Казус 1

Пред портала бездомно куче доволно се протяга под есенното слънце, а в двора няколко души товарят
купчина ръждиво желязо. Ток няма от дни. Газ също. Вода все още има, но вероятно и тя скоро ще
спре. Бурените край оградата не могат да скрият нахвърляните боклуци, а рекламите върху фирмените
бусове бавно избледняват и се лющят. Така изглежда заводът за хляб на "Нилана" в софийския квартал
Княжево. В другия, в Подуяне, картината не е по-различна. Компанията, която допреди години бе сред
водещите производители на хлебни изделия в България, в момента е пред фалит. От месеци не е
плащала заплати, от две седмици е спряла производство, а щандовете й в магазините пустеят.

Редом с това тече и друг, финансов сюжет – разиграва се на фондовата борса, където дъщерното
дружество на "Нилана" - "Хлебни изделия-Подуяне", в средата на годината спря плащанията по
емитираните през 2008 г. облигации. След преговори за разсрочване на емисията и ангажимент на
длъжника за допълнителни обезпечения по нея, преди дни Обединена българска банка от името на
облигационерите внесе в съда иск за обявяване на "Нилана" и "Хлебни изделия - Подуяне" в
несъстоятелност. Официално решение по него все още няма, но каквато и процедура да последва –
оздравителна програма или продажба на имуществото, краят на двете компании ще е продължителен и
тягостен.

Единственият им шанс за момента е мигновената продажба. Според писмо до облигационерите

кандидат-купувач има в лицето на арендатора от Хасковско Петър Касев, който още през юли е заявил
намерение да купи всички дружества от групата на "Нилана" и да оздрави бизнеса. Обещаните
гаранции обаче все още не са налице, така че шансът за сделка става все по-нищожен. А с него и този
заводите в Княжево и Подуяне скоро да подновят работа. Поне при сегашния собственик.

Бизнес с горчив край

Първите сигнали за проблеми с бизнеса на "Нилана" дойдоха още миналата година, когато компанията
започна да бави заплати на работници и сви обема на производство. В края на годината заводът в
Княжево спря поточната линия за хляб и там остана действащ само сладкарският цех. Малко след
това, по думите на служители от "Нилана", те са спрели да получават и заплатите си.

Така "Хлебни изделия – Подуяне" остана основен производител в рамките на групата. Но с видимо
влошаващи се резултати. В края на 2011 г. дружеството направи само частично плащане на лихвите по
облигациите си, като уведоми облигационерите (основно пенсионни и взаимни фондове), че ще
преведе остатъка в 30-дневен срок. На 9 януари сумата бе платена, но отсрочката бе сигнал за
финансови затруднения. Те излязоха наяве през юни тази година, след като дружеството не преведе
дължимото лихвено плащане от 210 000 евро. В същото време финансовият отчет на "Хлебни изделия
– Подуяне" за тримесечието от април до юни показа 1.26 млн. лв. загуба и над два пъти намаление на
продажбите, сравнено с предходната година – от 5.9 млн. лв. на 2.3 млн. лв.

В доклада към финансовия отчет няма обяснение за това рязко влошаване на резултатите. Подобно на
предишните обаче и в него личи тенденция за по-бърз ръст на разходите на дружеството спрямо
приходите му. Причината е трайното поскъпване на основната производствена суровина – брашното,
чиято цена само през 2011 г. е нараснала с над 50%. Така в продължение на години себестойността на
хляба се е увеличавала при почти непроменена крайна цена.

Последното, според хора от хлебния бранш, е резултат от свитото потребление в кризата, което доведе
до силен натиск за ниски цени на пазара. Според тях той идва основно от страна на големите вериги,
които се конкурират помежду си именно на тази база. А "Нилана" от своя страна е изпаднала в
прекалена зависимост от партньорството си с тях. Факт е, че през последните години през големите
вериги минаваха близо 50% от продажбите на компанията.

"Опитаха да работят с всички големи търговци и ето докъде стигнаха. С колегите сме единодушни, че
причина за фалита им са търговските вериги и техните условия към доставчиците с всичките надценки
и такси, които налагат", коментира собственик на предприятие за хляб.

Според друг представител на бранша логиката е следната: докато цената на брашното расте,
доставните цени на хляба не са променяни от десет години и това стопява маржа, при който работят
производителите на хляб. Освен това стоката се кара до магазините по няколко пъти на ден, което я
прави зависима и от скъпите горива. "Всичко това е на наш гръб, тъй като търговските вериги имат
железни дългосрочни договори и почти не допускат промени в цената", коментира той.
 Растем заедно, но докога

Kaufland, Billa, Carrefour, Metro, HIT, "Фантастико", "Пикадили" - това са само част от големите
търговци, в чиито обекти се продаваха продукти на "Нилана". Причината е прозаична: с нарастващия
пазарен дял на търговските вериги през годините за много производители договорите с тях станаха
повече от задължителни. "Нилана" не правеше изключение, а може би най-шумно рекламираното й
партньорство бе това с Kaufland. То започна още с първия магазин на германската верига в Пловдив и
продължи с всеки нов обект.

"С разкриването на магазините на Kaufland ще расте и "Нилана", твърдеше собственикът на

компанията за хляб Николай Тапаров с отварянето на първите си обекти в магазините на веригата през
2006 г. По това време компанията влизаше със самостоятелен щанд в пространството пред касите в
Kaufland, продаваше и на рафтовете вътре, а дълго време произвеждаше и хляба под собствената марка
на търговската верига. Вероятно заради тази обвързаност мнозина свързаха финансовите проблеми на
производителя на хляб точно с това партньорство.

От ръководството на Kaufland отказаха коментар. Източник, близък до веригата, обаче отхвърли

твърденията като несъстоятелни. Според него "Нилана" е работила при еднакви условия с останалите
доставчици, а проблемите на компанията са плод единствено на недалновидно управление –
непремерено разрастване и неправилно позициониране. По повод на твърденията за натиск върху
ценовата политика на веригата той заяви: "Мениджърите трябва да имат глави на раменете си и да
преценят на какви цени сключват договори."

Виновник - кризата
В случая с "Нилана" търсенето на единствен виновник за затъването на компанията едва ли е удачно.
Принос има и кризата, при която потреблението се ориентира към най-масовия и евтин продукт. Това
лиши компанията от едно от ключовите й предимства – производството на черен и диетичен хляб.

"Нилана" бе сред първите, които се ориентираха към тази ниша и се наложи като едно от силните
имена в нея. От 2010 г. тя произвеждаше и единствения в страната хляб за диабетици, лицензиран от
немския институт "Биотаск". По време на икономическия растеж търсенето на специални хлябове се
увеличаваше, но в кризата се сви до 10-12% от общите продажби. А това засегна и производителите на
подобни продукти.

Другата голяма промяна за компанията през последните години бе загубата на политически

протекции, на които се радваше при управлението на НДСВ и Тройната коалиция. Случайно или не,
именно това бяха едни от най-силните години за "Нилана", през които тя спечели и големи държавни
поръчки за доставка на хлебни продукти. За това може да е допринесъл и фактът, че до 2008 г.
акционер в дружеството бе министърът на отбраната в правителството на Тройната коалиция Николай
Цонев. Съответно след смяната на властта други фаворити спечелиха позиции при обществените
поръчки.

Купи си хляб
Проблемите на "Нилана" изглеждат дълбоки и е ясно, че могат да се решат само със солидни следства.
От едната страна са задълженията по облигациите на "Хлебни изделия - Подуяне" от 6 млн. евро, от
друга – производственото оборудване, взето на лизинг от "Интерлийз", има и банков кредит. Заплати
чакат и служителите – бивши и все още настоящи.

Най-добрият вариант за компанията е появата на купувач, който да изплати дълговете и да я вдигне на

крака. Подобен шанс има предвид наличието на силен бранд и възможността за бързо подновяване на
производството.

Според източници на "Капитал" има и кандидат. От месеци текат преговори между собственика на
"Нилана" Николай Тапаров и арендатора от Хасковско Петър Касев, който вече е заявил плановете си
и пред облигационерите. А именно – покупка на всички дружества от групата на "Нилана"
(собствениците на хлебозаводите в Княжево и Подуяне, както и търговската "Чехия консулт", в чиито
активи влиза терен за супермаркет) плюс оздравяването им чрез програма за съкращаване на
разходите. И купувачът, и продъвачът по евентуалната сделка не бяха открити за коментар, тъй като от
няколко дни са с изключени телефони. Според запознати с преговорите обаче тя е все по-малко
вероятна, тъй като Петър Касев до момента не е представил необходимите гаранции пред
облигационерите. Ако не се появи друг кандидат за "Нилана", най-вероятно съдбата на дружеството
ще е далеч по-безславната разпродажба на активи и покриване поне на част от задълженията към
кредиторите му.

Що се отнася до пазарния дял на "Нилана" в производството на хляб, за броени дни той бе разпределен
между останалите марки. Самите производители признават, че в бранша има капацитет за
свръхпроизводство и това не позволява да се усети силно фалитът на отделна фирма, било то и една от
най-големите.

По темата работи и Мара Георгиева