1. Въведение в дисциплината – предмет на историческото познание.
2. Философия на историята – идейни подходи за проучване на миналото. 3. Исторически извори – класификация и типология. 4. Специални и помощни исторически дисциплини. 5. Най-ранните „исторически” записи в Древния Изток. 6. Библията и историята – старозаветни и новозаветни наративи. 7. Първи наченки на „исторически” разказ в епоса – Омир и Хезиод (идеята за петте века). 8. Възникване на историческата мисъл в Древна Елада - логографите. 9. Историческият логос на Херодот. 10. Историческите събития и причинно-следвените връзки – Тукидид. Неговият продължител – Ксенофонт. 11. Идеята за „всеобща история” на елинизма – Полибий. 12. Представители на римската историография – стари и млади аналисти, Тит Ливий, Салустий Крисп, Гай Светоний Транквил, Тацит. 13. Лукиан и неговите „изисквания” как се пише история. 14. Късната римска историография – Дион Касий, Амиан Марцелин. Християнската патристика и отражението ѝ в историческите съчинения. 15. Средновековната догматика и схоластика и новите идеи в историята – Августин и хронистите. 16. Историческия прочит на Ренесанса – „хуманизиране” на историята и първите периодизационни схеми – Лоренцо Вала и др. 17. Жан Боден и неговият метод. Ерудитите и поставяне на основите на извороведската събирателска работа. 18. Векът на Просвещението – опит за преосмисляне на философските идеи за историята – Волтер, Мабли, Русо. 19. Формулиране на идеите за обществения прогрес – Кондорсе, Хердер. 20. „Векът” на историята – историческата мисъл през XIX век. Философската обосновка на Хегел. 21. Историческият обективизъм (методът на Ранке). 22. Френската историческа мисъл през XIX век – Тиери, Гизо, Мине, Мишле. 23. Позитивизъм чрез емпирична проверка – Огюст Конт, Спенсър. Антипозитивизъм. 24. Философските тенденции в историята през ХХ век – английска школа, американска школа (клиометрията). 25. Философските тенденции в историята през ХХ век – френската школа Анали. 26. Попър и идеята за отвореното общество. Смисълът на историята – Шпенглер. 27. „Оптимизмът” на Тойнби – ролята на цивилизационния модел в историята. „Краят на историята” – Фукаяма.