Стълбата нагоре, която води надолу

/Приказка за стълбата - Христо Смирненски/

Всеки неизбежно върви по стълбата на живота, нагоре и надолу. Така опознава себе си и света,
разбира, че изкачването е по-дълго и по-болезнено от спускането, разбира че пред него има
различни стъпала, ниски и високи, полегати и стръмни. Трябва да се изкачат много стъпала и да
се намерят ключове за много врати, за да се постигнат заветните цели и желания успех.
Изборът за път нагоре зависи от индивида, особено от качествата които той има. Важно е да
знаем защо трябва да се изкачим по тези стълби, да имаме ясна цел и да намерим правилния
начин за постигането й. Тази стълба на живота е измамна. Понякога си мислим, че това ще ни
отведе нагоре, защото мечтаем за успех, да постигнем поставените от нас цели, но в същото
време се оказва че сме тръгнали надолу: Често този ход води до катастрофален провал на
човешката деперсонализация. Понякога оставането на едно стъпало за продължителен период
от време показва, че сме избрали грешната посока, а прескачането на едно стъпало показва, че
не всички житейски уроци са усвоени добре. Само вътрешната мярка на човека може да държи
под око сетивата му и да го насочи към върха на неговите идеали, без да изгуби себе си.

Няма нищо безплатно в живота. Същото важи и за изкачването по стълбата на живота.

Посланието на Христо Смирненски в неговата „Приказка за стълбата” е същото. Има ли
значение жанрът „Приказка за стълбата”? Приказка ли е, кратка сатира или малка драма?
Важното е, че е ярък пример в творчеството на Христо Смирнински и в българската сатирична
проза. Важни са и примитивните интерпретации на някои печални истини за човешкото
дълголетие. Удивително е как един беден млад и ентусиазиран поет като Смирнински има
достъп до тях. Пластове от библейски притчи за дявола, ада и рая. Те са пропити с нова
семантика и дават на автора нови хоризонти от идеи, плод на неговия сложен и многопластов
подход към хората и света. Метафоричната атмосфера в творбата, изразяваща нейните съвети
и прозрения.

Какво ни изненадва и изумява в „Приказката за стълбата“? Христо Смирнински използва и

черпи от библейските митове и специфични социални проблеми на своето време, за да стигне
до сложни глобални обобщения за човечеството, борбата между доброто и злото, хората,
които копнеят за праведен живот, но вървят по грешен път, докато се опитват да постигнат
нещо през съществуването си.

Символът на стълбата от „бял мрамор с розови жилки“, очертава примамливия път към ада:
„бял мрамор с розови жилки“. Дори идеалите могат да бъдат „продадени“ на безценица.
Заглавие – Метафора и мото – Посвещение е за обикновения човек: „Посветен на всички“
които биха казали : „Това не се отнася за мен“ и колкото по-безкористни и благородни са
избраните цели, толкова по-голямо е разочарованието от предателството им, толкова по-
голяма е изненадата от промяната която ще им се случи. Брутално е когато някой си даде
душата на тази стълба, мислейки че ще го качи нагоре, а тя го отведе надолу. Затова
Смирненски формулира творбата и чрез нея скришно ни намеква да внимаваме със нея.