ПАСИВНИ И АКТИВНИ RC-ФИЛТРИ

3.1. Пасивни RC-филтри

3.2. Активни RC филтри

1
 3.1. Пасивни RC-филтри
Пасивните RC-филтри са звена, изградени от резистори и кондензатори, чиято
задача е да пропускат сигнали с определени честоти и да спират всички останали.
Често те се наричат безиндуктивни филтри.
Основните им предимства са: проста конструкция и евтина схема, малки
размери, стабилност на параметрите, нечувствителност към външни магнитни полета,
възможност за реализация в интегрално изпълнение, способност да работят при много
ниски честоти. Те притежават, обаче, и някои недостатъци, като по-малка стръмност
на честотната характеристика на затихването в сравнение с LC-филтрите и значително
затихване в лентата на пропускане. При еднакъв брой звена, стръмността на
честотната зависимост на затихването на RC-филтър в близост до граничните честоти
е по-малка от тази на съответния LC-филтър, понеже са използвани само капацитивни
честотно-зависими елементи и не могат да възникнат резонансни явления.
3.1.1. Основни параметри на RC-филтрите
RC-филтрите обикновено се проектират за работа в режим на празен ход, т.е.
при високоомен товар. Предавателните им свойства се описват или с коефициента на
предаване, или със затихването.
Коефициентът на предаване по напрежение (предавателната функция – бележи
се с T(p), A(p) или N(p)) на RC-филтър може да се определи в p-областта (Лапласовата
област):
U (p )
T (p ) = o /3.1/
U i (p )
където U o (p ) е Лапласовото изображение на изходното напрежение на филтъра, а
U i (p ) е Лапласовото изображение на напрежението, подавано на входа на филтъра,
или в честотната област (след полагането p = jω ):
&
U
T& ( jω) = o = T(ω).e jϕ (ω ) , /3.2/
U&
i

където U & и U & са комплексните стойности на напреженията съответно на изхода и

o i

на входа на филтъра.
T (ω) е модулът на коефициента на предаване на филтъра и представлява
неговата амплитудно-честотна характеристика, а ϕ(ω) е фазовия му ъгъл и определя
неговата фазово-честотна характеристика.
Затихването в логаритмични единици се представя с израза: α = −20. lg T(ω), dB .
Изключително мощен инструментариум за определяне на коефициента на
предаване на RC-филтрите се явява теорията на графите.
Лентата на пропускане на RC-филтъра е онзи честотен диапазон, в който
затихването е минимално и не придобива по-големи стойности от някакво
предварително зададено допустимо затихване. В тази лента затихването не се изменя
с повече от 3dB (или 2 пъти), т.е за НЧФ, ВЧФ и ЛФ е -3dB, а за ЗФ e +3dB.
Честотата, която ограничава лентата на пропускане, се нарича гранична честота
ω c , а честотата, при която затихването има екстремум, се нарича квазирезонансна

2
 1
ω q . За повечето RC-филтри е в сила равенството: ω q = . Когато кривата на
RC
затихването няма екстремум, тогава квазирезонансната честота съвпада с граничната
честота.
ω f
Нормираната честота x се представя с отношението x = = и най-често
ωq f q
x = ωCR .
Величината K = R L R се нарича коефициент на товара.

фигура 3.1
Влиянието на коефициента на товара върху характеристиката на затихването е
показано на фигура 3.1 с пример за нискочестотен RC-филтър. Кривите притежават
малка стръмност, т.е. няма рязко отделяне на лентите на пропускане и непропускане, а
в лентата на пропускане затихването α не е равно на нула. От показаните графични
зависимости се вижда, че проектирането на RC-филтъра е желателно да се извършва в
режим на празен ход.
3.1.2. Основни схеми на пасивни RC-филтри:
За всички видове пасивни RC-филтри ще бъдат дадени схемите им решения и
някои по-важни величини като: модул на коефициента на предаване по напрежение в
режим на празен ход, гранични и квазирезонансни честоти.
3.1.2.1. Пасивни нискочестотни RC-филтри
Схемите на нискочестотни безиндуктивни филтри са представени на фигура 3.2.
а) Г-образен нискочестотен RC-филтър (фигура 3.2а):
1 1
T (ω) = ; ωq = ; ω c = ωq . /3.3/
1 + (ωCR ) RC
2

б) Т-образен нискочестотен RC-филтър (фигура 3.2б):

1
T (ω) = . /3.4/
1 + 4(ωCR )
2

3
 в) Двузвенен нискочестотен RC-филтър с прогресивно нарастващи съпротивле-
ния (фигура 3.2в):
1
T(ω) = . /3.5/
 4 1 
1 +  2 + + 2 .(ωCR ) + (ωCR )
2 4

 m m 
г) Тризвенен нискочестотен RC-филтър с прогресивно нарастващи съпротивле-
ния (фигура 3.2г):
1
T(ω) = . /3.6/
2 2
  2 2  2 1  3
1 −  3 + .(ωCR )  +  3 + + 2 .ωCR − (ωCR ) 
  m   m m  
За да се повиши стръмността на характеристиките на затихването на двузвенния
RC-филтър, съпротивленията на надлъжния и напречния клон на второто Г-образно
звено трябва да бъдат m ( m > 1 ) пъти по-големи от съответните съпротивления на
първото звено. От тази гледна точка, резисторът на второто Г-звено има
C
съпротивление mR , а кондензаторът – капацитет . Аналогично, при тризвенния
m
C
нискочестотен RC-филтър третото звено е с елементи m 2 R и 2 .
m

фигура 3.2
3.1.2.2. Пасивни високочестотни RC-филтри
Схемите на пасивни високочестотни безиндуктивни филтри са представени на
фигура 3.3.
а) Г-образен високочестотен RC-филтър (фигура 3.3а):
1 1
T (ω) = ; ωq = ; ωc = ωq . /3.7/
1 RC
1+
(ωCR )2

4
 б) Двузвенен високочестотен RC-филтър с прогресивно нарастващи съпротивле-
ния (фигура 3.3б):
1
T(ω) = . /3.8/
 4 1  1 1
1+ 2 + + 2  +
 m m  (ωCR ) 2
(ωCR )4
в) Тризвенен високочестотен RC-филтър с прогресивно нарастващи съпротивле-
ния (фигура 3.3в):
1
T(ω) = . /3.9/
2 2
  2 1   2 1  1 1 
1 −  3 +   +  3 + +  − 
  m  (ωCR )2   m m 2  ωCR (ωCR )3 

фигура 3.3
3.1.2.3. Пасивни лентови RC-филтри
Схемите на пасивни лентови RC-филтри са показани на фигура 3.4.

фигура 3.4
За схемите от фигура 3.4а и фигура 3.4б:
1 1
T(ω) = ; ωq = ; ω0 = ωq , /3.10/
2 2 RC
 1  1 
 2 +  +  ωCR − 
 m  ωCR 
където ω 0 е честотата, при която коефициентът на предаване по напрежение T
преминава през максимум, а затихването α - през минимум.
Лентов RC-филтър, реализиран по схемата на моста на Робинзон-Вин (фигура
3.4в):
1
T(ω) = . /3.11/
2 2
 2 1  1 
1 +  + 2  ωCR − 
 m m  ωCR 

5
 3.1.2.4. Пасивни режекторни RC-филтри
Принципните схеми на най-простите режекторни (заграждащи) филтри са
показани на фигура 3.5.
Първите два филтъра (фигура 3.5а и фигура 3.5б) представляват замостени Т-
образни четириполюсници, а третият филтър (фигура 3.5в) е изпълнен по схемата на
моста на Робинзон-Вин с разменени места на надлъжния и напречния клон.
При допускане, че R 1 = R 2 = R и C 1 = C 2 = C , за трите схеми се получава
следният коефициент на предаване по напрежение:
1
T(ω) = . /3.12/
2 2
  1  
2
 1 
 6 +  ωCR −    ωCR − 
  ωCR    ω CR 
 2 
+ 2 
 4 +  ωCR − 1    4 +  ωCR − 1  
  ωCR     ωCR  
За трите режекторни филтъра съществува някаква честота ω 0 , при която
1
коефициентът на предаване придобива минималната си стойност: ω 0 = .
R 1 R 2 C1 C 2

фигура 3.5
Разглежданите заграждащи филтри притежават и един недостатък – крайното и
доста малко по стойност затихване при честотата ω 0 . Този недостатък липсва при
двойно Т-образните режекторни RC-филтри (фигура 3.5г), при които затихването
става безкрайно голямо за честотата ω 0 ( Tmin = 0 ), като при това честотната

6
зависимост на затихването има по-голяма стръмност. Честотата ω 0 на безкрайно
голямото затихване е:
1 C1 + C 2
ω0 = = . /3.13/
(R 1 + R 2 )R 3 C1 C 2 C1 C 2 C 3 R 1 R 2
1 1
Ако R1 = R 2 = R , C1 = C 2 = C , R3 = R и C 3 = 2C , то ω0 = ,
2 RC
коефициентът на предаване има вида:
1
T(ω) = . /3.14/
2
 4ωCR 
1+  2 
 1 − (ωCR ) 
3.2. Активни RC филтри
Пасивната реализация на електрическите филтри поражда множество проблеми,
свързани най-вече с неудобствата на бобината като градивен елемент при ниски
честоти (под 100 Hz), а именно: голям обем и маса; сложна и скъпа технология на
производство; създаване на паразитно магнитно поле и чувствителност към външни
магнитни полета; малък качествен фактор (не по-голям от 300÷600). Това обяснява
непрекъснатите опити да не се използва бобината като градивен елемент. Това
несъмнено не може да стане с простото й отстраняване, защото пасивните RC-вериги
имат много малки възможности. Единствената алтернатива е преход към активни RC-
вериги (ARC), съдържащи кондензатори, резистори и най-често операционни
усилватели в интегрално изпълнение. Използват се за инфразвуковия диапазон (части
от херца докъм 20 Hz), за звуковия диапазон (20 Hz – 20 kHz) и докъм 100 kHz.
С други думи, активният филтър е електронна система, способна да разделя
електрическите сигнали по определен признак, като пропуска сигнали с едни честоти
и задържа всички останали. Споменато бе, че като активен елемент се използва най-
често операционният усилвател, представляващ висококачествен постояннотоков
усилвател с параметри, които се доближават до тези на идеалния усилвател.
Реалните операционни усилватели имат коефициент на усилване най-често в
границите от 105 до 106, входно съпротивление от порядъка на 1MΩ (понякога до
1GΩ), изходно съпротивление около 100 Ω и честотна лента от порядъка на 1MHz,
измерена при коефициент на усилване, равен на единица.
3.2.1. Основни видове активни филтри
В зависимост от честотния обхват на пропускане филтрите се разделят на
нискочестотни, високочестотни, лентови и заграждащи. На фигура 3.6 са показани
идеалните и реалните амплитудно-честотни характеристики на основните типове
активни филтри. Участъците, на които реалната АЧХ разделя абсцисната ос, са:
¾ лента на пропускане;
¾ лента на непропускане;
¾ преходен участък между лентата на пропускане и лентата на непропускане,
който се характеризира с определен наклон в dB/oct и с гранична честота, при която
коефициентът на предаване спада с 3 dB (около 30 %) спрямо лентата на пропускане.

7
 Някои активни филтри имат неравномерна АЧХ в лентата на пропускане и/или в
лентата на непропускане – тип 3 и 4 от фигура 3.6. Тази неравномерност се определя в
dB спрямо средното ниво.
Избирателността на активните лентови и заграждащи филтри се дава чрез
качествения им фактор:
f0 f 1f 2
Q= = , /3.15/
f 2 − f1 f 2 − f1
който е значително по-малък от качествения фактор на пасивните LC филтри.

фигура 3.6
Всяка елементарна RC верига определя един полюс в предавателната функция
на филтъра и наклон в преходния участък на характеристиката 6 dB/oct. Броят на
полюсите определя реда (порядъка) на филтъра. Например, ако активният филтър
съдържа две RC вериги, то той е от втори ред и наклонът в преходния участък е
2×6=12 dB/oct.
В зависимост от типа на АЧХ активните филтри биват:
¾ Филтри на Бътъруърт (Butterworth) – те са с равномерна амплитудно-честотна
характеристика в лентата на пропускане и наклон в преходния участък 6 dB/oct;
фазово-честотната им характеристика е нелинейна, което довежда до изкривяване на
преминаващите през тях импулси.
¾ Филтри на Бесел (Bessel) – те са с почти равномерна амплитудно-честотна
характеристика в лентата на пропускане и наклон в преходния участък 6 dB/oct, но
имат линейна фазово-честотна характеристика, което е главното им предимство.
¾ Филтри на Чебишев (Chebyshev) – те са с вълнообразна амплитудно-честотна
характеристика в лентата на пропускане (тип I) или в лентата на непропускане (тип
II), като вълните се сгъстяват в близост до преходната област и имат амплитуда, която
се задава при проектирането им; филтрите с по-голяма амплитуда на вълните имат по-
стръмна преходна област, като наклонът на характеристиката винаги е по-голям от
6dB/oct..
¾ Филтри на Кауер (Cauer) – наричат се още елиптични филтри, филтри на
Чебишев-Кауер, пълни филтри на Чебишев или филтри на Дарлингтон; те имат

8
амплитудно-честотна характеристика с пулсации както в лентата на пропускане, така
и в лентата на непропускане и са с голяма стръмност в преходната област, като
наклонът е много повече от 6 dB/oct.
Синтезът на активни филтри съдържа три основни етапа: апроксимация,
реализация и оптимизация, като тук ще бъде разгледан по-подробно само вторият
етап – реализацията.
Апроксимацията се свежда до следното: при зададени изисквания към някои от
характеристиките на филтъра (АЧХ, ФЧХ, импулсна характеристика и преходна
характеристика) да се определи предавателната функция T (p ) , която реализира със
зададена точност тези характеристики. Най-често срещаната задача на практика е
апроксимация по зададена АЧХ, като тя може да се извърши по един oт изброените
по-горе методи.
Предавателната функция представлява преобразуванието на Лаплас на
импулсната характеристика и се задава в операторен вид като дробно-рационална
функция на р:
m

m −1
a m p + a m −1 p + K + a 1 p + a 0
m ∑a p j
j

T(p ) =
j= 0
= . /3.16/
b n p n + b n −1 p n −1 + K + b 1 p + b 0 n

∑b p
k =0
k
k

Коефициентите a j и b k са реални числа и представляват функции на схемните

параметри (R, C, L и други). Необходимо е винаги да е изпълнено условието m ≤ n .
Стойностите на р, за които полиномът в числителя се нулира, се наричат нули на
предавателната характеристика. Стойностите на р, за които полиномът в знаменателя
се нулира, се наричат полюси на предавателната характеристика.
За филтри от втори ред (при n=2) качественият фактор се дефинира като
Q = b 0 b1 .
В резултат на апроксимацията се получават нормирани предавателни функции,
като нормирането е по честота и съпротивление. Нормирането се изразява в смяна на
измервателните единици на параметрите на схемните елементи, като за единици се
избират стойностите на нормиращите съпротивление R N и честота ω N .
В зависимост от пропусканата честотна лента на филтъра, отделните типове
филтри от I и II ред имат предавателни функции, чиито вид е зададен в таблица 3.1.
Трябва да се отбележи, че лентовите и заграждащите филтри могат да са само от
втори и по-висок ред.
В таблица 3.1 са въведени следните означения:
ω c - гранична кръгова честота за нискочестотните и високочестотните филтри;
ω 0 - средна кръгова гранична честота за лентовите и заграждащите филтри; тя
се определя по формулата: ω0 = ω1 .ω 2 , където ω1 , ω 2 са двете гранични кръгови
честоти, определящи лента на пропускане за ЛФ или лента за заграждане за ЗФ.
k 0 - коефициент на пропорционалност, който отразява усилването в лентата на
пропускане;

9
 Q - полюсен качествен фактор (наричан за краткост само качествен фактор).
Понякога вместо полюсния качествен фактор се използва реципрочната му стойност
ξ = 1 Q , наречена коефициент на колебателност.
Реализацията на активните филтри може да се осъществи по различни методи.
Един от подходите за реализация се основава на определена схемна структура, в която
са фиксирани разположенията на операционните усилватели и пасивните елементи.
Въз основа на анализа на схемата се извеждат условията, на които трябва да бъдат
подчинени елементите на пасивната част. Най-широко приложение намира методът
на каскадно свързване, при който предавателната функция на схемата се получава
поетапно чрез реализация на елементарни функции от първи и втори ред. Тук ще
бъдат разгледани два от методите за реализиране на филтри от първи и втори ред:
метод на едноконтурната отрицателна обратна връзка и метод на многоконтурната
(двуконтурната) отрицателна обратна връзка.
таблица 3.1
ФИЛТРИ ОТ ПЪРВИ РЕД
Нискочестотен филтър (НЧФ) k ω
T (p ) = 0 c
p + ωc
Високочестотен филтър (ВЧФ) k 0p
T (p ) =
p + ωc
ФИЛТРИ ОТ ВТОРИ РЕД
Нискочестотен филтър (НЧФ) k 0 ωc
2

T (p ) =
ω 2
p 2 + c p + ωc
Q
Високочестотен филтър (ВЧФ) k0p2
T (p ) =
ω 2
p 2 + c p + ωc
Q
Лентов филтър (ЛФ) ω
k0 0 p
Q
T (p ) =
ω 2
p 2 + 0 p + ω0
Q
Заграждащ филтър (ЗФ)
T(p ) =
(
k 0 p 2 + ω0
2
)
ω 2
p 2 + 0 p + ω0
Q

Предавателната функция се получава от анализа на схемата чрез матричен или

топологичен методи, като операционният усилвател се замества с модел на идеален
операционен усилвател, а пасивната RC-схема се разглежда като многополюсник,
описан със своята матрица на проводимостите [y].

10
 3.2.2. Реализация на активни филтри по метода на многоконтурна
отрицателна обратна връзка:
Схемата на активен филтър с операционен усилвател, реализиран по модела на
многоконтурна отрицателна обратна връзка, е дадена на фигура 3.7.
В този случай предавателната функция по напрежение при работа на празен ход
на схемата е:
− Y1 Y3
T(p ) = . /3.17/
Y3 Y4 + Y5 (Y1 + Y2 + Y3 + Y4 )
Cинтезът на филтъра се свежда до подбор на двуполюсници, чиито
проводимости могат да реализират зададената предавателна функция.

фигура 3.7
3.2.3. Реализация на активни филтри по метода на едноконтурната
отрицателна обратна връзка:
Схемата на активен филтър с операционен усилвател (ОУ), реализиран по
метода с едноконтурна отрицателна обратна връзка, е дадена на фигура 3.8.
Предавателната функция на схемата може да се определи посредством матричен
или топологичен методи, и при работа на празен ход има вида:
y
T(p ) = − 21a , /3.18/
y 21b
където y 21a и y 21b са параметри на двата RC – четириполюсника Na и Nb.
В литературата обикновено се задават таблици с различни RC-четириполюсници
и техните параметри y 21 , както и формули за пресмятане на елементите им. Най-често
използваните пасивни четириполюсници са дадени в таблица 3.2.

11
 фигура 3.8
Така получените стойности за елементите от таблицата са нормирани по честота
и съпротивление и следва да се денормират, като се спазва следното правило:
получените стойности за съпротивления се умножават с нормиращото съпротивление
R N , а получените стойности за капацитети се разделят на произведението ω N .R N ,
където ω N = 2πf c е нормиращата кръгова честота (за НЧФ и ВЧФ) или ω N = 2πf 0 (за
ЛФ и ЗФ).
таблица 3.2
№ Схема y 21 Изчисление на елементите

ap 1 a
1 R= , C=
p+b a b

a b 4a
2 R= , C= 2
p+b 2a b

ap 2 1
3 R= , C = 2a
p+b 4ab

p 2 + bp + 1 1
4 R1 = , R 2 = b − R1 ,
p+b 2,5 − b
0,5 < b < 2 2,5 − b
C1 = 1 , C 2 =
b − R1

12