Professional Documents
Culture Documents
Далай Лама - Мъдрост и състрадание
Далай Лама - Мъдрост и състрадание
Далай Лама
Предисловие
Представянето на всеобхватното значение на Далай Лама би било почти невъзможно
начинание. Настоящата книга-разговор е толкова важна, тъй като в нея той сам говори за своя
живот, за тибетския будизъм, за диалога между будизма и съвременния модерен свят, за
религиозната свобода на Тибет, за отношенията между политика и религия, духовната криза в
благополучието и различните представи за щастие. Далай Лама е световен феномен. Като
религиозен и политически ръководител на тибетците той се е отдал на грижата за благото на
народа си. Но многообразието на неговата значимост и роля могат да запълнят хиляди страници.
Макар от дълго време да поддържахме контакт, едва преди три години успях да се срещна
лично с Далай Лама. От раз си допаднахме толкова добре, сякаш бяхме стари познати. Оттогава
ни свързва приятелството. Най-много ме впечатлява дълбочината на неговата мъдрост. Той като
никой друг олицетворява старата китайска поговорка, че великите посветени се показват в
обществото често като незабележими и обикновени хора. Смирението и скромността, детинската
му веселост и искреност заблуждават мнозина, които не могат да забележат изключителната
личност Далай Лама. Въпреки, че е отраснал в изолация в двореца Потала, той има
забележителната способност да съпреживява ударите на съдбата на обикновените хора.
Още при първата ни среща си говорихме за това, колко много тибетци и хан-китайци са
изстрадали подтисничеството на китайския комунизъм. Огромното състрадание на Далай Лама
обаче обхваща съдбата на всички страдащи народи по света. Той се застъпва за освобождаването
на всички хора, чиито права са отнети от тоталитарни режими. И това е повече от необвързваща
проява на толерантност.
Искам да изразя почитта си пред Далай Лама като пред просветен с огромна далновидност,
безупречна добродетелност и голяма мъдрост.
Ню Йорк, през ноември 2001 г.
Вей Йингшенг
Въведение
Далай Лама живее това, на което ни учи
Дали в Париж, Лондон или Цюрих, когато Далай Лама идва на посещение, хората пристигат
на тълпи. Въпреки, че са водени от най-различни подбуди, всеки от тях успява да вземе за себе си
нещичко от мъдрите му думи и състрадание. Той ги поднася ясно, разбираемо и духовито. XIV
Далай Лама е неподражаемо превъплъщение на източната мъдрост и будизма за голяма част от
обществеността. В нашето, жадно за звезди и сензации време липсват действителните примери за
подражание, истинските личности, с които да можем да се идентифицираме, както казват
психолозите. Религиозният глава на Тибет живее учението си и хората го усещат. „Избягвайте
всяко зло, правете добро и пречиствайте сърцето си: Това е учението на Буда.”
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 1
Той е обиколил целия свят, срещал се е с водещи политици и други важни личности и най-
обикновени хора и винаги е стигал до извода, че човечеството всъщност е едно голямо
семейство. Стара мечта? Неосъществима утопия? За Далай Лама този светоглед е станал въпрос
на оцеляване, имайки предвид световната глобализация и глобалните заплахи за човечеството.
Той сякаш вече е оборил често цитираното твърдение на Ръдиард Киплинг ”Изтокът е изток, а
Западът е Запад и те никога няма да се срещнат.”
Концепцията за мирно съвместно съществуване е построена върху простия факт, че въпреки
значимите и разнослойни културни различия, всички сме смъртни, копнеем за щастие и искаме
да избегнем неприятни изживявания и страдание.
Французите са го казали много точно: всички сме зависими от condition humaine, човешките
условия на съществуване. Така не говори усърден мисионер или политик, който иска отново да
бъде избран, а адвокатът на златното правило на човечеството. Искането му се състои в
правилното етично отношение към другите: „Не прави нещо, което не искаш да сторят на теб”.
Будистките божи заповеди са правила за водене на праведен живот, който да удовлетворява
всички. Това е „средният път” на умереността, който избягва крайностите от всякакъв род и е
един вид смесица от съмнение и искреност.
В голямата зала на един хотел в международна Женева сякаш се е преселил кошер пчели.
На много езици се разменят любезности към аперитива. Стотина поканени гости са се събрали, за
да слушат по време на обеда словата на Негово Светейшество Четиринадесетия Далай Лама. Във
въздуха се издига коментарът на една американка: „Далай Лама ... та той е едно малко весело
човече”. Тя разказва за него, че бил преливал от жизненост и постоянно се шегувал и се смеел
над себе си. След дълги речи с хубави клишета в конферентната зала се шири умора. Изведнъж
всички се събуждат, когато „будисткият хуманист”, както той сам се нарича, взема думата. Това,
което казва и начинът, по който го казва, вълнува хората.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 2
Това отношение изцяло различава религиозния глава на тибетците от фанатизма, с който
например сектата на ваххабитските талибани в Афганистан пледира за омраза и упражнява
смъртоносно отмъщение. Християнските свободни църкви, особено в Латинска Америка, също се
движат в оспоримото поле на напрежението. От една страна църквата грози с премълчаването на
социалната мизерия да се превърне в съучастник на властващите класи, които често могат да се
задържат на върха само с помощта на ескадроните на смъртта. От друга страна теолози на
свободната църква, заставайки на страната на селските жители, сами са посягали към оръжие и са
попадали във водовъртежа на насилието и ответния удар.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 4
„Господарят на белия лотос” се възкачва на трона
Всички са единодушни, че видяната сричка „Ах” трябва да отговаря на Амадо, че сричката
Ка сигурно е манастирът Кумбум, а Ма съответства на манастира Карма Полпай Дордже. Тук
тринадесетият Далай Лама е бил отседнал след завръщането си от Китай. Тези и други
предзнаменования се смятат за достатъчно убедителни, за да се определи момчето като
четиринадесетия Далай Лама. Но все още предстоят преговори с мюсюлманския управител,
който по заповед на китайците контролира богослужението в областта Тракстер. Едва след
заплащането на огромна сума откуп успяват да изтеглят вече петгодишния и неговото семейство.
В Лаза момчето получава името Тензин Гияцо и бива официално провъзгласен за
четиринадесетия Далай Лама. В деня на коронясването му се дават и допълнителни имена:
„Господаря на белия лотос”, „Скъпоценен камък, изпълняващ всички желания”, „Победоносна
скъпоценност”, „Несравнимия учител”. Тибетците наричат държавния си глава просто „кундун”,
на български: настояще. Тук започва пътят на момчето, който скоро ще го конфронтира с тежки
политически задачи.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 6
доктор на двадесет и шест университета, почетен професор е в два руски университета и е
публикувал повече от петдесет и две книги.
До ден днешен правителството му не е признато от нито една страна в света. Но от
тибетците институцията Далай Лама не е оспорвана. Бай Хуитци твърди в списанието на
тибетците-емигранти Лунгта (брой 7, стр. 24), че безусловното подчинение на тибетците пред
Далай Лама затруднява демократизацията на емигрантството. Все още се смятало, че той е
абсолютният учител, че който го критикувал, се издигал над него. Далай Лама оставал пленник
на монистичната тибетска религиозна традиция, която сам не можел да разруши. Но това са само
отделни гласове от тибетската емиграция.
От Потала до Дхармсала
Негово преосвещенство Четиринадесетия Далай Лама не живее като предшествениците си
изолиран от останалия свят в огромния дворец Потала, някогашното зимно убежище на Далай
Ламите в тибетската столица Лаза. Дворецът с над хиляда стаи и зали, с училища за чиновници,
манастир и много храмове, е бил олицетворение на йерархичната позиция на духовния и
държавен глава на тибетците. „До тогава бяхме замръзнали в религиозност”, споделя той,
връщайки се назад, „никой не можеше свободно да говори и диша. В известна степен бягството
от Лаза имаше целебно въздействие. Освен това успях да достигна по-дълбоко разбиране за
религията, особено по отношение на преходността на всички неща.”
След бягството си той води нормалния живот на монах в Дарамсала, Индия, и неуморно се
бори за независимостта на народа си. Тенцин Гияцо пледира в докладите и речите си за хармония
и световен мир и по-добро разбирателство между различни култури и религии. Мислите му са
разбираеми за всеки. Далай Лама изисква от всеки да заеме позиция на универсална отговорност,
за да може човечеството да се справи с глобалните проблеми. Посланието му гласи, че всеки
трябва да изпита състрадание към нещастието и страданието на другите и да ги приеме като свои
собствени. Универсалното му будистко виждане преминава всички граници и прегради.
Разговорите в тази книга са резултат от много срещи в Швейцария и Австрия в периода
между 1988 и 1993 г. На много места те бяха допълнени и преработени за по-доброто разбиране.
Често езиковите проблеми се преодоляваха през тибетски и английски на немски език. Въпреки
това се надявам да съм пресъздала многопластовата простота на четиринадесетия Далай Лама.
Искам да благодаря на Тика Брох и Ариане Пу от Женева, представители на „Комитета за
подкрепа на Тибет в Швейцария”, на Гялтсеен Гялтаг в Цюрих, представителя на Далай Лама в
Централна и Южна Европа, както и на ООН и на ЕС, на Геше Тубтен Тинпа от Дарамсала, на
Лама Чокдруп, на Гонсар Ринпоче, на игумена на Мон Пелерин, на Александра Хоенхое и Аня
Меран, както и на Лея Шпийр, на д-р Ван Хусан Яо- Вайраух и Шан-Шан Вей-Бланк за помощта
и подкрепата им.
Разговор
Фелицитас фон Шьонборн: Дори хора, които не знаят нищо за Тибет или будизма, се
заслушват, когато чуят името Далай Лама. За много от нас тези думи имат тайнствено
звучене, карат ни да мислим за покритите със сняг върхове на Тибет, за облечените му в най-
различни цветове жители и за изкусно построените танка (Thankas). Какво означава лично за
Вас постът на Далай Лама?
Негова светлост: Както можете да си представите, всички влагат в Далай Лама големи
надежди и много хора ме почитат. Но аз съм човек като всеки друг. Монах съм, който трябва да
се грижи много повече за благоденствието на другите, отколкото за своето. Ежедневно се
опитвам с всички сили да работя над усъвършенстването си. Наричаме го бодхичита, духът на
просветлението. Това е желанието да достигнеш просветление, изпълнен с безкористност, за да
освободиш всички други живи същества от страданието. В една молитва-желание от VIII век това
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 7
е изразено така: „Докато съществуват пространство и време, докато има още същества, които
трябва отново и отново да преминават кръговрата на прераждането, нека да съм с тях и да
поемам страданието им”.
В тибетския будизъм вярваме, че Далай Лама е реинкарнация на Авалокитешвара, на
тибетски - Черенси. Той е Бодхисатва на милостта и пазител на всички живи същества. Аз съм
седемдесет и четвъртото му превъплъщение, което може да се проследи назад до сина на един
брахман по времето на Буда Шакямуни. Вярваме в същества, велики Лами или Тулки (Tulkus)
както се казва на тибетски, които сами определят преражданията си. Един от тях е Далай Лама,
чието прераждане започна през 1351 г. Преражданията се случват само за да могат тези същества
да продължават делата си. Това е от голямо значение за съответния наследник. Според нашите
представи има духовна връзка и кармична сила, която ми е предоставила възможността да поема
ролята на Далай Лама.
Океан от мъдрост
Какво всъщност означава „Далай Лама”?
Лама означава „недостижимият майстор”. Далай е монголски израз и означава нещо като
„океан”. В преносно значение се получава „океан на мъдростта” . Но мисля, че името идва едва
от третия Далай Лама, Сонам Гияцо, на когото според легендата монголски владетел е дал
титлата Далай. Много е възможно обаче думата Гияцо, която означава на тибетски „океан” да е
била преведена на монголски. До петата си инкарнация Далай Ламите са изпълнявали само
духовна функции. Петият Далай Лама за първи път е поел държавните дела и е обединил
светската и религиозна власт в едно лице.
По онова време протоколът на един Далай беше много строг. Животът ми бе подчинен на
рутината. Не мога да си спомня как точно бе организиран час по час денят ми, защото тибетците
по това време не мислеха по часовник. Нещата започваха и приключваха, когато трябваше, без
бързане. Аз бях изключение, защото още от малък се интересувах от часовници. И до днес
поправянето на часовникови механизми е едно от любимите ми занимания.
Още като дете не обичах формалностите. Много близък ми беше майсторът-готвач. От
слугите ми, които се отнасяха към мен като към всяко друго малко момче, рано научих, че
животът на обикновените хора може да е много тежък. Те ми разказаха, че има несправедливи
висши чиновници и лами, които често вземат неправомерни решения. Рано проумях, че е важно
за ръководителя на един народ да има връзка с обикновените хора. От съветници и чиновници
човек може да бъде повлиян да действа в собствен интерес. Народът може да остане на заден
план.
Ще направя всичко за доброто на народа си. Реших в свободен Тибет да отстъпя ролята си
на политически ръководител. Ще бъда само духовен глава. Първоначално Далай Ламите са
изпълнявали само религиозни функции. Ще предам поста си на избран от народа тибетец.
За тибетския будизъм
Дори монасите да се обличат по друг начин, за всички важат „четирите благородни
истини”
В тибетския будизъм ламите играят решаваща роля. Правилно ли е обаче да гледаме на
него като на ламаизъм и учение, което се е отклонило от индийските си корени?
Който познава тибетския будизъм, знае, че няма причина да се говори за течение, различно
от индийския будизъм. Дори монасите и монахините да се различават по външност и облекло от
индийските, във всички важни точки важат древните индийски текстове. Ядрото на будистката
практика се състои в това, на никого да не се причинява зло и да се помага според силите. Ние
тибетците живеем според махаяна-будизма, така наречения „Голям, велик път”. За нас
саможертвата и алтруизмът са решаващи, както и посоката на мислите и делата ни да е в полза и
за благото на другите. В по-старата хинаяна, „Малкия път”, по-скоро човек се стреми да не
навреди никому.
Едното и другото Аз
Не само в представата за Бог, но и в идеала за човек има съществени различия.
Независимото Аз, което познаваме ние, не съществува за будиста. За него от Аз-а произтича
страданието. Днес аналитичната психология особено подчертава колко е важно силното Аз.
Как си обяснявате тези основни различия в мисленето?
Нашето тяло знае какво иска: когато е жадно, пием. Буда е нарекъл всички желания жажда.
Жаждата за него е движещата сила на кръговрата от прераждания. Без тази жажда не бихме
достигнали и спасението, буда-съзнанието. Но още на физическо ниво трябва да различаваме,
защото тялото може да иска нещо, което ще му навреди. То може да стане зависимо, да се
саморазруши с помощта на всякакви средства за удоволствие.
Всяко нещо има две страни. Така е и с човешкото Аз. Имаме егоистичното Аз, което
постоянно се надува и се превръща в злонравен размирник. Когато човек безскрупулно се налага
с манията си за величие, не вреди само на другите, а и на себе си. Това Аз ражда страдание. Има
и Аз-а на волята, който кара хората да казват: „Мога, трябва, искам.”
Ако липсва този център на волята, човек не може да се противопостави на отрицателните
емоции като гняв, завист или омраза, а бива обзет от тях. Усещанията и чувствата ни възникват
спонтанно, ние или искаме да имаме нещо, или го отблъскваме. Само много силно изразена воля
може да се справи с неконтролируемата проява на различните чувства.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 12
или щедрото служене на другите – смелостта да служиш. Чрез гнева човек прибягва към насилие.
Но можеш да се възмутиш от неправдата и да се опълчиш срещу нея.
Когато бях малък, бързо избухвах. Може би това е семейна черта, защото баща ми имаше
подобен темперамент. Чрез духовни упражнения обаче днес ми се удава да контролирам
пристъпите на гняв. Не бива да преставаме да тренираме духа си, защото само така умът ще е
способен да различава кое е добро и кое е вредно за него. За да подсиля тази нагласа, винаги си
представям една картина: Аз съм сам, а срещу мен цяло стълпотворение. И тогава се питам: Чии
интереси са по-важни, моите или тези на безкрайно много хора?
С чувствата е като с растенията или плодовете - някои се понасят много добре от хората,
други са отровни и трябва да се избягват. Тези дни посетих музея на холокоста във Вашингтон.
За мен това нагледен пример на какво са способни хората правейки в добро или зло. Тук
ужасяващи снимки от мъките на еврейския народ, там снимки на хора, които, за да спасят други,
са жертвали своя живот.
Любовта и омразата също си приличат, но имат толкова различни последствия. Често
любовният копнеж преминава в разкъсваща омраза. Омразата винаги вреди, кара хората да
вършат най-ужасните жестокости. Имаме свободната воля да решаваме дали искаме да обичаме
или да мразим.
Махакаруна
Могат ли да се сравняват махакаруна, великата любяща отдаденост към всички живи
същества, основен елемент на тибетския махаяна-будизъм, с християнската любов към
ближния, за която се говори в Одата на любовта: „Любовта не търси собствена облага, не
може да се измоли, а се радва на истината...”?
Трудно е да се каже. Може би разликата е в това, че махакаруна е състрадание, но не и
съжаление. Не знам дали в християнството се прави разлика. Когато съжаляваме някого, може да
се случи така, че да гледаме на живота и съдбата му отгоре. Ние не искаме нищо подобно.
Любящото състрадание от будистка гледна точка означава, че вземаме другия наистина сериозно.
Любовта също трябва да е неподправена и не бива да се изчерпва до симпатията, която
изпитваме към приятели или семейството. Тя се проявява и към нашите врагове.
Завръщането на Просветлените
Учението за прераждането на всички същества не съответства на християнското,
защото при нас „Христовият живот” е достигната цел. Въпреки това всеки четвърти
европеец вярва в прераждането, както доказват проведени изследвания...
Какви ще се родим в следващия си живот, зависи от духовната ни нагласа в предишния. Ние
вярваме в четири вида прераждане. Общо взето не можем сами да избираме, при какви
обстоятелства ще се преродим. Състоянието ни при встъпването в смъртта влияе пряко върху
кармата, която ще се заложи в следващия живот. На най-ниската си степен прераждането изцяло
зависи от действията ни в предишния живот. На следващото ниво можем да повлияем върху
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 13
мястото на раждане или обкръжението на новия живот. Има и хора с особена дарба да бъдат
духовни учители или майстори. На най-високото ниво стои напълно пробуденият Буда, който се
преражда само за да служи на другите.
Според тибетската традиция вярваме, че в настоящата си форма на съществуване като хора,
като духовни същества, не бива да изчерпваме плодовете на предишните си съществувания. Това
означава, че ако с добри дела и правилно поведение в предишно съществуване сме си осигурили
добра карма, не бива да я изчерпваме в настоящето с блажен живот. Не бива да почиваме върху
лаврите на добрите си дела, а да насочим поглед напред и да продължим да се стремим към
съвършенството. За нас човешкият живот е нещо много ценно само по себе си и голям шанс по
пътя към съвършенството.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 14
само когато сме изтрили цялата си отрицателна карма. Това означава: едва когато сме се
освободили от светските си желания, ще достигнем буда-съзнанието.
Но кармата е многопластова и не всичко, което се случва, се дължи на кармични сили.
Човешкото тяло например е резултат от хилядолетно развитие. Затова е трудно точно да се
разграничи влиянието на кармата от това на природните закони.
Задача на религиите
По пътя на доброто
Световните религии са възникнали в различни култури, често, без да отчитат
съществуването на други религии. Това в особена степен важи за монотеистичните религии,
които са се разграничили една от друга чрез абсолютното окупиране на истината и дори
привържениците им са се били срещу друговерците. Има ли въпреки това нещо общо, което
обединява всички религии?
Да, любовта. Тя може да е обединяващата сила, която премахва всички различия. Всички
големи религии на този свят, били те будизъм, юдейство, християнство, ислям, конфуцианство,
хиндуизъм, янизъм, вярванията на сиктите, таоизъм, зороастризъм, всички имат подобни
схващания за идеала на любовта. Крайната цел на техните религиозни и духовни упражнения е
действената любов към ближния. Великите религиозни учители на човечеството са искали да
предпазят последователите си от лоши постъпки и да им дадат учение, с което да ги върнат към
правия път.
Всички вярвания са търсили отговори на основни въпроси на съществуването и дават на
вярващите етични правила за поведение. Така всички учения учат в божиите заповеди, че не бива
да лъжем, да крадем, да убиваме. Тези заповеди са основополагащи.
Тук не виждам големи разлики. Според моите убеждения всички религии трябва да учат
последователите си да обичат всички хора като братя и сестри. Само така могат да се научат да се
отнасят един към друг толерантно и с взаимно разбиране.
Най-добрият лек
Не всички религиозни водачи биха споделили убеждението Ви. Тъкмо различните мнения
относно това, кое е в полза на човечеството, е напълнило рафтовете на библиотеките по цял
свят.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 15
Обаче ако твърде много се занимаваме с догматични различия, възникнали поради културни
и исторически особености, ще се заплетем в безкрайни схоластични дискусии. Лично аз смятам,
че е по-важно да се посветя на ежедневните си задачи и с всички сили да се застъпя за повече
добро в този свят. Можем да сравним различните начини на лекуване, използвани от различните
религии, и от лекарите.
Един добър лекар знае кой е най-добрият лек за пациента му. Обща цел на всички терапии е
изцелението на пациента. Понякога съм сравнявал религиите с различни ястия, които отговарят
на различните потребности и предпочитания на хората. Въпреки философските си различия, най-
важната задача на всички религиозни течения е да допринесат за щастието и мира на
човечеството.
Асизи 1986
Ваша светлост, през 1986 г. папа Йоханес Павел II беше поканил в Асизи представители на
всички религии на молитвена среща за световен мир. Това беше ли за Вас знак, как религиите
могат да действат заедно?
Да, особено на тази среща-молебен за световен мир се създадоха нови връзки между
религиите. Събрахме се и се молехме, всеки според вярата си и религиозните си разбирания. И
успяхме да се поучим един от друг, да придобием нова представа за другите религии. Докато
Тибет беше изолиран, си мислехме, че нашата религия е най-добрата. Днес обаче срещата на
много религии ни обогатява взаимно, особено защото, както вече отбелязах, общата ни задача се
състои в помощ за благото на цялото човечество.
Молитви за света
Има и критични гласове, които се опасяват, че срещи като тази в Асизи щели да доведат
до смесване и отслабване на традициите, до някакъв синкретизъм (обединяване на
противоречиви възгледи)...
Критици е имаше не само в Асизи, а и при други срещи. Те питаха, как изобщо е възможно
будистите да се молят, след като не вярват в някакъв бог-създател. Но тъкмо при съвместните
молитви разликите не са важни. От значение е единствено фактът, че се молим заедно, че
допринасяме заедно за световния мир. Можем в хармония да се молим заедно, въпреки че едни
си имат бог-създател, а ние почитаме Буда.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 17
Дали наистина съществува историческа връзка, както понякога се твърди, не знам. Когато
Иисус е живял в Средния Изток, будизмът е съществувал вече от векове с неговото учение за
Буда-дхарма, както и хиндуизмът. Пътуващите търговци може да са допринесли за обмяна на
традиции на различните култури и религии. Може би двете религии по такъв начин са повлияли
една на друга.
На мистично ниво за нас будистите религиозните учители, от които за безброй хора векове
наред се излива голяма благословия, са просветлени същества. Един от тях е Иисус Христос.
Разбира се тук може да прозира и някакъв опит да окупираме всички велики хора като част от
Будизма...
Католически геше
Ваша Светлост, трапистът-монах Томас Мертън Ви е запознал с християнството...
На него дължа дълбокото си уважение към християнството. Запознах се с Томас Мертън
през 1968 г. в Дарамсала, малко преди да почине. И до днес той за мен е олицетворение на
християнството. Томас Мертън беше дълбоко религиозен, изпълнен със смирение човек. Никога
не бях виждал такава духовност у един християнин. За мен Томас Мертън беше католически
геше. В разговорите ми с него установих, че будизмът и католицизмът в много отношения си
приличат. И по-късно съм срещал християни, които излъчват нещо подобно, но този трапист-
монах беше първият, който ми показа какво означава да си християнин.
Впечатляващо е как християните от различните конфесии по цял свят оказват практическа
помощ в благотворителни организации. В това отношение ние будистите можем да се поучим от
тях. Що се отнася до медитацията, ме удиви фактът, че за християните положението на тялото е
без значение. При будистката медитация от решаващо значение е начинът на сядане и дишане.
Християните биха могли да се поучат доста от нашите медитационни техники.
Католически геше
Ваша Светлост, трапистът-монах Томас Мертън Ви е запознал с християнството...
На него дължа дълбокото си уважение към християнството. Запознах се с Томас Мертън
през 1968 г. в Дарамсала, малко преди да почине. И до днес той за мен е олицетворение на
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 18
християнството. Томас Мертън беше дълбоко религиозен, изпълнен със смирение човек. Никога
не бях виждал такава духовност у един християнин. За мен Томас Мертън беше католически
геше. В разговорите ми с него установих, че будизмът и католицизмът в много отношения си
приличат. И по-късно съм срещал християни, които излъчват нещо подобно, но този трапист-
монах беше първият, който ми показа какво означава да си християнин.
Впечатляващо е как християните от различните конфесии по цял свят оказват практическа
помощ в благотворителни организации. В това отношение ние будистите можем да се поучим от
тях. Що се отнася до медитацията, ме удиви фактът, че за християните положението на тялото е
без значение. При будистката медитация от решаващо значение е начинът на сядане и дишане.
Християните биха могли да се поучат доста от нашите медитационни техники.
Играта с езотериката
През последните десетилетия на Запад се появиха много и най-различни екзотични и
езотерични течения
Така култури и традиции се смесват в най-различни духовни течения. Трудно ми е да се
ориентирам в това многообразие. Що се отнася до будизма, бих искал да споделя, че за
неопитните е дори опасно да се отдават на някои тантрични упражнения без опитен учител, само
от любопитство и забавление. Те могат да си причинят душевни разстройства, ако неправилно
изпълняват някои йогийски техники. Не без причина тантричните учения в будизма са тайни и не
са предназначени за усвояване от начинаещи в ускорен курс.
Не от въодушевление по екзотиката
Ваша Светлост, как бихте отвърнали на някого, който твърди: „Слушах Далай Лама.
Това, което казва, е убедително. И без това в християнския свят вече не се чувствам уютно,
искам да стана будист.”
Ако някой се откаже от старата си религия, това не бива да бъде провокирано нито от
мечтателно въодушевление по непознатото, нито да го въвежда в конфликт със собствената му
култура. Той трябва да продължи да уважава старата си религиозна общност и да не се откъсва от
нея. Всяка религия по свой начин служи на човечеството. Аз нямам за цел да карам хората да
приемат будизма или непременно да разпространявам собствената си религия. За мен от
единствено значение е какво мога аз да направя за щастието на човечеството в ролята си на
будистки хуманист.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 19
Но да, вярно е, че напоследък, особено в Европа и Северна Америка, интересът към будизма
отбелязва постоянен растеж. Днес има над петстотин тибетско-будистки центрове по света. Това,
разбира се, много ме радва. За да запозная много хора с будизма в страните, където се знае много
малко за тази религия, изпълнявам различни религиозни церемонии. По този начин искам да
допринеса своя дял за световния мир.
Но ще повторя още веднъж: човек трябва добре да размисли, преди да премине към
будизма. Спонтанната смяна на религията често се оказва повече от трудна и може да доведе до
тежки душевни разстройства. Който приеме будизма, би трябвало да е смирен, а не да иска да
промени всичко из основи с надъхаността на новака. Така казва и старата тибетска мъдрост,
която ни съветва: „Промени съзнанието си, но запази външността си”.
В помощ на живота
Просветление без дрога
Ако съм Ви разбрала правилно, будизмът няма нищо общо с бягство от света. Някои хора
от Запада оневиняват употребата на дрога с довода, че в много религиозни култури се
приемали дроги с цел медитация.
Според мен по принцип не бива да се приемат дроги. Духовното развитие би трябвало да се
постигне чрез вътрешна зрялост, а не чрез външно влияние. Когато човек взема дроги, губи
способността си да мисли ясно, губи духовната си будност, на която се основават нашите
медитации. Вътрешното просветление, към което се стремим, трябва да се постигне чрез духовен
тренинг, чрез ежедневна работа над вътрешното усъвършенстване – и с абсолютна сигурност без
упойващи средства. Когато човек взема дрога, иска да избяга от мъката на ежедневието, вместо
да посрещне действителността такава, каквато е. Затова във всички култури и общества е важен
балансът на човешката природа, било то по отношение на собственото здраве или що се отнася
до съжителството с други хора. Мисля, че тук става дума за основен етичен въпрос, независимо
от това дали сте религиозен или не.
Напредък и криза
На Запад никога до сега толкова голяма част от населението не се е радвала на такова
благополучие. И въпреки това все повече хора изглежда се питат: Има ли смисъл всичко това,
има ли животът ни някакъв смисъл?
Да, виждаме, че в много части от света жизненият стандарт е отбелязал скок. Но въпреки
нововъведенията в науката и новите открития не ни се е отдало да направим човека по-щастлив и
миролюбив. Числото на хората, които могат да четат и пишат нарасна неимоверно. Въпреки това
не можем да кажем, че човечеството е подобрило поведението си.
Точно обратното – вътрешното безпокойство и недоволството нарастват. Така нареченият
прогрес изглежда не улеснява живота ни. Той има своята цена. Ако външният и вътрешният
напредък, т.е. съзнанието за отговорност спрямо себе си и другите, не вървят ръка за ръка, ще
губим все повече равновесие. Крайно време е да се осъзнаем и да се замислим какво е нужно да
променим. Ако не го сторим, бихме предизвикали нежелателни последици за бъдещите
поколения.
От ежедневния си опит знаем, че сутрин гледаме на живота с доверие и всичко по-добре ни
се удава. Предизвикателствата на деня могат спокойно да бъдат посрещнати. Дори и лошите
новини можем да понесем по-добре, ако изградим по-балансирано и скромно отношение. Ако
сме в лошо настроение и вечно недоволни, и най-хубавите неща ще ни карат да се мръщим. Ще
сме обладани от недоволство, гняв и омраза към себе си и останалите.
Тогава няма да се чувстваме добре в кожата си. Няма да можем нито да се порадваме на
красиво цвете, нито на песента на птиците или на усмивката на едно дете. Това показва колко е
важно да живеем в хармония със себе си. Дали заемаме висока позиция в човешкото общество
или сме съвсем обикновени хора, всички ние копнеем за душевен мир и мирно съжителство с
другите.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 20
Вие значи виждате връзка между материалния прогрес и душевната криза в западния
свят. Може би ще открием там и следното сравнение: Хората, които живеят в благополучие,
нямат проблем с отоплението на жилището си. Но в богатия Запад се говори за „ледников
период на чувствата”.
Това започва още от бащиното огнище. Родителите трябва да топлят детето си не само
външно, но и вътрешно. Те трябва да създадат за детето атмосфера на защитеност, в която то да
се чувства прието и обичано. Има много нежелани деца, за които родителите не ги е грижа. Това
може да ги доведе дотам, че когато станат младежи да не искат повече да живеят. Те искат да
сложат край на живота си, защото у дома не са узнали колко е ценен и смислен човешкият живот.
Ласкавата грижа за новороденото е предпоставка за неговото правилно физическо и
психическо развитие. Това важи и за времето, когато то все още не разбира смисъла на думите.
Може би някои смятат, че не е важно какво се казва на такова малко същество, защото и без това
не било разбирало. Лекари, специализирали се в областта на развитието на мозъка в детска
възраст, ме уверяват обаче, че особено първите седмици след раждането са от решаващо
значение за развитието на човешкия мозък.
Галенето на бебето се отразява положително на по-нататъшното му умствено развитие.
Детето усеща колко е важна любовта за човека. Още в началото на живота си усещаме, дали
получаваме съпричастност и любвеобилни грижи или не. Любовта е изворът на живота ни. Тя е
толкова важна за човека, колкото водата за рибата.
От поколение на поколение
Ако любовта на родителите се отразява дори върху интелигентността на едно дете, то
трябва да кажем, че нейната липса се отразява и в професионалния живот. Човешкото
общество съответно е зависимо в много отношения от тази любов.
Деца, които са отраснали в любящата атмосфера на семейното огнище, ще се развият по-
скоро душевно здрави. И в училище ще се учат по-добре и ще имат успехи. Но любящото
отношение към децата и младежите не бива да се ограничава до семейната среда. И в училище
има голямо значение как учителят ще се отнесе към учениците си. Ако той е студен, затворен и
несправедлив към учениците, те няма да развият особено желание да усвоят предмета му. Ако
обаче той покаже симпатия и разбиране, те ще следят уроците му с много по-голям интерес.
Антипатия и нетърпение не ги мотивират към добри постижения. По-късно, когато създадат
семейство, те ще могат да изградят щастлив семеен климат за децата си. Това е като верига, която
продължава от поколение на поколение.
Човек, който е израсъл без симпатия и на когото е била причинена болка, се намира в
съвсем друга позиция. Когато не си получил любов, дори не знаеш какво е това и отношенията ти
с другите хора са трудни. Можем да вземем любовта като основа за една етика, независима от
религиите: да се предават на ближния разбирането, милостта и симпатията, които ние самите
вече сме получили. Следователно любовта в първите мигове на човешкия живот е една от най-
важните предпоставки за балансираното развитие на човешката природа. Ако тя липсва, човек
цял живот се чувства несигурен и често е измъчван от всевъзможни страхове.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 24
да ги озаптите, иначе няма да намерите душевен мир. Така погледнато, нашият най-голям враг е
неспирният размирник в самите нас.
Външният враг в настоящето може в бъдеще да се превърне дори в най-добрия приятел. В
живота си съм научил най-много от тези, които смятах за свои врагове.
Щастие и нещастие
Ваше Светейшество, Вие често повтаряте, че всички хора се стремят към щастието. Но
не се ли различаваме твърде много в представите си за щастие?
Щастието има много нива. Представям си щастието като хармонично съчетание от
вътрешен мир в сърцето на отделния човек и външен мир сред всички народи по целия свят. И
желая възможно по-голямо благосъстояние на всички земни жители. Бедността и неволята не
носят щастие. Човек трябва да може да задоволява основните си потребности, има нужда от
храна, чиста вода, и покрив над главата. Това важи за всички култури.
Някои смятат, че хората, които живеят в разкош и разточителство и без особени усилия се
наслаждават на дните си, водят наистина щастлив живот. Но богатството не е гаранция за
щастие. Често с парите растат и тревогите. Колкото повече човек притежава, толкова повече
може да загуби. Тъкмо се е сдобил с нещо и вече започва да се страхува от загубата. Ако някой
си купи нещо от чиста алчност, скоро ще види, че други притежават още повече. Който тръгне по
този път, няма спокойствие. Има два начина да се изпитат щастие и страдание: на духовно и на
физическо ниво. Мисля, че духовното ниво е от решаващо значение. Затова ми се струва толкова
важно да обучаваме духа си. Така можем да посрещнем нещастията по-спокойно и да станем по-
възприемчиви към щастието.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 25
Човешка доброта в магазина?
Консуматорското общество живее от идеята, че купуването прави хората щастливи.
Постоянно се внушава на хората, че до съвършеното им щастие остава само този или онзи
предмет или стока. Дори и религиозните ни празници деградираха до потребителски
тържества.
Вярването, че купуването ни прави щастливи, е измама. Въпреки заслугите на естествените
науки и техниката за прогреса на човечеството, те не са в състояние да произведат щастие за
хората. В САЩ и Европа се нагледах на много претрупани универсални магазини, в които се
предлага всичко възможно, но не видях магазин за човешка доброта. Материалният прогрес
донесе на хората щастие, зависещо от външни обстоятелства. Истинското щастие идва от сърцето
на човека и не е свързано с предмет или имот. Добротата и щастието трябва да пораснат в
собственото ви сърце. В днешно време се трансплантират сърца, но никоя операция не може да
ни достави добро и обично сърце.
Когато един човек се задоволи със скромен живот, той е доволен. За щастието е от голямо
значение обикновеният живот. Ако се задоволите с това, което имате, и не ламтите постоянно за
още нещо, ще живеете в доволство и жизнерадост. Човек може да е щастлив и в нормални дрехи,
дори в парцали и в простичко жилище. И може да се изпълни с дълбока радост, ако успее да се
раздели с неправилните вътрешни нагласи и обвързаности.
Най-висшите цели
В търсенето на щастието ли се състои смисълът на живота?
Със сигурност удовлетвореността, радостта и щастието са най-висшите цели в живота. А
източникът за всичко това е състрадателното и изпълнено с любов сърце. От момента, в който
човек прекрачи прага на този свят, той се стреми към щастие и инстинктивно се опитва да
отбягва страданието. Няма значение към коя прослойка принадлежи, в каква идеология е
възпитан и в коя страна живее. Въпреки, че не познавам политическа система, която да е по-
добра от всички останали, всеки би трябвало да има право на щастие в собствената си страна.
Радост и обкръжение
В духа на Махатма Ганди
Сигурно имате предвид и родината си, Тибет. В епохата на нарастващо насилие Далай
Лама е олицетворение на мирната съпротива. Вие упорито се придържате към ненасилието.
Всички, направени от Вас предложения за мир, се основават на толерантност и взаимно
уважение в духа на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг, който получи Нобелова награда за
мир за мирната борба на цветнокожите в Америка.
Чувствам се особено задължен на ученията на Махатма Ганди. Както споменах в речта си по
случай връчването ми на нобелова награда за мир през 1989 г. в Осло, за мен наградата е знак, че
тибетците не са забравени, макар да се борим с мирни средства и така да обърнахме внимание на
света върху нас. По този начин бяха признати и най-важните ни ценности, като уважението пред
всяка форма на живот, като вярата в мощта на истината. Мисля, че диалогът е единственият
начин за дълготрайно решение на тибетския въпрос.
Чрез употребата на насилие може да се постигне краткотрайно надмощие, но в дългосрочен
план то води след себе си само влошаване на ситуацията. По тази причина поддържам мирната
съпротива и ненасилствените действия.
Бъдещето на човечеството
Така погледнато ненасилието повече ли е от липса на насилие?
Ненасилието за нас е душевно отношение, което е тясно свързано с любовта и
състраданието. Може устата ни да изказват приятелски думи и в същото време да таим в сърцето
си лоши мисли. От друга страна има хора, които са по-груби на думи, но въпреки това носят
състрадание в себе си. Всичко зависи от намеренията. Някои са на мнение, че ненасилието е
подходящо само за дълбоко набожни хора.
Аз обаче смятам, че то засяга всички хора, и дори че бъдещето на човечеството зависи от
мирното съвместно съществуване навсякъде по света. Всички бихме били в опасност, ако
омразата и насилието вземат надмощие. Особено с оглед на нарастващия оръжеен потенциал,
идеята ни за ненасилие се превърна във въпрос на оцеляване. Само ако всички упражняваме
състрадание, ще оцелеем на нашата планета. 20-ти век достатъчно осезаемо ни накара да усетим
колко страдание и мъка пораждат войните. Научихме се да се страхуваме от въоръжената намеса.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 27
Досега нашата „майка” траеше лошото поведение на децата си, но понеже все-повече
прекаляваме, трябва да ни се поставят граници. Има много предупредителни знаци, които не бива
да пренебрегваме. Не можем повече да мислим изключително егоистично, безскрупулно и
себично. Тази планета е нашият дом. На никого не би му хрумнало да пали дома си, за да се
постопли на огъня. Къде да отидем, когато планетата ни бъде разрушена? Може би на Луната?
Ахимса
Ваше преосвещенство, вярно ли е, че искате да превърнете Тибет в „зона на мира”?
Да, в моята „Ахимса”. Ахимса е будисткото понятие за „ненараняване” на живи същества.
Мечтата ми е цялото високо тибетско плато да стане убежище за хората, които искат да живеят в
хармонично равновесие с природата. Тук биха могли да съжителстват във взаимно
разбирателство хора от целия свят. Тибет би могъл да се превърне в средище на мира и да
допринесе мирът да се разпростре по цялата Земя.
Искам да направя от Тибет най-големия природозащитен парк на света. Всички
организации, които се посвещават на подкрепата за мир и защитата на живота, биха били добре
дошли. Чрез високото си географско разположение, историята си, духовното си наследство, в
центъра на стратегическа зона, Тибет е особено подходящ да изиграе историческата си роля като
буфер между големите сили в Азия. И тук става дума за „средния път”, които за нас, будистите,
си остава основна тема. Ние постоянно се опитваме да заемаме уравновесяваща позиция между
екстремните полюси, независимо дали става въпрос за отделния човек, за народи или култури.
Страдащ народ
Как ще коментирате положението на Тибет в момента? Китайците твърдят, че от 1987
година насам са освободили от затворите над хиляда тибетци и нито един не бил екзекутиран.
Трудно е за вярване. Има документи, които доказват, че в този период са се състояли най-
малко три или четири публични екзекуции, че много хора са изчезнали безследно, че хиляди са
измъчвани в затворите. Методите за мъченията за ужасяващи, например отнемане на толкова
кръв от затворниците, че да умрат от слабост. Благодарение на намесата на много приятели на
Тибет, сме доста добре информирани за невъобразимо жестоките нарушения на човешките права.
Оцеляването на тибетския народ е застрашено от преселването на хан-китайци на тибетска
земя. В момента тибетците вече представляват малцинство в собствената си страна. Жестоките
закони не се спират пред насилствена стерилизация или насилствен аборт, включително и в
деветия месец на бременността. През последните десетилетия загинаха един милион тибетци.
Повече от 600 манастири систематично са разрушавани. Стотици монаси и монахини бяха
изгонени от духовните си средища. Тежко е разрушението и на флората и фауната, околната
среда е заплашена от гробища за атомни отпадъци.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 29
Положението в Тибет е особено тревожно преди всичко заради преселването на хан-
китайците на тибетска земя. Така все повече тибетци губят работата си, живеят в недоимък и
трябва против волята си да се издържат от държавата. Това води, разбира се, до голямо
напрежение. И най-малкият израз на недоволство се тълкува от китайските управници като
политическа съпротива. Оплакалите се биват заловени и измъчвани, почти винаги се стига до
жестоко потъпкване на човешките права.
В селища с преобладаващо китайско население тибетците са принудени да говорят
китайски. С времето ще се промени и начинът на мислене и на поведение. Тибетската култура
бива подложена на голям натиск от силното китайско влияние. Виждам най-неотложната си
задача в това, да предпазя тибетците от подобно „китайско бъдеще”.
Отношенията с Пекин
Има ли директна връзка между Далай Лама и правителството в Пекин?
Имаше такава. Директни контакти между тибетското правителство в изгнание и Китай бяха
установени през 1979 г. Тогава Дън Сяо Пин от китайска страна ми заяви, че може да се
преговаря за всичко друго, освен за пълната независимост на Тибет. Освен това в Хонконг и
Тайван живеели китайци в други политически системи. Заради тези две твърдения се опитвам от
12 години да постигна някакво разрешение на тибетския въпрос. Никога не съм говорил за пълна
независимост, а в предложенията си изхождах от една страна с две различни системи.
Тогава ни беше възможно да изпратим три делегации в Тибет, за да се разбере ситуацията
на място. След това в Пекин успяхме да поговорим с китайските управници за ситуацията в
Тибет и нейното разрешаване, но бързо осъзнахме, че за китайското правителство не съществува
тибетски въпрос. Беше ни казано, че има само един проблем: този на Далай Лама, който живее
извън Тибет. Вътре в Тибет хората живеели добре и били щастливи под управлението на
китайското правителство.
Ние, разбира се, обърнахме внимание на фактите, които сочат обратното, и изразихме
мнението, че разрешаването на тибетския въпрос не е само от полза за тибетския народ, а и за
китайците. По тази причина трябва да се погледне действителността в очите. През 1987 г.
изложих мирен план от пет точки за разрешаването на тибетския въпрос. После, през 1988 г.,
предложих пред Европейския парламент в Страсбург Тибет да се превърне в самостоятелно
управлявана демократична общност, докато Китай да продължи да отговаря за външната
политика. Тези големи компромиси спрямо китайските управници ми донесоха много критика
сред тибетците. От страна на Китай обаче нямаше абсолютно никаква реакция. Поради
мълчанието на китайците оттеглих предложението си. Въпреки това съм решен да продължа
усилията си.
Санкции
Как би трябвало да се отнесат правителствата на другите държави към Китай, за да
помогнат за делото на Тибет? Смятате ли, че санкциите са подходящо средство?
Китай, страната с най-голямо население в Европа, не бива да бъде изключена от световната
политика, а да е по-скоро вплетена в международния политически поток. Същевременно обаче
другите страни би трябвало решително да обърнат внимание на Китай, че поведението му е
неправилно. Особено осъдително би трябвало да се отнесат към нарушаването на човешките
права. Поради тази причина аз бях срещу провеждането на Олимпийските игри в Пекин. Струва
ми се, че по този въпрос политиката спрямо някогашния Съветски Съюз беше много мъдра. От
една страна безкомпромисно се изискваше спазването на човешките права, от друга се
провеждаха постоянни преговори за подобряване на отношенията. Но когато думите не успяват
да постигнат много, би трябвало да се помисли и за икономически санкции за упражняване на
натиск.
Равноправие
Съществува ли прилика между будизма и марксизма?
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 30
Във всеки случай чувствам близки социалистическите идеи за равноправие и братство в
света, защото капиталистическата система има и своите отрицателни страни. Не ми харесва все
по-голямата пропаст между бедни и богати.
Панчен Лама
Не потърсихте ли съвсем наскоро диалог с Китай заради издирването на инкарнацията на
починалия през 1989 г. Панчен Лама?
Правителството в изгнание се обърна към посолството на Китай в Делхи с молба да
съдейства за издирването на инкарнацията на Панчен Лама, втория по ранг религиозен глава на
тибетците. За мен е върховна отговорност да се заема лично с откриването на тази инкарнация,
защото последният Панчен Лама от своя страна се беше ангажирал лично с откриването на
предишния Далай Лама. Предложението ми към Посолството на Китай гласеше: Квалифицирани
тибетски монаси да отидат в Тибет и да потърсят инкарнирания. След три месеца пристигна
отрицателен отговор от китайска страна със следния текст: „Докато Далай Лама живее извън
Тибет, не му се позволява да се меси във вътрешнокитайски дела.” (В последно време по този
въпрос има шанс за спогодба, бел. авторката).
Правителството в изгнание
Има ли правителство в изгнание извън Тибет, което да се застъпва за интересите на
страната?
Да, в Дарамсала в Индия, където живея днес. Все още нямаме същински политически
партии, но има много опити да бъдат създадени такива. Правителството в изгнание се състои от
народни представители, избрани от диаспората.
Политика и религия
Политиците се нуждаят в особена степен от религия
Ваше светейшество, Вие твърдите, че религията има съществена роля за постигането и
запазването на световния мир. Каква роля може да играе религията в свят, изцяло намиращ се
под диктатурата на политическата власт?
Намирам за много важно влиянието на религията върху политиците. Политиците се
нуждаят от религията повече от набожните хора, които са се оттеглили от света. В политическия
и икономически живот постоянно се ширят скандали, предизвикани от липсата на
самодисциплина у отговорните лица. Министър-президентът на Западна Бенгалия, заяви веднъж
в Индия, с пълно смирение, както сам твърди, че бил политик, а не вярващ. Аз му отвърнах:
Политиците повече от всеки друг се нуждаят от религия.
Ако отшелникът в пещерата е лош човек, може да навреди само на себе си и на никой друг.
Когато обаче толкова влиятелни хора като политиците са изпълнени с лоши намерения, могат да
навлекат нещастие на много хора. Затова религията като постоянна работа над вътрешната
зрялост е важна за политическите представители.
Един политик трябва да има морални принципи, убеден съм в това. Така погледнато,
политиката и религията си пасват добре. В САЩ държавата и църквата може да са разделени, но
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 31
при приемане на поста си президентът се заклева с ръка върху библията в името на Бога. Така
господ Бог засвидетелства намерението на президента да изпълнява съвестно служебните си
задължения.
Анализ
Когато лети желязната птица
От 70-те години насам стотици хиляди, та дори милиони европейци и американци откриха
тибетския будизъм и неговия цялостен начин на живот. Едни се впечатляват от логическия
анализ, други от разкошните ритуали или строгата медитация. Всичко това се слива в прастарата
религия в един синтез, който иска да покаже „средния път” във всяка житейска ситуация. Светът
бе потресен при нахлуването на Китай през 1951 г. в независим Тибет и през 1959 г. Далай Лама
и много високопоставени религиозни лица напуснаха страната. В последствие на Запад бяха
създадени различни тибетски центрове. Следените с интерес пътувания на Далай Лама из Европа
и САЩ водят до нарастване на интереса към тибетския будизъм и неговите различни школи.
Много хора вярват, че са се сбъднали пророческите думи на Падмасамбхава, индийския
учен от 8-ми век, който донесъл будизма в Тибет: „Когато желязната птица полети и конете се
движат на колела, тибетският народ ще се разпръсне като мравки по света и дхарма (будисткото
учение) ще пристигне в страната на червения човек.”
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 33
Далай Лама не е будистки папа
Едва напоследък новата наука за религиите започна да говори за будизма като обобщено
понятие за различни школи. Множеството движения и школи обаче нямат религиозен глава.
Няма "будистки папа”. Това не изключва факта, че Далай Лама с човечността,
самоотвержеността и бистротата на мисълта си като никой друг не олицетворява толкова добре
образа на историческия Буда.
Понятието будизъм идва от Буда „просветения”, почетна титла на историческия създател на
религията принц Сидхарта Гаутама.
Той е живял в днешната гранична област между Индия и Непал в 5-ти век преди Христа
(около 560-480 пр. Хр.). Понеже е от рода Шакя, бива наречен Буда Шакямуни (Мъдрецът от
рода Шакя). Според легендата той със собствени сили прозрял светлината от нощта на заблудата.
Преодолял омразата, алчността и заслеплението и се почитал като извисен, но смъртен човек.
Някои твърдят, че той не бил първият Буда и след него щели да се появят още Буди. Но за
разлика от Иисус Гаутама Буда не иска да е спасител, а ни посочва правилния път.
В известен смисъл будизмът заема особено място сред религиите. Той е най-старата религия
с универсален характер и, както казахме, не познава бог като създател на света. Всемирът и
моралният световен ред съществуват от незнайни времена. По тази причина на Запад наричат
будизма често „атеистична религия”. В по-късен етап Буда се радва на божествена почит, макар
сам решително да я отрича. Амидизмът в Япония, с пълната си отдаденост на Буда Амида, е
приел почти монотеистични черти.
От самсара до нирвана
Буда се стреми да излезе от кръговрата на съществуването и да достигне нирвана. Какво
всъщност означава нирвана, както и цялата индийска мъдрост, може да се усети само чрез
съпричастие, опит и потапяне, а не просто по теоретичен път. В по-късните писания нирвана се
описва като състояние на блаженство, което се постига отчасти в сегашното съществуване,
отчасти в отвъдното. В махаяна-будизма нирвана се разбира след очистването от погрешни
вярвания и желания като блажено състояние на единство с абсолютното. Всяко същество носи в
себе си способността да стане Буда и със собствени усилия да достигне съвършеното
просветление.
Посочва се пътя на спасението, без да има спасител. Човек остава сам със себе си. Но във
„Великата колесница” с нейните Бодхисатви, просветлени същества, към които се числи и Далай
Лама, това твърдение изглежда се релативира. Защото Бодхисатвите дават клетва да поемат
страданието на всички същества чрез активна дейност и да прехвърлят собствените си кармични
заслуги на другите. Тук Буда е едно с абсолютното, той се проявява в нашия свят, за да
допринесе за благоденствието на всички същества.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 34
Трите съкровища
За пътя на спасението са важни медитацията, познаването и анализът на будистките книги.
За да напреднат по пътя, будистите се оттеглят със сърцето си в „трите съкровища” (тиратна):
при Буда, учителя, при дхарма, учението и при сангха, общността на спътниците по пътя. „Както
човек, който вдига катурнатото, разкрива прикритото, показва пътя на изгубилия се или осветява
мрака, та да могат нещата да се виждат, така извисеният подробно разяснява учението си.
Господи, търся убежище в извисения, търся убежище в учението, търся убежище в монашеската
общност”, гласи един стар текст. (А.Д. Кури, Буда за християни, 1986 г.)
Различните форми на медитация или разгръщане на духа, които са важни в будизма, целят
да разтворят „фалшивото съзнание на Аз-а”. Те могат да се нагодят към възможностите на
конкретния човек. Различаваме аналитична и задълбочаваща медитация. При аналитичната
медитация се концентрираме върху собствената си личност. Така трябва да станем бдителни по
отношение на обикновени неща като дишането и ходенето. Тази медитация може да се
упражнява при ежедневните ни дейности. Чрез поведението на наблюдател трябва да се научим
как да мислим по-ясно и да действаме по-осъзнато.
Когато духът се успокои, човек се надява да погледне по-надълбоко в преходната и не-
съществената природа на живота. В задълбочаващите упражнения по медитация духът се насочва
към един единствен предмет, за да се слее с него. Аз-ът, субектът, се слива по този начин с
обекта на медитация. Съществуват и други състояния на потапяне, които могат да се постигнат
чрез специални упражнения.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 35
Той е живял в днешната гранична област между Индия и Непал в 5-ти век преди Христа
(около 560-480 пр. Хр.). Понеже е от рода Шакя, бива наречен Буда Шакямуни (Мъдрецът от
рода Шакя). Според легендата той със собствени сили прозрял светлината от нощта на заблудата.
Преодолял омразата, алчността и заслеплението и се почитал като извисен, но смъртен човек.
Някои твърдят, че той не бил първият Буда и след него щели да се появят още Буди. Но за
разлика от Иисус Гаутама Буда не иска да е спасител, а ни посочва правилния път.
В известен смисъл будизмът заема особено място сред религиите. Той е най-старата религия
с универсален характер и, както казахме, не познава бог като създател на света. Всемирът и
моралният световен ред съществуват от незнайни времена. По тази причина на Запад наричат
будизма често „атеистична религия”. В по-късен етап Буда се радва на божествена почит, макар
сам решително да я отрича. Амидизмът в Япония, с пълната си отдаденост на Буда Амида, е
приел почти монотеистични черти.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 37
Действието на кармата може да продължи много животи наред. Решаващо е намерението
при извършване на постъпката, била тя и най-незабележима. Човешкият дух сам си създава
карма. Лечебните постъпки предизвикват радост и щастие, лошите водят до грижи и страдание.
Така чрез добри и лоши дела се заражда собственото ни наследство и почвата за бъдещия живот.
При прераждането мъртвецът и новороденото, в което продължават да действат кармичните
сили, всъщност са две различни същества. Те се свързват едва чрез: „копнежа за живот”, който в
смъртта, вместо да се освободи от всичко, търси нова майчина гръд. Това е силата, която избира
обстоятелствата и условията на новия живот и повлиява формата на превъплъщението.
Кармичните сили определят дали следващото съществуване ще се радва на комфорта на човешко
или божествено битие или ще се осъществи в долните светове.
За двойнствената истина
Учението на Гаутама Буда намира своето директно продължение във философията на
„средния път”, в школата на мадхямика. Тя е от голямо значение за мадхаяна-будизма и е
създадена от индийския философ Нагарджуна (II - III век). Според средния път трябва да се
въздържаме от всякакво отклонение вляво и вдясно от привидно несъвместимите противоречия.
Нагарджуна иска с „логиката на отрицанието” по пътя на „осморната пътека на отрицанието”
стъпка по стъпка да преодолее незнанието. Той се опитва диалектично да опровергае
твърденията на противника.
За Нагарджуна всичко се състои само от своето собствено противостояние. Поради тази
причина всичко е условно, празно и несъществено. В „ученето за двойствените истини” той
различава „низша” и „висша” истина. Едно твърдение може да изглежда първоначално като
истинно, погледнато от предишен и ограничен ъгъл. Погледнато по-късно от по-широк ъгъл, то
може да се окаже полуистинно или дори погрешно. А = проста истина, В = висша истина; от тях
се получава при по-висш поглед АВ = низша истина и С = висша истина. Полюсната двойка АВ
може да се превърне в низша истина, погледната от по-висш ъгъл. По този начин човек се
изкачва все по-високо по пътя на все по-широкообхватното възприятие на истината. Така можем
да съпоставим светогледа на съвременната физика с представите на Нютон като по-
широкообхватен ъгъл на наблюдение, а в будисткия смисъл като „по-висша истина”.
Едно твърдение може да изглежда вярно за мига, но в дългосрочен план да се окаже
невярно. Истината от висш тип е освободена от многообразие, всички противоречия са
премахнати. Тя стои над „да” и „не”, над всяко материално изказване и е идентична с пълната
празнота. Тази празнота, шунята, има две страни. От една страна означава да не притежаваш
„себе”, от друга страна тя е освобождението. Осъществиш ли празнотата, се освобождаваш от
всичко.
Едва когато духът се издигне над всичко, той се е очистил от всяко съгласие или отрицание.
„Средният път” е в известен смисъл похват. Защото въпреки, че нищо не съществува, човек
живее с пълни сили и възприема външния свят с неговите страдания, сякаш действително
съществува, дори да е осъзнал собствената си празнота. Затова трябва да се задължим да
спазваме правилата на добродетелност, ако искаме да помогнем от състрадание на себе си и
другите по пътя на освобождението. Далай Лама се изразява така: „Всъщност нещата изобщо не
съществуват, но понеже вече сме се появили в това битие, трябва да направим най-доброто от
него.”
Смяна на парадигмите
Посредством Махаяна будизмът преживява смяна на парадигмата от религия на елита в
религия на масите (Ханс Кюнг, Християнство и световни религии, 1984). Понеже хората не
издържат дълго без молитва, ритуал или вярата в чудеса, много от „това, което е било изхвърлено
през главния вход, и при будизма се е промъкнало отново през задната врата” (Хайнц Бехерт).
Будизмът е трябвало да се сблъска с факта, че спасителното му учение, което изрично се отказва
от всякакъв култ, не е пригодено за масите. Така скромното расо на аскета се е превърнало в
пъстроцветно и разкошно наметало. Различните култури са привнесли в него множество обреди.
Будисткото учение, дхарма, обаче е останало непокътнато в своята същност.
Така настъпва коренна промяна. Будизмът се превръща в религия. По-малко се набляга на
монашеския живот и обикновените хора също могат да достигнат нирвана. Буда се почита като
бог, небето се населява с множество други Буди, макар Гаутама Буда изрично да е
предупреждавал хората да не си изграждат образ на бог, от който да очакват помощ.
Многото трансцендентни Буди олицетворяват различни аспекти на Буда. На първо място се
демонстрира принципът на Буда в „трите тела” – тиркакя.
Появява се и представата за „чистите държави”. За будисткото учение те са „аспекти на
просветленото съзнание”. Народното съзнание вижда в тях рая и се надява да се прероди там,
като помощта на Буда е от решаващо значение. Божествата, които предлагат защита от
ужасяващите демони, в същността си не са нищо друго, освен излъчването на собственото
съзнание. Вярващият народ обаче ги моли за помощ, както в католицизма се обръщат към
светците.
Великият пети
След поредно затихване през XIV век тибетският будизъм бива реформиран от учителя
Цонгкхапа. По това време са основани големите манастири Гаден, Дрепунг и Сера, малко по-
късно и Ташилумпо. Тибетският будизъм се разпространява в съседните региони и достига
Монголия и Сибир. Цонгкхапа е и основателят на школата „Гелупга”, „жълтата школа”.
През XVI век Сонам Гияцо, по-късно издигнат в трети Далай Лама, съдейства за големия
възход на гелупгите (жълтата школа). Той приобщава монголския Алтан хан към будизма и 1578
г. получава от него титлата Далай Лама, което означава „учител, чиято мъдрост е голяма колкото
океана”. За да закрепи поста му, ханът посмъртно връчва титлата на двамата му предшественици.
С „Великия пети” започва господството на гелупгите над Тибет. „Петият” назначава Панчен
Лама като втора духовна сила и построява двореца Потала като резиденция в Лаза.
В късния XVII век будизмът е пуснал вече дълбоки корени в тибетския си вариант в
страната на снеговете. Тибетският будизъм се разпространява и в Монголия, където съществува и
до днес, навлиза и в съседната китайска провинция Юнан и достига през Непал и Бутан
индийските области на Хималаите Ладак, Лахуал, Спити, Сиким и Арунахал Прадеш.
Няма ламанизъм
Поради особената роля на ламите, в някои енциклопедии тибетският будизъм и до ден
днешен се нарича ламанизъм. Далай Лама многократно отбелязва, че това понятие заблуждава.
Тибетският будизъм спадал към Махаяна и се придържал към задължителните стари текстове.
Тибетската дума лама има същото значение като известната на запад санскритска дума гуру. Има
се предвид духовен водач, който води по ‘пътя на спасението’. Отдават особена почит на ламите,
защото те олицетворяват будисткото учение. Традиционното обучение обхваща дългогодишно
следване. Едва след тригодишно отшелничество се става лама, който получава правото да
преподава. Особено изтъкнати учители получават титлата Ринпоче.
На запад през последните десетилетия придоби голяма популярност Тибетската книга на
мъртвите от 14 век. На тибетски тя се нарича Бардо Тхьодьол (Освобождение чрез слушане в
междинно състояние). Човек трябва още приживе добре да я изучи, за да се запознае с
различните задачи на Будите, божествата и демоните, които ще го посрещнат след смъртта.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 41
Когато смъртта настъпи, монасите разясняват на духа със специален ритуал какво ще му се
случи, ако 49 дни броди в бардо, междинното състояние. Той бива предупреден, че различни
явления и светлини ще го примамят да се прероди отново. Само ако мъртвият е натрупал
достатъчно добра карма, ще е в състояние да премине от междинното състояние в Нирвана.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 42
(Искрени разкази на един руски пилигрим), където чрез постоянно помнене на бог в сърцето той
иска да се слее с него.
Колелото на живота
Често митологичната представа за преселението на душите се предава върху тибетските
танки като „Колелото на живота”. Става дума за картина/мандала/, където по думите на Уолт
Андерсон е изобразена затворената система на будистката психология. Най-често
заплашителният демон Яма, съдията на мъртвите, държи в лапите си кръг с шест разделения.
Всяка част отговаря на едно от нивата на кръговрата на съществуването. Има област на боговете,
на антибоговете (титаните), на хората, на животните, на гладните духове и на адските създания.
Боговете, сури или деви, живеят в разкошен дворец, в тяхната област се намира короната на
„дървото, което изпълнява всички желания”. Буда се явява с лира, която напомня за
преходността.
Следва светът на асурите, на антибоговете. Техният живот е вечна борба, главното им
качество е завистта. Те искат да откраднат плодовете на дървото, изпълняващо всички желания.
Буда се явява с меч, символ на мъдростта. Той напомня, че трябва да се стремим към вътрешен
мир, вместо към власт и пари.
Светът на хората е изобразен след небесния свят чрез старостта, болестта и смъртта. Буда се
явява с купичка за подаяния и тояга на странник, напомняйки преходността.
В трите низши сфери живеят животните, гладните духове и адските създания. Животните не
знаят нищо за свободата на хората. Буда се явява с книга и сочи освобождаващата сила на
мисленето. Гладните духове трябва да се научат да бъдат щедри към другите. Буда носи съд с
армита, божествен нектар. Адските изчадия трябва да минават през адски мъки, наподобяващи
ада на Данте Алигери. Студените и горещи адове олицетворяват различните форми на омразата.
Тук Буда се явява с пречистващ пламък, символ на чистилището, за да могат и най-
опустошителните душевни сили да се превърнат в благословени вътрешни дарове.
„Колелото на живота” е само един пример за многообразието и своеобразието на тибетския
будизъм. Ето няколко цифри, за да добиете представа за количеството свещени книги на Тибет.
Тибетският канон обхваща над 300 тома и съдържа всички будистки писания, преведени от
санскритския оригинал на тибетски. В Кангиур са събрани всички наставления на Буда
Шакямуни. Той се състои от 92 тома с 1055 текста. Различните коментари, които се състоят от
3626 текста, са обобщени в 224 тома в Тенгиур.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 43
движението Риме. То цели да отстрани сектантските тенденции, но да запази самостоятелността
на всяка школа.
Дори и след над 30 години китайско господство, след унищожаването на над 6000
манастира, някои от които с размерите на град, Тибет все още е една от най-религиозните страни
в света. Далай Лама се ползва все още с най-голямо уважение като въплащение на тази
религиозност. Дори забраненото днес тибетско знаме, проектирано от 13 Далай Лама (1876 –
1933), показва в колко много различни аспекти тибетското учение на Буда е навлязло в живота на
този народ.
Белите планини върху знамето олицетворяват „страната на снега” Тибет, 12-те червени и
сини лъчи - шестте митологични първични родове, от които са възникнали дванайсетте тибетски
рода. Червено и синьо са цветовете тибетските богове-пазители. Сияещото слънце в средата
олицетворява надеждата за свобода, щастие и благополучие. Двата митични лъва на преден план
са символ на духовната и светска власт. Те държат в лапите си три пламтящи диаманта, „трите
будистки диаманта” (триранта), символизиращи убежището в Буда, в дарма, неговото учение и
в санга, монашеската общност. Долният диамант напомня на тибетците, че трябва да не
занижават етичните си изисквания, а златната рамка сочи трайността на будисткото учение.
Справедливото общество
Марксистите, също като будистите, не познават всемогъщ Бог-творец. Те искат да
анализират научно действителността такава, каквато е. По този въпрос изглежда не се различават
от мисленето на будистите. В древните будистки царства не е била позната собствеността върху
земята, единствен собственик е била държавата, представена от царя. Прилагайки учението на
„двойнствената истина”, развито от будисткия философ Нагарджуна, съвременните будисти
разглеждат марксизма като „низша”, а будизма като „висша” истина.
Низшата марксистка истина трябва да ни послужи да създадем справедливо общество,
подобно на идеалната будистка държава. Чрез превъплъщение също се създава безкласово
общество, защото то не познава политически, социални или национални прегради. По този начин
човечеството трябва да се превърне в голяма универсална общност, която се доближава до
марксисткия идеал (Марксистки изследвания, серия 6, Хайнц Бехерт, в: Хуитци, Лунгта 7, 1991).
Запитан за политическите си убеждения, Далай Лама отговаря, че в областта на
икономиката си остава „социалист”.
През 50-те години той дори веднъж е искал да стане член на комунистическата партия на
Китай. В биографията си „Книга на свободата” той пише: „Колкото повече се занимавах с
марксизма, толкова повече ми харесваше. Тук присъстваше един обществен строй, който се
основава на равноправие и справедливост за всички и обещаваше да бъде единственото средство
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 45
срещу злото в света.” Единственият теоретичен недостатък на марксизма той вижда в „чисто
материалистичното разбиране на човешкото съществуване”. И до днес той е убеден в това, че
синтезът между будизма и марксизма е възможен, „за да се развият от него ефективни
политически действия”.
Насилие и ненасилие
Основна разлика с марксизма се забелязва по въпроса за употребата на насилие. Ахимса,
отказът от всякакво насилие, и теорията на революцията не могат да се обединят. Според
марксисткия светоглед светът не е хармоничен, а антагонистичен и едва чрез класовата борба
несправедливостта може да бъде преодоляна. Будистът има скрупули да се вдига срещу
социалната несправедливост, защото според теорията на реинкарнациите той изхожда от това, че
несправедливостта, която понася, е причинена от самия него. При бунтуване срещу
несправедливостта би си причинил същото състояние в следващия живот. Но това се промени
средата на 80-те години. Тибетците, в предбудистко време войнствен народ, безуспешно се
опитаха да се защитят в различни, кърваво потушени от китайците въстания.
Бай Хуитци е на мнение, че теорията на ненападението не може да бъде спазвана
безгранично. В случая с Тибет будистите се надяват китайските управници да бъдат принудени
да се оттеглят при настъпване на политически хаос. За Хуитци вярата в ненасилието изглежда
като надеждата на слабите, които не притежават армия. Нека други да водят война. Подобно
противоречиво поведение той обяснява с факта, че тибетците не убиват сами животни, но с
удоволствие купуват и консумират месо от небудистки месари.
Като оставим настрана ахимса, за Далай Лама има и други, реалистични причини да се
придържа към принципа на ненасилието в случая с Китай. Той е наясно, че и най-смелите
тибетци не могат да постигнат нищо срещу китайското господство. Обаче дълбоко го развълнува
разказа, както сам описва в биографията си, с каква самоотвержена смелост 1958 г. тибетски
партизани нападнали превъзхождащата ги китайска армия.
„Будаистът” Шопенхауер
Векове наред Европа е имала само бегла представа за будизма. Първите, все още доста
неточни знания за него, идват от мисиониращи йезуити. В Германия Готфрид Вилхелм Лайбниц
(1646-1717) е бил първият, който се е занимавал с будисткото учение, макар някои неща да е
тълкувал погрешно. Мартин Бауман е на мнение, че не само при Лайбниц, а и при следващи
мислители и поети от Кант до Ницще са възникнали много недоразумения заради „оскъдните
източници”. Всички те са тълкували будизма като учение за „нищото”, в което най-вече се говори
за страданието (Мартин Бауман, Немски будисти, 1993).
Чрез произведенията на Артур Шопенхауер (1788-1860), който сам се нарича „будаист”, все
повече кръгове започват да се интересуват от учението на Буда. Шопенхауер вижда в будизма
потвърждение на собствените си убеждения. Той е и първият немец, който е поставил в дома си
статуя на Буда. В началото на 20-ти век в академичните кръгове се развива самостоятелна
„Немска будология”. Сега вече възникват и германските будистки общества.
Първите будисти в Германия са немци, а не азиатци. Те се стремят, ровейки се в безброй
будистки писания, да открият „първоначалното учение” на Буда. За тях решаващо е писаното
слово. Будизмът им изглежда като „религия на разума и на хуманизма”, която те противопоставят
на все по-догматичното християнство. Философи, творци на изкуството и писатели наблягат на
будистката етична система и дълбокото мъдро учение – свещенослужители и политици говорят
за „унищожителен нихилизъм” и „безнадежден песимизъм”.
Тибет и Европа
След бягството на Далай Лама и други висши духовници през 1959 г. тибетският будизъм
започва да се разпространява и в Германия. През 50-те години австриецът Хайнрих Харер
събужда в Европа жива съпричастност към далечната страна в Хималаите чрез впечатляващото
описание на седемгодишния си престой в Тибет. 1966 г. Далай Лама изпраща Геше Лобсанг
Даргай в Мюнхен за напътствие на монголските калмюки.
За около 20 000 тибетци, живущи в Швейцария, през 1968 г. се освещава манастирско-
тибетската организация в Рикон, ръководена от Геше Рабтен, личния съветник на Далай Лама, до
неговата смърт през 1986 г. Понеже тибетците са скромни и адаптивни хора, те добре се
приспособяват в Швейцария, успявайки да съхранят традициите си. Младите тибетци срещат по-
големи трудности. Често те не говорят тибетски и трябва в летни курсове да бъдат обучавани на
езика си на Монт Пелерин. Някои от около 500-те тибетци, осиновени от швейцарски семейства,
стават наркомани, а други избират самоубийството. През 1973 г. Далай Лама пътува за първи път
за Европа. През 70-те години ламите започват да откриват и в Германия тибетски центрове и да
държат лекции. Многоцветните и благозвучни богослужения привличат особено млади и
образовани хора.
Мартин Бауман смята, че Германия в началото на 20-ти век се е занимавала най-вече с
будистката философия. През 60-те години нараства интересът към медитацията. Така в началото
интересът е бил насочен предимно към „Малката колесница”, а после и към ‘Великата
колесница”. Напоследък отзвук получава особено тибетската „Диамантена колесница”.
През 80-те години будистки групи в Германия започнаха да пренасят светогледа си в
природозащитното движение. Те критикуват – като някои други – поведението на хората в
консуматорското общество като „жажда, подвластна на заслеплението” и изискват „радикалното
поемане на отговорност отстрана на всеки отделен индивид”. Особено масовото отглеждане на
животни и вивисекцията са несъвместими с будистката етика, която поставя човека и животните
наравно.
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 47
След Втората световна война се налага материалистичното мислене и допълнително
задълбочава духовната криза. В западното общество на благополучието с изявения му
индивидуализъм и субективизъм, с копнежите и мечтите му за самоосъществяване, все повече се
шири чувството на празнота и безсмислие. „Днес страдаме от „невротичен нихилизъм”, който се
проявява в алкохолизъм, наркомания и криминални деяния, казва Волфганг Краус.
Забързаността, стресът и самотата вземат все по-големи размери в масовото общество (Волфганг
Краус, Нихилизмът сега).
Супермаркет за секти
Християнските църкви явно не могат да приемат тези предизвикателства и да им се
противопоставят чрез вътрешно обновление. Нека да прибавим и отношението на институциите
към църквите, което се променя с движението от 68-ма година. Макар новорелигиозните секти да
не са преобладаващи на брой, те засилват чувството, че в супермаркета на религиите и сектите
предлагането е прекалено голямо. Религиозната идентификация значително се затруднява. „Има
хора, които са едновременно католици, участват в трансцедентални медитации и се ориентират
по хороскопи”, твърди в разговор с авторката евангелският социо-етолог Роланд Кампихе от
Лозана.
Това объркване се използва от много секти с нови ръководители и гурута. Те обещават на
търсещите смисъл в живота ориентация и откриване на себе си чрез уж „нови езотерични
учения”. Така привържениците им с удоволствие се оставят да бъдат въведени и в тибетския
будизъм с неговите тантри и мантри в рамките на „синкретичния миш-маш”: карма-кола, Г -
мета. Гонсар Ринпоче, ръководителят на духовния център на Монт Пелерин, споделя по този
въпрос: „Такива неща нямат особена полза и нямат нищо общо с истинското духовно развитие.
При нас на преден план стои етиката, не езотериката.”
Много хора се чувстват самотни и изоставени в съвременното масово общество. Те се
оставят да бъдат завладени от мнимото дълбоко усещане на принадлежност към групата,
обещавано от сектите. Често обаче заплащат за „душевното приключение по пътя към щастието”
с пълна зависимост и раздяла със семейството и приятелите. В някои случаи поклонниците
получават тежки психически разстройства. Понеже все по-често новите религиозни движения се
свързват с будизма, будистите многократно се дистанцират от псевдобудистките секти. Те с
право се противопоставят на опитите будизмът да бъде разглеждан като секта или религия за
младежта.
Инициация в калачакра
Общественото внимание предизвиква инициацията в калачакра, която Далай Лама е
изпълнявал над 25 пъти. Различни тибетски лами критикуват честото и впечатляващо изпълнение
на този ритуал. Понятието калачакра (колело на времето) се отнася както за едно божество, така
и за една тантрическа книга. В нея се говори за родения от самосебе си Пра-Буда (Адибуда), от
който се е зародило всичко. Калачакра е част от тантрическия будизъм, смисълът му е
неразбираем за непосветените. Изпълнението на ритуала има за цел да накара противоречията в
този свят да се стопят и да отвори път към безформието на Нирвана. Тази представа съответства
на копнежа на много хора на Запад, които по този начин се надяват да преодолеят често
болезненото фрагментиране във всички области на живота.
Критичните гласове са на мнение, че било наивно и далече от действителността да се мисли,
че с лека ръка, с малко мирис на ароматни пръчици и малко медитация и безмесна диета човек
може да се издигне над земната мъка и да навлезе в блаженството на Нирвана.
Но различните тибетски лами не забелязват колко малко се връзва взискателният будистки
път, етиката и поемането на отговорност за самия себе си със западната медийна повърхностност.
Това в особена степен важи за холивудските звезди, чието занимание с будизма не винаги е
освободено от показност. „Будизъм лайт” едва ли спасява от самсара, мъките на битието. От
будистка гледна точка привидната религиозност ражда лоша карма, която води не до спасение, а
до заплитане на страданията.
По плодовете ще ги познаете
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 48
Екзотерични движения като New Age също смятат, че могат да намерят отговори на
духовната криза на Запада с послания от Далечния Изток. Източната духовност и опит да се
развие планетарно съзнание щели да доведат до одухотворяване на „новото човечество”. Тези
хора смятат, че този нов, задълбочен и одухотворен светоглед може да измести повърхностния и
празен свят на консуматорството (Пазаруването носи щастие!). Наследената от Декарт и Нютон
механистична представа за света трябвало да се замести с цялостна представа за вселената. Бог се
превръща в принцип на живота, в първичната енергия в Космоса.
Понеже се надяват да открият в медитацията хармония и мир за целия свят, за
привържениците на това движение политическата активност често изглежда излишна. Растящата
криза в околната среда се преодолява с ново чувство за единство с природата и представата за
глобална взаимовръзка. В спиритуалността на New Age също се търси връзката с будизма.
На фона на големите предизвикателства в областта на политиката и екологията тези
движения са обединени от липсата на съзнание за наличните проблеми и недостатъчна
самокритика. „С новото очароване от света и с колаж от далекоизточни учения и мъдрости,
квантова физика и медитация не можем с нищо да повлияем на кризите”, пише Ханс-Йоахим
Хьон в Енциклопедия на сектите, особените групи и светогледи (Lexikon der Sekten,
Sondergruppen und Weltanschauungen).
Предшественик на много от тези движения е създадената от Елена Блаватска през XIX век
теософия. Нейният „езотеричен будизъм” е смесица от Христос, Бог Мейтрея, Будата на
бъдещето, и голямото бяло братство за настъпващата епоха на водолея. „Всички тези теории са
прекрасни, но доказателство за това, дали наистина са помогнали на един единствен човек или
само служат на егоизма му, се показва в неговите добри дела”, отбелязва Карл-Фридрих фон
Вайцзекер в разговор с авторката на тази книга.
Буда-мания
В съседната на Германия Франция е избухнала същинска Буда-мания. Макар Франсоа
Жакмар, издател на „Пътеводител в тибетския будизъм”, да говори за най-много 10000 френски
будисти, според други публикации около 600 000 французи били обхванати от „Буда-манията”.
Дори католическата църква започва да се тревожи от този факт. Модният интерес към будизма е
бил предизвикан от филма на Бернардо Бертолучи „Малкият Буда”, уж заснет с благословията на
Далай Лама, в който режисьорът по свой начин разказва живота на Буда.
Малко преди премиерата на филма Далай Лама посещава Франция. Много медии, сред
които дори и модни списания и ежедневници, отбелязват това събитие и се опитват да продадат
Далай Лама като част от станалия мода будизъм. Кой знае, дали скоро време няма от мода да се
тръгне за Тибет. Писателят Жан-Луи Серван-Шрайбер обобщава представата си за света така:
„Това е моята духовност – коктейл от софт-будизъм и щипка хумор”.
Любов и състрадание
Далай Лама винаги повтаря, че няма за цел да „будизира” Запада. Той е убеден в това, че
християнството и в бъдеще ще си остане религията на Запада. Много от новите религиозни
движения не могат да се позоват на Далай Лама, който се застъпва за диалога между религиите,
но не признава никаква нова обща и неясна световна религия. Политическото му чувство за
отговорност спрямо потиснатия тибетски народ го кара да участва в тежкия бранш на
политиката. Днес той се смята за един от най-великите будистки учители за всички времена.
Далай Лама казва, че западният човек в особена степен може да научи от будизма и
неговите различни техники на медитация да се упражнява в любов и състрадание, да не
причинява никому зло и да помага на ближните си. „Няма значение дали сме политици,
предприемачи, комунисти, учени, инженери – щом с дейността си въздействаме върху
обществото, от решаващо значение са любовта и състраданието. Всеки от нас е отговорен за
цялото човечество.”
w
wwww
w..ssppiirraallaattaa..nneett 49