Professional Documents
Culture Documents
Отровните Роднини - Сюзън Форуърд и Дона Фрейзиър - 4eti.me
Отровните Роднини - Сюзън Форуърд и Дона Фрейзиър - 4eti.me
Отровните Роднини - Сюзън Форуърд и Дона Фрейзиър - 4eti.me
ДОНА ФРЕЙЗИЪР
ОТРОВНИТЕ РОДНИНИ
Как да опазим брака си
Поредица Новата Ера в общуването
Американска,
Първо издание
http://4eti.me
ISBN 954-649-600-6
2
Сюзън Форуърд е практикуващ терапевт, преподавател и автор на книги,
преведени на петнайсет езика. Има многобройни изяви в телевизионни и
радио програми, лекциите ѝ се ползват с голяма популярност, а богатият ѝ
професионален опит е тема на десетки статии в американски вестници и
списания. Сюзън Форуърд живее в Лос Анджелес, Калифорния.
3
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение . ............................................................................................................. 5
4
Въведение
В идиличния период на ухажване се чувствате така, сякаш вие сте
измислили любовта и имате желание да създадете татова семейство, каквото
винаги сте искали да имате. Тази силна представа ни подтиква да се оженим.
Още в началото с лекота свеждате до минимум сложната смесица от
философски, религиозни, социални, културни, интелектуални и всякакви
различия, които съществуват между вас двамата. Съвсем скоро обаче идва
време да се честват празници, да се подреждат стаи, да се изстискват туби с
паста за зъби, да влагате пари в банка и различията, които се разкриват, може
да подложат на изпитание и най-силната любов. Неуредиците, които са част
от всеки брак, ще ви се отразят достатъчно стресиращо, ако няма кой друг
да ви помогне. Ала объркващата, тревожна и често болезнена истина е, че
всъщност не се женим за един човек. Всеки от нас влиза в брака със
собственото си уникално минало, нужди и установени навици, женим се за
семейство, което има свой емоционален багаж и установени обичаи.
Сдобиваме се с другар в живота. А в повечето случаи и с родители на
партньора.
5
ви, изведнъж се забърквате в жестоки битки или откривате, че ставате по-
нервен, крещите на партньора си или плачете след всяка среща с родителите
му. Или може би сте се опитали да загладите нещата, да се усмихнете, да
проявите доброта и да се престорите, че всичко е наред. От любов към
партньора си и от желание да не стават разправии може би „проявявате
сговорчивост“, а по-късно откривате, че непрекъснато правите компромиси
с чувствата, с разбиранията, с желанията си и в крайна сметка с честността
си.
Няма и дума, че проблемите с родителите на партньора ви тормозят
вътрешно. Но което е по-важно, те директно отслабват връзката между вас
и вашия партньор и колкото по-дълго се задълбочават без точен адрес или
им позволявате да ескалират, те причиняват и по-големи неприятности. През
повече от двайсет и петте години, през които давам консултации както на
отделни хора, така и на семейни двойки на всякаква възраст, неоспоримият
факт си остава верен и ясен:
6
насилие върху вас и вашия брак създават истински хаос. Атаките им може
да бъдат открити и агресивни или подмолни и подривни. Те може да варират
от опити да ви контролират чрез използване на пари или като ви карат да се
чувствате виновни, докато се стигне дотам най-обидно да ви отхвърлят
заради религиозни или културни различия. Те обикновено са безпардонни и
често непримирими.
Моля отбележете, че когато използвам термина „отровни роднини“,
обикновено имам предвид родителите на вашия партньор. Знам, че много
от вас си имат големи проблеми също така и с други роднини като например
с някой противен девер или зълва, която ви клевети, но в отношенията
между поколенията съществува невероятна липса на равновесие. Културата
и обществото даряват по-възрастното поколение с авторитет и го карат да
очаква, че ще получава уважение независимо дали го заслужава или не. И
тъй като в повечето случаи родителите на партньора ви са от същото
поколение като вашите родители, те често ви напомнят за много нерешени
конфликти с вашите родители.
7
9. Непрекъснато ли подкупват вас и партньора ви, за да получат онова,
което желаят?
10. Винаги ли се опитват да накарат вас или вашия партньор да се чувствате
виновни, ако им откажете нещо?
11. Непрекъснато ли ви дават съвети, които не сте искали от тях?
Ръководство за оцеляване
8
Но в отношенията с родителите на партньора ви въпросът не е само в това
да бъдете агресивни и да им дадете да разберат какво ви причиняват и как
желаете да се държат. Във всекидневния живот те правят неща, които ви
разстройват и ви ядосват (както вашите родители може често да причиняват
същото на вашия партньор). Но ако сте прекалено самоуверена личност, това
не значи, че трябва да се чувствате съкрушени от всичко, което ви дразни.
Ще ви науча как да не реагирате много остро, когато те оказват натиск върху
вас и как да решите с какво поведение ви предстои да се справите.
Приемане на реалността
9
бъдеш в спокойни и приятни взаимоотношения дори с ограничени хора,
отколкото да се държиш отчуждено с тях. Реалистичното приемане на
действителността подобри живота ми неимоверно много.
Може да се откажете от възмущението, което не ви е от никаква полза, и да
откриете спокойствие, което ще ви даде реалистична преценка за това какво
може и какво не може да има в отношенията ви с родителите на вашия
партньор. Това от своя страна, ще ви позволи да добиете различно
отношение към хората, а то само по себе си води до по-голяма откритост с
тях.
11
ЧАСТ ПЪРВА
Глава 1
Триъгълник с родителите на партньора
Докато стигнете момента сериозно да се обвържете с някого, вие
обикновено сте опознали добре вашия партньор и сте се запознали, или сте
се чули по телефона с неговото семейство и имате представа за всички
техни светила, инквизитори, тирани и мъченици. Сега, когато хвърлите
поглед назад вероятно съвсем ясно ще си спомните кога ви е налегнало
първото съмнение, че ви предстоят неприятности с родителите на вашия
партньор. Много хора се оплакват, че са ги приели хладно или изпитват
чувство на напрежение, което като че ли никога не изчезва. За други
предвестникът на нещата, които са предстояли да се случат, е бил разговор
по телефона с рязък тон и обидни забележки. Ако неприятните мигове
изчезнат и не се наложат като обичайно поведение, проблемът не е толкова
голям. В други случаи обаче съществува един издайнически момент или
събитие, който е дал сигнал за началото на надвисващи неприятности, и си
спомняте всичко, като мислено връщате лентата назад като на кино.
За Ан, трийсет и една годишна жена, графичен дизайнер, това е била
реакцията на бъдещата ѝ свекърва на едно лично и професионално решение,
което взела.
„Рут започна да се заяжда с мен още преди да се оженим с Джо. Тя се ядоса,
че няма да променя името си, защото то бе изписало на всички бизнес
документи и реклами. На вечерята преди сватбата каза на Джо достатъчно
високо, така че всички да го чуят, включително и аз, че според нея съм била
прекалено амбициозна и че той щял да свири втора цигулка след моята
кариера, която, разбира се, не струва нищо за нея, макар че тя също има
професия. Не казах нищо, но се почувствах унизена и направо побеснях.
Въпреки това се опитах да го отмина със смях и да се държа добре. Не беше
време за разправии.“
Майката на Джо е обвинила и засегнала Ан и се е държала провокативно.
Дали заради това Ан е трябвало да размисли още веднъж, преди да се омъжи
за Джо? Естествено, че не. Но ако Рут продължава да се държи по този начин,
има неща, които Ан и Джо би трябвало да разрешат, за да се уреди въпросът
между двете жени.
По-нататък обаче Ан така и не намерила подходящ момент, за да го уреди.
Четири години бяха минали от сватбата ѝ, когато тя дойде при мен, все още
12
се чувстваше унизена и ядосана и се упрекваше, че е потиснала онези първи
предупредителни знаци и безнаказано е позволила подобно поведение на
Рут. Като повечето хора с проблемна свекърва, още от самото начало тя е
почувствала, че бракът ѝ няма да бъде щастливо сливане на две семейства, а
ще получава неприязнени упреци от страна на родителите на своя партньор.
Но мощни сили работят против това човек да осъзнае нещо и по тази
причина много от нас страдат мълчаливо. Вие сте влюбен. Не желаете да
повдигате въпрос, който би могъл да навреди на романтичните ви чувства.
Желаете да бъдете харесан и приет от родителите на бъдещия си партньор.
Ан с изумление си спомни колко много се е старала да убеди себе си, че
онази неприятност, случила се на вечерята преди сватбата е била моментен
изблик, последван от многобройни „моментни изблици“ през годините.
„Страшно много исках тя да ме хареса и бях сигурна, че все някога ще ме
опознае, но се оказа нелепо. След като се оженихме, стана още по-лошо.
Тогава си помислих, че след като стане баба, сигурно нещата ще се променят
към по-добро. Сега вече има две внучета и непрекъснато продължава да ме
критикува.“
Защо така често позволяваме да минат месеци и години от момента, в който
сме осъзнали, че имаме проблеми с роднините, и да дойде време, когато
преставаме да чакаме те да изчезнат от само себе си? Убедена съм, че това
става, защото се вкопчваме в поредица от вдъхващи увереност баналности
как най-добре да се отнасяме към родителите на нашия партньор. Тези
успокояващи баналности са дълбоко залегнали в нашата колективна система
на надежди и те избуяват често при съвети на доброжелателни приятели и
роднини. Това са първите неща, които казваме на себе си, когато осъзнаем с
известна боязън, че нашите сегашни или бъдещи роднини не са наши
съюзници. Наричам тези убеждения „Митове за родителите на партньора“,
защото през повечето време те представляват чисто и просто самозалъгване
и не се основават на реалността. Те обаче действат успокояващо и ние се
държим за тях, докато те изтънеят като конец от старо прокъсано одеяло.
13
1. Нещата ще се променят, след като се оженим
Тази фраза звучи като болезнено ехо сред хора, които се мъчат да се
справят с обидата, причинена от критики или незачитане от страна на
родителите на партньора. Времето и опознаването няма да отворят
заключените им сърца и души. Да си налагате смелост и да чакате с
естествената си доброта и очарование да ги спечелите, е също като да чакаш
счупена чиния сама да се залепи.
14
В нито един от тези сценарии вие няма начин да победите, нито пък ще
успеете да излезете от положението, без да бъде накърнено вашето чувство
за собствено достойнство.
15
Тогава нека да хвърлим поглед към реалността. Тя може не винаги да е
онова, на което сте се надявали, но все пак остава като единствен изход за
вас.
16
като настройват вашия партньор срещу вас.
Между тези категории не винаги съществува ясна и строго определена
граница. Много родители се числят към няколко от тези категории, като
понякога са критикари, друг път узурпатори. Повечето родители обаче
действат по един определен модел във взаимоотношенията си с вас и вашия
партньор и ще спрем вниманието си върху най-отявленото им държане.
Историите, които ще чуете за всяка от тези категории родители, ще ви
помогнат да вникнете в действията на родителите на вашия партньор, а чрез
тях ще получите голяма яснота, която ви е необходима, за да направите
някои промени.
Нужни са трима
Какво се случва с някои хора, когато се окажат в една и съща стая със
своите родители? Много от вас са открили, за ваше най-голямо изумление,
че силният, способен мъж, за когото сте се омъжили, когато е край
родителите си, се превръща в изплашено малко дете, или че тази
самоуверена, енергична жена, в която сте се влюбили, става гузна и
раболепна пред своите родители. Ако сте смятали, че се жените за човек, с
когото винаги ще бъдете един отбор и ще изпълнявате плановете, които сте
предначертали заедно, а го видите как се огъва пред родителите си, направо
ще се стъписате.
Хоуп, двайсет и две годишна секретарка, изпитала подобен шок точно
преди първата Коледа, която очаквала да прекара заедно със своя годеник.
„Докато ходехме с Джери, той ми беше разказвал много неща за родителите
17
си. Бях останала с впечатлението, че те се мразят, но продължават да живеят
заедно. Спят в отделни спални и, общо взето, всеки от тях си живее отделен
живот. Бащата не излиза никъде и само снове край тезгяха си в гаража.
Показва пълно пренебрежение към всички, особено към жена си. Майката
на Джери наистина е самотна жена и по тази причина за компания и близост
винаги е разчитала на него, който ѝ е единствено дете. Двамата доста
пътували, той я придружава на театър, такива неща. Все пак това бе първата
ни Коледа заедно и бяхме решили да отидем на Хавайските острови, но
точно тогава се обади майка му. Каза на Джери, че е спечелила много пари
на борсата и искала да го заведе в Европа, тъй като това, вероятно, щеше да
бъде последното им пътешествие заедно - заради мен, разбира се. И то на
Коледа! Само двамата! Джери не можеше да разбере какво толкова ме е
разстроило.“
За Тим, трийсетгодишен график, това се случило една дъждовна събота
четири месеца след сватбата.
„Лежахме в леглото и попитах Трейси какво иска да правим през деня. Тя
стана, за да отвори прозореца и с гръб към мен смънка нещо, че трябвало да
оправи стаята за гости за родителите си. Помислих си, че не съм чул добре,
защото поначало се бяхме разбрали, че наши приятели ще използват стаята
за гости, а родителите ни ще спят в хотел. Така стана с моите родители и
смятах, че така ще постъпят и нейните. Трейси каза, че нейните родители
щели да се обидят, щели да си помислят, че не искаме да останат при нас и
като същински идиот, се съгласих. Цяла седмица майка ѝ лъскаше
тоалетната чиния и пререждаше къщата, а баща ѝ, след като изпиеше
половин бутилка уиски, ни четеше вечерни лекции колко екстравагантно сме
живеели и как трябвало да се справяме с парите. Не видяхме бял ден от тях.
Беше същински кошмар.“
А ето какво писмо написа една жена, обрисувайки картина на истински
неприятности, които предстоят:
Мила Ейби,
Аз съм трийсет и две годишна разведена жена, която скоро ще се омъжи
повторно и вече си имам неприятности с бъдещите си свекър и свекърва.
Никога не съм срещала по-груби хора в живота си. Те отказват да имат
каквото и да е общо с мен.
Родителите на моя годеник бяха сърдечни и приятелски настроени към
мен, докато не се сгодихме със сина им. Тогава започнаха да ми хвърлят
злобни погледи и да се държат грубо с мен. Ейби, никога не съм извършила
нищо, с което да обидя тези хора. Дори годеникът ми е на мнение, че не съм
направила нищо лошо.
Майка му ми каза направо: „Почакай, докато някой открадне сина ти, и
18
ще видиш как ще се чувстваш!" Съзнавам, че им е тъжно, че тяхното
„момче” е решило да отлети от гнездото, но за Бога, „момчето" е на 26
години и може да мисли самостоятелно. Това е естественият ход на
нещата.
Мина година и половина и те все още не желаят да ме погледнат. Обаче
очакват синът им да им ходи на гости и той го прави. Яд ме е, че ходи там,
след като много добре знае какво изпитват към мен. Какво да правя?
19
в детска възраст, да не му позволяват да порасне, да се откъсне емоционално
от тях, да ги предизвиква и да ви защитава.
Ако разберете как точно родителите въздействат на вашия партньор, това
ще ви помогне да се справите с гнева и объркването, които правят
конфликтите за родителите така болезнени. Ако използвате само тази книга,
тя ще ви помогне да се взрете в държането на вашия партньор с по-малко
огорчение и повече съпричастност. Ако двамата с партньора си заедно
четете тази книга, тя ще му/й послужи като ценно начало за пръв път да
прозре, а след това и да промени отношенията родители - деца.
20
семейство. Може би сега ще се сдобия със семейството, за което винаги съм
мечтала.“
Много от нас хранят големи надежди за това какво ще им донесе бракът
освен партньор - нова възможност да имат семейство, грижовни, внимателни
родители, каквито много от мас нямат, и когато това не се случи, се
чувстваме излъгани.
„Аз бях първото момиче, което той запозна с родителите си. Томи работеше
в семейния бизнес и живееше заедно с родителите си. Първото, което се
случи когато отидох в тяхната къща, бе че си свалих обувките, защото
подовете им бяха постлани с дебели бели килими и не исках да ги изцапам.
Бащата на Томи заяви, че се държа грубо и невъзпитано. Те непрекъснато ме
критикуваха, макар че правех всичко, за да ги накарам да ме харесат. Носех
им цветя и малки подаръчета, но нищо не можеше да ги промени. Казали на
Томи, че „не съм от тяхната черга“.“
Лесли изобщо не можела да си обясни поведението на родителите на Томи.
Реакциите им към нея съвсем не съответствали на нейните думи или
постъпки. Те критикували Лесли преди още да са имали възможността да я
опознаят. Никой не ги обвинявал за държането им и никой не им бил
определил граници на това кое се приема и кое не. От своя страна Лесли се
върнала в известната си и удобна роля, която тя познавала много добре.
През следващите няколко години Лесли продължила да гледа на себе си
като на жертва на родителите на Томи, която винаги мълчаливо отстъпва
пред него. Да, родителите на Томи я критикували и през повечето време не
я обичали. Но тук имаме нещо повече от обикновен случай на жертва и
хората, които я измъчват.
Лесли е започнала отношенията си с тях с нереалистични очаквания, че
хора, с които няма общи спомени и между тях и нея не съществува никаква
емоционална връзка, ще запълнят емоционалната празнота, оставена ѝ от
нейните родители. И когато това не се случва, тя настръхва от всичко, което
ѝ звучи като критични забележки, и попада в безкрайна примка, изплетена
от объркване, обиди и разочарование.
След това опитвайки се да разбере защо родителите на Томи имат такова
поведение, Лесли прави нещо, което е в пълен разрез със собствените ѝ
интереси - започва да търси повече доказателства, че наистина е недостойна
за вниманието им:
„Толкова ми се искаше тези хора да ме обикнат. А когато това не стана, си
казах, че значи у мен нещо не е наред. Вярно, това е познато чувство - така
вече всичко си идва на мястото.“
Докато работихме заедно, Лесли проумя, че е влязла с много ниско
самочувствие във взаимоотношения с тези хора, с изострена чувствителност
към критични забележки и с лекота се поставя в ролята на жертва. Нито едно
21
от тези неща не извинява, нито оправдава държането на свекъра и свекърва
ѝ, но поради собствената си неувереност тя притежаваше твърде малко
умения, които биха ѝ позволили да се защити или да се справя с конфликтите
по друг начин. За щастие, както ще разберете, Лесли и Томи успяха да
променят до голяма степен отношенията си и успяха да се справят с
родителите на Томи, благодарение на което бракът им се заздрави.
Отпечатък на миналото
22
Знам, че много от вас вече сте се припознали в някои хора, за които ви
разказах и ще продължавате да го правите, докато вървим заедно напред.
Знам, че когато четете за това какво други хора са преживяли, се убеждавате,
че не сте сами. Не сте единствените на света, които приемат нещата по този
начин и съвсем сигурно не сте единствените, на които са се случвали
подобни неща. Този тип разсъждения водят до яснота, която е съдбоносната
първа стъпка към прекрасните промени, които ви очакват.
23
Глава 2
Критикарите
Критикари са тези родители на партньора, които гледат на всяко
вмешателство като на възможност да разучат подробно вашето мнение,
вашите чувства и действия, да ги сравнят със своите собствени и да открият,
че вашите са много по-различни от техните. Докато целта им е да ви
атакуват, да покажат своето превъзходство или просто да маркират своята
територия, те почти инстинктивно го правят с обвинения и неодобрения,
като едновременно с това ви унижават, целейки да ви дадат да разберете, че
просто не отговаряте на техните изисквания и очаквания. Изразявайки
своето несъгласие, те няма да оставят нещата така. Те опяват, намират
кусури, дават съвети. Натякват.
Подобно на всички негативни поведенчески схеми, критикуването покрива
спектър, който варира от досада до обида, с което не искам да кажа, че
всички критични забележки са унищожителни или ужасно проблематични.
Ако смятате повечето критики на родителите на партньора ви за дребнави,
старомодни или направо глупави (присмиват се на старата ви Тойота или
правят пренебрежителни забележки, че излизате на вечеря по джинси), те
няма да ви навредят, стига да не обръщате внимание на коментарите им.
Това особено важи за случаите, при които отношенията с родителите на
партньора ви почиват на солидна основа и те не ви критикуват често и
техните забележки не са жестоки, макар че не се сдържат да ви напомнят от
време на време, че те знаят най-добре. Вероятно бихте могли да махнете с
ръка, да се отнесете с тях като към комари, които ви досаждат, но да запазите
чувството си за хумор. Знам, че понякога бихте искали да им отвърнете с
някои подбрани думи, но поначало в отношенията си с тези неотровни
родители, вие винаги можете да намерите стратегически начин да кажете
каквото искате.
Например моята приятелка Ерика разбра, че няма нужда да пуска в ход
тежката артилерия, за да прекрати непрекъснатите забележки на свекърва си
Рут за начина, по който шофирала:
„Рут вече отива към седемдесетте. Възхищавам се на много нейни качества
и ми е приятно да бъда с нея, поне повечето пъти. Тя е остроумна, интересува
се от изкуства, но е малко властна и желае всичко да се прави както тя иска.
Не обича да шофира вечер, затова аз я водя на кино или на вечеря особено
ако съпругът ми е на работа или е извън града. Но тя е най-неприятният
пътник, който можеш да си представиш. Тъй като сяда на предната седалка,
няма как да не обърна внимание на критичните ѝ забележки.
24
Още щом седне в колата, тя започва. „Защо тръгна по тази улица,
движението по нея винаги е претоварено, намали, много си невнимателна,
ще изпуснем началото на филма, защо не мина по по-прекия път“. Знам, че
звучи дребнаво и изобщо не би трябвало да ѝ обръщам внимание, но се
нервирам, дори да ѝ кажа да престане, тя не млъква. Повечето пъти
преглъщах недоволството си и в края на краищата си развалях вечерта,
защото всичко това ми омръзваше. Затова една вечер реших, че трябва да
направя нещо.“
Ерика бе умна, изпитваше уважение към свекърва си и не преминаваше
границата. Вероятно друг на нейно място просто би се направил, че не чува
Рут и не би обърнал внимание на натякванията ѝ, но Ерика не можеше да го
направи. Вместо да трупа раздразнението си, докато то избухне и така да
развали солидните си взаимоотношения със свекърва си, Ерика стигнала до
решение, което я освободило от този голям стрес.
„Следващият път, когато това се случи, аз просто отбих и спрях, изключих
мотора, подадох ѝ ключовете и ѝ казах мило: „Понеже явно не одобряваш
начина ми на шофиране и пътя, по който минавам, смятам, че е по-добре ти
да караш.“ Когато понечих да изляза от колата, тя каза: „Добре, разбрах.
Знам, че имам този ужасен навик да правя забележки на всеки, който ме кара,
правих го и със съпруга си, това просто ми идва отвътре. Обещавам да се
въздържам.“ А аз ѝ казах: „Аз пък обещавам да ти го напомня, когато стане
нетърпимо. Съгласна ли си?“
Това е възможно, когато и двете страни са разумни хора, двете изхождат от
презумпцията за добро желание и правят нещо, за да изгладят този дребен
конфликт. Ерика променила навика си да група раздразнението си и после то
да разваля вечерта ѝ. Рут не само признала досадното си поведение, тя
направила искрено усилие да прекъсне критичните си забележки към
шофирането на Ерика. Тя ценяла отношенията им и осъзнала, че
натякващите забележки за нещо не чак толкова важно се отразяват на
добрите чувства между двете. Както при всички лоши навици, от време на
време се изпускала. Но ако не успеела да се въздържи, Ерика любезно ѝ
напомняла за тяхното споразумение.
Представям си как се усмихвате и си мислите, че вашите роднини не биха
отговорили разумно, ако учтиво обърнете внимание на поведението им. Но
все пак, отговорете си на следните въпроси:
25
Ще се изненадате колко лесно е да накарате разсеян родител на партньора
ви да осъзнае навика си да критикува и да му помогнете да се промени.
Удачна техника за отклоняване на безобидни забележки е просто да кажете
нещо като: „Причината, поради която ми го казваш, е...?“ Така топката
попада отново в полето на критикаря и го поставя в отбранително
положение, докато се мъчи да обясни защо е сметнал за необходимо да ви
критикува изобщо.
Алтруистичният критикар
26
• Не съзнаваш ли, че го правя за твое добро?
27
да се обтегнат още повече. Когато Кал решил да отговори на Рей, тя го
помолила да не прави нищо, което би „наранило чувствата на баща ѝ.“ За
съжаление чувствата на Кал явно не били така важни за нея.
28
Когато вашият партньор не разбира
29
1. Критикуват ви, когато вашият партньор не присъства и се държат
сравнително приятно, когато сте заедно с него.
2. Критикуват ви във ваше отсъствие пред вашия партньор и надяват
приятна физиономия, когато присъствате и вие.
30
практикувана от онзи критикар, когото наричам събирач на
несправедливости. Тези критикари пълнят торбата си на недоволство с
въображаеми дребни обиди. Събирачите на несправедливости изопачават
много неща, които вие правите и ги смятат като лична атака, насочена към
тях. Но вместо да се обърнат направо към вас, те напомпват вашия партньор,
когато искат да излеят упреците си към вас.
Анджела, двайсет и две годишна юридическа секретарка, открила, че
нейната свекърва Франсис е специалистка по такъв вид изопачаване.
„За Деня на благодарността бяхме поканили цялото семейство. Бях в
кухнята, а Франсис и Ед слагаха масата. Чух Франсис да казва на Ед, че ми
била дълбоко обидена заради държането ми към нея особено по телефона.
Тя каза, че всеки път, когато аз отговарям на телефона и подавам слушалката
на Ед, тъй като тя е пожелала да говори с него, съм казвала „Майка ти е“,
което е абсолютно вярно. Помислих си: „Къде, по дяволите, е проблемът?“
Добре, явно тя е убедена, че съм се държала „обидно и пренебрежително,
като не показвам ни най-малко уважение“ и каза на Ед, че трябвало да ме
накара да се отнасям по-добре с нея. Той измънка, че щял да опита. Не можах
да повярвам на ушите си.“
Объркването на Анджела е разбираемо. Често е много трудно да се прецени
как събирачът на несправедливости извърта дори най-банална бележка или
някой елемент от държането ти п го оценява отрицателно.
Но след разговора между съпруга и майка му за Анджела и Ед се открила
възможност за нова честност.
„След като всички се разотидоха, казах на Ед какво съм чула и го попитах
от какво друго се оплаква майка му, защото не изказва недоволството си
директно пред мен. Той се опита да отклони темата, но видях, че наистина
се смути. Казах му, че винаги съм усещала хладината ѝ, затова двамата с него
трябваше да се справим с този въпрос. Той се съгласи и каза, че наистина се
уморил да служи като буфер. Каза, че майка му настръхвала от много неща,
които казвам, и се оплаквала, „че съм се отнасяла грубо и не съм показвала
уважение“ почти от момента, когато съм се появила на сцената. Ако той ме
защити пред нея, тя става прекалено мълчалива и затворена. Затова смятал,
че не можел да спечели тази игра.“
Ед е бил прав - той не можел да спечели по начина, по който се отнасял към
създалото се положение. Единствено би могъл да влоши нещата. Франсис се
опитвала да го използва като средство да промени нещо в поведението на
Анджела, което смятала достойно за порицание. Казах на Ед, че се оставя да
бъде манипулиран до положение много подобно на онова на рефер на боксов
мач, който се опитва да се намеси между двамата състезатели. Кой според
него отнася ударите при тези обстоятелства? Той трябваше да остави двете
да намерят начин да разрешат нещата помежду си. Задължението му е било
31
да откаже да действа като посредник и да не пренася оплакванията на майка
си вкъщи при Анджела.
Събирачите на несправедливости обичат да се оплакват на всички околни
от онзи, който смятат, че ги е засегнал, но не и на самия него. Случаите,
които те критикуват, често са дребнави и незначителни, но за тези хора дори
дребните случки представляват престъпление. Те често играят ролята на
същинска жертва или мъченик и предпочитат другите, обикновено тяхното
дете, вашият партньор, да свършат мръсната работа вместо тях.
Враждебността е заразна
Доброто момче
32
Всъщност кой не би се гордял? Обаче върху Джеф е упражняван голям
натиск и тези усмивки на одобрение и гордост бързо биха се превърнали в
критично разочарование, ако той не е изпълнявал очакванията им.
„Признавам, ако сгафех, започваха безкрайни разправии... Не ми беше
приятно, когато си мислех, че ще ги разочаровам.“
С една дума, какво излиза - Джеф е знаел, че родителите му искали да се
ожени за дъщерята на богат семеен приятел, гой обаче показал характер и си
избрал друга жена. Но, за съжаление, въпреки тази проява на независимост,
когато родителите му започнали да нападат Пат, той се върнал отново и
своята позната роля. Джеф смятал, че няма избор, освен да г и изслушва.
Добрите момчета не спорят и не се противопоставят на мнението на
родителите си. Ранното програмиране па Джеф като златно дете, което
върши онова, което родителите му желаят, се оказало по-силно отколкото
лоялността му към Пат. Като че ли със сватбата той бил изразходвал своя
запас от кураж.
Ако родителите му желаели да направят критични забележки по отношение
на Пат, той ги слушал. Ако поискали от него да се прибере и да изхвърли
Пат, би го направил. Той щеше да продължава да бъде доброто момче,
докато това не разруши брака му.
До момента, когато започнахме да работим заедно, Джеф почти не
забелязваше до каква степен родителите му продължаваха да оказват
влияние върху начина му на мислене, на чувствата и на поведението му.
„Всъщност смятах, че поемам голяма част от негативите, поне Пат не ги
чуваше. Знам, че обикновено съм в лошо настроение след посещение при
родителите си, но не си давах сметка колко ужасен съм бил. Смятах, че така
я закрилям.“
Критикуването не е от вчера
33
не можех да разбера защо Пат толкова се разстройва. Да можете да ги видите
заедно. Мама трепери над нея, винаги говори само хубави неща, а Пат само
се дърпа.“
Може вашият партньор да не вижда онова, което виждате вие или да не
усеща онова, което вие чувствате, когато родителите му се целят във вас от
засада. Той може видимо да изразходва прекалено много време и енергия,
докато се опитва да извини „контекста“ на тяхното поведение или „да ви
помага да проумеете“ защо не бива да се обиждате или да се защитавате.
Макар че бихте могли да пресечете много лесно тези извинения, вашият
партньор явно не долавя точно напрежението в стаята между вас и неговите
родители, защото е израсъл с тях и им е свикнал
34
Удобни наочници
35
да критикуват Катрин и бяха погледнали в огледалото, са щели да видят
направо някои неудобни истини за своя син. Колкото и трудно да биха
признали тези истини, това би позволило на свекървата и свекъра на Катрин
да се съюзят с нея и да се намесят по въпроса за Сам, дори да подкрепят
изпращането му в заведение, където да получи много необходима помощ.
За съжаление те били капсулирани в своето отрицание. Все пак, ако бяха
признали истината, какво би излязло, че са свършили като родители? Как
биха могли да живеят, като знаят, че са отгледали неблагонадеждно дете?
Как биха се оправдали пред себе си, че не са му осигурили медицинска и
психиатрична помощ, когато той още в ранна възраст създавал проблеми?
Много по-удобно било да се търси виновник отвън. Много по-лесно било да
се превърне онова, което би било болезнена самокритика, в критика по
отношение на Катрин.
Разбира се, че на Сам му олекнало, когато всичките проблеми на брака си
прехвърлил върху раменете на Катрин. Така нямало да поема отговорност за
онова, което е погрешно или болезнено, или дори необяснимо в живота му,
както родителите му винаги му позволявали да прави.
Не се изненадвайте толкова, ако вашият партньор се съгласява със своите
родители, че някои проблеми са „само ваша вина“. Всъщност колкото по-
нефункционален е вашият брак, толкова по-вероятно е това да се случи.
Желанието на родителите на вашия партньор да открият изкупителна жертва
във ваше лице може да е доста изкусителна за него. Винаги е по-лесно да
посочиш с пръст и да обвиниш някого другиго, за да оправдаеш собствената
си непригодност.
Опасен модел
36
Дилемата на мишената
Рита посочи някои движещи сили, които пречат на много хора да отговарят
както трябва на упреците, отправени от родителите на техния партньор:
„Да, всички знаят, че свекърва ми е ужасна досадница и непрекъснато ми
се меси, много ми се иска да можех да ѝ го кажа направо, но като че ли
съществува неписано правило да не ѝ се впрягам толкова. Това семейство
обича всичко да е много цивилизовано и излъскано. Не искам аз да съм лоша,
да съм гази, която ще се нахвърли срещу нея и ще разстрои всички. Затова е
по-лесно да се примирявам.“
Рита призна, че е напълно способна да даде израз на раздразнението си и
да се справи с критичните забележки на приятелка или колега, но по въпроса
със свекърва ѝ летвата бе вдигната толкова високо, че би довела до много
повече потенциални последствия. За да има мир в семейството и за да не ги
нарочат като смутители, много хора предпочитат да запазят пълно мълчание.
Нямам думи
Много от нас мълчат, защото когато сме обидени или ядосани, езикът ни се
връзва и не можем да измислим как да отговорим. Ето как се чувствал Кал,
когато гъст му се отнасял тъй унизително към него:
„Имам много работници и с тях се разбирам чудесно. Но ти се кълна,
Сюзън, когато този човек започне да ми се кара, се чувствам като
37
петгодишен и не мога да измисля как да се защитя. Стомахът ми се свива,
гърдите ме стягат... Понякога ми се струва, че ще се пръсна.“
Малко хора са развили умението да намират точен отговор, когато са под
натиск, да намират думи, които едновременно да им дадат сила и да разсеят
напрежението в атмосферата. Вместо това у нас надделява възбудата и ние
или кипваме и обявяваме война, или сме така уязвени, че изпитваме желание
само да отстъпим. Колко пъти сте се ядосвали на себе си, защото един час
или ден по-късно след като някой ви е обидил, сте измислили чудесен начин
да отговорите? Това е съвсем нормална реакция - трудно е съзнанието ви да
работи ясно, когато стомахът ви е свит на кълбо. Затова написаното във
втората половина на книгата ще бъде много ценно за вас. След като научите
урока си, ще бъдете в състояние да го казвате независимо колко сте
нервиран.
Надянали хомота
38
унищожават) нашата самоувереност. Ако техните стрели ви измъчват, скоро
ще откриете, че започвате да съмнявате в собствените си възприятия и
преценки. Сигурно у вас ще изникнат въпросите: Дали не са прави?
Възможно ли е това, което казват наистина да е вярно? Когато чувате как
външни наблюдатели ви дават отрицателна оценка, самокритичните
нотки, с които ние всички се борим, се засилват. В най-лошия случай ще
стигнете дотам да се съмнявате в способността си да направите каквото и да
е правилно и ще подложите на съмнение собствената си стойност.
На този етап е лесно да накарате критикарите да замлъкнат, като вършите
всичко каквото те желаят и им предоставяте все по-голяма възможност да
контролират вашия живот.
39
Глава 3
Узурпаторите
Докато критикарите пресилват и измислят недостатъци и слабости у вас и
вашия партньор, узурпаторите са щастливи да признаят вашата доброта,
вашия незаменим принос към семейството. Те желаят да бъдат заедно с вас
и ви даряват с уникалната възможност да подобрите техния живот. Но това
са родителите на вашия партньор, които мерят вашата любов според
времето, което прекарвате заедно с тях, но колкото и време да им отделяте,
то все няма да бъде достатъчно. В техните очи вашата необходимост от
лично време или възможност малко да се откъснете от тях, са подчинени на
техните изисквания към вашия живот.
Все пак дори когато чувствате, че родителите на вашия партньор започват
да узурпират брака ви, узурпацията може да се окаже силно изкусително. Тя
често е скрита зад маската на любов и е изречена с думи, наситени с копнеж
за много от нас: Свързаност. Любов. Семейство. Традиция. Какво лошо има
във всяко от тях?
Може да ви е нужно известно време, за да осъзнаете, че за узурпаторите
тези наситени с топлота думи идват завоалирани в много особен комплект
от дефиниции и начини на поведение:
40
Вълшебна приказка без щастлив край
41
семейство да бъде заедно! Заявих на Пол, че няма да прекарам единствените
си две свободни седмици с неговото семейство, защото имаме нужда да
останем и сами. Но когато майка му каза, че ако не желаем да прекараме
отпуската си заедно с тях, те нямало да отидат никъде, защото нямало да им
бъде приятно без нас. Така че какво ми оставаше да направя - не можех да се
боря с всички...“
Явната щедрост на родителите на вашия партньор и вълнението, че ви
включват в семейството може би скрива ясното изискване, което те прикачат
към всяка ласкателна молба да им отделяте време и внимание. Но веднъж
след като накарат вие и вашия партньор да се чувствате отговорни за това
дали ще прекарват хубаво или не, или дали са щастливи или не, вие се
изнасяте от царството на близостта и свързаността и пристъпвате в опасната
зона, където се превръщате в пазач на техни те чувства. Това е толкова тежък
товар, че дори и да сте като Лиз и да жадувате за семейна сплотеност,
неизменно ще поискате да се отдръпнете.
Превръщате се в „ проблем “
42
отвратително отпуската си и непрекъснато се заяждали. Добрата новина е,
че това пътуване предшестваше идването им при мен за консултация.
43
родителите си. Нещата щяха да се променят, когато самата Елън осъзнаеше
това.
44
само началото на опитите да се върне Томи обратно у дома.
Сблъсък на култури
Особено трудно е да устои човек на узурпаторските прегръдки на
семейството на партньора в случай, че се ожените за човек от друга култура,
раса или религия. В опитите да се харесат и да бъдат приети, много хора
пречупват волята си, за да разберат и да бъдат толерантни към обичаите на
новите роднини. Отначало може да не осъзнавате колко много ще се иска от
вас и в името на любезността и уважението към традициите на родителите
на вашия партньор вие може да се съгласявате с нарастващите им очаквания,
докато накрая откриете, че все повече ви обзема възмущение.
Кейт, двайсет и три годишна инструкторка, се влюбила в Тед - бизнесмен
от познато еврейско-иранско семейство.
„Докато излизахме по срещи и дори когато заживяхме заедно, не ме
безпокоеше мисълта колко време прекарваме със семейството на Тед, но
щом се оженихме, Тед ми съобщи, че трябва да вечеряме с тях всяка неделя
и на всеки празник. Семейството е много голямо, има и няколко души, които
изобщо не говорят английски. Ако аз се дръпна или Тед се опита да им
обясни, че имаме други планове, следват безкрайни настоявания. Понякога
започват да говорят на персийски пред мен и аз се чувствам като малко дете,
на което говорят с неразбираеми думи. Според тези хора семейството е
всичко, човек няма нужда от приятели, защото приятелите в края на
краищата са чужди хора.“
Родителите на Тед дори намерили начин, който според тях бил проява на
щедрост и говорел за любов, да не позволяват на Кейт да прекарва важни
празници със своите родители.
„Когато споменах, че винаги прекарвам Деня на благодарността с моите
родители и може да ги редуваме една година да бъдем при едните,
следващата - при другите, те поканиха и тях. Сега въвлякоха и моите
родители в цялата бъркотия, а на мама и на татко не им се ходи при тях,
отегчително им е. Те желаят да подготвят празничната вечеря в собствения
си дом и ми се оплакват, като казват: „Това означава ли, че ние никога повече
няма да те видим на празници, освен ако ние не отидем при тези хора?“ От
всичко това получих болки в стомаха, които според моя лекар се дължат на
раздразнение и напрежение. Наистина искам всички да са доволни, а излиза,
че никой не е доволен.“
Казах на Кейт, че заключението ѝ не е съвсем точно. Родителите на мъжа
ѝ са доволни и вероятно смятат, че другите също са доволни. Те сигурно
биха се изумили, ако някой им каже, че настояванията младите ритуално да
присъстват всяка неделя и на празник, без възможност за компромис,
всъщност ги задушават и създават разкол. Според тях те са приели Кейт и са
45
я обикнали, но никой не е събрал куража да им се възпротиви.
Нашественици
46
права. Все пак те са негови родители и аз би трябвало да ги приема на гости.
Ако беше само за няколко дни, сигурна съм, че бих могла да го направя, но
не бих поканила и най-добрата ми приятелка да стои вкъщи един месец.
След всяко тяхно посещение двамата сме като съсипани.“
Разбира се, че Даяна има много права, съществуват най-различни
възможности да настанят родителите на Джон другаде, но тя страшно се бои
да не разстрои съпруга си, за да не помисли той, че е студена жена, която не
я е грижа за тях, така че тя не може да упражни тези си права. Едно очевидно
разрешение би било да намерят някое приятно място за свекър ѝ и свекърва
ѝ, вместо те да остават при нея и Джон. Казах на Даяна, че съм сигурна, че е
мислила и върху други възможности.
„Има едно много приятно хотелче на три пресечки от пас, където биха
могли да отседнат, но щом Джон им го предложи, те му напомниха колко
добре ги посрещали братята му и сестрите му и той млъкна. Баща му ни беше
написал бележка, която бе сложил в коледната картичка: „След като
преживях инфаркта, се замислих за най-важните неща и основното от тях е
семейството.“ Това е напълно достатъчно за Джон да забрави каквото и да е
решение, ако го е взел, да ги настани другаде. Вече имам желание да го
убия.“
Проявява се грижа към чувствата на всички, но не и към тези на Даяна. Ако
родителите на Джон са се обидили или са се засегнали от предложението да
се настанят другаде, тогава, естествено, че ще останат при Джон и Даяна.
Ако Джон не може да понесе вината, която изпитва, че не позволява на
родителите си да останат при сина си и снаха си, в такъв случай, разбира се,
Даяна просто би го разбрала и не би трябвало да се мисли върху други
варианти.
Узурпаторите разчитат на силата на миналото. Ако те са силно свързани с
децата си, вашият брак не променя нещата. Макар Джон да е адвокат,
наближаващ петдесетте, баща му продължавал да се уповава на
дълговечната връзка между родители и деца и напомнял на своя син колко
много означавали за него той и семейството му. Родителите на Джон гледали
на посещенията си като на начин да задълбочат връзката със сина си. Често
говорели за децата си като за свои най-добри приятели и се хвалели колко
щастливи били, след като имат такива открити и любящи отношения с тях.
Джон лесно забравял, че в отношенията в семейството му нямало голяма
откритост. Истината, която братята и сестрите му не изказвали, била, че с
посещенията си родителите им ужасно им се налагали. А за Даяна престоите
им били сигурен път към мигрени и потискащ стрес.
Узурпаторите получават голяма част от силата си, като знаят, че
възрастното им дете има прекалено развито чувство на вина и изпитва
отговорност за тяхното щастие. Във всеки случай Джон е имал това чувство
47
за вина и отговорност. Но в желанието си да направи щастливи родителите
си, Джон доброволно пожертвал добруването на другиго - на съпругата си.
48
партньор, а от друга страна тя трябва да бъде убедена, че ще бъде
включена колкото се може повече в отглеждането му.
Разделяй и владей
Скъпи Брад,
Позволявам си да ти пиша с последна надежда да заличи пукнатината
между Джан и мен. Както знаеш, Джан така и не ми прости бурния ни
брак с майка ѝ. Направих всичко, което бе по силите си, за да успее този
брак, но не можех да се боря едновременно с жена си и с парите на баща ѝ.
Дядото на Джан винаги ме е мразил и в края на краищата победи. Той и
майка ѝ са ѝ разказали ужасни лъжи за мен, на които Джан вярва.
49
Знам, че обичаш Джан и съм сигурен, че враждебността, която тя таи
към мен, я мъчи. Знам, че е изпадала в депресия и е ходила при
психотерапевт. Надявам се, че не смяташ за сантиментален, когато
казвам, че искрено вярвам, че депресията ѝ ще мине, ако просто погледне
реалността и приеме, че майка ѝ и дядо ѝ са в основата на нейното толкова
трудно детство, а не аз.
Според мен тя е изпаднала в това яростно състояние толкова отдавна,
че то ѝ е станало като втора природа. Двамата с теб трябва да се грижим
за нея, защото ние я познаваме най-добре. И двамата знаем колко по-добре
би се почувствала, ако ми позволи да се върна в живота ѝ. Разчитам на теб
това да стане, не ме разочаровай...
Да се изяснят задълженията
50
нужда да си намери жертва, пред която да говори против майка ми. Той иска
аз да призная, че моята майка, която аз обичам, е била виновна за всичко,
случило се в брака им и че моят дядо я е подкупил с много пари да остави
баща ми. Той е убеден, че сега, когато вече съм голяма и имам собствени
деца, ще го проумея. Всичко това се случи преди двайсет години и той още
не може да го забрави. Редовно ми звъни, обажда се и на други членове на
семейството и ги моли да се намесят в негова защита. Дори е звънял на мои
приятели от детинство, за да ми напомни какъв чудесен баща е бил.
Започнах да връщам писмата му неотворени, но само като видя почерка му,
денят ми се разваля. Сега се опитва да подработи моя съпруг. Той е като
някакво тъмно присъствие в живота ми, от което изобщо не мога да се
откъсна.“
Попитах Джан дали се е срещала с баща си след охладняване на
отношенията им.
„В миналото няколко пъти изпадах в моменти на слабост и приемах да ме
изведе на вечеря, но след това страшно съжалявах. Той не преставаше да
говори за майка ми и дядо ми и не чуваше и една моя дума. Имах чувството,
че ме е прегазил камион. Всичко е страшно налудничаво и изкривено, обаче
баща ми има своя параноидна версия за действителността и не отстъпва от
нея. Той беше ужасно груб и много пъти ме е обиждал, което сега отрича. Не
желая да се връща в живота ми, защото не ми носи нищо положително. Защо
просто не ме остави на мира? Брад изобщо не може да го разбере, защото
родителите му са много свестни.“
Явно Дъг искаше много повече от контакт с дъщеря си. Той изпитваше
непреодолима нужда тя да види действителността през неговите очи и да се
съгласи с него, че хората, които тя обича, са злонамерени. Тази негова
натрапчива мисъл създала пропастта между Джан и Дъг, когото тя описа
като „изпаднал в ярост“ и „изгубил контрол“.
Чрез непрекъснатите си и нежелани опити да поднови отношенията си с
Джан и клеветите по адрес на майка и, Дъг продължаваше да се отнася грубо
и да я обижда. Той не поемаше абсолютно никаква отговорност за своето
поведение и прехвърляше вината за отдавнашния си развод върху кого ли
не. Той дори отричаше, че е бил грубиян. Обаче сега оръжията му бяха
написаните думи вместо гръмогласните тиради и скандали, за които Джан
ми разказа, че е предизвиквал редовно докато била малка.
Попитах Джан каква част от всичко това е разказала на Брад.
- Вероятно много малко - просто му казах, че не желая да виждам баща
си и искам от него да престане да ми натяква този въпрос. Много е трудно
човек да се върне към Тази грозна картина и в известно отношение да
преживее всичко отново...
- Но как той би разбрал всичко - попитах я внимателно, - и би се съгласил
51
с вас, както вие желаете, след като само сте му загатнали някои неща.
Погледнах към Брад, който явно бе потресен. Той наистина бе проумял
положението.
- Много съжалявам, Джан - каза, - ще се справя с това. Категорично ще
му дам да разбере, че трябва да престане да те тормози и ако не го направи,
ще вземем всякакви мерки, които ни дава законът.
Узурпаторите, както всички манипулатори, често играят на разделяй и
владей. По някаква причина Джан е очаквала, че Брад ще прочете мислите
ѝ и ще може да разбере какво става, без да му се дава много информация.
Преди Джан да разкаже личната си история, Брад не знаеше какво тя желае
от него, защото на нея не ѝ се говорело Вместо това тя ставала нервна и се
изпълвала с неприязън. Но след като картите бяха сложени на масата,
опитите на Дъг да привлече Брад на своя страна претърпяха провал. Вместо
това Джан се сдоби със съюзника, от когото имаше нужда.
От криза до узурпация
52
оставя, защото знам, че тя е правила всичко за мен първите години от живота
ми, освен това членовете на семейството трябва да се грижат един за друг.
Обаче работата е там, че аз вече се разпадам, Сюзън. Съпругът ми ме мрази,
децата ми се чувстват изоставени, а мама дори смята, че не прекарвам
достатъчно време с нея. Единственото, което ме кара да се чувствам малко
по-добре е храната.
Съпругът на Джулия Ал - нисък къдрокос застрахователен брокер дойде с
желание на общата среща. Явно беше нервен и разстроен.
- Не разбирам как Моли успя да превърне дъщеря си от умна и жизнена
жена в човек, който сякаш ще се разпадне всеки момент, ако Джулия не ходи
всеки ден при нея да ѝ помага да си плаща сметките и да ѝ приготвя вечеря.
Вярно, че загуби съпруга си. Опитвам се да проявявам съчувствие. Давам си
сметка, че за нея е ужасно и ни най-малко не омаловажавам този факт. Но
станалото не е унищожило мозъчните ѝ клетки. Тя е същата жена. Обаче сега
научи Джулия да бъде на нейно разположение и, разбира се, не желае да се
откаже от нея. Наемахме хора, които да ходят и да ѝ помагат, но тя ги
прогонва. Тя ни използва, а Джулия като че ли не го забелязва.
Помолих Ал да ми каже как тази бъркотия се отразява на него и на брака
му с Джулия.
- Джулия ме гледа като че ли съм сериен убиец, когато кажа, че е време
да остави майка ѝ да стъпи на краката си, но аз съм стигнал до състояние, в
което ми идва да грабна телефона от ръката на Джулия и да изкрещя „Не,
Джулия няма да дойде, по дяволите!“ Разбери ме. Започна да става,
всъщност вече стана нетърпимо. Целият ни живот се промени - всичко, което
обичахме да правим заедно, вече не го правим, защото „някой трябва да
наглежда мама“. Е, мина година и половина. А мама продължава да отказва
да отиде на лекар, който да излекува депресията ѝ. Отказва да дойде, ако ѝ
предложим да я заведем някъде. Настоява, че щяла да умре без Джулия.
На това място Ал се разплака.
- Вече нямам съпруга, любовница, другар, приятел, това ме разяжда
отвътре.
Ал беше абсолютно прав, когато каза, че е време Моли да стъпи на краката
си. В позицията му нямаше нищо коравосърдечно, нямаше никаква омраза.
Физически Моли беше добре, разполагаше с достатъчно пари, за да си наеме
компаньонка или прислужница, която да живее при нея, би могла да си
изгради нов живот като милиони вдовици. Но отказът на Моли да лекува
депресията си и настояването ѝ, че никой не може да се грижи за нея освен
Джулия, ѝ осигуряваше власт. Моли имаше нужда от професионална помощ
и никой член на семейството не бе в състояние да ѝ я осигури.
Стана ми странно защо Джулия не можеше да постави някакви граници в
отношенията с майка си. Отговорът ѝ изобщо не ме изненада:
53
- Чувствам се ужасно гузна, когато ѝ казвам, че не мога да отида или
когато предложа тя да повика някоя от старите си приятелки. Затова просто
правя онова, което тя желае - сърце по ми дава да я направя още по-
нещастна. Но знам също, че не може да продължава така - затова всъщност
сме тук. Ще бъда благодарна, ако ни предложите каквото и да било.
Семейната криза много лесно може да се превърне в узурпация, когато
родителите изпратят ясен сигнал SOS до вашия партньор, че само от
него/нея зависи да не изпаднат в отчаяние, да не се разболеят или дори да
умрат.
Съвсем не предложих Джулия и Ал да престанат да обичат или да
подкрепят Моли. Но често когато станете единствен пазач или компаньон,
може, както в случая на Джулия, да попречите на способността на вашия
родител физически или емоционално да укрепне. Във всеки случай това би
могло да разклати и най-солидния брак.
По-нататък в тази книга ще видите как Джулия и Ал успяха да си възвърнат
съвместния живот и в същото време да намерят начин да помогнат на Моли
да излезе от дупката, в която беше затънала. Ще ви посоча също някои
практически методи, които да помогнете на родител, който наистина не е
способен и не може да живее, ако не му се оказва помощ.
Здрава хватка
54
Глава 4
Контрольорите
„Те не ни оставят да живеем спокойно.“
„Защо не си гледат работата?“
„Защо не се отнасят към нас като към възрастни хора?“
Добре дошли в не толкова чудесния свят на контрольорите. В семейната
структура, която са създали дълго преди вие да се появите на сцената,
контрольорите са поели върховната власт и нямат намерение да се откажат
от нея. Те са шефовете, които имат нужда от подчинени, за да поддържат
своя статут, а това означава, че вече порасналите им деца трябва да бъдат
вечно зависими. Равенство и независимост, естествените, желани критерии,
към които ние всички се стремим, не влизат в плановете на контрольорите.
По всевъзможни начини те дават на партньора ви да разбере, че той или тя не
притежава характер или възможност да оцелее извън тяхната орбита.
Критикарите, които видяхте в предишната глава, се опитват да ви накарат да
се чувствате малоценни, но на контрольорите главната мишена е вашият
партньор - тяхното дете. Основната мисъл винаги е: „Ти си егоист, ще
пропаднеш, не можеш и не заслужаваш да го направиш сам“, естественото
продължение би било: „Затова ме остави аз да подреждам живота ти“.
Планът на контрольорите може да изглежда доста строг, но на повечето или
поне на голяма част от тях намерението им не е да направят живота ви
нещастен. Те искат да установят ред, да постигнат удовлетворение и
превъзходство, които произтичат от това, че се извисяват над децата си - това
им се струва правилно. Когато нещо отнеме от силата им, равновесието се
разваля и те почти автоматично правят каквото им падне, за да хванат
кормилото - със заплахи, с гневни сцени, като оттеглят любовта, парите и
одобрението си, както и чрез по-неуловими манипулации и предизвикване
на чувство за вина. На тях им е лесно да изберат тактиката, която ще им
донесе най-бързи резултати. Все пак контролиращите родители на партньора
ви винаги са били контролиращи родители, затова имат дълга практика.
56
огъна и каза, че заради пея трябвало да направим „такава сватба, каквато тя
желае“. Нужни ми бяха много сили, за да отстоявам решението си. Напомних
му, че Клер е имала своя сватба, а това е нашата сватба в случай, че е
забравил. Той просто не можеше да ѝ каже: „Ние желаем така да стане“.“
Клер била в период на труден развод и несъмнено се чувствала изплашена
и несигурна. Ако можеше да направи така, че Девън да се огъне още веднъж
и да се съгласи на голяма сватба, за известно време тя би могла да отложи
намерението си да признае, че Девън все по-малко има нужда от нея. Тя е
искала да продължава да чувства, че присъства в живота му. Тя е имала
право да се разочарова от плановете на Девън и Сара и да изрази
разочарованието си направо. Но не е имала право да организира цяла
кампания, чрез която да се опитва да ги разколебае и да пусне в действие
своите планове.
Според Сара Девън трябвало да заеме твърдо становище пред майка си.
Единственият проблем бил, че Девън и Клер отдавна били усъвършенствали
своята игра на власт и капитулация. Клер смятала, че Девън ще капитулира
пред нея, както често му се случвало в миналото и че би направил всичко, за
да избегне упреци. Трудността е, че е било нереалистично от страна на Сара
да смята, че Девън би могъл да забрави как майка му го е обучавала цял
живот лесно да капитулира пред нея.
Въпреки че Девън и Сара изпълнили плановете си и се оженили така, както
те желаели, Девън изпитвал силни угризения на съвестта за това, което
направил. Не забравяйте: Ако имате властни роднини, вашият партньор
плаща значителна емоционална цена, за да бъде лоялен към вас.
57
Стигнахме до съгласие, че след като нито един от нас не е пламенен
поклонник на някаква религия, ще дадем възможност на децата си да
възприемат и други идеи - за нас най-добрата религия е да бъдеш добър
човек. Наистина искахме да се оженим в един чудесен малък хотел на брега
на океана, но Норм имаше други идеи. В края на краищата се оженихме в
църква - той вдигна такава пушилка, а аз се съгласих, защото не исках още
от самото начало да ме нарочат за лошия, поради което се чувствах като
истински мухльо, особено след като „никой не обърна внимание на
чувствата на моите родители“.
Както Дейвид открил, тъстът може да бъде истински специалист-
контрольор в новото семейство. Норм увещавал Шели, спорил с нея, че след
като тя няма отношение към религията, поне трябвало да остави баща си да
изпита удоволствие, че дъщеря му е венчана в католическа църква. Той бил
сигурен, че може да разчита на Шели да окаже натиск върху Дейвид да
променят плана си.
Контролиращите роднини редовно се опитват да насочват и да не зачитат
вашите решения за избор в живота. Понякога въпросът не е голям и може да
се съгласите с онова, което вашите роднини искат, без това да ви засегне
особено. Обаче в положението на Дейвид капитулацията по отношение на
нещо така важно като религиозни предпочитания, наистина засегнала
същината на вярата му и личността му.
Контролиращите роднини като Клер и Норм имат напълно изградени
представи как би трябвало да се развие животът ви и когато тези представи
се сблъскат с вашите, сватбата се превръща в символично предизвикателство
към тяхната власт. В резултат на това много сватби се превръщат в бойно
поле, наситени са с напрежение и негодувание, които във всеки случай ще
се отразят върху отношенията с партньора ви. Както Дейвид открил,
въпросът не бил само в това какви цветя да се купят и откъде.
Кампанията продължава
58
като ѝ напомня колко са се разбирали винаги и колко много бил направил за
нея, че тя не искала да ходи в едно определено училище, а той ѝ позволил да
отиде да учи в училището, което по-късно завършила. Непрекъснато ѝ
повтаря, че е млада и че не бива да взима импулсивни решения, за които по-
късно ще съжалява. Все пак той е по-възрастен и има много по-голям жизнен
опит и така нататък... Когато тя се осмели да изрази несъгласие с него и той
разбира, че наистина губи почва, започва да крещи, че била неблагодарница
и че може би ще трябва да направи някои промени в завещанието си. Той не
може да понася тя сама да вземе каквото и да било решение. Според мен той
е готов и да диша вместо нея, стига да можеше.“
Човек може да полудее, когато вижда как чрез непрекъснати опити
контролиращият роднина не дава възможност на вашия партньор да порасне.
С думи и поведение Норм непрекъснато втълпява на Шели идеята, че тя
може да е омъжена жена и добра в професията си, но все пак е неспособна
да взима правилни решения за каквото и да било - особено ако тези решения
се сблъскат с неговото желание. Твърденията на баща ѝ, че е неспособна,
придружени от гняв и завоалирани заплахи, били достатъчни, за да накарат
Шели да намери лесен изход от положението.
„Сега тя казва, че вече не я е грижа толкова много - по-добре да кръстим
Стивън и баща ѝ да бъде щастлив, макар това да причинява истински разрив
между вас. Никого не го с грижа какво мисля или в какво вярвам аз. Смятах,
че двамата сме се разбрали как желаем да възпитаме децата си. Този път
няма да отстъпя! Как е възможно тя просто да отхвърли нещо толкова важно,
защото не можела да откаже на баща си?“
На Дейвид, новодошлия в семейството, въпросите изглеждали относително
прости. Кажи на Норм нещо подобно на „Уважавам твоята вяра и бих желал
ти да се отнасяш по същия начин към нас. Знам, че ти е трудно, но просто се
налага да приемеш факта, че ние ще възпитаме децата си така, както пие
смятаме за най-добре“. При друг тъст и друг партньор биха могли да се
определят някакви приемливи граници. Би могло да се проведе дискусия,
разговор между възрастни за разочарованията и възмущенията и в крайна
сметка въпросът би приключил. Обаче въпросът не стои така при
контролиращ родител и все още подчиняващо се дете. Дори по време на
разправиите за сватбата Дейвид не е проумял в пълна степен каква голяма
сила упражнява Норм върху Шели, докато изникнал въпросът за кръщенето.
Той просто не вярвал на очите си колко различна била Шели пред
родителите си и пред всички останали.
„Това е същата тази невероятна жена, която не само обичам, но истински
уважавам и на която се възхищавам. Чух я да говори по телефона с шефа си
и тя действително може да се опълчи и да се защити, да се справя чудесно
почти с всички, включително и с мен. Но омеква като истинско желе, когато
59
се стигне до сблъсък с баща ѝ.“
Дейвид се запознал и се влюбил в Шели, която била независима и
самоуверена и той се учудвал как може да се отказва от агресивността си,
когато трябвало да се разправя с баща си. Като много деца на контролиращи
родители, Шели се справяла чудесно във външния свят, където отношенията
не се градят върху дългогодишни очаквания, изисквания и съждения, както
става с родителите. Но тя не могла да си изгради самостоятелност по
отношение на своите родители и особено по отношение на баща си.
Подложена на натиск към кого да бъде лоялна - към баща си или към съпруга
си, - Шели често избирала онзи, с когото имала по-дълги отношения, макар
това да предизвиквало значително напрежение в брака ѝ. Както ще видите в
тази глава, страданието на новия член на семейството не плаши така
партньора и не е изпълнено с чувство на вина, както плаши справянето с
контролиращ родител.
От онова, което Дейвид ми разказа, ставаше ясно, че Норм няма да позволи
на Шели да взима собствени решения и да проявява самостоятелност, без
преди това да победи в грандиозна битка. Родителите на партньорите, които
не изпълняват контролни функции, могат:
60
финансовите облаги или привидната сигурност, които може да получавате,
цената, която най-накрая ще платите, може да се окаже изключително
висока.
Мейра е двайсет и седем годишна танцьорка, черната ѝ коса е прибрана на
дълга конска опашка. Нейният съпруг Роб работи при баща си Джак и един
от чичовците си в семейната счетоводна фирма. Мейра ми каза, че Джак
непрекъснато мъмри Роб пред чужди хора, с любовта си към него го прави
да се чувства несигурен. На Роб му било обещано, че в бъдеще фирмата щяла
да бъде негова, но Мейра е по-загрижена за настоящето. Тя дойде при мен
разстроена и ядосана по повод на това, че Джак успял да осуети пътуването
им до Европа, което двамата с Роб планирали повече от година.
„Не съм сигурна, че бракът ни ще издържи, ако нещата продължават по
този начин. Роб живее в постоянен страх да не би да разочарова баща си.
Преди една седмица бяхме готови да тръгнем на пътешествие, но тогава
Джек ни заяви, че не можем да пътуваме. Каза на Роб: „Не мога да повярвам,
че дори би ти хрумнало да тръгнеш в такъв момент. Знаеш, че на един от
нашите най-важни клиенти му предстои одит, а ти както винаги си
изостанал много със счетоводните му документи.“ Когато Роб се сопна, баща
му каза „Поне веднъж в живота си постъпи като възрастен човек! Дължиш
ми го - твоето място е тук, а не да тичаш из Европа като някакъв идиот и да
харчиш парите си.“ Това са пълни глупости! Първо, това е редовен одит и
баща му и чичо му биха могли да се справят. Второ, те знаеха, че вече сме
взели билетите и сме направили резервации. А Роб дори не се и ядоса. Заяви,
че няма да може да прекара добре, като знае, че баща му е разстроен, и така,
разбира се, отменихме пътуването. Отначало бях съсипана, но сега съм
бясна. За какъв човек съм се омъжила? Ако нещата продължават така, не
желая да участвам.“
Намесата на Джак в последния момент наистина буди интерес. Още по-
интересен е въпросът защо Роб продължава да работи на място, където се
отнасят към него като към идиот и в резултат на всичко бракът му се пука
по шевовете. Вярно, един ден може бизнесът да бъде негов, но докато това
стане дали ще е запазил поне част от своето самоуважение? Надеждата,
заради която правеше всичко, почти сигурно не бе реалистична. Когато
контрольорите вържат морков на края на пръчката и превърнат една
невъзможна ситуация в приемлива, твърде вероятно е те да оттеглят
примамката, когато понечите да я грабнете. Виждала съм много хора, които
са обещавали на член на семейството какво ли не в замяна на послушание.
Но години по-късно, когато контрольорът се оттегли или умре, възрастното
му дете смаяно открива, че никаква награда не го чака. Не му е дадено, нито
завещано обещаното. Единственото му истинско наследство е от години
породено мнимо чувство за благополучие и позволението да се отнасят с
61
него зле.
Мейра каза, че ѝ е омръзнало да гледа как подценяват съпруга ѝ и го
подбутват. Попитах я как живее с толкова насъбран гняв. Тя се поколеба
малко, после скри лицето си с ръце в израз на дълбок срам.
„Всичко си изкарвам на него, разбира се. Казвам му, че е малодушен и
невротичен. Освен това... пия... и това наистина ме плаши. Баща ми е
алкохолик и съм се зарекла, че никога няма да стана като него. Чувствам се
така самотна - Роб работи до късно и когато се прибере обикновено е много
изморен... (Седмици наред не сме се любили...“
62
структура, каквато вече не съществува.
„Майката на Девън го манипулира в крайна степен - не само с чувство за
вина, а и с пари. Тя се хваща за нещо, което знае, че представлява проблем
за нас - с парите, и по нейния си начин елиминира всички причини да не
можем да отидем и да я видим. Тя купува билетите ни за самолет, така че да
нямаме избор. Тя е много щедра, но винаги към това има брънки, всъщност
въжета, с които ни връзва. Сега ни предлага да ни купи къща, но само ако е
в Колорадо, където тя живее. Тя непрекъснато говори неща като: „Няма ли
да е хубаво, ако построим къщата на мечтите ви тук? Няма ли да е хубаво,
ако живеем в един и същи град? Онзи ден видях една прекрасна къща, която
би била идеална за вас.“ Да, но ние не желаем да живеем в Колорадо.
Животът ни е тук, в Лос Анджелис. Девън я попита дали би ни дала пари или
заем, за да купим къща в Калифорния и тя отказа, защото къщите в
Калифорния били много скъпи.“
Мисълта на Клер е ясна: Направете така, както аз искам, и ще получите
парите. Щом става, както вие желаете, няма пари. Опитите на Клер да
контролира сина си и снаха си с пари наистина са по-удачни отколкото на
Джак, но тя също се опитва да превърне връзките на кесията в пъпна връв.
Вдигане на цената
63
позволява на родителите си да му казват какво да прави.“
Анди добави:
„Нямах представа дали те наистина имат намерение да ме изключат от
завещанието си и честна дума, не ме бе грижа толкова за парите, но разбрах,
че трябва да са доста разстроени, за да ми отправят подобна заплаха, а аз не
желаех да ги разстройвам до такава степен. Знаех си, че ни очакват големи
проблеми с тях, но така бях полудял по тази жена, че нищо не можеше да ме
спре да се оженя за нея. Няколко пъти опитах да направя така, че всички да
са доволни. Опитах се да уверя родителите си, че ще обикнат Стефани.
Помъчих се да убедя Стефани, че нещата ще потръгнат, макар самият аз да
не бях убеден.
Заплахи за сериозни финансови санкции, ако не изпълните желанието им,
представляват голяма част от тежката артилерия на контрольорите. Колко
пъти вие или ваш познат е чувал думи като: „Ако се ожениш за еди кого си,
ще те изключа от завещанието си“ или „Ако не следваш медицина, няма да
получаваш финансова помощ“? В случая на Анди неговите родители
почувствали, че губят контрол върху живота на сина си и съдбата му, защото
се женел за жена, която те смятали, че е морално пропаднала. Ако им се
противопостави, за да го накарат да ги послуша, те, изпълнени с надежда,
щели да отговорят, като му окажат още по-голям натиск.
Казах на Анди, че не съм в състояние да предвидя дали баща му
действително ще изпълни заканата си. Виждала съм родители да правят
онова, което са заплашили, както и други, които просто се опитват да ви
тероризират, докато най-накрая отстъпите. Но всъщност това нямаше
значение. За какъв друг вид нещастие Анди е трябвало да се подготви, ако
бе позволил на баща си да упражни контрол върху избора му на съпруга?
Парите представляват нещо много повече от парично средство или начин
човек да си купува предмети. Те са силна символична връзка, която дава
израз на любов, доверие, способност, одобрение и разбира се, сила. В
резултат на това дори самият вие да имате достатъчно ресурси, може да
очаквате, че много контролиращи родители ще отдръпнат обещанието си за
парите, които очаквате, и ще ги използват като средство да упражнят волята
си върху вас и вашия партньор.
65
„Казах на Томи, че това трябва да престане, но той е бариерата, която се
издига между тях и мен. Затова не можах да кажа нищо. Знам, че е трябвало
да избягам, знам, че повечето хора не биха го понесли, но бях много млада,
бях влюбена, той печелеше доста добре, като работеше при баща си и не
можех да повярвам, че нещата няма да се подобрят.“
Когато за пръв път видях Томи и Лесли заедно, проумях много неща. Дали
Томи по-скоро не би разстроил Лесли отколкото родителите си? С една дума,
да. Немислимо е той, както и много хора в тази книга да се разгневят на
гигантите, дори когато това причинява на него и на партньорката му огромна
болка. Той ми каза, че от години приемал нареждания от баща си, който
винаги много старателно му изтъквал, че разочаровал майка си, когато тя
имала нужда от него и критикувал всяка негова грешка. Помнете,
контрольорите контролират като карат другите да се чувстват непригодни и
винаги ви припомнят провалите в общ мащаб, който включва практически
всичко, което не е подредено според техните предпочитания.
Томи беше приел всичко това и до голяма степен все още вярваше, че
родителите му държат ключа към емоционалното му оцеляване. Така че ако
не ги задоволи или ги разстрои, би било катастрофално за него.
Единственото му прибежище, смяташе той, е просто да предаде живота си в
ръцете им.
Казах на Лесли, че тя чака пет години любовта, логиката или гневът по чудо
да превърнат Томи в неин защитник, но явно нямаше изгледи това да се
случи скоро. Никога не е лесно да се разделят надеждата, страха и сляпата
вярност, които съзнателно или несъзнателно карат вашия партньор да
отстъпи. Родителите на вашия партньор са хората, които са го програмирали,
и неговите реакции, когато те го повикат, често не са нито разумни, нито
логични, а са водени от неосъзнати противоречия и импулсивни действия.
Все пак преди Лесли да реши да се откаже от Томи, аз я уверих, че всичко
това не означава, че с помощта на нашите усилия Томи няма да направи
някои промени. Наистина имаше много неща, които тя можеше да промени
в начина, по който се справяше със ситуациите и така би могло, както и
стана, нещата решително да се обърнат.
Влизат внуците
66
децата, но контролиращите родители правят една крачка напред - те
всъщност се опитват да подронят авторитета ви като родители.
След като са се преборили с вас и са спечелили лоялността на вашия
партньор, когато вече имат внуци, те се впускат в истинско състезание с
двама ви, за да получат вниманието и обичта на вашите деца. Не е възможно
да опиша всички сценарии, с които съм се сблъсквала и при които става
такъв вид подронване на вашия авторитет. Често се случва тези хора да не
обръщат внимание на правила, установен ред и методи на дисциплина, на
които сте научили децата си, и да се опитват да ги заменят със свои. Може
да се опитат да въздействат върху нас в кое училище да запишете децата си
и какво религиозно възпитание да им дадете, може да се месят и дотам, че
да ви съветват как би трябвало да храните децата и кога да ги приучите да
ходят в тоалетната. Ако имате родители, които използват децата ви като
начин да утвърдят собствената си стойност и превъзходство, значи знаете
колко вбесяващо действа точно тази проява на контрол.
Във Втора глава се запознахте с Карън и Кал. Видяхте как Рей, бащата на
Карън, рядко пропуска възможността да подцени зет си под пред текст, че
му помага. Карън винаги е взимала страната на Рей, което много
възмущавало Кал. Но Кал ми разказа един епизод, който най-накрая
променил мнението на Карън за мотивите на баща ѝ.
„Нашият син Дерек е на осем години и умираше да има една видео игра.
Казахме му добре, но трябва да си я спечелиш, тъй като току-що му бяхме
купили велосипед за рождения му ден. Поставихме му някои допълнителни
задачи да върши в къщата и решихме да му плащаме за тях. Казахме му, че
щом спечели половината от необходимата сума, ще купим играта. Той беше
на седмото небе. Но един ден дядо му го изведе на мач и ето го, че се връща
с видео играта! Имай предвид, че бяхме казали на дядото и бабата на Дерек
за споразумението си с него, но Рей отново направи така, че аз станах
лошият, а той се превърна в герой. Рей и Дерек срещу лошите родители.“
Разбира се, няма нищо лошо от време на време да се дава работа на дете.
Ако това бе първият път, когато Рей беше пристъпил желанията на Карън и
Кал, вероятно нямаше да бъде кой знае какво, но това е било част от план за
подкопаване на отношенията между Карън и Кал, който започнал преди още
Дерек да се роди. За щастие от тази мини драма произлязло нещо
положително:
„Може и да не ми вярвате, но на Карън ѝ омръзнаха номерата на баща ѝ.
Казахме на Дерек, че ще приберем играта, докато той изпълни своята част
от споразумението и тогава настана ад. Най-накрая Карън каза на баща си,
че тъй като не желае да го лишава от роднински права по отношение на
Дерек, той не бива да прави това никога повече, тъй като пристъпва
границите. Боже, иска ми се по-рано да беше заела твърдо становище, но по-
67
добре късно отколкото никога. Поне сега сме от един отбор.“
И по-рано, когато Кал строял кабинет на Карън, Рей е показвал колко обича
да се състезава и да прави така, че всички да разберат, че именно той е
специалистът. Трудно е за силен родител да се откаже дори от известна част
от тази си роля, а когато изграждаш свое семейство, вбесяващо е да имаш
тъст, който погазва твоите желания и правила. Трудно би ви било да бъдете
убедителен, когато се опитвате да не излизате извън чертата си, докато
родителите на вашия партньор правят щедри жестове.
Рей би могъл да си спести цялата тази разправия, ако бе поговорил с дъщеря
си и зет си и ги беше попитал дали може да купи играта на Дерек. Обаче Рей
е обичал да манипулира, а манипулаторите рядко са откровени. Така че
вместо да преговаря, той започнал ненужна борба на сила, в която Дерек се
оказал по средата, Рей се постарал да си придаде вид, че е добрият, но в края
на краищата разстроил всички.
Контрольорите осакатяват
68
Глава 5
Майсторите на хаоса
Отровните родители на партньора ви, с които се запознахме досега, са
активни и агресивни, когато решат да сложат своя отпечатък върху вашия
брак. Те оказват натиск върху вас и вашия партньор, за да моделират живота
ви така, както те желаят. Каквато и тактика да решат да използват, те се
опитват да придобият господстваща, активна роля във вашите отношения.
Обаче хората, които ще срещнете в тази глава, са различни. Всъщност те
рядко, ако изобщо им се случва, биват загрижени за вашия брак. Такива са
родителите, чиито живот е тъй нещастен и така хаотичен, че създават
водовъртеж от непрекъснато нарастващи кризи и нещастия.
Дали имате взимане-даване с родители, заплетени във враждебни или
яростни отношения един с друг, или с грубияни, хора, които са
невъздържани с вас, както и с други членове на семейството, дали са
финансово безотговорни или едно време са малтретирали вашия партньор
като дете, тези личности вършат такива ужасни неща на себе си и един на
друг, че не е възможно човек да не обърне внимание на постъпките им. Тъй
като тяхната нестабилност се усилва и съществува опасност животът им
всеки момент да се взриви вътрешно, стабилният ви брак неминуемо ще бъде
разклатен.
Защо? Защото както ще видим, хаотичните роднини притежават почти
магнетична способност да привличат вашия партньор в погрешна и
нестабилна орбита.
Прехвърляне на притесненията
Марк явно имаше ясен поглед върху ставащото. Когато каза, че Дейна се
чувства по-зле, а Глория - по-добре, след като изпусне парата, той определи
много точно едно често срещано поведение, което аз наричам „прехвърляне
на притесненията“.
От години майката на Дейна използвала дъщеря си като боклукчийски кош,
в който да изхвърля гнева и нещастието, които преживявала със съпруга си.
След като изливала всички проблеми върху дъщеря си и я карала да се
разкъсва между двамата, Глория направила така, че Дейна да пусне в ход
фантазиите си да я спасява. Напълно разбираемо е, че Дейна се тревожи за
това колко зле се чувства майка ѝ и стигнала дотам, че започнала да мисли
как да спаси майка си. Когато Дейна прави това, Глория не поема никаква
отговорност за собствения си живот. Стратегията на Глория „излей си
всичко върху Дейна“ почти винаги имала успех.
За Дейна, обаче, огромното желание да спаси майка си, чийто живот
представлявал вечна бъркотия, се превърнало в първостепенна задача,
засенчваща всичко останало, включително и брака ѝ. Тя съзнавала, че ролята
70
на супер дъщеря ѝ създава проблеми, но настоявала, че този път е различно.
Този път кризата била много по-голяма.
Както Дейна обясни:
- Напоследък отношенията между родителите ми много се влошиха.
Миналата седмица имаха голям скандал. Майка ми е убедена, че той има
любовница, а баща ми просто си излезе и отиде на хотел. Случвало се е и по-
рано, но този път той май няма да се върне. Майка ми плаче на телефона, тя
е абсолютно сломена и не може да ходи на работа. Пита ме какво мисля, как
да постъпи и ми разказва какви ужасни неща е направил той. Аз изцяло
влизам в цялата ситуация, затова ѝ се обаждам, изслушвам я, дори ѝ звъня
от работа. Знам, че Марк наистина негодува заради времето, през което
говоря за нея и с нея, и че непрекъснато ходя при нея. Знам, че иска да ѝ
кажа: „Моля те, не ме забърквай“, но как ще живея спокойно, ако го направя?
Толкова е просто, смятам, че най-накрая майка ми трябва да се разведе.
Мисля, че този път тя ще го направи, опитвам се да я подкрепям колкото
мога. Тя казва, че ѝ е много по-добре, когато говори с мен, отколкото ако
отиде на терапия.
- Което - казах на Дейна, - сигурно те кара да се чувстваш много силна.
- Вярно е - отвърна тя малко страхливо. - От малка мама ме използва, за
да ми се доверява, разказва ми колко е ужасен баща ми и колко била
нещастна. Толкова ми се искаше да ѝ помогна, да направя живота ѝ по-
добър... Само си представи - най-накрая майка ми щеше да бъде щастлива.
Това ми се струваше, че си заслужава каквито и жертви да ми се наложеше
да направя.
- Но нищо не се промени, така ли? - попитах.
Тя помълча малко, после се разплака:
- Не... Нищо не се промени. Те ужким се връщаха към „нормалното“,
голямата катастрофа беше отминала и тя казваше: „Просто забрави това,
което ти разказах.“ Беше много неприятно, ужасно се срамувам от моите
ексцентрични родители. Стомахът ми се свива на топка, че тя го направи пак,
че отново ми причини тази неприятност!
Дейна реагира както се очакваше при последното обаждане на майка си да
отиде да ѝ помогне, точно както го е правила докато е била още момиче, като
при това майка ѝ я разстроила по същия начин.
Казах ѝ, че мястото на нито едно дете, на каквато и да е възраст да е то, не
е между двама сражаващи се родители. Тя нищо не може да направи в тази
ситуация и беше почти сигурно, че в края на краищата щеше да се почувства
безпомощна, да не бъде в състояние да окаже на никого помощ, само беше
поставена в глупаво положение. Но при Дейна, водена от чист адреналин,
движеща сила бяха много повече емоциите отколкото логиката и без да си
дава сметка за последиците върху своето емоционално здраве, както и върху
71
брака си, се бе оплела здраво в живота на родителите си.
Има много семейни двойки като тъстовете на Марк. Двойки, които до края
на живота си прекарват в битки. Като че ли на тях им е нужна драма и
стремителната сила на борба, на затръшващи се врати, на избухвания, на
писъци и схватки на живот и смърт, но този път за последно. След това се
връщат към онова, което е „нормално“ според тях и често се държат като че
ли нищо не се е случило, с което объркват и изнервят възрастните си деца,
често ги изтощават при безуспешните им опити да спасят някой от двамата
родители. Както Дейна го описа, „Все едно че попадаш в монотонно
движение, което няма да те отведе никъде.“
От информацията, която получих от Дейна и Марк, ми стана ясно, че гняв
и необходимост от наситен драматизъм свързва родителите на Дейна.
Глория обичала да се оплаква и да се прави на жертва пред грубия си съпруг,
който, според Дейна, непрекъснато я унижавал и я обиждал. Дейна беше
убедена и че от няколко години баща ѝ се среща с други жени. Но Глория
била или много уплашена или скована, или прекалено сраснала със съпруга
си Пол, за да направи каквото и да е и да подобри живота си.
Дейна си блъскала главата как да спаси майка си, което ѝ било втълпено
още от юношеска възраст, не можела да види възможност как другояче да
постъпи. След като това не помогнало, както се случва при повечето хора, тя
просто продължила да върши същото, което, разбира се, разстройвало Марк
и той бил принуден да дели съпругата си с една нещастна майка, която
действала в разрез със собствените си интереси. С напътстване и усилия,
обаче, този невротичен цикъл скоро щеше да прекъсне.
Не съм алкохолик
- Това е мантрата на моя тъст Вик - въздъхна Грег, хубав трийсет и пет
годишен компютърен програмист. - Винаги когато има семейна вечеря,
рожден ден или празник, още от следобеда той се налива с водка и докато
дойде време за вечеря, вече е пиян. Пие до оглупяване и инфантилизъм.
Замазва думите, прави слабоумни забележки и се опитва да разкаже някой
стар виц. Никой не разбира почти половината от онова, което бъбри, затова
всички се опитват да си говорят помежду си. Тогава той се ядосва защо не
получава цялото внимание, което желае. Ако го попиташ, той, разбира се,
ще ти каже, че не е алкохолик, просто иска да му е весело, но в крайна сметка
направи така, че всички да се чувстват нещастни.
Грег беше много привързан към жена си Анита, но неприятният навик на
72
Вик редовно развалял настроението на семейството на празници, когато
трябвало да се веселят. Бащата на Анита бил типичен алкохолик, това никой
не го признавал, да не говорим, че никой не му правел забележка, бил човек,
който създавал главоболия, бил семейна тайна или проблем, който всички
виждат, но никой не желае да се заеме с него. Такъв проблем може да бъде
употреба на наркотици, хазарт, сексуални отклонения или който и да е от
многобройните съществуващи пороци, които се отразяват върху живота на
другите. Но каквито и главоболия да създава този човек, всички пристъпват
на пръсти около него и се преструват, че няма такова нещо.
Като нов член на семейството Грег усетил, че това не му е приятно и,
напълно разбираемо, изпитвал неохота пръв да даде сигнал. Попитах го дали
има шанс заедно с цялото семейство да поговорят с Вик за това как
държането му се отразява на всеки поотделно и да му кажат какво искат от
него.
- Според мен няма шанс. Никой не желае да разговаря за това, нито да
постави въпроса ребром пред Вик. Помолих Анита да отиде и да поговори с
Анонимните алкохолици, но тя не желаела „да разстройва хората“ или да
каже нещо лошо за човек от семейството. Тъща ми се чувства унизена от
поведението на мъжа си, но го търпи вече трийсет и две години. Тя е
финансово зависима от него, а също и емоционално. Шуреят ми живее в друг
щат, така че не би могъл да помогне. Тогава какво остава? Той не е пияница,
който сипе ругатни наляво и надясно, но изглупява напълно и разваля всяко
семейно събиране, вместо да ни бъде приятно. В този случай имам ли
някакви права или и аз трябва да се преструвам, че всичко е наред?
Грег беше единственият, който се бе замислил, макар и по-отстрани за
реалността, но това го поставяше в много неизгодно положение. Когато
цялото семейство се сплотява, за да защитава или прикрива
пристрастеността на някой свой член, онзи, който казва истината, ще бъде
сметнат за подлец. Попитах Грег дали Анита би се обърнала срещу него и би
се съюзила още по-здраво с баща си, ако той реши да предприеме някакви
действия да оправи положението. Той ми отговори, че не ще и не знаел дали
е готов да рискува, за да разбере. По-късно драматичен обрат предизвика
разрешението на въпроса.
На срещата ни следващата седмица усетих, че нещо се е променило. Видях
един различен мъж - напълно решен повече да не търпи нездравословната
семейна среда.
- Преди две вечери нещо се случи, което страшно изплаши и двама ни с
Анита. Имаме син Майкъл на една година. Бяхме па вечеря при тъстовете
ни, Вик пиеше непрекъснато, както обикновено. Той наистина едва се
държеше на краката си. След вечеря се преместихме в кабинета, където Вик
се заигра с Майкъл. Честно казано, наистина е добър дядо, когато е трезвен,
73
но това се случва все по-рядко и тази вечер той си играеше с Майкъл доста
грубичко. Детето се блъсна в ниската масичка и си разцепи устната. Аз
побеснях, а Анита побледня като платно. След като спряхме кръвта, си
тръгнахме. По пътя за вкъщи не си казахме и дума, но щом Майкъл заспа,
заявих на Анита, че това трябва да престане и то незабавно! Няма повече да
участвам в тази лудост. Тя кимна с глава, на лицето ѝ се изписа силна тъга,
но ме хвана за ръката и ми каза, че е съгласна с мен. Сега не знаем как да
постъпим, за да не обидим някого и да не причиним нещо непоправимо в
семейството.
Създаде се нов съюз между Анита и Грег, който затвърди отношенията им.
За съжаление трябваше да се стигне до инцидент, за да спре Анита да отрича
колко отровно и опасно е положението с баща ѝ и да признае, че от години
Вик е донесъл много беди на семейството си.
Когато Анита дойде заедно с Грег на следващата ни среща, бързо стана
ясно, че от години тя играе ролята на душеприказчик и защитник на баща
си, въпреки че много пъти не е могла да си покани приятели вкъщи поради
смущаващото поведение на баща ѝ. Подобно на Дейна, Анита дълго се
самозалъгвала.
„Все се надявах, че един ден той щеше да признае, че има такъв проблем,
да влезе в програма на Анонимните алкохолици и да престане да пие. Тогава
би бил този баща, когото познавам преди алкохолът да започне да разгражда
мозъка му, онзи, който беше мой приятел.“
Анита е желаела и се е надявала баща ѝ като по чудо да се промени и това
я е въздържало и я държало в капан да гледа как баща ѝ се само разрушава.
Години наред тя не желаела да направи нищо по отношение на собствените
си проблеми с баща си, по поне осъзнаваше, че трябва да закриля сина си.
В отношенията и на Дейна, и на Анита с трудните им родители до голяма
степен се забелязва значителна размяна на ролите. Детето укрепва, защитава
и спасява - всичко това е част от задълженията на родителя. Междувременно
родителите изоставят отговорностите си на възрастни хора и манипулират
детето си, като го превръщат в свой спасител.
Съществува голяма вероятност Вик да не се промени. Но Анита и Грег
щяха да се научат как да се пазят да не се превръщат в жертви на неговия
алкохолизъм. Заедно щяхме да открием думите и необходимата
поведенческа стратегия, която би им позволила да очертаят непреодолими
граници пред Вик. Разбира се, на Вик това не би му било приятно, но той
прекалено дълго правел онова, което желаел. Нямаше да бъде лесно, но
Анита и Грег разбираха, че действително няма друга приемлива алтернатива.
74
Безкрайно спасяване
Ако сте като Андреа и Стив, онова, което вашият партньор нарича
„помощ“, вие виждате като спасение, затова нека изясним някои
определения. Естествено, че няма нищо лошо в това да помогнеш на своя
родител или на родителя на партньора си, ако изпадне в беда. Болест, развод,
75
загуба на работа и финансови затруднения са част от живота. Има моменти,
когато предложение да ти дадат пари или да получиш емоционална
подкрепа, за да стъпиш отново на краката си, може наистина да помогне на
човек, когото обичате.
Но едно е да помогнеш на родител на партньора си, който винаги е
показвал отговорно и разумно държане. Съвсем друго е редовно да
спасяваш тъст си или свекър си, който все повече затъва във финансови
проблеми чрез импулсивни или недобре обмислени харчове, хазарт или
нехайни инвестиции. Финансово безотговорни родители на партньори не
само очакват вие и вашият партньор да ги спасите, а просто не ви оставят
почти никакъв избор. Неудачното съчувствие на вашия партньор, съчетано
с натиск и молби от страна на роднините и страховити предсказания какво
ще им се случи, ако не им помогнете, правят трудно, ако не и е невъзможно
да им откажете. Но това стана доста по-лесно в случая на Стив.
„Нашите спестявания се топят. Това не може да продължава и няма да
позволя този човек да харчи нашите пари с лека ръка. Снощи Андреа ми каза,
че нямат 2,500 долара, за да покрият ипотеката за къщата. Ами тъпаци! Нека
да възложат възбрана върху проклетата им къща, щом не могат да си
позволят да я поддържат. Вече не знам какво да казвам на Андреа. Омръзна
ми да чувам „Те са мои родители - трябва да ги извадим от този батак.“
Знаех, че Стив се сърди и на себе си, както и на родителите на жена си, за
това, че е позволил тази ситуация да разяде съвместния им живот с Андреа.
Неговите тъстове не бяха лоши хора, нито пък критично настроени както
много, които досега срещнахме, но тяхната неспособност да управляват
собствения си живот направо разсипваше брака му, ако не и нещо повече.
Знаех дори, че смелите му думи няма да бъдат последвани със смели
действия. Опитах се да уредя бърза среща с него с надеждата, че това би му
дало повече упование, докато намерим изход от тази бъркотия.
76
за вина от факта, че всички ще ме обвинят, особено Андреа.
Казах на Стив, че ще му задам няколко трудни въпроса и искам той да им
отговори.
Сексуалният хищник
77
собствените си деца. Към подобно поведение често се отнасяме прекалено
меко: „Мама само се перчи“, „Татко винаги си е бил такъв жребец“, „Мама
винаги си е падала по по-млади мъже“, „Знаеш какви са мъжете“. С тези
опити да опростим нещата ние се мъчим да смекчим сериозността им и да ги
представим с леко хумористичен оттенък. Но въпреки целенасочените ни
усилия да омаловажим значението им, сексуално агресивните действия не са
забавни. Не са симпатични, чаровни, закачливи и най-вече не са допустими.
И ако всеки се прави, че нищо не се е случило, нещата ще продължат по
същия начин и никой няма да се разтревожи от това освен, разбира се,
жертвата.
Ким е двайсет и пет годишна, управител на видео-магазин. Дойде при мен
заради свекър си.
- Моя свекър Фил винаги демонстрира малко по-голяма привързаност
към мен отколкото трябва и ме кара да се чувствам доста неудобно. Често
когато си тръгваме от тях, след като сме вечеряли заедно, той ме прегръща
твърде силно и стои близо до мен. Кълна се, че веднъж дори имаше ерекция.
Притеснявах се да му кажа каквото и да било, но нещата вече напълно
излязоха от контрол. Онази вечер ги поканихме на вечеря и той скочи да
отнесе чиниите в кухнята само защото аз бях там. Остави ги на мивката,
сграбчи ме и ме целуна. Пъхна си езика чак до сливиците ми. Дишаше тежко
и каза, че от първия път щом ме видял, му се искало не само да ме целуне,
ами и още нещо. Догади ми се! Той изглежда добре и е само около
петдесетте, но Боже мой, той ми е свекър. Това си е кръвосмешение!
Казах на Ким, че сигурно е била потресена от случилото се. Попитах я дали
е имала сили да направи нещо.
- Бях толкова шокирана и отвратена, че почти не съзнавах какво върша.
Започнах да слагам чиниите в миялната машина като робот, а Фил нехайно
излезе и отиде при другите.
Фил носи цялата отговорност за случилото се, а Ким няма никаква вина за
неговото поведение. Но щом не предприема нищо още първия път, когато
се е почувствала неудобно от прегръдката му, тя, без да осъзнава, му дава
мълчаливо съгласие да опипа почвата и да види докъде може да стигне.
Казах на Ким, че приемем ли неприемливото, показваме на другия колко сме
слаби. Той започва да вярва, че няма какво да го спре и става още по-
агресивен.
Не е нужно Ким да се изправи срещу Фил сама. Поне така мислех, докато
не я накарах да сподели това със съпруга си Ерик. Очите ѝ заблестяха от
гняв, щом отговори:
- О, той вече знае, но каза, че не може да измисли какво да направи. После
казал на майка си и тя отговорила, че и тя не знае как да постъпи. Е, аз ли да
знам! Излезе, че той и по-рано е задявал роднините. Значи не му е за първи
78
път. И най-лошото е, че никой не иска да му го каже в очите! Ерик се
притеснява да не посрами смахнатия си баща или да не дискредитира
семейството си. Просто не мога да повярвам, че той трепери повече за
проклетия ми свекър отколкото за мен. Чувствам се насилена и предадена, а
никой не се застъпва за мен. Обичам мъжа си или поне го обичах допреди
да стане такава мекица, но не искам да живея в подобно семейство.
Отново виждаме как една потенциално добра връзка се клати на ръба на
пропастта, защото е допуснато непристойното поведение на един роднина.
Жертвата е наранена и ядосана, защото нейният партньор не прави нищо, за
да стане неин съюзник. Вместо да подкрепи съпругата си, Ерик се превръща
в мекотело и се парализира от страх да не разстрои баща си или да не
предизвика семеен скандал.
79
в живота ви. При такива родители вашият партньор, а не вие, е прицелът на
техните атаки.
80
хората, които са ѝ причинили толкова много болка. За него решението е
едно: Джена да им каже да престанат да я ругаят по телефона, защото ако не
го направят, тя просто ще ги заличи от живота си.
Мел обаче трябва да приеме някои основни истини за хората, малтретирани
като деца. Така той ще може да преодолее объркването и нетърпението и да
подходи към проблема с разбиране, мъдрост и състрадание.
Наследството от тормоза
81
живота си или със заобикалящия ги свят), толкова по-трудно е на
порасналото вече дете да се откъсне от тях. След дълги години на фантазии
за стабилно семейство, след толкова грижи, подкрепа, окуражавания и
поемане на вината за действията на безотговорните си или неадекватни
родители, вашият партньор все още вярва, че е негов дълг да направи всичко,
което е по силите му, за да им помогне. И тогава, според собствените му
фантазии, усилията му ще бъдат възнаградени. Семейството му най-сетне
ще покаже своята обич и одобрение, от които вашият партньор така отчаяно
се нуждае. Внезапната нужда да спасява родителите си не е съзнателно
направен избор. Тя е дълбоко вкоренен отклик на години, изпъстрени със
семейни кризи, през които вашият партньор е оцелявал, като е задоволявал
потребностите на родителите си, вместо те - неговите.
82
Глава 6
Саботьорите
Най-мрачните от отровните роднини са тези, които напълно са ви
изхвърлили от умовете и сърцата си и, ако това е възможно, направо биха
ви зачеркнали. Това са саботьорите - родителите на един от двамата, които
смятат, че изобщо не могат да ви приемат. Вие не сте такъв, какъвто те са
желали (тях въобще не ги е грижа, че сте такъв, какъвто вашият партньор е
желал) и те рядко пропускат възможността да го кажат на вас и вашия
партньор и то често по жесток и невероятно безчувствен начин.
Тези, които отхвърлят, се възползват от всяка възможност да ви отстранят
и ви подмамят да прекъснете брака си, който те вече са направили
непоносим. За да подчертаят колко би желали да прекъснат всички връзки с
вас, много е вероятно да отправят покани към вашия партньор, но не и към
вас, а в някои случаи дори към собствените си внучета. В най-краен случай
те изобщо престават да обичат детето си, като ви изключват и двамата от
семейството. По-добре изобщо да нямате деца отколкото да имате такова
дете, което няма да ви даде послушанието, което изисквате.
Причините, които посочват за това, че ви отхвърлят, са много и най-
различни, често те нямат нищо общо с двигателните сили под повърхността,
които ги карат да действат по такъв болезнен начин. Те твърдят, че не ви
харесват, защото не понасят вашето семейство, социалното ви или
икономическо положение, религията, расата ви или, както е в случая с моята
клиентка Холи, дори външния ви вид.
Ранни предупреждения
Холи е трийсет и четири годишна служителка в голяма финансова фирма.
Има хубаво лице, обрамчено от мека къдрава кестенява коса. И, по всички
стандарти, е с доста наднормено тегло. Тя и съпругът ѝ Престън
застрахователен агент, дойдоха при мен две години след сватбата си и не
бяха сигурни, че ще изкарат трета година. До голяма степен нещастието им
се дължи на ужасното държание на родителите на Престън към Холи, което
започнало доста време преди да се оженят.
„Престън е единственият мъж, с когото съм била. Ходехме още като
ученици, нещата станаха по-сериозни, докато бяхме в колеж. Той започна да
се заседява в моя апартамент и да остава и през нощта и тогава родителите
му ме намразиха. Държаха се добре към мен, докато видяха в мое лице
заплаха за тяхното сплотено семейство. Майка му започна да го търси при
83
мен и когато аз вдигах слушалката, единствените ѝ думи бяха: „Престън да
се обади“. Все едно, че аз не съществувах. Нещата се влошиха още повече,
когато Престън напусна колежа и се хвана на работа на пълен работен ден,
без да съобщи на родителите си. Когато те откриха, побесняха и казаха, че
аз съм била причината той да не завърши колеж. Имаше достатъчно
предупредителни знаци. че нещата ще бъдат трудни, но аз си мислех, че ще
се справя. Бях сигурна, че след като свикнат с идеята, че при нас нещата са
сериозни, а и като ме опознаят, всичко ще се подобри. Все едно, че съм
живяла в свят на мечтите!“
Времето не помага
84
точност засегнали най-уязвимото място на Холи.
„Най-големите им нападки са за килограмите ми. Определено съм пълна и
се опитвам да отслабна, но във всеки случай нямам нужда от непрекъснатите
забележки на Джуди, като „Трябва да отслабнеш“ или „Как се остави да
напълнееш толкова?“ Тя никога не пропуска възможност да спомене, че
някой се жени за едно такова „красиво, слабо момиче“. Всеки път, когато ме
види, тя ме оглежда от главата до петите като под лупа. Никога не знам какво
да облека - преобличам се по пет пъти, когато отиваме у тях. Защо трябва
непрекъснато да стъпква самочувствието ми?“
Холи носи кръста на най-жестокото отхвърляне, но и Престън не остава по-
далеч. Ако ви трябва нещо по-убедително, че отровните свекър и свекърва
са отровни родители, трябва да чуете това, което Престън ми каза по-късно:
„Майка ми и мен ще довърши. Двамата с Холи наистина работим много, но
като че ли не можем да спестим нищо, за разлика от баща ми, който е
спечелил много пари от бизнес. Когато споменах, че искам отново да уча и
да довърша колежа, тя заяви: „Много си стар, за да се върнеш в колежа,
пропуснал си своя шанс.“
Момент на криза
85
На следващата ни среща Холи ми каза, че стигнали до съгласие, че за тях
ще бъде от значение да се преместят в друг квартал на града, където ще са
по-близо до работното си място и по-далеч от родителите на Престън.
Следващото в списъка на Холи се отнасяше до важни промени, които тя
трябваше да направи в своето поведение. Както Холи ми каза:
- Винаги съм била много свита и мекушава. Знам, че трябва да се
променя, за да оцелея. Джуди ни изпрати картичка за Великден, адресирана
„само до моя син“. Събрах всичкия си кураж и реших да се разбера с пея.
Позвъних ѝ, но тя ми затвори телефона. Сега тя най-после разбра, че аз няма
да търпя тези глупости и се оплакала на Престън, че съм била много силна!
На което Престън отговори:
- Нищо, остави я да се оплаква - това е най-голямата радост в живота ѝ.
От своя страна Престън представи солидно доказателство, че желае да
поработи доста, за да направи брака си по-солиден. Беше написал:
Но най-важното:
86
- Въпросът ти е погрешен, Холи - казах ѝ. - Истинският въпрос трябва да
звучи така: „Защо те не са достатъчно добри да видят какъв прекрасен човек
съм?“
87
че не разбира как някой, който е възпитал дъщеря като мен, може да бъде
толкова лош. Преструвахме се, че всичко ще бъде наред, но стана по-лошо
вместо да стане по-добро. Баща ми просто не спираше. Той ми се обаждаше
и ми говореше много унизителни неща за Лес. Няколко пъти просто му
затварях телефона, а след това се чувствах ужасно. Често се питах дали ще
мога наистина да се справя с това положение. Просто исках да избягам от
цялото това напрежение и караници. Но колкото повече се опитваше да ме
откъсне от Лес, толкова повече се изпълвах с решителност.“
Посъветвах Фелиша и Лес да правят точно това независимо как родителите
ѝ, и по-специално баща ѝ, се държаха. Виждала съм няколко двойки от
смесени раси, които бяха съсипани от обида и болка, които този вид
отхвърляне причинява.
Поначало връзките и браковете на хора от смесени раси са сложни. Те
изкарват на повърхността много дълбоки, често потискани чувства за
различията и стереотипите - често може да забележите чувствата, изразени
по лицата на приятели и други роднини, освен на родителите на партньора.
Не може да се отрече, че в днешно време в нашата култура много по-лесно
се приемат бракове на хора от различни раси, отколкото едно време, но,
независимо дали ни харесва или не, реалността е такава, че тези различия
все още са горещ бутон за много хора, особено когато става дума за избора
на децата им. Тъкмо такъв бутон е натиснал Лес при бъдещите си роднини.
Саботаж от гроба
88
от тях, но и така сме добре.
Казах на Шели, че Норм е свършил от гроба си две неща - наказал е нея за
това, че го е изоставила, използвал е парите като примамка и е направил така,
че тя да не дели нищо негово с омразния му съперник.
Шели слушаше мълчаливо и след малко се обърна към Дейвид:
- Скъпи, много съжалявам, че те подложих на всичко това, защото не
смеех да видя колко ужасен беше баща ми наистина.
Норм никога не е приемал Дейвид, много вероятно е да не би приел когото
и да било, когото дъщеря му избере. Задушаващата омраза към човека,
грабнал скъпоценното му притежание, се проявяваше не само в желанието
му да държи под контрол Шели, но и в ужасния начин, по който отхвърляше
мъжа ѝ.
Тайният план
89
В цялата тази история на разменени роли съществува една силна тема на
съблазняване и объркване. За Шели беше много болезнено да признае пред
Дейвид и пред мен, че баща ѝ винаги е флиртувал и се е държал
неподобаващо с нея. Най-болезнено за нея беше да го признае пред самата
себе си.
Необяснима жестокост
90
Факторът бебе
Дългоочаквано размразяване
91
Понякога обидите не престават
92
бременна, първото, което баща му казал, било по-добре да си направи тест
за бащинство, иначе как би разбрал, че бебето е негово? Никакви
поздравления, никаква радост, само ужасни обидни забележки, чийто
подтекст беше, че вероятно съм му изневерила.“
Казах на Елън, че действително от други клиенти съм чувала, че
родителите на единия от двамата съпрузи са правили подобни забележки.
Уверих я, че е естествено да си мисли, че е единствената, на която се случва
подобно нещо, когато я отхвърлят и то по такъв начин. Стан и Елиз бяха
направили всичко, което можеха да измислят, за да направят живота на Елън
нещастен, явно с надеждата, че на нея ще ѝ омръзне и ще зареже Ноа. Тогава
те щяха да се отърват от пагубното ѝ влияние върху тяхното издигнато
семейство. За малко да успеят. Дори раждането на малкия внук не спряло
опитите им да подкопаят брака на сина им.
Както Елън ми каза, „Те не са виждали децата ми, нито мен повече от три
години. Нямат наши снимки. За децата няма подаръци.“
А Ноа добави тъжно: „Просто не мога да разбера защо продължават да се
отнасят по този начин към Елън, след като нашият Ноа се роди. Той е Ноа
III, кръстен е на мен и на дядо си. Как можаха да обърнат гръб на такова
красиво бебенце? Родителите на Елън наистина се отнесоха щедро, а моите
родители дори не ни дадоха пукната пара за болницата, нито донесоха
някакъв подарък. Едно е да ми се сърдят, това мога да го приема, но не мога
да понасям да се отнасят към жена ми и децата по този начин. Много зле се
чувствам. Защото те са мои родители и не мога да оставя нещата така.
Просто не знам какво да правя.“
Казах на Ноа и Елън, че отдавна е трябвало да си съставят план. С години
са търпели обидите и не бяха направили нищо, за да се справят с родителите
му. Ако не направят радикални промени, за да се справят с това ужасно
положение, ще ги чакат години на сблъсъци, ярост и раздираща болка,
когато виждат, че на двете им невинни деца не се обръща дори минимално
внимание.
93
емоционални последствия в случай, че вашият партньор си навлече техния
гняв, представляват тежката артилерия на саботьорите. Необходим е голям
кураж, за да издържиш на подобен ултиматум. Перспективата за
емоционално изгнание задейства залегналия дълбоко в душата ни страх да
не бъдем изоставени, както и нашата първична нужда да поддържаме връзка
с най-близките си. Тази заплаха, независимо дали е сериозна или не, може
да породи раздвоение и чувство за вина към вашия партньор по отношение
на неговата/ нейна лоялност и задължения.
Ханк, набит двайсет и шест годишен третокурсник по медицина с много
приятно лице нямал намерение да започва сериозна връзка, поне докато не
стане стажант лекар. Но това било преди да се запознае с Нанси - енергична
червенокоса жена, която работи в кабинета на декана. Родителите на Ханк
се разстроили изключително много, когато осъзнали, че отношенията на
младите стават сериозни.
Нанси:
„Родителите на Ханк са много заможни. Баща му Уорън е шеф на
кардиологичното отделение в голяма болница, а майка му Фей е известен
вътрешен декоратор. Те членуват в най-луксозния голф клуб в града и са
членове на борда на симфоничния оркестър и на операта. Семейството е
престижно и има тежест. Техни роднини са общественици и бизнесмени. На
мен това ми направи много силно впечатление - произхождам от семейство
на бедни ирландци. Когато се запознахме, наистина се захласнах, но в
никакъв случай не съм очаквала, че ще ме приемат толкова студено. Започна
разговор, който течеше насила, тогава Уорън ме попита дали си давам
сметка, че връзката ни с Ханк може сериозно да застраши възможността той
да завърши обучението си по медицина. Цяла вечер трябваше да се
защитавам и нямах търпение да си тръгнем оттам.“
След приема, който ѝ устроили родителите на Ханк, Нанси имала
достатъчно доказателства да си помисли, че на хоризонта се задават
градоносни облаци, но го отдавала на опънатите си нерви. Тя нямала
представа до каква степен Фей и Уорън били разгневени от избора на Ханк.
„Когато си тръгвахме, Уорън отведе Ханк настрани и му подшушна нещо.
Не чух какво му каза, но по израза на лицето на Ханк схванах, че е нещо
ужасно. Докато се прибирахме към моя апартамент, Ханк мълчеше и най-
накрая го попитах какво му каза баща му. Той се опита да ми отговори нещо
весело, но не успя. „Нищо кой знае какво, отвърна той. По своя неподражаем
снобски маниер каза: „Това момиче не е от класа, няма никакво възпитание.
Не мога да повярвам, че ще лапнеш по такава, след като имаш толкова голям
избор от момичета“. Когато му казах да си спести думите, защото съм
стигнал до решение, той каза, че ако се оженя за теб, изобщо да забравя, че
94
съм техен син. Не се тревожи, той така само упражнява авторитета си, когато
нещо не му хареса.“
Но не е било само това. Ханк се опитал да се преструва, че не обръща
внимание на думите на баща си, но не можел да знае дали баща му ще
изпълни заканата си. Бил съсипан, когато след сватбата родителите му
прекъснали всякакви връзки с него. Нанси го карала да направи опит да се
сдобри с тях, но опитите му винаги се сблъсквали с едно и също условие:
„Само тогава, когато се отървеш от нея“. Родителите му престанали да се
обаждат на рождения му ден и на празници. Когато сестрата на Ханк
завършила колеж, той не бил поканен нито на церемонията, нито на партито
след това.
Такива хора като Уорън и Фей, които отхвърлят, вярват, че ако проявят
достатъчно студенина или жестокост, на чуждия човек ще му омръзне и ще
си тръгне. Използвайки любовта като тежък ковашки чук, те изразяват
своята „загриженост“ за добруването на вашия партньор, като ви отхвърлят
напълно и обещават, че всичко ще бъде отново наред след като разрушите
това семейство.
Родителите на Ханк го поставили в положение да избира „или тя, или ние“.
Макар че гой избрал Нанси, изгнанието от семейството му се отразило
ужасно върху емоционалния му живот. Независимо колко се опитвал да
убеди себе си, че постъпката му е била правилна, той се замислил дали не
платил прекалено висока цена за своя брак. Той обичал Нанси, но и таял
дълбоко негодувание към нея за това, което смятал, че му е причинила. Ще
ни е необходима много работа от страна на тримата, докато тези млади хора
си възвърнат любовта и щастието, което заслужават.
Слепотата на саботьорите
95
брака им, затварят очите им и ги правят слепи към вас като личност, която
заслужава поне внимание и уважение. Те ви отхвърлят, без дори да ви
познават истински
96
Глава 7
Защо отровните родители на партньора ви се
държат така?
„Защо се отнасят към мен така?“
„Защо не ме харесват?“
„Не виждат ли колко съм подходящ/а за теб и колко много се обичаме?“
„Защо трябва да се държат така?“
Сигурно стотици пъти сте задавали на себе си, а също и на вашия партньор,
подобни въпроси. Ние сме такъв род същества, които изпитват
интелектуално любопитство, особено когато се отнася до човешко
поведение, а колкото по-объркващо е поведението, толкова повече търсим
обяснение. Родителите на вашия партньор имат готови отговори за всичко -
много от тях са свързани с вашите недостатъци, а понякога и с тези на
партньора ви. Но истинските причини за конфликтите често са скрити
дълбоко в тяхното подсъзнание и вероятността да ги изровят оттам е
нищожна, ако не и никаква. Дори ако ребром им поставите въпроса, вероятно
няма да получите някакъв смислен отговор. Не забравяйте, че що се отнася
до тях няма какво да се обяснява, защото повечето пъти в техните очи онова,
което правят, е прозрачно, логично и извинено от обстоятелствата. В техните
очи в постъпките им няма нищо лошо.
97
темперамент - начинът, по който са програмирани. Тяхната уникална
физиологична и психична природа може би ги прави свръхчувствителни към
всякаква реална или измислена обида. Може да имат биохимичен дисбаланс,
който е причина да бъдат емоционално променливи, силно възбудими или
депресирани - за които състояния никога не са търсили помощ. Може у тях
да има натрупани много гняв и възмущение, които са започнали да се трупат
много преди вие да се появите на сцената, но да си го изливат върху вас.
Държането, което често ви се струва тъй болезнено, е много по-малко
свързано с вас, отколкото с индивидуалната емоционална природа и минало
на свекърва ви или на свекър ви.
Понякога самият факт, че сте се оженили е достатъчен да предизвика
отрицателна реакция. Понякога се стига до междуличностни сблъсъци или
поредица от житейски стресове. Редица фактори могат да възпламенят
отровните родители на партньора и ако малко се поровим и се взрем по-
внимателно в някои от случаите, които разглеждахме досега, започват да се
оформят модели.
Силата на убежденията
98
мислиш, че трябва да направя?“ На което ѝ отговорих: „Не знам... все пак
всяка история има две страни.“ Не мина дори секунда и Хелън отговори: „Но
аз ти разказах двете страни на историята!“
Този случай винаги предизвиква смях, когато го разказвам пред хора. Но
ако оставите настрана хумористичната част на случката, ще видите
прекрасен пример за абсолютно непоклатимо убеждение, което имат много
хора, че има само една истина, една точна версия на реалността, един начин
да се погледне на ситуацията: техният. В психологията наричаме това
затворена система - нагласа на ума и начин на възприемане на събитията,
който пречи на много хора да търсят алтернативни начини на мислене или
държание, защото те не съзнават, че съществуват алтернативи. Много от
отровните родители на партньори, които срещнахте досега, твърдо вярват,
че монополът над истината е техен и по тази причина смятат, че имат
пълното право да се опитат да ви оформят съгласно своите убеждения.
Според моя опит повечето отровни родители на партньора споделят този
скован възглед към живота. И, разбира се, те се съпротивляват на всяко
външно влияние от реалността, което би могло да подложи на съмнение
техния начин на разбиране на техния свят.
99
Нито едно от тези неща не означава, че Тери е лоша като човек. Но
ограничената ѝ способност да приема или дори да признава, че тя и Лиз имат
различия по основни въпроси, създава доста търкания в отношенията между
две жени, които иначе биха могли да бъдат добри.
Тираничното „ трябва “
100
2. Те смятат, че са център на вселената
101
на последиците, които може да има държането ѝ, говори много за това колко
егоцентрична и нарцистична е тя. Джуди напълно пренебрегва факта, че
Холи е приятна, местна, усърдно работеща млада жена, която е предана на
Престън. Холи представлявала заплаха за идеала, който Джуди си
изградила за жената, за която е трябвало да се ожени нейният син. Добрият
ѝ характер не правел никакво впечатление на Джуди, тя само осъзнавала
неудобството, което изпитвала от външния вид на Холи и била убедена, че
това се отразява отрицателно върху нейната личност.
102
Липсващият ген на вживяването
103
• Как е могъл Чандлър да каже на Лес, че не е добре дошъл в дома им,
защото е цветнокож? Как мисли той, че Лес и дъщеря му Фелиша са се
почувствали? Изобщо мислил ли е или само е изпитал разочарование от
избора на дъщеря си? Като повечето родители Чан несъмнено си е
представял, че Фелиша ще се омъжи за човек, който изглежда по определен
начин или произхожда от семейство, което ще го издигне в очите на хората.
Той е преценил Лес по определени външни показатели и е открил, че той
не само не пасва на представата му, а представлява заплаха за начина, по
който Чан е искал нещата да се развиват. Тогава той е извършил нещо,
което другите често правят, когато се чувстват застрашени - атакувал е.
Очевидно чувствата на Фелиша и Лес малко са го занимавали в този
момент.
104
да намерим някакво обяснение защо Джуди реагира толкова силно на
пълнотата на Холи и защо непрекъснато я напада.
Следващата седмица Престън донесе стар семеен албум със снимки на
майка си като дете и само един поглед ми беше достатъчен, за да получа
много отговори. На много снимки видяхме едно намусено, много пълно
момиченце, седнало между двама намръщени родители. Несъзнателно Холи
е задействала болезнени спомени и не отминал срам, които Джуди била
затулила в съзнанието си и отдавна се опитвала да зарови. Докато гледахме
снимките, Престън си спомни нещо важно:
„Когато заведох Холи за пръв път, за да я запозная с тях, мама ме отведе
настрани в кухнята и ми каза, че моите приятели, както и други членове на
собственото ми семейство, ще ми се подиграват много. Отвърнах ѝ, че
сигурно се шегува, защото всички обичат Холи. Но тя каза нещо, което ми
прозвуча странно: „Повярвай ми. Знам какво ти говоря“. Когато я попитах
откъде е толкова сигурна, тя смени темата.“
Силата, с която Джуди отхвърля Холи, е сигурен знак, че снаха ѝ е
събудила нещо болезнено у нея и думите ѝ, че самата тя е изпитвала същото,
го потвърждават. Прекалено силната реакция винаги показва, че настоящето
се смесва с миналото. Но докато не видяха снимките, никога не беше
хрумвало нито на Холи, нито на Престън, че Холи е събудила стари спомени
и изживявания у Джуди. В неудобството си Джуди превръща Холи и
изкупителна жертва, върху която би могла да проектира голяма част от
своята не отминала несигурност.
Макар че Джуди вече не е безпомощно дете, чувството ѝ за несигурност по
отношение на външния ѝ вид все още е заровено дълбоко в подсъзнанието
ѝ. Когато се появила Холи, за нея сякаш миналото се превърнало в настояще
и то дало на Джуди възможност да разменят ролите си - тя да се превърне от
жертва в мъчител.
Освен че реагират грубо към вас заради онова, което без да искате
събуждате у тях, сигурно няма да се изненадате, че отровните родители на
партньора често повтарят с вас нещо, което са изпитали като деца.
Родителите на вашия партньор не са родени критикари, нито пък
контрольори, узурпатори или саботьори. Те са се научили на това от
собствен опит с хора, които са се отнасяли към тях по същия начин. Сигурно
ще си помислите, че някой, който непрекъснато е бил унижаван, задушаван
или към когото са се отнасяли като към прокажен, като порасне, ще стане
точно обратното и ще се опита да спести на друг онова, което той е
преживял. Често се случва обаче обратното и държането на отровните
105
родители с вас става много подобно на собствения им отровен родител.
От Карън научих, че баща ѝ Рей, който се отнасяше критично и сякаш се
състезаваше с нейния съпруг, предприемача Кал, е имал баща, който се
държал почти по същия начин.
„Сега дядо ми е почти на осемдесет години, въобще не мога да го понасям
и знаеш ли какво? Мисля, че и баща ми не го понася, макар че никога не би
го признал. Дядо обича да се налага, той е перфекционист и когато баща ми
е край него, той се променя невероятно в негово присъствие. Възрастният,
необуздан мой баща притихва и се превръща в малко момченце. По-рано не
го забелязвах, но сега си давам сметка, че татко се отнасяше по същия начин
към мен, е, може би не толкова строго, но издигаше пред мен определено
непостижими изисквания... а когато вади душата на Кал, става същият като
баща си. Човек би си помислил, че ще прави всичко възможно да не е като
дядо, защото съм сигурна, че дядо направо му е отравял живота.“
Това е стара и според мен напълно валидна концепция в психологията и в
живота, че въпреки всичките ни усилия ние често третираме другите така,
както са се отнасяли към нас. Като деца правим несъзнателен избор по
отношение на посланието и моделите на различни роли, които ни се
представят. Ако към нас се отнасят грубо, не можем да направим абсолютно
нищо, докато сме малки. Следователно много хора минават през напълно
несъзнаван процес, наречен „идентифициране с агресора“, защото ни се
струва, че там е силата и безопасността. Ако татко винаги ни казва, че това,
което вършим, никога не е достатъчно добро, или още по-лошо, че нас не ни
бива, много от нас, без да го съзнават, стигат до решението, когато пораснат,
да бъдат силни и твърди като татко. Тогава ще бъдем наистина добри и никой
няма да може повече да ни засегне. Много хора вярват, макар обикновено да
не съзнават това, че като станат като онзи, който ги е нагрубявал и си изкарат
едновременните унижения върху друг, те някак си ще помогнат да заздравее
раната, която са получили като малки. Сами за себе си те създават една
илюзия за силата, която така много са желали да имат като деца. Но ако вие
сте на мушката им, ще разберете колко печална е тази практика с мишената.
106
като пред почита тях пред вас и превръща тях в първостепенна грижа Ако
вашият партньор не го прави, върху него ще се отприщи мрачно и сърдито
неодобрение и накърнени чувства от страна на родителите му.
Джон, адвокатът, когато срещнахме в Трета глава, ми даде добър пример
за това, след като се опита да предложи на родителите си да му гостуват, но
за по-кратко.
„Чакайте да видим - някои от изразите им бяха: „Как може да ѝ позволяваш
да те настройва срещу нас?“, „Ние вече не те познаваме“, „Тази жена ти е
отнела любовта към нас“. Кога се опитах да им кажа, че продължавам да ги
обичам, те дори и пожелаха да ме чуят. И после капката, която преля: „Ако
нямаш място в твоята къща за нас, нямаш място и в сърцето си".
Това, което родителите на Джон са му казали, е: „Явно, че я обичаш, но не
ти е останала любов за нас и го доказваш като не ни позволяваш да отседнем
при теб“.
За да проумеете тези неоснователни изисквания и абсурдни обвинения,
трябва да разберете как родителите на вашия партньор гледат всъщност на
брака ви. За тях това е просто друга игра на къща. Дори ако вашият
партньор дълги години с живял/а сам/а, те не възприемат брака ви сериозно
- те цял живот са били с вашия партньор, а вие сте новодошлият, независимо
колко време сте женени. В основата си вашият брак е бил акт на бунт - оттам
идва постоянното изискване на родителите на вашия партньор да им
доказвате своята лоялност. 1'динственият начин вашият партньор да
издържи този изпит, избягвайки ужасните чувства на вина и нелоялност, е
да ви стъпче. Проблемните родители непрекъснато създават ситуации, в
които вашият партньор се сблъсква със ситуация, в която а-ха, а-ха да загуби.
Ако постави на първо място желанията па родителите си, вие се чувствате
обидени и пренебрегнати. Ако постави вас на първо място, ще обиди
родителите си.
Като показва с думи и дела, че неговите или нейните родители са по-важни
от вас, партньорът ви осигурява постоянното уверение, което вашите свекър
и свекърва искат. Все едно, че гой определя живота им независимо колко
завършени или интелигентни са те. Те живеят чрез него или чрез нея. Те няма
да ви позволят да им го/я отнемете.
Те се държат за партньора ви с всички сили
Всички родители естествено желаят да поддържат връзка с децата си и ако
свекър ви и свекърва ви са относително стабилни и пълноценни хора, те все
пак очакват от децата си привързаност и компания от време на време. Но
след като децата им започнат свой собствен живот, те би трябвало да се
отдръпнат и да оставят новият живот да пусне корени. Разбира се, дори най-
съзнателните, заангажирани родители, които изпитват чувство на загуба и
празнота, когато детето им излезе от дома, ще се гледат един друг, ще
107
работят, ще се занимава със спорт, ще се виждат с приятели и други роднини
и така що запълнят празнотата. От друга страна, отровните родители няма
накъде другаде да обърнат очи. Те може би не се харесват, намират малко
радост в брака си и съм забелязала, че нямат и много приятели.
Както Лесли ми каза:
„Целият живот на Сал и Джина е представлявал работа, правене на пари и
отглеждане на Томи. Въпреки всичко непрекъснато се карат и ругаят един
друг на английски и на италиански. Вдигат шум, но не само за да изпускат
парата. Няма да повярвате как се обиждат и нагрубяват. Много пъти Джина
се обажда разплакана. Никога не ги чувам да казват, че ще излизат с други
хора или планират пътуване като нормални хора. Двамата са като два
огромни октопода - вплели са се един в друг и никой няма възможност да
поеме дъх.“
Заключени в този ненормален брак, Сал и Джина винаги са гледали на
Томи като на спасение. Техният силен хубав син бе единственият, на когото
можеха да разчитат, за да им донесе онова, което те не можеха да си
осигурят: внимание, компания, одобрение, уверение, че той все още има
нужда от тях и че те все още контролират положението. В продължение на
много години Томи правил точно това и сега, когато имало друг в живота на
Томи, те нямали намерение да го изпуснат от ръцете си.
Родители на партньора, които са силно обвързани с децата си, всъщност се
чувстват измамени и изоставени, когато голямото им дете започне някаква
сериозна връзка. Томи е намерил някого, когото истински обича и с когото
желае да съгради семейство. Но вместо да са щастливи след тази промяна,
те гледат на Лесли като на човек, който разваля равновесието на силата,
което те с такава мъка са се опитвали да удържат. Ето защо казах на Лесли:
„Ти си узурпатор. Ти си тази, която е разклатила лодката. Ти си променила
познатото предсказуемо равновесие. Според Джина и Сал, ти си го отнела
от живота им и не се изненадвай докъде могат да стигнат, за да си го върнат.“
108
Сигурна съм, че фройдистите биха го запълнили със всякакъв вид сексуално
съдържание поради нежеланието на майките да оставят на мира синовете си
и на бащите да оставят на спокойствие дъщерите си, но такъв вид
разсъждение не би допринесъл особено и не би ви помогнал в кризите, които
отровните родители на партньора създават в живота ви.
Тези термини обаче говорят много за възприятията на родителите и на
убежденията им по отношение на това коя би трябвало да бъде най-важната
личност в живота на вашия партньор. Те също така говорят за прекъснато
емоционално развитие на вашия партньор, което определено не му
позволява изцяло да се обвърже с вас.
Болка, а не гордост
109
сплашват, за да стане така, както те желаят.
Много пристрастени, нехайни или депресирани хора страдат от липса на
баланс в химията на мозъка си, което създава едновременно резки промени
на настроението и безотговорно поведение. Всички видове терапия, които
съществуват, свързани с говорене, биха отишли на вятъра, докато
биохимичният баланс не бъде стабилизиран. За щастие тази липса на баланс
все повече се осъзнава като коренна причина за много видове на пръв поглед
непонятни постъпки, които имат сериозно отражение върху вашия живот и
върху този на вашия партньор.
Сега съществуват много възможности за лечение. Всъщност работата се
състои в това да убедите човека, който е извън контрол, да се възползва от
тях.
Голямата лъжа
110
ЧАСТ ВТОРА
Въведение към част втора: Моите предложения към вас
Сега е време енергично да потърсите нови пътища към себе си, към вашия
партньор и към неговите/нейните родители. За да ви помогна да го
направите, аз съм разделила втората част на тази книга на три раздела. В
първия раздел ще трябва да извършите известна работа и тя ще ви помогне
да се подготвите емоционално за промените, които вие и никой друг не може
да извърши. Ще ви помогна да стигнете до категорично и честно заключение
какво ви затормозява в този триъгълник и да видите факторите, които може
би влошават нещата много повече, отколкото би трябвало. Ще ви помогна
да преодолеете обвиненията, прекалено силните реакции, яростта и
чувството за безпомощност, което не служи за друго, освен че ви кара да се
чувствате жертва. Ще ви помогна да излезете от това пасивно, безпомощно
състояние и да извършите успешна промяна.
След това ще ви разкрия една много силна стратегия как да работите с
вашия партньор. Ще ви кажа точните думи, с които да му/й кажете какво вие
желаете, ще ви помогна да създадете климат на сигурност, приемане и
решаване на проблемите, а той ще ви позволи в значителна степен да
помогнете на вашия партньор да се съюзи здраво с вас и да действа по добре
обмислен начин със своите родители.
В третия раздел ще ви предоставя пълен арсенал от нови, непровокативни
отговори, които да давате на родителите на вашия партньор. Ще ви помогна
и да очертаете приемливи граници с тях и ясно, без никаква враждебност да
им дадете да разберат какво повече не можете да понасяте. За най-
екстремните случаи, в които не съществува почти никаква надежда да
проникнете зад дебелите стени на тяхната защитна система, ще ви покажа
как да определите и да изразите какви биха могли да бъдат последствията от
неприемливо поведение - дори това да означава мораториум в контактите с
тях, независимо колко отзивчив или неотзивчив е вашият партньор. Най-
накрая ще ви покажа пътя към реалистичното приемане, за да можете да се
радвате на онова, което е положително в отношенията ви с родителите на
партньора ви, без да позволявате отрицателните страни на тези
взаимоотношения да навреждат на вас и на вашия брак.
Знам, че точно сега някои или всички тези задачи може да ви се сторят
прекалено тежки, особено ако сте преживяли скорошни обиди от срещите си
с тях или са ви се натрупани много трудни моменти. Но само като знаете, че
111
притежавате план с нови техники и специфични насоки за действие, ще се
чувствате по-спокойни. Уверявам ви, че ще извършим това постепенно.
Ако не ходите на терапия и не планирате да го правите, ще ви подскажа
много техники и стратегии, които съм използвала в работата си с клиенти,
изживяващи значителни трудности в общуването. Ако, докато се занимавате
с това, у вас се пробудят някои заспали чувства и бихте желали да ги
изследвате по-нататък, съветвам ви да послушате инстинктите си и да го
направите.
Ако междувременно ходите при психолог, уверявам ви, че нищо, което ви
предлагам, няма да попречи на онова, с което се занимавате сега, напротив,
ще му помогне.
Не очаквайте нещата да се променят изведнъж. Но знайте, че ако свършите
това, което ви предлагам, те наистина ще се променят, защото като започнете
да действате, нищо не остава такова, каквото е. Вие ще се сдобиете с ново
чувство на увереност и яснота. Инструментите, които ви давам в следващите
глави, ще ви помогнат да излезете от привидно неподатливите модели на
отношения с отровни родители на партньора и да получите свобода в
условия за по-здравословни, по-любящи взаимоотношения, на които имате
право.
112
Глава 8
Преместване на фокуса
Тези злобни, егоистични, ужасни хора.
Моят мекушав съпруг.
Моята инфантилна съпруга.
Досега, вероятно, сте си съставили твърдо мнение, което вероятно граничи
с мания, за това кой и какво ви причинява, тъй като всяка среща с отровните
родители на вашия партньор ви разстройва и отнема голяма част от радостта,
спонтанността, оптимизма и удоволствието от брака ви.
Знам, че сте изживявали болезнено тези конфликти. Вероятно сте усетили
как уважението ви към самия вас и към вашия партньор намалява. Сигурно
сте се отказали от мечтата си за сплотено семейство. Може би дори сте
престанали да вярвате, че вие и вашият партньор сте един отбор и че заедно
бихте могли да се справите с всичко, което животът ви поднесе.
Завържете връзка
Наблюдателницата
След като сте отделили специално време и сте си определили място, искам
да си създадете въображаем образ, който може да използвате, докато
работим заедно. Представете си, че стоите зад едно от онези огледала, които
114
се използват при разпити в полицията - през тях можете да виждате хората,
на които задават въпроси, но те не ви виждат. Иззад огледалото можете да
наблюдавате как семейството ще изиграе различните сценарии, които
толкова ви разстройват.
Но сега ще се случи нещо друго, защото този път вие насочвате лъча
светлина към себе си и ще видите какъв е вашият принос към цялата
бъркотия. Независимо дали една, пет, десет или трийсет години трае битката
с родителите на партньора ви, дали неотдавна сте имали среща с тях, след
която сте останали в буреносно настроение, сега искам от вас да преместите
фокуса от онова, което те ви причиняват несправедливо, и да се превърнете
в смел и съвестен наблюдател на това как и къде сте затънали в триъгълника
с родителите на партньора си.
115
Капан № 1: Манталитет на жертва
116
- Престани! - казах на Мейра. - Ти само се въртиш в кръг. Естествено, че
не знаеш какво да правиш, иначе щеше да го направиш и нямаше да има
нужда да идваш. Ти си попаднала в емоционално въртеливо движение на
отрицателно мислене, което те води до маниакалност и оттам се чувстваш
като жертва. Като начало ще започнем да изхвърляме някои твои убеждения,
че си жертва и ще ги заменяме с нови ефективни, реалистични убеждения, с
които ще се чувстваш другояче и много по-обнадеждена.
Промяна на безнадеждността
117
че нещата няма да се променят отведнъж, но аз съм човек, който спечели
престижна стипендия за танци и работи с много добра танцова трупа, дори
помогнах да изпратим малката ми сестра да отиде да учи в колеж. Нищо ли
не мога да направя? Само почакайте!
• Бащата на Роб винаги печели... Досега. Само толкова ще кажа по този
въпрос, защото той винаги може да ни изненада.
• Той съсипва живота ни... само ако му го позволим. Той е силен, но не
чак толкова.
• Може би трябва да се разведа. Или може би просто трябва да се успокоя
и да осъзная, че това е чудесна възможност да науча някои умения и много
неща за самата себе си. Във всеки случай наистина сега не е моментът да
взимам такова важно решение. С Роб все още се обичаме. Просто трябва да
се върнем малко назад.
118
безпомощност. Интересното е, че не са нужни месеци или дори седмици, за
да се променят. Когато човек ги огледа на светлината на реалността, те
изчезват много бързо. Може да се опитат да се задържат още известно време,
но в крайна сметка яснотата и силата на истината ще докажат, че няма място
за тях.
Моля ви, направете това упражнение сами. Напишете защо смятате, че сте
жертва и после се опитайте да оспорите твърденията. Заместете всяко „не
мога“ с „още не съм...“, заместете всяко „никога“ или „винаги“, както Мейра
направи, с „досега“. Прочетете новия списък на глас няколко пъти. Ако това
ви се струва правилно, споделете го с някого, на когото имате доверие.
Вашите убеждения може да са подобни или съвсем различни от тези на
Мейра. Каквито и да са, вие имате способността, независимо колко смазани
се чувствате, да изясните нещо важно за себе си и да намерите средство за
борба. Когато видите убежденията си написани черно на бяло, тяхната сила
веднага отслабва. Когато говорите за действията, които планирате да
предприемете, като се мотивирате да излезете от системата на своята
убеденост, че сте жертва, вашата сила веднага се повишава.
Капан № 2: Свръхреагиране
Свръх реагирането изведнъж вдига кръвното ви налягане. Това може да
стане, когато внезапно избухнете, когато започнете да крещите, когато се
оттегляте в гневно мълчание или когато приемете каквато и да е форма на
поведение, при което интензивността на вашата реакция е много по-силна,
отколкото значимостта на онова, което я е предизвикало.
Трудно е да не се забележи пресилената реакция, когато я наблюдаваме у
някой друг. Но е трудно да я видите в огледалото, защото когато някой наш
алармен бутон бъде задействан, ние сме убедени, че реагираме подобаващо
на ужасната обида. Понякога само като си я спомним, чувството ни за вина
или неудобството, които изпитваме, ни подсказват, че става нещо друго.
Пам, младата художничка и дизайнерка на витрини непрекъснато бе
критикувана от своята свекърва Силвия. Някои от забележките на Силвия
бяха относително безобидни, но много от тях представляваха пряка атака
към външния вид на Пам и към поведението ѝ. Всички те бяха направени
спонтанно. Типично за Пам, тя се отдръпваше и се мусеше, вместо да се
справи със Силвия и тъй като продължаваше да потиска негодуванието си,
стана прекалено чувствителна към всяка забележка на свекърва си. Най-
накрая една почни банална забележка я накарала да избухне:
- Слагахме масата за гостите по случай рождения ден на Крие, когато
Силвия се зае да пренарежда приборите. „Скъпа“, каза ми тя, „вилиците за
салата стоят отдясно на вилиците за основното ядене“. Изглеждаше така
самодоволна и всезнаеща, а може би просто искаше да помогне, не знам, но
119
онова, което ми се стори, че чувам бе: „Не правиш нищо както трябва.
Никога няма да бъдеш такава домакиня като мен“. Аз тръснах вилиците на
масата и се разплаках. Казах ѝ да си слага проклетата маса, както тя желае и
излязох навън, за да се успокоя. Тогава си мислих, че най-накрая изпускам
парата, но като си спомня случката, се чувствам засрамена и глупава. Знам,
че със Силвия винаги съм нащрек, но трябва да призная, че този път тя
наистина не беше направила нещо кой знае какво. Какво причинявам на себе
си, Сюзън?
Когато с Пам разисквахме случилото се, тя си спомни, че винаги се е
чувствала неравностойна около блестящата си и много знаеща майка
художничка, която едва ли пропускала възможност да напомни на
чувствителната си дъщеря колко малко неща прави както трябва.
- Когато майка ми иска да ме унижи, тя винаги започва със сладникавото
„скъпа“ и след това ме обсипва с унизителни забележки. Естествено, че се
чувствах ужасно, после отивах в стаята си и плачех. Всъщност и до днес,
когато някой се обърне към мен и започне със „скъпа“, аз настръхвам... и как
се обръща към мен Силвия, когато реши да бъде снизходителна? Със същите
думи и почти със същия тон!
- Пам - казах ѝ. - В деветдесет и девет процента от случаите, в които
реакцията изобщо не съответства на обидата, ние реагираме на нещо
несвършено от собственото ни минало, а към него се прибавя и гневът от
това, което става в настоящето. - Искам да ти дам пример за свръх реагиране
от моя живот. Когато бях още момиче, майка ми беше обзета от манията да
ми прави забележки как нося косата си, непрекъснато ми мърмореше и я
отстраняваше от лицето ми. Това продължи и след колежа и когато я
помолех да не прави така, нямаше никакъв резултат. Тя дори го правеше
пред приятеля ми, което ме унижаваше и тогава наистина се разгневявах. И
знаеш ли какво - тя продължава да го прави и до днес! Обаче сега само
приближава ръката си до лицето ми и ако се опита да докосне косата ми,
полудявам. Всички отдавнашни чувства избликват. Дори не желая тя да ми
казва, че косата ми изглежда добре, не желая да има нищо общо с косата ми!
Разликата е, че сега можем да се смеем по този повод. Но виждаш ли как
старите чувства избликват от един жест или дума, която служи за сигнал за
свръх реагиране?
Ако изпускате нервите си, всеки път, дори при незначителна обида, почти
сигурно е да се случи следното:
120
• Също като момчето, което викало „вълк“, никой няма да ви приема
сериозно, дори когато имате основателно оплакване.
• Ще потвърдите становището на родителите на вашия партньор, че
проблемът е във вас.
• Ще се почувствате неудобно и не на място, защото вашите емоции
диктуват положението и всъщност никой не ви обръща внимание.
121
Капан № 3: Потискане на реакцията
Ако признаете дори една или две точки от този списък, означава, че вие
обикновено така правите при конфликти, които ви засягат лично, и че
потискате реакциите си.
На пръв поглед потиснатите реакции изглеждат по-здравословни в
сравнение със свръх реакциите, защото не вдигате голям шум около себе си.
Но нито една от тези две крайности не е подходяща за вас. След потиснатата
реакция следва много скорошна развръзка. Тя временно забавя момента,
когато стане необходимо да започнете да действате. Но забавянето тежи
много повече от моментното облекчение. Когато забавяте развръзката, само
позволявате моделите на отрицателно поведение на другите да се задълбочат
и да застрашат вашето самоуважение. Емоционално изтощително е да
поддържате лъжлива маска. Смятам, че ще се съгласите, че тези резултати
имат много висока цена.
123
Дайте воля на чувствата си
• Гневен съм.
• Заболя ме.
• Разстроен съм.
• Гневен съм и се боя, че може да избухна.
124
нетърпение - ще ви се прииска да отговорите, когато осъзнаете, че сте
обиден. С новите умения за общуване, които ще научите в следващите глави,
ще може да получите по-добър резултат.
След като сте свършили работата в тази глава, може да се придвижите по-
напред и да хвърлите поглед към това каква роля са изиграли
нереалистичните очаквания във вашето страдание.
125
Глава 9
Когато очакванията създават хаос
Представете си само за миг, че сватбената ви церемония прозвучи по
следния начин:
„Взимаш ли... за свой законен съпруг? Разбираш ли, че като ставаш част от
семейството на твоя партньор, в което сигурно ще бъдеш приет с любов,
също така е вероятно да се появят различия и сблъсъци? Обещаваш ли да
имаш реалистични очаквания и да не прехвърляш всичките си нужди и идеи
върху своя партньор или неговите/нейните роднини? Обещаваш ли да
провериш тези очаквания, когато се чувстваш разочарован, негодуващ,
гневен или обиден?“
Малко хора биха могли да отговорят на тези въпроси с неизменното „да“,
но то играе значителна роля в повечето конфликти с родителите на
партньора. Затова нека се взрем внимателно в нереалистичните очаквания -
какво представляват те и какво ви причиняват.
Имате добра работа, физически сте силен и здрав, сигурно имате чудесни
деца, добри приятели. В такъв случай сте убедени, че всеки, който действа
също така добре като вас, може да се справи със всичко, включително и с
родителите на партньора си. Казвате си, че ще се заемете с този въпрос. Вие
сте възрастен човек (дори и друг от семейството да не е). Ваше задължение
е да запазите хладнокръвие, да понесете всичко лошо, да излъчвате доброта
и спокойствие, докато всички останали се осъзнаят.
Холи, чиято свекърва Джуди безмилостно критикува килограмите ѝ,
призна, че е имала прекалено високи очаквания към себе си, че ще се справи
с жестокостта на Джуди.
„Нямаш представа колко пъти, когато стигах до сълзи, си казвах: „Ти си
силна. Не ѝ позволявай да постъпва така с теб. Не се принизявай до нейното
ниво“. Все пак колко много могат да те засегнат думите? Нали това са само
думи. Но знаеш ли, от тях много боли. След това се чувствах ужасно, защото
просто не бях в състояние да ги изхвърля от себе си.“
Холи не само че е подценила каква сила са упражнявали думите на Джуди
върху нея, но също така обвинявала себе си, че не си е обърнала и другата
страна, за да ѝ удари Джуди шамар и по нея.
Холи беше силна в много отношения, но за съжаление това, че си добър в
службата или се сработваш добре с колеги, не означава автоматично, че тези
126
умения ще ти свършат същата работа в семейните отношения.
Поисках за следващата ни среща Холи да се замисли какво е очаквала от
себе си във взаимоотношенията си с Джуди и да ми напише списък с
очакванията си - колкото реалистични или нереалистични да са те. Когато
дойде следващата седмица, тя ми каза, че задачата направо ѝ отворила очите.
„Да не повярва човек - никога не съм имала представа колко разнебитена
се чувствам, защото не можех да живея според тези непоносими изисквания.
Осъзнах колко нереалистично е било да очаквам да бъда супер хуманна и да
не се засягам от Джуди, което е нормално. Знам, че Престън може много
дълбоко да ме засегне, но просто нямах представа колко много Джуди
можеше да ме обиди. Най-важното е, че признах пред себе си, че е напълно
реалистично човек да бъде засегнат, когато са го обидили, реалистично е да
се ядосаш, когато те нападат, реалистично е да кажеш „ох!“ Искам да кажа,
че е реалистично да очакваш, че си човек, който има чувства и напълно
нереалистично е да си мислиш, че си направен от желязо.
Както открила Холи, независимо колко положителни качества имаш, почти
невъзможно е някой да търпи нападки, да бъде третиран зле и да очаква, че
може да изчетка всичко това като мъх от яката. Тези очаквания са пречили
на Холи да се справи по подходящ начин с Джуди. Тя щеше да се научи да
не реагира тъй спонтанно на критични забележки и отхвърляне, нито пък да
потиска обидата си, а да се справя директно с онзи, който се отнася към нея
зле.
Какво очаквате от себе си, когато се сблъскате с отровното поведение на
родителите на вашия партньор? Това реалистично ли е или е супер хуманно?
Бихте ли имали същите очаквания към най-близката си приятелка?
127
описа поведението на нейната узурпираща свекърва Тери в много меки
тонове. Пол дори стигна дотам, че каза, че този проблем се отразявал на Лиз
по-дълбоко, тъй като бил неизбежно следствие от нещастното ѝ детство.
Лиз, естествено, се бе фокусирала само върху факта, че се чувства
предадена. Аз предположих, че би било малко нереалистично да смята, че
Пол изведнъж ще види майка си през нейните очи и ще осъзнае колко
узурпираща е станала тя. Такава голяма крачка той не би могъл да направи
изведнъж. И това наистина нямаше да стане, ако Лиз продължаваше да
изкарва Тери насилница.
Помолих Лиз да се съсредоточи върху това как Пол вижда майка си и за
миг да се опита да се постави на негово място. Казах ѝ:
„Поведението на майка му е съвършено нормално и познато за него. Той го
смята за много меко и си обяснява всичко, гледайки от своята камбанария.
Той все още не може да разбере, че ти не гледаш през неговите очи или че
имаш други схващания. Онзи, за когото се женим, не е наш клонинг. Пол е
израсъл но различен начин. Той само това познава. Не е възможно да разбере
начина, по който се отразяват върху теб изискванията на родителите му. За
съжаление подобно на човек, който става свидетел на скандал, той взима
страната на онези, с които е живял по-дълго. Тъжно е, но е вярно. Знам, че
Пол е казал, че иска да узрее, но ако искаш той да разбере ти какво изпитваш,
трябва да разбереш и него и да му дадеш време. Междувременно се опитай
да постигаш някои компромиси с родителите му. Действай на разменна
основа. Съгласявай се с тях за някои неща в замяна на това, че правиш нещо,
което ти искаш. Така нещата би трябвало да се подобрят. И излез от гази
рамка на жертва. Има много разрешения на това положение. Освен това
толкова си се задълбочила в гнева си, че забравяш, че имаш хубав съпруг и
работа, която харесваш - единственото, на което си жертва, са твоите
собствени нереалистични очаквания.“
Промяна на климата
128
Пийт практически ме помоли да му препоръчам някои специфични
техники, които да помогнат на Елън да се откъсне от баща си веднага.
Обясних му, че това едва ли би могло да се направи, докато самата Елън не
е готова. Дори тогава предстои процес, който изисква време и много
търпение. Елън просто не можеше да разбере защо държанието на баща ѝ, с
когото бе живяла цял живот, създава проблеми. Той я глезеше и винаги
когато тя имаше нужда от нещо, хукваше да ѝ го вземе, така че Елън имаше
двама мъже, които се грижеха за нея.
Казах на Пийт, че сигурно вече му лепят етикет на лошото момче всеки
път, когато се оплачеше от бащата на Елън.
- Ами да, любимата ѝ забележка е: „Ти си прекалено чувствителен,
прекалено емоционален си, според мен няма никакъв проблем, не можеш ли
да се отпуснеш, татко просто се опитва да помогне“. Господи, толкова ми е
омръзнало това. Бия главата си в стената. Омръзна ми жена ми да се държи
като шестгодишно момиченце и да тича при баща си за всеки проблем, който
възникне. Аз за какво съм? Само да плащам сметките ли?
Пийт имаше нужда от някои временни стратегии, преди да седне с Елън и
сериозно да се опита да разреши този проблем. Надявах се, че тя ще се
съгласи да идва с него на консултации, макар че според нея това бе изцяло
проблем на Пийт. Междувременно Пийт беше готов да избухне.
- Пийт - започнах аз. - Ти каза, че биеш главата си в стената. В края на
краищата какво се получава - твоята глава е наранена и насинена. Какво ще
кажеш да заобиколиш стената и за момента да престанеш да искаш от Елън
да вижда нещата по твоя начин? Знам, че това, което искам от теб, не е лесно,
но ако крещиш по-силно или се цупиш по-дълго, това няма да помогне. Ти
ѝ проглушаваш ушите, но още не си привлякъл вниманието ѝ. Така че сега
искам от теб да спреш всичко, което обикновено правиш - караш се,
обясняваш, опитваш се да я накараш да вижда нещата както теб, всички тези
неща, които страшно те тормозят. Не искам да правиш нищо, докато не се
появи възможност да те науча на някои съвсем нови начини да реагираш и
да се изразяваш. Ти си знаел в какво се забъркваш. На лице са били всички
симптоми, че Елън е дълбоко свързана с баща си. Ако се ожениш за жена,
която си запушва ушите, съвсем не е реалистично да очакваш изведнъж да
спре още в деня на сватбата ви. Също колкото е нереалистично да повярваш,
че Елън незабавно ще се превърне в независима, зряла жена. Затова искам
тази седмица да седнеш и да напишеш всички нереалистични очаквания по
отношение на Елън, които можеш да измислиш. След това ще поискам да
напишеш какво е реалистично да се очаква след време, не изведнъж. Това е
част от преместване на фокуса от онова, с което те дразнят, към нова
перспектива на положението ти. Междувременно ще искам да ми обещаеш,
че няма да говориш с Елън за баща ѝ, ако това изобщо ти е възможно. Ако
129
го направиш, за твое добро ще бъде, постарай се да бъдеш колкото се може
по-незаангажиран и отворен. Такъв трябва да бъде климатът, в който ти и
Елън ще имате възможност да положите заедно здрава основа. Разбирам
твоите нереалистични очаквания и те създават такова напрежение, което ще
тласне Елън по-дълбоко към удобния свят на баща ѝ. Никакви разговори за
бащата на Елън, разбра ли?
Пийт наистина очакваше с нетърпение да му дам някаква насока и попита
дали не би могъл да вземе още един допълнителен час, щом привърши своя
списък с очакванията. Тук ви предлагам част от този списък с надеждата, че
вие също ще започнете да променяте мисленето си и отношенията си към
другите.
Не е реалистично да се очаква:
Реалистично е да се очаква:
130
ще можете да видите как нереалистичните очаквания, с които сте влезли в
брака си, са играли значителна роля в разочарованието и негодуванието,
които изпитвате към своя партньор.
132
нагласата ѝ, че е жертва, съчетана с нежеланието ѝ да се защити.
Докато работех с Рита, разбрах, че един от начините да прехвърли
възприятията и реакциите си беше да ѝ помогна да намери златна среда
между крайностите ангел/дявол, с които свързваше Вивиан. Свекърва ѝ не
беше нито безгрешна, както в началото тя си е мислила, нито зла, както сега
си мисли.
Помолих Рита да затвори очи и да си представи Вивиан, както си я бе
представила първия път - ангел, облечен в бяло, с крила. Тя си я бе
представила като ангел, който щеше да компенсира всички проблеми и
несигурности, които Рита беше изживяла, и да бъде идеалната майка/баба.
Помолих я да ми каже какво вижда и как ѝ се отразява това.
- Искам тя да ме обича безусловно... - На това място Рита млъкна. -
Господи... тя изглежда толкова глупаво, както е полетяла. Може би
осъзнавам, че не желая тя да има друга мисия в живота, освен да гледа бебето
и мен. Не желая да има никакви недостатъци, никакви мании, не искам да
бъде човек! Но при всичките си добри качества и недостатъци, някои от
които ме вбесяват, тя просто е човек, а не небесно същество.
За да засиля още повече това преместване на фокуса, по молих Рита да си
представи Вивиан като стереотип на дявол с червен костюм, с вила в ръка и
то насочена към нея.
- Така изглежда още по-глупаво, спомням си за един стар костюм за
маскарад, който брат ми носеше на Заговезни. Това, че обличаше костюма,
не го правеше лош. Струва ми се, че когато хората ни разочароват, ние ги
превръщаме в дяволи - сигурна съм, че правя това с Вивиан.
- Рита - казах, - сигурно е, че трябва да очертаеш известни граници пред
Вивиан и да ѝ кажеш колко често може да идва у вас и как да прекъснеш
критичните ѝ забележки. Ще ти покажа как да го направиш и как да
устояваш на чувството за вина и задължение. Междувременно това ще ти
помогне да напомниш на себе си, че самодоволството на Вивиан и
критичните ѝ забележки, които, разбира се, ти се струват ужасни, са резултат
от нейното минало, също както твоята чувствителност, очаквания и надежди
за това какъв тип взаимоотношения би могла да имаш с нея са резултат от
твоето минало. Хората, които се чувстват доволни от себе си, нямат нужда
да издигат себе си на пиедестал, като унижават други хора. Предполагам, че
в миналото Вивиан много пъти е била критикувана, затова за нея това е
познато държане. И знаеш ли още нещо, мисля да си поговориш с нея на
тази тема и тогава ще можеш да ѝ го кажеш, също така може и да научиш
нещо за нейната неувереност. Така би могла да се създаде нова интимност
между вас двете и отношенията ви да бъдат като между възрастни хора.
133
Отказване и освобождаване
В Първа глава видяхме как Лесли сама попадна в капана на своя копнеж
родителите на Томи да я обичат, нещо повече от онова, което свекър ѝ и
свекърва ѝ биха искали или желали да ѝ дадат. Болката ѝ, съчетана с
пасивността на съпруга ѝ, за малко не развали брака им.
- Добре, знам, че към очаквала прекалено много, но положението направо
е непоносимо. Ако те не се променят и поне не започнат да се отнасят по-
добре към мен, а не като към бездомно куче, смятам, че няма повече да мога
да издържа.
Съгласих се с Лесли, че е имала лош късмет. Свекър ѝ и свекърва ѝ често
се отнасяли неоправдано жестоко с нея. Но ние не можехме да направим кой
знае какво, за да ги променим. Онова, върху което бихме могли да
поработим, беше болката, която тя изпитваше от загубата на фантазията за
приемни родители - нейна фантазия, подобно на случая с Кал, която си беше
създала в резултат на преживяното нещастие с нейните родители.
За да ѝ помогна да превъзмогне тази болка, поисках от нея да извърши
„церемония по отказване“, в която да се сбогува с очакванията си, които не
са ѝ донесли нищо добро. Сложих един празен стол пред Лесли и я помолих
да постави върху него очакванията си. Вместо да се опитва да ги поддържа
живи, което беше безсмислено, исках да се откаже от тях.
Отначало Лесли не пожела да направи упражнението, защото бе много
болезнено за нея. Насърчих я да опита - винаги бихме могли да спрем и да
го направим друг ден, ако е необходимо. Малко по малко тя събра кураж.
Отначало се насълзи, но я наблюдавах и видях как вътрешната ѝ сила
победи.
- Трябва да се сбогувам с вас, защото не може да съществувате, аз губя
много енергия, като се опитвам да ви поддържам живи. Не знам защо
толкова нямам късмет. Чувствам се ограбена, защото наистина мислих, че
ще имам втори шанс с новото семейство. Но двамата с Томи можем да
изградим нашето ново семейство - в случай, че той се приспособи. Затова ви
посочвам вратата, защото нямам нужда от вас, вие не ме водите наникъде.
Наистина ме боли, ужасно ми е мъчно, но сигурно така трябва да постъпя.
Попитах Лесли как се чувства.
- Тъжно ми е, естествено, но чувствам и голямо облекчение, като знам, че
няма защо да продължавам да искам нещо, което просто не мога да имам.
На това място тя ме изгледа много напрегнато и продължи:
- Току-що осъзнах нещо - предстои ми много работа с моите родители.
Толкова се бях съсредоточила в свекър ми и свекърва ми, в желанието да ме
обикнат, че престанах да обръщам внимание на това колко голяма нужда
имам да изчистя някои неща още от детството си. Мисля, че когато уредя
134
това, няма да се чувствам толкова притеснена от Сал и Джина. Като че ли
желанието да ме обикнат тежеше върху проблемите ми с мои те родители и
всичко това ми идваше много. Тъжно ми е, но едновременно с това изпитвам
облекчение.
Когато започна да се освобождава от очакванията си към свекър си и
свекърва си, Лесли откри също така някои дълбоки истини за себе си. В
брака си беше донесла много лични неразрешени проблеми със собствените
си родители, което не ѝ позволяваше да бъде силна и да има ясни отношения
с Томи и с неговите родители. Няма съмнение, че колкото повече товар
носим със себе си, толкова повече проектираме копнежите си върху други
хора, които, както в случая на Лесли, може изобщо да не са в състояние да
ни дадат каквото и да било.
Реалистично приемане
135
партньор не предприемете някои решителни стъпки, за да промените
динамиката на отношенията между всички вас.
3. Родителите на вашия партньор може никога да не се превърнат в хората,
с които бихте искали да бъдете и вашето смесено семейство може би
винаги ще се чувства по-скоро като набързо стъкмен колаж от личности
и темпераменти, отколкото като гладко изтъкан гоблен.
Перспективата ви преобразява
136
С нови познания, с ново съзнание и яснота, плюс реалистично приемане,
което ще замени вашите нереалистични очаквания, вие може да
преобразувате енергията, която прахосвате в сблъсъци и обиди и да я
насочите към спокоен, утвърдителен подход на изразяване, в преговори за
промяна и най-накрая в предявяване на правата си.
137
Глава 10
Права и отговорности
Когато прочетете коя да е статия, гледате или слушате някое токшоу на
тема неприятности с родителите на партньора, много е вероятно да чуете
подобни въпроси:
138
Лична харта на правата
139
• Да очаквате вашият партньор да ви поставя на първо място.
• Да поискате от вашия партньор да ви придружава, когато отивате на
някакъв вид консултация, ако отношенията между вас наистина се влошат.
Имате право:
• Да казвате „не“.
• Да проявявате несъгласие.
• Да не ги обичате.
• Да им покажете когато са ви засегнали, обидили или са се отнесли
несправедливо към вас.
• Да ги помолите да стоят настрани от проблемите между вас и вашия
партньор.
• Да им кажете какво бихте искали да направят.
• Да поставите ограничения колко време може да прекарвате с тях.
• Да участвате активно в решенията за това как да празнувате празници и
други специални случаи.
Свобода и разум
Някои от тези права наричам „очаквани“ права, които трябва да станат част
от вашето убеждение как се държат с вас. Други точки от списъка се отнасят
до някои начини на определено поведение, които ще изучите и ще пускате в
действие, когато вашите права биват по тъпкани. Тях аз наричам ваши права
„за действие“. Ще забележите, че някои от правата съдържат действени
глаголи като „изисквам“ и „изразявам“. Тези действия ще ви осигурят
заздравяване на правата ви и ще ви поведат към ново държание, което ще ви
дава сила и в крайна сметка ще ви позволи да се откъснете от битките с
родителите на вашия партньор.
Тези права ви се струват естествени, нали? Те по никакъв начин не са лоши,
оскърбителни или злобни. Всъщност те представляват основни принципи на
човешките взаимоотношения и разум. Въпреки това много хора с отровни
родители на своя партньор се държат сякаш са затворници в държава с
тоталитарно управление, лишени от права и свобода на избор.
Моля, научете тези права наизуст. Прочетете ги на глас няколко пъти като
замествате „аз“ с „ти“. Препишете ги и ги окачете до огледалото в банята
или на друго място, където ще ги виждате редовно. Те са основата на цялата
работа, която ще вършим заедно в този раздел на книгата, и представляват
140
благоприятна почва за положителни промени, които ще се извършат с вас,
щом се научите как да ги пускате в действие.
Демоните на страха
141
Сал, щях да го изхвърля от живота си, но в случая нямам избор - залогът е
много висок. Те са много силни. Освен ако, разбира се, искам да се разведа
и да започна всичко отначало.“
• Боя се да се разгневя.
• Боя се да не ядосам моя съпруг/моята съпруга.
• Страх ме е, че всеки ще си помисли, че съм подъл/луд/ неуправляем/лош
човек.
• Страхувам се от характера на свекър ми и свекърва ми.
• Страх ме е да не ме отхвърлят.
• Страхувам се да не се окажа изоставен.
142
вашия списък ви държат в застинало безпомощно състояние „Не мога да
направя нищо по въпроса“. Отбележете как сте убедили себе си, че няма да
оцелеете емоционално, ако разстроите хората, на които държите в живота си
и те се отнесат неодобрително към вас. Отбележете също така колко много
страхове се изразяват с катастрофични термини и страх да не бъдете
изоставен. Когато вашите страхове диктуват положението, възрастната,
компетентната част от вас се отдръпва назад, оставяйки отпред и в центъра
детето, което наистина се нуждае от добрата воля на силните възрастни, за
да оцелее.
Сега вие сте един от тези силни възрастни и вашето емоционално оцеляване
вече не зависи от одобрението на други Прекалено висока цена е да
позволявате да се отнасят с вас зле, а вие я плащате, за да не разстройвате
хората около вас.
Думи за успокоение
Всеки път, когато забележите, че сте готови да кажете „Не мога и „Боя се“,
спрете, няколко пъти поемете дълбоко въздух, който да стигне чак до
стомаха ви и направете активния, самотвърждаващ избор да повторите някоя
143
от тези фрази, докато се успокоите.
Всеки път когато го правите, вие ще приемате и утвърждавате тези истини.
144
Справяне с гнева
145
- Имаш предвид бокс ли? - попита тя.
- Точно така - отвърнах. - Това би било чудесно. Може да удряш боксова
круша или дори възглавница вкъщи, когато си сама. Това ще ти помогне да
кажеш, каквото искаш и да помислиш, „Край!“, докато я налагаш или риташ.
Спомни си и онази стара реплика от филма „Мрежа“: „Страшно съм ядосан
и не мога да търпя повече!“, тя също действа добре.
Боксиране, тичане, занимания в градината, дори изнурителна домакинска
работа като миене на подове са изпитани отдушници за повишена физическа
и емоционална енергия, която гневът създава. Изберете нещо, което ви дава
чувство на удовлетворение. Смачкайте топка за тенис. Стоварете юмрука си
върху средата на хляб. Хвърляйте камъни в езеро. Пуснете гневът да излети,
за да не носите този тежък товар.
146
става? Не съм слаб по характер, но наистина се срамувам от себе си защо по-
рано не съм направил нещо. Трябваше да дойдем на консултация още преди
година... Налагало се е.
- Ал - прекъснах го, - налагало се е, трябвало е, бих могъл, това са изрази,
които водят само до разход на енергия. Сега си тук и това е, което има
значение. Няма от какво да се срамуваш. Вложи тази енергия да измислиш
какво ще правите с Джулия в това положение сега.
Упреците към самия вас са съвсем нормално, но болезнено осъзнаване, че
сам сте си виновен. Това също е един от навиците, насочен право срещу
собствените ви интереси. Не може да променим миналото, но във всеки
случай може да се поучим от него, така че да скъсим времето, необходимо
да получим просветление.
Катрин, която се превърна в изкупителна жертва на свекър си и свекърва
си, когато излязло, че съпругът ѝ, музикантът Сам, имал тежки отклонения
на психиката и все повече я обиждал, с голяма мъка, но много правилно
прекъсна този брак.
„Аз съм умна, силна съм. Сега, като погледна назад, не мога да повярвам с
какви неща съм се примирявала. Струва ми се невероятно, че съм позволила
на тримата да ме убедят, че всъщност проблемът е бил у мен. Не съм знаела,
че съм била в правото си да имам мнение за реалността. Много им се сърдя,
но също така съм бясна на себе си затова, че съм позволила това да се случи!
Аз ли съм била онази жена?“
Както опитът на Катрин показва пределно ясно, когато погледнете назад и
си дадете сметка колко много сте търпели и преглъщали, сигурно няма да
повярвате. Също така сигурно имате силно усещане както и Катрин, че сте
загубили част от самия себе си.
Сигурно си мислите подобни неща като:
147
добре - да отидете на масаж, да участвате в спортни игри или в други
физически забавления, да се любите, да си купите нещо специално, да
медитирате, по-често да вечеряте навън, да ходите на театрални
представления, които ви харесват. Трябва да храните тялото, ума и духа си
през този период, трябва да си обещаете, че ще правите онова, което е най-
добро за вас. На тази част от подготовката за промяната твърде често не се
обръща никакво внимание. Всъщност нека да добавим още едно право:
„Имате право да бъдете много, много добър към себе си, когато ви предстои
труден преход в живота“.
148
• Да се отнасяте към партньора си с уважение, независимо колко сте
гневен.
• Да се отнасяте към родителите му с уважение независимо колко сте
гневен.
Знам, че тези отговорности изискват много усилия от вас, но сега вие имате
куража и силата да ги поемете. Преди да започнете да работите директно с
вашия партньор и неговите родители, трябва да приемете своите
отговорности. Това решително ще увеличи възможността да бъдете
изслушани и успешно да изложите вашата теза.
149
Глава 11
Чувства под натиск
- Как правиш всичко това, Сюзън? - попита Пат, гримьорката, с която се
запознахте във Втора глава, чийто съпруг Джеф бил недоволен и я
критикувал, когато родителите му им идвали на гости и се застоявали дълго
време. - Как в края на краищата човек да изрази онова, което кой знае откога
го човърка отвътре и в същото време да не се развика, разкрещи, да не се
разплаче или езикът му да не се върже? Отговорих на Пат, че не е чак толкова
трудно. Има три вида техники, които използвам редовно, за да помагам на
хората да намерят подходящи начини да изразят и да отстояват правата си
чрез отговорни, несвойствени стратегии за спокойно общуване. Те са:
1. Очертаване на граници
2. Ясно изразяване на позиция
3. Неотбранително общуване
Искам да ви покажа как всяко от тях помага, за да се създаде положителна
атмосфера за промяна. Както ще се уверите, тези стратегии дават
изключителни резултати.
Очертаване на граници
Съставяне на правила
151
вижда.
- Анита - обърнах се към нея, - баща ти едва не нарани детето ти, защото
е бил пиян. Сигурността на детето ти не е ли по-важна от това дали ще
разстроиш баща си, като му обясниш, че неговото поведение води до
определени последствия? Знам, че не желаеш да чуваш подобни неща, но
смятам, че трябва да го направиш, макар да ти е много трудно да очертаеш
какви да бъдат границите на поведението му с Майкъл. Ако желаеш да го
направиш, ще израснеш страшно много в собствените си очи.
Попитах Анита какви граници са очертали заедно с Грег по отношение на
Вик, когато е край Майкъл.
Анита:
- Ами ние наистина не можем да го закачаме, когато е пил. Той би могъл
само да седи до него, без да го пипа. И макар да знам, че това наистина ще
го обиди, не смятам, че може да го оставяме насаме с Майкъл. Според мен
винаги трябва да има още някой край него.
Поздравих Анита и Грег затова, че са обмислили добре границите и им
казах, че ще трябва да направим репетиция с отговори как Вик ще реагира
на новата им идея. Когато очертаят границите и репетират сцената, докато
почувстват лекота в изразяването на онова, което са планирали да кажат,
когато наистина го направят, ще им бъде много по-лесно независимо каква
разправия би могла да последва.
Изразяване на позиция
152
Казах ѝ, че с „не мога“ изявлението ѝ звучи мекушаво, докато ако каже „не
желая“ - това показва въпрос на избор и решителност.
- Опитай пак същото изречение и го кажи няколко пъти - предложих ѝ, -
но този път кажи „Не желая“ вместо „Не мога“. Повтори го няколко пъти.
Ще се изненадаш колко различно ще прозвучи и как ще се почувстваш.
Тя го направи и наистина се почувства различно.
В допълнение Даяна измисли още няколко начина да изрази гледището си.
Ето главните:
Даяна беше малко скептично настроена как Джон ще приеме нейната нова
стратегия, затова ѝ предложих да намерим начини да омекотим онова, което
можем, за да не прозвучат думите ѝ прекалено рязко. Няма нужда да звучат
войнствено, за да има резултат. При изразяване на позицията стилът е почти
така важен, както и същността на казаното в случай, че желаете да не
поставяте някого в отбранително положение.
- Дали да не го смекчим малко, като кажа, че знам колко му е трудно да
откаже на родителите си и уважавам това...
- Хайде за малко аз да бъда Джон и да ми казваш всичко направо на мен -
предложих на Даяна. - Ако първият път не си доволна от това, което казваш,
имаме време да го повторим и потретим.
153
за нещо, което наистина е много важно за мен. Знам, че твоите родители
създава труден въпрос за двама ни и съзнавам, че понякога наистина съм
постъпвала неприятно, защото мислех, че не разбираш достатъчно добре
колко ми е трудно. Знам също, че действаш като буфер, защото каквото и да
направиш или едната, или другата страна ще ти се разсърди. Искам да
проверя дали можем да решим заедно този проблем, така че след като
направим известни промени и двамата да се чувстваме по-добре.
Отношенията ни са чудесни и не бих искала положението с твоето
семейство да ги влоши по някакъв начин. Желая да ти кажа какво искам да
направим и какво не искам да правим, а след това ти да ми кажеш същото
от твоя гледна точка.
В ролята на Джон Даяна каза, че се чувствала много застрашена от този
подход, но все пак нямало начин да предвиди доколко отзивчив би бил той,
като се има предвид, че родителите му правят така, че винаги да се чувства
виновен. Но тя много желаеше да провери какво ще се случи. Казах ѝ, че аз
също не бих могла да предскажа какво ще се случи, но във всеки случай
нищо нямаше да се промени, докато тя не опита.
Даяна си даде сметка, че тези ѝ думи, както и други в това отношение, щяха
да бъдат само началото, но тя бе доволна, че сега разполагаше с някои нови
умения, с които да замени стария си подход към положението и може би и
към мигрените, които я измъчваха.
154
нещата във ваша полза в отношенията ви с вашия партньор и неговите
родители.
Неотбранително общуване
155
система атакуваш или бягаш). Почувствали сте познатия трепет със стомаха
си, усетили сте как ви се свиват гърдите, как сърцето ви се разтуптява по-
силно. Чувствате се притиснати в ъгъл, тревогата ви може практически да е
парализирала мозъка ви и да не успеете да измислите да кажете нищо
полезно. Вероятно сте прекарали дълго време в опити да защитите позицията
си и да покажете на другите, че те грешат.
Сега си представете, че разполагате с цял репертоар от отговори, който
може да извикате, когато ви атакуват и които почти ви гарантирам, че ще
охладят разгорещеността, ще върнат достойнството и самоувереността ви.
Почти сигурно е, че с тях можете да докарате другия до положение, при
което неговото равновесие се разклаща вместо вашето и в повечето случаи
атаката срещу вас ще прекъсне. Изумителното е, че можете да изучите тези
умения за много кратък период от време. Съзнавам, че тези позиции
донякъде ви звучат грандиозни, но нямаше да ви ги предлагам, ако не бях
виждала чудесата, които тези стратегии постигат в живота на моите клиенти,
както и в моя. Ще ви дам един пример:
На Стив, брокера, с когото се запознахте в Пета глава, му омръзнало да
покрива сметките на финансово безотговорния си тъст и искрено желаел да
направи нещо в тази насока, но не знаел какво. Всеки път, когато Стив се
опитвал да каже „не“ на Стан, жена му Андреа и тъща му Луиз в един глас
го молели да помогне „за последен път“ и Стив най-накрая отстъпвал.
Попитах Стив какво прави обикновено, когато Стан го моли за заем.
- Казвам му просто, че нямаме излишни пари. Опитвам се да му подскажа,
че може да се обърне към някой, който би могъл да му даде съвет за
дълговете, но той не иска и да чуе. Ако събера куража да му откажа, той
започва да ме обвинява. Нарича ме егоистичен, арогантен, важен, всичко, за
което се сети. Твърди, че съм коравосърдечен. Обвинява ме, че не ме било
грижа дали те двамата с Луиз ще загубят къщата си...
- И тогава какво правиш? - попитах.
- Напомням му колко пъти съм му помагал в миналото. Казвам му, че ме
е грижа дали ще загубят дома си и че не съм коравосърдечен, но точно в
момента имаме много сметки за уреждане...
- Значи се опитваш да се защитиш? - попитах.
- Ами да, ужким за добро. Най-накрая всички крещят или плачат, а аз се
чувствам като лайно.
- Стив, не вършиш добро на никого, когато се защитаваш. Ти си много
мил човек, но се давиш в цялата тази атмосфера. Искам да ти хвърля
спасителна жилетка. Искам да се вслушаш много внимателно в тези
неотбранителни отговори, които ще ти демонстрирам, и след това ще искам
от теб да ги приложиш на практика.
- Почакай - каза Стив. - Ако не се защитиш, другият ще те вземе за пълен
156
глупак и направо ще те стъпче.
- Много хора правят подобна грешка. В действителност когато запазиш
спокойствие, не реагираш и не се опитваш да даваш обяснения и да се
оправдаваш, ти си много по-силен. Чакай да ти покажа.
Накарах Стив да ме нарече с някои от негативните епитети, които Стан
използвал, за да му отвърна неотбранително.
Стив (в ролята на Стан): Ти си коравосърдечен и арогантен.
Сюзън: Сигурна съм, че така изглеждам в твоите очи.
Стив (в ролята на Стан): Истина ти казвам, че те виждам такъв и това не
ми харесва.
Сюзън: Съжалявам, че си разтревожен.
Стив (в ролята на Стан): В такъв случай какво ще направиш?
Сюзън: Нищо. Но съжалявам, че си разтревожен.
Стив: Не мога да измисля какво повече да кажа. Чувствам се все едно, че
се боря с мъгла.
Сюзън: Точно така! Това обяснява становището ти! Успях да намаля
градуса, като отказах да се препирам или да обяснявам и ти нямаше накъде
да мръднеш. Това може да се постигне с неотбранителната позиция и
действа в деветдесет и девет на сто от случаите, ако я отстояваш независимо
какво казва или прави другият.
157
безпокойте за това. Никой не е съвършен и никой не го прави, без да изпитва
тревога.
Но мога да ви обещая, че колкото по-често пускате в действие този вид само
утвърждаващо държане, толкова по-лесно ще ви бъде. Важното, което трябва
да запомните, е, че не бива да чакате да дойде момент, когато няма да ви е
страх, когато правите първата крачка. Направете тази първа крачка и тогава
вече ще се боите по-малко.
158
Глава 12
Привлечете партньора си за съюзник
След цялата подготовка и репетиране на наблюдения, размишления и
изучаване на нови умения, време е да ги изпробвате. Готов сте да се
изправите срещу партньора си, главното действащо лице в тази драма и
направо, но с любов да го/я приобщите към усилията си да подобрите
положението.
Някои от вас може да се сърдят или дори да са възмутени от липсата на
кураж и подкрепа, които вашият партньор е показал, докато вие сте очаквали
да ви защити. В допълнение към сблъсъците с родителите му, на много от
вас се е наложило да изживеят болезнено изоставяне или предателство от
страна на вашия партньор.
Но помнете, дошъл е моментът, когато трябва да проявите честност, без да
сте груби и без да обвинявате. Не бива да забравяте нещо жизнено важно -
тези трудни хора, за които говорите, са родителите на вашия партньор.
Самият той може много пъти да ви се е оплаквал от тях и вие да сте
повярвали, че двамата сте на едно мнение за тяхното поведение. Може и да
е така.
Но както сте видели, това е един от големите парадокси в отношенията
родители - деца, при които повечето хора защитават своите родители, когато
някой друг ги напада. Това важи и в случаите, когато този някой сте вие,
дори тези хора да са отровни и като родители, и като свекър и свекърва и
дори ако тези нападки са напълно оправдани. Ако продължите да ги
нападате, нещо много първично се събужда у вашия партньор и
оплакванията ви може да прозвучат като боен вик.
Онова, което казвате, е важно, но способността ви да приобщите партньора
си като ваш съюзник зависи до голяма степен и от изричането на онова,
което искате да кажете. В тази глава ще ви покажа стъпка по стъпка как да
изразите истината за онова, което изпитвате към вашия партньор и как да си
поискате онова, което желаете. След това ще ви покажа как да се справите с
реакциите на вашия партньор по начин, който решително ще намали
неговата или нейната съпротива и всъщност ще заздрави връзката между
вас.
Подготвяне на сцената
Засягане на темата
160
негоден. Можете да се обзаложите, че след като вашият съпруг или съпруга
чуе тези думи, ще си помисли: „Ох. Отново се започна. Какво към направил/а
сега? Не ми е до разправии сега“. Може би те чуват ехото на много предишни
кавги, които са започнали със същите думи и са довели до разрив, до голяма
битка или до нещо друго ужасно.
Опитайте по друг начин.
161
вашия партньор се отнасят добре към вас пред него, а ви правят номера,
когато той не присъства, много е възможно да сте го осведомили какво става.
Така че вместо да изброите всички оплаквания, просто опишете от ваша
гледна точка онази част от поведението на родителите му/й, с която трябва
да се справите най-неотложно. Макар че може да сте се оплаквали безброй
пъти, все пак е важно да започнете да пристъпвате към промяната, като със
спокоен тон повторите нещата, които най-много ви ядосват.
Разбира се, че е много изкушаващо да правите обструкции, когато имате
възможност да се изкажете, но се придържайте към основните въпроси и
бъдете колкото се може по-конкретен. Що се отнася до изразяване на вашата
позиция, изложете оплакванията си сбито и избягвайте обобщения.
Ето няколко примера за неопределени оплаквания:
• Баща ти ме подлудява.
• Майка ти е същинска кучка и не мога да я понасям.
• Родителите ти ужасно ме дразнят.
Само факти
162
пред мен, докато се почувства уверена в подхода си.
„Първото, което казах, когато намерихме спокойно време, за да
разговаряме, беше, че само с негова помощ можем да свършим някои неща:
„Знаеш, че майка ти доста ни притиска всеки път, когато се готвим да си
вземем отпуската“. На това място Девън обърна очи нагоре и аз му
напомних, че се е съгласил да ме изслуша. Той каза, че съжалява, но че за
това сме разговаряли и по-рано. Съгласих се, но настоях, че този път е
различно, защото щяхме да решим проблема заедно, а нямаше аз да охкам и
пъшкам за ситуацията.“
Сара спомена нещо наистина важно - съпостави целенасочения разговор с
многобройните случаи, когато беше плакала, бе се цупила или се оплаквала,
когато Девън се подчинявал на изискванията на Клер. Този път било
различно, защото тя спокойно излагала тезата си и помолила Девън заедно
да стигнат до решение.
На точка първа можете да сложите едно „след като“ пред онова, което
правят родителите на партньора ви, и да използвате тази фраза, за да
направите прехода към въпроса как се чувствате. Например Марк, чиято
съпруга Дейна се опитвала да спаси майка си от нещастен брак, започнал
така: „След като твоята майка очаква ти да ѝ бъдеш брачен консултант...“
Ако родителите на вашия партньор ви отхвърлят, може да започнете по този
начин: „След като твоите родители се отнасят така студено с мен и ми дават
да разбера, че не ме приемат...“
При точка първа вратата се открехва, за да влезете. Сега сте готови за
трудната работа.
163
които имат проблеми с родителите на своя партньор, са ми казвали, че се
чувстват предадени от него. Тази дума носи емоционален заряд и се прилага
към човек, когото сте избрали за партньор в живота, но когато давате на
съпруга си или на съпругата си да разбере какво в действителност става във
вашия емоционален свят, можете да бъдете сигурни, че вашият партньор
разбира сериозността на проблемите с родителите му/й.
Направете така, че в същото време да заздравите положителните чувства,
които изпитвате към вашия партньор, вместо да отприщите безкраен поток
от враждебност в името на „прочистване на въздуха“.
Повечето хора смятат, че изразяват чувствата си, когато всъщност
изразяват идеите си. Следващите изявления са все убеждения и идеи,
изразени като чувства:
164
отдушник, а не го информирам така, че той да ме разбере. По тази причина
държанието ми го отблъскваше и той преставаше да ме слуша. Затова
следвах точките една след друга и спокойно му казах, че направо негодувам,
че съм контролирана, безсилна и разочарована. Че не съм очаквала нещата
да се развият по този начин и че трябва да намалим напрежението.“
Хубаво е да излееш чувствата си пред празен стол, пред приятел, на когото
имаш доверие, или на страниците на списание, но когато се изправиш пред
партньора си и се опитваш да решиш някакъв проблем, прилив на емоции от
всякакъв вид ще го съкрушат и ще го направят безпомощен.
165
• Обичам те и искам да сме заедно, но губя голяма част от уважението си
към теб заради начина, по който се отнасяш към положението с твоите
родители. Много ми е неприятно. Хайде да поработим заедно върху това.
Внимателен подход
166
желаете:
• Искам да пораснеш.
• Искам да събереш поне малко кураж.
• Искам да престанеш да бъдеш такъв слабоволев.
• Искам да се съгласиш с мен колко ужасни са те.
• Искам никога повече да не ги виждаш, ако не престанат да бъдат толкова
лоши с мен.
Сглобяване на всичко
167
да ви се струва съвсем минимално. Но за Девън, който цял живот се е грижил
за доброто емоционално състояние на майка си, това съвсем не е минимално.
Всъщност то е емоционален еквивалент на това да поискаш от него са скочи
с парашут за пръв път в живота си.
Намиране на баланс
168
Глава 13
Как се справяте с реакцията на партньора си
В най-добрия случай вашият партньор е открит, подкрепя ви и ви отговаря
по някой от следните начини:
Подобни думи, разбира се, биха били музика за ушите ви. Сега може да
смятате, че двамата сте екип и ще си помогнете, като споделите какво знаете.
Чака ви цял нов комплект от умения и техники, а вашият партньор познава
отблизо своите родители.
Ако вашият партньор проявява неохотно желание, ще чуете подобни
изрази:
169
Когато вашият партньор оказва пълна съпротива
Твърдост, но с любов
170
майка си, без да разстрои брака си още повече.
Въпреки всичко на него наистина му било трудно да заеме твърда позиция
пред майка си. Най-накрая попитал Сара дали тя няма да говори с Клер.
„Той ми каза, че се чувства като изплашено малко дете и наистина беше
притеснен. Прегърнах го и му казах: „Знам, че ще ти бъде трудно, но заедно
ще се справим. Знам, че много хора имат много по-лоши проблеми със
свекървите си, но за мен това е важно, Девън. Трябва да се уверя, че се
държиш като възрастен човек пред майка си и имам нужда да знам, че сме
един екип.“
Сара внимателно дала на Девън да разбере, че няма да остави въпроса така.
Най-накрая въпреки притеснението си Девън все пак казал на майка си, че
имат други планове за отпуската. Както се очаквало, Клер се разсърдила и
опитала всички номера, които в миналото минавали, за да капитулира Девън
и това бил моментът на истината за него.
Исках да чуя от самия Девън как се е справил в този момент, затова
помолих Сара да го покани на следващата ни среща.
Отначало Девън се държеше страхливо и се притесняваше дали няма да го
сметна за мекушав, тъй като знаех какви са отношенията с майка му. Казах
му, че много повече ме интересува какво ще прави оттук нататък.
Той разказа следното:
„Първото, което направих, е, че постъпих различно от друг път, като аз ѝ
се обадих, а не чаках тя да позвъни и да ме подлага на голямо напрежение.
Дори само този факт ме караше да се чувствам по-уверен. После, когато тя
се разсърди, осъзнах, че трябва да направя избор, да определя приоритетите
си. Години наред желанията на майка ми бяха най-важното за мен, но знаех,
че ако продължа да го правя, щях да наскърбя и да разочаровам човека,
когото обичам най-много на този свят. Зададох си въпроса какво трябваше
да направя, какво беше правилно да направя? После си помислих, че ако
огорча мама, тя ще го преживее. Сега има добър съпруг и живее собствения
си живот, защо все още да се чувствам длъжен да я ощастливявам? Но ако
огорча Сара, ще претърпя още един неуспех, а аз не исках да рискувам. Знам,
че Сара няма да ме напусне за това, но бих искал тя да ме уважава и в мое
лице да вижда човек, на когото може да разчита. Нали всъщност това е целта
на брака? Тя винаги толкова много ме е поддържала, в повечето неща и аз -
нея, но в случая с майка ми съм като мляко с ориз. Не, не е вярно, бях мляко
с ориз. Сара ме научи на някои от тези неотбранителни отговори и когато
майка ми видя, че този път няма да стане каквото тя искаше, ѝ казах: „Знам,
че те огорчавам съжалявам. Може би ще се видим за Деня на
благодарността“ Казах ѝ, че я обичам и че скоро пак ще ѝ се обадя. След
разговора получих сърдечен удар, не, шегувам се, но ми беше много по-
тежко, отколкото си представяте.“
171
Сара беше достатъчно умна, за да осъзнае, че Девън вече иска да действа,
но не беше реалистично да се очаква той да се преобрази или като с
магическа пръчица веднага да възприеме новите умения за общуване. Затова
тя му помогна. Важно е да предложиш на партньора си някои неща, които
той да каже на родителите си, както Сара направи. Може много да помогнете
на партньора си, като изясните пред него какво точно искате да направи и да
му помогнете да намери думите, с които да го направи.
Поздравих Девън за откровеността му и за начина, по който се бе справил
така успешно. Явно, че би било чудесно, ако всеки партньор е така податлив
на промени както Девън, но дори и да не е, все пак има много неща, които
може да направите.
172
с нас. Това означава никакво мусене повече, никакво тръшкане на врати,
когато някой ги спомене, никакво сърдито мълчание повече. Това е
единственият начин бракът ни да не пропадне и в края на краищата да
подновиш отношенията си с тях. Разбра ли?““
Нанси е могла да даде ултиматум на Ханк, могла е да го заплаши и да
постави изисквания. Вместо това тя осъзна реалността, оцени положението
и си даде сметка, че такова поведение само би създало по-голямо
напрежение между тях.
Дай, за да ти се даде
173
родителите си и забелязал контраста между любящото държане на Нанси и
скованите му и високомерни родители. Сам решил, че ако те продължават да
отхвърлят Нанси, той щял да запази лоялността си към нея. В крайна сметка
съобщил на родителите си, че изискването му за бъдещите отношения с тях
било да приемат и Нанси, с което те неохотно се съгласили.
Нанси:
„През последните месеци моят съпруг израсна много. Той беше поставен в
ужасно положение. Аз също. Но вече не го виня. Той е млад и мил и не
искаше да обиди никого. Сега отношението му към родителите му е съвсем
различно поради това, че те ме оскърбиха. Що се отнася до мен, моите
илюзии и фантазии, че някога ще ме приемат, най-накрая се разбиха на пух
и прах, когато Ханк получи покана да отиде на годишнина от сватбата им,
на която аз не бях поканена. Представи си какво стана. Казах на Ханк, че съм
съгласна той да отиде, но той реши да не ходи. Изпратихме им картичка,
подписана от двамата, а ние излязохме на вечеря и прекарахме чудесно.“
Отношенията между Ханк и неговите родители можеше да се подобрят или
да се влошат. Това не е възможно да се предскаже. Но силата вече не е само
у свекъра и свекървата на Нанси. Ханк решил кое е най-важно за него и след
това очертал съвсем определени граници с родителите си. Бракът на Нанси
и Ханк сега е много по-солиден, двамата научиха нови умения, които ще ги
водят, ако отново се сблъскат с трудности.
Стой до мен
174
1. Да отстоява плана на Стив, така че той да е сигурен, че няма да
има повече провали.
2. Да не саботира усилията на Стив, като казва на родителите ѝ неща
от рода на „Това е идея на Стив, не е моя“ или „Нищо не знам за това“.
3. Да не дава пари на родителите си зад гърба на Стив.
Стив:
„Тя каза, че знаела, че това е правилното и най-доброто, което можем да
направим, и най-накрая се съгласи на условията, които ѝ поставих. Наистина
ѝ е трудно, но знам, че е най-доброто, което тя може да направи на този етап
и трябва да го приема.“
Както Стив разбра, не всеки партньор може да събере кураж, както на вас
ви се иска, дори когато всичко предварително е обмислено и планирано.
Въпросите, свързани с родителите са залегнали много дълбоко в душата на
човек, също и страховете, които ги съпровождат. Вашите молби може да
докоснат оголен нерв и да предизвикат гняв, упоритост или отрицание.
Вероятно няма да се изненадате, ако това се случи - все пак вие знаете най-
добре къде са слабите места на вашия партньор. Ако той не се съгласи да
стане ваш активен съюзник в задачата да промените ролята на роднините си
във вашия живот, важно е да получите съгласието им поне да не се месят
или да не подронват авторитета ви, докато сам се справяте с родителите
му/й.
175
нужда друг да се бори вместо теб. Притежаваш всички умения, които са ти
необходими да се справиш успешно със свекърва си и много ми харесва, че
в това виждаш възможност, а не катастрофа.“
Знам, че като Стив и Ан, вие също бихте искали да имате силен съюзник.
Но ако след всички опити видите, че това няма да се случи, все пак може да
направите онова, което трябва. Онова, от което наистина имате нужда, е да
получите уверението на вашия партньор, че той или тя няма да дръпне
черджето изпод краката ви, след като сте се изправили пред родителите му и
сте очертали своите граници и условия.
Блъскате се в стена
176
такива работи. Каза още: „Нали много харесваш белия лексус, който караш,
е, нямаше да го имаш, ако не бяха те...“ Томи, казах, Но това е смешно.
Работих много усилено за тази кола и не забравяй, че използвахме част от
парите, които бях спечелила преди да се запозная с теб - и в този миг осъзнах,
че той ме накара да се отклоня от темата. Освен това започнах да споря и да
се отбранявам.“
Човек лесно се отклонява от предначертаната линия, когато спорът между
двамата се разгорещи. Ако разговорът се превърне в спор, колкото се може
по-бързо се върнете към основната тема. Но не съм сигурна дали Лесли е
могла да каже или да направи нещо, което би имало значение. В буквалния
смисъл на думата Томи беше същинска тухлена стена, в която Лесли се
блъскаше.
Труден избор
Казах на Лесли, че всъщност има три избора - същите три както пред всеки
човек, който се намира в трудно положение:
177
най-лошото, с искане да не се опитва да променя статуквото. Най-накрая с
голяма тъга, тя казала на Томи, че ще подаде молба за развод.
„Спомних си първото правило в твоя списък - че човек има правото да
защитава физическото си и емоционално здраве. Е добре, не успях да свърша
нищо. Тази седмица ходих при адвокат, наех си апартамент и се изнесох.
Разбира се, бях съкрушена, но трябваше да се спася по някакъв начин. Ако
нещо трябваше да се промени на този етап, Томи трябваше да бъде
инициаторът. Той ми звънеше всяка вечер. Казах му, че ще получи
документите. Той наистина беше много нещастен. Каза, че те непрекъснато
му натяквали каква глупост е направил да се ожени за мен и че след като съм
го напуснала, само съм доказала, че те са били прави, че аз изобщо не съм
била за него и никога нямало да се приобщя към семейството. Казали му, че
не трябва да бъде под чехъл и да ме приема обратно. Снощи му заявих, че не
искам да слушам повече тези приказки и да ми се обади едва тогава, когато
е готов на първо място да бъде мой съпруг, а на второ - техен син. И че дори
не си помислям да се върна при него, докато той не се съгласи да отидем
заедно на консултация. Какъв би бил смисълът? Няколко дни щеше да се
държи чудесно, след това отново щеше да започне да работи по
четиринадесет часа на ден и когато мама и татко искат от него да направи
нещо, той ще бъде на разположение, а аз да остана на сухо. Не, благодаря.“
Може да решите, както Лесли направи, че нямате друг избор освен да
прекъснете отношенията си, в които вашият партньор, ако е като Томи, се
бои по-малко от това да ви загуби, отколкото да разстрои родителите си.
Знам колко е болезнено подобно решение и то трябва да се вземе само след
като сте опитали всички средства, за да повлияете на вашия партньор. Но
ако все пак вземете такова решение, трябва да го обосновете, че е разумна
стъпка - или е трябвало да запазите брака си такъв, какъвто е, или да се
разведете. Едва тогава може да направите следващите крачки с трезва мисъл
и прояснено, макар и тъжно сърце.
Изненадващ резултат
178
ме загубил. Каза, че никога в живота си не бил така отчаян. Чувствал се като
идиот и се надявал да не е прекалено късно. Закле се, че нещата ще бъдат
различни и бил готов да идва на консултации с мен, ако аз съм съгласна.“
Всичко, което Томи казал, сочи към много надежден изход, стига
действията да следват обещанията му. Казах на Лесли двамата да дойдат на
няколко срещи, за да се справим с надвисналата криза, но по-късно щях да
препоръчам Томи да посещава друг мой колега, защото имаше много какво
да учи отделно. Това също би ми дало възможност да продължа да помагам
на Лесли да стане по-силна и да се справи и с някои въпроси със собствените
си родители.
Представете си какво стана. За наше изумление, след два месеца
консултации, Томи съвсем самостоятелно реши да открие собствен бизнес и
поне година да прекъсне всякакъв контакт с родителите си. Последното,
което чух, е, че новият бизнес и бракът им вървят добре.
179
Миналото е важно
180
Глава 14
Последната крачка
Родителите на вашия партньор са създали сериозни затруднения в живота
ви и като последна стъпка в този процес вие ще пожелаете да им го кажете
направо. Съществуват, разбира се, много и различни сценарии. При някои от
вас партньорът ви ще ви поддържа, но вие ще сте този, който ще говори.
Други от вас имат партньори, които желаят те да се изправят срещу
родителите си. Вие може да определите час, за да говорите с тях, или може
да им се противопоставите спонтанно в момента, в който нещо се случи, и
да реагирате. Родителите на партньора на някои от вас по-скоро ви дразнят,
отколкото рушат брака ви, а поведението на други застрашава самата основа
на вашия брак.
Но едно е вярно за всички вас. Вече не се чувствате като загубени. Времето,
когато не знаехте какво да кажете и да направите, вече е отминало. Знам, че
още треперите, че ще излезете от старите си навици, че ви предстои да се
изправите срещу хора, за които сте смятали, че имат толкова голяма власт
върху живота ви. Но от работата, която свършихте дотук, вие знаете, че след
страха следват положителни промени.
Те може да ви изненадат
181
Незлобливи родители на партньора
Предложете изход
182
неразумни изисквания по отношение на вашето време? Ако дразнещото ѝ
поведение ви се стори по-скоро безсмислено или егоцентрично, отколкото
предназначено да ви обиди, може би ви е необходимо само да се
противопоставите на това държание и да очертаете граници. Палка за
унищожаване на мухи, а не оръдие ви е нужно, за да сплескате комар. С
внимателна намеса като тази на Рита бързо или малко по-бавно може да
проясните положението.
Може да използвате подобни реплики:
183
да са идеални, но поне вече не съм така напрегна та, когато тя е при мен и -
кой знае? - някой ден наистина може да я помоля за съвет.“
Отправете поканата
185
подкопават брака му, който би бил чудесен, ако не било тяхното
вмешателство.
В резултат на това Джеф поел инициативата, обадил се на родителите си и
ги поканил една вечер. Когато родителите му пожелали да узнаят на какво
се дължи поканата, Джеф им казал:
„Мамо и татко, има нещо, което трябва да ви кажа и много бих желал да не
ме прекъсвате. На никого от нас не е лесно, обаче това трябваше да се свърши
отдавна. Знам, че се опитвате да се отнасяте добре с Пат, когато тя присъства,
оценявам го, но искам да знаете, че не желая да слушам нападките ви срещу
нея, когато я няма. Вие явно забравяте, че говорите против жената, която
обичам и след като цял уикенд слушам критиките и оплакванията ви, се
връщам вкъщи и се държа като идиот. Ето какво решихме: няма да има
повече семейни сбирки, ако тя не присъства, а в случай, че тя е
възпрепятствана или по някаква причина не желае да дойде, аз ще си тръгна,
ако започнете да говорите против нея. Искам да поддържам близки
отношения с вас, но с това ваше държание го правите невъзможно.“
Джеф каза, че последвала мъртва тишина, сякаш родителите му не можели
да повярват, че тяхното „добро момче“ всъщност им е казало, че те го
разстройват. Верни на себе си, те проявили подозрение, че сигурно Пат седи
зад всичко това и възприели думите на Джеф като оправдание да подновят
хулите си против Пат.
Пат ми разказа следното:
„Цялото фалшиво лустро на любезност и доброта, което показваха пред
мен, се стопи и те започнаха да се надпреварват кой от двамата да ме засегне
повече. Обаче по-интересното беше, че те все още говореха чрез Джеф. Мери
му каза: „Тя те настройва срещу нас“, а Джил веднага я подкрепи: „Тя никога
не ни е харесвала и винаги ни е била неприятна“. След тези техни думи
реших, че аз трябваше да поема част от товара, иначе те щяха да продължат
да се държат сякаш бях невидима. Затова им казах: Знаете ли, аз съм тук пред
вас и бих предпочела, ако нещо ви тревожи, да се обръщате направо към мен,
а не да го правите чрез Джеф. Така го поставяте в ужасно положение. Ако
правя нещо, което ви дразни, кажете го на мен. Аз съм възрастен човек, ще
се справя. Но трябва да престанете да превръщате Джеф в свой посредник.
Слушайте, знам, че началото не беше добро, но аз желая да поема половината
отговорност за това положение. Готови ли сте да поемете другата половина?
Хайде да прекъснем вече спора, вие си идете вкъщи и размислете.“
Не очаквайте чудеса
186
отстъпи от решението си да си тръгне, ако родителите му започнат да
говорят против Пат. С това си действие той даде на родителите си да
разберат какво може и какво не би могъл да приеме и те постепенно
започнаха да осъзнават, че вече излизат наяве някои много неприятни
последици от техните хули. Малко по малко те успяха да нагодят
държанието си и когато отново се връщаха към предишното си поведение,
Джеф и Пат им припомняха за споразумението.
Ако родителите на Джеф не са притежавали способността да извършат
големи промени, явно че Пат и Джеф са я имали. С активната подкрепа на
Джеф, на Пат ѝ било по-лесно да каже каквото мисли. Двамата направиха
огромни крачки, за да заздравят уважението към самите себе си, да проявят
способността си да се изразяват ясно и неотбранително и най-вече да
определят кое е най-важно за тях. Истински любящото държание, което
показаха един към друг пред родителите на Джеф, неизмеримо укрепиха
брака им.
Оттегляне
187
се сблъсквахме с него. Затова предложих заедно да им напишем писмо. Тази
идея повече ѝ хареса, но трябва да ни помогнеш с писмото.“
Ето някои откъси от писмото на Мел и Джена:
С надежда,
Мел
Мамо и татко,
Надявам се, че ще дойде време, когато ще можем истински да обсъдим
някои събития от моето детство и начина, по който се отнасяте към мен
сега, а аз все още се страхувам да не би да ви разстроя. Мел ми дава
поддръжка и сигурност, каквито винаги съм мечтала да получа от вас и
имам голям късмет, че намерих човек, който ме приема и ме обича с
всичките ми комплекси и страхове. Искам да организирам среща на
188
четиримата или ако сте съгласни, да ме придружите при моя терапевт.
Да, ходя на терапия, знам, че не одобрявате такива неща, но това е най-
умното, което някога съм правила, освен че се омъжих за Мел, разбира се.
Ако разбера, че вие желаете да признаете някои от ужасните неща, които
извършихте с мен едно време, и да поемете отговорност за тях, възможно
е отношенията ни да се подобрят. Ако не, тогава ще се наложи да имаме
много повърхностни и минимални отношения, или никакви. Сега топката е
във вашите ръце. Въпреки всичко ви обичам и двамата, но трябва да ми
дадете някакво доказателство, че изпитвате към мен същото, макар че
досега не съм го забелязала. Истински се надявам това да се промени.
Джена
189
лекува раните си и с всеки ден става все по-силна. Двамата наистина са
свободни.
190
проблемите си сам!“ Как да не ти се стори, че летиш след тези нейни думи!
Поначало физическото присъствие на Андреа и мълчаливата ѝ подкрепа
наистина биха били достатъчни, за да позволят на нея и Стив да се сближат
още повече. Но Андреа успяла да изрази мнението си, когато баща ѝ
започнал да се прави на жертва и да напада Стив.
Стив и Андреа успели да устоят на гнева, молбите и обвиненията. Отстоели
решението си. Продължавах да се виждам със Стив и Андреа, за да заздравим
отношенията им към родителите на Андреа, а също и помежду им и
започнахме да разреждаме срещите си, след като се справиха с голяма криза.
Около три седмици след сблъсъка с тъстовете си Стив ми разказа някои
много интересни неща:
- След като Стан разбра, че говоря сериозно, той изпадна в още по-
дълбока депресия. Седеше по пижама по цял ден, гледаше телевизия и не
разговаряше с никого. Което беше много добре, защото това най-накрая
накара Луиз да се размърда и да го заведе на лекар. Лекарят го препратил на
психиатър, Стан отказал да отиде, но Луиз само казала „Отиваш и не искам
повече да чувам оплакванията ти“. Психиатърът определил, че Стан страда
от маниакална депресия и Луиз ни каза, че с нея той обяснил до голяма
степен спекулациите и рискованите сделки, в които Стан се забъркваше, по
такъв начин той изигравал грандиозността и напрежението на маниакалните
си пристъпи. Той предписа на Стан литиум, който регулира отклоненията в
настроението му. Съгласи се да отиде да се посъветва за дълговете и вече е
много по-спокоен. С Анди може дори да развием разумни отношения с него.
Като събрали кураж, за да отстоят твърдо решението си макар и да са знаели
как новото им държане ще изплаши и ще разстрои Стан и Луиз, Стив и
Андреа пуснали в действие изключителна верига от събития, чийто връх бил
основна промяна за двете семейни двойки. Стив се заредил с неизмеримо
самоуважение, Андреа направила здравословния избор какъв трябва да бъде
нейния приоритет и на кого да окаже поддръжка, а нейните родители
получили нов живот.
Бедстващите родители
191
В случая на Ал и Джулия Моли беше финансово и физически годна да
започне нов живот сама, но беше емоционално парализирана след смъртта
на съпруга си. Казах на Джулия, че като се раздава така, тя съвсем сигурно
изчерпва своите финансови, физически и емоционални ресурси и така се
поражда негодувание и напрежение, което вреди на нея, а също и на брака
и, както и на човека, на когото се опитва да помогне.
- Добре, какво да правя? - попита Джулия. - Не мога да я изоставя, ще се
чувствам ужасно виновна, когато ѝ кажа, че ще ѝ потърся компаньонка, а тя
да ми каже нещо като „По-добре да умра, никого не го е грижа за мен“.
- Това са пълни глупости! - прекъсна я Ал. - Тя казва „Скочи“, а ти питаш
„Колко високо?“. Глупавото е, че тя е само на шейсет и две години, има пари,
физически е здрава, може да кара колата си. Но ти казвам, че ми иде да си
скубя косата, която ми е останала, Джули, тя има всичко, от което се нуждае.
Би могла да си намери приятна компаньонка, която да живее при нея, би
могла да се премести някъде, където живеят пенсионери и ще бъде сред хора
на нейната възраст, там имат забавления. Виж какво, всеки от семейството,
който е в нужда се обръща към Джулия. Сестрите ѝ не дават пукната пара за
Моли, така че винаги всичко пада върху Джулия. Обаче Джулия си има
съпруг и деца, а ние не получаваме никакво внимание. Моли има късмет - тя
има много възможности, които много хора в нейното положение нямат. Ако
ти не можеш да говориш с нея, повярвай ми, аз мога.
192
тази любов към Моли. Те ѝ казаха, че е дошло време или да потъне, или да
изплува и че е напълно в състояние сама да организира живота си.
Нито една положителна промяна в живота на Моли нямаше да се случи, ако
Ал не бе настоял положението да се промени и ако Джулия бе продължила
да позволява на майка си да бъде напълно зависима от нея. Когато първо
очертавате границите си при човек, изпаднал в нужда, може да почувствате
ужасно неудобство и вина - сякаш извършвате нещо жестоко и безсърдечно.
Но с бедстваща тъща, която има сили, пари и възможности, вие всъщност
проявявате добротата и любовта си, като откажете да ѝ дадете възможност
да се вдетинява.
193
отговаряте.
Рано или късно вината най-вероятно ще падне върху вас. Може да чуете
неща като „Винаги правиш скандали“, „Никога не си ни харесвал“, „С теб
човек не може да се разбере“, „Много си нервен“, „Разбирахме се добре,
докато ти се появи“.
Забележка: Тук има една тънкост, че вие трябва да очертаете тънка линия,
като поемете отговорност за собственото си държание, което може да е
разгоряло битката между вас, но в същото време не приемате, че сте виновни
за всичко. Родителите на вашия партньор може да имат законни оплаквания
от вас, които вие може да приемете и да се съгласите да промените. От друга
194
страна, не бързайте да приемете отрицателния етикет, без да разучите
неговата валидност. Внимавайте да не станете изкупителна жертва.
Понякога вашият принос към проблемите може да не се изразява в особено
неприятно поведение от ваша страна, а по-скоро всичко да се дължи на
готовността, с която сте приемали постъпките им, но сте се бояли да се
справите с проблемите още в самото им зараждане.
Вашият отговор: Сигурен съм, че така виждате нещата, но бих искал да
приема само половината отговорност за това, че не се разбираме. Вероятно
можете да ми дадете някой пример за неща, които съм ви казал или направил
и които са ви подразнили. Аз ще променя моето поведение. Искате ли и вие
да промените вашето?
195
Това е техният провал, а не вашият. Ако положението ви е такова, след като
сте използвали всичките си нови умения и техники, тогава вие и вашият
партньор трябва да вземете важни решения за това доколко да контактувате
с такива хора и в същото време да запазите брака си непокътнат.
196
Епилог
На всички вас, които ме придружихте по този труден път към промените,
бих искала да припомня истинските награди, които идват с този труд, дори
топлата прегръдка на родителите на вашия партньор да си остава далечна:
• Бракът ви е по-здрав
Вие и вашият партньор, с някои изключения, вече сте един екип. Вие сте
поправили нарушената връзка между двамата. Да преоткриете и да
съградите любовта и лоялността на вашия партньор, е неоценим дар, такъв,
какъвто действително си спечелихте.
• Възвърнахте самоуважението си
След като престанахте да страдате мълчаливо или да се гневите на вятъра
и се научихте да давате израз на жалбите си и да предявявате искане правата
ви да се спазват, вие пристъпихте в пълнолетието. Това бе церемония, важна
като всички други, включително и като вашата сватба.
197
Сюзън Форуърд
Дона Фрейзиър
ОТРОВНИТЕ РОДНИНИ
Как да опазим брака си
Американска
Първо издание
http://4eti.me
Web: www.ciela.net
e-mail: booksales@ciela.net
Книгите на СИЕЛА могат да бъдат закупени от интернет-книжарница
www.mobilis.bg
198