Механизмът на лихвените проценти и

кризата
Студията е под печат в списанието на Стопанската академия „Д. Ценов“ –
гр.Свищов „Народостопански архив“, бр.4/2009

 „Теорията на игрите доведе за последните 20 години до революция в

методологията на икономическата наука.”
Тод Сандлер

Резюме: Изследват се процесите на формиране на лихвените равнища в

страната в условията на икономическата криза и въздействието на валутния
борд върху тях. Подходът е системен и се базира на концепциите на теорията на
игрите и стратегическото взаимодействие. Привежда се и се анализира
информация от официалната банкова статистика и нормативни актове.
Изхожда се от обстоятелството, че лихвеният механизъм днес е източник на
множество рискове, влиящи върху икономическата сигурност на страната и
организациите. Доказва се защо в сегашните условия е невъзможно чрез натиск
на държавни органи, БНБ и улични протести да се повлияе съществено върху
снижаването на лихвените проценти. Обосновава се необходимостта от
постепенно повишаване ролята на БНБ като „играч” на паричния пазар чрез
по-активна парична, а оттам и лихвена политика още преди влизането на
страната в евровалутната зона. Разкриват се постановки за подработка на
необходимата за това концепция.
Ключови думи: лихвени проценти, парична политика, централна
банка, теория на игрите, валутен борд, основен (сконтов) процент,
стойност на паричния ресурс, рискови кредити, депозитна война, Закон за
потребителския кредит, Лисабонски договор, ЕЦБ, еврозона
JEL: D81, Е63, Н11

1. Лихвата – елемент на системата зa регулиране на

икономиката

          Лихвата е предпоставка и елемент на активната парична политика.

Паричната политика по начало е процес, чрез който правителството,
централната банка и фискалните власти могат да ограничават и стимулират
предлагането, търсенето и стойността на парите, намираща израз в лихвения
процент [ 1 ]. Целите на паричната политика могат да се разглеждат като
междинни и крайни. Крайните цели се изразяват в постигането на ценова
стабилност, на висока заетост, стабилен икономически растеж, балансираност
на търсенето и предлагането на парични средства чрез лихвата, устойчивост на
финансовите и валутните пазари, с други думи в постигането на
икономическа сигурност.
            В продължение на векове в миналото е имало само две форми на парична
политика: сечене на монети и печатане на книжни пари. Понастоящем тя се
реализира чрез комплексно регулиране на количеството пари в обръщение,
лихвата и валутния курс, но се асоциира най-вече с инструментите на кредита и
лихвения процент.
          През периода на най-бурното развитие на капитализма в света (1870-1920
г.) индустриалните нации въвеждат като действен институт за управление на
икономиката системата на централните банки, които играят ролята на
заемодатели от последна инстанция. Тогава се достига и до схващането, че
равнището на лихвения процент има ефект върху цялото стопанство, а не
само като доход за капитала. Благодарение на изследванията на класиците в
политическата икономия се обосновава теорията за икономическите цикли,
която ги обвързва с движението на лихвените проценти. Затова теорията
предвижда и начини за достигане на оптимална парична политика, съобразена
с фазата на икономическото развитие.
Паричната политика може да бъде експанзивна или ограничаваща
икономическото развитие. С експанзивната парична политика се води борба
срещу безработицата, като се намалява равнището на лихвите, а с
ограничителната парична политика и високите лихви се води борба с
инфлацията.
От друга страна, паричната политика се влияе и от фискалната политика,
доколкото с увеличението или намаляването на данъците също се вливат или
изземват средства от паричното обръщение. Дори и при нормални
обстоятелства на развитие на икономиката съществува сблъсък на интереси
между паричната и фискалната политика, по-точно проявява се
противопоставяне между двете политики в контекста на теорията на игрите и
стратегическото взаимодействие, при което всяка страна избира най-
добрия насрещен ход за най-добрия отговор на другите играчи*.
В развитите демократични страни със силни институти, гарантиращи
правата на икономическите агенти, резултатът за различните групи агенти от
това коя игра - за „охлаждане”, „задържане” или „загряване” на икономиката е
най-добра - се формира в сблъсък и взаимодействие на тези политики,
съобразно обективната връзка и обусловеност между макроикономическите
процеси и явления. По този начин на действие всяка институция – парична,
фискална или бизнес среда, се съобразява с подхода на другата страна и
преследваните цели.
Крайните монетаристи от втората половина на ХХ в. разработват тезата,
че увеличаването на парите в обръщение при нисък лихвен процент е най-
доброто средство за постигане на ценова стабилност, ниска инфлация, стабилен
икономически растеж и намалена безработица [3]. Системната „игра” остава на
втори план. Според много икономисти опитите на САЩ и Англия от времето на
Р. Рейгън и М. Татчър да изхождат от такива чисто монетаристични принципи,
намалявайки силно регулиращата роля на държавата, в съчетание с действията
на Федералната резервна система на САЩ да насърчава неограниченото
кредитно предлагане при ниски лихви, нарушиха правилата на „играта” и са в
основата на настъпилата финансово-икономическа криза в глобализирания
свят.
          У нас, особено след въвеждането на валутния борд от средата на 1997 г.,
фискалната политика с действията си почти изцяло предопределя паричната
политика. Съобразно Закона за БНБ от м. юли 1997 г., а и съобразно
допълнителните промени впоследствие по него, централната банка у нас, за
разлика от тези в страните с развито пазарно стопанство, е лишена от важни
регулиращи функции и инструменти в паричната политика**. Същевременно
дванадесет години БНБ не намери косвени начини резултатно да влияе
съобразно ограничените си възможности върху паричния ресурс в страната,
вкл. във валута, с оглед интересите по поддържането на стабилността на
националната парична единица, както е прокламирано в нейния устав (чл.2, ал.
1). За бизнеса и банковите клиенти, като трета страна в паричния пазар (след
банките и фиска), това изглежда най-малкото като незаинтересованост на
централната банка, вкл. и по отношение на формирането на стойността на
паричния ресурс. Същото се отнася и до отношението й спрямо външните
финансови дебаланси, формирани от бизнеса (текущ платежен баланс,
фирмени кредити от чужбина, брутен външен дълг и пр.), с чиито равнища сега
икономиката ни се намира в зона, близка до катастрофичните рискове[5].

2. Роля на основния лихвен процент в механизмите на паричния

пазар

          Най-напред следва ясно да уточним, че паричният пазар е механизъм

или място за доброволна размяна на права на собственост върху печалбата от
депозитни и кредитни услуги. Липсата на конкуренция и компенсиращи
механизми на регулация води до икономическа несигурност и увеличава
рисковете от фалити сред участниците на пазара.
Лихвените проценти като изразители на цената на паричния ресурс
силно влияят на планирането на инвестициите, както и върху рационалната
реализация на частните и дори на държавните инвестиционни разходи. От своя
страна, лихвените проценти зависят от общата ситуация в икономиката и в
частност от колебанията на ценовото равнище на стоките и услугите.
Централните банки могат да имат и свои специфични подбуди за игра с
лихвеното равнище – това е, например, желанието им да не настройват
враждебно общественото мнение, причина за което могат да станат високите
лихвени проценти. Следва да се добави и това, че колебанията на лихвените
проценти влияят на готовността на потребителите да купуват, например,
жилища, както и други потребителски стоки, и затрудняват както
потребителите при избора на момент на закупуване, така и строителните
фирми, планиращи колко жилища да построят, или производителите какви
стоки да произведат. Затова всяка страна се стреми към умереност и стабилност
на лихвените проценти. И това е в интерес на цялото общество.
 В развитите в пазарно отношение икономики равнището на лихвените
проценти се определя от размера на сконтовия (основния) процент (ОЛП) на
съответната централна банка. По него става рефинансирането на търговските
банки от централната банка срещу залог на търговски ценни книжа. В тези
икономики централните банки използват движението със сконтовия процент
като пряк инструмент за регулиране на икономиката, вкл. по кредитите за
бизнеса и го постигат на базата на противоборството на отделните участници на
пазара в диалог, а не чрез натиск или шествия по улицата. Най-общо, при
кризи, както е понастоящем, централната банка намалява сконтовия процент
драстично, а при прегряване на икономиката – го увеличава, при това в
съществени размери. В развитите в пазарно отношение страни централната
банка се съобразява с пулса на икономиката, който е зависим от фазата на
цикъла, с което се и обясняват ниските равнища на лихвите по кредитите за
бизнеса понастоящем при тях с цел стимулиране на икономиката.
 В своята парична политика БНБ от средата на 1997 г. не е поставяла и не е
преследвала реални пазарни цели по отношение на нивото на ОЛП в страната.
В условията на сегашната реализация на принципите на валутния борд
крайната пазарна цел, а именно лихвеният процент да отразява и уравновесява
паричното търсене и предлагане, не може и да се очаква да бъде преследвана.
Въпреки това, за разлика от редица други страни с парични съвети (например,
Хонгконг и др.), БНБ продължава да обявява основен лихвен процент за
съответните периоди, съгласно определена от нейния УС методика.
ОЛП се определя самостоятелно от БНБ от 04.02.1991 г. По него
първоначално се рефинансираха търговските банки у нас, а това беше базата за
лихвите по кредитите на търговските банки за бизнеса. С влизането в сила от
01.07.1997 г. на новия Закон за БНБ и въвеждането на валутния борд
централната банка у нас не можеше повече да рефинансира нито
правителството, нито търговските банки, които като кредитни институции
можеха да контактуват пряко само с паричния пазар (вътрешен и външен) за
набавяне на средства за кредитиране на бизнеса и физическите лица.
      По същество БНБ от средата на 1997 г. не участва (пряко или опосредствано)
в процеса на кредитирането на стопанството и неговите организации. Затова и
методиката за определяне на ОЛП се базираше първоначално на доходността
на тримесечните държавни ценни книжа, т. е. той бе изцяло зависим от
фискалната политика От 01.02.2005 г. ОЛП вече зависи от равнището на
лихвения процент на междубанковия паричен пазар и по-конкретно на
лихвата, прилагана по операциите при еднодневните междубанкови депозити.
С това БНБ, за разлика от централните банки без валутен борд, вместо да
направлява частния паричен пазар в диалог с държавните орагни, стана
напълно зависима от него. От 01.11.2009 г. ОЛП е на равнище само от 0,61 % на
годишна база. Затова са прави авторите, които считат, че ОЛП формално
се е превърнал в рекордно нисък, но и рекордно непоказателен индекс без
всякаква връзка с реалната икономика[6].
          В тази връзка е целесъобразно е да се посочи още, че обемът на
операциите с еднодневни депозити на банковия пазар се оценява на около 250
млн. лв. дневно, което е около 0,4 % от активите на банковата система у нас, т. е.
това е изключително нисък обем, за да може да влияе на равнището на
лихвите[7].
          При невъзможността на БНБ да предоставя кредити на търговските банки
естествено ОЛП има само информативен характер и затова не е ясно защо
търговските банки доскоро го включваха в договорите си с клиентите като база
за лихвите по кредитите, които отпускаха на стопански субекти и населението в
лева (плюс съответна добавка към него). При режима на валутен борд с ОЛП не
се оперира на паричния пазар и той не може да бъде показателен за
кредитния пазар и регулиране пулсирането на икономиката, макар и да се
определя от БНБ за всеки месец. Търговските банки по същество се включиха в
излишна формална игра, заблуждаваща кредитополучателите.
          Основателно възниква въпросът, щом като ОЛП няма отношение към
лихвеното равнище по кредитите в страната, от кои фактори се определя
то ?
  С влизането в сила на Закона за БНБ от м. юли 1997 г. на БНБ се отне
правото не само да рефинансира търговските банки , но и да провежда и
операции на открития пазар, от който банката би трябвало да си набавя
средства на по-ниски лихви от основния (сконтовия) процент. Изискванията,
залегнали в Протокола към устава на Европейската централна банка, поставят
акцента върху необходимостта участващите в нея централни банки да
провеждат паричната си политика с пазарни по характера си инструменти, като
смисълът на условието е изключване на административните такива (кредитни
тавани, тавани или подове на лихвени равнища и др.). Законът за БНБ, както и
практиката на централната банка формално не противоречат на изискванията
по отношение на използваните инструменти, тъй като не се прибягва до
административни по характер начини за намеса на финансовите пазари (с
малки изключения, цифровите тавани по увеличаване на обема на отпусканите
кредити от м. април 2005 г.). Обаче в Закона силно се ограничиха
пълномощията на БНБ в областта на паричната политика. При тези
обстоятелства равнището на лихвените проценти по кредитите за бизнеса и
физическите лица основно зависят от условията на паричния пазар в страната
съобразно вида кредити (във валута или в лева), като решаващ фактор е
индивидуалната политика на търговските банки. Всичко това се отразява
чувствително на условията на кредитите за бизнеса и населението и поражда
съществени рискове за тяхната дейност. Паричната политика на държавата
спрямо националната валута по същество е изключена от управлението на
риска, който възниква за кредитополучателите от промените в равнището
на лихвите.
 Същевременно нека разгледаме на какво се базира политиката на самите
търговски банки при определяне на лихвената база по кредитите. За лихвите
по кредитите във валута за база се взема ЛИБОРът, т.е. международната
банкова котировка за съответната валута плюс определена надбавка; за
левовите кредити – за база най-общо служи СОФИБОР плюс съответна
надбавка. Отчитането на индекса Софибор се базира на котировките на
необезпечени междубанкови депозити в български левове, предлагани на
българския междубанков пазар, като крайният процент се определя по схема,
изключваща по 1/5 най-високи и най-ниски котировки.
По подобен начин се определят и котировките по индекса „ЛИБОР”, но
той е шест пъти по-нисък от Софибора, тъй като централните банки на
развитите страни реално участват в управлението на лихвения риск.
В момента ЛИБОРът за евро, към която валута е привързан левът с
фиксирания курс, е под 1 % за тримесечните междубанкови депозити, което не
попречи Софиборът (за шестмесечни котировки) към средата на м. ноември
2009 г. да достигне 6,063 % на годишна база. Така, без участието на държавата
на паричния пазар, която да защити клиентите, лихвата по кредитите през
третото тримесечие на 2009 г. достигна в много случаи до 13-14 % на
годишна база за корпоративните клиенти, което при кризисна обстановка е
абсурдно, но пък е допустимо, имайки пред вид спецификата на паричния и
кредитния пазар у нас в сравнение с развитите в пазарно отношение
страни и начина им на формиране на равнището на лихвите,
несъответстващо у нас с фазата на икономическото развитие.
Следва да припомня също, че повечето страни въведоха ограничения
средствата от техните бюджети да се използват само на собствения пазар, без да
се изнасят навън, т. е. за креациите им в чужбина. Така, от м. август 2008 г. до
м. юни 2009 г., т .е. за десет месеца банковите депозити отвън намаляха с 2,1
млрд. лв. (12,3 %), което ограничава възможностите на банките в България за
нови активни вложения. При това положение се зароди „депозитната” война на
нашия паричен пазар, като кредиторните лихви (депозитните лихви) с
промоциите достигнаха дори до 9 % на годишна база, което оскъпи и банковите
кредити за бизнеса и населението.
Как при това положение нашата лихвена политика би могла да се
доближи до практиката в страните от ЕС? След въвеждането на валутния
съвет беше наблюдавано чувствително (над очакваното) спадане на основния
лихвен процент. В същото време лихвеното равнище по кредитите се определя
от пазарното равнище на привлечените средства от паричния пазар, което е в
противоречие с политиката на всяка централна банка. Поради това смятам, че
въпросът за основния лихвен процент сега у нас има смисъл от обсъждане само
ако се търси начин за прилагане на този инструмент във финансовите
отношения с държавните организации.      
Въпросът в момента засяга единствената държавна банка – Българската
банка за развитие (ББР), която сега не може пряко да получава средства от БНБ,
но може да използва временно и възмездно такива от излишъка по държавния
бюджет или фискалния резерв. През първата половина на 2009 г. това стана в
обем на 500 млн. лв., което обаче съставлява само около 1 % от кредитния
порфейл на търговските банки и това не можа да повлияе съществено на
равнището на лихвите за бизнеса. В тази връзка искам да отбележа, че с оглед
намаляване на лихвеното равнище практиката на ББР би могла да се базира на
ОЛП. В миналото той бе създаден именно за операции с държавни
организации. Сега е време това да се покаже с новите 250 млн. лв., които
правителството предвижда в антикризисните мерки за насърчение на бизнеса.
Така ще се повлияе чрез конкуренцията и върху лихвената политика на всички
търговски банки у нас. Смятам обаче, че по-голямата част от кредитите от ББР
трябва да се предоставят по специализирани програми и проекти за
кредитиране на производства, по-малко засегнати от кризата и
съдействащи за намаляване на външните финансови дебаланси. Това са
програми и проекти най-вече в областта на селското стопанство и
хранителната промишленост, иновациите и възобновяемите енергийни
източници[5]. Държавата следва чрез ББР не да налива парична ликвидност в
търговските банки, от която те нямат нужда, а да се погрижи за минимални
обезпечения при заеми за такива проекти, както и да поеме инициатива чрез
своята външна политика за постигане на изгодни договорености за пласмент в
чужбина.
Самият Дж. Сорос отбелязва, че няма изход от кризата без съществена
интервенция и конкретна отговорност на държавата [8].

          3. Надбавката по кредитите и елементите, влияещи върху

размера на лихвените проценти при сегашните условия

          В случая е по-важно да проанализираме не само ролята на базата, т. е.

лихвеното равнище на предоставяните средства, вкл. по ОЛП, което е
сравнително лесно и обективно контролируемо, а и на допълнителната
надбавка по кредитите,която банките начисляват.
 Без да се спирам на разновидностите от кредити, ще отбележа, че, най-общо,
стойността на кредитите обхваща четири елемента : разходи за плащане
на лихви по привлечените средства, разходи за издръжка на банковите
институции, провизии за рискови и класифицирани кредитни позиции (т. нар.
популярно „лоши” кредити) и печалба за кредитната институция, в т. ч. и
дивиденти за акционерите.
 По данни на БНБ към края на м. юни 2009 г. сумата на кредитите за бизнеса и
физическите лица съставлява 56,5 млрд. лв. и е съвсем близо до размера на БВП
на страната, произвеждан за една година. Тъй като търговските банки у нас не
могат да ползват заеми от централната банка, те си осигуряват необходимите
средства от паричния пазар – главно депозити от физически лица и
организации, по които заплащат кредиторни лихви. По този начин се покриват
около 75% (42,3 млрд. лв.) от активните операции на банките у нас. Около 25 %
(14,2 млрд. лв.) са привлечените средства от чуждестранни банки – главно
майки на своите креации у нас. Привлечените средства от банковата система в
края на м. юни т. г. са общо 60,0 млрд. лв., като разликата над 56,5 млрд. лв.
покрива вложенията при централната банка по минималните задължителни
резерви [9].
          БНБ с цел регулиране на размера на средствата за вливане в оборота на
стопанството под формата на кредити по закон може да събира до 12 % от
сумата на депозитите под формата на задължителни минимални резерви. В
момента този процент е 10 %. Срещу него тя не предоставя кредити на
търговски банки.
С други думи за разлика от развитите в пазарно отношение страни
българската централна банка прибира, но не предоставя парични средства
на търговските банки, което косвено също влияе върху увеличаването на
размера на лихвените проценти за кредитиране на бизнеса и
домакинствата. С пълна сила се проявява фактът, че размяната на права
на печалба, като същина на паричния пазар у нас, не засяга публичните
финансови отношения и е доброволна само по отношение на частния пазар.
Затова от позициите на частния паричен пазар, от който преимуществено
се финансират търговските банки у нас (главно от депозитите), растежът на
лихвите през последните месеци колкото и да беше обезпокоителен, толкова е и
закономерен. Политиката на банките беше продиктувана от обстоятелството да
не се „оголят” и изпаднат в ликвидна криза, още повече че техните банки-
майки в Западна Европа не са в добро ликвидно състояние и ползват
значителни средства от бюджетите на своите страни, за да спасяват
ликвидността си, т. е. възможността да посрещат текущите си плащания. У нас
поради функциониращия валутен борд търговските банки не могат да се
обърнат за пряко съдействие от нашата централна банка за заемане на средства
с цел намаление на лихвите.
Четирите елемента, посочени по-горе, по същество предопределят
стойността на паричния ресурс. За да проанализирам количествено влиянието
на тези четири елемента върху равнището на лихвените проценти по
заемите, изследвах финансовите резултати в банковия сектор у нас за
последните две години : м. юни 2007 г. – м. юни 2009 г. [9].
Първата констатация е, че през двегодишния период общата сума на
кредитите за бизнеса и домакинствата се е повишила от 36,2 млрд. лв. през м.
юни 2007 г. до 56,5 млрд. лв. през м. юни 2009 г., т. е. с над 56,4 %. Това е един
значителен ресурс, вложен от търговските банки у нас (които са над 90 % с
чуждестранно участие) за развитието на икономиката и особено за нуждите на
населението (за дългосрочно кредитиране на жилища, обзавеждане, покупка и
лизинг на леки коли и пр.). И тази толернтност на банките към риска следва да
се отчете, тъй като вложенията се правят в кредитен пазар, който е сравнително
високо рисков и с неголеми доходи на населението за посрещане обслужването
на кредитите, за разлика от равнището на доходите в развитите западни страни
за подобни случаи. Освен това трябва да си припомним, че до неотдавна
критикувахме банките за износ на средства в чужбина, вместо да ги влагат в
страната, а сега, когато ги инвестират в страната, ги критикуваме за размера на
лихвите.
През изминалите години, с оглед на сравнително стабилните си и до
някъде растящи доходи, мнозина се възползваха от предоставените
възможности за кредит. Допълнително спомогнаха и предложенията на
множество кредитни институции за кредитиране на лица с неофициални и
недекларирани доходи. Улеснените процедури по отпускане на заеми и
съкратените срокове за вземане на решение дадоха възможност на много
българи да извлекат полза от предоставените предложения (схеми) от банките.
В края на 2008 г., обаче, финансовата криза, обхванала света, започна да
се усеща все по-силно и в България. В резултат на това, мнозина загубиха
работните си места, а при други месечните доходи намаляха драстично. Всичко
това доведе до ситуация, в която много от кредитополучателите, вкл. и фирмите
с намалели продажби навън (тъй като износът се срина с 30 %) започнаха да
изпитват трудности и дори невъзможност да погасяват кредитите си. Все по-
често започна да се чува за предсрочно изискуем кредит, за съдия - изпълнител,
изпълнителен лист, опис на движими вещи, публична продан и прочие
термини, за които до скоро много участници в пазара дори и не бяха
подозирали. Освен всичко друго, това означава също, че мнозина не са си
направили точна преценка за кредитните си харчове, най-малкото за
посрещане на лихвените плащания.
Вторият извод от изследването показва, че действително е налице
увеличение на приходите от събираните от банките лихви спрямо общата сума
на кредитите и вземанията, както следва : 2007 г. – 7,0 % г., 2008 г. – 8,2 % г.,
първо полугодие на 2009 г. – 8,4 % г. (на годишна база). Това обаче не е
показателен индекс. От системна гледна точка трябва да се изследва и
движението на плащаните от банките лихви на депозантите. А той показва
следното : 2007 г. – 2,8 % г., 2008 г. – 3,8 % г. и 2009 г. – 4,1 % г. (на годишна
база).
Показателят за рентабилността на банките по кредитните операции
зависи от маржа, т. е. разликата между дебиторните и кредиторните лихви.
Поради нарастващата конкуренция този марж непрекъснато намалява и за
първото полугодие на 2009 г. се изчислява на 4,3 % г. (на годишна база). Тази
величина е двойно по-голяма от развитите в пазарно отношение страни, но за
условията на силно рисковия български пазар намирам, че това е приемливо
равнище на лихвен марж.
При това следва да се има пред вид, че през 2001 г. и 2002 г. лихвите по
кредитите не са били по-ниски от сегашните, напротив по-високи, което се
вижда от данните по-долу***
 (в %)
кредити м. 10. 2001 г. м. 10.2002 г.
--------------------------------------------------------------------------------
фирми 14,60 13,55
домакинства 17,09 17,06

За сравнение в края на м. септември 2009 г. средният процент на лихвите

по кредитите за фирмите е 10,49% г., а за домакинствата – 13,02 %.
 Третият елемент, а именно показателят за разходите за издръжка на
банковата система е също важен, защото той се включва в транзакционните
разходи за кредитополучателите. През последните години те са били следните :
2007 г. – 1,3 млрд. лв., 2008 г. – 1,7 млрд. лв. и 2009 г. – първо полугодие – 2,0
млрд. лв. (на годишна база). Сравнявайки го със западната практика, оценявам
този показател като нормална сума за банкова издръжка при общо активи от
близо 70,0 млрд. лв. в банковата система към 30.06.2009 г.
Четвъртият извод от изследването е свързан с печалбата (след
облагане), която се формира в банковата система. През последните периоди тя
съставлява, както следва : 2007 г. – 1,2 млрд. лв., 2008 г. – 1,4 млрд. лв.
Положителният финансов резултат на банковата система към края на м. юни
2009 г. е само 0,5 млрд. лв.
Фактор за по-ниската печалба е силното нарастване на провизираните
„лоши” кредити, свързани най-общо със забавяне на плащанията от 90 – 180
дни. При фирмите делът на тези лоши и преструктурирани кредити достига
6,02% в края на м. юни 2009 г. спрямо 2,58% преди година. При
потребителските кредити делът на лошите и преструктурираните е най-висок,
или 7,58% към края на м. юни 2009 г., спрямо 4,06% към м. юни 2008 г.
Кредитите за покупка на жилища са с 4,79% дял на лошите кредити в края на м.
юни 2009 г. спрямо 2,18% преди година.
Средно делът на рисковите експозиции на банковата система е 6,63 %
към 30.06.2009 г., в т. ч. с просрочие от 90 дни – 4,27 % спрямо целия
кредитен портфейл, като тенденцията е на увеличение на този дял, респ.
на рисковата премия по кредитите. Според изследване на икономисти от
БАН тенденцията е за достигане на 20% лоши кредити в банковата система [10].
Това показва, че банките за своя сметка и за сметка на акционерите намаляват
печалбата си с оглед адекватно посрещане на трудните кризисни обстоятелства.
При разгледаната по-горе ситуация е естествено те да вземат предпазни мерки,
вкл. и в областта на лихвеното равнище, колкото и това да е в противоречие с
интересите на другите участници на пазара.
В крайна сметка, макар и с печалба с 230 млн. лв. по-ниска от
постигнатата в края на м. юни 2008 г., банките показват добра възможност
на системата да създава ресурс за посрещане на по-нататъшно поддържане
на кредитното търсене. За това свидетелства и обстоятелството, че
капиталовата адекватност на банковата система, която е показател за
степента на покритие на поетите от банките ангажименти (рискове) със
собствени средства (капитал и резерви) към 30 юни 2009 г. по данни на БНБ е
17,6% и надхвърля над два пъти международно приетия норматив от 8 % по
Базелския стандард II [11].

 4. Възможно развитие на лихвените равнища

Както се вижда, интересите между кредитополучателите и банките по

отношение на лихвените равнища по кредитите са противоположни.
Балансирането на интересите предполага по-задълбочено проучване и
осмисляне на пазарните рискове от участвуващите в сътрудничеството страни.
Членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)
са постигнали свое съгласие по необходимостта от предприемане на
правителствени действия за ограничаване възможностите на банките
едностранно да променят условията по предоставени кредити, а от
компетенция на парламента е гласуването на законодателни промени в тази
насока. При посочените по-горе обстоятелства считам, че държавата трябва да
се въздържа от пряко административно въздействие върху движението на
лихвите от страна на банките поради факта, че е силно ограничен участник в
паричния пазар. Най-добре е да използва за тази цел косвени методи чрез свои
институции, като ББР и средства от целеви фондове.
От Националната асоциация на българския бизнес от месеци призовават
банките да намалят лихвите до 4% г. дори и по-малко (2 % г.) и да
дадат възможност за разсрочване на кредитите поне с две до пет години.
Асоциацията изтъква, че банките трябва да си дадат сметка, че именно те
предизвикват икономическа криза в страната и трябва да намерят нов подход,
като върнат доверието на клиентите си. Счита се за погрешно схващането на
банките, че фирмите трябва да спрат да инвестират в проекти и услуги със
съмнителна ефективност. Като крайна мярка при настъпилата ситуация и при
липсата на компромиси от страна на кредитните институции асоциацията
предлага членовете на тяхното сдружение да спрат да обслужват задълженията
си, докато все още са в състояние да го правят. Нещо повече, тази асоциация
предлага също БНБ да отнема лицензите на тези банки, които не изпълняват
законовите изисквания, разбирай не кредитират фирмите за техните желани
пректи.
Това не говори за познаване на системните механизми на
лихвообразуването в България, нито пък за наличието на общо виждане и
политика как да се излезе от ситуацията.
Според министъра на финансите лихвите сега зависят силно от
фискалната политика и могат да се намалят(дори с 3 %), ако се покаже
консервативна фискална политика. С други думи това, което трябва да се
направи, за да паднат лихвите, е бюджетът за 2010 г. да бъде балансиран, с
което ще бъде даден положителен сигнал навън за поевтиняване на паричния
ресурс [12]. Не се отчита обаче, че относителният дял на външните средства на
паричния пазар е само ¼ и съществено повишаване за една година само на база
на симптоми е невъзможно. Затова подобни предложения могат да се
разглеждат в смисъла на теорията на игрите и като опит за доминиране на
фискалната политика над паричната, които политики имат различни цели.
           Изказват се съображения от някои икономисти и ръководни лица в
търговските банки, че високите лихви са резултат от сравнително невисокия
рейтинг на нашата страна на международните кредитни пазари. Например, М.
Андреев, главен изпълнителен директор на „Райфайзенбанк България”,
посочва, че кредитният рейтинг на България е 6-7 нива под рейтинга на
Германия и било естествено лихвите у нас да са по-високи [13]. В общи линии
това е логичен извод, обаче не е правилно в случая лихвеното равнище да се
обвързва пряко с условията и цената, по която се привличат банкови парични
средства отвън у нас, защото болшинството от банките в България са с
преобладаващо участие на чуждестранни банки, а всяка от тях е със свой друг
рейтинг, различен от този за България.
 За пояснение ще отбележа следния факт. През 1988-1989 г. започна процес на
пласиране от Булбанк и БСИ ”Минералбанк” на дългосрочни облигации на
японския паричен пазар при изключително изгодни условия за срок от десет
години. Той беше прекратен през м. март 1990 г., когато Българската
външнотърговска банка под натиск на правителството обяви мораториум по
външните си плащания в конвертируема валута. От тогава български банки
почти нямат участие на международните кредитни пазари (с малки
изключения - Първа инвестиционна банка). По-важното от тогава е, че и до сега
банките си набавят средствата основно от вътрешния пазар, което
анализирахме по-горе. Привличаните от банките средства от чужбина са по
специални програми, главно от банките-майки, за които нашият кредитен
рейтинг, противно на това, което си мислят някои наши икономисти, не е от
водещо значение. Рейтингът на страната би бил по-интересен за навън само ако
българското правителство реши да заеме средства от международния кредитен
пазар по обекти и програми, по които неговите органи сами поемат пряка и
конкретна отговорност. Тези дългосрочни задължения на държавата обаче не
могат да повлияят на равнището на лихвите по краткосрочните банкови
кредити.
Българското стопанство се развива на принципа на конкуренцията,
която е ръководно начало в пазарното стопанство Никоя банка не може да бъде
задължена административно да предоставя кредити, а още по-малко – фирмите
да искат такива на всяка цена. Много икономисти подчертават нееднократно,
че банките у нас действат като търговски предприятия със своя собствена
кредитна политика. В пазарните условия са приложими директивни указания
само спрямо формалните отношения и акуратността на участниците на
кредитния пазар, независимо от какво равнище се правят. Както се посочва в
изследването, което отбелязах и по-горе [2], действена парична политика се
прави на база на диалог и изкуство на баланса межде всички преки участници.
Към подобно виждане се придържат и ръководителите на крупните търговски
банки у нас, както и редица икономисти, които считат, че понижение на
лихвите може да започне, след като икономиката покаже признаци на
съживяване [14]. По този начин ще могат да се намалят провизиите и понижи
равнището и на лихвите. Това се изисква от системния подход и е разумният
път при настоящите условия на кредитния пазар. То означава, че
устойчива тенденция за намаляване на лихвите не може да се постигне
само чрез налагане на отделни потенциални обстоятелства, каквито са
например административното балансиране на бюджета или
подобряването на един или друг показател от рейтинга на страната, а
като се въздейства комплексно върху ключовите връзки между системите
от дейности в икономиката. Само така с по-малко разходи на време и
ресурси пазарната система ще започне своето връщане към равновесие.
 От историческа гледна точка специално ще отбележа, че по времето на
„бума” на банковите кредити (до края на 2008 г.) те бяха фактор наред с
притока на чуждестранни капитали за високи темпове на икономически
растеж. Сега в условията на криза динамичното равновесие е нарушено и е
естествено да следва забавяне на предоставянето на кредити за нови
начинания, както и на притока на капитали отвън[15], което трябва да се отчита
от всички като обективна последица.
 Същевременно с оглед съживяване на икономиката, което би било от
полза за всички участници на пазара, редица банки предприеха мерки за
понижаване на равнището на лихвите и то не само за новоотпусканите кредити,
макар те да са все още проблематични. Данните на БНБ също показват, че след
силното покачване на лихвените нива по кредити и депозити, лихвите
започнаха плавен ход надолу. За втори пореден месец през м. август 2009 г. се
отчете намаление в годишния лихвен процент на депозитите и в левове, и в
евро. Същото се забеляза и при лихвите по кредитите, но тези лихви едва ли
бързо ще се върнат на нива отпреди началото на кризата. Причината е главно в
това, че, както отбелязах по-горе, сумата и броят на невърнатите или
забавените кредити растат, като най-сериозно е увеличението на
необслужваните потребителски заеми.
Възможностите през следващите периоди е да има спад на лихвените
проценти по депозитите по няколко причини – първо, заради това, че има
ликвидност в банките, т. е. предлагането на свободен паричен ресурс между
банките превъзхожда търсенето, второ, заради това, че оборотите на
междубанковия паричен пазар са спаднали с една трета, което потвърждава
обстоятелството, че банките разполагат с достатъчен паричен ресурс [16], и
трето, че рисковата надбавка за банковите кредити от вън падна с 2,5 до 3,0
пункта, а, когато беше разгарът на кризата, тя беше 12,0 процента [17]. Тези
данни ни дават основание да смятаме, че ресурсите, които биха ползвали
евентуално банките от международните пазари, ще бъдат на по-ниска цена и
това ще им даде основание да кредитират при по-ниски условия.
В крайна сметка „депозитната война” между банките, по мнението
на повечето авторитетни банкови ръководители у нас вече е приключила,
което силно ще повлияе за стабилизирането на лихвените проценти по
кредитите, но все пак на по-високо равнище в сравнение с периода отпреди
кризата.
 Така, ръководството на Райфайзенбанк България очаква още през четвъртото
тримесечие на 2009 г. да има по-съществено намаление на лихвите по
кредитите и депозитите от страна на българските банки. От своя страна,
УниКредит Булбанк също прогнозира, че ще има плавно намаляване на
лихвите по кредитите, но отбелязва, че те едва ли ще се върнат на рекордно
ниските си равнища отпреди кризата в средата на 2008 г. Ръководството на ОББ
счита, че догодина лихвите по кредитите ще паднат с 1% годишно. Смята също,
че силно ограниченият достъп до външни парични ресурси все още ще
принуждава банките да държат високи лихвени равнища по депозитите, за да
не избягат вложителите в чужбина [18].
          Банките отказват да се отзоват на предложенията на клиентите си за
преразглеждане на условията по кредитите, като се приложи лихва до 4 % г.
Според клиентите подобно "късогледство" е повече от грешно, защото кризата
ще застраши не само банките, но и техните платци. А масовите фалити няма да
помогнат на никого.
Други автори – икономисти също споделят мнението на банките, че по
време на криза няма да е добре лихвите по кредитите и депозитите да са ниски,
защото това ще е катастрофичен риск при съществуващата пасивна парична
политика на централната банка [14]. Разбира се, самата парична политика сега
зависи изцяло от отделните търговски банки, което затруднява излизането от
кризата. Но, ако в сегашната ситуация лихвите по кредитите паднат до 4-5 % г.,
лихвите по депозитите биха станали 1-2 % г. и гражданите биха изтеглили
вложенията си, за да ги обърнат в евро или да ги държат вкъщи. Затова проф. Г.
Минасян счита, че БНБ и правителството не бива да се месят в пазарната
политика на търговските банки за определяне на лихвите, а да спомагат да се
поддържа конкуренцията помежду им [14]. В този именно смисъл посочихме и
каква би могла да бъде ролята на ББР, която може да съдейства по
икономически начини за намаление на лихвеното равнище.
В заключение бих искал още веднъж да отбележа, че исканията на
бизнесмените и домакинствата за развитие на бизнеса и намаление на лихвите
са основателни. Но нееластичността на модела на валутен борд у нас
ограничава държавните институции, ако изобщо има политическа воля за това,
да започнат провеждане на балансирана политика в интерес и на бизнеса, и на
 насалението, и на банките, вкл. със средства за понижаване на лихвите, което е
критерий за истинска и действена парична политика в условията на пазарно
стопанство. Суми от порядъка на 1-2 млрд. лева от фискалния резерв не са
достатъчни за това, но са път за създаване на технология на действена
парична политика, изградена на база на конкуренцията и изкуството на
баланса. За това допълнително могат да съдействат и поемането на по-
големи и ясни отговорности от правителството и други държавни органи
за използването на средства от български социални фондове и целеви
външни държавни кредити за възвратно финансиране на ефективни,
контролирани от тях програми и проекти. С други думи, изисква се
държавата като институция съзнателно да овладее по-голяма от сега
обхванатата от нея част от кръгооборота на рискове в съвременното
общество.
В духа на обсъждането на доклада за световната финансово-
икономическа криза и отражението й у нас при президента през м. септември
2009 г. е важно ясно да се очертае моделът за икономическото развитие на
България в следващите години и произтичащите от това отговорности за
държавата. Силно рисково е пазарните правила и дискрециите при
управлението на икономиката да не се анализират съвместно и обвързват,
както това се правеше досега. Придържането към небалансирано
ограничаване на ролята на държавата и безкритично прилагане на крайни
монетаристични принципи ще има пагубно значение за икономиката на
страната и бизнес средата, каквито и еврофондове и компенсации да се
получават отвън.
Най-важното според мен е синхронизирането на усилията от страна на
държавата, регулаторните органи, БНБ, предприемачите и банките за
създаване на предпоставки за стабилизиране на макросредата и постигане на
умерен растеж на икономиката. В текущ план е важно да се повиши
ефективността на отношенията между банките, държавата и бизнеса за:
        по-ритмичното изплащане на дължимите бюджетни средства към фирмите;
        по-бързото възстановяване на ДДС;
        ускоряването на плащанията по европейските програми;
        законодателните промени в полза на банките при събиране на техните
просрочени вземания и за спазване от тях на необходимата договорна
дисциплина.
 Банките основателно предлагат промени в гражданското процесуално
законодателство, насочени към по-добра ефективност по принудителното
събиране на просрочени задължения, а именно :
        намаляване на размера на държавните и общински такси и съдебни разноски
при принудително събиране на просрочени кредити;
        намаляване на съществуващата разпоредба за 100% оисгуряване с ДЦК на
обслужвани средства в застрахователни, взаимни и пенсионни фондове, което
ще влее свеж ресурс на пазара;
        определяне на приоретитни отрасли от павителството с оглед
целесъобразното насочване на банковите кредити.
 Реализрането на тези искания, макар и косвени по отношение на
паричната политика, също биха изиграли важна роля за стабилизирането на
кредитния пазар.
Що се отнася до физическите лица – кредитополучатели, следва да се
има пред вид, че от 01.10.2006 г. влезе в сила Законът за потребителския
кредит, предвиждащ осигуряване на защита срещу неравноправни клаузи в
договори за кредит. В практиката обаче, всичко все още е оставено за
договаряне между банката и кредитополучателя без нужния надзор от
държавата. Законът регулира кредити в рамките до 40 000 лв. (т. е. 20,0 хил.
евро), като се основава на директива на Съвета на Европа No 87/102/ ЕИО от
1986 г., както и на други директиви, които имат косвено отношение към
потребителското кредитиране. Междувременно ЕС прие нова директива,
касаеща пряко потребителските кредити. Тя обхваща кредити до 75 000 евро и
покрива почти целия диапазон от потребителски кредити. В момента у нас
допълненията към закона, които неотдавна влязоха в сила, регламентират
възможността на кредитополучателите да предплащат кредитите без
допълнителни разноски. Нужно е обаче активно участие на организации на
потребителите в изработката на правила за защита интересите на
индивидуалните кредитополучатели по пътя на изкуството на диалога.
 *
 * *
Едно от най-значимите събития през 2009 г. за Европейския съюз е
окончателното влизане в сила на договора от Лисабон, подписан от държавните
и правителствените ръководители на двадесет и седемте страни от ЕС на 13
декември 2007 г.
 В новия договор компетенциите на Съюза са определени по-ясно и по-
прецизно, като той разполага с три вида компетенции: изключителни,
споделени и допълващи. Изключителни компетенции има в области, като
митнически съюз, правила относно конкуренцията и икономическата
политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото.
 Наред с промените и нововъведенията по отношение на развитието на
Съюза като политически, с Лисабонския договор се изменят съществуващи и се
създават нови разпоредби, отнасящи се до икономическата и паричната
политика на ЕС. Промените в регламентирането на икономическата и
паричната политика на Европейския съюз могат да бъдат разгледани в три
аспекта: а) утвърждаване на евровалутната група като водеща; б) приемане на
пакт за стабилност и растеж; в) въвеждане на гласуване на европейските
бюджети от Европейския парламент [19].
 По-нататъшното утвърждаване на евровалутната група предвижда
неформални ежемесечни срещи на икономическите и финансовите министри
на държавите - членки от евровалутната зона, на които ще се вземат решения,
свързани с икономическата и финансовата политика. Целта е постигане на по-
добра координация по отношение на икономическата, бюджетната и
фискалната политика на държавите, приели еврото. Паричната политика на
тези държави си остава да се определя от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Както е известно, ние също се стремим да станем членове на евровалутната
зона, което би активизирало паричната ни политика. А тя засега, както
разгледах по-горе, съществено се различава от тази на другите страни-членки
на ЕС.
В развитите в пазарно отношение страни вече се счита, че кризата (по-
точно рецесията) е преодоляна и постепенно икономиките им ще навлизат във
фазата на съживяване. Това означава, че постепенно лихвите там ще започнат
да се повишават от сегашното ниско равнище с оглед да се подбират по-
ефективни проекти за кредитиране. Естествено възниква въпросът, може ли и
докога у нас тенденцията може да бъде обратна, с призиви и практики за пряка
правителствена намеса за снижаване на лихвите по кредитите. За да да се
избегнат аномалиите с прилагането на високи лихвени проценти, съществено
различни от европейските, е нужно спешно разработване на системна
концепция за целенасочено повишаване ролята на БНБ като активен играч
на паричния пазар. Тя трябва да обхваща и нови принципи за съвместен
анализ и провеждане на фискална и парична политика, съгласувана с ЕЦБ.
Забравените неща за самостоятелно, извън правилата на валутния борд,
регулиране на икономиката и лихвените равнища трудно ще се научат отново,
ако не се започне постепенно прилагане на подходящи техники още отсега.
Концепцията ще се превърне във важен инструмент за постигане на по-
обективни кредитни отношения на банките с бизнеса и населението като
двигатели за излизане от кризата.
Източници :
[1] Wikipedia, Monetary policy, p. 1, Internet
[2] Р. Георгиев “Паричната политика като изкуство на баланса”, С., 2004,
изд. на Съюза за стопанска инициатива
[3] Milton Friedman “A Program for Monetary Stability”, N.Y., 1960
[4] Chobanov, George and Eric J. Pentecost, "Price and Output Dynamics under
a Currency Board: The Case of Bulgaria", in: Exchange Rate Policies, Prices and
Supply Side Response. A Study of Transitional Economies, Edited by Christos
Papazoglou and Eric J. Pentecost. Palgrave, St. Martin's Press, New York, 2001,
pp.91-103.
[5] Р. Георгиев “Системен подход към риска от външните финансови
дебаланси в българската икономика”, сп. „Икономическа мисъл”, бр. 5/2009 г.
[6] М. Йорданов „ОЛП рекордно нисък, но вече и рекордно
непоказателен”, Интернет, 03.08.2009 г.
[7] БНБ, Парична статистика, 31.08.2009 г., Интернет
[8] George Soros, The New Paradigm for Financial Markets, 2008
[9] приведено по сп. „Кредит & Риск”, бр. 6, 2009 г., с. 4
[10] БАН : Лошите кредити ще достигнат 20 %, в. „Пари”, 15.10.2009 г., с.6
[11] БНБ, изд. Банките в България, април-юни 2009 г., с.15
[12] цит. по Darik finance.bg, 16.09.2009, Интернет
[13] М.Андреев, По-ниски лихви само при сигурни доходи, Интернет,
27.10.2009
[14] проф. Гарабед Минасян „Лихвите ще паднат, когато
 икономиката заработи”, в. „Пари”, 09.10.2009
[15] в. Капитал – 14-20.11.2009 „Лихвите или кокошката”, с.10, в. „Пари”,
09.10.2009
[16] Петър Драгов, „Лихвите падат”, в. „Банкеръ”, бр. 40, 10-16.10.2009 г.,
с.35
[17] В. Маринова, Все още няма ясна тенденция за намаление на лихвите,
Интернет, 03.11.2009
[18] в. „Пари”,09.10.2009, с.8-9
 [19] Цветелина Маринова, “ Договорът от Лисабон и икономическата и
парична политика на ЕС”, Доклад, УНСС, Интернет, януари 2008 г.

Mechanism of interest rates  and the crisis

                      Prof.  R. Georgiev, Dr. Ec. Scs.
Summary :  The processes  of formation of interest rates in the country in the
conditions of economic crisis  and the influence of currency board  on it is studied.
The approach is a systematic one  and is based  on the conceptions of the game theory
and their strategic interaction.  Is shown  and analyzed an information of official
banking statistics and  legal documents. The basic postulate is that by now the 
mechanism of interest rates  is a reason for  a number of risks  influencing  the
economic security of the country and the organizations. It is proved why in the
present conditions it is impossible by push of state bodies, BNB and street protest to
influence  considerably  the decrease of interest rates. A necessity of a step by step  
increase of  the role  of BNB as a  “player” on the currency market is argumented  
namely by  more active currency consequently interest rates policy before joining  the
eurozone. Conceptions for elaborating  a necessary  for this conception  are
presented.
Keywords: interest rate, currency policy, central bank, game theory,
currency board, basic (discount) rate, value of the currency resources, loans at risk,
deposit war, Law on consumer loans, Treaty of Lisbon, ECB, eurozone
JEL: D81, Е63, Н11

[*] Противоречията и подходите на групите страни при определяне на

паричната политика разглеждам по-подробно в труда „Паричната политика
като изкуство на баланса” [ 2 ].
[**] Виж изследването на Chobanov/Pentecost [4] за автоматичната връзка
между масата на парите в обращение и салдото на платежния баланс в
условията на валутен борд в България.
[***] За лихви в рамките на 17,5% г. преди 5-6 години посочва и главният
изпълнителен директор на ОББ, Ст. Вътев („Лихвите по кредитите ще паднат с
1% догодина” [17])