от ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ

ПРЕДГОВОР

Появата на тази книга отбелязва новата епоха в която навлиза чо-вечеството. Една
голяма част от хората, населяващи този мрачен свят, ще получи възможност да се
обедини в едно общество, за да може да върви практически по пътя на освобождението.
Идващият нов човек, новата раса, божият народ, събран от всички страни, живеещ във
всички страни, ще се декларира по един разбираем за всички начин. Чрез предаване на
някои правила и информации та-зи книга има за цел да служи на всички, които обичат
розенкрой-церството.
Съдържанието на книгата Идващият нов човек е извлечено от много лекции и Ренова-
конференции и се намира, както е прието в изданията на розенкрайцерската преса, във
форма на обръщение. По нататък трябва да се спомене, че много глави започват с едно
кратко резюме на предишната глава. За по-добро разбиране на края на книгата има
отделни обяснения. По този начин, след прочитане на една част от книгата, на ученика
се помага да намери отново червената нишка, без да се налага да започне четенето
още веднъж отначало.
Ние изказваме нашата голяма благодарност на уважаемия брат C.G.Stratman, който
в продължение на дълги месеци работи за подготвянето на холандския текст на
книгата.
Дано тази първа книга от поредицата Ренова да намери своя път през разцъфтялата
розова градина.
Ян ван Райкенборг

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

ПЪРВА ЧАСТ

СЕБЕ ПОЗНАНИЕТО КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПОЯВЯВАНЕТО НА НОВИЯ

ЧОВЕК

І Идващият нов човек . . . . . . . .

Una Sancta-Божият народ на новата невидима църква . . .
"Да посрещнем Бога във въздуха" . . . .
. .

ІІ Христос, универсалния извор на светлината и на силата .

В света, но не от света . . . . . . . .
Истинското духовно слънце . . . . . . .
Атомът на духовната искра . . . . . . .
 Ултра-виолетово и инфра-червено . . . . . .
Hora est! -Време е! . . . . . . . .

ІІІ Седморното въздействие на божественото слънце . .

Разграждане на егото чрез отрицание . . . . .
Седемте лъча на божественото слънце . . . . .
Пробуждането на атома на духовната искра . . . .
Фазата на търсене . . . . . . . . .
Прекрасната скъпоценност . . . . . . .
Менталната концепция на безсмъртния човек . . . .

ІV Същността на човешкото пленничество . . . .

Мисъл-форми и тяхното въздействие . . . . .
Пра-инстинкта на кръвта . . . . . . .
Нашето същество на желанията-кръвното аз . . . .
Системата черен дроб-далак . . . . . . .
Менталната концепция на безсмъртния човек . . . .
Въздействието на атома на духовната искра . . . .
Изгонването на кръвното аз . . . . . . .

V Липсата на мост между природния и духовния човек .

Трите природни аза . . . . . . . .
Привидността на културата . . . . . . .
Обезпокояването . . . . . . . .
"Божието дело" . . . . . . . .

VІ Гравитация и освобождение . . . . . .
"Вярата във вашите сърца" . . . . . .
Влечението като електро-магнитно свойство . . . .
Микрокосмос . . . . . . . . .
Пътят към вратата на мистериите: Да станем тихи пред бога .
Две електромагнитни полета . . . . . .
Трансфигурация . . . . . . . .
Новото жизнено поле . . . . . . .

VІІ "Безумието" на кръста. . . . . . .

Усмирителната риза на природата . . . . . .
Съпротивата срещу трансфигуризма . . . . .
В добро общество . . . . . . .
Универсалното царство . . . . . . . .
Космичната седморност . . . . . . . .
Нашата диалектична земя . . . . . . .
Природните сили и архетиповете . . . . . .

VІІІ Бог-архетип-човек . . . . . . . .
"Божието царство е вътре във вас" . . . . . .
Архетиповете на хората . . . . . .
Атомът на духовната искра и архетип . . . . .
 Нашата съвременна жизнена действителност . . . .
Реконструкцията на нарушеното единство . . . .
Бог-архетип-човек . . . . . . .
Универсалното христово братство като посредник . . .
Утешителят .. . . . . . . .
Какъв е образа на безсмъртния . . . . . .

ІХ Божествената алхимия и ние . . . . . .

Фундаменталната божествена алхимическа формула на планетата
Пра субстанцията, универсалната материя-магика . . .
Великото дихание . . . . . . . .
Първоначалната душа . . . . . . . .
Водороден газ . . . . . . . .
Нашия материален душевен принцип .. . . .
Родените за втори път . . . . . . .
Ново раждане от вода и дух . . . . . . .
Живата водородна бомба . . . . . . .
Нашата седморна планета-майка . . . . . .
Четирите свещени храни (манната небесна) . . . .

Х Човече, познай себе си. . . . . . .

Луцифер . . . . . . . . . .
Личната душа е само едно природно явление . . . .
Безцелността на аз-човека и неговият свят . . . . .
Нашето фундаментално единство с полето на Луцифер . .
Заблудата на окултизма . . . . . . . .
Ада и адския огън . . . . . . . .
Диалектичната йерархия . . . . . . .
Заблудата на природ. религия и безсмислието на всички старания
Върху хоризонталната плоскост на този свят . . . .
Хода на съдбата в Луцифер . . . . . . .
Зовът на духовната школа към осъзнаване . . . .
Спасение чрез еволюция-една невъзможност . . . .
Два принципа на змийски огън . . . . . .
Христос и Луцифер . . . . . . . .
Въплъщението на Светия Дух и задачата на ученика . . .
Възкресението на утринната звезда . . . . . .
Духът на булката . . . . . . . . .

ХІ Розата на седморната Божествена изява . . . .

Розенкройц - Розата и кръста (Das Rosenkreuz) . . . .
Конкретността и реалността на великата цел . . . .
Нашето земно Битие - една затворена цялост . . . .
Четирите диалектични храни. . . . . . .
Морето на живата вода . . . . . . . .
Двете атмосферни полета . . . . . . .
Христовия зов за завръщане . . . . . . .
Новото построяване на храма . . . . . . .
Поставянето на основния камък . . . . . .
Работата на ученика-строител на храма . . . . .
 Влизането в първоначалното електро-магнитно поле . . .

ХІІ Неизбежността на кръстния път . . . . .

Стилизираната роза . . . . . . . .
Кръстния път . . . . . . . . .
Прекрасната скъпоценност в лотоса . . . . .
Главната цел на духовната школа . . . . . .
Двете жизнени полета . . . . . . . .
Зовът на универсалното братство . . . . . .
Необходимостта от себе освободителна дейност . . . .
Възприемането на зова . . . . . . .
Фалшив мистицизъм . . . . . . . .
Опасността на природната религия . . . . . .
Вървенето по пътя . . . . . . . .
Вярващи, призвани и избрани . . . . . .

ХІІІ Възход към свободата . . . . . . .

Бог познава всички свои деца по име . . . . .
Греховното състояние на аз-съзнанието . . . . .
Атома на Луцифер и атома на Христос . . . . .
Първичната необходимост за ново раждането на душата . .
Отвъд Йордан . . . . . . . . .
Кръщението в Йордан . . . . . . . .
Вярващи, призвани и избрани, трите фази на евангелския
възход към свободата. . . . . . . .
Постигаемото начало . . . . . . . .

ХІV Живото Евангелие на свободата . . . . .

Разделната линия . . . . . . . .
Упадъка на аз в Исус-Господаря . . . . . .
Промените чрез Исус . . . . . . . .
Евангелието написано в сърцето . . . . .
Евангелския кръстен път е един радостен път към възкресение .
Последната страница на Евангелието . . . . .
Истинският апостолски кръг . . . . . . .
Благословителната молитва от третия храм . . . .
Всемогъщата милост. . . . . . . .
Ужасната пародия на Евангелието на свободата . . .

ХV Познанието на природата на смъртта . . . .

Причините за падението на човека . . . . . .
Намерете ги в самия себе си! . . . . . . .
Подготовката за последовател на Христос . . . .
Микрокосмоса като атомна колона(стълб) . . . .
Необходимостта от под човешките природни царства . .
Жестокостта на тяхното появяване и съществувание . . .
Трагиката на себе защитата на диалектичния човек . . .

ХVІ Илюзията (заблудата) на диалектиката . . . .

Всеобщата световна трагедия . . . . . .
 Освобождаващо себе познание . . . . . .
Умората на търсещата душа . . . . . .
Безсмислие, лудост . . . . . . . .
Опит за имитация на небесното царство в диалектиката . .
Държането на хората в плен от страна на природата . .
Юда и хода на неговата съдба . . . . . .
Тройната сигнатура на предателството . . . . .
Фаталния край . . . . . . . . .
Голямата опасност по пътя . . . . . . .

ХVІІ Двете личности в микрокосмоса . . . . .

Троичната опасност . . . . . . . .
Краят на Юда . . . . . . . . .
Трите големи пречки преди намирането на пътя . . .
Ауричното същество, висшето себе (аз) . . . .
Низшето себе (аз) . . . . . . . .
Луцифер, огнения бог . . . . . . .
Ауричното небе като липика (носител на кармата) . . .
Зависимостта на ауричното същество . . . . .
Ауричното същество като природен бог. . . .
Заблудата на окултизма . . . . . . .
Латентното духовно слънце . . . . . .
Изкушението в пустинята . . . . . . .

ХVІІІ Той трябва да расте, а аз да намалявам . . . .

Властта на "висшето" аз . . . . . . .
Влиянието на "висшето" аз върху процеса на земното раждане .
Нашето днешно съществуване - само един природен процес .
Продължение на съществуването и реинкарниране- една фикция
Безбожно то ни съществуване чрез обвързване с "висшето" аз .
Едно ново небе и една нова земя.. . . . . .
Пълната ликвидация на нашето природно състояние . .
Коренно различния Исус Христос . . . . .
Пътя на съвършеното унижение . . . . . .
Завръщането на светлината . . . . . .

ВТОРА ЧАСТ

СЕДМОРНИЯ ПЪТ НА ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА НОВИЯ ЧОВЕК

І Вяра, добродетел, познание . . . . . .

Опасности при старанието за постигане на диалектични цели .
Ключът към пътя: Вярата . . . . . . .
Притежанието на истинска вяра . . . . .
Добродетелта . . . . . . . . .
Познанието . . . . . . . . .
Да запалим една нова факла . . . . . .

ІІ Себе владение (І) . . . . . . . .

 Себе владението . . . . . . . .
Себе владението на диалектиката . . . . . .
Последиците от подтиснатите природни нагони . . .
Ада на отвъдните гранични области . . . . .
Образуването на така наречените висши отвъдни области .
Ефесяни - граничните жители . . . . . .
Общата вина от човек към човек . . . . . .
Необходимостта на пътя за оздравяване . . . .

ІІІ Себе владение (ІІ) . . . . . . . .

Дванадесетте сили . . . . . . . .
Трите фази на растеж на диалектичния човек . . . .
Витлеемската звезда . . . . . . . .
Мечът в душата . . . . . . . .
Борбата на двете природи . . . . . . .
Истинското себе владение . . . . . . .

ІV Постоянство, непоколебимост . . . . .
Диалектичното постоянство . . . . . .
Чистотата на сърцето, ключът на нашето поведение . .
"Шок" . . . . . . . . . .
Необходимостта от постоянство . . . . . .
Грях . . . . . . . . . .
Постоянната връзка . . . . . . . .

V Блаженство (1) . . . . . . . .
Диалектичното блаженство . . . . . .
Въздействието на върховното лекарство . . . .
Телесната промяна на ученика . . . . . .
Четирите свещени храни . . . . . .
Втория змийски огън . . . . . . .
Пингала и Ида; Ананий и Зафира . . . . .
Развитието на новата колона на съзнание . . . .
Тимусния орган . . . . . . . .
Една нова нервна система, една съвсем нова личност . .
Градът с дванадесетте врати на освобождението . . .

VІ Блаженство (2) . . . . . . . .
Разказът от деянията на апостолите . . . . .
Съзнателната общност с Христовите радиации . . .
Едно ново съзнание . . . . . . .
Унищожението на новото магнитно излъчване . . .
"Младежите" . . . . . . . . .
Абсолютното изискване за унищожението на егото . . .

VІІ Блаженство (ІІІ) . . . . . . . .

Една нова телесност . . . . . . .
Така нареченото самоубийство на Албигойците . . .
Две ядра на съзнание . . . . . . .
Празния гроб . . . . . . . . .
 Кръгът на апостолите . . . . . . .

VІІІ Любов към ближния . . . . . . .

"Бог изявен в плът" . . . . . . . .
Любовта на диалектиката . . . . . . .
Хуманизъм . . . . . . . . .
Пленен от Гносиса . . . . . . . .
В света, но вече не от света . . . . . .
Рибари на хора . . . . . . . .
Тайната на работата на духовната школа . . . .
І-во послание към Коринтяни, ст. 13 . . . . .

ІХ Любовта (І) . . . . . . . . .
Трите храма . . . . . . . . .
"Ще ловите не риби, а хора" . . . . . .
Трите свещени закона на апостолството . . . .

Х Любовта (ІІ) . . . . . . . . .
Идващият нов живот . . . . . . .
Идващият нов човек . . . . . . . .
Освобождаващият копнеж за духовно оздравяване . .
Достъп до новото царство . . . . . . .
Построяването на новия храм . . . . . .
Прославата на новата личност . . . . . .

ТРЕТА ЧАСТ

ДАРБИТЕ И СПОСОБНОСТИТЕ НА НОВИЯ ЧОВЕК

І Ауричното ново раждане . . . . . .

Кому говорим . . . . . . . . .
Построяването на саркофага . . . . . .
Работното място на строителя . . . . . .
Грешката на движенията на езика . . . . .
Любовта, която покрива греха . . . . . .
Микрокосмичната революция . . . . . .

ІІ Последици от ауричното ново раждане . . . .

Последици от микрокосмичната революция . . . .
"Прости ни греховете..." . . . . . . .
Първия ден на превръщане: нови дарби и способности . .
Оздравяването: и това, което то не е . . . . .

ІІІ Дарбата за лекуване . . . . . . .

Три служби, пет задачи, девет способности като акценти на ново-
то въплъщение . . . . . . . . .
 Опасностите от негативния интерес . . . . .
Какво е лекуване . . . . . . . .
Неограничената помощ за спасение . . . . .
"Търсете първо царството небесно" . . . . .
Свещено лечение, един кръстен път към духовно оздравяване .

ІV Задачите: пет течения за оздравяване . . . .

Седморното световно братство и неговото лъчено поле . .
Състоянието на двете природи: нови въздействия,
нови сили, нови служби . . . . . . .
Дарбата за лечение . . . . . . . .
"Откровението на Божиите синове" . . . . .
Лечебната помощ на петте задачи . . . . .
Силоамската вода за къпане . . . . . .
Събуждането на розата . . . . . . .
Едно ново звено в златната верига . . . . .

V Способностите (І) . . . . . . . .
Ограничеността на дарбата за лекуване . . . . .
Способността за предаване на вярата . . . . .
Способността за мъдрост и картинна проекция . . .
Способността за будещия разбиране анализ и способност
за предаването на разбиране и образуване на понятия . .
Способността на новата воля . . . . . .
Дарбата за лечение . . . . . . . .

VІ Способностите (ІІ) . . . . . . .
Промяната на типа . . . . . . . .
Началото на лечението . . . . . . .
Възпламеняването . . . . . . . .
Връзката от първа ръка . . . . . . .
Способността за различаване на духовете . . . .

VІІ Смъртта е погълната от победата . . . . .

Известието за края . . . . . . . .
Няма спасение чрез еволюция . . . . . .
Двете природи . . . . . . . .
Последната тръба . . . . . . . .
Вакуума на Шамбала . . . . . . .
"Смърт, къде е твоето жило"? . . . . . .
Нощта ще премине скоро . . . . . . .

VІІІ Новото жизнено поле . . . . . . .

Дрехата без шев . . . . . . . .
Жилището на Светия Дух за новата реколта . . .
Йоан и Исус . . . . . . . . .
Сътрудничество при божествения строеж . . . .
Кръвопроливането на старата природа . . . .
Кръвопроливането на новата природа . . . .
ІХ Способността за пророчество . . . . .
Истинските служители на словото . . . . .
Истинския пророк . . . . . . . .
Способностите на пророка . . . . . .
Целта и задачите на пророка . . . . . .
Строене върху крайъгълния камък: Христос . . .

Х Способността за езиците . . . . . .
Разрушаването на магнитните полюси на диалектичното поле
Изявяването на Божиите деца . . . . . .
Трансфигуризма и този свят . . . . . .
Ходът на нещата се забавя . . . . . .
Езици . . . . . . . . .
Още веднъж: ауричното същество . . . . .
Огнени езици . . . . . . . . .
Образуването на новите езици . . . . .

ХІ Способността за тълкуване на езиците . . . .

Нови огнени езици . . . . . . . .
Заблудата и опасностите от движенията на езика . . .
"Не питайте мъртвите" . . . . . . .
Свръхчуствителност . . . . . . .
.
Придобиването на дарбата на езиците . . . .
Растежа на новото съзнание . . . . . .
Дарбата на тълкуванието на езиците.

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

ПЪРВА ЧАСТ
СЕБЕ ПОЗНАНИЕТО КАТО ПРЕДПОСТАВКА
ЗА ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА НОВИЯ ЧОВЕК

І
ИДВАЩИЯТ НОВ ЧОВЕК

Много от нашите читатели със сигурност вече са чели окултни или етнологически
спекулации върху идването на една нова човешка раса на земята и за нейния вид и
качества. Наистина в течение на времето винаги са се появявали и изчезвали човешки
раси и бъдещите диалектични изяви без съмнение няма да направят изключение в това
отношение.
На нашата диалектична планета съществуват определени области, които в истинския
смисъл на думата са котел за смесване на народите. От тези места, след много
пречиствания накрая произлизат нови човешки раси.
Когато космически промени, потъване на цели материци и много други катастрофи
слагат край на живота на огромен брой хора, винаги известен брой човеци се спасяват и
дори отчасти умишлено заведени преди това на сигурни места. От тези "последни
остатъци" на диалектичното човечество се развиват нови раси, които в течение на
времето дават нова възможност за инкарниране на загиналите при космически и други
катастрофи.
Вие сигурно сте чели как се осъществява едно такова ново население на
пречистената земя, легендите и митовете в които се говори за това са безчислени. Ние
се сещаме например за легендата на Ной, който, избягнал потопа, намира отново
твърда земя на планината Арарат и със своето семейство става основата на новото
земно човечество. Тази легенда може да се намери под една или друга форма в
митовете на почти всички земни народи.
Така колелото на времето се движи през годините, вековете и епохите, и мъдрия
проповедник с право може да каже: "Виж, това ново ли е? То в отдавна отминалите
времена вече се е случвало." Това важи също и за идването и отминаването на
човешките раси. В своята най-вътрешна същина те не са "нови" раси в буквалния
смисъл на тази дума, а са отново завърнали се стари раси или смесици от тях. Това са
винаги едни и същи неща, факти и хора, които се явяват винаги и отново в
непрестанните диалектически промени. Ако сега ви говорим за идването на новия
човек, то на вас трябва да ви стане пределно ясно, че ние нямаме намерение да ви
съобщим идването на една нова диалектична раса, защото както вече се спомена, всяка
една раса, която се появява в диалектиката е била в миналото вече тук и затова е пълна
заблуда при това да се говори за "нова раса". Но за ученика на съвременната духовна
школа дори и една нова расова изява не би била от значение. Ние трябва да се стремим
да се освободим от безкрайния кръговрат на времето и да търсим първоначалния живот
на Божието царство, което не е от този свят.
Затова вие трябва да разбирате обясненията ни по отношение на идващият нов човек
в един съвършен и абсолютно нов смисъл, защото те нямат нищо общо с каквито и да
са окултни или етнологични науки.Ние обръщаме вниманието ви към това, че също и в
чистия, абсолютно свещен език се говори за една нова човешка раса, но в един много
особен смисъл. Новата раса е известна под различни имена. Понякога се говори за
идването на Божия народ на земята, други път за Уна Санкта, за едно свещено братство
и още за много други общества. Сигурно знаете всичко това, но вие непременно трябва
да разберете тези неща в правилния смисъл, за да избегнете всички възможни грешки.
Съществува едно свещено, универсалното братство, братството на първоначалното
царство, но с горепосочените обозначения на свещения език това братство в повечето
случаи няма нищо общо. В никой случай, и ние подчертаваме, че тук става дума за
образуването на едно съвсем ново братство, една нова Уна Санкта.*
Ако за по-добро разбиране разгледаме проблемите според техните време-
пространствени аспекти, тогава от една страна виждаме диалектичния свят и
човечество, а от друга, Божието царство с неговите жители. Между тези два свята зее
една безкрайна бездна, която е непреодолима във време-пространствения смисъл. Хора
и раси от кръв и плът, от обикновената диалектична природа не могат да преодолеят
тази бездна. Затова в диалектичния световен ред живота се върти около собствената си
ос като едно колело, в непрекъснато, вечно повторение.
Ние знаем, че братството на другото царство се стреми да освободи падналото и
пленено човечество, за тази цел то върши една работа, чийто аспекти непрестанно се
обясняват от духовната школа.Много хора в този свят реагират на импулсите на
универсалното братство със сериозност и всеотдайност. Ние не знаем колко са те, но че
съществуват това е сигурно. Ние не знаем в кои страни живеят, но със сигурност
можем да допуснем че почти навсякъде се намират хора, които реагират на тези
импулси. Много от тях притежават качества и убеждения, подобни на тези, които
срещаме в нашата школа.
 Всички тези хора, с цялото им многоцветно разнообразие в различните страни и
народи ще образуват в един момент на световната история една общност и ще бъдат
включени в една много специална, ексклузивна раса, която няма да се отличава с това,
че живее на определено място, но ще се освободи от проклятието на диалектичния
кръговрат и ще извърши чудото, като прекрачи непреодолимата бездна към изгубената
родина. За тази образуваща се, нова общност се говори в Светото Писание.
Тъй като времето за образуване на една такава раса в наши дни вече е настанало,
нашата задача е да насочим вашето внимание към това събитие и да установим заедно
с вас, как ще се извърши всичко това и да изследваме различните аспекти на това
прекрасно развитие. Преди всичко ние възнамеряваме да се доближим откъм мистично-
философската страна до тази извънредно необикновена и учудваща манифестация и
развитие на един напълно нов, не диалектичен човешки тип в този диалектичен свят.
Накрая ние ще разгледаме по какъв начин може да се осъществи това и какви
последици могат да се очакват въз основа на този процес.
В първото писмо към Солуняни (гл.4, ст.12-17) апостол Павел говори за тази нова раса
на освобождението, като казва:
"Не искам братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите,
които нямат надежда.
Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, то и починалите в Исуса Бог ще
приведе с Него.
Прочее, това ви казваме чрез словото Господне, че ние живите, които останем до
пришествието Господне, няма да изпреварим починалите.
Защото Сам Бог с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от
небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;
после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати в облаците, за да
срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем."
Този мистично-трансфигуристичен език, който за съжаление поради вековната
природно религиозна употреба бе почти умъртвен, с който мнозина злоупотребиха,
като че ли той бе тяхна частна собственост, съдържа цялата схема на образуването на
новата Еклезия.
Като първо, от това следва, че отвъдния свят също и за апостол Павел, в пълно
съответствие с трансфигуристичното учение, не е небесното царство. За онези, които са
постигнали истинска връзка с Христовата йерархия, отвъдния и материалния свят
представляват само области за временен престой. Всички, които са приети в процеса на
новото въплъщение в действителния трансфигуристичен смисъл, дори и ако в началото
се занимават само с елементарно изучаване, трябва да се освободят от всяка форма на
тъга и чувство за самотност. Подобни настроения, нормални за обикновените хора на
природата, са една абсолютна заблуда за онези, които са освободени в Христовата
светлина.
Естествено всеки процес има едно начало. Ако добре разберете, какво решително
въздействие оказва процеса на освещаване, за който става дума,
колко големи са промените в тялото и целия микрокосмос на човека и колко дълбоко е
закотвен биологично и структурно този процес във всяка фибра на съществото, тогава
ще разберете с абсолютна яснота, че дори и самото начало на процеса трябва да
означава свобода.Съзнанието за отделеност, тоталното усещане за смазаност са съвсем
нормални за обикновената природа, но в светлината на обновлението те са съвсем
ненормални. Който знае това разбира същевременно, че не е от значение от коя страна
на завесата на смъртта се намира и живее човек, когато връзката с абсолютната свобода
вече е осъществена. Който напуска материалната сфера без тази връзка, трябва да се
върне чрез реинкарниране - обратно, но този, който притежава тази връзка, няма от
какво повече да се страхува. Колелото на диалектиката не може да върне обратно един
такъв човек и нито едно отвъдно влияние няма да може повече да го заблуди.
Въпреки че върху това досега не е говорено много, вие трябва да знаете, че
духовната школа действа също и зад завесата на смъртта и снабдена с много милостиви
дарби, тя се грижи там за своите ученици. Въз основа на напълно различните отвъдни
условия при които школата работи, твърде много пречки, които познаваме от тук, там
напълно отпадат, така че учениците могат да напредват с абсолютно спокойствие в
процеса, който са започнали в тукашния свят. Затова е сигурно, че когато напуснем
този свят, ние скоро ще се срещнем отново там.
Сега когато знаете тези неща, вие не би трябвало да показвате и следа от печал при
заминаването на някой от нашите приятели, както правят другите хора, които не знаят
нищо за това.Напротив, при нас трябва да цари една голяма радост, когато някой
сериозен съученик премине прага на смъртта преди нас. Това са "заспалите за
природата".
Един заспал за (според) природата, не е без друго някой, който е съблякъл
материалната си дреха, а е човек, издигнал се над всякакви диалектично природни
влияния. Един такъв човек, след отделянето от материалното си тяло попада в една
област, която според своята същност и вибрация се намира извън огледалната сфера на
отвъдния свят.В този смисъл трябва да се разбира израза: "заспал, (умрял) в Исус". Но
внимавайте добре върху следното: Един "заспал" още не е един "възкръснал"!
"Възкресението става чак на края на процеса в който се намира "заспалия".
Тук трябва да се отбележи, че състоянието" заспиване относно природа-та" може да
бъде постигнато от ученика и докато още живее в материалния свят.Това е състоянието
на пълно разграждане на егото, така както често го разглеждахме.
Предимството на "заспалия за природата" пред състоянието "разграждане на егото"
в материалната сфера е съвсем ясно."Заспалия в Исус" човек е освободен от
материалното тяло и неговия етерен двойник за всички времена и може въз основа на
приетите елементи на обновление да продължи на спокойствие да строи, докато
изгубения в материалната сфера човек трябва да се съобразява почти ежеминутно с
присъствието и изискванията на едно материално тяло, което принадлежи към
природата на смъртта.Затова е ясно, че "заспалите в Исус" ще предшестват учениците
от материалната сфера в процеса на обновяване, както го обяснява апостол Павел,
защото те ще могат да осъществят този процес в едно по-бързо темпо.
При горепосоченото, нашето намерение беше да ви накараме да осъзнаете факта, че
вътре в обикновеното човечество, измежду всички страни и народи се образува един
нов народ който се готви за свобода, един божи народ, едно множество, което никой не
може да преброи. Този народ, който произлиза от материалната сфера и се изявява в
нея, няма никакви причини да се страхува повече от смъртта. Напротив, за него
смъртта е една печалба.Този народ се подготвя за едно съвсем специално пътешествие,
едно пътуване, за което апостол Павел казва: "да срещнем Господа във въздуха".
Това пътуване, ..."във въздуха"... е един универсален начин за изразяване на един
последващ втори процес, който има отношение към постепенната промяна на новото
душевно същество към духовно същество, това е пътуването към първоначалното,
неподвижно (т.е.-вечно,непроменливо) царство.
Може би ви е известно, че и човечеството като общност също подлежи на един
кръговрат. Този кръговрат започва с новия ден на една диалектична изява и свършва с
една космическа революция - което се повтаря винаги от-ново. Когато края на един
космичен ден започва да се очертава, в един опре-делен момент условията и
вибрациите се променят така, че вече никой човек не може да бъде спасен и освободен
преди да настане новият ден на изява. Когато и последният човек, който може да бъде
спасен бъде приет в процесите на освобождението, отеква "звука на последната тръба",
това означава, че всички освободени ще бъдат в абсолютния смисъл на думата от-
делени от диалектичното поле с неговите две сфери и ще започнат славното
пътешествие към небесната родина.
Новото братство, новата Уна Санкта тогава е образувана: То посреща Господа във
въздуха.То е общността на онези, които са откупени от земята. Тези които му
принадлежат, са възпламенени от Божия Дух още когато са били истински търсещи,
след това те са "заспали в Исус" и накрая те биват приети от Светия универсален Дух в
процеса на ново раждане като божии деца.

ІІ
ХРИСТОС, УНИВЕРСАЛНИЯТ ИЗВОР
НА СВЕТЛИНАТА И СИЛАТА

В този свят ще се роди една нова човешка раса! Един нов народ се издига, обетования
народ, народ на Господа, Божият народ!
Ако слушате гласовете на световната литература, вие ще намерите безчислени
указания за идването на това славно множество, едно множество, което никой не може
да преброи. Поради вашето диалектично състояние вие приемате с всичките си сетивни
органи, заедно с това пророчество неизбежно и заблудата, че идването на Божия народ
има нещо общо с обединението на старата семитска коренна раса на бреговете на
древното средиземно море. Или пък вниманието ви бива отправено към британско-
израелското движение, при което се буди впечатлението, че англосаксонската раса е
Божия народ.
Когато древните поети пеят: "Той ще събере своя народ от всички страни на земята",
не вярвайте, че тези песни се отнасят за окултни или етнологични развития, но
разберете това в един съвършено нов смисъл. Това древно пророчество предсказва
абсолютно необикновената и прекрасна манифестация на един напълно нов, не-
диалектичен човешки тип в този диалектичен свят, на една група от хора, която не само
мистично, но също и структурно, биологично, значи телесно е в света, но не е от света.
Фазата на пророчеството по отношение на това събитие вече е приключена, защото ние
се намираме във времето на повече или по-малко всеобхватното осъществяване. Затова
духовната школа не говори вече като възвестител, сега тя трябва да ви обясни хода на
тези събития за да вземете предвид всички фактори участващи в тях и да можете да
започнете да ги вграждате в своя живот. Така трябва да разбирате "тържественото
влизане в обетованата земя". За вас не е необходимо да променяте своето
местожителство, но е важно да се подготвите, за да можете да принадлежите към
новата човешка група!
Сега вие ще разберете, че е необходимо да се обяснят много неща, да се изследват
грижливо и да се вземат под внимание.
Преди всичко трябва да се занимаем с една стара тема, върху която в нашите
кръгове вече много е говорено, а именно, че Христос не е един Хиерофант, който се
намира някъде извън материалният свят, а на първа линия е едно безлично,
неограничено същество, което се изявява като светлина, като сила, като едно могъщо
излъчващо поле. Това Христово излъчващо поле, което се е появило между нас и не
оставя тъмния световен ред на спокойствие, има за последствие, както става ясно, едно
могъщо влияние, още повече, дори една цяла верига от влияния.
Фактът, че невидими за окото излъчвания могат да упражняват голямо влия-ние
днес не е нещо чуждо за съвременния човек, защото той познава тяхната употреба в
много области. В медицината, във военната техника и в много лаборатории се
експериментира с невидими лъчи.
Съществуват лъчи, които действат разрушително, но има и лъчи, които действат
привличащо, градивно. Първата група лъчи се наричат ултравио-летови, а другите
инфра-червени. Тъй като христовото лъчево е напълно комплектно и включва в себе си
един пълен спектър и поради това може да се представи като невидимото слънчево
тяло, човек лесно може да разбере, че лъчите и влиянията на това поле трябва да бъдат
както привличащи, така и отблъскващи, т.е. разрушителни. За действието на тези две
различни влияния и сили на христовото лъчево поле, които работят заедно много
хармонично, може да получите представа от следното обяснение.
Привличащата или инфра-червена светлина на божественото слънце в един
определен момент ще ви докосне. Ако вашето сърдечно светилище е от онзи особен
вид, който в нашето учение ние наричаме личност с духовна искра (това значи, че в
дясната камера на вашето сърце се намира един духовно-искров атом, тогава вие ще
реагирате на тази привличаща светлина, още повече, вие трябва да реагирате.
Обикновеното съзнание не знае нищо за това, "егото" дори спонтанно ще се съпротиви
и ще даде повод за всевъзможни изопачени изказвания, въпреки това, то ще бъде
теглено заедно с цялото си същество като от едно реакционно течение. По този начин,
въз основа на факта, че е засегнато от инфра-червеното светлинно течение на
божественото слънце, цялото човешко същество се подлага на една поредица от
опитности. Милиони хора познават от личен опит това интензивното безпокойство и
необяснимите опитности, свързани с него.
Факта, че човек бива буквално привлечен от това светлинно течение, обяснява
напълно, защо мистичния език го нарича "зов". Този инфра-червен импулс, тази
привличаща светлина е наистина един зов. Обаче вие трябва много добре да
различавате земната, естествена инфра-червена светлина, от тази на божественото
слънце.
Когато Бог ви зове, той ви докосва с тази светлина. Тъй като ние не можем да
разделяме привличащата, градивната светлина от разграждащата, божествената ултра-
виолетова светлина, ясно е, че заедно със зова, съще-временно се явява и едно
разграждане, това е цялата поредица от обезпокояване и подобни опитности.
Ако при един зов това безпокойство, това непрестанно вътрешно вълне-ние
отсъства, тогава ние можем да сме сигурни, че не сме докоснати от Божествената
инфрачервена светлина. Тогава налице е един зов от чисто диалектично влияние, който
се обръща към съществото на обикновеното его и не е в състояние да докосне ни най-
малко атома на божествената искра.
Когато истинското духовно слънце ни зове и ние го следваме, ние оставяме
същевременно нещо назад, защото инфра-червената светлина винаги се съпровожда от
ултра-виолетовата. Това е смисъла на думите: "Отиди и продай всичко което
притежаваш и ме следвай". Това е смисъла на свободното зидарство на крайъгълния
камък.Който желае да строи върху този крайъгълен камък, на светлината на
божественото слънце, трябва да се съобразява с двете въздействия на тази светлина:
разрушаване и съграждане, загуба и печалба.
Това двойно въздействие на божествената светлина е от огромно значение за вашия
живот, то е от една такава важност, че всички ваши опитности се обясняват с него.
Всяка страница от вашата жизнена книга е написана от тези две влияния. Вашето
собствено положение като ученик, като сътрудник в работното поле на школата като
мъж, като жена, отношението ви към другите и към обществото се обяснява с тях. Ясно
е, че като ученик на духовната школа вие се отваряте за едно много силно влияние на
двойната божествена светлина. Така както можете да отразявате обикновената слънчева
светлина с помощта на едно огледало, при което то образува един фокус, така и тази
школа е един фокус за божествената светлина. Колкото по-фино е шлифовано
огледалото, толкова и фокуса е по-ясен и с непрекъснатото подобряване на
отразителната система, атома на духовната искра бива все по-силно и интензивно
докоснат, привлечен и призован. Същевременно, и това е втората дарба на милосърдие
на духовната школа, това вълнение и призоваване ви се обясняват, техния вид и
намерение ви се тълкуват. Значи ученика знае какво желае от него инфра-червената
божествена светлина, за какво го призовава и за какво го подготвя.
Подготвя? Да, и то по непосредствен начин. Инфра-червената божествена
светлина винаги се придружава от ултра-виолетовия лъчев потенциал. Това означава,
че ученика, който желае да върви по Божиите пътища, стига до откритието, че чрез
ултра-виолетовото излъчване всички трудности и пречки ще бъдат премахнати за него
в истинския момент. Чрез това христово качество пътят за него ще бъде свободен,
толкова свободен, че той няма да се спъне в нито едно камъче.
"Този, който ви вика е верен", така се казва в Светото Писание."Той довежда всичко
до добър край". Зовът към пътя означава същевременно и възможност за вървенето по
пътя. Затова в пролога на Евангелието на Йоана със сигурност може да се възвести: "А
на всички ония, които Го приеха,на вярващите в Неговото име,даде възможност да
станат чеда Божии." Сега вие ще разберете, защо онзи, който познава тези неща, може
да каже с такава сигурност: силата на зова е същевременно и силата, която прави пътя
свободен.
Сега да предположим ,че съществува един ученик, който по силата на своето
ученичество,по силата на своето присъствие в силовото поле на Школата бива
призован, привлечен с голяма интензивност, но не е готов да раз-руши това, което по
необходимост трябва да бъде разрушено, не желае да се сбогува с това, от което трябва
да се освободи с решителност. Този ученик се държи, независимо от всички правилни
убеждения, с двете ръце за едно голямо количество заблуди, които в продължение на
много инкарнации чрез мислите и чувствата са придобили за него илюзията за
действителност.
Какво става в този случай? Когато един истински ученик реагира хармонично на
зовящия аспект, тогава той ще реагира на разрушаващия аспект на христовото старание
също така хармонично. Тогава пътя за него ще се изравни.
Обаче ако един ученик реагира хармонично на първия аспект, но не желае да
реагира правилно на разрушителния аспект, тогава тези две влияния ще се изразят
дисхармонично в неговия живот. Това е логично.Тогава се явява една поредица от
пречки, безплодни старания, безкрайни недоволства, чувства за разкъсаност, самота и
скръб, това е едно змийско гнездо, в което ние падаме пленени. Тогава това не са
нещастия, които Гносиса ни нанася, не, тогава във всяко едно отношение ние сами сме
тези, които се само наказват с бича на диалектичната привързаност. Ако попаднем в
такова състояние, никой не може да ни помогне.Тогава ние самите трябва да
унищожим бича на тази привързаност.
Нас ни очаква неизмеримо щастие. Призовани да станем божи народ, ние сами се
придържаме тук в болки и нещастия. Можете ли да си представите едно по-неразумно
поведение?
Сега вие не бива да гледате на тази забележка като на проповед или
апелиране.Защото вие сте зовани отдавна, от много, много отдавна, и то още как!
Нашия призив е само едно слабо ехо на вечната действителност.Не, ние ви говорим за
тези неща, защото е дошло времето за това! Фазата на пророчеството мина. Ние
навлязохме във времето на осъществяването. От всички страни и народи множеството
на реагиращите се събира за една нова дейност и за едно ново развитие. Тези които
желаят да участват-и тази дума трябва да се отправи към онези, които могат да
участват,- трябва да побързат, и то по много спешни, природно научни причини.
Ние вече споменахме накратко, че освен двойното излъчване на христовото слънчево
поле, съществува и едно двойно излъчване на земната природа. Инфра-червената
природна светлина се свързва с егото - и ултравиолетовата природна светлина
разрушава и се изправя срещу всичко, което се съпротивлява на това его. По този начин
се развива диалектиката, появата, развитието и упадъка, закона на джунглата яж, за да
бъдеш изяден. Това лъвчето поле на природата има за последствие едно дегенеративно
развитие, докато Христовото лъчево поле подлежи на едно разширяващо се, ре
генеративно развитие. Това означава, че тези две полета са подложени на една
вибрационна промяна, която е взаимно противоположна: двете полета се отдалечават
непрекъснато едно от друго. Логичното следствие е, че ще настъпи един момент, в
който една личност, която съществува в едното поле, вече няма да е в състояние да
премине към другото. Разликата между двете полета, която в началото е само
принципна и качествена, става накрая в структурно отношение толкова голяма и
личностите, които се манифестират в двете полета стават биологично толкова
различни, че един човек, принадлежащ към диалектичното поле, от един определен
момент нататък вече няма да може за се "сдобри" с христовото поле, това означава, че
няма да може вече да се свърже с него. Накрая на един човешки период винаги се
развива една такава трагична ситуация. Лесно е да се разбере, че един човек, който бива
призван от христовото поле, но се държи здраво за диалектичното поле, не може да
служи на двама господари: той ще бъде отделен от христовото поле, това значи, че той
сам го напуска.
Дошло е времето, това отделяне от света да вземе образ: започва развитието на едно
голямо разделяне. Името на Христос ще занемее в устните на онези, които няма да
принадлежат към христовото поле. Те ще бъдат демаскирани и ще бъдат разпознати от
всички. Останалите, сериозните търсачи, държат избора още в ръцете си, ако се
разделят със своята нерешителност докато още е време и се доверят с цялата си воля на
христовото лъчево поле.
Тогава песните на древните ще важат и за тях:
"И дори да лежиш между каменни редици, ти ще бъдеш въпреки това засипан със
сребро и пера от блестящо, пречистено злато." "Лъчезарните божествени сили ще те
пазят по всичките ти пътища, те ще те носят на ръце, за да не удариш крака си в някой
камък."Свободни зидари-Розенкройцери, използвайте разума си, стройте върху вечния
крайъгълен камък, който бе отхвърлен от строителите на този свят и дочакайте с нас
идващия ден на Бога.

ІІІ
СЕДМОРНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО СЛЪНЦЕ

Както вече обяснихме, този свят и неговото смъртно човечество се облъчват от един
цялостен слънчев спектър, от един съвършен сноп лъчи на божественото слънце.
Величественият символ на тази божествена слава човечеството притежава наистина в
лицето на материалното слънце, и през цялата световна история , поетите, мислителите
и посветените са го възпявали. Да се сетим на-пример за царственият образ на Хиавата,
героя от епоса на Лонгфелоу, кой-то можем да разглеждаме като една мистична фигура,
която представлява висшия, красивия, благородния живот на народите. Лонгфелоу
описва как Хиавата при зазоряване, при изгрева на слънцето се задълбочава в молитва,
за да влезе в съзнателна връзка с Вечния, който се намира и действа зад всяко
диалектично явление.
Така трябва да гледаме и на вечната христова слънчева светлина, за да не ориентираме
само самите нас, но да помогнем и на други, които са възприемчиви за това да се
издигнат в тази златна слава и да преминат накрая като един нов народ през вратите на
свободния живот.
Времената, които за Лонгфелоу се намираха в далечното бъдеще, сега се
приближават. Времето вече настъпи! Божият народ сега ще бъде призван от всички
краища на света.Сега става дума за това: не само да се реагира на този зов, но той да се
осъществи - и да покажем дали разбираме всичко, което служи на нашия вечен мир.
Ние споменахме двата аспекта на божествения слънчев спектър: зовящия инфра-червен
и разрушителния ултравиолетов аспект. При приложението на мистичния ключ ние
откриваме, че трябва да разбираме разрушителния аспект в един съвсем друг смисъл от
този на диалектичния човек. Начинаещият ученик, който осъзнава зова, вижда аспекта
на разрушението като един спор, като една интензивна борба срещу една низша,
безбожна природа. Но ученика няма какво да разрушава! Гносиса е който разрушава!
Ултра- виолетовото светлинно течение е, което премахва всички препятствия, по-
някога със силата на ураган. Всичко което ученика трябва да направи, е да премине към
отрицание на усмирителната риза в която лежи здраво завързан.
Познавате ли романа на Джек Лондон: Скитника по звездите?
Един човек лежи безпомощно в своята килия, жестоко стегнат в една усмирителна риза.
Той е покрит с паразити, неговото нещастие е почти пълно. Който се предаде на едно
такова телесно нещастие, умира в адски мъки. Обаче героят на разказа се абстрахира от
всичко това и мълчи. Той не осъжда своите мъчители, а им се надсмива. Той си мисли
за лятното вълшебство на гората, за пеенето на птиците и се опитва да долови със
сетивата си миризмата на цветята и шепота на потока. И ето, неговата телесна слабост
се превръща в една благословия. Започва да се появява едно разделяне на личността и
той напуска тялото, което лижи завързано в усмирителната риза, минава през стените и
се упътва с песен далеч навътре в широкото поле, където слънцето топли вселената.
Докато тъмничарите го наблюдават през шпионката и пленения лежи смъртно бледен, в
безсъзнание, напълно за-губен, той всъщност е на свобода и изпитва независимо от
обстоятелствата безмерно щастие. С тази радост той се връща в тялото и, материалния
образ, който лежи наяден от паразити, поема ликуващ песента на свободата и запява от
радост. Той знае че е затворник, но същевременно е освободен. Изненадани и сразени
тъмничарите го намират така.
Вероятно вие сега разбирате приблизително, какво разбира школата под отричане.
Отрицанието не е екзалтиране, не е затваряне на очи пред диалектичната
действителност, а означава едно вътрешно дистанциране, освобождаване.Това
"освобождаване" означава приближаване до свободата. Мнозина се питат, дали
отрицанието е една волева дейност. Да не би това да е една промяна в храненето или
нещо подобно? Отрицанието, разбрано по такъв начин би било култивиране на
личността
Никой не може да премине към отрицание, така както го разбира школа-та, ако не се
чувства позитивно призован чрез инфра-червеният светлинен лъч на божественото
слънце. Никой не може да постигне това отрицание, ако не носи в сърцето си атома на
духовната искра. Който притежава сигнатурата на първоначалния живот, бива
призован, привлечен, издигнат. Ученикът трябва само да върви. Неговото отрицание е
постоянно и позитив-но, но то е следствие на зова.
Изживяването на тази привличаща сила и позитивната реакция върху нея, чрез
отричане на всичко, което е от този свят, това е което апостол Павел нарече "вяра",
приближаването към една непозната голяма цел, която се е появила на хоризонта на
живота, към една светлинна сила, която ни пресреща отдалеч, за да ни обгърне с любов.
Това е един процес, който изпълва ученика със силата и непреодолимата радост на
надеждата, който го кара да пее в усмирителната риза на разложението.
Ако разбирате този език, вие сега ще можете да влезете в редиците на идващото
ново човечество, ще можете да се подготвите заедно с нас за но-вият ден, който е
настъпил. Тогава има смисъл да се занимаете по-подробно с процеса, който се намира
във връзка с всички тези неща и да изследвате по от близо всички негови аспекти.
Досега ние употребихме почти изключително само мистичния ключ. Сега да преминем
към подробностите.
Божественото слънце за което ние говорихме, изпраща седем вида лъчи в този загубен
и паднал свят. Тези лъчи образуват един пълен спектър от червено, оранжево, жълто,
зелено, синьо, индиго и виолетово.
Това са седемте вида лъчи на божественото слънце с които ние от време на време
свързваме нашите ученици посредством мантрамистично* пеене.

" Така ние крачим напред в червеното на кръвната привързаност, живеещи

от оранжевото великолепие на божествената прана и наше е златното
сърце на христовия слънчев блясък.
Ние стоим заедно в зеленеещата страна на надеждата.
Синята широта се отваря властно в далечината...
Облака на Господа ни предвожда в тържествено индиго, тогава ще бъдат
премахнати всички воали пред лицата и нас ни очаква виолетовата
мантия на царя-жрец."

Сега това слънце грее в света и събужда атома на духовната искра в човешките сърца.
Какво става в отговор на това? На този въпрос ние преди отговорихме, че човекът,
който бива призован по този начин, започва да търси. Обаче този отговор казва на
практика много малко. Ние трябва да разберем какво става физиологически и
психологически в един човек, когато той е докоснат от тази особена лъчева сила и тъй
като притежава духовна искра, той започва да реагира.
В сърдечното светилище започва един процес. В повечето случаи става така, че
поради едно или друго интензивно сътресение в обикновения живот, атома на
духовната искра в сърцето започва силно да вибрира.До този момент следствие на
жизненото поведение и кръвното качество на обикновения човек, този атом е бил
толкова латентен и капсулован, че не е било възможно да бъде пробуден чрез
светлината на божественото слънце. Но ако по причина на горчиви опитности се стигне
до една временна житейска катастрофа, чрез която се засяга дълбоко и кръвта, една от
седемте сърдечни камери се отваря, затвореният вътре огън се запалва и една
ослепителна светлина пада върху тимусната жлеза, това е един орган, който се намира
зад гръдната кост. Ако тимуса е възприемчив за това (в повечето случаи един
единствен светлинен удар не е достатъчен, но да приемем за пример, че този път е бил
успешен)тогава тимусния хормон ще попадне заедно със светлинна сила в малкото
кръвообращение
Когато това се случи, може да се счита за сигурно, че след известно вре-ме светлинната
сила ще докосне заедно с кръвта и всички мозъчни центрове. Стигне ли светлинната
сила до светилището на главата, тогава в съответния човек окончателно се ражда
търсача. Чрез влиянието на светлинната сила върху мозъчните центрове се събуждат
мисли, които принадлежат към един и същи вид. Този човек е докоснат от зовящата
светлина и посредством атома на духовната искра, тимуса, кръвта и мозъчните
центрове, диалектичното "аз" осъзнава това. Сега неотразимо се ражда една поредица
от мисли. В зависимост от размера в който мозъчните центрове са подтикнати към нова
дейност, продължава и дейността на духовната искра, тъй като сега вече е направен
пробив както в кръвта, така и в съзнанието.
Вие сигурно сте чули някога за гледане на кристал. Това е един негативен окултен
метод за постигане на разширено етерно виждане. Той е много опасен, защото онези
които го упражняват, извикват заедно със виденията си и известен брой привързани за
земята сили, които очакват съдбоносния край на своята жертва. Този фатален край
настъпва, защото вследствие гледане-то на кристал, предпазната светлина на
кундалини*, която се намира около пинеалната жлеза, прегаря. Вие можете да сравните
това с изгарянето на един бушон от електрическата мрежа. Когато този "предпазител"
на кундалини прегори, тогава привързаните за земята сили могат за известно време да
правят с този човек каквото си искат.
Сега трябва де обърнете внимание на това, че всички позитивни и негативни методи не
са нищо друго освен окарикатурени имитации на трансфигу ристичната магия. Същото
важи и за гледането на кристал. Добре шлифованият кристал, искрящият скъпоценен
камък, в който може да се види истината, е атомът на духовната искра в сърцето.Когато
при един човек чрез въздействието на универсалната светлина мислите се отправят към
един живот, който не съществува, но който фактически трябва да бъде някъде, към
скритите неща, които непременно трябва да бъдат разбрани, тогава този човек гледа в
кристала на своето сърце, от което в началото се издигат само неясни видения.
Повърхностния човек, който чуе да се говори за искрящия скъпоценен камък, сяда пред
едно парче стъкло или хвърля билки в огъня за да изпадне с помощта на техните
изпарения в транс.
Атомът на духовната искра се обозначава също като олтар, от който трябва да се
издигне един богоугоден аромат, за да изпълни цялото светилище на главата, за да
може свещеника по този начин да разбере словото на Светия Дух. В главата сега се
появяват редица мисли за търсене. Вие знаете, че мислите са създания, че мисловни
картини (мисъл-форми) населяват нашето "поле на изява"(поле на дишане или аурично
поле). Тези мисъл-форми или мисловни картини носят в пълно съответствие с техният
вид, хармония или дисхармония, сила или слабост в нашия живот. Когато един човек
следва по този начин импулсите на търсенето, ние можем точно да установим какво
започва да се случва сега.
Когато хормона на тимусната жлеза попадне в кръвта на "малкото кръвообращение"
(сърце-глава) в зависимост от състава на кръвта светлинната сила малко или повече
потъмнява. По силата на нашето плътско раждане ние носим в себе си кръвната
картина на природната религия, или на природния окултизъм, на природния хуманизъм
или материализъм и затова първите мисловни картини, които биват събудени от
светлинната сила са много слаби и неясни. Тук промените настъпват много бавно. Така
ние разбираме, че търсенето е един процес, при който нищо не може да бъде
пропуснато. Това е един процес с извънредна много опитности, защото стимулирани
чрез мисловните картини ние преминаваме към експериментиране. Ние се свързваме с
всевъзможни течения в света, защото трябва да изпробваме на практика истинността и
правилността на нашите идеи.Затова тук имаме мнозина, които вече са минали по
някои пътища, които много са се мъчили и кой знае колко са се старали, докато
намерят най-после духовната школа. Но утешете се, защото всички трябва да минат по
тези пътища.
Светлинните импулси, които идват от атома на духовната искра, гледане-то в
собствения вътрешен кристал трябва да продължат толкова дълго, до-като се образува
една колкото се може по-чиста мисловна картина. В това отношение в духовната школа
ви се помага много, всеки ден, всеки час ви се предлага всичко, за да ви се обяснят
пътищата и намеренията на Божественото слънце, да ви се продиктува всичко така да
се каже буква по буква, докато накрая във вас се появи менталната картина, колкото се
може по-ясна. При вас, до вас, във вашето поле на изява (аура) менталния образ на
безсмъртния трябва да бъде роден колкото се може по-ясен, преди ученика да напусне
подчертано търсещия стадий на пътя.
Апостол Павел говори за образа на небесния човек, който ученикът трябва да носи в
себе си. Тук става дума за една изключително чудотворна мистерия, която никога още
не е била разкривана в школата.
В 1-вето послание към Коринтяните, ст.15, той казва на учениците, кои-то се подготвят
за пътя:
"Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.Първият човек е от
земя, земен; вторият човек е Господ от небето.Какъвто е земният, такива са и земните;
и какъвто е Небесният, такива са и небесните;и както сме носили образа на земния, тъй
ще носим и образа на Небесния. И това ви казвам братя, че плът и кръв не могат да
наследят царството Божие, нито тлението може да наследи не тление
Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в
един миг, при последната тръба: ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние
ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в не тление, а това смъртното
- да се облече в безсмъртие.
А щом това тленно тяло се облече в не тление, и това смъртното тяло се облече в
безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
"Де ти е, смърт, жилото? Де ти е, ад, победата?"
Когато ученика след продължително ориентиране по дългият път на търсене оформи
картината, образа на безсмъртния, като едно родено от светлинната сила умствено
творение, извън тялото, оживено и подсилено от излъчване-то на божественото слънце,
тогава може да се предприеме една нова стъпка.
Тази нова стъпка, както казва апостол Павел, е "една свещена, освещаваща тайна", т.е.
практично погледнато, тя е едно лечебно средство, едно средство за оздравяване,
освещаване. Рецептата за това е, че преходното трябва да се облече с непреходното,
смъртното с безсмъртното. Споменато-то по-горе умствено творение, менталния образ,
играе при това една съществена, главна роля.

IV
СЪЩНОСТТА НА ЧОВЕШКОТО ПЛЕННИЧЕСТВО

Както вече видяхме, в процесът на оздравяване, през който трябва да мине кандидатът
на новият освобождаващ живот, той трябва преди всичко да оформи образа на
небесния, първоначалния човек, това означава, че чрез фундаменталната промяна в
живота си, той трябва да построи това умствено творение, тази мисловна картина в
своето дихателно поле. Може би ви е известно, че всички мисловни картини на човека
се приемат в дихателното му поле.
Мислите са неща, те са светлинни светкавици, светлинни импулси на мозъка. Тези
светлинни лъчи са съединения на много фини вещества, които днес могат да се докажат
с инструменти, дори е възможно да се измери тяхното специфично тегло. Така може да
се разбере, че мислите са наистина веществени форми, безсъмнено от извънредно фин
вид и от съвсем друг строеж от този на грубото материално тяло. Тези мисъл-форми
пребивават в непосредственият радиус на действие на своят творец или наблизо до това
поле. Те се съединяват с мисловни форми от подобен род и по този начин се усилват.
Ако ние не подсилваме с мисълта си тези същества в нашето дихателно поле и те в
следствие на това останат в покой, тогава те приличат на облачни образувания, които
подобно на облаците във въздуха показват едно ясно движение.
Ако наблюдаваме в това отношение един човек, ние ще забележим как тези
мисловни образи идват някъде от дясно, откъм средата на тялото, след което се издигат
над главата, за да слязат наляво и да изчезнат отново на височината на средата на
тялото. Ако наблюдаваме някой човек, който се намира срещу нас, тогава забелязваме
че този кръговрат се извършва по посока на часовниковата стрелка, наблюдаваме ли
това движение при самите нас, тогава посоката естествено е обратна.
Тези мисловни облаци трябва да бъдат хранени, защото те са създания, живи
същества. Мислите, това трябва добре да се разбере, са живи същества от един
определен порядък и класа и тяхното съществуване и поддържане зависи от
светлинната сила, от светлинното вещество на мозъка Затова тези същества ще се
обърнат към създателя си и ще го помолят, ако се наложи дори и ще го принудят да ги
храни и поддържа със същата мисловна сила, с която са създадени. По какъв начин
нашите мисловни деца ни принуждават към това, ние ще опишем по-подробно.
Когато един човек попадне под тази съвсем естествена принуда(и това се случва
ежедневно и почти ежечасно)тогава ние виждаме, как от тези мис-ловни облаци, които
циркулират в дихателното поле се издигат доста ясни форми, при които може би
очите са най-отличителният белег. Според раз-мера в който тези мисъл-форми биват
хранени от мисълта, от очите им излиза едно все по-силно хипнотично, парализиращо
влияние.Чрез тази, произлизаща от собствените мисловни творения хипноза, човекът
бива принуден към действие, дори и към една поредица от действия и така чрез тези
фантоми той попада в пълно робство. По този начин в течение на епохите ние сме
станали роби на нашаите собствени илюзии, на нашите предразсъдъци и лоши навици,
които чрез дейността на нашите мисли са приели форма в нашето дихателно поле и са
били хранени и поддържани от нас, за да ни завладеят накрая напълно.
Нашето поведение, което ние самите толкова често осъждаме, против което
понякога сме напълно безсилни, държанието, което разсипва животът ни и поради
което понякога се отвращаваме от себе си и дори рискуваме да загубим и последният
респект спрямо себе си, е резултат на тази принуда, която произлиза от кръговрата на
нашите мисловни навици, от мисловните творения, населяващи нашето дихателно поле.
Човечеството е извънредно болно, смъртно болно, то е жертва на своят собствен
творчески нагон и няма земен човек, за когото това да не важи. Фактът, че
диалектичният човек злоупотребява всяка секунда със споменатата творческа
възможност на мозъка си по един такъв ужасен, революционен и хаотичен начин, с
всички свързани с това последици, принизява човека често под животинското ниво.
Когато свещеното слово се обявява срещу злоупотребата на свещената творческа
функция, то има предвид тази порочна употреба на умствената способност, която е
подчинена на един почти безгранично чувствен живот и неговите последици. Затворен
в кръговрата на мисловните навици, много хора поради това са станали твърде черни и
пропаднали, за да могат изобщо да бъдат докоснати.
Ако ние всички сложим ръка на сърцето си и изложим животът си под
преценяващата светлина на Братството, тогава ще открием, че затворени във веригите
на мисловните си навици, по неизвестни причини, често ни се прокрадват нежелани от
нас мисли, за да започнат пагубният си ход. Колко често ние казваме: "Аз правя това,
което не желая" или "Как се стигна до там, че върша точно обратното на това, което
желая"?
Коя е причината за това пагубно, нежелано течение на низшия мисловен живот,
който си изплъзва от нашия контрол в такъв ужасяващ размер?
 Причината за това се намира общо взето в кръвта. Влеченията, желанията,
готовността за един разюздан живот се намират в кръвта.Диалектиката е закотвена
фундаментално в нашата кръв. Опитаме ли се да овладеем този кръвен природен нагон
с помощта на нашата волева култура, тогава може би ще успеем да го канализираме в
известно отношение, но той със сигурност ще избие на друго място. Всеки диалектичен
човек, без никакво изключение, е в някое отношение, било и скрито понякога по-опасен
и от едно кръвожадно животно. Кръвният нагон пробива независимо по кой начин, това
е една жизнена необходимост на животинското в човека.
Сега трябва да поставим въпроса: от къде, как идва този нагон, този инстинкт в кръвта?
Ако желаем да отговорим на този парещ въпрос, ние ще трябва да бъдем много
подробни в отговора. До този момент нашата школа се е ограничавала с това да дава по
този въпрос само философски и мистични обяснения, но тъй като вече е настъпило
времето за това, ние предлагаме едно научно обяснение
Вероятно ви е известно, че в нашето учение се говори за една четворна личност. Сега
желаем да разгледаме тази личност по един друг начин от до-сегашния.
Нашето материално тяло се изявява вътре в едно концентрирано етерно поле и
посредством него. Доколкото това етерно тяло действа и се изявява в нашето тяло, ние
говорим за етерно или жизнено тяло, защото ние живеем с помощта на етерни сили. В
близост до материалното тяло, етерното притежава още неговата форма, но скоро след
това тази форма преминава, (се разтваря)в така нареченото поле на изява, наречено още
дихателно поле.
Мисловната способност е също така едно етерно съединение от много фин състав.
Тялото притежава един вид съзнание. Ние го намираме в мозъчно гръбначната система,
колоната на змийския огън, и знаем, че този огън на съзнанието е много тясно свързан с
кръвта и с нервния флуид. Това съзнание, заедно с кръвта и нервния флуид се
управлява от нашето астрално тяло(съществото на желанията) и в същност произхожда
от него. Затова то е вътрешното ядро на нашето диалектично-материалистично
съществувание, то е кръвното аз, земната душа. То притежава в тялото едно доказуемо
седалище и се намира не само картинно в системата черен дроб-далак, а съвсем
конкретно. Черния дроб, далака, бъбреците и над бъбречните жлези, заедно със
слънчевото сплитане(плексус соларис-известно също като тазов мозъчен център)
образуват жилището на кръвното аз, на астралното тяло (съществото на желанията).
Черният дроб е върховния, главен орган, чрез който хората живеят. Ако се замислим
върху неговото име, ще открием, че много народи са знаели за първоначалното
значение на този орган. Чрез системата черен дроб-далак, заедно с принадлежащите
към нея органи се контролират и държат в едно определено състояние кръвта, нервния
флуид, змийския огън и чрез това всъщност и целият човек. Всички светлинни сили и
техните хормонални въздействия, които не произлизат от земната природа поради това
се изхвърлят от кръвта чрез тази система.
Ние казахме, че ядрото на егото живее в тази система. То лежи затворено в далака.
По време на будното състояние то лежи навито на спирала в далака, но по време на сън
то излиза навън, спиралата се развива и една облакоподобна нишка излиза навън от
далака и ние виждаме как този облак започва в дихателната система да приема формата
на един образ, и по-точно образа на действителния диалектичен човек, на съществото
на желанията, на нашето истинско кръвно аз. Това "аз" обикновено изглежда съвсем
иначе от нашият материален образ. За нас е по-добре да се откажем от описанието на
това същество.
Вие ще разберете, че това "същество на желанията", когато се изявява в полето на
изявата е нещо съвсем различно от "мисъл-формите" които описахме преди. Това наше
истинско диалектично аз може по време на сън да се отдалечава на твърде голямо
разстояние от материалното тяло, но не и толкова далече, колкото мисловното тяло.
Сега, когато вече знаете, че всичките ви нощни опитности се правят и остават в това
същество на желанията и че това кръвно аз произхожда изцяло от тази природа, тогава
вие ясно ще разберете, защо е абсолютно изключено, това същество да приеме импулси
от освобождаващ вид. Природното аз не може да се направи възприемчиво за висшия
живот. Природното аз трябва да умре, защото: "Плът и кръв не могат да наследят
Царство-то Божие".
Когато по една или друга причина ние се разгневим много, природното аз излиза от
далака без да подозираме това, готово да атакува евентуалния противник (казва се
"излязъл извън себе си, извън кожата си, излезе ми душата и мг.др.)
Освен че е седалище на природното аз, далака е най-значителната пропускателна врата
на тялото за етерни сили. Астралното същество (на желанията) се храни с тези сили,
живее от тях и по този начин контролира цялата телесна система. Накрая също и
менталните фантоми, чиято поява и дейност ние вече описахме, могат да въздействат
много силно върху далака. Процесът свързан с това може да се опише по следния
начин:
Съществото на желанията принуждава мозъка към употреба на творческите му
възможности, към мисловна дейност в съответствие с вида и необходимостите на
кръвното аз, чрез което цялото дихателно или етерно поле на микрокосмоса бива
населено с мисловни същества. Всяка една от тези мисъл-форми представлява един
фокус на етерните сили, които се намират в полето на изява и ги трансмутира в
съответствие със своят вид.Така чрез тези мисловни същества етерното поле се
обработва по един определен начин и резултатът от това се изсмуква през далака от
астралното същество, от егото "на едри глътки". Всички тези сили циркулират като
през една шлюза: влизат през далака, излизат навън през черния дроб.Така ние
виждаме, че целият жизнен процес трябва да служи за изхранването на съществото на
желанията, на кръвното същество, на егото в нас. Такава е ужасната картина на нашата
действителност !
Ако вие сега проумеете напълно този нещастен и същевременно опасен живот и в
резултат на това осъзнаете вашето пленничество до последната фибра на вашето
същество и ако след това в нашето място за конференции наречено "Ренова" се говори
върху тези и подобни неща, като се изследват с най-големи подробности и се доказват
до най-фините нюанси, така че да може да ги разбере и едно дете, тогава във вас може
да се появи тенденцията, да гледате на всички тези обяснения като на ужасно бедствие.
И така както едно време Едгар Алан По, когато описваше прецизни и спиращи дъха
ситуации, затвори и изтезания, вие можете да извикате: "Стойте, престанете с това! Аз
знам, че живея в един затвор, но защо е необходимо да се описват стените на затвора и
вида на неговите ограничения с такива подробности и до по-следната дефиниция?
Никой обаче не може да възкръсне от гроба на природата, докато не изпита до мозъка
на костите си студа на смъртното жилище, в което "живее".Никой не е в състояние да
върви по пътя на спасението, ако не е познал във всичко дъхът на смъртта. И никой
няма да види изгрева на вечната свобода, ако не е готов да носи кръста на истината от
часовете на полунощ до сутринта.
Който не е достатъчно силен да изтърпи всичко това, да се отдалечи от делото.Апостол
Павел казва с право:"Евангелието на Христос е само за силните, и това евангелие
започва с демаскиране. Ако вие наистина желаете да вкусите заедно с нас горчивината
на затвора, ако вие сте готови да пиете киселия оцет, тогава ние ще ви заведем до
свещената тайна на апостол Павел, до формулата на оздравяването.
Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим из-веднъж, в
един миг, при последната тръба: ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние
ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в не тление, а това смъртното
- да се облече в безсмъртие.
А щом това тленно тяло се облече в не тление, и това смъртното тяло се облече в
безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
Сега нека анализираме тази тайна. Истинският ученик е способен да по-строи в
средата на този преходен свят, в своят пропаднал и смъртен микрокосмос нещо
непреходно и безсмъртно, а именно менталния образ на безсмъртното небесно
същество. Това творение трябва да възникне по един съвсем друг начин от този, по
който се образуват обикновените горепосочени мисъл-форми. Само човека които
притежава още атома на духовната искра в дясната камера на сърцето си е в състояние
да оформи едно такова ментално творение. Когато атомът на духовната искра бива
докоснат от инфра-червената светлина на Гносиса, в тимусната жлеза(това е един орган
с вътрешна секреция, който се намира зад гръдната кост)възниква една много особена
дейност. В това състояние атомът на духовната искра започва силно да вибрира и
докосва със светлинните си импулси тимусната жлеза, която вследствие на това
започва да отделя един хормон в кръвта на "малкото" кръвообращение.*
Тимусната жлеза е активна по време на детските години, след това тя закърнява и
преустановява привидно своята дейност. Чрез вибрацията на докоснатия от
гностичната светлина атом на духовната искра, тя бива активирана отново. Когато
заредената с този особен хормон кръв стигне до главата и докосне по този начин
мозъка, в неговите центрове поради въздействието на кръвта възникват най-
удивителните мисли, а именно мислите, с които се отличава един "търсещ". Сега може
да се каже, че извън астралното тяло, извън кръвното аз, чрез тази чудотворна дейност
образът на безсмъртния човек вече е копципиран ембрионално в първа инстанция.
Както вече споменахме, това мисловно творение е от един напълно различен вид,
вибрация и състав от тези на всички други мисловни същества, за които вече
говорихме. Поради това то не може да циркулира през шлюзата далак-черен дроб. Този
образ сияе спокойно като една особена светлина в дихателното поле и се намира
обикновено точно пред ученика, очи в очи с него. От време на време той излиза от
цялата микрокосмична система, извън ауричното същество, привлечен от инфра-
червената светлина на Гносиса, за да се върне след това още по-усилено.
Обаче тимусният хормон, който сътвори всичко това, естествено бива отведен надолу и
дейността на астралното същество става в последствие причина за това, тази
неприятелска за него субстанция да бъде отделена от кръвта посредством бъбреците. В
черния дроб и бъбреците от кръвта се от-делят всички чужди на природното "аз"
вещества. Ако обаче вибрацията на духовната искра продължи да действа със всичките
вече описани последици, тогава ние изпадаме в странната и до болка позната на
търсещите хора ситуация на раздвояване в нашето съществуване, живеенето на два
живота. Търсейки, ние продължаваме да строим нашата извън природна ментална
концепция посредством помощта на школата, чрез вътрешното целомъдрие и
подкрепящата сила на силовото поле ние непрекъснато пречистваме от заблуда и
измама менталния си божествен образ, през това време ние живеем обикновения живот
на Ефесянин(т.е граничен жител) и външно в живота ни не се променя нищо или много
малко. Годините отлитат и ние в най-добрият случай от време на време се огряваме на
менталния образ на безсмъртният, който носим със себе си.
Сега ние трябва да отправим към вас едно предупреждение.Това сънно състояние, в
което ние се наслаждаваме на менталния образ, може да продължи много дълго,
прекалено дълго, понякога много прераждания. Защо е така? Защото астралното тяло
на желанията с помощта на системата далак-черен дроб не чисти кръвта само в
биологично отношение, но започва да работи привидно заедно с вашата наклонност за
търсене. Съществото на желанията, Егото, е въоръжено с атлантическа хитрост, то
влачи една древна култура със себе си. Така както главата и сърцето притежават по
един мозък, така и таза притежава в слънчевото сплитане също така един мозък, пълен
със лунно-мозъчно съзнание*.
Управляван от тази интелигентност, азът предприема опит да обгърне със заблуди, с
всевъзможни спекулации и пълни лъжи вашата ментална концепция, родена от атома
на духовната искра.По този начин Прометей бива напълно обвързан и окован. Образът
на непреходния се капсулован в дихателното поле или бива свързан с природно
окултни и природно религиозни развития.Затова духовната школа пази толкова
старателно чистотата на учението и се старае да запази работата жива, защото само по
този начин тя може да помогне най-добре на всеки ученик. При това тя винаги трябва
да се сравнява с работата на нейните предшественици, които поради горе описаните
пречки, които винаги са им били правени, са прекъсвали прекалено рано с работата си.
Затова, чуйте сега , имайки предвид всичко това, свещената тайна, тайната на
духовното оздравяване. Когато ученикът подържа чиста своята ментална концепция
чрез сериозно и прилежно ученичество и се доверява напълно на ръководството на
духовната школа, тогава това ново, родено от Бога ембрионално същество ще достигне
до пълен растеж и накрая ученикът ще носи със себе си съвършеният образ на
първоначалния небесен човек, роден от инфра-червения полюс на гностичната
светлина.
Какво трябва да стане сега? Какво ще се случи сега? Вие знаете, че всички обикновени,
естествени мисъл-форми циркулират през шлюзата далак-черен дроб. Менталната
концепция на небесния човек, стимулирана чрез ултра-виолетовият полюс на
гностичната светлина, трябва чрез една ясна волева заповед сега да влезе, да премине
също така към тази циркулация през шлюзата далак-черен дроб, евентуално дори чрез
употреба на вътрешно насилие, защото съществото на желанията, азът, ще се
противопостави на това влизане и ще препречи входа.
Вие ще можете да предвидите последиците: чрез тази нова циркулация на съвършено
други етери, на чисто христови етери, бива нападната крепостта на кръвното аз, азът,
съществото на желанията бива изгонено от тазовия център, и бива родено едно ново
същество на желанията, въплъщението на великото желание за освещаване, за духовно
оздравяване.
Сега може би вече разбирате прастария мит, който се намира в началото на
диалектичните времена, митът за Адам и Ева. Адам е Манас, т.е мисли-телят,
менталният образ на безсмъртния; Ева е новото аз - новото астрално същество - което,
идвайки от страната на тялото(оттам ребро адамово) трябва да се себе утвърди Тези
двамата, този мъж и тази жена (поради своята полярност астралното същество винаги
бива представено като жена)тези нови Адам и Ева трябва да бъдат родени в нашата
система.Когато тези двамата се съединят в свещена работа, тогава от тях се ражда
телесно новият трансфигурирал човек.
Това е свещената тайна на духовното оздравяване за което говори апос-тол Павел.Това
е формулата: Преходният, диалектичен централен орган на физическия човек,
системата далак-черен дроб, трябва да се облече с непре-ходното, непреходното трябва
да влезе в него с взлом.
Тогава ще се сбъдне думата, както е писано, тогава ще ликува словото: "Смъртта е
погълната от победата".
Който желае да върви по този кръстен път, той ще победи. Накрая, по-следното
пробождане с копието в далака ще докаже, че смъртта на диалектичния човек е
окончателна. Тогава само небесния човек ще расте от вечност към вечност.Така както
носихме образа на земният човек, така тогава ще носим образа на небесният човек.
Но внимавайте: първо идва това, което принадлежи към душата и след това иде
духовното!
Стоейки здраво с двата крака в действителността, ние тръгваме по нашата виа долороза
към изгрева на възкресението.

V
НЯМА МОСТ МЕЖДУ ПРИРОДНИЯ И ДУХОВНИЯ ЧОВЕК

В някои от досегашните глави направихме едно въведение относно идване-то на новият

човешки тип. То не беше още съвсем пълноценно, но въпреки това смятаме за
необходимо да обобщим казаното досега и да направим някои заключения, преди да
продължим с обясненията.
Вероятно сте разбрали, че диалектичния човек е снабден с едно тройно съзнание, с
едно тройно "аз". Затова, при наблюдение активностите на хора-та, за нас е необходимо
(особено когато влизаме в контакт с тях) винаги да констатираме, с кой от тези три
принципа имаме работа в момента.
Тези три състояния на човешкото съзнание не се различават само кар-тинно или
философски, те могат да се докажат научно и органично.
Така, съществува едно напълно централно съзнание или аз, което има за седалище
светилището на главата. Това съзнание се ползва от мозъчните центрове и се обяснява
от техния строеж. Всички наши интелектуални спо-собности и техни излъчвания
произлизат от дейността на това аз. Следователно, то е способно да възприеме с
помощта на разума явленията и ценностите на живота, така, както те се представят на
неговото аз, да вади от тях разумни заключения и да взима разумни решения.
Освен това, съзнанието на светилището на главата е снабдено с една во-лева
способност. Вибрацията, произлизаща от нея стимулира кръвта, нерви-те и мускулите
към дейност. Така, поради състоянието на този център на съзнание, ние можем
съвършено да разберем, че има много хора, които се управляват главно от този център,
които по наследство или поради обучение се намират почти напълно под негово
влияние. В този случай ние говорим за интелектуален тип човек. Към една определена
класа на този тип на съзнание на главата, принадлежи между другото и окултиста.
Второто състояние на съзнанието наблюдаваме в светилището на сърце-то.
Принципно и това съзнание функционира независимо от другите две. Седалището му
се намира органично в седморното сърце, но при това вие трябва добре да разберете, че
това съзнание няма нищо общо с атома на духовната искра, намиращ се в дясната
сърдечна камера.
Това централно съзнание на сърдечното светилище използва пълния регистър на
човешките чувства. Вие трябва добре да разберете, че живота на чувствата е един
комплектен инструмент на съзнанието, което може да функционира независимо от
светилището на главата. Човек наистина може да "мисли" със сърцето. Думата "мисли"
обаче, предизвиква у нас непосред-ствено представата, която се намира във връзка с
мисловните възможности. Затова е по-правилно да се каже, че сърдечното съзнание е
напълно способно да възприеме живота и неговите различни фактори, освен това, то е в
състояние да съобразява и в резултат на това да премине към вземане на решения.
Съзнанието на сърдечното светилище притежава също така и една волева способност,
каят можем да обозначим като чувство, вълнение, трогнатост или сантименталност.
Също и чрез вибрацията на тази волева способност, човек бива стимулиран към
дейност. Хората, които живеят предимно от това централно сърдечно съзнание,
наричаме мистици, към които между другото се причисляват и онези, които водят
природно религиозен живот.
Третото състояние на съзнанието има за седалище светилището на таза,
или по-точно казано, неговия връх, органично свързан със системата: черен дроб-
слънчев възел-далак, за която говорихме вече подробно. Това централно "коремно"
съзнание е най-фундаменталното от трите природни его съзнания. То определя
характера, с който идваме на този свят; всички наши скрити или изявени наклонности и
цялата ни карма се намират в това его. Това аз на системата черен дроб-далак оказва
силно, определящо влияние върху другите две съзнания; с това аз, ние нощем
"излизаме" и правим нашите така наречени нощни опитности.
Съзнанията на главата и на сърцето могат да бъдат диалектично култивирани до една
естествена, закономерна граница, обаче коремното его не подлежи на никакво
култивиране. Това его е истинският диалектичен човек, който е длъжен да излага пред
обществото своята истинска разголена и не-подправена същност. Но понеже не може да
се покаже такова, каквото е, то обикновено се крие зад повече или по-малко
култивираните центрове на главата или сърцето. В такива случаи, ние можем да чуем
онази високопарна и възвишена реч, преливаща от разум и човеколюбие. Зад нея обаче
се крие кръвожадното ръмжене на пра-хищника, който се готви за скок.
Също и коремното съзнание разполага с една напълно оборудвана дедуктивна
способност в структурите на така наречения слънчев възел, и то притежава също така
една воля. Волята на коремното съзнание наричаме влечение, инстинкт или нагон и ние
всички знаем, че човекът, стимулиран от този инстинкт, пристъпва към действие. Ако
един човек живее предимно и без задръжки от това трето его, тогава той представя типа
на първобитния човек, на напълно разюздания природен човек, на бруталния
материалист, на грубия притежател.
След известен размисъл ще ви стане ясно, че цялото диалектично експериментиране в
областта на цивилизацията, културата, религията и магията може да се обясни от едно
безкрайно число опити да се въдвори ред и равновесие в дейностите и аспектите на
трите природни его-съзнания. Но същевременно вие ще разберете, че именно чрез това,
бива събудена в извън-редна степен една заблуда, и по-нататък, че по този начин във
всеки човешки живот се образуват силни, почти нетърпими напрежения. Всички
болести, които измъчват човечеството, се причиняват чрез дисхармониите и
напреженията между трите его-съзнания на главата, сърцето и корема(таза).
Когато праинстинктите на човека се отприщят, той изпада в едно поведение, което е
толкова ужасно, че над него взима надмощие един пълен демонизъм. Във всички
исторически периоди, водачите на човечеството са се старали да предотвратят тази
фундаментална опасност, като са подлагали егото на главата и сърцето на всевъзможни
методи на възпитание.Обаче когато индивидуализма, себеутвърждението и нормите на
живота преминат известни граници(а това е един природен закон в диалектиката),
тогава, по силата на своята същност, третото его настъпва в акция: светът се превръща
в беснеещ ад и човекът в разкъсващо диво животно.
Всички опити на главата и сърцето да прикрият, да спрат и да предотвратят това
състояние, са безсилни пред действителността: не съществува мост между природния и
духовния човек.
Природния човек е съоръжен с три агрегата на съзнание, два от които трябва да служат
като "вентили за сигурност" на третото фундаментално съзнание. В лицето на
естествените резултати на живота, това обаче се оказва недостатъчно: или нечувана
катастрофа си пробива път, или настъпва драматично разтърсване; при всички случаи
резултатът е смърт и непрестанен кръговрат на диалектиката.
 Който разглежда обективно човешко-диалектичното явление по този на-чин и
изпита при заключението си отчаяние, доставя доказателство, (ако това отчаяние е
истинско и доказуемо), за един извънредно странен процес в своята система.
Човекът е едно същество на природата; неговата цялостна жизнена система и жизнен
импулс произлизат от тази природа. Затова, болката, мъката и тъгата на природния
човек, не идват от отчаянието поради отчуждаването от Бога, а от съпротивата, която
спъва неговото естествено развитие. Така както заека издава смъртен вик, когато бива
нападнат от хермелина, така и човека стене, когато естественото му развитие се спъва
чрез болести или лични проблеми. При изследването на тази проблематика вие ще
откриете, че сте в състояние да убедите всеки един човек в несъвършенството на
диалектиката и нейната закономерност, но...че той въпреки това, я намира за не чак
толкова лоша. Той я намира естествена, че дори и прекрасна; в края на краищата,
диалектиката се намира в пълно съответствие с неговото истинско естествено
състояние. За него борбата на природата е един истински човешки и мъжествен спор.
Съвременния стил на живота, който в момента управлява света, произлиза напълно от
тази борба и този закон.
Хората в това състояние на природни същества, изпитват отчаяние само поради
това, че животът им не се развива според техните желания, така, както се отчайват,
когато се стигне например до една икономическа криза.
Вие не трябва да се заблуждавате, ако тези хора, евентуално пълни с религиозна
сантименталност, запеят своите оплаквателни песни против този лош свят, защото те го
намират такъв поради това, че не получават нещата, които желаят.
Затова вие трябва да изследвате добре самите себе си, дали не сте дошли в
духовната школа като разочарован от природата, или наистина се чувства-те като
чужденец в този свят, терзан душевно поради отчуждението от Бога.
В последния случай може да се говори за един извънредно странен процес във вашата
система. Неспокойствието тогава е резултат от дейността на така наречения атом на
духовната искра. Ако един човек притежава още този атом и ако той е приведен от
Гносиса в трептение, тогава се сбъдва думата:

"Ние желаем да живеем по Твоят пример,

свързани като атоми, които заедно са нашето Его.
Ние желаем да се стараем към съзнанието на това Его,
докато атомът познае: `Аз изпитвам мъка в Егото`."

За тази мъка на атома на духовната искра в обикновеното, земното природно същество

става дума: само тази мъка, само тази болка е освобождаваща. Който познава нещо от
тази болка, той знае, че тези кървави белези служат за оздравяване; защото чрез тези
болки, истинският ученик разбира, че Гносисът го е намерил.
Който страда от болки, причинени от природата, стене като животното в пустошта,
но този, който страда от болката на обхванатия от Духа, ще стане блажен, защото:

"Тогава ще бъде запалена Великата Светлина чрез Божествена Сила,

Тогава духовният атом ще бъде разтопен от Божественото светлинно
сияние и минавайки през тъмното вещество, ще се издигне над приро-
дата"

Който по този начин изпитва "страдание в егото", като последица от пробуждането на

атома на духовната искра, започва един процес, както вече споменахме, който означава
буквално и телесно смъртта на тройното диалектично его. Тогава, както вече знаем, от
атома на духовната искра се ражда ясния Образ на безсмъртния Човек, чиято ментална
концепция накрая попада в системата: черен дроб-далак, за да нападне ключовата
позиция на диалектичното природно същество.
В началото, чрез духовната искра, сърдечното светилище бива принудено към нова,
освобождаваща дейност; с това, централното сърдечно съзнание бива свалено като
първо от своето естествено състояние. Чрез една нова мисловна дейност, след това
централното съзнание на главата бива свързано с течението на обновлението. Трето,
образът на безсмъртния човек трябва да попадне в шлюзата далак-черен дроб, за да
нападне третото его; Тогава брадвата бива поставена на корена на диалектичното
съществувание. Когато тази трета дейност започне в ученика, тогава той започва много
конкретно да се подготвя и пригажда към новият идващ човешки тип, това означава, че
той органично бива подготвен, да посрещне Христос в облаците на небето. Тогава ще
се сбъдне думата: "Смъртта е погълната от победата."
Сега ще обясним и изследваме, как се стига до това развитие. Ние трябва да
изследваме заедно този път на обновяване метър по метър.
Ако вие не притежавате атома на духовната искра, или пък ако той още не е
възпламенен от Гносиса във вас, тогава вие ще регистрирате всички тези обяснения
само по интелектуален или мистичен начин, според наклонностите на вашето първо
или второ его; обаче дълбоко във вас, всичко това няма да ви каже нищо и няма да ви
докосне. Вие няма да се развълнувате, да се раздвижите чрез това. Ако вие обаче
изпитвате заедно с нас болка в егото, и ако поради това Гносиса е станал за вас един
светилник за вашият крак, тогава всяко обяснение, което идва от духовната школа, ще
предизвика във вас една съвсем особена сила. Тогава всяка дума ще говори
непосредствено на вашата духовна искра, намираща се скрита във вашата сърдечна
кръв. Чрез чудотворните качества на Духа на вас ще ви бъде дадено, да проверявате
всяка дума, да я познаете непосредствено като истина; и тя ще бъде основана като една
такава сила, като несравнима сила във вашето кръвообращение По този начин, Делото
Господне, Делото на Универсалното Христово Братство ще бъде заздравено във вас.
Във тази светлина трябва да се разбират думите на апостол Павел:
"Затова, мои любими братя, бъдете твърди, непроменими и напредвайте постоянно в
Божието Дело, защото вие знаете, че вашата работа не е на-празна в Бога."
Делото Божие в този смисъл не е една или друга грижовна дейност за душата, която
школата на Розенкройцерите би трябвало да извърши за вас, а е методичната работа,
която се осъществява за вас и във вас чрез Гносиса. Тази дейност, която се предприема
от Братството във вас и за вас, не е работа, за която вие оставате в неведение, не е
автоматично освобождение, в което вие сте приети. Вашият цялостен духовен атом,
който страда в егото, трябва да сътрудничи по интелигентен начин в тази строителна
работа. И затова, вие ученици по пътя, бъдете постоянни и непоклатими!

VІ
ПРИТЕГАТЕЛНА СИЛА И ОСВОБОЖДЕНИЕ

При всичко, което беше казано в последно време по отношение на идващата нова
човешка раса, една от най-значителните цели на модерната духовна школа е следната:
нормите, основите, аспектите на новото човешко развитие да бъдат обяснени на онези,
които могат да разберат тяхното послание. Отправеното към тях насърчение, да опитат
всичко, за да се включат в това ново развитие , обясняват това намерение в достатъчен
размер. Всички спекулации, всички несигурности, неизвесности трябва да бъдат
отстранени колкото се може по-добре и всички философски наблюдение трябва да се
избягват.
Ако притежавате нещо от истинското ученичество, тогава във вас се на-мира едно
фундаментално желание, да се завърнете във вечното небесно царство. В днешната
фаза на изява на Братството, на това желание се дава насока и развитието на всеки един
ученик, при който това вътрешно реше-ние е ясно, се ускорява. Вие обаче трябва добре
да разберете какво означава това ускорение в живота на един човек. Тук не става дума
за негативна по-мощ, на първа линия тук се говори за постигане на разбиране, на
познание. Не напразно в Свещеното слово се подчертава: "Моят народ загива, защото
няма познание."
Знание в смисъла на Универсалното Учение означава, на базата на един действащ
духовен атом, постигането на действително състояние на разбиране на пътя и на самият
истински живот и на всички съдействащи фактори, които се намират на разположение
на кандидата. Когато това знание е налице, ученика преминава от само себе си към
действие. Това е освобождаващото себепострояване, към което Духовната Школа
желае да ви приобщи.
Новата човешка раса няма да бъде родена като по чудо, а всеки индивид, който желае
да принадлежи към тази група, трябва да влезе в нейните редици чрез една
себеосвободителна дейност. Вие трябва да се себепосветите, вървейки по тесният път
на освобождението чрез себепострояване. "Стремете към благословия, в страх и свещен
трепет": казва Господаря на Живота, т.е. "Работете за освобождението си в смирение."
Вие ще успеете, вие ще имате непременно успех, ако вярвате в това.
Вяра в смисъла на Братството означава: Вътрешно познание. Това-"да знаеш
отвътре" е дейността на атома на духовната искра. Затова апостол Павел говори за
"Вярата във вашето сърце." При това той няма предвид сантименталност, не предания
на библейска и черковна вяра, а животворната вибрация на духовната искра в дясната
камера на сърцето. Това е вярата, която трябва да намери жилище във вашето сърце. За
да получите тази вяра, за да пробудите тази вибрация, вие бивате приети в
преддверието на Духовната Школа; но не мислете, че тя ще продължава да върши нещо
за вас, преди вие да можете въз основа на тази нова, ексклюзивна вибрация на вярата
"да премествате планини."
Ние казахме, че на първа линия вие сте приети в Духовната Школа, за да събудите
вибрацията на духовната искра, или мистично формулирано: Да освободите вярата във
вашето сърце". Често това са само формули, само силни думи, които могат да се чуят
навсякъде и от всякого, и те казват, из-речени повърхностно, отчайващо малко. Ако ние
ви кажем: "Вие сте в Духовната Школа, за да освободите вярата в сърцето си", това в
началото може да ви даде едно известно спокойствие, чувството, че сте пристигнали в
къщи. Но не се заблуждавайте! В тази Школа вие не сте дошли в къщи! Школата има за
задача за ви обезпокои, да даде ускорение, "път" във вашия живот.
Който се чувства вече тук в къщи, още не притежава действаща духовна искра.
Трябва да бъде така, че атомът, атомът на духовната искра трябва да "страда в егото",
както ви беше цитирано в предишната глава от Лао Цзъ.
Този , който изпита тази съвсем особена болка в собственото си същество, ще изпита
същата болка във връзка със света, в който живее и в него ще се появи един неизмерим
копнеж по изгубената, първоначална родина. Тогава, в съответствие с този копнеж, във
вашият живот се появява движение. Какво е желанието, погледнато природонаучно?
Влечението, желанието, е една сила, една сила на привличане, притегателна сила, едно
магнитно свойство. Както при всеки магнит, така и тук се намира и един друг полюс,
един полюс, който отблъсква. Когато нашето желание, единия магнитен полюс е
отправено към нещо, то другият магнитен полюс отблъсква противо-положното. Този
факт е от нечувано значение. Върху това трябва много до-бре да помислите!
Вие знаете, че нашата личност е център на една система и ние я наричаме микрокосмос,
една малка вселена, minutus mundus.
Къде се намира, къде живее този микрокосмос? Тук в този свят! Този свят, в който
вие живеете, е организиран на същият принцип, като вашият малък свят. Затова ние
говорим за "космос", светът, и за "микрокосмос", малкият свят, който сте вие самите.
Светът, в който ние живеем, се движи с една нечувана скорост в пространството. Защо
ние не биваме отблъсквани от това кълбо? Поради привлекателната сила на земята,
разбира се. Нейното магнитно свойство ни придържа на нашите места.
Електромагнитното поле на този свят, държи всички създания, които са затворени в
пространството му, заедно на това място. Но забележете, че функционирането на
сляпото свойство на тази система зависи от всички нас! Ние сме родени от природата,
от материалните принципи на този ред и по силата на това раждане нашето лично
електро-магнитно поле е абсолютно съгласувано с този свят. Ако нашите желания,
нашите влечения са отправени към хоризонталната повърхност на живота, ако нашите
стремежи се отнасят до тази природа, към нещата на този свят, тогава е естествено, че
ние заздравяваме нашата магнитна привързаност към земната природа. Нашето
желание е именно едно привличащо магнитно действие. Когато това влечение е
отправено към земята, тогава другият магнитен полюс естествено ще отблъсне всичко,
което не е отправено към нея и по този начин ще държи на разстояние всички
освобождаващи импулси.
Значи ние констатираме, че по силата на нашата диалектична природа и въз основа на
нашите собствени електромагнитни микрокосмични въздействия, ние всички сме
държани в плен чрез електромагнитното поле на земята, при което ние самите сме
нашите собствени тъмничари.
Да приемем, че в това състояние ние изпитваме болка и страдание, които в лицето на
диалектиката са неизбежни. Сега възниква въпросът, дали тази болка, дали цялото това
страдание произлиза от атома на духовната искра? Затова и дума не може да става! По
силата не природните закони на този космос, пленени в електромагнитното поле на
нашия световен ред, ние всички сме предмет на спор, омраза и природни инстинкти.
Това е проклятието на това жизнено поле. Сега вече започвате да разбирате, да усещате
това.Тежките удари на съдбата ви достигат. Какво ще направите сега? Вие търсите
помощ, закрила и изход. От вас излиза едно спонтанно електромагнитно въздействие.
Това ли е копнежа, стремежа към духовно оздравяване, това ли е магнитния зов за
помощ излизащ от атома на духовната искра? Това ли е "вярата във вашето сърце?
Затова и дума не може да става!
Това е една електро-матнитна дейност на вашата природа, на вашето тройно
природно его, една дейност, която не предизвиква никаква промяна в магнитното поле
на този свят. Това е едно земно желание за земно притежание, сигурност и закрила. Ако
от такива стремежи започнем да развиваме мистични, окултни или псевдо-
трансфигуристични дейности, тогава поради вида на магнитното поле ние ще пробудим
реакции само в нашето естествено жизнено поле. Така ние никога няма да се освободим
от отвъдният свят. Затова и тук не може да става дума за освобождение.
Може би от опит вие ще познаете вътрешно всичко това като истина. Как ли не се
старахме и мъчихме в естествена откровеност! Ние изстрадахме хиляди безплодни
мъчения. В естествена откровеност се доближихме и до Духовната Школа. Но ние
намерихме вратите заключени; защото Духовната Школа не може да ни помогне, преди
"да се събуди вярата в нашето сърце", преди да се събуди атома на духовната искра в
нашето сърце.
 Ако разберем добре това, ние трябва да действаме интелигентно.Сега знаем, че
всяко едно движение е движение на електромагнитно ни поле, произлизащо от нашата
естествена нагласа и затова в резултатите са полезни
само в тази природа. Какво ни говори това? Че ние трябва да преустановим това
магнитно движение, че трябва да спрем последването на нашите желания и да го
доведем до абсолютно спокойствие. В началото поради
откритието, че цялото това гонене не може да предложи и най-малкия резултат, а
напротив, ще ни доведе до една още по-голяма привързаност за тази природа. Но
втората фаза на това спокойствие, на този мир, трябва да бъде себеотдаване на Гносиса,
падане на колене пред вратите на мистериите, както ни го разказват митовете.
В Универсалното учение на всички кандидати се говори за спокойствието, за
смирението. В старите митове се казва: "Моята душа е смирена, тиха пред Бога - от
Него иде моето спасение", в новите мистерии се казва: "Старайте се да постигнете
спокойствие, смирение." Това може например да се прочете в посланието към апостол
Павел към Солуняни (тук трябва да се вземе под внимание, че съдържанието на това
писмо е променено твърде много от старите църковни глави. Да се успокоиш пред
Гносиса например, бе променено от църковните глави в: да се смириш пред църковното
ръководство, в приемане на моралната теология и т.н.). Вие сега ще разберете, че чрез
постигането на истинското спокойствие, чрез успокоение на природните бури, за
ученика се отваря една нова възможност: В това спокойствие той може да бъде
докоснат от лъчевата сила на електромагнитното поле на Универсалното Братство.
В този земен космос съществуват две електромагнитни полета, чиито центрове се
намират в сърцето на земята, едно централно магнитно поле на тази природа, и едно
централно магнитно поле на Братството. Когато един човек, които притежава в сърцето
си духовна искра, доведе до покой по горепосочения начин природния си живот, той
бива докоснат безвъзвратно от магнитното поле на Братството. Тогава споменатия атом
в дясната сърдечна камера се събужда и в него се развива една нова вибрация, едно
ново желание, а с това и едно ново електромагнитно качество. Тогава ученика
разполага вече с едно магнитно свойство, което не идва от този свят. Истинската вяра е
събудена в неговото сърце и той е: "изпълнен с една неугасима надежда", както се
изразява апостол Павел, изпълнен с една нечувана магнитна сила, така че той привлича
многобройни сили и стойности в своя микрокосмос, които не произлизат от този свят.
Чрез променената сила на привличане в микрокосмичната система се събират най-
различни видове нови строителни вещества, необходими за ново възстановяването на
цялата система. Така ние откриваме, че Трансфигурацията действително е въпрос на
нови електро-магнитни закони.
Когато ученика се намира в началото на тази нова изява, той изживява природно-
необходимо съвършената помощ на електро-магнитното поле на Братството по напълно
безличен начин, т.е без царствената помощ на някой посветен. Защото, както
природния човек по силата на съществото си се съгласува с магнитното поле на
природата, така и ученика се съгласува с новото жизнено поле, където бива роден. Сега
това ново жизнено поле наистина го взима в плен, но това приемане е приютяване в
Бога, в Гносиса.
Сега представете си, че като ученици на тази школа ние влезем в новото магнитно поле.
Тогава нашите микрокосмоси биха изявили тези нови магнитни разлики и ние заедно
бихме развили такива противоестествени магнитни свойства, че бихме разрушим
безвъзвратно магнитните дейности на тази природа и по този начин станали причина за
многобройни магнитни отклонения. Тогава щяхме да съберем в тази атмосфера сили,
които биха причинили в обикновената природа хаос.
 В сътрудничество с магнитния център на Братството в сърцето на земята, ние бихме
разрушили стените на този природен затвор и бихме върнали световния ред към едно
ново начало за спасение на обновените хора, и за един нов шанс за останалите.
Читателю, започвате ли да виждате нещо от фундаментите, на които Духовната Школа
основава своята жизнено-обновителна и чевеко-освободителна работа?
Ние ще ви докажем, че пътят на Трансфигурацията е един нов природонаучен процес,
един алхимичен процес, една химическа сватба с Христовата Йерархия, започната,
проведена и завършена в себе освобождаващо строителство. Затова, отдайте се заедно с
нас на едно точно изучаване на космоса и микрокосмоса, за да превъзмогнем
природната смърт в Исус Христос, нашият Господ.

VІІ
ГЛУПОСТТА НА КРЪСТА

Ние обяснихме, че безкрайните вариации на човешките желания и дейности са

извънредно тясно свързани с електро-магнитните процеси в микрокосмоса.
Индивидуалното магнитно поле на човека е едно с това на земята, така че той намира в
този свят центъра на тежестта си в повече аспекти. Той бива контролиран чрез земния
магнетизъм, неговия цялостен живот и стремежи, дейност и желания са повлияни от
тази зависимост: Той е земен, от земята.
Всички привични, религиозни, окултни и хуманистични стремления намират в тези
природно закономерни дейности своята основа и цел. Те произлизат от природата,
развиват се в и чрез нея, и се завръщат отново в нея.
Ако наблюдавате този свят и неговите многообразни дейности, вие неминуемо ще
стигнете до резултата, че нито една от тези дейности, които толкова често са напълно
противоположни, няма действителна противо природна нагласа и не се противопоставя
на фундаменталната електро-магнитна усмирителна риза. Затова за трансфигуриста не
е от значение, коя икономическа система определя сега жизнената система на
човечеството и коя ще дойде по-късно, кое становище ще вземе сега или по-късно, по
отношение на която и да е област на живота в тази природа, или по кой начин ще
оцвети поведението си в религиозно, окултно или хуманистично отношение.
Трансфигуриста се концентрира изцяло в съвършеното освобождение от това природно
поле. Затова по-радикален човек от трансфигуриста не може де има. Радикалния
природен тип човек се старае към една или друга насилствена промяна в
икономическата, социалната или политическата области, т.е. на хоризонталната
повърхност, трансфигуриста обаче, желае да се дистанцира тотално от тази
хоризонтална повърхност чрез една могъща себе-революционна промяна в своето
собствено същество.
Трансфигуристите са една изключителна рядкост в този свят. Изненадани от това
изказване, вие може би ще укажете върху голямото развитие на школата с нейните
многобройни ученици. Тогава ние трябва да ви отговорим, че болшинството от нас още
не могат да бъдат наречени трансфигуристи. Съществуването на интерес към плана на
развитие на школата, ориентирането към всичко, което тя носи, още не означава
действително реализиране на нейния работен план в живота. Вие чувствате, че тук
съществува една разлика, и тя ще е налице още дълго, защото по-късно някои ще се
борят безцеремонно и с всички сили против тази трансфигуристична Школа, и мнозина
ще я напуснат заради този конфликт.
На вас ще ви кажат: "Трансфигуризма е една класическа форма на лудост, която се
появява в света от време на време." "Трансфигуризма е върха на глупостта и е
природонаучно невъзможен." "Трансфигуристът се опитва да постигне нещо, което е
фундаментално абсолютно невъзможно." Или пък ще се твърди: "Човек може най-
много с основание да се надява, че чрез една или друга форма на култура, ще постигне
една определена висша цел." И тогава ще ви посочат различни области на културата,
които наглед напълно потвърждават тези думи.
Ако тогава не сте достатъчно твърди в убежденията си, вие ще се от-дръпнете от
Школата, и ако ви питат: "Вие не бяхте ли един от тях?" ще излъжете смутен и
изчервен: "Не, не, защо питате?" Отричането на апостол Петър е едно събитие, което
винаги се повтаря при учениците от предверието. Въпреки това, трансфигуристите, с
техните признаци на глупост, се намират в много добро общество!
Исус се намира пред санедриона, пред генералния синод на неговото вре-ме.
Наричат Го опасен глупак...но Той мълчи.
Апостол Павел се намира пред Фестус, градския управител и обяснява
трансфигуризма. Реакцията на римлянина не закъснява: "Ти си луд!"...апостол Павел
мълчи.
Чуйте как Августин напада Манихеите! Чуйте как жестоко ги подиграва и ги
представя във фалшива светлина...обаче братята манихеи мълчат. Възможно ли е да се
говори, когато не съществува обща основа за двустранно разбиране?
Чели ли сте, как Албигойците (катарите) са били обвинявани поради "прекалената
им, опасна глупост?" Почти един цял народ бе изтребен, но самите братя
Албигойци...мълчаха.
Трансфигуризма по природна необходимост трябва да бъде глупост за всички, които
принадлежат към тази природа. Светът прелива от религиозно съзнание, но
фундаменталната религия на освобождението се обозначава като глупост. Това е
сигнатурата на диалектиката.
Спомнете си думите на Апостол Павел от първото писмо до Коринтяните:
"Защото словото на кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се
спасяваме, е сила Божия.
Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума от
разумните".
Де е мъдрецът? Де е книжовникът? Де е разисквачът на тоя век? Не обезумя ли Бог
мъдростта на тоя свят?
Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог
благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
Защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците"
Значи ние можем да кажем, че упражняваме еретичеството на трансфи-гуризма в
много добро общество.
Такъв един еретик е глупак, дърдорещ шут, заблуден човек. Той възлиза в глупостта
на кръста. И точно тази глупост получава един висш и разумен смисъл, точно тази
глупост се превръща в царствена сила за онези, които могат да разбират и са готови да
носят кръста на Трансфигурацията. Затова трансфигуриста няма да каже нито една
дума на онези, които с всичките си стремежи и амбиции се намират в тази природа. Той
ще мълчи, без да из-пусне нито една дума за защита, компромис или отстъпка.
Затова ние притежаваме една затворена Школа, и затова се говори само на онези, за
които може да се приеме, че са разбрали донякъде разумната ос-нова на Гностичната
"глупост". Светът доказва прекалено, че с помощта на мнимата си мъдрост, не може да
намери Бога "в Божествената мъдрост". Затова ние се дистанцираме от нея, за да
потънем в една друга действителност, свободни от всякакви диалектично-философски
работни хипотези.
 Присъства ли тази друга действителност в нашата природа? Може ли да се намери
една следа от нея? Ако предположим това, можем ли да я "подложим на проверка", за
да се предпазим от една нова заблуда?
На тези въпроси ние можем да отговорим с едно ясно "Да". Христос е най-висшата,
разумна действителност, а не едно историческо явление. Ние обозначихме тази
действителност като лъчевото поле на Братството и ви казахме, че сърцето на тази
действителност се намира в сърцето на този свят.
Как трябва да се разбира това? Философията на модерните Розенкрой-цери учи, че
истинската Божествена земя, наречена още - Неподвижното Царство, не е планета,
изчезнала зад предвечните воали на мъглявото "ни-що", но че и днес съществува в
пълно съвършенство. Първоначалната планета е съставена от седем кълбета, които се
въртят едно в друго, и едно от тях може да бъде обозначено като диалектичния аспект
на тази седморност, т.е., че чрез своята диалектична природна закономерност, този
аспект освобождава сили в служба на другите шест аспекта, в служба на съвършения
живот, който намира същинския си и Божествен израз единствено в своята седморност.
Затова е ясно, че вечното бащино сърце на Логоса живее и действа във всеки аспект на
Божествената планетарна цялостност, което означава, че и тук, дори и тук трябва да се
намира, електромагнитно лъчево поле на Братството, защото то е фундаменталното
сърце на тази планета.
Това, което наричаме по навик "нашият свят", е извънредно странната, много
тайнствената и почти напълно непознатата седма част на Божествената, космическа
действителност. Ние, жителите на тази долина на сълзите, принадлежим към една
жизнена вълна, която първоначално беше призвана да стигне до слава в сферата на
божествената седморност, но пропадна в една жизнена област, където не е възможен
действителен божествен живот.
Ние сме прокудени, структурно напълно дегенерирали и попаднали в една обща
дегенерация.
Сега в нас съществува един фундаментален стремеж към напредък, към издигане,
предизвикан от носталгията на прокудения към кръвта и земята на родното място.
Целият свят бърза напред като едно подплашено животно и крещи за култура.
Разберете какво означава тази гонитба: Това е един атавистичен остатък, една дейност
от праисторическите времена, предаван от поколение на поколение. Той говори,
апелира, но никой не познава вече действителността, и никой не може вече да я
познава, защото познавателната способност за това се е загубила.
Диалектичното човечество притежава наистина една познавателна способност и една
мъдрост, но с тази мъдрост и с тази познавателна способност, то не може вече да
намери "Бога в божествената Му мъдрост".
Фактът на човешкото падение, което го доведе до днешното опорочаване и нечуваното
извращение на нашето жизнено поле има за последица, че върху тази седморна част на
космическото съвършенство се упражнява непрекъснато насилие. Въпреки това може и
трябва да се каже, че Бог е нападнал този свят в сърцето, именно защото и тази част от
вселената принадлежи към седморното единство. С това фактическо състояние се
обяснява присъствието на електромагнитното лъчево поле на Христос-Хиерофант.
Същевременно ние констатираме и научаваме, че пропадналото човечество се държи в
плен от едно враждебно електромагнитно лъчево поле, още повече, човечеството е
станало едно с това поле. Поради това ние не се питаме: Откъде идва магнитното
привличане на Братството? а, къде е причината за тази диалектична антиприрода?
Къде да намерим ядрото на силите на тази всеобща природна дегенерация?
За да намерим отговорът на тези въпроси, ние трябва да отидем в Школата на
мистериите на космическата седморност, и за това молим за вашето внимание.
Вероятно сте разбрали от казаното до сега, че нашата жизнена област е само една малка
част от едно кълбо, което не бива да си представяме като самостоятелно тяло, а като
принадлежащо към една система от седем въртящи се едно в друго тела, които заедно
образуват истинската божествена земя, Универсалното Царство. Всяка част от тази
земя е съвършена сама за себе си и притежава органичното свойство да отбранява
съществото и целта си срещу всякакъв вид нападение, вследствие на което, тоталното
функциониране на космичното единство остава осигурено при всички ситуации.
Ние вече казахме, че в ядрото на нашето земно кълбо пулсира космичното Христово
сърце и сега ще бъде ясно, че така е също и при другите шест кълба
на тази система. Затова ние можем да говорим за седморното сърце на космоса, което
би могло да бъде образец на нашето седморно човешко сърце. Чудното органично
свойство, интелигентността и духовното ядро на седморния свят, се намира вътре във
всяко едно кълбо, така както и в човешкия микрокосмос всичко е затворено вътре в
ауричното същество.
За кълбото, в което живеем, ние обикновено не знаем почти нищо. Нашето днешно
жизнено поле заема сравнително една много малка част от тайнствената земя. Също и
отвъдният свят, наречен огледалната сфера, принадлежи напълно към нашето поле. В
двете сфери на тази жизнена област се осъществява известният ни кръговрат на
раждане и смърт.
Нашата жизнена област трябва да се разбира като затвор, като една килия, вътре в
голямата система на космичната седморност. Това, което наричаме земна повърхност, е
един сравнително много тънък пласт и нашите геолози и техници са способни да
проникнат в него донякъде и то само частично. Всичко, което се намира под него е
непознато за обикновените смъртни. Обикновено човек си представя, че с дълбочината
температурата се покачва, така, че в един момент се достига до течна лава, за да се
стигне накрая до адската нажеженост на едно ядро от газове.
Обаче на трансфигуриста е известно, че вътрешността на земята се състои от взаимно
обгръщащи се полета от сила и живот, свързани по най-тесен начин помежду си, които
могат взаимно да се коригират и неутрализират, за да осигурят функцията на цялото.
Върху две от тези полета, намиращи се в дълбочината на земята ние отправяме вашето
внимание.
В тези полета живеят силите, които можем да наречем: природни сили или
първообрази, под което ние разбираме следното:
Една природна сила притежава способността да изпълни и поддържа един план.
Полето на природните сили е много силно магнитно, или по-точно казано: то е едно
поле, в което се появяват безкрайно много различни магнитни напрежения, вибрации и
състояния, които се намират в служба на комическото стопанство. Тези природни сили
не са слепи по отношение на своите въздействия в нашето жизнено поле, както често
се предполага, а са свързани с първообразите, това означава, че всяка природна сила е
свързана неотменимо с един план, с една висша интелигентност, която я управлява;
природната сила се изявява в съгласуваност с това ръководство. Първобразите са
живите, вибриращи мисъл-форми на Гносиса. Те се наричат първо-образи, защото в тях
първоначалната божествена идея е взела форма. Тези живи пра-кълнове, тези живи
божествени мисъл-форми, извикват природните сили и ги прилагат. Когато в сложния
състав на седморно земно тяло се появи нещо, което би могло да наруши хармонията и
безпогрешното функциониране на цялото, тогава изключително фино настроената въз-
приемателна способност на земята ще регистрира непосредствено това, и
първообразите и природните сили (които всъщност придставляват идеите и волята на
Бога) ще коригират незабавно евентуалното смущение.
 Представете си сега, че вашето присъствие в това жизнено поле, вашето структурно
състояние, вашата жизнена борба, накратко, вашето поведение и това на другите хора
не е в съответствие с фундаменталния божествен план, със силовото поле на
първообразите, и то действително не е!-, тогава в съответствие с вашето същество,
природните сили ще се обърнат срещу вас с насилие, тогава вие ще изпитате тези сили
като дисхармонични, тогава в вие ще бъдете подхвърляни диалектиката на нещата
насам и натам и ще предизвиквате една след друга само експлозии.
Значи, не трансфигуризма, който цели едно съвършено помирение с Универсалната
Воля, е пълна заблуда, а диалектичният културен стремеж, който желае да превърне
раздялата с Универсалната Воля, в едно постояло състояние.
В това електромагнитно поле на действащите против вас природни сили сте сега
пленен, и в това поле се е развило злото, един сатанизъм; но това зло не е произлязло от
природните сили, то е едно явление, съпровождащо нашият хаотичен, безмаслен живот.
Вашето пленничество ще трае толкова дълго, докато намерите обратния път. Към
това ви призовава електромагнитното поле на Братството, в това ви подкрепя лъчевата
сила на Христос-Хиерофант, и някой ден вие отново ще изпитате природните сили като
положителни, свещени сили.

VІІІ
БОГ - ПЪРВООБРАЗ - ЧОВЕК

В нашите наблюдения относно идващият нов човек, където говорихме върху

природните сили и първообразите, се наложи да споменем на кратко мистериите на
космичната седморност. При това обяснихме, че действителната земя се състои от една
система от седем въртящи се една в друга планети; че нашата паднала жизнена вълна се
изявява, наблъскана като в затвор, в една много малка част от диалектичната планета на
космичната седморност, че това жизнено поле не е било предвидено като такова, и че
по силата на нашето антибожествено състояние ние сме стигнали до фундаментален
конфликт с магнитните напрежения на природните сили, които изпитваме поради това
като дисхармонични.
Природните сили са свързани с така наречените първообрази, това са живите мисли на
Бога, които намират израз в една от планетите.
Цялостната космична седморност е израз, осъществяване на една опре-делена идея,
на един план, и понеже тази божествена седморност е извън-редно разнообразна и
варираща, става ясно, че цялостната идея в планетата на първообразите се състои също
така от едно безкрайно число ментални елементи. С тези градивни елементи бе
построено вечното Божие Творение и от тези непреходни стойности То се поддържа
вечно. Всичко, което не се намира в равновесие с тази Божествена природа, преминава
и загива в една антиприрода, което се изживява ежедневно от Адамитското човечество.
Всеки въведен ученик на Духовната Школа може да установи от опит като божествена
аксиома, че всичко, което се изявява в космичната седморност, т.е. извън
антиприродата, произлиза, трябва да поизлиза от Универсалната Идея на Гносиса.
Следователно също и първоначалния човек произлиза и съществува от Божествената
Идея.
Една идея, като творческа сила винаги остава свързана със своята изява. Това е един
първичен закон. Така Божествената идея е винаги активна във всичките си изяви.
Когато обаче, поведението на изявата, на творението, не съответства вече на този закон,
се появява един конфликт, разрив, едно заплашително падение. Първо виждаме, как в
творението идеята става латентна и затъва в бездействие. По-късно, паралелно с
продължаващото отдалечаване по нездравия път в антиприродата, първоначално все
още латентната Божествена идея започва да отслабва и накрая изчезва съвсем от
системата на творението.
Така, по природонаучен начин може да се установи факта на едно асолютно
изгубване и същевременно да стане ясно, защо от "всички, които знаят" се изтръгва
един ликуващ вик, когато в едно творение латентната Божествена идея оживее отново и
запече да направлява живота. Само към такъв един човек можем де се обърнем с
думите: "Истина ви казвам, Божието Царство се намира вътре във вас".
Вероятно тук е необходимо едно обяснение. "Божието Царство" в този смисъл, е
вече споменатия атом на духовната искра. Който притежава този атом, който още го
притежава, има в себе си Божието Царство, това означава, че Божествената Идея
относно Божието Царство се намира в него в един вид латентно състояние.
Единствената цел на Универсалното Братство е, да събуди този атом от неговото
латентно състояние. Ако този процес се осъществи успешно в някой ученик, тогава в
него ще се освободи една голяма, първоначална сила и той ще бъде в състояние да
върви неотклонно по пътя към Небесното Царство.
Вие сигурно сте чували толкова често да са говори за процесът на духовно оздравяване,
че теоретически вече го знаете наизуст. Това носи със себе си опасността, че
съответният предмет може да ви изглежда изтощен, обезсилен, защото си мислите, че
го владеете достатъчно. Но ако сте проследили с достатъчно внимание това, което ви
предадохме, ще разберете, че нашето обяснение може да се нарече само едно
повърхностно разглеждане, и ще се пазите от всякакво отслабване на вашето вътрешно
насочване.
В планетата на първообразите, както казахме, живеят идеите на Бога, и то не само по
отношение на Неговото Творение, а също и по отношение на Неговите създания.
Една идея е мисловна форма; тя притежава силова структура, вследствие на което тя
е жива действителност. Затова, имайки предвид Божествените идеи, човек с право може
да говори за "първообрази". Според образа на архетиповете, с помощта на божествена
сила, великата цел се превръща в конкретна действителност. В планетата на
първообразите няма човешки тип като вид, но за всеки, и от всеки човек съществува
един собствен архетип. Вие обаче трябва да разберете добре, че това не се отнася за
диалектичния, а изключително за истинския първоначален човек. Значи, истинският,
първо-начален човек не принадлежи към някой вид, народ или раса, не: всяко
същество, принадлежащо към славните общества на космичната седморност, е една
независима, авто-творческа (само сътворяваща се) действителност. То е моделирано по
един първообраз (архетип), който е свързан изключително само с него.
Това обаче не означава, че архетипа, (първообраза)е главно определящ и, че всяко
същество, изпълнено веднъж с тази идея, вече е неин роб. Първо-образа е един
Божествен образец, към който душата трябва да се стреми. Една мисъл-форма е жива и
вибрираща, но никой не може да каже, че мисъл форма и душа, мисъл-форма и
съзнание, могат да се слеят една с друга. Така първообразът на един човек е жив и
вибриращ образец, жив и вибриращ божествен план по отношение на самият
него(човека).Този човек сега бива поканен, да се изяви на свобода според този образец.
Вие знаете от опит, че когато една мисъл-форма ви принуждава към някаква
дейност, нейният план може де се развива самостоятелно в зависимост от начина
изпълнението му. Така е също и с първообразите. Те са предназначени за да бъдат
употребени и приложени от истинският човек. Ако това стане в съответствие с техният
вид и същност, тогава ние виждаме, как те се развиват в царствен разкош и се
превръщат и разцъфтяват в прекрасни същества, като стимулират природните сили към
извънредни постижения.
 Така ние установяваме, че съществуват един първообраз и един човек. Първообразът
е Гностична изява и според този образ се изявява и човекът. Сега ние ще проследим, по
кой начин се осъществява тази изява.
Когато един първообраз (архетип) се създава чрез Гносиса, когато бива, така да се
каже "измислен", тогава този образ е жив и вибриращ.
Той е едно алхимично съединение, което е в състояние да предизвика концентрация от
сила и материя на мястото, където се концентрира мисъл-формата. От тази
концентрация се появява микрокосмоса: Човека. Така между Бог, Първообраз и Човек
съществува едно неразривно единство. Първоначалният човек действително е създаден
по образ и подобие Божие, според първообраза, в абсолютно съответствие с
Божествената мисъл-форма.
Чудотворният принцип, който наричаме атом на духовната искра, беше в началото
централния фокус на първообраза, около който се сформира микрокосмоса, и затова
ние с право можем да говорим за първообразен атом.
Когато слънчевата светлина се приема от някоя система, тогава налице трябва де
има един орган, който осъществява това. Както далака абсорбира материалната
слънчева светлина, от която живее и поддържа доминантната си роля третото природно
его, така и чудотворния атом в дясната сърдечна камера, е фокуса, точката за контакт
на първообраза.
След това обяснение, ние може би ще стигнем до една по-реалистична картина, при
което ние предполагаме че притежаваме, че все още притежаваме една духовна искра
или първообразен атом.
Сега ще ви стане ясно, че когато човек върви по пътя на вечната слава, първообразът
може да се развие и изяви своята царственост, но затъне ли в адамитската изява, той
пропада в пълна обвързаност.
Това е случая с нас, хората от този свят! Троичността: Бог-Първообраз- Човек,
доколкото се отнася до нас, е една разрушена реалност, защото ние не живеем от
излъчващата сила на нашите първообрази, а "от човешката воля, от волята на плътта",
както се казва в пролога на Йоан. Това означава, че чрез диалектичния кръговрат на
раждане и смърт, микрокосмоса бива държан в нашия затвор. Вследствие на това,
светлинната и силова радиация на първообраза не функционира и пра-атома в нашите
гърди е потъмнял, вечният огън в нас е угаснал.
Между човека и Бога зее една огромна пропаст. За да може да се изяви,
той е станал зависим от един противо-естествен процес на поддържане на живота,
който въпреки това е много естествен и необходим за нас, и чрез антиприродата и като
последица на фундаменталната си дегенерация, той е зависим от електромагнитното
поле на враждебните за него природни сили.
Какво трябва да случи, ако Универсалното Братство пожелае да помогне на
пропадналия човек, който едно време беше Божие дете? Тогава трябва да се направи
опит да се възстанови старото единство:Бог-Първообраз-Човек.
Това не е възможно само чрез съживяването на първообраза. Ако това се случи, от
първообраза ще произлезе една голяма сила, пра-атома ще бъде събуден насила и
въздействията от това ще унищожат мигновено съответният човек.
Разрушеното единство не може да бъде възстановено и чрез едно форсирано
съживяване на пра-атома в сърцето Това би имало същите драматични последици.
Поради това, за да спаси падналото Божие дете, на Братството не остава нищо
друго, освен да поеме временно функцията както на първообраза, така и на пра-атома.
Братството става буквално посредник, медиум за човека. То го поема в едно силово
поле, когато той в своето отчаяние стигне до задънена улица. В началото това поле е
подобно на нашето и излъчва голяма мекота, една интензивна любов, то желае "да
избърше сълзите от нашите очи".
И когато върху нас се спусне известно спокойствие, тогава полето се раздвижва и
довежда над нас едно ново неспокойствие. Ние сме извървели заедно с Братството един
километър, сега то избързва с един километър пред нас. Ние разбираме, че процесът на
освобождение е започнал, нашият микрокосмос трябва да бъде отчупен от костницата
на вкаменелостта.
Затова, пътя по който върви Школата със своите ученици е придружен от
непрестанно насърчаване и тласкане напред от кръг към кръг, с постоянно нови
перспективи и действителности. Ако тръгнете по пътя на Школата, един ден във вас ще
прозвучат думите: "За вас е добре, че аз си отивам, но ще ви изпратя един Утешител.
Той ще ви говори от Мое име".
Кой е Утешителят, този Свещен Дух? И какво се провъзгласява с неговото идване?
Това е славният момент, в който архетиповия-атом отново започне да работи донякъде
самостоятелно и след дългата подготовка чрез посредника, този първообраз отново се
съживи в своя свят, което означава, че Бог принципно и фундаментално отново докосва
своето дете. Това, което Бог желае, е събудено чрез сина, и ще расте сега в Светия Дух.
След всичко казано до-сега ще стане ясно, че това растене е едно цялостно
трансфигуриране, защото от диалектичния човек не може да остане абсолютно нищо.
Трябва да бъде роден един съвсем нов човек.
Това което става в ученика, когато първообразният-атом се активира от-
ново, вече описахме: посредством новия тимусен хормон и кръвообраще нието,
ученика бива принуден към една съвсем нова мисловна дейност. Чрез това ново
мислене, ученикът, след многобройни грешки и проблеми, създавани му от старият
Адам, съумява да създаде Образа на безсмъртния Човек.
Ние вероятно сега разбираме, що за Образ е това. Това е една, все по-чиста ставаща
проекция на първообраза като база за Новият Човек, който трябва да дойде. Образът на
безсмъртния човек се намира посредством архетипният атом в директна връзка със
самият първообраз и чрез това също и с Гносиса. Това е планът на Великия Архитект,
който по този начин се доближава и свързва с ученика. Сега е ясно, че за ученикът ще
бъдат освободени големи сили. Електромагнитното поле, враждебно към него поради
принадлежността му към антиприродата, сега се превръща в една красива хармония.
Сега това поле и полето на Братството се свързват в съвършено единство. Бог и човек
се намират отново и създанието продължава пътя си от сила към сила и от блаженство
към блаженство.
Сега вие ще разберете, че това прославяне не се отнася единствено за кандидата, а и за
областта на архетиповете, защото в нея бе освободен и съживен отново един архетип.
Сега, паралелно с прославянето на тази област, природните сили също усилват своята
дейност. Но в съответствие с това, противоположностите в антиприродата също се
увеличават и, слава Богу, по този начин големият край ще бъде ускорен.

ІХ
БОЖЕСТВЕНАТА АЛХИМИЯ И НИЕ

Възможно е мнозина да помислят, че в досегашните ни въвеждащи обяснения не сме

дали достатъчно конкретни упътвания относно идващият нов човек. Информациите
засягащи земните сфери, първообразите, природните сили и магнитните въздействия не
се намират непосредствено в областта на прегледното. Затова ние се надяваме, че
съобразно най-дълбоките ви чувства, съдържанието на тази глава ще ви свърже по-
тясно от всякога със стойностите и действителностите, които Братството желае да
предаде на вашето съзнание. На тази степен на развитие сега с вас се работи по друг
начин, с надеждата, че фактите ще ви говорят повече от всякога и че ще можете да
реагирате на съответните изисквания.
Нашата прекрасна планета, от която познаваме само една много малка, (доведена от
нас до дисхармония) част, подлежи на една Божествена алхимична формула, която се
намира в състояние на непрекъснато приложение. Тази формула бе поставена от
Божествения Дух и се отнася до една изява в прасубсанцията чрез прасубстанция и с
прасубстанция.
Прасубстанцията изпълва могъщото, безкрайното интеркосмично пространство,
вечното море на Божествената пълнота. Тя е универсалната Материя Магика, с чиято
помощ се осъществява всяко едно творение. Всички представими и непредставими
елементи, вещества и сили се намират в неорганично състояние в тази Материя
Магика, и в универсалното море на водата на живота се изявява това, което се
обозначава като "Великото дихание на Бога". Това е непознаваемия Дух, който движи
прилива на тези води, който ги направлява и довежда до изява.
Когато Великото Дихание докосне водите на пра субстанцията, най-на-пред
забелязваме да се образува онова, което се нарича "първоначалната душа", т.е.
формулата, алхимическата формула на Откровението. Затова душата е един принцип на
изява в прасубстанцията. Тази дефиниция обаче не е достатъчно изчерпателна, за да
може да обясни видът на душата дори и приблизително на нашето съзнание. Затова ние
установяваме, че душевния принцип е едни огън, който бива запален чрез Духа в
прасубстанцията, в Материя Магика.
Ние всички знаем, че душата е "един огън", затова говорим за душевен огън, за
змийски огън, за огненият принцип на душата. Ако изследваме този огнен принцип на
душата по-отблизо, ние стигаме до откритието, че в нашата жизнена област течният
огън на душата е един извънредно фино материален елексир, един газ, а именно,
вероятно добре познатият ви водороден газ. Водородният газ се среща в безкрайни
вариации, те обаче притежават един и същ фундаментален принцип. Вие сигурно сте
учили, че водорода се намира във всички веществени съединения, че гори в кислород,
че измежду всички познати елементи произвежда възможно най-високата температура
на горене, и накрая, че е извънредно експлозивен.
Ако се замислите върху това, ще разберете напълно в каква изключителна и свръх-
черно магична фаза е затънало човечеството, в една фаза, в която беше достигнало и
атлантическото човечество малко преди своето загиване. Защото, както е известно, в
наши дни природонаучните магьосници произведоха водородната бомба. Америка
съобщи с гордост: "Президента даде заповед за производство!" Русия не закъсня: "Ние
се занимаваме отдавна с това!"
Водородната бомба олицетворява душевният принцип на падението, експлозията на
себеунищожението. Който започва с това, напада, по-опасно от атомната бомба,
основите на прасубстанциалното пространство и може да унищожи целият Универс.
Ако някой все още се съмнява, че човечеството е навлязло в периода на последните си
дни, сега ще може да бъде сигурен в това.
Ние вече казахме, че водородния газ се среща в безкрайни вариации, в зависимост от
броя на трептенията, в които и чрез които се изявява. Почти безкрайното разнообразие
на изявите и манифестациите в универса се обясняват с това. По нататък ще разберем,
че един огнен душевен принцип може да промени своят вид, а с това и вибрацията си.
В този случай първоначалният резултат на душевната вибрация ще направи място на
един напълно различен резултат.
Ако първородната, първоначалната душа се отнася съвършено хармонично към
Великото Дихание, към Божественият си Творец, тогава Откровението ще създаде това,
което в Универсалното Учение се нарича "Манас", това е първоначалното човешко
същество, първоначалната изява на човека. Сега ще бъде повече от ясно, че нашата
душа вече не е като първоначалната. Нашия душевен огън е един водороден принцип
на тази природа. Ако нашата душа беше първоначална, т.е. в истинския смисъл на
думата един пра-огнен принцип, запален чрез Великото Дихание в Материя Магика,
тогава нашето Творение щеше да бъде съвършеното божествено доказателство за това.
Нашата душа е отломка от първоначалната душа, един пропаднал душевен принцип.
Този душевен принцип е една водородна формула, която произлиза от тази природа и е
абсолютно съгласувана с нея.
Затова ние сме наречени родени в материята и нашата изява е смъртна. Затова е повече
от ясно, че ако желаем да напуснем това жизнено поле и да станем нови, първоначални
хора, тогава родения от материята душевен елемент трябва да бъде унищожен и една
първоначална душа трябва да бъде родена отново чрез Великото Дихание.
Затова Исус Христос отправя вниманието ни към Трансфигурацията, новораждането на
душата, и затова онези, които са новородени от първоначалния божествен огнен
елемент, биват наречени "два пъти (или второ-) родените". Онзи който не е в състояние
да отпразнува това раждане, няма да види Царството Божие. " Който не се роди от Вода
и Дух, не може да влезе в Царството Божие."
В разговора с Никодим, Исус говори за ядрото на Трансфигурацията. Всеки един
ученик на Школата на Златния Розенкройц, всеки, който желае да върви по пътя на
Трансфигурацията, трябва първо да бъде новороден според душевният си огън.
Неговите душевни радиации трябва да излъчват и вибрират съобразно предишната
божествена формула на Великото Дихание, пра-субстанциалната концентрация на
неговият микрокосмос трябва да се раздвижи със сила чрез Духа. Тази буря на Духа,
тази Петдесетница на божествения огън трябва да помете земният водороден принцип,
за да може старото поле на изява да засияе отново в неизразима светлина.
Който не желае това, няма да види Божието Царство. Който не желае да умре според
егото си, не трябва да влиза в Школата.
Всеки природно смъртен е една водородна бомба, която се размножава експлозивно в
един ад на ужаса, докато всичко, като колектив, пламне като една огнена пещ и
унищожи вселената.
Сега може би някой ще възрази: "Не води ли този процес на изгаряне до една
водородна експлозия и не става ли това причина за големи и опустоши-
телни унищожения? Съществуват ли в това отношение определени ограничения вътре
в един определен план?"
Действително, тези граници съществуват. Естествените граници на процеса на горене,
които се появяват при срещата между водорад и кислород, се образуват от един трети
елемент, а именно чрез елемента азот.
В младежките си години ние може би сме учили, че азота е един съединяващ газ, обаче
тази дефиниция не обяснява достатъчно въздействието на този газ. Азотът съдържа две
сили, една забавяща и една инертна. И двете сили произлизат от формулата, която лежи
в основана на Битието. Инертната сила се грижи за това, планът на битието да бъде
изпълнен без прекъсване; забавящата сила се грижи за това, развитието на плана да не
се изплъзне от контрола на ръководството, за да не се превърне процесът на изгаряне в
експлозия.
Обобщено казано: чрез срещата на двата елемента водород и кислород се развива
един процес на изгаряне, един огън, докато един трети елемент, азотът, оставя всичко
да протече планомерно, т.е. действа регулиращо. Целият този процес става повод за
една изява, за една манифестация, в която първопричината, самият план започва да се
забелязва. Тази изява, това Битие се появява с помощта на един четвърти елемент,
който ние всички познаваме под името Въглерод.
Чрез въглерода нещата получават форма, стигат до съединения. Въглерода е една
кристализираща сила. Той образува основата на всички органични вещества и е този
елемент, с чиято помощ могат да се създадат всички представими и непредставими
форми.
Значи съществуват:
1. един фундаментален огнен елемент - Водород;
2. един фундаментален възпламеняващ елемент - Кислород
3. един фундаментален елемент на изява, т.е един оформящ, даващ форма елемент
- Въглерод.
Планът, който лежи в основата на тези три взаимодействащи елементи, видът,
качеството на евентуално божественият или не-божествения произход на всичко това
става явен чрез двете сили на един четвърти елемент, на регулиращият елемент Азот.
Накрая забавящата и инертната функции на елемента Азот определят окончателния
резултат.
С тези четири първични елемента се осъществява Божествената Алхимия. От тези
четири елемента и чрез тях съществуват всички космоси и микрокосмоси. Сега вече
няма да ни учудва повече факта, че-(тъй като всяка една първоначална душа живееше
чрез Великото Дихание съобразно един Божествен план)-всеки първообраз на този план
живее в земната сфера на първо-образите като запазена жива формула за всяко едно
същество, тъй като принадлежим към системи, които живеят и съществуват чрез
сложно съставената планетна система, наречена космичната седморност.
Нашата седмо кратна планета-майка охранява всички тези божествени съкровища в
утробата си, които отново трябва да изровим.
Ето защо не е лишено от смисъл това, че ученикът (в легендарните и символични
описания на възвишените и дълбоки мистерии на Дантевата Божествена Комедия),
трябва да се спусне в дълбините на земните сфери, за да бъде отправен към
Универсалната Светлина чрез божествената Беатрис.
След всичките ни досегашни обяснения вие може би няма да се учудите много, ако ви
кажем, че земното сърце се състои от една водородна концентрация; че неговата
радиация се издига като първичен Духовен огън от един от полюсите и се разпростира
в нашата атмосфера; че поради тези причини съществува "едно свидетелство в
облаците на небето", една жива Христова радиация, която може да бъде поета чрез
дишането; и че следователно лъчевото поле на Братството не е само един символ, а
жива действителност и една тотална антитеза на нашето всеобщо, диалектично
състояние.
Сега всеки един ученик ще може да разбере, защо ние сме навлезли в периодът на
последните дни и защо зовът: "Времето е дошло" трябва да прозвучи като
предупреждение, но същевременно и като радостен вик, защото едно съвсем просто
обмисляне и самите факти ще ни го докажат.
Нашата диалектична жизнена атмосфера се състои от четири пети азот. Дали този азот
се намира в първоначалното си състояние? Затова не може да става и дума!
Диалектичния управляващ елемент е този, който се освобождава при една
антибожествена изява. Тази огромна владетелска сила ни принуждава, ни довежда до
смъртта и падението. Тази сила ни влачи с една сатанинска инерция и едно забавящо
въздействие като в бавен филм, в непрекъснато въртене на колелото. В това състояние
на привързаност ние поглъщаме Азота на диалектиката под формата на белтъчини и
други животински и растителни продукти. И ние говорим за чиста храна и чист въздух.
Но точно както дишаме и живеем в това безбожно поле, така ние се храним също от
него, за да се задушим накрая с азота в една продължителна агония.(на немски азот се
казва Stickstoff- което значи буквално-задушаващо вещество)
"What`s in a name?" така пита един от класиците. Е, сега ние знаем какво означава това
име, и сега ние знаем също така, колко извънредно необходимо е за нас да живеем, да
дишаме и да се храним от четирите свещени храни в първоначалното елементарно поле
на Христос-Хиерофант. Ние всички сме призвани към това чудно хранене.

Х
ЧОВЕЧЕ, ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

За съзнанието ни сега е вече ясно, че в нашето поле на съществувание е запален и

поддържан един не божествен огън. Ние всички го носим в себе си като пламтящ факел
на душата. Този огън бива подхранван постоянно в нас чрез централния не божествен
огън, който бушува в едно определено коварно ядро* на нашата жизнена област.
Още от най-древни времена в Универсалното Учение този централен огън на не
божественото се нарича “Луцифер”. Той е един водороден център, който не вибрира в
съответствие с божествения архетип, поради което не е в състояние да създаде
истински божествен живот. Той възпламенява само нещастие, смърт и унищожение.
Водородният газ представлява душевна субстанция. Затова водородната концентрация
в Материя Магика е винаги индивидуализирана; тя е пълна със съзнание, със едно
специфично за нея природно съзнание. Това обяснява твърдението, че Луцифер е едно
могъщо същество, намиращо се в опозиция срещу Бога.
В своята най-дълбока същност обаче съзнанието на Луцифер е недействително, една
сянка, защото не е същество, а е едно природно явление, което действа в този свят в не
свещеност, защото идеята, която извика водородната концентрация на живот не е
Божествена, т.е. тя не се намира в съответствие с Божествения План. Съзнанието,
личността е налице, когато ду-шевния фокус е свързан с абсолютния Дух. Без тази
връзка съществува само един фокус, безцелно горящ огън, една опасна заблуда.
Нашите душевни огнени елементи, запалени в Луцифер, са също така не-действителни
както и този централен не свещен огън. Затова е напълно ясно, че когато всички не
свещени душевни огнени елементи, горящи в Лугифер разберат своята
недействителност, своята фундаментална заблуда и не желаят да съществуват повече в
него, тогава и централния огън на Луцифер ще бъде угасен.
Вероятно за вас е много трудно да разберете и едва ли ще приемете, че в
действителност не живеете, а сте природни феномени. Сумата на вашето съществуване
е последица от многообразните възможности в Материя Магика. Факлите на вашите
души горят чрез съединяването на известно количество природни огнени духове,
известни под името “саламандри”. Общата дейност или сливането на известно
количество саламандри (на онези огнени змийски принципи на елемента водород, т.е
на фундаменталният огнен елемент) предизвиква феномена, който ви е познат като
съзнание, като усещането “аз съм”.
Като диалектични души вие сте без смисъл и цел, фундаментално безцелни. Вашето
съществуване е като въртенето на едно колело: Вие живеете за да умрете, и умирате, за
да живеете. Тук всичко подлежи на възход и упадък. Нищо не е постоянно, нищо не е
съществено.
Всичко това трябва да ви учи, че вие и вашият свят сте резултат на една безцелна
моторна огнена активност, на една верижна реакция. Вашето цялостно съществувание
се дължи на една не свещена алхимическа формула:
Вашият душевен водороден факел гори в Кислород;
процесът се управлява чрез двата фактора на елемента Азот;
резултатът се изявява в и чрез Въглерод;
всичко това произлиза от едно огнище - Луцифер.
Ако не сте съгласни с нашето становище и не можете да приемете разбира-нето ни по
отношение на това фундаментално-диалектично състояние, ако се противопоставите на
нашите заключения, тогава как ще постъпите? Вие може да действате както мнозина
преди вас, да тръгнете по пътя на природната магия, по пътя на природния окултизъм.
Накъде води този път? Към ядрото на Луциферовото поле! Ние ще ви докажем това.
Преди всичко един въпрос: Възможно ли е да се излезе от диалектичното поле на
съществувание? Може ли един природен човек, един душевно-огнен елемент, запален
от ядрото на Луцифер и горящ в него, да напусне това огнено поле?
Той не може, защото това се намира напълно извън неговите естествени възможности.
Той може да съществува само в полето на своето рождение, в полето на естествените
основи на своето същество.
Той може да остане само това, което е, и да остане там, където е.
Той може да се лута и да изследва границите на своето жизнено поле.
Той обаче може също да се опита да проникне до ядрото на жизненото си поле. Това е,
към което се стреми окултиста. Той прониква до основите, до ключовата база на своето
съществувание и желае да я завладее, да я контролира. Следователно той не желае в
това отношение да бъде служител, жертва, той желае да е майстор.
Той действително може да тръгне по този път, но какво прави той в действителност?
Чрез резултатите от своята дейност, той усилва Луциферовото ядро на не свещеното
жизнено поле. Той разпалва този огън повече от всякога, или го раздухва, когато
започва да угасва. С други думи, той е влязъл телесно и буквално в Инферното, по
същество той е станал едно с ядрото на не свещеният огън. Тъй както един орган чрез
нарушение броят на клетките или клетъчната структура променя своята
характеристика, така и окултиста на Луциферовата природа се слива с нея и не може
вече да се освободи. Той е станал едно с тази природа.
Това е състоянието, за което се съобщава в библейските митове и легенди, когато се
говори за ада или адския огън. В адския огън попадат само онези, които сами се
хвърлят в него.
Кой се хвърля сам в този огън? Онзи, който чрез своят инстинкт за съществуване се
свързва съзнателно, елементарно с него.
Може би сега ще разберете безкрайната фаталност в нейната цяла драматика, висяща
над обединената сила, позната като диалектичната Йерархия. Тя е обединената сила на
всички ония, които поддържат Луциферовото ядро на нашето Битие, на онези, които
трябва да го поддържат поради екзистенциални причини. Но внимавайте, за да успеете
да видите този драматичен елемент в правилна перспектива. Защото тук не става дума
за действителен “Живот”, а за едно природно явление, отделено от Гносиса.
Затова нека сега да не осъждаме природоокултиста, защото не е ли вярно, че съответно
на природния си инстинкт, той е тръгнал по много естествени пътища към сърцето на
изворът на своето съществувание? Не откриваме ли същевременно, че всичко, което в
тази природа е религиозно и се обляга на големите и известни природно религиозни
системи, в действителност се основава на ядрото на Луциферовото водородно поле?
Дали един човек е мистик, окултист, материалист или примитивно биологично
същество, зависи от броя на саламандрите или огнените елементи в душевният му огън.
Всички тези форми на явления са свързани помежду си като звената на една верига и
тяхното състояние се поддържа от адския огън. Някои от вас са се свързали напълно с
ядрото на този огън, други още не, още не! И към тези други принадлежите вие.
Всичко това не бива да ви изпълва с страх и ужас от адския огън. В действителност
всяко диалектично природно течение се връща след един дълъг път отново към ядрото,
т.е. към Луциферовия огън. Природния окултист върши това бързо и радикално;
другите вървят по един предимно спираловиден път. Когато те стигнат до ядрото и
станат едно с него, от това огнено ядро отново произлизат нови жизнени искри. В
началото те се прие-мат в един дълъг процес на изява като диалектични човешки
явления и накрая се връщат отново към първоизвора. Нещото отново се превръща в
нищо. Псевдо-съзнанието, което съществуваше толкова дълго поради свързаността към
колелото, изчезва отново.
По този начин възниква познатото въртене на колелото, и на Луциферовия кръговрат.
Намиращ се на една определена точка от този двоен път, като мистик или окултист,
като материалист или някакъв друг вие сега се срещате с Духовната Школа. На вас ви
се казва: ”Вие сега имате едно съзнание, но не притежавате абсолютно никакъв живот,
защото животът може да съществува само в Духа и чрез Духа. Това съзнание
преминава през една определена поредица от състояния, докато се слее с ядрото на
Битието си и изчезне. Това сливане, това съединение с Луциферовото ядро на нашето
Битие се нарича Инферно, попадане в адския огън. Накратко: ние се опитваме да ви
обясним една поредица от природни явления, в която вие самите играете една роля.
Ние ви питаме: “ Това трябва ли да продължава така? Не желаете ли да промените
всичко това?
Възможно е тези обяснения и въпроси да ви засегнат по един много особен начин, да
събудят вашият интерес, да ви развълнуват, защото с помощта на тези въпроси и
силата, която се намира зад тях към атома на духовната искра във вашето сърдечно
светилище се отправя един апел. Който притежава един такъв атом, не може да не бъде
засегнат от този зов.
Този атом е нещо твърде странно. В предишната глава ние се опитахме да обясним тази
мистерия по-отблизо, като говорихме за водородния атом, защото огненият водороден
атом е началото на процесите на появата на личността. Водородният атом, възпламенен
чрез Божият Дух, подари съществуванието на първоначалната личност. Тази личност
обаче е изчезнала и от нея е останал само предишният водороден принцип: Той се
намира в сърдечното светилище в латентно състояние. Този стар водороден принцип,
този атом на духовната искра не взима никакво участие в поддържането на днешната
диалектична псевдо-действителност.
Вероятно това е трудно за разбиране. Може би вие сте в състояние да си представите,
че стария жизнен принцип е последвал една дегенеративна линия, една линия на
падение; и изглежда логично да се предположи, че в определен момент тази линия ще
промени посоката си и ще започне един еволюционен процес. Ние обаче сме длъжни да
ви обясним, че подобна представа не би отговаряла на истината. Както един мотор
спира, когато се свърши горивото, така и първоначалния жизнен принцип престава да
функционира непосредствено след прекъсването на връзката с поддържащият го Дух;
всичко, което преди беше възможно чрез Духа, сега окончателно изчезва.
С това се появява въпросът: “Съществуват ли два жизнени принципа, два водородни
принципа, два принципа на змийски огън? Един първичен, който поради липса на
поддържаща сила сега е латентен, и един втори, който е много активен?”
Да, това е точно така! Този факт е един от непоклатимите фундаменти на
трансфигуристичното учение на мъдростта. Затова е необходимо да се спрем тук по-
подробно, за да разкрием цялата истина.
В Универсалното Учение винаги се е говорило за тези два елемента. Чрез него ние
знаем, че Христос е антипод (буквално-се намира срещу) на Луцифер. Христос е
божественият пълномощник, Луцифер е облеченият с голяма власт служител. Поради
славата си Луцифер е наречен “утринната звезда”, “синът на зората(буквално-синът на
утринната червенина), “сияйният изменник”,“могъщият метежник”, “светлоносец”
(луци-светлина, фер-носител). За него се казва че носи най-висшата титла извън
небесата, защото не може да съществува на небето. Но извън небето той е всичко. В
свещените легенди на полесражението срещу него се изпраща архангел Михаил,
непобедимата небесна енергия.
Как трябва да разбираме всичко това? Когато непознаваемият Дух се излъчва в
прасубстанцията, в Материя Магика, и в нея се запали огъня и за-почне верижната
реакция на елементите, тогава същевременно се образува едно огледално, отразяващо
въздействие, тук може да се говори за засенчващо въздействие. Делото на Бога в
Материя Магика се отразява като един образ в огледало.
Може би вие сте забелязали, че едно такова отражение може да притежава сила, че от
него излиза едно магично въздействие. Това въздействие не е без значение, защото,
въпреки че не съществува действително, то безсъмнено върши нещо. Въпреки че е една
илюзия, то представлява един фокус. Този фокус действа заедно със самата същина в
служба на Великата Цел. Затова той наистина е облечен с “власт”.
Когато Духът навлезе в пра субстанцията за да започне и проведе един Божествен план,
който в своята цялост може да се обозначи с името Христос, т.е Помазаният, това
означава, този-който е свързан с Божественият План, тогава в Материя Магика се
образува същевременно и директното отражение от това, Луцифер. До Божественото
Слънце, запалено в пра субстанцията, се издига утринната звезда (зорница). Луцифер,
Утринната звезда е следователно директна проекция на една по-висша действителност,
но всъщност само проекция, а не самата действителност. Затова в свещените митове се
казва, че той носи най-висшата титла извън небесата, но в самите небеса не може да
бъде.
С това констатираме, че по отношение на всяка една изява в Материя Магика
съществуват два горящи огъня, един концентричен и един ексцентричен, един
божествен и един природно закономерен В пра субстанцията обаче е така, че когато
божествения процес дойде до покой, това

въпреки това да сияе и да върши работата си.

Така можете да си представите, че съществуваха времена, за които древните свещени
поети пееха.
“Защото всичките утринни звезди ме възхваляваха
и ликуваха всички Божии Деца.”

Сега вие разбирате, защо древният пророк казва:

Как падна от Небето, о утринна звезда,
ти син на изгряващата зора.
В един ярък огън ти си паднал.
И вие сега ще разберете, защо автора на апокалипсиса предрича:
“На този, който побеждава
ще дам Утринната Звезда”
Всички, които желаят да бъдат истински ученици на Школата на Златния Розенкройц,
трябва да изпълнят една петдесетническа задача. Чрез един ендуристичен живот* в
покаяние*, смирение и саможертва, вие трябва да поднесете вашата духовна искра,
първичния водороден атом, на Универсалния Дух в една молитва, родена от
обновеното жизнено поведение: “Свети Дух, ела върху нас”
Тогава Христос, Помазаният, първоначалният божествен факлоносец, ще направи
жилище във вашето сърце, това ще рече, че вашият пра атом ще се свърже отново със
своят първообраз. Той ще започне да сияе и да действува, така както описахме това
подробно в предишните глави. И, о чудо, извън нас, в полето на изявата (в аурата) пред
нас се изправя Образът на Без-смъртния Човек. Тогава Утринната Звезда отново ще
изгрее, древният Луцифер, Царствения, и в свързването с този фокус, Божественият
Строеж, строежа на Трансфигурацията ще бъде довършен.
Когато Образът на Безсмъртния се изправи реално в микрокосмичното ни небе, тогава
накрая думите от Откровението на Йоана, гл. 22, се сбъдват буквално:
“Аз, Исус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелства това в църквите. Аз съм
коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда.
И Духът и невестата казват: дойди! И който чува, да каже: дойди! И който е жаден,
да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.
Който има уши, да слуша: И който свидетелства за това, казва: да, ида скоро! Амин, да,
дойди, Господи Исусе!
Благодатта на нашия Господ, Исус Христос да бъде с всички вас. Амин.

ХІ
РОЗАТА НА СЕДМОРНАТА БОЖЕСТВЕНА ИЗЯВА

Безсъмнено вие сте виждали в литературата на модерния Розенкройц или в една от

храмовите постройки една картина със стилизирана роза. Тя е образувана от седем
влизащи един в друг кръгове с общ център (представете си първо кръговете един зад
друг, а сред това разместени като ветрило, като краищата им леко се застъпват, а
вътрешната точка на застъпване е общият център.б.п.) Тя действително е символ на
космичната седморност, на истинската божествена земна планета, и когато видим
седморната роза при-крепена за един кръст, ние сигурно ще разберем вътрешния
смисъл на този символ.
Човекът, който избира тази Роза с Кръст за своя цел е трансфигурист. Той е човекът,
който с помощта на кръстният път разрушава електро-магнитния затвор на
диалектичната природа, за да осъществи своето приемане в изгубената родина, която е
Вечното Царство.

От това става ясно, че далеч не всеки, който се нарича Розенкройцер, представя същата
идея, и че не всеки, който твърди, че следва Розенкрой-церите, действително върви по
този път. Съществуват мистични, окултни, черковни и трансфигуристични символи.
Естествено за търсещият човек в това се крие една голяма опасност, защото далеч не
всеки флаг отговаря на истинският кораб. Затова, онези които търсят още пътя, трябва
много да внимават със символите.
Символът на Розата на космичната седморност се намира между другото на основния
камък на интернационалния Ренова-темпел до Lage Vuursche в Холандия. Този камък
дава израз на призванието на Духовната Школа*. По нататък, на този крайъгълен камък
намираме до Розата и един Кръст. Това е пътя, чрез който трябва да се постигне целта.
Освен това, там намираме загатнати и четирите свещени храни, четените първични
елементарни сили, които са единствената храна по пътя към целта на Розата.
Сега някой може да попита: “Няма ли символът на една толкова прекрасна
действителност след време да се окаже в много отношения една илюзия? Човек може
да си представи, че една прекрасна идея може да повдигне хората от прегърбения ход
на вечната въртележка на навика, да ги държи из-правени, така, както една искрица
радост дава на човека малко смелост, така, както и идеята за едно пътешествие към
първоначалния Йерусалим може да допринесе за това, да погледнем в очите на
желязната действителност с усмивка. За това е добре, да не се престава да се говори за
новият живот. Това винаги помага. Но осъществяването...ах!”
Вероятно има хора, които се присъединяват към Школата в това душевно състояние, за
да се наслаждават изключително само на сладостта на тази идея. Затова ще ни
позволите да обясним, до каква степен символите на космическата седморност, на
Розата и Кръста и четирите свещени храни, са символи на една толкова близка до нас
действителност, че един от Великите каза: Царството Божие? То е вътре във вас!
Ние обяснихме, по кой начин падналото човечество се държи пленено в своето поле на
съществувание, а именно, в електромагнитното поле на опониращите срещу човека
природни сили. В областите на праобразите и природните сили винаги се развива една
могъща съпротива против всеки безбожен живот. Тъй като земните области напълно
съвпадат с нашето поле на съществуване, всички ние, които сме засегнати от
грехопадението, биваме държани в електромагнитен плен и чрез вулканични
изригвания и други природни въздействия, снабдени с една атмосфера, която
съответства абсолютно на нашето състояние. Който започне да изследва, по кой начин
се защитава Божествената природа, разбира истината в думите на Якоб Бьоме, където
се казва, че Бог е затворил напълно нашето жизнено поле, където цялото паднало
човечество трябва да се върти в процеса на поява, цъфтеж и упадък, докато настъпи
денят на само освобождението
Всяко същество, което се развива в космичната седморност е тясно свързано с
фундаменталната жизнена формула на тази планета. Всеки, който се противопостави на
фундаменталният закон по някой начин, произвежда вибрация, предизвикваща
непосредствена съпротива на природните сили. Те изпращат автоматично един
електро-магнитен ток, които обхваща и завързва бунтуващото се същество, така че то
вече не може да предприеме нищо и да вреди извън своята област. То се поставя в един
затвор, за да бъде пазено преди всичко от самото себе си.
В това ново електро-магнитно поле се изявяват четири елементарни сили, които трябва
да служат за храна на затвореното същество: водород, за неговото душевно излъчване;
кислород, за процеса на изгаряне; азот, за регулиране и поддържане на този процес; и
въглерод, за даване израз на жизнената идея, която цари в съответното поле. Тези
четири диалектични сили обаче нямат почти нищо общо със състава на първичните
четири свещени храни. Те излизат между другото от многобройните вулкани, които се
управляват от природните сили и те са четирите свещени храни, пригодени чрез транс-
формация за наша употреба. Трансформаторната станция се намира в полето на
природните сили и така приготвената атмосфера, както и самите ние, се контролира
чрез електромагнитното поле.
Трябва да се вземе под внимание, че чистите първични елементарни сили също
присъстват на земята. Центърът на тези сили се намира в сърцето на космическата
седморност и съвпада почти с центъра на това, което наричаме земя.. Тези сили изтичат
от седемте северни полюса за храна на всички божествени създания и биват
поддържани от електромагнитното поле на седемте природно силови области, чието
развитие се определя от неговата прасъщност. Четирите първични и четирите
диалектични елемента имат поради това един и същи произход; те са определени
трептения и излъчвания на първичната прасубстанция
Ако предположим, че нашето диалектично електромагнитно поле изведнъж изчезне,
тогава диалектичната атмосфера в същият момент ще престане да съществува и ще се
разтвори в пространството. Тогава ние всички ще попаднем в безкрайното море на
първоначалната атмосфера. Там ние няма да можем да живеем и ще загинем мигновено
от задушаване. Ще се удавим в морето на живата вода.
Няма да е зле да се спрем за малко на това място, защото от него става ясно, че нашият
затвор не е само наказателна колония, а същевременно и едно място на милост, където
се опитват да ни помогнат да станем отново Божии деца. Отново се показва истината в
думите на Якоб Бьоме: “Бог на-падна този свят в сърцето, за да направи възможно едно
завръщане”, защото сега пред вашето съзнание стои ясно, че съществуват две
атмосферни поле-та. Не едното тук, а другото кой знае къде, а две едновременно
съществу-ващи полета, тъй както съществуват едновременно две електромагнитни по-
лета.
Едното състояние характеризира полето на падението и на милостта, на търпението и
помощта; Другото състояние, полето на Абсолютното и Божественото. Двете състояния
се намират в един и същи момент в едно и също пространство, тук и сега. Не може да
се посочи място, където не би присъствало морето на Божествената пълнота. Божието
Царство и неговата жизнена атмосфера са по-близо от ръце и крака, то е във вас.
Великите посветени, които свидетелстват за Божествената пълнота, казват:
“Вижте, аз съм с вас до края на вашият свят.”
“Този който не можете да познаете, се намира между вас.”
“Живата вода е тук, и вие може да пиете от нея безплатно.”
“Желаете ли да я пиете, желаете ли да живеете и съществувате в другата атмосфера,
тогава вие трябва да се отречете от вашият временен свят. Отидете, продайте всичко,
което притежавате и Ме следвайте.” За да можете да напуснете вашият собствен,
непредвиден свят, вие трябва да станете Майстор на камъка, трябва да поставите
първият камък от строежа на един нов храм. Но за да можете да станете Майстори,
трябва преди това да сте станали ученици, ученици-строители на храма.
Избрани за това от опит, вие сте опознали абсолютно вида на своя затвор и сте открили,
че този свят е същевременно и едно място на милост. Защото Гносисът не желае вашето
падение, той копнее да ви помогне. За-това съществува едно Универсално Братство,
което съединява бездната, съществуваща между житейски атмосфери. Тя ви носи нещо
от първичната жива вода в степени, съответни на вашето състояние. Вие не сте в
състояние да направите тоталния скок и това не е необходимо. Има братя и сестри,
които ви помагат при всяка крачка, която искате да направите и поставят кракът ви на
един камък от моста, който води от сегашно състояние към новото. От какво може да се
страхувате? Никой няма да ви накара да пред-приемете една крачка, която не можете да
направите. Никой брат няма да ви форсира.Застанете на камъка, на който стоите и
когато имате силата за следващата крачка, ще ви се помогне.
Затова се казва: “Елате при мен вие всички, които сте уморени и обременени, аз ще ви
дам мир.” “Търсете и ще намерите, чукайте и ще ви се отвори.”
Съществува една предпоставка за пътя: от вас се изисква, да бъдете ученик-строител на
храм. Тогава без съмнение един ден ще станете Майстор на камъка.
Какво значи това, да бъдеш ученик-строител на храм? Това значи, че вие трябва да
положите първият камък на един нов храмов строеж и че трябва да приготвите първият
камък по правилен начин.
Да ви научим по какъв начин трябва да направите това? Добре, сега взе-мете едно
парче твърд камък, т.е. представете си твърдата като базалт действителност на вашето
диалектично безцелно съществувание. Застанете с острото длето на истинското си
становище и непоклатима решителност пред тази действителност и издълбайте в нея с
всичката си сила стилизираната Роза на космическата седморност.
Тази стилизирана Роза тогава е като един прозорец във вашия затвор, през който вие
можете да гледате навън. През този прозорец гледаше Гьотевия Фауст, през тази Роза
Данте наблюдаваше рая. През тази Роза гледа ясно Ученикът-строител на храм. През
този прозорец сега ученикът пробива, извайва и построява кръста. Той си проправя
един път, един път на освобождение. В този знак той ще победи, както Християн
Розенкройц.
Тогава той поставя своят камък пред Гносиса и докато върви по
Ендуристичния път на намаляване на егото и води старият свят към неговия край, той
призовава с остротата на оръжията си четирите свещени храни:
Ignis - първичният Водород,
Flamma - Кислорода на Божествената действителност,
Materia - Двойната сила на азота на осъществяването,
Мater - Формообразуващия първичен Въглерод.
Сега той поставя своят камък в нишата на осъществяването в Голямата Зала на
Майсторите строители. Какво мислите, че ще се случи сега?
“Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща,
където седяха.
И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на
всекиго от тях.”
Новата атмосфера, древният Духовен огън обхваща пилигримът и се
спуска върху него, тъй като той, както го изразява една стара картина, е проврял
главата и бастуна си през сфероида на диалектичната заблуда и вижда
действителността на стилизираната Роза, но сега вече не като символ, а като вътрешно
притежание, като една отваряща се за него действителност. Него-вата система става
едно радиоактивно поле на Братството. Той влиза в първичното електромагнитно поле.
Чрез полагането на първият камък се запалва пожарът на духовният огън, ученикът-
строител на храма става Майстор на камъка.
Нека Розата на седморната Божествена изява да бъде видяна скоро от вас като едно
седморно огнено море.
Нека в този сияещ пожар да започне строежа на вашият храм!

ХІІ
НЕИЗБЕЖНОСТТА НА КРЪСТНИЯТ ПЪТ

Ние поставяме още веднъж пред вашето съзнание образът на стилизираната Роза като
символ на космичната седморност, на истинската божествена земна планета. При това
вие не бива да мислите за седемте планети на нашата слънчева система или за
различните сфери на нашето жизнено поле, вие трябва да виждате в това само едно
обозначение на свещената, Божествена земя, такава, както беше в миналото, и такава,
каквато е и досега. Тук става дума за една система, която може да се опише най-добре
като система от седем въртящи се едно в друго кълба с едно общо сърце.
Естествено е, че за да представят тази вечна, Божествена действителност като една
красива картина, древните избраха едно цвете, една чиста роза, лилия или лотос.
Понякога виждаме цвете, друг път венец от седем цветя, които винаги въплъщават една
идея: Божествената, седморна земя, произлизаща и съществуваща вечно от пра
основите на вселената.
И така, както е истинската земя трябва да бъде и истинският човек. Това е причината,
поради която свещеното цвете символизира не само макрокос-моса, но също и
микрокосмоса. За да доведе падналият микрокосмос отново в предишното му
състояние, той трябва да преживее и да се пребори с два процеса, трябва да върви по
два пътя. Един път на сбогуване, на разрушение, на тотално ендуристично умиране,
представено чрез хоризонталната греда на кръста; и един път на възход, на обновяване,
на ново раждане, на Трансфигурация, представен чрез вертикалното греда на кръста.
Така цвете-то, Розата, трябва да образува едно невъзвратимо единство с кръста.
Долната част на вертикалната греда на кръста е забита в дълбините на тъмната земя,
като доказателство за славната истина, че пътя на Транс-фигурацията трябва
действително да започне тук, в тъмните недра на диа-лектиката.
Вертикалната греда на кръста, пътя на разграждане на природата не при-тежава
директна връзка с диалектиката, защото това сбогуване е много про-тивоестествено и
се счита за глупост. Обаче това, което за мащабите на обикновеното, природно мислене
е една пълна нелепост, се превръща в Божествена мъдрост, когато вървим по пътя на
Ендура.
Нашите ръце преди всичко са директни органи на действието. Когато кандидатът на
мистериите върви по пътя на Ендура, той в рамките на един процес ще преустанови
своите естествени диалектични дейности; тогава неговите ръце ще бъдат заковани за
кръста. Тогава краката му не могат вече да следват обикновения път на ежедневието.
Той желае да върви по новият път, по вертикалният път на възхода, на възкресението;
което означава че
относно старата природа също и краката му са заковани за кръста.
И в средата на кръста, който кандидатът е изградил в себе си, ще се разтвори едно
чудно цвете, “прекрасния скъпоценен камък в лотоса”, а именно атома на духовната
искра, един от най-малките атоми, непредставимо малък, така, както в семето на едно
цвете се крие невъобразимо малкото ембрион на цялото растение.
И кандидатът ликува: “О, скъпоценен камък в лотоса”, “О Роза, която разцъфтява на
кръста”, “Елои, Елои, лама сабахтани”, “Елохими, Елохими, как ме прославихте”, и
накрая, викът на освобождението: “консуматум ест”,
“извърши се”.
Ние повтаряме всичко това, за да обърнем повече от всякога вниманието ви към
едната абсолютна цел на Духовната Школа. За подкрепа на вашите представи вие
може да говорите за Роза, Лилия или нещо подобно, важното е да се държите здраво за
целта: завръщане към Божествената Земя, към Не-подвижното Царство с помощта на
двойният път на разрушение и възкре-сение.
Още преди ние се постарахме да ви обясним, че нашето диалектично жизнено поле не
представлява едно абсолютно единство, а само една изолирана част от космичната
седморност. Човекът, който желае да се завърне в първоначалната си родина, трябва да
тръгне по двата пътя на кръста от това изолационно поле, от това макро космично
карантинно съоръжение. Тогава той ще стане освободен, откупен, и като доказателство
за това, Розата ще разцъфне.
След всичко, което обяснихме и преподадохме досега, ние се надяваме да е ви е
станало ясно, че съществуват две жизнени полета: жизненото поле на пленничеството и
първоначалното жизнено поле. Всяко едно от тези две жизнени полета притежава
електромагнитно поле и атмосфера. Ние знаем, че както електромагнитните, така и
атмосферните състояния се определят чрез въздействия на природните сили, докато
последните от своя страна се определят чрез вида на живота, изявяващ в съответното
поле. Ние всички изпитваме електромагнитното привличане на изолираното
диалектично по-ле, в което се намираме Притегателната сила на това поле ни държи
тук в плен.
Тези въздействия са стените на нашата земна килия. Нейната атмосфера се намира
по природно закономерни причини в абсолютно равновесие с нашето жизнено
състояние. Това е същевременно и една милост, защото ако пригодената за нас
атмосфера изчезне, много бързо може да се установи, че поради отсъствието на
органична пригоденост за една друга атмосфера, ние няма да можем да живеем в нея.
Когато разберем всичко това, ние можем да зададем няколко важни въпроси: привлича
ли ни другото, първоначалното електромагнитно поле? Дишаме ли отчасти в
божествената атмосфера, принадлежаща към това поле?
Имаме ли опитности по отношение на Гностичната сила на привличане и неговата
първична Прана, така, както във всеки един момент изпитваме притегателната сила и
атмосферата на нашето изолирано поле, която вдишваме със всеки дъх?
Отговорът на всички тези въпроси трябва да прозвучи решително: абсо лютно не - за
това и дума не може да става, напълно изключено!
Може би се чувствате потресен от този отговор, но Братството желае изрично да ви
постави пред този отговор, за да ви спести всички евентуални мистификации.
Този отговор се намира в привидно противоречие с фактите, защото вие бихте могли да
възразите, че всички велики пратеници на Гносиса са ни донесли като универсално
лечебно средство спасителни сили от Неподвижното Царство, освен това, прелиствайки
световната литература, бихте могли да намерите много цитати против нашето
становище.
Въпреки това ние трябва да ви посъветваме да се отнесете към този проблем много
трезво и да направите едно генерално почистване в хаоса на вашите убеждения.
Извънредно много хора от нашето жизнено поле твърдят че принадлежат на Христос,
че Го следват, че Го виждат, че Го притежават. Те говорят за Него ежедневно с голяма
истинска сериозност, но те не са в състояние да ни докажат това по директен и
убедителен начин, а именно да приведат доказателството за една тотална “промяна
пред нашите очи”, както го нарича Светото Писание. Защото когато един човек
осъществи връзка с електро-магнитното поле и атмосферата на космичната седморност,
ще настъпи мигновено една промяна от фундаментален и структурен вид и той ще
загуби безвъзвратно годността да се утвърждава в изолационното поле.
Ако човечеството и учениците в преддверието на Розенкройцерската Школа биха били
докоснати в един определен момент от Гностичната сила на привличане, те не биха
могли да реагират по съответният начин и това докосване би било за тях не по-малко от
катастрофално.
Тогава ние не сме ли предмет на Гностичното старание за спасение? Без съмнение,
но вие не трябва да разбирате тези старания като привличане, а като едно
“призоваване”.
Универсалното Братство, което действа за падналото човечество, никога не се
приближава до нас с електро-магнитния потенциал на космичната сед морност. Преди
всичко това влияние би било опасно за цялата фундаментална същина на
диалектичното състояние и целта така не би била постигната, защото тези хора не
притежават годна органична нагласа в нито едно отношение, за да могат да преминат в
друго състояние. Второ, едно магнитно влияние, достигащо до човек, който
фундаментално не е в състояние да му отговори, ще бъде винаги един фактор на
насилие, на надмощие, и в резултат на това ще го принуди към действие, което не се
намира в резонанс с вътрешното му състояние.
Братството не изисква от вас нищо, което не можете, то не желае да упражнява върху
вас насилие, да ви форсира, и за това то ви “зове”. То ви “призовава” към
освобождение чрез построяване на ново духовно тяло и то може и има право да ви
помогне само в степен, отговаряща на вашата готовност за това. Ако вие вървите с него
един километър, то ще ви придружава със сила и светлина през следващия километър.
Но внимавайте при това, в име то на собственото си спасение, че никой не може да се
освободи от работата, която трябва да извърши лично.
 Зовящото дело на Универсалното Братство се отнася до една извънредно чудотворна
радиация в нашето жизнено поле. Това е едно излъчване, в кое то, нека да наблегнем
още веднъж на това, липсва всякакъв магнитен елемент, всякакъв фактор на насилие,
но въпреки това, тази лъчева сила не оставя нито една духовна искра на спокойствие,
защото атома на духовната искра има полярност с това излъчване. Ето защо, чрез това
въздействие възниква едно постоянно вълнение, едно непрестанно чувство на
призовава-не, на пробуждане.
Така както един радиоапарат е настроен на определена вълна и възпроизвежда това,
което се излъчва, така и атомът на духовната искра по силата на своята същност е
настроен на космическите трептения на Братството, които възпроизвежда в системата
си. Тези вибрации се намират навсякъде в природата на нашето изолирано поле и се
обръщат с един специален език към всеки, който може да ги възприеме. През всичките
времена братя и сестри са идвали да помагат на човечеството, да превеждат и
обясняван този език, да обясняват смисъла на зовящата светлина и с това
същевременно да увеличават въздействието на тези лъчи.
Така вие ще можете да си представите, че в този свят много милиони хора са
“призвани” в пълният смисъл на думата. Повечето ученици на Школата долавят този
зов съзнателно. Да бъдеш призван, да го изпиташ до последната фибра на съществото
си, това носи със себе си, заедно с всичко друго една интензивна радост и голяма
сигурност, а именно сигурността, че притежавате духовна искра. Но в това се крие
същевременно и една извън редна опасност, опасността от евентуалното развитие на
фалшив мистицизъм и поддаването на чудовищната заблуда, която произлиза от него.
Да предположим, че вие се чувствате призван. Да изпитате този зов е радостен факт,
но сам по себе той не е освобождаващ. Това посочва само едно типично органично
състояние във вашата личност. Вие притежавате духовната искра, този специален
водороден принцип във вашето сърдечно светилище и затова трябва да реагирате на
съответните космически лъчи. Има безброй хора, които от много прераждания се
противопоставят на това, които отричат истинското си състояние и се привързват
здраво за диалектичната природа. Но има и мнозина, което реагират на това, което ги
докосва, като се загубват във фалшив мистицизъм. Какво означава това?
Да предположим, че научите по Божие поръчение за вашето призвание и че говорите и
пеете, пишете стихове и свидетелствувате по различни начини за това, но иначе си
останете напълно човекът, който сте били досега. Ако непрекъснато говорите: ”Бог ме
призова”, но добре внимавате да останете твърдо на старото си място, това е фалшив
мистицизъм!
Така както една мъркаща котка може изведнъж да покаже ноктите си и да ги забие с
пълна свирепост в месото на противника, така и някой от онези, които изпадат във
фалшив мистицизъм, ще избухне в пълно отрицание и протест ако му кажат, че
призоваването изисква вървене по пътя. Гносиса изисква цялото аз, той изисква от вас
да се откажете от привързаността си към природата, като отговор на зовът си Той
очаква жертвата на вашето аз и действителните доказателства за това. Фалшивият
мистицизъм се състои в голямата заблуда, в която изпадат някои, като мислят че като
призвани, те вече са достигнали до целта, докато призоваването може да е само едно
органично начало, един вид органична предразположеност към съответните
космически лъчи.
Призваният, който отказва да върви по пътя, става безвъзвратно жертва на
многобройните негативни течения, които съществуват, за да оковават такива хора
завинаги за колелото на раждането и смъртта. Всички природни религии носят този
характер и подхранват инстинкта на егото. Затова ще разберете Христовите думи:
"Мнозина са призвани, но малцина са избрани".
 Само когато на базата на фундаменталното си състояние един призван действително
тръгне с постоянство по пътя, и зовящата го светлина стане светилник за краката му,
както му бе обещано, идва един момент на първо докосване чрез електромагнитното
поле на космичната седморност. Чак тогава се появява едно привличане, раздвижване,
чувството за призвание, т.е влизането в един нов процес на обмяна на веществата.
Също и тук не може да се говори за принуда или пък за каквато и да била опасност или
преждевременно раждане в един нов живот, но тогава се сбъдва това, което се
споменава в притчата: "Бащата излезе да го посрещне и го прие в обятията си". Тогава
блудния син наистина се завръща. Затова той тръгва по двата пътя на Розата и Кръста,
единият на разрушението, и другият на възкресението. Скъпоценният камък в Лотоса
искри в сияйната светлина на едно ново утро. Кандидатът е възкръснал за нов живот.
Към това възкресение ние призоваваме всички притежатели на духовна искра.
Накрая още няколко думи по отношение на Откровението на Йоана, гл. 17. Там се
говори за една космическа революция, за вълненията свързани с нея и за победата на
Агнеца. В 14-ти стих се казва, че в победата трябва да се разделят: вярващите,
призваните и избраните.
Вярващите са онези призвани, които още не осъзнават напълно това, но реагират
спонтанно, защото се доближават до Школата.
Призваните са онези, които осъзнават състоянието си и пробуждайки се, вземат
решение за завръщане в първоначалната Родина
Избраните са онези, които вървят по пътя на кръста и като новородени се събуждат в
новото утро.
В която и от трите степени да се намирате, ако подбудите ви са чисти, и нагласата и
реакцията ви са в хармония с Великият Закон, тогава в започна лото вече световно
разцепление, вие ще застанете на страната на свободата.
Тази свобода, по-висша от всякой разум, ние измолваме за вас.

ХІІІ
ВЪЗХОДА КЪМ СВОБОДАТА

В казаното досега ние насочихме вашето внимание върху вида на лъчевото поле на
Универсалното Братство, така както то се изявява в нашият тъмен, диалектичен, време-
пространствен порядък. Ние видяхме, че това лъчево поле не действа електро-
магнитно, защото е безцелно и освен това извън-редно опасно и би могло да причини
най-големи катастрофи. Да бъде при-влечен от едно жизнено поле, на което не може да
съответства фундаментално и структурно, където един опорочен микрокосмос не би
могъл да диша, това би означавало окончателният край на всяко съществувание. Затова
лъчевото поле на Универсалното Братство се характеризира само чрез свойството,
което ние обозначаваме като "зов", "призоваване". Намерението е, онези които са
възприемчиви за този интеркосмичен зов, да могат да забележат и изпитат неговото
влияние. Тази елементарна връзка е условие за цялата работа, която се извършва чрез
Универсалното Братство и тя се осигурява абсолютно чрез присъствието на атома на
духовната искра.
По силата на своето същество и структура атомът на духовната искра, намиращ се на
върха на сърдечното светилище е съгласуван изцяло с това Божествено лъчево поле,
защото неговото атомно ядро съдържа водород от същият вид. Затова още от самото
начало съществува една закономерна свързаност между падналият микрокосмос и
Логоса. Чрез това, падналият микрокосмос остава едно дете на Бога, и мистичното
изказване, че Бог познава своите деца по име, получава по този начин дълбоко научен
смисъл. Думата "познава" тук трябва да се разбира като "повлияване в постоянна
свързаност", т.е. "признаване".
В началото личността на духовната искра изпитва споменатата свързаност чрез всички
онези странни, таинственни и болезнени опитности на земната "долина на сълзите";
опитности от телесен, морален, нравствен и материа- лен вид. Тя бива непрекъснато
обезпокоена и по силата на двойната си при- рода не може да намери вече спокойствие
и непрекъснато търси, разследва и експериментира. Това е едно състояние, което може
да продължи много, много инкарнации и факта, че се лутаме в диалектичното жизнено
поле в което се намираме сега, е доказателство за това, че всички ние погледнато
време-пространствено, имаме зад себе си един такъв период от може би милиони
години.
Трудността, пред която се намира личността на духовната искра в този необозрим
период, е тайната на неговите две природи, компликациите, които се появяват и
безкрайното объркване, което възниква в нея чрез това.
Когато говорим един с друг, когато работим, мислим, желаем и действуваме, ние
извършваме всички тези функция посредством обикновеното его съзнание. Това его,
или диалектично съзнание няма никаква връзка с атома на духовната искра. Но това не
означава, че трябва да гледате отгоре на това съзнание с укор, себеобвинение и
презрение, защото сега вие зависите от него. То е един жизнен фокус, от който
сегашният ви микрокосмос спешно се нуждае, за да може да съществува. Ако вие сега
го премахнете, новата природа във вас не би била в състояние да поеме управлението
на вашето микрокосмично съществувание.
Диалектичното съзнание има също и един атомарен фокус, който се на-мира в
светилището на главата. Така, както огъня на Луцифер преди беше проекция на
Христовия огън в пра субстанцията на творческото поле, така и горепосоченият атом
по-рано беше в светилището на главата един отразител на атома на духовната искра в
сърцето. Атомът на главата гореше в огъня на сърдечния атом.
Обаче още преди еони от време атомът на Луцифер в главата се отказа от
послушанието по отношение на Христовия атом (атома на духовната искра),
пое управлението на цялата система в свои ръце, дезорганизира я във всяко отношение
и се подложи в продължение на хиляди години на една култура.
Може би сега картината на нашата действителност ще застане ясно пред очите
ви и вие ще разберете, защо е необходима Трансфигурацията.
По силата на същността си Христовия атом действа обезпокояващо върху съзнанието
на егото и отнема сигурността му, но отразяващата дейност на Луциферовия атом - чрез
което душата можеше да живее от Божиите дела - е изчезнала, защото системата както
по отношение на душата, така и структурно е опозорена безвъзвратно. Затова е
необходима една нова душа, един нов Луциферов принцип, един нов отразяващ фактор,
и чак когато той се придобие, може да трансфигурира целият микрокосмос в
съответствие със своето първоначално същество.
Вие ще разберете, че това е един процес. Едно такова ново раждане, една такава
неизразима интервенция не се осъществява за две седмици. Важното обаче е да се
постави едно начало на процеса, едно начало по Пътя на освещаването т.е на
оздравяването в първоначалния Божествен смисъл. Школата непрестанно обяснява
подробностите на този могъщ процес, доказва неговата необходимост, посочва всички
негови фактори в истинска светлина и назовава причините за вашето безпокойство.
Защо идвате в тази Школа? Защо не се въздържате като ученик от жертвите, които
изисква една работа като нашата?
Защото притежавате атомът на Духовната искра. Вашето вековно обезпокояване,
вашето безкрайно дълго търсене ви доведе тук, сега Христовият атом свети в една
личност, която не може да реагира освобождаващо на зова и този огън ви преследва.
През "реката Йордан", това е малкото кръвообращение, вие "виждате" да се
приближават излъчванията на Христовия атом към вас. Сега говорете и
вие като Йоан: "Наистина, Този е по-голям от мен - аз не съм достоен да отвържа
каишките на Неговите сандали!" Ще се жертвате ли сега и вие в Ендура както Йоан, за
да приведете в изправност излизащите от Христовия атом подновяващите жизнени
светлинни сили и да осъществите неговото превръщане във вашата паднала система,
във вашия малък мрачен свят? За да може да бъде оформен образът на безсмъртния
човек в току-що описания процес, за да може той някога, след кръстния път на
Христовия атом да възкръсне безсмъртно във вашето същество?
Разбирате ли сега, че също и покръстването на Исус в Йордан е едно събитие,
което трябва да се осъществи телесно във вас? От обезпокоеният Его-човек, вечно
търсещ светлината в тъмнината се изтръгва един вик, който отеква като болезнен зов
над земята: "Оправете пътя за Господа, пригответе пътеките за вашият Бог!" Той търси
правда, и облечен в дрехата на покая-наето се намира като Йоан в пустинята на този
свят.
Сега, възможно е вие да сте все още жертва на онази фундаментална за-блуда и
да вярвате, че като природно същество можете да участвате в Божествената
справедливост и Божествената действителност. Възможно е обаче също - и това се
очаква от учениците на Розата и Кръста - вие да кажете като пророка облечен в дреха
от камилски косми: "Не аз - а Другият!" Вие познавате този друг, защото сте
обезпокоявани от него ден и нощ, години наред, много животи наред. Христовия атом,
който се намира във вас ви зове. И сега в житейската си криза вие виждате другият да
се приближава към вас. Излъчванията на Христовия атом в сърцето горят посредством
тимусната жлеза в кръвта; през вашият жизнен-Йордан кръвта се изтласква нагоре,
изпълва светилището на главата и се разпростира в цялото същество. Сега трябва да
внимавате в това, дали реакциите ви са точно както във всички досегашни случаи, или
вие за първи път реагирате по един абсолютно нов начин.
Вашата стара реакция е тази, че вие възприемате, изпитвате кръвното горене на
обезпокояването и посещението, посрещате и го преработвате колкото се може по-
добре, но си оставате същият. Вие може да се упражнявате много добре в това. Поради
това човек може да ви намери смел и достоен за уважение, но чрез това вашата природа
си остава същата. Със стиснати устни изтърпявате всичко, или измамвате със заучена
усмивка себе си и другите, като кажете с евтината и сатанинска психология на
днешното време: " И така е добре!" Но така определено не е добре и освен това е
изключително драматично.
Нова и добра е вашата реакция тогава, когато не отреагирвате и игнорирате повече по
старият начин другата кръвна сила, която тече през вашият жизнен -"Йордан", а когато
я приемете с най-дълбоките принципи на вашето съзнание, с една съвършена
готовност, в абсолютен мир и вътрешна радост. Тогава пратеникът на Христовия атом,
който се приближава в кръвта,
се кръщава чрез вашето най-съкровено Аз. Тогава вашето най-съкровено природно Аз
се свързва окончателно с Христовия атом.
Това е голямото чудо на кръщението в Йордан в началото на Евангелието. Това е
крайната фаза на първият процес на освещаване, първото доброволно отражение на
Христовият атом в Луциферовия атом на главата. Това е момента, в който Луцифер
пада от своята небесна крепост. Новата звезда-зорница още не е изгряла, но нейната
ярка светлина вече се забелязва. Ендура вече започва.
 Стремежа на Школата е това начало да стане във вас факт. Когато славното
начало на процеса на освещаване се изяви, тогава съответният ученик е станал
предопределен за свободата, той е един избран.
В предишната глава говорихме за тези неща и насочихме вниманието ви към
Откровението на Йоана гл. 17, където се посочва началото на победата чрез Агнеца в
три стадия. "Вярващи, призвани и избрани взимат участие в тази победа", казва
апокалипсиса, т.е., в една космическа революция могат да бъдат освободени три групи
от личности, притежаващи духовна искра. За да разберете това вие трябва да сравните
това изказване със същината на Евангелието.
В началото на първия евангелски процес на духовно оздравяване се ражда Йоан;
по-късно той става пророк; накрая Кръстител. Тогава той изчезва и се явява Исус.
Апокалипсиса нарича първия стадии - Вярващи, втория - Призвани и третия - Избрани.
Ако вие идвате в Духовната Школа от истинска вътрешна потребност, в
абсолютната убеденост, че трябва да напуснете тази природа, за да влезете в другата
природа като микрокосмос, ако притежавате това убеждение поради безкрайният
пожар на опитностите, тогава вие се намирате във първия стадии. Тогава вие сте роден
като Йоан, тогава Евангелието е написало във вас своят първи знак. Тогава
Луциферовия атом на егоцентричното същество ще даде своите първи ендуристични
доказателства и е логично, че от този час микрокосмоса получава едно съвсем друго
място в силовото поле на Универсалното Братство. Благословията на вярата,
предвкусването на свободата стават негово притежание. Това е раждането.
На тази база кандидатът може да влезе във втората фаза, това е фазата на
пророчеството. Той свидетелства с живота си: "Аз трябва да умра, а той, другият,
трябва да расте". Това вече не е хуманиста, който лекомислено повтаря тези думи,
докато е отправен към земното царство, а този, който из-виква: Пригответе пътеката за
нашият Бог". Той е един викащ в пустиня. Той е един призван, който подчинява своето
недостойно същество, своят Луциферов огън все повече на Христовият атом. Така
предвкусието на свободата се превръща в сигурност. Този човек става непоклатим. Той
казва: "Не че вече го притежавам, но знам че То идва."
И на другият ден Йоан вижда Исус да идва откъм Йордан. Сега кандидатът става
Кръстител, окончателно привързаният. Той става това в храма на най-дълбоката си
вътрешност и казва като Симеон: "Господи, сега Ти оставяш твоя служител да си иде в
мир, защото очите ми видяха твоето спасение".
Така, както ние в нашите храмове се изкачваме по три стъпала, за да стигнем до
мястото на службата и още с първото стъпало сме свързани с нейното място, така също
и в евангелският възход към свободата трябва да се различават три фази.
Вече раждането на Йоановото състояние осъществява връзката със свободата. Няма
нужда да се изисква от никого в свръхчовешки устрем да създаде в сърцето си
освобождаващата вяра, защото "скъпоценният камък в лотоса", Христовият атом се
намира там. Въз основа на същината и структурата си този атом, намиращ се на върха
на сърдечното светилище е абсолютно съгласуван с Божественото лъчево поле.
Скъпоценният камък се осветява ден и нощ от Гносиса и ние трябва само да вървим в
тази Светлина.
Няма смисъл още в началото да говорим за края на Пътя, който за нас лежи още изцяло
в мъгла, и това би било доказателство за опънати нерви или вътрешно несъгласие.
Хванете славата и светлината на постижимото начало! Тогава един ден вашият
микрокосмос ще върви в Светлината, така както скъпоценния камък в Лотоса е в
светлината.
Престанете вечно да дърдорите и теоретизирате, вземете инструментите си като един
истински зидар на свободата и поставете вашият първи камък.
ХІV
ЖИВОТО ЕВАНГЕЛИЕ НА СВОБОДАТА

Както вече отбелязахме, в този свят има милиони личности с Духовна искра. През
редовете на докоснатите от космическата светлина минава една разделителна линия.
Под тази разделителна линия се намират безчислените групи на търсещите, които,
въпреки че притежават атома на духовната искра и не могат да намерят вътрешно
спокойствие, все още се вкопчват за диалектични стойности поради незнание, липса на
достатъчно просвещение, преднамерена заблуда и собственият си интерес към земните
неща.
Над разделителната линия се намират личности с духовна искра, които реагират на
зовящата светлина на Универсалното Братство от душевна необходимост, разбиране и
лично решение. Тези личности могат да се раз-делят на три групи, на три жизнени
състояния. Свещеното Слово ги обозначава като: вярващи, призвани и избрани или
различава състоянията им като:
1. Раждането на Йоан:
първото свързване с освобождаващата Светлина, предвкусието на Свободата;
2. Пророчеството на Йоан:
влизането в служба на Светлината;
3. Кръстничеството на Йоан,
елеменарното съединение със Светлината.
Който знае как да освободи в сърцето си спасителната вяра в Универсалните мистерии,
се качва с това на първото стъпало на освобождението в Христос и се присъединява
към онези, което се намират над разделителната линия. Тази освобождаваща вяра няма
нищо общо с прекланянето пред един интелектуален авторитет, с мистичните
емоционални влияния на един колектив или с егоистичните стремежи на себе
утвърждението Не, този първи, елементарен стадий на освобождение ще се докаже
микрокосмично, анатомично и телесно. Затова се казва, че истината, действителността,
трябва да ни освободи.
Човек може да си внуши много неща сам, може да държи дълго и други в заблуждение,
но само факти могат да помогнат и да дадат вътрешна сигурност на ученика. Тук
става дума за едно ново физиологическо състояние, което се появява първо в
светилищата на сърцето и на главата и носено от кръвта се разпространява в цялото
същество. Чрез повишена вибрация на Христовия атом посредством тимусната жлеза се
освобождава една нова кръвна сила: един нов хормон.
Тази нова кръвна сила протича първо през "реката Йордан" - това е малкото
кръвообръщение, стига до светилището на главата и нейните центрове и превръща
новото състояние на сигурност на вярата в един факт, когато Луциферовия или
отразяващ атом в светилището на главата започва да показва известни свойства или
склонност към отражение, т.е. започне да реагира позитивно на импулсите на
Христовия атом. Когато тази способност се появи, в същият момент "Исус се кръщава
в Йордан", т.е. новата кръвна сила, новият Христов хормон може да прояви своите
влияния в цялата контролирана от диалектичното Аз система. Тогава в малкия свят на
ученика Исус започва своето превръщане.
Значи тези процеси стават възможни, когато диалектичното аз (себе) отстъпи
психологически и физически пред Христовото Аз (себе): Ученикът умира в Исус,
нашият Господ, Йоан бива арестуван и обезглавен. На тази база се опира тройния
процес на освобождение. Който се покачва на първото стъпало на този Път, ще покаже
директно и спонтанно доказателствата за това в своето поведение, без всякакво
форсиране и напълно естествено.
Целият този Път се описва точно в Евангелията. Въпреки всички
фалшификации, на които за съжаление беше подхвърлено Светото Писание, истината
все още просветва през преднамерените забулвания. Но вие можете да четете тази
истина само ако Евангелието е написано във вашето сърце. Тогава няма да загубите
нито дума по отношение на всички мистични и окултни дрънканици и ще ги
подминавате само с усмивка. Който може да чете истината по единствено възможния
начин е винаги неин съучастник в Христовите Мистерии. Тогава вашите две поведения
са отправени в едно и също и всички недоразумения са изключени: тогава царят
единство, свобода и любов, а който е друг и има друго поведение, било в интелектуален
или мистичен смисъл и доказва това с поведението си, още не е срещнал Исус, нашият
Господ в своят жизнен Йордан. Тази среща не може да се форсира.
Затова бъдете спокойни, не говорете излишни думи, излъчвайте любов и
"бъдете умни като Змиите?" Великото човешко Братство няма нужда да бъде основано,
то е във всички, които се намират над разделната линия. Вие ще осъзнаете това, когато
Евангелието бъде написано във вашето сърце.
Когато един ученик се доближи до Духовната Школа от истинска вътрешна
необходимост, в абсолютната увереност, че трябва да напусне тази природа, за да отиде
като микрокосмос в другата природа, след като е получил този възглед въз основа на
неспирния пожар на опитности като търсещ и роб под разделната линия, той се ражда
като Йоан. Това е първата страница на Евангелието.
След известно време Христовият атом започва да произвежда посредством тимусната
жлеза една нова кръвна сила. Исус, нашият Господ - Спасител се ражда. Това е втората
страница на Евангелието.
Йоан и Исус растат. Живото понятие на ендуристичният Път зрее в Йоан и той
свидетелства за него. Сляпото, замърсено огледало на отразяващият атом в
светилището на главата се изчиства все повече, воала се вдига от лицето, и
новородения Исус нараства по сила и милост. Третата страница на Евангелието.
И, как би могло да бъде иначе, в определеното за това време Йоан вижда Исус да
идва отвъд Йордан. Новата кръвна сила може да се изяви в светилището на главата по
освобождаващ начин. Йоан кръщава Исус и се оттегля. Природното аз се оставя да бъде
пленено от природата на Христовото Себе. Четвъртата страница на Евангелието е
написана в кръвта.
Йоан е арестуван, но не е нито мистично развълнуван, нито пък е интелектуален
спекулант. Той е обективният наблюдател, който се държи свободен от всякакви
илюзии. Затова, докато новата кръвна сила тече през всички фибри на съществото му и
Исус е започнал превръщането си и е повикал учениците си, Йоан изпраща някой при
Исус с основателния въпрос: "Ти ли си този, който трябва да дойде, или да чакаме
някой друг?" Чувствате ли, че с това, че с тази проблематика в собственото себе винаги
се извършва един контрол върху евентуални въображения или влияния от огледалната
сфера? Така ученика прочита петата страница на Евангелието в своята собствена
система.
Исус започва да призовава своите дванадесет ученика и им предава първият урок. Кои
са дванадесетте? Те са дванадесетте чифта мозъчни нерви, които се разпростират от
светилището на главата като клоните на едно дърво и управляват и контролират цялата
система. Ако е налице ново състояние на съзнанието, тогава съзнанието, новата душа,
трябва да може също да познава, управлява и насочва цялото същество. Затова
дванадесетте двойки мозъчни нерви трябва да бъдат поставени изцяло под контрола на
новата кръвна сила. Те трябва да бъдат абсолютно съгласувани с нея за да могат по
този начин да станат истински служители, истински апостоли на Бога.
Така, след като печатите са счупени, страниците на Свещената книга би-ват
прелиствани по-нататък. Всички тези страници свидетелстват за Пътя на Кръста, за
загиването на старото его в Господ Исус. Цялото това събитие бива вписано в
страниците на сърцето. Ние виждаме ясно, че този евангелски кръстен Път не е
интензивно страдание, не е ужасяваща драма с изтощаване на тялото и изкривени от
болка лица, а един радостен Път, една Блага вест, която вдълбава неугасимо
посветеният си език в съществото на ученика. Това е пътят, който води към
възкресение.
Защото докато в един процес земното "жилище" се разрушава, от Бога на небесата
пораства едно ново жилище, което е неръкотворно, а именно, Образът на Безсмъртния
Човек. Когато този Образ е приет, роден, расъл и пораснал, на кандидатите се казва:
"За вас е добре, че ви напускам - и ще ви изпратя Утешителя, Светия Дух; той ще
свидетелства за мен". И Исус ги на-пуска: новата хармонична сила преустановява
работата си, след като е осъществила своето дело.
Сега вече се написва последната, най-възвишена страница на Свещеното Писание като
тръбен зов и буреносна сила, защото безсмъртният, новороденният влиза в
подготвеното от Исус същество и изпълва цялото жилище. Петдесетният огън си
пробива път. Истинският апостолски кръг е оформен.
И вижте, сега Апокалипсиса, книгата на Откровението се отваря (раз-крива,
става достъпна). Апостолният кръг тръгва със своята радостна вест по целият свят и
пише писма на седемте общини на личностите с духовна искра, обяснява процеса и
зове, подкрепя и спасява. Така накрая се образува една група, която никой вече не може
да преброи, облечена във баяли дрехи, откупени от кръвта на земята
Златното евангелско слово, което е вградено в сърцата, завършва с една молба към
всички тези, които принадлежат към голямото човешко Братство, но още не са дошли
при него: Благодатта на Господа наше го Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
Това означава, братя и сестри, че вие се намирате в началото на Христовото спасение:
"Нека кръвната сила на Христовия атом във вас да ви освободи скоро, за да може
Евангелието да бъде написано във вашето сърце от началото до последната буква."
Това е благословителната молитва на апостолният кръг, на жителите на третия
храм. Тази молитва се различава от всички други по своята сила. Тя не е само едно
скромно желание, не, тази молба може да стопи и разтърси едно почти вкаменено и
втвърдено сърце, докато в него се намира още една искрица живот. Който се събуди
чрез този сърдечен вик на последните думи на Евангелието, бива упътен да постави
началото още при първите думи, защото само истината, действителността, може да го
освободи.
Сега може би ще знаете вече, какво означава четене на Евангелието и изучаване
на Евангелието. Може би сега ще разберете, какво означава проповядването на
Евангелието.
Може би сега ще стигнете да едно определящо решение: да оставите
окончателно зад себе си всичко, което природния мистицизъм и окултизъм са
разрушили във вас. Във вашите сърца и глави всичко това лежи натрупано като високи
купчини баласт. Вие трябва да изчистите храмовете си от това. Това е една страница от
Евангелието, която вие не бива да забравяте. Внимавайте в това, че Пътят на
освобождение е един път на освобождение чрез построяване на вечното.
От природна гледна точка вие може би приемате, че сте евентуално предмет на едно
лично старание от страна на Хиерофантите, че в един специален момент ще бъдете
богато обслужвани от майстори и адепти. За това и дума не може да става.
 Съществува едно фундаментално, универсално космическо Христово
излъчване. Това излъчване беше вчера и днес, сега и преди милиарди години едно и
също. В него няма промяна. Тази универсална благодат е и остава вечно една и съща.
Това е същата радиация, която обезпокоява личностите с духовна искра, които се
намират под разделителната линия и ги гони по света до отчаяние, това също е
радиацията, която вкарва ученикът - кандидат във Вечното Царство. Това е същата
сила, която оставя греховния ученик да падне в неправилния път и която кара кръгът на
Апостолите да върши чудеса.
Цялото дело трябва и може да бъде осъществено в универсалното излъчване. На този,
който изисква повече, който се моли страстно за спасение, се казва: "Моята Милост
трябва да ти е достатъчна".
Не забравяйте преди всичко тази страница на евангелието. Защото ако
забравите този древен закон на освобождаване, тогава ще ви сполети участ-та на
мнозината, които не знаеха или отново забравиха. Тогава ще ви посети огледалната
сфера. Тогава идват майсторите и адептите на орди, тогава за всеки има това, което
поиска. Тогава във вашето сърце също ще се запише едно слово, но това е словото на
страданието. Това е големият маскарад, отвратителната пародия на Евангелието на
свободата. Тогава за Спасение Христово ще ви се даде една Виа Долороза (път на
мъките) така, както я представя земната йерархия. Всеки може да се пригоди за тази
Йерархия с нейните многобройни подразделения, да получи свобода от колелото на
раждане и смърт за сметка на други и да се издигне в най-висшите области на
огледалната сфера, до ядрото на луциферовото поле. Това е едно състоя-ние, което
винаги трябва да бъде защитавано. За да влезе в този Девахан, чо-век трябва да върви
по пътища, които съвпадат абсолютно с неизмеримите страдания на култивирането и
раздвояването на личността
В миналото имаше хора, които разбраха и се научиха, че този Девахан действително е
върхът на заблудата и че кандидатът в края на краищата трябва да се отрече и от това
така наречено "вечно" небе. Но Духовната Школа ви посочва един несравним, един по-
целесъобразен, един път на радост и щастие, това е Универсалният Път. Това е Пътя,
посредством който, чрез освобождаващо духовно строителство, чрез саможертва,
човекът се издига непосредствено в универсалното извън космическо лъчево поле.
Задоволете се с тази непоклатима милост. Следвайте пътя на Универсалните
Христови мистерии и провъзгласете тази радостна вест, като напишете
освобождаващото Евангелие в сърцето си.

ХV
ПОЗНАНИЕТО ЗА ПРИРОДАТА НА СМЪРТТА

Вие ще си спомните, че ние по-рано говорихме върху произхода на твърди-те вещества,

течностите и газовете от химическата сфера на материалния свят и обяснихме, че
всички тези вещества, газови и флуиди на нашата област са произлезли от етери, които
се намират в определени състояния в огледалната сфера.
Тези фундаментални етерни състояния се определят чрез магнитното по-ле на нашата
природа, докато видът на магнитното поле се определя от при-родните сили на земните
кръгове, които реагират точно на вида и поведението на хората. Значи трябва ясно да се
разбере, че хората сами са създали това безутешно жизнено поле и че сами поддържат
стените на своят затвор, защото извън материалната и огледалната сфери етерните
състояния са съвсем други, тъй като интеркосмичните етери са произлезли директно и
хармонично от първоначалната пра субстанция
Добре е да се има предвид, че много от учениците още не притежават това знание.
Възможно е вие да констатирате диалектичните явления и да сте съгласни с всичко,
което Духовната Школа* казва за тях, но вероятно е също така да ви липсва разбиране
за причините на диалектичните явления.
Липсата на това познание означава една опасност, един фатален фактор на
забавяне във вашето развитие като ученик. Ако разбирането за причини-те на нашето
диалектично Битие беше действително налице, тогава в Духовната Школа мнозина
щяха да реагират спонтанно и по съвсем друг начин.
При учениците, които се намират в преддверието, същeствуват все още
прекалено много реакции по хоризонталната линия. Това винаги говори за липсата на
ясно разбиране. При такива реакции човек спори, въпреки че спорът представлява
загуба на енергия и бездейства там, където действието е абсолютно необходимо. Така
мнозина пълнят денят си с незначителни неща и се занимават трескаво с излишни
работи въпреки че в резултат на страданията и изпитанията в диалектиката и чрез
носталгията, събуждана чрез духовната искра, в тях има готовност да вървят по пътя.
От това състояние има само един изход, а именно, първо да се запознаем с
причините за грехопадението на човека.
Мнозина са на мнение, че биха могли да кажат много умни думи по този въпрос.
Те пристигат с един куп книги, или пък още по-добре, те изобщо нямат нужда от книги,
защото добре тренираните камери на дясното им мозъчно полукълбо са пълни догоре
със знания.
Първо се появява Библията и представителите на други свещени предания. Ние отново
чуваме за Адам и Ева, за рая и змията, за: "Ти трябва да изкарваш
хлябът си с пот на челото", "да раждаш в болки децата си", за вавилонската кула и
объркването на езиците, за големият потоп и за Ной. След това идват безкрайните
редици от мистични и окултни коментари: "Така е писано" и "така трябва да се
разбира", "тогава започна по този начин и сега така продължава, а сега сме тук и сме
това, което сме".
Ние всички имаме болки в тила от обръщане към миналото. Ние имаме различия в
мненията, защото полето на външната история е пълно със спекулации, а също така и
полето на природната памет, защото ако вземем двама души, които могат да четат в
Акашовата хроника и ги сравним, ще ви-дим, че те четат различни неща. Поради тези
недоразумения се пишат от-ново книги и ние отново следваме нови авторитети, докато
накрая и те би-ват отхвърлени и подиграни и заместени с други.
Нека предположим, че сме изучили цялата световна литература за причините на
грехопадението и че разполагаме с едно извънредно познание, с което можем да си
послужим във всеки един момент. Тогава ще бъдем ли знаещи, ще бъдем ли
единодушни в мненията си?
За това и дума не може да става! Авторът на тази книга може да черпи и в тази
област от собствен опит. От момента, в който едно дете се научи да чете, до един
определен психологически момент, за отчаяние на всички възпитатели ние сме
погълнали вече цели библиотеки. Ние реагирахме на един неизмерим интелектуален
глад, но се удавихме в безплодните трудности на хиляди езици. Колцина са потънали в
една такава буря, в един такъв прекален инстинкт на разума?
Но само онези, които влизат в тази буря и дават ухо на този инстинкт, защото
желаят да бъдат "Рибари на хора", биват спасени от академичното море чрез мрежата
на Универсалното Братство и поставени на брега на една конкретна действителност, а
именно на действителността на Тук и Сега.
 Вие можете, вие дори трябва да определите причините за грехопадението от
действителността на Тук и Сега. Вие не бива поради тези причини да се връщате назад
към непознати предшественици, вие трябва да ги намерите в самият себе си!
Мнозина лежат в смътна опасност в академичното море и се гърчат в натиска
на своето интелектуално и мистично търсене. В това море Братство-то хвърля мрежата
си, една мрежа, не оплетена от поредици от думи, а на-правена от един метод за
фундаментално себе познание Който действително познава себе си, той притежава ясно
разбиране и отваря съответно цялата си система за помагащите сили. Тези сили
трансфигурират системата. В този процес на спасение вие самите ставате едно от
въжетата на рибарската мрежа и се превръщате заедно с други давещи се в рибари на
хора. Затова над входа на древния мистериен храм се намираше надписа: "Човече,
опознай себе си!" Опозналият себе си можеше да мине през портала на храма, можеше
да проникне да светилището и да се освети, т.е. да стане свещен.
Който се дави в академичното море е паднал във водата поради неизме-
римият копнеж на духовната искра, поради хилядите проблеми на същесву-ванието. Те
всички са заети с това да извадят философският камък от това море.
Към тях се обръща нашият Господ Исус: "Следвайте ме, аз искам да на-правя от вас
рибари на хора". Следването на Христос означава главно: да се разбере ясно, че
човекът сам е създал едно безутешно жизнено поле и сам поддържа стените на своя
затвор. Който се изкачва на това стъпало, вижда без съмнение и второто стъпало пред
себе си.
Нашият микрокосмос може да се сравни с една атомна колона, която се захранва:
чрез отразяващ етер, отчасти под формата на водород;
чрез светлинен етер, отчасти под формата на кислород;
чрез жизнен етер, от части под формата на азот;
чрез химичен етер, отчасти под формата на въглерод.
Това са четирите храни на човешките атомни колони.
Защо приемаме тези храни, защо като последица от това в атомната колона се
осъществяват процеси на изгаряне? За да могат да се осъществят жизнени процеси!
Жизнените процеси са производителни процеси: В състоянието в което приемаме за
преработка четирите етера в нашата система, те са причината за това, в нашите
жизнени колони да се произвеждат раз-лични вещества и сили.
Да вземем за образец например дишането.Субстанцията която вдишваме, е
съвсем различна от тази която издишваме. Ние издишваме между другото въглеродна
киселина, въглероден двуокис, който представлява въглероден оксид, един продукт на
изгаряне, едно превръщане на химически етери.
Може би вие познавате различните качества на въглеродната киселина.
Атмосферата съдържа естествено въглероден двуокис, която се образува при дишането
на хората и животните и също при изгаряне или разлагане на органични тела. Без
растителното царство с течение на времето атмосферата би съдържала все повече
въглероден двуокис, което би било съдбоносно, защото във въглероден двуокис
горенето не е възможно, което означава че при наличието на един такъв превес на
въглероден двуокис в атмосферата, животът буквално ще бъде задушен.
Като помощ в това нещастие се явява растителното царство. Листата на
растенията поемат въглеродния двуокис и отдават обратно кислород. Значи
растителното царство ни спасява от това да загинем в един определен момент от
задушаване чрез един продукт на собствената ни жизнена колона. Изследователите са
установили до каква степен атмосферата е в състояние да поеме въглеродна киселина,
без това да причини смъртта на хората. Според това един човек може да понесе 5%
въглеродна киселина. Но вземете под внимание че тя по всяко време се намира в
атмосферата, макар и в един по-малък процент на съдържание.
Да вземем например вашата къща, вашата дневна стая и градина. Вие прекарвате
по-голямата част на живота си в къщи, вие дишате там и произвеждате въглероден
двуокис. Всички цветя във вашата къща, стая и градина дишат вашият въглероден
продукт.
За вас и за растенията това е една благословия. Защото без СО2 нямаше да има
растения, а без тях вие щяхте да се задушите! Значи растителното царство и неговото
осигуряване е една жизнена необходимост за диалектичния човек. Колкото повече се
разлага и се консумира, толкова повече въглеродна киселина, колкото повече
въглеродна киселина, толкова повече растения, и колкото повече растения, толкова по-
голяма е жизнената сигурност за нас.
За въглеродната киселина която растенията получават от вас и вашата котка, те
ви дават обратно кислород. Той обаче не е пълноценен кислород, а един негов
страничен продукт. Може да се каже, че той прилича донякъде на светлинните етери,
но той е по-тъмен и вибрацията му е много по-бавна. Този непълноценен растителен
кислород се смесва в атмосферата отново с другият кислород, след което ние отново го
вдишваме и отново произвеждаме въглероден двуокис...
Може би сега виждате пред себе си тази жизнена верига и разбирате че живеете
от милостта на растителния свят. Може би откривате, че всичко това, наблюдавайки
правилно е един заплашителен, много опасен дегенеративен процес. Но преди да
обясним това по-подробно, първо ще се спрем на нещо друго.
Въглената киселина е продукт на химическия етер, но и другите три етера се
употребявят в нашата жизнена колона. Както въглеродната киселина е убийствена за
нас, така и другите странични продукти.
Страничния продукт на въглеродната киселина прави растителното царство
необходимо за живота ни. Страничния продукт от жизненият етер (Азот), от
светлинния етер (Кислород) и от отразяващ етер (Въглерод) правят необходими освен
растителното царство, също и царството на микробите, на насекомите и животинското
царство: заради нас! Защото тези царства асимилират всичко, от което ние иначе бихме
загинали веднага. Те живеят, те съществуват буквално от нашите смъртоносни
излъчвания и ни връщат разрушителният продукт на тази смъртоносна, радиация
обратно жив. Толкова ли е чудно, че тези царства, които живеят и съществуват от
смъртоносната мъгла на нашето безбожно и егоистично съществувание, се гонят,
изяждат, нараняват и замърсяват едно друго? Как е възможно да се вижда в това
красота? Как е възможно от това да се очаква нещо? Виждате ли този
природозакономерен ужас ясно пред себе си? Кой може да живее истински в този ад,
вие ловци на здраве?
Сега стана ли ви ясно, че живеете в едно състояние на грехопадение?
(¹ виж обяснението: Под човешките природни царства)
Че вие днес продължавате да съдействате за грехопадението просто с ваше-то човешко
съществуване. Че човечеството, далеч от всякакъв разум, е готово да се хвърли в един
атомен ужас? Може природонаучно съвсем точно да се докаже, че ние всяка секунда
участваме и съдействаме за една космическа катастрофа; че, докато пра човека едно
врече получи от Гносиса диханието на Живота, сега в този порядък на съществуване от
нас непрекъснато излиза диханието на смъртта. Дори и едно дете би разбрало, че
природните царства, които са необходими за да ни пазят от собственото ни дихание на
смъртта, един ден вече няма да могат да се справят с изпълнението на задачата си.
Хората употребявят все повече синтетична храна, поради нарастващата урбанизация се
изсичат все по-обширни горски пространства. Микробите и насекомите се атакуват с
отрови все по-масово, подтискат се болести, изгарят се трупове, животните се заменят с
машини, да, какво ли още не прави човекът за своето себе утвърждение? Той се
преборва с опасности, чрез това обаче отвързва нови. Това е едно напразно старание.
Произлизащите от човешките жизнени колони носещи смърт сили, които вече не могат
да бъдат напълно абсорбирани от пазещите човека природни царства, стават все по-
многобройни и обширни. Диханието на смъртта печели все повече терен и
последствията не могат да бъдат нещо друго, освен една атомна експлозия, която ние
обозначаваме като "космическа революция".

Знаете ли, че всички болести, които посещават човечеството, се причиняват от под

човешките царства, значи от царства, които са необходими за преработването на някои
продукти, които са опасни за нашите жизнени колони? Помислете за един комар, едно
парченце жилеща отрова, причиняващо много болести. Насекомото живее от продукти
на нашите жизнени колони. То ни напада и ни жили в сляпа реакция, защото всяко
създание се обръща в себе утвърждаващият си инстинкт към своят създател. Каква е
по-следицата? Комарите биват унищожени и ние сме съгласни с това. Други насекоми,
които поемат тяхната задача, също биват унищожавани. Микроби и различни видове
вируси, които преследват нашите организми поради същите причини, биват
унищожени. Ние вършим това, ние сме принудени да вършим всичко това, защото не
можем за направим нищо друго. Но ако ни се отдаде да унищожим изцяло тези
болестни причинители, тогава ние ще станем изцяло жертва на главната отрова, която
ние сами произвеждаме и която, благодарение на биологичното функциониране на под
човешките царства досега изпитвахме само във формата на болести, т.е. като една
забавена, твърде отслабена реакция.
Можете ли да вникнете в една по-дълбока трагедия? Борба против болести,
гонене на здраве и чрез това да вдишваме с пълни гърди собствените смъртоносни
изпарения!
Този който ясно разбере и изпита тези неща, който притежава отвътре това природно
знание, засягащо човешкото състояние, той притежава себепознание. Един такъв човек
вече не цитира своите книги и преустановява с гневните си опити да задържи главата
си над водите на академичното море. В него съществува само едно решение, само един
глад, решението да преустанови атомарното си нещастно състояние и сърдечното
желание за спасение чрез диханието на Живота.

"Както Еленът реве за прясна вода,

така вика и моята душа към Теб, о Боже!
Моята душа жадува за Бога, за живия Бог.
Кога ще стигна дотам, че да видя Божието лице?"

ХVІ
ЗАБЛУДАТА НА ДИАЛЕКТИКАТА

В предишната глава ние се опитахме да ви предадем едно ново познание за природата

с цел да ви доведем до себе познание, което представлява вратата към мистериите на
Божествения човек. Ние открихме голата действителност на диалектичната същност.
Ние видяхме, че жизнената колона на диалектичния човек произвежда различни твърде
смъртоносни излъчвания и сили, които биха го убили непосредствено и биха направили
веригата на неговите съществувания напълно невъзможна, ако в нашия световен ред не
се намираха няколко природни царства, които "живеят и съществуват" от тези сили и
затова абсорбират от части смъртоносните излъчвания на човечеството. Фактът, че
диалектичния човек съществува, прави различните под човешките царства необходими.
Тези царства дължат възникването и съществуванието си на нашите смъртоносни
миазми, на действителността на нашето явление, от което се вижда, колко много са
едно с нас, и че са доказателство за причините на нашата съдба, за нашата карма.
Въпреки че те са предвидени да запазват и поддържат животът ни, същевременно ни
застрашават и са наши врагове и в съответствие с основната причина на своето
съществуване се намират в спор помежду си.
Диалектичния човек произвежда една голяма многообразна негативна си-ла. И
въпреки че тази негативна сила временно и частично се отблъсква от съответните
природни царства, когато му дойде времето, тя го постига чрез дейността на каузалният
закон.
Така истинския търсач на Пътя на освобождение забелязва в какъв ужасен световен ред
живее и че допринася за всеобщата световна трагедия дори само чрез функциите на
своето същество. Той е убеден, че принадлежи и участва с целият си микрокосмос към
един безбожен световен ред. Затова цялото му сърце жадува за Бога, за една абсолютна
Божествена действителност, чрез която той се чувства призован. С това ученикът
осъзнава все по-вече своята нездрава диалектична действителност.
Който още не притежава това себе познание и познанието за света, ще продължи
със своите опити да намери осъществяване на желанията си по хоризонталната линия.
Той ще продължи да се стреми към земни радости и да гони, както се казва, "най-
хубавите дарове на земята". Той ще се радва на мними притежания и ще страда дълбоко
когато те изчезнат като една фатаморгана. Това гонене и разочарование ще идва и ще
си отива много пъти и ще държаи хората в интензивна дейност много години наред,
може би и много животи наред, докато чрез постоянните страдания действителността
на истинското познание за природата най-после не започне да просветва в неговото
съзнание.
Тогава търсещият не започва да цитира, а да изживява истината на думите на
проповедника: "Всичко е суета и гонене на вятъра". Тук всичко е илюзия, пълна
заблуда. Освен това всичко е една безкрайна болка, една трагедия, която не може да се
изрази с думи. "Затова", казва той, "аз преустановявам всички старания по
хоризонталната линия, както с мисълта, така и с чувствата, а също и в желанията и
действията и отправям поглед към планините, откъдето ще ми дойде помощ."
Докато търсите осъществяване на живота в тази природа, докато все още преследвате
граждански, социални, политически или хуманистични надежди в този природен ред,
вие още не заемате това становище. Вие не може да бъдете принудени към това
становище, и не можете сами да се издигнете с едно решение до него. Вие трябва да
пораснете до него, да узреете за него чрез опит. Вие трябва абсолютно да притежавате
от опит знанието, че ваша-та жизнена колона във всичките си дейности носи и
разпространява смърт, че тази смърт се поема от това, което ние наричаме "жизнени
области", но че те по същество нямат нищо общо с живота и че излъчват смъртните си
продукти в многобройни други форми, че техните смъртоносни сили по този начин
пораждат гибел като една верижна реакция и че поради това съществуването им е в
истинският смисъл на думата един причинител на болки, страдания и смърт.
Ако притежавате това познание, вие няма да участвате повече в тази въртележка от
мъчения, защото вие първо, сте изследвали диалектичната действителност до основи и
второ, вие няма да станете повече жертва на заблуда, каквато и да е тя. Това са двете
колони, на които трябва да се основе ученичеството, защото те помагат на човека да се
отправи съвършено към едната цел на Божествената действителност. Чак тогава той
може да потърси и да почука истински на вратата на Божествените мистерии. На него
му се казва: "Търсете и ще намерите, чукайте и ще ви се отвори". Чак тогава той може
да изтръгне от себе си истинският вик на спасението.
Нашите молитви за помощ са най-често последица от второстепенни грижи, които се
причиняват от нашата религия на заблудата и от липса на истинско природно познание.
И когато току-що сме се освободили от една грижа, ние същевременно вече усърдно се
стараем да си създадем причини-те за една нова.
Обаче онази молба за помощ, на която Братството винаги отговаря, е последица на едно
душевно състояние. В това душевно състояние според думите на Буда живее ясно
убеждението: Ако тази земя беше всичко, за което мечтаят поетите, ако цялото зло бъде
унищожено, всяка болка престане да съществува, всяка радост изживяна, всяка красота
възвишена, дори и ако всичко тук би било издигнато до съвършенство, то душата пак
ще се умори от всичко това и освободила се от всички желания, тя ще се отвърне.
Тогава тази диалектична земя е станала за нея един затвор и колкото и добре да е
украсен, душата копнее за свободната и неограничена атмосфера извън
затворническите стени. Също и така наречения небесен свят на огледалната сфера я
привлича толкова малко, колкото и земната сфера: душата се уморява и от него. Тези
небесни радости също загубват напълно своята привлекателна сила.
Личните удоволствия на ума и чувствата не доставят повече ни най- малко
задоволяване. Те също идват и се отиват, защото са преходни също като възприятията
на сетивата; те са ограничени, временни, не задоволяващи Душата е уморена от всички
тези промени и тъкмо поради тази умора тя вика силно за освобождение.
Много търсещи хора познават донякъде това състояние на обезценяване на всичко, но
обикновено това е само зачатъка на такова съзнание, след кое-то външните неща
отново възвръщат напълно властта си над нас и заслепяването на заблудата отново
поставя душата със своите съблазнителни радости в състояние на доволност.
Вие трябва да разберете, че заблудата често ни се изявява като радост, красота и
блаженство. Заблудата на този свят ни показва и много перспективи, които в един
определен смисъл са много благородни и достойни за уважение. Тези перспективи ни
се внушават чрез сили, които работят с извънредна мощ, за да направят този свят
приемлив и хармоничен за Гносиса. Също и тези перспективи могат да се нарекат в
известен смисъл благородни и достойни за уважение. Изпълнени с тези благородни
дела могат да минат много години и дори много животи. Нашите дни могат да бъдат
изпълнени със съвършено самоотвержени старания, ние сме препълнени във всяко
отношение с хуманни занимания. Ние желаем да помогнем на човечеството и да
подобрим неговото здраве, ние преследваме една цяла поредица от практични идеали и
ликуваме при всеки километричен камък.
Всички тези самоотвержени стремежи, старания и борби оставят своят отпечатък в
нашата личност. Нашите очи разказват за далечината в която сме вперили погледа си,
за всичко, което смятаме за сигурно в бъдещето, но заблудата е една душевна болест,
лудост!
Само ако внимаваме добре, забелязваме как тази заблуда гори като огън зад очните
огледала. Огънят на заблудата гори много интензивно в този свят. Изкуството, науката
и природната религия свидетелстват за това. Той гори в природния окултизъм и
хуманизма.
Този огнен ад, този огнен пожар не се разпалва чрез съзнателно зло, не, тези червени
огнени езици се издигат като един постоянен мощен стремеж към небето, за да
направят приемлив този световен порядък и да накарат всички божествени сили да
служат на този план.
Най-голямото природно окултно Братство на всички времена работи за изпълнение на
този план, обаче без ни най-малък успех. То е минало по всички възможни пътища, за
да постигне целта си и въпреки че неговите намерения от известна гледна точка са
благородни и самоотвержени, но за да постигне целите си на всяка цена, то започна
още от древността да упражнява насилие. Насилието се нуждае от власт, а сдобиването
с власт има нужда от средства за власт. Виждате ли трагедията на това Братство,
абсолютната последица от заблудата?
То се хвърли в една неизмеримо дълбока бездна. За да премахне всичко, което
му се съпротивлява, то въздигна едно собствено царство, държа съд и произнесе
присъди. Но ако човек желае да изпълни присъди, той се нуждае от съответни
изпълнителни инструменти. Така тези инструменти бяха създадени.
Така се появиха затвори и помещения за измъчване, убийства и унищожение, така се
стигна до пленяването на цялото човечество. Ние не сме само пленници на природата
по причина на нашето природно състояние, но също и вследствие от магията на
споменатото Братство. Във всеки квартал на нашите градове, във всяко селце и петънце
в преобладаваща част от човечеството се намират постройки, където се практикува
магията на продъл-жителното пленничество, така че според душа и тяло милиони хора
лежат завързани, а милиони други биват в голяма степен ограничавани в свободата на
движенията си.
С помощта на прастари Атлантически методи в атмосферата ежечасно се
излъчват пагубни етерни препарати. Поради това многобройните черно-магични
подмолни течения са едно неразривно съпровождащо явление на първоначално
благородната цел, родена от фундаменталната заблуда на диалектиката. Така както това
Братство държи материалната сфера в ръцете си, така неговата власт е твърдо основана
също и в огледалната сфера. То управлява с подобните си и там посредством магия.
След тези обяснения вие можете да си представите, какво става, когато тези
природни окултисти изрекат едно проклятие над някой човек. Той бива улучен и
засегнат както тук, така и в огледалната сфера от една вибрация, отправена
противоположно на неговата лична жизнена вибрация. Какво означава това за някой,
който не знае нищо за освобождаващия живот, можете да си помислите сами. Когато
един такъв човек умре, поради тази причина в отвъдният свят той ще бъде подгонен
непосредствено от една интензивна, обезпокояваща сила, така че той обикновено много
скоро бива принуден към едно от вън определено за него инкарниране.
Ние ви конфронтираме с тази действителност, от която нито един от нас на
прави изключение, за да разберете докъде може да доведе заблудата.
Отначало човек е Юда, благородника, големият идеалист, човекът, който желае
да бъде спасител на хора. Тогава той става призван ученик и като такъв поема грижата
за изключително големи стойности и когато Христовия път се отклони от природния и
прозвучат думите: "Моето царство не е от този свят", тогава Юда, ако не притежава
познание за природата, не прозре заблудата и като следствие от това не желае и не
може да тръгне по пътя, тогава той става първо стратег и търси компромис, за да стигне
накрая до предателство и убийство.
Това зло, родено от доброто на този свят, този неудържим диалектичен закон, който
превръща всяко добро в зло не може да засегне нито едно дете на Гносиса. Резултатът
от всяко земно старание, на цялата организирана диалектика ще бъде в същият момент
като краят на "Юда" -себе унищожение, тъй като заревото на възкръсващото утро
обагря източния хоризонт.
Затова, ако вие желаете да поставите кракът си на Пътя, съзнанието за празнотата и
безполезността на всички диалектични изяви и опити трябва да стане едно постоянно
понятие във вашата душа. Тогава ще трябва да разберете, че дори и най-благородния и
самоотвержен опит, започнат и продължен в заблуда, рано или късно трябва да се
обърне безвъзвратно в Богохулство против Универсалната Светлина.
Без този възглед, без постигане на това подготвено състояние за освобождение, никой
не може да тръгне нито по пътя, нито да мине през първата врата на мистериите. Ако
обаче сте проникнати от това съзнание, тогава вие се намирате пред вратата на Пътя.
Чак тогава ще напуснете прашната военна улица на кръговрата, за да се изкачите на
храмовата планина, твърдо решени да се освободите от робството на тукашната и
отвъдната сфера и да постигнете свободата на върха на планината на осъществяването.
Стъпването на пътя не означава постигането на голямата цел, а тръгване по един
път, който води към целта. Един път по който всичко което е от тази природа,
доколкото е проникнало и сраснало с микрокосмоса и всичко което е опорочено
фундаментално в микрокосмоса, трябва да бъде напълно премахнато, с което крачка по
крачка се създават предпоставките за транс-фигуриране на цялото същество в една нова
светлина и една нова сила.
Има ученици, които са направили първите несигурни стъпки по пътя. Те желаят
да се греят в милостивите лъчи на слънчевият изгрев. Заради тях ние се чувстваме
задължени да изкажем едно изрично предупреждение, защото по пътя на
Трансмутацията и Трансфигурацията се крият големи опасности, между които се
намира една от особен вид. Ако станете жертва на тази опасност, вие първо ще
започнете да се съмнявате в абсолютноста, в действителността на Пътя. След това вие
ще прецените неправилно Пътя на Трансфигуризма. Накрая вие ще бъдете окончателно
принудени да пред-приемете действия, които са отправени директно срещу Духовната
Школа: тогава вие ще се опитате да унищожите Духовната Школа.
Тази тройна сигнатура на измяната, състояща се от съмнение, отричане и
заплашване е толкова класическа, че вие може да я срещнете навсякъде в световната
история и да я намерите и до сега. Сетете се за Августин, бившият ученик на
Манихеите, който по-късно стана един от основателите на горепо-
соченото негативно Братство.
Всички диалектически братства в тукашният и отвъдният свят с всички техни
Хиерофанти, Адепти и кандидати, дължат произхода и съществуване-то си на
опасността, която се намира в началото на единия истински Път.
Всички диалектични братства са основани от пропаднали кандидати на
Трансфигуристичната школа и те пълнят редиците си с онези, които поради същата
причина изживяват тези опитности и в наше време.
Съмнението, отричането и заплахата не идват в Духовната школа само отвън, те
възникват в нейното преддверие!
Първо идва съмнението, това е още един пасивен стадий. Тогава се развива една
активност, която става все по интензивна: отричането, известно първо в собственото
сърце, се съобщава на други. В началото съществуващо в тайна, то става все по-явно
под въздействието на един вътрешен натиск.
Тогава отричането взима форма, то става организирано, става един план. И как
може да бъде иначе, този план бива открит, когато се появят първите плахи признаци.
И когато в Духовната Школа всички седнат на масата, за да се нахранят с Небесният
Хляб, на тези, които носят сигнатурата на Юда, залъка ще бъде подаден съзнателно и
ще се изрекат матрамистичните думи: "Това, което искаш да направиш, направи го
скоро."
След това Юда излиза в нощта на своето собствено себе, за да премине от фазата
на отричането към фазата на заплахата, което може да има само един край, само една
фатална гибел.
Каква е тази опасност, чрез която мнозина биват пожертвани, както в миналото, така и
сега? Това е опасността на двете личности, на двете екзистенции в микрокосмоса.
ХVІІ
ДВЕТЕ ЛИЧНОСТИ В МИКРОКОСМОСА

В началото на Пътя ученикът бива заплашван от един троен призрак: опасността

идваща от двете личности или двете същества в микрокосмоса. Всеки ученик, който
желае да върви по Пътя на Трансфигурацията ще се срещне с тази тройна опасност.
Първо, тя ще посее съмнение в ученика, съмнение между другото и по отношение на
вида на ново раждането, така както се известява и осъществява от Универсалното
Учение, едно съмнение, което се появява по един много естествен начин. Второ, ако
съмнението намери в ученика благоприятна почва, отричането ще вземе власт над него.
Трето, тогава той ще пристъпи към заплаха. Той ще заплашва всеки служител на
Универсалното Учение и всяка активност на Духовната школа, той ще бъде принуден
да заплашва от страх и опозиция, от необходимост и гняв, защото една такава заплаха
желае да задуши собственият вътрешен глас на Духовната искра.
Светлината на Гносиса, която свети във всички сърца, е едно голямо препятствие за
такива хора. Те искат да и се противопоставят, да я угасят и може би ще се убедят, че
това е невъзможно. Поради тази причина ние ви казахме, че една такава активност
може да има само един край: самоубийство, духовната смърт на заблуденият ученик и
неговите последователи, заостряне и ускорение на техния диалектичен упадък.
Трагиката на тази драма, която се разиграва през всички времена на световната история
е толкова голяма, толкова спираща дъха, и за съжаление толкова безвъзвратна за
мнозина, че е необходимо да се говори за тези неща в предупредителен и поучителен
смисъл. Поученията и обясненията, които се отнасят до двете същества в микрокосмоса
винаги са принадлежали към по-скритата страна от дейността на Братството. Те винаги
се предаваха устно на тези, които имаха нужда от тях, за да могат те да намерят своят
Път. Но в периода "на последните дни", в който е навлязло човечеството сега, много от
нещата, които бяха скрити досега, трябва да станат явни и то по следните причини:
Една космическа революция носи със себе си помощта, чрез която възможностите да се
върви успешно по Пътя стават много по-големи и по-разнообразни от преди.
Вследствие на това броят на кандидатите се увеличава и затова размерът на работата на
Духовната Школа също нараства. Ако преди ставаше дума за отделни кандидати, скоро
ще станат хиляди, на които ще трябва да се помогне. Тази ситуация носи
необходимостта, от местата на службата и храмовете и чрез издаване на нова
литература да бъдат напра-вени предупреждения до всички, които могат да ги разберат,
предупреждения, които са необходими за учениците. Формата под която ще се
направят тези предупреждения ще предотврати евентуални злоупотреби и не-правилно
разбиране.
Учениците тогава трябва да знаят, че има три големи препятствия, преди да се
намери истинският Път:
първото препятствие е съществото на нашето аз и всички заблуди на
материалната сфера;
второто препятствие излиза от огледалната сфера и всички сили и същества, които
действат в нея;
третото и досега почти не споменато препятствие идва изцяло от собствения
микрокосмос и по-специално от неговата непозната част - ауричното същество; това
трето препятствие си появява само когато ученикът "застрашава" да избегне първите
две.
Ние вече ви запознахме с ауричното същество: то представлява едно организирано
седморно поле, където се намират всички сили и органи на микрокосмичното небе.
Това аурично същество има, освен лесно представи-мата кълбовидна форма, също и
формата на една личност, много по-голяма от земната, която познаваме, която сме ние.
Няма да е трудно да се разбере, че ауричното същество е едно светлинно същество; и
тъй като то притежава органите на микрокосмичното небе (Липика), то човек може с
известно пра-во да говори за едно небесно същество, за едно сияещо, искрящо, могъщо,
със сигурност най-малко два метра високо същество, пълно с многоизмерно
великолепие.
Затова може и трябва да се каже, че всеки микрокосмос притежава две личности, една
земна и една аурична. Вие обаче трябва добре да разберете, че тази аурична, небесна
форма с нейният почти циклопски образ, съоръжена с големи възможности, не трябва
да се обърква, да се взема за първо началният Божествен Образ, който трябва да се ново
роди в микрокосмоса за да може отново да се върне в първопроизходния човешки свят,
в Неподвижното Царство. Затова трябва дебело да се подчертае, че както е необходимо
да се обнови земната личност на микрокосмоса чрез Трансфигурацията, така това е
необходимо и по отношение на това небесно същество.
Предимно в природно окултната литература, ауричната личност често се посочва като
Висшето Себе (или Висшето Аз), като истинският човек, като Бог в нас, и ученикът
бива стимулиран да постигне едно пълно свързване с това Висше Аз. Много
чувствителни хора или такива с медиумистични качества приемат от време на време
впечатления от Висшето Аз или биват конфронтирани от време на време с него. В
състояние на мистично-религиозна екзалтация, нисшето аз бива обсебено от Висшето
Аз. Невежият човек счита тези обсебвания за опитности на особена Божия милост, но
всъщност това не е нищо друго освен собственият ауричен прототип.
Прочутата Терезе Нойман, стигматизирана с Христовите рани, която се смята едва ли
не за дете на Небесната Дева и се уважава като черковно чудо, не е жертва на една
илюзия или на една хватка от огледалната сфера, а е постигнала една негативно-
окултна връзка със своето собствено аурично същество. Това е нейната "Небесна Дева".
Всички опитности събрани при мистични екзалтации, като например явявания на Исус
и други подобни, имат една и съща основа.
Ако разгледате вашите собствени опитности въз снова на тези заключения, вие ще
стигнете по всяка вероятност до извода, че и вие сте имали веднъж контакт с това
аурично същество, че и вие сте видели или изживели не-що от този род.
Вие може би ще попитате: "От къде взима ауричното същество своят блясък и
величие?" Защо е толкова могъщо? Какъв е неговият вид, цел и същност? Това
същество добро ли е, или зло?
За да можете да получите един задоволителен отговор, вие трябва да взе-мете
предвид всичко, което вече ви е предадено от Универсалното Учение във връзка с
ауричното същество.
Ауричното същество е между другото едно небе от сетивни центрове, си-лови
центрове и фокуси. Всички тези принципи образуват заедно едно единство, един
пламтящ огън, едно обединение на големи сили в които е запален един определен огън.
Една от изявите на това горящо единство е едно огнено, сияещо явление, в което ние
разпознаваме гигантският образ на една гротескна, магична и странно импонираща
човешка фигура
Една друга изява на този голям огън е раждащият се в това небе малък свят, това
е микро планетата, земният човек, низшето Аз. От този горящ аурична огън сме
произлезли ние, чрез този огън ние живеем. Поради това ауричната форма намира в нас
своето отражение, обаче от друга страна тя се храни и поддържа от активностите на
нашето съществувание.
Затова е естествено, че когато се обърнем в екзалтирано обожание към нашето
микрокосмично небе, към собственият ни огнен Бог, от когото произлизаме и
съществуваме, той ни изпраща отговор. Също така е естествено, че когато желаем да
вървим по Пътя на истинските Божествени Мистерии с нашето Аз, с не
трансфигуриралият ни свят, тогава огнения Бог застава на пътят ни. Тази взаимна
зависимост води до това, че егоцентричността и себе утвърждението на природното Аз
причиняват поставянето на собствената Липика в центъра на нещата на една взаимна
база.
Според това в нас действително се намира един Бог - съществото на Липиката,
микрокосмичното небе. Той е нашият Творец1, ние сме негови творения. Този творец
никога не може да се отдели от своето творение, защото поради взаимната зависимост
загиването на творението ще означава загиването и на твореца. С други думи: Огненото
същество в нашето собствено небе притежава, въпреки че има форма, в известно
отношение една известна "безличност". То е лошо, когато и ние сме лоши, и е добро,
когато ние сме добри. И то ще бъде разрушено, когато ние се саморазрушим чрез
процесът Ендура.
(¹ Той е творец на нашето безбожно, смъртно същество.)
Когато ние казваме, че се намираме на Пътя, докато съществото на Липи-ката
живее със всички сили, ние лъжем.
Огненото същество на аурата е Луциферът на мистериите, едно име, което изяснява
всичко казано досега само в истинското му взаимоотношение.
Като следствие на микрокосмичните процеси, които бяха причинени чрез състоянието
на грехопадение в Липиката, един безбожен водороден принцип гори в Кислород, при
което вибрационната степен се определя от Азот; Азотът е забавящия фактор, който
прави възможна изявата на микропланетата в нисшия, земен Въглерод.
Микропланетата загива периодически, поради което в хаоса на малкото поле на
изява трябва да се роди една нова микропланета. Но огненото същество остава! То
взима всички резултати на сменящото се микропланетарно
съществуване в себе си и неговата форма и органна структура носят знанието и
белезите на безбройни години. Тези белези на микрокосмичното небе се променят
непрекъснато, защото чрез въздействието на забавящия фактор
някои огньове се угасяват и други биват запалени, така както и прастарите фокуси, от
времето преди Луцифер спят от еони от време, защото не могат да горят в не свещен
огън. Резултатите от това състояние се изявяват винаги в малката планета.
Така цялата система лети като една тъмночервена светкавица през пространството, като
загубена в космоса. Човекът като микрокосмос се управлява и съпровожда от
собственият Луцифер, от собственият Сатана, от собственият природен Бог. Но,
читателю, разберете сега, че този природен Бог всъщност е ваш подчинен, ваш
служител, вашият любим приятел, имитацията на Исус, вашата небесна Дева, защото
той изпълнява вашите желания: вие получавате това, което желаете. Извикате ли огъня,
ще горите! Каквото посадите, това ще пожънете. Всичко, което бяхте и сте, получавате
чрез вашата Липика, чрез вашето висше Аз, чрез тази дегенерирала проекция на
истинското ви Аз, чрез този природен Бог във вас.
Съществото на Липиката, което никога не е било предвиждано като ос-нова на вашата
жизнена система, създава и поддържа тази система. Повече-то от хората са направили
от съществото на Липиката един владетел, огнено, дяволско чудовище, природен бог,
който преследва греховете до "девето коляно".
Хората с пълно право имат всички причини да се страхуват от това аурично бреме.
Така възникна страхът, безмерният страх. Така от страхът се появи природната
религиозност и природния окултизъм, защото хората имат пълна причина да се сдобрят
със собственото така наречено висше Аз, с огнения Бог, носителя и излъчителя на
вашата карма.
 Вие проливате сълзи и се подчинявате на вашият Бог и мечтаете в сърцето си за
търсенето на Пътя. Естествено тогава от вас се излъчва едно известно смирение, една
известна мекота; в такова състояние вие създавате известна готовност, чрез което
естествено течението на горящият огън се за-бавя. Изкуственото смирение забавя
вливането на нещастието: природният Бог ви помага.
Така целият окултизъм е един метод за постигане на известно равновесие между
"висшето Аз" и низшето Аз, за да може безличното "висше Аз" да бъде контролирано
чрез низшето Аз. Хората смятат в нелепа заблуда, че тогава вече нищо няма да се
случи, и заслепеният казва: "Тогава аз държа кормилото и мога да управлявам
съзнателно." Но когато низшето Аз и висшето Аз се съединят по този начин, тогава
цялото същество като микрокосмическа система е безвъзвратно загубено.
Всичко това може да ви уплаши повече от всякога. Но ако разберете до-бре това,
което се опитваме да ви обясним, тогава страхът ще ви напусне, за-щото ауричното
същество не желае да ви унищожи. Неговата дейност ще причини вашата гибел само
тогава, ако вие сам я предизвикате чрез продължаването на егоцентричният си живот.
Ако вие се обесите с едно въже, тогава причината за смъртта ви не се крие във въжето,
а във вас - изпълнителя на действието.
Щом в миналото е било възможно да бъдат угасени истинските небесни светлини в
системата на вашата Липика*, тогава чрез една радикална жизнена промяна няма ли да
е възможно възпроизвеждането на старото славно небе?
Така, както в сърцето се намира една духовна искра, така и в микрокос-мичното
небе се намира един духовно-искров принцип като едно латентно, мъртво слънце.
Когато един човек върви по Пътя, така, както този Път винаги се посочва в една
трансфигуристична мистерийна Школа, тогава не се призовава "Висшето Аз", не се
отправя апел към небето на Липиката, тогава този човек вече не изучава това небе,
драги астрологични приятели, не, тогава той прониква през това горящо в не свещеност
небе и "вдига очи към планините, откъдето трябва да му дойде помощ".
И тази помощ идва: благодарение на факта, че угасналите в миналото светлини на
Липиката са запалени в нова слава, духовният атом в сърцето може да бъде докоснат,
вследствие на което може да се извърши процесът, за който говорихме вече толкова
често. Посредством тимусната жлеза радиацията на духовната искра достига до кръвта
и чрез този жизнен Йордан, до ядрото на луциферовия принцип в нисшето Аз, ядрото
на съзнанието в светилището на главата. Ако тези два принципа могат да се акцептират
(приемат взаимно), Исус бива кръстен в Йордан; Йоан, пречистеното природно Аз, се
оттегля и Исус започва три годишното си странстване.
Какво се разбира под това странстване? Това е процесът на докосване на една
опорочена микропланета чрез една свещена сила.
В митологията на Свещеното Писание това се описва като отиването на Исус в
пустинята. Не е ли нашето земно Аз една пустиня, където всичко истинско намира само
суша и безутешност? Цялата тази пустиня трябва въпреки това да бъде победена чрез
Христовата радиация; една картина на целостта на тази борба, на горчивата чаша, която
трябва да бъде изпита до последна капка.
Вие разбирате може би, какво трябва да се случи сега. Силата на новият живот
напада (атакува) нашата микропланета, в резултат на което взаимодей-ствието между
нея и природният огън на Липиката бива непосредствено разрушено. Равновесието
между природния Бог и диалектичния човек се нарушава. Ако сега този диалектичен
човек се насочи към своята ендуристична смърт, тогава последва безвъзвратно смъртта
и на природната Липика, краят на Луцифер, на Сатаната, на природният Бог в нас.
Затова вие ще разберете какво става в началото на Пътя, който води от пустинята към
истинският живот: Съществото на Липиката се нахвърля върху кандидата с всичката си
грандиозност, с цялата си кармична тежест, с цялата си Еонна власт. И сега чуйте,
какво следва:
И тогава Исус беше отведен от Универсалния Дух в пустинята. И като пости
четирийсет дена и четирийсет нощи, Той гладуваше за края. И при-ближи се до Него
изкусителят и рече: "Ако си един нов човек, кажи, тези камъни да станат на хлябове.
Със силата на новата власт, която си получил, ти можеш да трансформираш, да
култивираш тази природа и да на-правиш от тези камъни хлябове?"
Природното висше Аз се опитва да осуети излизането на кандидата от този природен
порядък, като се опитва да го съблазни, да направи Луциферовата природа приемлива.
Тогава Исус му отговори: "Човекът не живее само от тази природа, а от силата и
същината на Словото на Абсолютният."
Исус отхвърля решително изявата на Липиката, която не прави нищо друго, освен
изпълнението на своята природна мисия.
Тогава дяволът Го завежда в Светия град и Го поставя на храмовата стряха и Му казва:
"Докажи, че си един нов човек, хвърли се долу за доказателство че си преодолял
земното привличане, докажи така, че принадлежиш към кръгът на апостолите."
Доказателство за първоначалното не може и не бива да се дава в земния свят. Ако
кандидатът би демонстрирал своята власт, тя не би имала влияние върху земните хора.
Те няма да могат да разберат неговото състояние и чрез опита да ги убеди, кандидатът
ще докаже само, че още не се доверява на поверената му власт. Значи той ще направи
опит да изпита Гносиса и това би бил един чисто диалектичен опит, на принципа
"първо сигурността". Затова при този опит за съблазняване, кандидатът си запазва
отговора: "Няма да изкусиш Господа, Бога твоето"
Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички
царства на света и тяхната слава и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се
поклониш. "
Съществото на Липиката*, което вече е абсолютно несигурно по отношение на своето
цялостно съществуване, се изправя пред него с цялата си слава и могъщество и му
предлага най-ценните блага, които могат да бъдат постигнати в диалектиката. Сега
кандидатът доказва своята твърда решителност, своето цялостно сбогуване дори и от
най прекрасните разочарования и казва:
"Махни се от Мене, сатана - Аз ще служа само на Гносиса!"
В началото на Пътя съществото на Липиката отправя една всеобща покана към
тройното природно его на кандидата:
първо към неговата стара егоцентричност,
второ към неговата моралност,
трето към неговата идеалност.
Докаже ли се, че новата Гностична радиация в кръвта на ученика е достатъчно силна,
Сатаната го напуска, т.е. тогава всички светлини на луциферовата Липика угасват,
образът на старото "висше Аз" изчезва и старите, преди толкова дълго време угасени
светлини на първоначалният човек се оцветяват в Изгревът на Новия ден. Те утешават
и се грижат за раждащият се нов микрокосмос като Ангели. Затова е писано:
"И тогава дяволът го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха."

ХVІІІ
ТОЙ ТРЯБВА ДА РАСТЕ, А АЗ ДА НАМАЛЯВАМ
Така ние видяхме че има две същества в микрокосмоса: едно низше Аз в смъртната
част на микрокосмоса, обикновеното земно съзнание, и една без-смъртна част, така
нареченото "по-висше Аз", съзнанието на ауричното същество.
Двата принципа в микрокосмоса притежават свой личен образ, но те са зависими един
от друг и са свързани неразделно.
"Висшето Аз", ауричната личност, носи кармата, резултатът на всички изяви на
нисшето Аз; и всеки ще разбере, че при това "висшето Аз" е толкова определящо и
насочващо за цялата система, че с право може да се каже, че то царува в микрокосмоса.
То притежава почти всички входове към микрокосмоса и по този начин може да
контролира напълно нисшето Аз и трансмутира всички сили и лъчения, които влизат
вътре според неговото собствено състояние. Значи по същество "висшето Аз" е в
истинският смисъл на ду-мата нашият природен Бог. То упражнява пълна власт над
нас.
За да ви обясним нещо от тази власт, насочваме нашите астрологични приятели към
техните хороскопи. Картината на момента на раждането, която изчислявате и чертаете
се дирижира напълно от "висшето Аз". Тази картина фактически е една директна
проекция на "висшето Аз", представена като диаграма. И разберете същевременно
добре, че както вашето тяло заедно с етерния двойник е създадено в тялото на майка ви,
така и остатъка на вашата личност, а именно тройното Его, менталното (мисловното) и
астралното (емоционалното) тяло са създадени от тялото на "висшето Аз".
Когато една бременна жена за първи път забележи живот в детето, което носи,
тогава едно изпразнено аурично същество, т.е. което чрез смъртта е за-губило
преходната си личност, прави връзка с нея с цел да компенсира този дефицит, и
излъчва в канала на змийския огън (на гръбначния стълб на ембриото, който е почти
първото нещо, което се забелязва при неговото образуване) една въглеродна сила. Този
лъч на съзнание се свързва с ембриото и от този момент нататък, докато тялото на
детето узрее за раждане, формулата на съзнанието, специфичността и вибрацията на
етерните горивни процеси се съгласуват тясно с ауричното същество, което е
адаптирало това дете.
На вас ще ви е ясно, че адаптиращото аурично същество трябва да е сродно с това на
майката; ако това не е така, тогава се стига до известните аномалии на бременността
Понякога за едно чуждо аурично същество ембриото е съвсем неприемливо. Органната
структура може например да бъде толкова слаба и некачествена, че никое аурично
същество не може да използва едно такова ембрион за своите цели. В такива случаи
детето се ражда мъртво или несъвършено в някое отношение или пък се свързва здраво
с ауричното същество на майката. В последния случай новороденото не е само дете на
майката, а същевременно в известен смисъл и неин брат или сестра. Също така е
възможно, едно такова дете, което не се приема чрез едно чуждо аурично същество, да
бъде при-ето от ауричното същество на бащата.
При такива обстоятелства се образува една много силна връзка с майката или
бащата. При майката и детето, или при бащата и детето, жизнената сила силно
намалява, защото ауричното същество трябва да се грижи за двама. В биологично
отношение това понякога би могло да функционира, но ако ауричното същество
например притежава голяма култура, в резултат на което употребява много водород и
кислород, т.е. отразяващ и светлинен етер, тогава съответно и низшето Аз притежава
културни потребности и в този случай необходимите етери трудно се набавят.
Магнитното поле се пренатоварва. В случаи, когато родителството се желае извънредно
много, често се стига до удвояване, до събиране на две микропланети в един
микрокосмос. Когато по-късно една от двете части желае да тръгне по Пътя на
освобождението, често трябва да се изчака смъртта на майката или бащата, изчезването
на една от планетите, преди да се стигне до свобода на действията. Когато отделянето
на едната от планетите стане факт, другата личност много бързо се променя и става
съвсем друг тип. Лицето и навиците се променят и понякога изчезват анормални
качества.
Тези обяснения ви се дават за да разберете ясно, че в нашата не свещена
свързаност със съществото на Липиката не може да се говори за живот в
първоначалният смисъл на думата. Всичко което става в нас, около нас и с нас е само
един биологичен процес. Ние претърпяваме един природен процес и сме осъдения
продукт на същият.
Виждате ли в тази светлина още нещо, което може да се нарече продължение на
съществуванието или реинкарнация?
Можете ли да кажете, че познавате едно предишно съществувание?
Не можете! Защото когато умрете според природното си същество, с тече-ние
на времето цялата ваша личност изчезва и само водородния принцип, който ви даде
живот, се връща при "висшето Аз". Така както след смъртта съществото на едно куче
изчезва за няколко дни, така се случва и с нас, ако останем в тази природа.
Може ли да се каже, че "висшето Аз познава един предишен живот? Не! Защото
то има само едно съществуване. Той започна след грехопадението и продължи, било и
след многобройни промени до този момент. Висшето Аз е една сляпа, тласкаща напред
сила, въплъщението на една загубила управление силова структура, която се стреми и
старае към изпълнение на основната си формула, чийто резултат обаче, планетата вътре
в микрокосмоса, винаги бива унищожен.
И когато Свещеното Писание казва: " ти си създаден от прах и ще се превърнеш
отново на прах", то има право. И когато например философията на Хегел пробива
заблудата на метафизичните дрънканици, тя има право и на-мира учението на
Трансфигурацията на своя страна. Затова и ние унищожаваме заблудата във вас, защото
чак след разкъсването на воалите на заблуда-та, чак след едно интензивно разчистване
човек може да започне да търси смисълът на истинския живот. Ако желаете да
принадлежите към расата на идващото ново човечество, тогава вие трябва да се
отречете от всякакви спекулации във всичките области на живота.
Ние предполагаме че вие отричате Божествеността на материалната сфера* и на
диалектичната огледална сфера*. Сега вие трябва да продължите с ваше-то отричане и
да го приложите и към материалната сфера във вашият собствен микрокосмос с
неговото низше аз и към огледалната сфера на вашият микрокосмос с нейното "висше
Аз". Чак тогава вие сте постоянен, чак тогава вашето разбиране, вашето познание ще
бъде оправдано в разумно-нравствено отношение. Ако се отречете от този
макрокосмос, защото той е Универса на смъртта, тогава трябва да отречете и от този
космос, защото той е жизненото поле, който произлиза от макрокосмоса на смъртта. И
когато се отречете от този космос вие трябва да продължите във вашето размишление и
трябва да отречете днешното състояние на вашият микрокосмос. Чак тогава вие сте
постоянен във вашата философия. Представителя на цялостната природа на смъртта в
нашата система е "висшето Аз", ауричната личност. То е Сатаната от самото начало:
тази дума означава "противник", "враг".
Но внимавайте добре в следното: по силата на нашата обикновена природа
"висшето Аз не е противник! Както видяхме, то като такова е същевременно наша
майка и наш баща, това, което ни дава живот. Ние притежаваме по при-рода една и
съща кръв с "висшето Аз" и живеем от нея. Понякога ние желаем да живеем от нея и
като ученици. Тогава ние правим прогресивни хороскопи, търсим аспектите и по този
начин се опитваме да се ориентираме с помощта на внушенията от "висшето Аз". Ако
поради липса на чувствителност вече не долавяме вътрешният глас на "висшето Аз",
тогава астрологичната наука ни идва на помощ със своят метод. Една великолепна
наука за "висшето Аз", когато нисшето аз получава указания от нея.
Ако ние сме по-чувствителни (сензитивни), вътрешният глас на "висшето Аз"
може да прозвучи у нас и понякога дори можем да видим нещо от него. Тогава ние
мислим, че сме видели Исус или Дева Мария или един красив Майстор, или ако
мислим на езика на Духовната Школа, ние вярваме, че в нас се намира нещо от новото
същество. Не съществуват ли много религиозни и окултни системи, които се опитват да
постигнат единение с "висшето Аз"?
Но не, "висшето Аз" дотогава все още не е наш противник. Защото за нас е
толкова прекрасно да задържим още една частичка от заблудата. Ние се срамуваме от
това да бъдем намерени голи! Не е ли нашата заблуда основата на която стоим? Кой
смее да отхвърли от себе си това сомозаслепяване?

За този, който върши това, "висшето Аз става Сатана, един противник. Но чак когато
"висшето Аз" стане противник, тогава може да се каже: "Махни се от мен, Сатана!"
Често заблудата е причинена от незнание. Мнозина изхождат от
предположението, че в нашия микрокосмос трябва да расте една друга личност, че
вътре в микронебето трябва да се появи една друга микро-земя. Това предположение е
абсолютно неправилно!
Пророкът от остров Патмос (Йоан от Откровението) видя едно ново небе и една
нова земя и първото небе и първата земя бяха преминали. Разбирате ли сега тези думи?
За да може да се говори за една нова земя, първо трябва да има едно ново небе.
Това означава ликвидацията на тоталния микрокосмос в пълния, дълбокия смисъл на
думата - и идването на един съвсем друг. Това означава краят на нашата тотална
система. Вие желаете да трансфигурирате, вие желаете да влезете в едно ново
състояние Изключено! Вие трябва да загинете, да изчезнете съвсем. От вас не трябва да
бъде намерено нищо, също и от вашето "висше Аз": Гробът трябва да е празен. Всичко
от старото небе и от старата земя трябва де премине, да се премахне.
Словото за завършването се възвестява за първи път отново в сегашните
времена. За първи път се разрешава в и от Духовната Школа отново да се обясни
словото на древните братя и сестри, словото на Манихеите за тоталното приключване.
Словото на истината се намира в тоталната ликвидация на нашето цялостно природно
състояние, докато от него не остане нищо.
Един голям служител на Христос от миналия век веднъж каза, че не вярва в по-
нататъшно съществуване. Хората занемяха от учудване, че той може да каже такова
нещо. Сега обаче вие ще го разберете: Той вярваше във преминаването на старото небе
и на старата земя! В това вярваше и проповядваше той, в това той се изяви и така се
сбогува. Това беше истинска "Ендура".
Не само ликвидацията на Азът в смисъл на нисшето аз, но и премахването също и на
самото "висше Аз".
Тези неща са трудни за разбиране. Измеренията на този Път са потресаващи.
Поставете се сега в пълна трезвост пред следното:
Може би вие веднъж сте се обърнали към себе си с думите: "Сатана, махни се от мен!"
Кой казва това? В обикновената природа Сатаната го казва на самият себе си в борбата
си против злото* и неговите резултати. В тази борба Сатаната, "висшето Аз" намира
като последствие от своята свързаност с доброто и злото съпротива в самият себе си, и
неговото възклицание доказва, че той още е зает напълно с това, да се себе утвърди
Сега вие може би ще забележите в себе си с една нотка на отчаяние: "Не е ли всичко
което се отнася до трансфигуризма най-голямата безсмислица, след като в мен и около
мен няма нищо, което може да трансфигурира и според вашите думи тук може да се
говори само за пълната ликвидация на моето тотално съществувание? Тогава не е ли
учението за атома на духовната искра само една мечта и не трябва ли да изпратим
твърдението, че в ауричното същество се намира едно латентно слънце в царството на
басните?"
Ако вие поставяте тези въпроси в пожара на вашето отчаяние, това е прекрасно.
Ние отговаряме на вашите въпроси с един обратен въпрос: Кой е Исус, който
трябва да бъде роден във вас? И кой и Христос, който трябва да дойде отново, и то в
облаците на вашето микрокосмично небе? Да не би Исус да е вашето променено низше
Аз, и Христос едно преображение на вашето "висше Аз"?
Не, хиляди пъти не! Исус Христос е съвсем другият, новият микрокосмос,
новото небе-земя.
"Тогава какво общо имам аз с всичко това?", може би ще запитате отново.
Нашият отговор гласи: Чували ли сте за свещения закон, за закона, който важи
във всички области: Светлината се връща отново там, където веднъж вече е светила?
В миналото съществуваше един Божествен микрокосмос*, но на негово място
застана една голяма "несвещеност", която в продължение на еони от време беше
организирана и превърната в това, което ние и "Висшето Аз" сме сега. Но тази система
от "несвещеност" не можа да се откъсне от някои предишни качества. В ауричното
същество се намира едно латентно слънце и в земното същество един атомарен
Божествен принцип, който лежи в сърцето като една латентна тайна на пра миналото.
Ако сега цялата система се смири и пожелае да се ликвидира в своята тоталност, като
пробие, разкъса и премахне цялата заблуда, тогава светлината, първоначалната
светлина ще засвети отново на старото си място. Ще бъдат създадени едно ново небе и
една нова земя. Латентното Слънце в ауричното същество ще бъде запалено и нейното
огледало, Луната, т.е атома на Духовната искра ще тръгне по своята орбита. На тази
база ще възкръсне Новият Човек. Можете ли тогава, намирайки се в новият процес, да
кажете отвътре и да го подчертаете със съвършеното си жизнено поведение: "Той,
другият трябва да расте, а аз трябва да умра", и ако можете да кажете това с онази
радост, която надминава всякакъв разум, тогава над вас ще се отвори благословията на
мистериите, тогава светлината минавайки през Йордан ще дой-де при вас.
Тогава над вас ще се появи големият знак, за който се говори в Откр. 12:
"И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце;
под нозете и - месечината, а на главата и - венец от дванайсет звезди.
Тогава процесът продължава по-нататък, още хиляда двеста и шейсет дни, това е
картината на осъществяване на процеса, и на края може да се каже: (Откр.21)
"И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха
преминали и морето (на старите етерни сили) вече го нямаше."
Можете ли да вървите по този Път заедно с нас? Тогава може би няма да знаете вече
толкова добре, как трансфигурира един човек; но тогава ще раз-берете още по-добре,
защо сегашния микрокосмос трябва да бъде абсолютно ликвидиран, и вие ще го
докажете на дело. Тогава над вас ще се спусне едно голямо спокойствие, спокойствието
на края. Всичкото гонене и търсене ще принадлежи на миналото и вие ще изповядвате с
всеки дъх:
"Той трябва да расте, а аз да намалявам."
"Той, най-малкият, ще стане най-големият"
Защото когато "несвещеноста" изчезне, светлината ще се върне там, където веднъж
вече е светила.
Сега ние се намираме към края на нашите въвеждащи наблюдения върху идването на
Новият Човек. Ние разгледахме от много страни философски "новата раса", за която се
споменава в Светото Писание и сега трябва да преминем към разглеждане на самите
процеси на развитие и към възможностите и качествата на този ексклюзивен човешки
тип, който вече се забелязва тук и там и скоро ще се появи в извънредно мнозинство.
Онези, които ще участват в процесите на развитие и вече са направили първите
стъпки по Пътя към Бащиният Дом, ние обозначаваме като общност, като "Кръг на
Апостолите" и като "Братството на Апостолите". Под "Братството на Апостолите" ние
разбираме всички обновени, които се освобождават по цялата широка земя, а под
"Кръга на Апостолите" онези, които се пробуждат в силовото поле на модерната
Духовна Школа на Розата и Кръста.
В петък, на 15 юни 1951 г. се образува този Кръг от Апостоли и той отвори при
това един Трети Храм, с което голямото работно поле на Духовна-та Школа след 36
години работа проби към поставената в миналото цел. За-почнала на 17 декември 1915
г., в петък, на 15 юли 1951 се постигна това, което бе наредено.
Под първия храм ние разбираме Школата на Розата и Кръста, на която вие
трябва да гледате като голямото преддверие, където всички търсещи биват посрещнати
и получават възможност да изследват целта на Школата и да изпитат въздействието на
нейната сила.
С втория храм ние посочваме Школата за по-висше съзнание, където се
приемат ученици, които се подготвят за идващото ново състояние на живота.
Третия храм е полето на действие на Кръга на Апостолите, в който влизат
онези, които получават участие в новото състояние на живота.
По този начин нашето осъзнаване по отношение на идващият нов човек
получава едно най-високо актуално значение, защото резултатът от въздействията на
трите храма, осъществяването на новият човек, ще се докажат тук.
Дано на читателят стане ясно, че е освободен пътят за една работа, която в близкото
бъдеще ще бъде означена в човешката история с непреходни букви.
Един ден Братството на Трите Храма вече няма да може да бъде намерено в
диалектичното поле. То ще бъде взето на небесните облаци, където ще пресрещне Бога.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Еони: Йерархична владетелска група на време-пространственият свят. Върховна,

произлязла от падналото човечество властна формация, която злоупотребява с всички
сили на диалектичната природа и човечеството и стимулира към несвещени дейности
в полза на своите тъмни намерения. Тези същества са постигнали свобода от колелото
на диалектиката за сметка на ужасните страдания на човечеството, една свобода, която
могат да запазят поради себеутвърдителни причини само като увеличават и поддържат
безгранично световното страдание. Като колектив те се обозначават като
“диалектичната Йерархия” или Господарят на този свят”.

Дихателно поле (поле на дишане): директното силово поле, където се осъществява

живота на личността. То е свързващият член между ауричното същество и личността, и
в своята дейност на привличане и отблъскване на сили и вещества в полза на живота и
поддържането на личността, то се намира в пълна хармония с ауричното същество.

Безсмъртната мисловна картина: мисловна дейност, чрез което тази картина се

образува в дихателното поле. Това не е дейност на обикновената мисловна способност,
а така нареченото Юпитерово съзнание, съзнанието на истинският човек. Тази дейност
се развива и освобождава в зависимост от това, как ученикът с постоянно растящото
разбиране и способност за схващане подготвя пътищата за своят вътрешен Господ, това
означава, да върви по пътя на унищожение на егото. Това е постоянното напредване в
пътя на фундаменталната жизнена промяна, осъществяването на новото вътрешно
жизнено изискване, което извиква (оживява) умствената картина на безсмъртния човек
на живот и я оставя да расте в чистота.

Кръвообращение, малкото: както е известно, това, което в материалният смисъл се

разбира под циркулацията на кръвният поток от дясната сърдечна камера през голямата
белодробна артерия (където се състои въглеродно - кислородната обмяна) и от там през
белодробната артерия до лявата сърдечна камера. Обаче в спиритуалният смисъл под
“малкото кръвообра щение“ се разбира едно течение от светлинна сила, което се
предизвиква от Розата на сърцето и през гръдната кост достига като една светкавица до
светилището на главата. Това спиритуално “кръвообращение”, което свързва сърцето
директно с главата, се обозначава също и като “реката Йордан”, защото Исус чрез
кръщението в тази река се превърна в Христос. Защото когато монадният Христов Дух
проникне в мозъчната част на Пинеалната жлеза, той среща там - в това духовно
светлинно течение, обединяващо сърцето и главата - пресрещащото го духовно
същество, върху което слиза “гълъба”, т.е. Светия Дух. Това “малко кръвообращение”,
(сравнено с пълното разпространение на духовната кръв, което атакува и изпълва
цялото същество) е в спиритуалният смисъл “малкото”.

Универсалното Братство: Божествената Йерархия на Неподвижното Царство, живото

тяло на Господа. То се обозначава и с много други имена, като Мистериината Школа на
Христос Хиерофант, невидимата Църква, Хиерофантална Духовна Школа.

Христово сърце, космично: електромагнитното лъчево поле на Универсал ното

Христово Братство, чието ядрено същество се намира в сърцето на седморната земна
планета.

Христос - Хиерофант: виж Универсалното Братство.

Смирение: виж разкаяние.

Диалектика: нашето днешно жизнено поле, в което всичко се изявява само във връзка
със своята противоположност. Ден и нощ, светлина и тъмнина, радост и скръб, младост
и старост, добро и зло, живот и смърт, са свързани неразривно едно с друго; едното
неизменно следва другото и така едното създава другото. Чрез този фундаментален
закон тук всичко е подложено на една непрестанна промяна и разрушение, на
възникване, разцвет и упадък. Чрез това нашето поле на съществувание е една област
на преходността, на болката, на страданието, на разрухата, на болести и смърт.

Еклезия, новата: Уна санкта, новият Божи народ, като звено на невидимата Христова
църква.

Ендура: пътя на разрушаване на Егото.

Ефесянин: търсещият човек, който в желанието си към истинско жизнено издигане и

пречистване върви по пътя на доброто в тази плоскост на Битието. Той рано или късно
ще открие, че този път има една кулминация, една граница, която не може да бъде
премината от земният човек. Търсещият, който е проникнал до тази гранична област, се
нарича в Библията Ефесянин, (т.е. гражданин на Ефес). Един такъв човек се намира
пред избора, да се освободи от ограниченията на диалектиката чрез фундаментална
промяна на живота или да остане прикован към въртящото се колело и да изпитва
болката на неизбежната природно закономерна гибел.

Гносис: диханието на Бога, Логоса, изворът на всички неща, който се изявява като дух,
любов, светлина, сила и универсална мъдрост.

Мозъчни хемисфери: микрокосмично погледнато, светилището на главата се състои от

две хемисфери или полукълба. Дясната мозъчна половина е най-значителният фокус на
мисловната способност, лявата мозъчна половина е най-значителният фокус на волята

Кундалини: Един намиращ се до Пинеалната жлеза ринг, състоящ се от многобройни,

лещоподобни, микроскопични малки точки. Когато новото електромагнитно течение,
минавайки през атома на духовната искра, тимуса и кръвта, докосне светилището на
главата, тези точки, всяка една от които има своя собствена различна задача,
способност и въздействие, започват да излъчват една многоцветна светлина - огънят на
Кундалини. В зависимост от степента, в която Пинеалиса се отваря за директното
вливане на Гностичната светлина, интензивността и красотата на излъчващата сила и
въздействието на Кундалини нарастват постоянно.

Липика: ауричното същество или Липиката олицетворява сумата на силите,

стойностите и обвързаностите като резултати от животите на различните личностни
появи в полето на изявата. Всички тези сили, стойности и обвързаности образуват
заедно светлините, съзвездията на микрокосмичният свод (небе). Тези светлини са
магнитни фокуси и в съответствие с видът си определят структурата на магнитното
духовно поле, т.е. вида на силите и веществата, които биват привлечени в
микрокосмичната система от атмосферата, с което те попадат също и в личността.
Значи видът на тези светлини съответства на личността. Една промяна на личността
трябва да бъде предшествана от една същностна промяна на микро-небето и това е
възможно само чрез саможертва на егото, на тоталното разрушаване на аза.

Луцифер: несвещеният душевен огън, небожественият водороден газ, който гори както
в низшето аз - като диалектична душа в изява, така и във висшето аз - ауричният огнен
Бог, който винаги и отново излъчва този несвещен огън като душа в една нова смъртна
личност.

Мантра: в случая една поредица от думи, които изречени или изпени в едно
определено състояние и настройка на съзнанието, могат да събудят големи сили.

Микрокосмос: човекът като малка вселена, малък свят, представлява една сложна
кълбовидна жизнена система, в която отвътре навън се различават: личността, полето
на изявата, ауричното същество, едно седморно магнитно духовно поле.
Действителният човек е един микрокосмос. Това което в този свят се разбира под
“човек”, е само тежко осакатената личност на един дегенерирал микрокосмос. Нашето
днешно съзнание е едно личностно
съзнание и затова то осъзнава само Битието към което принадлежи.

Лунно мозъчно съзнание: примитивно съзнание, което е локализирано в слънчевото

сплитане и се крепи само на някои центрове на светилището на главата, управлявани от
Луната.
Природни царства, подчовешки: Животинското царство е произлязло от силите, които
излизат от нас, които се освобождават чрез нашият низш чувствен живот. Така
например пойните птици са възникнали от нашият стремеж към по-висш красив живот.
Растителното царство олицетворява например в дърветата нашето най-вътрешно
желание за освобождение, в цветята често нашият стремеж към чистота и светлина.
Насекомите и микробите са олицетворение (въплъщение) на злото в чувствата и
инстинктите на човека: омраза, ревност, гняв е т.н. Минералното царство се появи чрез
чувствата на неизмеримата, самотност, която характеризира вътрешното същество на
отделеният (от истината, от Бога) човек в този свят. Елементарното царство като
последица от нашето разюздано мисловен живот. Като резултат от себе
утвърждаващото съществувание на его-човекът всички подчовешки царства
притежават една и съща сигнатура: Всяка форма и жизнен инстинкт са отправени към
себеотбрана и себеподдържане, всички живеят за сметка на другите.

Отрицание: това, което апостол Павел нарича ”ежедневното умиране”. Това означава,
да загубим интерес към всичко, което е от този свят, включително и към собственото си
същество. Това е едно поведение на непрекъснато отрицание на всички природни
кръвни инстинкти. Едно такова отношение към живота има смисъл само тогава, когато
представлява логична последица на събуденото разбиране (това е истинското
себепознание) за действителният вид и истинското състояние на нашето днешно
човешко съществувание в този природен ред. Чрез едно съзнателно и убедително
“всекидневно умиране” в нас ще се освободи пътят за двойната дейност на
спасителната Гностична светлина, която унищожава това, което отблъснем вътрешно, и
изгражда онова, което става възможно чрез изявата на новият човек. Така старият човек
у нас буквално умира в разрушителният аспект на Христовата сила. Така цялата стара
природна дейност в нас ще бъде доведена до мълчание, чрез което новата природа,
новият човек, ще може да се изяви.

Господарят на този свят: виж Еони.

Пинеалис: Пинеална жлеза. Пинеалиса образува заедно с реагиращата само на

истинската духовна светлина Кундалини, (когато е запалена в светлината на Гносиса
посредством атома на духовната искра, тимуса и Христовият хормон), седалището на
Христовия Лъч, на вътрешното просветление.

Колело (кръговрат) на диалектиката: раждане, живот, смърт и реинкарна ция като един
непрекъснато повтарящ се процес.

Покаяние - смирение: Покаяние в случая: Състояние на съзнанието, в което ученика в

растящо себепознание открива и изживява, колко много е паднал, че е нищо в Божиите
очи, че сега нищо не знае, нищо не може, нито притежава нещо, което би могло да има
стойност в Божиите очи, и затова е твърдо решен да върви по пътя на унищожение на
егото като единствено възможният път за изкупуване вината на грехопадението.

Пътят на Сангха: път на освещаването.

Змийски огън: Душевен огън - или огън на съзнанието.

Колона на змийският огън: стълбът на гръбначния мозък.

Система на змийският огън: Мозъчно - гръбначномозъчната система, седалището на

душевният огън - или огъня на съзнанието.

Материална сфера / Огледална сфера: двете сфери на съществувание на диалектичният

природен порядък Материалната сфера е областта, където ние живеем в материална си
изява. Огледалната сфера е областта, където между другото се разиграва процесът
между смъртта и реинкарнацията. Тя се състои освен от адската сфера и чистилището
също и от сферата, която се обозначава в природните религии и окултизма като
“Небето” или “Вечният живот”. Тези небесни сфери и животът там, така както и в
материалната сфера, подлежат на временното и преходното. Значи огледалната сфера е
място за временен престой на умрелите, което не означава че загубилата материалното
тяло личност получава нов живот, защото няма продължение на съществуването на
четворната личност. Само най-дълбокото ядро на съзнанието, “светкавицата на духа”,
или диалектичната искра, бива върната временно в ауричното същество и образува
основата на съзнанието за една нова личност, която се построява от ауричното
същество във взаимна работа с действащите в майката сили.

Симпатикус: Част от нервната система, която при диалектичният човек не се намира

под контрола на волята, а функционира автоматично.; специално двете нервни влакна
от дясната и от лявата страна на гръбначно-мозъчния канал. Тези две влакна се
съединяват в горния връх на гръбначният мозък, който се намира в Пинеалиса.

Уна санкта: виж Еклезия.

Вакуума на Шамбала: това е една област намираща се извън материалната и

огледалната сфери. Приготвена от Братството на Шамбала (един определен аспект на
Универсалното Братство) в полза на онези ученици, които са вървели сериозно,
всеотдайно и с постоянство по пътя на завръщането, но не са успели да влязат в новото
жизнено поле. Ако е налице една минимална работна база, на тези ученици се помага
да продължат започнатата работа в едно специално за целта приготвено работно поле,
при хармонични условия, свободни от мъките, пречките, опасностите и
разочарованията на диалектич ната природа и да довършат своето освобождение от
кръговрата на раждането и смъртта и да станат съучастници в новият живот.