1.

Определение и видове
 
Римата е фонетична повторителност в края на стиха, която се повтаря в някои от
следващите стихове. Точна или обикновена рима изисква фонетично съвпадение на
последната ударена гласна в края на стиха и поне една съгласна в едната от двете
римувани думи в непосредствена близост до гласната. Когато съвпадат повече звукове от
тези в точната рима (три и повече), това се нарича – богата рима (Радост пролет, слънце
грей, златен клас на нива зрей). Когато съвпадат само ударените гласни в края на стиха,
но не са изпълнени условията за точна рима – това е асонансна рима. Ако съвпадат други
фонеми в края на стиховете, но не и последната ударена гласна – това е дисонансна
рима – редица стиховеди не я признават за рима. Според вида на клаузулата е прието
римите да се наричат мъжки, женски, дактилни и хипердактилни. Според Мирослав
Янакиев има само 1 принцип за класификация на римите и той се отнася до римовата
схема, която организира стиховете формално, т.к. за него стихознанието се интересува
само от формалните отношения. Съществуват три основни вида рима – съседни,
кръстосани и обхватни.
 
Обхватното римуване се среща в катрена – най-често срещаната твърда строфа. Освен
това има и верижно римуване – в основата на терцината (тристишие с рима aba bcb cdc
– създават се формални връзки и между отделните строфи).
 
Римата има три основни функции като най-важната е стихообразуващата – създава
формална връзка между стиховете, която се повтаря и утвърждава като ритмизация. 
Римата поддържа ритмизацията на стиха и организира допълнително цялата стихотворна
ритмизация.
 
Втората функция е семантична – дължи се на римовото очакване. Има две различни
тълкувания – да се появи очаквана от римата дума и второ – да се отговори непременно с
рима щом е зададено очакване за нея. Римовото очакване е живо само четири стиха – след
това се унищожава. Колкото по-бързо се отговори с рима, толкова очакването е по-малко
римуваната дума работи по-малко със своето значение. Когато се отговори след четири
стиха, римовото очакване е максимално и римуваната дума означава по-силно. Моделира
смисъла като смисъла като усилва и отслабва значенията.
 
Третата функция е фонетична. Фонетичният състав на римата се отразява на метафонията
в същия или следващия стих.
 
Други видове рими са: еднородните и разнородни граматически рими. Еднородните
често се наричат граматическа рима – това е римуването на еднакви части на речта. Най-
често това става с глагол. Друг вид са съставните рими – когато римата в единия случай
се простира връху две езикови единици (нещо става с човека, щом любов го извиси, виж
се таз усмивка мека, ти ли си или не си). Не може да се каже, че едни са по-добри от други
– различнте рими изпълняват различни задачи. Има отворена /затворена – дали завършва
на гласен или съгласен. Има и фонетична рима (с теб/степ).
 
СТРОФА
 
Строфата е формална организация от стихове с определен вътрешен ритъм (от римите или
клаузулите, ако е бял стих), който задължително се повтаря отново и отново. Затова
Янакиев казва, че една строфа не е строфа – трябва да има поне 2 със същата организация.
Можем да направим изключение за т.н. тъврди строфи – строфи с утвърден в десетилетия
и столетия тип организация. Най-често срещан е катренът – четиристишие. Строфите
могат да бъдат от 2 до 16 стиха. До 16 стиха стига паметта за ритъма. По-големите строфи
– от 8 до 16 стиха имат допълнителна вътрешна организация, за да се запомни ритъма.
Според Янакиев най-малката строфа е от 3, а не от 2 стиха, за да се изпълни механизма на
утвърдена повторителност, но от античността съществува дистихонът – той е твърда
строфа и затова двустишието се разпознава като строфа.
 
Тристишие освен терцината (тя се разпознава по верижното римуване) е и терцетът –
(всичко което не е терцина е терцет – всички тристишия без верижно римуване). 
 
Строфата от четири стиха се нарича катрен и три вида катрени – със съседно, кръстосано,
обхватно римуване. Има секстина – обикновено с кръстосано римуване. Октава – с осем
стиха (абаб сдсд – най-често два пъти кръстосано римуване). Деветостишието се нарича
нона – особен вид твърда строфа е Спенсеровата строфа (абаббабаа). Зададено е очакване
за кръстосано римуване – затова последната рима като съседно римуване е неочаквана и
така целият стих става натоварен със значимост – в 9 стих се казва най-важното. Най-
красивата твърда строва е Онегинската строфа – от 14 стиха. ABABBCCBDEEDFF
https://sites.google.com/site/bgphilo1g/uvod-v-literaturnata-
teoria/lekcii/poet?
fbclid=IwAR2Rmk4VQC6GcXWhj5w0s7J7Cuj5sNI1bMaKG7O028Pl9mApQ-
dhqMXtH14