранчиво ; но
пакъ по -го.ѣмата имъ часть НИ сх. се спрѣ.III на старата рутина ,
или се обърняли на извѣстни автомати , които дѣйствовать само по
единъ външенъ потикъ, по едно безсмисленно подражание, безъ да
вникнжть по -сериозно и по-дж.бочко въ смцноста на педагогиката
и въ метода на предлагаемитѣ отъ нент срѣдства. Такива с много
отъ даскалетинит , по селата и дори въ много градища .
Разумѣва се, при отсмтствието на по -специалното имъ подгото
В.Тение, тий и не могжтъ да гледатъ иначе на карриерата си , освѣнь
като на реместо, отъ упражнението на което си добивать хлъба, безъ
да ги е грижа много - много, какво произвождатъ, колко и колко се
приближаватъ до истинскитѣ съврѣменни трѣбования и до исканията

на самата педагогия .
Щастливи сж опе оние отъ тѣхъ , които съ собственниті
си усилия успѣли да се познакомятъ по - отблизо поне съ основнит ,
понятия на педагогиката ; предъ другитѣ, както казва народната по
говорка , тийї чесънъ продавать.
Специалиститѣ же педагози , които ся се приготов.1явали за това
специално званне въ странство, освѣнъ тие, които се срѣщатъ при
строени тукъ — тамѣ при немногочисленитѣ ни народни препарандити,
извънъ училищата , рѣдко кой се въоружава съ героизма да си отвори
устата или да се завземе за перото, за поучение и за развитието на
педагогическия въпросъ у насъ. Тъй дѣлото остава въ pмцѣтѣ на
посрѣдственноста, на малко отбираюцитѣ отъ педагогия и на CII
култантитѣ, у които , за жалость и , за похвала ли, се съглежда като
че повече енергия, отколкото у специалиститѣ. (За оправдание четѣте
ката.Тозитѣ на издаденит , отъ дестина години на самъ книги ).
Отъ това слѣдва , че и потикътъ за самосъвършенствованието
на тъмнитѣ даскалчета е твърдѣ стабъ още у насъ, защото , освѣнъ
ржководствата и училищнитѣ учебници или помагата , тий на - да - ли
видятъ нѣщо по -свѣстно, което да имъ подостря волята, да имъ oe
вѣжава и попълва понятията изнанието , да имъ пояснява тъмното
разбирание задачата на тѣхното учите.тетвование и цѣта , която
трѣбва да преслѣдвать. Съ една дума, повтаряме, собстенно развитие
на педагогическия въпросъ не сюществува още у насъ .
Малцината, владѣющи педагогическото знание , дори и при сж
ществуванието на специаленъ журналъ на учебния съвѣтъ при Mu
нистерството на Народното просвѣпенне, едни крижтъ знанието си .
като скажіперницитѣ иманието си , другитѣ се мухавятъ съ дребнички
статьи , открштеци , които ( всичкитѣ скупомъ взети ) не могжтъ да
съставять Нито начало , нито срѣдина, нито край отъ тая наука.
нито пакъ по -цѣ.лно представление и систематично понятие за това
и онова . Тъй специялния тоя журна.1ъ се пълне повечето съ ста
тинки опърпани протоколи на учебния съвѣтъ, укази , прикази, на
значения , оставки, премѣствания, замѣствания и други подобни, които
могжтъ да интересуватъ всѣкого само отъ една извѣетна страна , сир.
III отъ къмъ дѣятелноста на Министерството, или отъ къмъ рѣ
шенията на учебния съвѣтъ при него .
У насъ божемъ всѣка ваканция ставатъ сборове отъ учители
въ столицата и въ провинциитѣ, за да присятствовать въ учител
скитѣ конверсатори за поучванието ИМъ въ педагогическото иску
ство ; но въ тия конверсатории, освѣнъ указание на метода сир. освѣнъ
запознаванието на учителчетата съ методиката , на - да - ли се говори
за нѣщо по - вечко.
Въ разстояние на единъ мѣсецъ, колкото трактъ чтенията на
текциитѣ, разбира се , единъ матко развитъ учитель не ще може да
изнесе много нѣщо оть школския чинъ : ни особно знанне , ни нѣкоя
завидна опитность и.ти изучвание на някой предмѣтъ. Стѣдователно.
оть гдѣ ще се развие неговия критериумъ ?
Намъ може да ни възразятъ : по - добрѣ малко отъ колкото нищо .

Истина е ; но пакъ отъ малкото излиза посрѣдственноста, стѣпо
вѣрующа въ авторитета си . А каквито с учителитѣ, такива биватъ
и произведенията имъ : куци , слаби, ограничени.
Оть внимателното разглеждание на нѣкои учебни пособия за
малкитѣ дѣца и за юношитѣ не може да се добие нѣкоя особна идея
за самитѣ имъ съставители . Често дори презъ тѣхъ прозира лъжли
вото или твърдѣ ограниченото разбирание на трудната задача за по
стиганието на истинското дѣтско въспитание и развитие. Това се
забѣ..ѣзва въ набърза ряка скроенитѣ исити ряководства , на които
новизната отъ врѣме до врѣме иде да ни позанимае .
И всичкия тоя сметъ , заедно съ всичко порядочно , HI ய் нари
чаме трудъ по педагогията !
Между тѣмъ простия механизмъ, необработеноста и Тегко
умието стоятъ често на реда съ самата трудна задача на педагога
и методиката . Погледнешъ, на изгледъ доста ти се сочи ; на опитъ
из.тѣзва почти нищо . Разгледашъ по -отблизо и пӧ- внимателно , без
съдържателность, винегреть, нѣцичко нищо .
Гдѣ остава теорията на педагогията ? Немарливоста и слегкоста, съ
която се отнасятъ нѣкои отъ писателитѣ спрямо съчиняванието на
своитѣ помагала и читанки за четение и учение въ училищата, ни
очЮДвать .
Наистина, въ матадото си състояние отъкъмъ образованието и въ
ограниченитѣ си понятия въ въспитателното дѣло, ний нито можемъ ,
нито имаме право да тръсимъ и. да изисковаме особна гениалность
Наи талантъ отъ нашитѣ м.тади , рутината на които едва ли надминува
практиката по новата метода , та ради би сме били и на самата по
срѣдственность, стига произведенията и да бЖДжтъ поне нѣщо по- цѣ
лесъобразно, обмислено и довършено. За жалость, малкитѣ заявления
за добросъвѣстенъ самостоятеленъ трудъ см ничтожни спрямо оня
сметъ, съ който се заваля лечка потечка дѣла на педагогическата
ни книжнина , и едва ли извѣстявать за сяществованието на тоя и.ти
оня учите.Іь или чуждъ классикь по педагогията , и пр.
Единственното утѣшително явление е самото надпреваряние между
Тия за
сега посрѣдственности . Но и това надпреваряние често не
истича отъ чистия источникъ на истинското желание да се помогне
за подобрение на педагогическото дѣло . Често из - подъ благото ужъ
намѣрение, нзгледва друго чувство, прилично на егоизмъ и користь;
до такъво мнѣнне ни докарва по нѣкога несамостоятелноста И
скорозрѣ.1оста на подобнитѣ трудове . Безсъзнателното подражание ,
глупавото въспроизвождание , буквално литературната кражба, серсем
ския преводъ на чуждитѣ ржководства, исказявание на хубавото, ето ка
рактеристическитѣ чърти на нѣкои отъ нашитѣ педагогически книжки .
Не е и явно отъ това , че тукъ надпреварянието клони повечето
къмъ хранилището отъ колкото за въ ползата на учебното дѣ. ?
Посрѣдственноста дори невжеството , малко ги е грижа, че книж
китѣ Hмъ
не издържатъ критика ; тѣмъ стига да се въcпoлзовать
отъ благоврѣмието и да си понапълнятъ хранилищата. Кой е виновать
на книжнината ни и на учебното дѣло , когато въ развитието мъ .
взимать участие не хора съ вѣщина, истински понятия и дарование,

а хора безъ всѣкъ опитъ, полувѣщината на които явно си личи въ
произведенията им .
Непотрѣбноста ли на врѣмето е силна ? Не книгоиздателитѣ и
см готови да се потзоватъ отъ всѣкой даденъ случай ? А какво го е
грижа тоя и.тн оня книгоиздатель, че напечатаното отъ тѣхъ произ
ведение на тогава или оногова списователь не е досущъ както трѣба ?
Не ти ли знаtіктъ, че каквото и да е ржководството ни читанката,
тя ще си намфри куповача, и че тие не щятъ да биджтъ въ загуба
отъ предприятието си ?
Отсмтствието на добросъвзстната критика не имъ и е порячи
те.тство и здравина за упазвание на интереситѣ имъ ? А извѣстно, че
краій тѣхния интересъ омазва се и интереса на другитѣ, на самитѣ,
божемъ, писатели , автори- компилатори и пр . и проче . Ако е тъii , то
гава гдѣ остава истинското непредварьвание .
Нашата мисъль става на толкова по -вѣрна, на колкото по- вече
се вдж.лбочава ме въ прочитанието на подобни произведения, назначени
за ряководство и помагала не само за учащи се отъ първий, но и за
юноши отъ по- развитъ възрастъ, и на колкото що годѣ по-сериознич
ката критика сегисъ - тогисъ указва на тая мисъІь , въ това ін . й онова
периодическо или поврѣменно издание .
Едни отъ тѣхъ ни се представятъ като много умни , други ини
сани като на шега . Тъй сериозності стои редомъ съ глумата, икоето
е още най- жалко, въ тѣхъ рѣдко ще да видишъ тръгѣливо изучена.
пълно схванжта и обгърнатта педагогическата мисъль и цѣль.
На мѣсто това , намѣсто обмисленний системъ и методъ, видионъ
навърву.тени една до друга статья до статья , кое съ съдържание, кое
безъ всѣко съдържание, съ криво из.тожение, многословие, надутость,
натегнятость, прек.тенъ езикъ, неправилно или неиздържано прави)
писание, достигаюцце често до безобразие и безмислица, извиняемо съ
ушъ неустановеното правописание ; съ безразборна пунктуация, като че
тия нѣща не см отъ никоя важность въ учебното дѣло. Човѣка може
да превземе досада, като помисли , че всичко това се предлага като добро,
неотмѣнно необходимо, като наука , новость, систематическа и методи
ческа нравственна исти учебна храна , съ такъва настойчивость, като че
Богъ знае какво оригинално и гениално произведение се подарява на ата
комня за четение и учение свѣтъ, авторитетътъ на което укъ се опита
на цитата отъ тоя И.Ти они учень, ФИ.1ософъ , педагогъ и проч ., а задъ
гърба на които самъ авторътъ бърза да скрие своята жалка и наивна
босота, дори и пустота , праз,днословието си, и едва ли не слѣня сп.
издаваемъ за собственъ трудъ, прево ,дъ . Неприятнитѣ чувства се уси.
ватъ още по - вече, когато си помислимъ, че вѣщитѣ и опитни педагози
специалисти по насъ мъ.1чатъ, предъ видъ на всичко това , като
сами рідко се подвигватъ къмъ единъ примѣренъ трудъ, не управят ,
поне и другит , та съ това отнематъ и послѣднята світлина на тие.
които ся се взе.ІІІ та вървятъ по нашия матко освітенъ пть на нау
ката и на нейния прогресъ.
При отсжтствието на критиката , казваме , не е лесно за 10.1V
приготвенитѣ за карриерата си учите.н да хразумѣватъ всичко и да
съзнаватъ слабитѣ страни на всѣкой учебникъ или помагато , които

имъ се навъртатъ подъ ржка ( ба често и имъ се налагать отъ висшата
вытасть) и сами да избиратъ отъ добритѣ най- добритѣ и практични за
дѣлото си . Такъво нѣщо могжтъ да правятъ само многоопитнитѣ отъ
тѣхъ, на които навикътъ е равенъ съ добития отъ постояннитѣ изу
чавания и наблюдения надъ практиката си опитъ .
Само такивато и тѣмъ подобни могжтъ веднага да съглеждатъ
недостатъцитѣ и стабитѣ имъ страни, и , избирайки хубавитѣ , да се
потзоватъ съ тѣхъ за развитието на ученицитѣ си , а всичкитѣ гни
-10видни да ги запращатъ и мълчишката да изражаватъ по тоя на
чинъ краснорѣчивата си критика върху тѣхъ.
Недавно единъ нашъ приятель , като оцѣняваше доста спо
лучиво нашата учебна книжнина , уприличваше много отъ българ
скитѣ учебници и читанки на кутии съ хапове отъ разнообразно
своінство : и за поправяние на нравственния стомахъ, и за разва.Тя
нието му (vomitiva , purgativa et destructiva ) ; неприпазливия, който
безразборно ги поглъща , прѣтърпва въ скщото врѣме едното и дру
гото имъ дѣйствие. Много отъ тия кутии носятъ етикетъ : одобрени
өтъ Медицинския Съвѣтъ и приети въ всичкитѣ богоугодни заведе
ния едва ли не за все тѣкующий цѣрь.
Колкото и да е смѣшно и остро такъво едно сравнение, но то
въ даннитѣ случаи мѣтко характеризира съдържанието на нѣкои екс
центрични учебници. То ни и ,де всікога на ума , когато вземемъ
въ рмка нѣкоя нова , наставителна книжка , читанка или ржководство.
Много пяти , като сме разг.те,двали това или онова произведение
ІІ.и компилации, преводъ и пр . , нийї сме се притпазвати да пре
тъ.1куваме преди врѣме съдържанието на изложения въ тѣхъ мате
рия.тъ, съ желание и въ надѣжда да срѣщнемъ въ книжката това ,
което, слѣдъ единъ доста продължителенъ педагогически опитъ, трѣб
ва.10 би най -сетнѣ да почне да се заявлява въ учебната ни . литера
тура. Радоста, съ която сме посрца.ти книжкитѣ, съдържанието
на които ни е удовлетворява.то, е била искренна и неисказана. Но
не винаги сме се радвали и наслаждавати съ подобни хубави яв.те
Ния. Като сме взимали въ внимание обстоятелствата на врѣмето и
срѣдствата за постигание, низ сме извинявали много нѣщо безвредно
HaІВНО Въ много ограничени отъ къмъ съдържанието си книжки и
сме се задоволявали съ тѣхъ, като сме оцѣнявали добросъветноста
въ труда на тоя 11.11 оня питературний подвижникъ. Но по да се
прави, кога пакъ четението и пречитанието на други много не емо
Г.10 да ни доведе до единъ по-утішителенъ резултатъ, и душата ни
се е стѣснявала .
Като сми сравнявали това , което иска здравиня
разумъ, теорията
на педагогията , науката, система на образователнитьзнания съ кржга
и метода на изтокената материя въ книжката, нийї війняги сме тръ
CH.III исканата пътнота
въ съобразний объемъ, ясноста , правил
носта и удобството на метода за улеснение на практиката, на осно
вание, че всѣко учебно ряководство трrtбва да обнема поне най-сяце
ственнитѣ основи и страни на извѣстния предмѣтъ. Намъ е би то ви
II БГи на ума, че рмководствата не трѣба да приличатъ на моногра
ФИИ или учени дисертации , или пъкъ да приличатъ Богъ знае на

какво белетрическо произведение . Това ни е карало всѣкога да обръ
щаме внимание по- вече на практическата страна , на цѣлесъобразноста
на учебната книжка , както И на колко е тя удобна за прилагание
въ нравственното въспитание и развитие на юношитѣ . Колкото по-вече
ни е удовлетворявата мисълта на автора , неговия похватъ Въпе
дагогическо отношение, на толкова сме се задоволявали съ скромния
му трудъ, съ неговата непретециозность , простота и добросъвѣстность.
Въ връзка съ всичко горѣизречено не малко обръща на себе си
внимание и самия крЖГъ на познанията на пишњщия или сочиня
юция книжки и т. н . Не говоримъ за талента .
Книжка , завършена отъ веѣка страна, свидѣтелствова и за са
мата личность , която ж пише . А колкото е тя по- завършена, на то.1
кова бива по- практична и по- цѣлесъобразна, сир . бива іж за прочи
тание съ удоволствие, за ряководство , помагало за заучвание. Знае се
отъ опита, че и най -малкитѣ неясности , неразбори и пр . въ ржко
водствата причиняватъ въ педагогическо отношение въ дадений слу
чай голѣми спънки и затруднения на тоя , който ги чете или се учи
по тѣхъ, и на самитѣ преподаватели. Превратнит , понятия , които
се раждатъ често въ ума на учащитѣ се, с тѣхно с.лѣдствие.
Ето , защо всѣка книжка, която се назначава за четение или
учение, или за изучвание по нея , най- малко търпи подобни грѣшки
и упущения , и става мжка за учащия и учащий се .
Учительтъ съ строгъ системъ на знанието, съ пъстенъ ОПИТЬ
и провѣренъ методъ, наученъ на точность и ясность въ изложението,
по нужда це трѣбва да се обръща на корректоръ и ежеминутно да
корригира читанката на дѣцата , учебника или помагалото имъ въ това
или онова отношение, за да не даде врѣме на ученика да си изгуби
Иллюзията и вѣрата въ всѣкой видъ рмководства, да ги смѣта по
грѣшни и да ги пренебрегава .
Колкото е възможно, учительтъ трѣбва да се освобождава отъ
подобни случаи ; защото , на мѣсто да гради постоянно , безъ да се
спира, тоіі, ще не ще , ще трібва първень да разрушава, и часъ по
часъ да повѣрява въ душата на ученика степента на неговитѣ пред
ставления , за да не оставя да се заражда въ тѣхъ нито сѣнка Оть
сьмнѣишне, нищо превратно, неистълкувано по научния и практически
начинъ, а че сетнѣ отново да гради.
Ако учительтъ трѣбва да корригира ученика си постоянно, то
развѣ въ неясното и точно разумѣвание на неговитѣ обяснения, а не
и да стане корректоръ на чуждитѣ бабини деветини въ ряководствата,
особито когато постѣднитѣ см прѣпълнени съ непростителни грѣпіки
противъ самата наука и нейнитѣ непреложнии истини и правила .
Не трѣбва и да обясняваме, че такива ряководства отнематъ
из.Тишно врѣмето на преподавателя , на шията на когото ся тѣ чест )
навързватъ по нужда , или по липса отъ по - добри.
Както щете, но книгата въ рж цѣтѣ на единъ юноша трѣбва , но
възможности , да му се представя като единъ видъ догматъ, за уразг
мѣнието на коніто служи рмководството на учителя.
До такива промислювания ни наведоха пратенитѣ до редакцията

на Периодическото Списание книжки съ горний надсловъ за разглед
вание и рецензирание . За да не се увличаме съ подобни дълги пре
мислювания , ний ще кажемъ за тѣхъ по нѣщо на кратко.
Първата отъ тия книжки , съставена отъ г. Кр. Ив. Мирский
ни се видѣ, ако не нова за насъ ( защото сме видѣ.и такъво нѣщо и
въ русската педагогическа книжнина ), то поне нова за Българската
учаща се дѣтека публика.
Всичката книжка състои отъ 112 страници , отъ които 83 сж
по-вечето почерпнжти отъ такъва же читанка , съставена по Амосъ Ко
менский , чесский прочутъ педегогъ -писатель, другитѣ см заемняти
отъ други читанки и.ти сж съчинени .
Въ сравние на тие два дѣла единъ съ други , въ сящата читанка
ний забѣлѣзваме , че материалътъ въ първия, споредъ важноста му
въ педагогическо отношение ( като за въ третьото отдѣление), надтeгва
надъ материала отъ втория дѣлъ, назначенъ за въ смщото третьо от
дѣление .
На колкото ни стига ума да сждимъ, подобно распредѣление
на такъвъ материалъ не представя нѣкое особно методическо улеснение
нито за преподавателя , нито за ученика , особіто когато първата часть
е сериозна , а втората просто забавна, прилично по - вечето като за чтение
въ второто отдѣление . На това ни навождать образитѣ oть първия
дѣтъ, цѣ.тта на които е ученикътъ да се запознае нагледно съ разнить
Тодове человѣческа дѣятелность и промишленность , и съ названията
на орждията , съ които се служи вской производитель при произвож
Данието .
Тъй - както въ тоя случай на дітето се дава възможность да си
обогати понятията съ много нови за него думи и съ разни обстановки,
тоя дѣлъ ни се види достаточень за преминувание въ единъ извѣ
стенъ периодъ отъ третята година, слѣдъ което, по правилата на пе
дагогиката имeтeда, трѣбва да се мине къмъ още по -сериозното и
трудното ; а насосаното забавно четение, освѣнъ статьята „ расходка въ
гората,“ едва ли ще удовлетвори такъво едно постепенно преминувани е
отъ по- лесното къмъ по- трудното.
За това г. Мирский по - добрѣ цѣпе да направи , ако бѣше по
мѣстнъ тоя забавенъ дѣтъ измежду статьитѣ отъ първия , и.тн да бѣше
го съвсѣмъ исхвърлилъ съ искІючение на речената статья . При това
и въ първата часть не всичко помѣстено ни се вII,ди твърх удобно
за заучвание : измежду рисункитѣ има и такива , които на- да - ли щять
би разбрани отъ много слаби преподаватели, камо - ти отъ дѣцата . Та
кива ни се видѣх образитѣ 6, 7 , 8, 9 , 42, 43, 52 , за които се иска
други по -съотствѣтственъ дѣтеки возрастъ, а тукъ см 13.Тишни и пце
служатъ само за измячвание на дѣтското въображение.
Колкото и да ся изрядни образитѣ, но тий бинтъ нѣкакъ на
Типове , взети отъ чуждия животъ , тогасъ когато дѣцата тръбва да се
запознаватъ най-напрѣдъ съ всичко, което ги окржжава, което е най
близко до тѣхъ и носи народенъ карактеръ. Това е твърдѣ важно за
първо врѣме .
Тъй и между забавното четение има нѣща съ съвсѣмъ легко и

наивно съдържание, неподходяще като за дѣца отъ третьото отдѣ
ление . Такива см : „ Добрий братъ “, „ Свадебна пѣсень “, „ Здравко“,
25Вълкъ и Лисица “ , „ Изворъ вода “, „ Муха и Комарь “, „ Жътварска
пѣсень “, „ Чукче и Гвоздей “, „ Баба и Кокошка “, „ Кое съ какво се
храни “, и т. н . Слѣдующитѣ пакъ статийки: „ Царь Паунъ “, „ Сонетъ “ ,
27 Слънце “, „ Мразъ и вѣтъръ “ см излишно умни , а по изложението или
по съдържанието си нѣматъ нѣкое особно достоинство , исхвъртянието
же на които бих освободило книжката отъ излишна творческа Фантазия
( сравни тия раскази : „ Слънце , мразъ и вѣтъръ “ съ „ Прoкaзи ста
рухи зимы “ отъ третьята читанка на К. Ушинский, стр. 91 и съ
превода му : Що сторила зимата “ отъ Д. В. Манчова, втора чит.
75 стр.) Не малко вреди на тая книжка и езика на изложението и.
Чистия и гладъкъ слогъ на една читанка не по - малко е важень за
прнучванието дѣіцата още отъ малки да се изражавать точно, правилно
и уметно.
Подобнитѣ, като стѣдующите израження , не твърдѣ украшаватъ
статийкитѣ, въ които се срѣшать: Тъй на 19 стр. четемъ : Шивачътъ
взема мѣрка и крои дрехи споредъ мѣрката съ ножици отъ шаякъ
сукно “ и т. н .
На 38 стр . „ Грънчарьтъ върти колелото, което състои отъ двѣ
колела , които се врътятъ на желѣзно вратено “ и пр.
На стр. 45 : „ Нашитѣ православни християнски черкови бивать
раздѣлени на три часті : Отарь, ммжко отдѣ.тение и женско “ ( ?!)
Стр. 5б : „ Книгопродавецътъ издава (?) книги и ги искарва (като
патки ?) и разнася за продань, или само продава книги “ и пр. A 110
долу : „ А кой издава и самъ книги се нарича и книгоиздатель “....
Стр. 62: Огледалата правятъ отъ угладено стъкло на дъски (? ),
които ( ?) натриватъ отъ една страна съ амалгамъ ( кое ? дъскитѣ пан
ог.те ,да.тата , или стък.тата за ог.тедата ?).
Подобни неточности и полилогии не ся рѣдкин въ слога на тая
Читанка . Тъй в.тиянието на чуждия синтаксисъ твърдѣ често се за
бѣ.тѣзва въ нѣкои статьи , притурѣте при това и доста пропуски въ
препинателнитѣ знакове .
Съзнаваме истината , че за първия возрастъ правописанието, и
пунктуацията не съставять важна статья за учение въ първитѣ двѣ
отдѣ.тения; такива статыг дори не могат да бидатъ приложени къмъ
знанието на дѣтето ; за тия нѣца е назначень другії, по-зрѣ.1ъ возрастъ,
Но въ писменоста, тѣ см признакъ на езикознанието и вър
вятъ успоредно съ непремѣннитѣ правила на добрия и редовенъ син
таксись, както и съ точния , гладъкъ и вразумителенъ с.логъ.
Ако за діз тето е твърдѣ рано да изучавать значението на пра
вописанието и пунктуацията , то не може да біде рано за въ третьото
отдѣ.тение двцата да се приучвать поне на съвършенно прави .Іно и
грамматическо произношение на думитѣ , споредъ правилното имъ на
чертание съ на,д.тежнит звукове, както Н на редовна ден.Тамація.
споредъ частитѣ на една сложна мисъль и знаковетѣ, които ги отд+
1ятъ ни ги завършвать.
книжнина. 145
Бито ряководство, било читанка и каквато да е друга книжка,

въ кото Не се увaрдюватъ тия непремѣнни условия , ни една отъ
тѣхъ не може да се нарече въ цѣлоста си напълно довършена . Но,
Види се , у насъ и до сега още не см навикнали да обръщатъ се
риозно внимание на такива , както ги наричатъ нѣкои, грамматиче
ски дреболии, та книжкитѣ и по мимо тѣхъ слѣдватъ да си получа
ватъ одобрението на Дирекцията или Министерството.
Въ предговора си съставительтъ, като се отнася на нѣмското
«СЪЧИнение Unsere Bildung und Anarchie “ , привожда и единъ доста
краснорѣчивъ цитатъ, а най - на края , като съзнава затрудненията ,
които могжтъ да срѣщнатъ учителитѣ въ първия дѣлъ на текста,
съвѣтова ги да разнообразятъ и да мѣнять послѣдователно трудното
съ по - лекото , сир. забавното. Ний не знаемъ, до колко това ще бмде
удобно на преподавателитѣ. Може за г -на Мирский, като педагогъ ,
който по- си разумѣва метода , това да е много п6- удобно ; но той малко
пояснява мисъльта си въ началото на Читанката си. Тъй и главната
мисъль , която го ержководила при съставянието й , споредъ приве
дения цитатъ, никакъ не прогледва презъ всичката читанка , нито въ
система , нито поне въ метода й, и тъмното за насъ си останж пакъ
тъмно.
Въ заключение ще кажемъ, че колкото хубавъ материалъ има
въ първия дѣлъ на тая читанка, ако бѣше се въспотзовалъ отъ него
нѣкой по - вѣщъ педагогъ, той щѣше да украси читанката си несрав
ненно по- добрѣ и по-умѣстно, да + направи много по- разнообразна,
приспособяема въ училищата и привликателно дома.
Втората книжка Баснитѣ на г-на Гинчова ни накара да

се позамислимъ повечко надъ неж . Съдържанието й оправдава много
нѣщо отъ нашия погледъ върху исканията на врѣмето ни .
Разглежданието на тия басни ни бута къмъ искушението да ги
напустнемъ преждеврѣменно, за да не говорим за общеизвѣстни и
явни нѣща. Но, по длъжность, която си наложихме сами отъ всичко
казано по-горѣ , ний трѣбва да кажемъ за тѣхъ нѣколко думи , ако
не за друго , то поне за оправдание на мислитѣ си върху оня дѣлъ
на книжнината ни , който стои по - долу отъ посрѣдственноста и отъ
всѣка критика .
Безъ протакание. Въ обращението си къмъ читателитѣ авторътъ
нарича баснята наука, въ която се намирала Философия и благонра
вие (мораль) и т. н .
На колкото помнимъ, писателитѣ , дори самитѣ баснописци , см
избѣгвали да наричатъ баснята наука , при всичко, че тя въ теорията
и историята на словеснитѣ произведения е бивала ие предмѣтъ за
изучвание, и сама по себе има назначение да поучава .
Като се отнася КЪМЬ поезията епическия родъ съ аллего
рическа форма, значението на баснята е общеизвѣстно, а въ практи
ческия животъ нейната мораль, която ни преподава тя , е предмѣтъ
доста важенъ въ въспитанието за окастрюванието гнилоститѣ и жи
вутнитѣ слабости въ обществото на человѣцитѣ , както и за събужда
нието на заспалия здравъ разумъ, свѣста, и за поддържанието на
Богообразието въ человѣка , или поне стремлението къмъ него . Стѣ

дователно, нейното направление е сатирическо ; цѣлта й е осмѣіва
нието , ако ни е простено да се изразимъ така , на нагледно предста
венитѣ характеристически чърти отъ страститѣ на падналия въ
контрастъ съ здравия разумъ, съ общеприетитѣ правила на живота
и надъ добродѣтелта ; ochжданието на всичко , което е человѣкъ наре
кътъ грѣхъ и порокъ : глупоста, безумието, лъжата, лукавството , тъста,
завиета, ехидноста, клеветничеството , егоизма , веластолюбието, нена
ситноста, некадърноста, малодушието, посѣганието на чуждото, и др. под.
Като епически родъ ( животний епосъ), тя е смща героическа
поемица , само че героитѣ й см взети най -често не само отъ животното
царство, нъ и оть другитѣ царства и отъ стихиитѣ . Расположението и
е такъво смщо , само че всичко е въ кмсъ объемъ.
Въ баснята подъ булото на алтегорията человѣкъ вижда всичко
това ; а понеже слабоститѣ см естественно свойственни на хората и
имъ см общи, то всѣкой гузенъ може да срѣщне въ тѣхъ и собствен
нитѣ си слабости или пороци, да ги осмѣе или осяди въ само себеси и,
слѣдъ една киса или дълговрѣменна борба съ себеси, може да се случи
и да ги напустне, и , както казватъ, да се направи въ очитѣ на рече
ното общество. Ето защо см, тѣ толково необходими за вской въ3
растъ и с уведени въ училищата за прочитание и развивание основ
ННЯ имъ смисълъ ; ето кое ги прави важни и безот.Жчни въ обще
ството и при нравственното въспитание на человѣка още отъ малъкъ.
Hъ , съврѣменно съ всичко това , тѣ иматъ езикословна и стили
стическа важность. Отъ тая страна баснитѣ представятъ неисчерпа
емъ резервуаръ отъ драгоцѣнни примѣри за грамматическитѣ и син
тактически правила , защото въ тоя резервуаръ се слива цѣлокупно
народната рѣчь съ нейнитѣ особенности, идиотизми и проч .
Въ послѣдньото отношение баснитѣ даватъ храна и на грамма
тика и на преподавателя теорията на слога, и на учащия се . Отъ
тѣхъ черпятъ първий правилата си, втория теорията си, а учащий
се драгоцѣнни примѣри за приложение и оправдание на заученитѣ
прави.а .
Ето, казваме , кое е направило баснята неизбѣжна , настолна
книга въ кмщи , неотмѣнно помагало на школския чинь .
Като самостоятеленъ родъ отъ поетическитѣ произведения, бас
нята не по- малко отъ другитѣ родове изискова отъ баснописателя
талентъ и своеобразно художество , не по - малко вдяхновение .
Познаванието на свѣта , на живота съ общественнитѣ страсти ,
пороци потънко, благороднитѣ и животни наклонности на человѣка,
естеството, природата и свойствата на всичко въ ненк , историята , ФИ10
софията и пр ., и пр. Ето пакъ кое прави баснята толкова зани
мателна и привлекателна, общо за всичкото человѣчество . Ето защ »
масторски създадена баснята никога и за никого не губи интереса си .
Образцовитѣ басни можешъ да прочиташъ много пяти едно слѣдъ
друго, и винжги да намирашъ въ тѣхъ новъ интересъ.
Такива сж баснитѣ на даровититѣ бaснoписатели — Художници :
Есопа , Лафонтена , Лесинга , Крилова . Чети единия или другия ; чети ,
ако щешъ , и Индѣйския животни епосъ Панчатантрамъ, инте
сътъ ще биде единъ исящъ ; той ще се различава развѣ въ езика

и идиотизмитѣ му .
Конечно , г -нъ Гинчовъ е доста смиреномудъръ, за да има та
кива претенции на художественъ баснописець. Безъ съмнѣние, той е
гледалъ пӧ-вечето на ползата , к би могли да принесятъ баснитѣ му
на учаццитѣ се и въспитующитѣ се , както и за да по - испълне празд
ното мѣсто въ въспитанието, поради липсата имъ у насъ. За това първото
издание на горнитѣ басни бѣ во врѣме ; тѣ подбудих и г- на Илия
Христовича да издаде единъ мастъкъ дѣлъ отъ своитѣ, съставени по
подражание басни. Мисълта и на двоицата бѣ благородна ; но отъ къмъ
непълнението й сполуката на баснитѣ имъ е твърдѣ ограничена.
Второ. П6-голѣмата часть отъ повторно издаденитѣ и неиспра
вени басHII на г - на Гинчова сж взети отъ дѣдо Криловитѣ басни,
сир, сюжетитѣ имъ см заимствовани , съ исключение на нѣкои ори
гинални извмтрѣ, само че основнитѣ почерпняти мисли cЖ силно
перифразирани и често насосени безъ нужда. Тѣ се отличаватъ съ
онова многословие, което твърдѣ често поглъща не само силата на
Основната мисъль въ баснята , но и Ясноста и гладкоста на слога.
Тая мисъсть , като резултатъ на ИЛІ за нагледното и развитие въ
атегорическия разсказъ удѣда Кри.Това стои IIII въ края , като
нравоучите.тенъ епи.тогъ, или въ началото на баснята, като прологъ,
на който идеята се развива сетнѣ въ кратичката драма между жи
вотнитѣ или веществата .
Другитѣ отъ баснитѣ му см собственно негова измислица ; но и
тѣ не се отличаватъ отъ първитѣ въ това отношение. Излишната
Фразеология имъ вреди до толкова , щото тѣ мячно се четжтъ , безъ
едно особно усилие на ума (толкова с легки въ съдържанието си ) ;
заучванието имъ на паметь отъ дѣцата нѣма да имъ принесе нѣкоя
( особна поза , както отъ истинскитѣ добрѣ съставени басни ; а при
декламацията имъ тѣ могжтъ да си изгубятъ съвсѣмъ ефекта .
Съ малко думи : първия главенъ недостатъкъ на тия басни съ
стои въ отежтствието на оная краткость и образность, която характе
изпра Ecoпoвитѣ и дѣдо Крилововитѣ.
Втория имъ недостатъкъ състои въ това, че много отъ тѣхъ
сж нѣкакъ като посърни и повѣхнжли ; живоста имъ като че се
поддържа искуственно, чрезъ дълги разсуждения и нравоучения , съ
които са претоварени началото и края имъ ; това прави , щото почти
въ всичкитѣ подобни басни на автора пролозитѣ или епилозитѣ да
најтегвать надъ съдържанието на аллегорическия разсказъ .
Това се съглежда още п6-скоро толкосъ по- вече, защото, обикно
венно, споредъ теорията , която ни преподаватъ искуснитѣ баснописци,
всѣко нравоучение или трѣбва да се развие послѣдователно въ раз
сказа, или трѣбва само като да истича отъ него въ края му.
Съгледано е, че художественнитѣ басни много пжти не се и
нуждантъ отъ нравоучение. Дѣдо Кристовъ ни показва това често и
ни учи още, че не въ многото обърти и перифрази на една и сяща
мисъл, състои силата на нравоучението, а въ обширното значение на
кратката мисъль, въ която ето облечено или може да се облече.
За това въ неговитѣ басни нѣма да срѣщнешъ не само праздни или
10%
повторени изражнния , но дори и дума излишна , било въ разсказа,

било въ нравоучението ; у него като че всѣка дума е претег.тена , из
мѣрена, съобразена и помѣстена споредъ съотвѣтственното движение
на страста, легкомислението, ролята , характерътъ или разума на всѣ
кой герой, или споредъ обърта на дѣйствието.
Третий недостатъкъ на книжката състои въ слога , правописа
нието и пунктуацията .
Първия е развлеченъ, пъленъ съ повторения , провинциализми,
дори и безъ всѣкоя нужда исказенъ ; второто , сир. правописанието, е
съвършенно криво, а третьята пунктуацията , е дори безсмисленна
въ много мѣста.
Не трѣбва да се забравя , че такава книга (ужъ пуста наука
съ такъво важно и деликатно назначение, която трѣбва да служи за
образецъ при езиконзучванието , трѣбва да не допуща ни най - малко
подобни важни недостатъци . Тъй както ся съставени и написани
сега баснитѣ на г - на Гинчова, тѣ не могжтъ да послужжтъ, разви
въ обратно отношение като за задавки на ученицитѣ да се опит
ватъ въ исправянието правописанието, препинателнитѣ бѣлѣзи и стога .
Не са излишни , мислимъ, инѣкои указания за оправдание на
това, което казваме .
Като за примѣръ:
На 34 стр . Баснята за Скжперника съдържа въ началото и въ
края разглаголствия и повторения между стиховетѣ на четирести
шията ; едно и смщо не съ други думи, а съ други объртъ.
На 39 стр . 1 Котка и пила “ едното отъ нравоученията е из
Iишно .
На стр . 54 27 Куче и Муха “ ; това не е нито басня, нито нраво
учение , дори и много прилича на разглаголствие.
На стр. 55 „ Дѣте и сънката му“ ; що е за нравоучение въ д
сеть четверостишия ?
На 62 стр . „ Крамола състои отъ 34 куплета цѣта поема !
На 73 стр . „ Бръмбари “ нищо и никакво .
На 90 стр. „ Глутава добрина “ ; нравоучението на тая басня при
лича на разсмждение , и пр.
Като за характеристика на полилогията на тия басни, ще забѣ
ѣжимъ, че най-дългата отъ тѣхъ е „ Крамола “ — 34 4-стишия . Най
кжитѣ см отъ 6 до 4 куплета (виж. Леса и Левъ = единственната
най-кжса басня) ; другитѣ заематъ срѣдньо мѣсто между 34 - хъ и 6-хъ
4 -стишия, или между 136-тѣхъ и 24-тѣхъ стихове .
Дълготата на много отъ тия басни не би вредила въ нищо , ак )
би всичко, което се казва, бѣше дѣ.то. Но , за жалость , ако би да вземе
човѣкъ и да окастри полилогията отъ необходимото съдържание на
една отъ баснитѣ и нейния смисълъ , окастреното би надтегняло надъ
главната мисъль . Тоя важень недостатъкъ происхожда отъ стих )
творната форма на баснитѣ. За поддържание на приетия ритмъ и за
спогодявание на ритмитѣ, авторътъ по необходимость прибѣгвать
перифразитѣ; това произвесто многословието въ ущербъ на сжатості
(стутаноста ) на слога . Ако бѣше автора простичко преветъ въ проза
баснитѣ на Крилова , тѣ щѣх да изтѣзжтъ по - кратки , гладки 11
вразумителни. Въ такъвъ случай тобі цѣше да се отърве и отъ про

винциализмитѣ, и не щѣше да кара героитѣ на баснитѣ си да го
т ворять като че силомъ : дубрутро, дурдѣ, фърліж, видя , одухи (отъ очи ) ,
пна злата ( множественно число отъ злато ? ), мошь, оглидала , примѣня,
непялъ, нѣ, хичь, колѣ, чумѣно, мой (може), 'се и пр .
За да характеризираме още по-отблизо труда на г - на Гинчова,
допущаме си да приведемъ слѣдоющата параллель между баснята
на Дѣда Крилова „ Ворона и Лисица “ съ смщата басня на автора .
Отъ тая параллель ще стане явенъ и подражителний талантъ на
г- на Гинчова.
Криповъ : Ц. Гинчовъ :
Ворона и лисица. Кума лѣса и гарга.
Ужь сколько разъ твердили міру,
Что есть гнусна , вредна ;
Но только все не въ прокъ,
и въ сердцѣ льстецъ всегда отыщетъ
уголокъ.
Воронѣ гдѣ-то Богъ послалъ кусочекъ Отъ една ман ,држ - кошарж
сыру . Когато не быль овчара ,
Отъ галунитѣ гарванье
Открадва буцж. сырѣне.
(N. В. Кой отъ кого открадва ? )
Гаргытѣ твърдѣ обычьяТъ
Каквото виджтъ да краджтъ
Нѣкой пять грабятъ и краджтъ
инѣща, кои й не ядятъ.
и нѣкой хора тяй правіжтъ
Въ ржѣ, що падне, не оставятъ ,
Ако й да не имъ потрѣбно,
Да го оставятъ, имъ срамно.
Въ гаргытѣ мож” да е нужда ,
Коя отглaды дохожда
По то и лъсне предъ очи,
Тя да го грабни, завлече !
Тѣжко и горко на този ,
Кой хората си докара ,
Отъ нуждя сичко да крадіжть,
Що виджтъ и що уловьжтъ ! ...
Hъ както било, то било
Това са казватъ случило ,
На ель ворона взгромоздясь, Гаргата хвърка съсъ каса,
Позавтракать было совсѣмъ ужь собралась, Кацца на върха на брѣста.
Да призадумалась, а сыръ во рту держала . Брѣста на бърдо высоко,
Край пещерьето хълбоко,
Дѣто лѣсицы живѣтъ
и кукумѣвкитѣ пѣлтъ.
Гаргата глѣда отгорѣ
"Дѣ да си мѣсто избере,
Да кацни да го изъяде,
и по- весела да иде .
На ту бѣду лиса близехонько бѣжала ; Hъ тя не види подъ брѣста

Вдругъ сырный духъ лису остановилъ : Кума лѣсица, дѣ ся спря ;
Лисица видить сырь, лисицу сыръ плѣ Жълтитѣ очы залыця
Ниль. и мазнж тѣсянь и зап :
Плутовка къ дереву на цыпочкахъ под
ходить,
Вертитъ хвостомь, съ вороны глазъ не
сводить
и говорить такъ сладко, чуть дыша :
„ Голубушка, какъ хороша! „ Кумице врано хубава ! “
Ну что за шейка, что за глазки ! „ Каква си мила, гиздава “,
Разсказывать такъ просто сказки ! Какви ти лътъ перата :*
Какiя перыіки , какой носокъ! „ Горіжтъ на много сърцата !“
И , вѣрно, ангелскій быть долженъ го
лосокъ !
Спой, свѣтихъ, не стыдись ! 1Само незнам какъ пѣешь :
Что , ежели , сестрица , „ Да зная и това, щешь- нецешь,
При красотѣ такой, и пѣть ты мастерица , „ На бана ще тя похвальж ,
Вѣдь ты бъ у насъ была царь- птица ! “ „ Или на царя и краля !-
Вѣщуньина съ похвалъ вскружилась го
І лова,
Оть радости въ зобу дыханье сперло,
и на привѣтливы лисицины слова
Ворона каркнула въ все воронье горло : Гаргата викна та запѣ :
Пусто й сьрдце не утьрия,
Дурь си отвори гагжтя ,
Сыръ выпалъ — Падна и долу гозбата !
Съ нимъ была плутовка такова. А кума лѣса туій чака :
Тя кокошкитѣ от'чардака
Сваля гы , души и дави,
і Асыреньето ще остави ... ? !
„ Ой врано, врано, вранушо,

„ Дърта глупава брънтуно :
„ Умъ, разумъ ты да имаше ,
„ Та царство, що ти трѣбаше ?!
Това се често случава ,
Рѣдомъ по свѣта и става,
Че лукавия лѣнивецъ
Храни ся отъ труда на глупець.
П6- нататъшни бѣлъжки, цитатии и коментарии с излишни .
Третьата книжка отъ Г. Саранова и книжкитѣ (читанкитѣ сирѣчь

на Г. Манчова , за четение въ втора и пр. година слѣдъ букварьтъ;
всѣка отъ тѣхъ мог -то би да послужи като предмѣтъ за отдѣлно раз
глеждание. Но, понеже въ редакцията на Периодическото Списание
пост ЖП и за непечатвание една статья , въ която съчните.ьтъ ина
па да доста рѣзко читанката на Г. Саранова , съ намѣрение да поза
маца съ капчица педагогическия авторитетъ на речения и да поблазни,
или по- добрѣ да речемъ, да поглади авторското (? ) самолюбие на из
вѣстния съ патриотизма си народний сподвижникъ по съставянието
на прелестни читанки за малки дѣца но нагледния метедъ , Г -на Д.
В. Манчова ; и понеже ний изъ уважение къмъ двоицата , намираме
за необходимо първенъ да попрелистимъ и поразгледаме труда на еди
ния и на другия авторъ, и сетнѣ да помістимъ статьята на страни
КНИЖНИНА , 151
цитѣ на списанието си : то оставяме да извършимъ по - обстоятелно гор

ньото разследвание въ единъ отъ слѣдующитѣ книжки на изданието
си. За сега ний ще си позволимъ да направимъ само нѣкои бѣлъжки
върху тия читанки , и то по поводъ на сящата статья .
Първо. Въ статьята се натяква на г. Саранова за небрежноста
му при съставянието на втората си читанка , защото не се е водилъ,
като г. Манчова, стъпка по стъпка, но ряководството на г. К. Ушин
ский. Сящеврѣменно се напада г. Сарановъ и за нѣкаква си недобро
съвѣстность , която другадѣ могла би да се нарече кражба “, защото
се е заемвалъ ( ? !) съ двѣ шѣни отъ г. Манчовия Бащинъ езикъ за че
тение въ 2 и 3 година.
Именно тукъ е завръзката ; всичко друго въ статьята се трупа
въ единство около тая главна мисъль отъ интересантната страна за
развитието и доказванието на истинноста й .
Читанкитѣ на г. К. Ушинский „ Родное Слово “ см предъ очитѣ
ни заедно съ читанкитѣ на г. Манчова и Саранова. Отъ престистюва
нието и сравнението имъ побудителнитѣ причини за появлението на
една подобна статья ни станяхм повече отъ колкото ясни . Да ука
зваме листъ по исть кой отъ кого, колко ищо е заемалъ , и да ра
зоб.тачаваме самообоищението на единия, та да оправдаваме труда на
другия , отъ тая страна не е наша специална работа. Ний бихме мо
Г.и да насочимъ читателя на една такъва мисълть , само при единъ
пътенъ разборъ на педагогическитѣ достоинства на тия читанки , и
то 10 ко.Ікото може да ни дозволи честа и до колкото сме въ право да
се намисаме въ подобенъ случаіі въ нападения , отъ които могЊтъ да
се родятъ съвършенно личнін расправии , до колкото и се слідва да
поемаме върху си ролята на специатенъ експертъ или третейски смдия ,
Особітто когато има причини да се оправдае народната постовица, която
казва : „ помукчията отъ бѣло куче хасъ не струва “.
По - нататъкъ. Струва ни се, че съчините.льтъ на статийката , като
че му се иска да поиграе ролята на рицарь -защитникъ на невинноста
и покрусаната добродѣтель, и дипъ се е начумеритъ и нагрочилъ въ
статьята си върху г. Саранова, върху читанката му за четенне въ
второ отдѣление, и на неговото мнимо грабителство отъ г. Манчовитѣ
шими оригинални съчинения и оригинални преводи отъ К. Ушинский.
Тая негова рицарска готовность да хвърлік ржкавицата въ очитѣ
на единъ такъвъ опасенъ съперникъ като Саранова, за обяватение
Двубой и отмъщение за мнимо напрасливо страдаюция г. Манчова ,
намѣсто да му принесе честь и става , може да принесе голѣмъ ударъ
на к.1иента му и да го низвъргне въ преисподняя ; с.лѣдователно, на
мѣсто да подправи вѣждитѣ на г. Манчова , може да стане причина ,
за да му се извадятъ очитѣ. У душ.ивия прахъ, който може да се пов
Дигне отъ надението на жертвата, може да ууши и самия статитие
писець .
Но да оставиме глумата на страна .
Съзнаваме, че г. Манчовъ не малко ус.туги е принесътъ на врt
мето съ своитѣ сполучливи читанки „ Бащинъ езикъ“ Тия читанки
и до днесъ още не сж си загубили достоинството и цѣната въ очитѣ
На педагозитѣ, и не едно поколѣние дітеко за нашудь ще се поучава
по тѣхъ . Това става явно отъ многочисленнитѣ издания на читанкитѣ

му . Тъй първата е претърпѣла вече 16 издания, втората 13, третьята
9 издания , тогасъ когато г. Сарановата втора читанка не надминува
5 - то издание, какво иска г. Стратиеписецъ повече ? Или тръси бела за
г. Манчова .
Статиеписецътъ, при оплакванието на гос . Манчовитѣ читанки
срѣщо похищенията на г. Саранова , е заборавиль, види се, да попре
гледа 12Родное Слово “ , не за да се убѣди, но да си припомни, че и
самъ г. Манчовъ не само съ двѣ швии, но , може да се каже , и съ
калпакя си , па може и съ кошъ да е заематъ , като е доста гистичко
превожда.тъ реченитѣ читанки на К. Ушински , не само стъпка но
стъпка “ , но и статья но статья, почти на цѣ.то, съ исключение на малки
работи. Отъ любопитство ни сравнихме читанкитѣ му „ Бащинъ езикъ “
съ „ Родное Слово “ , видѣхме и се убѣдихме въ истиноста на думитѣ си.
Слѣдъ това , като сравнихме ІІ читанка на г. Саранова съ 3 Ба
шинъ езикъ “ и съ „ Родное Слово “, намѣрихме, че и той не е билтъ съ
всѣмъ безгрѣшенъ, отъ къмъ источника, отъ който се заема.тъ, само
какво е , че той като педагогъ въ дѣйствителноста , е билъ по-самостоя
теленъ отъ първия , който, трѣбва да признаемъ, не е педагогъ, а пре
водачъ - компилаторъ на педагогически читанки и книгоиздатель .
За разнообразие и за побългарявание на читанкитѣ си, и двамата
тукъ-тамъ се потзовали отъ народното умотворство (народната поезия
и филозофия ) и размѣстили заемнятото. Г -нъ Манчов . „ стъпка по
стъпка “ , по подражание на Ушинский , г. Сарановъ по усмотрѣние
овъзрастни дѣца,
на педагогическата си практика, като учитель на мало
а може би, както самъ си казва въ предговора , споредъ исканието на
программитѣ на Министерството .
Ний претръсихме, за да видимъ, кое г - нъ Сарановъ заемнжлъ
отъ дѣійствително собственното на Г- на Манчова, па освѣнь гдѣто
такъво ніщо не намѣрихме, но дори и въ похвата на единия и на
другия намѣрихме разлика .
Почертнятото имъ е достояние на Ушински.
Въ такъвъ случай нито единия нито другия имать право да
си присвоявать и забраняватъ чуждото достояние .
Съ малко думи , пълната самостоятелность отъ къмъ набора на
материала въ читанкитѣ имъ ипсова .
Тъй и пламъка на распрята, който г - на статиописецъ иска да
раздуха , за да liж повдигне между единъ педагогъ и единъ книго113
датель , е неумѣстень.
Застмпничеството му би било умѣстно само тогива , когато г. Са
ранановъ си позволеше да препечата изцѣ.то тру,да на Г - на ан
чова и въ порядъка , о който се придържа тобі въ нарежданието на
статиитѣ си въ книжкитѣ ; но Слава Богу това го нѣма. Слѣдова
телно , нѣма и защо да ставать излишни докачения , дандании отъ
нищо и никакво .
Трудоветѣ и на двоицата с полезни , защото всѣко по своему
и на мѣстото си отговаря въ по -голтмата си часть на нагледнот
учение , та нека си мируватъ II се надпреварвать честно въ подвижні
чеството си , по съставянието на по -добри и още по -практични читанки

за дѣцата .
„ Доброто и хубавото само се хвали “, казва опитната народна
«Фиософия .
Пъленъ компетентенъ бива оня , кој то въ това отношение си
постига цѣстта , най - много най - умѣстно и най - добросъвѣстно. За сега
ще притуримъ още, че такъвъ компетентенъ до тая минута си остава
художникътъ и мастерътъ на двоицата К. Ушинский.
Ний бихме могли да се произнесемъ още и върху система
и метода на поименованитѣ трудове на нашитѣ списователи : въ това
отношение г- нъ Манчовъ като че е по-аккуратенъ и стои по - високо
отъ г - на Саранова ; но и г- нъ Сарановъ не е далечъ и по- доленъ.
отъ г - на Манчова, само че послѣдния е по - стегнжтъ и прибранъ.
Недостатъцитѣ, които авторътъ на статията Педагогическитѣ книги
у нашенско “ съглежда въ читанката на Саранова, см твърдѣ малко .
и незначителни , и приличатъ повечето като на възнамѣрени притурки,
отъ колкото да покварятъ цѣлото ; исхвърлянието имъ отъ книжката
не би й принесло голѣма загуба.
За поощрение на двамата подражатели на К. Ушинский, ний
имъ честитимъ благоприятния случай, че ги отърваваме отъ едно
възнамѣренно, може би, посѣгвание на статиеписеца за да ги скара
помежду имъ, и молитствоваме на читанкитѣ имъ добра и благопри
ятна критика отъ нѣкой по - компетентенъ специалистъ педагог ,
добъръ успѣхъ въ предприятията имъ ; само по - вечко самостоятел
Ность
въ бяднитѣ имъ трудове, повечко снисхождение единъ къмъ
другиго.
Съврѣменно моитствоваме на госп . Манчова да стане българ
ска аттическа пчета , а на г - на Саранова да бѣде още по-припазивъ,
за да не дразни нито настоящитѣ , нито бядящитѣ свѣтила съ за
емнята свѣтина на Балканския полуостровъ, та Нека се уповава
повечето на благоразумната критика .
ъ.
1.
Старобългарска грамматика съ сборникъ отъ образци за четение ,

разборъ и прѣводъ. Съставилъ Никола II. Поповъ. Прага 1883. 8° 72.
Тази старобългарска грамматика е издадена нарочно за нашитѣ
срѣдни училища, за да се олеснятъ ученицитѣ при изучаванието на
прадѣдния ни езикъ . Когато е тъй, то трѣба критиката да обърне
особно внимание на книгата , понеже всѣка една лоша или добра
страна въ нет ще има и лоши или добри слѣдствия, колкото се от
нася до знанието на прадѣдния, па стѣдователно, и днешния ни езикъ
Въ младото поколѣние. За това се помжчихъ отъ своя страна да дамъ
съ настоящето, колкото ми бѣше възможно , по -обективенъ разборъ на
Този толкозъ важенъ учебникъ.
я Прѣди всичко , какво очакваме и трѣба да очакваме отъ подо
бенъ учебникъ ? Почти излишно е да се отговари , че старобългар
ската граматика трѣба да поучи и научи ученика, какъв е бъ

езика, съ който говорили старитѣ Българе, какви му см звукос.10
внитѣ закони , какви граматически Форми ималъ ию кой начинъ се
пореждали думитѣ въ изрѣчението, т. е . синтактически . Г. Поповъ
не е инспътни.тъ нито първото условие и , разбира се отъ само себе си,
още по - малко е тогава могълъ да испълни останмитѣ . Вече въ 1 $ ни
очудвя г. Поповъ съ особенната си краткость и неясность върху езика,
грамматиката на който се е настъ да ни представи като учебникъ.
Тукъ изведнъжъ се казва : 25 Старобългарский язикъ се нарича онова
ставянско нарѣчие, на което въ IX ст . по р . Хр . св . Кирилъ и Ме
тодий прѣвели священитѣ книги отъ гръцкия язикъ. “ Само съ това
дефинира г. п . потеклото на езика, защото Колосовъ въ „ старосла
вянская грамматика “. Изд. 2. Одесса . 1869, не намѣрилтъ за нужно
да поговори по- вече върху туй на русскитѣ си ученици. Само че
г. п . на мѣсто „ старославянскій “ туристъ „ старобългарский “, а оста
НХлото оставить IIакъ както си е у Колосова : нѣкой го нари
чатъ старославянский анѣкой церковнославянский , защото представя
прочуто богатство отъ къмъ звукове и формі , което е било својi
ственно на „ славянския “ езикъ въ старо врѣме. Колосовъ счита старо
българския езикъ за староставѣнский, който стоятъ спрямъ днеш
нитѣ словѣнски нарѣчия като майка, слѣдователно , придържа се
давно вече пропаднж.тата теория . Г. П. като преписвалъ и приту
ритъ думата : „ старобълг. “ не забѣ.тѣжилтъ противорѣчието. Не ли е
тука мѣстото , гдѣто е тръба.10 г. II . да изложи кратко и ясно исто
рията на старобълг. езикъ и неговата писменность, както и да опрѣ
дѣли отношението му къмъ днешния ни езикъ, сир. да спомене , че
старобългар. се отнася къмъ новобългарския (днешния) както на пр.
старочеxския къмъ днешния чеxски езикъ ? На мѣсто това г. п. , безъ
всѣкъква свързка сь горeказаното му въ 1 $ , изброява индоевропей
ските езиции ! На това го потъкнж.тъ г. Костосовъ, който споменава ,
че „ старославянскій “ езикъ се брои между иногерманската фамилия
на езицитѣ.
Вече отъ първата страница е ясно, че г. п . не разбра.тъ нито
Колосова и че никакъ не му е ясно, на кой езикъ пише граматii
ката Това и самъ доказва на 3 стр. 8 6, гдѣто тъй дѣ..тн исто
рията на старобългарската писменность : „ Истор. на старобълг . писмен
ность се дѣ.и на 3 периода : старийї, въ коiiто се броятъ древнитѣ
паметници отъ X — XIII в . срѣднийї, въ който се броятъ черковнитѣ
книги , писани въ Россия , България и Сърбия отъ XIII — XVI в. и
новий, въ който се броятъ черковнитѣ книги, печатани въ Россия,
Полша, Сърбия и Венеция отъ XVI в . насетнє . “ Отъ това излиза ,
че г. п . подъ „ старобългарски“ разбира черковнийї езикъ „ по езич
кото му развитие “, както казва МомчII.Товъ, отъ когото е взеъ това
г. п. , понеже въ противень стучай щѣінше поне да спомене за разін
ката въ езика . Г. П. е измѣси.тъ въ притуреното ен зборниче от
KЖcЪЦИ отъ старобълг. паметникъ : „ Супрасльското евангелие “ съ
други „ русскобългарски “ отъ всичкитѣ столѣтия до най- ново врѣме.
На пок . Момчиловь може се прости за онѣзи врѣмена, когато тоји
писать, че заедно съ старобългарскитѣ форми напечататъ и изм.
си.ть и русски. При всичко това Момчиловъ е накъ по- разбралъ въ

просътъ отъ г. п ., както се вижда отъ прѣдис.товието на ст.бълг.
граматика, 1865 г. Но съ какво да се оправдае това незнание на г. п .
при днешното развитие на славистиката ? Незнамъ, защо се XBaІІ
тогава г. п. въ прѣдговора, че познавалъ и употреблявалъ и Мик.10
шича, който е тъi добрѣ доказалъ и обяснилъ разликата измежду
езика въ тъй нареченитѣ по него „ Панонски “ (старобългарски) ржко
писи , отъ онзи въ русскитѣ и сърбскитѣ паметници ? ! Какво може да
разбере ученика отъ всичката тая бъркотия ? Ученика или нѣма нищо
да разбере, или , ако разбере, то ще схване тъй както г. II . мисли.тъ ,
сир. че той ще учи граматиката на църковний езикъ и механический
ще чете въ сборничето единъ пять : оржжіє, други пять орхжіє ,
трьпAIR терплю , твоа тков и т. н . Момчиловъ поне казва
на ученика , че то Не е смщи старобълг. езикъ, но че е измѣнень,
подъ влиянието на русскийї, etc. etc. Г. П. това нито незнае , а камо
«Ти да го казва !!
Вѣренъ на своето незнание , г. п . наброява, съдъ като раздѣ
« Пиъ историята на ст . българ. писменность, и „старобългарскитѣ“ ки
ри -леки паметници . На първо мѣсто стр. 4 турга 2)Остромировото еван
гелие “, при всичко , че е писано вь Русеня, подиръ „ Супресал. ев.“
на едно съ „ Изборникъ Святославовъ“ покрай различни харатейни
еванге. IIя отъ XIII, XIV , XV в . и т . н . ! Само крайно незнанне може
да допусне таково нѣщо! Всѣкий може да си представи , какво убър
Квание На понятията Ще настане въ ученика , слѣдъ като прочете
всичко това . При това г. п . споменава за кирилски паметници и гла
го.Іски паметници , безъ да е продумалъ дума по - напрѣдъ, че сяце
ствува таково нѣщо, но тутакси захвацца : „ Отъ кирил. старобът. дрѣвни
паметници по - забѣлежителни см “ стр. 3. По този начинъ увежда
г. п. ученика си въ изучаванието на ст. бъл. езикъ. Звукословието
или Фонетиката тъй смщо е преписатъ отъ Колосова , но така , щото
или не разбрахъ, или взехъ само половината отъ едно цѣ.то , или пакъ
раздѣ. и.тъ нѣща отъ една категория въ двѣ , за да бмде оригина
-тенъ! С.1,4ъ като наброява буквить на кирилицата , първата му за
бѣ.ѣжка е, че буквитѣ к, ж били взети отъ латинското азбуке, а пакъ
ц , ч, ш отъ еврейското (? ! ) Такива нѣца се пишљтъ въ българ. учеб
никъ въ 1883 год. Подиръ казва че : Буквата s ( 43) се употрѣбявата
само за чистите.ень знакъ, а отъ постѣ почим.1а да пишњТъ съ неtim
по нѣкога и нѣкой думи като ѕвѣ3да , stло, stннца и др. стр. 6
заб. Сящото казва и Колосовъ (стр. 5) . Но това не може да се пише
Днесъ, а па най- малко въ бълг . учебникъ, когато е буквата ѕетна отъ
най- важнитѣ карактеристики , по която се познаватъ паметницитѣ отъ
чисто българско произхождение. Вече наii -старита паметници и оть
двѣтѣ азбукята имать особни знакове за звукътъ дз и 3. Въ Зограф
екото, К.оцияновото и Супрасалското евангелие редовно се пише ѕ
въ думитѣ като : нost , дроуѕ , мноЅH , SKѣзда , кръSH , SHд , пола,
SKѣрь, стьѕа, и т . н . Но не само старитѣ, а и срѣдне -бъ.1г. паметници
употрѣбяватъ редовно s , накъ и въ нail - новить, че и до днесъ . Нима
не е извѣстно на г. II . , че и въ пѣснитѣ на братя Миладиновци се
НІнше : бладзе, друдзи , дзвезда , дзвере, дзизъ, дзвоно ковчедзи , мнодзина ,
156 . КНИЖНИНА .
нейдзинъ, съолдва и т . н . ? Не знае ли най-наподиръ, че звукътъ дз и

Днесъ се чува не само въ македонското но и въ съверо- источното бълг.
. нарѣчие ?
и въ Мик.Тошича можеше г. II. да види н . пр. на стр. 252 Laut
· lehre : „ Aus den pannonischen und bulgarischen Quellen fand s den Weg
in die serbischen ; in den russischen Quellen wird s meist als Zahlzei
chen gebraucht. “ Колосовь търси своята „ старославянщина “, разбира
се , въ русскитѣ извори , а г. II . мисли, че може механически да пре
писва . Смпцата погрѣшка е направихъ и Момчиловъ въ ст. бъ... си
граматика , стр. 17 заб . който тъй смЩо е съставилъ грамматиката
си по русски учебници въ онова врѣме.
Въ 10 8 ст . в наброява г. п . гласнитѣ звукове а , а , е, к , о ,
!
oү, ю , є , ъ , ъ , ь , , І , А , м . Слѣдователно, той подразумѣва тука
чистий ст. българския езикъ, понеже само той раз.тичаватъ както
тріба всичкитѣ споменяти гласни. Слѣхъ това въ $ 13 стр . 7 казва
се, че ънь били „ слабин“, „ Tмпи “ гласни и че се употрѣбява и на
края и въ срѣдата на думитѣ, както и въ днешнийї (?) ни езикъ, и
че отсетнѣ, по влиянието на русския езикъ, изчезняли отъ срѣдата на
думитѣ, като се замъни.тъ звукъ ъ съ o , aь съ 6. Та на ли ученика
учи граматиката само на ст. бълг. езикъ , и какво му трѣба да знае
той за измѣнения , станяли подъ чюждо в.тияние , никакъ не свой
ствени на старо-бълг. езикъ ? Но като харесало на г. П. да говори за
подобни работи, защото не е казалъ и за другитѣ измѣнения , н . пр. че
в изговарять Русситѣ като X , а А — та , ит. н .? Защо поне тука не спо
менянъ за разликата между старо -руско -българския езикъ . Но тъй
ето, когато се краде отъ 2—3 книги, а не се разбира прѣдмѣтътъ,
защото , ако да разбираше г. п ., не щаше да говори, че ънь см стаби
г.пасни и че се употрібявали както въ днешний ни езикъ (! ); въ такъвъ
случай не щѣше да каже тъii cЖщо , че е е твърда гласна, защото не
била йотирована, стр . 6s 12. Госп. п . като мисли, че ъин се изго
варяли както днесъ въ черквата се изговарятъ ( по руски : o или е )
и както въ днешния български езикъ въ срѣдата ъ ь , а на края
ъ = b = о, не намѣристъ за нуждно да говори върху произношението
имъ, понеже въ Момчилова не намѣрить ъ иь между буквитѣ, за
които Момчиловъ говори, че си промѣнили произношението въ днешний
ни езикъ. Та и Момчиловъ казва, стр . 17 , че „ старобългарскитѣ букви
се произнасять комахаії до сущъ както и въ новобългарската писме
ность “. Г. П. като повѣрвалъ въ този случяй по -вече на Момчилова
неже и на Колосова , която доста обширно говори върху тоя въпросъ,
не споменжлъ нито думица за произношението на важний звукъ *,
на който ученитѣ посветяватъ по цѣти страници, н . пр. Миктошичъ
8 иста въ Verg. Cirаt. I. Изговорътъ на юсоветѣ, както го опредѣ
-1ява г. П. споредъ Момчилова , е най -оригина.тенъ: * се изговаря.10,
казва , като мн , жM : Жълъ Жнгълъ , ДЖБъ джмвъ . Този отго
воръ прилича като когато нѣкой учитель би одговори.тъ на ученика
си , че н . пр. / 64 е на / 64. Х. На ни се пита , какъ се изговаря.10
т ? Или може би г. П. да счита първото й за старо бъг. а второто
( въ : тн , жи ) за новобългарско ? И найстина, г. п . и самъ не знае,
на кой езикъ пише граматика , нправо му се споменя вече оть крін
КНИЖТИНА. 157
ТІнката , че езикътъ, Ячийто звукостовни явления и ука за Флекснитѣ

има да изложи на бълг. ученикъ при смцщата старобълг. граматика
въ смщность не е старобългарски “. Не е ли чувалъ нѣкогажъ г. П.
че се изговаря.то като он ин ан, както доказватъ помашкото рока
и македонското рака ? Не знае ли, че ново бълг. я не е вече по про
изношението си ст. бъл. жно ъ ? Г. І. намѣрилъ за добро да пре
мине мълчешкомъ и покрай зв. ы , при всичко , че и самий Момчиловъ
не се осмѣлилъ да каже , че ъ е днешно ново бълг. и, но споменава ,
че е имало твърдо произношение, подобно на русското .
Въ 8 15 ст . 7 говори се за нѣкакво „ измѣнявание “ на гласнитѣ .
Уг. П. нѣма разлика измежду ояквание и ослабвание на гласнитѣ .
При него тѣ се , измѣняватъ една на друга “, безъ редъ и законъ.
И тъй все измфнява на 4 : Клек Клакъ, нa 0 : Тек токъ , н
на о : Кнтн — кой , она н : пою(!) – копнтн (!) н на 4 : Пнтн напагатн
и т. н . Не е ли помислилъ г. п ., че тука има закони, по които ста
ватъ тѣзи измѣнения и че измѣнението на гласната стои въ право
отношение съ смисъла на думата ? Защо тогава е спеменж.тъ на 6 стр.
лаконически , че имало з основни гласа а , н, 8, когато не искалъ (?)
да опредѣли отношението имъ къмъ останатитѣ гласни ? Ако е оста
нж.то отъ а , тогава всѣко измѣнение отъ а на ое ослабвание, тъй скщо
отъ а на е, на ь и обратно . Въ морнтн oұмаратн , проснтн – къ
прашати, скочнен скак4TH и т . н . не е ли смисъла , въ постѣд
нитѣ оякнжлъ ? Не зна е и г. П. за яснитѣ пропорции кыт – кнтн
Кѣньць Б: н: = СкЬТНЖТН : Сантати : СКЕТнтн ; ъ : Ъ : oy = ръдѣтн
— ръждъ - poұда ; oү : ок : ак = Слоүтн - слока : слава , и т. н . ? Но
далечъ бихме отишли, ако бихме искали да говоримъ за онова , което
би тръба.то да се говори, понеже нѣма нито 5 реда въ учебника на
г. П., които не би трѣбало да се замѣстятъ съ други. За ассимитация
нищо не се споменува .
Сега ще преминемъ на съгласнитѣ буквин . Между съгласнитѣ не
виждаме й (ј), както ни между гласнитѣ. Въ една забѣлѣжка, стр. 8
още подъ капиту.ътъ „ гласни букви “ казва се на кратко , че је
слаба съгласна . Какво значи това „ слаба съгласна “ ? Или е гласна
И. и е съгласна ? Пӧ-вечето учени и зиматъ за небна съгласна, тъй
като сама за себе си не може да се изговори . Стѣдователно, г. п .
трѣба.о е да ж турне и опредѣли между съгласнитѣ.
За г. Попова ж , ч , ш , щ см езични , ал, н , рнебни съгласни ,
на мѣсто съвсѣмъ противното, стр. 8. Смѣкчаванието на гърленитѣ
г, к , х въ ж - 3 , — Ч , Ш – с , нарича г. П. 2 ), измѣнение “ на съгласнитѣ
и туря ги въ една категория ; смѣкчаванието пъкъ на сикавкитѣ с , ч
въ ш , 9 туря подъ друга категория съ заготавие „ смекчение “ на съглас
нитѣ , $ 20 стр. 8. За смѣкчението на звъ ж съвсѣмъ забравить
г. П. ! д се смѣкчавало съ притургание отъ прѣдѣ му ж : родъ - рож
Дистко , атсъ ш : хотѣтн хошт ; устненитѣ се смѣкчавали съ
притурание и подирѣ имъ : люєнти любля , и т. н . Стр. 9. Защо
г. П. неразясни.тъ, по кои причини му се „ измѣнява “ гна ж , ач се
-смѣкчява “ на ш ? Не е ли направена тази разлика, за да не ИЗ
глежда че е вадено изъ Колосова ? ! П6-мѣко ли става д -то ит- то,
когато иматъ отпрѣдѣ си жиш ? Та именно за това мѣкия елементъ
тука = j-тъ е принуденъ да премине въ палатастното си свойство, въ ши

ж , понеже дит, като твърди гласни , които въ старо-бълг . езикъ ни
какъ не се смѣкчаватъ, немогжтъ да иматъ непосрѣдственно до себе си
мъкъ елементъ. Затова е станяла и метатезата . Смото може да се
каже и за „ смѣкчаванието “ на устнитѣ Б , п , к , м . И тѣ показватъ въ
ст .-бълг . езикъ такъва твърдость, щото когато се срѣщнтъ нено
ерѣдственно съ j, като немогжтъ сами да се смѣкчатъ, раздѣ.1ятъ се
отъ него съ тъй нареченото устнeнo л . Днешния бълг . езикъ има ,
освѣнъ твърди гърлени и устнени, тъй смщо и мѣкій сир. такива ,
които могають се умѣкчи. Въ такива случаи не се претваря ј-тъ въ
жиш, нито се притуря лабінялно л, както на пр. въ : провод им, плат" ж ,
бат'я, тет'я и т . н. люб'я, пов'я, куп'я и т . н . За тѣзи змони и
устнени , означени съ може да се каже, че Cж смѣкчени отъ дру
гитѣ, като въ вода, родъ, потъ, г.Тава , халѣбъ , купъ и т . н . Ha mb
сто такъво обяснение г. п. като наброява „ смѣкчении “ устнени съ л,
като : любл . , ломлім , казва : Въ такива случаи у днешния езикъ
пишемъ : любя, ловя, ломя и пр. а не любя ( ?!) ловж (? !) ломж (? ! ) и пр.
Второто е безсмислица , понеже , споредъ старо-бълг. езикъ мо
жехме да очакваме само : люєліт, ломтит. н , а не люк , лок .
както г. П. мисли . При такива едри грѣшки не остава врѣме да се
говори за по- ситнитѣ, на които брой нѣма . Тъй н . пр. г. П. не казва ,
че при устненитѣ се притуря л само когато дойдтъ непосрѣдствено
въ дотикъ въ й, както ни при збнитѣ, но само че се „ смѣкча
вали “ Забравихъ да забѣ.bжи, че гърленитѣ въ дотикъ съ
збнитѣ преминаватъ въ пастата.тъ ш : рефн отъ ректн , мошнотъ
могтн, сѣшн отъ сѣктн , крѣшн отъ крѣхтн и т . н. , т . е . че гт,
кт ихт преминаватъ въ нѣкои рѣчи въ шт и че то с остатъци
на свършений звукословенъ процесъ въ старо -бълг., както Това 10
казватъ много думи , като : нощь станала отъ нокт (нох - noctis , Nacht),
морь (нѣм. Macht), дърн ( Tochter) и т . н . Мислим , че единственно
въ звукословието е мѣстото, гдѣто тръба този процесъ да се обясни,
а не да се спомене само тогава , когато дойде редъ за глаго.1ЪТ" ь .
За ( въ 823, стр. 9 ) „ играта на звуковетѣ “ неможе сериозно да се
говори .
Най- тежката но и най-важната партия отъ граматиката : зву
кословието “ еи най - небрѣжно и най - невѣжествено изработена отъ
г. п . Просто да си кажемъ , намъ ни е срамно, когато подобни нѣцца
смфнжтъ още да се пишжтъ въ най - новата ни шкотска литература .
Въ 8 24, стр. 9, казва се , че съставнитѣ части на думитѣ биле:
коренъ, приставка и окончание. Приставка е за г. п. оная часть на
думата, която стои прѣдъ корена сир. прѣдлозитѣ н . пр . про -славень.
Това название е взето отъ Колосова . Този терминъ никакъ не из
разява по духътъ на бълг. езикъ онова , което трѣба по г. п. да се
разбере отъ него . Да бѣше поне „ прѣдставка “, щѣше по -добрѣ да се
приставкатаа “ е най - незначителната часть на ду
разбира . Най- послѣ „ приставкат
мата, понеже тя е прѣдъ корена и нѣма свързка съ Флексията . Де
Финицията на кореня взетъ г. п. отъ Момчилова, гл . 8 10 стр. 21 :
„ корена е оная часть на думата, която е най-първо приета въ езика
за означение нѣкое понятие, н. пр . слав-а. “ Окончанието е онова, що
стои слѣдъ корена . То пакъ дѣти г. п . на суФІІксъ и Флексия . Ф.тек

сия био онова , което се измѣнява при склоненията . Защо таково
раздѣстение, което ученика едвамь ли ще схване ? Нито е научно нито
е практически . Колко по -вече ще се побърка ученика , когато по- долу
чете въ S 26 стр. 10 и за съединителна гласна и за тема, която по
Г. П. състои отъ коренътъ, приставката , съединителната гласна и
сүФикса безъ Ф.1ексията !!! Мѣсто всичкия тозъ галиматиясъ немо
кеше и г. П. да каже по-практически, че думитѣ се състоятъ отъ
основа ( Stаmm) и флексия , н . п . въ юнакъ ; юнак е основа , аъФлек
eliЯ , ЖЕН-4 , 4 Ф.1ексия . За глаголитѣ ( г. п . забравІІ.тъ на тѣхъ)
пакъ, могло да се каже , че иматъ двѣ основі : инфинитивна и пре
зенциална . Ако би пъкъ искатъ научно , тогава да е се придържа.1ъ
о науката , та споредъ нея да е раздѣ.н . , и сктоненията и спря
Женята . Всичко е при г. п . незнание и произвоъ .
Както казахме, г. п . нарича Ф.1ексия „ измѣняемата часть “ на
на рѣчта. Тогава какъвъ смисъъ има слѣдующата дефиниция на па
дежътъ ? $ 2 ) : „ Падежи се наричатъ разнитѣ образи на Ф.Текснята .
измѣняемата часть) при склонението на споментитѣ (S 28 ) изм
няемі части на рѣчта. “ Нима надежътъ състав.Iява само „разний
образъ на измѣняемата часть при ск.тонението на измѣняемитѣ части “
а не цѣ.1ата рѣчь съ , измѣняемата часть “ ? г. П. мисли , че ако казва
-единственно “ тръба по Костосова да каже и двойственно “ число, а
не приетото и по- краткото двойно “. С.ѣдъ като се поммчилъ г. П.
да опредѣти по единъ ученъ - неразбранъ начинъ : що е корень, що
е приставка , окончание, флексия , суфиксъ, съединителна г.пасна и тема ,
дѣти склоненията по единъ най -прость и свободолюбивъ начинъ, безъ
да обърца внимание на любимитѣ всѣкакви „ суфикси , „ окончания “
ит. н. Той дѣли склоненията , като взема общото значение за крите
риумъ на раздѣтата си, слѣдователно: I cк.т. имена отъ Mмж . р. съ
окончания ъ , ь , й . На ли е окончание по г. п. всичко , що стои по
диръ корена ? Тогава какво е ин въ христян - ин - ъ ? II ск.т. ж. р . на
a, a , b ; III скот . ср. р . на о, к. Въ IV скл . турнжлъ рѣчитѣ, които
иматъ различни наращения “, като - € н ( кам - н - + ), - ер ( мат- р - н ) , ък
(урьк- ък - н ) и т. н. Далечъ ег . II . отъ това , да може да различава .
основитѣ по окончанието и просто да ги дѣ. І на 4 — основи 1ъ (
основи, 2 o – основи, 34 — основи); ІІ (4) на н— основи , III (5 ) на у
основи и IV ( 6) на конзонантически основи . За таково подраздѣление
нито може да се говори съ г. п. , понеже при него основнитѣ срички
ін, іс, ір , ъв и т. н . см „ наращения “. Сѣкашъ че книгата е писана
още въ врѣмената предъ Добровский. Ако ще се изучава ст.-българ
ский езикъ по такива учебници и съ таково раздѣление, тогава какъ
ще схвантъ ученицитѣ новата научна раздѣла, която скоро ще трѣба
да се въведе въ граматикитѣ и на днешний бълг. езикъ ? Не ли се за
това учи старобългарски, за да служи като основа при изучванието
на новобългарский езикъ ? “ — Но да преминемъ на парадигмитѣ. Г. П.
като има по - вече прѣдъ видъ русския черковенъ езикъ, отъ колкото
смщинския старобългарски , испуснж.тъ и едно цѣло склонение . Но
не само че не го навежда особно, но даже го смѣсилъ съ 4 - склонение,
като казва че сънъ и домъ се скланяли по ракъ (стр . 12) . При
всичко , че ракъ има род. рава , а сънъ – сыноў , дат. ракоў , а сънъ
– сынокн , пред. равѣ, а сънъ има сыноў , ит. н . Това е очевидно
непознаванье научнитѣ резултати по тоя предмѣтъ ! Това склонение е
важно , понеже е послѣденъ трагъ на старото у - склонение , което е
изчезнжло вече и въ всичкитѣ словѣнски езици . А като сънъ се
скланятъ и : колъ , кръхъ , домъ , МЕДъ , мнръ , полъ , чHнъ , адъ
и още нѣкой . Формитѣ като : ед. ч . вин . рака , дат. ракокн , множ. т .
ракамн не познава ст . бълг . езикъ, а само : ракъ , ракоў , равы . СЖ
щото може да се каже за формитѣ ед . вин . царта , дат . царекя , пред.
царѣ ( намѣсто царн ) ; мн. род . царей , вин . Чарн мѣсто само : царь и
цари . Тъй смщо е кривъ множ. вин . кран , а трѣба края , ед . вин .
хрнстаннна , вмѣсто христанннъ , двойно христнана вмѣсто хри
стнтаннна . Не е ст. бълг . род. мн . христианокъ (! ) , пад . мн . тв . хон
стнанамн ( ! ) мѣсто — нъ и –– ны стр. 13. Род. и пред. двойно никогажъ
не е било роуком , стр. 14 но само рякоу ! Г. П. не склонява стар.
бълг . ржка , но русската дума роука, като ж мисли за ст. българска !
Ако пакъ знае, че е русска , тогава защо не е взетъ ст. българската ?
На особеноститѣ въ конзонатското склонение никакъ не е обърнято
внимание . И тука има неопростите.іни погрѣшки, като вин . ед . ремы
вмѣсто ремєнє ; зв . ед. ременю вмѣсто ремєнн , дв . род. и пред . ременю
м. ремєнню ; род. мн . ременни и ременъ ; твор. мн . ременьян и р
мены ; вин . ед . чрькъКь м . чрькъКе , род. мн . чрькъвни м . Чрькъкъ
( всичко стр. 16). Кры твърдѣ рѣдка форма, но и тя се пише кры,
Вин . ед. матерь м . матерә; дв. род . и пред. матерню м . по - правилното
матерoү ; род. мн. матернн м. матеръ. За око и oүхо , на които склоне
нието се навежда oсoбно въ всѣка граматика , казва г. П. че се ек -танятъ
по 3 и 4 склон . съхранявайки и въ двата случая правилото за измѣне
нието на гърленитѣ съгласни споредъ $ 34 заб . 1. Съ това мистилъ, че
всичко казалъ и не навелъ склонението . Колко пакъ ще отбере отъ
това ученика , всѣкий читатель да сжди по себе си ! Око и оұхо ,
правятъ двойно отъ друга основа, която трѣба да е гласила въ ед.
ч . очь (1at akis) и оүшь , понеже дв . очH - очню – очима ; оушн – oүшню
oұшнма не може да се изведе отъ око - очесt , oyxo - oұШЕС . С.1ѣ10
вателно, забѣлъж. на г. п. стр. 17 етишена отъ веѣка научна основа .
Прилагателнитѣ дѣли г. п . на двѣ склонения, споредъ Момчилова :
1 на твърдо ; 2 на мѣко склонение. Прилагателнитѣ см „пълни“ и
„ усѣчени “, що се казвало въ науката „сложени “ и „ прости “. Г. П.
никакъ не знае, че прилаг. старън е сложено отъ простото прила
гателно старъ и показ . мѣстоимение н , при всичко , че това могълъ
и отъ Момчилова да научи, на страница 58 забѣл . За да знае уче
ника да скланя старън , Стараа , Старок , тръба най - напредъ да
научи склонението на н , а , к , което се скланя по прономиналното
склонение, а старъ-4-0 по номиналното , и по съвеѣмъ леки правила
да съедини въ старън номиналното съ прономиналното склонение.
За това се вика туй склонение сложно, а туря се слѣдъ склоненията
на мѣстоименията . На мѣсто това г. п . подава на ученика готова
Форма старън, която той , безъ да растълкува , наричя пълна . Защо
се пакъ старт наричя усѣчна форма ? Нима липсува нѣщо ? Про
стото прилагателно скланя се като смществителното съ едничка раз
на въ зв . е ., но и тука г. II . не навель онова , което тръба. При

него е зв . C ":"42ъ ( € ) и старо ( а ) когато е само стари и стара (стр . 19 ).
За това в'b sa b.тѣжката си ( стр . 29 ) не споменува нищо за тазir раз
ка . Въ „ Рѕото склонение “ веднъжъ е мѣкоста назначена другъ
Пять не е , като напр. клнжЬНАА м . Ближним (стр. 19 ) смщо въ
ВИН . МН . М'D :. иж. родъ : БлнЖНА м . на . Защо не е ставенъ всѣ
км ,дѣ ум'sK1.1 елния знакъ ? На стр. 21 вин . ед. м . р . кожна не е
стар. бълг. і само : кожни , както и дат. ед. ж. р. кожней м . кожнн .
Вижда се , че г. п . никакъ не разбралъ, какъ се сравняватъ
прилагате.ІН "" , понеже всичко, което се навожда подъ $ 40, стр . 21 ,
е исподъ все: ка критика. Любопитния чит . за да може си представі
този купь отъ неразбрани правила, трѣба непрѣменно да прочете цѣ
1ото въ гра ... на г. П. Първо и първо г. п . мистії, че само прист .
съ пълни ок: {{чання правятъ равн . степенъ, като навежда като по
10 :. Форми ( 1-10 : старын – младън. 2- ро , мисли, че характеристика
за сравн. сте !.. е шн ( тъй се казва тамъ). С.ѣ,дователно взима характ.
на женск. р . като въобще характеристика на цѣ.тий сравн. ст . Г. П.
нищо незнае , че срав. ст . се прави, като се прибавя на прилагател.
основа суФІІ : ca j -ъс , който омiзкчава чрезъ ј прил. основа, ъ става ь
( а по аналогія на кожни въ по - вечето случаи промѣнява се въ н ), а
с отпада, итъй имаме отъ крѣпъкъ, като се изхвърти къ , крѣп - jъс
крѣпјь = кръгл’ь или крѣпл'н : отъ худъ = Xждни , сладъ-къ = слаж
Днн, АЮТЬ лющь и лютонн . Тѣзи форми г. п . не само че не на
вежда , но ги мисли за постожителни ; срав. Фор. пакъ на ж . р . н . пр.
лющЬШн , стаж.1а отъ лют-jъс - н, счита за сравн. Форма на МЪЖ .
родъ !! Като е тъii измѣси.тъ всичко, за което не струва по - вече ни
да се говори , отведнъжъ навеж, а примѣръ за склоняванне м . р. ко
Анн, ж . р . Бельшн, ср . р. колк , безъ да е спомент.1ъ по- напрѣддъ, че
сравните ... степень не се отличава въобще съ шн , но че то е карак
теристика само на ж . р . при „ уевченната “ форма . Ученикътъ напразно
ще се пита , какъ е възможно да біде волни и волк срав. степ. ко
гато нѣма В. Я. Тъй смццо напразно ще иска да узнае, защо ж . роҳ.
има шн , когато м. и ср. р. нѣматъ ?
Отъ всичко това се вижда , че г. П. като намѣрн.тъ готови па
радигми за компаративъ и като не разбралъ, какъ се образовать ,
поммчилъ се е да отвори самъ правила, които, за жалость , показвать
само, че г. II . нищо неотбира отъ прѣ,дмѣта.
Въ ск.ТЭненията повтарять се смщи тия капитални погрѣшки
както и вь [ 10.10ж. степень. И въ мѣстоименията сж смесени ст. бълг .
Форми еъ рус. Ко-стовѣнскитѣ, нпр. вин . ед. м . р . єго м . нтъй слцо :
моєго , кожO ; не указва на разликата въ склонението на Кьсь отъ
онуії на сь и т . н .
На най - важната часть отъ граматиката , на глаголътъ, обърн.1ъ
г. П. и най - малко внимание . При него неопред.ителното наклоне
ние се образовало или направо отъ корена съ окончанието тн ( пн- тн )
или посрѣдствено чрѣзъ съединителни гласни ( !! ) : а , та , % , н , ока , ні .
Това си за г. п. съединители гласни, а въ науката състав.Тяватъ
заедно съ кореня една цѣ.остъ, наречена инфинитивна основа , по
която основа се дts.Iятъ глаго.Інтѣ на спряжения . Разбира се , че
Период . Списание IX . 11
нито се споменува нѣщо и за пресенциалната основа , която е тъй

важна както и инфинитивната . И тука при глаголътъ е постмивать
г. П. тъii произволно и неві : жествено както и при имената . – Крѣрн
ІІe е сир. отъ кръхтн, но отъ крыхтн - Бърхтн — Крхтн — крѣШн.
Настоящего никакъ не гасін : върхћ — Вършень, върше, но крьха
крышєш ! крышєтъ еtс . Отъ гдѣ до гдѣ смеить г. п . на вет
НЪЖъ ново бъ.1г . съ старо български езикъ ?! ст . 35. Както при
имената цѣ.11 ск.тонения с непуснжти, тъй сящо и при глаго.Тътъ
испуснжти с цв.1и врѣмена : н . пр. двата сигматически аориста,
които се образоватъ безъ със,дин. г.насна, както и несигматич . аористь.
Слѣдователно, нищо не се соменава за Форми като несъ , грекъ,
гр'їсъ, рѣхъ. Навек,да се само най - м.1а, Днії аористъ, пєк-о -хъ , „ нєс
0 - хЪ “ т . н . Какъ се образова аориста не могъъ г. П. да казке,
тъй като при него нѣма ШФІнитивна и презентна основа . Както за
аориста тъil смо ни за едно г.г. вѣме не се споменава , какъ и
оть коя основа се образова. Въ 1 спряж. туря г.таго.Титѣ безъ темат
экия вокатъ € ( о ) въ настоящето . II , II спряж. се спрягатъ г.таго.Інті ,
които въ наст. вр. ед. чис . 2.1 . Іматъ съединителна гласна н : ХКал
н - ш !; въ II пакъ всички , които иматъ є . Ученикътъ с.1ѣдователно
тръба по - напредъ да спряга г.Таго.Тътъ , и тогава да каже по кое спряк.
иде . Защо е 1 .. мн . нєC - 0- мъ а не нес - є - мъ ? Какъ става 3 ми .
нєстъ, когато е съедин . г.т. є ? Какъ се прави дійствителното при
чястіше хвали , кЄДы сир. съ какъвъ суфиксъ и отъ коя основа ? На
всичко това не се отговаря , и ученика е принуденъ механически да
учи Форми, за които незнае отъ г. и какъ ставать . Аор. Къхъ
Има 2 лице БЫсть ане Бъ : това е въ русскитѣ извори. ( стр. 38 ).
Бѣхъ не е по Форма аористъ, както г. П. казва (ст. 38. Заб., но е
чистъ imperfectum, образованъ на право отъ презентната основа вы = Kх
(фо — 0 , fu — turum ),), презент. осн . 08- € = БХѣхъ = БК:ѣхъ = Бѣхъ. Inf.
Кѣдѣтн спа,да въ III спр. по науката, а по г. п . между „ архаиче
ското “ склонение . Само настоящето ниамъ ни прич. нмы може да
се туря въ архаическото “ спр. а останалитѣ врѣмена се образоватъ
отъ основата нмѣ - тн, с.лѣд. по II ск.1 . : навіт , нмѣй , никахъ.
нмѣхъ и т. н . ( стр. 42). Прич. дѣс. Мин. свършено І. Xкал' .
за г. п . не екеистува , понеже той познава само окончанието -- Къ
И. както самъ казва НКъ стан Х.ТО отъ суФикса къс , којшто се
додава на отворенитѣ основи . Че за втория суфіксъ ъс нѣма г. П. поня
тие , доказва безсмислената забѣ.ifжка на стр. 44, гдѣто се казва, че
глаголитѣ отъ второ спряжение, които въ прич. дійст. мин . свърш.
прѣдъ — Hкъ имать Б , Б , м , пили д , т , р , н , или c, ж , окончавать
на ь , като приематъ първитѣ за омъкчение л , а другитѣ ж , и.ти ш.
н . пр. козлюєнкъ или возлюв -л - ь , отпозст- нкъ – отпохрь , кох
пнкъ , — кохп -л- ь . Ученика съ право ще се пита : „ Защо всичко това
тъй а не съ окончание нкъ ? Мисли и г. п ., че таково машинално
учение да принася нѣкаква поза ? Защо не е казано на ученика , че
прич. дѣйст . мин . свър. се образува на два начина : съ оконч . къ
отъ първобит. къс и съ оконч . ъс , като кохан ( това прич. се обра
зува отъ инф. основа ) + ъс = КОХОН + ъс = компјъс ; с отпада , јъ се
промѣнява въ ь , а измежду твърдото пимѣк . А се влага устненото
лит. н. Всичко това непремѣнно трtібаше да се каже, понеже какъ

ще разбере ученикътъ смщото причястие отъ III спряж., което тур
нж. г. п . ( на стр. 46), безъ никакво разяснение, н . пр. прич. К € Дъ.
Какво ще разбере ученикътъ отъ туії, когато тука не вижда нито
оконч. Hкъ , нито „ омѣкчително “ и , нито ж , нито ш, нито ь на края ?
А образова се и то по смий начинъ като хKaль и покрѣЖДЫ :
инф. основа хкалн + ъс , Xкалјъ = xкаль ; покрѣдн + ъс = покрѣдјъ =
покрѣждь. Инф. осн . Кєд +-ъс = Kєдъ , като испадне само с . ( свань
всичко това, трѣба да забѣ.тѣжtik на г. П., че ж и не се приематъ
за омѣкчение, но тѣ ставатъ отъ основата , като се омекчи тя отъ j— ть.
Нима въ нcпрошь отъ нcпросјъ = Hспрось = Hспрошь , еш то взето
отъ нѣкм.,дѣ за омѣкченіне ? козлюнкъ ст . 44 е русскин а не ст. бъ.1
гарски. - За г. П. има г.Тагость { Kiстн ( м . цвисти ) стр . 465 ; въ кoil
езикъ ?
Подобни погрѣпки с изоби.Іни, но излишно е по - вече да на
брояваме отъ тѣхъ, тъй като вече въ началото констатирахме, че тази
граматика не е граматика на смццинскиіі ст . бът. езикъ, но на см
сенъ или никакъвъ езикъ, съ својства старобъІгарски и русски. Да
е иматъ г. II . подъ ріка нѣкой сърбеко-слов'янски паметникъ, вм 15
сти.тъ би и сърбеко- с.Товѣнски форми и рѣчи, тъii като за г. II . всичко
това е ст. български. За Синтаксата, която обнема 3 стр. , не може ни
да се говори критически. Извадени ніяко.Іко правІІ.та отъ тук - тамъ
и помѣстени въ граматиката , само да може да се каке, че има и син
такса вмтрѣ! За инфинити » ъ и пр. коніто е толкозъ важенъ II който
би трѣба.10 на ученицитѣ добрѣ да се растъткува , тъй като новобълг .
изәкъ го изгуби.тъ, казва се само това ( ст. 50 $ 657.): „ Неопр. нак.10
нение се употрѣбява за съкращение на допълнителнитѣ приставени
прѣдложения : ВъНЕМЛЕТе мнлостына кашA HЄТкорнтн прѣДъ
Члокѣкы . “ Само това ли е свойство на ИНФ. ? Или може би, г. П-ве,
това е най - важното ? ІІовече запитвания мистік не тръба. За конструк .
dativus cum infinitivo не се споменава нищо , а важна е толкозѣ колкото
и dativus absolutus, за който се казва нѣщо.
За сборникътъ, прибавенъ на граматиката , казахъ вече , че е съста
вень по духътъ, който вѣе прѣзъ цѣлийї учебникъ, сир. измѣсени чII
сто ст . бъ.1. четма съ руско бълг. и срѣдне-бъ.1г. отъ всичкитѣ вѣ
Кове до днесъ. Cждътъ, който всѣкий подиръ всичко казано , трѣбва
да си е вече състави.тъ, е непрѣменно тозiн : че тази книга не само
че не е достойна да завзема видно мѣсто между школската ни книж
нина , но че въобще никакъ не прави честь на новата ни литература .
Цѣ.тий учебникъ могли бихме да сравнимъ съ кърпена дреха отъ пар
чета съ различна боя, но недокърпена, понеже кърпача едвамъ току
що знаятъ да държи иглата .
Прага 22 фебр. 1884 г.

Люб . Милетичъ .
Отъ Българското Книжовно Дружество .
Извѣстие .
Съгласно съ рѣшението на приврѣменниі упра
вителень Комитетъ на Бълг . Книжовно Дружество
отъ 9 текмщий мѣсецъ, Главно Събрание ще стане
въ Срѣдецъ на 27 Юлия тая година отъ членоветѣ
на Дружеството, и за свикванието както и за цѣіта
на това събрание, ще се обяви въ свое врѣме на
публиката чрезъ вѣстницитѣ и чрезъ отдѣлни по
кани до всѣки членъ на Дружеството.
Срѣдецъ, 15 Maiя 1884 год.
Прѣдсѣдатель : В. Д. Стояновъ.
Дѣловодитель : П. Гинчовъ.
WEPHOUDECHO CONCARNE
НА
въ СРѣДЕЦъ . .
РЕДАКТОРъ т . пѣЕВъ .
У мъ робува,
КНИЖКА Х.
СРЕДЕЦъ
1884 .
Стран.
I. Ижтни бѣлѣжки за Срѣдня Гора и за Родопскитѣ планини. ( Продълж.
отъ кн. IX) . Съобщава Д -ръ Конст. Иречек . 1
ІІ. Материяли по геологията и минералогията на България. Отъ г. н .
Златарски . 52
Іш. За изнемощѣваньето на главний мозъкъ . Оть Д - ръ Д. Молловъ. 79
IV. Паметни бѣдѣжки за Срѣдецъ. Съобщава Хр . П. Константинов 93
V. Стихотворения : Нашитѣ дѣди (Боянъ магесникътъ, попъ Богуми ). Отъ
автора на Suspiria de Profundis . 103
y, Народни пѣсни. По Долно Джонишки говоруъ въ Плѣвенско ). Съобщава
О. Пановъ. 108
VII. Книжнина : І. Критика. По поводъ на Плачковата критика върху прѣ
водътъ на Джевонсовата Логика отъ г-жа Каравелова. Написалъ Ив.
П. Славейковъ; II. Рецензии: 1. „ Найда “ ( селска приказка) отъ К.
Величкова. (Наука кн. V и VI 1884 год .) П. П—въ; 2. Стихотворе
ния отъ Хр. Ив . Дюкмеджиевъ. Пловдивъ 1884 г. П. П— въ; 3. „ Hв
мили не драги . “ Повѣсть отъ Ив. Вазовъ. (Наука год. 2 , кн. XI. и
XII ; год. 3, кн. I, II, II и IV). П. П— въ; 4. „ Записки по българ
скитѣ възстания “ - разказъ на очевидци) 1870—1876 г. Отъ 3. Стоя
новъ. Томъ І. Пловдивъ 1884 г. и „ Миналото “ (белетристически и
исторически очерки изъ областьта на българскитѣ революционни
движения отъ 1870 — 1877 год. ) . Отъ с. Заимовъ. Книжка първа .
Варна 1884 год. П. П -- въ; III. Книгописъ : 1. Книги подарени за
библиотеката на „ Българското Кн . Дружество; “ 2. Журнали, които
се приематъ прѣзъ тек. 1884 год. въ редакцията на „ Пер. Списание. “ 111
VІШ. Главно Събрание на „ Българското Кн. Дружество “ : А. Тържественно
засѣдание на 29 Юлий 1884 год.; Б. Управителни засѣдания на 30
и 31 Юлий и 1 , 2, 3, 4, 6, 7 и 8 Августъ 1884 год. 145
II. Записка до Височайший Покровитель на „Българското Кн. Дружество “
Н. В. Вългарский Князь Александръ І отъ Управителний Съвѣтъ
на Дружеятвото. . 189
І. Уставъ на „ Българското Кн. Дружество. “ 190
XI. Списъкъ на членоветѣ на „ Бълг. Кн . Дружество “ 198
ХІІ, Печатни погрѣшки. 203
SI
Пятни Бѣдѣ жки
за
Съобщава д-ръ конст. иРЕЧЕКъ.
(Продължение отъ книжка IX).
Между слѣдитѣ на минжлитѣ врѣмена любопитно е про

дължението на оня старий пять, който сме видѣли въ Гйоп
сата. Той минва подъ самото подножие на Стара планина ,
нѣколко километра на сѣверъ отъ Калоферъ, близу подь

мънастира срѣдъ горитѣ. Жителитѣ много добрѣ знамжтъ
тоя старъ „ калдъръмъ “ или „ джаде “ и посоката му . Той

излиза на Казанлжшкото поле при Голѣмо село , гдѣто се
намирать и три калета за защитата му . Едно отъ тѣхъ,
което лежи въ долината на Тъжа между високи скали , се
счита за минастирище. Въ него са се ископали недавно два

надписи , които ся пренесени въ околийското управление въ
Казанлжкъ ; споредъ единъ чертежъ, който видѣхъ, едини
ятъ е латински , единъ олтаръ на Аполлона, а другия гърцки ,
доста почупенъ и безъ ясенъ смисъль . Врѣмето и размѣрътъ
на моето пятyвание не ми е допусняло да постътя това
мѣсто, но споредъ описанието на Барта , който е ходить
до тие развалини , това мънастирище по - вече прилича на
една крѣпость, съградена въ четверо Гълникъ отъ слогове

камънье и тухли, едно надъ друго.1) Преданието приказва,
че тамъ се е намиралъ въ старобългарско врѣме стариіі
1 ) Бартъ казва, че край Тъжа имало по- напрѣхъ една ижтека, гдѣто се сти
гнало отъ Казан.Тянкото поле въ 6 часа въ Ново село , въ 10 ч . въ Ловечъ. Reise
durch das Innere der Europ. Tiirkei crp. 33.
1
Период. Списание Х.
2 Д- Р КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
Калоферский мънастирь, който отъ послѣ см го пренесли
на Акдере подъ Гюмрукчаль. Приказвали ми още , че имало

освѣнъ това и нѣкакво „ кале “ на сѣверния склонъ на Ма
рагидика и едно градище въ Срѣдня гора при селото Ма

рибасъ ( Омаръ- оваси) на югъ отъ Калоферь.
За минжлото на Калоферъ се чуватъ слѣдующитѣ пре

дання . Найстарото поселение е билъ Звёниграда ,1) който ле
калъ на Акдере между Стражата и мьнастира в една до

лина между гористи брѣгове, гдѣто и до сега се ископавати
основи на кЖщя , кюпове съ просо и остатъци отъ воде
ници и ковачници . Рѣката се викала 6- напрѣдъ Звъніша.

Мѣстоположението, до колкото го видѣхъ, неприлича на
срѣдовѣковни укрѣплени положения на градове и крѣпости,

и по - е сходно съ нинѣпния Калоферъ, растегнжтъ на по
ловин часъ покрай рѣката Тунджа. Слѣдъ падението на

Звъниградъ при турското завоевание се е основалъ Бааб
феръ ( жит. Каліферець, Калоферка, прил. калоферски). Той

има, като древнееллински градове , единъ герой- основатель
(7роҳ ётivopos) Калоферт войвода. Името му е гръцко и се
срѣща и между Византийцитѣ ; на пр . 1373 г. се споменва
единъ боляринъ Іоаннъ Ласкарисъ Калофирос » ( Картроз ). ?

Преданието разказва, че този Калоферъ- войвода е уловить
въ тия мѣста единъ везиринъ, който пятувалъ презь тука.
но пуснжлъ го пакъ и съ коньетѣ му , натоварени съ
хазната , та заради това великодушие уяъ е приелъ отъ

султана Ферманъ съ позволение да основе селото . Показах
ми и гроба на Калоферъ войвода , въ двора на една ка

пичка надъ десния брѣтъ на Тунджа : една неизгладена
камена плоча , до единъ човѣшки бо висока и горѣ за
острена , безъ надпись.
Калоферъ, споредъ други предания , най- напрѣдь е билъ
распърснжтъ на колиби по горитѣ и послѣ се е събра.тъ
1 ) и Григоровичъ (Очеркъ путешествия , 2 изд . 142 ) пише : „ Кало -етъ, ню пре

данію Звенигородъ . “
2) Hopf, Gesch . Griechenlands im Mittelalter, Ersch -Gruber's Encycl . Bd . 86 ctp. 41 .
на едно мѣсто . Той е принадлежалъ, казватъ , къмь Казан

ляшката нахияи къмъ Чирменский санджакъ. ') Турцитѣ го
наричали и Узун улука (дълго корито ) или Алтжна Ка
.wфері (златний). Жителитѣ му см имали привилегии, които

ужъ царь Селимъ II (1566—1575 ) е искал да уничтожи ,
но царь Мурадъ III (1575—1594 ) пакъ ги потвърдиль. По
мни се , че тѣ см принадлежали къмъ дербенджиитѣ и се при
казва , че ужъ Турчинъ не е смѣялъ да мине презъ селото
съ Ковань конь , нито да се погребе тука , нито е смѣяла
Туркиня да роди въ селото , и че жителитѣ не см давали
Б
харачъ чакъ до послѣднитѣ реформи. Тия прикаски съдър
4. жаватъ доста прекалени нѣща. За привилегиитѣ на дер
1 бенджиитѣ найвѣрно се научаваме отъ онова Румелийско
ал капун- намё отъ 16 вѣкъ, което сме споменяли вече по- горѣ,
като говорихме за воізницитѣ. Ето какво се чете въ него :
да | Стражаритѣ на проходитѣ дербенджилера, ако бижтъ тя

пана само на едно мѣсто , броятъ 30 кмця , ако го правятъ
на двѣ мѣста 60 кмця и пр. Тѣзи стражари плащатъ
5 | споредъ единъ старь обичай не 25 , а 12 асири испендже ,

едно киле ичимикъ и едно киле пшеница ; за това ся осво
кі. І бодени отъ всичкитѣ държавни ангарии . Несмѣе да имъ
1:1 се взима нито сено нито слама , нито хлѣбъ нито пиле . Много
П отъ тия дербенджии иматъ царски фермани, съ които имъ

е повѣрена грижата на тия
тия проходи. “ 2)
2) Стражитѣ, както
| ги описватъ пятницитѣ още въ минжлото столѣтие, см

, , сѣдѣли въ малки колиби отъ склама и биели отъ врѣме
а на врѣме едно Tжанче , за да вдяхнятъ на пятніцитѣ

ре | довѣрне къмъ сигурность та на ПЯТЯ 11 въ случай, че см
се появили разбойници , да повикатъ за помощь съ по - силно

биение.
1) Чирменский санджакъ наистина е билъ доста голѣмъ; въ превода на Хаджи

Халфа отъ Хаммера е описанъ погрѣшно, по причина на нѣкакво си побърквание
листоветѣ въ турский оригиналъ.
2) Hammer, Osm. Staatsverfassung 304 , 313, 321 , 327 (за Никополский, Видин
екий, Елбассанский санджакъ ).
1*
4 Д-Ръ конСТ. ИРЕЧЕКъ ,
Че презь тукашнитѣ мѣста отъ давна е минувала тър

говията , види се отъ разни стари монети , ископани въ око.
ноститѣ ; показахм ми на пр . една пара на цара Юстина
( 518—527 ) и единъ сребренъ „ дукатъ “ (ducatus) на
циянский дoжe Алойсий Контарено ( 17 столѣтие). Въ старата
селска черква отъ 1714 год . е имало разни рмконписи съ
любопитни забѣлѣжки , но всичко това е пропадняло въ
послѣднята война . Въ началото на минжлото столѣтие ( €
е основалъ тука единъ женский мънастирь , отъ който посѣ
см станяли два . Много е пострадалъ Калоферъ въ вѣме

на Кърджалиитѣ . Въ 1799 г. Индже войвода съ 2—300 Къ,1
жалии ненадѣйно дошелъ презъ Марагидикъ отъ Новосело
тъкмо на Рождество Христово. Найнапрѣдъ билъ прово
дилъ до чорбаджиитѣ, да му испратятъ веднага „ три феси

алтяни “ , другояче че ще дойде самъ да си ги вземе , но
тѣ не го направили , защото не см се надѣвали , че той ще
може да стигне тъй бързо въ дълбокитѣ снѣгове. Щомъ

се разгласило , че Кърджалиитѣ идятъ отъ планината , всич
китѣ жители през нощьта избѣгали въ Карлово, което
бѣше добрѣ укрѣплено. До недавна живѣexя очевидци на
тия събития, между тѣхъ и единъ дѣдо , който тогава като
дѣте пеленаче е минжлъ едно лошо премеждие; майка , като
бѣгала , въ отчаяние го хвърлила въ снѣга, но други бѣ
женци , които слѣдвали по - подирѣ, намѣрили дѣтето още
живо и взели го съ себе си , та се свѣстило и живѣло съ до
бро здравие до висока старость . Кърджалиитѣ намѣрили се

лото праздно, та го исплячкали и изгорили . Смщо това
направили при едно второ нашествие 1804 год . Попъ Кон
стантинь 1819 год . пипе за Калоферъ, че „ това се.то по

напрѣдь е било по - голѣмо, но когато и то е било изгорено
отъ разбойницитѣ, сега възобновено едвамъ брои 500—6500
кции “ и прибавя, че тука имало търговия съ кордовани
(сахтии
, работени сохи ), че женить работили вълнени аби
(ві : 2 брізата, Yes2. ) и смщо , че тукашнитѣ два женски
мънастири произвок: дані паяци (разг .) .
ПЯТНИ Бѣ.ѣЖКИ . 5
С.ѣдъ разоренията на кърджалийското врѣме Кало

Феръ много се е подигнжлъ. Тукашнитѣ търговци, види
се , още и по - напрѣдь наченяли да ходять на Цариградъ,
Букурещь, Виена и подирѣ и въ Одесса. Преди войната
се броили тука 1160 български Фамилии (споредъ други
1300 вѣнчила ) и селото съ цвѣтуща индустрия ( паяци
и гайтани ), съ хубавитѣ си кжця , добри училища, три
черкви и събудени жители е правило впечатлѣние на всич
китѣ чужди пятници . Въ 1877 год . е било съвършенно
унищожено отъ Турцитѣ, но Калоферцитѣ, които добрѣ

с се защищавали , см могли у врѣме да се оттеглятъ презъ
Марагидикъ въ запланинскитѣ мѣста, заети отъ рускитѣ
войски . Сега Калоферъ вече доста много е подновенъ и сно
редъ румелийската статистика брои 1561 кмцци (вѣроятно

и съ пуститѣ), 1075 семейства и 3191 жители .
Скщото разорение е постигнжло 1877 г. и мяжский
мънастирь Рождение на Пресвета Богородица, който лежи

1 , ч. (или 6 километра ) на сѣверозападъ въ единъ пре
красенъ предѣлъ между високитѣ гористи бръгове на рѣ
ката Акдерé подъ политѣ на моглщественний Гюмрукчаль.

Черквата , направена 1818 год . отъ камъкъ и тухли, стои
пуста , но мънастирскитѣ здания , които ж окружжаватъ, до
ста ся поправени. На срѣща презъ рѣката се намира въ

сѣнката на нѣколко огромни орѣхи една аязма , съградена
1825 г. , съ единъ кладенецъ студена планинска вода ; отъ

нем се отваря един ь чудесень погледь на найвисокия върхъ
на Стара планина , който съ зеленитѣ си пасбища и бѣлитѣ
си снѣгове високо си издига главата надь близкитѣ бърда и

рътове , обрастнһли съ гмста прохладна гора . Мънастирьтъ
въ турско врѣме е биль едно срѣдоточие за тази часть на
България ; тука се събирахм Българе отъ Калоферско, Кар
ловско, Казанляшко, Старозагорско и Чирпанско и свободно
се срѣщах и се веселих . Разни семейства и еснафи имаха
свои собственни „ одаи “ въ мънастира . Имало едно врѣме
и ракописи, на пр . поменници и нѣкоя укъ българска исто

рия (хронографъ ?) съ черни и червени слова , но сега всичк »

е пропаднжло . Като се отдалечишь отъ мънастира горѣ п »
рѣката, влизашь въ прелестни планински тѣенини . Въ сѣн
ката на стари буки и липи рѣката съ вѣчень проглуши
телень шумъ скаче презъ пресии отъ планинско камънье
и живо си играе съ клонове на огромни дървета , довлечени

тука отъ по - високи мѣста . Не се вижда планината нито по
лето , само ръката, горитѣ и синьото небо отгорѣ ; въздухътъ
се движи отъ постояненъ вѣтрејцъ, който се спуща низъ
водата и който разнася силната миризма на здравеца
и на
други цвѣтя , що растятъ на брѣга между лѣскитѣ и мла
дитѣ буки .
Врѣмето не ми е позволявало да се помая по - вечко въ
тази планинска природа. Слѣдъ единъ день търгняхъ отъ

Калоферъ по шоссето къмъ югозападъ нaйнaпрѣдъ за Бар
ловскитѣ бани . Около стражата излѣзохме вънъ въ полето ,
и вървѣхме между нивя , пълни съ житни кърстци , между
кории отъ orѣхи и джби и презъ джбовия шумакъ на Ча
тахтепе, всичко 211 , часъ. Предъ очитѣ на пятника про
стира се Гіпопса съ Карлово, обградена отъ стѣнитѣ на
Стара планина , която се свършва най - на- задъ съ Вежена,
и отъ зелената Срѣдна гора съ видния Богдань. Селото
Баня лежи 10 километра на югъ отъ Карлово, още вмтрѣ
Bь Гйонсенската котловина , едно мѣсто безъ сѣнка съ
досадителна лѣтна жега . Самитѣ извори , два басейна съ

температура отъ + 44 ° C. , ся нѣщо по - на- югъ вънъ отъ
селото . Тъ принадлежатъ къмъ оня поясъ на топли источ
ници , който наченва у Анхиялъ при Терното море и отъ

тамъ се простира въ два реда , вмтрѣішний въ долинитѣ
между Стара планина и Срѣдня гора и външний покрай
южния склонь на Срѣдня гора, чакъ до изворитѣ на Ма

рица , гдѣто захваща втория поясъ отъ такива лядяси , който
окржжава Рилскитѣ планини отъ всичкитѣ страни.
Оть Карловскитѣ Бани веднага слѣдвахме пятя си за
Хиссара . Петь минути отъ селото минжхме ръката Гійопіса
ІІХТНИ Бѣ.1ѣЖКИ. 7
по единъ дълъгъ дървенъ мостъ . На югъ отъ него се на

мира проходъ, гдѣто рѣката излиза въ Пловдивското поле .
Несие миняли презъ него, та несъмъ могълъ да видя единъ

хатински надписъ, недавно ископанъ въ селото Михалци.
До неточната страна на прохода въздига се крайния хълмъ
на Караджадагъ, нареченъ съ поетическото име Песнопой
( вече на Бартовата карта Pesnеpоі Тере ), съ основитѣ на
едно старо градите на върха. Ние ударихме презь найкрай
нитѣ рътове на западната Срѣдня гора направо за Хиссара
ч . отъ Банитѣ). Като минешь рътоветѣ, отваря се по

гледъ на широкото поле и задъ него се възвишава да теката
преграда на Родопскитѣ планини единъ величествень
профилъ съ три ясно забѣлѣжителни долини , които изли
затъ дълбоко вмтрѣ изъ планинитѣ край тритѣхъ рѣки,

Пещерската , Кричимската и Станимашката . Предъ насъ
чудно впечатлѣние прави огромния четвероягълникъ на
Почернѣ.литѣ отъ вѣковетѣ хиссарски стѣни . Около двѣ ху
бави села , Хиссаръ- Киселери и Зинджирлии , окряжени отъ
прекрасни нивя и лозя , стигаме предъ чудесната староврем

ска ограда на Хиссара.
Положението на това градище е слѣдующето . Едно
равно и нѣщо по - високо мѣсто ( 364 м . ) недалеко отъ южнитѣ

IIOII на Срѣдня гора е оградено на истокъ отъ единъ
малъкъ долъ , на западъ отъ долинката на една рѣчица,

на сѣверъ отъ единь нарочно направень оконъ, на югъ отъ
природния склонъ на земската повърхность къмъ полето .
На това мѣсто стои оградата на единъ старовремски градъ,
направена въ видъ на единъ четверомгълникъ, съвсѣмъ
правилень освѣнъ едно криво мѣсто на югозападния мГълъ.
Всѣка една страна на квадрата е 600 метра дълга (споредъ
едно приблизително измѣренне съ подометра ). Въ стѣнитѣ,
до 5—6 метра високи , правилно се изреждатъ слоеве отъ
камънье и тухли ; камъньето най - повече не е притесано, а
тухлитѣ см 4 сантиметра дебеди , наслагани обикновенно
по 6 реда и свързани съ дебелъ орозань. Наслдѣ се ви:
датъ дупки, останяли отъ скелето при градението . Тъкмо

въ срѣдата на всѣка страна на четвероягълника се намира
една порта . Развалинитѣ на южната порта стоять опце ; край
не се вижда и стълбата за въскачвание горѣ върху стѣ
ната . Найдобрѣ е спазена западната съ хубавия си сводъ;

при нем стѣната е найвисока ( 11 слоеве , кое камъкъ кое
тухли ). Сѣверната споредъ диритѣ ие била малка и источ
ната съвсѣмъ е изчезняла . На югозападъ, гдѣто е найдъ.1
бокото мѣсто на цѣлото градище, имаше единъ дворъ за
истинчание на водитѣ отъ банитѣ, но оградата тамъ вече
напълно е пропадняла . Најдобрѣ стоять стѣнитѣ още на

сѣверозападъ и югоистокъ ; съверната страна почти съвсѣмъ
е съборена. Въ турското врѣме отъ стѣнитѣ нався дѣ се
вземалъ строителенъ материяль и то отъ долу, тъй щото

см се образували отвори като врата и прозорци, който уве
личаватъ живописностьта на тия развалини. Длъби и вишни
растягатъ клоновет : си покрай стѣнитѣ, които иматъ една
чернослива боя , между която отъ далеко ясно личжтъ пра
вилнитѣ хоризонтални пояси на червенитѣ тухли . Оть стѣ
нитѣ се види близката Срѣдня гора , полето съ Пловдивъ
тъкмо на югъ (4 часа на кола , 6—7 ч . на конь) и Родо
питѣ задъ него . Всичка тази ограда напоменва остатъка
на старозагорскитѣ стѣни и прочутото четверомГълно рим
ско градище „ Гамзиградъ“ до Зайчаръ въ Сърбия, само че
послѣдньото има въ стѣнитѣ си въ извѣстни разстояния и
крягли кули .
Вмтрѣшностьта на четверомгълника е заета вь сѣве
розападния БГълъ отъ малкото селце Ляджа Хиссаръ съ 121 )
найповече развалени клци и 180 жители Турци. Другитѣ

три четвърти на пространното землище са завзети отъ .1озя
инѣколко распилѣни гостилници. Всичко е пълно съ стари

основи , римски тухли , работено и необработено камънье .
Главнитѣ двѣ улици на старий градъ, въ равнін линии отъ

порта до порта , още се кърстосватъ въ прави ягли . А най
драгоцѣнното съкровище на мѣстото , което е дало повохь

Пятни БѣлѣЖКИ . 9
къмъ основанието на тази крѣпость и къмъ посѣцавание

на Хиссара до нинѣшно врѣме, см топлитѣ источници . Три
отъ тѣхъ съ много стари каменни бассейни се намиратъ
единъ до други близу до срѣдата на градището ( Хавузъ

+ 47° С., Чолуджа + 40° , Инджезъ + 40°) ; два см вънка
отъ градището (Кюпчезъ предъ западнитѣ врата и Клзларь ).
Заради тѣхъ служи Хиссарътъ и до днесь за лѣтно пре
биванне на Пловдивченетѣ.
Намирать се много римски монети , най - повече отъ II

и III столѣтие . Един дълъгъ надпись ( 17 редове ) отъ
римско врѣме на гърцкий езикъ лежи въ стѣната на за
падната порта , гдѣто е биль туренъ за допълнение на кал

дъръма въ портата , но десната му страна влиза вмтрѣ подъ
стѣната , тъй щото неможе да се прочете напълно . Препи
сали и издали го , до колкото е раскритъ, Гръкъ Цукалась

и Французитѣ Лежанъ и Дюмонъ.') Види се , че е надгро
бенъ надпись на нѣкакво длъжностно лице и думитѣ 10
part'z ; (селско управление) и 52.ns (племе) даватъ надѣжда,

че , ако той се открие напълно , съдържанието му ще бмде
Любопитно и за старата география на страната . У Дюмонта
има отъ тука още единъ латински и единъ гръцки над

тробенъ надписъ. Не се съмнѣвамъ, че раскопки би могли
да извадятъ на явѣ още едно множество важни паметници .
Българетѣ наричатъ това голѣмо градище Трояновъ градъ ?)

и Турцитѣ го приписватъ на „ Дженевизлеръ “. За начина
на строението му се чуе сящата прикаска за зазиданата
жена на наймладия майсторъ, която се приказва за Кадинъ
мость при Кюстендилъ и въ сърбската пѣсень за зидание
на градь Скадърь. 3) Нѣма съмнѣние, че постройката е рим
ска и че тукашния градъ е билъ едно видно мѣсто въ Тра
кия подъ римско управление . Четверо Гълникътъ , стѣнитѣ
?) Dumont, Inscriptions et monuments figurés de la Thrace (Paris 1877 ) p . 14 .

2) За разни названия съ името на цара Трояна вижъ Бълг. Ист . 93—96 .
3) Ср. Пер. Спис . VІІ стр. 128 и преданието за Хиссара, съобщено отъ с . Боб
чека въ „ Наука “ II стр. 25 бѣл.
ориентирани споредъ странитѣ на хоризонта , правилнитѣ

порти и главни улици всичко това е планътъ на рим
ский лагерь , преобърнятъ въ постояненъ градъ . Самата

ограда има бѣлѣзи на византийска поправка . Азъ вече преди
нѣколко години исказахъ мнѣние, че Хиссарътъ е римската
Диоклецианополись и срѣдовѣковната Алексиополис . 1) Това

съображение ще расправім тука нѣщо по - подробно.
Римската карта Tabula Pentingeriana показва , както спо

меняхме вече по- горѣ, единъ друмъ отъ Пловдивъ на сѣ
веръ къмъ Дунава, диритѣ на който още личжтъ въ полето
до Хиссара и отъ него презъ Срѣдня Гора и Гйопса до
Троянский преходъ презь Стара планина . Но за ягалость

въ този паметникъ не се споменва никакъвъ градъ чакъ
до политѣ на Стара планина . Тамъ, 412) римска милия
(110 1482 Френски метра) отъ Пловдивъ, което точно съв
пада съ истинското разстояние отъ Пловдивъ презъ Хис
сара до Текия , е забѣлѣжена една станция Sub radice, „ подъ
подножието “ (старото кале при Текия ) и 6 милии по -далече
друга Monte Emno , „ на Емската планина “ старата крѣ
пость горѣ на Троянский преходъ. Но има и други ис

точници , които даватъ повече світлина . Отъ врѣме на
царя Юстиняна има единъ списъкъ на провинциитѣ и по
главнитѣ имъ градове , съчиненъ въ 527 — 535 г. отъ грам

матика Иерокла .Въ провинция Тракия, която се прости
paлa oть Капуджика до околноститѣ на Харманлии и отъ
Стара планина до Родопитѣ, се споменватъ петь градове :
исъ, Севастопо
Филиппополисъ, Beppea , Диоклециянопол
лисъ, Диосполисъ3 ). Знаемъ първия , втория (Стара Загора )
и петия (Ямболъ ) . За Доилттizvoбoл .; има едно важно свѣ
дѣние у лѣтописца Теофилакта Симокатта , 4 ) който при
1 ) Heerstrasse von Belgrad nach Constantinop. und die Balkanpässe Prag 1877 p. 156.
°) Въ оригинала има хіі милии, което е погрѣника на преписвача мѣсто xli
( ср. Heerstrasse 157 бѣ.л.).
3 ) Hieroclis Synecdemus, ed. Parthey (Berlin 1866 ).
4) Пархівутас ба ха: түр Дохаттауої піху (слѣдъ като напустнжлъ обсадата
Η Βερόη) κατά το καρτερόν, αντετάξατο δε και η πόλις ες τα μάλιστα, και προσβάλλειν
ІІ.ЖТНИ Бѣлѣжки . 11
казва, какъ хаганътъ на Аваритѣ въ 587 год. тръгнжлъ

но Дунава долу чакъ до Аппиариа ( между Русе и Тутра
канъ), отъ тамъ се обърнлъ въ Тракия и ударилъ на
Beppea. Когато веррейскитѣ граждане храбро см го отбили
отъ стѣнитѣ си , минжлъ подъ Диоклецианополъ и усилно
го обсадить, но града дѣятелно се защищавалъ и съ ката

пути и други машини за хвърленiне камъци или го
лѣми стрѣи направилъ стѣнитѣ си недостмини . Слѣдъ та

кава една юнашка защита ханътъ, излъганъ въ надѣждитѣ
си , сърдито търгнжлъ и се упятилъ къмъ Филипополь,
но и тамъ биль отблъснатъ ; най- подирѣ се дигнжлъ къмъ

Адрианополь. Самото направление на похода показва , че
Диоклецианополъ е билъ нѣйдѣ въ полето на сѣвероистокъ
или на сѣверь отъ Пловдивъ, гдѣто никждѣ нѣма такива
голѣми староврѣмски остатъци като на Хиссара. Сящо и

въ най-старитѣ списъци на черковнитѣ епархии подъ Фи
липпополския митрополитъ се споменва между тримата
епископи и Диоклецианополский , край Севаступолский и Дио
спотекий ; Верреа имаше особень архиепископъ. 1) Но името

Диоклецианополь не е първобитното, аeтурено въ врѣме на
царя Диоклециана (284—305) , който , види се , възобновиль

или укрѣпить града ?) .
Оть срѣдний вѣкъ имаме за тия мѣста едно любопитно
свѣдѣние у византийската царска списателка Анна Ком
нина . Царь Алексий Комнинъ ( 1081—1118 ) , като е свър
шихъ своитѣ расправии съ еретическитѣ арменски Павли

кяне въ Пловдивъ, събралъ ония , които се раскаях , ,и
απείργεν επ ' αδείας. Καταπέλται γαρ εν τοις τείχεσιν ανεστήσαντο άλλα τε αμυντήρια, και
απρόσιτον ήν τοις βαρβάροις εξ υπογείου συμπλέκεσθαι . 'Aπήει τοίνυν ασχάλλων, και το δή
λεγόμενον, το του λύκου παθών. κεναΐς γάρ εκεχήνει ελπίσι. Παρευθύ δ' επί την Φιλίππου
гі: Етіҙае. Теофилактъ Симокатта, Бонско изд. стр . 102 .
1 ) Каталогъ на Елифания у Tafel, Constantinus Porph, de pr vinciis 42 — 44 .
*) и Костуру се наричатъ едно врѣме Диоклецианополъ. Procopius de aedi
ficiis, ed. Bonn . p . 273 . Любопитно е, че съврѣменникъ на Иерокла Прокопъ въ
списъка на подновенитѣ отъ Юстиниана градове неспоменва въ Тракия нито Диокле
цианополъ нито Севастополь, а 44 други кастели, най - повече съвсѣмъ непознати , но
между тѣхъ ще има и тия два града съ други по-стари имена.
основаль за тѣхъ единъ градъ нѣдѣ близу до Филиппо

полъ и като ги населилъ
населилъ тамъ оттатъкъ ( тёра») рѣката
Евръ ( Марица ), нарѣкълъ градътъ Алексиуполис и още
Неокастрона “. Подарилъ имъ съ единъ хрисову.хъ сящо и
нивя , лозя и кмщи . 1) Този новий градъ вѣроятно е блъ

само подновенъ въ римската ограда на Хиссара, близу до
която и до нинѣ се намиратъ села на „ Павликияне “ , които
сега обаче с Българе и католици.
Отъ Хиссара се упятихъ не направо за Пловдив , а

съ една забикалка къмъ западъ. Слѣдъ 3 часа стигнѣхъ
покрай политѣ на Срѣдня гора между низки хълмове , по
крити съ млади джбови джбрави , нивя и трандафили , до
Ново село (турски Чюмлекъ Еникьой) при рѣката Песченикъ

подъ върха на Чифира. По пять се виждахм презъ Срѣдня
гора и Калоферскитѣ и Сопотскитѣ върхове а презъ по
лето Родопскитѣ стѣни и снѣжната Рила. При Паничерево

има една стара могила .Казахм ми , че на югъ единъ часъ
отъ Ново село на едно мѣсто наречено Оризари имало старо
селище и керемиди , а че Ново село (332 кмщи ) често
се е мѣстило . Единъ часъ на западъ отъ Ново село дой
дохме до Крістовската Бüня (406 м .) е единъ топълъ
источникъ отъ + 45 ° C ., прибрань въ два съвсѣмъ грубо

направени камени хавузи ; гоститѣ стоех най - повече около
банята въ сламени колибки покраіі гората . Нѣколко минути

по-далече лежи селото Крістово °), гдѣто коприщенский
пять за Пловдивъ се спуща отъ планината . Тамъ се раз

дѣлихъ съ моя съпятникъ и търгняхъ за Пловдивъ ( 5 ч .
къмъ югоистокъ на кола ), краіі ръката Песченикъ . С.ѣдъ
единъ часъ влиза се при селото Геренъ отъ низкитѣ рас
клонения ва Срѣдня гора вънъ въ полето . Най -напрѣдъ

се виждатъ уединени стари орѣхи и джби, тукъ- тамѣ събрани
въ приятни дабрави, но послѣ страната става досадно
пуста . Окото на Пятника се занимава съ височинитѣ на
1) Анна Комнина ed. Parisina p . 455 . 1

1
2) Не е Краставо, а Крастово, може би Кръ'стово.
пжтни Бѣлѣжки . 13
Родопитѣ отъ срѣща и съ погледа на Пловдивскитѣ хъл
мове и на звонообразнитѣ Коюнтепета отъ десно . При Нас

Фаткьой захващатъ многобройнитѣ низки могили , распи
1ѣни като купчини сено . Нѣма сѣнка и горѣщината всё

става по- тежка . Селата ми се видѣх сиромашки , безъ лозя ,
и земята малко обработена . Оттатъкъ Строево , единъ по

товинъ часъ предъ Пловдивъ, минава се около една висока
могила ; при нея се намира една чешма единъ кясъ до
брѣ запазенъ калдъръмъ, тъкмо три метра широкъ ста
рия пять отъ Пловдивъ за Хиссара.

За минжлото на областната столица 1) , която има една
Любопитна история , нѣма да се распростираме, защото вече
другь пять обширно сме писали за неж . 2) Само това ще

повторим" ь , че старий Филипополь обнемалъ тритѣхъ хъл
мове Небетъ - тепё, Джамбазъ- тен и Таксимъ - тепё , което
съвсѣмъ е свързано съ второто 3), и се располагалъ между
тѣхъ и Марица, като е билъ и ограденъ съ стѣна отъ
огромни камънье , често подновявана въ римскитѣ и визан
тийскитѣ времена . Махалата на Павликиянетѣ предъ Ста
німашката порта е била 1205 г. на смщото мѣсто , гдѣто
е сега , но вънъ отъ собственния градъ . Крѣпостьта е сто
яла на Джамбазъ - тепё, защищена особно отъ стърмнинитѣ
му къмъ югъ , Турцитѣ не см съборили нет нито град

скитѣ стѣни веднага слѣдъ превзиманието, както се види
ясно отъ разказа на Константина Философа за борбит
между царь Баязидовитѣ синове Муса и Сулеймана въ
1410 г.4). Тогава „ Филиповъ градъ “ много е пострадалъ.
Мѣстнитѣ мусулмани били за Муса и заради това Сулеii
1) Хохштетерь опредѣлява висинитѣ въ II.ловдивъ: Марица 163 м . , Сахаттeпe 209,

Джамбазтепе 212, Бунарджикъ 234. Австрийската щабна карта дава на града 177 м .
Въ къщата на Г -на Іованча Чомакова, при градската градина, намѣрихъ съ повто
рени наблюдения съ анероида 203 метра.
2 ) Пятешествие по Источна Румелия въ Osveta 1882, 1 , 497 512 (бълг. пре
Водъ отъ А. Тодорова въ Марица “).
5 ) Сахатъ- тепё не е влизало въ стари градъ.
4) Животъ на деспота Стељана Пазаревича, съчиненъ 1431 г. , изд. Ягичь,
Гласникъ т . 42 стр. 299 , 300.
14 Д - Ръ конст. ИРЕЧЕКЬ,
манъ единъ ПЯТЬ запалилъ града. Християнетѣ обаче,
види се , били за Сулеймана, и заради това Муса далъ да

заколятъ митрополита Дамияна и да хвърлятъ тѣлото му
„ низь стѣны града “ . Въ тия борби се споменва кулата на
града , спрѣчь крѣностьта, която единъ Мусовъ войвода
ВЗелъ съ измама Bь самоук коү лоү нощню льстию вышьдь ), въ
която се събирали защитницитѣ на града (вь котлох же вь
зидәше) и която е била ключъ на цѣлата позиция (нже градь
затворыши нокладаюрен в колt coүтк ). Една готѣма крѣ
пость (chateau) на срѣдния хлъмъ, но вече съборена, е ви

дѣлъ още 1433 г. рицаръ Бертрандонъ. Въ 16 вѣкъ вър
ховетѣ на тепетата с били вече пусти , сящо както е сега
търновския Царевецъ. Мѣстото на старата крѣпость се ви

кало тогава Курбані-калеси . ' ) Чакъ въ минжлото столѣтие
c наченяли да правятъ кмщя върху хълмоветѣ и то
християнетѣ.
IV . Родопскитѣ планини ,
Голѣмото пространство между Пловдивското поле и

бѣломорското крайбрѣжие испълняватъ великолѣпнитѣ Po
допски планини , които въ главната си посока с едно про

дължение на Рилскитѣ върхове къмъ истокъ чакъ до дол
нята Марица. Оть многосложния лабиринтъ на тѣхнитѣ
рътове е завзето всичкото мѣсто между рѣкитѣ Марица и
Места и Бѣлото море , пълно съ стърми и високи върхове,
пространни зелени пасбища и прекрасни стари гори, най

повече борови . Отъ многочисленнитѣ долини, които ся
тѣсни и сравнително не яко населени , най -забѣлѣжите.1

ната е оная на рѣката Арда, изворитѣ на която лежжтъ
при источното подножие на най - високия родопски върхъ
Крушова (около 2300 метра ). На югъ отъ Родопитѣ лежи
между тѣхното подножие и морскиятъ брѣгъ една не много
широка плодоносна равнина , която отъ най-старитѣ врѣмена
1 ) Венециянецъ Benetti у Матковича, Putovanja po balkanskom polnotoku. Rad

jugosl. akad. ( 2 стр . 63 .
ПХТНИ Бѣ.ЛЕЖКИ . 15
всѣкога е била добрѣ заселена, та е имала въ всѣко врѣме

и по-голѣми и по - познати градове.
Името й Росёт четемъ вече у най- стария еллинский

историкъ Иродоть, който ж описва като „ високи планини,
гжсто покрити съ всѣкакви гори и съ снѣгове “. То се
удържало до днесь, но по - вече презъ книгата , отъ колкото
въ паметта на жителитѣ . Българетѣ го пишать сега спо
редъ новогърцкото произношение" ( Родопи) най- повече въ
множественно число Родопитѣ, макаръ че правилно трѣбало

би да се казва Родопа (ед . число ).
Многобройни ся споменитѣ за Родопитѣ вь древнить
елински и латински списания , прозаически и поетически .
Старитѣ Еллини cм се запознали съ тия предѣли много
рано и то отъ морскийї брѣхъ, гдѣто ся основали цѣлъ
единъ редъ градове, от които нѣкои , като Еносъ и Ма
рония, до днесь сюществуватъ и съ древнитѣ си имена .

Между тракийскитѣ жители на планинитѣ презъ всичкото
врѣме на старий вѣкъ, отъ Иродота до послѣднитѣ римски
царье, първото мѣсто е занемало племето на Бесситѣ, което
е сѣдѣло въ западнитѣ Родопи и е било прочуто заради
своята воинственность и своитѣ рудници . ?) Славната бесска

светиня , храмътъ на бога Дионисия „ върху най - високитѣ
пытанини “, вѣроятно се намирала на върха Гйозтепе при
селото Наиплии , 8 часа на югъ отъ Батакъ, отъ гдѣто ,
както ми расправях. Помацитѣ, се съглежда морето и гдѣто

стоятъ развалини на единъ „ царски палатъ“ съ една „ цар
ска могила. “3) Столицата на Бесситѣ се наричала Бессапара ,
„градътъ на Бесситѣ “ (пара въ тракийскитѣ имена отго

варя на санскритското пури градъ, и гърц . пл. ) ие стояла
още въ врѣмето на царя Юстиниана до пятя отъ Плов
див , за Срѣдець. Положението и по - напрѣдъ търсихъ въ
1 ) Иродотъ кн . 7 гл . 111 .
2) За Бесситѣ и рудокопството имъ вижь Heerstrasse 39 cлд. (ер. Период. Спи
сание кн . II, 1882 стр. 16) .
1) Положението на този храмъ е опредѣлилъ, споредъ даннитѣ на Захариева,
вече Дриновъ, Заселение балк. полуострова Славянами стр. 4 .
Баткунь, гдѣто въ византийскитѣ врѣмена е имало една

важна крѣпость и гдѣто попъ Константинъ ( 1819 ) и За
хариевь забѣлѣжватъ остатъци на нѣкакъвъ си старински
градъ. Въ най - послѣдньо врѣме г - нъ Славейковъ е дока
залъ , че въ Баткунъ не е имало такъвъ голѣмъ градъ, и тър
силь Бессапара при Пастуша, до Перущица.') Но въпро
сътъ може най - точно да се рѣши съ помощта на подробнитѣ
данни въ римскитѣ официялни „ итинерария “ ( описания на

държавнитѣ друмове ). Споредъ тѣхъ ? ) Бессапара е била
отдалечена отъ Пловдивъ 22 римски милии ( по 1482 метра),
сирѣчь 321 / , километръ, но римския друмъ, който се нами
ралъ на югъ отъ Марица подъ планинитѣ. Това разстояние
ни води тамъ , гдѣто низкитѣ „ Баба- баири “ на сѣверъ отъ
Пещера допиратъ до самата Марица , сирѣчь нѣйдѣ между
Симентлии и Текиркюй, на югоистокъ отъ Татарь- Пазар
джикъ . Не съмъ ималъ случай да слѣдж диритѣ на рим

ский ижть и да кърстосвамъ реченото мѣсто , но знам че
при постройката на желѣзницата тука с се открили много

старински гробове, и самъ Захариевъ 3) забѣлъжва на югъ
отъ Симентлии стари гробища, стълпове и едно ужъ ези

ческо капище. Освѣнъ това важността на Бессапара е про
излизала безъ съмнѣние отъ това , че тя е лежала тамъ,
гдѣто най - важния пять отъ Македония излизалъ въ по
лето, и това не е било , по природата на мѣстото , нито

таъ
при Чепино нито на Кричимъ, а по срѣдата имъ,
гдѣто до сега още неврокопския пять презъ Батакъ и Пе
щера слиза къмъ Пазарджикъ на ония Баба - баири.
„Даннитѣ, които имаме отъ римско и отъ византийско
врѣме за вмтрѣшността на Родопит , не ся яко обилни и
представляватъ доста мячнотии, защото нинѣшната геогра
фия на тия мѣста заедно съ старинитѣ имъ не е още доста

изслѣдвана. Особно долината на Арда , съ предѣлитѣ Ахмръ
1) Наука II 1882 , 379.

9) Текстоветѣ вихъ въ приложенията на Нееrѕtrаѕѕе .
3) Захариев , стр . 74 .
ПЯТНИ Бѣ.ТЁЖКИ . 17
Челеби п Султан -Ери ( сега въ Одринский вилаетъ), заслужва

' едно внимателно разгледвание, което обаче сега , при новитѣ
граници , не е лесно .
Споредъ римското административно раздѣление, наре

дено отъ царя Диоклецияна (297), е имало между шестѣхъ
провинции на diecesis Thracie и една provincia Rhodope, която

е обнемала планинитѣ отъ Места до Марица заедно съ мор
ското крайбрѣжие. Сѣверното подножие на планината къмъ

полето тогава , както и послѣ, съ своитѣ крѣпости е при
надлежало подъ Пловдивъ, столицата на собственната pro
vincia Thracie. Градоветѣ, които се споменватъ въ родоп
ската провинция, ' ) почти всичкитѣ см били въ примор

еката равнина : Еноса (Aivos , Aenus ), Траянополиса, която
още въ врѣме на латинското царство въ Цариградъ е била

населена , но у Кантакузина се споменва вече като пусто
градище ( сега голѣми развалини при Деде- Агачъ), Макси
-миянополист, въ византийската история много пяти споме
нята чакъ до 13 столѣтие подъ име Мосинополисъ ( Messi
порlе на кърстоносцитѣ ), но въ Кантакузиново врѣме скщо

вече развалена ( сега едно пусто градище Месинъ- калеси
при Гюмюрджина ), Анастасиополис . при морето , укъ тъжде

ственна съ византийския Периторъ, ?) подирѣ Авдира (Поли
стилонъ на Византийцитѣ ), Марония и Топироса при долнята
Места. Къмъ градове отъ римско основание ся принадле
жали безъ съмнѣние и споментитѣ у византийскитѣ лѣ
тописци Клавдиополис (у Акрополита ) и Грацианополиса (у

Кантакузина) , и двѣтѣ въ Гюмюрджинското поле, наречени
съ имена на римски царие, тѣхни основатели или поднови
1) Ср. Аммияна Марцеллина 27, 4, Прокопия, Иерокла, списъци на най -ста

ритѣ черковни епархии и пр .
) Кантакузинъ І 541 казва , че Периторъ е основалъ младий Андроникъ на
мѣстото на Анастасиополъ ( ср. Прокопия, de aedificiis 303 ), но тази тъждественность
е много съмнителна , като вземеме предъ видъ, че вече между епископитѣ на Трая
нополский митрополитъ ок. год. 886—907 (въ врѣме на цара Лъва) се споменватъ б
"Avzaтastopтilso ; и б Пер Өemptop единъ край други , и освѣнъ това че Периторъ
анамжтъ и Fuleherius Carnotensis въ описанието на кръстоносний походъ 1096 год .
Pretoria) и Акрополита въ 13 вѣкъ.
Период. Списание х . 2
18 Д- Ръ конСТ . ИРЕЧЕКъ,
тела . Въ вятрѣшността имало е само единъ голѣмъ градъ,

Nicopolis ad Nestит, послѣшний Казарбполіс на Византийцитѣ.
сегашний Неврокопъ при рѣката Места , който до сега има
едно старо градище „ Никополъ “ отъ срѣща си . Спомендатъ

се още имена на разни други малки кастелли , но за тѣх
ното положение неможемъ сега нищо да кажемъ .
Отъ по -старото византийско врѣме първи обстоятелни

свѣдѣния за Родопитѣ намираме въ единъ списъкъ на чер
ковнитѣ епархии отъ врѣмето на царя Лъва Философа
( 886—907 ) . " ) Тогава въ Родопскитѣ планини c8 се срѣ
щали границитѣ на три митрополии . Траянополскиятъ ми

трополитъ, който послѣ е ималъ и титлата пізу ; Роділус.
е владѣлъ осъмъ епископски епархии, за които (освѣнъ

една непозната) сигурно знаемъ , че сж биле въ примор
ската равнина . 2) Филиппийский митрополитъ, който е сѣ

дѣлъ въ староврѣмския град , Филиппи въ Драмското поле.
е ималъ седьмъ епископи , 3) отъ които двоица безъ съмнѣ
ние ся били вмтрѣ въ Родопитѣ , Кайсарополский (въ
Неврокопъ) и брoлatvoy. На Филиппополский митропо
лить най- подирѣ см били подчинени десеть епископски сѣ

талища . 4) Отъ тѣхъ първитѣ четири , 'Aүздоvіхт, Дот са,
2xoiтiрtсу , Лебят), споредъ други византийски свѣдѣния еж
били въ околноститѣ на Одринъ . В.Етті» и Драгріта не
см познати . Іwayvita се споменва като епископски градъ
1339 год . край Перпиракионъ въ долината на срѣднята
Арда. Kovaтavria вѣроятно е Костенецъ при изворитѣ на

Марица. Велісіх въ списъка сящо се споменва между епар
хиитѣ на Филиппийската митрополия, види се по погрѣшка.
oglis
1 ) Печатанъ у Таела, Constantinus Porph. de provinciis 44—51 а въ Hier
Syn ecd emu s et noti tiae gra eca e epi sco pat uum , ed. G. Par the y, Berl in 186 6 (cp. Hee r
strasse 72 бѣл.)
2) Дидимотихонь, Макри, Мисинополъ, Анастасиополъ, Пори , Ксантия, Пери -
теорионъ, өew opin .
3) Өзwpio ), Полиетилонъ, Велixsias, Христополъ ( Кавала ), Смолени , Кайсаро
полъ, Анакторополъ.
4) Ср. обширно за тѣхъ Неоrѕtrаѕѕе 72 — 73.
та не се съмнѣвамъ, че е била нѣйдѣ на границата между
двѣтѣ митрополии . Вобхова не се срѣща другадѣ. 1 )

Пб- подробни свѣдѣния за областитѣ на Родопитѣ и
за главнитѣ имъ градища има отъ 12—14 столѣтие . Една
область e обнемала Пловдивъ съ крѣпоститѣ, що ся по
край сѣверното подножие на планинитѣ, между които на
първо мѣсто ся стоели Станимака и Чепино . Този пре
дѣхъ , съ главнитѣ твърдини Стенимахосъ, Перущица, Кри
чимъ и Чепино, и съ други градовце и тържища (то !
Ха ха хоропілес), лежащи подъ Родопа “ два пяти се спо
Всички
менва въ 13 вѣкъ у Акрополита, който казва , че 25
тия твърдини лежжтъ предъ лицето на Родопската пла
Нина и вардіжтъ всичко , което е задъ тѣхъ . “ 2) Много
данни за тази область има у Кантакузина, който ж на

рича втората родопска епархия (първата е била Морра) и
казва , че тя се зовяла съ името на главнитѣ си крѣпости
Станимашка и Чепинска область, макаръ че споредъ него
витѣ думи и самия Пловдивъ е влизалъ въ нем . 3) На

едно мѣсто даже исчислява всичкитѣ крѣпости на тоя пре
дѣхъ : „ Бѣлж деветь : Чепино и Кричима , Перущица , света

Юстина , Филиппуполисъ, градъ чудесент и голѣмъ , Стенима
хоса, Летоса (" Астis ), Беаднос . (Мtabvos ) и Козника (Kay.xos). “4)

Първитѣ шесть см познати до днесъ та ще имаме случай
и по- подробно да се позанимаемъ съ тѣхъ ; послѣднитѣ
три (списъкътъ върви съвсѣмъ по редъ отъ западъ къмъ
истокъ ) см лежали вѣроятно на истокъ отъ Станимака, въ
нинѣния предѣлъ Конушъ, може би сміщо покрай под
ножието на планината . 5) Освѣнъ тѣхъ е имало още и други
1) Има едно село Буково въ Неврокопско.

2 ) Акрополита, Бонско изд. стр . 84, 119 , 120.
3) "Е» Родёти ётра (вънъ отъ Морра) ётархia Popziots опухоод, Уteyrgizo» хаі.
Teenzivт , прозатореорёт , Кант. ІІ 405. Ті, хаті Уtsviраҳоу ха: трёпz!yzy піл !; II 406 ) .
Родопскитѣ епархии съ Стенимахъ и Чепино I 135, 176.
4) Кантакузинъ II 406 .
5 ) Млёa vog може да се тълкува ( Heerstrasse 97 ) за селото Воденъ при Ста
нимака, което споредъ пона Константина ( 1819) е било едно врѣме снабдено съ
крѣпость.
20 Д - Р » КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
по -малки твърдинки, както се види и отъ нинѣшнитѣ имъ

остатъци и отъ самитѣ думи на Кантакузина. 1) Византий
цитѣ споменватъ единъ градъ Прусинъ ( Пророт viv), нѣйдѣ

до Станимака, гдѣто Византийцитѣ ( 1189 ) см искали да
слѣзтъ отъ планината , за да ударять на кръстоносцитѣ
въ Пловдивъ, но сж биле разбити ?) , послѣ една твърдинка

Ватра ozipov ( кабья крѣность) между Кричимъ и Бат
кунъ, 3) и най - подирѣ самия градъ или село Баткунъ подъ
Чепинскитѣ планини . 4) Нѣколко имена на крѣпости ся за
бѣлъжени у латинскитѣ лѣтописци на третий кръстоно
сенъ походъ (1189 ), но тѣ не см съвършенно сигурни и
въ разни издания различно се чет тъ .
Витрѣ въ планинитѣ се споменватъ четире предѣли :

областьта на Смолянитѣ , Меропи, Агридбсъ и Морра. Нѣм
ский географъ Тафелъ въ своитѣ обяснения до византий
скитѣ паметници преди 40 години за първъ IIжть е обър

нжлъ вниманието къмъ тѣхъ II полагалъ Ахридосъ въ сѣвер
ната , Морра въ западната и Меропи въ южната часть на
планинитѣ. 5) Въ своята книга за стария друмъ отъ Бѣл
традъ до Цариградъ 6) показахъ тъждественностьта на Ахри
досъ и Морра и помѣстихъ ги въ дългата долина на ръка

Арда ; Меропи търсихъ на югъ отъ Морра, а Смолянската
область при рѣката Места. Сега могат да расправя тия
нѣща още по - вѣрно и по- подробно, макаръ че несъмъ ималъ
Възможностьта да посѣтя самата вмтрѣшность на Пла
нинитѣ.
областьта на Смолянитѣ видѣхме вече между епар
хиитѣ на Филиппийския митрополитъ въ врѣме на царя
1 ) Kazi тiy & Amy poppi » орх оліүшә övтау, Кант. І , 135.
2) Никита Акoминатъ 534. Проф. Томашекъ (Оest. Gymnasialzeitschrift 1873,
стр . 208) мисли , че Прусинъ е тъждественъ съ Pernis на кръстоносеца Ансберта.
Никита стр. 679.
4) Никита сжицо м. , Акрополита ( Ватzoivoy, під's и послѣ бат ) 128 слѣд.
Bacon у Ансберта.
5 ) Tafel, Via Egnatia Comm. II 46 , Symbolae crit. ad geogr. Byz. 1 , 84 .
6 ) Heerstrasse p . 96-98 .
ІІ.ЖТНИ Бѣ.1:ѣЖКИ . 21
.1ъва Философа (886—907 ), като епархия хола ?v6 . Въ

края на 11 вѣкъ живѣлъ s pёрт ті» Sonvoy гръцкий
отшелникъ Филиппъ, съчинительтъ на „ Диоптра “ .1 ) Въ
края на 12 вѣкъ Никита Акoминатъ два пяти споменва
провинция то 6€ ра тüy Удол vov . 2) Послѣ нестава вече дума
за нет . Отъ Никитовия разказъ за възстанието на Иванка
1199), какъ се е распространило то отъ сѣверното подно
жие на планинитѣ чакъ до Ксантия и Мосинополъ, като
е обнемало и Смолянската область, се види , че тя е била
въ нинѣшния предѣлъ Ахміръ- Челеби на горнята Арда .
И тамъ наистина има едно голѣмо село , наречено Смиляна
(турски Исмиланъ), съ стари развалини , вѣроятно срѣдо
точие на старата Смолянска область . 3) Смоленската епар
хия несществува по - вече; въ послѣдньо врѣме ксантий
ската епархия обнемала нейнитѣ предѣли и се срѣцала въ
пловдивската при селото Широка - Ляка въ Рупчосъ.
Въ сміция предѣлъ се пада Меропе (Меріпті ) , която се

споменва 150 години слѣдь оная послѣдня бѣлѣска за
Смолянитѣ , въ мемоаритѣ на царя Кантакузина. Оть него

витѣ думи се разбира , че това име е принадлежало най
напрѣдъ на една планина и послѣ и на нейната околность .
Той въ не споменва освѣнъ у други села, не малко на
брой “ и двѣ крѣпости ( розрах ), наречени св . Ирина ( @ria Et

е??т) и Повисдбсъ (Позадис). Въ „ сящата планина “ (то хт
рос) см живѣли номади , въ неукрѣплени сета “ , сирѣчъ
нoмaдически пастири Българе, съотечественници на юнака
Момчила , който отъ Кантакузина е билъ назначень за ме
ропский управитель . За положението на тоя предѣлъ се
научаваме още , че той е допиралъ къмъ истокъ до Морра,
къмъ югъ до Ксантия . 4) Отъ тия данни излиза на явѣ , че
Мероци е обнемала долината на горнята Арда , нинѣшний
' ) Дриновъ, Заселенне балк. полуострова Славянами стр. 165 .

2 ) Никита 679, 708.
3) Показахъ вече въ Пер. Спис . п . 68.
4 ) Кантакузинъ II 402, 103, 421 , 530.
предѣлъ Ахжръ- Челеби. Оня Повисдбсь може да е , както

мислѣхъ вече преди нѣколко години ') , погърчения видь
на словѣнското име Подвиса, което доста често се срѣща на
разни мѣста . А сега се научихъ ?) , че въ Ахжръ- Челеби

недалеко отъ Смилянъ къмъ сѣвероистокъ има едно село
Подвисъ, съ стари развалини, между селата Устово, Трънъ
и Tйкале при рѣката Чатакъ- дерё, която втича въ Арда
отъ тѣва страна .
Нѣма съмнѣние, че Смолянската область и Меропи см
двѣ имена за единъ исящий предѣль; първото е взето
отъ племето на Смолянитѣ, което е сѣдѣло тука , и вто

рото принадлежи на една часть на Родопскитѣ височини, а
именно на най- високитѣ върхове около изворитѣ на Арда.
като планинско име. Мисля, че името на Меропскитѣ п.та
нини (безъ началното ме, което нѣма ударение) стои Въ

близка свързка съ названието на нинѣшний предѣлъ Pyn
чосъ на сѣверъ отъ Ахмръ-Челеби, който захваща съвсѣмъ

близу до оня Подвись, та и съ народнитѣ имена на Pyn
ченцитѣ , Рупцитѣ , Рупалінитѣ и Руталйить , както се ви
кать сега родопскитѣ Българе отъ Перущица чакъ до
Еносъ.
Агридбс 3) се споменва въ 11-13 вѣкъ, 4) и споредъ
Акрополита испърво е било смо едно планинско название .

едно Име въ таз11
на Родопитѣ.5) Акрополита спомен ва
область шесть крѣности , отъ които положението на три е
доста ясно . Крѣностьта Еуразір , която е била според него
по- близу до Одринъ, срѣща се като chateau l'Etraim у мар
шала Вилхардуина (1206 ), 5 денье пять отъ Одринъ, та
1 ) Heerstrasse p . 98 .
2 ) Каза ми г-нъ Илия Бѣтковски , който е учителствувалъ по тия мѣста .
3 ) Формитѣ : nom . 'Aze.bg Акрополита стр. 42, gen. "Ахроб Никита и Акр.,
dat. #v "Аур. б , асс . тiy 'Azp.26 Анна Комнина.
4) Анна Комнина І, 199. Никита 535. Акрополита 42, 77 , 119, 126. Provincia
Philippopolis, Verois , Moras et Achrydu въ хрисову лътъ, даденъ отъ Алексия III на Во
нецианцитѣ 1199 ( Tafel, Symb. crit. I 1849).
б ) Тој тў; Розет, бро , ётар ха : 'Aze : iѕ ivézaота... Акр. 42 .
ПУТНИ Бѣ.ТѣЖКИ . 23
нѣма съмнѣние, че се намирала до нинѣшното село Еврем

кюй при долнята Арда, тамъ гдѣто отъ десно изъ предѣла
Султанъ- Ери дохажда рѣката Бургазъ- дере (отъ нѣкакъвъ
си піѕ, нѣкоя стара развалина ). Mvcia.os на Акрополита,
скщо се споменза у Вилхардуина като chateau Moniac (бълг.
вѣроятно Мънякъ) , два денье пять на западъ отъ Ефремъ,

въ една хубава долина до рѣката Арда (fleuve de l'Arte ).
Този градъ трѣба да се търси между разнитѣ развалини
по срѣдньото течение на Арда . " ) Пертсерахоу , гдѣто е имало

въ 14 столѣтие и владика , безъ съмнѣние е градището при
десния брѣгъ на Перперекъ-дере, притокъ на Арда . ?) Озатра

(види се Остра ) между Мънякъ и Перперакионь, Крозойд
между Перперакионъ и Ефремъ и „ съвсѣмъ мъничката твър
динка “ ( піvо архебтатоv) Патро , въ Ахридoсскитѣ планини “
за сега немогт да опредѣля. Споредъ всичко това излиза
на явѣ , че Ахридбсъ се викала долината на срѣднята и
долнята Арда, вънъ отъ Ахмръ- Челеби, къмъ истокъ отъ
него . Отъ нинѣнитѣ имена приличатъ на Ахридбсъ на
званието на Ахжры - Челеби при най-горнята Арда и на Помаци

Ахряне въ смщия предѣлъ и при горньото течение на кри
чимската Въча , макаръ че и едното и другото не е влизало
въ предѣлитѣ на оная стара область.

Въ втората половина на 13 столѣтие името на Ахри
досъ се губи и у списателитѣ на 14 столѣтие, у Пахимера
и Кантакузина, се явява друго име , мейра . За първъ пять
го четемъ край Ахридбсъ въ единъ хрисовулъ отъ 1199 :
провинция Moras et Achrydu. 1) Отъ свѣдѣнието на Канта
кузина, който споменва ония нѣкогажъ ахридоески крѣпости
Ефремъ и Ттерторых:ov като градове на Морра, излиза на
якѣ тъждественността на двѣтѣ области . Види се , че Морра
е била по - напрѣдъ една часть на Ахридосъ (може би ни
1) Villehardouin ed . Wailly p . 259 . Ha Carte de nouvelles frontières etc. par Kie

pert, Berlin 1881 има на срѣднята Арда двѣ села Hissaralti и едно Hissar- ustri- keui.
?) Градището на картата на Viquesnela. Acta patriarchatus I , 190 .
3) Ср. по-горѣ бѣл . 4 на стр. 22 .
24 Д - Ръ Конст. ИРЕЧЕКъ,
нѣшния предѣль Султанъ- Ери при Бургазь- дер ), но послѣ

името й се пренесло на всичката область. Отъ Кантакузина
се научаваме още , че Морра се простирала на сѣверь д )
Станимашката область, на истокъ до Чърномѣнъ ( Чирменъ)
и близу до Одринъ, на югоистокъ до околноститѣ на Ди

мотика , на югъ до приморската равнина , въ която жителитѣ
й см пращали стадата си за зимовище , нче на западъ до

пирала до Меропи .')
За населението на Родопитѣ въ срѣднитѣ вѣкове знаеме
отъ византийскитѣ свѣдѣния , че то е било най - повече па
стирско и номадическо , сирѣчъ е ходило съ стадата си долу

при морето на зимовище . ?) Споменватъ се Българе и Власи.
Оть българскитѣ племена ся сѣдѣли тука познатитѣ
Драговичи при сѣверното подножие и Смоляне въ вѣтрѣш
ността . Границитѣ на българский елементъ отъ тогава не
см се промѣнили яко много . Вилхардуинъ разказва , какъ
е биль убитъ въ 1207 год . Бонифаций , краль солунский,
въ планинитѣ един день ижть отъ Мосинополъ отъ мѣст
нитѣ Българе “ ( li Bougre de la terre) , когато е предприетъ
единъ малък , походъ срѣщу тѣхъ, по побуждение на гърц

китѣ граждане въ речений градъ. Отъ Кантакузиновитѣ
разкази за Момчіпла се видні , че е имало Българе до самата
Ксантия . А въ нашето врѣме помашкитѣ села се свършватъ
близу до стщата Ксантия (Ескидже ), та има и стари бъл

гарски села чакъ близу до развалинитѣ на Траянополъ, до
Фере и до Еносъ.
На старата българска държава с принадлежали Po

донскитѣ планини само нѣколко пяти и то не цѣли, а за
кратко врѣме. Нѣма съмнѣние, че голѣма часть на плани
нитѣ и съ Пловдивъ е влизала въ границитѣ на България
при царя Симеона и царя Петра. Въ врѣме на второто

царство ги владѣтъ Калоянъ. Послѣ, слѣдъ битката при
1 ) Пахимеръ II . 605. Кантакузинъ I 191 , II 161 , 404 (Ефремъ), 426 ( Перперекъ),

433, 436, 461 , 530 ; II 251 .
2) Кант. І 146, 1402, 421 , II 251.
ІХТНИ Бѣ.1ѣЖКИ . 25
Клокотница (нин. Семизче) отново ги освоиль Асѣнъ II ;

сѣверното подножие (Станимака, Чепино и пр.) е било бъл
гарско 1230—1246, а Ахриддсъ си оставаль на Византий
цитѣ.) Въ 1246 г. царъ Baтaцесъ завоевалъ всичкитѣ Po
допи. Царъ Михаиль Асѣнь въ 1254 г. превзелъ не само
сѣверното подножие , но и Ахридoсъ. Акрополита разказва,

какъ тогава „ жителитѣ, които бѣхм Българе, притичахм
къмъ своитѣ съотечественници (то ?; броріло !; розётрео») и

отхвърляхт игото на иноезичницитѣ “ (тоv puүсу ту ахолбо
сы»). ?) Но царя не е могълъ да удържи своето завоевание .
Послѣ Константинъ Асѣнъ едно кратко врѣме пакъ е билъ
ir I господарь на Пловдивъ и Станимака . Най- подирѣ Іоанъ
Александрь 1344 г. трайно е завзель Пловдивъ съ цѣлото

в подножие, но Морра не е могълъ да освои . И тъй си оста
Нh.и границитѣ до турското завоевание .
Другояче Родопитѣ, особно долината на Арда , се нами

рати най-повече подъ византийска власть, която е оставила
разни дири въ родопскитѣ нарѣчия, разни гърцки думи ,

които другояче не се срѣщать въ българския езикъ: rip
кома ( алгода ) бакъръ, епида ( летis) ножъ безъ черенъ, по
г. , сітӣ (розаdvoy лагерь, опълчение у Византийцитѣ) орж

жие и пр .
«Любопитни см въ историята на българщината по Ро

допитѣ трима юнаци и тѣхнитѣ държави или движения :
Иванко, Славъ и Момчило . Подробноститѣ на тѣхнитѣ сяд
бини ся добрѣ познати и заради това ние тука ще попри
гледнемъ само къмъ нѣкои географически фактове .
Болѣринъ Иванко, убиецътъ на царя Асѣна І , най -на

прѣдъ е билъ византийския управитель на Пловдивъ и на
крѣпоститѣ покрай родопското подножие. За него приказва
лѣтописецъ Никита Акоминать, който като бивший упра
витель въ ППловдивъ добрѣ е билъ запознатъ съ тия мѣст

ности, какъ вече тогава градилъ нови (veovers») крѣпости
1 ) Акрополита стр. 77 ( Ватацевъ управитель въ Ахридбсъ).

2 ) Cжщий стр . 114 .
26 Д-Ръ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
и градовце на згодни мѣста , какъ събиралъ български вой

ници и какъ отдалечавалъ Гърцитѣ от себе си . Слѣдъ
самото възстание главната му крѣпость е билъ Кричимсь.

Византийский пълководецъ Камицесъ най- напрѣдъ удари.тъ
на нем , и слѣдь упорита борба ж превзелъ , но послѣ

самъ билъ уловенъ отъ Иванка между Ватрахокастронъ и
Баткунъ. Слѣдъ това цѣлитѣ Родопи до Мосинополъ, до
Авдира и Ксантия и до планината Пангеосъ ( въ Сѣрско

и съ Смолянската область миняли въ раццѣтѣ на Иванка.
Еднородцитѣ ( opoүеveis) на драго сърдце се присъединя
вали къмъ него . Споредъ разказа на Никита , при своитѣ
угощения давалъ да колятъ уловени Гърци за по - голѣма
тържественность . Най-подирѣ царь Алексий III самъ тръг
налъ срѣщу него, превзелъ Станимака и нѣдѣ въ око
ноститѣ й заробилъ Иванка съ измама , като го прелъстить
съ клетви и даже съ испращание едно евангелие , да дойде
на едно свидание ( 1199).
Деспотъ Славъ е билъ най - напрѣдъ управитель на ро
допскитѣ предѣли въ името на своятъ уйчо, царя Калояна.

Слѣдь смъртта му ( 1207 ) е ималъ неприятелство съ бра
товчеда си царя Борила, който се възкачилъ на търновский
престолъ. Споредь латинскиii лѣтописецъ Henri de Valen
ciennes причината на това неприятелство е била тя , че Бо

рилъ е искалъ да вземе Славовата земя , но Славъ се въспроти
вилъ на това и отнемалъ на царя крѣпости, хора и приятели.
Слѣдъ нещастното за Борила сражение при Пловдивъ ( 1208
латинский царь Генрихъ се срѣщнжлъ съ Слава на Кри
чимъ, гдѣто , види се , му било сѣдалището , и послѣ е имаатъ
преговори съ него въ втората му крѣность Станимака. Славъ
послѣ това презъ зимата се оженихъ въ Цариградъ съ една

незаконна дъщеря на Генриха и станялъ съюзникъ на . Ja
тинитѣ. Споредъ Акрополита той държатъ и Мелникъ и

предѣлитѣ на Ахридбсъ. Още въ 1228 год . споменва се
27 всичката земя на Слава “ (totam terra de Sclave) между
земитѣ, подвластни на латинското царство . Животъ е вѣ
ІІ.ЖТНИ Бѣлѣжки. 27
роятно до 1230 г., до битката при Клокотница, и женилъ

се вторий пять за една роднина на епирския владѣтель
Теодорь Комнинъ, отъ Фамилията на ПетралиФа. Послѣ
се подчинилъ на Асѣна II и споменва се между цариетѣ и
тѣхнитѣ роднини и въ българскитѣ поменници.') Името на

Този почти независимъ български господарь е останало
свързано съ Родопитѣ за дълги врѣмена. Още въ 16 вѣкъ

Родопитѣ се викали български Славиеви гори . Константинъ
Философъ въ своето животописание на сърбский деспотъ
Стефань Лазаревичъ (съчинено 1431 г. ) приказва , какъ сул
танъ Муса 1410 г. вь борбата противъ брата си Сулеймана

проводилъ единъ войвода , който прошідь Славнієвы горы
рчные ударилъ на „ Филипповъ градъ “ (Пловдив ) и го
превзелъ, и какъ сміций Муса 1412 г. тръгнжлъ отъ Co
тунъ Славнієвыими горами на Индригановь градь (Одринъ). А
Пятникъ Вранчичъ още 1553 г. чулъ и си записалъ , че

планинитѣ на югъ отъ Пловдивското поле се викали „ Zla
vievi gori. “ 2)
Найголѣма слава въ народната паметъ си е приобрѣлъ

Момчило войвода . Всичката му история има си зрѣлицето
въ Родопитѣ и родопското приморие. Споредъ Кантакузина

той билъ родомъ Българинъ, но като го испдили отъ
България заради разбойничества и грабежи, постжпить на

византийска военна служба, ами и тамъ правилъ само гла
воболие на пограничнитѣ византийски началници край бъл
гарската граница , защото си позволявалъ лошавини от
татъкъ границата , макаръ че имало миръ. Когато найпо
дирѣ искали да го накажжтъ , отишелъ към Сърбитѣ и
останжлъ тамъ доста врѣме. Послѣ е пост Пилъ въ вой
ската на царя Кантакузина. Когато Кантакузинъ ударилъ

на Периторъ при морето, защищаванъ отъ привърженни
1) Villеharlouin el. Wаіlly p. 309, 331 Акрополита стр . 42. Ср. Бълг. История
стр. 327.
2) Константинъ Философъ изд. Ягича, Гласникъ томъ 42 стр. 299, 306. Verantius
изд. на Венгерската академия I, 331 .
цитѣ на другий царь Іоанъ у Палеологъ , между обсадата

меропскитѣ крѣпости и села доброволно се му подчинили ,
като с били и по - напрѣдъ служили подъ неговитѣ запо
вѣди , когато е билъ още „ великий доместикосъ “ (военачал
никъ). Слщеврѣменно см поискали отъ него управитель.
Кантакузинь проводилъ Момчила , вече защото е билъ тѣ

хень еднородець (орроход). Момчило въ меропскитѣ села
събралъ една войска oть 300 конни и 5000 пѣши ' ), но съ
тази сила само кратко врѣме е спомагалъ на господаря си ;
като „ стань голѣмъ “ и прочуть, направилъ се незави
симъ, слѣзнжлъ въ приморието , изгорѣлъ при Авдира ко
рабитѣ на турскитѣ Кантакузинови съюзници отъ Анато

лия и ненадѣйно нападналъ самаго царя между развали
нитѣ на Мосинополъ, тъй щото Гърцитѣ едвамъ сполучили
да се оттеглять въ близката Куму цена (Гюмюрджина ). Съ

това още по - вече се прочулъ, като опитенъ въ войната и
почти непобѣдимъ, и удостонлъ се отъ Кантакузина , който

искалъ да се отърве отъ неговото неприятелство , даже съ
севастократорската титла . За сѣдалището си избралъ Ксан
тия , единъ старински градъ при прохода , гдѣто слиза пжтя
отъ горнята Арда, отъ меропскитѣ предѣли, долу въ край

морската равнина . Найподирѣ Кантакузинъ съ помощьта
на турския си съюзникъ Омаръ- бегъ, владѣтель на Смирна,
разбиль Момчила подъ стѣнитѣ на Периторъ ( 1345 ) . Мом

чило юнаки погинжлъ въ борбата . Кантакузинъ стѣдь
това тръгнжлъ на Ксантия. Ксантийцитѣ, който сж биле
участвували въ походитѣ на родопский севастократоръ, се
предали. Къмъ жената на Момчила , която е била оть Бы
гария , Кантакузинъ се отнесълъ съвсѣмъ великодушно ; за

повѣдалъ, да й се неотнема нищо и оставилъ й на воля,
да си остане съ всичкия свой имотъ въ ромейската земя или
да се завърне въ отечеството си , но тя е предпочела по
слѣдното . Вече отъ думитѣ на найблизкия и най-вѣрния
1) Никифорт Григорасъ | 702 говори само за 2000 души отбрана конница, Бъл"
гаре и Сърби, готови да умрять за своятъ юначенъ войвода.
ІХТНИ Бѣ.1ѣЖКИ . 29
евидѣтель, самия Кантакузинъ, и отъ съчинението на съврѣ

менния Никифорь Григорасъ се види , какво голѣмо впеча
таѣние е направила въ онова врѣме личностьта на Момчила
съ ненадѣйното си въздигание и съ бързата си юнашка

кончина . Това впечатление заягкняло е въ народната пое
зия , въ българский и сърбский народенъ епосъ, и во него

живѣе и до днесъ. 1 )
Освѣнъ Българе имало въ Родопитѣ, както и сега , но

мадически Власи. За тѣхъ намираме едно свѣдѣние смщо
у Кантакузина. Когато въ борбата на двамата Андрониковци
„ стратигъ “ (управитель) на Родопитѣ Андроникъ Палеологъ
преминжлъ отъ младия царь къмъ стария ( 1322 ), затворилъ

едного Влаха отъ номадическитѣ пастири , на име Шарбана,
и далъ да го жигосатъ въ лицето . ?) Но Шарбанъ побѣ
гнжлъ изъ тъмницата , събралъ чети на легко въоряжени
нoмaдически пастири и провъзгласилъ се въ полза на мла
дия царь. Гражданетѣ въ родопскитѣ крѣпости ( о! #v тzis
пі за ) се уплашили отъ това движение на сетенитѣ (irебта ),
затворили стратига и преминяли къмъ младиій Андроникъ.
Шарбань самъ отишель при младия царь и за голѣмо очуд
вание на Гърцитѣ го молилъ на колѣнѣ, да прости на стра
тига вината му. Освѣнъ този любопитенъ епизодъ има и
други дири на старо постоянно влашко население ; на лѣвий
брѣмъ на Места нѣкои български, сега помашки села иматъ

т влашки названия , като Cйнгури (влашки самъ ; срѣща се и
като лично име) , Крбула.
Въ византийското врѣме имало въ Ахридбсъ вече въ

11 вѣкъ и Турция). Такива турски колонии , взети отъ ана
толскитѣ Селджуци съ военна цѣль и покърстени , ся били
на
населени на нѣколко мѣста, като около Солун , така
1) Вижь Дринова въ Пер. Спис. IV , 146—149 .

2) "Eva i Ziy ёпд тој даххор révopg yopia Eveрліvv бvopzatvoy. Кантаку
зинъ I, 146.
3) Toy парі ту "Azp ? o oizобутору Тоорхоу. Анна Комнина І, 199. Вече Таvелъ
тъ11:увалъ това мѣсто за Родопитѣ, а не за Охри " .
реченитѣ Вардариоти , които ся имали и особенъ владика ,

или други около Beppea (Стара Загора ), които см заварили
кръстоносцитѣ 1189 г. Отъ тия християнски Турци, насе
лявани отъ византийскитѣ императори , мисля , произлизатъ
нинѣшнитѣ Сургучи около Одринъ, християне , който гово
рятъ турски . ')

Слѣдъ турското завоевание ся станяли голѣми про
мѣнѣния въ Родопитѣ . Едно отъ найважнитѣ е приеманието
на ислама отъ една твърдѣ голѣма часть на българскитѣ

планинци . Землище , по което сега см распространени По
мацитѣ, е твърдѣ значително : единъ широкъ поясъ , който

се простира отъ Пловдивъ до Солунъ , отъ срѣдньото те
чение на рѣката Арда чакъ до македонский Вардаръ. Въ
него влизатъ предѣлитѣ Рупчось, Ахмръ- Челеби , Доспат
скитѣ планини, Чепино, Неврокопско , Разложско, и една
голѣма часть на срѣднята Македония, Джумайско , Пиянешко,
Малешевско, Тиквешко, Кукушко, Моглена и пр .
За българската история много е важенъ въпросътъ,
кога е станяло потурчванието на тия Българе. Има свѣ
дѣния, които ни каратъ да вѣрваме, че това се случило
доста отъ давна , но никакъ не веднага слѣдъ падението
на старитѣ християнски държави . Наистина, при самото

завоевание е имало много случае на доброволно потурча
вание , но това , види се , никмдѣ не е било общо. Іоасафъ
Бдинский приказва, че слѣдъ превзиманието на Търново

мнозина с преминяли къмъ Мохамедовата вѣра, или , каже,
отъ страхъ или прелъщени съ ласкания или отъ надѣжда
за придобивание почести и ИМОТИ или най -подирѣ оть

простота. 2) Цамблакъ разказва, че патриархъ Евтимий, като
Въ
е живѣлъ слѣдь падението на царството въ Тракия
заточение , съ своитѣ проповѣди е сполучилъ, щото мно

зина отбѣгвали не само ереситѣ, но и „ саракинскаго нечестia
1) За кулианското происхождение на черноморскитѣ Гагаузи мисля да прого

воря въ една особна статия .
2 ) Пер. Списание I ( 1882 ) 44 .
ЖТНИ БѣлѣККИ . 31
тмы “ . ) А отъ друга страна знаемъ на пр . отъ Владислава

грамматика ( 1469 ) , че въ него врѣме въ Крупникъ ( при р .
Струма) сѣдѣлъ още владика , когато въ нашитѣ денье се
.ото отдавна е чисто помашко . Български по- нови лѣто
писни бѣлѣжки ?) отнасятъ потурчванието на „ Доспать пла
нина , Чепина , Крупникъ, Кочани “ въ врѣмето на султана
Селима I ( 1512—1519 ) , едно нѣщо , което съмъ чулъ нѣ
колко пяти и отъ устнитѣ приказки на тракийскитѣ Бъл
гаре. Захариевъ, безъ да опредѣля отъ кљдѣ е почер

Пилъ своето свѣдѣние, отнася приеманието на ислама отъ
родопскитѣ Помаци въ деньетѣ на царя Баязида II , въ
1495 год . 3 ) . А отъ г - на Славейкова съмъ се научилъ , че
въ гръцкий Бачковский мънастирь ( на югъ отъ Станимака)
имало преди много години единъ поменикъ, отъ който се
виждало , въ коя година кое отъ сегашнитѣ помашки села
въ близкий Рупчосъ е престанало да дохажда въ мънастиря ,

слѣдователно че това приемание на ислама е било пост5
пенно . Самитѣ родопски Помаци имать за това събитие
само тъмни предания . Тѣ приказватъ , че потурчванието
не е било на еждѣ слщеврѣменно. Въ западнитѣ планини
най- напрѣдъ се потурчилъ ужъ Доспадъ, послѣ Наиплии,
Девленъ и тамкашнитѣ села и най - послѣ Чепино. Това по
слѣдньото се потвърждава оть нѣкои писменни свидѣтел

( тва . Чепинци иматъ една санжp - ламж за своитѣ межди,
издадена при потурчванието имъ, съ една дата , която по
казва, че това е станяло преди 227 (арабски ) години . То
напълно се посрѣща съ познатия българский записъ, на
печатанъ у Захариева, споредь който това събитие се слу
чисто въ врѣме на султана Мохаммеда IV и на великий му
везиринь Мохаммедъ Кюприли ( 1656—1661 ). 4)
1) Житие на Евтимия, Гласникъ 31 , стр. 288 .

* , Ср. Период. Спис. VІІ стр . 9 .
*, Захариевъ 74 .
4 ; Захариевъ 67. Г -нъ Славейковъ е распитвалъ въ Бѣлово за този записъ и
А издирилъ, че той е съвършенно истински , само че у Захариева езика е малко по
HзмѣнБъ.
32 Д-Р КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
Неподлежи почти на никакво съмнѣние , че потурчва
нието на Родопитѣ се е наченяло въ врѣмето, когато бор

бата противъ християнскитѣ държави на полуострова е
била вече довършена и когато Турцитѣ см били неосно
рими господари на цѣлия полуостровъ. А това начало е
било въ врѣмената на Баязида II и на Селима I, когато
се е потурчила черквата на св . Димитрині въ Солунь (1499
или митрополията на св . Георгий въ София ,') когато на хрис
тиянетѣ се отнемали всичкитѣ каменни богослужебни зда
ния и се оставяли само дървени черквици и когато жесто
кий Селимъ І споредъ самитѣ турски свѣдѣния си наумилъ
да истреби или да потурчи всичката рая. 2) Послѣ това
ислама се е распространявалъ ню Родопитѣ още въ 17 вѣкъ.
когато Мохаммедъ IV дохаждаъ на повъ на „ Деспотъ
яйлас “.
Има едно обстоятелство , което вѣроятно е имало го

лѣмо влияние върху распространението на ислама тъкло
по Родопитѣ и по источната Македония . То е дохождането
на едно множество анадолски Турци. Стария Ахридбсъ, си

ръчъ Султанъ- Ери съ долнята долина на Арда, както и
Хаскюйско и приморската равнина са сега единъ горѣ долу
турски предѣлъ. Но не см биле тие Турци, постоянно за

селени по селата , които ся повлияли тъй силно на бъ.1
гарскитѣ планинци, живуци на западъ отъ тѣхъ. Тамъ
въ западната часть на Родопитѣ нѣма почти никакви по
значителни османски колонии , освѣнь нѣколко градове ( Пе
щера, Неврокопь и пр .), а постоянното население до днес ,
е чисто българско. Но тамъ см се движили воинственнитѣ
турски пастири , до сега познати подъ името Коняри или
Юрўци, които толкозъ много се споменватъ въ устнитѣ
1) Период. Спис. VІІ стр . 119 бѣл . Tafel , de Thessalonica eiusque agro, Be
rolini 1836 р . 133 знае, че черквата св. Димитръ около 1480 е била още въ ржцѣтѣ
на християнетѣ, но за потурчванието й не е издирилъ нищо . г. 1499 иматъ сърб
скитѣ лѣтописи : ІШафарикъ, Pamatky стр. 82 .
9) Hammer, Осм . история , Фрр. прев . IV 36 .
пятни БѣлѣЖКИ. 33
предания на доспадскитѣ Помаци . Вече преди преминава

нието си вь Европа Турцитѣ ся живѣли по Мала Азия
отчасти като номадически пастири , които зимѣ ходили по
крайбрѣжията, лѣтѣ по височинитѣ. 1 ) Слѣдъ завоеванието

на европейскитѣ земи тѣ ся нaчeнтли да дохождатъ въ
Тракия и Македония , да зимуватъ при морето отъ Енось до 1

Солунъ и да лѣтуватъ по Родопитѣ и по разни македон
“ ки планини . До днеска има тука двойни номадически па
стири , християнски: Власи , старожили на полуострова , и
мусулмански Турци. Селата на турскитѣ пастири, заедно
съ зимовищата имъ , се намиратъ около Гюмюрджина, отъ
Сѣръ до Кукушь и Солунъ, въ Моглена и пр. Името
Коняри ми тълкувах нѣкои отъ турското колона ( овца) ,
други отъ българското конь, но види се , че то происхожда

отъ анадолския градъ Кониё ( Иконионъ), който лежи срѣдъ
голѣмитѣ равнини на вмтрѣшната Мала Азия . Тѣ сами не
допущатъ да се нари затъ съ това име, а се зовжтъ Юруци

(оть юрюмека, ходж ) . Говорятъ турски съ едно нарѣчие
по нѣщо отдѣлно отъ обикновенния османски езикъ . За
врѣмето , кога ся допіли на Балканский полуостровъ, нѣма
точни свѣдѣния . Плтешественникъ Ханъ е чулъ въ Маке
дония, че това е станало преди 300 — 350 години , слѣдо
вателно въ началото на 16 столѣтие, и прибавя , че спо
редъ мѣстнитѣ предания въ Македония много християне
ся приемали исламътъ, за да се отърватъ отъ притѣсне

нията на новитѣ гостье , на пр. въ Моглена . 2) Менѣ ми раз
казвах , че тия Коняри см дохождали въ южна Македония
постяпенно, нѣкои преди 200 години и по- вече, нѣкои
сега преди 50. Диритѣ имъ отиватъ доста далеко на сѣ

верь . Въ Осоговскитѣ планини при Кюстендилъ ми пока
захм „ Юручки гробища “, едно множество стоящи камънье
върху една висока поляна , остатъкъ отъ нѣкое юрушко
мѣтовище. На родопскитѣ яйли “ ( Помацитѣ турското яйла,
1) На пр. въ Витиния 1328 : Кантакузинъ I 341 .

3) Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar, Wien 1867 p. 261 .
Период . Списание Х. 3
пасбище, казватъ български планина , а гориститѣ планини

наричатъ съ една турска дума балкана ) има пълно преда
ния , отъ които се вижда , че тия мусулмански пастири сж

биле единъ пять доста многочисленни И влиятелни . На
Доспадъ, между Батакъ и Неврокопъ, приказватъ, че „ Кой

наритѣ “ единъ пять см броили тука даже до 70000 „ оджаци“
и см имали колиби, распилѣни на десеть часа пять, въ
които испърво ся и зимували , но послѣ ся видѣли , че
планинската зима е много остра , ися нaчeняли да сли

затъ на зимовище при морето , въ Солунско . 1) Сега дохаж
датъ въ съвсѣмъ малко число и пасятъ своитѣ конье и
овце тукъ - тамѣ и близу до румелийската граница . Отъ

Помацитѣ съмъ чулъ , че въ Солунъ имало една махала
Карлъкъ- махалеси , наречена отъ Коняритѣ, които мѣту
вали на Карлъкъ - планина между Доспадъ и Батакъ . Единъ
траень споменъ е оставило боравението на Коняритѣ въ

географическитѣ названия . Онова множество турски имена
на върховетѣ , което се вижда забѣлѣжено на картитѣ отъ
Одринско и Димотишко чакъ до изворитѣ на Искъръ и
даже и по Перинъ - планина, никакъ не е помѣстено по нѣ
кое недоумѣние на научнитѣ пятници ( Викенела и др. ) .

Тия имена се употрѣбяватъ отъ Турци и Българе безъ
разлика и ся остатъкъ отъ турскитѣ пастири . Карлъкъ .
Мусалла, Гьол - тепе и други видни върхове сега нѣматъ
българско име , а само турско , дадено отъ Юруцитѣ .
Забѣлѣжително е , че край българскитѣ мусулмане има
и гърцки . Голѣмото село Лялово ( 90 кмщи) на югъ отъ

Неврокопъ е населено отъ мусулмански Гърци , а нѣкои
1) Числото на 70.000, разбира се, много и премного е увеличено . Mаrѕіgli , State

militare dell imperio ottomano, Amsterdam 1732 р. 129 полага въ описа на турскитѣ
военни сили числото на всичкитѣ Юруци, единъ ужъ номадический пастирский на
родъ, споредъ турски свѣдѣния на 1702 семейства, които испращали 298 войници.
Седемтѣхъ имъ бегове споредъ него сж били въ Вива, Ямболъ, Текирдагъ ( Родостој.
Солунъ (400 сем.), „ Aghra , Cogiak, Nalauchen “ ( ? ) . Riccaut, Histoire de Pétat présent
de 'empire ottoman, Amsterdam 1672 р. 612 счита „ Юруклеръ “ даже само на 1294
семейства.
1 И
жтни Бѣ.1ѣЖК . 35
Помаци см ми разказвали , че и жителитѣ на други двѣ

близки села Лозникъ и Корникъ см били испърво сжщо
Гърци, а като см станяли мусулмане , см се побългарили
и се приподобили къмъ смсѣднитѣ имъ български поклон
ници на ислама.
Слѣдъ тия исторически бѣлѣжки върху минжлото на

Родопитѣ врѣме е , да се върнемъ пакъ къмъ нашето пл
тувание . Не съмъ влизалъ въ Рупчосъ или даже презъ
границата въ Ахжръ - Челеби или Доспадъ , а съмъ минжлъ
само покрай сѣверното подножие, гдѣто лежи цѣлъ единъ
редъ любопитни стари градища.
Отъ Пловдивъ най- напрѣдъ посѣтихъ Станимака. Върви

ее 15 километра къмъ юго - истокъ по една сълнечна рав
нина между пуститѣ сега чалтици (оризови нивя ). Окото
на патника се занимава съ погледа на планината , която
тука е украсена съ единъ редъ бѣли мънастири и цвѣ

тущи села . За тѣхъ ще споменя само едно нѣщо , което
Дубровчанинъ Лукаричъ забѣлѣжва за Марково. Казва , че
султанъ Баязидъ II подарилъ на Исмаилъ-оглу, послѣд
ния селджукский князъ на Синопе, село Марково, че по
томцитѣ на тоя владѣтель още тамъ държали старото си
име и че той самъ ( на края на 16 вѣкъ) , като е дохаж
далъ въ Пловдивъ , се запозналъ съ братия Селгиметъ ( ?)

и Смаилъ , които ся живѣли , каже , съ по- добри обичаи отъ
колкото другитѣ „ варвари “.1 ) Тази Фамилия на синопския
Смайлъ- бегъ сюществува въ Пловдивъ и до днесъ и още си
държи своятъ мютевелликъ въ село Марково ; забѣлѣжител
ното въ неж е това, че на челото на рода стои не бащата,
а едно лице избрано отъ всичкитѣ мяжки роднини.
Станимака лежи до самия входъ въ планинитѣ, тамъ
гдѣто Чепеларската ря'ка излиза отъ единъ тѣсень проходъ
Вънъ въ полето . Тя е единъ голѣмъ градъ, съ 1918 кмщи
) Luccari, Annali di Ragusa ( 1605) p. 106.

*
3
и 9425 жители , 6819 Гръци, 1852 Българе и 703 Турци. 1)

Источната махала се вика Ампело. 2) Между населението
преобладава гърцкиять елементъ. Произвожданието вино и

ракия и търговията съ тия пития см главнитѣ занятия
на жителитѣ . Наоколо по скалитѣ стои едно множество
оброчища, малки каменни параклиси (св. Илия , св . Георги

и пр. ). Лѣтната жега се умирява отъ вечерник . ( и гърцки
вечерникось), единъ вѣтъръ, който отъ 6 часа слѣдъ пладнѣ
до 8 часа зараньта вѣе отъ планината . Него има и въ
всичкитѣ други тѣсни долини , които отъ Родопитѣ се спу

щать на сѣверъ въ полето . Физическата му причина лесно
се обяснява : топлия въздухъ, който денемъ се згрява надъ
полето, на вечерь се дига на горѣ и на мѣстото му слиза
по - студения въздухъ отъ планината cЖщото явление ,
което на смдѣ се срѣща при морскитѣ крайбрѣжия, гдѣто

на вечерь топлия земский въздухъ и п6- хладния морский
се изравняватъ съ единъ вѣтрецъ (brise) , който се дига
отъ морето .
Долината, стѣснена между страшно стърми голи ска

лини , представлява единъ любопитенъ погледъ въ пла
нинитѣ . Най- назадъ въздига се на лѣвия брѣгъ едно старо
градище . Има до него половинъ часъ или до 2 километра

пять 3) и то много лошь пять , единъ видъ стълба , по-згодна
за мулета и магарета , отъ колкото за човѣци и конье . Гра
дището ( 130 метра надь Станимака ) стои на единь уеди
ненъ високъ острогъ между пәтеката и дълбоката провала
на рѣката. На около се виждатъ голи стърмнини, тукъ
тамѣ разрѣзани отъ коритата на долчинитѣ. На сѣверъ
съглежда се Станимака съ червенитѣ й стрѣхи , задъ неж
полето (Пловдивъ е закритъ) и най-далеко Стара- планина
1) Официална статистика на Ист. Румелийското население . Пловдивъ 1880,

стр . 14 .
2) Въ Бълг. История (Одесско изд.) стр. 745 погрѣшно турихъ А. като осо
бно село.
3) Близу 2000 метра по подометра, който носихъ съ себеси за мѣрение малки
разстояния .
пXTни Бѣ.1ѣЖКИ . 37
съ Гюмрукчалъ и Сопотскитѣ върхове . На югъ погледа

иде може би единъ часъ далеко. Тамъ има покрай рѣката
и на терраси , съ трудъ размѣстени по каменититѣ скали ,
още нѣищо лозя , но по - горѣ се вижда . само дива природа ,
голѣми гори , буки и чамляк . (борове); само тукъ-тамѣ се
-къ- тѣнжтъ снопитѣ на нѣкое уединено нивице. Въ тая по
«сока се докажда за 3 часа въ Бачковскиій мънастирь, въ

единъ день , все край сящата ръка , въ Чепелари , централ
ното село на Рупчоската околия , въ 20 часа въ Ахмръ
Челеби , въ 3—4 денье въ Гюмюрджина.

Самата крѣность е отъ ония , които ся могли да за
радвать сърцето на единъ срѣдовѣковний рицарь или бо
-ѣринъ: преди изобрѣтението на огнестрѣлното оржжне

едно мѣсто непристмино и непобѣдимо. Върху една гладка
скалина , на западъ къмъ пятя до 30 метра висока и почти
наклонена на напрѣдъ, стоятъ стѣнитѣ на единъ четверо
ЖГъленъ кастеллъ, съградени отъ грубо, нетесано камънье .
Оть тая страна нѣма пристмъ. Трѣба да се мине по една
тѣсна пятечка около една отдѣлна кула, която е стояла
при южната страна , за да се дойде на тѣсния дворъ , който
« ели между високото градище и провалата на рѣката. Отъ
тамъ можешъ да се качишъ между търнье , храстье, счупени
тухли и камънье горѣ въ крѣпостта ; но менъ ми се маеше

тавата отъ слънцето и заради това се отказахъ отъ жела
нието да се катеря горѣ въ самото орлово гнѣздо. На сѣ
верна страна стои подъ скалата , вмтрѣ въ укрѣпленията
на градището, една стара черква , сега пуста, наречена у
Гърцитѣ Паvzria от Калі . Основитѣ на зданието , което
е 23 раскраче дълго , стоять на скалата . Долу има единъ
като подрумъ и надъ него стои черквата , единъ хубавъ
паметникъ на византийската архитектура , съграденъ отъ
плоски тухли и правилно притесано камънье ( всѣкога 3
реда тухли и 3 реда камънье). Надъ западнитѣ врати имало
единъ видъ камбанария ; кубето на срѣдата е провалено,
но аспдата , обърнята къмъ рѣката , си стои . Отъ вънъ
и отъ вмтрѣ има старъ живописъ съ гръцки надписи (про

копнос , «фимна) , но очитѣ на лицата см искъртени отъ Тур
цитѣ. Никдѣ нѣма надписъ, за
за да ни развѣиѣe, oть
кого и кога е билъ граденъ този храмъ, който сега доста
лесно би могълъ да се възобнови , но мисля , че той не ще
бяде по-старъ отъ врѣмето на Комнинитѣ .
Въ това градище е имало още единъ паметникъ н то

български паметникъ, но менѣ ми се падняла скърбната
участь, да намѣря, че тази старина сега слѣдъ освобожде
нието на България е била уничтожена отъ една безбожна
ржка . Съ собственнитѣ очи се увѣрих"ь, до кљдѣ може да

стигне гръцкиятъ Фанатизмъ въ борбата срѣщу българ
щината . На 21 юлий ( 1883 ) слѣдъ пладнѣ отидохъ да вид
„ калето “ . Съ мене бѣхм станимашкий околийский начал
никъ г - нъ Куртовичъ, полицейский коммисаръ г -нъ Tony

зовъ, г-н Иванчо Чомаковъ отъ Пловдивъ, г -нь учитель
Мишевъ и нѣколко български ученици. Исках преди всичко

да ми покажжтъ стария надписъ отъ царя Асѣна , който
впрочемъ въ научната литература вече отколѣ е познатъ.
Той бѣше втесанъ ВЬ скалата отдолу подъ основитѣ на
крѣпостта отъ южната и страна на едно високо мѣсто , до

което обаче можеше да се излѣзе по стърмото камънье . Но
надписа бѣше заличенъ. Познавахт се само мѣстата на ре
доветѣ му , които отъ далеко се бѣлѣехм върху възчерната
скала . Най -напрѣдъ помислихме , че е замазанъ съ варъ , но

послѣ се увѣрихме, че буквитѣ съвсѣмъ см уничтожени
съ тесла , и то недавно ; работата бѣпише още прѣсна и дъждъ
не бѣше още омилъ бѣлитѣ й слѣди. Въ послѣдньо врѣме
бѣх дохаждали мнозина, да видятъ тази българска ста
рина. Това, види се , е разгнѣвило нѣкои прекалени гърцки

патриоти въ Станимака и тѣ се рѣшили да затриятъ тази
диря на българското царствование , спазена въ землището
на еллинскиятъ имъ градъ. По скалата се виждах прѣсно
втесани имена на нѣкои гърцки младежи; монтѣ другари
III заподозрихт , че смщата тѣхна тесла е свършила и онови
Пятни Бѣлѣжки . 39
черно дѣло, може би двѣ три недѣли преди нашето дохаж

дание.")
Надписътъ е познатъ . Едно изображение е съхранилъ
единъ старъ пятникъ , който го начърталъ, безъ да знае ,

какво значи тая старина . Французский лѣкарь Paul Lucas ,
който по заповѣдь на краля Людовика XIV е предприелъ
нѣколко научни ижтешествия на истокъ, въ 1706 г. презъ
ония Минжлъ отъ Пловдивъ презъ долината на горнята
Арда за Драма и Сѣръ. Единъ половинъ часъ отъ Стани

мака е видѣлъ развалинитѣ на една силна крѣпость съ
една хубава черква отъ страна . 27 На една друга страна ,
пише, съгледахъ върху скалата единъ надписъ , буквитѣ

на който ми се струвахм най - повече като нѣщо съвсѣмъ
особно . Жителитѣ на страната вѣрватъ въ простотията си ,
че този надписъ съдържава тайната на камъка на мждре

цитѣ. Когато видѣхм, че го преписвамъ, дойдох много
лица, които искахт да ги научл , какъ се прави , злато “ .

Тюка не е знаялъ , какво казва надписа , за който тога
вашнитѣ Станимакалии ся мислѣли , че съдържава тайн
ственни алхимически указания за правение злато , но 10
мѣститъ единъ чертежъ отъ него въ пжтописанието си.2)
Отъ словѣнскитѣ учени го намѣрилъ въ книгата на Люка

и го прочель П. И. Шафарикъ. 3) Въ най - послѣдньо врѣме
надписа отново биль преписванъ и напечатанъ въ 22 Гай
дата “ на Славейкова и въ „ Марица “. 4 ) Споредь сравнението
преписа на Люка съ тия копии той бѣше написанъ въ де
1 ) Отъ „ Московскія Вѣдомости “ 1884 No. 4 научавамъ се, че г-нъ В. В. Ка

чановски , който е пятувалъ тука нѣколко недѣли преди мене, още видѣлъ този на:1
пись на Асѣна П. „ Замѣчательно что надпись эта носить слѣды весьма свѣжей, пре;1
намтренной порчи какимъ то тупымъ ору діемъ, оказавшимся однако безсильным
скрыть для археолога важныя для него начертанія “ . Споредъ това вандалската ра
бота тогава бѣше едвамъ наченята съ нѣкои скромни опитвания, които постѣ се
продължавах до пълното истъргание на надписа.
2) Paul Lucas, Voyage dans la Grèce, l'Asie Mineure, la Macédoine et l'Afrique,
Paris 1710 ( нѣм. Hannover 1715) надписъ No. 46 .
3) Safarik, Pamatky jihoslovanského pisemnictvi, 2 изд . стр. 94 .
+ ) Гайда 1864, 8 Юний ( 1 бр. 23 стр . 182 ). Марица бр. 275, 7 Апр. 1881 .
ветъ редове съ слова грубо изтесани и помежду си свър

зани , които се четох така :
+ Клѣт : sh : 18
енд во въздви
женъи цр : actнь
Благаронь . игрък
омы. таже и прочим
3 странам . Постав
и Алексѣ севаста
и ѕизда сеигра
да :
Смисъла е както слѣдва : Елект ( 0 ) sag . енд (икта) ..

к(ог ) ( мы) въздвиженки ц ( а ) ( и) Исѣнь Благаром , и Гръкомь , та
же и прочими странам , постави Олексk Севаста и ѕизда си градъ.
Годината 6739 отъ сътворение мира по византийското лѣ
точисление се пада отъ 1 септемврий 1230 до 1 септември
1231 , и на истина имаше индиктионъ 4. На пролѣтъ 12:30
царь Асѣнъ II , както е познато , разбилъ епирский деспотъ
Тодор Комнинъ при селото Клокотница , сега Семизче,
между Пловдивь и Одринь, и завоевалъ всичката страна
до Солунъ и Драчь . Въ това врѣме назначиль „ Алексѣ се
васта “ (който едвамъ може да се счита за едно лице съ
Александра севастократора , брата царева ), види се , за упра
витель на тие мѣста и у дзиздалъ градъ “ на Станимака.
сирѣчь възобновиль и укрѣпилъ старото градишце на Иванка
и на Слава .
Попь Константинъ въ Своето описание на Пловдив
ската епархия отъ 1819 год . казва , че тази развалина едно

врѣме се наричала Петргта ; и прибавя , че мънастирската
черква въ Бачково се зовѣла өз тiz.00 тўѕ Петргагv:ttasyjs. С.ѣ
дователно старото име на крѣностьта е било укъ Петричі.
у Анна Комнина в животописание на царя Алексия |
( 1084—1118 ) двапяти се споменва една крѣпость П::::,
но идвѣтѣ свѣдѣния показватъ , че тя трѣба да се търси
ІІ.ЖТни БѣлѣККИ . 41
нѣдѣ до Срѣдецъ и че не е сжица съ онова родопско гра

Дипце. 1 ) Въпросъ е , да ли оня Петричъ на попа Констан
тина е Станимашкото кале или нѣкое укрѣпление при самия
Бачковский мънастиръ , едно нѣщо, което може да се рѣши
«само съ разгледвание на старитѣ за сега непристяни мъна

стирски книги .
Бачковский мѣнастирь лежи , както споменяхме вече по
горѣ, три часа отъ Станимака на югъ въ смщата долина , на
ніжть за Ахмръ-Челеби и Ксантия . Името си има отъ едно

близко село Бачково ( 167 кмщи ). За основанието му се на
мирать подробни свѣдѣния въ книжката на попа Констан
тина . Основали го двама братия Грузинци въ врѣме на царя
Алексия Компипа, споменвани и отъ съврѣменната Анна Ко

мнина, членове на Фамилията Вакурани , погърчено Пахорра
vi , севастъ и „ великий доместикъ “ (пълководець) Григо
pui и великий , магистръ “ на источнитѣ провинции Апа
спосъ въ година 1084 (6592 инд . 7), съ единь царскиii
хрисовулъ (а . Хоразоблоу Зzз: • 7.6 »). Мънастира отъ нихъ
бить снабдень съ великолѣпни имущества : всичкитѣ мѣста
отъ Стенимахосъ чакъ до Ксантия и Перитеорионъ, послѣ
земін въ Кесарополъ ( Неврокопъ), въ Сѣрь и до Солунъ

едно село , наречено Прүко ". Освѣнъ това отъ тѣхно врѣме
е имало въ мънастира единъ старъ типикъ на кожа, писанъ на
три езици , гърцки, грузински и арменски. ?) Нѣма съмнѣние,
че Константинъ въ 1819 г. евидѣлъ хрисовулътъ итн
Пикътъ , и че и двѣтѣ старини , може би съ други ржкописи ,
1 ) Походъ срѣщу Куманитѣ. презъ Филиппополь ха! sis viv sүбрзvov ПЕрте »
xii Tsit хv на Нишъ и Браничево. Анна Комн. изд. Пар. 449. Диогенъ искаль да
дойде отъ Христополъ ( Кавала) й від Пёрухоу ( Перникъ въ Радомирско ) ? sis civ
П::ty. Анна изд. Боннско I, 442.
2) Εγχειρίδιον περί της επαρχίας Φιλιππουπόλεως ή περιγραφή αυτής, συντεθείσα υπό
v ) xics.golor:отіто » Oixovézon Kopion Kovacavtіvon isokog Філіппорт :Літо» печ. на раз
носкитѣ на Пловдивский владика Пайсий въ Виена въ печатницата на Сърбина Дим.
Давидовича 1819 (61 стр. съ карта ). За съжалѣние нѣмамъ тази рѣдка и забравена
Книжица при ржцѣ, а само бѣлѣжки, които си направихъ отъ един екземплар »
преди деветь години. За Бачково стр. 54. Ср. Цукаласъ, Пер !үерт тў ітархiz; Ф.г.
2)підгоҳ (Виена 1851 ) стр . 60.
смществуватъ до днесь . Отъ старо врѣме имаме още три

свѣдѣния за този мънастирь отъ грузинско основание . В.
врѣмето на кърстоносний походъ 1189 г. кръстоносцитѣ ся .
превзели крѣпостьта и мънастирь Scribention и игумена , който
е билъ родомъ отъ Hibernia ( сирѣмъ Hiberia , Iveta , Грузия ..

привели къмъ царя Фридриха Барбаросса въ Пловдивъ.
който поприказвалъ съ него и го пропуснжлъ. 1) Българинъ
Константинъ Философъ ( 1431 ) , като споменва за Станимака.

ИЖЕ
казва , че това мѣсто „ неккынҳь кратѣи тоү живоушниҳь ,
БЕШЕ ВК врѣмена Благочьстивынҳь цареи , подписано и дано сКЕТонет
градоу Иівросолимоу “ , което мисля , че трѣба да се тълкува
не на Станимака а на мънастира , задушие на грузинскитѣ,

братия. ?) Лукаричъ забѣлъжва за царя Іоанна Александра :
„ неговия ликъ въ природна величина (ritratto al naturale )
съмъ видѣлъ въ мынастира св . Мария въ околноститѣ на

1
Станимака (Stanimaca ), градъ на Тракия , която сега се казва
Романия , отъ новия Римъ, сирѣчь Цариградъ; тая черква ,
съградена отъ единъ иверский краль (re di Hinеria) , е била
уголѣмена и надарена (accresciuta e bonificata ) съ много 10
ходи отъ оня Александръ. “ 3) Слѣдователно царь Александрь.

слѣдъ като е превзель ( 1344 ) Пловдивъ съ близкитѣ ро
допски предѣли , е станялъ благодѣтель на Бачковски
мънастирь , и още въ врѣме на Лукарича, клдѣ края на
16 вѣкъ, калугеритѣ см го споменвали като подновителя

на тѣхната обитель. Че ликътъ на царя Александра chще
ствува въ мънастира и до днесь или поне е спествувалъ

до нашитѣ денье, това го знаемъ отъ Захариева* ), та съмъ
не
то чулъ и отъ други лица , които с го видвали въ
давно врѣме. Lucas 1706 г. намѣрилъ въ мынастира „ Bascu “
до 100 калугери , едно укрѣплено здание като крѣпость,

една черква , възобновена каже отъ царя „ Маврикия “, къ
1) Ansbert ed. Pаngеrlе p. 34. Изд. на добровски има Sеbеntіоn .

2) Изд. Ягича, Гласникъ т. 42 стр. 300 .
3 ) Luccari, Annali li Ragusa (1605) стр . 52 .
4) Захариевъ стр. 65.
пятни Бѣлѣжки. 43
на Пресв. Богородица , начъртанъ ужъ отъ евангелиста .
Лука, послѣ едно книгохранилище съ стари рмкониси. Въ

найново врѣме, преди 40 години , сж били настоятели на
мънастира разни коприщенски бегликчии, ликоветѣ на които
ся исписани по стѣнитѣ на черквата . Тогава можях да
се видѣтъ старинитѣ му , но не се е случилъ нѣкой нау

ченъ пятникъ, нито Григоровичъ не го е посѣтиль. Въ по
сахѣднитѣ години, слѣдь избухванието на гърцко-българ

еката черковна борба , калугеритѣ см нaчeнтли да затварятъ
паметницитѣ си и да отклоняватъ въпроситѣ за тѣхъ съ
краткия отговоръ , че такова нѣщо нѣмало. Надѣвахъ се ,
че въ Бачково ще мога да намѣрж нѣкакво голѣмо обя

снение за срѣдовѣковната география на Родопитѣ, но като
чухъ, че и лица снабдени съ препортчителни писма отъ
гърцкия въ Пловдивъ владика не см могли да Виджтъ
старитѣ хрисовули и ракописи , отказахъ се отъ посѣще

нието на мънастира и оставихъ го за други пять . 1)
Първия споменъ за Стенималосъ (Etevtpados) , Eѕtапетас
на Патинитѣ, „ тсьно враньство “ споредъ тълкуванието на
Константина Философа (отъ аtеves и раст ) , се намира въ
Бачковский хрисовулъ отъ 1084 г. , както разбираме отъ
бѣ.ѣжкитѣ на попа Константина въ неговото отъ насъ че
сто споменято описание . Името е византийско и ясно изо
бражава назначението на крѣпостьта, да брани тѣсната и

скалистата долина съ пятя отъ Пловдивъ къмъ Арда и
морето . Вторий пять чуеме за Стенимахъ y Никита Хо
нията въ историята на Иванка . Царь Алексий III търг

нж.тъ къмъ Стени махъ, „ въ който бѣх побѣгняли много
отъ варваритѣ “ , та го обсадилъ и прислъ на сила (zzта

холтос) , види се , слѣдь една храбра защита отъ страна на
Българетѣ. Слѣдъ това Иванко нѣіі, ѣ на близу е бить
1) Отъ една бѣлъжка въ „ Московскія Вѣдомости “ 1884 No 4 виждам , че г -нъ

Качановски, като е посѣти.Тъ мѣнастиря съ пловдивский гърцкий встадика, е сполу
чи.1ъ да види едно гърцко евангелие отъ 4—5 . сто.тѣтие , единъ ҳълги с.товѣнски над
писъ съ глаголски слова на една чудотворна икона и много ржкописи с.товѣнски и
гръцки. Бѣлѣжката неспоменва нищо за хрисову литѣ нито за типикътъ.
44 Д-Ръ конст. ИРЕЧЕКъ ,
уловенъ отъ царя съ измама при едно свиждание. Прочуто

е станяло името на крѣпость та въ врѣме на латинското
царство въ Цариградъ. Рицарь Peниe де Тритъ отъ бел
тийската Фландрия въ 1204 г. приел , Пловдивъ и окол

нитѣ крѣпости , които до тогава с били въ византийски
ржцѣ. Когато Латинитѣ послѣ се свадили съ български

царь Калоянъ и изгубили голѣмата битка при Одринъ
( 1205 ), Рение се държалъ съ помощьта на арменскитѣ Па
вликияне ( Popelicans). Но скоро и тѣ го напусняли и при
викали царя Kaлoянa . Pение, дружината на когото бѣше
се разбѣгала, тъй щото му останљли само 15 рицари и
едно отдѣление „ сериканти “ (ратници ), напуснжлъ Плов
дивъ , изгорѣлъ при излизанието отъ
па южнитѣ врата
вликиянската махала , която слѣдователно е била тамъ , гдѣто
до нинѣ сѣдѣть сегашнитѣ български , католически Павли

кияне, и се оттеглилъ на Станимака, една твърдиня спо
редъ Латинитѣ много силна . 1 ) Въ крѣпость та останалъ
до 13 мѣсеци , като е билъ постоянно държанъ въ обсадно
положение отъ единь, каже , много добър , градецъ, който
е лежалъ подъ крѣпостьта нинѣшната Станимака . ? ) Ца
риградскитѣ Латини дълго врѣме не см знаели нищо за

участьта на Рениёра. Най- нодирѣ на 28 Юниii 1206 царь
Генрихъ търгнжлъ съ една отбрана войска по рѣката Арда
горѣ, минжлъ около крѣпостьта Ефремъ и спрѣлъ се подъ

града Мънякъ. Оть там , пспроводилъ едно отдѣление съ
наii- храбритѣ рицари , между тѣхъ и маршала Вилхардуина
( лѣтописеца ), и съ една чета Венециянци, да видятъ, ка
кво е станало съ Реннера.
Три денье вървѣли презъ не
приятелската земя , догдѣто на 11 юлий съгледали Стани
машката крѣпость. Реннеръ стояль на стѣштѣ и двоу

миль се , којI с тия конници , които слизатъ отъ плани
1) Estanemac, qui était un château très fort. Villehardouin ed. Wailly p . 205 .
Бѣше з lieues oдъ ІІловдивъ ( р . 239 ).
2) Une très bonne ville , qui était au pied du château et qui tenait toujours le
«chateau assiege. Слщий р . 263.
Пятни БѣлѣЖКИ . 45
нитѣ, да не си Гръци , които тогава се били сдружили съ.

Калояна . Вилхардуинъ, който е водилъ авангардата , испро
водилъ нѣколко самострѣлци ( arbaletriers) къмъ крѣпостьта ,
да видятъ , да ли ся Французитѣ още въ неж или да ли

не см вече давно изгиняли . Съ огромна радость посрѣщ-
нжлъ Рение своитѣ избавители . Войската се расположила
въ оня градецъ подъ крѣпостьта и вече на утрѣшний
день търгняла назадъ, заедно съ Рениера и неговитѣ дру

гари , и въ два денье стигнала пакъ подъ Мънякъ при
царя , отъ гдѣто всичкитѣ см се върняли на Одринъ.')

Напуснатата крѣпость еминжлa въ ржцѣтѣ на Бълга
ретѣ. Двѣ години послѣ ж намираме въ ржцѣтѣ на Слава,

който при не е ималъ свиждание и преговори съ царя
Генриха (1208). 2)
Въ послѣшно врѣме Станимака се споменва не рідко.
Царь Асѣнъ II , както видѣхме отъ надписа , 1231 год . е
подновилъ и укрѣпилъ стѣнитѣ . Акрополита ж споменва
между крѣпоститѣ, за които царь Baтaцесъ и царь То
доръ Ласкарисъ успѣшно сж се борили съ българский
царь Михаилъ Асѣнъ . 3) Послѣ царь Константинъ Асѣнъ
пакъ се споменва като господарь на ІІловдивъ и Стенима-
хосъ, но билъ принуденъ да се откаже отъ тѣхъ . *) Въ

14 вѣкъ чуеме за тази крѣпость нѣколко пяти отъ Кан
такузина , като главното укрѣпление на цѣлата - область
при сѣверното подножие на Родопитѣ , догдѣто най - послѣ.
( 1344 ) ж взелъ царь Іоаннъ Александръ.5) Не много врѣме

слѣдъ това ж отнели от българскитѣ ржцѣ Турцитѣ при
завоеванието на цѣлата Тракия.
Крѣпостта е служила още въ първото турско врѣме .
Константинъ Философъ разказва , какъ 1410 год . въ бор
бата между Баязитовитѣ синове султанъ Муса разорилъ
1) Villеhаrdouin p. 259 cлд.

?) Henri de Valenciennes въ сжщото издание на Villetardouina стр. 333 .
3) Акрополита стр. 84 , 114, 119 .
1) Пахимиръ I, 210.
5) Кантакузинъ I 135, 176 , п . 404 , 406 .
Пловдивъ , но като се приближавалъ султанъ Сулиманъ.

„ Бkже , овоте мѣсто глаголівмов Ствнимаҳо , вже по нашему
1взыкәү „ тфсьно враньство “ глаголіеть се , жестокоr coүшоу , имом

при градь оть дреВА! є окрьсть црькви много извраныів “ , и като
оставиль • посада “въ него , уклонилъ се къмъ Одринъ . 1)
Оть това се види , че тогава още е служилъ „ градъ““ ((крѣ
пость ), въ старо врѣме направень на „ жестоко “ мѣсто около

видната и до нинѣ „ много избрана “ (превъсходн ) черква.
а
Сърбинъ Михаилъ Константин , ко йто е жи вѣлъ нѣщо
овичъ
по -късно , споменва , че царь Мохаммедъ II далъ на Сма
илбега отъ Синопъ Станимака съ областта й ва българ
ската земя сирѣчь близкото Марково, както имахме слу
чай да изложимъ по -горѣ. 2) Когато Турцитѣ отдалечили
християнетѣ отъ Пловдивъ , 3) Станимака, сирѣчь градеца
подъ калето , е била прибѣжището за потомцитѣ на старитѣ

гърцки граждане , които въ византийско врѣме с пазили
Пловдивъ за ромейската империя , и съ това е станяла новъ

центръ за еллинизма въ Тракия. Гражданитѣ говорятъ едно
особно гърцко нарѣчие, сь много старински думи . Lucas
1706 описва Stenemac “ като едно голѣмо чисто христи
янско мѣсто , което смщо като сега се занимавало съ вино
дѣлие; съзрѣлъ тука огромни бъчви, 40 педи дълги и до

7 стопи високи , а наоколо до 12 черквици . Въ кърджа
лийското врѣме „ хайтитѣ “ изгорили Станимака и близкитѣ
села и мънастири , опустошения , които се споменвать
почти на всѣка страница у попа Константина ( 1819 ) , съ

врѣменника на онова разбойническо върлувание.
Слѣдъ като видѣхъ Станимака, отправихъ се ( 23 юлий)
отъ Пловдивъ въ направлението къмъ Перущица. Единъ

часъ вървѣхъ край Марица, десния брѣгъ на която е тука по
високъ отъ лѣвий . По пятя се слѣдѣтъ остатъци на единъ
старъ калдъръмъ ; чухъ , че имало по - видни дири отъ него
1) Изд. Ягича, Гласникъ т. 42 стр. 300.

2) Вижъ стр . 35. Гласникъ т. 18 стр. 127 .
3) Ср. Пер. Спис. Іш 76 и VII 111 .
подъ планинитѣ до селото Злати трапъ и единъ мостъ на

него при Паша - махлеси между Пловдивъ и Станимака . Пре
дѣлътъ, пусти частици съ нѣщо върби при ръката , щѣше

да е страшно еднообразенъ, ако да не ни привличаше по
гледа на далекитѣ върхове на Стара планина и Срѣдня
гора и на близкитѣ Родопи , на които се жълтѣжтъ нивитѣ
между горитѣ чакъ до голѣма висина , до селото Чурянъ ,

гдѣто захващать , непредаденитѣ села “ . Минжхъ устието
на рѣка Варлещица (дохажда отъ Дермендере ), обърняхъ

се предъ турското село Айранли на лѣво , кръстосахъ же
ѣзницата и между нивя съ царевици и просо, оградени
отъ гжсти живи плетове , се упятихъ къмъ планинитѣ . На
ѣво се бѣлѣех кжщитѣ на селото Брестовица (тур . Де
реджикюй ), подъ самата планина ; върха надъ него се вика

Кесарѣ и тамъ нѣйдѣ има Лештенската чешма .
Два часа отъ Пловдивъ стигнѣхъ въ българското селце
Пастуша ( 18 кмщи съ 79 жит.). Петь минути на югъ отъ

него , до единъ километръ отъ планината , изненади ме въ
едно по -низко мѣсто тъмночервената развалина на една го
«ѣма стара черква, заградена отъ зеленото листье на огромни

орѣхи . Това е така наречената Червена църква , която е била,
казватъ, едно врѣме мънастирь св . Богородица. Зданието
не е било голѣмо , съ дияметрь отъ истокъ къмъ западъ
до 20 раскраче, четвъртисто съ една главна (олтарна)
двѣ побочни апсиди и едно много високо кубе . Сѣверната
страна стои още на 6 човѣшки боя високо , една ягка сграда
само отъ тухли , като св . Илия при Пирдопъ. На стѣнитѣ
има остатъци отъ живописъ съ гърцки надписи ( георгії т8
пал е
.) . Види се , че наоколо имало и други здания . Никой
не помни, кога е била черквата още цѣла, и въобще въ
споминанията за тази забѣлъжителна зграда почти напълно
ся се изгубили. Попъ Константинъ 1819 г. на кратко спо
менва село Павтобаа съ една старинска огромна черква, нинѣ
развалена (убу де еркіто») .

Въ околноститѣ има и други старини . Клдѣ съверо
западъ на едно мѣстище наречено Стара Пастујша се нами

ратъ пълно тухли и голѣми кюпове . Турцитѣ въ Устина
ми приказвали , че Перущица, Пастуша и Куртово Конаре
см биле едно врѣме единъ голѣмъ градъ . На сѣверъ отъ
селото стоять нѣколко голѣми могили , между тѣхъ една
Бинова могила ,при която още до войната сж се ископали
нѣкакви „ желѣзни кола “ съ цѣли скелети на конье и на чо
вѣци , види се гробове на герои , погребени и съ военнитѣ

" си конье и колесници . Научихъ се , че тогава се ископала
тука и една металическа плочица съ надписъ , която е при

бралъ тогавашний Французский консулъ въ Пловдивъ, —
единъ римски воененъ дипломъ.*) Отъ всичко това се
Види , че въ тракийско , римско и християнско врѣме е

имало тука едно по - видно население, може би оная Увзя
отоблол.; между тракийскитѣ градове на Иерокла и нѣкої
отъ ония стари , сега загубени епископски градове на П.тов
дивската митрополия въ 9 вѣкъ. 2) Турцитѣ см заварили
това мѣсто вече пусто , както се види отъ това обстоятел
ство , че не см имали причина да се населяватъ въ него.
Единъ четвърть часъ по - на - югъ стои селото Перуш
тица ( ж . Перўпштенецъ, Перүштенка, прилаг . перўштенски ).
вече до подножието на планинитѣ , при една безименна рѣка, )
която втича въ Кричимската Въча . Преди възстанието 1876
година е било представително съ хубави здания и заможни
Жители . Въ възстанието е било съвършенно разорено и
стояло до три мѣсеци пусто , тъй щото буренъ и трѣва

никняли по улицитѣ и по развалинитѣ на кмщята . До 320
човѣци загиняли въ борбата и до 500 измрѣли въ стѣду
ющата зима . Имало двѣ черкви , отъ които долнята (пра
1) Мисля, че това е дипломъ, даденъ отъ царя Елгабала на нѣкои войници

отъ преториянскитѣ кохорти , намѣренъ въ околноститѣ на Пловдив , описанъ въ
Момвеновитѣ Ephemerides epigraphicae 464 , но тоя журналъ не ми е при ржцѣ.
2) Бессапара не може да се търси тука, защото бѣше, както рекохме, отдале
чена от Пловдив , 32 километра , а Пастуша е само 20 .
3) Самото име Перущица, по окончанието си (-ица), е рѣчно име.
ІІ.ЖТНИ Бѣ.ѣЖКИ . 49
вена преди 40 - ина години ), едно голѣмо каменно здание
съ видни разрушения на турскитѣ топове , стои още като

развалина и паметникъ на ония исторически денье. Кмцята ,
до 330, горѣ долу пакъ см направени, а жителитѣ има
споредъ румелийската статистика 1673 души , всё Българе,
които се занимаватъ съ винарство и копринарство. Тукаш
ното вино се носи въ Софія , Копривщица и пр . Самото

село , казвать, че е по - ново и че преди не много врѣме е
има.то само 120 кмци . Приказвать слцо , че е горѣло нѣ

колко пяти , но най - повече с го упропастили Кърджалииті
или както ги казвать тука „ хаітитѣ “ , които ся върлували
18 години ; единъ мѣстенъ жителъ е ималъ единъ писанъ
лѣтописъ за това врѣме, но той е пропаднялъ въ възста
нието , сящо както и старитѣ рякописи въ тукашнитѣ чер

кви . На около има нѣколко оброчища .
Перущица (Пер: citz) се споменва у Акрополита между
главнитѣ родопски крѣпости, които царь Михаиль Асѣнь
е отървалъ отъ Гърцитѣ, като наслѣдне на баща си Іо
анна Асѣна II , завладѣно беззаконно отъ царя Baтaцеса ;
но царь Тодоръ Ласкарисъ пакъ му я отнелъ ( 1254 ) , а

то съ обсадни машини (274azviazз :). Вторні пять чуеме за
нетя между деветьтѣхъ градове и крѣпости, които царь
Іоаннъ Александръ ( 1344 ) е заетъ въ сѣвернитѣ Родопи. 1)
При нашествието на Турцитѣ е била въ български ряцѣ.

Кѣдѣ е била тази стара крѣпость ? Стари градища
има около Перущица нѣколко . Едно голѣмо се намира на

сѣверозападъ къмъ Въча, между селата Пастуша и Кур
тово Конаре, вече вънъ Въ полето на низкитѣ отдѣлни
хълмове , КОИТО лежжтъ тамъ предъ Родопитѣ, на едно
стърмо мѣсто . На югъ отъ Перущица въздигатъ се самит ;
брѣгове на Родопитѣ, каменити стърмнини, остри върхове
(утъ трахитъ (еруптивно камънье) съ тѣсни долини и бо
рови гори, които представляватъ единь много живописенъ
погледъ ; дабовата гора , казватъ , е допирала едно врѣме
1 ) Акрополита 84 , 114, 119. Кантакузинъ п40 ).

Период. Списание Х. 4
до самото село . Тамъ въ една скрита долинка лежи мъ

настирището св . Тодоръ, въ врѣме на попа Константина
(1819) пусто и сега слѣдъ възстанието отъ ново запустѣло ;

преданието казва , че с го основали калугери отъ Черве
ната църква въ Пастуша . Надъ него стои по - на - югъ на
една канара второ едно градище съ великолѣпенъ изгледь
по полето . По - високо между огромни провали лежи върху
единъ остъръ непристпенъ върхъ третето градище М6

мица или Момино калё, за което има разни приказки , но
името му вѣроятно произлиза отъ недостностьта му ,

която е такава , че И моми би могле да го защищавать.
Азь несъмъ успѣлъ да постиж всички тия развалини , но

споредь всичко срѣдовѣковната Перущица е била вѣроятно
онова градище при мънастирицето св . Тодоръ. Забѣ.ѣ
жителни сх. още гърцкитѣ названия на нѣколко нива II
поляни въ околноститѣ : Мавроги ( дzoptҮі, черна земя ). hi

кино (zizatvo , червено ).
Отъ Перущица тръгнмхъ за въ селото Устина, което
лежи 1/2 ч . на югозападь, смщо подь самата планина , съ
301 кмща , 1079 жители Турци и 269 Българе. Положе
нието му е едно отъ най- приятнитѣ : отъ къмъ югъ пис
токъ страшно стърми скалини отъ голѣма височина а подъ
тѣхъ единъ кжтъ съ едно чудесно плодородие . Круші,
орѣхи, сливи , вишни и други плодовити дървеса , оградени

съ плетища отъ мѣски , шипъци , кяпини и малини , сь
ставяватъ около селото една голѣма градина , пълна съ
прохладни сѣнки и обилни планински водици. Тукашнитѣ

Турци с . били прочути заради своята люта враягда спрѣмо
християнстѣ, особно Перущичене. Казватъ, че най - напрѣдъ
Турцитѣ см сѣдѣли по-горѣ въ планината Въ е , но
въ едно село
Волга (оть бълг . валогъ, падина ) и че ги исплДІнтъ отъ тамъ

нѣкісъвъ хайдушки войвода Страхинъ (Помак"ь ?) та см
сталії въ селото , гдѣто се помни първата кпції, въ която
• я се населни. Постѣ Бьлгаретѣ почти cm 113чезня.ІІІ от

селото , но слѣдь войната пась нічен..и да се упока в тъ.
ПЯТНИ Бѣ. БККИ . 51
На югъ отъ селото стои върху една висока остра ска

лина една кула или кале, което изгледа като съвсѣмъ не
пристжпно . Това безъ съмнѣние е света Юстина ( @riz 'lov

от: ), която , споредъ думитѣ на Кантакузина, българскиii
царь Іоаннъ Александръ ( 1344 ) е превзель заедно съ П.тов
Дивъ между другитѣ родопски крѣпости. ) Оть нейното
име произлиза нинѣшното название на Устина , за което
Турцитѣ иматъ свои тълкувания . П6- долу има нѣколко

оброчищца, имената на които се помнятъ, та и къмъ св . То
доръ (отъ тука на истокъ) не е далеко , а и Момино калё
се види от селото . Намиратъ се и стари монети . Въ Ус

тина чухъ разни предания отъ кърджалийското врѣме.
Българетѣ ми приказвали , че Кърджалиитѣ, когато изго
рѣли Перущица, търгняли на Устина, но Устинцитѣ, хри
стияне и мусулмане, се заградили съ кола , и като се на
пеняло сражението , единъ Устинець, скритъ въ едно дупло
дърво, сполучилъ да спогодії съ пушката си началника на
Кърджалиитѣ, които съ една кърпа давалъ знакъ въ бор

бата. Турцитѣ прибавятъ, че началницитѣ на Кърджа
Питѣ сж биле Синапъ и Исоглу. Приказва се и за краять
на Кърджалиитѣ. Послѣдниятъ имъ войвода Еминь ага е

търгнжлъ отъ Хаскюі на западъ , и споредъ Българетѣ
би.тъ разбитъ при Пастуша, гдѣто ужъ см закопани него
Витѣ съкровища , но Турци Устинчене казватъ, че не е
бил.ло така , а че Еминь ага е билъ убить вь Балканитѣ
" Динъ день отъ Видинь, като е вървѣлъ къмъ Пасвань оглу .
1 ) Кантакузинъ | 406) .
( С.15,1ва ).
*
НА БЪЛГАРИЯ.
IV. Геологически и палеонтологически бѣлѣжки между Плѣ

венъ и Троянски Балканъ.
Отъ
ГЕОРГи н. ЗЛАТАРСКИ .
Най- старитѣ скали , които се откривать около Плѣвень,
принадлежжтъ исключително на горната часть на кредна

периода. Тѣ с по- вечето варовити и само на нѣкој мѣста
бивать примѣсени съ кременни пѣскови зърна или съ глина .

Тъзи формация , която играй важна роля въ сѣверната
часть на Балкана , лежи тукъ непосрѣдно подъ миоцен
скитѣ срѣдоземни ( медитерански) пластове на терциярната
котловина 1 ) и въ видъ на високи бръгове се издига около

Плѣвень. Варовититѣ бѣли, кредни скали виждатъ се наii
вече на истокъ II на югъ, а по - малко на сѣверъ и западъ
отъ града .
Преди още да оставишь Ілѣвенъ, къмъ края на града

и отъ лѣвата страна на Ловченското шосе , показвать се
тѣзи, почти водоравно лежащи, кредни скали . Тѣ с ва
рогти , а пластовитѣ имъ ясни ; зърната на камъка

срѣдня гелѣмина и доста хубаво ся слепени помежду си .
Въ практическия животъ тѣзи варовити камъни IIMATI
толѣмо предпочтение надь другитѣ, тъй като тѣ могжтъ
лесно да се дялатъ и режжтъ ; най- хубавитѣ здания Въ
Плѣвень ся направени отъ този варовикъ. Камъка е обик

новенно безцвѣтень или бѣлъ, но по - горнитѣ му пластове
1 ) Сравни период. Спиеание, 1 : н . VII , стр. 92 — 95.
МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕО.Цог. и МИНЕРА. ТОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 53
биватъ отъ части шарени отъ кременнитѣ бѣли и синкави

зърна , които се намиратъ смѣсени въ варовититѣ скали .
Пѣсечивия бѣль , хубавь варовик , при Свинарь, който
описахъ въ една отъ предидущитѣ книжки на Пер . Спи
сание 1 ) , почти въ нищо се не различава отъ Плѣвненския
и той може просто да се счита като продължение на Плѣв
ненския .
Въ тѣзи части на кредна периода , дѣто влизатъ като

съставенъ дѣлъ кременнитѣ зърна, не намираме онова мно
жество вкаменености , както въ по- долнитѣ пластове , които
тежжтъ подъ тѣхъ . Обаче това никъкъ не принятствува
за да можем да опредѣлимъ точно староста на горнитѣ

11.ластови , тъй като тѣ лежжтъ подпално конкордантно
надъ вторитѣ и безъ ясна граница преминаватъ еднитѣ въ

другитѣ, тѣ см слѣдователно Сенонски пластове (l'étage sé
поniеn d'Orbigny ), както и онѣзи подъ тѣхъ , които се отли
чавать по богатството на вкамененоститѣ си .
Недалечъ отъ шосето , въ долината на Тученица Кая
1мка , само полвинъ километъръ отъ града 1 на сѣверъ

отъ воденицата , намиратъ се отворени каменоломи , дѣто
ний ще проучимъ по -добрѣ състава и вкамененоститѣ на
втория катъ. Камъка е съвършенно бѣлъ варовикъ, испъл
ненъ съ животински отпечатки , съ остатки и с каменни
ятки ; той може да се назове конгломератъ отъ морски жи

Вотни . Въ него се виждатъ изобилно и калцитни зърна ,
тено стиснжти помежду си , които съ гладкитѣ си плочици,

1: ато малки огледала отбивать свѣтлината . Скалата е по
вечето гръмадна , отколкото наслагана ; не е набита, както
първата , която надъ нем видѣхме, но малко шупла . Тѣзи
камъни , които иматъ срѣдня твърдина , употрѣбявать ги

тоже за зидание въ Плѣвень.
Вкамененоститѣ, които събрахъ тукъ, см многобройни.

-Аз ще опиш отъ тѣхъ само онѣзи, които най-често се
-ѣщать въ този пласть .
1 ) Вижъ кн . VII, стр . 89.

54 г. н . 3.ТАТАРСКИ,
Hemipneustes striato - radiatus d'Orb . Това вкаменено мор
ско животно , което много прилича на костенурка , е едно
отъ най- распространенитѣ въ напоменятия пласть . Има

сърцевидна форма и забѣлѣжителна голѣмина . Дъласината
му е равна на 95 • широчината на 80 -, а височината
на 60 м . м . Предницата на вкамененоста , макарь и верти
кално прерѣзана , доволно е заоблена ; задницата е по-стис

нята ,но затпена . Горната часть на чурупката доволно е
псiмкняла , и най - високата точка лежи въ преднята първа
третина , отъ дѣто непъкнялата повърхность постепенно се

спуща на назадъ, като се завършва къмъ задния отворъ.
Долнята часть може да се земе за равна , макаръ къмъ срѣ
дата да е малко подута , като нѣкой заобленъ покривъ ; на

едина краіі на тъзи часть лежи задния , а на другия пред
ния отворь или устата . Амбулакралния върхъ стои къмъ

срѣдата на дължината , слѣдователно нѣщо по - назадъ отъ
най - високата точка на чурунката . Устата ( peristone) cm 110

лотени попречно въ първата четвъртъ ися продълговато
Завити въ вдъ на обърнято съ крайницитѣ на долу C. Зал

ния отворь (periprocte , anus) е продълговатъ ; отгорѣ се не
види , а отдосту доста добрѣ (supramarginal ). За другитѣ бѣ
алѣзии на тъзи вкамененост , неговоря , защото трѣбало би
да се впусня въ строго палеонтологическо описание , нѣщо.

което мисля на друго мѣсто да направя .
Omcanus OTú d'Orbigny Holaster striato -radiatus d'Orb."
изъ бѣлата креда въ Франция, само по величина се раз.III
чава отъ Плѣвненския . Освѣнъ въ Франция , намира се і !
въ Белгия около Maestriсlіt, но на друго мѣсто до сега не
е познать. Отъ сящата кредна зона (der unter Quader) Gei
nitz Описва
изъ Саксония, Белгия и IIвейцария, Ноluster
suborbicularis Defr ., 1 Holaster carinatus Lam ., Ho r $311 ce pas
.личаватъ доста много отъ нашия Нетipneuѕtеѕ ѕtrіаto - radiatus
' Orb.
2) Paléontologie française, terr. crétacée, t. VI, p .113 ,pl. 802, 803.

МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. И МИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ .
Pholarlomya aequivalvis Goldf . sp . Отъ това животно
имамъ запазени само отпечатъци . Долната часть на чуруп

ката е стисната и сплощена, горнята е окрыла. Върха (Umbo,
Wirbel, Buckel, crochet) се намира къмъ срѣдата на свойката
не завить въ видъ на кука ; отъ него се спущатъ 25 — 30
доста на близо положени зраки ; брѣзднитѣ см по - тѣсни
отъ зракитѣ. Тѣзи зраки не се простиратъ равномѣрно по

ццѣлата кміцничка на тъзи cкoйка , въ долнята и часть ти
нѣма никакви , защото е подпълно гладка .
Цѣ.тата Phоlаdотуа е дълга 22 , а широка 21 м. м.
Cardium alternatum d'Orb . Има длъгнесто - валчеста
Форма непокритъ съ радиялни зраки, между които се на

мирать два вида брѣздни : еднитѣ по - широки и снабдени
съ длъгнести , правилни и еднакви брадавички (tubercules)
а другитѣ по- тѣсни и гладки. Послѣднитѣ брѣздни, като
тѣсни и доволно дълбоки, едвамъ могжтъ да се забѣ.1ѣжжтъ
въ отпечаткитѣ . Тъзи скобка прилича на Cardium productнт,

но различава се отъ неж по брадавичкитѣ си , защото при
Cardium аltеrnаtет тѣ ся равни и правилни, а при с. pro
ductит само прѣзъ два или три реда с еднакви или не
еднакв .
Суtherea polymorpha Zitt . е една отъ най- изобилнитѣ при

Плѣвенъ. Намира се само въ каменни ятки (Steinkerne,
тоule ), както по- вечето отъ вкамененоститѣ , които се на

миратъ въ тъзи часть на кредна формация . Тъзи скобка е
ва.често длъгнеста , нееднакво-странна и слабо издута . Пред

нята часть е заоблена и за полвината по -кратка отъ зад
нята ; заднята , напротивъ, като да е прерѣзана. Външната
повърхность е гладка . 11: вата чурунка има три дніверси

рающи склонни заби ( Schlossziihne), отъ които преднитѣ два
“ ж ягки и добрѣ развити, а задния стабъ. На слцата чу
рупка се забѣлъзва и четвърти доста дебель зібъ (Lmu
lаrzahm ), който почти хоризонтално лежи ; на този отговарят

въ дѣсната чурупка , една продълговата 1мица . Мускулнит ,
отпечатъци ( Мtiskeleindriicke) слабо се виждать.
2
Макарь да означавамъ нашата Cytherea кaтo polymorpha,
обаче тя се различава доста отъ тъзи по формата си , така

щото тя може да се земе съвършенно като нова форма. Но
да не оголѣмявамъ и тъй вечъ претрупаната номенклатура
въ палеонтологията , азъ рѣшихъ да останм при смщото

Име, като покажћ само разликата която слществува между
тѣхъ. Cythеrе polymorpha има обикновенно обла , трижгълна
форма и твърдѣ рѣдко се намира продълговата , нашата ,

напротив , има длъгнеста заоблена четверомгълна форма.
Освѣнь това и величината на нашата Cythеrеа е по - малка
отъ другата , която споредь Zittel - a има 50—60 м . м . дъ1
жина и 45 — 55 м . м . височина .
Pinna cretacea Schloth . — Каменния образець на нашата

Ріпна , продължава се въ пирамида , съ ромбиченъ прерѣзъ
въ широкия дѣлъ и съ квадратенъ къмъ тънкия . Тъзи
вкамененость не е отъ най-рѣдкитѣ. Въ Пондилери (писточна
Индия ) намира се въ Сенонъ, въ Вестфалия въ горнитѣ
пластове на кредния мергель, въ Франция въ Туронскитѣ
( Toronien) пластове и пр.
Vola quinquecostata Sow . sp . — Похлупцитѣ на тъзи вка
мененость покрити с съ ситни и тънки концентрични чърти.

Горнята чурунка е почти равна и само малко вдълбена;
покрита е съ 6 слабо испмкняли зраки . Помежду тѣзи на
миратъ се плитки , но широки и гладки брѣздни. Долнята
похлупка доста много е изгърбена и има завитъ като кука
върхъ (Umbo). И тукъ, както и въ горнята похотупка, за

бѣлѣзватъ се 6 правилни и еднакво почти испъкняли ра
диялни зраки . Между тѣхъ, въ праздното пространство ,
виждать сe други четири по-слабо развити зраки , които
ся и по - твени и по-низки отъ първитѣ. Само срѣднитѣ сі.

малко по- широчки отъ крайнитѣ. Второстепеннитѣ брѣзнін
раздѣлени см съ твърдѣ тѣсни, по -дълбоки брѣздни.
Нашата Vola има малки, кратки и нееднакви ушички.
Споредь Griimbel- а този видъ се намира въ Бавария отъ

Сеномань ( ( enomanien) до горниii Туронь ( Toronien ). Въ
МАТЕРИЯЛИ ПО ГЕОЛОГ. И МИНЕРА.ТОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 57
Франция характеризира долнитѣ части на ёtage tourоniеп или
на сrаie chloriteё. Въ смщитѣ пластове намира се въ Англия
и Германия. Въ Белгия се намира вь Senonien и въ сrаie de

Maestricht.
За да се неотвличамъ по - вече въ описванието на събра

нитѣ вкаменености , азъ мисля да изложя тука само име
ната имъ. Тѣзи ся слѣдователно петреФактитѣ, които съмъ
можалъ до сега да открия и съберт при воденицата на
истокъ отъ Плѣвень :
Echinoidea .
Hemipeustes striato -radiatus d'Orb ..
Annelidae .
Serpula ootatoorensis Stol.

Serpula conjuncta Gein .
Serpula gordialis Schloth .
Lamellibranchiata .
Sponditus sp .
Pecten sp .
Vola quadricostata Sow .

Vola quinquecostata Sow . sp .
Vola aequicostata Lam . sp .
Gerrillia sp .
Pinna cretacea Schloth .

Pectunculus obsoletus Goldf.
Pectunculus sp .
Pectunculina cf. Guerangeri d'Orb.
Eriphyla lenticularis Goldf. sp .

Sphaerulites cf. Styriacus Zitt ..
Cardium productum Sow .
Cardium alternatum d'Orb .
Cytherea polymorpha nov . for .

Tellina semicostata Reuss.
Pholadomyn aequivalvis Goldf. sp .

58 г. н . З. ТАТАРСКИ,
Glossophora ..
Dentalium mediul Sow .
Phosionella cf. pusilla Sow ..

Pleurotoma ef. perspectiva Mant.
Кога разгледаме по - точно мѣстонахожденията на гор

нитѣ вкаменености в'ь другитѣ страни на свѣта , ще видимъ
че много отъ тѣхъ, освѣнъ въ Сенонъ, намиратъ се въ Ту
ронъ и Сеномань. Тука се явява прочее единъ доста ва
женъ въпросъ , можемъ и приспособли и у насъ това раз

дѣление както и въ Франция, ин имаме да направимъ друго
нѣкое мѣстно раздѣленне, тъй като вкамененоститѣ отъ

Сенонъ се мѣсятъ съ вкамененоститѣ отъ Туронь. а 10
неіідѣ и съ Сеноманъ ? Колкото деликатень и Коткото
ченъ да е въпроса , допуща поне отъ частин да се разрѣии.

Но за това преди да се произнесм , азь съмъ на мнѣние , да
разгледамъ най- първо скалитѣ, които се намиратъ надъ и

10ҳь пластоветѣ съ вкамененоститѣ .
П6- горѣ казахме, че надъ тѣзи пластове намиратъ се
друті, тоже варовиті , въ които се н : миратъ чист кре

менни зърна . Но надъ този варовикъ, къмь село Радишево.
лежи доста ситна бѣла пукълта креда ( тебеширъ), която .

споредъ казванието на нѣкои господа отъ Плѣвенъ, заема
доста готѣмо пространство на истокъ отъ града . Макарун
и самъ да не съмъ вік,далъ тѣзи мѣста, но като имахъ сту

чаіі , да разгледамъ по- отблизо , даже и съ микроскопъ да
изслѣдамъ тъзи креда, нека ми се да вѣрвамъ, че тамъ съце

ствува сяца креда . Друто едно доказателство , че надъ гор
Нить варовити 11.ластовії се простира чиста бѣ.та креда, ен
това : преди нѣколко мѣсеци г. Др. Молловь, има добри

ната да ми донесе изъ Никополско единъ хубавъ кременен ,
откъс.1якъ ( Flint), прирасълъ въ чиста бѣла, но твърда кіреді.
Споредъ казванието на г. Мол.това този откъснякъ е отсѣ
ченъ отъ иконо.тскитѣ скали, които се издигат , тимъ въ
готѣмъ размѣръ надь Дунава. За съществуването стѣді»

МАТЕРИЯли ПО ГЕОЛОГ. И МИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 59
вателно на смщинска креда на северо - нетокъ отъ Плѣвень,

при такива ясни доказателства , немогX вече никакъ да се
съмнѣвамъ и за това огъ сега могт да кажем , че тритѣ
горни раздѣлення, които намираме въ сѣверна Франция,
съществуватъ и въ България, но тѣ немогжтъ така точно
да се различжтъ, както въ Франция, понеже Сенонъ тѣсно
е свързанъ съ Туронъ, а този съ Сеноманъ. И тъiй он :з
пластови, съ извънрѣдното богатство на вкамененості , мо

Глтъ да се считатъ
считатъ като на границата между Сенонъ и
Туронъ, защото въ тѣхъ се намиратъ вкаменености както
отъ едина , така и отъ другия катъ .
Подъ богатитѣ на фосили пластове , на юго - истоъ
отъ първото мѣсто , откриватъ се еднъ видъ варовито

доломитни скали , които се отличаватъ отъ първитѣ по
шупликавоста и боята си . Тѣзи с отчасти сиво - синкави ,
Иматъ ситенъ слогъ и неправилно напукани се виждатъ.
Тѣ лежжтъ конкордантно подь първитѣ и се спущать подъ

Жщия незначителенъ Гълъ къмъ сѣверъ.
Послѣднитѣ варовити скали най-добрѣ могжтъ да се

разгледатъ въ долината на Тученица, дѣто се издигать и
отъ двѣтѣ страни . Предѣла е тука живописень. Скалитѣ
см почти вертикално прерѣзани и доста високо се издигатъ
надъ плодовитата и добрѣ обработената долина ; на нѣкои
мѣста скалитѣ достигать 30 метра , ако не и по - вече. Ва
ровика е гръмаденъ и никъкво слоіlение въ него се нез
бѣлѣзва ; канаритѣ вертикално ся разѣдени и нашарени отъ
водитѣ, които см текли нѣкоги тамъ и които даже и днесь

още сълзятъ . На нѣкои мѣста въ скалитѣ се намиратъ доста
много пеццери , между които нѣкои отъ тѣхъ се отличаватъ
Цю готмината си . Такава една голѣма пещера намира се
Іьмъ срѣдата на долината и отъ тѣвата страна на потока

Тученица, дѣто Плѣвненци, прѣзъ лѣтнитѣ горещи дни , пра
вять своитѣ увеселения . Въ тъзи пространна пещера , отъ
една висока пукнжтина, извира вода , която съ голѣмъ шумъ

60 Г. Н. 3.ТАТАРСКИ ,
пада въ едно, нарочно тамъ приготвенно , водохранилище

( резервоаръ).
Въ Плѣвень ми расказвахм и за друга една не мало
важна пещера , която носи името Царева дупка . Тъзи пе

щера се намира при село Карагуії на югъ отъ Плѣвенъ.
Въ тъзи Царева дупка намирала се естественна масса , столъ
и на массата чаша ; сичко отъ камъкъ било. Горнитѣ сату
чайни Фигури станяли см прѣдметъ на разни баснословни
тълкувания .
Но да се завърнемъ пакъ къмъ Ловчанското шосе и
да продължаваме на югъ изслѣдванията си къмъ Балкана .
Когато преминешъ моста , най -първо виждашъ бѣли

варовити , но глинени скали съ снтнозърнестъ слогъ. Този
глиненъ варовикъ стои въ по-низко ниво отъ горѣ описа
нитѣ пластови , и като основа може да се земе на първитѣ
слойеви. Макарь никъкви вкаменености да не намѣрихъ въ
него , азъ не се съмнѣвамъ, че той непце бъде Туронски.
Неговитѣ слойеви бързо се скриватъ подъ обработената
пръстъ и не се показватъ, прѣди да се отдалечишъ 8 ки

лометра отъ Плѣвенъ : тукъ , на лѣво отъ пятя , намирать
се отворени каменолом (кариери), на които материята е ва
ровитъ и само ОТЬ части Тиненъ . Скалитѣ сж бѣли и
дребно -зърнясти , а наслагванието имъ съвършенно ясно ;
най - дебелитѣ слойеви ненадминавать по - вече оть 10-20 с.-х.
По между варовититѣ пластове има и гинено - варовити ,

които са много по - тънки отъ първитѣ. Сичко пада , подъ
незначително слабъ тГълъ ( 1—2") къмъ сѣверъ ; безъ нужд
ния за тъзи цѣль наклономѣръ ( коинометъръ), человѣкъ би
помислилъ, че пластовитѣ см подпълно водоравни . Тѣзи
варовито -гинени пластове , азъ приброявамъ къмь онѣзи,
които видѣхме помъ мнняхме моста ; тѣ см слѣдователно
Туронски . Ако изслѣдваме подробно тѣзи скали , ще видимъ,
че
въ тѣхъ се намиратъ сиво - черни, като пятна , точки ,
които се простиратъ въ прецѣпа на скалата. Зърната на
варовика не ся на сѣкадѣ еднакви , на нѣкои мѣста тѣ би
МАТЕРИЯ , И ПО ГЕО.ДОГ. И МИНЕРА.ІОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 61
вать по - дребни, а на други по -едри . По- дребнезърнестия

варовикъ е ужълтъ, но захаровиденъ и по - твърдъ отъ дру
гия . Топи се лесно въ хидрохлорна киселина , като оставя
само малко нерастопена глина .
Подъ този варовикъ, къмъ срѣдата на пятя между
ІІ.лѣвенъ и Ловечъ, тъкмо при хановетѣ, откриватъ се отъ
«тѣвата страна на пятя , покраін единъ малъкъ потокъ, други
варовити камъни , които иматъ сивкаво - синкавъ цвѣтъ. Този
варовикъ, макаръ и глиненъ или мергеленъ, превъсходно

възвира съ киселинитѣ, има съвършенъ cкoйкастъ изломъ
и богатъ се вижда на растителни дребни остатъци : наii
16- вече съдържа гранчици. Цвѣта на тѣзи гранчици е чер
веникъвъ. Между горнитѣ пластови на варовититѣ скали
намиратъ се тънки мергелни , сивкави слойеви , въ които има
доволно много варъ. Горнитѣ пластове не см много дебелін ,,
но долнитѣ бивать по - дебели, дѣто въ една дълбочина отъ
20—25 метра камъка става почти гръмадень. Нетрѣба да

забравяме, че мергелния тукъ варовикъ е преплетенъ съ
сѣкъкви неправилни пукнатини.
Въ мергелнитѣ варовити скали намиратъ се кременни

откъсляци въ неправилни форми и разни голѣмини . Нѣкои
отъ тѣзи откъсляци иматъ шуплива повърхность ; по - вечето

с восъчено ужълти и червеникаві ; черніг неможихъ да
ВИДя .
Отъ хана къмъ Попова шума , варовититѣ скали Ис
чезватъ подъ чернозема , въ който има много бѣли кон

креции .
Щомъ превалишъ Плѣвненския баиръ, преднитѣ ва

Повити скали съвършенно се изгубватъ и мѣсто тѣхъ из
-11за сивкавъ, почти растрошенъ пѣеченикъ, който освѣнъ
авременнитѣ черни и бѣли зрънца , съдържа още люспи отъ

Б.за слюда , доволно глина и зелени глауконитни зрънца .
Този пѣсченикъ, на който пластовитѣ само слабъ гълъ
затварятъ къмъ сѣверъ, има забѣлъжителна дебелина . Виагда

се отъ най - високата точка на пятя дори до Сетовския ханъ,
а може и по - низко , така щото дебелината му ще бяде по

вече отъ 130 метра. Ако гледаме отъ една страна на стра
тиграфското отношение и на минералогическия съставъ на

тѣзи пластове , а отъ друга , ако сравнимъ горнитѣ скали
съ нѣкои части на Франция, ще се увѣримъ че тѣзи гли
нени и полурастрошени пѣсчени скали иматъ приличното
си мѣсто въ Сеноманъ. 16- долу ний ще видимъ , че подъ
тѣхъ се намиратъ други , подобни на тѣзи пѣсченици, които
споредъ вкамененоститѣ си могжтъ да се приброятъ въ
Голть ( goult) .
И тъй отъ Плѣвень до Ловченската равнина, ний ви
дѣхме добрѣ развити по- главнитѣ части на горня кредна

периода . Сега се намираме на границата , между долня и
горня креда , именно въ срѣднитѣ катове , които тръба по
добрѣ да разгледаме .
На южното подножие на Попова шума настава lов
ченското пространно равнище, испълнено съ пѣсечивъ ва
ровито -глиненъ материялъ, нанесенъ отъ съсѣднитѣ хъл
мове ; напълно съмъ убѣдень, че този дилувиумъ нeще има

голѣма дебелина , и че подъ него ще се намѣрятъ пакъ cm
щитѣ пѣсченици оть срѣдня кредна формация . Нині немо

жемъ слѣдователно, да проучимъ тукъ точно землището,
тъй като нѣмаме отворени разрѣзи, но ще търсимъ това
на западъ отъ Сетово, къмъ Залково . Недалеко послѣдното
село , въ дола , тамъ именно дѣто поройтѣ см измили ска

« итѣ, намиратъ се открити сиво- пѣсчени плочи, въ които
мея ду другитѣ елементи и варовицата завзема прилично
мѣсто . Въ този мергеленъ пѣсченикъ лящятъ се и бѣи
слюдни люспи и черніг неясни вегетабилни късчета . ( тъ
вкамененитѣ животни , които се виждатъ въ този пѣсченикъ,

ще споменя голѣмото изобилие на Oritolitеѕ, а за останалитѣ
нищо нещм да говоря , тъй като тѣ недопущатъ почти ни
какво опредѣление. Пъсченитѣ пластове се цѣпятъ въ 10
волно тънки плочII, а селенитѣ твърдѣ добрѣ умѣ.ти , да се
въснолзуватъ отъ това тѣхно свойство ; съ тѣхъ покривать
МАТЕРИЯ.ЛИ ПО ГЕО.10г. имиНЕРА.ТОГ . НА БЪЛГАРИЯ. 63
домоветѣ си , както това виждаме на много мѣста въ Бъл
гарня ,дѣто има подобни плочи . Помежду тънкитѣ пѣечени

катове намира се наслагана 11 възсивкава глина или по
точно мергель, въ който , както при Залково така и на
-pyги мѣста въ Ловченско, има тънки в липніг жилки ,
на които разработванието не ще може никакъ да се рен
тира . Выглищата см лигнитни , ляцятъ се хубаво и имать

екоінчастъ изломъ ; тѣ горять доста добрѣ. Ако земемь про
чее вь внимание сичкитѣ тѣзи бѣлѣзи на нашия пѣсченикъ,
ще се увѣримъ, че тобі прилича много на Карпатския, за

който говорихме обширно въ една отъ предидущитѣ книжки
на списанието .
По на югъ смцитѣ нѣсченици добивать по - голѣмо
развитие ; за да оправдая това , ще припомня тукь на единь
разрѣзъ (профилъ), който се намира край рѣкичката Чер
нелка при село Пърдилово . На дѣсния брѣгъ на Чернелка

четемъ отъ горѣ на долу слѣдуюццето : 50 с . м . черно
червеникава плодна почва ; 5—6 метра ронливъ пѣсченикъ
съ сиво -ужълто червеникъвъ цвѣтъ, подобенъ на онзи при

стърмината на Попова шума надь Сетово . Наслаганието
му е ясно и въ него се забѣлѣзвать тънки разно-обагрени
нишки . Кременнитѣ бѣли зърна преудолѣвать, чернитѣ

по - рѣдко се виждатъ ; бѣлата слюда лмци вы него , а въ
замаза му има и доволно варовица . Зърната на пѣсъка
тѣсно ся свързани съ дебелината на пластоветѣ ; по- дебе
итѣ пластови съставяни сх. отъ по -ситни зърна, а по
тънкитѣ отъ по-едри. Подъ тѣзи иде 1 метъръ синкъвъ,

твърдо - цементиранъ інѣсченикь. Въ този IIMa II по - вече
слюда , отъ колкото въ първия . Подъ този пласть , до 3 м . ,

патсь ронливия пръвъ пѣсченикъ, но само че тукъ III
по - вече глина .
С.ѣдва пакъ пласть отъ твърдъ списъвъ тѣсченикъ

и подъ него ронливъ и глинень пѣсченикъ итьіі ната
тысъ, дѣто въ една дебелина отъ 80 — 100 метра , нііі -отдолу ,

въ коритото на Чернелка виждаме само синкава мазна глина
или мергель, който селенитѣ наричатъ синя хума.

Къмъ Мирань, Катунець, Курумаслиитѣ и Калиникъ
смщитѣ пластове, но синята хума подъ пѣсченика видяхъ
само при послѣднето село , дѣто въ нем на нѣкои мѣста
има и каменни вжглища , както и при

Залково .
И тъй срѣдня кредна формация , която Френцитѣ на

ричатъ Albien , a Англичанитѣ Gtault твърдѣ голѣми размѣрн
заема Въ тъзи часть на нашето отечество . На западъ тя
се открива между Аглень и Торосъ, а види се , далеко да

отива къмъ истокъ, дѣто на едни мѣста се вижда открита,
а на други остава закрита подъ другитѣ кредни пластови .
Въ Turquie d'Europe на Ами Буе, виждаме, че тъзи часть
на кредна формация играе важна роля въ источнитѣ части
на Балкана , именно около Камчията , но той 15 споменува
още и около Търново , Елена, Османъ- Пазаръ, Ески -Джума

и пр.; като се основавамъ на собственнитѣ си изслѣ1
вания , азъ немогж да се съглася съ него , особенно за
послѣднитѣ мѣста , и мисля обстоятелственно да говоря
за това , когато дойде реда за описванието на тѣзи мѣста.

за сега ще се ограничя , да приведа нѣколко рѣчи отъ него
за Ловчанската околность. „ Около Ловечъ, казва незабра
вимия Буе, намиратъ се въ варовититѣ скали Orbitolites.
които принадлѣлтъ на единъ новъ видъ Orbitolites lulga

rica ; но тѣзи не см тукъ еднитѣ вкаменености , съ тѣхъ
заедно идтъ иглокожи , ( Ectinodermes ), Серпули (Serpules)
и Полипи (Polypes). При съверния излазъ на Ловченския
проходъ, виждаме този бѣлизнявъ варовикъ, да лежи върху
мергеленъ синкъвъ пласть, въ който между другитѣ вкаме
нености намиратъ се още кости и заби отъ пълзящи жи
вотни ( Reptiles ). “ 1)
Добрѣ развити Орбитолинни пластове намиратъ се и
при Царибродъ, между рѣката Лукавица и истоименното
селце. Тукъ пластоветѣ см варовити , но извънредно бо
1 ) Ani Boue. La Turquie d'Europe t . I, p . 239.
МАТЕРИЯ.ІИ ПО ГЕО.10г. и МИНЕРА.ТОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 65
TATII на Глна и пѣсъкъ, тъй щото ни можемъ, да го

наречемъ варовито глинень пѣсченикъ. Скалитѣ ся пе
пе.1яно - зеленикави и лесно се трошжтъ. Оть тукъ събрахъ

разни видове вкамененості , между които най -изобилни се
виждатъ Orbitolina bulgarica Desh . Orbitolina Blumenb. разни
корали и прочее .
Подобна формация намира се и въ Голо - Бърдо, между
София и Самоковъ, но тукъ никъкви вкаменености не бѣхь
честитъ да намѣря , защото има развити само глиненитѣ
Ужъти и червени пластове .
Освѣнъ описанитѣ пѣсчено - мергелни пластове , при До
вечь има и варовити скали . Послѣднитѣ се издигатъ най
вече отъ дѣсната страна на ръката Осма, край града , и се
простиратъ на истокъ къмъ Търново. Тукъ е потрѣбно, да
забѣлѣжя , че варовититѣ пластови не отивать непрекъснато
КЪМъ ТЪЗІІ часть на княжеството , но отсмтствуватъ на
много мѣста . Тѣзи скали твърдѣ богати се виждать на
вкаменености , въ тѣхъ играятъ най- важна роля Хамидеи

(Chamidae ) Рудисти (Rudistae) и Неринеи ( Nerineidae). По
вечето отъ тѣзи вкаменености твърдо ся прирасли въ ска
итѣ и никъкъ немогжтъ да се извадятъ ; но щастлив'ю
могат да се считамъ че на едно мѣсто, азъ сполучихъ да

извадя нѣкои вкаменености , които най - лесно доказватъ че
тѣзи пластове ся Капротинско- Ургонски. Оть тукъ имамъ
събрани и нѣкои нови видове Requienia, които по - долу мисля ,

да опишћ . Подъ тѣхъ слѣдватъ глинено - варовито - пѣсчени
пластови съ Spongiae и Bryo20а, а подъ тѣзи иджтъ пакъ
варовити пластови съ Капротини и Нериней. Четвъртия
катъ, отъ горѣ на долу, е варовито пѣсчень, а най - долния,
въ коритото на Осма , синкаво- мергелень.
Пластовитѣ, които сега описахъ носять по -главнитѣ
бѣ.лѣзи на горни Неокомъ или , като ги наричатъ още,

Ургонь ( Urgonien). Тѣ стоятъ подъ пѣеченицитѣ съ Орби
толини , и слѣдователно тѣ см по-стари отъ тѣхъ.
Отъ събранитѣ тукъ вкаменености ще опишћ само три ,

отъ които двѣтѣ см съвършенно нови видове .
Requienia Lovčensis nov. sp .
Дияметъръ 12.5 c. м .; височина 11 : 3 с . м.

Тъзи дебелостенна скойка има трижгълна , или по-точно
сърцевидна форма . Лѣвата или долнята полвина има почти
сящата дължина , каквато има и горнята ; сплощена е отъ

една страна и се завършва въ кратка окрягла спирала.
Горнята или дѣсната полвина, не само че е испъкнж.та , но
и прилича на полукълбо ; най -високата точка лежи върху
прѣднята третина на тъзи полвина . Върха ( crochet, Wirbel)
на малката . чурупка слабо е завитъ, а на голѣмата по - вече.
Съединенитѣ рябове (Mundrand) на двѣтѣ похлупци с
испъкняли .
Дѣсната похлупка, макаръ и гладка , показва слаби кон
центрични, но не и еднакво отдалечени чърти ; лѣвата на
противъ има съвсѣмъ груби и дълбоки брѣздни . Цѣлата
послѣдня похлупка покрита е съ дебели плочи (lamelle),
които ся съставени отъ безбройно много , тънки второсте
пенни плочици или листове . Ако разгледаме по-отблизо
тъзи чурупка, ще забѣлъжимъ , че тя състои отъ нѣколко
слоя ; най - външния е и най - дебелия слой ( 8 м. м . ) , на него

ся положени грапавитѣ брѣздни , които ся тоже концен
трично распредѣлени . Слѣдующитѣ слойеви ся гладки , но
много по - тънки отъ външния слой .
Формата на цѣлата скойка и на сѣка полвина отдѣлно ,

нейната външна направа , малкия , стиснатия и окряглия
завой на долнята похлупка , както и други още бѣлѣзи.

които по - горѣ споменяхъ, доволно см да различжтъ винаги
нашата Requienia отъ останжлитѣ познати. Истина е че Re
quienia Archiaciana d'Orb . и К. subaequalis d'Orb . иматъ почти

еднакви похлупци , както и нашата , но първата се разли
чава отъ R. Lovčensis, по това, че има по- високи похлуици,
отъ колкото широки , и че горнята полвина е искорубена,

МАТЕРИяли по ГЕОЛОГ. имиНЕРАЛОГ . НА БЪЛГАРИЯ. 67
както и долнята . R. subaequalis има и двѣтѣ си чурунки

гладки и еднакво завити , а освѣнъ това нейната форма е
почти окрягла и никъкъ Глеста, както при нашата . Най
послѣ диаметра на R. subaequalis ненадминава никоги 7 с . м . ,
когато нашата нова Requienia има 12 и по- вече сантиметра
дължина . Отъ R. Lonsdali Sow . и други различава се пре
много, тъй щото ненамирамъ нужда , да изброявамъ тука
тѣзи разлики.
Оть тъзи Requienia само единъ по- добрѣ запазенъ ек
пляръ имамъ, който се пази въ държавната геологическо

минералогическа сбирка .
Понеже настоящата вкамененост , е намѣрена най -първо
въ околноститѣ на градъ Ловечь, то азъ и давамъ името
R. Lovčensis.
Requienia Drinovi nov . sp .
Дияметъръ 13 — 16 с . м . , височина 10—11 с . м.

Има продълговата форма . Състои отъ двѣ нееднакви
похлупци : горнята пб- малка и пӧ-кратка отъ долнята и се
завършва въ кратка спирала. И двѣтѣ полвини с гладки ,
обаче както на дѣсната , така и лѣвата виждатъ се доста
тънки черти , концентрично положени . Предната страна на

скойката е сплощена , заднята издута . Горнята похлупка
Пяпчасто испъкнала , а върха й се завършва въ кука ,
само малко на страна завита . Това се вижда най -хубаво,

когато се откърти твърдата чурупка и остане само камен
ната ятка ( moule, Steinkern ), инъкъ съ похлупката заедно ,
слабо испъкнжлъ се вижда върха. Заключалката ( Schloss)

има добрѣ развитъ зябъ , но косо положень на вънъ. Чу
рупката е доволно дебела и ягка .
Долнята полвина на скойката е глеста и съставена

отъ двѣ лица , които се съединяватъ подъ единъ заобленъ,
близо 900 МГълъ. Едната страна на тъзи полвина е равна
или слабо издута , другата е доволно испъняла ( конвек

сна). Каменната ятка е гладка и нѣма никакви уздужни
5*
68 Г. Н. З.ТАТАРСКИ,
брѣздни, както е това при Requienia Lonsdali Low ., R. gry

phoides Math . и други . Нашата Requienia различава се отъ
първата , че има по - слабо завита долнята си полвина , освѣнъ
това повърхноста и не е толкова гладка , както при нашата .
Тя се отличава отъ втората , дѣто има горнята си похлупка
непъкняла , а не равна или слабо надута , както при R. gry
phoides. Отличава се още отъ нея и по гладката си по
върхность. Много по - вече прилича настоящата Requieniн

на R. Toucassianus d'Orb ., но при тъзи долнята 0ЛВИНА
почти два пяти е по-голѣма отъ горнята и по - вече е за

Вита отъ нея . Отъ R. laevigata d'Orb . различава се само
по горнята похлупка ; при B. lavigata e низка и сплоцена.

а при R. Drinori издигнята .
Посвѣщавамъ този новъ видъ на многоучения българ
ски историкъ, професора Марина Ст. Дринова.

Настоящата скойка намѣрена е заедно съ предидущата
вь Ургонскитѣ пластове, на 2 километра юго - источно отъ

Ловечь. :)
Отъ сящщото мѣсто искам да опишћ опце
Nerinea Renauxiana d'Orb ..
1842. D ' Orbigny - Paléontol. française. Terr. crét. t . II, p.76 .

pl. 157.
Іма длъгнеста кмщичка . Завоитѣ с конкавни , но не
и високи , долнята имъ часть е надута и окрасена съ бра
давички. При едни тѣзи брадавички добрѣ се виждать.,
при други слабо ; тѣхния брой бива обикновенно 13 .
Xerinea Renauriana принадлежи на ония видове , които
иматъ широкъ отbilic, раздѣленъ въ конически стаички . Раз
личава се отъ Неринентѣ изъ étаgе vаlаngіеn, а приближава

ce na N. Coquandiana d'Orb ., et N. traversensis Pictet et Cam
piche, които см отъ ёtage urgonien. N. Renauriana и N. Co
quandіапа много си приличатъ ; често се случва , дѣто едната
1) Съжелявамъ пре-много, дѣто, по независящи отъ мене причини, рисунки

на тѣзи нови видове неможиха да се приложжтъ при текста.
МАТЕРИЯТИ ПО ГЕОЛОГ. ИМИНЕРА. ТОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 69
вкамененостъ се замѣнява съ другата , но ако внимаваме до
брѣ, ще намѣримъ слѣдующитѣ разлики : а ) N. Coquandiana
има по -вече испъкняли брадавички (tubercules), но по - малко

на брой отъ колкото при N. Renauriana ; б ) Ombilic - a нa N.
Renauxiana епб - широкъ отъ колкото при N. Coquardiana ;

в ) височината на завоитѣ въ отношение към диаметра е
само 0:30 при първата и 0-45 при втората ; тъзи разлика
е твърдѣ важна . Истина че и при N. trаtеrѕеnѕіѕ това отно

шение е 0:45 , но тя нѣма брадавички.
N. Renauriana намѣрили ся нііі -първо Reниe и Requien
при Оргонъ въ пластоветѣ на Caprotina аттonia d'Orb . и
въ горнитѣ части на Неокомъ . При S “ Croix намѣрена е
въ Капротинския Ургонски варовикъ и пр .
Въ България намѣрена е заедно съ описанитѣ нови
Видове Requienia при Ловечь. Понеже е въ малки екзем
пляри ( 12 м . м . дължина, диаметъръ 7 м . м .) немогтъ отъ
вънь да се видятъ брадавичкитѣ, но разрѣзань прѣзъ срѣ
дата, споредъ вътрѣшнитѣ 10би (lobes) нашитѣ екземпляри
доволно приличатъ на У. trarernensis.
Отъ Ловечъ къмъ югъ до Абланския хань имаме почти
жцитѣ пластове . Подъ Капротинския варовикъ леки другъ
варовикъ, въ който се намиратъ разни пентакринитни Ко

Прали и Теребрату . На мѣста Коралитѣ биватъ толкова
изобилни, щото правятъ скалата мозаична . По-близкото за
Познавание на фосилитѣ е невъзможно . Подъ коралния ва
ровикъ, близо Шапшалова чешма , излиза другъ сивкъво
червенъ варовикъ. Колкото гръмадни да ся тѣзи варовити
к: ка , тѣ пакъ показвать на едно мѣсто, че пластоветѣ
мъ се спущать одь 15 ° къмъ сѣверъ h . 2 .

Цомъ прегазишь на лѣвия брѣгъ на р . Осъмъ, къмъ
ІНФінка, нахъ варовититѣ скали се показватъ пѣечени па
стови , които въ дискордантно положение стоятъ къмъ ва
ювититѣ скали . До като тѣзи падатъ къмъ сѣверь, нѣече
{ Ка се спуща къмъ югъ. Слойевитѣ му бивать нail -отгорѣ
оста дебели, а по- долу тънки (10—30 с . м . само ); освѣнъ

70 г. н. ЗЛАТАРСКИ ,
това помежду слойевитѣ се намира и сивкава мѣгка глина .

Послѣднитѣ бързо исчезватъ и по стърмината на Стръвна,
къмъ Абланския ханъ, излиза пакъ варовик , който има
съвършено другъ характеръ, отъ колкото Капротинския. Той
е сивкавъ, нечистъ варовикъ , който прилича много на пѣс

ченикъ. Слога му е дрѣбнозърнестъ и доста богатъ се вижда
на глина ; той съдържа по нѣщо и пѣсъкъ. Между тѣзін
скали виждаме варовикъ и съ набитъ слогъ и съ черве
никъвь цвѣтъ. Въ зърнестия варовикъ намираме и вкаме
нености , на които опредѣлението и распознаванието е почти

невъзможно .
Малкитѣ изворчета, които отъ врѣме на врѣме тектъ

по стърминитѣ на Стръвна, съдържать толкова много ра
стопенъ варовикъ, щото тѣ творятъ тамъ , постоянно , нови
варовитін скали, които като шупли и испълнени съ дървени
клончета , листове и др . - носятъ името бигоръ ( Tuf).
Варовититѣ наслагани скали , които малко по- горѣ раз
гледахме, см по- млади oть пъсченика, а по - старии или исто
врѣменни съ Капротинскитѣ скали . До колкото разбирамъ,
тѣ ще бъдятъ смщитѣ ония , които видѣхме между Капро
тинскитѣ скали и които почиватъ надъ синкавия мергель
при Ловечь.
Оть Абланския ханъ отваря се краіі Осъма малка , тѣ

сна , продълговата долина , испълнена съ плоденъ материялъ.
Само на дѣения , а на мѣста и на лѣвия брѣгъ на рѣчената
рѣка, имаме възможность да разгледаме състава на скалитѣ.
Тѣ см пѣечени и почти смщитѣ, каквито ги видѣхме предъ
Стръвна ; наставитѣ имъ см ТЪНКИ и разставени съ син
кава глина . Подъ тѣхъ въ Калашката ръкичка, която пре

цѣва рѣчената долина , виждатъ се сини мергелни пластове .
Послѣднитѣ пѣечени и мергелни пластове по положение и
съставъ много приличатъ на РосФc.1дскитѣ въ Салцбуршкитѣ
Алии ( Rossfelder Schichten) или на тъхнитѣ еквиваленти :
Тешенскитѣ въ Ілезкитѣ Карпати (Teschener Schichten ) или
« Таботланскитѣ вь Унгария (1Labotlaner Schichten ). Тѣзи мер
МАТЕРИЯли ПО ГЕОдог. имиНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 71
гени пѣстеници , които споредъ минералогическия си съ

ставъ и външнитѣ си бѣлѣзи, макаръ много да приличать
на Карпатския или Балканския пѣсченикъ, но понеже ле

жътъ въ по - низко ниво отъ първитѣ, ний неможемъ и не
смейме никъкъ да ги смисами , защото инъкъ мѣсто редъ,
може да послѣдва нередъ въ распредѣлението на форма

циитѣ. Ако н . пр. А. Буе ги е считаль сички за Кариат
ски пѣеченици, ний трѣба да избѣгваме отъ това , за да
не става помѣсвание на понятията .
Колкото се каса до стратографското или тектоничното
отношение на тѣзи пѣсченици и мергели , азъ могат да кажж,
че тѣ см претърпѣли важни измѣнения отъ хоризонталния
натискъ . Пластоветѣ, които до тукъ разгледахме отъ горня
и срѣдня кредна периода , имах нагибъ къмъ съверъ и
само слабъ БГълъ затваряха съ хоризонта , но тукъ имаме
съвсемъ друго нѣщо. Мергелнитѣ пъсченици виждаме ги
най - първо, да ЮТъ .
падатъ къмъ сѣверъ, а послѣ къмъ
Тѣхния жгълъ най- първо е слабъ и незначителенъ, както
и при първитѣ, но той расте бързо, достига до 60 ° и по
вече ; на нѣкои мѣста , както е при Калашния мостъ и предъ
Троянския мънастиръ, пластоветѣ стоятъ почти вертикално.

Дѣйствието , слѣдователно, на хоризонталния натискъ е тука
съвсемъ ясно , пластоветѣ см стиснятии , разновидно завити
и превити , а на мѣста и прехвърлени . Колкото по - вече при

ближаваме къмъ стърминитѣ на Балкана, толкова по- вече
става набиранието на пластовитѣ. Отъ татъкъ Троянскиii
мънастиръ тѣ ся почти вълнообразно завити .
Черния Осъмъ се слива въ Бѣлия при село Велковци.

Ний ще слѣдимъ първата ръка къмъ Балкана. И тукъ,
край рѣката, имаме пѣсченици и сини мергели , но послѣд
нитѣ преудолявать надъ пѣеченицитѣ. Въ дъното на една
равнина , покрай която съ бързина се спуцца Черни Осъмъ,
намира се Троянския мънастиръ, построенъ върху пѣсе

чивитѣ скали . Коритото на ръката испълнено е съ разно
Видни заоблени камъни донесени отъ Балкана ; между тѣхъ
освѣнъ диоритно- гранітни виткатъ се и порфирни скали
или по - точно кварцъ- порфирни,') които навѣрно с донесени

отъ върховетѣ на Троянския Балканъ. Подобенъ на нашия
порФиръ има въ южна Австрия при четиртѣхъ братя, между

Engеnsfeld - a и S -t Veit-a .
Между пѣсчещит въ мергелнитѣ пластов , въ Opt

шака при Тиховци, отъ дѣсната страна на ръката и не
далеко отъ мънастиря , показватъ се много тънки жилчици
съ каменни выглища , тѣзи вжглицца невѣрвамъ да могжтъ
достигня по- голѣма дебелина въ тѣзи части на планината.
Но за сега неотказвамъ категорически слществованието на
по- голѣм ІІ количества вжглища , защото не сьмъ проучитъ
още землището, което се простира между Троянския мъ

настиръ и Ново Село , дѣто трѣба тамъ да се покажатъ,
ако ги има въобще.
На югъ отъ мънастиря и недалечъ метоха свършватъ
се печеницитѣ и мергелитѣ отъ срѣдни Неокомъ; подъ
тѣхъ излизатъ сивкаво - черни плетеници (Sсhіеfеr , ѕсhіѕtеѕ).

кото на вѣрно ще принадлежжтъ на най- долния катъ на
Неокомъ, както ще видимъ по - долу . Тѣзи плетеници,

които въ много отношения приличатъ на Искрецитѣ, раз
личаватъ отъ тѣхъ по това , че първитѣ см по- слабіг, по
бледо- черни и по- вече пошивать вода отъ Некрецкитѣ. Раз

икитѣ, на които сега показахъ, за ) сятъ най- вече отъ
староста на формацията , въ която тѣ се намиратъ ; Пс
крецкштѣ см отъ прекарбонската , а Троянскитѣ отъ до.іня
кредна периода . Въ състава на тѣзи плетеници най - вече
влиза варовита глина и пѣсъкъ, но толкова въ ситни ча

стици, щото това неможемъ никъкъ да распознаемъ съ про
сто око . Бѣлата слюда е тоже изобилна, но като въ ситни
Люсици , само съ помоща на лупа или микроскопъ моясе
да се распознаіі.
1 ) За подробности на този еруптенъ камъкъ вижъ Пер. Списание, книжка IX .

стран. 57.
МАТЕРИяли по ГЕО.Тог. имИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 73
Неп.жетенитѣ скали въ Черно - Осъмската долина , из

губили пре-много отъ първобитното си положение ; т . пре
ставлявать многобройни превивания и разновидни гънки ,
каквито твърдѣ рѣдко се срѣщатъ въ природата. Колкото
се приближаватъ къмъ върховетѣ на Балкана, толкова по
съвършенно бива стисванието и завиването на пластовитѣ
н при това , толкова по - вече бива и промѣнението на ска
итѣ. Но тукъ не ся само тѣзи плетеници ; по между
тѣхъ намиратъ се на мѣста по - дебели (до 30 с . м .) слојеви ,
които ся не само по - твърди, но и много по- пѣсечиви отъ
1.1жстеницитѣ. Къмъ срѣдата на Зориовь рятъ ( тукъ ниматъ
сичкитѣ рятлини, сичкитѣ върхове имената си като Глушка,

Трапи, Момковъ върхъ, Безводникь, Зорповъ рятъ и пр.)
намира се единъ видь конгломератъ съ едри бѣлін и син
кави зърна , слепени съ тъм опепевъ , варовито - глиненъ
и пѣсчень замазъ , Bь който има ситни бѣли слюдни
«Тюсии . Освѣнъ заоблени , въ него има и работи откъсляци ,
има и късове отъ тъмно - сивитѣ плетеници . Конгломерата
е ограничень на малко пространство ; той се завършва тамъ,

„ дѣто Краевата рѣкичка се втича въ Oеъма и дѣто начева
брѣга Глушка. Въ конг.Томерата не се забѣлъзва насла
Гвание .
Такова е геологическото устроінство на Черни Осъмь.

Пластоветѣ с ясни и отъ двѣтѣ страни на ръката, и много
отворени разрѣзи се виждатъ уздужно и попречно съ рѣ

ката ; постѣднитѣ разрѣзи произве1 см малкитѣ поточета ,
КОИТО
отъ страна се BTчатъ и хранятъ главната ръка .
[ { $ кои отъ тѣзи отоци тексть постоянно , други пресъх
вать презъ горѣщитѣ дни на лѣтото ; при послѣднитѣ виж

„Даме коритата имъ испътнени съ каменти рѣки, подобни
на алпийскитѣ морени , дѣто най- лесно може человѣкъ да
се упозна съ скалиститѣ елементи на Балкана. Но за да
бм.Джтъ, колкото е възможно , по - точни бѣ
..::Китѣ ми , азъ
ще се ограничћ само на ония скали , които самъ съмъ він
-xt..1ъ на мѣстото мъ , а за другитѣ нещя ни да говоря .
Преди да влеземъ въ друга формация, азъ ще каж

още нѣколко думи за тъмно- сивитѣ плжстеници . Тѣзи скали
отличавать се съ свойто цѣпиво свойство , могжтъ доста
Добрѣ да послужать за покривание на домоветѣ , както на
истина това се и практикува въ тия страни. По-горѣ вече

казахъ че тѣзи плочи нѣматъ тъзи якость, каквато ІІскренц
китѣ, а освѣнъ това тѣ се напояватъ бързо съ вода и
распукватъ въ жарата . Неиздавать звонки гласъ, нито
пъкъ см толкова черни , колкото ония отъ по-старитѣ Фор

мации. За да можемъ по-ясно понятие , да си съставимъ за
тѣзи плочи , наii- добрѣ, мисля , ще направя , ако опишм дру

гитѣ наші аспиди изъ Искърската долина . Слога на тѣзи
послѣднитѣ е доста ситенъ , цѣпятъ се , докато сж още
прѣсни, въ тънки листове , съдържатъ ситни люспици бѣ.та

слюда ниматъ сиво - черъ цвѣтъ. Плочитѣ см доста твърди ,
тъжки И звонки , нѣматъ свойството да попиватъ вода ,
макаръ и дълго врѣме да стоятъ въ неім . Не се топятъ ,
нито кипятъ съ хидрохлорна киселина , което е добъръ
знакъ, че въ тѣхъ нѣма варовикъ ; въ голѣма и силна жара,

вмѣсто да се напукатъ и распаднжтъ , каквото се случва
при Троянскитѣ, тѣ ставать напротивъ по- твърди и по

ЯГКИ . Отъ външноста ІІмъ се вижда , че тѣ се лишаватъ
отъ разновидни , Пъкъ отъ

неправилни пукнжтини , или
кварцови бѣли жилки . Сички тѣзін бѣлѣзи с най- добра
гаранция за превъсходното качество на Искърскитѣ плочи ,
и азъ мисля да ги препорячамъ като единъ см Поцѣненъ

материялъ въ практическия животъ .
Отъ горнето сравнение, ний можемъ да си съставимъ
най- добро понятие за качеството на черно -сивкавитѣ плочи
въ Черно- Осъмската долина .
Горнитѣ неокомски пластове завършвать се , при 10
литѣ. на Кидовъ рятъ, съ сивкавъ едрозърнясто - глинент.
печенихъ, въ който се намира разхвърленъ жълтъ пирить:
послѣдния толкова е ситенъ, щото само съ лупа може да
се распознай . На сѣверната страна на сящия рятъ на
МАТЕРИяли по ГЕОлог. и минЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ. 75
мира се срѣдне - зърнестъ сиво - червеникъво - пепеливъ доло

интенъ варовикъ. Скалата е ясно наслагана, а пластоветѣ
. се криятъ подъ сивитѣ шифери. Пада отъ югъ къмь
« ѣверъ и затваря мгълъ отъ 35 ° . При Стругарницата пла
стоветѣ стоять почти вертикално и въ дискордантно отно
шение към първитѣ неокомски плжстеници . Въ този до

1омнтенъ варовикъ нито слѣда ненамѣрихъ отъ животни
1. растения . Подъ него лежи едрокристализиранъ доло
мить, въ който има и доста голѣмъ процентъ желѣзень
окисъ . Кристалнитѣ плочи на чистия доломитъ свѣтятъ
като огледало , II само съ помоща на киселинитѣ можемъ
да ги отлячимъ отъ калцитнитѣ. Тѣзи скали съ шарень,

бѣло - червенъ видъ ставатъ въ по-дълбокитѣ пластови из
вънрѣдно богати на каменелини , но не

не и много на ВИ
дове ; освѣнъ bеlеттіtеѕ, tеrеlratula, rhynchonella други видове
не видѣхъ. Между сичкитѣ най- добрѣ се распознава Rhyn

clonella cf. polymorpha Sness. която , без разлика , се намира
въ сичкитѣ катове на Лиясъ формация ( Юрска периода).
Колкото се отива пб на югъ или по- дълбоко, тѣзи доло
митни скали биват по- богати на желѣзна хематитна руда ,

както това можемъ да забѣ.ѣжимъ по цвѣта или специ
Фическата тяжесть на камънитѣ . Подъ доломитнитѣ, слѣ
дователно , скали , слѣдва пласть съ желѣзна хематитна руда ,

Измѣсена съ глина . На нѣкои мѣста рудата е съвършенно
чиста и състои единственно отъ дрѣбни зърнца 00ЛИ

тиічна , или пъкъ е въ влакнестно състояние . Малко пд - на
югъ, непосрѣдно подъ желѣзната руда, показва се изново

горния ситнозърнястъ тъмно - пепеливъ доломитъ, съ непра
ВИтенъ ИЗЛОМъ . Въ масивно състояние киселинитѣ недѣій
ствуватъ на него ; той възвира само когато е см.ѣнъ или

сдробенъ и то , по - вече когато е стоплена смѣсата . Този
доломитъ съвършенно е чистъ и свободень отъ жетѣзовъ
окисъ, само повърхноста му е вапсана отъ червенитѣ води ,

които въ дъждовно врѣме тектъ по стърминитѣ.
1
76 г. н. ЗЛАТАРСки ,
Желѣзната руда, за която тука се говори , Понеже е
въ значителенъ пласть, може ній успѣшно да се експ.10

атира , като дава добъръ процентъ хубаво, чисто желѣзо .
Рудния пластъ не се ограничава само на това мѣсто , но
отива от ь западъ къмъ истокъ , дѣто послѣднитѣ му дири

намираме на югъ отъ Габрово при Червень брѣгъ. Но да
и на сѣко мѣсто , по сѣверното рамо на Балкана, има см
цата дебелина, да ли нейдѣ съвсѣмъ се нагуби или пъ ; ъ

се вижда въ по- дебели слоііеви, това остава още въпросъ
нерѣшень. Надѣвамъ се прочее , че тъзи година ще мога

да разрѣша този важенъ въпросъ и да се произнесм за
количество и распространението на желѣзната руда въ
тѣзи страни на Балкана. Огромна ще бмде ползата на дър

жавата , ако рудния поясъ се простира далечъ на истокъ.
къмъ вглищнитѣ Трѣвненски пластове, защото на тозъ
начинъ имаме на смщото мѣсто не само рудата но и го

ривото ; другояче трѣба да се боримъ съ голѣми мячнотии .
Цѣната на желѣзната руда независи нито отъ количеството ,
нито отъ качеството , нито пъкъ отъ леснотията съ която
се тя вади изъ земята , но зависи най - вече отъ горивия черъ

материя.тъ . Днесь за днесь много по - вече се предпочитать
ония желѣзни руди, които се намиратъ близо до каменнитѣ

віглища , макаръ и да ся по - бѣдни отъ сѣки другії . Тамъ
дѣто се намиратъ вжглища , страната бива богата и силна :
липсвать ли тѣ, сичкитѣ други минерали , които тамъ се

златото среброто) с много по
намирать (освѣнъ и не
лезни .
Недалечъ отъ желѣзната руда, по стърминитѣ на единъ

доста високъ рятъ, намира се разсѣяна желѣзна сгория,
която доказва , че нѣкоги и въ ТЪЗИ часть на отечеството
ни е цъвтяла желѣзната индустрия. Види се да ем вадили

тукъ рудата и откисвали съ дървени вжглища . Но кога е
било това , никоін не помни, даже нито предания см запа
зени за рударството вь Троянския Балканъ.
МАТЕРИЯли по ГЕОдог . имИНЕРАЛОГ. НА БЪЛГАРИЯ . 77
П6 - горѣ казах , че желѣзната руда се простира отъ

нетокъ къмъ западь по сѣверното рамо на Стара планина .
Това е наистина предположение, но предположение близу
10 нстинната . Да погледнемъ само съ внимание най - новить
и подробни карти на Балкана иний ще видимъ, че на

юго - истокъ отъ Тетевенъ или тъкмо на сѣверъ отъ Рах
манли ( Южна -България) намира се Червень брѣгъ. Червена
стена има на юго - истокъ отъ Троянъ, а Червена Локва
на юго -западъ отъ Габрово. Червень брѣгъ има още на
еѣверъ отъ св . Никола при Габрово, а Червена Локва нѣщо

по - на - истокъ и пр. Ето слѣдователно названия които по
казватъ , че по тѣзи страни червената желѣзна руда се про

стира отъ западъ къмъ истокъ, но ᏴᏏ какъвъ размѣръ,
неизвѣстно още . Азъ се надѣвамъ, че още тъзи година ще
могат да разрѣшт този толкова важенъ въпросъ.
Споредъ Фритча ,") който по врѣме на окупацията е

Минж.тъ презь тъзи часть на Балкана, подь Юрскитѣ пла
стовп (тобі ги преброява въ горня Юра или Титонь, а спо
редъ моитѣ изслѣдвания тѣ излизатъ като Лиясъ) и къмъ
върха на Балкана слѣдва тъменъ варовикъ отъ Триясъ и
червень, суръ пѣсченикъ отъ Кайперь, които лежи непо
срѣдно върху гнайсъ. По сѣка вѣроятность, тукъ ще има

и червенъ конгломератъ отъ горний Диясъ или долний
Триясъ, както това се вижда на южното ПОДНожие на
Балкана .
Тука се завършватъ нашитѣ изслѣдвания.
Да хвърлимъ сега единъ бѣгълъ погледъ върху фор

мациитѣ отъ Дунава до върха на Троянския Балканъ.
Отъ дѣсния брѣгъ на Дунава почева Liss, който пре

крива състава на дунавската равнина. Тамъ дѣто водитѣ
с измили плодната покривка на равнището , подъ Liss- а се
откриватъ терциярни сарматски , а по- на- югъ има и терци
ярни морски ( медитерански ) пластове . Послѣднитѣ, освѣнъ
1) Fritsch . — Beitrag zur Geognosie des Balkan . Halle 1879 .

78 Г. Н. ТАТАРСКИ .
при Плѣвенъ, на друго мѣсто не см познати . Подъ тѣхъ

слѣдва чистъ и мергеленъ варовикъ отъ горня - , глиненъ
пѣеченъ съ орбитолини отъ срѣдня и печени мергели,
варовикъ, пѣсченици и плжстеници отъ долня кредна пе

риода . Въ долината на Черний Осъмъ откриватъ се Юрски,
resp . Лияски пластове, подъ тѣхъ има Tриясъ и най-отдолу
Гнайсъ .
5;
- эЕ
ЗА изнЕмощѣВАНЬЕТО НА ГЛАВний мозъкъ .
(По Кусмауля, Ейленбурга и Манасейна).
Д-Ръ Молловъ .
Стигне ли дѣтето 4—5 годишната си възрасть , ис

праща се въ училището , гдѣто веднага се измѣнява образа на
живота му : отъ постояннитѣ дѣтски игри и воленъ животъ

то прѣминува къмъ умственната гимнастика , безъ да се
гледа , да ли тая гимнастика е споредъ интеллектуалнитѣ
сили на младий организмъ, безъ да се взема въ внимание ,
ще върви ли напрѣдъ духовното развитие, достигнжлъ ли
е мозъкътъ до онова Физическо състояние, което допуща
нова душевна дѣятелность . Опитний педагогъ може ле
сно , по навикъ , още въ първитѣ дни на занятията си съ
дѣтето да опрѣдѣли състоянието на умственната сфера на
новий си въспитанникъ и скоро ще вземе тоя ИЛИ ОНЗИ
цѣлеисходенъ за случая методъ. Но първо такива педа

гози у насъ см рѣдкость и второ , колкото ги има , тѣ см
прѣтоварени съ толкози въспитанници , щото не имъ остава
врѣме за внимателно изучванье индивидуалнитѣ ствойства
на всѣки въспитанникъ . Педагогията отдавна се е про
изнесла противъ такъвъ безъ разборъ способъ на въспи
танието , какъвто сжществува по нашитѣ училища , а ме
дицината прѣзъ послѣднитѣ 10—15 години много често
взе да показва твърдѣ вреднитѣ сѣтнини отъ уморява
ньето на мозъка , било от еднообразнитѣ умственни зани
мания въ училищата , било отъ врѣменно силно прѣтова
рянье мозъка въ врѣме на испититѣ. Сищеврѣменно много
80 Д - Ръ МО.І.Ловъ,
медицински списателье ся Показвали на безброінно число
нервни болѣсти, разни разстройства въ растителната и ду

шевна сфера , диспепсия , елепсия и други, като слѣд
ствие отъ мозъчното уморяванье. Психиатритѣ прѣзъ по

слѣднитѣ години повече и повече показватъ фактове на
полудяванье и самоубийства мѣжду дѣцата . Английский
психиатръ Mayделеії въ послѣднето си съчинение за во

лята казва , че мисъльта за умпранье не примирява пъi
ното разслабленне както на централната нервна система,

така и на цѣтий организмъ изобщо. (Оние людье , добавя
той , на които мозъкътъ е въ състояние на диссолюция и
не е способенъ къмъ никаква дѣятелность , не само че не
се боятъ отъ смъртта , но я очаквать на драго сърдце. До
такова състояние въ наше врѣме дохаждатъ дѣцата на 8 .

10 , 12 години и младежитѣ , които при естественний вър
вежь на развитието си , тръба да см съ пълни надѣжди и
сили . Статистиката отъ друга страна показва , че бройътъ

на самоубийствата и подлудяваньето отъ година на година
става по -голѣмъ. Прѣдъ видъ на тия Фактове нѣкои не
вропатолози и психиатри утвърждавать, че освѣнь непо
Мозъка въ
срѣдственното разболѣванье, уморяваньето на
училицата докарва у мнозина младежи не твърдо, непо
стоянно или немощно състояние на нервната система , което

оть своя страна ги прави некадърни да се борятъ съ раз
личнитѣ външни вредни влияния . Тюдье съ такъва не
твърда , не устойчива, немоцна нервна система визатъ въ
живота , така да речемъ, безъ кърмило, често сами не мо

гжтъ да каж: Тъ, какво ще сторіжтъ въ този ни онзії
опрѣдѣленъ случай, защото всѣко впечатлѣние може да
имъ докара не строго подчинена дѣятелность на нервнитѣ

центрове , а безпорядочна игра, при която могжть дa пpto
до.тѣіжть такива елементи, които се намиратъ съвеѣмъ под »

чук, отъ дадения случай прѣдставления, чувства и стре
м.ення . Мау делеii изрично казва , че повечето прѣстәпници
см Тюдье съ такъва неустойчива или патологическа нервна
ЗА ИЗНЕмощѣВАНЬЕТО НА ГЛАВний мозъкъ. 81
система ; защото въ основата на много нервни и душевни

болѣсти лежи по - голѣмата или по - малка подвижность както
на нервнитѣ елементи , така и на центроветѣ имъ въ мозъка .

Всичкитѣ процесси на правилното развитие и растенье на
мозъка даватъ човѣку скжпитѣ социални качества : висока

нравственность , единство , миръ и братска любовь къмъ
человѣческото общество . Напротивъ, обратнитѣ процесси ,
процесситѣ на разединението , разрушението на мозъчната

тъкань , докарватъ егоистическитѣ и противо -социални ка
чества отричаньето всѣка нравственность, всѣкакъвъ ве
никъ идеалъ , имтжтъ въ себе си наклонность къмъ всѣ

какви прѣстжпления. Оть такъва подвижна
нервна си
стема се ражда и оная особенна нервна болѣсть исте
рията, която твърдѣ често се срѣца . Оть друга страна

такъва подвижность на нервната система развива особито
силно подражаваньето, което можемъ да забѣлѣжимъ както
у дѣцата , така и удивацитѣ , които, както е извѣстно,

иматъ нестойка нервна система ; смщото се забѣлѣква и
мѣжду людье съ болѣстна нервна система . Плтешествен
ницитѣ по дивашкитѣ земли расказватъ, че при първо срѣ
щанье съ дивацитѣ, послѣднитѣ повтарятъ всичкитѣ имъ

гримаси , всичкитѣ движения и звукове , и това ги прави
твърдѣ забавителни и смѣшни . Всѣкий знае , какъ дѣцата
повтарятъ всичко , което видіжть. А истерическитѣ людье по
подражателность развивать всевъзможни психически епи
демии, като общи треперки, хорото на св . Витта или общи
халлюцинации , или пъкъ различни хипнотически и спири
тически сеансове, разни Фантастически и мистически идеи .
Изъ болничнитѣ отчети направо може да се заключи , че
числото на истеричнитѣ винаги е право пропорционално
на разнитѣ поменяти психически
епидемии .
Понеже сами по себе дѣцата иматъ Физиологическа не
стойка нервна система , слѣдва , че въспитанието трѣбва да

прѣвърне тая нестойкость въ хармонична , строго дисци
плинированна дѣятелность на разнитѣ сложни механизми

82 Д-Ръ Молловъ,
на мозъка , безъ което не е възможно никакво съсрѣдото

чено мисленье , нито образуваньето на колко годѣ пъленъ
характеръ. А пъкъ всѣкакво прѣтоварянье нервната система
тъкмо докарва нейната нестойкость даже и у възрастнитѣ ,
които вече горѣ долѣ иматъ дисциплинирана централна
нервна система ; у дѣцата такова прѣтоварянье нервната

система трѣбва да влияе още по - вредително, толкова по
вече слѣд. се изисква да се избѣгва, до колкото се може ,
уморяваньето на дѣтския мозъкъ .
При това обаче не трѣбва да забряваме , че мозъкътъ се

уморява и отъ еднообразнитѣ занимания , така щото и праз
дний, еднообразний животъ смщо дѣйствуватъ вредително
върху мозъка . За това не веднъжъ се забѣлъжва и стремле

нието за веселби и развлечения мѣя ду богатитѣ хора , които
нѣца се обясняват , като инстиктивно подбуждание отъ
тѣхна страна да прѣдвардятъ нервната си система отъ раз

рушителната празность и еднообразие . Шопенгауеръ ка
зва , че колкото нѣкой по - малко знае да мисли , толкова по
вече има нужда отъ развлечения , а Уилксь Самуель нарича
развлеченията и свѣтската суета „ прѣдпазителни клапи “ ,
които избавятъ много людье отъ пагубнитѣ сѣтнини на

праздний, еднообразний животъ , понеже тия развлечения ,
като даватъ много или малко нови впечатления и чувства ,
каратъ ги колко годѣ да мислятъ. Твърдѣ см любопитни
наблюденията надъ морскитѣ свинчета , у които може ис

куственно да се развие епилепсията . На тия животни , при
еднообразний животъ въ кафеза , имъ припадало отъ 40 до
50 пяти , при всичко , че см ги гледали най- добрѣ и изо
билно хранили . Когато ги пущали на свобода и живот
нитѣ см имали както развлечения , така и лишения, при
падъцитѣ се намалили ислѣдъ нѣколко недѣли съвсѣмъ
ги нѣмало животнитѣ оздравѣвали.
Профессор , Алтгаузъ описва уморяваньето на челнитѣ

части на главний мозъкъ (въ които е органа на рѣчьта и
писмото) подъ името „ астения ( изнемоцѣванье ) на челнитѣ
ЗА изHEMощѣВАНЬЕТО НА ГЛАВний мозъкъ. 83
части . “ Това състояние твърдѣ често се срѣща въ съврѣ

менното цивилизирано общество , та е твърдѣ вѣроятно, че
то се започваоще отъ школския чинъ. Такова уморява
нье прави нервната система нестойка и може да докара та
кова разслабление на мозъчнитѣ елементи , щото да се раз
вие нѣкое , при най - малкото вредно влияние , тежко мозъчно
страдание . Като говори за пагубното влияние на мозъчното
уморяванье , Кричтонъ Браунъ описва единъ случай , гдѣто
едно малокръвно момиче , при постоянно уморяванье на мо
зъка си , завардило умственнитѣ способности въ обикно
венно състояние , доклѣ го уловила една лека кашлица ,

гриппъ . Доста е била тая лека болѣсть за да излѣзе на
явѣ отдавно подготвеното страдание дѣтето станало
слабоумно ( dеmеntia acuta ), прѣстаняло да говори , взело да

ходи самопроизволно , мислителнитѣ му способности почти
съвършенно се порутили . А колко такива случаи оставать

не забѣлѣжени и не разбрани ! Почти всѣкой знае , че едни
и смщитѣ болѣсти тифусъ , скарлатина , пневмония и др.
въ едни случаи прѣминуватъ твърдѣ леко , безъ всѣкакви
осложнения отъ страна на мозъка , а въ други — съ твърдѣ
грозни и тежки мозъчни припадъци . Ако бихме знаяли въ
всѣкий отдѣленъ случай по -прѣдишното състояние на цен
тралната нервна система, ние бихме се убѣдили, че такива
осложнения дохождатъ у ония болни , мозъчната система на
които е била изнемоцѣла . Както и да е , но опитний Крич
тонь Браунъ категорично казва , че е видѣлъ много дѣца ,
прѣди здрави и отъ изнемощѣваньето на мозъка сътнѣ въ
училищата , заболѣвши отъ слабоумие. За вѣрното обсяж
данье мозъчната астения или немощь, трѣба да се има прѣдъ
видъ , че споредъ силата на закона за наслѣдственностьта ,
всѣкакво отклонение или нарушение правилното развитие
на мозъка не минава безнаказанно : то се отплаща първо
съ това , че здравието на даденото поколѣние бива малко
или много разстроено , и второ у хора съ уморена нервна си

стема се раждатъ и дѣца съ по - вече или по-малко небла-
гоприятни зачатъци , или съ други думи неустойчивость та
на нервната имъ система е вече явление не Физиологиче

ско , но патологическо . Mayделей казва , че мозъкътъ на
много дѣца е билъ прѣроденъ прѣди да е билъ още ро
день . Ще рече , че ако нашитѣ дѣца или младото поко

лѣние въ училищата уморява много мозъка си , съ това не
само се подкосява тѣхното здравие , но и здравието на
слѣдужщитѣ поколѣния , като се нанася вреда не само на

здравието на отдѣлни лица и семейства , но и на цѣлата
държава . и още не само за опрѣдѣлено, но и за неопрѣдѣ
лено врѣме. По тоя начинъ всѣкакво уморяванье на мозъка

неизбѣжно влачи подирѣ си разстройството на хармонич
ното , координированно работенье на нервнитѣ центрове и

елементи , къмъ диссолюцията или разъединението ; а като
слѣдствие на такъво състояние наддѣлѣвать егоистиче
скитѣ , разъединителни или анти - социални тенденции и из

ражданьето на човѣческия типъ. „ Вський човѣкъ, казва
английский психиатръ, върви въ живота си или по нәТЯ

на постоянната еволуция на мозъка , или по обратния ижть
къмъ диссолюцията на мозъка и изражданьето на човѣні
кия типъ, и своята наклонность къмъ тая ИЛИ оная по
сока той смщо прѣдава и на дѣцата си . “

Като имаме прѣдъ видъ таковото погубно и сериозно
значение отъ всѣкакво уморяванье , естественно дохажда
питанье , какъ да се опрѣдѣли количеството на умственната

работа , която безъ вредъ могжтъ да испълнявать разни
лица ?
У възрастнитѣ първитѣ признаци на изнемоцѣваньето
на челнитѣ части въ писаньето и говореньето сами могҗтъ
да покажжтъ опасностьта ; но у дѣцата , които още вѣрно
не могатъ да пишжть , какъ може да се отличи първата
немощь на сящитѣ части отъ простата дѣтинска небрежн
телность и невнимателность ? Дѣцата още нѣматъ стойка
нервна система , тѣ Физиологически са слаби, по тая при
чина тѣ не могжтъ ни да съсрѣдоточжтъ вниманието си,
ЗА ИЗНЕмощѣВАНЬЕТО НА ГЛАВний мозъкъ. 85
нито съсрѣдоточенно да мислятъ . Заради това задачата на

възпитанието е да развие въ младото поколѣние навика
къмъ дисциплинирана , строга редовна дѣятелность на нерв

нитѣ елементи и центрове , да развие въ тѣхъ вниманието
и да имъ даде извѣстни отбрани прѣдставления , идеи и
пр. Като имаме работа съ Физиологически още слаби орга
низми , какъ може да се опрѣдѣли първото появяванье на
мозъчното уморяванье и какъ да се различи то отъ явле
нията на недоразвитието на мозъка и отъ естественното
уморяванье, било отъ мозъчна или мускулна работа ? За
правилното развитие на мозъка сящо е потрѣбно правилно
работенье на отдѣлнитѣ му части , както и за развитието
на мускулната система ; но както при гимнастиката гледатъ

да избѣгватъ всѣкакво безмѣрно уморяванье , така и при
упражненията на мозъка трѣба да се избѣгватъ всѣкакви
уморявания . Какъ сега да се опрѣдѣли първото явяванье на

мозъчното уморяванье у дѣцата ? Готовъ способъ още нѣма ,
и това е твърдѣ естественно , защото отдѣлнитѣ науки отъ

день на день се отдалечаватъ една отъ друга , а всѣкакво
раздѣление мѣяду наукитѣ , както и въ обществото , спъва
и спира развитието ; наопаки равитието върви много добрѣ
отъ взаимната помощь на едни къмъ други . Въ медицин
ската литература има доста наблюдения распилени у разни
автори, които показватъ , кой пять трѣбва да се държи,
съ какви способи да се ползуваме , за да дойдемъ до желан
ната цѣль .
Наблюдението надъ здравитѣ людье отъ една страна
( Гарнъ, Виншгау, Експеръ и др.) и надъ болнитѣ отъ
друга ( Такаць , Ломброзо ) показва , че колкото по - вече
единъ човѣкъ е по - развитъ , толкова по - скоро дохождатъ

до съзнанието му различнитѣ възбуждания ; наопаки , кол
кото по - вече си разстроени умственнитѣ сили , толкова по
полека достигать осѣщанията до съзнанието . Освѣнъ това
знае се , че кога човѣкъ е уморенъ , за да си получи това

н.и онова осѣщание въ ржката отъ нѣкакво опрѣдѣлено
движение, иска се толкова по - вече врѣме, колкото по- вече

е уморенъ човѣкътъ , върхъ когото се прави опитътъ . У мла
дитѣ хора , около 20 годинъ възрасть , споредъ Експера,
врѣмето на такъва реакция е мѣжду 0,1295 секунди и 0,3311
секунди ; а у 77 годишень старецъ е равно на 0,9952 сек.
Cжщо е несъмнѣнно , че вситѣ моменти , които бъркатъ за
съсрѣдоточванье вниманието , доста удължаватъ врѣмето на

реакцията, а пъкъ всѣкой отъ собственний си опитъ знае,
че кога е уморень, вниманието му ослабва твърдѣ силно.

Отъ наблюденията на астрономитѣ надъ тъй нарече
ното „ лично уравнение “ , е извѣстно, че врѣмето на реак

цията има извѣстни индивидуални особенности ; напр. на
русския астрономъ Струве реакциoний периодъ е билъ по
дълъгъ отъ сміция периодъ на Бесселя ; разликата е била
мѣжду 0,04 до 1,02 сек . и въ течението на 20 години е
била въ полза на Бесселя . Отъ наблюденията на Дития и
Виншгау слѣдва , че подъ влиянието на силна печаль , врѣ

мето на реакцията се удължавало на 0,011 до 0,027 сек. и
това се е продължавало нѣколко дни . Слщитѣ сж забѣлѣжили .
че врѣмето на реакцията прѣзъ силнитѣ лѣтни горещини

е много по -дълго отъ колкото прѣзъ зимнитѣ студени
мѣсеци ; а пъкъ всѣки отъ опитъ знае, колко мързеливъ
става лѣтѣ , и Боклъ вече показа въ своята история на
цивилизацията , до колко не спомага горѣщий климатъ за

развитието на цивилизацията изобщо.
Слѣдъ такива Фактове можемъ да кажемъ, че опрѣдѣ

лението врѣмето на реакцията отъ ржка на ряка , отъ око
на рмка и отъ ухо на ржка , ще ни даде възможность да
слѣдимъ нормалний вървежъ за развитието у дѣцата и да
забѣлѣжимъ първитѣ признаци на уморяваньето на мозъка.
Това ще се показва отъ смаляваньето срѣднята бързина на

врѣмето на реакцията. Трѣбва да вземемъ срѣднята бързина,
защото у едно и скщото лице врѣмето на реакцията трѣбва
да се колебае споредъ врѣмето на деня , душевното распо
ложение и пр .; но такива колебания могжтъ да се вземать
ЗА ИЗНЕМощѣВАНЬЕТО НА ГЛАВний мозъкъ. 87
въ нормалнитѣ Физиологически граници. При това не трѣбва

да се забравя , че ако е пиено кафе или спиритни пития ,
врѣмето на реакцията се смалява, слѣдователно такива нѣцца
при опита тръбва да се отстранявать. Смщо смаляватъ

врѣмето на реакцията и упражненията , така напр . упоме
нжтий горѣ старецъ врѣмето на реакцията слѣдъ 10 дневно
упражнение се смалило отъ 0,9952 сек . до 0,3573 , а слѣдь
шесть мѣсеци до 0,1866 сек. При индивидуалнитѣ колебания

врѣмето на реакцията споредъ Хирша, може да се равнява
отъ 0,033 и до 0,064 сек . , ще рече могжтъ да бядять
доста значителни тѣзъ колебания.
Най - егодний способ , за опрѣдѣляние врѣмето на ре
акцията е слѣдующий : На лицето , което испитватъ, обяс
няватъ , че въ момента , когато осѣти допиранье въ рмката ,

или види искрата , или чуе звука , трѣбва да натисне кон
чето на електрический механизмъ, направень за тая цѣль.
Разбира се , че той трѣбва да сѣди така , щото пръста му
да е на кончето . При опиранье , да речемъ , до лѣвата рмка
токътъ се сключва отъ това , че двата електрода се опи
ратъ не право до кожата , но на положената върху нея тънка
и мека металическа дъсчица, а отъ Това моментътъ на так
тилното раздражение тутакси се отбѣлѣжва на тяпана .
Съ натисканье кончето испитуемото лице прави втора
бѣлѣжка на тяпана , защото при това токътъ се отключва .

Като имаме смщеврѣменно кривита написанъ отъ камертина ,
който извършва извѣстно число колебания въ една секунда ,
можемъ направо да изброимъ колко врѣме е тръбвало, едно

тактилно впечатлѣние да достигне до центроветѣ, да влѣзе
въ съзнанието като опрѣдѣлено осѣщание, и слѣдъ това ис
питуемото лице да даде потрѣбний импулсъ на волата за
опрѣдѣлено движение и да го извърши . Кога се опрѣдѣля
врѣмето на реакцията отъ окото на рмката , намѣсто так
тилно осѣщание, испитуемий натиска кончето , когато види

електрическата искра ; а за врѣмето на реакцията отъ ухото
на рмката , той забѣлѣжва появяваньето на звука въ телефона .
88 Д-Ръ молдовъ,
Като извадимъ отъ добититѣ цифри за общото врѣме
на реакция онова врѣме, което се изисква за центрострѣ

мителнитѣ и центробѣжнитѣ ( които отиватъ и които се
връщатъ отъ центроветѣ) импулси , ще получимъ така на
речений „ скратенъ периодъ на реакцията “, сирѣчъ врѣмето,
което отива за процесситѣ въ централната нервна система.
Но понеже опититѣ показватъ , че нервитѣ твърдѣ малко
или съвсѣмъ се не уморяватъ, ще рече , че отъ тѣхъ не
може да закъснѣе периодътъ на реакцията , и таково закъс
НЯванье зависи напълно отъ състоянието на центроветѣ.
За практицитѣ Д-рь Експеръ изнамѣрилъ особенъ ин

струментъ нейрамебиметри, въ металическата пружина на
който записва върхъ задимено стъкълце колебанията си ;
стъклото се мърда съ рмка . Испитуемия каратъ да натисне
пружината , щомь забѣлѣжи, че тя се мърда ; натисканьето
се спира , и споредъ числото на направенитѣ рѣзки сюдятъ
колко врѣме е траяла реакцията . Разбира се , че ссобенно
точни наблюдения не могатъ да се добижтъ съ тоя нейра
мебиметра. При опититѣ за получванье точенъ резултатъ
силата на раздражението трѣбва да е еднаква ; защото , кол
кото е по - силно раздражението , толкова е по - кратъкъ въ
извѣстни граници периодътъ на реакцията .
Галтонъ първъ направилъ психометрически наблюде
ния. Опита си той е правилъ така : на късъ хартия напис

валъ 75 думи . Той оставяль на страна хартията нѣколко
дни , за да забрави думитѣ, и тогава започвалъ опита . Той
туралъ хартията подъ една книга ия измъквалъ така , щото
всѣкой пять да се отваря само една дума ; момента на

отваряньето забѣлѣжвалъ на хронографа, като натискалъ
пружината и го пущалъ да върви . Послѣ това той забѣ
лѣжвалъ появяваньето на свързани съ думата прѣдставьте
ния и идеи и , като припомни нѣколко, обикновенно двѣ
ассоциации , той спиралъ хронографа , а ассоциациитѣ зание
валъ . Тъй правилъ съ всичкитѣ 75 думи . Слѣдъ опита той

скривалъ хартията и подиръ нѣколко врѣме, (дни ) повта
ЗА изнЕмощѣВАНЬЕТО НА ГЛАВний мозъкъ. 89
рялъ смщия опитъ до четире пжти . Тия повторения той

смѣталъ потрѣбни за да разясни , колко често ще се срѣ
щатъ едни и смщитѣ ассоциации . У Галтона се явили 505
ассоциировани прѣдставления и 13 пяти не можилъ да
забѣлѣжи нищо опрѣдѣлено.

За появяваньето на 505 ассоциации потрѣбвали 660
секунди , слѣд. вь една минута се падали 50 ассоциировани

прѣдставления , отъ които 289 били различни , а другитѣ
били повторения . Отъ такова често повтаряние на едни и
смщитѣ ассоциации Галтонъ прави заключение , че паметьта
може да вмѣсти сравнително не твърдѣ много прѣдставле
ния и идеи , и че за появяваньето на ассоциациитѣ най
главно ся потрѣбни отжпкани отъ често упражнение
Пятница .
Вь педагогическо отношение тоя фактъ е отъ голѣма
важность. Той доказва 1 -во нуждата за честото повтарянье

въ класоветѣ на ония Фактове и знания , които ся приз
нати за безусловно нужни за ученицитѣ, и 2 - ро , че прѣ

пълнянье паметьта съ твърдѣ много дребни Фактове и по
дробности не може да биде цѣлеисходно , защото въ най
благоприятний случай това ще докара само безплодна за

губа на силитѣ , защото все едно ученицитѣ ще забравятъ
много скоро всички такива знания . Но сяцеврѣменно без
мѣрното, ако и врѣменно прѣтоварянье на паметьта , може да

докара уморяванье на мозъка съ всичкитѣ вредни сѣтнини.
Въ 124 случаи Галтонъ опрѣдѣлиль врѣмето на поя

вяваньето отдѣлнитѣ ассоциации свързани съ тая или оная
дума , и по тоя начинъ станяло ясно , че прѣдставления,
придобити въ дѣтинската и юношеска възрасть , вь опититѣ
му имало 48 , на зрѣлия възрастъ имало 58 и всичко 19
ассоциировани прѣдставления били отъ неотколѣинитѣ съ
бития на живота му. Любопитно е още и това, че отъ

първата группа , прѣдставленията отъ дѣтинството и юно
шеството една четвершина се повторили въ всичките
Четири опити ; отъ прѣдставленията на втората група

90 Д-Ръ молловъ,
една шеста се срѣщали въ всичкитѣ четире опити , а отъ

третята группа , сирѣчъ отъ послѣднето врѣме, не се повто
рило ни едно прѣдставление въ вситѣ четире опити . Галтонъ

съ това доказва, че придобититѣ въ дѣтинство и юность
прѣдставления иматъ особенна стойкость и твърдѣ лесно

се ассоциирать. При това Галтонъ се убѣдилъ, че твърдѣ
силно наддѣлѣвали въ ассоциациитѣ на язика жестоветѣ и

мимиката . Така напр . думата „ унижение “ извикала въ ума
му прѣдставление за него смщия съ наведена глава , съ по
лузатворени очи и съ изражение на унизяванье въ цѣлата
Фигура и лицето. Тоя Фактъ отъ своя страна е любопи
тенъ, той подтвърдява закона , който гласи , че най - рано
придобититѣ впечатления въ централната нервна система

с най - стойки . Знае се смщо , че язикътъ на жестоветѣ и
мимиката при болѣститѣ се запазва и слѣдъ изгубванье

рѣчьта. П6- добри опити , направени не съ думи , а съ изо
бражение на прѣдмѣти или картини показватъ, че числото
на ассоциациитѣ бива много по - изобилно и че тѣзъ ассо
циации дохаждатъ много по -скоро. Оть това слѣдва какво
голѣмо значение има нагледното прѣподавание за дѣцата.

Всѣкакво уморяванье , а още по - вече мозъчното се отразява
въ бързината на появяваньето на ассоциациитѣ, както и
на числото имъ , за това съ тоя способъ и могжтъ да се
опрѣдѣлятъ първитѣ признаци на уморяваньето на мозъка.
Бързината на несложни актове отъ мисленьето става съ

помощьта на видоизмѣненъ и упростенъ способъ, именно :
дава се нѣкоя задача , напр. да изберять една отъ петтѣхъ
гласни и да даджть сигналъ само тогава , когато чужтъ гла

сътъ на избраната отъ напрѣдъ гласна . Сящо може намѣ
сто искра да се показва нѣкаква Фраза , която испитуемый
трѣбва бързо да прочете прѣди да натисне копчето . Като
се знае обикновенното врѣме на реакцията у нѣкого , лесно
може да се изброи колко врѣме е исхарчилъ за тоя или онзи
простъ актъ отъ мисленьето .
ЗА изнЕмощѣВАНЬЕТО НА ГЛАВний мозъкъ. 91
Понеже разни хора мислятъ , говоржтъ и четжтъ съ

разна бързина , отъ само себе се разбира, че мѣжду дѣцата
сящо ще има такива, които не могжтъ , както трѣбва , да
въсириематъ прѣподаваното , защото у едни ще става това
или твърдѣ бързо или твърдѣ полека .

Вреднитѣ сѣтнини отъ това се виждатъ, и би тръб
вало да се опрѣдѣли за всѣкое лице съ каква бързина
трѣбва да върви писмовното и устно прѣподаванье, за да
се присвоява то п6 - лесно. За сега още такъвъ способь нѣма ,
но би могъл да се приспособи за тая цѣль чекръкъ, на
който върху затуленото съ перде и прозорче търкало се
виджть по редъ или отдѣлни букви или думи за избраната

Фраза . Чекъркътъ може да се върти по -бързо или пб
полека и съ това ще може да се опрѣдѣли при каква бър
зина тоя ИТИ оня схваща по - лесно и вѣрно смисъла на .
тая или оная Фраза . Ония дѣца , за които прѣподаваньето

върви много бързо , колкото и да прилѣжаватъ, не ще мо
гжтъ да вървятъ съ класса и неправилно ще ги броїжтъ
като мързеливи или неспособни . А до извѣстна граница ,
закъсняваньето на хода на процесситѣ въ мозъка никакъ
не доказва , че у такива дѣца не може да се развижтъ,
както и у другитѣ, извѣстни умственни сили . За обще
свото проистича важна загуба отъ прѣподаваньето, което
не отговаря на личнитѣ свойства и особности на това или
онова дѣте. Смщата вреда може да докара и противното :
Дѣцата, за които прѣподаването е твърдѣ бавно , полека

лека ще станятъ невнимателни , нѣма да съсрѣдоточватъ
вниманието си на нищо , ще поематъ всичко повърхностно
и слабо . Твърдѣ е мячно да накарашъ човѣкъ , който
бързо мисли, да слуша нѣкое бавно четенье . Той ще се

прѣсилва и ще свърши най - послѣ съ главоболь.
Не трѣбва да забравяме и това обстоятелство, че учени

кътъ не трѣбва да знае цѣльта на опититѣ, защото може
да се прѣструва съ намѣрение да добие нѣкакво снисхож
дение. Въ такъвъ случай опитното око лесно ще отличи
92 Д-Ръ Молловъ.
истината отъ прѣструвката , понеже нарочнитѣ укъснявания

често биватъ неестественно дълги .
Въ заключение ще кажемъ, че тъй като еднообразното

занимание докарва, както казахме горѣ , неминуемо изнемо
щѣванье на главний мозъкъ съ всичкитѣ му пагубни сѣт
нини , а въ нашитѣ училища владѣе таково еднообразие,
прѣтоварянье на мозъчнитѣ елементи съ всѣкакви научни
дреболии, поради което липсва хармонията мѣжду духовното
итѣлесно въспитание , ние ще поговоримъ другъ пять за
състоянието мѣжду тия два клона на въспитанието , като

разгледаме сжществущитѣ у насъ программи за първо
началнитѣ и срѣдни училища .
ПАМЕТНИ Бѣлѣжки ЗА СРѣДЕПъ.
Съобщава
ХР. П. КОНСТАНТИНОВъ.
Слѣдь напечатванието паметнитѣ бѣлѣжки за Срѣдець

(кн . VII на Пер. Спис. стр. 127—129 ) Софийский житель
г-нъ Никола Митовъ книговезецъ ми обади , че единъ теф
теръ съ забѣлѣжки за стари работи се намиралъ у нѣкой си

кюркчия и че минжлата година го билъ прибралъ за за
вардвание единъ бакалинъ. Г-нъ Митовъ прибави , че рѣ
чений тефтеръ може да се намѣри чрѣзъ Софийский житель
и търговецъ г-нъ Димитри Гърневъ , който ималъ грижата
за завърдванието му. Азъ се отнесохъ до г-на Гърнева и
той има добрината да намѣри тефтера и да ми го прѣдаде,
за да снемя бѣлѣжкитѣ, като сящеврѣменно се обѣща да
го подари или на Народната Библиотека или на Книжовното
Дружество .
Бѣлѣжкитѣ въ тоя тефтерь ся записвани отъ нѣкой
еи Софийски свещенникъ „ попъ Илия “ и синъ му , Тодоръ

попъ Илиевичъ “ . Попъ Илия е бѣлѣжилъ за по -старитѣ
работи , но много отъ бѣлѣжкитѣ му , види се , с копирани
отъ нѣкоя стара черковна книга , защото има въ тефтерътъ

разни лѣточисления , находящи се въ черковни книги и
требници . Мѣжду другитѣ бѣлѣжки , распръснжти по раз
нитѣ страници , има една съ слѣдужцето съдържание : „ йма

88 големи с: Никола 88 цръквата 1 : Тріод йлй трипkcнeникъ.
к¥пенъ за 2160 : iспри въ л : Хр :

1724 : “ Тогава може да се
прѣдполага, че попъ трѣба да е снелъ часть отъ
Илия
своитѣ бѣлѣжки отъ споменятий трипѣсненикъ, гдѣто може
би по-стари нѣкои попове с бѣлѣжили . Въ смщий теф
94 XP. II. консТАНтиновъ,
терь има бѣлѣжка , написана отъ Тодора попъ Илиевичъ,

че баща му , попъ Илия , се е поминжлъ въ 1837 година,
Априлъ 18. „ Тогава имало голема моріа “ , казва се въ бѣлѣж

ката за умиранието му .
Тодоръ попъ Илиевичъ е бѣлѣжилъ пд- нови забѣлѣ
жителни случки , които си иматъ важностьта , а особенно
ония , които се отнасятъ до борбата срѣщу гръцкото духо
венство . Всичкитѣ бѣлѣжки ся писани съ черковно-словѣн
ски букви.
Азъ захващамъ отъ бѣлѣжкитѣ , които се отнасятъ до
по - старото врѣме .
І.
Eъ ќто @ Идама заз : 6767 : а отт Хріста ғасна : 1259 : въ цар
ство влагочестиваго царя Белгарскагш Констандйна Исєнт, ктитори

Коловнk севастократорѣ , и Деспина савастократриса , созйдали храмо ,
38 село Бомна , стаго Николая н стаго Пантелеймона
II .
Въ лѣто ш Хріста 1363 : поїéлъ влагодатією Божію , царство

Белгарскоє , "Іоан"ь Шишманъ , това врёмв Сервіа држалъ , кнA3 %
Лазаръ, и погиналъ на Кесово пілі, въ лѣто щХріста 1391.
III .
Къ ako & Хріста 1476 : № c . м . 6984 : ҳоїстолювйкъ Радославъ
Мавр, й подоїжів іг Ейд , и сынове Его Никола и стана , по
тр $дилъ й пописалъ ҳрамъ , с кім Біцы . выше Драгалевцы, въ

царство Исмаила Мехметъ чєлєвів .
IV .
Въ лѣто @ Хрісті . 1. 48 : 1) знати са кога века попъ Храно й

поп : Младенъ вртацы 88 : храмъ мали с : Никелам, тогава євшє
көрвасарата , керванъ хани , й віше мүлкъ на храмо й 48кінети
на коло, й дайте 88 крвасарата, та що дохёдека торговцы 8s
хано , тамо йдека 88 церква , впитроп кéше ҳаний Мішо ....
1) Тука годината не е добрѣ забѣлъжена. Стотницата на числото не се по

знава, да ли е 1 или 4 .
95
ПАМЕТНИ Бѣлѣжки ЗА СРѣДЕЦъ.
V.
Въ кто в Хрісті. 1563 : септійкоїa 1 : деня , знати со кога сі

написіло івангелієто , що сл жи 88 храмъ мали Николая , къ мѣсто
Кратово, о заповѣд г : митрополита Mag€ а Ламбадарга , сватія
великіа цёркве , Софій Сардакист :kй , % дниті на благочестивагу
кназа Димитріа, правишSже тогда престблъ владичество, ви Gip
клиеъ кіръ Макарії патріарх8 Ип € кском8 , писа мёншій въ ірі
ницѣүх азъ попъ Twана.
Въ горнята записка се говори за рякописното Еван

гелие, упазено и до днесъ въ черквата Големи Св. Никола .
Както се види , рѣченото Евангелие е било зарячано да се
напише въ Кратово за Софийската черква Мали Св. Никола ,

но неизвѣстно кога и по какви причини то е прѣнесено въ
черквата Голѣми Св. Никола , гдѣто го е видѣлъ прѣзъ

Юний мѣсецъ мин . год . г - нъ Д - ръ К. Иречекъ, когато за
едно съ Ик. П. Тодора е прѣгледалъ всичкитѣ стари Co
Фийски черкви (гл . Пер. Сп . кн . V стр . 130—131 ) .
VI .
Ex akто ш Хрісті 1737 : нїжда голёма выд € на хрiстианств , №
цара тӧрскагш , Меҳмёта кезвожнаги , къ това коме йдоха Т $рцы

на Московъ и матёжи големи, а тя западна страна придоха
Німцы на Нишь, и го зіха си Божів повелѣнів, й страх Божій

падна на Трцы, и го дадоха кә3 % кой , й діаволъ настави єврей ,
і іни на8чиха Тёрцы това е камъ @ ҳрістійне , й Тёрцы почвка
нхчити й вёсати , милостиви ҳрістійне , подовни м € ченикомъ за
єра , к. тia дни довєдєни выдi митрополитъ самоковскій Симв
нъ, и въ ден . Недiлный часъ пітый, повёшенъ выдi, и чЅдо
айко, повешёние сломи се три пüти и сконча дүъ свой влажён
й Якг8стъ 21 : ден . ......
Тая записка ни прѣдставя черното тегло , що ся ис
гили християнетѣ въ Софийско, слѣдъ първото стІва

. на христиански войски въ Балканский Полуостровъ
пръ прѣвземанието му отъ Турцитѣ. Ожесточението на
96 XP. II. консТАНтиновъ ,
тия послѣднитѣ къмъ християнетѣ е било толкова по -голѣмо,

защото войната, за която тукъ е думата, се е започнж.за
съ испжданието на турцитѣ отъ Унгария и съ навлиза
нието на австрийскитѣ войски въ Сърбия. Както е естест
венно , бѣжанцитѣ, испждени турци отъ Унгария , ся ис
попълнили въ Софийско и ся правили разни пакости .
Това е ставало отъ 1689 год., когато Лудовигъ Баден

ский надви турцитѣ при Нишь и тоя градъ , Прищина и
Видинъ см се прѣвзели отъ австрийскитѣ войски и окол
ноститѣ на София и Скопия см били застрашени отъ ав
стрицийтѣ, до 1737 год. Въ 1737 год . теглото на христи

анетѣ е било по- несносно , защото австрийцитѣ, слѣдъ като
достигняли въ околноститѣ на Срѣдецъ , турцитѣ ги нагж

Hжли , надвили и пропмдили отвждъ Сърбия и Мала - Вла
хия . По такъвъ начинъ свършена тая злочеста за христи
анетѣ война , не е мячно да си прѣдстави човѣкъ страда
нията на беззащитната рая въ Софийско, страдания описани
въ горията записка .
За забѣлъжванье еи това, че евреитѣ въ Турско още
отъ онова врѣме с подстрекавали турцитѣ да ижчатъ

христианетѣ. Сището правих евреитѣ въ Турско и прѣзъ
1876—1877 год. , когато заедно съ турцитѣ се подигравах
съ нещастнитѣ Българе около бесилкитѣ и темницитѣ. Не

е чудно за позорната смърть на Самовский Митрополить
Симеона въ 1737 год . да са съдѣйствували и еврейскитѣ ин
триги .
VII .
Въ akто @ Хріста 1097 : мацарскЇо краль пажнйлъ Болгаріа 46

Софіїa 3 € ля й мощите, на с : "Twiнъ Рилскій , й ва истата година
ги проводи пак . 88 Софіа .
VIII.
Eъ акто Хрісті 1195 : кат в ше на престёло на кéлгарското
царство , Іоанъ исён Благочестиви царъ вёлгарскій , првнєлї не

щите на с : " lwанх рилскіїi @ Софia 88 Тёрново .
ПАМЕТНИ Бѣ.1ѣЖКИ ЗА СРЕДЕЦъ. 97
IX .
4 к1 лѣто w Xpіста 1470 : съ повеленіето на Кала Марта, чірка

сіркскаго крали , пренёли мощите @ Tєрново, въ монастиръ ойл
скій , пного циб 88 монастиро, направен % в крёма краля Сті
фана Дѕшана, сіркскаго . @ ктитор хоёлл . К % лѣто @ Хрісті 1335 :
Въ лѣто @ Хрісті 1806 : знатися кога ёкирали пёшките заради

Карі Геӧрги.
Тука е казано , че обезорл.жванието е станало „ заради

Кара Георги “, но по - вече ще да е станяло , защото въ
1806 год . Русситѣ бѣхм захванали да воюватъ съ Турцитѣ.
Както приказватъ нѣкои стари Софиянци, орджието на

чакъ
христианетѣ било задържано много години , та че
салѣдъ Букурещкий миръ въ 1812 год. имъ е било позво
лено отново да имать и държлтъ оржжия . Отъ 1806 до
1812 год . постоянно е имало войни мѣжду Руссия и Тур
ция и въ 1810 год. Русситѣ били прѣвзели цѣла Бълга
рия мѣжду р . Дунавъ и Стара - Планина. По тая причина
на раята не е било позволено да има орыжие .
XI.
Къ мѣто @ Хріста 1810 : iлia и авгЅсти, аѕ тia два місцы испж
дига татархано , та напжлнита 88 Софia , и по сёлата , стана глад.

голёмя , та йдеrа конф й млекото йм ..
Това ся вѣроятно татаре , избѣгали отъ Руссия въ

войнитѣ мѣжду Руссия и Турция отъ 1806 до 1812. Ка
заното въ горната записка „ та адira конk и млекото имъ “ ,
се отнася до татаретѣ, защото мѣстнитѣ жителье прѣзъ

многото гладоти и бѣдствия никога не сх. яли Конско
мѣсо и кобилско малко .
XII.
Къ лѣто @ Хріста 1810 : октомврта 19 : дойді Келй паша. седi 8 : м

свцы, стана скжпо 88 Gobia , го : 5 : 20 паница жито. й масло гр : 5 :
98 ХР. ІІ . КОНСТАНТИНОВ ,
И това събитие е било прѣзъ Русско - Турската война

въ 1810 год . Речений Вели паша е билъ дошълъ съ много
войска , за да варди София. Скм потията е станяла по при
чина на голѣмо накупление войски. Паница кито ( 15 оки)

се е продавала по 5 гр . и 20 пари и ока масло по 5 гр.,
когато прѣди и слѣдъ това се е давало житото 2 гр., а

маслото 2—3 гроша .
XIII .
1811 : Была голёната моріа .
Това е била първата прѣзъ текящето столѣтие чума ,
която е изморила много свѣтъ по цѣла България.
XIV .
К лѣто ш Хрісті 1813 : iѕнia 29 : денъ дойдi P8шйтъ везиръ

88 Софія , й Байрами паша Рідо , та седва 38 Софia, и испра
шаха войска на Ниша.
XV .
Въ akто @ Хріста 1829 : мата стана паша Сайдъ к€гя, й хён
деко правиха сосӣ капia , @ страхъ , Мясковецо дойд€ 46 Д навъ.

и скло стана , паница жито гр : 10 :
XVI.
Къ akто ш Хріста 1829 : септемврia 8 : ДЕН % , Рахово , Варна, Исра
хиля , Разградъ, ШЄмєн ., Враца , Софia , 6дрене , осиколи Моско

кецо , й на T &рците ёкой силато.
Споредъ приказванието на стари Софиянци , когато см

дохождали русситѣ на 1829 год . въ София , станяла е го
лѣма скм Пия. Най -много см подскиняли кожуситѣ. Ко
кошкитѣ станяли по грошъ едната , яйцата по едно за пара ,
когато по -прѣди били кокошкитѣ по 10—15 пари , а яін

цата по 3 и 4 за пара .
XVII .
Ex akто в Хрісті 1832 : априлїa 2: развилъ Средiця ( Софia)

на Лазарица, Варі Фезна Връжална ......
ПАМЕТНИ Бѣ.Лѣжки ЗА СРБДЕЦъ. 99
Кіржалиитѣ ненадѣйно нападнһли града и властитѣ

били безсилни да го защитить. Клржалиитѣ захванали
да разсипвать клцитѣ и да обиратъ имота на жительетѣ .
Плячкосванието се продължавало три часа . Властитѣ успѣли

да спрятъ нашественницитѣ и да ги пропмдіжтъ безъ да
имъ даджтъ да завлѣкжтъ плячката , която слѣдъ пропжЯ:
данието на кмржалиитѣ била накачена по пазаря , за да си
я взематъ назадъ притежательетѣ.
XVIII..
1 : март 1847 : знатися кога сé промени пазаро , 38 вторникъ ,

пёево Бёш € 88 недели .
XIX .
10 : iѕнia 1855 : фан ҳолёрата да морй 88 Софія, и измрё много

свет ..
Прѣзъ врѣмето на холерата Софиянци с. се лѣкували

съ едно билье наричано българки бабича, а турски кжса
магмуда . Това билне расте на Куру- Багларъ. Варили см

го и водата му с пили .
ХХ.
К % лѣто @ Хрісті 1856 : 6. ( 18 ) ( фек ,8 :) січко , излезна царски

законъ , йменем „ хатих8маюни “ .
XXI .
25 : Априла 1856 : 88 стрёда, сокрасе нарбдо Болгарскій , и фана
да растёра кеҳтата церква на свети краль .
XXII.
18 : септ € мврта 1858 : выдi земл трасенів голємо іs Gофіа та па

ината на џамите чанакляците, и страхъ големъ выдi, й на крий
Чешма рамата падна та притисна , Исаа ахтарт , Бог ", да го

прости ...
Тая записка се отнася до третята и послѣдня голѣма

тресавица въ София. За тая тресавица се говори въ обяс
ненията ми върху записката за втората тресавица въ 1818
100 ХР. п . консТАНТИНОВъ,
год . , 1) че е била въ 1845 1846 споредъ неточното прѣ

смѣтанье нѣкои Софиянци , които ми расправях
на за нея .
И ни дава
Горнята записка исправя погрѣшката ми
истинската дата на третята тресавица въ СОФIIя.
XXIII .
Въ мѣто @ Хріста 1860 : 3 : ( 15 ) (априлїa ) цвѣтени , ник Бѣл

гарете кате видёхме , дѣлата , на когопротивното гръчко д $rікен
ство , като исфърлихме името на патойкатя йми , совсемъ се отре
кәхме зтъ тіл наши зломисленницы .
XXIV .
Ех лѣто @ Хріста 1861 : 5 : 18на знатися кога строшиха конако
владички , сосъ збри да тёратъ владика грёчески, й народо віл

гарски напжани, ні даде да влізне владиката .
XXV .
Въ ako & Хріста 1861 : 15 : $ ніа дойдi кейска царска , й зап
тиёта отъ конако , та твориха владичко конакъ , и седна влади

ката Дерчо , й хапясъ тѣриха 33 : дЎши Болгари , 26 : дЎши БE3 %
зинџири , а 7 : 48ши със зинџири , и седiха 4 : дни 38 затвори,
й страхъ големя выдi на Болгарєте, и чёрквите кiха затвірени.
XXVI..
К % лѣто @ Хріста 1861 : 20 : октёмкрia , Зткориҳа црквите Бел

гаретв. слЅжиҳа стая литргна, но владиката не пѕірита.
XXVII ..
E. akто @ Хріста 1861 : 6 : Дәкімврта , проклітно Дерчо владика,

фана іі : Тошєте , та м8 стриже крадата , народо се сокра. и искаше
да оЅвив владиката , нъ царската войска го завардй .
XXVIII.
Вх акто Хріста 1861 : 14 Дәкімврта . отиді проклети Дәрчә на

Цариградъ да го сёдатъ, заради і : Тошет .
1 ) Пер. Сп. кн . VІІІ стр. 123 .

ПАМЕТни Бѣлѣжки ЗА СРѣДЕЦъ. 101
XXIX ..
Въ arkто @ Хрісті 1862 : мартъ започёме да правиме царскио

ПЖТЬ .
XXX ..
Ex akто ш Хріста 1863 : 19 : Иприлъ започёха да прават . чар

wiata .
акто @ Хріста 1864 : стана соєдічката власт , підъ PSш

ч$ къ , й за весілив на Бхагарите , а за плачъ на Гръците , загуки
натЅрвното ймъ p8ммилети, и сè наименова, „ Дзнавска Овластх “

clipЕЧ % „ тüна внааєти “ .
XXXI .
На 7 : те д$ ши имената. :)
1 : ПаЅнъ Кюркчи
2 : Никола Чекий Гомаро

3 : Стоанчо М8стачков .
4 : найден Чизмери
5 : Георги Терзи
6 : Станко Семерци
7 : Тёдоръ П. Илиевичь.
XXXII .
Грхчките фанарїтски лъжи излазатъ на видело .

1 : лъжа когато занёсоха п €тата нега ш мъската : що ёздили
"Інс&cъ ..
2: лъжа камикъ паднали шневто й вклъ пнсан . с. гръцки

Б8кви .
3 : Свєткій світх ( нвръ) падали сіка година на велика събота .

4 : та : за зъкъ да сé мілиме и за друго ніщо на светите .
5 : та лъжа вразъ да плаче и да ? ч$дотворец..
XXXIII .
Октомврї 1 : 1862 : дойде г - нъ Морск Вх Gредiця, й седна си

кирим гр 1200 : по 1 : лнр : тїрска на місц ..
1) За седъмьтѣ души , за които се казва въ XXV записка, че били турени подъ

затворъ „ сос . Зннунръ. “
102 ХР. П. конСТАНтинов .
XXXIV .
Като седеля кара ми покойни на стелникъ пратили заптів Пансіа.

й сака за каляката гф 150 : и така продалъ ммүчі й платилъ
тіа пари .
4 запопил с € за г : 330 ;
Запискитѣ отъ XIX до XXXIII се отнасят до 16
новото врѣме. Въ тѣхъ се виждать неуморнитѣ усилия

на Софийскитѣ жителье да се отървятъ отъ инородното
тръцко духовенство ; описватъ се вкратцѣ бѣснуванията на

гръцкия владика , за да се задържи насила на стола сп .
Борбата е била примѣрна и тогавашнитѣ Софиянци заслуя:

вать похвала за тая си дързость. Колкото и да см отъ
неотдавнашно врѣме тия записки , забѣлѣжвани отъ Тодора
попъ Илиевичъ, мисля , че все ще иматъ нѣкакво значение
за историята по черковний ни въпросъ и за това копирахъ

и тѣхъ отъ стария тефтеръ .
Като свършвамъ, це прибавя, че въ рѣчений тефтерь

има да се извлѣче още нѣщо, особенно по обичаитѣ въ
София при женение . Въ него има много орташки и братски
смѣтки, смѣтки мѣжду майка и синъ, забѣлѣжки за пода

ръци при свадба , инвентаръ на покміцнина и др . подобни.
Намирамъ въ него , че въ 1845 год . чирацитѣ при абаджи
итѣ ся работили по една година даромъ на масторитѣ си ;
първата година с вземали по 30 гроша хакъ, втората 110
50 гроша , третята по 90—100 , а четвъртата , петата и т.
н . т . споредъ дарбата имъ, додѣто станять самостоятелни
мастори и да работижть , на своя заповесть “ . Намирамъ още .
колко се е похарчвало за единъ годежъ , свадба и за други
подобни случаи въ домашния животъ.

CTIIXOTBOPEIIIIT .
НА Ш ит Б дѣди
( Боянъ магёсникътъ , попъ Богумилъ ) .

Отъ автора на Suspiria de Profundis..
І.
Боянъ МАГЁСНикът .
( Ба.1.1ада ). .
—
Господину В. Стоянову посвещавамъ настоящата „ Историческа Баллада . “ . Х.
Дѣца , недѣйте слуша Магёсника Бояна,

Говореше добрата иммдра Баба Яна .
Той вечеръ се прѣправя на вълкъ, на невъ , на куче !.

Той знае да прѣдсказва, кога ще вали дъждь ;
Той знае да прѣдосѣща, каквото ще се случи ;
Той въ книгитѣ все ровии , и търси все да учи
Но туй, което учи , погубва сфкой мяжь ! ..
Дѣца , недѣйте слуша Магёсника Бояна ,

Говореше добрата имљдра Баба Яна .
За него нѣма тайна, за него нѣма бу.0,

Ний вчерашний день знайме — той утрѣшний день знай !
и името му , чада , за туй се е прочуто !.
Той всичко може , всичко що прави еразумно :
Но грѣшенъ е тозъ разумъ, и не отвежда въ Рай !
Дѣца, недѣйте сатуша Магёсника Бояна !

Говореше добрата иммдра Баба Яна.
Боянъ когато ходи по слънце сѣнка нѣма,

Той сѣнката си, чада , на дявола продать!
104 ( ТИХОТВОРЕНИЯ .
Той знай да въскръсява но вѣчностьта отнема !

Той знай да утѣшава но знай души да зема ,
Могжщий Духъ на Злото власть пълна му е далъ !
Дѣца, недѣте слуша Магёсника Бояна,

Боянъ тѣкува болки тѣлесни и душевни,

II + вецъ е тоіі, Философъ и безподобень врачъ...
Отъ билки чародѣйски, отъ сказки и отъ пѣсни,
Пазете се, защото мяченя вѣковъчни
Подирѣ си тѣ втачжтъ, и безконеченъ плачь!
Дѣца, недѣйте слуша Магёсника Бояна ,

Говореше добрата и мж,дра Баба Яна.
Когато той приказва , прѣзъ неговитѣ устни

Говори, сѣкашъ, нѣкой пророкъ или светецъ!.
О , нѣма като него ч.ловѣци с.падкодумни !.
Речитѣ му , избрани, приятни , благозвучни,
Възвръщать слухъ и зрѣнье на глухь и на стѣпець !
Дѣца, недѣйте сатуша Магёсника Бояна,

Говореше добрата иммдра Баба Яна .
Той виняги разказва за Божията слава ,

Той знае да тълкува Господнитѣ нѣща ;
Но той все лъже, даже когато право казва ;
Но той безъ Божья воля , чете по небесата ,
и върже разговори съ луната нощя !.
Дѣца, недѣйте слуша Магёсника Бояна,

Говореше добрата и мядра Баба Яна.
Той казва че звѣздитѣ см едри кат' земята ,

Говори, че земята прилича на кълбо,
Че туй кълбо пятува само мъжду слънцата ,
и други , много други .. и още , че душата
Чловѣшка и Господня едно с естество !
Дѣца, недѣте слуша Магёсника Бояна ,

Говореше добрата имждра Баба Яна .
Той казва , че не трѣба да чака награжденье

Чловѣкъ когато прави въ живота си добро : І
Че въ бидмщий свѣтъ нѣма ни сждба ни мЖченье ,

Че въ наш'тѣ распри Господъ не иска да се мѣсе,
Че золото е потрібно, че нѣма пълно зло !

Говореше добрата и мядра Баба Яна .
Той казва , че противно било на наш'та вѣра

Да браниме честьта си , светитѣ си права;
Че повечето хора с луди, и че трѣба
Разумний да избѣгва отъ тѣхъ , да търси правда
Въ сядътъ що носи въ себе, см ,Дътъ на съвѣстьта !
Дѣца , недѣйте слуша Магёсника Бояна,

Говореше добрата имЖдра Баба Яна .
На Кметоветѣ наши , на Кнезоветѣ наши ,

На нашитѣ Въйводи, велможи , готімци,
Вмѣсто да имъ разказва дѣла юначки , стари ,
Той взѣ.тъ да имъ прѣдрича , че нѣкой день ще падни
Голѣмото ни Царство , и ще се раздробіт !

Той взѣ.1ъ да прѣдвѣщава, че грозни Исполини,

( Смили се Божа Майко, Владичице Света !)
Наскоро ще нахълтатъ въвъ нашитѣ долини ;
Че намъ какви диваци , безмилостни, всесилни ,
Върху ни ще нападнжтъ, отъ южната страна !
Дѣца , недвійте слуша Магёсника Бояна ,

Той взѣлъ да пророкува, че ний ще станемъ роби,

( 0 Господи, пази ни отъ тѣжки грѣхове !)
Че ний ще стачемъ роби на Господари тоши ;
Че страшни дни ще додять , че дълга нощь ще доди ,
За наш'та Татковина, за наш'тѣ домове !
Дѣца , недѣйте слуша Магёеника Бояна,

Говореше добрата имж,дра Баба Яна.
Той сѣднъ да прѣдсказва , че внуцитѣ ни гости

Ще ходятъ гладни, боси, прѣслѣдвани всегда ;
Че Истокъ цѣ.1ъ ще екне отъ българскитѣ болки ,

е нашитѣ страданья , че нашитѣ невози
Земята ще расплачжтъ, зачуди -ижтъ свѣта .

Говореше добрата и мдра Баба Яна.
( 0 Татко нашъ ! Ти който стопъ на небесата ,

„ Да доди твойто царство, и тукъ и нався дѣ,
Да бяде твойта воля за всички люди свята ,
ицѣлъ Миръ да те ставін ! Запазвай ни дѣцата ,
Запазва наш'тѣ внуци отъ външни врагове !)
„Дѣца , недѣйте ступа Магʻсника Бояна,

Говореше „добрата им дра Баба Яна.
Това не е за вѣра, то нѣма да се сблъди,

огдѣто свѣтъ свѣтува, догдѣто Богь еживъ!
България е силна , о чада, и могҗщи
Cж нейнитѣ войскари, вождитѣ и сж мм.,дри ,
A Царьтъ и с храбъъ, добъргъ, благочестивъ !
1ѣца , недѣйте слуша Магсника Бояна ,

Говореше добрата имљдра Баба Яна.
О , наший Царь ще спазе великото си Царство !

Той день и нощь се грижи за миллий си народъ !
A Господь го закрия, и да - ще му богатство,
Съветници способни , царуванье всес.авно,
Семейство многобройно, и дълъгъ тихъ животъ !
Дѣца, недѣйте слуша Магёеника Бояна ,

Говореше добрата и мм.,дра Баба Яна .
Боянъ не ходи въ черква и Богу се не мои !

Боянъ свѣщи не пали прѣхъ Божия ( атарь !
Той служи на Перуна, на старитѣ богови !
Той само се подсмива на днешнит Закони !
На всички богохулци Боянъ е Главатарь.

Говореше добрата им дра Баба Яна .
Той срѣдъ нощь, въ пещеритѣ, съ Демонитѣ съдружно,

Пирува и тикува , върлува и бѣсніі ...
Той ѣздії на пържина, и тича, припка буйно,

Върти се изъ въздуха , реве и зае піумно ,
И послѣ се изгубва, петелътъ щомъ пропѣй. ..
Дѣца, недійте ступіа Магісника Бояна,

Кога е бурно врѣме, низъ гжстата дж.брава ,

Сезачитѣ го срѣцатъ, подъ ви ,дъ на колело,
Което се търкаля птушакъ черъ издава ,
Дърветата събаря , водитѣ прѣсушава,
Пропъжда сѣко живо и мъртво сміщество .
„Дfца , недѣйте слуша Магёсника Бояна,

Говореше добрата пмж ,дра Баба Яна.
Когато, есень, силно студений вѣтъръ духа ,

Когато се покрива небето съ тъмни ,
Когато се испътва съсъ призрації въздуха ,
Тогазь Боянъ , очада ! обръща се на бухалъ,
и който го съгледа умира въ сящий мигъ!
Тъй знаеше разумно и сладко да приказва

Прочутата готвачка на Българския Царь,
Обичната на сички велможи Баба Яна,
Набожната съпруга на царския вратарь .
Наоколо и млади стражари и служанкин
Съ внимание дълбоко я слушах цѣтъ день,
Защото Баба Яна отъ сичкитѣ готвачки
Приготвяше най -вкусно яхния отъ овенъ. ..
На свойтѣ дълги сказки добрата Баба Яна
Обичаше да дава единъ и сжици край,
Въ минутата когато насипване естята
Ту въ срѣбърни паници , ту въ блюда отъ калай :
Пазете се , пазете , отъ сѣко искушенье,
„ И умъ голѣмъ отъ Бога не искайте, дѣца ,
„ Пазете си душата отъ дяволско ученье,
„ И книги кат' четете внимателни бядете,
Книжята с родили зонитѣ по свѣта ! “
( Слѣдва втората часть) .
HAPOJHI LIECHII .
( По Долно - Джонишки говоръ въ ІІлѣвенско).
І.
Телал вика , телат вика

Из Будина града :
Чуйте мало , чуйте мало
Мало и големо :
Че ще мори, че ще мори
Черна връ та чума ;
Ще зареди , ще зареди
Деца не кръстени ;
Ще изреди , ще изреди
Деца не кръстени,
Ще зареди, ще заредIН
Булки не венчани ! “
Изредила , издредила
Булки невенчани
Ред е дошIж , ред е дошли
Един син у майка,
Него мама , него мама
В градина закопа .
Заран ходи , заран ходи
Смс пише ракия
И му каже , и му каже :
„ Сино, добро ютро ! “
Вечер ходи , вечер ходи
Смс бЖклица вино
и му каже , и му каже :
„ Сино , добир вечер !
Кой ще мами , кой ще мами
Брашно да намея,
НАРОДНИ Пѣсни . 109
Кой ще мами, кой ще мами

Дръва да донесе ? “
Той на мама , той на мама
От гроба продума :
„ Лете мале, слете мате
Леле стара масте !
Зимня ми е, змня ми е
Очите испила
и в перчан ми, и в перчан ми
Гнездо си извита “ .
II .
Зажениот ми е крал Стефан

4
Два сина до два близнака ,
Та е затръснал крал Стефан
Две снахи две близнакини.
Че ходи крал Стефан та тръби
По сите се за околіні ,
По сите бели градове .
Нигде не може да найде
Две снахи две близнакини
Да си позгоди два сина ,
Два сина до два близнака.
Че си отиде крал Стефан
На Рила Стара планина
Дору на Злата яблъка.
Там си намери крал Стефан
Две снахи, две близнакини
Та си позгоди крал Стефан
Два сина до два близнака
и си свадбите заправи .
Че си е тръгнал крал Стефан,
До срет някя см стигнале .
Крал Стефан са е усети .
Че си повръна синове
Tмщи петелка да склеат,
Въ пазва жлътища да и спущат .
Крал Стефан тихо говори :
„ Кръсниче свети Иоване !
Теко да връви свадбата,
Яс ще са назад повръна ,
110 НАРОДНИ ПѣСни .
Тия сж м.ЛадII | г.Тупави ,

Тия с пжкя збръка.те “.
Когії са назад повръна ,
Връвет е Стефан по връве.1 ,
Той гії на Імкя намери,
Че с двамата за колани
исбет опянджак прикрити .
Крал Стефан с.лезна от коня ,
Та им узе главите ;
Тури ги въ 15стри дисаги ,
Че си коня въсседна ,
и си свадбата пристигна ,
и на кум си думаше :
„ Кръсниче свети Новане,
Леко да връви свадбата,
Яс ще напреди да ида ! “
Че на портите пристигна
и ми са ясно провикна :
„ Кралице, стано Будимска ,
Стани ми Стано отвори!
Стана на вянка излезе ,
Та му портите отворії
и му еконя поета ,
Та го по двори развожда .
Крал Стефан Стани думаше :
„ Кралице Стано Будимска,
Я бръкни въ пжстри дисаги ,
Да видиш Стано да види ,
Що ти пратила свахата
Дору две златни яблъки.
Г.Тас да не си дигнә.1а ,
Да викнеш , Стано, да плачеш.
Когито ходе свадбата,
Три дни щем свадба „да хръжим ,
Да ядем , Стано, да пием .
Когито бяде треки ден ,
Ти си главите изваді ,
Тури ги , Стано, вршето,
Прикрий ги с тянак тестемелі ,
Срѣцу кума ще станеш ,
Ще станеш и поиграеш
Toгива свадба ще пръснем “.
ICHIIIZKIIIIIIA .
І.
КРИТИКА .
По повод. на Плачковата критика върху прѣводътъ на Джевон

совата логика отъ г-жа Каравелова.
Въ нашата книжнина не може да се каже, че слществува се
риозна критика . Не само политическитѣ вѣстници, но даже и пери
одическитѣ журнали едва поміщаватъ нѣщо по тази часть . Това е
твърдѣ скърбно, защото отсмтствието на сериозна критика е причина
да се явяватъ много безполезни книги безъ всѣко достоинство , безъ
всѣка поза , а често пяти това смото е причина да остантъ не
извѣстни и занемарени книги , които застужватъ по- голѣмо внимание
и които е желателно да получжтъ по -голѣмо распространие. У насъ
напослѣдне изобилствуватъ нови издания , но едва ли ще срѣщнемъ
нѣйдѣ какво годѣ оцѣнение за тѣхъ , камо ли оцѣнение , което да е
и право , вѣрно, и безпристрастно. Твърдѣ често критики , които се
появяватъ , ся написани не толкозь съ цѣ.Іь да се оцѣни произведе
нието , колкото безочливо да се нападне авторътъ му , ако се случII
нѣкой противникъ, или да се обсипе съ незаслужени хватби, ако е
нѣкой приятель, другарь или съмисленникъ.
Този родъ критика особенно е развъдена въ Пловдивската журна
листика, която е испадна въ ржцѣ, които и съ книжнината експлоа
тиратъ тъй, както и съ политиката . Въ столицата на Южна България
отдавна см се образувати два три литературни кряга отъ нѣколко по
млади дилетанти, които ако нѣщо с заб.тѣщукали самостоятелно, то се
длъжи иск.Іючително на това обстоятелство, че още отъ начато на поли
тическото ни раздѣление, по-виднитѣ наши политически дѣіци и лите
ратурни син минж Хя въ Княжеството . Така напр . едва ли може да
бяде нѣкакво сравнение между Михаиловски, Каравелова, Дринова,
Славейкова , Икономова, Балтабанова, Грекова, Стоп.ова, Цанкова отъ
една страна (ние оставяме на страна толкозІІ други второстепенни лица )
и Бобчева, Маджярова, Величкова, Вазова , Гешева или Калчева от
друга . Първитѣ като хора, при това , и съ по- вече досто.лвие, см имали
и иматъ и тая скромность, отъ която вторитѣ съвършенно се опишавать,
да избѣгватъ отъ унизителното онова себехватство и взаимнохвалство ,
съ които вторитѣ се отличавать. Земете Марица , земете Народний
Гласъ, земете Наука, прѣг.педајте ги отъ начало и вие ще видите, че
Въ тѣхъ главното занятие на едни и с цитѣ 1ца ее, ІІнъ други да се
112 КНЕ КНИНА.
прѣпорячватъ, единъ други да се хва.11жтъ, единъ други да се за

щищаватъ. Ние нѣмаме на ржка всичкитѣ цѣти течения на горѣпо
менжтитѣ вѣстници, за да цитираме пасажи ; но ето какво приблизи
телно се случава : Въ единъ брой на Марица вие ще срѣщнете Боб
чева и Маджарова да править комплименти на Величкова и Вазова,
въ слѣдующий номеръ на Народний Гласъ, вие ще видите , че Велич
ковъ и Вазовъ „ симпатично “ връщатъ двойно комплимента . Не много
стѣдъ това въ Наука смцитѣ людье правiтъ взаимно смщото. „От
стичниіі нашъ ораторъ и драматургъ г. Величковъ“... пише Марица.
21Ученийї нашъ юристъ и извѣстенъ литераторъ, г. Бобчевъ “ ... OTTO
варя Народний Гласъ, а и двата тия вѣстника се съединяватъ да
възнасять до небеса 21, метадий нашъ и даровитъ поетъ, г. Вазова“,
колчемъ този послѣдний издаде нѣкоя сбирка на свои стихотворения,
голѣма часть отъ които е заимствува.тъ отъ русскитѣ поети и обез
образилъ въ калпавъ прѣводъ. Яви се нѣкой учебникъ по историята
на пр. съставенъ съ систната помощь на станалитѣ вече пословични
литературни ножици “ на г - нъ Бобчева, и ето ти неговий другарь,
г. Маджаровъ, незакъснѣва въ Марица да направи отъ нѣколко ко
они дълга и благоприятна критика , размиші.тенията на КОЯТО ИЗо
билно с черпени от" ь готовий материя.тъ на Бок.Iя. Величковъ на
пипе една чудновата драмма „ Вичензо и Анджелина “ и неговитѣ
приятелье така се възхищаватъ отъ дългитѣ, утекчителни и без
смисленни монолози и отъ нескончаемитѣ многоточия и удивителни,
щото турятъ го въ чистото на драматургитѣ и той става извѣстенъ
като авторътъ на това чутовно произведение. Душановъ и Груевъ
прѣвождатъ всевъзможни глупости и единъ други се възнаграждавать
отъ областнийї ковчегъ ; дружеството самохваление и себехваленне
записва въ хрониката „, из.лѣзла е такъва и такъва книга , която се
е удостои.la съ толкози лири награда “. Нископоклоненъ нѣкой учи
тель земе готови логаритми и прѣведе отъ Чешки едно малко прѣди
стовийце отъ една страничка и за готѣмий този трудъ и за гостѣмата
му ревность да принесе и тобі полза на българския народъ проси н
сполучва да земе отъ Дирекцията на Просвѣіцeниeтo 30—40 тур. ...
награда ; но защото и редакторитѣ на Наука, които см ин редакторит ,
на Марица и Народний Гласъ, защото и тѣ взематъ помощь 300—40 )
турски лири отъ смщата Дирекция ужь за поддържание на книжни
ната , а въ сжщность за свое убогатявание, тѣ мъчжтъ или одобря
ватъ станм.1ото и похваляватъ трудътъ. Токозь нови книги се явя
ватъ на бѣ.тъ свѣтъ, готѣмо чис.10 отъ които би било прѣ,дпочтително
да не се явявахћ , за тѣхъ почтеннитѣ критици или нищо не споме
нуватъ или казватъ само : „ излѣзата е изъ печатъ и пр. и пр . ..
яви ли се нѣкоя книга , макаръ тя била сериозенъ и съвѣстенъ трудъ.
шомъ авторътъ неизвѣстно лице , което не се наслаждава на сим
патнитѣ на тройний съюзъ , ето че противъ него се откриватъ тежки
батерии и той трtібва да търпи , било всичката кајь на Марица, би.10
всичкото словоизвържение на Народний Гласъ, или всичката научно
изтънчена ирония на Наука . Вие ще видите особно едно напъванье
да се докаже четвероягъсно , че трудътъ не струвалъ нишо и вамъ
ще се приведтъ сумма софистически доказателства , че съчинението
било пълна несполука , че прѣводътъ билъ съвършенно изхабенъ и

пр. и пр . Ще ставатъ събрания, ще се правьтъ съвѣщания , ще се
дирь .Тъ съ микроскопъ и най - малкитѣ погрѣшки, или невозни опу
щения и несъгледвания, ще се потустятъ и наii -явнитѣ достоинства и
с.тѣдствието на всичко това ще биде една безобразна критика въ
-Наука “ , напечатана по -вечето за личното удоволствие на редакторитѣ
ії , отъ колкото за ползата и назиданието на читањщата публика .
Горнитѣ мисли и впечатления ни додох на умъ, когато про
Четохме въ Наука (книжка V и VI) критиката на Ивана IIлачкова
върху прѣводътъ на Джевонсовата логика отъ г-жа Каравелова .
Г - жа Каравелова отъ три години учителствува вь Пловдивската
дѣвическа гимназия . Тя е била прѣдадена всецѣло на своето дѣло и за
то се е наслаждавала на привърженостьта и пълното уважение на своитѣ
ученички. Мѣжду другитѣ прѣдмѣти , тя е прѣподавала и логика въ
тѣснитѣ граници , прѣдвидени от программата по този прѣдмѣтъ.
Защото книжнината ни се лишава отъ учебници по тази часть, г-жа
Каравелова се е ряководи за отъ нѣколко английски учебници, най
добритѣ сжществу Жщи, може би, по този клонъ на науката ; и , понеже
tогика се прѣдвижда и въ программитѣ на мжжкитѣ гимназии, ТЯ
се рѣшила да прѣведе единъ отъ тия английски учебници, за да
имаме на нашия езикъ едно по сериозно и пълно ряководство , което
да послужи , не само на учащитѣ тоя толкозь полезенъ инуждень
за умственното развитие прѣдмѣтъ, но въобще и на преподавательет
на българския езикъ. Езикътъ е плодъ на постепенно и постоянно
развитие въ течение на хистеди години, и той се е образувалъ по
нзвѣстни правила и закони, които с естественната логика на чело
вѣческий здравъ разумъ. Человѣкъ мисли прѣди да говори ; мислени
PTO става по извѣстни закони, които умътъ самъ открива и които
слѣдва . Сящий умъ намира и формитѣ, въ които мисъльта се прѣ
„ дава съ говорение или писание. Явно е , че мъжду логиката и грам
матиката има тѣсна свързка първата като наука за правилното и
Здраво мисление и еждение, втората, като наука за правилното прѣ
давание на мисъльта и смждението въ приетитѣ форми на говорътъ
и писменностьта . Познаванието на грамматиката е необходимо за изуч
ванието на логиката ; основното познавание на логиката спомага за
разумното разбирание на езика , както ии за неговото прѣподавание.
Споменувамъ тукъ мимоходомъ за това отношение мѣжду логиката
и езикътъ, за да обърнем на него вниманието на прѣподавательетѣ на
българский езикъ.
Съ прѣвожланието на такъвъ учебникъ, като Джевонсовий, по
такъвъ единъ ммчень прѣдмѣтъ, г - жа Каравелова не е имала лесна
задача прѣдъ себе си . Ней прави честь, че се е отнесла къмъ дѣлото
си добросъвѣстно и твърдѣ търпѣливо. Английский езикъ е единъ
отъ най - богатитѣ и най - труднитѣ за прѣводъ, особенно на наший езикъ,
който едвамъ що зачева да се развива литературно. Той има голѣмо
изобилие на думи , Фрази и изражения , отъ които наши езикъ се
ІНШава . Нѣма литература , въ която да сЖществува такъва Точна
терминология, каквато е английската . Отъ това може и да се раз
бере, колко ммчно ще е било и съ какъвъ трудъ г-жа Каравелова
ще е прѣвождала . Ізобiцо взето, прѣводъть іt е добросъвъстенъ и до

възможности точенъ и азь не мог да не признак напълно спра
ве,диво оцѣнението, което се дава на този прѣводъ въ кн . VIII на
„ Пер. Списание “; щh кажж. още , че мачно МИ се вѣрва да би
било възможно да се направеше отъ другиго по- добъъ, безъ да се
попадне въ такива грѣшки, каквито се намиратъ въ него, или безъ
к се попадне , както неінний критикъ е попаднж.1ъ, въ много по
голѣми. Разумѣва се, английский езикъ, както и всѣки другъ богатъ
и обработенъ езикъ, си има мячнотиитѣ и тънкоститѣ , които самитѣ
обикновении англичани трудно схващать. За чужденець, който самъ
се е училъ този езикъ, и.ти го е училъ 3 до 4 години въ нікое учи
лице вънъ отъ Англия и Америка, не е чудно да попада въ грэштки,
и отъ такива прѣводътъ на г - жа Каравелова не се права ; но тия
грѣшки не могать да нама.1!Ктъ достоинството на прѣводъть, както
нейний Пловдивски критикъ, Плачковъ, на дълго и нироко се е
подпрѣтня.1ъ да доказва въ Наука .
Не е пръвь Імть , дѣто извѣстенъ единъ м.Ладъ новъ даскалъ
въ Пловдивь, подъ псевдонимътъ П.зачковъ, излиза прѣ,дъ българ
ската публика съ критики, които у свѣстнитѣ хора не произвождатъ
освѣнь смѣхъ. Едва ли не най-първото му произведение е една дръб
нава критичка върху произведенията на г- на Вазова, въ която като
дѣте си играе съ думи и само съ думи и други нищожни дреболизі,
съ които сериозната критика или съвсѣмъ не се занимава , н. спо
менува върху тѣхъ твърд , повърхностно. Г -нъ Плачковъ е изтѣзъ.1ъ
въ нашата литература и съ още друго едно твърдѣ свеобразно свое
произведение. Той е авторь на едно глупаво ФІІ.10.1огическо разсмж
„дение върху употрібението на съюзитѣ та и на , обнародвано въ
в . Ю. България броеве 65, 67 , 658. И тритѣ тѣзи негови произведения
се отличавать само по една вѣтърничавость, безграмотность и умственна
босога .
Нашето намърение е да разгледаме послѣднята критика на
Г - нъ II.1ачкова и да вІН ,Дим'ю до колко е справедлива и състоятелна.
и първото нѣщо, което ще кажемъ, е , че критикътъ, ако на при
над.тежи къмъ к.тасътъ „ прогрессивни животни “ , никакъвъ прогрессъ
не е направи.тъ въ своеобразний свої начин на критикуванне. І,
дійствително, какъ се е отнесълъ тобі къмъ дѣ.1ото си ? Разгръща
прѣво,дътъ, отваря текстътъ , сравнява дума по дума , буква по буква
и щомъ види , че е притурена нѣкоя отzѣ.тна дума, или друга е н3 )
ставена , или пъкъ че третя не е буквално прѣведена, той драева съ
карандашъ, дръві черта на критическия си рабоъ въ редътъ на
грѣшкитѣ, прибави нѣколко празни свои думи, тури имъ на крайтъ
една удивителна или въпросителна , н , по всѣка вѣроятность, Cave
удоволственно си въображава, че това е всичката работа и всичкото
искуство на критиката ! Или, като вземе нѣкоя отдѣ.іна Фраза , по 10
Вината на нѣкой от, дѣ.тень периодь, безъ да гледа емисъльта въ
контекста и безъ даже да е въ състояние да отбере тази смисъль,
прѣвож,ца пакъ буквално и некарва прѣво,1ътъ емѣшень , когато , на
противь, самъ той излиза двойно по - смъшень. І на една върволница
отъ такива отдѣлни бk.rts: жки, умиш.Тенін изопачвания , криви тъІК
Вания и често дълбоко неразбирание на езика и прѣдмѣта, тојi ету -

ритъ въ нача.10 заглавието критика !
Но да минемъ отъ думи на дѣло. Нека разгледаме, до колкото
Имаме врѣме и до колкото е необходимо, какви с погрушкитѣ, на
които критикътъ указва, за да могжтъ читательетѣ да видіжтъ, че
нашата прѣсмда за Плачковата критика е повече отъ вѣрна ; че см
ществулж щитѣ грѣшки въ прѣвода на г - жа Каравелова, ако и да се
« рѣдцатъ въ тѣхъ и такива които било би желателно да ги німає,
нито с толкозъ многобройни, както иска да увѣри критикътъ, нито
“ всички отъ естество да давать право на Плачкова да издаде прѣ
са ,1а , че прѣводътъ не го бива ; че критикътъ Въ много мѣста
указва
на грѣшки, които не смществуватъ, или въ поправкитѣ които
прави , попада самъ въ твърдѣ груби погрѣшки .
Така на примѣръ, въ грѣшката , указана на страница 97 , кри
тикътъ се сърди, че думата „ главнитѣ “ въ прѣводътъ, я нѣмало въ
текстътъ . Той пост . разсмж,Дава, че такъво вмѣтание на думи въ
други части на прѣводътъ било и осядително, и неосждително, но въ
прѣвождание на „ правило“ това би 10 по - вече отъ осждително!!! На та
кова примѣрно логическо разсмждение , каквото се включва въ под
чертанитѣ редове, ние нѣма що да кажемъ. Прѣвождание на правило
е все едно дѣійствие, както и прѣвождание на другий текстъ , и , безъ
да се взираме въ това , че едно нѣщо не може да бъде въ едно и
chiцо врѣме „ и осждително , и неосмително “ , ще прибавимъ, че не
chществуватъ особни правила за прѣвож,данне правила и особни пра
вила за провожданите други части на единъ текстъ .
Въ грѣшката указана на стр . 34 критикътъ казва , че тръбвало
да се прѣведе значението на единъ терминъ по съдържание, състои от
качествата необходимо принадлежащи на прѣдмітитѣ, които носять
това име ( bearing that name), а не както г- жа Каравелова е првета
соито носятъ името на дадений терминъ. Тук думитѣ това име
се отнасять на термина, за който става дума, празликата міжду
Двата прѣвода е тая, че на критика е букваленъ и затова не ясень
и не вѣренъ, а на г - жа Каравелова е по- вѣренъ. Наший езикъ въ
нѣкои отношения е много аналитически и за това той твърдѣ често
изисква повтарянето на една дума, тамъ дѣто това повтаряние въ
чуждитѣ езици е излишность ивреда .
На стр. 50, критикътъ дѣтински се сърди , защо г- жа Караве
«Това е вмътнж.за въ фразата твърд грубъ и приблизителен начин
която Типсва Въ
(in thе rоughest manner ) думата „ приблизителень, “ която
текстыть . Критикътъ, види се , незнае, че rоugh има нѣколко значения
и че нашата дума груби не съотвѣствува въ пълнѣ на думата гоugh.
Така на пр. rough ѕеа ще се прѣве,де бурно или развалено море, rough
sketch груба снимка въ рисувание), т . е . снимка която дава при
близително главнитѣ черти на нѣкой пейзажъ, или на нѣцо друго ,
безъ подробности и тънкости. Прибавянието на думата приблизително
е не само безвредно, но даже нуждно , за да се прѣдаде пG-точно мII
съмьта на оригинала. Въ бѣлъжката си по- дол , Плачковъ умішII.Тенно
прибавя најгѣчшето твърди, и при думата приблизително. Това улар
чие въ прѣвода го има само при груби. Такава недобросъвѣстность,

като тази, не се срѣща само на едно мѣсто въ критиката .
На стр. 93 критикътъ казва, че цѣло едно правило било по
грѣшно прѣведено, защото думата „ one “ е прѣведена какой , а не едині .
Отъ неговитѣ разяснения ( Наука стр. 558 ) излиза, че той тълкува
думата нѣкой въ смисълъ на думата нѣколко, когато думата нѣкой
винаги подразбира синъ, а никога нѣколко. И това е критика!
На стр. 71 г- жа Каравелова прѣвожда Фразата Jаnd ( O) com
bined cъ Ли () съединени заедно . И това било грѣшка ; прѣводачката
трѣбвало да пръведе съединенитѣ Ји () , понеже сяществувало раз.тика
въ значението на тия два прѣвода ! Обаче той се пази да каже, каква
е тая разлика .
Една значителна часть отъ мнимитѣ и други грѣшки, които
критикътъ намерить въ прѣводътъ, см подобни на тия, които до сега
разгледахме. Като ги оставяме на безпристрастното оцѣнение на чи
тательетѣ, минуваме върху други рѣдь грѣшки, които критикътъ
казва , че е избродилъ.
Въ готѣмото желание да наброи колкото може по - вече грѣпіки,
критикътъ пада въ това смѣшно положение, което най- добрѣ се очер
тава съ думата дърдорение. Той говори просто глупости и такива,
свойствени само на дѣтца или на хора съ дѣтински оцје умъ. Тъй
на стр. 17 той се взира , че г-жа Каравелова прѣвела нѣкои англий
ски собственни имена съ съотвѣтственнитѣ имъ или приблизително
съотвѣтственни български имена ; въ противоположность , на стр. 18 и
20, той гади прѣводачката, че пояснявала смѣсванието на абстрактнитѣ
термини съ конкретни чрѣзъ английски думи ! Скщо така на стра
ници 29—36—41 , той се придиря , че и двусмисленностьта на ду
митѣ се пояснявала съ английски примѣри. Придирката му на стра
ница 45 върху прѣвода на wave u billоw е такъва , съ каквато само
дребнави и вѣтърничави хора могжтъ да се занимаватъ. Авторътъ
на 1огиката , както твърдѣ явно въ текстътъ, е обращалъ вни
мание не на производството на думитѣ, но на употрѣбението на си
нонимни или на приблизително синонимни думи . Критикътъ, напро
тивъ, за да намѣри случай да порицае прѣводача, обръща внимание
на производството на думитѣ. Не е ли чудесна критика ? Г - жа Кара
ве.това не е виновна , че въ българския езикъ нѣма чисто българска
дума , която да бъде синоним на на вълна и тя се е принудила да
тури турската дума дялга или гръцката талазъ . Ако критикътъ не
знае , че даже въ нашия език , вл.лни е останала литературна дума ,
особенно въ искуственната поезия , когато думитѣ дялга и талазъ ch
по -общо употребявани въ простиii говоримъ езикъ, това оставяме за
емѣтка на неговото невѣжество .
Тукъ емѣстото да забѣ.тѣжимъ , че критикътъ, като задиря на
прѣводъчката, гдѣто не употрѣби.та български думи вмѣсто английски,
за да поясни, би.10 смѣсваньето на абстрактни съ конкретни термини,
било двусмисленностьта на думитѣ п.1 еднаквото имъ значение, самъ
се Пази да доде На помощь на прѣводачката въ това отношенile ..
ІІ обрѣ прави, защото той би намъритъ, че тая работа не е тън
сепа, както може да си я въображаваме. Българскнії езикъ е твърхt.
бѣденъ, за да може успішно всичко да се обясни съ примѣри взети

кутъ него , а г-жа Каравелова, види се , не е искала да чака, до гдѣто
министерството отъ София или дирекцията въ Пловдивъ на просвѣs
щението даджтъ нѣколко хиледи лева награда на г - на Малея Лулчевъ ,
учений съотечественникъ на Ивана Плачкова и добрий неговь СЪ
трудникъ въ Пловдивската гимназия , за да напечата дълбокитѣ си
Фиологически трудове и издирвания , отъ които прѣводачката да може
да се възползува въ мЖчнотии такива , какви го е срѣщала въ поме
нжтитѣ мѣста и каквито критикътъ самъ не се е наелъ да рѣши.
Въ грѣшкитѣ, указани на страници 60—-62 и пр. ( Наука , стр.
5515 ) критикътъ, като голѣмъ убожатель и послѣдователь на своя
кръсникъ, г. Маджарова , слѣдвалъ е исключително методата , която
Този послѣдний тъй вѣщо , но и тъй несполучливо и нечестно бѣите
употрѣбилъ въ критиката си на моя прѣводъ на Шейкспировата тра
гедия „ Юлий Цезарь “ . Почтенний г-нъ Плачковъ изброилъ купь думи ,
отдѣ.но взети изъ различни мѣста и съпротивопоставилъ буквални
тѣхенъ прѣводъ съ съотвѣтственнитѣ на български думи въ прѣвода
на г-жа Каравелова. Ако този начинъ критикувание е критика , то
г - нъ Плачковъ трѣбва непрѣмѣнно да се причисли къмъ великитѣ
критици на врѣмето.
Грѣшки като горнитѣ обематъ друга значителна часть отъ кри
тиката на г- нъ Плачкова . Ний се ограничихме само да ги посочимъ
на читательет , за да се увѣрижтъ въ тѣхната несъстоятелность . Ние
ще прѣминемъ сега въ третя една категория грѣшки, въ които още
по- ясно личи и неспособносьта , и невѣжеството, и недобросъвѣстно
стьта на Пловдивский критикъ.
На страница 9, г. Плачковъ, като поправя прѣвода на едно прѣд
10жение , самъ прави груба погрѣпка. Английското изражение minor
words той прѣвожда съ по - малки думи. На Английски по - малки думи
се прѣвожда съ smaller words ; но отъ контекстътъ е много ясно, че
авторътъ не е искалъ да каже малки думи по количество на буквит
или слоговетѣ, както тѣзи думи или съотвѣтственнитѣ имъ англий
ски ѕmаllеr words даватъ да се разбере, а по значението на думитѣ
въ прѣдложението. Въ всѣко прѣдложение главнитѣ или най- важ
нитѣ думи с тѣзи , които показватъ прѣдмѣта, за който се говори и
дѣйствието или качеството , което казваме за прѣдмѣта. Другитѣ думи
въ изрѣчението се наричатъ второстепенни, приложени и като такива
тѣ ся по - маловажни отъ главнитѣ. Въ изрѣчението на пр. ти гово
риш , о - без- по- кои - тел - но думата ти е малка, отъ двѣ букви, единъ
с.10гъ ; но тя е главна дума , важна дума, защото означава прѣдмѣта,
коїiто върши дѣйствието . Напротивъ думата обезпокоително, ако и да
е много по - голѣма ( 14 букви и 7 с.тога ) отъ думата ти , тя е мало
важна ( minor word ), защото играе второстепенна и третестепенна роль
въ прѣд.тожението. Ако критикътъ не се съгласи съ насъ въ гор
нето, проваждаме го да прочете още веднъжь текста съ по-голімо
внимание; или , ако не е въ състояние да разбере, нека си помогне съ
рѣчницитѣ.
Въ смото мѣсто, гдѣто се говори за minor words, прави се и
бѣ..ѣжка за прѣвода на думата statement. Нека разгледаме до колко
и тукъ справъ критикътъ, до колко и тукъ разбира, и за да биде

по - лесно на читателя да разбере, нека цитираме отъ прѣво ,да : „ Ако
разгледаме . аргумента,
Жествзото е мета.1ъ,
Вскоі метатъ ее.тементы,
Стѣдователно желѣзото е елементи,
ние ще видимъ, че той е съставенъ отъ три положения 1.11 утвърж
дения и че всѣко отъ тѣхъ “ и пр.
Г. П.лачковь казва , че statement значато нѣццо изложено , - утвърж
дение , “ „прѣ,дложение. “ е забѣ.ѣжимъ, че специално , твърждение
на английски еаѕѕеrtіоn, прtiдложение proposition. Assertion е отъ
г.т. to asset, който има за синоними глаголитѣ to maintain, aver, affirm.
Proposition има за синонимъ proposal. Statement e отъ думата state,
която има за синоними ѕituаtiоn ( мѣстоположение, положение ) и con
«lition (състояние ). Statement наистина ще каже „ нѣщо изложено “ и
обикновенно се прѣвож,да изложение ; но въ смисъсть изложение , както
Взема само ко
се вижда наклоненъ критикътъ да я прѣведе, тя се
Taro излоским една работа по-надълго . Така на пр. Говори се, Mr.
Gladstone made a short statement in the House of Commons г. Газ
стoнь даде едно кратко изложение (върху нѣкоя работа ) въ Камарата
на Общинитѣ . Обаче , очивидно е , че в горний случай, въ който три
от,дѣтни прѣд.1ожения се наричатъ всѣко отдѣтно statement , не можемъ
по никой начинъ да прѣведемъ думата statement cъ изложение, за
щото тя з'ъ дума се взема въ смисъль на утвърждение , прѣ4.1оженile.
Въ тюзъ смIIсънь я е прѣвета и г - жа Каравелова, като е турила
при думата положение и думата утвърждение. Ако г - жа Каравелова
бѣше прѣвела въ тоя случай statement cъ изложение, пруѣводътъ і
щѣчне да бъде и кривъ и смішень. Въпросътъ, прочее, „защо г - жа
Каравелова прѣвожда дума statement, (!) по- вече отъ 50 пяти съ дума
пo.tо жение,“ е въпросъ, който не показва освѣнь пустосовието и тЋ
поумието на критикътъ. Той даже и това не е можи.Тъ да съг. еді,
че там , гдѣто statement e пprѣведено съ „ Ilоложение, английската дума
е взета въ смисъІь не на изложение ; но на утвърждение, подложение.
Критикътъ забравя , че думитѣ, освѣнъ смщинското си значение, че
сто се употрѣбявать и въ отвлѣчена смисъсть и че г - жа Караве.Това
не взема думата „ положение “ вь сжцинската й смисъзь, но въ отв.16
чуената смисъсь на утвърждение, прѣдложение. Въ тая смисъль г
мата положение отдавна е в.163.та въ употріб.тение въ русский езикъ,
а тъii смо употрібява се сега II е добрѣ да се употрѣбява и въ
българский. На прѣводачката е било твърдѣ добрѣ извѣстно, че по
оложение на английски се прѣвожда точно съ думата position ; но ак ?
ІІ.лачко си зададе трудъ да изучи , ще намѣри, че и въ английски
езикъ position, макарь и да значи „ положение, “ , мѣстоположение,
употрѣбява се тоже и въ смисъль на „ прѣд.ложение. “ Така мѣжду дру-
титѣ значення на думата position, които се намиратъ въ английските
Iris HIII , стоlix Тъ II TD311 135 : a principle laid down as the basis of
Reasoning ; a proposition to be defended or reasoned out. Mba CNHO
нимит на position като : place, condition, situation нпр. намирніть
КНИЖНИНА. 11 )
и думитѣ : proposition ( пр .,д.тожение), assertion ( утвърждение). Чита

тельетѣ ще с въ състояние да ви ,Джть , че и тукъ брадвата на крі
тика Ударя окамъкъ.
На страница 39 въ прѣводътъ критикътъ намира, че законътъ:
as the intension of a term is increased , the extension is decreased , e kpuBO
прѣведенъ съ „ колкото съдържанието на единъ терминъ се увелІІ
чява , толкозь и обемътъ му се смалява , “ на мѣсто да бхі,де прѣведнъ
съ - съдържанието на единъ терминъ като се увеличи, обемътъ ( му )
се нама.Тява . “ Тукъ шце забѣлъжимъ първо, че , ако английската фраза
( Tolle Tú : the intension of a term being increased, its extension is
«Іecreased , тогава прізводътъ на Плачкова щѣнне да бъде точень. Пр
водътъ на г- жа Каравелова дава да се разбере пропорция ; този на
критикътъ недава да се разбере такова нѣщо. Кой е по- правъ, вік,1
много Ясно отъ контекстътъ . Критик'ътъ признава , че част
1цата as , показва за пропорция и съ това самъ некарва своя прво,Дъ
не вѣренъ. Въпросътъ слѣдователно е , да и пропорцията е точн:
или не . Ако тази форма съ частицата as , която често 15ти подраз
бира частицата ѕ0, не показване точна пропорция , то авторътъ не
щѣше да има никаква нужда по- до.тѣ в' » текстътъ дa пpt дупрt
„ ва ученикътъ да не мисІІІ противното, както Формата ясно ,давай
„да се разбере. Преводътъ на г - жа Каравелова, с.т довете.тно, е точень,
10 крнтиКътъ, като не е разбира.тъ и като дири.1ъ случай, гдѣ „да тури
нѣколко удивителни, помислить, че намеѣри.тъ тукъ мѣсто, в което ,
ако има противорѣчие, “ противоречието еу самиii aвтoрь, а не упрrt
водачката. Тъй като е, оставяме у Івителнитѣ на честото на г. Плачкі,
за да се удив.1яватъ на умътъ му и на критиката му читательет .
На сящата страница критикътъ се уставя о с.туіщата фраза ,
за която казва , че е погрѣнено прѣведена : Absti act names can hardly
ѕѕеѕѕ соnnotation at all и я прrѣво да тъil : „ абстрактнитѣ имена едва
.и могжтъ да притежаватъ съозначение, “ вмѣсто „ никакъ не моглъ,“
както е прѣве за г - жа Каравелова . Да кажемъ първо, че прізводътъ
на г. II.зачка игнорира думитѣ at all . Неговътъ прѣво,дъ допуща въз
можностьта абстрактните имена да притежавать съозначение, което
е положителното мнѣние на Миля , а превзводътъ на г - жа Каравелова
недопуща тая възможность, което е мнѣнието на Джевонсъ. Да ВII
„Димъ, кой е по -правъ въ този случаіі. Ако въ краінтъ на Фразата въ
текстътъ нѣмаше думитѣ at all, то прtѕво,Дътъ на критикътъ щѣше
да бмде точень; но тізін думи даватъ съвсѣмъ отрицателна сми
съсь на фразата , като покривать ограничителната до една степень
смисъць на думата hardly (едва ), която на английски твърд , често
се употрѣбява по - вече по навикъ, отъ кo.1кото по нужда .
Въ доказателство на нашето утвърж,дене , це да,ҳемъ опрrts д
• ението на думитѣ at all, което г. Плачковъ може да намѣри вь с.10
варитѣ на Webster :
At all a phrase much useil by way At all , Фраза , която много се УПо
of enforcement or emphasis , usually in ne туѣбява за усилвание или ем- асъ, обик
gatire or interrogative sentences, an «l signi новено Въ брате.ти или въпроси
fying in thе lеаѕt dеgrее, іn thе lеаѕt, or to | тени изрчения и която значи : ни въ най
the least ertent; in the least, under : ту cin 1 ма. ?ка степень , ни най - малко ... по,дъ
cumstances.. каквито и да ся обстоятелства .
Но критикътъ, да покаже своята дълбока ученость, отъ готѣма

мания да дири грѣшки и тамъ даже, гдѣто ги нѣма, впуснж.тъ се
да критикува и самий учебникъ, и , като недоразбралъ текстътъ ( колко
е смѣшно человѣкъ да иска да хвърка по- високо отъ колкото му но
сять крильетѣ), сторило му се , че намира противорѣчие и въ ориги
на.Тътъ , за което обвинява и самий авторъ. Съ едно самообоице
ние, свойственно само на глупавитѣ и съ вѣтъръ надути хора , той
казва , че петь реда по- долѣ самий учебникъ сгрѣшил , като привожда
въ доказателство слѣдужщитѣ думи : „ читательтъ трѣбва да помни
мнѣнието на Мисля, че отв.печенитѣ имена см обикновенно несъозна
чак щи, но могжтъ да бяджтъ такива въ нѣкои случаи. “
Тукъ и ученици даже на г. Плачкова, ако прочетехм съ внІІ
мание прѣводътъ на г-жа Каравелова ( логика стр . 39—40 — анг..
текстъ стр. 43—44 ), ще бяджть въ състояние да дадежтъ на кри
тикътъ да разумѣе, че авторъ-тъ нищо не е сбъркалъ, по простата
причина , че въ текстътъ нѣма ни грѣшка, ни противорѣчие. Авторъть
изказва своето мнѣние, че „ абстрактнитѣ имена не мог Хтъ дa пpit
тежавать съозначение, като дава и причинитѣ защо ; но , понеже
Мить е на противно мнѣние, т. е . че „ въ нѣкои случаи тѣ могжтъ
да бЖ,Джтъ съозначЯнж ци , “ то Джевонсъ просто съвѣтува ученикътъ
да забѣлъжи (to note Mr. Mill's opinion ) т. е . да има прѣдъ видъ мнѣ
нието На този знаменитъ логикъ . и слѣдъ такъва неспособность у
критикътъ да не разбира нѣщо тъй ясно изложено въ текстътъ , той
има безочливостьта да гади г - жа Каравелова, че невнимавата , като
прѣвождала , “ или че „ неразбирала това , що прѣвождала “ !!!
Въ садуіж щитѣ двѣ мѣста, невѣжеството отъ една страна, и
безсъвѣстностьта отъ друга , на г. Плачкова, още по - релефно бижтъ
въ очи . Да забѣлѣжимъ, прѣди да ги разгледаме , че критикътъ из
общо избъгва, и не безъ причина, да се випуща въ критикуванне по
Mчни и по - тъмни пассажи . Той намира, че е много по - лесно да се
ограничава въ сухи бѣлѣжки върху отдѣ.лна нѣкоя дума, отдѣліна
нѣкоя фраза, или една часть отъ нѣкой периодъ, oть колкото да се
впуща да разглежда по - мЖчни и по- сплетени периоди . Единственното
исключение на това правило, о което твърдѣ умно строго се е придър
жатъ , е стѣдущий периодъ (стр. 657 ) , на който обаче той е връх.1
тѣтъ на 10ъ часъ и въ който твърдѣ затѣ се попада. За удобство
въ сравнението давамъ текстътъ, прѣводътъ на г - жа Каравелова, както
и прѣводътъ на критикътъ.
.When I say some metals are brittle, I intentionally refer only to
a part of the metals, and exclude them from the class of brittle substances.
but I cannot help at the same time referring to the whole of the britile
substances . “ ( Текстъ ).
Когато казвамъ нѣкои метали не сж крѣхки , азъ собственно по
воріт само за една часть отъ металитѣ и исключямъ тази часть изъ
классътъ кріхки вещества ; и ( но ) въ сміщото вряме отнасямъ това
исключение къмъ цѣлийї классъ крѣхки вещества.“
(IIpѣвоъ на г - жа Каравелова ..
Обръщаме вниманието на читательетѣ върху това , че критикъть.
за да прѣдстави прѣво,дътъ съвсѣмъ не віренъ, не критикува цѣиі
периодъ, а взема и прѣвожда само послѣднята му часть . Споредь

него цѣлий периодъ трѣбвало тъй да се прѣведе :
„ Когато казвамъ нѣкои метали не см крѣхки, азъ собственно
говоря само за една часть отъ металитѣ и исключямъ тази часть
нз , кассътъ крѣхки вещества ; но въ скщото врѣме не могла да не
споменя за цвлий класъ. “ 1 )
Тукъ критикътъ съвършенно криво и безсмисленно прѣвожда.
(" поредъ неговия прѣводъ излиза, че когато исключаме една част.
метали отъ классәтъ на крѣскитѣ вещества , ние не можемъ да на
правимъ това безъ да споменем . за цѣлий класс (крѣхки метали ) !
Нищо подобно не се казва въ текстътъ. Сравнително прѣводътъ на
г-жа Караве.това е правъ, ако и не до тамъ ясенъ. Тя е отбирала
това , което е прѣвождала , само че не сполучила да го прѣдстави въ
по- ясна форма. Напротивъ, критикътъ не отбиралъ какво прѣвож
да.тъ и прѣводътъ му излиза смѣшенъ, пъленъ nоnѕеnѕе, както каз
ватъ Англичанетѣ . Повръхностно едно прѣг.тeждaние, било ориги
налътъ или прѣводътъ, ще убѣди всѣкиго, че тукъ смисъльта е тази :
Кога сключимъ нѣкои метали отъ классатъ на крѣскитѣ вещества ,
ние ги исключаме отъ цѣлий классъ на крехкитѣ вещества , а не само
оть една каква да била малка нати голѣма часть на този классъ .
Обръщамъ особно внимание на думата цѣлий, защото тя е каючыть
на мячнотията , която авторътъ самъ пояснява по - доѣ и съ думи и
съ Фигура , понеже и даже въ английский текстъ послѣднята часть
на периода не би била тъй ясна и не би се разбрала тъй лесно безъ
по-подробно разяснение. Ако критикътъ прочетеше съ внимание ори
гиналътъ или прѣводътъ, самъ ще види и съзнае, до колко не е раз
бралъ и до колко се е заблудить.
Като вѣнецъ на върволицата глупости , съ които критиката на
г. Плачкова се отличава от начало до край, азъ ще приведж , най
послѣ и бѣ.тѣжкитѣ му върху Фразата : It ( Logic ) treats of the very
origine and foundation of knowledge itѕеlf, и ще свършж.
Тукъ г. Плачковъ не одобрява прывожданието на думата origine
съ зачевание, понеже оrіgіnе значато произхождение, а зачевание значало
соmmеnсеmеnt или conception ! Нека ни е позволено да дадемъ още
единъ урокъ отъ английски и български на почтенний критикъ. Той
трѣбва да знае , че английскитѣ думи оrіgіnе и соmmеnсеmеnt cм си
ноними и че собственно оrіgіnе означава thе соmmеnсеmеnt оf a thing
(захващанието, зачеванието на нѣщо ). Думата зачевание буквално по
английски ще бЖ,Де соmmеnсеmеnt, a нe conception. Както англичанет ;
си иматъ специалната дума conception за да означтъ зачатото на
епраздното състояние на жена , тъii и въ наний литературенъ езикъ
думата зачатие се употрѣбява въ смщий случай за скицата цѣль.
г. Плачковъ и тукъ , както и на толкозъ други мѣста, е искалъ да
бжде саркастически и задава слѣдующий въпросъ: „ Любопитно щеше
да бмде, ако ни се разяснеше какъ се зачева знание ? “ Видимо, той
1) Наука, стр . 556. Подчертанитѣ думи с прѣводътъ на критикътъ, непо,1

чертанитѣ сж взети отъ прѣвода на г - жа К. , за да се прѣдстави цѣлий перио ; ъ . И. ІІ . С.
1 . КНИЖНИЦА.
мисли, че е задатъ кой знае каква трудна задача и самъ це се е

чуди.1ъ на дълбокото си остроумие, безъ да му е минж.то на умъ,
че сарказмътъ си нѣма никакъ смисъль тукъ, и че , напротивъ, може
много по-ефективно да се обърне противъ самаго него . Понеже е
билъ до толкозь глупавъ, щото да прѣвожда Г.І. to conceive да
стані труденъ, не ще ли е тюбопитно да ни кажеше г. Критикътъ,
какъ би станмъ труден . ? . Той не на едно мѣсто въ критиката си
позволява да порицава , да се присмива , да прави чудновати бѣ.11ъжки ,
и да задава ужъ любопитни въпроси, там , гдѣто никакво мѣсто за
тхъ нѣма, тъй по извинително е и за насъ поне единъ Въпросъ
„да му зада,ҳемъ, за да види нитоіі , и читательетѣ , колко смѣштенъ
ІЗИза Въ много мѣста на критиката си . Понеже съвършенно без
основно и твърдѣ често е и грубъ, и циниченъ, и крайно невѣживъ,
добрѣ е да му се даде да знае, че може да му се плаща съ сміцата
мвра , съ която мѣри на другиго .
Но нека спреме тукъ.
Мислимъ, че примѣритѣ които наведохме и които разгледахме,
много добрѣ очертаватъ цѣтата критика на г. Плачкова и говорилтъ
сам за себе си, за да се простираме по- вече върху нея . Впрочемъ,
12 -тѣхъ страници , които г - нъ Ілачковъ е испъiнiн.тъ съ дребенъ
шрифтъ въ Наука, не с критика . Тѣ с единъ редъ бѣ.тѣжки,
които е надраскатъ да из.iѣзе прѣдъ свѣтъ съ нѣщо за да чуктъ
хората, че и той знае да каканиже , безъ да може да снесе . Авторътъ
на Филологическото разсмждение върху съюзітѣ та па още ве 1
нъжъ доказва , че той е нѣщо по - вече отъ босъ критикъ и го.1ъ .10
тераторъ ; че той е нѣцо, което може да се изрази приблизително
само съ слѣду1 .Іцитѣ два реда :
Та- па , та- па тапа.10
Плачко си е цапа.то “.
които HII се внушаватъ отъ самите негови досегашни літератури,
произведения , които най-добрѣ характеризиратъ, както него така и
неговата критика върху прво,Ҳътъ на Джевонсовата логика отъ г - жа
Караве.Това .
Ние едва ли бихме обърнати нѣкакво внимание на тази му кріп
тика , ако не виж, ахме, че тя е проникнта съ цинизъмъ и че един
ственната и цѣ.16 е „да дискредитира известень и доста значителенъ
Т }}удъ и извѣстно лице безъ нѣкакви особнії основания . Освѣнъ тові ,
тя (критиката ) е написана съ такъвa нa,4vтость и съ такъва претенцІН
().зность на знаяние , отбирание и вѣщо умяние, които се оказват ,
несъстоятелни и при най- повръхностно разглеждание. Читательтъ "
видѣть, че критикътъ, който е положить такова извънредно старание
,41 не остави незабѣ.11ъзана и най - малката пропуснжта грѣшка; който
Дири грѣінки и мис.1 , че ги намира и тамъ, гдѣто не смществувать,
твър,ҳt често смъ попада въ такива невжественни , смъшни и г.y
ІІави , Кото явно тръбваше да му се хвърлятъ въ очі, за да бъде
другъ IIжть и по - вниматетенъ, и по-справедливъ, и по - малко претен
циозень.
Иванъ п . Славейковъ.
КНИКНИНА.
123
ІІ .
РЕ І ЕНЗИИ .
1. Наіда ( селска приказка). Отѣ К. Величкова ( Наука . Кн. Ги

TI 1884 ) .
( ек ждностьтa oть оригинални литературни трудове, многото не

сполучливи , неотбрани и не навріменни прiзводи, ни карат да се
спираме съ особно внимание на дъ какво го,дѣ произведение на нашитѣ
енсателье .
Много расправятъ за „ изв'ѕетностьта “ на г. К. Величкова , па и
не сами често сме срѣщали Фамилията му по вѣстницитѣ и подписа
му подъ нѣкои трудове, та нѣма да се М.Чимъ да му отнемемъ с.1а
Вата . Ние искаме само да ВІКНемъ въ характера на тъзи , с.Тава ,
което ще постигнемъ нај - вѣрно и на il-справе,диво чрѣзъ разглеж, ца
нье трудовете му по нашето разбиранье.
За стихотворенията на г. Величкова , пръснити тукъ- тамѣ изъ
іtериодическитѣ списания , не " трува да се говори, защото те освѣнъ
че нѣматъ нищо поетическо , но с опце безсмис.тенни. За новата му
драма „ Вичензо и Анжелина “ инса , макар и расхвърлено нѣкак " ,
но твърдѣ справе,Д.Тиво и вѣрно г. IIв. І. І.
„ Найда “ е най- новий трудь на г. Величкова. По него може да
се см ,ди , до колко врѣмето и критиката с му помогнали да се по
прави , да погледне по -сериозно на искуството . За този му трудъ це
се ном hчимъ да направІм'ь нѣко.ІК , къси бf.uTжкІІ .
Строгъ нѣкої си баща на с.1 жени хубавата си дъщеря за
чорбаджийски синъ, КЪМъ Когото Тя има никаква ск.10Hность, тъй
като тя откo.it, e за.Тибена в'ь Петра бls,Денъ еднъ ергенъ. Наіі,да
"Tмгува въ дома на мяжа cir ; тъзії й тяга се прізвръща въ весе.Тость,
щомъ юбовникътъ и се засе.1Я въ Дома на свека іі, та МОЖе 11
ІІОДНови съ него юбовьта си . За да бъде по- траiно блаженството ,
Найда напуща законния си міжь, та забѣгва съ .1юбовника си ; за
бѣгні.Титѣ издирватъ, хваццатъ ги , съдятъ ги , затварятъ гръпни
цата , пущатъ я , пос.16 което тя , Отхвър..ена и прозрізна отъ свѣта,
Впуща се въ лошавия ПЯТЬ .
Туй е схемата , п.танът" ь на приказката Німа „да отричаме въз
можностьта на таквизъ случаи въ нашийї животь: бащинската тира
ніх и до сега царува ; тук - там , зііхваща да се забѣ.ittiзва смѣ.10 не
покорство къмъ тъзи тирания , и самостоятелно избиранье другаря ін
МСМ ки си . Питаньето е само, какви лица вършать житеіtекитѣ драми,
и тъй и тѣ постмПЯТъ въ живота ?
„Да исправимъ героитts. Hait,да ни се прti, ставя отъ г. Величкова .
като крайно рішшите на Къмъ баща си, когато тобі господарски и
Казване,
че я сгодява и ще я ожени за чорбаджийския синъ, и много
корава и твърда въ умразата си къмь чорба,джиіскія домъ и хората
му; тя не крие оть никого чувствата си , открито ги казва всѣкому .
При извѣстна отхрана , при извісти душевни качества, при извѣстни
обстоятелства таквазъ мома може да се срrtiцне въ сетата. Но ето ти
че г. Величковъ прибързва съ перото си да събори този криво -лѣво

създаденъ отъ него характеръ. Онъзъ чистата , хубавата, юначната
Найда , слѣдъ затвора и гоненията, загубва куражъ , забравя любовьта
си къмъ Петра, и тръгва по такъвъ пять, който би трѣбало да й
се покаже по -страшенъ и отъ смъртьта.. Таквазъ силна и чиста мома
би се удавила, би се удуши.та , отколкото да отиде тамъ, каждѣто яе
запратилъ г. Величковъ. Таквозъ едно противорѣчие въ характера
на главната героиня показва голѣмата некадърность на авторското
творчество.
Характерътъ на Петра, чорбаджията, сина му и Найдиний баща
ск замълчени и скрити отъ читателя . Но тогазъ откаждѣ ще знаемъ,
че еди кои си мог Хтъ да свърш ЖТъ или ся свърши.тн едії коя си
работа , безъ да познаваме самитѣ тѣхъ и способноститѣ имъ ? За
насъ останж нерѣшенъ въпросътъ за бѣдния любовникъ Петра : Kждѣ
се той деня , какъ е постжпала съ него духовната власть , какво на
казание му е наложено за открадваньето чуждата жена ? Приказката
разчепква брачнитѣ отношения , погледитѣ на духовенството и обще
ството къмъ тѣхъ , а пакъ скрива отъ сцената тогози , който е пе
сѣгнжлъ и скъсалъ тѣзи отношения , и замълчава да ни каже , какво
го е постигнжло .
Г. Величковъ приказва , види се, на двца, че въ дома на чор
баджията не се намѣрилъ човѣкъ , който да свърже и си обясни не
надѣйното Найдино развеселяванье съ присмтствието на Петра, който .
по думитѣ на автора , въ продължение на цѣлъ мѣсецъ „ ставаше рано,
гледаше кога отива Най,да на изворъ, тръгваше подирѣ й, скриене
се нѣкадѣ, дѣто тя не можеше да го види и чудете се на хубостьта
й , и въздишаше отъ далече “ (стр. 394 ). Възможно ли е въ нѣкое
село да не се узнать таквизъ севди, тъй прилѣжно и ревностно
продължавани около мсецъ ? Възможно ли е да се допустне, че единъ
селски чорбаджия ще е толкозъ будала и ахмакъ за да не се сѣті.
че Найда люби Петра , и че причината на развеселяванието и е бли
зостьта на послѣдния къмъ снаха му ? Чорбаджи Димо наивно е:
приказва : „ Хаиръ ми донесе това момче ( Петръ). Откакъ етжIIи въ
дюкеня, и работитѣ ми тръгнжха, и кмщата ми свѣтнж “ (стр. 399 ..
Таквизъ гламави нѣща с възможни само въ приказкитѣ за песо
главцитѣ и караконджовцитѣ, но не въ едно литературно произведение.
Героитѣ г. Величкови с вързани съ тель или пъкъ са ума
гьосани , та се явяватъ тъй чевръсто , щомъ се поиска на твореца имъ.
Разтяжена и расплакана отъ бацца си , за дѣто на сила ще я женятъ
за чорбаджийския синъ, Найда чува гласа на любовника си Петра
и бърза при него на свижданье (стр. 398 ). Нѣколко дена с.ѣдъ сво
бодата си, Найда отива на извора за вода : тука тя спомня MOMIIN
скитѣ си радости, спомня за любовника си , срѣщитѣ си СЪ Hen ),
сравнява настоящето съ мин.лото, и тъкмо когато се пита , къдѣ сти
е забѣгнжлъ Петръ и да ти е той живъ, ето го ІІ той самичъкъ
нзникнж.тъ като гмба отъ прѣдѣ if ( стр. 397). Не е и наистина
чудна тъзи Петрова послушность : дѣто дотріба, обажда се , дѣто не
трѣба, скрива се бозна км ,дѣ.
КНИКНИНА. 125
Фантазията на г. Величкова е толкозъ щедра , та надарява на

китѣ герои съ таквизъ пламенни сърдца, щото тѣ забравятъ селскитѣ
е работи и грижи, та денемъ и нощемъ мислятъ все за цілувки,
всё за прѣгрядки и други любовни дѣйствия ( стр. 394 и 395 ).
Таквозъ е вмтрѣшното достоинство на приказката. Ни сюжетътъ
• новъ , нито испълнението е оригинално, нито пъкъ описанията см
« 100.лучативи . Чели сме у други български списателье много по-добри
o11исания на свадбитѣ . Разговоритѣ, като че се водьтъ отъ едно лице,
тъй ем тѣ еднообразно гладки и еднакви по конструкция . Нѣма да
криемъ, че ни хареса сполучливото описание Найдиния страхъ вмтрѣ
въ затворната стая при черквата , верѣдъ гробницата ( стр. 406 ). Язи
кътъ е по - добъръ отъ прѣжнитѣ произведения на г - на Величкова ;
квѣнъ туй забѣ.тѣзваме голѣмъ напрѣхъкъ въ отсмтствието на цѣли
грамади удивителни и многоточия , които вкиселявах безвкуснит
му прѣжни трудове .
Отъ горнитѣ ни бѣстѣжкін, вѣрваме, читательетѣ ни се сѣццать,
че ний не можемъ да припознаемъ описаний въ приказката животъ
за вѣренъ и смщински , защото само Фантазията може да създаде
таквизъ искривени характери, като Найда , защото таквизъ любовни
върлувания не могжтъ да смществуватъ въ българско село . Въ тъзи
приказка, може би несъзнателно, но г. Величковъ подражава евро
пенискитѣ ( IIисателье , та е смѣсвалъ чуждото съ българското. Ние
сме се убѣдили, че г. Величковь уме да пише, и би написалъ ху
басиво нѣщо, ако би се придържалъ по- вече о живота , отколкото о Фан
тазията си . Други см талантитѣ у тѣзи списателье, които умit.тъ
да прокаратъ извѣстна идея , извѣстна мисъль въ творенията си , като
ги обличатъ въ хубава форма, като имъ създавать истински героін .
Съ таквизъ таланти ние не трѣба да се мѣримъ, защото прѣдъ тѣхъ
Ние сме мравье .
Безъ да посѣгаме върху „ извѣстностьта “ на г. Величкова , ние
желаемъ, щото тя да бъде пб- свѣтта, по - чиста, а не, както до сега ,
затъмнена и размжтена
. Г. Величковъ не е старъ човѣкъ за да не
желае осъвършенствуваньето и самопознанието сн . Бѣтѣжкитѣ ни
едва ли ще му бюджтъ излишни въ тъзи му работа, която ніне му
желаемъ най - искренно да захване .
п . П -- въ.
2. Стихотворения отъ Хр. Ив. Докмеджиевъ. Пловдивъ 1884 год .

За да пише човѣкъ стихотворения не стига само едно желание,
п.и пъкъ само една обичь къмъ стихотворството, но трѣба истинско
въодушев.тенье, трѣба дарба и умѣнье за выплотяванье на чувствата
и мислитѣ си въ хубава форма , тръба най - годиръ критически умъ
за да може да се прѣсѣва и отбира за въснѣванье само туй, което
бя подѣйствувало въ добра посока На читателя, біг го накарало да
ІІочувствува и той сящото, което е вълнувало автора при пнеаньето .
Произведенията на този списатель , който притежава поне сж
щинскитѣ отъ горнитѣ достоинства , винаги личатъ верѣдъ другитѣ
110 привлекателностьта, гладкостьта, стакозвучностьта и хубостьта
си; тѣ неволно накарватъ и най-простий читате, да сѣти, че см
126 КНИЖНИНА ,
хубави, та да се прѣк.1они прѣдъ исказаната въ тѣхъ идея , да я

прѣгърне и слѣдва. Както хубавата музика , тъй и масторската и
истинска поезия се отзовава на човѣшкото чувство най-прѣко и най
остно. Наіі - непъким.ші б.згъ на кьопавитѣ стихове е спжваньето
въ четеньeтo имъ, многоглаго.Тието имъ, мъртвінната въ ритмитѣ и уй
„ҳурмата въ съзвучието , нѣца, които звънті Тъ на ухото тъii, както
скърцаньето на ненамазанитѣ колелета .
Таквизъ съображения ни рмководех при разглежданьето тр",да
на г. Дюкмеджиева. Този трудъ ема.тък " ь , но не го прочетохме,
безъ присърдце, не скоро. Прочитътъ ни доведе до заключение, че е
можа.10 да се мине безъ поезията на г. Дюкмеджиева. Наистина, въ
тъзи кни 1. ка не се срѣпцать безсмистенни стихове , тъй ержчни и драги
на нашитѣ, поетчета , нито се съзиратъ прѣкалени въздишки , ахания
и Любовни прѣвземки, но при отсмтствието на този недостатъци ,
стихотворенията не ни приватфкох зарадъ туй, че въ тѣзін нѣма по
езия , а има проза за високи и подти работи, за чисти стремления ,
за правото и справедливото. Стихотворната форма на г. Дюкмеджиевъ
е калпъ, който служи за из.THванье з.Татни работи, но когото,
по нѣманье скм Іня мета.Тъ, наший авторъ е оставить празенъ п.н
го е напъІНИ.1ъ съ куршумъ, като се е лъгаль , че хората могать
да го прѣсторіть на злато .
Че г. Дюкмеджиевъ пишне разбрано и грамотно за хубави работи.
че е обладанъ отъ високи мис.ІІІ въ туй всѣки може да се убѣди
отъ прочитанье книжката му ; но че той не е поетъ, че нѣма поети
чеека дарба, туії лесно се испитва отъ прѣвръщаньето стиховет
му въ проза , отъ растваряньeтo кa.15 Па , за да се видиш , че той е на
Пълненъ съ куршумъ, а не съ 3.1ато .
Г. Дюкмеджиевъ ни пѣе и въенѣва за Скобелева , за Свищов
ското събрание, за опълченцитѣ, за прѣврата , за правдата, за Маке
„донскитѣ тегла , за зестрата, за избесенитѣ, но на слушате.Тя не се
ревне прѣсипнм.Тиіі му гласъ , нито пъкъ го жегнуватъ хубавитѣ думи
и поучения на пѣснитѣ му. Инакво дійствие не можех да произве
„Джтъ тѣзи стихове , въ които нѣма картинность, музикалность, нито
сравнения , макарь тукъ- тамѣ и да се срцатъ подигравки, на мѣста
невинни („ Т.- Пазарджийскиій мостъ “ ), а на мѣста пъкъ казни и не
пристични ( „вь Софийския пазаръ “ стр. 28 ).
Нѣкои отъ темитѣ, които стужатъ 3а Основа и материалъ на
г. Дюкмеджиевитѣ стихотворения съ патриотически характеръ, ся
развивани отъ Ботева , Каравелова, Стамбулова, Вазова и Славейкова
тъй масторски даровито , щото прѣдъ тѣхъ наший авторъ чезне н
блѣдне.
До колко г. Дюкмеджиевъ е некадъренъ, читательетѣ могжтъ
да заключЖТъ отъ отежтствието на всѣкакви сравнения или пъкъ
ОТъ малкото число несполуч.тиви , каквото е напр . сравнението тут
ското врѣме съ прѣвратната епоха въ стихотворението „ Слѣдъ ну
врата . “ За приміръ ще приведемъ нѣколко отъ сравненията :
„ Какъ морето разярено

„ IIогжца вапоріг ,
Тъй политѣ ще изчезнать,

Че сж безъ основ “
( „ BBчното заточение на поборника Петкова. " )
I.III IIъкъ 10.тньото :
„ Школи и черкві
27 Тя (неправ,дата) зарѣза.а,
„ Свѣтитѣ мѣста
„ Обрьцца в'бала ..
(„„ Дѣ е правдата “ стр. 20 ).
На свършванье ще повторимъ пакъ, че вь книгата не се срts
Щатъ г.упости , това , който ще, може да счита за достоинство, но
намъ се чини , че таквазъ, каквато си е книгата на г. Дюкмеджиева,
тя не е нуждна никому си , та поради туй печатаньето и считаме за
H3.1ишень сааттанатъ , съ коміто сме натрупани и прѣтрупани отъ мно
Гото наши поети -синигери.
п. П - въ.
3. „Не мили не драги “ . Повѣсть отъ Ив. Вазов . Наука год. 2 .:

кн . XI и XI ; год . 3 ; кн. I, II, II и IV .
Идеята за освобожденьето България и възстанията за осмще
ств.тението на тъзи идея най - много с въодушевлявали и въодуше
вяватъ списате.Тьетѣ ни , та зарадь туй срtsщаме по - вечко трудове по
светен 3: описванье турската тирания , борбитѣ и теглата , надіж
дитѣ и отчайваньето на българскитѣ юнаци . 1. Каравеловъ, Ботевъ,
Стамболовъ, Вазовъ и др. с написати по - хубавитѣ си поетически тру
„дове подъ ВЛИЯНине На светата идея , зарга,цъ която първитѣ трима
даже работих ній - живо . Твърхѣ естественно е бит.10 таквозъ отно
ІІІение на списательетѣ ни къмъ възстнията , защото поет ,дніхта ни
събудих отъ заспа.Тость , и дадохт възможность на българския ха
рактеръ да се искаже испъкнах.То, та да стане прѣ,ҳмѣтъ за изучва
нье поисванье . Впечат.Тението отъ видѣното и поrtѕтегеното въ3
бужда въ хорскитѣ ҳуіпін извѣстни чувства и вълнення ; колкото по
си. но е впечатлението, то.Козъ по - живи и забѣ.1ѣзани бивать чув
ствата и вълненията ; а тъй като си.1ата на Впечат.Тенията зависи
оть душевнитѣ способности , то Ясно за всѣкого , че е,ДНІнсжЩІІ
Фактове пораждатъ нее, накви чувства и вълнения у разНІГ ІШца : зіі
едного хорскитѣ тегата см приятна забава, за другиго пъкъ тѣ сж
cЖщинска MXка ; на е , ного не MITBa окото прв ,ҳь 3.Точестината II
съсѣда му, у другиго, наопаки, се пораж,ца чувство за състраданье и
подпомаганье. Тъй смщо е било прѣзъ българскитѣ възетания : Не
изброимитѣ ммки народни не у всички възбуждах чувство за борба
противъ тиранитѣ ; една малка часть м.задежит , вѣтътъ на на
рода , като по- искренни и Впечат.IIIтетни , впуснҒXж се въ огъня
най - юнашки, защото за тѣхъ бѣше по - мЖчно да живіт "Тъ да г.ie
датъ тег.та имки, отколкото да умрятъ защитници на страдал.лче
ския си народъ. Поетитѣ, както и героитѣ, биватъ крайно впеча
Т.Лителни : случаитѣ и събитията пораждатъ въ тѣхъ нії-си.Іни чув
ства, които ги безпокоliЖТъ иммчжтъ, до като не имъ адмТъ ПАТЬ
чрѣзъ въплотяваньето Имъ въ звукове и картини, или чрѣзъ изв .-
128 КНИКНИНА.
стни дѣйствия и постмки за одобрѣние или укоряванье станж.1ото

прѣдъ очитѣ имъ. Хр. Ботевъ загинж за идеята , която въсиѣваше
и проповѣдане, защото неговата душа е била огненна , защото него
витѣ вълнения с били неудържими и неговитѣ чувства не погасими
само съ една пѣсень или плачъ; скщото тласкаше Ст. Стамболова
къмъ борбата , отъ която той едвамъ уцѣлв . Ив. Вазовъ не се опита
даже въ борбата ; той е чувствувалъ и страдалъ , както другитѣ, но
не е би.Тъ до толкозъ силенъ да се впусне въ боя , а се задоволъ
само съ ирата си , чрѣзъ която той въспѣва подвиги , оплаква тегла
11 MX КИІ . Неговит пѣсни и стихотворения бѣх излѣзи отъ ҳу
шата му, та зарадъ туй тѣ личжтъ по хубостьта и сърдечностьта си .
Ето защо съ тѣзи му трудове не могжтъ да се сравнявать другитѣ,
като „ Михалаки Чорбаджи“ и „ Митрофана “, които Вазов е писатъ
по подражание, без да се съображава съ живота, безъ да e BHHR
на
нжлъ въ характера на героитѣ. Макаръ „ Митрофанъ “ и да
нсанъ съ прѣкрасенъ с.логъ, но той не струва нищо въ литературно
отношение, защото е слѣпо и папагалско подражание на Гоголя , по
дражание , което достига даже до кражба въ отдѣлни думи и прѣд
тоження ( „ Съвѣтникъ “ статьята на г. С.). Истинското творчество не
търин никакви насилия и измами ; то трѣба да е плодъ на чувствата
и разума, а не само на голата фантазия , не сдържана отъ ума. „ Едина
кжтъ отъ Стара - Планина “ за туй услажда читателя , защото въ него
Вазовъ не съчинява невъзможни измислици, но рисува природнитѣ
хубости инсказва душевнитѣ си вълнения , тъй както ся тѣ въ сі
Іность . Въ този малъкъ трудъ личи дарбата на автора ясно и чіп
сто , неоткраднжта и не купена отъ чужди авторитети.
Повѣстьта „ Не ми и не драги “ смщо тъй принадлежи къмъ само
стоятелнитѣ трудове на Вазова. Самото име показва , че въ тъзи по
вѣсть се описватъ тѣзи наши братье, които, гонени отъ отечеството
сіп , ся забѣгняли по Влашко, гдѣто се скитатъ безъ срѣдства, безъ
приятелье и роднини, както казва Ботев , „ Не мисли, колѣти , не драги“
и готови на всѣки часъ да се впускатъ въ борбата противъ тиранина.
Таквизъ хяшове въ повѣстьта см : Македонски, Странджата, Попчето,
Хаджиятъ и др. Вазовъ твърдѣ картинно рисува живота на тѣзи „ не
хранимайковци “, които гладни , голи , отчаени , прѣзрѣни , подритнжтн
и псхатени, най-нѣжно, като дѣца за майка, милфжтъ за България, та
1ңомъ се прѣдстави случай, надварять се кой да отиде на явна смърть,
както е било при рѣшението, коіі да отиде отъ Браила вь Руссе, за да
се срещне съ дякона Левски. Като противоположность на „ нехрани
майковцитѣ “, вы смщата повість см описани кратко проконсанитѣ,
угоенитѣ и охотни чорбаджии Гробовъ, „господинътъ съ цѣинж
тата буза “ и др ., оито отъ слободия се подсмиватъ и подгаврятъ съ
к .1ѣтницит , като мистіктъ, че само те иматъ сърдце и чувства, че
безъ тѣхнитѣ молитви и благословии не се постига свободата. Когато
дойде време за борба, виждаме да мрять юнашки въ Сърбия и Бъ.1
гария само тѣзи прѣзренитѣ, а онѣзъ разг.тѣзенитѣ и прѣхва.тенитѣ
„Да се xІІ.ІikТъ и Ф.1ococтвуватъ по кафенетата и хотелікті . Хвата
Вазову, че е би.Тъ тъiї безпристрастенъ въ описванье георитѣ си.
1
Твърдѣ трогателно — хубаво е описана болѣстьта и смъртьта на

стария знаменосецъ Странджата и завѣщанието му Бръчкову нѣкои
скъпи „ народни “ нѣща, останми у стария XIIIъ слѣдъ биткитѣ по Бал
кана . Също тъй ни харесва двоуменьeтo нa м.тадия поетъ Бръчкова
„да носи Ін за проданъ поемата си, да се унизи и прѣдъ богаташитѣ
съ труда си , или да гладува ? Най -картинно и най-поетично е описано
минуваньето на Македонски по замръзнжлия Дунавъ за въ Руссе,
гдѣто да се срѣщне съ Левски, който въ туй врѣме е чакалъ въ км
щата на баба Тонка . Читательтъ съ трепеть слѣди подиръ Македонски
по леда , и най - живо се интересува за безопасното му прѣминуванье.
Въ тъзи сцена е допуснжта малка невѣрность, която бърка много на
наюзията ; тъзи невѣрность се забѣ..ѣзва въ описванье голѣмината на
дъската , която едвамъ стигала двата срѣщни края на леда за да се
прѣмине по нея зинжлото , незамръзнж.10 течение. Възможно ли е да
мине по таквазъ къса дъска тежкиій Македонски ? Разбираме, че тука е
прѣувеличванье, но не трѣбаше да се прѣкалява . Портретътъ на Левски
е нахвърленъ набързо твърдѣ живо и вѣрно споредъ добрата харак
теристика, каквато срѣщаме за героя въ книгата на г. Зах . Стояновъ .
Вазовъ е пропустимоъ да ни каже, какво е галасялъ въ туй врѣме
Певски ; той ввожда Македонски при апосто.та , но нищо не ни казва ,
какво се е крон.то. Смщо тъй е замъчано за движението въ Браила,
загадъ което Владиковъ е получвалъ писмо отъ Букурещъ. Въобще
ее съглежда , че Вазов, не запознатъ съ тайнитѣ по възстанията
тъй, както с характеритѣ на главнитѣ дѣйци, та зарадъ туй ги за
мълчава . Самитѣ характери на героитѣ с описани по- вече по външни
борби и обноски, отколкото по втрѣшнитѣ способности, които най
ясно се съзиратъ въ дѣлата , мислитѣ и убѣждението на всѣкого едного .
Изобщо взета повѣстьта на Вазова „ Не мили не драги “ заслужва
да се нарѣче сполучлива и да се прѣпоряча на читательетѣ . До кол
кото сме чували отъ работници по възстанието, Вазовото описанье на
ХЖШоветѣ се посрѣща съ тѣхнитѣ разкази по истинностьта си . Тъй като
нѣкои работи иматъ исторически интересъ, то важна е критиката
върху фактическата страна на повістьта . Мнозина отъ хXшоветѣ см
живи но мѣжду ни ; по- вечето отъ тѣхъ см работили неотколѣ , и има
мнозина , които см виждали живота имъ въ самитѣ имъ гнізда, та
намъ се чини , че е възможно , па и не злѣ да чуемъ отъ подобни
ица приежда върху повѣстьта на г. Вазова, присмда за вѣрностьта й
съ истинския животъ, съ Фактоветѣ, събитията и обстоятелствата .
Г - ну Вазову има да прѣпорячаме пакъ да не бърза да хаби
силитѣ и способноститѣ си съ недомислени трудове, но внимателно
и съ присърдце да изучва живота, да пише по-полека , по- обмислено;
Іннакъ нес.мнѣний му талантъ ще вземе лоша посока , ще се заплѣте
нз ь трънака на европейската поезия и мисъль , и ще загляхне . Всѣки
ITжть , когато е описвалъ истински работи, прочувствовани и обмислени,
Вазовъ е сполучвалъ. Туй нека му биде добъръ водитель въ по
натътъшнитѣ трудове , които , ще му пожелаемъ най - искренно,
да нѣматъ нищо общо съ търговскитѣ съображения и смѣтки на други
пѣкои писачи и драскачи .
п . п -въ .
Период. Списание х . п
4. Записки по българскитѣ възстания“ ( разказъ на очевидци )

1870—1876 г. отъ З. Стояновъ. Томъ І. Пловдивъ. 1884 год.
Миналото (белетристически и исторически очерки изъ областьта
на българскитѣ революционни движения отъ 1870—1877 год .) Оть
с . Заимовъ. Книжка първа . Варна. 1884 год .
Сегашната ни политическа и общественна дѣятелность е резул
татъ на такива ниски инстинкти и животни стремления , пото не
волно ни кара да се обърнемъ къмъ минжлото си, за да си спомнимъ
велики дѣла , високи и чисти идеали , самопожертвованни и юначни
борци, та дано споменътъ ни утѣши и успокои за бмдущето . Прѣзъ
„ черната“ 1876 г. по- даровититѣ и искренни младежи изгних въ
борбата ; тукъ - тамѣ останях отъ тѣхъ отдѣлни нѣкои юнаци съ
подрѣзани крила, осамотени и разбити отъ тегла и хорска несправед
ливость и неблагодарность. На чело испмкнях „ благоразумнитѣ“
резоньори , които въ турско врѣме Философствувах и съвѣтвахћ, ко
рих и осмждах бунтовницитѣ и ни веднъжь не взехм участие въ
борбата съ тиранитѣ. Сега , когато България е вече очистена отъ
неспокойнитѣ елементи, „ благоразумнитѣ, “ съединени съ „ кър.Теши
тѣ “ народни , испмкнях на лице, поехћ работата , и рмково,Дими
отъ своитѣ търбушни чувства и животински страстин, заплѣтохт та
жива политически мръжи, присвоявах си такъва диктаторска власть .
щото безъ малко щѣхме да загубимъ свободата си за кефа иннатя
имъ. Върваме , че приятно ще бяде за читательетѣ ни , ако на врѣме
забравимъ резиллицитѣ на перяститѣ и прѣвзети готовановци и се
спрѣмъ надъ свѣтлото си минжло, за да се огледаме тамъ , да се сра
внимъ съ братята и бащитѣ си .
Г.г. Захарий Стояновъ и Стоянъ Заимовъ, като писци , ожи
вѣли отъ оня орлякъ борци за свободата, като МЖченици за тъзи
свобода, и като нейни апостоли въ турско врѣме, сх. най- компетен
тнитѣ да ни осветжтъ въ миналото ни . Въ своитѣ книги , заг.па
вията на които турихме на чело на статията си , тѣ ни разказват ,
историята на възстанията заедно съ своята автобиография, защото
• тѣхний минжлъ животъ е свързанъ съ най - новитѣ движения, които
тѣ ни въскресяватъ съ трудоветѣ си . Въ книгитѣ на двамата автори
вськи може да съгледа тяга и недоволство отъ настоящето, и вѣ
ятно е , че тази чувства с ги подбудили най- много да се заловіжтъ
за старитѣ спомени .
Двѣтѣ книжки могат да се четятъ, като продължение една
на друга. Г. Заимовъ описва организаторската дѣятелность на Диа
кона Левски въ Хасково и изобщо въ България ; влиянието на Кара
велова надъ Левски и Кънчова ; начина на проповѣдничеството и ха
рактера на „ Тевски, стоеньето му въ Хасково мѣжду „ даскалитѣ,-
които той кръщава въ бунтовничество, участието му въ организира
нье централния бълг . революц. комитетъ и историята за възниква
ньето на послѣдния по разказитѣ на Любена Каравелова — г.давнин
Інициаторъ, ВДЖхновитель и раководитель на Левски и Кънчова.
Освѣнъ туй г. Заимовъ дава характеристика на главнитѣ геркін
единъ кратъкъ, но живъ и масторски прtгледъ на движенията ,
4.
п
1870 г. Заедно съ причинитѣ имъ, състоянието на българското обще
ство, раздѣлението на „ черковници “ и „ бунтовници , и тукъ- там
описва „менторитѣ “ благоразумнитѣ сеирджии и Философи , както
и тѣхнитѣ познайници-чорбаджиитѣ, издадници .
г. Зах. Стояновъ описва живота си мѣж, у котленскитѣ овчери,
мѣжду руссенскитѣ абаджии ; разказва запознаваньето си съ бунтов
ницитѣ въ руссенското читалище и привързваньето си къмъ идеята ;
рисува ни портрета на , Баба Тонка, участието и заедно съ чедата си
въ възстанията ; описва самоубийството на Ангела Кинчовъ и него
вата биография, случката въ парахода „ Германия “ и пр . Най
подробно г. Зах. Стояновъ разказва заарското възстанне , скитниче
ството на възстанницитѣ по горитѣ и сключва първата си книга слѣдъ
подробно и интересно описание приготовленията за възстание прѣзъ
1876 год . и дѣятелностьта на Бенковски, Волова, Каблешкова и др .
по пробужданье населението за бунтъ. Книгата спира на 20 априлъ,
въ който день избухня панагюрското възстание .
идвѣтѣ книжки см ични спомени , които ще постужжть за
прѣкрасенъ материалъ и за твърда основа на историка, който би се
наелъ да напише новата ни история . Смществува голѣма разлика
Въ начина на инсаньето и изложението у двамата автори . Г. Зай
мовъ се ммчи да биде по - вече обективенъ, та за туй е здържанъ въ
изказванье чувствата си ; той напира по - вече на психологическата и
белетристическа страна на работата, а историческитѣ подробности
туря на второ мѣсто . Изложението е хубаво ; язикътъ обработенъ;
материалътъ сгруппиранъ Добрѣ и систематически . Личноститѣ сж
нарисувани по единъ особенъ начинъ, непрактикуванъ до сега отъ
наши списателье ; г. Замовъ раскрива умственното и душевното съ
стояние
на всѣкого отъ героитѣ си, като : Левски, Христа Івановъ
(ro.ѣия) Берковски и другитѣ Хасковски удаска.ти, “ като се старае
да ни обясни чрѣзъ това тѣхния характеръ и настроението имъ по
възстанническитѣ работи. Психологическата часть е наii - оригиналт
ната страна отъ г. Заимовия трудъ, върху която , вѣрваме, сериоз
нитѣ читателье ще обърнжтъ особенно внимание.
Ако прѣг.тедаме добрѣ прѣдисловието, беллетристическата и пси
хологическата части на „ Миналото, то ще додемъ до съзнанье , че
книжката е обработена сполучливо въ литературно отношение, защото
авторътъ се е отнесътъ съзнателно къмъ материала , работилъ е съ 3
«1юбовь надъ него , обяснилъ е критически събитията както и причи
нитѣ , които см ги предизвикати .
Читательетѣ ще прочетжтъ съ особенно , удоволствие дохажда
Ньето на Отчето въ стаята на Берковски, гдѣто заваря Дервишоону
Аслана ( Левски ), узнаваньето бивший диаконъ и разказваньето съня
си за „ котарашката опашка и владишката патерица“ ; скщо тъй xу
баво е написано вълнението
на „ Звукаря “ (самий авторъ) при срѣ
щата му еъ прѣблечения диаконъ и негова се.тенинъ ; отъ характе
Азаата “ ,
ристикитѣ особенно пълни и испъкн.1 см за Берковски и 21
на когото развитието се състон въ събиранието „ дълги и прѣдългін
свѣдѣния изъ „ Дунавъ “ и „ Едирне “ (вѣстници ) за изгубваньето на
нѣколко крави и магарета; подробното описание на Митхадъ паповня
9%
атъ “ и пр. заедно съ маса.титѣ на Насрадинъ- Ходжа. Тукъ - тамѣ нt

кои отъ характеристикитѣ с тъмнички , прѣка.тени и напрѣгнжтн .
но изцѣ.10 тѣ см сполучливи и оригинални. На края на книжката е
напечатано едно оригинално писмо до доктора В. Берона , като отго
воръ на претенциитѣ на постѣдния да заптиса само за себе си опис
ваньето и обсмжданьето „ възстаническитѣ движения въ XIX вѣкъ“ ,
претенции изложени въ едно отворено писмо, напечатано въ „ Славя
нинъ “ и адрессувано до г. Заимова.
Запискитѣ по българскитѣ възстания “ с изложени тъй , както
с текли самитѣ събития едно подиръ друго прѣдъ очитѣ на самия
авторъ ; самата дума ,записки “ указва ясно формата на изложението .
Авторътъ е съзнаватъ важното значение, което иматъ за събитията
личноститѣ, та се е спиратъ твърдѣ подробно въ изрисуваньето имъ
тамъ , гдѣто тѣ излѣзім тъ , като дѣятелье въ разказваното събитие.
Г. Захарий Стояновъ особенно се е спрѣтъ въ тъзи си книжка нахъ
Баба Тонка, Ангела Кънчовъ, Бенковский и Волова, като споменува
тукь- тамѣ и за Васіі.тя Левски, биографията на когото той написа
подробно и прѣкрасно въ особенна книжка . Като участникъ въ по
вечето описани движения , авторътъ изказва своитѣ чувства и впечат
Тения , свонтѣ бѣлъжки за хората и мѣсноститѣ , за нравитѣ и оби
чаитѣ . Зах . Стояновъ не е сдържанъ и обективенъ, като Заимова,
но гдѣ му падне пЊть и му прилѣгне, стрѣля ядовити стрѣ. и върху
изедницитѣ, прѣдательетѣ , Философствущитѣ ментори и върху нѣкоји
бунтовници, които само продаватъ чалжмъ на думи , на като дойде
врѣме за работа , крижтъ се или пъкъ се отказватъ отъ идеята . За
всички такива авторътъ е безпощаденъ; той говори безъ забиказки,
съ най -остри думи и съ най -дълбоко прѣзрѣние. Всѣки читатель може
да сѣти къмъ кои личности авторътъ има особенна обичь; той не
крие въсторга си и удвоява енергията си , когато иска да прѣдаде
този си въсторгъ и на читательетѣ. Язикътъ е простъ и общедост
пенъ за разбиранье ; річъта с чисто българска. Книгата цѣла е на
писана првъсходно, но особенно , вѣрваме, ще хареса на читательетѣ
описанието на събранието въ , Оборище “ ; тука авторътъ е приложить
особенно старание за да схване и най- малкитѣ Физически и Факти
чески подробности , за да прѣдстави картината пълна и величественна ,
каквато е била наистина . Описанието на Оборище е поетически
масторско . Прѣдъ насъ се исправя драгий и юначний попъ Грую,
утрупанъ съ свещенни одѣжи и военни орхжия , въсхитенъ, несто
коенъ; прѣдь насъ стои твърдий и непрѣклонний герой и ненавист
никъ на „грамматицитts “ Бенковский, кроткий, женственний апостолъ
Воловъ и всички други чисто- наро,ҳни депутати на великото бунтов
ническо събрание ; низ всички истръпваме и посърнуваме, като че ей
сега мѣжду краката ни се промита и пълзи злокобната зъия , която
слиса събранието вь Оборище. Таквизъ страници рѣдко се пишіть,
и ние, читательеті , рѣдко ще прочетемъ другадѣ. Зах . Стояновъ тъй
е вдаденъ и залибенъ въ идеята , за която ставатъ толкова жертви,
щото намѣста той се възнася до лиризмъ. Съ каква симпатия напр.
джхатъ редоветѣ му за Ивана Арабаджията, този прость работникъ,
който се е идеализираль , който се е вдалъ и тѣломъ и духомъ въ
1
високата идея за свобода, г. Зах . Стояновъ е не безучастенъ къмъ,

сегашнитѣ врѣмена, защото често той исказва негодуваньето си къмъ
дребнитѣ. челѣчета , които мислитъ да играють велики роли съ мюзе
вираници и шарлатанимкъ, прикрити подъ Фракове , цилиндри и бла
городни манери . 4
Искаме да укажемъ на една обща черта, която характеризира
историята на възстанническитѣ движения , за която свидѣте.тcтвуватъ
и двамината автори - очевидции, и на която особенно напира г. Захария
Стояновь. Тъзи черта е исключителното почти участие въ възста
нието на прости хорица, самоуци, безь дипломи , безъ степени и пр.
Най -главнитѣ дѣйци, като Левски, Бенковски, Воловъ, Караджата,
Даскалъ Киро, Никола Ганчовъ, Обретенови и много други, см ҳора
безъ дипломи и сиромаси ; исключение нравіктъ нѣкои образованни
бунтовници измѣжду русскитѣ въспитанници ( Ботевъ, Воловъ, Стам
боловь, Измирлиевъ, Пановъ и пр . ). По-образованичкитѣ ни младежи
или съвсѣмъ см, отказвали да се борьктъ за свобода, като сж пропо
вѣдвали да се мирува и да се напрѣдва само съ наука, или пъкъ,
ако с участвували въ възстанието , то всячески см се МЖчили да
иекелинчЖТъ отъ опасностьта бѣсц.тото или куршума. Най- самопо
жертвовани и юначни борції см били самоукитѣ наши братя , които
състав.Iяватъ дългия списъкъ на мяченицитѣ за народа си , та и до
сега тѣ см най - на чело при каква да е опасна борба за права или прин
ципъ. Разбира се , че е твърдѣ важно да се разясніж Тъ причините
на туй яв.тение, което констатирано отъ историята, прѣіпорячва тъй
3.1ѣ нашата образованна младежь , отъ която всички очакваме за на
прѣдъ да ни води юначно въ борбата за правдата и реда .
Отъ двѣтѣ книги, г. Стояновата ще намѣри повече читателье,
защото изложението й е по-близу до разговорната рѣчъ, и я правІІ
чрѣзъ това по-достмина за проститѣ ни градски и селски читателье,
които съ особенна услада четжтъ писаното за българскитѣ възста
ния . Книгата на г. Заимова, особенно началото й , като отвлечено и
сериозно, ще плаши простичкитѣ читателье , защото тѣ не сж приви
кн.и да чет жтъ психологически разс жжения, нито ПЪКЪ ся до
толкозъ развити , за да разберлтъ и усвоіктъ подобни разсмждения .
Но за сериознитѣ и по- развити читателье , вѣрваме , че трудътъ на
г. Заимовъ ще е твърдѣ прѣкрасенъ и интерессень .
Недостатъци въ книгата на г. Зах. Стояновъ, ние виждаме въ
външната страна на труда му , въ грамматическата небрѣжность и
въ отежтствието на система , която го кара да размѣсва въ расказа си
разни събития и прѣдмѣти , които , расказани систематически, би били
по-удобни за усвояванье отъ читательетѣ ; авторътъ, напр. прѣкъсва
разказа за нѣкое събитие на срѣдата му , за да опише потрета на
ицето, което дѣйствува или се споменува въ разказваното събитие.
Оть „ Записки “ ние нізмаме право да искаме пълна научна система ,
но едно малко наредено сгрупиранье на материала би направило кни
гата още по- прѣкрасна и неуцѣнима. Ние разбираме защо г. Стояновъ
е помѣсти.тъ дългото описанье живота на овчеритѣ и абаджийтѣ, мѣжду
които е живѣтъ, но, чини ни се, че цѣльта щѣше да биде пакъ до
стигнжта , ако туi описанье бѣше по- сбрано и кратко , за да биде п6
свързано съ другия материялъ. Сега, както е изложението, то нама

твена свръска съ бунтовническитѣ движения , и прилича , че наистина
е чисто економически- социаленъ трудъ, трудъ хубавъ, изложенъ до
брѣ, но само взетъ отдѣлно и самостоятелно .
Г. Заимовъ може да се укори само въ излишна любовь къмъ
нѣкои психологически термини и опрѣдѣления, защото макаръ и да
обяснява сполучливо послѣднитѣ съ нагледни сравнения , но тѣ да
Ватъ на труда му нежелателна специална боя .
Изобщо двѣтѣ озаглавени книги ся рѣдки явления въ нашата
кьопава інтература , въ която титлитѣ „ извъстенъ “ се даватъ на ве
ресня или за книжовенъ буклукъ. Едноврѣменното появяванье и на
двата трудове с добъръ бѣлѣгъ, че почваме да издаваме сериозни
книги . Вѣрваме, че авторитѣ нѣма да се оплачжтъ, че имъ липсвать
читателье , защото такива има мнозина , които съ жажда чакатъ да
четжть нѣщо скопосно написано . Насъ особенно ни радва , че такива
достойни политически работници въ минжлото, сега се явятъ, като
даровити и добросъвѣстни списателье. Таквизъ автори, като г. Зах .
Стояновъ и Заимовъ заслужватъ най -искрено насърдчение за хубавитѣ
си трудове, които ние препорячваме на читательетѣ си отъ душа и
сърдце. Очакваме съ нетърпение вторитѣ книжки на смщитѣ автори .
д. П-въ .
КнижниНА . 135
III .
книгопись .
Въ редакцията на „ Периодическото Списание “ се приеха долу

означенитѣ книги , подарени за библиотеката на Българското Книжо
вно Дружество въ Срѣдецъ:
І. Отъ г. Д-ръ н. Планинский въ Сливенъ :
1. Отборъ отъ животописи на Велики мяжье отъ всички врѣмена
и народи. Книга първа. Съставилъ А. Т. И.иевъ. Издава Д -ръ Н. Планинский.
Сливенъ, въ печатницата на вѣстникъ „Българско Знаме “ . 1884. 8 °, стр . 164. 1ѣна
2 Франка .
ІІ . Оть г. Ивана Вазова :
1. Поня и гори, нова сбирка стихотворения. Отъ И. Вазова. 1882—1883.
ІІловдивъ. Издание и печатъ на Д. В. Манчовъ. 1884. 8 ° стр . 216 , цѣна 2 лева.
ІІ. Отъ г. д. ц. Коцова :
1. Лекции по педагогиката, четени отъ д. ц . Коцова въ приврѣменнить
педагогически курсове презъ 1879, 1890, 1881 година въ Видинъ. Видинъ, печатница
на Коста Адамовичъ. 1882. 8 °, стр . 32, цѣна 60 ст .
2. Естествоведение за трето отдѣление на първоначалните народни училища
(споредъ программата от Министерството на Проевѣщението ). Отъ д. І. Коцовъ.
Трето издание . Преработено и допълнено. Руссе, скоро- печатница на в . „ Славянинъ “ .
1883. 8° стр. 30, цѣңа 40 стот.
3. Географическо отечествоведение за трето отделение въ първоначал
ните народни училища . ( Споре,хъ программата отъ министерството на просвѣщението).
Отъ Д. Ц. Коцова. Трето издание. Преработено и допълнено. Руссе, скоропечатница
на в. „ Славянинъ. “ 1883. 8°, стр . 24, цѣна 40 ст.
IV . Отъ н. д. Козльова :
1. Стихотворения : Старъ Помянъ, отъ Н. Д. Козльевъ. Напечатана съ ижди
вението на сковското читалище „ Напредъкъ “ . Търново, печатницата К. Тулешкова.
1883. 8 °, стр. 74 , цѣна 1 левъ.
V. Отъ прѣводачитѣ :
1. М. Островский: Кратка хронология на Всеобщата История. Старитѣ,
срѣднитѣ и новитѣ вѣкове. За пи III классове на гимназиитѣ и трикласснитѣ учи E
лица. Прѣвели и издавать с . Станимировъ и н . Голосмановъ. Руссе, печатница на
Р. М. Каролева. 1883. 3 °, стр . 31 , цѣна 60 ст.
2. И. Янчинъ : Кратъкъ учебникъ по Географията. Курсъ II- ий ( Африка,
Азия, Австралия и Америка), за ученицитѣ въ гимназиитѣ и трикласнитѣ народни
училища. Съ карти въ текста. Прѣвели отъ Русски ( отъ 6 -то поправено издание )
Р. Каролевь, С. Станимировъ и н . Голосмановъ. Руссе, печатница на Р. М. Каро
-евъ. 1888 , 89 , стр. 100 .
VІ. Отъ книжарницата на г.г. Тодоровъ и Христовъ :

1. Разсказъ „ Само единъ день право “. Превелъ огъ русски Никола С. І.
рапчиевь. Издава книжарницата на Тодоровъ и Христовъ въ Търново . 1883. 8°, стр .
64, цѣна 70 стот .
VІІ . Отъ г. д. В. Манчова :
1. Българска Христоматия , или сборникъ отъ избрани образци по вси
китѣ родове съчинения, съ приложение на кратки жизнеописания на най -знамени
титѣ списателе . За въ класоветѣ на градскитѣ училишта и на реалнитѣ гимназия
Съставихж : И. Вавовъ и К. Величковъ. Часть I. Проза. Книжарница на Д. В. Ман
човъ, Пловдивъ, Свѣштовъ, Солунъ. 1884 .
VIII . Отъ г. м . Георгиева :
1. Билкитѣ въ народната ни медицина , отъ м . Георгиевъ, прѣподава
тель на природнитѣ науки прп Софийската държавна классическа гимназия . Прете -
чатано отъ IV книжка на „ Медицинска сбирка. “ София, Държавна печ тница. 188 :3 .
8°, стр . 33 .
2. Слънцето и подчиненитѣ нему небесни тѣла. Скаска отъ Михаилъ
Георгиевъ, преподаватель на природнитѣ науки при държавната Софийска классиче
ска гимназия . Отдѣлно отпечатано изъ VII и VII книж. на „ Учебенъ вѣстникъ .
Срѣдецъ, Държавна печатница 1883. 8 ", стр. 39 .
IX . Отъ г. п. Сирку въ с. Петербургъ :
1. Полихроній Сырку : Исторія свѣтскихъ сказаній , повѣстей и раз
сказовъ въ старинной Болгарской литературѣ. Томъ второй. Византійская.
х . Отъ г. Дацова :
1. Байрактаръ Бояна. Разказъ изъ Херцеговското възстание 1875 година
Отъ п. Попповичъ. Преветъ : С. Ж. Дацовъ . Русчукъ, скоротпечатница на в. „ Сла
вянинъ “ . 1881. 8°, стр . 16 цѣна 30 ст.
2. Зайчаръ и неговото население (единь отъ българскитѣ предѣли въ
Сърбия) отъ С. Ж. Д -въ. Прѣпечатено отъ „ Периодическото Списание - на бълг.
книж. дружество, кн . VIII и IX . Срѣдецъ Държавна печатница. 1884. Голѣзма 8 ", стр.
38. цѣна 50 стотинки .
3. Черницитѣ и коприната. Кратко ржководство за с Тянье и от
гледванье черници и храненье свилени буби. (Съ рисунки въ текста ). Съ
стави лъ С. Ж. Дацовъ. София, държавна печатница 1884. 8 , стр . 62. Цѣна 1 ...
20 стотинки .
XI . Отъ г. с. Шивачова.
1. Ключъ на программата за испитвание кандидатитѣ за адвокати
въ источна Румелия. Отъ с . Шивачовъ. Сливенъ, печатница на вѣстникъ „Бъ.
гарско Знаме “ . 1884. 8 ", стр. 101 .
XII . Отъ г. п. Иванова :
1. Алостоли за свободата. Драма въ три дѣйствия отъ П. Ивановъ. 1884 .
Издание и печать на Христо Г. Дановъ въ Пловдивъ. 8°, стр . 76. цѣна 1 львъ.
ХІІІ . Отъ г. д. Василиева :
1. Братушка. Комедия въ едно дѣйствие ( нат живота ни) . Оть Димитръ Ва
силиевъ. Пловдивъ, Областна печатница 1883. 8", стр. 24. 1ѣна 30 стотинки .
ХІV . Отъ статистическото бюро :
1. III Статистика на Княжество България. Общи резултати отъ пре
брояваньето на населението на 1 Януарий 1881 г. Издава статистическото бюро. Со
фия, книгопечатница на Янко С. Ковачевъ и С- je. 1884. 4 .
ху. Отъ Дирекцията на народното просвѣщение въ Источна Румелия :

1. Раппортъ до Негово Сиятелство Главний Управитель на Источна
Румелия отъ директора на народното просвѣщение върху положението на учебното
тіло прѣзъ 1882—83 училищна година. Пловдивъ, Областна печатница. 1883. 4 “.
ХVІ . Оть г. Г. В. Поппова, книжаръ въ Стара Загора :
1 ) Кратка Психология и Логика , отъ Аристида К. Спатаки, докторъ на
Философията. Прѣведе за употрѣбявание въ българскитѣ срѣдни училища : Д. Т. Ду
пановъ. Издава книжарницата Г. В. Попповъ въ Стара Загора. Пловдивъ, Областна
печатница. 1883. 8°, стр. 91. Цѣна : 1 львь и 20 стотинки .
2. Учебникъ по Историята на Педагогията , отъ Аристида к. Спатаки,
докторъ на Философията . Прѣведе д. т. Душановъ. Удобренъ отъ дирекцията на на
родното просвѣщение, съ писмо подъ а 2061, за употребявание въ срѣднитѣ дѣви
чески училища. Издава книжарницата Г. В. Поповъ въ Стара Загора. Пловдивъ,
Областна печатница 1883. 8°, стр. 121. Цѣна 1 львь и 60 стотинки .
3. Нагрядно тру Фило за майки, отъ Ивана Д. Аристоклеуса. Прѣведе за
труфение българскитѣ майки , бавачки, учителки и ученички отъ горнитѣ классове
на срѣднитѣ дѣвически училища : Д. т. Душановъ. Издава книжарницата на г. В
Попповъ въ Стара Загора . Пловдивъ, Областна печатница . 1883. 8 °, стр. 59. 1ѣна :
4 тропа или 80 стотинки.
ХУІІ . Отъ г. Никола П. Попова :
1. Старобългарска грамматика, съ сборникъ отъ образци за четение ,
разборъ и прѣводъ. (Учебникъ за срѣдни учиища). Съставилъ Никола П. Поповъ,
прѣподаватель на българский езикъ въ Варн. дьрж. реална гимназия . Прага, печат
ница на д - ръ Едуардъ Грегръ въ Прага. Собственно издание . 1883. 8 °, стр. 72. Цѣна
1 лев" .
ХVІІІ . Отъ г. Н. А. Начова въ Сливенъ.:
1. Докладъ на Сливненский префектъ за състоянието на округа и на
разнитѣ въ него общи служби. ( Прѣдставенъ на Сливненский главенъ съвѣтъ въ
сессията му презъ септемврий 1883 год.). Сливенъ, печатница на вѣстникъ „ Българ
ско знаме “ . 1883. Стр. 43 .
XIX. Отъ г. Кавалджиева :
1. Грамматический способу за изучнание 10 -тѣ части на рѣчьта по
нагледенъ кроежъ (приближително ). Дѣлъ първий. За основнитѣ училища, трето от
дѣ.тение. Второ издание. Съставиль Д. Кавалджиевъ. Сливенъ, печатница на вѣст
никъ „Българско Знаме “ . 1883. 8", стр. 75. 1ѣна 41 , гроша.
XX. Отъ автора ;
1. Писма на единъ румелийский Българинъ. Книжарница на Хр. г.
Дановъ въ Пловдивъ, Русчукъ, Солунъ. 1879. 8 °, стр . 117. Цѣна 1 Франк » 50 сант .
XXI. Отъ г. J. М. Жујовића у Београд :
1. Прилози за палеоетнологију српских земаља , од Ј . М. Жујовића,
проф. велике школе . Београд, у краљевско -српској државној штампарији. 1883. 8 " ,
стран. 15 .
2. Приступно предање. Јована Жујовића, суп.лента велике школе . Др
жано 16 децембра 1880. Отштампано из „ Просветног Гласника. “ у Београду, штам
пано у државној штампарији. 1881. 8 °, стр . 22.
3 ) Кратки преглед историје минералогије, извео J. М. Жујовић, про...
велике школе. Београд, у краљевско- српској државној штампарији. 1883. 8 °, стр . 71 .
4. Note sur les roches éruptives et métamorphiques des Andes, par
J. Joujovitch. Belgrade, imprimerie national. 1880.
XXII . Отъ г. Никола Бончевъ :

1. Сборникъ отъ Български народни пѣсни. Събралъ Николай Бон
човъ. Издава съ Деню Н. Поповъ. Варна, печатница на х. Хаджи Ралева . 1834. 8°,
стр . 192. Цѣна 2 лева и 20 ст.
XXIII. Отъ издателката :
1. Изтупленный дьрви пъ или Възточный въпросъ. Отъ Г. С. Ра
ковскаго . Издава го Неша Стойкова, сестра на Г. С. Раковски. Пловдивъ, Областна
петатница . 1884. 8 °, стр . 72. Цѣна единъ леяъ (златенъ Франкъ) .
ХХІV . Отъ редакцията на Русский филологически вѣстникъ въ Варшава:
1. А. Смирновъ. Сборникъ Древне - Русскихъ памятниковъ и образ
це въ народной русской рѣчи. Пособие при изучении истории русского языка
Варшава, въ типографіи М. Земкеевича и В. Ноаковскаго . Краковское предмѣстье,
N° 415 ( 15) . 1882. 8 °, стр . 226 + I—VI . Цѣна 1 руб.
XXV. Отъ Сърбското Учено Дружество въ Бѣлградъ :
1. Гласник Српског Ученог друштва. І одељак, књига XIV . Историјски сло
меници Јужнихъ Словена и , околних народа. Из Италијанских архива и библио
тека. Написао Вићентије Макушев, редовни проФесор у свеучилишту Варшавском, 40
писни члан Петроградске Академије за науке, Српскога ученог друштва и т. д. Књига 2.
хXVIІ. Отъ г-на Георги Златарски :
1. Материяли по геологията и минералогията на България, ІІ геологически
профилъ отъ Видинъ презъ Бойница, Вършка чюка, Макрешъ, Бѣлоградчикъ до Гор
ний Ломъ и отъ Долний Ломъ, презъ Превала, Чепоровци, Иеловица до Берковца.
Отъ Георги Н. Златарски. Препечатано отъ книжка I на периодическото списание
на Българското Книжовно Дружество въ Срт децъ. Срѣдецъ. Държавна печатница
1883 год . и 8“, стр. 1—27 .
ХХVІІ. От издателя.
1. Червенитѣ Панталони. Комедия въ едно дѣйствие (преводъ отъ гръцки).
Издава Кирилъ х. Янчевъ. Пловдивъ печатницата на Д. В. Манчевъ. 1884 г. 8 ,
стр . 1-46 .
ХХVІІІ. Отъ авторътъ:
1. География и история , за учение въ III и IV отдѣление . Допълнение на
книга Бащинъ езикъ. Състави Д. В. Манчевъ. Книжка препорячана отъ Областнні
училищенъ Съвѣтъ. Печатница и книжарница на Д. В. Манчевъ въ Пловдивъ, Гви
щовъ и Солунъ. 1883 г. и 8 ", стр . 1—152 . Цѣна 1 левъ.
2. Ба инъ Езикъ за малки дѣца. Първа година . Букваръ и търва чи
танка за учение слѣ; ъ букварътъ. Съ примѣри за първоначално писание и рисува
ние и съ изображения изъ книгата . Състави Д. В. Манчевъ. Одобрена отъ Упра
вляющий отдѣла на Народното Просвѣцение и духовнитѣ дѣла. 16 - то издание. Кни
жарница на Д. В. Манчевъ въ Пловдивъ, Свищовъ, Солунъ 1883 год. 8 ", стр. 1—111
1ѣна 60 ст.
3. Бащ инъ Езикъ за малки дѣца. Втора година. Втора читанка за учение
с.ѣдъ букваръть. Съ изображения. Състави по начинътъ на Ушинский Д. В. Ман
чевъ. Одобрена отъ Управ. отдѣла на Народното Просвѣщение и духовнитѣ ҳѣ....
Тринадесето издание . Книжарница на Д. В. Манчевъ въ Пловдивъ, Свищовъ. Со
лунъ. 1883 год. 8 °, стр. 1—128. Цѣна 80 ст .
4. Бащинъ Езикъ за дѣцца. Третя година. Третя читанка за учение слѣдѣ
букваруътъ, съ изображения. Състави Д. В. Манчевъ : Одобрена отъ Управ . отдѣлъгь
на Народното Просвѣение и духовнитѣ хѣла . 9-то издание . Книжарница на Д. В.
Манчевъ, Пловдивъ, Свищовъ, Солунъ. 1884 г. 8 ”, стр. 1–141 + I— III. 1.на 1 лев ..
XXIX. Оть д-ра Конст. Иречека.

1. Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Bal
kaapässe , eine Historisch -Geographische - Studie von D - r Constantin Jos. Jireček . Prag
1377. Verlag von F. Tempsky. 8 °, стр. 1—1872 + VI.
XXX. Отъ издательтъ:
1. Здравецъ. Списание за забавление и наука на Българската младежь. Първа
г»,дина . Ц+на 1 рубла . Редакторъ- издатель Тончо Мариновъ 1882 год. 8°, стр . 208 .
2. Cжщото списание отъ сющий за 1883 год. 1ѣна 1 руб. 8°, стр. 192 .
3. Методика по законъ Божий за учителитѣ въ народнитѣ учи
лища. Съставиль Aө. Ө . Соколовъ. Преведе отъ Русски Тончо Мариновъ. Одобрена
отъ Дирекцията на Народното Просвѣщение въ Источна Румелия . София . Книгопе
чатница на Янка Т. Ковачевъ. 1882 год. 8°, стр. 143 цѣна 8 гроша.
4. ПІекспиръ въ расказъ за дѣтца. Първа книжка IIейлокъ венециян
« кий търговецъ превежда отъ Русски и издава Тончо Мариновъ. Варна 1881 г. Пе
патница Р. И. Блъсковъ. 8°, стр. 22. Цѣна 20 ст.
5. ІІекспиръ въ расказъ за дѣтца. Втора книжка , Мѣра за мѣра , пре
зежда отъ Русски и издава Тончо Мариновъ. София. Книгопечатница на Янко С. Ко
качевъ. 1882 г. 8“, стр . 16. Цѣна 20 стотинки .
6. Български народни Гатанки. Българска мждрость 777 гатанки издава
Тончо Мариновъ. Книжка първа. София . Скоропечатница на Янко С. Ковачевъ. 1879 г.
\ , стр. 52. Цѣна 60 сн.
XXXI. Отъ авторътъ :
1. Pжководство за унтеръ -офицеритѣ при изучванието на разсиналний
строй. Спорѣдъ „ Устава о строевой пѣхотной службѣ “ съставилъ поручикъ В. П.
„Дѣловъ. Варна 1884 г. 16 °, стр . 55. Цѣна 40 стот .
2. Окопи за пѣхотата съ необходимитѣ сведения за унтеръ- о Фице
ритѣ. Съставиль съгласно „ Наставления по самоокаиванію пѣхоты малою лопа
тою. “ Поручикъ В. п . Дѣловъ. Варна 1884 год. 1 °, стр . 15. 1ѣна 20 ст.
3. Учебна книжка за рядовитѣ солдати въ пѣхотата , съдържаща
всичкитѣ свѣдения , нужни за всѣкий солдатинъ въ Българската войска . Съ пор
третя на Негово Височество и съ 33 рисунки . Съставилъ поручик , В. І. Дѣлов'ѕ .
Варна 1884 год . 8 ”, стр. 92. Цѣна 1 левъ.
XXXII . Отъ Областната реална гимназия въ Пловдивъ .
1. Вторий годишенъ отчеть на Обласната реална гимназия въ Плов
ливъ за учебна година 1882—83 . Съдержание : 1 ) нѣщо по българския язикъ
оть П. Р. Славейковъ, преподаватель. 2 ) Кратко описание изъ историята и
географията на Българ. земи отъ В. Добрувcкий, преподаватель. 3 ) Учили
ценъ отчеты оть Управителя на гимназията г. Караджовь. П.ловдив
Областна печатница 1883 г. 3 ", 102. ( Два екземпляра ).
XXXIII. Отъ книжарницата на Хр. Дановъ :
1. Учебникъ по Православний Христианский Катихизисъ. Съставилъ
по ржководството на Високопреосвященнаго Филарета, Владимируъ Ив. Петковъ. Раз
гаѣданъ и одобренъ от" ь Св . Български Синодъ за употрѣбление въ православнитѣ
училища. Издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ, Пловдивъ. Цѣна 1 л. 60 ст.
XXXIV . Отъ преводача :
1. Въститание умственно , нравственно и Физическо отъ Хербертъ
Спенсерь. Превелъ послѣдното английско издание Добри II . Тинковъ. Издава кни
арницата на „ Българско Знғме. “ Сливенъ, печатница на вѣстникъ „ Българско
Знаме, “ 1884 .
140 КнижниНА.
XXXV. Отъ прѣводача :

1. Комедия отъ грѣшки въ петь дѣйствия, превелъ Кр. Ив. Мирский.
Варна 1884. Печатница на X. Н. Войниковъ и С- іе въ Варна. Цѣна 80 ег.
2. Книжовникъ, драма въ двѣ дѣйствия по Скриба и Морвела ; и IIепелъ
въ окото , комедия въ едно дѣйствие по Емиля Вендлинга, отъ Крьстя Ив. Мир
ский . Руссе, скоропечатница на в . Славянинъ “ 1884. Цѣна 1 л . 30 .
ХХХVІ. Отъ прѣводача :
1. Наставление за самоокопаванието на пехотата съ малката лопата.
Превелъ поручикъ Златоустовъ. Издава Военното Министерство. София, Книгопе
чатница Я. С. Ковачевъ и С - ie . 1884 .
ХХХVІІ . Отъ съставителя :
1. Учебникъ по Латинский язикъ, споредъ Чешкий учебникъ отъ Ф.
Риссъ, за българскитѣ гимназии . Съставилъ Ив . Брожка, преподаватель на .Татин
ский язикъ при классическата гимназия въ Срѣдецъ. Настоящий учебникъ е удо
бренъ отъ Учебний Съвѣтъ при Министерството на Нар. Просвѣщение и за наше
чатванието му се отпуснаха 800 лева държавна помощь. Срѣдецъ. Народна печат
ница на Богданъ Прошекъ, 1884 .
ХХХVІІІ. Отъ прѣводача :
1. Записки на единъ лудъ, отъ Н. В. Гоголя. Превелъ Х. М. Златоустов ..
( Собственно издание на преводача). София, Книгопечатница Янко С. Ковачевъ п С -ie,
1884. Цьна 40 ст .
XXXIX. Отъ съставителя :
1. Геометрия и чьртание за долнитѣ класове на срѣдни учебни завѣдения
и трикласни училища. ( Съ 342 чьртежа въ текстъть) . Съставилъ А. Тодорановъ,
( второ, поправено и допълнено издание). Търново, книгопродавницата на Н. Тодоровъ,
1883 год.
XL . Отъ прѣводача :
1. Историята на едно прест .пление ( показание отъ единъ евидѣтель .
отъ Викторъ Хюго, превелъ отъ Французски Д. Х. Ивановъ. Часть I. Издава А. Ila
ламидовъ. Пловдивъ, Областна печатница , 1884. Іѣна 2 лева.
ХLІ. Отъ автора :
1. Образци за рисувание отъ 1. Л. Лукашь. Издание и печать на Хр. Г. Да
новъ въ Пловдивъ.
2. Pжководство къмъ образци за рисувание , написалъ І. І. Лукань.
Прегледано и одобрено отъ Дирекцията на Народното Просвѣщение. Пловдивъ , а
дание и печатъ на Хр. Г. Дановъ, 1882 .
XLII . Отъ съставителя :
1. Втора Читанка за четение въ втора година подиръ изучвание буквитѣ
исти за второ отдѣление въ народнитѣ училища ; по методата на русский педагог
к. Ушинскийї, съставилъ Н. В. Сарановъ . Прегледана и одобрена отъ Дирекцията
на Нар. Просвѣщение. Издание и печать на Хр. Г. Дановъ въ Пловдиоъ, 1883 .
XLIII . Отъ прѣводачката :
1. Елементарни уроци по дедуктивната и индуктивна Іогика гъ
въпроси , упражнения и рѣчникъ отъ логически термини, отъ Стенлей Дженове
(по английското ново издание . Превела Екатерина Н. Караве.това. Издание и и
чатъ на X. Г. Дановъ въ Пловдивъ 1884. Цѣна 3 лева .
( С.ѣдва .
Прѣзъ текмицата 1884 година въ редакцията на „ Периодическото

'' писание “ се приематъ слѣдуьж цитѣ журнали и вѣстници :
1. Русскій Филологическій вѣстникъ. Ученый журналъ. За годи
Етѣ 1880—81—82 й 833 см испроводени изъ единъ пять .
Тоя интересень журналъ излазя четири ижти въ годината ( въ неопрѣхѣленно
вѣме ). Всѣкоя книжка съдържа отъ 10 до 15 печатни коли , така щото общото чи
г. печатни коли въ едно годишно течение достига до 50. Годишната му цѣна е
седемь кніжни рубли съ доставката. Прѣ,4мѣтъ на журнала е : езикъ, народна пое
вая и древна литература на славенскитѣ племена, прѣимущественно на русский на
мъ. Осв внъ разнитѣ материали , изслѣдвания, критики и проч ., въ всѣкой брой на
журнала се прибавятъ и нѣколко листа по педагогический отдѣлъ, въ който ще
азтъ : а) статии за прѣподавание на русский езикъ и словесность въ учебнитѣ
Ахедения, прѣимущественно въ срѣднить ; б) критика на учебницитѣ по тие прѣд
мѣти ; в ) разни извѣстия и забѣлѣжки, които иматъ отношение въ прѣподаваньето на
езика и словесноста и проч . Желающитѣ да приематъ тоя журналъ, да се адре
спратъ така : Въ Варшаву. Въ редакцію русскаго Филологическаго вѣстника .
2. Странни къ. Духовный журналъ. Четвертый годъ. Изданія подъ новой ре
дакціей. 1884. С. Петербургъ.
Споредъ обнародваната программа списанието „ Странникъ “ отъ 1880 г., подъ но
вата редакция, мѣжду разнит Б критически и библиографически статии на новить
произведения по русската духовна литература, извѣстия и забѣл жки по въпроса на
общественний животъ, народното образование и проч., ще съдържа отборъ статии
Но с.тѣдущий редъ : а) общедостXпни статии, изстѣдвания, забѣ.zbжки и необнарод
ванн материя.и по всичкитѣ отд Бли на русската църковна история ; б) статии по
разнитѣ отрасли на богословското знание, прѣимущественно по общата църковна исто
рия ; в ) църковни слова , поучения, ръчи, бесѣди и други нравоучителни произведе
нія ; г) разскази, повѣсти , характеристика, прѣгледъ на миналото и сегашно поло
жение на духовенството ; д) важни съврѣменни явления изъ църковно- религиозний
животъ на православний неправославний свѣтъ на истокъ и западъ, особенно у
Саявенитѣ и проч . и проч .
Списанието „ Странникъ“ излиза всѣки мѣсецъ и всѣки брой състои оть 10
до 12 и повече нечатни кости . Спомоществованието за едно годишно течение е осемь
книжни рубли за въ странство. Желажщить могжтъ си достави това списание, както
и прѣдишнитѣ му течения, отъ самата редакция по с.лѣ,дующия адресъ : Въ редакцію
журнала „ Странникъ “, въ с . Петербург . ( Невский просп., д . N 167 ).
3. Дневникъ казанскаго общества врачей при императорскомъ уни
верситетѣ. 1883 (седьмой годъ). Подъ редакціей предсѣ;дателя общества А. В. Пе
трува, ординарнаго профессора патологической анатоміи при императорскомъ казан
скомъ университетѣ. Казанскаго общества врачей годъ шестнадцатый. Казань, типо
графiя императорскаго университета . 1883. 3 ". стр . 440.
4. Дневникъ казанскаго общества врачей при императорскомъ универ
ентетѣ, ( Восьмой годъ) . 1854 .
„ Дневникъ казанскаго общества врачей при императорскомъ университеть “ се
издава въ отдѣ.лни коли два пяти въ мѣсеца, така щото годишното му издание ще
съхържа въ себе не по- малко отъ 24 печатни коли . Съгласно съ постановлението на
обществото „ Дневникъ “ ще състои отъ два отдѣла : общий и мѣстни іі.
Годишната цѣна на „ Дневникъ “ за текжцата година е само три руб.и въ прѣ1
Птата и се исписва направо въ редакцията въ Казань, въ общество врачей
при университетѣ.
5. Журна лъ министерства народнаго просвѣщения. Шестое десять

лѣтie. Часть CCXXXI. 1884. С. Петербургъ, типографія В. С. Балашева. Средняя
Подъяческая, N ° 1. 1884 .
Освѣнь правителственнитѣ распореждания относящи се до проев Въщението въ
Руссия, въ тоя журналъ се печататъ отборь статии по отдѣла на педагогията и нат
ката, критики и библиографии, и соврѣменна лѣтопись по учебното ҳѣло въ Руссия
и вънъ отъ нея . Журналътъ излазя въ началото на всѣки мѣеецъ и всѣки брой съ
стои отъ около 39 печатни коли . Годишната му стойность е 13 руб. 75 коп . Подар
ска се приема : въ редакціи ( по Троицкому переулку , домъ N° 13) въ с. Петербург ..
6. Университетскiя извѣстія . Гоҳь ХХІV. Кіевъ, 1884.
Прѣяъ текущата ( 1884) година книжкитѣ отъ „ Университетскiя Извѣстія ” нэ
лизатъ въ края на всѣки мѣсецъ, и всѣка книжка се състои отъ 20 и повече по
чатни коли . Цѣната за 12 книжки е седемь рубли. Желажицитѣ да получавать тоя
журналт да се обърцатъ направо в'я „ Правление университета св . В.лаҳиміра въ
Кіевѣ. “
Цѣльта ня тоя журналъ е : да доставя на членоветѣ отъ университетското
съсловие свѣдѣния, които имъ с необходими по тѣхнитѣ отношения къмъ универ
ситета , и при това , да запознава публиката съ състоянието п дѣятелноста на уни
верситета и съ различнитѣ негови части .
7. Извѣстія с . Петербургскаго Славянскаго благотворительнаго
общества. 1884 год .
По съдържанието си, списанието „ Изв Бетiя “ се подраздѣля на три отдѣла,
отъ които въ първий отдѣлъ се обнародватъ извлечения отъ протоколитѣ на обици-
ството и въобще неговитѣ и на други подобни общества дѣйствия, въ вторий — прѣ
гледъ на общеславенското развитие и третий славенски книгописни извѣстия, при
дружени съ кратки рецензии .
Годишната цѣна на „ Извѣстія “ ( 12 книжки , всѣкоя книжка състои отъ ?
и повече печатни коли ) изъ вънъ пред клитѣ на Руссия е 2 рубли, и ония, които си
запижтъ тазгодишното течение, ще получатъ безплатно и излѣзнялить зброеве
прѣзъ 1883 г. Писма и всичко що се отнася до списанието , испрацатъ се јно стѣ
дующия адресъ : Въ с. Петербургѣ, ІПлощадь Александровскаго театра, д. 7.
8. Журналъ руссскаго Физико - химическа го общества, при импера
торскомъ с. Петербургскомъ университетѣ. Годъ шестнадцатий. Отвѣтственный ре
ҳакторъ Н. Меншуткинъ.
——на
Годишното издание на Ж. Р. Ф. Х. О. състои отъ 9 книжки и всѣкоя една

Книжка отъ до 7 печатни коли . Цѣната му за текущата ( 1884) година е , ру
б.ти и желажицитѣ да го получаватъ трѣбва да се обърцатъ направо до редакцията
на журнала въ с . Петербургский университетъ. въ химическiта лабератория.
9. Древности. Труды императорскаго московскаго археологическаго обще
ства. Изданные подъ редакціею и . д. Мансветова, секретаря общества. Томъ ,деня
тый . Выпуск II и III. Съ 8 - ю политипажами въ текстѣ и съ 4-мя таблицами сним
ковъ . Москва 1883. Цѣна 4 рубли.
10. Гласник српског ученог друштва у Београду.
11. Starine. Na sviet izdaje Jugoslavenska akademija znanosti i umjet
nosti u Zagrebu.
12. Rad jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti. Razre-li filolo
grčko -chistorički i filosofičko- juri licki. U Zagrebu 1883 .
13. Przeglad Powszechna. Kraków . Druck W. L. Anczyca i Spótki, 1884.
Из.113я всѣки мѣсецъ. Годишната му стойность е 32 лева.
14. Slovanský Sborník . Statí z oboru národopisn , kulturní historie a dějin literár
tuho i společenského života . Redaktor Eduard Jelínek. 1884, v Praze.
15. Časopis musea království českého. 1882. Redaktor: Jos. Emler. V Praze .
16. Viestnik chrvatskoga arkeologičkoga družtva. Godina VI. U Za
grebu. 1884 .
17. Spomenik šestsoletnici začetka habsburške vlade na Sloven
ikein. Založila i na svetlo dala Matica Slovenska. V Ljubljani. Natisnala Ig. Klein
mar. & Jel. Banberg . 1883 .
18. Училищенъ дневникъ. Мѣсечно педагогическо списание на дирекцията
на народното просвѣщение. Пловдивъ 18833 — 84. Областна печатница . 1ѣната на цѣ
Дата годишнина отъ 12 книжки е 40 гр. златни.
19. Домашенъ тѣ карь. Вѣстникъ за домашни медицински познания. Излазя
два пяти въ мѣсецъ. Редакторъ- издатель 1-ръ Хр. Н. Етърски. Стойноста му се
предплаща и за на вся ;zѣ е : за година 7 лева, за 1 , градина 4 лева .
20. Учебенъ вѣстникъ. Издава министерството на народното просвѣщение
tфиодъ редакцията на г. С. Вацова. Стойностьта му за текжцата ( 1884) година е 8
-тева за навсжтѣ изъ българско, а за чужбина 10 рр. з.атни . Излазя въ края на
всѣки мѣсецъ въ книжки отъ четире печатни коли .
21. Знание . Списание за наука и литература . Това периодическо списание е
започнж.10 да излазя отъ 1 - й априлий т . г. въ Стара-Загора. Издава го книжовното
дружество „ Знание “ въ Стара - Загора. Цѣната му е 12 Фр. за Источна Румелия,
14 за Княжеството и Македония и 16 за Европа. Излазя на 15 и 30 число на всѣки
мѣеецъ.
22. Церковный вѣстникъ , издаваемый при С. Петербургской духовной ака
демін. Еженедѣлный журналъ въ двѣ части : часть официальная и часть неофициаль
ка . Въ официальной части официальный органь Святѣйшаго Синода и состоящихъ
при немъ центральныхъ учреждении. Еженедѣ.тный журналъ съ неофициальною частію
и съ нео-ициальными двухмѣсячными книжками прибавленій.
Това списание се получава въ дружеството отъ Априлий т. г. насамъ.
23. Русскія в $ до мости. Ежедневное издание. Гоҳь XXI. Излиза въ Москва .
24. Lužica. Mésarnik za zabavu a povučenje. Zhromadny organ serbskieh towar
stwow . Zamolwily redactor a wudavař : D - r plil. Ernst Muka w Kamjenicy, Administrator :
Jan Kapler w Budyšinje. Letnik 3 .
25. Vjenac. Zabavi i pouci. God . XVI. Izlazi u Zagrebu svake subote na dva
arka. Godišnja ciena 6 for ., poštom i domačim u kuću 7 for. Vlastništvo i tisak dioničke
tiskare. Izdavaju i ureduju V. Klaić i M. Maravić.
26. Наука. Периодическо списание . Издава научно -книжовното дружество въ
Пловдинъ. Излазя всѣки мѣсецъ. Пловдивъ, печатница на Д. В. Манчовъ, 1884. Го
дина прѣдплата 4 нови рубли за областа, 16 лева за Княжеството, 7 бумажни ру
б. за въ Россия, 8 Фиоринта за Австрия из бѣли меджидии за Турция .
27. Народний гласъ. Недѣленъ вѣстникь. Из- иза единъ пять въ недѣлята.
Издатель и притежатель Д. В. Манчовъ.
28. Търновска конституция . Органъ на народната либерална партия. Из
тиза два пжти въ седмицата : срѣда и схбота. Цѣната й е : въ сѣверна и Южна Бъ.т
гария : за година 20 лева ; за 45 мѣсеца 10 л . Въ Македония и Одринско : за година
1. л. т.; за 6 мѣсеца 1/4 л . т . Единъ брой 25 ст. Отговорникъ к. Досевъ. Народна
Печатница на Б. Прошекъ.
29. Отечество. Вѣстникъ за политика , наука и литература . Излиза века
срѣда и сжбота. Цѣна : за въ Княжеството, Одринско и Македония 20 л . за год ; 10
за 6 мѣс. ; за въ други мѣста 25 л. за год. ; 13 л. за 6 мѣс. Отговорникъ Н. Гру

евъ. Нар. печатница на Богданъ Проекъ въ София.
30. Записки императорской академии наукъ. Томъ сорокъ седьмой.
Книжка І. Санктпетербургъ, 1883 г.
31. Записки имеператорской академии наукъ. Томъ сорокъ седьмой.
Книжка п . Санктпетербургъ, 1884 г.
32. Народенъ учитель. Чисто-научно ежемѣсечно описание . Цѣната ва га
дина е 2 рубли. Издава се въ гр. Руссе. Отговорний уредникъ Ст. Ив. Por.левъ. Съ
чинитель Др. Валтеръ.
33. Смѣшлю. Вѣстникъ хумористический, сатирический, политический и ли
тературний. Цѣната за една година е : за Южна България 2 рубли нови, въ Сѣверна
България 21 /, рубли нови . Излиза всѣка сяббота. Издатель и отговорникъ Ив. Доч
ковъ въ Сливень.
ГЛАВНО СЪБРАНИЕ
HA
„ Българското Книжовно Дружество “ .
А.
Тържественно засѣдание на 29 Юлий 1884 година .

Засѣданието се отвори съ водосвѣтъ , извършенъ отъ
Икономъ п . Тодора Митовь и други столични свещенници
въ присятствието : а ) на Негово Височество Князьтъ , Ви
сочайший Покровитель на Дружеството ; б ) на г.г. Мини
стритѣ и други чиновници ; в ) на присятствовавшитѣ при
управителнитѣ засѣдания дѣйствителни и дописни членове ,
иг) на многобройна публика столични граждане и граж
данки и гостье отъ други градове.
Слѣдъ свършваньето на водосвѣта и изслушванието
rѣчьта, казана отъ прѣдсѣдательтъ на приврѣменний упра
вите.тенъ комитеть на дружеството , Н. В. Князьтъ , поздрави
главното събрание съ слѣдумцето слово :
Господа Членове на Българското Книжовно Дружество !
„ Сърдечно се радвамъ , като гледамъ, че Българското Книжо

вно Дружество, което бѣше основано вънъ отъ България още прѣди
15 години отъ наши патриоти , е подновило въ свободна България
сериозната си научна дѣятелность, и че вече желае да пристжпи къмъ
увеличение на своята толкова полезна за народа ни дѣятелность ,
Азъ желаж и на драго сърдце ще помагамъ винаги на на
шето дружество , щото да може то да напрѣдва постоянно къмъ
светата си цѣль и да развива плодотворно своитѣ духовни трудове
върху изучванието на страната и върху повдиганието на българ
ската наша литература , съобразно съ истинскитѣ нужди на ми
лото наше цѣлокупно отечество .
Богъ да Ви е на помощь , Господа ! “
146 ГЛ. СЪБР. НА БЪЛГ . КН . ДРУЖЕСТВО .
Ето и казаната отъ прѣдсѣдателя, г. В. Д. Стоянова , ръчь:

Ваше Височество !
Достопочтенни Господарье и Господжи :
Дружеството, което сте почели съ Вашето присятствие.

е учрѣдено прѣди 15 години отъ нѣколко наши родолю
биви еднородци вънъ изъ България . Неговата цѣль е да
спомага за умственний и напрѣдъкъ на българ
духовенъ
ский народъ, или , съ други думи да кажм , да спомага за
сдружаванието на разпръснжтитѣ български умственни
сили , каквото тѣ да не загляхватъ, а ведно и задружно
да работятъ за привдиганието на българската сериозна
книжнина .
Слѣдъ спиранието на познатитѣ „ Български Книжици "
въ Цариградъ, отъ учрѣжданьето на подобно єдно дру
жество се явяше една налѣжацца нужда за наший народъ.
А врѣменататогава бѣх такива , щото не дозволявах и
да се мисли за подобно нѣщо въ България, та за това и
новосъставеното дружество трѣбваше да се отвори вънъ
отъ отечеството ни , именно въ румянска Браила. Основа
тельетѣ му обаче не губех надѣжда , че рано или късно
ТИЯ злочести за народа ни врѣмена ще изминжтъ и че
новосъставеното „Българско Книжовно Дружество “ ще се
прѣнесе единъ день въ България, гдѣто му е и мѣстото.
Чудесното избавление на наший народъ дойде да

изпълни тая надѣжда, и да я изпълни даже по - рано, отъ
колкото можеше да се очаква .
Слѣдъ десетгодишното сміществувание въ чужда зем.11.

Българското Книжовно Дружество биде честито да се прѣ
несе въ столицата на свободна България, н тукъ да под
нови своята дѣятелность по стария си редъ.
Макар , че грамаднийї прѣвратъ, който освобождението
ни направи въ общественний нашъ животъ , и да изискваше
нѣкои измѣнения въ устава на дружеството , но се намѣри
за добро да се поотложижтъ тие измѣнения, догдѣто самото
врѣме и опитътъ (практиката) не изяснехм 16 - добрѣ харак
тера , който трѣбваше да имъ се даде. Споредь мнѣнието
на приврѣменний управителен комитетъ сега вече е наста
няло врѣме за правилното извършвание на тия изменения ,
Г.І. СЪБР. НА БЪ: ІГ. КН . ДРУЖЕСТВО. 147
и поради това комитетътъ си позволи да свика сегашното

„главно събрание “, за да прѣобрази нашето дружество.
Прѣди да се пристми къмъ тая работа, не е злѣ да

хвърлимъ единъ погледъ върху досегашната дѣятелность
на дружеството , сящо и върху прѣдстоящата негова бадмица
хѣятелность. Споредъ досегашний си уставь дружеството
е било дължно най- много да се труди:
1 -во за разработвание най - главнитѣ наши национални

опорн, нменно : нашия езикъ, нашата народна словесность ,
нашата история, наший народенъ битъ и пр .
2 - ро за изучвание нашето Отечество И отъ другі
страни , като неговитѣ естественни богатства , неговия ико
номически битъ и т. н.
3 - то за распространение истинната наука , истинното
просвѣщение мѣжду народа ни , именно : за добрата наредба
на училищата ни , за изработвание добри учебни книги , и
изобщо за обогатявание на книжнината НИ съ добри и
Полезни списания .
Тава е било най - главната задача на дружеството .
Азъ, достопочтенни господарье , съмъ Ималъ честь та
да бмді отъ самото основание на дружеството и до днесь
най-близькъ свидѣтель на неговата дѣятелность, и , като
такъвъ, въ сегашното тържественно събрание считамъ за
своя дължность да кажм по нѣколко думи за резултатитѣ,
които ся произлѣзли отъ тая дѣятелность. Тукъ менъ
прѣдѣжи да изкажм нѣколко похвали за дружеството , н
азь ще ги изкажі безъ всѣко стѣснение , защото ни най
малко тѣ не могат да се относять лично къмъ мене , а.
принадлежить на други дѣятелье .
Дружеството, достопочтенни господарье, е поставило
на здрава основа събираньето паметницитѣ на народната
наша словесность и езикъ. Обнародванитѣ въ нашето „ Перио
дическо Списание “ материяли по тая часть не малко сх.
спомогняли за да се състави въ словесната Филологическа
наука едно по - правилно понятие за наший езикъ. Доста е ,
Чини ми се , да си наумимъ, че тия материяли накарах
знаменитий славистъ Миклошича да поизмѣни българскиii
дѣхъ въ своята сравнителна грамматика на словенскит ;
нарѣчия,
10) :
148 Г.А. СЪВР . НА БЪ.1Г . кн . ДРУЖЕСТВО .
Относително езика НИ дружеството е спомогнало не

малко и да се пооправи и изравни напето правописание.
бъркотията на което прѣди 10 — 15 години нѣманіе краіі .
Каквото и да казватъ нѣкои за сегашното състояние на
нашето правописание , но едно обективно изучванье на
работата може да увѣри всѣкого , че въ това правописание
твърд , малко ся оние пунктове , които Могжтъ да В'Ь3
букдать още прѣширия . Дружеството обаче и за тия дребни
въпроси е приготвило вече потръбний наученъ материя.тъ,
та се надѣва въ едно най- кратко врѣме да прѣдложи и за
тѣхъ много или малко удовлетворително рѣпение . Само
слѣхъ това решение, по мнѣние на дружеството , ще се
яви възможность за съставенье научно изработенъ учеб
никъ за писменни българския езикъ, сирѣчь грамматика.
отстствието на която Тъй силно се чувствува сега въ
нашата книжнина ,
Слѣдъ тия бѣдѣжки за езика , нека прѣминемъ къмъ
историята . Тукъ може сезгѣло да се каже , заслугитѣ на
дружеството не с малко важни . Материалитѣ и ученитѣ
Издирвания , които ся обнародвани въ досегашнитѣ книжки
на „ Пер. Списание “ по нашата политическа история, но
историята на нашата черква , на нашата Писменность |
народно възраждание, се признаватъ вече потъ европей
ский учень свѣтъ като единъ добъръ влогъ въ истори
ческата наука . Тѣ спомогнях за освѣтлението на доста
мцого страни въ минжлий животъ на народа ни .
По етнографията , по старата и нова география на Бъ.1
гария дружеството може съ гордость да каже , че е изнес.10
на свѣтъ материали и издирвания .
Нашето дружество , достопочтенни господарье. биде

честито да стори добъръ почетъкъ и за изучванье нашата
геология , познаваньето на която е належаңа държавна не
обходимость вь сегашно врѣме.
Не м'я да не споменя , че страницитѣ на нашиii жут
нахъ се украсиxx. и съ първитѣ на учни студии по б.1
гарската статистика .
Колкото за другитѣ клонове На Нашата КНИЖНина .
дружеството не е могло да покаже такива заслуги , но в
тука неговата дѣятелность не е била съвсѣмъ безплодня.
[ оста е да укажемъ на обнародванитѣ въ курната ни ста
г. СЪБР . НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСТВО . 149 )
тии върхъ отхраната, върхъ животописанията , върхъ цър

ковнитѣ наредби и пр.; да укажемъ онце и на критический
отдѣль въ нашето „ Период. Списание “ . Нека ми бяде по
ЗВостено да споменя тука и за трудоветѣ на прѣждеврѣменно
ІІочиний напъ талантливъ другарь, Нешо Бончовъ,
именно за неговата прѣкрасна статия върху училищата ,
за неговитѣ хубави прѣводи въ проза и въ стихове , за
неговитѣ литературни критики , които , на врѣмето си , стрѣс
няхм всичката българска, читаім па публика.
Такива с по - главнитѣ работи, които Българ . Книга:.

Дружество е извършило прѣзъ досегашния си ЖИВОТъ ,
животь прѣизпълненъ съ всѣкакви спънки и мячнотии.
Тия работи при дружеството с били извършени отъ ония
негови членове , които са били постояннитѣ му непосрѣд
ственни труженници и които , за по - лесното и по-ітло 40
творното испълнение на своята задача при дружеството,
в.тѣзли см , съгласно съ устава му , въ сношения сън
колко учени корпорации плица , за които ще се говори
въ тодробний отчеть за досегашната дѣятелность на дру
жеството и за неговото материално състояние . Има пълна
надѣ::да, че за напрѣдъ отъ това дружество могжтъ да
се очакватъ много по - добри плодове , защото по семъ сега
неговата дѣятелность несъмнѣнно ще може да се извършва
при много по-сгодни условия материялни и нравственни .
За това ни рячателствува горещата поддържка, която Не
гово Височество, царствутящній нашъ Господарь, заедно
съ народното ни Прѣдставителство, както и българската
(“толица показахм вече и продължават да показват , тъii
великодушно и щедро къмь Бъг. Книжовно Дружество ;
річателствува за това и постоянното нараствание на ра
ботницитѣ при дружеството , работници, бройьтъ на които
за напрѣдъ навѣрно ще се уголѣмява още по - вече и по - вече.
Твърдо укрѣпенъ въ тая си над : да, Приврѣменний

Управ. Комитеть ще има честьта да прѣдстави на сегашI
ното главно събрание нѣколко съображения за разшироча
вание дѣятелностьта на дружеството . Комитетътъ, покрай
друго, ще прѣдложи, че за напрѣдъ е необходимо да се
издаватъ и въ особни книги , както оригинални така и пр.
ведени , съчинения по разнитѣ клонове на науката и въобще
на литературата . Освѣнъ това комитетьтъ мисли, че за п6
150 Г.І. СЪБР. НА БЬ.ІГ. КН . ДРУЖЕСТВО .
успѣшний вървежъ на дружественнитѣ работи, потрѣбн »

е да се раздѣли вече дружеството на нѣколко клонове , а
именно : на клонъ историкоФилологический, на природоис
питателний клонъ и на клонъ за държавнитѣ познания .
Тоя послѣдний клонъ, достопочтенни господарье, се
прѣдизвиква отъ наший новъ политически животъ, койт )
ежедневно Възбужда капитални въпроси по политическата
наша икономия , по статистиката ни , по държавното и мѣк
дународно право и пр. Не, ще казвание, че правилното и на
родополезно рѣшение на въпроси отъ такъва готѣма държа
Вна важность изисква пълно и всестранно изучвание, за как
вото нито народното прѣдставителство, нито пъкъ админи
стративнитѣ учрѣждения въ държавата не моглтъ има веѣ
кога потрѣбното врѣме и срѣдства . Това е вече отдавна ду
казано и признато отъ опита на вситѣ просвѣтени и напрѣ
дняли държави , въ които отколѣ смществувать научни
учрѣждения за разработванье разнитѣ , тъй да кажж , социоло
гически въпроси . Такива научни учрѣждения см принесли
и принасять голѣма полза на просвѣтенитѣ стари държави :
а ако тамъ такива научни общества се признавать за по
ТеЗНИ и нуждни , то тѣхното сяществувание е една въпи
Жіца необходимость въ нашата млада държава, за която

лекото и прибързано рѣшение на подобни въпроси често
може да повлѣче слѣдь себе си прѣтежки и непоправими
сѣтнини . Работници за тоя новъ клонъ ще се намѣріжтъ.
Това е , достопочтенни господарье, което , като прѣдet
датель на привріменни управителенъ комитетъ , счетохъ
за своя длъжность да искажжя прѣдъ Васъ .
Слѣдъ като остави събранието Негово Височество, г. В.
Д. Стояновъ покани г.г. членоветѣ на Дружеството да се
съберіть на управително засѣдание въ слѣдующий день.
30 - іі Юлий, часътъ на 5 слѣдъ пладнѣ, въ помѣщението
н ; классч. Гимназия .
Б.
Управителни засѣдания .
Дневникъ І.
Засідание на 30 -ий Юлий 1884 год .
Присятствувах :
а ) лично : г. г. м . Дриновъ, В. Д. Стояновь, Д -ръ К.
Пречесъ, Т. Пѣевъ, Д -ръ г. Вълковичъ, II . Генчевъ, Д.
ГЛ. СЪБР. НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСТВО . 151
1. Агура, Е. Карановъ, И. Ковачовь, П. Миновичъ, Н.

Михайловскийї, Хр . Стояновъ, П. Каравеловъ, Д. Цанковъ,
1- ръ Г. Атанасовичъ, М. Д. Балабановъ, Д -ръ И. Браделъ,
с. Вацовъ, Г. Златарски, И. Касабовъ, г. Кирковь, Д - р
1. Молловъ, Хр. Павловъ, М. К. Сарафовъ, Д -ръ К. Стои
Товъ , Д. В. Храновъ, М. Георгиевъ, Ив . Даневъ, П.
Пешовь, Ив. П. Славейковъ, П. Стаматовъ, Ив. Ев. Гешовъ,
Ив. Гюзелевъ, Св. Миларовъ, П. Оджаковь, А. И. Поповъ,
Т. Китанчевъ, Д. Мишевъ, и
б) прѣдставлявани чрѣзъ пълномощници : Високопрѣо
свещенний Тръновскиіі Митрополить Климентъ Браницкий ,
г. Н. Ценовь , Г - жа Ив. Ценова, г. Ст. С. Беронь, г - жа М. С.
Беронъ, г. г. Ив. Ст. Ивановъ, Н. Хр. Палаузовъ, С. И. Добро
плоднийї, Високопрѣосвещенний Митрополитъ Мелетий , Ө .
Бурмовъ и Ив. Саллабашовъ отъ В. Д. Стоянова ; Високо
прtосвѣщенний Доростолочервенский Митрополитъ Гри
горий отъ Г. Златарскаго ; Д - ръ В. Беронъ отъ А. Ташик
манова ; І. Груевъ и М. Ив. Маджаровъ отъ Ив. Ев.
Гешова ; Д-ръ Д. Павловичъ отъ с. Константиновича ;
„ 1- рь II.ланинский отъ П. Станчева ; Д - ръ Мирковичъ отъ
Хр. Павлова ; Ц. Гинчевъ отъ П. Генчева ; Ст . Панаретовъ
отъ к . Стоилова ; Тулчанското българско читалище отъ
„Д-ра П. Минчовича, и Видинското читалище отъ М. Геор
гнева .
Засѣданието отвори прѣдеѣдательтъ на приврѣменний

комітетъ г. В. Д. Стояновь.
По прѣд.тожението на г. Г. Златарски пристяни се ,

съгласно съ чл . 54 отъ устава на Българското книжовно
дружество , Къмъ избиранието прѣдсѣдатель и дѣловоди
тель на главното годишно събрание. По тайно гласопода
ванье за прѣдсѣ,датель сe избра г. М. Дриновъ и за дѣло
водитель г. Ив. Даневъ.
Слѣхъ това г. В. Д. Стояновь прочете слѣдующето
изложение върху дѣятелностьта на дружеството отъ отва
янето му въ Срѣдецъ до сега :
основано Въ
„ Българското Книжовно Дружество “ е
Браила на і Октомври 1869 год. и въ течение на деветь
Години то работи оттатъкъ Дунава, особно съ издавание
книжкитѣ на „ ІПериодическото Списание “ , като намираше
усърдна подържка от страната на нашитѣ еднородци ,
152 г. СЪБР. НА БЪ.Г. КН . ДРУЖЕСТВО .
живущи въ Ромжния и въ Россия . Освобождението на Бълга

рия най - послѣ му отвори пять за да се прѣнесе въ отечеството ,
нѣщо, което се прѣдполагаше още до войната ( съ прѣнасянье
вь Цариградъ), но поради тогавашнитѣ политически обсто
ятелства подобно прѣдприятие се показа неосміществимо.
Прэмѣстваньето на дружеството въ България и именно

Въ новата столица София се бѣ рѣшнло отъ Главното
събрание в Браила на 28 Ноемврий 1878 год. , съ ус.10
вие, че то трѣбва да поднови и продължи дѣятелностьта
си въ родната страна по слцата программа и по с.Пото
направление , съ което е основано . Това обаче подновение
Въ начало срѣпцих доста спънки испомѣс,цу голѣмитѣ
залиси , КОИТО Тогава занимавах немногобройната наша
интелигенция при мячното нарежданье на освободеното ни
отечество . Найсѣтнѣ , на 5 Септември 1881 год ., събрах
се присятствуцитѣ въ София членове вы помѣщението
на Бъл. Народна Библиотека подъ прѣдсъдателството на
т . М. Дринова, прѣдсѣдателя на дѣйствителнитѣ членове .
който се случи тогава въ столицата , иртәших книжов
ната дѣятелность на дружеството да се започне отъ нача
лото на идупата 1882 година . За самий начинъ на под
новението това събрание упълномощи тогавашний мини
стръ на народното просвѣщение, да опрѣдѣли една нето
Членна коммисия , която да се занимава съ редакцията на
списанието и съ управлението на дружеството до идцето
главно събрание, което имаше да се събере до година (1882).
На тоя привруменен комитеть се възложи и грижата за
11здирвание и нарежданье всичкитѣ дружественни работі
нсъставяньето единъ проектъ за новъ уставъ , какъвто е
нуженъ въ новитѣ обстоятелства. Всичкото прѣдприятие
за подновение на дружеството много се спомогня и насърдчин
съ една цеҳра помоцъ отъ 12,000 лева , която Народното
Събрание бѣ помѣстило въ бюджета за 1881 год . , за изда
ванье списанията на дружеството и която послѣ се е повта
ряла в'ь вcитѣ слѣдумци бюджети до сега . Сяцеврѣменно.
по рѣшението на дѣйствителнитѣ членове, съставътъ на
дружеството се допълни съ приеманьето цѣлъ редъ новин
досни членове .
ІІриврѣменни управителенъ комитетъ на Българското

Книжовно Дружество се опрѣдѣли съ прѣДІшсание от
Г.Л. СЪБР. НА БЪЛІГ. КН . ДРУЖЕСТВО . 153
министра на Народното Просвѣщение -оть 24 Февр. 1882

год . подъ ... 489, съ което се назначихм за редовни чле
нове на комитета П. Генчевъ, Г. Н. Златарски, Д - ръ к .
Пречекъ, г. Кирковъ и В. Д.
Стояновъ, а за допълни
телни — Н. Михайловский, В. Поповичъ, Хр. Стояновъ, Д.
В. Храновь. Въ първото засѣдание на комитета , станяло
на 4 марта 1882 г., прие се правилникътъ за приврѣменното
управление на дружеството (напечатань въ І кн . на под
новеното „ Пер. Списание“ ) и на негово основание се
избрахм за прѣдсѣдатель на комитета и редакторъ на Спи
санието В. Д. Стояновъ, за дѣловодитель П. Генчевъ, за
ковчежникъ Г. Кирковь и за библиотекарь Г. Н. Златарски.
За списанието се рѣши да излиза подъ сящото название
и въ сящий Формать, който бѣше въ Браила на всѣки
два мѣсеца по една книжка наймного отъ дeсeть коли .
Първата книжка се издаде на 11 май 1882 , на праздника
на св . Солонски равноапостоли Кирила и Методия.
Споредь рѣшението на послѣднето събрание дѣятел

ностьта на комитета нѣмаше да се продължава повече отъ
една година , сирѣчь до идтщето главно събрание; но по
непрѣдвидѣни обстоятелства тая една година се продължи
на три години . Причинитѣ на това окъсневанье с отъ
една страна самитѣ общественни обстоятелства въ Кня
жеството , които постоянно отвличах вниманието отъ кнІІ
жовни и научни работи и които не бѣх благоприятни за
поголѣмо литературно събрание, а отъ друга страна нук
дата да се съберять колкото се може повече членове , за да
разискватъ върху важни въпросъ за реформитѣ въ устава
на дружеството нѣщо, което не бѣше възможно всѣка
година. Напослѣ прѣзъ тая 1884 год . се осмществи рѣпе
нітето на послѣднето събрание оть 5 Септемврия 1881 год .
и се свика настоящето главно събрание, да обслди въпроса
за привоягданье дружеството отъ врѣменното му състояние
въ трайно и за да се настани то въ новото си положение .
Приврѣменния комитетъ се е грчкилъ за работите ;

на дружеството въ двѣ отношения за продължение на
книжовнитѣ му работи и за осигурение на материялнитѣ
му срѣдства. Засѣдания е ималъ всичко 25. За помѣщение
на дружествотото най- напрѣдъ ( прѣзъ априлия 1882 г.) се
отстапи безплатно отъ Държавний Съвѣтъ една голѣма
154 Г.І. СЪБР. НА БЪ.Г. КІН . ДРУЖЕСТВО .
стая , но слѣдъ унищожението на тоя Съвѣтъ Министер

ството на Правослдието не благоволи да продължава тоя
отстяПъкъ и така комитетътъ бѣ принуденъ да наеме една
Кща за 90 пола годишна кирия .
За външното положение на дружеството прѣди всичко

трѣба да се спомене , че Негово Височество Князьть
благоволи да бъде Височайший покровитель на Българ
ското Книж . Дружество и че ІІО настояние на Негово
Височество Градско - Общинското управление на
нашата столица подари прѣзъ минжлата 1883 год . на дру
кеството едно мѣсто на Цариградската улица , което об
нема 4600 квадр . метра съ лице отъ 81 метръ къмъ рече
ната улица .
Отъ „ Период. Списание “ въ течение на 25 мѣсеци отъ

подновението му излѣзняXм деветь книжки, които се пе
чатах въ Държавната Печатница, испърво въ 1000. от
послѣ въ 2000 екземпляри .
Десетата книжка ще излѣзе наскоро. Въ съчиняване
и събирание материята за тия книжки см взели участие

слѣдующитѣ г -да : м . Дриновъ, Д-рь К. Иречекъ, Г. Н.
Златарски, Хр. Бѣлчевъ, Ив. Вазовъ, Т. Васильовъ, С. Ва
цовъ , М. Георгиевь, 1Цани Гинчовь, С. М. Дацовъ, Ефремъ
Карановь, Иос. Ковачовъ, Н. Козльовъ, Хр. П. Констан
тиновъ, А. К. Людска новъ, с . Милaровь, Л. ін.тетичъ.
Ст . Михайловски , П. Пешовъ, Н. Поповъ, В. Поповичъ,
Т. Пѣійовъ, М. К. Сарафовъ, П. Р. Славейковъ, В. Д. Стоя
новъ, А. Тодоровъ, И. IIIишмановъ.
Годишната цѣна на списанието бѣ опрѣдѣ.тена за I- та
година ( 6 книжки) 20 лева, както въ Брані. а, за II година
16 лева . За събиранье спомоществования се направи от
стянка oть 100 %. А спомоществователье е имало първата
година ( кн . I — VI ) 892 (въ Княжеството 617 , въ Румелия
164 , вь Русия и другадѣ 111 ) , и за втората година (кн.
VI cлд .) см се явили до сега 405 ( въ Княжеството 202.
Румелия 121 , въ Русия II другадѣ 82 ) , отъ които 375 см граж
дански лица , 16 духовни и 14 военни. За разпрѣдѣлението
спомоществовательетѣ 10 градове могжтъ да послуктъ
слѣдутящитѣ числа : София 124 , Габрово 12 , Самоковъ 10,
Търново, Варна и Добричь по 6 , Орхание 5 , Русе и ІІІy
менъ по 3 и пр. А вь Румелия : Стивень 31 , Стара- Загора 20.
Г.Т. СЪБР. НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСТВО . 155
Пловдивъ 16 , Казанлжкъ 15 , Харманлии 12 , Хасково 11 ,

Карлово 10 и пр . Има много градове, вь които списанието
не се приема , както въобще участието на спомоществова
телье не е силно . Едно число екземпляри се давать на
нѣкои училища , на български ученици въ странство, гдѣто
еж събрани въ дружества и се пращать на разни иностранни
учени лица въ подаръкъ и въ замѣна съ други книжовни
общества и журнали . Отъ І течение 98 екз. се давах за
подаръхъ, 43 въ замѣна, Оть II течение 66 за подаръкъ
и 26 въ замѣна .
При тоя случай трѣбва да се спомене , че дружеството

притежава още едно количество отъ книжкитѣ, издавани
въ Браила. Пѣли тѣла има само 11 , които се пазіть за
случаи на замѣна съ цѣли списания на чужди учени обще
ства. Оть другитѣ книжки има : 1 89 екз., II нищо, III 214 ,
IV 228 , V и VI 331 , VII и VIII 350 , IX и X 372, XI и
XII 529. Продаватъ се само кн . V— XII по 21/2 лева , само
XI- XII по 1 ' , левъ . Отъ новитѣ книжки има : І само 469
екз. , а отъ другитѣ по 1000 до 1100 екз . Отъ „ Тарасъ

Булба “ има 963 екз .
По нѣманье на кн . IX их бѣ се рѣшило прѣпечат

ванието й въ 500 екз. , остатъкътъ на които влиза въ гор
Нитѣ числа .
Слцо и прѣзводътъ на „ Тарась Булба “ отъ
Н. Бончова се прѣпечата въ 1500 екз . и се раздаде като
Інодаръкъ за абонатитѣ на новитѣ книжки .
Дружеството бѣ валѣзняло още въ Браила вь сношения
съ разни научни дружества въ странство не получвало
тѣхнитѣ издания вь замѣна на своитѣ. Приврѣменнийї ко
Міітетъ се е погрижилъ да поднови тия Сношення и да
приобрѣте и други. Научнитѣ дружества , които см влѣзли

въ сношение съ Българското Книж . Дружество , ся слѣ
дужитѣ : Императорската академия на наукитѣ въ С.
, Импер. Географическо общество въ С. ІІ . Б ..

Петерсбургъ
Общество испытателей природы при Харковския универси
теть, Общество врачейі въ Казань, Киевский и Варшавский
Университетъ, Чешкий музей въ Прага, Чешкото кралев
со дружество на наукитѣ въ Прага , Югославенската ака
„Демия въ Загребъ, Хърватското археологическо дружество
въ Загребъ, Матица Словенска въ Любляна , Сърбско учено
„ ружество въ Бѣлградъ.
156 Т.І. СЪБР. НА БЪ. ІГ. КН . ДРУЖЕСТВО .
Списания, които се приематъ въ замѣна , ся слѣдую
щитѣ : Rad Jugoslavenske akademije, Zagreb ; Stari pisci hirvatski.

izdaje akademija , Zagreb ; Starine, izdaje akademija, Zagreb ; Mo
numenta Spectantia historiam Slavorum mеrіd . Издава Загреб
ската академия; Гласник Српског ученог друштва, вь Бѣ.
градъ; Записки Императорской академія наукъ, С. Петербургъ,
отъ 47 - й томъ, кн . I и II 1883 — 84 г. 2 vol.; Учебень вѣст
никъ, издава Министерството на Народ . Просвѣщение въ Со
ФІНя , год. I и II ; Дневникъ Казанскаго общества врачей, оть
1883 г .; Наука, IIериод. Списание въ Пловдивъ отъ 1882
год . II и III ; Труды общества испытателеіі природы при
Импер. Харьковскомъ университетѣ, отъ І - ХV ( 1881) -
3 vol .; Casopis Mitsca Kralovstvi českého, отъ 1882 г .; Журналъ
Министерства Народнаго Просвѣценія, С. ІПетербургъ отъ
1884 г.; Извѣстiя и отчетъ Імператорскаго русскаго геогра
« Фического общества, отъ 1883 год .; Медицинска сбирка, издава
Медиц. Съвѣтъ въ София, отъ началото на 1883 година :
„ Странникъ “, духовный журналъ, отъ 1884 г., с . Петер
бургъ; Kres Leposloven in znaлosti lіѕt . Celovci, отъ II год .
1882; Przeglad powszechnу — Kraków, отъ началото на 1884
година ; Университетскiя извѣстія — Кіевъ, отъ 1883 год.:
Русскій Филологическій вѣстникъ Варшава, отъ 1880 г.:
Журналъ русскаго Физико-химическаго общества, С.- Петер
бургъ, отъ 1882 год.; Училищенъ дневникъ, Пловдивъ,
отъ начало ; Домашенъ лѣкарь, оть начало ; Slovansky sbor
nik , Praha, отъ год. II ; Народенъ учитель, Руссе, отъ II
T
година ; Viestnik hrvatskoga arkeologickoga druztvа, год.
Zagreb; Vienac , oть год. 1883, Загребъ; Lizica Budišin .
отъ 1883 год.; Знание, Стара Загора, оть начало ; Домакинь.

листь за земледѣлие, индустрия и търговия , Софія , оть
1884 година .
Библиотеката на дружеството , слѣдъ ирѣнасяньeтo it
отъ Браила въ София, се е пазила въ Българската Народна
Библиотека , а прѣзъ Август , 1882 год. се е прѣдата на
привръменния комитетъ. Тя сега е напълно наредена и
снабдена съ каталогъ. Отъ когато е възобновено дружест
вото тя постоянно расте съ подаръци. Имената на пода
рительет , се печататъ въ всѣка книжка на „ Пер. Списа
ние. “ Комитетътъ особно внимание е обърналъ върху съби
ранието български книги , за да може сь врѣме да прибере
г. , СЪБР. НА БЪ. Г. КИН . ДРУЖЕСТВО. 157
въ своето книгохранилище всичката новобългарска кни :

нина . Библиотеката брои сега 1032 съчинения Въ 1819
томове. Освѣнь това въ нея се пази.Тъ инѣколко стари
рякоси .
За материялното състояние на дружеството приврѣ
менний комитеть трѣба да съобщи прѣди всичко , че мини
стерството на Народна Просвѣщение прѣзъ септемврия
1880 год . и прѣзъ Февруария 1881 г. е прибрало вситѣ
капитали на „ Бълг. Книжк. Дружество “, които се нами
рахм въ Браила на съхранение у г. Никола Іѣновь, и ги
е туристо въ Бълг . Народна Банка, гдѣто се намирать до
несь . Тия капитали бѣхж тогава 50,800 1. , а сега , съ
Тихвитѣ, ся се вьcкачили до една сумма отъ 65,300 лева .

Отъ тѣхъ 57,300 л . см въ Румянски облагации „ Фончияри
рурални “ и 8,000 въ „ Фончияри урбане “ съ лихва по 7 °/10
Комитетътъ ерѣшилъ да остава лихвитѣ отъ тия сумми
непостнати и да употрѣбява за плащание нуждитѣ на .
дружеството само отъ каши
другитѣ му доходи вънь
талитѣ.
Отъ правителството дружеството е приело въ 1881 г.

10.000 и въ 1882 , 83 и 84 по 12,000 , всичко 46,000 лева .
Оть спомощесвования и отъ продажбата на книжкитѣ см
получени 10,278 л . и 22 ст . , а всичко 56,278 л . и 22 ст .
Отъ тия сумми ся израсходвани 37,082 л . и 79 ст . и оста
ватъ непохарчени , депонирани въ Банката на текмица смѣтка.
19,195 лева и 43 ст .
Другояче имотътъ на дружеството състои въ мобе
литѣ ( 2692 л . 30 ст.) въ склада на книгитѣ (съ цѣна отъ

30,965 л . ) и въ мѣстото, подарено отъ столичното общин
ско управление ( цѣна 50,000 л . ) .
Отъ старитѣ обѣщани пожъртвования дружеството е
приело само 113 л . 50 ст . отъ дѣда Натанаила, Митропо
та Охридский. Другитѣ доста значителни сумми , за
сани прѣди 12—15 години , см слѣдумщитѣ: а ) отъ Одесса.
70,000 , б ) отъ Кишиневъ 2,000 , в ) отъ Браила 58,000 , г )
Болградъ 3,000 , д) Галацъ 16,500, e) Букурещъ 2,000 и
:) Гюргювъ 5,000.
Расходитѣ на дружеството бъхт почти само за изда
ванье книжкитѣ , сирѣчь за напечатваньето имь 19,711 л .,
въ тая сумма влиза
влиза прѣпечатваньето на IX — X кн . отъ
158 Гл . СЪБР. НА БЪ, ІГ. КН . ДРУЖЕСТВО.
старото издание и на „ Тарасъ Булба “ 2261 ... , възнагра:к

дение за статиитѣ (за" една кола поезия 100 л . , оригинална
статия 80 — 60, прѣводъ 40—30, материялъ събиранъ отъ
народа 40 , критика 80 , дребни книжовни извѣстия 40,
5008 л . и 40 ст .; възнаграждение на
(1800 .. редактора
на година) 4050 л . Освѣнъ това иждивило се е за п1aTII
на единъ писарь 840 , за прислуга 1355 л . и 54 ст . , за
наемъ на помѣщението 632 л . 50 ст . , за попщенски разноски
1461 л . 35 ст . , мобили, поклцнина и други прибори 2474
л . 30 ст . и най - послѣ за огражданье на мѣстото 1550 лева.
Приврѣменний комитетъ е приелъ работитѣ на дру

жеството , Когато издаването на списанието бѣше почти
съмнително, когато състоянието на библиотеката се нами
раше въ неивѣстность, когато капиталитѣ не бѣхж наре
дени и когато самото дружество бѣше до нѣйдѣ си упад
няло въ забвение. Той се счита за честитъ, като може да
прѣ даде на главното събрание едно врѣменно списание,

което е тръгнжло вече напръдъ ие станяло общеизвѣстно.
една наредена библиотека , едно множество Ново свързани
сношения съ научний свѣтъ , точенъ прѣгледъ върху умно
экенитѣ капитали и други парични срѣдства на друже
ството и мѣсто за дружественно здание,
найподирѣ едно
подарено въ течението на минжлитѣ три години отъ град
ский съвѣтъ.
Прѣдсѣдательтъ г. Дриновъ покани г. г. членоветѣ на
събранието да искажжтъ, ако иматъ, нѣкои бѣлъжки по
четеното отъ г. Стоянова изложение .
г. Д - ръ Минчовичъ поиска нѣкои разяснения върху при

чинитѣ, поради които извѣстни нѣкои родолюбци и до сега
не ся внесли обѣщанитѣ си на Дружеството помоци.
Г. В. Стояновъ отговори , че отъ събранитѣ за друже
ството пожертвования въ Кишиневъ, Одесса и една часть
( около 500 рубли ) вь Болградъ се намирали у покойний
Н. М. Тошковъ, които заедно съ собственното му пожер
твавание отъ 15 хил . рубли възлизатъ на 24 хил . руб.і.
Лихвата на тая сумма по 8 ° 1 , покойни . Тошковъ плащалъ
на дружеството въ течение на двѣ години, както се вижда
Това отъ прѣииската мѣжду дружеството и Тошкова и
смѣткитѣ на тозь послѣдния, които ся прѣдадени за съхра
нение въ Бълг . Народ. Банка . Слѣдъ смъртьта на Тошкова
ГЛ. СЪБР. НА БЪЛІГ. КН . ДРУЖЕСТВО. 159
дружеството е пращало г. г. М. Родионова и Т. IIѣева въ

Одесса за да приберятъ реченитѣ пари , но испълнительетѣ
на Тошковото завѣщание не рачли да Имъ ГИ дадXTъ
подъ прѣдлогъ, че кник . дружество не е припознато за

юридическо лице ІІ че поради това пожертвовательетѣ,
които ся внесли тѣзъ пари , могжтъ да си TU Поискать
назадъ . Има и други сумми , добави г. Стояновъ, обѣщани
въ Букурещь, Галацъ и Браила, но пожертвовательетѣ
казватъ, че ще ги внесмТъ, когато видіжтъ дружеството
укрѣінжло.
Като имаше прѣдъ видъ, че дружеството вече е укрѣп
нж.10 и че може отъ година на година да се очеква пӧ-до
бърь успѣхъ, прѣдсѣдательтъ г. Дриновъ попита събранието
не желае ли , щото дружеството да се обърне къмъ тия
пожертвователье и да имъ поиска обѣщанитѣ и невнесени
помощи .
г Д -ръ Атанасовичъ бѣ на мнѣние самото главно събра

ние на дружеството да поиска тѣзъ пари, аг . г. В. Стоя
новъ и Д. 1Цанковъ, като имах прѣдъ видъ, че сегашното
главно събрание има за цѣль да прѣгледа устава и да
даде съ новата организация ново направление на друже
ството, намѣрвахм за по - добрѣ събранието да рѣши само по
начало какъ да се постмии за прибиранието на тѣзъ пари ,
а испълнението на рѣнението му да се възложи на блідл
щето управително тѣло на дружеството .
Г. Г. М. Д. Балабановъ и Ив . Ев . Гешовъ прѣдложихм ,
съгласно съ чл . 55 отъ устава , да се избере една комми
сия, която , мѣжду друго, да разгледа и документитѣ за
обѣщанитѣ и невнесени пари и да рапортира за това на
събранието. Тогава , добавих тѣ, на основание на ToЯ
рапортъ ще може събранието да се произнесе върху тоя
въпросъ по - основателно. Това прѣдложение се прие и по
явно гласоподавание избрахм се за членове на ревизион
ната коммисия г. г. Ив. Ев. Гешовъ, И. Ковачовъ, Хр.
Стояновъ, Д - ръ г. Вълковичъ и II . IIеповъ.
Слѣдъ това прѣдсѣдательтъ г. Дриновъ каза , че спо

редъ устава трѣбва да се пристапи къмъ избирание дѣй
( твителни членове на дружеството . Но понеже сегашното
главно събрание има и учрѣдителна задача прѣработва
ньето на устава , той прѣдложи да се прѣгледа прѣдвари
160 Г.Т. СЪБР. НА БЪ.1Г . КН . ДРУЖЕСТВО.
телно уставътъ, като добави, че за улеснене на дѣлото

било би по - добрѣ да се избере за тая цѣль една коммисия,
която утрѣ до пладнѣ да обмисли , като какви допълне
ния тизмѣнения морять да станятъ въ устава , а слѣдъ
пладнѣ да чете въ събранието рапорта си върху това .
г. г. Д-ръ Минчовичъ и Балабановъ бѣх съгласни съ
пуѣдговори Віший, но намѣрвахм срокътъ, който се дава на
прѣдлагаемата коммисия твърдѣ късъ и прѣдложих да се
продължи той поне два дни .
г. Д - ръ к . Иречекъ , като мислеше , че всѣкиім ще да е
вече прочелъ и обмислилъ проекта за измѣнението на
устава , Понеже тоя проектъ е распратенъ прѣди 2-3
недѣли, прѣдложи и събранието прие да не се избира ком
мисия, но да се прести още отъ утрѣ къмъ разгледва
ньето въ събранието членъ по членъ проектътъ за новий
уставъ.
г. Прѣдсѣдатель закри сегашното засѣдание, като обяви.
че слѣду тяпцето ще стане утрѣ, часа на петь слѣдь пладнѣ.
(Подпис.) Прѣдсѣдатель : м . Дриновъ.

Дѣловодитель: И. Даневъ.
Дневникъ П.
Засѣдание на 31 - ий Юлий 1884 година.
Присятствувахм смщитѣ членове , които бѣхж на вче

раішното засѣдание.
Слѣдъ прочитаньето на дневникъ І прѣдсѣдательтъ г.

Дриновъ покани г. г. членоветѣ да направятъ своитѣ
бѣлъжки .
Т. Михайловски , като мислеше , че в'ь дневницитѣ на
главното събрание ще се съдържать подробности както за

досегашната дѣятелность на дружеството , така и за мате
рияліното му състояние изобщо, и за Одескитѣ пари и
други обѣлцані но не внесени още помощи въ особенность,
а смщо и върху прѣобразованието на учрѣждението за
една по - плодотворна дѣятелность въ бяд ще, прѣдложи,
щото тя дневници да се напечатятъ въ книжкитѣ на
Период. Списание “ . По тоя начинъ, добави г. Михайловски .
пожертвовательетѣ на невнесенитѣ помоци и други род10
Любци ще иматъ възможность да се запознаятъ по- добрѣ
ГЛ . СЪБР . НА БЪЛІГ. КН . ДРУЖЕСТВО. 161
съ значението и нуждитѣ на дружеството , както и съ пол

зата , която би то могло да принесе на българский народъ,
ако се снабди съ достатъчни за прѣслѣдвание на цѣльта
си срѣдства, и ще прибързатъ усърдно да си платіжть не
само обѣцанитѣ пожертвования , но и НОВИ помощи да
направижтъ. Това не подлъжи , продълни той, на съмнение
то.Козъ иб- вече, че слѣдъ освобождението на една часть
Отъ отечеството ни , постигна се горещото Ахелание на
мнозина родолюбци, да се укрѣпи сыществуванието
Книжовното дружество.
Г. Хр . Стояновъ бѣ съгласень съ прѣдговоривший, че
цѣльта на печатанието дневницитѣ е полезна ; НО като
мислеше , че тия дневници на да ли ще бЖДжтъ до тамъ
ТОЧНИ Оть една страна и че не за всичко ще е удобно
печатанието Имъ отъ друга , прѣдложи да се печататъ
изв.xѣчения само за работи, които ще имать особенъ инте
ресъ за публиката.
Г. В. Стояновъ разясни, че по досегашната практика
дневницитѣ на главнитѣ събрания никога не са се печа
тали изцѣло, но въ извлѣчения или резюмета. Той прѣд
.10жи, така да се постжIIя и за напрѣдъ.
Но г. г. к . Иречекъ и П. Пешовъ подкрѣпих прѣдло
жението на г. Михайловски и събранието прие по више
гласие, дневницитѣ на засѣданията му да се печататъ in
extenso въ книжкитѣ на „ Пер. Списание “ .
Слѣдь прочитаньето И приеманьето пълномощнитѣ
писма на г. г. к, Мирский и Е. Каранова , отъ които първий
опълномощява г. Златарски да го прѣдставя въ събранието
и вторий г. И. Ковачова ,
Прѣдсѣдательтъ г. Дриновъ констатира , че избраний въ

прѣдшествувавшето засѣдание дѣловодитель не пще може
самъ, да насмогне водението дневницитѣ. По негово прѣд
10 :кение избрахм се още двамина дѣловодителье , г. г.
Ив, П. Славейковъ и с . Вадовъ ,
Прѣдсѣдательтъ г. Дриновъ съобщи, че нѣкои отъ члено

ветѣ на бивший управителенъ комитетъ, за да улеснжтъ
и ускоріжтъ занятията на събранието, направили нѣкои
измѣнения и допълнения въ напечатаний и раздадений
на членоветѣ проектъ още прѣди нѣколко седмици . Той
прѣдложи да се чете допълнений проектъ.
162 г.. СЪБР. НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСтво .
Г. П. Пешовъ прѣдложи , и двата проекта да се четжтъ

паралелно .
Г. С. Вацовъ забѣлъжи , че допълнений проектъ разли
чава отъ напечатаний най - вече въ раздѣляньето друже
ството на секции , въпросътъ за които щомъ се рѣши,
разглежданието на допълнений проектъ ще се улесни.

По прѣдложението на г. Иречка събранието прие и се
пристяни къмъ четеньето на допълнений проектъ. Слѣдъ
прочитаньeтo нa s 1, в който се опрѣдѣля цѣльта на
дружеството,
г. Сарафовъ обърня вниманието на събранието върху
S 57 отъ старий уставъ, споредъ който цѣльта на друже
ството и назначението на капитала му отъ никого не могтъ
да блДжтъ никоги и подь никакъвъ видъ ни най - малко
промѣнени или отмѣнени.
Г. Дриновъ не намѣрваше никаква разлика мѣжду опрѣ

дѣлението цѣлта на дружеството въ старий му уставъ и
измѣненията по новий проектъ. Приложенитѣ къмъ S2 на
старий уставъ забѣлъжки той считаше като просто раз
яснение към ъ члена .
г. Ив . Гешовъ вѣрваше, че първата часть отъ s2 на

старий уставь ев'ъспроизведена въ s 1 на проекта, но че
Втората часть , и да му показва Птя къмъ неговото веще
ственно обогатяванье “ не се включава ясно въ новиii про
ектъ . Той счете за добро да се прибављтъ къмъ S1 отъ
проекта думитѣ : и подобрѣнието на икономический битъ
на България “.
г. г. к . Иречекъ и Хр . Стояновъ поддържаха мнѣнието
на г. Дринова, като разяснихм, че въ научнитѣ изслѣдва
ния се включава и втората часть отъ цѣльта на друже
ството , както е опрѣдѣлена тая цѣль въ старий уставъ.
Като се видѣ, че въ събранието има 44 гласа , прѣд

ставляни отъ 27 души , прие се S1 безъ измѣнение, съгласно
съ S60 oть старий уставъ, по Вишнегласие . (съ ° 3 отъ
вситѣ гласове ).
Слѣдъ непродължителни разисквания S2 се прие въ

слѣдужщата редакция, прѣдложена отъ г. П. Стаматова:
„ Българското Книжовно Дружество е самостоятелно и неза
висимо учреждение и се намира подь личното покрови
телство на Н. В. Българский Князь Александръ І. “
Гл . СЪБР. НА БЪЛІГ . кн . ДРУЖЕСтво . 163
Засѣданието се затвори , като се рѣши слѣдужщето да

се отвори пакъ въ помѣщението на класическата гимназия
въ идющий день , часътъ на 5 слѣдъ пладнѣ.
( Подпис .) Прѣдсѣдатель : м . Дриновь.
Дѣловодителье : | Ив . II . Славейковъ .
С. Вадовъ .
Дневникъ ПІ .
Засѣдание на 1 -ий августъ 1884 година.
1
Засѣданието отвори прѣдсѣдательтъ г. М. Дриновъ въ
присятствието на членоветѣ : г. г. Н. Михайловски, В. Д.
Стояновъ, П. Пешовъ, п . Станчовъ, Т. Пѣевъ , Ив. І.
Славейковъ, Д. Д. Агура, Д -ръ Атанасовичъ, Др. Цанковь.
Хр. Стояновъ, Ив. Касабовь, Д -ръ г. Вълковичъ, Д. В.
Храновъ, Д - рь К. Иречекъ, Ив . Даневъ, с . Вацовъ, А.
Ташикмановь, Г. Златарски, П. Генчевъ, И. Ковачовъ, М.
Балабановъ, Хр. Павловъ, П. Стаматовъ, Д - ръ Д. Молловъ,
М. К. Сарафовъ, г. Кирковъ, Ив. Св. Гешовь.
Чете се дневникътъ на миналото засѣдание и г. Прѣд
сѣдательтъ покани присятствуцитѣ да направятъ забѣ
тѣжкитѣ си върху тоя дневникъ.
г. Ташикмановъ забѣлѣжи, че не ся уiпоменти при
сятствувавшитѣ на засѣданието членове, слѣдъ което събра
нието прие да се каже , че ся присятствували членоветѣ
отъ първото управително засѣдание.
т . Агура повдигнж въпросъ относително приетото вече
рѣшение да се обнародвать дневницитѣ in extenso , като
каза, че въ нѣкои случаи това ще бмде неудобно. Това се
призна отъ по -вечето пристствужщи членове , които оста
нжXм съгласни , да си остане вчерашното рѣшение по тоя
Въпросъ, като се прѣдостави право на бядящето упра
вление на дружеството , Когато даде дневницитѣ подъ
печать, да въздържи отъ публикуванье ония части , обна
родаваньето на които би счело за неумѣстно.
г. Цанковъ помоли събранието да дозволи на ония свои
членове, които имать работа по урежданьето въпроса за
1 отпразднуванието тисепцелѣтието на св . св . Кирилъ и
Методийї, да напуснятъ засѣданието въ 6 часа , за да
могXT » да се
присятствуватъ и на засѣданието , което
11 *
164 Г.І. СЪБР. НА БЪЛГ . КН . ДРУЖЕСТВО .
занимава съ поменятий въпросъ. Събранието се съгласи

на това , Но като стан ЯВНО , че другото засѣданне це
ІІОЧНе ОТъ 7 часа , г. | Цанковъ и другитѣ останяха да
участвуватъ въ разискванията до това врѣме.
Слѣдь това се пристмии къмъ дневний редъ и Г. Ире

чекъ чете S S 3 , 4 , 5 , 6 и 7 отъ поправения проектъ, които
се приехћ безъ измѣнение , освѣнь S5 , въ който , по прѣд
ложението на г. Михайловски, думата „ прочули “ се замѣни
съ 22 отличили “ .
При четението на S8,

г. Златарски предложи и събранието прие цѣлий тоя
параграфъ да се тури като забѣлѣжка на ѕ7 .
г. Иречек , прочете SS 9 , 10 и 11 по проекта, които

се приех безъ измѣнение .
Върху S 11 , въ коiiто се постановява , че всѣки членъ

приема изданията на дружеството безплатно, явихм се нѣ
колко мнѣния .
Г.г. Кирковъ , Михайловски и Ив . П. Славейковъ поддържах .

че изданията на дружеството не трѣбва никому да се пра
щатъ даромъ, понеже е по - голѣма нуждата да привикняТъ
нашите хора да плащатъ за това , което четљТъ.
г. г. д . Цанковъ, Д- ръ Молловъ, Д - ръ Атанасовичъ и други

бѣх на мнѣние , че , за да привикнжтъ хората да четять .
което за сега е нуж,да у насъ, трѣбва изданията на дру
жеството да се пращатъ даромъ на всичкитѣ членове .
г. Д- р. Вълковичъ прѣ,дложи за членоветѣ на друже
ството изданията му да се пращать по цѣната, която кое
ту вать .
Г. И. Ковачовъ бѣ на мнѣние да се прапцатъ даромъ само
на почетнит ; членове , а г. Касабовъ само на благодѣ
телнитѣ.
Тури се най- напрѣдѣ на гласуванье прѣ,д.тожението

,, никому даромъ да се не пращать книги “ и се обявих .
21 гласъ „ за “, сравнително вишегласие .

г. Сарафовъ забѣлѣжи , че прѣдложението на да, понеже
ні ма за него дві трети отъ гласоветѣ на присятствунцитѣ
членове .
г. Ив . Славейковъ възрази, че за тоя въпросъ не е
нук,Дни 2 отъ гласоветѣ , защото той не се касае до цѣ.1ьта
Г.І. СЪБР. НА БЪГ. Кн . ДРУЖЕСТВО . 165
на дружеството, която не може съ относително винегласие

да се измѣни, но до подробности , които нѣмать тая важность .
Събранието счете прѣдложението за падняло и се по
ложих на гласувание другитѣ по слций въпросъ прѣд
1ожения , които паднХХя тоже по сжицата причина.
г. Пешовъ слѣдъ това прѣдложи, тъй като ни четений
параграфъ по проекта , нито нѣкое отъ направенитѣ прѣд
ложения не се приехм, то съотвѣтствумпций вь старий
уставъ членъ да остане задължителенъ и за напрѣдъ.
Тукъ г. г. Цанковъ , Даневъ, Вацовъ п Пешовъ излѣзохж ,
като опълномоцих да гласуватъ за тѣхъ, първий — Д- ра
Моллова, вторий Д-ра Иречека , третий — г. и . Славейкова II
четвъртий — г. Златарски за това засѣдание , а г. Калинкова
за послѣдум щитѣ.
Върху прѣдложението на г. Пешова , че съотвѣтствуж
щий S въ старий уставъ остава въ сила , станях изново
дълги разисквания, отъ които едни поддържахм мнѣнието
на г. Пешова , а други го отблъсквах . Събранието прие
най - послѣ съ относително вишнегласие ( 21 гл.) да се више
въ новий уставъ съотвѣтствутящий S отъ старий, като се
направять нѣкои редакционни поправки при второто раз
гледание.
г. Златарски заяви , че по необходимость ще отсмтствува

отъ София и не ще може да участвува въ засѣдашята .
Събранието прие за замѣстникъ на т . Златарски г. Д - ра
Иречека.
прѣдложи и събранието избра г. М. Са
г. Прѣдсѣдатель
| iФОва за членъ въ ревизионната коммисия на мѣсто г - на
Пешова , който заминува за Севлиево.
Засѣданието се закри, като се обяви , че послѣдумцето
ще се отвори утрѣ, на 2 августъ , въ смото помѣщение
11 часъ .
(Подпис.) Прѣдсѣдатель: М. Дриновъ .

Ив.П. Славейковь.
Дѣловодителье :
| с. Вацовъ.
Дневникъ IV .
Засѣдание на 2 - ий Августъ 1884 година .
Засѣданието отвори прѣдсѣдательтъ г. М. Дриновъ вь

тисятствието на членоветѣ : г.г. II . Стаматовъ, И. Ковачовъ,
166 Гл. СЪБР. НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСтво.
Д - рь Молловь, П. Генчевъ, Д - ръ Атанасовичь, В. Д. Стоя

новь, Д. Д. Агура, Др . Цанковъ. Д -ръ Минчовичъ, М. Са
рафовъ, Д. В. Храновъ, Д -ръ к . Иречекъ, Ив. Даневъ,
с . Вацовъ, М. Георгиевъ, Т. Пѣевь, Калинковъ, Д - ръ К.
Стоиловь, Ив. Ев . Гешовъ.
Чете се писмото на г. с . Панаретова , който опълномо

щява г -на Д - ра Стоилова да го прѣдставя въ гл . Събрание.
Слѣдъ това се пристюпи къмъ дневний редъ и
г. Иречекъ прочете s 12 отъ гл . II на проекта , въ
който се прѣдвижда раздѣлението дружеството на клонове .
г. Стоиловъ изяви боязнь да не би прѣдвидений конъ
за държавнитѣ познания , въ който се съдържа и държав
ното право, да стане причина за распространението у насъ
на политический дилетантизмъ и съ това дружеството да
се отклони отъ чисто научната си дѣятелность , а списа
нието му да дойде да се изравни съ дневнитѣ наши полн
тически вѣстници. Той бѣ съгласенъ да се вземятъ отъ
държавнитѣ познания само положителнитѣ, каквито с по
литическата икономия , статистиката , обичайното право и
пр ., държавното право , което е прѣимжцественно
но не и
Философия. Оце, г. Стоиловъ, като не бѣ противъ приема
ньето на административното право, допущаше , че съ прѣд
вижданьето на държавното право (Staatsrecht, государствен
ное право ) може лесно да се случи обнародваньето на статии ,
на пр . по избирателното право, по двукамерната система ,
каквито статии мАчно ще е да бЖДжтъ написани безъ 10
литическа тенденчность и партизански характеръ , особенно
сега при неразвитата още у насъ гражданска доблесть.
г. Дриновъ каза , че подъ името „ държавно право “ се
разбира най - много административното право, въ което влиза
обпцинското, окрюжното , см дебното , както и политическото
устройство на страната . Това така ся разбирали , добави
г. Дриновъ, и оние отъ г. г. членоветѣ , които сл прі
готвили проекта за измѣнението на устава . Тоіі намѣр
ваше доста умѣстни изсказанитѣ отъ г. Стоилова бѣлѣжки,
но съгледваше възможность да се избѣгне , щото друже
ството да не става органъ на политическитѣ партии , помъ
се постанови : статиитѣ които ще се помѣстятъ въ списа
нието , да иматъ наученъ и обективенъ, а не партизански
характеръ, предакционний комитетъ да обръща внимание
гл. СЪБР. НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСТВО. 167
върху стила и начина , по който ще се пишSTь подобни

статии .
г. Калинковъ бѣ съгласенъ съ прѣдговорившитѣ отно

сително ограждението дружеството отъ политический ди
тетантизмъ, но не намѣрване за умѣстно изоставяньето на
държавното право , съ което ся тѣсно свързани както дру
гитѣ части на държавнитѣ познания , така и администра
тивното право , приеманьето на което г. Стоиловъ допуща .
г. Д-ръ Молловъ поддържа да се приеме мнѣнието на
г. Стоилова поне за първо врѣме ; а
г. п. Стаматовъ , като мислеше , че главната задача на
дружеството би трѣбвало да биде разработваньето на на
шиii езикъ и словесность, тъй като ние още нѣмаме грам
матика и академически словарь, не намѣрваше за нужно
още отъ сега дружеството да се дѣли на клонове и прѣд
ложи то да блде чисто историко - филологическо академи
ческо учрѣждение.
г. Д-ръ Иречекъ, като имаше прѣдь видъ, че за сега
само въ София се намѣрватъ повече отъ 40 члена по разни
специалности , поддържа прѣдложението , дружеството да
се раздѣли на клонове . Той намѣрваше това раздѣление
юлезно и за по -успѣшното редигирание на списанието , въ
което ще се помѣстятъ статии по различни специалности .
( це, като мислеше за сега да се отворятъ само три клона ,
той оставяше другитѣ клонове да се отварятъ постепенно ,
а въ клона за държавнитѣ познания той считаше необхо
димо да се прѣдвиди дѣятелность и по държавното право.
Вситѣ членове , съ исключение на г. Стаматова , приех
дружеството да се раздѣли на клонове, като при това ре
дакцията на алинея а ) и б ) , според които се опрѣдѣлятъ
първитѣ два клона , се прие , както бѣ въ проекта . Слѣдъ
прочитаньето на алинея в ), въ която се опрѣдѣля клонътъ
за държавнитѣ науки,
г. Ив. Ев . Гешовъ забѣлъжи, че било би умѣстно и по
тезно да се прибави и Финансовата наука , а г. Калинковъ
и черковното право . Събранието прие тие прѣдложения,
както и прѣдложението на г. Стоилова вмѣсто държавно “
1а се каже „ административно “ право.
По прѣдложението на г. м. Сарафовъ събранието прие ,
се распрѣдѣлжтъ досегашнитѣ членове на дружеството
168 г. СЪБР. НА БЬ.1Г . КН ДРУЖЕСТВО.
по разнитѣ му клонове въ настоящето главно събрание, а

въ бяджще съврѣменно съ приеманьето нови членове да
се опрѣдѣля и клонътъ , въ който т , ще пост пвать.
S S 13 , 14 , 15 и 16 се приех съ незначителни изм.
E
нения . Въ S 17 се прѣдвидѣ, главний дѣловодитель да се І
избира за три години , а другитѣ членове на управителният

съвѣтъ за една година .
ІІо прѣдложението на г. Иречека прибави се къмъ S
16 забѣлъжка, съ която се постановява , че длъжностьта
на прѣдсѣдателя и дѣловодителя въ клоноветѣ е съвмѣстима

съ други длъжности въ съвѣта на дружеството .
Слѣду жището засѣдание се назначи за утрѣ въ сящото 3
помѣщение и часъ .
(ІПодпис .) Прѣдсѣдатель : м. Дриновъ.

Ив . п . Славейковъ .
| С. Вацовъ.
Дневникъ у “ .
Засдание на 3 - ий августъ 1884 година.
Засѣданието отвори прѣдсѣдатель г. М. Дриновъ въ

присятствието на членоветѣ : г. г. Д -ръ Атанасовичъ, Пв.
Касабовь, Д -рь Молловь, Д - р
Вълковичь, Д - рь K. II речек »,
І
М. Сарафовъ, Ив . Даневъ,
М. Георгиевъ, с . Вацовь, П.
Генчевъ, Д. В. Храновъ, Калинковъ, Стаматовъ, ІПоповъ.
Т. Пѣевъ, В. Д. Стояновъ, Ив. Славейковъ, Хр. Стояновъ.
К. Стоиловъ, Балабановъ, Ив. Ев. Гешовъ.
Слѣдъ прочитаньето на дневницитѣ III и IV и писмото
на г. д . В. Агура , който по болѣстна причина отпълномо

щява г. в . д . Стоянова да го замѣстя въ засѣданията.
т. к. Стоиловъ прѣдлоки да се забѣлъжи само , че въ
IV дневникъ е пропуснято запитванието му относително
педагогията , която би могла по - послѣ да влѣзе въ програм
мата на дружеството .
Слѣдь това се пристми къмъ разглеждането проекта
за новий уставъ и прочете S 17 .
се
г. Сарафовъ понита , заплатата на дѣловодителя и на
неговий помощникъ за периодъ отъ три години ліг ще
блде опрѣдѣлена, или ще се опрѣдѣля всѣка година .
По прѣдложението на г. Иречека събранието прие да
се каже , че размѣрътъ, на заплатата на дѣловодителя и на
га. СЪБР . НА БЪЛІГ. КН . ДРУЖЕСТВО . 169
неговий помощникъ не може да се намалява въ течение на

периода, за който ся избрани.
При прочитанието на $ 18 г. Стаматовъ прѣдложи да
се прѣдвиди , че съвѣтътъ на дружеството може да опън
номощява прѣдсѣдателя си или друго нѣкое лице , за да
прѣдставлява дружеството прѣдъ сядилицата , както II
прѣдъ други държавни или общественни учрѣждения .
Г. В. Стояновъ поиска редовнитѣ засѣдания на съвѣта
да ставатъ най - малко два ижти въ мѣсеца.
г. Дриновъ разясни , че съвѣтътъ може да прѣдвиди
въ вятрѣшний си правилникъ по- вече редовни засѣдания
Въ мѣсецъ, ако това се намѣри за потрѣбно, понеже уста
Вътъ, които гласи , че засѣданията въ съвѣта ставатъ най
-малко единъ пжть въ мѣсеца, не прави за това ограничение.
Събранието прие S 18 само съ прѣдложеното отъ г.

Стаматова измѣнение на алинея а ).
s 19 се прие така : „ рѣшенията на съвѣта имать сила
само тогава, когато ся присятствували най - малко петмина
членове . Гласоподаванието става устно ; тайно гласопода
вание се приема , ако го поискатъ най - малко двама членове .
SS 20 и 21 се приех безъ измѣнение, като по прѣд
10:кението на г. М. Сарафова се прибави при s 20, че ков
чежникътъ, въ случай на отсмтствие , има право да избира
самъ своя намѣстникь измѣжду членоветѣ на съвта .
Тукъ г. в . Стояновъ заяви , че тръбва да се прѣдвиди
въ надлежний параграфъ една особенна алинея за избирал
нието въ главното събрание трима допълнителни членове ,
і:оито да замѣстять другит , членове на съвѣта въ случай
на смърть , дълговрѣменно болѣдувание или изселвание изъ
Срѣдець.
г. Иречекъ прѣдложи и събранието прие такава алинея
да се прибави къмъ s 16 .
SS 23 и 24 се приехм безъ измѣнение слѣдъ даденото
отъ г. Прѣдсѣдателя разяснение по запитванието на г - на
М. Георгиева, че всѣки члень, от който да е клонъ, може
да чете реферати въ всѣки клонъ на дружеството .
S 25 по прѣдложението на г. В. Стоянова , подкрѣпено
отъ г. Хр . Стоянова, се прие , като се каза , че главното съ
брание се счита пълно, когато се явятъ най - малко 2/3 отъ
присятствущитѣ въ София членове .
170 ГЛ . СЪБР. НА БЪЛГ . кн . ДРУЖЕСТВО .
Относително деньтъ , въ който ще ставатъ главнитѣ

годишни събрания, изсказахм се нѣколко мнѣния : Д-ръ Въл
ковичъ прѣдложи 11 май ; Ив . Славейковъ 10 юли , и D.
Генчевъ — 16 августъ. Събранието прие послѣднето прѣд

тожение .
S 26 се прие съ прѣдложената отъ г - на Стаматова по

правка , че и почетнитѣ членове могжтъ да гласуватъ при
избираньето на редовнитѣ членове .
S 27 се прие безъ измѣнение.
Чете се $ 28 , за измѣнението на който станмхм нѣ
колко прѣдложения . Най - послѣ , по прѣдложението на г.
М. Георгиева, събранието прие, че ако не се постигне из
искваното число членове за главното събрание, съвѣтътъ
продължава дѣйствията си по старий бюджетъ и въ тече
ние най - много на три мѣсеци повторно се свиква главното
събрание. Ако и слѣдъ втората покана не се съберть з
отъ присятствуіжцитѣ въ София членове, съвѣтътъ про
дължава дѣйствията си по старий бюджетъ до началото
на идящата година , т . е . до 16 августъ.
SS 29 и 30 се приех безъ измѣнение.
Върху $ 31 станя прѣдложение отъ г. Ив . Ев , Гешова,

всѣки мѣсецъ да излиза една книжка отъ „ Пер. Списание “.
или да се каже поне , че за сега ще излиза на два мѣсеци
по една книжка . Това прѣдложение се отхвърли и $ 31 се
прие, както бѣ въ проекта, като се допусня уголѣмението
на всѣка книжка , която ще има най - малко 10 печатни коли.
S 32 се прие безъ измѣнение, а 33 , по прѣдложението

на г. Вацова , се исхвърли .
S S 34 и 35 по проекта точке се приех безь измѣне

Бан
ние , а 36 се прие съ тая само поправка , че вънъ отъ
ката не могҗТъ да се държжтъ въ дружеството по- вече
отъ 500 лева за текци разноски .
Иss 36 , 37 , 38 , 39 , 40 и 41 се приехм безъ измѣ

11ение .
Слѣдъ изсказаното мнѣние отъ г. в . Стоянова , при e
дактиранието на новий уста въ да се има прѣдъ видь и

старий, избра се редакционна коммисия , състояща отъ г -да
Д- ръ к . Иречекъ , м . Дриновъ, В. Стояновъ нп. Генчевъ.
г. СЪБР. НА БЪ.Г. КН . ДРУЖЕСТВО . 171
Засѣданието се затвори , като се рѣши послѣдумпцето

да стане утрѣ въ сющий часъ и помѣщение.
( Подпис.) Прѣдсѣдатель : М. Дриновъ .

| Ив . п. Славейковъ .
| с. Вацовъ .
Дневникъ VI .
Засѣдание на 4 -ий августъ 1884 година .
Присмтствувахм Прѣдсѣдательтъ м . Дриновъ и чле

новетѣ : М. Георгиевъ, П. Генчевъ, Шоповъ, Калинковъ,
В. Стояновъ, Д -ръ Минчовичъ, Касабовъ, М. Сарафовъ,
1- ръ Молловь, Д. В. Храновъ, Д -рь Иречекъ, Ив. Даневъ,
1- р Вълковичъ, Стаматовъ, Ив. Славейковь.
Прочете се дневникътъ на прѣднето засѣданне, който
се прие едногласно .
Четохм се и се приехм пълномощнитѣ : а ) отъ г. п .
Каравелова за г. Ив . Славейкова и б ) отъ г. Д-ра Атанасовича
за г. д . В. Хранова .
Изслуша се писмото на Д-ра в . Берона, прѣдставено
прѣзъ г. А. Ташикманова, съ което г. Беронъ се оплаква и
нска изяснение , защо нѣкои документи, пратени отъ него
прѣди година врѣме за обнародвание въ „ Пер. Списание “,
І до сега не били обнародвани.
Г. В. Стояновъ отъ страна на управителния комитетъ
Ізясни , че вслѣдствие станялото съвѣщание върху въпрос
итѣ документи , оказало се съмнѣние за точностьта на
грѣводътъ имъ, като при това и не вситѣ се намѣрили
собенно важни за обнародвание. Поради това рѣшението
а обнародванието на тѣзъ документи се отложило , слѣдъ
ато се прѣгледатъ и се провѣри прѣводътъ имъ отъ ком
етентни лица .
Въ допълнение на казаното от ь прѣдговорившия

г. Иречекъ яви , че той е прѣгледалъ документитѣ, отъ
които единъ заслужвалъ да се обнародва , стига прѣводътъ
уда е точенъ .
г. Прѣдсѣдатель Дриновъ прѣдложи въпросътъ за тия
окументи да се възложи на бадщий съвѣтъ, именно на
сторико- филологическата секция , която да ги прѣгледа,
172 Г.Л. СЪБР. НА БЪЛГ . КН . ДРУЖЕСТВО .
като ги покаже на експерти, и слѣдъ това да вземе рѣпе

ние по тѣхь.
г. Ив . Славейковъ прѣдложи това рѣненне съвѣтътъ да

съобщи г. Берону .
Събранието прие прѣдложенията на г. Прѣдсѣдателя
и на г. Ив. Славейкова.
Слѣдъ това се присти
присти къмъ второто четенье на
проекта за устава .
Г. Хр . Стояновъ
прѣдложи думата „ разработвание “ въ
S1 да се замѣни съ распространение “ .
Г. Ив . Славейковъ бѣ на мнѣние да се приемять ін
двѣтѣ думи .
Събранието прие прѣдложението на г. Славейкова .
Г. Хр . Стояновъ прѣдложи S 2 да се прѣредактира.

като се каже, че дружеството се намира подъ Личното
покровителство на Н. В. Българский Князь Александръ І.:
това прѣд.тожение се прие отъ събранието едногласно .
S S 3 , 4 , 5 до 10 включително се приехм безъ измѣ
нение .
Слѣдъ прочитанието на s 11 ,
Г. Хр . Стояновъ забѣлъжи , че терминътъ държавни
познания “ не е ясенъ.
г. Иречект прѣдложи и събранието прие тѣзъ думів

да се замѣніжтъ съ държавни науки “. Въ сміцніі S. a.т.
б ) думитѣ , до колкото не влазятъ въ първитѣ два клона “ ,
като излишни, се исхвърлихм .
Въ S 40 ( 41 по приетий проектъ)
г. Хр . Стояновъ забѣлъжи, че по въпросътъ за измѣ
нявание уставътъ има противорѣчие.
г. Ив. Славейковъ, като каза , че противорѣчнето състои
въ това , гдѣто 2/3 отъ всичкитѣ членове ще искать измѣ
нешнето на устава , а само 2/3 оть присятствужщитѣ въ София
ще го приемать, подкрѣпи забѣлѣжката на г. Хр . Стоянова
II понска да се каже , че въпросътъ за измѣненне уставътъ
се рѣнява отъ ° ія на присмтствунж щитѣ въ София членове .
Г. В. Стояновъ прѣдложи да се редактира членътъ такая .

Цщото да се иска Писменното съгласие на 2/3 отъ вент ;
членове , родомъ Българе.
Събранието прие слѣдужјцата редакция : 59„ Измѣнени:
въ устава МОГАТъ да ставать тогава , когато поискатъ тоБ.І
і
Г.І. СЪБР . НА БъІГ . КІН . ДРУЖЕСТВО . 173
писменно 2/3 отъ вситѣ почетни , редовни идописни чле

нове, родомъ Българе. Такива изменения ставатъ въ глав
ното събрание по вишегласие , състояще отъ ? з на прин
смтствуіміцитѣ въ събранието членове.
Въ ал . 1 на S 16 , по прѣдложението на г. В. Стоянова,
прие се , помощникътъ на дѣловодителя да се избира отъ
съвѣтътъ на дружеството, а не оть глав . събрание.
Г. Ив . Славейковъ прѣдложи, щото прѣдвиденитѣ вь
а... а) на $ 26 ревизори, които ще прѣглеждатъ прапор
тиратъ върху смѣткитѣ на дружеството, да се избирать не
въ прѣдидущето събрание, но при отваряньето на всѣко
събрание и да давать отчетъ на своята работа въ едно
отъ слѣдужщитѣ заеѣдания .
Слѣдъ доста разисквание събранието прие прѣдложе
нието на г. И. Славейкова.
Въ ал . г ) на S 34 по прѣдложението на г. Стаматова
прие се да се замъни думата „ завѣщание “ с „ имоти по
завѣщания “ .
Слѣдъ прочитаньeтo нa S 43 , въ който се постановява ,
че уставътъ на дружеството се подтвърждава отъ Прави
телството ,
г. Стаматовъ, като имаше прѣдъ видъ, че споредъ Кон
ституцията дружествата у насъ см свободни , прѣдложи
рѣчений S да се исхвърли .
Г. Др . Цанковъ каза , че параграфъть трѣбва да си остане,
защото ако станљТъ завѣщання на името на дружеството,
та не ще
см.,Дилипата МОГ Тъ ИНЪКъ да признать това
учрѣждени е за юридическо лице.
г. Хр . Стояновъ , като бѣ съгласенъ въ това , че Ко
ституцията дозволява безпрепятственно учрѣждаванье и

дѣствуванье на дружествата, не разбираше, че това дава
право на дружествата да см и юридически лица.
Г. В. Стояновъ наведе примѣръ съ Ромния , гдѣто кни
ковното дружество не е било подтвърдено отъ Правител
ството и ромянскитѣ трибунали не см го припознавали
за юридическо лице , ако от друга страна да не се е срѣ
ццало прѣпятствие въ учрѣжданьето и дѣiiствуваньето му .
г. Ив . Славейковъ мислеше, че щомъ по Конституцията
се дозволява свободно учрѣдаванье на дружества и нѣма
Законъ ,
по които правителството да може да утвърждава
174 ГЛ . СЪБР. НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСТВО .
уставитѣ на такива дружества , то S 43 си нѣма мѣстото.

Ако ли остане тоя S , въ такъвъ случай дружеството ще
се тури въ Фалшиво положение , защото споредъ устава
му то ще трѣбва да бъде припознато отъ правителството,
а това не може да стане .
г. г. Д-ръ Молловъ, Касабовъ и др . се произнесохт въ
полза на S 43 , а г. Калинковъ противъ.
По вишегласие прие се тоя S въ слѣдумата редак
ция : „ У ставьтъ се подтвърждава отъ Правителството“.
г. Д - ръ Вълковичъ повдигнж въпросъ да се тури членъ,
въ който да се прѣдвижда и печатъ за дружеството ; но
събранието не счете това за нужно , защото и безъ такова
постановление дружеството може и трѣбва да си има печатъ.
Засѣданието се затвори , като се рѣшін слѣдутмщето
да стане на 6 августъ, часътъ на петь слѣдъ пладнѣ.
Забѣлъжка . По приетото рѣшение въ засѣданието отъ 8 августъ
т . г. , тоя и IX дневници с подписани отъ Управителний Съвѣтъ
на дружеството.
( ІПодпис.)
Прѣдсѣдатель на Управит. Съвѣтъ: М. Дриновъ .
Подпрѣдсѣдатель: В. Д. Стояновъ.
Гл. Дѣловодитель : Т. Пѣевъ.
Ковчежникъ : Ив . Ев , Гешовъ.
Дневникъ VIII .
Засѣ,дание на 6- ий августеъ 1884 година.
Прусятствувах : м . Дриновь, Ив. Ев. Гешовъ, Д -ръ

Атанасовичь, м . К. Сарафовь, М. Д. Балабановь. 4 - р
Молловъ, Ив. Даневь, С. Вацовь, М. Георгиевъ, Т. Пѣевъ,
Д - рь К. Иречекь, А. ІІІоповъ, П. Генчевь, П. Стаматовъ.
Калинковь, В. Д. Стояновъ, г. Кирковъ, Ив. Славейковъ.
Д. В. Храновъ, Д - рь К. Стоиловъ , Д. Мишевь, І. Кова
човь, Д - ръ г. Вълковить.
Прѣдсѣдательть г - н , м. Дриновъ отвори заеѣданието.
като съобщи, че въ прѣдшествувавши на това засѣдание
день въ едно съвѣцание отъ 15—16 членове се направи.10
едно разпрѣдѣление на досегашнитѣ дописни и други чле
нове на дружеството въ почетни, редовни и дописни. Toji
прѣдложи да се вземе за основа на разискванье това рас
прѣдѣленне.
ГЛ. СЪБР . НА БЪІГ. Кн . ДРУЖЕСТВО. 175
Събранието разгледа това распрѣдѣление и едногласно

провъзгласи и прие.
а) За почетни членове :
1. Г. Кръстювичъ, прогласенъ за такъвъ още когато
дружеството е било въ Браила ; 2. Митрополитъ Натанаиль
Охридский, 3. П. Р. Славейковъ, 4. Д. Цанковъ, 5. Д -ръ Г.
Атанасовичъ, 6. Савва И. Радуловъ, 7. С. И. Доброплодний,
8. Н. С. Михайловскийї, 9. Д - ръ с . Чомаковъ, 10. Н. Хр .
Палаузовъ, 11. Д - рь Ив . Богоровъ, 12. Ив. с . Ивановь,
13. Н. Геровъ, 14. A. Ексархъ, 15. Евлогий Георгиев ,
16. Николай Ценовь, 17. С. Р. Беронь, 18. Димо Петро
вичь, 19. Митрополитъ Панаретъ Рашевъ, 20. Ив. С. Акса
ковь, 21. Нилъ А. Поповъ, 22. Професорь Голубинскиii,
23. Архимандритъ Леонидъ, 24. В. И. Ламанский, 25. В.
Г. Васильевский, 26. А. Н. Пинь, 27. Проф. В. Ягичъ,
28. Францъ Міклонничь, 29. М. Хаттала, 30. Д-ръ Ф. Рачки,
31. Ив. Кукулевичъ Такцински, 32. Професоръ Лескинъ,
33. Стоянъ Новаковичъ, 34. А. Хлжджу, 35. Константинь
Сакасъ, 36. И. Штросмаерь, 37. Д -рь Лонгъ, 38. Катковъ.
39. Луи Леже, 40. Ф. Каниць.
б ) За редовни членове :
І. Дѣйствителнитѣ: 1. М. Дриновь, 2. Митрополитъ
Климентъ Браницкий , 3. В. Д. Стояновь, и 4. Т. Пљевъ;
и II . Дописнитѣ : 1. М. Д. Балабановъ, 2. Д -ръ В. Беронъ,
3. Ст . Бобчевъ, 4. Д - ръ Брадель, 5. Ө . Бурмовъ, 6. Ив.
Вазовъ, 7. К. Величковь, 8. Д -рь Г. Вълковичъ, 9. Цане
Гинчовъ. 10. М. Георгиевъ, 11. Ив. Ев . Гешовъ, 12. Ив.
Гюзелевь , 13. Митрополитъ Григорий, 14. Якимъ Груевь.
15. Ив. Даневъ, 16. Г. Златарски, 17. Тодоръ Икономовь,
18. Д -рь К. Иречекъ, 19. II . Каравеловъ, 20. Р. М. Каро
«тевь . 21. Ив. Касабовь, 22. Г. Кирковь, 23. Е ». Карановъ,
24. И. Ковачовъ, 25. Митрополитъ Мелетий, 26. С. Мн.а
Провъ, 27. Д -ръ Мирковичъ, 28. Д -рь Молловъ, 29. Иванъ
Найденовъ, 30. Гр. Начовичъ, 31. П. Оджаковь, 32. В. Н.
Пата гзовъ, 33. С. Панаретовъ, 34. II . Пешовь, 35. В. По
повичъ, 36. Д - yь В. Радославовь, 37. М. К. Сарафовь, 38 .
Митрополитъ Симеонъ, 39. в . II . Славейковь, 40. II . Ста
матовъ, 41. Ст. Стамбуловь, 42. К. Стоиловъ, 43. Хр . Стоя
новъ , 44. А. Теодоровь, 45. А. Поповъ, 46. Д. В. Храновь,
47. С. Вацовъ, 48. II . Генчевъ, 49. Д. Грековь, 50. II . Ива
176 ГЛ . СЪБР. НА БЪЛГ . КН . ДРУЖЕСТВО .
новъ , 51. Т. Китанчевь, 52. М. Маджаровь, 53. Д -ръ II .

Минчовичь, 54. Кр. Мирски, 55. Д. Мишевь, 56. Хр. Пав
«Товь , 57. Ив. Саллабановъ, 58 K. Станишевъ, 59. Д -ръ
Стояновичъ, 60. Г. Беневъ.
Прѣдъ видь на заслугитѣ, които Д- ръ к. Иречекъ е
направиль на дружеството особенно и на България изобщо,
както и прѣдъ видъ на това , че той по младость не желае
да бъде причетенъ въ реда на почетнитѣ членове, събра
нието едногласно рѣши да му се даде отъ страна на дру
кеството адресъ.
г. м . Дриновъ, слѣдъ като изчисли направенитѣ оть

г. Д -ра к . Иречекъ книжовни услуги, събранието постанови:
г. в . д . Стояновъ да състави проектъ за поменятий адресъ,
който, като се прегледа и редактира окончателно и под
пише отъ бліджцніі Управителень Съвѣтъ, да се поднесе
г. к . Иречку отъ името на главното събрание.
Бt. 11: жка . Съдържанието на поментий адресъ, който се подаде
отъ Съвета г. К. Иречку прѣдъ тръгваньето му отъ Срѣдецъ, на
31 августъ т . г., е слѣдум щето :
Високопочитаемній Господине !
„ Прѣди четиринадесеть години Вие първъ пять при

влѣкохте къмъ себе вниманието на българский просвѣтенъ
свѣтъ чрѣзъ нѣколко критически статии по българската
история и , особно, чрѣзъ Ваший „ Книгопись на новобъ.1
гарската книжнина “ . Качествата, съ които се отличавах
тие Ваши трудове , възбудихм надѣжда , че въ Вашето
лице българското, отвредь утиснято тогава п.лѣме, се е
сдобило съ единъ колкото вѣщь, толкова и енергичень из
слѣдователь. Тая надѣжда Вие не се забавихте да осъще
ствите съ единь цѣлъ редь учени трудове . На 1876 год.
излезе на свѣтъ Вашата „ Българска История ", въ която
съ възможна пълнота е изобразень всичкиій мин.1ъ мно
говѣковень животь на Българетѣ. Не ему мѣстото да се
говори тукъ за голѣмитѣ учени достоинства на тоя Ваіць
трудь; ще забѣлѣимъ само , че Вашата „ Българска Пето
рия “ , която се яви два три мѣсеца прѣди Българското
срѣднегорско възстание , принесе и една особна услуга на
Тългарскніі народь; тя стана главния изворъ, изъ които
сериозната евроненіска публицистика почерпване вѣренъ
11 обилень материалы за запознаванье читательетѣ си съ
нашиіі народъ въ онова толко критическо за него врѣме.
Гл . СЪБР . НА БЪІГ. КН . ДРУЖЕСТВО. 177
І малко
ІІо тоя начинъ Вашата „ Българска История “ не
спомогня за распростаняваньето на онова съчувствие, съ
което образований свѣтъ посрѣщим великото дѣло, прѣд
прието и извършено от нашитѣ освободителье .
Наскоро слѣдь „ Историята “ появихм се една слѣдъ

друга , двѣ други Ваши книги , които хвърлихм обилна
нова свѣтлина върхъ историческата география на цѣлий
Балкански полуостровь, та и на нашата земля . Ние тука
разбираме Вашитѣ Heerstrasse und Balkanpiisse и Вашитѣ
Handelstrassen und Bergwerke von Bosnien und Serbien in
Mittelalter..
Два три мѣсеца слѣдь сключваньето на Санъ- Стефан

ский договоръ появи се насъ Вашата книга за „ Българ
ското Княжество “, гдѣто, мѣжду друго, отъ научна исто
рико-етнографическа страна се доказва правото за смще
ствуванье на Санъ- Стефанска България Тоя най - миль
български идеалъ, тоя прѣдмѣтъ на най- горещитѣ бъл
гарски стремления , на които (стремления) Вашата книга е
и ще бѣде една отъ най- добритѣ апологии .
Слѣдъ Вашето дохожданье въ България , прѣзъ по
слѣднитѣ петь години , Вие обнародвахте нѣколко статии
върхъ старинитѣ, които се намѣрватъ по нашата земля ,
обнародвахте и цѣлъ редъ пятнически бѣлѣжки за раз
ични части на България, бѣлѣжки, които ще остантъ
едно отъ най -хубавитѣ и увлекателни четива въ новобъл
гарската книжнина . Излишно е да изброяваме и другитѣ
особно важни за насъ учени трудове, които Вие въ разни
врѣмена сте обнародвали въ различни журнали, както и
въ
„ Периодическото Списание на Българското Книжовно
дружество “. Неможемъ обаче да не споменемъ, че прѣзъ
петгодишното Ваше прѣбивание въ нашето отечество , Вие
не малко сте съдѣйствовали за укрѣпвание наредбата и
благоустройството на училищното наше дѣло. Най - послѣ
нека ни бяде дозволено да споменемъ и за добринитѣ, сто
рени отъ Васъ на нашето Книжовно дружество , което въ
Вашето министерству вание и при Вашето горещо участие
може да поднови дѣятелностьта въ новата българска
столица .
Сега, когато Вне, за общо наше съжалѣние, се готвите

да оставите България и да се завърнете въ отечеството
ІІердод. Списание Х. 12
178 Гл . СЪБР. НА БЪЛГ . кн. ДРУЖЕСТВО .
си , за да се посветите тамъ изцѣло на своята научна дѣя

телность , Главното събрание на Българското Книжовно
Дружество еднодушно ни задължи да Ви изкажемъ отъ
негова страна най - дълбока и гореща благодарность за Ва
шитѣ услуги народу ни . Заедно съ това , рѣченото главно
събрание ни задължи да Ви изкажемъ и неговата надѣжда.
че Вие и за напрѣдь ще останете такъвъ драгъ и плодо
витъ дѣятель по изучваньето на българската земля и оте
чество , какъвто сте били прѣзъ цѣли четиринадесет години.
Като испълняваме съ настоящето си тая многоприятна
за насъ дължность, молимъ Ви да вѣрвате въ нашата най
искренна и дълбока къмъ Васъ почеть .
( Подписали :)
Прѣсѣдатель на Управителния Съвѣтъ при Българ
ското Книжовно Дружество : М. Дриновъ.
Подпрѣдсѣдатель: В. Д. Стояновъ .
Гл. Дѣловодитель : Т. Пѣевъ .
М. Д. Балабановъ .
Д - ръ Д. Молловъ.
Ив. п. Славейковъ.
Членове на съвѣта :
С. Вацовъ.
Ив. Касабовъ .
Ив . Св . Гешовъ.
Прѣдсѣдательтъ г. Дриновъ повдигня въпросъ за съ

ставяньето бюджето - проектътъ на дружеството . Рѣши се ,
тоя бюджето -проектъ да се състави отъ досегашний упра
вителенъ комитетъ заедно съ ревизионната комисия .
Забілѣжка . Рѣчений бюджето- проектъ съставенъ, прие се отъ
управителний съвѣтъ на дружеството въ засѣданието му на 29-ій ав
густъ т. г. , както слѣдва :
а ) Приходи: лева
1. Налични пари на текяща смътка въ Банката . 17,014 15
2. Държавна помощь о 12,000 —
3. Отъ або нам ент и на „ Пер. Списан ие :
29 нови 300 X 16 — 4,800 6,000
ВеТИ 1,200
2
Всичко приходъ 35,014 15

Гл. СЪБР. НА БЪ.Г. кн . ДРУЖЕСТВО . 179 )
б) Разноски :
лева ст .
1. Недоплатенъ хонораръ за издадени книжки на
„ Пер. Списание “ , 2,500
2. Издаванье на три книжки ( X , XI и XII ) отъ
Втората година 7,500
3. Издаванье шесть книжки отъ III-та год . . 15,000
разни сборници и пр . 2,500
5. Възнаграждение на гл. дѣловодитель по 150 л .
мѣсечно . 1,800
6 : Възнагр . на помощ . дѣловодителя по 100 л .
мѣсечно . 1,200
7. Заплата на служитель по 60 л . мѣсечно 720
8. Наемъ за помѣщението . 2,000
9. Печатание бланкове, обявления и др. канце
лярски потрѣбности, отопление и освѣщение 1,000
10. Пощенски и телегр. разноски 500 -
11. Непрѣдвидѣни 294 15
Всичко разноски 35,014 15

г. Ив. Славейковъ прѣдложи и събранието прие , прѣди
да се пристяни въ идящето засѣдание къмъ избирането
съвѣтътъ на дружеството , да се опрѣдѣли по - прѣди за
платата на дѣловодителя .
Слѣдъ това засѣданието се затвори , като се рѣши иду
щето засѣдание да стане на слѣдужщий день , часътъ на

бслѣдъ пладнѣ.
(Подп .) Прѣдсѣдатель: М. Дриновъ.

Ив . п . Славейковъ .
С. Вацовъ .
Дневникъ VIII . "
Засѣдание на 7 - й августъ 1884 година.
Засѣданието отвори прѣдсѣдательтъ м. Дриновъ въ

присятствието на членоветѣ : Д-рь Г. Вълковичъ, Д. Цан
ковъ , П. Оджаковъ, Ив. Касабовъ, Д-ръ Молловъ , М. К.
Сарафовъ, М. Д. Балабановь, Д. В. Храновъ, Д - ръ П. Мин
човичъ, Д -ръ К. Иречекъ, С. Вацовь, М. Георгиевъ, Т. Пѣ
евъ , П. Станчов , К. Стоиловъ, П. Калинковъ, П. Стама
товъ, В. Д. Стояновъ, И. Ковачовъ , А. Шоповъ, г. Кир
12
180) гл . СЪБР. НА БЪЛГ . КН . ДРУЖЕСТВО.
ковъ, Ив. Славейковъ, С. Константиновичъ, Д. Мишевъ,

Ив. Св . Гешовъ, Д-ръ г. Атанасовичъ.
Като имаше прѣдъ видъ издадената отъ приврѣменний

управителенъ комитетъ за свикванье главното събрание 10
кана , въ която се казва , че събранието ще трѣбва да рѣши
и въпроса за съзижданье здание за дружеството ,
Прѣдѣдательтъ г - нъ Дриновъ прочете издаденото отъ
Соф. Гр. Общинско Управление свидѣтелство подъ N 833
за подареното на дружеството мѣсто и прѣдложи да се
произнесе събранието , какъ се разбира тоя актъ , т. е . ос
вѣнь домъ за помѣщение и ботаническа градина може и
дружеството да построи и други здания , отъ наемътъ на
които да се ползува учрѣждението .
Г. В. Д. Стояновъ , който е ходатайствувалъ отъ името
на приврѣменний комитетъ за подаряваньето на рѣченото
мѣсто и комуто ся познати подробноститѣ на прѣговорит
мѣжду общинското управление и комитетътъ, изясни, че
дружеството никога и подъ никакъвъ начинъ не може да
отчуждава цѣлото мѣсто или часть отъ него , но че освѣнь
домъ и градина могтъ да се постротъ издания, съ
които да се обезпечать извѣстни приходи за дружеството .
По смщий начинъ разбираше подарителний за рѣче

ното мѣсто актъ и т . п . Оджаковъ .
г. Ив . Славейковъ пръдложи рѣшението на тоя въпросъ
да се остави за тогава , когато се рѣши построяваньето на
дружественний домъ.
Г. Д. В. Храновъ , като намѣрванне срѣдствата на дру
жеството твърдѣ оскъдни , бѣ противъ всѣко рѣшение да
се строи сега здание.
І. В. Д. Стояновъ намѣрваше твърдѣ обрѣменителен
наемътъ ,който дружеството плацца за помѣщения не до
тамъ удобни . При това , добави той , и честитѣ прѣнасяния
библиотеката и другитѣ принадлѣжности струватъ много
на дружеството . Той каза , че построяваньето домъ за дру
жеството е належаща потрѣба ирѣшението на тоя въпросъ
не може да се отлага .
Съ прѣдговоривіший бѣ съгласенъ и г. Кирковъ.
Г. М. Георгиевъ заяви , че не е практично тоя въпросъ
да се отложи за една или по - вече години. Още отъ сега ,
добави тобі, може да се възложи всестранното изучванье
Гл . СЪБР. НА БЪЛГ . Кн . ДРУЖЕСтво . 181
на работата Съвѣту , който слѣдъ това да прѣдстави въ

проса на идущето гл . Събрание за окончателно рѣшение.
Събранието едногласно прие въпросътъ за построява
ние здание за дружеството да се възложи за изучванье на
бядящиіі Съвѣтъ, съгласно съ исказаното оть г. М. Геор
гиева мнѣние.
г. Стоиловъ не виждаше никакво прѣпятствие да се за
почне още отъ сега и урежданьето на ботаническата гра
дина , макаръ и въ найскроменъ размѣрь.
Слѣдъ като станах доста разисквания по въпроса за
ботаническата градина , събранието се произнесе, и тоя въ
просъ да се прѣдостави на бідмщий Съвѣтъ за изучвание .
Тукъ г. в . д . Стояновъ заяви , че Соф . Град. Общинско
Управление било показало готовность прѣдъ досегашний
управителенъ комитетъ да подари на дружеството около
10,000 квадр . метра мѣсто вънъ отъ града за устрояванье
ботаническа градина .
По прѣдложението на г-на Прѣдсѣдателя , събранието

рѣши, да се помоли правителството да отстжпи на дру
жеството нѣколко стаи отъ нѣкое правителственно помѣ
щение, за да не плаща дружеството наемъ, който сега
Възлиза на 1800 лева годишно .
Г. Прѣдсѣдатель каза , че прѣди да подложи въпросътъ
за избиранье членове на Съвѣта, подлага на разискванье въ
просътъ за опрѣдѣление заплатата на дѣловодителя , съгласно
съ приетото рѣшение въ прѣдшествовавшето засѣдание.
г. м . Георгиевъ бѣ на мнѣние, че при опрѣдѣлянье запла
тата трѣбва да се има прѣдъ видь, че дѣловодительтъ ще се за
нимава исключително съ дѣлата на дружеството и че не би
трѣбвало той да има друга държавна или общественна служба .
г. Д-ръ к . Иречекъ , като изброи длъжноститѣ на дѣло
водителя, прѣдвидѣни въ устава , намѣрваше, че дѣлово
дительть може да биде лице, което да има и друга служба.
г. Ив. Славейковъ поддържа мнѣнието на г. Иречека,
особенно защото срѣдствата на дружеството не с такива ,
щото да може то само достатъчно да възнагради специално
за тая длъжность лице . Той прѣдложи размѣрътъ на за
платата на дѣловодителя да е отъ 150 лева мѣсечно .
г. г. Минчовичъ прѣдложи 200 , Д-ръ Атанасовичъ 250 и

и , ковачовъ 500 лева .
182 Гл. СЪБР. НА БЪЛГ . КН . ДРУЖЕСтво.
г. Ив . Славейковъ мотивира прѣдложението си за 150

лева мѣсечно и съ това , че освѣнъ дѣловодитель се прѣд
виж да и неговь помощникъ, комуто може да се опрѣдѣли
и по -голѣма отъ 150 лева заплата , за да работи постоянно
въ дружеството .
Прѣди да се гласуватъ горнитѣ прѣдложения за за
платата , повдигна се въпросъ, да ли при избирание чле
новетѣ на Съвѣта ще се вземятъ въ внимание гласоветѣ,
прѣдставяни съ пълномощия .
Събранието рѣши съ 26 отъ 44 присятствужщи гласове,
изборътъ на членоветѣ на Съвѣта да се извърши по реда,
прѣдвиденъ въ старий уставъ, както се е слѣдвало до сега.
Засѣданието се затвори , като се рѣши послѣдумщето
да стане на 8 августъ въ смщото врѣме и помѣщение.
(Подписаль) Прѣдсѣдатель : м. Дриновъ.
( Ив. П. Славейковъ.
С. Вацовъ.
Дневникъ ІХ .
Засѣдание на 8-ий августъ 1884 година.
Засѣданието отвори Прѣдсѣдательтъ г. Дриновъ въ

присятствието на членоветѣ: г. г. Д - ръ г. Вълковичъ,
И. Ковачовъ, В. Д. Стояновъ, Т. Китанчевъ, Д. Мишевъ,
С. Вацовъ, М. Георгиевъ, Ив. Славейковъ , П. Станчевъ,
П. Стаматовь, М. К. Сарафовъ, Д - рь К. Иречекъ , А. Шо
повъ , Д -ръ г. Атанасовичъ, П. Калинковъ, Д. Цанковъ,
П. Оджаковъ, М. Д. Балабановъ, Д - рь Молловъ , к . Стои
ловъ , П. Генчевъ, Ив. Ев . Гешовъ, Т. Пѣевъ .
Прочетохм се и се одобрихт отъ събранието VII и
VIII дневници .
По прѣдложението на г. Прѣдсѣдателя пристяпи се

къмь распрѣдѣлянье редовнитѣ и дописнитѣ членове но
разнитѣ клонове на дружеството.
Събранието одобри слѣдужщето распрѣдѣление :
І. въ историко - филологический конъ.
а) редовни членове :
1. М. с . Дриновъ, 2. Д -ръ К. Иречекъ, 3. В. Д. Сто
яновъ, 4. Георгий Беневъ , 5. Ө . Бурмовъ, 6. Ив . Вазовъ,
7. Конст. Величковъ, 8. П. Генчевъ, 9. Якимъ Груевъ,
10. II . Ивановъ, 11. Т. Икономовъ, 12. ЕФр . Карановъ.
ГЛ. СЪБР. НА БЪЛГ. кн. ДРУЖЕСТВО . 183
13. Р. М. Каролевь, 14. Митрополить Климентъ Браниц

кий , 15. Иосифъ Ковачовъ, 16. Т. Китанчовъ, 17. М. Мад
каровь, 18. Митрополитъ Мелетий, 19. с . Миларовъ, 20 .
р. Ив. Мирский, 21. Д. Мишевъ, 22. Ив. Найденовъ,
23. С. Панаретовъ, 24. В. Поповичъ, 25. Т. Пѣевъ, 26 .
IIв. Славейковъ, 27. С. Стамбуловъ, 28. А. Теодоровь;
б) дописни членове :
1. Д. Д. Агура, 2. Хр. Г. Дановъ, 3. Свещеникъ Ми
хантъ Казанакли, 4. Георгий Тишевъ, 5. Папкаревъ.
II . Въ клона за природнитѣ и медицинскитѣ

науки.
а ) Редовни членове :
1. Д-ръ В. Беронъ, 2. Д - р . И. Брадель, 3. С. Вацовъ,
4. Д-ръ Г. Вълковичъ, 5. М. Георгиевъ, 6. Ц. Гинчовъ,
1. Ив. Гюзелевъ, 8. Г. Златарски, 9. Г. Кирковь, 10. Д -ръ
П. Минчовичъ, 11. Д -ръ Мирковичъ, 12. Д - ръ Д. Молловь,
13. Ив . Саллабашовъ , 14. К. Станишевъ, 15. Д -ръ Стоя
новичъ, 16. Д. В. Храновъ ;
б) дописни членове :
1. В. Василиевъ, 2. Д -ръ Начовъ, 3. Д -ръ Павловичъ,
4. Д - ръ Планинский .
II . Въ клона за държавнитѣ науки.

Редовни членове :
1. П. Каравеловъ, 2. М. Д. Балабановъ, 3. С. Бобчевь,
4. Ив. Ев . Гешовъ, 5. Д. Грековъ, 6. Митрополитъ Гри
горий, 7. Ив. Даневъ, 8. Ив . Касабовъ, 9. Гр. Начовичъ,
10. П. Оджаковъ, 11. Хр. Павловъ, 12. В. Палаузовъ, 13 .
II. Пешовъ, 14. Д -ръ В. Радославовъ, 15. М. К. Сарафовъ ,
16. Митрополитъ Симеонъ, 17. П. Стаматовъ, 18. к . Сто
1.Товъ , 19. Хр . Стояновъ , 20. А. ІІІоповъ .
За това распрѣдѣление събранието постанови слѣду
Ещето : всѣки членъ , който не е присятствувалъ при на
тоящето распрѣдѣление на членоветѣ по клонове , може
ь течение на шесть мѣсеци да поиска и, ако съвѣтътъ
а дружеството одобри , да прѣмине въ другъ клонъ.
Пристжпи се къмъ опрѣдѣление заплатата на дѣлово
ителя , която се и опрѣдѣли съ пълно вишегласие въ раз
Бръ отъ 150 лева мѣсечно.
По поканваньето на г. Прѣдсѣдателя събранието слѣдъ
184 ГЛ . СЪБР . НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСТВО .
това присти и къмъ избиранието членове за управите

нині Съвѣтъ на дружеството .
г. Д - ръ Молловъ, като изброи нѣкои отъ особеннитѣ

заслуги , които г. М. с . Дриновъ е направилъ на дружеството
и на българската книжнина изобщо, прѣдложи и събра
нието едногласно провъзгласи и съ акламация поздрави г.
М. с. Дринова за прѣдеѣдатель на управителния съвѣтъ.
Г. Дриновъ благодари на Събранието за честьта , която
му прави то съ тоя изборъ и прѣдложи отъ своя страна
да се избере за подпрѣдсѣдатель на Съвѣта г - нъ В. Д.
Стояновъ , който е единъ отъ най- дѣятелнитѣ начинателье
за урежданьето на дружеството , за прѣуспѣваньето на което
той неуморно се е трудиль.
Събранието съ ржкоплѣскание посрѣщия това прѣд
ложение и провъзгласи г. В. Д. Стоянова за подпрѣдсѣдатель.
Слѣдъ това събранието единодушно избра и поздрави
г. т . Пѣева за гл . дѣловодитель и г. Ив . Ев . Гешова за ков
чежникъ на Съвѣта .
Най - сѣтнѣ събранието, като избра за допълнителни
членове на
Съвѣта г. г. Д - ра П. Минчовичъ, к . Стоиловъ и
г. Златарски , направи слѣдуіжцето постановление : До окон
чателното организиранье на клоноветѣ , дружественнитѣ ра
боти да се управляватъ отъ г. г. Прѣдсѣдательтъ, Под
прѣдсѣдательтъ, главний дѣловодитель, ковчежникътъ и
тримата допълнителни членове .
Г. Ив . Св . Гешовъ прочете слѣдутмщето изложение на
коммисията , избрана да разгледа смѣткитѣ на бившия упра
вит . комитетъ и състоянието на обѣщанитѣ но не внесени
на дружеството помощи :
„ Почитаемо Събрание !
Коммисията , избрана на основание на членъ 55 отъ

старий уставь на дружеството , за да прѣгледа смѣткитѣ
на това има честь да Ви прѣдстави съ на
учрѣждение,
стоящето своитѣ заключени я по миссията , която й повѣрихте.
Тая миссия , господа , значително се улесни чрѣзъ го
товностьта , съ която г. г. членоветѣ на бивший управите
ленъ комитеть на дружеството доставихм всичкитѣ книги .
КНИЖа и разяснения , необходими за провѣрката. Комми
сията по тоя начинъ можа да срѣщне вситѣ пера на при
ходорасходната книга съ съотвѣтствуімщитѣ имъ оправда
Гл . СЪБР . НА БЪЛІГ . КН . ДРУЖЕСТВО. 185
телни документи отъ деня , въ който първий расходъ слѣдь

прѣнасяньето на дружеството въ София е станялъ, отъ
26 -і априлия 1882 г. , до деня , в който ся забѣдѣжени
послѣднитѣ приходорасходни операции на дружеството , до
(6-ій августъ 1884 год . Вситѣ кассови завѣро -задължения
се намѣрихӣ вѣрни ; има само 11 квитанции за абонаменти
на списанието съ стойность до 220 лева , които см отрѣзани
отъ кочана , но които , като не събрани още , не ся минти
въ кассата . Длъжность на новий съвѣть на дружеството
ще блде да гони и тѣхното събирание, както и прибиранието
на вситѣ други закъснѣли вземания на дружеството .
Веднъжъ провѣрена приходо- расходната книга , лесно
бѣ за коммиссията да дойде до заключение , че и равно
емѣтката, която й прѣдстави ковчежникътъ, г. г. Кир

ковъ, за приходо - расходитѣ на дружеството отъ подновя
ваньето му въ Срѣдець до сега , бѣше вѣрна. Споредъ тая
равносмѣтка приходить на дружеството въ течение на тоя
периодъ см възлѣзли на лева е 56,278 22
А именно :
Отъ държавна помощь лева 46,000
абонаменти до 1 авг . 84 г. 2) 10,164 72
25 пожертвование е 11350
Всичко лева 56,278 22
Расходитѣ отъ друга страна въ течение на

сміция периодъ см възлѣзли на 37,082 79
Отъ които дадени см :
За издаванье на списанието лева 19,711
29 хонораръ на сътрудницитѣ 5,008 40
редактору 25 4,050
покXщнина 2) 2,474
2) заграясданье мѣстото 22 1,550
заплата на писаря 840
25 29 слугата 25 1,355 54
632 50
наемъ на помѣщението
канцеляр ., пощенски и др . 1,461
} 35
37,082 79
Слѣдоват. приходитѣ надмина
вать расходитѣ съ 22 19,195 43
56,278 22
186 Гл. СЪБР. НА БЪ.Г. кн . ДРУЖЕСТВО .
Отъ тоя доста утѣшителень за бмдњщето

на дружеството излишъкъ днесь за днесъ се
намиратъ на текуща лихвенна смѣтка в Бан
сата лева 18,860 60
Уг. ковчежника 334 83
Всичко лева 19,195 43
Слѣдъ провѣрката на банковата бѣлѣжна книжка, отъ

която провѣрка се яви , че дружеството дѣйствително днесъ
располага съ горний излишъкъ отъ лева 19,195 43 , ком
миссията пристя пи къмъ втората часть отъ посланието,
което й се възложи опрѣдѣлението дѣйствителний и
обѣщаний имотъ на дружеството. При испълнението на тая
своя задача коммисията съ удоволствие забѣлѣжи, че реа
лизирани и въ лихвоносни Фондове облѣченъ имотъ на
дружеството, който при прѣнасяньето на учрѣждението въ
Срѣдецъ е възлизалъ всичко на лева 50,800, днесь, благо
дарение на лихвитѣ, тоя имотъ е нарастнжлъ до една сумма
( тъ . лева 65.300 —
Отъ които 57,300 л . см въ 7 ° / 0 румянски
2„) Фончияри рурале “, а 8,000 л . см въ
7 ° % „ Фончияри урбане “. Ако при това
количество прибавимь:
а ) Стойностьтa нa пoкжщнината оцѣнена
около 2.692 30
б) Стойностьта на книгитѣ въ запазъ 30,956 —

в) 22 29 подареното мѣсто ᏴᏏ
Срѣдець 22 50,000 —
намираме, че цѣлий имотъ на дружеството

възлиза на 148.948 30
Въ това количество , господа , както забѣлъжвате, не

влизатъ старитѣ пожертвования , обѣщани опце при осно
ванието на дружеството и записани въ книгата му . Тия
не внесени още пожертвования , споредъ една равносмѣтка
на дружеството , приготвена за 1870 — 71 година , см въ3
лизали на лева 157,219 53
Прѣзъ послѣдужщитѣ години см Пост X
или само 27 2,211 47
Така щото остаятъ да се събиратъ 27 155.008 06

г. СЪБР. НА БЪЛІГ. КН . ДРУЖЕСТВО . 187
Коммиссията , безъ да има най - малкото съмнѣние въ до

брата воля 11 въ патриотизма на щедритѣ пожертвовате
Іье , е мнѣние, че дружеството ще се изложи на гор
Чіпва измама , ако помисли , че ще може нѣкога да събере
напълно това значително количество . Мнозина отъ пожер
твовательетѣ не ся днесъ въ положение да испълнятъ
обѣщанието си . Едни ся били прѣждеврѣменно грабняти
отъ смъртьта , неудовлетворени труженници , починяли
прѣди да видятъ труда на това , що ся сѣяли, съ отво
рени може би очи за тая свобода и за тая възможность
за независимо развитие, на които се радваме ние сега . Други
се намиратъ въ такива обстоятелства , щото патриотизмъ
це бяде отъ насъ, не да имъ искаме , но да имъ забра
Вимъ пожертвованията, като задържимъ отъ тѣхъ въ па
метьта си само горещата любовь къмъ народното възраж
Данье , която е внушавала тѣзи пожертвования. По благо
получию обаче не всички подписници , имената на които
украсяватъ кондикътъ на дружеството , могжтъ да се под
ведятъ подъ тая категория . Измѣжду тѣхъ има пожер
твователье, които , по вѣрваньето на коммиссията , ще се
( Чет тъ честити да увѣнчаіжтъ днесъ дѣлото , така па
триотически насърдчено и така щедро подпомогнято отъ

тѣхъ прѣди петнадесеть години . За това и въ заключение
коммиссията има честь да Ви прѣдложи, господа , да опъл
номощите новоизбранний съвѣтъ на дружеството да се за
Нимае сериозно съ това дѣло , като подкани писменно вситѣ
оние пожертвователье , които счете той за нужно , да вне
сжтъ обѣщаната си лепта и по тоя начинъ да даджтъ на
дружеството още по-голѣма възможность да принесе ония
Ползи , които отечеството очаква отъ него . “
Събранието едногласно одобри напълно това изложе

ние и по негова молба г. прѣдсѣдатель изсказа благодар
ностьта му въ лицето на г. Ив . Св . Гешова къмъ ревизио
ната коммиссия за това нейно подробно и хубаво изложе
ние, както и на досегашний управителенъ комитетъ за не
говитѣ старания, положени така усърдно за прѣуспіва
нието на дружеството .
По прѣдложението на г. Д-ра Иречека събранието рѣши :

уставътъ, списъкътъ на членоветѣ, дневницитѣ и др. да
188 Г.Т. СЪБР . НА БЪ.Г. кн . ДРУЖЕСТВО .
се напечататъ въ първата книжка на Пер. Списание, която

слѣдь главното събрание ще се издаде .
г. в . д . Стояновъ прѣдложи и Събранието прие Упра
вителния съвѣтъ да благодари на Соф. Град. Общинско
управление за подареното на дружеството мѣсто .
Слѣдъ като се съобщи отъ страна на избраната ком
мисия , че по нѣманье врѣме не е успѣла да приготви бюд
жето - проектътъ.
г. Д- ръ Иречекъ прѣдложи и събранието прие : бюдже
тътъ на дружеството за тая година да се състави и обна
родва отъ съвѣта и бившата ревизионна коммисия .
Събранието единодушно и съ рмоплѣскание посрѣпня
прѣдложението на г. Ив. Св . Гешова инсказа благодарность
т . м. с . Дринову за неговото вѣщо ряководенье разисква
нията на засѣданията и за положенния му трудь за бла
гополучното извършваните задачата на настоящето главну
събрание.
Най -сътнѣ, понеже нѣко отъ г. г. членоветѣ заявихж ,
че ще тръгнжтъ отъ Срѣдецъ веднага слѣдъ затварянието
на главното събрание и не ще имъ бяде възможно да из
слушатъ четеньето на настоящий дневникъ, както II на
VI , които опце не са готови, рѣши се :
Дневницитѣ на 6 - то и 9- то управителни засѣдания да
се четятъ въ съвѣта и слѣдь това да се подпишMTъ ( уть
членоветѣ на сжиія съвѣтъ.
Слѣдъ това г. прѣдсѣдатель обяви закриваньето на
главното събрание.
( Подпис.)
Прѣдсѣдатель на Управит. Съвѣтъ: М. Дриновъ .

Подпрѣдсѣдатель: В. Д. Стояновъ при
особно мнѣнне, изложено въ дневника на Съвта отъ 10- й
августь т . г.
Ковчежникъ : Ив . Св. Гешовъ.
Гл. Дѣловодитель : Т. Пѣевъ .
189
Слѣдующата записка се поднесе на Височайшиii По

гровитель на „ Българското Книжовно Дружество “ Негово
Височество Българский Князь Александр , 1 - й отъ подпрѣд
« ѣдательтъ на Управ. Съвѣтъ, В. Д. Стояновь, съгласно
" ь приетото рѣшение отъ смщий Съвѣтъ въ засѣданието
му на 20 -і августъ т . г.
Ваше Височество !
Новоизбраниii Управителенъ Съвѣть на „ Българското

Книжовно Дружество “, което е щастливъ свидѣтель на
Височайшето благоволение и Августѣйшата заинтересован
ность на Ваше Височество за укрѣІванието и напрѣдъкътъ
на това толкозъ полезно за българский народъ учрѣкде
ние, счита за първъ свой дългъ отъ името на дружеството
да изрази на Ваше Височество всеподаннѣйша признател
ность , като сяцеврѣменно най - смиренно доложи , че тя3
годишното главно събрание на дружеството благополучно
11Звърши миссията си , а именно :
1 ) Събранието прѣработи и прие новий уставъ, спо

ред , който на учрѣждението се отваря по- обширна дія
телность , като се поставя то въ съобразность съ нинѣшното
Положение на отечеството ни ;
2) Избра прѣдвидений въ новий уставъ Управителенъ

(' ъвѣтъ и редовни членове за клоноветѣ , които Вече се
образувах при дружеството : а) за историко - филологиче
ский колонь ; б) за клона на природнитѣ и медицински на
уки, и в за клона на държавнитѣ науки, и
3 ) Провъзгласи за почетни и дописни членове на дру

я:еството лица , както Българе така и чуждестранци, на
които подобава такова звание поради отличнитѣ имъ за
етуги въ науката и книжнината .
Заедно съ настоящето , като поднасямъ на Ваше Висо
чество единъ екземпляръ отъ новоприетий уставъ испи

съкъ на лицата , избрани за въ състава на управителний
съвѣть и на клоноветѣ, както и на почетнитѣ, редовнитѣ
и дописни членове на Дружеството, имамъ честь да прѣ
бядвамъ и пр .
( Подпис.) Подпрѣдсѣдатель: В. Д. Стояновъ .

190 УСТАВъ НА БЪ. ІГ. кн . ДРУЖЕСТВО . П
1
E
Ето и приложенията при горнята записка :
1
УСТАВЫ 1
на
БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО ВЬ СРЕДЕЦЬ.
I. Общи положения .
$ 1. Цѣльта на „ Българското Книжовно Дружество “, което

има сѣдалището си въ Срѣдецъ , е всестранното изучвание на Бълт
гария, развиванието на българската книжнина , разработванието и
распространението на наукитѣ изобщо.
$ 2. „ Българското Книжовно Дружество “, което се намира подъ
личното покровителство на Негово Височество Българский Князь
Александръ І , е самостоятелно и независимо учреждение.
ІІ . Членоветѣ на дружеството .
$ 3. Дружеството има четире вида членове : а ) почетни , бi pe

довни , в ) дописни , г) благодѣтелни.
$ 4. За почетни членове се избирать лица , както Българе, тъй
и чуждестранци, които с принесли особно голѣми заслуги на на
уката , книжнината и на общото образование у българский народъ.
8 5. Редовни членове см български книжовници , които са
отличили съ самостоятеленъ книжовенъ трудъ .
$ 6. Дописни членове ся български или чуждестранни списателье.
които см развивали или развивать книжовна дѣятелность върху
България, или пакъ върху Словенството, или изобщо върху нѣкой
прѣдмѣтъ, който влиза въ задачата на дружеството .
8 7. Благодѣтелни членове ставатъ : а) оние , които сло
могняли вече или ще спомогнжтъ на дружеството съ единъ подаръкъ

наймалко отъ петстотинъ лъва, или б) които са се рѣпи.и да го
снабдяватъ съ ежегодна помощь наймалко отъ петдесетъ ъва .
Забѣлъжка . Отъ досегашнитѣ членове на дружеството : а) почетнитѣ остават
почетни ; б) дѣйствителнитѣ ставатъ редовни ; отъ дописнитѣ ставатъ почетни и --
довни оние, които се изберятъ отъ нинѣшното главно събрание, а другитѣ си оставатт
при сжщото звание ; г) оние спомагателни членове, които испълняватъ условията и
8 7 , ставать благодѣтелни.
8 8. Нови почетни, редовни и дописни членове се избират

само единъ пятъ прѣзъ годината , въ главното събрание. Пrt.1.14
жения за избирание нови редовни и дописни членове се правижтъ н
УСТАВъ НА БЪ Г. Кн . ДРУЖЕСТВО . 191
редовнитѣ засѣдания на съвѣта , наймалко отъ тройца членове, и то

ІІІсменно съ исчисление на вситѣ книжовни трудове и други за
сатуги на прѣдлагаемото лице. Такъви прѣдложения трѣбва да ста

ватъ поне единъ мѣсецъ прѣди главното събрание.
Благодѣтелни ч.ленове се приематъ направо отъ съвѣта, щомъ
испътнижтъ условията на $ 7 .
8 9. На всѣки чтенъ се дава диплома, съ подписа на прѣдсѣ
дательтъ и на главнийї дѣ.товодитель.
8 10. Почетнитѣ, редовнитѣ и благодателнитѣ членове при
ематъ по едно тѣ.10 отъ всѣко списание на дружеството безплатно;
подобно право има и всѣки дописенъ членъ , който ще да е вече
принесълъ смщественна полза на дружеството .
III. Вжтрѣшното устройство и управление на дружеството .
$ 11. „ Българското Книжовно Дружество “ се раздѣля на слѣ

дужщитѣ клонове :
а) колонъ историко - филологический, въ който влазятъ историята ,
археологията , географията , етнографията , езиковѣдѣнието , с.1ове
сностьта ;
б ) колонъ за природнитѣ и медицинскитѣ науки изобщо : зооло
гията, ботаниката , минералогията, геологията прѣимжщественно на
Балканский полуостровъ ; Физическата география (съ метеорологията
и пр . ) , Физиката , химията , антропологията и медицината ;
в ) катонъ за държавнитѣ науки , именно : политическа икономия ,
статистика , Финансова наука , черковно право, обичайно право , адми
нистративно и мѣждународно право .
Забѣлѣжка 1. Клоноветѣ ще се стварять постъпенно споредъ Възмож
ностьта . Клонъ се съставя, ако има за него наймалко петь редовни члена .
Забѣліжка 2. Ако стане потрѣбно, главното събрание може да увеличи чи
селото на клоноветѣ .
8 12. Споредъ специалностьта си редовнитѣ и дописнитѣ чле

нове се распрѣдѣлять по различнитѣ клонове на дружеството .
S 13. Всичкитѣ членове иматъ право да присятствуватъ въ
само
кетоноветѣ и да взимать участие въ тѣхнитѣ разисквания , но
редовнитѣ иматъ рѣшаһж цъ гласъ въ своитѣ клонове .
$ 14. Всѣки клонъ се занимава съ работата по своята специ
ялность и си има особенъ прѣдсѣдатель и дѣловодитель , които CI
избира за една година измѣжду прѣбивалж щитѣ въ Срѣдецъ членове .
$ 15. Събранието на к.тона се счита за пълно , ако присмтству
ватъ наймалко трима редовни членове .
192 УСТАВъ НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСТВО .
8 16. Общитѣ текЖщи работи на дружеството се управляватъ

отъ единъ свъзтъ, който състои отъ стѣдуіж щитѣ лица :
а ) отъ прѣдеѣдатель, подпрѣ,дедатель, ковчежникъ и главень
дѣловодитель, които измѣжду редовнитѣ ч.ленове отъ
се избиратъ
главното събрание, първитѣ за една година, послѣдний за три години ;
б ) отъ веитѣ прѣ, сѣдателье и діз.товодителье на клоноветѣ .
Главното събрание ежегодно избира още тройца допълнителни
членове , които да заметятъ избранитѣ за съвѣта лица въ случай
на дълговрѣменно отсмтствие, на болесть или на смърть .
Забавжка 1. Ковчежникътъ може да се избере и измѣжду благодѣтелнитѣ
членове . Дѣловодительтъ има единъ помощникъ, избранъ отъ съвѣта.
Забѣжка 2. Д.лъжностьта на прѣдсѣдательтъ и дѣловодительтъ въ кло
новетѣ е съвмѣстима съ други длъжности въ съв ѣта на дружество го .
1
$ 17. Всичкитѣ длъжности въ съвта с безплатни , освѣнъ
главний дѣловодитель, който приема възнаграждение въ размѣръ ,
опрѣдѣленъ отъ главното събрание.
S 18. Съвѣтътъ се събира ветки мѣсецъ наймалко единъ пљТЬ
на редовно и , щомъ има нужда, на извънредно засѣдание, въ което
върши слѣдуіж цитѣ работи :
а) прѣдставя дружеството въ вмтрѣшнитѣ и външнитѣ му сно
шения , води прѣниската му и упълномощява прѣдеѣдателя или друго
ице , да прѣдставя дружеството прѣдъ садилищата , както и прѣдъ
други държавни и общественни учрѣжения ;
б ) обсяжда и рѣшава въпроси, внасяни отъ к.тоноветѣ и ОТНО
сящи се до изданията и до всичката дѣятелность на дружеството ;
в) рѣшава и опрѣдѣля размѣра на възнаграждението, което ще
се дава на одобренитѣ за напечатвание трудове ;
г ) рѣшава всички текЖщи въпроси за икономическитѣ работи
на дружеството ;
д ) рѣшава въпроси за замѣна съ други книжовни или научни
общества или съ редакции на периодически списания, както и за
подарявание изданията на дружеството ;
е) приготвя отчетъ за главното събрание ;
ж ) избира потръбнитѣ за дружеството лица и опрѣдѣія въз
награждението имъ ;
3 ) изобщо взима мѣрки за правилний вървежъ както на об
щитѣ работи въ дружеството, така и на дѣятелность та въ к.тоноветѣ.
8 19. Рішенията на съвѣта ставатъ съ Вишегасне имать
сила само тогава , когато ся присятствували наймалко петмина че

УСТАВъ НА БЪЛГ. кн. ДРУЖЕСТВО . 13
нове . Гласоподаванието става устно ; тайно гласоподавание се допуща,

ако го поискатъ наймалко двойца членове .
При раздѣление гласоветѣ по равно гласътъ на прѣдсѣдателя
надвива .
$ 20. Прѣдсѣдательтъ или въ отсжтствието му подпрѣдсѣда
тетьтъ свиква иржководи общитѣ и главнитѣ събрания и подписва
писмата заедно съ дѣловодителя или ковчежника , споредъ съдър
жанието мъ.
$ 21. Главний дѣловодитель с помощника си се грижи за при
Готвянье дневницит на засѣданията, води прѣписката, пази архи
витѣ, нарежда библиотеката , наглeдвa печатанието на изданията и
управлява другитѣ служащи лица въ дружеството .
8 22. Ковчежникътъ води смѣткитѣ за приходитѣ и разноскитѣ
на дружеството и държи инвентаръ за дружественнитѣ имоти . Въ
стучай на отежтствие той избира едного отъ членоветѣ на съвѣта за
свой намѣстникъ .
IV . Събранията .
8 23. Събранията см : а) книжовни ( на к.1оноветѣ), б) общи ( на

съвѣта ), в) главни ( на цѣлото дружество).
s24. Веѣки клонъ на дружеството се събира наймалко единъ
пять въ мѣсеца на книжовно засѣдание, въ което се четжтъ разни
нови книжовни трудове и научни съобщения, или се обсмждатъ разни
въпроси , които се отнасятъ до научни издирвания .
При чтенията иматъ прист ІІъ всичкитѣ членове на дружеството ,
както и гостье, понапрѣдъ прѣдставени отъ нѣкой членъ на колона .
S 25. Главното събрание става единъ пять прѣзъ годината , на
16 Августъ. Въ него участвуватъ всичкитѣ ч.ленове лично ; прѣд
тав.Iявание съ пъІномоция не се допуща . Главното събрание се
(*ЧНra за пълно , ако се съберятъ въ него наймалко двѣ трети отъ
присятствуьж щитѣ въ Срѣдець членове .
23. Главното събрание се дѣли на двѣ засѣдания , управи
TC.IHO и тържественно. Въ управителното заседание ставатъ слѣ
ҳующитѣ работи :
а ) прѣдлага се годишни отчетъ на ковчежника и се избиратъ
„ Двама ревизори , които да провѣріжтъ годишнитѣ смѣтки , прѣдвари
телно съставени и прѣг.педани отъ съвѣта, и да рапортиратъ върху
тѣхъ на събранието въ едно второ засѣдание ;
б ) избира се прѣдеѣдатель, подпрѣдеѣдатель, главенъ дѣ.тово
тель , Ковчежникъ II трима допълнителни членове , ако имъ е Іс
текътъ срокътъ, или ако е упразднено нѣкое мѣсто ;
ІІериод . Списание х . 13
194 УСТАВъ НА БЪЛГ. Кн . ДРУЖЕСТВО.
в) избиратъ се нови членове . При това въ избора на нови р
ҳовни членове взимать участие само почетнитѣ и редовнитѣ ч.ленове ;

г) гласува се бюджетътъ на дружеството ;
1) рѣшаватъ се въпроси , прѣдложени отъ съвѣта или частно
отъ членовет .
Изборитѣ ставатъ съ тайно гласоподавание , всичко друго се рѣ

шава ЯВНО .
$ 27. Въ тържественното засдание, въ което иматъ присталъ

канени гостье :
а ) чете се отъ главний дѣ..товодитель годишенъ отчетъ, който
се печата въ списанието на дружеството ;
б) провъзгласявать се новит . ч.ленове ;
в) чете се една или по - вече лекции или по научното изстѣдва
ние на отечеството, или по общий напрѣдъкъ на наукитѣ.
$ 28. Ако изискваното число на членоветѣ не се постигне на
главното събрание, съвѣтътъ продължава дѣйствията си по старий
бюджетъ и въ течение най- много на три мѣсеци се свиква повторно
главно събрание. Ако истѣ,дъ втората покана не се събертъ най
малко една третя часть отъ присмтствумщитѣ въ Срѣдецъ членове,
съвѣтътъ продължава дѣятелностьта си по старий бюджетъ до на
чалото на идеящата година, сирѣчъ до 16 августъ.
$ 29. Въ случай на нужда съвѣтътъ може да свика и едно из
вънредно главно събрание за рѣшението на нѣкої важенъ и неот.10
женъ въпросъ.
V. Изданията.
s 30. Журна.Тътъ на дружеството излиза подъ име „ Перио,Ди

ческо Списание на Българското Книжовно Дружество “ , на вски 2
мѣсеца по една книжка най - малко отъ дeсeть печатни коли .
s 31. Освѣнъ „ Периодическото Списание “ дружеството издава
и отдѣ.1ші книги , и то : 1 ) сборници съ научни материя. върху
страната, и 2 ) единъ видъ българска библиотека, състояща отъ от

брани оригинални съчинения И. отъ прѣводи на прочути чужде
странни списания . Изданието мъ се рѣшава отъ съвта , като се
ІІзслуша за всѣка книга писменно оцінение отъ двама оцѣнителье,
избрани въ клоноветѣ на дружеството за тая цѣль.
S 32. Дружеството може да обявя и награди за съчинения по
разни въпрос за насър, чаванне книжовната дѣятелность.
УСТАВъ НА БЪІГ . КН . ДРУЖЕСТВО . 195
VI . Сбиркитѣ .
S 33. Сбиркитѣ на дружеството състоіжтъ :

а ) отъ една библиотека ;
б ) отъ сбирка на старини и природословни прѣдміти ;
в) отъ една сбирка ликове на прочути и застужни Българе ;
г ) отъ една архива, която съдържа првимЖщественно документи
за старата и новата българска история, политическа и книжовна .
VII . Приходитѣ и разноскитѣ. 1
s 34. Приходитѣ на дружеството сх :

а) приходитѣ отъ капитала му ;
б ) приходитѣ отъ продажбата на изданията му ;
в ) помощь отъ държавата ;
г) частни пожъртвования и имоти по завѣщание.
$ 35. Обикновеннитѣ разноски ся :
а ) за печатание изданията на дружеството ;
б ) възнаграждение за всичкия материя тъ, обнародванъ въ изда
нията на дружеството ;
в ) възнаграждение на дѣ.товодите.ІЯ І на неговий помощникъ;
г) възнаграждение на другитѣ стужащи при дружеството лица ;
А) разноски за умножавание библиотеката и сбиркитѣ;
е ) разноски за научни изслѣдвания ;
ж) съдържание на поміщението ( мобили, отопление , освіѕщение
и проч .);
з) разноски за инсалтището и поіцата .
8 36. Всичкитѣ пари на дружеството се пазнжтъ въ Българската
Народна Банка. Вънъ отъ банкта се държи само най - нужното ко
личество за тект щи разноски, не по -вече отъ петстотинъ лева .
$ 37. Непрѣдвидѣни разноски, по- го.1ѣми отъ сто лева , трѣба
прѣдварително да сж одобрени отъ съвта .
$ 38. Другитѣ подробности на вятрѣшний редъ въ дружеството
се опрѣдѣ.1ятъ съ особенъ правІІ.н къ, изработенъ отъ съвѣта .
VIII. Заключение .
S 39. Дружеството има печатъ съ надписъ : „ Печатъ на Бъ.1

гарското Книжовно Дружество “.
$ 40. Всичкитѣ постановления на устава отъ 1869 г. и на пра
Виника за приврѣменний комитетъ отъ 1882 г. се отмѣняватъ.
$ 41. Измінения въ настоящийї уставъ могжтъ да станғТъ само
Тогава, когато го поискать писменно вѣ трети oть всічкитѣ почетни ,
13: *
16 УСТАВъ НА БЪЛГ. КН . ДРУЖЕСТВО .
редовни и дописни членове, родомъ Българе. Такива измнения ста

ватъ винаги въ главното събрание по вишег засие, състояще отъ двѣ
трети на присмтствуі щитѣ въ събранието членове .
S 42. Въ случай че смществуването на дружеството по неза
висящи отъ него причини се прѣкрати, върху имота му рѣшава На
родното събрание, като го опрѣдѣ.1я само за научна цѣть.
8 43. Уставътъ се подтвърждава отъ Правителството.
Срѣдецъ, 7 Августъ 1884 год.
Под сами :
Прѣ,деѣ,датель на Главното събрание : м . Дриновъ.

И в . п . Славейковъ.
|
Дѣтоводителье : С. Вацовъ.
Ив. Даневъ.
Ч.тенове :
П. Каравеловъ, Д- ръ Д. Молловъ, В. Д. Стояновъ, Д-ръ Конст.

Иречекъ, Д -р Г. Атанасовичъ, А. П. Шоповъ, Д. В. Храновъ,
Д - ръ П. Минчовичъ, М. Георгиевъ, ІІ . X. Стаматовъ, Т. Пѣевъ, Г.
Кирковъ, Ив. Ев. Гешовъ, П. Генчевъ, Д. Мишовъ, Т. Китанчевъ,
Др. Цанковъ, м 1. Балабановъ, П. В. Оджаковъ, І. Касабовъ, К.
Стоиловъ, И. Ковачовъ, Д - ръ г. Вълковичъ и М. К. Сарафовъ.
( ) пълномощени :
а ) В. Д. Стояновъ 1 ) отъ почетний членъ , г. Никола Цѣновъ;

2 ) отъ благодѣтенийї членъ, г-жа Иванка Цѣнова ; 3 ) отъ Стефана
Р. Беронъ, почетенъ членъ ; 4 ) отъ г-жа Мария С. Беронъ, благодѣ
теленъ члень ; 5) отъ г. Ив. Ст. Иванова ; 5 ) г. Николая Христофо
ровича Палаузова ; 7 ) отъ Сава и . Доброплоднаго, почетни членове;
8) оть Високопрtосвещенний Митрополитъ г. Мелетия ; 9) отъ Висо
копрѣосвещенний Митрополитъ Търновский г. Климента Браницкаго;
10 ) отъ г. Ө . Бурмова ; 11 ) отъ г. Ив . Салабашова , редовни членове,
II 12) отъ г. Д. Агура, донисенъ ч.тенъ на Дружеството ;
б ) Д -ръ Конст. Иречекъ 1 ) оть г. г. н. Златарски и 2 ) отъ
Високопрѣосвещенний Доросто.ючервенский Митрополитъ г. Григория,
редовни ч.ленове ;
в) Ив. Ев . Гешовъ 1 ) отъ г. І. Груева и 2) отъ г - на М. Ив.
Маджарова, редовни членове ;
г) п . Генчевъ 1 ) отъ Д - ра В. Берона и 2) оть ц . Гинчова,

ре ,10вни ч.тенове ;
УСТАВъ НА БЪ.Г. КН . ДРУЖЕСТВО . 197
д) с . Константиновичъ отъ дописния членъ Д- ра Д. Павловича ;

е ) п . Калинковъ oть редовния члень П. Пешова ;
ж) п. Станчовъ отъ дописния членъ д-ра Планински ;
з ) И. Ковачовъ отъ редовния членъ Ефрема Карановъ;
и ) К. Стои.Товъ отъ Стефана Панаретовъ, редовенъ членъ ;
Е) Д -ръ П. Минчоввчъ отъ Тулчанското българско читалище , и
1 ) м . Георгиевъ отъ Видинското българско читалище..
CLICъвсю
на
лицата , съставляющи „ Българското книжовно Дружество . “
І.
Височайший покровитель на Дружеството, Негово Ви

сочество Българский князь Александру І.
ІІ .
Почетни членове :
Гаврилъ Кръстювичъ. Ив . С. Аксаковь.

Николай Ценовъ. Проф. Ниль А. Поповъ.
Ст . Р. Беронъ. Професоръ Голубинский.
П. Р. Славейковъ. Архимандритъ Леонидъ .
Митрополитъ Натанаилъ Проф. В. И. Ламанский .
В. Г. Васильевский.
Охридский.
Драганъ Цанковъ. А. Н. Пипинъ.
Д -ръ г. Атанасовичъ. Проф. В. Ягичъ.
Савва И. Радуловъ. 29 Францъ Миклошичъ .
Никола С. Михайловский . м . Хаттала.
Д -ръ с . Чомаковь. Д -ръ Ф. Рачки .
Николай Хр. Палаузовъ. Ив. Кукулевичъ Сакцинский.
Найденъ Геровъ. Професоръ А. Лескинъ.
Савва И. Доброплодний. Стоянъ Новаковичь .
Д - р . Ив. Богоров'ъ . А. Хмжджу .
Иванъ Ст . Ивановъ. Константинъ Сакасъ.
Александръ Екзархъ. Епископъ И. ПІтросмайерь.
Евлогий Георгиевъ. Д -ръ Лонъ.
Димо Петровичъ. Катковъ .
Митрополитъ Панаретъ Луй Леже.

Рашевь. Ф. Каниць.
1
Списъкъ НА ЧЛЕН . НА БЪЛГ . кн . ДРУЖЕСТВО . 199
ІІІ .
Редовни членове :
М. Дриновь. Гр . Начовичь.
В. Д. Стояновъ . П. Оджаковъ.
Търновский Митрополить В. Н. Палаузовъ.
Климентъ Браницкий. с . Панаретовъ
Марко Д. Балабановъ. П. Пешовъ .
Т. Пѣевъ. В. Поповичь.
Д - ръ В. Беронъ. Д - ръ В. Радославовъ.
Ст. Бобчевъ. м . К. Сарафовъ
Д -ръ Брадель . Варненский и Преславский
Ө . Бурмовъ. Митрополитъ Симеонъ.
Ив . Вазовъ. Ив. Славейковъ.
К. Величковь. П. Стаматовъ .
Д - ръ г. Вълковичъ. Ст. Стамболовъ.
Ив . Ев . Гешовь. Д -ръ К. Стоиловь.
Ив . Гюзелевъ . Хр. Стояновъ.
Доростолочервенский Митро- А. Теодоровъ.
политъ Григорий. А. Шоповъ.
Якимъ Груевъ. Д. В. Храновъ.
Ив. Даневъ. С. Вацовъ .
Г. Златарский. П. Генчевъ.
Тодоръ Икономовъ. Д. Грековъ.
Д -ръ Конст. Иречекъ. П. Ивановъ .
ІІ . Каравеловъ. Т. Китанчевъ.
Ефремъ Карановь. М. Маджаровъ .

Р. М. Каролевъ. Д - ръ Минчовичъ.
Ив. Касабовъ. Кр. Ив. Мирский .
Г. Кирковь . Д. Мишовъ.
ІІ. Ковачовъ . Хр. Павловъ.
Митрополитъ Мелетий . Ив . Саллабашовъ .
Св. Миларовъ. К. Станишевъ
Д -рь Мирковичъ. Д -ръ Стояновичъ.
Д -ръ Д. Молловь. Г. Беневь.
Пв. Найденовъ . Цане Гинчовъ.
М. Георгиевъ.
IV .
Дописни членове :
Хр. Г. Дановъ. Св. Михаилъ Казанакли .
Д. Д. Агура . г. Тишевъ.
200 списъкъ НА ЧЛЕН . НА БЪЛІГ. КН . ДРУЖЕСТВО .
Шапкаревъ. Д -рь Павловичъ .

В. Василиевъ . Д- р Планинский .
-
Д -ръ Начовъ .
--
V.
- -
Благодѣтелни членове :
Въ Одесса е 43 Въ Виена 5
Кишиневъ
27 13 22 Крайова 1
27 Болградь . е . 75 Габрово 1
22 Браила . 87 Зимничь 1
22 Галацъ . 26 Свинцовъ 1
Букурещь . 44 Всичко 320
22 Гюргьево 23
VI .
Съставътъ на управителний съвѣтъ :
Прѣдсѣдатель: М. С. Дриновъ.
Подпрѣдсѣдатель: В. Д. Стояновъ.
Гл. Дѣловодитель: Т. Пѣевъ.
Ковчезникъ Ив. Е. Гешовь.
М. Д. Балабановъ.
Д -ръ Д. Молловъ .
Членове : Ив. Славейковъ .
Ив. Касабовь.
С. Вацовъ.
Д - рь II . Минчовичъ. 1
Замѣстници : Д - рь К. Стоиловъ
| г. н . Златарский.
VII .
Историко - филологический клонъ :
Прѣсѣдатель: В. Д. Стояновъ.
Дъловодитель : Ив. П. Славейковъ.
а) Редовни членове :
Г. Беневъ. Търновский Митрополитъ

ө . Бурмовъ. Клименть Браницкиій.
М. Дриновь. Т. Пѣевъ.
списъкъ НА ЧЛЕН. НА БЪ.ІГ. Кн . ДРУЖЕСТВО. 201
Ив. Вазовъ. М. Маджаровъ.

К. Величковъ . Митроп. Мелетиі .
П. Генчевъ. Св . Миларовъ.
Якимъ Груевъ. Кр. Ив, Мирский.
П. Ивановъ. І. Мишовъ .
Т. Икономовь. Ив. Найденовь.
Д -ръ к . Иречекъ. с . Панаретовъ.
Е. Карановъ. В. Поповичъ.
Р. М. Каролевъ. с. Стамболовъ.
ІІ. Ковачовь. А. Теодоровь.
Т. Китанчевъ . А. П. Поповъ .
б) Дописни членове :
Хр. Г. Дановъ. Г. Тишевъ.

І. Д. Агура. Шапкаревъ.
Св. І. Казанакли .
VIII .
Клонъ за природ . и медицински науки :
Пrѣдсѣдатель : Д -ръ . Молловь.

Дѣловодитель : с. Вацовъ.
а) Редовни членове :
1-рь В. Беронъ. г. Кирковь.

И. Брадель. Д -рь Минчовичъ.
4 Г. Вълковичъ. 29 Мирковичь.
Mirx. Георгиевъ. Ив. Саллабашовъ.
І. Гинчевъ. К. Станишев .
Ів. Гюзелевъ . Д- р Стояновичъ.
" . Златарский . Д. В. Храновъ.
б) Дописни членове :
В. Василиевь : 1- руъ 1. Павловичъ.
1-ръ Начовъ. Планинский .
IX .
Клонь за държавнитѣ науки :
Пудсѣдатель М. Д. Балабановъ.
Дѣловодитель И. Касабовь.
202 Списъкъ НА ЧЛЕН . НА БЪЛГ. Кн. ДРУЖЕСТВО .
Редовни членове !
с . Бобчевь. В. Палаузовъ.
Ив . Ев. Гешовь. П. Пешовь .
Д. Грековъ. Д -ръ В. Радославовъ.

Доростолочервенскиіі Митро- М. К. Сарафовь.
полить Григорий. Варненский и Преславский
Ив. Даневъ. Митрополить Симеонъ.
П. Каравеловъ. П. Стаматовъ .
Гр. Д. Начовичъ. Хр . Стояновъ.
П. Оджаковъ . Д - ръ К. Стоиловь.
Хр. Павловъ.
Печатни погрѣшки .
Страница 2 реда 2 на мето Приказвали ми още, чети : Приказвали ми сж още,

3 6 потвърдилъ. подтвърдилъ.
1 3 я 14 и капун-нам и канун -наме
Я я 29 ІІОЯВИЛИ . появя .
я и 11 я я Къҳжатии Я Кърджалии
Я 5 33 1 весе.ТИХЯ . я веселехX .
П 6 Я 25 1 Я баесина Я бассейна
8 15 който 1 които
я я 16 Я я Джби и Джбове
28 2 доброволно се му и доброволно му се
30 Я 10 2 Землище Я Землището,
37 1 14 едно мѣсто я тя е била едно мѣсто
40 32 я Я животоисание я животописанието
48 Я ми приказвали , ми приказвахх ,
51 13 Я приказвати , приказвах ,
66 13 Пох.туци 1 похлушки
33 н Я
Я 67 1 екип.1ъ и екземп.1я7
я 73 я 1-2 и изгуби.и са изгубили
76 8 Я 1 На губи . Не губи
Я 76 и 12 я Котество котичеството
80 7 Мау,телей 21 Mayделей
и 80 че мисълта за уми че съ мисъльта за уми
ранье не примирява ранье ни примирява
2 81 Я 32 и «Физиологическа «Физиологически
9 83 28 заботѣвши заботѣвали
84 3 Mayteren May детей
84 Я 23 п и погубно П пагубно
я 85 28 и Гарнъ . Горнъ
87 Я спиритни спиртливи
1 87 25 я криви та написанъ отъ кривата ( линия) написа
камертина , на отъ камертона,
1 88 16 Я Я се сопра, я спира,
89 34 21 четвъртна 1 четвъртта
п 96 18 я 11 горията горната
Р 96 34 и Я римскiп . рискій
116 44 1 прво,тъчката, прѣводачата,
122 17 29 прим Бритѣ . прим Брить,
127 Я 23 21 1 ВЛИЯНИс . ВЛИЯНИe
и 132 24 я на като дойде 3 но като дойде
147 32 Обнародванить (Обнародванить
1 153 17 я и Сотонски и Сотунски
160 14 прести и пристки
169 20 51 Я Чтенове ч.тенове “ .
я 170 33 Иss 36 , 37, 38, М. иЅЅ 37, 38 ,
Я 175 прите. и прие
175 я 17 я Я Таицински, Сакцински,
EPHOUNECRO CINCAHME
НА
РЕДАКТОРъ т. пѣЕВъ .
Нар. пословица.
КНИЖКА ХІ .
СРЕДЕЦъ
1884.
Стра и .
І. Джтни бѣлѣжки за Срѣд зя Гора и за Родопскитѣ планини. ( Продъл
жение отъ кн. x и край ). Съобщава Д-ръ Конст. Иречекъ. 1
І. Унтеръ- офицерский въпросъ въ главнитѣ європейски армии и ст
стоянието му въ нашата армия. Оть Поручика Хр. Златоустова.
Ш. Дневникъ по съгражданьето първата българска въ Цариградъ чер
ква , св . Стефанъ 1847—1849 г. Отъ Ник. Евт. Сапуновъ . 59
IV. Стихотворения :
1 ) Нашитѣ діди (Боянъ нагесникътъ , попъ Богу.миль). ( Продължение
отъ кн . x и край). Отъ автора на Suspiria de Profundis . 114
2) 1. Майската царица ; ІІ. Прідъ новата година ; П. Край. Отъ Ив.
п . Славейкова. 123
V. Народни пѣсни и приказки :
1 ) Како су се побунили Бугарете (пѣсень). Съобщава II . Байкушевъ . 131
2) Златната ябука (приказка). Съобщава п . Байкушевъ. 137
VI. Книжнина :
I. Рецензии : 1 ) Българската Христоматия или Сборникъ отъ из
брани образци по всичкитѣ родове съчинения . Части I и II. (Проза
и Поезия ). Съставили и. Вазовъ и К. Величковъ. Пловдивъ, 1884 г.
Рецензира п . ІІ— въ. 140
2 ) Спомени за страшната пролѣть въ Ахя- Челеби прізъ 1876 го, д .
Отъ Хр. П. Константиновъ. Пловдивъ, 1884 год. Пише п . п въ. . 144
3 ) Домашни забавления или пѣсни , втски и разни други . Съставилъ
Марко Д. Балабановъ. София, 1884 год. п . П – въ. 146
ІІ . Книгописъ: Книги, получени въ замѣна или подарени за библиоте
ката на „ Бълг. Кн. Дружество “ 152
VII. Печатни погрѣшки . 156
!
Дітни Бѣдѣжки
за
Срѣдня гора и за Родопскитѣ планини ,
Съобщава д -ръ конст . иРЕЧЕКъ.
( Продължение отъ кн. x и край ).
Устина лежи до единъ токо - рѣчи заливъ , който отъ

планинитѣ въ видъ на
Половдивската равнина влиза Въ
полукржгъ. По срѣдата на южний му край лежи Кричимъ,
а на сѣверь заливътъ е отдѣленъ отъ полето съ НИЗКИ
хъ.1мове . Самото дъно на този Заливъ съставятъ мокри
ливади, тъй наречено Блато, съ остатъци на единъ старт

сипань пжть , който съединява Кричимъ съ онова първо
перущенско градище .
Кричимъ лежи 3 , часа на западъ отъ Устина, като се
върви покрай планината . Мѣстоположението е любопитно.
Рѣката Віча, която по- горѣ въ планинитѣ се казва Крива

ряка, излиза отъ единъ видъ скални врата . Селото лежи
прѣдъ самитѣ тие врата : на дѣсний брѣгъ турската махала
(933 Турци ), на пѣсъчливий островъ верѣдъ рѣката Цига

нетѣ ( 90 души ), на лѣвий брѣмъ българската махала (364
Българе ), - всичко 260 кмщи . Рѣката еи границата мѣжду
пловдивската и пещерската околия . Самото село е било
по- напрѣдъ оградено съ една стѣна , та се е одържало и

срѣцу Кърджалиитѣ. На лѣвий брѣrъ надъ българската
на хла стои на една висока скала едно старо пространно
градище , съ двойна ограда , едната около плоский върхъ,

другата нѣщо по-низко . Пятьтъ за горѣ бѣше отъ селото ,
период . Списание XI . 1
отъ сѣверната страна ; горѣ мѣжду трева и търние има

остатъци отъ каменни стѣни и , казвать , и кули . На срѣща А.
прѣзь рѣката чухъ, че имало дири отъ една по - малка твън

дина . А по рѣката нагорѣ, единъ и два часа отъ селото .
се намиратъ въ тѣсната планинска долина познатитѣ два
Кричимски мънастирье, св . Врачеве и прѣсв. Богородица.

но тѣ въ възстанието на 1876 г. са били изгорени заедно
съ старинитѣ си – рякошиси и старопечатни (сърбски и др .)
книги , и сега стоять само разваленитѣ имъ стѣни.
Желаехъ да се покатериж на върха на голѣмото „ кале “.

да му виді планътъ и изгледътъ, но оть непрѣстанно ѣз
дение на конь въ сълнечната горѣщина бѣхъ тъй уморенъ,

щото прѣдпочетохъ да продължавамь 15туванието си .
Градището има си едно значително миняло . То се споменува
като Кръчимъ 1) нѣколко пяти . Най - напрѣдъ чуемъ за него
Въ възстанието) на Иванка ( 1199 ) . Византийский пълково
децъ Камицeсь ударилъ на тая крѣпость, съградена ни
по- вѣроятно подновена отъ Иванка . 2) Гърцитѣ искали съ
стълби да се въскачтъ на стѣнитѣ. Борбата е била отча
яна и единъ отъ византийскитѣ прѣдводителье, Георгий Па
леологъ, съ мнозина другарье, погинжлъ подъ оръжието на
Българетѣ. Най- подпрѣ крѣпостьта, която , види се , е била
главната опора и сѣдалището на Иванка , падняла вь ря
цѣтѣ на византийскніі пълководецъ ; той послѣ прѣвзелъ
съ сила или съ съглашение и други близки градовце (то
Хората ), догдѣто близу до Баткунъ е билъ ненадѣйно за
робенъ отъ Иванка . Вторий нить чуемъ за Кричимъ като
за сѣдалището на Слава. Въ 1208 г. латинский царь Ген

рихъ, слѣдъ побѣдата, която спечелилъ прѣдъ Пловдив ,
срѣщу българский царь Борилъ, пристигнжлъ прѣдъ Кри
чимъ, състоящи отъ една крѣпость (chateau) и единъ градъ

(ville ) отдолу. Славь, който много се зарадвалъ отъ разби
1) Котфрёд у Никита, Кротфрід у Акрополита, Крстиќ , у Кантакузина. Не

постоянното изражение на първата самогласна показва, че е била т .
2) Никита 678 .
ПТНИ БѣлѣЖКИ. 3
ванието на Борила, слѣзнжлъ отъ крѣпостьта въ лагера
на царя , цалувалъ му по византийский обичай рәката и

чехълътъ и билъ приеть за васа.плъ на латинското цар
ство, като му се обѣцата и короната на България. 1 ) Послѣ

се забѣлъжва Кричимъ мѣжду крѣпоститѣ , за които Ми
хаиль Асѣнь ( 1254 ) се бориль ерьцу Гърцит , и
Иоаннъ Александрь (1344 ) е приель вь Родопитѣ. Турцитѣ
еж заварили Кръчма ( така произнасятъ името) още като 1

важно мѣсто и настанили една османска колония , да пази
крѣпостьта .
Въ околноститѣ на Кричимъ се падать и нѣколко спо
мени за старото плѣме на Драговичитѣ, което се споменува

въ титлата на пловдивскиій владика (Өрахуѕ na ) Дрхүogrvtiac ,
ДоYo3 :rias) и въ нѣкои богомилски паметници. Попь Кот
стантинь (1819) знае за една рѣчка ДоYo3: 7,5 при долниii

мънастирь. Моя съотечественникъ, инженеръ Пелцъ, ка
зва , че онова пространно градище при Куртово Конаре се

викало Драговет , и че имало недалеко отъ Кричимъ единъ
потокъ Драговица. ?) Азь чухъ за една долина Дургудін
или Драговецъ, нарѣчена още и Сина вода .
Отъ Кричимъ стигнѣхъ покраіі планинитѣ и послѣ
край една суха ръка за единъ часъ въ Козарско . Положено
вече втрѣ мѣжду височинитѣ. Една буйна вегетация отъ
садени черници и отъ диви смокини окржава подновенитѣ
кмщи на това село, което въ възстанието на 1876 г. съвър
шенно било изгорено . До него съзрѣхъ една стара могила .
Прѣзъ долината на мѣстната рѣка , която иде отъ село Ждре
бичко , съгледахь много хубавѣ профилътъ на високий Кар
лика или Карлицка , Карловска планина (споредъ Руситѣ 2187
метра ), който съ острий си върхъ вече поради височината
си личи отъ далеко мѣжду родопскитѣ гребени, отъ вѣ
тренъ, отъ Срѣдня гора , отъ Хиссара и пр.
1) Cricemont ( Крисмонъ) y Henri de Valenciennes ( Villеhаrdouin ed. Wаіlly p. 331.)

2) вѣ.ѣжка за Драговичитѣ отъ А. Пелца въ Pamatky archaeologické 1877,
които за съжалѣние не ми ся при ржцѣ въ София .
1*
4 Д-Ръ конСТ . ИРЕЧЕКъ,
Оть тамъ въскачихъ се на рътоветѣ мѣжду Козарската

и Пещерската ръка и вървѣхъ по гребенътъ имъ на югъ .
Отгорѣ съставихъ си ясно понятие за така нарѣченитѣ „Баба
баири “, ония НИЗКИ голи хълмове , които лежжтъ мѣжду
подножието на Родопитѣ и полето . Мѣжду тѣхъ и Родо
питѣ има долини , като долньото течение на Пещерската
ръка и оня заливъ прѣдъ Кричимъ. На югъ Карликъ не

1
ми излизаше отъ очитѣ. Пятьтъ вървеше на високо мѣжду
лозя , отчасти по единь тѣсенъ калдъръмъ, може би на
правень не отколѣ. По странитѣ пятьтъ бѣ заграденъ отъ
единь непрѣкжснжтъ живъ плетъ отъ едно множество раз
новидни растения, дрѣнъ, кленъ, књпини , малини, бъзь.
глогъ , шинъкъ, трънки, всичко оплетено съ павой (Clema
tis) и дива лоза . Имаше и низко джбово храстие съ тись
и клека и тукъ тамѣ нізколко сѣнчести орѣхи. Най-подирѣ

на Кръстеці, гдѣто стои единъ камъкъ съ издълбанъ кърстъ.
съгледахъ прѣдъ себе си една дълбока долина, и въ нен
слѣдъ малко се явиха стрѣхитѣ на Брацигово. Долината.
защищена прѣдъ сѣвернитѣ и южни вѣтрове, прѣдставя една
много живописна картина съ своитѣ нивя и градини : тран
дафили , лозя , овощия , тютюнъ, царевица , всичко пълно съ
високи дървета и планински кладенци и долчини.
Брацигово (401 м . ) е едно крайне любопитно мѣсто. Не
говитѣ 539 кмщи съ червенитѣ си керамиди сж гясто сбити.

безъ дворове и градини , като срѣдовѣковнитѣ градища въ
западна Европа, на едно тѣсно мѣсто вь една дълбока кот
словина. Голѣмото бѣло здание на млякото училище (ні.
три ката ), съградено слѣдъ войната , издига се на источния
край. Освѣнь него личи мѣжду клята черквата св . Ивань

Прѣдтеча ( отъ 1833 г.) съ кубета оть особенъ видъ . Вмтрѣ
тѣсни улици отивать на горѣ на долу по неравното зем
лище , мѣжду високи кміци отъ тъмна сива боя съ чардацн
като балкони. Една безименна рѣчка има источницитѣ ен
почти въ самото село и отива къмъ западь . Любопитни са !!
жительетѣ (2829 д . ), които се раздѣлятъ на стари родопски

ПЯТНИ БѣЛБЭККИ .
домородци и на македонски прѣселенци. Женитѣ на еднитѣ
и на другитѣ носятъ още особни костюми , домашнитѣ тъм
носини дрѣхи съ червени престилки, прѣселенитѣ единъ

костюмъ, който ми напомни херцеговскитѣ дрѣхи около
Требинье, съ едно червено Фесче на главата и една дълга

бѣла кърпа , която го покрива отгорѣ и се спушта низъ
плещитѣ. Прѣселенцитѣ , които ся по - вече, см дошли прѣди

не съвсѣмъ 100 години , нѣкои и по - рано или по -късно,
Урь Костурско и то , казвать , поради притѣсненията на
разни пати и особно на прочутия Али паша Тепеленский ,
самозваннніі господарь на Епиръ, Албания и Тессалия ( убить

1822 год.). Още помніжть старитѣ си села и наричать маха
итѣ си споредъ тѣхнитѣ имена . Най - повече са дошли отъ
селата Саймница, Омутско ( жителье Омунітене) и Орешеця,
всичко въ костурската кааза . Иматъ единъ тить различен

оть родопскитѣ и тракийскитѣ Българе и помѣжду си го
воріжтъ отчасти старото си нарѣчне съ неговитѣ особности.
По тия мѣста общепознатъ е „ Дюлгерский езикъ “ на Бра
цговченетѣ . Записахъ си единъ редъ думи от него , които
показват , че той съдържа пълно албански елементъ, и то

отъ южното нарѣчие на Тоскитѣ, послѣ гръцки или чисто
условни , като извѣстнитѣ жаргони на нѣкои отдѣлни съ
СЛОВИЯ
въ западна Европа. Оть албанско произхождение
ся на пр . шкяу човѣкъ ( шкяу алб . Българинъ), кімба кракъ
(алб. къмбъа ), кока глава (кокъа), гба уста ( гойea ), мекора
брадата (мьекръа ), уя вода ( уйъа) , гуреца камик » (гури ),

біля блато ( бальтъа ), мишайко мѣсо (миши ), не са вёта ма
ще идя (алб . вёте идж ). Гърцко е на ар . шпита кміца (алғt . ) .
На условний език , принадлежи Аламанчо Турчинь; старата
дума за Нѣмцитѣ, която се е употріблявала оть Византні

цитѣ и от Българетѣ още въ 17 нѣкъ '), тука е приела
ново значение , за да се не разбере лесно , за кого е думата.
Къмь такива условни думи принадлежжть, мнел , и гб. чо
1) Аламанци въ старий запись, обнародванъ отъ Дренновъ въ Пер. Списание

III 10. Въ Софийско се ерѣща личното име Аламанчов'L.
вино , чочо ракия ( види се отъ алб . чоч нѣщщо ), ладнаа ме

ханата , пилавките паритѣ и пр .
Главното занятие на Брациговцитѣ е дюлгерликъ; тѣ
Зидатъ км Іцитѣ 10 цѣлт западни Родопи и по полето.
Дома се занимаватъ съ вадение трандафиловото масло . Са

деньето на трандаФІГла е принесено тука прѣди 60 — 65
години отъ селото Xнесарь-Киселери ( при Хиссарскитѣ
бани) и гробъть на оня Брациговецъ, който е донесълъ
тази индустрия, единъ камъкъ съ изображение на казанъ
за дестилирание цвѣтята, види се още въ училището. Дру

та , ѣ по Родопитѣ , освѣнь близката Пещера, не се произ
Вожда тая вь най- ново врѣме тъi много изнасяна стока .
При селото нѣма стари градицца . Много въспоминания

има отъ върлуванието на „ хайтитѣ “ ; жительетѣ см напра
Вили стѣни и кашин , но нѣколко ижти с били принудени
да въ Пещера. Защитата на населението срѣцу

бѣгатъ
кърджа ли йс ки тѣ чети е водилъ пазарджишкий настѣдственъ
беіі Каваназоглу. Брациговци с. oть воинствень характеръ ;

ознато е , какъ см се защищавали въ възстанието прѣзъ
1876 г. и какь ся из.л.з. III отъ борбата само съ една малка
загуба отъ човѣции и безъ опроаствание на своето мѣсто.
Въ черквата св . Иванъ намѣрихъ една староlіечатна
книга идва мошнеа . Печатната книга е, колкото зная.
едно до сега съвсі;мъ непознато произведение на словѣн

ското печатарство, едно тетроевангетіне съ юсове , напеча
тано въ 1572 г. въ трансилванский Бѣградъ ( Alba Julia.
Karlsburg ) отъ дияка .Таврентия съ повелѣнието на войвода
Христоф" , Батори. Ето послѣсловието ; поважніємь велкаго
воєвода гатїрь ( така ) концговь 436 леринць дакь. троуднү со о

Семь и исписать книги сів . їлємін тетрotvгаїв вь лѣто з тысарь
ії . Поієшє со сіє книгы мёца феврovapїв . кв . дüь и съкръшні€ см

міца ман. І. Днь в градь Бельграда. Слѣ,два единь гербь и
подъ него : и съ властїю Великаго воєвода Батырь концовь за .
л.акть да Несм:keть на тиiaph. Екземплярътъ е пъленъ ; въ
правописанието му има ж . ли , съ три равномѣрни крака.

ІХТНИ Бfb.ЛѣЖКИ . 7
на пр . въ мимоходмiрь. Отъ ракописитѣ единий е евангелие
на хартия безъ ж съ послѣсловие : исписаҳ азъ грѣшный и

ньншн 3 % свещенницѣхь Іоаннь тєрєн нь в (о )гохранимоє село Стро
полів сіє v (аг г (6)ліє вь аkто « зр3s. ( 7166 —1658 ) и кЅпи го
күр Георгів кож $ харь от село Осиковица. с ( ы ) нь Степановь и
Ель ( к ) нины, и приложи го нь храмь архістратига Михаила от село
сикокнца, да слЅжи за ГерговЅ д ( о ) шS и за подоЅжі . Его Дн
нитра , за родителі Его Степана и Елькна , и кЅпи го за час . аспен.
Подвързията Позлатена ІІ ОТъ надписа и ЛЕ ПОКЛОНИ
кеско ( ? ) на с( в€)ти крач € B € äірни (1758 ) “ се види , че книгата

е била по - напрѣдь въ Кричимский мънастирь св . Врачеве.
Другий рікопись е на хартия отъ 16 — 17 вѣкъ и съдърха
канони за светиитѣ, съ юсове .
Оть Брацигово продлъжавахь своето пятешествие за

Пещера, която лежи 11 , часъ на западъ . Най - напреѣдъ се
минуватъ нивя съ трандафили, царевица и червень бобь
въ една долинка мѣжду гористи върхове, тукъ- тамѣ въ
сѣнката на огромни орѣхи и ясени ; на нѣкои мѣста има
болата и калдъръмъ прѣзъ тѣхъ. Послѣ се оставя Браці!-
говский потокъ, който на дѣсно отива къмь Пещерската
рѣка, и се минува единъ каменить рътъ, нарѣченъ Грама

дите , обрастнлъ съ една гжста низка гора отъ ҳмбове.
габери, лини, дрѣнове и лѣски , съ единъ утомителень
стърменъ калдъръмъ, широкъ за единъ конь . На лѣво стои
единъ високъ върхъ Тамбра съ развалинитѣ на едно кале ,

а на дѣсно лежи въ долината една уединена могила Тумба .
Послѣ се слиза на едни мокри ливади и по срѣдата имъ се
Съглежда Пещера.
Пештера ( 41/2 часа на югъ отъ Пазарджикъ) има едно
хубаво положение ( 407 м .), въ една приятна окрята 10
.1ина , оградена на югъ отъ гористит , високи хълмове на

Родопитѣ, на сѣверъ отъ голи низки бърда. Окржавать
ТА : Ішироки ливади и лозя , па нѣщо и трандаФілови градини.
По срѣдата минува рѣка , която иде отъ югозападъ, и горы
се вика Баташка река , тука Стара река, по-долу Пештерска
рекі ; тя послѣ се обърца къмъ истокъ и се втича чакъ

въ полето , въ кричимската Въча. На югъ отъ града въ
гористий проходъ, отъ гдѣто тя излиза , забѣлъжватъ се
високо въ гората три голѣми пещери, така нарѣчени Уme

тови дупки , вятрѣ дълбоки и много пространни ; отъ тѣхъ
градътъ е приелъ името си . Пещера, срѣдоточието на една
околия , е доста голѣма и споредъ числата , които си за
шсахъ въ околийското управление, въ 1882 г. е броила
786 кміци съ 2659 Българе, 920 Турци, 343 Власи и 11
Цигани, всичко 3993 жителье .
Положението на градътъ владѣе единъ уединенъ х* Ь.1мъ
на хъ новата казарма на сѣверната му страна , нарѣченъ сега,

споредь единъ малъкъ параклисъ при подножието му , св.
Петка . На плоский му върхъ, ' / 4 ч . отъ града , личжтъ
мѣжду лозята остатъци на четверожгълна стѣна , направена

отъ слоеве тухли ( по 4) и камъкъ оградата на една
,
стара крѣпость , името на която не се знае . Мѣжду земята
съглеждатъ се множество отломъци отъ тухли . Ископах
се тука и огромни кюпове , по - високи отъ човѣшки бой.
съ добрѣ спазено просо ; 10—12 смщо такива исполински

см,дове се намѣрих и прѣдъ поменятитѣ по -горѣ пещери .
Изгледътъ отъ „ Пещерското кале “ не е малъкъ : на сѣверъ
прузь пролкитѣ и гребенитѣ на низкитѣ алувиални голи
хълмове , които лежжтъ тука като прѣднята стража на Р.
допитѣ , се види Пловдивъ и полето , задъ него Стара пла
нина съ Гюмрукъ- Чалъ, Срѣдня гора съ Богдань и сипеять
надь Кратово , а задъ неж Веженъ. На сьверъ всичко голо.
а на югъ планини , гясто облѣчени въ хубава висока гора.

която гясто гін завива отъ върха до политѣ.
Има и други староврѣмски остатъци. Чухъ и за старъ

калдърмисанъ друмъ, единъ за Пловдивъ, другий отъ Па
зарджикъ прѣзъ тука на югъ къмъ Македония . На браци
товский пять подъ Тъмбра лежи на ръта едно градище
Преврена, гдѣто оце , казватъ, прѣди 150 години е ставалъ

пазаръ за аби , който отпослѣ се е прѣнесълъ въ Пазар
ІХТНИ Бѣ.ѣЖКИ . 9
джикъ. Близу до тамъ имало мѣсто „ старитѣ кжции “ , съ

черковище св . Марина и дири отъ колиби, защото Пещера .
“ Жщо като Панагюрище, едно врѣме е била раснилѣна по
колиби , на шесть мѣста , гдѣто още има оброчища, и пос.лв
се събрала на нинѣшното мѣсто . На югъ отъ града ( ' l , ч .)
въ планинитѣ лежи единь гористь върхъ Пиринъ съ едно
ка.ié. съ една тъмна пещера , и съ изворитѣ на малката .

рѣкичка Луковица "). На южний край на града , гдѣто се
Виза въ прохода , ископали с се при дѣсний брѣгь на
рѣката подъ гората стари гробове, а при всѣки мъртвець
единъ ужъ сърпъ отъ бакъръ, види се нѣкои прастари
бронзени ормжия. Нѣколко пусти градища лежжтъ на сѣ
веръ къъ полето : калето “ Пика съ една могила при се
лото Бяга , край Пещерската ръка, и едни голѣми развалини

съ добрѣ съхранени каменни дувари кмдѣ сѣверозападъ
на Панара поляна , близу до черквата св . Никола , до селото
Радулово, при Бѣта ръка , която е приток » на Дебърщица.
единъ часъ отъ полето ”).
Въ самата Пещера нѣма нищо старинско . Ржкописить
на старата полуподземна черква св . Петка ся прибрани въ
областний музей. Една особность на града е колонията от
Власи ( Куцовласт), които см дошли , казвать , прѣди 80 )

години отъ Македония ; помѣжду си приказвать ромянскін
съ силна примѣсъ на гърцки и български думи , но друго

яче се гърчѣжть и иматъ гърцка черкова и гърцко учи
лище. Споредъ свидѣтелството на понь Константина ті;
с прtселенци отъ голѣмий ромянски градъ Москополь
на югъ отъ Охридъ ( дётохо! zzvi zə Возхотілгод), който
въ минжлото столѣтие изведняжъ се прочулъ съ търго
вията си , но скоро пропаднжлъ поради притѣсненията на

Албанцитѣ и грабителствата на Кърджалишитѣ. Въ тѣхнит ;
уста " българската Пещера се е погърчила на Περιστερά
1) Това е Перунова гора на Захариева, 63 .

2) Отъ околноститѣ на града си записахъ още имената на два к.та,денци : Че
нинен врне" ( $p's:g ) и fany де. шопъ ( влашки )
(гължбъ), когато Турцитѣ см направили на Беш-,дере

( петь рѣки ).
Около , града има забѣлѣжителни остатъци отъ ста
рото рудокопство . Намираме се вь собственниія прѣдѣтъ
на старитѣ тракийски Бесси, които въ римско вр ; ме бѣхя.

прочути по своето рударство . На южний край на града
видѣхъ куница на 3—4 метра високи отъ желѣзна ( згорня ).
както и дири отъ вади и самокови , а на сѣверната страна

има една мѣстность Изгорело самоково и остатъци отъ же
ѣзни вигни ( fourneaux ). Тия български рударски изражения
см смщитѣ , както се употребявать и въ Самоковъ. Жетѣз
ната руда се е събирала на близу до Пазарджишкиii 15ть
при селото Ликачево 1) , гдѣто с . 15. измивали отъ пѣмъка.

Въ врѣме на понь Константина (1819) още с работи.Ти
остеодеталлаіх ўрто? axpan: 3: . Работението е прѣстан ...11)
прѣди 30 години, около 1850 год . Споредь Захариева ім .10

едно врѣме седъмь самоісовии , които са били притежание
на нѣкои Българе, а тѣ ги работили на основание единь
«Ферманъ отъ царь Сулеймана, като дава ли на хазната една
Пета часть отъ изработеното желѣзо. Haii - 10,дирѣ рабо
тили ся наслѣдницитѣ на нѣкой си Зафирь чорбаджи само
единъ самоковъ съ три виднин ; но , защото , казвать, не
оставала вече ру да вь близкитѣ мѣста, продати ги на нѣ

кон Турци, които ги обърня.1 на воденици . Захариевъ
прибавя , че се вадило не само желѣзо , но и бакъръ, и на
истина узнахъ за едно мѣсто , единъ часъ На юЬ Оть
града въ планината , което се викало Бакърджийски дупки --

прокопитѣ на стари рудници . Тия пещерски руди, старитѣ
Рудници на Доспадъ, за които ще спомена подолу , мета
ческата индустрия на селото Голѣмо Бѣлово , г то
сіпоредъ попъ Константинъ прѣди ( 35 години см се ра
ботили ключове отъ пиринчъ или бронзъ, и послѣ дреб

нитѣ металически издѣлия (обици, пърстени и пр . ) на Раз
оканетѣ, измиванието на златото въ Неврокопско, на же
1 ) Тъй си го записахъ. Другояче се произнася Аикочово . тур. А.ти-ходжа-кюй.
ІІ.ЖТНИ Бѣ.1ѣЖКИ . 11
тѣзото въ Мелнишко и около цѣлата Рила планина ( Рила,

Цацаревска Баня , Самоковъ ), старитѣ рудници при селото
Маденъ въ Ахмръ -Челеби всичко това подтвърждава свІІ
тѣтелствата за нѣкогашната голѣма рударска индустрия въ
Родонитѣ, която е цъвтѣла въ римско врѣме и вѣроятно и
въ срѣднитѣ вѣкове, а подъ Турцитѣ полека - лека е про

падняла до тамъ, щото едвамъ въ Самоковъ живѣжть
нѣкои остатъци отъ нем .
Попь Константинъ споменува вь Пещера още и би
чкиджии и табаци. Обработванието на кожитѣ и до сега
е тука една видна индустрия . Отъ 10 години насамъ вади

и трендафилово масло . Въ възстанията и борбитѣ на по
слѣднитѣ години градътъ не е пострадалъ нищо , защото
християнитѣ живѣли добрѣ съ Турцитѣ. Транзитната тър

говия за Македония , освѣнъ съ памукъ, сега съвсѣмъ е
упа ДНЯла .
Оть Пещера тръгняхь за Батака, 3 часа пять . Върви

се въ тѣсната долина на Баташката или Пещерската рѣка
право на югозападъ , около споментитѣ пещери и послѣ
въ прѣкрасни пусти гори , нaйнaпрѣдъ дабови , послѣ га
брови, подир , букови , догдѣто найпослѣ се появихм бо
Пове и елхи . Великолината горска природа съ прохла
дната сѣнка на гжститѣ дървеса , съ непрѣстанний шумъ
на рѣката, която скача прѣзъ голѣми плочи и камънье ,

съ изобилието на росата , която зараньта трепти 10 тис
Тьето на лѣскитѣ и на голѣмата папратъ край Пятя , всичко
това надминува и хубавий ижть отъ село Рила за мъ-

пастиря св . Ивань. Само на конь може да се минува прѣзъ
1) За Пещерскитѣ руди има у А. Буе, който не е посѣтилъ Родопитѣ, само

€ ,THO TUMHO CB bzbune: Il existe des mines de fer sur la route de Nevrocop à Despot
Jailak et à Philippopoli (Esquisse geoloy de la Turquie, Paris 1840 p . 160 ). C'xio u
Викенеъ ( 1847 ) не е дохаж,далъ въ Пещера. Първо св : zѣние за ру дитѣ въ науч
ната литература е обнародвалъ моятъ съотечественникъ, инженеръ А. Пецъ, Ceber
vlas Rhodope -Randgebirge südlich und südöstlich von Tatar - Pazardjik ( Jahrbuch der ge
«Tog . Reicl sanstalt 1879 стр . 72 ) . Споредъ него това жестѣзо е било сжицо като ca
моковското , въ раздробенъ на пісъкъ сипей , и се намирало особно въ малките
Долчини мѣжду селата Радилово и Аликочово ( А.ли -ходжі-кюй) ; на западъ се срѣ
ало още при се.ото Еллидере и около Бѣльово .
тука , защото нѣкои мѣста см съвсѣмъ тѣсни и страшно

каменисти , като една планинска стълба . Нѣма села , само
нѣколко бичкии . Срѣщаме Власи и Батачене съ мулета,
натоварени съ дъски . Найподирѣ се въекачихме (придру

жаваше ме г -нь Шишмановь, Офицеръ на румелийската жан
дармерия ) на дѣсно на една отворена полена, гдѣто като

се обърняхъ, съгледах ь прѣзь долината като прѣзъ една
планинска равна улица познатитѣ сини очърти на Стара
Іланина и на Богданъ съ бѣлата кула надъ Крастово.
На дѣсно лежи прѣдъ насъ самий Батакъ, едно голѣмо
село , съградено цѣло отъ прѣсни дъски . Наоколо веждѣ
се виждах огромни гори ; само на юг ь изгледътъ бѣше
затворень съ Мъгли , които бързо прѣлитах , като до

вирахм до самитѣ върхове на борнкитѣ.
Името и сядбината на Батакъ знае се по цѣлий свѣть.
Всядѣ личжть диритѣ отъ ужасната катастрофа на 1876 г..

гдѣто родопскитѣ Помаци исклах жительетѣ и изгорих
селото . Лъбове съ рани оть ятаганитѣ, купове отъ 90
вѣтики кости и бѣлѣзитѣ на кървьта по стѣнитѣ до единъ
човіцки бо високо виждатъ се в'ь черквата , едно низк
каменно здание , до 30 метра дълго съ едно малко кубе.

направено отъ камъкъ и покрито съ каменни плочи ; съ
градили ся ж въ 1813 год . за единъ мѣсецъ като укъ
Попска књща “ безъ Ферманъ за позволение . Срѣпцу чер
квата стотъ развалинитѣ на училището, които ся сяц
свидѣтелье на онова безпримѣрно кланье . До 5000 Бъ.1
таре мжье, жени идѣца, (' я погинли тука подъ орж
Жието или въ пожара , който
който е обърнжлъ бѣлий Батакъ
сь 900 кмщи на прахъ и пепель. Сега с възобновени
280 кмци (споредъ румелийската статистика 300 съ 380
семејства и 1594 сителье ). Положението е много високо

10:32 м .). Наоколо сте се по нѣщо ръжъ, ичимикъ повесь
жетвата е въ края на юлия ), но главний номинъкъ е дь
скарството и дърводѣлството. Първи пять се споменува
Батакъ по случай на пятешествието на Мохаме,щь IV въ
П.ЖТни БѣлѣЖКИ .
1671 г. отъ Одринь за „ Деспотяйла. “ 1) Прѣданията при

казватъ , че Кърджалиитѣ съвършенно изгорили селото и
жительетѣ живѣяли распъренжти по колиби въ планината .
Попъ Константинъ казва за Това село , че имало (1819)
само 100 кмщи , съ бичкии и дъскарство.

Отъ Батакъ има 6 часа пять за румелийската гра
ница при стражарницата на Ташъ- боазъ, на пятя за Не
врокопъ и Съръ . Не съмъ ходилъ къмъ тая страна , но ще

споменя нѣкои подробности , които распитахъ особно отъ
Помацитѣ. Тия мѣста ся слабо заселени и найповече ис
Пълнени съ огромни, по нѣкога непроходими гори , въ
които, казватъ, и денемъ е тъмно мѣжду старитѣ пънье
на елхи и борики ( Помацитѣ различаватъ „ бяла борика “
и „ црнбкова борика “ ). Пятьтъ отъ Батакъ до Доспадъ
върви по единъ тѣсень калдъръмъ за конници , който слуяси

до днесъ ; единъ по - широкъ много старъ калдъръмъ леяси
въ горитѣ пд - на - истокъ кмдѣ „ Касъкското кале “ . По пла
нинитѣ има остатъци на стари тепавици и воденици, съ
камънье и одягаци , И на черковища , укъ и съ латински
надписи . На Ташбоазъ, на едно мѣсто рѣчено Бегликътъ,

се виждать остатъци на желѣзни рудници, сящо и при
Доспадскитѣ ханица и на 2–— 3 мѣста въ околноститѣ
нмъ °). Прѣди да се стигне до границата, минува се Крива

ряка, сирѣчъ горното течение на Вяча , която най- напрѣдъ
отива къмъ югоистокъ и чакъ при селото Девленъ се обърца
на сѣверъ къмъ Кричимъ, слѣдь като е прибрала водит
отъ селата Наилии, Грохотна, Карабулакъ и пр ., жите
льетѣ на които , всё Помаци , се наричатъ Ахряне, име , ко
ето общо употрѣбление
въ и въ Ахмръ - Челеби като
название на мѣстнитѣ Помаци. Въ Гълътъ , който обра
зува рѣката съ своето обърцание на сѣверь , мѣжду Ба
1) Притурка до Хамеровий прѣводъ на Хаджи Халфа стр . 184. Конаци отъ

Пловдивъ: Етикьой, Аладжаларъ, Отлу джикь, Батакь, Деспотяйлакъ.
2) Minerais de for an plateau de Betlik споменува на кратко и Viquesnel, Voyage
dans la Turquie d'Europe (Paris 1868) II , 365 .
такъ и Девленъ, се издига гореспоменятий Карлiка. До
самата румелийска граница се намира на водораздѣла върхъ

Джинёвра , гдѣто е имало голѣмъ градъ, отъ който се вн
ждали още и улицитѣ. 1 ) Като се върви отъ тамъ по пла
нинитѣ кяд югоистокъ, стига се по водораздѣла, 5 часа
далеко , на споменятото вече отъ насъ Гйоз - теnе надъ На
или съ „ царското калé“ и съ изгледа на Бѣлото море.
Задъ водораздѣла, 8 часа отъ Батакъ , простира се дългото
и широкото Доспадско поле , една височина , 8 часа дълга
и 2 — 3 широка , оградена отъ планини, населена отъ По
маци въ нѣколко села И пълна съ стари развалини . На
дъното има ливади и малко НИВЯ сь овесь 11 }ячменъ "
( тъй казвать тука ); по странитѣ има и пшеница , ръжъ и

особно едно множество ленъ . Главната ръка Сура минува
отъ сѣверозападъ къмъ югоистокъ прѣзъ главното село
Доспадъ съ Доспадскитѣ ханища на ПЯТя за Невроконъ,
при селото Бартина (тур. Барутунъ) прибира отъ мѣво
рѣка Родопа ( тур . Караджа дерё ) , която има „ главата “ си

на Соуджака при границата , до селата Касаклж и Иланджи,
и послѣ тече на югъ (сь тур . име Доспади- дере ) направо
въ рѣката Места или както я наричатъ Турцитѣ и По
мацитѣ , Карасу . Въ полето има и едно малко езеро „Гю

мюндерский гьолъ , “ съ голѣми риби. Чухъ за много ка
лета и мънастирища . Три калета ся до самий Доспадъ .
„ Хиссарьтъ, “ голѣмото кале на върха Каукълъ и крѣпоетьта

на Келтеп ( „ голий върхъ “ ). Приказвать, че „ кралското
место “ е билъ самий Доспадъ и че въ мѣстната му черква
се намирала закопана и „ кралската штёрка “, съ нанизи на
челото и други украшения . На Дразлицкото кале на исток,
оть Доспадъ имало и една дупка работена, ужъ на три

часа ижть дълбока . При Гюмюшдeрcкoтo калё , 4 часа на
западъ отъ Доспадъ на границата , имало дири отъ ере
онова
1) Ср. бѣлѣжкитѣ у Захариева 71—73, които доста се посрѣцать сь
което распитахъ отъ Помацитѣ. Положението на Джиневра, йоятепё и др. виждъ
на Cartes des nouvelles frontieres par Kiepert, Berlin 1881 .
ПЖТНИ Бѣ.1ѣЖКИ . 15
бърни и златни рудници . Споменях ми още Кутленско и

Гарванско кале. Срѣцу Гюмюшдере стои разваленото Бар
дакчийско клисё . При Усина, 1/2 ч . отъ Доспадъ има много

развалини, распърснжти на единъ часъ далеко , гдѣто по
стоянно се некопавало стари нѣща . До Любче, 1 ч. оть
Достатъ, има скщо съвсѣмъ голѣми „ каурски гробища “
съ кърстове и надписи , а на Любската рѣка въ Локовица се

виждали дири отъ голѣмъ мънастирь . И при селото Дел
жилера в полето имало съборени стѣни на едно мъна
стирище съ „ каурски “ гробища . На сѣверъ отъ Доспадъ
до Зелниково, близу до румелийската граница се срѣщали

опце разни слѣди отъ стари здания . На планина Кючюк
лии имало черковище, нарѣчено отъ „ Койнаритѣ “ Ак - клисё,

съ гробища и единь камъкъ два човѣшки боя високъ
„писанъ.“ Най - на - истокъ стои Касакското кале, близу до

Гиозтепе, голѣми развалини съ високи дуваре , остатъци
отъ водопроводъ и огромни гробищца. IIpѣданието приказва,

че въ него жительетѣ с се били седъмь години срѣцу
Турцитѣ, догдѣто нoйнoдирѣ см били разбити на мѣстото
сж ги ,
нарѣчено Дахі ; които ся били уловени, исклали
а другитѣ полека се събрали при развалинитѣ на стари
Доспадъ, гдѣто мѣжду тѣмъ см се били расположили Ко
нярьетѣ, та ся били принудени съ пари да купувать пас

бища отъ нихъ . Подолу на югъ при Бартина се показвать
въ скалитѣ „ Марковитѣ казани , “ гдѣто ужь Краль- Марко
си готвилъ ястията .
Отъ кое врѣме сж всички тия калета , мънастирища , чер

ковица и гробища на Доспадската поляна и нейнитѣ окол
ности, това ще може да освѣтли едно подробно разгле
ждание на самитъ мѣста. Не се съмнѣвамъ, че много отъ
тѣхъ ся оть древний вѣкъ, отъ плѣмето на Бесситѣ и
отъ римско врѣме ; но и въ срѣдний вѣкъ трѣба да е имало
тука нѣкакъвъ центръ, сигурно нѣкое отъ ония стари

епархиялни сѣдалища . Въ турско врѣме се е прочула До
статъ-яйла въ врѣме на султанъ Мохаммеда IV. Той страстно
15 Д -РЬ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ
обичаль ловътъ по европейскитѣ провинции , особно по Tра

кия и Тессалия, като събираль много хиледи християне
да гонжтъ животнитѣ на опрѣдѣленото мѣсто . Найобич

нитѣ му мѣста сл били Чаталджа при Цариградь, Кирк
клиссё, Виза, Фикла ( срѣдовѣковната крѣпость Вvzay
на сѣверъ отъ Одринъ, Карнобатъ, Айдось, Ямболъ, окол

ноститѣ на Пловдивъ и Станимака, Олимпь и планинитѣ
около Ларрисса въ Тессалия . Въ 1671 г. прѣзь пролѣтьта

за първъ IIжть търгнжлъ за височинитѣ на Родопитѣ,
прѣзь Пловдивь и Батакъ на „ Деспотъ- яйлася “ , гдѣто
останлъ до септемврия . Едно писмо отъ тогавашний ве

ликъ везиръ до трансилванский войвода е подписано „ подъ
деспотскитѣ Алпи“ (datae sub Alpibus despoticis ). ') Това до
хождание на султанътъ се помни до днесь , та се показва,

гдѣка е биль пятьтъ му , сараятъ му и неговата баня .
Доспатскитѣ Помаци по нарѣчието си приближаватъ

къмъ источний говоръ, както и Батачене и Пещерци. На
нстокъ отъ нихъ, около Девленъ и Наиплии , захваща вече
рупското нарѣчие, което прѣобладава и на западъ въ Не
врокопь и влиза и въ Чепино . 2) По този начинъ До
спатченитѣ прѣдставлявать единъ кжтъ като островъ мѣжду
старитѣ родопски нарѣчия . Другитѣ ги викатъ Планинци,
за разлика отъ поменятитѣ Ахряне на истокъ отъ них ,
или , на още по- далечнитѣ Рупченци. Прѣдѣлътъ мѣжду
Доспадската поляна и рѣката Места съ 50 помашки села
ce Вика Чёчко ( турски Чечколу ) а жительетѣ му Чешли
(въ Ахмрь- Челеби казвать Чеченци). Ето единъ списъкъ
на найважнитѣ чечски села, които принадлежжтъ найно
вече на Неврокопската каза : кәчень, Крушово, Сатовица.
Доленъ, Дряново , Марўлово, Жижево, Църънче, Осиня,
Любче, Борянь, Слаштенъ, Абланица, Говиштенъ, Вълко
селъ (съ старо градище на лѣво отъ ижтя отъ Доспадъ
за Неврокопъ), Крбулъ, Гущирь, Сингуръ, Тёпленъ, Мя
1) Hammer, Осм . история , Фр. прѣводъ I, 372. Хаджи Хал + а, прѣводъ стр. 184 .
2 ) Ср. въ Пер. Спис . VІІІ моитѣ бѣлѣжки за ченинский говоръ .
ПЯТНИ БѣЛЕЖКИ . 17
халйците, Костенъ, Хусеница, Горно и Долно Съгъртии.

Многобройнитѣ имена на -вна, -яна , които се срѣщать и
въ Рупчоската околия ( на пр . Чурянь, Наречень) и при
горньото течение на Вяча , може да не ся прилагателни (ст .

бмг. -һнъ), а съкратени множественни числа на -яне, -ени .
Отъ номадическото население Конярьетѣ сега дохаждать
помалко, но чухъ за едни , които тъкмо ся стоели на югъ

Батакъ , до 100 души съ стадата си . Власит: не
отъ
пастъ на Доспадъ, а доста много вь Ахжръ- Челеби и /
особно около Батакъ . Раздѣлять се на ромянски Кара
Власи , които се сближаватъ и съ българската черква , и
на погърчени Каракачани , които иматъ сношения с гър

цкитѣ свещенници въ Пещера. Зимувать около Драма ,
Гюмюрджина, при долня Марица или при Черно море до

Анхиаль .
Отъ Батакъ тръгнмхме на съверозападъ къмъ Чепино .

Мѣжду овесни нивя въскачихме се на единъ низъкъ рътъ
и слѣдъ половинъ часъ съгледахме долу прѣдѣ себе си
въ срѣдата на единъ прѣкрасенъ вѣнецъ отъ гжсти бо
рови гори едно широко равно поле , покрито съ зелених лі
вади , по които бѣх распилѣни нѣколко стотини купчини
сѣно . Това е Баташкото блёто, което никмдѣ не е забѣлѣ
жено на картитѣ, освѣнъ една бѣлѣжка върху картата
на Викенела : „ мочорлива поляна “ ( plaine marecageuse). Отъ
него води и Батакъ името си ( батакъ тур . блато ). То е

периодически се напълнува съ вода .
едно езеро , което само
юъ на сѣ
Дъното му е дългнесто на 2 часа пять отъ
веръ или подобрѣ сѣверозападъ, а ширината му не е по
голѣма отъ 11 , часъ на конь. Амфитеатралната ограда отъ
невисоки хълмове , напълно обрасняли съ високи стари
борики, дава му едно хубаво и почти диво лице, защото

не се вижда човѣкъ , нито човѣшко жилище , а само орли ,
(околи и други птици , които се извишаватъ и падатъ въ
гората . Южната му часть еливада , която принадлежи по

полвина на Батакчене и на чепинскитѣ Ракитовци. Мѣжду
Период. Списание XI. 2
18 Д-Ръ конСТ. ИРЕЧЕК»,
тревата тукъ- тамѣ се минуватъ на бродъ дълбоки барища

съ търстика и риби. Зимѣ тия ливади се заливать съ
вода и ставатъ неминуеміп, тъй щото трѣба всичкото блато

да се обикаля по юаний му брѣгъ, Сѣверната, ибнизка
часть на дъното е едно непроходимо блато , пълно съ вода,
която отгорѣ на много мѣста примамчиво е покрита съ
заплетенитѣ коренье на тревитѣ, но щомъ стмишъ от
торѣ, пропаданъ и блатистата земля напълно те поглъща .
Жительетѣ пазіжтъ да не имъ се приближаватъ стадата
до тия опасни мѣста . Множество водни птици иматъ ен
жилището мѣжду търстикитѣ и тревитѣ на това „ треса

вище “ и на воднитѣ мѣста , казватъ, имало голѣми черни
риби съ месо невкусно горади блатото, въ което живѣктъ.

Това блато е въ
въ България единственний , колкото знам,
по - голѣмъ примѣрь на така нарѣчень торфъ ( Torfmoor,
tourbiere), който покрива огромни прѣдѣли въ сѣверна
Германия, въ сѣверний Сибирь, въ разни долини на А.
питѣ, на чешкитѣ планини , въ западна Русия около рѣ
ката Припеть и пр . Той се образува като черна смѣсь

отъ мъртви блатни и водни растения , които Въ горнитѣ
слогее см още съвсѣмъ спазени съ всичкитѣ си стволове
и жилки, а по -дълбоко ставатъ по-гжсти и п6- черни като

катранъ ; всичко е напоено съ вода като гмба (сюнгеръ).
Ако този торъъ начене да съхне , образуватъ се отъ него

въ течение на тисецелѣтия сухи въглища , които въобще
всѣкога имать происхождението си отъ стара растител
ность . Баташкото блато има оттокъ . На сѣверозападний
му край отваря се мѣжду гориститѣ планини една тѣсна
живописна падина ; борове слизатъ по брѣговетѣ й до са

мата рѣкичка, която въ сѣнката на елхи едвамъ се движи
мѣжду дребното камънье и при селото Дорково излиза
мѣжду жълтитѣ нива на Чепинското поле . Чулъ съмъ

за нѣкакъвъ си проектъ за осушвание това блато съ ка
іналъ , ископань прѣзъ долнята му половина . 1)

1 ) За Баташкото блато ср . бk.яѣжата на Захариева стр . 70 (Бълг. Ист. стр. 26).
ПХТНИ БЕЛѣжки . 19
Единъ часъ отъ Батакъ стигнжхме до брѣга на бла
тото и 25 минути ѣздихме прѣзъ дъното му ( 1097 м . ) на

прѣко къмъ срѣщнитѣ хълмове , гдѣто мѣжду приятната
миризма на сѣнчеститѣ борове се въскачихме къмъ другъ
единъ водораздѣлъ ( 1202 м . ). Отгорѣ съгледахме прѣдъ
себе си множество гористи планини , помѣжду имъ отъ
срѣща близкитѣ снѣжни била на исполинската Рила пла

нина , адолу мѣжду насъ и неж едно много по - голѣмо и
по - дълбоко зелено дъно посрѣдъ горитѣ и планинитѣ, укра

сено съ голѣми села , които мѣжду гжсти дібравки се вѣ
стяватъ съ високи бѣли минарета чепинското поле . Тъкмо
срѣщу насъ бѣлѣеше се подъ горитѣ голѣмото ново бъл

гарско училище на селото Каменица. По стърмни скалини
слѣзохме долу и 1/2 ч . отъ блатото стигнахме въ пър
вото чепинско село Ракитово или Ракитовець ( 790 м . ) , въ
югоисточний жгълъ на полето . Езерото , забѣлѣжено при

това село на всичкитѣ нови карти , несществува ; то е въз
никнало по нѣкакво си неспоразумѣние на Викенела, който

е чулъ нѣщо за Баташкото блато . Но за това има надъ се
1ото въ планината една огромна и дълбока пепера . Въ
неговитѣ 258 кмщи живѣіжтъ 425 православни и 946 му
сулмански Българе, съ 243 мусулмански Цигане. Христи

нитѣ иматъ едно голѣмо ново училище.
Характерътъ и положението на Чепино ( така го нари

-атъ мѣстнитѣ жителье ) описалъ съмъ вече на кратко въ
една отъ послѣднитѣ книжки на настоящето списание" ).
} ьното на долината му има , отъ Баня до Дорково, една
дължина отъ 11 километра и , отъ Каменица до Костандово,
дна широчина отѣ 6 километра . Собственното равно поле
тежи мѣжду селата Ракитово, Костандово и Ллжене ; отъ
его има единъ заливь на сѣверъ къмъ Дорково, на югъ
-ъмъ Баня. Наоколо го затварятъ все високи гористи пла
Іни . На западь стоїть исполинскитѣ хълмове на Рила,
оято е най - важний планински вязелъ въ цѣлата источна
1 ) Помашкитѣ nѣсни отъ Чепино, Период. Списание кн . VII .

24
20 Д -Ръ КонСТ. ИРЕЧЕКъ,
половина на Балканския полуостровъ, съ огромната Гу
салла на ( 2923 м . споредъ Руситѣ), която се издига тъкмо

на мѣстото , гдѣто се срѣцать тритѣхъ граници - българска.
румелийска и турска , надъ изворитѣ на Искъръ, Марица

и места . На югозападъ и на югъ Чепино се загражда oть
Родопскитѣ гребени отъ Рила до Карляка, задъ които от
татъкъ лежи по - голѣмото Разложско поле , почти
щата надморска височина като Чепино ; на истокъ см по
знатитѣ тамъ хълмове къмь Баташкото блато и на сѣверъ
къмъ полето високи рътове, надъ тъмнитѣ си гори коро
нясани съ разни голи скалини, които съ остритѣ си форми
привличатъ окото на пятника . Ясно се познава , че доби
ната е старото дъно на едно планинско езеро, едно нѣщо,

което отколѣ см разбрали самитѣ жителье и го истълку
вали въ своитѣ ,, геологически “ прѣдания за началата на
Чепино . Чуль съмъ отъ Чепинцитѣ смщата приказка ,
която е записаль Захариевъ, че Чепино вь най-старо врѣме
е било езеро , догдѣто се распукняла на сѣверъ планината,

там , гдѣто сега се намира тѣсната провала на рѣката
Елидере, и водата се излѣла въ полето ; приказвать и за
една огромна риба, която е останяла тамъ на сухо , тъй
голѣма, щото три месеци 15 яли кучетата . Срѣдцята ви
сочина на дъното на най-низкото мѣсто е до 750 метра.

Най - главната ръка дохажда отъ югозападъ, отъ водораз
дѣла къмъ Разлогъ; Захариевь 15 нарича Бистрица, а азъ

чухъ че се нарича Василя. У селото Ллжене тя приема
отъ дѣено Дорковската ръка , която истича отъ Баташкото
блато , усилена съ Ракитовската ръка (у Захариева Яго
динка ). Освѣнъ това има и по - малки потоци, отъ които
си забѣлѣжихъ имената : Каменска рѣка , Луковица ( дохажда

отъ западъ при Тяжене), Ябланица , Връбница. Подъ .І.
жене при селото Корово всички тия съединени води прие

матъ името Елидере и въ една дълбока сѣнчеста долина
безъ села истичатъ вънъ въ полето къмъ Марица .

ПЯТНИ БѣѣЖКИ . 21
На дъното нѣма никмдѣ блатисти мѣста , ни какви
годѣ езерца. Забѣлѣжителни см топлитѣ источници , които

се явяватъ на три мѣста до западната ограда на полето ,
въ Баня, Джжене и Каменица. Тѣ принадлежжтъ къмъ
оня вѣнець на горѣщи води , които изникватъ около цѣ

-тата Рилска планина : Костенецката Баня подъ изворитѣ
на Марица, Цапаревската Баня въ Дупнишко, топлитѣ

источници въ Джумая , Разложскитѣ и Неврокопскитѣ бани .
Всичката ограда на Чепинското поле е покрита съ
тъмнозелена борова гора ; по - долу има и нѣщо джбове. Въ
горитѣ живѣе всѣкакъвъ дивечь, особно диви свинье . Са

Мото дъно е завзето отъ жълти нивя и яснозелени ливади ,
които въ тая планинска височина никога непожълтявать
отъ лѣтната жега . По нивята ( жетвата се пада въ самий

край на юлия) освѣнъ жито видѣхъ и царевица , бобъ и
особно множество лень . Ливадитѣ сь дървенитѣ имъ огради
оть колове и дълги греди възбуждать у пятника въспо

минания отъ долинитѣ на далечнитѣ тиролски и швейцар
ски Алпи . Хубави двбравки отъ тополи , върби, елхи И
габери слѣдватъ течението на рѣкитѣ. По пасбищата съ

зрѣхъ освѣнъ овци и кози и една порода хубавъ бѣлъ до
битъкъ.
Чепино нѣма много сношения съ свѣтътъ , макаръ че
тежи на пятя отъ Пазарджикъ за Разлогъ. Съ кола не

може да се дойде въ него , даже и на конь не е лесно, за
щото ижтекитѣ см отъ оня видъ, гдѣто трѣба на много
мѣста да слизань и да водишь коня за юздата . Оть сѣ
неръ се дохажда прѣзъ високий гребенъ на Каркария ( 1414

метра ), за който ще раскажемь още , а на югъ се излиза за
вь Разлогъ прѣзъ единъ смо високъ водораздѣлъ ( 1353 мет .
австр. карта ). Той е още най - лесний пристжпъ отъ Батакъ .
Има и една пжтека къмъ Бѣлово, прѣзъ огромни гори ,
експлоатирани отъ Хиршовата компания , но и той не е
приспособень за кола .
Като най - западний мГъоть на Родопскитѣ планини Че

пино въ своята планинска уединеность е единъ любопитенъ
прѣдѣлъ не само по географическитѣ си особности , но и

по населението си . Има въ него седъмь села : Дорково.
Костандово, Ракитово ( или -вець), Кброво , Каменица, 26

жене ( така го произнасятъ най -повече) и Баня. Село съ
име Чепино нѣма , но по нѣкогажъ се разумѣва съ това
име село Ракитово . Въ тия села живѣіжть 7363 души, си "
рѣчь 5112 Помаци , 1740 православни Българе ( Каменица

и една часть отъ Ракитово ) и 511 Цигани. Нарѣчието на
жительетѣ, макаръ че е обиколено отъ западний разложени
говорь, отъ источний полски и отъ нарѣчието въ Батакъ
и Доспадско, което смщо е источно, има много чърти отъ
рупскитѣ нарѣчия, които го сближаватъ съ езика на Руп
чосъ, Ахжрь - Челеби, долня Марица, Неврокопско и проч.
По характера си Чепинцитѣ ми се видѣхм единъ добро
сърдеченъ здравъ планински народъ. Като етнологическа
особность забѣлѣжихъ нѣколко гушави хора , каквито се на
миратъ и вь селата при изворитѣ на Марица, оттатъкъ
Рилската планина въ Цапаревска Баня и селата Рила и
Пъстра , послѣ въ нѣкои шопски села подь Витопла , въ
Бѣлоградчишко , въ Клисура ( на Гюпса) и въ Габровско.
Въ Клисура и Пъстра това явление изрично приписвать

на пиение нѣкои ужъ „ гушави “ води , смщо както вь Ал
питѣ произвождатъ гушавината и кретинизмътъ отъ мѣст
ната вода .
Селата отъ далеко личжтъ съ множество дървеса око.10
кжЩитѣ и съ виднитѣ си бѣли минарета . Помашкитѣ ро
дове все си държатъ старитѣ прѣкори : Вранчовци, Поповци.
Манчовци и пр . Клщитѣ см направени отъ дърво и глина .

или даже съвсѣмъ просто отъ неотесани и небоядисани
пънье или груби греди . Самий животъ е първобитенъ, та

пр . на мѣсто свѣщи все още служи борината, както и 110
Доспадскитѣ височини . Помацитѣ носятъ чалми отъ разни
цвѣтове и дрѣхи отъ мѣстна аба. Помакинитѣ се обличатъ
ПЯТНИ Бѣ.ѣЖКИ . 23
вь дрѣхи отъ аба сь сини и червени вертикални прягове

и главата покриватъ съ единъ видъ голѣмь бѣль пешкиръ;
щомъ виджтъ нѣкой мяжь, Помакъ или „ кауринъ “ , и всрѣдъ
полската работа бързо се завивать, обърцать се на страна ,
навождатъ се или даже клѣкатъ, да не имъ види нѣкой
бѣлото лице. Впрочемъ Помацитѣ живѣжть все въ моно
гамия, само съ една жена , и съхраняватъ още едно мно
жество стари обичаи. На „ баремъ “ (байрямъ) има моминско
хоро , гдѣто момитѣ се откриватъ и момцитѣ ги гледать,
но отъ далеко. Зимѣ женитѣ се събирать на седенки и пре
денки, да работять лень ; на „ предёнки “ петь шесть моми
се събиржтъ въ чужда кмца да
прѣждата . спомагать за
Християнетѣ въ Чепино см съвсѣмъ уединени и мать
малко число ,
заради това , както и по причина на своето
една особна черковна правдина : смѣжтъ да се женять и
за първитѣ братовчедки .
Че тукашнитѣ Помаци с се потурчили доста късно
и че това е било мѣжду 1656 ---- 1661 година, споменяхме
вече по -горѣ, като говорихме за минжлото на Родопитѣ
въобще. Макаръ, че отъ тогава не см се изминяли повече

оть 222 години , исламътъ е хванжлъ утѣхъ доста дъл
боки коренье . Види се , че Чепинцитѣ, когато си ходили
съ Турцитѣ „ на войски “ като войници (това доказва за

писътъ на коровский попъ Методий у Захариева ), см си
присвоили разни турски привички , които много имъ сно
могняли за лесното приемание на ислама .

Единъ день посѣдѣхъ въ най - голѣмото село Баня (331
кжица ) , 2 часа на западъ отъ Ракитово, въ една долина тѣ

сна , колкото единъ пушченъ хвърлякъ, съ развалината на
една кула отъ греди и камънье горѣ на западний брѣгъ.
До границата къмъ Разлогъ оставать само 4 часа, до така
нареченитѣ Бабешки колиби, нѣколко стотинъ помашки кщя ,
распърснжти по планината , половина румелийски, половина
турски . Около самото село се намирать голѣми гробища ,
гдѣто с се ровили хората още въ християнско врѣме, съ
4 черговища , мѣжду тѣхъ едно св . Илия . Всичката си
важность дължи селото на своитѣ топли источници. Мѣ

( тоположението им познавашь особно на вечерь тозчасы
при влизането въ селото : една синя пара, която се из
дига въ тѣсната долина мѣжду тъмнозеленитѣ гористи брѣ

гове малко по - на - югъ вънъ отъ селото , задъ неговитѣ бѣли
минарета и високитѣ елхи и тополи, що се издигатъ мѣжду

кмцята . Банитѣ см отдалечени отъ селото 1100 метра по
краіі рѣката и си стоятъ на самѣ мѣжду горитѣ ; бан
скитѣ гостье , най- повече Българе отъ Пазарджикъ и Пе
щера , живѣнжтъ въ селото . Банитѣ см двѣ, скрити мѣжду
тополи , върби, елхи и габери, които гясто испълнятъ тѣ
сното мѣсто мъжду рѣката и планинский брѣгъ. По- дол
нята мяжска баня ( 793 м .) се намира въ едно шестиж
гълно здание съ кубе , съ единь четверомгъленъ бассейнъ,

ІІостлань съ голѣми тесани камънье ; надъ вратитѣ чете
се турската година 1163. Двѣ минути по- далече крие се

мѣжду гястий шумакъ женската баня, сащо едно хубаво
каменно здание въ шестижгълникъ. Водата на първата баня
измѣрихъ съ + 45° C., на втората сь + 46° с . (рѣката

имание на пладнѣ + 17 °, въздухътъ + 24° C.). Околно
ститѣ см единъ прѣлестенъ планински кжтъ , съ приятни
лагове и джбравки и съ прѣснозелени алпийски ливади
край рѣката , съ жълтозелени букови и дабови гори по

стърмнитѣ планински брѣгове, а по - на - високо по планинитѣ
сь тъмнозелена ИЛИ почти черна борика. Единственний
звукъ, който оживява тихия прѣдѣлъ, е чуканието на те
навицитѣ, които съ първобитнитѣ си машини работіжтъ
абиті, край рѣката. Голѣми орли спокойно си прѣитать
по горитѣ отъ единь брѣгъ на други, и като се въска
чимъ нѣщо по- високо мѣжду букитѣ и борикитѣ, наслая:
даваме се съ єдинъ хубавъ погледъ по ченинското поле ;
само изгледътъ горѣ по рѣката ни остава затворень, за
щото недалеко отъ банитѣ долината се завива почти къмъ
сѣверозападъ .
25
ІІХТНИ БѣлѣЖКИ .
Само 15 минути на конь къмъ сѣверъ отъ селото Баня

лежи помашкото село Лажене или Ліжене (79 кмци ). Оть
него 5 минути на западъ на отворено по - високо мѣсто безъ
дървета стоятъ двѣ бани, слцо каменни и шестогълни ;

наричатъ ги Bёлькова баня и Костова бüня, имена, които се
съхраняватъ опще отъ врѣмето прѣди потурчаванието . Де
сеть минути на сѣверозападъ лежи още по - високо при са
мий край на полето подъ политѣ на гористата Куртова
планина християнското село Каменица ( 238 дървени км Цщи съ
1264 ж . ) . На страна къмъ полето има при това село , до едно
оброчище св . Власъ, на съвсѣмъ отворено мѣсто мѣжду ли

вадитѣ, единъ необикновенно горѣцъ источникъ, който вече
оть далеко дими мѣжду тревата. Малкий ми термометръ съ
скала до 50 ° С. се распукня, щомъ го турихъ въ водата ,
а голѣмий случайно бѣхъ проводиль напрѣдъ съ моит

вещи . Споредъ мѣрението на Хиршовитѣ горски чинов
ници водата имала + 62 ° С. Въ самото село стои едно ново
училищно здание , което се бѣлѣе отъ далеко отъ всичкитѣ
крайща на Чепино. Това училище се посѣщава сега отъ

50 Помачета не само отъ Чепино, но и отъ Доспадъ, които
тука, подъ ряководството на главний учитель Докумовъ и

неговитѣ другарье , се учжтъ на българска книга , съ па
рична помощь отъ румелийското правителство.
Една четвърть часа отъ Каменица на истокъ МИ
нхме рѣката Елидерё мѣжду Ллжене и корово, тука тѣ

кна и дълбока до зенгиитѣ, та слѣдвахме пжтя си единъ
часъ по едно равно поле безъ дървеса , гдѣто тъкмо По

мацитѣ довършвахм жетвата . На едно мѣсто имаше една
невисока могила съ нѣколко дървеса . Недалеко отъ тамъ
влѣзняхме въ село Костандово ( 87 к . ) което съ дървенитѣ

" Икмщя и широката пияца по срѣдата около джамията
бѣше като измрѣло ; всичкитѣ жителье , мало и голѣмо ,
бѣхћ по нивата на жетва . Чепинцитѣ разказватъ, че тука
било старото срѣдоточие на тѣхний прѣдѣлъ и че тука

най - напрѣдъ см Захваняли да се потурчватъ , но на мѣ
26 Д - РЬ КОНСТ. ИРЕЧЕКъ,
стото , гдѣто ужь стояль старшій градъ, въ бързината не

съгледахь никакви старински стѣни или други остатъци .
Тука се раздѣлихъ съ досегашнитѣ си съжтници и самъ
сь единъ пѣшь стражарь слѣдихъ долината на Дорков
ската рѣка на сѣверь, догдѣто слѣдъ половинъ часъ ми
няхъ около тясто събранитѣ кмця на селото Дорково (81 к..
Въ този тѣсень планински кжть опще се развѣвахм злат
нитѣ класове на жълтитѣ нивя , забиколени отъ тъмнозе

ленитѣ борове. Жетвата едвамъ бѣіше наченята ( 28 юлий ).
Блѣднозелени лень и бобъ съ червени цвѣтя занемах »
голѣми пространства около селото . Приятната миризма на

гората се мѣша съ прѣения планински въздухъ надъ узрѣ
литѣ ниви . По пятя имаше и нѣщо новъ калдъръмъ. Хвър
лихъ единъ бързъ погледъ въ тѣсната падина , прѣзъ която
отъ дѣено дохажда Дорковский потокъ съ водитѣ на Ба
ташкото блато , и 20 минути надъ селото влѣзняхъ въ
сѣнката на бороветѣ, да прѣминт стърмната планина, която

отдѣла Чепино отъ Пазарджишкото поле .
Повече отъ четире часа тръбаше да се прѣхвърля прѣзъ

Този тѣсень и оть двѣтѣ страни страшно стърмень рътъ.
като водихъ коня постоянно за юздата въ тѣсни камени
сти желѣбове и водотеци, които служжть за пять , и около

стърмни меки сипеи , 14 часъ горѣ и 21 / долу. Южната ,
бо
чепинската страна , е
обрастняла съ прѣкрасна стара
рова гора , а щомъ се мине върхътъ, наченвать на сѣвер
ната страна букове, тукъ - тамѣ още прошарени съ борики.

по нѣкогашь украсени съ бѣлоцвѣтний павой (Clematis ,
който ce възкачва по дебелокоритѣ пънье чакъ мѣжду
клоноветѣ на дървесата . Трѣба да се пазишъ да незагу

бишъ IIжтеката мѣжду гжститѣ растения , защото тя на
много мѣста едвамъ се познава по диритѣ на коньетѣ . По
цѣлий ижть срѣщнмхме само двама Помаци. Когато слън
цето се склоняваше къмъ хоризонта , чуехт се по гора
та звуковетѣ на разни животни ; има тука изобилие оть

мечки , вълци , сърни , зайци , диви кокошки “ и други птици.
Горѣ на върха , край една яснозелена планинска ливада ,

обиколена отъ високи борове, стои една кула на три ката
съ стража отъ 8 жандарми. Край нем извира единъ источ

никъ ледена вода . А какво да ви кажа за изгледа оть ку
тата ! Вече по пятя всё се загледвахъ мѣжду дървесата
назадъ въ гористий лабиринтъ на Родопитѣ и особно долу

на Чепино и на Баташкото блато , които личеxя като един
ственни зелени поля мѣжду чернитѣ гори . Като стигнахъ

при кулата ( 1414 м . споредь моето наблюдение), бѣше тъкмо
часътъ 6, едно ясно врѣме съ прозраченъ въздухъ. Из
гледътъ бѣше единъ отъ най - чудеснитѣ. На сѣверъ 10

даде се прѣдъ насъ цѣлий великолѣнень поясъ на Стара
планина отъ Етрополския Балканъ до Трявна, на равнѣ
съ нашето зрѣлище, съ всичкитѣ пролки и съ познатит ,
върхове : Баба , Вежень, Амбарица, Добрила, Гюмрукь- чаль,
Марагидикъ, Кадимият, съ Троянската ижтека и съ ІШип
ченския прѣходъ. По- къмъ насъ, прѣдъ политѣ на Стара
планина, се простираше гористата Срѣдня гора , много по
низка , съ полегати брѣгове и нестърмни и не много отли
чителни върхове. Полето се простираше съвсѣмъ близу до
насъ въ една страшна дълбочина (до 1200 метра ), една
огромна жълтикава равнина безъ дървета , съ явнитѣ бразди
и мѣжди на своитѣ нивя , и съ кривулестото течение на
Марица ; долу лежеше подъ насъ цѣлий Пазарджик , съ

кжцята и съ улицитѣ си , и по - далече стоехал наредени
пловдивскитѣ тепета като нѣкои дребни играчки . На дѣсно
съзрѣхъ въ родопскитѣ брѣгове мѣжду горитѣ бѣлото бъл
гарско училище въ Устина и червенитѣ стрѣхи на Браци
гово . А да се обърнемъ на югъ . Тамь се отварях тай
нитѣ на Родопитѣ. Ето високий Карләкъ далеко на лѣво
и огромната широка Рила планина на дѣсно , съвсѣмъ близу

до насъ , царицата на всички Тие планини по височи
ната си , съ лъскавъ снѣгъ, расположенъ въ точки и дълги

прѣсни горѣ надъ горитѣ мѣжду голото камънье . Помѣжду
Рила и Карлюка имаше множество рътове , отъ върха до
28 Д-РЬ КОНСТ. ИРЕЧЕНЬ,
политѣ завити съ тъмни борики . Ясно се познаваше по
низкото мѣсто , гдѣто минува пятьтъ отъ Чепино за Раз

логъ . А задъ него издавах се на хоризонта въздушни
очърти на огромни много далечни планини , които завла
дѣх всичкото ми внимание. То бѣе Перинъ-планина, съ

високий си остъръ върхъ надъ Джумая и съ виднитѣ снѣ
гове на сѣверния си спускъ, въ която толкова пяти бѣхме
се загледвали отъ Дупнишко ; на лѣво отъ нея втора една

огромна планина, вѣроятно надъ Мелникъ, а най - на - лѣво
на югозападъ още и третя вече съвсѣмъ неясна и мъг.10
вита , нѣйдѣ къмъ Демиръ-Хиссаръ и Сѣръ . Мѣжду тѣхъ

и по - близкитѣ Родопи ясно се познаваше, кідѣ се пада
дълбоката долина на рѣката Места . Мячно ми бѣше да
се отдѣля отъ тая великолѣпна панорама , която съ единъ
погледь даваше толкова свѣтлина върху географията на

една немалка и немаловажна часть на българскитѣ земли,
та сполучихъ и едно врѣме безъ мъгли и облаци, което н
най - далекитѣ прѣдмѣти прѣдставяне съ една чудесно про

зрачна, ясность .
Горѣ узнахъ, че несъмь биль добрѣ извѣстенъ за тижтя
и че несъмъ минжлъ тамъ , гдѣто е трѣбало да минж , за

да видя онова , което търсехъ развалинитѣ на голѣ
мото Каркарийско кале. Имало отъ Дорково за полето друга

една птека , която вървѣла прѣзъ планината по - на-запахъ
всрѣдъ огромни гори и слизала долу при мънастиря св.

Петръ надъ селото Баткунъ. На неж на едно мѣсто се
минавала една долчина , нарѣчена Каркарийско дере, която

оттичала на западъ къмъ тѣснинитѣ на Елидерé ; на южния
и брѣгъ стояли на високо мѣсто стѣнитѣ на „ калето “ или
на „ метоха “, ужъ една „ страшна бина “ отъ камънье съ
стари греди мѣжду камъньето . Искаше ми се , да нощу
вамъ въ кулата и да се върнат къмъ тия развалини, но

врѣмето ме принуждаваше да бързамъ и да се утѣшавамъ
съ суетната надѣя:да, че ще могат да се повърня може би

нѣкой други пять .
П.ЖТНИ Бѣ, ѣЖКИ . 29
Тия развалини см остатъкъ на славната крѣпость

Тёпzva , която се споменува у Византийцитѣ въ 13 и 14
вѣкъ . За първъ пять чуемъ за неж у Акрополита мѣжду
четиртѣхъ родопски крѣпости, които въ 1246 г. царь Ва
тaцесъ слѣдъ смъртьта на българский царь Калиманъ от
нелъ отъ Българетѣ. Слѣдъ смъртьта на Ватаца ( 1254 )
царь Михаилъ Асѣнъ отново прѣвзелъ всичкитѣ родопскн
крѣности. Царь Теодоръ II Ласкарисъ, наслѣдникъ на Ва
таца , побързалъ да испжди Бългиретѣ
отъ тамъ и заво
еваль всичкитѣ съ исключение на Чепино , защото когато
потеглилъ къмъ нея , непроходимостьта на мѣстото (тіло

дээсұopia ) и зимата го принудили да се повърне назадъ. Про
лѣтьта заповѣдалъ на Алексия Стратигопула и на 22 ве
ликий примикюръ“ Константина Торника, да тръгнять на
Чепино отъ Сѣръ , но войската имъ се показала съвсѣмъ
нищожна , защото споредъ думитѣ на Акрополита, щомъ
зачули вы планинитѣ нѣкои викове -и звукъ на тряби,
безъ редъ начняли да бѣгатъ и оставили обоза и много
конье „ на българскитѣ пастирье и свинопаси “ . Види се ,
че Родопцитѣ ся се събрали да нападнжтъ византийската
войска, но не см имали случай да се посрѣіцнять съ нет ,

защото тя е ударила на бѣгъ за Сѣръ, щомъ съзрѣла не
приятеля по планинитѣ около пятя . Идящата ессень ца
рьтъ се рѣшилъ лично да иде на Чепино, защото съпро
тивлението на това единственно мѣсто много го е смяща
вало . Мѣстото е било „ твърдѣ много укрѣплено и лежало
тамъ, гдѣто се сближаватъ двѣтѣ найвисоки планини ,
Емосъ и Родопа, мѣжду които тече посрѣдата рѣката Ев
росъ . “ Войскитѣ се дигняли отъ Одринъ съ множество
кола, на които ся били натоварени хранитѣ и разни ма

шини за прѣвзимание стѣнитѣ (27Xavigatz za # Летілеіg) ;
мѣжду войницитѣ имало и Латини и Татаре, и особно
много стрѣлци съ лЖКове и оряженосци съ буздогани
(zopovopepor) . Въ Макроливада на половинъ пять мѣжду
Одринъ и Стенимахъ паднжлъ първий снѣгъ. Но това не
30 Д -Ръ КОНСТ . ИРЕЧЕКъ ,
е спрѣло походътъ . Въ Стенимахъ войската е взела прѣсни

храни и потеглила направо за Баткуна, който Акрополита
на едно мѣсто нарича градъ (тел: ) , на друго — село (хорт ),

гдѣто е имало обилни припаси . Оть тамъ царьтъ испра
тилъ чича си Мануила Ласкарисъ, покалугеренъ подъ име
Максимъ, и войводата Константинъ Маргарита да разг.ie
дватъ мѣстностьта . Тѣ се върняли и утвърждавали , особно

Маргаритъ, че пристъть къмъ крѣпостьта билъ лесенъ,
макар , че други измѣжду царския воененъ съвѣтъ , които
знaяли мѣстото , имъ противорѣчили . Но царьтъ имъ по

вѣрвалъ и тръгнжлъ съ цѣлата войска отъ Баткунъ горѣ
въ планината . Пятьтъ е билъ тъй стърмень, щото не е
било възможно да се ѣзди на конь . А къмъ тъзи стръм
нина се придружавала гладка поледица , а погоре начен
вали сѣнчести и гмсти гори (abvЕртет те из ! лаз: tv p1
тері ті хрорега »). Войницитѣ нощували по пятя безъ ча

дъри и цѣла нощь се трѣяли при огньоветѣ . Поради гж
стината на дърветата ( бисёр ТЎs Toy Stvдроу похvітето ;) ди

мътъ не е могълъ да се дигне горѣ въ въздуха , а оставалъ
въ гората и бодѣлъ очитѣ. Зараньта на съмнувание ца
рьтъ „ се увѣрилъ, че градътъ (" Асть ) неможе да се прt
вземе съ обсада и заповѣдалъ на войската да слѣзе пакъ
въ полето (ті педiov) “. Войската исплячкала Баткунъ и се

върняла назадъ въ Одринъ. Найподирѣ въ мирътъ ( 1257 )
Българетѣ см били принудени да отстя Пижтъ сами Чепино
на гърцкото царство . 1)
Въ послѣшно врѣме се споменува тепагу у Кантаку
зина заедно съ Стенимахъ като една отъ найважнитѣ крѣ
пости по сѣверното подножие на Родопитѣ. За послѣденъ
ижть намираме 1ж ( 1344 ) мѣжду деветьтѣхъ крѣпости,
които е освоилъ царь Иоанъ Александръ и които с оста

НХЛИ въ български рицѣ до турското завоевание . ?) За
Това завоевание Захариевъ е записалъ нѣкон прѣдания.
1 ) Акрополита, Бонско изд . 84 , 114, 119 , 120, 128 ( готѣмий походъ , +35 .
3) Кантакузень І, 135, 176, II, 405, 406.
}
какъ ст се борили Чепинцитѣ срѣщу Турцитѣ и какъ см

се подчинили само подъ извѣстни условия , като „ войници “. 3)
Отъ турско врѣме нѣма никакви свѣдѣния за това гра
Дище , и вѣроятно е , че то
то отъ рано е запустѣло и об
раснжло съ гора .
На п'Тя отъ кулата долу прѣзъ ония гжсти гори и

мжчни стръмнини , гдѣто прѣди 625 години Гърцитѣ съ
Всичкото си военно искуство см били принудени да се .
обърнять назадъ и да се откажжтъ да отнемжтъ отъ Бъл
гаретѣ непристжпната чепинска твърдина , ме завари нощьта .
Около 700 метра подъ кулата се намѣрвать развалинитѣ
на едно турско беклемё . До него наченвать остатъцитѣ
на единъ сега съвсѣмъ пропаднжлъ тѣсенъ калдъръмъ,
може би направенъ въ неотколѣшно врѣме, защото прѣзъ
тука води единственний пять отъ Пазарджикъ за Чепино
и Разлогь. На подножието прѣстава гората и начева ра
вното поле съ нивята и съ пустинитѣ си . Нощувахъ въ

селото Църнча и на утрѣшний день рано зараньта слѣдъ
3 часа пять стигнжхъ около - нѣколко села , чифлици и
староврѣмски могили въ градь Татаръ- Пазарджикъ, или

както го казвать Помацитѣ „ на Пазаръ. “ По полето , гдѣто
никаква сѣнка не защищава пятника
пятника прѣдь
прѣдъ слънцето ,
много пяти се обърцахъ назадъ да гледамъ тъмнозелената
Каркария ; малко по - на - западъ бѣлѣеше се долу край го
рата зданието на мънастира св . Петръ при селото Баткунъ.
Въ Пазарджикъ (до 210 метра надъ м .) се поспрѣхъ
само нѣколко часа и слѣдвахъ въ смщий день пятя си
пакъ зо Срѣдня гора , за Панагюрище. Панагюрската Срдня

гора съмъ ВИ описалъ вече, до колкото съмъ можялъ да
се запознаж съ неж . Отъ Панагюрище се запятихъ слѣдъ

нѣколко денье на западъ прѣзъ Мечка къмъ Тополница
до Пойбрене, 3 часа пять . Селото ( 352 кющи) найповече
състои отъ колиби или кошари , които ся распърснжти на
3) Захариевъ 64, cлд. Неговитѣ исторически свѣдѣния за Чепино ужъ отъ

византийски списателье "ж съвсѣмъ лишени отъ истинска основа .
единь часъ далеко по гориститѣ хълмове , що се издигать

по двѣтѣ страни на дълбоката и кривулестата долина на
Тополница, но повечето семейства иматъ и кошара горѣ
на планината , и кмща въ селото при ръката. Прѣди ся

ходили тука Невроконци, миячье , да измивать злато отъ
tiѣсъка на околнитѣ долчини . П6 - на - югъ намира се при
рѣката Мативиръ, която отъ дѣсно втича въ Тополница,

близу до устието й една голѣма развалина нарѣчена Сер
семі - кале. Оттатък . Тополница слѣдвать живописнитѣ ла
биринти на Ихтиманската Срѣдня гора , въ която нѣма
нищо по- лесно отъ колкото да загубишъ птеката и да
обикаляць цѣли часове мѣя :ду гжсти гори отъ габери и
джбове, проигарени съ мѣски и осики. Върховетѣ всички

иматъ приятна вънкашность, всё високи могили и рътове
отъ горѣ до долу съвсѣмъ облѣчени въ дървеса. Мѣжду
тѣхъ с вдълбани дълбоки долини съ тѣсни ливади, гдѣто
високи дрѣнове, глогове и киселици (диви круши и ябълки)

съ сѣнкитѣ си слѣдватъ шумоливитѣ планински долини.
Клдѣто погледнешъ, по брѣговетѣ тукъ тамѣ се жълтѣе

нѣщо нивице , а до него се виждатъ нѣколко књщички —
колибитѣ . Жительетѣ бѣхм занети съ жетвата и съ хар
мана и отъ планина до планина прѣзъ тънкия въздухъ

се носехт растѣгнжтитѣ думи на тѣхното провиквание и
надпѣвание. Аптеката води горѣ долу, отъ рътове въ
дълбокитѣ долинки при водитѣ и пакъ въ гората къмъ

върховетѣ. Тукъ тамѣ съгледвать се отъ повисоки мѣста
градинитѣ на Етрополската Стара планина на сѣверъ н
на Рила на югъ, която отъ тука , отъ неголѣмо разсто
яние, изгледва съвсѣмъ великолѣино .
Нощувахъ въ Грозеви колиби , една часть на селото

Белици. Зараньта въ 3 часа пристигнжхъ прѣзъ прѣкрасни
гжсти дабови гори около тихитѣ долчини на Робовъ
чучуръ “ въ Ихтиманъ . Първий погледъ на Ихтиманското

поле , съ Жълтото му дъно и гористата му планинска
ограда ми напомни Чепино, само че то е по - малко и не
ІІХТНИ Бѣ.ѣЖКИ . 33
така крэгло. Картината се затваряше отъ огромната Ви

тоша тъкмо прѣдъ насъ. Смщиій день ( 2 августъ) минжхъ
около бѣлата Вакарелска черквица, поради която Вакарелъ
по- напрѣдъ се наричалъ по нѣкогамъ и Бѣла църква , както
се научаваме отъ пятнитѣ дневници на Герлаха и други
Пятници въ 16 вѣкъ, прѣзъ върлитѣ мѣста на Побенз
камика и по равното Софийско поле
около развалинитѣ
на турский Ени - ханъ отъ 17 вѣкъ, единъ каравансерай съ
30 оджаци и една джамия , и около купища отъ стара е
тѣзна згория до Искъра при селото Грубляне и вечерьта
стигнѣхъ пакъ въ София , слѣдъ 28 дневно отсмтствие .
Пеј по 4 . Спеале XI .
УНТЕРТ - ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСъ
Въ
главнитѣ европейски армии и СЪСТОЯнието му въ нашата архия. :)
Отъ Поручика Хр. Златоустова .
Un des principes de la science écono

mique moderne est de réduire le nombre
des agents et de les bien rétribuer.
Leval. La réforme de l'armée, p. 418.
Едно от най- несгоднитѣ послѣдствия отъ съкратява
нието срока на службата е недостатъкътъ отъ добри ун

теръ-офіцери въ воінската . Тоя недостатъкъ е прѣдизви
калъ
въ всичкитѣ чуждестранни армии много заявления.
та и у нашата армия той не минува безъ това . Въпросът ,
за формируванието добри унтеръ- Офицери, безъ да се гледа
на важностьта му , нито въ една армия не е получилъ още
напълно удовлетворително рѣшение. У насъ, гдѣто войската
тепърва се образува, тоя въпросъ е особенно важень. За

ради това , като IIIя настоящата си статья , едничкото
ми желание е да възбуди обстоятелното обследание на
тоя въпросъ въ отношение на нашата войска измѣяду
другарьетѣ ми офицери , да обърня вниманието на военното
ни началството върху му и да запозналж съ него народнитѣ
представителье , като имамь при това прѣдъ видъ пос.1
вцата рано пиле, рано пѣе “ , т . е . че тоя въпросъ може
сега , при началото на развитието на нашата войска , да се
1 ) Вижъ „ Унтер -оницерскій вопросъ въ главныхъ Европейскихъ арміяхъ -

диссертация на бивший тука Другарь на Военний Министръ По -тковника А. Реди
гера 1880 год. и журнала „ Военный сборникъ “ x 3 , 4 , 5, 6 и 7 — 1880 год
No. 8 1881 год. и No. 12 1883 год.
УНТЕГЪ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСъ. 35
разрѣшін по- удобно, и че разрѣшението му , сега именно,

ще улесни воінската ни отъ къмъ тая страна , при увеліч
ванне съставътъ й .
Понеже едничката задача за написванието настоящата
ми статья е тая , азъ прѣди всичко е хвърлят кратъкъ

погледъ върху причинитѣ за възражданието и постепен
ното развитие на унтеръ -ОФицерскиii въпросъ ; сетнѣ це
укажж на мѣркитѣ за разрѣшаванието му , ще изложя спо
собитѣ за комплектуванието на унтеръ-офицеритѣ, ще раз
гледамъ положението на тѣзъ послѣднитѣ нь 4 - тѣхъ главни

европейски армии германска , Французска , австрийска и
русска , ще опишя въ кратки чърти приетий способъ въ
италиянската армия и на сетнѣ ще дамъ нѣкоп свѣдѣния
за състоянието на тоя способъ въ нашата армия .
Пруссия, въ началото на това столѣтие, а именно слѣдь

Пенското поражение , по настояванието на Наполеона , на
мали войската си до 42000 души. Това намалявание накара
Пруссия да се рѣши да намали срокътъ на дѣійствителната
служба, за да може, въ случай на нужда , да дига на нога

пб- вече хора , добрѣ обучени въ военното дѣло. Срокът
бѣ намаленъ на три години и всѣка година за попълвание
редоветѣ на войската се викахл 14000 души. Освѣнъ това
викахм се още хиледи млади момци ужъ да работіть при
построяванието лагери на брѣга на Нѣмското море , а на

дѣло тѣ се учех на военното искуство въ растояние на
3—6 мѣсеца , слѣдъ което врѣме се распущах и на мѣстото

Имъ се виках другіі , пакъ за сящата цѣть .
Bь врѣмето на войната съ Наполеона ( 1813—1815 г. ),
когато за попълвание на войската бѣх повикани не само
ТИЯ , които ся прѣминж. и прѣзь редоветѣ ii , но и| ТИЯ ,
които бѣх прѣкарали само 3—6 мѣсечно учение ( Krimper),

прусското правителство остан толкова доволно, щото се
рѣши и за напрѣдъ да спази съкратенниій срокъ на службата.

Прусското правителство, като направи военната служба
задължителна за вського , руши се да прѣкара презъ редо
36 ХР. З.ІАТОУСТОВ »,
ветѣ і всичкото младо поколінне. При това војската трѣ

баше да служи като народно училище, пръзъ което да
може да прѣминава всѣки гражданинъ нвь мирно врѣме
да образува само кадръ, около които , въ вѣме на война,
да се группируватъ всич : т15 елементи , които знать воен
ното искуство.
Като се вземе въ внимание, че въ съврѣменнитѣ евро

пейски войски бѣхъ приети голѣми срокове за службата,
които даваха възможность да се развие до най - висока сте

пень дисциплината на корпоративний духъ, става ясно , че
и Пруссия, като съкратяване сроковетѣ, тѣбаше да търси
срѣдства, за да не остане въ това отношение на- надирѣ
отъ другитѣ държави. Заради това тя прие системата за
территориалното комплектование частитѣ на войската и за
образуванието добри и многослуживни кадругі .

Территориалното комплектование частитѣ на воінската
тривързваше населението още отъ дѣтинство къмъ тән
частії , защото при такъвъ ВІДъ КОМІТІЛектование сиНЪТЬ
постмнва въ смщата часть , въ която е служить бащата,

п за 1:оято ся му разказвали баща му идѣ, му . Сѣтнѣ,
игато си искара службата, той се инсли вы заназа отъ с

цата часть изъ врѣме на мобилизация постмива пакъ въ
нейнит , редове. Разбира се , че по тоя начинъ нь войника
се развивіше оная привързанность къмъ своята часть II
онан корпоративенъ духъ, които въ другитѣ армии се до
біть вслѣдствие на продължителната служба въ една и
" цата часть . Освѣнъ това тоя духъ се поддържане и

( " Т ?, ?? дължителната за всѣки гражданинъ военна служба,
: 01: 0:!!! s ѣки войникъ съзнаваше, че той непълнява све
Нені! » { і».Іг » спрямо отечеството , дългъ, еднакво зil,ДЬ.1
117, 111! ь н 3 1 богатий , и за сиромахътъ. При това и съ

ста ! » Ті, на Boile :: Та бѣше по- добърь, защото се попъ.1
BAIT ( ТЬ 1.1 К !! 5 11 сове хора , а не само отъ долнитѣ.
II и всичко то :::: , 16 - сечето от военнитѣ европейски
зні!!!!!! ТІНоси се с !» !111511:35 5 5 нравственнить качества на

УНТЕРЪ-ОФИЦЕский ВЪПРОСЬ. 37
прусската воінска, като казвах , че тригодишний срокъ на

службата може би и да е достатъчень, но за да се получи
необходимній военень духъ, тѣ считахт дългий срокъ на
службата за безусловно нужень, като забравях при това
срѣдствата, за които се поменя по -горѣ, употрѣбявани отъ
прусското правителство за достигванието на тоя срокъ.
Сплитѣ на войската , която Пруссия събира въ растоя
не на 50-годишний мирь, се опитахм прѣзъ 1866 година.

Успѣхът , който показа тая войска както въ тая , тъii и
въ Франко-прусската (1870 — 1871 год .) войни, до толкова
ясно доказа прѣвъсходството на нейната организация , щото
всичкитѣ почти европейски държави , съ исключение на Ан
таля, Белгия , Холандия и Португалия, побързаха да вве
джть у себе общезадължителното испълнение на военната

тегоба (отъ 1875 пвь Япония даже се въведе 3- годишний
срокъ на службата, макаръ и да бѣше разрѣшенъ въ тоя слу

чай откупъ). При това много отъ тѣзь държави се трудехт
да въведм'Tь прусскийї способъ и за территориалното ком

плектоване на войската ; но , поради политически гео
графически причини , по - вечето нѣмах възможность да по

стигнжтъ Това напълно II обърнях особенно внимание
върху спазванието на другото условие образуванието на
добри старослужащи кадри за армията . Значението на такива
кадри става ясно и от това , че щомъ войската въ мирно
врѣме трѣба да служи за училище , пръзъ което минава

Всичкото население на една държава , то при късото слу
жение обучаванието може да прави по-бързъ успіхь само

въ такъв случай , ако то бъде рмководено отъ опитни
учителье и въепнтателье . Заради това кадритѣ тръба да

бъдять постоянни и старослуживці, при всичко , че въ
това се срѣща голімо прѣпятствие, тъй като съврѣменното

развитие на промышленностьта отвлича отъ доброволната
по-горѣ отъ опрѣдѣленный срок служба най -способнит
за унтеръ-0b11церн пица .
38 ХР. З.ТАТОУСТОВъ,
Като казахъ по -горѣ , че кадритѣ трѣба да бджтъ

Постоянни и старослуживци, азъ не включавамъ въ тая
категория и старослужащитѣ редови, понеже, въ по - вечето
армии е рѣшено, да се не оставятъ тѣ на служба по -вече

отъ срока , или пъкъ, ако останятъ , да не се ползуватъ
съ никакви почти права . Това е направено, защото чело

вѣхъ, който е
прослужил , срокътъ на службата си и до
уво.Іняванието си Вь запаза не е биль произведенъ въ
унтеръ - ОФицерско звание , твърдѣ рѣдко може да принесе

нѣкаква полза на частьта , а при oтeкгчава съ жало това
о
ванието си бюджета , намалява численносльта на всѣкиг .
дишнитѣ призиви , а тъй сящо и числото на обученитѣ

въ военното дѣло хора .
Голѣмата потребность, която се срѣща въ съврѣмен
нитѣ армии отъ добри унтер -офіцери отвличанието въ

настояще врѣме отъ военна служба елементитѣ, които мо
гжтъ да даджть най - добри унтеръ-офицери , съставя въ
прось, отъ успѣшното рѣшение на които направо зависи
качеството на съврѣменнитѣ армии .
Като прѣминавамъ къмъ разгледванието на тоя , отъ

голѣма важность, въпросъ, азъ най - напрѣдъ, до колкото
ми позволявать силитѣ, ще го разгледамъ теоретически и
сѣтнѣ ще прослѣдя постепенното му историческо развитие

въ по -главнитѣ европейски армии, като , при това , хвърля
кратъкъ погледъ върху състоянието на тоя въпросъ II въ

нашата млада армия.
І.
Унтер -офицерътъ, като трѣба да бъде учитель на

войника , той сам " ь трѣба да е добъръ войникъ и да има
елементарнитѣ познания за службата , за оржжието нпр . ,
които ще е нужно да прѣподава. Въ врѣме на боя той
ржководи гърмението отъ цѣпьта, испълнява различнитѣ
порячвания, заради което е необходимо добро прѣсмѣтание,
желателни см по- подробни практически познания въ воен

УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСКИЙ ВЪПРОСъ. 39
ното дѣло, като напр . да знае да се окопае , да може отъ

всѣки мѣстень прѣдмѣть да си направи отбранителна прѣ
гра,да, да знае да чете карти , т . е . да ги разбира. Разбира

се , че всичкитѣ тия познания могжтъ да се добиятъ по
тесно оть человѣкъ образованъ, или поне отъ человѣкъ,
който знае да чете и пише ; заради това попълванието на

армията съ добри унтеръ- офіцери ще бъде толкова посто
лучливо и лесно, колкото ся по-образовани елементитѣ,

колкото ся по - развити умственно хората , от които е тя
образувана. За да има обаче добри унтеръ-офицери и тѣзъ
Познания Не см достатъчни : необходими сж още любовь
К ? .м3 стужбата , опитность и уважение отѣ страна на подчи -

ненне .
Безъ любовь камъ службата отношенията на унтерь
Офицерина къмъ нея ще бъдятъ само формални, а Това
не може да не се отзове злѣ върху успѣхъть на неговитѣ

занятия . Унтерь- ОФцеринътъ, като асивѣе постоянно съ
войника , има върху му непосрѣдственно много по - силно влі
ние , отъ Колкото Офіцеринътъ. За това II Званието на
първиii и неговитѣ длъжности см доста важни . Тоії про

3.1 за въ по - вечето случаи отъ такова смцо семейство,
отъ каквото и простий войникъ и знае как да говори съ
войника , който отъ своя страна не страни отъ унтеръ- о - bil
церина , има даясе къмъ него по -голѣмо довѣрне отъ колкото

къмъ офицерина, който , по своето образование, а може би
и положение, стои много по - горѣ отъ проститѣ войници
редовитѣ). Унтер - офицеринътъ, който е умѣз.тъ да добие
влияние върху проститѣ войници, е най -близкиій прѣдмѣтъ
за образець на добърт войникъ, запщото редовитѣ войници
го подражавата и се съображаватъ съ дѣлата му . Ето защо

частьта (отъ войската ) може да бъде добра само при добъръ
съставъ отъ унтеръ-офицери . Щомъ обаче тѣ отcятству

вать, т. е . не смществуватъ въ частьта , всичкитѣ стара
ния и грижи , всичкитѣ трудове на по-горнитѣ началници
моғлтъ да остантъ пусти .
40 ХР . З.ТАТОУСТОВъ,
Простніі воіникъ може да бяде въспитань вь три го
дишенъ срокъ на службата ; но за унтеръ-ОФцерина тръба

по- дълга служба, тъй като подиръ три години той едвамъ
захваща да принася полза като учитель и въспитатель. До
тогава той е още младъ и не може да се ползува съ -не
обходимиі авторитетъ, понеже ще му бядять подчинени

неговит , другарье , които ся постлили съ него заедно на
служба.
Вситѣ Шисателье , които ся се занимавали съ въпросътъ
за унтегръ-ОФцеритѣ, признавать, че това имъ положение

e
много трудно. Въобще унтеръ -офицеринъть трѣба да
обладава голѣма тактичность , да умѣе еднакво и равно да
се обръща съ вськиго, да бмде безпристрастень въ своитѣ

работи, защото иначе той може да развали висотата на по
ложението , на което стои Вь това отношение, като съ
това повлияе лошаво на дисциплината въ ротата . Всичко

това мячно може да се очаква отъ младъ унтеръ- ОФІЇцеринъ,
до като се намѣрватъ въ редоветѣ на войската неговитѣ
другарье по набора. Положението на унтер - офицеринътъ

се улеснява , става по-ясно и по-легко само тогава , когато
казанната несгодность изчезне , когато хората отъ неговин

наборъ бюдять уволнени. Ето защо най- добри унтер -офицери
при кжситѣ срокове на службата , вгобще (при твърдѣ рѣдки
неключения ) могжтъ да бядят само сверхсрочно- с.Туясащитъ.
Hail -много е необходимъ авторитетътъ на единь унтер
Офицеринъ въ врѣме на боя (въ военно врѣме ), защото той

раководи войницитѣ въ стрѣлянието, негова длъжность е
да ги подига отъ шансоветѣ за настмпвание ; защото офі
церитѣ могат да давать общи заповѣди и да показвать
личень примѣръ, а пъкъ най- близкото ряководство остава
пак , върху унтеръ-офицеритѣ и тука вече се показва , какво
влияние иматъ тѣ върху подчиненитѣ си , до колко добрѣ
ся ги държели въ ряцѣтѣ си . Разбира се , че тоя автори
теть, който мячно се постига , се нуждае отъ поддържа
нието на висшитѣ началници и ако то смществува , тогава
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСЪ. 41
авторитетътъ може да достигне до съвършено подчинявание

на волята му физическитѣ и нравственни сили на войника.
Числото на унтеръ-офицеритѣ, които трѣба да бдять
въ една рота , зависи въобіце отъ дисциплината на войската
нотъ начинътъ, по който се воюва . Колкото на по- висока
степень се намѣрва развитието на дисциплината , толкова

по- малко сл. потръбни началници , на които числото се уго
11 мява , колкото е по рѣдъкъ строя , при който армията
воюва . При това мѣду тия началници почти въ всич
китѣ армии сміществуватъ длъжности , които отговарятъ

на приетитѣ у насъ русски : Фелдфебель, старши и младши
унтеръ - офіцери. Като вземемъ Въ ВНИмание Числото на
вентѣ тия лица , ще видимъ, че въ настояще врѣме въ ар
минтѣ на всѣки ёдинъ отъ тѣхъ се припада срѣдне число
отъ 5—10 редови въ мирно врѣме и отъ 6 — 13 вь военно .

Най - голѣмата и най-забѣлѣжителната разница сяще
ствува мѣжду старшитѣ и младшитѣ унтер -офіцери. Пър

витѣ отъ тѣхъ иматъ административно значение , ползуватъ
се съ по- голѣма или по- малка самостоятелность при обу
чаваннето на повѣреннитѣ нмъ части ; а вторитѣ ся тѣхни

помощници , и значението имъ е прѣимљщественно строево .
Не ще съмнѣние , че било би добрѣ да се назначавать и
на по - долнитѣ длъжности унтер -офицери, — хора развити,
опитни , съ висока нравственность , надѣжни ; но при сегани

ни недостатъкь на подобни хора , за да се получи та
кова голѣмо количество унтер - офицери, трѣба да се нер
твува качеството , и заради това трѣба да се признае за

съвсѣмъ основателно правилото, което съществува въ Фран
цузската и италианската армия , гдѣто унтер -офіцеритѣ

завзематъ само містата на Фелдфебелитѣ и на старишить
унтеръ-ОФицери . На всѣкмдѣ се употрібявать голѣмін уси
лия , правжтъ се значителін кертви за повдигането на

унтер -офицерското званне . Разбира се, че вситѣ тия уси
лия и жертви принасятъ полза само когато се правятъ
въ отношение на малко количество хора ; защото въ другін
42 ХР. З.ТАТОУСТОВъ,
случаи тѣ влектъ нодирѣ си отегчавание Финанситѣ на
държавата . Тъй смщо добрѣ щѣше да е , да има и по - вече
свърхсрочни ; но и тука пакъ тръба да се вземятъ въ съ-
ображение срѣдствата . Въ всѣки случай трѣба да се по
тага старание, щото всичкитѣ унтеръ- ОФицери да бъдятъ

старослужилци и, ако бяде възможно , да се приеме това
дае за принципъ, защото отъ това службата много печели
и помага за повдиганието на унтеръ -ОФIіцерското звание .

Бивший у насъ воененъ министръ генераль Kay.лбарсь.
като е ималъ вѣроятно прѣдь видь тоя принциить за см

ществувание въ войската ни старослужащи унтеръ- ОФІІ
цери , въ докладътъ си до Негово Височество Князя отъ
24 Марта 1883 год . подъ N; 75 говори тъй : „ Съкраще

нието сроковетѣ на службата заставлява въ настояще врѣме
всичкитѣ армии да се грижатъ за образуването по-здрави
кадрови отъ старослужащитѣ унтерь - Офицерії , строеви и
нестроеви. Опитнитѣ строеви унтерь-ОФцери осигорявать
правилното обучение на долнитѣ чинове, даже въ краткий
ероть на службата ; а опитнитѣ нестроеви унтеръ-офицери
позволяватъ на строевитѣ началници изцѣло да се заншI
маватъ съ главното си назначение строевото образова
ние на ввѣреннитѣ имъ части , като нѣма да бивать ответи
чани за всѣкакви дреболии оть домакинството и писмовод

ството . «
Отъ това се вижда , че и у насъ е призната необхо
Димостьта отъ свърхсрочни унтеръ- Офицери, за което се п

издаде миналата година „ Положени
Положен е за строевитѣ и нестро
евитѣ свърхсрочно -служащи долни чинове “ , утвърдено отъ
Негово Височество на 24 -ий мартъ сящата година .
Числото на мѣстата , които трѣба да заемать унтеръ
ОФІпцеритѣ и свърхсрочно служащитѣ , разбира се, зависи

отъ приетитѣ въ армията обичан, отъ начинътъ, по който
се води домакинството и др. т . , но почти на всѣкѣдѣ то
състои отъ единъ Фелдфебель, четире взводни унтеръ-ОФll
цери и единъ картинармусь (унтеръ-офицеринъ, който за

УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий въIРосъ. 13
вѣдва домакинството вь ротата ). Тия лица см , които зае

мать особенни длъжности и трѣба да се ползуватъ съ осо
бенни отличия и прѣиміщества прѣдъ редовитѣ.
Въпросътъ за попълванието на войската съ добри ун

тер -офицери се раздѣля на двѣ части : 1 ) трѣба да се
Ръспитавать унтер -офицеритѣ и 2 ) да се привличатъ към

доброволно продължавание на службата повече отъ задъл
Кителния срокъ.
При дългитѣ срокове на службата унтеръ-офіцеріть

ел се въспитавал въ частить III 10ълняти само чрѣзъ
повишаванието въ тия звания най- достойнитѣ редови ; но ,

щомъ се введохт кмситѣ срокове, то начена да се практи
кува други способь, а именно : приготвянието на унтеръ

( фицеритѣ въ особенни унтерӣ -офицерски училища, гдѣто
младежитѣ, които иматъ наклонность къмъ военното зва
ние , потучвах необходимото теоретическо и практическо

образование. Разбира се , че тоя способъ принасяше полза
въ това отношение, защото тия , които излъзвахт отъ учи
1ищцата , бѣх5 задължени да простуктъ извѣстенъ сроль ;
когато пъкъ тия , които се въставатъ въ частьта идо
битватъ унтеръ- Офицерски звания едвамъ при из..ѣзванието
оть войската , т . е . при свършванието срока на службата,
не могатъ да бджть задължени да слуктъ повече отъ
опрѣдѣленній срокъ.
Като сравнимъ тия два способа за попълванието , ще

видимъ, че тръба да се прѣдпочете първий, защото унтер
офицеринътъ, който е бил , самъ прость войникъ, по- добрts
знае обязанноститѣ му , отъ колкото тоя , който се е въс
питаватъ въ Школата , а пъкъ ако бъде , при това и по
старъ на години , той ще има и по - вече право на уважение.

Разбира се , че школното подготвяние въ теоретическо от
ношение е много по - добро отъ това , което може да се добие

ВЬ Школата
частьта ( дружината, полкътъ ), тъй като въ
има човѣкъ възможность да жъртвува за това повече врѣме
и при това теорията е повече достапна за младитѣ умове.

4
44 ХР . З. ТАТОУСТОВъ,
Заради това първий способь за комплектованието , т . е .

Изь Числото на тия редови , којІго служатъ обезателно .
се признава на всѣклдѣ за главеня, а вторий му служи като

допълнение. Исключение съставлявать Италия, Германия и
Франция, гдѣто смществуватъ и унтеръ-офіцерски школи.
Унтеръ-Офицерит , които излѣзватъ отъ тия шко.III, от
най - напрѣдь нѣматъ накъвъ авторитеть , никаква пра!:

Ти са и не могҗТъ даже да се държ БТъ като началници :
но примѣрътъ на старитѣ унтеръ-ОФицери въ частьта и 101

държанието на началството ІІІь дават възможность да
влѣзжтъ въ новото си положение , и понеже тѣ см длъжни
да служать дълго врѣме, то най- сетнѣ принасять твърдѣ

голѣма полза . Такова раздвоение на унтеръ-ОФцеритѣ въ
Германия се признава даже за полезно , тъй като разни

цата въ подготвянието и познанията на унтеръ-ОФІцериті
даватъ възможность на началника за вська специална по
рячка да избира по - способень за това човъкь.
II .
Сpt , дства , които могжтѣ да послужжть за доброволното за

държание унтер -офицеритѣ на свърхсрочна служба.
Задържанието унтеръ-ОФІщериті на свөрхерочна служба

трѣба да бъде доброволно. Подирь 1848 год . въ австрий
ската войска бѣне се рѣшило да се уволняватъ въ за
пазъ редовитѣ съдъ четире години , а унтеръ- офіцеритѣ —

понапрѣдъ слѣдь осемь, а сѣтнѣ слѣдь шесть годишна
служба. Послѣдствията оть това рішение се оказах
твърдѣ лошави , тъй като редовитѣ захванахм да крижтъ,

че ЗнанЖТъ да пиш тъ II наченж Хя да правжтъ малки
простя ІІъци , съ цѣлъ да прѣпятствуват на повишаванието
си въ унтер -офицерско звание . Освѣнь това несправедли

зостьта , която се виждаше вь тая мѣрка, възбуди голѣмо
негодование мѣжду долнитѣ чинове . Ние приведохме тоя
примѣръ само за да докажемъ, че задържанието на унтеръ
УНТЕР -ОФИЦЕРСКИЙ ВЪПРОСЬ. 45
(«Фицеритѣ на свърхсрочна служба трѣба да бъде добро

Вл.120 .
За да разгледаме сега срѣдствата, които могат да

стук » ть за доброволното задържание на унтерь-Офицеритѣ,
на свърхсрочна слука, трѣба да застанемь на мѣстото на
човѣка , който свършва задължителния срокъ на службата
и да прѣгледаме, до колкото е възможно , обстоятелствата ,
които влиять на неговото рѣшение относително нареж
данието на своето блідже. Нему се представя да избере:

1.1и да остане да продължава военната служба, или пъкъ
да се върне въ аз щи да се занимава съ оранье , копанье ,
занаятъ, търговия и пр. ") Въ прѣднитѣ врrl мена унтер

" Фіцеринътъ, като прѣкарваше много време подъ военнить
знамена , забравяше за своитѣ прѣдишни занятия и немо

леше да се върне за да се зание лась съ тѣхъ . Той
ОТВІІкнуваше отъ отечеството , и у него не се явяваше ні!

катсъвъ изборъ. Единственното нѣщо, за което го биване,
бѣ да е унтеръ-офіцеринъ, и той си оставаше погор , отъ
срока, даже и при тогавашната най- лоша обстановка . Съ
всѣмъ друго е потолжението на човѣка , който е прѣкараль

въ редоветѣ на воінската 2 , 3 п.11 4 години ; той има въз
можность да се върне прії родительетѣ си , за него има
изборъ. Но какво нѣпо би могло да го подбуди да остане
да служи ?
Въ наший материалистически вкъ нетрѣба да се на
дѣваме само на една платоніческа привързанность на унтеръ
1 ) Въ 1880 год. ми се прѣдстави стѣ,дующині стучail: единъ моіl съотече

ственик, подлежете на уволнене отъ стужба, понеже быше си искара.ть двѣго
дишний срокъ. До края на службата си , като човѣкъ грамотенъ, испълнителенъ,
аккуратенъ и добросъвѣстенъ, той бѣне остигнж.. ;10 «Фе.1,4 ебетско звание, тъй
щото въ Финансово отношение той бе осигуренъ съ 76) — 80 лева мѣсечна плата
свѣнт. облѣк.тото и храната (4000-— 000 грона го;\ шнина ), тогава , когато той до
ост.ЖІвание на служба не е могъ ! ъ га ситети повече от 2000 гр . въ година от
частната си работа освѣнь хүніната и об.тѣк.10то. При такъва готѣма ( и вече отъ
двойнаў разница въ спитванието на пари тоіt се двоумѣше да остане ли на свөрх
срочна служба, или да си o'r1,1е да се занимава 10 прѣжнему. Тоіі прѣ,ЦІючете по
слѣднето, понеже расчитване на по -го. Вм: неу: 1. ба и по-,добна обстановка въ 10
міния животъ .
Офіцеринътъ къмъ военното дѣло, къмъ своята часть, а
трѣба да се стараемъ, щото свърхсрочната служба да не

бъде много тежка плошо поставена, отъ колкото другитѣ
видове работи, за които той е тъй сцо способенъ и отъ
които той може да се надѣва за по - добро положение .

Като се опрѣдѣ.и числото на свърхурочно-служащитѣ,
което е безусловно необходимо за една армия , трѣба да
се подобри положението на унтер -офицеритѣ, дордѣто се
допълни това число , като се има за правило , да се питать
и да им се прѣдлага , а не да се задържать на слоя:ба
обезателно повече отъ другарьетѣ мъ , съ които ся по
стя Пили наедно .
Всѣки унтеръ -ОФцеринъ, когато си урежда бъдящето,
той объpща голѣмо внимание на добрата плата пу".0

вията , при които ще якивве ; до колко службата е тежка ;
независимостьта и почетность та на положението ; улеснената
бяджщность.
Тука ще разгледамь наредь всичкитѣ тия условия.

І. Мѣду материалнитѣ добрини най - голѣмъ интересъ
прѣдставя паричната плата . При опрѣдѣляньето на раз
мѣритѣ й , не е възможно да се установи нѣкоя извѣетна
норма ; разбира се , че тѣ трѣба да вариировать въ раз
личнитѣ страни споредъ мѣстнитѣ условия. Тука може
само да се каже, че свърхсрочнші унтер - офицеръ трѣба
въ отношение на получаемата платка да не стои по- долу
оть своитѣ другарье , които см отишли да се занимавать
съ частната си работа : слѣдъ всичкитѣ разноски, които
се Зисквать отъ положението му , у него трѣба да ос
таватъ свободни пари за личнитѣ му удоволствия , ако не

е жененъ, II за поддържание на семейството, ако е жененъ.
II . Обстановката на яживотата има , безъ съмнѣніе.
грамадно значение за човѣкъ, който се тъкми да си на
реди бъдящностьта ; нейнитѣ Фактори приблизително ел.:

храната, квартирата , възможность та за женянье , облѣк.тото
иванкашнитѣ отличителни знакове.
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкия въпросъ. 47
1) Храната на войницитѣ е достатъчна за поддържа

нието на животниіі імъ организмъ, но ТЯ о своето по
стоянно еднообразие имъ дотегва , втръсва имъ се ; заради

това не ще съмнѣние , че подобряванието храната на ун
терь-офицеритѣ би било твърдѣ полезно и
и би послужи.10
като силно срѣдство за повдиганието на положението им

въ ротата и за задържанието имъ на служба. Това 10
добрявание може да стане или като се готви отдѣлно за

унтерь-ОФицеритѣ, или пък като им се прибави нищо
къмъ общата храна на войницитѣ. Приеманието на първия

или на втория способ , зависи въобще оть народния ха
рактеръ и отъ привичкитѣ, които см успѣли да се вмък
нятъ въ една извѣстна армия ; теоретически вторній спо

собь има това прѣимбщество прѣдь първия , че при него
унтер -офицеритѣ с повече заинтересовані въ доброка

чественностьта на храната въ ротния казань, ІІ слѣдова
телно ще обърцать поголѣмо внимание на нея .
2 ) Да се живе въ общитѣ стан е безспорно полезно

за войницитѣ, защото ги сближава и запознава помъжду
Имъ; но при всичко това , извѣстно е , че всѣки отъ тѣхъ
се старае да се прибере въ нѣкоіі кәтъ, в който и да

ен бліде стопанинъ ; за нѣкой даже по старичъкъ изведнъ
се явява необходимость да се отдѣли оть шумното об
щество на другарьетѣ си : нему му трѣба да има за себе
си поне малко пространство , гдѣто би могъл да си 10
чине или да се позанимае съ нѣщо, безъ да бъде забѣ
аѣзанъ отъ нѣкого ; а пък , отдѣлянието на унтерь-ОФІІ

церина отъ съжителство съ неговитѣ подчинени е необ
ходимо и за поддържание на неговия авторитетъ. Всич
китѣ тия основания са били причина , щото навсѣкдь почти

захванаха да правіть, поне за нѣкои старши унтерь-ОФll
цери отдѣлни стаи , или да имъ прѣграждать ктове въ об
щитѣ стан . Желателно било би, ако това правило се приемеше
и у насъ, щото всичкитѣ унтерь-офицери да имать та
кива помѣщения . На фелдфебелитѣ и на старитѣ унтеръ

48 ХР. З. ТАТОУСТОВъ ,
ОФІЇцери трѣба да се правятъ отдѣлни стаи , като се оста

BЯТЬ само младшитѣ въ обіцитѣ помѣнцения съ редо
витѣ.
3) Въпросът за квартирата е тѣсно свързанъ и съ

други за предоставянието на унтегръ-Офіцеритѣ право
за женение . Ако искаме , щото унтер -офицеритѣ да 10
свѣтяватъ на военната служба най- добритѣ години отъ
Животътъ си , явно е, че ще бъде неестественно и невъз

можно да искаме отъ тѣхъ безбрачие ; защото това отъ
една страна би показва ,10 , че умишленно ги принуждаваме
билиш.10 ар
Къмъ неправитенъ Животъ , а отъ друга
Мията отъ добри унтеръ -офіцери . За женението обаче
тръба не само разрѣшението на началството , но и срѣдства,

съ които да се живе, помещение за семейството и , наві
сетнѣ, нізкакво си обезпечение за него въ случай че умрt

мяжътъ и бащата .
По- горѣ казахме , че срѣдствата за съдържанието се
мейството на унтер -офицерина се заключаватъ въ неговото
жалованье, което едва ли бива толкова голѣмо, щото да
( TIITIIe ІІ за наем ваше квартира за семейството ; заради
Въ
това тръба да му се дава отъ хазната Въ натура
казармитѣ, или въ пари — за наемвание близо до казармитѣ.
Първото, разбира се , тръба да се прѣдпочете отъ второто.

ако само блде възможно да се даде на вско семейство
отдѣлна стая , защото унтеръ -ОФІЇцеринътъ тогава ще стои

повече въ казармитѣ , и освѣнъ това тоя способь ще струва
по -ефтено на хазната .
4) Облѣклото и вънкашнитѣ отличителни знакове. Ун

теръ-офіцеринътъ, коінто на всѣкмдѣ трѣба да служи за
примѣрь и модель на простиii войникъ, трѣба да блде
чисто и добрѣ облѣчень. Заради това тръба да му се даватъ

повече отъ правителството дѣхи, т . е . трѣба за него да блде
поширокъ отпускътъ отъ мундирно облекло , което може да
стане , като се скратіжтъ сроковетѣ на службата му (на
об.т.к.ото). Трѣба въобще да се обърца голѣмо внимание,
УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСъ. 49
іцoтo унтер -офицеринътъ да бяде съвършенно обезпечень

отъ хазната съ облѣкло , за да не бъде принуден да
прави разноски за поправянието му . Тоя въпросъ е доста
ва :кенъ, защото , като подобряваме облѣклото на унтеръ

офицеритѣ, можемъ да се надѣваме, че и проститѣ вой
нци ще біджтъ принудени да си пазятъ дрѣхитѣ, щото ,

като излѣзятъ на улицата, да бядять облѣчени , като че
ли ся унтеръ -Офицери “ . Ако ли пъкъ бъде възможно да
се прави на унтеръ- офицеритѣ облѣкло отъ по -гънка ма
терия, то още подобрѣ. На тѣхъ може още да се разрѣши

да носжть и собственно облекло , съ условие че то въ
всичкитѣ отношения ще бъде сходно съ правителственното .
Знаковетѣ, съ които ce отличава унтеръ- офицерското
звание , тръба да бъдять такива , щото да могжтъ лесно

да бяджть забѣлѣзани отъ извѣстно разстояние ; тѣ тръба
да бядятъ гудени така , щото подчинений да ги вижда ,

като гледа въ лицето на началника , и затова най -доброто
мѣсто за тѣхъ е на яката или на раменьетѣ. Тия знаци иматъ
значение не само въ службата , но и въ частний животъ
на унтеръ- офицерина, при отношенията му съ частни лица ,
нему неподчинени, които по облъклото сядятъ за обще
ственното му положение . Поради това знаковетѣ трѣба, кол

кото е възможно , по - лесно да блДжть забѣлѣзани за човѣкъ,
който не е привикнжлъ и не знае , гдѣ да ги търси . Освѣнь
това трѣба да бяджтъ установени нѣкакви малки отличия
за разнитѣ унтеръ-офицерски чинове , а тъй сящо и за
евърхсрочно- служащитѣ. Всѣкому е извѣстно, до колко
единъ войник , обича отличителнитѣ знакове, 1 за Това
даванието имъ за извѣстенъ срокъ безпорочна служба, въ

ВИДъ на нашивки или медали , тръба да се признае за
11олезно .
II . Тежината на службата се явява като най- важень
Фактъ въ врѣмето, когато унтеръ-офицеринътъ си смѣта

да нарежда бяджщностьта си . Него службата го задъл
кава да обучава редовитѣ , да ги надзирава и най сетнѣ
Лериод. Списание XI .
50 ХР. З.ТАТОУСТОВ ,
да непълнява различни служебни наряди : първитѣ два

вида дѣйствително съставлявать назначението и пѣльта на
унтеръ-yФцерина , тогава когато нарядитѣ трѣба да б.

Джтъ разглеждани като неизбѣ:жно зло , което цѣ.и дни и
нощи отвлича учительетѣ отъ главнитѣ имъ обязанности :
заради това и трѣба да се обръща голѣмо внимание на
съкратяванието нарядит , или поне да се замѣняватъ въ
тѣхъ унтерь-Офицеритѣ съ ефрейтори.
Колкото се отнася до службата на унтеръ-офицерина
Въ Олето , то отъ него въ вѣме на ПОХОДъ се изисква
такова смщо напрѣгание на силитѣ , каквото 1 ОТъ ре
довия ; а пъкъ слѣдъ пристигванието и располаганието на

бивакъ, той е длъжен да ce завземе за ись.Тването
прѣдинсанията на устава за вмтрѣшната служба : да гледа

за реда , да прѣгледа заболѣлитѣ, да слѣди за спазването
на хигиеническитѣ правила и проч. За да бъде въ състояние

дѣйствително да попълни всичко това , трѣба въ врѣме на
Походъ да се прави на унтер -офіцерина нѣкакво облer
чение . Само при такива условия той ще бъде въ състо
яние да испълни своитѣ обязанности.
Ето защо би трѣбало да се разрѣни поне на нѣко.11:о

стари унтеръ-офицери отъ всѣка рота , да возить извѣстно
количество отъ своитѣ нѣща на Офицерскитѣ кола , т . е .

III тия кола , които се отпущать отъ хазната за ОФІІце
скитѣ ньща . Най - сетнѣ за тѣхъ трѣбало би да се замъни

пушката с револверъ п да им се даде нѣкакво сту, но не
търмянце ) ормжие. Твърдѣ много отъ европейскитѣ военни
знаменитости , като напр. Генералитѣ Тропию и Паретонъ

на това прѣвъоряж
се исказват , безусловно въ 1013а
вание на унтеръ-ОФІщеритѣ.
Тука азъ пе излож нѣкої мотиви , кото могатъ
да служЯТЬ ато Основания за прѣвъормжванието на

унтерь-офицеритѣ. Погорѣ, като споменяхъ за обязанно
стит , на унтеръ-ОФцеритѣ въ врѣме на бой , казах , че
на тѣхъ лежи най- близкото рмководенье дѣйствията на
1
УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСЪ. 51
редовитѣ ; но ако те см длъжни да бядятъ мководи
телье, то не трѣба да бъдатъ стрѣлци, защото е трудно

въ едно и сміщото врѣме да ( fe IIcІълнява и едното ІІ
другото ; а ІІъкъ въоряжванието на унтерь-Офицерина,
като че право показва , че той тръба да стрѣля върху не

приятеля . Заради това , за да могжть унтеръ-офицерит ,
да бядять дѣйствителни рмководителье вь боя , трѣба да
се отнеме отъ тѣхъ пушката и още вь мирно врѣме тръба
да се научлтъ, че тѣ трѣба да блідіть началници , а не
стрѣлци. При това , нѣма да биде голма врѣдата, ако вь
всѣка рота числото на пушкитѣ се намали на петь, стига

само по такъвъ начин да бмде дисциплинированъ огъньтъ ,
т . е . Гърменето .
Такова прѣвъоръжванне па унтер -офицерить це при
несе полза не само за това , че ще намали тежчината Въ
Ноёнието Hмъ, но то има тъii смцо значение , като вън
кашно отличие, което може много да подигне унтерь-ODJI
церското звание .
N. Тука се поражда вече
вече въпросътъ за повдигание
общественното положение на унтер - офицерина и увеличвание
почетностьта на положението , съ която се ползува него
вото звание
както прѣдь очитѣ на началницитѣ и под
чиненитѣ, тъii и въобще прѣдь цѣлото общество.
Не ще съмнѣние , че всичкитѣ горѣказанни мерки за
подобряванието бігтъть на унтеръ-офицеритѣ прѣзъ отдь
Тянието имъ отъ редовитѣ, заедно съ това ще подиг
нжтъ и самото звание, и ще направт , да се явижть по

вече желажици , тъii щото военното началство ще има вече
възможность да си избере отъ тѣхъ хора , дѣiiствително
достойни .
Погорѣ казахъ, че числото на унтер -офицеритѣ може

да бъде достатъчно съкратено без да пострада нѣщо
" лужбата. Към , това може да се прибави , че при подобно
намаляване на количеството, можемь смѣло да се надѣ
ваме на качественното подобрявание ; а пъкъ повдиганието

4*
умственнить 1 нравственнитѣ качества на унтеръ-ОФи

церитѣ ще имъ даде право да завземжтъ срѣдне мѣсто
мѣжду офицеритѣ предовитѣ .
Разбира се , че отношенията на Офицеритѣ къмъ та

кива унтеръ-офицери трѣба да бліджтъ други, оть кол
кото към другитѣ хора въ ротата ; но тия отношения не
могжть да се изработватъ искуственно и да се опрѣдѣ
лятъ отъ уставитѣ, а трѣба да се основаватъ на дѣйстви
телното уважение отъ ОФицерина личностьта на подчи
нення . Едно и най- главното, което може да се желае за
свърхсрочнослужащитѣ , е запазванието Имь отъ дисци
плинарни наказания отъ страна на субалтернъ-Офицеритѣ

и фелдфебелитѣ . Като прѣдоставяме това право исключи
телно на ротния командиръ и на висшето началство , ние

даваме на унтеръ -офицерина гарантия , че той нѣма да
бмде наказванъ неоснователно . Линаванието свърхсрочно

служащия унтер -офицеринъ отъ званието му трѣба да
се допуща само по съдебень редъ, и то за голѣми по
стжIIъци , защото за малки може само да се уволни оть
служба по дисциплинарень редь. Въобще дисциплинар

нитѣ взискания за унтеръ -ОФицерит , тръба да съставля
ватъ (и почти на всѣкмдѣ см ) нѣщо срѣдне мѣжду опрѣ
дѣленитѣ за офицеритѣ и за редовитѣ. У тѣхъ до тоз
кова е развито самолюбието, щото може да се дѣйствува
върху му съ заблѣжки и мъмрания , обявяването на
които въ присятствието на всичкитѣ унтер -офицери от
ротата или дружината навѣрно ще произведе на виновния
твърдѣ силно впечатлание. Сами і принципть за прѣ,да

вание дѣйствията му на общественното обсяждание отъ
унтер -офицерската корпорация трѣба да подигне и кор
поративния духъ на унтеръ -Офицеритѣ, да съдѣійствува
за опрѣдѣлението и развитието на понятието за постІІ
китѣ , които не отговарять на тхното звание . Помъ та
кова едно понятие се установи , то посилно отъ всѣкакви
дисциплинарни наказания ще задържа унтеръ - Офицерина
УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСЪ. 5 :3
отъ прѣдосядително поведение . Разбира се , че най-стро

гитѣ наказания , които cществуватъ за редовитѣ, като
наприм. арестувание на хлѣбъ и вода или въ тъмно мѣсто ,
нетрѣба да се налагатъ на унтеръ-Офицеритѣ , за които)

це ся достатъчни и най - слабитѣ наказания , защото въ
противень случай — тѣ не см достойни за своето звание .

Най -сетнѣ , ако почти всичкитѣ съврѣменни законодателства
' я изхвърлили изъ списъка на наказанията свързванието
и затварянието въ окови , като наказания позорни и несъ

образни съ честь та на воинското звание , толкова повече
оть подобни наказания трѣба да биджтъ избавени унтер

офицеритѣ.
Колкото за обратната страна на въпроса, а Именно
правото на унтер -офицеритѣ да налагаті наказания на под

чиненитѣ , то трѣба колкото eе възможно да биде огра
ничено, защото началникътъ и подчинений стотъ тука

толкова близо единъ до други, щото нѣма никаква Ta
рантия за справедливото и безпристрастното налагание на

наказанията .
Твърдѣ естественно е, слѣдь свършванието на днев

нитѣ занятия , унтеръ -офицеринътъ да поиска да си поот
почине. Това му е даже необходимо , защото другояче той
пце затмиѣе отъ вѣчното еднообразие на казарменний ки
зотъ . Нему ще му се поиска да излѣзе да се порасходи,

да се види съ приятелье и познати , слѣдователно разрѣ
ka
пението на унтеръ-офицеритѣ да се отлжчаватъ отъ
зармитѣ и да се възвръщать, не задължително за вечер
Iята молитва , а нѣколко часа по -късно, ще блде като ло
ическо послѣдствие за подобряванието на личния имь ст

тавь , та и най - сѣтнѣ на хора, които заслужвать пълно
овѣрие, може да имъ се давать билети за отслтствие отъ
азармитѣ, до когато искать прѣзъ нощьта. За да се даде

а унтеръ-офицеритѣ възможность да иматъ развлечение
ь казармитѣ, твърдѣ хубаво ще биде да се направилтъ,
а кто въ Германия, особни за тѣхъ клубове съ малки бин
54 ХР. ЗЛАТОУСТОВъ,
блиотеки . Такива библиотеки , макаръ и въ най - малъкъ
размѣръ (отъ 10 до 20 книги), трѣба да има и при всѣки

главенъ карауленъ домъ , гдѣто именно стоятъ повече ка
раули ; за долнитѣ чинове, които отиватъ въ карау.тъ на

цѣло денонощие, подобна библиотека , която при смѣня
ванието на караула може да се прѣдава заедно съ другото

имящество , щеше да бмде твърдѣ полезна , и гѣ съ го
лѣмо удоволствие бих се завзели да четать . При твърдѣ

малки разноски , ползата щеше да бъде голѣма и несъм
нѣнна .
Остава да кажемъ още за едно срѣдство, което служи
за повдиганието на унтеръ-ОФИцерското звание , а именно

за правото на повдигание по службата в по-горенъ чинг.
Знанията ,които въ настояще врѣме се изискватъ отъ единъ

Офицеринь, ся толкова високи , щото не Може да се 10
пустне произвежданието имъ въ офицерски инъ, макаруъ

и да става това въ Французската армия ; но за старосту
жащитѣ унтеръ -Офицери може да се направи отлично по
ложение и въ долне звание ( както напр. адъютантитѣ
въ Французската или вице - Фелдфебелитѣ въ германската
армии). А пъкъ въ военно врѣме, тѣ съ голѣмъ уснѣхъ

би могли да замѣнжтъ всичкитѣ субалтернь-Офицери въ
запазнитѣ войски, защото тогава полевитѣ войски це трѣба
да отдѣлятъ твърдѣ малко отъ своитѣ ОФцери .
V. Улеснение на бядкщностьта. Желателно е, щото
унтер -офицеринътъ, който е получиль право да биде увоз
ненъ отъ служба въ запазъ, да се рѣшн да остави прѣ

дишнето си занимание и да остане пакъ на служба ; за
ради това правителството трѣба да го гарантира, че той

нѣма да се разкайва, и че догдѣто е способенъ за работа.
той ще има служба, съответствующа на неговитѣ сили и
способности ; ако ли той се поврѣди при испълнение на
службата , или пъкъ се лиши отъ възможность да печели

сь трудъ хлѣбътъ си , то и тогава правителството труѣба
да Вземе грижата да го прѣхранва , като го туди въ
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСъ. 55
нѣкові инвали,день домъ, или му даде едноврѣменна парична

помощь, или пъкъ му назначи пенсия .
Едноврѣменнитѣ парични помощи или пенсии трѣба
безусловно да се даватъ на всичкитѣ старослужащи ун

терь-Офицери , които са прѣкарали извѣстенъ срокъ подъ
знамената . Продължителностьта на тоя срокъ се назначава

съобразно съ възрастьта , до която искаме да ги задържиме
на служба, тъй като подирь това Ползата отъ тѣхъ ще
става все помалка и помалка . При това тръба да се има
прѣдъ видъ , че отъ тежката си служба унтер -офицеринът ,

отслабва не само Физически , но и умственно , че той най
сетнѣ се уморява и става апатичень. Разбира се , че тоя

възрастень прѣдѣлъ ще биде различень, въ зависимость
отъ рода и положението на службата, а тъii сящо и отъ

народния характерь. Тука има едно жbщо да забѣлъжимъ,
то е , че на нестроеви длъжности , при работение нѣкакъвъ

си занаятъ и пр ., хората повече траять, пче на человѣхъ
съ живъ характеръ
вѣчното еднообразие въ строевата
служба по -скоро дотегва , отъ колкото на человѣкъ съ
спокоенъ нравь. Заради това на пр .

въ Италия , не оста
вятъ на служба строевитѣ унтеръ - ОФцери повече оть
17 , а въ Франция повече от 15 години .
Размѣрътъ на пенсиитѣ, трѣба , колкото е възможно.

да биде поголѣмъ, при това и съобразно съ званието , въ
което унтеръ- офицеринътъ е състоялъ на служба , и съ чII

с.лото на годинитѣ, който е прѣкаралъ той подъ знамената .
Пенсията от най- голѣмъ размѣръ трба да се прибли
жава къмъ послѣднята плата , която е получавалъ унтеръ
(офицеринътъ на службата ( като се чете квартирата , хра

ната, облѣклото и проч .), а най малкия й размѣрь трѣба да
му дава срѣдства за живѣяние . Освън , това въ всичкитѣ
държави е прието щедро да обезпечавать лицата , които см
ранени , или ся си изгубили здравието въ военно врѣме,

а тъй слцо и семейството имъ, защото семейний само то
гава може да върви спокойно въ огъньтъ, когато знае, че

56 ХР. З. ТАТОУСТОВъ,
само той се излага на опасность , IT че не рискува съ жи

вотътъ на цѣло семейство.
Даванието пенсии на семействата на ония старослу
капци унтеръ-Офицери , които съ многогодишната си служба

с спечелили за нея право, е разбира се , твърдѣ жела
телно и полезно , но не винти съвмѣстно съ мѣюццитѣ
се срѣдства.
Ние говорихме до сега само за материалното обеспе
чение на унтеръ -Офицеритѣ и на тѣхнитѣ семейства ; нъ
на това правителството неможе да се спре : то трѣба да

помисли и за образованието на двцата има, като имъ прѣд
остави право да посѣщавать на правителственна смѣтка
мѣстнитѣ учебни заведения , защото безъ такъва помощь
много унтерь -офицери нѣма да имать възможность дa дa
ватъ на дѣцата си въспитание. При това имаме основание
да се надѣваме, че синоветѣ на унтеръ-офицеритѣ, като
живѣтъ отъ малки между военното общество , би поже
лали да послѣдватъ стяпкитѣ на бащитѣ си , и по такъвъ
начинъ правителството , като имъ даде първоначално въсIII
тание , съ твърдѣ малки разноски ще си приготви добаръ ма
териалъ за попълванието на унтеръ-офицерскитѣ кадри.
Съ горѣизложенитѣ мѣрки за улеснение бяджщность та
ние бихме дали възможность на унтер -офіцеритѣ, като
прослужать извѣстно число години ( 25—35 ) , да свършвать
животътъ си безъ грижа за прѣхранвание себе и своето
семейство. Но , като се съгласява да остане на свърхсрочна
служба , унтерь -ОФцеринътъ нѣма да се рѣши съ драго

сърдце да бмде свързань на такова дълго врѣме ; заради
това трѣба да му се даде право да получи нѣкакво си
възнаграждение по- рано отъ свършванието на тоя срокъ.
напримѣръ, подиръ петь или осемь годишна свърхсрочна
служба. Тогава унтерь- Офицеринътъ, като се рѣшава да
остане на служба, заедно съ това в принципъ ще си има за
цѣль да дослужи до тия прѣимжцщества , за да моасе сетнѣ
накъ да види, какво да прави по- нататъкъ. Заради това
УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСъ. 57
желателно е, щото на унтеръ-офицерина, комуто воен
ната служба е дотегняла (напр. споредъ положението на

здравието му) или станяла тежка , да му се прѣдоставя
възможность , пото , слѣдъ прослужванието извѣстно число
години , да я оставя и да прѣмине на друга подоходяща
дѣятелность.
Едно правителство вини може да направи това : въ

разнитѣ му министерства ВИНГИ се намѣрватъ мѣста ,
които да не изисквать специално образование, а само чест

ность и добросъвѣстна испълнителность . Именно въ това
отношение старослужащитѣ унтеръ-офицери (съ опитана
нравственность, привикняли къмъ строга дисциплина и

военна точность) прѣдставляватъ най - голѣма гарантия .
Заради това тия мѣста би трѣбало да се прѣдоставятъ
исключително на унтеръ-ОФицеритѣ, които ся прослужили
извѣстно число години повече отъ задължителния срокъ.
Такива мѣста се намѣрвать и въ различни дружества,
които получаватъ голѣми субсидии от правителството ; то

може да задължи тия учреждения , щото подобни мѣста
да се давать прѣимљщественно на свърхсрочнослужащитѣ,

а само когато нѣма такива , мѣстата да се даватъ на други
кандидаті .
До тука ние изложихме мѣркитѣ, които служать за

задържанието унтеръ- офицеритѣ на свърхурочна служба ;
но при прилаганието мъ въ дѣйствие ще се срѣщнжтъ
затруднения, а именно : 1) въ ассигнованието на необхо
Димитѣ за тая цѣль парични срѣдства и 2 ) въ трудностьта
да се съединятъ двѣ условия : да се улесни службата на

унтеръ-0Фцерина, да го обезпечимъ отъ произвола, да
уголѣмимъ личната му свобода и заедно съ това да не

принесемъ врѣда на службата и да не подкопаемь дисци
плината .
Обаче унтеръ-ОФицерский въпросъ за съврѣменнить

армии има такова първостепенно значение , щото става
нужда да се правять всѣкакви необходими пожертвования
58 ХР . З. ТАТОУСТОВъ,
и отстміки , само и само да се разрѣши удовлетворително.

Всичкитѣ полумѣрки въ това отношение се оказвать твърдѣ
недѣйствителни, давать само полурезултати , и става нужда
пакъ да се допълнятъ, да се разширочавать ; а пълъ да

се правятъ за това опити , склоцѣнното врѣме си отива,
а заедно съ него оставятъ армията и най -добритѣ и ун

теръ- офицери .
Въ всичкитѣ европейски армии см дошли до убѣи:
дение за важностьта на въпросът , който ние разглеждаме
сега и , слѣдъ много опити за привличанието на унтерь
ОФицеритѣ съ твърдѣ малки подобрявания въ положението

имъ, см се рѣшили да имъ прѣдоставятъ поголізмата часть
отъ изложеннитѣ до тука прѣимљщества, въ такъвъ или
другъ видъ, както ще видимъ това при разглежданието
положението на унтерь -офицерит
унтерь -офицеритѣѣ въ
въ тия армин, къмъ
което и пристягаме сега .

(Слѣдва.)
ДНЕВНИКъ
10
Съграждането Първіта българска въ Цариградъ Черква Св. Стефанъ 1847—1849.
Никола Ефтимовъ Сапуновъ

първо-майсторъ абаджийски .
Азъ, нижеподписанний, като заминлхъ отъ милото си

отечество , Габрово , и благополучно пристигнѣхъ въ 1Цари
градъ на 1840 , и като живѣхъ седем години мѣжду на
шитѣ Българе, разумѣхъ, че иматъ една голѣма нужда ,

която от една страна да ги различа отъ другитѣ на
роди , т . е . че тѣ ся лишени отъ най- първия талантъ бо

кий , сь който вситѣ народи с надарени богато и 130
билно , а нашитѣ българи , по живѣятъ въ 1Цариградь, съ

всѣмъ ся лишени от него , най - паче като язика си непроу
мѣватъ ; и като размишлявахме много , по кой начинъ да
се потрудимъ исполучимъ, рѣшихме да просимъ първо

царква , която да стане причина за нашето многожелаемо
училище . Вт авто 1847 — : Августа масеца.
Отъ много врѣме като гледахме, че много Българе обіг
таватъ 1Цариградъ, но гръцки язик , като не разбирать,
оставать лишени отъ християнскитѣ си Ҳълности , отъ
духовни и граждански награждения и отъ прочиитѣ други

нужди , и като размишлявахме млого за нуждата хри
стиянска и за благодатьта царска , прѣмного се распалихме;
обаче като прѣмислихме завистьта гръцка, много се наскър
бихме. Но тука во Цариградъ се намирать 24 руфетя бъл

гарски !) и други търговци, и азъ почняхъ да ги слѣдвамъ
1 ) Тука да притуря имената на есна -итѣ. Ті.z:l: жка отъ писите.ѣт . Нико, а
Ефт. Сапуновъ.
60 ник . ЕФТИМОВ , САПУНовъ,
и тайно - 10 - тайно да имъ прѣдлагамъ намѣрението си , т. е .
като да би се съвъкупили за да се потрудимъ, та дано -би

ни и Богъ помогнжлъ, да си съградимъ и ние, бѣдни въ
Цариградъ Българе, една мала църква и едно училище.
за да си четемъ по бащиний си язикъ, да се исповѣдаме,
причестяваме и да слушаме царскитѣ заповѣди по язика
си , та да получаваме царскитѣ милости чрѣзъ българска
ржка , а не чрѣзъ гръцка , т . е . да се покажемъ и ние ка
квото другитѣ народи . Въ Цариград , Руси дойдохм отъ
Руссия направих си църква ; Французи дойдохм отъ
Франца направих си църква ; Англичане дойдохм отъ
Англия направих църква ; — така слЩо Лехи, Евреи.
Гръци, Ерменци, Католици и прочиитѣ язици , дошли оть
истокъ и западъ , и направих си църкви , ами ние .
Българетѣ, като сме отъ тая земя и влага родени ина

поени , и като сме най- голѣмъ народъ въ Турция, защо да
сме лишени и потікани даже и отъ Евреитѣ пб-долу ? –
Евреитѣ, които ся най-малко и най- прѣзрѣни , иматъ си
28 синагоги въ Цариградь, а ние , Българитѣ, най
толѣмъ народъ въ Турция щото се набиратъ до осемь
Милиона , че ако питате подробно всичкото турско царство
се крѣпи на български гръбъ, то , кога е така , защо да
спимъ и да лѣжимъ подъ вситѣ народи отдолу ? ... Cera

на тия благоврѣмия , на тия свѣтли дни султански, да се
съединимъ и да просимъ отъ царя чрѣзь патриархътъ една
църква и едно училище , като да се поучаватъ дѣцата ни
на бащинъ язикъ , — защото като се учать на чузди , гръцки.
и въ църквитѣ като слушать гръцки, ставать мало- 110-ма.10
тръкомани , каквото и виждаме българетѣ, които се ожен
вать тука въ Цариградъ: тѣ , пощо се погърчать, дѣцата

имъ и самитѣ бащи ставатъ гръкомани и забравятъ да си
думать по свой язикъ : добъръ день, — а думать: галтдаа:
и така вмѣсто да се умножавать -- Българетѣ намалявать:
— да ни даджть воля да си съградимъ и ние Българетѣ
една малка черквица каквото другитѣ народи , нпр. и пр.

ДНЕВНИКъ. 61
Азъ почнжхь да слѣдвамъ до еснафитѣ прѣзъ августь ,
септемврия , октомврия , ноемврия , — и прѣзъ тѣзи мѣсеци

дѣйствувахъ тайно по вситѣ еснафи и, съ разни доказа
телства , сполучихъ да ги съглась. Но тѣ се страхувах
от" , Гърцитѣ, да не би нѣкои да пострадать, каквото по
страдах , ні 1844 г., Неофитъ и Иларионъ; и тогава по
искахме черква, а Великата църква ги прати на заточение .
Но азъ утѣшавахъ еснафитѣ съ танзиматя , прѣдставяхъ
им" ь царскитѣ благодѣяния, и съ божественни писания и

прочее като ги склонихъ, земахъ съ себе осемь души
и отидохме при Патриархътъ на 19 дек .
Като сторихме обичната церемония, попита НИ І
трикътъ : , Кои сте вие и за какво додохте “ ?

Отговорихъ: „ Този е отъ тоя еснафъ, ОНЯ отъ еди
кон си и пр ., а нашето дохождание е ето за какво : Вла
дико светий , знаете харно , че тука въ Цариградъ обитавать

много Българе, но гръцки като неразумѣваме и въ църква
като отиваме , неразбираме божественната служба , нето
светото евангелие , нето царскитѣ заповѣди, и неможемъ да

се исповѣдваме, нето причестяваме. Знаете, Ваше Светѣй
шество , человѣк , като не се исповѣдва и причестява , и
като не слуша християнскитѣ закони по язика си , той се
развращава отъ християнството, анаii - lаче малкитѣдѣца ,
които ся глупави и се дърпать по улицата отъ 72 язика :

ТОЗЬ му Вика : , ела стани турчинъ “, а други му вика :
„ ела стани католикъ “ ; подобно и дѣцата, като нѣмать па
стирь комуто да разбирать язикътъ, развращаватъ се и се
изневѣрватъ'); тѣ непознаватъ кой е свещенникъ , кой па
стирь , и кой царь, нето каква дължность иматъ къмъ хри

стиянството , каква къмъ царството икаква къмъ человѣ
чеството и пр . За това отъ страна на веитѣ еснафи Ви
молим да пристoитe oтeчeски и да ни не върнете лишени

Оть това свето дѣло .
1 ) Тука да притуря за Павликянетѣ въ Пловдив . 56.ziка отъ спжателя

Н. Е. Сапунова .
62 НИК , ЕФТИМОВ САУНОВ ,
Патриархъть: Добро думать , чадо , обаче такава работа

не е била откако се е съградилъ 1Цариградъ, и за това не
могт да ви дамъ никакъвъ съвѣтъ . Но да помислимъ, и
слѣдъ 30 дена елате да ви дамъ отговоръ .
Азь: Владико светии , покорно Ви молимъ ; знаете харно.
че Богъ всеблагии допуща, законитѣ приематъ и Султанътъ
благоизволява , а Българетѣ християни искать, и само Ваше

Светѣйшество като приложите дѣйствие, вѣрвамъ, че ще
се свърши това многожелаемо наше дѣло .
Патриархътъ: Идете си , и нодиръ 30 дена да дойдете

за да ви отговоримъ. Но да не дрънкате по вънь сѣкакви
думи . Пото говорихме тука да остане.
И като му се поклонихме , отидохме си .
Прѣзъ тѣзи 30 дена азъ забиколихъ еснафитѣ и тър
говцитѣ, та имъ доказахь отговорътъ на Патрикътъ нимъ
давахъ дързость .
Подирь 30 дена , т . е. на 19 януариі. 1848 , отидохъ

при Патрикътъ и му рекохь :
Ваше Светѣйшество, надѣж се да ми дадете радост
Ливъ отвѣтъ, защото доволно размишлявахте за да сте го

право разсядили.
Патриархътъ: Чадо, азь истина добр . размишлявахъ
и виждамь благословно , че имате голѣма нужда отъ тая

страна ; но да ви дадемъ една вехта църква на Стаматя:
св . Никола, или на Галата : св . Спасъ, или на Велизаровитѣ
имать малко дългъ да го испла

сараи : св . Богородица ;
тите , пак да си поемнете църквата, да четете по българ
ски , да си непълнявате и вие по желанието си християн
скитѣ дължности , та да не излѣзвате отъ пари да градите
нова църква , защото единъ мячна работа : на вехто се.10

НОВъ законъ да се полага .
Азъ отговорихъ: Ваше Светѣйшество, истина думать.
но дѣто поменя тритѣ черкви , они си иматъ енорин; мячно

става , защото махленитѣ винаги ще правятъ главоболие.
ДНЕВНИК ». 63
и нито васъ нито насъ ще оставятъ спокойни . Но покорно

и уинно Ви се молимъ отъ народна страна , да ни ИЗМО
те Позволение отъ Султаньтъ, като да си направим
ново - съзидена църква .
Патриархъть: Добро думаць да си направите нова

църква , но нѣмате енурия, а църква безъ енурия не бива.
Токо така ли се прави нова църква ?
Азь : Ваше Светѣйшество, ето Божитробский метохь
нѣма енория ; ето Синайската църква нѣма енория ; ето
влахь- сарай нѣма енория ; подобно и нашата да нѣма
енорія .
Патриархътъ: Добро, чадо, но тие черкви се наричатъ
ХетоХИ , И си имать доходи .
Азь : И нашата да се нарече метохъ като нѣмаме махла .

Патриархътъ: Че бива ли такава работа безъ осно
ванне ?
Азъ : Ваше Светейшество, като благоизволите и Богъ
Не благослови и Султанъть пце даде , та не се свърши .

ІІ ще се запише , че тая църква се съгради въ вѣме на
Константинополский патриархъ г. г. Антима , и ще остане
Вашето свето име заисано на вситѣ Българе въ сърцата .
и не приемете тисяцекратно мъзда Въ настояще и въ

бъдъце .
Тукъ Патриархъть, като остави чубукъть и хвані бks

ата си брада въ рмка , и като поразмисли доволно , рече нІІ :
Чадо, да направите единъ прось и да ни го донесете

да се потрудимъ мало , да - нд бн Богъ 11омогня . " ь по ва
шето жарко желание, защото на добро сте се побудили.

Подобно и азь , като му многолѣтствувахъ, поклонихъ
му се и излѣзохъ.
Доказахь случката на народътъ и така написахме единъ

прось до Патрикътъ и св . Синодъ ; вмтрѣ прѣдставихме
първото изеснение, що го бѣхме изговорили на Патрикътъ
при първото отивание, П още други покорно раетст:
64 ник . ЕФТИМОВъ САПУНовъ,
дължности И християнски жажди , споредъ нуждата на
цариградскитѣ Българе. И така почнжхъ , отъ 19 Януарня

до 15 Февруария , да слѣдім търговци и еснафи, да троші
пари и да подписвамъ 1 -та жалба .
Бѣлъжка отъ првписвача . Мthжду ржкописитѣ на баща си намѣ

рихъ слѣдньото пълномощно „ Веки.л. име “ отъ цариградскитѣ Бъы
гаре , което е било дадено въ това именно врѣме , кога е по
писвато първото прошение до Патрикътъ :
Родолюбивому Господину Господину Никола Евтимовъ Int
бровеца , първо - майстору абаджийскому.

Съ обща мисълъ като разся дихме, прочее благословно на
мърихме, да Ви се даде това пълновластно наше Викиллиме
отѣ страната на 24 poфeтя , прочее лично да дѣйствувате
слѣ думщитѣ содержания ..
Ние, вѣрноприверженни царски подданни, що се долю

подписваме : 24 poфeтя , като гледаме царскитѣ благодѣяния.
распалени сущи ота отеческа ревность , като гледаме другитѣ

народи що обитавата тука в Цариграда, че имата сѣки от
тѣхъ на язиката си царкви , но ми , Българе, като сме лишені !

отъ такава благодать, побуждаеми отъ родолюбие и склонени
на вашето увірение каквото ни катадневно изесняваша цар
скитѣ милости , т . е. ( на тъзи мирни години и на тъзи
світли дни султански, кой каквото проси ще получи , само
да има право ) ; но колкото за нашата правда явно е на
вситѣ народи , почти и на самаго царя ! нашего Султанъ
Абдуль- Меджита , на когото Бога да подари мирно житие и

благоденствие на многая лѣта .
Ми , долуподписанни , за добро и праведно като съобщораз

судихме , написахме това дѣйствително и пълновластно Ви
киллиме, което като приемете, великодушно да дійствувате

лично отъ наша страна , прочее декато тръбва да се явите
да прѣдставяте народното наше горѣщо желание, т . е . като
до Вел . Царква , Вис. Порта , до свѣтлаго Князя Стефана
Богориди, т . е . като да би се изходатайствувало високо царско
ДНЕВНИКь. ( 55
повеление, като да би се испълнило общонародното наше ис

кренно желание, т . е . да си сградима и ми, Болгаре , вѣрно
приверженни царски раи , една царква ! --- въ която да си слу
жимъ божественнить правила по наший матерни язикъ, т . е .
да испалняване християнскитѣ и гражданскиѣ свои дълж

ности , каквото и другитѣ народи , които се намирата по, 47
честната дѣсница царя нашего , който дава равна почесть на

вситѣ свои подданници ...
Членъ A : Като приемете скщото одобрено и подтвер
дено Викиллиме, да дѣйствува и великодушно според обѣща
нието ви , и като достигне работата на добара степень , спо

ред . общото ни желание , т . е . да се удостоина со Високий
« Фермана за основание ново-българска с . църква в Цариградъ —:
да имате сѣка правда, като ви се заплатят теяскитѣ хар

чове и голѣмитѣ трудове , и особно да се возб.агодарите от
обществото ;
Членъ В : Ако приеме работата действие и се состави

общество, ще ти се заплати от обществото ; но ако не стане
работата дѣйствителна и общество не се състави , да нѣмате
правда да посакате отъ никого Болгарина никоя заплата ;
Членъ Г : Явно да биде пред % ское лице са кой начин
0,40лжаваме горепоменатаго Г. Никола E. Габровец , и за
увірение се подписване еснафи и търговци и фамилии що се
намірватъ въ Цариградъ. 1848 Февруария 1: 3 ( слѣдват. 51
печат и подписи от руфети , търговци и други влияте. Іни
ица ).
Като подписахъ жалбата отъ търговци и отъ нѣкои

еснафи , Отидохъ съ петь души при Патрикътъ иму я
врячихъ. Той почнж да Я чете ; 11 като Я прочете два
Пяти , почня да ме пита : до колко души Българе се на

мѣрватъ тука в Цариград ». Азь му отговорихъ :
В. Светѣйшество , тука въ Цариградь има твърдѣ

голѣмо множество Българе, но неможець Да ги распо
знаешь . Само еснафи има 24 , които съдържать по съ XII

Период . Списание XI . 5
66 ник. ЕФТИМОВЬ CAllУНовь,
следи Българе, каквото : абаджийский, хлѣбарскиій, гради

нарски , каймакчийский, дисслепский, а особито търгов
цитѣ и пр .
Патриархътъ: Браво, браво, кога има толкова много

Българе.
Азъ : В. Светѣйшество, ако питате подробно, тука има
повече отъ 50,000, но неможеш да ги различишь.
ІПатриархътъ: Да см живи ; да ми имать благосло
Вението .
Азь: Аминь, съ Вашата молитва .

Тогава , като прѣклонихь колена и наведохъ глава .
изложихъ му съ издигнжти рятѣ и съ смиренно - покорень
начинъ тѣзи думи :
Владико светий и вселенский отче - началнико , приими

нашето
моление положете отечески трудь да изходатай
ствовате отъ милостиваго царя нашего Султань- Абдуть
Меджида дозволение да би се испълнила и нашата нужда
християнска, т. е. да се свърши и това свещенно дѣ ..» ,
както го разумѣвате и Ваше Светценство, че е свето и не
порочно , отъ Бога допустено и отъ царя дозволено. Вие
сте баща и майка ; на Вашата честь оставаме ; ние се при
олѣпваме като тада къ отцу своему . Подобно и Вие ако

НИ Имате като искренни пада на Восточната мати наша
ІЦърква — : дължни сте, по законъть Христовъ, да пол)

жите трудъ и да олесните тая свещенна работа , та да из
бавите отъ невѣжество единь народъ.
Патр. " адо, Богъ ми е вѣренъ, че отъ чисто сърдце

це да пристојм да би се извършила тая света работа.
Но благословение да носишь на вситѣ еснаф11 , да се и0
1ять на Св. Богородица да е на помощь; и да не струватъ
прикаска по кахвенетата , но тайно да се разговарять, за

пото имаме приятели и душмани ; едни правятъ, а други
развалять.
Азъ: Сь Вашата молитва да биде, В. Светѣйшество!
и като му се поклонихъ, излѣзохъ.
ДНЕВНИКъ. ( 67
и така почнахъ отъ 15 Февр . до 3 Марта ; слѣдвахь

10 еснафитѣ и им ь доказахъ случката по тайно, споредь
думата на Патрикъть.
На 3 Марта прати Питрикътъ евтaкcия и ме вика .

Патрикътъ : Чадо, ти ми каза , че имате тука 24 еснафа .
Да земешъ тая жалба че да напишете друга по - на
великолѣпна книга , и да ж печатите съ еснафски мухури ,
а не съ търговски подписи , защото днесъ - за - днесъ е ихти

барътъ на еснафитѣ ---- : еснафъ не умира , не се загубва ,
а търговци днесъ ги има , утрѣ ги нѣма . Затова " да на
правите друга жалба отъ еснафска страна , че да ми Х
доlіесете по -скоричко.
Подобно назъ, като му благодарихъ и многолѣтству
вахъ, земахъ жалбата и отидохъ при Александра ( Екзарха ) .

Азь му прѣдложихъ случката , и написахме друга жалба ,
споредъ патрикова заповѣдь.
И така почняхъ да слѣдвамъ еснафитѣ , да
втората жалба . Слѣдвахь до 24 Марта.
Като забиколихъ вситѣ еснафи ; гдѣ два пяти , гдѣ

три ПЖТии , и напечатихъ жалбата отъ еснафски печати и
други подписи отъ Българе, що се намѣрватъ изъ чети

ритѣхъ кйолета на Цариградъ, зехъ съ себе 13 души
сть еснафитѣ и отидохъ при Патрикътъ комуто , като
сторихме обичната церемония , прѣврячихъ жалбата . Той,
безъ да прочете, като видѣ чинното напечатвание на
еснафскитѣ печати , рече :
Браво, добра ви е жалбата .

Азъ : Истина рече, че е добра жалбата ни , само едно
нѣщо има недостатъкъ.
Патр .: Какво прочее има недостатъкъ ?
Азь: Само В. Светѣйшество като положи сърдечното
си старание, пълни сме съ увѣрение, че беззабавно ще се

извърши това свещенно дѣло .
68 НИК. ЕФТИМОВъ САУНовъ ,
Патрикътъ се засмѣ и рече :

Ако да бѣше на моята рака , сега тозь часъ да го
свършж. Но има да се прѣдставя на Св. Синодъ и на Вис.

Порта ; защото отъ Вис. Порта каквото свирнтъ , такова
ще се играе.
Азъ : Ние, Българе-християне, какво искаме ? — искаме

да съградим" ь домъ божий, слѣдователно Богъ е готовъ да
помогне ; искаме по язикътъ си храмъ и , съ помощь божя .
готови сме да го съзидимъ ; раята царска каквото иска . 1

Царьтъ е готовь да възблагодари подданнитѣ си – : прѣдъ
царското ухо веитѣ подданници ся равни . Като е така , то
всичката работа зависи оть Ваше светценно дѣйствие . Но

и Вие сте дължни да пристоите като отецъ на чедата си.
както и ние припадаме до Васъ като чеда до баща си .
Патр. : Падо, Богъ ми е вѣрень, оть чисто сърце пця

да пристом, и дѣйствително пцця работім за одобрението на
тая работа .
Азь : Както исповѣдва самъ В. Светѣйшество , откакъ
се е създалъ Париградъ, такова нѣцо не е бива.о. Истина
е ; — но да пристoитe oтeчeски за да се свърши тая работа.

че да се запише въ лѣтописитѣ, че се е въздигнжлъ бъ.1
гарски храмъ въ Цариградъ въ врѣме Антима Константи
нополскаго въ лѣто 1848. Само това Ви стига , гдѣто на
всичкитѣ Българе въ сърцата не се запише Вашата паметь.

нинѣ и въ бяд Пце.
ІІатр. " Пада , да поздравите вситѣ еснафи, да ми иматъ

само да
молитвата и да бЖДжтъ спокойни и безгрижни,
| ВИС
се молњТъ Богу да ми подари животъ пздравье.
ще видите на монтѣ ДНІІ , каква полза не видіжтъ Бъi
гаретѣ.
Азъ : Аминь; съ молитвата ви .
И така като му се поклонихме, излѣзохме си.
Оть 26 марть почнжхъ да слѣдвамь еснафитѣ, да им

Все
извъстявамъ Патриковитѣ заповѣди и моитѣ отговори,
ДНЕВНИКЪ 69
10 18 априль. Сетнѣ, повторно забиколихъ еснафитѣ до
25 април., доказвахъ случката за прѣдаваньето на втората

жалба. А на 26 апр. патриаршески евтаксия ме привика ,
и азь като зехъ, съ себе з души, отидохь беззабавно.
Патрикътъ ни рече : " Садо , знаешь ли защо те викняхь ?

Азь: Зановѣдаій , В. Свеrbiiшество .
Патр. Азь ходихь на В. Порта и прѣдадохь такриръ
споредь жалбата ви и, съ помощь Божия, надѣж се да

ви се издаде високо царско праде въ скоро врѣме. За това
те повикахъ , да видите — нѣкое благословно мѣсто съ врѣме
Да Земете .
Азь: Благодарим Ви, владико светий. Да се осъвѣт

вамъ съ еснафитѣ, че да Ви донеся отговорь.
Патр. Гадо, азь вик: дам'ь благословно мѣсто на св .
Влахерна. Мѣстото е твърд . добро . За това да отидешь

10 еснафитѣ, да имь лвишь и да отидете да разгледате
гова мѣсто , че да дојдешь имІІ ЯВИШЬ .
Азъ : Ваше Светѣiiшество , прѣблагодарим », за дѣто се

-тараете игрижте за нашитъ народъ.
и като му се поклонихъ, 13ѣзохЫ.
ПочHЖХъ а слѣдвамь еснафиг , за да Мь благовѣсті
адость , да се съвѣтваме за мѣстото и да го навидимъ. Ilo

Ето отидохме нѣко, 1ко дупи та го видѣхме, не Го нам:
ихме за благословно... ( тука нѣколко редовище отъ ръко

ісъть с застичени , и не се разбира друго, освѣнъ че
Николч о Евтимов , пак , „ отишълъ при ІПатрикътъ “, и
„ изложилъ подробно защо „ не се благодарили отъ това

ѕето “ и т. п. Бs.1. oть прѣпиев. )... по- монасибь нѣкое
Бето . Тогава рече Патрикът ь:
Чадо , да видите на вехтата нунтарница ; там , Има

разно мѣсто , да може да го земете , ако го продавать ;
со ли ТО) не продавать, да видите пакъ на нея страна,
-нд кунните една дв ; клци край морето, че да направите

70 Ник. Ефтимовъ САПУНовъ,
църква , която да надмине Синайската църква, защото много

е добро онова мѣсто за църква.
Азъ : Много добрѣ , Ваше Светѣйшество, ако може да

го земемъ. Но да се попитамъ и съ еснафтѣ, да видимъ
какво ще кажТъ , и продава ли се онова мѣсто, че ще
Ви донес отвѣть.
И като му се поклонихъ, отидохь си .
И така почнжхь да слѣдвамъ еснафитѣ да имъ извѣстиж

за мѣстото което показа Патрикътъ на Унь-капанъ. На
гласихме се съ нѣкои еснафи и отидохме на мѣстото , което
ни се видѣ за благословно .
На 17 май викнм ме Патрикътъ. Подобно и азь зехъ
петь души и отидохъ . Като му въздадохъ обичната честь .

рече ми Патрикътъ:
Свѣтъ на очитѣ ви !
Азь : Благополучно да е !
Патр. Азъ ходихъ на Вис . Порта при Реизъ-ефенди,

и той ми благовѣсти радость , именно че жалбата ви е по
ложена въ дѣйствие и съ божия помощь скоро ще полу
чите високо царско дозволение за вашата многогрижна ра

бота т . е . света църква .
Азъ: Съ Вашата молитва да - но даде Богъ да се из
върши нашего отдавна горьцо ожидание , исчаква

което
нашиій народъ съ такова нетърпение както зората слънцето.
Патр . Прочее да блдете безгрижни за тая работа, но

да видите мѣсто да земете съ врѣме.
Азъ: Ние ходихме на Унь- Кашань имѣстото се видѣ
за благословно отъ еснафитѣ. Сега , прочее, ще се трудить
да испитаме, продава ли се .
Патр. 16- скоро да го осигурите .
Поклонихъ му се и си отидохъ.
И така почнѣхъ да слѣдвамъ еснафитѣ , да имъ бла
говѣстія радость ; и като мъ расказахъ за отговорътъ на

ДНЕВникъ. 71
Патрикьть, възрадвахме се всинца съ радость неисказана .

Споредъ това еснафитѣ ми благодарихм много и ме задъл
жих чевърсто да слѣдѣ тая работа, и да обидя мѣстото
на Унъ-Капанъ: продавать ли го ичие е . Азъ испитахъ,
че мѣстото е на нѣкой - си Евреинъ, по име Саботачи, и че
го продава .
На 25 -ий Маий викня ме Патрикътъ. Като отидох ,
рече ми :
Стефанаки бей Богориди ме повика и ми рече да те
пратих да отидешъ при него да те видії : кой си , що ходишь

по тая света работа .
Подобно и азь, като излѣзохъ отъ Патрикъть, качихъ
се на каишь за Арнауть-кьой, и като излѣзохъ при Н. Си
ятелство , поклонихъ му се и му цѣлунжхъ скутъть. Той

ме попита :
Какво имате , по какво ходите ?

Азъ : ІПатрикътъ ми каза , че сте пожелали да дойдя
до Ваше Сиятелство ,
Ст.: Ха , вие ли сте , що дѣйствувате по свещенната
оная работа за църква българска ?

Азь: Ей , слугата Вашъ.
Стеф.: Радвам се , радвам се за такава работа. Да
се свърши ! Вчера, на Портата , визирьтъ ми каза : Бълга
ретѣ си правятъ църква ; ти , като си Българинъ, не се ли
мѣситъ въ нея работа ? А азь му отговорихъ: Как да
се не мѣст. ? Аз съм , гървиятъ ревнитель. За това ви
призовахъ да се научим , по тънко за работата : отъ Гді
іж почнахте и до км,дѣ 15 докарахте, и кое намерение имате .
Азъ : Господине мой, намѣрението ни е това : Като гле

даме царскитѣ милости отъ день- на - день да се умножавать,
и богато и изобилно на подданни свой раз,даватъ, подобно
и ние Българетѣ земахме дързость да попросимъ отъ Сул
танъть , чрѣзъ Патрикътъ, да ни даде високо позволение
-а да си съградимъ и ние една мала църква , за да се мо
тимъ Богу по бащинній си язик , за царско здравье и за

72 НИК. Ефтимовъ САПУНОВъ,
Ваше здравье, и да слушаме царскитѣ заповѣди по язикътъ

11ни – : добрѣ да ги разумѣваме и вършиме както прилича
на вѣрнопривърженно подданничество , и да се исповѣдваме
причестяваме по язика си , защото тука живѣіжтъ до
48000 Българе, които язикъ непроумѣватъ и така лишени

оставатъ отъ християнскитѣ и гражданскитѣ си дължностІІ.
За това , господине могі , ние се попотрудихме , за което и
Васъ молж отъ страната на веитѣ еснафи , да пристяните
и Вие, за да се извърши тая многожеланна работа.
Ст .: Много се благодарихъ отъ тая работа ; само да
радѣете съ вся сила ваша , да се извърши .

Азъ: Ей, господине моі , надѣем , се съ боя воля
да се свърши . Но ще имаме малко утѣснение, изигървомъ —

за пари .
A Стефанаки -бей , като ме Потупа по гърбътъ ("
Жка, рече :
Безгрижни блідѣте колкото за паритѣ. Съ божя воля
вська срѣща и благополучие ще получимъ.
Азъ : Господь да Ви прѣумножи деньетѣ и да Він

подари легки старини на многая лѣта .
и като му се поклонихъ, излѣзохъ си .
Оть 25 мая почHхъ да слѣдвамъ еснафитѣ , да имъ
извѣстім , що рече Стефанаки- бей и Патрикътъ.
На 31 Мая рѣшихъ да попълним человѣческата си
дължность , т . е . да се удом . Въ недѣля сутреньта дойде

И едно писмо отъ Патрикътъ : непремѣнно да отидж
при него . Азь отидохъ, и като си сторихъ обичаять. Пече
ми Патрикътъ :
Азъ те викнмхъ за църковната работа, но научихъ
се, че днесь имате бракъ.
Азь: Съ молитвата Ви , В. Св.; искамь благослове
Нието Ви.
Патр .: Чадо, да ви благослови Богь якоже Авраама

ІІЯкова ; да блі де жена твоя яко лоза плодовита , н чада
ванн яко ново - насадена маслина ; окресть трапеза ваша да

будеть изобилие : шөница , вина и елея , — и пр .
Слѣдь това повика канцелярина си , да го пита , гдѣ

се намѣрвать тука български свещенници , и каза : да ги
пратите да вѣнчаютъ Николаки Евтимова по български
язикь . Подобно и канцелярията призова Хаджи попъ-Co
Фрония Рилець, и така се вѣнчахъ съвсѣмъ по български,
съ вситѣ бѣлѣзи на българската свадба и пр. Като свър
шихме свадбата на четвъртия день, т . е . на 3 Юния, викня
ме Патрикътъ и ми рече :
Скоро да видите за мѣстото , защото , ако Го земете
него , — добрѣ; ако ли го не земете , съ врѣме да гледате

за друго мѣсто , защото ирaдето ще ни превари . Прѣди да
излѣзе прадето, трѣбва да сме приготвили мѣстото .
Подобно назъ, като му многоденствувахъ, отидохь сін .
Оть 3 до 8 Юния забиколихь еснафитѣ и Александра ;
извѣстихъ имсь , че Патрикъть припира да се земе мѣстото

часъ напрѣдь. Подобно и еснафит , ме задължих да 13
Дирж и пазария това мѣсто . Александръ се бѣ обѣщалъ
да даде до единъ милионь гроша за да се почне черквата ,

и така станяхме и отидохме при Евреинъть, съ намѣреніне
да опитаме цѣната му . Но като Не ни допущаваше да
явимъ на Евреинътъ, че ще правимъ църква , рекохме на
Евреинъть, че имаме единь господарь отъ Търново, който

пожелал да се прѣсели въ 1 Цариградъ съ семейството си,
и за това ни писалъ да му намѣримь и купимъ една та
кава прѣкрасна кліца, защото по-скоро щѣть да дойде.

Подобно и Евреинътъ рече : твърдѣ добрѣ, и мене кящата
ми е за продань ; който ми напълни цѣната, тоіі да і земе .
( лцо II HII казахме : Истина ви е думата ; обаче да ни
явишь цѣната, колко искать . Евреинът , рече : Искамъ
650,000 гроша, защото кмпцата струва , както ж и видите .

Ho Ние като чухме толкова голѣма цѣна, ск 10 ) НИ
Видѣ, и рекохме : хмь, да пиемъ на господаря , да видим ,

74 ник. ЕФТИМОВ , САПУНОВъ,
какво ще отговори , че пак ще дойдемъ да се разго

воримъ.
Така му казахме, догдѣ да забиколж еснафитѣ, за да
имъ евіж цѣната : oть 8 Юния до 23 -й .
Заобиколихъ еснафитѣ и като Имъ доказахъ , каква
толѣма цѣна иска Евреиньтъ, - всички рекохм : мѣстото
хубаво, обаче много екжно . Но пакъ гледайте че каквото

е благословно, то да стане ; понеже , като е за църква. не
ескX По и т. п .
На 24 - й вика ме Патрикътъ, и като отидохь рече мі :

Чадо, гдѣ останахте до сега ? какво направихте ? мѣсто
зехте ли — защото работата наближава ... Азь ходихъ на
Вис. Порта, и Реизъ-ефенди ми каза , че ирадето излѣз.10
оть вмтрѣ и сега слѣдва по калемитѣ. За това трѣбва да
съставите Настоятелство че да ги познаж : кои ся человѣци,
та само съ тѣхъ да дѣйствувамъ, защото ти дохажданъ

съ различни человѣци . Трѣбва, които се настанятъ да се
избератъ писменно , и само съ тѣхъ да дохождате , та да
почнеиъ да работимъ.
Азъ , като му благодарихъ и многолѣтствувахъ, из

лѣзохъ си .
Оть 24 до 28 Юния почнжхъ да слѣдвамъ еснафитѣ,

да имъ извѣст , за да се съставі Настоятелство , та да си
поеме работата дѣйствието. Тогава рече Александрь: На

правѣте мене писменно първъ надзиратель, че азь ще дамъ
един милионъ .
Подобно и ние се съгласихме , 11 като написахме ве
килимето за Александра, точно по неговото мнѣние, пакъ

рече Александръ: радѣйте, колкото по - скоро можете да на
печатите тая книга , че да бъдете свободни отъ всѣка
страна ; аз , щя ви направя църквата , без да даде нѣкой

една пара . Ho само чинно да подпишете тая книга отъ
Вситѣ еснафи . Гледайте, рече Александрь, скоро по - скоро.

съ коні, — съ канци, да забиколите вситѣ Българе, що ся

въ Цариградь.
Подобно и азь почнжXъ да слѣдвамь, отъ 28 Юния ,
есна- Фитѣ и Фамилиитѣ та печатихъ векиллимето . и като
забиколихъ еснафитѣ по два по три пати (н : съ едно
Отивание не се намиратъ ), и като напечатихъ книгата ,
занесохъ я на Александра , а той ми рече да я занеся на

Патрикъть.
На 18 Юлия събрах" ь отъ еснафитѣ до 93 души и ги
заведохъ на Галата въ една градина , да се посъвѣтвамъ

съ дружината : като отидемъ при Патрикътъ, какво ще
думаме . Но на отиване при Патрикътъ, срѣщнахме го че
отиваше на Куру - чешме въ училището, гдѣто имахм него
день испити . Азъ се спусняхъ до Патрикътъ за да му
докаяся дохожданието ни, а той ми рече .е
(Тука , за жалость, въ ржкописитѣ има цѣль листь

изгубенъ. Бѣл . отъ прѣписв.)
Като излѣзохме отъ Патрикътъ, отидохме да обѣдваме
сь дружината на една кърчма , на Фенеръ. Слѣдъ ручокътъ

попитахъ дружината : какво ще кажете сега на тозъ Па
триковъ отговоръ ? той съвсѣмъ запрѣццава : да не бяде
Александръ членъ на тая работа ! — А народътъ отговори :
каквото те е Господь на училь, така да правишъ; както
отъ начало се обѣща прѣдъ всички насъ еснафи , че тая ра
бота ще 15 докарашъ на добъръ край, подобно и сега не ни
питай , ами си върши мяжки работата; а колкото за насъ ,
ние сме готови да ви послѣдваме на всѣкой случай.
и като ми дадохт такъвъ отговорь, всѣки си отиде

но работата.
Оть 20 до 24 Юлия ходихъ до Стефанаки- бея , но

нещастие, четири дена наредъ, догдѣ го завария въ благо
76 ник. ЕФТИМОВъ САПУНОВъ,
врѣмие, — c" ь намѣрение да му изложил подробно работата

и, като го заварихъ на петиять день , влѣзохь при него.
сторихъ си обичната церемония и му прѣдложихъ слѣ
дующитѣ :
Ваша Свѣтлость, знаете голѣмата нужда на нашиятъ
народь, който е разчаянь зарадь да имаме и ние , тука въ

1Цариградь, църква по язикътъ си — каквото и другитѣ
народи. За това Ви молимъ оть страната на вситѣ Б.1

таре, да пристoитe oтeчeски като да би се свършила тая
работа, т . е . да ни понаучите : кадѣ да слѣдваме и гдѣ
да се явимъ, зарадь да се свърши по-скоро тая тоткозъ
Аселаема работа .
Стефанаси-бей отговори : Азь ця да идя до Портата
и ця говорим ; а вие елате слѣдь 10 дена да поговоримъ.
На 26 юлия земахъ само 7 души и отидохъ при Па

трикътъ , да се науча , на -самѣ, има ли той чвьрсто на
мѣрение да се свърши тая работа, или : защо прѣдлага
такива причини : че Тозъ небива, че онзи бива ? т . е .
ка : Зото реки: , КОЯТО) не ще да мѣси, весь день подсѣва . “

И като влѣзохъ при него , 11 си сторих" , обичнитѣ почи
тания , рекохъ му : В. Св. тая работа както стана . с.лѣдъ
като смути моять разумъ, подобно и на вситѣ еснафии , за
това покорно Ви* молимъ, да ми дадете да се разумемь:

тая работа ще ти се слѣ,два, както трѣбва , или така ще
се провлача ?
Патр. Чадо , да тамъ се разумљень; това е :
Ако се смеси Александръ на тая работа , нищо нѣма да

стане ; но вие да си гледате работата самички, както тя и
Почняхте , ако искате да се свърши .
Подобно назь се обѣлцахъ да прѣдставия на еснафитѣ.
( тъ 26 Юния до 12 Августа почнях да слѣдвамъ

еснафитѣ, да имъ евт, какъ не би.10 възможно да се мѣсін
Александрь на тая работа, защото е су,дитина, а не јая..

За това остава c8
всичката работа на еснафитѣ, които
вѣрноприверженни подданници ; прочее, ние да си гледаме
срѣдството , съ кой начин да слѣдваме работата си , която
съвсѣмъ отъ насъ зависи .
На 13 -й прати Патрикътъ и ме повика . Като отидохь

рече ми :
Свѣтъ на очить ви !
Азъ : благополучно да е !
Патр. Вчера бѣхъ при беять (Стефанак Богоридін ).

Рече ми ,
че пце си даде кж цата на Балата за църква .
Какво ще кажете ?
Азъ : В. Светѣйшество, знаете твърдѣ харно, че тѣбва
Да се съвѣтвамъ съ еснафитѣ .
Патр. Да ти дамъ човѣкъ, да отидете и видите км

щата . И като тя разгледате хубавѣ, да отидешь и се прѣд
ставишь на самия бей .
Подобно и азъ НДохъ, разгледахь кящата , 11 ОТЬ
тамъ — на 14 Августа замин ХХЬ при беять.
Като му се прѣдставихъ празказахъ, какъ ме вика

Патрикъть, какъ на видѣхъ км Ната , която много ме бла
годари , защото е благосклонна , проговори беятъ прече :
Чадо, положихъ намѣрение, да направимъ църквата
на
моята књща, сящо и единъ метохь, гдѣто да се прие
мать всѣкакви человѣици , които дохаждать оть България :
и като отъ Бо:ки - гробъ, и като оть Света -гора, да при

бѣгвать До тамо , каквото имат всит , народи .
Азь: Ваше Спятелство, слуга Ваша да отидж и прѣд

ож на еснафтѣ това Вале благодѣяние, което произлиза
оть боговдъхновень разумь ; Ін като се посъвѣтваме, да
дойдя и Ви донесм съ отвѣтъ отъ народна страна.
и така като си отидохъ отъ Князови палати , почH ХЪ
да слѣдвамь до еснафть, и да нь явявамь : що рече Па

трикътъ н какво намѣрение има Князьтъ. Но еснафит ;
78 НИК . Ефтимовъ CAllУНовт.,
прѣдпочетох по - вече на Унъ- кананъ отъ колкото князо

вата клца . И така ме задължих да отидя до Патрикътъ
и му явж, до 5 Септемврий .
На 6 Септ. отидохъ при Патрикътъ и , като му се по

клонихъ, рекохъ му :
Ей , владико светии, слуга Вантъ навидѣхъ Князовитѣ

палати : много изрядни и благословни . Подобно ходихъ и
до Князьть ; и той подтвърди думитѣ Ви . Но, слуга Ваша.
като немогт саминъ да рѣшм никоя работа, без , еснафитѣ.

зехъ воля отъ Князьтъ за да се посъвѣтвамъ съ тѣхъ. Съ
вѣтвахме се пространно ; но еснафитѣ прѣдпочетохж Унъ

капанското мѣсто отъ колкото Князовитѣ палати, т . е. рѣ
ших за да биде на Унь- капанъ непрѣменно.
Патр. Добрѣ думашъ на Ун - капанъ, но не е възможно.

защото християни тамо нѣма , нити е християнска махала.
а все турци и евреи. За това тамъ не става , а да се на
прави на Князовитѣ палати .
Азъ : Ваше Светѣйшество, да се направи на Князовитѣ

палати , колкото за мене , е добро : и тамъ, и тамъ; но
народътъ иска отвъдъ, защото до пазаритѣ е по-близу.

Ако стане на Балата , много далечь пада , затова нещЖТъ
тамо .
Патр. Докажете на народа , че който люби църква, той

и далечь отива . За това ви задължавамъ да поздравите
вситѣ еснафи , да ми иматъ молитвата , защото на Унъ-ка

панъ не е възможно . Ами да видите да съставите настоя
телство, че да видимъ какъ - какъ да одобримъ работата .
Азъ : Добро думате , обаче азъ говорихъ на народътъ

тѣзи вситѣ ; но они съвсѣмъ рѣшавать за Унь- Капанъ.
Патр. Да имъ кажешъ, че тамо не бива . Ако нещятъ
и на Князьтъ мѣстото , то да търсите друго — въ христи
янска махала .
Подобно и азь отидохь.
ДНЕВНИКь. 79
Отъ 6 до 18 Септ . слѣдвахъ еснафитѣ, доказвахь імъ
що заповѣда Патрикътъ, т . е . че запрѣщава съвсѣмъ на

Унь- Капанъ. И като се разговорихъ доволно съ еснафитѣ ,
задължих ме да отидж при князьтъ и се науча причината
отъ коя е страна .
На 19 - й отидохъ при белтъ и като му се поклоних " ь ,
рекохъ му :
Ваше Сиятелство, според думитѣ Ви, слуга Ваша
прѣдставихъ на еснафитѣ . Но народъть прѣмного Ви бла

годенствува , да пристоите отечески , да се съзиде тая мно
гожелаема света ограда на Унъ- капанъ, защото е по- близу

до търгъть. Но като отидохъ при ІПатрикът , той съвсѣмъ
запрѣти, като казваше, че не бива тамо. Това като раз

казах"ь на народа , пратиха ме до Ваше Сиятелство , да Ви
се прѣдставимь и Ви помолим , за да подложите народната
жажда на самаго благодѣтеля Царя нашего , султанъ Аб
духъ- Меджида , и вѣрваме, че не се испьлни общонародното

келание .
Ст. Е , бива и на Унь- Капань; но , да не бяде тѣсно ? ...
Азь : Не е тѣсно, господине мой ; има и единъ еврейски
конакъ, и той вътрѣ, и, съ бокя помощь може и да се

прѣкупува още от странитѣ.
Ст.: Твърдѣ добрѣ . Азь, като идж на Портата, ще
говоря и не ви сторія хаберъ.
На 20 Септ . отидохъ при Патрикътъ. Попитахъ го ,

ходилъ ли е скоро на Портата и какъвъ гласъ има ? — за
щото до скоро ни даваше радостливи извѣстия , а сега на
станм вече врѣме, да ни даде нѣкой отговоръ.
Колкото за отъ ІПортата, работата ви е добра. Но да

видите за мѣсто .
Азъ : мѣстото се евидѣло на Унь- кашань.
Патр. Тамо не бива . Да гледате друго мѣсто .

Азь : Народътъ тамо е избралъ и тамо иска .
80 Ник. Ефтимовъ САПУНовъ,
Патр. Добрѣ, но тамъ има джамия .

Азь : Джамия като има , и синагога има . Ако джамията
запрѣтява на църквата , трѣбва да запрѣтява и на хаврата.
Патр. Добрѣ, но тѣ см Евреи, вѣрата им , за нищо
не се брои , нето отъ Портата се почитатъ . Царството има
ихтибаръ къмъ насъ, Християнеть.
Азь: Царството, като не брои за нищо Евреитѣ, че
имъ дава воля да си правятъ синагога на Унъ - Казань, —
ами колко останм , но твоитѣ думи, за насъ християнетѣ.
които обича Царьтъ ? нѣма ли намъ на Българетѣ да даде
воля да си направимъ църква и на язикътъ си да молимъ
Бога за Негово здравье ? т . е . то се види , че ако ни не
даде воля , трѣбва да има различие въ царскитѣ ран. Но
газь знам , прѣдъ царското лице вситѣ народи една честь

иматъ споредъ танзиматътъ .
Патр. Вие като по - вече знаете , аз не се мѣеж ; пра

Вете , какво знаете .
Азь : Ваше Светѣішество, ние дохождаме до Васъ както
чада при отца своего . Cжццо и Вие сте длъжни да при

стоите отеческII и да испълните искренното желание на
адата Ванши ; защото Вие , като ду мате : правете, какво

Знаете не се смѣсямъ, ние твърдѣ добрѣ знаемъ да
отидем " ь до истиннаго отца нашего царя, да попросимь.

Н тогава вѣрвате и Вие, че въ три дни ще се свърши
това дѣло .
Патр. Тогава да идя на Портата , да се молимъ, та

да - нд ви се даде за тамъ Позволение . Докажете това на
еснафитѣ .
Подобно и азъ почняхъ да слѣдвамь еснафитѣ, да имъ

явж, що рече Князьтъ и Патрикътъ. Оть 20 Септ. 10
3 Октомвриій.
На 1848 м . Октомврий, промѣних » Антима I и постан

на прѣстолътъ Антим II , за което и ние прѣмного раз
МИШЛЯвахме И се съветвахме : новині натрик , да не ни
прави нѣкое препятствие на работата. Обаче истинна ce

солдна .
На 12 Окт . събрахъ 12 души и отидохъ до Патри
къть. И като му се поклонихме и многолѣтствувахме ново

устроението на Вселенский прѣстолъ, та като му напра
Вихме дължноститѣ, прѣдложихме му нашето много искренно
желаемо свето дѣло . Тоіі рече, какъ отъ тая работа нѣмалъ
никакво извѣстие, какво сме дѣствуван по врѣмето на
минжлий Патриархъ; но че трѣбва да му изложимъ по
дробно, отъ краії до край, да разумѣе и тобі нашето слѣ
дувание и намѣренне. Подобно назъ почняхъ да му изла
rамь и пр ., ставямъ всичката работа от начало , даже до
настоящето . Тогава рече Патрикъть: потрайте нѣколко
цена, да попитамъ вехтиятъ патриархъ и да помислим , че

да ВІ ! Дамъ тогава отговоръ.
Подобно назъ почнжхъ да слѣдовамъ еснафитѣ — оть
12 до 25 октомврия.
На 26 Ост . отидохъ при Патрикътъ и го Опитахь :
какво е сторлъ, какво испиталъ и научилъ ли се е за

нашата работа. Той отговори , че нищо не се е научилъ, —
и говорѣше нѣкакъ студено – : видѣне се , че немари и
не се грижи за нашата работа. Азъ рекохъ : като не сте
се на учили, то да Ви излося работата втори пять , за

Щото сЪмъ задълженъ къмъ народътъ II Мамъ Пълно
в.1астие да дѣйствовамъ лично от страна на 24 руфетя ,
еснафи български. За това , молимъ да повнимаете върху

слѣдующитѣ наши прѣдложения.
Ние вѣрноприверженни Българе , царски подданни ,
които се намѣрваме подъ владѣнието на благодѣтеля царя

нашего , най - готѣмъ и най-варенъ народъ, отъ потьта на
когото се двил: 11 царството , споредъ както ето извѣстно
на вситѣ народи и на Ваше Всепреподобне, като живѣемъ
тука въ Царигра ,хъ отъ толкова страни на България и

ВА: даме всекидневно какъ царскитѣ милости се раздавать ,
Период . Списание XI . 6
82 НИК . ЕФТИМОВъ САПУНовѣ, -
така щото вситѣ си иматъ църкви та се молњТъ Богу на

язика си, както дума и пророкъ Давидъ: принесите мо
литви Богу Bь язики отечества вашего - : подобно и не
Българетѣ, язикъ грѣцки като непроумѣваме, а въ църква

( Тиваме неразбираме, на исповѣдание отиваме ОТЬ
гласътъ ни не проумѣвать; и така отъ вситѣ християнски

дължности лишени оставаме. Споредъ царскитѣ милости
Въсприехме дързновение да попросимъ прѣзь Ваше Всепре
подобие, отъ благодѣтеля царя нашего , за да се даде и
намъ високо царско повеление , да си въздигнемъ и ние.

Българетѣ, една мала черкова , въ която да се служи бого
служение на нашъ язикъ, за да проумѣваме и ние хри
стиянскитѣ си дължности , както и другитѣ народи .
Патр. Моятъ разумъ непостига тая работа. Гдѣ се е

чуло видѣло до сега такова нѣщо отъ 1525 г., откакъ
се е съградилъ Цариградъ, такова нѣщо не е бива.10. А
че и черква като направите, пѣте ли разумѣвате , какво

се казва , като четете славенски книги ? Ето и нашитѣ
Гърци, въ църква като отивать, непроумѣватъ, защото

се чете „ елинска “ . Ето и толкова караманлии има тука.
които гърцки съвсѣмъ непроумѣватъ, но църква нѣма да

искать, а гръцки мало по мало учатъ и така полека- тека
ще се съединіжть съ насъ . Така и вие да сторите, много
добрѣ става , и да оставите такива празни работи църква
и намъ- що - си , които не см възможни .
Тогава ази съ единъ огъНЬ ...,
се распалихъ
само пламъкъ не пущаше . Но пакъ съ кротость отго
ворихъ :
Истина ти е думата , Владико светий . Караманлиитѣ се
учатъ гръцки , но отъ нужда , защото книга нѣматъ. Но
ние Българетѣ не сме Караманлии, а сме народъ знаменить

въ турското царство и книга си имаме старо -българска —
славенска , която книга държи до 150 милиона и по- вече.
дѣто четжтъ на славенско -българската книга .

Патр. Така е , но все това си е . Едни не ли ся хри

стиянскитѣ закони равни на- споредъ завѣщанието на све
титѣ отци ?
Тогава азъ извадихъ едно малко писмо отъ пазвата
си , което бѣше написано чисто краснописание и съдър
жаше слѣдующий текстъ ( родолюбиви български роФети

що обитаватъ въ Цариградъ и пристояватъ за общо на
родната полза , които слѣджтъ и пр . ) и като ж врячихъ
на Патрикътъ, рекохъ : молимъ Ви да прочетѣте това писмо .

Патрикътъ се постара , тури си очилата и почнж да се взира
въ писмото , възви го отъ тая отъ оная страна , Тогава
рече : ха , че това е българско писмо . Азъ рекохъ : Есть , бъл

гарско е. Патрикътъ рече: Азъ могж ли да го прочетя ,
като е българско ? .. Азъ рекохъ: моля Ви, прочетѣте го .

този
Патр . По думаць ? Азь не проумѣвамъ отъ
Язикъ . Тогава рѣкохъ азъ : Видишъ ли , каквото Ви не
проумѣвате отъ нашиятъ язикъ, така и ние , Българетѣ,

непроумѣваме, какво четете по църквитѣ гръцки .
Патр. Тѣзи българи, що см тука , сега ли додох ,
или отъ- напрѣдъ живънжтъ тука въ Цариградъ ?

Азъ : Тука отъ начало има тие Българе, защото см
есепФи , както знаете еснафитѣ см отъ начало и до послѣ .
Патр. Като сж били отъ начало, защо други пять не
нсках , ами сега см станомли да искатъ църква ?

Азъ : В. Св . Ако сме били до сега слѣпи, още ли
слѣпи да ходишь ?
Патр . Е, да се потрудимъ, да се распитаме , че да
видимъ тая работа да стане. Но много години ще се ИЗ
минжтъ (т . е . дума съ половинъ уста) .

Тогава пакъ ми се запали Жюпелъ въ сърцето, и рекохЪ :
Вижъ, В. Св., ние сме християни , искренни синове на

Восточната мати наша Църква, и идемъ по законътъ хри
стиянский както чада к отцу своему ; подобно и Вие сте

Дължни , както чадолюбивъ отецъ, да приемешъ нашето
пропнение и да застанешъ дѣйствително при Вис. Порта,

6*
84 ник. ЕФТИХовъ САПУНОВЕ,
та ни исходатайствовать високо царско поведение , като
да си съзидимъ и ние Българетѣ една църква KaKBOTO
и другитѣ народи . Но каквото Ви почетохме ние за отецъ,

ЯКО Н Не Почетете и Вие за чада и не застанете Oте
си да дъiiствувате, за да се извърши нашето горѣццо иге

ланше , — и ние тогава отъ грѣхътъ си излѣзваме , и тогава
васъ за отець непознаваме -: и при истинять отець
ще прист МПИмъ, той не испълни нашето желание , ка
квото ежедневно пише въ фермании : всичката му ра:
равна да стане . Но ние пакъ по законно демъ и В1 (че
молимъ , да бмде по християнски , каквото сте Вие глава
на църквата ; инне църква искаме , която е приятна и на

духовнитѣ и на гражданскитѣ закони. Но ако го видите .
че е противно, тогава долженствовате да речете : ча,да.
нстина Вие искате да направите тая работа, но тя е прін -
тивна на законитѣ ; тогава сме дължни да послушаме В!
шитѣ думи като отцолюбиви чада .

Тогава отговори Св . Синодъ:
Е, Чадо, разумѣхме всичката ви правда ; безгрижни

бѣдѣте ; Богу се молѣте, пний вcинца ще да помогнемъ
и ще радњемъ, като да се свърши тая свещенна работа.
Тогава Патриксътъ повика писаря си , да ми земе името

и прѣкорътъ и гдѣ се намѣрвамъ, че като му потрѣбвамъ
да ме повиква . Слѣдъ това рече Патрикътъ:

Латъ МОІНТ
Чадо, поздравѣте вситѣ еснафи , да ми
вата, и спокойни бядѣте ; ето азъ ще отидя утрѣ на Вас.

Порта, да се научя за тая ваша млогояселанна работа.
Като се поклонихъ, излѣзохъ.

Отъ 27 Окт. до 15 Ноемврия забиколихъ еснафJITE
и имъ доказахъ случката съ новиятъ Патрикъ.
На 16 Ноемврия отидохъ при Князьтъ.

Азь: Дойдохь да ни дадете нѣкое утѣшение 110 на
шата работа.
Стефанаси : Чадо, ходихъ на Портата, но неможихъ
да намѣрм благоврѣмие за да говорим . Но сега имамъ на

мѣрение да отидя , и ще ви сторія хаберъ.
Азъ : Господине мой, за Султанова честь и за Ваше се
мейство — моля Ви да пристојите отсчески , защото видите ,
че нѣмаме нигдѣ никого да ни пристой , освѣнь едного Бога.

Но Вие сте , въ всичкиятъ нашъ народъ, единъ отъ Бога
показань за тая работа, на твоята Шня оставаме, Вие
ще им положите въ дѣйствие, защото знаемъ добрѣ, че Сул

танътъ Вась много почита ; развѣ всит , други велможи ,
само Ваше Височество като прѣдложите, увѣрени сме , че
Султанътъ ще да благоизволи .
Тогава Князьтъ се засмѣ и рече :
Чадо , колкото вие желаете , азъ по- вече отъ васъ желаж .
Каквото видите, достигнжлъ смъ до 72 години , едната
ми нога е въ гроба. Право да ви каж : Господь ми даде

всичко на тозъ лъковенъ свѣтъ, и на всичко се наситихъ.
Само имамъ още три работи: едната е , да направимъ тая
света българска църква ; втората , да стма въ Котелъ ,
гдѣто съмъ се родилъ ; третята , да отида до Молдавия да

на виді .
Тогава , като му многолѣтствувахъ, отидохъ си .
На 17 Ноемврия отидохъ при Патрикътъ. Попитахъ

го : ходилъ ли е на Портата.
Патрикътъ : Ходихъ и се разговорихъ съ Али - паша.

Той каза : приета е , но да бъде въ християнска махала .
Bне намѣрихте ли мѣсто ?
Азъ : Hне місто купихме на Унъ- капанъ.
Патрикътъ: Вие сте купити него мѣсто , но там , не
е възможно , че нѣма Християн , а има джамия , 11ма Евреи.
Азъ: Дясамихта е далече , а ние ще направимъ черква
1 ) синагогата .
Патрикътъ: Че бива ли църква да бъде на еврейско

мѣсто ?
86 НИК. Ефтимовъ САПУНОВъ,
Азъ : Защо да не бива ? твърд . добрѣ става :
испълнимъ писанието , т . е . нечиститѣ да прѣчистимъ.
Патрикътъ: Не ми отсича разумътъ да стане тая черква

на Унъ - капань. Но азъ си правим дължностьта. А вие да
видите да съставите настоятелство и, които человѣци се
отбертъ, да ги познаж, та пакъ да се съвѣтваме какво
да правимъ. Така да поздравите еснафитѣ .
Оть 17 до 28 Ноемврий забиколихъ еснафитѣ, да имъ

явж отговора на Патрикътъ , и се разговорихме да изберемъ
Настоятелство . Тогава Александръ Екзархъ рече: Ако ме
слушате да ми направите едно векиллиме, да съмъ азъ първъ

надзиратель, както ви казахъ и по -прѣди, ще ви направи
църквата , без да земя отъ никого ни една пара. По
добно и ние склонихме и обѣщахме да му направимъ та
кова векиллиме, каквото самъ той напише . И като го на

писа , почнжXъ пакъ да слѣдвамъ по еснафитѣ, да го напе
чатимъ съ еснафски печати отъ 28 до 23 Декемврия.
1
Като свършихъ векиллимето , занесохъ го на Алексан
дра , който, като го прочете и прѣгледа подписитѣ , станк
и отиде при Патрикътъ, комуто каза : Ето , Българетѣ ме

направих вождя на тая работа ; отъ нинѣ не ще позна
вашъ никого , развѣ мене и др . п . Но , най-сетнѣ нищо не
направи . И така , като се върня отъ Патрикътъ, отиде

при Князьтъ ; обаче и отъ тамо излѣзе подобно. Послѣ ми
рече Александръ: г. Николчо, работата какъ - какъ ще Ж
свършж . Но менѣ не ми понася , испървомъ да се появи и

да дамъ пари. Но трѣбва , първо вие , еснафитѣ да дадете.
а азь послѣ ще дѣйствувамъ. Азъ отговорихъ :
Добрѣ ; става . Обаче народътъ има тая мисъль : Доклѣ
невидятъ работата дѣйствителна, никой помощь не дава.
Александрь: Ако сторите трудъ да направите една

книга , и така да почнешъ да слѣдиъ до еснафи и до тър
говци, да-нд би писали милостиня ? ...
Подобно иазъ направихъ една милостинна книга и

почнжхъ да слѣдувамъ . Забиколихъ еснафитѣ ; онII ду
матъ : „ аще не вижду на руцѣ его язви гвоздинния , не
имами вѣру “, т . е . не даваме помощь , т . е . каквото рекохь

азъ , така и станя . Послѣ като забиколихъ търговцитѣ, по
добно и они не писахм . Вѣстихъ на Александра, какво на
родътъ не вѣрва , доклѣ не види най - малата часть отъ цър
ковни бѣлѣжки. Тогава Александр , рече :
Стани да отидемъ при Евреинътъ, да се разговоримъ
за мѣстото .
Одидохме при Евреинътъ. Той дума :

Мѣстото ми ако ще земете , явете ми , че ще го продамъ
на другиго .
Ние отговорихме :
Да го земемъ , — но трѣбва да му явите самата цѣна,

защото ако застанете на първата цѣна , немояемъ да дадемъ
550000 гр .
Тогава Евреинътъ рече :
Най -послѣдня цѣна бива 450000 гроша . Ако обичате,
земете ; защото по - на долу не іх давамъ.
Ний рекохме : Да ишемъ на господаря нашъ и да ви

димъ какво ще ни отговори, че пакъ ще дойдемъ да ви
дадемъ отвѣтъ.
И така оставихме работата. Това всичко ставаше мѣжду

28 дек . 1848 и 13. януар . 1849 г.
На 15 Януарий отидохъ при Князьтъ. Като му въз

дадохъ обичната честь , попитахъ го :
Господине мой , нашиятъ народъ съ голѣмо нетърпение

ме пратихм , и много Ви обезпокояваме ; но като нѣмаме
другиго гдѣ да припаднеме, освѣнъ Ваша Свѣтлость, то
пакъ до Вась дохождаме, и всичката ни надѣжба е първо

на Бога , второ на Васъ. Молимъ Ви, за честьта на Бъл
гарский народъ, да пристоите , та да - но би и Богъ помог

нжлъ , да се въздигне и на Вашитѣ честни старини, тука
88 НИК . Ефтимовъ САПУНОВЬ ,
вь 1Цариградъ за Българскиіі народъ една църква, което

ще да остане за вѣчна паметь на името Ви ; и то ще се
помни вѣчно в българския народъ и въ другитѣ народін.
защото знаете добрѣ, че работата която искаме е света, на
Бога угодна , на Царя похвална, на народа приятна , и на
другитѣ народи равні.
Тогава Князьтъ рече :
Чадо, азъ дѣто Ви приказахъ прѣди, не и вiн е на

паметь ? че азъ повече желая. Но на Портата иматъ ето
хиледи работи. Можжтъ ли да оставятъ другитѣ работі.

че да гледатъ само тая ? Но да траете ; полека -лека всичко
ще стане . Азъ, колкото пяти отидя на Портата, все ни !
на умѣвамъ. Така прочее да вѣстите на еснафитѣ :
бадять спокойни.
На 16 Януариій отидохъ на патриxаната . Бѣше съста

венъ св . Синодъ. Бѣх тамо и Логотетін : Никола , Дими
трика чорбаджии и Мисияни. Като влѣзохъ въ Синодътъ
и си сторихъ обичаятъ, постояхъ малко , защото си имах »

особна прикаска ; но като свършихм , азъ рекохъ :
Ваше Светѣйшество , нашата работа кмдѣ остана ?
знаете добрѣ, че нашитѣ Българе съ голѣмо неутѣшение
чакатъ за радостливъ отговоръ да имъ занест .
Патрикътъ: чадо , ходихъ на Портата прѣзъ денѣсіі.
Али - паша ми рече, да потраете още нѣколко дена, догдѣто

вашата работа се тури въ дѣйствие .
Азъ : До кога да чакаме още, като се минЖха 18 мѣ
сеца : отивамь , дохождамъ и не ми давате здравъ
отвѣть ; само на всѣко дохождане ми прѣдлагате по единъ

пунктъ . За това искамъ да ми дадете здравь отвѣтъ , че
и ние споредъ него да си дириме срѣдството. Ето досту на

стълбата ме чакатъ до 500 души отъ есна • ФІнтѣ, и искать
да имъ занеся здравъ отвѣтъ :
Патрикътъ: Вие мислите , че азъ ви въспирамъ рабо
тата . Но тая работа не е малка работа, та въ скоро врѣме
да се свърши. Тая работа е новоначална , за това по

тата трѣбва да распитва и да издирва, че тогава да fm
свършII.
Азь : Вие прѣди ми думахте, че работата е свършена,
и ме задълскихте да намѣримъ мѣсто и съставимь настоя
телство , а сега ми казвате, какво Портата отъ сега
ще испитва и издирва тая работа. За това азь много се

сумнѣвамъ за тие думи.
Тогава Димитринка-чорбаджи отговори и ми рече :
Г. Николчо, истина ти дума Патрикътъ. Много е мячна
такава работа . За това сабурї да чините По лека ПО
таіно , че Богъ всѣки му ще непълни желанието .

Тогава отговорихъ ази на Димитрика български :
Господине моіі, Султанътъ да е и въ. Той дава , но
Гърцит , не даватъ, да се сб.дне тая работа .
Тогава , като зачухт дванайсетьтѣ нерарси, че рекох ,
български тая дума , почимхм вситѣ да говорять по бъл
гарски : Стоіі , чадо, по думашъ тая дума , че Ние не
Даваме да стане тая
тая работа ; тука голѣма погрішность
| 11ате и пр .
Тогава Патрикътъ отговори ;
Ние , ако да не оби тахме Българетѣ, цѣхме ли да пра
Вимъ училище българско ? Вижь, прочее , че първото
училище е българско – : На Халки, и Неофитъ Pa
еки , който е Българинъ, е първъ учитель. Заради това ,

дѣто думаш че владицитѣ ненавиждатъ Българетѣ, го
лѣма грѣика имате , и т. н.
Тога рекохъ азъ :
Все добро що думате ; но затова богословско училище

събрахте от Българует до три милтона гроша , за да се
( " ъзида , — сь обѣнцанне че ще се учатъ и Гърци и ъ.1
гаре. Но сега колко Българе има да се учатъ тамо ?
Ираклийский митрополитъ отговори :
Има толкозь Българе що се учмт , Тамо !
Азъ възразихъ :
90 НИК . ЕФТИМОВъ САПУНовъ,
Нѣма нито единь. Истина, лани Имаше единъ отъ

Къркъ- Клисия, но и той бѣше тайно Българинъ; той
отговори на испитанието и си отиде . Това ли ви е прав
дата , дѣто ужь обичате Българетѣ ?
Патрикътъ: Ето сега се разговаряхме съ Димитрика,

да пишемъ по манастиритѣ български, за да дойдать Ка
лугерчета български, че ще ги туримъ да учжтъ .
Азъ : Ако искате праведно , трѣбва, на всѣки седмина
Българе, да турите по единъ Гъркъ, защото Българетѣ
ся направили това училище. Но вие ще речете , че Гър
цитѣ го правихм , тамо погрѣшность имате ; защото Бъл
гаре има седемь миллиона , а Гърцитѣ мячно напълнятъ
единь милионъ .
Димитрика продума :
Г. Николчо , нетрѣбва да думате такава противна дума.
но гледайте работата, за която сте дошли .

Азь : Моля ви потрайте мало .
Тогава попитахь Патрикътъ:
Ваше Светѣiiшество, Вие сте всеобщий отець на пра
вославнитѣ Християни.
Патрикътъ: Да .
Азъ : Българи , Караманлии, .Тазови , Гърци , що см
подь Восточната Черква, равна ли почесть имъ отдавате ?
Патрикътъ: Есть , равна почесть имъ воздаваме . Най
наче Българитѣ прѣмного ги почитаме .
Азь : Когато думаць така , до сега , като имате то.
кова голѣмъ народъ Българе, колко пяти печѣтихте бъл
гарски книги , та като ги испратите въ България, да ги

прочитаме и ние на язика си , и да се проумѣемъ: какавъ
Дългъ имаме къмь Бога , какавъ дългъ къмь царя , какавъ
къмь Вази , свещенни отци , какъ да се почитаме и об
хождаме по мъжду си съ любовь, и да сме вѣрно при

верженни къмъ подданничеството си, най- сетнѣ какъ ді
се приготвяме за да дадемъ отвътъ на Второ Пришествие

Христово ...?
Тогава настаня малко мълчание въ Синодътъ, че послѣ
продума Патрикътъ :
ПО - лани печѣтихме Осмогласници и ги испратихме въ
България .
Тогава станяхъ правъ на- крака, че си снѣхъ Фесътъ

отъ главата , като се прѣкърстихъ съ двѣ ржцѣ , из
рекох :
Боже ! благодаримъ те ! че нашитѣ пастири , въ 500
годинъ, испратили единъ октоихъ на единъ такъвъ зна
менить народъ! слушате ли , всичкий Синодъ ! че Великата
Църква, прѣзъ 500 годинъ испратила тъкмо единъ Осмо

гласникъ, които тука земахъ азь по 20 гроша , а тамо , на
бѣднитѣ наши Българе по 50 гроша ги дадохм . !
Тогава си дигнжхъ ржцѣтѣ къмъ Востокъ и съ тѣзи
молитви се помолихъ :
Бого ти Господе Боже ! отъ свише погледни и намъ
днесъ помогни ! Царя нашего поживи , и той насъ да успокои !

и тогава станж пакъ мълчание подобно, И азъ като
стояхъ още правъ, додоха ми едни силни сялзи на очитѣ,
които мячно можехъ да ги въспря ; само думахъ: горко ,
горко намь, бѣдна майка наша България !
Тогава почнжxж свѣтскитѣ човѣци да думать : правда
имате и безгрижни бѣдѣте ; иний ще да ви пристоимъ,

защото сега разбрахме причината .
A Патрикътъ каза : Ето и азъ утрѣ щя идт на Пор
тата само за вашата работа.
Азъ му рекохъ : Нѣмаме вѣра вече на вази . Ако отII
дете и свършите тая работа, ще те познаваме за отецъ ;
ако ли не се погрижите , каквото 1 до сега , нецемъ да
Ви назоваваме отецъ вече ; защото единъ слуга, кога не
земе заслуженото , неможе да си испълнява дължноста .

Тогава Патрикътъ рече : Чадо, Богъ мiн е вѣрень за
намѣрението. Така да поздравите вситѣ еснафіі . Колкото
работа и да имамъ щЖ Ж оставя и щя слѣдѣ нодиръ
вашата работа.
92 НИК . ЕФТИМОВъ САПУНовъ,
Подобно назъ забиколихъ еснафть, та нмь доказахъ

подробно случката съ Княза и съ Патрикътъ отъ 17 до
30 Януария .
На 31 Януарня отидох при Князьтъ. Съ готѣмо

страхопочитанiне му се пок.10хъ, рекохъ му :
Стута Ваша довідoхь да Ви прѣдставя неутешитмата
народна печаль, защото отець нашь, ІІатрикътъ, прѣмного
ни оскърби съ студенитѣ си думи , и ние окаянні, гдѣ
да прибѣгнимъ шкоіі други да ни утѣши .. ? Каквото Ви
казахъ и по - прізди, надіждата си и прибѣжншцето си 10
лагаме първо на Бога и второ на Васъ, потъ вратата
Він назадъ неотстмиваме : ти баща , Т !! майка ! Ти сега
ще ни дадешъ утѣшение, защото прѣмного сме се оскър

били .
Стефанаси : Чадо, не ли ви казахъ, че азъ си маъ
грижата, но трѣбва да му диримъ благоврѣмието , че когато
кажем'ь, думата на мѣстото сії да дksiiствува . Ето азъ тазь
вечерь щm отидя при министра , гдѣто цм и да прѣно
щувамъ, — и щя му поговорим за работата пространно.

Азь: Да - нд Богь Ви даде добра срѣща, та да би се
удостонли инні да чуемъ радост.Ливъ гласъ.
Стефанаси : Утрѣ щя в пратим хаберъ, каквото на

правим тазъ вечерь. Така да поз , травите еснафитѣ : да бя
Джтъ спокойни .
Подобно и аз , като му се поклонихь , пзлъзохъ сп.
На 1 февруарии, сутренъта рано испрати Князьть

двама човци , сонници , които ни извѣстих да отидемъ
при него ; тоіі н ете :
Вчерашната ви дума се послуша. Ето донесохъ EII

радост.Нь хіберь. Вчера вечеруъ като отидохъ при міні
нистра и пространно му расказахъ за тази работа . H. But
сочество благопзволи да нашишете една жалба, и като і
напечѣтите да 1ж дадете на Патрикъть, ись божЯ BO,11
ДНЕВНИКЬ. 93
на,дѣім се скоро да се потолки въ дійствие. Но утрѣ да

от ,дете при Патрикътъ, за да ви ЯВи по кой начинъ да
на ! Шете жалбата.
Іодобно 11 Ние като многолѣтствувахме Султана и
Князі , отидохме си съ радость .
На 2 Февр. отидохме, споредь Князовата порячка,

при Патрикътъ, който ни рече :
Да бъдете спокойни ; работота ви е на редъ. Но да
направите една алба , въ която да многолѣтствувате Су.1

танътъ , и да напишете, споредъ както е законътъ , имената
на настоятелството, че да ни донесете по - скоричко.
Подобно ннне, като се зарадвахме и прѣмного му
благодарихме, и като му зехме благословията , отидохме си .
Оть 2 до 12 февр. забиколихъ есна-ФІІтѣ, та имъ до

казахъ случкит , какво се каза отъ Князьтъ и отъ Па
трикът . И така , склонихме се да напишемь салбата и
да съставимь настоятелство . Паписахме жалбата както и
еитронить. Александрь написа и своето име вмтуѣ.

Оть 12 Февр. до 5 Картъ почныхъ да слѣді еснФІЇтѣ
за да нечътя катбата . Byt:мето бъше много лошаво , но
накъ врѣме не губихме, а великодушно дѣiiствувахме,

и като ж напечѣтих , чинно, занесохме 15 , на ( Марта,
на Патрикъть.
Той 15 прочете прече :
Всичко хубаво, само Александровото име не сте сто
рити хубавѣ, дѣто сте го тур . н .

Азь : Ваше Светъшиество, и той е напъ съотечествен
нисъ ; ако е и той вмтрѣ, не врѣди.

Патриътъ: Хе да , синко. — Но мисля , че споре, тъ
обпит законії , не ще се приеме отъ Правителството.

Но нека стои засега , че да видимь, какво ще постѣва .
Все се молете Богу, и трагите много ; раздорь неправте ;
знаете , че човікъ има и приятели и душманг ; като е тайно .

94 ник. Ефтимовъ САПУНОВъ,
доклѣ се осътжтъ човѣцитѣ, а ний да си свършимъ раб
титѣ. Да отидете утрѣ при Князьть, понеже той ми заряча

Това : иний като му се поклонихме, отидохме си.
На 7 Марта отидохме при Князьтъ и му прѣдставихъ
случката за калбата. А той рече :

Добрѣ сте сторили ; нека е Богъ на помощь, да стиг
немъ добъръ край.
IIэ,добно и ние , като многолѣтствувахме Султанътъ н
него , поклонихме се и отидохме .
Оть 7 до 16 Мартa зaбиколихъ еснафитѣ и разказахъ

за всичко .
На 17 Марта вика ме Беятъ и ни рече :

Азъ видѣхъ жалбата ви . Тя е твърдѣ хубава. Но да
отидете и да ня земете отъ Патрикътъ, та като извадите
Александровото име и турите друго , еснафско име, да Ж
върнете пакъ на Патрикътъ.
На 18 Марта отидохме при Патрикътъ. Той ми рече:

Да земете жалбата, да угасите Александровото име, и
тогазь Ми ж донесте, ако пѣте да им положимъ въ тѣін
ствие ; ако JILI не извадите Александровото име , жалбата
він ще остане така напразно .
Като зехме жалбата , занесохме ж , на 19 Марта, на

писахме на мѣсто
Александра, който си остърга името , иII
него друго име .
Тогава земахъ жалбата и , на 20 Марта, занесохъ Ж

на Патрикътъ. Той, като видѣ , че Александровото име е
снѣто, рече : Браво ! сега вѣрвамъ, че тая работа ще се
положи въ дѣйствие и работата, съ божя помощь, благо
получно ще се свърши , съгласно съ общитѣ закони; за
Iщото Царьтъ дава пдчесть на еснафитѣ . и така да 10 1
здравите еснафитѣ .
Оть 20 марта до 3 априлия забиколихъ еснафитѣ и

имъ ЯВихъ за случката съ Князьтъ, съ Патрикътъ, за Але
кеандра и пр.
На 4 апр. отидохъ при Князьтъ и му разказах , за

работата, както и за мѣстото . Князьтъ рече :
Всичко добро ; но, мѣстото да е въ християнска махала,
твърдѣ добрѣ става .
Азъ : Ето явно ви е , господине , че народътъ е намѣ
рилъ за твърдѣ благословно онова мѣсто на Унъ- канань.
Стељанаки : И то мѣсто е добро. Но ... Тукъ Князьтъ

прѣсмсна думата, и послѣ продължи :
Да земете и направите кондика , която да се подтвърди
чинно, че да ми ж донесете , да 15 видім . При това да оти
дете и да се разговорите съ Патрикътъ.
Подобно и ние, като му се поклонихме , излѣзохме си .
На 5 априлия отидохъ при Патрикътъ, и като си сто

рихъ обичаятъ, попитахъ го за работата.
Патрикътъ: Работата Ви ще се свърши ; но да имате
търпѣние, защото веднага неможе да се свърши.
Азъ: Ваше Светѣйшество , тая работа, който я знае,
е твърдѣ голѣма, но споредъ общитѣ закони — тя е твърдѣ
малка . Т. е . като идете на Вис. Порта , и кажете на Алі
паша : Господине, молимъ Ви, отъ народна българска страна ,
тая работа да се свърши единъ часъ по - напрѣдъ, Мислим
че думата Ви не става на двѣ. ..
Патрикътъ: Ти, токо така ли лесна, сѣкашъ тая ра

бота ? Впс. Порта има сто хиледи работи , и тая работа за
нищо їм не считать . Какви други , по-голѣми работи имать

т; там !
Азъ : Ние такива царски работи не можемъ да разсмж

даваме . Царьт не има ли вситѣ народи за равни ? Другитѣ
народи си иматъ църкви , подобно и ние , Българетѣ, църква
си искаме .
96 НИК. ЕФТИМОВъ САПУНОВъ,
Патрикътъ: Истина е думата ви , защото царьт е ВИ
Діаги готовъ да свърши татга ва работа. Но века работа
става с търпінне. Също и вие , Българетѣ, трѣбва да

11отърните ма.10. и ние ще работимъ дано даде Бог" .
да се свърши вашето искренно желание . Така да поздра
Віте еснафт , да си приготвътъ настоятелни и да съста
Вижть кондика , за да си приготвите потрѣбнитѣ работи,

защото това діз.ло съ голѣма сила трѣбва да го помнете.
Назъ като му се поклоних » , излъ30хъ си .
На 6 апр. земахъ една Кондинка, и като й написах ,
прі, дисловието, пробихъ и листата и прізминмхъ котири

неъ гаіітань пръзь срѣдата на листата , за да останять
крайщата на гайтанътъ отъ дѣсната страна , та да се печа
тятъ тѣ съ червенъ восъкъ отъ еснафскитѣ печати,
като се видѣ за благословно, почнах да слідж еснафитѣ.
и да удрямъ печатитѣ съ восъкъ все до 26 апри.ий,

когато вече свършихъ .
На 28 апр. прати Евреинътъ и ни вика . Подобно и

ние , съ Александра, отидохме при него .
Евр.: Містото ми ако ще земете , земѣте го. Ако .11

не пѣте, ще го продам , на барутчі1 - банята, който
IO IICH .
Подобно и пне отговорихме :
Твърд добрѣ, но да ни опредѣлите най- послѣдната

цѣна.
Тогава Евреинът , поиска толкова , ний дадохме то.1

ісова , т . е . склеахме назарлакътъ на 330,000 гр. съ обѣ
пцание да му дадемь 50,000 гр. платка , и опредѣлихме съ
Александра : ако му дадемъ, слѣдъ една недѣ.1я, опред
лената платка , да ни даде за другитѣ дълго разстояние: 1
1 ) Тука да вмѣстя за жалбата до Вис. Портата ; т . е . два пяти ненам Бринхъ

Реизъ -е -ен,ди, и на третині. като го ненам ѣрихъ пакъ два ижти, рихъ а 15 не
давамъ. Бі , 7. отъ списвача .
ДНЕВНИКЬ. 97
На 29 апр . отидохъ при Патрикъть, да се науча за

работата какъ отива .
Патрикътъ: Азь ходихь на В. Порта, и работата е

Добрѣ, само да сте готови съ потрѣбнитѣ нѣца. Защото
дѣтето ще се роди, трѣбва да ся приготвени дрѣхитѣ, да
го облечемъ.
Азъ : Ето ние мѣстото купихме за 330 хил. гроша.
A Патрикътъ, за да ме искуси , рече : гдѣ се е чуло
видѣло : на еврейска књща да се гради християнска кмща !

Азь : Ваше Светѣйшество , защо ме заигравате, че не
ставало на еврейска кмца църква ? Не само на еврей
ска , Но и на хахамска биля Сполaй - Богу, ако сме

става .
Българе не сме толкова планинци ; но Имаме на отече
ството си синори съ Европата ; ако не сме прочели , то сме
се ставити съ просвѣценни народи и сме вкусили мало
отъ пословицата , която казва : Нечисти пречистятся и пр.
Патрикътъ: Добрѣ, но тамо е търгъ. Утрѣ ще се съ

беріть нѣколко хиледи Българе на черкова, пак , се случи
да замине Султанътъ, и ще рече : Какъвь е този сборь,
тая църква , - тогава какво ще правите ?
Азъ : Ние тая работа правимъ съ Царско позволение ,

и ако се случи да мине арьтъ и да види събранъ народъ
Въ новосъзидената църква, ионь пще се радва , защото см

се събрали вѣрнитѣ му рай, да се молжтъ Богу по язика
си за царско здравье и за свое спасение .
Патрикътъ: Добрѣ , но азь не думамъ тая дума , а Св.

Синодъ дума .
Азь: Ако Св. Синодь дума тая дума , а Вие сте на
Синодътъ отгорѣ вѣнець, птрѣбва да разсаждавате прав
дата , че на нея отгорѣ да рѣшавате всѣка работа, както
Ви и прилича, че носите Христовиятъ образъ.
Патрикътъ: Хе, нека да искочи прадето, че гдѣ бъде

мунасибі, тамо да стане...
7
Период. Списание XI .
98 НИК. Ефтимовъ САІІУ НОВъ,
На 30 Априлия отидохъ при Александра, съ цѣль да

дадень на Евреинъть платка . Но Александрь дума, да
дадлтъ еснафитѣ напрѣдь, че тогава той да даде. Пъкъ

азъ му ръкохъ: еснафитѣ догдѣ не видіжть работата свър
шена , не даватъ никоя пара . Александрь рече: Добрѣ, азъ
це дамъ, каквото съмъ се обѣщаль, но напрѣдъ недавамъ.
Азъ рекохъ: ти напрѣдъ недавантъ
и еснафитѣ напрѣдъ
недавать ; кажи сега , как да правимъ! Евреинътъ пари
пска , споредъ както сме му се обѣщали
Тогава Александрь отговори : да ми направите една
КНІга векиллиме “ , че тогава щя плѣсня рацѣ и ща
свършм всичката работа.
Подобно иний склонихме . Тоіі написа книгата , и азъ
почняхь да слѣдвамъ еснафтѣ , та напечѣтихъ третьото

„ векиллемé “ ; и като свършихъ, занесохъ го на Александра -
на 16 Мая .
На 17 Мая отидохъ при Князьт , за да се научя и
получ радостлив" , отговорь. Като му се ПОКЛОНІХЬ, ПО

Итахъ го :
Господине моіі , дойдохъ да ми дадете нѣкое утшение

10 нашата работа.
Стефанаки : Світь на очитѣ ни ! Азь бѣхъ на Вис .
ІІорта , ІІ
и се научихъ, че Високото поведение из- знж.10
отъ вмтрѣ и сега забиға. я по „ калемит ; “ , а слѣдъ десе
тина дена це пратіть буюрултията “ на Патрикътъ. та

като стигне азь ця ви сторія вѣсть, за да дойдете. Но съ
містото какво направихте ?
Азъ : Мѣстото на Унь- канань го пазарихме за 330000 гр . !

Стефанаси : По - добрѣ става , да ви дадемь моята къща. 1
да я пазарите съ Фотиади за уморена ціна. А послѣ.
ка : Во ще заш въ кондита . То емое знаене .
Азь: Твърдѣ добрѣ, Господине; отъ Вашата заповѣДЬ

на -дир , не оставаме ; но народът него мѣсто иска .
1
Стефанаки : Добро, но колкото мене да знае царскитѣ

закон нѣкой непознавамь . Затова казвамъ , да ce Не
трудите много.
Азь: E , господине , колкото за меъ, азъ съм'ь село
непъ за всѣкадѣ. Но да прѣдставим на народъть, че да Ви

донеся отговоръ.
И така си отидохъ, та забиколих еснафитѣ; разка

Захь мъ случката оть Патрикътъ и отъ Князьтъ до
25 мая .
Пакъ еснафитѣ, колкото и да прѣдпочитать за Унъ

канань, все пакъ гледатъ назії .
На 26 Мая отидохъ при Патрикътъ, да го питамъ,

дошло ли е прадёто, за което бѣше рекълъ Князьтъ, че
ще дойде до 10 дена. Патр. Азь не ходя всѣки день на
Портата ; нѣмамъ хаберъ. Князь Богориди ходи всѣки день
на ППортата , тојi ако знае ... Азь му отговорихь, че , споредь
думитѣ на Князьтъ, буюрултията щѣла да дойде до него .
A Патрикъть рече : Добрѣ, но нѣма тука никой гласъ ;
за това трѣбва да отидете накъ при Князьтъ, за да се
научите.
На 27 отидохъ при Князьтъ. Като му се поклонихъ.

рекохъ: Господине мой, молія Вы, тази работа ако е уте
снена , да се надѣемь; ако ли не е . то да си търсимъ друго
срѣдство ; защото народътъ съ голѣмо нетърпение чака , и

е направиль жалба до Султанътъ. Но часап отъ Васъ отвіть.
Тогава Князьтъ рече : Потрагіте онце мало дни ; защото

не съм ходилъ отъ скоро на Портата , че като ид , щ
се научл, ищя він сторія хабень. А пак , ако потрѣба

арзухаль, азъ самъ го давамь на (' y.xraнътъ. Но работата
ви е улеснена . Така да носите здравье на еснафитѣ.
На 28 отидохъ при Александра, иму приказіхь Кня

зовитѣ отвѣти и Патриковитѣ . Но тој рече:
7%
100 НИК. ЕФТИМОВ , САПУНовъ,
Азь нѣмамь благодарность да стане църквата на Кия

зовото мѣсто . Вие вижте търговцитѣ песнаФитѣ, да да
дять до 50000 гр ., които да дадемъ, споредь обѣщанието
си , на Евреинътъ.
Азъ : Недаватъ никой нищо , доклѣ не видіжтъ началото
на тая работа.
А той ми отговори : Толкова трудъ сте направити, —

ндѣте и до търговцитѣ опе веднажъ.
Азь послушахъ и отидохъ, но тѣ ми казах , че нѣматъ
вѣра да стане църквата . Каквото, на примѣръ, Гавриилъ

Моравеновь, кото ми каза на ухото : Залагвамъ сто камили,
че тая работа нема да се свършін ; за това ние не даваме
ухо на тая работа . — Подобно и аз’ь доказахъ това на
Александра.
На 29 Мая, на самь день Св. Троица, сутреньта рано,
прѣдъ да отидж на църква , дойдохт двама човѣци : единът ,

Хаджи Петърь, а другиятъ Хаджи ; Котленци , които
ми изговорихм : Да дойдешь да отидемъ при Князьтъ, че

те вика . Подобно и азъ станяхъ, и съ тѣхъ заедно оти
дохме при Князьтъ. Като си сторихме обичаятъ, проговори

Князьть:
Толкова пяти дохаждахте , но радостлива вѣсть не він

дадохъ. Сега він призовахъ да се разговоримъ и да се разу
мемъ . Защото аз ходихъ на Вис. Порта, и везирътъ мін
яви , че ирaдeтo зaбиколило вситѣ ка.теми , и стигнж.10 до

везирътъ ; той го одобрилъ, но сега чакать само да явимъ
мѣстото, че да го заинтъ и прѣдадлтъ на Настоятел
ството .
Азь: Знаете, че мѣстото е одобрено на Унь- кананъ :

и то е извѣстно на Портата.
Стефанаки : Добрѣ думате на Унъ- капанъ, но тамо не

е благословно , защото тамо нѣма Християни, а ирадёто
писува : гдѣто е християнска махала — тамо да бъде.
Азь : Вамъ е известно , че него мѣсто купихме II 50000 гр.

платка дадохме .
Стефанаки : Азъ за единъ часъ да ви земя, паритѣ отъ
Евреинътъ, като как на Султанъть.
Азъ : Ваше Сиятелство , добрѣ знаете , че народътъ се
е рѣшилъ за Унь- капанъ, че е близу до търгътъ...
Стефанаси : Гдѣто щѣмъ да забикаляме на долу на

гор — но да се трудите за Унъ- капанското мѣсто , гдisто
ІІма джамия , противно е на политическитѣ закони . Но азъ
което сямъ турнжлъ на умътъ си за нашиятъ народъ, II

което щя ви прѣдставім, ако има другъ нѣкой да го
направи , — азь да му цѣлунж илѣвата и дѣсната рамка .
Ето азъ, за честь на българския народъ, посветихь моять
на Балата палатъ. Още какво има да кажешь, като CIT
векилинъ на народътъ ?
Тогава азь като му многолѣтствувахь, рекохь му :
Знаете добрѣ, Господине моіі, че съмь векилинь отъ
страната народна , но имамъ дългъ да непълных , т . е . да
мъ евх .
Стефанаки : Да поздравите вситѣ еснафII отъ моя страна ;
да имъ явите съ тойзи начинъ : Негова Світлость, Князь
Самски , Г. Богориди, на днешний день , въ който имамъ

празникъ, во имя пресвятія Троице, подарихъ и посвятихъ
Домъ мой на българския народъ, да се въздигне много
желанний храмъ . Но акъ повтарямъ, ако Има нізкой
другъ родолюбецъ да пожертвува такава къртва за на

рода си , азъ съъ Дъткенъ да му се поклоніж к пр . Така
да възвѣстишъ народу .
Подобно назъ почнах да слѣдвамъ еснафитѣ , да
ІІмъ вѣстіж на Князьть благодѣянието . Еснафит , се ск.10
нихм ; но Александръ размжти нѣколцина, ии станХХХХ на
двѣ страни . Така азь слѣдвахь до 12 Юния .
На 13 Юния отидохъ при Патрикътъ съ единь куражъ...

и като влѣ30хъ та му се поклонихъ, рекохъ му :
102 НИК . ЕФТИМОВ , САПУНОВъ,
Ваше Светъiшество , тая нана работа до кога ще се
растака ? Ако ще се свърши , да се свърши, ако ІІІ
не ще , да HII ЯВите днесъ, Т. е. двѣ и двѣ правять

четири, такъвъ отвътъ искамь. Защото, ако народът ми
довѣрява, ето вече толкозъ години , сега , споредъ тая ра
бота ме пекарва лжець.
Тогава Патрикътъ се налютін много , та скочи на нозѣ

съ сърдито лице , и ми рече :
Ба ! ази лисець ли съм ? Мене единъ народъ е из
бралъ за Патрикъ, и царьтъ ми е далъ нишанъ, че ти да

ме прав111ъ лhжець! Това го кабулъ ни чинж .. И в.хѣзе
Въ спалнята си , а азь го подирихъ та отидохъ при него і

му рекохЪ :
Ази не те умамъ жець, но народа мене прави
ДЖЖЬ . Ти недѣй се сърди , защото азъ , като дохоА:,дамъ
тука , не те карамъ, неволно да идешь ині свършишь ја
ботата , а дохаж,даме както чада при отца своего . Впе,
ако отидете и ни свършите работата,

ще ви познаваме за
отець ; ако ли немарите . Теаквото и до сега . Тогава | Hше
си излѣзваме отъ Дългътъ , І це ІІ ,Демъ при истиннiятъ
си Отецъ Султань Абдулъ Меджида ; па като си свър
шимъ работата , тогава никоіі Българинъ не це він познава

за отець, но само Султана за царь и за патрикъ да при
познаваме. Ето жалбата ми до Султанътъ е готова – : гдѣто
го прѣсрѣпцнемь, це припаднемъ съ жалбата си и съ галась
ще изговоримъ народното келание . Но послѣ хатъръ да
ви не остане . Ние отъ грѣхътъ си излъзваме . Ето сега ви

псказахъ всичкото намѣрение на народъть.
Патрикътъ : Че като дадете на Султанътъ жалба , тие

Так , при мене ще пратіжть.
Азь: IInе като „да ,день на Султанътъ салба и тя се

прати пакъ туті, тогава вие пакъ 15 простираінте, както
(сега , :1: ке 10 дв ; го, ІІ. ..
Тогава. Патрикътъ вишня, протосингела, капу -огланина
писар 1 1 1! МІ » рече : Земете г- на Николча въ протосингс

1ията и му докажете , вие , че работата е Фтасала , защото
азъ веке немоякихъ да му Докажат , че ми се растяжи сър

цето ...
Като ме земаіх Bь другата храмина , дума нисарьтъ :

Азь нашсахь такрорьтъ ; дума капу -огланинътъ: азъ
занесохъ такрирьть на Портата ; ирaдето се даде и забиколи
калемитѣ; но работата се мае колкото за мѣстото ; ето това

да се опрѣдѣли .
Тогава рекохъ азь :
Мили и драги ми братя, ШОУислете , като отъ Ав
густ 1847 съмъ Іочналъ тая работа , иди - ела , иди - ела ,
ето сега имаме Юний 1849 , като ставатъ равно двѣ го
ДинІІ ... поще км,дѣ да ходиме ?
капу-огланинътъ рече : Но ето явно ви казахъ, че

работата ви се свърши , само напразно разгнѣвихте Па
трикътъ.
Азъ : ІПатрикът" ь само единь ижть се разгнѣви ; ана

роҳьтъ нашъ като B } наги наче .. ? Нась нѣма кой да нII
окае !
Тогава рече писарьтъ :
Вие сте плакали , врѣме се минл.10, — не гледајте ; но

работата се свърши това г.1e, aiiте. Имен бакшишь
да дадете .
На сцній день , 13 Юний , отидох при Александра
и му приказах , що говори Князьтъ — : че си дари пала

Тътъ на народа българскиii, :
ищо говори Патрикъть
че работата е ФТасала , но да бъде въ християнска махала ,
и поговори нароТътъ — : че ск.1ОНЯва'тъ на Князового
мѣсто .
Тогава Александрь рече : ЕснафIітѣ доходах , при

мене и казах , че не см благодарни на Балата ; за това
ти запрѣца вамъ, да не дадете обьцание на Князьтъ, за
щото зъ , какъ- саль да е, ще свършил работата за евреін
ското мѣсто .
104 НИК, ЕФТИМОВЬ САІІУНОВъ,
Азь : Когато се общаваш , да свършишь работата за
еврейското мѣсто , даій сега 330000 гроша , че тогава да за

станемъ крѣно, да искаме отъ Вис. Порта високо царско
повеление и да прѣдставимь, че мѣстото ни е готово .
Александрь: Да дадлтъ еснафIітѣ и търговцитѣ, че

азъ послѣ пЩе дамъ.
Азъ: Ти не ми се обѣцава прѣдъ вситѣ еснафи , че

отъ никого пари нещешь, но самъ ще дадешъ единъ МІІ
лионъ да направимъ църквата ? Не ли така се обѣщаваше.
когато да ти правимъ книгитѣ ? — Сега не трѣбва да да
вашъ милионъ, но само даii 50000, да дадемъ платката на
Евреинътъ, споредъ както се обѣщахме, защото Евреинът
принира. За сега платката , за другитѣ да му дадемъ
боно съ вадета .
Александрь: Сега азь не мог да дамь ; но да дадатъ

есна Фитѣ .
Азъ : Много ижти ВII съмъ казать, че еснафитѣ см отъ

Томовий родъ : доклѣ не видіжтъ, неповѣруватъ HHTII
помощь давать. Но като да можеш да земенъ отъ По

тата праде , да го видіятъ — или отъ Патрикътъ една книга
милостинная , че тогава колкото пари искансь , азъ да ти
донест . Но , безъ ни една бѣлѣжка, никой двѣ пари не
дава . А пакъ ако искаш да ти кажм право : ако и да по

иска нѣкой отъ народътъ да даде нара , азь го възбраня
вамъ , защото азъ съмъ , който ході ІІчно до Князьтъ, до
Патрикътъ и двѣ години наредь ; аче зъ

до народа
не се увѣрихъ на твоитѣ думи, кадѣ лії народътъ ще по
вѣрва и помоіць ще ти даде !
Александръ: Българетѣ не см достогінни пари напрѣ,дъ
да дад.тъ и църквата имъ Богь да ім прости!
Азь: Недѣій дума : Богъ да ж прости . Защото најн

дътъ като се е сподобилъ съ такъвь благодѣтеленъ Царь.
Ето
колкото църкви поиска , на царски животъ направа.
и Н. Сиятелство Князь Богориди, Господь да му подари
леки старини ! тобі отъ истинско родолюбие побуденъ, 110
светява си палатитѣ за да се сбмдне наро,ДІното желание,

което и ще бъде. Но вие думатe : Богь да ж прости ... !
Александръ: Тя умрѣ вече . Богъ да им прости ! Само
каи твоитѣ трудове двѣ - годишни, които сторихте за на
Продно име .
Азь : Когато църквата умъртвявате, дай ми тритѣ ве
кн.1 Імета , да разнесм на еснафитѣ печатитѣ, да имъ ги
Праздaмъ и явил , че църква нѣма вече да диримъ. Подобно
на Патрикътъ и на Княза да явж за тая случка.

Александръ : Така ще да направите. Но да дойдете
подирь 4 дена , да ви дадемъ печатитѣ.
Азь : Ти ми даi cera печатитѣ да ги разнесемъ на на
рода и да имъ явимъ причината , че да се свърши оконча

телно тая работа, та да се успокож назь и да си сѣдня
на дюкянитѣ, да си гледам , доходитѣ ; защото доста міне
Двѣ години да слѣдвамъ тази работа на- пусто . Както знаете .
тука е 1Цариградъ. Человѣкъ за единъ день що потрошава!
Kждѣ и за години ! ... като , сѣкидневно неможе безъ 3—5
човѣци да водя нодирѣ си , да имъ заплащамъ иждивението ,

— като пролазямь Цариградь на 4-тѣхъ му жглове – : въ
зимно врѣме, снѣrъ, дъждъ, каль , вѣтъръ.. , а лѣтно врѣме.
— по тѣзи несносни горѣщини.. ! Но тѣзи трудове и тѣзи
страдания см на Бога явни и на народа извѣстни . Всит ;
с пожертвувани за име народно . Но дайте ми сега неча
Тит , да си отид .
Но Александръ не ти даде , а рече :
Азь пје ги раздaмъ на народътъ.

Азъ : Тѣзи печати ти ще ги държишъ. .. Но тѣ це
см дѣйствителни, ако съмъ азъ свидѣтель ; обаче, ако азъ
не ги почет , да знаете , че ще ся смщото каквото бѣла ,
празна , непотрѣбна книга . Прощаваните и добро видѣние.
Тогава азъ разстдихъ, сѣдніхъ и прочетохъ дѣйствията

си , т . е . рекохъ въ себе си : Азъ отъ начало слѣдвамъ тая
работа , ходим до Патрикъть, до Князьтъ и до народътъ ;

10 ; НИК . ЕФТИМОВъ САПУНовъ,
що ми трѣбва да слушамь нѣкого си ! — И така като от
ворихъ списанието си отъ 1847 , отъ Августа, и като про
четохъ всичкитѣ случки, та прѣтеглевахъ на Патрикътъ

думитѣ, и на Князьтъ намѣрението , и на народътъ тела
нието , помолихъ се Богу, че отидохъ при Патрикътъ за
да земя най- послѣденъ отговоръ .
И така отидохъ. При Патрикътъ се бѣше събралъ

св . Синодъ. Като влѣзохъ и се поклонихъ , сѣдняхь на
срѣдата, на единъ високъ столъ . Тогава Патрикътъ ме

ПОИта :
Какво имате , чадо ?
Азь : Ваше Светѣйшество , нѣмамъ друго да Ви каж: ..
само дойдохъ да Ви попитамъ съ двѣ думи : нашата

многолелаема работа, ако ж приематъ духовнитѣ и грал
данскитѣ закони , да бъде ; плІІ , ако не я приемљТъ, да
не бяде . Сега прочее искамъ окончателень, послѣденъ (от

говоръ.
Патрикътъ, като помълч , малко , обърня се кЬЬ

Кизикский митрополіть
митрополитъ ,, който му бѣ задумалъ изъ - тихо .
по гърцки. Но колкото изъ- тайно и да си казвахм . Все
бѣх . 16 - свободни, като знаех , че азъ гръцки язикъ не
проумѣвамъ. Кизикский думаше на Патрикъть, гледайте

„Ј а се свърши тая работа по -скоро , защото врѣмената не
ся врѣмена. А Патриксът му проговори : Не мн чухте.

какво рече Рензъ -ефенди ? да баде, но въ християнска
махала . Но тие искатъ на Унъ- капанъ и се съединити съ

Александра ... И мѣстото противно и Александруъ проти
вень. Тамо не става , но въ християнска махала да стане .
Тогава Патрикътъ се възви къмъ мене прече :
Чадо, да ти дадемь
дадем , послѣ,день
послѣ,денъ отговорь . Ето отъ
Днесъ да видите и купите мѣсто въ християнска махала.
Патъ да ми сторите хаберь, II , вмтр ; въ петь Днін , ако ви
не дадемъ Ферманътъ, тогава да ме имате за наii - 40.1ень
човѣкъ. Богь ми е вѣренъ, че отъ чисто сърце ви говоря..
Тогава отговори Кесаринскиii :

Ето и Княза дава си књицата на Балата . И нея да
земете , най - добрѣ це сторите .
Азъ : Ето повѣрвахъ иазъ, че ми дадохте отвѣть съ

чието сърце. Подобно назъ цця прѣдставя на народа см
Цитѣ отвѣти, че които изберять тие да бъдать, т . е . или
да работимъ, или да се оставимъ.
като се поклонихъ, излѣзохъ та калесахъ еснафитѣ ,
за да се събертъ на 17 юния , да се разговоримъ и рѣ

ІІмь работата. Слѣдвахъ до 17 .
На 17 юния , като събрахъ еснафитѣ въ бахчата , до

665 души, почняхъ да имъ казвамъ историята отъ начало
10 край, т . е. работата гдѣ е, всичката , по слѣдуюццето :
Мили братя мої, вне мене като ме сторихте векиль 11
ми адохте пълновластне да дѣйствувамъ лично , колкото

се вие падѣехте , азъ и отъ силата си по - вече слѣдвахъ по
работата . Но като нѣмаме нѣкоя аркі, мячно става . Ето
rега да слушате добрѣ. Познавате Княза Самски, който е
нашъ Българинъ и , по ревность отеческа подарява ни па
татитѣ си на Батата , за да си въздигнемъ тамо църквата .
А и за друго , той като е съ насъ, голѣма помощь и олес

нение ще да видимъ отъ Него , отъ къмъ Портата и
отъ къмъ великата църква . На Портата, първъ члень тоіі
" : на вел . църква , мил.летъ- башия той е; роден Въ
балканскит ; полії , Въ Котелъ, достигнжлъ е той стара
възрасть ; тој е получил всичкитѣ граждански награя:

Дения , но сега ще огради и душевшитѣ , т. е. сега тоіі,
като помогне на съградимъ многожелаемата цър

ъ да си
е ЯВІIO
ква, ще получи пнаграждението душевно , което
на вест , освънъ другитѣ вече добрини , които ся тайни .
Казвамъ ви , добрѣ да разсм - давате думитѣ ни и да ми
да,ҳете отвѣтъ. Защото днесъ еврѣмето, да си испътнимъ

обиiото наше желание ; Днес , е врѣмето, да си съградимъ
за нашиятъ български народъ църква , каквато не е била
108 ник. ЕФТИМОВъ ( АПУНОВ »,
отъ создания Царь- града ; днес , е врѣмето , да се появим .

и ние Българет , въ Цариградь прѣдь другитѣ народи.
т . е. каквото 72 язика , които се намѣрватъ въ Цариградь:
Днесъ е врѣмето, да положимъ началото , да приемемъ оглѣ
далото на духовно и гражданско поприще ; днес , е врѣ
мето да познае Царьтъ, че има толкавь, вѣрень и знаме
нить народъ българскиіі ; днес , е времето да речемь : Та
Господе Боже, Султана нашего възмояси , и той днесъ намъ
да поможе , и раeтскитѣ ни правдини да изложи !
Тогава народътъ рэцѣ въеплеснях и съ радость изго
ворихм : Тебе Боже славимъ, н Султана нашего хватимъ.
{ 1 Княза благодаримъ зарадь жертвата му ! Да бъде съзін

данието църковно на Князовитѣ палати ! Тоіі намъ подари
царство земно , Богъ да подари нем у царство небесно и

блаженство безконечно ! Така да занесете смиренно пок-10
нение отъ наша народна страна Князу и отцу нашему !

Да пристоји той отечески , по -скоро да би видѣ. и ние
попълнено нашето горѣщо желание. И така като се рѣши
тази работа отидохъ при Александра , и му евІІxъ : Г. А.лек
сандре, ти пскашъ да положишь църквата въ гробъ и ду
машь : Богъ да ж прости . Обаче народътъ иска да я во
скреси, к така ме задължихм да прѣдамь благодарностьта

11мъ Князу, та да се почне това свещенно дѣ.10 . Но азь
Дойдохь да ви позовя да отидемъ заедно при Княза , за
да му дадемъ одобрение прѣшение на работата, та да се
тури на дѣствителенъ уснѣхъ.

Но тоіі , като не му бъпне угодно това рѣненне. Не
ми да , е никакъв отвѣтъ и си остана въ Дълбоки мисли .
На 18 юня
земахъ двама души съ себе и отидохъ
на Арнауть- кьої, при Князьть. Като му се поклонихъ.
начняХъ да му излагамъ, какво направи, на 17 чисто , съ
борътъ отъ еснафитѣ, какъ много се благодарихм н нү %

много многолѣтствувахм Султана и Н. Сиятелство . Най
сетн ; притуриxь : За всичката работа отъ Васъ се на. -
ваме да я свършите похватно , и за народно име онце да

се потрудите.
Тогава отговори Князьтъ:
Е чадо , Богь ми е вѣренъ, че чвърсто намѣрение, отъ
чисто сърце, съмъ положил щото похвално 11 честно да
се извърши това горѣщо народно желание ; но вие да рабо

тите , колкото можете ; да намѣрите попове, които да с.
готови и достойни , та слѣдъ три дни да слѣзім на конакътъ ;

— пакъ ти да калесашъ еснафитѣ, т . е . прѣдставителит ,
да додѣтъ, че да се разговоримъ.
Слѣдь това притури :
Има единъ человѣкъ, Българинъ, ако го знаете , Тома

Абаджи - башиятъ; той е достоинъ человѣкъ ; да земете ІІ
и
него въ обществото , защото е достоинъ человѣкъ. Така
„Да поздравите вентѣ еснафи. Азъ щ5 дойдя на 22 число ;
да се намѣрите тамо на конакъть.

Подобно назъ, като му се поклонихъ, отидохме си
съ голѣмо благодарение; возвѣстихъ всичко на роФетитѣ и
събрахъ епитронитѣ.
На 22 юния дойде Князьтъ съ Кесариiiскиіі митропо
Інтъ въ конакътъ на Балата , гдѣто бѣхъ вече събралъ

-ІІнтрошитѣ. И рече Беять :
Ето сега се испълни агеланието на нашитѣ Българе.

Но само да благодарите на Бога и да се молите за Сул
тановий животъ. Да направим" ь параклисъ въ гевгирьтъ ,
пще получите щото желаете .
Тогава рече Кесарийскиii :

Гдѣ ви е кондиката ?
Тогава азъ извадихъ кондиката новата , но прѣдис.10
нието й бѣше написано особно . Тогава рече Князьть :

Колкото за палатитѣ си що ги подарихъ , тѣхъ це
преминемъ върху стопанството на еснафитѣ ; ана конди
сата нашия още особна помощь . Колкото за самата
ондика , да дойдешь зарана самичъкъ на Арнаутъ-кьові :

110 Ник. ЕФТИМОВ , САПУНовъ,
Имамъ да ТИ дам единъ планъ за надписътъ на ко]]

Диката .
Като си отиде Князьть, ние споредъ дължностьта си
посъвѣтвахме се колкото за подтверждението на работить
си , нсе съгласихме еднодушно .
На 23 отидохъ при Князьтъ, който ми рече :
Азъ разгледахъ прѣдисловието на кондиката, но ми

се видѣ като неблагословно написана . За това да додите
на 25 , за да ви дадемъ другъ планъ за написване. Обаче

вие да се приготвите да поемнеме работата сигурно. Ето
азь ця пратіж за Хаджи Стефана калфа , за да дойде и да
се разговоримъ, та да видимъ съ кой начинъ да напра
вимъ, по настоящемъ, единъ параклисъ на гевгирьтъ, който

да се нарече споредъ гражданскитѣ засони – „ папазъ
еви “ , а че послѣ да слѣдваме великата църква.
Подобно назъ, като му многолѣтствувахъ, отидохъсі.
На 24 отидохъ при Патрикътъ и му прѣдставихъ |

елучкитѣ, за всичко по направихъ, отъ какъ бѣхъ зелъ
послѣдний му отговоръ. Той ме благослови и ми рече:
Ето , чадо , видѣ ли сега , какъ се свърши работата и
лесно ? Гдѣ ви остахт вашитѣ неразеждни думи, щото гін
думахте : че „ Царьтъ дава , а вие не давате “ ? ...
Азъ : Слугитѣ винаги съгрѣшаватъ, а господарит

прощаватъ.
Патрикътъ: Богь да прости ! Но вие да видите и с
съставите Ентропия, за да почнете да дѣйствувате, защото
работата ви прѣФТасва ; при това да направите и се устните
споредъ законитѣ, които ще ви дадемъ да ги подтвердите.

Азъ си отидохъ.
На 25 Юния прати Князьтъ вѣсть, да отиді. Като

отидохь заварихъ и г. Тома . Тогава Князьтъ рече:
Да отидете и намѣрите хаджи ("тефана Калфа. к .
да
муто да кажете да дойде при мене , да се разговоримъ
параклисътъ, съ кой начинъ да го направимъ. Като свър

шите това , да отидете при Кесариiiскиі, когото съмь сто
риль Ентропъ отъ моя страна , и да му занесете Насто
ятелството , което да подпише Патрикъть.
Подобно и ние станяхме съ кирь - Тома, отидохме на
зарпханата и намѣрихме Хаджи Стефана , комуто доставихме,

Защо го вика Князьтъ. Той се обіцца да иде .
Отидохме съ г. Тома при Кесарийский и му прѣдста

BIIХме Князовитѣ заповѣди . Тогава рече Кесарийский :
Да съберете прѣстоятелитѣ, за да ги позната, и за
ве,дж при Патрикътъ, за да ги напише и одобри той .
Подобно назъ почнах да слѣдж еснафть, та им
прѣдставихъ случката отъ Князова страна , прѣшението

на работата, и заповѣдьта за Епитронията . Слѣдвахъ до
2 Юлия .
На з Юлия събрахме се вситѣ настоятели и отидохме

при Кесаринскиіі. А прѣдизбрахме за параклисъть: да се
Посвяти на Св. Стефана . Оть тамъ оти,Дохме при Патрикътъ,
1а ни благослови и да ни заше имената . Като свър
шихме това , Патрикъть рече :

Ще да направимъ една книга , която ще да съдържа
Законитѣ мѣжду Вел. Църква и българската, която да под
твердите. Че тогава да почнемъ да вършимъ работата .
Оть 3 до 6 Юлия всѣкидневно бѣхме на натриxаната ;
а като списахме законнитѣ книги и ги прѣведохме на бъл
тарски , прочетохме ги и видѣхме, че имать нѣкои разуми ,

които не бѣхъ приятни. Споредь това rѣшихме да съста
вим , съборь на ново-българската кліца . И така почняхъ
да слѣдвамъ и да призовавамь роФетить и търговцитѣ на
събрание, до 9 Юли .
На 10 Юлия , като се събрах роФети и търговці ,
1 10звахме и Александра ; и като мъ прѣдставихме книгитѣ

112 НИК. ЕФТИМОВ , САПУНОВъ,
отъ патриxаната , прочетоха ги ; но и тие не приемах »
тѣзи разуми , по ги имаше вмтрѣ . И

така съ общо се от
реи. да не прави Гъ сега закони за църквата, но като се
направи църквата , тогава да се направятъ законни книги :
а сега, да се направятъ само книгитѣ за Настоятелството,
които да се разнесять по еснафитѣ и да се подпижтъ
споредь общата мисъль . Така се рѣши, да напише кни

гитѣ Александровътъ писарь . А като ги написах , поехъ
ги азъ, за да ги напечѣт отъ poфeтитѣ съ общитѣ пе
чѣти . Но азъ като зехъ книгитѣ, Съборътъ бѣше се
вече разпърснжлъ П като ги прочетохъ , какво да

Видя ! то съвсѣмъ напротив , писано , съ измама къмъ
цѣлий Съборъ ! т . е . Съборътъ бѣ рѣшилъ да се напишлтъ

имената на Прѣдстоятелитѣ , — а Александровиятъ писарь
написалъ , че „ съборно се разсудило , пото Александръ да

е първий вождь “ на тази работа, — а на епитронитѣ име
ната нѣма вътрѣ, споредъ както б рѣшить Съборътъ ...
Тогава азъ, безъ да печѣтіж писмата , почняхъ да слѣдвамъ
До търговци и по роФети, т . е . да ги питамъ : въ Съборътъ
какво се рѣши ? не ли да се напишлтъ писмата ? — А тие
ми отговарять : писмата ще станять подтверждение на
Настоятелството . Тогава имъ казвамъ , че смата не пи
Пять подтверждението на епитропитѣ , а пишлтъ Алек

сандра вождь на тая работа. Тогава почнахм и търговци
и еснафи да се удивляватъ на Александровитѣ ласкателства .
защото се помячи да върже очитѣ и ушитѣ на 170 лица .
оть които бѣше съставенъ Съборътъ.
Слѣдвахъ до 14 Юлия, и се рѣши да напишемъ други

ШИсма .
На 15 отидохме да му явимъ причината (не на Кня

Зьтъ ли ? Првписвачьта).
На 16 идохме до Кесарийски , и му евихме, какъ
тѣзи книги не се приеха отъ народътъ, но че други ще

да спишемъ . А Кесарийскиii рече ;
Твърдѣ добрѣ . Обаче като ги спишете, да ми ТИ

ЯВите .
На 17 Юлия написахме два подобни записа т . е . ве
киллимета за общо - избраното Настоятелство, и почнжхъ

да слѣдвамъ роФетитѣ за да ги подписвамъ. Слѣдвахь до
8 Августа .
Но на 25 и на 27 Юлия ходихъ до Князьтъ. 1
и на 3 и 6 Авг . ходихъ до Князьгъ.
Край.
Период. Списание XI . 8
СтХОТВОРЕТИЯ.
НА Ішить дѣди
(Боянъ магёсникътъ , Попъ Богумилъ) .

Отъ автора на Suspiria de Profundis.
( Продължение отъ кн. Х. ).
П.
„ попъ Богумилъ “ ( Псалми и ПРИтчи).
Къмъ читательетѣ.
Въ избора на единъ планъ за Нашитѣ Дѣди, намъ се видѣ твърдѣ ухѣстад

да прѣдставимъ свѣтлѣйшитѣ и високославни лица на Бояна и Богумила въ нѣ
колко исторически Баллади. Но ако Фантастический ликъ на Бояна Маrесника
може да се характеризира въ вишеречената поетическа форма, за строгата и ано
кал ипт иче ска лич нос ть ъ
на Поп Бог уми ла с нуж дни по- шир оки кадри . Ние нямѣ
нихме слѣдователно планътъ са и се опитахме да очъртаемъ, въ цѣлъ единъ редъ
тимни и притчи, вѣроучението и пастирската въсторженность на знаменитий бъ.1
гарски първосвещенникъ и реформаторъ. х.
Господину Петру Генчеву, посвещавамъ настоящитѣ страници. — Х. }
І.
оти , когото никой не смѣй да славослови ,

Ти който безъ Олтарь си , и безъ жреци и волхви,
Сатанъ, о Духъ нечистий,

На мойтѣ окаянства творецъ единственъ ти си !
( Царю на нощитѣ , Владѣтелю подземний,

Оти , на всѣко слънце съперниче всевѣчнийї,

Ти който горделиво отказа да слугувашъ ,

и противъ Бога всички злотворници бунтувашъ,

На мойтѣ окаянства единственъ творецъ ти си !
оти , комуто пикътъ съ дѣвінчески черти е ,

Ти който викашъ блудниій при тебе да се крие,

Ти който буйни страсти полагашъ ни въ сърцето ,

И послѣ съ грозни бръчки чъртаешь на лицето ,

Ти който украшавашъ долинитѣ съ цвѣтята ,

и тигърски въздишки истъргвашъ отъ жената
Сатанъ , о Духъ нечистий ,

Ти който нови сласти отъ часъ на часъ създаванъ ,

На степричавий даже осмивка с.тадка давашъ,
Сатанъ, о Духъ нечистий ,

На мойтѣ окаянства творецъ единствень ти си !
Ти който пѣешъ гимни за своя честь ислава ,

Прѣдъ тебъ когато грѣшний обезоряженъ пада ,

На мойтѣ окаянства единственъ творецъ ти си!
Ти който давашъ знанье за злото и доброто,

Къмъ всичко забранено привличашъ ни окото ,

Ти който само дебнишь минута за побѣда ,

Мислительтъ когато челото си навежда ,

Ти който ни обажданъ въ кон гори далечни

Създательтъ заровилъ е камъни безцінни,
8*

Ти който миренъ погледъ на всѣкий влъхва давашъ,

Догдѣто падне мъртъвъ всегда го придружавашъ,

Ти който съ було тайно , прѣдъ наш'тѣ слаби ноги ,

Закривашъ всички бездни и пропасти дълбоки,

Ти който, за да може да се потжпква стабий,

Тиранина научи оржжия да прави ,

Проклинямъ те , о Демонъ, и тамо въ небесата ,

Клдѣто си царувалъ, щастливъ и горделивъ,
И тука на земята , и въ дъното на Ада,
Кмдѣто мълчеливо мечтаешъ , зълъ и дивъ!
ІІ .
Сега вечь разбирамъ, че нашитѣ мисли

Cж суетни сѣнки и праздни мечти,
Че въ Тебе се сливатъ свѣтовнитѣ сили ,
Че Пръвъ и Послѣдень, о Боже, си Ти !
Сега вечь разбирамъ, че наштѣ надѣжди ,

Че нашитѣ земни дѣла и борби ,
Че наш'та Наука, че наш'тѣ побѣди,
Прѣдъ Твойто величье с прахъ и тьми !
Че Ти само, Творче, създавашъ , владѣешъ ,

На сѣкоя тайна знашъ извора гдѣ- й ,
Че вънъ отъ Врѣмето Ти само живѣешъ,
Че мощното Слънце за Тебъ само грѣій !
Че всичко за Тебъ е , понеже отъ Тебъ е ,

Че Ти само билъ си , ще бидешъ, и си
СтихотвОРЕНИЯ . 117
Духътъ на Душитѣ и на Свѣтоветѣ,

Че всѣкой лучь иде отъ Твойтѣ зари!
Разбирамъ, о Творче, ний колко сме малки

Въ безкрайнийї Миръ видимъ, въ невидимий свѣтъ ,
Разбирамъ , че наш'тѣ сждбини ся кратки ,
Че Ти си Всевѣченъ, Всемядъръ, Всесвятъ !
Кат” слабичка вѣтва чоловѣкъ се привива,

Когато безъ Тебе въ живота върви,
Безъ Тебе свѣтътъ е безплодна пустиня,
иднитѣ безъ Тебе за насъ см нощи !
Когато се смѣси въ свѣтовната гимна

Плачътъ на ч.1овѣка, тогазъ , Творче мой ,
Върху му Ти щедро простирашъ дѣсница
и давашъ му щастье, утѣха, покой !
Ти си Този що прощава,
Ти си Господъ , Ти си Богъ,
Ти си Този що наказва ,
Богъ Всеблагъ, и Господъ строгъ!
Ти си Този все що може ,

Ти си този все що знай,
Всички сили въ Тебъ см , Боже,
Само Твойта воля трай !
Ти си Този вредъ що глѣда,

Въ смщий мигъ си навеждѣ ,
Безпрѣдѣлната Вселенна
Е подъ Столътъ Ти зрънце !
Ти Банда си на бащитѣ,
и на всѣкий духъ ерѣ,да ,
Небесата извѣздитѣ
Плодъ на твойта ся ржка !
Блдмұностьта Ти обръщашъ
Въ минжло и въ старини ,
Творче мой , и Ти разгръщашъ
Книгата на вси Cждби !
Къмъ Тебе прибѣгвамъ, и въ Тебъ се надѣвамъ,

Принасямъ Ти въ жертва
Въ душата си сичко каквото намѣрвамъ
Достойно за Тебя !
и Тебъ исповѣдвамъ, к Тебъ само пѣЖ

Господни Псалтми ,
и Тебе ще славни , и вь Тебъ ще живѣж,
Отче мой добрий !
И всѣка въздишка изъ мойта утроба

Це бмде Молитва,
Догдѣто день доде, о Блаже, прѣзъ гроба
До Тебе да стигна !
Прѣдпазвай ме , Творче, отъ слѣпи смжденья,

Отъ луди мечти ,
Прѣдпазвай ме, Боже , отъ лоши видѣнья ,
Отъ Духове зни !
Когато навеждамъ лице подъ товара

На тежката скърбь,
Когато нещастье кат' молния пада
На стабий ми гърбъ,
Умътъ ми когато се спрѣ върху Злото

и пита защо е създадено то ,
Когато въ съблазни ми пада окото
И търси да гледа прѣзъ твойто око,
Когато оплаквамъ ч.1овѣшката слабость,

Ч.1овѣшкитѣ язви и горчевини , —
и шитамъ що стан » блаженната родость
На наш'тѣ бащи ,
Когато поглеждамъ на дирѣ, и виждамъ

Изгубений Рай,
Блаженството търст навредъ, и разбирамъ,
че всичко минува , че нищо не траіі,
Прѣдпазвай ме, Спасе, отъ слин смжденья
Отъ нуди мечти,
Прѣдпазвай ме , Творче, отъ лоши видѣнья .
Отъ Духові зати !
ІІІ .
Притчи.
Свѣтътъ отворена е книга ,
и всѣкой може да успѣе
По нѣщо въ нея да прочита ,
и нѣщичко да разуме ..
Но онзи впълно я разбира,

Добрѣ да я тълкува знай ,
Неявни знаци който вижда
На всѣкий листъ , отъ край до край ..
Не стига само да прочиташъ ,

и слѣпий знае да чете :
Учи се думи да намирашъ
Мъжду самитѣ редовце ...
Чети наопаковъ сърдцата ,
Избръщат буквитѣ , рові ;

Търси онуй което бѣга ,
Отъ го.ий погледъ се бои ..
и съ пръстъ похващай всѣко дѣло ,

Разглеждат всѣка речь на свіць,
Търси срамът" ь на всѣко чело
исѣнката задъ всѣка вещь ...
Жената ражда человѣка ,

Но да и тя го ражда го.тъ ?
(), да и всѣка майка тежка
Съзнава своята страшна роль ?
Кената дава пъть и кости

На отрока новорождень,
Но той всегда съ себе носи
Съдбата си на бѣній день ...
и както сънката ни ходи,

Къдѣто идимъ, подиръ насъ,
Cждбата нІІ така на гони,
Отъ първий ні до дирний часъ ! ..
120 СТИХОТВОРЕНИЯ.
Спи спокойно, отрокъ милий,

Юнецъ още нероденъ,
Cти всевѣчно въ мойтѣ сили ,
Спи , одухъ невъплотенъ!
Земна форма , видъ веществень ,

Cж вериги , чадо мой ,
Спи въ незнайний миръ божественъ,
Въ непрѣкъсваний покой !
Кръвь и плъть , обемъ , пространство,

Черъ затворъ см , тежъкъ мракъ,
Врѣменното е злощастно
Спи въ баща си , ангелъ благъ !
Спи въ сърцето ми , въ умътъ ми ,

Спи въ гэрдитѣ ми до край,
Живитѣ сж , чадо , смъртни ,
Нищо въ живий свѣтъ не трай !
До - ще часъ и ще огаснатъ
Въ менъ умътъ и мисъльта ,
Нерожденнитѣ не падатъ
Никога въ таквазъ тъма ! ..
Чловѣшкий умъ и воля трѣба

На здрава почва да допржтъ,
За да въздигнжтъ трайна сграда,
и бяджще да създаджтъ .
инѣма ли подобна почва,

Безплоденъ е човѣшки духъ;
и всѣка сила е безплодна ,
Чловѣкъ е корень гнилъ и сухъ !
Бащи , дѣца, гответе почва ,

и расчистете навеждѣ ,
Защото ново врѣме почна ,
и тръба вече да се сіі . ..
СтихотвОРЕНИЯ . 121
Безстрашень, тихъ и хладнокръвень,
Върви по пятя си , върви,

ись свѣтска опитность испълненъ
Лицето право си носи .
Бжди мравка невъзмутима ,

Бжди орелъ неустрашимъ ,
Бжди пчела неуморима,
ипакъ си спомняй че си димъ !
Припомням си че си явленье
Минутно въ безконечний вѣкъ ,
и всѣкога търси спасенье
Въ мисъльта че си чоловікъ !
Злината и Срамътъ пятувах съдружно .

Срамътъ, лѣнивъ и слабъ , и малко нѣщо хромъ,
Поспираше се вредъ , попъшкваше си глухо,
Запитваше дали наблизо има домъ .
Но бърза кат' стрѣла и пъргава, Злината

Започнам да ругай злощастний си другарь,
Остави го подирь като му взѣ нѣщата ,
и се подижти къмъ не знаlth кой пазарь ..
Тогази бѣдний Срамъ, отчаянъ, босъ , безъ дрѣха,

На чуждо мѣсто, самъ , повлече се назадъ ;
Но Добрината го случайно негдѣ срѣщна,
Подаде му рмка, прибра го като братъ.
IV .
Духътъ на доброто .
Триста вѣка те прислѣдвамъ,

Триста вѣка те зовж ,
и лицето си навеждамъ
Къмъ безмолвната земя ,
Триста вѣка славостові .

Твойто име навеждѣ,
и всегда безъ тебе ходьж

Подъ безмолвното небе,
Гдѣ сії , о Добро, кѣ сіі ? .

Срѣдъ ч.ловѣшкитѣ мечти ,
Гдф с твойтѣ тайни вѣчни ,
Твойтѣ вчни свѣтини ? .
Твоя гласъ да чуth искамъ ,

Тебъ да срѣщнт и съзрж ,
( ) Добро! Къмъ тебе тичамъ ,
Тебъ всегда боготворьж !
Върху всtікоя Голгота,

Всѣкий страждущъ мяченикъ
Ми говори и припомва
Се за Тебъ, о Духъ Великъ !
Духътъ на доброто викат" »

Всі .1евіти и пѣвци,
иржцѣтѣ си повдигать
Къмъ небеснити, зари !
Чакамъ, чакамь триета вѣка,

Днесъ както на първий день,
Но до тоя часъ те нѣма ,
Бѣгашъ, бѣгашъ ти прѣ5,4ъ менъ !
Триста вѣка кофничамъ

Въ твоя храмъ благословенъ,
Въ тебъ да се пречистih искамъ ,
Днес , както на първий день !
Тъi мълви , и тъй въ3.ZIнша

Бѣдний человѣки родъ ,
и подиръ Доброто тича,
Съ бързъ и безпреривень ходъ.
и дирнята въздишка ,
На послѣдний человѣкъ,
Ты всегда ше се изнизва
Вскніі вѣкъ саҳь всѣкий вѣкъ. .
І.
МАЙСКАТА ЦАРИЦА . 1 )
( Преводъ отъ Английски ).
Събуди ме рано , мамо,

Раничко ме разбуди,
Сутра ще за мен да бмде
Най -честить и веселъ день .
Азъ го чакамъ с нетърпѣнье,
Щешь ли ме повѣрва ти ,
Мобітѣ дружки Май Царица
Сутра мене цятъ избра.
Казватъ има много моми

Тукъ по нашитѣ страни,
Съ вити вѣжди, черни очи,
Съ хубость нѣжна — красоти ;
Но нѣмало хубавица
Друга втора кат ' Алица,
Та за туй на Май Царица
Сутра мене щятъ избра .
Събуди ме , разбуди ме ,
Азъ дълбоко спьж , ти знашъ ;
Рано трѣбва ми да стан ,
Цвѣтье да си наберм
и отъ цвѣтье буйни китки
и вѣнци да оп.тет ж ,
Че другарки Май Царица
Сутра мене щть избра .
Като идехъ отъ разхоҳка ,

Видѣхъ Робинъ, че стои
Тамъ умис.тенъ при рѣката
Подъ етховото хърво .
1 ) Отъ Английский поетъ А.1Фреддъ Тенисовь. Това стихотворение се счита

едно отъ най-хубавитѣ му . То е въ три части : Майската Царица, прѣдъ Новата Го
дина и Край или по-добрѣ Прѣдъ Смъртьта. На Български сжществува прѣводътъ
само на двѣтѣ първи части отъ и . Вазова, който го е прѣвелъ ритмовано отъ Рус
ски прѣводъ . И. І. С.
Вчера азь го стрtінжхъ с ' погледъ,

Той за туй ще е мечтатъ ,
Каква радость ! Май Царица
Сутра мене щятъ избра ..
Минжхъ тичишкомъ край него ,
Бѣхъ все въ бѣ.10 облѣк.то ,
Горска нѣкой самодива
Той на вѣрно ме'й сторилъ ;
Азъ му нищо непродумахъ,
С'3.10 съмъ , казватъ ми , сърдце ,
Все едно на Майя Царица
Сутра мене пжтъ избра.
Казватъ, той ме страстно люби

Нека бъде мен по е ?
Има толкозъ други момци
Нtкой пакъ ще мене зе .
Ази никакъ се не грігжм ,
Хубава съмъ и добра,
Та за туй на Май Царица
Сутра мене щятъ избра.
и отъ вси страни ще додтъ

Отборъ момци и моми ,
Да празнуватъ този праздникъ
Майски день на пролітьта ;
Искамъ, мамо , ти да бядешь
С Ефера , моята сестра ,
Гдѣ другарки Май Царица
Сутра мене щелтъ избра.
Тамъ зелената морава

и храст.ливитѣ хълми
Диво цвітье окрашава,
и зефирътъ на въ.1ми
Благовонна меризь сладка
Вредомъ праща в въздухъ чистъ ,
Гд другарки Май Царица
Сутра мене цжтъ избра .
Тихий ві:търъ по по.Тето

ВЕй, развіва въ нощь трѣви ,
Светло свѣтятъ по небето

Хиляди безъ брой звѣзди ;
Ясенъ день це бяде зарань
Хубавъ , веселъ и красивъ ,
Въ който, мамо , Май Царица
Цѣтата долина , мамо ,

С ” цвѣтъ, зелено ще бѣсти,
ирѣкичката сребрива
Тунхо ще тече , шумін ;
Всичко весело ще бъде
идолина и гора
Тамо гдѣто Май Царица
Сутра мене цЖТъ избра .
Събуди ме рано, мамо,

Раничко ме разбуди ,
Сутра ще за мен да бмде
Най - честить и веселъ день.
Азъ го чакамъ с нетърпѣнье,
Щешь ли ме повѣрва ти ,
Мойтѣ дружки Мlай Царица
II .
ПРЕДъ ноВАТА ГОДИНА .
Събуди ме сутра , мамо ,

Раничко ме разбуди ,
Искамъ слънчице да видя ,
Какъ изгрѣва на Василь,
Какъ земята освіт.ѣва
За послѣденъ може пжть,
Че тогазъ да ме заровятъ
Въ тъменъ, хладенъ, черенъ гробъ.
Видѣхъ с.1ънце какъ залѣзе

Тази вечеръ задъ гори,
То оставії въ макъ слѣдъ себе
„Дни, години вси 3.1ати !
Нова е година утрѣ ,

Но не ще да могж вечь
Цвѣте рoснo пo полето ,
Листъ да видим отдалечь.
Помнишь, помнишь, мила мамо ,

Минһлиятъ мѣсецъ Май,
Какъ подъ глогътъ ме избрахм
ис'вѣнци отъ свѣтълъ цвѣтъ
Май Царица увѣнчах ?
Какъ блѣдавата луна ,
Га на Истокъ се подаде ,
Насъ завари на хоро ?
нѣма вече цвѣтъ по поле ,

На прозорци паднжеъ ледъ ;
Слънце пакъ догдѣ изгрѣе
истони снѣгътъ на вредъ,
Доръ кокиче бѣло цъвне ,
Жива искамъ в този свѣтъ
Азъ да бхід , че тогава
Нека ск.топятъ се очи .
Гаргитѣ ще грачать, мамо ,

На високитѣ фіхи ,
Чучулигитѣ ще срѣщатъ
Слънце ярко в'висоти,
Лѣстовички пакъ ще доджтъ
Га настантъ ясни дни ;
Но , горкана ! въ гробъ тогази
Мойто тѣло ще тежи .
Доръ клепало не запѣло

В'сутринната тишина ;
Мамо, дори в'цѣло село
Всичко още сладко спи ,
Домъ си слънцето изгрѣе
Рано вранни ми зори ,
То на моя гробъ ще кръста
Най- напрѣдъ да позлати .
Га цвітьята пакъ си цьВНЖТъ

В'пролътнитѣ світ.и дни ,
Нѣма, мамо , да ме видишь

Вечеръ в'гиздави поля ,
Гдѣ луната се усмива
Надъ води , гори , истье ,
Втъръ хладенъ гдѣ приспива
Всичко буйно що расте .
Мамо, моля, ископайте,

Моя гробъ студенъ, дълбокъ,
име в него закопайте
Тамо подъ трънливий глогъ .
Идвай , идвай често, мамо ,
Мойтѣ кости гдѣ лежжтъ ,
Азъ ще чувамъ твойтѣ стжпки ,
Щомъ до гробътъ приближтъ .
Азъ съмъ била своенравна,

Майко мила , ти прости,
И , прѣди да си отид ,
Сладичко ме цалуни.
Ти ще тмжишъ, ти ще плачешъ,
Но недѣй се кахри ,
Имашъ друго мисто чадо ,
Него нѣжно ти юби .
Ако мог пакъ це додж

Твойто либаво лице
Да поглеждамъ ; но ти, майко ,
Нѣма чуешь моя гласъ,
и , макаръ далечъ ув'гроба,
Честичко ще съмъ при тебъ ,
и ще чувамъ всяка дума
Що на мене ти реченъ.
Лека нощь , мамо ! и когато

Вѣчно каж лека нощь,
и когато менъ изъ прага
На носило изнес ЖТъ,
Не оставай ЕФФа , мамо,
Моя гробъ да приближи,
Доръ трѣвица не порастне,
Цвѣтье цъвне надъ гряди.
Нѣма вече ув'градина

Да копані , да садь ;
Но речи на Еффа , мамо,
Га ма вече нѣма тукъ ,
Нека тя реди, копае
Нека спомня все за мен",
Га полива жълта ружа,
Бѣлъ тран ,датель , карамфилтъ.
„ Тека нощь , мамо , лека нощь !

Сутра раничко стани ;
Цѣла нощь леж азъ будня
Но задрѣм вамъ си в'зори ,
Искамъ слънчице да видя
Какъ изгрѣва на Василь —
Събуди ме рано, мамо ,
Раничко ме разбуди .
І.
КРАЙ.
Мислехъ, вѣрвахъ, че до сега

Щехъ да бъдя мъртва в'гробъ,
Ето жива съмъ и чювамъ
В’поле агнето катъ блѣй .
Колко тжжно мене бѣше
Рано , помн , на Василь
Да умря прѣди кокиче
Тъменуга днесь цъвти ,
Тъменуго , тъменужке ,
Колко сладостна си ти !
Но за мене що немогж
Да се дигня отъ легло ,
По е сладък гласъ на агне,
По е сладъкъ пъстрий цвѣтъ,
По е сладка вредъ земята
Най е сладка , о , смъртьта .
Най-напрѣдъ ми бѣше мячно

Да оставьж този свѣтъ,
А сега ми'й двойно мЖчно

Да останж още тукъ.
Воля божья , нека бмде
Скоро до ще моя редъ,
Наший попъ при мен дохожда
и ми чете с'тжженъ гласъ .
Азъ не чухъ да вне куче ,

Ни трябата на смъртьта ;
Не, по - сладъкъ гласъ то бѣше
Чухъ в'нощьта прѣдії зори ;
Но, ела при мене , мамо ,
Дай , ржката ми хвани ,
Нека Еффа сѣдне тука ,
Азъ ще ви раскаж все .
Бѣше сутринъ, в'Марть сурова ,

Чухъ на ангели гласътъ,
Тъкмо г'а луната бѣдна
Тамо задъ гори се скри ;
Мракъ тогазъ покри земята ,
Вѣтъръ силно заехте
и зашеннях листята
Досто с'рѣчнитѣ води .
Будна азъ лежехъ в’леглото

Видѣхъ какъ сѣдите вий
СЕффа двама вмтр , в'кющи
Тамъ когато азъ не бѣхъ ;
Богу молихъ се за вази
Отъ сърдце, душа иумъ
Чухъ отъ небо азъ тогази
Сладки пѣсни гласове .
Тъй ми се приструва , казвахъ,

Тихомъ мълкомъ слушахъ пакъ ,
Чухъ тогази нѣкой дума
Думитѣ му неразбрахъ.
Трѣння сърдце, умъ се стресня ,
Мене страхъ голѣмъ обзе, —
Пакъ отъ небо чухъ онѣзи
Сладки пісни гласове.
9
Период . Списание XI .
Вие спите, ази рекохъ,

Туії за мен е — не за васъ,
Ако три го чуіж пяти ,
То показва нѣкой знакъ .
Мамо, трижъ се туй повтори,
Чухъ го ясно със' уши ;
То е знакъ, че азъ ще им
Скоро, скоро в'небеса.
Тут тогазъ кажи на Робинъ,

Че отъ мене по- добра
Ще намѣри да го юби
с ней да бъде по - честить .
Жива ако бѣхъ, на вѣрно
Бихъ го зела за съпругъ,
Но сега е вече кясно,
Догорф.da'і мойта свѣць.
о , виждъ , с.Тънце се подава ,

Свѣтватъ небо и земля ,
Сто полета то огрѣва
Истотѣхъ ги ази знамъ.
В'тѣхъ ще вече менъ да нѣма
Тамо нека то си грѣії,
Тамъ цвѣтята буйни диви
Cж за други не за мен .
Но , не е ли , мамо , странно
Таз" душа що диша тук
Тозiн день прѣди да мине
Чакъ задъ слънце ще лѣти ?
Нѣма вече да се върне ,
Ще остави този свѣтъ;
Ахъ живота , мамо , що е ?
Той е нищо , той е сънь .
Вѣчно, вѣчно азь ще идж

Тамъ прѣдъ божия прѣстоль
Да му пѣж сладки пѣсни ,
Мамо, с'ангелитѣ въ рай ;
Васъ ще чакамъ тамо с'ЕфФа
Гор , на небесний свѣтъ ,
Гдѣ тяга и скърбъ прѣставать,
Гдто всичко е въ покой.
Иванъ п . Славейковъ.
1
НАРОдни пѣсни и ПРИКАЗКИ. :)

( ІІо Търнский говоръ .
Съобщава - п . Байкушевъ.
Къко су се побунили Бугарите .
1 А кои се първо замучити ?

Търновчанье, честита им макя .
Ни містимо , брате, от скоро е :
Еве трінесе вече године,
5 Къко су си комит.1Жк подиг.III,
ІІод земня су мазета копали,
Та су крием скупщину збирали,
Къко турско царство да порушу,
Та е,дън су други закльиняти :
10 Никой никому зато да не помисли,
На Турчина ми да се не чини ,
Едън други да се не клевету.
Пай си с Турци беглиджие бе'а,
Децата им у Русию уче .
15 Зигнуппе се петнаесе сé.та :
Габровчанье и Дреновичанье,
Iliшковчанье и Пирдопичанье,
Копріщица и Панагюрище,
Баткчанье и Перущичанье,
20 Брацигово и Пещеричанье,
Черпінчанье и Ени - Заарци,
1) Обнародваната тукъ пѣсень и приказка с извлѣчени отъ единъ сборникъ,

въ който има 35 зни народни пѣсни и 4 приказки , придружени съ пояснителни
бѣтѣжки за езика и за нѣкои особенности на Търнското нарѣчие. Събирачьтъ на
тие народни умотворения, г. п . Байкушевъ, е положилъ старание за да ги запише
тъй, както тѣ се изговарятъ отъ народа. Освѣнъ езикословното значение на тоя
материялъ за запознавание съ Търнский говоръ, за който, до колкото знаемъ, нѣма
нѣщо обнародвано въ издаденитѣ до сега сборници и други списания , читательетѣ
ще виджтъ въ обнародваната тукъ пѣсень и народното осъщанье, понятия и оцѣ
нение на послѣдньото събитие за освобождението на България. Бѣл . Ред.
9*
132 НАРОДНИ ПѣСНИ И ПРИКАЗКИ .
Ески - За'ара и Сливничанье ,

Карловчанье и Kaлoверчанье . 1 )
" Се су едну думу послушали ,
25 Та излезну бугарски доброволци :
'Се момчета по едън на макя ,
• Се момчета млади учителье,
Сво си добро свое прекалеше,
" Ижете 3 ) си пўсте оставише .
30 Собраще се педесé 'нияда,
Излезбне на Шипка Балкана ,
Копривщица гьене.лар 3) излава .
Дървени су тотгове правii.iн,
" Се од дърво од діїву черешу ,
35 Железни су обручи турали ,
Та су турско царство размирити .
Бог да бие Турци и Помаци ,
Селата им редом попа.iйіпе,
По три деца на маж, рак турали .
40 Доброволци низ Балкан гледаю,
Tail това си нищо не жалею,
За народъ че кърви да си пію,
Да с избави бугарска правдина.
Тък се върну систан ' Хвуз паша
45 и по ньéга турски Су.1ман паша ,
Та дойдёше на Батак и се.10 .
Ка дойдеше на Батак и се.10,
Батакчанье за три днын се бійте,
Пай се тъгаіі черквата покритие.
50 IIашата им от пбье зборђе:
„ Aьої, кузум , редом Батакчанье ,
По вдосте 10ше од Турчина ?
А конын се , кузум, ода'істе ,
Ваше царство наше е по- малко,
55 Не бунете, вредом не гынёте,
У сред земню кавга не чинете ,
Предайте се , кузум, че ви простим . “
1 ) Въ Търнско, както и въ иб- голѣмата часть на Западна България , буквата

вмісто Кл.10Феруъ, София.
фсе изговаря като в : Кактоверъ, Совия, интове , ' Жвузъ
интove , Хятузъ и пр . Б. Ред.
2 ) Хижитѣ , коибитѣ. Б. Ред .
3) Генералъ .
НАРОДНИ ПЕСНИ И ПРИКАЗКИ . 8
133
„ А честити силен ' Жвуз нашо !

Главе дамо, инат не давамо :
60 Църквите ни Черкьезье обраще,
Законо се намо поразува ;
Че гьинемо , не се предавамо,
Че избавимо бугарску правдину .“
Па се баше и ноще за три дньи ,
65 Пай църквуту не може да строше ,
Пай със заінтин църкву усипаше,
Зайтинът огън накладдше,
Тъгій су се самоопредали .
Перущицу село изгоріше ;
70 Къга ошли Ески- За'аре,
Собрали се вредом свещевници ,
Собрали се вредом чорбаджие,
Пашата ги тъга судище :
„ Aьол, кузум, вредом чорбаджие !

75 Що відбсте лоше йот цаар,
Та буните, аьоі , у сред земню,
Че гънете млади и зелени,
Кажете ми де с кумитете. “
Араята на нашу сборје :
80 А чуеш и турски Жвуз пано !
У теб саб.тя, а на нас 'у главе,
Сам си бунш, сам си задируеш ;
Не знаемо, нима що да кажем",
85 о сакате , не давамо ли ви ?
Що е царско, не смо ин платити ?
Та буните, комите правите ? “
Ка излезе прок.тето циганче :
„ А , бре, турски систен ' Жвуз пашо !
90 E комите на Шипка Балкана
Собрали се деведесе 'иляд,
Чекаю ви з дървени тонове :
Од кантаре кыяци збирали,
Наместа су гю.тета невіли,
9 )5 Та че твое царство да преюзну. “
Тъгай паша със войску отиде,
Тъгай су се на юриш удріти .
Доста су се я ,Дни подържали ,
" Се се бише за неделю дъна .
134 НАРОДНИ ПЕСНИ И ПРИКАЗКИ .
100 le.iii си е цело турско царство ,

( детели на доброволците :
Изгынули четирес пет 'иляд ,
Четиресе и пет побегнуін
У російска земня честитоме,
105 При честита Гурка гьенетара .
Три месеца талим су учII.11,
Пай отиду Петробрука града ,
Писму пишу , Александри прату :
„ Александре, Николай “ сине !
110 Избави ни , ако Бога знаеш . “
Ошто писмо краю Александру,
Кратье това нищо не веруе.
Друго писмо комите писати:
1 Избави ни, живота ти твойга !
115 Черкьезье ни църквите обріше,
Законо ни вредом потънкане,
Жените ни вредом осрамише,
Децата ни вредом изгубите ;
Сво си добро вредом прежа.темо ,
120 Не давамо нашуту правдину.
На тебе смо етим 1) останули ,
Ти че наша деца да избавиш “ .
Ошто друго писмо Александри ,
Пай им Кралье това не верѓе.
125 Треньо писмо комите писую,
(дице сії кърви насъхрани ,
Та су писмо у кърв умършка.ІІІ :
„ A.ександре, честити на земню!
Избави ни , ако Бога знаеш ;
130 Ако нéчеш нас да ни избавиш,
Ти из.лёзни од града на полье ,
Да си видиш вредом комитете,
Къко су се они разбунили,
Разбуни.ти у сред турско царство “ .
135 Премиси си Кра.ье Александре,
Писмо гледа , интов,джие 'ока :
„ Интовджие, мое верне с.тугье !
Упрегнете цареви интове,
1) . Сираци.
НАРОДНИ II:ѣСНИ И ПРИКАЗКИ . 135
Три ми писма вечим догодише,

140 Я нейте'е да ги поверўем,
Я че идем комите да видим ,
Къко су се с цара ударили,
Да ли су си много и юнаци “.
Упрегнўше цареви интове
145 и отоше из града на пӧлье ;
А казаше на доброво.Іците:
„ Ете иде царе Александре “.
Комите се земня поклонили ,
Плакаечи цара пречекати :
150 „ Александре, Николай” сине ,
Ти си силън , ти че ни избавиш!
Черкьезье ни църквите обраще,
Законо ни вредом потъпкаше,
По три деца на маждрак туара'а .
155 Сво си добро вредом прежаліємо,
Законо си па не одавамо :
Сакамо си бугарску правдину,
Да помогнеш ,А.ександре честит “ .
Тъгай рече царе Александре :
160 „ Старешине, руски гьене.заре !
Засвирете, талим заве ,дете ,
А комите вредом да си стану,
Да видимо да ІІ талтим знаю,
Ка се смею , у сред царство бию ;
165 Толко годин турски цар царува ,
Са” кумите цара да убию “ !
Засвири'а талим заиграѓа
и комите талим заведоше.
Александри на талим завиде ,
170 Запита си руски старешине :
22 Питайте ги , одавнa ли юче “ .1 )
Казаше му : „ Три месеца дана “ .
Сам си царе Руси укоруе :
Защо ни е толко годин царство “
175 Ка Бугарье три драма по - ббье ?
Живи да сте вредом и кумите,
Од Бога си благосов имали,
1) = уче, учтъ.
Че в избавим бугарску правдину,

Че ви исчистим од Черкьёску веру.
180 А , Николаю, Николай сине,
Николаю, мой Господаре,
Николаю, мой драги брате !
Че да збереш руска окружьёта,
Че да збереш вредом старешине,
185 Че да пойду майкье п.такаéчи ;
Немой, брате, да им указуеш,
Дека. ч идем у Турско на битку,
Нол си казуі , мой мили брате:
Че да идем у Турско на смотру
190 Със нашите руски и юнаци
Да ги види , майкье , турски царе,
Що сте , майкье , чеда очувати .
Николаю, живота ти твойка ,
Дал е Господ царево манье ,
195 Немоіі , брате, на війну досадиш,
Паре 'арчі немой да ги жалиш,
Немой саде тайн окуратуеш “!
Николая Никола іі сине ,
Ка си скупи руска окружьёта ,

200 Скупише се руски старешине,
Повё,доше тея сигне войскье ,
" Сé юнаци млади русиянье .
Пойдёше си вбібне певачи ,
Забу'anie банде и тобошье,
205 Радос пойде до Бога еднога !
Едне майкье су се заплакале .
Николая самеки 1) се прекланя :
„ Майкье, мое рускье породене!
Не жалете, войну не кобете ? ) ,
210 Вредом, майкье, да се радувате :
Че идемо у Турско на смотру ,
Да си види турски цар честити ,
Що сте , майкье , челяд очували ,
214 Що су старешине войну изучили “.
1) Самъ си.
2) — Не прокобявайте.
НАРОДни пѣСНИ И ПРИКАЗКИ . 137
Златната ябука .
Имала една жена тройца сина . Съга имали еднў ябуку , на го

дину по едно зърно раждала златно. Съга обирала ю ' ала 'саку го
дину. Тия стариът син рекъл : „ Мате, да ми дадеш нож и ораси, че
ндем да вардим ябукуту “. Узе и отиде тамо под ябукуту и 'вану да
кълца орасите ; и 'алата дойде с ' моглу 1) и узé ябукуту . Тъга
си дбійде у дома и рече: „ Мале, я не мог " 2) да увардим ябукуту,
'алата однесе златнуту ябуку “. Къга би другу годин, срегныгът рече
майкы си : „ Мате, дай мене ножът и ораси 3 ) , че идем я да вардим
ябукуту “. Отиде там и закълца ораси, она дошла и узé ябукуту. Ка
би на трекюту годин тия наiiмладиът син рекъл: „ Мате, дай ми мене
ножът , да идем я да ювардим “. Тъгай, кa 4) отиде тамо,, он се укачи
и сёде тамо у ябукуту , а алата дойде с ' могу да узне ябукуту златну ;
а он ръгне у могатуту, та юуббде. А она се върне надзад и он от
кьине ябукуту и однесе си ю дома при макю си . Съга он рече на
бракя си : " Очете ли 5) вие с мене да идемо да извадимо атуту “ ?
оні тъга се дигінше, със ньéга пойдёше, по кръвту, по кръвту, ка
отіше там, она услёз.а у зем у дупку , демек у еднў яму. Съга братът
рекъ.1 м.задиЪТ : 27 Очете ли да опущимо еднога доле у дупкуту “ ?
Старриътъ рече : „ Пущай мене “ . Пуща.1 га , пущал до сред — упла -
шісі ( е , заклатил конопъцът в) и он га истърга.т. Тъга рекът на
среднятога : „ Ти, брате, смееш ли да улёзнеш “ ? Он рекъл: „ Пущай
мене “ ! До сред га пущат, он зактати.І конопъцът извади . га : не
смеят да слази на дбле. Тъгай рече младиът : „ Я че с тазим на до.те :
къкі клатим, пуща йте ме , къко клатим , пущайте ме ; ка застанем ,
трајте ме малко “ . Они га пущати , пущали , та слезе на домът на
алуту . Ка погледа кръ3 джам, три дево'кье седў у бдаю. Съга една
се играе със златну ябуку, другата, и она със златну ябуку се играе ;
трекята, наймладата , немала 3.1атну ябуку да се играе , а се играе със
ока одовуд ° ),
златнога поганца *) на златну тепсию. И он тъга е '
рече : „ Девокьо, отворете ми вратата да у.незнем там “ . Тъгай му рече
едната девокя : „ Върчай се надзад : макя ни иде две годин по затну
ябуку доноси , а са 9) е болна дошта , ако ти отворим да усезнеш, че
те гълне 10 ). Он рече : Я.111) ми отворете , яат чу разбием джам и че
улезнем “ ! Тъгін се дже найм.задата , та му отвори вратата он
алуту убоде ю . Тъгай узе туя старуту девокю, та ю ўвърза и закати
конопъцътъ и они юистъргоше горе . После увърза сренюту и Ню
истъргое. Ка остiде он долте с маладуту девокю, тъга" e12 ) момчето
рече на девокюту : „ Да те вържем тебе, да те изнесу горе , че се ска
раю бракята за тебе ; ако се явържем да ме изнесу, ти най нéчеш
да из.iéзнеш после. Я че вържем тебе , та тене, ако ми.тўю, оче ме
изнесу ; ако не изнесу, ти къко милуеш за мене ... “ Она му рек-та :
„ На ти овия пърстен . Тия пърстен ти давам : ако ме изнесу горе ін
ако се скараю за мене , я чу сакам да ми направе рубу самотворну
1 ) Съ мъгла . 2 ) Не могохъ . 3) Орѣхи. 4) Когато. 5) Хочете ли , ис
кате сти. — 1) Въже, казватъ июже. 7) Iloraнецъ, п.Жхъ, мишка . — 5) отъ самъ,
отъ т зъ страна . - 9) Cera. 10) Гълтне. 11) Или . 12) ѣ, ней , й, дат. пад.
Бѣл . Pe,1.
1:38 НАРОДНИ ПЕСНИ И ПРИКАЗКИ .
кой направи , он че да ме ўзне. А ТІ че Постоиш доје малко :

ако не'те 1 ) да те изнесу , Пай че пропадне поди тебе земнята ;
доје има два овна едън бет , exън църн : ако паднеш на бе
1отога , че те ИЗНесе на без свет ; ако паднеш на църнотога , че
те однесе удо.Іню земню“ . Увърза ю , 1 Ню нетъргое. Он пӧ
стоя малко и пропаде , и он ббскрочи ? ) църнотога овна . На слезе
доте на земнюту , пай отиде по светът. Ка отиде уедън град,
декато царът бил падат на конак у едну бабу : Нема никога , сама.
и она 'ване да мәсії за вечеру, пай плюе, та с п.Тюнкьете си меси
" лебът , и он юпита , рече : Бабо, защо месиш '.1ебът с н.Тюнкье ?
Рече : „ Сінко, къко да ю не месим , рече, імае шес” деца ; има една
ала, воду ни не дава , ако от 3) не даду човек, нема воду , не дава . А
я давх", дава", 4) издава ги и са нема да дава воду, ете едну годин ,
къко воду ни не дава . Са царът чёрку си че прача да ю ГъІНе
атата съв град воҳу че точи . “ Піта момчето бабуту : Дека е,
бабо, царскиът конк ? “ а она му каза . Он се дітже тъга , та отiнде
там у царскиът конак . он справі . черкуту у кочие и он тъгае
у зачи се прії ню ; покаранне ютам при атуту, дека гъта . Он Къко
седе.1 при Ню там , заспах ой на скут.. К откараше Кочнете ,
декато атата изолази из ямуту , кa се зададе от там алата да излази ,
да гъiне девокюту и она се развиката ; с.1ъзе попадане на момчето
по образите. И се разбуди, извii ,III нож , та ю прободе алуту мом
чето и водата си протече. Тъгай царът рекъ.1 на момчето : „ Що
сакаш добро да ти да ,дем ? “ „ Нищо не сакам На овия свет , сакам
да си излезнем на моюту земню . “ ион тъгае неможе никъко да
каже . „ Ако да найдеш, кой да те изнесе, щото требе, я чу ти да
вам . “ Тъгай он 'одій си по градът. Едън му каза човек : „ На край
градът има едно дърво големо, у ньега се извърде орлове и никъко не
може да виде погод. б) и там да отидеш поди дървото, бекi намериши
се замет да изтезнеІІІ горе. “ Он отиде поди дървото, та неже да епи .
и оралетията припищали и он се разбуди... Ка погледа на горе, змия
с три главе пошла из дървото ; он йой отсече трите главе, ортовете
се съвише да га утепаю, дека оролетията пищу: Тъгай оролетията
реката : „ Не моії, тате, и ти мале ! тия човек са сега ) остава насъ да
смо жива . 4 Ти наші побратим, ортовете му ректі , що сакаін добро
да ти направимо 4. ние ? “ — Нищо не сакам ; сакам да Ме изнесете но
горню земню . „ Да изнесемо : да найдеш девет краве я ,1ове, по
девет годин я.Това да е, да ни ' раниш едън месец, и да направиш
едън сандък със синджире железни : що остане месо, че га туриш у
сандъКЪТ II ТИІ че седиш при ньега . И едну кожу воду. Та че на
метнемо ние на рамо синджирете, на че те носимо. Ка речемо „ га “,
че ни дадеш месо ; ка речемо „ пию “, че нін дадеш воду . “ Кога из
несли под вър” и месо не стало, они посакі.н месо . Он немал месо
„да им даде и извади.1 од д.тановете и од ногьете, та им дал месо и
ОТ
извели га на виде.10 на земнюту. Тъгае питание га : „ Побратиме .
що беше това месо , що ни даде найос.те ? пон тъгае рече : „ По
1 ) Нехте, нецять. 2) Обикрачи, възсѣднж . Б. Р. — 8 , ёй , ей, ней , й. Б. Р.

4 ) Давахъ. 5) Поко,1ение.
братиме, срам не срам, ете одреза” га од д.тановете под под ногу,

та га да,до'. “ Рекоше : „ Побратиме, да смо знати , оти си толко благ,
те'мо 1 ) да те изручамо още под дървото.“ Тъгае он се діже, та сін
отиде на дом при ньегови бракя . И они се караю за девекюту , най
м.Ладуту : всию сакаю. Я сакам рубу самотворну; кой може да
створи , тия че ме узме, рече девокята. “ и он къга дойде, погледну
у пръстенът и руба се створи и он узе девокюту .
1 ) Хтемо, щѣхме. Б. Р.
IIIIIMIIIIA .
І.
РЕЦЕНЗИИ.
1. Българска Христоматия или Сборникъ отъ избрани образци

по всичкитѣ родове съчинения. Части I и II ( Проза и Поезия ). Съста
вили И. Вазови и К. Величковъ . ІІловдив 1884 год .
Една подиръ друга се появих двѣтѣ части отъ Българската
Христоматия, съставительетѣ на която * прѣдназначаватъ за Въ
классовет ѣ на градскитѣ училища и на реалнитѣ гимназии “ . Тъй
като тоя трудъ не е оригинално съчинение , а сборникъ прѣдназна
Ченъ за ученици въ изучванье словесностьта , то НИe смѣтаме да
го разгледаме въ три посоки : а ) система , б) изборъ на съчиненията
и в ) сполука на проводитѣ .
Системата е първото нѣщо, което трѣба да има прѣдъ видъ
всѣкий, който иска да работи свѣсно . Системата особенно трѣба да
се изисква отъ писателье, които имать работа съ богатъ и разноро
день материалъ, чрѣзъ който тѣ смѣтатъ да учжтъ и просвѣщавать
младитѣ и неопитнитѣ; тоя богатъ материалъ, за да се усвои съзна
телно , тръба да бмде распрѣдѣленъ разумно : по - простото да слѣдва
сложното , по -достното слѣдъ отвлеченото . Самото име Христоматия
показва , че въ нея има мѣсто за най-отбранъ разнороденъ материалъ,
слѣдователно за доброто усвояванье на тоя материалъ изисква се си
стема и редъ. Да ли съставительетѣ на „ Българската Христоматия “
с испълнили това необходимо условие ? Ако разгледаме повърхностно
съдържанието на двата тома , то ще видимъ, че въ тѣхъ материалътъ
не е распрѣдѣ.1енъ, както тръба. Първата часть е „ Прозата “, а вто
рата – „ Поезията “; съобразно съ това дѣление ние трѣбаше да срѣщ
немъ въ първий томъ само прозаически съчинения, а въ вторий само
поетически . Такова нѣщо ние не виждаме въ „ Българската Христо
матия “, защото наредъ съ описанията , пятешествията , разсмжденията
и историята, въ първата часть ние срѣщаме откъслеци отъ романит ,
и повѣститѣ, които макаръ и да се пинжтъ въ проза, но съдържа -
нието имъ е поетическо и авторитѣ имъ ся поети . Въ втората часть
ние срѣпцаме само стихотворни съчинения , мѣжду които има и про
заични по съдържание. Когато е така работата , то ясно е за всѣкиго ,
че двѣтѣ части би трѣбало да се нарікмТъ и прѣкръстижтъ: 1 - та
„ Проза “, а 2 - та 21„ Стихъ “, а не както е сега „ Поезия“ , и че приетата
система отъ съставительетѣ не е научна, защото тѣ нареждать мате
риалътъ само по външната форма , но не по съдържанието , и всичко
ИЗ.10Жено Въ стихъ тѣ считатъ за поезня, а останалото, макаръ п
съ поетическо съдържание, отнасятъ го къмъ прозата . Ако се обър

немъ къмь първий томъ, то ще видимъ въ него голѣма бъркотия и
безсистемность ; напр. „ Романътъ “ и Повѣстьта “ с турени прѣдъ
„ краснорѣчието “ и „ разсмжденията “ , когато и на дѣцата е извѣстно,
че първитѣ два рода съчинения с по - сложни отъ вторитѣ, че по
слѣднитѣ с необходими при написванье прѣднитѣ, защото безъ раз
смждение не може да се пише романъ ; стѣдователно по -простата
«Форма на съчиненията е турена послѣ по - сложната . Не щемъ да хор
туваме и за други грѣшки по неспазванье реда, по който естественно
сж с.лѣдвали и с се раждали въ историята на литературата разнитѣ
Форми, тъй като тия грѣшки с допуснжти още при главното раз
прѣдѣление труда на двѣ части . Неумѣстно см турени въ Христома
тията нѣкои басни и прикаски , взети отъ „ Бащинъ язикъ “ и Дѣ
тински Свѣтъ “, защото тоя трудъ е прѣдназначенъ за ученици отъ
классоветѣ , които вече с чели и учили тие два учебника още въ
отдѣленията .
Изборътъ на образцитѣ не е до тамъ пътенъ и е даже при
страстенъ. Непълнотата ние съзираме въ отсмтствието образци отъ
съчиненията на новитѣ сатирици, като Английский Свифтъ и Рус
ский Щедринъ, макаръ отъ послѣдния и да има на български нѣкои
прѣводи ; мѣжду разнитѣ литературни «Форми, ние не срѣщаме образци
по критиката , която не e по - малко важна и нужна отъ Лхтеше
ствията . Отдѣлътъ на Писмата съставенъ твърдѣ несполучливо ,
защото повечето отъ тѣхъ не см Ннтересни, нито пъкъ см написани
и прѣведени добрѣ. Въ отдѣла на историята има образци, които не
сh умѣстни, тъй като въ тѣхъ нѣма нищо оригинално или пъкъ
интересно, каквито с напр. „ Атила “ отъ Кръстевича, 2Славната
Куликовска битка “ отъ Карамзина и др . Въ отдѣла „ Краснорѣчие“
нѣма ни единъ български образець , макаръ въ Търновското Велико
Народно събрание и да се произнесохт нѣколко даровити рѣчи,
каквато бѣше напр. рѣчьта на г. П. С.aвeiiкова за сената . Въ отдѣла
на романитѣ и повѣститѣ има по-голѣмо разнообразие, но и тамъ се
Ъглежда несполучливъ изборъ; напр. откъс.текътъ отъ „ Наканунѣ “
He е отъ най- добритѣ мѣста на Тургеневий романъ, па и тоя романъ
цѣлъ неможе да даде понятие за дарбата на автора ; откъсотекът,
отъ Шекспировата трагедия Гамлетъ е толкова малъкъ, щото не
може да покаже оригиналностьта и съдържанието на труда . Не би
било залѣ, ако нѣкой отъ българскитѣ поети , като напр. Е. Мутева,
Поповичь и Франгя съвсѣмъ не фигурирахм въ Христоматията ,
защото въ тѣхнитѣ стихотворения поезията липсва. Пристрастно сж
пскетючени много отъ стихотворенията на Г. П. Р. Славейкова като
напр . Ода за праздната кесия “, и см вмѣстени множество Вазови
и Величкови , които ся по - долни по съдържание и форма .
Мѣжду прѣводитѣ въ двѣтѣ части на Христоматията има сполу
ч.шви ; отъ тѣхъ по - добри сh Славейковиті, Вазовитѣ и Поповитѣ .
Г. Величковъ е прѣвель твърдѣ хубаво и чието нѣкои отъ Кристовитѣ
басни , но има много други неспотуч.IIвін по езикъ и форма ; такива
( х : Америо “ отъ Викторъ- Хюго , „ Рибарит ,“ (отъ Теокрита ). Из
общо прѣводитѣ на Вазова, Величкова и др. см по- буквалініі, Інд-на
ТегНХТИ и намѣста съ иностранна конструкция . По- самостоятелни

см прѣводитѣ на Славейкова , който взема отъ оригинала само идеята
и мисъльта , а формата си създава самичъкъ . Този , който иска да
се убѣди въ нашитѣ думи, нека вземе прѣводитѣ на Славейкова ,
като баснитѣ му, прикаската „ за рибаря и рибката “ и други, и
ги сравни съ прѣводитѣ на г. Вазова отъ Пушкина ( Евгений
Онѣгинъ), Лермонтова, Кольцова и др . Съставительстѣ неумѣстно
ск тури. и двата прѣвода на Лермонтова „ ІПророкъ, “ когато Сла
вейковий е по - добъръ и трѣба.10 само той да се вмѣсти . Въ Христо
матията има прѣводи съвсtімъ несполучливи , напр. въ отдѣ.за „ Красно
рѣчие “ повечето отъ ръчитѣ, а особенно Гамбетовата въ отдѣ..а
„ История “ е проведена лошаво . „ Съзаклятието противъ Нерона
( Тацита ), гдѣто на стр . 228 срѣщаме слѣдующето мѣсто : „ Туканъ,
като чувствуваше , че животътъ му нечувствително напупца крайщата “ ..
Стр. 230: „ Сенатътъ тържествуваше; тобі бѣше завзелъ На часЪТЬ
свободата си, по -предприимчивъ подъ единъ новь и отстствующъ
князь.“ Също така не добрѣ е прѣведено стихотворението „ Надѣжда
( Iи..лера ) ; въ туйи стихотворение срѣщаме слѣдующето :
22Измама не е тозъ душевенъ полѣтъ,
27 Която ся мозъции глупи роди.и.
Има хубави прѣводи, на които прѣво,дачьетѣ не CA указани от
съставительетѣ ; тъй приказката отъ Андерсона „ Новитѣ грѣхи ни
Царя “ е прѣведена отъ Ю. Бобчева въ 455 брой на „ Марица “ (1883 г.:
приказка „ за Свинята“ отъ смщия авторъ, прѣветъ г. П. Р. Сла
вейковъ ( „ Наука “ кн . VІ. 1881 г.) ; съставительстѣ на Христоматията
замъ.1чаватъ имената ІІ на двамата тѣзи прѣво,дачье — нѣщо, което
не ето тамъ прилично.
Поради голѣмото значение , което образцитѣ иматъ за изучванье
български езикъ, ние считаме за готімъ недостатъкъ на Христо
матията помѣстваньето въ нея кьопавитѣ и несполучливи прѣводи,
за които спомѣнахме по - горѣ. Съставительегѣ трѣбаше да знать ,
че дѣцата обичатъ да подражаватъ, че тѣ ще се ржководнжтъ отъ
образцитѣ, ще ги считатъ непогрѣшими , прѣвъсходни и ще се мЖчатъ
да пиШІ ЖТъ | излагатъ мислитѣ си споредъ тѣхъ . Види се, че тѣ
не до тамъ см съзнавали горньото , та с допустими толкова не
сполучливи прѣводи, на които езикътъ и конструкцията с иску
ственни и чужди за българската рѣчь .
Въ Христоматията има кратки биографии за списательетѣ , отъ съ
чиненията на които см вместени откъсеци . Струва ни се, че би трѣ
бало да се тури особенъ от,дѣлъ за биографии, гдѣто да се помѣсть тъ
подробни свѣдѣния за по -знаменититѣ и велики Mмжье, защото по
добнші биографии иматъ важно въспитателно значение.
Въ прѣдисловието на Христоматията е изложена историята на
българската книжнина заедно съ имената на книжовницитѣ. Въ това
прѣдисловие не е пропуснято ни едно име, а с изброени наредъ,
като въ поменикъ , всички тѣзи, които см зяносвали хартия и ма
стило , за да подпиштъ Фамилиитѣ си и да спечелilЖТъ става на
книжовното поприще “ чрѣзъ драсканье. До колко е била необходима
таквъзь история на българската книжнина и до колко въ нея има
КНИКНИНА. 143
ново и оригинално нѣщо , не казано до сега отъ никого , Това не

не разбрахме. Признаваме, че отъ Вазова, дарованията на когото цѣ
нимъ, не очаквахме но,добенъ книжовенъ прѣг.те ;ҳь, какъвто срѣіцаме
въ прѣдисловието на Христоматията .
г. г. съставительетѣ нарѣки сборника си „ Българска Христо
матия “ да не би нѣкой да помисли, че е турска или чilФутска. Ли
тературнитѣ Форми с еднакви и общи за всичкиій свѣтъ, па и по
вечето образци въ Христоматията с взети буквално изъ трудовет ;
на европейскитѣ списателье, та намъ се чини , че съставительетѣ не
см имали право и нужда да ti наричатъ българска.
Търговската страна на „ Българската Христоматия “ заслужва
нашето внимание . ЦЕната на всѣка часть е назначена по 5 лева ,
тъii пото цѣ.ата книга струва десеть лева . Такъва цѣна за една
учебна книга , при го.1ѣмата бѣдность на нашитѣ ученици , е крайно
Висока , Іa и несправедлива, защото „ Българската Христоматия “ не
е оригиналенъ трудъ на г. г. Вазова и Величкова, но е сборникъ
оть образци, взети ГОТОВІ отъ нашитѣ н.1 прѣведени отъ чуждитѣ
списателье; наистина има нѣколко образци прѣведени отъ самитѣ съ
ставителье, но има много мъжду тѣхъ и отъ други лица . Освѣнъ
това , книгата , за да бяде по- дебела и слѣдв. по -скАпа, съставительств
и взели нѣкои пиеси нзъ Бащинь Язикъ“ и „ Дът. Свѣтъ “, и прѣ
печатали отъ други сборници цвли 19 страници народни пѣсни, ко
гато е можат да се задово.ІЖ Тъ само съ четвъртината 11мъ . Като
знаемъ, че да се прѣпечататъ готови трудове нито е трудно, нито
пъкъ костува скло , ние намѣрваме цѣната на Христоматията за
твърдѣ висока и поради това малко достміна за ученицитѣ и дру
гит читателье . Има.10 его.ѣма леснина, при това безъ да се на
кърни съ нѣщо си достоинството на книгата , щото тя да бмде по
малка и по -ефтина .
Като изброихме и указахме на късо недостатъцитѣ на „ Българ
ската Христоматия “ , несправедливо ще бмде отъ наша страна , ако
не споменем и за нейнитѣ достоинства. г. г. съставительетѣ см
отбрали, прѣвен и напечатали за пръвъ ПћTь много нови образци и
откъсеци отъ иностраннитѣ поети и списателье , които до негдѣ ще
запознанктъ ученицитѣ и възрастнитѣ читателье съ богатата ино
странна литература, и ще възбудьтъ у едни желание да праведжтъ
може би по-добрѣ нѣкои отъ по-отбранитѣ съчинения , а пъкъ други
да прочетжтъ изцѣ.10 послѣднитѣ. За смццата цѣть ще спомогнжтъ
твърдѣ много и бінографиитѣ, макаръ и да с5 тѣ кратки и непълни .
Христоматията ще улесни много учительетѣ и ученицитѣ въ изучва
нье
и прѣдаванье совесностьта, която безъ образци и примѣри се
показва тъмна , отв.печена псуха.
Съставительетѣ см се потрудили доволно много врѣме и твърдѣ
сериозно надь Христоматията ; зарадъ ту трудътъ имъ заслужва
нашата првпоряка . Надваме се , че ако дотрѣба второ издание, съ
ставительетѣ ще избѣгнжть грубитѣ грѣшки въ системата , избора и
прѣводитѣ , и ще направить книжкитѣ по - естени за ученицитѣ.
п. П - въ .
2. Спомени за Страшната Пролътъ въ Ars- Челеби пріз ? 1876

година. Отѣ Хр . П. Константиновъ. Пловдивъ, 1884 год.
Тая книжка по-напрѣдъ е печатана , като подлистникъ, въ в .
„ Марица “. Въ прѣдисловието си авторътъ разказва за високото зна
чение, което има минжлото за народитѣ, и къ въ другитѣ страни
за едно твърдѣ малко и маловажно историческо събитие пама
каръ и въ най- затънтеното кюше да се случи то цѣ.и томове книги
се списуватъ“. Отъ смщото прѣдисловие се вижда , че авторът се е
завзеъ да описва миналото , като е съзнавалъ, че то „ всегда трѣба
да ни бліде прѣдъ очи при настоящето , за да можемъ да се пригот
вимъ за бяджщето “ .
Безъ да издирваме да ли въ другитѣ страни “ пишжтъ „цѣ. и
томове “ за едно твърдѣ маловажно историческо събитие, ние ще се
поспрѣмъ надъ книгата , за да се убѣдимъ, до колко описаното въ нея
е важно за историята ни и до колко самий трудъ е сполучливъ.
Книгата състои отъ 155 страници , напълнени съ разказъ за
страшната пролѣть прѣзъ 1876 г. въ родното авторово село Пятково
и околноститѣ му . Авторътъ не ни расправя за никакви исторически
стучки и събития, но из.тага споменитѣ за своитѣ страхове , за страш
нитѣ слухове , които се пръска.и въ селото , за приказкитѣ, които
хортувати нікои заптиета , за мълвеньeтo нa тогозъ- оногозъ, за идва
ньето на нѣкои външни лица , за крпеньето си отъ прѣдполагаемо
кстанье и най -подиръ за познатиті, интриги на фанариотското духо
венство . Книгата е изложена , като дневникъ ; при това има изложе
ние и за такива дни , прѣзъ които ни приказки сh се чували, нито
«ТошII слухове с се носити ; така напр . „2 24 Априлий, Скббота “ :
Часътъ по 10 камбаната пакъ призова християнитѣ на обща вечерня,
понеже утрішний день бѣше Недѣ.1я на разслабленнаго , св . Апосто.тъ
Марко. Стѣхъ църковний отпускъ пакъ всѣкоії се прибра у дома си
и се учудваше на безмѣрната тишина и спокойствие, което владѣеше
и което , безъ да знаемъ, утрішний день щѣше да се развали “. (стр 14 ).
Паметьта на автора е била до толкова силна, щото той запомнить
буквално думите на лицата , съ които се е срѣщать; всѣкий разговоръ
е разказанъ подробно, за да не би историята да излѣзе непълна и
не ясна .
Читательетѣ трѣба да оцініжтъ, до колко изложеното може да
служи за материа.тъ по историята ни , та да се излага така подробно.
Ние, за себе си , не можем да си обяснимъ, какъ ще се приготвимъ
за бм,Джцето си “ отъ четеньeто подобни истории, които г. Констан
тиновъ ни разказва тъй на дълго и широко въ книгата си . Внди се
„да има нікони, които да се съмнѣвать, че турцитѣ не ся способни
да заплашватъ, да псуватъ и да ко.1hkТъ , та авторътъ е пожелать
да имь засвидѣтелствува съ подобенъ рапортъ. Книгата „ За турскитѣ
звірства “ най - добрѣ опрt,1.1я характера на турцитѣ и поведението
имъ прѣзъ страшната проліфть; прѣдъ извършеното изъ Тракия и
България отъ башибозуцит , страшнитѣ приказки и заканваньета,
които авторътъ е чу.1ъ въ родното си се.то , с нищо. Една малка
статия біг стигнѣ.1а, за да обземе напълно всичко то , което г. Кон
стантиновь расправя вь ц.а книга .
Въ литературно отношение „ Страшната пролѣть “ е смщо тъй

несполучлива . Четеньeто на книгата е трудно поради растегнжтостьта
на разказа на дребнотата на материала . Авторътъ се мячи да прави
поетически описания на природата , като lіж сравнява съ политическитѣ
обстоятелства и тяжното положение на хората, но всички подобни
описання и сравнения см несполучливи . Въ книгата често се срѣцатъ
чувствителни въздишки, окайвания и размишления. На нѣколко пяти
авторътъ разказва , какъ самъ той е плакалъ ; оплашенъ отъ възможно
кланье, той распустнжлъ ученицитѣ по кжцята имъ до втора запо
вѣдь “ ; „ съ сълзи и гласовитъ плачъ тѣ ( ученицитѣ) напустнях
училището , отдалечихаж се отъ мене и се отправих всѣкой у дома
си . Слѣдъ като си излѣзохж, азъ съ горчиви сълзи оплакахъ учи
лището , ученицитѣ и мене си, че ни достигнж нечакана сждба , която
ни осяди да се спрѣмъ отъ попрището на просвѣщението “ . (стр . 29 ) .
На много мѣста изъ книгата има излишни работи, които никакъ не
се отнасятъ къмъ прѣдмѣта на разказа ; тъй на пр. на стр. 20 е опи
сано за турченьето ; на стр. 28 се даватъ свѣдѣния за училището и
ученицитѣ ; срѣщатъ се разкази за нѣкои праздници ; на стр. 101 е
описано какъ става курбанътъ. Г. Константиновъ много занимава
читательетѣ съ смдбата на своитѣ домашни и приятелье, около които
се върти почти всичкий разказъ ; на стр. 66 срѣщаме слѣдующето :
Баща ми еще по- вече зарони горчиви сълзи за любимото си муленце.
което наивно вървеше къмъ дома, безъ да знаяше , че нѣма никой
да го посрѣщне и сънце да му даде ; “ на стр. 29 : „ Никакво женско
нѣмахме въ кмци. Намъ само бѣше жално за единъ мой братъ, който
бѣше въ Гимурджина, но тѣшахме се , че ако ние бядемъ истрѣбени,
то той ще възобнови фамилията ни и нѣма да загине родътъ ни
съвеѣмъ. “
Въ книгата има нѣкои интересни свѣдѣния за населението въ
Ахм - Челебийско , за потурченитѣ Българе, за особенноститѣ на езика ,
за занятията на жительетѣ . Всички тѣзи свѣдѣния би имали зна
чение, ако се опишех отдѣлно и по- подробно, а не да се мѣстъ
мѣжду разказа безъ да иматъ съ него свръзка .
Ние не вѣрваме, че авторътъ има нѣкаква материална облага
отъ книгата си , защото той твърдѣ добрѣ трѣба да знае, колко се
харчатъ въобще книгитѣ у насъ. За написваньето на книгата ав
торътъ е подбуденъ отъ любовь къмъ родното си село и отъ автор
ското самолюбие, което блазни съ слава мнозина младежи. Може би,
г. Константиновъ ще каже , че не е дразненъ отъ авторска слава , но
вь такъвъ случай ние не можемъ да налучкаме , кое го е кара.то да
прѣдприеме такъвъ голѣмъ трудъ, безъ да пресмѣтне, ще биде ли
той полезенъ и интересенъ за нѣкого си . Ако читательетѣ Не зна
чех нищо , то ние не можемъ изброи чистото на книжжкитѣ, които
би трѣбало да се напечататъ, защото положително знаемъ, че всѣко
българско село и даже всѣка кмща има подобни на г. Константино
вата , ако не и по- интересни, истории . Такива книжки , каквато
„ Страшната Пролѣть , “ имать интересъ и значение само за автора и
за тѣзи мѣстности и лица , които описватъ и споменуватъ ; въ
обще за българскатата история тѣ см излишни и безполезни. Другъ
Период. Списание XI . 10
!
е въпросътъ, че по - вечето български книги ся написани се тый без

цѣно , само и само да кажамтъ хората, че един кой си е писатель, да
го га.Тіктъ и прѣвъзнасятъ; подобни съображения не трѣба да слу
жжтъ като мотивъ за списателство , защото хората взех да прѣсѣ
ватъ трицитѣ отъ брашното, та вмѣсто да хвалжтъ , почнах да се
подсмивать и подгаврятъ съ авторитѣ.
Както казахме по -горѣ, „ Страшната Пролѣть “ с несполучлива
и въ историческо , и въ литературно отношение ; както много други
трудове , тъзи книга е едно несполучливо опитвание и упражненье
въ списателство , опитванье , което надали ще принесе автору нѣкаква
облага , а на читательетѣ каква - годѣ услада .
д. П—въ .
3. Домашни забавления или пѣсни дітински и разни други . Съ

ставилъ Марко Д. Балабановъ. София, 1884 год.
„ Ванъ съмъ, омузи , поклонникъ; служитель съмъ вашъ азгъ смиренни
BБренъ въ любовъ и верѣдъ бури и вихри въ свѣта ! “ 1
м . Балабановъ.
Стихотворството е най -привлекателна форма на словесностьта,
както за читательетѣ , така и за списательетѣ . За читательетѣ е драго
да четжтъ стихотворения , защото тѣ накъсо исказватъ мисъльта на
автора и чрѣзъ картинностьта, сравненията , хубавий езикъ и форма
спомагатъ за освояванье тая мисъль и за осѣцание чувствата , които
с вдяхняли автору написваньето им . Славата, която ся спечелили
нѣкои чрѣзъ масторскитѣ си стихотворения , кара мнозина да въз
дишатъ за нея и да се мячжтъ да liж постигнжтъ. Тая примамлива
слава е причината, която е разплоди та безкрайно множество стихо
творци, които ся прѣпълнили свѣта съ стихотворения. Ако поезията
бѣше за всѣки уста Джжица, то великото множество стихотворци
щѣх да бджтъ признати за поети , а тѣхнитѣ стихове щѣхк да
се считатъ за поетически . Но тъй ли въ дѣйствителность ? Не.
Надали ще се намѣри една хистедна часть отъ стихотворцитѣ, които
да сме били поети ; надали ще се намѣри една мисионна часть отъ
стихотворенията , въ които да се съзира поне капка отъ поезия.
Отъ що произлѣзва това ? Това произлѣзва отъ отежтствие на по
етическа дарба у тѣзи, които са се залавяли да стихотворствуватъ,
отъ неумението да цѣнжтъ дарбитѣ си , отъ жжливото понятие за
стихотворството и поезията . За поезия се залавятъ и най- бездарнитѣ,
като мистъ , че тя се съдържа само въ добрата нагласа на ритмитѣ.
За поезия се залавятъ и нѣкои прѣумни , които се считатъ способни
за всичко, които си въобразявать , че всѣко тѣхно дѣло е непогрѣ
шимо и неуцѣнимо отъ съврѣменницитѣ.
За да бъде нѣкой поетъ, той трѣба да има дарба да исказва
своитѣ чуства и мисли , като ги облича въ хубава форма , въ образи,
измислени отъ богатата фантазия , или пъкъ избрани и взети отъ
природата . Поетическата дарба не се постига чрѣзъ трудъ и образо
вание ; послѣднитѣ два елемента спомагатъ за нейното развитие, за
нейното осъвършенствование , но тѣ никога не ж създавать. Въ мла
книжниНА . 147
динитѣ, когато всичкитѣ сили цъвті- тъ , поетическата дарба е най

силна, защото тогазъ човѣкъ бива най - впечатлителенъ, най - бодъръ и
наблюдателенъ, Фантазията най - богата и чувствата най-неудържими
и осѣтни. Младинитѣ см протѣтьта на поезията. Колкото по -заста
рява човѣкъ, толкова той се приближава къмъ зимата : Фантазията
ослабва, чувството истива . Всеобщата литература е свидѣтелка за истин
ностьта на думитѣ ни ; тя ни показва , че въ младинитѣ си поетитѣ
пишжтъ по- живо, по -пъргаво, по- страстно и по -увлекателно, ако не и
до тамъ зрѣло .
Ако скратимъ горньото, ще излѣзе, че за да бмде човѣкъ поетъ ,
той трѣба да има дарба, че тъзи дарба цъвти прѣзъ младинитѣ, и
че на стари години огъньтъ на поезията постепенно слабве и гасне .
Pжководими отъ подобни смждения , ние срѣщнжхме появле
нието на г. Балабановата книга доволно недовѣрчиво. Ние знаемъ
досегашната дѣятелность на г. М. Балабанова ; знаемъ, че той по
прѣди не е писалъ стихотворения ; знаемъ сегашната му . възрасть.
Оставаше ни да провѣримъ , до колко е възможно да се пробуди пое
тическото чувство на стари години , сирѣчь, да провѣримъ природния
законъ, до колко едно дърво , не цъвняло и не завързато прѣзъ про
іѣтьта, ще може да цъвне и завърже прѣзъ зимата . Възможното
исключение изъ общото правило , ние потърсихме въ прочитаньето
книжката на г. Балабанова. Ето резултатътъ на наший прочитъ :
Почти всички стихотворения сж прѣведени. Въ прѣдисловието
( И г. Балабановъ не отрича това , но указва само на една гръцка
сбирка, като замълчава другитѣ, тъй щото ни лишава отъ възмо
жностьта да провѣримъ прѣводитѣ му . Освѣнъ туй г. Балабановъ
признава, че имало стихотворения по първобитно съчинение, “ но кои
сж и колко сж тѣзи „ първобитни “ негови стихотворения , ние смцо
тъй неможемъ да знаемъ . Ние потърсихме и намѣрихме, че, освѣнъ
показаната сбирка, г. Балабановъ е прѣвеждалъ още отъ гръцкитѣ
читанки на Поливия, Иоргала и Мораито , но най - много отъ слѣду
Жщата сбирка : „ Доллоүй Хто К. Геортах. “. 1870. Отъ тъзи сбирка
г. Балабановъ е прѣве слѣдужщитѣ стихотворения , като е спазилъ
външната форма на оригинала : б, 11 , 12, 13, 14, 15 , 16, 19 на
І часть ( 2, 3, 4, 5, 6 , 7 , 9 , 11 и др. на ІІ -та часть отъ книгата си .
Прѣводътъ е несполученъ въ всѣко отношение. Въ стихотво
ренията не се съзира не само поезия , но логика , смисълъ и даже
грамматичность. Ритмитѣ сж уйдурисани на сила , безъ да се обръща
внимание на самия смисълъ . Ние ще помолимъ читательетѣ да иматъ
търпение да прочетжтъ слѣдуъж щитѣ цитати и да потърськтъ въ
тѣхъ смисъдъ :
Съ сърдечно ми стенание
Са махва отъ гърди
Какво пцо колебание
Свѣтовно ми тежи . 4
(стр.39 Молитва “ )
или на стр. 42 .
„ Божий храмъ : “
„ День молитва въ дворове ти ,
10%
( тъ години , вѣкове
П6 - честить за синове TI
Е на земното це.
на стр . 45 .
„ Вечеря “ :
„ Виждь какъ си вече б.зѣднфе
На свърпень день світлина ;
ими.то, тихо се сме
На вечерьта хубостьта.
на стр. 79
„ Сънь “ .
„ Ако потрѣба въ вътнит
Да свърша азь на любовьта ,
Ти спи , а моята мечта
нек ” бяде свършакъ ми съ днитѣ
Читательетѣ , вѣрваме, ще ся убѣдени, че за разбиранье подобни
стихотворения не само отъ дѣца , но и отъ възрастни людье, це трѣ
батъ мм ,дри тълкувания и коментарии на нѣкои умни личности .
Да прѣгледаме, до колко наший поетъ опрѣдѣ.1я вѣрно свой
ствата на прѣдмѣтитѣ. На стр . 25 четемъ етѣдужцето :
„ Купенитѣ съ няки свѣщи и съ пара ,
Повеч отъ звѣзитѣ свѣтятъ прѣдъ Христа. “
Като оставимъ на страна ритмитѣ пара Христа, ние би мо.И. и да
ни се укаже : защо авторътъ прави разлика мѣжду св15щи купени сеъ
пара “ и „ съ трудъ “, да и паритѣ не се пече.15тъ съ трудъ, и зна
Тъ ли читательетѣ негдѣ да се купуватъ свѣици съ трудь, а не съ
пари ? На стр. 30 „ Умореното върче “ четемъ, че
„ Преститка скоро му туриха
Съ парченце х.1ѣбецъ -на рмка . “
Ако туримъ въ проза тази стихове , ще излъзе, че престилка скоро
му туриха съ парченце х.ѣбецъ въ рмка . Въ етихотворението :
49„ Нетъриф.ливиятъ Конникъ “ стр. 81 четемъ слѣду Цето :
„ Прекрасна едѣвица,
Невинна и б.тага
Моята годеница ,
Но нѣма тишина . “
Ако тъзи поезия се прѣведе на простъ езикъ, ще излѣзе, че макалъ
и да е прѣкрасна дѣвицата, но тя не чини , щомъ нѣма нѣкаква си
тишина , която , ВІДін се, смщо тъй може да бъде качество на д
Вицата .
Най - необходимото нищо за стихотворство. е умѣньето да се пра
вътъ сравнения , за да може мисъІьта да бмде нагледна и образна.
г. Балабановъ нѣма туй умѣнье ; у него даже при загателнитѣ се ту
рятъ наопаки, извънъ правилата на логиката . Да вземемъ нѣкои ера -
внения. На стр . 88 срщаме слѣдуж щитѣ:
„ Въ чело бръчки и пицето
Че развалятъ мислишъ ти ?
Не видѣ ли че морето
( 3 бръчь” аграе пли, пли пли !
книжнинА . 149
или пъкъ :
„ Цѣла прелесть си изгрява
Сладк отъ Истокъ ни зора ,
Но и вечерь не загрѣва
Съ чудна всё пакъ красота ? “
на стр . 35 :
Вижте тамка (какъ ловци ),
Зайци биятъ кат ” крадци ;
Крадцитѣ биятъ и нѣщо , та наший авторъ уподобява тѣхното бия
нье на ловчийство ? Ето и примѣри за прилагателнитѣ: стр. 83 че
темъ : „ Здраво пиянство на кракъ не държи. “ Ами има ли болно пи
янство ? На стран . 47 е казано :
Опнатъ, читавъ и съ мустаци
4
Младолики подъ носа .
Мустаци младолики , а може би и чернооки ! На стр. 31 има думитѣ :
„ вѣтрецъ сладъкъ “ ; на стр. 25 : „ гласна тежина “ ; на стр . 91 е ка
зано : „ ржка, що го удря съ корава душа.« Може би има ржка и съ
и адолики мустаци ! Нѣматъ свършванье безсмислицитѣ , ако искаме
да ги изброяваме . Ще споменемъ за съкращенията и ритмитѣ, които
се срѣщатъ въ стихотворенията . На стр. 70 четемъ : „ Щомъ с'огор
вати вси поля “ ; на стр. 49 :
1Славни отъ насъ дѣла
Чак” отечество сега. “
На стр . 31 : „ При теб ангелч” утре рано. “ На стр. 80 : „ На Бог"
ІІ въ теб” надѣя сазъ въ свѣта . “ Ето и примѣри за ритми : печа
тень м'галенъ ; зарила премила ; небеса милостьта ; c'яви
боли ; родина кончина ; по единъ аминь ; сутива истрива .
Срѣщатъ се и русски думи : дѣвка, женщина , кончина, вездѣ и др.
Всичкитѣ тѣзи сравнения, съкращения, прилагателни и сжществи
"телни служатъ г. Балабанову, като материалъ за поезията му. Отъ
множеството примѣри, които показахме , вѣрваме, че читательетѣ ще се
сѣтъжтъ, до колко авторътъ се е мячилъ да истъкми стиховетѣ си и
до колко послѣднитѣ съдържатъ гармония и стадина въ себе си , та
да биджтъ достжпни за изучванье , разбиранье и услажданье на
китѣ дѣца . Ние не можемъ да разберемъ, каква ще биде тъзи му
зика , на която мотивитѣ см исказани въ подобни стихове . Ние ми
симъ, че лириката не се съдържа само въ звукове, които да отго
варятъ на извѣстни музикални тонове ; съдържанието, ритмитѣ, сра
вненията и изказанитѣ чувства трѣба напълно да отговарятъ на мо
тивитѣ, които е вдъхнжли извѣстни музикални пиеси у знамени
титѣ музиканти Бетховена, Шумана, Шуберта и др.; ако авторътъ
е разбиралъ иначе значението на пѣснитѣ си, то ние съжеляваме,
че е губилъ трудъ да ГИ ТЪКМИ Hи гласи , когато за музиката ,
еднакво би му послужили безсмисленнитѣ звукове таламъ -тилимъ ,
аманъ - аманъ, чики - чакъ и пр. пр. , до безкрайность измѣнявани и
повтаряни . Въ книжката на г. Балабанова има стихотворения , въ
които ся нацлетени само риторически фрази, неразбрани и тъмни;
такива стихотворения сж : „ Къмъ музитѣ, “ „ Къмъ свободата , а ,, Hay
ката “ и пр. Изобщо ние не намѣрихме нито едно стихотворение ,
150 КНИЖНИIIA .
което да може да се нарѣче поетическо . Въ нѣкои само стихотвори

НИЯ е загатнята , но не исказана МисъІьга на автора, отъ когото
г. Балабановь спрѣвежда тъ.
Може би нѣкои ще ни натяквать за Тъзі строгость, съ която
се отнасяме къмъ прѣводитѣ на г. Балабанова. Ние не се боимъ отъ
подобни натяквания, защото искаме да убѣдимъ читательетѣ си, че
прѣводъ на поетически трудове е мячно, че за да прѣвежда човѣкъ
такива трудове самъ трба да бъде поетъ, самъ трѣба да е чувству
ва.тъ с Жото , както и истинскиіп авторъ. Друго нѣщо е човѣкъ да
прѣвожда грамматика, а друго нѣщо е да прѣвожда пѣсни, въ които
не се говори за сухін прави.Та , а за хорски чувства иміси. Нѣко
като г. П. Р. Славейковъ, на веки прt
отъ българскитѣ пости ,
водъ давать своя боя ; всѣко прѣведено нѣцо отъ постѣдния е 10
толкозъ сполучливо, до толкозъ свойственно на българския езикъ,
щото не може нѣкой да помис II, че е прѣводъ. Доста е да напомним ,
на читательетѣ си прѣводитѣ на г. Славейкова : „ За рибаря и риб
ката “ отъ Пушкина, „ Пророкъ “ отъ Лермонтова, за да се убѣдѣтъ
въ истинностьта на думить ни . Ние имахме случай да видимъ нѣ
кои нови прѣводи отъ г. Ставейкова, взети отъ смщитѣ гръцки сбирки,
и като ги сравних ме съ г. Балабановитѣ, намѣрихме ги несравненно
по -горѣ oть г. Балабановитѣ.. Тъii въ г. Славейковата Читанка з:
2- ро отдѣ.1. срѣщаме стихотворението „ Утро, което въ книгата на
г. Балабанова се намѣрва на 24 стр. Друго едно стихотворение 1104ъ
заглавие „ Петл “ е смщині правоъ на г. Балабановото ; „Пет.ето. "
Тъй като г. Славейковъ не е напечатать до сега своя прѣводъ, то
за да дадемъ възможность на читательетѣ да сравіяТъ двата прѣ
вода, ние го туряме въ пара.1.1е ,тъ съ г. Балабановія .
Ето ги идвата прво ,да :
Петлето. Петлё .
Качулясто пет.Те ІПетьо шароперії

Съ шареното перце : Льскавъ , накаржень!
По тъй рано удувань , Бре , недѣії се пери,
Кукурику хортувашь ? Да крещишь непъчень.
Ти гадино глупа
Що е туй ? Срамота ! Съ критѣ тупа - упа,
Ям.1ъкн ! свий кри.1а ;
Зоръ си давашь, зѣешь,
Че будишь наш' Мнт.1е,
Та по срѣдъ ноцць пѣешь.
Че будишь наш” ит.10 Що е туй отъ тебе :
Я м.Тъкні, ти нет.те, Кукуригу, бебе !
Че зарань, чуй ма , е ! Засрами се , стига ,
Стига кукурінга ,
Ти разсичамъ съ теслата
Стига то.1Kзь кряка ,
Гордо Фесче въ главата
Че събуди Янка.
Ти опървамъ кріп.а Ей ти , Витопати.Іьо ,
За да видишь въ часа Да мълчишь , чe знaшь ли!
Какъ будишь наш Мит.1е, Щомъ та утрѣ хвант
Какъ будишь наш' Мит.1e ! Все пет.II ще станятъ.
КНИЖНИНА . 2 151
Като теб съ лошота , Ти щешь ми в'тетеса ,

Туди много въ свѣта Ще ти спукамъ bеса ,
Безразеждно върлуватъ, Гордий на главата .
Мирни хора вълнуватъ и ще та погубит,
Я ще ти оскубіж
Но и за лошота
До едно перата :
Се дохажда часа ,
Да видимъ що кудишь,
Че будишь наш Мит.1е,
Безъ време да будішнь,
Че будишь наш Мит.е.
Наша масла Янка,
м . Балабановъ. Да става , да кянка !
Какви неразбрани,
Гиди гър.1ани ,
Като се расit.1и ,
Та се раскрѣцці».11 :
Кряскатъ II та кряскатъ,
идѣцата стряскатъ....
Гиди кресльо недни !
То ще ти присѣдне.
B.it щешь ми въ рядВт .,
Каза щ5 тн ази :
З.10 ще те сполѣті ,
Ще видишь тогази ,
Ще ли будишь Янка ,
( тъ садка і дрямка .
П. Р. Славейковъ .
Отъ всичко горѣказано, вѣрваме, че читате.1ьетѣ см се убѣди.III,
че г. Балабановъ не е поетъ, че тој не eе исключение отъ общия
природенъ законъ. Чуно нІІ е , защо г. Балабановъ е почнж.тъ сти
хотворството на стари години , когато ние знаемъ, че подобни опити
се правіжтъ само отъ ученици въ незр.та възрасть, когато тѣ пам
Tht, тъ за дѣятелность, когато тѣ китәһтъ отъ нетъринне да се про
ставьтъ , и когато не с . еще толкозъ зрѣ.Ін, за да оцѣніть силит ,
и способноститѣ си . Намъ HII е чудно това зарадъ туii, защото се
надѣвахме, че образованнить и възрастни хора, ако не съ съвѣти ,
то поне съ примѣръ ще сдържатъ множеството неуки и хатосници ,
които сh ни проглуши и съ своитѣ поезни , драми, трагедии и коме
дини . У насъ има толкозъ много без,дарни книги , щото би трѣба.то „Да
се отървемъ отъ ошия примѣръ и подкана къмь по - нататъшното
имъ расплодяванье. — Bь прѣ,дисловието си г. Балабановъ ни раз
казва , че прияте.Іьетѣ му посъветват да напечата пѣснитѣ си . Това
ние вѣрваме, защото знаемъ, че хората и прѣхъ прияте.1ьетѣ си обII
чатъ да інцемврствуватъ, като ги хва. 115Тъ и га. Тъ незаслужено за
работи, които тѣ въ душата си считатъ за не добри. Жа. Темъ, че
г. Балабановъ не е умждрень отъ дългия си животъ, за да цѣни 110
хватитѣ на прияте.Пьетѣ си, щомъ тѣ се отнасятъ нично до него .
п, П - въ .
11 .
Книгопись .
Книги , получени въ замѣна или подарени за библиотеката

на „ Бълг . Кн . Дружество .
( Продължение отъ книжка X) .
ХLІV. Отъ прѣводача :

Каменодѣлецътъ, ҳрама въ три дійствия отъ Александра Дюма, прѣвелъ
отъ Французски Ив. М. Лиловъ. Прѣдставена за първъ пжть въ Пловдивъ отъ народ
ната трупа подъ управлението на г-на Д. К. Попова. Пловдивъ. Обл. Печатница,
1884. Цѣна 1 левъ.
ХІV. Граждански медицински закони . София , Държавна Печатница, 1883.
XLVI. Составъ Императорскаго Московскаго археологическаго об
пества. По 12 Апрѣля 1882 год. Москва, въ Синодальной типографій, 1882.
XLVII . Отъ издателката :
Предь - вѣстникъ горскаго пятника отъ Г. С. Раковскаго. Издава Неша
Стойкова, сестра на Г. С. Раковски, второ издание. Пловдивъ, Областна Печатница,
1884. Цѣна три гроша текущи .
XLVII . Отъ прѣводача :
Народна Библиотека . Книжка І. Отъ 1- ръ и. Дурдикъ. Пазете лѣсо
ветѣ , прѣвелъ отъ чески и на нужднитѣ ни приспособилъ в. Атанасовъ. Прѣлеча
тано отъ вѣстникътъ „ Съвѣтникъ. “ Пловдивъ, Областна Печатница, 1882.
XLIX . Отъ г. Д-ра Конст. Иречека :
Упжтвание за събирание географически и археологически материали. Съоб
цава Д -рь Конст. Иречекъ. (Отҳѣлно отпечатано изъ V-та книжка на „ Пер. Спи
сание “ на Българското Книжовно Дружество) . Срѣдецъ, Държавна Печатница, 1883.
L. Отъ прѣводача :
Първоначални познания отъ политическа икономия отъ Иосифъ
Гар ние , професоръ на политическата икономия въ Парижекото училище на мостоветѣ
и шоссетата , всегдашенъ секретарь на Дружеството на политическата икономия въ
Франция и главенъ редактору , на ясурнала на икономиститѣ . Оть 6-то издание прѣ
велъ х . д. Черновеждий . 1984. Издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ, Пловдивъ. Цѣна
2 лева .
LІ. Отъ издателя .
Стенографически протоколъ на Митингътъ въ София на 19 Мартъ 1884 г.
Ію разисквание въпросътъ за съединението на двѣтѣ раздѣлени Българии. Издава
Хр. П. Константиновъ. София, Книгопечатница Янко С. Ковачевъ и С-ie. 1884. Цѣна
10 пари . Издадена въ потва на училищата въ Ахж-Челебийската каза ( Одринско).
І
LI . Книжка за практическа економия , написана отъ Морисъ Блоккъ

и съ негово дозволение прѣведена отъ І. Груевъ. Пловдивъ, 1Централна Печатница
на E. Дионе, 1881. 1ѣна 1. Фр .
LІ . Отъ Министерский Съвѣтъ :
Протоколи на коммисията по разгледвание спорнитѣ дѣта на прѣдприема
читѣ съ Миністерството на Общ. Згради, Земледѣлието и Търговията и дѣлата и
смѣткитѣ на бившето Строително Отдѣление, назначена отъ Министерский Съвѣтъ .
Книжка II. София, Държавна Печатница, 1883 .
LIV . Отъ автора :
l'ebersicht der Slavischen Sprachenwelt im Zusammenhange, mit den
andern arioeuropäischen (indogermanischen ) Sprachen. Antrittsvorlesung gehalten an der
Universität Dorpat am 6/18 September 188. , von Dr. I. Bardouin de Courtenay pro
fessor der vergleichenden Gramatik der Slavischen Sprachen. Leipzig, T. 0. Neigel, 1884.
LV. Отъ г-на Спиро Гулабчевъ :
1. „ Какъ става деньтъ и нощьта, както и годишнитѣ врѣмена: про
тѣть, лѣто, есень и зима “ прѣветь и допълнилъ Спиро Гулабчевъ. Издава
Киевский конъ на „ Приятелската Дружина. “ Киевъ, Типографія К. Н. Милевскаго,
Прорѣзная ул , д . Эрнста, і 7. 1884. 8 , стр. II — 50. Цѣна 30 стотинки .
2. „ Отчего бываетъ день и ночь, весна , лѣто, осень и зима. “ теніе
д.1я народа. Н. Б. Медера. Изданіе второе. с . Петербургь. Изданіе Н. Фену и К ” .
1886. 8°, стр . 21. 1ѣна 10 коп .
IVІ. Отъ автора :
1. „ Окаяната земя. “ Трагедия въ вѣ ҳkйствия и вѣ картини отъ Д. Сте
ревъ. Издава Tе.бизовь и Твсовь огъ с . Мъглижъ. Руссе, Печатница на Р. М. Ка
ролева. 1894 г. Малка 8°, стр. 46. 1ѣна гропа.
2. Чов:ѣшката неправда. “ Поема отъ Д. Стеревъ. Печатницата на „ Напрѣ
'ЪК “ въ II.ловдивъ, 1883 г. | ѣна 14, 1евъ.
LNII . Отъ автора :
Упутство за скупљање материјата за историју Црне Горе. Марко
Драговић, секретар минист . просвете и цркв. 2јела и г.Навни надзорник књаж .
питомачког завода на Цетиње . Цетиње у државној штампарији 1884 — 8 ", стр. 165 .
LVIII . Отъ г-на Кр. Мирский :
1. Хубава Сидония, храма въ четири дѣйствия отъ Zschocke. Варна, пе
чатница на X. Н. Войниковъ и С -ie 1884 малка 8 °, стр . 84 цѣна 50 стотинки .
LIX . Отъ автора г-на Флорински.
1. С.1авянскій Ежегодникъ изданіе Кіевскаго Славянскаго общества :
выпуәкъ шестой , составленъ подъ редакцію т . д. Ф.оринскаго, Доцента Имп.
Университета Св. Владиміра . Кіевъ, типографія E. т . Кереръ, большая Владімір
ская ул . д . Сѣтовой -- 1884 голѣма 8° стр . VI — 382 цѣна 1 руб.
2. Политическая и Культурная борьба на Греческомъ востокѣ въ
первой пол. XIV в . ( посвящается В. И. Шиманскому) Тимоөея Флоринскаго,
Кіевъ, въ университетской типографій, 1883 год. голѣма 8 ° стр. 62 .
3. Къ вопросу о богоми.1ахъ, Тимоөея Флоринского, типографі : м
(repair
ператорской академія наукъ, Кіевь; 1883 готѣма 8 ° стр . 40.
4. Новыя Книги по Южно -Савинской истории отъ Т. Ф.торинскiii,
травма 8 ° стр. 22 ; (оттискъ изъ университетскихъ Извѣстій 188 :3 ) .
г.тѣма
5. Новые матеріали для истории Греціи въ средніе вѣка отъ Т.

«Флоринскій, Кіевъ 1883 год. голѣма 8°, стр. 18, ( оттискъ изъ универс. Извѣстій
1888 год. ).
LX . Отъ автора два екземпляра :
Огледникъ, повѣсть отъ Ивана Д. Добревъ собственно издание, Русее
типо - ксило- литография на Д. М. Дробнякъ, 1884 год. 80 стр. 239. Iѣна 2 лъва.
LXІ. Отъ съставителя :
1. Учебникъ по смѣтанието съ II и тания и отговори за II и IV от
дѣления въ първоначалнитѣ народни училища, съставилъ и наредилъ : Ди
митръ Ив . Зидаревъ, първо издание, издава Георгий Н. Протковъ. Руссе, печат
ница на Р. М. Каролева, 1834 год. 80 стр. 32. Цьна 40 ст.
LXІІ . Отъ г-на Нила Попова :
1. История Императорскаго Московскаго общества Истории древ
ностей Россійскихъ, отъ д . Чл . Нила Понова ; часть I 1804 — 1812. Ізданіе Им
ператорскаго общества Истории и древностей Россійскихъ при Московскомъ универ
ситетѣ . Москва . Въ университетской типографіи ( М. Катковъ ) на Страстномъ бульваря ,
1884 , голѣма 89 стр . 249. 1ѣна 1 р . 50 коп . сер.
2. Извѣстіе опохождении Симеона Степановича II ишчевича, 1731
1785. Изданіе Императорскаго Общества Истории и древностей Россійскихъ при М
сковскомъ университетѣ, подъ редакцій Д. Ч.1. Нила Попова Москва. Въ универси
тетской типографіи ( М. Катковъ) на Страстномъ бульварѣ 1884, голѣма 80 страници
I - IV—571. Цѣна 2 руб. 50 коп .
LXII!. Отъ Книжовната Дружина въ Варна.
1. Уставъ на книжовната дружина въ Варна, придружень отъ пра
вилника и отчетътъ на сжицата дружина за I-та й година 1883—84 . Варна,
печатница на X. Н. Войниковъ и С-ie 1884, 80 стр . 16 .
LXІV. Отъ г-на И. В. Платонова изъ Харьковъ.
1. Анти- энциклика, или Братс тское слово православнаго Славянина
къ Славянамъ католикамъ, по поводу изданія Папою Львомъ XIII Булли
о праздновании памяти св. Кирила и Meөодія . Харьковъ, типографія окружнаго
штаба , нѣмецкая, 826 1882 год. Складъ изданія находится въ Харьковѣ, у статск.
совѣт. Ив. Вас—ча Платонова (Черноглазовска ул., соб . домъ, 4) . Голѣма 8 стр.
125 , ціна 1 руб. сер .
2. „ Отвѣтъ автора анти- энцикли ки “ на послѣдовавшее протяву нея
со стороны католичества возраженіе, Харьковъ, типографія окружнаго штаба.
нѣмецкая , м 26 1884. Голѣма 80 стр. 133. Цѣна 60 коп.
LXv. Отъ окржжна комисия на Старо-Загорский департаментъ:
1. Статистический Алманахъ на Старо - Загорский департаментъ
за 1884 високосна година, издава окржжната комиссия на Старо-Загорский депар
таменть, година третя, Стара- Загора, печатница „ Знаме “ 1884 8° стр . 224.
LXVІ. Отъ Автора :
Записки по Българскитѣ възстания (разказъ на очевидци ) 1870—1876 г.
отъ 3. Стояновъ. Томъ I издание първо. Пловдивъ 1884 8 ° стр . 455 цѣна 4 лева.
LXVII . Отъ Автора :
1. Secrets d'etat de Venise par Vladimir Lamansky professeur de l'aui
versité de S.-Petersbourg .
2. Записки историко - филологическаго Факультета императорскаго С.- Петер

бургскаго университета . Часть ХІІ . Санктпетербургъ, типографія императорской
академія наукъ. 1884 , 87, стр. I – XXXVI , I — XXXI, 1—834, 1 .-- 96 и 1.— 64 .
LXVIII . Отъ Автора :
1. Обоснованіе Tеизма , общедоступно изложенное изслѣдваніе Игнатія
Котовича . Выпускъ первый, Одесса, Складъ изданія въ книжном магазины А.
* Черкесова и К” Преображенская улица д. No. 34, 1879 год. 8 ° стр . 51 цѣна 45 коп.
2. Сящото отъ второто издание, Одесса, типографія Л. Нитче, Полицейская
уст. 30. 1881 год. 8°, стр. 85 цѣна 50 коп .
3. Происхожден ie Органической жизни съ ея разнообразіемъ.
Изслѣдваніе Игнатія Котовича. Обоснованіе Tеизма. Вып . III . Одесса типографія 1 .
Нитче, Полицейская ул. 30, 1884 г. 8 °, стр . 36 цѣна 20 коп .
LXIX . Отъ Автора :
Въспоминания отъ разбърканитѣ врѣмена отъ П. Ивановъ. Пловдив .
No. 42 книгопечатница „ Напрѣдъкъ“, 1884 стр. 47 .
Lxx. Отъ Издателя К. Димовъ :
Омирова Илиада, прѣводъ отъ Ф. Илиевъ, съ 15 отборни картини. Томъ
Пи II, Пловдивъ, Областна печатница 1884 год. 8 °, стр. 194—565 цѣна 6 лева.
LXXI . Отъ вѣло-Черковното читалище „ Трудъ“ :
1. Сиромахъ Танчо. Драма въ петь дѣйствия, съставилъ Киро Петровъ.
Издава читалището отъ с. Бѣла- Черкова ( Горни Турчета ) Търновско окряжие. 1884 г.
8 ", стр 51 .
2. Описание на с. Горни Турчета и двѣ народни при каски. Наредени
Bь стихове отъ Кира Петровъ. Издава Горно -Турченското читалище (Търновско
окрљжие) Русчукъ. Въ книгопечатницата на Дунавската Область 1870 год. 8", стр . 27 .
3. Приключенията въ Дрѣ новския Мънастирь на 1875 год. отъ
свещ. Петка т. Франгова. Издава читалището „ Селски Трудъ “ отъ с. Бѣла
Черкова. Търново, печатница на К. Тулешкова 1880 год. 8", стр . 87 цѣна 1 левъ.
LXXII . Отъ издателя :
Нещастна Фамилия, драма въ петь дѣйствия. Съставили и наредили : Д.
Ив. Зидаревъ и И. Д. Нeгeнцовъ. Издава Г. Н. Промковъ . Руссе, скоропечатница
на в. яСлавянинъ “ 1884 8°, стр. 87 цѣна 1 левъ.
LxxІІ. Отъ Автора :
„ Мита “ или излъгано момиче, съчинение отъ Д. Стеревъ. Издава книжар
ницата на н . п. Неделковичь и С -іе въ Търново. 1883 8", стр . 38, цѣна 40 ст .
LxxІV . Отъ Виенското Българско дружество 3 екз. :
Годишенъ отчетъ на скщото дружество „ Напрѣдъкъ “ прѣзъ 1883
(издание на дружеството ). Виена 1884 г. печатница на Иоанъ н . Вернай, стр. 15 8 ”.
LXху . Отъ Автора :
Анархически процесъ на Руския нихилистъ Князь Петръ Кра
поткинъ и С - іе, разглѣждано въ Лионъ ( Франция) ( специална корреспонденция
на „ Голосъ “ ). Прѣвелъ и издава Н. Іонковъ — Владикинъ. София, книгопечат
ница на Янко С. Ковачевъ и С-ie 1883 8 ", стр . 59, цѣна 31 /, гроша.
(Слѣдва) .
Печатни погрѣшки.
Страница 9 редъ 28 на мѣсто іхаус чети : Ezzvo

10 15 σδηρομεταλλεία σιδηρομεταλλεία
я 15 я 3 отмъ Доспадъ я отъ Доспадъ,
17 2 Я на -вкъ , на •ено,
18 21 слогее слойове
19 2 2 минути минути
29 9 Бългиретѣ Я Българетѣ
Я 30 14 Р погоре . я погорѣ
я 36 35 знаменитности знаменитости
48 6-7 я посвѣтявать посветявать
я 75 л 10 Галата Балата
78 20 я пазаритѣ . я пазарътъ
85 21 и на виді. навидж
я 92 я 25 поклонихь , поклонихъ ,
96 заб. 1 ) p. 1 Портата ; и Порта ;
122 33 не се я ще се
129 3 божья, божья
18 r'a . " га
138 36 я но я на
139 я 4 девекюту , девокюту,
к
142 Я 22 грѣхи .. дріхи
}
ПЕРІОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ
НА
РЕДАКТОРЪТ . ПѣЕВъ .
Умь царува,
КНИЖКА ХІІ .
СРЕДЕЦъ
1884.
Стран .
І. Нѣколко забравени списания на Софроний Врачанскаго . Оть м . Хари
Нова . 1
1 :3
II . Лѣтописни бѣлѣжки отъ Разградъ. Съобщилъ м . Хриновъ.
III . Унтеръ-офицерский въпросъ въ главнитѣ европейски армии и състоя
нието му въ нашата армия. Отъ поручика Хр. Златоустова. (Продъ.1
жение отъ кн . XI и край ). 15
IV . Южноунгарскитѣ Българе . Етногратическа скица отъ проф. Геезгi Цир
бусъ. Прѣвелъ Ив. А. Георговъ. ( 5)
V. Български дѣйци въ сърбската завѣра. Оть Р. ІІ . С.лавейкова. 74
VI. Стихотворения: 1 ) Reliqui (страници изъ ветхитѣ ми тетради ). Отъ гав
Topa ha Suspiria de Protundis . 94
2) По.тикратовий пръстень. Баа. 1.ада отъ и.т.тера. Прізв. и . д. III . :)
3 ) Епирамми . Отъ И. Д. ІІ . 102
VІІ . Народни пѣсни и приказки : а ) ІПо Трънски говоръ. Съобщ. II . Баніку
Певъ . 104
б) По говоръ въ Кюстендилско. Съобщ. Хр . Ковачевскиі . 113
в) По говоръ въ Пиянечко. Съобщ . Георгий Я. Вирчовъ. 116 )
Един бекяр. Приказка по Трънский говор" ь . Зание. 11. Байкушевъ. 121
VIII. Книжнина : І. Рецензии: 1) Пта.ня. „Трически стихотворения от
16. Візова . Плов,Дивъ 1884 год . II . II — Вь. 125
2 ) Прик.юче,
чення та въ ,4pt;новския манастиръ въ 1876 г. , ; . Траг ", я въ
четери дѣiствия. Отъ Петка Т. Франков . II . II--- въ . 11:30)
3 ) Протоко. 7 на Бер.инский конгресъ. Праве,цени и издатени уть Т.
Икономовъ . II . II — Въ . 1:33
1. Книгописъ: Книги получени въ замѣна съ „ Период. Списание “ и.ти
10ҳарени за библиотеката на „ Бъ.1 . Кн. XIry :. “ ( Продъ.Tжение ог" ь
кн . XI ). 1:35
ІІ . Книжовни изв стия : 1) II »,(ниска на кујна. „ Стренникъ “ на
1885 год . 13 :)
2 ) Подписка на „ Домакинъ “ .ст . 34 3 /.н.е, 4th, не, н ,4устриян търговия 140
IX . Общо съдържание на книжкитѣ отъ второто годишно течение на „ Пер.
Списание “ въ Сpt;,дець. ( 1884 год.). 141
X. Печатни погрѣшки . 147
нѣколко ЗАБРАВЕНИ СПИСАНИЯ НА СОФРОния
ВРАЧАНСКАГО .
стъ м. Дринова .
Прѣзхь тѣтото на 1871 г. имахь случаіі да вид . вь

1 :upигра,ҳь у блаженнішаго Антима Видинскаго единъ
ря кописень сборникь, който тогава врѣмето ми дозволи да
прѣгледамъ токо на бърз и да опшил твърдѣ кратко. Сбор
никътъ ми се показа толко любопитень, щото азь турих'Ь
око на него съ надѣас,ҳа , че не ми изпадне нікога по-ско
Денъ случаі, за да го опишня пизучл , както тръбва, но

надѣждата ми и до сега остава не непълнена . Намѣрвамъ
за добро да обнаро, вамъ оне краткитѣ си бѣлъжки за
тоя сборникъ и при това да изка :км мислитѣ и прѣдпо 10
сенінята , които ми докарва на умъ неговото съдържание.
Той състои оть 269 голѣми листье (in folio ), добрь
подвързани , съ кожани кори . Първит ., 253 истье съдър

жать раз.Тични статті , на които заглавията с Ішсани съ
чървено мастило . На 253 листо се захвацца подробно „ огла

11.1еніе повѣстie и различнаа поученіа обрѣтающихся въ
книзѣ сей “ . На 268 и 2019 листье се намѣрватъ нѣколко
1ѣтописни бѣлѣжки . Писанъ е тоя сборникъ въ Разгра,ҳь
и не твърдѣ отдавна , именно въ 1850 г. , IIисецътъ му
е „ Понь Кастю попь Aөана “ ( попъ Кръстьо пон , Атана

совъ), който на три мѣста си е подписалъ името на 9 , 10
1 253 листо . Това , обаче , не значи , че на 1850 г. е и съ
ставень той е смисствувалъ и по - прѣди,

сборникъть :
попъ Кръстьо го е само прѣписать отъ по -старъ пуншсъ,
Ісікто и самъ исповѣда на едно мѣсто, което ние ще имаме
стучай да приведемъ по- долу.

Период. Списание ХІІ . 1
( свѣнь нѣколко кратки слова , поучения и повісти. Въ

сборника с помѣстени три доста готѣм итературни тру
дове , именно : „ Митология Синтепа философи “ , „ Басни Езо
пови и друғая баснословия “ , ... философскиа мудрости “. Оть
тие три статті азь СЪМЫ взель по -подробни бѣ.ѣ::: И.
които приводам .
1. Митология Синтипа философа се захваща на 10 - то
Листо и се продължава до 45 - то. Заглавието й е такъво :
„ Мө0.1огія Сентіна філософа попремного разсмотрена и преве
„тена от персіііскаго назыка на греческаго простаго пазыкі, а от насеъ

прешнена и приведена от греческого пространнаго назыка на болгар
скій краткiii и простыіі азык" ь , къ разуменію болгарскому простому
народу, на вишнюю позу прочитаюцимъ ю . Перво преведена на
1802 то іунia ( 6 день на Ви ,Дин . . а сега второ са преписа от
попа Крастя потъ Aөна в'ь літо 1850) м - ць Декемврiа ден 2) въ

Разгратъ “.
Слѣдь това заглавие , което е инсано съчървено мал
стило , четемъ :
27„Сово Сутіна філософії. Сказаніе заради Кура царя Пенска,
нзара,дъ сына неговаго , и заја,1ъ учите.Тя его Сентіна філосоdеа, и
зарадь седемь « рі.ософы царевын иххянія хъ, и зарадь оная без
срамная царева жена , която хочеше да погуби царскia сынъ. Сіе ска
заніе пениса Мусо 1Персіанинъ нa пo.1зу внѣшную прочитающимъ ю .
„ 11маше единь царь на Персіа на име Киро, що имаше седемъ
жены , д.11 чай да не ІІІІІІe 1 BЯКОГ мо.1eІІe Богу да го подарит
чадо. ІІ, спроти това многое мо.Теніе царское, чт му Богь молбата, и
подари го Богь едно мужко ,хѣте , що го отхрани царь и пе,депса го
и прорасти го , като едно дрво избранное. И като дой,де на возрасть.
имаше царь желание и любовь зараа,хь да изнецепса сына своего на
поученіе книжное граматическое, и намери мудріи учители зарадъ да
научатъ сына му на избранное мудрое ученіе “ .
2. Слѣдь 22Митология Синтина Философа “ , която , какт
забѣлѣкихъ по - горѣ. се свършва на 47- о листо, захващат .

се Басни Езотовы и иная баснос. Товiя , които се продължаватъ
до 80 - то листо .
Тука см номѣстени до 145 раз.тични кратки басни.

от , които аз съм си пушса... За примѣръ, того стѣ.1
Ішіть дві .
НЕКО.ІКО ЗАБРАВЕНИ СПИСАНИЯ НА СОФРОНИЯ ВРАЧАНСКАГО . 3
Лесица и Капина . ( No. 8 , на 1. 4 ! ) ) .
„ Една сесища Фатима са да воз.тези на еднъ п.летъ, и като са

потX. озната и цела да надни досту , а тія са Фана.Та у капината , що
бн.10 я има.10 на п.нето , и тосчасъ са убоди отъ терніето кашнекои
и раскровавихасе краката й . Тогава тія ) сас болест рече на КПІ-
ната : 40 капино, 13ъ Фатих у тебе за да ми помогнші , а ти ми
повечи 3.10 направит “. А Калината п рече : ты си сама згрѣии. 1а да
са ФатишII о мене , що сам азь научена да Фащамъ гругііі “ .
Примѣчаніе : Тая басен сказува, защо тай пацат някои хора, що ищет по
мощ от того человека, дето прави зулум всякоги и поврежда другій человецы “ .
Гарванъ. No. 99 , на ... ( 54 ) .
„ Единъ гарванъ са разболяъ, и майка му плакала , а гарвану

( = гарвано) і рече : „ о мати моя , не п.1ачи , ами са помоли Богу да
но уздравям “ . И майка му рече : „ о чадо мое, чи коil от светиите
хоче да тII IIОМОГНІІ , като не остаBII.1ъ НЯКОГО ОТ НІХ Да Імъ с
не открадна.1 от месото " ?
Примѣчаніе : Тая басен сказува , почто който има на свѣто много дутмани ,
Конъ унужди своя не можи да намери ни едното приятеля “.
Такви кратки ся такоречи вситѣ 145 басни ; слѣдь
тѣхъ иджть два доста дълги аполога , на които заглавията ся :

„ Царь и три паши негови “ ( на ... 73 ).
Мужь ил: ена “ ( на ... 75 ) .
3. Философскія мудрости заематъ най -много мѣсто въ
сборника, около 170 листье (оть 80 до 250). Подь това

общо заглавие тука с помѣстени доста много разждения
за различни въпроси религиозни, нравственни, обще

ственни, политически и пр. Мъжду друго тука се намѣрва
„доста дълго разсмждение „ о царствахъ мірскихъ“, въ което
се изказвать такBII с :
На л . 95- то : „ 1Царство са варди и управя са сась му

дрость и сась разумъ и сас любовь к" ь воином и кь под
данимь , а не сас оружје и сас страхъ да уплаши раята “ .....
На л . 120 - то : „ Господаръ като отец , когін нагледва
подданниците свои , тоГива быва ми ) у мѣстото неговое .
Много е потребно на господаря да мысли сас умъ своіі,

Kako на таковое
cac изволеніе вышняго Бога возише ..
превысочаінтее державіс токмо зарад да буде като отецт»

12
на лю,діето свои и на общыя народь, та затова има 10.1

жность он , да люби подданныте свои и да ги нагледна
и да ги вард от вси приключения. Почтo e oнь икономъ

на людското имѣніе, за това е потребно тому да имъ го
варди, а не да го усвои и да го привати у своето сокрко
вище . Почто е онъ опредѣленъ да са погрижка всякоги
зарадъ доброто людеко, идолжень есть по - вече да оставя
своето почиваніе заради Шихная полза и да примѣри, како

е гражданекій любов по- добро на господарството му и по
изрядно освень много сила воннская : почто е добро и бла
годѣяніе на вси гражданы , и на воины , и на людie повыш
приятно и изволно , а не страх и прином: деніе. Добра и
сладка речь учиня человеците да будуть покорены и по
винены на господаря , а не гладь и тегота и насиліе. Тако
говори премудрія Соломонь: „ царскін престол кротос гу

содержава “. Каквото (п ) Ксенофонтъ Философ" ь рече на Кира
царя Перскаго : „Скиптро царское не е возможно да го
унагради злато и сребро, но множество приятели, що гіі спе
челя добротвореніе господарское “ .....
За на.Тость, токо тие редове аз могохь да си прѣ

пишћ изъ „ ФІІлосоњскія мудрости “ , за които е тукь рѣчьта
II Кошто ми се показах твърдѣ интересни по своето -
държание.
Другитѣ по -дребни статии, Които се намѣрвать нь
сборника на блаженнѣіншаго Антима, иматъ с.аѣднитѣ за
Главя :
„ Поученіе о страс , Господнемъ “ ( на исто 1 ).

Поученіе о простот , сердечной “ ( на 1. 2 ).
Поученіе о масломь крадцѣ ““ ( на м2).
Повѣсть осуевѣріп “ ( на л. 3 )
„ () исповъд “ ( на 1. 5 ).
„ 0) yo1бѣ “ ( на 1. 6)
„ Краткое нравоученіе “ ( на ... ... 7— 10 ).

„ Слово на поставленіе “ новаго архіерея “ ( на ... 2:51) —252)
нѣRO.KO ЗАБРАВЕНИ СПИСАНИЯ НА СОДРОНИЯ ВРАЧАНСКАго .
Оть тѣхь азь могохь да попрѣr.Teдaмь токо „ Повѣсть

суевѣрін “. В нея се приво : жда , съ обличителна ціль.
единъ народень разсказъ за нѣкой си „ вапиринъ Яковь “ ,
против , когото едно оть дѣствуцитѣ в'ь разсказа лица

прѣд.1ага такъвъ илача : токмо един колецъ да ме от »
глогово дарво , и сасъ него да издробя азь снагата Иакова ,
и вѣрвайте добре, какь за напредъ нема да излягва отъ

гроба “.
Не се съмнѣвамъ, че вситѣ горѣизброени статии , които
се съдържать въ сборника на блаженнѣйшаго Антима .
ся излѣзли отъ перото на приснопаметний Софронній Вра

чанскиіі. Въ това ме увѣрявать слѣднитѣ обстоятелства :
а) Както вече видохме погорѣ, за „ Митология Синтина
ФІНІлософа “ е забълѣжено въ заглавието й , че е прѣписана
н прѣведена отъ греческаго пространного на бот
языка
гарскiii краткiii и простым язикъ.... на 1802 лѣто,
Видина “ . А познато е , че на 1802 год . Софроний е живѣль
вь Видинь, гдѣто по онова врѣме той е бил приня день
да сѣди около три години : за това онъ подробно разправя
въ своята автобиография. ' ) Че Софрониii е добрѣ позна

валь Търцкий езикъ и е могътъ да прѣвожда или , както
се изрича той, да првписва от него , това також де ні
добрѣ познато както от автобиографията му , така и отъ
неговиiп „ Кириакодромнонъ“, за който е забѣлъжено въ
заглавието му, че е „ првписанъ славянскаго II ОТЬ
отъ
греческаго глубочайшаго языка на болгарскiii простым языкъ “ . ?)
б ) Още прѣди да видя „ Філософскія мудрости “ въ
сборника на блаженнѣйшаго Антима , азь ймахъ извѣстие ,
че Софроний е написал , нѣкакво си голѣио Філософско
съчиненне . Това извѣстие бѣше ми съобщить опце на 1870 г.

нь Бѣлградь единъ сьотечественникъ, именно г. Недѣлко
Кековъ, който ме и увѣряваше , че ВІДваль нѣкяді въ
1) Въ „ Период. Списание на Българск. Книж. Дружество “, Браила 1872, кн . 5-6 .

2 ) Глед . г - нъ Иречковий „ Книгописъ “ въ „ Перио;4. Списание на Българското
Кн. Дружество “, Браила 1875 , кн . 7—8 , стр . 39.
М. ДРИНОВъ,
България такво ръкошено ФІІлософско съчинение, нь ігоето

б.10 забѣлѣажено, че е списано отъ Софрония. 1 )
в) Въ своята автобиография Софроний казва , че и

с.ѣ, Д , като бихъ приня день да се изсели изъ България
въ Влашко , онь и тукь не прѣставалъ да мисли и да
работи за просвѣщението на своитѣ е, норо, ци: „за това,

каже, се трудя денем и нощемъ да изпиша ніколко книги
по нашему болгарскому язику, та ако не би возможно менѣ
да сказувамъ пM " ь сосъ уста моя, да чуятъ отъ мене грѣ

наго нѣкое полезное поучение, а тие да прочетуть шI
сание мое и да утолзуютсе “. 2) Тіпе думи ясно ни показвать.

че освѣнь „ Кириакодромпона “ , Софронпії е спнеатъ още
.. нѣколко книги “, които не е ималь врѣме и възможность
„ Да напечата и които по ропсень начинъ ( ' я се разпро
странявали мѣжду Българетѣ. За това имь распростране
ние, види се , усърдно с се грижили Софрониевитѣ уче

ници , един от които е биль и Oеодор Стояновичъ отъ
Вішнь.
г) Езикътъ, съ който е писань Сборникътъ на бала
женнѣйшаго Антима , е до пушка еднакъвъ съ езика, който
срѣщаме въ добрѣ познатитѣ Софрониеви списания , именно:
въ „ Кириакодромпона “, въ „ автобиографията “ и въ обна
родваното лани негово писмо до българскитѣ търговци въ
„ Влахобогдания “ . Както тукь, така И тамъ само зага
вията ся писани съ цьрковний езикъ ; всичко друго е из

.1ожено съ простонародната ни пластична българска ръчь.
сам " ь - тамъ прошарена съ църковнословѣнски Форми. *)
Това см обстоятелствата , които ме увѣряватъ, че въ
сборника, за който ми е рѣчьта, ние имаме нѣколко непо

1 ) Дано тие ми редове стигнятъ до г - на Жекова и го подбудѣтъ да киіня
ро,два тибскоро нѣкои поподробни извѣстия за това познато нему ржкомисно фн./
сонфіско списание !
2 ) „ Период. Списание на Б. Кн. Др. “ Браила. Кн. 5—6, стр. 17 .
в) Въ езика на сборника, често се ср Бица и , нам kето неударяемото е, както
и у нэмѣсто неударяемото о. Това разм bеванье на рѣченить букви, което твър.*
рѣдко се срѣца въ познатить ( напечатани) Софрониеви списания, е направи.тъ, види
ее , присвачьтъ на сборника, именно Разгра, ский понъ Кръстьо.
НЬКО, 1КО ЗАБРАВЕНИ СПИСАНИЯ НА СОФРОНИЯ ВРАЧАНСКАГО . 7
знати намъ до сега н.Тіп , инакъ да кажем , забравени с

сания на Софроний Врачанскаго.
Тия забравени Софрониеви списания могжтъ да хвър

ІІТЬ нова свѣтина както върхъ Camara IЧНОСТЬ На
приснопаметний Врачански епископ » , така и върхъ начал
ната история на новобългарската книжнина . Моето кратко

и твърдѣ повърхностно запознаванье съ тѣхъ не ми до
пуща , обаче, да ги оцѣнявамъ подробно от , къмь тая
страна ; Дозволявамъ си да изкажм само нѣколко по -общи

бѣлъжки и прѣдположения :
Списателската дѣятелность на Софрония се с захва
няла , види се , слѣдь неговото прѣселванье въ Видинь,

именно слѣдь 1800 г., когато онъ е білъ вече нест,десето- ,
годишень старецъ. Както е познато отъ автобиографията
му, онъ и прѣди това време се е отличавать еъ книго
любне, за Което много залѣ го ся мразин и ненавиділи
нѣкои отъ тогавашнитѣ гърцкій владиції и протосингелії ,
в България, таче Котленскитѣ свещениці , „ ПОщо
они вси на то врѣме бѣха орачи , прости и неученII “ . 1 )
Особно силно е распала ученолюбието на Софрония Па

пеневата история , съ която ОНЬ се е запознать наскоро
слѣдь нейното появяванье на свѣтъ : за вѣрно се знае , че
още на 1765 г. Софроний (Стојко переіі) е прѣшеваль въ
Котелъ историята на Паисия . 2) ІІо тая история , съчинена
оть светогорски нокъ „ вь Хилен,дахь манастиръ “ , Со
Фроний си е съставиль Високо мнѣние за светогорското
просвѣищение и Това , BII, и се , Го) е подбудило да отиде

(вь 1775 год .) на Света Гора , за да търси там , духовна
храна за своята любознателность. 3) Неговото шестмѣесечно

живѣянье на Света Гора, освѣнь хто му е спомогнало
Да стане полезень учитель ., на книжное учение “, но му е
1 ) Глед . „ Автобиограљията “ въ „ Период. (" писание на Българското Кн. XIry

якество кн . 5 — 65, стр . 54 .
2) Глед. б-b.zbжката на г. Кръстьовича въ „Чита. ище“ 1871 , брой 11 .
*, Г.лет. , Автобиографията “ во „ Период. Списание на Бъ.1г. Кн. { rvжество “,
Баи, 1а , кн . 5 — 6 , стр. 55.
и дало възможность да събере обилень материалы за тър

ковнитѣ поучення, които на всѣкоя недѣля и на всеки
праздникъ е сказувалъ “ въ Котель, додѣто е учителству -

Валъ
и попувалъ тамъ , ис» които по - ослѣ е учудва.тъ
„ Врачанскитѣ христиане “, когато имъ е станяль владика . ??
Но тия свои поучения онъ е „ сказувалъ “ устно, и на да
ли ги е писалъ на книга , та и по писменъ начин да ги
разпространява изъ народа . За такъва литературна работа

той на да ли се е сѣцаль, таче и врѣме на да ли е ималъ
прѣди прѣселваньето си вь Видинъ, именно прѣди 1800 г ..

до когато неговия животъ е биль прѣиснълненъ съ много
различни треволнення , мяка Н теглија . Прѣзъ триго
дишното си живѣянье въ видинската епархия (1800—1803 г.)
Софроний такожде не е биль свободенъ отъ нужда и
скърбь, “ но тукъ онъ е могълъ поне да има повече сво)
бодно врѣме. Отъ къмь тая страна още по - изгодно е би.10

десетогодишното му живѣянье вь Влашко , гдѣто онъ е
биль принядень съвсѣмъ да се изсели , слѣдъ като се отърва

отъ Видинь и гдѣто е билъ добрѣ приетъ н нагодень оть
тогавашний угровлахиiски митрополить Доситей . Но освѣнь

това , въ Видинъ и особно въ Влашко Софроник е изпа
дняла добра пригода да се опознае съ просвѣтителнитѣ
движения , които по онова врѣме бѣхм се захванж.1и мѣжду
гърцитѣ и сърбитѣ и които създадоха новогъцката и
новосърбска книжнини . Доста е да припомним , че на

онова врѣме в'ь Влашко се намѣрваше най- важното огнище
на гъркитѣ народни стрѣмления и на гърцкиій умственъ
животъ ; че тъкмо , когато Софроний се прѣсели вь Буку
рецъ , тамо цъвтѣне наii хубавото гърцко училище, въ
1 :оето прѣподавах такъви профессори и списателье , като
Ламбри Фотиадись, Неофить Дука и проч . Да припомнимъ
такожде , че На онова именно врѣме мѣжду сърбитѣ съ
толѣмъ ентусиазмъ се четех СЪЧИНеята
( на Софрони
") Гле,д. „ Автобиогр . “ въ „ Пер. Спис. “ на Бъ.г. к . Друж., Бран.1а, кн . — VI,

стр. 60 и 666 .
НЕКОЛКО ЗАБРАВЕНИ СПИСАНИЯ НА СОФРОНИЯ ВРАЧАНСКАГО . 9
евиii съврѣмешникъ Доситеј Обрадовичь, именно : „ кивотъ

приключения Димитрия Обрадовича “ ( Виена 1783 ) , E30
нове и прочихъ разнихъ баснотворцевъ басне “ (Лиска
1788 ) , „ Совѣте здраваго разума “ ( писка 1794 ) и проч .
Доситеевитѣ съчинения , които положихм начало на ново
сърбската книжнина , см били доста разпространени и въ

Влашко, мѣжду тамошнитѣ сърбски търговци , но нѣкон
отъ тѣхъ, може би, още Bь Видинь сх. попаднжли B )
ржцѣ на Софрония .
Тие нови просвітителни движения , които Софроний е

намѣрилъ въ новогърцката и новосърбска книжнини и които ,
види се , много ся разпалили неговитѣ будни народни чув

ства , го са подбудили да се пустне вь списателска дѣятел
ность, чрѣзъ която да спомогне , та и „ нашитѣ бѣдни Бъл
гаре “ да се сдобижтъ съ „ таковині даръ, какъвто ся имали

„ Гърцитѣ, Сърбитѣ, Власитѣ, Русситѣ и други вѣри “ , 10)
сиречь, съ печатани книги по болгарский простий язикъ “ .
При съставяньето на „ Баси Езоновы и иная басно
словия “ Софроний се е ползoвaль, може би, отъ баснит ,
които Доситей Обрадовить обнародва, както забѣлъжихме
по -горѣ, на 1788 година подъ заглавие : „ Езопове и про
чихъ разнихъ баснотворцевь басне. “ Възможно е, че и
автобиографията 25, Житие и страдание грѣшнаго Софро

6.
ния , която е написана около 1805 година , е прѣдизви
кана oть автобиографIIята на Доситея Обрадовича.

За „ Кириакодромиона “ си Софроний забѣлѣжва въ за
главието му , че е „ прѣведень и прѣшсанъ отъ славян
ts
( каго и греческаго язика . ( тъ какви именно словѣнски
нсточници онъ тука се е ползовать , това не могат да кал,

Но не
се съмнѣвамъ, че гърцкиii источникъ му е биль
Кириакодромионът , който е съчиненъ и обнародванъ отъ
знаменитий гърцки проповѣднихъ Никифора Теотоки подъ
слѣдньото заглавие : Корсахобово» Ўто : 7,узга ха.. бр.: с .;
10) Глед. писмото на Софрония до Влашкитѣ Българе въ „ Период. Списание

на Б. Кн . Дружество. “ Срь,децъ 1882 , кн . III , 167 .
10 ) М. ДРИНОВъ ,
το κατά Κυριακήν εν ταις αγίαις των ορθοδόξων εκκλησίαις αναγι

Үoazil : /0 » EstҮҮел: • 1 ) . Тоя Теотокиев . Кириакодромионъ
първъ пять е биль напечатань Въ Москва на 1796 го
дина , и втори пять е прѣпечатань въ Букурешть на 1803 г.

( тъ второто издание , види се , се е II Въсіползовать Со
«Фроний.
Отъ каквІГІ KHIITII он , се e потзовалъ при съставя
ньето на другиii си голѣмъ трудъ, именно на „ Философ
ския мудрості , “ това не могжтъ да ни развѣіцаіжтъ горѣ

приведеннитѣ кратки изводи изъ тѣхъ. Възможно е , че въ
това Софрошево списание ние имаме нѣкакво ехо отъ онова

«ФІІ.ософско движение , което бѣше обзело западноевропеii
скитѣ литератури прѣзь минжлийї вѣкъ съ което Софро
нийї, може би, се е опозналъ чрѣзъ гърцката книжнина .
Познато е , че гърцкитѣ писателье отъ минжлий вѣкъ съ
особна ревность прѣвождахм отъ европейскитѣ езици раз

« ТІНІ ФІТософски съчинения , ОДъ влиянието на които се
оптвахт да обогащавать своята неменность и съ само
стоятелни ФИХософски списания .

За Мито ,тогията на Синтима Філософа “ Софроний
Існо забѣлѣжва , че м е прѣветъ отъ греческаго языка . „ Ми
тологията на Синтипа Ф1.лософа “ , или както инакь ім нари

чать , - повѣсть за седемьтѣ мъдреци“ е една отъ най- про
чутитѣ повѣсти . Съчинена първъ пять нѣйдѣ въ Индия
още в първитѣ вѣкове слѣдъ Рождество Христово, тя
потека - Тека се е разпространилга по цѣль свѣть, б.та е
прѣвокдана , съ раз.ІІчни прѣправяння , на персидски , араб

ски , еврейски и, тако рѣчи, на вситѣ европейски езици.
Пrѣзъ всичкитѣ срѣдни вѣкове , а но пъкои стран и до

скоро , тя е била едно от най - любимитѣ и најi -занима
тени четива . М .::ду Гърцитѣ Т. е била твърдѣ разпро
странена и по врѣмето на Софрония, когото това , види се..
1 ) Тие думи намѣрва ме прѣведени, тако рѣчи, една по една и въ заг.1авнето

на Сорониевий „ Кириакодроміонъ, сиречъ Не;ҳБ.зникъ, поучение на всѣхъ недѣляхъ
въ правос. авныхъ церквахъ прочитаемая евангеліяхъ. “
НѣКОЛКО ЗАБРАВЕНИ СПИСАНИЯ НА СОФРОНИЯ ВРАЧАНСКАГО . 11
е побуди.10 дa пprѣведе Синтиповата новѣсть на българо

ски . За историята на новобългарската кнігазнина е любо
питно да се види , въ какво отношение се намѣрва кЬМЫ
тоя Софрониевъ прѣводъ познатата българска книга , която
е напечатать на 1844 г. въ Будинъ Христаки Павловичь
подь заглавие : „ Синтипы Философа баснословие. “ Азъ кѣ
мамъ при И не мог Х.
себе книгата на Хр. Павловича , та
да се нунцамъ тука Въ разглежданьето на тоя въпрось.
Це забѣлъжм само , че има основания да се мисли , 1) че въ

рѣчената книга се съдържа не нѣкакъвь новъ прѣводь,
направенъ отъ Павловича, а Софрониевий ирѣводъ съ нѣ
какви , може би, малки измѣнения .
Както видохме по- горѣ, „ Митология Спнтина Фило

софа “ Софронийї е првель вь Видинъ на 1802 год . Види
се, че това е първъ списателски неговъ опитъ ; всичкитѣ
си други трудове онъ е извършиль по - ослѣ, именно прѣзь
послѣднитѣ десетина годин на живота си . Доста е да си
наумим" ь , че по това врѣме Софроний е ималь отъ шест
десеть до седемдесет години, за да се сѣтим" ь, съ каква
ревность той се е пуснжлъ въ сисателската си дѣяте.
ность , съ каква енергия и постоянство се е трудилъ на

това поприце .
Притурка.
Торний членъ бѣше вече написань, когато г-н Ирс
чекь ме зарадва съ слѣднитѣ извѣстия за едно откритие ,
което сполучить да направи прѣзь послѣдньото си имту

ванье по България. Bь Антось, у секретаря на тамошиний
слідь, г- на Никола Йорданова ( изь Медвень), г. Иречекъ
видѣлъ единь хубавь и добрѣ запазень български ржко

писъ, подвързанъ съ дървени кори. Въ него имало 349
листье , запразднени само съ едно дълго списание , което
имало такъвъ надсловъ : Өizтро полетіті » , спрѣчь, граждан
1 ) Сравн. въ Период. Спис . на Б. Кн . Др. Браила 1871, кн . ІV, стр. 24 .

12 М. ДРИНОВ ».
ское позорище . Имало тукъ и една бѣлѣ:: ка (прѣдисловие).

В' , ' оято се казвало , че това сіншсание първо прѣвель отъ
латински език , на гърцки Угровлалийский господарь Нико
лай Маврокордато, 1 ) а насъ Софроний, смирений епископ Він

чанский , го прѣвелъ отъ греческаго глубочайшаго язика
на болгарский напъ простий язикъ съ разумѣнию пю
стому болгарскому народу , 2) вь лѣто 1809. Г - нь Иречек ».
за жалость, токо набързѣ могълъ да прѣгледа това си
откритие . Краткитѣ бѣлѣжки, които онь може да ми каже
за него , давать до нѣйдѣ да мислим , че въ Конса на
г - на Н. Иорданова се съдържа сящото списание , което е

вмѣстено и въ сборника на блаженнаго Антима съ загла
вие : „ Философския мудрости . “ Но да ли е така , и.тн ние
имаме тука съвсѣмъ другъ Софрониевъ трудъ, това ще се
ВИди само тогава , когато се опознаемъ по - добрѣ както сеъ
сборника на блаженнаго Антима , така и съ рякошса , който
се намѣрва у г- на Н. Иорданова . По - подробното описва
нье низучванье на тие паметници е желателно оть много
страни : съдържащитѣ се въ них , забравени трудове на
приснопаметниii Врачански епископ , нматъ за насъ не ма
лькъ историко - інтературень интересъ.
1 ) Николай Маврокордато е първий Фанариотски господаръ въ В.ташко 11711) —

1730 ). За своето безче.Товчно управление е нарѣчень Влашки Heportъ, но е би.Тъ 40
ста образованъ человѣкъ: написат , е и една „ книги за дъжностит “ Isi 4.2hy,-
z.tv09 різ ; ( Букурештъ 1720 ).
2 ) г. Иречек , мис II, че както тая бѣ.тѣжка , така и всичкиіп жконсъ е 11
енъ съ үржката на ( отрония .
дѣТописни Бѣлѣжки отъ РАЗГРАДъ.
Съобщава м . Дриновъ .
Bь края на р . коненній сборникъ, за който говорихме
по -горѣ (стр. 1—4 ) се намѣрвать слѣднитѣ лѣтоінсни бѣ

15жки, любопитни не само по съдържанието си , но и по
това , че ся писани по народното изговарянье въ Разградь:

1. „ На 1789 месецъ Октовpie 24 стана северь, като
оди Немицу да са би сос бокорешкiю бей и гу нави, а

бокореникію бей побегна у Рухчюкъ.“ 1)
2. „ На 1824 ?) месець Іулie 8 - го дня , като оди во
дата на Разграть, отъ многуто наводненіе срина до 300
кации и многу члвецы пскотови издавиха са . “
3. „ 1828 лето месець Maiа . Мина Московицо от самъ
Дунава : мосто беше презь Сакча 2 сахата . Тогава беше
пцарь Николаii заедно и брат му Михал . И пристигнаха

цу Шюмень : главна команда бе граф" ь Вегдецiйнъ“ (Вт
генштейнъ).
„ Въ Разграть додоха казацыте Тулie 14 вь Субота ,

Bь Ниделя дигнаха са гіочовите разгратски потъ село
Арнавуткювю, Тахчикювю , Каба- Кулакь, Харсува , Кара

Арнавуть. А Турцыте разгратски асителы беха избегали
понапрені. Авь Разграть беше аенино башва (?) Али-бей ;

тобі побегна, като додоха казацците, и убин единъ казакъ, II
1) Това е стана . 10 въ вѣме на втората воііна мъж, у Екатерина II и Тур

цит 15. Влашки господарь тогава бѣне Маврогени, които усърдно помагаше на Тур
цитѣ. Съзникътъ на Екатерина, німскиii императоръ Иоси- > ь II, прати вт. Влашко
е ( нъ корпусь войска, която изгони отъ тамъ Маврогени.
2) Постѣднята цифра въ това число е написана така, щото може да се чете и
като 4 , и като 7 , и като 9. Азъ я прочетохъ 4 ; не знать, да и с ьм , сноучи.Т .
14 М. ДРИНОВъ.
трима Арнавуткювліи закла отванъ касабата . И ние не
като са дигнахме отъ Разгратъ, утидохме до Ени - Пазаръ

и седехме тамо 14 дни , 11 тогава додоха други гіочвы
отъ Шюмненската каза Драгоюву.“.
4. 29Въ лѣто 1832 Окт . 21 хиротониса са Неофит

Чевену (Червену = Червенски ) владика
владика въ Рухчюкъ; таму
беха тезы митрополиты : Иларіонъ Турновскiй и Григорія
ІІІ мненски и Ловчанскін епискошь Діонісія . “
Всички тие бѣдѣжки см Псан (" ь ряката на поп ,
Къстьо пон - Атанасовь, който е прѣшса.ть и сборникътъ.
с
УНТЕРЪ -ОФИЦЕРСКИЙ ВЪПРОСъ
Въ
Главнитѣ европейски армии и СЪСТОЯНИСТО МУ Въ нашата армия.

Отъ Поручика Хр . Златоустова .
( Іродължение отъ кн . XI и край ).
III .
Положението на унтер -офицерите в 4 - m.r армии .
А. Германия . Безъ да се гледа на твърдѣ б.заго

приятнитѣ исторически условия, които сміществувах зі
устройството на народната прусска армия , обърнята сетнѣ
въ германска , и на енергическитѣ и дълги усилия на цен
тралното военно управление , за да направи положението
на унтеръ -ОФцеритѣ, колкото е@ възможно по-привлека
телно , унтер -офіцерскиii въпросъ, както видѣхме по
горѣ , не само възникня въ германската армия , но 110 едно

врѣме прие дааже много лошъвь характер . Недостатъкът ,
отъ свърхсрочно-служащи унтеръ-ОФицери , който се появи
най -напрѣдъ въ 1859 година и сетнѣ, въ 1865 и 1867 г. ,
се повтори , доби слѣдь Франко -прусската војна такива
сериозни размѣри, пщото , според официалното заявление
въ парламента , до 1879 год . армията прѣкара в това
отношение кризисъ. Законитѣ отъ 1871 , 1873 и 1874 години .
като подарихт значителни прѣимљцества на свърхсрочно

са ужащитѣ унтер - офіцери , ако и да намалих я до ена
траница влиянието на причинитѣ, които карахт долнитѣ

чинове да се отказватъ отъ свърхсрочна служба, пак , не
могоxx съвършенно да ги отстранять . При всичко че кри
зисътъ се минж , 10,10 :ението обаче си остан все такова
16 XP. 3.1АТОУСТОВ »,
сериозно , и когато военний законъ отъ 6 мая 1880 год .
породи нова за отслабванието на унтеръ-Офицерския калдрмь

причина , която тозъ пять се намѣрванне не вънъ отъ ар
мията , а вмтрѣ в нея , кризисътъ пакъ се появи и то

въ по -остра форма .
До послѣдньо врѣме двѣ главни причини лопа во Ван
тех па «Формированието корпуса отъ унтеръ -ОФІщери тъ

германската армия. Голѣмото количество пари , което се
появи въ страната слѣхъ 1871) — 1871 год ., y.tесни твърдѣ
много възможностьта за по- добра печалба, и Долнитѣ чинове.

слѣдѣ като си пекарвах срока на службата, по цѣлі
ᎢᏏ IIIII я напунцах . Тъii като трудната и непрѣстанна
дѣятелность въ войската , която бѣше поотслабняла слѣдъ
Войната , зново наченж Да се развива, а сящо KOH
трастътъ мѣду тежината на военната служба и благосъ
стоянието , което се достига при частнитѣ занимания , ста

ваше всё по - готвамь и по-рѣзък », то и вь зависимость
оть това числото на капитулянтитѣ 1) се намаляваше . Франк"

прусската война породи тъй ся що 11 втората причина.
1 :ото бѣше прѣдизвикана отъ бързото чинопроизводство
на офіцеритѣ. С.15дъ тая война всичкитѣ почти офіцерски

Длъжности бѣхт за взети отъ м.1а,ди Аца . Особенно бѣх»
мьтади јотнить соман, ирриг , кото , но показанията на опита .
при всичката си неоспорима способность къмъ военното дѣ.10.
не винаги се 10,13овах отъ дадената тѣмъ власть . Слѣ,ҳь
војната , въ извѣстень периодъ отъ вѣме, чистото на

Дисцип.пнарнитѣ наказания въ германската армия достигня.
до твърдѣ готѣм размъри. Командиритѣ на отдѣ. Нитѣ
части, като желаех да въздържтъ Долнитѣ инове отъ
извършвание прѣсті Іления , бѣхм присти за правило , щото
цата , които с отрафовани прѣзъ третята година на
стул: бата си , да не се приематъ на втора служба. Тая
мърка, която се отзова 3 , върху попълванието корпуса
на унтер - офіцерить, накара мнозина отъ Донитѣ чинове .
1 ) Въ Германия свөрхерочно-служащитѣ се наричатъ капитулянтії.

УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий выІРОСъ. 17
които бѣх изяви. II желание да катулироватъ, да се от

кажЯТЬ ( тъ Това CII желание . Военното министерство
трѣбваше да се бори нь едно и същото врѣме и съ двѣті;

причини , отъ които втората сама по себе се уничтожи,
щомъ ротнитѣ командири начимхм да добивать необходи
мата служебна опитность . Борбата съ материалнить при

чини бѣше по- малко сполучлива ; тя все още се продължава
ІІ постоянно се нукдае ОТЬ нови мъртви. При всичко
че германскитѣ закони създадох за унтеръ-ОФіцертті;
твърдѣ добро служебно и материално положение , особенно

въ сравнение съ оложението на унтеръ -ОФіцерит , въ
другитѣ голѣми западно- европейски армии , резултатътъ

обаче оть дългата борба се констатира OPциално не от
авна , като недостатъкъ ОТЬ 3000 унтерь - б• Фіптері 10)
ІШтатоветѣ въ мирно врѣме.

Сега попълванието на германската армия съ унтер
офицери става по два начина : 1 ) чутзь произвежданието

В ' » Тие Звания Ита, които C Іости . по набора и
2) изъ унтерь-ОФицерскитѣ школи .

ІІопълванието споредь първия начинъ се извършва
така : оня , който е постиль вь пока по набора , подир ,
17. година може да бъде произведень ефрейторь, но това

обикновенно се прави не по -рано отъ 3 - та година на слук
бата ; а за да може да се произведе унтер -офицерить , тоіі
трѣба да сключи капитуляция и да издържи опjrѣдѣлень

нсиить. Ония, които желам'Тъ да капитулировать, заключ
ватъ съ полка писменно условие , Въ което се задължавать
да слум:ктъ една година . Това условие се подновява всѣка
година съ съгласието на началството на капитулянта .
догдѣто послѣдний прослужи 12 години . Стѣдъ тоя срокъ

капитулянтътъ има право да си остане на служба, догдѣто
Може, II ВЬ такъв случай съ него контрактъ не се за
ключва : тоіі има винми (освѣнь въ военно вузме) право
да излѣзе въ отставка . Ако ли , но нѣкои особенно важни
причини , началството е намѣри.10 за добрѣ да уволни га

18 ХР. З. ТАТОУСТОВъ,
нитулянта , тоіі трѣба прѣ,ҳи 6 мѣсеца да бъде прѣ,1упрѣ

день Інсменно за това .
За да могат да се дадяТъ на капитулянтит , необ
ходимитѣ познания за единь унтер -офіцеринъ, вѣ есѣки

полк се отваря Шола , въ която прѣіподавать офицери и
унтеръ-ОФцери , споредъ назначението на 10.1KOBня коман
дир . Тая школа завѣдва младшиіі ( петиіі) штабъ-офіце
ринь или 13 - ий капитань ( който не командова рота ).
Во Школата се провал: дать колкото е възможно по
малко хора, за да не се отвличать напразно оть служба

ІІ за да може прѣподавательть по-специално да се занимава
сь всѣки единъ отъ ученицит . Средньо чис.10 ученици,
което се праща нь школата , бива около 16, и отъ вѣка
рота се назначавать толкова души, колкото с нужни, за да
се допъІІІ чистото на излъзлитѣ въ растояние на една
тона . Освънъ капитулянтитѣ , които се готвіжтъ да бл

дять произведени , Въ шко, 1ата МОГ Тъ да се назначават
и унтер'ъ - 0 <pщери , които не ся до тамъ подготвени . Съ
стоящитѣ въ колата не се освобож, аватъ отъ служебни
работи, а само имъ се прави нѣкакво улеснение .

Командирътъ на потка има право, както нека , да из
мъни деталіі.штѣ за урежданието на пиколата , но съ това
непременно условие , че въ нея ще се върни само онова ,
което дѣівствително е необходимо да знантъ унтер -оll
церніть, както за ползата на военната служба, тъй и за да
могть слід нея да за взематъ граждански длъжности .

Bь послѣдне връме е разрѣпено да се наемать частни учII
телье за шоитѣ и да прѣподавать въ тѣхъ даже Фран
camo Постяването
цузски езикъ. Колкото да улесніть
. на унтерь-офицеритѣ на служба по телеграфното вѣдометia .
За постъпването въ школата кандидатитѣ се избирать

оть отипті: 1: омандири и се излагатъ на наii - 1есенъ встапи
теленъ истить, съ тѣль да се отстранять отъ постмпване

въ школата да не служащи въ войската . Споредъ резул
татить отъ нентитѣ, колата се съставя отъ два класса.
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСКИіі ВЫРОСЫ. 1 )
Ако познанията с толкова разнообразни, пото стане нум:
Дно да има два класса , то вы старшия (въ коiiто навѣрно ще

б .,Джть всичкитѣ унтер -офіцери и часть отъ ефрейторитѣ)
се назначавать хора, които добрѣ знанять да четать и да
ишлтъ, а тъй смцо , ако слі усвоили 4 - тѣхъ прости арит
метическiн дѣствия ; другитѣ се назначавать в'і, 2 -я классъ ,

т,дѣто тѣ. тръба да осъвършенствуват , тия познания.
Bь старшия классъ се уть да четять , да ижтъ ,

да съчинявать наіі -прости служебни писма ; занимават се
опце съ аритметика пизучавать отечествената си история
и география . Всичкиті; други свѣдѣния, като устави , пн
струкции , строеве образование и др . т . се продавать въ
ротитѣ. Слѣ,дъ свършването на годината правіть ce pe
петиции .
Кантуянтътъ, за да бъде произведень унтер -офице

рин , освѣнь добро поведение , тръба да има познания отъ го
рѣпоменатитѣ прѣдмѣти, да знае да учи новобранцигѣ, да
разво : да патруля, да изважда на полето карау.ть ( вь военно
врѣме), да ръководи цѣьта и др. т . При това капитулян
титѣ, за да бл.,Джть практически приготвени, дава мъ се
стѣ ,ҳь тригодишна служба, да управлявать капра.тcтвo 1 )

10 ,дъ ряководството на нѣкой старъ унтерь-офицеринъ. По
с.ѣ,днето условие, което се изисква за получвание унтерь
ОФІпцерски гатуни (знакове ), е свидѣтелството на старитѣ
унтеръ -офицери отъ ротата прѣ,дъ неііння командиръ, че
капітулянтътъ въ нравственно отношение е съвършенно
Достоенъ да бъде произведень.
Вторий источнить за комплектованието на унтерь- о- Фli
церитѣ въ тѣхотата ся унтер - офицерскитѣ школи, които

за сега см шесть въ Пруссия и една въ Саксония . Вська
оть тѣхъ състои отъ четире ротін, освѣнъ ІЮлихската школа ,

която има двѣ роті. Вська рога е раздѣлена на три от
„дѣла ?), кото завѣдвать офицери под ръководството на
1 ) Bзвоҳи четвърть отъ състава на една рота .

2) Три възраста споредъ чис.1ото на годинит 5 по възрастъ.
{
20 XP. 3.1АТОУСТОВъ.
Протні командиръ и пмъ прѣподавать строева служба ,

Тимнастика , полева служба и др . т. На тия офицери е
Възложено да прѣподавать на въспитанницитѣ чтъртание
І
и да приготвятъ тѣкон по -способни oть третия отдѣлъ
за командвание . Учебната година въ шко.ІІтѣ се начеві ,
слѣдъ като пост ИНЖТъ въситанницитѣ; това бива въобще
въ началото на октомвриій міссіць. Въ растояние на 4-5

мѣсеца въстаницитѣ отъ третия отдѣлъ основателно се
запознавать прѣдін BOHIKO съ най - малкитѣ тънкости на
уставнить, упражнявания : всѣки день се отдѣ.1ять четыре

петь часа за практическо учение , въ което влѣзва н гимна
стінката ; отъ 8— 12 часа в недѣлята се употребявать за

теоретическо прѣподаванне, и веднякъ или дважъ въ не
дѣлята правіть стрѣлба. Въ края на февруариін се за
хвапцатъ ротнитѣ учения , на които прѣзъ априлпії се прави
пръглежданье (смотръ), слѣдъ което се свършвать, а сети .
се захващать баталионнитѣ учения . Към края на юлин
се свършват всичкитѣ учения и тактически упражнявгі

ния върху мѣстностьта . Въ срѣдата на августа особенно
назначенний инспекторъ ревизу ва вська школа по всичкитѣ
части на образованието. Тука треба да спомент , че освѣнь
общото елементарно обучавание, въстанницитѣ отъ всич
ситѣ тріп от,дѣла, систематитески се упражняватъ въ шко
литѣ да непълнявать длъжноститѣ на унтер -офицеритѣ.
Въ есеннитѣ маневри младшиіп отдѣть обикновенно не взема
участие, а отъ двата старии отдѣла се образуватъ роти
въ усиленъ съставь ; само BaiiceHфедската школа маневрін
рува въ съставъ (оть 4 роті. На 1 -ій октомврийї въстан

нцит от , третия отдѣлъ се прѣвеждатъ въ воінската.
часть отъ тѣхь 1гато евренітори 1), а ония , които с добрѣ

аттестовані като унтер -офіцери.
Въстаницитѣ oть унтерь-ОФІпцерскитѣ шко, II, които

се прѣвеж: Датъ въ войската , се четять ( avoО Като 110 1
готвен за унтер - офіцерско званне , а не като такива, којІТ "

1 ) Десетниции.
УНТЕРЬ-(ОФІЦЕРСКИЙ ВЪПРОСЪ. 21
имаатъ всичките качества , необходими за угтерь-офіцерині .
Заради това п ПосгжIIватъ въ воінскага твърдѣ малко въени

танници съ такова звание . Всѣкигодишнитѣ отчети , които
отъ нѣко.1K0 години насамъ наченж Хя да се править отно
(ITCIHO ) ислото на въспитанницитѣ въ унтерь- ОФІЦер
скитѣ шкоІІ , свидѣтелстуввать, че ротнитѣ командири въ

обще ся доволни оть школното подготвянье , тъй като по
вечето отъ тѣхъ, които ся постмшли като унтеръ-ОФІщери
вь воінската , см много добрѣ аттестовани отъ началството

ен . Тия резултати накарахм военното министерство да счита
унтер -офіцерскитѣ ті:оли, като единственъ и най- добъръ

источникь за попълването на унтерь-ОФцерския корпусъ,
и да се рrbiн да увеличи числото на такивато школи , за
която цѣль и бъне внесена в'ь военния бюджетъ за 1882—83

« Фінансова година сумма , прѣдвІІ,ҳѣна за откриването на
осма унтер -офицерска школа вь Heii - Брейзахъ. Пара
МентЪТЬ ПОгледня на това , като на политическа мѣрка,
насочена противъ населението на отстяненитѣ отъ Фран
ция провинции, и се отказа да вотира необходимата сумма .

Тогава изтѣзе императорска Заповѣдь, та унтерт-ОФИнцер
ската школа въ Етлингень, която имаше двѣ роти , се уве
.11ЧII съ още дв:ѣ , които се прѣмѣстих оть Юхската
унтер -офицерска школа . Тъзи мѣрка бѣне взета само за да

(' c
увеличи съставътъ на единственната унтеръ -0ФІщерска
школа въ южна Германия, а именно въ Баденъ, която може
да бмде полезна и за Елзась. Това пръмѣстванне не може
да разрѣши въпроса и военното министерство , като искаше
неприѣнно да се увеличІІ числото на лицата , които свър
Ішвіть унтерь-ОФІШцерскитѣ Ішко.II , вторично поиска пре

„ ЦІЇтъ за откриванието на Колата вь Heil - Брейзахъ; но
партаментът , пак , отказа и тука се и свърши работата.

При всичко това ЖTьтъ, по който германското военно мІІ
нистерство се е рѣшило да върви за да отстрани недо

статъка отъ унтер -офицери въ войската, се разясни съ
върішенно опрrls,д.тено .
4 22 ХР. 3, Т.АТОУСТОВ ».
Германското правителство, като се грилгаше постоянно
да има источник » за попъ.11вание унтерь -офіцерскитѣ ник ».11.

ѣни се да открие при тѣхъ II приготовителни школи .
при което то имаше двојна пѣль : а ) приготвянне по - добър ,

материалы за унтер -офицерскитѣ шко и б ) примамвание
м.заделкитѣ въ вір : мето , когато тѣ опце не
на военна с.тел: ба
см си пр5,Антъртали пятят , по който ще вървятъ , KO
тато опце не см си избран опрѣдѣ.тенна профессия.
Въ тия приготовителни ино.III се приематъ м. ,дек:11

15 16 го, шини, І:ОИто , слѣ, 4 , истигането на 2 -годишния
кутсь, прѣминаватъ въ унтер -офицерскитѣ шко.ІІІ . Они:1.
којІто не пожелать да направить тові , трѣба да зап.та

тять на държавата за всѣта година ученье 465 марки н.
около 560 лева .
Въ сегашно врѣме смествува само една такъва школа

въ Beii.бург », която отъ паii- Напрѣдь бѣше открита за
220 въсштанници . Въ тая пола се продавать нѣкои
военни прѣ,ҳмѣти , но ученицитѣ не ся подчинени на в.

енната дисциплина и вѣмето , което прѣкарватъ въ шко
лата , не се чете за дѣiiствителна служба . Ученьето, об.rѣ
колото , храната и въобще всичкото обдържанне вы приг
товителниті; школи см безплатни, но за това IIъкъ всич
китѣ В'ьситаници са длъжни за всѣка година ученье да
служать въ строя 110 2 години по - горѣ отъ срока.
Като запознах , читательетѣ съ источницитѣ, от които

се попълватъ германскит унтер -офіцерії , пуѣминавамъ
къмь 12азглеждане положенито имъ въ службата.
Bь германската армия сміществувать слѣду .Питѣ ун
теръ -ОФІПерски звания : «Фcл, { bебе.1 , п.и вахмистръ, вице
« Фелдфебель п.и вице- вахмистръ, сержантъ и унтер -офіll

церинь. Фелдфебе. ить ни вa.r.мистрить с наin - близкитѣ
11онопници на потните , песка ,троннит ; командири както

по строевата , тъii и особенно по домакинската часть ; вице
фе.1 ,дфебелиrt 1 вице - ваr. мистрит і стукіть като помощници

УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСкиій ВЪРосъ. 2:3
на Дебелитѣ и
»e.1, на вахмпстрит . Пю строевата часть ;
сержантитѣ см старши унтеръ-ОФцери , които получавать

малко по - гольма плата отъ младитѣ.
Произвежданието ( покачванието ) на унтер -офицеритѣ въ

сержанти става винаги споре, 33 старшинството на унтера
офицериті, въ ротата и може да се отстапи от това пра
вило само тогава , когато старшиii oть унтеруть-Оріпцериті;
покаже недостоень за Таткова ПОВИшение . Въ такъв'ю
случай се позволява да се произвежда оня , който върви по

}
диря му по старшинство , но произвеждането на нѣкой по
м.Ладь унтер - офіцеринь, по - напрѣдъ отъ стоящитѣ прѣдь

него по старшинство, е прието да се избева . Тъii cЦщо
се пази старшинството и когато се произвеждать сержан

титѣ въ вице - Фелдфебелі ; нек.Тючение се прави само , 1: 0
гато се избира Федфебель, тъй като тука вече вървін дума
за замѣстването на длъжностьта , която изисква особеннІІ
способности . Фелдфебельтъ се избира пзь помѣжду всич
китѣ унтеръ-ОФцери отъ 10 , ал .
Правото за произвел: Дание нь унтер -офіцерски зва

ния е прѣдоставено на полковия командир ь , съ подписа
на който се давать на «Фе.1ДФебештѣ , на вице- Фелдфебе
литѣ и на сержантитѣ особенни грамоти ( Bеѕtаllоng ). Въ
гвардията самні император , произвежда Фелдфебелит , и
вице - Фел,дебелитѣ, на кото се дават , грамоти съ по

Писа на корпусині командиръ.
Ето и платата , която получавать унтерь-ОФіпцеритѣ

въ піхотата въ мѣсець, показана на маркін :
елдфебель (6 ) марки ІЛІП 72 лева
Віце- Фел,Дебель . 45 24 54
Серкантъ . 3 ) 29 20 ст .
25 ' , 22 3 (0) ( 60 )
Унтеръ-офіцеррить
Тая плата Имъ се дава на трн 15ТІН Въ мѣсець : ні.
1 - во, 10- то и 21 - во с.то , всѣки ижть за 10 деня напрудь,
ТО Bь такъвь размруъ се дава само на свърхерочно
служащитѣ, само на тия , КОТО СХ. 3.к.1ОЧІІ , ІІІ кіту.1Я
24 ХР . З.ТАТОУСТОВЬ,
ци. При това , тая плата не се дава цѣ.за въ ряцътѣ им .

а отъ нея се удържа въ мѣсець по 3 °/10 марки за храна,
тъii щото за да получимсь дѣiiствитештѣ плати , трѣба

тая сумма да се извади отъ горизложенитѣ цифри .
Суммата, която се изважда отъ платата не стига за
да може човѣкъ съ нея да се храни цѣтъ мѣсець; затова
правителството отпупца на унтегръ- Офицеритѣ единъ по
словина обавочень ок.Тадь ( Verpflegungs-Zuschiss) и съ тая
сумма на всичкитѣ унтеръ -офіцери въ баталиона се готви
от,дѣлно, като имъ се дава въ день по 34 килогр. х..ѣбъ.
Както готварницата имъ , тъй и стаята им , за яденье се
намѣрвать близу до обіция мутакъ, но всё ся раздѣлени.
то тъii
Храната им , се готви на отдѣлна машина , за кое
(' яццо с опрѣдѣлени се дове ; за цената на обѣ,да се на
значава особенна граница , която нетрѣба да се надминува.

и 3 ти въ мѣсеца всѣки ч.тень отъ тъзи унтеръ -ОФll
церска трапезария внася напрѣдь платата за обѣ ,да за
с.тѣдующить; 10 дена . Освѣнь тия общи унтеръ -Офицерски

трапезарии , Івь нікон полкове има при тѣхъ и буфети.
", то всичко се продава ефтино . 1ма особенна стая , в
която унтерь- ( Фіцеритѣ могжтъ да се занимаватъ съ разни

игри , да гражть даже на книги , разбира се , не на комарь.
Види се , въобще, че при такова урежданье на унтер
ОФцеритѣ се е имало прѣ,ть видь : 1) да се отдѣ.11жть
унтер -офицеритѣ отъ редовитѣ и съ това да се подигне

тѣхното звание , 2) да им се даде възможность да иматъ
добърь обѣ,ҳь за малка цѣна , 3) Да мъ се прѣдстави
вмтрѣ въ казармитъ мѣсто , гдѣто да могжть безъ етѣ
снение приятно да си прѣкарвать врѣмето и 4 ) да се усили

корпоративни і духъ мѣжду унтер - офіцеритѣ.
За привличание унтеръ-ОФерит на свъргсрочна с.Тужба
освѣнь угольмената мѣсечна плата и добрий отпуск , за
храна , прѣдоставени ся и слѣднитѣ прѣимящества:
а) Отзв.тно поміщение въ казармить и даже им е
разрѣшено да живѣілтъ въ частни квартири . Bь :: 0с.тѣдніія
УНТЕРТЬ-( «ФИЦЕРСКИ ВЪПРОСЬ. 2)
еслучай на всѣін старослужащь унтеръ -ОФилтерин , се от

тупать квартирни пари ( Servis), съобразно съ ск . ІІотията
на квартиритѣ въ дадень гарнизонъ; тъй напр. Фел,ДФе

бе.Іьтъ въ Берлинь получава servis 216 марки , а сержантът
нунтерь-Офицеринътъ — 90 марки. Другитѣ градове споредь

даванието на квартирнитѣ са раздѣлени на 5 класса и Фелд
«ребельть споредъ классоветѣ на градищата получава отъ
1 - ін классъ 180 марки , оть 2 - й 144 , 3- й — 126 , 4 - ій — 108.
н 5 - ій — 90 , а серкантътъ и унтеръ-офицеринътъ полу
чавать : 72 , 60 , 54 , 45 и 42 марки. Разрѣшението да жп

вижтъ вънъ отъ казармитѣ имь дава възможность да се
женщть, стига само квартирнитѣ пари да отговарять на
ҳbiiствителната стойность на квартиритѣ.
За да се оженн унтеръ -офіцеринътъ тръба да прѣ,4

стави свидетелство за доброто поведение на MOMara и да
В.10ЖІ Въ Никакви
Полковата парична касса 300 маркiн .
други условия законътъ не прѣдписва, но въобще тѣхъ
ги задържатъ отъ женидба , догдѣто бъдятъ произведени
на сержанти и не им се разрешава, догдѣто не искаратъ

9 години служба. На редовитѣ и на срочно -служащитѣ
съвсѣмъ не се разрѣшава да се женить .
б) По добро облък. о. Ако на всичкитѣ до.Іни чинове и
да се отпуща много добро облѣк.то, унтерь-ОФцеритѣ и

Bь това отношение се ползуватъ съ нѣкакви прѣиммце
ства . Сроковет , на облѣклото с намалени за тѣхъ на 1/3
оть сроковет , на обліклото, което се отпуща на всичкит

Доні чинове ; освѣнъ това обикновенно имъ се шие облѣ
K.IO ОТЬ Тънка материя , Тъй като остава ПІОНОМИЯ ОТъ
гроеньето на дрѣхитѣ за всичкитѣ долни чинове . Всичкитѣ
Въобще войници могҗТъ да носять собственно обл .:.10
(отъ тънко сукно , само че то трѣба да бъде Форменно и

за носянието му трѣба прѣдварително да ( e иска разрѣ
ІІението на ротния командиръ.
Колкото се отнася до знаковетѣ за отличаванне раз
нігтѣ чинове, то всичкитѣ унтеъ-ОФІШцери се отличават ,
оть редовитѣ 10 златната или сребърната тъема на яката

или ракавитѣ на мундира (късака ); другитѣ отлични твър.
малко се забѣлъзвать и са съвсѣмъ не ясци . Освѣнь това
капитулянтитѣ ность на раменницитѣ ( погонитѣ) си на

прѣко пронить ниритъ отъ националець цвѣтъ, като тимъ
см давали още за твърдѣ дългата им , служба пряжки
(1ienist- Ariszcielming ), покачени на
на синя лента , на които е
Изобразень вензельтъ на краля нкороната. Tu прямки
обаче е изгубили вече значението си, тъii като въ ар

Митта с введени много други военні знакове за отличие .
кръстове и медали .
в) Тежината на службата за унтерь -офицеритѣ е га
рантирана : т . тръба да бъдятъ назначавани въ карау.
и въобще на служба тъй, пото отъ 9 нощи да си спятъ
въ кміци поне 8 ( редовитѣ отъ петь —-четире). ( свѣнь това

Фе.1ДФсбельть има право въ вѣме на походъ да си вози
на офіцерската кола ніщата, които въ такъв случай не
трѣба да надминавать 12 килограмма .
г) Капитулянтитѣ иматъ право, когато ся уволени въ
отпуск , на 3 мѣсеца , да си запазват съдържанието : 1
пъъ на срочно-служащитѣ се запазва само, когато е въ
отпускъ на 8 дена и само като исключение на 3 мѣсеца.
Казахме по - гор , че на много отъ унтеруть-ОФцеритѣ

е разрушено да живѣіжтъ вънъ отъ казармитѣ. При та
кива условия, разбира се , че и другит , унтер - офіцері.
които живѣтъ въ казармитѣ, тръба да се ползвать еъ
Подобна свобо,Да. Заради това на унтерь-ОРШцеритѣ и сер
жаштитѣ е разрушено да изтѣзватъ отъ казармитѣ и да
се завръщать вечеръ на един час , по -късно отъ с 11
витѣ. 1 ) като се прrtsдоставя право на јотния командиръ

Да Да Ва П Постоянни билети за възвръщането въ казар
митѣ, когато искать , на ония , които заслужватъ дозріі .
1 ) РеҳОВт 6 сх. д.I'ъкни да връщатъ 10 вечернята мо. І в . т. е. 81484

вріме 0 ), а тѣтно ( 9 10 часа вечерта .
УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСКИЙ ВЪПРОСЬ. 27
Нека сега хвърлимъ бѣг. , погледъ върху положението

на унтер -офицерина в ротата . Всѣкий унтер - офіцернъ
се чете като началникъ на всичките редови , даже І на
ония , които не ся му непосрѣдственно подчинени ; редо

Витѣ см д.1ъЕНІІ да ІІІь давать честь II въ разговорът
ен , съ тѣхъ да ги титуловать : „ Г - нь унтер -офицерь. ".
„ Г -нъ Фелдфебель. "
Нито субалтерит»-ОФшцеритѣ, нито унтерь -Ориперптѣ

се ползуватъ 3
съ дисциплинарна власть , тъй като
цѣло е съсрѣдоточена нь цэвтѣ на ротния командиръ :
тѣ само имат право временно да задържатъ и да аресту
вать редовитѣ, съ цѣть да ги направжъ безвредни. Еднич
Кото наказание . което унтерь- Офицеринътъ може да на
10жи на рецовия , то е да го накара всѣки день по нѣколко
Пяти да му донася нѣщата си за пръглеждание.

Що се отнася до дисциплинарнитѣ взискания , на които
се излага самиii унтерь-ОФІШцеринъ, т . с . с.лѣдутящитѣ :
1. Забѣлязвание :
2. Мъмраше въ изисятствието на ротнитѣ офіцері
пунтеръ-ОФІщерiн ;
3. Строго мъмрание , но тайно ;
4. Назначавание на служба не по редь ;
5. Арестъ: казармень, домашен , п.и обикновень до

4 недѣти ;
6. Сpt; день арестъ до 3 недѣли. (За редовитѣ и сФреii

торитѣ сяществува още строгъ арестъ до 14 дена ; освѣнь
това ефректоритѣ могжтъ да блідмТ ь смъжнятіп отъ зва
нието си по дисциплинарень редь).
Полісовий командиръ IIма право да налага дисципи. II
нарни взискания отъ най - горень размѣзъ; ротниii коман
„ пръ има право да налага най - малкитѣ наказания NI да
арестува унтерь-ОФцеритѣ на обикновень или домашень

аресть до 8 денонощия и на срѣденъ ( за когото е 10.10
:: енъ ) до денонощия .
28 ХР. 3, ТАТОУСТОВ ,
Казар.мений и домашний ареста се състои въ това , че

арестованні не може да излѣзе отъ казармиті; 1.1 OT
кції , пін пъсъ да приема въ тѣхь гостье .
При обикновенния ареста долний чинь се държи въ.

малка світла стаичка и получава обнкновенна храна . Раз
ушават се книги за четение, но тютюнъ и спиртни Ін
тета ся за претени; въ стаичката има обикновенна по
ететка съ дюшекъ , съ възглавница, съ юрганъ пчарна Въ,

Столъ, тазъ , стомна , кърпа , плювалница .
При срѣдния ареста помѣщението си остава слцото .

по намето кревать дава се дървень нать, а на мѣсто г )
рица храна само х.ѣбъ и вода ; хлѣбъ се дава твъ .
много , а именно 1 килограмъ, а горѣца храна им се дава

само прѣз'ь три дена въ четвъртиіі.
Въ врѣме на похоҳь, гҳѣто не може да се приложи
въ дѣiствие арестътъ, той се замѣнява тъil : когато е на
значень проста арест ., виновни е длъженъ да прѣкарай
всичкото свободно време въ карауль; при срѣ, ҳния — тін,

освѣнъ това , се кара на тежки работи .
Както се види , половината отъ дисциплинарнитѣ ВЗИ
скания за унтерь офіцерітѣ см нравственни, но за то пькъ

за ония редки случаи , когато трѣба да се приложтъ по
строги насазання , начатството има за това пълна възмоас
ОСТЬ.
Ешнь от по- важните въпроси, на които трѣба да
се обърне голізмо внимание при опрѣдѣлянието положението

-
на унтерь-ОФщеритѣ въ армията , е покачванието на уунтәрі

офицериті на офицерски чинӣ .
Bь Германската армия , карриерата на унтер -офіце
рить, кото оставать на дѣйствителна служба, въобще се
свършва съ Фc.1ДФебелекото звание , защото покачванието
11мъ на офіцерски чинь е признато само по принципъ: а
ІІЬЬ
Достигне едIінь унтеръ -ОФІщеринъ ОФІцерския
нь с съвсѣмъ невъзможно , защото за тъзи цѣть тръба.
УНТЕРЪ-ОФИПЕТСКиі ВЪРосъ. 29
прѣди да стигне 23 -годишния възраств, да издържи нені ,

отъ цѣлия гимназически курсъ, и освѣнъ това , отъ воен
нитѣ прѣдмѣти , споредъ общитѣ правила , които ся приети
за попълванието на армията съ ОФцерт.
Тъй като всичкитѣ въобще лица , които ся получили
гимназическо образование, постмівaть на служба като волно

опрѣдѣ.1ямци , то , разбира се , унтерь- ( Фцеритѣ не мо
тятъ да имать подобно образование, толкозъ повече, че
въ врѣме на службата тѣ нѣматъ срѣдства за да го при
добижть; наii -сетнѣ и 23 - годишнині възрастъ съвсѣмъ не
ги допуща до офицерския нь. Исключение състав 15
ватъ случаитѣ отъ военно отличне , когато никакви испити

не се пекать , а само е необходимо, щото офіцерското тѣло
отъ частьта (въ войската ) да избере “ oнoгoвa , кoiiто се
е отличилъ , т . е . да го признае за достоенъ да носи оф11
церския съсасъ (мундиръ).
Когато се уволняватъ въ запаза , унтер -офицеритѣ,
които с приети за достойни да бъдять офицери отъ ре
зерви , получватъ за това свидѣтелство съ подписа на пол
ковия командиръ ; ония , които желаять да бъДжтъ произ
ведені подпоручици от резерва, трѣба на слъздумицата година
подиръ уволнението им да се явять на 8- недѣлна служба
(при полка , въ резерва на които искатъ да бъдать зач
( 1енін ), за практическото им , пситвание , до колко ги бива
за офицери . Въ началото на тая служба тѣ се произвеждатъ

вице - Фелдфебели, ако не са имали отъ по - напрѣдь тоя чинь.
и слѣдь свършванието на тая служба полковніі командиръ

заявява , съгласень іх е да ги зачинси въ резерва на пока
или не. Ако той е съгласень, то тия офицерски кандидати
(Officiers -Aspiranten) се пръдлагать на изборътъ на офицер
екото тѣло оть ландверния баталнонь, към " ь който тѣ пр
надлежжтъ , и слѣдъ това чакъ се прави прѣдставление за
произвежданието мъ .
Оть това се види , че унтерь-ОФцертті, е трудно да
бъдятъ и ОФІпцери отъ резерва , понеже само твърдѣ мал

30) XP. 3. ІАТОУСТОВЬ,
ційна отъ тѣхъ, като излѣзятъ отъ служба, ще моглтъ

да имать толкова много свободно време, за да могжтъ въ
слѣдужцата година ИЗНОВо да постижтъ на 8 -недѣ.тна
служба. Въ настояпје време въ Германия има 3000 и по

вече унтер -офицери, които ся уволени съ свидѣтелство,
че с остони да бл.,Дять резервни офицери.
На 15 ноемвриii 1877 год. излѣзе ново постановленіс.

Тоето има за цѣ.1 „Да притв. Тече отставнитѣ ( maktivе ун
теръ- O - DIщери, които вече ел. изслужилії 12 години , да за

Вземять офіцерски д.1ъгности в'ъ запазнит , воінси ( Ersatz
Truppen ), които въ віrt; ме на мобилизация се формирувать.

За да могҗть да ги привлек . Тъ, постановено е слѣду15
цето : 1) които желаять , трэба онце въ мирно врѣме да

заявіть на 1ан,Тверното началство и въ вѣме на мобилни
зация се викатъ въ строя съ чинъ вице - Фе.1,Дребель ; 2 тѣ
се назначавать на 4.Тъжность суба.тернъ-ОФицери въ за

пазнитѣ войски, въ гарнизоннитѣ батлі.они въ лан,двер
ната пѣша арти.т.ерия 1 въ .1ан,дштурма :1, 11.1ата полу
чаватъ колкото пю, норчипт , но безъ квартирни парти:

освѣнъ това т ; не получавать субсидия за об.тѣк.10 Klei
«lergeld) както Офицеритѣ, а тѣмъ се дава обѣс.10 въ
натура ; п4) с.1ѣ,ҳь петітчанието на 3 мѣсеца, споредъ у 10

стоението от началството , т , се произве :датъ ва чинь
фелдфебе. 71 - лейтенант , с.тѣдь което зах Вапцатъ да получа
віть плата колкото подпорячицитѣ; тѣ носять « be.1Фебе.1
ски къскъ , но съ поціорчески Паменниції , офіцерски 11
пець ІІ ака съ кръсть. Тѣ се четятъ ид - I.1а,10 ОТЬ
всич :итѣ ПОДІЇomЧІПСІ .
( свѣнь всичкитѣ тия приміщества , на унтер -офін

церіпті, е пр15,доставено право да завземать граждански
д.17жности , при което , ВЬ всичкитѣ учрѣ ,(ення . както
правителственни , тъii частни , зависящII отъ правil
телството , нѣкои длъжности , за КОТО) се получава „ обрі
11.11та , ce za Bevatb) исключите, но оть унтерь- ( ФІперіп,
1 ) Тан, 4връ заш: зна воінска : ин,3штурмъ опчение .

УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСКий ВЪПРОСЪ. 31
изслуживні 12 години . Слѣдь изслужванието 18 години ун

терь-ОФцеринътъ получава право за пенсия споредъ закона .
Сега , не се обърнем къмъ разглежданието на правата ,

които германското правителство е прѣдоставило на семей
ствата на унтерь - )«ФІщеритѣ, както при живота имъ , тъй
пслѣдь смъртьта ІІМъ, и ще кажемъ нѣколко думи за
помощьта , която правителството прави за васпитанието на

солдатскитѣ двц “ .
II6- горѣ казахме , че разрѣшение за жененье се дава

само на старослужащитѣ унтеръ-офицери и че числото имь
зависи отъ чинелото на квартиритѣ, които се намирать въ
ротата за жененитѣ , а смщо и отъ
отъ числото на лицата ,
1 :оито получавать кватрирни пари. Прѣдъ свадбата унтерь

оперинът , заедно съ момата с длъжни да да, дять ре
версъ, че тѣ нѣма да търсятъ отъ хазната никакви помощи ,
„Догдѣто е жив , мм :кьтъ , и даже слѣ,ҳь смъртта му ; въобще
Женението съвсѣмъ не ВТНЯе ни на служебното положе
не на унтерь -офіцертна , нито на размѣра на Неговото

съдържание ( плата).
Bь случай че умре капитулантътъ, който се намѣрва

на служба, и.ти — инвалидътъ , който се помѣстява вь инва
.Идния Дом ь , семействата им , получаватъ платата , която
се полага на пологія за текция и за слѣдумцитѣ мѣ
( ец .
Ако пъкъ донині чинь е убитъ въ време на воіна,

1.1 пъкъ е умрѣть отъ ранитѣ, които е получилъ въ
врѣме на походь ; ніг aiso тoii , като е забо...ть въ врі; ме
на войната , умре въ растояние на една година слѣдъ
ск.ючванието на мітра , то вдовицата му получава пожиз

ненна ( прѣзъ цѣтия си животь) пенсия oть стѣдунцето
о.чество
) :
Кепата на убития Фе.1,ДФебель 27 марки въ мѣс.

22 сержантъ 11.II унт . - деф . 21 29
15
9
редовніі .
32 XI . З. ТАТОУСТОВ ,
Освън , това на всѣко останало дѣте , което е дости
гніло 15 - годишенъ възрастъ, се дава всѣки мѣсецъ помощь

отъ 101 , марки ; ако ліп е умрѣла и майка му . даватъ се
15 март.
Ако умрѣлий долень чинъ е бил едничката подпорка
на родительетѣ си и на дѣдитѣ си , то) На всѣкиго отъ
тѣхъ тъii сящо се плғапца Въ мѣсець по 101 , марки.
По-горѣ казахме , че обучаванието на дѣцата е задът

жително . И наистина , още въ 1717 година Каръ Фри
дри.r Вилхелм 1 - й е заповѣдаль подь страхъ за наказание .
щото всичкігть дѣца отъ 5 до 12 годишень Възрастъ да
постявать училищата , а Фридрих Великий направи това

обучавание задължително до 14 - годишния възрастъ, които
Официално се нарича възраст . на задължителното обучавание
въ училището (Schulpflichtiges Alter ). Това Постановение
sйствува и до сега .
Прусското правителство , като направиш за дь1: : ите. Но

обучаването на всичкитѣ дѣца. тръбаше да се погрижи
и за ҳѣцата на долнитѣ чинове , които при своето съвсѣмъ
малко съдържание, твърдѣ мячно би могли да испътніжтъ

такова изисквание безъ субсидия отъ хазната . Заради това
въ по - голѣмит , гарнизони за дѣцата на долнит , чинове.
кото състоїть на дѣйствителна служба, са били открити
особенни гарнизонни школи , а пъкъ въ другитѣ градищі
тѣ см се учили на правителственна смутка в градскитѣ
учебни заведения . За сега вь Пруссия с намѣрн. и по
слѣдния способъ за по -сгодень и заради това гарнизоннитѣ
ШКОЛИ Потека- лека се закривать. Дѣцата на умрѣ.лит
Долни чинове се приематъ въ сиротинскитѣ домове въ Пот
дамъ и Аннабург"ь, за които казахме по - торгія.
Bь военно врѣме нуждата отъ унтерь-ОФІнцерт . сравні

телно съ числото на тия , които състоїтъ въ армията по
штатоветѣ на мирро вагіме, се простира до 73000 дүнні.
Тая нум: да се погъства : 1 ) отъ унтеръ-ОФІШцеритѣ, които
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий ВЪРосъ. 33
уволнени въ резерва или вь ландвера по- рано отъ
свършванието пълния срокъ на службата ( 12 години ); 2)

отъ редовитѣ, които ся приготвени да завземятъ унтеръ
Офицерскитѣ длъжности на дѣйствителна служба и оть
уволненитѣ въ резерва кандидати за унтеръ- Офицерски

длъжности, и 3 ) отъ произведенитѣ въ врѣме на мобили
зация унтеръ-Офицери изъ по - достойнитѣ долни чинове. ' )
Б. Франция . Прѣди да пристжиж къмъ разглежданието
съврѣменното състояние на унтерь -Офицерския въпросъ въ

Франция , азь накъсо ще запознат читательетѣ съ поло
кението , въ което той се е намѣрвалъ при дѣйствието на
прѣдидящитѣ закони по тоя прѣдмѣтъ, тъй като опитътъ
на минжлитѣ врѣмена, по - добрѣ отъ всичко може да до
каже , оть какви срѣдства Французската армия трѣба да
очаква най - добри резултати .
Къдѣ края на Наполеоновскитѣ войни ( на Наполеона I)

числото на кадритѣ въ Французската армия много се на
мали , та при това и измѣжду по- развититѣ, по -образован
нитѣ хора се намѣрвахт твърдѣ малцина , които да жела
1жтъ да посветжтъ себе си на военната служба. Първото
опитвание да се помогне съ нѣщо на това зло прѣдставлява
декретътъ отъ 8 Марта 1811 година , който , като обезпечи
бюджцностьта на раненитѣ и болни офицери и долни чи

нове , прѣдостави тѣмъ , а сащо и на тѣхнитѣ вдовици,
твърдѣ голѣмо количество добри мѣста въ гражданската
служба ; тоя смщий декреть постановяваше още , щото за

напрѣдъ никой да не може да получи мѣсто на държавна
служба, догдѣто не е изслужилъ 5 години въ строя въ
войската ). Послѣдвалитѣ слѣдъ туй врѣме събития не да

дохт на декрета да получи сериозно прилагание въ дѣй
ствие и той слѣдъ реставрацията биде отмѣнень.
Въ 1848 година правителството, като желаете да обез
печи бліджностьта на долнитѣ чинове , които ся изслу
1 ) Споредъ добититѣ най- нови свѣдѣния .

Период. Списание ХІІ. 3
34 ХР. ЗЛАТОУСТовъ ,
жили въ армията законния срокъ , изново имъ даде право

да завзематъ разни длъжности въ гражданската служба ;
но без да се глѣда на това , числото на свърхсрочнослу
жащитѣ все надминуваше 3—4000 души .

Законътъ отъ 1855 година , като разрѣши откупа отъ
военната служба , заедно съ това даде срѣдства на прави

телството да отпуща добро възнаграждение на свърхсроч
нослужащитѣ ; заради това числото захваня да се увеличва

и наскоро бѣпе достигнжло до 23,000 ( 74910 оть чистото
на унтеръ- Офицеритѣ, които бѣх положени по штата),
тъй щото въ 1863 година тръбаше да се вземятъ мѣрки

противъ извънмѣрното увеличвание на числото имъ.
Прѣзъ послѣднитѣ три години въ Французската вой
ска е направено твърдѣ много за по - доброто разрѣшава

ние на унтеръ- Офицерския въпросъ. Въ това отношение
главнит , старания на военното министерство бѣх обър

нжти върху това , щото да се задържятъ унтеръ-Офице
ритѣ на свърхсрочна служба. На 23 - й Юлий 1881 г. бѣше
издаденъ новъ законъ за пост жпванието на унтерӣ - офице
ритѣ на свърхсрочна служба, съ който военното министерство

тръгня по прѣдишния ижть , т . е. по пятя за паричното
възнаградявание на свърхсрочно служащитѣ. По тоя за
конъ унтеръ- Офицеритѣ получих право да заключватъ

условия за постІвание на втора служба на срокъ отъ
двѣ до петь години , тъй щото цѣлата свърхсрочна служба

да не надминува 10 години. Прочее, подъ названието „ com
missionnés “, унтерь-офицеритѣ могжтъ да си останятъ подъ

знамената до 47 - годишния си възрастъ. Първото условие
за свърхсрочната служба унтеръ-офицеритѣ трѣба да да

ватъ въ послѣдната година на дѣйствителната си служба.
Общото число на свърхсрочнитѣ или коммиссионернитѣ ун

теръ-ОФіцери не тръба да надминува 2/3 отъ штатния съ
ставь на унтеръ- Офицеритѣ. Числото на свърхурочнитѣ

унтеръ -Офицери , което трѣба да пости въ всѣка часть ,
се назначава отъ военния министръ. Неприеманьето на
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий въпросъ. 35
свърхсрочна служба се разрѣшава само въ такъвь случай .

ако числото на свърхурочнослужащитѣ е надминжло опрѣ
дѣленната граница , или пъкъ ако желанж щитѣ да остантъ
не ги бива за по - нататъшна служба. Споредъ обіцoтo пpa
вило, на унтеръ -Офицеритѣ се е давало право да оставатъ

на свърхсрочна служба въ ония части , гдѣто ся служили
и по - напрѣдъ, но като исключение отъ това правило , по
тѣхна просба, или по распорежданието на военния мини
стръ; могжтъ да бяджтъ прѣмѣстени въ други части отъ

смщия родъ, гдѣто числото на свърхерочнослужащитѣ е
по - малко . Това правило е внесено въ закона за това , щото ,
както е показалъ опитътъ, въ полковетѣ, които квартиру
ватъ въ голѣмитѣ градища, числото на желамитѣ да оста

нжтъ на свърхсрочна служба е винжги по - вече, отколкото
въ другитѣ.
Да се обърнемъ сега къмъ разглежданието на мате

риалнитѣ сгодности , които законъть прѣдоставя на свърх
срочнослужащитѣ унтер -офицери .
Прѣди всичко , тѣ получавать всѣкидневна добавъчна
плата 30 сантима, като се захване отъ деня , когато см уво

лени отъ дѣйствителната служба, или пъкъ ако уволнява
нието имъ е било по - рано отъ заключванието на контракта ,
отъ деня на неговото заключвание . Добавъчната плата
се увеличва до 50 сантима слѣдѣ петь годишна и до 70
слѣдъ десеть - годишна свърхурочна служба . Жененитѣ и
които не живѣтъ въ казармитѣ унтеръ- офицери получа
вать , освѣнъ това , по 15 Франка въ мѣсецъ квартирни пари .
При заключванието на контракта за петь години , на ун

терь-офицерина незабавно се даватъ 600 Франка, а слѣдъ
свършванието на петь - годишния срокъ той получава пре
мия отъ 2000 Франка, 5 °1% отъ която му се плащать всѣки
три мѣсеца. Ако слѣдъ свършванието на първия контрактъ
бъде заключень новъ за петь години , то премията се дава
на пълно . Унтер -офицеритѣ, които , въ врѣме на свърх

срочната си служба, ся прѣминяли въ жандармерията или
3*
пыль с получили мѣсто по военно- административната часть,

то получватъ само часть отъ премията , пропорционално на
врѣмето, което ся прѣкарали на свърхсрочна служба въ

войскитѣ . Ако уволнението бяде причинено отъ смърть ,
отъ разжалование ( понижение) и т . н . т . , то размѣрътъ на

премията се опрѣдѣля, тъй смщо , споредъ горнята смѣтка .
Оння oть унтеръ - офицеритѣ, които слѣдъ свършванието
на първия контрактъ заключЖТъ вторий , тъй сящо за петь
годишень срокъ, получаватъ едноврѣменно 500 Франка и
иматъ право, слѣдъ свършванието на 10 - годишната свърх
срочна служба, да получавать пенсия , величината на която
зависи отъ званието и отъ обіцата дължина на службата
за унтеръ-Офицеритѣ соnimissionnés). Тука трѣба да спо
меня , че въ Французската армия сжIществуватъ слѣду ім
щитѣ унтерь-офицерски звания : 1 ) старши фелдфебель или

старши вахмистри (adjudаnt-solls -officier ), който въ случай на
нужда непълнява длъжностьта на младшия офицеринъ, а
въ строя командува взводъ ; 2 ) фелдфебель въ пѣхотата нли
вахмистръ въ кавалерията (sergent- major on maréchal des logis
en chef ); и 3 ) унтер -офицерин , или фейерверкера въ артилле

рията (sous-offiсiеr оli maréchal des logis ). Споредъ таблицата.
която е приложена къмъ закона отъ 23 юлий 1881 година ,
най- малката пенсия на адютантина (старшия Фелдфебель)
се равнѣе на 435 Франка , на Фелдфебеля — 395 Франка 1
на унтеръ-офицерина 365 Франка . Пенсиитѣ се увели
чаватъ отъ година на година и Могтъ да достигнжтъ
за адютантина до 1300 Франка, а за Фелдфебеля до 1200
Франка.
Военното министерство гледане на закона отъ 1881 г.
като на най- добро и най - вѣрно срѣдство за задържанието

отслужившитѣ унтеръ -ОФицери подь знамената и считате
унтеръ-ОФицерския въпросъ напълно разрѣшенъ въ Фран
цузската армия . Но опитътъ не закъснѣ да покаже всичката
погрѣшка на това мнѣние, тъй като , безъ да се гледа на
голѣмитѣ материални сгодности , които даваше законътъ на

свърхсрочно-служаццитѣ, слѣдъ уволняванието на всѣки въ3

растенъ классъ въ резервата , армията се лишаваше почти
отъ всичкитѣ унтеръ - офицери отъ тоя классъ. Отново се по

явих законопроекти, които изисквахм нови прѣиміщества
за свърхсрочнослужащитѣ унтеръ-офицери, и военното ми
нистерство гуди въ тѣсна евръзка разрѣшението на унтер
Офицерския въпросъ съ приемванието на краткосрочната
служба . Заедно съ това наченж да се появява съзнание , че

ни уголѣмяванието на премиитѣ, нито голѣмата плата , нито
пъкъ разширочаванието правата на свърхсрочнослужащитѣ
за завземание граждански длъжности съ една дума , нито
мѣркитѣ отъ материаленъ характерь ще разрѣшжтъ унтеръ
офицерския въпросъ, а приемванието на мѣрки отъ друга

категория , които дѣйствуватъ върху нравственната страна
на военнитѣ . Истинската причина , подъ влиянието на която
унтер -офицеритѣ съ цѣли тълпи излъзвах отъ състава
на армията , се заключаване въ това , че въ тѣхъ отсютству

ваше наклонность къмъ военната служба, че тѣ бѣх ли
шени ( тъ 22военния духъ “, който само е способен да на
кара человѣка да търпи всичката тежина на военната служба.
Появи се необходимость да се въспитавать младежитѣ въ
това направление , и съзнаванието на тъзи необходимость
породи новъ Фазисъ въ историята за разрѣшението на ун

теръ -Офицерския въпросъ въ Франция.
Когато генералъ Тибоденъ бѣше воененъ министръ,
той се спрѣ на мисъльта да се въсползува отъ института
„ за салдатскитѣдѣца “ за по- лесното разрѣшавание на ун
теръ-Офицерския въпросъ, като прѣдложи съвършенно да

се измѣни смществуіжцата организация на тоя інституть.
Послѣдствието отъ тая реформа бѣше вськигодишното от

пущание въ войската около 600 Добрѣ приготвени унтерт
Офицери.
Съкратяванието срока на дѣйствителната служба по

роди необходимость да се измѣни смществуіж щата система
за подготвянието на унтер -офицеритѣ в войсковитѣ части .
38 ХР. ЗЛАТОУСТовъ,
Въ настояще врѣме съставътъ на унтеръ -офицеритѣ се до
пълва : 1 ) отъ произведенитѣ въ това звание най-достойни

долни чинове и 2) съ привличание на свърхсрочна служба
унтеръ-офицеритѣ, които ся прѣкарали - срока на дѣйстви
телната служба.
Приготвянието на долнитѣ чинове за унтеръ -0Флцерско
й
звание се прави исключително отъ самитѣ части на во
ската . Въ всѣка рота има школа , посѣтяванието на която
е задължително за всичкитѣ неграмотни войници ; освѣнъ
това , въ всѣки полк , сжществува приготовителенъ курса
(cours preparatoire ), който приготвя за постапванье въ С.
Мексенската школа . гдѣто унтерь -офицеритѣ получавать
свѣдѣния , които с необходими за покачванието имъ на
Офицерски чинъ.
Да видимъ сега , какви мѣрки е взело Военното ми
нистерство на послѣдне врѣме относително

относително покачванието
унтер -офицеритѣ на офицерски чин .. Дѣятелностьта на цен
тралното военно управление въ това отношение се регу
проваше исключително оть направлението , което бѣне
взето за по- доброто научно подготвяние отъ унтерь-ОФІi
церитѣ кандидати за Офицерско звание , съ цѣль да се
намали смществу Жщата разнородность въ състава на ун

теръ-ОФІщерския корпусъ отъ извѣстенъ родъ войска. Отно
сително унтеръ - O«Фцеритѣ oть пѣхотата , военното мини

стерство отдавна е вече наченяло да се грижи за сравня
ванието на с . Мексенската школа съ с. Сирската. Гене
аль Бильо обърня голѣмо внимание върху тая задача и
взе мѣрки за разрѣшаванието й. Президентскнія декретъ
отъ 22 - іі Марта минжлата година , който бѣше издадень
съгласно сь рапорта на генерала Тибодена, свързваше въ
едно всичкитѣ отдѣлни постановления , които ся били из
„ Кавани въ разно врѣме за урежданието на с . Мексенската
Кола по такъвъ начинъ сключване извѣстенъ периодъ
на нейното развитие .
Споредъ тоя декретъ с. Мексенската школа - запази

евоето значение да дава на прѣдставенитѣ за покачвание
на чинъ унтерь-офицери необходимитѣ научни и практи
чески свѣдѣния . Приеманьето въ школата става по кон
курсенъ испитъ ; числото на вакансиитѣ вська година се
опрѣдѣля oть военния министръ. Унтерь-офицеритѣ полу

чавать общо и военно учение : на първото цѣльта е да
развие ония общи познания , които см имали тѣ прѣди да
постижтъ въ школата за да могжтъ да добиятъ необхо
димата за всѣки офицеринъ интеллектуална култура ; второто
въобще е насочено къмъ подготвянието имъ за испълнение

дължноститѣ на субалтернъ-офицеритѣ. Опрѣдѣлено едва
вида военно учение : теоретическо и практическо. Учебнитѣ
программми въ школата се утвърдяватъ отъ военния ми

нистръ ; курсътъ на службата е годишень ; всичкитѣ ун
теръ -офицери , които с издържали удовлетворително по

слѣдния . испить, тутакси се покачватъ на чинъ подпо
рчикъ и се назначавать въ пѣхотнитѣ части на войската .
Оння , които не с издържали испитъ, връщатъ се ᏴᏏ
войската съ първото си звание, при това , втора година

Въ школата могжтъ да бліджтъ оставени отъ военния ми
нистръ само ония отъ унтеръ-Офицеритѣ, които сж били
принудени , по нѣкакви си извинени причини , въ

разсто
Іние на първата година, да прѣкъснять учението си въ
школата повече отъ 30 дена врѣме.
По такъвъ начинъ Французското военно министерство
урегулирова въпросътъ за покачванието унтеръ-Офицеритѣ

на Офицерски чинъ .
Според законопроекта отъ 1882 година , за да се
улесни комлектуванието на войската съ унтерь -офицери ,

при съкратения срокъ на службата прѣдположено е : 1 ) да
се прѣдостави право за завземание извѣстни граждански
Длъжности исключително на унтеръ-офицеритѣ, които см

изслужили не по - малко от 3 години ВЬ Това звание и
5 год . въ дѣйствужцата армия , и 2 ) да се издаде законъ

за задължителнитѣ строеви обучавания въ всичкитѣ школи .

лицеи и други учебни заведения отъ трансданското вѣ
домство .
По штатоветѣ на мирно врѣме, въ дѣйствующата
армия трѣба да има 36,000 унтеръ -офицери , и въ по-горнитѣ

управления и учрѣждения отъ военното вѣдомство осоо
1500 ; всичко около 38,000 души . Въ това число , клѣ

края на 1882 година, се заключавахћ около 70 ° 10 унтер
Офицери , които с » получили това си звание въ продъл
жение на задължителния срокъ на службата.
В. Австро - Унгария. Австро -Унгария е първата отъ ве

ликитѣ европейски държави , която опита на себе си си
лата на народната германска армия и най - напрѣдъ тя се
въсползува отъ тоя урокъ, като въведе въ 1868 година

общата воинска повинность съ 3 - годишень срокъ дѣін
ствителна служба. Отъ начало тя се помячи да узаконн
6 - годишень срокъ дѣйствителна служба, сетнѣ се рѣши на

5 - годишень и най -сетнѣ , подъ влиянието на общественното
мнѣние , тя намали срока на дѣйствителната служба на 3
години . Разбира се , че такова бързо прѣминавание отъ
прѣдишния 8 - годишенъ срокъ къмъ такъвъ късъ тѣбаппе
да повлияе на унтерь-Офицерския въпросъ, трѣбаше да

има за слѣдствие намаляванието на кадритѣ (старостужа
щитѣ ), особенно въ ония части на империята , гдѣто, както
напр. въ Бохемия, силно е развита промишленностьта.
За австро - унгарската армия унтерь-ОФцерскиii въпросъ

има много по- голѣмо значение , отъ колкото за всѣка друга.
Това произлиза отъ разноплеменния й съставъ : войницитѣ
Оть повечето II тове принадлежжтъ къъ двѣ или по- вече
различни народности , и говоржтъ на разни езици . Ако
австро- унгарскитѣ унтерь- Офицери и да се отличаватъ съ

знанието на езицитѣ, при все това , редко ще се намѣрн
нѣкой да знае да говори на всичкитѣ езици , които се упо
трѣбяватъ въ полка . Въобще тѣзъ унтеръ-офицери знаіжтъ
1
тъй нареченния „ Полковий “ езикъ ( и то не винжги , тъй
като тѣ см длъжни да знають общщо- официалния ), а сль

дователно тѣ , съ по - вечето долни чинове, не см въ състо
яние да се обяснжтъ на тѣхното нарѣчие. Явно е отъ туй,

че при подобни обстоятелства рольта на учителя и осо
бенно на въенитателя пада нменно върху унтеръ-ОФице
ритѣ, които са излѣзли изъ помѣжду смщитѣ долни чи

нове , като такива , които знать езика имъ и см по -добрѣ
запознати съ тѣхнитѣ познания , съ тѣхнитѣ характери и
нрави . При такова важно значение на унтеръ- Офицерското
звание , желателно е да се привличатъ къмъ него хора раз
вити , дѣйствително способни да ряководіжтъ самостоятелно
младня войникь.
Въ настояще врѣме, въ австро -унгарската армия см
ществуватъ слѣдужцитѣ унтер -офицерски звания : фелд

фебель или вазмистри, старши унтерв -офицеринз ( Zugsfiihrer)
и младший унтер - офицерина (Korporal). Личния съставъ на
унтеръ-Офицеритѣ се комплектува : 1 ) чрѣзъ покачвание на
това звание такива долни чинове , които ся се приготвили

за това въ войсковитѣ школи , и 2 ) чрѣзъ привличание на
свърхсрочна служба ония унтеръ -Офицери , които с изкарали
задължителния срокъ на службата.

Да видимъ сега , какъ се практикуватъ тия два начина
за комплектуванието въ австро - унгарската армия .
1. Въ вська рота (ескадронъ, батарея ) има два рода
школи : а ) за редовитѣ ( Mannschafts- Schule ) и б ) за унтерть
офицеритѣ. Въ школитѣ за редовитѣ се прѣподаватъ уста
витѣ (за строевата , полевата и вятрѣшната служби ), 10
нятия за воинската повинность и за оржжието . Прѣпода
ванието става на онзи езикъ , който се употръбява въ полка ;

ако ли пъхъ полкътъ състои отъ людье отъ различни народ
ности , то ротната школа се раздѣля на нѣколко отдѣления .
Понеже служебний езикъ е нѣмский, то въ школата за по

знаватъ войника съ значението на нѣмскитѣ команди и съ
нѣмскитѣ названия на ония прѣдмѣти и понятия , знанието
42 ХР. ЗЛАТОУСТОВ ,
на които е необходимо вы врѣме на службата. Унтер

офицерскитѣ школи се прѣдназначавать както за унтеръ
офицеритѣ, тъй и за редовитѣ, които се готвятъ да бліджтъ
покачени на това звание. Прѣподавать се сжцитѣ прѣд
мѣти , каквито и нь інколитѣ за редовитѣ, но съ по - широка
программа и съ добавяние нѣкон свѣдѣния върху органи
зацията на армията. Учението става , до колкото е възможно ,
на нѣмски езикъ ; но въ всѣки случай, нека се , щото унтеръ
Офицеритѣ да разбирать заповѣдитѣ, които се давать на
тоя езикъ, и да можТъ да говоржтъ, поне малко , на нѣмскін.

Освѣнъ ротнитѣ школи . “ Жществуватъ опе полкови
школи за приготвяние унтер -офицери ( Unteroffісіеrs Bildung
Schule), които се отварять по усмотрѣнието на полковитѣ

командири . Освѣнь прѣдмѣтитѣ, които ся опрѣдѣлени за
прѣподавание Bь ротнитѣ школи, въ полковата школа се
прѣподаватъ на нѣмския езикъ чистописание и аритметика.
Прѣподаванието става най - напрѣдь на употрѣбителния въ
Полка езикъ, а сетнѣ на нѣмския . Учебний курсъ се по
дължава отъ 1 декемврий до края на май ; долнитѣ чинове .
които посѣтявать школата , се освобождаватъ отъ всѣкаква
друга стужба .
Когато се избирать хора за Покачвание на унтеръ
Офицерско звание , прѣдпочитатъ се ония долни Чинове.
които се отличавать сь твърдия си характеръ , съ доброто

CU Поведение II C Ꮟ знанието си да обучавать новацитѣ
( новобранцитѣ). За покачвание на званието младши унтер

офицери изисква се , щото редовии да изслужи не по- малко
отъ с мѣсеца, а за покачванието на старши унтер -офицери
и релдфебели трѣба да изслужи не по - малко отъ 1 годині.

2. За задържанието на служба необходимото чис.1 )
опитни унтеръ -Офицери , които ся изслужили задължител

ния срокъ, давать имъ се, освѣнь Външнитѣ отличителни
знакове , стѣднитѣ приміщества : а ) понеже отпрѣдѣленитѣ

Да се даватъ според закона отъ 1867 година премин
Abfertigmg) на из.тѣзнжлитѣ въ отетавка унтерь- ОФ} цер
УНТЕРЪ -ОФИЦЕРСкий въпросъ. 43
слѣдъ изслужванието извѣстенъ срокъ по- горѣ отъ задъл

жителния се оказах недостатъчни и не можих да до
стигнжтъ цѣльта си , то тѣ споредъ закона отъ 1872 го
дина се замѣних съ тая добавка камъ платата ( Unteroffi
eiers- Dienstes Primie ): на Фелдфебеля 17 гулдена , на стар
шия унтеръ -ОФицеринъ 14 гулд ., на младшия унтеръ
офицеринь 91 ) , гулд . въ мѣсецъ. Тая добавка се дава
два ХТИ въ мѣсеца : на 1 и 16 число . На дѣйствителна
служба състотъ всичко 32,000 унтеръ -ОФицери, отъ които
11,315 души ся свърхсрочнослужащи, които се ползоватъ

отъ рѣченната добавка , а именно : 3487 Фелдфебеля (65 °/0
отъ общото число ), 4321 старши унтер -офицери ( 48 ° / % ) и
3507 младши унтер -офицери ( 20 ° 10 ).
б) Право да завзематъ гражданска длъжность слѣдъ
уволняванието имъ въ отставка . Всичкитѣ унтеръ-ОФицери,
които ся изслужити 12 години , въ това число и 8 год .
о
Bь унтеръ -офицерско звание , иматъ право, прѣиміщественн
прѣдъ другитѣ лица , да завзематъ извѣстни длъжности
но сядебното , митарственното , пощенското и другитѣ вѣ
домства ; но и на всичкитѣ тия длъжности твърдѣ малко
залата се дава .
в ) Право за пенсия , слѣдъ изслужванието не по - малко
отъ 18 години . Голѣмината на пенсията зависи оть числото

на служебнитѣ години и отъ званието на лицето. Най
малки годишень размѣръ на ІІенсията e 90 гулд . ( за

младшия унтер -офицеринъ, коiiто е изслужилъ 18 години ),
а най - голѣмий — 182 гулдена (за Фелдфебеля , който е из
служилъ 30 години ).
При всичкитѣ ТИЯ прѣимящества Положението на
унтеръ-офицеритѣ и до сега е за съжаляванне . Това по
ложение отъ авторът на излѣзлата въ минжлата година

ópowypa „ Ein Blik auf die K. K. Oesterreichische Armee,
Desonders lie Infantеrіе “ се характеризира така : „ Въ австро
унгарската армия нѣма унтеръ-офицери ; въ ротата нѣма
нито единъ свърхсрочнослужащъ унтеръ- 0Фцеринъ, освѣнь
«Фелдфебеля и счетоводителя ; твърдѣ често даже не зд

« Фебельтъ ПЛІ счетоводительтъ се взематъ изъ Чистото
на срочнослужащитѣ долни чинове , тъй щото офицеритѣ

CX длъжни ВЬ такъвъ случай да испълнявать унтеръ
Офицерската служба и да влизатъ въ най-дребнитѣ подробно

сти при обучаванието на долнитѣ чинове . За да се до
пълнять унтерь-офицерскитѣ штатове, бързатъ съ обу
чаванието на по- развититѣ новобранци и подиръ петь мѣ
сечно служение назначаватъ ги ефрейтори, нодиръ година —
младши унтерь -офицери , а подиръ двѣ години — старши
унтеръ-ОФцери и даже Фелдфебели . Но минавать се три
ГОДИНИ ІІ Всички на драго сърце се възвръцатъ, кои
при воденицата , кой при ралото , кой при чука , коіі при
муштата ; ) и накъ отново се начевать силнитѣ трудове
за образуванието на унтеръ-офицеритѣ. Разбира сз , че въ

числото на тия хора , съ които неволно се замѣстятъ унтерь
Офицерскитѣ вакансии , има лица твърдѣ образовани ; но
нима може человѣкъ да бъде способенъ за унтеръ-ОФи
церско звание само затова , че той е развитъ и інскусень
въ частния си занаять ? Всичкитѣ трудове, всичкитѣ ета

рання , да се образуватъ истински унтегръ-офицерін отъ
онія Предови , Кошто иматъ унтеръ-ОФцерски отличия , 10
веждатъ само до това , щото в мирно врѣме истинский

недостатъкъ ОТЬ унтерь-Офицери да се поскрие. Само
ОНЗИ , който се е запозналь Въ военно врѣме съ длъжно
ститѣ на капралния. 2) знае, какви качества с необходими

да има унтеръ -офицеринъть, именно : енергия , постоянство,
ршителность, практическо знание на службата, извѣстенъ
авторитеть, а всичко това дохажда само Когато човѣхъ е
въ периодътъ на мЊжеството. При такъва примѣрна. Д)

стойна за подражавание, организация на австрийската рота,
достатъчно ( почти ) е, ако Фелдфебельтъ, счетоводительть
и четирмата старши унтеръ-Офицери бя ,Джтъ старое.y
1 ) Чукъ отъ тучъ у чизмарить,

2) Унтеръ-офицеринъ, който командова взводъ (14 рота ).
УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСкий въІРОСъ. 45
жащи ; но да се постигне това при сегашнитѣ условия

нѣма никаква възможность . “
Австро - унгарското военно министерство съзнава , разу

мѣва се ,
всичката опасность за армията отъ нѣманьето
поне относително удовлетворителенъ корпусъ отъ унтеръ
офицери . Минжлата година се появи официално съобщение

за цѣльта на военното министерство , да внесе за разглеж
дание ВЬ парламента нѣкои мѣрки , които МОГУТЬ да
служжть за задържанието унтеръ -Офицеритѣ на свърх

срочна служба . Въ това съобщение, мъжду другото , с
казано , че за неудовлетворителното разрѣшение на унтеръ
ОФицерския въпросъ въ Австро - Унгария е виновна законо
дателната власть, която не се съгласява да отпусне необ

ходимитѣ сумми за увеличвание съдържанието , чрѣзъ което
да могат да се привлекжть на свърхсрочна служба унтеръ
офицеритѣ . На това съобщение, а сящо и на закона отъ
19 Априлий 1872 година ( тъй се нарича законъть за
унтерь -офицеритѣ) военний печатъ погледня съвсѣмъ отъ
друга точка : той прѣдставляваше много по- широка про

грамма на необходимитѣ реформи , отъ колкото законътъ
и съобщението на министерството ; да той напр . искаше
се съкрати срокътъ на свърхсрочната служба , слѣдь който
унтеръ-офицеритѣ иматъ право да завземять длъжности

на държавна служба или въ извѣстни дружества , които
получаватъ пособие отъ правителството. До сега за това
се е искало 12 - годишна служба , в това число 8 години
като унтеръ -офицери . Военний печатъ счита за доста
тъчно тригодишна унтеръ -офицерска служба, и искаше ,
щото на унтеръ-Офицеритѣ да бджтъ прѣдоставени не

само канцелярски и домакински длъжности , но изобщо
всички ония мѣста, назначението на които зависи отъ пра

вителството или отъ общинитѣ. При голѣмата и несъ
мнѣнна полза, която тия мѣрки бих принесли на унтер
Офицерския въпросъ , военното министерство неможé да се

откаже отъ своитѣ палиативни мѣрки , понеже знаеше , че
46 ХР . ЗЛАТОУСТОВъ,
първитѣ се придружавахм отъ голѣми затруднения . Въ

всѣки случай австро- унгарската армия се намѣрва въ над
вечерието на унтерь -Офицерската реформа .
Г. Россия . Съкратяванието срока на дѣйствителната

служба и въ русската армия не закъснѣ да повлияе вредно
на унтеръ-Офицерския въпросъ. Ако тоя въпросъ до сега
не е станял , толкова сериозенъ, както въ иностраннитѣ
армии, това се дължи само на срока на службата , който
въ Россия и до сега е 4 - годишень. Обаче , ако вземемъ въ
внимание, че въ другитѣ държави на всѣкм.дѣ е узаконенъ

3 - годишенъ срокъ, и при всичко това все се стремятъ да
и Россия
намалжтъ още тоя срокъ, ще стане ясно , че
рано или късно ще трѣба да се откаже отъ 4 - годишния
срокъ на службата , понеже само при такова условие голѣ
мината на армията ще служи като истинска мѣрка за мо
гжществото на Россия и на нейнитѣ разноски за издър
жанието на въормленнитѣ си сили. 1 )

Въ Россия комплектованието на унтеръ-офицеритѣ става
исключително съ лица , които се приготвятъ за това ві
учебнитѣ команди на всеки полк . Азъ ще се спря върху
наредбата на тия учебни команди , понеже съмъ увѣрень.

че тя ще послужи за урежданието на такива команди и
въ нашата армия , организацията на която е изцѣло заета
отъ русската военна организация .
Сега учебнитѣ команди се формиру вать по тоя начинъ :
отъ всѣка рота се назначаватъ по 5 или 6 души отъ по
способнитѣ и по- развититѣ въ строевото образование. Въ
командата се назначавать три унтеръ -офицери, от които

единий завзема дължность та на Фелдфебеля , а двамата
съ
други — на взводнитѣ командири ; двама ефрейтора
права на взводни командири ; два оберъ-офицера съ права
на субалтернъ-офицери, и началникъ на командата , слцо отъ

младитѣ офицери на частьта , съ права на ротенъ командиръ.
1 ) „ Унтеръ-офицерскій вопросъ “ Полковника А. Редигера, стр. 145.

УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСъ . 47
Назначаванието на тия Офицери и долни чинове става

всѣка година, съ исключение началника на командата , който
се утвърдява отъ началника на дивизията и може да бяде
за нѣколко години .
Учението въ командата се продължава само една зима ,
отъ половината на октомврий до половината на априлий,

т . е . шесть мѣсеци . При това изучванието както на общитѣ
прѣдмѣти , тъй и на уставитѣ, става теоретически , съ исклю
чение на ржжейнитѣ приеми , гимнастиката , фехтованието и
прикладката съ прицѣлванието ; за практически занятия се
дава твърдѣ късо врѣме, въ началото на
пролѣтьта, като
имъ се показва , разбира се, въ казармитѣ, каквото може
да се свари и отъ другитѣ устави .
До колко подобенъ съставъ на една учебна команда
и такова късо врѣме моглTь да даджть желаемитѣ резул
тати , азъ ще говоря на друго мѣсто и Въ друга статя
по тоя прѣдмѣтъ. Сега ще се обърня къмъ разглежданието
правата на срочнослужащитѣ унтеръ-ОФицери и на прѣ
имяществата , които ся прѣдоставени въ русската армія
на свърхсрочнослужащитѣ.
По штатоветѣ на мирно врѣме, въ ротата трѣба да
има слѣдужщето число унтеръ-офицери : Фелдфебель 1,
старши унтеръ-офицери 5и младши унтер -офицери 4.
Тия унтеръ-офицери , когато ся на срочна служба, полу

чаватъ слѣднята годишна плата (въ армията ):
Фелдфебельтъ о 24 рубли
Старший унтеръ-офицеринъ 18
Младший унтерь-офицеринъ 4 5 којІ .
Мѣжду храната на унтер -офицеритѣ итая на дол

нитѣ чинове нѣма никаква разница ; само за Фелдфебелитѣ
е направено исключение , което се състои въ даванието дB0
снъ размѣръ месо (вь постни дни риба ), и имъ е разрѣ
шено да си готвятъ отдѣлно отъ ротата .
Облъклото се дава на унтеръ -ОФицеритѣ на смщить
основания , както и на редовитѣ ; знаковетѣ, които ся при

своени на унтерь-офицеритѣ за отличие отъ редовитѣ н

другитѣ долни чинове , се нашивать на яката , на нарамни
цитѣ и на ржкавитѣ.
Тъй като твърдѣ голѣма часть отъ армията е размѣ

стена по частни кжця за живѣенье, а пъкъ другата часть
оть войската се помѣстя въ твърд . тѣсни казарми , то,
разбира се , че при такива условия твърдѣ мячно е било
да се направи нѣщщо за подобряванието на помъщението за
унтеръ-офицеритѣ . По устава за вятрѣшната служба тръба,
до колкото е възможно , да се дават на всичкитѣ фелд
Фебели особенни стаи , или пъкъ да им се отдѣлятъ на
значенитѣ за тѣхъ помѣщения съ прѣградки; другитѣ
унтер -офицери се помѣстятъ заедно съ редовитѣ, при

това , ако има мѣсто, разрѣшава имъ се тъй смщо да си
отдѣлять часть отъ стаята съ прѣдградки . Споредъ свѣ
дѣнията , които дава 27Отчетътъ на Главния комитетъ по
устройството и образованието на войската за 1874—1878

години , “ вь настояще врѣме Фелдфебелитѣ почти на всѣ
кмдѣ си иматъ отдѣлни стаи .
На срочнослужащитѣ не се разрѣшава да се женять .

По дисциплинарния уставъ за унтерь- офицеритѣ см
опрѣдѣлени слѣднитѣ наказания :
1. Забѣлѣжки и мъмрания ;
2. Запретявание да излѣзватъ отъ казармитѣ за кол

кото и да е врѣме;
3. Назначавание не по редь на служба до 8 піти ;
4. Прость затворь до 30 денонощия ;

5. Строгъ затворъ до 20 денонощия (къмъ фелдфебе
литѣ не се примѣнява );
6. Назначавание на служба като редовий до 3 мѣсеца :

7. Неудостоявание да се произведятъ въ офицери ;
8. Снемание на по-долни длъжности ;
9. Тишаванне отъ унтеръ-офицерското звание .

УНТЕРТ-ОФИЦЕРСкиін въІРОСЬ. 40
За по - ясно разбирание правата на началницитѣ отно

сително налаганието на горнитѣ наказания прилагамь слѣд
нята табличка :
авание
Върху унтерь Върху ерейторитѣ и
Назнач
офицеритѣ. редовитѣ
Отпускъ
Отпускъ
служба
редъ
по
не
Не по
изъ
изъ
на
Арест . Арестъ
ка
ка
Началницитѣ иматъ право редь
На ба
зармитѣ
Усилень
работа
зармите
служ
да налагатъ върху подчи
Прость
Прость
Строгъ
На
Строгъ
ненитѣ си :
дни Пяти денонощ. ни - -- ІХТИ денонощия
Младший унтерь -офицеринъ . 1 1 1

1.
Старший 2 2 2 2
Фел,дебельтъ . 3 3 3
|
Младший ољицеринъ 4 8 4 4 2
|
Ротний командиринь 30 8 30 8 1 5
Баталиoнний командиринъ 90 8 1 ) 10 90 8 8 10 10 |
Полковий командиринъ 1) 8 30 30 8 30 2018
Тая табличка ни Показва , че всѣки началникъ ма
надь своитѣ подчинени твърдѣ голтмичка дисциплинарна
власть, което , разбира се , твърдѣ много уголѣмява неговия

авторитетъ ; , като гаранция отъ злоупотрѣбленията отъ
страна на младшитѣ началници служи обезателството за
всичкитѣ наложени наказания , да се обажда на ротния ко
мандиринъ.
Освѣнъ показанитѣ въ табличката права, полковий ко
мандиринъ може да излага редовитѣ на смѣсені арестъ (строгъ

и усилень наедно) на единъ мѣсець; да назначава унтеръ
( фицеритѣ на служба на мѣсто редови на 3 мѣсеца ; да
снема «Фелдфебелитѣ и старішит , унтер -офицери на по
долни длъжности и да лишава ефрейторит , отъ тѣхнитѣ
звания ; да не удостоява долнитѣ чинове за покачвание на

ОФ11церски чинъ .
1 ) На по - дълго или по -кясо врѣме.

ХР. 3, 1АТОУСТОВъ,
Правото за лишавание унтер -офицеритѣ отъ званието

мъ е дадено на ДИВИЗИОНІЯ началникъ.
Съ една дума , но се отнася до дисциплинарнитѣ на

унтер -офицеритѣ наказания , тѣ се налагать вь сящата
мѣрка , въ каквато и на редовитѣ, само съ тъзи разлика.
че всичкитѣ унтер -офицери са избавени отъ назначаване
на работа на мѣсто редовни и отъ усиленння , а е 1ДФе
бельтъ и отъ строгия арестъ ; т, могжтъ да бліджъ и
пен отъ унтеръ-офицерското си звание безъ сядь, по дис"
цип.нарень редь. Унтер -офицеритѣ имать сміцитѣ права
за излъзванне оть казармитѣ , 1 :аквито и редовить. Отно

сително облѣлото , квартирата и храната , унтеръ-ОФцеритѣ
съ нищо не се отличаватъ отъ редовитѣ, само Фелдфебельтъ
си има отдѣлна стая (безъ покжнина ) и единъ късъ месо
по -вече въ день . Изобщо виждаме , че срочнослужащитѣ
уттерь- ОФІШцерт по своето положенне твър,ҳѣ малко се от

личаватъ отъ редовитѣ.
Като се обръщам къмъ разг.тел:данието на први.мж

ществата , които ся прѣдоставени Bь настоящее врѣме на
свърлсрочнослугсаациті , азь нѣма да 131 амь появението
Имъ и постъпенното им'ь развивание , тъй като нІІ мѣстото.
нито врзмето ми позволяватъ да направим това .

Отъ 1874 година насамъ см се издали нѣколко 1010
:ения , нѣколко закони, съ които се е искало да се подобри.

колкото е възможно , положението на старослужащитѣ ун
терь-ОФІЇцери . Споредъ тия законоположения , а сящо и спо
Предь распорежданията , които станях на послѣдне врѣм .
на свърхсрочна служба е разрѣшено да оставать само ун
тер -офицеритѣ, и то съ съгласието на полковня имъ ко
мандиринъ. Свърхсрочнослужащитѣ се оставятъ всѣки пять
на една година , слѣдь истичането на която тѣ МОГАТЬ
(отново да MOUNT » да ги оставить На стужба на сяц :1
срокъ. За всѣка часть с опрѣдѣлено числото на свърхсроч

нослужанцитѣ, на които се отпуща добавъчна плата , тъii
напр. въ всіха рота и ескадронь 1 фе1ДФебеъ и 4 старин
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий въІРОСъ. 51
унтер -офицери , вь батареята 1 Фелдфебель и въ мѣшит ;

батареи 5, а въ коннитѣ в старши унтерь-офицери . Право
за поучвание добавъчна плата е дадено само на унтерь
ОФІцеритѣ отъ старит ; звания ; младшить унтерь-ОФІІ
цери получавать само Штатната си плата , НО когато тѣ
бяд ть покачени на стариши унтер -офіцерско званне , то
врѣмето , което ся прѣкарали въ младшето си званне , имъ

се засчита при добиванието на всичкитѣ права и прѣмм
щества , които се даватъ на свърхсрочно -служащить.
Разбира се, че младшитѣ унтерь-офицери по Финан

сови съображения с лишени отъ получване добавъчната
плата , която е опрѣдѣлена за унтерь -ОФщериті; отъ стар
итѣ звания .
Добавъчната плата е опрѣдѣлена :

За фелдфебеля . 84 руб. въ година.
старішия унтеръ- ОФцерніть 60
Освѣнь това на всичкитѣ свърхсрочно -служащи с дан
дені знакове за отличие на тѣхнитѣ звания . Тѣмъ е раз

рѣшено да се женять , и могжтъ семејствата си да дър
Жлтъ при себе си ; дава имчь се за това отъ хазната квар

тира , а там , гдѣто нѣма квартири пари според закона .
Всичкитѣ свърхсрочни ся избавени отъ строгия аресть,

гѣ не се назначавать на служба на мѣсто редови ; по
ТІВъ воята мъ тѣ могжть да блідтъ уволнени от
Властьга На ДИВІЗІОННЯ НачалникЬ ; ᏴᏏ
служба само съ
военно врѣме на мѣсто да блДжть уволнени , съ в.тастьта
на смщитѣ началници , тѣ се лишаватъ отъ добавъчната
1.1ата и могжтъ да бліджть сравнени съ срочнослужащитѣ.
При оставанието на свърхсрочна служба, унтерь-ОФІІ

церитѣ имать право да се ползуватъ съ отпускъ отъ 2
мѣсеца (вь далечнитѣ окръзи отъ 3 и 4 мѣсеца ), като си
запазвать платата ; и прѣзъ послѣдутміцит години тѣ мо
Глтъ да бъдять уволнени въ кратковрѣменни отпуски по

усмотрѣнието на началството .
?
52
ХР . З.ТАТОУСТОВ ,
Покачванието на офицерски чинь за унтеръ-Офиццерина
е недостно и званието Фелдфебель e най - високиіі прѣдѣ...

на унтеръ- Офицерската кариера .
Колкото се отнася до мѣркит ., които ся приети за
обезпечение на бяджщностьта на старослужащитѣ унтеръ
офицери , тѣ се заключаватъ въ слѣдут Пцето :

1) Даванието на рекомендателни свидѣтелства за да
могжтъ да бъдятъ прѣдпочетени при назначаванието на
разни длъжности по гражданското и военно вѣдомства,
които се завзематъ по воленъ наемъ. Право за получване

такива свидѣтелства иматъ всичкитѣ унтеръ- офіцери, които
см прѣкарали 5 години на свърхсрочна служба.

2 ) Унтеръ-офицеритѣ, които ся прѣкарали (стѣдъ 1874
година ) 10 години на свърхсрочна служба, получавать при
уволняванието имъ въ отставка едноврѣменна помощь отъ
250 руб.; ония пъкъ, които са прѣкарали 20 години по
горѣ отъ срока, получавать или помощь отъ 1000 руб..

или пенсия до животъ 10 96 руб. въ година 1 ) .
Въ случаіі че умре унтерь -офицеринътъ, който е 40
биль право да получава пенсия , тая послѣднята прѣминава
къмь неговата жена , и й се дава въ размѣръ отъ 36 руб.
ва година . Въ врѣме на уволняванието отъ служба , свърх

срочно-служащитѣ и технитѣ семейства се прѣвозять до
родината си на правителственна смѣтка , и за
за всичкото
врѣме, прѣзъ което се намѣрватъ въ пять, даватъ имъ се

11ари за храна.
Таквози е горе - долу състоянието на унтер -офицерския
Въпросъ въ Россия.
Д. Италия . Наедно съ обединяването на Италия, и

Въормленнитѣ сили на прѣдишнитѣ дребни италиански
господарства се сливах въ едно цѣло. Тия въобще си.н
ІІмахм разнообразна организация , която не бѣше въ състо
1) Ония, които см. получили помоць за 10 годишна свърхсрочна служба, не

могжтъ да получатъ помощьта и пенсията , които се даватъ за 20 годишна служба.
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСкий ВЫРОСъ. 53
не да даде надъжда за добри успѣхи , и заради това
образованието отъ тѣхъ еднородна армия , която да отго

варя на новия политически редъ и на значението на Ита
ія , бѣше дѣло твърдѣ трудно .
За да се увеличи количеството на армията , правител
ството бѣ опрѣдѣлило срокъть на службата да бъде тріп

години ; послѣдствието отъ подобно рѣшение бѣше недо
статъкътъ отъ опитни унтер -офицери, които бѣ твърхѣ
трудно да се привлектъ на свърхсрочна служба, тъй като
италианскиіі народъ, който е горѣццо прѣдадень на отече
ството си не готовъ да жертвува живота си за свободата

и безопасностьта му . при всичко това не обича военната
служба.
Необикновеннитѣ затруднения , които срѣіцні питалі
анското правителство въ врѣме на допълванието кадритѣ

За своята армия съ старослужащи долни чинове , го накіl
рахт да намали числото на унтеръ- офицеритѣ до най- низкия
прѣдѣхъ ( 1 адютантнъ въ баталнона, 1 фелдфебель и 4
сер : анта въ рота ), като имъ прѣдоставії твърдѣ готѣми
11 : ѣIMміщества .
Въ настояцце врѣме вь италианската армия спеству
вать слѣдитѣ категории отъ унтерь- Офицерії : старши му
зикантина , старши фелдфебель, фелдфебель и сержантина .
Старши фелдфебели има по единъ въ всѣки баталионъ;
т , се числiЖТъ 10 списъцитѣ на полковия иштабъ, гдѣто
ги и свиквать за всѣкакви разяснения , които ся необхо

ДІМи на Полковата канцелярия 110 строевата и домакін
ската части на баталлона ; тъзи канцелярия имь дава пъхъ

оть себе си всичкитѣ нужни за батaлионитѣ разяснявания
на различнитѣ распореждания и заповѣди. Фел,дфебе.zuml;
ся, най - близкитѣ Іомощници на ротнитѣ и ескадроннит
командири, както по строевата, тъй и по домакинската ча

сти . Сержантитѣ ся собственно унтерь-офицеритѣ ; когато
Числото Имъ въ ротата е недостатъчно , то длъжноститѣ
имъ се замістять отъ капралитѣ (старии десетници).

ХР . З.ТАТОУСТОВъ,
Замѣстването на унтерь-ОФцерскиті вакансии става
1 ) прѣзъ въекачванието на това звание ефрейторитѣ (ка
пралнт ,), които слѣдь 18 - мѣсечната си дѣiствителна служба

см признати за достойни за това , но съ условне да се
сключЯТъ съ тѣхъ всичкитѣ изисквани от закона задЬ.1
жения и 2 ) чрѣзь назначаванне за унтерь-ОФИЦщери въепи
танницитѣ отъ учебнитѣ части , които ся издържа. и съ

успѣхъ узаконення непитъ .
Въскачванието на строевитѣ ефрейтори на унтер
Офіцерско звание став , ю прѣдставяньето на ротнитѣ и
баталоннитѣ командирі.
Общий стросъ на службата за унтерь- офіцеритѣ е 12

години, отъ които петь години подь знамената и седемь ВЬ
безсроченъ отпускъ. Въ продължение на послѣднитѣ седемь

тодішніп , четире стоЖТъ въ състава на постоянната армия,
и три години принадлежжтъ къмъ състава на подвижната
милиция . Првежданието им , Въ территориалната армия
става слѣдь 12 -годишна служба.

За подготвянне на редовитѣ къмъ въскачванието им ,
на унтеръ-Офицерско звание сществуват , тъй нарѣченитѣ
учебни части ( Ripparti l'istruzione ), а именно : 3 учебни бата
гиона, въ които се подготвятъ унтерь -офицери за нѣхотата ,
санитарнитѣ отдѣления и продоволственнит , ротіг ; 1 учебені
ескадрон , който е сформировань при нормалната кавале
рийска школа за унтерь-ОФицеритѣ оть кавалерията ; ?
учебни батареи, 1 учебна рота отъ крѣпостната артиллерия и
4 учебни взвода отъ инженерить, — да приготвятъ унтеръ
ОФцери за съотвѣтствуіжцитѣ видове войска . уче Въ
бнитѣ части
постжIватъ младежи волници (не по- млади
отъ 17 години ) или новобранци , които см пожела да
посветить на военната служба, но които не могжтъ.

По бѣдность или малко образование, да постжIIIжтъ въ
военното училище. Ония , които постIятъ въ учебнитѣ
части , се задължават да прѣкаратъ 5 години на дѣствіі

телна служба и да ЗНИЖТъ да чет Тъ ІІ 1а. ШЖТЬ .
УНТЕРъ- ( ФИЦЕРСкий выПРОСъ.
Ученията , прѣимящественно, строевитѣ, се продължавать

2 години, слѣдъ искарванието на които добритѣ ученици
получаватъ унтеръ -ОФцерско звание и се зачисляватъ въ
войската, а неудостоенитѣ за това звание постІватъ въ
войската като капралін и се произвеждатъ отсетнѣ, слѣдь
извѣстенъ срокъ, и то по усмотрѣнието на непосрѣдствен
Hнтѣ имь началници . Въ военно врѣме учебнитѣ части се
расформировать и IIчни
имъ съставь се распрѣдѣля по
частитѣ на постоянната армия .
Учебнитѣ части давать около 3/4 отъ общщото количе
ство унтерь-ОФцери ; другата часть се произвеждатъ въ

полковет , за което трѣба да се знае чето І ПІсмо , а
тъй слцо и служебнитѣ задължения .
За привличанието унтеръ-ОФИщеритѣ на свърхурочна

служба законътъ отъ 8 Юли 1883 година е опрѣдѣтиль
стѣ,думцитѣ правила :
Първото условие за свөрхерочната служба се заключва

за 3 години, съ добавка къмъ платата 110 лири ') въ го
дина ; стѣдь свършванието на тия три години се дозво
.Лява на унтеръ-ОФІцеритѣ да сключвать опце четире усло
вия едно слѣдъ друго , но все на годишень срокъ, като се
уголѣмява всѣки пять годишната имъ плата съ 219 лири
( maximum'а е 1300 лири въ година).
Като изкара 12 години на дѣiiствителна служба, ун

теръ -офіцеринътъ има право да получи едноврѣменно 2000
ирин, ко ІІожете да остави дѣйствителната служба,
„Дава му се мѣсто
мѣсто въ
во гражданскитѣ управления или на
желѣзнитѣ 11TIHца , съ п.Тата не по - малко отъ 900 лирін
Въ година .
Като прѣкарать 20 години на дѣйствителна служба,

унтерь - Офицеритѣ получават , пенсия отъ 360 лири вь
година .
1 , Италиянска монета, на която курсът се мѣну ва; обикновенно струва ко.

кото наший левь .
56 ХР . ЗАТОУСТОВъ,
Всичкитѣ тия прѣимящества бѣхя прѣдоставени прѣд ,
ВІДъ на недостатъкътъ отъ унтер -офіцери , които въ на
стояще врѣме, въ случай на мобилизация , недостигать

като четемъ Въ това Чисто IT ПОДВІ ната
13.500 души ,
МИЛІЦІЯ .
Т.
Състоянието на унтерт -офицерский въпросъ въ нашата армия.
Kясий срокъ на службата не заминува и у насъ, безъ
да в. IIяе вредно на унтерь-ОФицерския въпросъ, на добрия
кадръ отъ унтер -офицери , тъй като при 2- годишния срокъ

на дѣiiствителната служба немислимо е да се приготвятъ
добри унтер -офицери , които да обладавать необходимото
образование и особено онова твърдо въстание, което
прави унтерь- Офицерина непоколебима подпорка , око.10
която се струирова въ военно врѣме, въ вѣме на боя ,
млади пнеоштенъ воінникъ отъ съвременнитѣ войски.
Още въ началото на настоящата си статья казахме за

ползата, която принася на съврѣменната армия, доброто уре
туирование на унтеръ- 0 - ] щерския въпросъ за качествата
и требованията, които се изисквать и на които трѣба да
отговаря съвременния унтерь - Офицеринъ, за срѣдствата.
които могат да послужть въ по - доброто уреждание 10
ложението на унтер -офицеритѣ, като при това споменяхме
и за необходимостьта, която се е усѣтила у насъ въ по
„доброто разрѣшавание на тоя въпросъ, вслѣдствие на което
и бѣше издадено миналата година „ Положението за свърх
срочнослужащитѣ строеви и нестроеви долни чинове . “
Послѣднята русско - турска война, дойде да ни осв )

боди отъ петь-вѣковното робство и да създаде отъ насеъ
отдѣна малка държави ! ца даде ІІІ самостоятелень 10
литически животь . Заедно съ това тя даде начало || 10
тикъ за организуванието на нашата армия , гу, основа въ

нейната формация , тъii като с естественно , че върху въо
УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСкий ВЪПРОСЪ. 57
рәкеннитѣ сили, върху Физическитѣ сили на народа се

основава самоотбраната на една каква и да е държава и
че Формированието и увеличванието на тѣзи сили е цѣль

за смществованието на единъ народъ и най - неумолимата
необходимость за една държава. “ 1) Като се имаше прѣдъ
видь тоя принципъ за необходимостьта на въоряженитѣ

сили , а тъй сміцо и за ползата отъ тѣхъ и като се Зна
еше , че армията, която се съставлява отъ тия сили , е нищо

друго освѣнъ школа за народа , прѣзъ която е длъжно да
прѣмине всичкото ммжско население на Княжеството , то
оккупационнитѣ русски воіски трѣбаше да се погрижжтъ
да създаджть и единъ добъръ кадръ за бъдящата българ

ска армия , да приготвятъ учительетѣ за тъзи школа , а
ся, що назительетѣ на военното пскуство, дисциплина и
Военнніі духъ “ — съ една дума , обърняхм внимание върху
начинът , за разрѣшаванието на унтерь- Офицерския въ
просъ и у насъ, за което и « Формировах тогавашния уче

бенз батaлионь , мѣрка, твърдѣ добра и много сгодна за
държави, въ котіто е узаконень продължителния срокъ на

службата. Разбира се , че ние не можемъ да отричаме не
значителната полза , която принесе рѣченній баталнонь, но
це кажем , че неговото по - нататъшно смIществование бѣнге
немислимо , тъй като излѣзлитѣ отъ него унтерь-ОФіцери
не бих принесли никаква полза , защото цѣх да слу

Хятъ само една година , врѣме, въ което т , едвамъ би
узнали гдѣ и мѣжду какви хора се намѣрватъ и едвамь

би се запознали съ практическата страна на военното дѣло .
Не е чудно , гдѣто , слѣдъ разформированието на този
учебень баталионъ, не се взехм мѣрки за разрѣшаванието
на тоя въпросъ, тъй като тогава , даже и сега , почти всич
китѣ унтеръ- офицерски длъжности се завзематъ отъ Руссіп
унтеръ-ОФІцери.
1) Гледай „ За военната Гимнастика въ учи.Тиіцата и въ обществото . “ Г. Ва

ярь. 1884 година .
ХР. 31АТО СТОПъ,
Въ настояще врѣме нашата армия се комплектува съ
унтеръ - Офіцери , чрѣзь произвеждането въ Това Зване
ония Долни чинове , които успѣшно прѣкарвать курса на"
дружиннитѣ учебни командії .

Въ нашата войска за сега ся приети слѣдржпцитѣ
унтерь-ОФIіцерски звання : 1) фелдфебель или вах.нистр :

2 ) старши унтерь-офицерин или старши фейерверкера, и 3
-младши унтерь -офицерин , или младши фейерверкера .
По штатоветѣ на мирно врѣме въ ротата е положено
слѣдуня щето число унтеръ-ОФІщери : Фелдфебель 1 , старші
унтер -офіцери 5 нм.ладши унтеръ-ОФцерт 2. Тя
унтеръ- офицери , кога см на срочна служба, получаватъ слѣ

тухтата година п.тата :
« Фелдфебельть . 240 лева .

Старший унтеръ- Офицеринъ 120
Младший 60
Мѣ :ду храната на унтерь-офіцеритѣ и тая на долнитѣ

чинове нѣма никаква разница ; само за Фе.ДФебелитѣ е на
правено исключение , което се заключава въ даването Двоень
размѣрь месо , и ІІМъ е разрѣшено да си готвіжть отдѣ..но
оть ротата .
Об. тъклото се дава на унтеръ-офицеритѣ на смцитѣ
основания , както и на редовитѣ ; знаковетѣ, които см при
своени на унтеръ-ОФцеритѣ за отличие отъ редовитѣ и

другитѣ долни чинове , се нашивать на якіта , на нарамни
цитѣ и на рмкавитѣ .
Относително по-мъщението за унтерь-офицеритѣ у нась
нищо още не е направено , тъй като по - вечето отъ војската
е расположена въ разни правителственни и частніх здания.

твърдѣ слабо приспособени къмъ изискванията оть устава
на вятрѣшната служба.
На срочнослужащитѣ унтеръ-офіццери не се разрѣшава

да се женить .
УНТЕРТ -ОФИЦЕРСкиій Въпросъ. 5 )
По дисциплинарния уставь за унтерь офицеритѣ см

орѣдѣ.тени смцитѣ наказания , каквито ся опрѣдѣлени и
вь Руската армия за унтерь-ОФІІцеритѣ.
Сега ще се обърня къмъ излаганието правата и први
нжществата , които ся прѣдоставени на свърхурочносту

жащитѣ въ настояще врѣме. ,
Минжлата 1883 година се издаде, както казахме и по
горы, положение, съ цѣль „да се подобри състоянието на
старослужанцитѣ унтеръ-ОФІЇцери . Къмъ това положение се

приложи расписанието на длъжноститѣ , които см опрѣдѣ
лени да ги завземять свърхсрочно - служаццитѣ, притуризм

( ' е и нови штатове съ нѣкои измѣнения , съ цѣль да се на
мѣріжтъ источници за увелічвание платата на унтер -офII
церитѣ, която псужи като едно отъ главнить срѣдства
за задържанието имъ на свърхсрочна служба . Споредь това

Тюложение , постъпването на свърхурочна служба е добро
во.Іно ; но всѣки останалъ на такава служба е длъженъ
да прослуки въ нея не по - малко отъ една година ; при
това , уволняванието отъ служба по - рано отъ една година

се допуца само на основание медицинското свидѣлство за
неспособность къмь по -нататъшна служба . Ония, които же
лажТъ да постижть на свърхсрочна служба, тръба да за

явжТъ за това на най - близкото си началство и когато това
послѣднето се съгласи , тѣ се приематъ, за което се обя
Вява въ приказа по частьта . По смция тоя редь, всѣки

ХАТЬ за По една година , ( e оставятъ за по - нататъшна
свърхсрочна служба долнитѣ чинове, които вече се намѣір

вать на служба, но които ся прѣкарали една година от
врѣмето на послѣднето имъ постжIIвание в нея. Такива
ако пожелать сами и ги признаятъ за достойни да я про
„дължавать , оставятъ се изново на една година съ обявя
вание въ приказа по частьта . За начало на свърхсрочната
служба се счита деньтъ, който е назначенъ съ приказь по

военното вѣдомство за уволнение на долнитѣ чинове въ
запазъ, които ся прѣкарали опрѣдѣления задължителент»
60 ХР. 3, ТАТОУСТОВъ,
срокъ на службата. Това ся узаконенитѣ правила за по

стІвание на свърхсрочна служба.
На Долнитѣ чинове, състоянцін на свөрхерочна служба,
давать имъ се слѣдупцитѣ прѣиммщества :
1 ) Въ старши унтеръ-офицерски звания могжтъ да б %
Джть произведени само свърхсрочно- служащитѣ. Състоя

щитѣ на срочна служба могжтъ да бліджть произведени
въ тѣзи звания само за бойни отличия .
2) Долни чинъ , който се остава на свърхсрочна служба.
заедно съ това се произвежда въ старше звание , съотвѣт
ственно съ длъжностьта , която завзема . Само званието на
Фелфсбеля се дава не по - рано отъ прослужванието една
година по - вече отъ срока ; долнитѣ чинове , които испъ.1
нявать длъжностьта на Фелдфебеля въ продължение на

първата година отъ свърхсрочната служба, състотатъ къ
званието на старии унтерь-офицери 1 ) .
3) Долнитѣ чинове , които прѣкаратъ една години на

свърхсрочна служба, получаватъ нашивка отъ жълта въ.1
нена тъсма около нарамникътъ ; които ся прѣкарали по
торѣ отъ срока дві години , наградяватъ се съ широка жълта

Вълнена тъсма , която се нашива на лѣвия рмкъв'ь , както
на мундира, тъii и на шинела, съ ЖГъла на долу ; които
три години, наградяватъ се съ втора смщо такава тъема :

шесть години – получавать нашивка oть широкъ сребъренъ
галунь, който се нашива на рмкава, по -горѣ отъ вълнената
тъсма ; деветь години награждаватъ се съ нашивка отъ
Іширокъ златенъ галунь, който се напива на рмкава по
горѣ отъ сребърния гатунъ, и наii -сетнѣ , ония , които ся

прѣкарали дванайсеть - годишна служба по - горѣ отъ срока.
награждаватъ се съ втора нашивка отъ широкъ 3.Патенъ
1 ) Старшиій унтеръ-офицеринъ, който испътнява длъжностьта на Фелдебель:

а ) завзема въ ротата ваканцията за елдфебель, и за това той не влиза въ татнту
число на старинитѣ унтеръ- ( Фицери, б ) той се счита старши от другитѣ старши
унтеръ- офицери , без да зависи отъ врзмето въ което тѣ ся произведени нъ T83
звание и в ) той получава плата по длъжностьта , т . е . наравно съ евърхерочно-с.ГЖ:
щитѣ • етдебели .
УНТЕРЪ-ОФИЦЕРСКиін ВЪРосъ. 61
галунь, който се напива на рмкава по - горѣ oть първия .

За още по - продължителна служба по- горѣ oть срока , се
награждаватъ съ медатії .
4 ) Състоящитѣ на свърхерочна служба получаватъ до

бавъчна плата : Фелдфебельтъ 600 лева в годината ,
старший унтеръ -Офицеринь 420) лева .
5 ) На свърхсрочно - служащитѣ по възможность се дава

отдѣлно помѣщение, на фелдфебелитѣ — отдѣлна стая всѣ
киму , а за старитѣ унтеръ-офицери се заграждатъ жглитѣ
въ. общото помѣщение за долнитѣ чинове ОТъ тѣхнить
взводове 1 ) .
6 ) Свърхсрочно-служащитѣ имать право на отпускъ
вска година по 1 мѣсецъ, прѣиміщественно въ периода
мѣжду свършванието на лагернитѣ сборове и идванието на

новобранцитѣ. Въ продължение на този отпускъ тѣ си
Зназвать правото за получвание на всичкитѣ видове до
волствия ?). Въ случай, че не се върне на врѣмето безъ
уважителни причини , свърхурочний не само се наказва
дисциплінарно , но се лишава тоже И отъ правото си да

получи гэрѣпоменятитѣ видове на доволствие за врѣмето
на отпуска .
Въ
7 ) Право за налагание дисциплинарни наказания
такъвъ размѣръ, какъвто е опрѣдѣленъ въ дисциплинарния
уставъ за Фелдфебелитѣ и старшитѣ унтеръ -офицери , при

своява се само на свърхсрочно- служащитѣ, които завзематъ
"Тия длъжности 3) .
1) Заповѣдано е, щото това правилно да се има прѣхъ вихъ при възциганието

н : нови казарми . Въ старитѣ казарми нужнитѣ приспособления трѣба да се править
До колкото е възможно .
2) На началницитѣ на частить, ᏴᏏ Вихъ на исключение , е дадено право да
давать на свърхсрочно - служащитѣ и по- ,7ълъгъ отпускъ, на срокъ два мѣсеца, но
паричното въобще дово.тcтвиe имъ се запазва само за първия мѣсецъ, което и посту
чавать стѣдъ завръщанието си отъ отпуска.
8. Срочнослужащитѣ, които завземать Д.Тъжности на старши унтеръ -офицери ,
относително н.Тагание на наказанията, посізуватъ се съ правата на младши унтерт
иццери, а занимаюцци 1.Тъжноститѣ на фестдебели съ правата на стари унтеръ
орцери .
62 ХР. 3 , ТАТОУСТОВ ,
3 ) (" върхерочно - служащий, котіто не отговаря на своето

званне , може да бъде уволенъ отъ служба по дисці.н
парень редъ само C Ꮟ Властьта на бригадния командиръ.
( тъ унтер -офицерското звание тој не може да бъде -
шень иначе , освѣнъ чѣзь сяда . Само в'ь военно врѣме.

когато уволнението отъ служба не се допупца , свъхерочно
служащий може да бъде лишенъ отъ унтерь- о-Фщерското
звание по дисциплинарень редъ съ властьта на бригадния
Командиръ.
)) Оть в'юнкашнитѣ знакове на Отче . Дадени за
свърхсрочна служба , свърхсочно - служащий може да бъде
Липень ізь мирно врѣме, само чрѣзь сяда . Въ военно врѣме

тоіі ги губи съврѣменно съ пшението оть уiнтeръ-obll
церското звание.
10) Свърхерочно -служащит ; имать право да се уже

ніжтъ и да дъкжть своитѣ семейства при себе си ; при
това за постѣднитѣ, ако се намѣрни за ВЪЗМОЖНО 10 ус\ 0
трѣнието на началницитѣ на частнт , може да се даде 110

мѣщение въ расположението на частьта .
11 ) Освънь стартиптѣ унтерь - офіццери, разрѣшана се
да се оставятъ на свърхсрочна служба, но усмотрѣнието
на началницитѣ на частит , и младши унтер -офіцери.

Кото , като занимавать своить първи Д.Тъжности и като
запазватъ званието на младши унтеръ- ОФІЦцеринъ, натрі1
дяватъ се съ външнитѣ отличия , узаконени за свърхсрочно
служащитѣ старши унтер -офицери . Тѣзи лица , като не по
учавать добавъчно съДържанне за свърхерочната служба.

10.13овать се отъ всичкитѣ други прѣпмящества на тъзи
служба. Ония , които завземать Длъжності на 1,1а,ДIШII
унтерь -Офицери , могат да бъдять произведени въ свърх

ІІІтатнії старін унтеръ -офіцери, но съдържание не 110.Ту
чавать 10) званието на старитѣ унтер - офіцери, а по
Д.Тьностьта , която завземать .
ЕФреінторитѣ и редовитѣ могліть да бджть онета
вени на свърхсрочна служба, само когато се очаква да се

УНТЕРЬ-ОФИЦЕРСКИ ВЪПРОСъ. 63
откритъ (при уволнението въ запазь) унтерь- офіцерски

мѣста , но при това тѣ получаватъ само онова обикновенно
съдърлание, което е опрѣдѣлено по званието на ефренітора

или на редовия .
12 ) Въ званието старши унтерь- офицеринъ ( старин
Фейерверкеръ) се произвеждать само свърхурочно- служа
цитѣ; в звание Фелдфебель ( вахмистр ») могль да бл.

дятъ произведени само старитѣ унтеръ- ОФіцери, които
сю изслужили една година по - вече отъ срока .
13 ) Свърхсрочно-служащитѣ, които състоятъ въ воіі
ската , запазватъ си добавъчното съдържание и въ случай
на мобилизация . Унтерь -ОФІцеритѣ, които , въ случай на
мобилизация , се повикать изъ запаза , добавъчно съдържа
ние за свърхерочната служба не получавать. Тѣ получа

вать само основното съдържание споредъ длъжностьта ,
която ще заематъ слѣдь повикванието въ войската и Въ
- всѣки случай не по - малко отъ съдържанието , опрѣдѣлено за
младшитѣ унтер -офіцери .
Това ся прѣиммцествата, които ся прѣдоставени на

свърхсрочно -служащитѣ споредъ с.Цществужцето и дѣii
ствут . Пцето въ настояще врѣме „ Положение за строевитѣ
пнестроевитѣ свърхсрочно -служащи Долни чинове. “
Като наченХЬ да им тъзи си статия , азъ тѣмахь
прѣдь видь да прѣдставямъ нѣкаквІІ- cи проекти за по

доброто разрѣшавание на унтер -офіцерския въпросъ пу
насъ, тъй като подобни проекти могжтъ само в такъв'ю
случаіі да имать сериозно значение, ако т , бліджть осно
ванні върху точни свѣдѣния относително наричнитѣ срѣд

ства , които могҗТъ да бліджтъ ассигновані за този прѣд
мѣтъ. Обаче, за това ще говори други пять , защото ще
чакамъ да В11дм новия законопроектъ за увелічванието срока

на службата, когото Военното Министерство готви да прѣд
стави въ идпето Народно събрание, тъй като подобно

увеличвание срока на службата е едно отъ срѣдствата,
64 XP. 3. IATON СТОВ ».
които служать за подобряванието на унтерь- офіцерския

Въпросъ, даватъ възможность да имаме добъръ кадруъ отъ
унтерь-ОФІЇцерии, а слѣдователно добри учителье, добри
пазителье на военния духъ и дисциплина.
За по- доброто разрѣшавание на въпроса който раз
гледахме , много ще послужи и новата реформа въ органи
зацията на нашата войска, а именно прѣдполагаемата
полкова организация , тъй като тя ще ни даде ВЪЗМОЖ
ность да си отворимъ полкови учебни школи , отъ гдѣто

да можемъ да си изваждаме добрѣ подготвени . съ тео
ретінческо знание на военното дѣло унтеръ-офіцерії .
Септември 1884 год .

ЮЖНОУНГАРСкитѣ БЪЛГАРЕ .
Етнографическа скица отъ проф. Геева Цирбусъ. 1 )
Прѣвелъ Ив. А. Георговъ .
І.
История на заселението , географическо распространение на

банатскитѣ българе.
Още прѣди 1 ,дваньето на Маджаретѣ бѣхм се заселили

Българе въ Паннония като съзници на аварския хань
Баяна. Тъ бѣх отъ «Финско происхождение , по нрави 1
обичаи, както и 10 Вънкашность монголско плѣме, което
не бива да се размни съ по - сетнѣ пословѣненитѣ Българе

или по - вѣрно источнитѣ С.10вѣне. Политически недоразу
мѣния имахм за слѣдствие пептже ,даньето на българет , 13ъ
Паннония oть Баяна . Останялит , самъ - тамъ слѣх се 10
стъпенно сь Аваретѣ и съ Заселенитѣ вече въ Унгария
Словѣне , кипата на кото се простирахт въ VI - XI
вкъ отъ транссилванскитѣ Алиш нататъкъ, до клдѣ изво

ритѣ на Драва. Въ 678 ... появятъ се изново Българе въ
историята , побѣждаватъ мизийскитѣ Словѣне и съединяват ,
тѣхъ въ едно българско господарство , но съ това изгу
бих съвсѣмъ Освѣнъ маловажні останки народностьта
си, езика , нравитѣ побичаитѣ си . За сливаньето на вста
1 ) Die südlungarischen Bulgaren. Eine ethnographische Skizze von Prot. Géza

O‘zirbusz . Wien und Teschen . Verlag der k . k . Hofbuchhandlung Karl Prochaska. 1881 .
Стр. 63 въ 8 ”. Книжката е из.тѣзняла първоначално като прибавка къмъ томъ XI
( Die Serben in Dalmatien und im südlichen Ungarn, in Bosnien und in der Herzego
vina . Von Th . R. Stefanović- Vilovsky ) Ott 7b.10T0 „ Die Völker Oesterreich -Ungarns. “
ІІериод . Списание ХІІ .
66 ИВ . А. ГЕОРГОВъ,
дѣжиция съ завла,дѣния народъ стигах споредъ II -
мана 1) нѣщо 180 години . Финската кръвь исчезня въ

жилитѣ на подчиненото плѣме, което само се наричаше
Словѣне, а oтпослѣ прие народното ндържавно 11мме на
загубения владѣім ць народъ, но при това си остан 40

cЖщь слов'нско .
и така вѣроятно бѣше се свършилъ тоя процесъ на

сливаньето на двата народа при идваньето на Мадагаритѣ
Въ 889 год . , та и за туй не можеше вече да бъде дума
за угро- ФІнеси Българе въ Банатъ. Да ли отпослѣ е см
ществувала политическа България на р . Тиса, което твърдѣ

вѣрно отрича Paul v . Humfalvy , ? ) или не е мало Никога
подобно господарство , туй е споредъ нашия възгледь втори

стъпенна работа . Етнографически е по- вѣроятно , че жи
вущит , въ южна Унгария Словѣне 3) бѣх по - близки (1 )
българскитѣ Словѣне , нежели до всички други сродни на
роди, та може да се утвърди , подкрѣпено отъ езиковнитѣ
изслѣдвания на отличния славистъ Миклошича, че сегаші
нитѣ Българе въ Банатъ не см чужденци въ южна Уни
гария, и че тѣхнитѣ ірѣ, ци са живѣ.и още прѣди поя

вянието на Маджаритѣ по карпатекитѣ поли , въ 10.Ін
нитѣ на Марюшъ, Тиса , Дунавъ и Темешь.

Подиръ 110кърстваньето на българскитѣ Словѣне li
търсвах често въ църковнитѣ бъркотии католически Бъ.1
гаре защита и помощь при унгарскитѣ кралье , защото
Унгария минуваше въ вѣме на Арпадитѣ и на в.задѣте

льетѣ отъ Анжуiско происхождение за католическа сила
на Истокъ. Но не можем да кажемъ положително , да .11
отъ надошлитѣ челеди се поселих » нѣкои и въ Банате : ».
Нѣма обаче съмнѣние, че подъ управлението на великия
краль Лудовикъ I cм се поселили много български четедII.
1) Sun an : Die Sloveneп. 1881. Стр. 18.

2 ) Paul r . Hunfolry : Die I'ngern . 1881. Ctp. 11 .
3, Op. Fessler : Die Geschichte der Ungern und ihrer Landsassen . Leipzig 18á
Томъ І.
ЮЖНОУНГАРСКИТЕ БЪЛГАРЕ. 67
по - вечето отъ католическа въра, въ южна Унгария, особно

въ околностьта на Мехадия- Оршова, сетнѣ Рекамъ, Лина ,
Караншебешь. Слатина , Равникъ и рашова и то поради
вѣросновъдни гонения и за да избѣгнатъ отъ приблil

канцитѣ се Турция. Това се случи въ 1366 год . :)
Друто заселение вь 1391 л . споменува Каницъ. 2) При
всіпко че само малка часть отъ народа принадлежеше къмъ
католическата църква , но накъ тѣз друговѣрци бивах
затѣ притѣснявани от православното духовенство като
еретти. За да избѣгнятъ отъ тия гонения , прѣселих се

нѣколко тисещи като тески Българе, мѣжду които се на
мнірахм много скрити Богомили пля Павлишяне, въ австрий
ския Банать, особенно въ Кранова , Равникь, Ябалча. 3) Двѣ

години подиръ това падня старні прѣстоленъ градь Тър
ново и съ откарваньето на патриарха Евтимия -- българ
ската народна църква държавата се подчини на Тур
Цитѣ , църквата на Гърцитѣ. и така страхуванията на

Богомилитѣ и Павликянетѣ се осяццествих ..
Понеже нинѣшнитѣ банатски Българе се зовятъ и
до днес , Пав.Ішкяне, тръба да посветимь нѣколко кратки

бѣ.ѣжки за тая секта .
Павликяне бѣхъ първоначално моноФизити Арменци.

Тъхното учение имаше кореня си въ Мала Азия и не бѣ
нищо друго , освънъ прѣобразувані въ VII-мия вѣкъ отъ

Константина Самозатскиii старъ манихепзмъ. Особна почесть
имах гэII къмь апостола Павла и неговитѣ послания .
Църквитѣ им се нарѣкох ю споменатитѣ въ св . Павло
витѣ послания стари градове и учительетѣ си прибавяхж

къмъ кръстното си име и името на нѣкого отъ ученицитѣ
на апостола Павла . Византийскитѣ царье прѣслѣдвахм нѣ
KOLIKO пяти свирѣ10 Павянетѣ, но туй не прѣчеше
1) Ortmayer": Tirt. Alattir. 1871. Стр. 610.

2) Kanitz : Donaulgarien. Томъ 1 , стр . 132.
3) Парохил.Нитѣ книги въ Крашова и Равникъ датиратъ заселението отъ 1393 л.
Historia Domus Parochine Krassowa $ VI.
5*
68
НІВ . А. ГЕОРГОВъ,
никакь на распространението на тѣхното учение . Въ VII- ия
вѣкъ доі , охл тѣ въ Тракия и отъ тукъ въ Македония и

България.
Bь Х - то столѣтие появи се въ България , като прѣ
образователь на павликянската секта , единъ свещенникъ,
на име Богом.ть. Прtобразованието му се състоеше въ

това , че тоії уприлични размѣсенія съ сириінеки, персийски
Інгръцки Възгледи павликянизмъ повече на совѣнскитѣ
въззрѣния и даде ягко устроінство на вѣроненовѣднитѣ

общини. Привърженцит , му , нарѣчени Богомии, бѣх .
миролюбиви , въздържахм се отъ гласовито виканье и смѣенье
и се познавахм по блѣдното си Інце с.лѣдствие отъ по
стеньeтo. ') Наистина тѣ не се отцѣших явно отъ обіцата

църква , но при все това образувахм въ нея ( ИНЬ ВІДъ
онозиция , която давине доста работа на византннизма и

гръцизма . Въ врѣме на Асеньовцитѣ , въ X -III сто.ѣтие.
достигнмхм тѣ до голѣма потическа B :: ность , защото
омразата имъ към гръцизма 4а ,де пмъ възможность да се

слѣіктъ съ народната партия. Поҳирь нещастната битка
на Марица (1371 ) некахлі тѣ по- трагов». Но да ст Тъ
въ съзъ съ западнитѣ спи и да приемять помощьта на
папата , както и на краля Іудовінка І , неке. да минуватъ

за турски съзниції , защото не очеквахт никакво добро
отъ Турцитѣ. Но съ това си мнѣние детажХя тѣ Rъ
твърдѣ малко меншество н когато настмин прѣдназната

катастрофа — паданьето на българското царство и на на
родната църква, обърнях се ВЫ огорчението си къмь

католичеството . Повикантъ отъ Туцовинка І «Францискански
ка.тугери въ Типровець, Келѣзна, Кисура, Бдинъ, Коне

«Ловецъ, Давушница, Kaлaдия - Bь западния Балкань, гато
мѣстность та бъше непълнена вече отъ Богому. бѣҳм
прѣобърнли много Богомили въ католичество . Тѣ се на

ричах слѣдь поката.Ичването си Пав. : не и се изее
Huria
их распръснято в Румъния, Седмінра,дек:о и
1) Jireček : Geschichte der Bugaren. 1876. ( tr. 175 .
Ю КНОУНГАРСКИТЕ БЬ, ІГАРЕ . 69
Унгария. Едишнь такъвь poil провсіп Българе потегли

прѣзь 1690 год . въ Седмінградско .
Причината на това прriселенне бѣ слѣднята : царь Лео
по.1ҳь I. възбудень очъ честититѣ успѣхи на вредния свой
воінвода херцога Тудовга Баденскиіі, пскаше да подигне
възстание въ България и намѣри като способни за тая
мисъсть чипровскитѣ католически Българе. И наистина по
мамих се послѣднитѣ отъ обѣцанията и щастието на ав
стриіскитѣ воіски и направих заговорь, който обаче биде

издадень на великия везиръ юрюлю. Разядосанитѣ Турци
опустоших досяць въ 1688 ... Чипровецъ и изгоних М
Българет , вь Румыния, гдѣто гостоприемниій войвода Кон
стантинь Бранковань Басараба имъ озпачі за поселение
мѣстата Краіново. Римникъ и Бредшке.') Но една часть
придружи австрийската војска до Седмиградско. Нѣколко
години живѣехт тѣ, въ бараки близо до Сабиіі ( Hermann
stadt ), нail -сетн , въ 1780 ( ? преводачъть) л. добих ски
таміцитѣ се подтвърждение на привилегиитѣ си и право

за окончателно заселванье въ Алвинць. Подиръ 12 години
прселихт се 43 четеди въ прѣкрасната долина на Черна
Марошь и се установихм въ Дева. Тия седмиградски Бъл
гаре се порумяних отсетнѣ съвеѣмъ. Тѣ се нахождатъ
днесъ въ еднакво положение съ Руммнетѣ, и само словѣн
скитѣ имъ имена указвать на происхождението имъ . Тѣ

ся отчасти унияти , отчасти православни христиане. 2) До
1718 год . не се повторихм вече подобни прѣселення въ
Банатъ отъ страна на Българетѣ. Обаче подиръ пожаре
вацкия миръ повърна се южна Унгария, слѣдъ 166 -годишно
турско властвуванье , на прѣдишния и христиански госпо

дарь , и още въ 1723 год . срѣщаме пакъ български прѣ
селеници вь Винга ( Банатъ). Малко Влашко сь българ
сить градове Римникъ, Бредшке, Крайово тоже се от
сти на Австрия, и Българстѣ бидохм обдарени ( 1727 )
1 , Tudominyos Gyijtenenу ( научна сбирка). 1837. VIII . Стр. 34, 491 , 50.
2 ) (Globus. XXVII . 1875. 257 .
70 ИВ. А. ГЕОРГОВъ ,
оть царя Карла Усь привилеги. Десеть години трая

мирътъ. Българетѣ мирувах , въртѣхт търговия ни се
занимавах съ земледѣлне и 10,4насяхм редовно данъка сп .
Подиръ десеть години избухня изново турска война

(1737—1739 ), която се свърши съ нещастния бѣлградски
мирь (1739), коiiто отне пакъ отетпештѣ нь покаревац

ки миръ владѣния отвъдъ Дунавъ и Сава. Понеже Влашко
се прѣдаде изново на Турцитѣ, а населението въ Банатъ

бѣ се доста намалило послѣ,ҳствие войната и причинената
оть нея чума , (1738 — 1739 ), отправихм се в.ташкитѣ Бъ.1
гаре за Банат » (1710)1) и помолих » чрѣзь пратеника си

Николая Станисловича , елпскошь Никополски, сетні, епи
скопъ въ Канадъ, , да им се отстмии достатъчно зем. це
за поселение , като им се запазять пҲа ,ҳенит , имъ прип
Вилеги.
Придворнній военен , съвѣть и придворната камара

испьлни молбата имь. Поради вѣрностьта и привър:ite
ностьта имъ къмь австрийския домъ и поради значител

нитѣ загуби, които бях претърпѣ.11 тѣ при изселяването
си Изь Влашко, дадохм ІІмъ се напрѣшнитѣ землища Винга.
ІІельошь, Бодрогъ, Старь- Бешеновь, Говринъ и два чр
лика, Дворинъ и Санадъ, като имъ се подтвърдих ,да,де
нитѣ имъ въ 1727 л . привн.тегии, срѣщу което тѣ се обвър
захм да прѣдавать годишно 10 Форина на четедь като

държавень данъкъ за даруванитѣ нимъ прѣимж Цества. Ако
въ нѣкоя клца живѣехт нѣко.цина братя, трѣбаше ізеѣ
кой отъ тѣхъ, освѣнь даванитѣ 10 Форина за главата на
челедьта, да плаща още по 5 Фlloрина .
Прѣселенцитѣ, около 4000 на броіі, се раздѣ. Іхм на

три дѣла. Единийї се посети въ Повринь нд - вече от 200
челеди), 120 челедII ойдох въ Бейшеновъ, 80) — 90 челеди
въ Винга . Товринцитѣ се прѣсетихм въ 1742 год . тако : це

въ Бешеновъ и увеличих мѣстото сь около 200 кміцн.
1 ) Споредъ други утвърждавания он.1н с тѣ це нь 1737 г. въ дрова.

ЮЖНОУНГАРСКИТѣ БЪЛГАРЕ .
Тие заселявания не трѣба да си мислимъ като перио

Хически, ами постъпенни , както що ставатъ тѣ и до днесь
въ Банатъ, та заради туй не е невъзможно, щото нѣкон
Фамилни да ся за взели още прѣди избухваньето на войната
въ 1737 год . Старь- Бешеновъ, обаче съвършенното завзе
Уманье на прѣднитѣ едва ли е станяло прѣди 17 40 год .
Къдѣ края на казаната година придойдох жителье въ се
лата Крашова, Ябалча, Нерметъ, Водникъ, Тупакь, Кло
кодичъ, Равникъ, сетнѣ въ Старъ- Бешеновъ, Визеждиа и
Bunra .
ІІослѣ 36 години пристигнях нови български челеди

подъ водителството на дързостния понъ Михаила Мирко
IBIіча вь Ховринь; обаче, тѣ се прѣселихт въ 1786 год . въ
Eчка, сетнѣ прѣзъ 1825 год . въ ЛукачФалва, Итварнокъ.
Въ четвъртото десетилѣтие на настоящия вѣкъ заселихж
се отъ Бешеновъ и Итварнокъ Българе въ Модошъ и Ка
накъ , въ 1836 тоже отъ тамъ въ Барачхаза. Прѣзъ 1842
„Дойдох итварнокски Българе вь Рогендорфъ, въ 1875
год. бешеновски Българе се прѣселих въ Брешке, а oть
тукъ потеглих нѣколко челеди въ Дента и Оморь. Въ
1876 доби Средишке български колонисти отъ Барачхаза.
«Тука " Фа.лва , Модошъ, Рогендорфъ пратихм прѣзь годи
нитѣ 1869 и 1870 Българе въ Иваново и Гюргево. Така
нарѣченитѣ „ Крашованци “ распространих се и въ тече
ние на нашето столѣтие въ мѣстата Карлсдорф'ъ, Кёнигс
тнадъ, Терегова и Журжова . Освѣнь туій живѣжтъ распръ
снһто български Фамилии по слѣдумщитѣ мѣста : Арады,
Радна , Чебза, Иттебе, Изгаръ, Голѣма -Кикинда, Мокринь,
Петрово- село , клоподия , Рекашъ , Сегединъ, Темешваръ,
Средишке, Вершецъ и пр.
Като хвърлимъ единъ погледъ върху сегашното рас
пространение на банатскитѣ Българе, става явно , че Бъ.1
гаре поселяватъ торонталското и темешското 10.1НІшга ,
особно до приближението на рѣкитѣ Бега , ТемешIь, Бер

зава . Само седъмьтѣ крашованскі села — Кранова. Тунакъ,
72
ИВ . А. ГЕОРГОВЬ,
Клокотичь, Нерметъ, Ябалча, Равникъ и Водникь ся рас

хвърлени около върховетѣ на Мунке Семеникъ. Тишически
11 етнографически различавіть жительстѣ въ долнището отъ

обитательетѣ на планинскит ; мѣста . Първит ; с запазили
много п. и малко чисто българския типь, обаче послѣднитѣ

см (стан , ІІ смѣсено плѣме , което е заело много својствен
ности отъ Румянетѣ и Сърбитѣ. На броіп едва ли дости
татъ всички заедно до 22.000 души . По комитати (окры
я: ия ) распрt, дѣлятъ се българскитѣ мѣстности както слѣдва :
I. Слщински Българе : Темешский комитать има двѣ чи
сто български мѣста : Винга съ 3458 и Брешке съ 1037
чките.Іье ; сетнѣ живѣтъ въ слѣдумщитѣ осъмъ мѣста 522
първобитни Българе, и то мѣжду Сърбия, Нѣмци, Маджар
и Власі : Букинъ, Дента (400 Българе). Оморь, Закона.
Фотя, Ги.тадь, Марковецъ и Средишке.
Торонталский комитатъ има само едно голѣмо българ

ско місто , сирѣхъ Старъ- Бешеновъ съ 5558 души ; и въ
165 други нѣмски, сърбски и маджарски мѣста се нахож

дать онце 13352 души, и то въ Петрово -се.10, Канакъ (3386 Б.).
Хаімдушница, Барачхаза (270 Б.), Модошъ (480 ), Неузина.

Арадаць, Иваново ( 466), Итварнокъ ( 20 ) , «Тукачфатва (341).
Рогендорфъ ( 436), Болгартеленъ (410 ). Перямошъ ( 70) . ІІт
тебе (50—60) п.Ловринъ.
1.лий брой на южноунгарскитѣ несмѣсени Българе
(.. ; дователно 14.368 д .; като пришелимъ къмъ тѣхъ Жи
вѣіж цитѣ распръснято въ отдѣлни южно -унгарски мѣста
Българс, които намирать своя поминъкъ като градинарье,
бака . І, наемачье на земя за обработванье и като подчинени .
чиновници . можемь да опрѣдѣ.11мъ цѣ.1ото количество на
Българетѣ съ 14,500 души.
ІІ . КрашованскитZ: Българе, обикновенно назовавани само
Крановаци, живѣтъ въ крашовско -сӧреньския и темеш

ския комитать. Въ дивната и прѣ.тестна до.інна на р. Кра
пона и въ изворната краіншна на тая рѣка живѣжть тѣ
въ се,Ҳъмь мі:стности, расположени близу една до друга : Кра

ЮЖНОУНГАРСКИТЕ БЪ.ТГАРЕ . 73
шова (съ 3230 д . ) . Тупакъ ( 731 ), Heрмeть ( 613 ) , Равникъ

( 767 ) , Клокотичь ( 1052 ) , Водникъ ( 438 ) и Ябалча (443). Самъ
тамі; : въ Кёнигегнадь (130 Бълг.), Терегова (18 ), Жур
кова и т. н. Мѣжду (Сърбії, Власи, Нѣмци распрѣдѣлѣни,

ЖІвьтатъ въ темешския комитатъ въ равнището на долнята
долина на р. Крашова Курашованци още въ слѣднитѣ мѣста :

Kap.c,10pФ"ь (265 Крашованци и 2319 Нѣмци), Избишке
(по- вечето Земани за Сърби ), въ влашкитѣ села Николинце

и Ума (105 Б.).
Послѣдньото прѣброяванье на населението , въ 1880 г.,

указва ( amo 1344 краповански Българе въ крашовско
сӧреньския комитатъ.') Тая погрѣшка види се да е ста
нж.за от това , че " я бройли туй малко , размѣсено плѣме

ту къмь I'умм нет ; ( н. пр. въ Николнце), ту къмь Сър
бітѣ ( въ Крашова , « Тупакъ, Нерметъ, Равникъ) ; даже см
го сва . съ словацкото плѣме ( н . пр . въ Клокотичь ).
Това ми се види и твърдѣ естественно , защото обичаитѣ

на тие Крашованци са по- вечето румянски, нарѣчнето им
сърбско, а мадкарското прѣброяванье не можеше да вземе
въ съображение домашния говоримъ език . Споредь моніт ;
прѣсмѣтвания мисля , че има все пакъ още около 6 — 7000
крашовански Българе : слѣдователно цѣлото число на жи
вущитѣ въ Южна Унгария Българе е равно на 21,500.
(Стѣ,два ).
1 ) Az. 1880 nepszanil :lіsеrtіmеnvei er. Ovъициално издание 1882. І томь. Стр. 219.
БЪЛГАРСки дѣйци въ СЪРБСКАТА ЗАВЪРА. )
Отъ Р. П. Славейкова .
Въ втората половина на XIV столѣтие в една1:1:0
важни събития се случих на двата противоположни края

на словѣнский миръ, на които резултатитѣ бѣхм съвън
шенно различни. Въ това врѣме, когато вс.тѣдствие I'v.l

ковската битва источнитѣ словѣне положихм твърдо начало
на своето освобождение изъ подь монголското иго , Косов
ската битва на пълно подчини югозападнитѣ словѣне поддъ
ярема на монголскитѣ съолѣменници турцитѣ .
Не на пъ лн о ос во бо де ни тѣ и ра зн еб ит ен и русен не бѣхя
въ състояние още да подадять помощь на събратията си

около Дунавъ; вслѣдствие на което , като всѣн страж, ущъ
1) Въ българската литература не сжществуватъ постожително никакви свѣдѣ

ния относително дѣицитѣ отъ българско происхождение, кого ем ее бори.тн и за
гинж.ли за независимостьта на Сърбия. Твърдѣ кратки и изначени свѣ, ѣния изъ
устни прѣдания схиществуватъ за Конда и Хайдутъ Велка; за нос.1ѣ, 1ний ежществу
ватъ дааже и пѣсни у насъ, които ся съвършенно недостатъчни за изяснение на тъзи
евѣтла личность изъ Кара Георгиевото възстание . Това ни е накара.10 1а се заемем
и да съставимъ, колкото е възможно по -пълни биографии за всичкитѣ извѣстни лѣици.
За по - ясно отбирание на събитията счетохме за умѣстно да придружимъ тѣз би
графии съ единъ твърдѣ кратъкъ очеркъ на сърбското възстание, при коет " тѣй
цитѣ се описватъ въ хронологически поредъкъ, тъй както ги срѣ цаме въ историята.
По - вечето ни ржководства при съставянието настоящий трудъ сж бисте стъб
ски, от които ний ще упоменемъ само три най - главни : 1 ) Животъ и дѣ..а Кара
Георги и негови войводи и юнаци, отъ Ненадовича, Бечь 1881 година ; 2 ) Княжество
Сърбия, отъ Миличевича, Бѣлградъ 1876 г. и 3 ) Гласник Србског Ученог Трупитва,
книга 55. Бѣлградъ 1884 год. Изъ европейската литература най-много сме ее нw.13y
вали отъ : 1 ) Исторія Сербія профессора Ранке , преводъ Баргенева. Москва 1976 година
u 2) Essai historique sur les révolutions et l'indépen lance de la Serbie par l'unibert,
Paris 1855. Единственний български источникъ ни са биле неи3,14,1енить 3:1 ински
на П. Р. Славейкова.
Като съзнаваме непълнотата на настоящия тухъ, ние се рѣнаваме да г 13
дадемъ само прѣдъ видь, че той е първия въ българската питература 110 тоя прѣхмѣтъ.
БъІГАРСки дѣици въ СЪРБСКАТА ЗАВТРА . 75
человѣкъ, югозападнитѣ словѣне обърняхі погледитѣ си

къмъ христианска Австрия, отъ която ако и да не очаквахм
пълното си освобождение, поне единь животъ малко много
10 - сносень отъ оня , що можех да дадатъ послѣдовате
Льетѣ на корана .
По- вече отъ двѣ столѣтия се е борила Австрия съ тур
цитѣ, непърво за своето смществувание, а по - послѣ и за

непълнение на честолюбивит : си замисли , които и до дне
пенъ день се ограничаватъ съ Черно и Бѣло море и Ар

хипелагътъ ') . Всѣка нейна война се е захващата съ обѣ
щание на Сърбітѣ пълното имъ освобождение Изь подъ
турский яремъ, вслѣдствие на което редоветѣ на воіскитѣ
и се допълняхъ съ многочисленнін сърбск: самоволци ; тъй
щото , ако Сърбия не дължи освобождението си прямо на Ав
стрия , то една от главнитѣ причини за освобождението на
първата см безъ съІнѣнне постояннитѣ австрийски воніни
съ Турция, които см 10,1,църакали военния духъ на Сър

біть и см ги запознавалії съ употрѣбление на оръжието.
Въ 1788 година Австрия отново обяви воіна на Турция.

Скоро подъ австритісі: нтѣ знамена се събраха значително
число самоволци сърбіі, които образувахт самостоятелни
отреди . Поддъ прѣдводителството на полковника Михате
вича тѣ оказахм твърдѣ голѣми услуги при обсадата на

Бѣлградь, отъ гдѣто , подирь прѣвземанието му , побѣ
доносно зех едно подпръ друго градовет . Ягодина ,
Кюприя, Карноваць | най- подиурь нь.iннii c" ь въсноми
нания oть врѣмето на князь Тазаря гра ,ҳь Крушеваць.
Всичка Сърбия бѣ чтін освободен , когато пръмѣната ,
която пронз.1езе въ общоевропейската политика , поради
начинающата се въ «Франция бура, принуди Австрия да
побърза да се помири съ Турция.
1 ) Забѣлжително, че още въ 1 (38 ) го,1ина би.То е казано на Канинскиіі наша,

че германската империя нѣма да се успокои 40 тогава, 40 1: 1то границите й не бя,
дять двѣть морега Черного и ББ.10то.
76
;
Р. 11. С.ПАВЕЙКОВЬ,
Сърбия изново остані подь Турция . Отначало, встѣд
ствие прtстѣдованието на янагчаарттѣ отъ Суттань Сенима

и подъ справедливото управление на двамата Бѣлградски
паши , Абу Бекира и Хаджи Мустафа , Сърбитѣ за : кивѣхж
спокоенъ Животъ псе ползувах . Даже съ единъ ВІДъ при
BIілеги , които са нѣма. 11 отъ по -напрѣдъ.

Ilo ненаденит , изъ Сърбия яичари , от които про
излъзнах всичкитѣ тогавашни размирици, намѣрихт силна
протекция у Видинския паша Пазвантогту, котіто, като не

признаване султановата власть, воюване въ сящото врѣме
противъ него . Скоро ІГазвантоглу почнат да напада Бѣ.1
градския паша.мк. Хадан Мустафа, като не се надѣване
за помощь отъ (Султана, подигня самит Сърбии да защища
ватъ огнищата си . Тоіі імъ дозволи да купувать оржжие
и да го прѣкарватъ прѣзь Бѣ.зградъ. Старото орляне, оста

нало отъ Австрийската воіна, изново излезе на сцената за
едно съ заг.Тъхняшii oть спокойния животъ военень Духъ.
Сърбскитѣ кнезове 1 ) сами събирахм и върхсавах

чети , които подь предводителството на бивши единъ хай
дутинь, биімбашнята ?) Станко Харамбана, изново се из0
стрюваха на богіното поле подъ ржоводството на самитѣ
туц11 .
С' » таквозь воінска Хадиси Мустафа славно отбиваше

нападенията на Пазвантогту ; но скоро обстоятелствата се
измѣнихм съвършенно. Високата Порта се помири еъ Па
звантоглу и неговитѣ протежета , бѣ . градскитѣ яничари,
паново се завърняхт въ Сърбия и почнах да асивѣултъ.
както с киви и отъ по- напрѣдь. Справедливиii Хаджи
Мустафа дълго се бори противъ произволитѣ имь, тъй
щото тѣ бѣх принудени наii -сетнѣ да го убить.
1 ) Кнезове въ Сърбия се наричали кметовет . Разликата міжду кнез , и кметъ

ета , че кнезското достоинство е било нас.тѣдственно и съ по -го.тѣмо значение.
Думата кнез , вмѣсто кметъ се е съхранила и у насъ въ Вплинско.
2) Распkzѣ.1ението на четитѣ и названието на началницитѣ е биле спрехъ
яничарски или кярҳаса.тийскиiн образец ., който се е съхранить до окончателното
освобождение на сърбитѣ.
Бъ. ІГАРСКИ Дѣици Въ СЪРБСКАТА ЗАВѣР.1 . 7
Слѣдь убиiството на Хаджи Мустафа четирма отъ

най - влиятелнитѣ яагчаар , фочHчь Мехмедь Ага , Аганията ,
Мул.ла Юсуфь и Кючюк , А.н, раздѣих . помѣк,ҳу си вър

ховната власть ; всѣки отъ тѣхъ взе 10 е Часть отъ
(
нана.мка и подь прѣкнето название дални ( даш) понях »

да върлуватъ изново . Новодошли Бѣлградски пана , Ага
Хасанъ, нѣмаше никакво значение ; дахинтѣ рецех , с
дехћ , котех л бѣсех . Може да си прѣдстави всѣки , какво

е било положението на страната подь управлението на
четирма 3.10дѣи .
Жалби, както от Сърбітѣ, тъй и отъ мирнитѣ турци

достигах до Султана, но тоіі не бѣ въ състояние да по
добри Пложението . Единственно нѣщо , което той можете
да направи , бѣ, да сп.тани дахштѣ, че ще въоръки гяу
ритѣ, което , вмѣето да подобри 10,1ожението на сърбіптѣ, на
прави го още по -отчаянно . Уплашенитѣ отъ това заканванне
дахини, за да прѣ,тупруѣ,( М.Тъ подобно едно нѣщо, рѣших
да нетребіжтъ всички гяури , способни да носиљть оржжие.
Извършването на това си ушение тѣ почнжхя ВЬ
1804 година ; първить 1мь жертви бѣх нѣко.11: о кнезове .

Сърбитѣ, за да се защитять, дигнмхм възстание .
Тѣзи ся горѣ- долу причинитѣ, които прѣ,цизвиках
възстанието въ 1804, което повлече слѣ,ҳь себе- си завѣрата

или войната за освобождение на Сърбия.
Сърбитѣ, на КОИТО всичкото богатство не надміну
ваше нѣкоіі дълъгь ятагань пії ЧllФТъ кремък. ІІІ това ,
които слѣдователно нѣмах , що да губіжтъ, та да се замі

слювать много , скоро образувахм нѣколі: о чети , които 110хь
началството на извѣстни още отнапрѣдъ хаіідути почHмхя
враждебнитѣ си тѣiiствия противъ дахинтѣ. IIървитѣ чети
се ІІОЯВХХ въ 11 маднііско подь проводителството на
Кара Георги. Янко Катича и Васо араншича. Слух , за това

скоро се разнесе изъ всична Сърбия , гдѣто токе се орга
низирахм самостоятелни чети . На едно събрание, държано
тогава , Кара Георгніі б ; избрань за Главень начинкъ .
78 Р. ІІ . С.ТАВЕйков »,
Когато извѣстие за възстаншето въ Сърбия стигня. До
Султана, тоіі прати зановѣдь на бошняшкия наша Бекира

да вземе главното началство надъ края , да исимди дахинт
и да възстанови спокойствие въ страната .
Бекиръ наша стигна въ Сърбия съ 3000 души и Сър

битѣ, които въ него ву ;ме бѣхм се дигняли противъ да
хитѣ, не само че го пропустих да мине прѣзъ Сърбия.

но улеснявахм му и пятя . - Бѣлградъ бѣ заетъ отъ Бе
киръ паша и избѣгнжлитѣ въ Орново четирма бѣ. градски

дахин бѣх прѣдадени на Сърбитѣ, които ги обезглавихм .
Дахинтѣ бандохт избити, но редътъ и спокойствието не

се възстановихм въ страната . Когато дахинтѣ се видѣх
на тѣсно, тѣ бѣхт повикали на помощь кърджалийския
старешина Гушанаць Али съ 800 кърджалии , който бѣше
засѣднжлъ въ горнята бѣлградска крѣпность и още въ вѣ

мето на Бекиръ наша слѣдваше да обира по - богатитѣ Бѣ.1
градчане , подъ прѣдогь, че тѣ ужь биле въ сношение
съ дахитѣ . Това и други още събития дърясех страната
въ страхъ .
Освѣнъ това и самит , Сърби вече не исках да оста
нятъ въ прѣжнето си състояние . Побѣдитѣ, които тѣ на
несохт надъ Турцитѣ въ войната съ Австрия, противъ
Пазвантоглу и при избивание на дахиитѣ, имъ давахм право
да искать нѣкои по-сериозни обезпечения отъ колкото ония.
по можех да имь обѣицатять изъ Цариградъ безсилнитѣ
Султанн. По тязь причина Сърбитѣ не сложихм оряжие
и мирни недоразумѣния мъжду тѣхъ и Турцитѣ се про
дължавах до слѣдутмщата година . Подиръ съвѣщанието
въ ( стружница, тъй като исканията имъ не се одобрихж
отъ Турцитѣ, войната се почнж наново и този пять вече
ЯВНО противъ Султановата власть . Едно нодиръ друто
бѣхм взети нѣколко градове и паланки и пратений из ь Нишъ
да потънче възстанието , ХаФИзь паша, бѣ принуденъ да
се укрѣи въ Паратинъ, гдѣто, като не се надѣеше да е
Бъ. ІГАРСки дѣици Въ СЪРБСКАТА ЗАВѣРА . 79
въ безопасность отъ Сърбітѣ, оттегли се въ Ниппь и умрѣ

оть мнеъ,10, че немогълъ да покори гяуритѣ.
Но всичко до тук , бѣ нищо въ сравнение съ войната ,

която се почим въ 1806 година . От нея захваща истин
ската и прави на война за освобождението на Сърбия. За

убийството на воеводата имъ Гюша Вуличевича въ бѣлъ
день срѣдь Смедерево Сърбитѣ отговорихм съ това , че взехт
сь пристяІь Смедерево, нѣщо, което тѣ не посмѣих да

прѣдприемять минді.тата година . Уплашенитѣ Турци пови
Ках ;
на помощь Ботиняцитѣ и Арнаутитѣ. Сърбитѣ се
приготвих да ги приерѣцнять. Отъ най- напрѣдъ тѣ се
отбивах щаст. Во отъ неприятеля , но когато 30 хиледи
души Бошници и 40 хиледи души Арнаути подъ начал

cТВОТО на юсюдарский паша Ибрахимъ нападнях на
Сърбия, първитѣ отъ къмъ западъ, около крѣпостьта Со

коть , и послѣднитѣ отъ къмъ Нишь, тогава положението
се 113мѣни значително не въ полза на Сърбитѣ. Но въ този
случаіі Кара Георгії показа , че Сърбитѣ не бѣха го из

брали несъзнателно за върховень вождъ. Въ края на юлий
1806; година стані рѣшителна битва при ПТабацъ, която ,
благодарение на взетитѣ oть Кара Георгия мѣрки, бѣ бли
стателно спечелена . Главнитѣ началници на Турцитѣ, Зи
нанъ паша Гораждский, сераскиръ Куличъ и много други
бошняшки готѣмції загинжxx въ този бой.
По такъв начинь, противъ всѣко очаквание , борбата

мѣ : ду (Сърбіт ; и Турцитѣ се рѣши въ полза на първитѣ
и тогава се ночнях прѣговори мѣжду тѣхъ. За водение
на пръговоритѣ бѣхт пратени въ Цариградъ двама кнезове
II като съвътникъ имъ бѣ дадень Петар . Ичко , мжжя опи
тенъ въ политически дѣла.
Петарь Ичко е родом , Българинъ отъ Македония.

Родното му мѣсто , споредъ сърбски свѣдѣния, е билъ гра
децътъ Катраница въ Воденско. Гдѣ се е училъ и ски
тахь той въ мла II години , не е извѣстно ; знае се само ,
че е бил учень человѣкъ и освѣнъ турски знаятъ е още
80 Р. ІІ . С. АВЕЙКОВЬ,
нѣкои други оть европейските езици ; освѣнь това той е

билъ запознать добре , както съ турската , тъй и съ евру )
пейската дипломация .
Петаръ Ичко е станяль звѣстенъ отъ Берлинь, гдѣто

е біплъ терджуманинъ при турския тамъ ПоставнІНКъ:
отъ тамъ, вижда се , запознахъ се ето както съ по-г.1
внитѣ европейски езици , тъй II сь взимнитѣ отноше

НИЯ на тогавашнитѣ държави . Какъ е дошъль Оть Бер
линъ въ Бълградь, не е извѣстно . Оть скуднит , вѣдѣ
ния , които могжтъ се събра тукъ- тамѣ. се вижда , че нь
време на справедливия Хаджи Мустафа тоii e битъ тър
говски агентъ ие расправялъ турскитѣ земания-,давания

съ европейскитѣ търговци. Той е ималъ го.тѣмо в.1ияние
надь Хаджи Мустафа , който , казват , нищо не е прѣ,1
приемаль безъ да се посъвѣтва съ IIчка . Въ това врѣме
вижда се да е той стан.ть популярень мѣ:: у Сърбитѣ.

Подиръ завладѣнието на Бълградь отъ „Цахитѣ въ
1801 , Петарь Ичко изново се изгубва и прѣзъ всичкото врѣме

на тѣхното владичество не се знае, г,дѣ се е намирать.
Когато въ 1804 година Кара Георгий бѣне обсадить Бѣл

традь, около Юний мѣсецъ, вь станътъ му се явява Пчк»
и отъ тогава настнѣ той не се отдѣ.1 отъ него . Въ 1806; г )
дина , споредъ както казахме и по - горѣ, когато обстоятелства
та се измъният въ полза на Сърбия и когато IIбрахимъ паша,

упълномощенъ отъ Султана да сключи миръ " ь Сърбитѣ,
прати своитѣ посланници въ Смедерево за да ключить
прѣдварителни условия . Ичко не само есту жи.1ъ като
прізводчик "ь, но въ пълно разбиране на тогавашнитѣ съ
бития въ Европа вѣщо е защищаватъ сърбскитѣ интереси

прѣдъ турцит .. Подиръ сключвание на прѣ,дварителниті:
условия въ Смедерево Кара Георгині, въ съгласие съ тога
вашния сърбски съвътъ, пратилъ IIчка заедно с 1: Незь

Милича изъ "Інчевецъ, Живка пзъ Парачина и своя ге
кретарь Сте«1»ань евтича въ Цариградъ, за да ск.101115 тъ
Портата да утвърди прѣдварителните условия, сключени
Бъ.ІГАРСки дѣйци въ СЪРБСКАТА ЗАВЪРА .
въ Смедерево. Bь Цариградъ Ичко показалъ голѣмо даро

вание вь водение прѣговоритѣ мѣжду Портата и Сърбитѣ
пуспѣлъ да добие голѣмо влиянне мѣжду турцитѣ.
Тобі прѣдставить на Портата, че възстанието на сър
битѣ може да бъде опасно за Турция, ако сърбитѣ се съ
единжтъ съ русентѣ, които полѣзвали въ онова врѣме вь

Молдавия и Влахия , исполучилъ да убѣди Портата да
утвърди прѣдварителнитѣ условия и да побърза съ пола
ганието имъ въ дѣійствие.
Въ края на Октомврия Ичко се завърнлъ въ Смеде

рево заедно съ единь портинъ мухасиль (чиновникъ), който
увѣриль както Сьвѣта, тъй и Кара Георгия , че Портата

имъ дозволява да бѣдѣтъ сами тѣ господарье на земитѣ
с и никой да не имъ се мѣси въ управлението , само че
въ Бѣлградската крѣпость ще сѣди единъ турски мухаси тъ
заедно съ 150 турци въ знакъ на всегдашното Султаново

покровителство надъ Сърбия, и вмѣсто всичкитѣ тогавашни
дакдия сърбитѣ ще плащать всѣка година на Портата

само 1800 кесии 1) данъъ.
Тня см условията , на които Ичко е издѣійству вать

освобождението на Сърбия ; но тъй като тѣ не бѣх по
твърдени още отъ Султана , той отново отиде въ Цари
градъ за потвърждението имъ . Обстоятелствата обаче на об
щоевропейската политика бѣх се вече измѣнили . Портата ,

наблѣгана на Бонопартовитѣ успѣхи, като се не боепте
вече отъ Руссия, помътня се отъ обѣщанията си и развали
Ичковия договоръ.
Впрочемъ Ичковий договоръ не останя съвсѣмъ без

слѣдень за сърбитѣ. Той е служилъ за основа , съ твърдѣ
мелки изменения , на всичкитѣ по - подирни съглашения
мѣжду Сърбитѣ и Турцитѣ.
Подиръ завърцанието си отъ Цариградъ Ичко е слу
килъ при Кара Георгия съ голѣма полза по дипломати
ческата часть до 1809 година и Кара Георгий много го е
1 ) Една кесия е имало 500 гроша.
82 Р. П. СЛАВЕйковъ,
обичать. Ето какь Симъ Милутиновичь казва за това въ

11оемата си Србианка : 1)
„ Ичкооглувичу !
Възвишень и то отъ самата природа ,
Който е надминаваль мнозина съ ума и дѣлата си ,
Вождътъ го е обичалъ като брать.

Освѣнь дѣто е служиль като дипломатъ , Ичко е билъ
и воінсь, както всички сърби въ онова врѣме ; но вижда
се , че воничеството му не е излѣзвало отъ уровеня на
обикновеннитѣ войници, та за това и сърбскитѣ писателье
нцо не споменувать за него .
Кога и какъ е умрѣлъ Ичко , тоже не се споменува.
Спорѣдь продължението на горѣприведената нѣсня oть Ми
лутиновича , той е билъ погубенъ отъ нѣкой си учень че

овікъ . Вижда се , че и той , както всички даровити хора.
ще да е ималъ много врагове, които ся го погубили oть

зависть , на обикновенни въ онова врѣме.
ІІчко е първия отъ извѣстнитѣ българе, който се е
борилъ за независимость та на Сърбия. Българското му
происхождение не отричать и самитѣ сърби.
Когато Ичковитѣ прѣговори пропаднжXж, то Кара
Георгий рѣши да вземе нѣкои отъ крѣпоститѣ. Най-главна

ІІ заедно съ това oть голѣмо значение е била самата Бѣ.1
традска крѣпость и Кара Георгийї, разбира се , е обърнъ

главното си внимание къмъ нея . Но едва ли той би се рѣ
ІШІь да я нападне тъй открито безъ смѣлия плань на
Кон ,да бинбаши .

Конда е білъ българинъ отъ селото Вощани отвъдъ
Струга, отъ гдѣто излѣзвать много бузаджии и халваджии.

кото до днешень день ходіжтъ въ Бѣлградъ да продавать
буза и халва . Нѣкон прѣкалени патриоти искатъ да кажтъ.
че тоіі билъ отъ Стивень, като прибавятъ още , че родни
нитѣ му до днешен день живѣяли били въ Сливенъ. Това
не е нстина ; ако има нѣкой Конда Сливненецъ, то въ всѣкн
1 ) Србианка часть III отъ стр. 40 — 42.

Бъ. ІГАРСКИ Дѣици въ СЪРБСКАТА ЗАВЪРА. 83
случаіі това не може да бъде героіть на Бѣлградската

крѣность. Сърбитѣ искать да кажжть , че Конда е билъ
Арнаутинь, православень, като основаватъ това си утвърі:

денне върху знянието оть Конда арнаутский езикъ II
носянието на арнаутски костюмъ. Но и това не е вѣрно,
защото въ селото Вощани всички българе и до днес, но

сить единъ ВИДъ арнаутски костюмъ и говори Тъ чисто
по арнаутеки. Конда е би.тъ чисть македонски българинъ,
каквито ся всички Струкане, отъ гдѣто е заселено селото
Вонцани. По примѣра на свръстницитѣ си , въ млади години ,
и Конда е продавать буза и халва вь Бѣлградъ; но като
поотраснать и видѣтъ, че xaiiдушкиій занаять билъ по
кярня и по съобразенъ съ наклонноститѣ му , той захвърля

буза,дкийската стомна и бабито, та се съединява съ сърд
жашты.
Скоро Кон , а то.Това се отлинлъ съ юначеството си ,

щото въ 1804 година ние го срѣщаме като бюлюкбания въ
кърджалшіския отредь на Гушанаць Али, който бѣ допълъ

да помогне на Дахшитѣ противъ възставішитѣ сърби. Вь
то311 отрехъ е 11 мало много българе и даже съотечествен
ници на Конда. Около двѣ години е служить Конда като
бюлюкбашшя въ Бѣлградь. Той е биль отреденъ съ дру
кината си , която , вижда се , била е , ако не българска , то

Поне исключително изъ хрцстиане, да варди една стра:кар
на мѣ : ду Вароцна и Савва кания, подъ жгъла на днеш

ната Митрополия.
Естественно, че Конда като християнинъ, макарь Ісърд
sa.itcки бюлюкбашIя , по - вече е съчувствувалъ на Сър
битѣ от колкото на турцитѣ. Той е искал да остави
послѣднитѣ и да прибѣгне къмь първитѣ, които му явили ,
че ще го приемять на драго сърдце.

Прѣди да избѣгне изъ стражарницата , той далъ въ3
можность на много сърби, които см се крияли изъ Бѣл
традъ , да избѣгнят , чрѣзъ пазената отъ него стражарница
въ .агера на воінводата Мп.тое при Мокрий Дмбъ. Прѣзъ
6.
84 Р. п . с.1АВЕнковъ,
нощьта , когато трѣбало да се бѣга , Конда настанить мом

цитѣ си да се спущать един по единь прѣзь крѣпост
НиЯ валь, като задигнТъ съ себѣ си всичкитѣ военни
потрѣби; а самъ той , за да отвлече вниманието на турцитѣ

въ това врѣме,залъгвалъ TI въ съсѣдната стражарница
съ праздни разговори . Като се завръща в своята стракар

ница и вижда , че дружината му избѣгнж.за вече, и самъ
той се спуща прѣзъ крѣпостния валь и като ж настига
въ тъмнината , присъединява се къмь наii - ближния сърбски
отредь у Мокрий Дмбъ . Още смщата нощь турски па
труль открилъ избѣгванието на Кон,да и турцитѣ, стрѣ
снжти да не би още тогава да послѣдува нападението на
крѣностьта, освѣтихм града съ Факети и до сутрішньта
топовнитѣ гърмежи не прѣстанях .
Това е било въ августь септемвриii 1806 година.
Когато, слѣдъ неиспълнението на Ичковия договоръ,
Кара Георгий мислеше какъ да прѣвземе Бѣлградъ и сеъ
това да даде да почувствуватъ Турцитѣ както силата, тъй

и смѣлостьта на сърбитѣ , на помощь му се явява Конда
съ единъ колкото смѣлъ, толкози и вѣренъ п.тань за прѣ
вземанието му . Бѣлградъ е биль заобиколенъ тогава отъ
18 хиледи Сърби, които имали 20 топа . За непълнение на

Кондовия планъ Кара Георги распрѣдѣли отреда си по
слѣдутмщия начинъ : прѣдь Видинь- капня бнлъ отреденъ
Главашъ съ 4000 души, прѣдъ Стамболь-кания Васа Чо

раничъ съ 8000 души , прѣдь Варошь- кашия кнезь Сима
Марковичъ съ 4000 души и най- подиръ самъ Кара Георгий

съ 2000 души, въ числото на които е бихъ и Конда съ
съ дружината си , вардеше Савва капня . Аттаката трѣбвало

да стане едноврѣменно връзъ всичкитѣ капии прѣхъ зори
30 ноемврия , въ деньтъ на св . Андрея, когато турцитѣ
празднували курбанъ байрама си .
Тъй като Kонда познавалъ Бѣлградската крѣпость

твърдѣ добрѣ, както отъ врѣмето когато продаваше изъ
нея буза , тъй и като нейнъ пазитель , кърджалийски бю
85
БъІГАРСКИ Дѣици въ СЪРБСКАТА ЗАВЕРА .
любашня , той се наетъ заедно съ бимбашията Узунъ Марка

ноще шесть души отбрани юнаци , Никола Стамболията,
Драгича, М.задена. Никола Сремацъ и двама негови момци ,
които см служили съ него заедно още при кърджалиитѣ
II които ся говоряли като Кон,да по турски нарна утски ,
да отвори на сърбитѣ Савва кания . Въ деня на нападе
нието , когато Kонда и дружината му тръгняли за да непъл

ніжтъ обѣщанието си , наблизо слѣдъ тѣхъ е вървѣлъ
Mu.oій Петровичъ съ 150 души отборъ момци, а с.тѣдь
[ u.оя и самъ кара Георгній съ останалия отредь.
Кoндa пoвeть дружината си , та миналъ крѣпостния

ва.тъ 10- горѣ отъ Савва капия , мѣжду двѣ стражарници ,
отъ гдѣто се упштва направо за градската капия , която
побѣцалъ да отвори на сърбитѣ. На пятя ги срѣца

нощната страна и като ги попитала кой иде, самъ Конда
отговорилъ по турски : „ Аз съм .. кардашь, с момцитѣ на
Узуръ- Бея ! “ 1) ить стражата заминж.за по - нататъкъ безъ
да заподозри нѣщо.
С.ѣдъ отдалечение на стражата Конда повежда изново

дружината си и като се примъква безъ шумъ до канията ,
самъ тој се спуща, та съ ягаана CII Посича двамата
стратарьс които Iя вардили ; подиръ това съ брадвата,
която носитъ Сремаць, строили катанеца на портата .
При ударитѣ за строшавание катанеца останялата стража ,

която спала , разбужда се и се помжчва да въепрѣ нападая
щитѣ. Въ нощната тъмнина е произлъзла страшна рѣзня;
самъ Конда е би.тъ раненъ на четери мѣста , Узунъ Мирко
на двѣ , а другитѣ, освѣнъ Младена , която е останмъ не
повредень, см биле убити на мѣстото . При изгърмявание
на първитѣ пушки Милоя прибързал , съ своитѣ момци, а
с.1ѣдъ него и Кара Георгиii се вмъква въ крѣпостьта ,
гдѣто скоро си пробить пљть и кнезь Снма , прѣзъ Вароші

капия , и тъii слѣдь кръвопронтень боіі Бѣлградъ падня
въ ріѣтѣ на сърбитѣ.
1) Узур . Бей е би,ть единъ отъ кърджалийскитѣ главатари .
86 Р. ІІ . САВЕйковъ,
Конда е бил толкова тежко ранень, щото не е можесть

да стане на крака , но е битъ изнесенъ отъ Милоевитѣ
момчета вънъ отъ капията , въ юлето, гдѣто е бить сърб

ский лагеръ ; а щомъ градът се очистилъ отъ турцитѣ,
него см То помѣстили въ Конака . на Araнията, гдѣто
елѣдъ дълго лѣкуваннe тoii e o3,травель. Много чужде
странци , които см посѣщавани него врѣме Бѣлградь, хо

дили нарочно да гледать Кон, да . Самь Кара Георгий много
го е уважавалъ и пазітлъ.
Веднага слѣдь оздравванието е Конда пак" , е при
дружихъ войската и въ 1807 година е участвувать вь
кървопролитния боіі при Ужиці, а въ сжицата година на
Света Троица при Лозница, като е биятъ турцитѣ, поги
нлъ е съ славна смърть на бобіното поле . Не се знае на
вѣрно, гдѣ е гробътъ на Конда ; нѣкои казват , че той е
погребанъ въ Троношския мънастирь .
Конда е билъ дребень, но здравь; по сърбски е го
ворилъ малко II то сь български говоръ (акцентъ), но
турски и арнаутски е знаять като сяць турчинъ. Когато
го убили, ималъ е около 33 години .

Заедно съ Конда се е отличить, както казахме и по
горѣ, Узунъ Мирко. Какъвъ е бить той, сърбинъ или бъ.1
гаринъ, трудно е да се каже положително. Ненадовичь казва ,
че той биль изъ Стара Сърбия ; 1) на друго мѣсто, което

сега неможем да припомнимъ добрѣ , казваше се , че той
билъ изъ Враня. Забѣлѣктелно е че мн.чевичь, който
въ книгата си Княжество Сърбия дава кратки свѣдѣния за
всичкитѣ колко годѣ извѣстни дъци, нищо не споменува
за него . Както и да е , като знаем добрѣ населението въ

Стара Сърбия и Враня, ние не це сторимь голѣми грѣшка.
ако приемемь, че Узунъ Мирко е би
.. Българинъ.
Когато славата на Карагеоргиевото възстание прони :ня
въ прѣдѣлитѣ на турското царство , мнозина, въ чистото

на които е бинлъ Узунъ Мирко, оставити мирнитѣ си зі
1) Жив. и дѣ.1. Карагеоргия и негови юнаци, отъ Ненадовича 11 т . 58 стр.
БЪЛГАРСки дѣйци въ СЪРБСКАТА ЗАВѣРА. 87
нятия и отишли въ Сърбия да търсятъ по-іншироко поле

на своитѣ юнашки натури . Узунъ Мирко е ІШНЯЛЬ
Сърбия въ 1804 година не постжIнлъ въ отреда на вое

водата Милоя Петровичь, който е ималъ постоянно своя
стань на Мокрий Лъгъ, не далечъ отъ Бѣлградь.
Подъ командата на Милоя Узунь Мирко се ОТll
чавалъ твърдѣ много, както при отбивание на турцитѣ,

що ся излѣзвали отъ Бѣлградъ, тъй и при нападанието
връзъ тѣхъ ; на-скоро за юначество той е биль произведень

Бинбашия съ право да събира отдѣлна чета подъ свое
управление . При штурмуванието на Бълградь то по свое
желание се присъединилъ съ Конда , за да пробнжть ижть
на сърбитѣ. Когато Кара Георгий ги увѣщавать да се не

излагатъ на такова опасно прѣдприятие, защото ще ти да
изгинжтъ, Узунъ Мирко му отговорилъ : „ ако нигі умремъ ,

Господарьо, за то по - малко други сърби ще загинжтъ. "
Въ животописанието на Конда е казано , какь ся ть
сполучили да извъриятъ своята миссия . Когато плоевитѣ
момчета носяли ранения Конда къмъ стана си, раненні

на двѣ мѣста Узунъ Мирко едва е пристиваль подпруѣ
имъ . Подиръ и той е билъ прѣмѣстенъ въ Аган.ийския
конасъ .
Слѣдъ оздравяванието си той изново Воювань сь
своитѣ момци противъ турцитѣ при Дрина, Делиграть,

Ясика , Варварина и други мѣста до 1813 година, в което
врѣме е билъ ранень още на петъ мѣста . Но всичките
му рани ся уздравяли благополучно .

Въ злочестата за Сърбитѣ 1813 година, когато всичкитѣ
почти воеводи на чело съ Кара Георгия бѣхм избѣгня. и
въ Австрия , то и Узунъ Мирко избѣня oть Шабаць вь
Сремъ. Въ 1814 година Узунъ Мирко утишьлъ въ Беть,
гдѣто, споредъ расказитѣ, съ високия си растъ, войнишки
изглѣдь и съ богато украсеното си облѣкло е очудваль
Бечанитѣ . Самъ той расказвалъ , че не е можат да хоҳи
свободно по улицитѣ отъ народа , който се събирать на

Окото му да го зяпа .
Bь 1815 година възстанието въ Сърбия отново ночня
и Узунь Мирко не закъснѣ да се завърне. Наскоро тобі
събира една чета и на 13 и 14 юлия взема значително уча
стие въ боя при Дубля.
Когато скоро нодиръ това Сърбитѣ сключихм миръ съ

Мараш.1 . Али паша и турската войска изново завзе Бѣ.1
традь, Узунъ Мирко се оттегли въ Палесъ, гдѣто се за
1овій за търговия , а слѣдъ малко се ожени за нѣкоя ен
Смила . Но търговията се не въртеше съ нокъ, та за това

MY 11 не тръгня напрѣдъ, тъй щото въ 1830 година тобі
бѣ
принуденъ да мине въ Бѣлградъ да търси прѣхрана.
Но и въ Бѣлградъ той неможа да сполучни , та за това из
ново се завърня въ Палежъ. Този пятъ Узунь Мирко се
съортачилъ съ другиго едного , съ когото ся арендовалин
единъ капкъ да прѣкарватъ едно друго отъ Палежъ въ
Колубари и обратно. Както се вижда , Узунъ Мирко съ го
.ѣмъ трудъ се е прѣхранвалъ. Това се продължи до 1839
година . Когато въ 1839 година княжеската BlacТЬ ІШН
вь ръцѣтѣ на намѣстничеството, Узунъ Мирко е бин.ть на

значенъ тарственъ чиновникъ въ Вишница. Но и това
не трая.10 дълго врѣме ; слѣдъ година тоін бѣ отрѣшенъ
от , тъзи дължность и тогава пакь утиде въ Бѣ.градъ,
гдѣто продължаваше да живѣе съ една малка пенсия отъ
шесть талера въ мѣсецъ.
Въ 1842 година, когато княжеската власть мин . въ р
цът на Александра Кара Георгиевича, Узунь Мирко му
се оплакалъ отъ положението си . Князь Карра Георгиевичь
му помогнжлъ на часа и го посъвѣтвалъ още да подаде
жалба въ Съвѣта , за да му опрѣдѣлжтъ по - съотвът
ственна пожизненна пенсия .
Узунь Мирко написалъ прошение и лично го занес" .ть,

та го прѣдалъ въ Съвѣта, като помолініть и устно въ
сящото врѣме да му се опрѣдѣли по- вечко пенсия . Но единъ
БЪЛГАРСки дѣійци въ СЪРБСКАТА ЗАВЪРА . 8 )
оть маладитѣ съвѣтници съ доста неприлични слова му
отказалъ въ правото да дири пенсия . Разсърдень отъ това ,

Узунъ Мирко му показалъ на поранената си съ ятаганъ
глава при вземанието на Бѣлградъ, послѣ открихъ гърдитѣ

си та му показалъ още три рани отъ пушка и рѣкълъ : „ Ето,
господине , застутитѣ за отечеството и декретътъ, споредъ
който имамъ право да дирі пенсия . Ако и това доказа
телство нестига , то азъ ще си снема и гапитѣ за да ви по
как и друга рана, която см ми нанесли турцитѣ при взе
манието на Бѣ.градъ у Савва капия . “
Съвітникътъ ее засрамилъ, а Узунъ Мирко си отишълъ
разсърдень у дома. Но пенсия все пак , не му се опрѣдѣ

н.та. Скоро нодиръ това Узунь Мирко втори пять се
оп.така.ть Кара Георгиевичу, като му обадиль и за при
ема си въ Съвѣта. Кара Георгий, нажалень да гледа единъ
старець, негоъ бащинь сподвижникъ, въ таквозь жалко
положение , подарилъ му една двукатна клца и отъ соб
ственнитѣ си срѣдства му опрѣдѣлилъ по 10 талера въ
мѣсець. Освѣнь туй тоіі настоялъ прѣдъ Съвѣта да му
опрѣдѣ.жть 200 талера въ годината . Отъ тогава насѣтнѣ
Узунъ Мирко заживѣхъ спокоенъ животъ.
Князь Ми.10шь не е обичаль Узунь Мирка, както не
обичаль И всичкитѣ сподвижници на Кара Георгия.
Веднъждъ, когато Милошъ се завръщалъ въ Бѣлградъ,

нзъ вънь градът , излѣзато много народъ да го посрѣцне.
Изь любопитство и самъ Узунь Мирко отишель. Той
ѣзді.1ъ на добърь конь , който му одължилъ неговъ
єдинъ приятелъ. В полето , около Емеклукь, подалъ се и

самъ Князь Милошъ, възсѣдняль на великолѣпень ждре
бець. Щомь той съзрѣль Узунъ Мирка, който билъ стояль
малко напрѣдъ отъ Бѣлградчанитѣ, изважда сабята изъ
ножнитѣ . насочва я към него, и като се спуща, извиква му :
дръжъ се Мирко “ . Мирко, който знаялъ нерасположението
на Милопа и като биль добрѣ въоруженъ , безъ да се смжти
ни нail - малко, изважда изъ едина кабуръ пищова си и като
дръпнжлъ кондаки, насочинлъ го връз'ь Мп.тонна и му рѣ
калъ „ буюруна господарю ! Князь Милошь изведнъжъ спира

ждребеца си , турняль сабята въ ножнитѣ, па го попиталъ
сърдито : „ що правишь ти ? Зеръ би ти гръмнялъ върху

ми ? — Богами , Господарю, гръмняй биз: прѣзъ твойта гива
та ва бащината и .
Узунъ Мирко с біть твърдѣ високъ. нд - вече от три

аршина , та за това е и получить прозвището узунӣ . Бацца
му се е казваль Апостоль, тъй пoтo oть начало с го
викали Мирко Апостоловичь. Строітното му снакно тѣ.10 ,
широки гърди и пропорционална глава неволно ся обър
щали погледит , на тѣзи, що см го срѣцали по иття,
а въ врѣме на рѣзня, когато силната му ҳѣеница е изди

гала дългия му и тъжъкъ ятагань , то тежко било тому,
който се попадалъ наблизо . Косата му е била рунтава.
но до дълбока старость той е имать твърдѣ малко бѣ. и
косми ; челото му е било срѣдне и въ старость твърдѣ сбърч

кано , веждитѣ см му биле гъсти и черни, очитѣ му пъстри
и лъскаво - огненни , а носътъ римски ; уста е имать умѣ
ренно голѣми, глась силень, но не строгъ ; мустаки готѣмн
и черни, образъ продълговатъ І Тъмно кътъ , крака дъги,
рцѣ тоже Дълги, космати и сині ; почти всичкото му
тѣло е било покрито съ косми . Подъ старость вървѣ.тъ е

малко нагърбень и обикновенно държаль ержцѣтѣ ен на
кръста за облекчение на гърбътъ си при вървежа . Оби
Чалъ се е въ единъ видъ арнаутски костюмсь , обкичень еъ
различни златни обшиви . Кръстъть му е бить опасанъ
съ дълъгъ свилень поясъ, отъ прѣҳь на която еж се гра

сували чифть пищови и дълъгъ атагань.
Нравът
зътъ на Узунь Мирка е бить твърхѣ приятень,
и самъ той е бплъ много любезень ; при ерѣщанието си
сь нѣкоіі старъ другарь, когото е обичать, поздравявать
го громко , цілувалъ го ІІ като го хващать за ряка съ
своитѣ исполинскі рыцѣ, стискаль го е , 40 гҳѣ не извикне

отъ ботежъ. Тъй смщо е пост Iвать неъ младитѣ. осо
БЪЛГАРСки дѣйци въ СЪРБСКАТА ЗАВѣРА . 91
бенно съ сръбскитѣ офіцери ; но само съ тѣзи, които ся
се ползували съ репутацията на юнаци. Често той е хва
щаль нѣкои отъ тѣхъ прѣзъ кръста, та гін е издигаль вин

соко на горѣ.
Узунъ Мирко е билъ твърдѣ приятен в събесѣдникъ

и на драго сърдце е разказватъ на младитѣ за борбата на
сърбитѣ въ кара Георгиево врѣме и за юначеството на
послѣдния ; но за себ ; си тоіі нищо не е разказвалъ. Въ
ѣдението и пиението си бпілъ е умѣрень; впрочемъ на объдъ

и вечеря испивалъ е по една ока добро вино , но примѣхъ
не е бивало да см го виждали пиянъ . Ястието му см гот
вяли по турский облічай и прѣди да сѣдне на софра както
и послѣ ѣдение, помолваль се е Богу и си е омиваль ря
цѣтѣ.
Той е живѣль добрѣ като съ гражданитѣ, тъii и съ

селяцитѣ, които см го обичали и уважавали твърдѣ много .
Кьмъ сиромаситѣ билъ е твърдѣ милостивъ и въ голѣмит ,
праздници не е връщалъ никого безъ да го нагости и да

му даде нѣкоя пара и друга. Въ никакви юлитически дѣла ,
нито кога е билъ войникъ, нито послѣ се е бъркалъ. Въ
1872 тобі починалъ въ Бѣлградь и е погребенъ на Таш
мегданъ , въ Палилулската черква св . Марко. Споредъ сърб
ски источници той се е поминжлъ на 82 годишната си въ3
расть. Това не може да се приеме за истина , защото ще

излезе , че той е родень въ 1790 , нѣщо невъзможно , защото
въ 1804 година тоii e минжлъ въ Сърбия , а въ 1806 год .
той е участвуваль, както видѣхме по - горѣ, въ прѣвзиманието
на Бѣлградь; за това не мислимъ за по -вѣрно, ако прѣд
Положимъ, че той е умрѣль на 85—6 - та си година .
Подирь смъртьта си тојi е оставить само единъ синь
по име Любомирь, който е още кивъ и сега за сега е по
ковникъ въ пѣхотата на сръбската войска .
Слѣдъ паданието на Бѣлградъ едно нодирь друго въ
ряцѣтѣ на възставішит , Сърби паднях и по - главнит !

92 P. II . с.ТАВЕЙКОВЬ,
градове и укрѣпени ть.танки , като IIабаць, Укща и др.

Въобще въодушевени отъ побѣдитѣ си, сърбитѣ бързо
напрѣдвах » , тъй щото още тогазъ тѣ бѣх господарье

на сърбското княжество въ границитѣ му до послѣднята
Русско- Турска война.
Подиръ тѣзи побѣд до 1809 година сърбитѣ си по

чинях малко ; войната макаръ и непрѣкратена, но турцитѣ.
отвлечени отъ други по- важни събития, нѣмах врѣме да
безпокоїжтъ твърдѣ сърбитѣ. Въ начало на 1809 г. рабо
титѣ слѣдвахм да вървижтъ въ полза на сърбитѣ , които
въ това врѣме успѣх да се съединіжтъ даже съ Черно
горцитѣ прѣзъ Босна . Но по - послѣ и то вслѣдствие не
единодушието на войводитѣ, работитѣ тръгнмхл назадъ,
тъй щото кмдѣ края на годината положението имъ бѣ доста
критическо ; но побѣдоноснийї вървежъ на Русситѣ въ Б.
тария накара Турция да оттегли значителна часть отъ во
ската с изъ Сърбия , което имъ поправи положението .

Въ 1810 година нне виждаме сърбитѣ подъ начал
ството на Петра Добринацъ въ съюзъ съ русситѣ , ноҳь

началството на русский генералъ графъ Цукато , побѣдо
носно да заемжтъ Неготинь и Бърза - Паланка , подиръ което
тѣ обсадих Кладово . Пораженията , понесени минжлата го
дина , малко по малко се изгладихм и благодарение на рус

ската помощь прѣднитѣ граници на Сърбия се разширо
НХя още по - вече .
Слѣдутмщитѣ двѣ години 1811 и 1812 минахл твърдѣ

спокойно. Освѣнь вътрѣшнитѣ раздори и прѣговоритѣ съ
Турция относително освобождението на Сърбитѣ, нѣмаше

нд - видни събития . Но още въ втората половина обстоя
телствата IIочн X да се
се измѣнявать и то силно не Въ
полза на сърбитѣ. Нашествието на Наполеона вь Руссия,
принуди русситѣ да сключжть набързо миръ съ Турция

на условия доста неизносни за първата , а Сърбия бѣ почти
оставена изново подь властьта на турцитѣ. Отначало сър
бітѣ се
опитахм сами да се споразумѣтъ съ турцитѣ.
БЪ.ІГАРСки ҳѣици въ СЪРБСКАТА ЗАВѣРА . 93
Като съзнавахм важностьта на врѣмето, тѣ се показах

даже много по-отстяпчиви нотъ прѣди, но исканията на
турцитѣ бѣхт такива , щото не оставаше друго освѣнъ
изново да се опита военното щастие.
Въ пълно съзнание на опасностьта, която ТИ запла
шваше , Сърбитѣ се приготвихм за отчаянна борба. Оть

начало Кара Георгий бѣ рѣшень да остави всичка Сърбия
на Божия промисълъ, да събере всичката си войска въ
гористата Шумадия и да продължава борбата до по

благоприятни обстоятелства. Но нѣкои негови Воеводи ,
които исках да запазжтъ имѣнията си , отвърнхт Кара

Георгия отъ това му намѣрение, което спорѣдъ тогавашното
положение бѣ най- разумното. Тогава се рѣши защитата да
се води отъ къмъ три страни.
Защитата на сѣверо- источна Сърбия бѣ въвѣрена на

Хайдут. Велка .
( С.ѣдва ).
1
Сгт ХОТВОРЕТІЯ.
1. RELIQUILE.
Страници изъ ветхитѣ ми тетрадки.
От автора на S spiria de Profundis.
На всички , които сжима.Ти бурна младость, посвещавамъ настоящитѣ уломки. Х. -
Et cognovit eam !
1.
Въскръсва мощната природа

( тъ мѣсецъ Май на мѣсецъ Гай!
Посрѣдь стихиитѣ свѣтовни
Прхождатъ буритѣ, захождать , -
Скърбьта ч.ловѣшка само трай!
На всѣко земно разоренье

Ізчезватъ мрачнитѣ с.лѣди ,
Когато пролѣтьта покрива
Съ цвітя позята и горитѣ,
Но горкий споменъ въ насъ сѣди!
Лѣтата бърже се изнизвать ,

И , както сухи листовце,
Исхвръквать наш'тѣ дни щастливи !
Но горестното съжаленье
Остава въ нашето сърце !
II .
(), срамъ на тебъ, която , първа ,

Прѣдателски осуети
М.ладенческитѣ ми надъжди,
Име направи да изгубіж
Въсторженнитѣ си мечти !
) , срамъ на тебе, срамъ на тебе,

Жена, която ме покри
Съ тяги и мракъ, и обезп.тоди
Моитѣ юношески сили ,
Опятні світит ; ми дніг !
Причина ти си , дѣт” не могж

Да врвамъ вече въ любовьта !
Невинностьта ми ти пот жпка ,
Ти ме научи да затос.товні
и да прѣзирамъ хубостьта !
Отчаянье, какво е нѣщо,

Оть тебе се научихъ азъ!
Въ плача : ко не вѣрвамъ вече ,
Това е тебъ, защото видѣхъ
Да ронишъ съзи всѣки часъ !
Съ осмивки протестни инѣжни,

Съ вълшебни , сладостни рѣчи ,
Съ отровенитѣ си цалувки
и съ хищния си змийски погледъ
Живота ми ти оскверни !
Позоръ и срамъ за тебъ, ожено !.

Азъ онце слабо дѣте бѣхъ ,
Душата ми се тебъ раствори
и сърцето ми беззащитно
Прѣда ,де се на тебъ безъ страхъ!
А ти ме взе кат” цвѣтна китка

и ме раскъса листъ по исть !
Пригърна ме, име захвърли
Като нищожно забавленье
На сатанинскийї си капризъ!
На мойта гибель ти си майка !

Ти гореститѣ ми ро,ҳи !
За първи пять ме ти расп.така,
ити безбранний сънь пропъди
Отъ хубавитѣ ми нощи !
Ти смаза въ мене всѣка воля ,

И всѣка вѣра въ менъ уби!
Ти мист, ми съ ядъ исінь.Іни ,

имойт , Двадесеть години
На тъжка старость изміни !
Азь земнит , тъжи не знаяхъ

ІІ евтскитѣ, горчевини,
О , ти ми ҳаде , ти ми даде ,
Тъзъ опитность студена, мрачна ,
Която толкозь ми тежи!.
Позоры и срамъ за тебъ, нукорь !

( тъ тебе само азъ узнахъ,
е мядрость значи на земята ,
Чтовѣкъ отъ радости да бѣга ,
Чрѣзъ тебе всичко туii разбрахъ!
Блі,ди прок.тѣта , прѣ.1ъстнице,

Жена отъ камъкъ и отъ калъ,
Творенье злобно и нечисто ,
Пятно въ небето ми, затмѣнье
На разумътъ ми чистъ ибѣ.1ъ !
III.
Въ деня , когато кофничихъ

За първи пять прѣдъ тебъ смятень ;
Въ деня , когато ти поднесохъ
Въ подаръкъ жарката с юность
„ Живій, ми рече ти , при мень !
„ Живій за мене и чрѣзъ мене ,

„ Обичай ме, о друже мой !. “
Тогазь, съ дѣтинско въсхищенье ,
ІІодъ твойтѣ нозье азъ поставихъ
Ненарушенний си покой !
1 Обичам те ! . “ ти казахъ страстно,

и те пригърняхъ, изступ.тенъ!
Съ демонски хитрости тогазн
Ти бяднината ми обсеби,
Cждбата ми отнесе въ плънъ !
Ходихъ с.тѣдъ тебе безуклонно,

Подирѣ ти кат' робъ вървѣхъ,
Безропотно търпѣхъ мѣченья ...

Но ти ме най- подирь отритні
Съ безмилостень, коваренъ смѣхъ !
Отъ жаждитѣ ми ненаситни

За животворний идеалъ ,
Оть ніжностьта ми безпраривна
( тъ щастьето ми, ти направи
Двѣ шепи пепель, прахъ и калъ !
Отъ пламенното ми желанье

Да бмді мѣжду злитѣ благъ ,
Отъ всичко въ менъ добро, нетлѣнно ,
Оть моя гений , ти направи
Една пустиня пълна съ мракъ!
Това що бѣ създать умътъ мін

По вѣтъра го пръснж ти!.
o , распилѣ ти безвъзвратно
Пресвѣтлий цвѣтъ , свещенний пламень
На утрѣннитѣ ми мечти !.
IV .
Кат” купице отъ развилини

Кивота ми прѣдъ менъ стои !
и въ туй грамадно разоренье
Сърцето ми огасня вече ,
Прѣстанж вече да тупти !
На сънь прошедшето си виждамъ,

и растреперанъ, скоквамъ правъ,
и струва ми се, че ме спира
Една дебела плоча мраморъ —
Че ме притиска епитафь !.
V.
и мойта гибель безконечна

Ти днесь наричашъ слѣпота !
Скърбитѣ ми наричашъ лудость ,
Приканвашъ ме да те забравя,
Да търськ щастье по свѣта !
период . Списание ХІІ. 7
Върви, ми казвашъ ти съ насмѣшка ,

„ Утѣха другадѣ търси !
Не е изчерпанъ по земята
„ На сластитѣ свещенний изворъ ,
„ Иди , II,ди се насити ! -
Нѣмѣй, ожено , остави ме

На гърбъ да носьж тежъкъ кръстъ !.
Не искамъ вече земні спасти,
Ті въ менъ една остави жажда
и тя е жаждата за мъсть !.
О , ненавість , що енезнаяхъ ,
Незнаяхъ азъ, що е враж, ;
Но адското това познанье
Азъ вече днесь го притежавамъ
и тебе само го д.тъжм !
За тозъ ч.1овѣкъ, комуто червей

Проя,да мощнитѣ гярди ,
Да връща 3.10 за зато едлъжность ! ..
II който знае да проклева ,
У мѣе да си отмъсти !
VI.
Но не ! Бли за мене мъртва !

Загубена за менъ бжди !
Ти бѣ нетрайний Ликъ веществень ,
Ти бѣ състивні пътеки образъ
На мойтѣ влюбени мечти !
Із.тъга ме , добрѣ направи ,

Ти ме възвърня на свѣта !
Ти бѣ веригата , която
„ Духътъ ми въ півнъ всегда държеше ,
Азъ тръбаше да те строя !
„ Ца.течь отъ тебе, въ сълзи чисти

Душата си ще прѣток!
Раскаянъ, съ пълна вѣра въ Бога,
Азъ името ти ще забравя,
И вторий пять ще се родція !
1i
СТИХОТВОРЕНИЯ . 9 )
VII.
Припадамъ вече безкрамотно,

Тице навеждамъ, Творче мой !.
ПІрѣдъ горестното всесожженье
На мойта младость , котѣнчамъ
11 искамъ прошка и покой !.
1 Дѣ.ата ти високоставни
Неможемъ ни да разберемъ,
Но мкитѣ ни приучаватъ
У бѣжище да търсимъ въ тебе ,
„Да търсимъ въ тебъ да се спасемъ !
Pжката си всемиостива
( ) Боже моіі, надъ менъ простри,
( тъ грозний споменъ інстръгни ме ,
бездната , въ която гинж,
Съ любовь кьмъ тебе непъни !
Ницца 18 ..
2. ПОЛИНРАТОВИЙ ПРЪСТЕНЬ .
( Der Ring des Polykrates ).
Баллада отъ IIIиллЕРА .
Стоеше тобі на свойта стрѣха,

( чи му весело летѣх
Надъ Самосъ, кат' на господарь :
„ Тозъ земенъ рай еменъ подвластенъ,
Кажи сега , не съмъ II щастенъ,
Запитва тој. Масжрский царь“ .
2Тебъ любить боговетѣ явно,

Напрѣдъ що бѣх с тебе равно,
Подъ скиптра твой търпжтъ беди,
Но единъ живій за отмященье
и ти не си честить прѣдъ мене ,
„ До кат” окото вражско бди “ .
ноце царьтъ не изрекъ,

Посланникъ ето вечъ дотекълъ,
Тиізану пратенъ отъ Милетъ :
*
7
яВели за жыртви да затичжтъ,

и челото ти да окичЖТъ
Съ вѣйки ставрови и цвѣтъ.
„ Врага го суица прободе- !

Стмзъ вѣсть приятна ме проводи
Твой Полидоръ, войвода пръвъ “.
и бъpже в черно блюдо бръква,
За страхъ на двамата измм ква
Глава позната , цѣ.1а в кръвь.
И царьть ужасень і зѣрва :

„ Не дѣй на щастието вѣрва,
Мълви с грижовенъ гласъ ; мисли,
По морскитѣ вълни невѣрни
Играчка тамъ на бури ярни ,
Честьта на Флота ти несли “ !
и още думата не рѣкъстъ,

Викъ силенъ, веселъ го прѣсѣкълъ:
„ Пристанищниятъ брѣгъ ечи !
С богатства странни натоварень
Се връща Флотъть висопарень.
Морето на гора ичи ! “
И царьтъ- гостъ се чуди й мае :

Честьта ти днеска си играе,
Но знай, че бързъ е нейний бігъ !
Отъ Крить тъпи чевръсти , мрачни ,
Заплашвать те свойни юначни ,
Вечъ близко см до твоя брѣгъ “ .
и още недорѣкълъ цѣло,

Отъ корабитѣ се развѣто :
„ Побѣда ! кряскатъ рой гряди,
Опасностьта се вечъ прѣкменя :
Вразитѣ буря ги распржент ,
Скратих се войни , беди “ !
Туй гостътъ ужасенъ го чува :

Честитъ да те наричамъ, струва ;
Но страхъ ме й, казва прижълтѣлъ,
Отъ завистьта на боговетѣ,
Че радость чиста да му свѣти ,

Тукъ никой смъртенъ не е видѣлъ.
и мене всичко ми вървѣше,

При всички прѣдприятья бѣше
Менъ благъ помощникъ Божий дихъ,
Но имахъ азъ единъ настѣдникъ
Богъ ми го взé, че бѣше вредникъ ,
С честьта си вечъ се расплатихъ.
+
За туii , за да отвърнешъ 3.1ото,
Да смѣси, помоли небото,
С " честьта ти малко ядове .
Доброто не видѣхъ дa co.jёти
Тогозъ, когото боговет
Отрупвать щедро с дарове.
Откажжтъ II ти боговетѣ,
Чуії мойтѣ искреннін съвѣти :
Самъ щастьeто си развали.
Отъ всичко твое земно благо,
Що на сърдце ти най е драго ,
Вземи , в морето го хвърли “ .
Тиранинътъ уп.ташенъ казва :

„ Оть всичко , островътъ що спазва ,
Сърдце ми за тозъ пръстень мре.
„ В ,даръ Еринќи го вземете ,
Но щастието ми простете ! “
ихвъртя го въ дънъ - море .
На другиот день в зората рано

Дохажда съ лице засмѣно
Единъ рибарь при своя князь :
„ Такава риба Т.Іъста , ставна,
Не съмь олaвятъ азь отдавна ,
Подаръкъ ти я носін азъ “ .
И щомъ готвачьтъ 15 разсікълъ

Завчасъ съ пръстеня дотекълъ
Оть чудо ' ra че полудѣ.1ъ :
„ Найдохъ го ! отдалече маха ,
Найдохъ! На рибата в стомаха .
Ехъ, твоята честь е безъ прѣдѣтъ “.
Тукъ гостътъ с ужасъ се отвръща :

„ Не могх да стои въ тѣзъ кмца :
Другарството ни прѣцъвт .
( ) , в рвай , Зевсь ще те накаже ,
Це бігамъ, c ' тебъ ,да ме не смаже “.
Тъit каза й с корабъ от.Тетѣ !
3. ЕПИГРАММИ .
На единъ мой благодѣте. » ( !)
Ти, Койчо, казвашъ : много добрини

Прѣзъ цѣтий си животъ си ми направи.тъ ,
Пъкъ аз съмь билъ ужъ всичко ту забравихъ.
Не, братко, тука ти ме извини !
Азъ гледамъ да забравиж по- напрѣ, ъ ,
Дод : живѣ , твоитѣ 3.1ини,
Чъ и за добринитѣ до - ще редъ .
Размишления надъ голѣмата книга на поета Х.
Защо на тия нетове обширни

По двѣчки строФІЇ има само , туії не е .1II грѣхъ?
— Мъгче бре Туічо, толкозъ по- добруѣ въ тѣхъ
Ще можем да овиваме ний сир не.
Патриотизмът на ковчежника Панайота .
Азъ съмъ патріотъ,

Крска Панайотъ :
В цѣлий си животъ
T15.л. съмъ ази потъ
Ради тозь нарю,ҳь!
Днесь да гледатъ кат' , ојдох

На държавата имота ,
В кассата на Панайота
Вмісто невове найдох
Дребни капчици вода .
( 1е1е беда ,
Какъ сега на пана Пота
„ Да не вярвашъ века іота !
СТИХОТВОРЕНИЯ .
103
На изедника Ігната .
Става три години , брате,

( тъ какъ зидахъ тѣзъ палати ,
Астѣнитѣ се с Ж В.Тіжні ,
Onще се потіжкъ II катъ !
Тія тови думiї важни

( хъ, че рѣжяТъ, охъ, че халжТъ:
Я , кажи ми , бай Игнате ,
С колко сънзіі сиромашки ,
( " колко ведра потъ спрашки
Тия тухли сж с.зѣпени ,
Тия зидове скрѣпени ?
Кмета Яни.
Кметъ Яни вIIсочайше заповѣ,цва ,

Kжцята да и ' приличатъ на кошари,
Завчасъ да срутіні Тъ всичкитѣ дувар .
И , вижъ, свѣтътъ се до уши зарадва,
Викъ, смѣхъ, задигнЖх навредъ зи ,дари ,
Сатъ нені Яні не можа да свари.
Азъ казвамъ: оставете му дувара ,
Човѣчецътъ не може безъ концара .
Бай Матаки .
На базі Матакя днесь
Единъ ужасенъ песъ
( тхана.1ъ му оть двѣтѣ
У шаги рябовеrt.
Дано поне челѣкъ
( тъ Днеска стане пакь .
Ilозната поета.
Азъ , казва Корчо, съмъ поеть ,

Познатъ съмъ вечъ отъ дълго врѣме .
Да , идватата ми безъ четъ
Распространени с навреді.
Аха, за туй вь всѣки сміть
ІЦе найдешь Корчови поеми .
И. Д. Ш.
НАРОдни пѣсни и ПРИКАЗКИ .
а) По Трънски говоръ.
Съобщава П. Байкушевъ.
1. Паданье на градъ Сталакъ.")
1 Писмо пише царе Су.нмане,

Та га прача на града Сталака
До онога Сталакьинин Тодор :
- „ Много здравье, Сталакьинин Тодор,
5 Да ми дадеш до четири добра:
Винсава млада ,
Първо добро
Друго добро — коня ждресятога ,
Трекьб добро — джўбе и покрове,
Що не вача ни саб.1я , ни крунтум :
10 А четвърто сабля буздугана,
Щото сече дървье и каменье. “
ІІнсмо гледа Сталакьянин Тодор,
Писмо гледа и друго писје:
„ Много здравье , цару честитоме !
15 Не си давам 40, четири добра :
Не си давам джубе и покрове ,
Не си давамъ Bннеава м.1а ,да ,
Не си давамъ коня ждрецятога ,
Не си давам саб.тю буздугану ;
20 Кале ми е цвърсто заградено ,
Бери войску, колко ти е драго,
Би мн Сталак, колко що си сакаш.
Ошло писмо цару Сулиману.
Писмо гледа царе Сулимане,
25 Інсмо гледа и си войску бере ;
Та събра.10 сто ' и.тя,да воінску,
1 ) Сега развалина при съединението на двѣтѣ Морави, сърбека и българска,
Сравн. варианта въ 191 Егия, стр. зозотъ сборника на Бр. Миладиновци. Бъл. Ред.
НАРОДНИ Пѣсни и ПРИКАЗКИ . 105
е
Та отиде на града Ста- така

Между Сава и между Морава.
Сталак бие до три годин дъна,
30 Паб неможе камик да откьине ,
А камо ли ( талак да преузне.
Прошета се Сталакьинин Тодор,
Провиче се , колко що си може :
— А чуеш ме , царе Су.имане!
35 Доста върія топе и комбаре,
Доста мене тизе уши глуши ;
Кале ми е цвърсто заградено ,
Illec
аршина cé мермер камёна ,
А четири — сé дърво дубово,
40 Ти не можеш Сталак да преузнеІІІ.
Ако слезнем од кате на земню,
Че облечем джубе и покрове ,
Що оклапа коня июнака ,
Що не 'вача ни сабля , ни крушум ;
Че да узнем струту ен саб.тю,
45 Пото сече дървье и каменье ;
е уя'нем коня ждрелятoгa ,
Що се бне смог.те и облаци ,
Живо пите нечу да оставим. “
Уплаши се царе Сулимане ,
50 Та си йже сто 'иляда войску.
У еречу му паша Папіз- паша,
( Поп е било, пай се потурчй.10
Зарад пусто царство нашатарство ),
Турски су сн сесіяме предi.iн,
55) Пай га шта паша , Папаз - паша :
„ А чуеш ме , царе Су.зимане !
Ти не знаеші бугарски законс,
А я знаем бугарски законе.
Що че тебе топе и кумбарс ?
1
650 Дай ми мене сто ' н.1Я,да войску
11 ай мене мотикье топате ,
„ Тъено я чу Сталак да преузнем . "
Цар му да,де сто ' н.яда войску.
и му даде мотикье .1онате.
65 ajil отдше на Ста,тачко кате ,
ІІа под віте кале испо, земню,
|
106 НАРОДНИ Пѣсни и ПРИКАЗКИ .
Та прокопа той кате високо ,

Та улезе Тодору у земник ,
Пай не може врата да отвори.
70 Къга беше Велика Неделя ,
Пред Велик - ден у Велый Четвъртък,
Прошета се Bни зава м -тада
По бена , но кал.1е високо ,
Пай си гледу Саву и Мораву,
75 Куде тече мутна каловта ,
и казуе Винсава м.зада :
Господине , Тодоре Везире,
Сава тече мутна каловита .
80 А зборува Тодоре Везире :
„ А чуеш ме , Винсаво млада ,
Съга си се снегове и топе,
За това е мутна ка.товита .
Даде Господ, Велик-ден едбш.10 ,
8) Іремени се Стастакнин Тодор,
3
Та отиде учестита църква,
„ Да се къүстін , Богу да се мо.III ,
Да сен үзне света Тетургия.
Даде Господ, църква престоята ,
90 и си дойде Сталакьинин Тодор,
и си дума Cта.Такыннiн Тодор:
„ Чуеш ли ме . моя верна с.1ўго,
Да си узнеш сребърни крондире,
„Да отидеш у наші земници
95 Да наточинІ вино и ракьйю,
„Дънaскa чу Велик - ден да пра'м. “
А що беше Тодорово любе ,
( на беше много акъсня ,
Не пѓщин ен ньоінуту служынню,
100 Асоб.тече господарско ру о,
Та облече слушкьінине дрее,
ІІaii си узе сребърнії крондире :
Ка отиде уныни земници ,
Kia отвори врата на земници ,
105 Що да види чў,40 и големо :
ЗемІнци ми турци испуни.и.
Непупи. II вино и ракыту.
Та си ню това руйно вино,

Koii със веса, који със еменія .
110 Іванў.1е Тодорово любе .
Она им се лепо отговара :
Чуіте мене се редом ордньо,
Пуццете ме мене на живота ,
Я съм Тодорина измикярка ;
125 Дънъека е бугарски Велик-,ден.
Он ме прати измет да му чиним .
Іъсно Тодор я че ви изді,дем,
Живога че у рукье ' ванете . “
и тамо се Турци не сетише ,
120 Що е това голема превара ,
( пущише Тодорово любе,
Te затвори врата на земници,
Пail излезе на кује високье
Уонае сé ' ладне одае,
12) Тъга рече Тодорова Люба :
„ Господине, То,доре Везпре !
Пелин било нашето ручанье,
Отров било нашето пиёнье
Земници ни Турци испуністи
130 Иепущи и вино и ракью,
Та си пію това руйно вино,
Кой със веса , кой със eмeння . “
Тъгај рече Ста.такьинин Тодор:
„ Боже мин, спостаіі ти на тебе,
13 :) (' vra cи ce Bе.Тик-ден и прави ,
А я суга кървиш да противам !
ІІail облече джубе и покрове ,
Що зак.тапа коня июнака ,
Що не ' вача ніі саб.1я , ні крушум ;
140 и си узе отруту и саблію ,
и уя'ну коня ждресятога ,
Извиче се, колко що се може :
„ Излезнете Турци на мегдану ,
Кому Бог да , төвому е царство “ !
145 Сви су Турци на мегдан из.1e3.11 .
Ка извадії Сталакыинин Тодор,
Ка си търгну оструту си сабзю.
Та погуби ето ' п.1яда воінску
108 НАРОДНИ IIѣСНИ И ПРИКАЗКИ .
Кон му гази кървін до колена.

150 Обърну се Тодор на надзаде,
ІҢо да Віди чудо и големо :
( 1 едніга Двойца станѓани !
„Други пут се Тодор повърнў.10,
Та погуби тўя си.iну воінску
15:) Кон му газін кърви до зeнгыню.
Пог.те,да си Тодор на на , заде,
По да видії чудо и го.1емо :
Од двоіца тройца стану.и !
Пані погуби туя сн. ну войску
160 Кърви су му пре' се,до прете.ІІІ .
На погледа Тодогь на на,дгаде
()тройца четри Душ станюю !
Тъгаії ви,Де Сталакьінин Тодор,
Куде II,де нас 1 ) свети Илия .
16i, Ky, e I ,де пред турску орцию,
Та им носи тия зе.1ен бауряк.
и си слезе Сталакынин Тодор,
Прекалбни се нас свети Илию :
„ Прости мене , нае свети Илию “ !
170 — „ Да е просто, Сталакыннин Тодор!
„ До съга е Бугарин повеласт,
А од съга Турин че царѓе.
А знаеш іі , То,доре Везире,
Кога бесте на боіі на Косово ?
175 Със коньйте църква у.незосте ,
ІІогазиете триста старе бабе,
Погазнете триста мали деца
Ни кърстено, ни мирюсіно,
Със маж,трації навіру узбсте, ? )
180 За това че Турчин да царуе “.
Тъгаіі рече Сталакьинин Тодор:
„ И я могу, брате, и кон може,
Къга Господ намо не помага ,
Със юнацтво царство се не държи“.
185 1а соблече жубе и покрове ,
1) Наись.
2) Мѣжду народа ни схиществува и въ разка8' , прѣ,данне, че българското
царство пропадняло и било зав.тадано отъ Турцитѣ по божье наказание, защото по
гавашнит , наши войници вземали наора ст, мяждрацитѣ си . Б. Р.
НАРОДНИ Пѣсни и ПРИКАЗКИ . 109
Съсече си джубе и покрове

и посече коня ждрепятога .
„ Тежи, коньо , ищета 1 ) да йеду,
с " тебе Турчин земню да не брани “ !
190 и си строши оструту си саблю :
„ Тежи , сабльо, земня да те йеде “ !
Некачи се на кула висока ,
Опита си свое верно любе :
Госпо моя , Винсаво м.пада,
195 Каил ли си Турци да посречані ,
Ти на Турци ' измет да си чинии ,
И.л си каил със мене да бегаr? «
Пай продума Винсава млада :
„ Господине, То,доре Везире,
200 Не съм кан . Турчин да гледам ,
А камо ли измет да му чіпним ,
Куде ти мреш ня чу с тебе.“
Пай ' ватие ньйно мушко дете,
Качине се на вър на катето ,
205 Обърну сe Cта.такьинин Тодор,
Провиче се, колко що се може :
„ Пусте кў.те, пусте осталосте,
У вас да би циганье ковали ,
Пай да нема Тодор да улази ! “
210 Пай 'рипише у воду Мораву ;
Растърже се Сава и Морава,
Та падоше на сува песъка .
Къко падали и се посветити,
Направили до три манастира ,
215 Тъгай се е земня потурчина . 2 )
2. Дете Дукадинче и Коруна Делия. 3)
Породила стара бабетина,

Породила девет мила сина ;
с иглу шайла, та ги облачила,
Кучета.
2 ) Тая, както и обнародваната въ XI кн. на „ Пер. Списание “ пѣсень „ Къко
су се побунили бугаритѣ “ г. П. Байкушевъ е записалъ, както му ги е исцѣялъ Киро
Станковъ отъ село Баба, Трънско окряжие. Б. Р.
з) Въ Сборника на Братя Миладиновци се поменува за едно дете Дукадинче, което
живѣло въ Дукадинска земя и било седемь пяти по - юнакъ отъ Марка Кралевича. Б. Р.
110 НАРОДНІ ІІѣСНИ И ПРИКАЗКИ .
с ” нөгье бійта, та ги е 'рані.а.

Из'ранила девет мила сина ,
Порастоше девет мила сина,
Пай отбе оніі у печалбу .
Спечаті, девет к.те б.заго ,
Па дойдёше бабiн девет сина .
Зажені.1а стара бабетина,
Заженила девет мила сина .
Що е юнак, на свадбу позвало ,

Сал не позві Коруну Делію .
Разлюти се Бог да га убие,
Та погуби девет м.за сина .
( тіру майкю под кон изгaзii.io ,
Аневесте робе закара.то,
Закара.10 у Будима града,
поднє.10 девет куле благо,
Девет ку.е се жълти асътици .
Па се качи стара бабетина,
У качі сe у високу іет'y.
Седела е девет годин дъна ,
„ Девет годин очи не поміча,
„Девет годин главу не оп.éла,
Девет годин ўзде не стурила ,
Коньте ги самі не давали.
Ка настёпи десета година ,
Породіі.та стара бабетина ,
Породи за това мушко дете.
Ка га ріди, ні ногье ' рипнў.10,
Пай говори своём стари мати :
..Télе мате , че те стара мале ,
Я извади братньовога коня,
|| изнеси братньово оружье ,
Че да дем бракя да си тражим . “
ІІзнела е братньова му коня ,
II изнела братньово оружье ,
и изнесла братньова топузина ,
Топузина деведесе ока.
Па беседи ньему стара майкя :
„ Сеи, синко , йоще не молитвен ,
Не молитвен и още не къүстен “.
„ Немам, мале , време да се маем “ .
Уя'нё.10 своя добра коня,

Пail отиде под Будима града ,
Под Будима на рекье Ситнице ;
Тамо найде до девет невесте,
Църну вуну безу да си праве .
„ Помідзі Бог, до девет невесте !
Защо мете туя църну вуну
II полетете тая чорапчета “ ?
А онё му поти'о говоре :
Тако т Бога дете Дука,дінче 1)
Ние смо с чуле и разбра.те ,
Дека имамо мала ,до деверче,
Плетёмо му дребна чорапчета “.
А оно им поти'о говара :
„ Тако т ' Бога , до девет невесте ,
„ Дека седи Коруна Деня “ ?
А оне му поти'о говоре :
„ Тако т' Бога, дете укадинче,
Коруна е яко сіі. ън юнак,
Нема на що нёжье да кървавії,
А то не III c ньéга да се биеш “ !
Пай говори дете Дукадинче :
Кажете ми Корунннн двори “.
А оне му поти'о говоре :
„ Коруни су двори пичовіти,
На двор су рте од же.тезо,
Дзь,дове им с кърви умазани,
3 девоячкье руке исподпрени,
Със юначкье главе издзъдани
Коруна е юнак над юнаци ,
Оно има п.точу мермерницу,
( ню дідза тамъм до пояси “ .
Ка юузе дете Дунадинче ,
Он ю 'върьи у бела Дунава.
Невесте се чудом зачудише,
Зачудите страхом застрашиле.
Паin отиде Корунини двори ,
1 ) Това название, бѣ.1ѣжи г. Байкушевъ, се дава на малки хѣца. Въ Трънъ

казватъ още шуге, пуше, ноне и пр., когато нкой не знае името на дѣтето, което
зове, п.ти пъкъ като умалително име. Ние, обаче, мислимъ, че „ Дукадинче “ е на
званието на родното мѣсто на дѣтето . Виж. по - горѣ бѣ.тѣжката ни . Б. Р.
112 НАРОДНИ IIѣсни и IIРИКАЗКИ .
Далек иде и Коруна ока :

Излаз, из -заз , Коруно Делньо,
Я излезни , Бог да те убие “ !
я Коруна на двори га нема,
На двори е ньёму стара майкя .
Дете с чижму порте побутнє.10
" Обе порте у двор у.зетеле ;
Поара.10 Корунини двори ,
Изнёсло е девет куле благо ,
Стару майкю под кон е згази.10,
Мушко дете под нож е тури.о.
Па беседи дете Дукадинче:
1Тако т Бога , Будимски кметове ,
Са ми дойде майчино купанье,
Че да идем у горе зелёне,
Тамо има два студна кладенца ,
Тамо да се малко поокупем ;
Тражи и ме Коруна Делия,
Нека дойде у горе зелене “ .
Де отиде дете Дукадинче,
Отишло е у горе зе.тене ;
Тъгай се е дете окупато,
Окупало и пай посиса.10,
Пай е лёг.то малко да постава .
Ете иде Коруна Делия,
Далек иде , дете под'окуе:
„ Диг се , диг се, дете Дукадинче,
Диг се, диг се, да би се не диг.10!
Защо мене двори да поараш ? "
Али дете това и не чуе .
На дете е коняк провищало :
„ Диг се , диг се , дете Дукадинче,
Диг се, Диг се, да би се не дигало
Ти че гинен , коня че истровини“ .
Али дете и това не чуе .
Пружи . си е коняк свою главу ,
Да до'вану дете за пестене .
Тъгай се е дете събуди.10,
Та уя'ну своя добра коня ,
Пай говори дете Дукадинче :
„ Върляй , Корун, ия чу да 'върлям “!
"Вършило едете Дукадинче :

" Върти.10 е своя топузина,
Та удари Коруну целию
Девет аршин га ўземи накара.10.
Паii отиде у Будима града ,
Узе 10 едевет ку:1е благо,
( ущіі.то девет мн.че сна'е ;
Одне.10 е девет ку.1е благо,
И одвёде девет мІІ.те сна'е .
Све сна'е му чораци даҳоне,
Све сна'е му руку затибіше,
Све сна'е му позу залибинше,
Пай говори деrе Дука,Динче ;
Я Ідете мое ми.Те сна'е,
Я идете на свои дворове
кажете , що с мене восте “ .
(Отоше си девет ми ,те сна'е,
Отоше си при бацу и майкю
ІІ казаше , ко су вуну прасте,
І къкі су чорапчета палете ,
и къко ги девер избавіі.10
Од залога Коруну Цетию.
(1Herbя.1ъ , Димитрия Войновъ отъ се.10 До.тньо Романци, Брѣз
нишко ).
б ) По говоръ въ Кюстендилско .
Съобщава Хр . ц . Ковачевский .
1. Тиха , млада невеста .
Тéje Тіхо , моме Тихо ! 1 )

Седii Тиха юграційна,
Ю градина пот трендафилі,
Та си везе свіі.тен ракі ,
1 ) Тая пѣсень, пише г. Ковачевскиіі, е една отъ най- любопитнит , хороводни

пѣсни , които се пѣілтъ на Великдень. Кога се пѣе тя , всѣкийї стихъ се повтаря,
като при първото испѣванье на стиха двѣтѣ му послѣдни срички заедно съ постѣ,1
ната гласна буква Оть прѣдходната тҒмь сричка се изговарят . c.rѣ,хъ извѣстно
м'Ь.лчанье :
Тесте Тихо, моме (мъ.1чанье) е Тихо !
Теле Тихо, моме Тихо !
Седи Тиха югра (мълчанье ) а дина,
Сен Тиха градина и т . н . т. Б. Р.
Период. Списание ХІІ .
114 НАРОДНИ ItѕСНИ И ПРИКАЗКИ .
Свилен ракіф свиленица . 1 )

Етё юздо .. Дими Юди,
Дими - Юди Самовили,
Та на Ти'я ?) говорега :
„' Айде Ти'ьо с нас да іден,
Да ни люляш малки деца. “
A Ти'я им говореше :
„ E виека , Дніми - Юди,
Дімі - Юди Самовити !
" Ногу сте ме почекайте ,
Оце ма'ку почекайте :
Да навеза світ.ен ракі
Сви.тен ракаф сви.теница ,
Да юп.тетём парен чорап ,
„Да прейграм ден „ Тазара
и по него ден Веліден,
По Вейден ден урцовден.
Кога дбійде ден Спасовден,
Че й ,деме на Четирции, 3)
На Чегирци на сообро.
и внека там дойдёте,
Замагьёте , запрашете :
Що е старо , повальéте,
Я менека извишете “ .
Навезла си свилен рака ,
Свилен ракаф свиленица ,
Юплёта си шарен чора ;
Преиграла Лазаров ден
и по него — ден Вестиден,
По Велиден ден Цурцовден.
Кога дојде ден Спасовден
Пременый се , начиной се
Испілёте си шарен гайтан, *)
1) Свиленица е до.ня риза , която има както по крайщата , така и по срѣдата
си ивици отъ коприна .
2 ) - Тиха .
3) Село, на истокъ отъ Кюстендилъ, близо до р . Струма, около 3 часа далече
отъ града.
4 ) Накитъ, който носжтъ невѣститѣ . Той е широка, дълга, колкото човѣлики
бой, мұрѣжа, уп.тетена отъ вълнена прѣжда и нашита съ редове стари сребърни ме
нети , които въ най - долния край образуватъ една топка, която се мѣта при ходе
ньето . Тоя накитъ се закача на главата и се протака по гърба на долу дори до ge
мята . Заедно съ другить дріхи той се прыпасва съ пояса .
Па си обіде на Четирци,
На Четирци на соборо ;
Та си заигра , та си запоя".
Ете юзділ Дими- Юди,
Дими - Юдін Самовили :
Замагльи'а, запраши'а,
Що е старо, поватьи 'а
Що е младо , извиши'а,
и Тиха са извиците .
2. Гьаче самоуче и стара егуменка .
Та що ми се сле.1eie , беле ...

стеллёie, безéie
Онiiii страна прес Перин п.танії
прес II - рин планина !
Да и ми са мага и пра'o ...
маги и пра'ове 1),
Елі ми са тия аёни тёди,
E. ми са тия зимни снеги ?
Нито ми са магати и пра'ове
Нито ми са тия ледни педII ,
Нито ми са тия зимни снеги ;
Туку ми е църква Марица.
юцърквата Гьаче самоўче,
Църквa мeтe и си песен поё,
Кньига чіти и сен съ'зи роны .
Согледа го стара егуменка,
Та на Гьаче поти'о говори :
„ Е, тизека, Гьаче самоуче!
Църква метеш и си песен поёл ,
Кньига чатиш и си съ'зи роны II ? "
Проговори Гьаче самоуче :
Е тизека , стара егуменко !
ю книгата како се каже:
Че упўнат тия к.тети Турци,
Църквата чат я’ър да направат.
Иконите ясли че направат,
Чесни кърсти под нідзе че турат ;
Що е старо , се че да погубаг;
1 ) По тоя начинъ се повтарятъ постднитѣ думи на всеки стихъ.

88
16 НАРОДНИ ІІБСНИ И ПРИКАЗКИ ..
По ем.1а,10 се че да заробат ".

Още Гьаче дёма не из,дума
1Опунii'я тия колёти Турци.
Църквата са я'ър напра'ii.ле,
Іконите ясли напра'иле,
Чесни кърети под нодзе турii.ies
Що е старо , се са погубиле ;
Що е младо , се са заробите.
Двонцата тамо погубін.е.
3. Огняна Мария .
Oil ' юбава Огня на Іapite!

Каде поіі,де, каде че да идеші ?
Отговара Огняна Мария :
Че да и ,дем при миллаго Бога
Да си зема от Бога ключёве ,
Да зак.1ючим небо и облаци.
Три години капка дош да нема -
Син си баща за сензин знае ,
Щёрка майкя за робиня знае “ .
Па си ойдё Огня на Мария,
Та си зема от Бога ключеве ,
Та зак.ючі небо и облацІІ.
Три години дош не е капнато ,
Три аршина земня се пукнало .
Ючиній се ' ногу скапотия
настані ' ногу гладотия ;
Итогай си син баща запозна
и щерка майкя за майкя позна .
II тогаші браток сестра запозна .
в ) По говоръ въ IIиянечко .
Съобщава Георгий я . Вирчовъ .
1. Янкул и Янинка. :)
Ружице бела руко !

Черепица род родила,
От рожба се покръшила,
На две стебла две я буки,
') Срави. варианта въ 110 пѣсня, стр. 1634 отъ Сборника на Бр. Миладиновци. Б. Р.
НАРОДНИ ПЪСНИ И ПРИКАЗКИ. 117
На третото славей стоті ,

Славей стои песень поє,
у песента наричаше :
„ Ишле, Mйни.jе, разбуждаіl се !
„ Турци земя попени'я ,
„ Що би старо, кье погубат ;
„ Що би мла,до, кье залюбат,
- Дечицата кье подгъзат.... “
Сат те ми е останало,
Един Янкүл ни Янинка :
Янку. беше три години,
Янинчица три месеци .
Па расна'а порасна'а
IIадна Янку.х за жененье ,
Янинчица за главенье .
Снска'а се, юзеа се ,
Водии'а се три години .
Три години до не Фані ,
Туку мir.и и пра'ове,
Туку стінін и градове.
Па сдоби'а машко дете,
Не е дете като дете,
Но е ,дете юта змия ",
Та па змия пепелёна.
Янинчица говореше :
„ Е Янкуле стопанине !
Яи,дії си на нов пазар,
Да си купи робинчица,
Робинчица, Вла'инчица ;
Не гледані м.1а,10 та скапо ,
Ни гледай старо ёфтино,
Средна жені за работа :
Да ні люя машко дете ,
Да го юля , да го бана “ .
Ойді Янку.1 на нов пазар,
Да си купи Вла'йнчица ,
В.ла'инчица робинчица ;
Не гледа мла,10 та скапо ,
Ни старо та ефтино,
Средна жена за работа.
Дойде Янку.з довечера.
118 НАРОДНИ Hсни и ПРИКАЗКИ .
доведе Вла'инчица.
Когі било утре рано ,
Ойде Янкул на оранье ;
Янинчица платно ткае ,
Робинчица дете Ю.ІЯ :
С нога им Дете люля
( ” раце им памук преде,
( ” ўста им песен пое:
„ Нани, юли машко дете ,
и от брата и от сестра
От Янку.та и Янинка ,
От моя'та пръвна челяд “ .
Дойде Янку.з от оранье ,
Янинчица говореше :
„ Е Янку.е, стопанине!
Какво по робинчица
На нашето машко дете :
„ Нани, 1ю.1н машко дете ,
иот брата и от сестра
Отъ Янкула и Янинка ,
От моята пръвна челяд “ !
Та ойдо а у цръквіца ,
У цъквица Мариица.
Когі са се нештаи,
Ега не са брат и сестра
ІІ нійната ми.тна макя !
Живи са се прегърні.и,
Мъртви са ги растені.ІІ ,
( Пѣяна отъ баба Петра изъ село Тработи вице , IIінянечко ).
2. Момчилова смърть .*)
Момчі.1е те , Mo1чна юнік !

Синам паша воскя бере,
Да се бие сос Момчила ,
Три ii.iяди сі .Іна воскя .
Гомчих юнак сам се бile,
Сам се бие, та надвива ;
с коня 1е е , с Бога не е ,
ІІ.it само с юнаство ?
1 ) Сравн. варианта въ 105 тѣсня, стр. 157 отъ Сборника на Бр. Миладиновци. БІ
НАРОДНИ ПЕСНИ И ПРИКАЗКИ. 119
Синам паша говореше ;

„ E внека си.на вёскьо !
Да Фанете каурина,
Каурина побратима :
Кье го пратим кон невеста,
Кон невеста Момчилица ;
Кье и сковём златни піфти ,
Та да каже за Момчила,
С ” шо се бие, та надвива :
с коня не е, с Бога не е ,
И.и само с юнaство,
ІІІ с.1ека боз,Дугана “ ?
Па фана'а каурина ,
Каурина побратима,
Прати'а го кон невеста ,
Кон невеста Момчилица ;
На невеста говореше :
„ E невесто , Момчилице!
Нещо искам да те питам,
Ама право да ми каже :
С що се бие Момчилі юнак ,
( ° що се бие, та надвива ?
с коня не е , с Бога не е ,
Иші елека боздугана,
II . само с юнаство “ ?
Отговаря Момчисица :
„ Каурине, побратиме !
и я не знам с що се бие,
С" що се бие, та надвива ;
Кога дбійде довечера ,
Вечера кье му ўготва,
Здравица кье го напоя
Постеля кье му посте.ІЯ ,
па тогай кье го попитам “ .
Кога е било довечера,
Дошёт сіг Момчилт юнак ;
Вечера му уготві та
Здравица го напой.та,
Постеля му постала ,
Ат го е попитата :
„ Момчи , е е , Момчил юнак !
120 НАРОДНИ 11ѣсни и ПРИКАЗКИ .
Нещо искам да те питам ,

Ама право да ми кажен :
С" що се биеш, та надвиваші ?
С ” три 'иляди силна воскя
Сам се биеш, та надвиваш !
A Момчи.1 говорене :
„ E Момчилице , невесто !
Е.Не питаш кье ти кажа .
Я земи си ключовето ,
Ключовето от конюшник ;
Запали Фенер борина,
Да си видиші врана коня ,
Та кье ви , ІІІІІ с ' що се бия .
( " що се бия , тa нa ,ДВІвам,
На три ' и.1Я, ІІ си.Іна воскя “ .
Запали Фенер ббрина
зела ключовето,
( тк,Тючі та конюшнико ,
Та виде.та врана коня :
На че.16 му ясно сънце ,
На гради му ясен месец,
. llo cé chára ясни дзвёз,ДІ .
'Месецо му подка дні та ,
Сънцето му замрежи.та,
Дзвездите е опъртита .
Кога било утре рано,
Станах си е Момчил юнак ,
У стегнал е врана коня ,
Стегнат го е , я'нал го е ,
ІІа си ойде у воскя'тап,
Да се бие с три 'пляди
( " трін ися,ди силна воскя ;
он може, и кон може ,
Ама Госпот не поможе.
Врана коня говорене :
„ Помчиле ле , Момчих юнак !
и ти можеш, и я мога ;
( т" твоето пръвно любне,
Снощи ми дзвёзди опърти
и мн месец подкади.
въсто вика , МомчII.1 юнак ,
НАРОДни IIѣсни и ПРИКАЗКИ . 121
Да те чуе твойто любне,

„ Да ти види църни кръви “ !
( це рече врана коня,
Още рече, не изрече,
Пресеко'а Момчил юнак !
(1Гѣяна отъ баба Софка Арсова ).
Приказка по Търнский говоръ.

-Записалъ П. Байкушевъ.
Един бекяр .
Едно момче "од.то по гору бекяр н наші.ло девокю там . Iluta 1

ю , рекъл : „ Що "одиш ти по горуту ?" „ Немам ни мікю, ни бащў,
ни рода.“ и он рекъл: „ Aii,4е, рече, да се узнемо ия тъка 'одим
немам нигде никога . “ У зоше се . После си напра'irlie "іжу у горуту.
Родинне три девокье наред и три мушка децi. Седеше тамо; минбие
се неколко године. Умре бащата и макя'та ; осташе онае шес деца :
три мушка и три ,девојчетия. Девокьете въртене на момчетията домът.
10 дека бише оне. Дойдоне че се жени старга , дадоше ю ; ама
не знаю, за къквога су ю да.III . Дойде за срегьнюту, — дадоше II
ню, ама не знаю за къквога су ю дати. Дойде и за трекюту, най
младуту и ню дідопие. Той тъка остапе оне три момчета на домът .
Седеше едну годин , двс, пет годин на домът. Тъгае рече по
младиът брат, рече :
„ Бре бракя, ние тъка и тъка остамо, нема кой да ни гледа,
айде да продадемо що іімамо и да отидемо по дун юту да тражимо
сестрёте, да ли че ги од римо.“ Тъгіне се дигоше, та си оде по у
нюту. Одите неколко време. Замъркое до море и нак.тадоше бгън.
Тиа младиът носи си : топуз, ерёмнік 1) и нож. Залежаце до море.
Къга засваше тия двоицата, а он не спи м.ІЯднът. И една a.та поіі,де
със две главе да ги гълне з морето .... он осети, диже се , та от
сече главете . и она , си.на беше, къга удари ск - нап, та ним изгиси
огъньт вода . ион тъгае рече : „ Къкі че тъкі безъ огън да е ? “
У е ,дън рид погледа , у едну гору огънь сe свет.1и . Ка отиде тамо,
оно не е огън, но безцени кімик и едън старың седи при ньёга , та
си на макарў премьтуе свилу. И он га пита , рече :
„ Къко си ти тўка, та сеҳнші, та премотуе свилуту. “
23Я седiм дънъ и ноч, та си прекаруем свиатуту, това ми е
работа. “ И он га пита, рече : „ Колко има до зору.“ Рече: „ три сата . “
Он га върза, — застави това . Я реко" огън е , та дойдо” за огън ;
а оно не било огън, а безцени камик .... и он погледат тъкі у
други вър -— огън гори. Старыцьт му казал : „ Тува огън да идеш да
си узнеш . “ Он, как отиде тамо, дванаесе душII андуци при огъньт
седу. И он рече : „ Я довідд да ми дадете огън. “ „ Арно, рече, че
ти дадемо огън , ако да можеш да ни уведеш у царското мазе. “ Рече :
1) стрѣ.та.
122 НАРОДНИ ПѣСНИ И ПРИКАЗки .
Гогу. Елате по мене . “ ( но заклопено мазето. Рече : „ Я че се спу

щим у мазето озгоре и вие әдън - по- едън да се спущате при мене да
нагребемо паре, колко сакате. “ И онії се едън -по-едън спущаше .....
нон ги сечі, тура на граміду. Ка ги исече свiсте дванаесе дип ,
саде он остаде до.те ; и ' вану се за кондъцът, па излезе из мазето.
Ка излезе, и пойде и погледа у царскиът сарай кръ3 джам , и де
вокя на кревет спи нпошш.та едні змия със две главе да ю изедi ;
и он вѣртьи със сремникът, та закові змиюту на уварът до дево
Kюту . Тъгіе отиде, та ен узе огън и мину при старцатога и одвърза
га . Тъгае отиде, та наказіі,де огъньт. Минуле се три сата и оно се
съвну. „Дигоше се , че си одде пай по дунюту. Ка съвну.10, дигът се
царът, отворил мазето отклони . га , у.зёзът там .... и однигде врата
нема — одгоре се спупці.и. Погледа , дека то черката епата , змията
закована до ню и врата не отворена — кръ3 джам убиена. Тъгае
царът збра рідкі. Іште, питі ги : „ Каква
Какв е овія работа ? Од нигде
врата нема н коні ги уби ? “ и они тъгie ректіг : „ Онъкі не може да
га одиришI ; да пушиш та.т.тина да "ока , ега се каже , кой е тові на
праві .. “ покаше за неделю дъна и нема да се окаже никой. Тъ
ге ри ,джалите рек.ти: „ Честитін цару, да напра'иш на едно дер: әдън
царски 'ан ; да тўриш меанджие да нагісте, да напіс, паре да неу
зимаю ; да питую за това , којї да се окаже.“ | он напра' и царът,
тури ме'анджие. Кой застежіі, госте га , нанде га , паре му не узимаю;
.тетiн е царска работа ; н.ем пітаю га за това. Тия три бракя 'о дише,
Родише и они че заночуваю утуя меяну. и дойдоше на сара ; за.те
жіше, гостіше ги, напоише ги и съвну. Тъгае рече тия по- мата,дипът
брат: „ Меан,джиьо, колко имамо трдінък да ти потітим ? “ Рече : „ Тая
меяна, тува е турсна, царска е ; рече, за паре не е турена да се узін
маю. Ню цар е поставит туя мe'яну и тия мә'анджие, да се окаже,
кой е улезълі у царското мазе, пущі . се е , дванаесе душ погубит; н
царска чёрка спала на кревет, змия пошла да юзеді, он вър.льні,
та юзаковіл на дуварът до царскуту черку. Кой е това направит,
„ да се окаже; царът много иманье че му да,де. “ II он се оказа. Тъгае
отиде абър на царът, казане му. Тъгае царът к.тикну га там при
ньега , ита га : Тії ли това напра'и ? “ |1 он каза : „ Я напра'и това.-
„ Що сакаш да ти дадем я тебе съга ? .. „ Не сакам нищо . Ilmácil
смо три сестре, загубили смо ги , та сії нБи диримо по дунюту.“ Тъгал
рече царът : „ Да те узнем я , да ми си зет ? “ и узé га . Одния бракя
отоше. Он остаде си там . Четри одае имало там затворене ; од три
му да.II ключеве , од едну му не дали ; он сакт І ОД Ню к.Іючът.
() на рече : „ Не е за тебе, не требе ти од ню калючът . “ и он рече:
„ Ако ми дадеш од ню ключът, че останем ; ако ми га не дадені, я
си знам сиромашиюту , че отидем пай по дунюту . “ ( на му дала к.тю
чът ІІ он отвори.1 Одеюту ; там затворен цървен в тър бил уню. Ка
Отвори , кa дуну отуд, однесе женуту царскуту черку . Тъгае рекъ.1
царът: „ Не си я кажем, не е за тебе това ? я ти - дай ми ключът ! “ Ете са ,
де черкуту да ми наiiден!. Пущи ме , рече , че 'одим по дунюту да не
тражим, ега юнайдем, че ю доведём. “ Тъгае "оди неколко време. Мърче
се. Погледа у едну гору огън се свети . Ка отиде там , он нашіде по
старуту сестру и пита ю , рече : „ Сестро, за къквога си утуя гору ?"
НАРОДНИ ПѣСНИ И ПРИКАЗКИ . 123
ІІ она рекла : „ Браткье, я съм за страшнога . “ — Рече : „ За къквога ? “

„ На бробинците 1) що е старешина, та съм за ньега, и рече, са че он да
дойде, рече , он е стрішън, а ти да се не бойни, я чу га посретнем,
чу му кажем , дека си ми брат “. И он дойде, у.незонне у одею, здраво
живо чиніше, вечераше, пише. И он га пита, рече : „ Зете , къко .те
тіте по дунюту, да не знаете негде цървен ветър ? “ Тъгае рече :
Да каникнем ордию, рече, може некой да знае “. Припече едно крило,
збраше се сва ордія ; пита ги ; рече: „ Апр, не знаемо “, и он си пойде
и он му рече зетът : „ На ти я две крилл и четри ногье од бробітняк ,
наші нека ти се найду за неволю “ . Пай си отиде . - „ Остани збогом ; “ .
„ Айде съ 3,ұравье. “ Пай си 'одій по дунюту, 'оді, 'одій неколко време ;
най мину по крий едну гору. Замъркът, ппай виде огън и най че
иде там . Ка отиде там, найде срегнюту сестру. — „ Е ! Е ! зраво живо ,
сестро; - - “ Браткье, я реко " , не че се видимо никога, оно Господ
наій ни нанесе, остави ни да се видимо “. И он пита сестру си , рече :
„ Сестро, за къквога си ти у тўя гору ?“ Рече : „ я съм за стран
нога ; рече, на му ете що е старешина, я съм за ньега , рече, он съг:
че си дойде, он е стрішън, не то ти да се не уiп.ті шини я чу му кажемъ
дека си ми брат “. И ка дойде он , здраво и живо чинише, вечерніше,
пише, и после он га пита, рече : „ Зету, къко летите по дунюту, да
не знаеш негде цървен ветър ? “ Рече : „ Аир, не знам ; но да питам
ордиюту “. Ка припече крило, они се збраше. И он ги питі: „ Не
знаете II некуде цървен ветър ? “ „ Аир , рече, не знаемо. “ и зетът
му даде од муу два крила и четри ногье, пай рече: „ Това да увър
кеш укърпу, да ти се найде за невд.тю. “ Пай си пойде Останете
збогом.“ – „ Айде см здравье. “ Пай 'оди неколко време. Пай замърче
у едну пещерию, у едну гору замъркъ... Виделі, огън гори. Отишъ.1
там ; нашъл най маладуту си сестру. Ка се найддше тука , они едно
за друго плакше. Она рекол : „ Е ! бракье, Господ пай ни остави да
се видимо .“ и он питал ю : Сестро, рекъл, за къквога си у туя пе ~
ццерию ? Къко поминуеші ? Къко живееш ?“ Рече: „ я съм за страшнога
браткье.“ Он пита ю , рече : „ За къквіга си. “ „ На ортовете що е
старешина, рече , за тъквіга съм я тука . “ Тъгае рече : „ Ка че да
„дойде, къко Свети Илия що под небесі тропа, тъка од нь га гърми.
Ама и чу га сретнем да му кажем — ти не моїй да се уплашиш
кько си ми брат.“ и он дойдё, чините здрiво живо, седоше у одаю ,
Вечераше, піше . И он тъгае га пита , рече : „ Зете, кълб етите по
ункту, да не знаете негде цървен ветър ?“ „ Аир, не знім ; амі
да котикнем ордиюту уютру , беки од нын може неки да знае. “ И
он гir пита . Рече : „ Аир, не знаемо . “ Пай си пойде и он му даде
едно крило, рече : „ На, да ти се најде за невд.10. “ и пойде си --
„ Остани збігом. “ - „Съ здравье “. Оди неколко си време. Ка отиде
10 морето, уморето едно тепе, у нь га зграда напра'ена, една вър
босана . 2) Ка отиде там , мърче се , замъркну.1 там и свет.н се кръз
ҳкам. Ка улезе там , та М ньеговата жена найде ю . Тъгае рече
Жената : Тесле! че те .... съга .. че загинеш ! Къко тъка „ оіде
1) мравкитѣ, мравункитѣ.
2) варосана, баданосана.
при мене ? “ Он тъгае рече: „ Са му се не боим ; я чу станем му'а, че

улезнем у едну цепотину. Он че надуши, че се люти, че сева, 1) че
тражи, пай че се умири, че седне. Ка вечера, да га прашаш за нье
говата сила, дека е неговото сърце. “ Нищо. Дошът, разлюти . се
затропал, засевил и се умири... Седну... Она га праша.та, рекла: „ Море.
какъв си зъ.1 и 1ют , дека е твоето сърце ? “ „ И он юм . япи,*) рече:
„ що ти е това за работу да ме питуеш ?“ и она ( жена си му е ?)
паіі пита, рече : „ Куде ти е сърце ? “ А он рече: „ Моето сърце еу мо
рето , що е на дивете шатице старешина, та у ньега е . “ и он отиде
си ветърът; и он че иде там при морето. Погледа, старешината на
шатицете бди си по морето саде сам ; и он тъгае стану бробійняк;
та по морето, по морето отиде при ньега . Стану човек, по вану шат
кітога изоз,ддле за ногуту и они ка се уплаши, ка рече: „ Пак“ и
сърцето испаде из ньега ; и он га ' вану, върза га у мрежу. Тъгае
стану орът крилото, літну, та одлете при женуту ; пай тъгае рече
на женуту : „ Са че довечера да дойде болън . “ йон се съкри и он
„доіі,де, растресъл се , стенье, телече. И жената га питье : „ Що ти е
море ? “ рече: „ съв съм отпадъл , немогу ... све ме боли .“ и пос. і
му , та неже. Тъгае он излезе, рече : „ Е , съга че однесеш ли на цар
скнът двор мене и женуту ми ; ако не , чу стиснем сърцето ти да те
уморим. “ и он се замоли : „ Чу однесем , саде немој да ме умории.-
И он ги однесе преко ночьту; осъвнуше там на царскиът двор и тъгае
он етісну сърцето, та га уморії, у сърцето . Ка сърцето било у ньеrа,
да удари човека, отма че умре, да остане нема лек : а са бес'ърцето
и , а га удари, тек че му се найде.
А сестрёте, оне си остале. Он саде да проба да види за къквога
( y, I това му бл .10 мерак. После си'одил на госье у ньи .
Разказана отъ Дѣда Милош Дзнпа, терзията.
1) = свѣтка , „ сева мунье “ свѣтка свѣткавицата.

2 ) = удари.тъ намаръ.
1
FCIIIIKIIIIIIA .
І. 1
1
РЕЦЕНЗии .
1. 11талия . Тирически стихотворения . От Ив. Вазова . Плов

дивъ 1884 година .
Едва ли има другъ българинъ, който да пише тъiї пастоянно

и тъiї много , като г. Ив. Вазовъ. Може да се каже, че за послѣдния
Писателството е станяло като занаятъ. Ние знаемъ още нѣколко бъл
гаре , които смо тъii пижтъ много и нѣкои отъ тѣхъ даже талант
Ливо , но не можемъ да кажемъ за тѣхъ, че писателството имъ е по 1
стоянното занятие . Разбира се , че за да може човѣкъ да пише по
стоянно , той трtіба да има защо да пише, трѣба да има подъ ръцѣ
материалы, при това материалъ свой, а не заетъ отъ другиго чрізь
прѣводъ или компляторство. Многото г. Вазови трудове показватъ,
че тобі намѣрва богать материали за писанье , че неговині умъ може
да усвои този материалъ. Природата и човѣщината сх источници,
винагії черпени, но вѣчно неисчерпаеми . Tжий , неспособний човѣкъ
иін не може да съзрѣ и да се въеползува отъ тѣзін источници IIIII
нъкъ, ако ги съзрѣ и вземе отъ тѣхъ материалъ за писателството си,
той не умње да св.за да съ него за да изработи нѣщо хубаво и ско
посно . За подтвърждение на нашата мисъсь, намъ не е нужно да
указваме примѣри, когато читательетѣ сами знанѣтъ, че у насъ тъii
много см се расип.10,дили Станчовціі, Гребенаровци и много др. Г. Ва
зовь ни най - малко не прилича на подобни драскателье. Освѣнъ два
трії несполучливи трудове всичко друго, написано отъ г. Вазова, сви
дѣтелствува за неговия талантъ, за неговото умѣнье да намѣрва мате
риалъ за писанье и за неговото трудолюбие.
Ако читательетѣ см удостоявали съ прочитъ нашитѣ бѣ.тѣжки
на Период. Списание, ще ся забѣлѣзали навѣрно, че ние твърд
чето иніемъ за г. Вазовитѣ трудове. Това е твърдѣ естественно отъ
наша страна , защото намъ е било драго да отбѣтѣжимъ всичко хубаво,
което се явява въ българската книжнина и да кажемъ мнѣнието си,
може би несполучливо , но искренно . Често сме писали за г. Вазова,
защото неговитѣ трудове се явявать често , защото тобі сплодовить.
писатель. Подовитостьта на единъ писатель не е признакъ за от.Ич
ностьта на трудоветѣ; за да се постигне послѣдньото често трѣба зрѣло І
обсмжданье и обмислянье на прѣдѣга , за който ще се пипе , и уясня
ванье мисъІьта и формата, въ която тя трѣба да се из.те. Тъй като

г. Вазовъ бърза много съ своитѣ трудове, то естественно е извѣстно
несъвършенство въ тѣхъ , несъвършенство , което би се избігнѣ.10
чрѣзь по- зрѣ.10 обработванье и обмиссиянье , Но както и да е , г. Ва
Зовъ е плодовитъ , работ.тивъ и даровитъ писатель .
Новата сбирка „ Пталия “ еп.тодъ отъ пытуваньето на г. Вазова
въ страната , която е надарена оть природата съ всичко, което п.1ѣ
нява, въодушевява , възбужда, устажда и првівъзнася човѣка . Хуба
вото Италианско небе, чудната южна природа, съ ароматния си въ3
духъ стоп.тя и разбужда дори най -студенитѣ и заспа хора, като
възбужда въ тѣхъ сладки надѣжди, мечти и желания . Въ по- вечето
отъ своитѣ т.тиански стихотворения , г. Вазов , описва хубостит
на морето, вътнитѣ, неказва своя въсторгъ, своитѣ чувства и мнен,
които е породи.а въ него италианската природа . Много отъ етихо
творенията с петорически спомени за миналото на Италия, спомени,
които се пробудени у автора отъ историческитѣ развалини, статун.
музеи, паметници и др. Всѣки, който прочете съ внимание цѣстата
сбирка, ще забѣтѣжи, че въ нея се описватъ само хубавитѣ картини,
само сладкитѣ чувства на автора , само неговитѣ въсторги отъ при
роднитѣ и исторически хубости на Италия . За съврѣменна Італия
автора почти не пише нищо ; за съвріменнитѣ италианци той не епо
менува , като че тѣхь тобі не е вижда.тъ, като че той се е отвръщать
Отъ съврѣменния животь съ неговитѣ пороци, мръсотии , неговитѣ
идеали , надѣжди, стремления и мечти . Съ малки исключения поезията
на г - на Вазова е устадителна ; тя е нѣсень на юбовникъ, които не
вижда друго, освѣнъ рози ; авторътъ не се коснува до шиповитѣ н бо
ди.ьетѣ на живота , до всичко туй, което би възбудило тяга , жалость.
екърбь и укоръ. Като описва Помпея, авторътъ говори за себе си, че
И въ моитѣ гэрди таіі се
Цѣтъ свѣтъ, що вДЖхва страхъ :
О.тари запусти
и идоли въвъ прахъ “.
Но тѣзи свои тайни той не ще да искаже рѣ,дъ хората :
„ Но тѣ подъ ключъ см вѣчно,
Въ дълбока тъмнина
и никоіі Чичероне
Не може ги узна “ !
Въ стихотворението : „ на единъ нещастенъ поетъ “, г. Вазовъ съ
вѣтва послѣдния тъii :
„ Не казваіr ранитѣ си на душата ,
Свѣтътъ на чужди гробъ сълзи не тѣе .
Но ако можешъ, смѣії се прѣдъ тълпата
За да не може тя да ти се смфе “.
Всичко това показва , че авторътъ не намѣрва за нуждно да раз
вая настроението си съ тяжовни мисли . Заради туй, увѣрени сме,
че сбирката ще ус.тади мнозина , но нѣма да ги накара да се зами
с. Тъ, нѣма да възбуди у тѣхъ житейски въпроси , които да ги без
покоятъ и смущаватъ, които да засіднжтъ въ душата нмъ. Струва
НИ се , че животътъ на ІІтатия не е тъй безъ трънье и боди.Іье, както

е нарнеуванъ отъ г. Вазова въ неговитѣ лирически стихове .
Въ сбирката има такива масторски стихотворения, каквито г. Ва
Зовь не е писать по - напрѣдъ. Това показва, че неговинії поетический
та.Тантъ заяква . Стиховетѣ см по - методични, по -естественни ; Формить
по -сполучливи, миститѣ по -ясни, чувствата по-опрѣдѣ.тени. Мѣжду ху
бавитѣ стихотворения ние ще споменемъ „ Нощь “, „ Фаръ “, „ Ековетѣ “,
„ Май “ , „ Везувий “, „ Въ Ватиканъ “ и др. Тѣзи стихотворения могжтъ
напълно да се нарѣкжтъ художественни по форма, мисъсь, езикъ II
гармоничность. Въ „ Екэветѣ “, авторътъ описва своитѣ желания, които
срѣпатъ спънки за испътнението си ; км ,дѣто не отиде поетътъ, на всt
км,дѣ все единъ тяженъ екотъ , на веѣкідѣ все единъ и смщий враж
дебенъ г.насъ се обажда. Въ стихотворението „ Въ Ватиканъ “ авторътъ
описва борбата на тъмнината съ свѣт.ината , пъклената умраза на
панството къмъ ветка геннатна мисъсть, къмъ всѣко научно откритие
и.ти свободна проповѣдь. Яви и се Галилей, яві 11 сe Хусъ , яви
„ иН се Гутенбергъ, язи и се Bo.iтеръ, Ватиканы се неправя отпрѣдѣ
имъ дано чрѣзъ ммки и гонення спре тѣхната мисъсть ; стѣхъ вѣ- і
кого отъ тѣзи велики хора ,
„ Расчу се викъ изъ тъмнината :
„ Смърть, смърть на Сатаната “ .
Ho
„ Тѣтех вѣкове. Борцит , смѣ.10
Вървехмі, мрѣх въ боіі великъ,
При всѣка нова стапка , мисль , дѣ.10 ,
Се тоя дивъ , подземенъ викъ.
( ) , Ватиканъ, вижь, горѣ свѣтината !
Поклонъ на сатаната !
Вѣрваме, че това стихотворение по хубавата си мисъTь це хі

реса на всички читателье ; въ туії стихотворение е исказана характе
ристиката на тъзи пъкленна историческа систа , КОЯТО и до сега се
мячи да затули отъ хората свѣтината .
Въ стихотворението „ Фаръ “ г. Вазовъ прави масторско сравне
ние мѣжду морския фаръ, който свѣти ноцѣ на корабитѣ съ надѣж
дата , която огрѣва човѣка прѣзъ житейскитѣ бури, заточестини и борби .
Зарадъ хубостьта на стиха ние не можемъ да не прѣпишемъ
тукъ стихотворението „ 4 Май“ :
27Поете мой, кое наiн -бързо бѣга тукъ ?
Еленътъ , ил' си.тниятъ орехъ ?
И. вѣтърътъ, и.т бурята, и.т звука ?
Или куршума Къмто свойта ціль ?
Или свѣткавицата побѣсняла ?

Гръмовний шиъ и ? З.итѣ и вълни ?
Кометата и луда нощрьків.та ?
Госпожо, най- щастивіті нін дни “ .
При четеньето на сбирката , много отъ мінезитѣ, изказани въ

разнитѣ стихотворения , ни се видѣхћ познати . Не можемъ да опрѣ
дѣлимь км ,дѣ, но намъ се чини , че сме срtіцалін нѣкж ,ҳѣ си подобни

миз.ІІ. Човѣшката мисъл , се показва въ разни форми, макаръ и да
е обща за всички ни ; тъй щото никакъ не е осждително , ако нѣкоit
Інскаже и облѣче въ хубава форма мінсін , които другиенсказать
ІІ.1 загатнф.1ъ, може би, по-рано. Ние всички сме мистящи и чув
ствуци сміщества , всички съзнаваме извѣстни идеи , на всички ни
се струва , че елеко да ги искажемъ другиму съ думи ; но щомъ пpil
етжимъ къмъ туi неказванье , ние се затрудняваме , пянемъ се, не
намѣрваме звукове, не намѣрваме бои и захвърляме на старна всѣко
ІГодобно опитванье съ пътно съзнание некадърностьта си . Като четемъ
нѣкое поетическо произведение , намъ нь се вижда мисъІьта много
проста , та се чудимъ, какь не ни е дош.10 на умъ по - напрѣхъ. Всичко,
което е естественно , то е просто ; но щомъ единъ човѣкъ нѣма есте
ственната дарба, той не може да създаде туй, което , исказано отъ
Другиго, ни се струва тъii легко и тъii просто .
Въ нѣко отъ стихотворенията си г -нъ Вазов , е допустил.лъ
грѣшки. Въ първото стихотворение тоіі пе :
„ Ненадѣійно срѣдъ морето
Малко птиченце прихвъркна
ІІ треперишката , като,
Из , краката ми се вмъкна “ .
Не разбираме какъ тъii може да се вмжкне птиченцето мѣжду
краката му ? Въ стихотворението „ Мраморно море “. Гласъ отговаря
на бездната
„ Јоже би едното сърце
Да е по -дълбоко . “
Вмѣсто да каже , че само сърцето е, може би, по -дълбоко отъ без
дната, авторътъ нише едното сърдце. Въ „ Рало и Лодка “, при всичката
хубость на самото стихотворение , срѣща се едно несъотвѣтствие
мѣжду разговоритѣ и пригласитѣ на 10дката и радото ; ето туії не
съотвѣтствие :
Рало Тодка
„ Роднитѣ потени , „ Моята скорость гони
М.Ти см за мене “ Други небосклони “
Въ смото стихотворение растото и «подката се редуватъ да
говоріт Тъ съгласно и гармонично за своитѣ свойства и достоинства ,
когато въ приведенитѣ стихове наопаки нз.тѣзва , като че pa.ioтo Го
вори - Доброутро, а 10дката отговаря купихъ си капакъ “ : тыіі,
Пат ото гов ори , че за него с мили роднитѣ поленні , а пъкъ лодката
отговаря , че скорость та й гони други небосклони, вмѣсто да каже, що
cМН.10 зара ,хъ нея .
Въ стихотворението „ Байрона “ послѣднитѣ четери стиха см
съвсѣмъ безсмисленни и нелогични . о.Hмь читательетѣ да ги раз
чтентатъ празберять; ето ги :
1Ти много дон вдигі , моми ..
Послѣдний викаха — свобода !
Заспа , а твото име се гърми
На Омира подъ небосвода “ .
1
І
КНИЖНИНА, 129
Кон см тѣзи послѣдни, които сж викан свобода ? Стихотворението

„ Азъ рекохъ “ и пр. е съвсѣмъ нелогично. Въ първото четверости
шие се запитва сърдцето „ защо е убито “, а въ второто пъкъ се пита :
но що се надѣешъ к.тѣто “ ? Позволено е и намъ да запитаме : въз
можно ли е ніщо да се надѣва , когато то е убито ? Смщо тмій ни се
виж,ҳатъ нелогични и отговоритѣ, които дава сърцето ; въ първото
четверостишие то отговаря , че е убито, защото любовьта умрѣ.та, а въ
второто отговаря , че
„ Който се не нада
Мре, каза сърдцето “
Питаме и ние : когато .1юбовьта е умрѣ.та , какъ може сърдцето да се
надѣва ? Безъ любовь има и надѣжда ?
Въ стихотворението „ Римска нощь “ срѣщаме слѣдужщитѣ сти
Хове :
„ Послѣднитѣ глъчки на вънка нѣмѣжть,
Възъ дневнитѣ грижи дл.лбока нощь ляга,
А азъ съмъ нощ буденъ , въ гирди ми бѣснѣжтъ
Пакъ спомени тайни пакъ нѣма облага .“
Ако въ гэрдитѣ на човѣка бѣснѣіх. тъ нѣкакви си спомени , то могљТЬ

ІІ тѣ да бЖДжтъ за самия него тайни ? Незнаемъ и не се осфіццаме
за каква об.тага се говори въ смщитѣ стихове , какво отношение може
„да има каква да е облага къмъ бѣснуванието на тайнитѣ спомени .
Стихотворението „ Изъ Партенонъ “ е твърдѣ тъмно и неразбрано.
Въ нѣкои стихотворения се срѣщатъ Фрази безсмисленни; тъйг
напр. „ Поезия матада “ (стр. 30 ); „земя на небесата “ (стр. 31 ) ; корабний
бѣгъ е твърдҳt бавенъ “ ( 31 ). На стр . 32 :
На гости идж ти съ пияна
Душа отъ въздухъ и свобода. “
Може ли душата да бмде пияна отъ въздухъ ? Може ли да се допуща.
таквозь стихосложение , спорѣдъ което въ единъ стихъ за ритма да
се остави прилагателното, а сяществителното му да се турн въ на
чалото на слѣдужция стихъ, както е въ горнит , два от ха ду
митѣ „пияна душа “ ? Такива едни негармонічни пченати от,дѣ.1яния
на думи се срещатъ и на друго мѣсто ; напр. стр. 58 )
11Хармонии чудни вятъ се изъ тия
Поля, лазуренъ сводъ и миртовъ тѣсъ “ .
На стр. 60 cЖщест. 1 Ватиканъ “ отдi. eнo oть прилагателното му
„ великъ “ ; „ раскапанъ “ отъ „ Скелетъ “. На стр. (56) :
„ Сестро ! мойто
Минало се казва срамъ “.
Подобни направи.Іни ритмувания има еще ніколико тукъ- там , изъ
CTIIXOTBO
Сбирката , но намъ не е цѣ.Іьта ни да ги изброяваме. Bib
рението : „ Предъ бюста на Торквaтo Tacco “ не е исказана характери
сетка за дѣятелностьта на този писатель, нито особенностит , на не
говіт творения . Ето що г. Вазов , пише за Тассо :
„ ) генмін! Само твоiira c.1ава
Киве безъ конець
Период. Списание ХІІ .
и врѣмето раззеленява
Торкватовий венецъ . “
Като оставимъ риторичностьта на тѣзи срихове, ние смѣемъ да увѣримъ,
че съ такива думи би се описана дѣятелностьтa нa кoji да е великъ
( ІПисатель; но по тѣхъ амо, ако да не бѣше турено името въ заг.la
Вието на стихотворението, никой не можеше узна, че се говори за
Тассо . Въ туй отношение стихотворението „ Прt,zъ бюста на „Данте
е много по - ясно и опрѣ, ѣлено.
Пуказанитѣ не.тогичности въ мислитѣ и неблагозвучности на
« тиха зависятъ, споредъ насъ, отъ бързината на автора , която му
бърка да обработи труда си по-хубаво, която не му дава врѣме да
обсм,Д , кое отъ стихотворенията е безсмисленно и непостично , та да
не го ІІечата за Да гроз10 истинно - та -тантивитѣ му произведения.
Върваме, че г. Ив. Вазовъ не се нуждае толкозъ отъ срѣдства за
прѣхрана, та да бЖ , де извините на бързината му .
Ако ск.Тюмъ бѣствжкит ; си , ние ще кажем , че новата сбирк:
на г. Ив. Вазовъ съдържа много стихотворения истинно - поетични,
че авторътъ е напрѣднж.1ъ въ стихотворството, че той е трудолю
бивъ, плодовитъ, но заедно съ това бързъ. Вѣрваме, че читательств
ни ще прочетятъ съ уста,да казаната сбирка и че ще признаки Тъ оце"
ве ,1HXжъ таланта на г. Ив. Вазовъ.
П. П - въ .
2. Приключенията на Дрѣновския мънастиръ въ 1876 год . Тра

гедия въ четери дійствия. Отъ Петка Т. Франговъ. Търново 1985 год .
Едва ли у кой да е другъ народъ трагедията е тъii юбима
Тітературна форма , както у нась. Въ продължение на нѣколко го
дини у насъ трагедиитѣ см се расналоҳили, като Гжби. Всѣки шише
Коя е
трагедии ; всѣко събитие се об.ІІІча въ драматическа форма.
причината на туі явление ? Да и нашия животъ , тъй пътенъ съ
всѣкакви турски мжки , заточестини изврства, спричината за мно
жеството написани трагедии, 11.II има друга нѣкоя причина ? Истина.
че не малко трагически събития има въ нашата история , които да
привличатъ вниманието на художника ; но не можемъ да откажемъ,
че и у другитѣ народи животътъ не е по - бѣденъ отъ нашия съ траги
чески материалъ. Гдѣ не ставатъ притеснения, гдѣ нѣма малки , гдѣ
нѣма тегла и страдания ? Признаваме , че не всізкм ,дѣ въ ново врѣме
ся ставали к.тания , че не всѣкмдѣ см се вършити таквізъ звѣрства.
както у насъ ; но туй ни най- малко не доказва , че другад , хората не
тег.IНЖТъ . Ако у насъ см въртувати турци , на друго мѣсто , мѣжду
други народи , е вър.тува.10 и върлува безсърдечието , домашното ти
ранство , 3.1обата , завистьта . Возки градъ има своята трагедия ; века
кяща има своята драма , макаръ прикрита, но еднакво печа.на. Чо
вѣшката природа на вськахѣ е еднаква : гдѣто има нужди , тамъ има
и борби ; гдѣто има страсти , тамъ има пороци и прtстян.тения. Безь
борба нѣма животъ . Едни не уцts.тѣватъ въ тъзи борба, падать, разва
тятъ се и загинватъ ; други пъкъ по - ягки, уц..тѣвать, закаляватъ се
и тържествуватъ. До като свѣтъ світува , все ще се вършһтъ тра
гедии , все ще има борби и страдания . Ако с.лѣдов . у насъ се пишљть
по - вече трагедии, отколкото другадѣ , то причината на това не е не

ключителното положение на народа ни и богатството съ трагически
събития .
Споредъ насъ причината на множеството траге,ции е некъдър
ностьта на нашитѣ списателье , неумѣньето имъ да пишить , незнаньето
имъ да располагать материала споредъ литературнитѣ форми и наii
подиръ бездарностьта имъ, която ги кара да подра каватъ въ писа
ньето, както малки тѣ двца . Европейцитѣ пишлтъ р .,4ко трагедии, за
щото знаһжтъ, че трагедията не е за всѣки уста 1мжица , защото знаятъ ,
че да пишжть подобни съчинения треба да имать поне искрица отъ
Шекспировия гений, защото инакъ тѣ би станж.1 за смѣхъ и поди
гравка на развититѣ читате.Тье . Като дѣца още ние подражаваме на
възрастнитѣ, та зарадъ ту и работитѣ ни отиватъ наопаки. Нѣкої
си Т. Станчовъ чу.хъ, че Шекспирт, Шиллеръ и др. пишжтъ книги,
които се казвать трагедии, чулъ, казваме, и ето и той пише смщитѣ
работи, съ смцитѣ имена , съ смщата разговорна форма ; но съ съ
държание най -комедиантеко, съ изложение най- безграмотно, съ ха
рактери най - изопачени, разва.тени и осквернени. C.1ѣ,ҳь Станчова и,де
цѣта върволица трагици, все тъй даровити, все тъii п.10,4овити . Ниіп
взехме да мистимъ, че тѣзи нашII списатетье не ще оставiтъ НИ
е, на историческа случка и .ІІІчность не изложена въ трагедия .
Т. Станчовъ поведе кракъ истѣдъ него се поточих много не
гові послѣдователье и подражателье . Къмъ тѣзи послідователье ни
отнасями и автора на настоящата трагедия. Види се , че г. Петко
Т. Франговъ не е че.1ъ туii , което нѣкои писах за творенията на
г. Станчова ; или пъкъ, ако е челъ, той не е зелъ четеното за нѣщо
сериозно и право, като е гледалъ , може би, само на тозII грамаденъ
yerѣхъ, който имах мѣжду народа ни Станчовитѣ трагедии, било
поради тѣхнитѣ лъскави заглавия , било поради евтинията имъ, биото
поради простотията и безвкусието на читательетѣ. Г. Франговъ е до
толкозъ наивень, щото счита за нуждно да ни прҳупрѣди , че той
е писалъ трагедията си , когато еще не е билъ свещенникъ , когато
слѣдоват. Не е било срамотно и грѣшно да се пижтъ подобни
книги .
За прѣдмѣтъ на трагедията му служжтъ, както заглавието по
казва , „ Приключенията на Дрѣновския мънастирь въ 1876 год . “ т. е .
тѣзін случки , които се извършох съ възстанницитѣ отъ нѣколко
търновски села подъ водителството на попъ Харитона. Види се , че
г. Франговъ не знае, кое може да бмде прѣдмътъ за трагедия, да II
самото приключение или хората, които см работили и ся подгото
вили туй приключение . Въ трагедията има дѣiiствумщи лица , но ніг
едно не може да се нарѣче герой, ни едно отъ тѣхъ не спира върху
си вниманието на читателя ; защото тѣ не ся живи хора , но книжни
Фигури, прѣзъ които хортува авторътъ имъ извѣстни фрази.
Ние оставяме на страна и не ще споменуваме за отсмтствието
на връзка и развръзка въ трагедията , а ще обърнему вниманието на
читательетѣ върху туй, че ни единъ характеръ, нито едно дѣйству
hЖще лице не е нарисувано добрѣ или сносно ; героитѣ са пб - вече раз
казванье на случката ; тѣ малко дѣйствуватъ, по- вечето хортуватъ. Не
9*
се забѣ.ѣзватъ никакви нравственнiн борби, никакви геройски под

вики или пъкъ прtістяпления. Възстанницитѣ се събиратъ за въ
Балкана, тръгвать, отбиватъ се въ Дрѣновския мънастирь, гдѣто ги
забикалятъ войски и башибозуци ; ставать сблъсквания , гърмежи ;
въ стана на фаз. Ж паша и въ Дрѣново при Мюдюрина двама бъ.1
гаре чорбаджии показватъ прѣданность, работѣіше, корятъ братята
еи и пр. Питаме : гдѣ е тука трагедията ? Гдѣ е художеството и
ккуството ?
Нѣма да сбъркаме, ако кажемъ, че подражанието е накарало
автора да пише трагедия , безъ да разбира, какво трѣба да биде ней
ното съдържание . Неразбираньето го е накара.то да пише трагедия
за приключения , които се излагатъ най-добрѣ въ повѣсть или разказъ.
Сега, както е написана книгата, тя не е трагедия , а е безсотенъ раз
казъ въ разговорна форма , която e симнала автора да не може да
ни раскаже по- подробно историята на възстанието , дѣятелностьта на
възстанницитѣ. Като очевидецъ и участникъ, авторътъ е ми.ѣялъ за
възстанието, та епожела.тъ да го опише. Това е похватно и хубаво,
но формата , която е дадена на разказа , осуетява труда , безъ да се
постигне каква годѣ полза . У автора нѣма ни най - малката поетическа
дарба, която би спомогнж.за да нарисува характера поне на е, инъ
отъ героитѣ. Ту личи отъ първата страница. Мѣжду възстанницнтъ
въ Дрѣновския мънастирь се намѣрваше Даскатъ Киро, характерътъ
на когото наистина заслужва изучванье ; но за жалость авторътъ не е
можалъ и умѣлъ да въскреси лика на този герой, както другитѣ дѣін
ствуњщи лица . Даскалъ Киро говори хубави думи, за свободата, но
тѣзи думи ни най- малко не загатвать за смщинската му личность, за
влиянието му, за твърдостьта му и за бодростьта му чакъ до бѣен.ото .
Изъ трагедията ний не виждаме този Даскалъ Кира, който тъй са
моувѣренно , тъй юначно и спокойно срѣщнж смъртьта си въ Търнов
ската тъмница . У него имаше такъва вѣра въ правдата и светостьта
на борбата, щото двѣ минути прѣди смъртьта си той наелектрeзира
другарьетѣ си въ тъмницата съ своитѣ прощални пѣсні къмъ дѣцата ,
съпругата и събратията. Писатель съ дарба би създать истински
герой отъ този дѣятель .
Авторътъ твърдѣ отблизо се познава съ героитѣ си , но той не е
можатъ да ги обрисува, защото е бездаренъ. Ако г. Франговъ бѣше
написать подробно описание на възстанието , той біг принесатъ много
по- голѣма полза за читательстѣ си , отколкото съ сегашната си траге
дия , която, ако би да се прѣдстав.1ява нѣгдѣ, нѣма да възбуди у ни
кого туii чувство, което възбуждатъ истинскитѣ трагедии ; там , гдѣто
тріба.10 бин да се п.1аче , зрительетѣ ще се смъжтъ надъ риторическитѣ
думи , които вторътъ кара да говоритъ героінтѣ му. Въ сериозни ми
нути за борба и животъ въ време на възстанието , ни единъ възстан
нікъ не говори риторически и безчувственни думи , нито би сѣднж.ть
да пише туії, което има да каже въ насърдчение на другаритѣ сп.
както това прави попъ Харитонъ ( Яв.з. VI, Дѣйст . 1 , стр . 20 ), а би
говорить просто , но искренно , сърдечно и горѣщо . Въ важни нето
рически събития чувствата каратъ хората да говорить пламенно ,
не сухо и театрално .
І
Да пипемъ .н за достоинства на трагедията ? С.rѣдъ всичко
горѣказанно, ние ще се покажемъ смѣшни, ако би да говоримъ за
благоприличието на израженията , за грамотностьта и въобще за прѣвъ
сходството на тъзи трагедия надъ Станчевитѣ. Когато самата основа
не е вѣрна, когато самитѣ герои не сж хора , а кукли, когато въ
книгата нѣма нищо, което да отговаря на името й трагедия , то то
Газъ излишно е да се спираме върху грамматически дреболии или
исторически неточности . Съ автора ние не искаме да разискваме ни
какви литературни въпроси , нито пъкъ је говоримъ за вкуса и есте
тиката , защото той нито има претенцията да разбира подобни работи,
нито пъкъ ще иска да чини занаятъ отъ писателството , та да има
нужда отъ какви и да е свѣдѣния . Ние сме убѣдени, че съ траге
дията си той е изчерпатъ всичкия материалъ,който е иматъ да из
лага , като споменъ отъ историческата епоха . Той вече надали ще се
яви съ писанията си . Намъ ще е драго да не се срѣщаме за напрѣдъ
на книжовното поле съ г. Франгова, а смщо тъй и съ тѣзи, които
біг искали да пишжтъ подобни трагедии.
п, 1 - въ .
3. Протоколитѣ на Берлинский Конгрес . Прѣведени и издадени

от Т. Икономовъ. София 1885 год.
Надали има нѣщо , което тъй много да се споменува , проктева
и укорява, както Берлинский Конгресъ. Въ рѣчитѣ , сказкитѣ, сти
хотворенията, брошуритѣ всѣки подмѣта работитѣ на Берлинския
Конгресъ, защото той раздѣли България и я распокъса на части,
не еднакви по политически учрѣждения, свобода и самостоятелность .
Макаръ ние Българитѣ и да мризимъ дѣлата на Берлинския Кон
гресъ, но все се интересуваме съ тѣхъ , понеже тѣ се отнасятъ до
сждбата ни. При всичката важность на Берлинския Договоръ , едва
сега ний сме снабдени съ него заедно съ протоколитѣ по изработва
ньето му . Г. Т. Икономовъ е избралъ много сполучливо прѣвежда
ньето „ Протоколитѣ на Берлинския Договоръ “ . Съ този си прѣводъ
той ни дава възножность дa изучимъ мѣждународнитѣ постановления
по нашитѣ работи , да видимъ своитѣ задължения и основитѣ на
своя политически животъ . Протоколитѣ смщо тъй ще ни покажжтъ ,
кон сh биле враговетѣ на българския народъ, какви хитрини ся се
употрѣбявали на Конгреса отъ Английския БиконсФІЛ,дъ и Австрий
ския Андраши за да развалжтъ Сан - Стефанския договоръ, да осуе
Thжтъ русскитѣ побѣди, да възвърнэтъ изново раята въ ржцѣтѣ на дже
латитѣ -турци и да могжтъ да сполучЖТъ въ своитѣ чисто завоевателни ,
въ биджще, ц.И. Берлинский Конгресъ най- много се е занимавалъ
съ България. Дипломатитѣ см се мячили, колкото е възможно , да
ни оставьтъ изново подъ турското иго ; тѣ не с гнеда.ти на НИ
каква справедливость и право . Въ рѣшенията и разискванията си
тѣ не се опиратъ на никакви мѣждународни принципи , но се водіжтъ
отъ чистоегоистически , търговски и спекулативни цѣли ; че единъ
цѣлъ народъ тег.III , че той има право на свобода и самостоятеленъ
сивотъ, това за тѣхъ не чини нищо. Границитѣ на България, самото
наше расцѣпванье, дипломатит . правятъ производно , не опуѣни на

етнографически, национални или исторически принципи. Цѣ.1ий Бер
инскиій договоръ е компромиссъ мѣжду інтереси , а Кто такЪВъ
тој нѣма нищо общо съ правото и справедливостьта. Дипломатит
дѣйствуватъ по ценьето си , хитрувать иммжть ; тѣ тържествуватъ,
кога сполучлтъ въ .1мжитѣ си . Самото въспитание и отхрана прави
„Дипломатитѣ способнІІ само за хитрости . Естественно е . че ҳts.lата
на подобни дипломати , които рѣшаватъ см дбинитѣ на народитѣ съ
1жжи и хитруванья , не ще съдържатъ въ себе си нищо справедливо.
На Берлинския Конгресъ не се е гледало на правото : който е би.тъ
най- систенъ, той е наддѣ ,1яви.1ъ. Ослабена отъ войната, Россия не е
имала такъва сила на Берлинския Конгресъ, каквато съединени въ
едно, ся притежавали враговетѣ il — Англия , Австрия и Германия.
Основанъ на сила , Берлински договоръ ще се развали пакъ съ си.Та
споредь обстоятелствата и врѣмената . Щомъ сегашний рехъ се опита
на сила , то той не е траенъ, той ще се измѣни кога и да е пакъ чрѣзъ
ста. По този начинъ, Берлинскиii Конгресъ, вмфето да умири и
прѣдпази Европа отъ нові кръвопролития , това се е заявявало въ
засіданнята му , той се е погрижи.Тъ да спомогне за повтореньето на
бм , Жщи нови войни и сблъсквания .
Освѣнь протоколитѣ на Берлинския Конгресъ, г. Т. Икономовъ
е прѣветъ и самия договоръ Берлински заедно съ Санъ-Стефанския,
за да могжтъ читательетѣ да ги сравніжтъ и двата . Езикътъ на прѣ
вода е доста добъръ за исказванье тѣзи дипломатически комплименти
и хитрини , които сh се размѣнявали на Берлинския Конгресъ мѣжду
най- враждебни дин.1омати .
Лоши или добри, постановленията на Берлинския Конгресъ ни
интересуватъ. Прѣводачьтъ е сторилтъ добрѣ ,да ни запознае съ самитѣ
протоколи на засѣданията, въ които се е рѣшава.а еждбата на Бъл
гария . Отъ тѣзи протоколи ние ще узнаемъ подробно хитринитѣ на
Европа , която мнозина ни въспѣвать за гуманна и справедлива ; ще
узнаемъ смщо тъй , че Берлинский Конгресъ, този мѣждународень
органъ за спазванье мира , не се ево, и.тъ отъ правото , но отъ гру
бата си.та , че дипломатит , които са засѣдава на този конгресъ,
не см разбирали историята , а см мис.1II. Да располагатъ съ см,д
бата на наро,ҳнтѣ произволно. Надѣваме се , че убѣ,дени въ неспра
ведливостьта на Берлинския Конгресъ, ни ще работимъ всички за
дружно, за да получимъ правото си да живѣемъ и се радваме цѣ.10
купно всички българе тъй , както цѣлокупно сме тегли. робството,
и както и до сега сме си цѣ.1окупни по духъ , езикъ, права и обичаи.
Д. П.-въ.
E
1
ІІ .
книгоисъ.
4
Книги, получени въ замѣна съ „ П ер. Сонс. 1.II подарени за бібно
теката на „ Бълг. Кн . Дружество . “
( ІІродължение отъ книжка XI) .
LXXVI . Отъ Автора :

ІІърва Българско - Нѣмска Граматика съчинена оть Василия Х. Сто
янова - Берона Доктора медицина и хирургии Болгра,дъ. Въ печатницата при
центр. училище 1868, 8 ° стр . I – XII ; 1—408.
LXXVII . Отъ Автора :
Спомени за страшната простѣть въ Ахя - Челеби прѣзъ 1876 година,
написа.тъ Хр. П. Костантиновъ, Пловдив , печатница на Христо Г. Дановъ 1884 ,
S " стр. 155 ; цѣна 6 гроша .
LXXVIIIІ. Отъ Автора :
De la forme dite in okosna de la famille rurale chez les Serbes et les
Croates, par V. Rogišic professeur à l'Université d'Odessa, Membre de plusieurs Socié
tés savantes. Paris F. Thorin , Librair-Editeur, Rue de Medicis, 7. 1884. 89 ctp. 49 .
LXXIX . Отъ г. д-ра Конст. Иречека :
1. U časť Čechů v obraně Vídně proti Turkům 1529 ; Sepsal Jan Bo
huslav Miltner c . k . gymnasijní profesor. V Hradci Králové 1884. Tiskem Ladislava
Pospisila. Nakladem vlastnim. 80 стр. I —XI ; 1—122 .
2. Uebersicht der Slavischen Sprachenvelt im zu samenhange mit den
anderen Arioeuropäischen (indogermanischen Sprachen. - Antrittsvorlesung
gehalten an der Universität dorpat am 6/18 September 1883, von D - r I. Baudouin de
( 'ourtenay, Professor der vergleichenden Grammatik der Slavischen Sprachen. Leipzig.
Т. О. Weigel. 1884. 80 стр . 21 .
3. () historii kalicha v dobách předhusitských. Sepsal D -r Jos. Kalousek.
V Praze. Tiskem kněhtiskárny „ Politik .“ Nakladen vlastnim . 1881 готѣма 80 стр. 24 .
LXXX . Отъ обществото :
Дневникъ Казанскаго общества Врачей при императорскомъ уни
верситетѣ. Цѣли тѣли за 1880, 1881 и 1882 год .
LXXXI . Отъ Автора :
Докладъ на Старо - Загорский префектъ ва състоянието на окржга
иходътъ на разнить въ него общи служби (прѣдставенъ на Главний Съвѣтъ
прѣзъ редовната му Семтемврийска сессия 1884 год ., Стара-Загора печатница „ Знаме “
1884 год. готѣма 8 ° стр . 84 .
LXXXII . Отъ Автора :
1. Борика (сбирка стихотворения ) отъ Д. Стерева 1883 — 84, Свищовъ,
Американска Печатница на Др. „ Надѣжда “ 1884 стр. 16 in 16 ° цѣна 20 ст.
2. Фантазия, повѣстъ отъ д. Стеревъ, Търново, Скоро- печатница на К.
Тулешковъ 0 стр . 72, цѣна 60 стотинки .
LXXXIII . Отъ г-на в . Атанасова :
1. Пазете лѣсоветѣ, отъ д - ръ и . Дур ҳикъ, прѣве.1ъ отъ чехски И на
нуждитѣ ни приспособи ъ В. Атанасовь. ( Прыпечатано отъ в . „ Съвѣтникъ “ ) Плов
дивъ, Областна Печатница 1882, 16 ° стр . 39.
2. Първий годишенъ отчетъ на областната реална Гимназия в .

Сливенъ, за учебната година 1881—82 . Сливень, печатница на в . „ Българско Знаме
1882. 8 ° стр. 57 .
3. Вторий годишень отчеть на областната реална гимназия въ
Сливень, за учебната 1882 -- 83 година. Сливенъ, въ печатницата на вѣстн. „ Бъл
гарско Знаме “ 1883. 8 ° стр. 88 .
4. Третий годишень Отчетъ на областната реална гимназия в .
Сливенъ, за 1883—84 год. Сливенъ, печатница на в. „ Българско Знаме“ 1884 8 °
стр. 79.
5. Начална неорганическа химия по новата химическа теория , 3 :1
българскитѣ реални училища и гимназии, наредилъ Василь Атанасовъ, управитель
на областната реална гимназия въ Сливевъ. Второ издание ( приета за учебна книга
отъ Дирекцията на Народното Просвѣщение въ Источна Румелия по & 941 отъ 19
Дек. 1880 год.) съ образи . Прага - Собственно издание . Въ печатницата на Алойсъ
Р. Лауерманнь. 1882. 8° стр. 310.
6. Физика за долнитѣ классове на срѣднитѣ училища, отъ Професоръ Иоси + ъ
Клика, обработилъ Ем . Тетингеръ, прѣвелъ В. Атанасовъ, управитель на областната
реална гимназия въ Сливенъ ; съ 262 образа и една таблица за спектра. Пловдивъ,
издание I печать на Христо Г. Дановъ, 1884. 8° стр. 222, първо издание, цѣна
3 лева .
7. Начална Химия за долнитѣ к.тассове на срѣднитѣ български училища.
Съставихъ В. Атанасовъ и Л. Лукашъ, съ 32 образи. ІІ.товдивъ, издание и печатъ
на Христо Г. Дановъ, 1883. 8° стр. 141. Първо издание, цѣна 2 лева .
8. Естественна История дѣлъ І. Зоо.тогия съ 524 образи, за долнитѣ
классове на реалнитѣ и гимназиални училища отъ Д -ръ А. Покорний, прѣвели И.
К. Урумовъ и В. Атанасовь. Второ издание прѣработено и допълнено . Виена, издалъ
М. Атанасковичь . Печатница на И. Н. Вернай 1882. Голѣма 80 страници 292. ||ѣна
31 /, лева.
LXXXIV . Отъ Автора :
Пятни бѣлежки за шестьдневното разложко царувание ( материалъ
за бюджщата история на Македонското възстание прѣзъ 1878 г.) отъ Хр. Ив. Д -въ.
Издава Р. д. „ P. “ София, народна печатница на Богданъ Прошекъ 1884. 8 ° стр. 90).
Цѣна 1 левъ.
LXXXV. Отъ Автора :
Материали за животописанието на Братя Х. Миладинови : Дими
трия и Константина; съ прибавление нѣщо и за живота на Нака с. Ста
ни шевъ, написалъ и издава К. А. Шапкаревъ. Пловдивъ, Търговска печатница 1884 .
8 ° стр. 61. Цѣна 1.1 . 50 ст.
LXXXVI. 1. Правилникъ за приспособлението на закона за веще
ственната отчетность. София, Държавна Печатница 1884 год. 8° стр. 26.
2. Правилникъ за приспособлението закона 8 л отчетность та по
бюджета. София, Държавна Печатница 1884 год. 8° стр. 58 .
3. ІІравилникъ за счетоводството и дѣловодството на градскитѣ
общински управления. София , Държавна Печатница 1884 год. 8° стр . 60.
4. Правилникъ За счетоводството на селскитѣ общински упра
вления . София, Държавна Печатница, 1884 год. 8° стр. 40 .
Бѣл. Всичкитѣ горѣпоменяти правилници ся получени въ библиотеката на
Дружеството като приложение на „ Държавенъ вѣстникъ. “
LXXXVI . Отъ Автора.

„ Италия “ Лирически стихотворения отъ и . Вазова. Пловдивъ, Печатница на
д. В. Манчова 1885. 16 ° стр. 72, цѣна 1 левъ.
LXXXVIIІ. Отъ Автора :
Субституты отдѣльных звуков и звуковых сочетаній Нормальной
русской рѣчи в произношені и индивидуума, у котораго вслѣдствіе рака
(cаnсrоїdes) ампутирован язык; наблюденіе А. Александрова (отдѣльный оттиск
из „ Р. Ф. Вѣстника “ 1884 г.) . Варшава, в типографіи Михаила Земкевича, Краков
ское предмѣстье, % 415 ( 15 ) 1884. 80 стр. 32, цѣна 25 коп .
LXXXIX . Отъ Автора :
Чумныя и холерныя эпидемии въ Астраханской губерніи. ( Съ 2 по
литипажами и съ приложеніемъ карти и плана). Оть Н. К. Щепотьева, ординатора
Астраханскаго Военнаго Госпиталя . Казань. Типографія Императорскаго университета
1884, rолѣма 8 ° стр. 164.
хс. Отъ редакцията :
Указатель русской литературы но математик ѣ, Чисты мъ и при
кладнымъ естественнымъ наукамъ за 1882 г. Составленъ В. К. Совинскимъ,
нохъ редакцію Проф. Н. А. Буше , годъ одиннадцатый . Кіевъ , Тип. С. В. Кульженко,
Ново - Елисаветинёкая ул., собств . домъ 1884. 8 ° стр. 283 цѣна 2 руб. ср.
ХСІ. Отъ г. А. С. Цанова :
1. Напрѣдъкъ, нарж,чни книжки за онѣзи, които желаятъ наука и успѣхъ .
Книжка първа : Какъ да се учЖ тъ уроци , второ издание, 1874. 8° стр. 31, цѣна :
2 гроша . Книжка втора : Напрѣдвание чрѣзъ прочитание, 1873. 80 стр. 52 .
Цѣна 211, гроша . Книжка трета : Врѣмето е наука и богатство 1874. 80 стр. 47 .
Цвна 21], гроша . Книжка четвърта : Причинитѣ за успѣхъ и несполука, 1875 .
80 стр. 56. Цѣна 3 гроша. Съставени отъ А. С. Цанова.
2. България въ Источний Въпросъ, отъ А. С. Пановъ, 1879 год . Бързо
тискна печатница на Янко с . Ковачевъ въ Пловдивъ и София. 8 ° стр . 238. 1ѣна
10 гроша.
3. Нѣкои прѣвъсходства на Библейската религия, прѣветъ отъ Ан
глийский А. С. Цановъ. Издава Българското Еванг. Дружество, София. Печатница
на К. Т. Кушлевъ. 8 ° стр, 47 , ціна 30 стот.
4. Една върховна нужда на народа ни. Прѣдмѣтъ достоенъ за внимание
на всѣкой Българинъ, отъ А. С. Панова. Издава Българското Еванг. Дружество. 1884 .
Книгопечатница на Янко С. Ковачевъ и С- іе София и Виена. 80 стр. 13 .
5. Нелсоново безвѣріе и избавленіе, или Христианството и безвѣр
ницитѣ отъ Д -ръ д. Нелсона. Прѣвелъ Андрей С. Цановъ. Виена. Печатница на
Бялгорското отдѣление Янко С. Ковачевъ и С - ie 1874. 80 стр. 58 .
ХСІ . Отъ г-на А. Лескина :
1. Berichte der k. sächs. Gesellschaft der Wissenschaften , philologisch -historische
Classe. Sitzung am 10 Mai 1884 .
2. Ex ordinis philosophorum Mandato Renuntiatur Philosophia e
Doctores et Artium Liberalium Magistri, Rectore Magnifico Maximiliano
Heinze, philosophiae doctore philosophiae professore p . 0. decano Augusto Leskien
philosophiae doctore linguarum Slavicarum professore p . o. procancellario Guilielmo
Wundt philosophiae et medicinae doctore philosophiae professore p . 0. Inde a die
primo mensis Novembris A. MDCCCLXXXIII Usque ad diem Ultimum Mensis
Octobris A. MDCCCLXXXIV , Creati. Praemissa est Augusti Leskien dissertatio patrio
sermone conscripta : Altkoatische geistliche Schauspiele. Lipsiae, Typis A. Edelmanni

Typogr. Acad. in 40 стр . 39 .
ХСІ. Отъ автора :
1. Разсмждения върху дермалгическитѣ свойства на хинина. Отъ
Д - ра Георгия д . 30.1отовича . 8 ° стр . 44—52 . (Отпечатъкъ отъ , Медиц. сбирка “).
2. Pneumonia croposa rесtіrrens като изражение множественно на
Рne и in onia croposa infectiosa. Отъ Д-ра Георгия д. Зоотовича. София, Дър
жавна печатницца 1984 год. 80 стр. 46 (два екземпляра) .
XCIV . Отъ автора :
Сцени изъ парламентарния животъ въ България отъ X, Y, Z. София.
ІПечатница на М. В. Чокойевъ и С- ie 1884. 80 стр. 29, цѣна 50 стотинки .
XCV . Отъ съставителя :
Историята на Русската държава приложение къмъ всеобщата история
на д. Иловайский , състави.тъ по Иловийский Д. Ганчевъ, преподаватель по историята
въ Военното на Негово Височество училище . София, книгопечатница Янко С. Кова
чевъ и С -ie 1884. 80 стр . 63, цѣна 1 левъ.
ХСТІ . Отъ автора :
Новъ Яремъ, стихотворения oть с . Казанджиевъ. Търново, Скоропечат
ница К. Тулешкова 1884. 80 стр. 70 .
XCVІІ . Отъ г. и. Груева :
1. Разговори върху Хигиената. Книжка нагодена за употрѣбение
въ на частни училища отъ д -ръ Ели -1lеко, прѣведена отъ и. Груевъ. Повдивъ,
Областна печатница 1884. 89 стр. 79, цѣна 3 гроша златни .
2. Пръви начала отъ нъравоучение и отъ гражданственна наука.
(второ издание). Пловдивъ, Областна печатница 1883 год. 80 стр . 60, цѣна половинъ
«Франкъ.
3. Книжка за практическа економия (написана ) отъ Морисъ Блоккъ и
съ негово дозволение прѣведена отъ И. Груевъ. ІІловдивъ, Централна печатница на
Ед. Дионне. 1881. 89 стр . 94 , цѣна единъ Франкь.
4. Самъ си помагай (self -help) отъ Самуила Смаи.тcа, прѣведе и . Груевъ.
ІІ.ловдивъ, Бързотискна- нечатница и литография на Янко с. Ковачевъ . 1880. 80 стр.
317, цѣна 4 Франка .
XCVІІ . Отъ автора :
Богданка, поема отъ с . Кировъ, Стара - Загора, печатница „ Знание “ 1884 год.
80 стр . 100 , цѣна 3 гр. з.патни .
ХСІХ . Отъ автора :
1. Особенности говора сета Байтерякова. І Какие звуки соотвѣтствуют
общерусскому ув с.логѣ неударенном ? ІІ. звуков с.логѣ неу даренном. Отъ А. Але
ксандрова. Отдѣльный оттиск из „ Р. Ф. Вѣстника “ 1884 г. Варшава. В типографія
Михаиста Земкевича ; Краковское прѣҳмѣстье , No. 415 ( 15) 1884. 80 стр. 17 .
С. Отъ автора :
Sitte und Brauch der Südslaven . Nach Heimischen gedruckten und ungedruckten
Quellen von Dr. Fridrich S. Krauss in Auftrage der Antropologischen Gesellschaft in
Wien . (Dedications Exemplar) Wien, 1885. Alfred Hölder , K. K. Hof- und L'niversitäts
Bitchhiindler, Rotlienthurmstrasse 15. 80 стр . I— XXV — 1— 681 , цѣна Фиор. 6-50.
С.1ѣднитѣ книги с испроводени за „ Българското Кин . Друже

ство “ въ Браила прѣзъ 1882 год. и донесени въ Срѣдецъ отъ бала
годѣтелния членъ на Дружеството , г. Боби Генчова :
1. Slovenska Slovnica po Miklošičovi primerjabui. Spisal I. Šuman. Založil:
in na svetlo dala Matica Slovenska. V. Ljubljani, 1882. Natisnoli I. Blasnikovi na
sledniki . 80 стр . 380.
2. Letopis Matice Slovenske za leto 1881. Uredil Dr. Ianes Viter Blei
weis - Trsteniški. Založila in na svetlo dala Matica Slovenska. V Ljubljani , 1882.
Natisnol I. Blaznikovi nasledniki . 89 стр . 223 .
3. Somatologija ali nauk o človeškem telesu. Učiteljišcem in višjim učil
nicam . Spisal Dr. Jan N. Woldřich. Po četrtem natisku poslovenil Fran Erjavec.
V berilo vtisnenih je 140 slik . Založila in izdala Matica Slovenska. V Ljubljani, 1881 .
Natisnol I. Blaznikovi nasledniki. 80 etp . 108.
4. Пятый Археологической съѣздъ въ Тифлись. Протоколы подготови
тельнаго Комитета, изданные подъ редакціею Секретаря Комитета и . д. Мансветова
(продотженіе ). Приложение къ І вып. IX т. „ Древностей “. Москва, в . Синодальной
Типографій. 1882. 2 стр . отъ 105 до 621 + XLVII. Цѣна руб..
ІІ.
КНИЖОВНИ ИЗВ'БСТИЯ .
1. Подписка на журналъ „ Странник “ на 1885 годъ. ( Пятый годъ

изданія подъ новою редакцієї).
Журнатъ „ Страннікъ “ съ октября 1880 го ,да издается новою
редакцией, по стѣдующей программѣ:
1 ) Богословскія статьи и изслѣдования по разнымъ отраслямъ
общей церковной истории и историко - литературнаго знанія, прей
мущественно въ отдѣлахъ, имѣющихъ ближайшее отношеніе къ Пра
вославной Восточной и русской жизни . 2 ) Статьи, изслѣдования и не
обнародованные материалы по всѣмъ отдѣламъ Русской церковной исто
рін . 3 ) Бесѣды , поученія, слова и ръчи извѣстнѣіншихъ проповѣдни
ковъ. 4 ) Статьи философскаго содержанія по вопросамъ современной
богословской мысли . 5 ) Статьи публицистическаго содержанія по вы
дающимся явленіямъ церковной жизни . ( 6 ) Очерки, разсказы , описа
нія , знакомянція съ укладомъ о строемъ церковной жизни вообще хри
стіанскихъ исповѣданій , особенно съ жизнью пастырства и преll
мущественно у славянъ. 7 ) Бытовые очерки, разсказы и характери
стики изъ области религиознаго строя и нравственныхъ отношений
нашего духовенства, общества и простаго народа. 8) Внутреннее цер
ковное обозрініе и троника епархіальной жизни. 9 ) Иностранное обо
зрініс : важнѣйія явленія текущей церковно- религиозной жизни пра
вославнаго и неправославнаго міра на Востокѣ и Западѣ, особенно у
славянъ. 10 ) Обзоръ русскихъ духовныхъ журналовъ и єпархіальных
вѣдомостеіі. 11 ) Обзоръ свѣтскихъ журналовъ, газетъ И книгъ : от
11еты 1 ОТЗЫВЫ
о помѣщаемыхъ тамъ статьяхъ, имѣющихъ отноше
ніе къ программѣ журна.ла . 12 ) Библиографическiя и критическiя ста

тыс оновыхъ русскихъ книгахъ духовнаго содержанія, а также и
о важнѣйшихъ произведеніяхъ иностранной богословской литературы .
13 ) Книжная лѣтопись : ежемѣсячный указатель всѣхъ вновь выхо
дящихъ русскихъ книгъ духовнаго содержанія ; краткie отзывы
новыхъ книгахъ. 14 ) Хроника важнѣйшихъ церковно - администра
тивныхъ распоряжений и указовъ. 15) Разныя отрывочныя извѣстія
и замітки ; кореспонденціи ; объявленія .
Журналъ выходить ежемѣсячно, книгами отъ 10 до 12 и бо
лѣе листовъ. Подписная плата : съ пересылкою въ России и достав
кою въ С.- Петербургѣ шесть рублей ; съ пересылкою за границу во
семь рублей. Адресоваться: въ редакцію журнала „ Странникъ “, въ
С.- Петербургѣ (Невский прос., № 167).
Редакторы -издатели : А. Васильковъ . — А. Пономаревъ . — Е. При
лежаевъ .
2. Подписка на „ Домакинъ“, иллустрованъ листи за земледване,

индустрия и търговия, който ще излиза въ Срѣдецъ и прѣзъ 1885
година по веднъжъ, въ началото на всѣки мѣсецъ, на 16 страници in 4 .
Годишната му прдплатена цѣна — за Княжеството б , за други
държави 7 лева .
Внасянието прѣдплатата изъ Княжеството може най - добрѣ да
става съ пощенски записи , а отъ други държави съ пощенски гру
пове (възели ). Абонаментътъ въ Княжеството се приема и отъ те...
пощенскитѣ станции .
У мотяватъ се юбительетѣ на въздиганието и процвѣтяваньето
на икономическото нії народно състояние съ която цѣль се издава
1Домакинъ“ да се потруднжтъ за распространението на тоя листъ
мъжду народа , който сега има особенна потрѣба отъ подобни поучи
телни списания .
На г.г. настоятельетѣ се отстживать за труда имъ 10°10
Въ редакцията се намѣрватъ за продань цѣли тѣта отъ I го
дина на „ Домакинъ “ съ ціна 2 лева .
Редактори -издатели : М. Георгиевъ и с . Ж. Дацовъ .
Общо съдържание
на книжкитѣ отъ второто годишно течение на „ Периодическо Списание “

въ Срѣдецъ ( 1884 год .) .
а ) Книжка VII .
Стран.
I. Историческо освѣтление върхъ статистиката на народноститѣ въ
источната часть на Българското княжество . М. Дриновъ. 1
I. За смъртното наказание . І. Пешовъ. 25
III. Погановский поменикъ. Д -ръ К. Иречекъ. 68
IV. Материяли по геологията и минералогията на България. Г. Н. Зла
тарски . 74
V. Стари ижтешествия по България отъ 15—18 столѣтие. Д -ръ К. Иречекъ. 96
VI. нѣколко думи за „ Кадиинъ мостъ “ и за вѣрвания при съгражданието
нови здания. Е. Карановъ. 128
VII. Стихотворения : Псеньта на камбаната (отъ Фр. IIIи.т.пера) . Ив . ІІнш
мановъ . 135
VІІ. Народна приказка . Ц. Гинчовъ. 148
IX . Книжнина : а) Рецензии. І. Па,занието на Цариера,дъ. „ Драма въ5 дѣй
ствия . Отъ Св. Н. Милларовъ. София 1983 год. II. — въ. 157
II . Зестра . Коме, и я въ три Ействия . Написать Никола С. Шарра
чиевъ. Руссе. 1883 год. II . II — въ. 162
б) Кратки вѣсти отъ книжовний и научни свѣтъ . 154
х. Нѣколко печатни погрѣшки и поправки. . 168
1 ) Книжка VII .
І. Пятни бѣлѣжки за Срѣдня Гора и за Родопскитѣ планини. Д - руъ К.

Иречекъ . 1
ІІ. Народноститѣ въ падната часть на Княжеството . М. К. Сарафовъ. 40
III . Историческо освѣтление върхъ статистиката на народноститѣ въ
источната часть на Княжеството . м . Дриновъ. е 68
IV. Помашки пѣсни отъ Чепино . 1-руъ к. Иречекъ. 76
V. Зайчаръ и неговото население . с . — въ. 95
VI. Споменъ за Ивана Сергѣевича Тургенева. II . Пешовъ. 109
VII. Богомилска приказка. Н. Бончовъ. 123
VIII . Паметни бѣлѣжки за Срѣдецъ . Хр. II . Константиновъ. 127
142
Стран :
IX . Стихотворения : а ) Саъдъ смъртта на Скобелева . Ив . д. IIIипімановъ. 13 )
б ) Сентенции и епиграмми . Ив . Д. ПІнимановъ . 131
в) Suspiria de Profundis, поема . 133
Х. Бѣл. къмъ поемата Suspuria de Profundis. В. Д. Стояновъ. 144
XI. Книжнина : а) Критика: Вичензо и Анжелина . Драма въ петь дві
ствия , отъ К. Величкова ( „ Наука “ год. II, кн. III , IV и V ). Ив. Д.
ІШишмановъ. е 149)
б ) Рецензия. I. Василь Тевски ( Дияконътъ). Черти изъ живота му .
3. Стояновъ. Издава Гатевъ. ІІловдивъ 1884 год. П. ІІ — въ. . 164
ІІ . Елементарни уроци по дедуктивната и индуктивната логика съ
никъ отъ логически термини. Отъ Стен
въпроси , упражнения и річни 1
лей Джевонсонъ. ( По английското ново падание). Превела Катерина
П. Каравелова. 1884. Пловдивъ. Въ 80, стр. X + 302. В. Д. Стоянов .. 166
в) Книжка IX .
І. Пжтни бѣлѣжки за Срѣдня Гора и за Родопскитѣ планини. ( Продъ.1

жение: отъ кн . VIII ). Д -ръ к. Иречекь . 1
ІІ. Материяли по геологията и минералогията на България. г. н . Зла
тарски. 52
III. Зайчаръ и неговото население. (Продълж. отъ кн . VII ). С. Ж. 1 - въ. 83
IV. Нѣколко думи за Шопитѣ. П. Р. Славейковъ. 106
V. Стихотворения. Прѣво; ъ отъ Ив. Шишманова : а ) Момина тяга ;
б ) 4.гелътъ на земята . . 124
в ) Надѣж,4а ; ) Ритолнетъ ; 4 ) Страшливата му.м.ма. . 126
е) Въз,ҙшикті, на единъ боленъ . 126
ж ) Триу; 3 ) На слщий ; и ) Налбантин . Петко ; к) На единъ лъжен .. 127
л) Зевсъ и Европа, . 127
.м ) Съпружеска обовь. 128
VІ. Народни вѣрвания. Змять и змията въ Българската народна поезия .
Е. Карановъ. . 129
VII. Книжнина. Критика І. 1 ) Третя книжка , читанка за учение въ трете
отдѣление отъ народнитѣ основни училища по методата на ческий
педагогъ Амосъ Коменский . Съставилъ Кр. И. Мирский. Прѣгледана
и одобрена за учебникъ отъ Дирекцията на Народното Просвѣіщение.
Съ 55 образи извмтрѣ. Първо издание . Цвна 80 стот . 2) Български
Басни отъ Цаня Гинчова, второ издание . 3 ) Втора Читанка за че
тение въ втора години подиръ изучвание буквитѣ, или за второ от
дѣление въ народнитѣ училища . Съставилт Н. В. Сарановъ. Прѣ
гледана и одобрена отъ Дирекцията на Народ. Просвѣщение. Съ 29
картинки извмтрѣ. 1883. Пето издание. Цѣна 80 ст . 4 ) Бащинъ езикъ
за малки дѣца. Първа година . Букварь и първа читанка за ученье
слѣдъ букварьтъ и пр . 16 издание. Състави Д. В. Манчовъ. 5 ) Ба
шинъ езика за малки дѣца. Втора година , втора читанка за ученье
слѣдъ букваря. Съ изображения. Състави по начинътъ на Ушински
Д. В. Манчевъ. Тринадесето издание. Одобрено отъ управляющий
отдѣла на Народното просвѣщение и на духовнитѣ дѣ.1а. 1883 . 135
143
Стран .
II. Старобългарска грамматика съ сборникъ отъ образци за четение ,
разборъ и прѣво,дъ. Съставиль Никола II . Поповъ, Ірага 1883. 80
72. Іюб . Митетичь . 133
VIII. Извѣстие отъ „ Бълг. Книж. Дружество “ 164
г) Книжка х.
І. Пятни бѣлѣжки за Срѣдня Гора и за Родопскитѣ планини. ( Продъ.1

жение отъ Книжка IX) . Д -ръ К. Иречект. 1
ІІ . Материяли по геологията и минералогията на България. Г. Н. З.та
тарски . 5)
III . За изнемощѣванието на главний мозъкъ. Д - Ръ Д. Молловъ. 79
IV. Паметни бѣлѣжки за Срѣдецъ . Съобщить Хр. II . Константиновъ. 93
V. Стихотворения : Нашитѣ , ѣ , и ( Боянъ магесникът" ь, попъ Богумилъ).
Отъ автора на Suspiria de Profundis . 103
VІ. Народни Пѣсни. ( По Долно-,Джбнишики говоръ въ II.тѣвинско ). Съоб
щить о . Пановъ 108
ҮІІ. Книжнина : Критика : По поводъ на Плачковата критика върху
прѣвода на Джевонсовата .Тогика отъ г - жа Каравелова. Ив . П. Сла
вейковъ. 111
II. Рецензии : 1 ) „ Най,ҳа“ (селска приказка) отъ К. Величкова. ( Наука
кн. V и VI 1884 год.). П. П - въ. 123
2) Стихотворения отъ Хр . Ив. Дюкмеджиевъ. Пловдивъ 1884. П. ІІ—въ. 125
3 ) „ Не ми ги не драги “, повѣсть отъ Ив. Вазовъ. ( „ Наука “ год . 2 .
кн . XI и XII ; год. 3 , кн . I , II , III и IV ). II. — въ. 127
4) „ Записки по българскитѣ възсания “ ( разсказъ на очевидци) 1870) —
1876 г. Отъ 3. Стоянова. Томъ І. Пловдивъ 1884 г. и „ Минжлото “
(беллетристически и исторически очерки изъ областьта на българ
скитѣ революционни движения отъ 1870—1877 год). Отъ с . Заи
мовъ. Кн. първа. Варна 1884 г. п . II — въ. 130
ІІІ. Книгописъ : 1. Книги подарени за библиотеката на „ Бълг. Кн. Др. “ 135
2) Журнали, които се приематъ прѣзъ текжцата 1884 год. въ редак
цията на Пер. Списание. 141
VIII . Главно Събр . на „Бълг. Кн. Дружество “ : А. Тържественно засѣдание
на 29 Юлий 1884 год. 145
Б. Управителни засѣдания 150
IV . Записка до Височайший Покровитель на Дружеството Князь Алек
сандръ І отъ Управит. Съвѣтъ на дружеството 189
Х. Уставъ на „Бълг. Кн. Дружество “ 190
XI. Списъкъ на членоветѣ на „ Бълг. Кн. Дружество “ 198
XII. Печатни погрѣшки 203
д) Книжка XI.
І. Пятни бѣлѣжки за Срѣдня Гора и за Родопскитѣ планини . (Продъл

жение отъ кн . x и край). Съобщава Д - руъ Конст. Иречекъ. о 1
II. Унтеръ - офицерский въпросъ въ главнитѣ европейски армии и съ
стоянието му въ нашата армия . Отъ Поручика Хр. Златоустова. 34
144
Стран .
І. Дневникъ по съгражданьето първата българска въ Цариградъ чер
ква , св. Стефанъ 1847—1849 г. Отъ Ник. Евт. Сапуновъ . 59
IV. Стихотворения :
1) Нашитѣ дѣди (Боянъ магесникътъ, попъ Богумилъ). (Продължение
отъ кн. x и край ). Отъ автора на Suspiria de Profundis. 114
2 ) І. Майската царица ; II. Прѣдѣ новата година ; III . Край. Отъ Ив .
ІІ . С.1авейкова. 123
у. Народни пѣсни и приказки :
1 ) Коко су се побунили Бугарете ( иѣсень). Съобщава П. Байкушевъ . 131
2) Златната ябука (приказка ). Съобщава П. Байкушевь. 137
VI. Книжнина :
I. Рецензии : 1) Българска Христоматия нли Сборникъ отъ
брани образци по всичкитѣ родове съчинения . Части I и II . (Проза
и Поезия ). Състави и И. Вазовъ и К. Величковъ. ІПловдивъ, 1884 г.
п . II — въ. . 140
2) Спомени за страшната проліть въ Ахм - Челеби прѣзъ 1876 год .
Отъ Хр . П. Константиновъ. Пловдивъ, 1884 год. Пише п . ІІ - въ . . 144
3) Домашни забавления или пѣени дѣтски и разни други . Състави лъ
Марко Д. , Балабановъ. София, 1884 год. П. П—въ. 146
ІІ. Книгопи съ : Книги, получени въ замѣна и.ди подарени за библиоте
ката на „ Бълг. Кн. Дружество “ 152
VII. Печатни погрѣшки. 156
е) Книжка XIII .
I. нѣколко забравени списания на Софроний Врачанскаго. Отъ м . Дри

нова . 1
II. Лѣтописни бѣлѣжки отъ Разградъ. Съобщилъ М. Дриновъ. 13
III. Унтеръ- офицерский въпросъ въ главнитѣ европейски армии и състоя
нието му въ нашата армия. Отъ порячика Хр . Златоустова. ( Продъл
жение отъ кн . XI и край ). 15
IV . Южноунгарскитѣ Българе. Етнографическа скица отъ проф. Геева Цир
бусъ. Прѣвелъ Ив. А. Георговъ. 65
V. Български дѣйци въ сърбската завѣра. Отъ Р. П. Славейкова . 74
VI. Стихотворения : 1) Reliquir (страници изъ ветхитѣ ми тетради ). Отъ ав
тора на Suspiria de Profundis . 94
2) Поликратовий пръстень. Баллада отъ ІШиллера. Прѣв . И. Д. Ш. е 99
3 ) Епиграмми. Отъ И. Д. Ш. 102
VІІ . Народни пѣсни и приказки : а) По Трънски говоръ. Съобщ. П. Байку
Левъ. 104
б) По говоръ въ Кюстендистско. Съобщ. Хр. - 1. Ковачевский. 113
в ) По говоръ въ Пиянечко. Съобщ. Георгий яВирчовъ. 116
Един бекяр. Приказка по Трънскийї гoгoръ . Запис. II. Байкушевь. 121
VIII . Книжнина : І. Рецензии : 1) Италия . Тирически стихотворения оттъ
Ив. Вазова . Пловдивъ 1884 год. II. II — в'ь. 12»
2) Приключенията въ Дрновския мънастир , въ 1876 го, 3 . Траге,ҳия ва
четери ҳtiствия . Оть Петка Т. Франковъ. П. ІІ— въ. . 130
3 ) Протоколи на Берлинский конгрес » . Прѣведени и издадени отъ Т.
Икономовъ. П. П - Въ. 133
145
Стра ін .
ІІ . Книгописъ : Книги постучени въ зам ѣна съ „ Период. Списание “ или
подарени за библиотеката на Бълг. Кн. Друж . “ ( Продължение отъ
кн . XI ) . . 13 :)
ІІ . Книжовни извѣстия : 1 ) Подписка на журналъ „ Странникъ “ на
1885 год. . . 139
2) Подписка на „ , Домакинъ “ листь за земле,двлие, индустрия и търговия 140
IX. Общо съдържание на книжкитѣ отъ второто годишно течение на „ Пер.
Списание “ въ Срѣдецъ. ( 1884 год.). 141
X. Печатни погрѣшки. 147
Период. Спнеание Х11 . 10

Печатни погрѣшки.
Страница 3 pe, 8 вмісто гругій, чети : другій

я :) 3 1 Езонове и Езолове
21 и свидѣтелстуввать, я свидѣтелствуватъ,
24 5 Я платата платата ,
97 я 6 я безпраривна безпрѣривна
100 15 несли ! “ весли ! “
и 102 16 Чъ че
106 и 8 я гледу 23 гледа
107 33 оструту и и оструту си
119 Я 1 и говореше! 1 говорете :
124 я пастоянно я постоянно
Я 126 я 21 я автора авторътъ
127 6 миститѣ мислить
я 128 11 2 ни миз.ли. 1 мисли .
129 41 направитни я неправилни
130 3 я срихове, и стихове ,
1:30 Я ) я IIуказанить Показанить
130 и 27 и разн.одини , разподили
130 41 и Вобки . Веѣки
131 21 37 1 извършохж и извърших
1 132 я 2 и ПОДВики подвиги
132 Р 8 я искусството ? . я искуството ?
132 1 31 наелектрeзира Я наелектризира
13: 3 20 мризимъ мразимъ
135 я 8 я медицина медицини
135 я 16 н Rogišic Bogišić
135 28 и Nákladen и Nákladem
я 135 1 35 л Семтемврийска я Септемврийска
1
7
3
DUE OCT 13 1920
Widener Library
3 2044 079 351 771

Периодическо списани

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Периодическо списани

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

This is a reproduction of a library book that was digitized

by Google as part of an ongoing effort to preserve the

Harvard College Library

FROM THE TUND OF

Harvard College Library

FROM THE TUND OF

Received 21 April, 1893.

БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО

статистиката на народноститѣ въ источната

Че источната часть на сегашното българско княже

ство била населена по - вечето съ Турци, това го казвах

по тоя въпросъ отъ първата българска статистическа ре

визия . Г - нь Сарафовь тука е привелъ и нѣколко доказа

телства , които могжтъ да увъртъ вського, че българ

прѣброяванье е дало и за главнитѣ народности въ кня

жеството , наближавать до истинския брой на тия народ

ности , наближаватъ разбира се , до толкова , до колкото

показватъ, че на 1 Януария 1881 год . въ источната часть

1) Глед. Периодическо Списание на Б. Кн . Дружество 1883. Кн. V , стр. 1—18.

дѣто турското и българско население не см размѣстени

броя на Турцитѣ въ смщитѣ области . На примѣръ въ Хасъ

броятъ имъ е съвсѣмъ ничтожень ? Какво е станяло съ

По насъ, особно между Турцитѣ, се приказва , че въ

завоевателье посрѣцняли особно голѣмо съпротивление

рекли Тозлука (отъ турската дума тоз прахъ, пепелъ).

така да кажемъ, Фантазиранье върхъ нѣкои мѣстни на

Приказката , за която ни е рѣчта, види се да е произлѣ

соль ?) или пъкъ отъ другъ нѣкой корень. Но както и да

2) Намирам , за неизлишне да изкажж. тука нѣколко прѣдположения, макаръ

рически свидѣтелства за начина , по който Турцитѣ завла

дѣтелства , *) колкото и да са кратки , показвать , че тогава

значително турско население . Това най - добрѣ се види отъ

съ Турцитѣ, особно отъ неговий походъ прѣзъ краіду

войска той се надалъ да изгони Турцитѣ не само ИЗъ

България, но и изъ другитѣ имъ европейски владѣния,

нападение отъ страна на Маджарско- Полский краль, почи

билъ увѣренъ въ усныха на прѣдприятието си , дѣто още

рия, отъ която било рѣшено да се направи особно кня

3) Читательтъ може лесно да ги найде въ Българската История на г - на Ире

Градътъ Никополь тогава е билъ наii- важната и най-сил

за излишне да губи врѣме за прѣвземаньето на тая крѣ

части отъ войската си дозволявали изъ пятя да закачать

Българетѣ, да ги ограбвать, разорявать и даже убивать,

строга заповѣдь, съ която обявилъ, че такви насилия и

буйства ще се наказватъ съ смърть. Чрѣзь това той ужъ

Калиакра , Балчика, Mahoraez ( ? ) и др. Въ тия си писма Вла

всѣкакво съпротивление , като имъ обричалъ, че въ такъвъ

случай нѣма да имъ учини никакво зло и ще се погрижи

това прѣдложение, а нѣкои побързали да се затворіжтъ

И така въ единъ мѣсецъ връме, Владиславъ изминжлъ

една малобройна войска, за която тогавашний влашски го

диславовъ походъ на първъ погледъ наистина се прѣд

храбри юнаци, че между прѣдводительетѣ й е имало из

4) Каллимахъ нарича тие градове : Sumium и Ресеchium. Пь - вечето сегашни

поститѣ Видинъ, Никополь, Шуменъ, Балчикъ, Варна и

отстжпваньето , завърщаньето на Полско- Маджарската вой

ска . Изъ Варна Владиславъ смѣталъ да се прѣхвърли въ

ската войска при Варненското ( Девненско) езеро. Въ врі

литѣ потеглили назадъ въ гольма безредица : едни , зае

Георгий Скандербегъ ги прѣпратілъ, прѣзъ Дубровникъ,

ско - Маджарски войници много страдали отъ гладъ, отъ

нѣкакви сериозни неприятелски нападения . Изобщо ние

цце забѣлѣжимъ, че извѣстията , които ни съобщавать за