Aкадемия за музикално, танцово и изобразително

изкуство гр.Пловдив

РЕФЕРАТ

Тема : Самооценка

Разработил: Ивайло Ангелов Ангелов

фак. № З-1089
ПОМ I курс
 Централен компонент на Аз-концепцията е самооценката:
оценка на човека на неговите действия и резултатите от тях, на
мислите и чувствата му, на идеалите, мотивите, на себе си, на
мястото си в света.
Самооценката бива оценка на конкретни качества и умения или
обобщена: оценка на собствените възможности, отношение към себе
си и степен на себеприемане. Тази обобщена самооценка
(положителна или негативна, ниска или висока, адекватна или не,
определя някои черти на характера (увереност и сигурност в себе
си), както и нивото на аспирации на личността, взаимоотношенията
й с другите, ефективността на дейността й, по-нататъшното й
развитие. Завършеността на човешкия характер и психика започва
със себеусещането, самоосъзнаването и личното възприятие на
всеки от нас като отделни единици и като част от Цялото.
Себеусещането на човека зависи само от самия него, а не от някой
друг или от нещо друго. Себеусещането е определението, което
човек би дал сам за себе си, ако се погледне от гледна точка на
термин, необходим да бъде обясняван с думи. Самочувствието е
система от субективни усещания, свидетелстващи за една или друга
степен на физиологическия и психологическия комфорт. Включват в
себе си както качествена обща характеристика така и субективни
преживявания. Липсата или излишъкът водят до дискомфорт. Без
значение дали го осъзнаваш или не, всъщност може би двете са
проявление на едно и също нещо, или поне би трябвало да бъдат, за
да има баланс. Осъзнатото себеусещане създава самочувствие.
Самочувствието ни не е ниско, когато критериите за оценка не са
прекалено високи, когато няма необоснована критика и прекомерно
изискващи амбиции. Идеите на личността са в основата за
формирането на реално и полезно самочувствие. Идеите на всяка
личност са продиктувани от високия идеал. Себеопознаването
помага за откриването на причините за ниската самооценка, която
пък води след себе си ниско самочувствие. Много често неправилно
създадената представа за нас самите ни кара да бъдем склонни към
недооценяване, а в последствие и до подтискане на качествата и
уменията, изграждащи нашата индивидуалност. Причините за
ниската самооценка могат да бъдат най-различни. Често пъти
нейните корени са в ранното детство. "Остави, все едно нищо
няма да направиш!, "И какво ще излезе от тебе?" - подобни
твърдения са доста потискащи. Особено тежко се понасят, когато са
изречени от най-близките хора. Те формират неувереност по
отношение на стойността на собствената ни личност. Човек реално е
способен да извлича максималното и положителните, и от
отрицателните си качества. Самопризнанието и себеуважението са
първото необходимо нещо, за да осъзнаем себе си като положителни
личности и да започнем да извличаме положителното от
отрицателните си страни, да ги превръщаме все повече в
положителни, да осъзнаваме влиянието им върху същността ни и
влиянието на същността ни върху света около нас. Самооценката се
нуждае от фундамент. Само този, който приема и цени себе си,
излъчва увереност в себе си и във външния, заобикалящия го свят.
За много хора е трудно да приемат себе си. Ние
критикуваме себе си, своята фигура, своя интелект, своите
разбирания. често пъти към себе си се отнасяме по-строго,
отколкото другите хора се отнасят към нас. Много хора не са в
състояние веднага да кажат нещо хубаво за себе си. Но любовта и
уважението към самите нас е основа за доволен и щастлив живот,
предпоставка да бъдем обичани и от другите. Ние сме неделимо
цяло, както положителното и силното в нас, така и отрицателното и
неосъзнатата ни и ненасочена сила. Доверието в собствените ни
преценки, шансът, който ние сами решаваме да дадем на себе си, да
се докажем на себе си като годни за взимане на решения същества, е
неоценима инвестиция – поемането на отговорността за собствените
ни постъпки ще доведе до по-голямо самоуважение и
самоудовлетворение.
Високото самочувствие не е синоним на успех, стабилност или
щастие. Хората, които го имат, може да са нещастни и бедни, така,
както и постигналите успех могат да се мразят и да провалят живота
си. Но в обществото високото самочувствие се асоциира с успеха в
живота, така също и в образованието, финансовата сигурност и
социалната принадлежност. Точно в това е проблемът. Понеже
доброто обществено положение лесно може да се определи, а
самочувствието е като че ли негово следствие, двете започват да се
покриват. Но в действителност не е така.
Какво е значимо всъщност? Ние приемаме, че самочувствието ни
отразява мнението на другите за нас. Но не така. Разбирателството
със себе си трябва да се заслужи.
Самочувствието се състои от две части. Първото е съзнанието за
собствената ни ефикасност – увереността, че се контролираме
напълно, което ни помага да посрещаме спокойно
предизвикателствата и да не се пречупваме пред трудностите. Това е
съгласието, което води нашите мисли по пътя на победителя или
неудачника. Просто ни е необходима стабилна основа за развитие на
нашите способности. Най-подходящия източник за такава вяра е
успехът в една област, който увеличава сигурността ни, че ще
успеем и в други области.
Втората част е увереността, че сме напълно достойни да вървим по
тази пътека, че нашите мисли и усещания са ценни. Тази област е
по-неясна, но не по-малко важна. Различието между това какво сме
и какво искаме или би трябвало да бъдем е причината за ниското
самочувствие. Колкото по-високи са претенциите ни за живота,
толкова по-големи са изискванията за нашето самочувствие.
Понякога неадекватната самооценка става причина за завист в
хората. Човек, прекалено уверен в собствената си значимост, при
среща с по-успешен или дори просто равен на себе си — по
способности, материално благополучие, положение в обществото и
т.н. - започва да чувства дискомфорт. За да възстанови душевното си
равновесие (или по-скоро своята илюзия за него), завистникът често
се стреми да причини неприятности на обекта на своята завист - да
оскърби, да оклевети, да унизи, да попречи. Това е така наречената
"активна" завист. Друг случай: потискат ни вътрешни комплекси
или ние просто не сме достатъчно уверени в себе си и затова
смятаме себе си за по-лоши от другите.
Какво можем да направим? Ако има ключ към високото
самочувствие, той е в честото напомняне за собствената ценност.
Във всеки от нас има нещо особено, неповторимо, уникално. Да
открием способности в себе си — не е трудно, има ги всеки. Но не
просто да си повтаряме окуражително, че сме най-добри.
Честността е с особена важност. Ако очакваме да постигнем
определени цели и да станем определен тип личност, и не
преценяваме правилно способностите си, ще се провалин, без да
разберем защо. Ако пък успеем, няма да повярваме, че това се
дължи на собствените ни способности и това ще задълбочи нещата.
А собствената неувереност кара света да изглежда враждебен.
Колкото по-сигурни в способностите си се чувстваме, толкова
повече ще постигнем, толкова повече ще нараства увереността ни,
че сме господари на живота си. А това е основата на успеха.
Себеусещането ни помага да останем с високо самочувствие, дори и
когато сме подложени на критика. Критиката би могла да не се
възприема като нещо лошо, при положение, че не допускаме тя да
ни нарани или уязви. Ако приемаме критиката просто като чуждо
мнение, с което не сме задължени да се съобразим и изхождаме от
това, че не е по силите на никого да се харесва на всеки, винаги, ние
няма да й позволяваме да има власт над нас и ще сме способни да
извличаме само полезното от нея.

Последната дума е наша, ние сме тези, които преценяваме дали да

се съобразим или не с мнението на околните. Ние следваме нашия
собствен път, който сме избрали да бъде наш, който сме решили на
къде да води. Обикновено и естествено тази посока е напред и
нагоре, дори и да не сме я избрали сами, това е правилната посока и
инстинктивно човешката същност се стреми натам.
В човешката природа е заложен стремежът към
самоусъвършенстване и издигане над другите в стълбицата на
обществената йерархия. Човекът е ръководен винаги и във всички
свои начинания от крайната цел и от собственото си его, готов е да
преодолее бариерите, препречващи пътя му напред, за да надвие
противниците, които съперничат на неговите постижения. Преди
всичко затова е необходимо желанието за самоусъвършенстване,
изследователския дух. След това волята и упоритостта да не се
отказваме в процеса на събирането на познания и така бъдем
любопитни, да задаваме въпроси и да търсим отговорите, да
проучваме различни мнения. Освобождаването от предразсъдъците
по отношение на критиката ще ни позволи да не се страхуваме да
чуем различни гледни точки и ще уважаваме чуждите мнения. И
докато търсим и проучваме, ние ще открием своето собствено
мнение, ние ще открием себе си, ще усетим себе си. По този
начин ще станем Личност, която притежава собствено мнение.
Ще придобием самоувереност в разговорите с останалите, дори
може да станете авторитет в някои области и другите ще ни се
възхищават за познанията, които имаме. Несъзнателно започваме да
усещаме как ставаме по-добри, усъвършенстваме все повече. Когато
започнем да правим списък на своите успехи, запишем си всичко,
което сме постигнали, което сме научили, отбележим всяка
дреболия, всяко дори мъничко постижение, ние ще започнем все по-
осезателно да осъзнаваме успехите си, ще започнем да ги приемаме,
ще ги направим част от нас самите и нашата същност ще стане част
от същността на успеха.