Шуменски университет

„Епископ Константин Преславски”

КУРСОВА РАБОТА

по

Тракийска Археология

Тема: Панагюрско съкровище

Изготвил: Иван Илиев - 2112571046

Проверил:____________
/Стела Дончева/

Шумен 2021
 Кратка История
На 08. 12. 1949 г. в района на гр. Панагюрище, в местността “Мерул” е
открито антично златно съкровище. Я, каква свирка намерих-възкликнал
изненадан един от братята тухлари Павел, Михаил и Петко Дейкови, които
копаели пръст за тухли. Другарите му веднага разровили земята наоколо и
намерили още няколко предмета, без обаче да се досетят, че са златни. Отнесли
ги в кметството, откъдето се свързали с Пловдивския Археологически музей.
Пристигналият музеен сътрудник ги попитал къде са намерили съдовете.
Отговорили му, че “духовата музика” се намира в едно килерче. Когато видял
находката той се изумил – тази “духова музика” била великолепно съкровище,
което в науката станало известно като Панагюрско златно съкровище.
Панагюрското съкровище се оказва изключително красив сервиз за
пиршества или религиозни тайнства. Съставено е от девет съда – една фиала
(блюдо) и осем чаши – ритони, изработени от чисто масивно злато с общо тегло
6, 164 кг. Всичките девет съда са украсени с различни зооморфни и
антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен
одриски владетел, управлявал в края на IV век пр. Хр. и началото на III век пр.
Хр. По това време траките са в активни взаимоотношения с фриги, перси,
скити, илири, елини и др., а намереното злато е доказателство за тези контакти.
Тое заровено в земята на място, около което няма никакви останки от тракийски
светилища или поселения. Според Иван Венедиков съкровището не е заровено
ритуално, за което говори дълбочината на която е намерено. Панагюрското
съкровище се състои от една амфора – ритон (това е най – големият съд със
заоблено дъно и два отвора за пиене). Дръжките на амфората са оформени като
статуйки на кентаври, а върху тялото й е разположена сцена от “Седемте срещу
Тива”. На дъното е изобразен Херакъл, който удушва двете змии. Митологични
сцени има и върху четири от ритоните. Три канички – ритони с форма на
женски глави, два ритона с форма на глава на елен, един ритон с форма на глава
на овен, един ритон с форма на протоме (предната половина на тялото) на козел
и една фиала. Тя също е богато украсена: около гладкия, вдлъбнат пъп на
дъното, в концентрични пояси са разположени розети, желъди и негърски глави.
Според белезите, които носи, съкровището датира в границите от втората
половина на IV век пр. Хр. до средата на III век пр. Хр. Този период е белязан с
непрекъснати военни конфликти. Одриското царство на Котис I е покорено от
Филип 2, около 350 г. пр. Хр. Няколко години по – късно Лизимах наследява
Тракия. Гети и одриси се обединяват срещу него под ръководството на
Дромихайт и Севт III. Лизимах, не само че защитава държавата си, но и
предприема походи в Мала Азия към Пела, столицата на Македония. Две
години след смъртта на Лизимах, през 278 г. Келтите нападнали и опустошили
тракийските земи. В тези смутни времена тракийската аристокрация се
принудила да укрива своите богатства в земята. Изглежда, че точно такава е
съдбата и на Панагюрското съкровище.

Описание на съкровището
Съкровището е съставено от осем ритона и една фиала. Тъй – като
съдовете не са могли да се получат от един златен лист, те са изпълнени от
няколко части, майсторски изчуквани върху предварително приготвен изпъкнал
модел. След това много умело са споени в един цялостен съд. Всичко това е
извършено с висока техника и майсторство, а предаването на формите е
постигнато с лекота и умение, и то при една от най – трудните за изпълнение
техники – изковаването. Съкровището ни предлага прекрасни образци на често
срещаните в Тракия съдове – ритоните, които имат интересни форми. :
Иван Венедиков класифицира златните вази в няколко групи, заради
общите белези, които притежават. Първата група от три ритона завършва във
формата на животинска глава. Втората група, отново от три ритона, е във
формата на женска глава. Повечето изследователи смятат, че това са глави на
амазонки. Последните три съда се отличават един от друг: 1) ритон с протоме
(предна част ) на животно; 2) амфора – ритон; 3) фиала. Едно несметно за

2
времето си богатство. То и досега впечатлява, не само изследователи, но и
обикновените любители на тракийското изкуство.

Ритони с форма на животинска глава

Конструкцията на ритоните с форма на животинска глава е издържана в
един общ план. Освен това те имат общи орнаменти – овули и релефни перли –
поставени върху гърлата, както и отвора за пиене, намиращ се върху долната
устна на животните. Първите два ритона от групата са почти еднакви, като в
долната си част завършват във формата на елен. Чертите на елена са
представени вярно, но малко рязко. Рогата са набраздени от надлъжни нарези.
Различията между двата ритона са в областа на тялото и дръжката. Дръжката на
ритон 1 е куха, в горната си част е закрепена към ритона с фигура на лъв, а в
долната – с глава на жена. Тя наподобява тръстиково стебло. При ритон номер
2 дръжката няма такава форма, а е заместена от отвесни канелюри. Основната
разлика между двата ритона е в релефната сцена, представена между гърлото и
главата на животно. При един от ритоните се наблюдават четири божества:
Атина, Хера, Афродита и Парис – Александър. Сцената е взаимствана от
“Илиада”, където Парис отсъжда коя от трите богини е най – красива. Образите
на божествата не отговарят на тяхната характерна иконография. Може би затова
майсторът е написал имената им върху ритона. Композицията на другият ритон
(2)е съставена от две митологични сцени:Херакъл повалящ киренейската сърна
и Тезей в борба с маратинския бик. Лицата на геройте са младежки. Тезей е бил
млад, когато е победил бика, съгласно мита. Последният ритон от групата тежи
505 гр. Завършва с глава на овен. Представени са Дионис и вакханката Ериопе, а
зад тях танцуват две вакханки. Богът седи на трон, с дясната си ръка държи
неизменния си тирс, завършващ с борова шишарка, а лявата е облегната върху
трона и придържа ръката на Ериопе.

3
 Ритони с глави на амазонки
Ритон 5 тежи 461 гр. Общото с другите два е устието, инктустирано с
овули и перли. Дръжката е с правоъгълни форми, с изчукани вертикални
канелюри. Косите на амазонката са събрани под було, обсипано със звездички.
Лицето е кръгло, с правилни черти. В долната си част ритона е разширен, за да
има устойчивост. В центъра на шията има лъвска глава, в която е поставен
отвора за оттичане на течностите.
Ритон 6 тежи 466,75 гр. , като почти не се отличава от предишния. Има
различия във формата на украсата.
Ритон 7 тежи 387,3 гр. Самата глава се отличава по наличието на шлем над
косата. Структурата на този гантастичен шлем донякъде наподобява фергийски
тип. Върху шлема са изсечени два грифона с глави на орли. Имайки предвид
звездичките по булото на първите два ритона от тази група и шлема от третия се
смята, че жените са амазонки. И. Маразов предполага, че образите са на
обикновени жени, съгласно разпространеността на подобни съдове в Гърция.

Трета група съдове – фиала, амфора – ритон и ритон с протоме

Ротона с протоме тежи 439 гр. Под инкрустираното устие майсторът е
представил сцена с четири божества: Хера, Аполон, Артемида и Нике. В
представянето на образите той се е стремял да се доближи до тяхната
иконография. В долната си част ритона завършва с протоме. Това му придава
фина форма, което е позволило на майстора да не поставя дръжка. Между
краката на козела е поставен отвора за пиене.
Съд 8 амфора – ритон тежи 1695,25 гр. Това е най – големия и най –
ефектен съд от съкровището. Шията има две разширения – горе до гърлото и
долу до тялото на амфората. Отворите за изтичане са два и не се намират върху
дръжките, а на дъното. Дръжките са под формата на два биещи се кентаври.
Шията е отделена от тялото чрез слой овули, а дъното – чрез слой палмети.
Стените на амфората – ритон представят седем мъжки фигури и една врата. От

4
вратата наднича уплашено дебел и плешив мъж. Към вратата настъпват петима
мъже, движещи се по неравна повърхност. Единият от войните надува рог –
сигнал за атака, а останалите размахват мечовете си. От другата страна на
вратата разговарят двама мъже. Те са обърнати с гръб към нея. Спокойните им
стойки и невъзмотимуста на лицата подсказва, че това е втора отделна сцена.
Върху дъното на амфората са изобразени малкия Херакъл и две негърски глави,
в чиито устни са поставени отворите за пиене.
Последният девети съд е фиалата, с тегло 8458,7 гр. И диаметър 25 см.
Съставена е от кръгове с розети, жълъди и три реда негърски глави. Всеки ред
се отличава от предишния с оголемяване на фигурите. И от двете страни на
фиалата кръговете са релефни. върху нея има два знака, единият от който
означава цифрата 100.

Произход на съкровището
Според белезите, които носи съкровището, изкуствоведите го датират в
периода IV – III век пр. Хр. Съдейки по особеностите, представени върху
сцените от съдовете, те откриват преплитане на гръцки и персийски елементи.
Персонажите от гръцката митология са представени по различен от
традиционния гръцки похват. Най – силно елинското влияние се усеща от
сцената ”Съдът на Парис” от ритон 1. Специално за тази сцена, богините най –
често са представяни голи, за да отсъди Парис коя от тях е най – красива, а тук
телата им са облечени в множество дрехи. Това снизяване на образите се
обяснява с персийското влияние, както и тенденциите в изкуството от това
време.
Непознаването в детайли на човешката анатомия също е характерно за
персийското изкуство. Най – неубедителна е фигурата на Херакъл от дъното на
амфората – ритон. Детето е представено като една тромава, неестествена
фигура. Дотук изброените особености говорят, че съкровището е
елинистическо. Надписите по съдовете носят информация не само кога, но и

5
къде е създадено съкровището. Съгласно буквите и цифрите по амфората и
фиалата, Венедиков изчислява, че те са купени с дарейки и то в лампасакийски
и атически драхми. Фригия е място, където гръцката и персийската торефтика се
срещат. Там именно се намира и град Лампсак. Въпреки въвеждането на
алфабетична цифрена система, има и стари акрофонетични надписи,
следователно съкровището не може да се датира по – късно от 20 г. на III век пр.
Nр.
Според Иван Венедиков собственикът на съкровището е бил тракийски
аристократ, който е воювал на страната на Лизимах. При един от походите в
Мала Азия го е закупил или може би заграбил. Все пак по функциите, които
изпълнявало, изглежда, че то по – скоро е поръчано.

Панагюрското съкровище е един функционален атрибут на царската власт.

Преди 2300 г. то не е било експонат, красящ домовете на древните траки, а е
участвало дейно в изграждането на култура – повесение. Сега съкровището
представлява своеобразен носител на информация от Античноста.
Панагюрското съкровище заема място не само в историята на българската
култура. То представлява красноречив пример за влиянието върху изкуството,
своеобразен продукт от сблъсъка между различните култури. Панагюрското
съкровище доказва ясно, че елинизма не подминава и тракийските предели.

6
 Фиала (блюдо), украсена с релефни изображения на негърски глави и жълъди,
разположени под формата на концентрични кръгове.

Златен ритон, изработен като глава на овен. Дръжката на съда завършва с фигурата на лъв.
Върху шийката релефно са изобразени фигурите на Дионис и вакханката Ериопе,
представени седнали. Встрани от тях са представени танцуващи вакханки.

7
 Златен ритон, изработен като глава на елен. Върху шийката са
изобразени фигурите на Атина, Парис, Хера и Афродита.

Златен ритон, изработен като глава на елен. Дръжката на съда завършва с фигурата на лъв.
Върху шийката са изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с Керенитската сърна
и Тезей в борба с Маратонския бик.

8
 Амфора-ритон с дръжки, завършващи под формата на кентаври. Върху стените са
представени три композиционни сцени. Централната сцена представя петима воини по време
на битка. Втората сцена представя двама воини в спокойна поза да гадаят на черен дроб.
Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в
люлка, който убива две змии.

Златен ритон, чиято долна част е оформена като протоме на козел. Върху шийката са
изобразени релефно фигурите на Хера, Артемида, Аполон и Нике.

9
Златен ритон, изработен като глава на амазонка. Косите са прибрани и покрити с воал. Върху
шията е изобразена огърлица. Дръжката на ритона завършва с фигурата на крилат сфинкс.

Златен ритон, изработен като глава на амазонка със шлем. Върху двете страни на шлема са
изобразени релефно фигурите на крилати сфинксове.

10
Съдържание:

1. Увод
2. Описание на съкровището
2. 1 Ритони с форма на животинска глава
2. 2 Ритони с глави на амазонки
2. 3 Трета група съдове – фиала, амфора – ритон и ритон с протоме
3. Произход на съкровището
4. Заключение
5. Снимки

11
Използвана литература:

1. Иван Венедиков, ''Панагюрско златно съкровище'', 1961г.

2. Иван Маразов, ''Ритоните в древна Тракия''
3. П. Цацов, сп. ''Археология''1987г. ''Изобретателни програми на
тракийското изкуство в ранния елинизъм''
4. Ал. Фол, ''Слово и дела в древна Тракия''

12