НАДЯ ДАНОВА

НАЦИОНАЛНИЯТ
ВЪПРОС
В ГРЪЦКИТЕ
ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОГРАМИ
ПРЕЗ
XIX
ВЕК
 НАДЯ ДАНОВА

НАЦИОНАЛНИЯТ
ВЪПРОС
В ГРЪЦК ИТЕ
ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОГРАМИ
ПРЕЗ
XIX
ВЕК
 НАДЯ
ДАНОВА

НАЦИОНАЛНИЯТ
ВЪПРОС
В ГРЪЦКИТЕ
ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОГРАМИ
ПРЕЗ
XIX
ВЕК

ИЗДАТЕЛСТВО
НАУКА
И ИЗКУСТВО
СОФИЯ
1980
© Надя Христова Данова
c/o Jusantor, Sofia 1980

Индекс 942/999
 СЪДЪРЖА НИЕ

Предговор .................................... ........................................................................

Гл а в a I
ГРЪЦКАТА НАЦИЯ
И НЕЙНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОГРАМИ
ПРЕЗ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА
ЕПОХА

1. Особености в развитието на гръцкото общество под османска власт

формирането на гръцката н а ц и я ............................................... ..... 23
iO s

. Гръцките национално-политически програми до 1833 г......................... 44

Глава II
УТВЪРЖДАВАНЕТО
НА МЕГАЛИ ИДЕЯ

1. Проблемите на новоосвободената гръцка държава ............................... 60

2. Националният проблем в сферата на политическата активност на
гърците през 30-те години на XIX в е к ............................................................... 72
3. Гръцките национално-политически програми през 40-те години па
XIX век .................................................................................................................. 84
4. Гръцката църковна политика през 30—40-те години на XIX век. . . 127
5. Науката и образованието на Гърция в служба на Мегали идея. . . 138

Г л а в а III
ГЪРЦИТЕ
И НАСЛЕДСТВОТО
НА „БОЛНИЯ ЧОВЕК“
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
1853—1863

1. Кримската война и развитието на гръцкия национален проблем. . . 165

2. Гръцките национално-политически програми след Кримската война
(до 1863 г.) ....................................................................................................... . 181
3. Гръцката църковно-просветна политика през периода 1853— 1863 г. 199

5
 Глава IV
ЕВОЛЮЦИЯ
НА ОСНОВНИТЕ СХВАЩАНИЯ
ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС
ПРЕЗ 1863—1878

1. „Новите политици“ и Мегали идея (1863— 1875 г . ) ............................... 213

2. Източната криза от 1875— 1878 г. в еволюцията на гръцката поли­
тическа мисъл и гръцкия национален пробл ем .............................................. 226
3. Гръцката просветна и църковна политика до 1878 г.............................. 249
4. Доразработка на теоретичните основи на Мегали идея (1863— 1878) 259
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Бележки към предговора . . . . . . . . . . . . . . . . . 277
Бележки към глава I ........................................................ 284
Бележки към глава I I ........................... . . . . . .........................................295
Бележки към глава I I I ........................................................ 318
Бележки към глава I V .............................. 321

6
 ПРЕДГОВОР

Ha 14 януари 1844 г. през време на заседанието на Гръцкото

«ационално събрание, което обсъжда текста на бъдещата гръц­
ка конституция, водачът на фрапкофилската партия Иоаннс
Долетис произнася словосъчетанието „Метали идея“ (Велика
идея). С тези думи той обозначава националните задачи, които
гръцкият народ трябва да реши. От този ден нататък терминът
Метали идея навлиза трайно в гръцката политическа термино­
логия, като продължава да се използува и до днес. Съвремен­
ниците на епохата чувствуват, че Метали идея постепенно под­
чинява .мислите и активността на политическите дейци и инте­
лектуалците. Тя слага дълбок отпечатък върху политическия
живот на страната, върху научната и художествената продук­
ция на авторите от XIX век. В името на Метали идея се назна­
чават и свалят правителства.Тя допринася за детронацията на
щървня гръцкн крал Отон. Метали идея ражда или погубва
популярността на различните политици и като мощен фактор
определя основните насоки на вътрешнополитическия живот на
Гърция и нейната външна политика.
Още със самата поява на термина Метали идея в него за­
почват да влагат най-разнообразно съдържание. С напредъка
на годините значението на това понятие варира в зависимост
от конкретните политически условия. Дори и днес някои авто­
ри. разбират под Метали идея идеята за освобождение и обеди­
нение на всички гърци, други я отъждествяват с идеята за Въз­
становяването на Византия, а трети я възприемат като идея за
създаване на Балканска федерация. Българските просветни и
политически дейци от XIX век са считали Мегали идея за тъж­
дествена с бляна за възстановяването на Византия в ущърб на
славянството.
Съществуват разногласия и по въпроса, дали Мегали идея
е съвпадала изцяло с присъщия за целия гръцки народ естест­
вен, стремеж към. пълно национално освобождение, или пък тя
е представлявала конкретна програма на определени социални
сили по националния проблем. Спорен остава и въпросът, кога
се заражда Мегали идея. Неизяснена остава н ролята на раз­
личните социални сили в процеса па ф орм ират-т ма основните

/
 възгледи по националния проблем. Замъглен остава и пробле­
мът за реалното съотношение между Мегали идея и гръцкото
националноосвободително движение. В повечето случаи мнения­
та по тези въпроси са изказани мимоходом във връзка с други
проблеми.
В резултат на нашите проучвания стигнахме до извода, че
зад абстрактното понятие Мегали идея фактически се крие
гръцкият буржоазен национализъм. Различните проявления на
това сложно обществено явление дават основание да твърдим,
че Мегали идея може да бъде определена като психология,
идеология, мироглед, теория, политика и социална практика на
обособяване на гръцката социално-етническа общност, на ней­
ното възвеличаване и противопоставяне «а останалите етни­
чески общности, на обосноваване на нейната изключителност и
правото й на хегемония, отговарящи на интересите на господ-
ствуващите класи.1 Същевременно историческият материал, с
който разполагахме, ни даде възможност да очертаем и тенден­
цията на националноосвободителното движение, която не е тъж­
дествена с Мегали идея. Характерните за тази тенденция черти
налагат да очертаем принципната разлика между „национал­
ното“ и „националистическото“. Като историческо явление „на­
ционалното“ представлява резултат от материалната и духов­
ната дейност на редица поколения от дадена социално-етничес­
ка общност, който се проявява като конкретна съвкупност от
материално-техническите, културните и духовните ценности, ин­
тереси ио тношения. Тази съвкупност възниква в историческото
развитие на дадена социално-етническа общност и не винаги
(противоречи на националното у другите со,циално-етнич|5ски
общности.2 Изхождайки от това съдържание на понятието на­
ционално, ние можем ясно да го разграничим от „национали­
стическото“, абсолютизиращо стойностите и интересите на соб­
ствената нация и обосноваващо правото й на хегемония над
другите. Тази диференциация между „националното“ и „нацио­
налистическото“ дава възможност да се постави принципна
граница между различните превъплъщения на национализма и
Националноосвободителната идеология. Що се отнася до самата
категория „национален въпрос“, то в нашата работа сме се ръ­
ководили от следното определение на съдържанието й като
„въпрос за взаимоотношенията — икономически, териториални,
.политически, държавноправни, културни и езикови, между на­
циите, националните групи и народности в различните общест­
вено-икономически формации в различните страни и държави“3.
Даваното от някои автори определение на националния въпрос
като „въпрос за ликвидиране на националното 'потисничество
и националното неравенство“4 не отразява напълно същността
и класовото съдържание на категорията.
Задачата ни да проследим различните становища по нацио­

8
налния проблем в гръцките политически програми ни насочи
към изследване на цялостния процес на формирането на гръц­
ката нация, на нейното самосъзнание и националноосвободител-
на идеология. Класовото съдържание на националния проблем,
се променя в зависимост от конкретните исторически рамки и
най-вече от обществената роля на буржоазията. В периода на.
възходящия капитализъм класовото съдържание на национал­
ния проблем се проявява в борбата против феодализма, за кон­
солидация и развитие на нацията, за изграждане на национал­
на държава. Тази борба протича под девиза за освобождение
на нацията и отечеството и намира израз в националните дви­
жения, възглавени от:буржоазията. През този период класовите
антагонизми вътре в нацията все още не са напълно назрели и
буржоазията действува като изразител на интересите на цялата
нация.5 Анализът на цялото многообразие от явления в човеш­
ката история даде право на учените да твърдят, че и през този.
период от общественото развитие определено съществуват ня­
кои от елементите на национализма. Формулирана беше тезата,
за историческите разновидности на национализма и по-специал­
но тезата за добуржоазния национализъм, който, както ще ви­
дим по-долу, се проявява и в гръцката история.6 Като елемент в.
буржоазната националноосвободителна идеология национализ­
мът несъмнено играе стимулираща роля, която спомага за кон­
солидацията на нацията. С идването на буржоазията на власт
господствуващите социални сили подчиняват националния проб­
лем на своите собствени интереси .Национализмът от елемент
в идеологията на угнетените се превръща в оръдие на господ-
ствуващата класа, която започва да го използува за свои цели..
В някои случаи призивите за радикално решение на национал­
ния проблем служат и в пропагандата на буржоазнодемокра-
тичните сили, водещи борба срещу монархията и съществува­
щия социален ред.7
Национализмът не съществува в абстрактен вид, а се проя­
вява в политическите, историческите, правовите и др. общест­
вени възгледи. Наша важна задача ще бъде да разкрием проя­
вите на Мегали идея именно в тези форми на общественото
съзнание. Без да игнорираме закономерните връзки между раз­
личните идеологически форми на общественото! съзнание, то>
ние ще си позволим да разгледаме отделно проявленията на*'
Мегали идея в областта На теорията — в историческата наука,,
във философията, лингвистиката, правото и църковната поли- ,
тика. Именно в тази сфера на активност оценките за език, исто­
рическо минало, национална култура и църква, направени през:
призмата на буржоазния национализъм, носят много характе­
рен облик и ни дават възможност да направим някои важни
изводи, касаещи се до духовния живот на всички балкански
народи.

9
 Прието е да се счита, че Метали идея загива с Малоазий-
■ската катастрофа от 1923 г., с разгрома на Гърция във войната
й срещу Турция. Ние обаче насочваме вниманието си към пър­
вия основен етап в развитието на Метали идея, т. е. приемаме
за горна хронологическа граница на изследването 1878 г., коя­
то несъмнено бележи етап в развоя на националния въпрос в
общобалкански мащаб. Този именно период от историята пред­
ставлява важен етап и в развитието на нашия народ. Няма да
'бъде пресилено, ако твърдим, че много важни явления в нашата
история биха могли да бъдат правилно осветлени единствено
.ако се съобразяваме със закономерностите в процеса на фор­
мирането на различните гръцки становища по националния
проблем. Тук имаме пред вид именно формирането на българ­
ския възрожденски национализъм, ролята на гръцката просвета
и култура в нашето възраждане, началото на българо-гръцката
църковна разпра, взаимните идейни и политически влияния
между българи и гърци през XIX в., както и сблъскването на
двете народности в Македония и Тракия.
9 6 Ф

Независимо от значимостта на разглеждания от нас проблем в

гръцката история то той досега не е бил обект на цялостно исто­
рическо изследване. В следващия по-долу историографски об­
зор включваме съчинения, които, без да са посветени специал­
но на този проблем, съдържат едно или друго становище по
него. Към историографския обзор пристъпваме, ръководени от
хронологичния, а не от проблемния принцип, тъй като така най-
пълно проличава силата на традиционализма в буржоазната
историография, която дълго остава в плен на схващанията, да­
тиращи от миналото столетие. :
Необходимо е още тук да подчертаем, че много от истори­
ческите трудове от XIX в., конто сме използували, имат за нас
стойността на извори. Това се дължи на факта, че историческа­
та наука от XIX в. е била призвана да обоснове териториалните
претенции на балканските буржоазии и именно в тази област
национализмът слага най-дълбок отпечатък. Оттук произхож­
дат и трудностите да бъдат отсети историческите факти от тру­
довете на авторите, които участвуват в изграждането на теоре­
тичните основи на Мегали идея. Поради тези причини първите
представители на гръцката модерна историография К. Кумас,
И. Филимон, Си. Трикупис, Сп. Замбелиос и К. Папаригонулос8
не могат да бъдат включени в историографския обзор. Тяхното
дело ще бъде подложено на подробен анализ в нашето изслед­
ване в частта, посветена на влиянието на Мегали идея в духов­
ния живот на гърците. Тук ще се ограничим Да изтъкнем само,
че основните мнения на тези творци на „теорията Мегали идея“
служат за база на схващанията иа съвременната буржоазна

10
историография за Мегали идея. Още в трудовете на й . Фили-
'мон проличава стремежът да бъде изведено раждането на Ме­
гали идея назад в историческото минало, далече преди реал­
ното й формиране, с цел да й се .придаде историческа обосновка.
От това време датира и опитът да се придаде на Мегали идея
общонароден характер, вечност и функция на двигател в исто­
рията. От това време датират и опитите да се отъждестви Ме­
гали идея с идеята за възкресяване на Византия. Сред първите
историци на нова Гърция се проявява и стремежът да се под­
чертае, че Мегали идея служи за средство за постигане на кон­
кретни политически цели. Подобна характеристика на Мегали
идея намираме в трудовете на Н. Драгумис и Ат. Гудас.9
Изострянето на националния проблем на Балканите в края
на XIX в. и самото обстоятелство, че Мегали идея не е вече ис­
тория, а все още съществуваща реалност, правят невъзможно
трезвото и реалистично отношение към тази тематика. Много
показателна за духа на тези години е задачата, която си поста­
вя основаното през 1882 г. Историческо и етнографско друже­
ство. То има за цел да проучва живота на своя народ, „за да
докаже единството в гръцкия живот и да покаже коя е идеята,
която е доминирала през многовековния живот на гръцкия на­
род“10. Тези цели подчиняват изцяло творчеството на Д. Вике-
лас11, който се старае да придаде на гръцките териториални пре­
тенции историческа обосновка, като докаже тяхната дълготрай­
ност и популярност. Националистичният дух слага отпечатък
и върху делото на Еп. Кириакидис12. В неговата двутомна исто­
рия на Гърция, излязла от печат през 1891 г., са положени мно­
го усилия да бъде обоснована Мегали идея, да се докаже, че
тя не е плод на демагогски цели, а справедлив п законен стре­
меж към реализация на национално обединение. Кириакидис
свързва понятието Мегали идея единствено с програмата на
франкофилската партия, оглавена от Колетнс, и с идеите на
прал Отон, изискващи незабавни действия срещу Турция. Всич­
ки останали проекти, като например програмата на англофил-
ската партия за мирно превземане на Османската империя, про­
тиворечат според Кириакидис на Мегали идея. Мегали идея
съвпада единствено с непосредствената активност срещу Тур­
ция и според Г. Филаретос.13 Той счита, че единствено крал
Отон и Колетис са били вдъхновявани от истински национални
цели. В същата атмосфера работят и Г. Кремос и Тр. Еванге-
лидис'\ които макар и да не са чужди на националистичните
настроения, допускат мисълта, че Мегали идея е била използу­
вана за династични цели. Представителите на гръцката исто­
риография от началото на XX в. безкритично възприемат уста­
новеното схващане, че Мегали идея съществува още преди на­
стъпването на XIX в. Според Н. Политне Мегали идея се раж­
да със загиването на Византия.15 Мегали идея е тъждествена с

11
 идеята за всеобщо надигане и възстановяване на Византия и.
у П. Каролидис 1б, който е считан за най-представителен исто­
рик на Гърция след К. Папаригопулос. Той е готов да счита
за врагове на Мегали идея дейци като Т. Фармакидис или
К. Сатас, които се очертават като врагове на Византия и Ц а­
риградската патриаршия. Независимо от методологическите сла­
бости на неговите трудове то на тях ние дължим голяма част
от информациите си за идеите на най-видните представители
на гръцкия XIX век. Аналогична стойност за нас имат и трудо­
вете на Г. Аопреас и Г. Пипинелие17, които изнасят множество
факти за ролята на националния проблем в живота на гърците.
От периода между двете световни войни датират няколко
статии, посветени специално на Мегали идея. Авторът на пър­
вата от тях, И. Воядзядис,18 отнася раждането на Мегали идея
назад в историческото минало и го свързва със завладяването·
на Византия от франките през 1204 г. „Този термин „Мегали
идея“, твърди Воядзидис, срещаме до известна степен късно —
през XVIII в., но оме уверени в нейното съществуване и роля
още от първите години след падането на Цариград.“ Воядзидис
обозначава с термина „Мегали идея“ гръцкото народностно
съзнание, гръцкото национално съзнание, което той смесва с
първото, както и всички освободителни опити на гърците и всич­
ки прояви на византийска традиция. Воядзидис прави изводи
за съществуването на Мегали идея назад в историческото ми­
нало, съдейки по появата на някои отделни компоненти или
символи, които през XIX в. се съдържат в националната док­
трина, но не изчерпват съдържанието й. Друг автор, който от­
деля специално внимание на Мегали идея, е Ф. Михалопулос.19
Според него Мегали идея била лансирана през 1771 г. ог προ-
овещенския деец Евгевиос Вулгарис. Нейни привърженици били
Ригас Велистинлис, Адамандиос Кораис и дейците на револю­
ционната организация Филики етерия. През 1845 г. вождът на
франкофилската партия Й. Колетис се опитал да я съживи, но·
малката и немощна гръцка държава не била в състояние да
изпълни своя дълг спрямо поробения елинизъм. Мегали идея
според Михалопулос включва следните елементи: схващанията,,
че гръцкият народ е един изключителен народ, че той има мно­
го предимства в сравнение с останалите народи, че той е на­
следник на големи територии в Европа и Азия, че той има право·
да владее Тесалия, Епир, Македония, Тракия, Мала Азия и
островите, тъй като той фактически ги е завладял чрез своята
стопанска и културно-просветна дейност, а също така и идея­
та, че гърците трябва да действуват срещу турците в съюз с
•останалите балкански народи, тъй като общият враг е много
силен. Михалопулос счита, че Мегали идея не е била неосъще­
ствима, ако се има пред вид стопанската и политическата сила
на гърците извън пределите на гръцкото кралство, но е била

12
непосилна за малката и изостанала във всяко отношение гръц­
ка държава.
Втората световна война и множеството перипетии, през
които преминава Гърция, водят до много тежка идейна криза.
Девизът „Мегали идея“, който само няколко години преди това
е гвлизал в програмата на фашисткия режим на И. Метаксас20,
сега добива ново предназначение. При следвоенните условия,
според някои автори Мегали идея трябва да спомогне за норма­
лизирането на духовния и политическия живот на страната.
Тези задачи пред Мегали идея са подчертани многократно от
Т. Астринос, автор на книга, имаща претенциите за теоретична
разработка на проблема Мегали идея.21 Астринос има за цел
да докаже справедливия характер на Мегали идея, като я отъж­
дествява с гръцкото национално съзнание и патриотизма. Пак
от следвоенните години датира и трудът на Д. Фотиадис, който
подобно на труда на Астринос е много характерен продукт на
конкретните исторически условия.2·1 Фотиадис счита Мегали
идея за основен двигател в гръцката история и отнася заражда­
нето й към годините на съществуването на Византия. Много ре­
лефно изпъква как Мегали идея може да бъде използувана за
конкретни политически цели. Така в книгата на Фотиадис, пред­
назначена за преподаване във военното училище, към варира­
щото съдържание на Мегали идея се прибавя и антикомунизмът.
От следвоенните години датира и трудът на големия гръц­
ки историк М. Ласкарис, посветен на Източния въпрос.23 Авто­
рът разглежда проблемите на националните движения и нацио­
нализма на Балканите, като се опира на широка историограф­
ска база, включително и на литературата на съседните балкан­
ски народи. У него отсъствува традиционното фетишизиране на
Мегали идея, която той разглежда на една плоскост със сръб­
ската програма „Начертание“. Важни и интересни са изнесени­
те от Ласкарис факти за междубалканските отношения и връз­
ките на Гърция с Цариградската патриаршия, които хвърлят
светлина върху развоя на Мегали идея. Проявленията на Мега­
ли идея във външната политика на Гърция са отразени в реди­
ца трудове, посветени на гръцката дипломатическа история. Та­
кива са съчиненията на С. Ласкарис, Ал. Киру, К. Папагеоргиу.24
Част от проявленията на Мегали идея в сферата на духовния
живот са проучени от К. Воволинис в статията „Парнасос в
служба на Мегали идея“25.
Проблемът за Мегали идея е засяган във връзка с други,
по-общи проблеми и от съвременния историк Ап. Вакалопулос.26
Както в многотомната си история на Гърция, така и в различни
свои студии авторът отделя много място на въпроса за континюи-
тета в гръцката история, като свързва Мегали идея с него. Спо­
ред Вакалопулос раждането на Мегали идея е свързано сформи­
рането на гръцкото национално самосъзнание, а този процес той

13
отнася към XIII в;, т. е. не се прави разлика между народностно
и национално самосъзнание. Вакалопулос е готов да .вижда Ме­
гали идея в програмната реч на Михаил Цалеолог и в борбата
срещу франките. Проявите-на Мегали идея трябва да бъдат от­
крити според-Вакалопулос и в съставената през XVI в. карта на
Гърция от просветния деец Н. Софианос, в активността на
просветните дейци Козма Етолийски, Е. Вулгарис, както и в
идеите на Ригас Велистинлис и дейците на въстанието от 1821 г.
Без съмнение заслугата на Вакалопулос, че обръща внимание
на проблемите от социално-икономическо естество, е голяма. За­
служава да се подчертае и спокойният и научен тон «а автора
прц прйртъпването към парливите въпроси на балканската исто­
рия. Трябва да подчертаем обаче, че направените от автора из­
води за социално-икономическото развитие на гръцкия народ не
се използуват при характеристиката на явленията от областта
на идеите.
Същите схващания намираме « в студията на К. Вавускос,
посветена на Мегали идея.27 Зараждането на Мегали идея се
отнася към епохата на латинското нашествие на Изток и борба­
та на Византия срещу франките. Получава се споменатото отъж:
дествяване на Мегали идея с появата на народностно и нацио­
нално съзнание, както и с всеки опит за политическо освобож­
дение. Според автора през годините на османското владичество
Цариградската патриаршия е наследникът на последните импе­
ратори и олицетворява тяхната политика „вдъхновявана от Ме­
гали идея“. Ригас Велистинлис и дейците на Филики етерия съ­
що работят за нейното осъществяване. Студията на Вавускос
отразява и някои нови моменти в еволюцията на Мегали идея
през втората половина на XIX в. — модификации, които са мно­
го съществени. Според Вавускос след създаването на Гърция
„Мегали идея няма вече за пречка Османската империя, тъй
като тя се е превърнала в Голям болен човек, но българите“.
Отразен е и фактът, че през втората половина на XIX в. сред
гърците в Цариград се заражда идеята за постепенното мирно
елинизиране па Османската империя чрез просветна и стопанска
дейност. В студията на Вавускос е отделено много място на ро­
лята на Цариградската патриаршия в развитието на национал­
ния проблем на Балканите, взаимодействието между Цариград
и Атина като два центъра на елинизма през XIX в. и пр. Заклю­
чението на Вавускос е, че Мегали идея както по име, така и по
съдържание изразява само благородни цели, тъй като не пред­
вижда поробването на други народи, а само отхвърлянето на
робството.
Отношението на крал Отон към Мегали идея се разглежда
в студията на Г. Хрйстодулос.28 Според автора Мегали идея е
тъждествена с идеята за освобождение на всички земи, които
някога са съставлявали Византия, като Цариград трябва да

И
 стане столица на голямата гръцка държава. Тази идея според
Христодулос съществувала и преди Отон, и след него, тъй като
тя е рожба на целия гръцки народ, а кралят само е бил изра­
зител на народните пориви. Авторът твърди, че Мегали идея е
свързана с господствуващата в Европа атмосфера на романти­
зъм и утопизъм, с епохата на националностите.
За формирането и характера на Мегали идея намираме мно­
го ценни мисли в трудовете на съвременния историк Д. Закити-
нощ29 Макар че тези негови мнения са изложени в общите му
трудове по история на Гърция, то те представляват съществен
принос в изследването на явлението. Закитинос подчертава, че
.множество елементи от националната доктрина от XIX в. съще­
ствуват и в предидущите столетия, но за Мегали идея като за
завършена политическа система може да се говори едва след
1821 г. Без да има за цел да изследва специално Мегали идея,.
Закитинос набелязва някои общи положения, които-при работа­
та с изворите се потвърждават. Закитинос е сред малцината ав­
тори, които ясно подчертават необходимостта от комплексно на­
учно изследване на Мегали идея и от разглеждането й в движе­
ние съобразно е конкретните исторически условия.
Много съществен принос в разкриването на проявленията
на Мегали идея в сферата на духовния живот прави К. Дима-
рас.30 У него конкретните проявления на Мегали идея в литерату­
рата, философията, историографията и езика са разгледани под­
робно сами за себе си и свързани с цялата атмосфера в Гърция.
Прецизността на Димарас при работата с изворите дава възмож­
ност да бъде разкрита една коренно нова действителност от XIX
век. Изключително ценни са паралелите, които Димарас прави
между аналогичните явления в сферата на духовния живот на
Гърция, Франция, Германия и Италия, явления, породени от
сходни условия на същия етап на развитие на обществото. Важен,
е изводът на Димарас за сравнително късната поява на термина
Мегали идея, както и късното уточняване на съдържанието на.
този термин. Тези изводи служат за ориентир при датировката
на зараждането на Мегали.идея. Съществени са и разсъжденията
на Димарас за носителите на Мегали идея, за ролята на фана-
рнотството, на висшето духовенство, за отношението на Мегали
идея към византийската традиция, романтизма и пр. Изключител­
но ценни са информациите, които разкриват връзката между дей­
ността на някои гръцки интелектуалци в политическия живот н
техния принос в разработката .на теоретичните основи на Мега­
ли идея.
Важни за нашата работа бяха и сведенията, които дава
Ев. Кофос в книгите си, посветени на позицията на Гърция спря­
мо Източната криза от 1875—1878 г.81 Съществени са не само
конкретните данни за еволюцията на различните становища на
гърците по решаването на Източния въпрос, но и опитът на ав­

15
тора да обхване в -своя труд и активността на-гърците извън пре­
делите на кралството.
Интересуващият ни проблем е засяган по различни поводи
и в трудовете на други представители на гръцката буржоазна
историография. За много от тях Мегали идея е тъждествена с
идеята за освобождението на всички гърци32, за други — е идея­
та за създаване на Балканска федерация33, а за трети — с бляна
за възстановяване на Византия.34 По-долу ще се спрем по-под­
робно на аргументацията на тези автори.

Интересът на гръцките марксисти към разглеждания проблем

не се дължи единствено на необходимостта от прокарване на
научни методи в историографията там, където Мегали идея е ос­
тавила най-трайни следи. За тях критиката на Мегали идея има
смисъла на борба е буржоазната идеология като цяло и най-вече
с буржоазния национализъм, който оставя дълбок отпечатък
върху идейния и политическия живот на страната. Заслужава да
се отчете вниманието, което отделят на Мегали идея ръководите­
лите на Гръцката комунистическа партия. Множество партийни
документи показват значимостта на този проблем в дейността
на партията на идеологическия фронт. През 1939 г. се изготвят
„Тезиси за историята на ГКП“, в които е формулирана следната
дефиниция на Мегали идея: „Мегали идея е теоретичната мантия
на буржоазно-чифликчийската реакция в политиката й за измам-
ване и увличане на гръцкия народ. Тази идеология няма нищо
общо е истинските традиции на гръцкия народ, с Филики етерия
:и 1821 г. Като теория и практика Мегали идея представлява ця­
лата икономическа, обществена и духовна система на буржоазно-
чифликчийската реакция от самото създаване на Гърция до на­
ши дни.“35
Тези основни постановки от „Тезисите“ служат за база на
историка Я. Зевгос при написването на посветените на Мегали
идея страници от неговата „Кратка история на нова Гърция“36.
Зевгос разкрива ролята на Мегали идея като идеологическо оръ­
жие на буржоазно-чифликчийската олигархия и подчертава, че
в крайна сметка тя служи за отвличане на вниманието на гръц­
кия народ от вътрешните проблеми и обосновка на авантюри­
стичната външна политика. Според Зевгос Мегали идея изопа­
чава справедливия стремеж на гръцкия народ към пълно нацио­
нално освобождение и обединение и го превръща от демократи­
чен и оправдан в агресивен. В книгата на Зевгос намират място
и онези тенденции в гръцката политическа мисъл, които се про­
тивопоставят на Мегали идея.
Мегали идея е обект на внимание и за проектопрограмата
на ГКП от 1956 г. В този документ Мегали идея е характери­
зирана като идеология на господствуващата класа при условия­

16
та на буржоазно-чифликчийските отношения и зависимост на
страната от чуждия капитал. Изхождайки от тезата, че прогре­
сивният характер на буржоазията се изчерпва с извършването
на антнфеодалната революция, ръководството на ГКП окачествя­
ва Мегали идея като типичен продукт на преминалата след
1821 г. на реакционни позиции буржоазия.37 От тази постановка
се ръководи изцяло историкът Петрос Русос, който си поставя
за цел да разгледа от (марксистки позиции всички онези пробле­
ми в гръцката история, които под влиянието на Мегали идея
са били разглеждани антинаучно.33 По самата същност на Мега­
ли идея Русос се ограничава с някои общи констатации. Той
свързва зараждането й с развитието на гръцкото общество през
XIX век.
Много разсъждения по интересуващия ни проблем нами­
раме в трудовете на Я- Кордатос.39 Авторът не само се противо­
поставя на утвърдените в буржоазната историография схваща­
ния, но и ревизира и някои постановки на авторите марксисти.
Така според него Мегали идея няма характера иа империали­
зъм и агресия през годините на управлението на Отон, т. е. през
периода 1833—1862 .г. През този стадий Мегали идея е спра­
ведлива програма, визираща само гръцки земи — Епир, Теса­
лия и Крит. По това време нейни носители са представителите
на средната и дребната гръцка буржоазия, а едрата търговско-
промишлена буржоазия е неин противник. Едва по-късно, след
1880 г., с развитието на капитализма в Османската империя и
на Балканите изобщо Мегали идея добива шовинистичен и им­
периалистически характер. Кордатос се противопоставя и на
твърдението, че Мегали идея е съществувала преди 1821 г.
Разглежданият от нас проблем е засяган и в трудовете на
съвременния историк Т. Буряас, който отделя много внимание
на ролята на Мегали идея като оръжие на управляващите сре­
ди за запазването на социалното им господство. Вурнас под­
чертава, че на практика Мегали идея пречи за решаването на
гръцкия национален проблем.40 Разглежданият проблем прив­
лича вниманието и на историка Н. Своронос, който в теорети­
чен план поставя явлението Мегали идея в историческите му
рамки. Авторът разкрива някои от връзките между Мегали
идея и цялостния живот на гръцкото общество. Според него
Мегали идея е „мъглява и лишена от мярка и чувство за реал­
ност политика, която изопачава истинските, напълно законни
национални аспирации на гърците и ги компрометира“41.
Освен посочените представители на гръцката буржоазна и
марксистка историография разглежданият проблеем занимава
и някои автори на икономически и социологически изследвания.
В това отношение ценни и интересни за нас са изказаните от
Г. Склирос42, Г. Даниилидис43, Д. Цаконас44, К. Мосхов 5, Н. Пси-
рукис46, К. Вергопулос47 и В. Панайотопулос48 мнения, които ни

П лцпопалппят нъпро< 17
помогнаха да свържем някои от специфичните за Мегали идея
черти с характерните за гръцкото обществено развитие особе­
ности.
® ® е

Разглежданият проблем е бил засяган мимоходом от различни

•Наши автори, като това е ставало в процеса на работата им ®
областта на българската история. Основните проблеми в родна­
та история, които обикновено са изисквали разглеждането на
този въпрос, са: културни и политически взаимоотношения меж­
ду българи и гърци през XVIII и XIX в., начало и основни ета-
йи в българското църковно-национално движение, конфликтът
на българи и гърци в Македония и Тракия. При изследването
на тези проблеми българските историци са били принуждава­
ни да прибягват до трудовете на своите предшественици или
'до съчиненията на чужди автори, като това ги е карало да
лриемат безкритично мнението на използуваните автори. Ос­
новните въпроси, по които мненията на българските историци
се разделят, са: ролята на гръцката просвета и култура в на­
шето възраждане и началото на денационализаторската поли­
тика на Цариградската натриаршия спрямо българите.
Първите представители на българската историография
Г. С. Раковски49. Ив. Селимински63, Си. Палаузов51, М. Дринов52,
Г. Кръстевич53 имат за нас в случая стойността на извори, тъй
като всички те подобно на първите гръцки историографи са
съвременници на разглежданите от нас събития и дори участ­
ници в някои от тях. Още първите наши историци извеждат съ­
ществуването на Мегали идея назад в историческото минало.
Те са убедени, че още от XVIII в. Цариградската патриаршия
и фанариотството работят за осъществяването на Мегали идея —
на идеята за възкресяването на Византия и погърч.ването на
славяните. Характерно е обстоятелството, че всички тези авто­
ри без изключение се позовават на споменатия по-горе гръцки
автор И. Филимон, за да докажат съществуването на Мегали
идея през XVIII в. и я свържат с фанариотството.
Едва в края на XIX в. Ив. Шишманов успя да преодолее
натрупаните предразсъдъци и анализира проблема за ролята
на гръцкото влияние в машата история, изхождайки от кон­
кретните исторически условия. Той подчерта, че едва след 30-те
години на XIX в. Цариградската патриаршия е могла да изпъл­
нява ролята на гръцки национален институт. До това време
според Шншманов „не можеше да става сериозна дума за на­
ционални вражди и преследвания между българи и гърци. Не­
гативните отношения между тези два елемента бяха дълго вре­
ме повече следствие на класова омраза, а не на различни на­
ционални стремежи.“54
Изострянето на отношенията между българи и гърци в ре-

18
 зултаг на конфликта им в Македония и Тракия дава отражение
и върху трактовката на проблема за Метали идея. Типичен
представител на тази атмосфера е Ст. Шишков, който твърди,
че идеята за погърчване на българите датира още от времето
на съществуването на Византия.55 Същевременно положеното
от Ив. Шишманов начало за ново реалистично отношение към
разглежданите проблеми намира поддръжник в лицето на
й . Иванов. Последният доказва убедително, че за елинизатор-
ска политика на Патриаршията може да се говори едва след
създаването на Гърция и формирането на националната й по­
литика.50
Така в българската историография се оформиха няколко
основни становища. Една част от авторите считат, че още с па­
дането на България под турско робство гръцките духовници
започват провеждането на елинизаторска политика.57 Според
други автори началото на тази политика може да бъде поста­
вено з средата на XVIII в., като неин продукт е унищожаването
на Охридската архиепископия.53 Част от историците приемат
за начало на тази политика първите десетилетия на XIX в. и
го свързват с активността на патриарх Грнгорнй V.59 Все пове­
че печели почва твърдението, че подобна политика на Патриар­
шията се утвърждава едва след създаването на гръцката дър­
жава.60
Разглежданият от нас проблем е бил засяган от българ­
ските автори и във връзка с темите за взаимните влияния в об­
ластта на духовния и политическия живот, както и при раз­
глеждането на общите антитурски прояви на българи и гърци.
Стига се до извода, че в гръцкия политически живот съществу­
ват тенденции, които предполагат бойното сътрудничество меж­
ду българи « гърци, и то през периода на най-разгорещената
българо-гръцка църковна разпра.01
Румънските автори отнасят съществуването на Мегали
идея назад в историческото минало и го свързват с активността
на фанариотството в дунавските княжества, с идеите на Ригас
Велистинлис и Филики етерия.62 От страна на югославянските ис­
торици интересуващият ни проблем е бил разглеждан особено
подробно от Д. Джорджевич,63 който се стреми да очертае об­
щите закономерности в националноосвободителните движения
па отделните балкански народи. Проявленията на Мегали идея
в областта на църковно-просветния и политическия живот са
Пили обект на особено внимание за скопските историци Р. Поп-
л аз а ров и Кр. Битоски.64
Сред трудовете на чуждите автори, които осветляват инте­
ресуващия ни проблем, централно място заемат книгите на
III, Веле, Ед. Дрио и М. Леритие. Характерно е обстоятелството,
че тези автори поставят знак за тъждественост между Мегали
идея, кационалноосвободително движение и гръцко национално

19
 съзнание, като Ш. Веле въвежда и понятието иредантизъм за
обозначаване на гръцкия национализъм.65 Друг основен труд,
даващ информация предимно за началните години от съществу­
ването на гръцкото кралство, е книгата на Дж. Петропулос.66
Съществени са и оценките на американския учен Л. Ставриа-
нос67, на английските автори Д. Дейкин68, Дж. Кемпбел и Ф. Ше-
|ръре9, както и на немския историк X. Рал70.
Въз основа на този историографски обзор можем да нап­
равим следните изводи. В българската и гръцката буржоазна
историография основните тези по интересуващия ни въпрос се
формулират още през епохата, когато пред балканските исто­
рици е поставена задачата да обосноват конкретни национални
аспирации. Трудовете, датиращи от това време, би трябвало
да бъдат използувани във връзка с нашата тема главно като
извори, а не като научна литература. При анализа на съчине­
нията на представителите на буржоазната историография пред
нас се очертават няколко характерни черти в постановките им
по интересуващия ни проблем. Въз основа на идеалистическия
подход към явленията нацията е представена като абстрактна,
извънкласова, неизменна, вечна категория, като не се прави
разлика между нация и народност. Националният проблем се
откъсва изцяло от класовите отношения. Мегали идея се раз­
глежда като естествено следствие от съществуването на нация­
та, като нейните пропагандатори се считат за изразители на
целите и интересите на цялата нация.' Въпросът за социалните
корени на Мегали идея се замъглява изцяло. Поставя се знак
на тъждественост между Мегали идея, национално самосъзна­
ние и всяко националноосвободително движение на гърците.
Твърди се, че Мегали идея визира единствено гръцки земи, ка­
то се отхвърля всякаква теза за агресивния характер на док­
трината. Мегали идея се рисува като„извънклаоова“, „надкла-
сова“ и общонационална идеология. Игнорира се необходимост­
та отделните явления да бъдат разглеждани в техните конкрет­
но исторически рамки. Всички тези черти, открити при анализа
на трудовете на представителите на буржоазната историогра­
фия, са впрочем и основните белези, характеризиращи съвре­
менните буржоазни схващания по проблемите на нацията и
национализма.71
Анализът на литературата, посветена на интересуващия ни
проблем, показва, че ние трябва да се опитаме да дадем отго­
вор на няколко основни въпроса. На първо място необходимо е
да бъдат определени съдържанието и характерът на Мегали
идея. Нужно е да се изясни какво е съотношението между нея
и гръцката националнооевободителна идеология. Нерешен оста­
ва въпросът за социалната същност на носителите на Мегали
идея. Спорен продължава да бъде и въпросът за зараждането
на това явление в хронологическо отношение. Открит остава и

20
 въпросът, защо М.егали идея господствува така неоспоримо в
цялостния живот на гръцкото общество, и то за така продъл­
жително време. Отговорите на тези въпроси евентуално биха
хвърлили светлина и върху въпросите от българската история,
свързани с Мегали идея.
Непубликуваните източници, от които сме черпили инфор­
мация при разработката на темата, ее съхраняват на първо
място в Атинската национална библиотека, Отдел за ръкопи­
си72, Общите държавни архиви на Гърция73, Историческия музей
„Ем. Бенакис“, Отдел за ръкописи74. Особено ценни за нашата
работа бяха материалите от архивите на П. Коронеос, Ил. Сте-
кулис, Ал. Р. Рангавис, Ал. Маврокордатос, И. Суцое и пр. Важ­
на документална база за нас бяха и документите от Министер­
ството на външните работи на Франция.75 Ценни сведения по­
черпихме и от някои съхранявани в съветските76 и румънските
архиви документи77. Източник за нас бяха и документите от
Българския исторически архив в Народна библиотека „Кирил
и Методий“ и Централния исторически архив73.
В хода на нашата работа използувахме голямо количество
публикувани източници, значителна част от които са използува­
ни от учените във връзка с други проблеми. Особено важни за
нас бяха такива документални издания като архива на Г. С. Ра­
ковски, архива на Н. Геров, поредицата от издания на Атинска­
та академия на науките, документалните издания на М. Гедеон,
К. Деликанис, издадените от министерствата на външните ра­
боти на европейските държави документи. Бяха използувани и
някои частични публикации на документи от лични архиви, като
например материалите от архивите на Я. Макрияпис, И. Коле-
тис и пр. Основен източник на информация за нас бяха много-
бройните брошури, датиращи от XIX в., по които ние правихме
изводи за различните тенденции сред гръцкото обществено мне­
ние. Широко сме използували и българския периодичен печат,
като особено важни за нас бяха материалите от „Македония“,
„Дунавска зора“, „Будущност“, „Народност“, „Дунавски ле­
бед“, „Цариградски вестник“ и пр. Много информации почер­
пихме и от гръцкия периодичен печат, като особено внимание
отделихме на печатните органи па трите гръцки политически
партии „Елпис“, „Атина“ и „Еон“, както и на „Паиелинион“,
„Спектатьор д ’Ориан“, „Стоа“, „Омония“, „Неологос“ и пр. Ва­
жен източник на информация бяха и свидетелствата на съвре­
менниците на събитията Г. С. Раковски, С. Пиликас, Н. Драгу-
мис, Л. Вулгарис, Д. Ениан, Н. Сариполос, Ал. Р. Рангавис и
мн. др., които ни помогнаха да възстановим в много отношения
-картината на идейния и политическия живот в Гърция.
Пристъпваме към изследването на поставения проблем с
пълното съзнание за трудността и деликатността на тази тема­
тика. Отчитаме напълно трезво и обстоятелството, че за бъл­

21
 гарските историци не е достъпна цялата документална база,
която би трябвало да бъде използувана за разработката на
подобна тема. Така за нас останаха недостъпни такива важни
архивни материали като документите от архива на И. Колетис,
А. Р. Рангавис, архива на Цариградската патриаршия, на Ми­
нистерството на външните работи на Гърция. В това отноше­
ние, без да претендираме за изчерпателност, вярваме, че в на­
шата работа засягаме някои проблеми, които биха получили
по-нататъшно доизясняване от страна на гръцките колеги. Съз­
наваме и деликатното положение на българския историк, т. е.
на представителя на „пострадавшата“ от Мегали идея страна,
при изследването на тази тематика. Тези обстоятелства не ме
обезкуражават, тъй като пристъпвам към изследването със спо­
койствието на човек, който обича и уважава дълбоко народа,
с чиято история се занимава.
Накрая, но не и на последно място бих искала да изтъкна,
че изпълнението на настоящата задача зависеше изключително
много от помощта, оказана ми от колегите у нас и в Гърция.
■Изказвам най-сърдечна благодарност на проф. Николай Тодо­
ров, който ме подкрепи в избора на темата и с внимание следе­
ше работата ми по нея. Пак на него дължа дълбока призна­
телност и за многобройните гръцки и съветски архивни мате­
риали, които той ми предостави за ползуване. В процеса на ра­
ботата ми голяма помощ ми бе оказана и от страна на колегата
Зина Маркова, която с готовност обсъждаше с мен'проблемите
от българската история, свързани с моята тема. На нея също
така дължа и голяма част от използуваните съветски архивни
материали. Основно условие за написване на настоящата ра­
бота беше помощта, оказана ми от гръцките учени Деспина
Катифори, проф. Константин Димарас и Филипос Илиу. На
всички тях изказвам гореща признателност.
Благодаря също и на колегите от секция „Балканите през
епохата на феодализма и националноосвободителните револю­
ции“ към Института за балканистика при БАН, които участву­
ваха в обсъждането на настоящата работа. Специални благо­
дарности дължа на проф. Веселин Трайков и проф. Страшимир
Димитров, които с полезните си съвети и рецензии по работата
допринесоха много за нейното подобряване.
София, 1978 г. Н. Данова

22
 Глава I
ГРЪЦКАТА НАЦИЯ
И НЕЙНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОГРАМИ
ПРЕЗ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА
ЕПОХА

1
Особености в развитието
на гръцкото общество
под османска власт
и формирането
на гръцката нация

Своеобразието в развитието на гръцкото общество под турска

власт изиграва ролята на основна историческа предпоставка,
определила спецификата в процеса и а формирането на гръц­
ката нация. Тази специфика от своя страна оказва решаващо
влияние върху характера на гръцките национални програми
от XVIIL и XIX век. За да бъде по-пълна картината на този
процес, щ€ Насочим вниманието си към годините на османското
нашествие на Балканите. Установяването на османското господ­
ство нанася тежък удар на балканските народи. То предизвик­
ва продължителен застой в социално-икономическия и полити­
ческия живот. Независимо от общата историческа съдба на
народите на Балканите още от началните векове на турското
владичество в гръцкото общество се обособяват някои прослой­
ки, които придават специфичен облик на по-нататъшното му
развитие.
Поради редица икономически, политически, дипломатичес­
ки и верски съображения още Мехмед И Завоевател дарява
Цариградската патриаршия с особени права и привилегии, об­
лича я с духовна и политическа власт, на каквато патриархът
не се е радвал и във Византия.1 Към правата му на църковен
глава на всички православни в Османската империя сега се
прибавят и редица правомощия на загиналата светска христи­
янска власт. Заемайки мястото на духовен и светски вожд на
всички православни, като „милетбаши“ или „етнарх“ патриар­
хът е отговорен пред султана за лоялността на своето паство
•към властта. Дарен от турските султани с особени права н при­
вилегии — икономически, юридически и политически, — право­
славният клир се обособява постепенно като феодална прослой­

23
 ка, свързана до голяма степен с османската власт. Друга про­
слойка, която играе важна роля в историята на гърците, е фор­
миралата се около Патриаршията фанариотска група.2 Тази
своеобразна светска християнска аристокрация изпълнява осо­
бени функции в империята, .продиктувани от нуждите на осман­
ската власт да общува с християнските държави. Представите­
лите на висшия православен клир и фанариотството излизат
предимно от средата на гръцкия народностен елемент или са
х о р а с гръцка образованост и култура. На патриаршеския пре­
стол се редуват предимно гърци, като патриарси сърби, бълга­
ри и албанци са редки изключения. Охридският архиепископ-
ски престол обаче е заеман от представители на различни на­
родности, като превесът -е на народностите от земите, включени
в диоцеза на архиепископията. В българските земи българи по
народност са главно представителите на низшия клир, като Пар­
тенки Павлович и Софроний Врачански са почти изключение за
българи, заемали висши постове в духовническата йерархия.
В дунавските княжества относителната самостоятелност .в поли­
тическо отношение е свързана е известна църковна независи­
мост, като с особени нрава и привилегии се ползува Молдавска­
та митрополия, чийто престол е заеман предимно от молдавци.’
Още непосредствено след завладяването на Цариград от
турците пред църквата се поставят няколко основни задачи в,
областта на културно-просветната дейност. На първо място
трябвало да се спаси и съхрани културното наследство, наджи­
вяло османското нашествие. Същевременно църквата е била
принудена да воюва на два фронта — от една страна, да оказва,
отпор на асимилаторския натиск на господствуващата мюсюл­
манска религия «, от друга, да отстоява чистотата на православ­
ната вяра, застрашена от активността на католическата и про­
тестантската пропаганда. Така още непосредствено след 1453 г.
благодарение на усилията на първия патриарх под турска власт
Гедадиос Схолариос продължава да функционира прочутата
Патриаршеска академия. Ревност за съхраняването и разпро­
страняването на просветата проявяват и бележитите представи­
тели на църквата Кцрилос Лукарис, Мелетиос Пигас, Т. Кцри-
далевс и мн. др.4 Естествена последица от преобладаването на
гръцкия народностен елемент сред висшия клир и фанариотст­
вото е широкото разпространение на гръцкия език и култура.
Гръцкият език, който и преди това бил навлязъл в живота на
православните чрез църквата, сега добива още по-благоприят­
ни условия за разпространение.5 На румънска почва гръцкият
език постепенно измества църковнославянския от богослужение­
то. Въпреки гръцката форма и език на културата, поддържана
и разпространявана от Патриаршията и светогорските мана­
стири, за продължителен период тази култура остава на първо
място източноправославна, а не гръцка национална. Такъв е и

24
обликът на съхраняваната култура от другия важен център на
православните — Охридската архиепископия. Независимо от
предимно българската и албанската народност па нейното па­
ство и въпреки съхраняването на местната историческа тради­
ция по форма тази култура има до голяма степен гръцни'облик.6
Така в османската държава се формира постепенно светска
и духовна аристокрация, която с активността си слага дълбок
отпечатък върху идейния и политическия живот на гърците.
Тези високопоставени среди, тясно свързани със съществуването
на османската власт, добиват особена значимост през XVIII в.,,
когато на постовете на драгомани на флотата и Високата порта,
както и на княжеските престоли в дунавските княжества тур­
ското правителство започва да назначава представители на
Фенер. Това.е и времето, когато нараства участието на гръцка­
та върхушка в цялостния стоцански, духовен н политически жи­
вот на всички, подвластни народи.7 Тези именно функции на
висшето православно духовенство и фапариотството през XIX в.
ще играят много специфична роля при формирането на Мегали
идея.
Тук трябва да подчертаем и значителната роля, която иг­
рае гръцката община в областта на стопанския, културния и
политическия живот. Функциите на общината се разширяват, за.
да добият В някои райони формата ,на пълно самоуправление.
Така например в Пелопонес и островите в Егейско море зависи­
мостта от централната власт се изразява единствено в плаща­
нето на данъци. Общинските първенци поемат множество от ад­
министративните задължения,, като освен разхвърлянето на д а­
нъците изпълняват заедно с представителите на църквата и ня­
кои съдебни функции.8' Постепенно се обособява своеобразна
поземлена аристокрация, която играе ролята на посредник меж­
ду османската власт и християнското население и се ползува с
правата на старейшинство, ръководещо политическия живот
на гърците.9 Тази социална група на „каджабашине“ или още
„дзаки“ също по-жъсно играе активна роля при формирането
на Мегали идея.
Друга съществена особеност за гръцкото общество е нали­
чието на многобройни гръцки колонии из цялата османска дър­
жава и извън нейните предели. Основаните още през XV в. ко­
лонии в ' Италия' — в Пиза, Болоня, Палермо и Венеция — се
превръщат постепенно в средища, които играят много важна
роля в гръцката история. През XVII и XVIII в. броят на гръц­
ките колонии в Русия, Австрия, Франция и Холандия нараст­
ва. Те са вече не само оживени средища на икономическа актив­
ност, но и проводник на нови политически идеали. Тук именно
гръцките просветни и политически дейци се формират идейно,
като се приобщават към постиженията на европейската просве-
щенска мисъл. Главно от средите на училите в Западна Европа,

25
 интелигенти излизат и представителите на демократичното те­
чение в гръцкото възраждане.10 В големите европейски центро­
ве гърците общуват и с представителите на останалите балкан­
ски народи, което влияе при формирането на гръцката освобо­
дителна идеология. Добиват значимост и гръцките колонии в
пределите на Османската империя в територии с негръцко ласе-
лен« е. В дунавските княжества формирането на гръцки коло­
нии шредшествува идването на фанаристските князе. Именно
тук гърците намират благоприятна почва за дейност, тъй като
са сред сродно в религиозно отношение население, ползуват се
с известни предимства поради фаиариотската гръцка власт и
същевременно са независими не само в политическо отношение
от Портата, но и от консервативното влияние на Патриаршията.
Трябва да се отчете също, че ие всички земи, населени с гър­
ци, попадат едновременно под османска власт. Крит и Кипър
са включени в османските владения значително по-късно, а Ио-
нийските острови остават изобщо извън Османската империя.
Тези земи изиграват ролята на важен проводник на европейско
културно и политическо влияние сред гърците пад турска власт.
През XVIII в. в цялостното развитие на гръцкото общество
настъпват осезателни изменения, свързани с развитието на бур­
жоазните отношения в областта на търговията. Част от натру­
паните капитали се ориентират към производството. Въвличане­
то на Османската империя в европейската икономическа сфера
и ръстът на гръцката посредническа търговия 'водят до проме­
ни в цялостния живот на гърците. Нова миграционна вълна
подсилва гръцките колонии в Централна и Западна Европа —
т. нар. „диаспора“. При ловите условия гръцките колонисти за­
почват да играят още по-активна роля. От особено значение е
стопанската дейност на гръцките търговци в дунавските княже­
ства и сред останалите подвластни на Портата народи. Със
сключването на Кючюккайнарджийския мир от 1774 г. гръцката
търговска буржоазия добива още по-широко поле за действие.
Смирна, Солун, Цариград се превръщат във важни центрове
на посредническа търговия между Европа и Изтока, в които
гръцките търговци играят основната роля. Традициите, на гър­
ците в мореплаването при новите условия спомагат за бързия
ръст на търговския флот, който след началото на Френската
революция се превръща във важен фактор на европейската
търговия.11 Селскостопанското производство постепенно се свър­
зва органически с пазара и започва да cë регулира в зависи­
мост от неговите нужди. Това има за последица задълбочава­
нето на процеса на социална диференциация в гръцкото село.12
Новите производствени отношения дават тласък и върху разви­
тието на гръцката индустрия, по-специално в текстилното про­
изводство на селищата Амбелакя, Загора, Солун и пр., където
хе създават първите манифактури. Освен в занаятчийското про­

26
изводство развитие на икономическите форми настъпва и в. дру­
ги сфери на стопанската дейност. Обособяват се търговски кор­
порации и своеобразни кооперации в Амбелакя. Към фискал­
ните и църковноправните задължения на общините се прибавят
и нови функции, които са резултат от развитието на буржоаз­
ните отношения.13
Плод на тези промени е усилената диференциация на гръц­
кото общество. Съществуващата политическа структура на
гръцкото общество добива по-ясни очертания. Фанариотството
стабилизира още повече своите позиции в системата на осман­
ската администрация и управление, «акто и в живота на пра­
вославната църква и на спадащите към нея християни. Съще­
временно новите производствени отношения довеждат до укреп­
ването на гръцката буржоазия, която започва да регистрира
своето присъствие и ib обществения живот. Още в средата на
XVIII в. първенците в занаятчийските корпорации започват да
участвуват в избора на цариградски патриарх и в управлението
на църквата. В някои райони на Гърция корпорациите започ­
ват да оспорват монопола на църквата над политическия и кул­
турния живот. Самите общини в развитите търговски и занаят­
чийски центрове усъвършенствуват своите структура и управ­
ление и също полагат усилия да отнемат някои от функциите
на църковната организация.14
Така постепенно се обособява и утвърждава като нова со­
циална сила гръцката буржоазия. Тя започва да участвува със
свои представители във всички сектори на обществения живот
и постепенно влиза в конфликт не само с господствуващата
народност, но и с притежавалите до този момент монопола над
културната и политическата активност на гърците Патриар­
шия и фанариотство. От този конфликт произтича и важната
за гръцкото възраждане особеност, че традиционните центрове
на гръцкия културен живот, като Цариград, престават да игг
раят ведуща роля. Възрожденският процес фактически настъп­
ва най-рано и протича най-ярко именно ib центровете на нова
стопанска активност — далече и независимо от столицата. И
макар че поради характера на обществения строй преобладава­
щото мнозинство сред идейните водачи на гръцкия народ про­
дължават да бъдат духовни лица или фанариоти, обновител-
ните процеси намират почва там, където влиянието на Фенер е
по-слабо. Именно средища като Янина и европейските градове
са местата, където гърците влизат в досег с новите за времето
идеали, приобщават се към постиженията на европейското
Просвещение. От почитателите на френското Просвещение из­
лизат и поклонниците на революционна Франция. Сред тях са
и най-ярките изразители на съзнанието на формиращата се
гръцка нация.15
До епохата, в която гръцката буржоазия набира достатъч­
но сила, за да въоръжи идейно и оглави политическата актив­
27
 ност на гърците, всички освободителни опити носят отпечатък
от съществуващата феодална действителност. Политическите:
Лрояви на гърците са почти без изключение свързани с полити­
ката на някоя външна сила. За своя крайна цел те имат създа­
ването на държава по подобие на съществуващите тогава мо­
нархии, като основно изискване е държавният глава да бъде
християнин. Във всички освободителни опити изпъква много·
ясно споменът за загиналата източноправославна империя Ви­
зантия, олицетворяваща за гърците свободата. Трудно може да
се открие определен народностен характер в проектите за сво­
бодната мечтана държава. Дака още първите освободителни
опити на гърците са свързани с проектите за организиране на
кръстоносен поход срещу турците.16 До западноевропейските
(владетели се съставят множество прошения, в които гърците·
умоляват да бъде възстановено царството им.17 В други случаи,
на католическите владетели се предлага цариградският пре­
стол.18 Някои гърди са готови да заплатят помощта на запад­
ните държави с отказа си от православната вяра и преминава­
не към католицизма.19 Раздвижването на балканските народи
през време на войните на Михаил Храбри с Турция носи харак­
тера на борба на православието срещу исляма, а не на борба,
с определени народностни цели. Същия характер носи и актив­
ността на търновския митрополит Дионисий Рали, която цели.
съюзяването на православните срещу турците.20 Според изво­
рите от епохата гърците очаквали Михаил Храбри да заеме
византийския престол.21 От началото на XVII в. датират и опи­
тите на митрополита на Лариса и Трикала Дионисий Скилософ··
да се предизвика войната на някоя външна сила с цел да ое
изгонят турците.22 В някои случаи гърците се стремят единстве­
но към решаването на локални проблеми. Така в прошенията
си до испанския владетел Филип II гърците искат единствено-
гаранция на правата за владеене на бащините имоти, призна­
ване на благородничесните титли на местните първенци или ос­
вобождаване от данъци в замяна на военна помощ. В други про­
шения се иска откъсването на Пелопонес и Южна Гърция 'с по­
мощта на испански и венециански военни сили. От годините на
войната на Свещената лига срещу Турция датират и оракулите,
предвещаващи коронясването на Филип II за цар на Гърция и
Трапезунд.23
Проектите на веверския дук Шарл Го-нзаг да ликвидира
Османската империя също довеждат до активизиране на гър­
ците. До Гонзаг са отправени послания, в които се набляга на
неговото родство с династията на Палеолозите и се изтъква,
че гърците са готови да признаят върховенството му, стига той
да ги освободи от данъци, запази титлите им и местното само­
управление. Първенците на Мани, водещи преговори с Гонзаг,.
засягат в исканията си единствено Пелопонес.24 От същите годи­

28
ни датира и проектът на френския владетел Хенри IV, според
който се предвиждало създаването на голяма европейска дър­
жава, обхващаща 15 държави без Турция и Русия. Съдбата
на гърците се обсъждала и във връзка със съставения от Люд-
вик XIV проект, в който се предвиждала подялбата на осман­
ските владения, като Ахайа, Тесалия, Македония, Румелия,
Сърбия, България и островите е трябвало да преминат под
скиптъра на Людвик XIV.25
Постепенното укрепване на Русия и ориентацията на на­
деждите за освобождение на гърците към нея довеждат до за­
дълбочаването на религиозната източноправославна окраска в
освободителните проекти. Популярното предание за ролята на
руската столица на Трети Рим изразява много добре този ха­
рактер, обуславян от общата за руси и гърци православна вяра.
Още през 1576 г. венецианският посланик в Цариград подчер­
тава, че „народите на България, Сърбия, Босна, Пелопонес и
Гърция,... са готови винаги да грабнат оръжие :в ръка“, тъй
като са свързани с московския княз от общата религия и очак­
ват от него свободата си.26 Надеждите на гърците за помощ от
Русия стимулират интереса им към руската история, към рус­
ките царе. Размяната на посещения и общуването по икономи­
чески, просветен и църковен път укрепват още повече връзките
между руси и гърци. Ражда се оракулът, който предвещава спа­
сителната мисия на „русия народ“.27 Йерусалимският патриарх
Доситей моли Петър I да започне война срещу Турция, а ду­
ховникът Серафим изготвя проект, предназначен за руския цар,
в който се предлага Испания да получи Йерусалим и Сирия,
•етиопският владетел — Египет, Франция — Цариград и Анадо-
ла, а Македония и островите да останат за гърците.28
Активизацията на гърците, свързана с войните на Екатери­
на II с Турция, не внася изменения в характера на издигнатите
искания. Моделът на държавата, към която се стремят гърци­
те, не се отклонява от типичната за феодалната епоха монар­
хия, проникната от теократични принципи. На националния
принцип не се придава стойност. Интересът на някои гръцки
(просветни и политически дейци, като Ал. Маврокордатос, К. Да-
понтес и Депаста, към идеите на просветения абсолютизъм29 па
практика не води до изменение в принципните схващания на
политическите водачи -по въпроса за държавната власт и пр.
Така през 1763 г. първенците на Пелопонес се задоволили с да­
деното им от руските емисари обещание да запазят властта си
под върховенството на Екатерина II.30 С годините на Руско-тур­
ската война от 1768—1774 г. съвпада активността на просвет­
ните дейци Козма Етолийски и Евгениос Вулгарис, а също и на
русофилски настроения цариградски патриарх Серафим II Ал­
банеца. Те се включват активно в агитацията за бунт срещу
Портата. Вулгарис съставя съчинение, в което изказва мнение­

29
 то, че Османската империя трябва да бъде разчленена и на ней­
но място да бъде създадена гръцка държава.31 КозмаГЪтолий-4
ски обикалял Гърция и обещавал скорошното възстановяване
на „ромейското“32. А свързаният с тях просветител Н. Дзердзу-
лис написва „Кратко тълкуване на оракулите на Лъв Мъдри
за възкресяването на Константинопол“33. Усилено се съставят
и разпространяват оракули, вещаещи помощта на „русия на­
род“. Особено популярен е съставеният от Т. Полиидис оракул
„Виденията на Агатангел“. За аспирациите на гърците свиде-
телствуват и спомените на съвременника на събитията П. Папа-,
цонис, според които гърците се надявали да получат от Руси»
автономия.34 А готвещите се за въстание пелотшнесци вярвали
в обещанията на своите вождове, че скоро „ще стане ромей-
ско“35.
Представите ни за проектите на гърците от втората полови­
на на XVIII в. се допълват и със сведенията около детронация-
та на влашкия владетел Матей Гика. Документът по детрона-
цията му през 1752 г. съобщава, че той бил изгонен от Влахия,
тъй като бил разкрит заговор на първенците начело с княза,
който имал за цел да възстанови царството на ромеите.36 През
1768 г. гръцкият търговец в Амстердам Йоанис Прингос запис­
ва в дневника си: „руската единоверна царица ще освободи
гърците от тежкото несправедливо иго“, и малко по-долу: „ще
блесне пак християнството над земята на Гърция както преди“37.
За да бъде по-сигурен в скорошното освобождение, Прингос
търси опора в оракулите и пресмята, че наистина предстои из­
гонването на полумесеца от „града на Константин“. Вярата на
Прингос в оракулите съжителствува обаче и с преклонението
■му пред постиженията на Европа, пред нейния политически и
правов ред. Той иска в Гърция ведно с християнството да се
възцари управление, „където всеки си има своето без страх от
грабеж, защото управлява справедливостта“38. Сключването
на мира от 1774 г. обезсърчава гърците, тъй като, както изтък­
ва фанариотинът Атанасиос Ипсилантис, „отсега нататък ще
бъде много трудно възкресяването на ромейското царство“33.
Няколко години по-късно в кореспонденцията си с Йосиф II
от 1782—1783 г. Екатерина II предлага да бъде създадена голя­
ма гръцка държава, която да граничи на север с Дунав, към
Русия с Черно море, към Австрия — е териториите, които Ав­
стрия ще получи при подялбата на Османската империя. В гра­
ниците на тази държава ще бъдат включени и островите на
архипелага. Влашко, Молдавия и Бесарабия ще образуват бу­
ферна държава Дакия. На цариградския престол ще бъде по­
ставен внукът на Екатерина II Константин.40 Обяснение за фак­
та, че руската царица е имала пред вид създаването именно на
гръцка държава на Балканите, би трябвало да се търси в ожи­
вените връзки между гърците и Русия през разглежданото сто-

30
 легне, в поселването на множество гърци на руска територия
и в проникването им в руската висша администрация, импера­
торския двор и армията.41 Не без значение е било и обстоятел­
ството, че *по това време вече е съществувала значителна πσ
броя си и силна в политическо и стопанско отношение гръцка,
светска и духовна върхушка, с която Русия е поддържала
връзки и на която тя е разчитала îb политиката ои на Балка­
ните. Масовото раздвижване на гърците със започването на
войната от 1781 —1792 показва готовността им да подкрепят
руските действия спрямо Портата.42 При Екатерина II присти­
гат делегати от Гърция, които молят да им бъде даден за мо­
нарх Константин, „тъй като родът на нашите императори из­
гасна“43. Молдавският княз Александър Маврокордатос гради
планове за антитурско надигане44, а наследникът му на княже­
ския престол Александър Ипсилантис съставил план, в който
се предвиждало освобождението на всички балкански народи,
както и мирното им съжителство под скиптъра на внука на Ека­
терина II Константин.46 Гърците не се отказват от освободител­
ните си проекти дори и след сключването на Яшкия мир през
1791 г. Сражавалият се на страната на Русия Ламброс Кацо-
нис отказва да сложи оръжие и едва по-късно влиза в прегово­
ри с Портата, като й поставя условието да бъде обявен за вла­
детел на областта Мани, която трябва да бъде призната за
княжество.40 Сключването ,на мира разочарова и гърците от ев­
ропейските гръцки колонии. Издаваният във Виена гръцки вест­
ник „Ефимерис“ показва, че гърците са очаквали изгонването
на турците от Гърция и Цариград.47
Паралелно с разглежданите проекти за отхвърляне на ос­
манското владичество в политическата активност на гърците
се проявява и друга тенденция. У някои представители на вис­
шите обществени кръгове се проявява стремеж към съхранява­
нето на османското господство. Тази тенденция води началото
си още от годините, предшествуващи завладяването на Цари­
град, и се проявява в борбите между униати и антиуниати. Още
непосредствено след завладяването на Византия от средите на
духовенството и някои оцелели византийски фамилии излизат
дейци, които са готови да окажат сътрудничество на османски­
те власти. Сред тях е и първият цариградски патриарх под тур­
ска власт Генадиос Схолариос. Готовността на духовните и свет­
ските първенци да сътрудничат със завоевателя се тълкува от
някои автори като израз на стремежа им да бъдат „приспани“
турците и изместени постепенно от ръководните постове в им­
перията. Твърди се, че в действията на гръцката върхушка про­
зират надеждите във възможността от превръщането на Ос­
манската империя в османо-гръцка държава.48 Хвалители и з а .'
щитници на османската власт излизат най-вече от средата на
висшето духовенство, което разчита на помощта на мюсюлман­

31
ската власт в съперничеството си с католицизма. Тази тенден­
ция се очертава през целия период на османското владичество,
а в края на XVIII в. добива смисъла на политическа платформа
на високопоставените гръцки среди. Тази идея добива по-ясни
очертания с издигането на представителите .на гръцката народ­
ност до висшите административни и политически постове в им­
перията. Политическият идеал на тези среди е многонационал­
ната империя от типа на османската държава. Ръководна роля
в нея се предоставя на патриарха „етнарх“. Тази държава тряб­
ва да бъде постигната по мирен път, като се изключват всякак­
ви революционни 'сътресения, накърняващи целостта .на визан­
тийското наследство. Гъвкавостта на представителите на тези
среди намира израз в готовността на някои от тях да приемат
също и дипломатическите ходове и дори войната на външна
сила с Портата за постигането на тази цел. В някои 'случаи на­
деждите за помощ са насочени към западните държави, но в
повечето случаи изразителите на тази тенденция виждат на­
дежден помощник в лицето на руските монарси.49
Своеобразен източник на информация за аспирациите на
гърците са и споменатите оракули. Те са плод на колективно
творчество или са предназначени да влияят върху множеството.
Тук отделяме специално внимание иа тези съчинения, тъй като
някои автори ги използуват като аргумент за съществуването
на Мегали идея през вековете, предшествуващи XIX век.50 Ора­
кули съществуват още през византийско време, като в навече­
рието на 1453 г. те са изпълнени с песимизъм. Оракули за пада­
нето на султана и възвръщането на Цариград за християнството
започват да циркулират много скоро след установяването на
османското господство. В тях храмът Св. София, образът на
последния император Константин Палеолог, двуглавият орел
и пр. фигурират като символи на свободата. През XIX в. тази
символика се възприема от пропагандаторите на Мегали идея
и изброените символи се използуват вторично като символи на
националната доктрина. Оракулите проявяват своеобразна ак­
туалност, като почти всички събития в гръцката история са на­
мерили отражение в тях. В тях фигурират Филип II, Карл XVII
и „русият -народ“. Проникнати от духа на мистицизъм, изпъл­
нени с неясни изрази, оракулите дават възможност на по-широк
кръг читатели да видят в тях предвещание за осъществяване
на надеждите си. Атмосферата, създавана от тях, е напълно ви­
зантийска, религиозна, тъй като явно загиналото християнско
царство Византия е подхранвало въображението на масите. С
това сливане на 'спомена за загиналата християнска държава
с бляна за свобода в съзнанието на тогавашните хора може да
се обясни и популярността на същите оракули и сред българите.
На български език се превеждат още през XVIII в. всички най-
популярни оракули.51 Като символ на християнството би тряб­

32
вало да се възприема и двуглавият орел, използуван от руските
царе, от гърци и българи.52
Посочените примери от политическия живот на гърците да­
ват основание да се твърди, че през разглеждания период поч­
ти без изключение духовните и политическите 'прояви на гър­
ците се оглавяват от представители на феодално-клерикални
среди. Естествена последица от това е и характерът на проек­
тите на гърците, в които бленуваната свободна държава е тряб­
вало да носи белезите на феодално-клерикалната идеология на
ръководителите на политическата активност на гърците; На­
пълно естествено именно средновековното 'минало, средновеков­
ната византийска държава, която е била християнска, стават
символ на свободата. Византийската традиция оцветява споме­
натите проекти на Михаил Храбри и Шарл Гонзаг, тя лъха от
оракулите, личи и в плановете на руските царе. Също така мо­
же да се твърди, че до излизането на буржоазията на преден
план в политическия живот трудно бихме 'могли да говорим за
единен проект за уреждането на съдбата на подвластните на­
роди. Отделните дейци зависят от конкретните условия и в мно­
го случаи са имали за цел разрешаването на лични и локални
проблеми. Сам гореспоменатият Прингос пише през 1774 г.:
„Колкото ромеи има, толкава и мнения съществуват и това се
дължи на невежеството, в което изпадна сега най-мъдрият ня­
кога народ. .. Първенците на Пелопонес 'може би помислиха,
че ако русите завземат Пелопонес, ще загубят старшинството
и първенството си и затова полуокуцяха — с единия крак ко­
леничат пред русите, а с другия пред турците.“53 Според руски­
те емисари някои първенци в Пелопонес считали за необходимо
Русия не само да освободи Гърция, но и да я завладее, тъй
като сред населението имало големи разногласия.54 Политиче­
ският идеал на гърците се очертава като монархическа феодал­
на държава с християнски монарх. Отсъствува народностна ха­
рактеристика както на монарха, така и на населението. Набля­
га се единствено на религията.
Недостатъчната определеност в народностно отношение на
анализираните проекти се обуславя от феодално-клерикалния
характер на социалните сили, ръководещи политическите проя­
ви на гърците от този период. С нея би трябвало да свържем и
отсъствието на планомерни опити за погърчване на негръцките
народи, оглавени от Патриаршията. Настъпилото още от веко­
ве елинизиране на славяни, албанци и власи през този период
все още има характера на естествен процес, а не на системна
съзнателна активност на гръцкия етнически елемент. Въз осно­
ва на детайлно проучване на домашните извори българските
учени стигнаха до извода, че в отношението на гръцкото духо­
венство към просветата на покореното ,му паство се проявява
известна двойнственост. От една страна, гръцкото духовенство

3 Н а ц и о н а л н и я т въпрос 33
„проявява благосклонност и дори подкрепа на местното кни­
жовно предание и църковност, а, от друга — враждебност към:
тях. И едното, и другото явление са спорадични и зависят от
личности, «местни условия, временни нужди и най-после от слу­
чайно стечение на различни обстоятелства.“55 Към многокомен-
тираните «вече примери за съзнателно потискане на българската
култура и език, «проявени от страна «на гръцкия клир, истори­
ческата наука не е добавила в «продължение на столетие нито
един нов. Въз основа на строго научно и обективно проучване
на изворите тя коригира някои твърдения«, като например те­
зата за елинизаторските цели на съставителя на четириезичния
речник от XVIII в. Даниил Мосхополски или за денационализа-
торските подбуди на Цариградската «патриаршия при закрива­
нето на Охридската архиепископия през 1767 г.56
Сведенията, които дават но· този въпрос гръцките извори,
не променят съществено тази картина. Според житието на св.
Дионисий, църковен деец в Македония и Тесалия от XVI в., све­
тецът направил „ромейски“ «манастира Филотей, в който преоб­
ладавали българите. За тази своя «постъпка той щял да- бъде
убит от българите. От същото «столетие датира и синодално ре­
шение, с което патриарх Йоаким I забранил Кутлумушкият
манастир да се нарича български.57 Във връзка с този проблем
най-голям интерес представлява активността на прочутия про­
светител от XVIII в. Козма Етолийеки, който основавал гръцки
училища в райони, населени с албанци и власи, и по този на­
чин действу«вал за елинизирането на негърците. Според някои
автори тази активност на Коз«ма Етолийеки била вдъхновя«вана
от Мегали идея68, а според други призивите му към негърците да
изоставят собствения език и прегърнат гръцкия език са нацио­
налистически.59 Съвременният гръцки историк М. Гьол ас, изхож­
дайки от степента на развитие на гръцкото общество в средата
на XVIII в., доказа — и според нас убедително, че общото със­
тояние на гръцкото общество и степента на съзряване на гръц­
кото национално съзнание по това време правят несъстоятелни
твърденията за «преднамерени, съзнателни и целенасочени дей­
ствия на гръцкия духовник, насочени към денационализирането
и погърчването на негърците.60 Несъмнено и в случая на Коз«ма
Етолийеки, и в цитираните по-горе случаи от XVI в. става дума
за противопоставяне на представители на различни «етнически
общности. Считаме, че тези примери би трябвало да се тълку­
ват именно като проява на т. нар. добуржоазен национализъм.
Различните форми на тази историческа «разновидност на нацио­
нализма като «етнически национализъм или феодално-клерика-
лен национализъм съдържат някои от елементите на буржоаз­
ния национализъм — етноцентризъм, концепцията за избрания
народ, за неговата изключителност и особени права над други­
те. Но тези явления се отнасят към предисторията на обществе-

34
й о тоявление буржоазен национализъм.61 Струва ни се, че
именно във връзка с тези форми на добуржоазен национализъм
би трябвало да разглеждаме и възгледите на другия виден
представител на православното духовенство — Евгениос Вул-
гарис. Както беше споменато по-горе, гръцкият учен Ф. Миха-
лопулос твърди, че именно Евг. Вулгарис е лансирал пръв Ме­
тали идея през 1771 г.62 Твърдейки това, Михалопулос очевидно
е имал пред вид формулираните по това »време от Вулгарис
проекти за ликвидиране на Османската империя и създаването
на нейно място на гръцка държава, както и възхвалата на
гръцкия народ — потомък на славните елини, на неговите из­
ключителни качества.63 Наше мнение е, че демонстрираното ви­
соко самочувствие поради славните предци и поради сравни­
телно привилегированото положение на гръцкия етнически еле­
мент и неговата култура в османската държава не би трябвало
да се свързва задължително със стремеж към потискане и кул­
турно-народностно обезличаване на негърците. Считаме, че е
необходимо да изминат още няколко десетилетия в гръцката
история, за да може тези елементи на национализъм, тези въз­
можности за абсолютизиране на ценностите и интересите на
гръцката етническа общност да добият реализация. Тази реали­
зация настъпва именно когато водачеството в идейния и поли­
тическия живот преминава у буржоазията. Считаме, че единст­
вено ако приемем за правдоподобно това обяснение на разгле­
даните примери, за нас биха били разбираеми съжаленията, из­
разени от тримата наши най-видни представители на XVIII в , —
Йосиф Брадати, Партений Павлович и дори Паисий Хилендар­
ски, — за липсата на сговор между балканските народи.64
Тук ще си позволим да се спрем и на твърдението на гръц­
кия историк Иоанис Филимон, според който баща на Мегали
идея бил фанариотинът Иоанис Ипсилантис, кроящ планове за
обединяване на славяни и гърци, за претопяването на славяни­
те и включването им в реформираната и завладяна от гърците
империя.63 Според Филимон Ипсилантис внушил тази идея на
цариградския патриарх Самуил Ханджери и последният тога­
ва именно ликвидирал Охридската архиепископия. Това твър­
дение се преповтаря безкритично от Г. С. Раковски, Г. Кръсте-
вич, М. Дринов, Сп. Палаузов, Ив. Селимински, които цитират
дословно Филимон.66 По своята същност проектите за превзема­
нето на Османската империя от гърците „отвътре“ са били уто­
пични, недалновидни и явно анахронични, тъй като са игнори­
рали историческото развитие на балканските народи и форми­
ращите се нации. Когато идва моментът за конкретни антитур-
ски действия, тези химерични проекти се превръщат в оръдие
на османците за държане на гърците »в покорство. Затова и
привържениците на турко-гръцкия дуализъм били наричани от
гръцките революционери възпитаници на „школата на турко-

35
гърците“87. Станаха известни факти, които .показват, че фана-
риотинът й . Ипсилантис е действувал по-скоро като верен слу­
жител на турския султан, като добър защитник на интересите
на управляващите мюсюлмани, отколкото като организатор на
акция за елинизиране на славянството.68 Същото усърдие в бра­
ненето на интересите на османската власт и Фенер проявява и
великият Драгоман Александър Маврокордатос, който посред­
ничи ;между Високата порта и европейските държави.69 Доку­
ментите, с които разполагаме за историята на Охридската ар­
хиепископия, показват, че възникналите през XVIII в. борби в
архиепископията между „местните“ и „чужденците“ не биха
■могли да се считат за борби на народностна база. От средата
на българите е била излъчена групата първенци, които съдейст-
вували за закриването на архиепископията.70 Документите, про­
изхождащи от патриаршеската канцелария, и трудовете на ав­
торите фанариоти от XVIII -в. не ни дават основание да счита­
ме, че се прави опит за заличаване народностното име на бъл­
гарите.71 Тези обстоятелства ни дават основание да считаме, че
през разглежданите столетия представителите на Фенер са дей­
ствували като хора, чужди в социално и културно отношение
на останалите християни, но не и на базата на ясно изразени
национални различия и противоречия, с което можем да обя­
сним и посочената двойнственост в отношението им към духов­
ния живот на негърците.
Проблемът за ролята на гръцкото влияние в родната исто­
рия също така разделя мненията и на румънските автори. Очер­
тава се тенденцията да се характеризира гръцкото влияние ка­
то отрицателно, спряло естественото културно и политическо
развитие на румънския народ. Другото основно становище отчи­
та положителните страни в активността на гръцките прооветни
и политически дейци в дунавските княжества, като ни най-мал­
ко не омаловажава грабителската политика на фанариотство-
то.72 Историческите факти показват, че гръцкото влияние про­
никва на румънска почва още преди установяването на фана-
риотската власт. И тук, както и в българските земи, гърците
действуват като хора със съзнанието за принадлежност, от една
страна, към голямото семейство на православните християни и,
от друга, със самочувствието на представители на по-влиятелен
политически, по-силен икономически и по-издигнат в културно
отношение народ. От една страна, те подпомагат книгоиздава­
нето на румънски език, превеждането на гръцки и чужди книги
па румънски език. Разполагаме и с яркия пример, че фанариот-
ският княз Ал. Маврокордатос отказвал да приема прошения,
които не са съставени на румънски език73. Същевременно се за­
белязва и естественото даване преднина на гръцкия език и прос­
вета, на гръцкия елемент, за което немалко допринася и част
от местната негръцка аристокрация, която с приобщаването си

36
към гръцката култура и родството си с фанариотските фами­
лии се стреми към собствено социално издигане. И тук, както
и на българска почва, конфликтът между гърците и местното
население възниква в резултат на противоречията, породени на
социално-икономическа база, а не поради сблъскване в сфера­
та на етническите взаимоотношения.74
®е е
Процесът на формирането на гръцката нация носи дълбок отпе­
чатък от изброените особености в развитието на гръцкото об­
щество под османска власт. За да бъде по-пълна картината на
този процес, би трябвало да се обърнем към периода на осман­
ското завладяване на Балканите. Тогава още, през критичните
за Византия години, се проявяват първите кълнове на гръцко
самосъзнание. Премеждията, които Византийската империя
преминава през последните столетия от своето съществуване,
стават причина в навечерието на своето загиване тя да се пок­
рива териториално с онези земи, които някога са били люлка
на античната гръцка цивилизация. Византия на Ласкаридите и
Палеолозите не представлява вече предишната мирова импе­
рия, населена с гърци, славяни и пр. Сега вече основната маса
от нейното население представляват гърците или елинизирани-
те представители на други народности. Същевременно продъл­
жителната борба срещу латинското нашествие допринася за
утвърждаването на съзнанието за обособеност по отношение на
негърците, за стремежа към единство на гърците. Тези измене­
ния намират отражение в съзнанието на образованите визан­
тийци. В техните среди се появяват носителите на първите къл­
нове на гръцко самосъзнание. Постепенното елинизиране на
Източната римска империя стига дотам, че някои от последни­
те византийски императори започват да наричат сами себе си
„царе на елините“. Настъпва известна реабилитация на счита­
ната дотогава за езическа гръцка древност. Тази реабилитация
се забелязва не само по отношение на името елини, което до
този момент е било синоним на идолопоклонник, но и изобщо
към античната цивилизация.75 Типичен представител на среди­
те, проявили характерното за ренесансовата епоха отношение
към античността, е философът Плетон Гемостос.76 Неговият по­
вик за възвръщане към античността, към нейната цивилизация,
държавно устройство и дори религия представлява истинско от­
рицание на господствуващия във Византия строй. Интересна е
мисълта на Плетон, че Пелопонес трябва да стане център на
елинизма. Той отвръща изцяло очи от западащата столица на
Византия и насочва вниманието си към онези земи, които спо­
ред него са били населени с гърци през всички епохи. На тези
именно земи би трябвало да се опре всеки реформатор, желаещ
да възроди славата на гърците. Острият конфликт, в който Пле-

37
тон влиза с господствуващия във Византия ред, довежда до
афореоването му от православната църква « изгарянето на не­
говите трудове.
На тези ранни прояви на гръцко етническо самосъзнание
османското нашествие нанася тежък удар. Това съзнание се
разтапя в общото за балканските народи чувство за сълринад-
лежност към общността на православните християни, оглавява­
на от патриарха — етнарх. Името „елин“ отново отстъпва пред
византийското „ромей“, което има много по-широк смисъл и
обхват и е базирано главно на принципа на религиозната отли­
ка от мюсюлманите. Главно на религиозен принцип се определя
и съдържанието на понятието генос — род, народ, което също
има по-широк обхват от гръцката народност.77 Сливането на
етническото самосъзнание с религиозното съзнание се благо-
'приятствува и от господствуващия теократичен ред и то именно
заздравява бариерата срещу асимилаторската политика на ос­
манския завоевател.78 Това съзнание укрепва също и в борбата
на източноправославната църква срещу чуждите верски пропа­
ганди. Преобладаването на религиозния над народностния
принцип ое проявява ясно в схващанията на първия цариград­
ски патриарх под османска власт Генадиос Схолариос. Макар
и „син на елини“, т. е. въпреки гръцкия ои произход и гръцкия
си език, той не желаел да бъде считан за елин, тъй като него­
вите религиозни убеждения били различни от тези на езични­
ците елини. На въпроса, какъв е, той отговарял, че е христия­
нин, защото искал да бъде назоваван според религиозните си
убеждения.78 Схолариос е патриархът, който унищожава трудо­
вете на Плетон Гемистос и го обвинява в идололоклонниче-
ство.80
Промените в.обществено-икономическото развитие на гърци­
те през XVIII в. довеждат до формирането на основните призна­
ци на обособяващата се гръцка нация; на общия икономически
живот, на общата територия, на литературния език, на нацио­
нална психика и култура.81 Като историческа общност от хора
нацията се формира в епохата на развитието на буржоазните
■отношения. Тя е продукт на развитието на капиталистическите
производствени отношения и естествено носи отпечатъка от ха­
рактерните за това развитие черти. Мъчителното и задържано
от условията на османския феодализъм развитие на буржоаз­
ните отношения определя и бавността на процеса на формира­
нето на гръцката нация. Този процес е забавен и от обстоятел­
ството, че именно търговският капитал играе ведуща роля за
включването на гръцкото общество в сферата на буржоазните
производствени отношения. Стопанската активност иа гръцката
търговска буржоазия, която би трябвало да играе основна роля
при осъществяването на общия икономически живот на гръц­
ката нация, е изцяло ориентирана навън. Тази дейност прак­

38
тически осъществява връзките между определени центрове на
производство и пласмент )в Османската империя и европейските
икономически средища или дори в някои случаи служи за по­
средник между производители и консуматори изцяло извън Бал­
каните. Съществено е и обстоятелството, че в много от случаи­
те гръцките търговци развиват активност в територии на Бал­
каните, населени с негръцко население. На практика откриваме
представители на гръцката националност във всеки по-значи­
телен стопански център на Балканите. Към условията, затормо-
зяващи процеса на формирането на гръцката нация, би трябва­
ло да добавим и особеностите на географския терен на земите,
населени с гърци, благоприятни за изолираността на отделните
райони.
Тук трябва да се подчертае и важното обстоятелство, че
лрез епохата на формирането на гръцката нация ролята на ин­
ститута на православната църква добива нов смисъл. Функциите
на църквата на съхранител и продължител на културната тра­
диция, която несъмнено играе важна роля при формирането на
националните култури, се трансформира през епохата на въз­
раждането. Въпреки активното участие на голям брой предста­
вители на духовенството в духовния и политическия живот на
гърците, с което обективно допринасят за избистряното на на­
ционалното самосъзнание, като цяло църквата остава чужда и
враждебна на стремежа към национално утвърждаване и обо­
собяване. Конфликтът 'между бранения от църквата религиозен
мироглед и съзнание, от една страна, и изместващото го бур­
жоазно национално самосъзнание, от друга, може да бъде до­
ловен по много признаци. Характерна негова проява е забрана­
та на Патриаршията да бъдат кръщавани децата с антични
имена, което за времето си е имало смисъла на противопоста­
вяне от страна на църквата на една от проявите на гръцко на­
ционално съзнание. Друга проява на църквата, изиграла задър­
жаща роля в процеса на формирането на гръцката нация, е
нейното противопоставяне на създаването на достъпна за всич­
ки просвета и на въвеждането на разбираем за всички език. Та­
зи задържаща по отношение на националното самоосъзнаване на
гърците роля на църквата обяснява и факта, че процесът на
„разпадане“ на религиозното съзнание и заместването му от
етническото гръцко самосъзнание настъпва най-рано и протича
най-бързо именно в центровете на нов стопански и идеен жи­
вот, далеч от традиционните за гърците центрове, намиращи се
под влиянието на Патриаршията.82 Конфликтът между носите­
лите на националното самосъзнание на отделните балкански
народи и Патриаршията добива различна острота и форми в за­
висимост от конкретните за всеки народ условия.83
Социално-икономическите и политическите условия на Бал­
каните определят и друга съществена особеност в процеса на

39
формирането на гръцката нация. Гърците навлизат сравнител­
но по-рано от останалите балкански народи в сферата на бур­
жоазните производствени отношения. Поради това те изпревар­
ват относително своите съседи в обособяването си като нация
с избистрено национално самосъзнание. Този факт не трябва
да се пренебрегва, тъй като той играе съществена роля при
формирането на някои черти на гръцкия буржоазен национали­
зъм. Неговото значение нараства и поради наличието на пред­
ставители на гръцката националност <в много райони на Бал­
каните с негръцко население.
Тези особености в процеса на формирането на гръцката на­
ция и нейното самосъзнание не попречват естествено всички за­
кономерности на този процес да се проявят и на гръцка почва.
Така при гърците се проявява типичният за този стадий от раз­
витието на народите интерес към историята на собствения на­
род. Силно проявеният поради условията на чуждото господст­
во историзъм в балканското просвещение добива на гръцка
почва свой характерен вид. Преклонението пред антична Гър­
ция има смисъла на търсене на идеали при формирането на
новия мироглед. Типичната за европейското просвещение почит
към античността допринася много за усилването именно на
този елемент при изграждането на гръцкото национално само­
съзнание. Съзнанието за историческата връзка с древните ели­
ни укрепва националното самочувствие на гърците, сплотява
ги, превръща се в основен източник на патриотизъм и вяра, че
потомците на героите на древна Елада ще извоюват свободата
си. Съчиненията на античните автори, които до този момент са
представлявали интерес главно с оглед на изучаването на гръц­
ки език, през XVIII век добиват значението на основни образци
при формирането на мирогледа на хората, на идеалите за дър­
жавно устройство и пр.84 Нараства броят на издаваните книги с
историческо съдържание, като литературата за герои като Алек­
сандър Велики е особено предпочитана.85 Историята се появява
като самостоятелен учебен предмет и в училищните .програмп.86
Преклонението към античността е съчетано у много автори с кри­
тично отношение към средновековието и по-специално към Ви­
зантия.87 И все пак наравно е книгите по антична история про­
дължава и издаването на трудове по история на Византия, на
византийски текстове,83 което е естествено явление при нали­
чието на силната православно-византийска традиция, съхранява­
на от църквата.
Формирането на гръцкото национално самосъзнание нами­
ра израз и в интереса към историята на другите народи и тех­
ните култури. Проявеният интерес към историята на народите,
принадлежащи 'към същата православна вяра, не е обикновен
израз на просвещенския интерес към човешката личност и света
около нея, но е и палено свидетелство за съзнанието на обосо­

40
беност на народите на историческа, етническа и културна база-
Това разграничаване става на базата на критерии, различни от
господствуващите до този момент църковни принципи. Гръцките
яросвещенски дейци засвидетелствуват толерантност и без­
пристрастие към всички народи, както и съзнанието, че чо­
вешката история се движи по общи за всички народи законо­
мерности. Това тяхно типично за атмосферата на Просвеще­
нието отношение проличава ясно в съчиненията на гръцките
просвещенски дейци, посветени на съседните балкански народи.8®
Въз основа на нови принципи се определя и съдържанието
на категориите народ, родина. Понятието генос — род, започва
да се употребява с по-тясно съдържание, покриващо се само с
гръцката нация, или се измества от понятието етнос .придобило
смисъла на „нация“. Процесът на изкристализирането на но­
вите понятия се долавя ясно в трудовете на представителите на.
гръцкото просвещение. Така за Д. Катардзис, който работи в.
края на XVIII в., понятието етнос вече означава „нация“, дока-
то производното от него прилагателно „етникос“ има все още
смисъла на „езически“.90 Настъпва реабилитация на народност­
ните обозначения като „елин“ и „грекос“, които до този момент
са били отхвърляни и считани от църквата за синоним на „езич­
ник“. Само някои автори .продължават да употребяват името
„ромеи“. Така за Катардзис ромеи са съвременните гърци, а
елини са само древните. За по-младите съвременници на Катар­
дзис имената „греки“ и „елине-с“ изместват „ромеи“. Нещо по­
вече, те считат името ромеи за обидно, тъй като според тях то
е плод на робуването на гърците на римляните. Такова е мне­
нието на най-представителните за гръцкото просвещение и ре­
волюционната идеология дейци, като Ад. Кораис, Гр. Констан-
дас, Д. Фшшпидис, автора на прочутата книга „Гръцко 'народо­
властие“. За всички тях гръцката история спира със завладява­
нето на Гърция от римляните през 146 г. пр. н. е.91 На Византия
те гледат като на чужда за гърците държава и власт.
Постепенно се конкретизира я съдържанието на понятието ро­
дина, като отделните автори му придават различен обхват в за­
висимост от предпочитаните от тях критерии. Така според про­
светителя Иосипос Мисиодакас, роден в Черна вода и работил
предимно в Дунавските княжества, Гърция надхвърля значи­
телно установените в географията граници. През 1761 г. той
изказва мисълта: „Когато говоря за Гърция, имам пред вид
цялостното раздръсване (диаспора) на гърците.“92 За Д. Ка­
тардзис родина е земята, откърмила всички личности, с които
гърците се гордеят. Катардзис има пред вид и героите от визан­
тийската история.93 За Гр. Конетандас и Д. Фшшпидис Гърция
обхваща цяла Европейска Турция до Стара планина.94 Техният
съвременник Ригас Велистинлис планира създаването на Гръц­
ка република, обхващаща целия Балкански полуостров.95 За тях.

41
критерий при определянето на тези граници е икономическата
и културно-просветната дейност на гърците, като очевидно се
имат пред вид територии с негръцко население. У по-младите
представители на това поколение понятията родина, гръцки на­
род ή Гърция се стесняват, като в повечето случаи се покриват
със земите на антична Гърция. С напредъка на годините гръц­
ките просветители се отдалечават от абстрактния космополити­
зъм и формулират изискването, че просветният деец трябва да
принадлежи с делото си на собствената родина. Характерен в
това отношение е примерът с видния просвещенски деец Ат. Пса-
лидас, който критикува остро Евг. Вулгарис заради твърдение­
то му, че „За мъдреца родина е цялата земя“96. Обект на напад­
ки са и византийците поради отсъствието на патриотизъм у тях.
Във връзка с проблема за формирането на гръцкото нацио­
нално самосъзнание ще цитираме и няколко примера, които
илюстрират спецификата на този процес при гърците от т. нар.
диаспора. Тези примери показват как е ставало пречупването
на идейната атмосфера в Европа в съзнанието на най-подвиж-
ната и активна част на гръцката етническа общност. Още през
XVI в. работещият в Италия гръцки просветен деец Николаос
Софианос съставя карта на Гърция, обхващаща целия Балкан­
ски полуостров.97 В Италия живее и богатият търговец от Атина
Иоанис Декас. В средата на XVIII в. той се разпорежда да пре­
ведат на „простия говор на нашия език“ завещанието :му, в кое­
то определя каква част от имуществото му и по-специално кни­
гите трябва да бъдат прехвърлени в Атина. Декае финансира
създаването и издръжката на училище в далечната си родина,
за „да се възобнови поне отчасти, ако не изцяло, античната
слава на родината“98. Споменатият търговец от Загора Иоанис
Прингос живее в Амстердам, като ни за момент не забравя ро­
дината си. Той финансира издаването на гръцки книги, изпраща
книги в Загора, старае се да убеди сънародниците си да рабо­
тят за възстановяването на „старата слава на Гърция, която
сега е засенчена от възприелата гръцката култура Европа“99.
Дневникът на Прингос, воден със съзнанието, че делата на хо­
рата не трябва да се забравят, е достоверен източник за слож­
ната идейна еволюция на хората от „новата класа“. От средата
на гръцката диаспора излиза и живелият в Унгария търговец
от Сятища Георгиос Завирас. Неговите пътеписи от пътува-
нията му в Европа свидетелствуват за пътя, по който се фор­
мира новият буржоазен мироглед. Съставените от Завирас био­
графии на гръцките просветители след 1453 г. показват стре­
межа на автора да отрази континюитета в родната история, да
култивира чувството за отговорност към делото на предидещите
поколения.100
Пак в средата на замогващата се извън пределите на Ос­
манската империя балканска буржоазия се проявяват и първи­

42
те признаци на антагонизъм на етническа база. От последното
десетилетие на XVIII в. датира спорът между сърби и гърци
във Виена за езика на богослужението в православната църк­
ва.101 Аналогични спорове възникват и между гърци и румъ-
ни.102 В европейските средища считаната за „гърци“ многоброй-
на група от балкански представители започва да се диференцира
етнически, като същевременно се проявява и процесът на на­
родностна асимилация, при който относително по-силната в сто­
панско отношение гръцка буржоазия включва в овоя състав и
асимилира представители на негръцките народи.
Характерната за етногеничния процес асимилация се проя­
вява на Балканите още от времето на заселването им, като осо­
бено осезателно е било елинизирането на славяни, албанци и
власи в Северна Гърция и Пелопонес. Несъмнено в този процес
основна роля играят гръцката култура и език на източноправо­
славната църква. През епохата на Възраждането сравнителното
изпреварване в икономическото и социалното развитие на гър­
ците довежда до поглъщането от страна на формиращата се
гръцка нация на славяни, власи, албанци. Тази елинизация про­
тича и в някои стопански центрове в земи, населени с негърци,
като резултат от съжителството на етнически групи с нееднакво
социално и културно развитие. За известни лица тя има сми­
съла на приобщаване към по-висока социално-икономическа ка­
тегория, което води до възприемане на гръцката култура и от­
ричане на собствения род. Елинизацията засяга предимно по-
висшите социални слоеве па негръцките народи, като широката
маса остава настрана от нея. Степента на елинизация е зави­
села и от численото съотношение между представителите на
различните народности, като тя е била благоприятствувана осо­
бено в градските центрове с оформено общество от гърци с раз­
вит църковен и просветен живот. Силата и дълбочината на то­
зи процес е зависела от степента· на социално-икономическото
развитие на негръцките народи, като този процес е бил най-
усилен до формирането на националните буржоазии на негър-
ците. Цитираният от Раковски пример за „гърка“ Златко от Габ­
рово’03 с именно илюстрация на този период в развитието
на нашата буржоазия, когато тя е чувствувала нуждата да се
представя под закрилата на името на „по-старшата“ гръцка бур­
жоазия. Елинизацията е водила до лишаване на неукрепналите
балкански народи от техен потенциален социален и културен
елит, до ограничаването на народностния потенциал на негръц­
ките народи, криела е зародишите на бъдещите конфликти на
Балканите. Процесът на елинизация протичал пред очите на
съвременниците на XVIII и XIX в. и е отразен в трудовете на
някои автори. Така гръцкият просвещенец Ат. Стагирит съоб­
щава в началото на XIX в. за резултатите на асимилационния
процес, засегнал българите в Македония и Халкидика, като

43
подчертава, че елинизацията на българите се дължи на гръц­
ката църква и гръцките обичаи. Стагирит отчита този факт.,
без да счита за необходимо да ςο сочи за пример на своите съ­
народници.10'1 Асимилационният процес засяга особено осезател­
но и власите в Македония и Гърция. От началото на XIX в. да­
тира и информацията на просветителя Н. Дукас, според която··
между гърци и власи в Мецово, Тесалия, възникнали търкания
на народностна почва.105
Именно тази възникнала като последствие от изравняване­
то в социалната структура по върховете елинизация сред бъл­
гарите бичува и първият идеолог на българската буржоазия
Паисий Хилендарски. Това е и времето, когато към основната
причина за недоволство от духовенството — хищническата да­
нъчна политика на църквата — се прибавя и протестът на не-
гърците срещу опасността от народностно обезличаване. През
епохата на формирането на нациите на Балканите отсъствието
на системни грижи на църквата за поддържането на негръцка-
та книжовна и културна традиция, макар и да не е било плод
на определена денационализаторска политика на Патриаршия­
та, е имало негативни последици за негръцките народи. С на­
предъка на възрожденския процес при българите напълно за­
кономерно се стига до големия им конфликт с Цариградската
■патриаршия.

2
Гръцките
национално-политически
програми
до 1833 г,

В края на XVIII )В. сред гръцките просветни и политически дей­

ци настъпва ярка идейна диференциация. Всеки един от проб­
лемите на консолидиращата се нация добива характера на проб­
лем, от който ще зависи политическото бъдеще па нацията, и
става обект на оживени спорове. Така например проблемът за
литературния гръцки език не изисква само да се реши дали го­
воримият или архаичният гръцки език да стане литературен, а
принципно да се вземе страна в големия спор какъв трябва да
бъде мирогледът. От неговото решение зависят характерът на
образованието, степента на проовещението на гръцкия народ
и възможността за съзряването му за политическо освобожде­
ние. Същевременно отказът от старогръцкия език носи риска
от прекъсване на връзката с древна Елада, означава отказ от
правото на гърците да се считат за наследници на античните
гърци. Изразителите на демократичната тенденция в гръцкото
възраждане са готови да поемат този риск, тъй като съзнават-;

44
 че архаичният език превръща образованието в привилегия на
ограничен кръг хора.106 Пр-едмет на ожесточени спорове става
и проблемът за характера на образованието и мирогледа, като
представителите на демократичното течение превръщат в свое
идейно оръжие материализма и рационализма на проовещен-
ската идеология. Така в основата на гръцката националноосво-
бодителна идеология залягат най-прогресивните за времето
идеи, които ще послужат на гръцката буржоазия не само в бор­
бата й срещу монопола на църквата над умовете на хората, но
и в изработването на програмата за извоюването на политиче­
ското освобождение на гръцката нация.
Формулирайки своя идеал за съвършения тип държава,
гръцките просвещенски дейци се обръщат към съществуващите
по това време европейски монархии. За Ат. Псалидас, Евг. Вул­
гарно, К. Дапонтес образец за идеален монарх са Петър I и
Екатерина II, тъй като вярват, че тези монарси са реализирали
принципите на просветения абсолютизъм.107 Според Гр. Констан-
дас и Д. Филипидис мечтаната държава трябва да бъде управ­
лявана въз основа на принципите на естественото право.108
Френската революция и действията на революционните власти
оказват силно влияние върху модела на желаната държава.
Именно под влиянието на Френската революция създава своя­
та прочута конституция и идеологът на гръцката национална
революция Ригас Велистинлис. Проектираната от него Гръцка
република трябва да обхване Балканите и тя ще бъде изградена
на принципите на свободата, братството и равенството на всич­
ки граждани независимо от религиозната или народностна при­
надлежност.109 Тази държава ще бъде постигната по пътя на
организирана революционна борба с участието на всички по­
тискани от султанската власт народи. Другият виден предста­
вител на това поколение — Адамандиос Кораис, който следи
действията на революционните (власти в Париж, прокламира
идеята за въоръжена борба и създаването на република на
„гърко-французите“110. Възгледите на тези представители на
възрожденската мисъл са проникнати от идеята за демократи­
зъм и републиканство.
Напредъкът в процеса на формирането на нациите на Бал­
каните намира отражение в написаното през 1806 г. съчинение
„Гръцко народовластие“, считано за програмен документ на
гръцката революционно настроена буржоазия. В него общобал-
канската програма на Ригас се трансформира в гръцка прог­
рама, която поставя движението за свобода на гръцка почва и
издига призив за самостоятелна активност на гърците. Авторът
защищава принципите за свобода, демокрация и социално равен­
ство. Революционният пример на въстаналите сърби според
него трябва да бъде последван и от гърците.111
Появата на тази книга съвпада' с разгара на Сръбското

45
въстание, което изиграва ролята на стимул за всеобщо раздвиж­
ване. Избухва нова руско-турска война, която благоприятству-
ва революционизирането на всички балкански народи. Руското·
командуване създава „Българска земска войска“ под команда­
та на Д. Ватикиотис и „Гръцка земска войска“ под командата
на Н. Пангалос. Според изворите Пангалос кроел планове за
всеобщо .надигане на балканските народи при помощта на Ру­
сия. Той се прекланял пред конституционната монархия като
форма на управление и считал за необходимо отменянето на
феодалните порядки в Гърция.1'2 Характерна е прокламацията,.
с която той се обръща към българите, започваща с обръщение­
т о „братя, смели и твърди българи!“113. В атмосферата на всеоб­
що раздвижване действуват и гръцките въоръжени отреди под
командата на Никоцарас и Влахавас, които затрудняват Порта­
та, принудена да действува на няколко франта. От това време
датират и няколко гръцки народни песни, които отразяват съ­
стоянието на духовете на гърците. В една от тях се говори, че
Никоцарас разчитал на помощта на българите, а друга разказ­
ва, че във войската на сърбите се включили представители на
всички балкански народи и най-вече българите.114
Създаването на революционната организация Филики ете-
рия през 1814 г. е естествено продължение в а активността на
гръцките революционери от края на XVIII и началото на XIX
век. Би могло да се каже, че създателите на организацията не
се занимават конкретно с проблема за структурата на свобод­
ната държава. Изворите за активността на Филики етерия поз­
воляват да се правят изводи, че нейните членове стоят на де­
мократични и революционни позиции, като считат за водещи
идеите на Ригас и Кораис. Целта на организацията е „обеди­
няването на всички намиращи се в Гърция и по други места
различни капитани и арматоли и други важни сънародници от
всяка класа, за да работят едновременно за освобождението на
родината“. Според устава на създадената от Филики етерия ле­
гална организация тя цели „освобождението на родината и въз­
становяването на Гърция“. Освен това се казва, че „цел на ор­
ганизацията е подобряването на положението на нацията и ако·
господ позволи, нейното освобождение“115. Първият историк на
организацията Филимон посочва, че цел на Филики етерия е·
отхвърлянето на робството и постигане на свободата.116 Друг
съвременник на Филики етерия, Ил. Фотинос, твърди, че орга­
низацията имала за цел извоюването на свободата.117 Цитираме
тези ранни мнения за целите на Филики етерия, тъй като към
40-те години на XIX в. се формулира твърдението, което про­
дължава да се поддържа и днес, че революционната организа­
ция била възприела от Ригас Велистинлис Мегали идея и ра­
ботила за нейното осъществяване.118 Възникнала като гръцка
организация, Филики етерия скоро променя плановете си а съз­

46
дава революционна мрежа, обхващаща и негръцките народи.
Градят се общи .планове за въстание. За членове на организа­
цията са привлечени множество българи, сърби, власи и албан­
ци. Очевидно организацията следвала очертания от Ригас път
за общобалканско надигане. През есента на 1820 г. организа­
цията влиза в преговори със сръбския вожд Милош Обренович.
и се обсъжда създаването на „конфедерирани и съюзени провин­
ции“ на Балканите.119
Съществена страна в идеите на демократичното течение в
гръцкото възраждане е специфичното отношение на неговите
представители към църквата. В борбата си за утвърждаване
на новия мироглед гръцките просветители неизбежно влизат в.
конфликт с източноправославната църква. Още един от най-
ранните представители на гръцката просвещенска мисъл — Ме-
тодиос Антракитис, юи позволява в началото на XVIII в. да ко­
ментира свободно проблемите за религията, с което си навлича
гнева на църквата.120 Свободомислие проявява и Йоснпос Ми-
оиодакас, който си позволява да твърди, че би било полезно
част от средствата, влагани в църквата, да бъдат използувани
за строеж на училища.121 У Констандас и Филшпидис тази идея
е доразвита и подкрепена с примери от историята, които сви-
детелствуват, че прекомерното разрастване на клира във Ви­
зантия е една от основните причини за нейното загиване. Кри­
тиката на паразитизма, на невежеството и корупцията ма духо­
венството, която намираме у тези автори, поразява със смелост-^
та си.12- Идеологът на гръцката революция Ригас Велистинлис
проектира държава, в която всички ще бъдат равни независимо
от вярата си. В неговата държава на равноправни граждани
няма място за социални прослойки като цариградското духовен­
ство. Нещо повече, той изразява ясно недоверието си към ца­
риградската аристокрация, която счита за оръдие на османска­
та власт.123 Духовенството е считано за главен виновник за роб­
ското положение на гърците и от автора на прочутата книга
„Гръцко народовластие“. Той нарича Цариградския синод
„глутница вълци“, която граби жестоко народа и служи вярно
на султана.124 Тази критика на Цариградската патриаршия пре­
раства в трудовете на Ад. Кораис в напълно аргументирано
мнение за необходимостта от основно реформиране на духовен­
ството, от ограничаване на правата и и участието йв духовния и
политическия живот на гърците.125А в плановете на Филики ете-
рия за организиране на всеобщо въстание фигурира предупреж­
дението, свидетелствуващо за съзнанието, че патриархът е враг
на революционната борба: „Не се доверявайте на светейшия, пре-
аскетичен и преродолюбив калугер, нито на неговите близки.“125
Това скъсване между представителите на демократичното течение
в гръцкото възраждане и висшето духовенство представлява

47
съществен 'момент в гръцката история. Този идеен конфликт,
който протича между представителите на гръцката етническа
общност, предшествува но време конфликта на българите с вис-
шето гръцко духовенство. Той е напълно закономерен етап в
борбата на буржоазията за духовното и политическото ръко­
водство на нацията. Борбата на гръцките просвещенски дейци
срещу Патриаршията има за цел да подчини църквата на за­
дачите на буржоазно-националното развитие. В случая не се
касае до борба за църковната догма, а именно за ръководство­
то на църквата, която, реформирана съобразно със задачите
на новата епоха, трябва да служи на нови цели.
Друга съществена страна в идеите на представителите на
демократичното течение е тяхното отрицателно отношение към
Византия. За Ад. Кораис, за обединените около излизащия във
Виена вестник „Логиос Ермис“ негови съмишленици, за автора
на „Гръцко народовластие“, за всички тях Византия е олицет­
ворение на деспотизъм, верски фанатизъм и липса на патрио­
тизъм. Символите на загиналата Византийска империя — дву­
главият орел, храмът „Св. София“, византийските императори
и самият Цариград, са за тези дейци символи за ненавижда­
ната от тях Византия. Така те споменават византийските импе­
ратори само и само за да ги заклеймят, да подчертаят, че сво­
бодните гърци трябва да действуват коренно противоположно
на тях. Цариград се споменава само за да се обозначи като ре­
зиденция на византийските императори и турските султани, т. е.
тираните на гърците, а не като национален символ за тях. Хра­
мът „Св. София“ се напомня само за да бъде заклеймен изди­
гналият го император Юстиниан, който, вместо да строи учили­
ща, гради скъпи храмове. Годината 146 лр. н. е. се счита за
година на поробване на гърците, което продължава и през ви­
зантийския период.127 Издателите на „Логиос Ермис“ посочват
Плетон Гемистос, изразителя на отричащите Византия идеали,
като един от най-мъдрите гръцки мъже.128 В процеса на изграж­
дането на революционната идеология и модела на мечтаната
гръцка национална държава се формулира ясно и отрицател­
ното отношение на представителите на демократичното течение
към носителите на византийската традиция — висшето духовен­
ство и фанариотството. Тези съществени елементи в гръцката
предосеобожденска идеология претърпяват осезателна еволю­
ция след формирането на Мегали идея.
В народностно отношение проектите за бъдещата гръцка
държава показват разнообразие, като всички те си схождат в
това, че териториално надхвърлят гръцките етнически грани­
ци. Мисиодакас нарича Гърция земите, по които е разпростра­
нена гръцката диаспора, а за Катардзис родина е земята, от­
гърмила Темистокъл, Цимисхи и Василий Българоубиеца.129
Констандас и Филипидис обозначават като Гърция османските

48
 владения до Стара планина, като считат, че ролята на гръцкия
елемент в градските центрове е определяща.130 Ригас Велистин-
лис нарича проектираната държава Гръцка република, която
трябва да обхване целия Балкански полуостров и да има гръц­
кия език за официален.131 На Гърция се придава териториален
обхват, надхвърлящ значително етническите гръцки граници и
в много книги, учебници, географии и пр., датиращи от тази
епоха.132 А вождът на Филики етерия Ал. Ипсилантис в прокла-
мацията си към гърците от 24. II. 1821 г. тържествено обявява,
че „Морея, Епир, Тесалия, Сърбия, България, островите на Ар­
хипелага, с една дума цяла Гърция, е грабнала оръжието, за
да се освободи от тежкото иго на варварите“133.
Анализирайки тези сведения, ние не откриваме в тях стре­
меж към асимилация на негръцките народи в очертаните гра­
ници. За Мисиодакае, който преподава на ученици, сред които
има представители на всички балкански народи, „всички хора
са взаимно обичащи се братя“134. Катардзис препоръчва изуча­
ването на румънски и славянските езици, тъй като те са живи
говорими езици. Той подчертава: „има три единоверни народа,
които са също като нас роби и които използуват славянския
език в църквите си, т. е. българи, сърби и бошняци“138. Катардзис
препоръчва и издаването на книги по история на България,
Влашко и Молдавия.136 Тези идеи на Катардзис са формулира­
ни през 1783 г. От 1791 г. датира споменатата география на
Констандас и Филипидис, в която българите и тяхната история
са описани с топъл тон. В тази книга се разказва за разпрост­
ранението на българския език в Македония и за българската
езикова и книжовна традиция в Света гора, както и за българ­
ските манастири там.137 Ригас Велистинлис говори за негръц­
ките народи като за равноправни граждани на бъдещата ре­
публика. Солидарността и готовността им за взаимна помощ
ще произтичат именно от равните им права в свободната дър­
жава.138 Просвещенската толерантност към негръцките народи
се проявява не само в топлите думи, с които те са характеризи­
рани от гръцките просвещенски дейци, но и в съзнателната ак­
тивност на Мисиодакае, Катардзис, Констандас и Филипидис
за просветата на всички балкански народи.139 В началото на
XIX в. също могат да бъдат регистрирани аналогични примери.
Споменахме, че Ат. Стагирит спокойно отчита факта за иогърч-
зването на големи маси славяни в Македония и Епир, без да се
бои, че подобна констатация би била рискована с оглед на
гръцката национална кауза.140 Духовниците Константин Иконо-
мос и Дионисиос Пирос съставят географски описания на Бал­
каните или техни отделни райони, като отчитат съществуването
на българите в области, за които елинизмът едва по-късно ще
претендира.141 Просветният деец Неофитос Дукас също не чув­
ствува необходимост да скрие съществуването на компактни

4 Н ационалният в ъ п р ос 49
маси влашко население в границите на земите, считани за·, гръц­
ки.142 Самият „Логиос Ермис“ полемизира с чуждите автори,,
които в съчиненията си са ограничили териториалното разпро­
странение на българския език.143 В него се поместват материа­
ли, свидетелствуващи за убеждението, че всеки народ има-пра­
вото да въведе родния си език в богослужението и Патриар­
шията не бива да се съпротивяха на това искане.144
Съзнанието за ясна народностна диференциация и зачита­
не на негръцките народи личи и в активността на непосредст­
вените участници в антитурската борба. Пангалос ее обръща·
към българите, назовавайки ги с народностното им име. Отдел­
ните бойни единици през годините 1806—1812 носят различни
имена в зависимост от народностния си състав. В споменатите
народни песни всеки един от балканските народи е назован със
•собственото му име, а не просто като християни. Нашите съна­
родници са били приемани във Филики етерия като българи, а
не само като източноправославни. Така при встъпването си във:
Филики етерия българинът Хаджи Михал Чалъков е бил приет
като представител на друга народност,, к а т „Гражданина-
M. Чалики“, а не като „симполитис“, т. е. „съгражданин, съна­
родник“ или „грък“, както е обозначен всеки, встъпващ в орга­
низацията нов член.145 По-горе споменахме, че през есента на·
1820 г. водачите на Филики етерия обсъждат с М. Обренович
проект за създаването на „конфедерирани и съюзни провинции“
на Балканите. А самият вожд на Филики етерия изказва мне­
нието, че „кой от свободолюбивите наши патриоти би понесъл,,
след като неговата собствена родина е вече свободна, сам да
бъде господар е чужда провинция.. ,“146 Идеи по въпроса за
•взаимоотношенията между гърците и техните съседи откриваме
и в прочутото за времето си „Есе върху патриотизма“ нз
Н. Скуфос: „Истинският патриот е справедлив не само към
своите сънародници, но не показва и никаква омраза спрямо-
другите нации, с изключение на враговете или тираните на соб­
ствената си родина. Волята на хуманизма и религията повеля­
ва да обичаш останалите народи.“147
Тези страни в схващанията на представителите на гръцка­
та просвещенска и революционна мисъл ни дават основание да:
твърдим, че посочените по-горе граници на Гърция, надхвърля­
щи решително гръцките етнически граници, не биха могли да.
служат за доказателство за агресивни и асимилаторски аспи­
рации у идеолозите на гръцкото възраждане. Естествено тук
би трябвало да се има пред вид високото самочувствие на гър­
ците на по-активен и заможен икономически, по-културен и
влиятелен политически народ, както и съзнанието, че са потом­
ци на славните елини. Това високо самочувствие, каращо спо­
менатите дейци да считат за съвършено естествено привилеги­
рованото положение на гръцкия език и култура, според нас все·

50
 още не е преминало в агресия спрямо останалите балкански
народи. То очевидно е задължителен етап в процеса на изкри-
стализиране на буржоазното национално съзнание, през който
водачите на нацията изковават аргументацията си за сплотя­
ването на нацията и изграждането на самочувствието й, откъ­
свайки се често от реалната действителност. Тук би трябвало
да се имат пред вид и характерът на самата епоха, когато им­
перската идея е съпътствувала проектите на политиците в об­
щоевропейски мащаб, а също и силата на историческата визан­
тийско-християнска традиция, която, макар и отречена от гръц­
ките просвещенци, неизбежно е обагряла идеите на някои дей­
ци. Считаме, че тези идейни елементи са все още белези на'
национализма и експанзионизма на угнетената нация, които
несъмнено играят положителна роля в агитацията за револю­
ционна борба. Тези елементи в идеологията на гръцката бур­
жоазия ще добият реална сила едва когато буржоазията про­
меня обществените си функции и става господствуваща класа.
Тогава едва, вече в буржоазната гръцка държава, тези идейни
елементи ще послужат за основа на теорията за „историческото
право“, обосноваваща хегемонията на гърците над другите на­
роди.
Началото на гръцкото въстание от 1821 г. бележи нов мо­
мент в развоя на кационалноосвободителната идеология. Пос­
тавено на национални основи от подготвилите го идеолози, ос­
вободителното движение на гърците запазва този свой харак­
тер независимо от включването в него на представители на оста­
налите балкански народи. Същевременно настъпилата още до
началото на въстанието социална и идейна диференциация сред
гърците слага дълбок отпечатък върху активността на въстан-
ннците. Организираното предимно от представителите «а сред­
ната и дребната гръцка буржоазия освободително движение
постепенно увлича дейци и от други социални слоеве, което не­
избежно дава отражение върху идейния облик на въстаническия
лагер. Настъпилите още през времето на организационната дей­
ност на Филики етерия търкания между представителите на
различните групировки достигат с избухването на въстанието
до остри конфликти между представителите на демократична­
та тенденция в движението и умерено и консервативно настрое­
ните среди на едрата търговско-посредническа буржоазия, едри
земевладелци и фанариоти. Постепенно ръководството на въ-
станическите сили се поема от представителите на умерените и
консервативно настроените кръгове. Непосредствен резултат от
превеса на тези сили е съставената през 1822 г. от първото гръц­
ко национално събрание Епидавърска конституция. Изоставяй­
ки поетата от Филики етерия насока, утвърдилата ее във власт­
та олигархия тържествено обявява, че гръцкото въстание няма
нищо общо с останалите революционни прояви в Европа, като
ги окачествява като карбонарство. Изоставено е дори и знаме­
то на Филики етерия, носещо цветовете черно, червено и бяло,
и е заменено със синьобяло знаме.148 Антидемократичният ха­
рактер на заграбилата властта олигархия проличава ясно и в
отказа й да даде радикално решение на проблема за земята,
както и в самата организация на въстаническите власти и ръ­
ководство.
Този завой към консерватизъм слага отпечатък и върху ня­
кои други страни в актовете на въстаническите власти. Така
например в съставените от тях документи се твърди, че ще бъ­
дат спазвани законите „на нашите незабравими християнски
императори“149, което по своята същност означава пълен отказ
от предосвобожденските демократични идеали, отричащи на­
пълно Византия и нейния политически и правов ред. Прави се
сериозно отстъпление и от предосвобожденското схващане за
национално различие между отделните етнически общности на
базата на езикова и културно-историческа обособеност. Епида-
върската конституция прокламира, че за пълноправни гражда­
ни на Гърция ще бъдат признати всички „антохтонни жители
на гръцката държава, които вярват в Христа“, а освен това и
дошлите отвън, без да се прави разграничение на етническа ба­
за, стига те да са готови да участвуват в живота на страната.150
Критериите, използувани при определянето на съдържанието
на понятието гръцки гражданин, явно се доближават до църков­
но-религиозните принципи. Светлина в ъ р х у този проблем хвър­
лят и започналите след началото на въстанието преговори меж­
ду гърците и Милош Обренович. Гръцката страна предлага в
случай на победа над Турция сърби и черногорци да бъдат
„считани за гърци и причислени към народа на гърците“151.
Имало се е пред вид създаването на федеративна държава, в
която негръцките народи ще имат авое представителство и на
равни начала ще участвуват с „останалите гърци“ в управле­
нието на държавата и нейната отбрана. Подобна тенденция да
бъдат обозначавани с името гърци представители на негръцки
народи се долавя и в някои други документи от това време.152
Разгледани .изолирано, тези документи биха могли да бъ­
дат тълкувани в погрешен смисъл. Поставени обаче на фона
на останалите извори за дейността на гръцките въстаници, те
трудно биха могли да бъдат тълкувани като доказателство за
ясно изразени хегемопистични и асимилаторски аспирации. Нав­
сякъде личи ясното разграничение между представителите на
отделните народности, като негръцките народи са обозначава­
ни със собственото им име. Чужденците доброволци участву­
ват във въстаническата армия със съзнанието за принадлеж­
ност към друга етническа общност. Участвувалите във въста­
нието българи са обозначавани навсякъде като българи, а Алек­
сандър Николаевич — въстаникът от Дунавските княжества —

52
z считан за български княз.153 Изворите ясно показват, че на­
родностните различия се отчитат, като за представителите на
негръцките народи се говори често като за храбри и достойни
ВОИНИ .154
Проблемът за териториалния обхват на гръцката държава
получава различни решения в плановете на гръцките въстани­
ци, като зависи в повечето случаи от конкретната политическа
обстановка и съотношението в оилите на воюващите страни.
Разполагаме с няколко конкретни проекта, по които можем да
съдим за границите, в които гърците са си представяли свобод­
ната родина. Така през 1821 г. известният политически деец
К. Полихронядис предлага на гърците да бъде даден режим,
сходен с този на дунавските княжества.155 През 1822 г. просвет­
ният и политически деец П. Кодрикас издава книга, в която
предлага създаването на гръцко княжество, васално на турския
султан и включващо континентална Гърция и островите.1“5 Ус­
пехите на гръцките въстаници дават основание за надежди и за
по-радикално решение на гръцкия проблем. През 1824 г. Кодри­
кас издига идеята за пълна независимост на Гърция и христи­
янски монарх в Цариград.157 Кодрикас счита, че гръцката дър­
жава би могла да включи земите до Термолилите.158 От години­
те на въстанието датира и твърдението на известния гръцки
просветител Ат. Псалидас, че Гърция трябва да включи Теса­
лия и Епир, които са укрепления и същевременно изходни пунк­
тове за Албания и Македония.159 Според влиятелния политиче­
ски деец Ал. Маврокордатос независима Гърция трябва да
включи земите до Олимп и Ида, т. е. без Македония и Епир,
или т. нар. същинска Гърция.160 А според първия гръцки пре­
зидент И. Каподистрия „гръцкият народ се състои от хората,
които след падането на Цариград не престанаха да изповядват
източноправославната религия и да говорят езика на своите
предци, като останаха под духовната и светската егида на своя­
та църква независимо от това, коя част на Турция населяват.
Границите на Гърция бяха очертани преди четири века, които
не можаха да бъдат заличени нито от времето, нито от много-
бройните нещастия, нито от завладяването. Тези граници бяха
очертани и през 1821 г. от пролятата кръв в клан*етата в Кидо-
ния, Кипър, Хиос, Крит, Псара, Месолонги.“161 През 1828 г. на,
конференцията на о. Порос, където се решава въпросът за гра­
ниците на Гърция, Каподистрия предлага два проекта пред
представителите на европейските държави: според единия се­
верната граница на Гърция трябва да минава Волос—Сайдес,
а според втория за северна граница трябва да служи линията,
започваща от Солунския залив, минаваща на север от Олимп
и Мецоцо и достигаща до Ионийско море.169 След приключването
на Руско-турската война той предлага нов проект, според който
на Балканите трябва да бъдат създадени пет християнски дър­

53
жави: дакска — състояща се от дунавските княжества, сръб­
ска — включваща Сърбия, Босна, Херцеговина, и Западна Бъл­
гария, македонска — от Македония, Тракия (без Цариград) и
Източна България, епирска — от Епир и Албания, н гръцка
от останалите гръцки земи и островите. Тези пет държави ще
образуват федерация със столица Цариград, който ще бъде
свободен град. Мисълта на Каподистрия, че границите на неза­
висима Гърция трябва да включат всички територии, население­
то на които е участвувало във въстанието, очевидно е била по­
пулярна по това време, тъй като тя се среща и в други доку­
менти.163
Подписването на протокола от 22 март 1829 г., с който за
северна граница на Гърция е определена линията Арта — Волос,
се посреща с протест от гърците. Те протестират срещу реше­
нието на Великите сили Гърция да включи единствено остро­
вите към Пелопонес, Евбея и Цикладските острови. Гръцкото
правителство отправя протестно послание до европейските дър­
жави, които не са съобразили решенията си с волята на гър­
ците.164 За териториалните аспирации на гърците можем да съ­
дим отчасти и по поместените в чуждестранния печат мнения и
предложения за границите на бъдещата гръцка държава, ня­
кои от които са имали за свой автор грък. Изказват се най-
различни предложения, като някои от тях предвиждат създа­
ване на свободна гръцка държава в Пелопонес, а други — ре­
жим, сходен с този на дунавските княжества.165
Тук ще си позволим да се спрем още веднъж на проблема
за отношението на демократично настроените дейци от години­
те на въстанието към Византия, както и към носителите на ви­
зантийската традиция — Патриаршията и фанариотството. Не­
зависимо от това, че отхвърлянето на Византия като политиче­
ски, правов ред и идейна атмосфера не означава отхвърлянето
на нейните териториални граници, ние отново отделяме внима­
ние на този проблем, тъй като именно този елемент в идеоло­
гията на възходящата към властта гръцка буржоазия претър­
пява съществена промяна с идването и на власт. Кораис, който
и преди 1821 г. засвидетелствува отрицателното си отношение
към Византия и Патриаршията, към носителите на византиниз-
ма и най-вече към фанариотството, сега анализира подробно
проблема за ролята на Византия и църквата в гръцката исто­
рия. Той стига до категоричното заключение, че свободните
гърци трябва да скъсат завинаги с византийската традиция,
с „фанариотската проказа“. Още непосредствено след започва­
нето на въстанието Кораис формулира ясно искането за скъсва­
не с Цариградската патриаршия и създаване на гръцка авто­
кефална църква.166 Цял низ от извори, датиращи от годините
на въстанието, свидетелствуват, че в случая не се касае до идеи,
типични само за Кораис, а до възгледи, споделяни от предста-

54
 зителите на демократичното течение във въстанието. Предприе­
тите от Патриаршията мерки срещу въстаниците подхранват
тяхното убеждение, че висшето духовенство е оръдие на чужда­
та власт и независимите гърци трябва да скъсат е него.167 От
много писма на гръцките въстаници личи, че те смятат незави­
симостта от Патриаршията за задължително условие, гаранти­
ращо и политическата свобода от султана.108 А самият Т. Коло-
котронис, водачът на гръцките въстаници, независимо от ува­
жението си към византийските императори не се поколебава да
подчертае, че Патриаршията и Фенер са верни служители на
султана.169 Антифанариотските настроения добиват най-ярък из­
раз в книгите на Μ. Ф. Залонис, който в стремежа си да разоб­
личи реакционната същност на Фенер дори заявява, че поради
незначителното си гръцко население Цариград не играе роля
в гръцката освободителна борба.170 От времето на въстанието
датират и мемоарите на Н. Ипсилантис, в които Цариград е
окачествен като „варварски град, изходен пункт за всички па­
губни за родината походи“171. А влиятелният гръцки политик
Сп. Трикупис заявява през 1827 г., че „божията промисъл е оп­
ределила светия град Атина за столица на възродена Гърция“172.
През разглежданата епоха се очертава и задълбочава и спо­
менатата по-горе тенденция за съхраняване на Османската им­
перия, представена главно от светски и духовни лица, свързани
с Патриаршията и Фенер. От тези среди излизат противниците
на новите положителни знания, на новия мироглед. С тях е
свързана и позицията за противопоставяне на революционната
активност в края на XVIII и началото на XIX век. Това прера­
стване на идейния консерватизъм на тези среди в ясно изразен
политически консерватизъм се извършва под влиянието на
Френската революция. Градацията в поведението на тези среди
може да бъде проследена по няколко красноречиви примера.
През 1700 г. Патриаршеският синод отказва да даде съгласие­
то си за превеждането на светите книги на простонароден език
под претекст, че „не всички неща са за всички, мъдрите неща
са за мъдреците и светите за светите хора, а не за народа“173.
След две десетилетия църквата подлага на гонения Методиос
Антракитис заради свободомислие. Малко по-късно жертва на
консервативните сили става създадената от Евг. Вулгарис Атон­
ска академия. Самият Вулгарис и просветителите Н. Теотокис
и Д. Катардзис са принудени да се откажат от възгледите си
и преминават на консервативни позиции. На преследвания са
подложени и И. Мисиодакас и Ат. П-салидас, тъй като техните
възгледи по въпросите на образованието и езика са в явен кон­
фликт с установените норми.174 С началото на Френската рево­
люция църквата започва истински кръстоносен поход срещу
подготвилите тази революция идеи. Носителите на просвещен-
ските идеали, са обявени за еретици, „слуш на дявола“ и без­

55
 божници. През 1793 г. църквата афоресва Христодулос Пам-
плекас заради философските му възгледи, които са несъвмести­
ми с религиозния мироглед и консерватизма на Патриаршия­
та. С цяла поредица от енциклики патриархът се стреми да
предпази гърците от „идейната отрова от Европа“175. С всяка
измината година борбата в защита на средновековната схола­
стика и идеализма добива силата на политическа платформа.
Патриарх Григорий V въвежда официална цензура, като усло­
вието за издаване на книги е те да не „вредят на читателя“,
противопоставяйки се на установените догми и на съществува­
щия политически ред.178 В една от своите енциклики патриарх
Григорий V открито обявява война на „чудовищните науки“,
които увреждат не само религиозните чувства на хората, но
и „морала и политическите системи“177.
Така на революционната пропаганда на Ригас и Кораис
започват да противодействуват вече не само османските власти,
но и подкрепящите ги среди около Патриаршията. От тези сре­
ди излиза авторът на прочутото за времето си „Бащинско поу­
чение“, което има за цел да очерни Ригас и представи турския
султан като спасител и покровител на православната вяра.178
С тях е свързан и фанариотският княз К. Ипсилантис, който
носи вина за гибелта на Ригас.179 Пак от тези среди излиза и из­
вестният на времето автор Атанаеиос Париос, съставител на
поредица съчинения, предназначени да охладят ентусиазма на
гърците от революционната пропаганда. В неговите съчинения
Ригас и Кораис са представени като „езичници“, проповядва­
щи учение, противно на християнството и гибелно за народа.
Настоява се, че единствено подчинението на султана е угодно
на бога.180 Пак от тази епоха датират и съчиненията на М. Пер-
дикарис, който твърди, че не счита за полезно и желателно ос­
вобождението на гръцкия народ, а, напротив, би умолявал бога
да даде повече сила на турския султан и повече власт. Перди-
карис счита, че именно под властта на „снизходителния мо­
нарх“ — султана, гръцкият народ ще се просвети, ще стане по-
добър и тогава именно той няма да се подчинява на друг народ
освен на властта на „единородните отоманци“. Според него още
след 1453 г. „гръцкият народ по-скоро управляваше съвместно
с турците, -отколкото да им е бил подчинен“181. А Иларион Крит­
ски, бъдещият търновски митрополит, е най-близкият сътруд­
ник на патриарх Григорий V при създаването на патриарше­
ската цензура. Той счита, че единствено просветата може да
подготви по-добро политическо бъдеще на гръцкия народ.182
От своя страна представителите на демократичното течение в
гръцкото възраждане започват също война срещу духовенст­
вото, обвинявайки го за неговото сребролюбие, невежество и
верноподаническо поведение. Плод на тази полемика е цяла по­
редица антипатриаршески брошури и съчинения.183 Така неза­

56
висимо от това, дали гръцката светска и духовна аристокрация
гради проекти за мирно прерастване на Османската империя
в гръцка държава, както твърдят някои гръцки автори, в годи­
ните на назряването на антифеодалната националноосвободи-
телпа революция те образуват блок с враговете на свободата на
гръцката нация. Поради тези причини и Кораис посреща вестта
за обесването на патриарх Григорий V от турците с възклица­
нието: „О, колко е безумен султанът, та той беси своите прия­
тели, вместо да ги награждава с повишение.“184
И ако в някои решителни моменти стечението на различни
обстоятелства спомага за включването на представители на
тези среди в лагера на враговете на султана, подобни прояви
са свързани неизбежно с политиката на някоя външна сила и
не целят задълбочаването на революционния процес. Така
П. Кодрикас, фанариотският секретар, предвижда участието на
Франция, а К. Ипсилантис вярва, че помощта на Русия ще
изиграе решаваща роля при уреждането на съдбата на балкан­
ските народи. За Ипсилантис участието на Русия ще гарантира
предпазването на гърците от вредното влияние на Франция.185
Увличането на някои .представители на тази прослойка от гръц­
кото общество от революцията от 1821 г. слага отпечатък вър­
ху актовете на въстаническите власти. Те именно допринасят
за идейния завой към консерватизъм, настъпил с утвърждава­
нето на олигархията в ръководството на въстаниците.
Вливането на представители на тези среди във въстаниче­
ските сили допринасят и за споменатия елемент на византийска
традиция в актовете на поелите властта групировки, предизви­
кал гнева на демократично настроените дейци.186 С тях са свър­
зани и съставителите на някои документи, в които се говори
за „трона на нашия Константин“187. Израз на това отсъствие на
единство в идейния облик на въстаническите сили е и издаде­
ната през 1821 г. книга с пропагандни цели, съдържаща най-
революционните творби на Кораис заедно с оракули, вещаещи
падането на Турция.188
Без да считаме, че сме изчерпали абсолютно всички проек­
ти за създаване на свободна гръцка държава, изброените до­
тук разкриват достатъчно пълно сложната идейна атмосфера,
предхождаща създаването на буржоазната държава. Излиза­
нето на гръцката буржоазия на преден план в духовния и по­
литическия живот на нацията в края на XVIII в. дава отраже­
ние върху създадените през този период политически програми.
В борба срещу средновековния мироглед буржоазията издига
най-прогресивните за времето идеали и на тях подчинява свои­
те проекти за бъдещата независимост. Поставяйки освободи­
телното движение на гръцка основа, гръцката буржоазия не
престава да гледа на останалите балкански народи като на
потенциален съюзник. Същевременно на този етап от своето

57
развитие гръцката буржоазия успява да формулира принципи
и идеали, които изразяват интересите не само на цялата гръц­
ка нация, но и имат общочовешко звучене, отговарящо на за­
дачите, стоящи пред българи, сърби и пр. Съчетавайки всичко
най-прогресивно от идеите на епохата, националноосвободител-
ната идеология на гръцката буржоазия съдържа и някои еле­
менти от национализъм, които до извоюването на свободата иг­
раят ролята на стимулатор в борбата за ликвидиране на чуждо-
националния феодален гнет. Отбелязахме, че гръцките възрож­
денци показват своето високо национално самочувствие, което
в някои случаи дори прераства в убеждението за възможността
останалите балкански народи да възприемат името гърци, счи­
тайки го за белег на култура и духовно издигане. У някои дей­
ци, като П. Кодрикас, високото национално самочувствие е съ­
четано с подчертано пренебрежение и презрение към българи­
те.189 Н. Дукас счита, че елинизирането на власите би било по­
лезно за тях, тъй като то ще означава тяхното цивилизоване.190
Обяснение за тези явления представлява фактът, чебтръцката
буржоазия независимо от своята слабост в сравнение със свои­
те европейски партньори се оформя най-рано на Балканите. Тя
се очертава като най-силна в сравнение с българската, сръбска­
та и албанската буржоазия, и то при условие, че господствува-
щата народност все още не е излъчила своя буржоазия. Тези
обстоятелства, съчетани е просвещенската атмосфера на прек­
лонение пред древните елини, създават самочувствието на гръц­
ката буржоазия на носител на цивилизация и право на хегемо­
ния. Гръцката буржоазия се оказва достатъчно силна, за да
поведе спор с Патриаршията за ръководството на нацията, да
дискредитира старите ръководни обществени сили и да ги от­
страни по пътя на властта. Тя има и силата да поведе тежка
и продължителна борба срещу чуждия владетел.
Тук е уместно да се върнем отново към въпроса за ролята
на Цариградската патриаршия и гръцкото духовенство в бъл­
гарската история. От казаното дотук личи, че през епохата на
формирането на гръцката нация ведуща роля в този процес са
играели сили, несвързани с Патриаршията и фанариотството,
а напротив — дейци, които са били в лагер, противен на тези
социални слоеве. На практика Цариградската патриаршия иг­
рае роля, задържаща процеса на формирането и избистряното
ла гръцкото национално самосъзнание, а по-късно играе отри­
цателна роля и в борбата за национално освобождение. Анали­
зираните по-горе проекти за мирно превземане на Османската
империя „отвътре“ или свързаните е политиката на Русия пла­
нове на цариградската аристокрация нямат характера на гръц­
ка национална програма. Те се опровергават от естественото
развитие на балканските нации и се оказват исторически без­
перспективни. Проникнати от идеята за спасение и единство на

58
православието, тези проекти не съдържат конкретен стремеж
към елинизация на негърците. Подобен стремеж, и то все още
в зародиш, долавяме у идеолозите на друга социални среди —
просветните и политическите дейци, изразяващи интересите на
гръцката буржоазия. Използуваната от българския учен Ив.
Снегаров191 енциклика на патриарх Григорий V като доказател­
ство за елинизаторската политика на Патриаршията фактиче­
ски не съдържа и най-бледа следа от призив към погърчване
на негърците. Напротив: прокламираните от патриарха идеи, на
които се спряхме по-горе и които представляват сърцевината
на енцикликите на Григорий V от 1804 и 1819 г., имат роля, за­
държаща избистрянето на гръцкото национално самосъзнание,
а не значението на заплаха за негръцките народи. Трудно бих­
ме могли да си представим, че идеолозите на гръцката буржоа­
зия, които сами са воювали с Патриаршията през този период,
биха прибягнали до съюз с духовенството. Със създаването на
гръцката буржоазна държава и формулирането на основните
й задачи в областта на националната политика взаимоотноше­
нията между установилата се вече във властта буржоазия и ня­
когашния й враг — Патриаршията, претърпяват еволюция, до­
вела до тяхното съюзяване, но това настъпва едва след превръ­
щането на гръцката буржоазия от угнетена в господствуваща
класа»

59
 Гла в а H
УТВЪРЖДАВАНЕТО
НА М Е Г А Л И
ИДЕЯ

1
Проблемите
на новоосвободената
гръцка държава

Революцията от 1821 г. завършва със създаването на незави­

симо кралство Гърция. Задачите на националноосвободителна-
та, антифеодална революция не са решени докрай, тъй като
основните проблеми — проблемът за създаване на модерна и
демократична държава, проблемът за развитието и осъвреме­
няването на гръцкото стопанство, аграрният проблем и пробле­
мът за доосвобождаването на всички гърци — получават реше­
ние в зависимост от интересите на едрата търговска буржоазия
и богатите земевладелци — коджабаши, които на практика заг-
рабват властта в младата държава. Управляващите среди в
Гърция от своя страна са принудени да съобразяват своите
действия с европейските държави-покровителки и с икономиче­
ски силните представители на гръцката националност извън
пределите на кралството.
Установеният в Гърция политически режим противоречи из­
цяло на идеалите на гръцките възрожденци. На крал Отон са
дадени правата на абсолютен монарх. До неговото пълнолетие
управлението се поема от регентство от баварци, които власт-
вуват при пълна изолация на гръцките политически дейци. З а ­
почва периодът на т. нар. „баварократия“ или „ксенократяя“,
през който дейността на гръцките министри е сведена до функ­
циите на чиновници към управляваните от баварците министер­
ства. Под ръководството на регентството ое провеждат рефор­
ми в административното устройство и управление, в армията,
финансовата, правната и църковната система, целещи модер­
низация и централизация. Полагат се грижи за модернизацията
на образователната система. Реорганизира се и системата на
правораздаване. Създава се национална, независима от Цари­
градската патриаршия автокефална църква. Въвежда се стро­
га цензура на печата. Полагат се грижи за подобряване на тран­

60
спортната мрежа и пощенските служби. Баварското регентство
разтуря съществувалата до този момент въстаническа армия
и хиляди бивши бойци са изхвърлени от армията и лишени от
държавна издръжка. Част от уволнените войници, които в про­
дължение на години са били откъснати от труда, образуват ма­
са от декласирани елементи, които се занимават с грабеж или
представляват контингент, от който опозиционните партии на­
бират поддръжници. Състояща се в по-голямата си част от
бивши въстаници от останалите под турска власт райони, тази
многочислена маса е благоприятна почва за националистическа
и военнолюбива пропаганда.1
Друг проблем, който не получава решение със създаването
на Гърция, е проблемът за модернизацията и развитието на
гръцката индустрия. Издаденият през 1837 г. закон за „насър­
чаване на националната индустрия“, съставен по образец на
аналогични актове от европейските правителства, на практика
не съответствува на общото състояние на гръцката индустрия.
Характерът на гръцката икономика от този период е несъмнено
капиталистически въпреки наличието на някои отживелици от
миналото, но самата индустриализация на страната протичи
бавно и мъчително. Този застой продължава до 1871 г.,. когато
в гръцката икономика настъпват някои изменения. Основна
причина, задържаща индустриализацията на Гърция, е отсъст­
вието на капитали поради ниското ниво на натрупване през пе­
риода на османското владичество.2 Освен това почти до края
на XIX в. гръцката буржоазия има възможност да разгръща
активността си извън Пределите на Гърция — в Османската им­
перия, в Египет и Румъния. Като трета причина за забавената
индустриализация на страната се очертават благоприятните ус­
ловия за развитието на селското стопанство, породени от нара­
сналото търсене на селскостопански продукти през 1832—1871
f.3 Значителна част от гръцката търговско-посредническа бур­
жоазия действува и трупа капитали на територии, откъснати от
Гърция. В много случаи тя служи за агент на чуждия капитал
в собствената страна. Специфичните за гръцкия търговски ка­
питал черти дават основание на учените да считат гръцката бур­
жоазия за типичен пример на компрадорска буржоазия, под­
чинила икономическите и политическите интереси на своята
страна на големите капиталистически държави.4 Основна част
от придобития капитал се канализира в непроизводителен сек­
тор, като се създава хипертрофично паразитно тяло от обслуж­
ващ търговията посреднически персонал, придаващ характерен
облик на гръцкото общество. Същевременно разстроената и опу­
стошена от войната страна трудно става почва за успешна сто­
панска дейност. Територии и градове, които са играли основна ро­
ля в икономическия живот на гърците, са опустошени или оста­
нали извън пределите на страната. Същевременно не се води

61
системна политика за покровителствуване на местното -произ­
водство.5 Сериозни грижи се полагят~ единствено за развитието
на свързаното с търговията корабоплаване, което стимулира
корабостроителната индустрия по островите. Спецификата на
гръцката икономика се проявява и в областта на банковото
дело. Банковият капитал се превръща в мощно средство за раз­
витите капиталистически държави да упражняват своето влия­
ние -в Гърция. През 1841 г. в Гърция се учредява национална
банка при активното участие на френски капитали:6 В тази
стопанска сфера гръцката буржоазия се оказва силно зависима
и от заможните представители на гръцката националност из-
вън пределите на Гърция.
Тук именно би трябвало да се спрем малко по-подробно
на стопанската активност на гърците извън Гърция, тъй като
тя именно послужва за основа при формирането на някои от
основните схващания по решаването на гръцкия национален
въпрос. Според съвременните автори населението на Гърция
е съставлявало около една четвърт от гърците в Европа и Близ­
кия Изток.7 Според Г. Финли в началото на въстанието от
1821 г. гърците възлизали на 3 500 000 д., от които на Балкани­
те живеели 1 000 000, 1 900 000 — на Крит, Цикладските остро­
ви, Ионийските острови и Цариград и 500 000 в Мала Азия, Ки­
пър, дунавските княжества, Русия и другаде.8 Представителите
на гръцката диаспора се числят към най-активното в стопанско-
отношение население на Балканите и Близкия Изток. Тяхното
присъствие -е особено осезателно в Османската империя. Изно­
сът на памук, тютюн, вълна, зехтин и пр. от Епир, Тесалия, Ма­
кедония се извършва предимно от гръцки търговци. Тяхното
активно участие в живота на османската столица обхваща всич­
ки сфери на стопанска дейност. Тежките сътресения, които пре­
живяват гърдите в Турция през време и след въстанието, во­
дят до замиране на стопанския живот. Репресиите на турските
власти засягат особено осезателно гръцките първенци и бога­
таши. На гонения и убийства са подложени не само гръцките
духовни водачи, но и фанариотите и гръцките видни търговци.
Едва през 30-те години в живота на гърдите в Османската им­
перия настъпва известно раздвижване. Ограниченията, поста­
вяни от османските власти пред гърците и пред гръцките пода­
ници в търговската и занаятчийската дейност, карат гърците в.
империята да приемат поданството на чуждите държави с цел да
си осигурят тяхното покровителство. За продължителен период
от време Портата не желае да спазва спрямо гърците задълже­
нията си по международните договори и им -отказва свобода в.
стопанската дейност. Гръцкият активен елемент обаче успява
до голяма степен да преодолее тези ограничения. През втора­
та половина на XIX в. вече множество гърци в Турция се оказ­
ват собственици на големи капитали и участвуват в закупува­

62
 нето на чифлишки стопанства в Македония и Тесалия.9 Голяма^
стопанска мощ имат гърдите в Египет, където те се ползуват с.
покровителството на владетеля Мехмед Али. Те са не само соб­
ственици на памучни плантации и износители на памук, но и.
оказват [влияние върху политическия живот. Пак през тези го­
дини разраства и ролята на гръцките корабопритежатели и ко­
рабостроители, които обслужват търговския обмен по главните
пътища в Средиземноморието и Черно море. Развиват се гръц­
ките колонии по главните пътища на търговията с жито по Чер­
но море и Дунав. Гръцкият търговски флот заема през 1836—
1837'г. първо място в пристанищата на Египет.10
Според изворите от епохата през 1833 г. броят на гръцките
търговци извън Гърция, които запазват повече или по-малко
връзка с кралството, е около 100 000.11 Сред тях първо място
по значение заемат търговските къщи в Турция, главно в Со­
лун, Цариград, Смирна, Сяр, Александрия. След тях идват тър­
говските къщи в Босна, Влахия, Молдавия. Основните пътища,,
следвани от гръцките търговци в този район, свързват Алек­
сандрия, Смирна, Цариград.12 Гръцки кораби обслужват и ли­
ниите Марсилия — Малта, през Генуа, Ливорно и Неапол, Ци­
рея — Малта, Цирея — Смирна, Сира — Константинопол, през
Смирна.
За дейността на гръцките търговци извън Гърция можем
да съдим по факта, че още през 1834 г. гръцките правителства
чувствуват необходимостта от създаване на гръцки консулства
за покровителствуване на гърците в чужбина. С декрет от
20. VIII. 1834 г. се установява консулски режим на Гърция. В·
Англия се създават департаменти Великобритания, Шотландия,
Ирландия, Малта с вицеконсулство в Гибралтар, във Фран­
ция — генерално консулство в Париж, консулство в Марсилия
с вицеконсулство в Тулон, Алжир, Бастия, в Русия — консулст­
во в Одеса с вицеконсулства в Измаил и Таганрог. Особено
развита е консулската мрежа, обхващаща Османската империя.
Създават се пет департамента: Черно море и Мраморно море,
Цариград с вицеконсулства в Трапезунд, Варна, Дарданелите,
Смирна, Хиос, Самос, Родое, Кипър, Енос, Касандра, Волос,
Превеза, Пловдив, Одрин, София. В дунавските княжества се
назначава генерален консул в Букурещ, консулство в Яш и ви­
цеконсулства в Галац и Браила. В Египет се определя генера­
лен консул в Кайро с три департамента за Египет, за Сирия и
Крит. На Ионийските острови се създава генерално консулство
в Корфу с вицеконсулства в Занте и Кефалония.13
Много съществено обстоятелство е това, че гърците извън
Гърция решително надминават своите сънародници от кралст­
вото по финансови възможности. Така търговците Кондостав-
лос, установени в Лондон още преди 1821 г., притежават през
1835 г. капитал, възлизащ на един милион златни франка. Ра-

63
лис притежават 4 800 000 зл. фр. в Англия и 2 500 000 зл. рубли
в Русия. През 1830 г. в Одеса живеят 15 гръцки семейства с
богатство над 500 000 рубли. Икономическата мощ на тези хора
проличава и от факта, че създадената през 1841 г. гръцка на­
ционална банка се основава с участието на Георгиос Ставру,
бивш колониет в Триест, Зосимас, колонист в Русия, Тосица и
Цициниас, колонисти в Египет.14 За гръцката държава се по­
ражда жизнено важният проблем да централизира капитали и
средства именно от представителите на силната в стопанско от­
ношение диаспора. Гръцката буржоазия от кралството въпреки
своите по-малки икономически възможности в сравнение с бо­
гатите търговци извън страната на практика продължава да
има широк район на действие благодарение на гръцкия елемент
в империята и дунавските княжества. Същевременно с обявява­
нето на Гюлханския хатишериф през 1839 г. в активността на
гърците в пределите на Османската империя настъпва нов ре­
шителен етап. Този документ провъзгласява гаранции за запаз­
ването на честта, живота и имота на всички турски поданици,
изравняване на гражданските права на господствуващата и уг­
нетените народности, декларира свобода на вероизповеданията
и обещава реформи, които биха превърнали Турция в една съв­
ременна буржоазна държава. Тези действия на османските
власти „анулираха в действителност от гледна точка на поли­
тическите условия за развитието на капитализма резултатите
от гръцката революция. На практика за гърците, поданици на
империята и носители на капиталистическите отношения в нея,
образуването на една национална и буржоазнодемократична
държава представляваше до 1821 г. една абсолютна необходи­
мост, която след тези актове загуби своята непосредствена ико­
номическа основа.“15 Укрепващата все повече „гърко-отоманска
буржоазия“ става един от важните фактори в стопанския жи­
вот на империята, тъй като към нейните функции се прибавя
и ролята на посредник между чуждия капитал и османската
икономика.16 Тези силни позиции на гръцката буржоазия в пре­
делите на османската държава, както ще видим по-долу, слу­
жат за икономическа база при формирането на една от основ­
ните тенденции в гръцката политическа мисъл относно реша­
ването на националния проблем. Те ще послужат при обоснов­
ката на проявилата се още и преди 1821 г. идея за мирното
превръщане на османската държава в гърко-турска дуалистич-
на държава.
Така на базата на общуването в сферата на стопанските
взаимоотношения на гърците от Пловдив, Браила, Смирна, Ати­
на и Цариград се изгражда и тяхното езиково, културно, етни­
ческо единство, което от своя страна стимулира утвърждаване­
то на общността в политическите аспирации на представителите
на тази народност. Съвременниците на епохата констатират с

64
 учудване, че народността на гърците, където и да се намират
те, е устойчива, подобно на народността на евреите. Още в на­
чалните години от съществуването на Гърция Фр. Тирш прави
констатация, която има стойността на предвиждане върху бъ­
дещите гръцки териториални аспирации: „Почти нищо не се е
променило, защото разделянето на Гърция не представлява ни­
що повече от една политическа подялба. Връзките между се­
мейства, роднини, интереси съществуват непрестанно.“17 И тези
връзки се осъществяват при явното надмощие на „външните“
гърци, които още отрано започват да оказват влияние върху
политическия живот на кралството.
Друг проблем, който не получава решението си със създа­
ването на свободнала гръцка държава, е аграрният проблем.
През годините на революцията въстаническите власти обявяват
недвижимото турско имущество за национално богатство. Обра­
зува се т. нар. фонд от национални земи, включващ 2/3 от об­
работваемата земя. Собствеността над земята преминава у дър­
жавата, а селячеството продължава да бъде само непосредст­
вен производител. Гръцките правителства започват да раздават
част от земята на бивши въстаници. Земя се раздава отчасти
и срещу заплащане. Много земи се заграбват незаконно или
откупувах, от влиятелни и заможни хора, като основната маса
от населението остава в положение, аналогично на положение­
то си в османската система. Селското население на Гърция,
което представлява 60% от свободните гърци, продължава да
живее в мизерия, като 80% от него не притежават никаква зе­
мя.18 Споменатият по-горе подем в селскостопанското производ­
ство, свързан с нарасналото търсене на селскостопански про­
изведения в международен мащаб, не е свързано с въвеждане­
то на чисто капиталистически форми на експлоатация. Наблю­
дава се усилена вътрешна колонизация, която води до поглъ­
щане на значителна част от свободната работна ръка, необхо­
дима за индустрията. Същевременно производството на така
търсените стафиди, памук, тютюн и пр. продължава да бъде
организирано на базата на традиционните форми, което задър­
жа процеса на превръщането на селяните в пролетариат и на­
сочването им към града. Тези характерни за гръцкото село чер­
ти спомагат за оформянето на гръцкото общество като предим­
но дребнобуржоазно.19 Този характер не се нарушава от съще­
ствуването на група заможни и влиятелни земевладелци, които
увеличават своите владения чрез закупуване или по незаконен
път.
Характерните за гръцката икономика черти слагат отпеча­
тък върху облика на гръцкия град. През 1820 г. в Атина има
10 000 жители, през 1830 г. — 20 000, през 1860 г. — 65 000 и
през 1904 г. — 200 000. Основният прираст се дължи на дошли­
те извън пределите на кралството гърци. Преобладаващата ма­

5 Н ационалният въпрос 65
 са от населението на столицата се състои от държавни служи­
тели, учители, интелигенти от всякакъв вид, съдии, духовници»
учаща се младеж. Многобройна е групата на полупролетаризи-
раното население, непроизводително и живеещо благодарение
на подаянията на богатите и силни политически хора. Значи­
телен е и броят на търговците и заетите в търговията служите­
ли, на собственици на недвижимо имущество. Производително­
то население на Атина възлиза на 15% майстори и 10% работ­
ници, няколкостотин промишленици и занаятчии. Противопо­
ложно на Атина някои градски центрове, като гр. Ермуполие
на о. Сира, се издигат като модерни индустриални градове.
Този град съсредоточава 1/3 от промишления капитал на Гър­
ция и 1/2 от търговския. Работниците съставляват 45% от на­
селението на града, а моряците — 10%. Други градски центро­
ве, които добиват значение през този период, са Патра, Нав-
ллион, с. Идра.20
Управляващите среди в гръцкото кралство се оказват нес­
пособни да дадат радикално решение и на проблема за демо­
кратизирането на политическия режим. Изграденият още през
годините на революцията съюз между гръцката буржоазия, и
други обществени сили, които са били чужди и враждебни на
революцията1 сега се затвърдява и придава характерен облик
на цялостния политически .живот на страната. Утвърждаването·
на блока на едрата гръцка буржоазия, едрите поземлени собст­
веници и фанариотството във властта има за последица устано­
вяването на режим, който е несъвместим с предосвобожденски-
те идеали. Така закономерната еволюция към консерватизъм»
настъпила с превръщането на буржоазията в управляваща кла­
са, се стимулира и от съюзяването й с придошлите в страната
фанариоти и едри земевладелци — коджабаши. Ето какъв е
социалният облик на 103-мата политически дейци, които през
1841 г. играят решаващата роля в политическия живот на стра­
ната: 22 от тях произхождат от земите извън Гърция, т. е. спа­
дат в категорията на т. нар. „парики“ — пришълци, 5 са от Ати­
на, 24 — от Пелопонес, 8 — от островите, 44 — от Румели (Кон­
тинентална Гърция), като сред тях преобладават бившите ко-
джабаши; второ място заемат богатите корабопритежатели и на
трето място са „пришълците“, по-голямата част от които са фа­
нариоти.21
Сред тези дейци се обособяват и трите основни политически
партии — франкофилска, англофилска и русофилска. Програ­
мите на трите партии показват, че управляващите среди в Гър­
ция не са все още напълно диференцирани, а политическите им
искания не са достатъчно избистрени.22 Трите групировки се
различават единствено въз основа на различията в политиката
на големите европейски държави, интересите на които застъп­
ват те. Зависейки много от своите покровителки, буржоазните

66
 партии не се поколебават да допускат безпрепятствената наме·^
са на чуждите държави във вътрешния живот на страната. От
своя страна крал Отон е улеснен от съществуването на три
сходни политически партии, тъй като има възможност да лави­
ра между тях.
Проанглийската партия или т. нар. партия на барлеите или
редингота е оглавявана от видния политик от фанариотски про­
изход Александрос Маврокордатос. Тя изразява интересите на
едрата търговско-промишлена буржоазия, свързана с англий­
ската икономическа и политическа активност на Балканите.
Нейни привърженици има и сред едрите поземлени собственици,
богатите корабопритежатели, свързаните с английския банков
капитал гърци, някои представители на интелигенцията и част
от фанариотството. Влиянието на тази партия сред широката
маса от населението е незначително, като тя се радва на пре­
стиж главно в големите градски центрове. Тази партия се рад­
ва на преобладаващо влияние в началните години от същест­
вуването на Гърция. Във вътрешната си политика англофилите
се стремят към създаване на здрава централизирана монархи­
ческа власт, е оперативен и модерен административен и военен
апарат. На тези цели са подчинени проведените реформи в ар­
мията, администрацията, съдебното дело, църквата. Дошли на
власт, англофилите забравят своя основен девиз —■конституция,
в името на който са се борили срещу русофилски настроения
пръв гръцки президент Каподистрия. Във външната си полити­
ка англофилите се стремят към запазването на мира с Турция,
сближение с нея и уреждането на спорните проблеми чрез прего­
вори. Тази политическа линия отговаря изцяло на стремежите
на Англия да запази мира на Балканите.23
Франкофилската партия, или т. нар. партия на мосхоманга,
или още националната партия, е ръководена от активния уча­
стник във въстанието, бивш лекар при двора на Али паша Янин-
ски — Колетис. Тя изразява интересите на едрите поземлени соб­
ственици в Румели, а също и на едрата търговско-промишлена
буржоазия, свързана с Франция. Франкофилската партия има
привърженици и сред представителите на свързания с Франция
банков капитал. Тя се радва на популярност и сред военните, бив­
ши участници във въстанието, кактоисред част от селячеството в
Румели. Нейни привърженици са и някои революционно и демо­
кратично настроени представители на интелигенцията, учаща­
та се младеж: Демократичните принципи, характеризиращи в
предосвобожденския период възгледите, на поклонниците на ре­
волюционна Франция, сега отстъпват пред безпринципния стре­
меж към властта. Именно от страна на профренски настроени­
те среди се правят най-сериозните компромиси с кралския
двор.24 Франкофилската партия не полага усилия за решаване­
то на стопанските проблеми на страната. Предприемат се мер­

67
ки, които водят до обогатяването на привържениците на Коле­
тно или отговарят на интересите на Франция. През годините
на управлението на Колетис се правят частични раздавания на
земя от „националния“ фонд, което води до заграбването й от
хората на Колетис. Вносът на френски капитали и учредяване­
то на гръцка национална банка с активното участие на Фран­
ция не стимулират съществено развитието на икономиката на
страната, а само водят до по-пълното й обвързване. Твърде ха­
рактерна постъпка на франкофилските правителства е премах­
ването на всякакви ограничения -в търговията, което нанася
удар на неукрепналата индустрия на страната.25 Характерно
за политиката на „националната“ партия е и предложението за
министър на финансите на Гърция да бъде назначен францу­
зин.26 Франкофилските среди дават и най-латриотично и войн-
нолюбиво настроени дейци, които в началните години от съще­
ствуването на Гърция издигат програмата за активна политика
спрямо Турция и териториално разширение за сметка на осман­
ските владения.
Партията, която се радва на най-голяма популярност сред
широките слоеве на гръцкото население, е русофилската пар­
тия, т. нар. партия на напистите или мужиците. Неин вожд е
героят от въстанието Теодорос Колокотронис. Привърженици
на тази партия са голяма част от участниците във (въстанието
и значителна част от селячеството. Русофили има и сред едри­
те земевладелци в Пелопонес, сред търговците, свързани с Ру­
сия, сред интелигенцията и духовенството. С оглед на интере­
сите на Русия тази партия застъпва първоначално идеята за
мир с Турция, а по-късно — през време на Кримската война, е
главен организатор на антитурски акции. От средите на тази
партия излизат последователни защитници на идеята за раз­
пределението на националния фонд земи. Русофилските каби­
нети са единствените, които правят опит за провеждане на пок­
ровителствена за местната индустрия политика?7
Характерна за гръцкия политически живот черта, която
играе роля през разглеждания период, е т. нар. система на
„клиентела“. Влиятелните в икономическо и политическо отно­
шение лица се заобикалят от протежирани от тях свои поддръж­
ници. Клиентите гарантират на своя покровител популярност
и изборни успехи, срещу което получават високи постове и ма­
териални облаги. Тази система процъфтява особено много през
времето на управлението на франкофилската партия, когато
Колетис се обгражда от свои клиенти и превръща държавния
апарат в средство за тяхното обогатяване. Пак чрез армията
от свои клиенти Колетис си създава и ореола на пламенен пат­
риот и враг на Турция.
Единствената част от гръцката буржоазия, която остава
вярна на предосвобожденските идеали, са представителите на

68
 нейните средни и низши слоеве. Интелигенцията, учащата се
"Иладеж, военните се увличат от девизите конституция, буржоаз­
ни свободи, решаване на аграрния въпрос, социално равенство,
независимост от външните сили. В това отношение най-активни
са дейците с профренска ориентация. Пролетаризираните и по-
лупролетаризираните градски елементи все още не играят са­
мостоятелна роля в политическия живот. Демократичните сили
започват борба срещу деспотичния режим непосредствено след
пристигането на Отон в Гърция. Тази борба прераства в съби­
тията от 1843, 1848 и 1862 г., когато позициите на монархията
се разклащат сериозно. Селячеството в своето мнозинство недо-
волствува от аграрната и църковната политика на правителст­
вото и иска преминаването на краля към източноправославната
църква.*8
Основните тенденции в европейската политика, които би
трябвало да се имат пред вид с оглед на интересуващия ни
проблем, са следните.29 Британската политика спрямо Гърция
е подчинена на общата линия в политиката на империята спря­
мо народите от Югоизточна Европа — противодействие на рус­
ките аспирации към Проливите. Британските интереси изискват
запазването на мира в този район, което ще гарантира проник­
ването на влиянието на Англия по пътя на стопанската актив­
ност. В това отношение британските интереси изискват сближе­
ние между Гърция и Турция в областта на търговията и поли­
тиката. Поради надмощието си в Османската империя в края
на 30-те години Русия изоставя за известно време политиката
си на война, но с постепенното нарастване на влиянието на за­
падните държави в Турция въоръжената намеса се очертава
като единствения подходящ път за руската дипломация. Тази
възприета към средата на XIX в. линия спрямо Османската им­
перия съответствува на желанията и стремежите на по-голяма-
та част от останалите под турска власт християни, които ще се
включат активно в антитуреките действия. Франция е свързана
с този район със стопански и политически интереси, датиращи
от предосвобожденската епоха. Обстоятелството, че за известно
време нейното влияние е изтласкано от Англия и Руеия, я кара
да търси нови пътища за установяване на надмощие в Гърция.
Тя избира удачно политиката на покровителствуване стремежи­
те на гърците към национално обединение, с което печели голя­
ма популярност в Гърция. Постепенно Франция също се ориен­
тира към бранене принципа на интегритета на Османската
империя, като се стреми да възпре гърците от антитурски дей­
ствия.
Накрая ще се опитаме въз основа на някои данни на из­
ворите от епохата да възстановим картината на населението на
Гърция, която представлява интерес за нас с оглед на изслед­
ваното сложно обществено явление. Границите на Гърция включ­

69
 ват земите на юг от демаркационната линия, свързваща заливи*
те Арта и Волос, т. е. Пелопонес (Морея), Континентална Гър­
ция (Румели), Цикладските острови, Спорадските острови и
о. Евбея. Ионийските острови остават в британско владение, а
остров Самос получава вътрешна автономия и християнски уп­
равител. Остров Кипър, Крит и други територии на Балканите
и в Мала Азия с компактно гръцко население остават под ос­
манска власт, въпреки че през 1821 г. населението им е участ­
вувало във въстанието. Според данните от първите преброява­
ния през 1828 г. населението на Гърция възлиза на 753 400 жи­
тели. От тях 11 450 са мюсюлмани. Сравнението на тези данни
със сведенията за 1821 г., според които населението на тези
райони е възлизало на 983 765 жители при 63 615 мюсюлмани,
показва, че през време на войната броят на населението е на­
малял със 185 365 души.30 Някои области в Пелопонес, където
се водят най-тежките сражения, загубват повече от половината
от населението си.31 Мюсюлманите, съставляващи 10% от насе­
лението, постепенно се изселват в Турция. Обезлюдяването на
страната поражда необходимостта от увеличаването на населе­
нието, и то не само чрез естествен прираст, но и чрез поселва-
не на хора отвън. Според съвременниците на епохата Гърция
се нуждае остро от поселването на 500 000 семейства земеделци
и внасянето на 110 000 чифта рогат добитък от Тесалия, Епир,
Македония, България и Мала Азия с цел да се съживи замре­
лият стопански живот.32
И действително още от първия момент на своето съществу­
ване гръцкото кралство започва да приема имигранти не само
от земите, останали в пределите на Османската империя, но и
отвред. Този процес се улеснява от условията, предвидени в
документите по създаването на Гърция. Протоколът от 3. I.
1830 г. признава правото на емиграция за всички поданици на
Портата в срок от една година. Масовото емигриране на гър­
ците кара турските власти да внесат ограничения, като с про­
токола от 16. VI. 1830 г. те признават това право само за насе­
лението на районите, които са участвували във въстанието. За
такива райони са признати само Айвали в Мала Азия и гра­
ничните с Гърция райони.33 Същевременно Портата продължава
да счита за рая всички хора, произхождащи от подвластните й
райони, като с това стимулира стремежа на гърците от Турция
да се преселят в Гърция. За размерите на имиграционния про­
цес може да се съди по данните за прираста на населението на
Гърция, което през 1828 г. възлиза на 753 400 жители, през
1839 — на 823 773, през 1842 г. — на 853 005, а през 1845 г. —
на 960 000 ж. Този прираст се дължи главно на имиграцията,
а, на второ място, на естествения прираст.34
В по-голямата си част този поток от преселници се състои
от бивши въстаници, отседнали след въстанието в Гърция, или

70
хора, забягнали със семействата си от Епир, Тесалия, Мала
Азия, Македония, островите. Според Фр. Тирш броят на въоръ­
жените сулиоти възлизал на 1200 души, а от районите около
Олимп се преселили на гръцка територия ■2500 души, които
продължават да бъдат „обединени около знамената на своите
капитани“35. М. Бартолди твърди, че в Гърция се поселили око­
ло 800 мъже от Крит, 400 от Македония, 600 албанци, 500 су­
лиоти, 600 епироти и тесалийци.35 Преселници от разорения през
времето на въстанието о. Хиос основават гр. Ермуполис на о. Ся­
ра. Многочислени са и бежанците от Мала Азия.37 Сред ново­
дошлите се числят и множество гърци от Дунавските княжества
•и Европа.38 Значителен е и броят на установилите се в Гърция
■фанариоти.
Изворите от епохата свидетелствуват и за големия брой
българи, преселници в Гърция. Включили се масово във въста­
нието, те предпочитат да останат в свободната държава, за да
избягнат турските репресии. Сред тях най-многочислени са ма­
кедонските българи, които след потушаването на въстанието в
Македония се вливат във въстаническата армия в Гърция. Об­
стоятелството, че през 1843 г. възниква необходимостта от спе­
циално представителство на нашите сънародници на гръцка
територия и се създава отделен трако-славяно-български коми­
тет под председателството на българина Хаджи Христо, свиде-
телствува за тяхната многочисленост.39 За техния голям брой
свидетелствуват и запазените досега документи, представлява­
щи молби за земя, военни чинове и пенсии, съставени от бъл­
гарските доброволци.40
Спряхме се по-подробно на тези данни, тъй като те до го­
ляма степен ни помагат да си представим сложността на проб­
лема, възникнал пред гръцките правителства от необходимост­
та да приемат, настанят и осигурят препитание на тези дошли
с „празни ръце“ хора.41 Проектира се създаването на колонии
от бившите бойци, като по този начин се попълни липсата на
селскостопански производители. Замисля се даването на земя
в Акарнания на българи, албанци, сулиоти и власи.42 Гръцките
правителства обаче не пристъпват към решителни мерки в тази
насока и на практика голямата част от придошлите отвън бив­
ши въстаници остават без препитание, превръщайки се в една
значителна по брой група от хора, която е благодатна почва ва
патриотична и войнолюбива пропаганда и се използува много
умело от различните политически водачи.
Всички тези особености в стопанското и политическото раз­
витие на младата буржоазна държава оказват решаващо въз­
действие при формирането на различните становища и програ­
ми относно разрешаването на националния проблем.

71
 2
Националният проблем
в сферата на политическата
активност на гърците
през 30-те години
на XIX в.

Решението на големите европейски държави извън пределите

на гръцката държава да останат големи територии с компакт­
но гръцко .население предизвиква оправданите протести на гър­
ците. За тях е напълно неприемливо «откъсването на Ионийски-
те острови, Хиос, Крит и Самос от Гърция.43 Първият гръцки
президент Каподистрия полага много усилия, за да постигне
известна корекция в границите на страната в полза на гърците.44
«Според «съвременниците на епохата гърците продължават да
считат за столица на Гърция Цариград и ще приемат въстание­
то си за привършило единствено ако видят „гръцкият кръст да
«се издигне над Света София“45. Тези информации, макар и да
«'съдържат с положителност известна доза преувеличение, преда­
ват атмосферата в новосъздадената държава. Напълно понятно
е, че напусналите родните си места тесалийци, епироти и пр.
I очакват с надежда освобождението и на своята земя. Към тези
: настроения се прибавят и всички усложнения от политически,
икономически и пр. характер, породени от затварянето на Гър­
ция в тесни граници. Ако имаме пред вид и общуването на гър­
ците от кралството с тези от Турция по стопански и културен
път, можем да си създадем представа за условията, които под­
държат атмосферата на непрекъснат патриотичен подем и не­
удовлетвореност сред гръцката общественост.46
; От своя страна голяма част от останалите в пределите на
Турция гърци още отрано показват, че считат гръцката държа­
ва за свой естествен обединител. Тези настроения проличават
■"през време на посещението на Отон в Смирна през 1833 г., ко-
гато малоазийските гърци демонстрират привързаността си към
гръцкия крал.47 За същите настроения свидетелствува и съвре­
менникът на тези години Г. Ещал: „Самите ние видяхме на
гръцката граница тесалийски селяни да идват да питат своите
сънародници земляци, забягнали на гръцка територия, кога ще
бъде даден сигналът за бунт. Оръжие и барут, ето всичко, кое­
то. искаха тези решителни хора, и сигурно е, че биха се нужда­
ли от много малко неща, дори от малко парични средства, за
да бъдат разбунтувани тези провинции и бъдат отнети с една
кратка война от турската власт. Депутати от Епир, Тесалия,
Албания и Македония бяха дошли да присъствуват тайно, и то
без да бъдат повикани, на коропацията на гръцкия крал. Те бяха

72
натоварени да докладват на своите земляци, че са видели със
собствените си очи краля на Гърция."“5
Тези настроения, колкото и несъобразени да са били с об­
щата обстановка в Европа, действуват като непрестанен фак­
тор на атмосферата в кралството. „Човек може да се забавля­
ва от тези фантазии на един народ, който не е овладял доста­
тъчно и ограничените земи, които притежава, но те не трябва
да бъдат пренебрегвани“ — отбелязва Фр. Тирш, коментирайки
настроенията в Гърция.49 Турските погроми над гърците в Ос­
манската империя, последвали посещението на Отон в Смирна..
както и репресиите над населението на Самос намират жив
отклик в кралството.50 За настроенията в страната може да се
съди и по факта, че през 1837 г. излиза от печат и циркулира
в Атина оракулът „Виденията на Агатангел“, предвещаващ па­
дането на Османската империя и възстановяването на христи­
янския Цариград.51 На следващата 1838 г. повод за ярки пат­
риотични изяви става официалното възвеждане на 25. III за
национален празник. Тази дата, възприета за начало на въста­
нието от 1821 г., се превръща в повод за патриотични изяви и
се чествува под девиза „Към Цариград, към Цариград!“52.
Изброихме тези красноречиви примери, свидетелствуващи
за състоянието на обществените настроения в Гърция, които
създават благоприятни условия за гръцките политически дейци
да включат патриотичните девизи в своите пропагандни сред­
ства. Отношението към съдбата на поробените гърци, които ще
демонстрират различните политици, ще бъде условие и сред­
ство за определянето на обществените настроения. Така още
през време на управлението на първия гръцки президент Ка-
подистрия франкофилски и англофилски настроените против­
ници на властта използуват в антиправителствената си пропа­
ганда обвинението, че Каподистрия е предател на национални­
те интереси, тъй като не е съдействувал за присъединяването
на Крит към Гърция.53 Превръщането на идеята за освобожде­
нието на всички гърци в оръжие на конкретни социални сили
за постигането на определени политически сили проличава и в.
един от най-ранните опити за организирана освободителна дей­
ност. Бившият участник във въстанието Янис Макриянис съз­
дава тайна организация през време на управлението на Капо­
дистрия. Основно средство за спечелване на съмишленици, кое­
то използува Макриянис, е „идеята да освободим и останалите
части от Турция, които са под робството на султана“. Оказва
се обаче, че Макриянис и неговите съмишленици имат за цел
да следят зорко „каква е волята на Каподистрия и каква сво­
бода иска той за гърците“, т. е. какъв ще бъде характерът на.
неговото управление.54 „И трудихме се, разказва Макриянис, и
в страната, и извън нея, внимателно и оглашавахме хората,,
така че ако можеше, да'се надигнем за външните работи, да се

73
 освободим и ние тук и да направим здрави закони и да ни уп­
равляват като хора, защото сега ни управляват човекоядци по
собствената си воля и жалко за оръжията и жертвите, що сто­
рихме.“55
Тези пасажи от. мемоарите на Макриянис предават по мно-
гго характерен начин чертите, които придобива организираната
;активност на някои политически дейци: нерешеният национален
.въпрос .стимулира сплотяването на бившите въстаници, които в
.човечето случаи са дейци от Македония — Цамис Каратасос,
..Василис Дтанасиу, Веленцас, Ларион, но скоро в активността
ща заговорниците излизат на преден план коренно различни
удроблеми — този за управлението на страната, за разпределе­
нието на земята, за съдбата на безработните бивши въстаници,
ща ширещото се в страната разбойничество.56 Тази преориента­
ц и я на вниманието от „външните“ към „вътрешните“ дела ха­
рактеризира възгледите на значителен брой хора от тези годи­
ни.57 Подобна градация на проблемите на младата държава се
долавя у много автори, които насочват вниманието си именно
към характера на управлението, към нуждата от коренни ре­
форми и демократизация на режима, към необходимостта от
освобождаването на Гърция от опеката на европейските дър-
щави.68
Управляващите среди са принудени да държат сметка за
патриотичните настроения на широките слоеве от гръцкия на­
род, като същевременно са обвързани от интересите на държа­
вите покровителки, които изискват мир в този район на Европа.
Същите обстоятелства определят и позициите на крал Отон.
Формиран под влиянието на царящия в двора на баварския
крал Лудвиг романтизъм и филелинство, Отон пристига в Гър­
ция с амбиции за величие, които не съответствуват на реалните
условия. Следните три примера илюстрират красноречиво лич­
ностните качества на Отон, които в някои моменти повлияват
Политиката на страната по националния проблем. През 1833 г.
Отон решава да предприеме споменатото пътуване до Смирна,
с което той прави демонстрация /пред османските власти, оказа-
да се твърде скъпа на гърците в Турция. Характерно е и реше­
нието на Отон коронясването му през 1835 г. да стане по обра­
зец на византийските императори. Поръчва си изработването
на корона и скиптър, след като прави специални проучвания за
този ритуал във Византия.59 Преданието свързва неговото име
и със забавния и тъжен анекдот, че при известието за смъртта
на турския султан през 1839 г. той пожелал да замине незабав­
но за Цариград, за да бъде коронясан за император.60
Началните години от съществуването на младата държава
са изпълнени с усилията на правителствата за организиране на
еамия държавен организъм, управление, финанси и армия. По­
литиката на мир с Турция се определя не само от общата сла­

74
бост на Гърция, но и от международната обстановка, която HÔ
благоприятствува агресия срещу Портата. Гръцките правител­
ства се ориентират към мерки от дипломатически характер.
Въпреки лошото състояние на своите финанси страната се на-
гърбва с издръжката на широка мрежа от дипломатически пред­
ставителства в европейските столици.61 Гръцките дипломати в
чужбина имат за своя основна задача защитата на гръцките на­
ционални интереси. Пратеникът на Гърция в Цариград К. Зог-
рафос прави постъпки пред европейските посланици за присъе­
диняването на Крит към Гърция. Гръцкият представител в Лон­
дон Сп. Трикупис настоява, че неговата страна може да бъде
гарант на политиката на мир на Балканите, ако тя самата по­
лучи гаранции за своята истинска независимост чрез присъеди­
няването на Крит, Тесалия, Епир, Самос и Карлатос.62 Търси се
разрешение по дипломатически път и на спорните проблеми меж­
ду Гърция и Цариград. Опитите на гръцките дипломати да по­
стигнат споразумение по проблемите за турските имоти в Гър­
ция и положението на гръцките поданици в Османската импе­
рия остават безуспешни. През 1835 г. османските власти изда­
ват разпоредба, която изисква от всички гръцки поданици в
Турция да приемат турско поданство или да напуснат страната.
Пречи се и на свободното преминаване на гърците от о. Самос
в Гърция.63
Източната криза от 1839—1841 г. благоприятствува анти-
турската активност на гърците, които започват да вярват, че е
настъпил моментът за получаване на полагаемата им се част
от османското наследство. Гръцкият дипломатически представи­
тел в Цариград Аргиропулос изразява учудването си, че гръц­
кото правителство бездействува.64 За гръцкото правителство
обаче става ясно, че международната обстановка не позволява
активна намеса в събитията. Дори и Франция, която подкрепя
египетския владетел Мехмед Али в борбата му срещу Портата,
съветва Гърция да пази мир. През лятото на 1839 г. министърът
на външните работи на Гърция формулира становището на свое­
то правителство: Гърция ще запази неутралитет при условие,'
че получи териториални гаранции. Към нея трябва да бъдат
присъединени Епир, Тесалия и Крит.65
През 1839 г. гръцкото правителство прави сериозни стъпки
за нормализиране на отношенията си с Портата. То забранява
тържественото чествуване на годишнината от въстанието, което
обикновено добива характера на антитурска изява.66 Предприе­
ма строги мерки да парира активността на различните патрио­
тични организации, които биха допринесли за усложняването
в отношенията между Гърция и Турция. Полага грижи да огра­
ничи дейността на въоръжените чети, които преминават непре­
къснато гръцко-турската граница. През м. ноември 1839 г. в
Цариград пристига министърът на външните работи на Гърция

75
 s
K. Зографос, за да поднесе поздравленията си на новия султан
Абдул Меджид. Започват преговори, които завършват със сключ­
ването на търговски договор между Гърция и Турция и изпра­
щането на турски посланик в Атина, с което фактически се уре­
гулират отношенията между двете страни. Още в хода на пре­
говорите обаче между Зографос и Портата сред гръцката обще­
ственост започва брожение. Става ясно, че Портата иска да на­
ложи на Гърция някои неблагоприятни за гърците условия. В
■ това отношение особено активна роля изиграват опозиционните
партии, които използуват случая, за да дискредитират русофил-
ския кабинет. Цялата гръцка преса, включително и органът на
русофилската партия „Еон“ се обявяват срещу договора. Всич­
ки считат, че той е несъвместим с националните интереси на
Гърция. Зографос е обвинен в национално предателство. Отон
и правителството отказват да ратифицират договора, а Зогра­
фос подава оставката си. Историята на този договор е доста­
тъчно позната, но ние се спираме по-подробно на нея, тъй като
тя ни дава възможност да направим някои важни изводи. Сега
за пръв път след няколкогодишно съществуване на свободната
държава се поставя и коментира открито въпрос от подобно ес­
тество, и то при участието на цялата гръцка общественост.
Гръцките управляващи среди имат възможност да извлекат
поуката за силата на националния проблем като фактор на об­
щественото мнение.
Историята па договора на Зографос дава възможност да се
проявят различните тенденции в гръцката политическа мисъл
по'националния проблем. Договорът между Турция и Гърция е
подписан на-3 март 1840 г. в Цариград. На същия ден трябва
да влезе в сила и съставеният още през 1839 г. Гюлхански Хати-
шериф. Това наистина случайно съвпадение отразява една дей­
ствителна взаимна връзка между султанския акт и гръцко-тур­
ския договор. Тази взаимна връзка се изразява както в целите
на замислилите тези два документа политици, така и в тяхната
съдба — в неуспеха. Поведението на бившия гръцки посланик
в Цариград и понастоящем министър на външните работи на
кралството К. Зографос, политик с утвърдено име, показва го­
товността на определени среди от управляващите кръгове в
Гърция да търсят помирение с Турция. Търси се не само жела­
ният от държавите покровителки мир, но и създаването на ус­
ловия за осъществяването на нормална стопанска активност на
гръцкия елемент в Турция. Заинтересувани от тази политика са
заможните търговци, които разчитат на добрите отношения с
Турция, за да продължат активността си в нейните предели.
Тази политика е изгодна и за богатите корабопритежатели, кои­
то трупат имот от транспортирането на стоки в Средиземномо-
рието и за тях лошите отношения с Турция означават рискове
за стопанската им дейност. Мир с Турция искат и свързаните с

- 76
 Цариград представители на фанариотството и духовенството, за
които развалянето на отношенията с Портата крие опасности
от нови антигръцки погроми в империята. От подобна политика
са заинтересовани особено много представителите на гръцката
народност в Турция, на които, както видяхме, Хатишерифът обе­
щава доста привлекателни перспективи. Тази тенденция в гръц­
ката политическа мисъл обаче не добива реализация през
1840 г. Не изпълнява предназначението си и султанският Ха-
тишериф. В Гърция все още не са назрели общите условия, кои­
то, както ще видим по-долу, ще позволят през 1855 г. сключва­
нето на гръцко-турски търговски договор, доста сходен на този от
1840 г. В самата Турция почвата за провеждането на реформи за
превръщането на империята в съвременна буржоазна държава
също се оказва неподходяща. И все пак трябва да подчертаем, че
през 1839—1840 г. ясно се проявява възгледът, че гърците тряб­
ва да търсят решение на своите проблеми чрез мир с Турция,
чрез политическо и стопанско сближаване с империята и насе­
ляващите я гърци.
Сега през началните години от съществуването на Гърция
надделява тенденцията, поддържана от онези среди, които счи­
тат, че Гърция не може да преговаря със своя бивш поробител.-
Договорът е атакуван главно поради онези негови членове, спо­
ред които гърците не могат да се ползуват с правата на най-
облагодетелствуваната нация, признавани за другите чужденци
и валидни до този момент според съществуващите конвенции.
Това означава, че гръцките търговци в Османската империя
ще бъдат поставени при по-неблагоприятни условия в сравне­
ние с представителите на другите народности, сякаш са все
още зависими от Портата. Особено негодувание буди забраната
за дипломатическите представители на двете страни да дават
знаме и диплом на кораб, който не принадлежи на собствената
им страна. Забранява се на дипломатическите представители
на двете страни да приемат под свое покровителство поданици
от другата страна. Постановява се принципът, че никой под ка-
къвто и да било предлог не може да се откаже от поданство­
то си.67
Според някои автори договорът неоправдано предизвикал
такава бурна реакция у гърците. Еп. Кириакидис счита, че този
договор „не е бил най-добрият, но не и най-лошият“, тъй като
неблагоприятните клаузи важат и за турската страна.“ Но сега,
през 1840 г., надделява мнението на средите, които не са заин­
тересовани от запазването на добрите отношения с Турция. То­
ва е схващане на онези социални сили, които нямат интерес от
запазването на спокойствието в този район и считат, че Гърция
не е очертала окончателните си граници и има какво още да
иска от Турция. Макриянис се възмущава: „Измамиха го (Зог-
рафос — б. м.) турците и чужденците, които искат свободата

77
 ни, и сключи договор, който е по-лош за гърците от онзи, кой­
то имахме с турците, преди да грабнем оръжията.“69 Вестник
„Еон“ подчертава, че ратифицирането на договора би означа­
вало гръцките министри, като Пайкос, Ралис, Полизоидис, про­
изхождащи от империята, да плащат харадж на турския посла­
ник в Атина.70 Договорът изглежда неприемлив и по чисто фи­
нансови съображения, тъй като той би означавал отклонение
от доходите на гърците в полза на султанската хазна.71 Основ­
ната причина обаче, която прави договора неприемлив, е фор­
мулирана най-добре от в. „Еон“: „С една дума, г-н Зографос
чрез един прост подпис постави отново под турско робство една
десета част от гръцката нация, унищожи с едно драсване на
перото само всички надежди за увеличаване на територията на
кралството, на неговото население, принуждава толкова уважа­
вани търговци да останат завинаги рая на Високата порта и
пристъпи клетвата си на служител на независимостта.“72 В този
дух тълкува обществените настроения и френският дипломат
в Атина Сартиж, който счита, че договорът с Турция би озна­
чавал пресичане на пътя на териториалните аспирации на гър­
ците. Пак според Сартиж Отон не е ратифицирал договора, по­
неже не е желаел чрез него да си завърже ръцете.73
След отстраняването на Зографос в Цариград пристига
-Д . Христидис, който напразно се опитва да продължи прегово­
рите при по-благоприятни за гърците условия. Портата обаче
проявява непреклонност и предприема строги мерки срещу гръц­
ките търговци в империята. Тя забранява акустирането на гръц­
ки кораби в турски пристанища, облага с мито от 20% гръцкия
внос в Турция, въвежда строги мерки към гърците-контрабан­
дисти. С най-тежки последствия за гърците е изгонването на
гръцките поданици от еснафските организации в Турция и пъл­
ната забрана за гръцките консули да се месят в съдебните де­
ла на своите поданици в Турция. Последвалото охлаждане в от­
ношенията между двете страни прави обстановката в Гърция
още по-експлозивна.74 Сартиж съобщава, че гръцкото правител­
ство „мечтае да завладее гръцките провинции на Османската
империя“, което е идея-фикс на гръцкия народ и неговия крал.74
Според него гърците считат споразумението между европейски­
те държави през 1839 г. за първа стъпка към разделянето на
Османската империя и „тепочувствуваха добре, че те са изклю­
чени от него и че едните от тях ще загубят всяка надежда за
освобождение, а другите — всяка вероятност за териториално
увеличение или индустриално и политическо развитие... Гърци­
те разчитат единствено на Франция, тъй .като тя има интерес
да направи от гръцката нация една достатъчно силна нация»
за да устои на настъплението на народите от Север и Изток.“75
Обстановката® Гърция става все по-напрегната. Очаква се»
че през пролетта на следващата година ще започне война. Изпра·“

78
 дени са емисари в Тесалия, Епир и Македония, които подгот­
вят всеобща акция. Те установяват връзки с .недоволните от ос­
манското правителство мюсюлмани, които са готови да се при­
съединят към едно евентуално надигане на гърците. Застраши­
телно активни стават и четите по гръцко-турските граници. В
страната циркулират съчинения с религиозно съдържание, веща­
ещи скорошното възраждане на цяла Гърция.76 Министърът на
външните работи заявява пред Сартиж, че гръцкото правителство
би благоприятствувало всеобщо надигане на Балканите, ако
то види в него признаци на успех и ако преди всичко е сигурно,
че ще получи подкрепата или поне неутралитета на Франция.77
Френските дипломати в Атина настоятелно съветват гръцкото
правителство към умереност.
Независимо от тези усилия на френските дипломати актив­
ните организатори на антитурски акции излизат именно от сре­
дите на профренски настроените дейци. Към тях се числят ру-
мелиотите, които са свързани със съмишленици в Епир и Теса­
лия и считат Турция за немощна. Те вярват, че Гърция ще бъде-
единственият наследник на европейските владения на Турция.7®
Макриянис е в центъра на организационна дейност, целеща
бунт в Македония и Тесалия. „Аз се бях разбрал'с множество·
местни хора, военни и граждани“ — пояснява той. Целта на
активността си той формулира като „за външните дела“79. Спо­
ред докладите на френските дипломати заговорниците разчи­
тали на помощта на Франция.80 Един от близките другари на
Макриянис — Ларион — отива в Египет при Мехмед Али, по­
неже „го счита за патриот“81. Египетският владетел снабдява
Ларион с препоръчителни писма до гърци и турни на Крит,,
където Ларион трябва да се прехвърли с изпратени от Мехмед
Али отреди и да оглави въстанието. С Мехмед Али поддържа
връзка и друг съмишленик на Макриянис — деецът от Македо­
ния Константин Досиос.82 Египетският владетел изпраща свои
емисари в Епир и Тесалия. А Макриянис съобщава, че „бяхме
посветили хора навсякъде навън“83. С тези именно среди очевид­
но се свързва и Г. С. Раковски през време на пребиваването си
в Атина през 1841 г., както и останалите българи, създали в
гръцката столица т. нар. „Македонско дружество“84. Недовол­
ните от Хатишерифа турци също били готови да въстанат на
страната на християните, като настоявали в случай на успех да
им бъде запазена собствеността. „Те разбирали, че е дошло
предвещаваното от оракулите време за рухването на Осман­
ската империя и бог се е обявил в полза на християните.“ss
С избухването на въстанието на а. Крит през 1841 г. свързани­
те с Макриянис Велендас и Цамис се прехвърлят на турска те­
ритория, за да създадат ново огнище на бунт.88 Неразривно
свързани с тези планове са и събитията в Браила, в които уча­
ствуват представители на всички балкански народи.87

79
 Въз основа на данните, с които разполагаме за освободи­
телното движение на гърдите от годините на Източната криза,
от 1839 до 1841 г., можем да направим някои по-общи изводи
за характера на идеите на участниците в него. На първо място
трябва да се подчертае, че за някои дейци идеята за освобож­
дение на поробените гърци е сраснала с идеята за промени в
самата Гърция или, както казва простичко Макриянис, „да се
освободим и ние вътре“. Прави впечатление, че Макриянис се
стреми да се разграничи от дейците, които „работят за външни­
те работи“, но не и „за доброто на родината“. Той изтъква, че
цел на неговата организация е да създаде гръцко движение,
т. е., което носи полза на гърците, а не на чужденците. Негова
главна задача е „да уволним чужденците и да си запазим ра­
ботата“88. От тези думи личи двойнствената цел — заедно с
решаването на националния проблем да бъдат решени и някои
социални и политически проблеми — да бъдат изгонени бавар-
ците и да се осигури работа и земя за онеправданите бивши
въстаници. Мемоарите на Макриянис дават възможност също
да се очертае и другата тенденция сред дейците за национално
освобождение — тази на хората, които не работят за „доброто
на родината“. Макриянис разказва, че един от членовете на
организацията — Цамис Каратасос, издал плановете нм на
краля, „а ние не знаехме това“. Всички възлагали надежди на
Каратасос, че той ще премине в Турция и ще поведе въстаници­
те, „но той ни измами: не потегли извън Гърция. Онези, с които
той говореше тайно, го посъветваха да направи така“. „Тогава
— продължава Макриянис — рекохме да се оттеглим от това
въстание, за да не бъдем предадени и да не подведем и братя­
та си.“89 За да разтълкуваме по-пълно тези думи на Макриянис,
които явно свидетелствуват за съществуването на свързано с
управляващите среди течение сред заговорниците, ще си помог­
нем с някои сведения от докладите на френските дипломати в
Гърция. Според тях дейците за освобождение се делят на две
групировки: „Сред тях има такива, които искат да се действу­
ва само срещу Турция, като се предизвика въстание на гръц­
кото население в Тесалия, Епир, Македония, Крит и др., а също
има и такива, които считат, че след като постигнат целите сре­
щу Турция, те ще се върнат в Гърция, за да изгонят баварците,
свикат национално събрание и съставят конституция.“90 Според
френския дипломат второто течение е по-малобройно, тъй като
много от военните, съставляващи организацията, са свързани
с краля.
Друга характерна черга на освободителното движение от
този период, която проличава от анализираните извори, е обвър­
заността на политическите дейци с интересите на някоя външна
сила. По-горе беше изтъкнато, че съмишлениците на Макриянис
са предимно хора с профренска ориентация. Свързаният с дво­

80
ра Цамис Каратасос получава инструкции от двора на Отон,
а самият крал от своя страна се съветва с френските дипло­
мати, които са против надигането на гърците. Тази обвърза­
ност на гръцките политически дейци осуетява техните замисли,
разединява техните усилия. Решителният момент за действия
е проигран, като дейците за освобождение, вместо да обединят
усилията си и се възползуват от благоприятните условия на
Източната криза, се впускат в разпри. Макриянис е готов да
нарича с най-обидни думи дейците с проруска и проанглийска
ориентация, като твърди, че първите били водени от „руски пат­
риотизъм“, а вторите създали комитет „сестра на англича­
ните“.91
Същата обвързаност проличава и в активността на разкри­
тата през 1839 г. „Филортодоксална организация“, обединяваща
лроруски настроени дейци. Организацията, цели въвличането на
Гърция в руската сфера на влияние чрез издигането на власт
на проруски настроени политици, възстановяването на отноше­
нията между Гърция и Цариградската патриаршия, признава­
нето на върховенството на патриарха и приемането на източно­
православната вяра от краля. Организацията действува при
пълна секретност, като в нея се спазва строга йерархия. Пред
членовете, спадащи към най-инзшата група посветени, целите
на организацията се представят единствено като национално-
освободителни. Средната класа, състояща се предимно от ду­
ховни лица, е запозната с целта — възстановяване на правосла­
вието в Гърция. Единствено най-висшата класа е посветена в
истинските цели на организацията —· постигане по насилствен
или доброволен път поставянето на православен монарх на пре­
стола и преобладаване на проруската партия. Тези цели са из­
вестни единствено на влиятелни военни, висши духовници, из­
дигнати политици.92 От средата на свързаните с организацията
дейци излиза и авторът на нашумялата на времето си брошура
„Изтокът и Западът“, в която се доказват непримиримите про­
тиворечия между .Изтока и Запада, като се посочва, че гърците
принадлежат на Изтока и Отон трябва да приеме православие­
то.93 Дава се превес на идеята за единството на цялото право­
славие. Сведенията за тази организация, макар и откъслечни,
»показват, че идеята за освобождение на поробените явно е слу­
жила на конкретни .политически цели. По повод на тези дема­
гогски методи в използуването на патриотичната пропаганда
Макриянис отбелязва с горчивина: „За да постигнат целта си,
безсъвестните поставят на преден ред религията, друг — роди­
ната и дано колкото те самите искат и уважават тези светини,
толкова добро и тях да сполети.“94
Характеристиката на освободителното движение от тези
години се допълва и от активността на друга организация. За
съжаление информациите ни за нея са откъслечни н датирах

*6 Н а ц и о н а л н и я т в ъ п р ос 81
от по-късно. Според мемоарите на видния политик от фанариот-
ски произход Ал. Р. Рангавис през годините на кризата група
прозападно настроени младежи решават, че не бива да бъде
пропуснат моментът за реализация на „любимите блянове“. „В
своята младежка безразсъдност, разказва Рангавис, мислехме,
че трябва да бъде ускорено началото на надигането, изходът
на което щеше да бъде предоставен на бога и Великите сили.
Опирахме надеждите си на жертвоготовността и патриотизма
на сънародниците отвън. В него ни уверяваха всички, които
идваха оттам и се договаряха ревностно с нас.“95 Сред заговор-
ниците са представители на видни фанариотски родове, играе­
щи активна роля в политическия живот на страната, като спо­
менатия по-горе дипломат в Цариград П. Аргиропулос, Самур-
каш, Караджа, военния Вейкос, юриста Евт. Икономидис. Из­
работен е план за действие, като се предвижда ръководените
от Вейкос отреди да проникнат в Турция от определени пункто­
ве. Обсъждат се и проблемите, конто евентуално ще възникнат
по-късно — подготвят се прокламации до населението на райо­
ните на действие. Ако можем да се доверим на спомените на
Рангавис, в прокламациите се предвиждало равноправие и сво­
бода за турци и всички, които се съгласят да направят конфе­
дерация. Проектите за въстание пропаднали поради британска
намеса.95
При тази обстановка на трескава организационна актив­
ност в Гърция пристигат известията за въстанието на Крит. За­
бягналите в Гърция критяни събират средства и оръжие, фор-
мират бойни отреди и ги изпращат на острова. В Атина се обра­
зува комитет от видни политически дейци, които подпомагат
тази дейност. Същевременно обаче се проявява и тенденцията
на онези, за които събитията на Крит са нежелателни. Френ­
ските дипломати, които следят с внимание обществените наст­
роения, констатират, че „голямото мнозинство сред гърците са
напълно убедени, че няма какво да спечелят днес от събития­
та“97. Колебания и отрицателно отношение към въоръжените
действия се проявяват и на самия остров.95 Независимо от тези
противоречиви настроения започналите през февруари 1841 г.
сблъсквания между критяните и местните власти предизвикват
силно раздвижване в Гърция. Под натиска на пратеници от
свободна Гърция издигнатото от критяните първоначално иска­
не за свобода и автономия добива вида на призив за присъеди­
няване към Гърция.99 Западните държави оказват натиск върху
гръцкото правителство и краля, които трябва да съдействуват
за умиротворяването на критяните. Лишено от подкрепата на
свободна Гърция, Критското въстание е потушено. Пропада и
проектът за въстание в Епир, Тесалия и Македония. Гръцките
управляващи среди поемат риска да водят политика в съгла­
сие с волята на държавите покровителки, с което дават допъл­

- 82
нителна аргументация на антиправителствеиата пропаганда,
водена от опозиционно настроените дейци.
Годините на Източната криза от 1839—1841 г. представля­
ват важен етап в развоя на интересуващия ни проблем. Сега
за пръв път след създаването на независима Гърция така ма­
сово и така ясно се формулира искането за война с Турция. За
пръв път се очертава и становището, отричащо насилствените
антитурскн действия. Проличават и някои специфични за осво­
бодителното движение черти, като преплитането на освободи­
телната идея с идеите за демократизация на режима, тенденция
към възприемането на тактиката на общобалканско надигане
и създаване на няколко огнища на революционна активност.
През този период течението на революционно и демократично
настроените дейци не успява да се откъсне и освободи от свър­
заното с управляващите среди течение. Освободителното дви­
жение остава в тясна зависимост и от политиката на европей­
ските държави.
Интересно е да се очертаят и териториалните граници, към
които са насочени усилията на гръцките политически дейци.
В своите искания за териториални граници за Гърция гръц­
ките политици посочват Крит, Тесалия и Епир, т. е. територии
с предимно гръцко население. В някои от издигнатите от раз­
лични дейци искания се визират Цариград, Македония, Теса­
лия, Епир, Крит или пък цяла Европейска Турция. Пресата
прокламира освобождението на Крит, Тесалия, Епир, Македо­
ния, Самос и Хиос. Студентите от Атинския университет поста­
вят пред зданието на университета голям портрет на Ригас Ве-
листинлис, увенчан с лавров венец, с което показват почит към
неговите идеи.100 В проектите на Рангавис се очертава създава­
нето на конфедерация на освободените народи при равни пра­
ва на всички народности.
През тези години добива израз и една мисъл, която по-късно
се доразвива и дослужва за теоретична обосновка на терито­
риалните претенции на гърците. В един от докладите на френ­
ския посланик в Атина Лагрьоие четем: „И такъв е гръцкият
ентусиазъм, че днес техните проекти и техните надежди не се
ограничават само с Крит, но те обръщат очи и към Кипър н Са­
мос. Те мечтаят да разбунтуват Тесалия, Македония, Епир, да
сменят навсякъде, с една дума в Европейска Турция, дегенери­
ралите и корумпирани елементи на старата мюсюлманска на­
родност с пълния с живот и младост елино-християнски прин­
цип/410 Това е една от най-ранните формулировки на тезата за
елино-християиското начало, която по-късно заляга в основата
на теоретичната сграда Метали идея. Самият термин „елино-
християнски“ се появява в гръцката книжнина едва през
1852 г.102 и той изразява схващането, че гръцкият народ като
носител на елинската и християнската цивилизация е богоизбран

83
и има право на хегемония над останалите народи. Употребата
от Лагрьоне на словосъчетанието „елино-християнски“, което
до това време не е било обичайно за гръцкия език, тъй като то
съчетава две взаимно изключващи се понятия от гледна точ­
ка на мислителите от предидущите епохи, ни кара да мислим,
че той явно е имал случай да го чуе или прочете. Този факт ни
кара да считаме, че още през тези ранни години от съществува­
нето на гръцката държава се изгражда и теоретичната обоснов­
ка на териториалните претенции на младата държава. Това яв­
ление дава отражение и в гръцката научна литература, както
ще видим по-долу.

3
Гръцките
национално-политически
програми
през 40-те години
на XIX век

С приключването на Източната криза от 1839—1841 г. в поли­

тическия живот на Гърция отново излизат на преден план въп­
росите за характера на управлението на страната, за властта
на монарха, за буржоазните свободи и конституцията, за снаб­
дяването иа селячеството със земя, за работа на бившите въста­
ници. Тежката финансова криза изостря още повече атмосфера­
та и разклаща позициите на краля. Временно се осъществява
обединяване на дейците от различните политически групировки
и организирането на безкръвния преврат от 3. IX. 1843 г. В
края на годината се свик-ва национално събрание, което е нато­
варено да изработи конституция.103
Тези събития създават условия за специфична проява на
ролята на националния въпрос. Макриянис успява да обедини
представителите на различни групировки сред опозиционните
среди, имайки за цел свикването на национално събрание и въ­
веждането на „гръцки закони“. В своята пропагандна дейност
обаче той използува патриотичната агитация, като разчита, че
именно чрез нея ще масовизира движението срещу монархия­
та. „И по този начин, разказва той, заклех хора в цялата стра­
на. И на едни казвах, че се грижим за външните дела, а на дру­
ги — за вътрешните, да бъдат създадени закони и национално
събрание. И който искаше освобождение, насърчавах го за
него.“104 Тези думи показват как патриотичната пропаганда по-
служва на организаторите на антимонархичния преврат за тех­
ните конкретни политически цели. В случая тя е подчинена на
целите на демократично и опозиционно настроените среди, кои­
то използуват отказа на Отон от активна антитурска политика,

S4
за да дискредитират монархията. Проявява се преплитането
на демократизма и национализма в идеологията на средно- и
дебнобуржоазните слоеве, които изиграват решаваща роля за
осъществяването на 3 септември. Аналогично явление може да
бъде констатирано -въз основа на много източници от епоха­
та.105 Обвинението срещу монархията в незаинтересованост от
съдбата на поробените гърци намира силен отзвук сред гръц­
ката общественост. Това средство именно използуват в антимо-
нархическата си пропаганда и борците за демокрация Ал. Суцос,
Зисис Сотириу106, П. Софианопулос, както и дейците, обедине­
ни около в. „Картерия“.107 Националноосвободителната идея,
слята с идеята за демократични преобразования, намира отклик
всред формиралата се под влиянието на европейските свободо­
любиви идеи интелигенция, сред военните, сред -средните и дреб­
ните търговци и занаятчии, сред бившите въстаници. Част от
някогашните поклонници на революционна Франция изпитват
сега влиянието на идеите на С£н Симон. Емигриралите в Гър­
ция сенсимонисти Г. Ещал, Фр. Грайар, В. Бертран, Ж. Жур-
дан се радват на покровителството на министъра на вътрешните
работи Колетис.105 У Г. Ещал идеите за преобразование на гръц­
кото общество съобразно с идеите на Сен Симон са съчетани
с идеите на романтичното филелинство, намиращо израз в идея­
та, че всички гърци трябва да се обединят в една държава.109
При царящата в страната обстановка всеки нововъзникнал
проблем незабавно се свързва с въпроса за освобождението на
поробените. Така едва след дълги преговори ее взема решение,
че в националното събрание могат да участвуват единствено
представители от Гърция, Тесалия, Македония, Епир, Самос и
Крит. Използува се избирателният закон от 1829 г., т. е. за­
кон, съставен още преди окончателното трасиране на границите
на Гърция, въз основа на който се свиква националното събра­
ние в Аргос. Останалите под турска власт райони са предста­
вени от 40 депутати, като българинът Хаджи Христо предста­
вя българите, тракийците и сърбите.110 Включването на депута­
ти от територии на Турция предизвиква протеса на Портата.111
Протестират и гърците от Мала Азия, тъй като те нямат свой
депутат.112
Следващ проблем, който веднага се свързва с въпроса за
съдбата на поробените гърци, е критерият при определянето на
гражданските права на гърците. Проблемът, кои граждани мо­
гат да се считат за пълноправни граждани на Гърция, се поста­
вя още през годините на революцията от 1821—1829 г. Тогава
още прииждането на хора отвън и заграбването на властта от
силните коджабаши и фанариоти налагат на въстаническите
власти да определят съдържанието на понятието гръцки граж­
данин. Този проблем се поставя с голяма острота и през време
на управлението на Каподистрия, който в стремежа си да съз­

85
 даде база за властта -си дава големи права и постове на дошли­
те отвън хора. С идването на баварците всички отговорни служ­
би се заемат от хора, дошли отвън. „Те, чужденците, отбелязва
Макриянис, станаха наши господари, а ние техни илоти. Взеха
най-хубавите имоти, най-хубавите места за къщи, тежките зап­
лати и министерствата. А бившите бойци и вдовиците на убити­
те и техните осиротели деца и онези, които пожертвуваха това,
което имаха при бедствията на родината, нека бродят по -пъти­
щата боси и измъчени и нека просят хляб.“113 Нуждата на но­
восъздадената държава от обучени н подготвени кадри, както
и икономическата мощ на едрите търговци дават преднина на
дошлите отвън фанариоти, на богатите земевладелци и търгов-
ци-„пришълци“. Отстраняването на бившите въстаници от
държавните служби става повод за появата на редица съчине­
ния, които защищават правата «а т. нар. „автохтонни“ гърци
Особено остри са нападките срещу фанариотството,114 както и
срещу дошлите от Ионийските острови политици. Някои автори
настояват, че пришълците, т. нар. „етерохтонни“, не трябва да
бъдат считани за компонент на гръцката нация.115 Този проблем,
който по съществото -си е един социален проблем, лесно добива
характера на спор, свързан с националния проблем.
В края на 1843 г. националното събрание започва дебатите
по член трети от конституцията, който определя качествата на
гръцките граждани. Очертава се течението на политиците, кои­
то се стремят да наложат разграничение между гърците от Гър­
ция и пришълците, настоявайки, че последните трябва да бъдат
лишени от правото да заемат държавни служби. В началото на
1844 г. до националното събрание е адресирана петиция, под­
писана от 2000 души, които искат баварците и пришълците да
не бъдат допускани до държавни постове. Прави се изключение
единствено за хората, които са дошли в Гърция до 1827 г., т. е.
за участниците във въстанието. Общо взето, превес взема тече­
нието на а1втохтонистите. „Дойдоха, твърди в. „Приятел на
народа“ за пришълците, щом ние освободихме родината си, при­
ехме ги като братя, като наши единоверци, с невинност и ис­
креност. Повечето от тях обаче ни измамиха, толкова години
подло и коварно смукаха кръвта ни, нашите борби, нашите
жертви и ни отдалечиха от делата на държавата.116“ Защитни­
ците на правата на етерохтонните твърдят, че въстанието е за­
почнало като въстание на всички гърци, а не само на малка
част от гърците. Бъдещето на Гърция е застрашено, тъй като
богатите и видни гърци извън страната ще бъдат отблъснати.
Това разделение означава разцепление на гръцката нация, пре-
рязване на пътя към нейното политическо обединение. Оконча­
телното решение на националното събрание е компромисно, ка­
то в окончателния текст на конституцията не влиза разграниче­
нието между етерохтонни и автохтонни, а това се прави в отде­

86
лен декрет, който не след дълго губи валидност. В числото йа
автохтонните гърди се числят хората, родени в пределите на
свободната държава, участниците във въстанието и установи­
лите се в Гърция до 1827 г. Всички останали се уволняват от
държавните служби, като това не се прилага единствено в ар­
мията, флота, консулските служби и преподавателското тяло.~
Дебатпте около този проблем дават повод на Йоанис Ко-
летис да произнесе на 14 януари 1844 г. реч в защита на при­
шълците. Тъй като в литературата се е утвърдило мнението, че
ç тази своя реч Колетис формулира основните положения на
националната програма Мегали идея, ще се спрем по-подробно
на нейното съдържание. Понеже предаването на текста в съкра­
тен вид носи рискове от промяна на смисъла, позволяваме си
да възпроизведем изцяло онези части от речта на Колетис, кои­
то дават възможност да съдим за съдържанието на термина
Мегали идея. Възпроизвеждаме словото въз основа на протоко­
лите на заседанията на националното събрание, като подчерта­
ваме, че авторите, които са публикували по-късно тази реч,117
не са се придържали изцяло към текста на протоколите и са
внесли някои изменения: „Потръпвам, като си спомням онзи
ден, в който дадохме клетва за свобода и родина, клетва да
принесем жертва за свободата на Гърция всичко и самия свой
живот. Още са живи мнозина от положилите тази клетва. Колко
силно трябва да чувствуваме тежестта на тази клетва при се­
гашните обстоятелства, сега, когато се събрахме, за да съста­
вим конституцията, това евангелие на нашето политическо би­
тие, така че да имаме занапред две евангелия — това на наша­
та религия и това на нашето политическо битие. Поради своето
географско положение Гърция е център на Европа, изправена
има отдясно Изтока, а отляво — Запада. Нейното предопределе­
ние е с падането си да просвети Запада, а чрез възраждането
си — Изтока. Първото изпълниха нашите предци, а второто е
възложено на нас. В духа на тази клетва и тази Велика идея
пълномощниците на народа трябва винаги да се събират и да
вземат решения, но вече не само относно съдбата на Гърция,
но и на целия гръцки народ. Колко много бих искал да са меж­
ду присъствуващите и Германос, Заимис и Колокотронис, пъл­
номощниците на някогашното национално събрание. И самите
те, които грабнаха оръжието в името на тази обща цел, да се
съгласят с мен, че се отдалечихме от онази велика идея за ро­
дината, идея, която беше изразена за първи път в самия боен
марш на Ригас. Тогава всички ние, които носехме името гърци,
бяхме обединени от един дух, но постигнахме целта си отчасти.
Днес се занимаваме с празни разделяници на гърци и гърци, на
християни и християни, ние, които носим в едната ои ръка зна­
мето на религията и в другата освобождението на всички еди-
новерни християни изобщо... И тъй заклехме се в свободата

8?
 на православните християни и на всички гърци, но различни­
те обстоятелства ни ограничиха в определена територия. Про­
токолите на трите сили дадоха на нас независимостта, а на ос­
таналите извън Гърция братя, които също като нас се бориха
в свещената борба, правото да се преселват в Гърция. Тези
братя грабнаха оръжията, бориха се и се трудиха в продълже­
ние на дълги години не само в провинциите на Гърция, но и в
Европейска Турция и Азия, защото и там се чу песента на Ри-
гас. В Дервенакя, където безброй врагове бяха унищожени под.
командуването на вожда от Пелопонес, където Никитас получи
прякора Туркоядец, там, където Хаджи Христо мъжествено се
сражава с намиращите се под негова команда българи и допри­
несе изключително много за разбиването на противниците. Те­
зи подвизи не заблудиха Европа и затова Силите дадоха пра­
вото за преселване на останалите извън границите на Гърция
провинции. След като имаме това, можем ли да поставяме ня­
какво разграничение кой е грък, кой трябва да има политически
права и кой не? Ние да сторим това, след като се заклехме в на­
ционалните събрания и провъзгласихме, че гърци са всички,
които вярват в Христос и имат за бащин език гръцкия език.. .““8
Отзвукът на това слово сред обществеността, както и ком­
промисното решение на въпроса за правата на етерохтонните
ни дават основание да считаме, че зад патетичните думи на Ко-
летис трябва да търсим нова тенденция в идейния и политиче­
ския живот на страната. По-горе беше посочено многократно,
че освободителните цели фигурират в програмите на различни
политически организации. Беше изтъкнато, ч,е постепенно се
установява практиката за използуването на патриотичната про­
паганда за прикриването на конкретни политически цели. При
всички тези случаи обаче освободителните проекти са форму­
лирани от дейци, които в една или друга степен са противници
на съществуващия режим. Сега настъпва коренна промяна —
освободителната идея се поема от политиците, които идват на
власт. При атмосферата на всеобщо опиянение от удържаната
победа законният стремеж към национално освобождение се
превръща в ефикасно средство за постигане на конкретни по­
литически задачи, за замъгляване същността на разискваните
проблеми, какъвто е случаят с проблема за правата на при-·
шълците. Явно се усъвършенствува системата за експлоатация
на обществените настроения, като се въвежда и специфичният
термин Мегали идея.
За нас е интересно да изясним кон са основните идеи, из­
ложени в тази реч, която както от съвременниците й, така и
от по-късните автори се счита за манифест, за национална прог­
рама, съдържаща основните елементи на Мегали идея.“9 Основ­
ната цел на Колетис е била да убеди слушателите си в необ­
ходимостта да не посягат на правата на пришълците. За тази

88
цел той прибягва до популярния девиз за национално единство;.
Крайната цел на въстанието от 1821 г. не е постигната, твърди,
ловкият политик, и на гръцкия народ остава като предстояща
задачата да спомогне за възраждането на Изтока, да реали­
зира идеите на Ригас. Гърците са предопределени, те имат ис­
торическата мисия да работят за свободата на всички христия­
ни на Балканите. Те ще изпълнят тази своя мисия единствено*
ако запазят единството си, т. е. ако не се делят на „вътрешни,
и външни“.
Щателното -проучване на източниците от епохата показа,,,
че до речта на Колетис терминът „Мегали идея“ не е бил из­
ползуван в политическата терминология със значението на прог­
рама.120 Това словосъчетание е било на мода в Гърция и Фран­
ция по това време и ние го срещаме в художествената литерату­
ра, която по това -време носи отпечатъка на романтизма и изо-
билствува на гръмки изрази. Така например оформилият се из­
цяло под френско влияние гръцки поет Ал. Суцос употребява
словосъчетанието „Мегали идея“ в една своя поема още в края:
на 1842 г. и с него обозначава идеята „гръцкият народ да раз­
движи своите вцепенени членове и да поиска наследството на
своите лраотци, империята на династията Ком-нин“121. Обстоя­
телството, че Колетис употребява в речта си този термин, го­
ворейки за различни неща, показва, че той едва сега се въвеж­
да в политическата терминология. Колебанията на съвременни­
те на епохата източници при предаването на речта на Коле­
тис именно в онези пасажи, където е употребено словосъчета­
нието „Мегали идея“, също говорят за новаторство, което е бу­
дело недоумение у различните автори и журналисти.122 Самата-1
употреба на модното и действуващо на въображението слово­
съчетание „Мегали идея“, и то всеки път с различно съдържа­
ние, явно е съотв-етствувала на стремежа на оратора да покрие
с този термин различни идеи, като -по този начин разшири спек­
търа на излъчваното обаяние. Това е действително блестящ:
пример за реч на идващ на власт политик, който все още не е
стъпил здраво на командния пост и чувствува нужда от създа­
ване на популярност. Ако се опитаме да извлечем от текста на
речта съдържанието и а понятието Мегали идея, то би трябвало
да считаме, че то е „единство на нацията, единство на всяка
цена“123, реализация на идеите -на Ригас и доосвобождаване на
всички християни. Обстоятелството, че -в случая се говори за
освобождаване на християни, които не са само гърци, не би
трябвало да ни кара да считаме този призив за агресия спрямо
останалите балкански народи. Колетис едва ли би си позволил
подобно изявление пред публика, в която е имало представите­
ли на негръцки-те народи. Той едва ли би говорил с такъв въз­
торг и симпатии за подвизите на Хаджи Христо и неговите
българи, ако е бил воден от -мисълта да прокламира подчиня-

89
ването на българите. Трябва да се има пред вид и фактът, че
националният историк на Гърция и апологет на Мегалп идея
в края на XIX в. Еп. Кириакидис, не случайно цитирайки речта
на Колетис, заменя името българи с македонци.124 Демонстри­
раното високо национално самочувствие и убеждението в осо­
беното предопределение и мисия на гръцкия народ напомня
хипертрофиралото национално чувство на дейците от предос-
вобожденската епоха.125 Искането за освобождение и обедине­
ние на всички християни все още — поне формално, съдържа
в речта на Колетис елементи от предосвобожденския идеал на
Ригас за сплотеност на балканските народи. И подчертаваме:
„поне формално“, тъй като на практика при наличието на сво­
бодна гръцка буржоазна държава схващането за особената
мисия на гръцката нация като освободител на поробените е оз­
начавало хегемония на гръцката нация над останалите народи.126
Интересно е също така да се знае до каква степен Колетис
е изразител на обществените настроения, формулирайки тези
идеи. Един от критериите, по които съдим за това, е отзвукът
на неговото слово. Голяма част от неговите слушатели са били
развълнувани до сълзи,127 а компромисното решение по въпроса
за правата на етерохтонните е до голяма степен плод на съз­
дадената от речта на Колетис атмосфера.128 Речта на Колетис
е възпроизведена в поетична форма от поета — демократ и на­
ционалист, Ал. Суцос в отпечатаната от него през 1844 г. бро­
шура „Панорама на Атинското национално събрание“. Авторът
се обявява против разделянето на гърците на автохтонни и ете-
рохтонни, тъй като според него свободните гърци имат задъл­
жения спрямо останалите под турска власт християни. Той
твърди, че разпадането на Османската империя е предстоящо
и гърците трябва да изпълнят задачата си „обединение на це­
лия гръцки народ и просвещението на целия Изток“. „И нека
не забравяме, настоява Суцос, голямото събитие от XV век.
Ние, гърците, имахме империя и великият творец я създаде вър­
ху най-плодородните и най-хубавите земи, когато раздели све­
та на стар и нов Рим. Тя загина на стените на Византион заед­
но с Палеолог. Нашият трон остана там. Нашият религиозен
водач — патриархът, остана там, големите стълбове на сградата
Иония, Тракия, България, Епир, Македония и Тесалия остана­
ха там. Натам трябва да обърнем очи, както умът на лишения
от имот син все го тегли към имота.“129 Малко по-късно в своя
вестник „Синеносис“ („Съединение“) Суцос изтъква, че именно
Колетис е издигнал в своята реч догмата за национално един­
ство.130 Прави силно (впечатление фактът, че произхождащият от
виден фанариотски род Суцос се връща към византийското ми­
нало, за да търси в него основа за националните си претенции.
У него останалите под османска власт християни са включени
в понятието поробена и нещастна Гърция.

90
 Отклик на словото на Колетис откриваме и у Зисис Соти-
риу, демократично настроен деец, произхождащ от Кожани,
Македония, бивш търговец в Пеща и участник във въстанието
от 1821 г.131 Неговите идеи илюстрират много добре характерното
преплитане на демократизма и национализма на гръцката сред­
на буржоазия. Спадайки към категорията етерохтонни, Соти-
рну е дълбоко засегнат от лишаването от граждански права на
„пришълците“. „През 1821 г. и преди 3 септември не съществу­
ваше думата етерохтонни, пише той, а сега тя ни разделя и не­
ка се гордеят онези, които я разпространиха. Аз съм сигурен,
че самата наша родина и нашата конституция не ще поискат
да я чуят, щом като нашето политическо евангелие, както го
нарече г-н Колетис, казва: „Обичай своя народ, както самия
себе си“. Тази статия на Сотириу, отпечатана във в. „Проинос
кирикс“ („Утринен вестител“), завършва с пожеланието да бъ­
дат освободени всички поробени гръцки провинции и техните
знамена да се развеят „над палата на Константин Палеолог и
над храма на Св. София и тогава ще пожънем плодовете на
Ригас Фереос“. През 1844 г. Сотириу празнува годишнината от
3 септември, украсявайки дома си с лозунгите: „Да живее кон­
ституцията! Да живеят провинциите Македония, Епир, Теса­
лия, Крит, Самос, Псара, Хиос!“132
Речта на Колетис е една от ценностите на гръцкото възраж­
дане, които трябва да бъдат предадени на идните поколения,
твърди и Г. Терцетис, един от най-видните представители на
демократично настроените среди. Той подобно на останалите
присъствуващи слуша словото на Колетис със затаен дъх и го
счита за откровение на борците за свобода.133 Терцетис се връ­
ща и по-късно към словото на Колетис, за да подкрепи изло­
жените в него идеи за освобождение и братство между христия­
ните.134 Той съзира в речта на Колетис публична прокламация
на своя собствена мисъл, изложена още месец преди това в
издаваното от него самия описание „Ригас“. Ето и някои идеи,
изложени в списанието на Терцетис: „Ние всички сме чада на
Ригас. Кой повече, кой по-малко прилича на баща си. Божия
благословия ще бъде, ако му приличаме всички... Той, Ригас,
прокламира война за общата свобода, обяви съгласие и братство
между сродните народи на някогашната християнска импе­
рия.“135
Подобни мисли изказват и други защитници на граждан­
ските права на етерохтонните. Сред тях е свободомислещият
А. Пецалис, видните политически дейци Ал. Маврокордатос,
Хр. Перевос, И. Перидис и мн. др.136 Този положителен отклик
на речта на Колетис ни дава основание да считаме, че вождът
на франкофилската партия успява да даде словесен израз на
идеи, споделяни от хора с различни убеждения и външна ориен­
тация.

91
 ©ОФ
Ha 18 март 1844 г. Отон полага клетва за вярност към кон­
ституцията. Сформираме първото конституционно 'правителство,
начело с Ал. Маврокордатос. Останали отново в опозиция, русо-
филите и франкофилите поемат традиционните си средства за.
антиправителствена пропаганда: първите — идеята за право­
славен монарх и вторите — идеята за създаване на Велика Гър­
ция.137 Отон използува положението си ,на арбитър в междупар-
тийните борби и постепенно възстановява позициите на .престо­
ла. Започва саморазправа с най-демократично настроените уча­
стници в събитията от 3 септември.
При тази обстановка пропагандата на идеята за антитурскз,
активност отново се превръща в основно средство за дискреди­
тиране на правителството. Макриянис съчетава патриотичните
девизи с искането за опазване на конституцията. Като основно·
условие за създаването на голяма гръцка държава той посочва:
„Царят ни да има правителство от истински патриоти и онова,
в което се закле и което подписа, да не го погазва сега.“133 Той
подчертава, че е необходимо да се свика първо парламентът „и.
тогава да видим и външните работи, :и тогава господ да ни
води“139. Патриотичната пропаганда се използува и от свърза­
ните с Русия дейци. За тях Макриянис разказва следното: „От
другата партия, тази на филортодоксалната етерия, един човек
на име Стефанос Валианое беше направил организация в името,
на Мегали идея за външните работи и в нея беше прибрал хо­
ра все със сюртуци. И ги мамеше, и им казваше, че има кора­
би, оръжие, муниции много и армия и петстотин хиляди талера.
Измами хората, вземаше им парите, изяждаше га. След това
ходеше и издаваше всичко на правителството и краля. С такъв,
човек и с такива средства искат да организират въстание за:
Мегали идея, да отидат в Цариград.“140
През лятото на 1844 г. се провеждат парламентарни избори.
Съчетавайки националистичната пропаганда с обещания за ра­
дикални мерки във вътрешния живот на страната, Колетис спе­
челва изборите.141 Макриянис е сред хората, на които той дължи,
по-голямата част от получените гласове.142 Ето как пояснява,
самият Макриянис решението си да подкрепи Колетис в избо­
рите: „Казвам му аз: аз ще ти сторя приятели, но п.ри условие,,
че ще ми се закълнеш да не се обвързваш с чужденците. И след.
като ти сторя приятелите и навлезеш във властта, да почнеш да
действуваш разумно за родината си и да казваш, истината на
краля. И да подготвяме полека-лека вътрешните дела и когатс*
видим, че времето е подходящо, да помислим и за разширяване­
то на родината, но разумно, а не като Валианое я другите. Да­
ми дадеш клетва за тези неща и аз ще опрввя другите работи..
Тогава и двамата се заклехме да спазваме тези неща.“143
На 6 август Колетис оглавява правителството,, в което той

92
 заема лостовете на министър на вътрешните работи и на вероиз­
поведанията. Някогашният борец за конституция се превръща
в ревностен защитник на интересите на монархията. Държав­
ният апарат и хазната се превръщат в източник за обогатяване
на клиентите на Колетис. Отказът иа Колетис да се придържа
към принципите на революцията от 3 септември предизвиква
постепенно отлива на множество дейци от франкофи леката
партия. Сред тях са дейци като Макриянис и П. Софнанопулос,
които не могат да приемат методите на управление, прилагани
от Колетис.144 Най-радикалните елементи от франкофилската
партия се обособяват във вътрешнопартийна опозиция, срещу
която Колетис започва безпощадна борба. Става ясно, че не­
съгласията между тях не са само на базата на различни вижда­
ния по въпросите на управлението, но и по отношение иа поли­
тиката на Колетис по националния въпрос. Ето фактите, които
ки карат да считаме, че вождът на „националната“ партия пре­
дизвиква недоволството на своите довчерашни привърженици
именно с политиката си по националния въпрос.
Погазвайки с идването си на власт всички принципи, в име­
то на които е поел управлението, Колетис демонстрира вярност
единствено към идеала за териториално разширение на Гърция.
С неговото име свързват Мегали идея всички съвременници. С
личността му отъждествяват стремежа за освобождението на
поробените и чуждите политици. В историографията е утвърде­
но мнението, че Колетис представя гръцката външна полити­
ib

ка тенденцията иа враждебност към Турция, на поддържане на

непрекъснати четнически движения, въстанически опити, на тай­
ни освободителни организации, на постоянно състояние ка нео­
бявена война.145 Според тава мнение Колетис счита съществу­
ващата държава за временен етап в създаването на голяма
гръцка държава. За него развитието на производителните сили
в страната, решаването на аграрния проблем, усъвършенству-
ването на буржоазния парламентаризъм нямат .никаква значи­
мост. Напротив: укрепването на кралската власт и централизи­
раната държава са според него гаранция за реализацията на
националните аспирации и единствените проблеми, които го ин­
тересуват от вътрешния политически живот на страната.145
Анализирайки идеологията на Колетис, ние фактически
проследяваме идейното развитие на типичен представител на
социалните сили, които изнасят революцията и после достигат
властта, като преминават през закономерната идейна еволюция
на завзелата властта класа. В известен смисъл това е и разви­
тието на самата освободителна идея, която от -оръжие на поко­
рената нация се превръща постепенно в средство за укрепването
на положението на господствуващите среди. Колетис е роден в
Епир през 1784 г. в заможно семейство, носещо типичната за
този район народностна хетерогенност.147 Учи медицина в Ита­

.93
лия и става лекар при двора на Али паша Янински. С този пе­
риод от активността му някои автори свързват цитираното по-
горе революционно произведение „Гръцко народовластие“148. По-
късно като член на Филики етерия и участник във въстанието
от 1821 г. Колетис има големи заслуги за освобождението на
Гърция. През време на управлението на Каподистрия той е сред
водачите на опозицията срещу диктатурата на президента. От
тези години датират връзките на Колетис с учения филелин
Фр. Тирш.149 По всяка вероятност самият Колетис е бил един
от примерите на ярко изразен национализъм, за който Тирш го­
вори по-късно. Пак от началните години на съществуването на
Гърция датират и връзките на Колетис с емигриралите от Фран­
ция сеноимонисти, които той покровителствува като министър
на вътрешните работи.150 Ако съдим по идеите на Г. Ещал за
особената историческа мисия на гърците и необходимостта Гър­
ция да присъедини земите до Стара планина, бихме .могли да
считаме, че тези схващания са служили за известна опора и из­
точник за гръцкия политик при съставянето на проектите за
бъдещето на гръцката нация.151 Следват осем години на .почет­
но изгнание като гръцки посланик в Париж. През тези имен­
но години — 1835—1843 г., Колетис затвърдява репутацията си
на пламенен защитник на идеята за териториално разширение
на Гърция. Като шеф на опозиционна лартия той избира нацио­
налистическата пропаганда за печелене на престиж. Социална­
та същност на неговите привърженици — бивши въстаници, ру-
мелиоти, юнаци-паликарета, лумпенизирани и лишени от про­
фесия хора, революционно настроени интелигенти и будна сту­
дентска младеж — благоприятстваща за изграждането на репу­
тацията на неговата партия като „национална“ партия. Пре­
ценката, дадена от френския посланик Атина за социалната
ib

опора на Колетис, допълва нашите .представи за средите, под­

крепящи този политик: „.. .Ние сме се наместили сред палика-
ретата. Нашите приятели не винаги ни правят чест, но те са
най-силните... Ние сме приятели на най-долните обществени·
слоеве (простолюдието), но те са 'преди всичко масата в стра­
ната и там именно трябва да разположим лагера си, за да бъ­
дем силни.“1" Според свидетелствата на френските дипломати
Колетис, считан за изразител ла националните аспирации, бил
много по-полулярен от краля.153 Бидейки в опозиция, Колетис ус­
пява да си изгради репутацията на горещ патриот, без да се
излага на риска да поеме отговорността за реална политика на
война. Нека припомним, че и нашият сънародник Раковски се
уповава именно на славата па Колетис като пламенен против­
ник на Турция и търси помощта му.154
Идването на Колетис на власт е приветствувано от нацио­
налистически настроените дейци, които вярват, че негово верую
е териториалното могъщество на Гърция.155 Следват действията

94
на Колетис, които доказват отказа му от принципите на рево»
люцията. Конституцията е нотъпкана с неговото съдействие.
Именно той, шефът на „националната“ партия, премахва огра­
ниченията в търговията, което води до откриване на пълен дос­
тъп за френското проникване в Гърция, имащо за последица за­
душаването на опитите за създаване на местна индустрия.156 Не
получава радикално решение и аграрният проблем. Отказът на
управляващите среди да решат вътрешните проблеми на сто­
панския и политическия живот съобразно е нуждите на обще­
ството налага канализирането на настроенията на неудовлет­
ворените и разочарованите по посока на идеала за териториал­
но могъщество на Гърция.
Пред нас възниква въпросът, до каква степен Колетис е
оправдал репутацията си на пламенен привърженик на идеята
за радикално решение на националния проблем. Отговорът на
този въпрос има значение не само за по-пълната идейна и лич­
ностна характеристика на Колетис, но и за разкриването на
същността на самата Мегали идея. Проблемът за реалното съот­
ношение между пропагандираните от Колетис идеи и активност­
та му за тяхното осъществяване се поставя още през време на
управлението му. Тогава още се изказват съмнения за съответ­
ствието между думите и делата на Колетис. Това мнение при­
надлежи обикновено на политическите противници на самия
Колетис или пък на дейци и автори, които са отрицателно на­
строени към Мегали идея.167 Апологетите на Мегали идея от ми­
налото столетие считат Колетис за искрен привърженик на
идеята за освобождението на поробените гърци, който нито за
момент не си е послужвал с нея за демагогски цели.158
Анализът на някои извори от епохата дават основание да
се присъединим към първото становище, т. е. да приемем, че
пропагандираната от Колетис Мегали идея е служила за дема­
гогски цели и чрез нея той се е стремял към стабилизиране на
собственото положение и престола на Отон, като на практика
не е действувал за радикалното решаване на националния проб­
лем. За нас няма съмнение, че споделяното от всички гърци —
независимо от тяхната партийна принадлежност, желание за
освобождението на всички гърци е било споделяно и от Коле­
тис. До каква степен обаче той е работил реално за осъществя­
ването на това желание, може да се съди по следните факти.
Идването на Колетис на власт разтревожва европейските
правителства, привърженици на запазването на целостта на
Турция. Френският политик Гизо, който се сближава с Колетис
през време на дългогодишния му престой във Франция, се счита
длъжен да даде напътствия на своя приятел. През лятото на
1844 г. той му пише следното: „Вие сте много зает с бъдещето
на гръцкия народ и имате право. Аз виждам колко много място
във Вашите мисли и Вашето поведение заема бъдещето на този

95
■народ. Аз гледам като Вас и държа почти колкото Вас на това
бъдеще, но не се заблуждавайте в него, то няма да дойде утре.
Дали е още много далеч? Аз не зная нищо за това. Това, което
зная, е, че то не е много близо. И имайте това за сигурно. Ев­
ропа, и когато казвам Европа, аз казвам както добрата, така и
лошата европейска политика, Вашите приятели, както и Вашите
неприятели; Европа не иска скорошното падане на Османската
империя. Приемете това положение сега, без да се отказвате
от бъдещето, тъй като, ако повярват, че Вие не го приемате,
ако повярват, че Вие работите, за да ускорите събитие, което
Европа иска да отклони, европейската политика ще се обърне
против Вас и Вашите най-добри приятели няма да могат да
направят нищо за Вас.“159 Отговорът на Колетис до Гизо съдър­
жа следните пояснения: „С тъга видях, че Вие се страхувате
да не би през време на моето управление да стане някакво въ­
стание срещу турските граници. Считам за свой дълг да раз­
пръсна Вашите страхове. .. Предопределението на Гърция е
по-голямо от това, което очертаха договорите. Това е моето
убеждение, но никога не съм считал, че това предопределение
трябва да бъде осъществено чрез нахлуване в турската държа­
ва или чрез въоръжена пропаганда. Идва ден, когато самата
сила на нещата ще извърши това, което днес не можем да сто­
рим без едно общо разбъркване, което може да повлече и са­
мото гръцко кралство. И така .привърженик съм на установе­
ния ред. Затова непосредствено след влизането мн >в правител­
ството се борих сериозно да сложа юзда на страстния порив на
безразсъдните и непредвидливи духове, на желаещите да тла­
снат правителството към опасен и противонационален път. Взе­
тите от мен мерки имаха много щастливи резултати... Обявявам
Ви, уважаеми приятелю, че докато съм министър-председател,
Турция няма да има никакъв страх от моя страна.“160
Намеренията на Колетис да води миролюбива политика
към Турция личат и от друг документ от същите години — пис­
мото на Гизо до френския посланик във Виена. То представлява
отговор на изказаните от Метерних опасения, че Колетис ще
наруши мира на Балканите, „Г-н Метерних, твърди Гизо, поз­
нава Колетис, неговия характер, неговите проекти, неговите
идеи, но това е някогашният Колетис, Колетис от времето на
■борбата за независимост на Гърция, Колетис, заговорникът и
шеф на паликарета, чужденец за Европа. Той не познава Коле­
тис, който е прекарал седем или осем години във Франция, на­
пълно откъснат от своите навици и своите приятели на Изток,
невъзмутим, внимателен и умен наблюдател на западната поли­
тика, на цивилизованите общества... Това е вече Колетис, който
се завърна в Гърция и който я управлява сега. И така аз не
се колебая да твърдя, че този се различава много от предишния.
Аз го виждах много често през време на престоя му при нас и

96
аз видях измененията. Колетис революционерът и радикалът е
станал монархист и централист. Колетис съзаклятникът, воюващ
за общото надигане на гръцкия народ и създаването на гръц­
ка империя, е загубил доверие в своите блянове и дори в собст­
вената си мисъл се подчинява на властта на необходимостта. Аз
съм много далеч от това да кажа, че всяка лъжлива идея, вся­
ка сляпа страст са изгонени от този дух и той не се оставя по­
някога да бъде люлян неопределено от някои амбиции и химе-
рични надежди. Но аз вярвам, че всичко това е повърхностно,
само, че той си служи с това, за да въздействува върху старите
си клиенти и да ги задържи около себе си по-скоро, отколкото
самият той да им вярва или да се оставя да бъде управляван
от тях.“161
Тази оценка за схващанията на Колетис представлява ва­
жен източник за нас. Независимо от това, че тя е дадена от
чужденец, и то от политик, който е бил заинтересован да пред­
стави фаворизирания от Франция Колетис такъв, какъвто той
би се харесал на европейските кабинети, тази преценка би тряб­
вало да бъде считана за достоверен източник на информация за
идеите на Колетис. Трудно можем да си представим, че френ­
ският държавник Гизо би дал подкрепата си на политик, който
не би водил отговарящата на френските интереси политика на
мир с Турция. Самата характеристика, дадена от френския по­
сланик в Атина за възгледите на Колетис, показва, че Гизо не
се е измамил в очакванията си: „Аз съм много доволен, доклад­
ва Пискатори, от Колетис, тъй като той е много твърд в своята
линия на поведение. Естествено той има повече ум от останали­
те. В неговата глава има винаги малко химери, но това е бе­
зопасно.“162
Провежданата от Колетис политика потвърждава тази
оценка. Многобройните предизвикателства на Портата, подкре­
пяни от британското правителство с цел да дискредитират не­
желаното франкофилско правителство, не довеждат до отказ
от възприетата от Колетис линия на мир. Действително гръцко-
турските отношения се охлаждат извънредно много и поради
активността на гръцки чети в граничните провинции, както и по­
ради протичащата на територията на кралството организацион­
на дейност, възприемана от Турция като враждебен акт на са­
мото гръцко правителство.163 Повод за недоволство на турско­
то правителство става и покровителството, оказвано от Колетис
на хора с репутация на борци срещу Турция, като споменатия
бунтовник Веленцас или албанския вожд Гьолека.164 По внуше­
ние на британските дипломати Портата довежда Ътношенията
между двете страни до скъсване по повод на известния инцидент
Мусурос. При всички тези обстоятелства обаче позицията на
Колетис показва, че той съзнава, както впрочем и сам форму­
лира пред Гизо, безперспективността на антитурска активна

7 Националният въпрос 97
 политика. Това наше убеждение се затвърдява и от анализа на
кореспонденцията на френските дипломатически .представители
от този период, които фактически са били най-близо до Коле-
тис и са били запознати с неговите намерения. Те свидетелству-
иат, че Колетис е поддържал впечатление у своите сънародници
за готовност за война с Турция, но фактически не е подготвил
сериозна антитурска акция.165 Самият Колетис в предсмъртния
си час подчертава, че Гизо би трябвало да бъде доволен от не­
го, тъй като той е следвал според възможностите си неговите
съвети.166
Поддържайки съзнателно у своите съвременници убежде­
нието, че е готов да действува за реализацията на националните
аспирации, Колетис не прави нищо конкретно в тази насока.
Той поддържа репутацията си на вожд на „националната“ пар­
тия не само чрез гръмки фрази, но и чрез цяла система от сред­
ства за въздействие върху обществените настроения, включва­
щи дори обноски, политически лангаж, външен вид и облекло.167
Показателен за неговия метод на действие е и подходът му към·
църковния въпрос. Той публично заявява, че Гърция трябва да
възстанови единството си с Цариградската патриаршия, тъй ка­
то това ще гарантира и националното единство на елинизма, а
същевременно чрез свои хора прокарва в парламента решения,,
утвърждаващи приоритета на кралската власт над църквата,,
противни на .волята на патриарха.168
Така през годините на управлението на Колетис Метали
идея се превръща в официална доктрина, като същевременно се
отдалечава от първоначалното си съдържание. Считайки се за;
поклонник и пропагандатор на Мегали идея, Колетис на прак­
тика не действува за освобождението на поробените гърци, а
съсредоточава усилията си за укрепването на монархията и из­
ползуването на облагите от властта, като вкарва освободител­
ната идея в арсенала от демагогски прилаганите оръжия. Дру­
га насока, в която Колетис също така проявява последовател­
ност, е политиката му на обвързване на Гърция към стопански­
те и политическите интереси на Франция. Ние можем да от­
крием пълно съвпадане между целите на водената от него вън­
шна политика на Балканите и издигнатите от страна на идеоло­
зите на френската промишлено-търговска буржоазия проекти
за решаването на Източния въпрос. Основните идеи в тези про­
екти са запазването на мира на Балканите, бранене целостта
на Османската империя, усилването на гръцкия елемент с цел
да му се гарантира хегемонията на Балканите и пълна свобода
на търговията, което на практика открива достъпа за френското,
икономическо и политическо проникване в Гърция и на Балка­
ните изобщо.168
За тази еволюция в издигнатата от Колетис доктрина .мо­
жем да съдим и по някои други гръцки източници. Характерен

98
 в това отношение е един случай, разказан от Макрияние. При
Колетис и Макрияние пристига емисар от Турция, който се стре­
ми да осъществи връзки между борците против Портата. Пове­
дението на Колетис показва, че той не желае да се ангажирва
с подобна активност. Макрияние съобщава с горчивина: „И то­
гава чак аз се освободих от измамата, дето си мислих, че нещо
може да бъде сторено от него за нашите поробени братя.“170 Сам
организатор на антитурски съзаклятия, Макрияние сякаш же­
лае да се разграничи от демагогствуващите политици и не упот­
ребява термина „Мегали идея“, когато разказва за собствената
антитурска дейност, а обикновено казва просто: „за външните
дела“. Мегали идея той споменава обикновено, когато иска да
иронизира политиците, които не работят искрено за национал­
но освобождение.171
Друг съвременен на епохата източник, който иронизира
пропагандираната от Колетис Мегали идея, е опозиционният
печат. Издателят на органа на русофилската партия „Еон“,
историкът Иоанис Филимон, твърди :„Неправилно се счита от
много хора, че Колетис е баща на Мегали идея. Тя е дело на
Франция, а не на Колетис и нейна цел е обединението на гър­
ци и католици.“172 Жестоко иронизира Мегали идея и в. „Ел­
ине“, издаван от демократично настроения франкофил К. Леви-
дис. Той използува физическия недъг, кривогледството на Хри-
стидис, сътрудник на Колетис, за да подчертае, че той е много
подходящ да служи на Мегали идея — „да гледа с едното око
на Изток и с другото на Запад и да изразява по този начин
Великата идея на г-н Колетис“173. А в. „Картерия“, обединяващ
най-последователните демократи, открито обявява Колетис за
враг на Мегали идея. Преди революцията от 3 септември „Кар­
терия“ е сред най-ревностните борци за конституция,174 а след
идването на Колетис (на власт той става най-непримирим про­
тивник на провежданата от Колетис политика. Според „Карте­
рия“ дейците на 3 септември са приемници на идеалите от
1821 г. Тази приемственост е изразена по следния начин ^Идея­
та на септемврийския преврат се срещна и върви вече с Вели­
ката идея на 1821 г.“175 Под заглавието „Антисептемврийци“,
т. е. противниците на революцията от 1843 г., „Картерия“ по­
мества материали, разобличаващи отстъплението на Колетис от
революционните принципи. Изтъква се, че преди 1843 г. управ­
ляващите среди „презираха Великата идея на 1821 г., като се
опитаха да я фалшифицират, да я унищожат“. „Къде е Вели­
ката идея на септемврийската революция, за нещастие тя беше
подправена и фалшифицирана, създадохме конституция, но вед­
нага я погазихме... Къде са надеждите в бъдещето, къде е сега
Малката Гърция, която трябваше да стане голяма и горда?...
Нека си признаем, че великите идеи имат стойност, докато са.
истински, докато са неподправени.“178 „Картерия“ подчертава,

99.
 че именно девизът „величие на гръцкото племе“, използуван от
Колетис, задължава управляващите среди да променят система­
та в управлението и да обърнат внимание на икономиката на
страната.177 Проявената от свързаните с Колетис дейци войн-
ственост е остро критикувана, като се пояснява, че тя би довела
единствено до агресия срещу Гърция и потъпкването на оста­
тъците от конституция.178 Пасажите от материалите в „Карте-
рия“, в които се споменава терминът „Мегали идея“, ни дават
основание да считаме, че под Мегали идея някои са разбирали
цялото идейно наследство на 1821 г. Някои други автори от
това време считат Колетис за виновник за всички зли.ни и пре­
дупреждават Отон да не се поддава на неговите внушения. Те
се стрехмят да разкрият пред краля, че издигнатата от Колетис
Мегали идея е лъжовна.179
Всички тези характеристики на Колетис и Мегали идея
са направени от хора, патриотизмът на които едва ли би могъл
да бъде поставен под съмнение. Така например „Картерия“ си
поставя за основна цел „да бди за съхраняването на национал­
ното съзнание, за браненето на националните права“ и има за
пътеводител „националната чест и националната слава“.180 Ав­
торите на тези мнения са единодушни, че следваната от Колетис
линия е нещо коренно различно от издигнатите през 1844 г,
принципи, че той е изменил на идеите, прокламирани и обоб­
щени от самия него в понятието Мегали идея.
Колетис продължава да бъде символ на идеята за терито­
риално могъщество на Гърция за онези среди, у които нацио­
нализмът излиза на преден план и са готови да простят погаз­
ването на демокрацията в името на осъществяването на нацио­
налните аспирации. Особено характерен е случаят със спомена­
тия 3. Сотириу, които издига непрестанно патриотични девизи,
съчетани с пропаганда против кралския абсолютизъм. През
1847 г. обаче — при обстановката на крайно обтегнати гръцко-
турски отношения вследствие на инцидента Мусурос, 3. Соти­
риу е готов да заяви: „До този момент аз бях в опозиция, но
сега поради историята с Мусурос оставам съгласен във всичко
с Колетис.“181 Същите настроения споделя и Кочо Вулгарис
Тракиецът, колар и съмишленик на Сотириу.182 Аналогичен е и
примерът с възгледите на Г. Терцетис. Издаваното от него спи­
сание „Ригас“ съдържа много критични бележки по принципи­
те на управление на Колетис. Демократизмът на Терцетис се
проявява и във възгледите му по такива съществени проблеми
като проблема за етерохтонните гърци и езиковия проблем. И
все пак през 1847 г., при обстановката на назряващ гръцко-тур­
ски конфликт, неговите речи добиват характер, напомнящ идеи­
те на Сотириу. В тях мисълта за необходимост от демократиза­
ция на страната е сраснала с идеята за развитието на иконо­
миката, на търговията и с бляна за териториално разширение

100
 на страната. „Сега, в деня, в който живеем, какво ни съветва
патриотизмът? Какво ни казва неговият глас? Чуйте! Казва ни:
вземете като начало, поставете за цел на своя лък идеята, че
знамето на краля и нацията трябва да господствуват над Сре-
диземноморието. Средиземно море се разпростира в гръцка зе­
мя. .. Крит, Лесбос, трябва да се обединят е Гърция.'“83 Терце-
тис сякаш прощава на Колетис погазването на конституцията
и през 1847 г. произнася над гроба на починалия държавник
хвалебствено слово, подчертавайки неговия патриотизъм.184
Колетис запазва обаянието на пламенен патриот и за фа-
нариотина П. Суцос — брат на споменатия демократ Ал. Суцос.
Надгробното слово, което той произнася при погребението на
Колетис, съдържа твърдениею, че Колетис е искал Цариград
да стане столица на Гърция, а Цариградската патриаршия —
духовен център на гърците.18> Смъртта на Колетис довежда до
отчаяние вожда на бунтуващите се албанци Гьолека. Той плакал
три дни непрекъснато, „както и цяла Албания, повтаряйки, че
е умрял нашият втори баща"83. Смъртта на Колетис се посреща
със съжаление от Ал. Р. Рангавис, който счита, че Гърция е загу­
била „един от най-видните политически мъже на възраждаща се
Гърция", човек с „горещо сърце на патриот“.187 Самият Гизо
посреща вестта за смъртта на Колетис с думите: „Гърция за­
губи най-славния от останалите досега живи бойци, извоювали
нейната свобода, единствения, който се показа превъзходен по­
литик, най-монархично настроения министър на крал Отон, най-
горещ приятел на родината. Родолюбието, освобождението, не­
зависимостта и величието на гръцкото племе бяха единствената
страст на Колетис.“188
Запазвайки тази репутация, Колетис фактически не прави
никаква сериозна стъпка за освобождението на останалите под
робство гърци. Практически дейността в тази насока протича
в среди, несвързани с Колетис. Още след революцията от 1843 г.
Макриянис изгражда организация с освободителни цели, като
създава цяла мрежа от комитети. Той привлича съмишленици
в Турция, като поддържа връзки и е емисари на останалите под­
властни на турците християни. Макриянис разказва за контак­
тите си с хора от България и Сърбия, които пристигат в Гърция
и се свързват с Хаджи Христо. Един от хората, с които той
поддържа връзка, е „офицер, сражавал се на времето тук и
отишъл после в Сърбия и България“. Макриянис разказва;
„Той беше от онези места (Сърбия или България — б. м.) н
оттам го изпращаха търговците и другите да дойде при Хаджи
Христо и мене, за да ни разкаже за състоянието на нещата и
аа тяхната подготовка и за да му кажем и ние за тукашните
неща.“189 Макриянис имал съмишленици и сред недоволните от
султанското управление турци. Заговорниците действуват при
пълна конспиративност, „понеже сме застрашени от силните“.

101
както разказва самият Макриянис.190 Първоначално те вярват,
че кралят е привърженик на идеята за освобождението на по­
робените, и се опитват да го посветят в своите (планове чрез
кралския адютант, българина Хаджи Христо. На практика не
се стига до решителна стъпка.
Пак по това време министърът на отбраната Дзавелас съз­
дава организация с патриотични цели. Влизащите в състава на
тази организация висши военни не съумяват да запазят в тай­
на целите си и не постигат никакви резултати. За тях Макрия­
нис разказва: „Те мамеха хората в Турция, че ще се надигнат
срещу Турция, и събраха навсякъде много пари, донесоха ги и
ги изядаха всички, без да послужат за каквото и да било. И
след това ое заловиха помежду ои и изнесоха всичките неща
в печата и ги научи цяла Европа, а Турция беше много засег­
ната.“191 Трескаво крои планове за надигане срещу Портата и
споменатият 3. Сотириу. Той е „побратим“ с вожда на албан­
ците Гьолека и заедно подготвят няколко опнища на антитур-
ски бунт.192 Идейните разногласия сред патриотично настроени­
те дейци обаче стават причина за неуспеха на замислените пла­
нове. „И станаха раздвижвания навън, разказва Макриянис,
без да бъде постигнат обаче резултат за родината, защото те
никога не мислиха като патриоти да ое обединят и двете групи­
ровки, а едно правеше едната и друго другата.“193 Личните и
междупартийните несъгласия, идейните различия и цялата слож­
ност на обстановката правят невъзможно обединението на де­
мократично настроените дейци, свързани с Макриянис, и нами­
ращите се в управляващите среди политици.
Всички тези информации ни дават основание да твърдим,
че именно през годините на управлението на Колетис се утвър­
ждава появилата се и от преди спорадично практика за използу­
ване на нерешения национален проблем като средство за пости­
гане на конкретни политически цели. Колетис не само намира
подходящо име за формулираната идея за териториално раз­
ширение на Гърция, но и тържествено прокламира стремежа
към реализацията на национално обединение на гърците ,за
своя програма, издига го в официална доктрина. Вглеждайки
се обаче в практическата дейност на този политик, констатира-
ме отдалечаването му от първоначалния смисъл на Мегали
идея, фактическото му изоставяне и реалното му използуване
единствено за демагогски цели. Поради тези обстоятелства ние
смеем да твърдим, че Колетис не е баща, не е създател на идея­
та за обединение на всички гърци, тъй като тази идея се по­
ражда още след създаването на осакатеното кралство. Новото
обаче, което внася Колетис, е системното превръщане на тази
идея в средство за дирижиране на общественото мнение в же­
лана от управляващите среди насока и прилагането й с дема­
гогски цели. Нов е и формулираният вече стремеж към излиза­

102
 не от собствените етнически граници, както и публично форму­
лираната идея за особената мисия на гръцкия народ, означа­
ваща на практика обосновка на правото на гърците за хегемо­
ния над останалите народи. Колетис има и заслугата, че успя­
ва да намери подходящо име за появилото се вече в началото
на 40-те години явление в идейния и политическия живот на
гърците. С цялото си политическо верую на политик на власт,
•с цялата си активност той допринася за изграждането на систе­
мата Мегали идея, която вече ë нещо твърде различно от на-
ционалноосвободителната идея, послужила за нейна база.
Тези характеризиращи Мегали идея черти като оръдие, из­
ползувано от управляващите среди, се утвърждават и задълбо­
чават през революционната 1848 г. Отзвукът от събитията в
Европа създават в Гърция обстановка, при която проличава
много ясно тази роля на Мегали идея. Още в последните месе­
ци от управлението на Колетис в някои райони на страната за­
почват брожения, организирани от недоволни от режима воен­
ни, към които се присъединяват лишени от земя и средства за
съществуване бивши въстаници.194 Колетис умира през септемв­
ри 1847 г., без да е подготвил свой заместник за водач на фран-
кофилската партия. Страната е в състояние на тежка финансо­
ва криза и в усложнено международно положение вследствие
на обтегнатите си отношения с Турция. Последвалата ожесто­
чена борба за (власт между отделните политически групировки
прераства в някои райони до истинска гражданска война. При
тази обстановка в Гърция пристигат известията за Февруарска­
та революция във Франция. Атинският печат откликва живо на
революционните събития в Унгария, Полша и дунавоките кня­
жества. Протестите срещу погазването на конституцията пре­
растват в настъпление на демократичните сили, като действия­
та на революционерите в Европа се сочат за пример за след­
ване. На публични обеди и тържества се изразява солидарност
■с въстаналите французи, поляци и унгарци. В страната навли­
зат въоръжени отряди, които искат промяна в правителството
и спазване на конституцията. Те са посрещнати като освободи­
тели от недоволното селячество.195 От бунт е обхваната не само
Румели, но И Пелопонес. „Революцията произведе своя отглас
тук — пише в докладите си френският посланик Тувенел. — Бъ­
дещето на този нещастен престол е доста застрашително.193
Празнуването на годишнината от революцията от 1821 г. се
превръща в антиправителствена демонстрация под девизите
„Да живее 25 март 1821 г.! Да живее 3 септември 1843 г. и кон­
ституцията! Да живеят провинциите на неосвободена Гърция.“197
Издигнат е дори и лозунгът „Република!“1*8
При тази именно обстоятелства управляващите среди из­
ползуват Мегали идея, за да спасят позициите си. Ето как ей
проявява ролята на Мегали идея през неспокойната 1848 г*

103
 Преди още събитията да са взели застрашителните за монар­
хията и правителството размери, отново подобно на 1843 г. се
проявява единството между пропагандата за конституционно
управление и идеята за национално обединение. Социалната
база, на която се опират носителите на тези идеи, проличава от
рапортите на френските дипломати: „Няколко млади хора, по-
голямата част от които са пришълци, дошли от Епир, Тесалия,
а други от Смирна и Цариград да учат в университета, посрещ­
наха с ентусиазъм новата форма на управление във Франция.
Много жители на Атина прегърнаха същата идея, но все пак
може да се каже, г-н министре, че масата от нацията е привър­
зана към монархическата форма на управление... Автохтонни­
те, т. е. гърците, родени в границите на кралството, създадено
през 1832 г., се страхуват от анархията, тъй като пристигането
на краля независимо от това, че не оправда очакванията им,
сложи край на безредията.“№ 3. Сотяриу приветствува въста­
налите французи с думите: „Господа, искам да ib uпоздравя и аз
е освобождението ви « същевременно ви пожелавам затвърдя­
ването ,и добро прилагане на„ свободите. И искам от вас всич­
ките да издигнете глас за освобождението и на гърците от
Олимп.“200 Девизите за национално освобождение са неделими
от искането за политически свободи: „Дойде златният век, пи­
ше Старецът от Олимп, времето на мъжествените и смели хо­
ра, времето на нациите и времето на свободата. Вече трябва да
се радваш, а не да тъгуваш, защото виж как всички християн­
ски народи на Европа се сдобиха със своите конституционни
свободи, макар и да не са под чуждо робство. Гизовците и Ме-
терниховците, враговете на свободата, изчезнаха прогонени ог
лицето на земята. А нима сега не трябва и гъркът от Олимп,
който е под чуждо иго, да поиска заграбената от толкова веко­
ве свобода? Да живее свободата на всички гърци! Да живее
общото обединение!“201 Албанецът Гьолека се готви за въстание
срещу Портата и полага клетва, че ще се бори за въвеждането
на конституция в родината ои. Същата «летва полагат и него­
вите хора.202 В прокламациите на бунтовниците буржоазноде-
мократичните искания също са съчетани с патриотични девизи:'
„Метерних и заедно с него цялата му система рухнаха; крал
Филип и Гизо, които, управлявайки с конституция, съсипаха
конституцията чрез позорни средства и падение, рухнаха заед­
но със своя режим... Един глас се надига отвсякъде, гласът
на обединението на националностите. Германия се обединява
в едно, Италия ще се сплоти в една нация. Не подобава на
нейната сестра, славната Гърция, да остане просто зрител. Ос­
вобождението и обединението на гръцкия народ начело с нова
Гърция и начело с нейния водач предизвикват чувство, което
доминира над гърците отвред.“203 Всяка -вест, пристигнала в
Гърция, се трансформира в убеждение, че страната няма да

104
остане настрана от тези събития: „Етерохтонните, съобщава Ту-
венел, мечтаят за освобождението на родината си.“204
На 17 април правителственият орган „Приятел на народа“
съобщава, че бунтовниците са турско оръдие, че те са въоръ­
жени от Портата и тяхна цел е завладяването на Гърция от
Турция.205 Тази клевета се подема от останалите вестници. Д о­
ри вестникът „Атина“, орган на англофилската партия, който
винаги е бил резервиран в антитурските си изяви, отпечатва
вестта: „Тези, които .претендират, че защищават конституцията,
извикаха на помощ турците. Бунтовниците са техни съюзници.
Откъде иначе ще е това оръжие?“206 От всички атински вестни­
ци единствено „Елпис“ и „Картерия“ се противопоставят на
тази клевета и изтъкват, че истинските цели на бунтовниците
са насочени към промяна в управлението на страната.207
В края на април в отговор на опита за покушение срещу
турския посланик в Атина К. Мусурос турското правителство
предприема строги мерки срещу гърците в Турция. Тези дей­
ствия улесняват гръцкото правителство да канализира и насочи
в желаната посока настроенията на гръцката общественост.
При обстановката на всеобщ патриотичен подем и страх от за­
дълбочаването на социалния конфликт Мегали идея се оказва
много ефикасно средство. В това отношение гръцките управ­
ляващи среди получават подкрепата на Русия. Опасностите за
монархията в Гърция убеждават руския император да преодо­
лее враждебността си към свързания до този момент със запад­
ните държави Отон. Грижата да бъде спряно разпространение­
то на революционната вълна в Европа кара пазителя на леги-
тимизма да насърчи националистичните настроения в Гърция
с цел да отклони вниманието на обществеността към външните
проблеми.208
Сега за пръв път се поставя открито в гръцкия парламент
проблемът за война с Турция. На 15 юни 1848 г. депутатът
Клеоменис Икономос произнася реч, която се отпечатва и в от­
делна брошура, озаглавена „За удовлетворение на Турция или
за война срещу Турция“. Икономос посвещава словото си на
„целия гръцки народ в свободна Гърция, на цялото Средизем·'
номорие, Мала Азия, Тесалия, Епир, Македония, Албания, йо-
гаийските острови, Тракия, Сърбия, България, Дакия и Сирия“.
Той напада онези политици, които искат да запазят на всяка
цена мира с Турция, като настоява, че въоръжените чети са
изпратени от Високата порта със завоевателни цели.209 Онзи,,
който се страхува от война, н>е е достоен да се нарича грък.
Войната с Турция е неизбежна и единствено тя ще доведе до
развръзката на Източния въпрос, като даде на Гърция възмож­
ността да изпълни своето предопределение. На гръцкия крал
се пада ролята да бъде обединител на гърците. В стремежа си
да въздействува върху въображението на своите сънародници

10 5
 Икономос изброява земите, които трябва да принадлежат на
Гърция: „Обърнете погледите си към територията на Гръцката
империя, за да видите какво притежава Гърция, вижте цялото
гръцко племе, вижте един милион от храбреци, които очакват
само знак за борба! Цялото Средиземноморие, Мала Азия, Те­
салия, Епир, Македония, Ионийските острови, Сърбия, Тракия,
България, Дакия, Сирия, всички тези славни провинции, всич­
ки тези велики гръцки народи, кръвта на които през време на
въстанието се сля с нашата като свето възлияние, като клетва
за вечно нерушимо единство, под развятото знаме на народност­
та се обединяват днес със свободна Гърция.“210
Част от депутатите в парламента приветствуват горещо
словото на Икономос. Група възторжени граждани поднасят
венец, за да бъде увековечен денят, в който открито е формули­
рано искането за война с Турция. Смелостта на оратора е при-
ветствувана горещо и от П. Софианопулос, представящ демо­
кратично и националистично настроената интелигенция. Той съ­
ставя брошура под заглавието „Спасението на свободна Гър­
ция и освобождението на поробена“, в която се обръща към
гръцкия род, включващ според него тесалийци, епироти, маке­
донци, тракийци, българи, черногорци, сърби, средиземномор-
ци и албанци, с призив за въстание. В стремежа си да въздей-
ствува върху въображението на своите сънародници Софиано­
пулос също явно не се съобразява с гръцките етнически грани­
ци. Той посочва примера на французи, италианци и германци,
като призовава: „Сънародници — тракобългари, македонци, епи­
роти, тесалийци, унгарците, сърбите, молдовласите пристигат
на помощ!“121 „Престолът на султана е престол на Гърция! При­
гответе се!“ Софианопулос не издига искане за република, а
само настоява за заздравяване на конституционния режим. Той
посочва събарянето на монархията на Луи Филип като пример,
който трябва да бъде последван, но спрямо султанския престол,
а не по отношение на трона на Отон. Софианопулос подобно
на множество свои съвременници счита, че Отон ще играе ро­
лята на национален обединител. Той се обръща към гърците
с призив: „Обожавайте краля, конституцията, парламента, ге-
рузията като най-добрата република, като гаранция за сегаш­
ното и бъдещото благоденствие.“ Софианопулос е уверен, че
Гърция има задължения към останалите балкански народи, кои­
то през 1821 г. са помопнали на Гърция, а сега чакат от нея сво­
бодата си. Според него Д. Ипсилантис и Ал. Маврокордатос са
били заобиколени през време на въстанието от тракобългари,
молдовласи, сърби, румслиоти. За център на единство на из­
броените народи той посочва Цариград. Той призовава та бор­
ба и мюсюлманите, тъй като счита борбата за справедлива и
освободителна за всички. Софианопулос разчита на помощта

106
на всички имотни хора, които трябва да дадат средства за въ­
оръжаването на гръцката армия.
Война срещу Турция 'прокламира и Ал. Суцос в съчине­
нието ой „Политически поглед върху Гърция“, отпечатано по
същото време. Подобно на Софианолулос той е сред демокра­
тично настроените дейци в Гърция, но сега стига до убеждение­
то, че монархията е гаранция за осъществяването на терито­
риалните аспирации на гърците. Суцос описва злоупотребите
на Колетис и Маврокордатос с властта и стига до твърдение­
то, че цялата система на управление е порочна. „Гръцкият проб­
лем, настоява той, не може да намери развръзка във вътреш­
ния живот на страната и напразно спорят едни или други. Съ­
ществува само един изход от затвора, в който се намираме —
разширяването на границите.“ Суцос счита, че гърците от крал­
ството трябва да се споразумеят с единородците си в „Турска
Гърция“ и „като излязат след това бързо извън границите ге­
нералите, първенците, мъдреците, архиереите и свещениците и
след като обявим обединението на гърците, европейската дипло­
мация ще се залови е този въпрос.“ Характерно е, че Суцос въз­
приема официалната теза за връзките на бунтовническите от­
реди с англо-турска агресия. Той посочва Русия като единствен
възможен помощник на Гърция.213 Аналогично (отстъпление от
демократичните принципи прави :и нацисшалистично настрое­
ният 3. Сотириу, който е готов за съюз с монархията, тъй като
кралят може да играе ролята на реализатор на териториални­
те аспирации на гърците.213
Спряхме се малко по-подробно (на тези примери, тъй като
те илюстрират много пълно създалата се през критичната
1848 г. обстановка. Проличава много ярко т. нар. процес на
^преместване“, психически механизъм, благодарение на който
управляващите среди успяват да канализират обществените на­
строения и ги насочат към външните проблеми на страната.
Приложената тактика да се представи борбата за демокрация
като интервенция спасява позициите на управляващите среди.
Патриотичните лозунги сплотяват около престола на Отон мно­
го негови доскорошни противници и попречват за задълбочава­
нето на социалния конфликт. Изброените примери свидетелст-
вуват за колебливостта и непоследователността на демократич­
но и националистично настроената 'средна и дребна буржоазия,
която не е в състояние да отстои докрай принципите си. Така
3. Сотириу, който заедно с пожеланията за реализацията на
Мегали идея ще съчетае в новогодишните си честитки и поже­
ланието за удвояване на печалбите на търговците през Новата
година, стига до твърдото убеждение, че „малцина говорят
добро за краля, но всички признават, че е необходим на наро­
д а “214. За тези националистично настроени среди Тувенел ясно
казва: ,„Те разбират, че личността на един крал може да уп-

107
ражни в очите на народите на Изтока известен престиж и да
послужи на техните дели.“215 На френския дипломат прави впе­
чатление и фактът, че именно вождът на русофилската партия
Метаксас е един от „най-лламенните пропагандатори на Мега-
ли идея“. „Според него е дошло времето да бъде продължено
делото на 1821 г., т. е. да бъде продължена освободителната
война.“216
При тези критични обстоятелства се очертава ясно и пози­
цията на политическите дейци, считащи, че Гърция не трябва
да влиза във военен конфликт с Турция. Споменатата национа-
листична реч на Икономос е посрещната хладно от голяма част
от депутатите. Изказва се мнението, че парламентът не е компе­
тентен да обсъжда проблема за обявяване на война. Настоява
се, че единствено държавите-покровителки могат да вземат ре­
шения за прекрояване на картата на Турция. Гръцките минист­
ри са категорични в мнението, че Гърция трябва да запази ми­
ра.217 Говорейки за противниците на войната, 3. Сотириу под­
чертава, че това са именно „високопоставените хора“218. Макрия-
нис, който по това време също действува със своята организа­
ция, се стреми „да не узнаят за това големците“219. Според ра­
портите на Тувенел „автохтонните гърци се страхуват от връ­
щането на анархията в страната. Населението на Пелопонес
храни тяснолокални чувства... Неговото единствено желание е
да запази това, което има.“220
Най-типични и последователни противници па агресията
спрямо Турция са водачът на англофилската партия Маврокор­
датос и свързаните с него среди.221 Изразители на интересите
на имотните слоеве от търговско-промишлената и аграрната
буржоазия, тези политици са заинтересовани от съхраняването
на мира, тъй като неговото нарушаване крие опасности от въз­
никване на сериозни социални размествания. Този страх про­
личава ясно по отклика на органа на англофилската партия
„Атина“ на събитията в Европа. Подчертавайки социалния сми­
съл на тези събития, „Атина“ ясно заявява, че те „не са за Гър­
ция“222. Този вестник възприема и версията за „турската агресия“.
Маврокордатос излага възгледите си по външната политика
на страната в обширен мемоар до Отон. Тъй като този документ
съдържа основни положения, засягащи възгледите на предста­
вителите на едрия капитал по националния проблем, ние ще
се спрем по-подробно на него.223 Маврокордатос не отрича, че
цел на въстанието от 1821 г. е било освобождението на целия
гръцки народ, цел, която са имали и Ригас Велистинлис, и Фи-
лики етерия. Гръцка кръв е била пролята в Тесалия, Македо­
ния, Крит, Епир, Хиос, по Ионийското крайбрежие. Това са зе­
мите, които би трябвало да принадлежат на Гърция, но тъй
като Великите сили искат Гърция да обхване малки територии,
1

108
а тя самата не разполага с необходимите средства, за да води
резултатно активна политика, тя трябва да пази мира. Между­
народната обстановка налага запазването на целостта на Тур­
ция и Гърция не е в състояние да действува сама. Ето защо
Нейна първа задача трябва да бъде вътрешното развитие и ук­
репване в икономическо и политическо отношение. Така тя ще
се подготви за момента, в който тя би могла да действува резул­
татно за присъединяването на споменатите провинции. Обстоя­
телства, които биха благоприятствували реализацията на гръц­
ките национални аспирации, са война на Русия с Турция, въста­
ние на славянските народи с подкрепата на Русия или смъртта
на султана, която би довела до вътрешни смутове в Турция.
При такива обстоятелства Сърбия, България и Босна няма да
останат безучастни. Трябва да се има пред вид, че вече съще­
ствуват тайни организации, които са известни на руското пра­
вителство, тъй като един от центровете им е Одеса. Там се пе­
чатат много патриотични брошури на славянски език. Тези бро­
шури се разпространяват безплатно в България, Сърбия и ня­
кои части на Македония. За да бъде в състояние да действува
успешно, Гърция се нуждае от продължително мирно развитие,
което ще й осигури морално и материално укрепване. Единст­
вено тогава тя ще спечели доверието на големите държави и
обичта и уважението на народите, които Гърция смята да при­
съедини. Непосредствени задачи на гръцкото правителство, кои­
то ще ускорят това укрепване, са следните: необходимо е Гър­
ция да нормализира отношенията си с Цариградската патриар­
шия, тъй като с това ще се гарантира единството «а Гърция с
останалите в пределите на Турция единоверци. Необходимо е
да бъдат -създадени учебни заведения за обучаване на едино-
родните младежи, с което те ще бъдат приобщени към целите
на свободната държава. Трябва да бъде премахнато разграни­
чението на автохтонни и етерохтонни. Сключването :на търгов­
ски договор с Турция ще улесни и нормализира общуването с
единородците в Турция, ще благоприятствува обединяването
на гърците. Що се отнася до материалната подготовка, Гърция
трябва да създаде силна армия и добър флот. До привършва­
нето на тази „морална и материална“ подготовка Гърция не
трябва да се поддава на настроенията на нетърпеливите, тъй
като това носи рискове за страната. С цел да се ускори тази
подготовка би могло да се създаде комитет, който да координи­
ра усилията на хора повсеместно: да подготвя -общественото
мнение в Европа в полза на Гърция, а, от друга страна, да ра­
боти за създаването на учебни заведения за младежите извън
Гърция, да създава акционерни дружества с цел да улесни
строежа на кораби и пр., да пропагандира освободителната
идея -сред богатите гърци и да ги спечели за сътрудници при
нейното осъществяване. -

109
 Тези основни положения в (мемоара на Маврокордатос очер­
тават и главните тенденции в националната програма на англо-
филската партия. Подкрепяйки по начало идеята, че Гърция не
е решила окончателно националния си проблем, Маврокордатос
счита това решение за въпрос на бъдещето. Тези трезви и реа­
листични разсъждения отговарят в същност на интересите на
заможните слоеве от гръцкото общество и съвпадат изцяло с
политиката на покровителката Англия. Прави впечатление, че
Маврокордатос изказва предупреждението за евентуални кон­
куренти за османското наследство. Той посочва опасността, че
гърците не са единственият претендент за него, тъй като под­
крепяното от Русия славянство също отстоява правата си в Ма­
кедония. В същност това е една от най-ранните формулировки
на тезата за „славянската опасност“, за противопоставянето на
елинизма, подкрепян от Англия, на покровителствуваното от
Русия славянство. Процесът на утвърждаването на национал­
ното самосъзнание на македонските и тракийските българи, ка­
тегоризиран от гръцките политици като „славянска пропаган­
да“, поддържана от Русия, започва да безпокои гръцките уп­
равляващи среди още през времето на управлението на Коле-
тис.224 В мемоара на Маврокордатос тези опасения добиват ве­
че вида на ясно формулирано предупреждение и на програма
за противодействие срещу опасността.
Войнолюбивата пропаганда среща отрицателен прием и
от страна на русофилския орган „Еон“. Той изказва надеждата,
че правителството няма да се поддаде на подобни настроения.225
Демократичният вестник „Елпис“ открито се противопоставя на
версията за опасността от турска агресия и отхвърля призиви­
те за война.223 „Картерия“, който, както видяхме по-горе, се
обявява първоначално в подкрепа на Мегали идея, влагайки
в нея заветите на революцията от 1821 г., сега се противопо­
ставя на войнолюбивите призиви. Още в началото на 1848 г.
„Картерия“ се старае да канализира общественото внимание
към вътрешните проблеми на страната: „Вместо да мислим за
нашето велико бъдеще, ние трябва да разсъждаваме само за
настоящия момент, тъй като нашето положение е трагично.“227,
„Властта няма други грижи освен да събира данъците. Ние не
изпълнихме задачата на 1821 и 1843 г. да станем една модерна
и добре организирана държава... По този начин Гърция не
може да разсъждава, както разсъждаваше през 1821 и 1843 г.
Онези велики идеи, онези доблестни чувства, онези благородни
страсти, с една дума всичко, бяха изгонени от душите на хора­
та, и то изгони ги властта със своето управление.“ Единствено
спасение за Гърция е „искреното прилагане на конституцията
и разгонването на незаконно свикания парламент“228. Гаранция
за величието на една страна е демокрацията, както и добрата
организация на образованието, управлението и армията. През

110
 лятото на 1848 г., когато пропагандата за война ,приема застраг-
шителни размери, „Картерия“ смело поема разобличаването на
истинските подбуди за тази пропаганда. Вестникът изтъква, че
Турция няма вина за съществуването на въоръжените ч,ети.
Гръцката общественост според „Картерия“ трезво преценява
обстановката и „войнствените настроения на прекадените пат­
риоти бяха осъдени на подигравка и безразличие“. Вестникът
поставя сериозно важния проблем: „На какво се дължи фак­
тът, че сега не изпитваме онзи свят ентусиазъм, който по-рано
завладяваше всички гърци без изключение при поставянето на
големи, значими за нацията проблеми? Наистина ли е угаснала
в душите ни свещената искра на патриотизма или пък сме за­
губили надеждите си за бъдещето на родината, и то именно се­
га, когато дори и онези народи, които бяха загубили всяка идея
за националност, я почувствуваха тайно възродена?“ Отгово­
рът, който „Картерия“ дава на този въпрос, е следният: гър­
ците вече осъзнаха необходимостта от решаването на вътреш­
ните проблеми, те разбраха, че ако Гърция иска да реализира*
своите национални аспирации, тя трябва да бъде коренно раз­
лична от съществуващата днес разкъсана от гражданска война*
държава. Онези съзнателни хора, които са против войната, счи­
тат, че война, която има за повод появата на гърци-бунтовни­
ци, не може да бъде възприемана като общонационална и све­
щена. Гърция несъмнено има правото да претендира за оста­
налите в Турция провинции, но именно понеже това нейно пра­
во е свеще-но, не трябва да се злоупотребява с него и да се
използува за решаването на вътрешните проблеми на страната..
Истинските причини за въстаническите действия са злоупотре­
бите с властта и нарушаването на конституцията. Единствено·
когато се премахнат тези причини за разцеплението на нация­
та, би могло да се очаква, че правителството ще успее да увлече
след себе си народа, а също и да спечели симпатиите и уваже­
нието на гърците от Турция и на цяла Европа. Едва тогава ще
назреят условията за резултатна война срещу Турция.229
Сходни с тези мисли изказва и Макриянис, който също по­
казва съзнание за необходимостта Гърция да реши първо вът­
решните си проблеми и тогава да се заема с активна външна'
политика. Ето как иронизира той през 1848 г. разпалените гла­
ви: „Когато Франция стана република и пламнаха и останалите
части на Европа, започнаха и тука партиите и групировките и:
особено партията на Колетис и на тези, които ни управляват,;
хората, които ни завеща Колетис. Засилиха се тука хората, за­
почнаха да искат онзи режим. Действуваха за това и да тръг­
нат да превземат и Цариград.“230 Работил през целия си съзна­
телен живот за освобождението на поробените, Макриянис се·
отдръпва сега: „Трябва да чакаме, да видим накъде ще отиде
този пожар в Европа и тогава да се грижим за освобождението

111
 на поробените... Да даде правителството амнистия, да влязат
борците в страната от Турция, да извадим другите от затвори­
те, дето са пълни с тях занданите на държавата, и чак тогава
да станат и тези неща с времето си, за да не загубим и онова,
което имаме.“231
Останалите под турска власт гърци също не са единни в
настроенията си. През април Тувенел докладва: „Работата на
организациите продължава и от Атина тръгват емисари за Ру-
мели. В тази част на Гърция, населението на която е винаги
готово за въстание, разбойничеството нараства, но, от друга
страна, обаче нищо не показва, че Епир, Тесалия и Македония
са готови да дадат ухо на призивите за бунт.“232 Тувенел счита,
че „раята от Епир, Албания и Тесалия не очаква своето осво­
бождение от крал Отон“, тъй като Гърция е в лошо материал­
но състояние и не привлича надеждите и симпатиите на външ­
ния свят. „По-голямата част от тях са се отчаяли и няма да
посмеят да влязат в борбата. Градските първенци, селските
богаташи и членовете на висшето духовенство, които винаги са
експлоатирали едноверната рая повече дори и от самите тур-
ци, са много далеч от това да правят искрени пожелания, кои­
то сигурно биха уронили положение, влияние и богатства, при­
добити с много труд.“ Тувенел счита, че единствено население­
то на Олимп, Пинд и Сули би въстанало, докато „населението
от равнинната част от Тесалия мисли много по-малко за сво­
бодата. То ще трябва да понесе първите удари на турците и тур­
ското робство предизвиква у него много по-малко омраза, тъй
като плодородието на земята му спестява големите лишения,
като същевременно задоволява напълно алчността на неговите
поробители.“ Според Тувенел това население би се вдигнало на
въстание единствено ако някоя голяма и по-силна от Гърция
държава го подкрепи. То би прегърнало също и идеята за бор­
ба в случай на въстание на Сърбия и България.233
Поставено при критични условия, гръцкото правителство
успява да овладее положението. Съвременникът на събитията
Н. Драгумис долавя ясно тактиката на управляващите среди.
'Ето как тълкува той позициите на правителството: „то се стра­
хуваше да не започнат още по-общи смутове и подбутна Мега-
ли идея, за да се наелектризира народът, и като му отвлече вни­
манието, го насочи от вътрешното към външното величие на
страната“234. Демонстрирайки антитурски настроения, управля­
ващите среди разрешават националистичната пропаганда да
с е води в границите на допустимото, без да се стига до истин­
ски въоръжен конфликт. Тази тактика на гръцкото правител­
ство се долавя и от Тувенел, който уверява настоятелно прави­
телството си, че Гърция няма да бъде страната, която би на­
рушила мира на Изток, освен при някакви изключителни об­

112
стоятелства.235 Той съобщава, че в Гърция дори била забранена
първоначално и напълно откритата антитурска пропаганда.238
Подчертава, че националистични съчинения, като споменатата
брошура на Суцос, не са в състояние да упражнят влияние вър­
ху краля. „Аз не виждам краля да дава ухо на тези съвети, ни-
то пък гръцки баталиони да се готвят да минат границата...
В тези памфлети аз намирам само израза на едно пожелание,
което (всеки грък храни в дъното на сърцето ой, но което щаст­
ливото състояние на страната осъжда на безсилие.“ Гръцките
управляващи среди се страхуват от война не само поради рис­
ковете от едно общо безредие, но и поради опасността от на­
растването на руското влияние на Балканите. „Гърция би увели­
чила с удоволствие територията си за сметка на своите съсе­
ди, ако Западът покаже готовност да й помогне, но тя би се
изложила на риска да стане една проста провинция на основа­
ната върху развалините на Турция империя единствено в краен
случай." Друга основна причина за резервираното отно­
шение на гръцкото правителство към идеята за война с Турция
е страхът му, че тази идея няма да бъде подкрепена от гърци­
те в Турция. „Крал Отон и неговото правителство познават то­
ва състояние на нещата и гледат на тази игра като на твърде
мъглява, за да се опитват да участвуват в нея. Поведението на
етеристите е под наблюдение. Генерал Стратос, един от най-
добрите юнаци на Акарнания, бе заподозрян, че поддържа ком­
прометиращи връзки с клефтите на границата, и получава за­
повед да се върне в Атина. Г-н Тнсаменос, макар и покровител-
ствуван от краля, беше уволнен от поста си на генерален сек­
ретар на министерството на финансите, тъй като бил станал
секретар на една пропагандна организация.“ Сумирайки впе­
чатленията си от поведението на правителството, Тувенел зак­
лючава: „При сегашните обстоятелства гръцкото правителство
има заслуги, като взе подобни мерки, и Портата, в случай че
беше по-добре настроена, би трябвало да му бъде благодар­
на.“237
Към края на годината Отон успява да стабилизира своя
престол, като сплотява около себе си представители на русо-'
фйлски и франкофилски среди. Става излишно поддържането
на антитурската психоза. На 8 януари 1849 г. полуофициалният
правителствен орган „Етники“, който през изтеклата година е
участвувал активно в разпалването на антитурска психоза,
публикува материал със следното съдържание: „От известно
зреме някои хора започнаха отново да разпространяват сред
народа Метали идея, стремейки се по този начин да измамят
най-простите хора, за да доведат смутове в страната. Тези хо­
ра не само злоупотребяват с тази идея за свои цели, но наме­
сват в проектите си и името на правителството с двойната цел,
разбира се: от една страна, да намерят привърженици и, от

£ Н ационалният зъпрос ИЗ
друга, да злепоставят правителството. Но гръцкото правител­
ство, което желае искрено благоденствието на единородците из­
вън Гърция, както и на жителите на самата държава, офици­
ално опровергава тези разпространявани слухове, като същев­
ременно предупреждава външните и вътрешните гърци да бъ­
дат внимателни и да не дават вяра на тези слухове.“238 Това
съобщение е придружено от акт на лоялност на гръцкото пра­
вителство към Портата — министърът на външните работи раз­
праща до чуждите посланици в Цариград и Атина съобщение
за съществуването на тайна организация с антитурски цели*
като заявява, че гръцкото правителство няма нищо общо с та­
зи организация.239 Рапортите на Тувенел от началото на 1849 г.
ни дават основание да вярваме в искреността на тези изявле­
ния на гръцкото правителство. Мнението на Отон било, че спо­
менатата организация само привидно има за цел освобожда­
ването на поробените гърци, а преди всичко била насочена сре­
щу неговия престол, ,и желае да го компрометира в очите на ев­
ропейците.243 Гръмките фрази за Света София и Мегали идея
според Тувенел нямат реална стойност на програма за действие*
а са просто обичайни изразни средства,241
Отказът на Отон и правителството да действуват срещу
Турция създават условия за превръщането на Мегали идея на
девиз на опозиционно настроените политици. Отон е предста­
вян като „чужд на бляна на завоевание, който тук е наричан:
Мегали идея“, а противниците на краля уверяват, че ако поро­
бените гърци им помогнат да съборят престола, този акт ще
послужи за сигнал за тяхното освобождение с помощта на Ан­
глия.212 Чествуването на годишнината от въстанието от 1821 г.
минава под знака на националистични изяви, като сред издиг­
натите лозунги се чете призивът „Експедиция срещу Турция
или република“243. Тувенел констатира, че „в политическата
практика е утвърден методът да се използува опозиционната
преса с патриотични девизи, за да се създават трудности за
правителството“244. Представителите на опозиционните партии
в парламента използуват положението си, за да прокламират
Мегали идея, като по този начин дискредитират правителство­
то.245 Дейци като 3. Сотириу се отдръпват от краля, тъй ката
се чувствуват измамени в очакванията си: „Малко са хубавите
неща, които могат да бъдат казани за него“, тъй като гръцкият
народ „е сираче, което си няма кой да го поведе и му покаже
пътя на националното самосъзнание“.248
Същевременно имената на намиращите се >вопозиция Мавро-
кордатос -и Метаксас се споменават все по-често във връзка с
различни заговорнически действия.247 Самият Макриянис раз­
казва, че той влязъл в преговори с двамата политически вода­
чи, обсъждайки общи освободителни акции.248 Тази нова насо­
ка, която приема активността на опозиционните дейци ,буди не­

114
 доумението на наблюдателите. „Г-н Метаксас и г-н Маврокор-
датос, отбелязва Тувенел, които някога обвиняваха, а то пре­
димно последният, политиката на Колетис за отношенията му
с Турция, сега се стремят да се представят за главните привър­
женици на Метали идея.“ Сумирайки информациите за дейност­
та на двамата политици, Тувенел заключава: „Според убежде­
нието на краля, както и според моето, те играят тази роля само
и само с някаква скрита цел. Те се сближават с хората, против
които сами са се борили, по-специално с някои шефове на па-
ликарета... За онзи, който познава страната, действително не
могат да бъдат сериозни проектите, които се приписват на два­
мата, имената на които споменах. Аз зная добре, че в Гърция
съществуват някои авантюристични духове, конто не са научи­
ли нищо от миналото и които една нова двойна с Турция не мо­
же да уплаши, тъй като те няма какво да загубят, и които вяр­
ват, че страната им е достатъчно силна, за да я подкрепи. Гос­
подата Маврокордатос и Метаксас не са от тази категория.
Те имат достатъчно разум — и единият, и другият, и те позна­
ват достатъчно добре свободна Гърция и наречената тук поро­
бена Гърция, за да се хвърлят в едно подобно неразумно на­
чинание.“24'·5 „У някои хора Мегали идея е едно средство за съ­
ществуване, една парична спекулация, а за други — и между
тези последните аз причислявам г-н Маврокордатос, това е едно
средство за популярност.“260 С недоверие приемат демонстра­
циите на привързаност към Мегали идея на Маврокордатос и
искрените поклонници на идеята за антитурска активност: „Име­
то на Маврокордатос не вдъхва доверие у младите гърци от
Янина, Лариса и Солун, дошли да учат в Атинския университет.
Те ми казват, че със съжаление го виждат да взема активно
участие в събранията, на които се обсъжда Мегали идея.“251
Спряхме се по-подробно на тези информации, тъй като те
■показват много ясно, че т самите съвременници на епохата за­
почват да възприемат Мегали идея като елемент в пропаган­
дата на различните политици в тяхната борба за власт. „Тряб­
ва да се възхити човек, отбелязва „Еон“, как станалата посло­
вична Мегали идея на .великия измамник — министър-предсе­
дателя от 1844 г., има съдбата да служи на самата система на
управление, като в началото беше стимул за всеобщо уваже­
ние, а сега вече се превърна в средство за съществуване...
Националните идеи не трябва да се превръщат в рудник за
личната политика и безразсъдното властолюбив.“252
На практика планомерна и целенасочена дейност за нацио­
нално освобождение продължават да водят дейци, които не се
препоръчват като борци за Мегали идея. Сред тях е отново
Макриянис, който през 1848 г. създава организация, имаща за
цел „обединяването на дейците за освобождение на бащината

115
земя, да се прослави кръстът на православието, да съществува
справедливост и да бъдат създадени отечествени закони“253. Сам
Макриянис разказва, че „след като стана разбъркването в Ев­
ропа, трябваше и ние да сме в състояние да се удържим, за да
не ни изненада някоя опасност или ако дойде подходящото
време да се раздвижат и другите силни, да се надигнем и ние.
Затова е нужно да имаме и малко средства, да се пази дисцип­
лина, да не се надигаме и изложим на опасност братята си и
да ги опозорим и тогава ще бъде още по-зле: вместо да изпи­
шем вежди, ще извадим очи. Създадох организацията, действу­
вах тайно и изпращах хора навсякъде, без^ да ме знаят голем­
ците.“254 Дейците на организацията се заклеват -в името на ро­
дината, религията и еднородците, като на братята ще бъде по-
магано „парично и с каквото друго е необходимо и кой с какво-
то има“255. Списъкът на участниците в организацията свндетел-
ствува, че те принадлежат към различни -социални слоеве. На­
равно с Димитракопулос, Папазоглу и Галатис, които внасят в
касата на организацията по 10 000 драхми, Папаилиопулос, вне­
съл 4000 талера, или Логотет Лузинян, внесъл 6000 драхми,
1000 талера и обещал хора, фигурират лица като К. Никодимос,
който може да предложи единствено собствения си живот. Го­
ляма част от тези хора са дошли от земите под турска власт —
Епир, Тесалия. Сред тях е и българинът Хаджи Христо и Иова-
нович. Броят на подписалите клетвата лица е 90 и сред тях
има военни, духовници, лишени от всякакво обществено поло­
жение лица.256 Макриянис установява и контакт с Метаксас и
Маврокордатос и се споразумяват „да не казваме на друга ор­
ганизация, но да имаме своята. Само да знаем какво правят
другите, да не сторят някое незряло движение и да ги пресе­
чем, за да не си изпати родината от нашите безразсъдства, как-
то щяхме да пострадаме от неразумните, които искаха да тръг­
нат да превземат Цариград.“257 Независимо от строго конспи­
ративния характер на организацията в нея влизат хора, които
разгласяват целите й. Тя става известна на краля, на чужден­
ците и на турския посланик. Кралят прави Дзавелас свой ми­
нистър, след като последният, който е бил член на организа­
цията, „му издаде тези неща“258. Организацията се отклонява
от -първоначалните си цели и Макриянис се оттегля от нея.
Макриянис прави опит да сплоти съмишлениците си и през
1849 г. Хората, които през предидущата година са представля­
вали основното ядро на организацията, полагат наново клетва
„да бъдат единни като братя и единството ни да бъде само
за родината, религията и еднородците, които са под тирания­
та на султана и неговите привърженици“. Клетвата на органи­
зацията съдържа и пожеланието „тя да не бъде издавана на
чужденците, за да не изпатим пак от онова, което претеглихме

116
■вече“2*. Личи, че у дейците за освобождение се затвърждава
убеждението за нуждата от самостоятелни действия.
От същото време датират н информациите за нашумялата
организация „Голямо братство“, която разтревожва европей­
ските кабинети. Според Тувенел организацията представлява
трансформация на русофнлски настроената „Филортодоксална
организация“, като е готов да вижда в нея „конспирация, под­
чинена на интересите на Петербург“. Тази информация датира
от април 1848 г.260 През август на същата година руският ми­
нистър на външните работи Неселроде изпраща до посланика
във Виена обширна информация за организацията.261 Руското
правителство от своя страна събира сведения за „Голямото
братство“ от пристигналия от Гърция емисар на организацията,
който иска помощ от руския цар. Според неговите думи орга­
низацията е създадена след 3 септември 1843 г. и има за цел
да организира надигането на всички балкански народи срещу
Турция. Встъпващите в братството се заклеват да се борят „за
освобождението на вяра и родина“. Организацията обединява
хора от Гърция, Епир, Тесалия, Македония, България, считащи
се за продължители на делото на Ригас. Според тях гръцката
революция не е постигнала целите си и сега те са готови да за­
почнат втора революция. Емблемата на организацията пред­
ставлява свещен потир, поддържан от две ръце. Според някои
автори тя символизира съюза между славяни и гърци.262 Извър­
шват се сериозни подготвителни работи за привличане на съ­
мишленици и въоръжаване, като вече се очаква сигнал за дей­
ствие. Много съществени са данните за социалния състав на
организацията. Тя има привърженици сред адвокатското съсло­
вие, в армията, в училищата, в „класата на етерохтонните соб­
ственици и търговци“263. Според думите на емисаря много вид­
ни личности поддържали връзки с християни и мюсюлмани от
Турция. Основният състав на организацията е от гърци от ос­
таналите под турска власт земи, които не получават граждан­
ски права в Гърция и са изключени от държавни служби. „Ня­
майки какво да загубят, те са решени да направят най-отчаяни
усилия, за да извоюват родина и придобият отново богатства­
та си. Всички онези в Гърция, които не притежават никакви
сигурни средства за съществуване и нямат избор за друга про­
фесия освен тази на престъплението, очакват с нетърпение сиг­
нала да грабнат оръжието и да преминат границата на Теса­
лия.“264 За разнородността на социалния състав на организация­
та може да се съди и по специалното предвиждане на учреди­
телите за новоприетите членове, които са неграмотни. Този
именно състав на организацията кара и руските политици да
бъдат така резки в отношението си към нейния емисар. Импе­
раторът заявява, че не е готов да подкрепя какъвто и да било
заговор срещу Турция, основан на „революционни принципи“.

117
 Той настоява, че не желае нарушаването на мира на Изток и
изпраща същия емисар обратно да съобщи на своите съмишле­
ници, че в случай на нужда той ще помогне на Портата да по­
туши бунта на поданиците си.255
Към този период се отнасят и сведенията за организацията
„Братство на огласените“, която също има свои привърженици
из целия Балкански полуостров.266 Тя е основана през 1848 г.
и продължава дейността си до Кримската война. Членовете й
се считат за продължители на делото на Филики етерия. Уста­
вът, структурата и целите й също напомнят революционната'
организация. Според устава и клетвата нейна крайна цел е
„узаконяването на естествените човешки права“. Тази неопре­
делена до голяма степен формулировка сочи за предимно со­
циалната насоченост на организаторите на братството. По-късно,
през 1851 г. организацията излъчва специално военно тяло под
името „Баталион на безсмъртните“, което има за основна цел
„достойното и славно наше възстановяване“, „освобождението
на цяла Гърция“. В организацията преобладават дошли от зе­
мите в Турция хора. Характерно е и това, че една от клетвите
на организацията е съставена на турски език с гръцки букви.
В. Сфироерас, който специално се занимава с тази организа­
ция, счита, че както уставът, така и съставът й сочат за осво­
бодителните цели на братството. Според него не може да се
говори за антимонархически цели на членовете й, тъй като сред
тях фигурират имена на хора, радващи се на благоразположе­
нието на Отон.
Основател на организацията е офицерът от гръцката ар­
мия Аристид Хрисовергис, роден в Месемврия. Той е автор на
няколко книги и брошури от политически и мемоарен характер,
които дават възможност да го окачествим като деец с демокра­
тични възгледи и профренска ориентация. Хрисовергис е сред
патриотично настроените почитатели на Колетис, вярващ в на­
меренията му да работи за освобождението на поробените.267
През 1843 г. Хрисовергис става активен член на Трако-бълга-
ро-сръбското настоятелство заедно с Хаджи Христо, Ив. Сели-
мински и други българи. Като член на това общество Хрисо­
вергис защищава правата на жителите на Гърция, произхожда­
щи от Турция, и настоява земята от националния фонд да бъ­
де разпределена между тях. Той посвещава специално съчине­
ние на този проблем, като изложените в него идеи овидетелству-
ват за неговото развито чувство за солидарност с останалите
балкански народи, за съзнанието за общност по съдба, цели и
интереси на българи и гърци.268 Бойната традиция на сътруд­
ничество между двата народа е база, върху която според Хри­
совергис трябва да се градят и сегашните отношения между
тях. Хрисовергис е готов да счита не Гърция, а целите Бал­
кани за своя родина.2® През време на Кримската война той ко-

118
 мандува „Гръцкия баталион“, взел участие в бойните действия,
като има под командата си много българи.270 Сред членовете на
организацията са българинът Хаджи Христо, Йоанис Георгиу
от Самоков, Манолис Атанасиу от България, Константин Йова-
ноглу, Костас Иетру от Сърбия, Хаджи Христо Чорбаджиоглу
Пловдивчанинът, Адам Елевтериу от Месемврия, Христофорос
Апостолу от Месемврия, Ма'ргаритис Александридис от Месем­
врия.271 Източноправославните имена, предадени на гръцки, не
ни дават възможност да преценим народността на членовете
на организацията. Очевидно е обаче, че се касае до хора, дош­
ли от райони, в които се е разчитало на надигането не само на
гърците, но и на българите и сърбите. Името на българина Хад­
жи Христо фигурира в учредителните документи, а в по-късните
документи липсва, което може да се обясни с оттеглянето му
зт организацията.272 Сред членовете на организацията са вид­
ният просветен деец Н. Вамвас, бъдещият голям държавник
Ал. Кумундурос, И. Ликургос и пр. В организацията са члену­
вали и хора от по-долни социални слоеве, тъй като в устава е
предвидено, че ако някой от членовете не е в състояние да пла­
ща членския си внос, той трябва да стане просяк, но да внесе
предвидената сума.
Друг характерен за тези години поток в организационната
активност е представен от пристигналите в Гърция след разби­
ването на революцията в Европа емигранти поляци, италианци,
унгарци и пр.273 Тази активност е преплетена с дейността на са­
мите гърци. Прогресивната гръцка общественост приема топло
частите от полския легион на Мицкевич, който след поражението
си се оттегля начело с генерал Милвич на Йонийските острови
и след това в Атина. Покровителство и материална подкрепа
получават и пристигналите унгарци и италианци. „Целият гръц­
ки народ, пише в. „Атина“, показва най-голяма симпатия към
емигриралите в Гърция поляци, италианци, унгарци и пр.“274
Изворите от епохата говорят недвусмислено, че гръцкото пра­
вителство допуска влизането на емигрантите в Гърция под сил­
ния натиск на прогресивната общественост. То се поддава на
този натиск след дълги колебания и едва накрая поема риска
да приеме на своя територия многобройните емигранти. Малко
по-късно гръцкото правителство променя решението си и по вну­
шенията на руските и френските дипломати принуждава емиг­
рантите да напуснат територията на кралството. Голяма част
от тези емигранти се прехвърлят на турска територия и участ­
вуват в Кримската война на страната на Портата.275
Престоят на европейските емигранти в Гърция има за пос:
ледица не само подсилването на тенденциите на демократизъм
в политическия живот, но и обогатяването на освободителната
идеология. Активността на емигрантите става причина за ново
проявление на Мегали идея като оръдие на консервативните

119
 среди в борбата им срещу гръцките демократи. Първоначално
съчувствието и симпатиите на гърците към пристигналите от
Европа емигранти се трансформира в убеждението, че те биха
могли евентуално да играят ролята на бойна сила при избух­
ването на война с Турция.276 Атмосферата благоприятствува ув­
личането на многобройни привърженици от идеята за освобож­
дение на поробените и идеите за социални придобивки и демо­
крация. Създават се освободителни проекти, които представля­
ват важен момент в еволюцията на политическата мисъл в
балкански мащаб. За тези проекти съдим по няколко основни до­
кумента, свързани с активността на полските емигранти: цир­
кулярно писмо на командуването на полския легион, циркуляр­
но писмо на генерал Милвич до гърците в България и Сърбия,
с което се известява за готвеното от поляците въстание в тези
страни, писмо до българите, в което подробно се разяснява, че
българите не трябва да се надяват на Русия за освобождение,
циркулярно писмо до всички подвластни на турците православ­
ни християни, с което се приканват да образуват федеративна
република, основана на принципите на демократизъм и социал­
но равенство. Документите са публикувани във вестниците
„Еон“ и „Евдомас“.277 Те съдържат проекти за конкретни мерки
за осъществяване на съюз между българи, гърци и сърби в
случай на война. Предвидени са и трудностите, които биха въз­
никнали в процеса на реализацията на тези цели. Съобщава
се за съществуването на тайна власт, „която се състои от пър­
вите мъже, които са честни и са избрани от самия Милвич“. Те
са предани на идеята за свобода и независимост. Крайна цел
на борбата е създаването на Балканска федеративна република.
Плановете на полските революционери не би трябвало да
се разглеждат изолирано от цялостното движение в Европа, из­
дигнало в своя религия идеите за свободата, демокрацията, ре­
публиката, социалното равенство и националния принцип. Връз­
ката между прокламираните от Милвич принципи и призивите
на идеолога на революционно-демократично настроената бур­
жоазия Дж. Мациии е очевидна. Явно е и влиянието на попу­
лярните за времето федералистични идеи и проекти.278 Същев­
ременно се откроява ясно крайно негативното отношение на
полските емигранти към Русия, което те се стараят да внушат
на балканските народи. Връзката между активността на пол­
ската емиграция и френската политика на Балканите, която на
българска почва се проявява във взаимоотношенията между
Чайка Чайковски (Садъкпаша) и полската емиграция -в Париж,
обединена около Отел Ламбер,279 не се долавя ,в дейността на
Милвич и неговите съмишленици. Докато полските емигранти,
свързани с Чайковски и Отел Ламбер, работят в унисон с френ­
ската политика за запазване на интегритета на Турция и слу­
жат на католическата пропаганда, поляците в Гърция кроят

1 20
планове за антитурски съюз и категорично изказват мнението,
че католическата пропаганда крие много опасности за свобода­
та на балканските народи.280 Обстоятелството, че френските
дипломати в Гърция реагират много остро срещу решението
на гръцкото правителство да приеме полските емигранти,281 до­
казва още веднъж отсъствието на връзка на зависимост между
френската официална политика в Гърция и проектите, съз­
дадени от поляците емигранти. Наблягаме на тази необвърза-
ност на полските емигранти в Гърция с политиката на Франция,
тъй като считаме, че е необходимо да направим разграничение
между идейните корени на национални програми от типа на
„Начертанието“ на сръбския държавник Ил. Гарашанин, съста­
вена с участието на полската агенция на Ад. Чарториски,28* от
една страна, и националните програми на гръцките революцио­
нери демократи, свързани идейно с поляците, от друга.
Предвидената в тези документи Балканска федеративна ре­
публика трябва да бъде свободна държава на напълно равно­
правни хора, „тъй като всички сме братя, произхождащи от
Адам и Ева, и е недопустимо робство, привилегии, тирания и
царуването на един, който в същност е равен на останалите“.
Поради това пълно равенство между всички народи всеки един
от балканските народи има интерес да се включи в тази дър­
жава. Авторите на ирокламацията към балканските народи
имат пред вид напредналия процес на обособяване и утвържда­
ване на отделните балкански нации, който в някои случаи е
съпроводен от търкания между тях. „Свободна Гърция, заявя­
ват те, чувствува добре вашия страх, породен от любовта към
родината. Затова е решила да остави на самите вас управле­
нието на собствената ни страна. Ще ви остави необходимото
време за разпространението на цивилизацията. Приема ви във-
федерацията като братя със същите права и същите облаги,
както и всички гърци.“ Тези идеи напомнят в много отношения
конституцията на Ригас. Същевременно обаче те представляват
крачка напред, тъй като те са съобразени с новите условия на
Балканите. Много от основните положения, които у Ригас тряб­
ва да бъдат отгатвани, в разглеждания документ са ясно фор­
мулирани: „Вие сте един клон на дървото, което се нарича Ве­
лик Изток. Другите части на това дърво са свободна Гърция и
поробена Гърция (сиреч Македония, Епир, Тесалия, различните
острови, България, Сърбия, Хърватско, Херцеговина, Албания,
дунавските княжества). Виждате впрочем добре, че при това
устройство на Изтока не може да съществува друго правител­
ство освен федералното, т. е. федеративна република, в която
всяка националност да бъде призната като отделно съществу­
ваща и следователно да има политически и граждански права.
Между различните части винаги ще съществува солидарност

121
във всичко, що се отнася до свободата на Изтока, благоденст­
вието и търговията. Чрез тази организация на федеративната
република всяка националност ще запази езика си, религията,
■обичаите си и последните ще се у съвършен ствув ат чрез благо­
творното влияние на цивилизацията и щастието на всеки
един.“283
Тези идеи не могат да бъдат разглеждани единствено като
програма на полските емигранти и откъснати от проектите на
гръцките революционери. Въпреки че досега за историческата
наука не са достатъчно изяснени връзките между полските еми­
гранти и гърците, както и не е известно дали поляците са съз­
дали революционна организация в пълния смисъл на думата,
за нас е несъмнено участието на гърците при съставянето на
тези документи. Очевидно е, че проектираната федерация е от­
говаряла на идеята иа поляците за създаване на голяма буфер­
на държава — бариера срещу Русия и Австрия. Несъмнено е
също, че поляците са формулирали проектите си за бъдещото
устройство на Балканите, съобразявайки се със съществуваща­
та в Гърция идейна атмосфера, със задачата си да издигнат
програма, която би намерила отклик сред гърците и би спече­
лила повече последователи. Поради тази причина ние си позво­
ляваме да съдим по тези проекти за напредъка на федерали-
стичната идея в Гърция и популярността на мисълта за решава­
не на Източния въпрос чрез общите усилия на балканските на­
роди. Считаме, че цялото идейно наследство, което поемат гър­
ците от четиридесетте години на XIX век — проектите на Ри­
гас, целите на Филики етерия и въстанието от 1821 г., идеите на
Суцос, Софианопулос, Терцетис и Макриянис, — ни дава пра­
вото да виждаме в документите на Милвич важно свидетелство
■за схващанията на определени среди именно от гръцката об­
щественост, и то на най-радикалните от тях. На фона на това
идейно наследство тези документи добиват значението на прог­
рама по националния проблем на най-демократичното крило
сред дейците за национално освобождение и обединение. Тази
програма би могла да се окачестви като програма на гръцката
революционно и демократично настроена буржоазия, която на­
равно с девиза за национална и социална свобода издига и иска­
нето за свобода на търговията. Нейните автори, както и Ригас,
Софианопулос и Терцетис, отчитат съществуването на остана­
лите балкански народи, проектират условия, гарантиращи тях­
ното равноправие. Но и те подобно на споменатите дейци ясно
засвидетелствуват чувството на приоритет на гърците по отно­
шение на останалите балкански народи. Тук не е предвидено,
както в конституцията на Ригас, официалният език във федера­
цията да бъде гръцкият, а се казва ясно, че федерираните на­
роди ще запазят езика, религията и обичаите си. И въпреки то­
ва всички тези народи влизат в понятието поробена Гърция,

122
мисъл, която у Ригас беше изразена в самото наименование на
проектираната държава, наричана от него гръцка република,,
а у Софианопулос — във включването на всички тези народи
в понятието елини. Пред нас очевидно е национална програма,
Изразяваща аспирациите на онези слоеве от гръцката буржоа­
зия, които са заинтересовани не само от освобождението и обе­
динението на всички гърци, но и от политическото обединение
на териториите, обхванати от тяхната стопанска активност. Не­
съмнено е, че ръководната роля в процеса на реализация на
тези проекти се предоставя на гръцкия народностен елемент.
Това се долавя ясно по изрази като например този, поясняващ,
че „Гърция ще ви остасви необходимото време за разпростра­
нение на цивилизацията“. Съзнанието за тази първенствуваща
роля произтича не само от обстоятелството, че гърците имат
вече своя собствена свободна държава, но и от убеждението, че
гръцката нация е по-развита в стопанско и културно отно­
шение.
Ако се опитаме да свържем идеите на съставителите на те­
зи документи с информациите за изброените по-горе организа­
ции, най-близко сходство откриваме между тях и целите на
организацията на Макриянис и „Голямото братство“. Макрия-
нис е арестуван от властите, тъй като те разполагат със сведе­
ния за неговите връзки с поляците, а той самият пред съда пот­
върждава в показанията си тази информация.284 Очевидно това
са били дейци с прозападна ориентация, тъй като в противен
случай те не биха се съгласили да бъде съставено писмото до
българите в така антируски дух. За предимно прозападна ори­
ентация на дейците, свързани с тези проекти, свидетелствуват
и показанията на разпитаните от гръцките власти лица, задър­
жани във връзка е разкритията по активността на поляците.-85
Престоят на емигрантите на гръцка земя е епизод, който
още веднъж показва как националният проблем лесно и без­
конфликтно може да измести па заден план останалите пробле­
ми на страната. Чуждите наблюдатели в Гърция констатират,
че гръцката общественост постепенно загубва интерес към съд­
бата на полските емигранти в момента, в който става ясна пер­
спективата за мирно уреждане на руско-турския конфликт, въз­
никнал по повод на емигрантите в Турция.286 Общочовешките
идеали, в името на които са се сражавали европейските рево­
люционери и които до този момент са будили симпатии у гър­
ците, сякаш загубват стойност. Това, което интересува според
Тувенел гърците, е „прекъсването на отношенията между Пор­
тата и Русия, това е може би войната между двете сили в едно
недалечно бъдеще. И тази война, това е реализацията на всич­
ки мечти на привържениците па Мегали идея.“287
При условията на съзряването на руско-турския конфликт
в средата на века именно привържениците на Русия се очерта­

123
ват като най-активните пропагандатори «а идеята за антитур-
ски акции. „Най-влиятелните хора от тази партия, пише в края
на 1849 г. Тувенел, са също и водачите на Мегали идея.“28®
Закрепил позициите си през критичната 1848 г. главно с помо­
щта на Русия, Отон се обвързва с руската политика още по-
здраво през времето на англо-гръцкия конфликт „Паркерика“.26*
Гърция подкрепя руското становище в спора за „Светите ме­
ста“. Изгонването на европейските емигранти от Гърция също
така е акт на лоялност към Русия, който при създадената об­
становка на патриотични и русофилски настроения не среща
съпротивата иа гръцката общественост.290
В противоположност на споменатите по-горе идеи за съз­
даване на балканска федеративна република чрез революция
русофилските среди пропагандират идеята за създаване на го­
ляма гръцка държава чрез активното участие на руската мо-
нархия. Това означава запазването на съществуващия полити­
чески и социален ред, както и възприемането на православната
вяра от монарха, възстановяването на църковното единство с
Цариград и преобладаващото влияние на русофилската пар­
тия. Сега при условията иа назржващия руско-турски конфликт
идеята за освобождението на поробените намира най-широк
отклик именно в този вид. За широките селски маси, привърза­
ни по традиция към православието, идеята за национално осво­
бождение и обединение добива най-голямо обаяние именно ко-
гато се свързва с името на руския цар, със защитниците на ба­
щината вяра. В този характерен вид на патриотичната пропаган­
да се проявяват много ярко и идеите на един от централните
дейци на „Филортодоксалното дружество“, действувал активно
в средата на века — Козмас Фламиатос.291 Според него единст­
вената надежда за спасение и освобождение на гърците е Ру­
сия. Тази идея се пропагандира чрез разпространяването на съ­
чинения с религиозно-мистичен характер, предвещаващи осво­
бодителната мисия на „русия народ“292. К. Фламиатос и него­
вите привърженици използуват за свои помощници гръцкото
духовенство, което общува отблизо с широките слоеве на насе­
лението. Самият в. „Еон“ не се поколебава да рекламира отпе­
чатаните оракули, обещаващи „скорошното осъществяване на
националните идеали“293. Тясно свързан с Фламиатос е и про­
чутият за времето си духовник — ясновидец и фанатичен борец
за вярата, Христофорос Папулакис. Неговите предсказания за
изгонването на турците от Цариград са свързани неотлъчно с
идеята за освободителната мисия на руския цар.294 Представе­
ната от тези дейци тенденция в политическата мисъл по методи
и тактика подчинява освободителната активност на политиката
на външната сила — царска Русия. Тя не предвижда само­
стоятелно революционно надигане, което би носило рискове за
съществуващия политически и социален строй, а антимонархи-

124
 ческата й окраска се изчерпва изцяло със задачата да бъде
сменен Отон и поставен православен монарх.
От изложените дотук факти могат да бъдат направени след­
ните изводи. Още със самото създаване на независима Гърция
и очертаването на нейните граници, които не включват всички
представители на гръцката народност, у гърците независимо от
тяхната социална принадлежност се поражда протест срещу ре­
шението на Великите сили да оставят под чужда власт значи­
телна част от гръцкия народ. Този основен елемент в общест­
вената психика в страната дослужва за база при изграждането
на идейното оръжие на определени социални сили. Прераствай­
ки в елемент от политическата идеология на определени сили,
вече в тази по-висша степен на общественото съзнание нацио-
налноосвободптелната идея добива функциите да служи на кон­
кретни класови интереси. Радикалното решение на националния
въпрос, което по своята същност би довело до положителни ре­
зултати за гръцкото общество, се превръща в оръдие на управ­
ляващите среди, спомагащо за укрепването на господствуващо-
то им положение, в средство за дирижиране на общественото
мнение. Това са началните десетилетия от съществуването на
свободната гръцка държава, през които се доказва неспособ­
ността на управляващите среди да дадат радикално решение
на проблемите за демократизация на режима, на аграрния проб­
лем, на модернизацията на стопанството. За утвърдилите се
във властта представители на едрата буржоазия и заможните
земевладелци издигането на национална доктрина, способна да
увлече гръцкия народ, започва да се очертава като изход от
затруднено положение. Тази именно задача решава Иоанис Ко­
летно. Той формулира публично националната програма пред
гърците, като същевременно й дава името Мегали идея. Ланси­
рана като национална програма, Мегали идея обобщава фор­
мулираните до този момент искания за национално обединение
на гърците. По политически задачи обаче Мегали идея има
предназначението да служи за стабилизирането на позициите
на дошлите на власт политически сили и монархията. Като
оръдие на управляващите среди Мегали идея добива сложни
функции от вътрешнополитически и социален характер. Това
проличава особено ясно през критичните за монархията 1ö4ö—-
1849 г. Анализът на разгледаните източници ни даде основание
да констатираме, че в повечето от цитираните случаи гръцките
политици виждат в своите проекти бъдещата ' гръцка държава
в граници, надхвърлящи значително гръцките етнически грани­
ци. На гръцкия народ е предопределена ролята на хегемон и
обединително ядро при решаването на Източния въпрос. Как то
ще видим по-долу, тази именно съществена страна на Мегали
идея — експанзионизмът спрямо вегръцките народи — добива
още през разглеждания период теоретична обосновка.

125
 В политическия живот на младата буржоазна държава се
очертава достатъчно ясно и тенденцията на революционнодемо­
кратично настроените дейци за освобождение на поробените
гърци. Представена на първо място от Макриянис и свързани­
те с него дейци, тази тенденция обединява борците за демокра­
ция, социални преобразования и решаване на националния въп­
рос по пътя на организирана, масова революционна активност.
С тази тенденция именно са свързани и първите съзнателни к
планомерни опити за установяване на взаимодействие между
революционерите от целия полуостров, както и най-ранните
проекти за евентуално решаване на Източния въпрос по пътя
на осъществяването на идеята за федерация. Включваща пред­
ставители на средната и дребната буржоазия, които по принцип
не са имунизирани против национализма, тази тенденция също
в някои случаи изразява стремеж към излизане от гръцките ет­
нически граници и хегемония на гръцкия етнически елемент.
Проявява се също така и колебливостта на тези социални сили
по отношение на проблемите от социално и политическо естест­
во. Тази именно тяхна последователност се оказва решаваща
през критичните за управляващите среди 1843 и 1848 г., когато
национализмът на тези среди дава възможност на управлява­
щите среди да канализират обществените настроения в желана
насока и да стабилизират разклатените си позиции. Въпреки че
у отделни представители на тази тенденция проличава осъзна­
ването на необходимостта от самостоятелни действия, през то­
зи период активността на демократично настроените борци за
национално обединение все още не е напълно независима от
политиката на външните сили и свързаните с управляващите
среди политици.
През този период добива достатъчно ясни очертания и схва­
щането, че Гърция не трябва да действува чрез оръжие срещу
Османската империя, а да разчита на мирно културно и сто­
панско проникване в нея. Тази отговаряща на интересите на
едрия търговско-лихварски капитал тенденция се проявява яс­
но още през 40-те години и добива решаваща роля в политиката
на управляващите среди. Съществен момент в нейното утвърж­
даване представляват актовете на османските власти, прокла­
миращи Танзимата, които обезсилват значението на искането*
за незабавно политическо освобождение на гърците в предели­
те на Турция. Тази тактика, отричаща насилствените действия
срещу Турция, не остава монопол единствено на Маврокордатос
и на неговите привърженици, а на практика определя основ­
ната линия в политиката на гръцките правителства. Както ви­
дяхме, дори и Колетис, ползуващият ое с репутацията на непри­
мирим враг на Портата политик, не прави сериозна стъпка, за
да се отклони от тази политическа линия, отговаряща на инте­
ресите ка господствуващите социални сили. Така в действител­

126
ност Мегали идея, която в момента на изковаването на самия’ '
термин е означавала за съвременниците идея за радикално ре-
шение на гръцкия национален проблем, преминава в арсенала:
от (пропагандни средства на различните политически дейци, ка­
то на практика не се предприема никаква решителна ангитур-
ска активност. Дори и да приемем, че за хората от 40-те години
на XIX в. Мегали идея е обобщавала идейното наследство на:
Ригас, Филики етерия и революцията от 1821 г., цитираните из­
вори показват, че в случая би трябвало да се има пред вид ця­
лостно предосвобожденската идеология на революционерите
демократи, а не единствено освободителната идея. G цялата
своя активност както по отношение на Портата, така и по от­
ношение на вътрешните проблеми на страната управляващите
среди погазват тези идеали.

4
Гръцката
църковна политика
през 30—40-те години
на XIX век

Отстъплението на гръцката буржоазия от предосвобожденските

принципи се проявява много ясно в политиката на Гърция спря­
мо Цариградската патриаршия, както и към църквата изобщо.
На този въпрос отделяме специално внимание, тъй като той е
много тясно свързан с българската история и по-специално с
проблема за началото на нашата църковно-национална борба.
Закономерната еволюция, която прбтърпява гръцкият църковен’
проблем, е органически свързана с политиката на гръцките пра­
вителства по националния въпрос.
Една от първите мерки, предприети от баварското регентст-
во през 1833 г., е създаването на гръцка автокефална, незави­
сима от Цариградската патриаршия църква. С този официален
държавен акт се потвърждава и формално настъпилото още в
началото на революцията скъсване между гръцките въстаници
и Патриаршията. Първите гръцки правителства потвърждават
това положение, тъй като се стремят да избягнат всякакви
външни влияния. Този положителен по характера си акт се
подчинява изцяло на интересите на монархията.285
В процеса на изграждането на гръцката автокефална църк­
ва сред църковните и политическите дейци се очертават някол­
ко основни течения. На първо място се очертава мнението, под­
държано от Т. Фармакидис, М. Апостолидис, Сп. Трику.пис,
Н. Вамвас и баварския регент Г. Л. Маурер, които считат, че
свободният в политическо отношение гръцки народ не може да
бъде подчинен на чужда църковна власт. Връзките с Патриар-

127
шията според тях носят рискове от турско и руско политическо
влияние в Гърция. Гръцката църква може да бъде обявена за
автокефална без предварителни преговори с Патриаршията, тъй
като гръцкият народ е свободен в политическо отношение, а
църковната свобода идва с политическата свобода.295 Тези ар­
гументи в много отношения повтарят мислите на Кораис за
необходимостта от скъсване между свободните гърци и Патри­
аршията.297 Гръцката автокефална църква се управлява от Све­
ти синод, който е поставен под непосредствена зависимост от
светската власт и краля. От църквата са иззети много функции,
които до този момент са били неин монопол. Разтурени са мно­
жество манастири и са прекъснати източниците за обогатяване
на духовенството. На практика църквата се реформира съоб­
разно с нуждите на буржоазната държава и й се подчинява.
Очертава се и течението на противниците на скъсването с
Цариградската патриаршия. Това са духовни лица, свързани
с Патриаршията и принадлежащи към русофилски настроените
среди. Противници на скъсването с Патриаршията са и прору-
ски ориентираните политици, които виждат в правителствените
актове, засягащи църквата, участието на британската дипло­
мация, целеща да прекъсне един от каналите на руско влияние
в Гърция. Печатният орган на русофилската партия „Хронос“
се превръща в трибуна на противниците на църковната автоке-
фалност. Стига се до брожение и бунтове сред духовенството,
което е подкрепяно от руските дипломати в Гърция. Сред тези
кръгове е и демократично настроеният обществен деец й . Фи-
лимон. Към тях се числят и К- Фламиатос и Папулакис. Цен­
трална роля в тези среди играе бившият ученик на Кораис, пре­
минал на консервативни позиции, К. Икономос. Наред с аргу­
ментите от църковно-каноничен характер, доказващи, че гръц­
ката църква не може самоволно да се обяви за автокефална и
да бъде подчинена на монарх от чужда вяра като Отон, защит­
ниците на църковното единство с Цариград издигат и аргумен­
та: църковният разрив внася разцепление сред гръцкия народ,
част от който се намира в пределите на Османската империя
и е под върховенството на патриарха. Действията на гръцкото
правителство отблъскват от Гърция останалите в пределите
на Турция гърци.298
Очертава се и течението на дейците, които смятат, че гръц­
ката църква трябва да бъде автокефална, но това трябва да
стане със съгласието па Патриаршията. Привържениците на
това мнение подчертават, че по този начин ще бъде гаранти­
рана църковната независимост на Гърция и същевременно пра­
вославното паство няма да се разцепва. Самият патриарх Кон-
стандиос проявява готовност за компромисно решение на проб­
лема. Той е съгласен да приеме гръцката църковна независи­
мост при известни условия. Гръцкото правителство не приема

128
условията на Патриаршията и тогава патриархът взема реше­
ние да обяви гръцката църква за схизматична. Единствено на­
месата на руските дипломатически представители в Цариград
възпират патриарха от този акт.299 От този момент нататък рус­
ката политика си поставя за основна цел възстановяването на
връзките между Гърция и Цариградската патриаршия, коета
е подчинено на генералната линия в нейната политика на Бал­
каните — браненето на целостта и единството на православието.
Сближението между кралството и Патриаршията се формули­
ра като първа задача и от русофилски настроените дейци, а ор­
ганът на руоофилската партия се превръща в най-пламенен
пропагандатор на църковното обединяване на всички гърци.
Органът на англофилската партия „Атина“ става изразител на
идеите на противниците на сближението с Патриаршията, като
голяма част от поместените в него материали имат за автор
Фармакидис.
Само няколко години след създаването на гръцката авто­
кефална църква обаче възникват нови условия, които довеждат
до промяна в политиката на управляващите среди. Първоначал­
но тази промяна може да се долови по отказа на управляващи­
те среди, да поддържат политиката на пълно отчуждение от
Патриаршията. Смекчават се мерките срещу противниците на
скъсването с Патриаршията. От своя страна непримиримите до
този момент духовници започват да показват склонност към
придобряване с монарха-католик.300 Още през 1839 г. английски­
те дипломати в Гърция констатират с безпокойство, че в пози­
цията на гръцкото правителство към Патриаршията е настъпи­
ло изменение. Те отбелязват, че от гръцка страна започват по­
стъпки за възстановяване на връзките с Цариград.301 Промяната
в позицията на гръцкото правителство се проявява и в неговата
солидарност с Патриаршията по отношение на Т. Каирис — сво-
бодомислещия просвещенсш деец, който проповядва в сиро­
питалището на о. Андрос религия, отричаща православната
вяра.302 Показателна е и съдбата на главния организатор на
гръцката автокефална църква — Фармакидис. Той е изолиран
и отдалечен от църковните дела. Все повече и повече се стесня­
ва кръгът на привържениците на църковния разрив с Цари­
град. Докрай непримирими с идеята за сближение с Патриар­
шията остават Т. Фармакидис, К. Досиос, К. Асопиос. Актив­
ните участници .в създаването на автокефалната църква М. Апо-
-столидис, Н. Вамвас, М. Схинас се превръщат в сътрудници на
правителството за възстановяването на връзките между Гър­
ция и Патриаршията.303
За новите тенденции в църковната политика на гръцкото
правителство може да се съди по написаното през 1839 г. съчи­
нение на Фармакидис „Апология“. Авторът подчертава, че
„гръцкото правителство е решило да разруши светлото дело от

9 Н ац и о н а лн и ят въпрос 129
 1833 г. и това става не в защита на православието, а по чисто
политически причини“. Книгата съдържа много остра критика
срещу Патриаршията като носител на консервативен среднове­
ковен дух. Тази остра критика на Фармакидис срещу висшия
цариградски клир се превръща по-късно в основен източник ,на
аргументи и за българите в борбата им срещу Патриаршията.304
Спорът около църковния въпрос, който се води по страни­
ците на периодичния печат и чрез многобройни брошури, показ­
ва, че все по-голяма стойност добиват аргументите, свързани с
националния проблем. „Еон“ помества в почти всеки свой брой
материали, доказващи патриотизма на духовенството и заслу­
гите на Патриаршията за гръцката нация. Отделя се особено
внимание на ролята на църквата като обединител на нацията.
Религията според „Еон“ е основният фактор при определянето
на националното съзнание, откъдето се обосновава и необходи­
мостта гърците да бъдат сплотени в църковно отношение, ако
наистина се стремят към национално обединение.305
В защита на църковното единство с Цариград се обявява
и в. „Картерия“. Негов основен аргумент са също твърденията,
че църковното единство е необходима предпоставка за нацио­
налното единство.306 Склонност към компромиси започват да
проявяват и най-ярките противници на Патриаршията. От
1841 г. датира информацията, че Ал. Маврокордатос не бил ве­
че чужд на мисълта за придобряване с Патриаршията чрез вза­
имни отстъпки. А на следващата 1842 г. самият Фармакидис
проявява готовност да смекчи антипатриаршеския си тон и да
търси сближение със своя опонент К. Икономос. Това отстъп­
ление от поетата линия в църковната политика не може да бъ­
де обяснено единствено с настъпилото временно англо-руско
сближение, но и с промяната в цялостните виждания по църков­
ния въпрос.
Следваща стъпка към придобряване с Патриаршията се из­
вършва през месеците, последвали революцията от 1843 г. Н а­
ционалното събрание обсъжда проблема за положението на·
гръцката църква и отношенията й с Патриаршията. Църковният
статут от 1843 г. е защищаван ревностно от Т. Фармакидис и
М. Апостолидис. Министърът на вероизповеданията М. Схинас
и К. Икономос, подкрепяни от Светия синод, настояват за ре­
визиране на църковното законодателство. Окончателният текст
на конституцията представлява компромисно решение, като се
правят отстъпки в полза на ортодоксалното течение.307
Още в самия ход на дебатите в Националното събрание
видни политици като Колетис правят завой в мнението си по
този въпрос. Той изготвя проекти за реформирането на църква­
та, като цели възстановяването на единството с патриарха. В
цитираната програмна реч той подчертава, че единството между
двата центъра на гръцкия духовен живот — Атина и Цариград,

130
 трябва да бъде възстановено. Колетис подкрепя изцяло идеята
за сближение с Патриаршията, тъй като то ще бъде важен
фактор за националното сплотяване на гърците.308 Тази идея е
подкрепена и от Макриянис, който също слага напред в аргу­
ментацията си националното единство на гърците: „Братята ни
извън Гърция ще помислят, че правим отстъпление от право­
славната вяра на нашите предци.“309 „Гръцкото единство“ е за­
страшено от църковния разрив и според видния църковен деец,
който по-късно ще премине към католицизма Яков Пици-
пиос.310
Окончателното компромисно решение па църковния въпрос
показва, че в гръцкото общество са настъпили сериозни изме­
нения. Докато през 1833 г. натежава аргументът за необходи­
мостта от пълна независимост от Цариград, сега за гръцките
политици добиват стойност нови ценности. Към поддръжниците
на идеята за сближение с Патриаршията се присъединяват и
множество дейци с прозападна ориентация. Сред защитниците
на църковния статут от 1833 г. остават Т. Фармакиднс, К. До-
сиос, П. Софианопулос, Ал. Суцос, Н. Сариполос.311 Те запазват
просвещенското отрицателно отношение към Патриаршията и
считат, че Цариград не трябва да играе ролята на духовен цен­
тър на елинизма. Фармакидис неотклонно 'поддържа тезата, че
Патриаршията няма никакви права извън пределите на Осман­
ската империя. Според него, когато останалите под турска власт
народи се освободят политически, те ще бъдат свободни и в
църковно отношение.312 На аргументацията на К. Икономос,
че с църковните реформи се внася разцепление в елинизма, той
отговаря иронично: „чудесно, по този принцип и ние трябваше
да останем роби, за да не се делим!“313 Самият Ал. Суцос напа­
да много остро Макриянис и защитниците на Патриаршията,
като ги нарича иронично „теолози“.314 През време на процеса
срещу Т. Каирис М. Рениерис и Н. Сариполос заемат трезва
позиция, като прокламират принципа за верска свобода и ата­
куват остро духа, налаган от Патриаршията. Сариполос не се
поколебава да иронизира в. „Еон“, който според него злоупот­
ребява с пропагандата на идеята „единство на вярата и един­
ство на нацията“. „Този вестник, според Сариполос, е готов да
целува ръката и на дявола, стига тя да донесе националното
обединение.“315
Свързването на църковния проблем с националния има за
последица сближаването на Гърция с Патриаршията. В нача­
лото на 1845 г. парламентът излъчва комисия, която изработва
'законопроект с компромисен характер. В състава на комисията
не е привлечен Фармакидис. Самият Колетис се стреми да по­
стигне уреждането на спорните проблеми, без да бъдат засег­
нати правата на монарха, но и без да бъде раздразнена Пат­
риаршията. Той лично не участвува в заседанията на комисия­

131
та, а всички решения, които евентуално биха засегнали пат­
риарха, се прокарват от негови приближени.31®
Така през 40-те години на XIX в. едновременно с формули­
рането на Мегали идея и утвърждаването й в политическия
живот настъпва нов етап във взаимоотношенията между Гър­
ция и Цариградската патриаршия. Връзките с цариградското
духовенство добиват нова стойност за гръцките управляващи
среди. Авторитетът на Патриаршията сред подвластните наро­
ди и нейната организация стават необходими за реализацията
на националните аспирации на буржоазната държава. Само
няколко години свободно развитие на Гърция довеждат до ко­
ренно изменение в отношението на гръцката буржоазия към
някогашния противник на националната революция, какъвто
тя е виждала в лицето на патриарха. Тази промяна се стимули­
ра и от свързването на гръцката буржоазия от кралството с
гръцкия елемент в империята, който продължава да счита Пат­
риаршията за свой духовен център. В управлението на страна­
та проникват множество влиятелни фанариоти и едри земевла­
делци, които остават свързани с Цариград. Самата гръцка бур­
жоазия еволюира в своето социално положение, което води и
до идейната й еволюция към консерватизъм. За нея Патриар­
шията вече престава да бъде символ на консерватизъм, а се
превръща в желан съюзник за осъществяването на национал­
ните си задачи. Оживените връзки в сферата на стопанския
живот между гърците от кралството и Турция трябва да бъдат
заякчени не само чрез стимулирането на общия духовен и про­
светен живот, но и чрез освещаването на тези връзки от Пат­
риаршията. Нещо повече, Патриаршията оглавява, и негръцко
население, населяващо земи, които влизат в очертаните от Ме­
гали идея граници. Доколкото църквата продължава да бъде
ръководител на културния живот на подвластните на турците
народи, Патриаршията би могла да бъде и в това отношение
желан съюзник за реализация на националистичните аспирации
на гръцката буржоазна държава.
Постепенният завой на гръцките управляващи среди в по­
литиката им към Патриаршията става все по-доловим към сре­
дата на 40-те години — годините на утвърждаването на Мегали
идея. Този завой обаче дава своите реални резултати в момента,
в който става ясно, че Гърция няма да бъде единственият пре­
тендент за османското наследство. Пораждането на българския
църковно-национален проблем, който е плод на естественото
вътрешно развитие на българския народ, изиграва ролята на
важен тласък в тази насока. Искането на българите за нацио­
нална църква и просвета показва на гръцките политици, че на
Балканите се е появил нов сериозен конкурент за османското
наследство. Тази конкуренция става все по-обезпокоителна с
разрастването на българското църковно движение в областите.

132
 влизащи в границите, очертани от Мегали идея. Предвестници­
те на българската църковно-национална борба — искането за
български владици във Враца — минават незабелязано в Гър­
ция. Бунтът на българите срещу финансовите злоупотреби на
гръцките духовници прераства скоро в определено програмно
искане с подчертано национален характер.31' Постепенно карта­
та на географското разпространение на българския антипатри-
аршески бунт започва да обхваща и земи, считани от гръцките
политици за гръцки дял от османското наследство. За тях кон­
фликтът на българите с Патриаршията, с която и те самите не
са в добри отношения, започва да добива значимост. Искането
на българите за български училища и духовници явно «яма
само смисъла на нарушение на каноническото право, на което
те едва ли са държали толкова, а има тежестта на национална
програма с антигръцка насоченост. В началото на 40-те годи­
ни вече у някои автори се появява терминът „панславизмос“ —
панславизъм, за да го противопоставят ,на националните аспи­
рации на гърците. С този термин антируски настроените авто­
ри започват да обозначават пробуждането на националното са­
мосъзнание на българите и неговите проявления в областта на
културно-църковния живот. Това явление те започват да свър­
зват с политиката на Русия на Балканите.318
От тези години датират и първите документи, свидетелст-
вуващи, че за някои гръцки политици българският църковно-
национален проблем не е спор единствено между българите и
Патриаршията, а проблем с чисто национално-политически ха­
рактер. Представителите на Гърция в Солун и Одрин започват
да съобщават с тревога за „прогреса на славизма“ в Македо­
ния и България. Особено настоятелни са докладите на гръцкия
консул в Одрин Бароци.319 Става очевидно, че гръцката страна
не може да остане безучастен зрител на конфликта между бъл­
гарите и Патриаршията. Издаваният от пационалистичн-о на­
строени дейци в. „Панармонион“ отбелязва през 1845 г. вред­
ните последици от „българизма“, т. е. от проявата на българ­
ско национално самосъзнание, нарушаващо хармонията в отно­
шенията между българи « гърци.320 Стимулиращата роля на
българския църковен проблем за ускоряването на сближение­
то между Атина и Цариград проличава и от цитирания по-горе
мемоар на Маврокордатос. През 1848 г. вече Масврокордатос
отчита напредъка на процеса на съзряване българската на­
ция и отбелязва, че при евентуално нарушаване на статуквото
на Балканите българите няма да останат безучастни зрители.
Той подчертава, че руската политика не е безразлична към
пробуждането на българите. Отбелязва и активността на Бъл­
гарското одеско настоятелство,321 която крие опасности за гър­
ците. „Сигурно е, отбелязва англофилски настроеният политик,
че от дълго време различни организации действуват сред сла­

133
вянските племена. Тези организации не са неизвестни за Ру­
сия, защото техният център е Одеса, където се печатат множе­
ство проповеднически брошури на славянски диалект, които се
раздават даром в България, Сърбия и още в някои части на
Македония.“^ Пак в същия мемоар Маврокордатос подчертава,
че гръцката държава не е положила достатъчно грижи за спло­
тяването на външните и вътрешните гърци: „Пренебрегнахме
братското разбирателство между независимия Синод на Гърция
и Цариградската патриаршия, разбирателство, което нямаше
да донесе никаква опасност за независимостта на църквата на
Гърция, както също нямаше да отвори път за политическа ин­
трига.“323
Така в края на 40-те години в гръцката държава назряват
условията за сближение с Патриаршията. Необходими са само
някои външни допълнителни условия, които довеждат до ре­
шителни действия на гръцкото правителство в тази насока. Та­
кива условия се създават в навечерието на Кримската война,
когато отношенията между Гърция и Русия навлизат в нова
фаза. Конкретен повод за стъпка към примиряване с патриарха
се представя със смъртта на гръцкия посланик в Цариград Яко-
вакис Ризос Нерулос в края на 1849 г. На погребението при-
съствува и самият патриарх Антнмос IV, като с това той засви-
детелствува бдаго1р/азр'оложение къ/М страната, iпратеник на
която е бил покойникът.324 Този акт на патриарха послужва за
повод на гръцкото правителство да направи решителна стъпка
към сближение с Патриаршията. То изпраща в Цариград Ми-
саил Апостолидис, който е натоварен с мисията да преговаря
с Патриаршията. След известни преговори, в които Патриар­
шията проявява първоначално неотстъпчивост, между Патриар­
шията и Гърция се постига споразумение. Патриархът поставя
пред гръцката държава някои условия, които гръцката страна
приема формално, а фактически запазва зависимото положение
на църквата от светската власт. От своя страна Патриаршията
признава гръцката църковна независимост. Всички преговори
се водят при активното участие на руския посланик в Цари­
град. През юли 1850 г. Патриаршията съставя Съборно опреде­
ление, документ, с който се прокламира гръцката църковна ав-
токефалност и условията за нейното признаване. Основните по­
ложения в този документ са следните: върховната църковна
власт в Гърция принадлежи на синод от архиереи, който тряб­
ва да бъде независим от светската власт, а към гръцката църк­
ва се поставят изисквания, поставящи я в подчинено спрямо
Патриаршията положение. Въпреки тези неизгодни за гръцката
страна условия гръцкото правителство приема Съборното оп­
ределение, с което предизвиква протестите на дейци като Фар-
макидис.325 Същевременно то се старае да намери компромисен
път между църковния статут от 1833 г. и изискванията на Съ­
борното определение, с което пък раздразва ортодоксално на·
134
 строените дейци като К. Икономос. Фактически държавната
власт запазва пълен контрол над Светия синод. Новото в уста­
новения църковен режим са новите отношения между гръцката
.държава и Цариградската патриаршия и свързването на тези
два центъра на елинизма от общонационални задачи.
В гръцката научна литература е утвърдено мнението, че
Цариградската патриаршия както до издаването на Съборното
определение, така и след това запазва напълно наднационал-
на, икуменическа политика. Според поддръжниците на това
мнение съществуването на политици в Гърция, които са искали
да подчинят Патриаршията на гръцките национални интереси,
не ни дава основание да считаме, че патриархът е бил склонен
да се откаже от своята наднационална политика и да се обвър­
же с националните интереси на Гърция.326 Изтъква се, че Па­
триаршията оказва съпротива на искането «а българите за бъл­
гарски свещеници и българско богослужение единствено по ка­
нонически съображения, т. е. като несъвместими с църковните
канони, а не като противни на гръцките национални интереси.
Последните според тези автори не са ръководили действията
на Патриаршията спрямо българите.
Според нас това твърдение трудно би могло да бъде от­
стоявано, ако се вземат пред вид, и то добросъвестно, разбира
се, всички подробности от хода на българо-гръцката църковна
разпра. Без да се спираме детайлно на историята на българския
църковен въпрос, ще се ограничим да припомним някои нейни
моменти, които недвусмислено показват, че Патриаршията не
остава неутрална към проблемите от сферата на националните
взаимоотношения между българи и гърци. Историята на бъл­
гарското учебно и църковно дело показва, че през 40-те години
на XIX в., т. е. през годините на утвърждаването на гръцката
национална доктрина, в отношението на гръцкото духовенство
към българската активност за национално самоутвърждаване
настъпва явен прелом.327 Двойнственото отношение на гръцкото
духовенство към българската културно-национална традиция и
църковен живот, коет.о бе регистрирано за миналите столетия,
еволюира в системно преследване и унищожаване на белезите
и носителите на тази традиция. И този завой ие би могъл да
се обясни единствено с обстоятелството, че именно това са го­
дините на първите масови и повсеместни прояви на процеса на
утвърждаването на българското национално самосъзнание, тъй
като резултатите от този процес се появяват още много по-ра-
но, но тогава те все още не срещат отпор на църквата. Този
прелом в политиката на Цариградската патриаршия спрямо
българското просветно и църковно дело може да бъде обяснен
според нас единствено с отказа на православната църква да
играе наднационалната си роля и „заразяването“ й с гръцки*
национализъм. Този процес настъпва бавно, колебливо и в ня-,,

135
кои моменти дори дава основание да се счита, че в национална­
та си политика Патриаршията играе антинационална роля по
отношение на гръцките национални интереси.328 Този процес на
погърчване на Патриаршията, и то не само по отношение на
етническия състав на нейното духовенство, но и на национал­
ните цели и задачи, които стоят пред него, дава своите резултати
към средата на века. Твърдата съпротива, която Патриар­
шията оказва на въвеждането на българския език в богослужеб­
ната книжнина и богослужението, не може да се обясни един­
ствено с канонически съображения. Тя не се дължи и на опасе­
ния от протестантско влияние. Нейните причини трябва да се
търсят именно във факта, че в случая става дума за български
език, който е трябвало да измести гръцкия. Именно от 40-те
години на XIX в. употребата на българския език в богослуже­
нието почти повсеместно започва да предизвиква съпротивата
на гръцкото духовенство. Докато в предидещите години Пат­
риаршията не е полагала специални грижи за подготовката «а
български висши духовници, сега, макар че има вече достатъч­
но добре подготвени български духовни лица, патриархът не
желае да ги изпраща в българските земи — факт, който не мо­
же да бъде отбелязан преди.329
Освен тези коренни промени в поведението на цариград­
ското духовенство към българското църковно дело нужно е да
припомним и няколко други примери, свидетелствуващи за на­
ционалната политика на църквата. Дошлият в Пловдив през
30-те години на века грък от Иопнйските острови Георгиос Цу-
калас се ползува първоначално с подкрепата на българските
първенци в града. Постепенно той се превръща в един от ли­
дерите на гъркоманската партия в града, която е органически
свързана с дошлия през 1850 г. нов гръцки митрополит. Доку­
ментите от архива на видния представител на тази партия Гю-
мюшгердан свидетелствуват за общите цели на митрополит
Хрисант, Цукалас, гръцкия консул в града Фивос, и останалите
гърци в града.330
През разглеждания период се разгаря с голяма сила и кон­
фликтът между българите и гръцката църковна власт в Одрин.
Той обхваща взаимоотношенията между българите и гръцкото
духовенство в сферата на стопанския и културния живот. Док­
ладите на руските дипломатически представители в града сви­
детелствуват, че митрополит Герасим, „бидейки душа на гръц­
ката партия..., с всички сили се стараел да задуши събужда­
щия се стремеж на българите към просвещение“331. Митрополит
Герасим бил подпомаган в своите антибългарски действия от
гръцкия консул в града Бароци. Между тях било установено
трайно „опасно и вредно за българските интереси“ единодейст­
вие. Съвпадението между антибългарските прояви на гръцкото
духовенство и политическите интереси на гръцката държава

136
проличава ясно и от обстоятелството, че огнища на най-ожесто-
чена борба между българщината и църковната власт стават
именно селищата, влизащи в границите на гръцките територи­
ални аспирации. Това проличава още по-ясно през следващите-
десетилетия, когато Патриаршията показва готовност да се при­
мири с противоканоническото създаване на българска църква
в земите отвъд Стара планина, но не приема това за българите
на юг от Балкана.
Свързването между националните интереси на гръцката
държава и цариградското гръцко духовенство проличава и от
факта, че именно растящата опасност от славянството кара Пат­
риаршията да прояви отстъпчивост към гръцката църква. Ма­
кар че за патриарха е ясно нежеланието на гръцкото прави­
телство да се откаже от контрола си върху Светия синод, той
признава гръцката църковна автокефалност и с това слага
край на конфликтните отношения между двата центъра на ели­
низма. Това сближаване на националните цели на Гърция и
Патриаршията става още по-осезателно в резултат «а общува­
нето на представителите на гръцката националност от империя­
та и Гърция по стопански, културен и политически път. За него
допринасят несъмнено и започналите през 1839 г. реформи в
Османската империя, които, както подчертахме по-горе, дават
превес на тактиката на мирно културно и стопанско прониква­
не на елинизма в империята. Свързана с него е и извършената
през 1847 г. реформа на църковната власт, с която в управител­
ния съвет на църквата се включват три светски лица. Това нав­
лизане на мирския елемент в Патриаршията, осъществено по
настояване на фанариотството, допринася за още по-плътното
свързване на църквата с национално-политическите интереси
на гръцката буржоазия.332
Възстановяването на отношенията с Цариградската патри­
аршия, което е едно от най-ярките проявления на Мегали идея
в живота на гърците, води след себе си и реабилитацията на
фанариотството. Както видяхме по-горе, през епохата на гръц­
кото възраждане представителите на демократичното течение
сред възрожденските дейци свързват омразата си към осмаш
ската власт с отрицателно отношение към светската и духовна­
та аристокрация в османската столица. Кораис счита фанариот­
ството за язва за гръцкото общество. Това мнение се споделя
от съмишлениците му. Фанариотството продължава да бъде
символ за деспотизъм, туркопоклонничество и консерватизъм и
за продължителите на делото на Кораис в свободна Гърция.
През 1830 г. се преиздава споменатата по-горе книга на М. ф.
Залони, критикуваща жестоко фанариотството.333 На следваща­
та година тази книга се превежда и издава на гръцки език. Тя
отправя предупреждение към гърците да не допускат в управле­
нието на страната фанариотите, тъй като това ще бъде пагуб­

137
но за възродена Гърция.334 От същата година датират и поме­
стените във в. „Хронос“ материали с антифанариотска насоче­
ност, автор на които е П. Оофианопулос.335
С всяка измината година от съществуването на свободна
Гърция все по-голям брой фанариоти напускат Турция и се
установяват в свободната държава. Към натрупаната до този
момент враждебност към тях се прибавя и протестът от заграб-
ването на важните постове в страната. Тяхната образованост и
икономическа мощ им разкрива достъпа до всички държавни
служби и те изместват от тях гърците от кралството. Фанарио-
тите са основният обект на критика от страна на „автохтони-
стите“. Макриянис употребява най-тежки епитети, за да окаче­
стви тяхната алчност и отрицателната им роля в гръцкия жи­
вот. Фанариотите са окачествени като нови поробители на гръц­
кия народ и от в. „Атина“.336 Същият вестник критикува фана-
риотството за ролята му на носител на византинизма, който е
вреден за гърците.337 Името „фанариотин“ се утвърждава като
символ на всички отрицателни качества.338
Постепенно обаче започва да се проявява тенденция към
реабилитация на фанариотите. Тези опити са свързани с име­
ната на дейци, останали привързани и към Патриаршията. Ха­
рактерна е критичната бележка за книгата на Залонис, която
помества през 1831 г. русофилът Й. Филимон. Според него „съ­
ществуват и добри фанариоти“339. Филимон отправя упреци към
Ригас Велистинлис за това, че той несправедливо е хранил не­
доверие към фанариотството.340 С реабилитация на фанариот­
ството се заема и Амвр. Францис, който се стреми да изтъкне
заслугите му за освобождението на Гърция.341 Историкът Папа-
ригопулос говори с гордост за високите постове, заемани , от
фанариотите, и подчертава ролята на Фенер като истински за­
щитник на православието.342 През последвалите десетилетия то­
зи процес става още по-осезателен. Фенер и храмът „Св. Со­
фия“ се превръщат в символи на гръцкото величие. Фенер за­
почва да добива и значението на възможен сътрудник в реали­
зацията на Мегали идея. В спора между българите и Фенер
за правата на българската нация фанариотството намира мно­
го поддръжници в свободната гръцка държава.

5
Науката и образованието
на Гърция в служба
ка Мегали идея

Към средата на миналото столетие Мегали идея добива вида на

цялостна система от теории и възгледи. Нейните характерни
черти се определят от особеностите в идейното развитие на

138
гръцкото общество през този период, както и от идейното на­
следство от миналите столетия. Ролята на важна идейна пред­
поставка изиграва и съществуващата в Европа идейна атмосфе­
ра, от която гърците възприемат някои теоретични системи, по­
магащи им в обосновката на националните претенции.
Със създаването на гръцката държава гръцката буржоа­
зия, която през епохата на националноосвободителната револю­
ция е съчетавала в идеологията си /всичко най-положително от
идеалите на епохата, преминава на консервативни позиции. То­
зи закономерен завой към консерватизъм на дошлите на власт
бивши носители на прогресивните идеали се задълбочава от ус­
тановяването в Гърция на множество влиятелни хора отвън,
които по начало са били чужди «а демократичните и революци­
онните възгледи.3*3 Консерватизмът в духовния живот се проя­
вява особено ярко в утвърждаването на архаичния език за ли­
тературен. Изразява се и в системата на образованието. В учи­
лищата и създадения през 1837 г. Атински университет се нала­
гат схоластични методи и архаичен език. Изоставен е просве-
щенският принцип за творческо отношение към античността,
като сляпото и пасивно лодражателство към античните образ­
ци се превръща в обща характеристика. Външно и повърхност­
но се възприемат идеи и символи от европейската култура и
идеен живот, като по същество те остават чужди на нуждите и
характера на гръцкото общество. Характерна е възприетата от
училите на Запад младежи революционна фразеология, както
и опитът да бъдат приложени на гръцка почва идеите на Сей
Симон. В областта на литературното творчество процъфтява
романтизмът, плод на който е една огромна по количество про­
дукция, определяща облика на гръцката литература откъм 30-
те години. Датиращите от предосвобожденската епоха връзки
с идейния живот на Франция продължават и сега. Но сега вече
това са връзки не с революционна Франция, а с Франция на
Реставрацията. Възприемат се идеалите на романтизма, които
намират благоприятна почва за разпространение в гръцкото об­
щество от началните години от съществуването на Гърция. Но­
сталгията по миналото, меланхоличното настроение, превъзна­
сянето на свободата — това са идеалите, които допадат на не­
задоволените, на надяващите се и претърпяващи непрекъснато
разочарования слоеве със средно и виеше обществено положение,
на многобройните пришълци, загубили родина и имот.34* Тази
просмукана от романтизъм литература се подчинява много лес­
но на целите на националистическата пропаганда. Езикът, кой­
то преобладава у авторите романтици, се характеризира с на-
труфеност и помпозност, с крайно сложни и лишени в много
случаи от смисъл фрази, с архаизъм, имитиращ античните об­
разци. Изобилствува символика, олицетворяваща националното
величие, Византия, и пр. Призивите за борба са съчетани с въз­

139
 хвала на монарха, който трябва да изиграе ролята на обедини*
тел на нацията. Езикът, който се употребява, е изпълнен с ха­
рактерните за епохата изрази, като „предопределение на на-
цията“, „бъдещето на народа, страната“, „мисията на нация­
та“, „единство“, „национално обединение“ и нр.345 Проявява се
чувствителност към проблемите, засягащи религията, църквата,.
Патриаршията, които трябва да играят ролята на духовен обе­
динител на елинизма. В някои случаи патриотичният патос и
(изостреното религиозно чувство са съчетани с отрицателно от­
ношение към западните „франкски“ нрави, които се считат за
разрушителни за гръцката душевност.346 Очертава се и тенден*
цията на дейци като Ал. Суцос и П. Софианопулос, които про­
дължават да защищават просвещенските принципи за свобода
на съвестта и вярата.347
Докато романтизмът като течение в културния живот оста­
ва израз и храна за духовните потребности на низшите и сред-
•ните социални слоеве, свързаните с Лондонското сити среди,
проявяват резервираност към авторите романтици.348 Политиче­
ският консерватизъм, духът на консерватизъм и реализъм във
външната политика определят реализма и практицизма и в об­
ластта на духовния живот на тези среди. Техните вкусове из­
ключват фразеологията и кумирите на романтизма. Езикът на
литературната продукция, свързана с тези среди, е съвременен*
без склонност към архаизми. С тях са свързани и главните при­
върженици на идеята за църковна независимост на Гърция от
Цариград, както и защитниците на преследвания от църквата
Каирис.349 Както самата англофилска партия обаче, така и свър­
заните с нея интелектуалски среди нямат особено влияние сред
широката гръцка общественост. Техните идеи се възприемат до
голяма степен като чужди на националния характер, като „не-
православни“ и не добиват популярност. В епохата на масов
патриотичен подем девизите и езикът на романтиците допадат
повече на гръцката общественост. Към тях именно прибягват
и . управляващите среди, когато решават да използуват нацио-
налистичната пропаганда за постигането на конкретни полити­
чески цели. Такъв е случаят с цитираната по-горе патриотична
поема на романтика Суцос, който през критичната 1848 г. въз­
пява краля като единствен потенциален обединител на нацията.
За да бъде по-пълна картината на духовния живот на гър­
ците, на фона на която се изгражда теорията Метали идея, би
трябвало да се имат пред вид и останалите центрове на кул­
турна дейност на елинизма. Намиращите се в британско 1владе-
ние Ионийски острови продължават да играят ролята на про­
водник -на идейни влияния от Западна Европа. Тук твори Д. Со-
ломос, който представя най-демократичното течение сред гръц­
ките интелектуалци. Продукт на тази атмосфера са идеите на
Г. Терцетис, Ер. Лундзис, Сп. Замбелиос,350 които, както ще

140
видим по-долу, изиграват съществена роля при изграждането
'на теоретичните основи на Метали идея. На остров Андрос
функционира прочутата за времето си школа на Т. Каирис, кой­
то е сред малцината продължители на просвещенските тради­
ции. Друго важно средище на духовен живот за гърците, което
слага дълбок отпечатък върху теоретичните основи на Метали
идея, е Цариград. Политическият консерватизъм на свързаните
с него дейци е сраснал с консервативни възгледи за език, прос­
вета и църква.351 Помирението между Гърция и Патриаршията
през 1850 г. допринася за нарастването на ролята на този цен­
тър на идейно излъчване. С него са свързани носителите на
идеи, проникнати от дух на религиозен мистицизъм и идеали­
зъм. Ярък изразител на тази атмосфера е споменатият полити­
чески и църковен деец К. Фламиатос, трудовете на когото биха
■могли прекрасно да представят средновековната религиозна
книжнина. Участието на тези среди при изграждането на теоре­
тичните основи на Мегали идея допринася за внасянето на дух
на византинизъм и православие.
Ролята на важна предпоставка изиграва идейната атмо­
сфера във Франция, тъй като именно във Франция на Рестав­
рацията се формират идейно много,от участвувалите в създа­
ването на теоретичните1 основи на Мегали идея дейци. Тази ат­
мосфера се представя по много характерен начин от историците
Мишле и Гизо, които от своя страна имат за идеен извор фило­
софията на италианския учен-юрист Джанбатиста Вико и нем­
ския философ Хердер. Идеите на френските мислители, сложи­
ли най-дълбок отпечатък върху теорията Мегали идея, са идеи­
те на Мишле за гения на един народ, за особената роля на на­
рода, за неповторимостта и изключителността на нацията, за
факторите на единство на нацията, за ролята на църквата като
обединител на нацията. Идеята на Дж. Вико за безсмъртието
на народа, за различните възрасти, през които преминава той,
и за народния дух като двигател се възприемат от френската
романтична историография и преминават в схващанията на
гръцките интелектуалци.352 На гръцките автори допада много
тезата на историка-политик Гизо за задължението на историче­
ската наука да се подчини на националните задачи, а също и
призивите му към историците да престанат да бъдат кабинетни
учени.353
Влияние при формирането на теорията Мегали идея оказ­
ва и атмосферата на немските университети. Немската филосо­
фия и историография също така имат задачата да подготвят
идейното оръжие на управляващите социални сили. Съществе­
на роля за това изиграват идеите на философите от края на
XVI11 и началото на XIX в. Фихте, Хердер, Шелинг, Шлегел и
Ад. Мюлер. Аналогичните условия в развитието на гърци и гер­
манци — национална разпокъсаност и стопанска изостаналост —

141
определят и възможността гърците да си послужат с идейното
оръжие на немските философи. Именно в Германия борбата
срещу идеите на Просвещението приема най-рано системен ха­
рактер. На немска почва философският идеализъм и религиоз­
ният мистицизъм послужват за борба срещу рационализма и
материализма на френското просвещение, като по този начин
помагат на старите господствуващи социални сили в германски­
те държави да възстановят положението си след разгрома на
Наполеонова Франция.354 Немските философи придават особено
значение на църквата, тъй като тя е носител на идеология, ко­
ренно противоположна на довелите до революцията просвещен-
ски принципи. Църквата освещава съществуващата социална
йерархия и властта на абсолютния монарх. Нуждите на дър­
жавата определят и връщането назад към средновековието ка­
то източник на идеали. Това е било именно епохата на силна и
всевластна църква, на абсолютни монарси, на строга социална
йерархия. Тя е била и епохата на големите средновековни хри­
стиянски империи. Немските философи отричат Реформацията*
тъй като тя според тях е довела до нарушаването на единството
на църквата и до отслабването й. На принципите на социално
равенство, издигнати от Френската революция, немските фи­
лософи противопоставят феодално-клерикалните принципи. Важ­
на черта на немската идеалистическа философия е тясната й
връзка с национализма. Противно на универсализма и космопо­
литизма на френските лросвещенци немските философи считат*
че всеки народ има своя индивидуалност, която трябва да бъде
зачитана. Изработва се теорията за неповторимостта и само­
битността на всеки народ, основани на специфичните му оби­
чаи, език, бит и право. Детайлно се разработва и тезата за осо­
бения характер на всеки народ и за народния дух. Съществена·
черта на немската идеалистическа философия е тезата за осо­
бената мисия на германците в световната история, за тяхното
предопределение да играят специална роля в историята на чо­
вечеството. Слабата и разпокъсана Германия кара някои авто­
ри да твърдят, че тази мисия има цивилизационен характер,
т. е. че германците трябва да просветят всички народи. Очерта­
ват се и философи като Ад. Мюлер, които считат, че германците
трябва с оръжие да осъществяват своята мисия, тъй като вой­
ната пречиства човечеството. На проевещенския принцип за
прогреса на човешкия разум се противопоставя тезата, че наро­
дът трябва да остане верен на своите традиции, които· са по-
важни от всичко. У Шлайермахер патриотичните призиви са
съчетани с настоятелното искане за участието на всеки герма­
нец в обществените дела, за единство, отричащи напълно инди­
видуализма. Тези схващания помагат на старите класи в Гер­
мания в борбата срещу Наполеонова Франция, а след разгро­
ма на французите служат за обосновка па германските· тери1-

142
 ториални аспирации. Ярко изразеният национализъм на немска­
та буржоазия допринася за нейния бърз завой към консерва­
тизъм. Той спомага за укрепването на централизираната дър­
жава и позициите на монарха, който трябва да играе ролята
на национален обединител.355
Тези философски възгледи, които са свързани със задачите
на националното обединение на италианци, германци и славя­
ни, както и със създаването на националните държави, добиват
широко разпространение в Европа. Те се ползуват с особено
влияние в баварския двор и техен поддръжник е Лудвиг Ба­
варски — бащата на крал Отон. Напълно естествено Балканите
не остават незасегнати от тази обща идейна атмосфера. Изсле­
дователите на българската възрожденска идеология откриват
влиянието на Шлайермахер у нас, проникнало посредством кул­
турното посредничество на Русия или по-точно чрез идеите на
романтичните народници.356 В тази идейна атмосфера се изграж­
дат и теоретичните основи «а Мегали идея.
е · а
Историята като дисциплина с подчертано идеологически харак­
тер се включва много рано в теоретичната постройка, предназ­
начена да обоснове гръцките национални аспирации. Тя трябва
да придаде на Мегали идея всенародна значимост, да разкрие
нейните дълбоки исторически корени, да докаже историческата
й необходимост и дълготрайност. Изискванията, които поставят
европейските теоретици на историографския романтизъм пред
истински националния историк, се поставят и пред гръцките
историци. Те са призвани да докажат правотата на гръцките
национални претенции, да подчинят научното дело на нацио­
налните интереси.357 Тези задачи пораждат необходимостта да
оъде изградена цялостна теоретична концепция върху истори­
ческото развитие на гръцката нация, която да отговаря на нуж­
дите на буржоазната държава.
На гръцка почва се проявява и един допълнителен стимул
за развитието на историческите проучвания. Утвърждаването
на принципите на Свещения съюз и охлаждането на европейско­
то филелинство имат за последица появата на съчинения, кои­
то оспорват правото на днешните гърци да се считат за потомци
на древните елини. Най-видно място сред тях заема книгата на
немския историк Я. Ф. Фалмерайер, посветена на историята на
Пелопонес.358 Авторът твърди, че днешните гърци нямат нищо
общо с античните, тъй като те са според него елинизирани сла­
вяни и албанци. Фалмерайер настоява, че славянската и албан­
ската колонизация на Гърция са довели до пълно изчезване
на гръцкия етнически елемент и поради това днешните гърци
нямат правото да се гордеят със славен произход, а европейски­
те държави не бива да се вълнуват от робската съдба на оста-

143
палите под чужда власт гърди. Тази книга е типичен продукт
на епохата, през която политиката за запазване на интегритета
на Османската империя получава и теоретична обосновка. Ло­
гична последица от теорията на Фалмерайер е лишаването на
гърците от правото да се считат за достоен и славен народ, как-
то и да разчитат, че Източният въпрос би могъл да бъде решен
в тяхна полза. Ето защо тезисите на Фалмерайер стимулират
допълнително трескавото търсене на аргументи за обосновката
на правата на гръцката нация, за доказателство на единството
и континюитета в гръцката история.
Тук ще разгледаме последователно основните моменти във
формирането на възгледите на гръцките историци върху род­
ната история, като ще се помъчим да покажем как историогра­
фията решава поставените пред нея задачи.
След създаването на гръцкото кралство за известен период
научната продукция на историците продължава да следва тра­
дицията на предосвобожденската епоха. През 1830—1832 г.
К. Кумас издава „История на човешките дела“ в 12 тома, от
която гръцката история обхваща част от ХИ том. Историята на
гръцкия народ е разгледана като дял от всемирната история,
т. е. на гръцкия народ не се придават някакви изключителни
(Качества, които да накарат автора да разглежда неговата исто­
рия отделно от тази на останалото човечество. Кумас проявява
просвещенското отрицателно отношение към Цариградската
патриаршия и Фенер, които са за него олицетворение на реак-
ционност и туркофилство. Византия и византийските императори
са за Кумас символи на деспотизъм и отсъствие на патриоти­
зъм. Кумас проявява и характерната за просвещенската идео­
логия толерантност във верско и народностно отношение. Висо­
кото му самочувствие за принадлежност към славен народ е
■съчетано с чувство на симпатии, уважение и зачитане на оста­
налите балкански народи. Той нарича гръцкия език „божест­
вен“, обаче това не му пречи да го възприема като продукт от
естествено историческо развитие, позовавайки се на съвремен­
ните му лингвистични теории. Заслужава да подчертаем, че Ку­
мас остро критикува онези фанариоти, които карали румънци­
те да говорят гръцки език. Ще изтъкнем също, че Кумас не счи­
та за нужно да прикрива наличието на гръцка територия на
■население, чуждо в етническо отношение на гърците. У него от­
криваме един от най-ранните опити да бъде доказан общият
етнически произход на гърци и власи.359 Тази теза по-късно ще
послужи за теоретична обосновка на стремежа към народност­
на асимилация на власи и албанци.
Друга тенденция в гръцката историография от началните
години на съществуването на Гърция е представена от И. Фи-
лимон, издателя на органа на русофилската партия „Еон“. През
1834 г. той издава труд върху историята на Филики етерия.

144
 Филимон схваща историческия процес като резултат от актив­
ната роля на нравите и добродетелите. Идеалистическите въз­
гледи върху историческия процес са съчетани у него с по­
ложително отношение към църквата и фанариотството. Той по­
лага усилия да реабилитира цариградската аристокрация и да
покаже патриотичната й роля в гръцката история.380 Продукт
на същата атмосфера е и трудът на протосингел Амвр. Фран-
цис, посветен на възраждането на гръцкия народ. Той също
реабилитира духовенството и Фенер.361
В края на 30-те години се правят първите опити за цялост­
на трактовка на историческия процес по нов начин. Превеждат
се трудовете на Ървинг, Голдсмит, Гиббон. През 1839 г. Г. К.
Типалдос издава „Философско есе върху разцвета и упадъка
на антична Гърция“, в което се прави опит за разкриване на
лричинността в историческото развитие. Авторът счита народа
за субект и обект на историческото развитие. За него днешните
гърци и античните гърци са един и същ народ, като твърди, че
гръцката нация е вечна. Националността се определя от един­
ството на религията, законите и обичаите. Важно място се от­
деля на божественото начало. Причина за загиването на антич­
на Гърция е липсата на национално единство у елините. Опит
за философско преосмисляне на гръцката история прави и Ал.
Властос, който издава през 1840 г. история на остров Хиос. Ав­
торът придава значение на закономерностите в историята.362 През
същата година М. Рениерис издава статия, озаглавена „Върху
закона, който управлява историята на човечеството“, а през
1841 г. отпечатва книгата „Философия на историята“. Рениерис
посвещава труда си на Дж. Вико и изцяло възприема и прила­
га към гръцката история основните схващания на неаполитан-
ския юрист. Въз основа на философските системи на Вико, Миш­
ле и Макиавели Рениерис създава цялостна теория за разви­
тието на гръцкия народ. Историята на човечеството се състои
от борбата между „аз“ и „не-аз“ — между индивида и колекти­
ва. Християнската религия е силата, която разрешава всички
противоречия и обединява противоположностите. Рениерис по­
лага основите на т. нар. теория за елинохристиянската цивилиза­
ция, т. е. за 'сливането на античната и християнската цивилиза­
ция в гръцката история. Чрез нея се обосновава твърдението за
особените изключителни достойнства на гръцката нация, за
нейното особено предопределение и права. Тя служи за основен
.аргумент в полза на гръцките териториални аспирации. Рениерис
подчертава политическата значимост на проблемите, с които той
се занимава като философ: „зад политическия Източен въпрос
съществува и философският Източен въпрос и Гърция е предоп­
ределена да реши и единия, и другия“363. Рениерис подбно на ав­
торите романтици отхвърля изцяло Реформацията, тъй като тя
ι£ внесла разцепление сред християнството. Той поставя Дж. Ви­

то Н а ц и о н а л н и я т в ъ п р ос 145
ко по-високо от Мартин Лутер, защото последният е разрушил
единството на християнството.®64
През 1842 г. излиза от печат книгата на Г. П. Дарварис
„Опит върху изследването на историята“, имаща за цел да оп­
ровергае Фалмерайер. Немският учен е обявен за панславист н
гробокопач на гръцката нация. На божественото начало се при­
дава мястото на първопричина и двигател в историята. На
краля е отредена ролята на национален обединител. Принципите
на революционна Франция са отречени и се сочи реставрацион­
на Франция за образец.365 От същото време датират и двете из­
дания на труда на Д. Сурмелис, имащи за цел да опровергаят
тезата за поалбанчването на Атика. На теорията на Фалме­
райер за погърчването на славяните в Пелопонес Сурмелис про­
тивопоставя тезата, че днешните славяни са пославянчени гър­
ци.306 Сурмелис е сред приближените на Колетис и двора инте­
лектуалци.367
В гръцката историография постепенно се усилва тенденция­
та на архаизиране на езика. А. Левкиас издава на старогръцки и
латински език книгата си, имаща за цел да докаже, че днешните
гърци са потомци на античните.363 Авторът се стреми да подкрепи
своята теза и чрез сравнения между бита, фолклора и обичаи­
те на съвременна и антична Гърция. Схващанията на Вико и Хер-
дер за безсмъртието на един народ, за вечната и активна роля на
народния гений и дух помагат на гръцките автори да възстано­
вят единството в гръцката история. Учените насочват внимание­
то си към народната поезия, народния бит, за да почерпят от
тях аргументите за своите твърдения. Този интерес към фолкло­
ра стимулира развитието на етнографията и лингвистиката, но
преднамереният и идеалистически подход води в много случаи
до антинаучни резултати. Характерен пример в това отношение
е К- Питакис, който се стреми да докаже родството между древ­
ните и съвременните гърци, сравнявайки материалния им бит.3®
За решаването на тази задача помага много и археологията.3™
Настъпва и констатираното у европейските историци-роман­
тици обръщане към средновековната история като източник на
идеали. Както за европейските автори, така и за гърците сред­
новековието е времето на големите империи, на силна монархи­
ческа власт и влиятелна църква. За гърците обаче ролята на сред­
новековието, на Византия нараства особено много, тъй като чрез
него се осъщестзява връзката между днешните и античните гър­
ци, то е звеното за възстановяването на оспорваното единство
в гръцката история. Характерно е обстоятелството, че посте­
пенната реабилитация на Византия се извършва не само от свър­
зани с Цариград или Русия дейци, но и от автори с прозападна
ориентация. Типичен пример в това отношение е просветният
деец от йонкйскнте острови А. Мустоксидис, който още през
1820 г. се заема със събирането на гръцки народни песни; през

146
 1827 г. събира данни за „Византийска и средновековна Гърция“,
а през 1843 г. вече издава списанието „Елиномнимон“, изпълне­
но с материали за византийската история.371 Обръщането на то­
зи деец към Византия и фолклора очевидно става под влиянието
на идеите на почитаните от Мустоксидис западноевропейски фи­
лософи, а не под влиянието на поддържаната от източноправо­
славната църква византийска традиция.
Реабилитацията на Византия в гръцката историография се
долавя и от опита да бъде въведено името Византийска гръцка
империя вместо пейоративното наименование Византия или Из­
точна римска империя. Последните византийски императори за­
почват да бъдат наричани „гръцки императори“372. През 1843 г.
известният за времето си просветен деец Г. Г. Пападопулос из­
казва мнението, че гръцките историци трябва да имат специален
подход към историята на Православната източна империя, тъй
като „византийската история заслужава внимание, а за нас то­
ва важи с още по-голяма сила, тъй като тя е история на трона
на нашите предци, с които ни свързват националните ни симпа­
тии и с който е свързана най-новата ни история“373. През 1851 г.
Ск. Византиос издава история на Цариград, в която история­
та на Византия се разглежда като „неотделима част от гръц­
ката история“374.
Следваща стъпка в реабилитацията на Византия извършва
Сп. Замбелиос, който в издадената през 1852 г. своя книга „На­
родни песни“ твърди, че Източната римска империя е била гръц­
ка държава по език, характер и традиция. Авторът развива под­
робно тезата за сливането на елинската и християнската циви­
лизация във Византия и за раждането на елинохристиянската
цивилизация. Самото словосъчетание „елинохристиянски“ е не­
обичайно за гръцкия език до това време и в същност Замбелиос
пръв го въвежда в научната литература.375 Изтъквайки ролята
на църквата като обединителна сила, Замбелиос остро критику­
ва императорите иконоборци, които са внесли разцепление в
църквата. Той издига във фикция понятията народ и църква и ги
счита за единствените носители на национален елемент. Съчетал
елинската и християнската цивилизация, гръцкият народ според
Замбелиос превъзхожда останалите, тъй като има историческа
мисия. Не случайно именно бог помага през 1821 г. на гърците
да се освободят, тъй като той точно е набелязал гръцкия народ
да изпълни специалната си мисия.376 Сходството между тези
схващания и споменатите идеи на западноевропейските филосо­
фи за гения, духа и мисията на народа, за обединителната роля
на църквата и отрицателните последици от Реформацията е оче­
видно. Личи и влиянието на възхвалата, която немските фило­
софи-идеалисти правят на средновековната империя на Карл V.
Появата на книгата на Замбелиос става повод да се проя­
вят мненията на гръцките интелектуалци към поставените в нея

147
 проблеми. Очертава се становището на дейците, останали верни
«а предосвобожденските идеали, К. Аоопиос, Ст. Куманудис,
Р. Нерулос, които считат, че е недопустимо да бъде считана за
част от гръцката история историята на деспотичната византий­
ска държава.377 Същевременно се очертава и тенденцията на ин­
телектуалците, които подкрепят и доразвиват тезата на Замбе-
лиос за гръцкия характер на Византия. В едно от иай-солидни-
те за времето си списания „Пандора“ е поместена обширна ре­
цензия на книгата на Замбелиос. Подчертава се, че теорията на
Фалмерайер има за цел да защити целостта на Османската
империя. „Ако се утвърди мнението, пояснява авторът, за гени­
алността на гръцкия народ, за неговите изключителни способ­
ности в областта иа просветата, стопанския живот и пр. и ако
това мнение се наложи, гръцкият народ ще бъде непременно
главният елемент, на базата на който ще бъде преустроен Из­
токът. В противен случай, в случай, че се приеме теорията на
Фалмерайер, Изтокът ще бъде раздробен на множество малки
княжества, едно от които ще бъде Гърция.“37а Внася се нов еле­
мент в теоретичната постановка за негативната роля на импе­
раторите иконоборци. Коригира се мнението на Замбелиос, че
единственият носител иа националността във Византия са били
народът и църквата, като се развива тезата, че византийските
императори са били „покровители, застъпници и представители
на гръцката нация“, които са се считали за потомци на елините.
Подчертава се, че активната политика има предимства пред кон­
сервиращата пасивна роля на църквата. Така към теоретичната
сграда иа Мегали идея се добавя тезата за особената функция
иа монарха като спасител на нацията и за необходимостта от
активна политика. Авторът А. П. Вретос издава книги, с които
се стреми да докаже заслугите на гръцката нация към светов­
ната цивилизация и от по-ново време.379 Заемал поста на гръц­
ки консул във Варна, Вретос съставя труд за българите, в който
се стреми да покаже .превъзходството на гърците над славяните
във всяко отношение.380
Теоретичната обосновка на Мегали идея добива завършен
вид в творчеството на гръцкия национален историк К. Палари-
гопулос. Той се формира под силното идейно влияние на Гизо,
Мишле и Тиер. Свързан е много тясно с Колетис, на когото той е
„нещо повече от клиент“381. Папаригопулос издава през 1843 г.
своя пръв труд „За поселването на някои славянски племена в Пе­
лопонес“, имащ за цел да опровергае теорията на Фалмерайер. Ис­
торията на гръцкия .народ е разгледана от идеалистически пози­
ции, като гръцката нация се възприема като вечна и абстрактна
категория, притежаваща свръхестествени качества. „Гръцкият
.народ се движи от античността до днес съобразно законите на
божията промисъл и сега изгря ,на сцената на света, за да тър­
си своята независимост и единство.“382 Тук Папаригопулос все

148
още не прави опит да реабилитира Византия. За него тя е все
още „една дълга епоха на варварство“383. В следващата си кни­
га „Последната година от гръцката свобода“, излязла от печат
през 1844 г., той е готов да покаже резервираност към античност­
та за сметка на симпатиите си към Византия, която е успяла
да наложи държавно и национално единство: „Многобожието
беше наследено от единството на християнството, разнообразие­
то на диалектите — от единството на езика, .пъстротата от пле­
мена — от единството на нацията. И така гръцкият народ, за­
щитен от тази тройна броня, се бори за възстановяването на
своето политическо единство.“384 Три години по-късно Папари-
гопулос изказва мисълта, че кръвната и етническата принадлеж­
ност на дадено население не е от значение, тъй като единствено
важна е „духовната му традиция“. Той придава голяма стой­
ност на елемента „език“ като носител на националността.385 По­
степенно ще се формулира тезата на гръцките националисти,
игнориращи етническата принадлежност ма отделните народ­
ностни групи, които населяват претендираните от гърците
земи.
В следващия свой труд „История на гръцкия народ“ Папа-
ригопулос нарича Византия гръцката държава в Цариград. Той
съставя история на гърците, започвайки от античността, като
разделя историята на три големи периода — антична, среднове­
ковна и съвременна история. Според него след 476 г., т. е. след
падането на Западната римска империя, гръцкият народ придо­
бива свободата си и собствено царство със столица Цариград.
„История на гръцкия народ представлява разказът на всички не­
ща, които са се случили на гръцкия народ от най-древни време­
на до днес и заслужават да бъдат съхранени в паметта на хо­
рата. Гръцки народ се наричат всички хора, които говорят гръцки
език като собствен език.“336 На този принцип Папаригопулос опре­
деля и Скендербег като грък. Той настоява, че славяните в гръцки­
те земи са били малобройни и отдавна са асимилирани. У него тео­
ретичните постановки са органически свързани с общ идеен и
политически консерватизъм. Той се стреми да възпита у читате­
ля любов към родината, монарха, църквата и почит към закони­
те. Стреми се да възстанови авторитета на патриарх Григорий V.
В неговата история липсват такива факти като създаването на
гръцката автокефална църква, убийството на Каподистрия и ре­
волюцията от 3. IX. 1843 г. Крайно консервативни са и възгле­
дите му по езиковия проблем. Заслужава да се изтъкне и обстоя­
телството, че Папаригопулос включва в понятието гръцки земи
териториите на север до Дунав и на изток до Мала Азия.387
В изграждането на теоретичните основи на Мегали идея се
влива и течението на интелектуалците като Ст. Куманудис, кои­
то не се примиряват с реабилитацията на Византия. Според Ку­
манудис гръцка нация не е съществувала нито през античност­

149
та, нито през средновековието, а думата „гръцко царство“ се
произнася за пръв път през 1833 г. Негативното му отношение
към Византия е толкова силно, че той дари не счита да спомене
и дума за падането на Цариград под турска власт на 29. V.
1453 г.; въпреки че на същия ден през 1853 г. той произнася пуб­
лично патриотична реч. Поклонник яа идеята за национално обе­
динение яа гърците, той вижда 'пример за него единствено в
държавата на Александър Македонски. Необходимостта от един­
ството на гърците е била съзнавана от Аристотел.388
Теорията Мегали идея се изгражда и с участието на дейци
като Г. Терцетис, които в много отношения остават на демокра­
тични позиции « запазват някои от принципите яа нроовещен-
оката идеология. Терцетис се оформя изцяло под влиянието на
идеите на Дж. Вико, Мишле, Хердер, Роси. Въз основа яа тях
той стига до тезата за сливането яа елинизма и християнството,
предопределящо ролята на гръцкия народ на богоизбран на­
род. Оттам произхожда и мисълта му за органическата връзка
между елинизма и християнството: „Престанете ли да бъдете
християни, тогава ще престанете да бъдете гърци или по-скоро
хора.“389 Според него новите гърци имат предимството да са по-
издигнати от останалите народи поради своя произход от антич­
ните гърци, а същевременно те са по-издигнати от древните ели­
ни, понеже са християни. Никой народ не се е доближил тол­
кова много до съвършенството, както гърците.390 Терцетис
прилага към гръцката история идеята на Вико за различ­
ните възрасти в развитието на човечеството. Под влияние­
то на Хердер проявява повишен интерес към фолклора. Съ­
щевременно Терцетис остава верен на просвещенските принципи
по отношение на управлението на страната и социалния ред. Под
влиянието на Соломос той остава ревностен защитник на просто­
народния език. Той споделя и просвещенското отрицателно отно­
шение към Византия. Във възгледите му обаче материализмът
и рационализмът на лросвещеноката идеология отстъпват пред
философския идеализъм, намерил израз в идеята му за особени­
те функции на християнската вяра и за възложената от бога ми­
сия на гръцкия народ. Под влияние на национализма Терце­
тис еволюира във възгледите си по отношение на политическо­
то управление. През време на Кримската война той пише оди,
възхваляващи краля обединител.391
Интелигенцията от Йонийските острови е представена и от
Ер. Лундзис, който също се оформя под силното идейно влияние
на западноевропейските философи Вико, Хердер и Мишле. От
тях той възприема тезите за вечността на един народ, (противо­
поставянето на индивидуализма в полза на обединението, идея­
та за свързващата роля на християнската религия, за необходи­
мостта от обединението на сродните народи. Особено много
се набляга на цивилизаторската мисия на гръцкия народ, въз-

150
л-ожеиа му от бога. Неговата книга „Бъдещето ма гръцкия на­
род, изведено от неговото минало“ съдържа богата аргумента­
ция, почерпена от фолклора, за доказателство на връзките меж­
ду старите и днешните гърци. Философският идеализъм на Лунд-
зис не е -свързан с общ политически консерватизъм. Напротив,
със своите възгледи за социален и политически строй, за език,
просвета и образование той се нарежда сред най-радикално
настроените дейци иа Ионийските острови. Запазвайки прекло­
нението си пред идеите па Кораис и Просвещението, той не мо­
же да приеме реабилитацията на Византия. Той счита, че „сво­
бодата трябва да бъде плод на кръвта, а не дар от големите“9“.
Типичното за романтиците издигане на народа във фикция е
свързано у Луедзис с подчертано републикански и демократич­
ни възгледи: „Над сляпата дипломация съществува друга си­
ла — възвишеното чувство на -народите. Народите имат инте­
реси, различни от престолите, воюващи против интересите на
човечеството и цивилизацията, и неправещп разлика между поли­
тиката, справедливостта и религията.“399
Просвещенските идеи запазват стойността си и за Салтелис,
който е ревностен последовател на Кораис и настойчиво прокла­
мира принципите за социално равенство и верска свобода. Той
критикува остро суеверието, експлоатацията на бедните, отсъ­
ствието на политически свободи. Салтелис не се присъединява
към обвинителите на Кораис в еретизъм.994 Аналогични са схва­
щанията -и на видния за времето си юрист Н. Сариполос, който
е тясно свързан с Колетис и цялостния процес на формирането
на Метали идея. На процеса срещу Каирис той защищава про-
свещенския деец, като защитната му реч представлява възхвала
на идеята за свободата на личността, съвестта и печата. Ведно
с верския фанатизъм Сариполос отхвърля и символите на Ви­
зантийската империя: „Нека не ни считат за наследници на
фанатизма на Византия“, считана от Сариполос за „прогнила,
покварена, парализирана и фанатична.“395
Очертава се и течението на интелектуалците с проруска
ориентация. През 1847 г. излиза от печат „Речник на въстание­
то“, съставен от бившия участник във въстанието Г. Газис. Ав­
торът придава голяма значимост на християнската вяра, като
счита идеите и религията за движещи сили в човешката история.
Поставя днешните гърци по-високо от античните, тъй като те
са християни. Отдава голямо значение на духовенството, кое­
то според него има големи заслуги за освобождението на Гър­
ция. Прави опит да реабилитира фанариотството, като подчер­
тава, че „ние не трябва да считаме гърците фанариоти и визан­
тийците за инородци“. За Газис понятието „ромейко“ е тъждест­
вено с идеята за освобождение и идеята за възкресяване на
Византия. Цариград трябва отново да стане християнски и да
бъде върнат на гърците. Според Газис Кораис е философ, кой­

151
то е допуснал много грешки. Настроен положително към Русия,.
Газис показва резервирано отношение към политиците с проза-
падна ориентация. За Колетис той казва: „Времето ще пока­
же и грешките, и прегрешенията му и тогава, като ги съпоставим
с добрите му качества, ще можем да кажем какъв е бил Ко­
летис.“396 Сведенията, давани за българите, са лишени от как-
вито и да било агресивни намерения: „България се нарича по-
голямата част от Тракия и Македония и цяла Мизия чак до ре­
ка Дунав. Във Филики етерия участвуваха .много богати и об­
разовани хора от България. Мнозина участвуваха във въстание­
то и се жертвуваха.“ Газис изброява българи, участници във
въстанието, и споменава между тях Тодор Тракиеца, който
„беше българин от Сливен, много мъдър човек от академията
в Букурещ, член на Филики етерия и въстаник от 1821 г.“397. Той
разказва и за българина Хаджи Христо, който участвува във
въстанието с корпус от българи. Патриотизмът на Газис не
му пречи да отчете съществуването на българи в областите, счи­
тани за гръцка част от османското наследство. Той пояснява, че
Македония се населява от три народности — гърци, българи
и албанци.398
Географията също е привлечена, за да обоснове териториал­
ните претенции на гърците. По-горе подчертахме, че у пред­
ставителите на гръцката просвещенска мисъл идеята за Гърция
не съвпада с етническите гръцки граници, но тя не е свързана
с асимилаторски намерения. Тези принципи запазват силата си
и за някои автори, работили през началните години от същест­
вуването на Гърция. Сред тях е К. Теспротос, съставил географ­
ско описание на Албания и Епир в края на 30-те години на
XIX век. Описанието на Охрид съдържа подробна информация
за българите в града — той има 1200 къщи, турски и албано-
български, и 800 християнски, български.399 Езикът, който се го­
вори в Охрид, Струга, Ресен и околностите им, е славянски.
Подчертава се, че Охрид е бил седалище .на църковния глава
на България и Сърбия. Охрид заедно е околните села, Ресен и
Струга има около 6000 къщи и 50 000 души. От тях половината са
християни-българи и половината албано-българи.400 Теспротос
развива тезата .за общия етнически произход на гърци и албан­
ци, която ιπο-късно служи за обосновка на политиката на народ­
ностна асимилация на албанците.
От 30-те години датира и издаденият от М. Палеолошс н
Д. Темелис превод на едно географско пособие, .което също от­
чита наличието на българи в някои селища, включени ® грани­
ците на лръцките териториални претенции. Град Мелник е опи­
сан като град ,в Македония, населен от българи и малко гърци.
Говори се за градовете Пловдив, Варна, Созопол, Бургас, без
да се споменава за гърците в тях. Заслужава да се подчертае,
че Варна е обозначен със славянското му име, а не е античното

152
Одесос.401 През 1841 г. излиза от печат гръцко издание яа Атлас
на античността. Картата, обхващаща антична Гърция, покрива-
Атика, Пелопонес, Лесбос, Крит, Тасос, Македония, Епир, Цик-
ладските и йонийските острови.402 Постепенно започва да се
очертава стремежът да бъдат разширени етническите граници
на елинизма. Започва съзнателно да се премълчава съществу­
ването на негръцки народи в претендираните от Гърция земи..
Така през 1841 г. И. Валетас издава „География на антична я
по-нова Гърция“, първата част от която съдържа описанието-
на земите, включени в гръцкото кралство, а втората „гръцките-
земи, които останаха извън тесните граници яа нашето крал­
ство“. Тези „гръцки земя“ обхващат териториите до Стара пла­
нина. Цариград е окачествен като „гръцки град“403. В следващо­
то издание на географията, датиращо от 1851 ,г„ четем допълни­
телното обяснение към избрания от автора метод да опише като-
гръцки земите, останали извън Гърция: те са „не по-малко гръцки:
и с божията помощ ще станат отново гръцки“. Гърците са описа­
ни като „творящо велики дела племе“404.
В издадената през 1849 г. география на Г. Вакалопулос се-
жазза, че населението на Гърция се състои от 931 771 жители —
потомци на древните елини.405 Европейска Турция има населе­
ние от 9 милиона, сред които преобладават турците, а сред хри­
стияните преобладават гърците. Южната граница ,на България
минава през Сливен, а Македония има предимно гръцко населе­
ние. Сходни са и сведенията за Балканите, които дава издадена­
та през същата година география на И. Коконис.400
В географската литература се проявява и склонността към
употребата на античната топонимия. Първоначално съвремен­
ните имена на области, реки и селища се дават паралелно със ста­
рите. Така Варна фигурира и със славянското си име Варна.407 По­
степенно обаче задачата да се докаже континюитетът в гръцката-
история налага изхвърлянето «а -съвременните наименования,
.които много често имат славя,нски или турски .произход. Тази
тенденция е доведена до такава крайност, че дори предизвиква
протестите на реалистично настроените интелектуалци: „Бесът
да се преименуват градовете, планините и реките и пр. е ан­
тичните имена е глупав и лъжлив, защото едни са били старите
градове и села, а други днешните. Достатъчно е до старите име­
на да се поставят новите имена, за да се обяснят -старите, а не
чрез мъртвите и непознатите да се поясняват новите имена, тъй
като, откъсната от модерната география, античната е вятър ра­
бота“, настоява А. Фацеао.408 Тези гласове на реализъм стават'
все по-слаби и ние сме свидетели как живото славянско име
Варна става жертва на античното Одесос.409
Утвърждава се и тенденцията на премълчаване на същест­
вуването на негърци в претендираните от Гърция райони. Ярък:

153
пример в това отношение е отпечатаното през 1851 г. исторнко-
географско описание на Пловдивска епархия от Георгиос Цу-
калас. Авторът, грък от Закинтос и учител в пловдивското гръц­
ко училище, подчинява труда си .на явно политически цели. Той
употребява изцяло само антична топонимия, сякаш не същест­
вува трако-славянско минало на Тракия. Той си поставя задача*
та да докаже гръцкия характер на Пловдив, Станимака и Тра­
кия изобщо, като подчертава, че „.националността на население­
то е чисто старогръцка“410. Религията и обичаите на население­
то са били винаги гръцки. До началните десетилетия на XIX в.
в Пловдив не е имало вито един българин, а едва оттогава да­
тира заселването на дошлите от планините български селяни.
Същото се отнася и до Пазарджик и Станимака. Авторът на­
стоява, че до идването на българите божественият гръцки
език се говорел в цяла Тракия, Мизия и Македония. Така дош­
лите да учат .в Гърция българчета от Македония научават от
учебниците по география, че в родния им край живеят българи,
които са „последни остатъци от едно измиращо вече варварско
племе, известно под името българи“411. На практика гръцките
автори предизвикват противодействието на българите, което изи­
грава ролята на допълнителен стимул в процеса на утвържда­
ването на българското национално самосъзнание.412
Еволюират и схващанията за съдържанието на понятието
нация и гръцка нация. За някои автори гръцката нация се със­
тои от хората, произхождащи от земите в границите на кралст­
вото.413 Според Папаригопулос „гръцка нация ое наричат всички
хора, които говорят гръцки език като свой собствен език“. Вале­
та с твърди, че нация е „съвкупността от жителите на държавата,
имащи общ език и обща религия“414. Според органа на русо-
филската партия „Еон“ и свързаните с него интелектуалци ре­
лигията е решаваща при определянето на националността.415 До­
ри Козмас Фламиатос не признава съществуването на поня­
тието етнос — нация, и използува единствено изпълненото с ре­
лигиозно съдържание понятие генос — род. Противно на тази
тенденция се очертават .възгледите на дейци .като Каирис, кой­
то независимо от доказаното си родолюбив се отказва от офи­
циалната църква и създава своя собствена религия. Постепен­
но се утвърждават абстрактните критерии за определянето на
нацията, възприети от философите идеалисти. За Терцетис ос­
новните компоненти на нацията са общата религия, езикът, тра­
дициите и обичаите.415 Според Лундзис нацията е духовно един­
ство на хора, свързани с общи чувства, желания и надежди.412
Разработва се теорията за безсмъртието на нацията, за нейно­
то предопределение, неповторимост и изключителност. Разви­
вайки подробно тезата за .вечността и особената мисия на гръц­
ката нация, гръцките автори използуват изцяло и възприетата
от романтичната литература гръмка фразеология, с отвлечени

154
и многословни постройки, в които изобилствуват изразите „пред­
определението на нацията, бъдещето на нацията, мисията на
гръцкия народ, народът!, гръцкият дух, гръцкият характер,
единството на нацията, национално сплотяване“ и лр. Разра­
ботва се и теорията за съдържанието на понятието мисия на
гръцкия народ. За някои автори мисията на гърците се състои
в задачата да освободят и обединят всички гърци и православ­
ни, а за други мисията на гръцкия народ е изцяло цивилизатор-
ска. Тук откриваме идейното влияние на немските философи-
идеалисти и по-специално на братята Шлегел, които определят
на родината си бъдещето на ръководител в еволюцията на
човечеството, в универсалната мисия от цивилизаторско есте­
ство.
Общата слабост на Гърция и невъзможността тя да дей­
ствува за незабавното решаване на Източния въпрос води до
цялостната разработка на теория, отричаща насилствените дей­
ствия срещу Турция. Тезата за дивилизатороката мисия на гръц­
ката нация добива облика на идеята за елинизиране на негър-
ците, което ще означава цивилизоване на варварите. Ето как
звучат тези схващания, формулирани от в. „Панармонион“: Гръц­
ката нация, която съществува по Средиземноморието повече от
три хиляди години по един изключителен начин, е единствената,
способна да създаде хармония между Европа и Азия чрез ес­
тествени и трайни връзки. Тя заедно е новите и елинизирани
чужди народи има правото да притежава населените планин­
ски и островни земи между Дунав и Тавър. Тази нация, която
е така неразривно споена от общата история, раса, език и църк­
ва, от общи страдания, интереси и борби, разбира се, не може
никога да има големи и трайни причини за вътрешно разделе­
ние или раздробяване и да се излага пред големи външни опас­
ности. Сега, след като образува една добре организирана и
трайна държава, напълно естествено е тя да има правото да се
надява да се обедини цялата.“ Според издателите на вестника
гръцката нация ще изпълни своята мисия чрез мирни средст­
ва: „Мир и сътрудничество със султана .при условие, че бъде
запазена националната ни чест и увеличена държавата ни, как-
то и другите национални ирава и интереси.“41®
Искането за народностна асимилация на негърците в пре-
тендираните от гърците земи също добива теоретична обоснов­
ка. На народите, които трябва да се откажат от своята нацио­
налност, се предлага възвишеният „елинизъм“, който е антипод
на „варварството“. Самото понятие елинизъм се въвежда в на­
учната терминология от немския историк Дройзен в труда му,
посветен на Александър Македонски. Гръцките автори му при­
дават смисъл и обхват, които са по-широки и по-абстрактни от
.понятието гръцка нация.4* Според Папаригопулос дори между
елинизъм и Мегали идея съществува тъждественост.420 Други

155
автори употребяват понятието елинизъм като термин с култур­
но-просветно и морално съдържание, като произхождащият ог
него глагол „елинизо“ се употребява в смисъл „имам поведение­
то на елин, т. е. притежавам елинско съвършенство“. Това би
трябвало да означава, че човекът, който се приобщи към гръц­
ката култура, ще престане да бъде варварин, както е било « спо­
ред античните мислители. За нас звучи много странно нового­
дишното пожелание, което четем в „Панармонион“ на 1 януари
1845 г.: „Пожелаваме елинизъм на варварите единородцн и раз­
пространяване на езика (гръцкия) сред единородните и съжител-
ствуващи с тях народи. На другоезичните епироти, македонци и
тракийци — елинизиране! На другоезичните народи до Дунав —
елинизиране!“421
Това изключително високо национално самочувствие, което
очевидно носи белезите на националистическо съзнание, проли­
чава и от съчиненията на споменатия многократно П. Софиано-
пулос, вярващ, че наричайки яегърцнте гърци, би ги привлякъл
за съюзници. Същото съзнание демонстрира и Терцетис, който
твърди „От сливането на гръцката философия и догмата на хри­
стиянската вяра се роди и разпространи християнството. Първи­
те свети отци бяха елини.... Грък е Аристотел, грък е Сократ„
грък е Александър Велики, грък е Демостен, грък е Напо­
леон.“422
Напълно закономерно националистическото съзнание прера-
стза у някои автори в чист расизъм. През 1847 г. се отпечатва
брошура под заглавието „Гъркът е бог на земята, а турчинът —
трева в нивата или долно тревопасно животно“. Авторът се опит­
ва да докаже, че гръцкият народ е .свързан със свръхестествени
сили, че е движен от божията промисъл. Поразително е обстоя­
телството, че той се счита за ученик и продължител на делото
на Каране.423 Теорията за богоизбрания народ и неговото предоп­
ределение в човешката история и специалната му мисия са до­
ведени до крайност: „Гъркът е истински апостол, пратеник на
всевишния, той е дело ,на божията воля, той е богочовек, той
е бог на земята. Само на него принадлежи достойнството да ца­
рува над православното паство. Той трябва да царува и над
самия османец.“424
Естествена последица от органическата връзка между пра­
вовата идеология и политическата идеология е подчиняване-
то на правната наука от целите на Мегали идея. Реабилита­
цията на Византия под [влиянието на Мегали идея .води до реа­
билитацията на нейните институции и право. Проявилата се
още през падините на [въстанието тенденция за възстановяване­
то на византийското право сега добива още по-ясни очертания.421
Бунтът на някои видни представители на правната мисъл, ка­
то Н. Сариполос, срещу възкресяването на образците от изми­
налите епохи се оказва безрезултатен.

156
 Отрицателните резултати от влиянието на Метали идея в
духовния живот се проявяват още по-отчетливо в областта на
езика и просветата. В тази област тя ускорява установяването
на духа на консерватизъм. Идейният завой на управляващите
среди към принципи, отричащи прадоовобожденските идеали,
осъжда на неуспех опитите на демократично настроените про­
светни дейци да поставят гръцкото образование на съвременна
основа. Гръцката образователна система ое организира по по­
добие на баварската при спазване на строга централизация и
контрол от страна на правителството. Учебната програма, която
се въвежда в училищата, носи всички белези на закостенялост
и откъснатост от реалния живот. Изучаването «а старогръцки
и латински се счита за основна цел и естествените науки са из­
цяло изхвърлени. Старогръцкият език се утвърждава като един­
ствен. Според учебната програма от 1836 г. в целия курс за обу­
чение се предвиждат 70 часа старогръцки и латински, .история и
география —« 14 часа, физика и математика — 36 часа. В създа­
дения през 1837 г. Атински университет се държи единствено
на подготовката по класическите езици/26 Въвеждането «а ста­
рогръцкия език в началното образование означава задълбоча­
ването на каетовия характер на културата поради огромната
разлика между живия говорим език и античния. Тази тенденция
се усилва все повече и повече, за да може през 1860 г. съчине­
нията на някои автори да наподобяват напълно съчинения­
та на античните автори.427 Този пълен отказ от възрожденските
принципи в образованието предизвиква рязката критика на Тер-
цетис, А. Фацеас и другите останали, верни на предосвобожден-
ските идеали интелектуалци.428
Тази тенденция е развоя на гръцкото образование, продукт
на завоя на гръцката буржоазия към консерватизъм, добива та­
кива ярки очертания най-вече поради Мегали идея. Стремежът
да бъде доказан континюитетът в гръцката история чрез упот­
ребата на старогръцкия език дава изцяло надмощие на против­
ниците на говоримия език: Сп. Замбелиос подчертава изрично,
че не се касае до чисто филологически проблем, а до въпрос,
от който зависи „разрешаването на гръцкото предопределение:
с други думи, крайното и абсолютно решение на Източния въп-
рос“42/ В навечерието на Кримската война, когато се появява
и историята на Папаригонулос, се отпечатва книгата на П. Су­
цос „Новата школа за писмовння език, или Възкресяване на
разбираемия за всички старогръцки език“. Авторът се стреми
да докаже, че единствено повсеместната употреба на старогръц­
кия език може да даде сила за отпор срещу тезата за славяни­
зирането на Гърция.430 Прокламираните от Суцос идеи предиз­
викват острия протест на останалите, верни на просвещенските
идеали К. Асоггиос, Т. Фармакидис, които в брошурата си „Су-
цовщина“ иронизират Суцос, който има намерение да „разреши

157
чрез теорията Източния въпрос“431. Опитите ,на подобни дейци
да прокарат пр01авещеноките принципи за достъпен език и об­
разование за широката маса от народа претърпяват пълно по­
ражение. Общата атмосфера в Гърция благоприятствува на­
лагането «а архаичния език. Именно съставените по античен
образец съчинения се (радват па успех на учредените през 50-
те години поетични състезания.Тези състезания, провеждани еже­
годно в Атина, канонизират напълно употребата на несъобразе­
ния с езиковата реалност архаичен език.432
И >все пак през разглеждания период се правят сериозни
стъпки (към създаването «а учебни заведения. През 1833 г. се
открива гимназия в Павилион, а през 1836 г. се учредява „Уче­
нолюбиво дружество“, което има за цел да подпомага гръцко­
то образование. Създава се прочутото за времето си сиропита­
лище на о. Андрос, ръководено от Каирис. Основават се висши
школи за архитекти, морско училище я пр. През 1836 г. е изда­
дена кралска заповед за откриване на Атинския университет
„Отон“. Образованието се стимулира не самоцелно, а лак в тяс­
на връзка е нуждите на държавата. На училището се възлага
задачата да внуши на децата да тачат царя и родината.433 Та­
зи задача прераства в задължението на гръцките учебни заве­
дения да съдействуват за формирането на гръцки патриотизъм
не само у младите хора от кралството, но и у дошлите от пре­
делите на Турция. Ярък пример в това отношение представлява
училището на Каирис на о. Андрос, където се учат децата на за­
гинали въз въстанието бойци. Пламенният патриотизъм, с кой­
то Каирис надъхва своите ученици, предизвиква реакция на са­
мозащита и самоутвърждаване у неговите ученици 'българи. Спо­
ред нашия сънародник Добровски, който учи при Каирис, „Каи­
рис си бил поставил задачата да осъществи великата гръцка
идея, но в много големи размери. Той бил краен демократ и ка­
то такъв имал непримирима вражда към царете. Политическият
му идеал била Платоновата република, но една република, по­
ставена на своеобразни религиозни начала.“ Според Добровскн
Каирис не признавал друга народност освен гръцката, която
е дала просвета на целия овят. Всички народи, които са гото­
ви да приемат неговата религия „теосеввия“, се задължават да
говорят гръцки език и „ще дойде време, когато целият свят ще
се елинкзира“434. Тези информации на Добооиски, макар и не-
потвърдени от гръцките биографи на Каирис435, са интересно·
свидетелство за царящата в училището му атмосфера.
През 1837 г. се създава Атинският университет, който освен
останалите основни задачи си поставя и целта да формира пре­
подавателско тяло, предназначено не само да задоволи нужди­
те на страната, но и да увеличи обаянието на Гърция сред на­
родите на Балканите. Той трябва да подготви гръцки учители,
които ще работят в останалите под робство райони. На него се·

158
възлага .надеждата да заздрави духовните .връзки между „външ­
ния и вътрешния елинизъм“436. Патриотичните цели на универ­
ситета проличават ясно от статистиката на преминалите през
него студенти. За периода 1837—1859 г. от училите :в Атинския
университет 5315 студенти 210 са от Атина, от Пелопонес — 1787,
от Крит — 148, от Тесалия — 205, от Епир — 451, от Тракия —
239, от Македония — 195 и от Мала Азия — 195.437 Пристигналият
през 1840 г. в Атина българин Ив. Селимиаски намира една со­
лидна колония от българи студенти и ученици в гръцката сто­
лица.433 По този начин гръцката държава си осигурява едно
важно огнище на просвета, обаяние и влияние сред христия­
ните .на Балканите. М. Рениерис твърди убедително, че „един
ден преподаване в университета или една отпечатана книга
ускоряват решението ,на Източния въпрос повече, отколкото меж­
дународните договори или големите политически събития“439. В
това отношение Рениерис възлага най-много надежди на исто­
рическата наука. В правилно организиране на образованието виж­
дат основно средство за национално обединение и демократич­
но настроените дейци, обединени около .в. „Картерия“.440 Пат­
риотичните задачи пред гръцкото образование и по-специално
пред Атинския университет се подчертават и на заседанията на
Националното събрание от 1843—1844 г., когато преподавател­
ският състав от университета поисква правото да има свое пред­
ставителство .в парламента. Подчертава се, че Атинският уни­
верситет принадлежи на „целия гръцки свят“ и той представя
именно всички гърци.441
Първите [конкретни мерки за използуването на училището
като средство за прокарване .на планомерна политика в изпъл­
нение на [националните аспирации на Гърция датират от 40-те
години. През 1843 г. се създава школа за обучение на духовни­
ци, като дарителите за изграждането й, епиротите Мантос и Г.
Ризарис, определят за изпълнение на завещанието си 10-член-
ка комисия, от която 5 души трябва да бъдат от Епир, по един
от Хиюе, Крит, Тесалия и 2 от Мала Азия. Този състав .на ко­
мисията определя « системата в .разпределението ,на стипен­
диите.442 С цел „заздравяването на връзките между вътрешния
;и външния елинизъм“ се взема и .решението на Националното
събрание да се допускат етерохтонни гърци единствено до пре­
подавателските постове.
Назначаването на реномирани преподаватели, произхожда­
щи от земите извън Гърция, става .важна грижа на гръцките
управляващи среди. Мав ро.кордатос привлича ползуващия се с
.известност учител от Солун Г. Г. Пападопулос, който изгражда
подробен проект за създаване >на гръцко учебно заведение, .пред­
назначено за децата на християните от земите извън Гърция.441
През 1845 г. Колетис поканва за преподавател в Атинския уни­
верситет А. Мустоксидис. Писмото-обръщение, е .което Колетис

159
-повиква Мустокспдис, представлява истинска програма за пат­
риотичната активност на гръцките учебни заведения. Писмото
се публикува в атинския печат. Колетис подчертава, че Гърция
е призвана да разпространи просветата сред останалите наро­
ди на Изток, с което ще подготви политическото им обединение:
„Ако действително, твърди Колетис, съществува предопределение
да бъдат обединени различните народи на нацията ни, сигурно
е, че Атинският университет ще подпомогне волята на божията
промисъл.“444 Цитираният /по-горе мемоар на Маврокордатос
от 1848 г. изтъква, че гръцката държава трябва да създаде
■учебни заведения, в които младежите, дошли отвън, ще се сбли­
жат с гръцките младежи. Подобни учебни заведения трябва
да се създадат и в останалите под турска власт райони, като
това стане със съгласието на правителството.445 Това начинание
според него трябва да има вида на частно и сякаш е резултат
■от частни благотворителни средства.
През следващата 1849 г. в дома на К. Досиос се открива
проектираното от Г. Г. Пападопулос училище. В него се стичат
.деца от всички области на Турция. Средствата, с които се под­
държа училището, са дадени предимно от заможни гърци от­
вън.445 Учредяват се стипендии, които са предназначени един­
ствено за младежи от районите извън Гърция. Така когато на­
шият сънародник Гр. Пърличев пристига в Атина, той разчита
да получи една от стипендиите, предназначени за младежи от
Македония.447 Заминавайки за Атина, Пърличев е убеден, че
именно тук ще може да получи необходимите знания. Очевидно
пропагандаторите на гръцкото образование вече са успели да
създадат име и обаяние на гръцката столица като просветен
център. За органическото свързване между гръцкото училище и
гръцките национални аспирации свидетелствува и следният при­
мер: През лятото на 1849 г. френският дипломат Сабатие съ­
общава, че в едно ;от училищата в Цариград е станал инцидент
с гръцки учител. Последният, който бил гръцки поданик, бил
„заловен на местопрестъплението ,да прави пропаганда в полза на
елинизма“. Последица от това било решението на Портата да
поднови персонала на всички гръцки училища в империята и
да не допуска повече в тях други учители освен турски пода­
ници.448
Без ,да се ©пускаме в подробности, тъй като проблемът за
ролята на гръцките училища в българските земи е достатъчно
подробно изследван от нашите историци,4431 ще отчетем, че имен­
но свързването на гръцкото образование с националистически
цели бележи прелом пия момент в историята .на гръцката прос­
вета у нас. Изтъкнатата по-горе двойнственост в отношението
на представителите на гръцката народност към българската
просвета и културно-национална традиция постепенно отмира.
.Започналата още преди десетилетия активност на българите за

160
■създаване на собствено училище прераства в борба между пред­
ставителите на двата етнически елемента именно сега. Особено
ярки примери за това съперничество дава историята иа учебно­
то дело в Пловдив, където ръководна роля сред гъркома.неката
партия играе дошлият от Йоннйските острови грък Георгиос Цу­
калас.450 Пристигнал в Пловдив още през 30-те години, Цукалас
работи в .поддържаното от българи и гърци елинско училище.
Той съставя гръцка граматика, която е отпечатана през 1833 г.
с финансовата помощ на българските първенци в Пловдив и е
посветена от автора на тях.451 По-късно Цукалас издава споме­
натото описание на Пловдив, което изопачава историята и етни­
ческия облик на града и Тракия. През 1850—1851 г. Цукалас е
■сред най-активните противници на българското училище в Плов­
див.432 Аналогични са примерите, които дава историята на учеб­
ното дело във Варна. Именно през 40-те години тук може да
бъде регистриран преломът в отношенията между .българи и
гърци, и то по повод на съперничеството между българската и
гръцката просвета.453
Изложените факти дават основание да се твърди, че още със
създаването :на свободната гръцка държава в идейния живот
на страната .настъпва осезателен завой към консерватизъм, плод
на промяната в социалното положение на някогашните носите­
ли на демократичните просвещенски и революционни идеали. На­
пълно естествено гръцката буржоазия сега изковава идейното
си оръжие, прибягвайки до философски теории и системи, от­
говарящи на интересите й на класа на власт. Закономерна по­
следица от идейния завой на управляващите социални сили е
изграждането на теорията Мегали идея главно въз основа на
идеалистическите философски системи, характеризиращи гос­
подството иа принципите на Свещения съюз в Европа. Очевид­
но е, че именно дошлите на власт социални сили се нуждаят
от идеологията на Реставрацията, отричаща рационализма и
материализма на Просвещението. Идеаллстическият подход про­
низва изградената цялостна концепция върху историческото
развитие на гръцката нация, представляваща теоретична обо­
сновка на Мегали идея. В идеалиетичеоки дух са издържани
изцяло и схващанията за гръцка нация, за роля на църквата и
религията и пр. Идейният консерватизъм слага отпечатък вър­
ху тезата за ролята на монарха като обединител «а нацията,
важните функции па църковния институт и крайно недемокра­
тичното решение на проблемите за езика и образованието. При
изграждането ла теоретичните основи на Мегали идея участ­
вува и течението на интелектуалци, съхранили до известна сте­
пен някои от принципите на Просвещението, поради което и тео­
рията Мегали идея придобива в известен смисъл синкретичен
характер. Независимо от това, че при изграждането на теоре­

1 \ Националният въпрос 161

 тичните основи на Мегали идея участвуват дейци е демократични
възгледи, Мегали адея като идейно оръжие па социалните сили
във властта улеснява поражението «а демократичните сили в
Гърция. Тя ускорява завоя към консерватизъм във всички об­
ласти на живота.
Утвърждаването на Мегали идея има отрицателни последст­
вия и в областта на взаимоотношенията между гърците и тех­
ните съседи. Елементите на национализъм и експанзионизъм,
които регистрирахме в някои от съчиненията от предоовобож-
денската епоха, сега загубват своя спорадичен и абстрактен ха­
рактер и при наличието на буржоазна национална държава с
пропаганден апарат и армия добиват коренно нов смисъл. ..На­
пълно закономерно именно п.рез разглеждания период настъп­
ва преломът в отношенията между българи и гърци. Започнал,
в сферата на ,взаимоотношенията между българите и Патриар­
шията, конфликтът между българи и гърци засяга и гърците
от гръцката държава. За гръцките политици, чертаещи грани­
ците на своите териториални 'претенции по Дунава или Стара
планина, става ясно, че претендпраните от тях земи са населе­
ни от народ, който следва свой собствен път на национално обо­
собяване и утвърждаване.
Необходимостта да се дейстзува срещу новия претендент
за османското наследство налага п сближението между двата
центъра на елинизма Атина и Цариград. Независимо от
това, дали пропагандаторите на Мегали идея защищават
тактиката на мир, културно и стопанско проникване в Ос­
манската империя, или пък възприемат линията на насилст­
вени действия спрямо Портата, техните проекти противо­
речат на интересите на утвърждаващата се българска нация.
Поради това и българските просветни и политически дейци от
тази епоха виждат неизменно в Мегали идея угроза за своя
народ.
Характерно е обстоятелството, че на конфликта между бъл­
гари и гърци се придава по-голяма тежест именно от гръцките
политици и интелектуалци с проанглийска и профренска ориен­
тация. В тяхната пропагандна дейност заплахата от Русия и
нейните аспирации към Цариград се слива с .предупреждението
за опасността от подкрепяните от Русия българя. В това отно-
' шенне е характерен примерът с цитирания :по-горе мемоар на
Мазрокордатос от 1848 г. Същият политик, който в началото на
40-те години е готов да окаже помощ на нашия сънародник Ра­
ковски, в края на същото десетилетие лансира идеята за „сла­
вянската опасност“.
С назряването на военния конфликт между Турция и
Русия тази идея се утвърждава като основен аргумент против,
участието на Гърция във войната. И обратното, дейците, кон­

162
то виждат в наближаващия конфликт възможност за реализа­
ция на националните си аспирации, са готов,и да пропагандират
идеята за гръцко-славянско сближение, за съюз с българите.
Особено красноречиви доказателства за лрославянски настрое­
ния дава русофилският печат. Така в края на 1849 г. ,в. „Еон“
помества статия под заглавие „Онзи, който е враг на Русия, е
приятел на Турция“454. Авторите на статията имат за цел да до­
кажат, че Русия и славянството изобщо Не са опасни за Гърция.
В друг брой откриваме материали, в които се (настоява, че гър­
ци и славяни са се разбирали винаги, че те са силно примесени
в етническо отношение и на тях именно предстои да сменят за­
падащата турска държава.455
При условията на назряващия руско-турски конфликт по­
добни прояви на симпатии към съседния православен народ
откриваме и в българския периодичен печат. „Царипрадски ве­
стник“, който следи с интерес развоя на гръцко-руските отноше­
ния, е готов да помести в .няколко броя „Повест за приятелст­
вото на древните славяни н елините“. В резултат на намесата на
руската дипломация, стремяща се към единство на православ­
ните, временно е приглушен и конфликтът между българите и
Патриаршията. Пак в „Цариградски вестник“, който е един от
най-активните участници в полемиката срещу Патриаршията, в
навечерието на Кримската война се поместват .материали в за­
щита на Патриаршията от отправените срещу нея нападки от
страна на преминалия към католицизма Я. Пиципиос.456
От гръцка страна положително отношение към българите
продължават да засвидетелствуват и някои дейци с профренска
ориентация, конто виждат в българите потенциален· съюзник
срещу Турция. Самият водач на франкофилската партия Коле­
тно помага на Раковски след Браилските бунтове, а през 1844 г.
открито заявява в Националното събрание, че българите са съ­
юзници на гърците. Колетис е политикът, който съдействува на
българите п,рн учредяването на Трако-славянското общество в
Атина през 1844 г., което ще има за цел да защищава интере­
сите на дошлите отвън бивши въстаници. Идейно свързан с Ко­
летис е и Ар. Хрнсовергис, който сам е член на това общество.
През 1847 г„ когато изглежда, че атмосферата в Атина се про­
меня въз вреда на българите, Хрнсовергис публикува брошура f
защита на правата на българите, участници във въстанието.457
Идейно свързан с Колетис първоначално е и П. Софианопулос,
който в своя вестник „Сотир“ и останалите си трудове призова­
ва българите да се обединят с гърците.458 Приятелски чувства и
готовност за съюз с българите засвидетелствува и самият Мак-
рнянис, конто поддържа .връзки с българина Хаджи Христо и
други българи-съмишленици.
Чувство на симпатии към българите показва и споменатият
по-горе вестник „Панармонион“. У него обаче се долавя ясно

163
отношението на пренебрежение и чувство за превъзходство към
останалите балкански народи. Особено интересни са изказани­
те в него мисли за негативната роля на „вулгаризмос“-а, т. е.
на българското национално съзнание, който според него е под­
чинен на политически интереси. Подчертава се, че именно па­
губният „вулгаризмое“ нарушава хармонията в отношенията
между балканските народи.4“'

164
 Глава III
ГЪРЦИТЕ
И НАСЛЕДСТВОТО
НА „ Б ОЛНИЯ Ч О В Е К “
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
1 8 5 3 — 1863

1
Кримската война
и развитието
на гръцкия национален
проблем

През зимата на 1853 г., когато става ясно, че изходът от кон­

фликта между Русия и Турция може да бъде само война, рус­
ките политици се активизират за създаване на антитурски лагер.
На 1 март 1853 г. в Цариград пристига официална делегация яа
Николай I, ръководена от княз Меншиков, в състава на която
е и командуващият черноморския флот адмирал Коряилов. Тази
делегация има задачата да убеди Високата порта да признае на
Русия изключителното право да πокравителствувa християните
в Османската империя и „Оветите места“. На 17 март адмирал
Корнилов пристига в Атина под .предлога посещение на па­
метниците на културата. Той се среща с Отон и министира на
външните работи Пайкос. На остров Gnpа пристига Д. Неселро-
де, син яа руския министър яа външните работи. Изявленията
яа руските представители са, че Николай няма целта да „забие
руското знаме в Цариград“ или да предостави града на под­
властните на турците християни.1 Руските пратеници са ,посрещ­
нати много топло в Атина я пристигането им дава повод за про-
руски и патриотични изяви. Делегацията начело с Меншиков е
приветствувана и от гръцкото население яа Цариград. Между
гръцкия посланик в Цариград А. Метаксас и Меншиков се про­
веждат няколко разговора. Разчитайки яа подвластните на Пор­
тата народи, Русия придава на .войната характера на борба на
кръста срещу полумесеца. Тези надежди се оправдават от на­
строенията и поведението на българи, гърци, сърби и албанци.
Г. С. Раковски започва подготовка за въстание. В България
избухва Търновският бунт начело с капитан Никола Фшишов-
ски, а във Видинско се готви т. нар. „Димитракиева буна“2. Раз­
движват се и гърците в Османската империя, като в Епир и Те­
салия избухват въоръжени въстания. Бунтът обхваща и Маке­

165
дония. Местните революционери са подпомагани от придошлите
от Гърция военни. Гръцкото правителство създава военни ко-
мандува:ния по границата. В страната се сформират революцион­
ни комитети, .които ое грижат за набиране на доброволци, за
снабдяването иш с оръжие и прехвърлянето им на турска тери­
тория. Започва трескава подготовка за война.3
Опасността от масово антитурско надигате на Балканите кара
западните държави да предприемат мерки за ограничаването на
въстанието в Епир, Тесалия и Македония. Чрез своите консули
те агитират местното население да сложи оръжие и пречат на
гърците от кралството да подкрепят въстаниците. Дори един
френски кораб потапя гръцки кораб, носещ помощи за въста­
ниците в Македония начело с Каратасос. Тези мерки улесняват
турските власти да се справят с въстаниците. Западните сили
оказват натиск върху гръцкото правителство и Отон с цел да ги
принудят да оттеглят помощта си за въстаналите и запазят не­
утралитет във войната. Британското правителство публикува до­
кументите но водените е началото на войната разговори между
Николай I и британския посланик, свидетелствуващи, че Русия
не се стреми към възраждането на Византийската империя в
полза на гърците, а, напротив — към решаване на Източния въп­
рос, което не отговаря на аспирациите па Гърция. Аналогична
стъпка предприема и френското правителство, което чрез раз­
лични публикации се стреми да докаже, че Русия има свои лич­
ни претенции над Цариград, а не целта да подпомага гърците.
Предлагат се различни, съобразени с аспирациите на гърците
варианти за решаването на Източния въпрос, пмащи за задача
да убедят гърците, че единствено чрез запазване на неутрали­
тет и приятелство със Западните държави може да разширят
своите граници.
На 19 март 1854 г. Високата порта връчва на гръцкото
правителство ултиматум, с който изисква да бъде спряна вся­
каква помощ за въстаниците и отзовани и наказани участву­
валите във въстанието гръцки военни. Отговорът на гръцкото
правителство не удовлетворява Портата и на 22 март турският
посланик в Атина напуска Гърция. Дипломатическите отношения
между двете страни са прекъснати, а в края на май в Пирея де-
баркнрат френски и британски войски, които заставят Гърция
да запази неутралитет. Отон сформира правителство начело с
Ал. Маврокордатос — „кабинет на окупацията“, който трябва
да убеди западните държави, че техните внушения са послед­
вани. Министърът на външните работи Ал. Р. Равгавис ръко­
води акцията в защита на гръцките национални интереси пред
Европа, но няма успех и фактически Гърция остава извън сис­
темата от договори, с които се приключва войната и регламен­
тира статутът на Балканите и Дунава. Окупационните войски се
изтеглят от Гърция едва през 1857 г., а над страната тегне кон­

166
тролът на специална международна финансова комисия. Оста­
нали без подкрепа, въстаниците са разбити и гръцките добро­
волчески отряди се изтеглят на гръцка територия. Гърция е
крайно недоволна от постановленията на Парижкия мирен до­
говор, с който се .потвърждава целостта на Османската импе­
рия и се забранява яа външните сили да се месят във взаимоот­
ношенията между султана и поданиците му.
Тези събития ускоряват разграничаването на различните
становища в Гърция относно пътя за решаването на национал­
ния проблем. Както беше споменато по-горе, в навечерието на
войната в гръцката официална политика се очертава тенденция­
та на ориентация към Русия. Министърът на войната Спирос
Милите, числящ се към русофилските среди, се ползува с под­
крепата на двора. Към същата партия спада и Пайкос — мини­
стърът на външните работи. Тези политици представят войно-
любивите кръгове и са готови на стъпки, които правят неизбе­
жен конфликта с Турция. Всички действия в помощ на въстани­
ците в Епир, Тесалия н Македония се извършват със знанието и
подкрепата на Сп. Милиос. С неговото име е свързано съсредо­
точаването на военни сили по северната граница, подготовката
за въстание, прехвърлянето на въоръжени отряди в Турция при
участието на представители на командния състав от гръцката
армия. Увеличава се броят на гръцката армия, като се предприе­
ма и мярката да бъдат освободени криминални затворници и
изпратени да се сражават в Турция. И гърците от Мала Азия
сформират отреди, предназначени за въоръжени акции в Теса­
лия.4 Със започването на войната Сп. Милиос и свързани ге с
него политици започват да градят проекти за включването на
Гърция във войната. В тези планове участвуват А. Метаксас, ге­
нерал Дзавелас, кметът на Атина, шефът на полицията и пр.
Те съдействуват за събиране на помощи и сформиране на бой­
ни отряди на гръцка територия и изпращането им в Турция.
Сп. Милиос използува и консулската мрежа в Турция, за да
подтикне местното население към бунт. Поддържайки външно
версията за миролюбивите си намерения, гръцкото правителство
решава да подкрепи въстанията в териториите,, за които то ас­
пирира, като създаде в тях временни правителства, имащи зада­
чата да обявят присъединяването на съответния район към Гър-
ция. С тази мярка гръцкото правителство разчита да постави
Великите сили пред свършения вече факт, че Гърция е включила
в пределите си Епир, Тесалия и Македония, и на последвалите
мирни конференции се предоставя да узаконят това положение.
То не поставя пречки и пред пропагандаторите на идеята за въз­
кресяване на Византийската империя и възцаряването на гръц­
кия крал в Цариград.5
Самият Отон е разкъсван между желанието да запази пре-*
стола си, което го задължава да пази неутралитет във войната,

167
и амбициите си да стане крал на голяма държава. Той съзна­
ва, че Гърция е слаба във .военно отношение и лишена от под­
крепата на западните сили. Същевременно той няма куража да
се обяви открито против нарушаването на неутралитета. Той
подкрепя активността на Сп. Мюииос и същевременно дава изяв­
ления пред западните дипломати, че всеки негов опит да се про­
тивопостави на патриотичните настроения в страната би му
коствал престола.6 Отон настоява пред западните държави за
териториални гаранции, които биха внесли дух на успокоение
сред гърците.7 Самата кралица Амалия участвува активно в дей-.
ността на комитетите за набиране на доброволци. През про­
летта на 1854 г. Отон се решава на рискована постъпка: сам, без
знанието на правителството, заповядва съсредоточаването на
войски от Пелопонес и Средна Гърция в граничните райони, ка­
то се .готви той лично да поеме ръководството над тях и преми­
наването им на турска територия.®
Другата тенденция сред управляващите среди е предста­
вена от франкофилски настроените министри: Пиликас — мини­
стър на правосъдието, Р. ПаЛамидшг — министър на вътрешни-·
те работи, Христидис — министър на финансите, и Криезис —
министър-председател и министър на флота. Без да са по прин­
цип противници на идеята за териториално разширение на Гър­
ция, тезн политици считат, че Гърция трябва .да запази неутра­
литет, В случай, че Турция рухне, според тях Гърция трябва
да .присъедини Епир, Тесалия и Македония, но това .може да
стане само със съгласието на западните държави, а не чрез на­
силствени действия или е .помощта на Русия. Според тях Гър­
ция не е подготвена за война и всяка нейна активна намеса в
събитията би довела до катастрофа. Министрите фравкофили се
противопоставят на мерките в помощ на въстаналите провинции,
на финансовата политика, насочена към военна подготовка. Дър­
жейки сметка за реалната международна обстановка, те се ста­
раят да предотвратят конфликта с Турция и настояват за уме­
реност в поведението към Портата.9
Аналогични тенденции се очертават и сред политическите
кръгове в самата Гърция. Пропагандната кампания в полза на
активна външна политика се поема от органа на русофилската
партия „Еон“. Ето част от статията, с която „Еон“ се стреми да
разпали въображението на гърците и ориентира симпатиите им
към Русия: „Всесилният и ширококрил орел от Север слиза от
високо към безкрилите още неизлюпени пиленца, към нас. Той
има/държава, голяма колкото седем Европи. Николай взе Да-
кия и Молдавия под свое покровителство, за да принуди ан­
гличаните да дадат покровителствуваните от тях Йонийски остро­
ви на бъдещия император на гръцкия род, на когото и той са­
мият ще даде Дания и Молдавия... Ние обичаме Русия, защото
тя отсича главата на турчина, на нашия вековен в,раг„ докато

168
вие (западните сили — б . м.) го подготвяте за наш тиранин и за­
напред.“10 Тези пламенни думи принадлежат иа П. Суцос, кой­
то публикува множество материали, преизпълнени е патриоти­
зъм и русофилство. Проличава ярко сливането на русофилски-
те настроения със симпатиите към славянството изобщо. На
27 февруари 1854 г. П. Суцос отпечатва следните стихове, на­
помнящи бойните призиви на Ригас Велистинлис: „Сърбино!
Българино! Зове те и те търси Хуниади, както тигрицата при­
зовава около себе си ревящите си чеда. . Автори на патрио­
тични съчинения са и някогашният поклонник на Кораис Нео-
фитос Вамвас, и Ал. Суцос. Разпространяват се прокламацииг
в които се говори, че е наближило времето да бъде отслужена
православна литургия в „Ов. София“.12 Гърците са призовани да
се надигнат и възстановят Византийската империя.13 Особено»
активно участие в тази пропаганда взема русофшюки настрое­
ното духовенство. Русофилският печат, който доскоро е изобил-
ствувал на нападки срещу монарха, сега при показаното от стра­
на на Отон съчувствие към Русия и борбата срещу Турция го»
рисува като спартанския цар Леонид или Константин Палео-
лог: „Неговото име ще бъде благословено во век и веков.“14
Пропагандата в полза на участие във войната се стреми да
докаже, че западните държави няма никога да решат Източния
въпрос в полза на .гърците. Подема се кампания ерещу внуше­
нията на западните сили за провеждането на реформи в Тур­
ция за подобряването на положението на подвластните й хри­
стияни.15 Руският цар се превръща в символ на идеята за въз­
становяването на Византия и неговата смърт през 1855 се въз­
приема като национално бедствие от -неговите поклонници.16 В
Гърция и Османската империя се разпространяват оракули, ве­
щаещи загиването на Турция е помощта на „русото племе“. Пра­
ви се изчислението, че е дошла годината 1853, през която според
оракулите ще настъпи краят на четиривекоиното поробване на
„Света София“.17
Тази пропагандна дейност е съчетана с конкретни организа­
ционни действия, които са свързани с русофшюки настроените·
министри и самия двор. Създаденият централен комитет за въс­
тание в Турция функционира под прякото наблюдение на Отон, а
членовете му са приближени иа двора дейци — Сл. Милиос, Г. Ко~
локотронис. Този централен комитет поддържа връзки с едино-
мишленици в цялата страна и на Ионийските. острови.18
Разполагаме и със сведения за дейността на друг органи­
зационен център, който, доколкото може да се прецени по за­
пазените документи, не е свързан непосредствено с двора и лра-
вителстврто. За съжаление сведенията, с които разполагаме, не
ни позволяват да .правим цялостни изводи за характера на це­
лите му. Централна роля в него играе споменатият по-горе Ал. Р.
Рангавис.19 По съхраняваната документация може да се·

169
 съди, че още от есента на 1853 г. той поддържа връзки със съ­
мишленици е цяла Гърция и Иоиийските острови. Той се обръща
към тях с циркулярно писмо, в което иреупреждава: „Наближа­
ва да удари часът на гръцкото възраждане.“ Подчертава, че по­
зицията на правителството не е ясна и то евентуално ще бъде
възпрепятствувано да действува. За да не остане „делото неза­
вършено“, той препоръчва активност, тъй като „има хора, спо­
собни и опитни“, които могат да помогнат „ако възникнат под­
ходящи условия“.20 На 1 февруари 1854 г. 15 души, между които
е и М. Рениерис, се събират и „избират две лица, които ще под­
вържат връзка с представителите на останалите тела“. На след­
ващия ден членовете на „Централния съвет“ решават, че трябва
да се действува в съгласие с правителството. Сред членовете
на съвета са М. Рениерис, К. Досиос, Ал. Р. Рангавис.21 Те ус­
тановяват връзка с комитета на о. Сира, с гърците от градовете
Браила, Яломица, Гюргево, Калараш, Излаз, Олтеница. Дейност­
та на комитета е съгласувана и с Трако-българско-сръбския ко­
митет, член на който е Рангавис. В архивата му се съхраняват
документи, които показват, че през време на войната Рангавис
поддържа връзки с представителите на негръцките общества в
Гърция. Ако съдим по имената на дейците, които са свързани
';с Рангавис, можем да считаме, че в случая се касае до органи­
зация на хора с прозападна ориентация. Очевидно това са били
дейци, които, (без да симлатизират на Русия, са считали за въз­
можно да се възползуват от благоприятните условия и да дей­
ствуват за реализацията на националните си аспирации. Същото
би могло да се каже и за споменатия Трако-българо-славянски
комитет, който е създаден със съдействието на Колетис и оста­
ва свързан с франкофилоките ореди. За прозаяадната ориента­
ция на това общество може да се съди и по враждебното отно­
шение на русофилския „Еон“ към него.23
Типичен представител на средите с профренска ориентация,
които очакват, че Руско-турската война ще създаде условия, бла­
гоприятни за антитурска активност, е А р . Хрисовергис. През юни
1853 г., .преди още събитията да са взели решителен обрат, той
публикува книгата „Гръцкото въстание“. В нея той анализира
подробно целите на революцията от 1821 г. н причините за не­
пълния им успех. Според Хрисовергис целите на въстанието са
„очертани от героично загиналия последен император на гър­
ците Константин Палеолог, който е ненадминат в родолюбието
■си“24. Тези идеи са възприети от всички князе и патриарси, бо­
гати и бедни, и са осветени чрез гибелта на патриарх Григо-
рий V. Основна причина за неуспеха на започнатото дело е лип­
сата на единство у гърците и отсъствието на силна личност, спо­
собна да сплоти и поведе народа. Политиката на западните дър­
жави за заздравяване на Османската империя няма да удължи
.живота й, а само ще увеличи опасността от Русия. Водени от

170
стремежите ои към обединение, гърците ще бъдат .принудени да
се обърнат за помощ към Русия. От своя страна Русия не е
бездейна и вече отдавна .работи за спечелване на привържени­
ци сред балканските народи и особено сред славянството. Плод
на нейната пропаганда е и църковната борба на българите. Един­
ственото средство за предотвратяване на .завладяването на Ц а­
риград от Русия е да се създаде на Балканите държава, обхва­
щаща целия .плуостров. То.ва ще бъде голяма и силна държава,
обединяваща много народности, които и досега са били единни
и сплотени. Братските отношения между тях започват напо­
следък да се помрачават от чуждата пропаганда. Във възроде­
ната Византия всички ще бъдат обединени от единната власт и
единната църква. Хрисовергис твърди, че това обединение е на­
пълно осъществимо, тъй като гръцкото племе като по-напредна-
ло .поглъща останалите народи, а те от своя страна се елинизи-
рат, защото считат елинизма за синоним на цивилизация и прос­
вета. Тази голяма държава няма да изпадне под влиянието на
Русия въпреки общата религия. Напротив, силният в стопан­
ско и културно отношение народ на тази страна няма да бъде
привличан от Русия, тъй като симпатиите на балканските народи
към нея се дължат единствено на вярата им, че ще получат от
нея свободата си. Тази многонационална балканска държава,
която с времето ще се елинизира напълно, ще бъде най-сигурната
бариера срещу .руското влияние.25
Със започването на войната и настъплението на руската ар­
мия Хрисовергис се включва в руската армия като доброволец.
Същия път избират и други н а ци он алисти чно и войнолюбиво на­
строени дейци независимо от външната си ориентация. Една част
от тях, предимно военни от гръцката армия, се включват във
зъстаиията в Епир, Тесалия и Македония. Върху знамената на
четниците са изобразени инициалите „ЕТМ“ — Епир, Тесалия,
Македония, което свидетелствува за техните аспирации.26 Лично
място сред тях заема Цамис Каратасос, син на участник във
въстанието от 1821 г. и сам участник в него.27 В събитията се
включва също и Димитриос Караиокакис, също син на герой от
1821 г. Същия път следва и Д. Гривас, който заедн« с други
доброволци — военни от гръцката армия, ее притича в помощ на
въстаналите в Турция.28
Към ,руската .армия се .създават три легиона от представи­
тели на балканските народи, като гърците сформират гръцки
баталион.29 Сред участниците в този баталион са Ар. Хрисовергис.
П. Коронеос, Леонидас Вулгарис. Последният е отличен от рус­
кото военно командуване за геройско участие в сраженията и
получава чин в руската армия.30 Увлечени от ентусиазма си,
гръцките доброволци градят грандиозни проекти, в които не­
избежно фигурира и Цариград. Така Коронеос, който връчва на
отделните бойни единици знамената, изказва пожеланието:

171
„Връчвам ви тези знамена, гърци, които вие ще защиищавате сме­
ло винаги и които, ако благоволи господ, ще облегнете на сте­
ните на „Света София“.“31 А богатият грък от Одеса Г. Мараш-
лис прави дарение от 500 000 рубли на царя за възстановяване­
то на „Света София“, когато Царипрад стане отново християн­
ски.32 Характерът на война на кръста срещу полумесеца, който
придобива антитурежата война, окуражава гръцките бойци да
вярват, че може би е дошъл моментът за обединяване «а-хри­
стияните на Балканите. Хрисовергис е готов да заяви „Не Гър­
ция, а целите Балкани са моето отечество.“ Той недоволствува
от това, че представителите на отделните балкански народи са
включени в отделни -баталиони въз основа на народностния
принцип.33 Д. Караиокакис издава прокламация, завършваща с
призива: „Нека единството на .рода ни бъде наш девиз! Свобо­
да или смърт! Нека това бъде викът на десетте милиона гърци,
сърби и българи в Европа и на четирите милиона гърци в Азия!34“
Организаторите на въстание са убедени, че „делата им нямат ни­
каква частна цел, а общата за всички гърци цел“, че това е бор­
ба за освобождението на целия гръцки народ — „Панелинион“.
„Ще се срещнем на пътя към Цариград“ се поздравяват те.35
Действуващите в Атина гърци от Мала Азия, Самос, Кипър са·
убедени, че борбата им ще сложи край на ‘робството и .в техния
роден край.36
При тази обстановка все по-ясно се очертава и становище­
то, че Гърция трябва да остане неутрална и да очаква решение­
то на националния си проблем от западните държави. Поддръж­
ниците на това мнение не изключват възможността, че именно
през годините на Руоко-турската война върху Турция ще бъде
упражнен натиск и Гърция ще получи претендираните земи. Ха­
рактерен представител на това течение сред политическите дей­
ци е К. Досиос, който отпечатва анонимно през 1854 г. брошу­
рата „Елинизъм или русизъм“. Трудът има за цел да докаже,
че Русия няма да даде на Гърция желаните териториални придо­
бивки и ако тя победи Турция, тя сама ще разполага с наслед­
ството на „болния човек“. Досиос публикува документите по раз­
говорите между Николай I и лорд Сеймур в Петербург, доказ­
ващи отказа на Русия да възстанови Византийската империя. Той
настоява: „Принципът за целостта на Османската империя, про­
тивопоставен на завоевателните планове на Русия, е благо за
целия свят.“37 Наложително е обаче да бъдат проведени реформи
в Турция, които биха облекчили положението на християните.
Българският църковен въпрос е проява на панславизма, оръжие
и идея на Русия. Русия преследва целта да създаде България,
а следващата й стъпка ще бъде обединяването на всички сла­
вяни под собствената власт, т. е. „превръщането на теорията на
Фалмерайер в реалност“. Предлага се решението на Източния
въпрос чрез създаването на обща за източните народи държава.,.

172
Но, настоява Досиос, федеративното устройство на тази държа­
ва не би ломопнало на народите й срещу опасността от Север.
Необходимо е „съвършено единство“, необходимо е създаване­
то на една напълно централизирана държава при преобладаване­
то на християнския елемент в управлението. Единственото разре­
шение на всички проблеми е именно онова, от което се бои най-
много Русия —възкресяването на Византийската империя. Имен­
но Византия би могла да помогне на Европа в борбата й сре­
щу руската опасност. Това е лесно за постигане и изисква един­
ствено превръщането на мюсюлманската власт в християнска.
И тази държава ще бъде естествен съюзник на Запада и враг
на Русия. Обединяването на всички народи трябва да бъде
предоставено на гърците, тъй като те са именно народът, от
който Русия се бои най-много. Те имат и най-добро географско
разположение и са най-развйти в стопанско и културно отно­
шение. Тази държава ще прилича на дружество между равни
на.роди, като всеки от тях ще получава блага в зависимост от
вложените капитали. Гръцкият народ няма да наложи името
си на тази държава, а тя ще се нарича „Източно царство“. Ц а­
рят му няма да бъде нито грък, нито българин, нито сърбин,
а християнин. Държавата ще бъде единна, неделима и центра­
лизирана. Според Досиос издаването на Съборното определе­
ние и примиряването между Гърция и Цариградската патриар­
шия са резултат от целите на Русия да подчини гръцката църк­
ва на Патриаршията, като по този начин си осигури средство
за намеса в гръцките дела.
Досиос е много характерен представител на средите с про-
западна ориентация. Както видяхме по-горе, през време на Из­
точната криза от 1839—1841 г. той е сред най-активните орга­
низатори на антитурски акциии. През 1851 г., когато ролята на
покровител на бунтовниците против Портата се поема от Русия,
Досиос, някогашният приятел и съмишленик на Колетис, се обя­
вява против войната срещу Турция. От тази година — 1851, да­
тира една много характерна статия на Досиос, поместена във
франкофилския „Приятел на народа“. В нея той -подчертава, че
въпреки личните си връзки с Колетис той никога не е бил „при­
върженик на Мегали идея“. Той твърди, че ;на времето си „Ме­
тали идея беше важна, сега Мегали идея стана малка, съв­
сем малка, така щото днес няма по-малка идея в Гърция or
Мегали идея“38. А сега, през 1854 г. Досиос прокламира идея­
та за неутралитет на Гърция и решаване на гръцкия национа­
лен въпрос по пътя на преговорите между големите държави.
Подчертаваме специално тази идейна еволюция на бившия ор­
ганизатор на бунт срещу Портата, тъй като в нея долавяме
много ясно връзката между активността на гръцките политици и
политиката на големите европейски сили. В конкретния случай
много лесно може да бъде констатирано сходството между про­

173
ектите ,на дейците с прозападна о-риентация и появилите се във
Франция π Англия 'брошури, внушаващи 'Необходимостта от
възстановяването на Византия като единствено спасително сред­
ство срещу руската експанзия на юг.3&
Аналогични са характерните черти на предложения от в.
„Панелннион“ проект за уреждане на Източния въпрос. Изда­
телите на вестника, предимно хора с проанглийска ориентация,
предпочитат мирното уреждане на гръцко-турските 'проблеми.
Според тях османската държава трябва да бъде заменена с
голяма християнска държава, която ще :включва сърби, бъл­
гари, гърци и власи. Съюзът на тези народи ще бъде гаранция
срещу завоевателната политика на външните сили. Обяснява
се, че именно опасността от Север налага на гърците „да не се
ограничават в исканията си за възраждане в чисто гръцките
провинции“40. Именно опасността от Русия налага излизането·
на гърците от „гръцките граници“, а не „извъюмерните им на­
ционални амбиции“. „Панелинйон“ помества материали за съ­
седните 'балкански народи, като българите са описани е дру­
жески тон.41 Изтъква се, че не е изключено обединяването и с
Турция. Гърците ще играят сплотяваща роля чрез своята ико­
номическа и културна дейност, чрез своя език и религия. Съ­
щевременно „Панелнвион“ помества и материали, които имат
за цел да докажат гръцкия характер на Македония и Тракия,
Стреми се да покаже общността в националното дело на гърци
и 'италианци: „Както Гърция, така и Италия нога своята Мета­
ли идея.“
Тези схващания са подробно разработени в една излязла от
печат през 1855 г. книга, носеща характерното заглавие „Па­
нел цнкс“, т. е. всегръцка. Неин автор е известният за времето
си учител и общественик от Смири а И. «Натрие, 'бивш участник
въз въстанието от 1821 ,г. и по-късно издател .на цитираното по-
горе списание „Панармонпон“.42 Латрие настоява, че гърците
трябва да останат неутрални към .войната и да чакат решаване­
то на своите проблеми от великите сили. За да се ускори осъ­
ществяването на общата им цел — възстановяването на Гръц­
ката византийска империя, — те трябва да .насочат всичките си
усилия към просвета, изграждане на библиотеки, облагородяване
на нравите, запазването на чистотата на нравите и предпазва­
нето им от чужди културни п верски влияния. Тези схващания са
свързани с ярко изразен политически и идеен консерватизъм. Ла-
трпе се обявява .в покрепа на конституционната монархия, като:
настоява, че гръцкият на.род (винаги е бил н ще бъде монархист.
По отношение на езиковия проблем Латрие застъпва позиция,
доближаваща се до консервативното течение, като допуска въз­
приемането ,на някои елементи от народния говор. Характерно
е преклонението му пред Византия, пред нейните институти и
императори. Топ възприема изцяло тезата за гръцкия характер·

174
на Византия и за гръцкото национално съзнание яа нейните им­
ператори. Латрис настоява, че гърците винаги са считали Ви­
зантия за своя държава и идеята за нейното възстановяване е
пронизвала целия им политически и интелектуален живот. Та­
зи идея е била и основният двигател на въстанието от 1821 г.
Цариград е бил винаги център на гръцкия културен и полити­
чески живот и той трябва да принадлежи «а Гърция. Ето гра­
ниците, в които според Латрис трябва да бъде възстановена Гръц­
ката византийска империя: „Казвайки Гърция, както вече мно­
гократно казахме, разбираме винаги според истината и спра­
ведливостта цялата периферия на два големи полуострова —
на пслуостровните части >на Европа и съответните части па Азия,
■на които авторите очертават като естествени граници: па Се­
вер — Дунав, Черна гора, границите на Сърбия и Черно море,
на изток — планините яа Скития и Аман и Ефрат Кападокий-
окп. чрез които Гърция се отделя от Армения и Сирия, както·
и чрез Дунав от Дакия, на запад — Адриатика, или Адриати­
ческия залив н Йонийоко море, а на юг — Средиземно море.“43
Обосновката за тези така смело очертани граници е следната:
„Каззайки гърци, разбираме винаги и жители яа Цариград, и
на Солун, и на София, и на Скопие, и на Охрид, и яа Дурес, и
на Ксркира и Крит, и на Кипър и Tap, и на Кападокия и Тра-
пезунд, на Синопа я Пергам, п иа Айвали и Смирна, и на Хиос
и Самос, и целия народ на Мала Азия, на Тракия, на Македония,
Епир, Тесалия п в сакатото днес и повехнало наше царство, и
иа островите.“44 Латрис изчислява гърците в Мала Азия на
1 500 000, в Тракия — 3 000 000, в Македония — 2 500 000, в
Епир — 2 000 000, в Тесалия — 600 000, в свободна Гърция -
1 200 000 и по островите — 1 200 000. В тези общо 12 000 000
гърци се включват и другоезични християни, които са обаче
по произход гърци, конто се елпнизират с всеки изминат ден и
се асимилират от елиногласните. Към това число Латрис при­
бавя и многобройнитс мюсюлмани, които е освобождението на
Цариград ще се окажат скрити християни, а също и множест­
во румънци, сърби и европейци, конто също ще се потърчат е
готовност в скоро време. Тъй .като гърците са πο-културни, гто-
работлпви, интелигентни и свободолюбиви от турците, те ще бъ­
дат предпочитани пред турците от .всички народи на Изтока.
Самите турци още отсега показват .предпочитания към гръцка­
та власт, като я считат за .по-добра от турската. „Турският .на­
род след създаването на новото гръцко кралство счита нався­
къде гърка за свободен или само за временно .поробен. . . Тур­
чинът казва днес често на гърка, след като с удоволствие научи
гръцкия език: „Кога ще дойде твоят Христос? Та нали ти си
старият господар на тази земя, след като ти даваш свобода и
хляб на народа? Какво се бавиш?“45 Създаването па тази държа­
ва ще бъде от интерес за западните държави, тъй като по този;

175
начин ще се опре настъплението на Русия на юг. Освен това За­
падна Европа ще има полза от възстановяването на Гръцката
византийска империя, тъй като освободеният народ на Гърция
ще преуспява, „ще бъде щастлив и ще консумира повече инду­
стриални произведения на Запада, като дава повече суровини“46.
Позволяваме си да считаме, че изложените в книгата на
Латрие идеи, колкото и крайни, колкото и лишени от чувство
за реалност да изглеждат днес, не са били идеи, присъщи един­
ствено на автора на книгата. За това можем да съдим по поло­
жителните отзиви за „Панелинис“ в гръцката тр еса. Показате­
лен е и фактът, че Ал. Р. Рангавис също дава положителна
оценка на книгата, и то именно поради изложените в нея поли­
тически идеи.47 Личната архива на Латрис евидетелствува за
неговите връзки с много видни съвременни политици и интелек­
туални. В неговата кореспонденция срещаме имената на Ранга­
вис, Гюмюшгердан, Ал. Екзарх и пр.48 Самият той не е случайна
личност, а популярен и многоуважаван учител и общественик
иа о. Сира и в Смирна.49
Проекти за решаване на гръцкия национален въпрос нами­
раме и в някои трудове, предназначени за „външна консумация”.
Имаме нред вид поредицата от брошури и журналистически ма­
териали, поместени в европейския печат или издадени на евро­
пейски езици, имащи за цел да спечелят общественото мнение в
Европа за гръцката кауза. Сред тях особено характерен при­
мер е издадената на френски, английски и немски език книга на
Н. Сариполос „Про Грециа“. Авторът изтъква, че той „подобно
на множество други счита политиката на Русия за вредна за
гръцките интереси“. Мотивите за написването на книгата са
надеждите му, „че е дошъл подходящият за Гърция момент да
претендира за своите нрава, но не чрез оръжие, а чрез спечел­
ване на общественото мнение в Европа“56. Сариполос предупреж­
дава, че русите са пред портите на Цариград и никой не ги
опира: „Не оставяйте Русия да стигне до Париж и Европа да
стане казашка.“51 Гърците не хранят симпатии към Русия и
„нека Франция и Англия поставят принципа за възстановява­
не на Византия и връщането й на гърците и те ще видят накъ­
де клонят гърците“. Държавата, която би задоволила гърци­
те, трябва да включва Тесалия, Епир, Мала Азия, Македония,
Кипър, Крит, Хиос, Самос. Тази гръцка империя ще обхваща
население от 7—8 милиона гърци, 4—5 милиона българи, сърби
и власи, като гърците са истински потомци на античните гърци,
носят техните нрави и език. Различните провинции трябва да
•'бъдат организирани в единна държава или в независими дър­
жавици. Влашко и Молдова ще се присъединят към гръц­
ката империя с удоволствие. Българите и сърбите, които са има­
ли славно минало през средновековието, са свързани чрез пра­
вославната вяра с гърците и макар и славяни, те не са проруски.

176
а прогръцки настроени. Доказателство за това е участието им
във въстанието от 1821 г., както и установяването им след това
в Гърция в сръбско-български колонии. Тази империя няма да
бъде слабата Византия, а дига, крепост срещу опасността от
Север.
Идеята за създаване по мирен път на Гръцка империя е раз­
вита в „Газет дьо Франс“' и от H. Т. Вулгарис. Според автора
гърците са най-многоброен и най-цивилизован народ на Балка­
ните и на тях принадлежи мисията да обединят останалите бал­
кански народи. „Народите до Стара планина клонят към ели­
низма, ако .някой със сила не ги откъсне от него. Сърбия, Бъл­
гария, Влахия и Молдавия от векове свикнаха да считат за
център «а своето единство и цивилизация църквата на Визан­
тия. Тези четири независими народности, наредени около гръц­
кото царство, установено на трона на Константинопол, могат да
образуват една федерация, която да смени Турция и да съжи­
ви Изтока с духа на елинизма.52 Ако това не стане, всички из­
точни народи „ще търсят закрилата на руския орел“. Вулгарис
доразвива тези свои идеи ;в отделна брошура под заглавие „Хри­
стиянският изток и Европа“. Поради слабостта си Турция е
лесна плячка за Русия и единствено спасение от руската експан­
зия ще бъде създаването на една свободна и независима балкан­
ска държава, представляваща федерация на християните. В нея
водещата роля ще принадлежи на гръцката нация, тъй като тя
е най-многобройна. Според Вулгарис в Цариград има 400 000
турни и 150 000 гърци, © Европейска Турция — 2 600 000 турци
и 4 600 000 гърци. Гърците от свободната държава са 1 200000,
българите — 3 000 000, славяните — 1 200 000, власите — 4 000 000,
албанците — 1 000 000, а власите ® Пинд са гърци. Християните
в Епир, Тесалия, Македония и Тракия принадлежат към гръцка­
та националност. То. са гърци по раса « от векове са обединени
в гръцкото семейство чрез религията, езика, спомените, надеж­
дите и чрез „гръцкия гений“. Те образуват една единствена
нация, хомогенна и компактна до Стара планина.53 Опасност­
та от Русия ще изчезне единствено ако тронът в Цариград бъде
даден на гърците.
Аналогична е тезата и на А. Пападопулос-Вретос, изложе­
на в издадената на френски език книга „За идеята за завладя­
ването на Цариград, доминираща сред гърците“. Според авто­
ра стремежът на гърците към завладяване на Цариград е из­
разен още от византийския учен и дипломат Йоан Ласкарис в
словото му към Карл V. Тази идея владее сърцата и умовете
на дейците на Филики етерия и 1821 г., тя е вродена за всички
гърци.54 А. Пападопулос-Вретос издава на френски и книгата
си „Антична и модерна България“, в която той се стреми да до­
каже численото превъзходство на гърците над българите. Бъл­
гария обхваща земите между Дунав, Сава и Стара планина, ка­

12 Н а ц и о н а л н и я т въпрос 177
то има два милиона .население. .Не трябва да се вярва на ав­
тори като Ами Буе, твърдящи, чс бълга.рите са 4 500 000 и на­
селяват Епир, Тесалия и Македония. Вретос настоява, че градо­
вете по Черно море са запазили напълно гръцкия си характер,
а гръцкият народ има изключителни асимилационни способно­
сти.55 През 1855 г. в Гьотинген се отпечатва книгата на Нико-
клес „За произхода на албанците“, имаща за цел да се противо­
постави на онези, които оспорват гръцкия характер на претен-
дираните от гърците територии.56
В акцията за защита на гръцките национални аспирации
се включва и редакторът на е. „Елине“, демократично настрое­
ният журналист K. Н. Левндис. Той издава на френски език кни­
гата „Гръцката .раса и Западът“, в която се повтаря аргумен­
тацията на цитираните по-горе автори. Според Левидис към
Гърция трябва да бъдат присъединени „чисто гръцките провин­
ции“ Епир, Македония, Крит, Самос, Хиос, населението на кои­
то е свързано с Гърция с обща националност, език, религия^ и
общи спомени.57 Въвеждането на български език в някои час­
ти .на Османската империя е плод на руската пропаганда, це­
леща отслабването на елинизма. Гърците не са проруски на­
строени, а само са разчитали на Русия за реализация на нацио­
налните си аспирации.
Гръцките учени К. Папаригопулос, Г. Терцетис и Н. Дра-
гумис участвуват адтизно в кампанията за спечелване на об­
щественото мнение в Европа. През 1853—1857 г. те издават спи­
санието „Спектатьор д’Ориан“, което си поставя за цел да из­
ложи цялостната аргументация, обосноваваща гръцките* нацио­
нални претенции. Особено внимание е отделено на доказател­
ствата за континюитета в гръцката история и критиката на
теорията на Фалмерайер. Поместват се материали, които имат
за цел да докажат виталността на гръцкия народ, неговите по­
стижения във всички области на активност.53 „Спектатьор д’Ори-
ан“ прави следните внушения за преустройството на Балканите:
На мястото на Османската империя трябва да бъде изградена
една християнска държава, която трябва да бъде унитарна, а
не федеративна, тъй като именно такава държава ще бъде най-
силна и способна да играе роля за запазването на равновесието
на силите в Европа. Държавата ще включи българи, славяни,
гърци, албанци, като сред тях „гърците или елините са потомци
на кай-благородния народ на античността и са запазили изцяло
своя език и националност и са преобладаващият елемент в им­
перията“. На Балканите има 6 400 000 гърци, 3 000 000 турци,
4 000 000 българи, 3 500 000 даки, сърби и черногорци — 1 200 000.
Всички балкански народи ще се слеят в една голяма национал­
ност, гръцката, или елинската националност. Този процес на сли­
ване е вече много напреднал и до този момент и ще се извърши
от само себе си, без насилие, тъй като цялата буржоазна класа

178
и духовенството притежават гръцко образование. Гаранция за
сплотеността на тези народи трябва да се търси не в общия ет­
нически произход, а в общата съдба и интереси. Гръцкият еле­
мент ще играе спояваща роля чрез своята стопанска и културна
дейност. Въпреки че славянството ще бъде значителна част от
населението, то няма да бъде свързацо с Русия или под влияние
на панславизма. Подобно опасение е неоснователно, като това
личи най-ясно от напредналия процес на елинизиране на славя­
ните. Предвидената държава трябва да бъде основана на прин­
ципа на равноправието на националностите в нея, като „всяка
ще заеме мястото и предимството, което ще й даде нейната
собствена значимост“. Всички партии в Гърция имат за своя
цел възстановяването на Византийската империя. Съборното
определение трябва да бъде последвано от политическото обе­
динение на изродите под егидата на Патриаршията.59
Ще си позволим да цитираме само още две предложения за
решаването на Източния въпрос, отправени до западните дър­
жави, тъй като т-е в известни отношения се отличават от цити­
раните дотук. През 1855 г. в Министерството на външните ра­
боти на Франция постъпват мемоар и писмо от Я. Пиципиос,
адресирани до Наполеон III. Преминалият към католицизма Пи­
ципиос действува усилено за осъществяването на уния между
Източноправославната църква и Ватикана. Той предлага на На­
полеон III да съдействува за обединяването на църквите, което
би допринесло за „истинското възстановяване на Изтока“60. Про­
ектът на Пиципиос съвпада с някои издигнати от страна на
френските политически кръгове предложения за решаването на
Източи ш въпрос. Много френски политици са си представяли
решаването на съдбата на османската държава чрез създаване­
то на голяма гръцка държава, обхващаща целите Балкани, и с
църква, обединена с Ватикана.61 Според Пиципиос от 18 милио­
на, населяващи Изтока християни 12 милиона са гърци и на­
роди, които искат да бъдат причислени към гърците — българи,
албанци и славяни. Последните сами се наричат гърци, тъй като
това им дава предимства от социален и политически характер.
Католическата и православната църква се разделиха някога по
политически съображения и сега пак по политически причини —
опасността от· Русия — трябва да се.обединят. Възстановяване­
то на Гръцката империя ще бъде необходима стъпка, към осъ­
ществяването на този проект. Пиципиос излага тези свои идеи
и в отделна книга, озаглавена „Изтокът, реформите и Византий­
ската империя“, издадена в Париж на френски език.62 Книгата
излиза и в гръцки превод в Атина.63 Според Пиципиос Визан­
тийската империя не е преставала да съществува, тъй като в
Турция единствено властта принадлежи на турците, докато на­
селението й е християнско и е обозначавано с името византий­

179
ци. Султанът трябва да приеме християнската вяра, а гръцкият
език да се въведе като официален.
Друг проект за разрешаването на Източния въпрос, съхра­
няван също в архивата на Министерството на външните работи
на Франция, е предложеният от I'. Манос проект.64 Според него
Балканите трябва да бъдат разделени на три големи конфе­
дерации, и то без да бъде накърнявана целостта на османските
владения. Това ще бъдат три големи автономни и независими
конфедерации: Дунавска, включваща Дунавските княжества,
Сърбия, Хърватско, България, Босна, Черна гора и Албания,
Елинска конфедерация, състояща се от кралство Гърция, Теса­
лия, Тракия, Македония, Егейските острови, Самос, Кипър, Крит,
и Източна конфедерация, състояща се от Цариград заедно с
всички турски провинции в Азия и Африка. Отон ще бъде крал
на Елинската конфедерация. Трите конфедерации ще бъдат ав­
тономни вътрешно, но с общ паричен знак, митница и мерки.
Манос предлага зсяка конфедерация да има свой официален
език, който е националният й език, а съветът на тримата мо­
нарси да има за общ език френския.
Всички тези внушения и проекти остават безрезултатни.
Гърция е принудена да се примири с очертаните вече граници.
Една от първите стъпки на правителството-„на окупацията“ на­
чело с Маврокордатос е сближението с Турция, Дипломатичес­
ките отношения между двете страни са възстановени и за посла­
ник в Цариград е изпратен А. Кундуриотис. На 27 май 1855 г.
А. Кундуриотис подписва гръцко-турски договор за търговия и
мореплаване, т. нар. договор Календжа, който е първият дого­
вор между Гърция и бившия й владетел.65
Този договор бележи нов етап в развитието на гръцката по­
литика по националния въпрос. Той отразява новото съотноше­
ние между социалните и политическите сили в кралството, което
намира израз в утвърждаването на нова тенденция в политика­
та спрямо Турция и подвластните й народи. Сравнен с договора
на Зографос, договорът в Календжа не би могъл да бъде считан
за по-изгоден за гърците. Нуждите на буржоазната държава оба­
че, както и очевидността, че Гърция не може да действува резул­
татно с оръжие за разширение на границите си, налагат промяна
в отношението на гърците към договорните условия. С този дого­
вор се разрешава на гърците да търгуват свободно в Османска­
та империя, а също и да се ползуват с правата на най-благо-
лриятствувана нация и произтичащите от това условие облаги.
Ограничението, което Портата се стреми да въведе за достъпа
на гръцки поданици в еснафските организации, е вече формално,
тъй като се предвиждат възможности за участието на гръцките
поданици в корпорациите на османските поданици. На Гърция
се предоставя правото да изпрати свои консули и ‘вицеконсули
в Османската империя навсякъде, където изискват нейните ин-

180
тереси, като се забранява тези консули да бъдат излъчвани от
местното население. Договорът в Кдленджа гарантира проник­
ването на гръцкия елемент във всички сфери на стопанския жи­
вот в Турция, което при общата изостаналост на господствува-
щата народност безусловно дава предимства на гърците. Ут­
върждават се условията за по-нататъшното укрепване на „елино-
отоманската“ буржоазия, която ще се възползува от постанове­
ното от Хатихумаюна равноправие.01* По-нататъшният ход на
историята дава основание да оценим гръцко-турския договор от
27. V. 1855 г. и Хатихумаюна от 18. II. 1856 г. като много съ­
ществен момент в развоя на гръцката политическа мисъл относно
решаването на националния въпрос на Балканите. Новите усло­
вия, възникнали след Кримската война, ще благоприятствуват
постепенното надделяване именно на варианта „мирно стопанско
и културно проникване на гръцкия елемента империята“, ще дис­
кредитират привържениците на насилствените действия спрямо
Турция.

2
Гръцките
национално-политически
програми
след Кримската война
(до 1863 г.)

Характерните за гръцката икономика черти за периода до 1853 г,

продължават да определят облика на стопанския живот на крал­
ството и в последвалите войната години. И сега ведуща роля про­
дължава да играе търговският капитал, като размерът на ка­
питаловложенията в търговския сектор се утрояват за периода
1830—1870 г.67 Затвърдява се режимът на пълна свобода в тър­
говията, като се премахват и най-бледите опити за въвеждане
на покровителствувана за местната индустрия политика. Въ­
веденият през 1857 г. закон, премахващ вносните мита, има за
цел единствено стимулирането на селскостопанското производ­
ство, което се нуждае от земеделски материали.68 Отделя се вни­
мание единствено на свързаните е търговията отрасли, като кон­
статираната за предидещия период тенденция на развитие на
селскостопанското производство като по-доходно за сметка на
индустриалното продължава да определя характера на гръцка­
та икономика и след Кримската война. Настъпва подем в кора­
боплаването и корабостроенето, като тонажът на гръцкия флот
през 1858 г, достига 268 600 т срещу 85 502 т през 1838 г. За
периода 1856—1870 г. тонажът на гръцките плавателни съдове
с парен двигател достига 404 000 т.69 Вземат се мерки за улес­
няването на търговията и корабоплаването: строят се нови при-

181
станиша и се модернизират съществуващите. През 1859 г. се
въвеждат телеграфът, пощенските служби и се разширява транс­
портната мрежа в страната. От 1859 г. в някои училища се въ­
веждат специални занятия по търговия.70 Създава се първото
параходно дружество, активен член на което е Ал. Маврокор-
датос.71
През разглеждания период настъпват известни промени в
структурата на гръцкото общество. Гръцката буржоазия посте­
пенно укрепва и започва да се стреми към освобождаване от
съюза си със „старите класи“ на едрите земевладелци и фана-
риотството. Значителна част от някогашните безимотни „клиен­
ти“ ,на Колетис сега се радват на добро материално положение,
придобито благодарение на покровителството на властта. Пре­
минаването на тези хора в no-висша социална група оказва
влияние върху техния идеен мир. Гръцката буржоазия е вече
в състояние да встъпи в политическия живот като самостоятелна
сила, която защищава собствените си интересиА В политически
план непосредствен резултат от тези социални изменения е бур­
жоазната революция от 1862 г., когато Отон е принуден да на­
пусне Гърция и в страната се въвеждат норми на живот, облек­
чаващи буржоазното развитие.
Заякчават се връзките между буржоазията от кралството
и гръцките търговци, промишленици и банкери от Османската
империя. И сега останалите в пределите на Турция гърци про­
дължават да имат предимство по отношение на натрупани ка­
питали в сравнение със своите сънародници от Гърция. Цари­
град продължава да играе ролята на „стопанска столица за
гърците“73. През 1856 г. Солун има население от 50 000 жители
срещу 30 969 жители на Атина.74 Гръцките търговци продължа­
ват да играят роля и в Дунавските княжества, където развитието
та консулската мрежа показва проникването на гръцкия елемент
в страната.75 Гърците се ползуват с правата на най-облагодетел­
ствувана нация, с покровителството на гръцкия консул и гръцкия
флаг. На същите привилегии и Права се радват гръцките по­
даници и в българските земи, където приемането на гръцко по­
данство от представителите на негръцките народности означава
«освобождаването им от състоянието на рая. Представителите на
гръцката народност продължават да играят активна роля в ня-
Хои градски центрове, в които българите са основното население.
Така фамилията Гюмюшгердан в Пловдив играе ролята на пред­
приемач и организатор на пръснатата манифактура в Родоп­
ския край.76 Тази именно своеобразна мрежа, с която предста­
вителите на гръцката народност покриват част от Османската
империя чрез стопанската си активност, послужва за основа'на
гръцките териториални претенции. След Кримската война 20%
от търговския обмен на кралството е свързан с Турция срещу
15% е Русия. Гърците от Османската империя продължават да

182
играят съществена роля и в областта на банковото дело на Гър­
ция, като влагат капитали в нейните банки. От своя страна гър­
ците от кралството участвуват в банковото дело на Османската
империя. Това е именно периодът, когато гръцките търговци,
ползувайки се с правата на „най-облагодетелствувана нация“, се
опитват да продължат ролята си на водещ елемент в стопанския
живот на империята, но вече срещат съпротивата на добилите
вече мощ и самочувствие представители на останалите балкан­
ски буржоазии. В областта на идейния и политическия живот
този конфликт намира израз в сблъскването на несъвместимите
помежду си национални програми на балканските буржоазии.77
Той добива най-ярък вид в .разгорелия се през този период бъл­
гаро-гръцки църковен спор.78
Силните стопански позиции на гръцкия елемент в такива
средища като Цариград, Солун, Айвали, Смирна, Пловдив ή
пр. естествено пораждат мнението, че Османската империя тряб­
ва да бъде съхранена на всяка цена, тъй като това би означа­
вало запазването на съществуващите благоприятни условия за
стопанска активност. Стремежът към запазване на политичес­
кото статукво на Балканите, проявен от „външния елинизъм“,
и то предимно от неговите висши слоеве, се покрива напълно с
поетата от прозаиадно настроените гръцки правителства поли­
тика. Общото за целия Балкански полуостров стопанско и по­
литическо доминиране на Франция и Англия е особено осезател­
но в Гърция. Гръцките търговци и банкери в пределите на Ос­
манската империя играят в повечето случаи ролята на съдруж­
ници на британския капитал. Британското влияние се долавя
ясно в политиката на отказ от покровителствуване на местната
индустрия, в отказа да се реши аграрният проблем. Естествена
последица от всичко това е и възприемането на британския ва­
риант за решаването на националния въпрос.
Събитията около детронацията на Отон показват, че съв­
падението на политическите интереси на дошлите на власт нови
политици в Гърция и гръцката върхушка в Турция улеснява още
повече общуването помежду им. Дошлите на власт нови поли­
тици и цариградските гръцки първенци са единодушни в кри­
тиката си срещу Отон за водената от него авантюристична по­
литика на агресия срещу Турция. Антимонархическите бунтове
в Гърция от 1862, г. са посрещнати с радост от гърците в Тур­
ция.79 Гръцките търговци от Лондон, Египет, Смирна, Одеса и
пр. приветствуват изгонването на Отон и дори предлагат мате­
риална подкрепа на новите власти.80Подобни са настроенията, за-
свидетелствувани от гърците в Пловдив. Както показват докла­
дите на руския консул в града Найден Геров, местните гърци
се отличават с англофилство и подчертано враждебни отношения
спрямо Отон. Като цяло те се проявяват като хора с консерва*

183
тивни възгледи. „Тукашните гърди, твърди Н. Геров, не можеш
да ги подозираш в каквато и да било организация."81
Друго съществено обстоятелство, което допринася за специ­
фичния облик на формулираните през този период «ационално-
политически програми, е обстановката в Европа. През 1859 г.
активността на италианците за национално обединение навлиза
в решителна фаза и вождът на италианските революционери-де­
мократи Джузепе Гарибалди временно обединява действията си
с ръководителите на Сардинскотб кралство Виктор Емануил и
Кавур. Съчетават се усилията на дейците за обединение на ита­
лианците „отдолу“ и „отгоре“. Те получават подкрепата на На­
полеон III, който е готов да помогне на Италия като съюзник
срещу Австрия, но същевременно се бои от задълбочаването· на
революционния процес. Започва трескава дейност за коорди­
ниране на плановете на сръбските политици начело с княз Ми­
лош Обренович, на унгарските революционери, водени от Лайош
Кошут, и проектите на Наполеон III. През 1859 г. Кавур открива
консулства на Сардинското кралство в Белград и Букурещ. На
Балканите пристигат пратеници на Италия, които полагат уси­
лия да спечелят привърженици на съюза срещу Австрия и Тур­
ция. Говори се за подготвянето на поход на Гарибалди към
Балканите. Обстановката се нажежава от борбата на Черна го­
ра, Босна и Херцеговина срещу Високата порта. Обтягат се и
отношенията между Сърбия и Портата. Всеобщата активизация
довежда до въвличането в политическия живот на представите­
лите на най-разнородни идейни течения, поражда възможността
от тяхното сътрудничество. Градят се проекти, в които неизмен­
но фигурира идеята за национално обединение. С голяма попу­
лярност се ползува и мисълта за федерация. При тези условия
постигат обединението си Дунавските княжества. Сръбските по­
литици мобилизират усилията си за осъществяването на програ­
мата на Гарашанин „Начертание“. Българското националноос-
вободително движение навлиза в своя решителен стадий.82
Демократичните идеи на италианските революционери нами­
рат отклик сред гръцката общественост. В Атина се сформира
комитет, който се грижи за въоръжаването на доброволческите
отряди и препращането им в подкрепа на Гарибалди. Сред дей­
ците, поддържащи оживени връзки с италианските революцио­
нери, са борците срещу кралския абсолютизъм в Гърция — Зя-
сис Сотириу, Леонидас Вулгарис, Панос Коронеос, К- Ломбар-
дос. 3. Сотириу и Илияс Стекулис се включват в армията на
Гарибалди.83
При тази атмосфера нерешеният национален проблем отно­
во се свързва с другия проблем „на деня“ — политическото уп­
равление и монархията. Обвинението в незаинтересованост от
съдбата на поробените гърци се превръща в средство за дискре­
дитиране на краля. Отон е обвинен, че следва австрийската по­

184
литика на Балканите и поддържа принципа за целостта на Ос­
манската империя.84 Основната опора на опозиционно настрое­
ните кръгове — учащата се младеж и младото офицерство — е
най-податлива към демократична и патриотична пропаганда..
През 1861 г. чествуването на годишнината <уг въстанието от
1821 г. се превръща в антимонархическа демонстрация, на която-
девизите за изгонването на Отон са свързани с призивите за.
освобождението на поробените гърци.85 Манифестиращата мла­
деж възхвалява Гарибалди и Виктор Емануил, които символи­
зират свободата, демокрацията и -националното обединение.
Ролята на патриотичната пропаганда при формирането на;
антимонархическия лагер проличава ясно в активността на во­
дачите на бунтовете срещу Отон през 1862 г. В обстановката,
на всеобщи антиправителствени изяви се предприемат -масови
арести сред военните. Задържани са Панос Коронеос, П. Коло-
-котроние, Леонидас Вулгарис и много други, обвинени, че виж­
дат „единствено спасение на нацията в насилствената смяна на.
правителството“86. Арестуваните са разпространявали клеветата,,,
че кралят предал „националните идеали за величието на ро­
дината“. Панос Коронеос привличал съмишленици, като пред­
ставял краля за „ненавиждащ нацията и слуга на чужди, а не-
национални интереси“, а Вулгарис пояснявал, че целта на заго­
вора е изгонването на Отон и организиране на въстание в
Турция.67
Гръцкото правителство напълно съзнава, че зад призива за
антитурска активност се крие дейност, насочена срещу престо­
ла. Тези опасения се долавят ясно о;т инструкциите, които гръц­
кото министерство на външните работи дава -на своите предста­
вители в чужбина. Много характерно в това отношение е пис­
мото, изпратено от министъра -на външните работи А. Кундурио-
тис до извънредния и пълномощен министър на Гърция в Пе­
тербург И. Суцос. Кундуриотис пояснява, че противниците на
режима „развяха като знаме на своята партия Мегали идея и
зад нейната невинност търсят да узаконят в очите на лековер-
ните своите собствени користни цели. Техните усилия са насо­
чени главно към армията и се стремят да разколебаят нейната
вярност към краля и правителството, използувайки като стръв
Мегали идея.“ Кундуриотис подчертава, че правителството е из­
правено пред дилемата да действува за реализация на Мегали
идея или да се противопостави категорично на тези проекти. Той
изказва мнението на Отон, че не би се изложил на риска да си
навлече „неблагоразположениет-о на Великите сили и да пре­
дизвика тяхното силно противодействие срещу самия себе си“88.
И все пак Отон решава да прибегне до спасителния девиз
„Мегали идея“, като разчита да си възстанови чрез него спече­
лената през времето на Кримската война популярност. Това не­
гово решение е взето очевидно след дълги колебания. Н. Дра-

185
гумис, който заема през 1862 г. поста министър на външните
работи, твърди, че Отон съзнавал ясно опасностите от едно на-
дигане с патриотични цели, заплашващо да се обърне лесно сре­
щу собствения му престол. Кралят схващал, че идването на Га-
рибалди на Балканите би довело до неговата детронация. „Тъй
като кралят подозираше това, той се колебаеше много' в реше­
нието си.“89 Именно социалният инстинкт на Отон го кара да се
бои от дебаркирането на Гарибалди в Гърция и всячески се
стреми да го избегне. Този негов страх проличава ясно в отказа
му да приеме предложението на Гарибалди за помощ срещу
бунтовниците в павилион. Тези опасения обясняват и някои па­
радоксални на пръв поглед действия на правителството: от страх
пред слизането на гарибалдейците правителството изпраща па­
раход и войска в заливите на Акарнания.90 Драгумис подчертава
изрично, че когато активността на правителството „в полза на
Мегали идея стана по-оживена, хората около правителството
търсеха съюза на Виктор Емануил или, по-скоро, Виктор Ема­
нуил търсеше този на Гърция, за да бъде обявено въстание на
гърците в Турция, като по този начин се създадат затруднения
и за Австрия и постигне собствените си цели“91. Гръцкия1 ~поли-
тик отчита принудителния характер на съюза между демокра­
тично настроените привърженици на активна външна политика
и Отон: „Тъй като те се убедиха, както изглежда, че е невъзмож­
но да осъществят своите кррежи без сътрудничеството на Отон,
беше постигнато разбирателство между двамата монарси.“92
Между Гърция и Сардинското кралство се установяват кон­
такти. От двете страни се изпращат представители, които под­
готвят сключването на съюзен договор. През I860 г. в Торино
пристига Георгиос Терцетис, който има за цел да се споразумее
с италианската страна. Той се среща с Кавур и обсъжда инте­
ресуващите двете страни проблеми. През време на пътуването
си той се ползува с подкрепата на италианския посланик в Ати­
на Мамиаки.93 За итало-гръцкото сближение съдействуват и дей­
ци като К. Левидис, които, увлечени от идеята за антитурска
.активност, са готови да забравят демократичните и антимонар-
хическите си девизи и търсят съюзници на Гърция за осъщест­
вяването на националните аспирации.94 В италианския парламент
се произнасят речи, съдържащи изявленията „Ние ще отидем
в Рим, а гърците — в Цариград“. През 1861 г. между Италия
и Гърция се сключва съюзен договор, подписан от гръцка стра­
на от Д. Боцарис, а от италианска страна от министъра на външ­
ните работи. Италия поема задължението да изпрати в Гърция
оръжие, военни кораби, бойни сили за общи действия срещу Тур­
ция, предимно в Епир и Албания.95 Гарибалди трябва да при­
стигне с войска от 500 000 души, като оглави намиращите се
под командата на генерал Тюр унгарци. Те ще се съединят в
.граничните области с други унгарци и поляци. Гърция поема за­

186
дължението да създаде национална гвардия. В Атина е създаден
комитет, който готви акция срещу Турция. Проектира се уни­
щожаването на турския флот в Цариград от двама поляци и
двама унгарци, работещи в пристанището на града. Те заедно
с още 3000 души и с помощта на „лодкарите, симидчиите и ка­
сапите на града“ ще „завземат града на Константин“.96
Атинският комитет е тясно свързан е „Комитета за общест­
вено спасение“ в Генуа, работещ за обединението на Италия.
Подобен комитет е създаден и в Закинтос, Йонийските острови.87
В състава на атинския комитет влизат висши държавни служи­
тели и политици като Ал: Маврокордатос, А. Метаксас, Д. Вул-
гарис, Д. Христидис, М. Рениерис, Н. Драгумис, й . Филимон.
Комитетът е оглавяван от университетския професор Ф. Пила-
ринос. Освен тези дейци в комитета влизат и Сп. Малакис и
Н. Вулгарис. Комитетът в Закинтос е оглавен от К. Ломбардос,
водач на радикалното течение сред политическите дейци на Ио-
нийските острови.98
Същевременно се предприемат стъпки за привличането на
Черна гора и Сърбия за съюзници. Г. Терцетис е натоварен с
емисията да изрази пред черногорския княз Даниило добрите
чувства на своето правителство.99 След завръщането си от Це-
тина Терцетис произнася публична реч пред атинската общест­
веност, като словото му е израз на най-топли чувства към сла­
вянството. През 1860 г. в Белград пристига пратеник на гръцко­
то правителство, който има задачата да сондира почвата за
евентуални преговори за съюз.100 Последвалата смърт на сръб­
ския княз не прекъсва контактите между двете страни. През
пролетта на 1861 г. между гръцкия посланик в Цариград М. Ре-
ниернс и сръбския политик Ил. Гарашанин започват преговори.
Рениерис е инструктиран да действува за споразумение за гръц­
ко-сръбски боен съюз. След продължителни преговори не се сти­
га до подписването на съюзен договор, но двете страни остават
съгласни по принцип да действуват занапред, съгласувайки уси­
лията си. Те се уговарят да започнат подготвителна работа, коя­
то включва военна подготовка и активност на турска територия
за привличане на съмишленици за общите проекти. Взема се
решение да бъдат предприети и съответните мерки за привли­
чането и на Румъния и Черна гора.101
Тези преговори ни дават възможност да добием представа
за териториалните претенции на гръцките управляващи среди
по това време. За становището на гръцкия представител се съ­
ди по предложението, с което той пристъпва към преговорите.
Гръцката страна иска да бъде конкретизирано кои части от Ос­
манската империя ще бъдат взети пред вид при обсъждането на
бъдещата съдба на Изтока. Двамата политици се споразумяват,
че те ще засегнат единствено европейските владения на Турция.
Съдбата на азиатските владения на империята се предоставя на

187
реформаторската дейност на европейските държави. Друг въп­
рос, поставен от гръцка страна, е този за отношението на бъде­
щите съюзници към българите. Според Рениерис българите не
трябва да бъдат включени в съюза, тъй като те са изостанали
в сравнение с другите балкански народи и ня'мат още свой по­
литически и културен елит. Освен това за останалите балкански
народи ще бъде опасна „тяхната ендемична руска треска“102. Раз­
граничителната линия между Гърция и Сърбия след 'Приключ­
ването на военните действия ще минава по билото на Стара пла­
нина. Сръбската страна отхвърля подялбата на България п
предлага да бъде създадена българска държава, границите на
която ще се определят след приключването на войната. Според
югославските автори Рениерис получава нареждане да приеме
това предложение. Постига се принципно споразумение за по­
дялбата на Македония до линията южно от Охрид, Прилеп, Бе­
лее, Щип, Кратово, Горна Джумая. Предвижда се. Албания да
бъде разделена между Сърбия и Гърция и към съюза да се при­
влекат и Румъния и Черна гора.103 Гръцките историци твърдят,
че окончателният изход от преговорите бил споразумението Гър­
ция да не се противопоставя на присъединяването на Босна, Хер­
цеговина и Северна Албания към Сърбия, а Сърбия да не въз­
разява срещу присъединяването на Епир, Тесалия, Македония,
Тракия и Егейските острови към Гърция.104 След приключването,
на преговорите Отон и министърът на външните работи А. Кун-
дуриотис изготвят текста на съюзния договор, който е подписан
от Кундуриотис и изпратен в Белград за потвърждение от сръб­
ска страна. Сръбското правителство обаче отлага подписването-
на договора.105 Според югославските автори белградското пра­
вителство отказва незабавното подписване на договора под пре­
текст, че още не е готово за война. Друга причина за този отказ
било искането на Гърция да присъедини земи, населени със сла­
вяни.106 Леонидас Вулгарис, който пристига през 1864 г. в Бел­
град, за да преговаря за сключването на гръцко-сръбски дого­
вор, се запознава с текста на договора от 1861 г. Според него
границите на Гърция са били очертани по билото на Стара
•планина.107
През 1862 г. сръбското правителство подновява опитите за
създаване"на балкански съюз. В Атина пристига гръцкият тър­
говец в Белград Йоан Куманудис, който има препоръка от Га-
рашанин до известния тогава радетел за съюз между славяни
и гърци Манакис.108 С последния именно се свързват всички на­
ши сънародници, пристигащи в Атина със задачата да работят
за създаването на антитурски съюз. Според Н. Драгумис Ма­
накис уверявал Отон, че „князът в Белград има готови за война
300000 сърби, българи, херцеговинци и албанци“109. До спора­
зумение не се стига, тъй като Куманудис пристига в Атина след
избухването на антимонархическите бунтове, когато позициите

188
на Отон са били напълно разклатени. Малко след това се уреж­
да конфликтът между Сърбия и Портата, а турското правител­
ство побързва да изпрати в Атина копие от текста на протокола,
с който се уреждат сръбско-турските отношения.110 Гарибалди е
отклонен от похода към Епир, а след поражението си при Ас-
промонте скъсва е Виктор-Емануил. Отговорът на Отон е, че
Гърция не е е готова за активна външна политика.111 Не след
дълго той е принуден да напусне Гърция.
Независимо от отсъствието на реални резултати от тези опи­
ти за. KOopÂHHHpaHè на действията на противниците на Турция
те ни дават възможност да направим извода, че в развоя на
гръцката политическа мисъл настъпва нов съществен етап. Сега
за пръв път гръцките .управляващи среди се обръщат към дру­
га балканска страна с предложение за съюз. Без да се прене­
брегва възможността за помощ отвън — в случая помощта на
Италия, — се възприема идеята за решаването на националния
проблем.по „балкански“ път, чрез споразумение със съседите.
Другият нов елемент е, че сега за пръв път открито, в преговори
с официален представител на друга държава Гърция очертава
териториалните граници, към които се стреми. И това са гра­
ници, които явно не съвпадат с гръцките етнически граници.
Правените до този момент от различни политически и културни
дейци предложения за граници, включващи целия Балкански
полуостров цли земите до Стара планина, сега вече се конкрети­
зират в определени договорни условия. Очевидно това са земи­
те, които гръцките управляващи среди считат за гръцкия дял
от османското наследство. По всяка вероятност гръцкото пра­
вителство е разчитало, че при успешен ход на войната то ще мо­
же да присъедини и Малоазийското крайбрежие, по което гръц­
кият етнически елемент е играел активна стопанска роля. По­
ставя се искането Гърция да присъедини земите до Стара пла­
нина. Става ясно, че Гърция вече не е единственият претендент
за наследството на „болния човек“.
Същевременно през същите години се очертава и течението
на дейците с революционно-демократични възгледи, които са при­
върженици на революционно решаване на гръцкия национален
проблем. Още Н. Драгумис изтъква, че преговорите за сключ­
ване на съюз с Италия се извършва на две нива. От една
страна, се водят разговори за постигане на „национално вели­
чие“ между Отон и Виктор-Емануил и същевременно се уста­
новява връзка между онези, „които искаха големият демагог
(Гарибалди. — б. м. Н. Д.) от италианския полуостров да се
прехвърли в Гърция и обединен с гръцките въстаници, които
след това развяха знамето на бунта в Навплион, да преобърнат
кралския престол, обявят република и нахлуят в Турция“1^1.
През разглеждания период Балканите са обсадени от пра­
теници на революционна Италия, които търсят съюзници. Сред

189
тях е Амилкаре Чиприани, който през Г862 г. участвува в бунта
срещу Отон.113 Централна фигура сред тях е Марко Антонио
Канини, емигрирал в Гърция след разгрома на революцията от
1848 г.114 Още през 1851 г. Канини формулира идеята, че „един­
ствената надежда за спасение е в съгласуваното и едновременно·
въстание на всички потиснати народи. Тогава сегашната систе­
ма в Европа ще рухне.115 Чрез гръцкия печат той популяризира
схващането си, че „първа и обща цел на всички народи, които
частично или изцяло са под турско робство или под игото на
Австрия, е освобождението от това робство и заедно с това по­
литическото и социалното преобразование“. Канини прокламира
идеята за съюз между гърци, италианци, славяни и унгарци,
който единствено може да разруши. Австрия и Турция. Той,счита
тези народи за естествени съюзници независимо от сложните
етнически взаимоотношения на Балканите. Той подчертава из­
рично, че първа обща задача за балканските народи е освобож­
дението от робството на австрийци и турци. След ликвидирането*
на робството териториите като Триест, Тракия и Македония ще
бъдат устроени на „принципа на националностите заедно с по­
литически и географски съображения“. Познавайки опасенията
на гърците от „славянската опасност“, Канини посочва за пръв.
враг на Гърция турците. Той рисува привлекателната картина
на итало-гръцкото стопанско сътрудничество. Канини е убеден
републиканец и е враждебно настроен към Отон. Той подчерта­
ва, че Отон се старае да се представи за защитник на Мегалн
идея само и само за да си възвърне загубената популярност.
Той поддържа връзки с противниците на монархията. През 1862 г.
той отива при Гарибалди, за да го убеди да помогне на дейците
за демокрация в Гърция.
Идейно свързан с Канини е и Димитриос Цамис Каратасос.
Независимо от заеманите от него висши постове в гръцката дър­
жава той би могъл да бъде причислен към категорията на „про­
фесионалните бунтовници“, които не пропускат случай да дей­
ствуват против Турция. За неговите идеи съдим по връзките му
с Канини, Раковски и Гарибалди, както и по словото, което про­
изнасят при погребението му познавалите го лица.116 Каратасос
е убеден, че войната на италианците създава благоприятни ус­
ловия за антитурски действия, които не трябва да закъснеят. Той
отиза в Италия и се сражава срещу австрийците, като вярва,
че поробените балкански народи ще получат помощ от италиан­
ските революционери. Уверен, че големите европейски държави
имат користни цели, той прегръща идеята за освобождението на
балканските народи със собствени сили. Тази идея, която е син­
тез от целия натрупан революционен опит на балканските на­
роди, се изразява с формулата „Изтокът чрез Изтока“.117 Осво­
бодените чрез задружни усилия балкански народи трябва сами
да станат господари на себе си. Гърция, Сърбия и България са

190
три сестри и патриотизмът на техните народи не трябва да по­
ражда вражда между тях. Каратасос си представя бъдещото
устройство на Балканите като три свободни и съюзни царства.
На него принадлежат думите „Свяст, любов, съгласие между
славяните и елините чрез меча придоби ще им свобода и правда“.
През 1860 г. Канини и Каратасос създават в Неапол Ели-
но-елавянски комитет. Негова цел е изграждането на съюза меж­
ду славяни и гърци. Той поддържа връзки с нашия Раковски,
който през лятото на 1861 г. препоръчва Каратасос на сръбския
държавник Филип Христич. Думите, с които Раковски характе­
ризира Каратасос, са следните: „Известният Георги Кара Таиш
се намира понастоящем тук в Галац и има намерение да дойде
в Сърбия да се поклони на гроба на покойния княз Милош. Той
е още и добър юнак. Гърците са ядосани, тъй като той говори
български и казва, че е българин.“113 Според речта, произнесена
при погребението му, „Каратасос се превръщал в грък, сърбин
и българин“, за да се разбере по-добре с революционните пред­
ставители на тези народи. През 1861 г. Каратасос пристига в
Белград. По това време сръбската столица представлява,център
за организиране на антитуроки и антизвстрийски акции, и то със
знанието на правителството. Тук пристига и Стефан Тюр, вода­
чът на унгарските революционери, който също ще се включи в
съюза на сърби, гърци, българи и италианци. Каратасос се раз­
болява и почива в Белград, като погребението му се превръща
в демонстрация на готовността на революционерите от всички
балкански народи за сплотяване срещу общия враг.
Демократичното течение в националноосвободителното дви­
жение е представено и от Илиас Стекулис. Той е сред прибли­
жените на Гарибалди лица и заема централно място между ре­
волюционерите, осъщестяващи връзка между Балканите и ита­
лианците.119 Участвува в Кримската война и е награден с медал.
След това се прехвърля в Италия заедно с други гърци, тъй
като вярва, че Гарибалди ще подкрепи освободителните борби
на гърците. През време на Френско-пруската война участвува
като доброволец на страната на Франция.120 Стекулис е убеден,
че гърците не трябва да очакват помощта на европейските си­
ли, а сами да издействуват с оръжие свободата си. Той е отри­
цателно настроен към Отон и счита, че той трябва да бъде из­
гонен от Гърция. Стекулис полага усилия да убеди своите съ­
мишленици, че кралят няма да действува за освобождението на
поробените. По запазените в неговата архива писма може да се
съди, че той е поклонник на Мегали идея, която за него озна­
чава „идеята за освобождението на поробена Гърция“121. Сред до­
кументите се съдържа и послание до „мъжествения гарнизон на
Навплион“, до въстаналите срещу Отон военни. Приветствието
завършва с израза: „Нека разрушим остатъците от средновеков­
но безсмислие и върху техните развалини да издигнем знамето

191
на братството. Нека прозвучат двата гласа (на свободна Гърция
.и обединена Италия, б. м.) на световната минала слава от Ал­
пите до Таврида.“122
Друг представител на тези среди е и споменатият по-горе
водач на най-радикалното течение на политиците от Ионийските
острови К. Ломбардос. Той оглавява комитета на о. Закинтос и
поддържа връзки с комитета в Генуа и лично с Гарибалди. Лом-
'бардос е сред хората, които осъществяват контактите между
1 талианските революционери и Гърция, но Гърция на антимо-
яархистите и демократите. Ломбардос се старае да убеди Гари­
балди, че Отон е „злонамерен към величието на Гърция“ и е
виновен за неуспеха на въстанието от 1854 г.123
Тези среди са представени и от споменавания многократно
3. Сотириу, който се включва в гарибалдейските отреди с убеж­
дението, че Италия ще помогне на гърците.124 Той е привърже­
ник на идеята за съюз между гърци и славяни и участвува в
създаването на Славянско-гръцкия комитет в Неапол.125 През то­
зи период у него се затвърдява убеждението, че Отон трябва
да бъде изгонен от Гърция.125 Идейно свързан с него е и Андреас
Ригопулос, който също е член на Атинския комитет. Ригопулос
е поклонник на демократична Италия и уважава дълбоко идеите
на Мацини, с когото той поддържа лично връзки. Съзнавайки
силата на патриотичната пропаганда, той предупреждава свои­
те сънародници да бъдат бдителни да не би тя да бъде изпол­
зувана за користни цели.117 Към това течение принадлежи и Сп.
Малакис, който е активен член на Атинския комитет. Подобно
ла останалите свои другари той полага усилия да дискредитира
монархията и да докаже необходимостта от изгонването на Отон.
Гой е близък приятел и съмишленик на Канини.128
Идейно свързан с тези среди е и споменатият по-горе H. Т.
Вулгарис, който също членува в Атинския комитет.129 През 1860 г.
той издава брошура, озаглавена „Нашият национален дълг към
застрашеното източно християнство“, в която прокламира идея­
та, че балканските народи трябва сами да защитят правата си.
Той отправя нападки срещу управляващите среди, които не са
подготвили във военно отношение страната, за да „се противо­
поставим с оръжие на оръжието“, „да се обявим sa бъдещи вла­
детели на Изтока“.130 Вулгарис вижда ® останалите балкански
народи естествени съюзници: „Ние няма да сме сами в тази
славна предстояща борба. . . Днес мечът на турчина е насочен
срещу цялото източно християнство и сочи на гърци, черногор­
ци, сърби, румънци и българи обща за всички борба. Нека пре­
станат недостойните племенни ревности и вражди, посети и под­
клаждани от онези, които не искат освобождението на Изтока. . ,
Нека спасителната идея за солидарност, за обща борба, за общи
опасности сближи на дело разделяните помежду им братски
народности.“ Вулгарис предлага да бъде създаден федерален

192
съюз на всички православни източни народи, които ще живеят
в’ „доброволен и силен с искреността си съюз“. Вулгарис насоч­
ва призивите си към „богатите хора на нацията“ и категорично
твърди, че борбата за свобода „не води до сътресения в същест­
вуващия строй“. Гърция трябва да изпълни своята „национална
мисия“, т. е. да „донесе спасението или гибелта на цялото из­
точно християнство, на което просветилият го елинизъм е при­
знат животоносен център от векове“.
Идеята за националното освобождение е сраснала с разби­
рането на необходимостта от съюз с останалите балкански на­
роди и у анонимния автор на брошурата „Гръцката борба“,
отпечатана през 1860 г. Книгата е предназначена според автора
„за лолзуване на всички класи от народа и особено от учащата
ое младеж от началното училище“131. Авторът подчертава, че
ведно със стремежа към лична свобода, свобода на печата и сло­
вото гръцката националноосвободителна борба съдържа и тра­
дицията за общи действия с българи, сърби и черногорци.
Тезата за необходимостта от сплотяване на балканските
народи е подробно разработена в книгата на Т. Афендулис „Из­
тока чрез Изтока“. Авторът е бивш участник във въстанието от
1854 г., който от собствения си опит се е убедил, че гърците не
трябва да разчитат на помощта на външни сили, а единствено
на съюза на съседните балкански народи. Тези свои схващания
той излага в поредица от статии в гръцкия печат през 1861 г.
Топлият прием от страна на гръцката общественост кара автора
да издаде тези статии наново в отделна брошура.132 Под форму­
лата „Изтокът чрез Изтока“ Афендулис разбира възраждане на
Балканския полуостров чрез обединените усилия на населява­
щите го народи — сърби, гърци и българи. Според него Изток,
това са европейските владения на Византия — земите на север
до Дунав, на запад до Адриатическо море, на изток до Черно и
Мраморно море и на юг до Средиземно море. В тези територии
гърците представляват компактна маса от 6 милиона души. Об­
щото население на полуострова е 12 милиона, от които 4 млн.
са сърби, 2 млн. — българи и останалите — гърци. Българите
населяват земите, ограничени от Черно и Мраморно море, и са
силно размесени с гърците. Той причислява към гърците албан­
ците, „които са също гърци“. Афендулис счита сътрудничеството
между балканските народи за осъществимо, тъй като „ние, гър­
ците, не претендираме за български земи, нито за сръбски, а и
те нямат основание да искат нашите“. Разбирателството произ­
тича от общите интереси и от освободителните задачи. Българи­
те също искат независимост, което проличава от опитите им да
създадат своя автокефална църква. За разлика от множество
свои съвременници, които намесват като обяснение на църков­
ната борба на българите „панславнзма“ или протестантската
пропаганда, Атендулис отчита истинския национален характер

13 Н а ц и о н а л н и я т в ъ п р ос 193
на българското църковно движение.153 Авторът подчертава, „не­
ка не си въобразяваме, че е възможно нашето изключително гос­
подство над византийските земи: това е призрак, това е жалък
блян, който не само не може да бъде осъществен, но « само ще
предизвика, както вече предизвиква в сърцата на българите, от­
рицателните реакции на останалите“. Подобни претенции сама
ще попречат на гърците да осъществят обединението на гръц­
кото племе, ядро на което е „свободна днес Гърция, а необеди-
нените до днес членове: Ионийските острови, Епир, Тесалия, Ма­
кедония, Крит, Кипър“. Афендулис се позовава на историческа­
та традиция на съюз срещу поробителите на балканските наро­
ди: „О, нека не забравяме, ние, които сме отсам Олимп и Тер-
мопилите, че в равнините на Арголида и Типа още дими кръвта
на българите и сърбите, и гърците, смесена в свещено братство.. .
Нека разберат добре и българите това, че по-добри съюзници
и приятели от сърбите и гърците те няма да намерят.“ Авторът
счита, че правителствата са онези, които внасят вражди и от­
чуждение между хората, а „между народите съществува соли­
дарност в чувствата и интересите“. Той съзнава, че съществува­
щите в Европа революционни движения се стремят да отхвърлят
робството на „единородците“, т. е. тяхното движение надхвърля
рамките на националноосвободителното движение. След изгон­
ването на Отон Афендулис е сред активните участници в На­
ционалното събрание като представител на интелигенцията.13*
Към това идейно течение принадлежи и Ар. Валаоритис, кой­
то през 1861 г. кръстосва Балканите и установява връзки с чер­
ногорците.135 Свързан с него е и П. Коронеос, активен предста­
вител на антимонархически настроените кръгове. С него именно
общуват Раковски и Марко Балабанов в усилията си да постиг­
нат българо-гръцко споразумение. Според М. Балабанов, Коро­
неос съжалявал за църковната разпра между българи и гърци
и не й придавал значение. Той бил убеден, че тя е плод на уси­
лията на Портата да внесе разцепление сред подвластните си.
народи.133
Най-ярък представител на това течение е Леонидас Вулга­
рно, син на българин, участвувал във въстанието от 1821 г.137 Вул­
гарно участвува в Кримската война, а след неуспеха на акция­
та срещу Турция се настройва против Отон. Той разказва, че
„като. .пламенен ревнител на Метали идея бях убеден от против­
ниците на Отон да действувам против монарха, тъй като нацио­
налните стремежи не се осъществиха през неговото царуване“138.
Вулгарис поддържа връзки с италианските демократи и вижда
в проектирания съюз между славяни, гърци и италианци един­
ствен път за освобождение. С него именно се срещат Раковски
и М. Балабанов и обсъждат планове за общи действия. Според
Балабанов Вулгарис имал трезво отношение към българския
църковен въпрос и изказвал съжаленията си, че той разединява

194
българи и гърци.139 Характерно е критичното отношение на Вул-
гарис към цариградските гърци, които поради големите си права
и привилегии са се превърнали във верни слуги на султана.
„Фанариотската театрална трупа на турците, водена от жажда­
та си за трупане на богатства и тщеславие, обедини пожела­
нията си с останалите за увеличаване на силата на своя госпо­
дар и покровител. Те заграбват на публичен търг епископските
катедри в България и изсмукват всички доходи на тази земя.“
Според него гръцките духовници в България „не се грижат за
вътрешния напредък на страната, а, напротив, надминават тур­
ските чиновници 1в произволите, лошото правораздаване, прес­
ледванията, потисничеството и грабежите“1'10. Вулгарис обвинява
Гърция, че тя не е заела правилна позиция спрямо борбата на
българите и вместо „да посредничи в спора като добра майка
на децата на Изтока, вместо да следва пътя на своето предоп­
ределение, . . . нейните политици имитират делата на архонтите
във Византион“141. Вулгарис подчертава многократно участието
на българите във Филики етерия и въстанието от 1821 г. Той
припомня, че голяма част от тях остават в свободна Гърция.
Гръцката държава трябва да води разумна и далновидна по­
литика, тъй като тя трябва да играе ролята на Пиемонт на
Балканите.
Въз основа на изложените по-горе примери можем да на­
правим следните изводи за характера на националноосвободи-
телната активност на гърците през този период. На първо място
ясно се разграничават основните тенденции на дейците, привър­
женици на идеята за освобождение по пътя на всеобща, орга­
низирана революционна борба и на свързаните с управляващи­
те среди политици,, считащи за единствено желан и възможен
пътя на съюзите и войните на монарсите и правителствата. Не­
съмнено поради социалната природа на носителите на револю­
ционно-демократичните идеали в някои моменти между тези две
тенденции настъпва сближение-и-временно съюзяване, явление,
което се наблюдава в Сърбия и Италия. Същевременно, поуките
от Кримската война показват, че не трябва да се разчита на
тю.мощ отвън. Към съюза на съседните народи се ориентират
представителите и на двете течения. Проявяват се обаче основни
различия в отношението на представителите на двете тенденции
към негръцките народи. Рениерис отива на преговори с Гараша-
нин с готов проект за подялбата на османското наследство, иг­
норирайки напълно интересите на българи и албанци. Проектите
за бъдещото устройство на Балканите, съставени от представи-,
телите на демократичното крило, говорят за по-развито чувство
на реалност и далновидност. В тях личи стремеж към съобразя­
ване с условията на Балканите, с напредъка на процеса на на­
ционално обособяване на балканските народи. Проявява се же­

195
ланието да се гледа на бъдещия съюзник 'приятелски, като се
отчитат неговите постижения и исторически заслуги.
При всички тези проекти обаче неизменно откриваме не са­
мо чувството на национална гордост, но и съзнанието за превъз­
ходство на собствения народ, за „особеното предопределение на
гръцката нация“ и стремеж към излизане от собствените етни­
чески граници. От този съществен белег са белязани всички про­
екти, в които намираме в по-разработен вид идеята за бъдещото
устройство на Балканите, дори и в случаите, когато се говори
за федерация. Тези дейци забелязват, че те не са сами на Бал­
каните в претенциите си към-наследството на „болния човек“,
разбират, че и останалите нации имат собствен път на развитие
и собствени аспирации, като това ги кара да „понамалят“ гра­
ниците на Гърция, към които се стремят. Това обаче не им по-
лречва да заявят открито, че не съществува отделен албански
народ, че това са в същност гърци, че българите биха се задо­
волили със земите между Дунав и Стара планина или пък че
всички балкански народи биха се погърчили „с удоволствие“.
Та дори и самият Л. Вулгарис, който заема най-лично място
сред дейците за балканско сближение и обща революция и е го­
тов да обвинява гръцката страна в българо-гръцкия църковен
спор, мечтае да види своята страна с граници до Стара планина.
Характерен е случаят, разказан от самия него, че той, разби­
райки изгодните за гърците условия, при които Отон е прегова­
рял със сърбите през 1861 г., се просълзил при мисълта за свое­
то участие в антимонархическия заговор.142 Показателен е и фак­
тът, че М. А. Канини, който е познавал добре настроенията на
гръцките революционери, многократно се връща към проблема
за взаимоотношенията между националностите на Балканите и
предупреждава гърдите да не се стремят към хегемония. Той
припомня поуката от революцията през 1848 г., когато именно
стремежът на някои народи да се наложат над други довежда
до разгрома на революционните сили.143 Ето защо и Раковски,
сам воден от идеята за създаване на голяма българска държа­
ва, не намира общ език с Л. Вулгарис. Той твърди, че Вулгарис
бил обхванат от „облачни мечтайности“144, а Мегали идея за не­
го е „мечтайни елинизъм, голяма гръцка идея“, враг на възраж­
дането на българите, идея за хегемония на гърците и погърч-
ване на останалите народи.145
През същия този период добива още по-ясни очертания и
тенденцията на политиците, стремещи се към запазването на
политическото статукво на Балканите. През годините, последва­
ли Кримската война, това мнение печели все повече привърже­
ници, и то главно сред „силните на деня“. Общото развитие на
страната изнася напред в политическия живот нови сили и дей­
ци, които отчитат реалните възможности на Гърция. Сред най-
типичните изразители на тази тенденция в гръцката политическа

196
 мисъл е Епаминондас Делигиоргис. Той символизира укрепването
на новите политически сили,,.които сменят във властта предста­
вителите на старата генерация политици. Негово дълбоко убеж­
дение е, че Гърция .няма интерес да влиза във война с Турция.
Гръцката армия и гръцката икономика не могат да осигурят ус­
пех на страната в подобна политика. Делигеоргис настоява, че
гръцкият национален проблем подобно на италианския трябва
да бъде решен чрез преговори между Великите сили.148 Рухва­
нето на Турция е предстоящо и затова Гърция трябва да се гот­
ви за този критичен момент, като заздрави стопанството си
и подготви армията си. Делигеоргис критикува водената от Отон
политика: „И какво ли не стори той с Мегали идея! Пося само
вечно недоверие у целия свят, към Гърция, и то без ни най-малък
повод. Защото в неговите ръце Мегали идея беше една истинска
подигравка на самата себе си.“147
Убеден противник на войната, Делигеоргис настоява, че
гръцките политици трябва да се стремят не към завладяването
на Изтока, а към неговото цивилизоване. Това е „мисията и
'Предопределението на Гърция“148. Основно средство за осъщест­
вяването на тази мисия е заякчаването на връзките между крал­
ството и народите на Турция, с които „ние сме свързани с кръв,
вяра и общи тегла“. Гърция, твърди Делигеоргис, има в Евро­
пейска Турция повече поданици от която и да било друга дър­
жава, най-много знамена и единоверци. Тя е длъжна да покаже
пред света, че и тя има права над Турция, както и Англия. Тя
е ядрото на Изтока и тя трябва да го цивилизова и обедини.
Връзките между Гърция и Изтока трябва да бъдат заякчени
посредством църквата, чрез консулската система, чрез учили­
щата, чрез гръцкия флот“149. Преди да е извършила тази подгот­
вителна работа, Гърция не трябва да разваля отношенията си
с Турция, тъй като това само би изтощило вътрешно страната
и би попречило за осъществяването на връзките между Гърция
и източните народи.150 Делигеоргис настоява, че гръцките поли­
тици трябва да следят развитието на източните народи и да се
интересуват от техните проблеми. Той отделя особено много вни­
мание на българите, които според него са се откъснали вече от
елинизма: „И в България ...има гръцка партия, която е по-стара
в сравнение със силната днес руска партия. Но сега вече там
„русизмът“ е много силен.!S1“ В България панславизмът прогон­
ва гръцкия език и образование. Това вреди и на самите българи,
тъй като „елинизмът е единственото средство за цивилизоване
на българите. Източните народи са предопределени да получат
цивилизацията си не в Париж, а в Атина.“152 Делигеоргис вярва,
че гръцкото влияние сред българите може да бъде възстановено
чрез активността .на консулите, свещениците и училището.
Подобни са схващанията на видния политически деец с про-
английска ориентация Николаос Драгумис. Неговите мемоари

19 7
за годините иа войната отразяват неодобрението му към аван­
тюристичната политика на Отон. Той счита, че Гърция не е под­
готвена за война и всяка стъпка в тази насока би била пагубна
за нея.153 Гърция не трябва да разваля отношенията си с Турция,
докато не се подготви материално, военно и морално. Това оз­
начава, че тя трябва да спечели уважението и обичта на под­
властните на Турция народи и да разчита на тяхната подкрепа
и стремеж към обединение с Гърция. Драгумис е противник на
идеята за съюзяване на балканските народи, тъй като счита, че
гърците не могат да разчитат на помощта на съседите си. Про­
тивник на войнствената спрямо Турция политика е и демокра­
тично настроеният деец Ат. Пецалис: „И престанете да безпо­
коите Гърция с шарлатанските начинания в името на Метали
идея . . /При подобни размирици капиталите се отклоняват от
търговията, а индустрията и изворите на националното богатство
пресъхват. Обществото боледува в морално отношение, а вие
го обричате да страда и материално.“154
Противник на активна антитурска политика е и демократич­
но настроеният интелектуалец, общественик и журналист Ата-
насиос Гудас. Според него Отон е водил вредна за гърците по­
литика, с която само е предизвикал недоверието на Великите
сили, поради което изгонването му от Гърция ще бъде единст­
вено спасение.155 Гудас е сред дейците, които подготвят атмосфе­
рата в страната за изгонването на краля. Той твърди, че въс­
танието от 1821 г. е имало за цел да замени турското робство
над Изтока с християнството. Тази идея е трябвало да бъде
реализирана в граници, съвпадащи с териториалното разпростра­
нение на християнското население в империята, тъй като рево­
люционерите са били водени от принципа на борбата на христи­
янството срещу исляма. Затова и във въстанието от 1821 г. уча­
ствуват българинът Хаджи Христо и черногорецът Васо. Гърция
ще успее да изпълни заветите на революцията, ако се превърне
в огнище за просвета и цивилизация на народите на Изтока, ка­
то развие учебното дело и укрепи църквата си. Необходимо е
да бъдат създадени училища в гръцките общини на Изток, да
бъдат разпространени гръцки книги, да се изпращат гръцки учи_-
тели и свещеници. Единствено тогава Гърция ще може да играе
ролята на Пиемонт на Балканите. Гърците трябва да очакват
решението на националния си проблем от Великите сили, а не
от войната срещу Турция.
Така през разглеждания период в гръцкия политически жи­
вот се утвърждава проявилата се и през предишните години тен­
денция на сътрудничество със западните държави в поддържа­
нето на интегритета на Османската империя. Тази тенденция съ-
ответствува най-пълно на интересите на гръцката търговско-бан­
керска буржоазия. Следвайки тази политическа линия, тя си
гарантира поле за действие в областта на стопанския живот, в

188
която тя ще играе ролята на сътрудник на британския капитал.
Чувството за реализъм и прагматизъм на представителите на
тези социални сили им показва ясно, че решаването на Източния
въпрос по пътя на войната неизбежно би довело до разкъсване­
то на османските владения, и то при наличието на силен в ет­
ническо отношение славянски елемент, който ще бъде сериозен
конкурент при подялбата на османското наследство. За гръцкия
заможен корабопритежател, търговец, предприемач, банкер и
пр. е много по-изгодно не само запазването на мира в района,
но и съхраняването на съществуващите политически граници,
тъй като границите на Османската империя очертават и контур à
на земите, в които те играят водеща роля. И колкото по-реална-
става в някои моменти възможността от накърняване целостта
на Османската държава, толкова по-настойчиви стават преду­
прежденията за опасността от славянството, подкрепяно от Ру­
сия.156 Превесът на социалните сили, поддържащи тази полити­
ческа линия, оказва решаващо влияние върху избора на средства­
та, с които трябва да бъде провеждана националната политика
на страната. „Мегали идея няма да има за пречка вече Осман­
ската империя, която се е превърнала във „Великия болен“, а
българите“157, откъдето и вниманието на официална Гърция ще
се насочи именно към средствата за преодоляване на тази но­
ва пречка.

3
Гръцката
църковно-просветна
политика
през периода
1853-1863 г.

През разглеждания период се задълбочава още повече прояви­

лата се в лредидещите години тенденция на сближаване между
свободна Гърция и Цариградската патриаршия. Политиката на
гръцките управляващи среди по църковния проблем се овързва
органически с техните проекти относно решаването на Източния
въпрос. Ролята на църквата като влиятелен помощник на дър­
жавата при осъществяването на задачите по националния въп­
рос се осъзнава и подчертава от всички политици и интелекту­
алци.158 Полагат се усилия за заякчаването на връзките с оста­
налите в османската държава християни и по църковен път.·
Силен тласък в тази насока дава разгарящата се борба на бъл­
гарите за собствена църква. Свободна Гърция не може да ос­
тане пасивен зрител на конфликта между Патриаршията и бун­
туващите се българи. За всички е ясно, че в случая не се касае
до въпрос от църковно-догматично естество, а до проблем от по*

199
 литическа и национална значимост. Пълното осъзнаване на по­
литическата стойност на българския църковно-национален проб­
лем проличава ясно и от факта, ч е i b почти всички цитирани по-
горе проекти за решаването на националния проблем на гърците
се засяга под една или друга форма и българският църковен
проблем. За гърците от кралството и Турция е очевидно, че той е
свързан с проблема за бъдещето на гръцката нация, на нейните
териториални аспирации и териториалните граници на гръцката
държава.159 В зависимост от позициите, които заемат по българ­
ския църковен въпрос, гръцките политически и обществени дей­
ци могат да бъдат обединени в няколко основни течения.
На първо място се очертава тенденцията на дейците с про-
западна ориентация. Именно с тези среди са свързани и най-
ревностните опити да се направи достояние на читателската пуб­
лика застрашителният за интересите на елинизма прогрес на
българщината в Македония и Тракия. Органът на англофилска-
та партия „Атина“ публикува поредица от материали, които
имат за цел да покажат, че българи, сърби и румънци са започ­
нали борба срещу гръцката просвета и църква, на които елиниз­
мът разчита за осъществяването на националните си аспирации.
Пръст в тези антигръцки действия имат „северната сила и ней­
ните агенти“1™. Считайки Македония и Тракия за гръцки дял от
османското наследство, „Атина“ настойчиво подчертава, че имен­
но тези територии са застрашени от „панславизма“161. Тревож­
ните информации за „побългаряване на села и църкви“ в Одрин,
и то с участието на „агентите на великата сила“, стават все по­
чести.162 Дори такива ожесточени противници на Патриаршията
като Фармакидис реагират негативно на бунта на българите сре­
щу патриарха.166 Всяка отстъпка пред българите се счита за на­
кърняване на националните права и интереси. Макар и да не се
отказва от традиционната версия за ролята на панславизма и
Русия като първопричина и двигател на българския църковен
проблем, „Атина“ подчертава, че именно грабителският дух на
духовенството сред славянството е предизвикал протеста на бъл­
гарите и е улеснил проникването на руското влияние сред тях.164
Подчертава се, че гръцкото духовенство, на което гръцката дър­
жава ще се опира в своята национална политика, трябва да бъ­
де представено от достойни и влиятелни личности.
Дали преди години най-многобройни противници на Патри­
аршията и на властта й над Гърция, англофилски и франкофил-
ски настроените среди се оказват сега най-ревностни поддръж­
ници на патриарха в борбата му срещу българите. Настъпилото
сближение между прозападно настроените цариградски първен­
ци и гръцките политици със същата ориентация намира израз
и в тяхната позиция на непреклонност към исканията на бъл­
гарите. Доближаването на позициите на прозападно настроените
среди в Гърция до най-антибългарските кръгове във Фенер про­

200
личава ясно. Това уеднаквяване в позициите личи от сравнение­
то между представителите на полемичната литература от годи­
ните на българо-гръцката църковна разпра. Ние намираме пъл­
но сходство в аргументацията на трудовете, излезли в Атина и
Цариград.165 Според преданието самият Фармакидис, някогаш­
ният ожесточен противник на сближението между Цариград и
Гръцката църква, починал от скръб при вестта за антипатриар-
шеския акт на Иларион Макариополски на Великден 1860 г.1в®
Очертава ое и становището, застъпвано от проруски наст­
роените среди, които считат, че не трябва да се стига до скъс­
ване между Патриаршията и българите. В унисон с руската по­
литическа линия на поддържане на единство на православието-
тези дейци считат, че би могло да се намери компромисно ре­
шение на конфликта. Тези среди са готови да обвинят проан-
глийски настроеното фанариотство за нежеланието му да напра­
ви отстъпки на българите.167 Те отчитат ролята на Високата пор­
та в българо-гръцкия църковен конфликт и настояват, че бъл­
гаро-гръцката вражда е изгодна само за враговете на двата
народа.168 Застъпниците на това мнение считат, че Гърция тряб­
ва да намери решение на спора и с това да издигне своя автори­
тет сред християнството. Някои от тези дейци са готови да виж­
дат корените на българския църковен въпрос в религиозната
пропаганда на католицизма или протестантството.169 Въпреки,
благосклонността на тези среди към славянството те не успяват
да осъществят желаното споразумение между Патриаршията и
българите. Техните опити са предварително осъдени на неуспех,
тъй като несъвместимостта между националните аспирации на
българите и териториалните претенции на гърците се оказва не­
преодолима. Както тезата на Патриаршията за единството на
православието, нетърпящо филетизма на българите, така и твър­
дението за пораждането на българския национално-църковен
въпрос в резултат на чужда пропаганда показват несъобразява­
не с естествения исторически процес на формирането на нациите.
Невъзможността да бъде намерено решение на българо-
гръцкия църковен спор проличава още в началото на официал­
ното му обсъждане. През 1858 г. в Цариград е свикан църковно-
народен събор, който трябва да набележи църковни реформи в
духа на Хатихумаюна. От избраните 45 представители на съ­
бора българи са само 4. Българските представители поставят
искането изборът на владици да става от епархиите и владици-
те да познават езика на населението. Това искане, макар и ми­
нимално, е отхвърлено от Патриаршията. Независимо от този
неуспех постъпките на българските представители допринасят за
серизоно обсъждане на българския църковен проблем от поли­
тици и дипломати.170
При тези обстоятелства гръцкото правителство решава да
изрази ясно своето становище. И докато през 1849 г. гръцката

201
■страна се задоволява да покаже неудоволствието си от създава­
нето на българския храм „Св. Стефан“ в Цариград само пасив­
но, чрез неучастието на гръцкия посланик в Цариград в цере­
монията по освещаването на храма, сега гръцкото правителство
изказва категорично мнението си. й . Суцос, гръцкият посланик
в Петербург, излага през есента на 1859 г. становището на гръц-'
•ката страна по българския църковен въпрос. Той се среща с
руския министър на външните работи Горчаков и заявява, че
Гърция счита Пловдив за гръцки град. Той изразява протеста
на своето правителство срещу опита да бъде наложен български­
ят език в богослужението в области, които смята за район с
преобладаващо гръцко население. Той изказва недоволство от
подкрепата, която руското правителство е оказвало на българи­
те в искането им за „национално духовенство“. Гръцката страна
е особено възмутена от активността на руския дипломат Рачин-
ски, който със своите симпатии към българите и съчувствието си
към борбата им за национална църква нанася щети на право­
славието.171 Суцос се опитва да убеди руския министър, че дви­
жението на българите за собствена църква не е плод на злоупо­
требите на гръцкото духовенство, а резултат от пропагандата на
панелавистите, т. е. изцяло е стимулирано отвън. Гръцкото пра­
вителство реагира много остро и срещу великденската акция на
българите в Цариград. Разчитайки на желанието на Русия да
запази единството на православната църква, гръцките дипло­
мати открито издигат заплахата от схизма между Патриаршия­
та и българите.172 От разговорите между Й. Суцос и Горчаков
проличава ясно, че гръцкото правителство постепенно се убеж­
дава в безсмислието на твърдението за „външната интрига“ ка­
то първопричина за българския църковен проблем.173 Гръцките
дипломати сдедят с нарастваща тревога успехите на българско­
то църковно-национално движение, което обхваща все по-заст-
рашително претендираните от Гърция райони в Тракия и Ма-
.кедония. Гръцкият посланик в Цариград Рениерис протестира
пред руските власти срещу дейността на руския консул в Плов­
див, българина Найден Геров. Със своята активност Н. Геров
предизвиква намесата и на И. Суцос.174 Гръцкият посланик в
Цариград напомня още веднъж позицията на своето правител­
ство по българския въпрос.
Гръцките дипломати мобилизират усилията си да попречат
на процеса на национално утвърждаване на българите.175 В до­
кладите на руския консул в Одрин Шишкия намираме подроб­
на иформация за антибългарските действия на гръцкия консул
:в града Доскос. Според Шишкин Доскос пречи съзнателно на
■споразумението между българи и гърци по спорните въпроси
и с крайните си позиции предизвиква оплакванията и на мест­
ените гърци.176 Участието на гръцката държава в конфликта меж­
ду българите и Патриаршията става все по-осезателно. Осъ­

202
ществява се единодействие между гръцките дипломатически
•представители в Турция и представителите на Фенер. „Фенер-
ското духовенство беснее против внасянето на напечатаните в
Одеса образи на български царе, разказва Селимински, а разни
гръцки икони и ликове, печатани в Гърция, забранени от само­
то положение на нещата и здравия разум, красят стаите му.“177
Селиминскй, който в призивите си за изгонването на фенерски-
те духовници от българските земи не е преставал да сочи при­
мера на Гърция, създала независима от Фенер църква,178 кон­
статира с огорчение промените: „Гръцките вестници пишат про­
тив нас в съгласие с фенерските. . ,“179 При нарастващата враж­
дебност и ожесточение между двете народности стават невъз­
можни и безрезултатни опитите на някои духовници да напра­
вят отстъпки пред минималното искане на българите за въвеж­
дане на български език в богослужението.180
Така настъпилите вследствие на Кримската война промени
в обществения и политическия живот на гърците от кралството
■и Османската империя слагат дълбок отпечатък върху еволю­
цията на гръцката политическа мисъл относно пътищата за ре­
шаването на националния въпрос. Взелата превес тенденция на
мирно стопанско и културно-църковно проникване изглежда мно­
гообещаваща. Тя стимулира насочването на усилията именно
в онази насока, която отговаря изцяло на интересите на упра­
вляващите среди в Гърция и на свързаните с тях представители
на гръцката народност в пределите на Турция. Плод на атмо­
сферата на общуване в сферата на стопанския, идейния, цър­
ковния и политическия живот между „вътрешния и външния
елинизъм“ е една книга, която днес бихме окачествили като па­
метник на политическата утопия. Неин автор е П. Калеврас,
представител на русофилеки настроените среди, считащи, че
бунтът на българите против Патриаршията е плод на пропаган­
дата на католицизма. Калеврас настоява, че българи и херце-
говинци страдат от потисничеството на „турците, архиереите и
коджабашите гърци“.181 Той смята, че Русия е единствената дър­
жава, която се грижи за балканските народи и им е помагала
да се освободят, докато западните държави са подкрепяли Тур­
ция. През 1861 г. той издава книгата си „Най-съвършената про-
ектоконституция на бъдещата гръцка империя в Цариград“, в
която е представен детайлно разработен проект за устройството
и управлението на мечтаната гръцка държава. Териториалният
«бхват на тази държава все още не е определен. Член първи от
конституцията гласи: „Гръцката нация, която се свика днес чрез
своите законни представители, се обявява днес за свободна от
всяко вътрешно и външно потисничество или влияние на друга
държава. Тя е наследник на Турската империя и в овоите есте­
ствени и признати граници на Изток . . ., на Запад . . ., на
Юг . . ., под името Гръцка империя и със столица града на всич­

203
ки царе.“182 Официална религия в тази империя ще бъде изто­
чноправославната, като се забранява прозелитизмът. Прокла­
мира се пълна веротърпимост. Църквата на империята е авто­
кефална и се управлява от синод от архиереи. Синодът се съ­
стои от 12 архиереи, които се избират от монарха. Всички ар­
хиереи се заклеват пред монарха според законодателството от
1833 г. Държавата се управлява от „конституционен правосла­
вен император“183. Член 89, отнасящ се до правата на гражда­
ните на империята, постановява: „Всички, които са от гръцкия
род, от друг народ или от друга вяра (и са поданици на импе­
рията), са равни пред законите и дават своя дял без разлика
на обществените тегоби в зависимост от богатството си. Граж­
даните, които са гърци по рождение, са приети според закона
на всички обществени длъжности в зависимост от способности­
те на всеки един. Онези, които са от друг народ, но от същата
вяра, могат да бъдат назначавани за общински и провинциал­
ни съветници и депутати; в гражданските служби могат да до­
стигат до поста на окръжен управител, в съдебните — до око­
лийски съдия, във военните — до баталионен командир, в цър­
ковната йерархия — до първосвещеник. Онези, които са от друг
народ и друга вяра, могат да заемат само поста на общински
и провинциални съветници, а като военни — до сержант.“134 С
конституцията се забранява всякаква цензура и ограничения на
личните свободи. „Унищожават се олигархията, републиката*
властта на духовенството и абсолютната монархия.“ Калеврас
предвижда и някои специални разпоредби, които са много спе­
цифични за характера на този документ. Така например пред­
виждат се различни мерки, чрез които гръцкият народ да се
сплоти и езикът му да стане „навсякъде еднакъв, изчистен от
диалектите и чуждите изрази“. Споменавайки българи, турци и
албанци, Калеврас ги окачествява като „малки народчета, кои­
то нямат още своя цивилизация, език и книги“.
Разглеждаме книгата на Калеврас отделно от останалите
съчинения, съдържащи елементите на програми по националния
въпрос, тъй като тя до голяма степен представлява синтез от
анализираните дотук тенденции. Тя не се отличава от предхож­
дащите я нито по високото самочувствие и пренебрежение към
негърците, нито по териториалния обхват на проектираната дър­
жава и по мястото на хегемон в нея на гръцката нация. Тази
държава трябва да бъде буржоазна, отговаряща на нуждите на
гръцката буржоазия. Тя трябва да бъде конституционна монар­
хия с народно представителство, унитарна държава при пълно
господство на буржоазните свободи. В нея елементът многона-
ционалност е преходен, отмиращ, и то не само поради естестве­
ния процес на асимилация, но и стимулиран чрез специална по­
литика, засягаща всички области на живота. Прави впечатле­
ние, че постановленията за църквата повтарят законодателство­

204 ■
то от 1833 г. При положение, че Цариград стане столица на
гръцката империя и резиденция на църковния глава на всички
християни, отпада изцяло внесеното със създаването на гръцка­
та автокефална църква разцепление на православните. Пред
нас е конституция, която напомня в много отношения конститу­
цията на Ригас Велистинлис, но вече съобразена с изискванията
и интересите на гръцката господствуваща класа. Условията на
Балканския полуостров и пъстротата на етническата карта на
този район вече не карат автора на конституцията да замисля
проект за федеративна държава, а да предвиди конкретни мер­
ки за асимилирането на негърците, тъй като именно унитарната
държава ще осигури пълната хегемония на гръцката нация.
©®е
Кримската война и настъпилите незабавно след нея промени в
гръцкото общество слагат отпечатък и върху теоретичната пост­
ройка Мегали идея. Самата война и усилията на гърците да
действуват за решаването на националния въпрос стимулират
задълбочаването на теоретичната обосновка на гръцките тери­
ториални претенции. Друг белег, който характеризира обстанов­
ката в Гърция и неизбежно слага също отпечатък върху теория­
та Мегали идея, е още по-ясно изразеният завой към консерва­
тизъм на управляващите социални сили. Както подчертахме и
ло-горе, утвърждават се изцяло философски системи, проникна­
ти от дух на идеализъм. Нарастващата религиозна ревност, свър­
зана с установените в европейски мащаб принципи на Свеще­
ния съюз, сега става още по-осезателна. Самата война, придо­
била характера на борба на православието срещу исляма, сти­
мулира допълнително религиозната ревност на гърците. За тази
повишена чувствителност към проблематиката от религиозно
естество може да се съди по трескавото разпространяване на съ­
чинения с религиозно съдържание, вещаещи скорошното падане
на Турция.185
Централно място сред теоретиците на Мегали идея продъл­
жава да заема историкът К- Папаригопулос. В условията на
войната той доразработва тезите си върху цялостната история
на гръцкия народ с цел да обоснове териториалните му претен­
ции. Както в многобройните си статии в „Спектатьор д’Ориан“,
така и в научното списание „Пандора“ Папаригопулос отделя
много внимание на доказателствата за континюитета в гръцката
история и критиката на теорията на Фалмерайер. Историкът
използува за своя трибуна и преподавателската катедра в уни­
верситета: Той воюва системно и ревностно срещу всеки опит на
чуждите автори и политици да подценят териториалните аспира­
ции на Гърция.186 През 1859 г. издава „Исторически съчинения“,
а през 1860 г. започва издаването на многотомна история на
гръцкия народ.187 В тях той доразвива аргументацията за конти-

205
■нюитета в гръцката история, за особения дух на гръцкия народ,'
за неговата мисия и неизменна същност през вековете. Авторът
отделя много внимание на значението на Византия като свър­
зващо звено между античността и съвремието. Подробно се спи­
ра на елинизирането на Източната римска империя, което. той.
използува като аргумент в твърдението си, че Византия е била
гръцка държава. Тезата за „средновековния елинизъм“ е свър­
зана и с тезата за предимствата на византийския период пред
античността, тъй като единствено Византия е гарантирала един­
ство на територията, езика, религията и нацията. Авторът до­
развива и тезата за ролята на монарха, езика и църквата като
обединителни фактори за нацията и носители на историческата
традиция. Папаригопулос се обявява решително срещу насилст­
вените методи на действие, срещу революциите, изказва се в
подкрепа на преследванията срещу демократичните дейци и цен­
зурата над печата. Според него денят на пристигането на Отон
на гръцка земя е ден, равен по значимост с началото на револю­
цията от 1821 г. Стремежът към възвеличаване на монарха обе­
динител е органически свързан с преклонение към църквата и.
по-специално Патриаршията. Не случайно издаваното от Папа­
ригопулос списание „Пандора“ приветствува горещо .придоби­
ването между Гърция и Цариградската патриаршия.188 Твърде­
нието му, че е необходимо да бъде употребяван архаичният език,
е свързано с цялостната му теоретична система за континюитета
в гръцката история, но има своите корени в неговия ярко изразен
идеен консерватизъм.
През същите години продължава да работи и Сп. Замбелиос,
конто издава книгата „Византийски проучвания или изворите на
новогръцката нация през VIII до X век“. Авторът се про*ивсякь
ставя на теорията на Фалмерайер и реабилитира Византия, ка­
то подчертава, че именно тя играе’-ролята на свързващо звено·
между „езическия и християнския елинизъм“189. Според Замбе­
лиос именно византийската традиция в идеите на гръцките ре­
волюционери е движещото начало. Основна теза на автора е
особената роля на „елинохристиянското начало“, което пронизва
цялата история. Особен интерес представляват онези страни в
идеите на Замбелиос, които показват практическите връзки меж­
ду неговите теоретични постановки и политиката. Така напри­
мер той поставя въпроса: „Какъв е географският обхват, кой е
националният район, кои са границите на земята, в която се
осъществи съюзяването на двете традиции (християнската и:
елинската — б. м.)?“ Отговорът на Замбелиос е следният: „То­
ва е картата, която очертаха Цимисхи и Фока. Това са грани­
ците, в които има власт православната църква, въпреки че в
нея се включват и другородни народи.“190 Подобно на Папари­
гопулос Замбелиос счита, че именно през византийския период
гръцкият народ е бил единен и сплотен и факторите, на това

206
единство са били властта на монарха, църквата и единният език.
И Замбелиос пристъпва към всички проблеми от позициите на
идеен и политически консерватизъм. Езиковият проблем трябва
да бъде решен в полза на архаичния език, тъй като от него.
зависи решаването на гръцкия национален проблем. Имайки
за изходни позиции възгледите на т. нар. „реформатори“ на
Ионийските острови, партия с, общо взето, либерални възгледи,.
Замбелиос еволюира до крайно консервативни схващания за
ролята на монархията и църквата.
Усилията на Папаригопулос и Замбелиос да реабилитират
Византия са подкрепени от множество автори. А. Вафиадис из­
дава неколкократно книга за обсадата и превземането на Цари­
град от турците. Авторът настоява, че последният византийски
император се е считал за елин и християнин. Той препоръчва на
гръцките учени да преподават средновековната гръцка история:·
като част от родната история.191 Реабилитацията на Византия
включва и пълна реабилитация на носителите на (византийската
традиция. Еп. Стаматиадис се заема е възхвалата на видните
фанариотски родове, които са играли роля за съхраняването на
гръцкия език, църква и целостта на елинизма. Прави се опит
да бъде оправдан политическият конформизъм на фанариотст-
вото, като туркофилството му се обяснява с дълбоко патриотич­
ните замисли да бъде запазена целостта на елинизма. Според.
Стаматиадис фанариотинът Иоанис Ипсилантис се е стремил
към обединяване на славяни и гърци и затова е унищожил Ох­
ридската архиепископия през 1767 г.192 Стаматиадис съставя и
книга, посветена на храма „Св. София“. Историческият разказ
около този византийски паметник преминава на няколко пъти
в патриотични изблици: „Щастливи са онези, които ще присъ-
ствуват в деня па новото освещаване на „Св. София“.“103 С реа­
билитацията на фанариотството се заема и П. Суцос, който на­
сочва усилията си да докаже заслугите на Фенер за гръцката
нация.194
През годините на Кримската война в акцията за защита
на националните права се включва и Г. Терцетис. Той участвува
в издаването на „Спектатьор д’ Ориан“ и „Пандора“, като по­
местените от него материали в повечето случаи имат за цел да
опровергаят теорията на Фалмерайер и да докажат континюи-
тета в гръцката история. Той доразвива тезата за елинохристи-
янската традиция и особената мисия на гръцкия народ.195 През
тези години преклонението на Терцетис пред монарха обедини­
тел и църквата добива още по-ясни очертания. Неговият монар-
хизъм не се изчерпва със съставянето на хвалебствени слова и
поеми, посветени на Отон, но и в конкретни действия в подкрепа
на монархията. През 1862 г. Терцетис се заема със задачата да
убеди италианските революционери, че антимонархическият бунт
в Навплион е дело на няколко размирни лица.196 Отношението

207
му към църквата се проявява в дълбоката му привързаност към
православието и критичната позиция към учението на Каирис.
Той е напълно убеден, че Цариградската патриаршия, патриарх
Григорий V, Константинос Икономос и пр. играят изключително
положителна роля в гръцката история.197 Терцетис е убеден, че
за разлика от католическото духовенство, което е против обе­
динението на Италия, гръцкото духовенство спомага за сплотя­
ването на гръцката нация.198 Независимо от ясно изразения си
философски идеализъм и политически консерватизъм Терцетис
продължава да настоява за утвърждаването на простонародния
говор като литературен език. Той апелира за творческо отно­
шение към ценностите на миналото и за скъсване със сляпото
подражателство и преклонение пред античността.199
Разглежданият период в развоя на теорията Мегали идея
е представен по много характерен начин и от четиритомната
„История на Гръцкото въстание“ на И. Филимон, излязла от
печат през 1859—1861 г. И тук доминира изцяло философски
идеализъм, като на идеите се придава ролята на движещи фак­
тори. Изцяло в крак с времето си Филимон полага усилия да
докаже народополезната и патриотична роля на фанариотството
и духовенството, като ги защити от обвиненията в туркофилст-
во.200 Филимон е сред първите автори, които внасят в научната
литература понятието Мегали идея. Както видяхме по-горе, през
1847 г. той твърди, че Мегали идея е внесена в Гърция от Ко-
летис и тя цели обединяването на гръцката и католическата цър­
ква. Тогава Филимон оприличава Мегали идея с „отровна змия,
свила се от известно време в сърцето на цяла Гърция“201. През
1859 г. в своята многотомна история Филимон дефинира Мегали
идея като „идея за обединяване на славяните с гръцкия народ
чрез обединителния център на източноправославната църква“202.
Според Филимон тази идея е рожба на рода Ипсилантис и по-
специално на Йоанис Ипсилантис, който дал на Самуил Ханд-
жери идеята да закрие Охридската архиепископия, т. е. да обе­
дини гърци и славяни под общо църковно управление.203 Със
своя стремеж за възстановяване на Охридската архиепископия
българите пречат за реализацията на тази високоблагородна
идея. С Мегали идея са закърмени воички благодетели на гръц­
ката нация: Константин и Александър Ипсилантис, Ригас Фе-
реос, дейците на Филики етерия и 1821 г.204 Много характерна
страна в схващанията на Филимон е положителното му отно­
шение към българите и славянството изобщо. На него главно
дължим най-важните информации за участието на българите в
гръцкото освободително движение и за общобалканските замис­
ли на дейците на гръцкото възраждане.205 Топлото отношение на
Филимон към славянството не му пречи да отдава първенству-
ваща роля на гръцката националност на Балканите, като счита,
не елинизирането на негръцките народи би било от полза за

208
тях. Така той възхвалява патриарх Самуил Ханджери, който
имал големи успехи в „елинизирането на делия изток чрез учи­
лището“200.
Общата цел на изброените автори — обосновката на гръц­
ките национални интереси — обединява техните трудове. Те са
свързани и от преклонението им пред църквата и монарха като
обединително начало. Общо е и положителното отношение към
Византия, която символизира националния блян, както и свър­
заните с нея фанариотство и Патриаршия. Става своеобразно
преплитане на две тенденции в идейния живот на „православ­
ната“ тенденция, изразена най-ярко от Филимон, и на „запад­
ната“, проникнала чрез Йонийските острови и изразена от Зам-
белиос и Терцетис. Твърде характерно е обстоятелството, че
реабилитацията на „средновековния елинизъм“, на Византия
изобщо се извършва по най-системен начин именно от предста­
вителите на „западната тенденция“.207
И сега, както и преди войната, значителен брой гръцки ин­
телектуалци запазват враждебното си отношение към Византия.
Някои от тях запазват и наследеното от просвещенската епоха
реалистично отношение към църквата и фанариотството. Павлос
Калингас се противопоставя ожесточено на предприетата от Па-
паригопулос реабилитация на Византия. Той критикува Визан­
тийската империя за нейния фанатизъм и военщина, като от­
хвърля напълно тезата за съществуване ка елинизъм през ви­
зантийския период. Той отрича напълно н съществуването на
гръцко национално съзнание у византийските императори.208
Сред авторите, които критикуват Византия за клерикализма и
безплодието в областта на мисловната дейност, са и учените
Д. Струмбос, М. Потлис. Критично отношение към Византия
запазва и Ем. Антониадис, издателят на органа на англофилска-
та партия „Атина“, който твърди, че византийците били пред­
определени да скопят човешкия разум.209 Някои автори не се ог­
раничават само .с протеста си срещу реабилитацията на Визан­
тия, но се заемат е цялостна критика на теоретичната схема на
Замбелиос и Папаригопулос. През I860 г. Як. Полилас отпечат­
ва книга йод заглавие „Откъде произхожда мистицизмът на
г. Сп. Замбелиос?“ Полилас се обявява категорично против
твърдението на Замбелиос, че Византия изиграва роля за съхра­
няването на античната традиция. Подиграва му се за метода му
да прави научни обобщения въз основа на данни от фолклора
и народния бит, поетичното народно творчество и пр. Полилас
отхвърля и тезата, че през средновековието елинизмът е бил
най-сплотен. Той подлага на остра критика и основната теза на
Замбелиос за ролята на елинохристиянското начало в гръцката
история. Особено непримирим е Полилас със схващанията на
Замбелиос за специалната роля на народа като носител на оп­
ределена от бога мисия: „Ласкателството е многообразно чудо-

ί4 Н а ц и о н а л н и я т в ъ п р ос 209
вшце. Знае се, че докато съществуваше империята, историята се
пишеше от блвддолизците царедворци. Днес се отпечатват то­
мове от хиляди страници, предговори към средновековни хай­
душки песни и византийски проучвания. Ласкаят народа. И
това ласкателство е по-пагубно от предишното и по-действуващо
поради много причини, защото печатът разпространява сред жад­
ната маса на народа онези жалки смеси от опияти от патрио­
тичен и прогресивен устрем.“*10 Я. Полилас е сред най-характер­
ните представители на гръцките интелектуалци, формирани под
влиянието на демократичните възгледи на Д. Соломос и оста­
нали верни на просвещенските принципи.211
Атмосферата на просвещенския критицизъм се съхранява и
в творчеството на другия типичен представител за интелектуал­
ците, формирани под влиянието на Д. Соломос — А. Ласкара­
тос. През 1856 г. той издава книгата „Тайните на Кефалония“,
в която разобличава църквата заради подкупността, невежест­
вото и низкия морал на нейните служители.212 Острата сатира
■на Ласкаратос е насочена не само срещу духовенството, но и
срещу фанатизма на националистите. Той се противопоставя на
модната теза за специалната мисия на богоизбрания гръцки
народ и настоява, че всички хора са равни помежду си, тъй ка­
то всички те са творение на природата. Според него човечест­
вото е създадено като единно, а единствено тесногръдият на­
ционализъм го разединява и противопоставя народите един На
друг: „Онзи, който е готов да жертвува останалата част на чо­
вечеството заради собствената нация, е егоист и малодушен.“210
Ласкаратос заявява, че любовта към собствения народ се пре­
връща в порок, ако тя поста!вя граници, ако тя съществува за
сметка на обичта към всички хора. Той се обявява срещу онези,,
които са »украсени с девизите единство, православие, нацио­
нализъм, патриотизъм, радикализъм“214. Той дори счита, че Йо-
нийскиге острови не трябва още да се обединяват е Гърция, тъй
като кралството е много по-изостанало във всяко отношение.
Очертавайки се като интелектуалец с умерени политически въз­
гледи, Ласкаратос е крайно радикален със схващанията си по
езиковия проблем на гърците.215
, Както преди Кримската война, така и сега, в изграждането·
на теоретичните основи на Мегали идея се включват и дисцип­
лините география и етнография. Цяла поредица от съчинения
има за цел да докаже историческите, културните и пр. връзки
между Гърция, Македония, Тракия, Албания и Мала Азия. Осо­
бено целенасочена е дейността за доказване на историческите
нрава на елинизма над оспорваните от другите народности райо­
ни като Македония и Тракия. Сред най-амбициозните автори в
тази насока са Г. Цукалас, М. Димицас и И. Латрис.218 Харак­
терна в това отношение е издадената през 1860 г. книга на ня­
когашния съратник на Ригас Велистагнлис Хр. Перевос, в която

210
се твърди, че Ригас не приемал хората, произхождащи от Плов­
див, да се наричат траки.217
В дейността за обосновка на гръцките национални претен­
ции се включват най-активно и цариградските гърци. През про­
летта на 1861 г. няколко видни представители на гръцката на­
родност в Турция, заемащи висши постове в османската държа­
ва, решават да създадат дружество, което има за цел „култи­
вирането и разпространението на гръцката просвета на Изток“.
Като основни средства за осъществяването на тази задача се
(предвиждат научни проучвания и публикации, публични сказки,
издаване на списание, поддържане на връзки със сходни дру­
жества в Турция, издръжка на бедни училища и създаване на
нови, създаване на библиотеки и „всяко друго средство, което
спомага за постигането на целта на дружеството“218. Член втори
на устава ,на дружеството обявява, че се забраняват каквито
и да било разговори на политически теми на заседанията на дру­
жеството. Според списъка на учредителите на дружеството не­
гови създатели са представители на следните социални среди:
пет банкери, трима търговци, осем лекари, между които и лич­
ният'' лекар на султана, четирима представители на интелиген­
цията, шест висши чиновници в османската държава и консулът
на Гърция в Цариград А. Палеологос. През следващите години
броят на членовете на дружеството нараства, като се приемат и
задочни членове от Гърция и Европа. Дружеството предвижда и
работа сред жените, които имат задачата да възпитават бъдещи­
те патриоти. Полагат се грижи за образованието на бедни деца.
Банкерът Зографос ефенди отпуска стипендии за 6 деца, които
трябва да учат в лицея в Пера. Необходимо е те да бъдат от
Епир, Тесалия и Македония, като след завършването на учението
си трябва задължително да отидат в родината си поне за три го­
дини или там, където ги изпрати дружеството. Дружеството под­
държа връзки с много селища в Турция. Централна роля в ак­
тивността на дружеството играе пловдивският първенец Ми-
халаки Гюмюшгердан, който е сред учредителите на дружество­
то.219 В неговата архива са запазени множество документи, кои­
то свидетелствуват за функциите му на важен фактор в дейност­
та на дружеството в Тракия. Гюмюшгердан се грижи за получа­
ването и разпространяването на гръцка книжнина в Пловдив.
Полага специални грижи за образованието на младите жени, ка­
то изпраща на свои разноски в Атина млади момичета от Плов­
див.220 През последвалите години цариградското дружество обе­
динява усилията си със създаденото в Атина Дружество за раз­
пространяване на гръцка просвета. Независимо от формули­
ровката на задачите на цариградското дружество като чисто
просветни политическото естество на преследваните от него це­
ли е очевидно. Това се подчертава и от гръцките автори, изслед­
вали активността на дружеството. Според тях то играе ролята

211
на министерство на просвещението, което има за цел да се про­
тивопостави на опасността от Север, действувайки главно в ра­
йони със смесено население.221
Утвърдилата се след Кримската война политическа линия
на мир и сближение в гръцко-турските отношения, отговаряща
изцяло на интересите на гръцката търговско-банкерска буржоа­
зия от кралството и Турция, дава тласък на активността имен­
но в тази насока. Дейността на гръцкия етнически елемент в
областта на просветното и църковното дело привлича внимание­
то и много средства и на гърците от свободна Гърция. От своя
страна българите в Тракия и Македония са принудени да да­
ват отпор на обединените усилия за елинизиране на гръцките
дружества — силогоси и духовенство.

212
 Г л а в а IV
ЕВОЛЮЦИЯ
НА О С Н О В Н И Т Е С Х В А Щ А Н И Я
ПО Н А Ц И О Н А Л Н И Я В Ъ П Р О С
П Р Е З 1863-1878 г.

1.

„Новите политици“
и Метали идея
(1863-1875 г.)

Революцията от 1862 г. довежда до известна стабилизация в

политическия живот на страната, което дава отражение и в сто­
панското развитие на Гърция. Макар и много бавно, настъпват
известни изменения и в областта на промишленото производство
и търговията. Техните резултати обаче стават напълно осеза­
телни едва през 70-те години, когато в цялостния живот на стра­
ната се долавят признаците на сериозен икономически подем.
Държавата полага усилия за подобряване на транспортната мре­
жа, като отделя особено внимание на корабоплаването. Нараст­
ва търговският обмен, като основни произведения за износ про­
дължават да бъдат селскостопанските продукти. През 1871 г.
се пристъпва към провеждане на аграрна реформа и разпреде­
ляне на земите от националния фонд. През този период се за­
силва вносът в страната на капитали от гърците извън преде­
лите на страната. Нараства още повече финансовата и полити­
ческата мощ на търговско-банкерската буржоазия, а заедно с
това и укрепват връзките й с гръцката търговско-банкерска бур­
жоазия в османската държава.1 Тези задълбочаващи се тенден­
ции в стопанския и политическия живот на гърците оказват не­
посредствено влияние върху основните им становища по нацио­
налния въпрос.
Схващанията на дошлите на власт нови политици по гръц­
кия национален проблем проличават много ясно още по най-
първите стъпки на революционните власти. Една от първите гри­
жи на сформираното временно правителство е провеждането на
избори за депутати за национално събрание, което трябва да
изработи нова конституция. Издава се постановление, опреде­
лящо условията за участие в изборите. То има за база избира­
телния закон от 1844 г., но в него се предвиждат някои същест­
вени изменения. Разрешава се изборът на представители на

213
гръцките колонии извън Гърция. Позволява се изпращането на
депутати от общините на критяни, македонци и пр., живеещи на
територията на кралството. Гърците извън Гърция гласуват чрез
гръцките консули в чужбина.2 С изработването на постановле­
нието е натоварен Н. Сариполос, който, както сам разказва в
мемоарите си, получил заповед от правителството да намери
начин, чрез който да „бъдат засвидетелствувани симпатиите на
гръцкото правителство към гърците извън Гърция“3. За депута­
ти могат да бъдат избирани и гърци от чужбина, стига те да са
гръцки поданици. Гърците извън пределите на Гърция избират
за свои депутати Маркос Рениерие, Н. Сариполос, А. Маврокор-
датос, X. Трикупис, Од. Ялемос, Д. Вулгарис, т. е. лица с про-
западна, и то предимно проанглийска ориентация.4 М. Рениерие
е избран от гърците в Александрия, Одрин и Кайро, обаче кан­
дидатурата му е отхвърлена, тъй като той е бил близък на сва­
ления Отон. Сариполос е избран от гърците в Пловдив, Одрин,
Бейрут, Кипър и Дамаск. Той е избран и за представител на
Атинския университет.5 Рангавис е избран от гърците в Одрин и
Пловдив, но и той е отхвърлен, тъй като не е участвувал в ре­
волюцията.6
Следващ момент от активността на новите власти, който
дава възможност да се съди за съотношението между различ­
ните тенденции във възгледите по националния въпрос, са спо­
ровете около правата на „етерохтонните“. За разлика от пър­
вото национално събрание събраните сега политици „единоглас-
но порицават идеята за разделение и никой не посмя повече да
повдига този въпрос“7. Обсъжда се оживено въпросът, дали епи-
роти, македонци, критяни и тракобългари могат да имат свои
представителства.8 Взема се решение събранието да бъде наре­
чено национално събрание на гърците, а не на Гърция, както и
кралят да носи титлата крал на гърците, тъй като по този на­
чин ще бъде изразено единството между кралството и остана­
лите извън неговите предели гърци.
Тези решения на новите власти предизвикват безпокойство­
то на британските дипломати. Пред гръкция посланик в Лондон
Харилаос Трикупис е изказано недоволство от това, че Гърция
не води последователна миролюбива политика спрямо Турция.
В своя отговор до Палмерстон Трикупис заявява: „Всяко гръц­
ко правителство не може да има друга цел освен освобождава­
нето на целия гръцки род, но Гърция се поучи от опита си, че
тази цел не може да бъде постигната чрез неразумни нападения
срещу съседната държава, ала чрез мирното развитие на морал­
ното и материалното си богатство и чрез военното възпитаване
на народа.“9 Тези мисли на гръцкия политик представляват яс­
на формулировка на програмата на новите власти относно на­
ционалния въпрос. Виждайки готовността на гръцкото прави­
телство да следва политическа линия, съвпадаща с интересите

214
на Англия, британското правителство се решава да отстъпи на
Гърция владението над Ионийските острови. Условието, което
‘британското правителство поставя пред Гърция, е, че „бъде­
щият крал на Гърция ще бъде олицетворение на мирна полити­
ка, на стабилен във вътрешно и външно отношение режим“10.
При тези условия лагерът на привържениците на проанглий-
•ски политически курс умножава своя състав. Според Н. Дра-
гумис гърците повярвали, че Англия пристъпва към преговори
с Портата за даване на Епир и Тесалия на Гърция.11 Проан-
глийски се настройват и множество дейци, които до този момент
са хранели недоверие към Англия. Те започват да вярват, че с
британска помощ Гърция ще присъедини Крит, Тесалия и Епир.12
Много характерен представител на тези среди е Д. Малиадос.
В издадената от него по това време брошура критиката срещу
войнолюбивата политика преминава в призив „да изоставим
Мегали идея и да станем съюзник на Англия, която ще ни даде
трона на Константин“. Според него единствен съюзник на гър­
ците може да бъде Англия, тъй като техните общи интереси из­
искват запазването на целостта на османската държава, което
означава спасяването на Тракия, Македония и България от рус­
ките аспирации. Гърция не се нуждае от Гарибалди, а от Кдвур,
т. е. от политика на мирно развитие и постигане на национал­
ните аспирации по пътя на преговори между правителствата.
Гърция ще превземе Изтока чрез мирно проникване, а не чрез
война и затова тя има интерес от запазването на целостта на
Турция. При тези светли перспективи пред елинизма „всеобща­
та проказа на Мегали идея“ може да има само вредни последи­
ци, тъй като тя пречи на реализацията на британските проекти
за създаване на голяма и силна Гърция.13
Във в. „Бъдещето на Изтока“, който до този момент е бил
орган на дейците с най-радикални възгледи, се появяват мате­
риали срещу Мегали идея. Автор на тези материали е Од. Яле­
мос, близък приятел и съмишленик на Еп. Делигеоргис. Той го­
вори за съществуването на различни комитети в Италия, които
имат за цел да работят за Мегали идея, но фактически служат
на чужди интереси. Според него онези, които работят за съюз
между българи и гърци, са предатели на интересите на елиниз­
ма и служат на славянството. Единствен надежден съюзник на
Гърция е Англия.14 На заседанието на националното събрание
от 24. I. 1863 г. Од. Ялемос изнася слово, което е призив към
изоставяне на Мегали идея като вредна и недостижима’. Той пред­
лага да бъде обявен за национален предател всеки, който работи
за Мегали идея.15 На следващите заседания на националното
събрание Ялемос продължава да бъде говорител на лагера, про­
тивник на Мегали идея, като настоява, че пропагандаторите на
Мегали идея прикриват зад патриотичните девизи заговор сре^
Щу революцията.16

215
 Въпреки че тази тенденция явно взема превес в работите на
новите власти, в националното събрание проличават и противо­
положните настроения. Един от ораторите прави предложение
това национално събрание да бъде считано за последно, тъй ка­
то следващото „ще го направим в Цариград“17. Проявяват се и
настроенията на по-реалистично настроените дейци, които счи­
тат, че желанието на гръцкото правителство да придаде общо-
гръцки вид на националното събрание „не носи никаква полза
за обществото“18.
Следващ момент в работата на националното събрание, кой­
то показва, че превесът на силите е на страната на проанглий-
ски настроените политици, е изборът на датския принц Вилхелм-
Георг Глюксбург за крал на Гърция под името Георг I. Кралят
пристига в Гърция на 19 октомври 1863 г. В своята тържестве­
на прокламация до гръцкия народ той заявява, че „цел на ам­
бициите му е да направи Гърция образцово кралство на Изто­
ка“19. Гръцкият посланик в Лондон обявява програмата на свое­
то правителство: . .Нашата политика от 10 октомври се със­
тои в отказ от осъществяването на Мегали идея чрез въстания
и смутове и в стремеж към нейната реализация чрез мир и чрез
добър пример, политика, която кралят формулира в своята про­
кламация.“20 Прави силно впечатление обстоятелството, че до-
като до този момент понятието Мегали идея се е употребявало
главно със значението на активна антитурска дейност, сега гръц­
кият цържавник го възприема, като подчертава целта си да
работи за нейната реализация по мирен път.
Решението да бъде предпочетена кандидатурата на датския
•принц се взема с пълното съзнание, че този избор означава об­
вързване с британската политика. Протоколите от заседанията
на националното събрание показват, че до това решение се е
стигнало след продължителна борба между различните мне­
ния.21 Правят се изявления, че Гърция е независима страна и
не може да приема каквито и да било условия при избора на
своя крал, тъй като тя не може да престане да се интересува
от съдбата на поробените си братя. Тези настроения са много
ясно отразени и в съставената от К. Левидис брошура, озагла­
вена „Няколко думи върху Гърция и бившия крал Отон“. Авто­
рът подчертава, че гръцкият народ е републикански настроен
и понася монархията само защото счита краля за водач в на­
ционалното обединение. „Тежко на онзи крал, който приеме
трона и не се радва на очарованието на човек, даващ гаранции
за бъдещето. . .; той ще бъде компрометиран с това, че е ку­
пил гръцкия трон с цената на безчестното предателство на ин­
тересите на голямото гръцко семейство и на всички християни
в Османската империя.“ Левидис предупреждава, че „гръцкият
народ щеше да понесе и «ай-абсолютичния режим на монарха,
стига само той да откликва на неговите национални аспирации“.

216
Той припомня, че Отон е загубил престола си тогава, когато гър­
ците са се убедили в австрофилството на гръцкия двор. Левидис
предупреждава, че дори и Отон е бил детрониран, въпреки че
през 1853 г. „Мегали идея бе лансирана сред масите от няколко
доверени на двора лица“22. Постепенно обаче се налага атмосфе­
рата на реализъм и спокойствие, като все по-настоятел,но се
чуват гласовете в полза на вътрешно стопанско и военно разви­
тие, гарантиращо и външното величие на страната.23
е о·
След временно затишие гръцкият национален въпрос изплува
отново на политическата сцена във връзка с Критското въста­
ние от 1866—1869 г. Според докладите на гръцкия консул на
Крит в навечерието на въстанието на острова се формират два
лагера сред политическите дейци. Според една значителна част
от критяните „народът трябва да се надигне отведнъж на оръ­
жие и да поиска открито обединението на Крит с Гърция, като
отправи прошения до големите сили, а други мислят това за
недостижимо и искат само островът да бъде обявен за -васално
княжество с християнски владетел, като това ще бъде стъпка
към пълното освобождение“. Съществуват и хора, които недо-
волствуват единствено срещу новите данъци, а също има и та­
кива, които са противници на каквито и да било действия.24 Съ­
битията на острова започват през май 1866 г. със съсредоточа­
ване на представители от всички провинции на Крит до град
Ханя. Събраните подписват адрес до султана, с който молят да
бъдат премахнати незаконните данъци, искат грижи за транс­
порта, създаване па банка, реформа в съдопроизводството, лич­
ни свободи, веротърпимост. Портата отхвърля искането на кри­
тяните и съсредоточава войски на острова. Народните предста­
вители се обявяват за „всеобщо събрание на критяните“ и про­
възгласяват обединението на острова с Гърция. Започват бойни
действия, които продължават до 1869 г. Въстаниците са разби­
ти и на острова се дава Органически устав, който признава на
християните право за представителство в централното и провин­
циалното управление на острова, прокламира се съществуването
на два официални езика — гръцки и турски, създават се смесени
съдилища и общо събрание с изборни членове.25
Справедливата борба на критяните намира съчувствието на
демократично настроената общественост в цял свят. Най-ярък
пример на солидарност с въстаналите критяни е изпращането
на гарибалдейски отреди на острова. В помощ на въстаналите
критяни пристига и френският прогресивен политически и кул­
турен деец Гюстав Флуран-с, който по-късно загива като участ­
ник -в Парижката комуна. В отредите от доброволци, пристиг­
нали на Крит, участвуват и представители на балканските на­
роди — сърби, черногорци и българи. Забележителен е фактът,.

217
че българите, участвували във въстанието, като Димитър Общи,
Спиро Джеров, Петко войвода и пр., са сред най-виднпте пред­
ставители на българското революционно .движение и сами участ­
вуват по-късно в революционните борби на българите. Българ­
ският възрожденски демократичен печат почти изцяло се обявява
.в подкрепа на въстаналите крнтяни.23
Събитията на Крит стават причина за ясно разграничаване
па различните становища по националния въпрос. Позицията на
Георг I отговаря на поетото от него задължение при встъпването
на престола. Той не желае страната да бъде въвличана в кон­
фликт с Турция и по тази причина въстанието е нежелано за
него.27 През годините на въстанието правителството е оглавявано
за известно време от Ал. Кумундурос — политик с проруска ори­
ентация, считащ, че Гърция би могла да се възползува от об­
стоятелствата и да действува за .присъединяването на Крит към
Гърция. Той полага усилия да подкрепи въстаниците. С името
на Кумундурос са свързани и опитите за установяване на еди­
номислие между балканските правителства и сключване на ан-
титурски съюз.28 С него се свързва и Раковски през време на
пребиваването си в Атина през 1863 г.23
През време на управлението на Кумундурос министърът на
.външните работи X. Трикупис прави сериозни стъпки към осъ­
ществяването на единомислие със Сърбия, Румъния, Черна гора
,и Египет. С румънската страна гръцкото правителство прегова­
ря чрез специалния си пратеник Ипсилантис. Преговорите меж­
ду Гърция и Сърбия се водят чрез дипломатическите предста­
вители на двете страни в Цариград — П. Делиянис и й . Ристич.
Гръцкият пратеник в Белград Петрос Занос води разговори с
княз Михаил и Гарашанин и на 14/26 август 1867 г. между две­
те страни е сключен съюзен договор.
Някои подробности около преговорите между Гърция и Сър­
бия дават представа за териториалните претенции на гръцката
страна. Още преди започването на разговорите между Делиянис
и Ристич през юни 1866 г. в Цариград пристига гръцкият дип­
ломат М. Антонопулос, който започва сондажи за споразуме­
ние между Гърция и Сърбия. И двете страни потвърждават, че
постигнатото в разговорите между Гарашанин и Рениерис ос­
тава в сила. В по-нататъшните разговори сръбската страна от­
хвърля претенциите на Гърция спрямо Македония и Тракия и
гръцкият представител трябва да приеме съюзен договор, кой­
то осигурява на Гърция права над Епир, Тесалия, Егейските
острови и Крит, а също и евентуално над част от Албания. В
окончателния текст на договора териториалните претенции на
двете страни са фиксирани по следния начин: Гърция предя­
вява минималните си аспирации към Епир и Тесалия, а Сърбия —
към Босна и Херцеговина. В случай на военен успех двете
•страни ще преговарят наново за очертаване на максималните

218
претенции, като това бъде съгласувано с волята на освободе­
ните народи. Двете страни решават да се противопоставят на
желанията на големите държави да решават проблемите на
Балканите и поемат задължението да привлекат и останалите
балкански народи за бойния съюз. Гърция се натоварва с ор­
ганизирането на военните операции в Епир и Тесалия, а Сър­
бия — в Босна, Херцеговина и България, като подготовката за
въстание в Албания се предоставя и на двете страни.30 За гръц­
ките управляващи среди става напълно ясно, че те ще срещнат
съпротивата на своите съседи в претенциите си за създаване
на голяма гръцка държава с граници, минаващи по билото на
Стара планина. Очевидно е, че земи като Тракия и Македония
са територии, за които ще претендират и останалите балкански
народи. Преговорите със Сърбия потвърждават недвусмислено
тезата, че дори и в случай на незабавни насилствени действия
срещу Турция Гърция не би могла да очаква осъществяване на:
проектите си за създаване на голяма гръцка държава, включ­
ваща всички претендирани земи.
Другата тенденция сред гръцките управляващи среди е
представена от проанглийски настроените .политици, които твър­
дят, че Гърция трябва да запази неутралитет към събитията
на Крит. Сред тях са Еп. Делигеоргис и Д. Вулгарис, които зае­
мат ръководните постове в страната през годините На въстание­
то. Вулгарис заема по-категорични позиции срещу въстанически-
те опити, докато Делигеоргис е по-колеблив. Така в сформира­
ното през есента на 1866 г. правителство начело с Кумундурос
Делигеоргис заема поста на външен министър и показва готов­
ност да подкрепя военно и материално критяните.31 Той обаче
настоява, че Гърция не трябва да тръгва по пътя на войната с
Турция. В речите си в гръцкия парламент той непрестанно по­
втаря: „Трябва да признаете, че трябва да не познаваш силите
на родината.. за да поддържаш Мегали идея.“32 Делигеоргис
заявява категорично, че той „не прегръща Мегали идея“, тъй
като тя не може да даде реални резултати за страната. Един­
ственият подходящ път е да се търси съгласието и подкрепата
на Великите сили, като по този начин се получи решението на
критския проблем. Тези две тенденции сред политическите ръ­
ководители се борят с променлив успех, като първоначалните
бойни победи на критяните дават превес на силите ,на лагера,
оглавен от Кумундурос. По-късно с угасването на въстанието
привържениците на мирното решаване на критския въпрос взе­
мат надмощие.
Сега, както и през годините на Кримската война, гръцките
интелектуалци полагат усилия да спечелят общественото мне­
ние в Европа в полза на гърците. Сариполос отпечатва брошу­
рата „Миналото, настоящето и бъдещето на Гърция“, с която
се стреми да убеди европейските правителства, че Гърция тряб­

219
ва да играе ръководна роля на Балканите, че тя има миролю­
биви намерения и цели единствено да се наложи над Изтока чрез,
£исоката си цивилизация. Според Сариполос възраждането на.
Гърция ще привърши едва когато гръцкият престол бъде поста­
вен в Цариград. Той твърди, че гръцката нация в Европа .въз­
лиза на 5 милиона, а цялата брои 7 милиона. Румънците са 4
млн., сърбите — 1 млн., българите — 1 млн. и турците — 2 ми­
лиона.33 Най-разумното решение на Източния въпрос е да се
създадат на Балканите три кралства: Сърбия, към която ще се
присъединят Босна, Черна гора и Илирия, България — от земи­
те между Дунав, Черно море, Стара планина и Сакар планина.
Гърция трябва да обхваща Тесалия, Тракия, Епир, Македония,,
тъй като нейните естествени граници минават по Стара плани­
на и Сакар планина. Цариград, както и малоазийското край­
брежие, населявани от гърци, също естествено ще принадлежат
на Гърция.
Друг проект за решаването на Източния въпрос предлага
авторът на брошурата „Разделянето на двата елемента христия­
ни и мюсюлмани“, поместен и в гръцкия периодичен печат. Го­
лемите европейски държави трябва да се споразумеят помежду
си и да разделят земите на Турция, като се създадат една хри­
стиянска и една мюсюлманска държава. Линията, разделяща
двата основни компонента на населението в империята, трябва
да минава през средата на Мала Азия, тъй като на запад от
нея преобладава християнското население. Столицата на мю­
сюлманската държава ще се пренесе в Антиохия, а самата тя
ще се развие и цивилизова с помощта на големите европейски
държави. Принципът, на който ще бъдат организирани народи­
те от християнската част, ще бъде следният: всички земи на се­
вер от Балкана и продълженията му към Адриатика ще при­
надлежат на славяните, а тези на юг от тази граница — на гър­
ците. Албанците са тясно свързани с гърците и между тях ,не
съществуват различия. Македония, Тракия и Епир са напълно
елинизирани. На гърците ще принадлежи и крайбрежната част
на Мала Азия. Само една голяма и силна гръцка държава може
да гарантира безопасността на Проливите от север. Същото се
отнася и до Суецкия канал. Румънската, славянската и гръц­
ката държава ще образуват една балканска федерация, която
ще бъде управлявана от конституционна монархия и ще има за
официален език гръцкия.34
Проект за решаването на Източния въпрос предлага и Ал.
Византинос в брошурата си „Критското въстание и френското
правителство“. „В Европа, пояснява авторът, често се подигра­
ват с нашите блянове за една Византийска империя, домини­
раща над останалите източни народи, но това е несправедливо
към нас, тъй като ние никога не сме мечтали за такова нещо.
Нашите амбиции не надхвърлят онова, което е справедливо и

220
разумно. Нашата Гърция-блян трябва да се състои от гръцките
провинции на Европейска Турция, от Мала Азия и островите,
които имат общността на езика, религията, произхода, споме­
ните и надеждите с нас.“35 Според Византинос гърците в Осман­
ската империя възлизат на 5 млн., от които 3200 са в Европа,
800 хил. — по островите и 1 млн. в Мала Азия. Въз основа на
тези данни Византинос предлага проект за решаване на Източ­
ния въпрос, сходен с този на Сариполос.
Паралелно с проектите за решаването на Източния въпрос
по пътя на преговорите между големите държави се очертава
ясно и позицията на дейците за революционното му решаване.
Създаденият в Атина комитет в подкрепа на критяните обеди­
нява дейци, познати от предишните години. Активна роля сред
тях играе Маркос Рениерис. С него са свързани К. Ломбардос
и Л. Вулгарис, които още преди избухването на въстанието на
Крит създават „Дружество за свещена борба“35. Комитетът се
грижи за събиране на средства и оръжие в помощ на критяни­
те, подготвя боеприпаси и провизии, изпраща отреди от добро­
волци. Критският комитет изпраща на острова кораби, които
преминават през блокиралите острова чужди бойни сили и по­
магат на въстаниците. Комитетът поддържа връзки и с итали­
анските революционери. Важна страна в неговата активност е
координацията в усилията на дейците за освобождение на Епир,
Тесалия и Македония с цел да бъдат облекчени въстаниците на
Крит.37 Съществуването и активността на комитета са публична
тайна. Организираните доброволчески отреди се командуват от
висши военни от гръцката армия като П. Коронеос и X. Зим-
вракакис, брат на министъра на отбраната на Гърция.35
Комитетът полага усилия да създаде антитурски съюз в
по-голям мащаб. През лятото на 1866 г. в Атина пристига сръб­
ският военен аташе в Цариград Любомир Иованович, който
трябва да разбере намеренията на гръцкото правителство. От­
говорът на правителството Вулгарис — Делигеоргис е кате­
горичен: гръцката страна отхвърля идеята за гръцко-сръбско
споразумение. Крал Георг Г изразява същото становище. Сръб­
ският пратеник в Атина намира топъл прием единствено сред
дейците, несвързани с правителството. Членовете на Атинския
комитет изказват желание за постигане на споразумение със
сърбите, като подчертават, че те действуват като представители
на неофициална Гърция и не разчитат на подкрепата на гръц­
кото правителство. Изказва се готовността на гръцките револю­
ционери да предизвикат въстание в Епир и Тесалия. Изразява
се убеждението, че съюзът между двете страни е необходимо
условие за постигането на свободата на поробените. Изказва
се вярата, че в случай на антитурска акция гръцкият народ ще
откаже да се подчинява на правителството и ще последва ин­
струкциите на революционните комитети. Въпреки тези увере­

221
ния сръбското правителство не се обвързва с неофициална Гър­
ция.39
Неблагополучният изход от тези сондажи не означава оба­
че, че настроенията в полза на антитурски съюз губят почва.
Гръцкият периодичен печат информира обществеността за ак­
тивността на Сърбия и Черна гора. Той предупреждава, че ще
бъде проигран подходящ момент за реализация на национал­
ните аспирации.40 Чрез своите съмишленици Рениерис следи об­
становката на Балканите и регистрира раздвижването на бъл­
гарите.41 Според руския консул в Янина у ръководителите на
революционерите в Епир идеята за съюз със славянството била
напълно назряла.42 Новиков, руският посланик в Атина, твърди,
че между българските революционери в Букурещ и Епиро-теса-
ло-македонския комитет се водят преговори чрез специален пра­
теник на българите. Цели се координиране на проектите на
българи и гърци, като в Атина пристига известие, че повече
от 3000 българи се готвят за настъпление, разчитайки на под­
крепата на гръцките въстаници.43 Според руския консул на Крит
Критското национално събрание имало намерение да изпрати
свои доверени лица в Сърбия и България.44 От същото време
датира и информацията, че известният революционер и близък
на Л. Вулгарис Тр. Манос, който бил пленен от турците на Крит,
а след това освободен със застъпничеството на граф Игнатиев,
се намирал в Белград. Той поддържал връзки с видни сръбски
личности и се готвел да замине за Букурещ.45 Пратениците на
Атинския комитет Спиро Левантино и Станопуло поддържали
връзки с българите.46
Централна фигура сред гръцките революционери е Л. Вул­
гарис, който работи за изпращането на чети в Епир, Тесалия
и Южна Македония. През лятото на 1866 г. той слиза сам на­
чело на въоръжен отред на солунския бряг. Заловен и затворен
от турските власти, Вулгарис се спасява единствено поради за­
стъпничеството на граф Игнатиев.47 През 1867—1868 г. той е от­
ново в центъра на активност в помощ на Крит. Същевременно·
той не престава да поддържа връзка със съмишлениците си от
останалите балкански народи.48 През лятото на 1868 г. Вулгарис
прави опит да организира нова експедиция в помощ на Крит,
като проектира стоварването на бойни отреди в Южна Маке­
дония, но по настояване на Атинския комитет той се отказва.41*
Вулгарис действувал и в Епир и Тесалия. Според Ионин, руския
консул в Янина, Вулгарис се явявал в града предрешен като
търговец на коне и се ползувал с голямо влияние сред „низ­
шите слоеве на етеристите“30. Пак във връзка с тези проекти Вул­
гарис предприема пътувания до Италия, за да се споразумее
с италианските революционери.51 Можем да считаме, че Вулга­
рис принадлежи към най-радикалното крило сред дейците за
осзобождение. Освен сведението на Йонин, че той се ползувал

222
е .популярност сред най-низшите слоеве на етеристите, показа­
телен е и фактът за желанието на Атинския комитет да го от­
далечи от Атина, където неговите антитурски настроения и на­
чинания били опасни.52
За активността на най-радикално настроените дейци за ос­
вобождение може да се съди по документите, съхранявани в ар-
хивата на Ил. Стекулис. През 1866 г. няколко от съществува­
щите до този момент комитети — „Ригас“, „Децата на Мара­
тон“ и „Защитници на родината“, се сливат в общо тяло „Фа­
ланга на посветените“. Членовете' на фалангата се считат за.
продължители на делото от 1821 г. и имат за цел освобожде­
нието на поробените гърци. Уставът ,на организацията показва,,
че тя работи при строга конспиративност и в много отношения
(възприема елементи от Филики етерия. Основана е на принципа
на демократизъм и всеобщо гласоподаване, кзборност на ръко­
водството, колективно решаване на проблемите, тригодишен ман­
дат на ръководителите и пълно равенство на членовете. Членове
на фалангата могат да бъдат всички гърци, навършили 21-годиш-
на възраст, които не са съдени и имат професия. Допуска се член­
ството на чужденци, стига те да са „показали свободолюбиви
възгледи и обич към Гърция“. Допуска се и членството на ос­
манци, които са готови да уважават свободата на другите и са
готови „наравно с тях да се наслаждават на свободата на съ­
вестта и другите блага на цивилизацията“53.
Липсата на достатъчна информация за активността на фа­
лангата не дава възможност за подробни изводи за нейния съ­
став и дейност. Уставът й и обстоятелството, че тя поддържа
връзки с Гарибалди, дават основание да считаме, че тя е пред­
ставител на демократичното течение сред дейците за освобож­
дение. Клетвата, която полагат новоприетите членове, гласи, че
те са готови да жертвуват живота си за „.възцаряването в Гър­
ция и в целия свят на принципите на свобода, равенство и брат­
ство“54. Пак в същия архив се съхранява писмо на Гарибалди,
адресирано до фалангата, в което италианските революционери
изразяват пълно съгласие е плановете на организацията.55 Ако·
се опрем на информацията на руските дипломати, можем да на­
правим извода, че в случая се касае до организация на дейци
с най-демократични възгледи. Според Ионин „гарибалдейците
са много популярни в Гърция, но това е предимно сред низшите
слоеве на етеристите“.55 Пак според характеристиката на руските
дипломати М. Рениерис, Симос Боцарис и пр. спадали към ка­
тегорията на „умерените етеристи, които не желаят да жертву­
ват интересите си и са въздържани към идеята за въвличане
на Гърция във война“57. Те се стремели да не компрометират
правителството и действували много предпазливо. Според тях
повод за действия срещу Турция биха могли да бъдат усложне­
ния в Румъния или решението на тази държава да поиска нови

223
привилегии от Портата, които биха й помогнали за народност­
ното й укрепване и биха й дали по-голямо влияние на Изток.
За тях било нежелателно подобно доминиране на която и да
било народност на Балканите. Пак според информациите на
руските консули между Атинския комитет и Вулгарис същест­
вували принципни различия.58
Докладите на руските консули в Османската империя дават
възможност да се съди и за една друга страна в революционна­
та активност на гърците. Според руския консул в Солун про­
пагандата на гръцкото дружество в полза на Мегали идея ня­
мала успех. От една страна, „в Солун бил още жив споменът от
1854 г. и cè-проявявало недоверие към прокламациите и речите
на служителите на Мегали идея“. Революционната пропаганда
на етеристите била много затруднена в Македония и от „духов­
ната вражда между българи и гърци. Българите няма да забра­
вят раните, конто им са нанесени от гърците поради църковния
въпрос. Тези рани могат да бъдат излекувани само в случай, че
българският църковен въпрос получи задоволително решение.“
Това отчуждение между българи и гърци настъпило вследствие
на насилията на „фанариотите и ултраелинистите и станало
причина за бавния напредък на делото“59. Независимо от тези
настроения на враждебност, породени между различните народ­
ности, общите задачи на революционните движения обуславят
осъществяването на единомислие между техните представители.
Много ярък пример в това отношение е включването на бълга­
рите в Критското въстание, а също и въоръжените акции, про­
ведени с цел да бъдат облекчени критските въстаници. Преми­
наването на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през
Дунав са един съществен момент от общата революционна об­
становка на Балканите през тези години. Най-ярка проява на
бойното сътрудничество между българи и гърци от този период
е участието на Петко войвода, Спиро Джеров, Коста Евтимов,
Димитър Общи и много други в организираните от гръцките ре­
волюционери въоръжени антитурски действия.60
Ходът на събитията: разгромът на критските въстаници,
скъсването на дипломатическите отношения между Гърция и
Турция, пълната изолация на гръцкото правителство и небла­
гоприятните за гърците решения на Парижката конференция,
определя надмощието на противниците на антитурските акции.
Идеята, че единственият възможен път за реализиране на гръц­
ките национални аспирации е мирът с Турция и постепенното
проникване в нея, спечелва все повече привърженици.61 Новата
атмосфера в Гърция е отразена много точно от чуждестранните
наблюдатели: „Онези, които само преди няколко месеца меч­
таеха да видят крал Георг посрещнат от патриарха в подножие­
то на „Св. София“, се отказаха вече от тази вредна химера и
разбират, че след като крал Георг не може да царува на Бос­

224
фора, за тях е по-добре да виждат там султана, отколкото рус­
кия цар. . . Вестниците, които преди Парижката конференция
говореха само за война и завоевания, искат вече само насър­
чение на земеделието, унищожаване на разбойничеството, по­
рядък във финансите, усъвършенствуване на занаятите и из­
куствата, строеж на пътища, железопътни линии и канали.“62
Появяват се книги, които подробно анализират възможностите
за стопанско развитие на Гърция и задачите на гръцките пра­
вителства в тази насока. Все по-настойчиво се твърди, че един­
ствено чрез създаването на силна индустрия „това ядро на ця­
лата гръцка нация, тази малка и слаба Гърция ще стане силен
център на Изтока, привлекателна и превъзходна сила“63.
Политиката на Кумундурос през годините на въстанието е
окачествена като „подчинена на Мегали идея“ и е порицана
официално, защото е била вредна за националните интереси.“
Дошлото на власт англофилско правителство успява да нало­
жи забрана за Кумундурос, Ломбардос и Трикупис да влязат
в парламента въпреки успеха им в изборите от 1869 г.65 Идването
на Кумундурос на власт през 1870 г. не внася колебание в пое­
тата външнополитическа линия. Единствено .настъпва известно
смекчаване в позицията на гръцкото правителство спрямо бъл­
гарския църковен проблем. Последвалите правителства начело
с Тр. Заимис и Д. Вулгарис поемат политическа линия, коренно
противоположна на политиката на Кумундурос. От края на 1871 г.
нататък в гръцката официална политика все по-ясно се очер­
тава тенденцията на мир с Турция и постъпки за получаване на
привилегии за гърците в империята. Културното и стопанското
развитие на гръцкия елемент в Турция дава надежди на поли­
тиците, че именно чрез него гърците ще постигнат реализация
на националните си аспирации.
Независимо от този курс в политиката на гръцките упра­
вляващи среди дейците за национално освобождение продължа­
ват да градят проекти за антитурска активност. Л. Вулгарис не
престава да поддържа връзки с революционните представители
па останалите балкански народи с убеждението, че този е един­
ственият път, който би довел до освобождението на поробените.
Само една година след потушаването на Критското въстание —
през 1870 г., той се опитва да установи връзки с българския
войвода Панайот Хитов и търси съдействието му за организи­
ране на антитурски акции.66 Общата атмосфера в Европа, пре­
дизвикана от Френско-пруската война, довежда до раздвижва­
не на дейците за освобождение. Отпечатаният през 1870 г. „Ага-
тангел“ напомня за освободителните надежди през време на
Кримската война.67 Поражението на Наполеон III се посреща
с радост от гърците, тъй като те са виждали в негово лице един
от главните виновници за потушаването на Критското въстание.
С настъплението на пруските войски във Франция обаче в ней­

15 Н а ц и о н а л н и я т в ъ прос 225
на подкрепа се обявяват множество гръцки демократи, тъй като
за ткх по традиция Франция е била символ на свобода и циви­
лизация. В помощ на французите се стичат много от гърците,
които до този момент са били под командата на. Гарибалди.68
Сред тях са познатите ни борци за свобода Илияс Стекулис и
Хрисовергис. В Париж пристига и професорът от Атинския уни­
верситет, математикът Н. Николаидис, който преди това е уча­
ствувал в Критското въстание. Този гръцки интелектуалец и
бунтовник е бил близък приятел и съмишленик на Гюстав Флу-
ранс — французина-филелин, който участвува iB Критското въс­
тание и после загива като комунар в Париж. В подкрепа на
французите пристига и бившият участник в Критското въстание
Леондаритис, който е съпроводен от много други гърци.69 Об­
ществените настроения в Гърция, останали извън контрола на
гръцкото правителство, се долавят по циркулиращите през тези
години книш. 3. Сотириу изда-ва брошура, озаглавена „Да жи­
вее 25 март 1821 г.! Да живее Гърция! Да живее нацията! Да
живее Мегали идея, всеобщото освобождение и обединение на
гръцкото племе!“70 Тази пропита от патриотичен дух брошура
заклеймява правителствената политика на мир с Турция и при­
зовава на борба за освобождение на поробените. При такава
обстановка на потиснат, но не и напълно угаснал патриотичен
кипеж в Гърция пристигат известията за въстанието в Босна и
Херцеговина през 1875 г.

2
Източната криза
от 1875-1878 г.
в еволюцията на гръцката
политическа мисъл
и гръцкия национален
проблем

Източната криза създава условия, при които националният проб­

лем на гърците излиза отново на преден план в живота на крал­
ството. Страната обаче не е подготвена във военно отношение
за активна външна политика. Цялостната й икономика едва е
излязла от продължителното състояние на застой. Управлява­
щите среди, които съзнават възможностите на страната, са склон­
ни да приемат внушенията на западните сили за запазване на
неутралитет. Честите правителствени промени, при които се ре­
дуват правителства, оглавявани от Ал. Кумундурос, Еп. Дели-
георгис и Сп. Трикупис, не довеждат до решителни колебания·
в поетата линия на пасивна и изчаквателна политика. Въста­
нието на българите и Сръбско-турската война, които намират
много силен отклик сред гръцката общественост, не предизвик­

226
ват отклонения от тази политика, насърчавана от обещанията
на западните държави за териториални компенсации на Гърция
в случай, че запази неутралитет.71
Поетата политическа линия прави безрезултатни и опитате
на сръбското и румънското правителство да установят контакт
с атинския кабинет, целещи създаването на антитурски съюз.
Сръбският княз и приближените му политици полагат усилия
да постигнат разбирателство с гърците чрез постъпки пред гръц­
кия дипломатически представител в Белград Доскос. В Атина
пристига сръбският държавник Милутнн Гарашанин. Предло­
жената от сръбска страна база за преговори — договорът между
Гърция и Сърбия от 1867 г. и изпращане на гръцки и сръбски
емисари в Турция с цел да се организира въстание — не привли­
ча гръцките управляващи среди. Те са раздразнени от сръбска­
та инициатива за изпращане на емисари в Албания, район, счи­
тан от гърците за собствена сфера на влияние. Напразни остават
и опитите на румънското правителство да привлече Гърция за
съюзник, предлагайки й привлекателното условие Румъния да
се откаже от покровителството си над власите в Османската
империя п да подкрепи гръцката експанзия на Балканите. Без­
резултатни остават и последвалите през следващите години
стъпки за установяване на контакти между балканските столи­
ци с цел да се създаде съюз срещу Турция. Гърция твърдо под­
държа линията на неутралитет и необвързаност с балканските
съседи, политика, която довежда до пълна изолация на стра­
ната през критичните за нея години. Безуспешен е и диалогът
между атинския кабинет « Петербург. Русия се очертава като
единствена страна, която е готова да действува за прекроява­
нето на картата на Балканите и да подкрепи гръцките претенции
над Крит, Епир и Тесалия. Предложението на гръцкото прави­
телство за прокарването на демаркационна линия в Македония
и Тракия между българската и гръцката зона остава без отклик
от страна на русите.72
Свиканата в края на 1876 г. цариградска конференция сти­
мулира гръцкото правителство да формулира категорично тери­
ториалните си претенции. Решението на конференцията да бъдат
създадени две български области, включващи Македония и Тра­
кия, се приема като удар срещу гръцките национални интереси.
Усилията на гръцкото правителство да получи достъп до кон­
ференцията претърпяват неуспех и то се задоволява да изложи
писмено молбата си до Великите сили. Негово желание е пред­
видените за славянството реформи да бъдат разпространени и
над гърците в Османската империя. Гръцките дипломатически
представители в Турция са инструктирани от своето правител­
ство да действуват в защита на гръцките национални интереси.
Консулите в Одрин и Солун са натоварени от министъра на външ­
ните работи Кондоставлос да организират изпращането на пети­

227
ция от местното население до султана, с която да се искат от­
стъпки, еднакви за всички народи в империята. При тези кри­
тични за гръцките териториални претенции обстоятелства гръц­
кото правителство прави опит да очертае ясно границата на
своите аспирации в Македония. За разграничителна линия меж­
ду гърци и българи се приема свързващата Неврокоп, Мелник,
Струмица, Прилеп, Битола и Охрид линия. За обосновка на те­
зи териториални претенции се използува аргументация, целеща
да обезсили базираната на етнографски проучвания карта на
Киперт, която послужва при определянето на границите на бъл­
гарските области от Цариградската конференция. На използу­
вания в науката като критерий български език, послужил на Ки­
перт при определянето на народностния облик на даден район,
се противопоставя тезата, че на Балканите критерият език не
може да се използува. Въвеждат се термините „славяногласни
гърци“ и „гърчеещи се“, с които се обозначават българите на
юг от посочената граница. За основен критерий се приема обра­
зованието, културата, съзнанието и признаването на върховен­
ството на Цариградската патриаршия. Тези различни от тради­
ционните научни принципи при определянето на народностния
състав на населението на Македония и Тракия се пропагандират
от гръцка страна чрез гръцките дипломатически представите­
ли.73 Отпечатват се на чужди езици книги, които имат за цел
да спечелят европейското обществено мнение в полза на гръц­
ките териториални аспирации. Такава е книгата на Б. Дигенис
„Няколко статистически данни за Гърция“, настояваща, че на
Балканите славяни живеят единствено до Стара планина.74
Активността на гръцката държава в защита на териториал­
ните си претенции е подпомогната и от гръцките културни орга­
низации и интелектуалци. М. Димицас съставя специален труд,
предназначен да обори Киперт и опровергае твърдението за раз­
пространението на българската народност до река Алякмон
(Бистрица).75 Атинското дружество за разпространение на гръц­
ка просвета организира отпечатването на етнографска карта на
Балканите. То снабдява със собствена информация за народ­
ностните съотношения на Балканите лондонския издател Едуард
Станфорд76 Картата се издава на гръцки от Ил. Лазаридис.77 Та­
зи карта фактически отговаря на аспирациите на най-крайно
настроените гръцки националисти. Според нея българи населя­
ват единствено земите между Стара планина и Дунав, като за
гръцки земи са обозначени земите до Стара планина и по чер­
номорското крайбрежие до Кюстенджа. Картата е придружена
от обяснителен текст, който пояснява, че населението на черно­
морските градове, Македония и Тракия има гръцки произход,
език, традиции и вяра.
Сведения за териториалните аспирации на гръцката страна
получаваме и от кореспонденцията, разменена между Киперт и

228
К. Папаригопулос. Гръцкият историк е натоварен от Атинското
дружество да убеди Киперт да внесе изменения в картата си,
като се съобразява с гръцките национални интереси.78 Мисията
на Папаригопулос при немския географ е подпомагана от гръц­
кия посланик в Берлин Ал. Рангавнс. Последният полага уси­
лия да намери компромисно решение между прекомерните пре­
тенции на Атинското дружество и схващанията на Киперт, ба­
зирани на научни принципи.79 Папаригопулос противопоставя на
използувания от Киперт критерий — език на населението — ет-
нократичния принцип, т. е. принцип, определящ етническия об­
лик на населението на дадена област в зависимост от истори­
ческите фактори и преобладаващата роля на една народност.
На този принцип Папаригопулос определя като чисто български
единствено земите между Стара планина и Дунав, а земите на
юг от Стара планина и Шар планина като гръцки, „тъй като
именно -в земите на юг от Стара планина и Шар планина гър­
ците имат надмощие по брой, език, интелигентност, търговска
и индустриална дейност“. Киперт приема да внесе исканите из­
менения в картата си, като запазва за българската народност
зоните между Стара планина и Средна гора и долината на Вар­
дар и Струма, но Папаригопулос не желае да допусне отстъпки
за земите по Струма и Вардар. Папаригопулос настоява също
и за включването в гръцките граници на териториите от Битоля
до Крушево.
Готовността на европейските държави да игнорират гръц­
ките териториални претенции постепенно дава надмощие .на
привържениците на активна външна политика. Гръцките прави­
телства са поставени в крайно деликатно положение, тъй като
се стремят да запазят лоялността си към западноевропейските
държави и същевременно желаят да получат териториални при­
добивки. Възприема се тактиката да се пази външно неутрали­
тет, но да се толерира и подпомага активността на дейците за
организиране на въстание в Европейска Турция. В Атина и про­
винцията се създават организации, които с мълчаливото съгла­
сие на правителството подготвят бойни групи срещу турците. В
зависимост от хода на Руско-турската война гръцките прави­
телства клонят към едно или друго становище и накрая пропус­
кат подходящия момент за намеса в събитията. Едва след сключ­
ването на примирието между Русия и Турция гръцките войски
пресичат границите и навлизат в Турция, но тази акция е на­
пълно безрезултатна и гръцката армия е спасена от разгром
единствено благодарение на намесата на европейските държа­
ви. При активно участие на Гърция в Епир, Тесалия и Македо­
ния избухват въстания, целещи да предизвикат намесата на Ве­
ликите сили и присъединяването на тези територии към кралст­
вото. Във въстаналите райони се създават временни правител­

229
ства, които обявяват обединение с Гърция, обаче Портата бързо
успява да възстанови предишното положение.80
Следващ възлов момент от Източната криза, който поставя
пред изпитание гръцките правителства, е сключването ‘на Сан-
стефанския мир. Наложените от Русия условия се приемат като
удар върху гръцките национални интереси. Включването на по-
голямата част от Македония и Тракия в пределите на проекти­
раната българска държава дослужва за сигнал на гърците да
мобилизират усилията си и се противопоставят на това решение.
Започва организирана кампания, съгласувана с усилията на
гръцките дружества от Турция, като се цели да бъде доказан
гръцкият характер на Македония и Тракия. Гръцкото правител­
ство се старае да убеди чрез своите дипломатически представи­
тели европейските държави, че тези земи не трябва да бъдат
включвани в България. Организира се кампания за съставянето
да прошения и събиране на подписи от гърците от Македония и
Тракия, които се адресират до Цариградската патриаршия и
Берлинския конгрес. Настоява се териториите да не бъдат включ­
вани в свободната българска държава. Гръцкото правителство
настоява текстът на тези прошения да бъде редактиран в полза
на искането за обединяване на Македония и Тракия с Гърция.81
Издават се книги, предназначени за европейската общественост,
които се стремят да убедят читателя, че Македония и Тракия
са населени с гърци.82
Във връзка с тази кампания в защита на гръцките нацио­
нални интереси заслужава да бъде цитиран и един документ,
връчен от Дружеството за разпространяване на гръцка просве­
та на министъра на външните работи Т. Делиянис.83 В него се
формулира дефиницията на понятието грък, която очевидно тряб­
ва да бъде лансирана и отстоявана на международните форуми,
решаващи съдбата на Балканите. Според дефиницията на дру­
жеството „Гърци или гърчеещи се са онези, които са 1) чисти
и истински гърци; 2) онези населения, които макар и да произ­
хождат от други, но сродни племена, отъждествиха във всичко
съдбата си с елинизма, използуват неговия език и своя собствен
диалект и по нищо не се различават от гърците: такива са глав­
но елиноалбанците и елиновлахите; 3) онези, които макар че в
семейния си живот говорят някакъв диалект (като например
българския), имат за писмен език гръцкия, като именно той е
въведен в тяхната църква и училища“. Основен белег,, който
обединява всички тях, е предаността им към Цариградската па­
триаршия.84
Полагат се усилия да бъдат убедени западноевропейските
държави, че единствено ако бъде създадена голяма гръцка дър­
жава, простираща се от Стара планина до Азия, тя ще бъде в
състояние да устои на натиска от Север.85 Гръцките дипломати­
чески представители в европейските столици са инструктирани

230
от министъра на външните работи Делиянис, че националните
претенции на Гърция продължават да се простират над Крит,
Епир, Тесалия, Македония и Тракия.85 В хода на подготовката
на Берлинския конгрес гръцките политици вземат решение да
не поставят конкретни предложения за териториални придобив­
ки, а да насочат усилията си да постигнат участието на Гърция
в конгреса. Гръцкото правителство дори е готово да прояви от«
стъпчивост в своите претенции и допуска като възможно очер­
таване на границата по реката Алиакмон.87 След известни пре­
говори между европейските правителства Гърция не е допусната
до конгреса, а се разрешава единствено на нейни представители
да изложат становището на гръцкото правителство. Гръцкият
министър на външните работи Делиянис поставя искането за
присъединяване на Епир, Тесалия и Крит към Гърция, като не
засяга изобщо проблема за Тракия, Македония и Егейските ос­
трови. В резултат на преговорите се решава на Портата да бъ­
де препоръчано да отстъпи на Гърция граничните територии в
Епир и Тесалия, а също така да въведе на о. Крит Органичния
устав от 1868 r.8S
При условията на Източната криза се очертава още по-яс­
но тенденцията на стремеж към запазване на добри отношения
с Турция и получаване на териториални придобивки по пътя на
преговори с големите европейски държави. Тази тенденция, из­
разяваща възгледите на предимно прозападно настроените по­
литици, има за свой най-ревностен поддръжник Харилаос Три­
купис.89 През годините на кризата той заема неколкократно пос­
та министър-председател и допринася за запазването на неутра­
литет към събитията. Той счита, че Гърция не е подготвена за
война и нейната армия не може да води успешни действия сре­
щу Турция. Според него най-подходящ път за Гърция е сбли­
жаването с Турция и военен неутралитет, като по този начин
страната ще спечели подкрепата на западните държави за осъ­
ществяване на националните си претенции. Независимо от своя­
та проанглийска ориентация Трикупис проявява реализъм и се
стреми да запази добри отношения с Русия и славянството изоб­
що. Той е убеден, че гърците не трябва да скъсват отношенията
си с останалите балкански народи заради църковния проблем
или териториални спорове, като дори е готов да търси и съюза
на Русия. В условията на усилена подготовка за война през
1877 г. Трикупис съдействува за организирането на бойни чети
и подготовката за въстание в турските провинции. Той изказва
мнението, че северната граница на Гърция трябва да минава
по линията, свързваща устията на реките Алиакмон и Аос (Ви-
уса), т. е. кралството трябва да се задоволи с присъединяването
на Епир, Тесалия и част от Южна Македония.80
Тази политически линия се поддържа и от крал Георг I,
който полага максимални усилия за запазване на неутралитети

231
на страната. Негово убеждение е, че Гърция трябва да разчита
на дипломатическата подкрепа на Великите сили за решаването
на националния си проблем. При критичните обстоятелства на
Руско-турската война и при явния превес на силите на страната
на Русия кралят приема идеята за намеса във войната и въста­
ние в турските провинции. Кралят подобно на Трикупис проя­
вява политически реализъм и е готов да приеме за северна гра­
ница на Гърция линията, минаваща по река Алиакмон, започ­
вайки от залива Терманкос до Костурското езеро и свършвай­
ки до устието на река Аос (Виуса).91
Привърженик на строг неутралитет на страната е и Еп. Де-
лигеоргис, който е готов да вижда във въстанията на славяните
„интрига на панславизма“. Той изразява становището на най-
антируски и най-антивоенно настроените среди, за които успе­
хите на русите във войната означават само заплаха за гръцки­
те национални интереси. Делигеоргис поддържа идеята за прия­
телство с Турция и счита, че единствено чрез него гърците ще
успеят да се предпазят от славянската опасност. Той сочи при­
мера на Кавур, който с участието си в Кримската война срещу
Русия получава помощта на западните държави и постига на­
ционалното обединение на италианците. През годините на Из­
точната криза Делигеоргис налага курса на изчаквателна по­
литика.92
Аналогични са възгледите и на А. Кондоставлос, който зае­
ма през годините на Източната криза поста министър на външ­
ните работи. Той полага усилия да отклони от въстанически дей­
ствия гърците от подвластните на Турция области, като изпол­
зува следните аргументи в циркулярните си инструкции до гръц­
ките консули в Турция: „Турците отстъпват и ще си отидат, а
славяните и пославянчването настъпва и все повече ще настъп­
ва: от двете злини по за предпочитане е по-малката?493 Кондос­
тавлос е сред политиците, които настояват за пълен неутралитет
на Гърция, но при решаващата победа на Русия той не се по­
колебава да възприеме идеята за намеса в събитията. Незави­
симо от своите страхове от славянството той е готов да издигне
глас в защита на българите срещу турските зверства. Като ми­
нистър на външните работи на Гърция той се обръща към гръц­
ките дипломатически представители в чужбина с молбата те да
съдействуват пред съответните правителства да бъдат спрени
репресиите над българите.94
Коренно различна е тенденцията, изразявана от Ал. Кумун-
дурос, който е убеден, че Гърция трябва да се възползува от
войната и да насърчи въстаническите действия срещу Турция.
Той счита, че балканските народи трябва да действуват синхрон­
но против Турция. При условията на най-антируски и антисла-
1 В Я Н С К И настроения в Гърция Кумундурос не се поколебава да
поддържа връзки с дейците за въстание в Турция и представи­

232
телите на останалите балкански народи. Независимо от своите
убеждения Кумундурос не нарушава поетата линия на неутра­
литет, като едва след победата на Русия над Турция възприема
политиката на открити антитурски действия,95
Политическите среди, поддържащи идеята за общобалкан-
ско надигане срещу Турция, са представени и от Ал. Рангавис,
който през годините на войната е гръцки посланик в Берлин,
Той е убеден, че турците ще бъдат изгонени единствено ако
балканските народи обединят усилията си. Макар и сам от фа-
нариотски произход, Рангавис остро критикува туркофилските
позиции на Фенер и особено антиславянската истерия сред ца­
риградските гърци, попречила за сплотяването на подвластните
на турците християни. Той настоява, че-обстановката «а Балка-
ните благоприятствува решителни действия срещу Турция. Без
да бъде привърженик на открита война срещу Портата, Ранга­
вис иска Гърция да съдействува за въстание на подвластните
християни. За него началото на Руско-турската война е сигнал
за всеобщо въстание на балканските народи: „Аз може би се
лъжа, пише той до Кондоставлос, но аз вярвам, че това е ре­
шителният момент за гръцката нация: тя или ще бъде освобо­
дена сега, или ще остане завинаги поробена.“96 Териториалните
граници на Гърция, към които се стреми Рангавис, съвпадат с
проектите на най-крайните националисти. Той счита, че север­
ната граница на Гърция трябва да минава по Шар планина и.
Стара планина и стига до Варна, като в пределите на кралст­
вото трябва да бъде включено крайбрежието на Черно море и
Мала Азия с Цариград.97
Докато управляващите среди следят събитията на Балкани­
те и се въздържат от открити стъпки, гръцката общественост
реагира незабавно и иска страната да заеме по-реши.телна по­
зиция. Най-първите известия за въстанието в Босна и Херце­
говина все още не срещат особен отклик сред гръцката общест­
веност. Според чуждите наблюдатели само онези гърци, които
принадлежат към категорията етерохтонни, се раздвижват, вяр­
вайки, че настъпва моментът за освобождение на родните им
земи.9* С развоя на събитията на Балканите и особено с избух­
ването на Априлското въстание гръцката общественост все по-
категорично формулира своите възгледи и искания.
Още в края на април 1876 г. в гръцкия печат се появяват
подробни информации за хода на въстанието. Вестниците „Еон“,.
„Етнофилакс“, „Палингенесия“, „Неологос Атинан“ и пр. по­
местват материали за исканията на българите и програмата на
въстаниците. Вестник „Неологос Атинан“ обосновава необходи­
мостта от промяна в отношението на гръцката общественост към
българите: „Днес скришом се насажда омраза към българите.
Но ако се върнеха героите от 1821 г., те щяха да признаят, че
са се пролели потоци българска кръв в сраженията, ръководени

233
ют тях. Колко българи паднаха заедно с бащите ни за нашата
свобода!. . . Тези, които викат днес срещу българите, не ще да
,са синове на борците от 1821 г.“99 Гръцката общественост настоя­
ва страната да се включи активно в събитията и подкрепи сла­
вянството. Вестник „Стоа“ също отразява подробно събитията
в България и войната между Сърбия и Турция. Изнасят се све­
дения за разгрома на българите и активността на емигриралите
в Гърция български въстаници.100
Свикването на Цариградската конференция изиграва роля­
та на важен стимул за активизирането на гръцката обществе­
ност. Гърците реагират незабавно, щом стават известни пред­
ложените от Англия условия, послужили за база на преговорите
в Цариград. Предвидените реформи в полза на славянството и
пълното игнориране на гръцките интереси дават повод за бурни
демонстрации в Атина и провинцията срещу правителството. Из­
дига се обвинението, че именно политиката на неутралитет е при­
чина за липсата на интерес към гръцките териториални претен-
„ции. Подкрепя се идеята за въстание в подвластните на Порта­
та райони. Иска се всеобщо въоръжаване и подготовка за вой­
на.101
Еволюцията на гръцкото обществено мнение през тези кри­
тични месеци на 1876 г. проличава по речите, произнесени на
публични събрания и митинги в Атина. Така например речите,
произнесени на площад „Омония“ в Атина от Г. Грипарис, илю­
стрират как идеята за антитурско надигане спечелва атиняните
през месеците април — октомври. В средата на април Грипарис
настоява, че за Гърция настъпват критични моменти, които тя
трябва да използува, за да довърши делото на 1821 г., да по­
лучи законното си наследство — земите от Дунав до Мала Азия.
Гърците трябва да имат за свой водач-компас „презряната вече
Мегали идея“, тъй като така ще бъде възстановена Гръцката
империя.102 Последвалите речи добиват духа на призиви към
борба: „цялото гръцко племе трябва да грабне меча и да се
затече натам, накъдето го призовава родината“. Грипарис твър­
ди, че успехите на славянството се дължат именно на отказа на
гърците от Мегали идея: „Докато ние от 1869 г. презряхме и за­
бравихме своята Мегали идея и се предадохме на изнеженост
и постигане на материални блага, полуварварското племе на сла­
вяните пое голямата и велика идея за разрушаването на Осман­
ската империя и създаването на славянска.“103
За настроенията на атинската общественост свидетелствува
•и речта, произнесена от К. Папарпгопулос в края на септември
1876 г. на Пникс в подножието на Акропола. Тази реч изразява
..становището на средите, които съзнават, че са настъпили кри­
тични за елинизма дни, изискващи разум и хладнокръвие: „Ко-
гато гърците узнаха, че славяни, сърби, черногорци, българи се
.надигнаха, те се развълнуваха много. Всички се радваха на ус-

234
гпехите на въстаниците. Подемът в Гърция бе такъв, че нищо не
-би могло да попречи на Юга да последва Севера — нито сла­
бостта на страната, която не беше подготвена, нито пресните
разногласия, които разделиха гърци и българи, ако великите
сили не поставяха всичко в ход, за да потушат борческия подем,
като обещаха, че гръцката нация ще получи в края на краищата
■същите изгоди, както славяните, за това, че отбягва да усложни
положението.“1'04 Тази реч на Папариголулос изразява по много
характерен начин становището за необходимостта от поддържа­
не на духовете в състояние на „морално въстание“, без обаче да
се стига до преки антитурски действия, тактика, отговаряща и
на интересите на правителството.105
От края на септември датира и книгата на Ат. Гудас „Ми­
налото, настоящето и бъдещето на Изтока“, в която авторът
доразвива идеите си относно решаването на Източния въпрос.
Още преди началото на Източната криза Гудас заявява, че Из­
точният въпрос може да бъде решен само чрез усилията на бал­
канските народи. Той пропагандира идеята за преобразуване „на
Изтока чрез Изтока“108. Тази идея според Гудас може да се реа­
лизира чрез просвещението на балканските народи. Първа стъп­
ка към нейното осъществяване е побратимяването на източните
народи: „Те трябва да преустановят взаимните кавги, вражди
и дребни суетни заради религия или догма или народностна
принадлежност . . ., да изчезнат панелинизмът, панславизмът,
панрумънизмът и панмохамеданизмът.“107 Гудас твърди, че въ­
веждането на български език в българските църкви и създава­
нето «а българска църква по принцип не са неприемливи за
гърците, но те крият опасности от разединяване на православие­
то. Той е противник на политиката на агресия срещу Турция и
поддържа идеята за мирно, еволюционно проникване на ели­
низма в империята. В книгата си от 1876 г. Гудас описва тур­
ските зверства над българите и пропагандира идеята за заглаж­
дане на конфликтите между балканските народи. Балканските
народи трябва със собствени усилия да постигнат своето възраж­
дане, като се придържат към принципа „обичай ближния си, както
обичаш самия себе си“108. Гудас твърди,че искането на българите
за собствена църква, за българско богослужение и училище е де­
ло на външни инициатори, целещи разединението· на балканските
народи. Виновник за враждата между българи и гърци е Висока­
та порта. Вина носи и Отон, който, като прегърнал Мегали идея,
създал недоверие у съседните народи със завоевателната си поли­
тика и довел до раждането на панславизма.109 Гудас настоява, че
гърци и българи са народи „е общи изминали страдания и се стре­
мят към общи цели“ и „следователно никаква опасност не тро­
ви елинизма от страна на славянството, нито пък славянството
-от елинизма, ако всеки един от тях стане единен и свободен.
Нацротив: и двамата, като влязат в допир като свободни наро­

235
ди и близко разположени, ще имат полза голяма, ако си яре*
дадат взаимно само добродетелите, които всеки един от тях има
достатъчно много.“110 Авторът настоява за вдигане на схизмата:
над българите и запазване на единството на Цариградската пат­
риаршия като необходимо условие за възраждането на Изтока.
Крайна цел, към която трябва да се стремят балканските на­
роди, е създаването на свободни държави, които ще се обеди­
нят във „федеративна държава под председателството на Гър­
ция“. Никой народ няма да потиска останалите или да се стре­
ми да асимилира и поглъща своите съседи. Всеки един от тях
има собствен език, история, произход и обичаи. Никоя външна
сила няма да се противопостави на такава уреждане на съдбата
на Балканите, тъй като то гарантира мира в този район. Бал­
канските народи няма да воюват помежду си, тъй като всеки
един от тях ще получи само онова, което му принадлежи. Към
гръцките земи Гудас причислява Епир, Тесалия, Македония и
Егейските острови.
Проект за решаване на Източния въпрос намираме и в кни­
гата, озаглавена „Източният въпрос и Мегали идея като негово
решение“, издадена на френски и гръцки език от атинския из­
дател М. Дефнер.111 Авторът на книгата счита за гръцки земите
на север до Стара планина, а на изток — до линията Палести­
на—1Трапезунд. За да бъде постигната крайната цел — създава­
нето на Велика Гърция, — авторът предлага временно преуст­
ройство на Балканите, което предвижда съхраняването на Тур­
ция и следните промени: Босна, Херцеговина и Черна гора ста­
ват независими княжества йод протекцията на Австрия, цяла
България отвъд Стара планина се обединява със Сърбия, коя­
то остава васал на султана, Румъния се обявява за независима,
земите на юг от Стара планина — Румелия, Тракия, Македония,
Албания, и всички острови ще образуват един вилает, управля­
ван от гръцки валия, и ще се ползуват с вътрешна автономия,
Тесалия, Епир, Крит могат да бъдат откупени от Гърция срещу
известна сума. Българската екзархия се унищожава и диоцезите
й на юг от Стара планина се връщат към Цариградската пат­
риаршия.
Проекти за уреждането на съдбата на балканските народи
откриваме и в трудовете на някои чужди автори, преведени на
гръцки език. Характерен е примерът с книгата на Дж. Карт-
райт, преведена от Ал. Каралис, доказваща, че Гърция ще по­
лучи подкрепата на Англия в претенциите си да наследи трона-
на Византия.112
Паралелно с тези схващания се очертава и тенденцията на
привържениците на активна а-нтитурска политика. Тези полити­
чески кръгове добиват особено голямо влияние с началото на
Руско-турската война. Посещението на граф Игнатиев в Гърция
през 1877 г. се превръща в демонстрация на настроения в полза

236
на антитурски съюз.113 Успехите на руската армия дават повод
на гръцкия печат да иска все по-настойчиво намесата на Гър­
ция във войната.113* Устройват се демонстрации в подкрепа на
идеята за война и помощ на въстаналите християни. Обществе­
ното мнение, което според докладите на руските дипломати в
Гърция е било в навечерието па войната „почти враждебно, от­
как ни подозират, че искаме да погълнем Македония и славян­
ския елемент“114, се обръща изцяло в полза на идеята за съгла­
сувани с русите бойни акции. И докато в навечерието на Източ­
ната криза привържениците на активна антитурска политика
лесно си спечелват прозвището „агент на славянството“, с раз­
воя на събитията идеята за въоръжена намеса спечелва под­
дръжници и сред най-резервираните политици.115
Формира се „Комитет за национална защита“, включващ
дейци като М. Рениерис, К. Папаригопулос, П. Калингас. Ко­
митетът събира оръжие, подготвя бойни акции. Едновременно с
комитета действуват и групите „Ригас“, „Македонски комитет“
и пр., както и сдруженията на намиращите се в Гърция сулиоти,
критяни, епироти и пр. Комитетът поддържа връзки с прави­
телството и гръцките консули в Турция. Той изиграва главна ро­
ля при организирането на въстанията от 1878 г. Чрез него имен­
но се провежда и правителствената политика на официална не­
намеса във войната, но при активно стимулиране на въстани-
чески акции в претендиралите от Гърция земи. Връзките между
комитета и гърците в Турция се осъществяват със знанието и
участието на гръцките консули. Особено активни са консулите
в Солун и Битоля. Сравнително πο-независима от правителство­
то е организацията „Братство“, която се отличава с по-смели
действия, влизащи в разрез с предпазливата политика на атин­
ския кабинет.116
Централна роля сред революционните дейци заема отново
Л. Вулгарис. От една страна, той съдействува за укрепването
на връзките между революционните представители на сърби, бъл­
гари и гърци. Същевременно се старае да спомогне за улеснява­
нето на контактите между балканските правителства. Така след
отказа на гръцкото правителство да сключи съюз със славянство­
то срещу Турция Вулгарис поема задачата да представи гръцката
страна в диалога между Белград и Атина.117 Дошлият в Атина
Гарашанин има резултатни разговори единствено с Вулгарис и
свързаните с него среди. Гарашанин констатира, че Вулгарис
„имал влияние по-силно от това на правителството“118. Поемай­
ки риска да бъде обявен за „руско оръдие“ или „инструмент на
панславизма“, Вулгарис поддържа връзки с руските диплома­
тически представители в Гърция и Турция. Той е в центъра на
активността на българската емиграция в Гърция. С неговото
име е свързано създаването на българската легия в Атина.119
Според докладите на Гарашанин Вулгарис бил обкръжен от ра­

237
дикално настроени елементи, които „обичат славяните в Осман­
ската империя, защото знаят, че имат общ неприятел с тях: те
обожават русите, защото миналото им ги убеждава, че те вина­
ги са били неприятели на турците. За тях сърбите са братя и
смятат, че днес си навличат грях, като позволяват херцеговин-
ците да проливат кръвта си без тяхно участие.“120 По време на
демонстрацията в чест на граф Игнатиев Вулгарйс открито ма­
нифестира 'проруските си настроения. Той трескаво организира
и изпраща чети в Турция. Независимо от постоянните връзки
и консултации между Вулгарйс и Кумундурос имаме основание
да считаме, че Вулгарйс действува независимо от правителстве­
ните среди. Нещо повече, той действува противно на официал­
ната. политика и поради това в дадени моменти изпада в неми­
лост и е принуден публично да се защищава от обвинението, че
е руски агент.121 Враждебните отношения между Вулгарйс и
гръцкия представител в Белград Доскос също овидетелствуват
за това.122 Проличават несъгласията между гръцкия дипломат,
провеждащ изчаквателната правителствена политика, и стреме­
жите на Вулгарйс да постигне споразумение между Атина и
Белград. Показателен е и фактът, че в периода на най-усилена
подготовка за въстание Вулгарйс е отстранен от Македонския
комитет, тъй като той е ’ станал подозрителен с връзките си с
българи и сърби.123 Според съвремениците „Вулгарйс се ползу­
вал с лоша слава“124. Красноречива е и информацията, която да­
ва френският посланик в Атина: „Шестдесетина души, които
произхождат от Македония и принадлежат към най-бедната част
от работническата класа, се събраха под прозорците на гене­
рала, докато неколцина от тях, водени от т. нар. Вулгарйс, бяха
приети от него и му връчиха адрес, написан на български език.“12*
И докато лидерите на комитета отказват да действуват без съ­
гласието на правителството, Вулгарйс се обявява срещу офици­
алната политика на изчакване.126
Течението на привържениците на активна антитурска по­
литика е представено и о;т споменатия по-горе професор от Атин­
ския университет, математика Н. Николаидис. Участвувал в
Критското въстание и след това във Френско-пруската война,
Николаидис твърдо поддържа схващането, че освобождение мо­
же да бъде постигнато единствено по пътя на организирани
въстанически действия. Той участвува във въстанието в Теса­
лия през 1878 г. Идейно свързан с него е и П. Политне, кой­
то също участвува във въстанието в Тесалия. Политне счита,
че Гърция трябва да притежава земите до Стара планина,
а също и Цариград.127
Разглежданият период обхваща годините на първите стъпки
на социалистическата пропаганда в Гърция. Националният про­
блем е обект на специално внимание за най-ранните носители
на социалистическите идеи, за които той е органически свързан

238
с проблема за социални преобразования в страната. Спорещ
гръцките социалисти единствено решение на Източния проблем
може да бъде създаването на Балканска федерация. Както е·
известно, през 1875 г. в Женева се създава Демократична из­
точна федерация от група студенти — сърби, българи, гърци и
черногорци. Прокламациите на федерацията намират отклик в
гръцкия печат. Идеята за създаване на федерация от гърци, сър­
би, българи и румънци се подема от издавания през 1875 г. в··
Атина вестник „Ергатис“ — „Работник“. Неговият издател П.
Панас е поклонник на идеите на Прюдон и Парижката комуна..
Хвърляйки вината за разногласията на Балканите върху бал­
канските правителства, „Ергатис“ се стреми да докаже, че бал­
канските народи трябва да се сплотят и воюват за решаването
на националния проблем: „Наистина тъжна гледка 'представля­
ва Изтокът, тъй като балканските .народи никога не са дейст­
вували заедно. . . Народите на Изтока не са разделени от про­
тивоположни или преплетени интереси. Никой не нека да власт-
вува над другия. . . Всеки един народ от тях трябва да покаже,
че се стреми към освобождение и свободно развитие. . . Но та­
зи цел не може да бъде постигната чрез изолирани действия.
Успехът зависи от общото сътрудничество. Това трябва да бъде
схванато добре от източните народи. Нека те ое обединят и та­
ка ще се спасят. . . Гърци, албанци, сърби, румънци, българи,,
племена гръцки, славянски, латински, татарски, които населя­
вате просторните земи между трите морета — Черно, Средизем­
но и Адриатическо. . ., обединете се! Единството прави силата
и това е във ваш интерес. Затворете книгата на миналото!“
Вестникът препечатва в гръцки превод прокламацията на Де­
мократичната източна федерация към източните народи, като
изцяло подкрепя идеята за създаване на Балканска дунавска
федерация. „Ергатис“ подчертава, че „легендарният Източен
въпрос трябва да се реши ие от тази или онази сила, а от са­
мите заинтересовани балкански народи в името на съгласието
и братството на работниците“128. Характерно обстоятелство е,,
че вестникът реагира много живо на въстанието в Босна и Хер­
цеговина. За съжаление той опира излизането си преди Април­
ското въстание, като по този начин сме лишени от един много-
важен източник на информация за настроенията на най-ради­
кално настроените среди в Гърция към революционната борба
на българите.
Р1зточният въпрос е обект на подробен анализ и за в. „Гръц­
ка демокрация“ — орган на създаденото през 1877 г. в Патра
„Демократично дружество“. Той помества материали, свидетел-
ствузащи за влиянието на социалистическите идеи върху него­
вите издатели, които считат, че решението на Източния проблем
е свързано с решаването на социалния проблем на балканските
народи: „Считаме за свой дълг да ви кажем точно при сегаш-

239
яите обстоятелства и ние своето мнение за Източния въпрос:
или по-добре да ви кажем какъв е нашият интерес в този въп­
рос. . . Източният въпрос, както и всеки друг въпрос на нацио­
налността, е служел и служи на дипломацията и на богатите
като остен или като карти за игра в зависимост от условията.
Когато има мир, както казват, се забавляват върху гърба на
народа с тези проблеми, както с картите в кафенето. Когато
пък го изисква интересът им, за да отворят война, ни бодат с
него постоянно, както земеделците бодат вола във впряга. И то
с цел от нас да бъдат избити и ние да убием колкото се може
повече хора за техните интереси. Това е доказано и само един
поглед върху днешната война е достатъчен, за да убеди всеки
един в истината на нашите думи. Да оставим настрана това, че
ако изследваме нещата в страната ни, те сами ще крещят тази
истина. . .“ Без да заема позиция в полза на Русия или запад­
ноевропейските държави, „Гръцка демокрация“ разкрива харак­
тера на Руско-турската война от коренно нови позиции: „Царят
и неговите хора прокламираха, че искат да освободят единород-.
ните роби от турско иго. Но това е лъжа, защото, ако обичаха
наистина свободата, трябваше първо да освободят 40 милиона
руси, които те имат като роби в родината си, и чак тогава да
се грижат за свободата на другите. . . Европейските правител­
ства и богатите в Европа разбират тези неща, защото и те упо­
требяват същия език и правят същите неща спрямо своите на­
роди. Но, разбира се, те нямат интерес да кажат каквото и да
било. . . Нима те ще бъдат убити? Нали ще бъде на гърба на
бедните. . .“ Разкривайки класовата същност на европейската
политика и войната, „Гръцка демокрация“ прави извода за по­
зициите, които гърците трябва да заемат по националния проб­
лем: „. . . трябва да затворим ушите си за онези думи, които
сега използуват, за да ни измамят. Трябва да запушим ушите
си, когато ни говорят за национализъм, жертва, себеотрицания
и толкова други лъжи, защото онези, които ни ги казват, не вяр­
ват нищо от това и са измамници. . . Трябва да разберем, че
онези, които ни казват, че ще освободят нашите братя, не ис­
кат нищо друго освен да ее хранят ότ труда и потта ни и да ни
държат в жалко състояние. . .“ Поемайки риска да бъде обви­
нен в национално предателство, авторът на статията заявява:
„Те имат какво да ядат, да отгледат и изучат децата си. . . Как­
во ги интересува народът и онези, които са в робство? Лихвата
си тече. . . Нека научим впрочем веднъж за винаш, че турците
са не само в Епир и Тесалия, но и вътре в нашата собствена
къща. И ако имаме разсъдък, оттук именно трябва да започнем
Източния въпрос, а не оттам, където ни казват те. . . За тази
цел именно създадохме Народе«, демократичен съюз и който
иска, да дойде да работи с нас, ако иска да. бъде разрешен Из­

240
точният въпрос за народа, а не за онези, за които те искат да
го разрешат.“123
Този пръв брой на вестник „Гръцка демокрация“, излязъл
на първи май 1877 г., е конфискуван. В него освен цитираната
статия за Източния въпрос са поместени материали, посветени
на годишнината от Парижката комуна, както и сведения за
К. Маркс и Интернационала. Издателите на вестника са обяве­
ни за рушители на обществения разум и нрави, а организация­
та „Демократичен съюз“ прекратява съществуването си. Преса­
та в Патра окачествява основателите на организацията като мла­
ди хора „от добри семейства“130.
Идеята зд Балканска федерация е издигната и от страна
на обединените в организацията „Ригас“ младежи. Демократич­
ните и антимонархически възгледи ка членовете на тази орга­
низация са съчетани със съзнанието, че организацията е про­
дължител на делото на основоположника на революционната
идеология Ригас Велистиилис. Организацията издава в. „Ри­
гас“, в който се прокламира идеята за създаване на федерация
на балканските народи, основана на демократични принципи.
Сред членовете на организацията е Рокос Хойдас, един от най-
ранните представители на социалистическата мисъл в Гърция.131
Пламенен поклонник на идеята за Балканска федерация еиТи-
молеон Филимон, син на историка И, Филимон.132 Техен съмиш­
леник е и Георгиос Филаретос, който счита, че единствено Бал­
канската федерация би предпазила балканските народи от вън­
шна зависимост.133 Филаретос вижда единствен път за осъще­
ствяването на този политически идеал във войната срещу Тур­
ция. Той участвува във въстанието в Тесалия през 1878 г.
Недостатъчното развитие на производителните сили в Гър­
ция обуславя отсъствието на социални слоеве, които биха мог­
ли да. послужат за поч-ва за прокламираните от тези организа­
ции идеи. През тези години социалистическите и антимонархи-
ческите идеи печелят привърженици главно сред учащата се
младеж и интелигенцията, като безимотните слоеве на обществото
и малобройният гръцки пролетариат остават изцяло под влия­
нието на буржоазните партии. И все пак главно под влияние на
господствуващата в Европа атмосфера още през 60-те години
идеолозите на гръцката буржоазия започват настъпление сре­
щу идеите на научния комунизъм. Появяват се трудове, пред­
назначени да отклонят работническата класа от евентуални
„вредни“ влияния.134 Парижката комуна играе ролята на сигнал
за мобилизиране на гръцката буржоазия за борба срещу нови­
те идеи.135 В тази своя борба управляващите среди в Гърция са
много улеснени от Мегали идея. При атмосферата на изострена
чувствителност към националния проблем гръцката управлява­
ща буржоазия успява умело да отклони обществените настрое­
ния от проблемите от социален и политически характер й да ги

36 Н а ц и о н а л н и я т въпрос 241
насочи към проблема за териториалното могъщество на Гърция,
Прокламираната от в. „Гръцка демокрация“ идея, че „револю­
цията е законът на прогреса“, е съчетана с коренно «ов подход
към националния въпрос, но тези идеи остават присъщи за те­
сен кръг младежи, и то „от добри семейства“. Безимотните со­
циални слоеве, към които е насочена тази пропаганда, остават
до голяма степен под влиянието на други идеали. Състояща се
в по-голямата си част от дошли от Турция хора, градската и
селската беднота се оказва много по-чувствителна към призи­
вите за война с Турция, отколкото към социалистическата про­
паганда за борба срещу „вътрешния враг“. Както видяхме, Вул­
гарно е обграден от „най-бедната част на работническата класа“.
До каква степен Метали идея взема надмощие и замъглява
останалите проблеми в идейния и политически живот на гърци­
те, може да се съди и по следните примери. Гръцките добровол­
ци, които се сражават на страната «а Франция във Френско-
пруската война, ое оттеглят с началото на „вътрешните трагич­
ни сцени и граждански кавги“, т. е. с началото на Парижката
'комуна.135 На страната на комунарите остават да се сражават
само няколко представители на гръцките радикално настроени
кръгове.137 Дори Николаидис, който до този момент е бил свър­
зан с някогашния борец за свободата на Крит Г. Флуранс, се
отдръпва от идеите, довели до сплашващия пример' на Комуна­
та.138 С излизането на националния проблем на преден план през
годините на Източната криза Николаидис не се поколебава да
се включи в антитурска бунтовническа дейност.
Ролята на Мегалн идея за замъгляването на проблемите
от социално и политическо естество проличава ясно и от следния
случай. В навечерието на преминаването на гръцките въстани-
чески отреди в Тесалия през 1878 г. организаторите на въста­
нието изпращат при Панос Коронеос делегация да го покани
да оглави бойните отреди. Коронеос отказва да приеме покана­
та, като дава следното обяснение: „Можете ли да повярвате,
че аз ще се отрека от миналото си, че мога да остана безучастен
зрител на борбата на своите братя? Никога! Но Гърция има да
воюва и срещу други, има врагове в своето сърце, които първо·
трябва да победи, за да може вече — единна и велика, да вою­
ва успешно срещу тиранина.“ Мнението обаче на организатори­
те на антитурското надигане е, че „тази вътрешна борба би от­
слабила, вместо да засили Гърция, и то по време, когато тя има
нужда от всички свои сили. Тя винаги би могла в по-нормално
време да въстане и поправи нещата, които са уредени по лош
начин.“139 Ярко изразеният национализъм на Г. Филаретос, пре­
плетен с демократизъм и републиканство през 70-те години, по­
степенно еволюира до мнението, че „господството на баварците
през времето на царуването на Отон I беше деспотично само
вътре в страната, но не навреди на националните интереси, бла-

242
годареие на филелинството на краля на Бавария и достига­
щата до мания обич на гръцкия крал към реализацията на про­
грамата Мегали идея“140. Годините на управлението на Колетис
и Отон са за Филаретос пример за правилна политика: „Мал­
ка, изолирана беше тогава Гърция, но хоризонтът на нейната
външна политика беше широк, много широк, защото всеки грък
имаше дълбоко в сърцето си желанието за освобождение на це­
лия елинизъм — от Крит до Стара планина и от Адриатическо
море до крайбрежието на Мала Азия и Кипър. Изразител и
'водач на тези национални копнежи малка Гърция намери в
лицето на крал Отон, който със своите първи царствени дела
показа, че под Акропола той се е превърнал в олицетворение
на националния блян Мегали идея, в който усърдно го посвети
истинският народен мъж Колетис.“141
В идеологията на Платон Дракулис, един от първите дей­
ци на системната социалистическа пропаганда в Гърция, на­
ционализмът съжителствува с елементи от позитивизъм, хума­
низъм, фабианство и толстоизъм. Този идеен еклектизъм слага
отпечатък върху характера на издавания от него пръв социа­
листически вестник в Гърция „Ардин“.142 Идейната непоследо­
вателност на Дракулис намира израз в неопределената му по­
зиция на учредителния конгрес на Втория интернационал в Лон­
дон, където той представя гръцките социалисти. Неговият от­
каз от принципните положения на марксизма намира израз и в
схващанията му по Източния въпрос. За мнението му по нацио­
налния въпрос можем да съдим по издадения от него превод на
гръцки на книгата на В. Маршал, в която се предлага следното
решение на Източния въпрос: Гърция не аспирира повече за
Цариград, тъй като това е неизпълнимо, но затова пък има пъл­
но право да получи земите, достигащи до линията Охрид — Би­
толя — Струмица — Мелник — Неврокоп. Мелник е чисто гръц­
ки град « албанци и гърци са свързани с множество връзки, кои­
то правят естествено поглъщането на Албания от Гърция. Из­
ползува се и традиционната заплаха от руска агресия на Бал­
каните.143 Характерно е обстоятелството, че както Филаретос, та­
ка и Дракулис застъпват консервативното гледище относно ре­
шаването на езиковия проблем. д
Посочените примери ни дават основание да твърдим, че към
основното условие за сравнителното изоставане на социалисти­
ческата пропаганда на гръцка почва — недостатъчното разви­
тие на производителните сили — би трябвало да прибавим и
цялостната атмосфера, създадена от нерешения национален въ­
прос. Тази атмосфера благоприятствува лесното заглушаван«
на проблемите от социален и вътрешнополитически характер
от националистичните призиви. Национализмът, който оцветя­
ва идеите на множество радикално настроени дейци, довежда
до тяхното отстъпление от социалистическите принципи. В това

243
 отношение Метали идея изиграва ролята на пречка за развитие­
то на социализма на гръцка почва, като помага на управлява­
щите среди да неутрализират новите идей.144 Тази роля наМега-
' ли идея става още по-очевидна с развитието на работническото
движение в Гърция. Последиците от това нейно въздействие
стават ясни, ако съпоставим степента на проникване на социа­
листическите идеи във !всички балкански страни. Независимо
от общия подем в гръцката икономика след 1875 г. умножава­
щият се гръцки пролетариат остава в плен на буржоазната
идеология.
® « ®

Представите ни за еволюцията на основните схващания по гръц­

кия национален проблем няма да бъдат пълни, ако пренебрег­
нем „външния елинизъм“. Както беше посочено, една от важните
последици на Кримската война за гърците е нарастването на
ролята, на гръцкия търговец, лихвар, банкер и предприемач в
Османската империя. Множество заможни и влиятелни гърци
заемат висши постове в османската държава. Сред тях е Кон­
стантин Зографос, владетел на големи стопанства в Тесалия и
Македония, централна фигура в средите на гръцките културни
й политически дейци.145 С голямо влияние пред османските вла­
сти се ползува и частният банкер на султана Георгиос Зарифис.
Сред гръцките първенци в Цариград са и братята Негропонтис.
Александър Каратеодори Паша представя Портата на Берлин­
ския конгрес, а Маврогенис е частният лекар на султана. Тур­
ските власти създават държавен съвет, в който участвуват и
немюсюлмани. Портата въвежда, през 1864 г, нов закон, с който
в административните съвети по провинции, общини и местни
съдилища се допускат християни. Гръцката буржоазия в Ца­
риград постига реформиране на църковната и общинската ад­
министрация в по-демократичен дух. Въпреки съпротивата на
Светия синод за Патриаршията се изработва нов регламент, кой­
то слага край на всевластието на Синода.148
Гръцката стопанска, политическа и интелектуална върхуш­
ка в Цариград cev попълва непрестанно от замогващите се пред­
ставители на гръцката Народност в империята. Фамилиите Фо-
тиадис, Аристархи, Каратеодори, Зографос и пр. започват да
играят важна роля не само в живота на гръцкото население на
Турция, но и на независимото кралство. Общуването между
Атина и Цариград по пътя на търговския обмен, банково дело
и пр. се съпровожда от непрекъснати взаимоотношения в об­
ластта на идейния и политически живот. Ярки примери за връз­
ките между тези два центъра на елинизма е установяването на
споменатия противник на Мегали идея Одисевс Ялемос в Ца­
риград и активната му дейност сред гърците, а също и пресел­
ването на Андр. Сингрос от Цариград в Атина. Последният е

244
един от най-заможните банкери в Гърция, който през време на
Източната криза 1875—1878 г. играе много активна роля в гръц­
ко-турските отношения.147 А Стефанос Каратеодорис, лекар на
султаните Махмуд и Абд. Междид, е главният говорител на Пат­
риаршията в българо-гръцката църковна разпра.148 Свързани в
по-голямата ои част със стопанската активност на Англия и Фран­
ция, цариградските гърци са предимно проанглийски и профрен-
ски настроени. Именно сред тях намира най-благоприятна поч­
ва идеята за съхраняването на Османската империя при посте­
пенното проникване на гръцкия елемент в нейното управление.
Позицията на гръцката върхушка в Турция за запазване
на целостта на османската държава е изразена много ясно от
цариградския гръцки печат. Вестник „Неологос“ пропагандира
идеята за съюз между гърци и турци и противопоставянето им
срещу славянството.149 Като главна и единствена цел на елиниз­
ма се издига идеята за разгръщане на стопанска, просветна и
църковна дейност, която ще доведе до налагането на гръцкия
елемент във всички сфери на културния и политическия живот.
След потушаването на Критското въстание и особено след пър­
вите сериозни успехи на българите в борбата им за собствена
църква позицията на цариградските първенци и гърците ib ця­
лата империя добива ясната формулировка: приятелство и съ­
юз с Портата, твърдо подкрепяне на идеята за запазване це­
лостта, на Турция, отпор на славянството, помощ от Англия сре­
щу Русия. Ярък изразител на тези искания е в. „Омония“, кой­
то ревностно защищава идеята за съхраняването на Османска­
та империя. В поредица от статии по Източния въпрос вестни­
кът пропагандира идеята за побратимяване на народите под
скиптъра на османците, проповядва взаимна обич между осман­
ци, гърци, българи, евреи, араби и пр. Според автора божията
воля е да бъде запазено братството между тези народи и съх­
ранена целостта на „тяхната обща родина“. Турските султани
са наследници на великото обединително дело на Александър
Велики, Константин и Мехмед II. Сближаването между гърци
и турци ще има за резултат разпространяването на просветата
и философията и заздравяването на властта на султана. Най-
справедливото решение на гръцко-турските проблеми е именно
потушаването на Критското въстание и възстановяването на
спокойствието и мира в цялата империя. Основни условия да бъ­
де гарантиран прогресът на империята са въвеждането на демо­
кратични свободи, грижите за просветата, книжнината и разви­
тието на стопанството. Авторът апелира към гърците от кралство­
то да работят за нормализирането на отношенията между двете
държави, тъй като те са естествени съюзници. Той обявява вой­
ната между гърци и турци за гражданска война, за война, ом­
разна на бога.150
Политиката на мир и приятелство с Турция не се налага

245
единствено от стопанските интереси на гръцките търговци и бан­
кери и от волята на западните държави-покровителки. Гръцките
политици си дават сметка за съотношението между броя на раз­
личните националности на Балканите и разбират, че едно ско­
рошно решаване на Източния проблем би довело до евентуално
възприемане на „славянския вариант“ при определянето на гра­
ниците на балканските държави. Преговорите със сърби и бъл­
гари показват, че Гърция ще има сериозни конкуренти при де­
лежа на османското наследство.151 Ето защо вариантът „мирно
стопанско и културно пронииванб' в османската държава“ се
очертава като най-безопасен и изгоден за силния в стопанско
и. политическо отношение гръцки елемент в Турция. И все пак
при критични обстоятелства, като например през време на Крит­
ското въстание, „външният елинизъм“ не остава неутрален. Гър­
ците в Румъния, които се радват на подкрепата на известни сре­
ди от румънската общественост, активно участвуват в събирането
на помощи и боеприпаси за въстаналите критяни.152
Условията на Източната криза 1875—1878 г. стимулират ак-
тивизацията на гърците в Османската империя. Надигането на
славяните и успехите на руската армия допринасят за умножа­
ването на лагера на привържениците на гръцко-турския съюз.
Георгиос Зарифис и Каратеодорис ефенди . предлагат открито
създаването на гръцко-турска дуалистична държава. Андреас
Сингрос е готов да предложи на Портата заем при условие, че
бъдат съблюдавани гръцките национални интереси.153 Жестовете
на лоялност към Портата от страна на цариградските гърци за­
честяват с всяко събитие, потвърждаващо страховете на гръц­
ката върхушка, че промените на Балканите ще донесат полза
само на славянството.154
0т тези именно проанглийски и туркофилски настроени сре­
ди излизат и най-ожесточените противници на българите и при­
върженици на идеята за схизма над българската църква. Ти­
пичен представител на тези позиции е цариградският първенец
Д. Аристархис бей — потомък на виден фанариотоки род, дал
множество служители на султана и Патриаршията. Той е готов
да обвини в служба на панславизма всеки, който смее да по­
каже симпатии към славянството или допуска компромисно
уреждане на българо-гръцкия църковен спор. Той не се поко­
лебава да окачестви като оръдия на панславизма патриарх Йоа­
ким, който се старае да постигне компромисно решение на бъл­
гарския проблем, издателя на „Еон“ Филимон или стремящия
се към споразумение със славянството Ал. Р. Рангавис. Същите
'епитети Аристархис бей употребява и по отношение на излиза­
щия в Цариград гръцки вестник „Мелон“ — „Бъдеще“, който
засвидетелствува симпатии към българите. Всички те според
Аристархис бей са защитници на панславизма, а не на Гърция
и Патриаршията.155 Влиятелният фанариотин се обявява срещу

246
всякакви въстанически опити на гърците. Той нарича „пагубни“
днтитурските действия от 1854 и 1866—1869 г. Прокламира идея­
та за създаване на „Дружество на приятелите на Изтока“, в
което ще бъдат включени всички източни народи без разлика
на религия и националност.156
Идеята за съюз с. турците в отпор ήа славянството се под­
държа и от Одисевс Ялемос — споменатия гръцки политик, кой­
то през 1863 г. предлага да бъде обявен за национален преда­
тел всеки труженик на Мегали идея. През годините на Източ­
ната криза той е в центъра на политическия живот на гърците
в Цариград. Ялемос е сред най-ожесточените противници на
нарушаването на мира на Балканите. Според него единствено
приятелството с турците би предпазило гърците от славяните.157
Типична за цариградските гърци е позицията им през време
на Цариградската конференция, когато те поемат политическа
линия, различна от тази на атинското правителство. Докато
гръцкото правителство е готово да изисква от Портата еднакви
за всички подвластни християни отстъпки, цариградските гърци
подкрепят турците в тяхната неотстъпчивост за каквито и да
било реформи. За тях е ясно, че отстъпките за славянството ще
означават международно признаване на българската нация на
юг от Балкана. Те са готови да отправят до султана благодар­
ствени адреси, възхваляващи неговото управление. С тези свои
действия цариградските първенци предизвикват раздразнението
на гръцките политици. Ето как окачествява тази тяхна позиция
гръцкият посланик в Цариград: „Аз се помъчих да канализирам
техния патриотизъм назад в неговото естествено русло, за да
не се превръща елинизмът в сляпо оръдие на османците, чийто
интерес е да разделят различните народи.“158
Сключването на Санстефанския мир служи за сигнал на ца­
риградските гърци за нова акция в защита на интересите на
елинизма. Те организират изпращането на прошения, в които се
протестира срещу създаването на българска държава, обхва­
щаща претендираните от гърците земи. Те полагат усилия да
докажат, че Македония и Тракия са гръцки. В Цариград се съз­
дава комитет от видни личности, които работят >в защита на
гръцките национални интереси. Със знанието на Високата порта
комитетът съставя петиции, с които се протестира срещу включ­
ването на Македония и Тракия в пределите на България и се
иска автономия за Македония. Събират се подписи от гърците
в Македония и Тракия в подкрепа на тези петиции.159 Тази акция
на цариградските първенци продължава и през време на Бер­
линския конгрес. В Берлин пристигат трима представители на
цариградските гърци, които са упълномощени от Патриаршията
да представят всички поробени гърци. Те получават инструкции
от гръцкия посланик в Цариград и поддържат тесни връзки с

247
представителите на Гърция в Берлин. Туркофшиските позиции
на цариградските първенци предизвикват възмущението дори на
гръцкия посланик в Цариград, който сам провежда политиката
на мир с Турция: „За нещастие техните лични интереси надде­
ляват над националните, освен това много от тях са шпиони
на полицията. На всичко отгоре аз считам, че те не са склонни
да направят каквото и да било поради страха си. . . Те никога
не са участвували в каквото и да било антитурско надигане, тъй
като нямат желание да сторят това. . .“16° Туркофилството на
високопоставените цариградски гърци предизвиква острите
критики на представителите на революционно настроените сре­
ди в Гърция. Л. Вулгарис счита, че именно тази позиция на ца­
риградските гърци увековечава турското робство.151 Срещу тази
позиция протестира и Ал. Р. Рангавис, който полага усилия да
постигне компромисно решение на българо-гръцкия спор.162
Сред цариградските гърци се очертава и тенденцията на
привържениците на идеята за сближение между гърци и славя­
ни, представена главно от русофилски настроени дейци. Под­
държащите тези позиции църковни и политически дейци търсят
компромисно уреждане на българския църковен въпрос. Изда­
ваният от М. Гедеон в. „Анатоли“ изразява пробългарски наст­
роения и подкрепя идеята за създаване на Балканска федера­
ция. Вестникът критикува остро антиславянската истерия «а по­
литици като Делигеоргис и показва съгласието си с политиката
на Кумундурос. „Анатоли“ подчертава, че султанското прави­
телство не изпълнява обещаните реформи и то трябва да бъде
принудено да ги спазва. Предлага се евентуално решение на
Източния въпрос чрез създаването на автономни области в ев­
ропейските владения на Турция. При царящата атмосфера на
антиславяиски настроения „Анатоли“ настоява, че елинизмът в
Тракия и Македония не е застрашен от славянството, а от чуж-
довероката пропаганда.163 Прославянски настроения изразява и
вестникът „Мело/н“.164
Така при условията на Източната криза се дооформят окон­
чателно основните тенденции в гръцката политическа мисъл от­
носно пътищата за решаването на Източния въпрос. Цялостното
стопанско развитие на Гърция и нейната обвързаност с актив­
ния и силен гръцки елемент в Турция, както и със западноевро­
пейските държави определят надмощието на тенденцията в пол­
за на запазването на мира е Турция. Обстановката на Балкани­
те и особено активизирането на славянството дават преимуще­
ство на идеята за запазването на целостта на Турция с цел да
се избегне „славянският вариант“ при решаването на Източния
въпрос. Нуждаейки се от приемливо за всички обяснение за своя
политически конформизъм и пасивност спрямо Турция, тези
среди формулират тезата за „мир с Турция и превземането й
чрез просвета и търговия“, като злоупотребяват със заплахата

248
от „панславизма“. Нещо повече, провеждайки тази съобразена
със собствените стопански и политически интереси, мирна поли­
тика, господствуващите прослойки успяват да наложат убежде­
нието, че тя служи на националните идеали и е вдъхновявана
от Мегали идея. От своя страна представителите на гръцката,
националност извън пределите на Гърция запазват своите сто­
пански и културни връзки със свободната държава, считайки я
за родина на всички гърци,165 без обаче това да означава, че
малката и слаба гръцка държава има за тях особена притега­
телна сила на център за политическо обединение. В много от
случаите обичта и уважението към „далечната родина“ запаз­
ват смисъла на платонически изявления. Стига се до разграни­
чаването между гърците от кралството и останалите гърци чрез
въвеждането на термините „гладите“, т. е. гърци от Гърция, и
„елинес“ за гърците изобщо, които в известна степен отразяват
отсъствието на пълно съвпадение в интересите на различните
представители на елинизма.166

3
Гръцката просветна
и църковна политика
до 1878 г.

Утвърждаването на тактиката „мирно стопанско и културно про­

никване в османската държава“ има за последица насочване на
много усилия и средства към институтите, чрез които трябва да
се осъществява тази политика. Поражението на Критското въс­
тание е последвано от важно събитие в културния « политиче­
ския живот на гърците — през 1869 г. се създава „Дружество за
разпространение на гръцка просвета“, имащо за свое седалище
Атина.
Авторите, които са изследвали активността на Атинското
дружество и създаденото през 1861 г. Цариградско дружество,,
са единни в твърдението си, че тези организации имат конкретни
национални задачи. На тях се възлага надеждата да се проти­
вопоставят на „славянската опасност“, като дейността им в;
районите със смесено население има за цел да укрепи нацио­
налното съзнание на гърците и да ги предпази от българската*
:пропа?анда. Изтъква се, че обект на особено внимание са т. нар.,
„българогласни гърци“, т. е. гърци по произход и национално
самосъзнание, но говорещи български език македонци и тра­
кийци.167 Българската историческа наука счита гръцките друже­
ства — оилогоси,“'з.а основно средство на гръцката национали­
стическа политика, предназначено да пречи на естествения про­
цес на утвърждаване българската нация в борбата й за собст­
вена църква.168 Според устава на Атинското дружество то тряб-

249
•за да се стреми в зависимост от конкретните условия да съз­
дава девически и мъжки училища, да въвежда в тях подходящи
•методи на преподаване, да изготвя и разпространява полезни
тьчинеиия и учебници, чрез които да разпространява гръцката
-просвета.169 Сред учредителите на дружеството са М. Рениерис,
К. Папаригопулос, К. Доснос, X. Трикупис, Г. Г. Пападопулос
и пр., главно личности, утвърдили се в политическия и култур­
ния живот на Гърция. Дружеството се създава със съгласието
на краля и правителството. Голяма част от неговите членове
принадлежат към категорията „етерохтонни“, т. е. произхождат
от Епир, Тесалия, Египет, Македония и Смирна. Сред тях пре­
обладават интелектуалците, като голяма чдст'от тях са профе­
сори в университета. Участвуват и висши служители от Мини­
стерството на външните работи, гръцките консули в Битоля и
Александрия, директорът на Националната банка М. Рение­
рис и пр.
Още непосредствено след учредяването на дружеството не­
говият председател се обръща към министъра на външните ра­
боти с молба за ходатайство за съдействие -пред гръцките дип­
ломатически и консулски служители в чужбина. В отговор на
молбата министърът на външните работи разпраща циркулярно
писмо до всички консулски и дипломатически служби, с което
ги уведомява за създаването на дружеството, за неговите па­
триотични цели и настоява да му бъде оказвана помощ и под­
крепа за това „общополезно дело.“170 Основните усилия на дру­
жеството се насочват към създаване на училища, които се пре­
връщат във важни центрове за разпространяване на гръцка
■просвета. Съществена страна в активността на дружеството е
подготовката и изпращането на учители в Турция.171 Дружество­
то се грижи за разпращането на книли в Турция, като в тези
свои действия получава помощ и улеснения от гръцките консул­
ски служби.172
Атинското дружество следи зорко за активността на бълга­
рите в Македония и Тракия. То поддържа непрекъснато връзки
с гръцките консули. Самото Министерство на външните работи
възлага много надежди на силогосите, като набелязва конкрет­
ни мерки за сътрудничество между гръцките консули, общин­
ските функционери, гръцкото духовенство и училищйите настоя­
телства.170 Според констатацията на чуждите наблюдатели дру­
жеството е „едно духовно завоевание, предшественик на проек­
тираното политическо и териториално завоюване.“174 Политиче­
ските цели на дружествата излизат на преден план особено ясно
през критичните за гърците години 1875—1878, когато те се
■включват най-ревностно в акцията за защита на националните
интереси на елинизма. Именно дружествата се грижат за изда­
ването на съчинения, които имат за цел да обосноват терито­
риалните аспирации на Гърция. Така например „Библиотеката

250
на Дружеството за разпространение на гръцка просвета“ е пред­
ставена по много характерен начин от географията на Македо­
ния, съставена от М. Димицас, имаща за цел да докаже гръц­
кия характер на областта.
Съществена страна в активността на Атинското дружество
е координацията на дейността на двете дружества, която се осъ­
ществява непосредствено между Атина и Цариград чрез корес­
понденция, размяна ;на книги шш общи членове.176 Тези връзки
се осъществяват и по места в различните селища на Османска­
та империя, където действуват представители на двете друже­
ства, подпомагани от гръцките консули. Цариградското друже­
ство учредява по-малки дружества в европейската и малоазиат­
ската част на Турция. То създава „Дружество за образование
на жените“ (1871 г.), „Македонско образователно братство“
(1871 г.), „Тракийско ученолюбиво дружество“ (1872 г.), „Епир-
око дружество“ (1872 г.), „Тесалийско дружество“, които са
свързани с Цариградското дружество и имат за седалище Ца­
риград. Тъй като се преценява, че Тракия е най-заетрашена от
българската опасност, освен Тракийското ученолюбиво друже­
ство в Цариград се създават дружества и в градовете Пловдив,
Одрин, Люлебургас, Варна. Централна роля на дружеството в
Пловдив продължава да играе Гюмюшгердан, който спомага за
осъществяването на съгласуваност в действията на двата цен­
търа на елинизма — Атина и Цариград. Той участвува активно
в дейността на женското дружество „Евридика“, като се грижи
за създаването на дружество на „жените гъркини от цяла Тра­
кия“. Той е човекът, който изцяло подпомага активността на
изпращаните в Пловдив гръцки учители.177 Цариградското дру­
жество полага грижи за гръцкото образование в Шумен и Русе.
Особено много внимание отделя и на Македония, където учре­
дява дружества в Негуш, Воден, Кожани, Драма, Струмица,
Кавала, Крушево и Битоля.178
Общ за двете дружества е специалният'им интерес към ор­
ганизацията на началното образование и изучаването на гръцки
език в училищата. Поставя се с голям'а острота въпросът, кой
от съществуващите два гръцки езика да бъде въведен в учили­
щата в Османската империя. Възприема ое компромисното ре­
шение да бъде възприет архаичният език, но с опростена гра­
матика.179 Тази мярка е предназначена да улесни изучаването
«а гръцки език от говорещите друг език народности, сред които
трябва да бъде разпространена гръцката просвета. „Трябва да
се освободи преподаването на гръцкия език от бремето на гра­
матиката, подчертава в свой циркуляр до гръцките консули в
Турция министърът на външните работи на Гърция, то трябва
да бъде насочено към ло-практически цели. . .; на говоримия
език трябва да се правят много упражнения.“180 При господству-
ващата тенденция на утвърждаване на архаичния език, която

251
се налага до голяма степен от нуждите на Метали идея, тази
мярка за разпространение на говоримия език поради по-лесното
му възприемане от другоезичните народи показва голямата гъв­
кавост на организаторите на пропагандната дейност на дру­
жествата.131
Обща за тези два центъра на излъчване ;на гръцка просвета
е и тяхната ориентация предимно към Западна Европа. Тяхната
прозападна ориентация проличава не само от самия състав на
дружествата, обединяващи предимно хора с проанглийски и про-
френски настроения. Тя личи и от избора на X. Булвър — бри­
танския посланик в Цариград, за почетен член на Цариград­
ското дружество, на френския филелин С. М. Жирарден, на
Г. Ещал и пр.182 Схващайки национално-политическите цели на
гръцките дружества, руската дипломация не остава безучастна
към тяхната активност. Според гръцките автори руските дип­
ломати в Атина напълно открито изразили своето отрицателно
отношение към съществуването и активността на дружествата,
считайки, че те нанасят щети на славянството.133
Двете дружества поддържат оживени връзки и със създа­
деното през 1867 г. в Париж „Дружество за насърчаване на гръц­
ките проучвания във Франция“. Последното е създадено от ня­
колко видни френски елинисти и филелини, които допринасят
много за -популярността на гръцката национална кауза в Евро­
па.184 Чрез отделни .научни изследвания, засягащи проблемите
на гръцката история, лингвистика и пр., това дружество оказва
голяма помощ на гръцките учени, нагърбили се със задачата да
обосноват научно гръцките национални претенции. Връзките
между атинското, цариградското и парижкото дружество се осъ­
ществяват било чрез лични контакти на членовете им, било чрез
общи начинания в областта на научните публикации, историче­
ски изследвания и пр.185 Много показателен за взаимоотноше­
нията между трите дружества е следният случай: Заможният
търговец Зографос отпуска голяма сума на парижкото друже­
ство, с която ое учредява годишна награда ,на дружеството. През
1870 г. тази награда е връчена на Папаригопулос за неговата
история на гръцкия народ.186
През разглеждания период българското църковно-нацио­
нално движение навлиза в своята решителна фаза, което довеж­
да до още по-активно въвличане на гръцката държава в кон­
фликта между Патриаршията и българите. През 1864 г. гръц­
кият посланик в Цариград излага становището, че гръцките ин­
тереси изискват ограничаването на българската самостоятелна
народност в граници, които да бъдат естествени и сигурни, за
да отделят окончателно гърците от българите. Като подходяща
граница между двете народности се посочва Стара планина.187
Същата граница е посочена за граница на българската екзар­
хия и в проекта, който предлага през 1867 г. компромисно иа-

252
строеният патриарх Григорий VI.188 Нито усилията на руската
дипломация да се постигне компромисно решение и възстановя­
ването на единството на православието, нито старанията на гръц­
ката страна да покаже готовност за отстъпки са в състояние ща
задоволят исканията на българите. Подобни половинчати мерки
мъчно могат да отговорят на нуждите на решителния етап, в кой­
то е навлязло българското национално движение. Проектът на
Григорий VI е отхвърлен. Уплашено от надигащата се револю­
ционна вълна на Балканите и решено да попречи на споразуме­
нието между гърци и българи, турското правителство се намесва
активно в църковната разпра. То издава през 1870 г. фермана за
учредяването на Българската екзархия.189
Последвалата след Критското въстание ориентация на гръц­
ката държава към сближение със западноевропейските сили слага
отпечатък върху позициите на гръцките управляващи среди спря­
мо църковния проблем. Еладската църква изпраща в Цариград
послание, в което се излага становището, че цялата отговорност
за настъпилия в източната църква смут пада върху българите.
Това послание, както подчертава руският дипломат Новиков,
е съобразено с гръцките национални интереси.190 Цариградски­
ят патриарх става недостъпен за руските внушения за придо-
бряване с българите. За всички е напълно ясно, че от решаването
на църковния проблем ще зависи какво решение ще получи въп­
росът за „определянето на границите между България и Гър­
ция“191.
През кратковременното управление на Кумундурос през
1871 г. гръцката страна проявява известна готовност да покаже
отстъпчивост по българския проблем. През лятото на същата
година руският посланик в Атина Сабуров докладва до своето
министерство, че атинското правителство е готово да се добли­
жи до възгледите на руското правителство по българския въп­
рос и „да предостави на Русия влиянието, което може да уп­
ражнява върху вселенския патриарх“. Според Сабуров прави­
телството на Кумундурос не споделяло крайното мнение на
патриарха по българския въпрос от църковно гледище. Той не
считал за необходимо свикването на Вселенски събор, както
това искали неговите предшественици и което означавало удар
срещу българското национално движение. Гръцкото правител­
ство протестирало единствено срещу постановеното от султан­
ския ферман, че лри определянето на границите на Екзархията
ще бъде решаващо мнението на 2/3 от населението. Тази страна
в църковния въпрос е чисто политическа според Кумундурос и
той не е съгласен с нея. Кумундурос е готов да настоява пред
патриарха за отстъпки пред българските искания по канониче­
ските и административните въпроси. Той обаче подчертава, че
желае да държи сметка за националните чувства на гърците от
омесените епархии. Кумундурос показва готовност да инструк­

253
тира гръцкото посолство в Цариград в същия смисъл.192 След
известна размяна на мнения и детайлно обсъждане на мерките
за оглаждане на българо-гръцкия конфликт Сабуров заявява:
„Кумундурос е може би първият министър, желаещ искрено да
отстрани постоянната причина за съперничество между славя*,
ни и гърци.“193 Според Сабуров Кумундурос не споделял наст­
роенията на своите предшественици, които „насърчавали патри­
арха да упорствува в съпротивата си срещу българските иска­
ния“194. Гръцкият държавник изказал убеждението си, че патри­
архът би направил всичко, което русите биха го посъвет­
вали.195
През септември 1871 г. на патриаршеския престол е избран
Антим VI, който подобно на Григорий VI се радва на подкре­
пата на Петербург. На него руските дипломати възлагат на­
деждите си за разрешаване на българския въпрос по компроми­
сен път.196 Антим отдалечава от Цариград враждебните на бъл­
гарите владици и пристъпва към изработването на проект за
реформи. Най-сложният проблем, който възниква пред него, е
същият, предизвикал затруднения и за Григорий VI — въпросът
за географското разпределение на епархиите, които трябва да
минат под ведомството на Българската екзархия. Антим VI по­
казва готовност да направи отстъпки на българите в Македо­
ния и Тракия, с които предизвиква недоволството на цариград­
ските гърци.197 Преговорите между българите и Патриаршията
се следят с голям интерес и от Атина, където „обществеността
считала делото на Патриаршията за свое дело“. Самото гръцко
правителство изразява несъгласия с решенията на патриарха по
въпроса за географското разграничение на Екзархията.198
Междувременно в Атина става правителствена смяна. В края
на 1871 г. правителството на Кумундурос е последвано от цро-
западно ориентираните кабинети на Заимис и Вулгарис. В Ати­
на добиват надмощие антиславянските настроения.199 Атинският
синод подкрепя изцяло позицията на непреклонност спрямо бъл­
гарите. Ръководството на Еладската църква изразява катего­
рично мнението си, че решаването на българския въпрос не
трябва да бъде базирано на принципа на националностите, т. е.
да се съобразява с реалното етническо съотношение в епархии­
те, а с църковните канони, които не признават отделните народ­
ности. Атинският сино-д подкрепя и насърчава предприетите от
Патриаршията мерки срещу българите.200 Така създадена ня­
кога като национална автокефална църква, Еладската църква
възприема основния аргумент на защитниците на властта на
Патриаршията, че църквата не признава отделните .национал­
ности.201
Цариградският печат побързва да даде гласност на мнение­
то на атинския митрополит Теофил, с което той се солидаризира
с Патриаршията и счита действията на българите за противо-

254
канонически.20'2 През май 1872 г. в Цариград пристига новоназна­
ченият гръцки посланик Калергис, който е пламенен привърже­
ник на идеята за сближение между гърци и турци. Калергис от­
казва категорично да приеме писмото, с което българският ек­
зарх Антим I му съобщава своето възшествие и признаване.
Този акт на гръцкия дипломат има силата на отказ да се при­
знае съществуването на българския църковен глава.203 Същия
акт на непризнаване на Екзархията извършва и Атинският си­
нод, който връща писмото на екзарха, без да го разпечата.204
Идването на власт на правителството на Делигеоргис през
лятото на 1872 г. благоприятствува задълбочаването на тази
тенденция в поведението на гръцките управляващи среди и
Еладската църква. В Цариград е изпратен нов гръцки предста­
вител — Симос, който продължава усилията на гръцката страна
за сближение с Турция в ущърб на българите.200 На свикания
в Цариград голям гръцки събор Атинският синод изпраща за
свой представител Ал. Ликургос, който се отличава с крайно ру-
фобство и национализъм. На него именно гръцката страна въз­
лага надеждата, че той ще подкрепи позицията на Патриаршия­
та на пълна непреклонност към българите.206 Същевременно се
очертава и готовността на Патриаршията да възприема пози­
цията на „ултрагърците“. Становището на тези среди се под­
крепя от западните дипломати и явно спечелва превес.207 Атин­
ският синод се солидаризира с него и подкрепя искането за
схизма над българската църква. Настъпва сближение между
дошлия на власт Мидхат паша и привържениците на решителни
мерки срещу българите.208 Цариградската патриаршия взема ре­
шението да обяви българската църква за схизматична. Този акт
е подкрепен незабавно от Еладската, Кипърската и Алексан­
дрийската църква, които се присъединяват към схизмата над
Българската екзархия.209
Известно разколебаване в политиката на Цариградската па­
триаршия спрямо българите настъпва през годините на Източ­
ната криза. През зимата на 1876 г. със съдействието на граф
Игнатиев и съгласието на патриарх Йоаким II в Цариград се
свиква смесена българо-гръцка комисия, която има задачата да
постигне споразумение между двете страни с цел да бъде вдиг­
ната схизмата над българската църква. Изработеният от коми­
сията проект за споразумение предвижда признаването на Бъл­
гарската екзархия от Патриаршията, като тя ще бъде считана
за самостоятелна църковна власт при първенствуваща' роля на
Патриаршията. Допуска се българите извън определените за
Екзархията граници да избират свои свещеници. Същото се пред­
вижда и за небългарите, които ще останат в диоцеза на Екзар­
хията. По същия начин се предвижда и уреждането на училищ­
ното дело. Смесената комисия решава в диоцеза на Екзархията
да влязат земите на север от Стара планина, районите на Плов­

255
див, Варна, Месемврия и Анхиало, като в последните селища
гърците ще имат право да избират свой митрополит.210 Познае
вайки позициите на гръцкото правителство, патриарх Йоаким
полага усилия да запази в тайна водените преговори. Той се
стреми да .предотврати намесата на гръцкия посланик в Цари­
град и на русофобски настроените гърци. Въпреки това обаче
гръцкото правителство е известено за тези преговори. Гръцкият
посланик в Цариград Кундуриотис предупреждава патриарха,
че гърците ще възприемат взетите от комисията решения като
удар срещу националните си интереси. Същевременно Кондостав-
лос — (министърът на външните работи,-инструктира Кундурио­
тис да поиска от Йоаким да настоява пред българите за усло­
вието да бъдат признати църковните граници на Екзархията за
политически граници на България. Йоаким обаче отказва да
заема позиция по този въпрос. Освен това гръцкото правител­
ство изказва несъгласие със залегналото в проекта положение,
допускащо създаването на църкви, училища и общини от бъл­
гарите в райони извън границите на диоцеза на Екзархията. На­
стоява се също така за запазването на района на Пловдив и
Хасково в границите на Патриаршията.
Този опит за (вдигане на схизмата над българската църква
завършва безуспешно. Преговорите прекъсват, без да се стигне
до осезателни резултати. Същият е изходът и от започналите
през същата година разговори между И. Генадиос, гръцкия пос­
ланик в Лондон, и българските представители Цанков и Бала-
банов. Безрезултатни остават и направените от страна'на пат­
риарха постъпки за вдигане на схизмата през годините на Рус­
ко-турската война. Гръцкото правителство, оглавявано от Три-
купис, не проявява интерес към този въпрос. Чрез своя пред­
ставител в Цариград то дава да се разбере, че не би отстъпило
в искането си Стара планина да бъде считана за граница между
гърци и българи.212 Гръцкото правителство следва неотклонно
поетата линия за поддържане на схизмата над българската цър­
ква и през 1878 г., когато по инициатива на граф Игнатиев па­
триархът показва готовност да преговаря за вдигане на схизма­
та. Гръцкият посланик в Цариград получава инструкции от своя
министър да настоява пред патриарха за непреклонност пред
исканията на българите. Самият крал Георг I се намесва, за да
бъде гарантирана твърдостта на патриарха в поддържането на
църковната схизма.213
Възникналите при някои обстоятелства разногласия между
Атина и Цариградската патриаршия не би трябвало да бъдат
считани за признак за основни противоречия в политиката им
през последните десетилетия на XIX век. Поетата от Гърция
след Кримската война линия на запазване на мира с Турция,
политика, която се задълбочава след Критското въстание, съв­
пада изцяло с интересите на цариградския елинизъм и тю-спе-

256
циално на Патриаршията.214 Това сближаване на интересите на
гръцките правителства и цариградските духовни първенци по­
ради стопански и политически съображения става особено осе­
зателно в момента, в който става нужда те да обединят усилия­
та си за отпор срещу българщината. Общността в техните ин­
тереси проличава ясно в процеса на развитието на българо-
гръцката църковна разпра, при обявяването на схизмата и осо­
бено през годините на Източната криза, когато независимо от
някои разногласия гръцките управляващи среди и цариградско­
то духовенство обединяват усилията си в защита на национал­
ните интереси на елинизма. Особено показателен в това отно­
шение е случаят с дипломатическата намеса на Кундуриотис в
полза на отказалите се от Екзархията българи след Априлското
въстание. След застъпничеството на гръцкия посланик в Цари­
град пред турските власти някои българи в Македония и Тра­
кия се връщат отново към Патриаршията, тъй като това ги спа­
сява от турските погроми.215
Солидарността между Атина и Цариградската патриаршия
в конфликта с българите е закономерен резултат на започналия
още през 40-те години процес на свързване па тези два центъра
на елинизма от общи национални интереси. Отбелязваните в ня­
кои моменти различия в техните конкретни проекти и мерки за
осъществяването им не могат да бъдат считани за доказател­
ство за наднационална политика на Патриаршията, както се
стремят да докажат някои гръцки автори.216 Традиционната по­
литика на Патриаршията на обединител на православието я за­
дължава да проявява по-голяма гъвкавост по отношение на
своето паство с цел да избегне (разцеплението му. Напълно ес­
тествено редица съображения от канонически, религиозно-дог­
матически, финансов и политически характер са карали духовния
глава на православните да брани целостта на своето паство. В
тази насока работи усилено и руската дипломация, чиято под­
крепа не е била безразлична на патриарха. Но причината, която
кара Патриаршията да заема своята крайна позиция спрямо
българите и да не обяви за схизматична Еладската църква през
1833 г., е именно общността на националната база между крал­
ството и Патриаршията. Общите интереси обединяват Гърция
и Цариградската патриаршия за отпор срещу българите и не
случайно очертаните от Григорий VI и Йоаким II граници на
Българската екзархия съвпадат със споменатите от нас много-
бройни проекти за създаване на Велика Гърция. Отказът на
гръцката държава да води агресивна спрямо Турция политика,
«ойто е в унисон с интересите на високопоставените цариградски
гърци, укрепва още повече това сближение и съюз. Би трябвало
да се отчете, че свободна Гърция е онази, която прави реши­
телната крачка за сближение и уеднаквяване на позициите.
Именно управляващите среди в Гърция изминават закономер-

17 Н а ц и о н а л н и я т въпрос 257
; ната идейна и политическа еволюция, за да възприемат мироглед
и политика, които улесняват съюзяването им с фанариотските
1 гърци.
Именно с това отмиране на религиозните принципи пред
националния принцип в политиката на Цариградската патриар­
шия217 може да се обясни и интензивността, с която протича
българската борба за национална църква. Тази промяна в по­
литиката на Патриаршията, настъпила под влиянието на ико­
номически, политически и идейни условия, следва наистина един
доста колеблив път. През цялата втора половина на XIX в. мо­
гат да бъдат констатирани отделни факти, които свидетелству-
ват за стремежа на Патриаршията да спазва църковните на­
ционални принципи, но с напредъка на годините тези примери
се разреждат, за да заглъхнат напълно в края на столетието,
Ето някои от тези примери, които могат да илюстрират относи­
телното изоставане на цариградските гърци от гърците от неза­
висимото кралство при възприемането на политика, подчинена
на гръцките национални интереси. През 1850 г. в Цариград из­
лиза от печат славянска граматика, която е предназначена за
духовниците от богословското училище на Халки. Съставителят
на граматиката, българинът от Охрид Иван Димитриевич твър­
ди, че духовенството трябва да познава църковнославянския
език, тъй като голяма част от паството му се състои от славя­
ни.215 Разполагаме и с информацията, свидетелствуваща за стре­
межа на гръцките духовници да постигнат компромисно реше­
ние в споровете си с българите.219 Красноречие е и примерът, че
гръцките духовници в Одринско били готови да допуснат през
1863 г. богослужение на български език с желание да постигнат
заглаждане на конфликта между двете народности.220 Много
ярки примери са и трудовете на някои представители на гръц­
кото духовенство, които преминават в открити нападки срещу
гръцкия национализъм. Такъв е случаят с Е. Кавсокалив, кой­
то е готов да отправи укор срещу Патриаршията, че „нейните
ръководители, завладени от онази Мегали идея на панелинизма“,
довели до схизмата над българите.321 Тези мисли много напомнят
някои страници от българската полемична книжнина, обоснова­
ваща правото на българите на собствена българска църква. Та­
ка в книгата на М. Балабанов четем „дребнавия и схоластичен
елинизъм във Византнон . . ., който, като получи подкрепата
на по-новата атинска демагогия. . отлъчи българите.“222
Сблъскването на националните платформи на българи и ш
■ гърци прави безрезултатни всички опити за помирение межд]
българите и Патриаршията. Именно националният характер нг
българските искания и националните подбуди на оказаната ил
от страна на Патриаршията съпротива осъждат на неуспех всич
ки стъпки към компромис. Стремежът на патриарха да задово

25 8
ли изискванията на покровителствуващата го Русия, да не раз­
гневи заплашващата го Порта и същевременно да не измени
на задълженията си към гръцката нация и църковните прин­
ципи води висшето духовенство до мерки, които не удовлетво­
ряват вече никого. Предложенията към българите за уреждане
на църковния им статут пристигат .винаги с известно закъсне­
ние, като формулираните от Патриаршията условия отговарят
на изискванията на изминал вече етап от движението на бъл­
гарската нация към самоутвърждаване.

4
Доразработка
на теоретичните основи
на Мегали идея
(1863-1878 г.)

Разглежданият период в развоя на теорията „Мегали идея“ но­

си много от характерните за предишния етап белези. Господ-
ствуващият идеен и политически консерватизъм продължава да
налага преобладаването на философския идеализъм във всички
области на духовния живот. Нарасналата религиозна ревност и
уважение към църквата намират много ярък израз в строгите
мерки, които се предприемат срещу интелектуалците Ем. Роидис
и А. Ласкаратос заради критичното им отношение към духовен­
ството. През 1864 г. П. Суцос съставя цяла книга, в която под­
лага на критичен анализ идеите на френския мислител Ер. Ре-
нан. Суцос изразява протеста си срещу появата на свободомис-
лещп съчинения, като „Животът на Исус“ от Ренан. Той твърди,
че трудът на Ренан е „отрова за всяко общество, но най-вече за-
гръцкото, тъй като то очаква своето спасение именно от църк­
вата и религията си“223. Религиозният фанатизъм на някои сре­
ди е толкова силен, че те са готови дори да се откажат от ези­
ческото елинско минало. Характерна в това отношение е отри­
цателната позиция, която заема гръцкият духовник Макариос
Каристияс спрямо прочутия за времето си труд на К. Вахомут,
защищаващо гръцката национална кауза, но наблягащо главно
на връзките на днешните гърци с древните елини.224 Умножава
се броят на авторите, които се стремят да докажат заслугите на
духовенството към гръцката нация. Особено тачен е патриарх
Григорий V, който е обявен за мъченик за вяра и народност.225
Полагат се усилия да бъде защитена източноправославната цър­
ква от нападките на западните автори.226
И през този период в гръцката историография .продължава
да господствува духът на романтизма и идеализма, като рабо­
тата с историческите извори е пренебрегната за сметка на пред­
варително построената философска концепция. Тази тенденция

259
fi гръцката историческа мисъл запазва господството си до пос­
ледните десетилетия на века, когато започват все по-настоятел-
но да се чуват гласове на реализъм, протестиращи срщу анти-
научните и подчинени на определени политически цели методи
на историците-романтици.327
През 1876 г. К. Папаригопулос привършва работата си по
многотомната история на гръцкия народ и се заема с издаване­
то на книга на френски език, съдържаща основните му тези по
историческото развитие на гърците. Това издание е стимулирано
от условията на Източната криза, която поставя пред гръцките
учени задачата да обосноват гръцките национални претенции.228
През този период от своята научна активност Папаригопулос
продължава да бъде последовател на школата на Вико, Хердер,
Мишле, Гизо и Дройзен. Изхождайки от тяхната философска
система, Папаригопулос доразвива тезите си за континюитета
в гръцката история, за ролята на средновековния елинизъм и
Византия, за ролята на монарха, езика и църквата като обеди­
нителни фактори. Задълбочава се идейният и политическият кон­
серватизъм на автора. Характерна за възгледите на Папари­
гопулос е позицията, която той заема към замисленото през
1873 г. преиздаване на трудовете на Ад. Кораис. Той настоява
да не бъдат издавани наново онези трудове на Кораис, в които
се засяга проблемът за политическото управление и църквата.
Според него свободомислието на гръцкия възрожденец,' прояве­
но спрямо църквата и гръцката държава, не е похвално и би
могло само да даде лош пример на гръцката младеж.229
Докато всички тези основни страни в схващанията на Папа­
ригопулос са естествено развитие на излагани и преди негови
мисли, по някои въпроси той изказва нови идеи, съобразено из­
цяло с новите нужди на гръцката държава. Мислите на Папа­
ригопулос, които цитираме дословно и които са предназначени
да разкрият силата на религията, образованието и търговията,
т. е. на мирните средства за завладяване на Турция, звучат
като програма. Националният историк обвинява Цариградска­
та патриаршия, че тя не се е възползувала от властта си, за да
елинизира славяните на Балканите. Според него църквата не е
изпълнила своя „дълг, за да постигне преобладаването на ели­
низма чрез разпространяването на гръцкия език сред различ­
ните онези племена. Това не е било непостижимо. . . Никаква
непреодолима пречка не би срещнала Патриаршията в елинизи-
рането на онези северни провинции на османската държава чрез
църквата и националното образование. Това беше не само за­
дължително, но и лесно, а тези условия траяха близо 400 годи­
ни. . . Това е най-голямата критика, която имаме правото да
отправим към Патриаршията за дейността й от падането на Ц а­
риград под турско робство до наши дни.“230 Както видяхме, още
в средата ка 40-те години може да бъде доловено пожеланието

260
за погърчване на негръцките народи чрез църквата. Сега обаче
за пръв път срещаме формулирано подобно искане от такава
официална трибуна като многотомната национална история.
Грашщите, в които Папаригопулос вижда бъдещата гръцка дър­
жава, обхващат земите до Шар планина и Стара планина.231
Усилията на Папаригопулос да реабилитира Византия не
остават изолирани. През 1868 г. Д. Терианос издава изследване
■върху „националния и политически живот на гърците“, в което
подкрепя изцяло тезата за гръцкия характер на Византия. Спо­
ред него основните компоненти на нацията — общ произход,
език, религия, история и традиция в просвета и обичаи, могат
да бъдат открити във Византия.232 Постепенно реабилитацията
на Византия излиза от сферата на частната инициатива на от­
делните интелектуалци. В края на 60-те години започва сериоз­
на акция, ръководена от гръцките власти, за възстановяването
на византийската история. Министерството на просветата и ве­
роизповеданията финансира работата по издирването на извори
за византийската история, като се подготвя издаването на „Сред­
новековна библиотека“. Командироват се учени в Света гора,
Цариград и Западна Европа за събиране на архивни материа­
ли.233 Дебатите в правителството, които възникват по повод на
отпускането на средствата за тези издирвания, показват, че в
случая се касае не „до просто дело от филологически характер,
а до дело национално“234.
Гръцката историческа мисъл през този период е представе­
на и от Ат. Гудас. В многотомния си труд „Паралелни жнвото-
описання“ и книгата „Миналото, настоящето и бъдещето на Из­
тока“ той поема защитата на фанариотството и цариградското
духовенство, като се стреми да докаже тяхната патриотична ро­
ля. Гудас развива обстойно тезата за цивилизаторската мисия
на гръцката нация на Изток, която ще изиграе ролята за „пре-
образяване на Изтока чрез Изтока“. У Гудас положителното от­
ношение към славянството не изключва отрицателната му пози­
ция към движението на българите за собствена църква и просве­
та. Застъпвайки тезата за единството на балканските право­
славни народи, Гудас се противопоставя на национализма им от
Православна позиция, която представлява бунт срещу естестве­
ното развитие на националностите. Протестирайки срещу враж­
дите на балканските народи, Гудас предлага създаването на
Балканска федерация под егидата на Гърция и вдигането на
схизмата над българската църква при запазването на единство­
то и първенството на Патриаршията235, което на практика не би
довело до изглаждането на конфликтите на Балканите. Книгите
на Гудас ни дават възможност да преценим каква е еволюция­
та на самото понятие Мегали идея в съзнанието на съвременни­
ците на епохата. Според Гудас Отон „прегърна Мегали идея,
която, макар и да обичаше искрено, поради своята привърза­

261
ност към католицизма той използува като оръдие и удобно сред­
ство за разпространението по-скоро на католицизма, отколкото
на цивилизацията“236. И по-долу: „Не беше трудно да бъдат
замесени тогава повече гърци, но не за реализация на Мегали
идея, както я схващаше Отон & полза на католицизма, но само
за защита на своите неоспорими права за обединяването на
елинизма.“ Тези думи на Гудас показват, че за гърците от 70-те
години на XIX в. Мегали идея е била синоним на идеята за на­
ционално обединение, но и същевременно е била отъждествява­
на с демагогските средства, използувани от монархията за соб­
ствени интереси.
Както и в предишния период, така и сега значителен брой
гръцки интелектуалци запазват отрицателното си отношение
към Византия и правят усилия да воюват срещу наложилата се
реабилитация на средновековието. П. Калингас и Г. Мистриотис
полагат усилия да опровергаят тезите на Папаригопулос за гръц­
кия характер на Византийската империя.237 Негативно отноше­
ние към Византия засвидетелствуват и множество други автори,
които макар и да не са представители на научната мисъл, из­
разяват чрез трудовете си една тенденция в схващанията на
гръцката общественост по миналото на собствения народ.236
Папаригопулос има свой ожесточен противник и в лицето
на историка К. Сатас. Сатас остава верен на просвещенските
традиции, въпреки, че той сам допринася за проучването «а ви­
зантийската история чрез събраните от него средновековни па­
метници. Той запазва отрицателно отношение към Византия и
счита, че това са били години на духовен мрак за гърците. Той
твърди, че църквата е останала чужда на стремленията на гръц­
кия народ и на неговия живот през всички изминали столетия.239
През 1868—1869 г. Сатас публикува два обемисти труда, посве­
тени на политическата и културната история на гърците след
1453 г. Авторът се очертава като ревностен пазител на принци­
пите на иросвещенската идеология. Той прилага към труда си
множество извадки от съчиненията „Гръцко народовластие“ и
„Бр атско поучение“ на Ад. Кораис, „Съвременна география“ на
Констандас и Филипидис, „Бащинското поучение“ на патриарх
Антим и пр., които разобличават туркофилските позиции на гръц­
кото духовенство, фанариотството и коджабашиите.240 Сатас е
сред авторите, които внасят в научната литература термина „Ме­
гали идея“. За него той е синоним на идеята за освобожденш
от турско робство. Така в разказа си за годините на войнатг
на Екатерина II срещу Турция от 1767—1774 г. Сатас споме
нава, че „множество гърци по това време давали богатствата ci
за прочутата тогава Мегали идея.“241
Просвещенският дух пронизва изцяло творчеството и н;
Д. Ениан, който представя демократичното течение сред гръц
Ките интелектуалци. Той запазва критично отношение към Ви

262
зантия, фанариотството и Цариградската патриаршия. Верно­
стта му към просвещенските принципи се проявява и в изпол­
зувания от него простонароден език, а също и в спокойното му
отношение към Т. Каирис, с което показва уважение към прин­
ципа за свобода на съвестта.242 Просвещеиската традиция живее
и в трудовете на Н. Сариполос, който издава цяло съчинение,
представляващо критика на фанариотството. Той счита фана-
риотите за врагове на гръцката нация, които не принадлежат
към гръцкия народ. Сариполос призовава своите съграждани да
се вслушат в съветите на Кораис и час по-скоро да изгонят фа-
нариотите от Гърция.243 Вярност към просвещенските принципи
проявява и Ст. Куманудис, който запазва критичното си отно­
шение спрямо цариградското духовенство. Той изцяло подкрепя
идеята за пълно преиздаване на трудовете на Кораис, тъй като
явно счита идеите на просвещенския деец за достойни за ува­
жение и пропагандиране.244 През този период претърпява ново
издание и антифанариотският труд на Μ. Ф. Залонис.245
Напълно чужди на стремежа към възвеличаване на църква­
та и средновековието остават и видните представители на гръц­
ката култура Ем. Роидис и Ир. Асопиос. Ем. Роидис издава.своя­
та книга „Папеса Иоанна“ през 1866 г. За безпощадната си са­
тира срещу църквата той е подложен на гонения и афоресан
от църквата.246 Ир. Асопиос, син на ученика на Кораис К- Асо­
пиос, е сред малцината интелектуалци, които имат куража да
защитят Роидис от обвиненията в безбожие и богохулство.247
Отбелязвайки голямата заслуга на тези дейци на гръцката кул­
тура заради духа на рационализъм, който те внасят в цялост­
ната, доминирана от романтизма и клерикализма атмосфера в
Гърция, ние трябва да отделим специално внимание на техните
възгледи за Мигали идея. Асопиос и Роидис са автори на блес­
тящи сатирични произведения, стрелите на които са насочени
срещу фанатизма на националистите. Роидис счита, че Мегали
идея е един от основните недъзи на гръцкото общество: „Всяка
държава си има своята рана: Англия — (мъглата, Египет — оф-
талмията, Швейцария — пътешествениците, а пък Гърция — Ме­
гали идея.“248 У Роидис негативното отношение към Мегали идея
■е сраснало с пълното отрицание на средновековието, на рели-
тиозния фанатизъм н деспотизма на тази епоха.249 Той е при­
върженик на простонародния говор и счита, че именно той тряб­
ва да стане литературен език на гърците.250 Трябва да се под­
чертае обаче, че Роидис е един от авторите, които изразяват
най-ярко страха на управляващите среди в Гърция през 1871 г,
пред събитията в Париж.251 Критиката на Роидис срещу Париж­
ката комуна е свързана със схващанията му, че социализмът
няма почва в Гърция, тъй като отсъствуват необходимите со­
циални условия за подобни идеи.252 Иринеос Асопиос е един σ ι
гръцките интелектуалци, на които Гърция дължи запознаването

263
си с делото на X. Хайне — дело, което е пълно отрицание на
фанатизма във всички области на живота.253 Като верен ученик
на Хайне Асопиос работи за изтласкването на романтизма от
гръцката литература. Издаваните от него списания „Хрисалис“
и „Атикон имерологион“ съдържат призиви за трезво и реали­
стично отношение към църквата и историческото минало на
гръцкия народ. В тези списания откриваме много иронични за­
бележки за Мегали идея и нейните пропагандатори. Статията
на Асопиос, озаглавена „Апостолът на елинизма“, е една от най-
острите сатири, критикуващи идеите на К. Папаригопулос и ця­
лата негова историческа школа.254
Нуждата от обосновка на националните претенции на Гър­
ция стимулира разработката на научната аргументация за тези
претенции. Основният аргумент на защитниците на национална­
та кауза — съхраняването на езика на древните предци — из­
исква н сега изкуственото поддържане на архаичния език. По­
литици и интелектуалци продължават да проявяват интерес към
езиковия проблем и да го използуват п усилията си да спечелят
европейската общественост в полза на гръцките национални ас­
пирации.255 Изтъкнатият по-горе стремеж към въвеждане на по-
достъпен език в училището засяга очевидно единствено училищ­
ната мрежа в териториите извън Гърция и е свързан именно с
обучението на непознаващите гръцкия език народности в земи­
те, влизащи в обсега на гръцките аопирации.
На нуждите на Мегали идея се подчиняват и проучванията
в областта на географията и етнографията. Цяла поредица от
съчинения има за цел да докаже етническите, културните и ис­
торическите връзки между Гърция, Тракия, Македония, Алба­
ния, Мала Азия и пр. Сред най-амбициозните автори в тази об­
ласт са Г. Скорделис, А. Пасхидис, X. Димопулос, М. Димицас
и П. Купиторис.256 Възприетите от географската наука принципи
при определянето на етническите граници на балканските на­
роди дори предизвикват протеста на някои учени. Г. Вакало-
пулос възразява срещу въведеното в учебниците по география
деление на териториите на Европейска Турция, базирано на ис­
торическото минало на тези земи: „Макар и грък, бих предпочел
да видя в учебниците по география деление, основано на въз­
приетите от европейските географи принципи.“257 Тези гласове
на отделни интелектуалци, призоваващи към отказ от предиз­
виканите’ от национализма увлечения, остават единици. В на­
ситената с патриотични манифестации атмосфера истински на­
учните принципи губят стойност. Изборът на мирния, еволюцио­
нен път за реализация на националните аопирации спомага за
задълбочаването на тазн тенденция в гръцкия културен живот.
Нямайки сили да обедини с оръжие претендиращите земи, Гърция
насочва усилията си да докаже в областта на теорията единст­
вото на тези територии.

264
 Настъпилият отлив от непосредствена антитурска дейност
предизвиква протестите на поетите-романтици. Бунтът срещу
преориентацията към активност за забогатяване и личен прос­
перитет е изразен по много характерен начин от романтика
С. Василиадис: „Преди въстанието от 1821 г. и под робство
блянът на всеки грък беше Цариград, а днес единствената му
въздишка и блян е гръцката драхма или сребърните мини в
Лаврион.“253 Ще трябва да изминат още години, за да стане оче­
видно, че избраният път на мирно стопанско и културно проник­
ване на елинизма в Турция е неоправдан исторически и безпер­
спективен, тъй като не отговаря на степента на развитието на
балканските народи. Националният историк К- Папаригопулос,,
който посвещава цялата си научна и политическа дейност на
целта да докаже историческите права на гръцката нация, стига
до убеждението, че поетата насока не може да донесе полза на
гърците. „Най-убедителният аргумент в полза на националните
права е силата“, твърди Папаригопулос през 1883 r.25â Няколко
години по-късно друг пламенен поклонник на Мегали идея — пи­
сателят и общественикът Иоанис Психарис — издига глас на
протест срещу избраната политика по националния въпрос: „Кой­
то научи буквите, той повече не хваща пушка. . . Да е жив
българският княз Александър! С него съм съгласен да правя
едно село — „Първо оръжието и добра армия, казвал той вед­
нъж според някой си, а после ще се грижим за университети и
учение“.“260 Тези призиви обаче остават без отклик сред упра­
вляващите Гърция среди. Определящите политиката на страна­
та кръгове ще се решат на активна антитурска политика едва
когато става ясно, че териториите, за които Гърция претендира,
не могат да бъдат получени по пътя на приятелството с Турция.

265
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Анализът на историческите материали, с които разполагахме,

показва, че Метали идея няма еднозначно съдържание. И в прак­
тиката, и в теорията (историографията) нейното значение е раз­
лично и се изменя. Изнесените материали показват, че Мегали
идея е сложно обществено явление, което пронизва всички сфе­
ри на гръцкия живот. От изследването на отношението на от­
делните обществени среди към него стигнахме до извода, че ка­
то политическа практика Мегали идея е свързана с утвържда­
ването на гръцката буржоазия и образуването на гръцката дър­
жава и най-кратко би могла да се определи като израз на гръц­
кия буржоазен национализъм. Анализът на изворите ни даде
основание да твърдим, че Мегали идея не е тъждествена с гръц­
ката националноосвободителна идеология. Ние проследихме за­
раждането и еволюцията на гръцкото националноосвободително
движение и регистрирахме ранните проявления на гръцкия на­
ционализъм. Отчетохме, че характерът и ролята на гръцкия на­
ционализъм зависи от историческия етап в развитието на бур­
жоазията, от обществената й роля в дадения етап и от съотно­
шението на класовите сили. През епохата на османското вла­
дичество национализмът в идеологията на угнетената гръцка
-буржоазия играе стимулираща роля за националнооовободител-
ното движение. Възникнал още в годините на възход на гръцка­
та буржоазия като елемент в националноосвободителната идео­
логия, национализмът изменя конкретно историческото си съ­
държание с промяната на -обществената· роля и функциите на
буржоазията. Със създаването на независимата гръцка държа­
ва ,и укрепването на буржоазията гръцкият революционен на­
ционализъм. прераства във великодържавна доктрина, която не
само обосновава правото на свободно развитие на гръцкия на­
род, но и отрича правото на самоопределение и самостоятелно
национално съществуване на съседните балкански народи. На
практика това означава окончателно скъсване с революционния
национализъм на гръцкото националноосвободително движение
от XVIII и началото на XIX -век. Преходът от идеите за нацио­
нално освобождение към буржоазен национализъм и шовини­
зъм е присъщ и за другите балкански буржоазии.

266
 2. Проявеното през епохата на гръцкото възраждане чувс
во на национална гордост и национално превъзходство от стра­
на на идеолозите на' гръцката революция прераства през 40-те
години на XIX в. в ясно изразен стремеж към хегемония на гър­
лите на Балканите. Зад проектите за просвещение, цивилизоване,
обединение и дори свързване във федерация на негръцките наро-
Ди неотклонно прозира стремежът към излизане от собствените
етнически граници. Това наше твърдение не се базира единст­
вено на факта, че границите на проектираната Велика Гърция
е трябвало да минат по Дунав или Балкана, а на самата същ­
ност на тези проекти, предопределяща хегемонията на гръцка­
та нация. Ние не влизаме в спор с традиционната теза за „бъл-
гаро-, албано- или влахогласни гърци“ в претендираните от Гър­
ция земи, теза, чрез която гръцките автори се стремят да до­
кажат справедливия характер на Мегали идея, а се вгледахме
внимателно в самите проекти за бъдещото устройство на Бал­
каните. Те почти, без изключение показват стремеж към доми­
ниране над останалите народи в този район. Мегали идея аб-
солютизира интересите на гръцката нация и ги противопоставя
на интересите на останалите балкански нации, изтъква изклю­
чителните качества на гръцката нация, обосновава нейната осо­
бена мисия и право на хегемония над другите. Израз на хеге-
монистичните стремежи на гръцката буржоазия са и създаде­
ните теории за общия произход на гърците, албанците и власи­
те, теории, обосноваващи поглъщането на негърците от гръцкия
етнически елемент.
Границите на териториите, които привличат вниманието на
гръцките политици, се определят било въз основа на религиоз­
но-църковния принцип, било на базата на „историческото пра­
во“. Ако се вгледаме внимателно в географската карта на пре­
тендираните земи, виждаме, че това са земите, обхванати до
голяма степен от стопанската активност на гръцките търговци,
предприемачи, лихвари и пр., земи, населени преимуществено с
негърци. Към тези територии насочват вниманието си и гръцки­
те силогоси за разпространяване на гръцка просвета. Изхождай­
ки от тези териториални претенции именно, и Цариградската
патриаршия се стреми да запази властта си над негръцките
епархии. Видяхме, че картата, чертана от гръцките просветни,
църковни и политически дейци, мени облика си, като в някои
случаи за гръцки се обявяват териториите до Дунав, и Палести­
на, а в други случаи земите до Стара планина или само до
Бистрица.
3. От друга страна, на базата на принципните различия
между „националното“ и „националистическото“ в идеологията
на отделните политически дейци ние се помъчихме да очертаем те­
чението на носителите на националнооевободителната идеология,
стремящи се към освобождение и обединение на останалите п о д .

267
 чужда власт гърци. Поставяйки разграничителна линия между
Мегали идея и националноосвоббдителната идеология, ние от­
четохме, че социалната природа на носителите на буржоазно-
демократичната идеология определя и тяхната идейна непосле­
дователност. В много от случаите дейците за национално осво­
бождение търсят съюзник в лицето на свързаните с управлява­
щите среди политици или монархията. Разглеждайки гръцкото
националноосвободително движение отделно от Мегали идея, ние
подчертахме, че в много случаи националреволюционерите пла­
щат дан на национализма. Така буржоазните демократи П. Со-
фианопулос, Л. Вулгарис, 3. Сотириу и -пр. не са имунизирани
срещу национализъм. В почти всички техни проекти.прозира
стремежът към излизане от собствените етнически границщ В
идеите на представителите на средната и дребната буржоазия
националната идея е сраснала с идеите за демокрация, социал­
ни свободи, проникната е от дух на революционност и роман­
тизъм. Проявява се характерното за цяла Европа преплитане
на демократизма и ярко изразения национализъм в идеология­
та на средните и низшите слоеве на буржоазното общество.
Представлявайки идейно оръжие на тези среди, освободителната
идея играе положителна роля за масовизацията и популяриза­
цията на движението за демокрация и буржоазни свободи. В
това отношение тя има функциите на катализатор, стимулиращ
развоя на историческия процес в прогресивна насока. Тази ро­
ля проличава особено ясно в навечерието на революционните съ­
бития от 1843 и 1862 г. Същевременно двойнственият характер
на идеологията на тези среди определя възможността от тях­
ното бързо поражение при някои критични обстоятелства, и то
именно чрез умелото използуване на национализма от страна на
управляващите среди.
Напълно независимо от Мегали идея протича активността
и на носителите на ранната социалистическа пропаганда в Гър­
ция. Както беше изтъкнато, издателите на „Ергатис“ съзнават
класовата същност на националния проблем и търсят неговото
разрешаване именно от „заинтересованите балкански народи в
името на съгласието и братството на работниците“.
4. Като идеология на буржоазията по националния въпр
Мегали идея замъглява изцяло класовите моменти в политика­
та на буржоазията и позволява на управляващите среди да
представят своите хегемонистични интереси като надкласови и
общонационални. Сложната обстановка в Гърция, породена от
нерешения национален проблем, създава идейна атмосфера, при
която в много случаи бе трудно да се очертаят ясно функциите
на Мегали идея като оръдие на управляващите среди, , 3а това
допринася и обстоятелството, че именно низшите и средните бур­
жоазни слоеве, които в повечето случаи са изразители на опо­
зиционни настроения, са най-чувствителни към националистиче­

268
 ската пропаганда. При всички критични обстоятелства обаче,
когато се поставя въпросът за политическата власт в страната,
като например през 1548, 1861 или 1871 г., ролята на Метали
идея като средство за дирижиране на общественото мнение от
страна на властта се оказва напълно очевидна. Анализът на фак­
тите показва ясно, че именно при тези критични за управлява­
щите среди условия Мегали идея спомага за поражението на
демократичните сили. Отказът на управляващите среди да да-
дат радикално решение на аграрния проблем, на проблема за
модернизация на стопанството, на големия проблем за демокра­
тизация на управлението и създаване на условия за живот на
бившите въстаници ги кара да усъвършенствуват методите на
приложение на Мегали идея за канализиране на обществените
настроения в желана насока. Особено ловък в това отношение
се оказва вождът на франкофилската партия Колетис, който из­
ползува нерешения национален проблем, за да укрепи собстве­
ната си власт и престижа на краля. Има нещо символично в
това, че именно .Колетис е първият политик,, който назовава
гръцкия буржоазен национализъм с името Мегали .идея и който
пръв усъвършенствува методите за манипулиране с национа­
лизма за стабилизиране на положението на управляващите со­
циални сили.
Именно във връзка с тези съществени функции на Мегали
идея във вътрешнополитическия живот на Гърция ние се спрях­
ме по-подробно на активността на някои дейци, като 3. Соти-
риу, които олицетворяват по много характерен начин идейната
еволюция на демократично и националистично настроената бур­
жоазия, която привидно е инициатор на масовите патриотични
изяви и манифестации, а в същност се оказва благодатна почва
на националистическата пропаганда, която при всички критич­
ни обстоятелства спасява господствуващото положение на уп­
равляващите среди. 3. Сотириу именно е деецът, който през
1848 г. издига искането за възцаряването на Отон в Цариград.
Същото искане ще подкрепи и Софианопулос. През тази критич­
на за монархиите в Европа 1848 г.. пламенният демократ Суцос
ще сочи похода срещу Турция като единствено средство за ре­
шаването на всички вътрешни проблеми на Гърция. А Г. Тер-
цетис ще настоява, че „националното ни съзнание се състои от
два елемента — чисти и вечни, — от обичта пи към краля и
обичта към родината“1.
Вглеждайки се внимателно във всички факти, ние конста­
тираме, че крайният резултат от прилагането на Мегали идея в
социалната практика е защитата на интересите на господству-
ващите среди.' Мегали идея, както всеки национализъм изобщо,
служи на интересите на управляващите класи, които са пред­
ставени като общонационални интереси. Проблемът за земята,
за демократизацията на режима, за държавните служби и пр.

269
се предстазя като второстепенен в сравнение с „висшите нацио­
нални интереси“. Именно управляващите среди в Гърция в
свързаните с тях представители на гръцката върхушка в Осман­
ската империя са най-заинтересовани от това да поставят под:
своя политическа власт максимално широк кръг територии.
5. Проследявайки развоя на Ме-гали идея през разглеждан
отрязък от време, ние видяхме, че в някои периоди като че ли
Мегали идея е изоставена -от управляващите Гърция среди. Раз­
полагаме с цитирания мемоар на Маврокордатос, отричащ по­
литиката на незабавни антитурски действия. Цитирахме и още
по-яркия пример с искането на Од. Ялемос да бъде обявен за-
национален предател всеки, който пропагандира Мегали идея.
Анализът на историческите материали ни дава основание да
твърдим, че в случая не става дума за отказ от Мегали идея,
от национализма, а за отричане на един -от тактическите методи
за осъществяването н-а крайната стратегическа цел. Крайната
цел на Мегали, идея — това е налагането на хегемонията на
гръцката буржоазия на Балканите. Тактическите варианти за
нейното постигане са много. В зависимост от това, какво реше­
ние вземат отделните политически дейци при избора на мето­
дите и пътищата за осъществяването на крайната цел, при тър­
сенето на съюзника, при определянето на противника и пр.
бихме могли да изброим цяла гама от тактически методи: неза­
бавни действия срещу Турция, опора в Русия, помощ от Англия,,
съюз със Сърбия, мирно врастване в Османската империя, за-’
пазване целостта на Турция или създаване дуалистична дър­
жава, съюз с българите или борба срещу славянската опас­
ност. В началото на 40-те години, пък и малко по-късно под Ме­
гали идея съвременниците са разбирали, антитурска дейност..
Като -незабавна антитурска дейност схващат Мегали идея 3. Со~
ткриу, Л. Вулгарис, Од. Ялемос, К. Досиос, Н. Драгумис.
Разбира се, всяка от гръцките буржоазни партии внася но­
ви нюанси в арсенала от пропагандни средства, които са свър­
зани и с предложените варианти за решаването на Източния
въпрос. Така първоначално идеята за незабавни действия е под­
държана от франкофилската партия, а с назряването на Крим­
ската война изразители на войнолюбивите настроения стават
средите с проруска ориентация. Франкофилски настроените дей­
ци възприемат постепенно тезата за мирното, еволюционно ре­
шаване на гръцкия национален проблем. Впрочем изразители­
те на това ново становище не са вече някогашните палйкарета
на Колетис, навлезли в политиката с цел да се обогатят мате­
риално, а са до голяма степен представители на замогнали се
слоеве на търговско-промишлената и аграрната буржоазия. Те­
зи социални сили, които вече „имат какво да загубят“ в случай
на нарушаването на политическото статукво, стават противни­
ци на политиката на война с Турция. Тази тяхна позиция е на­

270
 пълно в съгласие с интересите н.а. държавата-покровителка
Франция. През 60-те години, когато в страната се установява
политическото господство на едрия търговско лихварски капи­
тал, който е свързан предимно с Франция и Англия, тенденция­
та за запазване на мира с Турция надделява решително. За
утвърждаването на тази тенденция допринасят много и интере­
сите на представителите на гръцката народност в пределите на:
Османската империя, които са в множество случаи по-силни
финансово и по-влиятелни политически от търговците, банкери­
те и лихварите в гръцкото кралство. Тактиката на мирно про­
никване на елинизма гарантира мир и спокойно политическо и:
стопанско развитие, което отговаря напълно на интересите на
търговско-лихварската буржоазия, като й осигурява за поле на:
действие цялата османска държава. Тази тенденция се задъл­
бочава с набелязването на проектираните реформи в Османска­
та империя, които правяттоще по-привлекателна идеята за гръц­
ко-турско сътрудничество и пълна свобода на действие за гръц­
кия търговец, банкер и предприемач в Турция. През 1865 г. вече,,
когато тактиката на мир с Турция взема превес, А. Левендис
прави предложението с Мегали идея да бъде означавано „не­
посредственото усилие за реализация на целта“, а с Висока
идея да бъде назова:вано „опосредственото усилие“2, т. е. изиск­
ва прокарването на разграничителна линия между различните
тактически методи, тъй като явно, чс по това време привлека­
телното име Мегали идея се е използувало за обозначаването
на няколко различни тенденции относно решаването на нацио­
налния проблем. Самото понятие Мегали идея е от типа над-
класови и общонационални понятия като изкованото от българ­
ската националистически настроена буржоазия понятие нацио­
нални идеали. В него съзнателно е включен справедливият де­
виз — освобождение на поробените братя, за да се придаде об­
щонароден характер на издигнатите искания. Независимо от
различните тактически методи обаче, предложени за осъщест­
вяването на националистическите аспирации на гръцката бур­
жоазия, във всички случаи се цели постигането на нейната хе­
гемония на Балканите. Самата история на Мегали идея е исто­
рията на превъплъщенията на гръцкия буржоазен национали­
зъм и тази история естествено започва още преди създаването
на самия термин.
6. Национализмът не съществува в чист, абстрактен вид,
се проявява във философските и правните възгледи, в оценките
за езика, културата и историческото минало. В навечерието на
националноосвободителната революция като възходяща класа
гръцката буржоазия изковава своето идейно оръжие, имайки за
идеен източник материализма и рационализма на Европейското
просвещение. След освобождението, вече като класа на власт,
тя прибягва до философските системи на епохата на реставра­

271
 цията, до проникнатите от дух на идеализъм и консерватизъм
възгледи, които отговарят на нуждите й да увековечи своето
господство. От идеализъм и дълбок консерватизъм е проникната
и цялостната теоретична обосновка на Мегали идея. За теоре­
тиците на Метали идея нацията е извънисторическа, надкласо-
ва и вечна категория, вечен национален гений и дух, който свър­
зва хармонично в една общност интересите на всички социални
групи. Завоят към консерватизъм проличава при решаването на
въпросите на езика, образованието, църквата. Гръцката буржоа­
зия, която през епохата на националноосвободителната револю­
ция воюва с църквата за ръководството на нацията, като не се по­
колебава дори да скъса с върховния църковен глава, сега е го­
това да влезе в съюз с Патриаршията, стига това да й осигури
успех в експанзионистичната политика. Връщането към ценно­
стите и идеалите на средновековието: към авторитета и властта
на църквата, към силната монархия, към големите средновеков­
ни империи, към Византия — всички тези проявления на Мета­
ли идея ни дават възможност да твърдим, че като теория Ме­
тали идея е коренно различна от предосвобожденските идеали..
Мистицизмът, изострената религиозна чувствителност, безкри­
тичното преклонение пред авторитета на монархията и църквата
определят атмосферата, при която лансираната от теоретиците
на Мегали идея теза за народния дух, за гения и самобитността
на гръцкия народ, за неговите особени мисия и душевност тряб­
ва да доведе до пълна хармония в обществените отношения.
7. Нашето изследване ни дава правото да твърдим, че
трябва да считаме Мегали идея за продукт на Цариградската
патриаршия или Фенер. Несъмнено една от важните предпоставки
за формирането на Мегали идея именно в характерния за нея
вид е наличието на силен в стопанско и политическо отношение
гръцки елемент в Турция и особено съществуването на Цари­
град като църковен и политически център на елинизма. Но, как-
то произтича от анализа на издирените материали, цариградски­
те гърци се оказват в несъгласие с много от тактическите методи
на Мегали идея. Въз основа на изворите може да се проследи
как между Фенер и Атина настъпва сближение на базата на
общите цели, като постепенно настъпва и уеднаквяване по от­
ношение на възприетата тактика. Изнесените материали гово­
рят за несъстоятелността на твърденията на гръцките автори,
че гръцкото цариградско духовенство се противопоставя на ис­
канията на българите единствено ио канонически съображения,
като запазва своя наднационален икуменически дух. От анализа
на изворите личи, че независимо от съществуващите различия
от идеен, политически и тактически характер между тези два
центъра на елинизма през последната четвърт на XIX в. тех­
ният съюз срещу славянството е вече реалност. Много показа­
телен е фактът, че именно в някогашната византийска столица,

272
 където поради редица обстоятелства процесът на изкристали-
зиране на модерното гръцко самосъзнание среща най-много
пречки, се явяват автори, поддържащи тезата за тъждественост-
та между елинизма и християнството. Поради обединяването
на тези два центъра на елинизма от общите цели в областта
на националния въпрос българите срещат такава твърда съпро­
тива от страна на Фенер в искането си за собствена църква. По
тази именно причина най-острата фаза на българските църковно-
национални борби съвпада с годините на заглаждането на не­
доразуменията между Атина и Фенер. Показателно е и съвпа­
дането на изработения от патриарх Григорнй VI проект за ус­
тройството на българската църква с границите и проектите на
гръцките политици за създаването на Велика'Гърция. Случаите,
<в които Патриаршията проявява склонност към отстъпчивост
пред българите, би трябвало да бъдат тълкувани единствено ка­
то пример за политическа гъвкавост на православния духовен
глава, изисквана от сложното му положение в османската сто­
лица.
8. Анализът на изложените факти ни дава възможност д
направим и някон изводи относно ролята на външните влияния
при формирането на Мегали идея. Като продукт на вътрешното
развитие на гръцкото общество Мегали идея естествено носи най-
дълбок отпечатък от присъщите за гръцкото общество белези.
Същевременно обаче не бива да изолираме процеса на форми­
рането на Мегали идея от външните влияния. Подобна абстрак­
ция е немислима, тъй като младата гръцка държава се ражда
и развива при непрекъснатата протекция и вмешателство на
външните сили. Ролята на външните влияния се проявява на
първо място в самата обвързаност на гръцките политици от
външните сили и необходимостта да възприемат един или друг
тактически вариант за решаването на Източния въпрос в зави­
симост от волята на държавата покровител. Външните влияния
се долавят не само по генералната линия във външната поли­
тика на Гърция, съвпадаща с интересите на големите европей­
ски държави. Те могат да бъдат регистрирани ясно и по самия
облик на предложените проекти за решаването на Източния въ­
прос, по техните детайли. В това отношение особено очебийно
е сходството между издигнатите от френската търоговско-про-
мишлена буржоазия проекти за създаване на голяма гръцка дър­
жава чрез мирното обединяване на всички балкански народи
и плановете на гръцките политици, свързани с Франция, искащи
запазването на мира на Балканите и определящи на Гърция ро­
лята на обединител на християните в този район, На обвърза­
ността на гръцката буржоазия от политиката на големите за­
падноевропейски държави се дължи отчасти и отказът на дей­
ците с прозападна ориентация от активност срещу Турция, от­
каз, срещу който гръцката буржоазия получава обещанието за

18 Националният въпрос 273

 пълна свобода за търговска активност в пределите на империята.
Ролята на външните влияния може да бъде регистрирана
и в избора на идейните системи, към които прибягват теорети­
ците на Мегали идея. Те прибягват към теориите на идеолозите
на. националистически настроената буржоазия. Философските
системи на Дж. Вико, Мишле, Хердер, Гязо и пр. се възприемах
от гръцките интелектуалци, като естествено претърпяват нуж­
ната модификация, изисквана от конкретните условия. Пред­
ставителите на революционно-демократичното течение в освобо­
дителното движение изпитват силното идейно влияние на идеите
на Мацини и Дж. Гарибалди.
9. Изнесените факти ни дават възможност да отговорим
на въпроса, защо именно на гръцка почва национализмът .успя­
ва така всестранно да завладее умовете на хората и да подчини
всяка тяхна активност. Всемогъществото на Мегали идея се обяс­
нява на първо място от обективното условие, че създаването на
свободна Гърция не решава гръцкия национален проблем. Но­
восъздадената държава включва в тесните си граници само част
от гръцката националност на Балканите. Това обстоятелство се
подсилва от факта, че извън пределите на Гърция остават мно­
жество традиционни центрове на стопански, църковен и култу­
рен .живот на гърците. Към това се прибавя и наличието на
непрекъснато стопанско и идейно общуване между „вътрешния
и външния елинизъм“, което подхранва желанието им за по­
литическо обединение. Нещо повече, представителите на гръцка­
та националност извън Гърция се оказват по-силни в стопанско
отнощение от своите сънародници от кралството. Формирането
на Мегали идея е свързано с цялостната атмосфера в Европа
и на Балканите, обагрена от различните проявления на нацио­
нализма на европейската и балканската буржоазия. При гър­
ците обаче проличава с голяма сила ролята на историческата
традиция, съхранена благодарение на запазването на социа-
иите слоеве, носители на тази традиция, както и поради дълго­
то чуждо владичество. На .базата на тази историческа традиция
се пораждат и чувствата за национално превъзходство и изклю­
чителност, които лесно прерастват в националистически настро­
ения и етноцентризъм. За подхранването им допринася и пре­
клонението на най-светлите умове на просветена Европа пред
антична Гърция. Това хипертрофирало национално чувство, ко­
ето през епохата на чуждото владичество попречва на асимила-
торските стремежи на господствуващата народност, в буржоаз­
ната държава служи за подходяща почва за култивиране на на-
ционалистични настроения, на пренебрежение и враждебност към
негьрците. Идеята за възкресяването на Византия като гръцка
държава, която днес ние характеризираме като политическа уто­
пия, е изглеждала на гърците от XIX в. реална и постижима. То­
ва тяхно самочувствие се е подхранвало и от наличието на сил­

274
ната гръцка диаспора на Балканите, от съзнателно подхранва­
ното съзнание за „историческото право“ и от детайлно разра­
ботената теория за особената мисия на народа — носител на
елинохристиянската цивилизация. Изброявайки причините, по­
ради които Метали идея пуска такива дълбоки корени в цялост­
ния живот на гръцкото общество, трябва да се има пред вид,
разбира се, и самото естество на националистическата идеоло­
гия, която се оказва едно от най-ефикасните и мощни средства
за дирижиране на обществените настроения от страна на гос-
подствуващите класи. И накрая, изхождайки от общото състоя­
ние на гръцкото общество през разглеждания период, бихме мог­
ли да се опрем и на ленинската констатация, базирана на обоб­
щението на развитието на редица общества, че „колкото една
страна е по-изостанала, толкова по-силни са в нея дребното зе­
меделско производство, патриархалността и затънтеността, во­
дещи неизбежно до особена сила и устойчивост на най-дълбо­
ките от дребнобуржоазните предразсъдъци, именно предразсъ­
дъците на националния егоизъм, на националната ограниченост“4.
Грижливо разработена и насаждана системно сред гръцкия
народ, тезата за „великото бъдеще и особената мисия“ на Гър-
цня^ успешно приковава вниманието и съсредоточава чувствата
на гръцката общественост. Стопанската и военната слабост на
страната не действува отрезвяващо на поддалите се на нацио­
налистическа пропаганда среди, а, напротив, сякаш тонизира
трескавото градене на проекти за национално величие. С тази
липса на реално покритие за прекадените амбиции на носите­
лите на Мегали идея може да се обясни и високото самочувст­
вие, което в множество случаи не е почивало на здрави основи,
а само е осъждало на безплодие политическите и духовните во­
дачи на гръцката нация. С това отсъствие на закономерната
връзка между реалните условия и възможностите на една стра­
на и лишените от чувство за прозорливост проекти за създаване
на Велика Гърция можем да обясним и продължителното отла­
гане на решаването на гръцкия национален проблем.
10. Историята на раждането и развитието на Мегали иде
дава възможност да направим и някои изводи, засягащи родна­
та ни история. Изнесените факти от гръцката история обясня­
ват посочения от Ив. Шишманов прелом в българо-гръцките от­
ношения, настъпил през 40-те години на XIX век. От това време
датира и резкият прелом в историята на гръцкото културно и
просветно влияние у нас. Това са годините, през които бълга­
рите набират вече достатъчно сили за самостоятелни национал­
ни изяви в областта на стопанския, църковно-просветния и по­
литическия живот. Това е времето, когато игралата до този мо­
мент положителна роля в нашата история гръцка култура се
превръща в заплаха за самостойното развитие на българската
нация. Започва големият спор на българите, с Патриаршията,

275
спор, приел облика на борба за църковна независимост, но но­
сещ дълбоко национален характер. Именно национално-полити­
ческият характер на този конфликт определя и становището на
свободна Гърция към него. Продължителният период на общу­
ване между българи и гърди в сферата на стопанския, църков­
ния, просветния и политическия живот преминава в период на
взаимно недоверие, враждебност и отчуждение.5 Настъпва обрат
и във взаимоотношенията между дейците за национално осво­
бождение на българи и гърци. Поражда се недоверие между
тях, като Раковски категорично заявява, че съюзяването с гър­
ците е невъзможно дменио поради Мегали идея.5 Ботев поставя
като първо основно условие за изграждане на съюз с гърците
отказа им от Мегали идея.7 А у Каравелов съзнанието за щети­
те от национализма, нанесени върху освободителните борби на
Балканите, изкристализира във фразата: „Историческото право,
Византийската империя, Симеоновото царство, Душановата ко:
руна и пр. немат место там, дека се иде за слобода и живот.“8

27Г>
 БЕЛ Е Ж К И

Бележки
към предговора
1 В. И. Л е н и н . Поли. собр. еоч., т. 4, с. 383, т. 23, с. 315—
316, т. 24, с. 131; С. Т. К а л т а х ч я я . Леиннизм о сугц-
ностн нации и пуши образования 1иншернациан1а,льной общности
людей. II дои. изд. Москва, 1976, с. 369; Критика буржоазннх
тсорий национализма и piaic»Ma, o t i b . ред. Р. А. Тузмухамедо® и
В. А. Чепраков. Москва, 1976, с. 6; Съвременното революцион­
но движение ш национализмът. Лод ред. В. В. Загладим и Ф. Д.
Рижемко, София, 1975, с. 92—93.
2 Съвременното революционно движение. . с. 44—45.
3 Философския знциклонедия, т. 4. Москва, 1967, с. 11.
4 Съвременното революционно движение .. . , с. 44—45.
5 В. И. Л е н и н . Поли. собр. еоч., т. 24, с. 124, т. 25, с. 263—
264, 271, т. 20, с. 425, т. 26, с. 226.
0 Съвременното революционно движение . . . , с. 50—59, 74.
7 В. И. Л е н и и. Поли. собр. еоч., т. 24, е. 124, 236—238, 377,
т. 25, с. 144—146; Съвременното революционно движение..., с.
89—91; 3. А. Б а г р а мо е . Марксистко-лени нская теория
лациональньгх отношений и современная идеологическая борь-
ба. — В: Социализм и нации. Москва, 1975, с. 53—56; Г. Е.
Г л е з е р м ia н. Класси и нация. — В: Социализм и нация. Мос­
ква, 1975, с. 114-116.
8 К. Κούμας. 'Ιστορίαι των ανθρωπίνων πράξεων, τ. XII. Βιέννη,
1832. σ. 518—677; Ί. Φ ι λ ή μ ω ν . Δοκίμιον ιστορικόν τής Φι­
λικής έταιρίας. Ναύπλιον, 1834; Δοκίμιον περί τής Ελληνικής
έπαναστάσεως. τ. I—ΙΥ. ’Αθήνα, 1859—1861; Σπ. Τ ρ ι κ ο ΰ π η ς .
'Ιστορία τής έλληνικής έπαναστάσεως. I έκδ. Λονδίνο, 1853—1856,
III εκδ. τ. I, ’Αθήνα, 1888; Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστο­
ρία τοΰ Ελληνικού έθνους /1853/. επιμέλεια Κ. Θ. Δημαρδς.' ’Αθή­
να, 1970; Σπ. Ζ α μ π έ λ ι ο ς . Άσματα δημοτικά τής Ελλάδος.
Κέρκυρα, 1852; Βυζαντινοί μελέται, ’Αθήνα, 1857.
9 Ν. Δ ρ α γ ο υ μ η ς . 'Ιστορικοί αναμνήσεις. I έκδ. ’Αθήνα, 1874.
Y έκδ., έπιμέλεια ’Α. ’Αγγέλου, τ. I—II, ’Αθήνα, 1973; Ά . Γοθ-,

277
 δ α ς. Βίοι παράλληλοι των επί τής άναγεννήσεως τής Ελλάδος
διαπρεψάντων άνδρών, τ. I—XII, ’Αθήνα, 1869—1870.
10 Δ. Ά . Ζ α κ υ ν θ η ν ό ς. Ή πολιτική Ιστορία τής νεωτέρας Ε λ­
λάδος. II εκδ. ’Αθήνα, 1965, σ. 27—28.
D. B i k é 1 a s. La Grèce byzantine et moderne. Paris, 1893
12 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . 'Ιστορία τοϋ συγχρόνου Ελληνισμού, τ.
I—II, ’Αθήνα, 1892.
13 Γ. Φ ι λ ά ρ ε τ ο ς . Ξενοκρατία καί Βασιλεία έν Έλλάδι /1821—
1897 εκδ. I. ’Αθήνα, 1897/, εκδ. II, έπιμέλεια Θανάσης X. Παπα-
δόπουλος. ’Αθήνα, 1973, σ. 78—79, 87—88.
14 Γ. Κ ρ έ μ ο ς. Νεωτάτη γενική Ιστορία, τ. IT, ’Αθήνα, 1890; Τρ.
Ε ύ α γ γ ε λ ί δ η ς . Ιστορία του "Οθωνος, βασιλέως τής Ελλάδος
/1832—1862/, ’Αθήνα, 1893.
15 Κ. Θ. Δ η μ α ρ α ς. Τής Μεγάλης ταύτης Ιδέας, ’Αθήνα, 1970.
σ. 12.
16 Π. Κ α ρ ο λ ί δ η ς . Σύγχρονος ιστορία των Ελλήνων καί των
λοιπών λαών τής ’Ανατολής, τ. I. ’Αθήνα, 1922, σ. 5, 14.
17 Γ. Ά σ π ρ έ α ς . Πολιτική ιστορία τής Νεωτέρας Ελλάδος, τ.
I—II, ’Αθήνα, 1960; Γ. Π ι π ι ν έ λ η ς . Ή μοναρχία έν Έλλάδι,
1833—1843, ’Αθήνα, 1932.
18 Ί. Ιν. Β ο γ ι α τ ξ ί δ η ς . Ή αρχή καί ή έξέλεξις τής Μεγάλης
ιδέας. — Ήμερολόγιον τής Μεγάλης Ελλάδος, 1923, ’Αθήνα, σ.
161 —171;
La Grande idée. — L’Hellénisme contemporain, série 2, vol. 7, Mai
1953, p. 279—287.
19 Φ. Μ ι χ α λ ό π ο υ λ ο ς . Ελληνοκεντρισμός καί πραγματικότη­
τα. — „Σήμερα“, χρ. Α' /1933/, σ. 18—22; Ή Μεγάλη ιδέα καί τό
Έλλαδικό κράτος. — „Σήμερα“, χρ. Α', /1933/, σ. 45—50; Τό Έλ-
λαδικό κράτος καί ή θυσία τοϋ Ελληνισμού. — „Σήμερα“, χρ. Α',
/1933/. σ. 75—80.
20 Σπ. Λ ι V α ρ δ ά τ ο ς. Ή 4 Αύγουστου, ’Αθήνα, 1966, σ. 90.
21 Τ. Ά σ τ ρ ι ν ο ς . Ή Μεγάλη ιδέα τοϋ Ελληνισμού. ’Αθήνα,
1945.
22 Έ. Π. Φ ω τ ι ά δ η ς. Ή ένώτις των Ελλήνων. ’Αθήνα, 1950.
23 Μ. Λ ά σ κ α ρ ι ς . Τό ’Ανατολικόν ζήτημα, 1800—1923, τ. I,
Θεσσαλονίκη, 1948.
24 Σ. Λ ά σ κ α ρ ι ς . Διπλωματική ιστορία τής Ελλάδος 1821—
1914. ’Αθήνα, 1947; Άλ. Κ ύ ρ ο ς . Ελληνική εξωτερική πολιτική.
’Αθήνα, 1955;
S. L a s c a r i s. La première alliance entre la Grèce et la Serbie.
Le traité de Voeslau du 14/26 Août 1867. — Le Monde Slave, vol.
III, Paris, 1926, p. 397 et suiv.
K. Π α π α γ ε ω ρ γ ί ο υ. Ή ’Ηπειρώτικη έπανάστασις τοϋ 1854.
Ηπειρώτικη εστία, έτ. Η', τ. 81. ’Ιωάννινα, 1959, σ. 543—548,
641 κε.
25 Κ. Ά . Β ο β ο λ ί V η ς. Ό ,,Παρνασός“ εις την ύπηρεσίαν τής Με­
γάλης ιδέας. — Παρνασός, τ. I, 1959, σ. 103—115.

278
26 Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς. 'Ιστορία τού Νέου Ελληνισμού, τ.
I—IX, Θεσσαλονίκη, 1961—1973; 'Ιστορία τής Μακεδονίας,
1354—1833. Θεσσαλονίκη, 1969; ,, ! /
A p. V a c a 1 ο ρ o u 1 ο s. Byzantinism and Hellenism; — Balkan
Studies, IX, I, Thessaloniki, 1968, p. 101—126.
27 Κ. Β a 6 ο ΐ α κ ο ς. Ή Μεγάλη ιδέα ώς ιδέα καί πραγματικότης.
Θεσσαλονίκη, 1970.
28 Γ. Ά. Χ ρ ι σ τ ό δ ο υ λ ο ς . Ό ’Όθων καί ή Μεγάλη ιδέα. —
Δελτίον τής Ιστορικής καί Εθνολογικής Εταιρίας τής Ελλάδος,
τ. XI, ’Αθήνα, 1969.
29 Δ. Ά . Ζ α κ υ θ η ν ό ς. Ή πολιτική ιστορία τής Νεωτέρας Ελλά­
δος. έκδ. II, ’Αθήνα, 1965;
Du romantisme au nationalisme. — Jahrbuch der österreichischen
byzantinischen Gesellschaft, XV, 1966, p. 41—47.
39 Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς . Τής Μεγάλης ταύτης ιδέας. ’Αθήνα. 1970;
L’élan vers l’unité nationale dans le romantisme grec. — Séria
Slavica in Nemoriam Aloisii Schmaus, München, 1971, p. 120—126;
La transformation du langage en Grèce à partir du XVIII e siècle.
Corrapport au IHe Congrès international d’Etudes du Sud- Est
Européen, Bucarest, 1974, p. 8—9, 14 et suiv.
Най-ценни за нашата работа -бяха изследванията на К. Димарас,
свързали с делото· ша К. |Папар,и.гопулос:
Κ. Πα π α ρ ρ η γ ύ π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία τού Ελληνικού "Εθνους,
έπιμέλεια Κ. Θ. Δημαράς. ’Αθήνα, 1970, σ. 1—29; Κ. Π α π α ρ -
ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Προλεγόμενα. επιμέλεια Κ. Θ. Δημαράς. ’Αθή­
να, 1970, σ. 1—36, 37—38, 6 7 -6 9 , 95—96, 164—165.
34 Е V. Κ ο f ο s. Greece and the Eastern Crisis 1875—1878:
Thessaloniki, 1975.
32 Έμ. Π ρ ω τ ο ψ ά λ τ η ς . Ή Φιλική Εταιρία. ’Αθήνα, 1964. σ.
15; Δ. Δ ο ν τ ά . Ή Ελλάς καί οί Δυνάμεις κατά τόν Κριμαϊκόν
πόλεμον. Θεσσαλονίκη, 1974, σ. 10; Σπ. Μ α ρ κ ε ξ ί ν η ς . Πολιτι­
κή ιστορία τής Νεωτέρας Ελλάδος, τ. I. ’Αθήνα, 1966, Ο. 318 κέ.
33 Σπ. Λ ο υ κ ά τ ο ς . Σχέσεις Ελλήνων μετά Σέρβων καί Μαυρο-
βουνίων κατά τήν Ελληνικήν έπανάστασιν, 1823—1826. Θεσσαλο­
νίκη, 1970. σ. 111.
34 C h. P a p a s t a t h i s. Les Etudes Slaves en Grèce. — Cyrillo-
methodianum. Thessaloniki, 1971, p. 183,
35 N . Ζ α χ α ρ ι ά δ η ς ; Συλλογή έργων. "Εκδοση τής ΚΕ τού ΚΚΕ,
1953, σ. 15 κέ: Θέσεις γιά τήν ιστορία τού ΚΚΕ. :
36 Γ. Ζ ε ύ γ ο ς . Σύντομη μελέτη τής Νεοελληνικής ιστορίας, τ. I—
II, 1945—1946. ·κ <
37 Πρόγραμμα τού'ΚΚΕ /Σχέδιο/. — Νέος κόσμος, άρ/ΣΤ', 1954,
Μάρτιος, σ. 15—16; Ν. Ζ α χ α ρ ι ά δ η ς . Συλλογή έργων. .., σ.
15—16, 18, 160, 210, 201—203. :
38 Π. Ρ ο ΰ σ ο ς. Ζητήματα τής ιστορίας μας. Δοκίμων, ΠΛΕ,
1955, σ. 25—35. "
49 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής Νεώτερης Ελλάδας, τ. Ι-ί-ΙΥ, Ά-

279
 θήνα, 1956—1957; Ή κοινωνική σημασία τής Ελληνικής έπανα-
στάσεως. / ε κδ . I ’Αθήνα, 1924/, εκδ. III ’Αθήνα, 1974. σ. 62;
Εισαγωγή εις τήν ιστορίαν τής έλληνικής κεφαλαιοκρατίας. /εκδ.
I ’Αθήνα, 1930/, έ'κδ. III. Αθήνα, 1974, 3; Ρήγας Φεραΐος καί ή
Βαλκανική ’Ομοσπονδία. ’Αθήνα, 1945, σ. 17 κέ. 32.
40 Τ. Β ο υ ρ ν δ ς. Τό Ελληνικό 1848. ΠΛΕ. 1956, σ. 129—130;
'Ιστορία τής νεώτερης Ελλάδας, /1821—1909/. ’Αθήνα, 1974.
41 N. S v o r o n o s . Histoire de la Grèce moderne. Paris, 1972;
N. Γ. Σ β ο ρ δ ν ο ς . ’Επισκόπηση τής νεοελληνικής ιστορίας.
’Αθήνα, 1976.
42 Γ. Σ κ λ η ρ ό ς. Τό κοινωνικό μας ζήτημα /εκδ. I ’Αθήνα, 1907/,
εκδ. II ’Αθήνα, 1971.
43 Δ Δ α ν ι η λ ί δ η ς . Ή Νεοελληνική κοινωνία καί Οικονομία,
τ. I, ’Αθήνα, 1934, σ. 140, 141, 147, 157.
44 Δ. Τ σ ά κ ω V α ς. Προβλήματα ελληνικότητας. ’Αθήνα, 1970,
σ. 63—69, 112, 132.
Geist und Gesellschaft im neuen Griechenland, II Auflage, Bonn,
1968.
45 Κ. Μ ο σ κ ώ <p. Ή εθνική καί κοινωνική συνείδηση στήν Ελλά­
δα 1830—1909, Θεσσαλονίκη, 1972, σ. 109.
46 Ν. Ψ и ρ ο и κ η ς. Τό νεοελληνικό παροικιακό φαινόμενο. ’Αθή­
να, 1974, σ. 84—85, 142—143; 'Ιστορικός χώρος καί Ελλάδα.
’Αθήνα, 1973, σ. 97 κέ.
47 Κ. Β ε ρ γ ό π ο υ λ ο ς. Τό αγροτικό ζήτημα στήν Ελλάδα. Τό
πρόβλημα τής κοινωνικής ενσωμάτωσης τής γεωργίας. ’Αθήνα,
1975.
48 V. P a n a y o t o p o u l o s . La révolution industrielle et la
Grèce, 1832—1871. — Etudes balkaniques, no 3, Sofia, 1977, p.
92—98;
B. Π α ν α γ ι ω τ ό π ο υ λ ο ς . Ή βιομηχανική επανάσταση καί ή
Ελλάδα, 1832—1871. — Ό πολίτης, 12, Αύγουστος—Σεπτέμβρης,
1977. σ. 38 κέ.
49 Γ. C. Р а к о в с к и . Българский за теза висим ο мм священ-
стззо днес възбуден въпрос и ии;хна народна чъркова в Цари­
град, — Дунавски лебед, г. I, бр. 1, 1. IX. 1860. бр. 2, 22. IX.
1860; Български черковен въпрос. — Дунавски лебед, бр. 4„
6. X. 1860; Българский вероиеповеден въпрос с фанариотите и
Големая .мечтапша идея 1паиели:ниам|а. — Бъдащнаст, г. I, бр. I,
8. III. 1864; Защо са изключва гърко-елински назван народ от
съюза на народите, коим принадлежи разрешението въсточнаго
въпроса. —.Бъдащност, г. I, бр. 4, 29. III. 1864, и отделна брошу­
ра; Българскнй /вероисповеден въпрос с фалари отиде и Големая
мечтанна идея панелинизма. Букурещ. 1864.
50 Ив. С е л и м и н с к и . Българският църковен въпрос. — Биб­
лиотека д-р Ив. Сели мирски, ин. X, София, 1929, с. 95.
61 С п. П а л а у з о в. Сла,вяно-гръцка безтактнюст. — Народ-

280
iHOCT, г. I, бр. 21, 10. III. 1868; също и в Дунавска зора, г. I, бр. 20.
25, III. 1868.
52 М. Д р и н о в . -Болrape и Константинιоиольская патриар-
иаия. — Деседа, ин. IV, Москва, 1871. — В: Съчинения :на М. С.
Дринов, ,τ. II, София, 1911, с. 179, 185.
53 (Г р. К р ъ с т е в и ч). X. Π. X. Д и м. Ми н ч о л у .
Άπάντησις εις τόν λόγον τοϋ κυρίου Στ. Καραθεοδωρή, 1860,
σ. 19, σημ. 2.
54 И в. Д. -Ill и ш μ a ο в. Константин Γ. Фотанов, неговият
η

живот и неговата дейност. — Об НУ, кн. XI, София, 1894, с. 643.

55 S t. N. S h i с h k o f f. L’Hellénisme dans la Péninsule Bal­
kanique. Philippopoli, 1919, p. 6, 13.
56 И. И s a h o в. Гръцко-български отношения преди църков­
ната борба. — Сборник в чест на ироф. Л. Милетич по случай
25-годишната му книжовна дейност (1886—1911), София, 1911,
с. 2 -5 , 7 -9 , 10, 14.
57 М. А р н а у д о в . Българското възражда,не. II изд. София,
1942, с. 67—68, 106; Неюфит Хилендарски Базвелн, живот—де­
ло—енода, II изд. София, 1971.
58 Д. Ми ше в . България ;в миналото. София, 1916, с. 187; В.
З л а т а р ски. Нова (политическа и социална история на Бъл­
гария и Балканския полуостров. София, 1921, е. 145; К. И р е-
чек. История на българите, под. ред. В. Златарски. София,
1929, с. 351; Ив. С н е г а ров. Турското владичество пречка
за културното развитие на (българския народ и другите балкан­
ски народи. София, 1958, с. 33; Г. Т о д о р о в . Но-ви изслед­
вания за Паисий Хилендарски. — Исторически преглед, 1963, кн.
2, е. 121.
59 П. Ни к о и . Възраждане на българския народ, Църковно-·
нацианални борби и постижения. София, 1929, с. 14 (ново изд.
под ред. на Д. (Крсев, София, 1971); Възраждане чрез църква­
та. — В: България 1000 (години (927—1927). София, 1930, с. 322;
Д. К о с е в. Лекции ;по нова българска история. София, 1951,
с. 87; За идеологията на (Паисий Хилендарски. — В: Паисий Хи­
лендарски. и (нешвата епоха (1762—1962); Сборник от изслед­
вания по случай 200-годишшината от История славянобългарска.
София, 1962, с. 7; Ив. С н е т ар зв. Унищожаването на Ох­
ридската патриаршия и влиянието на елинизма ,в България. —
Македонски преглед, г. II, кн. 3. София, 1926, е. 65—110.
60 Ив. Д. Ш и ш м а и о в. Константни Г. Фотинов . . ., с. 643—
645; Увод в историята на (българското възраждане. — Избрани
(съчинения, под ред. на Г. Димов, т. I, София, 1965, е .51; И..
И в а н о в . Гръцко-български отношения .. ., с. 14; X р. Г а н-
д е в . Фактори на (българското възраждане (1600—1800). Со­
фия, 1943, с. 122—136; ново изд. В; Проблеми на Българското
възраждане. София, 1976, с. 85—86; Закономерности в отноше­
нията между българския и гръцкия, народ през Възраждане-

281
 το. - В: В чест на академик Димитър Косе.в. Изследвания по
случай 70 години от рождението му. София, 1974, с. 35—58; ново
«здание. — В: Проблеми на Българското възраждане . . ., с. 699—
720; . Кирил, (Патриарх .български. Екзарх Антим (1816—
1888), София, 1956. с. 61; Н. Тюдоро- в. Българо-гръцките
отношения през XVIII 'в., отразени .в Паигагевата история. —
В: Паисий Хилендарски и . . . , с. 457
St. М a s 1 е V . Die Rolle der griechischen Schulen und der grie­
chischen Literatur für die Aufklärung des Bulgarischen Volkes
zur Zeit seiner Wiedergeburt. — B:
— B: Ό Ελληνισμός εις τύ εξωτερικό.
Berlin, 1968, S. 339—395;
VL С т о я н о в . Вълнаpo-гръцко културно сътрудничество в
Пловдив през първата половина и а XIX в. — В: В памет на .ака­
демик Михаил Димитров. София, 1974, с. 223—232; 3. М а р-
к о в а . Българското църковно-национално движение до Крим­
ската война. София, (1976, с. 58—59, 194—195.
,6> Ή. Т о д о р о в . Филиин етер ия и българите. София, 3965;
Един документ ;за балканското единство в нацисшаллоосБободи-
телните борби. — Изв. на Института за история при .БАН, т.
XVI—XVII·, 1966, с. 499—516; Η. Т о д о р о в, В Т р а й к о в.
Българи, участници в борбите з а освобождението на Гърция,
1821 —1828. София, 1971; В. T .р а й к ов. Г. С. Раковски и бор­
бата с (елинизма в Тракия и Македония (50—60-те години на
XIX в.). — В: В памет на академик Михаил Димитров. София,
1974, с. 163—180; Г. С. Раковски и балканските народи. София,
1971, с. 315—420; Н. Д а н о в а. Критското въстание 1866—
1869 г. и българската общественост. — Ист. преглед, 1971, кн. 6,
с. 33—'63; .Гръцкото въстание ог 182Ί г. и ,,-Мегали идея“. — В:
Сто и .петдесет години от гръцкото .въстание, 1821—1828. София,
1971, с. 69-78.
'°2 V. P a p a k o s t e a . La participation de l’écrivain albanais
Vechilhardji à la révolution de 1821. — Balcania, VIII, Bucarest,
1945, p. 187—191; AL E l i a n . Sur la circulation manuscrite
•des écrits politiques de Rhigas en Moldavie, — Revue contempo­
raine d’histoire, 1.1, 1962, No 2, p. 487; D. L a z a r e s c u , Cross­
currents in the Intellectual and Political life of Central and
‘South-Eastern Europe between 1711 and 1821 Enlightement, Io-
sephismus, Aufklärung and Megali idea. — Nouvelles études d’hi­
stoire, publiées à l’occasion du XlVe Congrès des Sciences Hi­
storiques à San Francisco, 1975. Bucarest, 1975, p. 79—95.
63 D. D j o r d j е V i c. Révolutions nationales des peuples balka­
niques 1804—1914, Beograd, 1965, p. 75—77.
-64 p. pi o и л a (3 a p o в. Великопръчката политика на кралство
ГредиjiH спрем а Македония ibo втората половина на XIX век. —
Гласннк, 1970, бр. 1. ;Скоп)е, 1970, с. 55—70; Пропагандната дор

282
мост иа сритите друшггоа во Мак|едони]я во втората половина ,на
XIX век. — Гласния, 1968, бр. 2, Скоп|е, Ί968, с. 118 и сл.; К р.
Б и т о с к и . Дейността на Пелагонийската митрополия 1978—
1912. Cmnje, 1968.
65 Е d. D г i a u 11, М. L h é r i t ï e r · Histoire diplomatique de
la Grèce de 1821 à nos jours, t. II—III. Paris, 1825; Ed. D r i-
a u 11. La Grande idée. La Renaissance de l’Hellénisme. Paris,
1920; Ch. V е 11 a y. L’Irrédentisme hellénique. Paris, 1913,
p. 194.
66 J. A. P e t r o p o u 1 o s. Politics and Statecraft in the King­
dom of Greece, 1833—1843. Prinseton, 1968; Hellenism and the
First Greek War of Liberation (1821—1830); Continuity and
Change. Thessaloniki, 1976, p. 39, Introduction.
67 L. S t a V r i a η o s. Balkan Federation, A History of the Mo­
vement toward Balkan Unity in Modern Times. Northampton! —
Mass., 1942; The Balkans since 1453. New Jork, 1958.
68 D. D a k i n . The Greek Unification and the Italian Risorgi­
mento Compared. — Balkan Studies, vol. X, 1969, No 1, p. 1—10;
The Unification of Greece, 1770—1923. London, 1971.
69 J. C a m p b e l l , P h. S h e r r a r d. Modern Greece. London,
1968.
70 H. Ra i l . Griechenland zwischen Russland und dem übrigen
Europa. Die „Grosse Idee“ der Griechen zwischen 1847 und 1859. —
Saeculum, 18, 1967, Heft 1—2, S. 173.
7r H. K o h n. The Idea of Nationalism, A Study in its Origins
and Background. New Jork, 1944; C. H a y e s . The Historical
Evolution of Modern Nationalism. New Jork, 1931; Essays on Na­
tionalism. New Jork, 1926; J. L. T a 1m o n. Romantisme et ré­
volte. Paris, 1968; P. B e n a e r t s H. H a u s e r , F. L’ H u ­
l l I i e r, J. M a u r a i n. Nationalité et nationalisme. Paris, 1968;
N. Ri c h . The Age of Nationalism and Reform, 1850—1890. Lon­
don, 1971;
Критика буржуазшлх теорий национализма . . . , c. 23—27; 3. A.
Б а г р а мю в. Национальньш явопрос и буржоазная идеология.
Москва, 1966, с. 200—223; С. Т. К а л т а х ч а н. Деня-низад о
еущности нации ..., с. 362, 36—37; Съвременното революционно
движение и национализмът, е. 25, 71—72, 76—80.
72 Έ-θνική Βιβλιοθήκη ’Αθηνών, Τμήμα χειρογράφων. /ЕВА/
73 Γενικά ’Αρχεία τοϋ Κράτους. /ГАК/
74 Ιστορικόν Μουσεΐον Έμμ. Μπενάκη, Τμήμα χειοογράφων.
У1МЕМ/
75 Documents des Archives du Ministère des Affaires Etrangères,
Correspondance politique, Grèce; Mémoires et Documents, Turquie.
(AMAE).
76 Архив Вщешней Политики Росени, Фонд Миссия в Афинах;

283
Фонд Главиий -архив; Центральньш .государютвенньш историчес­
кий архив — Ленинград (АВПР .и ЦГИА).
77 Arhivele statului, fond Casa régala.
78 Български исторически ар-хив, Народна -библиотека „Кирил и
Методий“. (БИА) Централен държавен исторически архив.
ЩДКА)

Бележки
към глава I

1 Δ. Ά. Z α κ υ θ η ν ό ς. Ή Άλωσις τής Κωνσταντινουπόλεως καί.

αί τύχαι τοϋ Νεωτέρου Ελληνισμού. — Ή Άλωσις τής Κωνσταν­
τινουπόλεως καί ή Τουρκοκρατία. ’Αθήνα, 1954; Ή Τουρκοκρατία.
’Αθήνα, 1957; Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . Ιστορία τοϋ Νέου Ε λ­
ληνισμού. τ. I; Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης Ελλάδας,
τ. I; Ν. Π α ν τ α ζ ό π ο υ λ ο ς. ’Εκκλησία καί δίκαιον εις τήν Χερ­
σόνησον τον Αίμου έπί Τουρκοκρατίας. — Έπιστ. έπετηρ. Σχολής
Νομικών καί Οικονομικών επιστημών, τ. Η', Πανεπιστήμιου Θεσ­
σαλονίκης, 1960—1963; Τά „Προνόμια“ ώς πολιτιστικός παράγων
εις τάς σχέσεις χριστιανών — μουσουλμάνων. — Έπιστ. έπετηρ.
Σχολής Νομικών καί Οικονομικών ’Επιστημών, τ. Θ', Πανεπιστή­
μιου Θεσσαλονίκης, 1975.
2 Δ. Ά. Ζ α κ υ θ η ν ό ς. Ή Τουρκοκρατία. . . , σ. 50—59; Βασ.
Σ φ υ ρ ο έ ρ α ς . Οί Δραγουμάνοι του Στόλου. ’Αθήνα, 1965, σ. 1—
22; Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία τοϋ Νέου Ελληνισμού, τ.
II, σ. 162 κέ;
3 G h. Μ ο i s e s c u, S t. L u p § a, A l. F i 1 i p a $ c u. Isto-
ria bisericii romîne, Bucureçti, 1958, p. 74—85, 263—270.
4 K. Θ. Δ η μ α ρ ά ς. Ό Ελληνικός Διαφωτισμός. ’Αθήνα, 1964. σ.
4. 'Ιστορία τής νεοελληνικής λογοτεχνίας, έκδ. ΤΙ. ’Αθήνα, 1975,
σ. 56 κέ;
C 1. T s o u r c a s . Les débuts de l’enseignement philosophique
et de la libre pensée dans les Balkans. La vie et l’oeuvre de Théo­
phile Corydalée (1570—1646). (II e éd.). Thessalonique, 1967.
5 Σπ. Λ ά μ π ρ ο ς . Ή ελληνική ώς επίσημος γλώσσα των Σουλτά­
νων. — Έλληνομνήμων, τ. Τ, 1908, σ. 40—78.
6 И;в. С н е г а ров. История на Охридската архиепископия -
патриаршия от падането й под турцрте до нейното унищожава­
не, 1394—1767. София, 1931, с. 207, 178 « сл.
7 C. Th. D i r a a r a s . La Grèce au temps des Lumières. Genève,
1969, p. 39 et suiv.;
Περί φαναριωτών. — Άρχεΐον Θράκης, τ. 34, ’Αθήνα, 1969. σ.
117—138; Φ. Ή λ ι ο υ . Προσθήκες στήν Ελληνική βιβλιογραφία,
τ. I. ’Αθήνα, 1973;

284
Luttes sociales et mouvement des Lumières à Smyrne en 1819. — B:
Structure sociale et développement culturel des villes Sud-Est Euro­
péennes et Adriatiques au XVII-e—XVIII-e siècles, AIESEE, Buca­
rest, 1975, p. 295—315; Symposium: L’époque phanariote, 21—25
Octobre 1970. Thessalonique, 1974.
8 N. Π α ν τ α ξ ό π ο υ λ ο ς . Ελλήνων συσσωματώσεις κατά τήν
Τουρκοκρατίαν. ’Αθήνα, 1958; Κοινοτικός βίος εις τήν Θετταλο-
μαγνησίαν επί Τουρκοκρατίας. — Έπιστ. έπετηρ. Σχολής Νομι­
κών καί Οικονομικών Επιστημών, τ. 14, 3, Θεσσαλονίκη, 1967.
9 Δ. Ά. Ζ α κ υ θ η ν ό ς . Ή Τουρκοκρατία, σ. 62—69;
Γ. Л . Α ρια. Зтервагте движение в Росени. Москва, 1970,
е. 66—70.
ϊ0 Δ. Ά. Ζ α κ υ θ η ν ό ς . Ή Τουρκοκρατία, σ. 62—69;
P. K. Ε n e p e k i d e s. Griechische Handelsgesellschaften in
Wien, Thessalonika, 1959;
M. Бу,р. Балкашские кутпцн в Веигрии, XVIII в. —
Etudes mal'Kaniques, Sofia, 1972, No 3, p. 57 et suiv;
Икономическите връзки между Трансилвания и 'балканските зе­
ми (през 1втор(ата (половина на XVII и началото на XVIII в. —
Studia balkanica, v. II, Sofia, 1970, p. 167—186; D. J e n a k ο­
ρ ο ύ l os . The Diaspora Greeks: The Genesis of Modern Greek
National Conciousness. — B: Hellenism and First Greek War of
Liberation (1821 —1830): Continuity and Change. Thessaloniki.
1976, p. 59—77,
11 Γ. Κο ρ . δ ά τ ο ς . Εισαγωγή εις τήν Ιστορίαν τής Ελληνικής
κεφαλαιοκρατίας. /I εκδ. ’Αθήνα, 1930/, III εκδ. ’Αθήνα, 1974;
Γ. Μ ά ξ ι μ ο ς. Ή αυγή τοϋ ελληνικού καπιταλισμού. /I εκδ. ’Αθή­
να, 1945/ III εκδ. ’Αθήνα 1973; Βασ. Κ ρ ε μ μ υ δ α ς . Τό εμπο­
ρίαν τής Πελοποννήσου στό 18 αιώνα /1715—1792/ ’Αθήνα, 1972;
N. S v o r o n o s . Le commerce de Salonique au XVIII-e siècle
Paris, 1956.
12 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς . 'Ιστορία τής νεοΊτερης Ελλάδας, τ. I, σ. 270—
272; Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή εθνική . . . , σ. 83 κέ;
Γ. Л. Арш. Зтеристкое движение ..., с. 32 и сл.; Н. То до-
р ов. Балканският град XV—XIX век. София, 1972, с. 91—93.
ΐ3 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. Τ’ Άμπελάκια κί ό μύθος γιά τό συνεταιρισμό
τους. ’Αθήνα, 1955;
S p. A s d r a c h a s . Traditionalisme et ouvertures: le cas d’Am-
bélakia en Thessalie. — B: Structure sociale et développement cul­
turel . .., p. 215—223.
« N . Π α ν τ α ξ ό π ο υ λ ο ς . Ελλήνων συσσωματοισεις . . . , σ.
20—22; Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή εθνική . . . , σ. 87; Ν. Σ 6 ο ρ ώ ν ο ς.
’Επισκόπηση τής . . . , σ. 40—48, 51—55.
15 Κ. Θ. Δη μ α ρ ας. Φροντίσματα, μ. I, ’Αθήνα, 1962. σ. 16, 39.
16 Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία τοϋ νέου . . . , τ. I, σ. 340 κέ.

285
 17 Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . ’Απελευθερωτικοί αγώνες των Ελλή­
νων επί Τουρκοκρατίας, τ. I, Θεσσαλονίκη, 1969, σ. 15—16, 23.
18 Ί. K. X α σ ι ώ τ η ς. Οί "Ελληνες στίς παραμονές τής ναυμαχίας
τής Ναυπάκτου. Θεσσαλονίκη, 1970, σ. 196—198.
19 Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . Ιστορία του νέου . . . , τ. I, σ. 340 κέ.
20 Δ. Ο ί κ ο V ο μ ί δ η ς. Μιχαήλ ό „γενναίος“ καί τά δημοτικά
περί αΰτοΰ άσματα Ελλήνων καί Βουλγάρων. — Λαογραφία, τ.
ΧΙΤ, 1952. σ. 53—70;
N. J ο г g a. Spâtuitorul byzantin al lui Mihai Viteazul, Mitro-
polit Dionisie Rali Paleologul. — Revista istorica, V, 1919, p. 26—
4°.
21 ’Ανδραγαθίες τοΰ εύσεβεστάτου καί άνδρειοτάτρυ Μιχαήλ βοεβό-
δα. Ένετία, 1806;
D. RÜ SSO. Faima lui Mihai Viteazul în strainatate. — B: Stu-
dii istorice Graeco-române, t. I. Bucure$ti, 1939, p. 104.
i 22 K. Σ ά θ ας. Τουρκοκρατούμενη Ελλάς ’Αθήνα, 1868. σ. 212.
23 Ί. K. X α σ ι ώ τ η ς. Οί "Ελληνες . . . , σ. 47, 110, 189—190.
1 24 Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . Ή κίνηση τοΰ Δούκα τοΰ Νεβέρ Κάρ-
λου Γονζάγα γιά τήν άπελευθερωσιν των βαλκανικών λαών. Θεσ­
σαλονίκη, 1966. σ. 36, 87, 43.
25 Τ. G. D j ο u V a r a. Cent projets de partage de la Turauie
Paris, 1914, p. 163—171.
26 K. Σ ά # α ς . Τουρκοκρατούμενη . . . , 177—178.
27 K. Θ. Δ η μ α ρ α ς. Οί χρισμοί στήν νέα μας ιστορία. — ’Εκλο­
γή, III, 1947, σ. 196 κέ; Μ. Θ. Λ ά σ κ α ρ ι ς. Τό ’Ανατολικόν ζή­
τημα, σ. 230 κέ.
28 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. Ιστορία τής Νεώτερης Ελλάδας, τ. I. σ. 198.
Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . Ό Μέγας Πέτρος καί οί "Ελληνες κατά
τά τέλη τοΰ ΧΥΙΙ καί τις άρχές τοΰ ΧΥΙΙΙ αί. — Έπιστ. έπετηρ.
Φιλοσοφικής Σχολής Άριστοτελείου Πανεπιστημίου Θεσσαλονί­
κης. τ. XI. Θεσσαλονίκη, 1971, σ. 247—259.
29 VI. G e o r g e s c u . Idées sociales et politiques dans la litté­
rature historique des Principautés roumaines pendant la seconde
moitié du XVIII-e siècle et au début du XIX-е siècle. — Revue des
Etudes Sud-Est Européennes, t. V, 1967, No 1—2, p. 177, 181.
30 A r. C a m a r i a n o - C i o r a n . La Guerre Russo-Turque de
1768—1774 et les Grecs. — Revue des Etudes Sud-Est Européen­
nes, t. II, 1965, No 3—4. p. 51;
Ά. Γ ρ ι τ σ ό π ο ο λ ο ς . Τά Όρλόφικα. Αθήνα, 1967.
31 Φ. Ή λ ι οΰ. Προσθήκες . . . , σ. 303—308, 310.
32 Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . ’Ιστορία τοΰ Νέου. . . , τ. III. σ. 99.
33 Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . Ιστορία τής Μακεδονίας, σ. 340.
34 Γ. Κορδάτος. ’Ιστορία τής Νεώτερης . . . , τ. I. σ. 36.
35 Π. Ρ ο ΰ σ ο ς. Βοήθημα . . . , σ. 116.
36 Ε u d ο x i u de H u r m u z a k i . Documente privitori la is-

286
 toria Romanilor, v. XIV, Documente greces?ti, publ. N. Jorga, part
II, Bucure^ti, 1914, p. 1131.
37 N. Ά ν δ ρ ι ώ τ η ς. To χρονικό του ’Άμστερνταμ — Νέα Εστία
τ. X, ’Ιούλιος—Δεκέμβριος, ’Αθήνα, 1939, σ. 852.
38 Пак там; за него вж.:
В. Σ κ ου β α ρ ά ς . ’Ιωάννης Πρίγκος 1725—1789. Ή Ελληνική
παροικία του Άμστερνταμ. ΤΙ σχολή καί ή βιβλιοθήκη τής Ζαγο­
ράς. ’Αθήνα, 1964.
39 Άθ. Τ’ ψ η λ ά v τ η ς. Τά μετά τήν Άλωσιν. Κωνσταντινούπο­
λή, 1870, σ.- 534.
40 A. Ar n e t h. Joseph II und Katarina von Russland. Wien,.
1869;
Ο. Π. М а р к о в а . O нроисхождение так гаазнваемого rpe-
чесюаго проекта в новде XVIII :в. — История СССР, 1960, кн. 1,.
с. 59 и сл.; Г. Л. А р ш. Зтеристкое движение . . . , е. 84—85.
41 Г. Л. А р ш. Зтеристкое движение .. . , с. 77 и сл., 129 и сл.
42 Έμμ. Π ρ ω τ ο ψ ά λ τ η ς . Ή επαναστατική κίνησις των 'Ελλή­
νων κατά τόν δεύτερον έπί Αικατερίνης Β' Ρωσσοτουρκικόν πόλε­
μον 1787—1792. — Δελτίον τής 'Ιστορικής καί Εθνολογικής Ε ­
ταιρίας, τ. ΧΙΥ, 1966, σ. 33—155.
43 Άμβρ. Φ ρ α ν τ ξ ή ς . 'Ιστορία τής άναγεννηθείσης Ελλάδος,
τ. I. ’Αθήνα, 1838. σ. 340—341; Κ. Σ ά θ α ς. Τουρκοκρατού­
μενη . . . . , σ. 540.
44 Ε u d ο χ i u de H u r m u z a k i . Documente privitori la is-
toria Romanilor, Supplement. I, vol. III. Bucureçti, 1885, p. 426·;
45 N. B o t z a r i s . Visions balkaniques dans la préparation de
la révolution grecque 1789—1821. Genève—Paris, 1962. p. 19.
46 K. Σ ά θ α ς . Τουρκοκρατούμενη . . . , σ. 552—554;
Γ. Л. A pm. Зтеристкое движеше .. ., с. 91.
47 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεότερης Ελλάδας, τ. I, σ. 269.
48 Δ. Ά . Ζ α κ υ θ η ν ό ς. Ή Άλωσις . . . , σ. 2 κέ; Γ. Ζ ώ ρ α ς.
Περί τήν Άλωσιν τής Κωνσταντινουπόλεως. ’Αθήνα, 1959 σ.
10—20, 43 κέ. 51.
49 Ν. Π α ν τ α ξ ό π ο υ λ ο ς. Ρήγας Βελεστινλής, ή πολιτική ιδεο­
λογία τοΰ Ελληνισμού, προάγγελος τής έπαναστάσεως. Θεσσαλο­
νίκη, 1964, σ. 27; Δ. Ά. Ζ α κ υ θ η ν ό ς. Ή πολιτική ιστορία . . . ,
σ. 38 κέ; Τουρκοκρατία, σ. 89—9 1; Ν. Τ ω μ α δ ά κ η ς. Πως είδον
οί σύγχρονοι ιστορικοί τήν Άλωσιν τής Κωνσταντινουπόλεως.
— Έπιστ. Έπετηρ. Εταιρίας Βυζαντινών Σπουδών, τ. 37.
1969—1970, σ. 477.
50 Ί. Β ο γ ι α τ ζ ί δ η ς. Ή άρχή . . . , σ. 163—168.
51 Б. А н г е л о в . Три исторически разказа. — Известия на Ин­
ститута за история, т. 14—15. 1964, с. 486—494; В. М у та ф ч li­
e s а. „Предсказанията“ за края на Османската империя“ (Към

287
въпроса за руско-българските културни връзки през XIX .в.)· —
Sudia balcanica, VIII, Sofia, 1974, р. 109—117.
52 Δ. Ά . Ζ α κ υ θ η ν ό ς. Ή Βυζαντινή Ιδέα καί ή έλληνική έπα-
νάστασις. — Νέα Εστία, τ. ΧΧΧΤΙΙ, 1945, σ. 226—227: Ήλ.
Β ο υ τ ι ε ρ ί δ η ς . 'Ιστορία τής νεοελληνικής λογοτεχνίας, τ. II.
’Αθήνα. 1927, σ. 214; Ά . Χ α σ ι ώ τ η ς . Οί 'Έλληνες . . . ,
σ. 106, 196;
Β. _Κ π δ s. Les oracles de Léon le Sage d’après un livre d’oracles
Byzantins illustrés récemment découvert. — B:
—B: ’Αφιέρωμα στήν μνήμη του Μανώλη Τριανταφυλλίδη. Θεσ­
σαλονίκη, 1960, σ. 155—158;
Α τ. Ш ο π ο в. Д-,р Отган Помако®, живот, дейност и архива. —
Сборник на ,БАН. кн. XII, София, 1919, с. 16.
53 Г. К ο ρ δ ά τ ο ς. Ιστορία τής νεώτερης . . . ,τ. II, σ. 240.
54 Κ. Σ ά 0 α ς. Τουρκοκρατούμενη . . . , σ. 461.
55 Хр. Γ а η д е в. Фактори .. . , е. 85—86.
56 Вж. литературата в бел. 60 към 'предговора.
57 Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία του νέου . . . , τ. II, σ. 199.
58 Φ. Μ ι X α λ 6 π ο υ λ ο ς. Κοσμάς ό Αίτωλός. Αθήνα, 1930, σ. 14,
250; Άπ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς . Ιστορία τής Μακεδονίαν σ.
340—348.
59 Π. Ρ ο ϋ σ ο ς. Βοήθημα . . . , σ. 105—106.
60 Μ. Γ κ ι ό λ ι α е. Ό Κοσμάς Αίτωλός καί ήεποχή του. Αθήνα.
1972.
ω Сър-^еменяато революционно движение..., с. 55—59.
62 Φ. Μ ι χ а λ ό π ο υ λ ο ς. Ελληνοκεντρισμός . . . , σ. 21.
63 Φ. Ή λ ι ο ΰ. Προσθήκες . . . , σ. 291—300, 310.
64 Б. А н г е л о в . Съвременници на Паисий. Τ. I, София, 1963,
c. 62—63; ч. II, София, 1964, с. 39; Н. Т о д о р о в . Бълтаро-
пръциигге отношения . . . , с. 457.
65 Ί. Φ ι λ ή μ ω ν. Δοκίμιον περί τής . . . , τ. I—II. Εισαγωγή.
66 Вж бел. 49, 50, 51 ,52, 53 към предговора.
67 Λ. Β ρ α ν ο ύ σ η ς . Ρήγας Βελεστινλής 1757—1798. Αθήνα.
1963. σ. 144.
68 И в. C η е ιγia р ο ш. История ..., c. 112.
69 Ν. C a m a r i a n o . Alexandre Maurocordato. Le grand Dra­
goman. Son activité diplomatique (1673—1709). Thessalonique,
1970, p. 49—50.
° H. G е 1z e r. Der Patriarchat von Achride. Geschichte und
Urkunden. Leipzig, 1902, S. 61—64, 149—151;
Σ. Λ. Β α ρ ν α λ ί δ η ς . Ό Αρχιεπίσκοπος Ζωσιμάς /1686—1746/
καί ή εκκλησιαστική δράσις αύτοΰ. Θεσσαλονίκη, 1974, σ. 31—39,
71 И,в. С н е г а ров. История..., c. 143,; така през 1954 г. в
един документ българите са наречени „-българи християни“ —
Κ. Δ ε λ ι κ ά ν η ς . Πατριαοχικά έγγραφα, τ. Ill, Κωνσταντινού­
πολή, 1905, σ. 881—882.

288
72 G h. Μ. I ο n e s c u. Influente culturel grecesci în Muntenia
çi Moldova eu privire la biserica, çcoala çi societate 1359—1875,
Bucureçci, 1900; C. E r b i c e a n u . Cronicarii greci câri au
scris despre Romanii în epoca fana-riota. Bucureçci, 1888; D. R u-
s s u. Studii istorice greco-romane, p. 540; D. P o p o v i ci . La
littérature roumaine à l’époque des Lumières. Sibiu, 1945. N.
J o r g a. Roumains et Grecs au cours des siècles. Bucarest, 1921;
Byzance après Byzance (I éd. Bucarest, 1935), II éd. Burarest,
1971. Au fost Moldava çi Tara româneasca provincii supuçe fana-
riotilor. Bucureçti, 1937; V. aussi: V I. G e o r g e s c u . Political
Ideas and the Enlightenment in the Romanian Principalities
1750 —1831. Boulder — New Jork, 1971; Ar. C a m a r i a n o -
C i o r a n. Les Académies Princières de Bucarest et de Jassy et
leurs professeurs. Thessaloniki, 1974. L’époque phanariote, 21—25.
X. 1970. Thessalonique, 1974.
73 N. J o r g a. Roumains et Grecs . . . , p. 49.
74 N. C a r t o j a n. Cartile populäre în literatura romaneasca,
vol. III, Bucureçti, 1938, p. 9—10; Istoria României, vol. III.
EARPR, Bucureçti, 1964, p. 687—688, 701—721.
75 Δ. Ά. Z α κ υ Ο η ν ό ς. Ή "Αλωσις .. . , σ. κέ;
Αρ. V a c a l o p o u l o s . Byzantinism . . . , p. 112—118; St. Xy-
d i s. Mediaval Origins of Modern Greek Nationalism. — Balkan
Studies, ν. IX, № I, p. 1—20;
Д. A h г е л o в. История вда Византия, ч. Ill, София, 1967, c. 13,
127.
76 D. Z a k y t h i n o s. Le Despotat grec de Morée, t. II, Athènes,
1953; Fr. M a s a i . Piéton et le Platonisme de Mvstra. Paris,
1956;
Γ ι' o p r i? i'i T le imи ct И л и ф он. Речи о реформах. Перевод
Vi пргтнслаппк' ,Б. Т. ■Горянова. — Византийски и ремонти к, τ. XI,
1958, с. 884- 414; 3. Д. У д ia л ь ц ов а. Борьба шршей в
Византлй XV в. и деятельност Внтосариона Нинейстго. — Визан­
тийски временния, τ. II, 1949, с. 294—307.
77 Δ. Ά. Ζ α κ υ Ο η ν ό ς . Ή πολιτική ιστορία . . . , σ. 38—39.
78 Δ. Ζ α κ υ Ό η ν ό ς . Ή Τουρκοκρατία .. . , σ. 27—29.
79 Δ. Ζ α κ υ Ο η ν ό g. Ή Βυζαντινή Ιδέα . . . , σ. 228.
80 Άλ. ’Α γ γ έ λ ο υ . Πλάτωνος τΰχαι. Ή λόγια παράδοση στήν
Τουρκοκρατία. ’Αθήνα, 1963.
81 ιΚ. Ма р к с , Φ. З н - г е л ь с . Сеч., т. 4, c. 428; В. И. Л е ­
нин. Поли. собр. сюч., т. 26, е. 75, т. 1, с. 154, т. 24. с. 129; С.
T. К а л ч а х т я ;н. К воп-росу о понятни „нация“. — Вопросн
историк, 1966, № i6, c. 36; както и всички материали за нацията,
'поместени (във „Вюиросн истории, 1961 № 12, 1966, № 1; C. Т.
К а л т а х ч я л . Ленин,изм ..., с. 3—4, 74, 77, 89; С. А. Н а ­
к и т и н. Общие черти и специфичесние особенности форми ро-
19 Националният въпрос 209
,ванмя юла1ВЯ.Н1СЮ И|Хгаации в XIX в. — В: История, культура, фоль-
кяюр и зинюррафия славянских яа!р©дав. VI Международния съ-
>езд славистов, Пр<а(га, 1963. Москва, 1969, с. 64—7.9; И. С.
Min л л е р. Формирование нации. Место проблема в ешокуп-
ности процеаснв першода от феодализма в шпитализму в стра-
нах Цемтрашиной :и Юго-Вюагочной Евршн. — Советское славя-
новедение. 1975. № 6, с. 93—98.
82 За таснеп1анноно разпадате на религиозното съзнание и измест­
ването .му от етническото вж:
Р. H a z a r d . La crise de la concience européenne, v. I—II. Pa­
ris, 1935 .
83 H. Д а н о в а , 3. М а р к о в а . Идея цериовнаго реформа­
тор-стаи и (балнаяское просвещение. (XVIII и начало XIX ,вв). —
Etudes Historiques, t. VII, 1975, р. 161 —177.
84 По този въпрос ,вж докладите на К. Т. Д и м .ар а е и В.
Д !Жо р д ж е с к у ;на колоквиума:
Les Lumières et la formation de la conscience nationale chez les
peuples du Sud-Est Européen. Paris, 1970, p. 23—42, 53—73.
85 G. V е 1 o u d i s. Der neugriechische Alexander. München,
Miscelanea Byzantina Monacensia 8, 1968, S. 174— 175; Alexander
der Grosse. Ein alter Neugrieche. München, 1969, S. 17—18.
80 A r. C a m a r i a η o - C i o r a n. Les Academies .. ., p. 235—244.
87 "Έρευνα περί προόδου καί πτώσεως των Ρωμαίων. Λειψία. 1795;
Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς . 'Ιστορία . . . , σ. 157—158; Έ. Π. Φ ω τ ι ά -
δ η ς. Νεοελληνική ιστοριογραφία. ’Αθήνα, τ. I, 1939;
D. B i k é 1 a s. La Grèce Byzantine et moderne. Paris, 1893, p.
VIII, 37—46; D. R u s s u. Bizantul reabilitat. — B: Studii isto-
rice .. . , p. 3—7.
88 K. Δ η μ α ρ δ ς. 'Ιστορία . . . , σ. 158.
89 N. D a n ο v a. La Géographie contemporaine de Gr. Constan-
das et D. Philippides et les Bulgares. — Etudes Balkaniques^ No
4. Sofia, 1975, p. 56 et suiv.
90 Δ. K ατ α ρ τ ξ ή ς. Τά ευρισκόμενα, έκδ. Κ. Θ. Δημαρδς, ’Αθή­
να 1971. σ. 484.
91 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. Οί πηγές τής έμπνευσης τοΰ Κάλβου. —Νέα
Εστία, 1946.
Η. Д а н ов а. -Гръцкото- въстание ат 1821 г___, с. 69 и сл.
92 Ί. Μ ο ι σ ι ό δ α ς . ’Απολογία, επιμέλεια Άλ. ’Αγγέλου. ’Αθήνα,
1976, σ. ΧΙΤ.
93 Δ. Κ α τ α ρ τ ξ ή ς . Τά εύρισκόμενα, σ. 45.
94 Δ. Φ ι λ ι π π ί δ η ς, Γρ. Κ ω ν σ τ a ν τ δ ς. Γεωγραφία νεωτε-
ρική. Βιέννη, 1791, σ. 124, 127, 129.
95 А. Β ρ α ν ο ύ σ η ς. Ρήγας Βελεστινλής, σ. 145.
96 Λ. Β ρ α ν ο ύ σ η ς. ’Αθανάσιος Ψαλίδας, ό διδάσκαλος τοΰ γέ­
νους. ’Ιωάννινα, 1952, σ. 19.

290
97 Ар. V a с a 1о р о u i о s. Byzantinism . . . , p. 121.
98 Φ. Ή λ ι ο ΰ. Προσθήκες . . . , σ. 288—289.
99 N. Ά V δ ρ ι ώ τ η ς. Τό χρονικό . . . , σ. 850.
ι°° p ί Ζ α 6 ί ρ α ς. Νέα Ελλάς ή Ελληνικόν θέατρον. έκδ. Γ.
Κρέμος. ’Αθήνα, 1872; Ά . Χ ό ρ β α τ . Ή ζωή καί τά έργα τοΰ
Γεωργίου Ζαβίρα. Βουδαπέστη, 1937.
101 Ά . Χ ό ρ β α τ . Ή ζωή . . . , σ. 36; Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς . Ρήγας Φε-
ραΐος . . . , σ. 32—33, σημ. 2.
102 Μ. Γ ε δ έ ω V. Ή πνευματική κίνησης τοΰ Γένους κατά τόν ΙΗ'
καί ΙΘ' αιώνα, έκδ. Ά . ’Αγγέλου — Φ. Ήλιου, ’Αθήνα, W76, σ.
61—62, 249.
103 Β. Т р а й к о ;в. Раковски и .. . , с. 341—342.
104 Ά θ. Σ τ α γ ε ι ρ ί τ η ς . Ηπειρωτικά ήτοι 'Ιστορία καί γεωγρα­
φία τής Ηπείρου παλαιό τε καί νέα καί βίος τοΰ Πύρρου. Βιέννη,
1819, σ. 352—353, 372.
105 Μ. Γ ε δ έ ω V . Ή πνευματική . . . , σ. 249.
106 Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς. Ό Ελληνικός Διαφωτισμός, σ. 30—35.
107 Λ. Β ρ α V ο ΰ σ η ς. Ρήγας Βελεστινλής, σ. 153 κέ.
108 Γρ. Κ ω ν σ τ α ν τ ά ς , Δ. Φ ι λ ι π π ί δ η ς . Γεω γραφία...,
σ. 248.
109 Λ. Β ρ α V ο ΰ σ η ς. Ρήγας Βελεστινλής, σ. 153 κέ.
110 Λ. Β ρ α V ο ύ σ η ς. ’Αθανάσιος Ψαλίδας .. . , σ. 16.
111 ’Α ν ω ν ύ μ ο υ τ ο ΰ "Ε λ λ η ν ό ς . Ελληνική Νομαρχία, ήτοι
λόγος περί έλευθερίας. ’Ιταλία, 1806. /έκδ. Γ. Βαλέτας, ’Αθήνα,
1949./, έκδ. IT, ’Αθήνα, 1973, σ. 179.
112 Μ. Θ. Λ ά σ κ α ρ ι ς. "Ελληνες καί Σέρβοι κατά τούς άπελευθε-
ρωτικούς των άγώνας 1804—1830. ’Αθήνα, 1936, σ. 26—44;
Γ. Л. Арш. Зтериетиое движение ..., с. 86, 108, 121 —122.
113 Η. Т о д о ip ο в. Φ1или ми етерия ..., с. 35.
114 С. F a u r i е 1. Chants populaires de la Grèce moderne, t. I.
Paris, 1824, p. 196;
H. Т о д о р о в. Филиии етерия ..., c. 35.
115 Έμμ. Ξ ά ν θ ο ς . ’Απομνημονεύματα τής Φιλικής Εταιρίας.
’Αθήνα, 1868, σ. 29, 211.
116 Ί. Φ ιλ ή μ ω V . Δοκίμιον ιστορικόν . . . , σ. 137.
117 Ήλ. Φ ω τ ε ι ν ό ς . Οί αθλοι τής έν Βλαχία Ελληνικής έπανα-
στάσεως τό 1821 έτος. Λειψία, 1848, σ. 36.
че Ί. Φ ιλ ή μω V . Δοκίμιον περί τής . . . , τ. I, II, Εισαγωγή Σπ.
Λ ο υ κ ά τ ο ς . Σχέσεις .. . , σ. 111.
119 Μ. Θ. Λ ά σ κ α ρ ι ς. Σέρβοι . .. , σ. 77—78.
120 Ά . ’Α γ γ έ λ ο υ . Ή δίκη τοΰ Μεθοδίου Άθρακίτη. — Β: ’Αφι­
έρωμα εις τήν ’Ήπειρον εις μνήμην Χρίστου Σούλη. ’Αθήνα, 1955,
σ. 168—182.
121 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. Ιστορία . . . , σ. 147.
122 Γρ. Κ ω ν σ τ α ν τ ά ς , Δ. Φ ι λ ι π π ί δ η ς . Γεω γραφία...,
σ. 257—259.

291
 123 Ί. Φ ι λ ή μ ω ν. Δοκίμιον ιστορικόν . . , , σ. 95, σημ. 1, 96.
124 ’Α ν ω ν ύ μ ο υ τ ο υ "Ε λ λ η ν ο ς. Ελληνική . . . , σ. 108;
125 Άδ. Κ ο ρ α ή ς . Έπιστολαί. Παρίσι, 1838, σ. 8—9, 18—19;
"Απαντα τά πρωτότυπα έργα. έκδ. Γ. Βαλέτας. ’Αθήνα, 1964. τ. Α'
II/. σ. 55, 130—140, 533—536, τ. Α' /2/. 824/δ, ε, 1237—1240;
Δ. Σ. Μ π ά λ α ν ο ς. Ό ’Αδαμάντιος Κοραής περί έκκλησίας καί
κλήρου. ’Αθήνα, 1933, σ. 18—21;
Ή. Д я л о в .а. Разривът между гръцките възрожденци и Ца­
риградската патриаршия. — |Иавестия на 'Българското истори­
ческо дружество, гг. XXVII, 1969, с. 35—40.
126 Ί. Ф ί λ ή μ ω ν. Δοκίμιον περί τής . . . , τ. I, σ. 349.
127 Άδ. Κ ο ρ α ή ς . Άπαντα . . . , τ. А' /1/. σ. 310; ’Α ν ω ν ύ μ ο υ
τ ο ύ " Ε λ λ η ν ο ς . Ελληνική . . . , σ. 80.
128 Ερμής ό Λόγιος, άρ. 1, 1.1,1818, σ. 8, 10.
129 Δ. Κ α τ α ρ τ ξ ή ς . Τά ευρισκόμενα, σ. 44—45.
130 Γρ. Κ ω ν σ τ α ν τ α ς . Δ. Φ ι λ ι π π ί δ η ς . Γεω γραφία...,
σ. 124.
131 Λ. Β ρ α ν ο ύ σ η ς. Ρήγας Βελεστινλής, σ. 153, 158.
132 Ν. D a η ο ν a. La Géographie . . . , p. 66—67.
133 Ί. Φ ιλ ή μω ν. Δοκίμιον ιστορικόν . . . , τ. II, σ. 85—86.
134 Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς. 'Ιστορία . . . , σ. 147.
135 Δ. Κ α τ α ρ τ ζ ή ς . Τά ευρισκόμενα, σ. 201.
133 (Пак там, с. 146.
137 Γρ. Κ ω ν σ τ α ν τ α ς , Δ. Φ ι λ ι π π ί δ η ς . Γεωγραφία . . . , σ.
118, 142, 256, 339.
138 Λ. Β ρ α ν ο ΰ σ η ς. Ρήγας Βελεστινλής, σ. 153, 158.
139 Ar. C a m a r i a n o - C i o r a n . Les Académies . . . , p. 267,
268, 451, 613, 668.
140 Ά θ. Σ τ α γ ε ι ρ ί τ η ς . Ηπειρωτικά . . . , σ. 352—353, 372.
141 Κ. Ο ι κ ο ν ό μ ο ς . Έγχειρίδιον περί τής επαρχίας Φιλιππουπό-
λεως ή περιγραφή αυτής. Βιέννη, 1819. σ. 29, 32, 34; Δ. Ш5 ρ ρ ο ς
Γεωγραφία μεθοδική άπάσης τής οικουμένης έκ παλαιών τε καί
νεωτέρων σοφών συγγραφέων συνερανεισθεΐσα καί συντεθεΐσα.
Ένετία, 1818, σ. 167, 169, 171.
142 Μ. Γ ε δ έ ω ν. 'Π πνευματική .. . , σ. 249.
143 Ερμής ό Λόγιος, 1, ΙΕ', σ. 336.
144 Пак т а м . 1. IX. 1816.
145 Η. Т о д о р о в . Филипи етерия ..., с. 120.
146 Ί. Φ ί λ ή μ ω ν. Δοκίμιον περί τής .. . , τ. I, σ. 233.
147 Ν. Σ κ ο ύ φ ο ς . Δοκίμιον περί πατριωτισμού. Φιλαδέλφεια,
1817, σ. 22.
148 Τ. Β ο υ ρ ν ά ς. Ιστορία . . . , τ. I, σ. 98 κέ.
149 Ν. Π α ν τ α ζ ό π ο υ λ ο ς . ’Από τής „λόγιας“ παραδόσεως εις
τόν άστυκόν κώδικα. Θεσσαλονίκη, 1965, σ. 143—145;
Τό διά τής έπαναστάσεως του 1821 θεσπισθέν δίκαιον καί οί "Ελ­
ληνες νομικοί. Θεσσαλονίκη, 1971, σ. 3, 7—9.

292
 150 Π. Ά . Π ο λ ί τ σ ας . Ή Ελληνική έπανάστασις καί ή πολι­
τειακή ιδέα καί σύναξις. — Πρακτικά τής ’Ακαδημίας ’Αθηνών,
έτ. 1950, τ. 25; ’Αθήνα, 1952, σ. 163.
151 Σπ. Λ ο υ κ ά τ ο ς . Σχέσεις . . . , σ. 56, 68, 96—98, 111.
152 Ί. Φ ι λ ή μ ω ν. Δοκίμιον περί τής . . . , τ. II, σ. 85—86.
153 Η. Т о д о р о в. Филипи етерия . . . , с. 69—70.
154 Η. Т о д о р о в , В. Т р а й к о в , Българи. . . . с. 31 и др.;
155 Μνημεία τής ελληνικής ιστορία, Ιστορικόν άρχεϊον ’Αλεξάν­
δρου Μαυροκορδάτου. ’Αθήνα, τ. V, τεύχος I, 1963, σ. 82—86.
Ul,i Π 9 κ т а , с. 327—329.
μ

157Άπ. Δ α σ κ α λ ά κ η ς . Κοραής καί Κοδρικδς. Ή μεγάλη δια­

μάχη των Ελλήνων, 1815—1821. ’Αθήνα, 1966, σ. 174.
158 Μνημεία .. . , τ. Τ, τεύχος III. σ. 17.
159 П а к т а м, с. 123.
160 Π. Κ α ρ ο λ ί δ η ς. Σύγχρονος . . . , τ. I. σ. 384.
161 Ί. Κ α π ο δ ί σ τ ρ ι α ς. Έπιστολαί, τ. I. ’Αθήνα, 1841, σ. 190;
Π. Κ α ρ ο λ ί δ η ς . Σύγχρονος .. . , τ. I, σ. 385.
162 Π. Κ α ρ ο λ ί δ η ς. Σύγχρονος . . . , τ. I. σ. 389—390.
103 П а к т а м, с. 422—423.
164 Récueil des traités, actes et pièces concernant la fondation de
la royauté en Grèce et le tracé de ses limites. Nauplie, 1833, p.
15—16; D. B i k é 1 a s. La formation de l’Etat Grec et ses limi­
tes depuis le Congrès de Laybach jusqu’au Congrès de Bérlin. —
Revue d’histoire diplomatique, I (1887), p. 85 suiv.
165 J. D i m a k i s. La guerre de l’indépendance grecque vue par
la presse française. Thessalonique, 1968, p. 254 suiv.
166 Άδ. Κ ο ρ α ή ς . "Απαντα, τ. A /1/. σ. 308.
Η. Д в и ο ,в а. Разривът..., с. 57.
167 Μνημεία . . . , τ. Τ, τείχος III, ’Αθήνα, 1968, σ. 557.
183 Η. Д а н о в а . Разривът..., с. 57.
169 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς . "Απαντα. Ικδ. Γ. Βαλέτας, τ. I. ’Αθήνα,
1958, σ. 59, 62, 78.
no jvL p h. Z a 1 1ο n y. Essai sur les Fanariotes où l’on voit les
causes primitives de leur élévation aux hospodarates de la Vala-
chie et de la Moldavie, leur mode d’administration et les causes
principales de leur chute, suivi de quelques réllexions sur l’état
actuel de la Grèce. Paris, Marseille, 1824, p. 254—255.
171 N. Y p s i I a n t i s. Mémoires, Publiés par D. Kambouroglou
Athènes, 1901, p. 53.
172 Σπ. Τ ρ ι κ ο ύ π η ς . Λόγιοι επικήδειοι καί έπινίκειοι. Αίγινα,
1829, σ. 46.
173 Φ. Ήλιου. Προσθήκες . . . , σ. 33.
174 Κ . Θ. Δ η μ α ρ δ ς. Ιστορία . . . , σ. 145 κέ; Ά . ’Α γ γ έ λ ο υ ,
Τό χρονικό τής Άθωνιάδας. — Νέα Εστία, Χριστούγεννα. 1963,
σ. 8 4 -8 5 ;
C. Th. D i m a r a s . La Grèce . . . , p. 73 suiv.

293
 175 Μ. Γ е δ έ ω ν. Ή πνευματική . . . , σ, 86, 109.
176 φ Ήλιου. Προσθήκες . . . , σ. 33.
177 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. Ό Κοραής καί ή έποχή του. ’Αθήνα, 1953.
σ. 299-304;
P h. I l i o u . Luttes sociales . . . , p. 311.
178 R. C 1 o g g. The „Didascalia Patriki“ (1798): an Orthodox
Reaction to French Revolutionnary propaganda. — Middle Eas­
tern Studies, V, 1969, p. 87—115.
179 Γ. Л. А,р.ш. Зтеристское движение .. ., c. 115—117.
180 Αίκ. Κ ο υ μ α ρ ι α ν ο ϋ . Ό „Νέος Ραψάκης“. — Έρανιστής,
έτ, ΣΤ', τεύχος 31, 32, 33, 1968, σ. 12—15.
181 Άπ. Δ α σ κ α λ ά κ η ς . Μελέται περί Ρήγα Βελεστινλή. ’Αθή­
να. 1953, σ. 495—500; Ό Κοραής καί ή έποχή του. ’Αθήνα,
1953, σ. 192.
182 Β. Σ φ υ ρ ο έ ρ α ς. Ίλαρίων ό Σιναΐτης ό Κρής /1765—1838/
καί αί δύο έπιστολαί του περί τής μεταφράσεως των άγιων γρα­
φών. — Έπιστ. Έπετηρ. τής Φιλοσοφικής Σχολής τοϋ Πανεπιστη­
μίου ’Αθηνών τοΰ έτους 1969—1970. ’Αθήνα, 1970, σ. 242—243;
Φ. Ή λ ι ο υ . Προσθήκες . . . , σ. 33.
183 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. Τό κείμενο τού ,,Ρωσσαγγλουγάλλου“.
■— Ελληνικά, τ. 17, Θεσσαλονίκη, 1965, σ. 188—201; Δύο ακόμα
άθησαύριστα άπόγραφα τοϋ Ρωσσαγγλουγάλλου. — Ό Έρανιστής,
έτ. Γ', τεϋχος 13, ’Αθήνα, 1965, σ. 1—11; Ό ’Ανώνυμος τοΰ 1789.
Έρανιστής, έτ. Ζ', τεϋχος 37. 1969, σ. 27—30; Ά . ’Α γ γ έ λ ο υ .
Ή „Τράγου Κατάργησις“. — Β: "Ερανος είς ’Αδαμάντιον Κοραήν,
Α', ’Αθήνα, 4956, σ. 157—192. Φ ω τ ά κ ο ς /Ф. Χ ρ υ σ α ν θ ό -
π ο υ λ ο ς/. ’Απομνημονεύματα περί τής έλληνικής έπαναστάσεως
/I έκδ. 1899/ ’Αθήνα, 1960, τ. I, σ. 38.
184 Ρ h. I l i o u . Luttes sociales . . . , p. 311.
185 .Вметни я щшиитка Росени XIX и нач. XX .в., Документи Рос-
юийского 'министерства иностранних деш. Серия I, т. III. Москва,
1963, е . 196 м т. II. Москва, 1965, с. 1100.
186 Άδ. Κ ο ρ α ή ς. "Απαντα, τ. А /1/, σ. 375, 386, 424α, 4246.
*87 Μνημεία . . . , τ. Τ, τεϋχος III. σ. 229; Ά θ. Ξ ό δ ι λ ο ς. Ή Ε ­
ταιρία τών φιλικών καί τά πρώτα συμβάντα τοΰ 1821. ’Αθήνα,
1964, σ. 20.
188 "Ασματα καί πονήματα διαφόρων.
Chansons et opuscules de m étairie, publiés à Jassy en 1821. Bu­
carest, 1966;
’Αλ. Π ο λ ί τ η ς . Ή προσγραφόμενη στον Ρήγα πρώτη έκδοση τοΰ
Άγαθαγγέλου. — Ό Έρανιστής. έτ. Ζ', τεϋχος 42, 1962, σ. 176 κέ.
189 Η. Д а:н о;в а. Българите от края на XVIII мек през погле­
да яа !еди|н грък. — Векове, 1977, кн. 4, с. 30—37.

294
J90 м . Γ ε δ έ ω V . Ή πνευματική . .. , σ. 249;
A 1. E l i a n . Sur la circulation . . p. 492—493;
В. Т р а й к о в . Раковски . . c. 340.
191 Ив. € ή е г ia р о в. Турското .нашествие .. . , с. 66.

Бележки
към глава II
1 Подробни информации за началните години от съществуване­
то н.а Гърция вж у:
Fr. T h i e r s c h . De l’état actuel de la Grèce et des moyens
d’arriver à sa restauration, t. I—II, Leipzig, 1833;
гръцко издание:
Φρ. T ί ρ ς. Ή Ελλάδα τού Καποδίστρια. τ. I—II, ’Αθήνα, 1972.
μεταφρ. Ά . Σπήλιος, έπιμελεια—σχόλια Τ. Βουρνδς.
G. L. ·4ωη M a u r e r . Das Griechische Volk in öffentlicher, Kir
chicher und privatsrechtlicher Beziehung vor und nach dem Frei-
cheitskampfe dis zum 31 Juli 1834. В. II. Heidelberg, 1834; L.
B o w e r , G. B ο 1 i t h o. Otho I. King of Greece. London, 1939;
J. P e t r o p o u l o s . P olitics..., A 1. C o u c l é l i s . Les ré­
gimes gouvernementaux de la Grèce de 1821 à nos jours. Paris,
1921;
Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . Ιστορία . . .; Γ. Ά σ π ρ έ a g. Ή πολιτι­
κή . . . ; Γ. Κ ο ρ Ôά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . τ. III—IT.
2 Η. Т о д о р о в . Балканюкияпг град. . . , c. 192—197.
3 V. P a n a y o t o p o u 1o s. La révolution . . . , p. 92—94.
4 Γ. Σ κ λ η ρ ό ς. Τά σύγχρονα θέματα . . . , σ. 81—83; Κ. Μ ο-
σ κ ώφ. Ή έθνική . . . , σ. 154—156;
Ст. Π а ,в л ι:ι ди е. Проникване на чуждия 'капитал в Гърция.
София, 4961, с. 7—9;
Ν. Μ o и ζ е 1 i s, М. A t t a l i a d e s . Greece. — In: Cotempo­
rary Europe. London, 1971, p. 171 —176.
5 Κ. Μ ο σ κ ό φ . Ή εθνική . . . , σ. 154.
6 Μ. Β. Σ α κ ε λ λ ά ρ ί ο υ. i — r Fuyard, κορυφαίος φιλέλλην.
Β: Μνήμη ’Ιωάννη—Γαβριήλ Εύνάρδου 1775—1863. ’Αθήνα,
1977 σ. 30 κέ.
7 L. S t a v r i a n o s . The Balkans . . . , p. 30.
8 G. F i n l a y . A History of Greece from its Conquest by the
Romans to the Present Time. (BC 146 to 1864 AD), ν. VI, Oxford,
1877, p. 2.
9 Ν. Ψ υ ρ ο ύ κ η ς. Τό νεοελληνικό .. . , σ. 126; Κ. Μ ο σ κ ώ φ.
Ή έθνική . . . , σ. 136;
X р. Х р и с т о в . Аграрните отношения в Македония през XIX
в. и началото на XX в. София, 1964, е. 116—] 17* 149, 151.
10 Ν. ψ υ ρ ο ύ κ η ς. Τό νεοελληνικό . . . , σ. 124—129; Σπ. Φ ω-

295
 κ ü ς. 01 “Έλληνες εις τήν ποταμοπλοΐαν τοϋ κάτω Δουνάβεως.
Θεσσαλονίκη, 1975, σ. 45—72.
5(1 .F . T h i e r s c h , De l’état. . ν. II, ρ. 71.
γ

12 ' Пак та,м, с. 63—67;

Ed. D r i a u l t , M. L h é r i t i e r . Histoire. . . , v. Ill, p. Ill;
Τό νεοελληνικό . . . , σ. 127—129.
1SK. Μο σ κ ώ φ . Ή έϋνική . . . , σ. 161; Ν. Ψ υ ρ ο ύ κ η ς . Τό
νεοελληνικό . . . , σ. 122—134.
14 Ε d, D r i a u l t , Μ. L h é r i t i e r . Histoire . . . , ν. II, ρ. Ill;
A. Ρ ο 1 i t i s. Les rapports de la Grèce et de l’Egypte pendant
le regne de Mohamed Aly, 1833—1849. Roma, 1935, ρ. IX.
15 V. P a n a y o t ο ρ o u 1 o s. La révolution .. . , p. 94.
16 B. Π α ν α γ ι ω τ ό π ο υ λ ο ς . Ή βιομηχανική . .. , σ. 41—42.
1,7 Fr. T h i e r s c h . De l’éta t. .., ν. II, ρ. 72.
18 Δ. Ζ ω γ ρ ά φ ο ς . 'Ιστορία τής Ελληνικής γεωργίας, τ. I—II.
Άϋήνα, 1924;
Γ. Π а :ни ц а д и с. Аграрният проблем в Гърция. София, 1964;
К. Β ε ρ γ ό π ο υ λ ο ς . Τό άγροτικό . . . , σ. 80; Κ. Μ ο σ κ ώ φ .
Ή έϋνική . . . , σ. 130—135.
! 9 V. P a n a y o t o p o u l o s . La Révolution ..., p. 96.
20 K. Μο σ κ ώ φ . Ή έϋνική . .. , σ. 151—153.
21 Π ia κ t a μ , c. 115.
22 Ν. Σ 6 ο ρ ώ ν ο ς. Επισκόπηση . . . , σ. 78—79;
За партиите вж:
Ν. Β λ ά χ ο ς . Ή γέννεσις τοϋ ’Αγγλικού, τοϋ Γαλλικού καί τοϋ
Ρωσσικοΰ κόμματος έν Έλλάδι. — ’Αρχεΐον Οικονομικών καί Κοι­
νωνικών έπιστημών, τ. 19, 1939, τεΰχος Α', Άϋήνα, 1939;
Η. Ko r i s i . s . Die politische Partein Griechenlands. Ein neuer
Staat auf dem Weg zur Demokratie 1821—1910. Nürnberg, 1966.
28 L. T h o u v e n e l . La Grèce du roi Othon. Baris, 1890, p. II,
144;
T. B ο ν q v S ς. Τό Ελληνικό . . . , σ. 18.
24 Γ. Σ κ λ η ρ ό ς. Τά σύγχρονα προβλήματα . . . , σ. 105—107.
25 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή έθνική . . . , σ. 154.
26 Γ. Κ. ο ρ 6 ά τ ο ς. Ιστορία τής νεώτερης , . . , τ. III, σ. 19
27 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή έΦνική . . . , σ. 154,
23 Π a η там, c. 114 и ел.
29 Е d. D r i a u l t , M. L h é r i t i e r . Histoire.. . , ν. II;
Σ. Λ ά σ κ α ρ ι ς. Διπλωματική . . .
30 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή έϋνική . . . , σ. 170;
Η. Т о д о р о ;в. Балканският .град . . . , c. 311—313.
31 Fr. T h i e r s c h . De l’éta t. . . , v. I, p. 260.
32 П а к т а м, c. 3—4.
33 Ε d. D r i a u l t , M. L h é r i t i e r . Histoire .. . , v. II, p. 144.
35 Fr. T h i e r s c h . De l’é ta t. . . , v. 225—227.
36 K. Μ έ ν δ ε λ σ ω ν — Β α ρ Ό ό λ δ η . Ιστορία τής Ελλάδος,
μεταφρ. ’Αγγ. Βλάχος, μ. II. ’Αθήνα, 1876, σ. 629.

296
37 G. L. von M a u r e r . Das Griechische Volk . . В. I. S. 50—Si»
В. II. S. 31—38, 129—130; J. P e t r o p o u l o s . Politics...»
p. 22.
53 G. L. von M a u r e r . Das Griechische Volk .. . , В. I, S. 38—
40.
39 Цз . К р й е т а й о в, Ив. )Пte л а к о в , С т. М а с л е в . Д-р
Ив;а.н Селиминекм. София, 1962, с. 151-156.
40 Н. Т о д о р о в, В. Т р а й к о в. Българи участници . . .
41 G. L. von M a u r e r . Das Griechische Volk .. . , В. BB., S. 36,
129.
42 F r. T h i e r s c h . De l’é ta t..., v. II, p. 3—4.
43 Récueil des traités .. . , p. 15—25; Ed. D r i a u 11, M. L h é-
r i t i e r. Histoire . .., v. II, p. 108—109;
Λ. Δ ρ ο ύ λ ι α. Πρός τήν άνάκτηση τής Χίου ανέκδοτα κείμενα·
τοΰ Κοραή καί άλλων. — Ελληνικά, τ. 17, 1962, Θεσσαλονίκη,
1962, σ. 308.
44 C. F l a m m i n g . John Capodistrias and the Conferance of
London. Thessaloniki, 1970, p. 63.
45 F r. T h i e r s c h . De l’éta t. . . , v. I, p. 212;
Mjt. Ά ν i v ό ς. Αί Άθήναι τοΰ 1850. εκδ. II, ’Αθήνα, 1971, σ. 45..
46 F r. T h i e r s c h . De l’éta t. . . , v. Il, p. 65, 73.
47 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . 'Ιστορία .. . , τ. I. σ. 391—399.
48 G. D ’ E i c h t a 1. Les deux mondes, ouvrage servant d’intro­
duction à La Turquie et ses Ressources par D. Urquart. Paris, 1836,.
p. 169—170.
49 R i. T h i e r s c h . De l’éta t..., v. I, p. 211.
50 E d. D r i a u 11, M. L h é r i t i e r . Histoire ..., v. II, p. 114.
31 J. P e t r o p o u l o s . Politics .. ., p. 346.
52 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . 'Ιστορία . . . , τ. I, σ. 339—341.
53 Γ. Ά σ π ρ έ α ς. Πολιτική . . . , τ. I. σ. 83.
54 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, έκδ. III Γ. Βλαχο-
γιάννης. ’Αθήνα, 1971, σ. 394—395.
55 Пак там.
56 Ά . Μ ο σ χ ο ν ή σ ι ο ς . Τό κάτοπτρον τής έν Έλλάδι ληστείας,
Έρμούπολις, 1869.
57 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 60—62.
58 Ελλάς. Πολιτική κατάστασις αυτής. ’Εξωτερικοί σχέσεις. ’Αθή­
να, 1838, σ. 55; Διάλογοι των Ελληνικών πραγμάτων. ’Αθήνα,
1837, σ. 9—10, 15.
59 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 22.
60 Ά . Σ κ α ν δ ά μ η ς. Ή τριακονταετία τής βασιλείας τοΰ *Όθω-
νος, τ. I, 1832—1862. ’Αθήνα, 1961, σ. 195.
61 E d. D r i a u 11, M. L h e r i t i e r . Histoire ..., ν. II, p. 107.
62 Π a κ т а м, c. 108—109.
63 Γ. K ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. III, σ. 131.
64 E d. D r i a u 11, M. L h é r i t i e r . Histoire ..., ν. II, p. 188;.

297
 65 П а к т а м, с. 187—188.
'66 Г. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 392; Ζ. Σ ω τ η ­
ρ ί ο υ . "Απαντα. ’Αθήνα, 1848, σ. 103.
87 J. P e t r o p o u l o s . Politics . . . , p. 352—355.
68 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . Ιστορία .. . , τ. I. σ. 437—438.
69 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 392.
70 Αιών, άρ. 56. 24. IT. 1840;
ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 31, f. 9. Mai — Dec, 1840.
71 J. P e t r o p o u l o s . Politics . . . , p. 355.
72 Αιών, άρ. 56. 24. IT. 1840.
73 AMAE, Corr. pol. Grèce, ν. 31, ί. 4, Athènes, le 9. V. 1840. Sar-
tige à Thiers.
74 L. B o w e r , G. B ο 1 i t o. Otho 1 .. . , p. 116.
75 AMAE, Corr. pol. Grèce, v. 31, f. 95—98. Athènes, le 26. VIII.
1840. Sartige à Thiers.
76 Π a K та μ ,
f. 127. Athènes, le 30. IX. 1840, Sartige à Thiers.
77 П а к та м,
ί. 98—99, Athènes, le 2. VIII. 1840, Sartige à Thiers.
78 П a к та м,
ί. 154—156. Athènes, le 29. X. 1840. Lagrené à Thiers.
79 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 392.
80 AMAE, Corr. pol. Grèce, ν. 31, f. 156. Athènes, le 29. X. 1840.
Lagrené à Thiers.
81 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 402.
82 Ά. X α ρ α λ α μ π ί δ η ς. Μιά προσωπογραφία τοϋ ζωγράφου Γε­
ωργίου Βαρουχά. —Μακεδονικά, τ. XIII, 1973. Θεσσαλονίκη, 1973.
σ. 395; Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 405.
83 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 404,
84 B. Τ p а й κ ο ,β. Раковски . .., с. 318—319.
85 AMAE, Corr. pol. Grèce, ν. 31, f. 128. Athènes, le 30. IX. 1840.
Sartige à Thiers.
^86 p Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 403—406.
87 K. В е л и к и . |Брaплените (бунтове 1841—1843. София, 1968,
с. 121.
88 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 396—397.
89 П а к т а м, с. 405—406.
9° AMAE, Corr. pol. Grèce, ν. 31, f. 172. Syra, le 14. XI. 1840. De-
voie à Lagrené.
91 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 386, 406.
92 J. P e t r o p o u l o s . Politics . . . , p. 329—343.
93 E d. D r i a u 11, M. L h é r i t i e r. Histoire . . ., ν. II, p. 195.
94 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 403.
95 Ά . Ρ. Ρ α γ κ α β ή ς . ’Απομνημονεύματα, τ. II, ’Αθήνα, 1895,
σ. 89—91.
96 Π a κ та,м, с. 92—94.

298
97 АМАЕ, Corr. pol. Grèce, v. 31, f. 93. Athènes, le 20. II. 1841. La·
grenê à Guizot.
98 Ί. Μ ο υ ρ έ λ λ ο ς. 'Ιστορία τής Κρήτης, τ. II. Ηράκλειον, 1954,
σ. 859, 899—904.
" П а к там, с. 916; >за състоянието на Гърция еж .:
В. К ρ ε μ μ υ δ δ ς. Ή κατάσταση στην Ελλάδα στά 1840. ’Από τό
υπόμνημα του Charles Lenormant Σύγχρονα θέματα, 1965,
σ. 560 κέ.
100 Ed. Driault, Μ. Lhéritier. Histoire . . . , v. II, p. 203—204.
ί01' AMAE. Corr. pol. Grèce, v. 32, f. 30, Athènes, le 30. IV. 1841.
Lagrené à Guizot.
102 C. Th. D i m a r a s. La Grèce .. . , p. 16.
103 J. P e t r o p o u 1 o s. Politics . . . , p. 434—453.
104 Г. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . Απομνημονεύματα, σ. 417—418.
105 Ό Τοξότης, 28. T ill. 1840, σ. 83—85.
106 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ . Τά "Απαντα, σ. 10—20, 40—48.
107 Καρτερία, 1. IX. 1842; Ή Πρόοδος τού ιατρού Π. Σοφιανοπού-
λου, ’Αθήνα, 1836 /I εκδ. 1839/. σ. 98, 186.
108 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή εθνική . . . , σ. 109, 174—176.
109 G. D ’ Ε i c h t h a 1. Les deux mondes .. . , p. 173—175
110 Γ. Ά σ π ρ έ α ς. Πολιτική . . . , τ. I, σ. 83—84, 185.
511 Ed. D r i a u l t , Μ. L h é r i t e r . Histoire ..., v. II, m 253.
I, 2 Γ. K ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεοντερης . . . , τ. III, σ. 284.
пз Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 380.
114 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης .. . , τ. III, σ. 297.
115 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . Απομνημονεύματα, σ. 380, 388.
Ά . Δ. Διάλογοι περί τών έλληνικών πραγμάτων. Ναύπλιον, 1837.
J. Ρ e t r ο p ο u 1 ο s. Politics . . ., p. 487.
116 Φίλος τού λαού, άρ. 225, 16. I. 1844; Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς .
Κείμενα, επιλογή Ρ. Γαλανάκη. ’Αθήνα, 1974, σ. 105—106.
117 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς. 'Ιστορία . . . , τ. I. σ. 496; Γ. Κ ο ρ δ ά-
τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. III, σ. 303—306.
118 Ή τής Τρίτης Σεπτεμβρίου έν Άθήναις Εθνική συνέλευσις.
δ ά τ ο ς . 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. III, σ. 306.
119 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . 'Ιστορία . . . , τ. I. σ. 524—525; Γ. Κ ο ρ-
Πρακτικά, σ. 190—193. /14. I. 1844/;
A. G. Η e i η ζ e. Der hellenische Nationalcongresse zu Athen in
den Jahren 1843 und 1844. Leipzig, 1845, S. 161 —164.
120 Κ. Θ. Δ η μ α ρ й ς. Τής Μεγάλης ταύτης ιδέας . . . , σ. 9—10.
121 Άλ. Σ ο ύ τ σ ο ς. Ό Πρωθυπουργός καί ό Άτίθασσος ποιητής
■δράματα πολιτικά. Βρυξέλλαι, 1843, πραξ. Α', σ, 9—10.
122 Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς. Τής Μεγάλης ταύτης ιδέας . . . , σ. 9—10.
123 Π a κ та μ , c. 14—15.
824 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . 'Ιστορία . . . , τ. I, σ. 496.
125 По този въпрос вж: Съвременното революционно ..., с. 126.
826 Българите от XIX ,в. са виждали в лицето на Колетис изрази -

299
 тел iHia хегемони епични настроения; нж: ,Н. П л а н и н с к и .
Черти от живота на Александра Екзарха. Сливен, 1884, с. 5.
127 Г. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς . "Απαντα, έκδ. Г. Βαλέτας. τ. II. ’Αθήνα.
1953, σ. 40.
128 Κ. Θ. Δ η μ α ρ ö ς. Τής Μεγάλης ταύτης ιδέας . .. , σ. 18—19.
129 Άλ. Σ ο ΰ τ σ ο ς. Πανόραμα τής έν Άθήναις ’Εθνικής Συνε-
λεΰσεως. Αθήνα, 1844, σ. II—III, 23—24.
130 С. Th. D i m a r a s . L’élan vers . . . , p. 122.
131 Ά . P. P a y κ α β ή ς. ’Απομνημονεύματα, τ. II, σ. 178.
132 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ. "Απαντα . . . , σ. 23—24, 166.
133 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς. "Απαντα, τ. II. έ'κδ. I, σ. 40, 166
134 J. B o u c h a r d .
Γεώργιος Τερτσέτης, βιογραφική καί φιλολογική μελέτη, 1830—
1843. ’Αθήνα, 1970, σ. 139.
135 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς . "Απαντα, τ. II, σ. 339—340.
136 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . Ιστορία .. . , τ. I, σ. 489—490.
137 Γ. Ά σ π ρ έ α ς. Πολιτική . . . , τ. I, σ. 187.
138 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 460.
1:39 Π a κ τ a μ, е. 463.
140 П а к там, с. 462.
141 Γ. Ά σ π ρ έ α ς. Πολιτική . . . , τ. I, σ. 189.
142 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . ’Απομνημονεύματα, σ. 66—67, 70—71.
143 П и к т а м, с. 464—466.
144 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή έθνική . . . , σ. 174.
145 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . 'Ιστορία . . . , τ. I, σ. 523—524; Γ. Φ ι-
λ ά ρ ε τ ο ς. Ξενοκρατία .. . , σ. 78—79, 82—83; Γ. Ά σ π ρ έ α ς.
Πολιτική . . . , τ. I, σ. 200—204.
146 Авторите са един,ни в оценката ой на вътрешната политика
на Колетис.
147 Δ. Ή λ ι ό π ο υ λ ο ς. ’Ιωάννης Κωλέττης. ’Αθήνα, 1858; Γ.
Μ π ε V έ κ ο ς. Κωλέττης, ό πατέρας των πολιτικών μας ήθών. ’Α­
θήνα, 1961; Ήλ. Γ ε ω ρ γ ί ο υ . Ό Πισκατόρυ περί Ί. Κωλέττη.
’Αθήνα, 1959; Ά χ. Γ. Β α β α ρ έ τ ο ς . ’Ιωάννης Κωλέττης, ό Ή-
πειρώτης πρωθυπουργός. ’Αθήνα, 1963; Έπ. Μ ά λ α ι ν ο ς. ’Ιωάν­
νης Κωλέττης. ’Αθήνα, 1969.
148 Κ. Σ ά θ α ς . Τουρκοκρατούμενη Ελλάς .. . , σ. 630—640.
143 Μ. Colettis en 1832, Récit extrait de M. Zinkeisen et de M. Thi­
ersch. — Le Correspondant, t. XVIII, 5-e année, 10 livr. 25. V. 1847,
Paris, p. 508—540.
150 K. Μ ο σ κ ώ φ. Ή έθνική . . . , σ. 174—175.
13 Γ G. D ’ E i c h t h a l . Les deux Mondes . .., p. 162—163, 166, 174.
152 L. T h o u ν е n e 1. La Grèce .. . , p. 11—13.
153 E d. D r i a u 11, M. L h é r i t i e r. Histoire . . ., ν. II, p. 211.
:54 В. Т р а й к о в . Раковски .. . , c. 329—330.
iss ά . p. p α γ κ a 6 ή ς. ’Απομνημονεύματα, τ. II. σ. 135.
156 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή έθνική . . . , σ. 154.
137 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 192.

300
158 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . Ιστορία . . . , %. I, σ. 566; Γ. Φ ι λ ά ρ ε ­
τ ο ς . Ξενοκρατία . . . , σ. 78—79, 82—83.
159 Ε d. D r i a u 11, M. L h é r i t i e r . Histoire ..., v. II, p. 265;
Π. Κ α ρ ο λ ί δ η ς . Σύγχρονος . . . , τ. ΤΙ, σ. 192—193.
160 Π. Κ α ρ ο λ ί δ η ς. Σύγχρονος . . . , τ. ΤΙ, σ. 195.
161 Ε d. D r i a u ] t, M. L h é r i t i e r . H istoire..., v. II, p.
269—270.
162 П а к т а м, c. 272.
163 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . 'Ιστορία . . . , τ. I, σ. 527 ;
Ed. D r i a u l t , Μ. L h é r i t i e r . Histoire . . . , ν. II, p. 279—
281, 295.
164 Γ. Μ a κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 489.
165 L. Τ h ou ν en e l. La Grèce .. . . p. 79.
166 Ήλ. Γ ε ω ρ γ ί ο υ . Ό Πισκατόρυ . . . , σ. 16.
167 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 106—109.
168 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία της νεώτερης . . . , τ. III, σ. 378—379.
169 G. D ’ E i c h t h a ï . Les deux mondes. Paris, 1836, p. 162—
163, 171, 174—175; De l’Unité Européenne. Paris, 1840, p. 50—52;
Th. B e n a z e t . Question d’Orient. Paris, 1836, p. 9—10; J.
F 1 e u t e 1 o t. La Grèce depuis dix ans. — Revue de bibliographie
analytique. Mai 1843, p. 23 suiv. 61—62;
G. Да мя ; н o b . Френската политика «а Балканите 1829—1853.
София, 1977, с. 186—188, 190—191, 204—205; Франция и българ­
ската национална революция. София, 1968, с. 58—59. Вж спе­
циално материалите от в.
Le Temps, 14. VIII. 1841.
170 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 483.
171 П а к τ a μ , c. 462.
172 Αιών, 10. IX, 13. IX, 17. IX. 1847.
173 Ελπίς, 10. ΤΙ. 1845; Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς. Τής Μεγάλης ταύτης
. . . , σ. 18—19.
174 Καρτερία, Πάτρα, 1. IX. 1842, 12. IX. 1842, 20. IX. 1842, 25.Χ.
1842, 8. XI. 1842.
175 Καρτερία. ’Αθήνα, 8. XI. 1844.
176 Καρτερία, ’Αθήνα, 12. XI. 1844.
177 Καρτερία, 19. XI. 1844.
178 Καρτερία, 22. XII. 1844, 26. XI. 1844.
179 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. III, σ. 384—385.
ί8° Καρτερία, άρ. 1, 1. IX. 1842.
181 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ. Τά "Απαντα . . . , σ. 38.
182 Π a κ τ a μ , c. 44—45.
183 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς. "Απαντα, τ. II, σ. 34.
184 Π a κ та μ , c. 40.
185 Π. Σ ο ΰ τ σ ο ς . Λόγος επιτάφιος εκφωνηθείς έπί τοΰ τάφου του
Ίωάννου Κωλέττου. ’Αθήνα, 1847.
186 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ . "Απαντα . . . , σ. 71.

301
 187 Άλ. Ρ. Ρ α γ κ α β ή ς . ’Απομνημονεύματα, τ. II, σ. 143—144;
вж и коментара към речта на в.
Άθηνα, άρ. 1515, 24. ТИ. 1848.
188 Ήλ. Γ ε ω ρ γ ί ο υ . Ό Πισκατόρυ . . . , σ. 16.
189 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ό VV η ς. Απομνημονεύματα, σ. 490.
190 Π a κ там, с. 491.
191 Π ia κ т а м.
192 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ . "Απαντα . . . , σ. 70—71.
193 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς . Απομνημονεύματα, σ. 490.
195 Δ. Αίνιαν. "Απαντα, άναστ. Γ. Βαλέτας. ’Αθήνα, 1962. σ. 86 κέ.
194 T. Β ο υ ρ V ά ς. Τό Ελληνικό 1848, σ. 34—35.
196 L. T h o u v e n e l . La G rèce..., p. 171.
197 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ . "Απαντα . . . , σ. 63—64;
Ed. D r i a u l t , Μ. L h é r i t i e r . H istoire..., ν. II, p. 323.
198 Τ. Β ο υ ρ ν ά ς. Τό Ελληνικό 1848, σ. 49.
199 ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 50, î. 48. Athènes, le 9. IV. 1848.
Thouvenel à Lamartine.
200 Z. Σ ω τ η ρ ί ο υ . Τά "Απαντα . . . , σ. 74.
201 Π a κ τ a μ , c. 68.
202 Пак τ3ίΜ, c. 70—71.
203 Αιών, άρ. 866, 28. IT. 1848; ’Ελπίς, άρ. 457, 1. Τ. 1848.
204 ΑΜΑΕ, Corr. politique, Grèce, ν. 50, f. 48, Athènes, le 9. IV.
1848. Thouvenel à Lamartine; A. G r e n i e r . La Grèce en 1863.
Paris, 1863, p. 71—72.
205 Φίλος τού λαού, 17. IT. 1848; Τ. В ο υ ρ ν α ς. Τό Ελληνικό,
σ. 86.
206 ’Αθήνα, άρ. 1489, 19. IT. 1848. 1490, 22. IT. 1848.
207 ’Ελπίς, άρ. 455, 21. IT. 1848; Καρτερία, 17. ΤΙ. 1848.
208 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. III, σ. 501.
209 Κλ. Ο ί κ ο ν ό μ ο ς . Λόγος εν τη Βουλή. Περί ίκανοποιήσεως fj
πολέμου κατά τής Τουρκίας, 15. ΤΙ. 1848, σ. 13, 15.
20 Π a κ τ a μ , c. 28—29.
211 Π. Σ ο φ ι α ν ό π ο υ λ ο ς. Ή Σωτηρία τής Ελλάδος ή άπελευ-
θέρωσις τής Δούλης. ’Αθήνα, 1848, σ. 2—4, 7—8, 14.
212 Ά . Σ ο ΰ τ σ ο ς . Πολιτική άποψις τής Ελλάδος. ’Αθήνα, 1848,
σ. 6—7, 14.
213 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ . Ζήτω ή 25 Μαρτίου 1821 καί 1849; Ζήτω ό
συνταγματικός θρόνος; Ζήτω ή γενική ενωσις τής Ελλάδος. ’Α­
θήνα, 1849, σ. 1, 10.
214 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ . Ή εικοστή πέμπτη Μαρτίου του 1848, σ. 19.
L. T h o u v e n e l . La Grèce ..., p. 47—48.
2ΐ6 ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 50, f. 49. Athènes, le 9. IV. 1848
Thouvenel à Lamartine, i. 308 le 7. XI. 1848. Thouvenel à Bastide.
217 Κλ. Ο ι κ ο ν ό μ ο υ . Λόγος .. . , σ. 7, 20—21.
218 Ζ. Σ ω τ η ρ ί ο υ. Τά "Απαντα . . . , σ. 72.
219 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 498.

302
220 AMAE, Corr. politique, Grèce, v. 50, f. 49. Athènes, le 9, IV»
1848. Thouvenel à Lamartine.
221 D. B i k é 1 a s. La formation . . . , p. 181 suiv.
222 Α/θηνα, άρ. 1484, 28, III. 1848.
223 N. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς . 'Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 117—129.
224 Κ. Β α δ ο ύ σ κ ο ς . Ή Μεγάλη ιδέα . .. , σ. 37;
Ed. D r i a u l t , Μ. L h é r i t i e r . H istoire..., v. II, p. 296;
C. Д а м я н о в . Френската политика . . . , c. 210—211.
225 Αιών, άρ. 881, 19. TI. 1848.
226 Ελπίς, 527, 25. TI. 1848.
227 Καρτερία άρ. 270, 17. II. 1848.
228 Καρτερία, άρ. 276, 16. III. 1848.
229 Καρτερία, άρ. 280, 8. IT. 1848, άρ. 294, 17. ΤΙ. 1848.
230 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 492.
231 П а к т а м .
232 AMAE, Corr. pol. Grèce, ν. 50, ί. 62. Athènes, le 19. IV. 1848.
Thovenel à Lamartine.
233 Ibidem, f. 227—228. Atrènes, le 7. VIII. 1848. Thouvenel à Bas­
tide.
234 N. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς . Ιστορικοί . .. , τ. II, σ. 116.
235 AMAE, Corr. pol. Grèce, ν. 50, f. 227. Athènes, le 7. VIII. 1848,.
Thouvenel à Bastide.
236 Ibidem, f. 51, Athènes, le 9. IV. 1848. Thouvenel à Bastide.
237 Ibidem, f. 102. Othènes, le 19. V. 1848. Thouvenel à Lamartine,
f. 227—229. Athènes, le 7. VIII. 1848. Thouvenel à Bastide.
238 Ц и т и р а н о no

Αιών, άρ. 931, 12. I. 1849.

239 П a к та м.
249 AMAE, Corr. pol. Grèce, v. 51, f. 14. Athènes, le 17. I. 1849.
Thouvenel à Droyn de Lhuys.
241 Ibidem, f. 15, V. 50, f. 333, Athènes, le 8. XII. 1848, Thouvenel
à Bastide, v. 51, f. 29—30, Athènes, le 18. IL 1849. Thouvenel à
Drouyn de Lhuys.
242 Ibidem, f. 14. Athènes, le 17. I. 1849. Thouvenel à Drouyn de
Lhuys.
243 Ibidem, f. 63. Athènes, le 8. IV. 1849. Thouvenel ä Drouyn de
Lhuys.
244 Lbidem, 53, 64. Athènes, le 18. III. 1849. Thouvenel à Drouyn
de Lhuys.
245 Ibidem, f. 29. Athènes, le 18. IL 1848. Thouvenel à Drouyn de
Lhuys.
246 Z. Σ ω τ η ρ ί ο υ. Ή Εικοστή πέμπτη .. . , σ. 19.
247 AMAE, Corr. pol. Grèce, ν. 51, f. 14, Athènes le 17. I. 1849,
Thouvenel à Droyun de Lhuys, f. 40—41, 73, Athènes, le 8. III. 1849,
Theuvenel à Droyn de Lhuys. Fr. L e n o r m a n t . Le comte
André Métaxa et le parti napiste en Grèce. — Le Correspondant,
Paris, 1861, p. 16.

303
248 Г. Μ α κ ρ υ γ t ά ν ν η g. ’Απομνημονεύματα, σ. 498—499.
249 ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 51, f. 133, Athènes, le 1. VII. 1849.
Sabatier à Tocqueville.
250 Ibidem, v. 51, f. 53, Athènes, le 18. III. 1849, Thouvenel à Drou-
yn de Lhuys.
251 Ibidem, f. 60, Athènes, le 28. III. 1849. Thouvenel à Drouyn de
Lhuys.
252 Αιών, άρ. 931, 12. I. 1849.
253 Άρχεΐον στρατηγού Τωάννου Μακρυγιάννη, τ. I. £κδ. Γ. Βλα-
χογιάννης. ’Αθήνα, 1907, σ. 439—442.
254 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 498.
255 Άρχεΐον στρατηγού .. . , τ. II, σ. 447.
256 П а к там, т. I, с. 439—443.
257 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 498.
258 Π a κ та μ , с. 499—500.
259 Άρχεΐον στρατηγού . . . , τ. I. σ. 443—444.
260 ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 50, f. 49. Athènes, le 9. IV. 1849.
Thouvenel à Lamartine.
261 Ibidem, f. 310—311. St. Petersbourg, le 25. VI I /6. VIII. 1848.
262 p K ο ρ δ ά τ o g. 'Ιστορία τής νεώτερης .. . , τ. III, σ. 471.
263 ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 50, ί. 49. Athènes, le 9. IV. 1848.
Thouvenel à Lamartine.
264 Ibidem, f. 311 in, St. Petersbourg, le 25. VII / 6. VIII. 1848.
265 Ibidem; Ed. D r i a u l t , M. L h é r i t i e r . Histoire. . . v.
H. n. 724:
за .социалния състав ira организацията вж също и
Ή δίκη τού στρατηγού Μακρυγιάννη. έπιμέλεια, σχόλια Έμμ.
Προτωψάλτης. Αθήνα, σ. 32.
266 Β. Σ φ ν ρ ο έ ρ α ς. Ή „Αδελφότης των εύαγγελιξομένων“, μυ­
στική επαναστατική όργάνωσις τού 1849. — Έπιστημ. έπετηρ. τής
Φιλοσοφικής σχολής τού Πανεπιστημίου Αθηνών τού έτους
1972—1973. Αθήνα, 1973, σ. 204—236.
267 ·Π a κ· там, с. 214.
268 Άρ. Χ ρ υ σ ο β ε ρ γ η ς . Άπάντησις επί δύο άρθρων τού ,,ΑΙω-
νος“. ,,Ή Εταιρία“ κατά τού συνοικισμού των Θράκο—Βουλγάρο-
Σόρβων. Αθήνα, 1847.
269 Άρ. Χ ρ υ σ ο β ε ρ γ η ς . 'Ιστορία τής Ελληνικής λεγεώνος. τ. I,
Одесса, 1887,
270 Па« там, с. 2, 19.
271 В. Σ φ υ ρ ο ε ρ α ς. Ή „Αδελφότης . . . ,“ σ. 232—233.
27 Касае се до лице, различно от Хаджи Христо, героят от
1821 г.
273 AMAR, Corr. pol. Grèce, v. 51, f. 162. Athènes, le 24. VII. 1849.
Bertini à Tocqueville.
274 Άθηνδ, 22. T ill, 1848.
275 Ή δίκη . . . , σ. 30—31;
ΑΜΑΕ, Corr. pol, Grèce, ν. 51, î. 168—172. Athènes, le 8. VIII.

304
 1849. Sabatier à Tocqueville, f. 179, Athènes, le 8. VIII. 1849, f. 184.
Athènes, le 18. IX. 1849. Sabatier à Tocqueville.
276 Ibinem, i. 192. Athènes, le 28. IX. 1849. Sabatier à Tocqueville.
277 Ή δίκη τοΰ . . . , σ. 32—33, 28—29.
278 D. D j ο r d j е V i c. Proiects for the Federation of South-East
Europe in the 1860s and 1870s. — Balcania I, Beograd, 1970, p.
11— 12.
279 C. Д а м я н о в . Фремско-руоките |цр1оши!во|речия яа Балка-1
мине и дейността иа полската емиграция (1830—1848). — Ист.
преглед, 1074, кн. Ί, с. 36 и сл.
280 Ή δίκη . . . , 33.
281 АМАЕ, Corr. pol. Grèce, v. 51, f. 179. Athènes, le 28 .VIII. 1849,
f. 184, Athènes, le 18. IX. 1849. Sabatier à Tocqueville.
282 V. C u b r i 1 o v i c. Istorija politicke misli u Srbiji XIX veka.
Beograd, 1958, p. 159—177.
283 Ή δίκη . . . , σ. 31—34, 256—257.
284 П а к та м, c. 133.
285 Ά ρχείον τοΰ στρατηγού . . . , τ. I, σ. 448.
286 ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 51, f. 184. Athènes, le 18. IX. 1849,
f. 217, le 18. XI. 1849. Sabatier à Tocqueville.
287 Ibidem, f. 190, Athènes, le 28. IX. 1849, Sabatier à Tocqueville.
288 Ibidem, f. 207, Athènes, le 8. X. 1849, Sabatier à Tocqueville.
289 Γ. K ο ρ δ ά ΐ o g. 'Ιστορία τής νεότερης . . . , τ. III, σ. 553—565.
290 ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 51, f. 209, Athènes, le 8. X. 1849,’
Sabatier à Tocqueville, f. 238, Athènes, le 8. X. 1849, Thouvenel
à Hitte.
291 K. Φ λ α μ ι ά , τος . Φωνή ορθόδοξος καί σπουδαία είς άνακά-
λυψιν τής κατά των όρθοδόξων έπιβουλής. ’Αθήνα, 1849, σ. 13,
14, 16.
292 1Пак т а м , . c. 84—85, 149—154.
293 Αίών, άρ. 27, 25. XII. 1838.
294 Μπ. Ά ν ι ν ό ς. Ό Παπουλάκης. /I εκδ. 1925/, II &κδ. ’Αθήνα,
1971, σ. 15, 17, 50—52, 109—112.
295 Φ. Kyi pcaHoi B. Устройство управления в цер кози 'королев-
ства irpievecKiOino. Каваиь, 1871;
Χρ. Π α π а δ ό π ο υ λ ο ς. 'Ιστορία τής έκκλησίας τής Ελλάδος,
τ. I. ’Αθήνα, 1920; Β. Σ τ ε φ α ν ί δ η ς . ’Εκκλησιαστική Ιστορία
άπ’ αρχής μέχρι σήμερον. ’Αθήνα, 1948;
Ch. F r a z e e. The Orthodox Church and Independent Greece,
1821— 1852; H. Ra i l . Die Anfänge des Konfessionsringens
um den Wittelsbacher Thron in Athen. — Wilhelm - Winkler Ge­
denkschrift .Bayern — Staat und Kirche, Land und Reich. Mün­
chen, 1961, S. 181—215.
286 Θ. Φ α ρ μ α κ ί δ η ς . Απολογία. ’Αθήνα, 1840 σ. 14, 19—20;
Διατριβή αΰτοσχέδιος περί τής εξουσίας των πατριάρχων. ’Αθήνα.
1843, σ. 18—34.

20 Националният въпрос 305

G. L. von M a u r e r . Das Griechische..., В. I. S. 185, B. IL
S. 161.
297 Δ. Σ. Μ π ά λ α ν ο ς . Θεόκλητος Φαρμακίδης /1749—1860/.
’Αθήνα, 1933, σ. 22—23.
298 G. L. von M a u r e r . Das Griechische..., В. II. S. 156; В.
J е 1 a V i c h. Russia and Greece during the Regency oi King
Othon. — Balkan Studies, 5, Thessaloniki, 1962, p. 80—82;
K. Ο ι κ ο ν ό μ ο ς . Τά σωζόμενα εκκλησιαστικά συγγράμματα,
τ. I—II. ’Αθήνα, 1866;
Ζ. Μ α Ό ά ς. /К. Ο ι κ ο ν ό μ ο ς / . Κατάλογος Ιστορικός των πρώ­
των επισκόπων καί των έφεξής πατριάρχων τής έν Κωνσταντινου-
πόλει 'Αγίας καί Μεγάλης τοϋ Χρίστου ’Εκκλησίας. Ναύπλιον,
1837; Δ. Σ. Μ π ά λ α ν ο ς . Κωνσταντίνος Οικονόμος ό έξ Οικονό­
μων. ’Αθήνα. 1932.
299 Άμ6ρ. Φ ρ α ν τ ζ ή ς . ’Επιτομή . . . , τ. II, σ. 141;
B. J е 1 a V i c h. Russia .. ., p. 117.
000 K. Ο ι κ ο ν ό μ ο ς . Τά σωζόμενα . . . , τ. II, σ. 351—352,
510_517
301 Ed. D r i a u l t , Μ. L h é r i t i e r . Histoire . . ν. II, p. 183,
302 Θ. Φ α ρ μ α κ ί δ η ς . ’Απολογία, σ. 180—184, 206.
303 Π a K τ a μ , c. 1—4.
304 Π a κ τ a im, c. 38; Ή. Д а н о в а. Разривът . . . , c. 59.
305 Αιών, άρ. 8, 2 8 .x . 1838, άρ. 11, 30.Χ.1838, άρ. 13, σ. 6.Χ.1838;
Κ. Ο ι κ ο ν ό μ ο ς . Τά σωζόμενα . . . , τ. II, σ. 194—195.
306 Καρτερία, άρ. 1, 1. IX. 1842.
307 J. Ρ e t r ο ρ ο u 1ο s. Politics . . p. 483—489.
308 Ή τής Τρίτης Σεπτεμβρίου ... . , σ. 191.
309 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. Κείμενα . . . , σ. 102—103.
310 Ί. Π ι τ σ ι π ι ό ς. Ό Φανός τής Μεσογείου, τ. I, ’Αθήνα. 1844.
σ. 26—27.
311 Ά . X α ρ α λ α μ π ί δ η ς. Μιά . . . , σ. 395; Δ. Μ π ά λ α ν ο ς .
Θ. Φαρμακίδης, σ. 23.
312 Θ. Φ α ρ μ α κ ί δ η ς . ’Απολογία, σ. 29.
113 П а к т а м , c. 34.
314 Άλ. Σ ο ΰ τ σ ο ς. Πανόραμα . . . , σ. 4.
315 Ή κατά τήν 19 ’Ιανουάριου 1853 ένώπιον τοϋ Άρείου Πάγου
Δίκη τοΰ Θεοφίλου Κάιρου. ’Αθήνα, 1853, σ. 14.
316 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. III. σ. 378—379.
3,7 3. М а р к о в а. Българското . . . , c. 101 и сл.
318 G. V e l o u d is. Jakob Philipp Fallmerayer und die Entste­
hung des neugriechischen Historismus. — S ü .‘Ostforschungen. B.
XXIX. München, 1970. S. 73.
319 Ed. Driault, M. Lhéritier. Histoire .. ., ν. II, p. 296.
320 Παναρμόνιον, άρ. 18, 18. III. 1845.
32! Ή. Г е н ч е в . Одеското българско настоятелство. — ’Год.
Соф. Университет, Философско-исторически факултет, т. LXIV,
1970, е. 103, 128, 438.

306
322 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 121.
323 , Пак т а м, е. 125—126.
224 |Η. Д а н о в а . Гърция и Цариградската, патриаршия ,през
iBTOpiara четвърт ма XIX в. — ;Гюд. Соф. университет, Философско-
исторически факултет, т. LXII, 1968, София, 1969, с. 277—293.
325 Θ. Ф α ρ μ а κ ί δ η ς. Ό Συνοδικός Τόμος ή περί άληθείας Α ­
θήνα, 1852, σ. 11—12, 14—17; Κ. Ο ι κ ο ν ό μ ο ς . Τά σωξόμενα...,
τ. II, σ. 523—526, 530—538, 545—550.
326 Μ. Θ. Λ ά σ κ α ρ ι ς. Τό ’Ανατολικόν . . . , σ. 254—255; Γ. Κ ο-
ν ι δ ά ρ η ς . Ή Ελληνική εκκλησία ώς πολιτιστική δύναμις έν τη
ιστορία τής Χερσονήσου τοΰ Αίμου. ’Αθήνα, 1948, σ. 144—145;
Ή άρσις τοΰ Βουλγαρικού σχίσματος. II έκδ. ’Αθήνα, 1958. σ. 14;
Ά . Αί. Τ α χ ι ά ο ς. Ή εθνική άφύπνισις των Βουλγάρων καί ή
έμφάνισις βουλγαρικής εθνικής κινήσεως έν Μακεδονία. Θεσσαλο­
νίκη, 1974.
327 3. М а р к о в а . Българското .. . , с. 59—65.
328 Γ р. Τ ρ у б е ц κ ο й. Россия, и Вселенская inатриа ρхи я пос ­
ле Кримской войни 1856—1860 г. по иешдатшм .матералам. —
Вестник Европн. С. Петербург, XXXXVII, 1902, кн. 6, с. 492—493.
329 3. M ap к о в а. Българското .. . , е. .101, 146, и сл.
330 ЦДИА, Ф. 161, нп. 3, a. le. 730, 2279, 1629, и др.; Κ- Μ ο р а-
в е н о в . Памятник е а пловдивското християнско население в
града и за юниците! заведения по ироиз|нюсно предание. Цариград,
1869. Изд. Аш. Пеев. — В; Материали за историята на гр. Плов­
див. Пловдив, 1930, с. 125—126.
331 ΑΒΠιΡ, Ф. Посольство в Константинополе, д. 916, 1851, л. 83—
86, 183—484.
332 К и р и л , Патриарх Български. Екзарх Антим (1816—1888).
София, 1956, с. 75-77.
333 М. P h. Z а 11 о n y. Traité sur les princes de la Valachie et
de Moldavie, sortis de Constantinople, connus sous le nom Fana-
riotes, ou exposé de leur influence dans l’Empire ottoman contre
les Grecs et du danger de les admettre dans la direction des
affaires le la Grèce régénérée, Paris, 1830.
334 Μ. Ф. Ζ α λ λ ό ν η ς . Σύγγραμμα περί των άπό την Κωνσταντι­
νούπολή πριγκίπων τής Βλαχομολδαβίας, των λεγομένων φανα-
ριωτών, ή έ'κθεσις τής επιρροής αύτών είς τήν ’Οθωμανικήν βασι­
λείαν κατά των Γραικών καί τοΰ κινδύνου άν είσαχθώσιν είς τήν
κυβέρνησιν τής άναγεννωμένης Ελλάδος, μεταφρ. Ν. Ήδαιεφάβ.
Παρίσι, 1831.
335 Μ. Φ. Ζ α λ λ ώ ν η ς. Σύγγραμμα περί των φαναριωτών. έπιμέ-
λεια, εισαγωγή Θ. X. Παπαδόπουλος. ’Αθήνα, 1972, σ. 11.
336 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 388; ’Αθήνα,
2. Τ. 1836.
837 Άθηνδ, 12. XII. 1842; Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς . Περί φαναριωτών.
— Άρχεΐον Θράκης, τ. ΧΧΧΙΤ, ’Αθήνα, σ. 120, σημ. 2.

307
 338 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ g. Περί φαναριωτών .. . , σ. 118.
339 Μ. Φ. Ζ α λ λ ώ ν η ς. Σύγγραμμα .. . , σ. 11. εισαγωγή.
340 Ί. Φ ιλ ή μ ω ν. Δοκίμιον ιστορικόν περί ...,σ. 95, σημ. 1, σ; 96.
341 Άμβρ. Φ ρ α ν τ ξ ή g. ’Επιτομή..., τ. I, σ. 86, τ. II, σ. 180. σημ. 2.
342 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία . . . , σ. 121—123.
343 Έμμ. Φ ρ α γ κ ί σ κ ο ς . Τό χρονικό καί τά παρακολουθώ τοΰ
θανάτου τοΰ Άδαμ. Κοραή /1833/. — Β: Σταθμοί πρός τήν νέα
ελληνική κοινωνία. ’Αθήνα, 1965, σ. 185—187; Ά . ’Α γ γ έ λ ο υ .
Οί λόγιοι καί ό άγώνας. ’Αθήνα, 1971, σ. 108—115.
344 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. 'Ιστορία . . . , σ. 271—272.
345 Άλ. Σ ο ϋ τ σ ο ς. Πρός τήν Α. Μ. τόν Βασιλέα τής Ελλάδος.
Ποιήσεις νέαι τών αδελφών ’Αλεξάνδρου καί Παναγιώτου Σούτσων.
Ναύπλιον, 1833; Ό περιπλανόμενος /1839/. II εκδ., ’Αθήνα, 1874.
Ό πρωθυπουργός . . . , κα.
346 ρ Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 380; Ζ. Σ ω τ η-
ρ ί ου. Ό παππούς τοΰ Όλύμπου. ’Αθήνα, 25. III. 1851, σ. 8; Ή
Εικοστή . . . , σ. 11.
347 Δίκη Ίώνα Κίγγ ένώπιον τοΰ Άρείου Πάγου. ’Αθήνα, 1946. σ.
1—15, 16—23; Δ, Π α σ χ ά λ η ς . Θεόφιλος Καΐρης. ’Αθήνα, 1928;
Ή κατά τήν 19 ’Ιανουάριου . . . , σ. 2—14, 24—25, 28—32; Γ.
Κ ο ρ δ ά τ ο ς . 'Ιστορία τής νεότερης . . . , τ. III, σ. 136, σημ. 1.
348 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. 'Η εθνική . . . , σ. 110.
349 Έμμ. Φ ρ α γ κ ί σ κ ο ς . Τό χρονικό . . . , σ. 181—187; Χρ. Π α-
π α δ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία τής έκκλησίας . . . , σ. 213—219.
350 Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς. Ιστορία . . . , σ. 232—238; J. B ο u c h a r d.
Γεώργιος Τερτσέτης, σ. 22 κέ.
351 Έμμ. Φ ρ α γ κ ί σ κ ο ς . Τό χρονικό .. . , σ. 184—185; Μ. Γ ε-
δ έ ω ν. Ή πνευματική κίνησις .. . , εισαγωγή τοΰ Φ. Ήλιου.
352 J. B o u c h a r d . Γεώργιος Τερτσέτης . . . , σ. 81, 118—122.
Παν. Χρ. Ν ο ΰ τ σ ο ς . Ό V i c o καί ή έμφάνιση τοΰ νεοελληνι­
κού Ιστορισμού. — Ό Πολίτης, 8 Ίανουάρης, 1977, σ. 55—59.
353 Ρ. V i a 11 a n e i x. Le héros selon Michelet. — Romantisme,
Revue de la Société des études romantiques, 1—2, 1971, p. 102—
110; J. —Μ. B o r z e i x. L’Unité et l’Union du „Peuple“ à la
„Bible de l’Umanité“. — Romantisme, 1—2, p. 111«—116; J. B o u ­
chard.
Γεώργιος Τερτσέτης, σ. 81, 118—120, 121; K. Π α π α ρ ρ η γ ό ­
π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία . .. , σ. σ. 12—15. Εισαγωγή τοΰ Κ. Θ. Δημα-
ρδ; Προλεγόμενα . . . , σ. 17—20. Εισαγωγή τοΰ Κ. Θ. Δημαρδ.
354 J. L. T a l m o n . Romantisme et révolte. Paris, 1968, p. 123
et suiv; J. D r o z. Le Romantisme allemand et l’Etat. Paris,
1966, p. 7, 66 et suiv., 78 et suiv., 168.
?55 J. D r o z. Le Romantisme . . . , p. 15—18, 38—39, 47, 61, 112—
114, 85—86, 127, 267—286, 192.
356 Χρ. Г a !нд iei b . Националната идея ;в българската историо-
гаие. — В: Проблеми ..., е. 733.

308
 357 κ . π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Προλεγόμενα . . . , σ. 18—19.
Εισαγωγή τοϋ Κ. Θ. Δημαρδ.
ass g . V е 1ο u d i s. Jakob Philipp . . S. 54—55, 62—68.
359 K Κ ο ύ μ α ς . Ίστορίαι . . . , τ. XII, σ. 523, 530, 532—534,
535—536, 571, 579. ^ ,
360 ί φ ι % ή μ ω ν. Δοκίμιον Ιστορικόν περί τής Φιλικής έταιρίας;
361 ’Αμβρ. Φ ρ α ν τ ξ ή ς. ’Επιτομή.
зей g V e l o u d is. Jakob Philipp . . . , S. 48, 50—51.
363 /М Ρ ε ν ι έ ρ η ς / . Φιλοσοφία τής ιστορίας. Δοκίμιον. ’Αθήνα,
1841, σ. XIII.
364 ( Пак тя м, с. V. 75. Вж и критика ва книгата му във в.
„Αιών“, άρ. 329. 3. И. 1842;
За него еж:
С. Th. D i m a r a s. La Grèce . . . , p. 144.
365 G. V e l o u d i s . Jakob P h ilip p ..., S. 72.
366 Δ. Σ ο κ ρ μ ε λ ή ς . Κατάστασης συνοπτική τής πόλεως Άθη-
νών. /I εκδ. ’Αθήνα, 1842/, II εκδ. ’Αθήνα, 1842, III εκδ. ’Αθήνα.
1846, σ. 88.
367 Γ. Μ α κ ρ υ γ ι ά ν ν η ς. ’Απομνημονεύματα, σ. 382.
368 G. V e l o u d i s . Jakob Philipp . . . , S. 75—76.
369 П а к Tia м, c. 68, 77—78.
37° K. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. Ό J. G. Herder καί ή παρουσία του στήν
διαμόρφωση τοϋ νεοελληνικού πνεύματος. —Β: Νεοελληνικός δια­
φωτισμός. ’Αθήνα, 1977. σ. 283—299.
371 Εύ. Ί. Μ ά ν η ς . Άνδρέας Μουστοξύδης 1785—1860. ’Αθήνα,
1960, σ. 28, 44; Έλληνομνήμων, ή Σύμμικτα Ελληνικά, τ. I,
1843, άρ. 1.
372 ’Επιτομή τής ιστορία των νέων Ελλήνων. Άπό τής ε’ισβολής
των Τούρκων μέχρι των ήμερων μας. μεταφρ. Ά . Κωνσταντδ. Βου­
κουρέστι, 1838, σ. 18.
373 Γ. Γ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς. Άπάντησις είς τόν Κ. Παπαρρηγό-
πουλον. ’Αθήνα, 1845, σ. 34; Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς. Ιστο­
ρία . . . , σ. 18—19. Εισαγωγή τοϋ Κ. Θ. Δημαρδ.
374 Σπ. Β υ ζ ά ν τ ι ο ς . Ή Κωνσταντινούπολή, ή περιγραφή τοπο-
γραφική, άρχαιολογική καί ιστορική τής περιωνύμου ταύτης μεγα-
λουπόλεως, τ. I. ’Αθήνα, 1851, σ. I—II.
375 Σπ. Ζ α μ π έ λ ι ο ς . Άσματα δημοτικά . . . ;
C. Th. D i m a r a s. La Grèce . . . . p. 16—17, 150—151.
376 Σπ. Ζ α μ π έ λ ι ο ς . Άσματα δημοτικά . . . , σ. 165—166.
377 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία . . . , σ. 11, 25. Εισα­
γωγή τοϋ Κ. Θ. Δημαρδ.
378 Νέα Πανδώρα, XII. 1852, τ. III, φυλλ. 65, σ. 397—406.
379 G. V e l o u d i s . Jakob Philipp . . . , S. 76—77.
380 A. V r é t o s. La Bulgarie ancienne et moderne. St. Peters-
bourg; 1856.
381 Κ . Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Ιστορία . . . , σ. 13—14. Εισα­
γωγή τοϋ Κ. Θ. Δημαρδ.

309
382 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Περί τής έποικήσεως Σλαβικών
τινών φυλών εις τήν Πελοπόννησον. ’Αθήνα, 1843, σ. I.
383 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ου λ ο ς. Ιστορία . . . , σ. 10. Εισαγωγή
τοΰ Κ. Θ. Δημαρά.
384 Π a κ· т а м, e. 11.
385 G. V e l o u d i s . Jakob Philipp . . . . S. 82.
386 K. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία . . . , σ. 33.
387 П а к ira μ , c. Il l , 131, 133.
Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Προλεγόμενα . . . , σ. 15—28. Εισα­
γωγή τοΰ Κ. Θ. Δημαρά.
388 Στ. Κ ο υ μ α ν ο ΰ δ η ς . Λόγος έκφωνηθείς τη 20 Μαΐου 1853
κατά τήν επέτειον έορτήν τής ίδρύσεως τοΰ Πανεπιστημίου "Οθω-
νος. ’Αθήνα, 1853, σ. 9, 26, 32, σημ. 62.
389 J. Β ο u c h a r d.
Γεώργιος Τερτσέτης .. . , σ. 81.
390 П а к ггам, c. 102—103, бел. 7, 119.
391 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς . "Απαντα, τ. II, σ. 38.
392 Έρ. Λ ο υ ν τ ξ ή ς. Τό μέλλον τοΰ Ελληνικού έθνους έκ τοΰ
παρελθόντος εξαγόμενον. Ζάκυνθος, 1851, σ. 26.
893 Π a κ τ a Μ, c. 26. 3ia mero ®ж:
Κ. θ . Δ η μ α ρ ά ς. 'Ιστορία . . . , σ. 234—235.
394 Ν. Ί. Σ α λ τ έ λ η ς.
Предговор към гръцкия (превод на книгата на Лезаж:
Ό Χωλός διάβολος. Έρμούπολις, 1838, σ. V—VII, IX—X.
395 Ή κατά τήν 19 ’Ιανουάριου . . . , σ. 3, 4, 11, 15, 24—25, 39.
396 Γ. Γ α ξ ή ς. Λεξικόν τής Έπαναστάσεως καί άλλα έργα, έπιμέ-
λεια Λ. Βρανούσης. Γιάννενα, 1971, σ. 64.
397 П а к т а м, c. 61.
398 П а к т а м, е. 97.
399 Κ. Θ ε σ π ρ ω τ ό ς , Άθ. Ψ α λ ί δ ας. Γεωγραφία ’Αλβανίας
καί ’Ηπείρου έξ άνεκδότου χειρογράφου τοΰ Κοσμά Θεσπρωτοΰ,
προλεγόμενα καί σημειώσεις Ά θ. X. Παπαχαρίση. ’Ιωάννινα,
1964, σ. 24—26.
400 Π a κ там, c. 26—27.
401 Νέα μεθοδική γεωγραφία, μεταφρ. Μ. Παλαιολόγος, Δ. Θεμελιά-
δης. ’Οδησσός, 1834, σ. 122—125.
402 Δ. Σ. Μ α υ ρ ο κ ο ρ δ ά τ ο ς. "Ατλας τοΰ άρχαίου κόσμου.
’Αθήνα, 1841. . . .
403 Ί. Ν. Β α λ έ τ τ α ς . Γεωγραφία τής Ελλάδος άρχαίας καί νεω-
τέρας. έκδ. II, Έρμούπολις, 1841, σ. 151.
404 Ί. Ν. Β α λ έ τ τ α ς . Γεωγραφία τής Ελλάδος άρχαίας τε καί
νεωτέρας. III έκδ. Έρμούπολις, 1851, σ. II.
405 Γ. Ά . Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς. Στοιχειώδης γεωγραφία, II έκδ.
’Αθήνα, 1849, σ. 30, 52, 55—56.
406 Ί. Π. Κ ο κ κ ώ ν η ς . Γεωγραφία στοιχειώδης, μαθηματική, φυ­
σική καί πολιτική αρχαία καί νεωτέρα, περ. II, έκδ. III, ’Αθήνα,
1849, σ. 94—95.

310
407 ί γ Β α λ έ τ τ α g. Γεωγραφία . . . , σ. 150; Γ. Ά . Β α κ α λ ό·
π ο υ λ ο g. Στοιχειώδης , , σ. 55.
408 Άλ. Κ. Δ η μ α ρ δ ς . Ή μεταρρύθμιση πού δέν έγινε, τ. I.
Αθήνα, 1973, σ. 144.
409 Ί. N ι κ ο λ ά ο υ. Ή ’Οδησσός /Βάρνα/. Βάρνα, 1894.
410 Γ. Τ σ ο υ κ α λ δ ς. Τστοριογεωγραφική περιγραφή τής έπαρχίας
Φιλιππουπόλεως. Βιέννη, 1851, σ. 21, 39, 49, 46.
411 (Ат. Ш ο π ο ,β . Д-р Ст. Чомашв — живот, дейно,ст, .архи­
ва. — В: Сборник на БАН, XII, 1919, с. 27; ιΚи ip и л Пловдив­
ски, Ланарет Пловдивски, Софии, 1950, с. 43; съотношението
между .брои на различните народности «а Балканите е предаде­
но в невярна светлина и з :
Γ. Ά . В α κ а λ ό π ο υ λ ο ς. Στοιχειώδης . . . , σ. 48; Ί. Π. Κ ο κ-
κ ώ ν η ς. Γεωγραφία . . . , σ. 79, 94; Γεωγραφία στοιχειώδης, κατά
μέθοδον νέαν, μετάφρ. εκ τοϋ ’Αγγλικού. Σμύρνη, 1833, σ. 103;
Ί. Π. Κ. Γεωγραφίας στοιχειώδης μαθήματα, περ. I, τμήμα I, ’Α­
θήνα, 1856, σ. 38; Ά . Ρ. Ρ α γ κ α β ή ς . ’Επιτομή τής Ελληνικής
ιστορίας. ’Αθήνα, 1852, σ. 2.
412 Ив. Ш и ш м а в о в . Иван: Доброис«©. — В: Избрани съчи­
нения, под ред. таа ,Г. Димов, т. I, София, 1965, с. 311—313.
413 Διάλογοι . . . , σ. 9—10.
4ί4 Ί. Β α λ έ τ τ α ς. Γεωγραφία . . . . σ. 15
415 Αιών, άρ. 13, 16. XI. 1838, άρ. 14, 9. XI. 1838, άρ. 939, 9. II.
1849, άρ. 931, 12. I. 1849; Κ. Ο ι κ ο ν ό μ ο ς . Έπίκρησις εις τήν
περί Νεοελληνικής εκκλησίας σύντομον άπάντησιν τοϋ σοφολογιω-
τάτου διδασκάλου κ. Ν. Βόμβα. ’Αθήνα, 1839, σ. 51.
416 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς. "Απαντα, τ. II. ’Αθήνα, 1963, σ. 60.
417 Ρ. Λ ο υ ν τ ζ ή. Τό μέλλον . . . , σ. 6.
418 Παναρμόνιον, άρ. 1, 1. I. 1845. За него виж: Ίκεσίου Λάτρη
άγωνιστοϋ καί πολίτικου άμέμπτως εθνωφελούς σύντομος βιογρα­
φία. ’Αθήνα, 1873; Μ. Ά ρ γ υ ρ ό π ο υ λ ο ς. Χρονικά τής ’Ανατο­
λής, Σμύρνη. Αθήνα, 1944, σ. 63—73; Στ. Ί. Μ α κ ρ υ μ ί χ α λ ο ς.
Τό „Παναρμόνιον“ /1845/ καί οί συντάκτες τον. — Ό Έρανιστής,
έτ. ΣΤ', τεύχος 34, 35, 36. 1968, σ. 54—75.
4!9 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς. 'Ιστορία . . . , σ. 13. Εισαγωγή
τού Κ. Θ. Δημαρδ.
420 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Προλεγόμενα. σ. 90.
421 Παναρμόνιον, άρ. 1, 1. I. 1845.
422 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς. "Απαντα, τ. II, σ. 356.
423 Ό "Ελλην είναι θεός έπίγειος ό Τούρκος, χόρτον τού άγροΰ ή
ευτελές ξώον τής βοσκής. /Κωνσταντινούπολις, 1847/, σ. 25—27.
42 П а к τ a μ , c. 27.
425 Ν. J. Ρ a n t a ζ ο ρ ο u 1 ο s. Utopie et réalité dans le droit
néo-hellénique. — B: Ξενίον
Festschrift fur Pan. Zépos, В. III. Athen — Köln, 1973, S. 630—
631.

311
 426 Ά λ. Κ. Δ η μ α Qй ς. Ή μεταρρύθμιση . . . , σ. XIX, XXXIV—
XXXV, 86—87, 66.
427 Κ. θ . Δ η μ α ρ ά ς. Ιστορία . . . , σ. 167.
428 ’Αλ. Κ. Δ η μ α ρ й ς. Ή μεταρρύθμιση . . . , σ. 141.
429 Σπ. Ζ α μ π έ λ ι ο ς . "Ασματα . . . , σ. 368; Ρ. Σ τ α υ ρ ί δ η—
Π α τ ρ ι κ ί ο υ . Δημοτικισμός καί κοινωνικό πρόβλημα. ’Αθήνα,
1976, σ. ΤΙΙ.
430 Π. Σ ο ϋ τ σ ο ς . Νέα σχολή τοϋ γραφομένου λόγου, Άνάστασις
τής αρχαίας ελληνικής γλώσσης έννοουμένης ύπό πάντων. ’Αθήνα,
1853, σ. ΧΧΤ, ΧΧΤΙΙ.
431 Τά Σούτσεα. ’Αθήνα, 1853. σ. 258;. Αίκ. Κ ο υ μ α ρ ι α ν ο ΰ.
Συμπλήρωμα στά βιογραφικά τοϋ Κ. Άσωπίου. —Ελληνικά, τ. 16,
1958—1959, σ. 176—177.
432 С. Th. D i m a r a s . Les transformations..., p. 15—16
433 ’Αλ. Κ. Δ η μ α ρ ft ς. Ή μεταρρύθμιση . . . , σ. ΧΧΤΙΙ I—XXX,
93.
434 Ив. Ши ш м а н о ® . Иван Добровски..., с. 309—313, 320.
435 Δ. Π α σ χ ά λ η ς. Ό Θεόφιλος Καΐρης . . .
436 С. Th. D i m a r a s . Les transformations . . . , p. 13.
437 K. Μ ο σ κ ώ φ. Ή έθνική . . . , σ. 212.
438 Цв. К р м е т а и ο в и колектив. Д-р Ив. Селиминеки .. . , с.
131-133.
439 /М. Ρ ε ν ι έ ρ η ς/. Φιλοσοφία . . . , σ. III.
440 Καρτερία, άρ. 9, 1. XI. 1842.
441 ’Αλ. Κ. Δ η μ α ρ й ς. Ή μεταρρύθμιση . . . , σ. 104, 109.
442 Χρ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία τής Ριξαρείου ’Εκκλησια­
στικής Σχολής. ’Αθήνα, 1919; Ά . Ί. Φ υ τ ρ ά κ η ς . Μιχαήλ Άπο-
στολίδης. ’Αθήνα, 1964, σ. 20—21.
443 Σύλλογος πρός διάδοσιν των Ελληνικών γραμμάτων. *Н δράσις
τοϋ Συλλόγου κατά την έκατονταετίαν 1869—1969. ’Αθήνα,
1970, σ. 17.
444 Παναρμόνιον, 13. I. 1845.
445 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. Ιστορικοί . . . , ΤΤ., σ. 126—128.
446 Σύλλογος . . . , σ. 31.
447 Τ р. 1Ί ъ ρ л и ч е в. Автобиография. — В: Сб НУНК, :кн. XI,
София, 1894, е. 361.
448 АМАЕ, Corr. pol. Grèce, ν. 51, f. 168. Athènes, le 8. VIII. 1849.
Sabatier à Tocqueville.
449 И. И в a « o в. 'Гръщко^ъдга|реш .. . , ,c. 4; Ив. Ill и ш м а-
IHов. Увод 1в историята на Българското възраждаме. — В: Из­
брани произведения, τ. I, с. 83—08;
450 K. M o p ia в е и о в. Памятник. . . , с. 131 и сл.
451 Γ. Τ σ ο υ κ α λ ά ς . Γραμματική τής άρχαίας έλληνικής γλώσ­
σης, Κωνσταντινούπολις, 1833.
452 Цариградски (вестник, it. I, бр. 50, Ί. IX. 1851, бр. 82, 19. IV.
1852, öp. 83, 26. IV. 1852; Българин, г. II, бр. 57, 20. IV. 1860, г.
I, бр. 9, 23. V, 1859.

312
453 В. Т о н е в . Добруджа през Възраждането, Варн-а, 1973,
с. 140—.142.
454 Αιών, άρ. 1017, 23. XI. 1849.
455 Αιών, άρ. 990, 17. T ill. 1849.
456 Цариградски вестник, г. II, бр. 92, 19. VII. 1853.
457 Άρ. Χ ρ υ σ ο β έ ρ γ η ς . Άπάντησις . . . ,
458 Γ. K ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. III, σ. 213.
459 Παναρμόνιον, έτ. I, άρ. 18, 18. III. 1845.
S t. Μ a s 1 е V. Die Rolle . . . , S. 339—395.

Бележки
към глава III
1 Най-новите трудове,'поонеггени на събитията от 1853—1856 г. и
Гърция, съдържащи подробна |би1блиография, са:
Δ. Δ ο Vτ й. Ή Ελλάς καί οί Δυνάμεις κατά τόν Κριμαϊκόν πόλε­
μον. Θεσσαλονίκη, 1973; Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . Οί επαναστά­
σεις του 1854 καί 1878 στήν Μακεδονία. Θεσσαλονίκη, 1970;
Η. R a i l . Griechenland zwischen Russland und dem übrigen
Europa, Die „Grosse Idee“ der Griechen 1847 — und 1859. —
Saeculum, XVIII, B. 1—2, 1967.
2 Д. iK ooeB. Отражението на Кримската война в Бълга­
рия. — Ист. преглед, г. III, 1946—1947, ни. 2, с. 189 и сл.; В. Д..
•К о н о б te е в. Българското шционадноосвободмтелло движе­
ние. Идеология, програма и развитие. София, 1972, с. 273.
3 Δ. Δ ο Vτ δ. Ή Ελλάς . . . , σ. 25, 60—61.
4 П а к т а м, c. 26—28;
Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . Οί επαναστάσεις, σ. 12 κέ.
9 Δ. Δ ο Vτ ά. Ή Ελλάς . . . , σ. 58—59, 82, 85—86.
6 Ed. D r i a u l t , Μ. L h é r i t i e r . Histoire . . . , ν. II, p. 390—
394.
7 Δ. Δ ο ν τ α. Ή Ελλάς .. . , σ. 102.
8 Ά . Σ κ α ν τ ά μ η ς. Ή Τριακονταετία .. . , σ. 207—229.
9 Ί. Ν. Π ή λ ι κ α ς . ’Απομνημονεύματα ύπουργίας Σπυρίδωνος
Πηλίκα. ’Αθήνα, 1893, σ. 219.
10 Αιών, 20. ΤΙΙ. 1853.
11 Αιών, 27. II. 1854; Μ. Θ. Λ ά σκ α ρ ι ς. Τό ’Ανατολικόν..., σ. 117..
12 Ed. D r i a u l t , Μ. L h é r i t i e r . Histoire ..., ν. II, p. 376.
13 Δ. Δ ο ν τ й. Ή Ελλάς . . . , σ. 58—59.
14 Ε d. D r i a u l t , Μ. L h é r i t i e r . Histoire ..., ν. II, p. 392.
15 ΜεταρρύΟμισις κατορθωτή έν Τουρκία, μετάφρ. έκ του γαλλικού-
’Αθήνα, 1853.
16 Αί τελευταίοι ώραι τού βίου τού αύτοκράτορος Νικολάου τού
πρώτου, μετάφρ. Θ. Βαλλιανός. ’Αθήνα, 1855.
17 /К. Φ λ α μ ι ά τ ο ς/. Φωνή . . . , σ. 149—154.
18 Γ. Κ ο λ ο κ ο τ ρ ώ ν η ς . ’Απομνημονεύματα, χειρόγραφον δεύτε-

313
 ;ρον, 1821—1862. εισαγωγή καί έπιμέλεια Έμμ. Πρωτοψάλτης. ’Α­
θήνα, 1961, σ. 98—99, 100; Δ. Δ ο ν τ δ. Ή Ε λλά ς.. . , σ. 111—112.
19 Тши информация, почерпена огг архив ата на А. Р. Ранпавис,
дължа на Д. Кашфори, ва което й изказвам благодарност.
20 ίΠ а к та м, писмо от 21. IX. 1853.
21 ( Пак т а м, протоколи от 1. II. 1854, 2. II. 1854.
22 ЕПак т а м, протоколи от 22. II. 1854, 5. I. 1854 и 31. I.1854;
T. IC. Р а к о ,в с к и. Българекий , . с. 94.
23 Άρ. Χ ρ υ σ ο β έ ρ γ η ς . Άπάντησις . . .
-24 Άρ. Χ ρ υ σ ο β έ ρ γ η ς . Ή Ελληνική έπανάστασις. Έρμούπο-
,'λις, Σύρου, 1853, σ. 8.
25 П а к т а м, с. 78—80.
26 Ε d. D г i a u 11, M. L h é r i t i e r. Histoire . . ., ν. II,p. 388.
27 «H. Т о д о р о в , B. Tpia йкюв. Българи . . ., c. 993.
28 Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . Οί επαναστάσεις . . . , σ. 30 κέ.
29 Άρ. Χ ρ υ σ ο β έ ρ γ η ς . 'Ιστορία τής . . . , τ. Τ. σ. 4, 6, 13—13.
30 ΑΒΙΠΡ, фонд Главннй архмв, II—6, 1857, д. 58, л. 6, и фонд
Мис,сия в Афинах, 1857, д. 712, л. 152, 279, 1858, д. 730, л. 160.
31 Άρ. Χ ρ υ σ ο β έ ρ γ η ς . 'Ιστορία τής . . . , τ. I, σ. 12.
32 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης .. . , τ. III, σ. 601 ; Άρ.
Χ ρ υ σ ο β έ ρ γ η ς . 'Ιστορία τής .. . , τ. I, σ. 47.
33 П а к т а м, c. 10.
34 Γ. Κ ο ρ δ άτ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. III, σ. 611.
35 ΓΑΚ, Συλλογή Ί. Βλαχογιάννη, φ. 190, 6. II. 1854.
36 П а к т а м. Φ. 190. 22. II. 1854, 16. IV. 1854;
Συλλογή Π. Κωροναίου, 009 081, 7. III. 1854.
37 Ελληνισμός ή Ρωσσισμός, Αθήνα, 1854, σ. X.
38 Έφημερίς τοϋ λαού, έτ. Β', άρ. 122—123. 14. IT. 1851.
09 Guerres impies des Usurpateurs. Paris, 1853; Hints of the So­
lution of the Eastern Question. A Relation to the Restauration of
the Greek Empire. London, 1853;
Νύξεις πρός λύσιν τοϋ Ανατολικού ζητήματος. Λονδίνο, 1853.
40 Πανελλήνιον, έτ. I, άρ. 1, 24. X. 1853, άρ. 4, 31. X. 1853. άρ.
5, 3. XI. 1853, άρ. 10, 14. XI. 1853.
41 ιΠ a κ т а μ , ό ρ . 4, 31. X. 1853, Öp. 95, 3. XI. 1953, άρ. 7, 7. XI.
1853.
42 Ε ΰ θ ύ φ ρ ω ν . Πανελληνίς. Έρμούπολις, 1855.
43 Π a κ та μ , c. VI—VII.
44 Π a κ т а μ , c. VII.
45 Π a κ та μ , c. IX.
46 Π a κ т а м, c. XXXII.
47 A. R. R a n g a b é. Histoire littéraire de la Grèce moderne.
II. Paris, 1877, p. 187.
48 EBE, Τμήμα χειρογράφων, Μ. 9, Άρχεΐον Ίκεσίου Γ. Λάτρου,
-σημειώσεις, άρθρα, 1850—1870.

314
49 Ά . Σ α χ ί Vη ς. Συμβολή στήν Ιστορία τής Πανδώρας. ’Αθήνα,
1964. σ. 79; Σ. Μ α κ ρ υ μ ί χ α λ ο ς . Τό ,,Παναρμόνιον“ ..., σ. 58.
50 Ν. Σ α ρ ί π ο λ ο ς . Αύτοβιογραφικά απομνημονεύματα, εκδ. Άρ.
Σαριπόλου. ’Αθήνα, 1889. σ. 23, 28—29, 48—49.
51 N. J. S a r i ρ ο 1 ο s. Pro Graecia. Athènes, 1853, ρ. 2.
52 Gazette de France, 13 / 25. II. 1953.
53 N. T. B u 1 g a r i. L’Orient Chrétien et l’Europe. Paris, 22.
VIII. 1853, p. 3.
54 A. P a p a d o p o u l o — V r é t o s . De l’dée dominante des
Grecs sur la conquête de Constantinople. Athènes, 1854, p. 3—4.
55 A. P a p a d o p o u l o — V r é t o s . La Bulgarie .. . , p. 149—
151, 236—237.
56 N. G. N i ko k l e s. De Albanesium sive Schkipitar, origine
et prosapia. Gottingae, MDCCCLV (1855), p. 12.
57 C. N. L é ν i d,e s. La Race Hellénique et l’Occident. Athènes,
1856, p. 4—5, 11—13, 32—33, 66.
58 Le Spectatur de l’Orient, t. III—IV, livr. 32, 26 dec. / 7 janv.
1855.
59 Ibidem, livr. 5, 25 sept. / 7 oct. 1853, p. 73—89, livr. 8, 10 / 22 dec.
1853, livr. 12, 10/22 fevr. 1854.
60 AMAE, Mémoires et Documents, Turquie, 1854—1856, v. 51, No
17, f. 99—154, Lettre et Mémoire de M. Pitzipios sur l’église grec­
que, Rome, Novembre, 1855.
61 Guerres impies. . . ; M. H. R e y n a l d . Les Grecs mo­
dernes. — Revue contemporaine et Athenaeum français, t. XXIX,
5-e année, 15 dec. Paris, 1856, p. 49, 63—64; M. D u c a m p. Les
Grecs modernes. Paris, 1855, p. 29—31, 32;
H. Г е и ч е в. Франция, католицизмът в Ориента и България
ирез 40-т!е — 50-те години на XIX IB. — В: България и европей­
ските етрани през XIX—XX в. Софии, (1975, е. 49—64.
62 J. P i t z i p i o s — Be y . L’Orient, les réformes de l’Empire
Byzantin. Paris, 1858, p. 36—39, 155 et suiv., 186.
63 Ί. Г. Π ι τ σ ι π ι ό ς . — B é η ς. Ή ’Ανατολή ή αί άναμορφοΊσεις
τής Βυζαντινής Αύτοκρατορίας. ’Αθήνα, 1860.
°·' AMAE, Mémoires et Documents ,Turquie, ν. 51, No 19, f. 166—
237.
65 Έπ. K υ ρ ι α κ ί δ η ς. Ιστορία . . . , τ. I. σ. 666—672, 437—438.
66 В. Π α ν α γ ι ω τ ό π ο υ λ ο ς. Ή βιομηχανική . . . , σ. 41—42
ë7 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή έθνική . . . , σ. 156, 163.
68 V. P a n a y o t o p o u l o s . La révolution ..., p. 92—93.
69 N. Σ β ο ρ ώ ν ο ς. Επισκόπηση . . . , σ. 90.
70 Π a κ т а μ.
71 Ν. Ψ υ ρ ο ύ κ η ς. Τό νεοελληνικό . . . , σ. 122.
72 Ν. Σ β ο ρ ώ ν ο ς. ’Επισκόπηση . . , , σ. 90.
73 Π a κ τ a μ.
74 Κ. Μο σ κ ώ φ . Θεσσαλονίκη 1700—1912, τομή τής μεταπρατι-
κής πόλης. ’Αθήνα, 1974, σ. 63, 68, 72.

315
75 Σπ. Φ ω κ δ ς. 01 "Ελληνες . . . , σ. 117 κέ.
С. ' Ve Η chi . Reprezentantele diplomatice ale României. Bucu-
reçti, 1967, p. 325—329; C ., P a p a c o s t е a — D a n i е 1ο p o-
1 o u. La vie culturelle de la communauté grecque de Bucarest
dans la seconde moitié du XIX-е siècle. — Revue des Etudes Sud-
Est Européennes, VII, 1969, p. 311—333.
76 H. Т о д о р о в . Балканският град .. . , е. 229 и сл.
77 Ό Θεατής
Spectaterul, a. I, 1860, No 3, 1 / 12. II. 1860.
78 3. М а р к о в а. Българското .. . , c. 74—76.
79 Έπ. Δ ε λ η γ ε ώ ρ γ η ς . Πολιτικά ήμερολόγια, πολιτικοί σημει­
ώσεις, πολιτικοί έπιστολαί. μ. I. 1859—1862. Άδήνα, 1896, σ. 70.
За тяхната зависимост от Англия вж:
Ψ υ ρ ο ύ κ η ς . Τό νεοελληνικό . . . , σ. 174—175.
80 Γ. Κ ο ρ δ ά % ο ς. Ιστορία τής νεότερης .. . , τ. IT. σ. 27, 101.
81 -Из архивата на Найден Геров, под. ред. на Т. Панчев, ч. II,
София, 1914, с. 893. Н. Геров — Н. Павловия, Пловдив, 9. XI.
1862.
82 D. D j o r d j е V i c. Révolutions . . . , р. 90—95.
83 N, Δ ρ а γ ο ύ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 176—178; Γ. Κ ο ρ-
6 άτ ος. Ιστορία τής νεότερης . . . , τ. IT. σ. 180—208.
84 Έπ. Δ ε λ η γ ε ώ ρ γ η ς . Πολιτικά ήμερολόγια . . . , I. σ. 9; Γ.
Κ ο λ ο κ ο τ ρ ώ ν η ς . Απομνημονεύματα . . . , σ. 102.
85 Τά συμβάντα τής Ναυπλιακής έπαναστάσεως τής πρώτης Φε­
βρουάριου 1862 ύφ ένός Ναυπλιέως. ’Αθήνα, 1862, σ. 4—5.
86 ΓΑΚ, Συλλογή Πάνου Κορωναίου, Κ. 3 α/2, 000 113, 000 114.
87 Π a κ т а μ. ;Κ, 3 а/2, 000 115.
88 ΙΜΕΜ, Τμήμα ιστορικών αρχείων καί χειρογράφων, 40, 3 025,
’Αθήνα, 13/25. IT. 1861.
89 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 183.
90 Έπ. Δ ε λ η γ ε ώ ρ γ η ς . Πολιτικά ήμερολόγια . . . , σ. 68—72.
91 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. ‘Ι σ τ ο ρ ικ ο ί . . . , τ. II, σ. 176.
92 П а к т а м, c. 183.
93 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς. "Απαντα, τ. II, σ. 299—301.
94 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 183.
95 Ά . Σ κ α ν ô ά μ η ς. Ή Τριακονταετία . . . , σ. 233—234.
96 Ν. Δ ρ α γ ο ΰ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 177, 183.
97 Σπ. Μ α λ ά κ η ς. ’Απομνημονεύματα. ’Αθήνα, 1895; Άγγ. Μ έ­
τ α ξ α ς. "Ενας "Ελλην παρά τώ Γαριβάλδη. — ΈπιΟεώρησις, μη­
νιαίου δελτίον Έλληνο-ίταλικής πνευματικής έπικοινωνίας. Ίαν.
— Ίουν. 1940, Ρώμη, σ. 350—351.
98 "Αγγ. Μ ε τ α ξ δ ς. "Ενας . . . , σ. 350—351; Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς.
'Ιστορία τής νεότερης . . . , τ. III, σ. 677.
99 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς . "Απαντα, τ. II, σ. 171—173.
100 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. Ιστορικοί . . . , τ. II, σ. 190.

316
 а01 Μ. Θ. Α ά σ κ a ρ ι ς. Τό ’Ανατολικόν . . . , σ. 216—217, 218;
’Αλ. Κ ύ ρ ο ς . Ελληνική εξωτερική . . . , σ. 38—40.
102 Μ. θ. Λ ά σ κ α ρ ι ς. Τό ’Ανατολικόν . . . , σ. 217—218.
103 Γ ip. J a κ ш μ h, Β. ιΒ у га к ο в и h. Опольна политика Gpßje
за иладе киеза (Михаила. Нрви балкански сивее. Београд, 1963,
с. 73-75.
104 Μ. Θ. Λ ά σ κ α ρ ι ς. Τό ’Ανατολικόν . . . , 217—218;
Μ. L a s k a r i s. La première alliance . . . , p. 392—393.
105 Ά . Σ κ a v δ ά μ η ς. Ή Τριακονταετία . . . , σ. 235.
106 Γρ. JiaiKiiniHh, В. В у ч к о в и h. Сшольна..., c. 73—75.
107 Λ. B ο ύ λ γ α ρ η ς. Άποκαλυφΰήτω αλήθεια. ’Αθήνα, 1878,
er. 22.
108 За ιη θ ρ ο в * В. Т р а й к ο в. Раковски .. . , е. 360 и сл.
109 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , τ. II. σ, 191.
110 В. Т р а й к о в . Раковски .. , c. il09—110.
111 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς . Τστορικαί . . . , τ. II. σ. 199—200.
112 П а к т а м , c. 176.
113 Κ. Μ ο σ κ ώ φ. Ή εθνική . . . , σ. 191 σημ.
114 Μ. A. C a n i n i. Vingt ans d’exile. Paris, 1869.
415 Μ. Ά . K α ν ί ν η. Ή Ελλάς καί ή Σερβία καί ’Ιταλία καί ή
’Αγγλία έν τή ’Ανατολή. ’Αθήνα, 1863, σ. 1.
116 Η. Т о д о р о :в. Документ за навщиоиалосв ободител1ните бор­
би. — Изв. на Института за история при БАН, т. XVI—XVII, 1966,
е. 499-516.
117 П а к т а м, с. 501.
118 В. Т ра йко в. Раковски . . . , с. 358—359. За него вж също
и цит. съчинение на 1М. А. Канини, с. 12,19; и „Дунавски лебед“,
бр. 56, 25. X. 1861.
119 ГАК, Τμ. Кг. Μικραί Σύλλογοί, γ', έγγραφα Ιστορικά άνήκοντα
εις Ήλίαν Στεκούλην Γαριβαλδινόν. A, В, Ε, 11. Φρόνημα Ήλία
Στεκούλη έκ Λακωνίας, ’Αθήνα, 1882, φ. 28, 35, 36.
120 Άλ. ’Α λ ε ξ ά ν δ ρ ο υ . ’Απομνημονεύματα. ’Αθήνα, 1871,
σ. 105.
121 ΓΑΚ, Κ2, 1, 000 055, 11. I. 1862; Φρόνημα .. . , σ. 30—31.
122 П а к т а м, л. 000 056.
123 П а к та м, л. 000 055;
Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς . Τστορικαί ..., τ. II, σ. 176; *Αγγ. Μ ε τ α ξ δ ς.
"Ενας . . . , σ. 351.
V Ά. Ρ η γ ό π ο υ λ ο ς. Λόγος εις μνημόσυνον Ζήση Σωτηρίου.
Ζάκυνθος, 1860. σ. 14.
125 Μ. Ά. Κ α ν ί ν η. Ή Ελλάς .. . , σ. 19, 20.
126 ΓΑΚ, Κ2, Συλλογή Ήλ. Στεκούλη, 000 055.
127 Ά. Ρ η γ ό π ο υ λ ο ς. Λόγος . . . , σ. 7, 15, 19. σημ. 1.
128 "Αγγ. Μ ε τ α ξ δ ς. "Ένας . . . , σ. 351—353; Μ. Ά. Κ α ν ί ν η.
Ή Ελλάς . . . , σ. 20.
329 Ά γ γ . Μ ε τ α ξ δ ς. "Ένας . . . , σ. 351.

317
 135 N. T. B ο ύ λ V α ρ η ς. Τό εθνικόν μας καθήκον πρός τήν κινδυ-
νεύουσαν ’Ανατολικήν Χριστιανοσύνη. ’Αθήνα, 1860. σ. 13.
131 Ό Ελληνικός άγων. ’Αθήνα, 1860, σ. 95—97.
132 θ ά φ ε Vτ ο ύ λ η ς. Ή ’Ανατολή διά τής ’Ανατολής. ’Αθήνα.
1861. εισαγωγή.
133 Π а к т а μ , е. 4—5.
134 Κ. Μ. Γ ρ ά ψ α ς. Ελληνική πολιτική εγκυκλοπαίδεια, τεύχος
II, ’Αθήνα, 1949, σ. 23.
135 Ίω. Σ τ α μ α τ έ λ η ς . Βιογραφία τοΰ εθνικού ποιητού Άριστο*
τέλους Βαλαωρίτου. Ζάκυνθος, 1878, σ. 12; Άρ. Β α λ α ω ρ ί τ η ς .
Φωτεινός, επιμέλεια Γ. Π. Σαββίδης. ’Αθήνα, 1970, σ. 43—44.
εισαγωγή τοΰ Γ. Π. Σαββίδη.
136 Μ. Б а л а б а ο ,в. Γοд явната :на Раковски. — Летописи. 1,
ή

1889, кн. 4, с. 72.

137 За мело вж. Н. Т о д о ро®. Априлското въстание и гръцка­
та общественост. — В: Априлското въстание 1876—1966. София..
154—Ί 57.
138 А. В ο ύ λ γ α ρ η ς. Άποκαλυφθήτω . . . , σ. 23.
139 В. Т р а й к о в . Раковски . . . , с. 366—367.
140 Λ. Β ο ύ λ γ α ρ η ς. Άποκαλυφθήτω . . . , σ. 47—49.
141 ιΠ a κ т а ,м, с. 50.
142 Π а ,κ т а м, с. 23.
143 Μ. Ά . Κ α ν ί ν η . Ή Ελλάς . . . , σ. 10-11.
144 В. Т р а й но©. Раковски . . е. 366—367.
145 Г. С. Р а к о в с к и . Българскьш . . . , с. 3, 42, 54, 108.
146 Έπ. Δ ε λ η γ ε ώ ρ γ η ς . Πολιτικά ήμερολόγια . . . , τ. I, σ. 110;
152, 193—195.
147 (Π a κ т а im, c. 151.
148 П а к т а м, с. 110, 153.
149 П а к т а м, с. 113, 135, 143-145, 151-154.
150 П ак т а м, с. 143.
151 П а к т а м, е. 113.
152 П а к т а м, с. 113, 138.
153 N. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς . Ίστορικαί . . . , τ. II, σ. 176—177, 189.
154 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . Ιστορία . . . , τ. II, σ. 157—158.
155 Ά . Ν. Γ ού δ α ς. 'Υπόμνημα τρίτον πρός τάς προστάτιδας τής
Ελλάδος Δυνάμεις καί πρός άπαντα τόν πεπολιτισμένον κόσμον»
Κέρκυρα, 1862, σ. 18—19, 29.
tse Αθήνα, άρ. 2879, 28. Υ. 1860; 2883, 11 VI. 1860.
J. P i t z i p i o s . La Question d’Orient, ou la Grande crise de I
l’Empire Byzantin. Paris, 1860; G a b r i e l . La Question d’Ori-
ent. Athènes, 1859, p. 8—9; A. G r e n i e r . La G rèce..., p»
239—245.
,5? K. B α β ο ύ σ κ ο ς. Ή Μεγάλη ιδέα . . . , σ. 28.
158 Γ. Ά . Μ α υ ρ ο κ ο ρ δ ά τ ο ς. Ή άδελφική άγάπη. ’Αθήνα,
1855, ο. 16; Γ. Κ. Τ υ π ά λ δ ο ς. /υιός/. Ανατολικοί έπιστολαί.

318
 ΆΦήνα, 1859; Ν. Σ α ρ ί π ο λ ο ς . 'Υπόμνημα περί τοϋ κατωτέρου
κλήρου καί περί έκπαιδεύσεως. ΆΦήνα, 1865, σ. 8.
159 Ν. Σ α ρ ί π ο λ ο ς. 'Υπόμνημα . . . , σ. 8—9; Μ. Δ ή μ ι τ σ α ς.
Τά περί τής αύτοκεφάλου ’Αρχιεπισκοπής τής πρώτης Τουστινια-
νής Άχρίδος καί Βουλγαρίας. ΆΦήνα, 1859, σ. 7, 98.
160 Άφηνα, άρ. 2876, 18. Υ. 1860.
161 Άφηνα, άρ. 2877, 21. Υ. 1860.
162 Άφηνα, άρ. 2879, 28. V. 1860.
163 Δ. Μ π ά λ α ν ο ς. Θεόκλητος Φαρμακίδης, σ. 49, σημ. 2.
164 Άφηνα, άρ. 2877, 21. Υ. 1860.
165 Τό στρατηγεΐον ή ό Φρίαμβος τ ο ν αίώνος. Κ ω ν σ τ α ν τ ιν ο ύ π ο λ ις ,.
1861, σ. 18—19; Στ. Κ α ρ α Φ ε ο δ ω ρ ή ς . Λόγος έν τή άποπερα-
τώσει των εργασιών τής ΈΦνοσυνελεύσεως. Κωνσταντινούπολις,
1860; Ήλ. Τ α ν τ α λ ί δ η ς . Βίος Στεφάνου ΚαραΦεοδωρή ίατροϋ.
Κωνσταντινούπολις, 1868, σ. 41—43.
166 Άφ. Γ ο ύ δ α ς. Βίοι παράλληλοι των έπί τής άναγεννήσεως-
τής Ελλάδος διαπρεψάντων άνδρών, τ. I. ΆΦήνα, 1869, σ.'
241—242.
167 Λ. Β ο ύ λ γ α ρ η ς. Άποκαλυφφήτω . .. , σ. 48—50.
ϊ68 В. Т р а й к о в . Раковски .. c. 366; а също вж.
Ф. Ά φ ε ν τ ο ύ λ η ς. Ή Ανατολή . . . , σ. 15.
169 Βουλγαρικόν ζήτημα καί ή ρωμαϊκή προπαγάνδα. ΆΦήνα,
1861.
170 Π. Н и ko в. Възраждате .. . , c. 1106—107.
171 ΙΜΕΜ, Τμήμα χειρογράφων, φ. 40, 3 005, Σοΰτσας—Κουντου-
ριώτης, Πετρούπολις, 30. X. 1859;
За Рачмиюш вж. В. Τ о Hie®. Александър В. Рачински и учеб­
ното дело в България след Кримската воина. — В: В памет на-
акад емик Михаил Димитров. София, 1974, с. 269—286.
172 ΙΜΕΜ, Τμήμα χειρογράφων, φ. 46, 3 011, Πετρούπολις,
27. IY. 1860.
173 Π. H и к o в. Възраждане . . . , c. 138—139.
174 ‘Из архгавата на Найден Геров, км. II, с. 586—587. Сава Фила-
ретов —Н. Варов. Петербург, юни, 1861.
175 П а к таим, е. 316; Н. Ступин —Н. Геров, Одрин, 3. XII.
1857.
176 ЦГИА, Ленинград, ф. 797, оп. 27, д. 426, част. IV, л. 12. Шиш-
иин — МИД, Одрин, 3. I. 1862.
177 И в. С е л и м и н с к и . Българският църковен въпрос. —
'Библиотека д-р И(в. Селиминсми, ,кн. X, София, 1929, с. 84. (пи­
сано в 1861 г.).
178 И в. С е л и м и н с к и. Писмо до българските представите­
ли в Цариград. ----- |Б|и(блиотека д-р Ив. Оелимински, км. III, Со­
фия, 1905 !г.) .е. 76—77 (шишно пре,з 1861 г.).
179 Ив. Селимински. Българският църковен .въпрос......
■с. 85.

319
180 ЦГИА, Ленинград, ф. 797, мп. 27, д. 426, л. 151 —154. Донесе­
ние на Зологга.рйв, Одрин, 14/26. VIII. 1863.
181 П. К α λ ε 6 Qδ ς. Ή Ρωσσοφοβία καί ό Πανσλαβισμός. ’Αθήνα,
1860, σ. 9—10, 11, 20—24.
182 Π. Κ α λ ε β ρ δ ς . Τό εντελέστερου σ χ έ δ ιο ν Σ υ ν τ ά γ μ α τ ο ς τής
èv Βυζαντίω μελλούσης έλληνικής Αυτοκρατορίας. ’Αθήνα, 1861.
188 ,П ак т а м , с. 9—12.
184 П а к там, с. 33—34.
185 Ό παλαιός καί νέος ’Αγαθάγγελος ήτοι προρρήσεις περί τής
πτώσεως τοϋ ’Οθωμανικού κράτους. Έρανισθεΐσαι ύπό Μ. Άνα-
γνωστοπούλου. ’Αθήνα, 1860; ’Οπτασία τοϋ μακαρίτου Ίερόνύμου
Άγαθαγγέλου τοϋ έκ τής μοναδικής πολιτείας τοϋ Μεγάλου Βασι-r
λείου. ’Αθήνα, 1865.
186 Πανδώρα, τ. I, IX, 1859, φ. 227—228;
187 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς. Προλεγόμενα, σ. 20—22, 35—36.
εισαγωγή τοϋ Κ. Θ. Δημαρδ.
188 Πανδώρα, τ. I, IT. 1850—IT. 1851, σ. 239.
189 Σπ. Ζ α μ π έ λ ι ο ς . Βυζαντινοί μελέται, σ. 8—12.
190 Π a κ т а м, с. 31.
191 Πολιορκία καί αλωσις Κωνσταντινουπόλεως ύπό των Τούρκων
κατά τάς πηγάς ύπό Ά . Δ. Μορτμάνου. μετάφρ. Ά . Β. ’Αθήνα,
1859.
192 Έπ. Σ τ α μ α τ ι ά δ η ς . Βιογραφία των Ελλήνων μεγάλων διερ­
μηνέων τοϋ ’Οθωμανικού κράτους. ’Αθήνα, 1865, σ. 8—9, 136—137,
193 Έπ. Σ τ α μ α τ ι ά δ η ς . 'Ιστορική περιγραφή τοϋ ε ν Κωνσταν-
τινουπόλει ναού τής 'Αγίας Σοφίας. ’Αθήνα, 1865, σ. 72.
194 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. Περί φαναριωτών . . . , σ. 122.
195 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς. "Απαντα, τ. Τ. σ. 30, 45. τ. II, σ. 66 κέ.
196 Π a κ т а м, с. 120; р еисЬягс1.
Γεώργιος Τερτσέτης .. . , σ. 130—135.
197 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς . Άπαντα, τ. II, σ. 35.
198 Π a κ τ a μ , с. 301.
199 Π ia κ та μ , τ. I, с. 262.
200 ί . ф ι λ ή μ ω ν. Δοκίμων περί τής . .. , τ. I, σ. 39, 62, 97, 205.
201 Αιών, άρ. 809, 10. IX. 1847.
202 ί . φ ι λ ή μ ω ν . Δοκίμων περί τής . . . , τ. I. εισαγωγή.
203 П а к т а м, т. I, с. 1. τ. II, с. V.
204 Π a κ та μ , τ. II, с. IV, V, 2—5.
205 Π a κ там, τ. Ί, с. 3, 7, 33, 47, 87, 117.
206 П а к т а м, τ. II, е. 3, 4.
207 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. 'Ιστορία . . . , σ. 264.
208 Π. Κ α λ λ ι γ δ ς . Μελέται καί λόγοι. ’Αθήνα, 1882, σ. ί, XI,
326, 327. Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Ό Μεσαιωνικός Ελληνι­
σμός καί ή στάσις τοϋ Νίκα κατά τόν Κύριον Π. Καλλιγδς. ’Αθή­
να, 1868, σ. 3—5.

320
209 Κ. Π α.π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Προλεγόμενα, σ. 12. εισαγωγή
τού Κ. Θ. Δημαρα, 23, 178.
210 Ίακ. Π ο λυ λ δ ς. Πόθεν ή μυστικοφοβία τού Κ. Σπ. Ζαμπελι-
ου. Σ τ ο χ α σ μ ο ί. Κέρκυρα, 1860, σ. 30—31, σημ. 1.
211 Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς. 'Ιστορία . . . , σ. 296—298.
212 Ά. Λ α σ κ α ρ ά τ ο ς. Τά μ υ σ τή ρ ια τής Κεφαλλονιδς. Κεφαλή-
νια, 1856, σ. 7, 50—51, 53.
213 Π a κ т а μ , с. 12.
214 Ή Λυχνίες, άρ. 16, 8. XII. 1860.
215 Ή Λυχνίες, άρ 12, 20. X. 1860; Ά. Λ α σ κ α ρ ά τ ο ς . ’Ιδού ό
άνθρωπος. έπίμέλεια Ί. Γ. Άλισανδράτος. ’Αθήνα, 1970. εισαγωγή
τοϋ Ί. Γ. Άλισανδράτου.
216 ’Α μ ε ρ ό λ η π τ ο ς . /Г. Τ σ ο υ κ α λ ά ς / . Περί τοϋ τρόπου καί
των μέσων δι ών πρόκειται νά μεταβλητή ή Φιλιππούπολις είς
Πλόβδιφ. φυλ. Α', ’Αθήνα, 1860.
217 Χρ. Π ε ρ ρ α ι β ό ς . Σύντομος βιογραφία τοϋ αοιδίμου Ρήγα
Φερραιοΰ τοϋ Θετταλοΰ. ’Αθήνα, 1860, σ. 36.
218 Τ. Σ τ α ύ ρ ο υ . Ό έν Κωνσταντινουπόλει Ελληνικός φιλολογι­
κός Σύλλογος. Τό υπουργείο τής παιδείας τοϋ Αλυτρώτου Ελληνι­
σμού. ’Αθήνα, 1967, σ. 14—16.
219 ,Π a κ т а м, с. 17.
220 ТТД ИА, ф. 161, (Μ. Гюмюшлердан), on. 3, а. е. 161. .Смараг­
да — М. Гюмюшле,рдан, 8/20. X. 1859, а. е. 1878, Д. Пападукас —
М. Гюмюшгердан. 23. Х. / 4. XI. 1862. За него вж.
Κ. Μ. Ά π ο σ τ ο λ ί δ η ς.. Ή τής Φιλιππουπόλεως Ιστορία, επιμέ­
λεια Γ. Ά . Μ έ γ α ς. ’Αθήνα, 1959, σ. 466—472.
221 Τ. Σ τ α ύ ρ ο υ. Ό έν Κωνσταντινουπόλει . . . , σ. 12; Στ. Π α-
π α δ ό π ο υ λ ο ς . ’Εκπαιδευτική καί κοινωνική δραστηριότητα τοϋ
Ελληνισμού τής Μακεδονίας κατά τόν τελευταίο αίοδνα τής Τουρ­
κοκρατίας. Θεσσαλονίκη, 1970, σ. 36; Εισαγωγή στήν ιστορία
των φιλεκπαιδευτικών Συλλόγων τής ’Οθωμανικής αύτοκρατορίας
κατά τόν 19 καί 20 αιώνα. — Παρνασσός, περ. II, 4, 1962, σ. 250.

Бележки
към глава IV

1 Γ. Ζ ε ύ γ ο ς . Σύντομη . . . , μ. II, σ. 50—51; Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς.

'Ιστορία τής νεότερης Ελλάδας . . . , τ. IT, σ. 81; В. Π α ν α γ ι ω-
τ ό π ο υ λ ο ς. Ή βιομηχανική . . . , σ. 41—42.
2 Κ. Μ. Γ ρ ά ф α ς. Ελληνική . . . , τ. II, σ. 15—17, 18.
3 Ν. Σ α ρ ί π ο λ ο ς. Αύτοβιογραφικά . . . , σ. 63—64.
4 Κ. Μ. Γ ρ ά ψ α ς. Ελληνική . . . , τ. II, σ. 22.
5 Π a κ т а м, с. 35, 317;
Ν. Σ α ρ ί π ο λ ο ς. Αύτοβιογραφικά .. . σ. 66.
6 Άλ. Ρ α γ κ α β ή ς . ’Απομνημονεύματα, τ. III, σ. 137; Κ. Μ.
Γ ρ ά ψ α ς. Ελληνική . . . , τ. II, σ. 317.
Националният въпрос 321
 7 Ν. Σ α ρ ί π ο λ ο ς. Αΰτοβιογραφικά . . . , σ. 72.
8 Κ. Μ. Γ ρ άψ α ς. Ελληνική . . . , τ. II, σ. 93, 95, 97.
Този факт е отбелязан с известна ирония от Раковски. Вж. В..
Т р а йко|в. Раковски .. . , с. 382.
9 Κ. Μ. Г ρ ά ψ α ς. Ελληνική . . . , т. II. σ. 53.
10 Π a κ т а μ , с. 50—53.
11 Ν. Δ ρ α γ ο ύ μ η ς. 'Ιστορικοί . . . , т. II, σ. 222.
12 Μ. Ά . Κ α ν ί ν η. Ή Ελλάς . . . , σ. 6, 13—14; Λ. Β ο ΰ λ γ α-
ρ η ς. Άποκαλυιρθύτω . . . , σ. 27.
13 Δ. Μ α λ ι ά δ ο ς. Ή πολιτική τής Ελλάδος καί ό μέλλων αυτής:
ήγεμιδν ή ή Ελλάς καί ’Αγγλία έν τη ’Ανατολή. ’Αθήνα, 1863,
σ. 5, 12.
14 Μ. Ά . Κ α ν ί ν η. Ή Ελλάς .. . , σ. 5.
15 ,Π a κ та , с. 6;
μ

Λ. Β ο ύ λ γ α ρ η ς. ’Αποκαλυφθήτω . . . , σ. 24.
16 Κ. Μ. Γ ρ ά ψ α ς. Ελληνική . . . , т. II, σ. 68.
17 П а к т а м. с. 94.
!S Π а к .та м, с. 284, 286-287.
19 Γ. Φ ι λ ά ρ ε τ ο ς. Ξενοκρατία . . . , σ. 123—142, 148.
20 П а к т а м, с. 150—151.
21 П а к т а м , с. .139—142;
Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς . Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. IT, σ. 175—179.
22 Ν. L é ν i d e s. Quelques mots sur la Grèce et l’ex roi
Othon adressés à l’opinion publique du monde civilisé. Bruxelles,
1863, p. 17, 21—24, 109.
23 Π. Σ ο ϋ τ σ ο ς . Λόγος εκφωνηθείς τή 19 ’Ιουλίου 1864 εις τήν
προαύλιου τής Μητροπόλεως ’Αθηνών κατά τήν αφιξιν των πληρε­
ξουσίων τής Έπτανήσου. ’Αθήνα, 1864; Ά. Γ ου δ ας. Παραινέ­
σεις πρός τήν Αύτού Μεγαλειότητα τόν μέλλοντα βασιλέα τής Ε λ ­
λάδος. ’Αθήνα, 1863, σ. 5, 15, 20—21, 28—29, 37—38.
24 Ή Κρητική έπανάστασις 1866—1869. ’Εκθέσεις των έν Κρήτη
προξένων τής Ελλάδος, τ. I. επιμέλεια Έλ. Πρεβελάκης, Β. Πλα-
γιανάκου — Μπεκιάρη. Μνημεία τής Ελληνικής Ιστορίας, τ. ΤΙ,:
τεύχος I. ’Αθήνα, 1967, σ. 56.
25 ’I. Μ ο υ ρ έ λ λ ο ς. 'Ιστορία τής . . . , τ. II—III. Έλ. Π ρ ε β ε ­
λ ά κ η ς . Ή Μεγάλη Κρητική ’Επανάσταση 1866—1869. — Β. Πε­
πραγμένα του- Β' Διεθνούς Κρητολογικοΰ συνεδρίου, τ. Δ'. ’Αθήνα,.
1969, σ. 401—418.
26 Израз на филелииствого «а демократ лчвите среди във Фран­
ция. дават съчиненията на Г. Флураис, 'посветени на гърците,
тяхната история и цивилизация. Вж.
G. F 1о u r е п s. Discours de l’Hellénisme. — L’Indépendance
Hellénique. 1-ère année, No 9, 28. III. 1866;
преведена «a гръцки и издадена в Румъния:
Περί Ελληνισμού. Βραΐλα, 1873;
La Question d’Orient et l’Insurrection crétoise. Paris, 1868;
също и H. Д а н о в а . Критското въстание. . . , c. 33—40, 45.
3 22
 27 Ί. Μ α μ λ ά κ η ς . Ό ’Αγώνας του 1866—1869 γιά την ένωση
τής Κρήτης, τ. I. Θεσσαλονίκη. 1942, σ. 80—81;
D. D ο n t a. Greece and the Great Powers 1863—1875. Thessalo­
niki, 1966, p. 59—60.
28 D. D ο n t a. Greece . . . , p. 58 suiv.;
И. Г. .Сей кейвич. Россня « Критпскюе восстание 1866—1869
г. Москва, 1970, с. 49, 145, 149.
29 В. Т р а й ков. Раковски . . . , с. 377.
30 М. L a s с а г i s. La Première . . . , p. 399—404, 410—425, 428—
433;
Г p. JaKi i i nh, В. В у ч к о в и h. Спюльна . . c. 315—330, 387.
31 Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . Ιστορία . . . , τ. II, σ. 378—380; Ί. Π.
Μ α μ λ ά κ η ς . Ό Αγώνας . . . , σ. 83—84.
32 Έπ. Δ ε λ η γ ε ώ ρ γ η ς . Πολιτικοί λόγοι 1863—1877. ’Αθήνα,
1880, σ. 244.
33 N. S a r i p ο 1 o s. Le passé, le présent et l’avenir de la Grèce.
Trieste, 1866, p. 23, 127, 141.
34 La séparation des deux éléments chrétiens et musulman comme
la solution la plus honnête et la plus praticable de la Question
d’Orient. Paris-Athènes, 1868, p. 5—7, 25—29.
35 A 1. S. B y z a n t i n o s . L’Insurrection de Candie et le gou­
vernement français. Leipzig, 1867, p. 12—13, 16—17.
36 A. B ο ΰ λ γ a ρ η ς. ΑποκαλυφΟήτω . . . , σ. 28—37; Ί. Π. Μ α μ-
λ ά κ η ς. Ό Αγώνας . . . , σ. 29 κέ.
37 И. Γ. C e η κ е ιβи я . Р осния и .. . , c. 102 и сл .
38 Έπ. Δ ε λ η γ ε ώ ρ γ η ς . Πολιτικοί λόγοι . . . , σ. 304—305; Έλ.
Π ρ ε β ε λ ά κ η ς . Ή Μεγάλη . . . , σ. 410.
39 J o b . Р и с ти h. Спольашии одноша и Cp&njie «oBHiero вре­
мева, 1860—1868. Београд, 1887, с. 443—460; по този въпрос вж. и
Έπ. Κ υ ρ ι α κ ί δ η ς . Ιστορία . . . , τ. II, σ. 382—392;
40 Ί. Μ α μ λ ά κ η ς. Ό ’Αγώνας . . . , σ. 82.
41 ίΠ a κ та μ , c. 94.
42 И. Γ. C е η κ е ,в и ч. Россия . . . , е. 104.
43 П а к т а м, е. 174—175.
44 ιΠ а к т а м, е. 103.
45 Македония, бр. 91, 21. X. 1868; бр. 4, 21. XII. 1867.
46 П а к т а м, бр. 7, 11. I. 1868, бр. 12, 17. II. 1868; Публици­
стиката на Л. Каравелов (1860—1869), т. I, изд. М. Димитров.
София, 1957, с. 235.
47 А. В ο ύ λ γ α ρ η ς. ΆποκαλυφΌήτω . . . , σ. 37—38;
BpieiMH, бр. 38, 7. V. 1866; Турция, бр. 46, 21. з. 1866, Македония,
бр. 21, 22. IV. 1866.
48 А. В ο ύ λ γ α ρ η ς. Άποκαλυφδήτω . . . , σ. 123.
49 Π a κ там, c. 42; И. Γ. С е л к е в и ч . Россия. . . , c. 174.
50 АВПР, Ф. Миюси1я ;в Афинах, 1866—1867, д. 888, л. 33—34, Ио-
нин — Новитав, Янина, 6/18. IV. 1866.

39.3
51 П la к там, л. 33.
52 П а к там.
53 ΓΑΚ, Συλλογή Ήλ. Στεκούλη, Θεμελιώδης νόμος τής Φάλαγγος
των Μυστών. άωξξ', φ. 1—10.
51 Π a κ т а м, л. 14.
55 Π а κ т а м, л. 000048.
56 АВПР, Ф. М|исс1ия в Афшмвс, 18(56—1867, д 888, л. 53. Η , —
ο η ιη η

Hobihkob, Янина, 10/22 май 1866.

57 П а к т а м, л. 50.
58 П а к там, л. 32—33, Ионин — Новивд.;, Янина, 6/18 април
1866.
53 П а к там, л. 56—58, Солун, 26 май/ 7 юни 1866. Анало­
гична инфррмация дават и австрийските дипломати:
Arhivele statului, fond Casa régala dossar 58/ 1866, f. 28, 34—36.
Bucarest, 30. IX. 1866. Eder — Mensdorff.
60 H. Д a h o в a. Критското ,въста,ние . . е. 40—46.
61 Έπ. Δ ε λ η γ ε ώ ρ γ η ς . Πολιτικοί λόγοι, σ. 291—326.
62 Е ш. B u r n ο u f. La Grèce en 1869. — B: Revue des Deux
Mondes LXXXI, Mai, 15, 1869, p. 476.
63 Ί. Σ κ α λ τ σ ο ύ ν η ς . Σκέψεις περί τής έν Έλλάδι βιομηχανίας.
’Αθήνα, 1868, σ. 29—30.
64 Έπ. Δ ε λ η γ ε ώ ρ γ η ς . Πολιτικοί λόγοι, σ. 304, 305, 326.
65 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. IT, σ. 297—298.
66 Η. Т о д о р о в . Писмо на Л. Вулгарнс до П. Хитов. — Исто­
рически преглед, г. XXIII, 1967, кн. 1, с. 98—102.
67 Ό γενικός πόλεμος καί τό ’Ανατολικόν ζήτημα κατά τόν Αγα­
θάγγελον. Μ. Βιστάκης ό Κρής. Μέρος Α'. Αθήνα, 1870.
68 Ά . ’Α λ ε ξ ά ν δ ρ ο υ . ’Απομνημονεύματα, σ. 10, 15—17, 36—37.
69 П а к τ a im, е. 106—109.
70 Ζ. Σ. Ζήτω ή 25 Μαρτίου. Ζήτω ή Ελλάς. Ζήτω τό έθνος. Ζήτω
ή Μεγάλη ιδέα, ή γενική άπελευίΐέρωσις καί ένωσις τής Ελληνικής
φυλής. ’Αθήνα, 1874, σ. 6.
71 Е V . Κ ο f ο s. The Eastern . . . , p. 43—46, 47—48.
72 Π а к т а м, с. 125—126.
73 Εύ. Κ ό φ ο ς. Ή έπανάστασις τής Μακεδονίας κατά τό 1878, ’Α­
νέκδοτα προξενικά έγγραφα μετά συντόμου ιστορικής έπισκοπή-
σεως. Θεσσαλονίκη, 1969, σ. 12—13;
The Eastern . . . , p. 90—92.
74 B. D i g е n i s. Quelques mots statistiques sur la Grèce. Mar­
seille, 1877, p. 10, 11, 61.
75 Μ. Δ ή μ ι τ σ α ς. ’Έλεγχος τοΰ ύπό Κηπέρτου έκδσθέντος έΟνο-
γραφικοΰ πίνακος τής Τουρκίας. ’Αθήνα, 1877.
76 An Ethnological Mar of European Тигкеу and Greece whith In­
troductory Remarks on the Distribution of Races in the Illyrian
Peninsula and Statistical Tables of Population. Ed. Stanford. Lon-

324
 don, (1877); Carte etnologique de la Turquie d’Europe et de la
Grèce et mémoire sur la répartition actuelle des races dans la pé­
ninsule Illyrique avec tableau statistique, publié à Londres par
Edward Stanford, traduit de l’anglais, Paris, 1877.
77 Έδουάρδου Στάνφορδ Εθνογραφικός χάρτης τής Τουρκίας καί
τής Ελλάδος μετά εισαγωγικών παρατηρήσεων περί τής διασπορδς
των φυλών έν τή ’Ιλλυρική χερσονήσω καί στατιστικών πινάκων
του πληθυσμού, έκδίδονται ύπό Ήρακλέους Λαζαρίδου. ’Αθήνα.
1877.
78 ΕΒΕ, Τμήμα Χειρογράφων. Α. 10 748. Κήπερτ—Παπαρρηγόπου-
λος, 26. IX. 1877, 3. X. 1877, 4/16. II. 1878.
79 Ά . P. Ρ α γ κ α β ή ς. ’Απομνημονεύματα, τ. IT, σ. 240; Κ. Π α-
π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Προλεγόμενα. σ. 22—24. εισαγωγή του
Κ. Θ. Δημαρα.
80 Εύ. Κ ό φ ο ς. Ή έπανάστασις . . . ,
Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . Οί επαναστάσεις . . . , σ. 59 κέ.
81 X. N ά λ τ σ α ς. Ή Συνθήκη του 'Αγίου Στεφάνου καί ό Ελλη­
νισμός. Θεσσαλονίκη, 1953.
82 La Grèce devant le Congrès, lettre de Μ. X. adresse à Μ. X.
Paris, 1878, p. 18—20, 23.
83 Εύ. K ό φ ο ς. Ή έπανάστασις . . . , σ. 13, 20—21.
84 П а к т а м, с. 84, бел. 1.
85 La Question d’Orient et la Grande idée hellénique proposée
comme solution. Lettre politique de M. traduite de grec par L. Eli-
ade — Bezanos et publiée par le soins de Michel Deffner. Athènes,
1878, p. 24, 52, 54, .60—62, 72.
86 Е V. K o f o s. . The Eastern , . p. 206.
87 П а н т а м , е. 196, 221.
88 Σ. Λ ά σ κ α ρ ι ς . Διπλωματική . . . , σ. 160—163.
89 Δ. Π ο υ ρ V α ρ 6 ς. Χαρίλαος Τρικούπης. Ή ζωή καί τό εργον
του. ’Αθήνα, τ. I—II. 1950;
Негова програмка статия по националния въпрос е публикувана
във в. "Ωρα, Ά θ. 2. ТИ. 1876.
Ε ν. K o f o s. The Eastern .. . , p. 44, 109.
90 Е V. K o f o s. The Eastern .. . , p. 196.
91 Π a κ т а м, c. 44, 135;
G. M a r k o p o u l o s . King George I and the Expansion of
Greece 1875—1878. — Balkan Studies, IX, 1968, No 1, p. 21—40.
92 Е V. K o f o s. The Eastern . . . , p. 43—44;
Ή έπανάστασις . . . , σ. 15—16, 134—135, 100—101.
93 Άρχεΐον Στεφάνου Δραγούμη. ’Ανέκδοτα έγραφα γιά τήν έπανά-
σταση τοϋ 1878 στή Μακεδονία, εισαγωγή, έπιμέλεια Ίω. Σ. Νοτά-
ρης. Θεσσαλονίκη, 1966, σ. 22, σημ. 1.
94 Εύ. Κ ό φ ο ς. ΤΙ έπανάστασις . . . , 21—22.
95 Σ. Λ ά σ κ α ρ ι ς . Διπλωματική .. . , σ. 143—144.
96 Εν. Κ ο f ο s. The Eastern. , ., p. 99.

325
 97 П а к там, с. 18, 99, 236-237.
98 П а к т а м, с. 43—44.
99 Н. Т о д о р о в . Априлското въстание . .., с. 150.
100 . Пак та.м, с. 152.
101 Е V. К ο ί о s. The Eastern ..., р. 79.
!02 К. Г ρ υ π ά ρ η ς. Λόγοι έκφωνηθέντες έν τη πλατεία 'Ομόνοιας
από τής 10 ’Απριλίου μέχρι 20 ’Οκτωβρίου 1876. ’Αθήνα, 1876,
σ. 6—8.
103 Π a κ т а μ , с. 27.
104 Στοά, όρ. 229, 22. IX. 1876.
105 Η. Т о д о р о в . Априлското въстание ..., с. 153.
106 Ά θ. Г ο ύ δ α ς. Τό παρελθόν, τό παρόν καί τό μέλλον τής ’Ανα­
τολής. ’Αθήνα, 1876.
107 ’А#. Γ ού δ α ς. Βίοι παράλληλοι, τ. II, ’Αθήνα, 1870. σ. XLT.
Аналопични идеи вж.:
’Ανατολή καί Δύσις. Έρμούπολις Σύρου, 1866, σ. 12. пи-. - ο Ν.
Ψ υ ρ ο ύ κ η ς . 'Ιστορικός χώρος καί Ελλάδα. ’Αθήνα, 1973.0.96.
108 Άθ. Γ ο ύ δ α ς. Τό παρελθόν . . . , σ. 9.
109 П а к та м, с. 10.
110 П а к т а м, с. 11.
1И; Вж. шо-поре бел. 85:
Τό ’Ανατολικόν ζήτημα καί ή Μεγάλη ιδέα ώς λΰσις αύτοΰ, διατρι­
βή έπιστολιμαΐα ύπό ,έκδοθεϊσα επιστασία Μ. Δέφνερ. ’Αθήνα,
1878.
112 J. Cartwright.
Ή Ελλάς καί τό συγκροτηθησόμενον Συνέδριον. μετάφρ. Άλ. Κα-
ράλης. Έρμούπολις Σύρου, 1878.
113 Η. Т о д о р о в . Априлското въстание..., с. 158.
114 П а к т а м, е. 154.
115 Е V. K o t o s . The Eastern .. . , р. 79, 103 suiv.
116 Εύ. Κ ό φ ο ς. Ή έπανάστασις . ..., σ. 26—27, 29.
117 η . Τ ο д ο ρ ο ;в. Априлското въстание .. . , с. 155—158:
Εύ. Κ ό φ ο ς. Ή έπανάστασις . . . , σ. 1—19.
118 Η. Т о д о р о ® . Априлското въстание..., е. 155.
119 Т. Пее;в. Българската легия в Гърция през 1877 г. (Из­
вадки от моите спомени). — Македонски преглед, т. III, кн. 4.
София, 1927, с. 27—45.
120 Н. Т о д о р о в . Априлското въстание..., с. 155.
121 А. В ο ύ λ γ α ρ η ς. Άποκαλυφθήτω . . .
122 Ε ν. K o t o s . The Eastern . . . , p. 66—67.
123 Άρχεΐον Στεφάνου Δραγούμη . . . , σ. 375.
124 Π. Γ. Π ο λ ί τ η ς . ’Απομνημονεύματα περί τής τελευταίας έν
Θεσσαλία έπαναστάσεως. ’Αθήνα, 1879, σ. 16.
125 Η. Т о д о р ο®. Априлското въстание .. . , с. 158.

326
*26 Е V. К о f о s. The Eastern .. р. 96—97.
327 Π. Г. Π ο λ ί τη ς. ’Απομνημονεύματα . . . , σ. 16—17, 5—7.
128 Γ. Κ ο ρ δ άτ ο ς. Ιστορία τής νειοτερης . . . , τ. IT, σ. 333—334.
129 П а к т а м, с. 463—466;
Β ο υ ρ ν Gς. 'Ιστορία . . . , σ. 480—481.
130 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεότερης . . . , τ. IT, σ. 469.
131 F. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία του έλληνικοΰ εργατικού κινήματος.
III εκδ. ’Αθήνα, 1972, σ. 327 ; Γ. Φ ι λ ά ρ ε τ ο ς . Ξενοκρατία . . . ,
σ. ΤΙΙ—T ill, εισαγωγή τοΰ Θ. Παπαδοπούλου.
132 ’Ανατολή, άρ. 4, 17. III. 1877, σ. 58—59.
133 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεότερης . . . , τ. IT, σ. 327—328;
Γ. Φ ι λ ά ρ ε τ ο ς . Ξενοκρατία . . . , σ. T ill—IX. εισαγωγή τοΰ Θ.
Παπαδοπούλου. Κ. Μ ο σ κ ό φ. Ή έΰνική . . . , σ. 200—201.
534 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τοΰ ελληνικού . . . , σ. 16—18, 52—54.
i35 Γ. Κ ο ρ δ άτ ο ς. 'Ιστορία τής νεότερης Ελλάδας, τ. IT, σ. 17.
336 Άλ. ’Α λ ε ξ ά ν δ ρ ο υ . ’Απομνημονεύματα . . . , σ. 108;
Ρ. B a u d i n . Les Volontaires Hellènes en France. Constanti­
nople, 1871, p. 5.
!37 K. Μ ο σ κ ό φ. Ή εθνική . . . , σ. 177, 181.
138 Άλ. ’Α λ ε ξ ά ν δ ρ ο υ . ’Απομνημονεύματα . . . , σ. 108.
339 Π. Γ. Π ο λ ί τ η ς. Απομνημονεύματα .. . , σ. 12.
340 Γ. Φ ι λ ά ρ ε τ ο ς. Ξενοκρατία .. . , σ. 9—10.
141 П а к та м, с. 78.
342 Κ. Μ ο σ κ ό φ. Ή εθνική . . . , σ. 201—205; Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς.
'Ιστοοία τοΰ ελληνικού έογατικοΰ . . . , σ. 56—65.
143 V. G. M a r s h a l l .
Φωνή υπέρ τής Ελλάδος, μετάφρ. Π. Δρακούλης. Πάτρα, 1889,
σ. 92—93.
144 Η. Κ ο r i s i s. Die politische Parteien Griechenlands..., S.
129; B. M a c h i o p o u l o s . Die Geschichte der sozialen Frage
und des Sozialismus in Griechenland 1821—1961. Hannover, 1961,
S. 53 suiv.
145 X p. X ip и c τ o в. Аграрните отношения в Македония през
XIX в. и началото на XX в. София, 1964, .с. 104—105;
Γενικός κανονισμός άφορόν τήν διεύΟυνσιν των έν Θεσσαλία καί
Μακεδονία κτημάτων τής αυτού έξοχότητος τοΰ Χριστάκη έφέντη
Ζωγράφου. Κωνσταντινούπολή, 1877.
346 Ν. Σ β ο ρ ω ν ο ς . Επισκόπηση . . . , σ. 98.
147 Ε ν. Κ ο f ο s. The Eastern . . . , p. 19, 29—30.
148 Ήλ. Τ α Vτ α λ ί δ η ς. Βίος .. . , σ. 35—27, 39—42;
Ε ν. K o t o s. The Eastern . . . , p. 33, n. 1—2, p. 87—88, 223.
149 E m. B u r n o u f. La Grèce . . . , p . 474, 479;
K. Β α β ο ύ σ κ ο ς . ΊΙ Μεγάλη ιδέα . . . , σ. 29, σημ. 1;
Македония, г. II, бр. 14, 2. III. 1868; Свобода, г. I, бр. 7, 17. XII.
1869.
150 ΕύΟύφρων ή αυτοσχέδιοι στοχασμοί περί γνησίου Ελληνισμού

327
 καί ύπέρ τής Συμφιλιώσεως των λαών τής ’Ανατολής. Κωνσταντι-
νούπολις, 1869, 6—7, 8, 14—15, 18—21, 23—24, 36.
151 Βλ. Γ α 6 ρ ι η λ ί δ η ς. Ή Ελλάς καί ό Πανσλαβισμός. Αθήνα,
1869.
152 С. Ρ ар а с о s t e a — D a n i e l o p o l u . La vi e. . . , p. 3,
326—328; N. C a m a r i a n o .
Ή άπήχηση τής Κρητικής έπανάστασης στον ρουμανικό τύπο τής
έποχής. — Β: Πεπραγμένα τοϋ Β' Διεθνούς Κρητολογικοΰ Συνε­
δρίου,4 . Δ', ’Αθήνα, 1969, σ. 122—123.
153 Ε ν. Κ ο f ο s. The Eastern ..., p. 19, 29—30, 223.
154 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς. 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. IT, σ. 310—311.
165 Δ. Ά ρ ι σ τ ά ρ χ η ς — Β έ η ς . Τό Βουλγαρικόν ζήτημα, αί
πλεκτάναι τοϋ πανσλαβισμού έν ’Ανατολή, τ. II, ’Αθήνα, 1875,
σ. 6—7, τ. II, σ. L.
156 Δ. ’Α ρ ι σ τ ά ρ χ η ς — Β έ η ς . Φύρδην—Μίγδην, ’Αθήνα, 1878,
σ. 11, 18, 25.
157 Λ. Β ο ύ λ γ α ρ η ς. Άποκαλυφθήτω .. . , σ. 27—28.
158 Ε γ. Κ ο f ο s. The Eastern . . p. 84, 85, n. 3.
159 П а к т а м, е. 230—231.
160 Е V. K o t o s . The Eastern . . p. 33, n. 2.
161 A. B ο ύ λ γ α ρ η ς. Άποκαλυφθήτω .. . , σ. 27—28, 47—50.
162 Ε ν. K o t o s . The Eastern, p. 33, n. 1.
163 ’Ανατολή, άρ. 1, 24. II. 1877, σ. 1—2, 12—15, 19—26, 58—59.
164 Δ. Ά ρ ι σ τ ά ρ χ η ς . — Β έ η ς . Τό Βουλγαρικόν . . . ,
манто и у Оправдателен отговор на един българин на статията в
„Ирис“. .„Иеточник и щел .на българския въпрос“. Превод от
Гръцки Л. Д. Бояджиев. Русе, 1872, с. 2.
165 К и р и л , Патриарх Български. Принос към българския
'Църковен въпрос. Документи от австрийското консулство в Со­
лун. София, 1961 ,с. 173, манто и
/X. Δ η μ ό π ο υ λ о с/. Ή στρατιωτική ζωή έν Έλλάδι. Βραΐλα,
1870. II εκδ. Αθήνα,' 1970, σ. 7—8.
166 ΑΜΑΕ, Corr. pol. Grèce, ν. 50, ί. 316, Athènes, le 18. XI. 1848.
Thouvenel à Bastide;
Μ. Μ η ν ά ς. ’Έλεγχος των κατήγορων τής είς πρεσβείαν άζιώσεως
τοϋ Κυρίου Σίνα. Παρίσι, 1858; Ίω. Σ κ υ λ ί σ σ η ς . "Έλληνεςκαί
Έλλαδίται. — Ημέρα, 13. Τ. 1865, 24. VI. 1865.
167 За активността на .ашюпоште — дружествата за разпростра­
неш е на гръцка просвета, вж.
AL D u m o n t . Les Syllogues en Turquie. — Annuaire de l’Asso­
ciation pour l’encouragement des études grecques en France, 8,
1874, p. 527—538; Q u e u x d e S a i n t H i l a i r e . Des Svllogues
grecs en Orient et en Europe et du progrès des études littéraires
dans la Grèce de nos jours. — Annuaire de l’Association pour l’en­
couragement des études grecques en France, 11, 1877, p. 288—322;
K. B ο 6 ο λ ί ν η ς. Ό „Παρνασσός“ . . . ; Τ. Σ τ α ύ ρ ο υ. Ό έν

328
 Κωνσταντινουπόλει . . Σύλλογος . . . ; Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . .
Εισαγωγή . . . ; Εκπαιδευτική . . .
168 Π. Н и к о е . Възраждане .. . , с. 225—226; Ст. Чи л и н -
пи р ов . Българските читалища преди Освобо жде нието. София,
1930, с. 40—43; М. А р и ia у д о в. Екзарх Иооиф и българска­
та културна борба след създаването на Екзархията, т. I, София.
1940, с. 129.
169 Σύλλογος . . . , σ. 55, 56—59.
170 П а к та м, с. 68—69.
171 ЦДИА, Ф. 161, оп. 3, в. е. 2697. Писмо от председателя на
дружеството до ιΜ. Гюмюшгердан. 7/19. III. 1872.
172 П а к т а м, ta. е. 260. Писмо на гръцкия консул в Родосто
:П. Василиалос до М. Гюмгошлердан. 23. I. /4. II. 1872.
173 Σύλλογος . . . , σ. 77—81.
174 Ε ν. K o f o s . The Eastern ..., p. 31, n. 1.
175 Σύλλογος πρός διάδοσιν των Ελληνικών γραμμάτων. ’ΈκΌεσις
τής άγωνοδικοΰ επιτροπής περί τού άνωνύμου διαγωνισμού. ’Αθή­
να, 1874, σ. 8—9.
176 Τ. Σ τ α ύ ρ ο υ. Ό έν Κωνσταντινουπόλει .. . , σ. 76.
177 ЦДИА, Φ. 161, ο:π. 3, а. е. 1424. Емилия Клена до М. Гюмюш-
гердан, 1/13. XII. 1870, 1651, К. Мицора до М. Гюмюшгердан,
17/29. II. 1872 — 29.XII. 1873, 2902. Писма на Цариградското дру­
жество до М. Гюмюшгердан, 10/22. XI. 1877. 2697. Писмо от
Атинското дружество до М. Гюмюшгердан, Атина, 7/19. III.
1872.
178 Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . Εισαγωγή . . . , σ. 253—256.
179 Τ. Σ τ α ύ ρ ο υ . Ό έν Κωνσταντινουπόλει . . . , σ. 83; Σύλλο­
γος . . . , σ. 52.
180 Σύλλογος . . . , σ. 79.
181 Ί. Ψ υ χ ά ρ ης. Τό ταξίδι μου. έπιμέλεια Άλ.Αγγέλου. ’Αθή­
να 1971. σ. 201; Ρ. Στ αυ ρ ί δ ο υ—Π α τ
. . . , σ. XXX—XXXI; Άλ. Π ά λ λ η ς. Μπρουσός. επιμέλεια Έμμ.
Μοσχονδς. Αθήνα, 1975. σ. ΧΤΙ, XXIII—ΧΧΪΥ. εισαγωγή τού
Έμμ. Μοσχονά.
182 Τ. Σ τ α ύ ρ ο υ. Ό έν Κωνσταντινουπόλει . . . , σ. 22; Σύλλογος
. . . , σ. 64—67.
183 Στ. Π α π α δ ό π ο υ λ ο ς . Εισαγωγή . . . , σ. 251.
154 G. D ’ E i c h t h a l . Notice sur la fondation et le développe­
ment de l’Association pour l’encouragement des études grecques
en France (Avril 1867—1877). Paras, 1877.
iss П а к т а м, c. 36.
186 П а к т а м, c. 43.
187 Ή. H и κ о в. Възраждане . , с. 145.
188 Μ. Г ε δ é ω V. Έγγραφα πατριαρχικά καί συνοδικά περί τού
βουλγαρικού ζητήματος /1852—1873/. Κωνσταντινούπολή, 1908,
σ. 114—121.

329
 За Григорнй VI вж. Т. Ф « л и π и к>:в. Вселенский патриарх
.Григорий VI и среко- б о т а рекая раопря. 'Саиктпетербу|рг, 1370.
189 П. Ни к о в . Възраждане . . с. 150.
190 ЦГИА, Ленинград, ф. 797, т . 27, д. 426, ч .VII, л. 239 -241,
Депеша на Нювнков, Корфу, 8/20. V. 1869.
191 Пак· т а-м, ч. IX, л. 91—93. Копие югг депеша на граф Игна­
тиев, Цариград, 21. IV./3. V. 1870, и л. 123—126, Ива.ноо — Игна­
тиев, Одрин, 10. з. 1870.
192 П а к та.м, л. 171—172. Докладна Сабуров, Атина, 19. VI/
1. VII. 1871.
193 П а к т а м, л. 186—188. Доклад на Сабуров, Атигна, 1/24. V.
1871.
194 П а к т а м, също и у П. Н и к о в . Възраждане..., с.
292—294.
195 ЦГИА, Ленинград, ф. 797, on. 27, д. 426, ч. IX, л. 186—188.
Доклад на Сабуров, Атина, 12/24. V. 1871.
За руското становище пю българския църковен въпрос вж. 3.
М а р к о в а. Българският църковен въпрос в руската
историческа литература. — Ист. преглед, 1975, кн. 3, с. 120 и сл.
Българското .. . , с. 190 и ся.
ϊ9δ Μ. Θ. Α ά σ κ α ρ I ς. Τό ’Ανατολικόν . . . , σ. 271—279;
197 ЦГИА, Ленинград, φ. 797, οιπ. 27, д. 426, ч. XI, л. 2—5. Де­
пеша на граф Игнатиев до канцлера, 11/23. V. 1872'.
198 Π. Н и к о в. Възраждане .. ., с. 301.
199 ЦГИА, Ленинград, ф. 797, оп. 27, д. 426, ч. XI. л. 125. Сек­
ретна депеша на Сабуров, Атина, 5. II. 1872, л. 439 и сл., л. 443—
445. Писмо на протойерей Базаров до д-ра на Азиатския депар­
тамент, Цариград, 16. V. 1872.
200 П а к та м, л. 54—55. Депеша на граф Игнатиев, Цариград,
25. Ι./6. II. 1872.
Στ. Κ α ρ α Ό ε ο δ ω ρ ή ς . Λόγος . . . . σ. 8—9; ΕΑΔΦ. Ό Βουλγα-
ρισμός πρό του Ιστορικού, τού εθνολογικού καί εκκλησιαστικού
βήματος. Κωνσταντινούπολις, 1864. σ. 6; Εύστ. Κ λ ε ό β ο υ λ ο ς .
Λόγος εις τό ιερόν μνημόσυνον τού αοιδίμου Νικολάου Άριστάρ-
χου μεγάλου λογοθέτου τής τού Χριστού Μεγάλης εκκλησίας. Κων-
σταντινούπολις, 1866. σ. 18—19;
Le Bulgarisme de Philippoupoli. Constantinople, 1869, p. 4—6.
202 Εκκλησιαστική επιθεώρησις. περ. B', τ. 2, Κωνσταντινούπολις,
1872, σ. 157.
203 П а к т а м, с. 158.
204 !П а к т а м, т. ill, с. 35—36.
205 ЦГИА, Ленинград, ф. 797, on. 27, д. 426, ч. XI, л. 536—540,
Депеша «а граф Игнатиев, Цариград, 22. VIII./3. IX. 1872.
206 П а к т а м, л. 506, Пере иани — МИД, Атина, 3. VII. 1872.
207 П а к т а м, л. 134—135. Граф Игнатиев до д-ра на Азиат­
ския департамент, Цариград, 19. II. 1871.

330
208 П а к т а м, л. 519—521. Депата на -граф Игнатиев, Цари­
град, 18/30. VII. 1872, л. 536—(540. Дешеша .на граф Игнатиев,
Цариград, 22. VIII./3. IX. 1872.
209 Μ. Г ε δ έ ω ν. ’Έγγραφα . . . , σ. 332—335;
Ив. С she r а, ров. Отношенията между българската църква
и другите православни църкви след провъзгласяването на с.тиз-
1мата. Църковен архив, г. Ill — IV, 1926—1928. Софии, с. 3—4.
210 Ε ν. К о f о s. The Eastern . .., р. 52—55.
211 П а к та м, c. 55.
242 П а к т а м, c. 56.
213 П а к т а м, с. 190.
214 К и р и л, Патриарх Български. Принос ..., с. 192.
215 Ε ν. К о f о s. The Eastern . .., р. 61.
216 Вж. бел. 326 към глава II.
217 Г. Т р у 6 е ц к о й. Рюсоия и .. ., с. 492—493;
La Question d’Orient précédée du conflit gréco-bulgare. Alençon,
1875, p. 20, 21, 22.
218 Ί. Δ η μ η τ ρ ι ά δ η ς . Γραμματική τής σλαβωνικής γλώσσης.
Κωνσταντινούπολή, 1850, σ. 2.
219 Μ. Γ ε δ έ ω ν. Μνεία των πρό έμοΰ, 1800—1863—1912. ’Αθήνα,
1936, σ. 90—91, 292—295, 297, 299.
220 ЦГИА, Ленинград, ф. 797, . 27, д. 426, л. 151—154. Донесе­
ο ιπ

ние на Золотарев, Одрин, 14/26. VIII. 1863.

221 Έ. К α υ σ ο κ ά λ υ 6 ο ς. Τό Οικουμενικόν πατριαρχείον καί
οί Βούλγαροι. /1874/, σ. 10.
222 Τό σχίσμα του Οικουμενικού Πατριάρχου ’Ανθίμου τού ΣΤ' καί
ή Βουλγαρική Εξαρχία. Κωνσταντινούπολή, 1875. σ. 9.
Аналогични мисли откриваме и в една издадена в Атина брошу­
ра, която пропагандиpia идеята 1за компромисно решение на бъл­
гарския църковен въпрос:
Μία σελίς εκ τής Ιστορίας τής συγχοόνου έκκλησίας. Σκέψεις ένός
ορθοδόξου. ’Αθήνα, 1874, σ. 9, 12—14, 19.
223 Π. Σ ο ϋ τ σ ο ς. Ή Χαριτίνη ή τό κάλος τής χριστιανικής θρη­
σκείας. ’Αντίδοτων των κατά τής θεότητος τού ’Ιησού Χριστού λη-
ρημάτων τού Έρνέστου Ρενάν. ’Αθήνα, 1864. σ. 137, 159; Δ.
Μ π ά λ α ν ο ς . Έρνέστος Ρενάν. ’Αθήνα, 1923, σ. 48—49.
C. W a c h s m u t h Ή άρχαία Ελλάς έν τη νέα. μετάφρ. Έμμ.
Γαλανός. Κεφαλλήνια, 1868; Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς. Προ-
λεγόμενα, σ. 6. εισαγωγή τού Κ. Θ. Δημαρά.
225 Ν. Κ α λ ό γ ε ρ ό ς . Λόγος κατ’ εντολήν τής εκκλησίας εκφωνη­
θείς κατά τήν έξ ’Οδησσού εις ’Αθήνας μετακομιδήν των ιερών
λειψάνων τού αοιδίμου πατριάρχου Κωνσταντινουπόλεως Γρηγορί-
ου τού Ε' . ’Αθήνα, 1871.
226 L’église orthodoxe d’Orient et les deux autres grandes commu­
nions Chrétiennes. Article publié en grec le 1 / 13. VIL 1853 dans
la Pandore, p. 1, 4. 20—21.

331
227 Σπ. Π. Λ ά μ π ρ ο ς . Καρολιδεΐοι άνεπιστασίαι. ’Αθήνα,
1892, σ. 8—9.
228 С. P a p a r r i g o p o u l o s . Histoire de la civilisation hellé­
nique, Paris, 1878.
229 Έμμ. Φ ρ α γ κ ί σ κ ο ς . Μιά έκθεση τοϋ Φ. Ίωάννου, Κ. Πα-
παρρηγοπούλου καί Σ. Κουμανούδη πρός τήν επιτροπή Κοραή
/1873/. — Ό Έρανιστής, έτ. Η', τ. 48, Τόμος Δ. Σ. Γκίνη. ’Αθήνα,
1970, σ. 332.
230 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . 'Ιστορία τοΰ Ελληνικού έθνους,
έκδ. Π. Καρολίδου. τ. ΙΥ ’Αθήνα, 1932, σ. 81—82. /I έκδ.
1874—1878/
231 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . ’Επίλογος τής ιστορίας τοϋ Ε λ­
ληνικού έθνους. ’Αθήνα, 1877, σ. 407, 396.
232 Δ. Θ ε ρ ε ι α V ό ς. ’Ολίγα περί τοΰ εθνικού καί πολιτικού βίου
των Ελλήνων. Τεργέστη, 1868, σ. 28, 46—47, 53, 87.
233 Μέλισσα των βιβλίων, έκδ. Ν. καί Δ. Καραβία, τ. 1, τεύχος Α%
’Αθήνα, 1974, σ. 12—14; Κ. Σ ά θ α ς . ’Έκθεσις πρός τό 'Υπουρ-
γεΐον τής δημοσίας έκπαιδεύσεως περί τής άποστολής μου πρός
έξερεύνησιν των έν ταΐς βιβλιοθήκαις άποκειμένων Ανεκδότων
μνημείων. Βενετία, 1872.
234 Μέλισσα των βιβλίων . . . , σ. 12, 121·—122.
235 Άθ. Γ ο ύ δ α ς. Τό παρελθόν . . . , σ. 6, 11.
; ';8 ·1 ! a κ τ a μ , c. 10.
237 Π. Κ α λ λ ι γ ά ς Μελέται καί λόγοι. ’Αθήνα, 1882. σ. 326, 327;
Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Προλεγόμενα. σ. 22. εισαγωγή τοϋ
Κ. Θ. Δημαρά.
238 Π. Π ο λ ίτ η ς. ’Απομνημονεύματα . . . , σ. 4; ’Ανατολή, άρ. 8,
4. Υ. 1877, σ. 58.
239 Π. Κ α ρ ο λ ί δ η ς. Σύγχρονος ιστορία . . . , τ. I, σ. 45.
240 Κ. Σ ά θ α ς . Τουρκοκρατούμενη Ελλάς, σ. 619—657; Νεοελλη­
νική φιλολογία, ’Αθήνα, 1868.
241 Κ. Σ ά θ α ς. Τουρκοκρατούμενη . . . , σ. 468.
242 Δ. A ι ν ι ά ν. "Απαντα, σ. 455—460, 502—514.
243 /Ν. Σ α ρ ί π ο λ ο ς/. Οί φαναριώται. /1876/, σ. 17, 24.
244 Έμμ. Φ ρ α γ κ ί σ κ ο ς . Μιά έκθεση . . . , σ. 332.
245 Μ. Φ. Ζ α λ λ ώ ν η ς. Πραγματεία περί των Ηγεμόνων τής Μολ­
δοβλαχίας. μετάφρ. Βλ. Ί. Βαλτινός. ’Αθήνα, 1855.
246 Έμμ. Ρ ο ΐ δ η ς. Ή πάπισσα ’Ιωάννα. Μεσαιωνική μελέτη. ’Α­
θήνα, 1866; Άλ. ’Α γ γ έ λ ο υ . Ή εκκλησία, ,,Ή Πάπισσα“, όΡοΐ-
δης. ’Εποχές, Μάρτιος, 1967.
247 Χρυσαλλίς, τ. Δ', φυλ. 80, 30. ΙΥ. 1866. σ. 187—189.
248 Έμμ. Ρ ο ί δ η ς. Σκαλαθύρματα. — ’Αττικόν ήμερολόγιον τού
έτους 1871. έκδ. Εΐρ. Άσωπίου. ’Αθήνα, 1870.
249 Έμμ. Ρ ο ΐ δ η ς. ’Έ ργα, τ. ΥΙ, Πάρεργα καί παραλειπόμενα.
’Αθήνα, 1913, σ. 118—121.

332
250 Έμμ. P o ΐ δη ς. Τά είδωλα, γλωσσική μελέτη. ’Αθήνα, 1893.
251 Γ. Κ ο ρ δ ά τ ο ς . 'Ιστορία τής νεώτερης . . . , τ. IT, σ. 17.
252 Έμμ. Ρ ο ΐ δ η ς. ’Έργα, Τ , Μελέται φιλολογικοί — καλλιτεχνι­
κοί — φιλοσοφικοί, έπιμέλεια Δ. Πετροκακκίνου, Ά. Άνδρεάδου.
’Αθήνα, 1913, σ. 85.
253 Κ. Θ. Δ η μ α ρ ά ς . Ή δεξίωση του Heine στόν χώρο τής ελ­
ληνικής παιδείας. Heinrich Heine, 1797—1856. ’Αθήνα.
254 ’Αττικόν ήμερολόγιον του έτους 1898. ’Αθήνα, 1898. σ. 103—-
107. Χρυσαλλίς, τ. I, φυλ. 17, 1.ΙΧ. 1863, σ. 548; Στ. Κ ο υ μ α -
V ο ύ δ η ς. Συναγωγή λέξεων ύπό των λογιών πλασθεισών άπό τής
'Αλώσεως μέχρι των καθ’ ήμδς χρόνων, τ. I. ’Αθήνα, 1900, σ. 629.
Спарел От. Хумааудие .И.р. Асоииюе наричал „мегалоидеатство-
то“, т. е. преклонението пред Метали идея болест.
255 G. D ’ E i c h t h a l . L’Usage pratique de la langue grecque.
Paris. 1864. и гръцкото й издание; (с участието «а Рениерис),
Περί τής πρακτικής χρήσεως τής ελληνικής γλώσσης. Παρίσι, 1864.
256 ρ Σ κ ο ρ δ έ λ η ς . Θρακικαί μελέται, Λειψία, 1877; Γ. Σ κ ο ρ-
δ έ λ η ς . Τό χωρίον τής Ροδόπης. ’Αθήνα, 1875; Περί Θράκης.
Κωνσταντινούπολις, 1865; Π. Κ ο υ π ι τ ώ ρ η ς . ’Αλβανικοί μελέ-
ται. ’Αθήνα, 1878; Θ. Ά . Π α σ χ ί δ η ς. Οί ’Αλβανοί καί τό μέλ­
λον αυτών έν τώ Έλληνισμώ. ’Αθήνα, 1879; Γ. Χ α σ ι ώ τ η ς . Πε­
ρί Ζαγωρίου. — Χρυσαλλίς, έτ. IT. φ. 74, 30. I. 1866; Μ. Δ ή μ ι-
τ σ α ς. ’Αρχαία γεωγραφία τής Μακεδονίας, μ. I, ’Αθήνα, 1870, μ.
II. 1874; N. I. Κ. 'Ιστορία των Βουλγάρων. ’Αθήνα, 1877; X. Δη-
μ ό π ο υ λ ο ς . Έπιθεώρησις των ’Ανατολικών εθνών, τ. I, φ. Α',
Βουκουρέστι, 1863. σ. 15, 64; τ. II. 'Ιστορία τών Βουλγάρων, Βραΐ­
λα, 1866, σ. 133.
257 Γ. Β α κ α λ ό π ο υ λ ο ς. Πραγματεία περί του νόμου τών διδα­
κτικών βιβλίων καί χρήσεως αύτών, καθ’ δσογ άφορδ τά γεωγραφι­
κά καί ιστορικά. ’Αθήνα, 1885, σ. 20.
258 Σ. Ν. Β α σ ι λ ε ι ά δ η ς. Δράματα, Άττικαί νύκτες. ’Αθήνα,
1873, σ. 16.
259 Κ. Π α π α ρ ρ η γ ό π ο υ λ ο ς . Προλεγόμενα. σ. 29. εισαγωγή
του Κ. Θ. Δημαρδ.
260 Ίω. Ψ υ χ ά ρ η ς. Τό ταξίδι μου, σ. 66.

Бележки
към заключението
4 Γ. Τ ε ρ τ σ έ τ η ς . "Απαντα, τ. I. ’Αθήνα, 1958, σ. 293.
2 Κ. Θ. Δ η μ α ρ δ ς. Τής Μεγάλης .. . , σ. 16.
■
3 В. Бпталофос, цитиран по в. Право, т. IV. б р . 12, 1. V. 1869.
4 В. И. Л е н и н. Поли. <сю|б|р. соч., т. 41, с. 168.
5 Στ. Κ ο υ μ α ν ο ύ δ η ς . Συναγωγή .. . , σ. 665.

333
6 Г. С. ' Р а к о в с к и . Защо ся изключва г.рько-,елински наз-
ва:н народ от съюза на народите, коим принадлежи рошението
въсточнапо въпроса. — |Бъдъ1щнаот, г. I, бр. 4, 29. III. 1964. Мно­
го характерно е обстоятелсивото, че ш;мю една година след авоя
ОП1ИТ да осъществи 1едИ|НЮД1ейств1и|е с цръциите революционери в.
Атина Раковски публикува своята брошура, посветена на Мета­
ли идея, ,в която цитира подробно трудовете на гръцки автори,
пропагандиращи идеята аа е1ли|ииз!ир1ал1е на |н1егръцит1е. Вж.: Г.
С. Р а к о в с к и . Българскьш вершоповеден въпрос..., с„.
10'6—il 07, където Раковски ое позовава на 'книгата на прочутия
за времето ш гръцки просветен Де1ец X. Лампукис:
Χρ. Π α μ π ο ύ κ η ς . Συνέχεια λόγων. ’Αθήνα, 1863, σ. 66.
7 X ρ. Б ο T i e в. Съчинения. Под ред. Μ. Димитров, τ. II, София,
1949, е. 19, 22. Статии от в. Знаме, бр, 3 ,22. XII. 1874.
8 Л. К а р а в е л о в . Статия, „йратя мои“. Народност, г . II.
бр. 16, 9. III. 1869.

* Поради технически съображения в бележките на гръцки език

е поставено ударението „оксид“ (вместо „вария“.
** След предаването аа лечат на ръкописа иа книгата се появи­
ха и имах достъп до редица публикации, които хвърлят светлина
върху някои проблеми, засегнати в настоящия труд. Информа­
цията, получена от тях не е отразена и използувана .при оконча­
телното редактиране на текста. По-главните .публикации от тях
са:
Б. Т р а й к о в. Идеологически течения и 'програми в национал­
но-освободителните движения на Балканите до 1878 г. Софии,
1978.
А. !Ко зм н г. Нация в истории и соврем|аниости. Москва, 1978.
,Н. Б о н ч е в . Франция в българското духовно възраждане.
София, 1979. ,
М. С то ЯЖ'ов. Стари гръцки книги в България. София, 1978.
Δ. Κουτροΰμπας. Ή Μεγάλη ιδέα κατά τήν έποχήν τοϋ Κριμαϊκού
πολέμου /1853—1856/. —Έπετηρίς εταιρίας στερεολλαδικών μελε­
τών. τ. Ε', εις μνήμην Γ. Τ: Κόλια. ’Αθήνα, 1974—1975.
Κ. Τ σ ο υ κ α λ ά ς . ’Εξάρτηση καί άναπαραγωγή, ό κοινωνικός
ρόλος των εκπαιδευτικών μηχανισμών στήν Ελλάδα /1830—1922/.
’Αθήνα, 1977.
Εύ. Σ ο υ λ ο γ ι ά ν ν η ς . Μυστική έταιρία ύπέρ τοϋ άλυτρώτου
Ελληνισμού καί σχέδιο „Πολιτεύματος“ τών „υπεροριών“ Ελλή­
νων. /1839/. —Κείμενα καί μελέται νεοελληνικής φιλολογίας. 116.
’Αθήνα, 1977.
'Ιστορία τοϋ Ελληνικού έθνους, τ. ΙΓ', ’Αθήνα, 1977.
Γ. Λ έ φ α ς . Ό ’Αλέξανδρος Σούτσος καί οί έπιδράσεις τοϋ έργου
του στους συγχρόνους του. ’Αθήνα, 1979.

334
St. G. X y d.i.s. Modern Greek Nationalism. ·— In: Nationalism-
in Eastern Europe, ed. I. Lederer, P. Sugar. University oi Waching-
ton Press. 1973, p. 207—258.
K. D e u t s c h . Nationalism and Social Communications. Second
ed. MIT Press.
C. P a p a c o s t e a — D a n i e l o p o l u . Intelectualii romani din
Principale §i cultura greacä, 1821 —1859. Bucure$ti, 1979.
 НАДЯ ХРИСТОВА ДАНОВА

НАЦИОНАЛНИЯТ
ВЪПРОС
В ГРЪЦКИТЕ
ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОГРАМИ
П Р Е З XIX В Е К
Рецензенти
Веселин Трайков
Страшимир Димитров
Редактор
Николай Тодоров
Художник
Николай Александров
Худ. редактор
Олга Паскалева
Техн. редактор
Теменужка Хаджииванова
Коректор
Незабоавка Дамова
Дадена за набор на 13. II. 1979 г.
Подписана за печат на 10. IV. 1980 г.
Излязла от печат на 25. IV. 1980 г.
Печ. коли 21. Изд. коли 21. Усл. изд. коли 21,86.
Изд. Хе 24209. Литературна група И-6
Формат 16/60/90 Тираж 1628.
Цена 2,83 лв.
9531421511
КОД 02 0616-7-80
ДИ „Наука и изкуство“ — София
Печатница „Александър Пъшев“ — Плевен