61.

Гладка мускулна тъкан

1. Произход – от мезенхима с изключение на мускулите на зеницата- невроектобласт
2. Разпространение:
- в стената на кухите вътрешни органи на храносмилателната с-ма, дихателната с-ма, отделителната система,
половата с-ма;
- в стената на кръвоносните съдове (без капиляри)
- в стената на изходящите канали на големите екзокринни жлези.
- В кожата (mm. arrectores pilorum)
- В околото
3. Лейомиоцитът или ГМК (гладко-мускулна клетка)- основна структурна единица
- вретеновидна форма
- централно разположено ядро с пръчковидна форма с 2 или повече ядърца, при контракция наподобява
тирбушон
- без напречна набразденост
- базална мембрана; клетъчни органели – около двата полюса на ядрото - ГрЕР, слабо развит ГлЕР- резервоар на
калциеви йони, гликоген, липидни капки;
- инвагинации, подобни на пиноцитозни везикули = Т тубули (Са 2+ помпи );
- плътни тела, съдържащи ά -актинин в цитоплазмата и винкулин в плазмалемата = Z линия.
- тънки актинови филаменти - образуват триизмерна мрежа; обединяват се в снопчета, които се прикрепват към
цитолемата в нейни надебеления
- дебели миозинови тип II филаменти- разположени са между актиновите, заобиколени хексагонално от 6
актинови филамента, но не образуват саркомери;
- интермедиерни десминови филаменти(виментинови- в стените на кр.съдове) - заедно с микротубулите
образуват цитоскелета;
- Основни протеини: актин, миозин тип II, тропомиозин, калмодулин вместо тропонин, който липсва в ГМК –
(свързва Са2+); лековерижна миозин-киназа
- Допълнителни протеини –калдесмон, калпонин; Те блокират миозин-свързващите участъци на актиновите
филаменти.
- Неконтрактилни интермедиерни филаменти - десмин и виментин(триизмерна мрежа)
4. Молекулен механизъм на гладко- мускулната контрация:
- АТФ-азна активност на миозин тип II е по- ниска, регулира се директно от Са 2+.
- Миозинът взаимодейства с актина само при фосфорилирана лека верига на миозин тип II. Фосфорилирането се
извършва под влияние на Са2+ с посредничеството на калмодулина и лековерижната миозин- киназа.
- Енергията се освобождава от разцепването на АТФ до АДФ→главичките се наклоняват и преместват и клетката
се съкращава.
- Дефосфорилирането води до намаляване на АТФ на миозиновите главички и те не могат да се отделят от
актиновите филаменти →това води до поддържане на контрактилното състояние.
- Tова състояние e сходно с наблюдаваната продължителна контракция на напречно-набраздената мускулатура
при послесмъртно вкоченясване (riggor mortis)
- Актомиозиновата система в ГМК е хормонално зависима (адреналин и глюкагон, чрез цАМФ).
5. Типове гладка мускулна тъкан:
а) Според инервацията
- Висцерален тип (контактуват помежду си чрез нексуси, Изграждат мускулни слоеве в кухите вътрешни органи
и в кръвоносните съдове. Под въздействието на невротрансмитер, хормон или други сигнални стимули върху
една клетка, възбудният процес се предава на съседни клетки чрез gap junctions – получават се перисталтични
вълни)
- Индивидуален тип ( всяка клетка има самостоятелна инервация, нямат gap junctions помежду си; изграждат
мускулите на ириса, mm. arrectores pilorum, семепровода, артериолите.)
б) Според фенотипа
- Секреторен тип( произвежда колаген, еластин, протеогликани и растежни фактори)
- Контрактилен тип.
Гладката мускулна тъкан има регенеративни възможности, особено при повишена функционална активност.
Някои клетки (например при бременна матка) започват да се делят. Гладката мускулнта тъкан се инервира от
вегетативната нервна система и затова се нар. неволева. Възможно е дълго време да остане частично съкратена,
т.е. да поддържа тонуса и по този начин играе важна роля в регулирането на лумена на някои тръбести органи .
45,46,47